Стефан Кирлашев

Днес група лекари посетиха Учителя. Отвори се въпрос за причините, които донасят болести. Учителя каза:

Възможно е болестите да имат външни причини: простуда, неправилен режим на хранене, влажно жилище, заразяване с микроби и пр., но най-важни са психичните причини. Основните причини са психични, понеже правят човека предразположен към тази или онази болест и тогава малка външна причина докарва болестта.

Когато болният се повдигне вътрешно, той непременно ще оздравее, макар и наглед да изглежда неизлечимо болен. Тогава могат да се възобновят и белият дроб, и мозъкът. Направи ли човек реална връзка с Бога и намери ли отвътре силата, ще оздравее.

Болестите си имат причина в човешките мисли, чувства и постъпки. Трябва да се пречистят умът, сърцето, волята и тогава болестите ще изчезнат, а външните средства ще дойдат да помогнат. Ако умът, сърцето и волята не са в съгласие и не са пречистени, церовете не помагат.

Болестите произтичат от противоречиви мисли и тревоги. Например казваш: „Ще умра,“ и вследствие на това се образуват утайки в черния дроб. Да държите в ума си чисти мисли, това е здравословното състояние. Колкото и да духа вятърът, не изгубвайте равновесие. Докато човек е господар на себе си, няма да заболее. Ако едно чувство или способност излезе от рамките на своето естествено развитие, то ражда едно болезнено състояние. Болестта е отклонение от Божествения път; щом влезеш в този Път, никаква болест няма да има.

Всички болести и недъзи, които имаме в тялото, се дължат на нарушение на някои добродетели. Ако те боли някой пръст, нарушил си някоя добродетел, ако си нарушил друга добродетел, ще те боли кракът или ще имаш коремоболие, главоболие и пр. И когато намериш коя добродетел си нарушил и се поправиш, ще изчезне болестта. Всички болести се дължат на един по-низш живот. Когато низшият живот взема надмощие, има болест, и когато висшият живот взема надмощие, има здраве.

Как се обяснява, че болестите се дължат на духовни причини? Отрицателната, разрушителна мисъл или чувство отначало са в невидимите тела на човека – астрално, умствено, причинно. После със своите трептения те слизат в етерното тяло, а от етерното – във физическото. Като слязат във физическото тяло, нападат онзи орган, с чиито трептения са сродни по характера на вълната. Могат да нападнат бъбреците, черния дроб, сърцето, белия дроб и да ги разрушат или да ги предразположат към болест и тогава поради най-малка външна причина организмът заболява. Всяка болест е резултат на погрешка и показва къде е направена тя и там трябва да я поправиш. Боли те стомах – в яденето е погрешката, или те болят гърдите – тогава погрешката е в дишането. Някой път главната и симпатичната нервна система не са в хармония и това се отразява върху стомаха; мислим, че причината е в стомаха, а тя е другаде. Когато се намали електричеството в човека, поврежда се сърцето, явяват се аномалии в биенето му. А човек с чиста кръв не може да заболее.

Когато трептенията на някой орган се понижат повече от нормалното, той заболява, и когато се повишат трептенията на един болен орган, той оздравява. Ако някой си счупи крака и не му помогнеш, то след пет-шест години може да заболее твоят крак на същото място. Затова страда ли някой, иди и му помогни; някой се е обезсърчил – помогни му, иначе може един ден да бъдеш подложен на същото изкушение. Всяко впечатление, добро или лошо, се заражда в теб, израства и дава плод. Страхът е една отрицателна страна на Живота и от него идват много болести. Всеки може да добие ревматизъм, само като се безпокои.

Докато човек мрази другите, ще боледува, и престане ли да мрази, ще се излекува. Някой се е делил с брат си, който при подялбата е извършил неправда. Онеправданият иска да отмъсти, но го застигат болест, нещастия; трябва да се откаже от отмъщението, за да оздравее. Омразата в човека е отрова за организма му, в дадения случай той само пакости на себе си. Други хора се тровят от гордост. Организмът на съвременните хора е заразен от месо, от вино, от ред още храни, а духовното им тяло е заразено от алчност, от злоба, от омраза. Един човек, който има мрачни мисли, няма да се мине дълго и ще заболее от туберкулоза. Щом се влюби безнадеждно, може да заболее и от туберкулоза; ако не може да се справи с това голямо противоречие, трябва да вземе мерки. Туберкулозата не е болест на бедните, някой богат също може да заболее, ако не може да се справи с противоречията, които има. Безлюбието ражда болести. Глупостта и насилието са основна причина за някои болести. Ако някой почне да живее порочен живот, той непременно ще заболее от рак. Ако друг някой среща пречки за реализирането на някои свои стремежи, това може да го покруси, да го постави в униние и тогава може да заболее от рак. Туморът се явява, когато някои клетки вземат инициатива и искат да напреднат, да бъдат активни. Когато човешкият ум не се обновява, тогава се явява неврастения. За болестта може да се каже, че това са енергии, които трябва да се впрегнат на работа. Същият закон виждаме и в държавата: например произвежда се твърде много, не се консумира и настава криза. Някои болести се дължат на внушение: дошло е отвън някое внушение и е произвело известни органически процеси в организма. Една сестра ми каза, че има рак в стомаха; впрочем няма никакъв рак, но щом мисли така постоянно, може да го добие, затова ѝ препоръчах да яде лук.

През лятото на 1934 г. прекарахме с Учителя на Яворови присои. Бяхме около седемдесет души. Всяка сутрин се изкачвахме над нашия стан, където при изгрев слънце правехме молитва. След това изпълнявахме Паневритмията там, на широката полянка, изравнена специално за целта от нас. Програмата беше почти както на Рилските езера: имаше общи обеди, вечерен огън, Учителя държеше и беседи. Често уреждахме общи екскурзии до Резньовете. Една важна точка бяха и разговорите с Учителя при разни случаи. На 2 август сутринта след Паневритмия започна разговор.

Когато някой се къпе често, Светлите същества имат условия да дойдат при него, понеже едно от условията за идването им е чистотата. И трябва не само еднократно чистене, но постоянно. Бъдете чисти. Чистота значи да не внасяш еднообразие в живота си. Грехът е нещо еднообразно. Например против някого ще кажеш, че той е такъв и такъв, утре ще кажеш същото. Всеки ден повтаряш същото. Трябва да разширим кръга на Любовта си. Не да не зачитаме баща си и майка си, но да разширим Любовта си. Трябват ви много сравнения, за да ви стане въпросът ясен. Да обичаш врага си, това значи да си по-силен от него. Ти като го обичаш, той ще хвърли оръжието и ще дойде без оръжие. Да обичаш врага си, това е най-силното оръжие.

Когато влезе човек в Космическото съзнание, той влиза в Цялото, там всичко е в хармония. Когато идва новото, то съдържа и една тъжна част – тогава, когато събаря старото. Тъгата е в това дали то ще бъде по-хубаво. И после, когато се съгради новото, там е Радостта.

Тъмният дух като мравешкия лъв прави конусообразна дупка. Стените на конуса са гладки и са покрити със ситни песъчинки, които са много ронливи. И когато мравката навлезе в конуса, при всяко движение се изронват песъчинките и тя пада на дъното, където е скрит мравешкият лъв, за да чака жертвите си. Какъв майстор е той! Как му стига умът?! Цяла техника има там.

Една сестра попита: „Какво става с човека, когато спи?“.

Той излиза от тялото си. Когато заспива, човек се учи как да оставя тялото си и да отива при своите си горе. При спане човек постоянно се учи как да се излъчва.

Докато не си свършил работата, ще живееш, а когато я завършиш, ще умреш. Красотата е в незавършените работи. И грандиозното е там, че работата не може да се завърши. Свършил ли си работата, приготви си път за друга работа.

2 април 1931 г., Ел-Шадай. След гимнастическите упражнения започна разговор.

На един мъченик казват: „Или се откажи, или ще те убием!“. Не трябва да се откаже. Дори и да го убият, не трябва да се солидаризира с тях. Ако спечелиш благоволението на хората и изгубиш благоволението на Бога, ти си изгубил; гледай да имаш благоволението на Бога.

Човек сам не може да воюва. Той трябва да има тил зад себе си, трябва да има зад себе си други Разумни същества, които да го подкрепят. И там стои силата на светиите и на силните хора. Всякога вътре в човека се борят доброто и злото. Човек слуша спокойно, но съзнанието му трябва да бъде будно и да има връзка с Бога. Създават се желания в нас и когато се оплетем в тях, показват ни закона как да се избавим. Лягай и ставай все с Бога, само това е важно. Ако ви излъча и ви пратя на Онзи свят, няма да искате да се върнете, понеже там е хубаво, но за ваше добро е да сте тук, на Земята.

Понякога става следното: някой напуща тялото си и друг влиза да живее в него, а вие казвате: „Как така, от известно време този човек се е изменил?“ Вселяването на Светли същества, на Висши духове в човека помага на човешката еволюция.

Стана дума за работа в света. Учителя каза:

Когато отидеш да работиш за Бога, навсякъде ще отиваш с Любов. На комунистите ще споменеш думите от Деянията на апостолите, че всичко бе общо и никой не бе в лишение. На всекиго ще говориш така, че да могат да разберат най-директно думите ти. Във всичко живо виждайте проявлението на Бог. Ти плачеш за дъщеря си, че е заминала, но срещаш едно момиче на възраст колкото твоята дъщеря, то се усмихне и те утеши; твоята дъщеря е била в това момиче и се е проявила. Постъпката ти спрямо хората е постъпка спрямо Бога. Ако настъпим едно цвете, настъпваме Ангелите, настъпваме и Бога. Понеже Божественото съзнание е във всички, ще обръщаме внимание на всички – на хора, на животни, на растения. Небето ми казва: „Услужи на това цвете, поразрови малко около него“. Да поразровя около цветето и да го полея струва много повече, отколкото да бъда при Ангелите. Защото, отидеш ли при Ангелите, те нищо не искат от теб, а на цветето ще дадеш, а пък даването е по-горе от другите неща.

Стана въпрос за молитвата. Учителя каза:

При молитвата езикът ви е разбран дотолкова, доколкото желанието ви е по-интензивно. И то трябва да е толкова интензивно, че да забравите, че говорите на български. Мисълта ви да е толкова интензивна, че Съществата горе да я четат. Когато човек е в трудно положение, тогава желанието му е интензивно. Когато ти говориш при молитвата, тогава Духът ти, който знае ангелския език, превежда думите ти. И когато Господ ти говори, твоят Дух ти превежда думите на Господа.

Стана дума за страданията. Учителя каза:

Една привилегия е, че страда човек. Мъчно е, че страда, но след страданието идва едно голямо благо. Никога не може да дойде най-великото благо, ако нямаш страдание. И Христос никога не щеше да има това влияние върху хората, ако нямаше страдание. Сега не могат да Го разпънат.

Според езотеричното учение от всички положения, в които човек се намира, дори и в най-скромното да е, това, което минава и което изживява, е важното. Щом отидете на Небето, ще ви пратят на Земята, за да спасите една грешна душа. Двадесет години ще работите върху нея, за да я обърнете. И ако я спасите, печелите и вие, и тя. Разбира се, след като си свършите работата, има угощение.

Една сестра възкликна: „Колко сме доволни от днешния ден!“ Учителя каза по повод на екскурзиите до Витоша:

Това, което ние си позволяваме, в Америка само милионери си го позволяват.

Няколко братя и сестри бяха приети от Учителя. Една сестра запита: „Кои са основните принципи на изкуството и на поезията в частност?”

Нека нещата да се представят така естествено, както Бог ги е създал. Новата поезия е образна. Като направите едно описание на извора, който слиза отгоре, със своята история ще напишете неща, които засягат човешкия живот. И когато човек чете за извора, да може да мисли за хората; да може веднага да направи превод. Ако бях поет, щях да опиша какво чувства камъкът и как разсъждава. Много интересни щяха да бъдат разсъжденията на камъка – докато стои, водата минава покрай него, той пита, а тя му отговаря. Ако човек вземе да пише каква да е поезия, светът ще се обърка. Поезията трябва да оправи света; поезията, това е хубавото в Живота. Докато е жив човек, това е поезия, когато умре, проза е. Глупавият човек е проза, а умният – поезия. Поезия е любящият човек, а проза е човекът, който мрази. Разочарованието, обезсърчението, неверието, това е проза, а Знанието, Истината, всички добродетели са поезия.

Една от сестрите каза: „Желая да бъда поетеса“.

Поетът, за да бъде велик, трябва да бъде благодарен за всичко.

Сестрата каза: „Аз още мърморя“.

Поезията трябва да се занимава с малките неща, но нека ги накара да проговорят. Поезията създава живи образи и картини. Цветята, когато цъфтят, това е поезия; когато вее вятърът, това е поезия; когато грее Слънцето, това е поезия. Поетът може дори да пише как храната дава подем на човека, да пише за нейното приготвяне, за огъня и огнището.

За да бъде човек истински писател, той трябва да пише с най-хубаво перо, със златно, а ако е желязно перо, което ръждясва, не би могъл да пише хубави работи. Кога перото е златно? – Когато човек престане да говори лоши работи, перото му е златно. Желязното перо трябва да стане на златно. Който иска да пише, нека първо да свърши клас по Любов. Ако съм поет, ще пиша за светлината, за въздуха, за водата, за хляба; това са реални работи. Истинският писател е в хармония с природните закони и сили. Когато пише и дойде до едно място на затруднение, до мъчнотия, той спира, защото знае, че Духът се е оттеглил. А онзи, който не разбира, ще почне да римува, да човърка. Нека да спре, да влезе в хармония с природните закони и да се коригира, за да може Духът пак да работи. Наблюдавайте, като се задълбочите, какво ще ви каже Духът.

Един брат попита: „Учителю, какво ще кажете за вдъхновението?”

Можеш да чакаш двадесет години и нищо да не направиш, а когато дойде вдъхновението, като че ли всички художници, които са се родили досега, ти идват на помощ. И тогава за двадесет минути, за един час можеш да направиш онова, за което си чакал двадесет години. При вдъхновението иде благословение, иде Бог. Идват няколко гениални поети отгоре, кажат няколко стиха на един свой обикновен събрат и когато го подтикнат да тури името си под това, хората разсъждават: „Този е обикновен човек, а какви работи пише!“ Който иска да е поет, ще му кажем с каква храна трябва да се храни, стига да е роден поет. Роденият поет се носи на крилата на вярата и никога не пада духом.

Писането е отговорност. Написва се толкова дебел роман, а със смъртта на героя, вместо да повдигне чувствата на хората, авторът ги разрушава, и те привикват към убийства, към груби прояви и насилие. Друг автор пък поставя един от героите си в положение на крадец, който присвоява големи суми и лежи двадесет-тридесет години в затвора, след което излиза, без да се разкае. Авторът иска да изнесе лошите последствия от престъпленията, но с това нищо не се постига, а освен това и престъпленията се увеличават, убийствата – също. На съвременния свят трябва да се изнесе това, което днес е изгубено, което му липсва. Животът трябва да се изнесе в този вид, в какъвто е бил първоначално създаден, в своята първична чистота и святост, а не в неговия изопачен вид. Трябва нов начин на писане и това е трудна задача. Светията никога няма да заобича грешна поезия, защото всички образи на поезията трябва да бъдат чисти. В новата драма, в новия роман трябва да се представи идеалния тип човек, със свещена глава, с добре развити гърди, с хармонично тяло, с правилни движения и без да е богат, където и да влезе, все добро да прави. Духовното иде вече в света, затова бъдещите писатели, поети, драматурзи, музиканти трябва да внесат този духовен елемент в своите произведения. Поезията трябва да описва Реалността, която изразява Живота отвътре, трябва да описва отношенията, които имат съставните неща към Центъра, към Бога! Да описваме нещата не както ги виждаме, но както са създадени, значи да ги описваме така, както ги вижда Бог, така, каквато е тяхната Божествена страна. Непроявената същественост става проявена същественост, а от последната произлиза физическата реалност. Физическата реалност е гъстата материя, а поезията описва проявената същественост. Тя описва по-висшата действителност, представя нещата във връзка с възвишеното и пoсочва Реалното и същественото, което е в основата им. Поезията се занимава и с ограничената същина, а физическата реалност е проява на ограничената същина, докато безграничната същина е това, което не се е проявило. Формата се изменя, разширява се, но същината не се изменя. Поезията трябва да описва и това, което не се изменя, и това, което се изменя, и да ги свърже. Истинската поезия има отношение с ясновидството. Поетът отдалече вижда нещата и ги сваля. Той долавя бъдещето, което ще стане, и го сваля. В този смисъл, поетът води човечеството.

Музиката, поезията, живописта, изобщо изкуствата, които виждаме на Земята, са отражение на Божествения свят и следователно човек може да бъде дотолкова музикант, поет, художник или учен, доколкото е във връзка с Божествения свят.

Едната от сестрите попита Учителя: „Каква полза има от това, че аз пиша поезия?”

Това са стъпала, чрез които се възкачваш към Бога. Поезията е стълба, по която човек се възкачва към Бога.

Един от братята каза: „Искаме да основем окултен театър на Братството“.

Всяка идея трябва да си изработи известна форма. Почнете оттам, докъдето са достигнали преди вас. Днес има една необходимост човечеството да се освободи от всички низши черти на животинското и да повдигне съзнанието си. Щом у човека се развие съзнание за Красота и Добро и усет към същественото за човешката душа, то всичко останало е постижимо.

Първият опит може да не излезе сполучлив; това нищо не значи – ще направите втори, трети и пр. Идеята, която имате, е хубава, трябва да се пристъпи към работа.

Преди няколко дни гледах операта „Таис”12. В това произведение калугерът погрешно е решил да препоръча на Таис да отиде в манастир. Праща я от един затвор в друг, а той трябваше да ѝ каже да служи на Бога в света, да иде да работи за Него. За операта „Таис“ ще кажа, че е не достатъчно задълбочена, но който я гледа, и това ще му даде материал за размишление.

Една сестра каза: „Кажете нещо за художеството“.

Художникът трябва да рисува пейзажа така, че някои части от картината да са близо до зрителя, а други да се губят в далечината, за да има контраст. Не е хубаво да се рисуват цветя във ваза, откъснати и лишени от живот. Нека се рисуват поне в саксии, а най-добре е – в естествената им среда. Художникът трябва да нарисува човека с лека усмивка. Усмивката е като зората. В най-обикновения човек, когато го посещава неговата Висша душа, лицето му, което обикновено може би има неизразителни черти, тогава съвсем променя своя израз, добива особена красота и изпъква истинският човек, скрит и дегизиран в своята обикновена форма. Именно този момент трябва да долови художникът и да го изрази, така той ще бъде художник на душата. Художникът трябва така да тегли четката, че да предава с нея онези черти от лицето на човека, които да изразяват неговото благородство или неговата чистота. Само чрез дълги наблюдения той ще може да предава с четката си вътрешните качества и добродетели на човека. В живописта как ще туриш една линия на добродетел? Освен това нека се имат предвид и степените на добродетелта при обикновения, талантливия и гениалния човек. Чрез упражнения окото се калява. Погледът на гениалния е обърнат нагоре и е зареян някъде далече. Обикновеният човек гледа надолу, а талантливият – напред. Гениалният художник може да нарисува окото на гениалния човек.

Някой ти казва да начертаеш една линия от 10 см; ти я начертаваш, измервате я, но се налага да чертаеш доста пъти, докато сполучиш. Има хора, които отмерват на ръка: вземат 100 г, теглят и се вижда, че е толкова. Това е един усет, който човек трябва да има в себе си. Има и един друг усет – усет за време, чрез който познаваш времето; това не е чувство, а способност.

Идния четвъртък можем да отидем на екскурзия на Витоша. Всеки от вас да си носи по една тетрадка и там да се опита да напише поезия. Чистотата на планината е условие за вдъхновение.

След Паневритмията се събрахме около Учителя и стана въпрос за подмладяването. Учителя каза:

Ето една задача: на сто години си; нека съзнателно да се подмладиш. Да се новороди човек, за това се изисква вече наука, знание. И за да се подмлади, той трябва да се освободи от всички отрицателни мисли. Също и за да не остарява, не бива да мисли отрицателно. Казах на една стара жена: „Представете си, че мога да Ви направя мома на 19 години“. Мога да я приспя и като се събуди, ще има лице на 19-годишна мома; щом в театъра става така, може да стане и в действителност. За да се подмладите, дръжте в себе си положителното, а отвън – недоволството; това е мъчно. В подмладяването има три процеса: първо, ще започнете с процеса на ума, после – на сърцето, и накрая – на волята. Има един закон за подмладяване: дружи с младите, радвай се на младостта и ще се подмладиш. Старият иска да се подмлади и като не знае как, умира, за да се подмлади. Смъртта не е нищо друго, освен същото – алхимичен процес на подмладяване.

Повтаряш: „Остаряхме, остаряхме...“ и така си остаряваш. Днес се остарява от грижи и от неестествени тревоги, които изваждат всекиго от нормалния път.

Една сестра каза: „Как да не се тревожим?”

Там е работата. Някой остарява, понеже се тревожи постоянно от някои материални работи – че няма да има хляб, топливо и пр. Всичко това влияе на неговия ум. Нека работи за премахване на лошите условия, да не бъде бездеен и да върви напред, без да се тревожи.

Да се убеди човек, че не е стар, това е цяла наука. Като дойде до 30 години, по-нататък да не мисли вече за тях, а да каже: „Не зная на колко години съм“. Някой казва: „Ще умра!“ Не, няма да умреш, но ще идеш горе на ремонт, за да се подмладиш. Човек остарява по внушение; ако би могъл да задържи това, което му се дава, всякога би бил млад. Човек губи повече и печели по-малко и затова остарява, докато някои дървета живеят пет-седем хиляди години.

Мярката за време на Земята и в духовните светове е различна. Слънцето обикаля около своя център за двеста и повече милиона години; следователно човек за няколко десетки милиона години навършва една година. Значи Земята трябва да се завърти повече от милиони пъти, за да направи една слънчева година. Та когато си живял няколко десетки милиона години, трябва да имаш съзнание, че си дете! И на Слънцето това дете ще бъде много учен човек.

Според мен, умен човек е този, който може да се подмладява, който може да се лекува, който може да разрешава всички мъчнотии. Ще му дадеш условия и той ще разреши мъчнотиите. Сега трябва да се подмладите. Тези сестри, които са на 50 години, трябва да станат на 40. Тези, които са на 40 години, да станат на 30 години, които са на 30 години, да станат на 20, които са на 20, да станат на 10. От 10 по-долу да не слизате. Също така да е и с братята.

Истинското изкуство изисква работа. Всеки се оплаква, че няма време, а всъщност време има. Някой, като ме слуша, си казва: „Учителю, защо не дойде на младите ми години?“, а някой друг, който е млад на години, като ме слуша, си казва: „Учителю, много рано си дошъл“.

Една сестра пожела: „Учителю, моля, кажете ни някои методи за подмладяване“.

Да не преяждате и да прекарвате известно време в пълен пост. Пълният пост подмладява и ако гладуваш сегиз-тогиз през годината, ще се подмладиш, защото се обновяват клетките. Досега съм ви давал пост за пречистване, още не съм ви дал пост за подмладяване. При сегашните условия човек не може да се подмлади без пост. Освен това пейте, за да се подмладите; старият, като пее, ще се подмлади, а младият, като не пее, ще остарее. Ето един друг метод за подмладяване: правете услуги. Например, вървите си по пътя, паднало е едно дете; ще се спрете и ще го повдигнете. Някоя мушичка се дави; ще я избавите. Или ще полеете някое цвете. Или пък ще изчистите някой замърсен извор. Ето и съвсем друг метод за подмладяване: всяка година посаждайте царевични зърна, репички, малко магданоз и босилек.

За да живее човек дълъг живот, трябва да е поставен при неблагоприятни условия и да мисли. Подмладяването най-първо започва от Причинния свят. В Причинния свят човек ще работи върху подмладяването. Мислите ви трябва да станат млади, после – чувствата, и след това – постъпките.

Ще дойде време и за следното: остарее ли човек, приятелите му, които го обичат, ще се помолят за него и той ще се подмлади. Но това няма да стане при сегашните условия. Някой те погледне и щом ти каже, че вече си остарял, това е едно внушение. Сто души ще те срещнат и ще ти внушат, че си остарял, и това бръмчи в ума ти. Но ти направи обратното: когато срещнеш някого, кажи му: „С десет години си се подмладил!“. И на някой друг пак кажи така, но и на себе си, когато станеш сутрин, кажи: „С десет години си се подмладил!“. Това не е комплимент. Комплимент е това, което не става и е само празни похвални думи, докато това, което става, не е комплимент. Най-сигурен метод за подмладяване е да се внесе Любовта в сърцето на човека. И който не може да внесе Любовта, той е стар. Достатъчно е човек да прояви Любовта и ще се подмлади и ако има бръчки, ще изчезнат. Под „подмладяване“ разбирам освобождаване от ненужни работи.

Тази сутрин казах на една сестра: „Как е Вашата другарка, с която постоянно живеете? Вие сте старата сестра, на която краката не я държат, а онази сестра, която живее при Вас, е млада и пъргава“. Тази млада сестра е Божественото. Та гледайте да не ви напусне младата. Когато ви напусне, ще остареете, а когато дойде, ще се подмладите. Или казано другояче, обичай Бога, люби Го и ще се подмладиш. Като не Го обичаш, ще остарееш.

Друг метод за подмладяване е човек да учи; ученето всякога подмладява.

Една сестра попита: „Кажете ни още някой метод за подмладяване“.

Ето друг метод: работи за Господа, иди и раздай всичко. Казано е: „Иди и раздай всичко и ела, та Ме последвай“. Значи, като раздадеш всичко, няма да останеш в бездействие, но ще последваш Христа, ще работиш за Господа. Ние искаме от Бога все блага, а трябва да направим това, което ни казва Той. Когато гледаш напред, ти си млад; когато гледаш назад в миналото, ти си стар.

Вие, млади, поумнявайте, а вие, стари, се подмладявайте!

Беше Благовещение и прекарахме една незабравима екскурзия на Витоша. Когато се върнахме, лицата ни бяха малко изгорели от Слънцето, но, освежени от планината, излъчваха бодрост и светлина. Повдигна се въпрос за значението на екскурзиите в планината. Учителя каза:

Планинските места са пълни с енергии и носят благословение. Витоша е акумулатор на електромагнитни сили и е много динамична. Ако липсваше Черни връх, София би изгубила половината от своята красота.

Когато са болни, сухите хора могат да се лекуват по-успешно в планините, а пълните – в равнините. По високите места има повече електричество, а в ниските – повече магнетизъм. Изобщо, в планините е събран колосален запас от електромагнитни енергии. За мисълта са нужни планински места. Понеже в Египет няма планински релеф, по време на Египетската култура са съградени пирамиди, които да играят роля на планини, и от колко далече са донесени тези камъни за изграждането им.

Излизаме на планина, за да се научим как да живеем. Вие бяхте три дни на Мусалла, през които имаше дъжд, но никой не настина, тъй като спазвахте известни хигиенични правила. Сега е месец април и на планината има много прана; идете да си вземете. Напролет жизнената прана е по-изобилна, тогава тя има прилив. Понеже растителността тогава не е така събудена, приема съвсем малко и остава свободна прана, която минава покрай корените, които се събуждат по-рано, отколкото другите части на растението. Тази прана излиза на повърхността. После, когато се събуди растителността, праната се поглъща от нея в по-голямо количество. Затова през февруари, март и началото на април, докато растителността не е поникнала, екскурзиите са много полезни.

Ако отидете на планина и не сте с правилни мисли, чувства и постъпки, тогава има и голямо духане, а щом се държите добре, Съществата са много учтиви с вас. В Школата колко опити съм дал! Зиме сме излизали на снега, горе на Витоша, и нито един не е измръзвал. В града бе студ, а там – топло, температурата се бе покачила на 19 градуса. Ако сме в хармония, Природата се съобразява с нас, а дойде ли грехът, дисхармонията, времето веднага се разваля.

В планината човек се учи как да се подмладява, а в полето – как да остарява. Но планинските жители, на които умът е в долините, не се ползват; дойдеш ли на планината, не трябва да мислиш за долината. Един говедар ми каза: „Скитаме се по планините и сме подивели“. Трябва разбиране, трябва философия на живота. Ако някой говедар е философ, тогава е друго. Един човек, като живее известно време на планината, трябва да слезе в долината; не бива постоянно да се живее на планината.

Като се качваш на планината, смятай, че работите ти с всички хора са уредени и не казвай, че с някого се караш или че някой не ти дава това, което ти дължи. Всеки, който пада или се подхлъзва, всякога през него е минала една лоша, чужда мисъл. Щом имаш добра мисъл, няма да падаш.

Планината има дълбоко влияние върху нервната система и върху черния дроб. Влиянието върху черния дроб е в това, че се премахва лошото настроение, подобрява се разположението на духа и в организма се влива повече прана. Този, който е имал неврастения и други нервни страдания, ще се освободи от тях, но планината има друго, още по-дълбоко значение. Като се качиш на най-високия връх, непременно трябва да научиш нещо. Тази година остава в ума ни, запечатана с дъжд, сняг, град и светкавици. Екскурзиите всякога са хубави, те носят Живот. В уседналия живот има една опасност, както в застоялата вода, а ако се движи много човек, има друга опасност – може да измете всичко от ума си. Трябва умереност. Най-високите върхове са непристъпни, там стават бури. Сега англичаните се опитаха да покорят Еверест, но не можаха, и готвят друга хималайска експедиция. Интересно е, че англичанинът, когато се качи на такава височина, забравя своята народност, изгубва своята амбиция, а и става вегетарианец и със седмици може да не яде месо.

Някои сестри се излъчиха на Мусалла с лекота, защото на тази височина налягането е по-малко и става по-голямо разширение. Мусалла е голяма електрическа батерия, а Сините камъни в Сливенския балкан са магнетични. На екскурзия в планината, когато времето е хубаво, ние сме в Причинния свят; когато има вятър, буря, ние сме в Умствения свят, а когато има облаци, мъгла, ние сме в Астралния свят; върнем ли се у дома, ние сме във физическия свят.

Една сестра разказа как един брат заспал близо до Граничарското езеро и сънувал, че едно Същество го спохожда, отваря близката канара и го завежда вътре в едни обширни помещения, като му показва как живеят и какво работят там. Сестрата запита дали всичко това е реално.

Да, всичко това е реално. Трябва да се знае принципът, че всякога Висшите същества живеят в планински местности, където човешки крак не стъпва, защото обичат чистотата.

Един брат каза: „Ще Ви молим, Учителю, да ни покажете такива места, когато отидем идущата година на Езерата“.

На Земята, там, където има голяма чистота, има места, по-хубави и от Рая. Хималаите, които сега са най-високата планина, имат своята дълбока причина да се съградят. В бъдеще може би на Земята ще се създадат още по-високи върхове. Някога Мусалла е бил много по-висок и тук е имало една площ, широка четиристотин метра. Първите култури на Мусалла съществуват в библиотеките на Невидимия свят. Връх Мусалла никога не е потъвал под вода, докато България няколко пъти се е издигала и е хлътвала. Средиземно море е долина, която е потънала при релефните промени. Днес Македония и Беломорието постепенно потъват.

Една сестра се обади: „Може ли да споменете нещо за Седемте рилски езера“.

Първото езеро е средище на материалните блага. Второто езеро, наречено Елбур, е граница между физическия и Духовния свят и е облог на доброто. Третото езеро е езеро на хубавото. Близнаците са Духовният свят и са езеро на приятелството. Петото езеро, Бъбрека, е на чистотата, а Шестото езеро, Сърцето, е обмяна на Любовта. Тези две езера са Умственият свят, а Седмото езеро е Божественият свят. Местата на Езерата са магнетични и чисти. Цялата местност е магнетична, особено при чешмата, където има изобилно ултравиолетови лъчи. Водата иде от Езерото на Чистотата. Тя е много бистра и хубава и още повече се пречиства, когато се прецежда през пластовете.

Палестина бе избрана за Христовите мистерии, понеже местността е много хълмиста и е подходяща за духовна работа. България е избрана, понеже има много планини, а без тях не може. На Земята има центрове, които са врата на Живота, и водата, която минава през тях, е вече свещена и има голямо въздействие. Тези врати се пазят. Вода с голямо действие, с изобилен живот има в непристъпните, свещени места на планините, пазени от посветени. Мястото, през което минаваме за Бивака на Витоша, толкова сме го поляризирали, че като вървим през него, ние се лекуваме. То има хубава аура и докато не е изчерпана, всеки, който мине оттам, може да се лекува.

Когато правиш екскурзия, не е все едно дали си излязъл в четвъртък, в петък или в някой друг ден. Защото всеки ден си има свое предназначение. Ако искаш въображение, избери понеделник; ако си малодушен, мекушав, избери вторник; за остър ум избери сряда; ако искаш да развиеш нещо благородно, възвишено, избери четвъртък; петък е под Венера и ако искаш да облагородиш сърцето си, избери него за екскурзия.

В какво стои щастието? Вземете например един строг професор, който е вглъбен и не обръща внимание на студентите, но един от тях, чийто ум е схватлив и прозорлив, непременно ще привлече вниманието му със своите трептения. Професорът, като види един способен студент, обръща му внимание. В Природата е същото – тя е като строг професор, който е вглъбен, и ако ти си способен, привличаш вниманието ѝ, тя се ококорва и веднага се заинтересува от теб. Човек, като влезе в Природата, не трябва да мисли, че тя е мъртва. Не, Природата има съзнание, има разумност, има и особени центрове в нея, където се проявява съзнанието ѝ. Ето какво ще се случи в такъв център, където съзнанието на Природата е будно: всеки ще ти окаже една услуга; например, ще намериш един овчар, който ще те нагости. А там, където не е будно съзнанието на Природата, каквото потърсиш, е в оскъдност, нищо няма да намериш, няма го съзнанието.

Ако електричеството в тялото ви не функционира правилно, то когато се качите на Мусалла, тази електрическа батерия ще го урегулира. Спомнете си голямата януарска буря, която имахме на Витоша; това бе една хубава опитност, за да си премерим силите, за да видим какво можем да направим. Тази буря не бе само едно просто течение на вятъра, но бе изпълнена с електричество, като че ли цял водопад шумеше, нещо свиреше горе над главите ни. Казах си: „Ще има горе работа“. И имаше хлъзгане, и имаше падане, и имаше пълзене по ръце и крака. Значи, когато отивате при Бога, ще се поспирате, а когато слизате оттам, ще се изпъчите за равновесие. При изкачване бяхме наведени надолу, а при слизане – изпъчени. При тази буря не остана нито един мускул нераздвижен, направиха се най-хубавите упражнения. Търкаля те бурята, но никога няма да те блъсне в някой камък, а на меко. И какъв разкошен изгрев посрещнахме при село Симеоново. Беше величествена картина: небето на изток почервеня пред очите ни и на една голяма височина – светлината обхващаше една третина от небесния свод. Буреносният вятър казваше: „Трябва да мислите и трябва да се борите, да падате и да ставате, напред да вървите!“. Защото ако не вървим напред, ще се върнем назад. Ако тази атмосферна вълна бе студена, по никой начин не можехме да се качим горе, но за щастие тя бе топла.

Когато се правят екскурзии, чистенето на изворите и потоците е полезно, от една страна, понеже се разкрасява местността и се добива хубава вода, а от друга страна, и самата работа действа върху здравето на човека и той е изпълнен с енергия. Чрез чешмите, които съграждаме на планината, идеите ни се разнасят надолу. Вие трябва да знаете, че ако очистите гората от сухи клонки и клечки, ще се оправят и вашите работи в живота. За в бъдеще животът на планината ще бъде използван по-добре и по-сполучливо ще бъде наредена програмата за всеки час. Ще се дадат някои специални научни лекции, които да ни въведат в познавателното лоно на Природата. Ако се вгледате в едно кътче, което на пръв поглед не прави никакво впечатление, ще забележите много подробности и закони, които са вложени в тези прости на вид места. Много интересни неща са написани в Природата и е хубаво човек да знае как да ги чете. Когато се отиде на Мусалла, първо трябва да се размишлява малко и там трябва да минат ден-два, за да се приспособи човек.

При Мусалла си казахме, че има нужда от хижа, и я направиха. При Царска Бистрица си казахме, че има нужда от мост, и го направиха. Също и при хижа ”Скакавица“ си бяхме казали, че трябва да се съгради мост, и вече е готов. Когато искаме да направим нещо, понеже не го пожелаваме само, но и работим, без да ни напуска желанието да го направим, необходимо е единствено да внимаваме да не изпуснем момента за съграждане. Ето затова, каквото пожелаем, става. Когато отидете на планината и я обичате, тя е много чувствителна към вас. Радва се и е отзивчива на вашата обич. Вие отивате на планина, за да научите велики Божии закони. Планината е място за проява на Любовта. За онзи, който разбира, планината има всички блага в себе си. В бъдеще храненето няма да бъде тук, а на планината, където ще се отива с аероплан. И гимнастическите упражнения няма да ги правите на полето, а ще прелитате до планината. Щом свършите, ще се връщате пак на работа.

На 24 януари 1928 г. стигнахме на Зеленка в 8 ч. Спряхме за малко на променената до неузнаваемост полянка, вече загърната с бяло кожухче, обляно в януарски лъчи. Над главите ни се носеше синьо небе, а пред очите ни се плискаше в млечно море от гъста мъгла цялото Софийско поле. Два противоположни свята. Учителя каза:

Можем да направим следното сравнение: тук сме в Онзи свят, а всичко долу е в ада. Сега нам ни показват какъв е законът. В горните пластове има светлина, рай, блаженство. Всички тъмни сили от върховете са пропъдени надолу.

Сега приятелите, които са позакъснели долу по пътя, ще кажат: „Що ни трябваше да тръгваме, в такава мъгла ще бъдем днес!“ А които са в града, ще кажат: „Добре, че не отидохме на Витоша. В такава мъгла каква екскурзия ще бъде?“. Това показва, че когато са в обикновения живот, хората трябва да знаят, че над тях има един красив живот. И още, че колкото повече се качваме, толкова по-радостен и по-красив става Животът.

Това слънчево време ознаменува, че много Светли духове са слезли от Невидимия свят. Можем да направим следното сравнение: тук е Умственият свят, в мъглата е Астралният свят, а земята под краката ни е адът.

Напуснахме Зеленка и потеглихме по шосето. Скоро стигнахме Ел-Шадай. Там се поведе разговор с Учителя. Той каза:

Да си представим, че сме един затворник със златни вериги на ръцете и краката. Ако дойде някой човек, за да ти ги свали, щом получиш свободата си, на драго сърце ще му ги дадеш, като кажеш: „Даром да ти са! Дай ми само свободата!“ Хубаво е да се събуди съзнанието на човека. И този свят, и Онзи свят не са лоши.

Днес времето е тихо, но ако имаше буря, виелица, не щяхме да можем да говорим, щеше да бъде този свят, а не Онзи свят. Сега започваме да пренасяме Онзи свят в този свят. Материалите от Онзи свят ги пренасяме в този свят.

Как трябва да живее човек на Земята при сегашните условия? – Една доста трудна задача, която трябва да се разреши по много умен начин. Когато облечеш една дреха и не си доволен, тя непременно ще се закачи нейде на някой трън и ще се скъса. И когато направиш къща и не си доволен, тя бързо ще се развали. Ако къщата ти има някой недостатък, не бъди недоволен; когато направиш втора къща, ще туриш тази прибавка, която е липсвала при първата. Когато мечката е доволна, тя се разхожда като царица и никой не я закача. Но щом стане недоволна от живота, тогава дохождат ловците, мерят се в козината ѝ и казват: „Чакай да ѝ вземем дрехата“.

Ние живеем в един век на интензивна дейност. Има принципи и методи, но ние не ги прилагаме и страдаме. А един човек, който върви по Божието разписание, накъдето отиде, навсякъде е добре, не закъснява. Човек трябва да има присъствие на Духа – това е най-трудното нещо. Но ако нямаш присъствие на Духа, лошо е.

Една сестра каза: „Учителю, сега съвсем ми е ясно, след като ни говорихте, а преди не ми беше ясно“.

Но колко много въпроси има още, които не разбирате, и те ще се появят по-после във вас, за да ви се изяснят. Някои, които са били много горделиви в миналото, сега заемат ниско положение в живота, за да се освободят от гордостта. Някой сега обиди другиго, накърни му честолюбието и последният чувства това, зъби се, но после му идва съзнанието, че един ден така е живял, и си казва: „Защо ще се сърдя? Аз едно време бях такъв и те ще бъдат на моето място. Ще ходя сега, Господи, по Твоите пътища и няма да се отклонявам нито наляво, нито надясно“. Като тръгнеш по Божия път, там е голямата Свобода. Като слугуваш на Бога и отидеш в някой град, Господ ти казва: „Ще отидеш при еди-кой си човек“. А за него казват, че е жесток, груб. Господ пък ти казва: „Като влезеш, сърцето му ще бъде меко. Дъщерята на този човек е на легло и ти ще ги успокоиш: „Не бойте се, това ще се уреди, след пет-шест дни тя ще бъде напълно здрава“. Ще ти определят една стая и ще лекуваш дъщеря му, тя ще оздравее. Ти ще ѝ препоръчаш да чете, ще ѝ посочиш над кой пасаж да се спре и да помисли. Като си завършиш работата, ще те изпратят така: „Елате пак, домът ни е отворен за вас“. Ти ще отвърнеш: „Няма да забравя. Дойда ли в града, съм у вас“. Общуването, взаимопомощта е Божественият път, той е хубав, но щом малко кривнеш, ще дойде дървото.

При каквито и условия да е човек, той не трябва да се обезсърчава. Това е една задача и когато я разреши, ще дойде нещо много красиво.

Една сестра каза: „Когато сме неразположени, отпаднали духом, щом прочетем даже няколко страници от беседите, веднага се изменя състоянието ни“.

Сега трябва да почна един цикъл, най-малко от десет-дванадесет лекции, в които да ви кажа как да четете. Човек може да чете, не че не знае да чете, но има много начини на осъзнаване.

Стана въпрос за положението в света. Учителя каза:

Една власт ако убива своите противници, ще си приготви тежка съдба – онези, заминалите, ще отмъстят. Опасността за една власт е избиването на много хора.

Преди слизането ни Учителя каза:

Днес бяхте в света на Мира, Радостта и Веселието цели шест часа. Напишете един разказ: „Шест часа на Онзи свят“. От 9 ч. до 15 ч.

Витоша е планина на знанието, на самоусъвършенстването. А Мусалла е връх на самоотричането. Който иска да се самоусъвършенства в пътя на самоотричането, да отиде на Мусалла, а който иска да усъвършенства своите знания, да отиде на Витоша.

Една сестра от чужбина изпрати следното писмо:

Паневритмия играем на един връх, недалеч от града. Днес преваля малко дъжд и бе доста свежо. Всички, когато се върнем от Паневритмия, се чувстваме в хармония с Природата и себе си. Тогава сме много меки и силни!

Преди Паневритмията със сидеричното махало установих, че някои от нас са магнетични, а други – електрични, а след свършването ѝ измерих, че всички станаха едновременно електрични и магнетични.

На една жена, която беше прегърбена и не можеше да вдигне лявата си ръка, тъй като е само с един бял дроб, а другият е бил отстранен чрез операция, но тя редовно участваше при паневритмичните игри, вече гръбнакът ѝ се изправи и тя вдига спокойно ръката си и работи с нея. Но тя постигна тази промяна, тъй като е твърде съсредоточена при Паневритмията.

Радвам се и на напредъка на един човек, който е властен и критичен, но има добро сърце. Неговото лице се измени видимо чрез Паневритмията, устните му станаха по-нежни.

Един адвокат, който бе получил неврастения, но сега прилага всичко, казано от Учителя, и играе Паневритмия, се излекува и той вече е в състояние да води практиката си на правист.

Ние имаме желание да построим една хижа в планината и да прекарваме там по месец през лятото, както вие на Рила. Много болни и страдащи хора идват при нас за помощ, привлечени от новите идеи като от магнит. Събираме се да четем беседите и да играем Паневритмия.

Присъедини се и един друг приятел, който е капелмайстор и цигулар. Той е 50-годишен, дойде слаб и нервен, но чрез Паневритмията се обнови.

За Паневритмията образувахме малък оркестър, в който свирят един музикант, един лекар и един архитект, но понеже и те искат да играят упражненията, по някой път я изпълняваме само с пеене. Веднъж наскоро ни посети един редактор, фотографира ни и публикува снимката в своя вестник.

Много младежи ме молят да създадем общежитие, както на Изгрева, където да се играе Паневритмия, да се четат лекциите, да се хранят заедно, въобще – да има средище, където да се прилагат новите методи на Учителя.

Към 10 ч. отидохме с Учителя в големия салон, за да упражняваме с помощта на пиано няколко песни, дадени от Него. Едната от тях беше „Химн на Великата Душа“, а другата – „Красив е животът“. След това почна разговор.

Певицата трябва да пее за нещо, което затрогва. Умът ѝ трябва да разбере идеята на песента, а сърцето ѝ да я почувства и чак тогава да пее. Певица, която има дарби, трябва да пее за своя идеал и всички други желания да бъдат на второ място.

Гласът на един певец се разнася по целия свят! За съжаление при сегашните условия няма материя, за да се направи добър ларингс, и затова рядко има добри певци. Певецът пее добре, когато почувства нещо хубаво, и това чувство ще му помогне да вземе добър тон. Трябва да примирите ум и чувства, за да пеете органически; с кисели чувства не може. Човек трябва да има много голяма самоувереност. Това важи не само за пеенето, но и за другите области. Певецът трябва да има Любов и когато обикне, ще се развие гласът му.

Всеки може да се учи да пее – много е лесно, ако вложи Любовта в ума, силата в сърцето и красотата в тялото. Щом имаш Любов, ще имаш желание да я изразиш и ще пееш. Някой мисли, че ще го критикуват, когато пее. Че когато пее хубаво, ще забравят и да го критикуват. Дайте в себе си ход на Божествената музика! Чакате да дойде някой професор, но той е у вас и е похлопал вече, но не го чувате.

В днешната музика има голяма техника и музикални постижения, а и виждаме, че онези, които свирят хубаво, имат Любов. Щом някой има Любов, сила и красота, той свири добре. Певецът не трябва да бъде жаден, гладен, разтревожен. Гладна мечка хоро не играе, но и сита мечка песен не пее. Човек трябва да се спре, да мисли, да възприема и тогава музиката ще дойде по естествен път. Но понеже ние сме в анормални състояния и в безпокойства, лошите условия препятстват на музиката. Хората казват: „Трябва да мислиш за препитание, какво ще пееш? Четири гърла имам, които са гракнали“. Така е, добрите условия за музика изискват дори денят да бъде много ясен, времето да е тихо, да има много малко влага във въздуха. И тогава по-лесно може да се вземе основният тон. А и димът в градовете пречи в това отношение.

Една сестра каза: „Един френски композитор най-първо написвал текста, след това танцувал и го декламирал, докато отвътре му дойде мелодия.”

Може да се употреби и следният метод: направи молитва, за да дойдеш във възприемателно състояние, после прочети текста и след това почакай известно време, за да видиш какво ще ти дойде отвътре. Мелодията ще се оформи.

За да се пази гърлото, не трябват безпокойства, гняв, не бива да се пие студена вода и да се яде люто. Човек, за да пее, трябва да се освободи от стеснението. За да пееш добре, ще организираш себе си, а това значи винаги да държиш връзка с Бога, да знаеш, че си дошъл на Земята да извършиш Волята Божия. Има певци, които щом станат богати, млъкват. Защо? Защото не пеят за Бога. При пеенето трябва да имате вяра. Трябва да пеете за някого – това да ви дава подтик. Срещал съм много хубави гласове – и даровити, и талантливи, и гениални. Но сега трябват учители, които да ви дадат стимул. Щом един човек го обнадеждиш, може да работи.

Човек, когато пее, трябва да мисли. Да мисли и да оценява всеки тон. Музиката е магическа и когато пее и мисли, певецът трябва съвсем да е погълнат и отпосле да забележи, че хората го слушат. Има много песни, в които думите не отговарят на тоновете, защото идеята на тоновете е съвсем различна от тази на думите.

Нека да пеем всяка сутрин песента „Красив е животът“. При пеенето ѝ да мислим за красотата, за Висшите същества. И като мислим върху идеята, вложена в песента, същевременно да съзерцаваме известни образи и да си ги представим живо. Така да се издигнем до онези висши чувства, до Космичната Любов, която представлява едно състояние на висше съзнание или свръхсъзнание. Тогава почваме да даваме и присъстващите се издигат в съзнанието си до висша област и от нас вече излиза сила, която изпълва всички слушатели.

Ще ви дам едно упражнение, което може да ви помогне да пеете с вдъхновение: когато ще пееш, представи си, че при теб стои един музикален гений от Невидимия свят, от Ангелската йерархия. Ти ще го призовеш и ще кажеш, че ще му изпееш няколко песни. И когато пееш, мисли за него, съзнавай, че пееш за него, и тогава ще имаш голямо вдъхновение. Това вдъхновение показва, че си направил връзка с музикалните гении на Невидимия свят и че те присъстват. При такъв опит тяхната музикалност и тяхното вдъхновение ще се предават на теб. Пеем ли, трябва да достигнем до излъчване, за да можем да придадем нещо на другите чрез музиката.

Хората не разбират творчеството на музиката, но тя се взема от висши светове. И един музикант, за да напредва в нея, трябва да спазва следното правило: да има способност да идва във възприемателно състояние, когато слуша някой виден музикант. И слушайки, да остава последен, скромен и смирен, без да критикува, за да бъде възприемчив и да получава вдъхновение. Най-важното е да не изпитва съжаление, че не е като този напреднал музикант, тъй като това чувство е една спънка за постижение. Когато пееш нещо, ти не можеш да придадеш музиката на другите, ако съответно не се намираш в музикално приповдигнато състояние; не преживяваш ли тези музикални състояния, не можеш да ги предадеш на другите.

Мога да направя някоя жена певица, но тя трябва да посвети живота си за служене на човечеството. Трябва да изведем напред от Изгрева някоя голяма певица, някой голям музикант. Има много работи да ви казвам, но по малко.

Езиците са добри за говорене, но за пеене не са така музикални. Има дълбоко в душата един друг музикален език за пеене, който сме подпушили, и като че ли сме с вързани устата, не можем да говорим. Онези, които искат да пеят, трябва да приемат особена храна, да повтарят известни думи, които усилват гласа, да се пазят от думи, които отслабват гласа, и от някои песни, които никой не трябва да пее.

В една публика, на която свириш, има няколко души, които те радват и са кураж, вдъхновение за теб, а другите са като нещо допълнително. Когато ти дойде наум някоя нова мелодия отвътре, запиши я веднага, защото после не ще можеш да я намериш и възпроизведеш. Трябва да се записва всичко, което ти иде отвътре.

Който и да е от вас, ако го поставим в магнетичен сън, ще пее хубаво, както никоя певица не е пяла. Това показва, че има спящи музикални заложби в човека. Никога не казвай, че не можеш да пееш. В музиката човек трябва да забрави своите нещастия; ние страдаме за вятъра, който духа. Всеки трябва да пее, да бъде музикален и да развие талантите си. Трябва да излезете пред света, а вие все по обикновени пътища вървите, чакате да дойде всичко наготово; имате хубави гласове, но не сте се заели да ги развиете.

Мелодията е зов на човешката душа към Бога, а хармонията е отговор на този зов. За всеки грешник, който се покае на Земята, се казва, че има голяма радост на Небето и тя се изразява в песен. След изпяване на мелодията, идва отгоре хармонията като отговор, който причинява радост и веселие в човека. Мелодията е песента на душата, а хармонията е отговор на Бога.

Музиката трябва да бъде една необходимост, както въздуха. Всички ученици в Школата трябва да се учат да пеят и да декламират музикално с всички модулации. И говорът е цяла музика! Няма да говориш по този начин: „Аз ти казвам, че така и така трябва да направиш!“. Модулация трябва да има и с повишение и понижение на тоновете. Трябва да кажеш: „Ще бъдете ли така добри, можете ли да направите една малка услуга?“ и т. н. Човек трябва да има музикално ухо. Не съм виждал хора, които да се занимават с първостепенните работи в музиката, защото и в музиката има неща второстепенни. А музикантът е проводник на Божественото и когато служи, то минава в него. Говорителят, поетът и художникът също са проводници. Казваш: „Защо да свиря?“ Проводник си, тези хора пред теб ще ти се радват. Всички цигулари не може да бъдете, но всички може да пеете, понеже имате по един инструмент и нищо не може да ви извини. Ако почнат да пеят всички, светът ще се оправи. Не обезсърчавай цигуларя, не му казвай: „Какво си се раздрънкал?“ Наслада е, когато слушаш един концерт, премахнал личния елемент и участващ в общата работа; тогава цигуларят, който свири, и публиката, която слуша, са доволни.

Най-първо пейте умствено, после ще дойде физическото. Където и да сте, навсякъде си пейте мислено, така ще се подготвите да пеете и гласно. Може да пееш криво-ляво, но пей и се вслушвай в тези, които пеят; в бъдеще ще си разработиш талантите. Някои от вас трябва да имат глас три и половина, четири октави. Може първо да пеете на дърветата в гората и тогава ще бъдете свободни, няма да се смущавате от никого. И най-лошият певец да изпратя между дърветата, те ще кажат: „Ангелско пеене е това!“. Когато човек пее в гората и мисли, че никой не го слуша, тогава пее много естествено. Първо пей на себе си, защото се стесняваш да не те критикуват хората. След това намери някого, който те обича, и пей пред него; ако по-напред пееш пред тези, които не те обичат, ти ще замръзнеш. Разбира се, при сегашните условия човек не може да отделя много време за музика, но трябва да отделя десет минути всеки ден за пеене. Някой иска изведнъж да стигне върха; не, после голямата музика, а сега работи да имаш постижение в малкото. За да се научите да пеете, трябва да се упражнявате върху звуковете: а, е, и, о, у. Пейте тези букви. Винаги, когато имаш желание да пееш, пей, инак се осакатяваш. Също, когато ти се свири, свири, защото ако не го направиш, се осакатяваш.

Ако ви дам магнетизма на музиката, всеки от вас ще може да пее хубаво.

Кръгът на Паневритмията се сформираше бързо, Учителя заставаше в средата до оркестъра и изпълняваше движенията, а ние го следвахме с очи. За „Слънчевите лъчи“ се нареждахме в дванадесет лъча и около тях имаше кръг от двойки. Приключвахме с тържествения марш на Пентаграма, а след това се събирахме около Учителя и изпявахме „Химн на Великата Душа“, „Аз мога да любя“ и други песни. След това вече можеше да се подхване разговор. В един такъв разговор, между другото, Учителя каза за Паневритмията следното:

Паневритмията е наука, която регулира физическите, духовните и умствените функции на човека и е съчетание на човешките мисли, чувства и действия. Хармоничните движения на Паневритмията са метод на Разумните същества за самовъзпитание. Тези движения са във връзка с човешките мисли и чувства, иначе те ще бъдат механични и няма да имат онова възбудително и обновително влияние върху ум и душа. Всички напреднали народи и раси – Шестата раса, която иде, ще бъдат изразители на Паневритмията. При нея се изисква едновременно човек да мисли, да чувства и да се движи хармонично. Паневритмията трябва да се приложи във възпитанието на индивида, обществото и човечеството.

Всеки тон си има и движение. Изкуство е да се съчетаят музика и движения. Ако говориш на езика на Природата, тя се отзовава и казва: „Какво ще заповядвате?“, но ако не говориш на нейния език, тя мълчи. Всички дарби в света, които се придобиват, един ден ще станат достояние на цялото човечество. Каквото придобие всеки един от вас, то ще стане общо достояние. В Паневритмията са съединени трите свята хармонично и по-хубава система от нея няма. Има ли музика, движение и вътрешен живот, целият човек взема участие. Истината трябва да се тури в движение; при тези движения се отстраняват препятствията и се отваря път.

В Природата всички движения са разумни. В славянските танци трябва да се тури съдържание. В бъдеще, когато хората ще ходят и ще вършат нещо, всичките им движения ще бъдат хармонични, защото ще участват мисълта, чувството и волята. Всяко движение отговаря на едно душевно качество: има движения на Доброто, на Милосърдието, на Справедливостта. Няма добродетел, която да няма линия на движение. Ще учиш това и ще правиш опити веднъж, дваж, десет пъти, сто пъти, докато ги намериш.

При Паневритмията се поставят в движение всички геометрични линии: прави, криви и смесени. Всяка линия има влияние върху съзнанието и извиква към живот нови сили в човека – физически и духовни. Тези песни трябва да се превърнат в движения, в които ръцете, нозете и цялото тяло да вземат участие. Тялото трябва да се поставя в разни пози. Ние искаме да живеем като разумни същества, искаме всичко да ни върви напред. Но когато ходи човек, как трябва да го прави? И когато чете, как трябва да го прави? Или когато е в размишление, как трябва да постъпва? Щом изкривява гръбнак при четене или размишление, нищо не добива. Човек трябва да пази правилно положение между Господаря-Бог и центъра на Земята. По възможност гръбнакът трябва да има една много малка кривина. Когато човек почне да мисли право, той ще има и хубави движения. Всеки има специфична красота в своите движения, които зависят от характера му. Човек има един комендант – главата, която разпорежда, нозете изпълняват, а ръцете са помощници. Човек е най-висшето проявление на Природата във физическия свят, а камъните, растенията и животните са по-низше нейно проявление. В Природата Бог работи чрез човека. Хубавото в човека е Божественото. Словото на човека, когато той говори, когато мисли и когато върши добро, е проявление на Божественото в него.

Концентрирайте се по време на паневритмичните упражнения, мислете върху движенията и върху заложените възвишени идеи и тогава мислите ще преминат в ръцете, нозете и пр. С тези упражнения българинът се отпушва. Но ако не си съсредоточен при всяко движение, няма смисъл; всяко едно движение определя следващото, те са свързани.

Силата на човека стои в концентриране при гимнастическите упражнения и когато ги правим с Любов, със сърце, а не механично, Живата природа взема участие в движенията ни. Тя гледа има ли ритъм и ако няма, не взема участие и тогава всичката ни работа отива напразно. Когато навеждате ръце към земята и съзнанието ви е будно, ще приемете от нея добрите енергии, а ще ѝ отпратите вашите отрицателни. Седнеш ли на земята, трябва да бъдеш доволен; тогава ще има правилна обмяна на енергиите и поради това веднага ще си починеш. Всяко действие, което правите, трябва да бъде свещенодействие. На росата можете да походите и да потичате боси. Всеки ден прекарвайте мисълта си най-малко четири-пет пъти през ръцете си, през нозете си и пр.

Този, който обича, има музикални движения с определена амплитуда и те действат красиво. Когато изразиш тези движения в музика, тогава нейният ефект ще бъде друг. Много рядко съм слушал някоя музика да започва с основния тон на Любовта. Започне ли така, тогава песента внася успокоение.

Паневритмичните упражнения превръщат енергиите от механични в органични и от органични в психични. Паневритмията поддържа хармонията между дихателната, мозъчната и храносмилателната система и между ума, душата и духа.

Да ви кажа ли къде е вашата погрешка: вдигнали сте упражнението на гърба си да го носите. Не, качете се вие на упражнението и то ще ви научи. Нека то да ви носи! То знае как да се обърнат, как да се вдигнат ръцете. Качете се на трена и не му казвайте как да върти колелата – това значи музиката на упражнението да ви проникне, да оставите тя да ръководи движенията ви. Тези движения на Паневритмията, които се дават сега, са във връзка с днешната епоха на човечеството, те са извлечени от самата Природа и са вътре в нея като едно цяло. Паневритмията подразбира икономични – нe сложни, но целесъобразни движения, с които се постига голям резултат. При тези движения се прави контакт с Природата. Паневритмията не е само игра, но и съзнателно влизане в контакт с Разумната Природа. Всяка енергия в Природата – светлина и пр. – не тече равномерно, но изтича известно количество с по-силни вълни, после има почивка, после – пак силни вълни, и пр. Дажбите следват периодически. В Природата има космичен ритъм и затова именно ритмичните упражнения действат така благотворно, защото тогава влизаме във връзка с Космичния живот. Колкото една музика и едни движения съдържат в себе си нещо от характера на космичния ритъм, толкова те ни свързват с Космичния живот и имат мощно действие.

Когато правите гимнастически и паневритмични упражнения, мускулите и пръстите трябва да бъдат обтегнати. Обтегнете навън пръстите на нозете си. Това е цяла наука – остеология. Щом направиш най-малкото обтягане на костите и мускулите, приижда повече кръв и по този начин се лекуваш. С тези упражнения човек може да стане господар на цялото тяло, тогава има пластичност в движенията и човек се движи грациозно. Когато ръката е обтегната и е насочена нагоре, има свързване със слънчевите сили. А когато е обтегната и е насочена надолу, има свързване със земните сили. Щом не е обтегната, тя не е в контакт с никакви сили. И не е достатъчно само да я обтягате, но нека съзнанието да участва.

Някои правят гимнастически упражнения само за физическо укрепване, но това не е достатъчно. Друг казва, че не е навикнал да прави упражнения, но тогава ще легне болен и пак ще ги прави по принуда с нозете си, с ръцете си и пр. Ако не правиш тези упражнения, Природата си има друг метод – дава ревматизъм, коремоболие, главоболие и пр. Правите ли упражненията, веднага ще почувствате прииждане на енергия и доволство. Иначе всеки недоимък на енергия прави човека недоволен.

Ако музикантите свирят всяка сутрин тези упражнения, те стават с една година по-млади. Има движения за подмладяване: старите ги правят, за да се подмладят, а младите ги правят, за да не остаряват.

Някои вземат по-големи крачки, други – по-малки, а те трябва да бъдат отмерени. Ако една двойка се състои от висок и нисък, високият ще направи по-големи крачки, а ниският – по-малки, за да не се разваля редът. Трябва двойките да се подберат помежду си така: висок с висок и нисък с нисък.

Нека цялото тяло да вземе участие във всяко движение и всяка клетка да направи движение в полето, в което се намира; иначе не можеш да бъдеш играч. Всички части на тялото трябва да бъдат проводници – ръцете, нозете и пр. Врата си трябва да движиш в разни страни с някои движения, иначе притокът на кръвта към главата се възпира. Когато останеш сам, прави разни движения с врата си.

Всяко движение на човека трябва да бъде Божествено. Не допущайте при Паневритмията дисхармонични движения. Онзи, който прави хлабаво упражненията, не може да служи на Бога. Бъдете прилежни, Бог обича прилежните. Първо научете игрите, а после теорията. Всички древни мистични школи са имали ритмични упражнения като метод да се възпитават учениците на Школата в музика и в пластика. Упражненията, които ви давам сега, са извършвани и в древността на скрити места от велики адепти за велики постижения. Съвременната наука няма данни за Паневритмията и не знае при коя песен какви движения трябва да направи тялото. Понеже сме в епохата на зараждане на Шестата раса, затова се туря една нова основа на Паневритмията. По-рано тя е била инволюционна, а сега e еволюционна. Древните танци са били инволюционни и в еволюцията ние събираме енергията, която сме вложили при инволюцията.

От Слънцето гледат с четири очи, че в България се опитват да играят слънчевия ритъм. Сега на Слънцето стават доста големи паневритмични упражнения, които се играят на една обширна плоскост. Движенията са мълчалив говор, който трябва да се изучава. И всяко движение изразява някаква идея, някаква мисъл. Движението е израз на музиката, то е една музикална форма. От всички народи – от индуси, египтяни, асирийци, вавилонци, гърци и от сегашните народи – трябва да се вземат движения, но такива, които днес минават в нова форма. Тъй като известни упражнения, които в миналото са били прави, днес е необходимо да се променят. В Паневритмията съм дал само основните движения, само семката. И всяко движение, когато се посади, ще се развие, ще се разработи в ново движение. В окултната наука има известни движения и ако ги правиш, те действат благотворно, магически. Паневритмията е снета от други светове и трябва да се отворят очите ви, за да видите колко Същества вземат участие в нея и присъстват тук. Това, което дават тези паневритмични упражнения, никое друго упражнение не може да даде, но те трябва да се правят хубаво, по всички правила.

Бяхме се струпали около пианото и след дълги упражнения, през почивката, се състоя разговор върху музиката, който записах:

Днес музиката е още в предговора си, много пъти е започвала и спирала. Този дух на огрубяване сега влияе. Не виждате ли какво израждане има с джазбенда?

Една сестра каза: „Едно седемгодишно дете дало концерт в Америка и това създало голям шум“.

Ще го похабят; даровитите деца не бива да излизат преждевременно навън, става пресилване.

В епохата на предците, преди грехопадението, е имало свещена музика само за посветените, а не както сега – за всички. Ще дойде нещо по-хубаво. Днес човешкото тяло не е все още довършено; от Божествено гледище то е направено съвършено, но ние не сме реализирали все още това, което Бог е съградил. Човек, като се упражнява, може да вземе четири октави и повече. Регистърът на гласа трябва да се разшири, обикновените певци трябва да вземат четири октави, а гениалните – пет, шест, седем, осем октави.

Сега висшата музика не може да се нотира, понеже няма знаци, но един ден, когато прибавят още знаци, ще я направят по-достъпна. Когато дойдат четвъртинките ноти, тогава музиката ще бъде по-изразителна. Днес сме в музиката на целите тонове и полутонове и още не са разработени центровете за четвъртинките тонове в човешкото ухо. За новия подем на музиката първата фаза е дадена с класическата музика. Бах няколко пъти се е явявал в историята с разни имена. В Шестата раса ще се даде втората фаза, вторият тласък на музиката. Новата музика ще бъде на Шестата раса; Бялата раса, каквото можа, го създаде, и то ще е почва.

В бъдеще цигуларите ще бъдат едновременно певци и цигулари. Сега очакваме цигулари, които като свирят, цигулката им да говори. Бъдещият цигулар на Шестата раса, като засвири, ще си играе като магьосник, някъде цигулката му ще звучи като китара, някъде – като тромбон, другаде – като певица и пр. Щом малката ципица в човешкото гърло може да пее и да говори, защо да не се направи цигулка, която да пее и да говори. Музиката дава нови възможности за човека; тя е новият език на човека.

Всички вярват, че музиката сега се е развила, но това схващане не е право. Ние сме станали способни да развием музиката, а не че тя сега се е развила. Някога, преди днешната музика, преди хиляди години, посветените са имали оркестрова и хорова музика, която хората тепърва ще чуят. Днес музиката е много напреднала, понеже човечеството минава през най-големи страдания, та да може да ги мине по-леко. Минат ли тези изпитания, ще дойде хубавата музика.

Музикалните гении идват!

Учителя се обърна към един брат музикант и му каза:

След няколко години те ще дойдат във Вас.

После Учителя продължи:

Трябва да се подготвим за тях. Певицата Тричкова бе доведена тук от музикалните гении. Когато пее човек, привличат се музикалните сили и органите се развиват.

Музикалният свят на изток и запад черпи от един и същ източник. Източната музика е съвсем загазила, в нея има много кални работи, които трябва да се очистят. Свирил съм източни парчета и после е трябвало да се чистя цял месец. Има известни тонове в музиката, които рушат и които създават. В музиката има магия, някой път може да се създаде цяла буря. Сега е все още механическа, органическата музика ще дойде по-после, а след нея – психическата.

Без светли мисли, без топли чувства, без добри постъпки и без музика нищо не става в света. Пеенето е външен израз на Любовта. Някой когато пее, всички мъчнотии се стопяват. Хармонията на сферите е мировата музика, чрез която слизат към нас Любовта, Мирът, Радостта. Всичко е музика. Новата музика, която иде, ще събуди във вас Вярата, друго музикално парче ще събуди Любовта, трето музикално парче – Милосърдието. Но музикантът, за да може да предаде новата музика, трябва да има преживяванията на тези качества – Вяра, Любов, Милосърдие. Иначе не ще може да ги предаде чрез музиката.

В обикновената музика няма нещо реално, но при истинската музика можеш да моделираш лицето, устата, носа, ръцете си. Това е наука. Музиката трябва да поправи линиите на твоята ръка, погледа ти и пр. Новата музика ще бъде един подтик за придобиване на външна красота, за развиване на човешкия ум, сърце, душа, за създаване на нов характер.

В бъдеще колко по-добре ще пеят от Шаляпин1! Отсега нататък идват гениите! Пеенето занапред трябва да става с изразни движения; тогава в човека нещо се отваря и той разбира по-добре идеята. В музиката няма скръб! Може да имаме само едно страдание: че не обичаме някого повече, отколкото го обичаме. И това е единственото страдание в музиката, в Любовта. Когато си музикално настроен, идват някои същества да хвърлят смут в теб, за да скъсат връзката ти с музикалния свят, за да внесат дисхармония в теб, да те ограбят. Но музиката ще спаси света!

Сега славяните правят опит да разрешат музикалните проблеми; ако се отворят, ще имат голяма музикална култура. Египтяните и други древни народи скриха свещената музика, тогава широките маси не бяха готови и тя не можеше да се изнесе за тях.

Трябва да изучавате класическата музика, за да правите сравнение по какво се различава в построенията си от окултната музика. Никога не е имало толкова музикални инструменти и толкова певци, както сега. Милиони хора има сега, които свирят и пеят, и това е голям принос – облагородяват се хората. Ако нямаше музика, хората щяха да бъдат като зверове. Нашият век се отличава с пеене. Трябва да се радвате, че сте в един век, в който музиката е по-развита. Модернизмът в музиката, т. е. музиката на импресионизма и експресионизма, не е новата музика, но е търсеща музика. Модернистите имат големи богатства, обаче слаби им са воловете и не могат да ги докарат.

Тук ще опиша летуването при Мусалла от 9 до 17 юли 1929 г. На 9 юли тръгнахме за Мусалла с автобуси. От Боровец продължихме нагоре и същия ден надвечер стигнахме при хижа ”Мусалла“. Бяхме около сто и четиридесет души. Запалихме няколко огньове и до вечерта обзавеждахме стана, което продължи и на другия ден сутринта.

Към 8 ч. сутринта при долните Мусалленски езера почна разговор. Една сестра попита Учителя: „ Това състояние на подем как да се задържа завинаги?”

Бог, като вижда, че ще изгубиш красивото, взема го. Ти ще си поплачеш, а Той бди и после пак ти го дава. Ценните неща никой не може да ги задигне. Ако нашите блага можеха да се губят, то какво щеше да стане? Но Бог, който съхранява твоите ценни качества, туря ги в гардероба и после ти ги дава.

Сега се изисква повдигане на съзнанието и вяра. Бог е, Който воюва. Бог разполага с мощно оръжие. Той воюва заради нас. Божиите пътища са непостижими. Той понякога отстъпва. И няма да се минат пет-шест години и ще видиш, че много добре е станало така, както е станало.

Един брат каза: „Учителю, сънувах, че на зрелостния изпит по математика ми се падна въпрос с номер 82. На сутринта го прегледах и си казах: „Хайде да видим!“. И ми се падна номер 82“.

Когато някой път ви се дават при изпит благоприятни условия, то е изключение, но правилото е, че човек трябва да се труди. Пред Небето един човек могат да го скъсат десет пъти, стига да издържи.

Потеглихме за Мусалла. И когато седнахме на една полянка да отпочинем, Учителя каза:

Вие благодарете на Бога, че ви е дал живот да се качите още веднъж на Мусалла. Сега Мусалла е очистена от мъгли. Мусалла иска да ви каже, че ако имате търпение, ще се изчистите, така както тя се е изчистила. Във всяка екскурзия и светиите, и Ангелите вземат участие. Светиите и Ангелите си правят великолепни екскурзии. Да вземем пример от тях.

Планинските места и полетата се допълват. Човек трябва да се качва на планината и да слиза в полето; тогава има нормален живот. Тук можем да познаем на колко метра сме над морското равнище по психологически начин. На 100 м височина ще имаш особени чувства и идеи, на 200 м – други, на 500 м, на 1000 м – други и т. н.

Камъните на Мусалла дават особен характер на местността. Понеже имат постоянна форма, те придават на човека твърдост, сформиран характер, ясно очертани контури на мислите и идеите. Ето защо е хубаво да се отиде при канарите, да се седне на някой камък и да се размишлява. Това има голямо значение. Мислите, които ще имаме тогава, ще имат ясно очертани контури; общо казано, в камъните живеят известни сили и когато човек отиде при тях, приема от тези характерни сили, приема известни качества в себе си. Защо светиите са се оттегляли да живеят в пустините? Там, по тези каменисти места, те са добивали известни качества. Там те са минавали през разни изпитания, но съвсем не от такъв характер, през каквито минават обикновените хора. Мъчнотиите, през които минават обикновените хора, те лесно ги разрешават и не им обръщат внимание, а имат мъчнотии от съвсем друг характер. Например не е погледнал някого с хубав поглед, а с малко недоволство, или е казал някоя дума не съвсем правилно, и след това изпада във вътрешна борба.

В планините има известни места с електричество, а други – с магнетизъм. Електричните места дават на човека ценни неща, но същевременно и известна грубост, а магнетизмът дава нежност, мекота, но може да даде и леност.

Една сестра каза: „През цялата нощ над езерата имаше оркестър, който продължи до сутринта, до изгрев слънце“.

Тази музика, разбира се, ползва всички, които са тук. Макар и хората да спят, те приемат тази музика в душата си, тя остава и работи в тях.

Скоро стигнахме на връх Мусалла. Беше 10 юли, сряда, температурата – 16 градуса над нулата. Учителя държа лекция на тема: „Господар и слуга“, отпечатана в тома „Определени движения“. След това Учителя каза:

Нека всеки се помоли в тайно, както намери за добре.

В 1 ч. следобед температурата на Мусалла беше 23 градуса. Учителя каза:

На Мусалла има специфични места, които никой не е видял.

На връщане се спряхме за известно време при Окото и надвечер бяхме на нашия стан. На 11 юли направихме екскурзии по свободен избор. Едни посетиха вътрешното езеро от долните две Мусалленски езера, други изкачиха Незнайния връх А-В, трети отидоха към Чадър-тепе, а други – до Сфинкса и оттам по едно било, което съединява местността при Сфинкса с Мусалла, стигнаха до върха. Това било се нарича Триона и доста трудно е преминаването през него, защото от двете му страни се спущат големи стръмнини.

На 12 юли станахме рано и посрещнахме слънчевия изгрев от Мусалла. След молитвите при изгрев слънце Учителя даде следната формула:

“В пълнотата на Божията Любов и в пълнотата на Божия Дух има Живот“.

След това Учителя държа беседа в 7.30 ч. на тема: „Специфична светлина и топлина“, отпечатана в тома „Отворени форми“. На края на беседата Учителя даде една задача: през този ден всеки от нас да полее десет пъти един камък с вода, взета от някое езеро.

Към обед се върнахме при нашия стан край долните Мусалленски езера. В 5 ч. следобед се събрахме около Учителя и Той каза:

През деня някои поляха камък близо до езерата, а един брат реши десет пъти да взема вода от Окото и да отива да полее избран камък на връх Мусалла. Когато вие имате една хубава, благородна идея, а пък я изоставите, като си кажете: „Хайде да я оставим и да си поживеем“, тогава вие сте на мястото на Юда, който предаде Христа.

Камъните, които поливате днес, долу, във физическия свят, не знаят това, но горе знаят. Растенията и животните са деца на Ангелите и Архангелите, а камъните и изобщо минералите са деца на още по-горни членове на Ангелската йерархия.

Външният свят е, който стимулира човека. Ако няма предмети вън в света, няма кой да стимулира човека, няма как той да прояви дейност. Най-малкото нещо, което става с теб, е стимул. Та велик е животът в Природата – всяка година все нови неща има. Когато говориш на Природата на обикновен език, тя не отговаря, но когато ѝ говориш на нейния език, тя отговаря. Природата не търпи съмнения, колебания и отрицания, тези неща са несъвместими с нейния живот. Като влезеш в Природата, най-първо ще вярваш, нито сянка от съмнение да няма. Каквото тя ти каже, вярвай. Като влезем в общение с Природата, ние влизаме в един свят на всички възможности.

Събрали се веднъж най-учените хора – светски и религиозни. Дошъл и един ученик от отделенията на Божествената школа. Всеки разправил всичкото си знание, а този ученик бил на последно място. Дошъл и неговият ред. Той казал една дума и израсло дърво с плодове и всички яли. После запалил огън, на който всички се греели, и потекли извори, от които всички пили. Та човек трябва да дойде до онази велика наука. Ще бъде, ще бъде! Има много работи да се учат.

По повод на упражнението с камъка Учителя каза:

Има две крайности: не избирай най-мъчнодостъпния камък, нито най-леснодостъпния, но избери нещо средно и да ти е приятно.

Когато ходиш по планината, опитвай камъните, за да не се събори някой, който се клати. Стъпвай само на камъни, които са неподвижни. Не трябва да горим тук сурови клекове, а само сухи. Ако горим зелени клекове, винаги ще плащаме.

В еднообразието човек погрознява, а в хармоничното разнообразие се разхубавява. Всяко нещо у нас трябва да бъде осмислено, да бъде красиво, а не да се боим и потискаме. Би трябвало човек, като остарява, да се разхубавява. И духовният човек, колкото повече време минава, трябва да се разхубавява.

Тази екскурзия е предвидена. Когато се върнем, ще можете да работите с нови сили. В духовния живот резултатите ще дойдат, но малко по-късно.

Никога не се стремете да направите човека съвършено доволен; ще дадете на всички, но умерено. Ние не сме напълно доволни на Земята, понеже сме пътници.

Издръжливост, издръжливост трябва. Който издържи, побеждава.

На 13 и 14 юли пак прекарахме времето по свой избор.

На 15 юли се качихме на Мусалла на изгрев слънце. Към 10 ч. започна разговор. Стана въпрос за спазване на хигиенични правила при екскурзиите. Учителя каза:

На екскурзия хубаво е човек да има термос. Във време на екскурзия човек да не се обленява, да си измива вечер краката с топла вода и да си сменя чорапите; тогава става реакция. Когато някой прави фрикции със студена вода, не е хубаво, това след време ще даде обратна реакция, вреда.

Някой пита защо сме дошли на Мусалла. Който е дошъл на Мусалла, продължава му се животът с още една година. А една година колко много струва. Вие все сте приели нещо тук, колкото и да са примитивни вашите апарати.

Температурата е 10 градуса. Барометърът върви към повдигане. Птичките вчера надвечер пееха, а това показва подобрение на времето. Като дойдеш тук, цяла година ще обработваш впечатленията. На Петровден връх Мусалла приема специфична енергия от Слънцето. Хората в света казват: „Не ви трябва да ходите по планините“. Само мъдрите хора ходят на такива високи и чисти места. Сега температурата е вече 11 градуса.

Любовта не е в думите. Когато излиза Любовта от теб, без да говориш, тя тече като вода. Човек да не подпушва изворите на Живота.

На 16 юли посрещнахме слънчевия изгрев от Мусалла. След молитвите се прочете глава 10-а от Евангелието на Матея. Изпълнихме Гимнастическите упражнения. Към 9.30 ч. започна разговор. Учителя каза:

На англичаните, след като стоят десетина години в индуската школа, им казват свещени истини, които трябва да пазят в тайна. Индусите се чудят по кой начин това, което те са добили по инволюционен начин, европейците го долавят по еволюционен начин. Например радиото. Много адепти, махатми от Индия са се пренесли, родили са се в Европа и работят тук. Едно време адептите ходеха с чалми, а сега, преродени като професори в Европа, ходят с цилиндри. Адептът си знае кой е, но не казва.

Учителя погледна морето от върхове, които са оттатък долината на река Бели Искър, в местността, наречена Скакавците, и каза:

Там няма хора, но живеят Разумни същества, които са с ореол. Отсрещният масив е бил 7 000 метра и после се е снишил. Софийското поле, Пернишкото поле са били езера и после са започнали да се издигат.

Скакавците е Островът на блажените. Който иска да изпита блаженство, трябва да иде там. Планинските области са места, където са складирани енергии.

Жълтата и Бялата раса се отклониха от правия път. Черните развиха чрезмерно черния дроб, те увеличиха низшите чувства. И затова, когато са господствали, устните им станаха дебели, тогава те са били и по-високи на ръст. Четвъртата раса дойде да уравновеси чувствата на черните, но стигна до черната магия. А Бялата раса употребява силата за разрушение, употребява взривните вещества. Шестата раса ще дойде да урегулира, да смекчи човешкия характер чрез Любовта. В Бялата раса се забелязват някои процеси на израждане. Например виждаме, че предната част на челюстта излиза напред, което е приближаване към животинското. Бялата раса е проявила изобретателност, но тя не е най-висшата способност. Центърът на изобретателността е отстрани на главата, а разумността, интелигентността е горе на главата. Главата трябва да се повдигне горе с няколко сантиметра. Това не може да стане механически. От окултно гледище въпросът стои така: има дванадесет извора, от които човек трябва да вземе своите енергии, засега само пет функционират, а другите са прекъснати и затова трябва да се възстанови разумното съобщение с тях. Всеки извор е свързан с известна интелигентност. Славяните идват, за да възстановят връзката, като се обърнат засега към един от тези извори на духовното, мистично течение. Или казано по друг начин, човек трябва да стане набожен. Славяните трябва да възстановят истинската набожност. Индуските методи са все методи за скачване с тези извори. Един адепт се стреми да се скачи с тези извори и колко работа извършва, докато достигне скачването. Един извор поддържа физическото тяло, друг – ума, трети – чувствата. Четвъртият и петият поддържат други човешки способности. Сега новите извори, с които трябва да се направи скачване, са Любовта, Мъдростта, Истината. Любовта трябва да протече като някое море, като океан.

Към обед потеглихме към нашия стан. А в 7 ч. вечерта се събрахме около Учителя:

Всяка физическа депресия дава отражение и върху душевното състояние на човека.

Учителя каза да се прочетат от томчето „Сила и живот“, четвърта серия, следните страници: 197, 88, 7, 3, 16, 31, 186.

Бог е Огън пояждащ за онзи, който не разбира, а за онзи, който разбира, Бог е Огън, който твори и създава. Когато се чете Словото и като се вникне в съдържанието, тогава има добър резултат.

Тези гимнастически упражнения, като се правят на Мусалла, имат резултат, различен, отколкото на друго място. Заслужава да отидеш на Мусалла, за да правиш тези упражнения и да се върнеш.

На 17 юли, 7 ч. сутринта, двама братя и една сестра се срещнаха с Учителя при долните езера. В разговора Учителя каза:

Когато влезем във връзка с Ангелите, това не е, за да ни кажат какво трябва да правим, а за да вземем пример от техния живот, да видим как те работят, за да работим и ние като тях. Ние не трябва да се стремим да влезем изрично във връзка с Ангелската йерархия, но главно предимно във връзка с Бога. И когато влезем във връзка с Него, тогава ще влезем във връзка с всички други Същества и с Йерархията, защото Бог е Един, Той е Цялото и съдържа всичко в Себе си. Когато почнем да служим на Бога, тогава ще влезем във връзка с всички Същества, които служат на Бога, защото ще бъдем в хармония с тяхната дейност.

Как се служи на Бога? – Като се работи между хората. Когато човек работи върху себе си, това е приготовление за служене на Бога и затова може да се приеме като Божествена работа. А после той ще работи между хората. След като се научи човек да работи между хората, ще му се даде друга работа от по-висш характер. Човек да не казва: „Ще служа на Бога“, но да го направи в момента, всеки ден.

Има Учение, приемано отвън, а когато човек се свърже с Духа, тогава Той отвътре заработва. Това е вътрешният опит. Външното учение на Природата, хиромантията, френологията и пр., това е четене на свещ. А свързването с Духа е четене при изобилна светлина. Казано е в Писанието: „Ще излея Духа Си“. Вътрешният извор трябва да се отвори. Сега идва отварянето на извора на Причинното тяло, т. е. разумността. Всеки един от дванадесетте извора отговаря на едно от телата. Работете свободно, без принуждение, в Духа на свободата. Връзката с Бога не е нещо, което, веднъж направено, си остава осигурено. Не. Връзката с Бога постоянно трябва да се подновява, всеки ден, непрекъснато. Ако аз говоря с някой човек днес, то сега имам връзка с него, но ако той си отиде, утре нямам връзка. Същото е и с Бога.

Методи за изливане на Духа, за свързване с Божественото, са били практикувани от всички мистици-пророци. Учителят дава методите и законите, а ученикът трябва да ги приложи. Първото е работа на Учителя, а второто – на ученика. Ще работите в духа на досегашния начин на работа. Ще изучавате беседите и лекциите, там са методите и законите. Ще изучавате и Библията. Когато му дойде времето, когато ученикът е приготвен, тогава Учителя ще го научи на по-дълбоко познание. За това си има определен час. Това не става случайно. Това става само когато ученикът дойде на една определена степен на развитие.

Двама братя и една сестра искаха да останат още няколко дни на Рила след слизането на Братството в София. Учителя им каза:

Можете да отивате при Окото и там да прекарвате през деня, но не за спане. Също така и Олтаря е хубаво място за престояване.

Същия ден, 17 юли, потеглихме за Боровец и оттам – за София.

На 10 октомври 1940 г. стигнахме на Ел-Шадай в 8 ч. сутринта. Небето беше ясно и синьо. Разговорът се подхвана в 11 ч. Една сестра попита: „Човек какво трябва да яде, за да изгони страха?”

Човек, като яде вегетарианска храна, става по-смел. Центърът на съвестта е над центъра на страха. Човек като развие съвестта, тя взема излишната енергия на страха и я превръща в Справедливост.

Едно същество, което има разположение да постъпи с теб така, както със себе си, има Любов. Има и една друга страна на Любовта: каквото и да му дадеш, той го оценява; можеш да му дадеш и една боровинка, но той я цени. На едно същество, което обичаш, ще му дадеш най-хубавия плод от кошницата.

Тази светлина, която идва отгоре, е Божията Любов! Божията Любов през целия ден те огражда и ти дава всичко, каквото искаш. Ние търсим повече и не е лошо да търсим повече. Но аз имам половин хляб; отрязвам и давам някому по-голямата част, защото имам още един хляб. Но не мога да му дам целия хляб, понеже отзад иде още един.

На двама души, които се обичат, орбитите им се приближават, пресичат се и после се отдалечават. При отдалечаването те вече не се обичат, но някога пак ще се обичат, понеже ще се срещнат в своите орбити.

Земята изминава в минута близо 1 800 км. От друга страна, Слънцето се движи заедно с цялата Слънчева система. В пространството Земята обхожда все нови и нови места. Това пространство, към което се приближаваме, се уголемява, и това, от което се отдалечаваме, се смалява. Ние сме в предградието на Млечния път. А някой пита какво ще прави. – Ще учиш. Сега хората още разглеждат парахода, с който пътуват, а един ден, когато го изучат, ще ги интересува местността, през която минават.

На Слънцето живеят Ангели, те изпращат Светлина и плодове. Цялото Растително царство е под тяхно ведомство.

Една сестра попита: „Какво значи втора смърт, за която се говори в Писанието?“.

Втора смърт означава второ ограничение.

На 6 май 1926 г. нашата полянка на Витоша отново ни прие. След гимнастическите упражнения седнахме около Учителя и започна разговор.

Ще ви дам едно упражнение: с лице се обръщате към изгряващото Слънце и го поглеждате, след това се обръщате с гръб към Слънцето и си затваряте очите. Веднага забелязвате, че се образува една точка, която почва да се движи нагоре и да се смалява, докато се изгубва в посока нагоре. После пред вас ще видите една звезда, която мени своите цветове, които преминават един в друг. Тази звезда ще се превърне в един Ангел, който ви поглежда и се отдалечава така, като че ли облаци го закриват. И той ще изчезне от погледа ви.

Преживяването на Вярата създава особен цвят в човешката аура. Също така и преживяването на Любовта, Надеждата, Правдата и Радостта. Силни думи са тези, които при изговарянето им дават този цвят, който има и съответното преживяване. Например изговарянето на думата „вяра“ не дава същия цвят, както самото преживяване на Вярата.

След това Учителя ни поведе към полянката срещу първия заслон, откъдето се вижда Рилската верига. Седнахме в кръг около Него. Заслушахме се в течението на една вада. Учителя каза:

Тази местност е местност за култура. Тук има много магнетична сила. И тази енергия трябва да се използва.

Ние, хората, живеем като затворници. Всеки страда, всеки е чужд за другите и целият живот е изплетен от тъги и скърби, смехът е само на повърхността и когато я разбуташ, ще видиш разочарование. Но благодарение на Невидимия свят утихват бурите. Праведникът, щом се затъжи, ще литне да иде на Слънцето. Деня ще прекара на Земята, а вечер ще иде на Слънцето. Праведниците имат такива съобщения: литват, отиват нейде високо и когато се върнат, имат съзнание за преживяното.

Учителя обтегна ръце и каза:

Има закон: обтягането на ръцете всякога поставя човека във връзка с теченията в Природата, а при свити ръце няма такъв контакт. Тези сили на днешния майски ден са извънредни. Такива моменти, когато праната приижда, може би е възможно да имаме само един път на годината.

Когато правите тези упражнения, които ви дадох миналия път на Витоша, трябва да сте в приятно настроение и да си представяте, че животът ви е напълно уреден.

Ще кажа няколко допълнителни обяснения към Упражнението за обнова: по време на това упражнение дишайте дълбоко. След всяко броене до 72 ще се изправите от кръста нагоре и, седнали на тревата, ще си допрете ръцете до пръстите на краката.

След това направихме упражнението Индуско сядане, за което Учителя говори миналия път на Витоша. Заели позата индуско сядане, под умелото ръководене на Учителя направихме следното:

Позиция – индуско сядане.

Първо. Лявата ръка положете върху лявото коляно, а дясната – върху дясната страна на слепите очи. През това време вдишвайте дълбоко и при задържането на въздуха ще мислите върху нещо възвишено, а когато издишвате, освобождавайте мисълта си. След това поставете лявата ръка върху лявата част на слепите очи, а дясната – върху коляното.

Второ. Поставете двете ръце върху колената и мислете върху най-хубавото. Така ще се урегулират всичките ви енергии.

Трето. За почивка поставете двете ръце пред себе си върху земята.

Четвърто. Направете леко тупане върху гърдите с двете ръце. Това е един силен контакт за регулиране на белите дробове и на техните енергии. Упражнението се отразява много добре, дава едно освежително състояние на човека. Това леко тупане едновременно с лявата и с дясната ръка дава електричество и магнетизъм. Когато някой е неразположен, може да направи упражнението, за да настъпи промяна.

Чрез тези упражнения всички подпушени енергии се канализират и човек се подмладява. Когато правим всяка седмица тук по едно упражнение, ще има голям резултат. Но това не са упражнения, които се правят често. Правят се с почивки. Те влияят за духовното и физическото подобрение.

След това изпяхме „Аум“ със следните движения:

Ръцете се движат отдолу нагоре и през това време се изпява веднъж „Аум“. После ръцете се връщат в първоначалното положение долу, като се спущат отстрани на тялото, и през това време се изпява за втори път „Аум“. При третото движение ръцете се издигат пак нагоре и се изпява за трети път „Аум“. При четвъртото движение ръцете се свалят постепенно отстрани до първоначалното положение, като се изпява „Ом-Ом-Аумен“.

На 11 юли 1924 г. потеглихме от София и още същия ден, надвечер, бяхме при хижа „Мусалла“. Групата беше голяма, наброявахме сто и петдесет души и едни от нас пренощуваха в хижата, други – в палатки, а някои – под навеси. На следния ден прекарахме при долните Мусалленски езера, но преди мръкване започнахме възлизане към върха и се установихме при средното, най-голямото от Мусалленските езера, където да прекараме нощта. Оттам се наблюдаваше чудна картина. Мусалла, заел своето място в мълчаливата високопланинска верига от върхове, ни очакваше. Слънцето вече се наклоняваше в своя залез и някои от скалите бяха потънали в дълбока сянка, а други, ярко позлатени от слънчевите лъчи, се устремяваха напред. Но тези контрасти на сенки и светлини бяха забулени от гъстата мъгла, която пропълзя по склоновете и скоро ни обгърна. Мръкна се, запалихме десетина огньове и се събрахме около тях. Започна да ръми ситен дъжд, който скоро престана, а мъглата ставаше все по-гъста. Намирахме се в едно вълшебно царство – царството на Чистотата. Ние бяхме в досег с мощните енергии, които работеха тук, и се вслушвахме в нощната симфония на планината.

Към 1 ч. след полунощ брат Епитропов отиде при палатката на Учителя и му каза, че всички желаем да посрещнем Изгрева на Слънцето от върха. Учителя каза:

Нека да опитат вярата си. Да направят обща молитва.

Направихме обща молитва. Към 3 часа след полунощ потеглихме нагоре, наредени по двама по тясната пътека. Разпределихме лампичките на равни интервали, за да помагат по цялата линия, внимавахме да не би някой от нас да се отклони или да се подхлъзне в гъстата мъгла. И затова се поспирахме с цел да се скачат отделните части на веригата от хора. Тук-там минавахме по скали, под които бучаха невидими води и се спущаха надолу от върховете. Скоро стигнахме до една точка, откъдето можехме да обхванем с поглед устремената верига от хора. Наоколо – скали и бездни, а по стръмната пътека към върха се извива линия от живи светещи точки. Съмваше се. Виждаха се вече по-ясно очертанията на този пробуждащ се мир. Край пътеката вече ясно различавахме едни бели цветя с красиви листа, т. нар. каменоломни, които ние преименувахме „цветята на ангелите“. Те заслужаваха името си поради белоснежния си цвят и поради чистотата на местата, които обитават. Бяхме на няколкостотин метра под пирамидата на връх Мусалла, когато настанаха бързи промени: хоризонтът се избистряше, а склоновете захвърлиха своите була в долините. Когато се качихме на Мусалла, на изток небето вече менеше своите краски. В мълчание изчакахме да изплува слънчевият диск. Посрещането на изгрева на тази височина и в тази среда е нещо епохално в човешкия живот. Впечатлението е незабравимо: молитвените песни и мусалленският вятър сред откровението на първите лъчи.

Когато Слънцето се издигна доста високо, времето значително се стопли, а вятърът утихна. Учителя държа беседа. След беседата изпълнихме гимнастическите упражнения и съзерцавахме околността. Най-горното Мусалленско езеро, наречено Окото, бе под нас. По северните усойни места все още се виждаха останки от снега. Всичко говори, че езерото е било циркус на ледник преди хилядолетия. Учителя каза:

Окото е едно от най-мистичните езера.

Любовта създаде света. Тя създаде цялата Вселена. Първият подтик на човека трябва да бъде да възприеме Любовта. Любовта засяга всички области на материалния и духовен живот. Всички ония, които живеят в Любовта, са Божественото общество. Само чрез закона на Любовта могат да се вършат нещата правилно. Всеки подтик да правиш добро, всеки подтик на Любовта иде от Безграничния. Равенство има само в Любовта, а за да бъдат хората равни, трябва да се обичат. Човек, който обича, не може да прави престъпление.

Едничката реалност е Любовта. Няма реалности извън нея. Любовта е здравословно състояние на душата! Човек, който живее в Реалността, никога не отпада духом. Това, което дава възможност на човешката душа да се развива, да расте, то е Божественото, то е Любовта. Всички страдате по едничката причина, че не употребявате закона на Любовта. Единственото благо, което хората търсят, е Любовта. Няма какво да търсим Любовта, ние живеем вътре в нея. Ще отворите съзнанието си, за да влезе тя във вас. Човек трябва да обича, за да живее. Тази Любов иде сега на Земята. Любовта е сила на Безграничния и тя е силата на човешкото безсмъртие. Когато получите онова ново разбиране на Безграничния, този ред ще се стопи. Тогава ще почувствате, че всички хора са ви близки. Това е новото верую, което ще обедини цялото човечество в едно цяло.

След известен престой на върха започнахме да се спущаме отвъд Мусалла към Маричините езера и посетихме местността, наречена „Олтаря“. Бавно се спуснахме по склона и прекосихме все още тясната река. Край нея нежно се люлеха от най-малкия ветрец красивите морави камбанки, малко приведени и заслушани в бълбукането на водата. Установихме се при първото от двете Маричини езера и решихме да прекараме пет-шест часа сред величествените стени на циркуса. Това място наподобява на храм, на светилище и ненапразно е наречено „Олтаря“. Тук тишината е пълна, само понякога се обажда гласът на някоя от редките птички, населяващи ниските клекове. Прекарахме красиви часове сред тази величествена архитектура и надвечер поехме надолу по Маричината долина, по течението на река Марица. Тази долина е наречена Царство на безмълвието.

На мръкване се спряхме близо до двореца Сара-гьол. Установихме се на лагер. Запалихме големи огньове, които дежурни братя поддържаха през цялата нощ. Бяхме заобиколени отвсякъде от стройни ели.

На другия ден сутринта продължихме пътя. Минахме край двореца Ситняково, стигнахме в Боровец и оттам потеглихме за София.

1 Фьодор Иванович Шаляпин (1873–1938) – Руски оперен певец, световноизвестен бас, изпълнил блестящо най-известните оперни арии за бас, гастролирал успешно по всички музикални сцени. Неговите изпълнения остават класически пример в оперното изкуство.

2 Чиампи – Известен италиански цигулар.

3 Йохан Себастиан Бах (1685–1750) – Немски композитор и органист, представител на епохата на Барока. Автор на опери, на оркестрова и камерна музика, а също и на музика за орган.

4 Лудвиг ван Бетовен (1770–1827) – Немски композитор и пианист, представител на Виенската класическа школа, творил в преходния период между Класицизма и Романтизма. Автор на симфонии, сонати и на концерти за оркестър и различни музикални инструменти.

5 Волфганг Амадеус Моцарт (1756–1791) – Гениален австрийски композитор, представител на Виенската класическа школа. Автор на произведения, които се смятат за връх в симфоничната, концертната, камерната, оперната и хоровата музика. Виртуозен цигулар, органист и диригент.

6 Николо Паганини (1782–1840) – Италиански цигулар виртуоз и композитор, признат за гений в музикалното изкуство заради съвършената техника и чистота, заради оригиналните решения, с които изпълнява най-трудните пиеси за цигулка.

7 Бронислав Хуберман (1882–1947) – Цигулар виртуоз, полски евреин, основал Палестинския оркестър, който по-късно се превръща в Израелски филхармоничен оркестър. Живял във Виена, но прокуден оттам през Втората световна война.

8 Вацлав Пшихода – Чешки цигулар виртуоз, живял през Втората световна война в Италия, гастролирал по времето на цялата война в различни европейски страни.

9 Златко Балокович – Цигулар от хърватски произход.

10 Тодор Мазаров (1907–1975) – Български оперен певец, тенор, представител на стила Белканто. Пее на сцените на Софийската опера и на Виенската опера.

11 Енрико Карузо (1873–1921) – Италиански оперен певец, един от най-големите тенори в историята на операта. Гастролирал в цяла Европа, но е главен изпълнител на Ла скала и на Метрополитен опера.

12 „Таис“ – Опера от Жул Масне (1842–1912) – Френски композитор, председател на Академията на изящните изкуства, един от създателите на френската лирическа опера.

13 Лев Николаевич Толстой (1828–1910) – Знаменит руски писател и мислител, родоначалник на движението толстоизъм, в основата на което е залегнала идеята за несъпротивление на злото. Автор е на романите „Война и мир“, „Ана Каренина“, „Възкресение“ и др.

14 Уилям Шекспир (1564–1616) – Знаменит английски драматург и поет от епохата на Ренесанса. Автор на ненадминати по художествено майсторство трагедии, комедии и сонети като „Хамлет“, „Ромео и Жулиета“, „Макбет“ и др.

15 Джон Милтън (1608–1674) – Английски поет, известен с епическата си поема „Изгубеният рай“. Противник на абсолютната монархия, носител на републикански възгледи и привърженик на либерализма.

16 Омир (8–7 в пр. Хр.) – Легендарен древногръцки епически поет и рапсод, на когото се приписва авторството на поемите „Илиада“ и „Одисея“, на сборници с химни и други творби за Троянската война.

17 „Илиада“ – Епическа поема от Омир за Троянската война.

18 „Веди“ ( от веда, което на санскритски означава знание) – Свещени текстове, смятани за основни писмени паметници, разкриващи философията на индуизма. Смята се, че са създадени между 1800–1200 год. пр. Хр.

19 Макс Мюлер (1823-1900) – немски митолог, един от ранните изследователи на Ведите.

Стана въпрос за възпитанието на детето и Учителя каза:

Има общи и местни условия за самовъзпитание и възпитание и трябва да познаваме общите условия и да се съобразяваме с местните.

Хубаво е децата да се научат на вегетарианско хранене. То действа здравословно, а освен това дава условия за духовно и морално повдигане. За тази цел може да се проучи как действа месната и растителната храна, какви са разликите между тревопасните и месоядните животни и др.

Може да се създаде една възпитателна система на френологична основа. Когато правих своите изследвания, влязох в класа на един учител, който се оплакваше, че се намира в съвсем лоша среда, а пък аз видях в децата таланти и музикални заложби. Дадох му някои правила и му казах: „Наблюдавайте ги, поне да нямате скука в живота си“. Аз изучавах децата му: те бяха много досетливи, виждаха, че има нещо ново, и усещаха, че ги повдигам. При френологичните изследвания, когато някому кажа добрите страни, той пита и за лошите страни, но ако му ги кажа, той ще забрави добрите, затова по-добре е да не ги научава.

Въпрос: „Какво е значението на музиката във възпитанието?”

Ако в съвременното училище учителите внесат музиката, то много препятствия ще се отстранят. В училище трябва да се внесат музиката и новите гимнастически упражнения. Има нещо, което липсва в програмата, понеже е станала много механична. Няма нужда учителят да се оплаква от немирството на учениците, няма нужда да им казва: „Мълчете!“, но да вземе цигулката и да им засвири нещо. Те веднага ще млъкнат и той ще може да им говори, а те ще слушат това, което им говори. Употребете Божествената музика като възпитателен метод и в трите свята.

Ние има какво да дадем сега – окултните упражнения, т. е. нашите песни; с тях правете опити. Братските песни имат строго определени думи, които нямат две или повече значения.

Когато учителят влезе в клас, най-напред учениците трябва да изпеят една песен и после да почнат работата си. Учителите трябва да бъдат музикални. Не бий непослушния ученик, а го потупай по гърба, въздържай се. Идва ти едно несъзнателно желание да му удариш плесница; да, ще го пляскаш до известно време, но когато порасне? Изобщо, децата искат да ги обичат. Когато учителят ги обича, те са готови да направят всичко заради него. Учителите се изтощават по единствената причина, че считат едни ученици за глупави, а други – за умни, а пък те трябва да считат всички свои ученици за надарени, да гледат благосклонно към тях и да ги обичат. Това е доста трудно.

Въпрос: „Какво да правя, като учениците ми никак не са мирни в клас и това ми причинява големи неприятности и изтощаване?“.

Старайте се да храните добри чувства към учениците си и се отнасяйте разумно с тях. Вкъщи се молете и когато отидете в училище, пак се молете, но тайно. Обичайте учениците си, прониквайте в техните нужди и предизвиквайте любовта им. Щом влезете в класната стая, съсредоточете се и кажете в себе си: „Бог е Любов, Бог е Мъдрост, Бог е Истина!“ и същевременно помислете върху тях. Когато някой ученик не мирува, погледнете го мълчаливо, не бързайте да го мъмрите.

Във възпитанието трябва да се приложат Любовта, Мъдростта и Истината. Любовта е храна. Всички търсят новото. Новото е в Любовта и най-малкият подтик иде от нея. Тя дава свобода и носи изобилие. И от Любовта ще се дойде по естествен начин до Мъдростта и Истината. Учителят трябва да работи в училището само с Любов и да върши доброто във всекидневната си работа, защото се знае, че направеното зло се връща върху източника си, но и доброто се връща оттам, откъдето е излязло. Когато учителят влезе в клас, той трябва да се стреми да разбере душата на всеки един ученик и да стимулира и да насърчава всяка дарба, за да я подтикне към развитие. Учителят трябва да опознае всички ученици и да разбере коя е тяхната положителна черта.

Говорим за Доброто, но не можем да го конкретизираме. Трябва да имаме образ на Доброто. И преди всичко в училище учителят трябва да бъде образ на Любовта и Доброто. Ще води децата по планините, при изворите, при реките – Природата е предметно учение. Нека учителят да си служи не с отвлечено учение, а с реално и конкретно. Например двама ученици се карат, но той да им даде орехи и да им каже: „Вие нямате работа. Чукайте орехите и ги яжте“. Ще им даде ябълки и ще им каже: „Вие нямате работа и затова се биете”; после ще ги пита дали са ги харесали.

Учителите ще развият у децата религиозното чувство и вярата, като ги подтикват да се помолят за нещо, към което се стремят и което силно желаят. А то когато се реализира, те ще осъзнаят, че е плод на тяхната вяра. Децата знаят за Бога повече, отколкото големите. На тях най-първо трябва да се даде образ на Бога от физическото поле – физическото изявление на Бога. Четири години ми трябват, за да приложа това в днешното училище.

Въпрос: „Как да се приучат децата на молитва?”

След като детето е направило някое добро, вечер да благодари, че е могло да го стори; така ще се свърже с Бога, с Доброто. Идеята за Бога детето носи в себе си. Децата могат да се възпитават, докато спят. Денем душата им е затворена, но когато заспят, душата им се отваря и тогава те слушат това, което им говориш.

Как ще възпитате грубото, неразбрано и недоразвито дете на добри и правилни отношения? Каквото днес го научите, утре то ще го забрави. Такова възпитание е дресировка, нищо повече. При възпитанието на детето нещата трябва да пуснат дълбоки корени в съзнанието му. Майката трябва да научи детето си да обича Бога. Щом детето обича Бога, ще се самовъзпитава. Духовният си живот детето трябва да започне с помощ към по-слабите. Така у него ще се яви готовност на самопожертвователност. Това трябва да стане като религиозно възпитание и когато детето срещне по пътя си бедно или болно дете, то няма да ги отмине, но ще помогне. У него ще се събуди религиозното чувство.

Това, което обичаме, не се забравя, а това, което не обичаме, лесно се забравя. Всеки помни онова, към което има любов. Например някой обича езиците и помни думите на чуждия език. Всички неща, които искаш да придобиеш, трябва да ги обичаш. Това, което обичаш, ще го придобиеш, но едновременно и ще работиш; не можеш да обичаш и да не работиш.

Когато отида при някое дете, аз участвам в игрите му и внимавам какво ми обяснява. Сега при възпитанието преждевременно правим децата на старци. А те трябва да преживеят детинството си; оставете ги, нека си поиграят и да се радват на тези крилати дни. После, човек когато стане на десет години, трябва да преживее юношеството, и по-нататък – според възрастта.

Учителят, когато влезе при децата, трябва да участва в живота им и тогава те си отварят сърцата и той може да работи върху тях и да ги учи. Един учител се намира в трудно положение, когато работата му е монотонна. Щом изкара с децата четирите отделения, той пак започва от първото и от това повторение му става тягостно. А пък то има много начини, за да се внесе разнообразие в работата на един учител. Например, след като изкара четири години с децата, после да работи няколко години над възрастни, които са неграмотни. Трябва да се внесе разнообразие.

В бъдеще цялата възпитателна система ще бъде построена върху това какво е било твоето минало. А сега безразборно те поставят на един друг път, не така специфичен за теб. Човек по отношение на Горните същества е като дете.

Един учител отсича: „Седни си, ти нищо не знаеш!“ и ученикът до обяд не може да дойде на себе си, не може да реши ни една задача. Какво трябва да направи учителят по математика в този случай? Нека да улесни ученика, като реши три четвърти от задачата и после да го насърчи.

Въпрос: „Имам ли право да пиша двойки на учениците?”

Вие можете да му пишете двойка, но не за да не минава в по-горен клас, а за да се учи повече, и му създайте условия да се поправи, да държи изпит и да премине в по-горен клас.

В часовете по химия, физика, география, биология и математика трябва да се дават нови научни факти, които да говорят за духовните основи на Битието и да водят към духовен мироглед. Чрез тези науки да се дойде до духовната страна на Природата, до целесъобразността и съобразителността ѝ. Да се види, че в Природата съществува велика разумност.

Учителят да не подтиква учениците си да блеснат външно, но да насочи вниманието им навътре. Да оцени техните заложби и дарби и те сами да се убедят, че чрез развитието на това богатство ще имат плодотворен живот. Учителят е за това – да насочи учениците си към едно правилно разбиране на Живота.

Учителят да наблюдава по какво се отличават даровитите деца от обикновените, каква е стойката им, жестът и поривите. Онези, които не са способни за задълбочено учение, от една дадена възраст трябва да усвоят професия, занаят. На някои Природата е дала по-широк кръг на дейност, условия за общо образование, и който е даровит, макар и беден, обществото трябва да му даде възможност да продължи своето образование.

Въпрос: „Едни родители имат дете, физически добре развито, но психически недоразвито – не може да учи, лениво е, упорито е, своенравно е. Как да му се помогне?“ Учителя даде следните упътвания:

Детето да си напича гръбнака на слънце, за да се отпушат каналите и да протече енергията, понеже има дисхармония между симпатичната и мозъчната нервна система. Да прави сутрин гимнастика и дихателни упражнения. Да работи в градината: да копае, да полива, да сее и отглежда цветя и дръвчета.

После Учителя продължи по темата:

Хубаво е да се образува едно училище със светски деца и да се приложат в него новите методи, за да се видят какви са резултатите. Тези идеи са семена, които трябва да се заровят в почвата, и то нито много дълбоко, нито много плитко. Всички философски идеи трябва да имат малко препятствия и ако нямат такива, те са непроявени идеи. Заровени ли са дълбоко, и препятствията са големи – тогава работите не стават. В новото училище ще приложим метода на Природата, който е най-меродавен. Един англичанин е казал: „Законът на Англия е закон на Природата“, което значи, че англичаните искат да се водят по законите на Природата. Ако се отвори училище, в което да се прилагат новите методи на възпитание, то децата ще бъдат привикнати да наблюдават движението и растежа на дърветата, течението на реките, растежа на цветята. Така те ще видят великото и красивото. Могат да ни дадат едно начално училище с четири отделения, една прогимназия и една гимназия; две години са достатъчни, за да се видят резултатите. Без да се вдига шум, ще се приложи новият метод, по който може да се възпитава занапред. И така, след като се направи опитът, ако е добър, може да стане общ. Материалът, който ще се изучава, ще бъде същият, какъвто е в програмата за всички училища, но разликата е, че ще се преподава по нов начин.

Една сестра, учителка в едно радомирско село, разказа своята педагогическа опитност:

“Приложих в училище песните на Учителя, някои упражнения от Паневритмията и упражнението „Гамата“. Инспекторът, като дойде, констатира, че децата са преобразени и трансформирани, и писа в ревизионния лист: „Обичай децата си с велика любов и те ще ти отговарят със същото“.

И е точно така: когато вляза в клас, те реагират само с любов. Успях да събудя у тях интерес и уважение към всичко в Природата. Стимулирах тяхната любов към природни обекти. Ето един пример: едно птиче си строеше гнездо. Децата бяха пред училищната врата, готови да влязат на занятия, но видяха как птичето се опитва да хване една перушинка и все не успява, понеже тя се носи из въздуха. Когато перушинката се приземи, аз се наведох за едно камъче, привързах я към него и го хвърлих на покрива. Камъчето изтрака, но птичето взе перушинката и я занесе в гнездото си. На децата казах, че трябва да обичаме прелетните птички, понеже ни са скъпи гости от далечни страни. И всички започнахме часа с приповдигнато настроение.

Веднъж децата набрали букет теменужки, но докато ми го донесат, той поувехнал. Приех го, сложих го във вазичка и казах: „Теменужки! Това са малки дечица. Вижте как са си навели главичките, понеже са отделени от майка си. Стеблото и земята са техните майки.“ На децата им стана мъчно, че са ги откъснали.

Учителю, кажете ни още някои методи при обучението, чрез които да сближим децата с Природата“.

Когато вземете за изходна точка четири неща – земя, вода, въздух и светлина, ето ви един начин, който ще ви даде нескончаем занимателен материал. Ще изучите Земята в нейните форми, в нейното разнообразие – гори, полета, планини, растения и животни. Запознайте ги и с почвата, с нейните видове и с това в коя почва какво расте. Ще изучите водата в разните годишни времена – като лед, сняг, дъжд, градушка. Ще се спрете на изворите, реките, езерата, водопадите, моретата и океаните. При запознаване с въздуха ще се изучава лекия зефир, южния и северен вятър, бурята и урагана, значението на въздуха при дишането. Също ще изучите въздуха и светлината в разните им прояви. Това ще бъде придружено с екскурзии, описание, с изготвяне на дневници и рисунки от децата. С това ще започнете.

За да се изработят нови програми за възпитание и обучение, е необходимо да се образува една група от братя и сестри. Отначало групата може да бъде съвсем малка, от трима души, после – от девет и така да се разшири. В беседите и лекциите съм дал ред методи как да се преподава в училището. Идеалното не може да дойде изведнъж. Разбира се, че ще има ред преходни степени и състояния в училищата, докато се снеме възвишеното и идеалното.

На 3 май 1926 г. беше вторият ден на Великден и направихме екскурзия до Витоша. Учителя всякога ни извеждаше на Витоша през втория ден на Великден.

Пристигнахме на Ел-Шадай и първо направихме молитва. След това изпълнихме следните гимнастически упражнения: седнахме на тревата в кръг около Учителя с крака, прострени напред.

Първо. Ръцете – изнесени хоризонтално напред. След това те се поставят с върховете на пръстите върху пръстите на краката. После ръцете се движат отстрани на тялото и нагоре до над главата. Следва тяхното връщане към пръстите на краката. Това упражнение се повтаря няколко пъти.

Второ. Ръцете – изнесени хоризонтално напред. След това се поставят върху коленете. После ръцете се движат отстрани на тялото и нагоре до над главата. Следва тяхното връщане към коленете. Това упражнение се повтаря няколко пъти.

Трето. Двете ръце се поставят върху слънчевия възел, съсредоточаване в енергията, а след това ръцете се поставят отзад на кръста, като също е необходимо специално съсредоточаване.

Четвърто. Едната ръка се поставя на слънчевия възел, а другата – на гърлото. След това се разменят ръцете.

Пето. Поставете двете си ръце върху слепите очи.

Шесто. Едната ръка се поставя върху коляното, а другата – върху гърдите на отсрещната страна. След това ръцете се поставят обратно.

Тези упражнения са за развиване на чакрите: при сърцето, гръкляна, слънчевия възел и третото око. Те трябва да се правят точно, без погрешки.

Чакрите трябва да се хранят и да се развиват с известни енергии. По някой път върху тези органи се натрупват отрицателни енергии. Вие всички сте усещали при слепите очи една тежест или че паметта ви е обременена. Тогава направете тези упражнения и вижте дали можете да снемете тази натрупана енергия надолу, понеже тя е по-низша и трябва да слезе към стомаха и оттам да се прати през краката и пръстите навън.

Когато космите станат много дебели, тогава изпращаме повече енергия и задържаме по-малко. Хора с дебели косми са груби. Защо? – Защото са съвсем бедни на енергия. Когато космите са тънки, те спестяват тази енергия. Космите трябва да бъдат и гладки, за да може да се препраща енергията.

Тези упражнения са като молитва за облагородяване на енергиите. В това състояние, в което се намирате, без такива упражнения не бихте могли да се развиете.

Във всички школи се е отдавало важно значение на положението, което се заема при молитва. Индусите практикуват т. нар. индуско сядане: двата крака един под друг. При такова положение на краката ръцете могат да опират земята или да се поставят върху колената, или пък дясната ръка се поставя на главата отстрани, а лявата ръка се полага върху коляното, а после те може да се разменят. При всяко положение имаме и различни резултати. Това е цяла наука. Колената са с положителна сила, свързана с Природата. Когато поставиш ръката от дясната страна на главата, а лявата ръка – върху коляното, образува се цял кръг. Индуското сядане не е кръстосване – краката се поставят не кръстосани, а успоредни: левият крак е в ъгъл под коляното на десния крак, а петата на десния крак е под пищяла на левия и обратно. Това не е турски начин на сядане. Ако ги кръстосаме, ще имаме лоши резултати, а при правилен начин на сядане ще настъпи в нас мир. Когато имаш лоши желания или безпокойства, при такова индуско сядане ще навлезе мир. Когато поставяш ръцете си по един от горните начини, ще се успокоиш и ще можеш да възприемеш това, което ти телеграфират от Невидимия свят. Хубаво е първо да опреш с ръце земята, след това да ги поставиш върху колената, а после ще слушаш. Но няма да се влияеш от похвалите, които могат да ти прошепнат от Невидимия свят.

Какво влияние има колениченето? Като гимнастическо упражнение сядането на колене е добро, но не и за религиозно упражнение. Това е изкривяване на едно учение, защото Земята е положителна, колената – също, и когато дойде положително с положително, те ще се отблъснат. Тези, които се молят на колене, не са прави.

Упражнение за обнова. Това упражнение да се прави в такъв слънчев ден като днешния. Легнете на земята по гръб с двете ръце под главата. Главата е насочена на север; при това дясната ръка е отдолу, а над нея се полага лявата. Дланите и на двете ръце са обърнати към главата, а гърбът на дясната ръка се допира до тревата. При такова упражнение човек се обновява. Ще лежите, докато прочетете от 1 до 72, и след това ще станете. Седемдесет и две, това е мярката. Така човек може да приеме запас от много магнетизъм – толкова много, че може да помага на другите. В града всеки един от вас се тревожи от много неща и губи сили. Вследствие на изтеглянето на такива сили от човека се явява неврастенията. Това упражнение не бива да се прави там, където са стъпвали много хора, тъй като там има много електричество и не е чисто влиянието. Това упражнение може да се направи и в стаята, но на леглото, а не на пода.

Малкото, което запомните, упражнявайте го и то ще ви принесе полза. Упражнявайте се сутрин, на обед или вечер. Тези упражнения ще ги пазите за вас, те съставляват една наука и ако ги погрешите, ще затворите ключа. Най-първо опитайте вие тези неща, а щом забогатеете, тогава давайте на всички. Но преди това чакайте, докато потечете като една чешма. Щом Природата ни направи съпричастни на своите блага, тогава можем да даваме. Това са нейни подаръци, могат да се прилагат.

Ще ви дам едно Упражнение за обливане с цветовете. Получете седемте различни цвята чрез призма. Концентрирайте се над червения цвят, след това мислено си представете, че се обливате с него. Това направете в понеделник три пъти: сутрин, на обед и вечер. След това направете същото във вторник с портокаления цвят и така нататък – до неделя включително.

1. Чума

При чумата за двадесет и четири часа само се развиват милиарди микроби и това, което те отделят, отравя кръвта и човек умира. Първото нещо, което трябва да се направи в такъв случай, е да се изпиват по няколко чаши гореща вода. Тогава ще се спре размножаването на микробите. Ще се пие вряла вода по четири-пет чаши една след друга. В такава среда не могат да виреят бацилите.

2. Холера

Също и при холерата ще се изпиват по четири-пет чаши гореща вода една след друга.

Освен това в една чашка ще се налее малко вода, ще се капнат във водата само няколко капки йодна тинктура и ще се изпие водата.

3. Жълтеница

3.1. Да се ядат лимони с корите – по няколко лимона на ден без захар.

3.2. Избягване на мазнини.

4. Заушка

4.1. Счукани маслини се налагат на мястото. Да стоят цяла нощ.

4.2. Денем да се прави слънчева баня на мястото, като се държи главата на сянка.

5. Шарка

5.1. Да се пази болният на топло. Да живее в топла стая.

5.2. Болният да приеме очистително – рициново масло.

5.3. Болният да пие гореща вода три пъти на ден по три чаши.

5.4. Храна: главно варени картофи с малко сол, а понякога и картофена супа. Никакъв хляб, никакво мляко и пр.

6. Скарлатина

6.1. Пиене на гореща вода по четири-пет чаши наведнъж. Това понижава температурата.

6.2. Болният няма да яде хляб, няма да пие мляко и пр., защото това повишава температурата. Ще яде само варени картофи, защото те понижават температурата.

На 4 юни 1928 г. пристигнахме на Ел-Шадай в 8 ч. При сутринната молитва се прочетоха следните места от Библията:

Глава 9, Евангелие на Йоана, ст. 9-19

Глава 15, Евангелие на Йоана, ст. 10-25

След това се произнесе Псалом 91.

Към 10 ч. започна разговор.

Любовта е голяма сила. Най-първо ще се освободите от механическите процеси и това приложете във вашия личен живот.

Идете при един сарафин и ще видите колко е вещ и наблюдателен: щом му дадете златна монета, той си има начин да я провери – подрънква я и я опитва не веднъж, а дваж. Чак когато я провери, ще каже каква е, а пък вие, щом дойде някой тъмен дух и ви каже нещо, приемате го. Не, ще го опитате като сарафина и ако не е добро, ще кажете: „Фалшиво е“.

Преди да дойдете до Ангелите, най-първо ще намерите един човек, в чиято любов никога не се съмнявате. Ако не намерите такъв човек, до един Ангел никога не можете да се доближите. На Земята в плът ще намерите такъв човек.

Любовта казва: „Аз познавам само тези, които ме възприемат, а които не ме възприемат, не ги познавам“. Когато я запознаеш с празна стомна, Любовта я напълва, но някои стомни имат много широко гърло. Това са все алегории.

Белият цвят е примирение с Бога. Щом се примириш, Чистотата ще дойде. Тя е втората фаза на Живота. Ако човек не се примири с Бога, никаква Чистота не може да придобие.

Великата Йерархия си има план за България и за всички други страни. Щом искате да работите, Те ще ви дадат всички условия, средства и таланти. Проучвайте пътищата на Белите Братя. Те са мислили и са изработили най-добрия път – Божествения път. Те ще ви ръководят. Ще дадат на някого дарба да лекува, на друг – друга дарба. Ще се молим да дойдат работници отгоре, за да се помогне на човечеството. Трябва да дойдат повече жетвари, тогава и вие ще се въодушевите.

Една сестра попита: „Единичната работа не е ли по-добра от общата?”

Като не можете да хвърлите големите мрежи, ще хвърлите въдици, та дано да хванете едно попче.

Най-напред узрелите круши ще берем, а зелените ще оставим. Светът от хиляди години се приготовлява. Много работници ще дойдат. Вие ще бъдете командировани към тях като отряди, като доброволци. Когато някой има желание да работи, то е от Бога. Започнете да работите. Можете да работите по разни начини – в болници, в затвори и пр. Сега Бог ще ви изпрати по двама: единият ще говори, а другият ще прави чудеса. Най-напред започнете с най-малките работи, с най-важното. Щом като отидете при хората, ще видите гладни ли са, или не. Ще носите торба с хляб. Ще им кажете, че Господ ви е пратил да им занесете хляб. И след това ще им проповядвате. Щом искате дарби, те ще дойдат. Веднъж като попросите, достатъчно е; много като попросите, няма да ви се даде. Дарбата не е нещо физическо. За да дойде дарбата, трябва едно Същество да я донесе със себе си.

Ако отидете да работите като евангелисти, ще имате резултати като евангелисти; ако отидете да работите като православни, ще имате резултати като православни; ако отидете да работите като социалисти, ще имате резултати като социалисти. Ако отидете да работите като евангелисти или православни, ще имате кандидати за Евангелската или Православната църква, но не и за Царството Божие. Ако работите за социализма, ще имате кандидати за социализъм, но не за Царството Божие. Трябва да дойде после някой, който наново да ги обръща.

Идва един болен и казва: „Готов съм да дам хиляда лева, за да ме излекуваш“. Казвам: „С хиляда лева и пръста си не вдигам“. Тогава той казва: „Десет хиляди давам“. Казвам му: „Много ми е тежък пръстът“. Тогава той пита: „Колко искаш?“ Отвърнах му: „Цялото си имане трябва да дадеш на бедните, но и това не стига. Ще посветиш живота си да служиш на Бога. Ще повикаш жена си и децата си да тръгнат с теб“. Като чу думите ми, той каза: „Ще ни направиш посмешище на хората!“. Последните ми думи бяха: „Щом не искаш това, ще ти дам един метод, по който сам да се лекуваш. След една година ще имаш микроскопичен резултат, а след десет години наполовина ще оздравееш.”

За всеки трябва да се намери подходящ човек, за да се обърне. Един му говори, друг му говори, но той не се обръща. Дойде някой, каже му една дума и той се обърне. Като тръгнеш от Евангелската църква, ще ти определят заплата и билет ще ти дадат, а пък тук, като тръгнеш, билет няма, заплата няма. Това е хубав метод. Когато тръгнеш, ще се спреш на едно място и ще ти кажат отвътре: „Еди на коя си улица една жена се моли и те чака“. И така вие ще ѝ помогнете с радост. На следващия ден ще отидеш при друга жена, която те чака от сто дни. И където отидеш, ще създадеш аура. Божественото учение може да се наложи в света по много начини. Ако ти не приемеш храна от царския син, най-после ще приемеш храна от слугите. Ти ще си мълчиш, когато дойде въздаяние някому за някоя неправда, която е направил на теб. Когато някой светия излекува някого и онзи благодари само нему, това е невярно, а трябва да благодари на Бога. Когато някой ми благодари, аз ще отдам това на Бога и ще знам, че се благодари на Бога, а не на мен. Ако аз съм го излекувал, аз съм се ползвал повече, понеже Благодатта е минала през мен.

Сега ще видим дали сте праведни: махнете с ръка, за да се оправи времето. Човек трябва да има сила. Вие седите сега и казвате: „Нищо не вършим“. Много на крива посока сте. Ние не работим с обикновените методи, а работим по други начини, не както светът работи.

Трябва сдружаване за съвместна работа. Един плантатор посял голям бостан, но стотина маймуни се кооперирали, наредили се във верига и от маймуна на маймуна подавали плодовете. Така обрали целия бостан. После стигнали до една река, заловили се една за друга, направили мост и останалите маймуни минали по гърба им.

На 11 май 1937 г. излязохме на Витоша и около Учителя се състоя следният разговор:

Сега тук ние сме в Онзи свят и около нас има много скъпоценности, но вие не ги виждате, защото ако ги видите, ще искате да ги вземете за себе си.

Някой път, когато сте скръбни, това не е ваше състояние. Вие сте като едно дете, заспало в завивките, които другарчетата му зашиват към леглото и когато то се събуди, вижда се пришито. Вие ако не правите молитва и не се ограждате при лягане, ако по време на спане нямате будно съзнание, тъмните духове ще ви пришият към кревата и щом се събудите, виждате се пришити, т. е. с кисело настроение, с отрицателни, лоши мисли и чувства. Това значи, че сте вързани.

Но всичките ви несрети са все за ваше добро. Като мине време, ще видите, че те са за ваше добро. Обичай Господа, за да те обичат и хората. Ако не обичаш Господа, хората не могат да те обичат. Когато обичаш Господа, хората ще кажат: „Ние Господа още не можем да обичаме, но теб ще обичаме и ти ще ни учиш как да обичаме Господа“. Вие наричате Любов това, което не е Любов, а същността на Любовта не засягате. Например туриш в една кутия бонбони и ти се радваш на кутията, а не на бонбоните. Кутията е на място, но тя сама по себе си нищо не допринася.

Господ ти казва да направиш това или онова. Започни да правиш това, което Господ ти казва, и твоите работи ще се оправят. Това е закон за оправяне на работите.

Някой човек идва при теб и ти не искаш да го приемеш; тогава и Господ няма да те приеме. Слушай Господа, за да те слушат и хората.

Учителя държеше в ръце томчето „Линиите на Природата“. Той посочи книгата и каза:

Трябва да знаете как да предадете на хората съдържанието на тази книга.

Една сестра запита: „Как да я предадем?“.

Там е изкуството.

Един брат каза: „Днес някои хора искат да обяснят Природата механически“.

Явленията в Природата не са механични. Зад механичното стои Разумното, което работи в цялата Природа. Да приведа една аналогия: едно дете се навежда на една страна, защото иска да посегне, да вземе някой предмет. Значи разумното в него е причина за движението му. Също така зад духането на вятъра, зад растежа на цветята, зад движението на небесните тела и пр. е Разумното.

От хората в една местност можеш да познаеш дали текат реки там и дали текат от лявата, или от дясната страна, и в какво направление вървят – дали към изток, запад, север или юг. Защото върху характера на хората влияят не само формите и линиите на долините или планините, но и течението на реките и тяхното направление. И обратното е вярно: от реките можеш да познаеш какъв характер имат хората.

Човек върши доста движения и те имат смисъл. Когато някой си постави показалеца на горния край на челото, отстрани, то той иска да разсъждава върху нещо. Когато си постави показалеца отстрани на челото, малко над слепите очи, то той иска да пресметне нещо. Когато искаш да си спомниш нещо, тури пръстите на двете си ръце към средата на челото и тогава паметта ти ще се освежи. Познавайте местата на центровете по главата и при някаква нужда поставете пръста си там, концентрирайте се и го дръжте, докато ви дойде някоя идея в ума. Вие правите тези движения несъзнателно, но изобщо трябва да се стремите да превърнете несъзнателните движения в съзнателни.

При физиогномията и при живата геометрия трябва да се знае следното: колкото една линия е повече огъната, толкова центърът ѝ е по-близо, и колкото е по-малко огъната, то толкова и центърът ѝ е по-далече.

Като играете Паневритмията, вие не я изпълнявате с общ ритъм, у всинца ви центърът на времето е различно развит. А в Природата има общ такт и ритъм. Когато при Паневритмията правите обливане и си вдигнете ръцете нагоре, при спускането им допрете ги до горната част на главата. Тази част на главата е важна. Трябва ви цяла философия за гимнастическите упражнения.

Една сестра запита: „Как да гледаме на плача?“.

Плачът е благословение за човека. Когато се разплачете, оставете се да си поплачете свободно, да плачете за света. Плачът е благоприятно време. Нали земеделецът, когато завали дъжд, отива да сее. Когато започнете да плачете, вие сеете; свържете се тогава с Невидимия свят, с Божествения свят.

Един брат или сестра се намира в големи мъчнотии и плаче. Изпрати му една мисъл на подкрепа, изпрати му една добра мисъл и същевременно иди близо до него, но незабелязано, и му остави един ценен дар. Той, като види този дар, ще се чуди откъде е дошъл, но остави такъв дар, от който да има нужда. Ако се намира в материална мъчнотия, остави при него незабелязано една златна монета. А ти го разпитваш защо плаче. Не, остави му златната монета.

За изпитите, които ни дава Провидението, човек трябва да бъде благодарен. И трябва да ги издържи. Ние си създаваме ненужни страдания. Има страдания, които са нужни, а има страдания, които ние ги създаваме.

Един брат попита: „Когато пътят се раздвоява, как да познаем кой път да вземем?“.

Щом влезеш в един път, в който Светлината намалява, върни се назад. И щом влезеш в един път, където Светлината се увеличава, върви напред. Щом влизаш в една вода, където дълбочината се увеличава постепенно, върни се назад. А ако дълбочината намалява постепенно, върви напред. В случая под „вода“ разбирам астрални чувства. Много хора се давят в чувствата. Астралният свят е воден и трябва да имаш лодка, за да излезеш от единия край до другия.

Изгубил си едно перо; когато го намериш, се радваш. Радостта се дължи на това, че си придобил нещо, а скръбта се дължи на това, че си изгубил нещо. Турил си го някъде и си забравил къде. Ще седнеш и ще си спомниш. Животът е красив и всеки ден за всеки човек има специално благо, което Бог е определил. И човек трябва да си отваря очите, за да го вземе.

След това Учителя посочи книгата „Линиите на Природата“ и каза на една сестра:

Кажете от коя страница и кой ред да прочета?

Сестрата каза: „16-а страница, 12-и ред“. Учителя прочете:

“Щом не си доволен от този ред в света, тогава създавай един друг свят“.

Учителя попита една друга сестра и тя каза: „15-а страница, 7-и ред“.

”Когато човек се храни правилно, той ще мисли как е създадена храната, ще мисли за Съществата, които са я приготвили, и ще може да използва тяхната енергия.”

Една сестра посочи 25-а страница, 7-и ред:

“Който иска да живее правилно, нека проучва и прилага новите методи. Ние не рушим, но градим“.

Учителя продължи:

Ако дружиш с умни хора, умен ще станеш. Ако дружиш с глупави хора, глупав ще станеш. Ако слушаш умните си мисли, умен ще станеш. Ако слушаш глупавите си мисли, глупав ще станеш.

Хранете онази Любов, която не изгаря човека. Хранете онази мисъл, която не ограничава човека. Влюбените хора много се натрапват, правят навреме и без време услуги, а услугата трябва да бъде само навреме. Например, когато някой си е счупил крака и няма кой да помогне, тогава помогни.

Любовта отвън е страшна, но отвътре е още по-страшна. Тогава има огън толкова силен, че можеш да се стопиш. Ако не си нагоден на нейните трептения, ще се стопиш.

Учителя покани осем души, братя и сестри, да направим екскурзия до хижа „Алеко“ и там прекарахме няколко дни. На 20 ноември 1943 г. в ранно утро потеглихме от Изгрева с тежки раници, минахме през село Симеоново. На Ел-Шадай се спряхме за малка почивка и продължихме нагоре. По склоновете на планината започнаха да се вият мъгли. Минахме първия заслон, а мъглите растяха и ту забулваха, ту пак разкриваха Резньовете. Величествена картина! Надвечер пристигнахме на хижата. Заехме една стая, а хижарят ни предостави за печката един голям пън. През тези четири дни бяхме в непрестанно общение с Учителя. Всяка дума, казана от Него по какъвто и да е повод, всякога беше за нас важна и ние съзирахме дълбочините, откъдето извира. По време на нашия престой на хижа „Алеко“ се наблюдаваше как Учителя беше в непрестанна молитва. От време на време долавяхме само началото на молитвата или „Господи, благослови!“ При Учителя непрестанната молитва беше непрестанна мисъл за Бога и мислите му се разнасяха като молитвен покров над света.

Тези четири дни прекарахме в най-голямо разнообразие. Когато времето позволяваше, излизахме навън за по-къси или по-дълги разходки и наблюдавахме гората и широкия простор. Всяка сутрин обезателно посрещахме слънчевия изгрев на Мечата поляна, която беше близо до хижата. Тя е на открито място и оттам се разтварят обширни хоризонти. При първия изгрев, посрещнат на Мечата поляна, имаше чудни танци на мъглите. Понякога слънчевите лъчи проникваха през някой отвор в тях и позлатяваха мъглите с най-чудни краски – от жълта до червено-виолетова, с всички оттенъци. Тайната молитва, общите молитви и песни в тая природна обител, а и обмяната на мисли с Учителя след това ни изпълваха с едно свещено благоговейно състояние на душата, прозряла за няколко мига величието на Бога. И в заряда на особена светлина изкристализираше основният тон на нашето душевно разположение за през деня.

На следващия ден метеорологът от наблюдателницата при Черни връх, узнал по телефона, че Учителя е на хижата, пристигна със сърдечен поздрав от майка си, баба Мария, и с един грамаден хляб, омесен от нея. Той отново можа да влезе във връзка с Учителя, когото дълбоко уважаваше и помнеше от няколкодневния наш престой на Черни връх преди две години.

През деня няколко души се отделихме и отидохме до Яворови присои, които са на около четиридесет и пет минути разстояние от хижата. Там живо възкръснаха в нас спомените от летуването ни през 1933 и 1934 г. Колко свещени ни се видяха всички тези места! Всичко тук напомняше за дейността на Учителя. Посетихме морените – този тих, мистичен кът, заобиколен от мощни ели. Зърнахме Пиперката – една могила, край която минавахме при нашите ранни излети до Резньовете. Такава любов и единение изпитвахме! Може би тогава държахме ключа на Живота. И аз се наведох, отворих раницата си и разгърнах томчето „Ключът на живота“ . Ето някои мисли от прочетеното:

“Никакво добро не можете да направите, ако не любите Бога. Любите ли Бога, Той ще ви се изяви и тогава вашата Любов ще стане като Неговата. Когато повярвате в Божественото, силни сте. Не търсете Христа вън от вас. Той е вътре във вашата душа. Когато Бог почне да работи вътре във вас, Той ще ви покаже как трябва да обичате. Тогава Любовта ви ще бъде свещена. Пробуди ли се Божественото в човека, само то ще бъде в състояние да го освободи. Само когато човек работи за Бога, той може да вижда Божието лице и душата му да се зарадва“.

Ето и някои от разговорите с Учителя от четиридневната екскурзия:

Когато искате да разрешите въпроса кой ви обича, вие сте в кладенеца. Вие всички се усещате, че няма кой да ви обича. Тогава вие обичайте! Хората казват: „В бъдеще, когато се преродим“. И в миналото сте казвали: „Когато се преродим“. А пък сега сте се преродили и пак казвате същото. Всички няма да се просветят изведнъж. Всеки трябва да се просвети, като му дойде времето.

Когато се провери, че има един Промисъл, то това е вече пробуждане на съзнанието. Като живееш един духовен живот, ти не го проявявай отвън, минавай за обикновен човек, гладай да не те разберат, че си светия.

Сега вие казвате, че някой човек ви обича, и там се заблуждавате. Ако някой ви обича, то е Божественото вътре, което ви обича – значи Бог. Ако мислите, че някой друг ви обича, то е външното, човешкото. Вие имате едно понятие за Любовта и считате, че трябва да я ограничавате.

В света най-първо идва нещастието и после – щастието. Понеже човек е нещастен, Бог започва оттам и от нещастието човек идва до щастието.

В Божественото вие не мислете за погрешките. Оставете човешките погрешки за хората.

Един брат попита: „Може ли всеки човек свободно да прави, каквото поиска?”

Ще ви приведа един пример из животинския живот като отговор на зададения въпрос: вратата към един двор била отворена и едно куче влязло вътре. То видяло, че няма никой наоколо, а в една паница до един камък имало насипана каша и то взело да лочи. В това време идва господарят, затваря вратата и като го набива хубаво, пуска го. Кучето излязло на улицата и почнало да си ближе раните. Всичкото нещастие е в това, че човек иска непозволени работи. При непозволените работи той ще си ближе раните.

Има една дълбока философия и като я разберат, хората ще бъдат щастливи. Аз ще ви покажа Пътя. Няма да остана назад, напред ще вървя. Как ще ви докажа, че този път е добър? Трябва да вярвате, нищо повече! Онзи, който иска да излъже другите хора, лъже себе си. Ти сам ще видиш дали е вярно, или не. И тогава ще се произнесеш. Но сега ще вярваш, че човешката душа не може да бъде излъгана.

Казвам: който работи за Бога, той е свободен. Но всеки твърди, че работи за Бога. А пък това трябва да се разбира вътрешно. Понеже хората смесват човешката и Божествената Любов, затова идват разочарованията.

Има Същества, чието съзнание е по-висше, те осмислят нещастията и са носители на възвишеното. Светлината у тях е по-ярка. Когато човек обича, тези Същества идват при човека и се проявяват чрез него. Когато не обичаш, въпросът е предрешен – всичките врати са затворени за теб. Ще обичаш и условията ще потекат. Вие всеки ден може да проверите това, в малък размер може да го проверите.

Когато дойде някой човек и ти виждаш лошото в него, ти се намираш в ада. Когато дойде някой и ти виждаш доброто в него, ти си в Рая. Когато казваш на някого: „Онзи ми взе мира, откъде се пръкна!“, то тогава човешкото е в теб. При старото разбиране ще има пукнати глави, счупени сърца, какво ли не! Някой казва: „Бъди добър!“ Как ще бъдеш добър, ако ти не виждаш Бога и доброто навсякъде? Това е възпитание. Онова, което трябва да чуете, е: „Топли бъдете!“ Най-хубавите работи сега идват. Има невидими пътища, по които новите идеи се разпространяват.

През тези четири дни вдъхновението и радостта ни бяха едно предчувствие за Новата култура, която иде на Земята. Нашето състояние бе един привкус за бъдещото състояние, което ще имат душите в Новия свят, който иде.

Беше през лятото на 1928 г., когато Учителя ни бе дал едно упражнение за изпотяване чрез носене на вода от чешмичката при Дианабад и по този повод някой попита за значението му.

Колкото повече се изпотяваш, толкова по-добре; това е начин за спасение. Изпотяването чрез носене на вода има един резултат, а изпотяването чрез носене на грозде има друг резултат. Някои много се потят, но не се преобличат. Някой човек може да се поти, без да носи вода, но ако се изпоти чрез носене на вода, ще има съвсем друг резултат. Това упражнение трябва да се прави най-малко три пъти на годината по десет дни. След завършването му не само че ще се освободите от натрупаните отрови в организма, но и ще се отворят седемте милиона пори, а когато те са отворени, енергиите на Природата се вливат в организма. Порите са отверстия, през които Природата влива своите енергии в организма и когато това вливане е нормално, човек има нормално здравословно състояние. Упражненията за изпотяване помагат при ишиас, при туберкулоза и пр. Когато се носи вода, приижда кръв към върховете на белия дроб.

Ще ви дам задача за цяла една година: махнете бръчките от лицето си.

Ще ви дам едно правило за хранене: не яжте бързо. Който бързо яде, скоро умира. Закуската трябва да трае половин час, обедът – един час и вечерята – половин час. Часовете за хранене ще са свещени часове. Ако ви наблюдавам с каква бързина ядете, ще ви кажа след колко време ще се измени положението ви. Когато ям ябълка, мисля какво самоотричане има в нея, каква жертва прави и колко е красива. Когато ям жито, мисля колко добър пример дава то и желая да бъда като него. Щастието на човека зависи от неговото ядене. Ако човек знае как да яде, ще бъде щастлив.

На 8 ноември 1927 г. стигнахме на Ел-Шадай към 8 ч. След гимнастическите упражнения към 10 ч. се събрахме около Учителя. Изпяхме няколко песни. Прочетоха се няколко страници от една беседа. След това една сестра прочете един поетичен откъс и почна разговор.

Ние говорим за Любовта, нищо повече. Други се занимават с доброто, със злото, с жертвата и пр. Който иска да научи доброто, злото, жертвата, женитбата, политиката, нека иде да се учи в света. А който иска да учи Любовта, да дойде при нас. Един скъпоценен камък струва повече, отколкото всички други камъни. Никой няма да постави последните за украшение. Една душа, в която е пробудено съзнанието, Любовта, е скъпоценен камък. Щом имате Любов, вие сте скъпоценен камък и някой Ангел ще ви тури на ръката си. Любовта свети, издава Светлина. Когато човек не свети, той е обикновен камък. Любовта е извън времето и пространството. Тя не е във времето, но можеш да я почувстваш в един момент. Ти във време и пространство констатираш Любовта, но най-славното в Любовта е това, което е извън времето и пространството. Тогава ти имаш съзерцание за цялото Битие и виждаш Бога във всичката Негова пълнота.

Любовта осмисля нещата. Тя ще осмисли Живота по всички посоки и ще даде това, което човек желае. Ще даде възможност на душата да се изяви и тя ще се задоволи. Щастието ще бъде само външен израз на Любовта. Щастието няма да реализира цялата програма на Любовта, защото всичко не може да се реализира още, а само част от програмата. В Любовта абсолютно никой не може да те измами; това е велик закон. Ако кажете, че някой ви е измамил в Любовта, това не е вярно. Ти казваш: „Колко съм нещастен!“ Ти си нещастен в чувствата си, а не в Любовта. Тогава ще кажеш: „Нещастен съм в своите чувства, а щастлив съм в своята Любов“. – „Защо?“ – „Защото Любовта, която имам, никой не може да ми я вземе“. Сега казах нещо много хубаво.

Законът за злото, за доброто, за женитбата, за политическото убеждение е учение за света – и там се учат. Законът за Любовта, това е Новото учение, това е Новият живот. Новият живот почива само върху един принцип.

Любовта ще дойде в света, ще се въплъти и ще спаси света. После тя ще се въплъти в Мъдростта и ще видите образа на Любовта какво нещо е. Като погледнете Любовта, ще забравите всичко и ще изскочи от вас всичката грозота на живота – грях и страдания.

Животът, великото в света сега започва. Колко безполезни живота са минали: градиш – рухне, градиш – рухне, и най-после се намериш в голямо противоречие. Това, което човек е желал, трябва да се изпълни, то е Божественото. И трябва да се изпълни повече, отколкото е желал. И това ще дойде. И то няма да бъде един фантастичен живот, а най-реален, и ще казвате тогава: „Едно време бях сляп, сега вече виждам“. Сега ще се насърчавате – това, което ви казвам, не е само за утешение. Това са реални работи, хубави работи. Едно време се казваше: „Молете се един за друг, за да изцелеете“. А в Новото учение се казва: „Любете се един друг, за да живеете“. Ще бъде това! И то не е за целия свят, защото в тази, третата фаза, в третия Адам, най-напред ще се събудят само най-напредналите души. Наричат го Първо възкресение. Това са избраните души, които ще станат подтик. Защото ще има хора, които след хиляди години ще се повдигнат, а други ще има да останат с векове, защото с векове трябва да се работи, за да се преобразува съзнанието им. Ние говорим за напредналите души, които ще реализират Царството Божие на Земята. Царството Божие начало има, но край няма. Когато дойде пролетта, Слънцето се премества, топлината се повишава, реките се повдигат и цветята почват да растат. Навсякъде става промяна. И в човека става промяна. Благата на хората са в Божиите ръце. Работете разумно, не бива по буквата на закона да се водите, а по духа на нещата.

Разговорът се прекъсна, беше станало време за обяд и седнахме на полянката, като образувахме традиционното колело. Гледката беше величествена, всички бяха в един ум, в едно сърце, в една душа. Една вътрешна връзка ни обединяваше в едно цяло. А наоколо се издигаха планинските върхове, които допълваха картината. Към 2 ч. след обед се събрахме около Учителя и разговорът продължи:

Някои казват: „Трябва да бъдем вегетарианци“. Иди при овцете да се научиш. Някой казва: „Трябва да ядем месо“. Иди при вълците да се научиш. Някой казва: „Трябва да бъдем щедри“. Иди при овцете да се научиш. Това са символи. Вегетарианството означава кротост. Който иска да научи кротостта, да иде при добрите хора. Човек трябва да бъде алхимик, трябва да разбира състоянията на материята. Чрез алхимическия огън трябва да овладее материята, да има реторти.

Някоя оса, когато попадне на мед, полепват ѝ крилата и краката, тя вижда, че нещо чуждо има върху себе си, иска да се освободи от него. Това, което е обичала, сега е препятствие в живота ѝ. Да направя превод: това означава едно подхлъзване в живота и това, което е изглеждало хубаво, сега причинява големи страдания.

Светът е на изпитание и изпитанието е общо. Вие сте дошли в течението и тези силни вълни вас засягат. Трябва да се разбере сегашният живот, понеже е плод на цялото минало. Трябва да се извлече добър урок, за да не се повтаря. Вие ще бъдете щастливи, но не веднага. Понеже щастието е едно велико благо, Бог го задържа за най-после. Вие сте вътре в щастието, може да бъдете щастливи и сега, може да бъдете нещастни и сега. Злото и доброто се борят, но в края на краищата доброто ще вземе надмощие.

Атлантида е била няколко пъти преустройвана. Според съзнанието на хората се е преустройвала и Земята. Формите на хората са потънали в Атлантида, благонадеждните са се избавили. Вие бяхте от последните. Доколкото се пробужда съзнанието на човека, дотолкова той влиза във връзка с по-светлите съзнания. Трябва да се разбира психологическия закон: страданията, които имате, са приготвени преди хиляди години. Така че животът е израз на миналото и няма какво да се сърдим. Всеки човек сам се е вързал кармично. Това въже, с което са те вързали, ти си го направил. Оръжието, което си направил, дал си го на твоите неприятели. Оръжието, с което твоят неприятел те напада, ти си го приготвил и сега с доброто ще изкупиш своята погрешка. Когато Петър присъстваше, Йоан мълчеше, но когато Петър си отидеше, Исус много говореше с Йоан. Йоан беше носител на Любовта. Когато протича водата, иска ли разрешение? Когато вятърът духа, иска ли разрешение? Така и ние не искаме разрешение, защото Словото тече. И да искате да го спрете, не можете, винаги извира нова вода отвътре.

Една сестра каза: „Искаме да знаем нещо за Мелхиседек“.

Много искате. Той бе по-голям от Авраам. Някой път, когато му дойде времето, ще ви разправя за Мелхиседек в някоя беседа.

Трябва да разберете какви роли сте играли в живота. Това е цяла история. Били сте в Египет, в Палестина, в Асирия, в Индия, в Атлантида, в Лемурската раса като черни. Това е история на далечното минало, една велика, красива история и всички връзки между хората не са образувани сега, те не са нови.

Трябва да са отворени очите ви, за да видите как ви изкушават: от лявата страна са тъмни същества, а от дясната – Светли. Тъмните ти обещават: „Това ще ти дадем, онова ще ти дадем“. Борба е това. Ти решиш нещо, а те създават спънки. Ако разсъдъкът у човека е силен, той трябва да се води по ума си. А ако пък разсъдъкът е слаб, а интуицията е силна и сатурновата линия е добре развита, тогава да се води по интуицията. На някои хора върви по интуиция, а на някои – по разсъдък. Но има и Божи Промисъл, има и други заинтересовани, не сме само ние. Има заинтересовани Висши същества и те работят. Това е в техен интерес, инак работата е изгубена. Някой път виждаш цял сноп Светли духове и когато се явяват, идва и цяла тълпа черни духове от ада и ги засенчват. След това друга вълна Светли духове идва на помощ. Казано е: „Борба непрестанна е този наш живот“. Не е лесна работа. В края на краищата доброто ще възтържествува, победата е на негова страна.

Една сестра каза: „Защо не успяваме в много наши начинания?“.

Аз зная причината за вашия неуспех: вие работите отделно, лично и затова не ви върви. Законът на изобилието е колективен. Вие се изолирате и затова не ви върви. Колективно трябва да се работи.

За да действа законът Опуленс – законът на изобилието, човек трябва да е наближил ликвидирането на своята карма. Тежката карма препятства на този закон.

Сестра С. беше приета от Учителя. Тя го попита какво влияние има планината за духовния растеж на човека.

Планините представляват акумулатори, а човек – трансформатор. Когато иде на планина, човек трябва да знае да трансформира енергията, която тя отдава. Не я ли трансформира, енергията остава в латентно състояние и той нищо не печели; щом трансформира енергия, тогава получава Живот.

В Духовния свят съмнението представлява камъни – можеш да се спънеш в него и да паднеш; затова го премести, тури го настрана и го заобиколи. Една разходка в планината има голямо значение: видиш един камък, премести го и отмини; така лесно може да отхвърлиш съмнението от съзнанието си.

И други елементи на планината могат да се вземат като символи. И за милосърдието, и за Любовта – за всички положителни и отрицателни неща могат да се намерят символи в планината. Когато имате някои отрицателни състояния, изкачите ли се горе, в тази среда вие се справяте с тях и те изчезват. Планината има значение за духовния растеж.