Стефан Кирлашев

 

Един брат попита дали сме били в друго прераждане богомили.

 

Да, разбира се, но по-важно е какво трябва да правим днес. Защо да се занимава човек със своето минало, когато по-добро от това, да се използва епохата, няма. В миналото всички сме били заедно; всички, които са в Братството, са роднини: някои са били родители и деца, други – братя и сестри, а трети – първи или втори братовчеди. Тези, които са били по-близки роднини, сега повече се обичат, а които са били по-далечни, по-малко се и търсят, но все се считат близки. Преди месец една сестра от Бургас дойде за пръв път на Изгрева и ми я представиха: „Ето една нова сестра.“ Аз казах: „Тя не е нова, но сега се е сетила да дойде да види старите си познати.“

 

Когато един излезе от Братството и се отклони в светския път, може да си мисли, че може да влезе обратно, когато поиска, обаче това не е така, защото един лист, капнал от дървото, може ли пак да се върне и да се развива? Не, този лист трябва да изгние, да се изсмуче от корените и след това пак да покара. Също така и човек, който се е откъснал от Братството, не може да влезе в новия живот сега и трябва да чака друго време.

 

Изгрева е с най-хубави влияния, тук имаме и красива обстановка, Бог е задържал доброто за добрите хора.

 

Една сестра сподели, че често са я запитвали какво нещо са раят и адът, но тя не знаела как да отговаря.

 

Вие им кажете: „Ад не знаем какво нещо е, но Рая го знаем, защото живеем в него. Ако обичате, елате и вие, за да проверите.“ Изгревът в духовно отношение се сравнява с височината на Монт Еверест – тук витаят същите същества, както там, и той е врата към Агарта17. В салона, в който се намираме, всеки да слуша тихо и спокойно и да не спира погледа си на другите, а да се вглъби.

 

Един брат, ръководител на Братството в провинциален град, попита: „Ако искат списък на членовете на Братството, дали да дадем такъв?“

 

Кажете им, че изобщо нямаме никакви списъци, понеже хората, които посещават беседите, нямат никакъв ангажимент и не са дали някакво обещание. Всеки е свободен да има каквито иска убеждения и не могат да са ангажирани другите с тези убеждения, които имаме ние.

 

Кои са наши? Всички хора, които живеят добре, са все наши членове. По целия свят всички хора, които живеят добър живот, са наши членове. Всички хора, които живеят природосъобразно и които желаят да живеят съгласно божиите дарби, които има човек, са все наши членове.

 

Един селянин, продавач на картофи, казал на една наша сестра: „Заради вас Господ ни търпи и ни дава живот и блага.“ Този селянин е прозрял истината. Човекът, който е в Братството, не е дошъл за материални изгоди, а търпи несгоди, за да служи на Бога. Той на никого да не се оплаква. Щом служи на Бога, ще се подобри положението му: то почва зле, но свършва добре. Тук, на Изгрева, сме на фронта и трябва будност. Гранати се сипят върху нас, могат и да отнесат човека.

 

Веднъж вървяхме с един брат от Русе към село Свирчовица и по пътя изпяхме песента „Напред да ходим смело“. Когато стигнахме до думите „И в бездната да слезем, хоругви да поставим и падналите братя от мъка да избавим“, попитах брата колцина от нашите приятели са готови да изпълнят този стих. Братът ми каза, че вярвал да има 30-50 души, които могат да направят това. Отвърнах му: „Само 4-5 души, и то трябва да им дам по един ангел, който да ги придружава и да ги пази, за да слязат в бездната и да помогнат на падналите братя. Само 4-5 души ще са смели да слязат в бездната.“

 

 

 

Ангстрьом (Å) – единица мярка за дължина, равна на една стомилионна част от сантиметъра (10-10 м), която се използва за измерване на разстоянията в атомите и молекулите, наречена по името на известния шведски физик Андерс Ангстрьом, 19 в.

 

Апорти – от фр. „донасям“ – явление в медиумството, при което различни предмети се пренасят по свръхестествен начин в стаята на сеанса

 

Биотомия (биол.) – рязане на жив организъм с научна цел

 

Бокал (фр.) – вид чаша за вино

 

Бир-бучуклия (тур.) – номер и половина

 

Воаяж (фр.) – пътуване, пътешествие

 

Гаструла (лат.) – „изпъкналост на съд“ – в биологията – третият, последен стадий от развитието на зародиша на многоклетъчните животни, когато се получава мехуреста форма и започва деленето

 

Джобур (ост.) – дървено ведро, в което се събира вино, изтичащо от винарските кораби, или в което се пресипват джибри

 

Детектор (лат.) – „разкриващ“ – който приема светлинни и топлинни вълни

 

Екстериоризация (лат.) – изнасяне навън

 

Ектодерма (гр.) – външният клетъчен пласт в зародишите на многоклетъчните животни и човека

 

Електроскоп (гр.) – уред за визуализиране на електрически товари и напрежения

 

Ентелехия (гр.) – нематериално дейно начало, което формира материята и я довежда до съвършенство

 

Ентомология (гр.) – наука за насекомите

 

Запрети (рус.) – забрани

 

Зоизитет (гр.) – от зоизъм – жизнен процес

 

Идеограма (гр.) – писмен знак, който означава понятие, а не звук, както буквите

 

Иждивявам (ост.) – изразходвам

 

Индиферентни (лат.) – безразлични, безучастни

 

Индукция (лат.) – „подбуда“ – процес, при който едно явление възниква под въздействието на друго

 

Инервира (фр.) (мед.) – снабдява с нервни влакна и контролира чрез тях

 

Катехизис (гр) – „обучение“ – кратък курс по християнска вяра във форма на въпроси и отговори

 

Клосни (ост.) – недъгави

 

Кольор (фр.) – цвят

 

Корелация (лат.) – взаимна зависимост между частите на цялото; в биологията – взаимна зависимост между частите на организъм, поради което промяната в един орган влече след себе си промяна и в целия организъм

 

Ксенопластичен (гр.) – от „ксенос“ – чужд – (биол.) присадка на чужда тъкан от друг биологичен вид

 

Ливан (гр.) – тамян

 

Медлено (рус.) – бавно

 

Мезодерма (гр.) – средният клетъчен пласт в зародишите на многоклетъчните животни, от който се развиват вътрешните органи (бъбреци, полови органи и др.)

 

Меристема (гр.) – „разделен“ – тъкан при растенията, която е образувана от делението на клетки и сама образува тъкани чрез делене

 

Метагном (гр.) – „притежаващ знание за отвъдното“, ясновидец

 

Микрон (µm) (от гр. – малко) – мярка за дължина, равна на една хилядна част от милиметьра (10-6 м)

 

Монадизъм (гр.) „монада“ – духовен първоелемент на Битието, вечен и неделим

 

На радо сърце (нар.) – на драго сърце, с готовност

 

Неовитализъм (лат.) – „жизнен“ – схващане в биологията от края на XIX в., което обяснява жизнените явления с особени нематериални извънпространствени жизнени сили

 

Нулипотентен (лат.) – (биол.) тъкан, която не е способна да генерира друг вид тъкани в организма

 

Нутационни (лат.) – които изменят периодично наклона на оста си при движението си, което настъпва заедно с прецесията

 

Омнипотентен (лат.) – „всемогъщ, с неограничени възможности“ – (биол.) тъкан, която е способна да се диференцира – да поражда различни органи

 

Палиативно (фр.) – полумярка, временно решение

 

Пертурбация (лат.) – смущение, нарушение в установения ред или ход на нещата

 

Петнист дъждовник – опашато земноводно, което живее и у нас

 

Пластир-везикатор (лат., анат.) – от везика – мехур

 

Пряко приспособяване – целесъобразна реакция на организма спрямо външни въздействия в случаи, когато всяко действие на естествения подбор е изключено

 

Психоламаркизъм – направление в биологията, според което в основата на еволюционния процес лежи нематериален фактор: „психическа енергия“, „сила на растежа“ и др.

 

Психометрия (вещогадаене) – метод, при който се използва физически стимул, а изследователят се стреми да открие парапсихологически асоциации, свързани с даден предмет, и от чисто психологическите, пораждащи се в съзнанието на екстрасенса

 

Регенерирам (лат.) – „прераждам“, възстановявам

 

Реторта (лат.) – обла стъкленица с дълга отводна тръба, която служи за нагряване и дестилиране на веществата

 

Ретроград (лат.) – „вървящ назад“, реакционер, противник на прогреса

 

Салтамарка (тур.) – връхна дреха

 

Сензитив (лат.) – „чувствителен“, способен да приема и превежда усещания и информация извън физическия свят

 

Скържаво (ост.) – скъперническо

 

Смирна – драгоценна смола, добивана от дърво в Африка, която е съставка за маслото за святото помазване

 

Стигма (гр.) – „знак“ – белезите от разпятието на Христос, които се появяват по тялото на някои вярващи, когато преживяват мислено кръстната смърт

 

Стяжание (рус.) – алчност, корист

 

Тежнение (книж.) – влечение, склонност

 

Филогения (гр.) „род“ и „произход“ – наука, която изучава закономерностите и развитието на животинския и растителния свят

 

Фреквенция (лат.) – честота, брой на трептенията в секунда

 

Херц (Нz) — единица за измерване честотата на периодични трептения, равна на едно трептене в секунда, по името на немския физик X. Р. Херц, 19 в.

 

Хидра (зоол.) – малко земноводно от класа на мешестите, обитаващо застояли сладки води и у нас

 

Хиперестезия (гр.) – повишена чувствителност на сетивата

 

Юриспруденция (лат.) – наука за правото, съвкупност от всички правни науки

 

1. Изучаване на Природата по смисъл

 

Зад всяко явление, зад енергията седи една разумна сила.

 

 

 

Основна истина в окултната наука е, че животът е надарен със съзнание. Тази истина е ключ към разбиране на дълбоките тайни, които ни заобикалят, и е ориентир в изучаването на Природата по смисъл.

 

Мнозина смятат, че по-висшите животни имат съзнание, но някои се съмняват за наличие на такова при нисшите, като изтъкват, че техните движения се дължат на механични причини и на физико-химични процеси, без участието на съзнанието. Но очевидно е, че по еволюционната стълбица не можем да поставим граница между висшите животни и нисшите, а се наблюдава незабелязан преход между тях. От друга страна могат да се приведат ред доказателства, че нисшите животни, даже и едноклетъчните, имат съзнание. Сетивните органи у медузата (мешести) и зрителните органи у камшичните инфузории (flagellia) показват, че тези организми имат зрителни и други възприятия. А възприятията са вече психичен процес, който доказва присъствието на съзнание. Друг пример е съществуването на организми, чиято преходност между растения и животни е толкова ясна, че даже някои от тях се изучават едновременно и в ботаниката, и в зоологията. Разглеждайки проявите им, се стига до убеждението, че логически ненаучно е да отречем съзнание и у растенията. В потвърждение на това могат да се изтъкнат наскоро визираните от науката статоцисти като сетивни органи у растенията, което показва, че като жив организъм и те имат възприятия, следователно и психичен живот.

 

Нещо повече, чрез по-нови изследвания се констатира, че психичното е важен фактор при процесите в организма, а също и при еволюцията. Това се доказва чрез така нареченото пряко приспособяване. Установяването на прякото приспособяване показва, че механичният фактор не е достатъчен да обясни това реагиране на организма и затова трябва да се признае действието и на един друг вече вътрешен психичен фактор в организма.

 

Окултизмът приема, че не само растенията, но и минералното царство е надарено със съзнание, наречено подсъзнание. Разбира се, когато употребяваме думата съзнание, не трябва да го антропоморфизираме (да му приписваме човешки свойства и качества). Естествено, не трябва да придаваме на растителното и минералното царство съзнание, подобно на човешкото.

 

 

 

2. Разширение на съзнанието

 

Докато културата е така рязко потънала в материята, отношенията на хората към Природата са механични и те я изучават само по форма. Но при задълбочено търсене на Истината може да се влезе в общение с вътрешния ѝ живот. В една от лекциите си Учителя изтъкна пред нас, че изучаването само на материалната страна на Природата, без нейната напълно реална духовна страна, причинява огрубяване на характера. Разбира се, изучаването на материалната страна на Природата в никакъв случай не бива да се пренебрегва, но то е необходимо да се придружи с проучване и на духовната ѝ страна. И всякога, когато човек влезе в контакт със сакралните сили на Природата, в него се дава ход на развитие на заложбите, спящи в душата му. Ето защо за правилното развитие на индивида и човечеството е необходимо едно ново отношение към Природата – целенасочено интимно свързване с вътрешния ѝ живот. Тогава съзнанието се разширява и започва да работи в по-високо поле и в такъв случай и в най-обикновените наглед природни явления ще видим нещо красиво и пълно със смисъл.

 

Защо растението събужда у нас чувства? Дали това е само под влияние на естетичната форма? И защо на тази голяма палитра от видове растения ние откликваме с разнообразни вътрешни настроения? Това се дължи на взаимодействието между етерните и висшите строителни сили на растението и тези на човешкия организъм. По този път човек е в състояние да влиза в общение с вътрешния живот на растението, който е също така психичен. Общението с живите части на Природата е духовна необходимост. За да образува човек контакт с живия импулс на Природата, той трябва да отвори душата си и да съзнава присъствието на светли сили. Това обяснява защо при нашите чисто механични виждания се свързваме тъй малко с духовния потенциал на Природата. Когато отношението ни към Природата е чисто механично, то тя стои пред нас напълно заключена. Ако мислим, че тя се изчерпва само с механични явления и закони, ние затваряме душата си и съзнанието си за живите и разумни природни сили. С тези погрешни схващания на природните закони сами правим душата си предварително недостъпна за възвишените сили, които ни заобикалят.

 

А когато отидем сред Природата със съзнание, че нейните форми са външно изявление на разумните сили, които работят в лабораторията ѝ, тогава се създават благоприятни условия за влизане в контакт с тях. И ако отидем при цветята и дърветата с такова съзнание, то ние ще влезем в общение с разумните сили, които работят в тях, и това ще ни повдигне. Същият закон има приложение не само по отношение на растенията, но и по отношение на слънчевите лъчи. За да се свържем с духовната същност на слънчевата светлина, трябва да съзнаваме, че тя е изявление на Разумността. Тогава ще се озовем в благоприятните условия да сме в единение със Слънчевите същества и именно тогава ще почерпим от слънчевата светлина сили, които инак не бихме могли да получим. Будно съзнание е необходимо и при храненето, защото то не е чисто механичен процес, нито храната е само нещо материално – освен физикохимични сили тя има и духовно съдържание; ако отчитаме това, ще влезем в контакт с вътрешната ѝ сила.

 

След споменатото дотук нека изтъкнем следния закон: за да се свържем с известни духовни сили в Природата, трябва да се издигнем в своето съзнание до това поле, в което те действат, или по друг начин казано, да можем да се нагласим да приемаме вълни със същата честота, каквито се изпращат от Светлите същества. В Природата работят духовни сили от възвишен характер. Светли същества от йерархия, далечна в своята еволюция от тази на човечеството, са проводник, чрез който се проявяват Божествените сили. Природата, която наблюдаваме около нас, е завеса, спусната пред лабораторията, в която работят тези съзнателни същества. И след като отидем сред Природата с душа, изпълнена от Любов, Вяра, Мир, Радост и Благодарност, и повдигнем съзнанието си до това поле, в което действат Възвишените сили, то тогава ще почерпим благодат от нея и ще имаме ново разбиране за пълнотата на живота и за слънчевите лъчи. Човек влиза в контакт с живите сили около себе си, с които съзнанието му се намира в хармония. Същото важи и за отношенията между хората. Ако схващаме, че отсрещният нам човек живее само със съзнание и самосъзнание, то ще влезем с него във външни, механични отношения. Обаче ако се проникваме от мисълта, че във всяко човешко същество, даже и у падналия грешник, живее и свръхсъзнанието, то тогава ще можем да влезем в съприкосновение с благородното – душата и духа.

 

Ако имаме духовно разбиране към частите на Природата, то ние ще бъдем свързани с вътрешния ѝ живот. Щом създадем интимни връзки с тези живи части, те ще ни проговорят. Една възвишена хармония – изявление на тяхното естество, се разлива наоколо им. И когато човек се яви пред тях със свещено чувство, той непременно ще долови чрез интуицията си хармонията и музиката – съдържанието на идеите, с които говорят живите съставни части на Природата. Всякога съзерцанието на Природата ражда в човека идеи. Природата е извор на идеи.

 

Всъщност светлината е проникната от музика и хармония и точно такава субстанция изпълва цялата Природа. Първо тя се долавя интуитивно, а когато човек възприеме слънчевата светлина с душата си, у него ще се родят нови идеи, целият товар, който носи на раменете си, ще се снеме и той ще има импулс за дейност. Слънчевите лъчи всякога говорят и идеите, които са ни разкрили вчера, няма да ги повторят днес. Разумната Природа всеки ден донася нови откровения и ако човек е чист и с будно съзнание, то вътрешният му живот ще се изгражда само чрез нови познания.

 

За да се раздвижат спящите сили на душата, трябва да се съзерцават природните красоти като изявление на разумни сили. Така вътрешните дарби се развиват и се събуждат силите на душата. Тук ще цитирам следните думи на Учителя: „Към формите на Природата новият човек ще има ново отношение, защото той няма да ги мисли за плод на механични сили, но ще ги възприема като изявление на разумни сили, които работят в Природата. Природата разполага със свои художници, творящи нейната неповторимост. Когато гледаме на природните красоти по духовен начин, в нас се събуждат дълбоки вътрешни сили. На тези, които са обременени, и на онези, които са песимисти, бих препоръчал да наблюдават живота на пеперудата, да видят нейната красота и стадиите ѝ на развитие. Когато посадиш едно семенце, чакаш много години, за да видиш резултата – порасналото дърво; също така и пеперудата е едно семенце и трябва да се почака следващата фаза, за да се разбере нейното естество. Пеперудените крила не са само едно съчетание на механични сили – те са изработени интелигентно с една невидима четка.“

 

При днешното възпитание трябва да се влее един духовен елемент. Например, когато учениците ходят на екскурзии, нека да не кьсат цветята, за да ги изучават после в клас; по-добре е да ги опознаят сред самата Природа, изпитвайки живо чувство към тях. Като се свържат с вътрешния живот на Природата, подрастващите ще получат от нея поддръжка и така ще се даде голям тласък на тяхното развитие. Освен това хубаво е децата да работят сред Природата: да отглеждат цветя, плодни дръвчета, зеленчуци и да се грижат за екологичното равновесие. Необходимо е още в ранна възраст да се дойде до интуитивно долавяне на разумното, което работи зад видимите форми на Природата. Преподавателите не могат да дадат на учениците си това, което сами нямат. Колкото и увлекателно да приказват, могат да дадат само от онова, което имат проявено в себе си. Ето защо сами те трябва да имат ново отношение към Природата, трябва сами те да го преживеят, за да могат да въведат своите ученици в свещения храм на Природата.

 

3. Разумното в човека

 

Човешката душа е космос. Човешката душа е океан. Ние още не сме познали себе си, не сме се познали и един друг. Това нещо, което ние не знаем, сме самите ние.

 

Няма живот извън живота на Първото начало. Първоосновата е Разумното начало и всъщност еволюцията е негова постъпателно нарастваща проява. Колкото едно Царство е на по-висока степен на развитие, толкова повече ще прояви вложената Истина в себе си. Да растем, значи да проявяваме все повече и повече Бога чрез себе си. Именно чрез Разумното начало, което работи сред цялата Природа, ние сме в непосредствен контакт отвътре, чрез нашето собствено дълбоко естество.

 

Човек все още не е намерил себе си. Един свещен храм се крие във всеки едного и там гори един пламък, неугасим и сред най-големите житейски бури. И копнежът към красивото, чистото, свещеното, иде отвътре, макар само в някои моменти на пробуждане. За такъв пример може да ни послужи Свидригайлов, един от героите на романа „Престъпление и наказание“ от Достоевски72. Него, който е морално покварен и живее развратно и безидейно, в един момент го обхваща неудовлетвореност и пустота и той започва да изпитва духовен копнеж. Когато човек пожелае да заживее за красивото и доброто, когато закопнее за света на Истината (вж. стихотворението „Бор“ от Иван Вазов), това иде от душата – тя нашепва за всички възможности, които се крият в нейната обител. Всеки човек може да изживее свещения миг, когато душата – Божествената семка, се проявява от вътре на вън и донася сила, радост, вяра, чистота, светлина, мир, Любов. При това положение човек съзнава себе си като същество, което обича, прощава и се жертва, обхванат е от необикновено вдъхновение и приема новите идеи – и тогава той изживява връзките си с Целокупния живот на Битието и установява, че околните са му твърде близки и мили като братя, възприема ги като сродни души.

 

Защо, когато в нас се прояви Божественото, иде радостта? Защото оковите се сгромолясват и човек възприема естеството си свободно, осмисля единството на Живота и отново блясва онази неразривна връзка между душите. И в най-големите противоречия, през които минаваме, ако се вслушваме във вътрешния глас, ще усетим радост и вяра. Учителя казва: „Постоянно ни идат светли мисли, благи чувства, благородни стремежи. Откъде идат те? Всички благородни подтици човек получава от Възвишеното, което работи в него.“

 

Любовта ни обгръща както отвън, така и отвътре. Ние можем да познаем само тези, които обичаме. При Любовта очите ни се отварят и сме напълно способни да видим в тях това, което никой друг не вижда. Както за другите едно дете може да е бездарно, глупаво, лениво, но за майката то е добро, умно и даровито, защото тя го обича и има прозорливост за него – вижда в него това, което никой друг не вижда. Кой е прав? Майката е права и нейната Любов подхранва добрия дял в това дете.

 

Какви нови отношения настават между нас, когато сме способни да видим във всички живи същества Свещената книга? Свещената книга е Бог – Красивото, което работи във всички души. Прочетеш им от нея макар и един лист, макар един ред – ти си вече в съприкосновение с Великото в света и това е то – откровението. Новата култура носи отношения на Любов към всички същества. И когато човек прозре красивото в душите, отношенията ще престанат да бъдат механични – тогава ще се възстанови истинската и трайна връзка между душите. Временните, плитки връзки лесно отпадат. Някой ще отбележи, че еди-кой си има някакви слабости; да, така е, докато той е в период на развитие – после следват други фази. Новото отношение един към друг ще събуди силите и дарбите на душата. Животът на личността е безплоден. Когато са разслабени връзките в колективния живот, тогава дарбите, които крие душата, остават непроявени, нещо повече – противоречивите постановки спрямо Целокупния живот водят към израждане. За съжаление съвременното механизиране на живота в някои отношения води към отслабване на естествените връзки между хората. Но е време да се научим да виждаме Красивото във всички същества – тогава човешкото съзнание ще почне да работи в по-високо поле, където има условия за духовна култура.

 

Руският поет Игор Северянин посети със съпругата си Учителя. Поетът каза, че сега малко хора се интересуват от изкуство.

 

Новото иде, старите листа трябва да окапят. Ала още тежки години идат.

 

Поетът каза, че не обича града и че живее край брега на морето, близо до една голяма гора при Финския залив в Естония.

 

Вие по природа не сте от мирните хора, имате активен ум.

 

Жената на поета сподели, че често вижда неща, които се сбъдват.

 

Вие имате силни възприятия.

 

Брат Пампоров, който присъстваше на срещата, спомена, че Игор Северянин пише стихове върху новата култура, че от него е стихотворението „Долу войната“ и че той изтъква колко гнила е тази стара култура.

 

Поетът каза: „Навсякъде бях приет добре, но в България като че ли чувствам хората по-близки. Ще ви разкажа една моя житейска опитност. Видях се в Рига през ноември 1930 г. с ясновидеца Георг Финк. Той ми предсказа, че ще избегна една катастрофа в Югославия. И действително през януари, когато минахме границата на Югославия, ме обхвана лошо предчувствие. Влакът, в който пътувахме, претърпя катастрофа – локомотивът, фургонът и първите пътнически вагони паднаха в една бездна, но вагонът, в който бяхме настанени аз и жена ми, увисна при моста и така бяхме спасени. Преди катастрофата съпругата ми чу глас отвътре, който ¢ нареди да спусне завесите. Щом ги спусна, и стана катастрофата. Тя стоеше до прозореца и ако не бе послушала гласа, късовете стъкло щяха да се посипят върху ¢.

 

Учителя каза:

 

Европа ще мине през изпитание. Християнската култура ще се пресее, за да остане само ценното. Трябва да се намери нова основа на човечеството. С досегашното разбиране на живота не може да се напредва.

 

На 18 април 1942 г. семинаристи от Пловдивската семинария с двама свои преподаватели посетиха Изгрева. Преди обяд те се разходиха из градината, а след това помолиха Учителя да побеседват. Той ги прие в големия салон и каза:

 

За да се беседва с хората, три неща се изискват. За добрия разговор първото нещо е хората да бъдат разумни, а разумността дава светлина на живота. Второто нещо е да бъдат справедливи: да няма никакво насилие не само отвътре в самия човек, но и отвън – да има хармония и музика. И третото нещо е човек да бъде добър. Разумността дава смисъла на живота, справедливостта – съдържанието на живота, а доброто – външната форма на живота. Без тези неща никакъв живот в света не може да се прояви, а ако се прояви, ще бъде нещастен. Или другояче казано: в света трябва да се прояви новото. Новото, което очакват младите, е Любовта. Единствената сила, която може да оправи света, е Любовта. Тя може да даде подтик на човешкия ум, сьрце, воля и душа. Светът не може да се оправи по никой друг начин. Любов, която не дава подтик на човешкия ум, сърце, воля и душа, не е Любов.

 

Там, където няма разумност, справедливост и доброта, няма и никакъв Господ. Там, където са справедливостта, разумността и добротата, там е Господ. Новото е, когато всичко цъфти, връзва, зрее, пее и работи.

 

Сега минаваме от един стар порядък на живота в нов. Старият порядък е тъмен, а новият – светъл. В новия порядък няма да има обезсърчени хора и ще има възможности за всички. Светът е толкова хубав! Когато Слънцето грее, няма какво да се обезсърчаваме. Сега нека да грее Слънцето във вашия ум, сърце и душа и да ви подбужда Любовта. Не че чак сега трябва да ви се даде Любовта, защото поначало ние в нея живеем и се движим, но сме приспали за дълго време сьзнанието си и сме се занимавали с други странични работи. Когато човек се занимава с непотребни работи, умът му потъмнява и той не знае как да направи крачката си. Всеки от нас трябва да почита Божественото във всички останали и да съзнава, че То живее във всекиго. И когато хората почнат да почитат Божественото в човешкия ум, в човешката доброта и справедливост, то това е новото, на което трябва да уповаваме. Новото верую е да имате Любов. Ако имате Любов, никога няма да се обезсърчавате и всичко, каквото пожелаете, ще го и постигнете. И ако постигнете всичко, каквото пожелаете – новото е във вас; или ако не го постигнете, то новото не е във вас. Здрав човек е онзи, който мисли добре и е справедлив и разумен; или човек, който не е умен, справедлив и добър, той не може да бъде здрав.

 

Вие сега сте млади, дошли сте в света и се намирате на Земята, която е един параход. Разхождате се, екскурзианти сте. А има едно пристанище, където всички ще се спрат, има една Обетована земя, в която всеки ще намери упование. Един ден хората ще се разберат и ще станат братя. Когато в света влезе Братството и ние виждаме в лицето на всеки мъж свой брат и в лицето на всяка жена – своя сестра, тогава новото е изпълнило света. Братството и сестринството – това е новият ред на нещата в света. Та сега ви пожелавам, като се разхождате, да благодарите на Бога, че ви е поставил на палубата на този голям параход. Там има изобилно и въздух, и светлина, и вода, и хора. По някой път ви заливат и малко страдания – те са упражнения. Малко са, няма нищо от това – какво лошо има, че човек страда някой път? Страданията са корените на живота, а радостите са клоните и цветовете му. Страданията са една по-гъста материя, откъдето трябва да се изваждат соковете. Докато радостите са Божественото, което иде отгоре. Под „Божествено“ разбирам Разумното в света, а това, което не е Разумно, не е Божествено. Ако хвана и заколя една кокошка, то е човешко, но ако не я хвана, а я нахраня и я пусна да се разхожда, това е Божественото.

 

Сега ви пожелавам един ден да бъдете узрели плодове, та като дойдат да ви погледнат, всеки да ви хареса: да бъдете една хубава ябълка, че който отиде при нея, да я препоръча. Бъдете радостни и весели, че сте се удостоили да се качите на един доста хубав параход, какъвто е Земята.

 

Един семинарист запита: Какъв е смисълът на живота?

 

Смисълът на живота е Любовта. Ако Слънцето не изгрява, тогава какъв смисъл ще има животът? Ако Луната не изгрява, ако звездите не изгряват, ако дърветата не цъфтят и ако птичките не пеят, какъв смисъл ще има животът? Когато Слънцето изгрява – това е Божественото в света, когато Луната изгрява, когато звездите изгряват, когато дърветата цъфтят, когато птичките пеят – това е Божественото в света; когато хората говорят и се обичат – това е Божественото в света.

 

Един семинарист запита: Какво е Вашето мнение за смъртта и безсмъртието?

 

Безсмъртие без Любов не съществува. Да любиш – това е безсмъртие. И всякога всички болести произтичат от безлюбието. Щом всинца се обикнат, смъртта ще изчезне. Да имаме Любов непреривна – това е безсмъртие.“Това е живот вечен, да познаят Тебе, Единаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото Си изпратил.“ Всички вие имате елементи на безсмъртието, стига да любите и да обичате. Смъртта е нещо вметнато, а животът е непреривен. Когато хората съгрешиха, почнаха да умират. По-рано те не са умирали, но понеже ядат от забраненото дърво, понеже не са справедливи, разумни и добри, затова днес умират. Конкретно, на съвременен език казано, смъртта е най-голямото ограничение на живота. Смъртта е там, дето има съзнание, но нищо не можеш да направиш. И умрелият човек има съзнание, но не може да се мръдне. Вие мислите, че когато човек умре, не чува. Не, той ви чува, като му говорите, но не може да се прояви. Човекът не е това, което виждате – това е дълбока наука, която вие трябва да изучавате. Душата е нещо полуматериално и полудуховно. И да говоря повече, не ще можете да познаете лесно тези неща, без да ги изучите. Вечерно време вие сънувате, че се разхождате, нали? Питам: къде се намирате? Помнете, че не искам да ви говоря за това, което не е, а искам да ви говоря за онова, което е. Ще ви приведа един прост пример, за да се види кое остава у човека. Познавах един българин, който бе твърде чувствителен, имаше висше образование и издаваше книги. Веднъж дремнал следобед и се видял издигнат в стаята над тялото си. Той имал излъчване. Този, който стоял сред стаята и гледал легналото тяло, е реалният човек. Тялото, което лежало в леглото, е временната къща. Учените правят ред опити как да се извади двойникът на човека.Тялото е според двойника – той има очи, нос, уста, уши. Двойникът излиза, а на кревата лежи само обвивката. Учените слагат една бучка захар в устата на тялото и то мълчи, не реагира. Но щом бучката захар е в устата на двойника, човекът от кревата казва: „Това е захар!“ Този свят е в Онзи свят. Малкото е в голямото, а не голямото в малкото. Онзи свят е голям, а този свят е малък

 

Един семинарист запита: Кое ще остане от нас след смъртта ?

 

Като излезеш от тялото си, ще имаш едно невидимо тяло – прозрачно. Ще имаш ръце, очи, уши и пр., ще имаш самосъзнание, само дето хората, които са тук, няма да те чуват. Вие казвате, че Бог е невидим. Това не е вярно. Единственото нещо, което виждаме, е само Бог, а другите неща са невидими. Бог е невидим за невежите хора, но за всички хора, които са разумни, справедливи и добри, Бог е видим. В баща ти е Бог, който се изявява. В майка ти е Бог, който се изявява. В сестра ти е Бог, който се изявява. Навсякъде е Бог, който се изявява. Бог не може да се изяви в една форма, а в хиляди. Ако живеете в съгласие с Божествените закони, откъдето минете, пътят ви ще бъде отворен. Ако не живеете по Божествените закони, пътят ви всякога ще бъде затворен и в края на краищата ще умрете.

 

Аз виждам Онзи свят, а как го виждам, то е друг въпрос. Както вие виждате физическия свят, така аз виждам Духовния. В света старият порядък е човешки, а новият порядък е Божествен. Да се върнем в райската градина, където по-рано човек с живял и е чувал гласа на Бога. Бъдете верни на онова, което Бог е вложил във вас. Всички вие не трябва да употребявате нито бяла, нито черна лъжа. И когато говорим, нека бъдем крайно искрени. За Любовта трябва всички да имаме само едно убеждение.

 

Въпрос: Как ще го постигнем това?

 

Как цигуларите постигат нещата? Постепенно, с упражнения, като свирят.

 

Учителя взе цигулката си и им изнесе един концерт. След като помълчаха, един от семинаристите наруши тишината: „Аз повече бих желал да ни говорите за Любовта.“

 

Днес съм зает. Може да четете онова, което съм говорил за нея. Ако има някой, който да е говорил толкова много за Любовта, това съм аз, и желая вие да разцъфнете и узреете и хубавото, което Бог е вложил във вас, да се прояви. Както един скулптор взема един камък и извайва от него статуя, така и във вас да се изяви онова, което Бог е вложил. Ако ме питате какво да правите, ще ви кажа да дишате Любов! Навсякъде да виждате любящи същества, като съзнавате, че Бог живее в хората. Ако ние живеем за Любовта, и тя ще живее за нас; ако не живеем и не работим за нея, и тя няма да работи за нас. Всеки човек, който не постъпва справедливо, ще опита несправедливостта върху себе си. И щом постъпва неправилно, усеща вътрешно безпокойство – това е закон. А щом постъпва справедливо, вътре в себе си ще има вътрешна радост, вътрешен мир.

 

Слязох, за да кажа на хората следното: Бог с дошъл да създаде Нов свят, Ново небе и Нова земя и да промени хората. И това ще стане. Бог е решил да промени целия свят. Това, което аз говоря, е Божествено. Моята проповед ще я чуят всички, няма да остане нито един, който да не я чуе. В настоящия свят трябва да се изградят разумност, справедливост и доброта. Нека да се води борба, но всяка борба да бъде разумна, справедлива и добра.

 

Един семинарист каза, че не разбира напълно думите на Учителя и Той му отвърна:

 

След една година, каквото съм ви говорил, ще го разберете. В детинския живот сме били чисти и бих желал да останем в чистота като дете. Там, дето има чистота, има и сила, и Мъдрост. Да имаме чистота, сила и Мъдрост едновременно и всички тези противоречия, които сега съществуват, ще изчезнат.

 

Един семинарист запита: Защо това не стане отведнъж, без да се губи време?

 

Най-първо нали плодът е стипчив, после става кисел и накрая – сладък. Такъв процес съществува в света и не можем да го изменим. Най-първо хората са стипчиви, после – кисели, и най-после ще станат сладки. Вие сега мислите, че има повече лоши хора, отколкото добри. Това е заблуждение, защото има повече добри хора, отколкото лоши.

 

Да изпълняваш Волята Божия – това значи да познаваш Истината.

 

За да въдвориш Царството Божие и Неговата Правда, трябва да познаваш Мъдростта, Знанието.

 

Да осветиш Името Божие, значи да бъдеш носител на Божията Любов.

 

Всеки, който се отклони от Божия план, ще пропадне.

 

Вие не може да помогнете на света, докато не изгрее вашата душа.

 

Казано е, че човек е създаден по образ и подобие Божие. Вие сте в процес на образуване на този човек. Вие имате всички възможности, вложени във вас, обаче не ги познавате. Трябва да се работи между хората в света. Като ги срещнете, кажете им по някоя дума за новото, което иде.

 

Един от семинаристите запита: Има ли някоя книга, в която да е описана Вашата биография?

 

Това не е важно. Дайте път на Божественото в себе си!

 

Сестра Савка бе приета от Учителя в горната стая и тя попита: „Защо трябва да се дава десятък?“

 

 

 

Десятъкът – това е семето, което посяваш. Значи давай и ще ти се даде. Дай една десета от онова, което приемаш. Шест дни ще работим, един ден ще дадем на Господа. Ако работиш, посвети един ден за Бога, тогава и другите ще се благославят. Ако всичките хора даваха десятък, не щеше да има ни един беден, не щеше да има ни един нещастен. Десятъка човек да го прави със съзнание. Десятъкът да се даде, а капиталът да е в обращение. Не е въпросът в натрупването на много кръв, но тази кръв трябва постоянно да циркулира и да бъде в обращение. Егоисти са станали хората, понеже са се свили и малко дават. Десятъкът е за физическото поле, но щом се дойде до Духовния и Божествения свят, там вече действа Любовта. Онова, което си дал на Господа, то ще принесе своята полза. Ти направи добро и го хвърли във водата и то ще принесе своята полза. То е семето, ти го посей. Нивите са хорските мозъци, в които ти ще посадиш семето. Доброто, което правиш, то е посятото на нивата. В Духовния свят ще дадеш половината, останалата половина е за теб. А в Божествения свят всичко ще дадеш.

 

Давайте и ще ви се даде. Бог иска да дадеш една десета от всичко. Ще дадеш също една десета – десятък, и от десетте минути. Например ти си чиновник и след като работиш десет минути, една минута ще размишляваш за Господа – това е десятък. От десет часа единия ще посветиш за Господа: за него няма да вземаш пари, няма да ти плащат. Та като дойде едната секунда – деветте секунди са твои, а десетата е на Господа. Трябва да дадем за Господа. Ако тъй постъпваме, животът ни се осмисля. Ти си се разтревожил: имаш право девет секунди да се тревожиш, но като дойде десетата секунда, нямаш право – за Господа е тя.

 

 

 

Сестрата благодари на Учителя и му сервира закуската: два сварени картофа с кората. Той каза:

 

 

 

Това е достатъчно. Не трябва много да се яде.

 

 

 

Този разговор беше в сряда, в 8 ч. сутринта, след лекцията за Общия окултен клас.

 

Няколко братя и сестри бяха приети от Учителя. Един от братята попита как да работим в света за новите идеи.

 

Трябва да се работи между хората. Хората, ако нямат нужда, няма да дойдат, но ще дойдат при нас от нужда. Когато им говорите, трябва да имате силата на Духа. Огън да имате, че светът да чувства нужда от вас. Без нас не могат, ние сме огън, ние сме вода, ние сме светлина. Човек трябва да бъде смел. Когато Бог говори чрез него, думите на човека имат резултат и сила, но когато говори от себе си, думите му нямат плод. Човек, когато поеме този ангажимент, трябва да гледа Бог да говори чрез него, и само тогава неговата дейност има дълбок смисъл. Освободете се от догматизма, трябва да се намерят връзки и допирни точки със сродните течения; да се намерят общи идеи и общи принципи с тях. С вътрешно усърдие човек трябва да се стреми да служи на Бога. Казано е: „Който обръща души към Бога, той печели.“ Не само да се посее, но силата стои в това – посятото да израсте. Когато човек говори на някого за Бога, той има вече контакт с Духа, само че трябва да съзнава това.

 

Важен е методът за събуждане на душите: да се събудят и да станат работници за Делото Божие. Които са готови, ще се пожертват за успеха на делото. Това не е нещо, което изведнъж става. То е като цвят, който се разцъфтява постепенно, и като плод, който връзва и узрява постепенно. Днес малко, утре малко, но ако се предаде наведнъж цял урок, няма да се разбере; малко по малко трябва да се навлиза в материята. Малкото трябва да се тури на работа.

 

Ние искаме да обърнем хората към Бога, но не сме ние, които ще ги обърнем. Ние трябва само да подкрепим човека: „Стани, братко“, и да си отминем. Единственият, Който може да обърне хората, е Бог, а ние сме само носители на Божественото. Някой казва: „Аз го обърнах!“, а Христос – „Никой не може да дойде при Мене, ако Отец Ми не го привлече.“ И не можем да отидем при Христа, ако Отец не ни привлече при Него. Като отидем при Бога, ще разберем какво нещо е Любовта.

 

Казва се в Писанието: „Ослепил ги е, за да не би да се обърнат и да ги изцеля.“ Тук има една скрита мисъл. Кой ги е ослепил? Някой ги е ослепил. Трябва да се работи разумно в света, да се представи на хората това, което е достьпно за техните умове и сърца. Някои искат да възприемат Истината по научен начин и тя по този начин ще им се представи. На всекиго ще се представи Истината по такъв начин, по който му е най-достьпна.

 

При сегашните условия пьрвото нещо е да бъдете добри, умни и смели. Бог, като изпраща някого на работа, не го изпраща при богатите, а при бедните. Когато Кортеза21 обикаляше България, пращаха я при някоя бедна жена. Та сега вие не отивате там, където ви изпраща Господ, а там, където не ви е изпратил. Трябва да се изработят методи за предаване на една Истина на света. Когато човек върши дадена работа, трябва да я осмисли предварително и чак тогава да я върши. Когато питат за нас, кажете, че хората, които учат за Бога, са полезни. Всеки човек в живота си трябва да заведе при Бога поне 30 нови души. Добрите хора излизат от Бога, за да помагат, и се връщат пак при Бога, за да се изпълнят с Божията благост. Когато човек иска да работи в света между хората, каквото и да предприема, непременно трябва да има Любов. Когато отидеш да работиш всред хората за разпространение на новите идеи, ще си служиш с огън. Пътят е с много препятствия, запушен е, и като туриш огън, тогава ще го очистиш. Това значи да носиш Любовта със себе си и когато работиш всред хората, да я внесеш. Любовта ще изчисти всички вътрешни препятствия в техните души и ще събуди Божественото в тях.

 

Един от братята попита: Аз мога ли да отида при хората да им говоря?

 

Като отидете, какво ще им занесете? Трябва да имате толкова Любов, че тя да блика от вас. Само по този начин можем да напоим жадните и да нахраним гладните. Не можеш да говориш за Бога на хората, ако нямаш Любов в себе си. Работете, прилагайте всичко това, което знаете.

 

Братът попита дали тук се разбира Любов към Бога, или Любов към хората.

 

Не трябва да се пита към кого е Любовта, защото в Любовта е Бог. Следователно, ти като имаш Любов, то Бог е в теб. Всеки човек, който отива да говори, трябва да даде нещо на хората. Той трябва да е изпратен като посланик и всеки, на когото ще проповядва, трябва да има вътрешна необходимост. Не е нужно всички хора да се обърнат. Човек трябва да работи в света за Бога с пълно съзнание, с вяра, и да остави на Невидимия свят и на Бога за крайните резултати. Нали се казва: „Словото няма да се върне, без да принесе своя плод.“ В света ние сме тези, които Бог предузна, предопредели и призва. Видиш ли един призван, ще му кажеш: „Ти си призван, ела.“ Ако някой ти каже, че си се заблудил, няма нищо – той вижда себе си. Друг някой иска да повдигне хората, а пък себе си не е повдигнал и затова няма успех. Така не може, трябва да повдигнеш най-първо себе си, иначе се допускат грешки, няма резултат, оплиташ се и страдаш от това, страдат и тези, на които помагаш. В духовния живот има една своеобразност: например един човек проповядва на друг, но при обръщането към Бога той влага повече от елемента на амбицията и на личната заслуга, навлиза в тази деликатна работа с тщеславие и тогава у този, който е обърнат, се проявяват същите черти и след време заприличва на благодетеля си. Духовният живот е едно богатство, но той трябва да се проповядва с голямо умение. Ако вложиш духовния живот в един човек, който е негативен, ще го развратиш, защото той няма да може да го употреби. Като работиш между хората, давай, но за да не осиромашееш, мисли за Бога, храни светли мисли и дълбоко размишлявай – така отново ще забогатееш. Препълниш ли се с богатство, пак давай. Така правете всякога – човек трябва да има, за да раздаде. Ще посадиш лозе, ще събереш гроздето и когато го раздаваш, чак тогава ще проповядваш; няма да проповядваш, преди да си раздал нещо. Ще напишеш на човека едно изречение от книгата „Светът на Великите Души“ и ще му кажеш: „Ако знаеш как да прочетеш и как да произнесеш тези думи, от тях зависи твоето бъдещо щастие.“ Той ще прочете текста и ако не го е разбрал, ще тръгне да те търси, понеже ще е заинтригуван; след време ще се срещнете и вече заедно ще разсъждавате какво се подразбира под тези думи.

 

Не да събудим и да обърнем всички хора – това е работа на бъдещето, а сега да обърнем тези, които са готови. Защото има хора, които се нажежават, но после изгасват, а нам ни трябват хора, които горят и не изгарят. Не е важно количеството, а качеството на хората, които ще се обърнат към Бога. Обръщането на една душа към Бога е много нещо.

 

Една от сестрите попита Учителя защо много хора не възприемат Учението на Бялото Братство.

 

Ще го възприемат тези, които са готови от векове, другите ще чакат нова вълна. Ако сега се мъчим да ги обръщаме, то е трудна работа и губене на време. Трябва да се намерят пробудените души. На градинаря му трябват земя и плодни дървета, на каменаря – скални отломки, също така и работникът на Божията нива трябва да намери готовите души. Много трябва да се работи, за да се разпръснат заблужденията на хората и когато се пробудят душите им, трябва навреме да им се даде необходимата храна. Като се събудят, трапезата да бъде приготвена, за да ядат. Има много готови души. И специално за тези, които сега се пробуждат, трябва да се направи нещо като буквар, ръководство с подходящи школни беседи, които постепенно да ги въведат в окултното познание, а това ще им даде вътрешно разширение и свобода. В Новото учение няма време за спор. Като намериш готова душа, ще кажеш: „Тръгни!“, и без да убеждаваш, който е готов, ще разбере всичко и за прераждане, и за вегетарианство, и за всичко останало. А като не е готов, не иска, тогава не спори, но ще му кажеш: „Карай, както си знаеш, и то е хубаво.“ Ще работите върху тези, които са пред прага на събуждането, а другите остават за следващата епоха. В Писанието е казано: „Първото възкресение“, значи изпърво всички няма да възкръснат. Важно е готовите души да не изгубят условията и за да не изостанат назад, трябва да се поканят. Христос нали повика учениците Си? Онези, които са определени, които са избрани, да се намерят и да се поканят! Нали е казано: „Поканете по пътищата клосните“, значи най-последните.

 

Човек трябва да бъде съобразителен, да говори на хората това, което могат да разберат по-добре. И той ще говори нещо реално, не към коя страна да се застане, а да се възприемат новите идеи. Някои са работили преди теб върху душите, върху които ти сега работиш, и са ги подготвили. Те не могат да им предадат това знание, което ти можеш да им дадеш, но и ти не можеш да им предадеш, ако не са ги учили отвътре. Да няма никакво колебание! Онези, които са определени, ще дойдат. Христос казва: „Овците, които си Ми дал, ще дойдат. Тези овци са Твои.“

 

Човек трябва да бъде като пчелите. Пчелата знае къде се намират цъфналите цветя, усеща миризмата им. Още като излезе от кошера, е ориентирана. И човек, като се посвети да работи за Бога, трябва да чувства къде се намират тези души, при които трябва да отиде. Най-напред помоли се за този, при когото отиваш. Изучавайте Стария и Новия Завет, опитността на апостолите, как са работили тогава, и вижте как ще работите вие днес. Например днес на един ученик от гимназията като му говориш, той сам ще се подбуди да работи между своите другари.

 

Важна работа е да се печелят души за Бога.

 

Проф. Ханс Дриш от Лайпцигския университет посети София по покана на Българското философско дружество и държа три лекции в Университета. В първата лекция той изложи възгледите си върху витализма, във втората – своята философска система, и в третата – основните принципи на парапсихологията. Със своите твърдения и аргументи проф. X. Дриш раздвижи умовете на нашата интелигенция и спря вниманието ѝ върху въпроси, по които една част от нея има материалистични схващания. Но интересът към проф. Дриш бе толкова силен, че върху изложените от него идеи излезе на български брошурата „Що е витализъм?“

 

Г-н X. Дриш е известен като професор по зоология и със своите сериозни изследвания и с научните си трудове в тази област. Освен конкретното изследване на фактите, той проявява стремеж и към тяхното обобщаване, затова насочва вниманието си към синтезирането им. И така въз основа на собствени наблюдения и опити върху организмите професорът идва до обяснение на витализма. Заинтригуван от чисто философски въпроси, той почва да чете лекции по философия в същия университет. Едновременно с това, когато стига до доказването на окултни истини, проверени чрез резултатите на изследванията си, проф. Ханс Дриш създава нова наука, която нарича парапсихология.

 

Тук ще се занимаем с книгата на проф. Дриш „Парапсихология“, която е публикувана през 1932 г. Според професора парапсихологията е наука за окултните явления и той избира за надслов на книгата си един цитат от Шопенхауер: „Този, който се съмнява във фактите на жизнения магнетизъм и в неговото виждане чрез ясновидство, трябва да го наречем не невярващ, а невежа“ (Парерга, първи том, 1850 г.). Дриш посочва целта на книгата си: тя да послужи като ръководство за тези, които искат с успех да работят в областта на парапсихологията, и то както при събирането на фактите, така и за теоретичното им обяснение. Той заявява, че мнозина мислят, че знаят какво съществува и какво не съществува в Природата, и при това отричат някои факти, като дължат своите знания единствено на някоя вестникарска статия. Даже и да е добра дадена статия, тя не е достатъчна, защото какво би било положението на един човек, ако той се изказва върху химията само въз основа на вестникарски данни и пренебрегва работата на химиците – същото важи и за парапсихологията. Чрез изграждането на тази нова наука се извършва промяна в мирогледа на човечеството, защото чрез нея се установява научно Невидимия свят.

 

Проф. Дриш изтъква, че парапсихологията е наука, също както всяка друга наука, например химията или геологията, и работи индуктивно, с методите на всички положителни науки. Лондонското общество за психични изследвания от дълги години изследва явленията на парапсихологията по научен начин и издава редица публикации. Главен труд за тяхната дейност е „Рhantasms of he living“. Особено интересни са научните опити на това общество върху телепатията. Влиянието му се е разраснало сред научните среди в европейските страни, в Германия излиза от ред години списание върху парапсихологията.

 

Психологията изучава психичните явления, които са свързани с обикновеното човешко съзнание. За разлика от нея парапсихологията изучава вътрешните сили на човешкото естество, чрез което идва до ново разбиране на човека и Природата. За изследване явленията на парапсихологията учените обикновено си служат с хора, които имат свръхнормална чувствителност и възприемчивост, като в тяхно присъствие са възможни някои парапсихични явления. Такива хора ги определят като сензитиви и във Франция ги наричат метагноми.

 

Проф. Дриш преди всичко набляга върху всички възможности за погрешки при изследване на парапсихичните явления. В първата част на своя труд в строго научна форма той излага условията, на които трябва да отговаря дадено явление, за да бъде научно установено. Даже на международния конгрес за психични науки в Атина той ясно изтъква: „По-добре да отречем 99 истински явления поради някои недостатъчни условия, отколкото да приемем едно невярно явление за вярно.“

 

Проф. Дриш разделя методите на парапсихологията на три вида: спонтанно наблюдение, очаквано наблюдение и експеримент. С тези три метода той разглежда следните видове явления: телепатия, спонтанна телепатия, пътуване извън тялото, телекинеза, шум, чукане и движение от окултен характер – тъй наречените апорти, ясновидството, психометрията и др. Ще отбележим по нещо за някои от тези явления.

 

Телепатията, спонтанно проявена, се различава от предаването на мисли, което се извършва като експеримент при избрани от нас условия. За да е научно установена, телепатията трябва да отговаря на следните условия:

 

1. Явлението да се изложи писмено и да се съобщи на доверени лица преди потвърждението му. Това се прави, за да се избегне ролята на подсъзнанието и за да се изключи предположението, че се е почерпило знание от склада на подсъзнанието.

 

2. Явлението да е подобно на многобройни такива преживявания от други лица.

 

3. Да има съвпадение както по съдържание, така и по време с проверените събития (например по отношение на съобщение за смърт и др.).

 

4. Разстоянието между изпращача и приемача да е голямо, така че да са невъзможни нормално виждане и слушане, да е изключена и хиперестезията.

 

Когато телепатичният опит се осъществява между два града или даже между две държави, очевидно хиперестезия е изключена. Обаче понякога хиперестезията на метагнома е толкова голяма, че той може да чува това, което се говори тихо в отдалечена стая, затова при изследванията се взема под внимание и тази негова особеност. Телепатични опити са правени при всички контролни мерки с положителни резултати от Тишнер, Василевски, Синклер и др. Може да се каже, че телепатията е вече научно установена.

 

Що е телекинеза? Думата произлиза от гръцките думи теле – далече, и кинезис – движение. Сензитивът движи предмети на известно разстояние от себе си. Близко до този вид явление е и левитацията, т.е. издигането на хора или предмети във въздуха, въпреки силата на земното притегляне.

 

Що е ясновидство? При него се възприемат факти, които стават в същия момент на далечно разстояние или пък които принадлежат на миналото или бъдещето. В първия случай се наблюдава ясновидство в пространството, във втория – ясновидство на миналото, а в третия – тъй нареченото прорицателство. Пагенщехер70 издава две специални книги върху своите изследвания на ясновидството. Според Дриш някои случаи на телепатия трябва да се сведат към ясновиждане, например виждане на умиращ, защото в този случай метагномът вижда много подробности: лицето на умиращия, неговите дрехи и околната обстановка, за която в момента заминаващият си от този свят не мисли. Изводът е, че се констатира нещо повече от предаване на мисли. За установяване на ясновидството според Дриш най-важният въпрос е дали даден случай на ясновидство не може да се сведе към по-прости явления, например към телепатия, черпене от знанието, складирано в подсъзнанието на околните и др. Изобщо, за да се установи ясновидството научно, трябва да се изключат всички възможности за предаване на мисли. Четенето на затворени писма, каквито примери имаме доста научно установени, не означава още ясновидство, ако авторът на писмото, който знае съдържанието му, присъства при опита. Но дори и авторът на писмото да отсъства, пак може да се изключи ясновидството и да се допусне психометрично предаване на знанието чрез допиране на сензитива до писмото. Ето един пример: изследващите този проблем написват едно писмо от Лондон. Един англичанин, който не знае съдържанието му много добре, го опакова и запечатва, предава го на Шренк, а метагномът Осовецки прочита вярно съдържанието му във Варшава. На пръв поглед този случай изглежда на истинско ясновидство, но Дриш отчита, че не е изключено психометричното предаване на съдържанието от автора на писмото, т.е. Осовецки, като хваща писмото, влиза в психометрична връзка с автора на писмото и приема знанието му.

 

Друг случай е парижкият опит с метагнома Кан. Присъстващите написват шест писма. Кан се допира само до едно от тях, обаче предава вярно нелекото съдържание и на всички останали писма. В едно от писмата написват на немски следното изречение: „Срещу глупостта напразно воюват боговете“, в друго писмо написват друга мисъл на еврейски език с латински букви; при прочитането му Кан не разбира съдържанието, обаче вярно предава всички букви. В този случай ясновидството е твърде вероятно, но пак напьлно не сме осигурени от психометрично предаване на знанието.

 

Интересен е следният опит на Василевски. Когато поставя пред метагнома индийска ваза, той вижда и нейния едновремешен притежател – един бивш капитан, за чието отношение към вазата Василевски не знае нищо. Но и това виждане не е напълно достатъчен случай на ясновидство, понеже лелята на Василевски знае за отношението на умрелия капитан към вазата. И може да се предположи, че метагномът черпи това знание от подсъзнанието на лелята.

 

Паранормалните диагнози на болести, отчасти доста верни, също не могат да се считат за истинско ясновидство, понеже може да се предположи, че подсъзнанието на болния предава на сензитива знанието за болестта.

 

Но все пак някои от случаите, които привежда Пагенщехер, трябва да ги приемем за действително ясновидство, защото отговарят на всички условия. Някой основателно би могъл да запита кой е механизмът на ясновидството, но това е съвсем друг въпрос; преди всичко трябва да се установят фактите. Ето един интересен случай, приведен от Пагенщехер: пред метагномка се поставя бутилка, намерена в морето близо до Азорските острови. При корабокрушение, преди да загине, някой написва на испански няколко реда на един лист и пуска бутилката в морето. Действително, някои лица, които са намерили бутилката, знаели съдържанието на писмото, но тук може да се изключи психометрията, понеже метагномката в ред картини обрисува цялото произшествие – обстоятелства, които не били известни на тези, които намерили бутилката.

 

Също така и Бестерман излага един опит, който можем да наречем случай на истинско ясновидство, защото изключва четенето на мисли и ролята на подсъзнанието. Описват подробно пред метагнома вътрешността на една къща, при което никой от присъстващите никога не я е бил посещавал. Също така и притежателят на къщата не е познат с метагнома, но той дава точни данни за него и за живота му само върху горното описание. Ако в този случай не допуснем истинско ясновидство, тогава трябва да прибегнем до съвсем изкуствени и пресилени комбинации за предаване на мисли.

 

Друг случай на ясновидство: метагномът попипва един предмет, принадлежащ на един младеж, който при нещастен инцидент по време на воаяж бива изяден от акула. Метагномът вижда нещастието, случило се в пристанището Сидней, описва подробностите и заявява, че след известно време акулата ще бъде хваната. Така става: в стомаха ѝ намират остатъци от дрехите на младежа. При този случай трябва да се допусне или истинско ясновидство, или психометрично предаване от страна на умрелия. Но и в двата случая вече се доказват известни окултни истини: тук трябва да приемем един случай на истинско ясновидство или съществуването на умрелия след смъртта, който е предал своето знание на метагнома.

 

Въпреки всички горепосочени предпазни и контролни мерки, а и възможността при някои случаи мислите да се предават от умрели, изтъква Дриш, с голяма вероятност може да се твърди, че има установени истински случаи на ясновидство. При изследване на ясновидството в бъдещето, или на прорицателството, трябва да се изключат случаи на самовнушение и внушение. Например предричането на заболяване не показва още прорицателство, понеже не е изключено действието на внушение, въпреки че лицето заболява точно в посоченото време. За да се удостовери един случай на прорицателство, трябва да се изключат внушението и телепатичното предаване на мислите. Обаче в някои случаи, когато се предскаже една случка, независеща от волята на потърпевшия, това пак не е доказателство. Например ако някому се предскаже, че къщата му ще бъде подпалена от злосторник, то все пак може да се предположи, че тази мисъл може да бъде възприета от лицето, което подпалва къщата. Дюн твърди, че човек почти всеки път има прорицателство в сънищата си за най-близкото бъдеще, и то понякога с големи подробности.

 

Що е психометрия? Когато сензитивът се допира до някой предмет, той придобива възможността да вижда сцени из живота на притежателя му. Има множество случаи на психометрия, напълно научно доказани. И Дриш твърди, че психометрията трябва да се счита извън всяко съмнение, тъй като е напълно научно обоснована. Опити по психометрия са правени и от Василевски, Тишнер и Пагенщехер.

 

В последно време биологията все повече клони към витализма, според който животът на организмите не може да се разбере само чрез свойствата на материята, но трябва да се приеме и един разумен принцип, който работи целесъобразно в органическите процеси. „Аз не искам да твърдя – казва Дриш, – че всички биолози са вече убедени виталисти, обаче всички разумни биолози вече не се задоволяват само с механичното обяснение на живота, макар и да се бавят все още да проникнат в областта, която е отвъд границата на механичното.“ В книгата „Проблемът на живота“ под редакцията на Дриш и Волферек са поместени ред статии от видни биолози. От тези статии се вижда ясно как фактите на най-новата биология водят към витализма. Може да се направи обобщението, че днес биологията въз основа на най-новите си изследвания изоставя постепенно биомеханизма, защото натрупаните факти в нея не могат да се обяснят от механично гледище. Немалко допринесе за сформирането на новите постановки – за обяснение на жизнените процеси от гледището на витализма – и проф. X. Дриш с капиталното си съчинение „Философия на органичното“.

 

Еволюцията не може да се обясни чрез теорията за случайността, предложена от Дарвин, но чрез действието на един разумен принцип, чието присъствие в организма трябва да приемем въз основа на натрупаните факти. Дриш нарича този разумен принцип в организма ентелехия или душа. Този разумен принцип се изявява във филогенията на организмите. Действието му се вижда ясно при разглеждане процеса на регенерацията, при разглеждане на опитите, правени върху ранни зародишни фази на организмите. Дриш подробно е разгледал тези въпроси в гореспоменатата книга „Философия на органичното“.

 

Витализмът преодолява механичното разбиране на живота и води към приемане на духовното или разумното, действащо в цялата Природа. Ето защо от това гледище витализмът може да се вземе като мост, който съединява днешната официална наука с парапсихологията. Именно тази роля на витализма Дриш развива и обосновава подробно и книгата си „Парапсихология“. В обособен дял на тази книга Дриш изтьква, че фактите, установени при изследване на парапсихичните процеси, ни подготвят да приемем, че освен материалния свят има и един друг свят, който може да се нарече душевен или Невидим свят. В този именно душевен свят се извършват процесите на телепатията и ясновидството. Въз основа на новите факти на парапсихологията се приема душата като самостоятелно същество. Изследванията на парапсихичните явления водят към постановката, че физическото тяло е обитавано от душа.

 

Съществен е този дял от парапсихологията, в който Дриш говори за екскурзии на човешката душа. Под „екскурзии“ той разбира излизане на душата при някои случаи, когато тялото изгубва съзнание и в същото време съзнанието или разумното в човека се изявява вън от тялото чрез душата. Това например се наблюдава при упойка във време на операция. Когато оперираният е под действието на упойката и тялото му е безчувствено за операционния нож, той може да види лекарските манипулации и след това да ги разкаже вярно, с всички подробности. Това е типичен случай за отделяне на душата от тялото. Но този факт се приема само от този, който отхвърля психофизическия паралелизъм и приема душата като самостоятелно същество, освен тялото. Щом се възприема излъчването на душата, т.е. нейното отделяне от тялото, при което съзнанието се запазва, то трябва също да се приеме и че за да има психични процеси, не са необходими известни физиологични процеси в човешката нервна система.

 

Съществуването на душата след смъртта Дриш нарича монадизъм. В полза на монадизма Дриш привежда два факта от изследователя Матисен. Първият случай е тъй наречената кръстосана кореспонденция, която се състои в следното: на няколко метагнома, живеещи в местности, далеч една от друга, се дават откъслечни съобщения – отделни цитати от стихотворението на един поет, които поотделно са неразбираеми, но като се съберат, се получава едно цяло, което има смисъл. И всеки метагном сам безпогрешно сформира стихотворението и посочва поета; тези съобщения са дадени от едно и също лице, заминало в отвъдното. Друг случай е паранормалното цитиране на места из дадени книги. В този случай заминалият отвъд съобщава чрез метагнома местонахождението на библиотеката, после рафта с дадена книга, посочва определена нейна страница с пасажа, който разглежда съответен въпрос. Друг опит е правен с вестници: метагномът посочва мястото и съдържанието на съобщение даже преди неговото публикуване. Разбира се, кръстосаната кореспонденция може да се обясни чрез телепатична връзка между метагномите, а при случая с вестника може да се приеме, че мисълта на редактора паранормално е възприета от метагнома. При познаването на някои пасажи от книги може да се предположи, че тези данни се вземат от паметта на някой друг човек, и то от неговото подсъзнание, обаче всичко това звучи изкуствено и пресилено.

 

Дриш казва, че монадизмът заслужава сериозно отношение от страна на науката. Той заявява още, че е доста склонен към възприемане на монадичната теория, защото тя много добре обяснява парапсихичните явления.

 

В едно свое писмо до мен проф. Дриш сподели, че без да е член на някое духовно общество, намира за необходимо да работи доколкото може за каузата на спиритуализма.

 

Дейността на Дриш в днешната епоха е важна в две отношения. Първо, той е пример как един учен, който е запознат с всички факти и методи на днешната биология, може да дойде до витализма, и то въз основа на научни изследвания. Второ, той показа как един съвременен учен може пак въз основа на фактологичен материал да сформира парапсихологията.

 

Учителя прие един общественик, беше по време на Втората световна война, който донесе позив, съдържащ протест срещу гоненията на евреите и адресиран до царя и министрите. Учителя му каза:

 

Този позив трябваше да бъде отправен не към царя и министрите, но към народа, до бедните и страдащите. По-добре напишете една брошура, че Бог иде днес да утеши и да помогне на страдащите и онеправданите, на бедните и болните. Пишете на първоначалния Божествен език. Има закон: най-малкото колебание в човека показва, че нещата не са от Бога.

 

Всички пророци, на които Бог или напредналите същества са говорили, са се просвали в цял ръст на земята само защото не са могли да издържат силните трептения. И Даниил, който се срещнал с едно Светло Същество, се оплаква, че не му останала сила. Съвременният свят минава през големи изпитания. Днешното положение на света се дължи на неизпълнение Волята Божия. Той трябва да се поправи чрез страдания и Бог иде да го изправи. В съзнанието на хората трябва да стане промяна. Сега в света идат най-силните Същества, за да го оправят.

 

Хубаво е да посещавате определени хора и да разговаряте с тях за новите идеи.

 

Един общественик посети Учителя и го попита за днешното положение.

 

На умните хора съдбата е определена и на глупавите – също; хората, като мислят, определят съдбата си със собствената си мисъл.

 

Има нещо във възгледите на хората, което трябва да се измени. Сегашните културни хора имат много стари възгледи, с които нищо ново, нищо хубаво не може да се създаде в света. Хората не мислят за Божественото, а само за себе си, а това вече е старо схващане.

 

Въпрос: Какво ще кажете за българския народ?

 

Българинът, ако върши Волята Божия, има много добра съдба. Някога българите направиха една погрешка, като изгониха богомилите. Ако направят втора – ще имат нейните последствия. Светът не е създаден за българите, за англичаните и пр., а за повдигане на човечеството. Един народ е уд в услуга на човечеството и има определена функция в общочовешкия организъм. По-големите народи са по-големите синове, а по-малките народи – по-малките синове, но само онзи народ, който приема закона на Любовта, има бъдеще. Ако българите приемат закона на Любовта, ще имат добра съдба, а ако не го приемат, тогава няма извинение.

 

Сега Русия е в железния си век, докато България се намира в своя златен век и трябва да държи неутралитет. През XXI в. България ще влезе в сребърния си век, тогава пък Русия ще влезе в златния си век и ще има бъдеще.

 

Един народ функционира не само тук, на Земята, във физическия свят, но и на друго поле. Българите, които функционират в друго поле, са невидими. Сред народа се говори, че тук-там се явява странен старец, който казва някои неща и после изчезва. Това са Съществата, които работят върху българския народ, и понякога те са видими, а друг път – невидими. Българите нека да благодарят, че Божият промисъл бди върху им.

 

В международния живот България да не се намесва във война, а вътре помежду си българите трябва да приложат справедливостта. Човек трябва да има такова отношение към другите, каквото – към себе си; както тачи своето тяло и своята мисъл, така той да оценява живота и на останалите – и това трябва да се приложи. Иде нещо хубаво за света! Това днес мога да ви кажа: сега в света ще станат неща, които хората никак не са очаквали. При бъдещия строеж хората ще изменят коренно своите възгледи.

 

Смъртните присъди не говорят добре за днешната култура, трябва да се избегнат – нищо повече. Това е най-умното, което може да се направи. Християнските народи трябва да приложат принципа „не убивай“. Да лишат човека от живот, който не могат да му дадат, не е право. Те могат да кажат, че това е за доброто на държавата, но ни най-малко не е така. Методите, които употребяват днес, не са съобразени със законите на Божественото право. Порядъкът днес е човешки, не е Божествен. Да убиеш човек не е Божествен порядък; да си служиш с насилие – това не е Божествен порядък.

 

Всички трябва да знаят, че тяхната енергия иде от Бога. Държавникът също трябва да знае, че има един разумен закон в света, а не да казва: „Аз всичко мога да направя!“ Има хора, които вярват в Бога отвън, а вътрешно Го отричат. Има други хора, които Го приемат отвътре, а Го отричат отвън. Трябва да приемем, че Бог е вън и вътре в нас. Онези, които приемат Бог отвън, казват: „Онези са безверници.“ А вторите казват за първите: „Те са ретрогради.“ А ние вече се намираме в преддверието на един златен век на човечеството – така нареченото идване на Царството Божие на Земята. Ще си отпочинат хората, близо е това. Какво по-хубаво от това – Царството Божие на Земята и всички земни царства ще Му служат, а то ще ги ръководи.

 

Проблемът на човечеството е един нравствен проблем. Трябва да почнат народите да си вярват един в друг.

 

През декември Учителя бе поканен на братска вечеря у сестра Н. По време на разговора, между другото, Той каза следното:

 

В Божествения свят изпитваш доволство от това, което за момента ти се дава, обаче ако искаш повече, за да се осигуриш, това вече не е Божествен порядък. Душите, които си приличат идейно, се привличат и образуват Горе общество. Онзи свят го представят не така, както трябва. Той не може да се опише, но има известни качества, които могат да се представят. А и този свят е красив – на един светия му е приятно да срещне грешник. Адът е вътре в човека, а дето го представят с дяволи и куки – това е човешко изобретение. В Божествения свят у някой човек се крие потенциална възможност за слабост, но там това не може да се познае, докато той не се изпрати на Земята, за да се изяви и да се види какво точно се крие в него. И ако на Земята не се прояви зле, тогава той е добър. Като обичаме земното, ние натежаваме, а като обичаме повече духовното, ставаме по-леки.

 

Господ е създал Земята, а ние не я харесваме. Господ намира, че всичко, което е направил, е много добро. А ние намираме, че Земята не е добра, и там е нашата погрешка.

 

Вие не допускайте грешката на онази учителка от Свищов, в която беше влюбен колегата Ă. За да изясни чувствата си, той пратил един свой ученик да говори от негово име. Ученикът се явил пред учителката, но тя поискала той да говори от свое име, а не от чуждо, и да изясни своите чувства. И в края на краищата учителката се оженила за ученика.

 

Ние сега искаме да бъдем силни, учени и богати, но го искаме за своя изгода – там е всичката погрешка. Искаш да бъдеш духовен за себе си, а ти трябва да бъдеш духовен за другите. Погрешката на целия свят седи в това, че внесеният от Бога капитал е разпилян, не е обработен.

 

Една майка от Чирпан се разболяла и три дни стояла в пренесено състояние. Като дошла на себе си, казала на сина си: „Синко, аз след един месец ще умра. Бях на онзи свят и видях как се живее там.“ След един месец тя умряла и слязла при сина си да му каже: „Слушай, не плачи, че да не ме смущаваш. Освободи се от политиканството и върши Волята Божия. И да живееш добре!“ Някой човек е изчезнал от Земята и мислите, че е умрял. Вдовицата търси мъжа си, не знае къде е, а пък той е до нея, от дясната Ă страна, и Ă говори, но тя нито го вижда, нито го чува. И нему му е мъчно, че вече не го разбират, и той придава своята мъка на домашните си. Аз само на едного казах кога ще си замине за онзи свят – на д-р Миркович, на друг не казвам.

 

При смъртта животът почва да се изтегля от краката и ръцете, събира се в горния край на главата и оттам излиза. Има една нишка, която съединява духа с пъпа и ако тази нишка не се скъса, човек се връща назад, но ако се скъса, отделя се. Лошо е, когато хората умират преждевременно. Понеже ако умре преждевременно, човек трябва да остане тук, докато се попълнят годините му. Например ако умре 20 години по-рано, трябва да остане 20 години тук. Та когато човек замине навреме, тогава е развързан. Ако остане тук, ще влиза в този, в онзи. Някои заминали, които не са напреднали, обсебват други: искат да ядат, хвърлят паници, вдигат шум…

 

За ученика, като се е изучил на Земята и е взел диплома, отиването му в онзи свят е благословение, в противен случай той не може да работи там.

 

Тук хората имат повече условия да се запознаят и да образуват връзки. В онзи свят всеки е доволен и никой не е нуждаещ се. Там е привилегия някой да ти поиска нещо. Може би на 20-30 години някой ще ти поиска нещо – тогава кому ще помагаш? Затова от Невидимия свят слизат тук, за да помагат. Всички наши приятели, заминали в отвъдното, са сега тук и работят.

 

Един брат попита: Нали са преродени вече?

 

Това вече е предположение. Вие сте заобиколени с цял един свят от Същества с разни степени на интелигентност, те са пратени да служат. Тук сте на пансион – колкото по-дълго време живее човек на Земята, толкова да учи и да се радва.

 

Един брат запита: Учителю, Вие ми казахте насън, че ще живея до 85-годишна възраст. Това вярно ли е?

 

Ако живеете добре, ще живеете 85 години. Ако не живеете добре, няма да изкарате 85 години. Този и онзи свят са едно. Тук човек е в по-гъста материя и вижда по-малко. Хората, макар и да идат на онзи свят, пак трябва да се върнат на Земята. Земята трябва да им даде диплом, за да ги освободи. Имаш договор и докато не го изживееш, не можеш да се освободиш. Представете си, че имате една градина, в която зеленчукът е слаб; ако прекарате вода, ще се засили. Сега трябва вода. И без вода върви, но слабо.

 

Подполковник Обрешков, който живееше във Варна, ми разправи една своя опитност. Излиза през месец май със сина си на лов и застрелва една гургулица. Лявото Ă краче увиснало. Не се минало и 20 минути и той по невнимание прострелва левия крак на сина си. Оттогава подполковникът захвърля пушката си и повече не отива на лов.

 

Един български офицер при атака на Каймак-Чалан влязъл с ротата си в позициите на французите. Като надникнал в една палатка, видял един френски офицер да лежи прострелян. Французинът с последни сили му показал фотографията на жена си и децата си. Тогава нашият офицер наредил да заведат ранения в неговата палатка и да го превържат и нахранят. След няколко дни и българският офицер бил ранен и го пленили. Изгубил съзнание, той се озовал в една болница в град Тулон, където му оказали помощ по нареждане на френския главен комендант. Спасеният френски офицер се бил възстановил и по негова препоръка оказали тези грижи на нашия. Злото стои в това, когато човек живее изключително само за себе си и забравя да живее за другите. А при доброто човек живее за другите. Чрез безлюбието е влязла смьртта. И сега трябва да се върнем в закона на Любовта, за да станем безсмъртни. Тогава ще можем да се сгъстяваме и да се разредяваме, ще можем да се пренасяме, където искаме и при каквито и условия да се намираме, ще се приспособим към тях.

 

Най-хубавият порядък е Божественият, при който за човека ще има безкрайни възможности, дори и такива, които не е сънувал. В Божествения свят разменната монета е Любовта – усмихнеш ли се, всичко ще имаш. В Божествения свят, щом изпратиш Любов, обичта непременно идва при теб. Любовта доставя всичката храна, която желаят умът, сърцето и душата. И като имаш Любов, ще спечелиш много. Най-хубавото нещо е да обичаш. Като обикнеш някого, а и той също те е възлюбил, ако си болен, ще оздравееш, или ако си глупав, ще поумнееш, или ако си лош, ще станеш добър. Любовта всякога изменя човешкия живот. И обичта – също. Щом някой те възлюби, ти ставаш щедър, готов си да даваш. При Любовта няма лъжа – тогава имаш мир в ума, в сърцето и в душата си. Обичта е едно отражение на Любовта, тя е обработеният материал. Любовта е мощна, силна и онзи, който те люби, нищо не иска от теб, а се радва, че ти дава от Любовта си. При Любовта и обичта нищо не се иска. Те са Божествени процеси и тогава се радваш, че любиш или обичаш.

 

Любовта никога не е малка, но формата, през която се проявява, е малка. Не казвайте: „Толкова мога да обичам.“ Две неща ви трябват: да бъдете проводници на Божията Любов и на Божията обич – нищо повече.

 

Изпяхме песните „Ти съзнавай, ти люби „ и „Аз мога да любя“.

 

Любовта е най-добрата ориентировка. Хората, като се любят и обичат, тогава се познават и си помагат – така работата им е приятна. Що е Любов? – Внесеният капитал. Що е обич? – Изработеният капитал. Като не се внася капитал, няма какво да се работи, а като се внесе капиталът и не се обработва, тогава няма обич. Който иска да люби, трябва да внася капитал. А който иска да обича, трябва да обработи капитала. Някой дойде и казва: „Аз те любя“, а нищо не внася. Тогава каква е тази любов? А друг казва: „Аз те обичам“, а нищо не обработва. Тогава каква е тази обич?

 

Често се създават любовни песни, които не са прави в съдържанието си. Дървото на живота е Любовта. Закон е, че по-рано трябва да се приложи Любовта и после – обичта. Да обичаш е много по-сложно, отколкото да любиш. Да знаеш как да нахраниш едно дете, да се приспособиш към характера му, това е обич.

 

В човека има нещо Божествено. Ангелът го вижда и това, Божественото, привлича ангела към човека.

 

И цветята обичат така, както човек. Едно цвете може да се влюби в теб и ако го изнесеш вън, то ще клюмне. Един човек забелязал, че някой път розата издава повече благоухание. Веднъж той видял, че едно много красиво същество излязло от розата и тогава розата издала по-силно ухание, после то пак влязло в цветето. Във всички същества има един напор да развиват Любовта. Ти обичаш едно цвете, едно животно за това, Божественото, което е в него. Един човек искал да се удави в Черно море и влязъл в една пещера при Варна, но една мушичка кацнала върху него и този човек се насърчил и не се самоубил.

 

Ние се самозаблуждаваме, като търсим Господа извън въздуха, извън светлината, извън живота. Някой идва при теб и иска да го обичаш. Дай му един грозд. Ние сега се спираме и се питаме дали можем да се раздаваме на целия свят. Давайте! Има закон – като ви обичам, вълната на Любовта през мен се предава наоколо в света и милиони хора почват да обичат. Любовта е едно голямо течение. В момента, когато се решиш да обичаш, Небето и всички окръжаващи проявяват Любов. Питаш се дали ще те разбере отсрещният. Вместо да очакваш това, по-добре дай Любов. Не съм намерил изключение в следното: щом избера един хубав плод и го дам на някого, той никога не забравя, обаче ако му дам една хилава ябълка, ще ме забрави. Любовта, като най-красива сила в теб, раздай на другите в най-красиви форми.

 

Ние все искаме да знаем какви ще бъдат резултатите, ако приложим Божественото. Първо го приложи и после размишлявай върху него – винаги идва резултат. Ако всички хора се обичаха, щяха да бъдат напълно здрави. Лекарят, ако обича, ще лекува – онези лекари, у които няма любов, затова и не лекуват. В живота има една хубава страна, която хората трябва да познават. Видят ли живота в неговата светлина, тогава той е и красив. Какво ви струва, когато някой ви обича, да му се усмихнете. Ние мислим, че трябва да даваме на този, който ни люби, и го отбягваме. Но този, който люби, дава и не мисли да взема нищо от вас. Въздухът, който духа, е Любов. Водата, която тече, е Любов. Цветето, което цъфти, е Любов. Слънцето, което изгрява, е Любов. А дали ще разбереш Слънцето, то е друг въпрос. Когато вие се радвате, знаете ли кои са причините? Някой е проявил Любовта към някой друг и ти си доловил вълните Ă – Любовта се предава.

 

Една жена обичала много един мъж, но той се оженил за друга. И за да прояви своята любов, тя станала прислужничка в техния дом. Един ден тя признала любовта си, но си отишла с бохчата. Това е един показателен пример.

 

Аз поливам едно цвете и това е любов. Цветето напъпва, дава цвят и има ухание, с което ми казва: „Ти ме поля и аз те обичам.“ Понеже съм се погрижил за цветето, то оценява това и ме обича. Откъсвам един плод и ми казват: „Това е писмо, изпратено до теб!“ Изяждането на този плод е прочитането на това писмо, а като посадя семката, аз изпращам в отговор друго писмо, написано от мен. И ако не посадя семката, пишат ми второ писмо, в което ми казват: „Защо не пишеш?“

 

Христос, Който умря и възкръсна, имаше една радост, която по-рано не би могъл да си я представи.

 

На Земята отначало се почва добре и с радост, после идва страданието, опакото, после пак радостта. Трябва нова философия, но хората не разбират това.

 

Викаха ме в Обществената безопасност. При първото отиване всички бяха хладни. При второто бяха по-меки, при третото още повече омекнаха, а на петото почнаха да ме поздравяват и да ми казват: „Много ни е приятно, че идвате. Вие внесохте нещо ново.“

 

Вие всички имате стари методи, които трябва да напуснете.

 

Блажени са ония народи, които изпълняват Волята Божия. Блажени са ония хора, които изпълняват Волята Божия.

 

Сестра Савка, една от стенографките, прочете някои мисли от Учителя:

 

Няма по-хубава дружба в света от дружбата с Бога. Онези, които обичат Бог, у тях няма спор. Когато обичаш Бога, тогава и хората ще те обичат. Бог не може да се ограничи в своята благост, Той повдига хиляди паднали души, които са уповавали Нему, и е верен и истинен към тях.

 

Чистотата е израз на съвършения живот. Най-голямото благо, което човек има от Бога, това е животът. А най-голямата благодарност, която човек може да даде за живота, това е работата. Велик закон е зачитането на работата на другия. Колкото човек е по-внимателен към работата на другия, толкова и Невидимият свят е внимателен към неговата работа. Който работи, обича. Който разбира, живее. Който разбира, работи. Христос казва: „Отец Ми работи и Аз работя.“

 

Колкото мисълта е по-светла, толкова е по-разумна. Колкото сърцето е по-топло, толкова е по-благородно. Сърцето и умът са функции на душата, нейни помощници. Движиш краката си – опитваш доброто. Движиш ръцете си – опитваш справедливостта. Слушаш – търсиш Мъдростта. Гледаш – търсиш Истината.

 

Учителя продължи да говори:

 

Всичко това, което Бог допуща в живота ни, е за да вярваме, че Той ще го обърне на добро. Трябва практически да приложим тази идея. Ето един пример от живота на една учителка. За да възпита твърде непослушните си ученици, тя занесла една кошница ябълки и им ги раздала. Няколко дни подред тя правила същото, докато те се умирили.

 

Новото Учение е нов метод и нова светлина влиза в света – винаги има предупреждение от Невидимия свят. Казват, че се жертваме за нищо и никакво, а сега се жертват във войната по закон, но за Божественото всеки всякога се жертва свободно.

 

В Стария Завет пише, че са дошли ангели да помагат, но са се оплели. Сега идат други ангели да ги освободят и покрай тях ще освободят и някои хора. Вие сте в една малка лодка, морето е бурно и си мислите да не би да се обърне лодката ви. А никак не ви идва наум, че бурята ще престане. Нали Христос запрети на бурята и тя спря? Върху всеки човек работи едно светло същество и чака момента да се прояви. В Природата няма резки неща, всички неща стават медлено, така, както изгревът. Всички народи ще се подчинят на Божия закон. Господ ще повика водителите на народите и ще ги пита защо не изпълниха Волята Божия.

 

Има неща, които не е позволено да се кажат, но други – може. Англосаксонците са волеви, индивидуалният живот е развит у тях. Най-религиозни са евреите и славяните. Навсякъде в света има движение на Всемирното Бяло Братство и то е във връзка с нас.

 

Сега не ще се остави Втората световна война да отиде до своя край – тя ще се съкрати, понеже нейното прекратяване е една необходимост. Ако не се въдвори мирът, бялата раса ще се постави на едно голямо изпитание, а това не е в интерес на Шестата раса, защото тогава цялата култура би се върнала хиляда години назад. Сега бялата раса ражда Шестата и като майка ще се мъчи, но ще бъде будна при раждането, докато по-рано всяка раса е раждала следващата несъзнателно. Бъдещето, което Шестата раса ще донесе, е такова, което човек не е сънувал – ще се живее в Любов и хората ще се дематериализират.

 

Питам един свещеник дали е виждал Господа. Отговаря – не. А пък аз проповядвам за един свят, в който живея и го виждам. Той ме пита дали право говоря. Казвам му, че човек, който говори Истината, никога не бърза, и обратното – човек, който лъже, винаги бърза.

 

Това, което разваля хората, е малкото топлина, която се съдържа в храните и питиетата. Квасните гъбички оставят във виното нещо от своя неорганизиран живот и това е вредно. В яйцето има по-малко нечистотии, отколкото в кокошката. Човек сам трябва да се откаже от спиртни питиета, месо и прочие, не бива да му се налага отвън.

 

Учителя посочи ябълките, сложени на масата, и каза:

 

Божественото, вложено в човека, възприема Божественото, което е вложено в ябълката. Този плод е художествено произведение на един ангел и като я изядеш, той се радва. С тази ябълка правиш контакт с това разумно същество – ангела. Като пипам ябълката, виждам едно същество, което гледа и се усмихва. Тогава му благодаря за хубавия плод.

 

След вечерята всички присъстващи опитаха ябълките. Учителя каза:

 

Тази вечер, като ядохте ябълки, се запознахте с много ангели.

 

Стана въпрос за евреите.Учителя каза:

 

Ако евреите бяха станали проповедници на Христа, друг щеше да бъде светът. Те се отказаха да бъдат проповедници и затова идат сега върху тях тези страдания.

 

 

 

Изпяхме няколко песни. Учителя каза по този повод:

 

Вие сте изгубили ритъма на песните, които съм дал. Във вашето пеене имаше малко живот. Да се добива знание без Любов, да се добива сила без Любов – там е всичкото препятствие.

 

Учителя прие редакционната група на списание „Житно зърно“ и им даде някои препоръки:

 

 

 

Фактите, които се съобщават, трябва да бъдат полезни и така да се изясняват, че да бъдат разбрани и приложени. Може да публикувате статия, в която да се проследи какво влияние упражнява храносмилането върху психиката, или друга статия, в която да се разгледа какво влияние упражнява дишането върху мисълта, или пък трета статия, с която да се изтъкне какво влияние упражняват мускулите върху волята, ако са гъвкави. Отредете специална рубрика върху изкуството и красотата, обърнете внимание какво влияние упражняват красивите форми. Може да се пише върху скулптурата и върху живописта. В Природата навсякъде има скулптура и краски. Подходящи са статиите върху астрономията и астрологията, върху геологията и аромотерапията, върху философията и музиката. Въобще, трябва да дадете ход на светлите идеи. Обаче на хората не трябва да се разкриват всички тайни, в противен случай се губи нещо. Добре е малко по малко да се отваря завесата, а не наведнъж цялата завеса. Ще я повдигнете малко и ще я спуснете пак, така както в театъра, щом свърши действието, идва антракт, завесата се спуща, но за следващото действие тя пак се вдига.

 

Учителя беше поканен на братска вечеря в едно изгревско семейство. След вечерята една сестра седна зад пианото, изпяхме няколко песни, после стана дума за Новото, което иде. Учителя каза:

 

Сега, когато се подготвя Шестата раса, трябва Любов към Бога, спасението на света е там. Друго средство вече няма – светът механически не може да се подобри. Иде една разумна Божествена вълна и го преустройва. Няма друга мощна сила, която да може да подтикне хората, разумното действа в хората и изменя вътрешния строеж на техните мисли. Стига да излязат от избите си, и светлината ще ги намери.

 

Една сестра попита: Кога ще дойде тази вълна в по-силен размер?

 

След няколко десетки години. Преди това ще има един период на чистене. Които разбират, трябва да търпят малко – красивото е в бъдещето. Божественото иде отвсякъде и слиза между всички народи. Достатьчно е да сте готови за работа. Правото сега е на страната на добрите хора и всички духовни братства оказват влияние.

 

Разумните същества ръководят света и трябва да вървим по техните стьпки. Христос, щом слезна, и почна да говори за новите времена. И вие говорете за новите времена. Виждам, че вие сте все още в болницата, не сте се освободили от нея, но хвърлете халатите. Казано е: „Които чуят гласа, ще станат и ще възкръснат.“ Новият живот иде. Който разбира, трябва да се радва, че се е родил в сегашните времена, когато новият ред се налага. Ако хората виждат духовно, ще схванат, че пространството е пълно с Разумни същества, които постоянно изливат светлина в човешките умове и преустройват нещата. Нали най-първо сутрин светлината е много мека и като изскочи Слънцето, тя става силна и побеждава? Днес навсякъде се усеща интерес към духовното. И днешното положение не може да се оправи чрез война, трябва да дойде нещо Разумно. Питат: „По кой начин ще се оправи светът?“ Ето по кой начин: снеговете и ледовете ще се стопят, щом Любовта изпълни въздуха. Ние трябва да се съобразяваме с новите веяния, с новите закони, които Бог внася в света. Този порядък, който сега кове закони против евреите, е стар, а когато дойде новият порядък, ще бъде друго.

 

Поражда се ново съзнание у хората. Онези, които са готови, се радват, а онези, които не са готови, треперят от страх. Хората са на два лагера. Онези, които побеждават, се радват над страданията на победените, а пък те страдат, понеже не са победили. Значи не са в пътя на Истината, не се радват на Истината, която трябва да дойде да освободи всички хора, а се радват на това, което е преходно. Вие питате какво ще стане, а аз казвам, че от старото нищо няма да остане, гъсеницата, като стане пеперуда, не иска да яде листа, а ние всички ще бъдем пеперуди. Това поколение така ще си отиде – то живее в един свят на големи противоречия, в който злото царува, а доброто слугува. Но сега се създава Нов свят с друг ред и порядък, в който доброто ще царува, а злото ще слугува. Тогава светиите ще управляват. По-важни времена от сегашните няма и човек трябва да ги използва, това е едно преходно състояние.

 

Една сестра запита дали могат да се предотвратят някои страдания.

 

Някои страдания могат да се предотвратят, но други – не могат. Камъкът, който пада, ще падне. Вече двадесет години говоря на българите: „Иде голямо зло. Идат големи нещастия. Приемете тези работи.“ За да се развие култура на Земята, тя трябва да премине дадени зони през пространството, а то е живо. Земята трябва да премине през съответни пространства, за да дойде необходимата енергия за живот. Сега влизаме в нови области и Земята има вече възходящо движение – по-рано е слизала, а сега се качва. Именно затова нашето собствено движение на развитие трябва да бъде в хармония с възходящото движение на Земята и Слънцето. И всеки, който не се подчинява на този закон, ще изгуби всичките си условия. В Писанието Бог казва:“Търсете Ме, докато съм близо.“

 

Ние сме хората на Новия живот. Сьс стария живот краката ни бяха вьрзани, а сега са развързани; очите, ушите и носът ни бяха затворени, а сега са отворени. Земята излиза от тринайсетата сфера, излиза от гъстата материя. Всички учени същества от Всемирното Бяло Братство са мобилизирани и приготовляват Новата култура. Бялото Братство ще превърне всичко в добро.

 

В беседата „Новото човечество“ се споменава за изключенията в Слънчевата система. Сега иде изключение, но във възходяща степен и в благоприятен смисъл. Изменението на Земята няма да стане катастрофално, но планетата ще се преобрази. Цялата Слънчева система влиза в по-висша връзка. Много бързо стават нещата, изменят се умовете на хората, политиците не могат да се ориентират в своята политика, а става промяна. От милиони години насам Слънчевата система минава през една област в пространството, пълна с отрови. Сега тя излиза оттам и навлиза в една духовна област, в която живеят напрeднали същества. Това ще разшири кръгозора на човечеството за познаване на Природата, ще го направи възприемчиво към новите идеи. Ако се каже на мравките, че ще дойде нещо по-хубаво за тях, че ще могат да свирят и пеят, те ще кажат – „Невъзможно!“ А то е възможно, но не в тяхната форма, а в някоя друга. И сега, като се говори за нещо хубаво, то ще бъде възможно, но не при тези разбирания.

 

Които не могат да се издигнат нагоре, ще останат долу. Когато Земята излезе в новата сфера, ще даде банкет, ще каже: „Деца, избавих се вече.“ Новият живот – това е закон за пробуждане на съзнанието. Тьмната епоха Кали-юга изтича.

 

Периодът на Водолей е една мистична епоха. От 1914 г. вече сме влезли в епоха, когато всички снегове и ледове са започнали да се топят, тъй като главното качество на Водолея е чистотата и който е попаднал в тази област, той непременно ще бъде пречистен. След 2100 години Земята ще влезе в нова зодия, а сега е във Водолей, който ще примири всичко и старото ще отмине. Вече има условия да се работи физически труд четири дни от седмицата и да е достатъчно, защото пресиленият физически труд е робство и не бива да работим физически повече, отколкото трябва, защото губим духовно. Да не се смущава човек, че някои работи не ги разбира, това не е и необходимо. И след 2100 години всички хора няма да дойдат до новото съзнание, но тогава ще има голяма промяна в живота: няма да има насилие, затвори, хората няма да гладуват, няма да има и кражби, ще се излиза и не ще се заключва вратата. Иде космическото съзнание в човека и тогава той ще обича всички същества, ще бъде пълен с радост, блаженство и дух на служене.

 

Хората не бива да задържат старото. Старото прилича на листа, които трябва да окапят и на мястото им да изникнат нови. Сегашните хора имат в съзнанието си един нов елемент – старото изобщо не ги задоволява. След няколко години ще настане голям духовен глад по Земята.

 

Един брат попита: Учителю, в склада има много беседи непродадени, какво ще ги правим?

 

Няма нищо, ще дойде една духовна вълна и тогава ще ги потърсят. Писанието казва: „Ще има гладни години“ и тогава ще тичат от къща на къща да търсят Словото. Словото ще се носи през въздуха! Иде Третият завет – Прославянето на Синовете Божии, или всичко в света трябва да става чрез закона на Любовта.

 

Черната ложа, като узнала, че иде законът на Любовта, вече от две хиляди години насам се е стараела да отмени Любовта. Тя разпространява навсякъде една изопачена идея, че Любовта е каша, че не си заслужава да се говори за нея и че от нея се оглупява, а и че това са детинщини, като казва: „Остави се, от тази Любов страдаме!“ На хората трябва да се покаже, че това, което са опитали, не е Любов. Защото Любовта е най-висшето и най-разумното състояние в нашия живот, а и когато човек направи добро с Любов, той е най-доволен. И когато този, който има Любов, направи добро, то не е явно – той няма да ти купи нещо и да тръгне подир теб да казва: „Кажи де, че това аз ти го купих.“

 

Черната ложа си е поставила за цел да омаловажи и да изопачи Любовта и да мислят хората, че тя е това, което наричат упадък и разврат. Но някои от Черното братство се очистват и минават в Бялото Братство, те стават ученици – откъсват се от този полюс, който съставляват, и се присъединяват кьм другия. Никаква сила не е в състояние да противодейства на течението на Бялото Братство.

 

Положението, в което се намират съвременните хора, е подобно на това, в което се намираше Йоан Кръстител. Той минаваше от Стария Завет в Новия, а ние – от Новия Завет – в Завета на Синовете Божии. Под „Завета на Синовете Божии“ някои разбират епохата, когато светиите ще дойдат да управляват света. А светът ще се оправи, когато Бог се всели и почне да живее във всички хора. Така, както е сега, не може да се оправи светът, понеже Бог не е във всички хора. Той работи във всички хора, но не живее във всички, понеже не са Го възприели отвътре. Хората не вършат Волята на Бога, а престъпления, и после питат защо Господ е направил така. А Той напомня: „Послушай Моята Воля и ще бъдеш щастлив.“ Той те насърчава да даваш, а ти се плашиш какво ще остане за теб. Казва ти: „Дай и ще ти се даде!“, а пък ти се съмняваш, че може и да не ти се даде. Когато думите от Писанието: „Ще дойда и ще се вселя в тях и ще направя жилище в тях“ се сбъднат, тогава за всички ще има. Тогава хората ще бъдат разумни, всички ще работят, всичко ще бъде общо и на всички ще се дава, и от всички ще се взема. Даване и вземане едновременно, без никаква разлика, за да не остане някой, който да не е дал, и да не остане някой, който да не е взел. Всеки ще носи повече, отколкото му трябва.

 

Пита ме някой как ще се оправи светът. По следния начин: влизам в една къща, в която всички треперят от студ, но запалвам печката. Тогава и аз ще се стопля, и околните ще се стоплят.

 

Царството на тъмните сили си отива, властта от техните ръце минава в други. Астралният свят е вече очистен, тъмните сили ще отстъпят и ще отидат под Земята. И Земята ще се очисти. Благодарете на Бога, че за събуждане и приемане на Новото съзнание сега сте по-близко, отколкото преди 2000 години. Някой път хиляда години могат да се съберат в един момент; когато свещта на човека е запалена, един ден му трябва, а когато не е запалена, трябват му хиляда години. Хората, като се лутат и като обикалят, ще видят, че друг път няма, и ще тръгнат по този път за спасение на живота си. Ако ли останат, чака ги явна смърт. Скръбта ще мине, когато хората се научат да не грешат. Много хора има, които са автомати, но нека да носят десет години новите идеи и ще израснат. Човек трябва да стане антена, да възприеме новото. Сега на Земята се разиграва една нова драма, в която трябва да вземете участие. В Природата върху старото клонче израства новото, а върху това ново пак иде друго ново. Един нов социален строй трябва да се внесе в Европа. Ако нивата е посята, като дойде дъждът, ще израснат стръкове, има какво да никне, но ако не е посята, ще израснат бодили. Та при Божиите блага, които идат сега, трябва да има нещо посято, за да пробие. Или казано другояче: което е в нас от памтивека, ще възрасне. Всичко хубаво, което има в нас, Бог ще го възрасти. Апостол Павел казва: „Бог е, Който възраства нещата.“

 

Една сестра от провинцията, която бе на посещение при Учителя, каза: „Много ми е мъчно, дето не мога да присъствам, когато Вие изнасяте беседите и лекциите. Има ли начин, по който мога да направя връзка и да слушам онова, което държите тук?“

 

Има начин. В часа, когато говоря, Вие се съсредоточете и мислете за това, което се дава тук.

 

Вчера, посред Паневритмията, напуснах полянката и се качих право горе в моята стая. Това бе предметно учение за вас, учениците: когато Бог поиска да направим нещо, всичко останало ще прекъснем. Отидох по една работа за Бога. Правилото е: когато Бог те прати някъде на работа, всичко друго ще оставиш, и то веднага, без никакво колебание.

 

Тук, на Земята, вие имате много по-добри условия за работа, отколкото Горе, защото можете да влезете в прям контакт с хората, да поговорите с тях, да им дадете книги и пр. А пък ако сте Горе, е по-мъчно, защото ще трябва да търсите тукашни хора, които да станат ваши проводници. А не всеки е годен за проводник и не винаги, когато намерите такъв, той ще слуша и изпълнява това, за което го пращате.

 

Днес са точно определени душите, които ще се събудят и които ще влязат в Новата епоха. И именно те ще трябва да се намерят. Те лесно се познават и тук, на Земята, нашата работа за Бога е много лесна. Например срещаш някой човек, който е готов, можеш да го подбудиш само с няколко думи – ти посади Божествената семка в него и не се тревожи какво ще стане по-нататьк с нея, понеже щом си посял нещо в една душа, то вече възвишените същества от Невидимия свят имат възможност да работят върху душата и да възрастят посятото.

 

Астралният свят е вече очистен от низшите духове – вързани са те и затова са безсилни. Ето защо не изпитвайте страх. То е все едно да се въртят около вас лъвове, тигри, вълци. Нахвърлят се, но нищо не могат да направят, понеже са вързани и безсилни.

 

В последните десетилетия Ханс Шпеман и учениците му допринесоха за разрешаването на редица биологични проблеми. Те пристъпиха към тях чрез особени методи, между които най-характерен е методът на присаждането. Натъкнаха се на резултати, които хвърлиха сноп светлина върху много въпроси. Особени заслуги имат при разработване на проблема за така наречените „организатори и индукции в биологията“. Даже може да се изтъкне, че тези термини са въведени от тях. Шпеман почва да работи в това направление през 1901 г. Първият му труд от този характер е „Корелации при развитието на окото“. Автор е на многобройни статии, но главното му съчинение е „Експериментален принос за една теория на развитието“. Този труд е немско издание на лекциите му, държани в Съединените щати през 1933 г. по специална университетска покана. Друг, който разработва въпроса за организатора и индукцията, е Ото Манголд. Първият му труд – „Въпросът за регулацията и детерминацията у зародиша на тритона“, излиза през 1920 г. По тези научни въпроси допринася и Хилда Манголд. Неин труд е „Присаждане на организатори в различни комбинации у безопашати земноводни“.

 

Нека разгледаме накратко техните изследвания и резултатите от тях. Има няколко вида присаждания: автопластично – присаждане на част от тялото на един индивид върху друго място на същия индивид; хомопластично – присаждане между индивиди от един и същи вид; хетеропластично – присаждане между различни видове от един и същи род; ксенопластично – присаждане между разни родове и даже между различни разреди. Чрез многобройни опити биолозите доказаха, че в организма има специални центрове, които могат да се наричат силови центрове или силови полета. От тях излизат енергии, които организират околните тъкани в едно или друго направление. Тези центрове на сили се наричат организационни центрове или накратко – организатори. А влиянието на организаторите върху околните тъкани се нарича индукция. Индукция се наблюдава както при нормално развитие на организма, така и при присаждане. Организмът, върху който присаждаме, бива наречен гостоприемник. Присадената тъкан упражнява влияние върху тъканите на гостоприемника и може да даде ново направление на тяхното развитие. И обратното е вярно: организационните центрове на гостоприемника могат да упражняват влияние върху посоката на развитието на тъканите в присадката. Всичко това са различни случаи на индукция. Особено силна е индукцията върху индиферентната зародишна тъкан, защото там все още няма диференциране на тъканите, каквото срещаме у възрастния организъм. Затова именно при своите опити биолозите експериментатори си служат повече със зародиши, при които по-ярко изпъква действието на организатора и индукцията.

 

Индукцията е няколко вида: хомогенна индукция – когато присадката образува в околните тъкани орган, подобен на нея; хетерогенна индукция – когато присадката и получените чрез индукция органи са различни; комплексна индукция – когато присадената част създава в тялото на гостоприемника чрез индукция разнообразни тъкани и органи.

 

 

 

1. Хомогенна индукция

 

Тук ще разгледаме опита на Ото Манголд, правен през 1927-1929 г. В зародиша на земноводните има много точки, които са организатори. Като знае, че такъв организатор е тази част на ектодермата, която чрез инвагинация (вдаване навътре) се превръща в нервна тръба, той я взема и я поставя през устния отвор в стомашната празнина на друг зародиш. Тогава у последния не само че се образува нормална нервна тръба и не само че самата присадка става на тръба, но под влиянието на присадката от ектодермата на гостоприемника се образува нова нервна тръба, обаче чрез индукция, и то в съседство с присадката. В присадката се явяват очи, слухови мехурчета, обонятелни ямички и странична линия. Но същите тези неща се явяват чрез индукция и в ектодермата на гостоприемника, която е близо до присадката. Тази индукция наричаме хомогенна, понеже нервната тръба чрез индукция образува пак нервна тръба.

 

 

 

2. Хетерогенна индукция

 

Ще разгледаме опита на Бауцман, направен през 1928 г. Той отделя внимателно гръбната струна от зародиша на тритона и я поставя във вътрешната празнина на зародиш на друг тритон. Бауцман употребява хомопластично присаждане на Тгiton tаеniаtus върху Тгiton taeniatus или хетеропластично на Тгiton alpestris или на Тгiton cristalus върху Тriton taeniatus. При всички тези случаи резултатът е един и същ. Накратко ще изложа резултата: под влиянието на присадената гръбна струна в съседство се образува нервна тръба. Този случай се нарича хетерогенна индукция, понеже гръбната струна създава чрез индукция не пак гръбна струна, а нервна тръба, т.е. нещо друго.

 

 

 

3. Комплексна индукция

 

Добър пример за такава индукция е опитът на Ханс Шпеман и Хилда Манголд през 1924 г. Те вземат от зародиша на Тriton cristalus една част, която е тъкмо над първичните уста и която има участие при образуване на нервната тръба, гръбната струна и първичните гръбначни прешлени. Учените присаждат тази част върху зародиша на Тriton tdeniatus. Тогава присадката образува чрез индукция в тялото на гостоприемника нервна тръба, гръбна струна и зачатъци на гръбначните прешлени, извън тези, които последният нормално си образува. Енергиите, които излъчва присадката върху околните тъкани, са от такъв характер, че изменят първоначалното предназначение на тези тъкани и им дават ново направление в развитието. Авторите нарочно избират при своите опити тези два вида животни, понеже първият зародиш има по-светли клетки, а вторият – по-тъмни, и затова може да се проследи ясно произходът на образуваните чрез индукция органи и се оказва, че материалът за тяхното образуване е взет предимно от гостоприемника. Тук трябва да допуснем, както и при по-горните опити, индукция на присадката върху съседните тъкани на гостоприемника. При третия опит присадката ясно изпъква като организатор. Този случай наричаме комплексна индукция, понеже са образувани разнообразни органи чрез действието на индукцията.

 

Гайниц повтори този опит, като взе присадка от Рleudeles waltli и Amblistoma mexicanum и ги присади върху зародиша на Тriton taeniatus. Тук той употребява разни родове, а при други опити даже и различни разреди, например взема присадка от Bombinator pachypus и я присажда върху Тгiton taenidtus – резултатите били същите. Гайниц сполучва да присади върху хрилете на земноводни организатори от друг род земноводни и предизвиква индукция. Ектодермата, присадена върху горната устна на зародиша, проявява организаторско действие.

 

Буди интерес и опитът на Шпеман от 1921 г. Зачатъчна нервна тръба на Тriton taeniatus се поставя в хрилната празнина на Тriton cristalus. Тази присадка взема участие при образуването на хрилете, т.е. действа по място, а не по произход. Обаче интересното е, че хрилните части, които присадката образува, както по форма, така и хистологично, са подобни на хрилните части на Тriton taeniatus; значи в това отношение присадката действа по произход, а не по място. Оттук следва важен закон: материалът, върху който работи индукцията, не е съвсем пасивен, т.е. той може да приеме импулс от индуктора да образува даден орган, обаче при образуването му той влияе със силите, които носи.

 

Аналогичен пример има и при регенерацията на лещата у тритона. Правени са следните опити с Тriton cristalus и Тriton taeniatus. Зачатъчният лещен епидермис на двата вида се отстранява и се замества с коремна кожа, освен това тя се разменя между двата вида. Коремната кожа дава леща, само че лещата по своите свойства прилича на лещата на вида, от който е взета коремната кожа. Значи тук присадката по отношение на вида орган, който ще образува чрез индукция, действа по място, а не по произход, обаче по отношение на качествата на този орган действа не по място, а по произход.

 

Изследванията върху организатора и индукцията в биологията дават изобилен материал за размишления и заключения. Гурвич още през 1922 г. въз основа на направените вече опити излиза с теорията за силовото поле. Според него яйцето, зародишът или възрастният организъм освен физическо тяло имат и особено силово поле. Вайс приема теорията на Гурвич за силовото поле, тъй като той направи собствени регенерационни опити върху тритона. Вайс, имайки предвид, че в зародиша на тритона всеки отстранен крак или част от него се възстановява, регенерира – на мястото на раната се образува една индиферентна тъкан от регенерационен бластем – индиферсенцирани клетки, които после регенерират откъснатата част. Този опит на регенерация може да се анализира, като се видоизмени по разни начини. Именно това прави Вайс с предните и задните крака на тритона – на мястото на отстранения крак се появява новата тъкан на регенерационния бластем и той разменя регенерационен бластем от задния крайник и с мястото на предния крайник; тогава този бластем дава четирипръстен преден крайник, което е нормално за преден крайник. А регенерационният бластем на предния крайник поставя на мястото на задния крайник и той дава петопръстен заден крайник, което е нормално за последния.

 

Подобни опити са правени и от Г. Шаксел в 1921 г. и от В. Д. Милоевич в 1924 г. Също такъв е и опитът на Гюено от 1927 г., при който се взема група индиферентни клетки от задния и предния крайник на зародиша и се присаждат на опашката – те дават една малка опашка. И обратно, ако се вземе регенерационен бластем от опашката и се присади върху мястото на предния или задния крайник, ще даде крайник. Това е и опит на Вайс от 1927 г. От тези факти той вади заключение, че младият регенерационен бластем по собствена сила нищо не може да направи, но под чуждо влияние на всичко може да стане. Или другояче казано, по отношение на собствените си сили бластемът е нулипотентен, обаче по отношение на диференцирането под влиянието на други сили е омнипотентен. Въз основа на горните опити Вайс е дошъл до приемане на силовото поле в крайника и центърът на това силово поле е в основата на крайника и в тази част на трупа, която е близо до крайника. Вайс казва, че приема такова силово поле въз основа на своите опити и въз основа на теорията на Гурвич за митогенните лъчи.

 

С теорията за силовото поле се обясняват различните случаи на индукция в органичния свят. Очевидно е, че индукцията на Шпеман и индукцията на Гурвич имат една и съща основа. Някой би могъл да каже, че индукцията на Шпеман се дължи главно на известни вещества, които присадката изпуща в тялото на гостоприемника и обратно. Обаче знаем, че при индукцията на Гурвич всяко влияние чрез вещества е изключено, понеже индукторът действа върху детектора от разстояние, през въздуха, и затова там сме принудени да приемем силови центрове и силови полета. И понеже индукцията на Шпеман действа по същите закони, то и там трябва да приемем, че причината на индукцията са силовите полета, силовите центрове. Именно такива силови центрове представляват тъй наречените организатори. Интересна е следната подробност: един организатор от трупа, присаден върху главата на зародиша, образува главови органи, обаче организаторът от главата, присаден върху трупа, образува чрез индукция не трупни органи, но главови. Това показва, че силовото поле на главата е по-силно от силовото поле на трупа и при конкуренция първото силово поле надвива.

 

Това потвърждават многобройните наблюдения, които се направиха през последната общоевропейска война, което беше известно и по-рано, а именно, че раните по главата много по-лесно зарастват, отколкото раните по другите части на тялото. С теорията за силовото поле това се обяснява чрез мощното действие на тези енергии, които упражнява силовото поле на главата.

 

Силовото поле, до което идва Гурвич въз основа на своите изследвания върху митогенните лъчи, а и до което идва и П. Вайс въз основа на споменатите изследвания – негови и тези на Шпеман, Манголд и др., това силово поле е една част от онова, което окултната наука нарича етерен двойник на организма. Значи биологията постепенно, но сигурно доказва етерния двойник, който представлява една част от аурата на организмите. И тези организатори в организма, за които говорят биолозите, са онези силови центрове, за които споменава окултизмът и чрез които организмът акумулира космичните енергии и ги внася в организма.

 

От настоящата статия виждаме, че както чрез изследванията на митогенните лъчи, така и чрез изследванията върху организаторите и индукцията се стига до едни и същи заключения, а именно приемане на аурата на организмите и нейната ръководна роля при физиологичните процеси.

 

Една вечер Учителя каза следното пред няколко свещеници:

 

Свободен човек е само онзи, който върши добро. А онзи, който върши зло, е роб на злото. Докато човек се подчинява на човешката воля, той е роб. Но в момента, когато каже, че не може да се подчинява на воля, която противоречи на Божията, той е свободен. Работим ли в съгласие с Бога, тогава сме свободни. Аз съм с Бога, говоря с Него и върша Волята Му. Моят живот и това Учение ще се опитат. Онзи, който ме е пратил, ще ме оправдае или ще ме съди – за мен е меродавно Божието мнение. От моите ученици не искам обещание. Винаги казвам едно и също: „Опитай и виж. Ако можеш сам да се връзваш и развързваш, ела!“ Господ ме е пратил да кажа на хората Истината. Ако вие я приемете, добре, но ако не я приемете, пак добре – няма да ви съдя. Това Учение е така поставено, че в него няма никакво изключение. Ние нямаме никакви форми. Аз говоря от името на Христа. Аз познавам Христа. Познавам Го много добре, както никой друг не Го познава.

 

1. Новият термин „организатор“ в биологията

 

През 1924 г. въз основа на ред свои и чужди изследвания Шпеман пръв въведе в биологията термина организатор. Организатор е такава част от организма, която определя посоката на развитието на други, по-близки или по-далечни индиферентни части на организма, а неговото действие се нарича индукция. Изследователите констатират няколко организационни центрове в организмите. Например ектодермата в ушната област в гаструлата на тритона е един такъв организатор; като се присади на друго място в същия или в друг организъм, тя ще създаде в съседните тъкани ред органи: нервна тръба, хорда, гръбначни прешлени. Резултатът е сполучлив, дори когато това присаждане става не само върху индивид от същия вид, но и върху други видове; такъв вид присаждания, например между опашати и безопашати земноводни, се наричат ксенопластични.

 

В някои случаи присадката влияе и организира тъканите на организма, а в други – обратно. У зародиша индукционното действие може да бъде сравнително по-голямо, после с възрастта то може да намалява, и след това пак може да се увеличава – това е доказано експериментално. Когато присадим зачатък от опашката на тритон върху рана на мястото на предния му крайник, то присадката ще даде крайник. Вайс, който прави тези опити, твърди, че влиянието при тях се дължи на действието на динамичното поле. За да личи по-добре динамичното действие, Гьоч избира два вида тип мешести с различно обагрени клетки, а именно две разнообагрени хидри, и с част от тялото на тъмнокафявата хидра пъпкува другата; срастването успява лесно. Понеже пъпката не разполага с достатъчно материал, тя увлича в новите си образувания и тъмнозелените околни клетки, което се вижда от появяването на тъмнозелени части в растящата пъпка – този опит доказва ясно влиянието на растящата пъпка върху околните клетки.

 

Небезинтересен е фактът, че Шпеман и Манголд независимо един от друг са дошли до една и съща идея – индукцията при живите организми. Ако се вземе от ектодермата на гаструлата на Тriton сristdtus такава част, предназначена за бъдещ епидермис, и я поставим в гаструлата на Тriton cristatus на място, предназначено да даде среден мозък, тя ще се развие в мозък – от този факт следва, че тази, вече сменена част, е индиферентна по отношение на своята по-късна съдба. От друга страна, подобни факти показват, че в различните области на зародиша господстват влияния, които определят по-нататъшната съдба на индиферентните части.

 

Много опити са правени за установяване на местата на организационните центрове в живите организми и те са фиксирани у тритона, плапарията, прешленестите червеи и др. Например у хидрата са констатирани два главни организационни центъра: единият е перистомата (околоустната част или оралния край), а другият е при основата на хидрата (адорален край). Браун поставя едно пипало с част от перистомата върху произволна точка от тялото на хидрата и присадката организира околните тъкани, като на мястото се появява нова уста с венец от пипала, при което перистомната част действа като организатор върху околните тъкани.

 

Сега усилено се работи в тази област на биологията от множество изследователи, от които можем да споменем Бауцман, Бранд, Харисон, А. Маркс, Весел, Филатов. От голям интерес е статията „Анализ на организационния център“ на В. Гайниц, намираща се в доклада за четвъртия годишен конгрес на Немското общество за изследване на наследствеността, проведен в гр. Инсбрук през 1924 г. Научните центрове в Германия, които работят върху тези проблеми, са главно два – единият е отделението на г-н Ото Манголд към Вилхелмовия биологичен институт в гр. Берлин и другият е под директорството на Шпеман от Зоологическия институт в гр. Фрибург. Важно е, че научните групи на Шпеман и Манголд са дошли до същите заключения, които изнесоха Лаковски във Франция и Гурвич в Русия, но по съвсем други пътища.

 

От изключителна важност е характерът на индукционното действие. Могат да се предположат две неща – че индукционното действие се дължи на известни частици, които преминават от една част в друга и влияят, или че то е от динамичен характер, т.е. дължи се на действието на известни сили. Коршелт твърди, че изследваните факти не могат да се обяснят другояче, освен чрез митогенните лъчи на Гурвич, т.е. те се дължат на динамично действие.

 

Някои биха могли да подложат фактите на съмнение, като смятат, че присадката може да влияе върху околните тъкани с помощта на някои вещества, които изпуща, или пък обратното – по същия начин да влияе организмът върху присадката. Но повторяемостта на резултатите при опитите на Гурвич доказва, че се наблюдава динамическо действие (при неговите опити част от корена се поставя на известно разстояние, без допир) срещу част от някой организъм, където се предизвикват известни физиологични промени. При тези случаи е напълно изключено всяко действие чрез материални частици и съвсем явно е, че имаме работа с динамичното действие на организатора.

 

 

 

2. Психични фактори зад физиологичните процеси. Психични фактори зад еволюционния процес

 

За установяване на организационните способности на долния край (основата) на хидрата са правени ред опити от Бърт, Гьоч, Исаев, Трип, Муц. Един от опитите се състои в отделяне основата на хидрата и предния ѝ орален край, като се разместват техните места. Тогава резултатът е следният: на долния край, където е била основата на хидрата, на мястото на раната се появяват нови уста с венец от пипала. Този опит показва, че една малка, но с голямо динамично действие част от тялото на хидрата, каквато е основата ѝ, може да упражнява влияние не само върху съседните области, но и върху цялото тяло. От друга страна, с този опит се доказва целесъобразността в реагирането на хидрата при новите условия – в случая тя употребява най-малко материали, енергия и време, когато на обратния край се образува венец от пипала. Хидрата прибягва до този целесъобразен начин, макар и това да води до промяна на поляритета – до превръщането му в обратен.

 

В този случай ние виждаме целесъобразно реагиране на организма към известни външни условия, обаче към такива, каквито не се срещат почти никога в нормалния живот на съответния организъм. Следователно в този случай не е имало време да действа естественият подбор. Знае се, че селекционизмът иска да обясни целесъобразността, която виждаме във формите и функциите на органите, чрез естествен подбор и с това да обясни еволюционния процес. Обаче известно е, че за да може да действа естественият подбор, нужни са ред поколения и време, в течение на което постепенно ще се подбират известни индивиди. Обаче тук не е имало възможност подборът да действа, защото организмът се поставя за първи път при известни условия, при които не се е намирал никога преди това, но пак организмът реагира целесъобразно. Очевидно целесъобразността тук не може да се обясни по механичен начин. Щом имаме налице целесъобразност и тя не се поддава на обяснение чрез подбор, съвсем очевидно е, че имаме работа с психичен фактор. Прякото приспособяване, т.е. приспособяването, при което е изключено участието на подбора, води към приемане на психичния фактор при обяснение на целесъобразността и при еволюционния процес.

 

Има множество такива опити на Харисон, Бранд, Николас, Шпеман, Манголд и др. В тези техни опити прозира действието на психичния принцип, понеже наблюдаваме целесъобразност без действието на подбора. Всички тези изводи причиниха възраждане на неоламаркизма67, или наречен психоламаркизъм – направление, което смята, че психичният фактор действа върху всички организми. Ламарк приема следните фактори за еволюцията: влияние на употребата и неупотребата на органите, прякото влияние на външните условия и психичния фактор. Според него психичният фактор действа при еволюционния процес и при физиологичните процеси само при висшите животни. Поради натрупването на множество факти днес ламаркизмът възкръсва и понеже се вземат предвид успехите на науката от Ламарк досега, то и ламаркизмът претърпява известни корекции. При тогавашното състояние на науките Ламарк не е могъл да изнесе своята теория в завършен вид.

 

С въвеждането на организаторския и психичния принцип в биологията се отварят нови хоризонти за изследване, което я поставя все повече във връзка с окултната наука, и вече опитите, направени от естествените науки, потвърждават известни окултни истини. С термини като организатор, организационен център, динамично поле, индукция и др., дадени от биологията, се достига до обрисуване на етерния двойник, който организира формите. С разбирането на организаторите като основни центрове на сили в етерния двойник се стига и до една нова анатомия и физиология, която иначе отдавна е подробно разработена от окултната наука. Даже Лаковски, облягайки се на фактите и въз основа на своята теория, изказва мнение, че официалната наука трябва да приеме за реални телепатията, ясновидството, нещо повече – очертани са контурите на аурата като енергийна даденост. Щом напълно се приеме съществуването на аурата, тогава въпросът за Невидимия свят е разрешен в положителен смисъл. От друга страна въз основа на изследванията на Дюрвил и др. се доказва, че съзнанието може да съществува извън физическия мозък, а така се разрешава един от най-важните въпроси, които са вълнували толкова много човешкия дух. И още, приеме ли се, че психичният фактор стои зад еволюционния процес, то отпада механическото обяснение на еволюционния процес и тогава ще се преустанови с наивното твърдение, че животът и еволюцията зависят единствено от физикохимични и механични процеси. От друга страна, с признаването на психичния фактор върху развитието на физиологичните и еволюционните процеси естествените науки все повече се приближават към окултизма, който отдавна е твърдял същото. Ако има разбиране и изучаване на преходните степени между минералното и растителното царство – течните кристали, то ще се потвърди, че в Природата всички царства са в генетична връзка помежду си и това, което съществува в дадено царство, се намира в зачатьк в по-нисшите царства. С повече подробности, изнесени по научен път, ще дойдем постепенно до схващането, че всичко е надарено със съзнание и че цялата Природа е жива и разумна, а именно това е основно положение на Херметическата школа.

ПОБЕДАТА Е НА НАША СТРАНА

В началото на септември 1928 г. няколко братя и сестри бяха приети от Учителя и стана въпрос за забраната на Събора през август същата година.

 

Със забраната на Събора, с пречките, които слагат пред това Ново учение, подпушват Божественото благословение и настъпи суша. А и колкото пъти имаше възможност да завали дъжд, те веднага прибавяха преграда. С тази забрана на Събора повикаха при себе си по-скоро онова, което щеше да стане, ускориха събитията. Ще дойдат разни катаклизми.

 

Ние сме с Бога и победата е на наша страна. Кога не са били преследвани новите течения? Най-лошите хора в Братството са по-добри, отколкото добрите в света.

 

Една сестра каза, че „Родна защита“ и други организации мислели да се разправят с Изгрева.

 

Преди да се справят с нас, с тях ще се справят. В бъдеще учениците на Бялото Братство от тук ще се родят в Русия, в Кавказ, и там ще работят.

 

Стана въпрос как да се четат беседите и лекциите. Учителя каза:

 

Неведнъж съм споменавал, че четенето на свещени текстове трябва да се съпровожда с молитва и размишление. Размишлението е ефикасен метод и е употребявано от дълбока древност. В епохата на Христа и на Йоан Кръстител зад тях стояха 4 000 есеи18, които бяха техен тил. Когато излязат десет души да работят на Божията нива, зад тях трябва да има най-малко сто, които с молитвите си да бъдат тил. И един Учител, като работи, има тил, който го подкрепя с молитва. Апостолите на Христа са преродени пророци. Исайя бе пророк и поет. Пророците са се учили при есеите, които са ги подкрепяли и са били техен тил. Есеите са се намирали във връзка с една друга мистична школа; терапевтите19 в Египет са все клон на тази мистична школа.

 

Всички първи християни са ставали много рано да се молят, в 4 часа са били вече на крак. Богомилите също са посрещали Слънцето – това е традиция на Всемирното Бяло Братство. То е посещавало всички народи, било е във Вавилон, в Асирия, в Египет, в Палестина. Сега Бялото Братство е в европейските народи. В бялата раса има хора и от червената, и от черната раса и всеки заема такава служба, каквато му подхожда. Централата на Всемирното Бяло Братство първо е била в Атлантида, откъдето се пренася в Египет и после от Египет – в Хималаите, които са по-нова формация. Африка и Азия някога са били свързани, но се разделят на два континента. От Хималаите се пращат клонове в разните народи.

 

Иде духовен глад, а вие вече сте подготвени за онези дни, когато ще трябва да се подпомогне светът с нови идеи. И как ще ви търсят тогава, как ще ви търсят!

 

Бяхме отишли с Учителя и няколко братя и сестри в зеленчуковата градина, за да поработим. Учителя прегледа и пчелите и като почивахме на полянката, Той каза:

 

Колко сме платили за този хубав ден? Как днес Слънцето изгря лъчезарно, как е ясно небето над нас, как се освежихме с утринните упражнения и какво по-хубаво от това? А можеше да бьде облачно и ветровито. Това показва, че ако вървим по Божията Любов, всичко ще бъде на добре.

 

Учителя взе една сламка, дълга около 10 см, и каза:

 

Ако един месец вдишвате, задържате и издишвате въздуха през тази сламка, то по този начин може да се лекувате. Това е за слабогърди при кашлица и за подобрение на гласа на певците. Задържането да трае 50 секунди, една минута, може и повече.

 

Една сестра попита: Коя ще бъде отличителната черта на Шестата раса?

 

Хората от Шестата раса ще бъдат като едно семейство, ще имат един ум и едно сърце. Те ще образуват едно общество и взаимоотношенията си ще копират от Природата. Ако им се пътува, ще тръгнат, няма да има никакъв застой. В който и град да отидат, ще работят два часа, тогава не ще се работи продължително, и пак ще поемат, накъдето пожелаят. В който и град да влязат, ще бъдат негов член, цялата Земя ще бъде като една кооперация. Шестата раса ще наложи Царството на Природата и тогава другите царства ще се подчинят. И в Писанието се казва: „Царствата на Земята ще станат царства на Господа Исуса Христа.“

 

Сега се образуват типове на Шестата раса, но по-напред вие ще бъдете кандидати за шестата подраса. От 100 души 25 са склонни към Черната ложа, 25 – към страната на Бялата ложа, а останалите 50 души сега са повече към страната на Черната ложа, но в края на краищата те ще бъдат на страната на Бялата ложа.

 

Висшите духове имат да мислят много повече, отколкото нас. Вселяването на напредналите същества е почнало, но става постепенно. Щом човек не създава препятствие, те се вселяват така, както светлината, а щом им препятства, тези същества се отклоняват. Когато човек усети блаженство, това е тяхното присъствие. Определено е в кои ще се вселят тези светли същества; всичко е определено.

 

Сега човек е наполовина животно и наполовина човек, а в бъдеще ще дойде съществото на Шестата раса и ще се съедини с него. Тогава ще работят двама души заедно, а пък животното ще бъде слуга. В Шестата раса Синовете Божии ще се въплътят и едно ново човечество ще започне своето развитие. Които останат, ще останат. Синовете Божии ще дойдат и ще се вселят в готовите души. Това е изливането на Духа и трябва едновременно разбиране и прилагане на Божествената наука. След като една голяма група висши същества се вселят или въплътят на Земята, ще почне усилен строеж на новия живот. Петата раса ще предаде управлението на Шестата, която не е слизала досега и е подготвила нови форми. Предците, които идат на Земята, ще се вселяват в готовите души. Предците не са участвали в грехопадението и са такава категория същества, за които е казано: „Бог създаде човека по Свой образ и подобие.“ А пък хората на Земята са тези, за които е казано: „Бог създаде Адам от пръст.“ Предците са носители на новото, досега не са се въплъщавали, само тук-там е имало въплътяване от тях и те са изглеждали отвън като обикновени хора, но сега така ще се съединят с човека в човека, както някога човешката личност се съедини с животинското естество – и това ще донесе една велика Божествена култура на Земята. Напредналите души идат сега, за да разрушат остарелите кумири на хората и да уредят живота. Първата група от напреднали същества се вселява в 1945 г. Голяма група от светли същества ще се всели в 1975 г., защото тогава Бялото Братство ще предприеме вече важна акция за Делото Божие.

 

Бялото Братство ще вземе надмощие в света. Главното ядро на Шестата раса ще се състои именно от тези Бели братя, които ще дойдат отгоре. Разбира се, че ще има и от сегашните хора, които са готови. Избраните от всички народи ще преминат в Шестата раса и тогава вече ще може да се говори за братство и Любов. Бялата раса е изразител на силата: тя твори параходи, аероплани и всякаква техника, но никога досега светът не е имал и такива разрушителни сили, както при тази раса. А Шестата раса е раса на сърцето и тя постепенно приготовлява условията за побратимяване, туря основи и гради. Народите ще останат, Шестата раса ще им бъде глава, а те ще бъдат крака, ръце, стомах и пр. И в новата епоха ще има много народи, но Шестата раса ще бъде любимият син, както Йосиф бе любим син на Яков – и както Йосиф спаси Египет, така и Шестата раса ще спаси хората от погибел. Всички днешни мистични братства са центрове на Шестата раса, които остават в неизвестност, работят тайно и управляват целия свят, пръснати навсякъде по всички народи. На когото сърцето е милостиво, той е кандидат за новата раса – мекотата на сърцето е един от признаците. Петте раси имат пет различни понятия за Любовта. И Шестата раса, която ще дойде в бъдеще, ще има съвършено ново разбиране за Любовта – тогава справедливостта ще решава въпросите между хората. Днес които не следват правия път, един друг се измъчват и един на друг си причиняват страдание, ето защо трябва да се работи върху съзнанието на хората: съвременните хора са запознати само с обикновените процеси на Природата, а има специални, особени моменти, когато по-висшите закони се проектират долу.

 

В славянството ще се роди Шестата подраса. Тя ще възникне по цялата Земя, но славянството ще Ă бъде люлка. Земята ще бъде преустроена с оглед на Щестата раса. Бялата раса ще остави всичко в наследство на Шестата раса и готовите ще станат нейни членове. Днес е последният изпит, днес се дава последният кредит на бялата раса. При следващите времена расите под петата ще бъдат корени на дървото, бялата раса ще бъде дънер и клони, а Шестата – плодовете. Плодовете на Шестата раса ще бъдат свобода и разбирателство между народите. Те ще бъдат едно стадо с един пастир и това няма да бъде по закон, но Любовта ще обедини народите.

 

Няколко братя и сестри бяха приети от Учителя и един от тях запита за мисията на славянството. Учителя каза:

 

Има една статия „Бъдещето е на славяните“, прочетете я.

 

Работа, работа трябва. Мъчно се пробужда човечеството, но ограничението ще се премахне, както зимните ограничения през пролетта и лятото чезнат. В Русия ще има широко поле за работа, скоро ще се отвори Русия.

 

Старите гърци са преродени в сегашните французи, германците са древните римляни, а двете колена от евреите са сегашните славяни. Дух на самопожертвование има у славянина; в славянството има проявление на Бога. Бог извиква славяните, за да съдействат за Царството Божие на Земята. Славяните са определени от Бога да бъдат носители на една нова идея. Мисълта създава известни форми. Ако погледнем носа на славянина, той е все още къс – това показва, че трябва да учи. Все още славянската душа не е намерила вратата, през която да влезе Божественото учение с повече пълнота. Германците, англичаните и французите са назначени като учители на славяните. Че славяните имат голямо значение, се вижда от това, че Бог им е дал обширна земя – 21 млн. кв. км, и от север я е запазил с естествена граница – Северният ледовит океан. Това не е нацизъм, нито шовинизъм, понеже мисията на славянството не е расова, а общочовешка. У славяните се развива Любов към Бога. Те ще приемат най-хубавото от англичани, германци, французи и американци. Славянството ще изпьлни своето предназначение и оттатък ще мине. Да се противиш на това, то значи да изгубиш големите преимущества. Славяните ще бъдат проводници на Любовта Божия. Новото е културата на Любовта. Думата славяни има връзка със Славата Господня. У русите, изобщо у славяните, има доста монголска кръв, от която трябва да се освободят. Но няма друг народ, у когото да е развито толкова силно религиозното чувство, както у русите, затова той е и така мек. Русите си остават в душите религиозни. Религиозното чувство, както и да се менят формите, не може да се изкорени – нищо не е в състояние да го изкорени от човека. В сравнение с всички други народи и раси у русите, изобщо у славяните, най-много е развито чувството на Любов към Бога и затова тяхното предназначение е да дадат тласък за Нова култура в света. Не са случайни тези страдания и изпитания, не е случайно, дето руски емигранти отидоха навсякъде в Европа – това беше нужно. Руският дух, руската музика, литература, изкуство, философия, руската душа проникна и оплоди западната култура, също така и русите взеха нещо от Запада, стана духовен обмен.

 

Славянството е девствена почва на бялата раса. Това, което евреите не можаха да разрешат, славяните ще го разрешат. Каспийско море е аналогично на Мъртво море. Както в Мъртво море се влива река Йордан, така и в Каспийско море – река Волга. Сьветска Русия представлява женският елемент в най-твърдата форма. Всяка култура започва с женския елемент, Истината е в женския елемент. Германският народ може да даде нещо в умствено отношение, например идеи в техниката, докато славяните са устроени да бъдат носители на идеята за братство. В германския народ има нещо хубаво, което в бъдеще ще се развие. Англия, Германия и Америка вървят по мъжка линия, а Франция, Италия и Испания – по женска линия.

 

България направи погрешка, че имаше неприязнени отношения с Русия. България трябва да си поправи погрешката, да не се бие с Русия.

 

Евреите отхвърлиха Христа и дойдоха последствията. А в Русия ще стане духовна промяна, там ще приемат новите идеи, Русия ще изпълни своята духовна мисия. Сега Христос ще възтържествува в Русия. Това е за посветените и не е нещо, което да се говори на невежи: невежите хора навсякъде са опасни. В Русия ще дойде духовното, сега там има чистене, всички стари възгледи трябва да се пречистят – това е оран. Духовното винаги дава подем. Например сегашната американска култура се дължи на най-добрите и умни хора, които бяха преследвани в Европа и отидоха в Америка: квакери8 и пуритани9 от Англия, хугеноти10 от Франция и пр. В сътресенията, които преживя руският народ, се изрази събралата се от хиляди години негова карма. Дворянството, духовенството, както и целият руски народ, трябва да се пречисти и в него да се пробуди Божественото съзнание.

 

Между Съвършените има един план за повдигане на човечеството. Какво е бъдещето на славянството там е определено. За всеки народ има план за повдигане. За българите също има и ако спазваха досега духовните закони, не биха се изложили на тези мьчнотии, в които се намират; за много от тях те сами са причина.

 

През двадесети век в славянството ще се въплътят осем хиляди илюминати11. В славянството има условия да се въплътят тези, които ще дойдат отгоре – адептите. Дали ще дойдат чрез вселяване или прераждане, зависи от тяхната степен на развитие.

 

Един брат попита: Откога ще почне вселяването на Предците?

 

То е започнало вече и за славяните от дарбите и способностите е останало светийското място.

 

Една сестра сподели, че брат X. искал да учи руски.

 

Той предчувства, че ние ще отидем в Русия и затова учи руски. Бъдещето е на славяните. В този смисъл те не трябва да вървят по пътя на западните народи, защото културата на бялата раса е култура на насилието. Но всичко добро и красиво, придобито в разните раси, ще дойде в Шестата раса.

 

Щом застъпваш една Божествена наука, ти не му мисли какъв ще е краят. Ако разсъждаваш, ще изгубиш време и нищо не се постига.

В този раздел са включени само писма, които Учителя е диктувал и от които има запазени копия. Писмата, писани саморъчно от Него, са обект на специално издание22.

 

 

Рудолф Буркерт от Чехия изпрати писмо до Учителя с предложение да се обединят всички мистични братства в света в международен съюз, чийто център да бъде в Чехия и оттам да се ръководи. Учителя му отговори така:

 

 

 

Ако мистичните братства се обединят в един орден външно и механически, то утре някои могат да го употребят за свои лични цели. Нека да се държи за духовната свобода и никое мистично братство да не получава нареждания и ръководство от някой външен център, а да се ръководи направо отгоре и да не се ограничава принципът хората да станат проводници на Истината. Трябва да се образува дълбока вътрешна верига, а не външен съюз на братства.

 

Някои неща във Вашето писмо са верни, но по отношение на формата направете проверка, запитайте онези, които са ви дали тази идея. Всяко мистично братство трябва да има пряк контакт с Небето. Ако получава външни нареждания от другаде, тогава къде остава прекият и жив контакт с Небето?

 

Мистичните братства трябва да съдържат Любов, да бъдат носители на Божественото и тогава те ще бъдат съединени вътрешно. Вече съществува една организация на духовните работници, на която хората трябва да дадат израз, и няма защо да я създават сега. Тази организация е Великото Всемирно Бяло Братство.

 

На едно място в Библията много ясно се говори за Всемирното Бяло Братство, а именно в Посланието на апостол Павел към евреите, 12-а глава, 22-24 стих: „...но пристъпихте до хълма Сион, до града на живия Бог, небесния Ерусалим, и при десетки хиляди тържествуващи ангели, при събора на първородните, които са записани в небесата, при Бога – Съдията на всички, при духовете на усъвършенстваните праведници, при Исуса – Посредник на нов завет, и при поръсената кръв, която говори по-добри неща, отколкото говори Авеловата.“

 

Мистичните братства ще имат подкрепата на горната организация, ако са носители на Божествените принципи, и тогава чрез Всемирното Бяло Братство те ще са обединени.

 

Външното сближение между мистичните братства може и трябва да има взаимно опознаване, да си ходят на гости, да имат деликатни, приятелски отношения едно към друго, да се види кому какво се е дало от Горе. Нали всеки пророк казва това, което му е открито? В това няма да има еднообразие. При такава вътрешна обмяна циркулират соковете на всяко едно от тях в другите, без никакво препятствие, както жизнените сокове в организма.

 

От друга страна, могат да се свикват международни събори на всички мистични братства и мистични души в света, и то на планина – Алпите или Рила. Но съборите да бъдат само за взаимно опознаване.

 

 

 

 

Пристигна писмо от един французин и Учителя ми продиктува следния отговор:

 

 

 

Не трябва да правите разлика между умствена, духовна и физическа работа – съединете трите в едно. Направете физическия свят условие, духовния свят – съдържание, а Божствения свят – смисъл.

 

Като работите каквото и да е, считайте, че за Бога работите. Вие намирате една работа за светска, а друга – за Божествена, а това не е вярно. Когато дойде Христос за грешните, това не беше ли Божествена работа? Каквато и работа да вършите, съзнавайте, че е за Бога, че тя е Божествена.

 

 

 

 

Французинът Л. Г. писа, че има дар да лекува с жизнен магнетизъм и помоли Учителя да му помогне мислено. Учителя му писа следното:

 

Като работите безкористно от Любов, за Слава Божия, за Царството Божие и за изпълнение Волята Божия, ще имате подкрепата на Небето.

 

Един ден ще благодарите за противоречията, които сте срещнали в живота си.

 

 

Една сестра от чужбина писа, че е поканена да държи беседа в един затвор на 31 декември, срещу Нова година, и тя попита Учителя за тема. Той отговори следното:

 

 

 

Страдание без ожесточение е правият път. И ако има ожесточение и после пак страдание, тогава не ще има омекотяване, а втвърдяване. Страданието е процес на омекотяване и точно това трябва да се изясни. Вие може да говорите на следната тема: „Благото, което носят разумните страдания за човешката душа“. Именно страданието е Божествен език, с който Небето говори на тези, които се отклоняват от правия път; страданието е език, който показва, че сме в една дисхармонична среда.

 

 

 

 

Същата сестра сподели, че е държала сказката по дадената тема пред затворниците и че е имала голям успех. Сега бе поканена да говори пред политически затворници и тя отново попита Учителя каква да бъде темата. Той й отговори:

 

 

 

Говорете върху следната тема: „Любовта като фактор, който може да обедини човечеството в едно“.

 

 

 

 

Една сестра от чужбина, която отскоро бе похлопала на духовната врата, помоли Учителя да я напътства. И Той ¢ предначерта следното:

 

 

 

Пътят на ученика е като на зазоряване. Трябва да се върви от светлина към светлина – следвайте този път. Страданието в света служи за пречистване, за избелване. С него могат да се оценят радостите, които ще дойдат. Без скръбта радостта ще остане неоценена. Страданието е подобно на изораването на една нива, то подготвя онзи процес, който създава възможност да се посее нещо хубаво в човешката душа, а пък плодът е възнаграждението за работата, която сме свършили.

 

 

 

 

Италианецът К. попита Учителя за езотеричната страна на Евангелието. Учителя отговори:

 

Трябва да се знае, че в живота има единство. Животът не може да се дели и следователно, за да го разберем, трябва да имаме Любов, която го осмисля. А понеже волята в индивида схваща нещата от собствено гледище, в света се ражда злото. Нека волята да се остави под контрола на Божествената Мъдрост, за да може човек да се развива правилно. Нека човек да работи за хармонизиране на своята воля с Божествената. Евангелието на Йоана е за хармонизиране на човешката воля с Божията воля, то е Евангелие на Любовта. Именно това е мистичната страна в Евангелието на Йоана.

 

Засега това, ала хубаво е да четете и книгата „Светът на Великите Души“, според упътванията към нея.

 

 

 

 

Един италианец от Рим писа, че в душата му има зазоряване и че иска да получи Висша Мъдрост, Дух на Истина, Светлина и Любов. Той се интересуваше кое е новото, което иде, и по какъв начин ще дойде.

 

Учителя отговори така:

 

 

 

Вие вървите по правия път. Щом чувствате зазоряване, вървете напред и не се спирайте. Духът на Истината, на Светлината, на Любовта, на Висшата Мъдрост ще дойдат във Вас постепенно и по вътрешен начин, а не по механичен. Това зазоряване, което чувствате в себе си, показва, че тези висши сили вече работят върху Вас и като сте в контакт с тях, ще бъдете изведени до целта.

 

Новото, което иде, е Свободата. Новото е Истината, която ще слезе по пътя на Любовта. Новото се състои в следното: хората няма да се измъчват взаимно, или казано на положителен език – хората ще си услужват и ще живеят един за друг. Те ще престанат да ходят пипнешком, ще излязат от нощта в деня, за да ходят в светлина.

 

Не забравяйте: в Природата всички работи започват микроскопически, най-напред – с малкото.

 

 

 

 

Един чужденец се оплакваше от неврастения, той бе отчаян и изпълнен с песимизъм. Учителя му отговори така:

 

 

 

Най-първо Ви трябва чистота на мисълта, после – благородна дейност на чувствата, и накрая – здравословна физическа работа. Радвайте се на всяка работа, колкото и малка да е тя. Бъдете доволен в недоволството си. Знайте, че това, което ще дойде, когато сте доволен от него, то ще бъде едно благо за вас. Постъпете както Христос на кръста – Той прости и Вие простете на всички. Бъдете доволен от това, което имате, и в дадения случай бъдете доволен от това, което постигате.

 

Препоръчвам Ви да пиете топла вода, носете я в един термос и никак да не употребявате студена. Вечерно време измивайте краката си с топла вода. Употребявайте сурово зеле, като го дъвчете бавно, също така – моркови, ряпа, варени картофи с малко сол и масло. По възможност избягвайте месната храна. Един-два пъти на седмица сварявайте жито и го яжте с малко сол или захар.

 

Следвайте цял месец тези препоръки, вижте има ли микроскопическо подобрение и ми опишете в какво точно се състои то.

 

Прочетете Евангелието на Йоана, всеки ден си избирайте по един стих и размишлявайте върху него.

 

 

 

 

Една рускиня, живееща в Съединените щати, помоли Учителя да бъде приета за ученичка. Учителя ¢ отговори веднага, кратко и лаконично.

 

Любовта е, която държи учениците с Учителя. Имате ли Любов, вие сте в пътя на ученика и светлината на Учителя ви озарява и ръководи.

 

 

 

 

Ето още едно кратко писмо, изпратено в отговор на една сестра.

 

 

 

Стремете се към непостижимото и невъзможното, защото чрез Бога всичко е постижимо. Бог се занимава с постижение само на непостижимото.

 

 

 

 

Учителя ми продиктува следното писмо до един болен брат:

 

 

 

Силите, които ще Ви излекуват, са вътре във Вас. Отслабнахте, понеже много давахте, без да се зареждате. Сега, за да се засилите, трябва да вземате. А това става чрез концентрация и свързване с източника на всяка сила. Всичко е вътре във вас. И като прибавите към горните указания спазването на естествените хигиенични правила, Вие ще имате всички условия, за да се обновите физически.

 

Това за Вас е изпит за посвещение и ако го издържите, завинаги ще скъсате с прераждането и вече ще почнете да работите по закона на вселяването. Ако сега не издържите на тази задача, тогава тя ще се отложи за друго прераждане, да, но и занапред, когато и да е, ще трябва да я разрешите. Обаче днес имате всички условия, за да я разрешите.

 

Тази болест се дължи на едно вътрешно състояние и за да я извадите от корена, трябва да се измени вътрешното Ви състояние, а това става чрез усилена концентрация, както казах.

 

Вие не трябва да виждате противоречия в нищо. Освободете се от тях. Не трябва да държите в ума си разни тревоги и недоволства. Освободете се от тях. Най-силните лечебни фактори са светлата Любов и хармонията. Всеки ден се вслушвайте в това, което Бог Ви говори отвътре.

 

Свържете се с животворната Любов и с всичко светло и красиво. Отстранете тъмното от своето съзнание. Всеки ден се концентрирайте върху светлото и красивото и върху Бога, за да протекат през Вас животворните енергии на Любовта.

 

 

 

 

Писмото бе отговор до една сестра.

 

 

 

Вяра непреодолима!

 

Физическите пречиствания са Божии благословения. А когато благословенията дойдат, човек трябва да се радва. Когато хамбарът се изпразни, а нивата се напълни, земеделецът трябва да се радва. Когато богатството се превърне в знание, скръбта – в радост, слабостите – в сила, двоумението – в трезва мисъл, бързината – в търпение, надеждата – в мир, човек е на правия път да приложи Божествената мъдрост в живота си.

 

Само чистата съвършена Любов прави душите съвършени. Само Любовта обединява великото и малкото. А когато те се обединят, образуват Божествената хармония, в която душите живеят.

 

Бог е живот без прекъсване, светлина без сенки, движение без реакция, Дух на безгранична свобода, Истина, която привлича всички същества към себе си. Любовта изпълва всички празнини – и на временния, и на вечния живот. Блажени, които Го познаят и Му служат.

 

 

 

 

Една сестра писа до Учителя, че минава през големи мъчнотии, и Той ¢ отговори следното:

 

 

 

Там, където са най-големите мъчнотии, там е Господ – човек да не се съблазнява. Там, където са най-големите радости, Господ се прославя, а където са мъчнотиите, там Господ работи за човека.

 

Ще се оправят Вашите работи, Господ ще Ви избави, ще победи.

 

 

 

 

Писмото бе изпратено до една сестра.

 

 

 

Благото на човека е в изпълнение Волята Божия. Светът днес се нуждае от любящи души. Не отлагайте доброто.

 

 

 

 

На един брат, чийто син скоро си беше заминал от този свят, Учителя писа следното:

 

 

 

Син Ви е добре сега, не се смущавайте. Молете се и благодарете на Бога. Такава е Волята Божия. Да бъдем винаги благодарни за всичко, което става. Ние гледаме на нещата от съвсем ограничено, егоистично гледище. Божественият свят всякога разглежда нещата широко и във връзка с далечни хоризонти.

 

Пентаграмът е окултен символ, съществуващ от дълбока древност в школите на Бялото Братство. Пентаграмът, така както е даден от Учителя, със символичните знаци, с имената на добродетелите и с мисълта „В изпълнението Волята на Бога е силата на човешката душа“, вписана от вътрешната страна на окръжността, е нов и бележи отварянето на Школата. През 1898 г. Учителя получава този духовен знак чрез вътрешно откровение и прави необходимите записки в тефтерчето си. За по-голяма яснота ще изложим някои от обясненията за Пентаграма, изнесени по време на Търновския събор, състоял се през 1914 г., когато присъстващите получават и по един отпечатан Пентаграм.

 

 

 

Като разгледаме Пентаграма, забелязваме, че той до известна степен отговаря на човешкото тяло: ако се разкрачим и поставим ръце настрани, получава се фигурата пентаграм. В Пентаграма – символ на Школата, са изписани пет думи: Любов, Мъдрост, Истина, Правда, Добродетел. Тези пет добродетели са качествата, които човек трябва да изработи в себе си, за да стане съвършен. Любовта, Мъдростта и Истината са по-ясни и по-познаваеми, но що е Правда? Под понятието правда или справедливост се подразбира нещо много по-дълбоко от това, което днешната юриспруденция влага. Човек спазва Правдата, ако има уважение и почитание към всичко живо в света: към вола, овцата, паяка, мушичките и тревите, понеже в тях живее Бог; те имат Божествена цел в бъдеще. Ако човек обиди едно животно, с това нарушава Закона на Правдата. Благата, които дава Бог, трябва да се разпределят равномерно между всички същества, тъй като те са за всички и всички трябва да се ползват от тях. Третото нещо, което се разбира под понятието правда, е следното: всеки човек, който се ражда, се ражда с известен бюджет; което и да е същество се кредитира от Невидимия свят и обществото трябва да му даде всички условия за развитие. Ако това се приложи, тогава се спазва Законът на Правдата.

 

Какво значи Добродетел? Любов, Мъдрост, Истина, Правда, Добродeтел са все добродетели. Тогава какво се разбира под думата добродетел? Тя се употребява в широк и в тесен смисъл. В широк смисъл на думата се разбира всички добродетели, всички нравствени качества и съвършенства; в тесен смисъл – добри дела и добротворство или правене на добро; а в още по-тесен смисъл на думата безсъмнено е служенето на Бога. Който служи на Бога, той е добродетелен: той има добродетел в себе си.

 

В Пентаграма са изписани три букви: В, У, Ж, които означават „Великото училище на живота“. С други думи, Пентаграмът излага картинно Великото училище на живота, в което сме поставени. А числата 1, 2, 3, 4, 5, които са вписани в Пентаграма, са числата на добродетелите.

 

Най-първо ще изложим Пентаграма като Път за еволюция на човешката душа, а след това – като начин, по който можем да си служим с него. Човек, когато е все още млада душа, която тепърва добива опитност в живота, извървява външния кръг на Пентаграма. Символите от външния кръг на посвещение – сабя, чаша, книга, свещ и жезъл – са вън от петолъчката. В началото на своето развитие човек почва с насилие, служи си със сила, правилно или неправилно, и това е сабята. Като действа с насилие и неправда, тогава по закона на кармата той минава и през страдания, т.е. ще отпие от горчивата чаша на страданието – именно затова чашата е последствие на сабята. Страданията учат и човек дохожда до книгата, а щом се захване за нея, просвещава се, добива светлина и става по-разумен. Иде свещта – тя е запалена в него – той се учи. Като се осветли отвътре, тогава човек извървява пътя до жезъла, а именно добива известна власт над себе си и над някои сили и закони; вече става господар на себе си. С тези пет фази на външния кръг завършва външното учение на човека в живота, което става несъзнателно. Но след това той дохожда до вътрешна криза, чувства се незадоволен и след тази неудовлетвореност търси по-дълбокия смисъл на живота. Който мине през сабята, чашата, книгата, свещта и жезъла, т.е. през външния светски живот, той вече влиза в Пътя на ученика.

 

Символите на втория кръг са изписани в петолъчката. Първият символ е арка и е разположен до върха на Истината: арката, през която ученикът влиза в Школата. В съзнанието му проблясва Истината, но не цялата, защото пълната Истина ще блесне едва когато той стане съвършен. Щом Христовият Дух започне да работи върху ученика, тогава той минава през Правдата. Като изучи Закона на Правдата в този смисъл, за който споменах по-горе, той достига до каменист път, където се откроява тясната врата, през която минава всеки духовен ученик. Това е стръмната пътека към тясната врата, за която говори Христос, и означава отказване или отричане до известна степен от светските неща, които дотогава са сьблазнявали и отвличали друмника. Но когато той отмине пътеката на самоотричане – дори се откаже от интересите на своята личност, тогава тръгва по Пътя на Любовта. И като се развие в ученика до известна степен Божествена Любов, тя донася Мъдрост. Чак тогава работи Мъдростта. Окото символизира Мъдростта. А добие ли човек Любов и Мъдрост, разцъфтява Дървото на живота. И животът на ученика дава плодове: иде Добродетелта в мистичния смисъл на думата. Най-после ученикът разбира откровението за жертвеност – смисълът на живота е в служене на Бога. Добродетел значи да правиш добро. Но какво означава да правиш добро? Можеш да нахраниш гладния и да напоиш жадния, можеш да помогнеш на болния и на онеправдания, обаче всичко, каквото правиш, трябва да бъде служене на Бога. Така човек дохожда до осмисляне на своя живот, а с това се завършва вторият кръг в развитието на ученика – Пътя на зазоряване.

 

Третата фаза на развитие е изобразена в центъра на Пентаграма: две змии, права, кръг, кръст и пак кръг. Двете змии олицетворяват борбата на човека с неговата низша природа. Побеждава висшата природа, човек надвива злото в себе си и минава през кръста. Под кръст се разбира пълно самоотричане. Този, който не гледа своите лични интереси, а се стреми да работи само за Бога, той се слива с Божественото и завършва своята еволюция. Щом постигне пьлно самоотричане и пьлно единение с Бога, човек завършва напълно своето развитие, настава Вечният ден. Затова казваме, че Пентаграмът показва Пътя на развитието на човешката душа или Великото училище, през което човек трябва да мине, за да добие съвършенство.

 

Трябва да се има предвид динамичната сила, излизаща от Пентаграма, и да се знае как да се употреби. Веднъж, намирайки се на улица „Опълченска“ 66, Учителя се обърна със следните думи към няколко души от нас, които носеха златен Пентаграм над дрехите си:

 

Вие носите Пентаграма, обаче това е идолопоклонство.Защо го носите като украшение? Трябва да знаете, че от него излиза динамична сила! Пентаграмът е извор на светлина, всеки ясновидец ще види как излизат от него лъчи по всички посоки. И като знаете, че е източник на такава сила, носете го съзнателно. Носите ли го несъзнателно, вие сте идолопоклонници. Човек ако съзнава силата на Пентаграма, тогава той притежава и мощно оръжие. Всяко място с Пентаграм е оградено, неговите силни вибрации ограждат от лоши влияния и тъмни същества не могат да припарят там. Когато Пентаграмът е с върха нагоре, той е правилно поставен. И никога не бива да се поставя с вьрха надолу.Един наш брат от Казанлък направи в двора си каменни стъпала с перила. По перилата постави пентаграми от цимент с вьрха надолу. Съдбата му се обърна, той напусна Братството, пропиля къщата и всичко загуби.

 

В окръжност около Пентаграма е вписано изречението „В изпълнението Волята на Бога е силата на човешката душа.“ При окултната наука окръжността е символ на благоприятните Божествени условия, значи кръгът е Божественото, в което човек живее. Благодарение на това той има благоприятни условия да се развива и да сигне до съвършенство. Потопен в Бога – това е кръгът.

 

Пентаграмът трябва да се постави в рамка и под стъкло и да се окачи не в коя и да е стая, но в специална, уединена – там, кьдето идат рядко чужди хора и където се произнася молитва. И там не бива да се говорят лоши неща, понеже излиза сила от Пентаграма и ако тя срещне противодействието на някоя обратна сила, става катастрофа. Ако там, където има Пентаграм, се твори и мисли лошо и се вършат лоши постъпки, тогава той действа разрушително, защото се смесват два вида влияния – положително и отрицателно.

 

Когато човек се намира пред Пентаграма и се моли, нека да съзерцава изречението „В изпълнението Волята на Бога е силата на човешката душа“. После да си представи мислено, че в този кръг има още два. В средния кръг да се съсредоточи над мисълта: „Бог толкова възлюби света, че даде Своя Син Единороднаго, за да не погине всеки, който вярва в Него, но да има живот вечен.“ А в третия, най-вътрешния кръг, да впише все така мислено изречението: „Търсете първом Царството Божие и Неговата правда и всичко друго ще ви се приложи.“ Когато човек се моли и си представя тези три изречения, тогава Пентаграмът има по-голяма сила. При случай на нужда и във време на опасност човек може да направи следното: да образува около себе си Пентаграм. Отначало ще го направи мислено, после ще го изпише с ръка и накрая да си послужи с трите изречения, които споменах. Препятствията, които има, ще се разпръснат. Пентаграмът е мощно средство, с което човек може да бъде запазен от външни пречки и препятствия и от вътрешни борби с лоши сили.

 

Притежава ли човек Пентаграма, трябва да работи за Славата Божия. Ако човек го използва правилно, тогава Пентаграмът ще бъде източник на богатство и благословение. Ако иска човек да се ползва правилно от неговата сила, трябва безвъзвратно да реши в себе си да служи на Бога и да няма връщане назад.

 

Казах на брат Пеню Киров, от когото получавате пентаграмите, че трябва да наблегне на това: дали този, който получава Пентаграм, е съгласен да служи на Бога. Ако някой няма това съгласие в себе си, Пентаграмът ще му навреди.

 

Пентаграмьт е ограда.Пентаграмът е светлина. Когато човек е в опасност, ще си представи, че държи пенгаграм пред себе си, като с дясната ръка хваща лъча на Правдата, а с лявата – лъча на Истината, и насочва върха напред към обекта, като казва: „В името на Господа Исуса Христа Нашего, моля Господа, Великия и Силния, да стори благоугодното пред Неговите очи.“

 

Днешната епоха е преходна; направен е завоят между две култури, който се отличава с хаос и с големи противоречия. А това е признак, че се намираме на границата между старото, вече залязващо, и новото, което изгрява. Забелязано е, че при зазоряването на всяка нова култура се отстояват велики духовни идеи – едно ново съзнание се ражда в човечеството. Всъщност самото развитие е въпрос на разширение на съзнанието. Например, ако проследим природните царства, ще видим, че в пътя на еволюцията съзнанието постепенно се разширява.

 

Всяка следваща култура е едно ново откровение на човешкия Дух. И тогава кое е новото, което носи културата, която иде? Има известни признаци, по които може да се доловят новите идеи, както по първите пролетни цветя може да се съди за бъдната пролет. Новото, което иде днес, е пробуждането на Космичното съзнание. Иде духът на братството, на единението: при новото съзнание личният живот ще бъде надраснат и ще се навлезе в безграничния живот на Цялото, на Всеобщото. Като мощна вълна новите идеи ще се влеят в културата и ще я претворят, те ще се проявяват във всички области на живота и днес навсякъде можем да видим следи от животворното им действие. Обаче те трябва да намерят и съответна форма, чрез която да се изразят, т.е. да изградят съответния външен израз, чрез който ще въздействат върху по-дълбоките сили на човешкото естество. Такава именно роля има и Паневритмията, която чрез подбрани идеи, звуци и движения изгражда новото съзнание.

 

Нека разгледаме произхода на думата паневритмия, която е съставена от три корена, пан, ев или еу и ритъм. Пан означава всичко, все, всеобщо. Ев или еу е това, от което излиза всичко – висшето, същината, реалното, същественото в света. А ритъм – хармоничност в движението или във всеки външен израз на нещата. Що е тогава Паневритмия? – Това е велика всемирна хармония на движението. Целият Живот е Паневритмия.

 

Нека разгледаме по-подробно израза „всемирна хармония на движението“. Един космичен ритъм лежи в основата на Живота и това е творческият ритъм, създател на всичко: той организира, претворява и гради. Под неговото въздействие са се проявили и изградили хилядите форми около нас. Вечно действащите принципи в Космоса са изразени както в движението на небесните тела, така и във вълнообразното движение на светлината, и в силовите линии на електромагнитното действие, и в движенията на атома и електрона, и в нутационните движения на растителните стеблени и коренови върхове, и прочее, и прочее.

 

Движенията, които човек извършва, не са без значение. Има движения, които нямат общо значение и са от частен характер, затова те не ни свързват с Всемира, с Цялото. Но има и такива движения, които са израз на космичния ритъм, съществуващ в основите на Мировия живот, за да го организират. И ако движенията, които прави човек, са в хармония с космичния ритъм, то той се свързва със силите на Живата Природа и ги приема. Именно от такъв характер са паневритмичните движения. Те са в хармония с творчес¬кия космичен ритъм, който гради и организира Целокупната Природа, и затова имат мощно действие. Движенията в Паневритмията не са произволни и когато се изпълняват дадените от Учителя упражнения, става хармонизиране с цялото Битие, така човек получава нещо ценно.

 

Действието на паневритмичните движения е трояко. Първо, те са акумулатори, чрез които човек се свързва с градивните сили на Природата и ги приема. Те съдействат за неговото развитие, защото са животворни. Второ, понеже движенията на Паневритмията са в хармония с космичния ритъм, който привежда в активност Целокупния Живот, те активират всички спящи сили на човешката душа и ги пробуждат към дейност. Трето, паневритмичните движения са от такъв характер, че чрез тях човек изпраща идейни мисли и сили в света и по този начин той се претворява и променя.

 

Нека да разгледаме първото въздействие на Паневритмията. Нейните движения не служат само за упражнение на мускулите, за изпълване на белите дробове с повече въздух и прочее, но и за образуване на хармоничната връзка между Живата Природа и човека. Енергиите в Природата са поляризрани. Един малък пример са двата полюса на магнита или положителното и отрицателно електричество, или коренът и стьблото у растенията и т.н. Изобщо в Природата има два вида енергии: творчес¬ки и съграждащи, които също така можем да ги наречем мъжки и женски принцип, положителни и отрицателни сили, ян и ин, и прочее. Изразът в Библията „Бог създаде небето и земята“ обрисува действието на творческите сили в Природата, а изразът „и земята беше неустроена“ и последвалото Ă постепенно устройване обрисува действието на съграждащите сили. Разбира се, във всеки момент са в изява двата вида сили. И например раждането на новите идеи в идващата култура – това е действието на творческия принцип, докато прилагането им, като се преустройва Битието в съгласие с тях – това вече се извършва под действието на съграждащия принцип. Същото важи и за живота на отделния човек: когато той достигне до нови прозрения, това става под въздействието на творческия принцип в него, докато преустройването на живота му в съгласие с новото – това вече е работа на съграждащите сили в него.

 

Паневритмичните упражнения са израз на творческите и съграждащите сили в Природата, те свързват човека с тях и той ги приема в себе си. Дясната страна на човека – десен крак, ръка и прочее, е израз на творческите сили в Природата, а лявата страна – ляв крак, ръка и прочее – на съграждащите сили. Ето защо при паневритмичните упражнения е от значение коя страна взема участие в движенията: съответно движението на десните крайници или самото обръщане надясно изразява свързване на човека с творческите сили, а движението на левите крайници или обръщане на тялото наляво изразява свързването със съграждащите сили. Паневритмията почва винаги с десния крак именно защото творческите сили действат първи, те творят, създават ония елементи, върху които работят съграждащите сили.

 

Човешкото естество има троен поляритет. От изследванията и научните заключения на Райхенбах4, Гастон Дюрвил5 и други се констатира, че дясната страна на тялото е положителна, а лявата – отрицателна; горната част на тялото е положителна, а долната – отрицателна; предната страна на тялото е положителна, а задната – отрицателна. С научната си работа Александър Гурвич6, Жорж Лаковски7 и други учени доказват, че човешкият организъм, както и всички живи организми, имат радиации, т.е. организмът, намиращ се в състояние на живот, излъчва биоенергия, характеризираща се с особени лъчи. Паневритмията е основана на това познание за енергиите, проникващи човешкото естество. И когато човек насочи ръката си нагоре с будно съзнание, той се свързва със слънчевите сили, а когато по същия начин я насочи надолу – със земните сили. Така става обмяна, при която той приема слънчевите енергии, а и добрите енергии от Земята, като същевременно Ă предава непотребните и дисхармоничните.

 

Много от движенията на човека имат подсъзнателно значение. Например, когато пипа или разтрива някое място на главата или тялото си, той без да съзнава разнася насъбралата се там излишна енергия; или пък при недоимък от такава активира мястото с енергията, която излиза от пръстите му. Ако човек има знания да регулира известни енергийни течения, може да премахне главоболие, други болести и множество неразположения. Трябва да се ограничаваме от движения, които отнемат или изхарчват нужните енергии. Необходимо е движенията ни да са разумни. Те, и когато са несъзнателни, не са произволни и са във връзка не само с физиологичните процеси, но и с душевните. Енергията, която излъчва човек, е израз и на психичния му живот: всяко негово движение, било то и несъзнателно, носи вътрешен смисъл и заряд. Например ако човек поздравява с отворена и обърната навън длан, той е откровен и добронамерен – движенията и жестовете имат достатъчно красноречив език. Ние не сме откъснати от Всемира, напротив, имаме неразривна връзка: всеки телесен орган е свързан със съответни духовни процеси. Човекът на Новото ще внесе постепенно съзнателност в известни области на подсъзнателния живот, ще се стреми да разшири кръга на своя съзнателен живот.

 

За да се улеснят двата процеса – даване и също така приемане, които се извършват с паневритмичните движения, трябва да участва съзнанието, което е главно условие за целесъобразна обмяна между човек и Природа. Характерът на енергиите, които човек изпраща и приема, зависи от будността на съзнанието му и от идеята, която го занимава при намиране на съответното движение. Паневритмичните упражнения не са механични гимнастики, но една дейност, в която вземат участие физическите, духовните, умствените и Божествените сили на човешкото естество. При изиграване на Паневритмията всички гореспоменати сили се намират в състояние на будност, творчество, активност и възприемчивост. Ето защо при тези упражнения трябва да се мисли, освен това е нужно и едно вътрешно концентриране. Учителя казва: „Когато правим упражненията, Живата Природа взема участие в движенията. Тя гледа има ли ритъм и съзнание: забележи ли, че няма, не взема участие; а щом е така, то всичката работа на човека отива напразно – тя е механична.“ В това отношение – доколко е важна будността на съзнанието за акумулиране на творческите сили на Природата в човешкия организъм, е интересен евангелският разказ за жената, която страдала дванадесет години от кръвотечение. Тя се излекувала, като се докоснала до дрехата на Христа. „Кой се допря до дрехите Ми?“ – запитал Христос и учениците казали, че народът Го притиска. Христос се обърнал, за да види кой е сторил това, защото усетил, че сила излиза из Него. Мнозина се допрели до Христа механически, докато тази жена се е допряла с участието на съзнанието си, с дълбока вяра, излизаща от Умствения свят, и получила оздравяване или хармонизиране на енергиите. Друг библейски пример: когато Мойсей вдигал ръцете си, евреите побеждавали в сраженията – от ръцете му излизала сила. Ръцете са силови линии, от които протича живата енергия. С будно съзнание се образува връзка между ръката и Живата Природа; по всеки пръст протича жива енергия – праната. Ако повярваш, ако туриш волята си в действие, веднага токове ще протекат. Като се свържеш с Разумното, с Божественото Начало, то ще въздейства да протече тази енергия и в теб.

 

При изпълнението на Паневритмията трябва да познаваме значението на всяко движение и какво е влиянието му вьрху човека, да се разбират кои движения са ефикасни и целесъобразни. Могат да се правят редица опити и наблюдения, за да се види какво значение имат разните движения за приемане и предаване на известни енергии – физически и психически. Например нека вземем една от песните на Всемирното Братство –“Добър ден“, която се пее със специални движения. Изпълнена с движения, песента има мощно действие върху изпълнителя и зрителя. В източните окултни школи се знае, че известни формули, за да имат по-мощно действие, се произнасят, придружени с движение и музика. Това са така наречените мантри. Движенията, които придружават формулата, не са произволни, но са в хармония с музиката и с вложената идея.

 

Значението на Паневритмията ще стане по-ясно, като вземем предвид това, което наричаме съответствие в Природата. Има съответствие между всичко и всички и то се основава на единството, което лежи в основата на цялото Битие. Например в Периодичната система на химичните елементи след всеки седми елемент се повтарят други елементи с аналогични свойства. Това е така и в спектъра на цветовете, и в октавите на музиката; такива октави имаме и в електромагнитните трептения. Има безброй съответствия в Природата, но нека изброим само тези, които главно ни интересуват в случая: тон, форма, движение, цвят, число и идея. На закона за съответствието между тези прояви в Природата се основава и окултната архитектура; на същото съответствие се основава и Паневритмията.

 

С други думи казано, Паневритмията е сьчетание между тон, форма, движение, цвят, число и идея. И само когато има такова съответствие, движенията ще са с мощно, магично действие и ще бъдат вече носители на светли идеи. Благодарение на съответствието между движение и идеи, движенията стават въплътена идея и проникват самия изпълнител, като внасят обнова и живот. Чрез правенето на паневритмичните движения съзнанието ни едновременно е концентрирано върху тях и върху определени идеи, така чрез този език ние изразяваме външно вътрешния живот – живота на душата. Има движение на Доброто, на Милосърдието, на Справедливостта, а и Любовта си има свои линии на движение. Няма добродетел, която да не може да се изрази, и човек трябва да прави опити веднъж, дваж, десет, сто пъти и прочее, додето намери кои линии на движения отговарят на дадена добродетел. На такава основа е изградена и Паневритмията, която е проникната от музикалната мисъл на Учителя.

 

Известно е, че в мозъка има двигателни, моторни центрове. И за съзнателните движения центровете са в главния мозък. Например центровете на движение на краката и ръцете са по горната част на главния мозък. Когато движим крак или ръка, то центърът в мозъка се въвежда в дейност, в активност, а всеки мозъчен център е свързан с особен свят и със съществата, които живеят там. Чрез движенията ние правим врьзка с висшите мирове и със съществата, които живеят там, а това допринася за енергийна подкрепа, идваща от високо естество. Така че чрез хармонични движения ние можем да работим за развиване на нашите центрове, а чрез тяхното разбуждане можем да развием духовните дарби, които им съответстват. От друга страна, щом приведем в активност и в разцвет някой мозъчен център, чрез него влияем благотворно и върху съответните органи на тялото – така те се развиват правилно, укрепват, стават по-жизнеспособни и по-работоспособни; регулират се техните функции. Някои мислят, че движенията на човека са произволни и че нямат голямо значение. Напротив, всяко движение има мощно действие върху нервната система и върху целокупния духовен живот. Ако човек направи едно фалшиво движение, ненормално или отрицателно, то съответният мозъчен центьр ще получи неправилно развитие, което ще се отрази както върху здравословното състояние на органа, който този центьр дирижира, така и върху духовните способности и дарби на човека.

 

По всички изнесени дотук причини чрез Паневритмията, освен че се постига духовен подем и развитие на възвишени мисли и чувства, които облагородяват характера, но се влива и здраве, и сила във всички телесни органи. Ето защо Паневритмията подмладява.

 

Паневритмията е свещенодействие, чрез нея се творят духовни ценности, за да се влеят в общочовешката култура. Има нужда от духовни средища, чрез които Божественото да възлиза, да разбуди душата на света, да го обнови и да внесе Новата култура на Духа. Паневритмията е пригодена да изрази новите идеи и да ги предаде чрез музика, движения и думи, пробуждащи Божественото в човешкото естество. Паневритмията не е обикновен танц – в нейните движения са въплътени идеите, които днес строят и градят Новата култура. В нейните движения са скрити пружини с магическа мощ, чрез които ще се задействат творческите сили на човешката душа – сили, които чакат своето развитие. Всемирното Бяло Братство внася Новото в света не само чрез мисъл, чувства и постъпки, но и чрез движения. Та нали и вятърът, като духа, размърдва листата и с това улеснява движението на растителните сокове? Движенията на Паневритмията имат вътрешна сила и духовно влияние върху човечеството. Всяко място, където се правят паневритмични упражнения, става център за изпращане на светли идеи в света.

 

На 22 март ние отваряме една нова красива страница в живота на Изгрева. Тогава, когато Слънцето позлатява челото на Витоша, когато цветята разтварят венчелистчетата си под животворните му лъчи, когато всичко наоколо е пълно със свежест, радост, хармония и музика, се правят паневритмичните упражнения. С един цитат от книгата “В царството на Живата Природа“ ще отговорим защо е избран този ранен час и този сезон: „Сутрин при изгрев слънце Земята е отрицателна, т.е. приема най-много. Този факт е от извънредно голяма важност, за да се оцени значението на изгрева. При изгрев слънце човешкият организъм е най-възприемчив към слънчевите енергии, в тези часове всякога има повече прана или жизнена енергия, отколкото на обед, и тогава живият организъм поглъща най-много положителни енергии (прана). Земята в началото на пролетта е повече отрицателна и затова именно приема най-интензивно. Ето защо от всички годишни времена през пролетта слънчевите лъчи действат изключително лечебно. Благотворното влияние на Слънцето започва от 22 март – тогава Земята работи по-творчески, и дните до 22 юни са подходящи за обнова. И когато напролет съзрем как растенията напъпват и цъфтят, то в човешката ни душа трябва да се роди една дълбока вът¬решна радост, един усет, че наближава денят на нейното освобождение. Човек трябва да се отзове с обич към тая животворна сила, която го обгръща, и да приеме нейното благотворно влияние за освежаване на своите мисли, чувства и сили.“

 

Паневритмичните упражнения се основават на космичните закони за контакт на човека с енергиите на Природата и за използването им за нейния духовен растеж. Всяко нещо трябва да се движи – това е природен закон и когато движенията са разумни, човек придобива достатъчно. При паневритмичните упражнения той влиза в обмяна с живите сили на Природата, но ако не прокара своята мисьл и воля през ръцете, краката, мускулите и прочее, не би могьл да се ползва. Може да се каже, че човешкото същество е един жив радиоапарат, който приема и предава едновременно, а и движенията при Паневритмията са от такъв характер, че човек е способен да черпи изобилно сили от безграничния резервоар на Природата и с това да повдигне своите мисли, чувства и постъпки, а от друга страна, да праща в света творчески импулси и идеи, които ще съдействат за неговата обнова и преобразяване.

 

Паневритмията се основава на взаимодействието между Природата и човека, на зависимостта между физиологичните и психологични процеси в човека и на съответствието между идея, мисъл, музика и движение. Основната идея, с която трябва да се занимава съзнанието по време на изпълняването Ă, е идеята за Бога, за Вечния Разум, за Живата Природа, за изгряващото Слънце и за пробуждането на душата.

 

Тези упражнения са високо идейни и събуждат в човека качества, които изграждат основата на Новата култура. А тя е култура на жертвата, на даването и на самоотричането в името на ближните. Всичките 28 паневритмични упражнения представят един непрекъснат процес на съзнанието кьм съвършенство и си имат свой вътрешен смисъл. По-долу се изяснява вътрешният смисъл на всяко едно от тях, като се изтъква само общодостъпното им значение, докато сакралното не ще споменем, понеже разбирането му изисква по-голяма подготовка.

 

1. Пробуждане: Това упражнение изразява процеса на събиране и процеса на проявяване навън. Ръцете, които са върху рамената, се разтварят настрани, най-първо даваме – това е мъжкият принцип. Винаги се започва с творческото начало, т.е. това, което имаме, трябва да го отдадем. При следващите движения прибираме отново ръцете и докосваме с пръсти рамената, което означава възприемателен процес, приемаме от Природата даровете, които ни дава – това е женският принцип, възприемащото начало. Тези две състояния се сменят. Пръстите са антени, през които се отпращат енергии, а междините между тях са възприемателните антени. Това упражнение се нарича „Пробуждане“, понеже когато у човека се роди идеята за даване на това, що е възприел, то това е вече ярък признак за пробуждане на съзнанието му. Човек надраства рамките на ограничения си личен живот и влиза в широката област на Целокупния живот – това е начало на проявлението на човешката душа. Човешката душа трябва да се пробуди и да прояви своята неземна красота.

 

2. Примирение: Тези плавни криви линии, които се извършват с ръцете пред слънчевия възел и настрани, и пак обратно, са магнетични линии, линии на мекота и на примирение. Тези движения възпитават в дух на смиреност и се укрепва съзнанието, че всичко, каквото се случва, ще се превърне на добро. Чрез това упражнение човек примирява своите противоречия и тези отвън.

 

3. Даване: Движенията на ръцете напред и прибирането им към гърдите означават правилната обмяна между вътрешния и външния свят, между човек и Природа. Една от духовните задачи на човека е всичко, което приема от Природата, да го обработи и да го раздаде. Тези движения магически действат за самовъзпитанието на самия човек и изобщо на човечеството, осъзнавайки великата идея на даването и приемането. А това именно е централна идея на Новата култура, идеята на Шестата раса. Всичко, което човек получава, трябва да го раздаде, за да получи новото. Този процес е процес на освежаване, на обнова, на растеж, на радост и на сила. Ако изворът не дава постоянно, то той няма да е в състояние да получава нови струи. В какво състояние е застоялата вода на едно блато и каква е разликата между нея и един жив извор: при застоялата вода имаме процес на разложение, на смърт, а при чистия извор – на движение и на живот.

 

4. Възлизане: Последователното вдигане на дясната и лявата ръка отвесно нагоре е израз на вечния път на Живота. То говори за слизането и възлизането като два процеса в Природата, които взаимно се сменят. Страданието е долина, а радостта е връх; сиромашията – долина, богатството – връх. Нали и в обикновения вървеж, когато кракът се отлепва от земята, е възлизане, и когато той отново стъпва, е слизане. Това упражнение улеснява човека да разбере вечния път на Живота и да има правилно отношение към него и към посоката.

 

5. Дигане: Двете ръце се вдигат едновременно нагоре, след което се снемат и насочват назад. Вдигането на ръцете символизира приемане на Новото, изгряващото, що иде от Божествения свят, а поставянето ръцете надолу и назад – щом си приел новото, старото ще туриш отзад. Нали и лодката се движи напред чрез вдигане на лопатите и движението им назад? С тези движения се събужда копнежът на душата към изкачване на високия идеал.

 

6. Отваряне: С дясната ръка и после с лявата се правят дъгообразни движения пред тялото. Упражнението е за разрешаване на известни противоречия при мисленето и при чувстването. Движението с дясната ръка означава разрешаване на противоречията в мислите, а движението с лявата ръка – на тия в чувствата. С ръцете си човек изпраща известни енергии, които премахват препятствията. Това е зов за преодоляване на пречките от светлия път на душата, за да може тя да осъществи своя възход. Местенето на ръката от гърдите навън е отваряне, а връщането Ă в първоначалното положение е затваряне. За да влезеш в Природата, трябва да отвориш, а като влезеш, трябва да затвориш, т.е. трябва да не се мисли за онова, което вече си загърбил, трябва да забравиш старото. Вратата на миналото трябва да се затвори и вратата на бъдещето да се отвори. Това, което отваря, е настоящето. Упражнението може да се нарече още и метод за правилно отваряне и затваряне на вратата, т.е. логически правилно и с духовния разум човек трябва да направи своите най-съкровени заключения в областта на мислите и чувствата.

 

7. Освобождение: Двете ръце се турят пред гърди със свити пръсти и със силен замах се разтварят настрани. Като че ли се разкъсва всичко онова, което спъва. Посланието е: освободи се от старото и придобий новото.Това е влизане в Свободата. Упражнението можем да наречем още и „разкъсване на всички неестествени кармични връзки“. То събужда в човека онези енергии, чрез които той може да ликвидира с кармата и да възлезе към живот, изпълнен със Свобода. Това е зов за излизане от затворите – излез от живота на вечния залез и влез в Живота на вечния изгрев или остави веригите на смъртта и приеми Свободата на Вечния живот. И още: излез от тъмните подземия на безлюбието и влез в радостта на Любовта. Чрез това упражнение този импулс се праща и в света, за да работи в съзнанието на колективното съзнание и по този начин то да се подготви за Новата култура на свободните души.

 

8. Пляскане: Това е тържество на Свободата. Пляскането с ръце означава, че човек се е освободил от всички неестествени, стеснителни връзки, от кармичните връзки: Свободата вече е придобита. Както вълните, които пляскат на брега, показват, че са достигнали до границата и са свободни вече да се разпиляват. С тези движения се обрисува радостта на душата, която е добила освобождение. Това е и радостта на пеперудата, която е излетяла из пашкула, и радостта на тревицата, която е показала своя стрък над тъмната студена земя.

 

9. Чистене: Ръцете се събират пред устата и се движат настрани с леко духане. Духането е Словото, а движението на ръцете встрани – посяването на Словото. Упражнението дава израз на процеса на възприемане на Словото и неговото посяване. Разумното Слово, което се дава чрез езика, трябва да се посее. Това упражнение може да се нарече още „внасяне на чистото Слово в Живота“ или „правилен път за внасяне на чисти мисли, чувства и постъпки в живота“.

 

10. Летене: Тези вълнообразни движения с ръце настрани, като полет, дават и израз на закона за придобиване на Светлина и Знание. Полетът изразява стремеж за издигане и мечта посятото да възрасне. Тези движения може да се нарекат още „правилен път за разпространение и възрастване на Словото в живота“.

 

11. Евера: Тялото се обръща ту вляво, ту вдясно, и с движение напред ръцете се изнасят. Тук е закодирано действието на двата принципа: Любов и Мъдрост; на женския и мьжкия принцип, които работят за повдигането на света. Обръщането наляво е женският принцип или възприемането на Любовта. Обръщането надясно е мъжкият принцип или възприемането на Мъдростта. А пък движението напред, което следва след всяко обръщане, е движение към Истината. Значи приложението на Любовта и Мъдростта в Живота ни води към Истината, т.е. към Великата Реалност, която лежи в основата на Битието.

 

12. Скачане: Дава се израз на вътрешното тържество, че Любовта и Мъдростта се прилагат в Живота. При скачането най-напред се навеждаме надолу – покланяме се пред Великото, Вечното, Божественото, което работи в света, а после самото подскачане, което последва, е поднасяне на нашата радост към Великото в света.

 

13. Тъкане: Със стъпките и характерните движения на ръцете в това упражнение се изразява един органически процес в Природата или работата на съграждащия процес в нея. Нали между Северния и Южния полюс на Земята става кръгообращение на електричеството и магнетизма? Именно в това упражнение чрез кръстосаните движения от ляво на дясно и обратно се обрисуват електричните и магнетичните течения, които циркулират между двата полюса. Обаче и всяка материална частица има свои полюси, също така – и всеки орган, или енергийните и магнетичните енергии работят във всеки човек. Правилното изиграване на това упражнение, от една страна, ни води към осъзнаване на дейността на съграждащия принцип в Природата, и от друга, то е метод за внасяне на хармония и ритъм в тези процеси както в нас, така и в живота на човечеството.

 

14. Мисли: Бавното движение при вдигането на ръцете над главата от дясно на ляво и обратно, а и после тръгването напред със загребващите движения на ръцете и накрая движенията, като че ли се крепи нещо, ни свързват с Умствения свят – ние встъпваме в него. Чрез това упражнение внасяме в организма ритъм, който иде от областта на Разумния свят, от света на правата, възвишена мисъл. Първата част на упражнението е възприемане на това, що праща Умственият свят, а втората част – внедряване на възприетото в Живота или нашата обмислена дейност.

 

15. Аум: Има едно енергийно течение, което иде от Слънцето и минава през центъра на Земята. И друго енергийно течение, което иде от Земята и минава през Слънцето. Когато протегнем едната ръка нагоре с ъгъл 135 градуса наклон, то чрез нея възприемаме Божественото, а чрез крака, с който стъпваме, приемаме земни енергии. Чрез тази ръка и крак, които са протегнати надолу с ъгъл 135 градуса, изхвърляме нечистото, необработените и дисхармонични енергии към Земята. С това последователно вдигане на всяка ръка, наклонена напред и нагоре, с последователното отлепване на всеки крак се изобразява полетът на човешкия Дух, вечният му стремеж към висините. Човек работи на Земята, но вътрешният му поглед винаги е свързан със света на звездите. Той гради на Земята, но иска да въплъти това, което долавя от звездните сфери. Тези движения са метод за свързване с Природата, за влизане в хармоничен допир с нея.

 

16. Изгрява Слънцето: В първата част на упражнението с дъгообразните движения на ръцете отпред, встрани и нагоре се обрисува възлизането на слънчевия диск, а във втората част ръцете правят загребване, наподобяващо бликането на изворни води. Първата част е процесът на зараждане на новото и още показва, че всички слънчеви енергии трябва да влязат в човека, за да може той да расте и да се развива. Втората част е протичане на животворните енергии през човека като мощни води.

 

17. Квадрат: Движенията на това упражнение говорят, че ние трябва да си служим с онази права мярка, с която се мерят нещата на Земята. С поредни стьпки играещият се движи в квадрат, като последователно обръща лице към четирите посоки на света: изток, запад, север, юг. Така става свързване със силите на четирите посоки: изток означава Правдата, юг – Добродетелта, север – Истината, запад – животът на Земята, или запад показва какво благо са Истината, Правдата и Добродетелта за човека. Като залезе Слънцето, нали човек оценява какво благо е то?

 

18. Красота: С тези движения се обработват силите, получени от Квадрата. Ръцете са една след друга и се изнасят наклонено напред и нагоре, същевременно се прави и последователното люлеене на тялото върху единия и другия крак. Придобитите сили се посвещават на обработване, на изкуството да живееш творчески. Линиите, които се описват, са прави и можем да кажем, че чрез това упражнение е изразен мъжкият, положителният принцип, който обработва Квадрата. Това е електричество.

 

19. Подвижност: Това упражнение е продължение на предното. Извършват се плавни движения с ръцете и нозете и човек обръща ту лице към центъра, ту – гръб. Правят се меки, криви линии – тук е в действие женският, отрицателният принцип, който обработва Квадрата. Това е магнетизмът.

 

20. Побеждаване: Движенията на ръцете, които се изнасят напред и нагоре, като че ли блъскат въздуха, изобразяват утвърждаването на всичко онова, което е придобито – да станем разумни господари на всичко, що сме придобили.

 

21. Радостта на Земята (Люлеене): Люлеем ръце и ту сме с лице към центъра, ту сме гърбом. Дошло е възнаграждението чрез всичко, що сме придобили, и с такива движения се изразява радостта от плодовете. Движенията са дъгообразни, магнетични. Ръцете през цялото упражнение се движат заедно, успоредно една на друга, и с това изразяват единството, което трябва да съществува в нашия вътрешен живот – единство между ум и сърце. Това упражнение съдейства за придобиване на вътрешно единство.

 

22. Запознаване: Паневритмията се играе в кръг и по двойки. И при това упражнение двамата участници се обръщат един срещу друг и си хващат ръцете, като се описва един общ венец, после ръцете се пускат и двамата са гърбом един към друг. Това упражнение развива самосъзнанието: човек трябва духовно да приема ближния, да вижда хубавите страни, които другите имат в себе си; и те взаимно да се оценяват, подкрепят и обичат. Обърнати един срещу друг, играещите образуват елипса, а обърнати гърбом един към друг и с движенията на ръцете, образуват хипербола. Хиперболата е метод за разрешаване на големите противоречия в живота. При нея двете половини символизират човека раздвоен, създаването на полюсите – мъжа и жената. И после, като се съединяват в едно, образува се човекът.

 

23. Хубав ден: Последователно се изнася единият крак напред във въздуха и се пружинира на другия с леко прегъване в коляното. Чрез движенията, при които се стои на един крак, се дава правилен ход на нервната енергия. Така се засилват волевите постъпки на човека. Движенията се правят за каляване на нервната система, те я магнетизират. С устойчиво поведение човек е способен да направи правилна преценка на постъпките си, да види кое е право и кое е криво в тях и в същото време да ги подобрява.

 

24. Колко сме доволни: Стъпки напред, последвани с полюшване при стъпките на единия и другия крак. В първата част ръцете са свободни, а във втората – двамата участници се хващат за ръце. Първата част е приготовление, а втората ни учи да добием способността да оценяваме правилно природните сили и да им даваме израз. Тези движения развиват у нас способност да оценяваме природните блага.

 

25. Стъпка по стъпка: Упражнението е за обмяна. На място и последователно ту единият, ту другият крак се изнасят встрани и напред, следва преместване напред. Когато единият крак се отделя встрани и напред, то слънчевата енергия навлиза в нас, а когато съберем крака, тогава става изпращане на земната енергия нагоре към Слънцето. При разтворени крака Слънцето и ние сме положителни към Земята – възприемаме от Слънцето и предаваме на Земята. А когато краката са събрани, тогава земната енергия е положителна и отива кьм Слънцето. С тези движения се развива усет към енергиите, които влизат и излизат от нас. Те са за придобиване на истинските методи, вложени в Природата.

 

26. На ранина: Трите фигури в това упражнение ни приучват кьм правилно използване на природните блага. При първата фигура се прави полукръг с единия крак пред другия и обратно – така се хармонизират силите в човешкия организъм. При втората фигура се залюляваме, като стъпваме ту на пети, ту на пръсти. Петата отговаря на физическия свят, а пръстите – на Умствения. Когато стъпваме на петите, възприемаме от физическия свят, а когато стъпваме на пръстите, възприемаме от Умствения. И в двата свята трябва да уредим противоречията, които съществуват. И при третата фигура, при която се извършват паралелни движения на ръцете и нозете, е също така. И трите фигури отварят път за правилно използване на дадените от Природата блага.

 

27. Дишане: Чрез тези музикални дихателни упражнения се приучваме да служим в акорд с Живота, чрез музикалния метод се влиза в хармония с Природата.

 

28. Заключително упражнение: Ръцете се вдигат и се прави обливане. Движенията изразяват, че трябва да приемем Божиите благословения преизобилно и със свобода. Когато ръцете се вдигат и се съединят над главата, тогава сме в контакт с енергиите на висшите мирове и ги пренасяме надолу към физическото поле. Като се спуснат ръцете, те се разделят, или във физическия свят имаме поляризиране – два полюса. Когато сме на физическото поле, ние сме далече от Реалността, която е основа на Битието, и сме жадни за духовното, не бива да загубим усещане за духовните измерения на нашата същност. Това упражнение можем да наречем още „метод за влизане във връзка с Идеалния свят“.

 

Сестра Т. покани Учителя и няколко братя и сестри на вечеря, беше през време на Втората световна война, през 1940 г. След вечерята почна разговор и стана въпрос за изкушение от низши духове. Учителя каза:

 

На брат С. говореха едни низши духове. Той искаше да се освободи от тях и отиде сред лозята, но и там не го оставиха. Отвътре трябва да се освободим от тях, а не отвън. Ако един ден живеем добре, то всички дни ще живеем добре. А ние чакаме да се осигурим за старини. Брат С. да не чака да се пенсионира, а да работи сега. Сега трябва да се разтоварвате!

 

Една сестра каза: Аз искам това.

 

С ума си човек трябва да иска, със сърцето си трябва да търси, а с волята си трябва да хлопа. Трите като се съединят, тогава човек ще получи.

 

Голямо безверие има в хората. Мислят кой ще ги гледа на старини. Питам: Земята кой я гледа? Нали Слънцето я гледа? Човек трябва да мисли за настоящия ден – от сутринта до залеза. Всеки ден ще се погрижи за себе си. Човек трябва да дава на свои и на чужди. Някой казва: „Времето ми не е дошло – като стана богат, като стана умен.“ А друг може да каже: „Ще направя църква.“ Ако е въпрос за църква, Соломон направи един храм, но какво допринесе на евреите? Вътре в себе си човек трябва да направи един храм. Старата епоха няма да мине така лесно. Старата кожа на змията не пада така лесно. Тя намира една дупка и като мине през нея, кожата ѝ се свлича. „Дупката“ означава ограничителните условия, страданията, мъчнотиите, през които като минете, ще оставите старото. Колко пъти сте срещали ангел, който ви е спасявал и ви е правил добро!

 

Една сестра каза: Ние искаме да го видим.

 

Той идва инкогнито.

 

Има много работи от вътрешната страна на Природата, но още не сте способни да издържите на тях. За Небето хората имат много повърхностно понятие. Онзи свят никога не можеш да го видиш, ако не го обичаш. За да го видиш, трябва да го обичаш и да не храниш никакво съмнение и подозрение. А сега искате да видите нещата с вашия раздвоен ум – това не може. Трябва да пазите порядъка на нещата. А вие като малки деца искате да зърнете онези учени професори в университета. Рано е. Първо ще видите преподавателите в забавачницата, а после – в отделенията, в прогимназията, в гимназията и в университета. Накрая ще срещнете учени по някои специалности.

 

Представете си, че в дома ви дойде един светия, облечен скромно, и ви излекува напълно, но вие все искате да видите светията. Моисей колко много искаше да види лицето на Бога. И беше виден човек, но Бог му каза: „Ако Ме видиш, ще умреш, защото не можеш да издържиш.“ И той видя само част от гърба Му. В Стария Завет е описано, че като се явил ангел на Исайя, на Захария, те се вцепенили.

 

Онзи, който не следва закона на Любовта, върху него ще дойде законът на необходимостта. Ако един богат не е давал от Любов, ще дойде държавата и ще му вземе всичкото богатство – така ще стане твърде скоро.

 

Хората искат Любовта, но тяхната нервна система не е в състояние да издържи и една секунда от присъствието на Любовта. Затова, като дойде Любовта, тя стои при човека една тристахилядна част от секундата. Човек не е пригоден да издържи Любовта. Тя като влезе в него, трябва да помогне на ума, на сърцето, на волята и на всички клетки. Оставя своите блага и си отива. И всичко това го прави за една тристахилядна част от секундата. И всеки ден Любовта да посещава човека за такава част от секундата, то е достатъчно.

 

Славяните са от Юдиното племе. От тях ще излезе Лъвът. И казва се: „В ново време ще се издигне едно Царство, което няма да изчезне и ще се съгради върху камък, който ще изпълни цялата земя.“ Това е Новото учение. Тъмната епоха Кали-юга33 изтича след няколко години.

 

Сестра С. покани на чай Учителя и няколко братя и сестри. Това беше сутринта след гимнастическите упражнения. Някои от присъстващите се занимаваха с поезия и се отвори въпрос за поезията. Учителя каза:

 

Поетът трябва да превърне прозата в поезия. В поезията му да има едно мелодично съчетание между думите, да няма нищо пресилено, всичко да следва естествения си ход, като разпукването на една пъпка. Поезията си има особена запалка. Истинският поет е много скромен, счита, че окръжаващата среда знае повече от него, вслушва се и я долавя. Някой поет пише, че птицата проговорила. Наглед това са неверни работи, обаче там е гениалността, че чрез неговото вдъхновение и с неговото въображение всичко оживява. Поетът е учен човек. Като обича някое цвете, той пише как то се навежда, много вярно описва някои прийоми на цветето. Но не го описва като ботаник: поетът знае, че като възлюбим едно цвете, то ще издава по-силна миризма, и като го намразим, то ще изсъхне. Всяко цвете е поет и поетът отива да се учи при него. Цветето вдъхновява поета. Цветята са далеч от нас, сега те слизат от Невидимия свят и поетите виждат духовното им лице. И всеки чувства, че това, което поетът описва в цветето, е вярно, и то ви допада по натюрел.

 

Има едно поверие в българските села, че когато едно дърво не ражда, то стопанинът отива с брадва при него и казва: „Ако идната година не родиш, ще те отсека!“ И идната година дървото наистина ражда плод. Това показва, че мисълта се предава. Природата на дървото схваща това, което му казва човекът, и се коригира. В Свещеното Писание се казва: „Едно дърво не ражда. И тази година да го разкопаем наоколо, че ако не роди, ще го отсечем.“ Това потвърждава горното.

 

Източните народи са изучавали езика на животните и могат да ги събират и подчиняват. В Пазарджишко един турски ходжа събрал в една торба всички гъсеници от градината на един българин и му казал: „Няма да ги убиваш, но ще ги закараш в една далечна гора и ще ги пуснеш там на свобода.“

 

Хубаво е човек да има голяма вяра. Тогава има и спокойствие. Вярата не може да се прояви без Любовта. Вярата е мярка на Любовта. Колкото повече Любов имаш, толкова по-силно се проявява вярата. Правете опити, защото окултната наука нали има една опитна страна.

 

Един овчар вървял с овцете си из ливадите, но излязла насреща му мечка. Той дигнал кривака, а мечката се хвърлила отгоре му и го повалила. В това време се притекла една жена. Мечката забравила за овчаря и почнала да лиже краката ѝ. Като била малко мече, тая жена я хранила и поила. Заради нея мечката пуща и човека с кривака. Та заради Любовта човек прощава.

 

За да прояви Любовта, човек трябва да има воля и свобода. И за да действа Любовта, той трябва да бъде разумен. Любовта без разумност и без свобода не може да се прояви. Трябва да оставиш свободен онзи, когото обичаш.

 

Стана дума за възпитанието на детето. Учителя каза:

 

Докато майката и бащата не са изрекли една лъжа на детето си, то им вярва. Но щом му кажат най-малката лъжа, детето се отдръпва и то после обещава, но не изпълнява. Майката, каквото обещае, да го изпълни, а не да подлъгва с обещания. Най-мъчното във възпитанието е, че във всички системи е турена лъжата, която действа като зараза.

 

Ние се плашим от болестта, но 25 години приготовляваме условията и тя, като дойде, намира всичко наготово. Но от една болест лесно можеш да се освободиш. Има един магнетически метод за лекуване и тогава болестта е възпряна – в едно общество, ако се съединят 100-200 души, те могат да излекуват когото и да е.