Александър

6. Научна астрология – I Житно зърно, Г. ІІ, бр. 1 (I. 1925), с. 13 ÷ 19 Ония, които пишат биографиите на Птоломея, Кеплера, Тихо Брахе - все бележити астрономи, които са оставили дълбоки следи в развитието на астрономията - изпадат често в неловко положение. Защото тези учени мъже са се занимавали и с астрология, практикували са я и са оставили съчинения върху нея! Как да си обясни човек това противоречие - трезви умове като Йохана Кеплера, способни на търпелива и систематична научна работа, да се занимават с пустоверици, и да не разберат това. Кеплер, който години наред прави възможно най-точни и най- прецизни за времето си наблюдения над Марс, за да определи неговата орбита, и следователно знае що е трезва научна работа, да не може да схване своята заблуда по отношение на астрологията! Чудно, наистина. Да беше само той - как да е, но до него се нижат цяла низа видни учени, които са изучавали и практикували астрологията: Тихо Брахе, Йохан Мюлер, наречен Региомонтанус, който издигна първата обсерватория в Нюрнберг и когото немците тачат като баща на немската астрономия; прочутият математик Кардано, докторът по медицина и професор по математика Морен де Вилфранш, живял във времето на Ришельо и Мазарини, който ни е оставил един от най-бележитите трудове по астрономия — Astrologia Gallica; Newton, Лютер, Св. Томас Аквински и редица още други. Интересна психологическа загадка. Но кой ще се спира да ти разрешава загадки - нали официалната наука в лицето на някои свои представители е произнесла своята смъртна присъда над астрологията, въпросът е изчерпан, по-нататъшни занимания с този въпрос стават излишни. Отворете, която щете енциклопедия или речник, и вие ще прочетете категорично решение на официалните учени - процедура и бърза и лесна, освобождава човека от лишни главоболия, спестява и време и труд. И тия, които пишат биографиите на поменатите учени, или мълком отминават факта, че те са били астролози, или пък с няколко евтини фрази, повечето пъти насмешливи, си умиват ръцете. Спомням си тук думите на един французки учен, който е дал впрочем най-систематическо изложение на прочутия Птоломеев Алмагест - книга, която представя истински синтез на тогавашните знания по астрономия. Той разглежда надълго и широко оня дял от книгата, който носи названието Stntaxis matematica, а само пътем, в няколко сиромашки страници, резюмира астрологичната част на Алмагест - прочутият в средновековието астрологичен трактат Тетрабиблон. В тия си бегли бележки той казва: „Но вие вече се досещате, че аз нямам смисъл да третирам сериозно този въпрос”. Тези думи изразяват напълно отношението на официалната наука към астрологията - и вие виждате доколко то е научно! Поменавам тия неща не за друго, а защото - за мислещия човек, който се интересува от психология - те представят голям психологичен интерес. Ние се намираме пред едно колективно внушение, което за да се изкорени из човешките мозъци, нужни са големи усилия и много светлина. Случаят с астрологията не е единствен - спомнете си за пример Богомилството. Трябваше да минат столетия, за да се откърти онази дебела кора от клевети и обвинения, с която го бяха покрили тогавашните духовници, мятайки своите собствени престъпления на негов гръб, за да блесне отново, чиста и лъчезарна, истината за него. Това време е настанало и за астрологията. И днес, въпреки осъждането, което тегне над нея, просветени умове в Англия, Америка, Франция, Германия, а де по-малко, де повече и в другите страни, изучават астрологията, проучват — строго и опитно — законите на този звезден език на природата, и се учат да разчитат нейната веща мисъл.* Разбира се, това, че в миналото, па и в наши дни много просветени умове са се занимавали с астрология, не е още никакъв научен доказ. Туй само може да ни вдъхне вяра в нейната достоверност и да ни подтикне към самостойни проучвания. Въпросът за истинността на астрологията днес е разрешен чисто научно. И следователно, щом тя може да се постави на една чисто експериментална база, досущ така, както и останалите природни науки, и да се изследва по ония общи методи, които са достъпни на съвременната наука, по-нататък за някакви субективни вярвания в астрологията и дума не може да става - ние ще бъдем изправени пред нейната научна достоверност, която сама ще определи своята стойност с правдивия език на числата. Но преди да пристъпим към научното поставяне на астрологичната проблема, ще хвърлим един бегъл поглед върху астрономичните елементи, с които астрологията оперира. † Астрологичното изследване изхожда от следните данни: дата и място на раждането на даден индивид или на извършването известно събитие, което значи: изчисляване положението на Слънцето, Луната и планетите по еклиптиката за дадено място и време на земното кълбо. С други думи, ние снемаме небесна карта за даден астрономичен момент, в която фигурира кръга на зодиака с 12-те си знакове, по които са разпределени Слънцето, Луната и планетите според своите дължини (еклиптични координати) и ориентираме този зодиак според местните данни: географска дължина и широчина и час на раждането. При това нас ни интересува геоцентричмото положение на астрономичните елементи. Ще изясним горното: Еклиптиката или видимият път на Слънцето се разделя, както знаем, на 12 знака, като се изхожда от пролетната равноденствена точка, всеки от по 30°. Тези знакове са подред: Овен, Телец, Близнаци, Рак, Лъв, Дева, Везни, Скорпион, Стрелец, Козирог, Водолей и Риби. На нашата фигура кръга представя еклиптиката. Планетите, които както е знайно, се движат в плоскости, твърде близки до плоскостта на еклиптиката, се поставят на съответното място по еклиптиката според своите геоцентрични дължини. (Плоскостите на планетните орбити сечат небесната сфера в кръгове, които лежат в пояса на зодиакалните съзвездия с горните имена, които и всъщност представят зодиака). Имената на планетите са следните: Слънце, Луна, Меркурий, Венера, Марс, Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун. Техните астрономични знаци и геоцентричен ред са тези: Луна, Меркурий, Венера, Слънце, Марс, Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун. Но вследствие денонощното движение на земята, небесната сфера видимо се завърта около оста си за 24 часа. Следователно и зодиака, по който се движат Слънцето, Луната и планетите от запад към изток, прави една пълна обиколка за едно денонощие от изток към запад. В дадено място на земното кълбо, в дадено време, както е знайно, изгряват различни съзвездия от зодиака или по-точно казано, в дадено място и време в източната точка на хоризонта и през меридиана на мястото, минават точно определено число градуси, минути и секунди от еклиптиката. Това именно представя локалната ориентировка на зодиака. Какъв е астрологичния смисъл на това е отчасти уяснено в поменатите статии в първата годишнина на „Житно Зърно”, а ще се изясни още по-подробно в по-нататъшното изложение. Онази точка от еклиптиката, сиреч, градусите, минутите и секундите, която минава през източната точка на хоризонта се нарича асцедент (възход). Ще го бележим тук с Asc. А градусите, минутите и секундите от еклиптиката, които минават през меридиана на даденото място ни дават онази точка, която се нарича Medium Coeli (среда на небето). Бележим я с М. С. Ясно е следователно, че за 24 часа през източната точка на хоризонта ще минат едно по друго 12-те знака на зодиака: ще изгреят така, както Слънцето изгрява, ще се издигнат, ще минат през меридиана и ще залязат подобно Слънцето. И понеже планетите са разположени в тия знакове, във всеки момент тяхното локално положение се мени: едни от тях изгряват, други греят на меридиана или близо до него, трети клонят към заник, четвърти са подхоризонта и т. н. В друг някой момент на денонощието, тяхното разположение относно хоризонта и меридиана е вече друго. Та ясна е онази сложна картина на планетни положения, която създава денонощното движение, вън от онова многообразно — по-бавно менящо се - което се поражда от собствените движения на планетите по зодиака. И както не е все едно дали Слънцето е на изгрев, или на меридиана, дали залязва или е дълбоко под хоризонта, дали е в този или оня знак на зодиака (защото както е знайно това е равносилно на туй да кажем, че имаме пролет, лято, есен или зима; така например, когато Слънцето минава през знаковете Овен, Телец и Близнаци имаме пролет и т. н), така не е все едно и дали една планета е при изгрев, дали е на меридиана, дали захожда или е под хоризонта. При денонощното движение планетите, носени от зодиака, един вид опасват земята със своите магнетични течения и индуцират по такъв начин своите влияния, обособени от знака, в който те се нахождат. И тъй Asc. и М. С. ни дават ориенти ровката на зодиака. Но за да се определи с по-голяма точност положението на планетите относно хоризонта и меридиана на дадено място, астролозите са разделили небесната сфера на 12 резена или сегмента, като се тръгне отхоризонта и се вземе пладнената линия (линията север-юг) за ос. Тия 12 резена пресичат еклиптиката в 12 точки, които са две по две противоположни, но на различни разстояния една от друга. Те представят 12-те върха на така наречените домове или къщи, които следват от I до XII реда на зодиакалните знакове. Това разпределение става по различни методи с помощта на доста сложни сферично-тригономични изчисления, но таблиците съставени за намиране на домовете, за ориентиране на зодиака в дадено място и време на земното кълбо, ни освобождават от този труд. Изобщо съставянето на небесна карта за един определен момент и място на земята става лесно и бързо с помощта на таблици (ефемериди или годишници). Най-удобни за астрологичниизчисления, защото са специално пригодени за тях, са ефемеридите на Raphael (Raphael's as-tronomical Ephemeris, London: W. Foulsham & Co Ltd. 10-11 Red. Lion Court, Fleet Street Е. С. 4)* Фигурата, която даваме тук, ни дава един лек, графичен наглед на всичко казано досега. Тя представя небесна карта на 12 юли 1924 год. 12 ч. обяд м. соф. вр. София (23°19'47" изт. дълж. и 42°41'57" сев. шир.). Астрономичните данни могат да се вземат от един кой да е годишник, а географската широчина и дължина се вземат приблизително точно от една географска карта. Asc. 16°19' от Везни - показва че на соф. хоризонт на пладне 12 юли е изгрявал 16-тия градус от знака Везни, т. е. на изток е изгрявал 196°19' от еклиптиката (Дължините се броят - както е знайно от пролетната равноденствена точка 0° на Овена и като се помни, че всеки знак има 30°, лесно е да се види, че 196°90' от еклиптиката попадат точно в знака Везни. По същия начин се разполагат и другите елементи. М. С. се намира в 19° от Рака, т. е. през меридиана минава 169-тия градус от еклиптиката (3 знака: Овен, Телец и Близнаци по 30° = 90° + 19° от знака Рак дават точно 109°). Точно противоположните точки на Asc. И М. С. са съответно 16°16' от Овена и 19° от Козирога, както е видно от чертежа. Ясно е как са разпределени и планетите. За пример Слънцето е на 19°46'27" от Рака, намира се следователно на меридиана (приблизително) в X дом. Луната е на 23°27'5" от Скорпиона във II дом и т. н. Ще рече фигурата ни дава от една страна небесното положение на планетите, положението им по еклиптиката, а от друга страна тяхното положение относно хоризонта и меридиана на даденото място (в случая София). При това домовете се броят от връх до връх. Тъй X дом се смята от 19° Рак до 22° Лъв и т. н. Ще поменем най-сетне едно важно астрологично понятие - така наречените аспекти. Под аспект между 2 планети или 2 кои да било точки от еклиптиката се подразбира изобщо ъгловото разстояние помежду им, или дъгата от еклиптиката (изразена в градуси, минути и секунди), която ги дели. Най-употребими аспекти са следните: 1-о Съединение (съвпад) - планетите се намират в една и съща точка на еклиптиката, ъгловото им разстояние 0°; например такова е положението на Слънцето и Луната при новолуние. 2-о Опозиция (противопоставяне) - планетите се намират на 180° една от друга. 3-о Квадратура - дели ги дъга, равна на 90° (както Слънцето и Луната при първа и последна четвърт). 4-о Тригон - ъгловото им разстояние е 120°. 5-о Секстил - ъгловото разстояние е 60°. 6-о Паралел - когато планетите имат еднаква северна или южна деклинация (склонение от екватора). Има и други аспекти, които се употребяват в астрологията, но засега, за простота, ще се ограничим с тези. При това трябва да се отбележи, че тези аспекти се простирате известни граници, т. е, аспекта съществува и тогава, когато той се отклонява от точния с известно число градуси (най-много 105). Например в нашата фигура Слънцето и Луната са в тригон, макар ъгловото им разстояние да не е точно 120°, а 123°20'38". Съображенията за това ще се изтъкнат в последствие. Като се вземе следователно под внимание, че всеки човек притежава своя карта на раждане, или както се казва свой Хороскоп, то ясно е, че могат да се правят сравнителни изследвания на два или повече хороскопа, нещо, което е от голяма важност за научната астрология. След тези предварителни бележки, ние можем вече да пристъпим към поставената от нас в начало задача - нещо, което ще сторим в следния брой на списанието. -------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- * Могат да се изпишат и от Париж, Librairie anglaise Galignani 224, rue Rivoli, Paris. Струват 4 fr.

5. Езикът на звездните небеса (Из книгата „Небесна динамика” на Н. P. Burgoyne) Житно зърно, Г. I, кн. 8 (XI 1924), с. 22 ÷ 25 В природата няма нищо нямо, нищо лишено от смисъл; и онова, което на човека се струва нямо, безжизнено и инертно, е само наглед такова, и то за грубите му сетива. Това е тъй наречената майа, илюзията на материята. Науката отново, в цикъла на своята пробуда, показва всеки ден с помощта на микроскопа, спектроскопа и камера обскура, че всичко в природата се намира в непрекъсната дейност, че не само е одарена с движение и живот, а и постоянно еволюира. Да живееш, ще рече да притежаваш известна степен на разумност, сиреч да притежаваш битие и следователно съзнание в една или друга форма. Животът и интелигентността налагат притежаването на една или друга форма на език, присъщ на дадено поле на проява. Тия форми на говор са достъпни за човека, стига само да може да дойде във връзка с тяхното поле, защото нему е била дадена власт над всички неща, както и на небето, тъй и на земята; така че агностика, който твърди, че „материята може да мисли” се твърде приближава до истината. За оня, който изучава природата, признат факт е, че всяка област в нея притежава свой собствен език, както и не по-малко ценната способност да пише своята собствена история, не по изкуствен начин като човека, а с една научна ясност и красноречие, носещи строгото величие и голота на чистата истина. Великите геологични глави от миналата история на нашата земя са дълбоко поучителни, не толкова поради божественото откровение за нейния произход и развитие, колкото поради положителното знание, що придобиваме за нейното бъдеще и за нейния край. Същото е и за звездите, Слънцето, Луната и планетите. Математиката и разума могат да разкрият техните движения, техните съчетания и техните трансформации в коя да било епоха на миналото. Те могат също да предскажат в еди-кой ден, еди-кой час относителните им положения в космоса, било в близко или далечно бъдеще. Това е, в известна смисъл, външният език на звездните небеса. Това е математична формула на езика на природата. Така говори тя на човешкия ум и му позволява да навлича мантията на пророк и да предскаже бъдните събития. Ала има един по-дълбок и по-скрит език от този на математиката. Този вътрешен език говори на душата и на интуитивния дух и разкрива недоловимите хармонии на нашата звездна система, породени от вечно менящите се движения на световете, пръснати в пространството. И чрез изпитване на тия движения човешкият ум с помощта на интуитивните долавяния на душата, може да види и проумее реакциите и дисонансите в природата, възникващи непрекъснато съобразно с всемирния закон за равновесието. Какъв е този тайнствен език и как можем ние, обитателите на земята, не само да разчетем блестящата азбука на звездното небе, а и да се научим ясно да проумяваме уроците и откровенията, които то ни дава? Нашата задача е да отговорим именно на тия въпроси. Ала преди това, ние обръщаме вниманието на читателя върху великия херметичен закон: „Това, което е на земята, е като онова, що е на небето; и туй, което е горе на небето, е като това, което е на земята”, или по-накъсо „както горе, тъй и долу”. Читателят ще стори добре да размисли дълбоко върху този велик закон, който прониква във всички области на живата природа. Това е оня миров закон на съответствията, който е едничкия ключ на всички метафизични загадки. Окултните закони и духовните сродства не могат да се докажат експериментално във физичните лаборатории. Законите и принципите, които регулират вечните аналогии на природата, не могат да бъдат постигнати и разбрани по чисто външен път - по пътя на сетивния опит и логичните разсъждения. Този род явления са чисто духовни, окултни, и следователно те трябва да се изследват непосредно на тяхното поле на проява. След тия кратки забележки ние можем вече да проникнем в по-вътрешните области на човешкото съзнание, където така наречената точна наука, със своите ограничения и условности, не ще може вече да ни следва. Човек е една вселена, един микрокосмос, едно съвършено съкращение на небесата. Дванадесетте подразделения на слънчевата година, наречени знакове на зодиака или зодии, отговарят на дванадесетте подразделения на човешкия организъм и намират в тях своя пълен израз*, когато пък 12-те съзвездия на зодиака имат същото мистично сродство с човешката душа. Ала има голяма разлика между знакове и съзвездия. † И тъй човек може да се разглежда като един вид миниатюра на мировата природа. Той може да се смята и като приемател на оня непрекъснат ток от жизнена есенция, която съдържа всички качества, присъщи на физичния живот, както и всички елементи, необходими за духовния растеж и развитие. В окултизма това се нарича „едничкия принцип на живота”. Той е едновременно и физична сила, и духовна енергия, и божествено „Дишане на Бога”, спроти състоянието и полето, където се появява. Понеже човек възприема непрестанно, той трябва и непрестанно да предава според изискванията на закона за акцията и реакцията. А качеството на силата, която той излъчва и препраща, зависи от неговото умствено и душевно развитие, от естеството на неговите вътрешни стремежи. Най-главните фактори са чистота на желанията и силата на разумната воля. Така че човек е в състояние да предаде на тези, що го заобикалят, или своята отровна мисъл душевно неравновесие, или една досущ безполезна и отрицателна субстанция без определена форма (в случай, когато волята е слаба и умът суетен и повърхностен), или светлината на духовния живот, който може да пробуди околните да асимилират божествената енергия. Най-сетне, ако човек действува и реагира постоянно вътре в себе си, то е, защото той е едно съзнателно средоточие, в което се кръстосват разнообразни трептения, възбудени от живите сили на природата. Човек в един голям музикален инструмент, чието тяло е корпусът, а сетивата - струните, които непрестанно трептят в отговор на непрекъснатите вибрации, приведени в движение от Слънцето, Луната и планетите. Мозъкът е оня извънредно чувствителен апарат, който работи в строга зависимост от хармонията или дисонансите, предизвикани от тези трептения. Да се проучат причините на тия трептения, ще рече да познаем сами себе си и ония вечно деятелни сили, които предизвикват различните събития и чиято съвкупност образува потока на всекидневния ни живот. Нека не се забравя, че Слънцето е първопричина на всяко земно битие, на всеки живот тук на земята, а Луната - вторичен фактор. Планетите от своя страна образуват светлините и сенките - подробностите на картината. В течение на дванадесетте слънчеви месеца, сиреч от встъпване на Слънцето в първия градус на знака Овен в мига на пролетното равноденствие, до възвръщането му пак в същата точка на следната година, в този именно цикъл се раждат всички възможни видове на човешкото естество. Слънцето, със своето реално, истинско положение в зодиака, показва първия подтик за духовния развой на човешката раса, а с видимото си годишно движение, (което е в същност отнесеното към Слънцето движение на земята), показва първият импулс на индивидуалния човек; планетите пък и Луната чрез своето положение в зодиака поляризират силата на Слънцето и разкриват същевременно природата и направлението, в което неговото влияние се проявява. Но за да се проучи вътрешното, окултно естество на силите, които управляват даден индивид, нужно е преди всичко да се научат елементарните начала на астрономията и астрологията, с други думи да се усвои напълно външната азбука на небесния език. Едва след това може да се започне с излагане на най-простите форми на този език, чиято музика е вдъхновила големият Самоски мъдрец Питагор да го формулира пред своите избрани ученици като „хармония на сферите”. --------------------------------------------------------------------------------------------------------- * The Language of the Stars от същия автор, преведена и на френски „Le langage des Etoiles” par Burgoyne; Paris, Librairi е Chaconna; 11 Quai Saint Michel. † Еклиптиката е разделена, както е знайно, на, 12 части от по 30°, като се почне от пролетната равноденствена точка. Знаковете следват реда на зодиакалните съзвездия и носят техните имена: Овен, Телец, Близнаци, Рак, Лъв, Дева, Везни, Скорпион, Стрелец, Козирог, Водолей и Риби. Някога знакове и съзвездия са съвпадали, но днес, вследствие прецесията на равноденствените точки, това съвпадение е нарушено: фактически днес знака Овен стои срещу съзвездието Риби. Тук някои съвременни астрономи смятат, че са открили Ахилесовата пета на астрологията. Но те забравят, че между знак и съзвездие в астрологична смисъл на думата има дълбока разлика: Знаковете в астрологията не са произволни деления на еклиптиката, а се обуславят от промените в космичната поларност на слънчевата енергия. Така че, дето и да се намират пресечните точки на еклиптиката с екватора, сиреч дето и да се намират равноденствените точки по отношение на неподвижните съзвездия, реда на знаковете ще си остане същ и имената ще останат неизменни, защото те са чисто и просто символи на последовните смени на слънчевата поларност. Б. Пр.

4. Астрология и Медицина Рецензия в сп. „Voile d'isis” от д-р Верн Житно зърно, Г. I, бр. 7 (X. 1924), с. 19 ÷ 21 В редица статии, които се явиха в списанието Curier medical, D-r Romary изучава приложенията на астрономията в медицината. Това е едно похвално дело, което заслужава да се отбележи. Защото знайно е, че в наши дни, осмиването на всички ония древни науки, които ни е завещало миналото, е в реда на нещата, както и възгледа, че има нещо превратно - да не кажем повече - в ума на всички ония бележити мъже, които са посветили живота си на тези науки. А рече ли човек да изследва мозъчния строеж на един Парацелзус, на един Птоломей, на един Кеплер и сравнили го с този на нашите съвременни сорбонисти (професори), не може да не установи едно рязко различие, което далеч не е в полза на тия последните. Както и да е, ала аз пак ще повторя, че е похвално делото на Д-р Romary, най-вече задето е дръзнал да се залови с този въпрос. Ала все пак аз ще му направя някои малки забележки, за които той ще ме извини, уверен съм, като познава моята дълбока почит към него. За пример той употребява думата астрономия в своя труд наместо астрология. Защо, щом въпросът е за астрално влияние, за радиация, за тънко вибриране, което въздействува на нашата нервна система, да не се употребява чисто и просто думата астрология, която много по-подхожда в случая? Защо, при наличността на всички радиации, които ни обхващат от вси страни, да се избира като пример едничко слънчевото влияние? Аз знам, че a priori, слънчевото влияние изглежда да господствува над целия ни организъм, но нищо не доказва, че покрай Слънцето и други планетни или звездни радиации, по-тихи и по-неуловими, не упражняват значително въздействие върху биологичния процес изобщо и върху физичното ни тяло в частност. Така например - за да поменем само Луната - ние изложихме в списанието "L'Homeopathie francaise" цяла редица неопровержими факти за лунното влияние, които имат отношение към горния въпрос. Що се отнася пък до твърдението, както казва Nardmann, че поради голямото разстояние на известни звезди, които се включват в Зодиака, тяхното влияние трябва да се счита практически за равно на нула, това е един аргумент, който не притежава никаква стойност, защото има - пак повтарям това - влияния едва доловими, безкрайно малки, които обаче са в състояние да внесат големи промени в нашата нервна система. Кой не знае наистина, че в хомеопатията известни медикаменти, доведени до хилядния разтвор, произвеждат понякога върху болните мощни действия, които при това траят дълго време? Това е един неопровержим, експериментален факт* Следователно, пак повтарям, голямото отдалечение на едно светило не значи, че неговото действие не съществува, че трябва да се пренебрегне. Наопаки, аз съм на мнението на Д-р Romary, който изказва предположението, че тези електроидни вълни, както той ги нарича, въздействуват по всяка вероятност на големия симпатичен нерв и радиират чрез него върху тази или онази част на организма. Това схващане ми се струва твърде логично, твърде правдиво и твърде приемливо. Само че слага се един въпрос: Отде идат тези електроидни вълни? От Слънцето или от планетите? Вероятно и от двата източника. Авторът признава наистина, че влиянието на Марс и Сатурн му се е сторило, че поражда вълни по-болезнени от тия на останалите планети, но неговият опит не е все-таки окончателен по този въпрос. Наопаки, той много ясно е отбелязал връзката, що съществува между слънчевите петна и кризисите, които настъпват в хода на една болест. Той изповядва обаче, че наблюденията на древните астролози трябва да са лежали на една точна основа и че Марс и Сатурн, окачествени в древността като злотворни планети, му са се показали наистина активни планети. Ние сме честити да зарегистрираме едно подобно признание, което свидетелствува за искреността на Д-р Romary, Известно време след тия констатации, докторите Сарду и Фор направиха и те от своя страна цяла редица преинтересни наблюдения върху болни, които страдат от сърдечни, бъбречни, чернодробни, нервни болести. Те са отбелязали възбуждения, безсъница, отпадане, гърчене, мускулни сътресения, стомашни разстройства, невралгии, задуха, треска, виене на сеят, синкопи, аритмия и пр. и пр. През 25 периода от по 3 дни със слънчеви петна, авторите са наблюдавали 22 пъти обикновени разстройства и 3 пъти тежки разстройства. Следователно, има 25 пъти повече разстройства във време на слънчеви петна. Тия съвсем ясни и неоспорими наблюдения могат да бъдат за изходна точка на важни изследвания в областта на медикалната астрология. Те ще донесат едно опитно потвърждаване на твърденията на древните астролози, които изглеждат за съвременните хора лишени от експериментална база и ще ни дадат ключа на известни алгиди, необясними днес за днес, на известни болести или лечителни усложнения, както и на известни критични явления, които се наблюдават в хода на болестите като автора, и аз мисля, че лекарят, който би се заинтересувал от астрология, не ще изгуби залудо своето време, защото освен дето ще издигне душата си над земните дребнавости, но ще окаже грамадна услуга и на своите болни като ги облекчи, а понякога и излекува, туй, което е най-съществено разбира се. ---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- * Спомнете си проблема за „безкрайно малкото” в химията. За ролята на така наречените катализатори, ензими и пр. Б. Пр.

3. Бележки по повод статията "Астрология и Медицина" Житно зърно, Г. І, бр. 7 (X. 1924), с. 17 ÷ 18 Когато хората убиват, те дълбоко се заблуждават, защото мислят, че с унищожаване на тялото, унищожават и онова съзнание, което го е обитавало... Така е, когато те убиват една идея, едно учение, една наука. Днес за днес има много древни науки погребани - астрологията е една от тях. Знайни им са и гробовете дори: в еди коя „енциклопедия”, еди кой „речник”, и ония, които посещават гробищата на човешките предубеждения и догми, ала нямат око за живото, в живота ще ви се присмеят, ако им заговорите за неща „отдавна умрели” според тях. Те дори могат да ви посочат и имената на ония „официални учени”, свещенослужители в храма на науката, застроен от Ренесанса насам и достройван до ден днешен, които са извършили погребението на тия „суеверици” и да ви цитират нещо от техните „надгробни речи”. Наистина във времето на Ренесанса от астрологията бяха останали само дрипи - тази божествена Девица се изплъзна из ръцете на оная сган от шарлатани-гадатели, и те успяха да откъснат от нейните одежди само по някоя и друга дрипа. Та когато дойдоха по-послешните учени, те всъщност погребаха не астрологията, а няколко „астрологически дрипи”. Па и тъй е: когато хората погребват, те погребват само дрипите - живото си заминава, за да влезе в нова форма и нова фаза на развой. Така беше и с Астрологията. Днес хората мислят, че тя е мъртва наука и това предубеждение така се е укрепило в техните умове, че и не смятат за нужно сами да проверят това, което им са натрапили. Една от чертите на съвременния човек, какъвто и да е той - учен или прост - е, че пази ревниво своите догми. Той дреме над своето наследено от дядо и баба имане, над своите наследени ценности и не си дава труд да провери дали повечето от тях не са фалшиви: И днес по разните пазарища на живота - религиозни пазарища, политически пазарища - хората си служат с тия фалшиви монети на атавизма и наричат това „почтена търговия”. А има и много хора, интелигентни особено, които знаят фалшивостта на тия монети - знаят лъжата на всички ония религиозни и обществени догми, които спъват развитието на човека - ала от страх мълчат. Все пак има и доблестни хора, които пристъпват непредубедено към нещата, и които не се боят да изкажат истината, въпреки подсмива и хулите на страхливите и ревнивите пазители на догмите. Днес за днес мнозина учени на запад и в Америка се запретват да проверят астрологичните данни, като поставят тази наука на чисто опитна база - наред с другите експериментални науки. Не голословията и отрицанията на разните скудоумци - каквито и да бъдат те: „официални” или „неофициални” учени - а опита дава научно оправдание на едно твърдение. И ето, опитите и наблюденията на редица учени идат да оправдаят древната астрологична истина за влиянието на звездното небе - частно за Слънцето, Луната и планетите върху живота на човека и земята. В тия бегли бележки, написани по повод рецензията на д-р Верн във Voile d'lsis, ние нямаме за цел да изложим научната постановка на астрологичната проблема. По-нататък можем да сторим това. Ще поменем само, че някои учени, които са се отървали от книжническия догматизъм, навлизат смело в областта на астрологията и се добират до интересни факти. Изследванията на Д-р Romary, които са предмет на горе поменатата рецензия достатъчно говорят за това. А те не са единствени.

2. Планетни влияния Житно зърно, Г, I, кн. 2 (III. 1924), с. 17 ÷ 24 рубрика Астрология Един от най-светлите изводи на съвременната наука е негли извода, че всичко е Слънце: сгъстена и преработена слънчева енергия. Слънцето е сърце на нашата система, то крепи в лъчите си живота на всичко живо. И астрономи и физици, които следят промените на земния магнетизъм - жизнения флуид на земята - в зависимост от слънчевата радиация, най-сетне идват до заключения, които граничат с истините, що астрологията твърди. Те признават, че "промените на земния магнетизъм се дължат на видимото движение на Слънцето, Луната и пр., промени, които стават по непознати закони (Joubert-Traite d'eiectricite). С. Flammarion, като говори за междузвездния магнетизъм, за магнитните сношения на Земята със Слънцето, съвсем недвусмислено подчертава: „Каквото и да бъде естеството на силата, която работи, онова което знаем и което е безспорно, то е че една магнитна връзка, невидима и същевременно могъща, свързва нашата земя с централното светило на нашата система, и че Феб-Аполон държи всички ни в крепката си ръка. Тази тайнствена връзка между светилото-управител и планетите, които хармонично гравитират около него, е един вид родство, което се отличава от всемирната гравитация и което е не по-малко тясно. Едно двойно притегляне управлява звездния космос”. Наблюденията върху вариациите на слънчевите петна - като външен белег на дейността, що кипи на Слънцето — дава повод за любопитни статистични проучвания. Идва се до извода, че климатични промени, плодородие, дори женитбите са във връзка с живота на Слънцето. Това са десетки, леки докосвания до древната астрологична истина. Че живеем чрез Слънцето - това не е тайна за никого, дори за животни и растения. Явно е влиянието и на Луната: непрекъснатият ритъм на приливите и отливите постоянно ни натрапва това. Фактите, които наблюдаваме показват, че тя влияе мощно върху развитието на органичния живот на земята. Влияе и върху физиологичния и психичен живот на човека. И това влияние се мени спроти нейните фази, спроти ония ъглови разстояния, в които тя идва преди всичко със Слънцето. Защото установява се, че първите две мени на Луната носят по-други влияния, отколкото последните две - след пълнина. Интересни наблюдения са правени в тази посока. За пример мъртва жаба, оставена на лунни лъчи, кога Луната се намира вече на разсип, много бързо се разплува. Остър нож, изложен презнощ на открито, когато Луната се празни, отъпява и става негоден за по-нататъшна употреба, колкото и добре да се наточи след това. Явно е, че лунната енергия на разсип действува разрушително върху органичната и неорганична материя. А и сума други наблюдения са правени. Знайно е за пример въздействието на Луната върху душевно болните, например върху сомнамбулите. Знайно е влиянието на месечината и върху физиологичния живот на жената. А многобройните наблюдения върху животни и растения, чийто живот и бит са понякога така явно свързани с промените на Слънцето и Луната, не само подгатват, а и рязко подчертават реалността на тези влияния. Кой не знае, че целият живот на растения и животни - от процесите на разплод и размножаване до зимния сън, който заспиват някои животни - зависи от годишните времена, сиреч от промените в космичната поларност на слънчевата енергия? В такъв случай някои от „пустовериците” на народа няма да излязат дотам пусти. За пример това дето народът се пази да сее на разсип или да сече дърва през дните, когато Луната се празни, не са негови приумици, а факти извлечени от всекидневния му опит. Той може да не знае тяхното астрологично основание, ала опитното им оправдание той отлично знае. Но по това ние няма да се спираме надълго и широко: на запад има сума писано по този въпрос. Едно във всеки случай е явно: че Слънцето и Луната влияят мощно върху живота на земята и върху ония същества, що я населяват. Дотук наистина няма нищо ново. Това са отдавна установени научни факти. Новото - за някои - започва с учението на астрологията, че влияят върху живота на земята и човека не само Слънцето и Луната, а и останалите планети от слънчевата система. Стъпим ли върху почвата на динамичната теория на трептенията и вълнообразните движения, ние идваме до едно чисто научно обяснение на планетните влияния. Наистина знайно е, че всички планети, които еднакво са обгърнати от мощната слънчева радиация, създават свои силови полета, които вън от общите си свойства, носят специфични, индивидуални особености. Тези полета непрекъснато се менят в зависимост от положението на планетите в пространството (във физичен смисъл на думата пространство, не геометричен), в зависимост от техните съотношения и създават онова огромно море от планетни течения, в което се развива живота на системата. Това сложно силово поле се мени всеки миг, и астрологията изучава тъкмо тия постоянно променливи трептежни състояния на нашето пространство. Положението на планетите относно Земята като център (координатната система не важи), техните взаимни конфигурации са ония астрономични фактори, които обуславят енергетичното състояние на пространството, което обкръжава земята. Това, което обикновено се нарича земен магнетизъм, всъщност една още твърде малко позната съвкупност от енергии, подлежи на непрекъснати промени, които се отразяват върху целокупния живот на земята и на съществата, що я обитават. Но астрологията не спира дотук. Тя не се задоволява само с проучване на небесната механика, с анатомията на небето. Тя изучава вътрешната динамика на небето, физиологията му и ония духовни влияния, който светилата упражняват. Тя учи, че зад тези светила и техните хармонични движения, стоят разумни същества, които регулират и канализират планетните течения, обладаващи няколко степени на проява: не само физична. И наистина, кой от нас като види един навит часовник, чиито стрелки с такава планомерна точност ни показват времето, не знае, че нечия разумна ръка го е навила? Слънцето, Луната и планетите-това са големите показалци на времената, в астрологичен смисъл на думата. Ето защо всички мъдреци твърдят, че има време за всяко нещо, сиреч, че всяко нещо трябва да се извърши при онези естествени, благоприятни за него условия. Така астрологията наистина се явява ключ на всички окултни науки. И истинските окултисти от всички времена не вършат нещата когато им скимне, както върши днешният човек. Днес се лекува кога да е, операции се правят кога да е, всичко се започва все на сполуки. И да се не чудим, че понякога не успяваме: то е, защото излизаме да сеем на сняг, или се греем на лунни лъчи, вместо на Слънце. А ако на някои хора им върви, то е защото, астрологически погледнато, те инстинктивно се подчиняват на планетните течения, които у тях действуват в дадения миг хармонично. Следователно не е все едно кога се ражда човек, кога поема той първата вдишка като независимо от живота на майката същество. В този миг то приема оня миговен отпечатък на мировото трептение, който определя главните линии на неговата съдба, на неговия път в живота. И астрологията определя общите условия, материални и духовни, всред които индивида се ражда и проглежда в бъдещето ония благоприятни или неблагоприятни фази, в които неговия живот ще минава в своето развитие. Тук му е мястото да направим едно късо отклонение. Много се е писало, спорило, разисквало върху това - не е ли учението на астрологията учение фаталистично, сиреч не се ли обуславя живота само от звездните влияния, като се пренебрегва личната воля. Астрологията никога не е отричала индивидуалната воля и винаги е твърдяла, че тя може да реагира на звездните влияния, които представят само ония възможности що се представят на човека в даден миг. Всъщност астрологията се занимава само с една част от ония сили, които обуславят живота на човека. Индивидуалната воля тя не отрича. Не отрича съществуването и на други фактори. Накъсо астрологията учи, че Слънцето, Луната и планетите упражняват чрез съвокупността на своите трептения, влияния върху една определена част от сложното човешко естество. Самите планетни влияния, законите, които ги регулират и границите, в които те се проявяват, подлежат на опитно изследване. И онези, които твърдят, че астрологията била някаква пустоверна останка от старината и че не почивала на опитни факти, повтарят, робски овързани за чужда мисъл, една стара, отдавна овехтяла песен. Астрологията — в своята практична част - е поставена на строга научна почва и си служи с ония методи, с които си служат всички други науки. Данните на астрологичното издирване са строго математични: дата и място на раждането, сиреч изчисляване положението на Слънцето, Луната и планетите по еклиптиката за дадено място и време на земното кълбо. Самата техника на астрологията е строго математична. Астрологичното изследване е един вид математичен психологически анализ, въз основа на ония астрални съответствия, които представят основата на нейните закони. Психологичната интуиция е необходим елемент за едно истинско астрологично издирване. То е едно необходимо качество на истинския астролог. Днес на запад с голямо усърдие се разработва научната астрология. Ще приведем тук някои и други откъслеци от Paul Flambart, виден френски астролог, един от най-бележитите работници в областта на научната астрология. Неговите изследвания са строго научни: чрез прилагане на статистичните издирвания и теорията на вероятностите, той научно показа не само реалността на астралните влияния, а и очерта един сигурен път за проверка на нейните закони. Така бидоха подхвърлени на проверка и сума правила, които са дадени без научна обосновка в някои астрологични съчинения, предимно средновековни. В статията си „Астрологията експериментална наука ли е?” той казва: „Астрологията почива на изчисления и факти. Изучаването й е наистина сложно, подпомогнато от онази своего рода астрологична интуиция, ала основата й е математична и осезаема”. „Астрологията може лесно да разбули всичката си убедителност за математика, отдаден на психологични издирвания.” „Всеки от нас притежава свой хороскоп, сиреч, математични данни, които разкриват в известни граници неговите способности и неговата съдба.” „Тия данни са съчетанията на планетите, тяхното положение по еклиптиката в мига и мястото на раждането. Ясно е за всеки едного, който е изследвал голям брой хороскопи („небето” на един човек в мига и мястото на раждането), че съществуват закони на съответствие между планетните съчетания и характера и бита на изучавания индивид.” Като експериментални доказателства ние предлагаме следните: 1-о. Намиране часа на раждането като се познава дадена личност, сиреч, някои рязко изпъкващи качества на характера и деня на раждането. 2-о. Астралната наследственост, сиреч, подобие в съчетанията на астрологичните фактори у лица, между които има тесни роднински връзки, съчетания, които в обикновените случаи, в хороскопи на лица без кръвни връзки, не се срещат в същия размер. (Този въпрос P. Flambart е разработил най-богато. От тия изследвания с научна очевидност произтича онова, което Астрологията твърди: че човек не се ражда кога да е, произволно). 3-о. Статистики на хора, чиито характер носи известни ясно определени, отличителни черти. 4-о. Планетни преходи (транзити), които показват важността от преминаване на планетите през различни точки на рождения хороскоп едни от най-важните преходи са тия, които указват смъртта). 5-о. Различни тълкувания и предсказания и т. н. „Светилата управляват в известни граници съдбата на човека. Бъдещето е до нейде отнапред дадено, ако не по форма, то поне в потенциал. Свободната воля, обаче, играе роля, която никой сериозен астролог не е отричал.*)” „Астрологията е едничката наука, способна да даде каква-годе представа за смесицата от фаталност и лична свобода, която съставя нашата земна орис, независимо от непосредната намеса на Провидението.” „Последният фактор изисква компетентност от друго естество, това ние почтително предоставяме и на други”. „Една бележита фаза от човешкото съществуване не идва никога без рязко изразена намеса на планетните влияния. Това условие, ако не е винаги достатъчно, е поне необходимо”. „Като познаваме обществената среда, лесно е да предвидим формата, в която ще се развие дадено планетно течение, в което попадат по необходимост хората, и което те не могат да избегнат, защото е по-силно от тях. А оттук и предсказването на събитията, което е почти винаги възможно, като се подпомогне астрологичното издирване с психологичната интуиция.” „Явно е следователно, че астрологията може да предскаже бъдещето, сиреч една фаза от човешкото развитие, без да е потребно, затова някакво вълшебство, както не е потребно то и на астронома, когато той предсказва едно слънчево затъмнение за пример.” „И така астрологията, астралната психология, в своя математически език, притежава един напълно научен критерий, който произтича от законите на астралните съответствия”. Лесно може да се провиди тогава ползата от прилагане на астрологията в медицината, психологията, педагогията, социологията, па и във всички отрасли на живота. Наука за „времената” - астрологията е ключ на всички окултни науки. ------------------------------------------------------------------------------------------ * Едно старо астрологично изречение твърди: Светилата предразполагат, но не налагат.