Стефан Кирлашев

Един брат бе приет. Стана въпрос за вътрешната работа на ученика и Учителя каза:

Направете един вътрешен опит, който да продължи дори само една минута, но това вече е самовъзпитание. Очистете се и се абстрахирайте от всички дрязги, нека съзнанието Ви да се омиротвори, като че ли Вие сте се родил такъв и като че ли всякога сте живял съвършен живот. Да може човек да съзерцава Божественото за една минута е живот, който трябва да стане реалност за него. Да влезе човек в Божествения живот, това не е механичен процес и отвън не може да се изучава. Направете този опит за десет дни по една, но напълно реална минута. Опитвайте по няколко пъти на ден, докато сполучите. Това състояние – като че ли в рая живеете, реално съществува. Съществува и такъв хармоничен свят, и такива благотворни вълни.

Разказът за пророк Даниил в ямата с лъвове е един от най-прочутите библейски сюжети и ако се спрем на вътрешното му тълкувание, ще разберем, че пророк Даниил, или праведните хора, ще бъдат поставени всред проява на животинското начало, или лошите условия, но ще бъдат спасени. Животинското, грубото и низше начало в човека се укротява само когато отвътре силно се прояви Божественото начало. Всеки мистичен стих има седем тълкувания и всички са верни. Всякога търсете най-малко трите важни тълкувания, които са за физическия, за Духовния и за Божествения свят: всяко от тях е вярно, но едно от друго – по-дълбоко. Това, което го има отвън, има го и отвътре; това, което го има отвътре, го има и отвън.

Въпрос: Коя е най-важната работа на ученика?

Най-важната работа на ученика, за да бъде идеен, е постоянната му връзка с Бога. Той трябва да бъде абсолютно свободен, да се е издигнал над кармата си. При молитвата се организира духовното тяло на човека.

Въпрос: По какво се разпознава дали духовното тяло на човека е организирано?

Има един белег, по който се познава: когато човек има организирано духовно тяло, не губи равновесие при страданията и противоречията и ги посреща с вътрешна сила. Хубаво е всеки ден да прекарвате половин час в размишление и в молитва – така се организира духовното тяло.

 

1. Целият текст е публикуван в същия вид като приложение към последните издания на „Завета на Цветните лъчи“.

 

2. За по-голяма яснота излагаме и резюме на съборни беседи, държани от Учителя от 15 до 18 август в гр. Велико Търново по протоколи на бр. Димитър Голов.

 

3. Сп. Житно зърно, 1937 г., кн. 7-8, стр. 183, кн. 9-10, стр. 238

 

4. Д-р Карл фон Райхенбах (1788–1869) – забележителен немски химик, геолог, естествоизпитател и философ. Открива катрана, парафина и фенола. Изследва силата, комбинирана от енергията, магнетизма и топлината, излъчвани от живите същества, която нарича Одинова сила по името на германския бог Один.

 

5. Д-р Гастон Дюрвил – френски лекар, изучаващ в началото на ХХ век физиогномиката, която разглежда като учение за определяне на психо-емоционалното състояние, характера, болестните предразположения, общото здравословно състояние и съдбата на човека. Прави опити за определяне на въздействието на човешките енергии върху растенията.

 

6. Александър Гурвич (1874–1954) – руски биолог, работил в областта на цитологията, ембриологията, биофизиката и теоретичната биология; професор в университета в Симферопол (Крим), който е изследвал физиологията на клетъчното деление (митоза). Въвел е понятието „морфогенетическо поле“ и открива и изследва особени митогенетични лъчи в растенията и животните, чрез които те си влияят чрез индукция.

 

7. Жорж Лаковски – учен, който изучава в началото на ХХ век радиовълните, радиестезията, радиобиологията и радиацията като прояви на една основна нематериална субстанция, която е основа на всички видове лъчи, чрез сгъстяването на която се образува материята.

 

8. Квакери (или Общност на приятелите) – християнска група от анабаптисткия клон на протестантството. Основана е в Англия през 1650 г. от Джон Фокс. Квакерите са убедени във възможността човек лично да познае Бога и отхвърлят тайнствата на християнството. Те са силно социално ангажирани и са пацифисти. Тяхната организация, представена от английски и френски общества, е носител на Нобелова награда за мир за 1947 г.

 

9. Пуританство – религиозна и обществена доктрина от 16 и 17 в., възникнала и прилагана в Англия. Целта на движението е да „изчисти” остатъците от идеите на католицизма както по отношение на теологичната страна, така и в религиозната практика. Пуританството е опит за задълбочаване на Реформацията. То възниква по времето на управлението на Елизабет І и по отношение на кралската власт е насочено към премахването на абсолютизма в управлението на църквата.

 

10. Хугеноти – така са наричани френските протестанти в годините на Реформацията (16 в.), чиято вяра е била силно повлияна от Жан Калвин. В католическа Франция те са жестоко преследвани. Гоненията срещу хугенотите от Луи ХІV е станало причина за преселването на много от тях в съседни на Франция протестантски държави. С избиването на над 3000 души от тях в Париж през 1572 год. е свързана т.нар. Вартоломеева нощ.

 

11. Илюминати (от латинското просветлени, озарени) е общото наименование на няколко тайни общества в света, сред които са испанските алумбрадос през 15 в., които се борят срещу Инквизицията, розенкройцерите, френските и руските мартинисти от 18 в., които изучават окултните и кабалистичните науки. В тяхната йерархия илюминат е висша степен на посвещение.

 

12. Александър Македонски (Велики) (356–323 г. пр. Хр.) – владетел на Древна Македония. Един от най-талантливите пълководци в историята, ученик на Аристотел. В рамките на 12 години завладява градовете на Древна Гърция, Персийската империя, Египет и много други по-малки държави в Близкия Изток. При смъртта му империята му се е простирала до Индия.

 

13. Великият океан – Тихият океан

 

14. Навуходоносор (605–562 г. пр. Хр.) – вавилонски цар, основател на Нововавилонското царство. Построил е Висящите градини на Вавилон – едно от чудесата на света. В Библията е представен основно в Книгата на пророк Даниил, където е разкрит като тиранин и като Божи инструмент за наказание на Израил от неговите грехове.

 

15. Емануел Сведенборг (1688–1772) – шведски учен, философ, християнски мистик и теолог. На 56-годишна възраст навлиза в мистичния етап на своя живот, в който вижда видения и съновидения и заявява, че може да посещава Небето и ада, да разговаря с ангели и с дяволи, че е определен от Господ да пише небесни доктрини, основани на реформираното християнство. През останалите 28 години от живота си написва 18 теологични творби, от които най-известната е „Небе и ад“.

 

16. Акашови записи (санскр.) – информацията за цялата история на Вселената, запаметена в квантовата ѝ структура и достъпна за посветените.

 

17. Агарта – страна, намираща се в паралелен на Земята свят, където живеят представители на Бялото Братство.

 

18. Есеи – членове на аскетична и мистична юдейска секта от ІІ в. пр. Хр., които живеят според установени правила като езотерична общност. За тях се предполага, че са посветили в своите тайнства и самия Христос. Централен култ на есеите е култът към светлината, изразен като култ към Слънцето. Древното палестинско село Уади Кумран, където са открити прочути свитъци с мистериални знания, е само едно звено от огромната мрежа от огнища на есеите.

 

19. Терапевти – юдейска мистическа секта в Египет. Те са крайни аскети и много от тях са били лечители, създавали са места, където са лекували бездомни и бедни хора.

 

20. Фридрих Ницше (1844–1900) – немски философ, професор в Базелския университет. Вследствие на дългогодишно тежко боледуване от сифилис през последните години от живота си изпада в умопомрачение. Основни идеи във философията му са утвърждаването на аполониевото и дионисиевото начало, на идеите за смъртта на Бога и за свръхчовека, на волята за власт. Предшественик е на екзистенциализма и психоанализата. Най-известното му произведение е „Тъй рече Заратустра”.

 

21. Кортеза – ясновидка от Сливен, открита от д-р Миркович на неговите спиритически сеанси, защото всичките ѝ предсказания се сбъдват. Тя посочва места край Смолянско, където има минерални извори и където хората могат да получат чудодейно изцеление. Кортеза живее бедно, нападана и обвинявана от официалната преса, и изчезва от публичното пространство около 1910 год.

 

22. Част от кореспонденцията на Учителя с д-р Миркович, един от първите му ученици, е предмет на съвместно издание на Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ и Издателство „Бяло Братство“, 1999 г.

 

23. Мохандас Ганди (Махатма Ганди) (1869–1948) – индийски адвокат, политик и пацифист. Завършва право в Лондон. По-късно ръководи партията Индийски национален конгрес. Като политически деец става борец за национално освобождение и духовен водач на индийското движение за независимост, което довежда през 1947 г. до края на британското владичество в Индия. Прекарва дълги години в затвора и получава международна известност със своята концепция за ненасилствени протести за постигане на политически цели.

 

24. Лев Толстой (1828–1910) – руски писател и мислител, родоначалник на движението толстоизъм, изградено върху идеологията на ненасилието и несъпротивлението на злото. Сред най-известните му романи са „Война и мир“, „Възкресение“, „Ана Каренина“.

 

25. Стефан Стамболов (1854–1895) – един от най-възвеличаваните и оспорвани политици в съвременната история на България. Апостол на Старозагорския революционен окръг по времето на Априлското въстание. Председател на Народното събрание (1880 г.) и министър-председател на България (1887–1894). Допринася много за модернизацията на страната в икономически, политически, административен и културен аспект, но управлението му е авторитарно, с жестоко преследване на опозицията. Пребит е от група македонци на софийска улица и умира от раните си.

 

26. Фердинанд І Сакскобурготски (1861–1948) – немски принц, избран за княз (1887–1908) и за цар на България (1908–1918). Съдейства за обявяване на независимостта на страната. Отговорен е за обявяването на Междусъюзническата война (1913 г.) и за претърпяната от България първа национална катастрофа. Под негово влияние страната се присъединява към Тройния съюз по време на Първата световна война. Последвалата втора национална катастрофа принуждава Фердинанд І да абдикира от престола през 1918 г. в полза на своя син Борис ІІІ. Напуска страната и се завръща в Германия, където умира през 1948 г.

 

27. Оксфордско движение – обновително движение в английската католическа църква, възникнало в началото на 19 в. с център Оксфордския университет по причина отделянето на църквата от държавата и в опозиция на протестантството.

 

28. Кундалини – според източния окултизъм Кундалини е енергия, която лежи спираловидно навита в сакралната чакра в основата на гръбначния стълб. Нейното освобождаване и отправяне към теменната чакра на човека е свързано с процеса на неговата еволюция и на духовното му израстване. В Индия тази енергия се описва като огнена змия, за активизирането на която има разработени многобройни упражнения и медитации.

 

29. Джиду Кришнамурти (1895–1986 г.) – индийски философ, станал популярен още като дете заради идеята на теософите да финансират духовното обучение на няколко момчета, смятани за гениални, едно от които да бъде обявено за Миров Учител. Заради Кришнамурти теософите основават Ордена на Звездата на Изтока, но той по-късно го разпуска и се отказва от вменената му роля на Миров Учител. До края на живота си чете лекции по целия свят, като основа на неговата философия е разбирането му за свободата и за развитието на самосъзнанието.

 

30. Рудолф Щайнер (1861–1925) – австрийски философ, литературовед, архитект, известен предимно като създател на антропософията, базирана на езотеричното християнство и на западните традиции в окултизма, както и на нейните практически приложения: валдорфските училища, биодинамичното земеделие, антропософската медицина и др. Като ръководител на Антропософското общество осъществява активна творческа и лекторска дейност. Известни са около 300 книги с негови лекции и практически методи.

 

31. Парии – представители на една от най-нисшите касти в Южна Индия.

 

32. Радославово правителство – правителството на Васил Радославов (1854–1929) – български политик, оглавявал Либералната партия от 1887 до 1918 год. На два пъти е бил министър-председател на България: по време на кризата след абдикацията на княз Александър І и по време на Първата световна война.

 

33. Кали-юга – според Ведите и хиндуизма Земята в своето развитие ще премине през четири епохи: Сатя-юга (Златен век), Дваяра-юга, Третя-юга и Кали-юга (Железен век). Последната е започнала през 3102 г. пр. Хр. с оттеглянето на Шри Кришна и ще продължи 5000 год. Характеризира се с духовна деградация и разрушение, с липса на морални ценности, милосърдие и религиозност, с господство на силата и несправедливостта.

 

34. Рабиндранат Тагор (1861–1941) – индийски писател, поет, философ, педагог, композитор и общественик, критик на колониализма, радетел за национална независимост. През 1913 г. получава Нобелова награда за литература. Най-известни са стихосбирките му „Гитанджали” и „Градинарят”. Пътува по целия свят, за да изнася лекции, в центъра на които са философските теми за „ хуманността на Бога и за човека като вечност”.

 

35. Тези статии представляват подбор от дългогодишната публицистична дейност на Боян Боев в сп. „Житно зърно“, което излиза от 1924 г. в София като продължение на сп. „Нов живот“, издавано до 1923 г. от Георги Марков и Методий Константинов. „Житно зърно“ се публикува до 1944 г. и е считано за официален орган на общество „Бяло Братство“ в България. Негов главен редактор е Георги Радев (1900–1940 г.) Членове на редакционния съвет са Г. Марков, М. Константинов и Добрин Гарвалов.

 

36. Статията е публикувана в сп. „Житно зърно“, 1937 г., кн. 1., стр. 3.

 

37. Тивериадското море – Генисаретското езеро

 

38. Статията е публикувана в сп. „Житно зърно“, 1937 г, кн. 2-3, стр. 41.

 

39. Браманизъм – индийска религия по името на Бог Брама, възникнала през Х–ІХ в. пр. Хр. Свързана е с кастата на жреците (браман – жрец) и се основава на жертвоприношението и на свещените устни текстове.

 

40. Маздеизъм (и Зороастризъм) – древноиранска религия, възникнала около 6 в. пр. Хр., основаваща се на идеите на Заратустра – пророк и реформатор в религиозните идеи. Маздеизмът проповядва идеята за постоянна борба между добрия бог Ахура-Мазда и злия бог Ангро-Майниц.

 

41. Херметизъм – древноегипетска религия, свързана с идеите на Хермес Трисмегист – жрец и посветен, който синтезира същността на гръцкия бог Хермес и на египетския бог Тот. Херметизмът се основава на идеите за силата на познанието, на борбата за усъвършенстване, изповядва култа към Всемогъщия ум. С Хермес се свързва възникването на много от окултните науки като алхимия, астрология и др.

 

42. Орфизъм – религия на древните траки и гърци, възникнала около 6 в. пр. Хр. Свързана е с учението на Орфей, което се основава на вярата в безсмъртието и в прераждането, изповядва култ към Слънцето и идеята за цикличното възпроизвеждане на Космоса. Орфизмът е свързан с много мистериални обреди, които целят въвеждане на Бога в себе си чрез екстаз.

 

43. Мозаизъм – религия на древните юдеи, свързана с Мойсей, основана на Мойсеевото законодателство, изложено в първите пет книги на Библията.

 

44. Будизъм – учението на Буда, възникнало през 5 в. пр. Хр., насочено към освобождаване от страданието чрез постигане на пробуждане, наречено просветление или нирвана. В основата му е разбирането за прераждането и за кармата и учението за Средния път, за Четирите благородни истини и за Благородния осмократен път. Създава много практики за йога, медитация и етика.

 

45. Виж статията „Инволюция и Еволюция“, сп. „Житно зърно”, год. 10, кн .7-8. (бел. авт.)

 

46. Статията е публикувана в сп. „Житно зърно“, 1937 г., кн. 4-5, стр. 90.

 

47. Язон – на гръцки език означава лечител.

 

48. Херакъл (гр.) – името му означава прославен чрез Хера.

 

49. Хеспериди (гр.) – името означава дъщери на Запада.

 

50. Лета (гр.) – името означава забрава.

 

51. Циклоп (гр.) – името означава кръглоок.

 

52. Стикс (гр.) – името означава отвратителната.

 

53. Светата чаша – Светият Граал

 

54. Статията е публикувана в сп. „Житно зърно“, 1928 г., кн. 6-7, стр. 164; кн. 8-9, стр. 227.

 

55. Това и всяко следващо мото е цитат от Словото на Учителя.

 

56. Статията е публикувана в сп. „Житно зърно“, 1928 г., кн. 3, стр. 76, и кн. 4, стр. 109; 1929 г., кн. 4, стр 106.

 

57. Статията е публикувана в сп. „Житно зърно“, 1937 г., кн. 6, стр. 135.

 

58. Аристотел (384–322 г. пр. Хр.) – древногръцки философ, ученик на Платон. В науката изучава анатомия, астрономия, география, геология, зоология и физика. Във философията пише за етика и естетика, икономика, метафизика, политика, психология, реторика и теология. Занимава се с литература и поезия. Създател е на логиката, като развива теорията за умозаключението и съждението.

 

59. Платон (427–347 г. пр. Хр.) – древногръцки философ, ученик на Сократ. Основател на Атинската академия. Пребивава и се учи в Египет, а по-късно се запознава с питагорейското учение. Произведенията му са написани под формата на диалози. Платон защитава идеята за диалектиката.

 

60. Ханс Бендер – профeсор по психология от Фрайбургския университет. Той постулира съществуването на “висше пространство”, което допуска “свобода на движението по четири оси“ и обяснява преминаването на материя през материя.

 

61. Статията е публикувана в сп. „Житно зърно“, 1925 г., кн. 1, стр. 19; кн. 4, стр. 107.

 

62. Виж “Die Geheimwissenschaet”, “Тайната наука” от д-р Р. Щайнер.

 

63. Виж ”Der Sensitive Mensch und sein verhalten zum Ode”, Райхенбах.

 

64. Например опитите на Райхенбах – вж. сп. „Всемирна летопис“, год ІІ , кн. 5. (бел. авт.)

 

65. Статията е публикувана в сп. „Житно зърно“, 1931 г., кн. 1, стр. 19.

 

66. Статията е публикувана в сп. „Житно зърно“, 1931 г., кн. 3, стр. 90.

 

67. Неоламаркизъм – направление в еволюционната теория, развито от Ламарк (1744–1829).

 

68. Статията е публикувана в сп. „Житно зърно“, 1941 г., кн. 1, стр. 17.

 

69. Статията е публикувана в сп. „Житно зърно“, 1941 г., кн. 2, стр. 66.

 

70. Густав Пагенщехер (1855–1942) – немски лекар, практикувал в Мексико, един от пионерите на предметната асоциация; работи само с г-жа Мария Циролд, чиито психични способности са се появили по време на хипнотична терапия за безсъние.

 

71. Статията е публикувана в сп. „Житно зърно“, 1928 г., кн. 2, стр. 46.

 

72. Фьодор Достоевски (1821–1881) – велик руски писател с демократични възгледи. Житейската му съдба е белязана с много трудности и противоречия: болен е от епилепсия, преминава през затвора и каторгата, докато накрая получава признание и е избран за член на Петербургската академия на науките. Пресътворява търсенията на руската душа в знаменитите си романи „Унижените и оскърбените”, „Престъпление и наказание”, „Идиот”, „Братя Карамазови” и др.

 

73. Статията е публикувана в сп „Житно зърно“, 1941 г., кн. 3, стр. 88.

 

74. Статията е публикувана в брошура, издадена през 1938 г.

 

75. Франц Месмер (1734–1815) – немски лекар, открил и практически използвал човешките флуиди, които той нарича животински магнетизъм. Считат го за баща на съвременната хипноза, като изследва използването на хипнотичното състояние за лечебни цели.

 

76. Херман фон Хелмхолц (1821–1894) – немски физик, физиолог и философ. В областта на физиологията е известен с теориите си за зрението и с експериментите върху мускулния метаболизъм и предаването на нервните импулси. Приносът му във физиката е свързан със закона за запазване на енергията, електродинамиката и механичните основи на термодинамиката.

 

77. Емил Куе (1857–1926) – френски психиатър, който изследва силата на самовнушението. Смята се за баща на използването на положителната мисъл в научния свят като средство за лечение. Допринася за развитие на автогенния тренинг, визуализацията, невро-лингвистичното програмиране, сугестологията и др. Най-известната му книга е „Съзнателно самовнушение”.

 

78. Общоевропейската война – става въпрос за Първата световна война (1914–1918)

 

79. Дължината на вълната е изчислена спрямо скоростта на звука във въздушна среда – 3.102 m/s.

 

80. Дължината на вълната е изчислена спрямо скоростта на светлината – 3.108 m/s.

 

В частен разговор с един брат Учителя каза :

 

От Христа почва еволюцията. Той донесе огъня на Любовта и ние сме свободни да го приемем, или не. Христос действа вътре в глъбините на човешката душа. Въплътяването е голямо ограничение и Христос сега не ще се въплътява, а ще се вселява, Той ще дойде в душите. Като дойде Христос, ще си турим най-хубавите дрехи и понеже все още Го няма, затова ходим с парцалите.

 

Реален е този Христос, който днес се проявава в човека, но все още не живее напълно в него. Павел казва: „Ако Христос бе живял в хората, те щяха да бъдат други.“ Христос учи хората отвътре и сега се приготовлява да живее в тях. Той казва: „Хлопам.“ И ако някой отвори, ще влезе. Приемам за християнин този, с когото е Христос.

 

 

 

Братът сподели с Учителя, че е велико нещо човек да реализира в себе си думите на апостол Павел: „Не аз, но Христос живее в мене.“

 

Хубаво е в този стих да се изостави думата не и той да гласи така: „Аз се уча от Христа, уча се от това, което Той върши в мен.“ За учениците този стих трябва да се измени.

 

Братът попита Учителя: Учителю, Вие всякога сте казвали, че трябва да видим Христа, че това е духовна нужда за нас и ние се стремим към това. Но по какъв начин може да стане?

 

Христос казва: „Ако Ме любите, Аз и Отец Ми ще ви посетим и ще направим жилище във вас и Аз ще ви се изявя.“ След възкресението си на кои се яви Христос? На своите ученици, които Го любят. Любовта е условие, за да види човек Христа. Апостол Павел, като чул думите: „Павле, Павле, защо Ме гониш?“, възлюбил Христос и тогава Той му се е явил, като казал:“Аз ще ти покажа“, и не престанал да го учи отвътре.

 

Братът попита какво трябва да направим, за да ни се яви Христос.

 

С Любов ще размишляваш за Христа, с Любов ще се молиш на Христа да ти се яви. Който има Любов, той е запознат с Христа. Всеки ден да мислим с Любов за Христа – да не се пресилваме, но със спокойствие. Човек се свръзва с Христа, когато мисли за Него. И когато чете Евангелието, и когато върши Волята Божия, човек се свръзва с Христа. Когато човек мисли за Христа, то неговата мисъл се свръзва с мисълта на Христа и така се обогатява. Христос е казал, че ще се всели с Отца в човека и ще направи жилище в него, но е турил условие, при което ще направи това – „Ако изпълните Моите заповеди.“ Трябва да се изпълни условието, за да стане вселяването на Христа в човека, идването му в човека.

 

Основателите на другите религии са от човешката еволюция, а Христос не е, Той е Божествено Същество. Христос е Светлината, която работи в цялата Природа.

 

Братът си припомни една лекция, където бе казано, че човек, като си представи картинно сцени от живота на Христа, ще може да ги види реално.

 

Да, човек трябва да си представи живо сцени от живота на Христа и тогава ще може да види това минало, а това ще улесни и виждането на самия Христос. Когато четете произведенията на учените хора, вие не изучавате само техните книги, но се свързвате и със самите учени, с техните умове и сърца. По същия начин, когато изучавате Христовото Учение, вие влизате във връзка с Христа.

 

Ако у човека се яви подтик да слугува, това е от Христовия Дух. Тези, които работят за Делото Божие, са в интимна връзка с Христа – така се влиза в интимна връзка с Христа. Христос има връзка с тези, които ще образуват Шестата раса. Христос не е напуснал света, Той работи. Някой казва, че Христос е оставил човечеството. Не е така. Един отшелник, като раздал всичко, Христос му се е явил и тогава отшелникът разбрал смисъла на живота.

 

Бях при един свещеник. Дойде един калугер и поиска сто лева. Свещеникът скри, че има, и калугерът си отиде. След това казах на свещеника, че калугерът е Христос, и той поиска да отиде да Го стигне. Едно време нали Христос се явяваше на учениците Си. По същия закон и сега Христос ходи и проповядва. Някой казва: „Аз искам да се запозная с Христа.“ Старай се да разпознаеш Неговия глас. Гласът на Възлюбления се различава, като Го слушаш между десет хиляди гласа. И като Го видиш между десет хиляди души, да Го познаеш. Под Христа винаги разбирам любовно разположение. Любовта на Христа да е в нас и ние да бъдем така снизходителни, както Той е снизходителен. Когато имаме едно любовно разположение, това е присъствието на Христа в нас.

 

Но Христос не е бил мек. Той се възмущаваше от лицемерния живот на фарисеите и когато дойде Царството Божие, всички тези хора ще се обърнат, ще преминат към новото и ще кажат: „Ние сме се заблуждавали, ние сме с новото.“

 

Тук ще прибавя думите на Учителя при една обиколка из провинцията. Бяхме в Бургас сред съмишленици и Учителя каза следното:

 

Христа не можем да Го посрещнем в нашата къща – тялото, а трябва да излезем вън из него и да Го посрещнем. През това време тялото ще бъде преустроено от Божествения Дух. След като се върнем в тялото, това ще е първото възкресение. Които са определени и избрани, които са готови, те ще имат дял в първото възкресение; те са в свитата на Христа. Онзи, който е минал първото възкресение, ще почне да живее и животът на недоволство и ропот ще приключи.

 

Една сутрин сестра П. покани на чай Учитепя и няколко братя и сестри.

 

Още Соломон е казал, че има време за всичко. Има обикновено време, в което се раждат обикновени деца. Има талантливо време, в което се раждат талантливи деца. Има гениално време, в което се раждат гениални деца. Има светийско време, в което се раждат светийски деца.

 

Когато някой пита дали има Бог, аз зная, че той е невежа, както зная, че е сляп онзи, който пита има ли слънце. Сега трябва не механично подобрение на света, а една подготовка на хората. Съзнанието на човека не трябва да е раздвоено. Например на някого предстои презокеанско пътуване, но той се притеснява: „Да ида, но ако излезе някоя буря?“ Това ако пречи. В живота човек трябва да бъде уверен. Освен това да е доволен и от най-малкото благо, а не да ламти за голямото благо.

 

Една беседа, вече държана, има влияние и работи в целия свят. Който човек посети Изгрева, като прекара само няколко часа тук, може да си почине и да се успокои, понеже всичко е напоено с мир. Ние не се обезпокояваме с въпроса кое как ще стане; тревожим се по-малко от другите. Човек трябва да има светли възгледи и непреодолима вяра. В бъдеще всички ще бъдат щастливи: растения, животни и хора. Като изменим нашето отношение към растенията и животните, то ще се смекчи веднага и нашето положение. Като стане човек вярващ, той ще бъде внимателен към всичко, защото всичко в света е живо и тогава не ще причинява страдание никому. Всеки търси щастието по външен начин, а то е вътрешен процес. То е отношение на човека към Бога. Когато гледаш хората през очите на Бога, тогава имаш право мнение за тях. Ще гледаш на хората, както Господ гледа.

 

Някои хора имат слабости. Това не са грехове, а изпитания, т.е. душата има изпитания, за да се види как ще се справи. Тя се възпитава, за да не я засяга грехът. Ръководи я един Висш Дух. И към тази душа, макар и наглед грешна, Бог гледа благосклонно. Щом човек се разкае, грехът му се стопява и той се пречиства. Не трябва да се говори на човека за погрешките му. Когато те обиди някой, ти пак запази най-добри чувства към него. Ако те обиди намясто, ще кажеш, че има право, а ако не те обиди намясто, ще си кажеш, че не разсъждава право.

 

Лошият човек, като ти прави зло, ти го обикни – това ще го запали и той също ще те обикне и ще престане да ти прави зло. Ти ще бъдеш запалката. Обичай злия, без да правиш зло. Обичай добрия и прави добро. Щом мразиш, ти не можеш да любиш. Бог как ни обича при всичките ни грехове? Той ни обича, но не одобрява нашите грехове. Сега живеем в чужди тела, могат да ни изпъдят, а пък при възкресението влизаш в собствена къща. Никой не може да те изпъди – на непосветените се говори така. Какво е забраненият плод? Забраненият плод е всяка неправа мисъл, неправо чувство и неправо желание. Щом вярваш в Бога, всичко е възможно за теб: никакъв грях няма да остане, всичко може да се поправи. Нали е така и в обикновения живот: ако болният е на чист въздух и слънце, ще оздравее; ако пък лежи на тъмно и влажно място, няма да оздравее. Същото е и когато вярваш в Бога. За да познаеш себе си, най-първо трябва да разбереш, че тази задача: „Познай себе си!“, е разрешима, но тя е дълъг процес, защото над себе си ще видиш по-широки хоризонти и други, по-висши съзнания. Обикновените работи трябва да се съгласуват с необикновените. Обикновеното е само условие за необикновеното. Наука трябва на човека, а той иска да добие нещата лесно. Не, не трябва да бърза.

 

В частен разговор с един брат Учителя каза:

 

Хора трябват! Като се събудят тези деца – хората, трябва ръководство, трябват работници, които да ги упътват, а не да ги вкарват в кошара и да образуват ограничения. Когато се пробуди една значителна част от човечеството, ще има нужда от работници.

 

Воловете, които са седели на слама в обора цяла зима, като пукне пролетта, напускат обора и отиват в гората. Ще дойде време, когато нашите смело ще излязат да работят – те всички чакат. Човек го е страх, докато е сух, но като се намокри, не се бои. Отсега нататък ще станем по-нападателни, по-агресивни. Доста работихме вътре и сега ще се мъчим да работим в широкия свят, да направим нашите идеи достъпни за света. Добрите хора, като се събудят, отиват да работят между другите, за да ги просветят, защото знаят, че ако стоят настрани, сами ще пострадат. Периодически идат благоприятни условия за развитие. Когато един кредит се изчерпи, тогава отгоре отпущат нов.

 

Политическите деятели могат да направят нещо, но най-великата работа всред масите е пробуждането на душите, тяхното спечелване за Бога. Когато един човек иска да работи за Бога, той всичко може да направи с всичкото си смирение, без никакво тщеславие. Това правило да поставим в ума си: не да привлечем човека да дойде при нас, а да го пратим при Господа и Той да го приобщи към нас. Чак тогава ще му покажем духовната пътека. Така пак ще го пратим към Господа, като го предупредим откъде да върви и как да Му служи. Всеки ден човек трябва да има едно малко приложение, а не да чака първо да се уреди и чак тогава да започне работа за Бога. Някой човек схваща погрешно нещата и казва, че като застарее, тогава ще работи за Бога, но как, когато тогава не ще бъде способен. Трябва да работи, докато не е уредил своите работи. Уреди ли ги, няма да може да работи. Човек трябва да сее свещеното семе навсякъде: където иде, да остави следа. Безспирно трябва да се сее, а на много хора кармата не им позволява да работят за Бога – грижат се за ниви, къщи, имоти, за служби, жена, дъщери и синове и пр. Като обръщаш един човек към Бога, недей го прави привърженик на една или друга църква или общество, а само посади Божественото семенце в душата му и се отдръпни. После се върни втори път, за да го полееш, и си замини.

 

Във вестникарските статии, при които обществото се запознава с нашите идеи, да се избягва всеки догматизъм. Мисълта да бъде свободна и изложението да бъде безпогрешно и ясно, да не се създава впечатление, че се защитава това или онова. Да се използват по-меки думи, в кряскането не седи силата. И този, който пише статията, да не изглежда като дълбоко заинтересован и пристрастен, но като един зрител. Трябва да се избягва морализаторския тон, а да се изтъкнат принципите и методите на Природата. Освен това в тези статии не трябва да се съобщават много дълбоки неща, тъй като читателят не е подготвен: ще махне с ръка и ще каже, че това не е научно.

 

Когато вярваш в Бога, понеже се намираш в деня на своя живот, ти виждаш Слънцето; но този, който не вярва в Бога, е в нощта на своя живот и спи спокойно. Щом Слънцето изгрее и за него, ще го види и той. В събранията на Братството да не се приемат хората прибързано. Оставете ги да се учат отвън, в света.

 

Като отидеш в едно село, тихо и спокойно запали малък огън и остави вятърът да го разпали. В селата е подходящо да се говори за братство и как да заработят дружно. Двама братя, като работят заедно, ще свършат работата два пъти по-леко. Ако са десет души, ще я свършат десет пъти по-скоро и по-леко. За копане, за снопи да се сдружават. Като не се дели работата, ще се опита как работи законът и сами ще почнат да се групират, ще са готови да работят колективно и така ще се сближат. Ще започнете от физическата работа, но между селяните трябва да се работи за духовното им повдигане – у тях трябва да се развие Любов към Бога, към себе си и към ближния.

 

Ето една задача, подходяща за братята и сестрите на Изгрева. Вземете една тояжка и идете в дадено село, обиколете го три пъти, после минете на кръст и си тръгнете, без да кажете нито една дума. А досега боравим все с човешки методи – искаме да имаме средства, да ни пратят, да е уредено. Представете си, че направим първия опит по Божественому. Като рече човек да направи нещо по високия идеал – ще може. Като обикаляте селото, важно е какво ще оставите в него. Като обикаляш, без да знаеш защо обикаляш, няма никакъв смисъл.

 

Предстои една промяна: нещо се приготвя за един нов свят и щом е готово, ще дойде. Съществата от Невидимия свят, които сплотяват нашия свят, приготовляват нещо и изчакват, докато всичко се приготви. Затова старият свят все още стои, но щом материалът е готов, ще се вдигне строежът.

 

Попитат ли какво е вашето верую, ще кажете, че вярвате точно в това, в което те вярват, и че те вярват точно в това, в което и вие вярвате. Темата „В какво ние вярваме“ трябва да я изнесем в една брошурка, в един катехизис. Ще си признаете, че сте най-богатите хора в света, без да носите нещо, и че това, което могат да ти го вземат, то не е чак толкова необходимо.

 

Щом като се премахват препятствията, които има едно растение, после то само намира пътя си, така и в бъдеще проповедниците само ще освобождават хората от заблужденията им, а те сами ще намират пътя към Бога. Не се заблуждавайте, че можете да направите нещо Божествено в който и да е човек. Вие можете само да спомогнете за развитието на Божественото в него.

 

Всички, които съставляват ядката на българския народ, трябва да се привлекат. Не са много, но тази ядка е същината на народа и тя може да образува всичко останало. Трябва да се създадат и групи: по двама, по трима да се събират в името на дадена идея, но да има точен метод в работата им. В тайно да се съберат, за да четат, не толкова да се молят, после молитвата сама ще дойде. Нека първо да се създаде правата мисъл в човешкото съзнание, да се събуди този ум, за да се почне интензивно и свободно да се мисли, и чак след това ще последва истинска молитва. Такива групи могат да се образуват навсякъде и да има връзка помежду им. Мнозина могат да вземат участие чрез кореспонденция.

 

Когато Господ ви прати на лозето, Той преди вас ще иде и ще каже, че еди-кого си изпраща на работа, и ще даде разпореждане за приемането ви. Всеки, който ви нагости, ще се запалва, всеки, който се приближава при вас, ще светва. Когато един човек е свързан с Първичната Причина, той всичко може.

 

Американците са много практични и са готови да приемат новото. В тяхното общество има много мъдри души, които търсят новото. А българите много трудно възприемат Божественото, та значи направеното тук е проба при най-трудни условия. Всички други условия са по-лесни.

 

В планинските места, например като Белоградчик, трябва да се образуват огнища на добри и умни хора. Първо нека да се заинтересуват от Божествената Любов, а въпросът за Всемирното Бяло Братство ще дойде отпосле. Ще бъдат привлечени към Любовта пак с проява на любов; ще избирате подходящи методи. Толкова години съм говорил за Любовта, засягам я от всевъзможни гледища и не я разбирам едностранчиво, и като четете беседите, ще намерите упътвания върху Любовта.

 

Казвайте на хората, че Законът на Любовта иде сега в света и народ, който не върви по пътя на Любовта, няма бъдеще. За да има справедливост, щедрост, подтик към знание, преди всичко трябва всяко нещо да произтича от подтика на Любовта. Какво ни е допринесло старото? То е послужило на своето време. Вчерашният хляб ни е помогнал, но днес трябва да ядем нов. И всички пророци на Стария Завет сега са в света, за да работят с новото, а хората мислят, че те стоят настрана.

 

Братът попита Учителя: Моята дъщеря как да тръгне в Божествения път и да се откаже от светския?

 

Трябва да поговорите с нея, да Ă поясните последствията и резултатите, за да избере сама, та като дойдат страданията, да не роптае. Има един изпитан метод – личният пример. Седнете да четете някоя книга и тогава тя сама ще ви попита какво съдържа. Като подадете някому беседа, повече не мислете. Други са, които ще го накарат да чете и разбере.

 

 

 

Братът спомена, че в селото, където живее, няма съидейници.

 

Тогава трябва да ги намерите. Например срещнете някого, споделете, че четете интересна книга, и го ангажирайте и той да я прочете, за да си каже мнението. Ще му кажете да я прочете и да ви изясни какво иска да подчертае авторът, понеже мисълта му е много дълбока. И той, като я прочете, ще иска да говори с вас. Поставете се на една нога с него, а не по-горе. Когато говориш с някого по някой въпрос, не му предоставяй веднага книги, но му препоръчай да купи еди-коя си и да я прочете, за да видиш дали има у него ревност.

 

Образувайте подвижни библиотеки. Създайте ги навсякъде, заедно и всеки поотделно. Едно семе ще падне в тръни, друго – на пътя, трето – на камък, а четвърто – на добра почва. Трябва една мълчалива работа за разпространение на беседите. Може да се проповядва, може да се работи, но ако отгоре не дойдат Съществата да помагат, не би вървяла работата. Целият двадесети век е важен. Ако се заема, за един ден мога да разпространя много книги. Ще изтъквам, че ако се прочете тази книга, в живота им ще потръгне, болният в дома им ще оздравее. И ще заявя: „И ако не ви потръгне, върнете книгата назад, а ние ще ви върнем парите.“ А пък вие си казвате: „Кой ще ходи сега?“ и се тюхкате, че не се разпространяват книгите. Отидете ли при някой човек, ще му препоръчате това отлично мляко, от което все още не е пил. Той не може да живее добре с жена си или децата му не са послушни: ще го бутнете на болното му място и ще му кажете, че като прочете тази книга, ще бъде щастлив. Вие мислите, че така ще го подведете. Не, от тази книга той ще се научи как да живее. Тези книги съдържат мъдростта на живота и трябва всеки сам да направи опит. А вие заставате пред един човек и му казвате: „Повярвай в Господа!“ Така не се започва. Първо, той трябва да има една лична придобивка, тъй като е страдал доста досега. Българинът, щом вземе да чете, почва да мисли. И по-добре е да го накараш да чете, отколкото да му говориш. Наскоро един свещеник ми писа: „Бях се отчаял, животът ми се бе обезсмислил напълно, но откакто почнах да чета Вашите беседи, моят живот отново се осмисли. Днес душата ми е радостна и съм весел. Имам ли право да изнасям бисерите от Вашите беседи пред моите слушатели?“ Отговорих му: „Работете за Бога и за себе си не мислете. Като говорите за себе си, имате страдания, а като говорите за Бога – радост. Говорете и работете за Бога!“ Как трябва да се работи за Бога? Трябва да се работи по пътя на най-малкото съпротивление. Едно цвете си стои на мястото, но като дойде вятър и го разлюлее, то пръска своите семенца навсякъде. Значи и ние като цветята можем да стоим на определеното нам място и да пръскаме семенцата навсякъде. Семенцата са мислите. А малките дървета, ако не се поливат, изсъхват, т.е. трябва да се посещават тези, с които се прави връзка. Но да се ръководим от Духа, иначе ще мине цял ден да търсите някой човек и я го намерите, я не. А пък като се ръководите от Духа, ще знаете в коя къща, в кое село да отидете и с кое лице да се срещнете.

 

Един общественик беше приет от Учителя. Той пожела да посещава лекциите и помоли Учителя да му определи в кои дни да присъства – дали в сряда, или в петък.

 

Ще зависи от Вашето свободно време. Ще гледате на лекциите така, както гледате на храната. Има известни възгледи, които са необходими и хранят душата.

 

Вие ме питахте как да прогресираме в обществения живот. Ако нямаме помощ от Божествения свят, нищо не се постига. Ако сегашните държавници разбираха Божествения закон, щяха да успеят. Те не успяват, понеже нямат съдействието на Божествения свят. Като не изпълнят известни мероприятия, които да осъществяват целите на живота, тогава идва анархията. Консервативните елементи не се интересуват от водата, която изтича, но от рибата, и се страхуват да не би, като отворят бента, заедно с водата да отиде и тя. И докато ги убедиш, че рибата няма къде да ходи, а ще изтече само мътната вода, те противодействат. А като ги убедиш, че ще дойде прясна вода, те няма да противодействат. За съжаление те не знаят, че в тая кална вода рибата ще умре.

 

Сегашната култура е в своя краен предел и казвам, че за излюпването на новото яйце остава още малко и, ако не го турят под квачката навреме да се измъти, то после, и да го турят, ще бъде късно.

 

Новото ще дойде по най-естествен начин.

 

Животът трябва да се разбере по форма, съдържание и смисъл. Съдържанието е силата, която организира формите, а смисълът е разумното, което дава целесъобразност на силата.55

 

 

 

Хората с механично разбиране за света разглеждат явленията само по тяхната повърхност или, би могло да се каже, че те, като изучават подвързията на книгата, мислят, че са проникнали и в нейното съдържание. С такова убеждение проявите на живота се свеждат до физико-химични процеси, обаче според окултизма Природата е жива и разумна и зад нейната физическа страна е насложена друга – духовната. Стремежът на окултната наука е да установи съответствие между външните явления и духовните сили, които ги създават.

 

Качествените и количествените изменения на еволюционния процес са в пряка зависимост от развитието на съзнанието. Основната характеристика на днешното съзнание е, че всеки човек се чувства като същество, отделно от другите хора, защото съзнанието му е индивидуално. Тази степен на съзнание е само една фаза, но предстои следваща – разширение на индивидуалното съзнание. По-долу в текста ще изложим някои идеи и факти, с които ще обрисуваме характера на този нов тип съзнание.

 

 

 

1. Закон на частите и закон на Цялото

 

Разумното съдържа живота на всички в себе си или Първичната Причина обема единството на всички души. В Божествения свят единството е закон на Цялото, което включва благото на всички.

 

 

 

Новото съзнание, което иде, може да се нарече космическо или съзнание за единството. Много са признаците, че днес посоката на човечеството е отправена към една култура на единството и че се желае обединение. Например разпространени са асоциации от всякакъв вид, свикват се международни конгреси – икономически, политически, научни. Народите желаят падането на границите, правят се контакти през морета и океани, рушат се стените между расите, народите и отделните души. Всичко това е външен израз на един процес, който се извършва дълбоко в съзнанието.

 

Защо се наблюдава такава тенденция в развитието? За да отговорим на този въпрос, трябва да разгледаме в какво се състои същността на еволюционния процес – а именно в непрестанното развитие и в характерното постъпателно нарастване при проява на сили и заложби, скрити в монадата. Колкото повече човек се самоусъвършенства, толкова повече се и приобщава. В колкото по-голяма степен той проявява своята Божествена природа, толкова повече се и издига от съзнанието на отделната личност до едно по-разширено съзнание. Единството изгражда основата на цялото Битие: Животът е единен и разумното, което работи в човека, работи и във всички други същества. Ето защо, когато човек даде ход на Божественото в себе си, той чувства връзките си с Цялото и участва в единството на Живота. И тогава, проявявайки алтруизъм, той променя своя егоцентричен начин на живот. Напускайки илюзията на личната резервираност и превъзмогвайки закона на частите, човек приема закона на Цялото, като навсякъде вижда един-единствен живот – живота на Бога. И когато животът на Първичната Причина, който протича през всички същества, вече преминава напълно осъзнато през него и укрепва връзките му с Цялото, те стават реални.

 

При новата фаза на развитие човек не се обезличава – запазва индивидуалното си съзнание и същевременно с това преживява връзките си с Целокупния живот. Първичната Причина съдържа единството на всички души и когато човек живее в закона на Цялото, той има такова отношение към съществата, каквото Бог има към тях. Така се изграждат хармонията и разбирателството при взаимоотношенията.

 

 

 

2. Животът в Цялото е извор на сила

 

Всички сме свързани. И когато познаем този факт, че съдбата на всекиго е свързана със съдбата на останалите, ще дойдем и до правилната философия за живота.

 

 

 

Живот в Цялото означава бурен цъфтеж на всички спящи сили и заложби. Този, който живее в закона на Цялото, проявява вътрешните си дарби и добродетели, защото е във връзка с Космичния живот – при това положение към него прииждат отвсякъде сили, за да го подкрепят. Какво ли може да направи ръката на човека сама? Единствено тя може да бъде полезна дотолкова, доколкото е свързана с целия организъм. Ако клетките на ръката искат да се индивидуализират, те ще разслабят връзките си с цялото и ще настъпи израждане. Има закон: всяко едно действие, което е в дисхармония с Великата истина за единство, носи страдания, а всяко действие, което е в хармония с тази Истина, носи радост и прилив на енергия. Трябва да знаем, че всички сме свързани помежду си и че никой не може да бъде щастлив сам по себе си. Нали когато едно място в организма е наранено, то и останалите клетки в организма изпитват болка; същата индикация се забелязва и в обществото на хората.

 

Защо животът в Любовта е извор на радост? Защото човек образува връзки с Цялото и когато в него се вливат импулсите на Единния живот, всичките му заложби се раздвижват и го подтикват да върви напред. Не бива да отслабваме връзките си с Целокупния живот, за да не се лишим от животворните сили, които ни развиват. При преживяване на единството се чувства пулсът на живота, който обхваща цялата Природа – това е блаженството на мъдреца, понеже музиката на Всемира преминава през него. Този, който живее в Любовта, като повдига околните, повдига себе си.

 

Когато у човека протече новото съзнание, ориентирано към Цялото, тогава неговата най-специфична дарба се проявява: ако е музикант, разцъфтява музикалната му дарба, ако е математик – математическата му дарба. Всички души, които трептят в хармония, макар и да се намират на далечно разстояние една от друга, са в особена връзка помежду си. Ето защо душите, които са на еднакво ниво на съзнание, са в интимна вътрешна връзка и по закона на хармонията си препращат идеи. Това може да се обясни чрез една аналогия с музикалните тонове: когато се изсвири или изпее един тон, той резонира в тази струна, която е в хармония с него. Също така и един добър човек е във вътрешна връзка с всички добри души, където и да се намират те, а добротата, нека отбележим, е извор на сила.

 

Разумната Природа възпитава душите по един мъдър начин и ги води към развитие. Ако се причини страдание на което и да е същество, нарушава се законът на единството. Този, който греши, живее в закона на частите – той сам се изолира от известни сили на живота. Поради това именно ще мине през страдание. И така чрез собствената си Голгота ще разбере, че всичко, което причинява на другите, го е сторил на себе си. Като страдаме, Природата ни възпитава и по този начин човешката душа научава великия урок за единството на Живота. Човек се убеждава, че ако удари някого, всъщност удря самия себе си.

 

Човекът, който живее в закона на Цялото, т.е. в Мировата Любов, ще разбира езика на всички същества, а и той самият ще бъде разбран. Където и да ходи, такъв човек ще разнася една вътрешна светлина, мир, хармония, радост и живот. При него отчаяните ще се утешат и ще се изпълнят с надежда и вяра, болният ще оздравее, лошият ще се преобрази – у него ще се появи желание да прояви добротата си, а звярът ще седне кротко при нозете му. Такъв човек влиза във връзка със Свещения олтар, който се намира в душата на всекиго, и той е уверен, че огънят, който е разпален там, е неугасим.

 

Защо детето е привързано към майка си и тича към нея с радост? – Защото то чувства, че майка му е едно същество, което мисли за неговото щастие и му желае доброто. По същия начин всеки обича да се сближава с този, който живее в закона на Цялото. За такъв човек да стори път на една мравка или да я спаси от капката, която ще я удави, е толкова важно, колкото и да направи някое велико дело за човечеството, защото той има ясното мировъзрение да преценява другите същества от гледището на Първичната Причина. Такъв човек изпитва радост, когато някой се издигне или прояви хармоничните си способности, или направи откритие. Когато някой види картина в нечий дом и си каже: „Ох, де да беше моя!“, тогава той живее в живота на частите. А този, който живее живота на Цялото, се радва, че някой е нарисувал с голям талант такава ценна картина и че друг някой я притежава.

 

3. Схващане за Единството

 

Животът на Цялото е живот на частите и животът на частите е живот на Цялото.

 

 

 

Божественото, което работи в нас, работи и във всички останали хора. Вечното, Красивото, което е вътре в нас, се намира и в хранилницата на всички души. В душата на всекиго растат странни цветя, които може би все още не са разцъфтели в целия си блясък; в същата обител извира кристално чист извор, който може би все още не си е проправил път, за да протекат животворните му струи навън към другите. Разумното, което действа в нас, е сродно с Разумното, което действа и във всяко цвете и твар. Именно затова този, който живее в закона на Цялото, вижда навред Единния живот, така невероятно проявен в неизброими форми.

 

Този, който почувства своите извечни връзки с Цялото, почва да работи и от живот на мъчение и труд се издига до живота на работата. Който живее в илюзията на несъпричастността, търси своята слава, а който живее в Закона на Цялото, търси Божията слава. Почнеш ли да работиш за славата на Бога, т.е. когато Любовта става импулс на твоята дейност, надгробната плоча е отмахната и ти си свободен. При сегашната си степен на развитие всеки човек в миг на вътрешно озарение се издига до схващането за Единството, съзнанието му се пробужда, той става предвестник на Новата култура, която иде. А тя ще бъде култура на единството.

 

 

 

4. Дървото на Целокупния живот

 

Всички същества са клончета на едно и също дърво – дървото на Целокупния живот.

 

 

 

Има вътрешна и външна връзка между всички клетки на един организъм или между всички негови органи. В биологията това е изразено чрез закона на корелацията. Например всяка клетка на корена е в зависима връзка и с най-отдалечените клетки в клончетата, листата, пъпките. Тази клетка, намираща се в корена, съдейства за живота на цялото растение, но от друга страна, и нейният живот е зависим от живота на цялото. Върху корена се отразява благосъстоянието или повредата на всяка друга част от монадата. Такава вътрешна и външна връзка съществува между всички същества. Съществата заемат съответно място в общата корелация според степента на развитието си и според функцията, която изпълняват. Също така се наблюдават едни и същи явления, проектирани на различни полета, обаче в основата си те са под давлението на едни и същи закони. Например седемте основни тона в музиката са аналогични на седемте основни цвята от слънчевия спектър. Както в музиката се отбелязват октави, също така с периодичност се характеризира и слънчевият спектър – там има октави по-долу от червения цвят и по-горе от виолетовия. Още примери: цялата Менделеева таблица е изградена от обоснованата периодичност при химичните елементи; а ако се наредят обертоновете на един и същи тон според броя на трептенията им на съответни разстояния, това отговаря на междупланетните разстояния на Слънчевата система; също така разстоянията на планетите от Слънцето са изразени и чрез формите на растителното и животинското царство.

 

Човешкият организъм е проекция на Цялото и Всемира – Макрокосмосът и Микрокосмосът са изразени в строежа на човешкия организъм. Цялото с всички свои сили работи във всяка своя част. Ето защо този, който мисли, че живее изолирано и само за себе си, е в противоречие с тази велика Истина. През всички същества протича един и същ живот – Животът на Бога – и всяка монада е една особена проекция на Първичната Причина.

 

Клонът се развива правилно, докато дървесните сокове протичат през него, инак той изсъхва. Когато човек живее в закона на Цялото, той се развива пълноценно и правилно разрешава въпросите, пред които го изправя животът. При някои отрицателни състояния – завист, гордост, омраза, човек противопоставя себе си на другите същества и прилича на клонче, откъснало се от Цялото. Този, който живее в закона на частите, схваща нещата в противоречие с Единния живот, което разхлабва връзките му с него и това се отразява при възприемането на живителните енергии, които струят от Центъра. Всяко нарушение на Любовта носи своите последствия – става израждане или връщане назад в еволюцията, защото с омразата си човек се откъсва от Цялото. Същото важи както за индивидуалния живот, така и за цялото общество, народ, раса или култура.

 

И наистина, какво може да направи клончето, откъснато от дървото? При Любовта към всички същества клонът е разлистен и здраво заловен за дървото. Учителя казва: „Пръстът, като се откъсне от тялото, изгубва достойнство, съзнание и значение.“ В същото положение е и човек, който няма предвид Цялото, а се грижи само за своите лични работи. Частта има достойнство и съзнание дотолкова, доколкото е свързана с Цялото. Но животът в закона на Цялото не може да се постигне по механичен начин. Ако чистото чувство и ясната мисъл за Първичната Причина бъдат фокус за човека, тогава той лесно ще се свързва със съзнанието на останалите. Щом заработи за другите – за Бога, той успява да развие своите сили, както и ръката, като работи, се развива, защото я подкрепя целият организъм и издига значението и достойнствата ѝ. Винаги, когато се действа с Любов, се успява.

 

 

 

5. Вяра в отношенията

 

Който вярва в Бога, живеещ в него, ще вярва и в другите хора.

 

 

 

Всяко познание в края на краищата не е нищо друго освен познание за Бога. Учителя казва: „Всъщност има само едно знание – знанието за Бога, и то е два вида: есенциално и потенциално.“ От една страна, ние познаваме Бога чрез собствените си преживявания на Любовта, Мъдростта и Истината: чрез нашата проявена светла мисъл, възвишено чувство и добродетелна постъпка. Бог ни се разкрива отвътре, защото добродетелите са изявление на Божественото в човека. От друга страна, изучавайки кристалите, звездите, моретата, планините, ние чувстваме пулсацията на Единния Живот; като обичаме Бога по този начин, ние научаваме какъв е Неговият план.

 

Преди всичко човек сам ще се увери, че в него има нещо красиво – Божествено. Той ще почувства, че не е само личност, а че в душата си носи онази частица, която всякога прощава и обича, която непрестанно е готова да се жертва и да се учи – това е Бог, който работи отвътре. Сами ще открием, че в нас е заложена доброта, която трябва да проявим – това е Божественото. В това отношение Учителя ни насочва: „Няма да казвате ще стана добър, а ще казвате ще проявя своята доброта.“

 

Има смисъл човек да повярва на това, което работи вътре, в глъбините на неговата природа. Като се увери в духовния свят, с който е изпълнен отвътре, и като се облегне на Господа, който носи в себе си, той ще измени съвършено отношението си към всички други. И като мисли за ближните си, той ще достига до Божественото, което ги изпьлва; чак тогава ще се появят истинските връзки и хората ще се опознаят. От друга страна, човек, като мисли за Божествената същност на своя приятел, го подтиква към проявление на красивите му заложби, а когато мисли, че той е само личност, то насърчава качествата му на личността. Когато Любовта е само любов към личността, тогава тя непременно ще се опетни: веднага, щом се забележи някой недостатък, това ще се отрази и на отношенията. Но когато обичаме Първичната Причина във всички същества, тогава Любовта не подлежи на промени, защото тя не зависи от временното проявление на личността, а от Божественото, което е винаги красиво и достойно за обич.

 

Новите отношения развиват онези вътрешни връзки, които ще се проявят навън и ще ни вдъхновяват към добродетелност.

 

 

 

6. Еволюция на съзнанието

 

За да се издигне човек до висш живот, трябва да познае себе си. А да познае себе си, значи да познае Божественото, което работи в него.

 

 

 

Човек е влязъл в дисхармония с Целокупния живот, когато поради потъване на съзнанието в материята, той изгубва своя вътрешен ориентир за единството. Според степента на развитието си съзнанието може да се класифицира на четири вида: подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. А според широчината си на обхват съзнанието се разпределя на групово, индивидуално и космическо. Груповото съзнание е по-широко от индивидуалното, но то е смътно – с такова съзнание са съществували хората в началото на своето развитие. После, след множество пертурбации, става стесняване на съзнанието – сформира се човешката индивидуалност, която има амбиции и си поставя цели, но и се сдобива с по-голяма будност – прояснява се. Докато космическото съзнание отново се разширява, но будността му увеличава своите мащаби, а и човек не изгубва индивидуалното си съзнание, но същевременно придобива и съзнание за единството на Цялото. Това е новото съзнание, което идва.

 

 

 

7. Нов характер на човешката дейност

 

Днес смятат, че слугите са по-долни, а господарите – по-горни. Но при новото съзнание силните ще отидат да слугуват на слабите. И този, който слугува, ще се смята за по-развит, по-силен, по-умен и по-високостоящ. Ще бъде същото отношение, каквото е на майката към детето – тя, по-силната по знание и по физика, слугува от Любов. Служенето е характерна черта на Разумния свят – там то е реализирано.

 

 

 

Заедно с пробуждането на новото съзнание ще се измени и характерът на човешката дейност, защото ще се внесе нов елемент в нея. Когато човек работи за себе си, той живее в закона на частите, а когато работи за другите – за Бога, той живее в закона на Цялото и с това човешкото съзнание влиза във връзка с Разумния свят – радостта и широтата, която се чувстват, идат именно поради тази връзка. Гъсеницата, като достигне до известна степен на своето развитие, се отказва от стеснения си живот и след известни промени влиза в един съвсем нов живот, с по-големи възможности. Също така и човек с пробуждане на новото съзнание започва да намира радост не вече във вземането, а в даването, и не в трупането, а в служенето. Космичното съзнание, което иде, ще се изяви в служенето.

 

Един общественик, който изучаваше идеите на Братството, беше приет от Учителя. Стана въпрос за днешния момент в развитието на човечеството.

 

Всички окултни движения на Изтока и Запада ще се сближат, докато днес в тях липсва едно и също нещо – приложение. Не че Христос не можеше да употреби други методи, но Той знаеше, че методите на ненасилие, които употреби, са по-силни и по-ефикасни, отколкото онези на насилие. Българите си приличат с евреите по едно – по твърдоглавието. Само че в евреина има досетливост, той цени времето и при него всяко нещо е на място, докато българинът все отлага. И всичките му нещастия идат от там, че той все отлага и казва, че има време.

 

Трябва да се даде на народните маси едно друго възпитание. Тези хора, които са готови, да се изберат по структура и на тях да се говори за новите идеи. Идва една мисъл на Бялото Братство, която направлява света. Времето е назряло и ако европейските народи не побързат да се поправят, ще дойдат нещастия, катастрофи. Преди Първата световна война колко пъти казах на Фердинанд26 да не отваря война и да пази неутралитет. Тогава щяха да спечелят много нещо – освен живота на войниците, и едно ново направление на живота им.

 

Някои казват, че това движение на Бялото Братство успява, понеже църквата вече не работела. Има неща Божествени, които си вървят и не могат да се спрат. Ако църквата работеше според Христа, това течение щеше да върви още по-лесно, а сега, като не работи, пречи му се.

 

В света хубавото ще възтържествува. Национализмът трябва да отстъпи място и да дойде разумното и хуманното.

 

Общественикът попита: Какво да правя, за да се подготвя за работа?

 

Всеки ден отделяйте по два часа за размишление. Вие като излезете между хората, светът все изтегля нещо от вас и трябва да бъдете силни отвътре, за да може да трансформирате енергиите. Трябва разумно да дадете и разумно да вземете. Сутрин, щом се събудите, влезте чрез размишление във връзка с онези, които ръководят съдбините – влезте във връзка с Агарта. Сега те са на място недостъпно, но тяхната наука ще се даде на избраните.

 

Общественикът, който посети Учителя, повдигна въпрос за днешното положение в света.

 

Ако идеята да работят за Бога легне у общественици, учители, стражари, земеделци и работници, то постепенно ще дойде една промяна. Нашата Слънчева система вече влиза в едно друго поле и затова лошите хора не ще имат вече условия, понеже вълната, която иде, ще помага. Ще настанат условия за добрите духове да се въплътят на Земята. Хората трябва да приложат Божествените принципи, защото ако не ги приложат, ще бъдат изхвърлени. Този, който иска да лъже от сега нататък, той късно се е родил. Сутрин, като изгрее Слънцето, ще направите сметка, а вечер ще ликвидирате всичките си сметки. Бог си има план и ако не го приложим, ще се спънем. Божият план не може да бъде отменен.

 

Като имате общия принцип „Да се работи за Бога“, употребете какъвто и да е метод. Тези, които са работили за нашето развитие, са съвършени същества. Те са истинските работници, те са същността и ние трябва да постъпваме по техния пример. Но всички хора не могат еднакво да възприемат светлината – или мозъците им, или умовете им не са нагласени, както трябва. Ако се подготвят хората, то и Небето може да се отзове. Нека Земята да се обвие с една благотворна вълна, да се пуснат хубави мисли, които да я обгърнат. Винаги действайте съобразно особеностите на човека. Хората не знаят, че лошото с векове може да носи своите последствия: грешат и не знаят какви последствия може да им донесе лошото.

 

Българският народ, като работи по новите методи, ще има благоволението на Небето, а старите методи ще тури настрани. За едно дърво не е важно само, че има корен, но е важно колко може да възприеме чрез корена; и не е важно само, че има листа, но колко може да възприеме чрез листата. Доколкото едно растение е свързано със земята, дотолкова вирее добре; същото важи и доколко човек е свързан с Бога.

 

Един ме попита в какво стои моята сила. Тайната на моята сила е във връзката ми с Бога. Този, който ме питаше в какво стои моята сила, искаше да я узнае, та като я придобие, да може да упражнява влияние върху хората, да им въздейства за лични цели. А пък съвсем другояче стои въпросът. Заспалия овчар не го буди, но ти подкарай овцете към зелената паша и овчарят да тича отподире.

 

Дължината на живота зависи от хармонията с ангелите, с Невидимия свят, с Бога. В живота ти е определено какво трябва да правиш. Ти ще бъдеш един носител на Божественото. Кой от вас е свободен? Министри, учители, стражари – те не са свободни. Не ги оставят да правят това, което е Божествено. А Бог ги е оставил да бъдат свободни. Като се новороди, човек става гражданин на цялото човечество, всички хора са близки на душата му.

 

В политиката трябва абсолютно безкористие. Един политик трябва да се ръководи от една по-висша политика – политиката на Невидимия свят. Търпението на Невидимия свят е голямо, но в края на краищата те вземат мерки. Какво стана с Римската империя? Светските политикани гледат близките цели и не гледат далечните резултати. Казват: „Да минем моста.“ Но като минеш моста и срещнеш неприятели, каква полза, ако ще трябва да се връщаш назад?

 

Учителя се обърна към общественика и го напъти:

 

Когато ще вземате решение по някой въпрос, ще гледате умът Ви и сърцето Ви какво ще кажат. Закон е: да имаме пълно съгласие между ума и сърцето по отношение на решението, което вземаме. Вие спазвайте този закон и в политиката. Каквото умът вижда и сърцето одобри, то е право. И обратно – каквото сърцето види и умът одобри, то е право. Някой път сърцето казва, че трябва, а умът говори противното – значи има нещо непроучено и тогава не бързайте. Ако усещате стягане в ума или в сърцето, бъдете предпазлив; има ли съгласие между ума и сърцето, тогава – напред.

 

Политиката не трябва да бъде само за една партия, но за цял народ, и не само за един народ, но и за другите народи. Фердинанд имаше порочната тактика да държи лошите хора по-близо до себе си, за да не му правят пакост. А свитата трябва да е от добри хора, защото като държиш близко до себе си лошите хора и после ги отдалечиш, те се ожесточават.

 

В България ще се даде място на способните и добрите. Българските общественици и държавници ще бъдат умни, честни, справедливи и благородни. Сега тук има изостанали души отпреди хиляди години и техният стремеж да се въплътят ражда всичката тази анархия. В съвременното възпитателно дело на младежта ще се тури за основа Божественото. Аз не действам лично, аз не съм сам. Имам един свещен идеал и като се стигне до него, няма да се оставя да ми попречат. Първото нещо е да се даде духовна свобода. Като се даде свобода на мисълта, после политическата ще бъде като резултат. Хората не трябва да живеят само за сегашния кратковременен живот, а да схващат Целокупния живот. Трябва да се даде път на духовното в България.

 

Един американец ме попита в какво седи различието между новите и старите идеи. Казах му, че старите идеи са консерви, а новите идеи са плодове, които сега откъсваме от дървото. Всеки, който дойде да възприеме Божественото учение, ще забрави за консервите. Служенето на личността е да стоиш в гроба, а служенето на Бога е възкресение.

 

Сега светът се нуждае от отдушници. Добрите хора са отдушници. Ако те си заминат, всички ще загинат. Един селянин ми каза: „Ние знаем, че всички при Вас ще дойдем.“ Между селяните трябва разумна работа, между тях трябва да се разпространява книжнина. Българинът е устроен така: каквото е чел, ще го каже на другите.

 

На много широк фронт се води борбата между старото и новото. Друг изходен път освен този няма. Има доста готови хора в света.

 

1. Активното състояние

 

Външната активност, която днес бележат хората, все още не е тьрсената – част от душевната им сила остава непроявена. При човешката деятелност е необходимо всички сили на душата да бъдат активни. Нека да се има предвид, че душата стои по-горе от личността, но само чрез едно активно състояние на духа ще се даде път на възвишеното. И наистина, в живота ни има моменти на вътрешно озарение, на подем и радост, когато обичаме всички и изпитваме желание да се пожертваме – тогава именно се проявява вътрешното ни естество.

 

Задоволявайки единствено целите на личността си, ние живеем един ограничен живот; щом нашите дела не излизат из дълбокия извор на духовното ни естество, то тогава все още не живеем или все още Човекът не е проявен на Земята. Животът ще се изяви в своята пълнота само тогава, когато има творческо присъствие на Човека.

 

„Ние се приготовляваме да живеем – казва Учителя, – но когато чрез своите постъпки човек черпи из вътрешния извор на своята природа, тогава той се проявява, твори и цялостният човек е раздвижен.“ Трудът раздвижва издълбоко силите на човешката душа. Ала при днешните форми на дейност човек не проявява своята индивидуалност, той не твори, защото импулсът му не иде от глъбините на душата, а отвън. Именно затова днешната култура води до обезличаване. Човекът не проявява своята Божествена природа и по този начин става деморализация в него. Дейността на човека не бива да служи само за физическо укрепване или само за придобиване на известни познания и сръчности, или само за реализация на продуктите на труда, но тя трябва да бъде подходящ случай за изявление на Целия човек и за проява на онзи безмерно красив свят, който живее в него.

 

Щом вътрешните заложби се изявят при човешката дейност, тогава трудът ще се одухотвори. А една от целите на окултизма е човек да влее духовен елемент в своята трудова дейност.

 

2. Кое дава стойност на труда

 

Мъчението става чрез насилие,трудът служи на дълга, а работата се върши винаги от Любов.

 

Това, което човек влага от душата си в труда, му дава стойност и е без значение неговият вид – дали е физически, научен, философски, религиозен или художествен: стойността на труда се измерва с този душевен показател. Каквато и да е работата, човек се облагородява именно от вътрешния плам, който влага в нея. Чрез Любовта се издига цената на всяка постъпка. Преди всичко е важно дали проявената дейност е плод на любовен акт. Това се отнася абсолютно еднакво за всеки вид.

 

3. Живот и смърт

 

Смъртта е най-малката степен на живот.

 

 

 

Когато човек се съмнява или мрази, той е мрачен и недоволен именно защото пропуска през себе си по-малко живот. А когато има положителни мисли и чувства, той е радостен, защото животът тече през него изобилно. Оттук може да се направи извод, че според полето на съзнанието, в което се намираме, ние се приближаваме или към живота, или към смъртта.

 

Всяка една работа, чийто импулс е любовен, носи радост и тогава животът тече изобилно, настъпва вътрешен подем, душата добива криле, идат вдъхновяващи идеи, човек влиза в по-горните полета на съзнание и ще предизвика индивидуално и колективно благословение.

 

Защо всяка дейност, в която е вложена Любовта, е извор на радост? Защото тогава човек изявява красивия свят, съсредоточен в него, и така се проявява изобилният живот. Когато се работи с Любов, тогава участието е цялостно, защото душата се проявява, а радостта иде от обстоятелството, че е направен контакт с едно по-висше поле; по този начин се проявява най-ценното, складирано у човешката природа. При едно правилно разбиране за проявата на труда той е приятен и красив и носи удовлетвореност. Щастието е в служенето на Бога.

 

4. Един природен закон – условие за разцъфтяване на душата, за събуждане на талантите и дарбите

 

Сега във вас трябва да се роди ново съзнание – всяко ваше действие да бъде акт на Любовта. И всичко да бъде така, като че го вършите само за Бога. И колкото повече давате, толкова повече ще дойде отгоре.

 

 

 

Да се работи за другите – за Бога, е важно условие, при което разцъфтява душата и се събуждат всички нейни дарби. Когато човек работи за другите безкористно, без да очаква лична полза, тогава той работи за Бога. В такъв случай всички условия му съдействат и той привлича положителните сили на Природата, които го тласкат напред. При такова стечение на силите се проектират идеи за творчество и с вътрешна подкрепа се осъществяват нови художествени постижения. Но ако поетът или проповедникът работят за пари, те губят от таланта си и не могат да достигнат върховете на творческата пълнота.

 

Разумното начало, което лежи в основата на Битието, се проявява чрез всеки акт, в който е вложена Любовта. С неговото проявление пустинята се превръща в цветущ оазис. Това се отнася и за всички други сфери на човешката дейност. У всеки човек – и у най-посредствения наглед, се крият таланти, които сам той не подозира. Възвишеното живее и работи у всеки, затова човек има безгранични възможности. Но за да се пробудят спящите сили в човека, трябва благоприятна среда и това е средата на Любовта. И когато културата на мъчението и тази на труда се превърнат в култура на работата, ще има условия да се реализират дълбоките възможности, скрити в човешката душа.

 

Всяка душа има свой особен тон – всеки би могъл да извърши нещо, което никой друг не би могъл. Това, ценното, което носим, трябва да проявим в живота си, и то ще съдейства както на нашата индивидуалност, така и на колективното развитие на човечеството. Ако имаме знания и ги даваме на околните от Любов, то ще се наредят условия да получим още по-големи; същото важи и за всички други области на живота.

 

 

 

5. Друг природен закон – вложете Любов

 

В една работа, ако искате да сполучите, вложете Божествена мисъл. Ако ученикът влага в знанието си Любовта, то това знание ще бъде за него благословение.

 

 

 

Каквото и да предприемем, ако вложим в него Любов, то ще донесе благословен резултат. При проявена жертва и изразена Любов се реализира напредък. Когато един певец е свьрзан с вътрешния извор, може да събуди у слушателите си желание за възвишен живот, защото ще затрогне свещените струни на душите им. Когато пее безкористно, той ще пее, както никога по-рано – ще се чувства присъствието на Бога – голямо действие ще има в неговото пеене и сам ще се учудва на мощната сила, на която ще стане проводник; а щом красивото се събуди у слушателите му, тогава това ще е неговата награда. Слушателите му ще бъдат преобразени, тъй като всяка постъпка, извършена от Любов, има вълшебно действие или силата да преобразява. При такова разбиране за труда, каквото и да подхване човек, то ще донесе благодат за всички.

 

Тук може да се изтъкне и едно друго обстоятелство – сътворяване на атмосферата. В този аспект Учителя изтъква, че в бъдеще училищата ще се съграждат от най-добрите майстори, но добри не само по техника и изкуство, но и по сърце. И ако едно училище е построено от Любов, тогава то ще има атмосфера, подходяща за събуждане на красивото в душите на децата, и те ще чувстват присъствието на нещо невидимо, но пълно с красота. Когато това ново разбиране за труда се приложи във всички области на живота, тогава атмосферата, в която живеем, ще се изпълни с поезия и тя ще бъде благоприятна за събуждане на душата.

 

6. Великата задача, която трябва да се разреши на Земята

 

Аз ще дойда на нивата ви да работя, а оттам ще вляза в дома ви да помогна нещо и нищо няма да искам – даром ще работя. Такова разбиране ще се наложи, когато станем хора от друго естество.

 

 

 

Всъщност всичко ни е дадено даром, защото това, което получаваме от Небето, е изявление на Любовта на Съществата. Ако имаме старо разбиране за труда, ние сме в противоречие с великата действителност, която ни заобикаля.

 

За да стане ясна разликата между новото и старото схващане за труда, нека си послужим с едно сравнение. От извора постоянно изтича вода – това е при новото разбиране за труда – непреривно даване. А онзи, който се придържа към старото разбиране за труда, той не може да дава. И както при застоялата вода, от която не блика живот, става разлагане, така и при него се развиват психически отрови.

 

Има едно мерило за преценка кога сме в хармония със законите на Природата. Този, който носи в себе си старото разбиране за живота и труда, е мрачен, недоволен, изпълнен със съмнения и тревоги, ала този, който живее за Бога, е изпълнен с радост и прилича на съд, от който животът прелива; затова всеки, който е в съприкосновение с него, се ободрява и се изпълва с вяра.

 

7. В хармония с Великата действителност, която ни заобикаля

 

Да може душата постепенно да се изявява – това е най-красивото.

 

Сноп слънчеви лъчи проникват през листата и позлатяват лицето ви. Те са куриери, които ви носят писма от един висш свят на разумни сили и са израз на Любов. Че слънчевите лъчи не са само механичен израз на физико-химични процеси, се разбира по интуиция и чрез задълбочено изучаване на правдоподобни изяви на Духа. Механичното е само обвивката, в която се крие самото съдържание; същото е и със слънчевата светлина – ние трябва да правим прочит на нейните послания.

 

Природата не е плод на механични сили, но на разумни, които стоят зад първите, и при нейното изучаване се констатира, че тя не е мъртва, а жива. Когато човек схване това, именно тя ще раздвижи вътрешните му сили – умствени, сърдечни, волеви. И когато човек почне да гледа на Природата по този начин, ще се родят у него нови идеи, чувства и подтици – тогава той ще съзнава, че присъства в един храм, където Любовта е изявление на разумните сили.

 

В основата на цялата Природа лежат Любовта и жертвата. Някой ще каже, че има борба в света: да, така е, това е несъвършенството на децата, които още не са пробудени, обаче разумното, което работи отвътре, ще преодолее всички прегради и ще се прояви. Човек греши, като мисли, че прави нещо със собствени усилия: например посява жито и смята, че той го е произвел. Светлината, топлината и всички други условия са изявление на дейността на разумните сили в житото; жизнените процеси, които се извършват в развиващото се зрънце, са регулирани от Невидимия свят. Нещо повече, всички дарби, които употребяваме, са пак изявление на Първата Причина, която работи в нас.

 

Гледаш ли на света в такава светлина, тогава и най-дребното явление в Природата ще бъде за теб изпълнено с поезия и висш смисъл. Тогава и дъждовните капки, които бият по твоите прозорци, шуртенето на извора в планината, съмването и мръкването, движението на звездите, гледката на цветята и буболечките, събуждането на една красива идея или повикът на едно благородно чувство – всичко ще се измерва от теб като изявление на великата Любов, която прониква цялата Природа. Всъщност всичко, което постигаме, е дар на разумните сили, които ни водят към върха на красотата и съвършенството.

 

Казано е: „Даром сте приели, даром давайте.“ Някой може да се съгласи, че това е вярно за духовната работа, и да се усъмни дали същото може да се отнесе към физическата. Да делим работата на духовна и недуховна, това значи да късаме живота, за което ние нямаме право, тъй като той е един. И ако разграничаваме работата на духовна и недуховна, тогава се наслоява едно вътрешно противоречие, едно раздвояване, което е пречка за правилното развитие. Всъщност при новото разбиране за труда, целият живот става духовна работа.

 

8. Труд и духовна красота

 

Сега почваме да пренасяме онзи свят в този свят – материалите от онзи свят ги пренасяме в този свят.

 

Заложбите на душата трябва да се изявят навън. При новото разбиране за труда духовната красота намира външен израз – тогава човек сваля от Невидимия свят прекрасното и го въплътява във физическия свят. И на това, духовното, на което човек дава израз във физическия свят, не може да се намери нищо друго равноценно, с което то да бъде обменено. В чашата вода, поднесена с любов, е вложено нещо, което не може да бъде закупено с пари. Чрез новия вид труд се сваля Божественият свят във физическия – в една постъпка, направена от любов, присъства Бог. Радостта, която чувстваме при такава постъпка, и резултатите, които тя допринася, говорят за това. Да положим душата си за приятеля си струва повече, отколкото всичкото злато на света. Така, както творецът създава своето художествено произведение, в което заживява част от собствената му душа, същото е и с всяка човешка постъпка, която е извършена от любов. Всяка такава постъпка е толкова свещена, колкото трудът на този творец. Този, който работи при новото разбиране за труда, той е вече творец.

 

Да си представим една жена, която от сутрин до вечер шие ризи за един търговец. Нейната работа е еднообразна и тя изпитва апатия, като счита шиенето за тежко бреме. Освен това тя получава нищожна надница и не намира никакъв интерес в своята делнична работа. Върши я по необходимост, за да изкара нещо. Но същата работа при друг случай може да е крайно интересна и занимателна за тази жена. Тя е и майка. Един ден получава известие, че любимият ѝ син пристига от странство след дълга раздяла и тогава с неизразима любов се заема да шие нова риза за сина си, с която да го зарадва. Тя неуморно украсява ризата, подбудена е към творчество и извезва ръкавелите и яката ѝ с коприна. Като посреща така любимото си дете, жената влага от себе си най-ценното в работата си, която ѝ носи вътрешно удовлетворение. При новото разбиране за труда всеки вид труд се обръща на дейност, изпълнена с вътрешен заряд, и се върши с много радост.

 

Тук могат да ни послужат за пример и едни млади единбургски художници, които даром, от любов към болните, украсили с картини стените на една болница. Там атмосферата станала по-чиста и болните се почувствали по-жизнерадостни и приповдигнати. В тази болница, освен външния изящен интериор, имало и еманация на невидима красота, вложена от душите на младите художници. Чрез новата проява на труд се внася една невидима атмосфера на красота и мир, която прониква средата.

 

9. Труд, който отговаря на човешката природа

 

Ако работим за пари, ние сме слуги, а ако работим от Любов, тогава сме синове на Бога, тогава съзнаваме нашето синовно отношение към Бога.

 

Праведникът, в когото Божествените мисли се явяват, ги улавя и работи над тях, докато някой друг напразно чака някое грандиозно явление в своя живот. Разумният увеличава в себе си разума. Всеки един от нас има спонтанни мисли. Нека се спрем в своето нещастие и да доловим, че Божествените мисли не са престанали да идват. Да любим Бога означава да долавяме Божествените мисли, които постоянно бликат отвътре, и да ги последваме.

 

Един човек се обличал твърде разкошно и винаги по последна мода. Той посещавал елитно общество, външно изглеждал всякога весел и приятелите му го считали за напълно щастлив. Но когато оставал съвсем сам, той плачел и намирал живота си за безсмислен и празен, даже искал да се самоубие. После, в отредения час, той пак се втурвал в тази шумна и суетна въртележка, само за да забрави поне за малко пустинята, в която живеел. Откъде идвало това чувство, че е нещастен и неудовлетворен? Това идело отвътре, от поривите на неговата душа, които хвърляли истинска светлина върху съзнанието му.

 

Душата, с нейните копнежи и глад за духовност, се проявява у всички хора, във всички социални среди. Някои се заблуждават, че така наречените широки маси не чувстват душата, че са увлечени само от външни интереси и че техният душевен мир е повърхностен. Всъщност далеч не е така. Няма човек, който да не жадува за красивия мир на душата, който да не я дири у другите и който да не очаква мига на просветление.

 

При старото разбиране за труда животът е неестествен, тъй като се пречи да се прояви вътрешният мир, но в това отношение новото разбиране за труда е в хармония с човешката природа, понеже дава възможност за реална и плодотворна проява.

 

10. Път към интензивен вътрешен живот

 

Където се изявява Първото Начало, то винаги носи нещо ново със себе си.

 

Познание за Първото Начало в света човек добива дотолкова, доколкото го проявява чрез своята дейност. При новото разбиране за труда това става възможно, защото тогава човешкото съзнание работи в едно по-високо поле и преживява такова състояние на радост и вдъхновение, каквото по-рано не е констатирало. Този въпрос има и друга страна – че човек може да се учи по много начини, например чрез прочит на книги и гледане на филм, ала истинското познание се придобива от самата Природа, като законите ѝ се проверяват и преживяват чрез личен опит – така те стават живи истини, които разширяват мирогледа. При новото разбиране за труда човек вече прилага някои от природните закони и ги проверявя на практика. И тогава той, който по-рано не е познавал себе си, се обръща към себепознанието. Тогава той, който по-рано не е познавал ближните си, изпитва любов към тях и е готов за самопожертвование.

 

При новото разбиране за труда животът на човека става интензивен, той е в допир с живата опитност, достига ядката на известни закони в Природата, които не би могъл да овладее по никакъв друг начин. Този, който работи при новото разбиране за труда, влиза в закона на вечното обновяване. Всяка утрин, всеки ден, всеки сън му носят нови откровения, пред съзнанието му се разлистват нови страници от човешката душа, разпукват се нови пъпки на живота, за уханието на които не е знаел досега. Всъщност будно съзнание и интензивен живот има само този, който е в контакт с вълната на живота и е придобил обнова. Но ако е бил пасивен спрямо нея, тя е минала и заминала покрай него.

 

Този въпрос има и трета страна – Природата дава своите блага само на тези, които работят в хармония с нейните закони. Между човека и всички явления на Космоса има непрестанно взаимодействие. Влезем ли в хармонични връзки с нея, тя изменя своето отношение към нас и отваря своята съкровищница.

 

Вътрешното общение с духовните сили, които работят в Природата, обновява човека и физически, и духовно. Обърнем ли се с Любов към изворите, пчелите, цветята и което и да е друго същество, тогава ще ни дойдат идеи, които произлизат от духовните им заложби. Така човек ще се свърже с вътрешния живот на Природата.

 

Нека докоснем още една страна на въпроса. При новото разбиране за труда Природата ще измени своето отношение към нас. Учителя казва, че Любовта е най-дълбоката сила, която може да действа в Природата, и още, че Природата отговаря на безкористната Любов. Имайки предвид това, могат да се поставят основи на едно ново земеделие и на едно ново образование.

 

11. Някои страни на новия живот

 

Обичате ли Бога, Той ще бъде вътрешен стимул и вие ще дадете израз на душата си.

 

Новото разбиране за труда – това е пробуждане на душата. Когато почнем да работим от Любов, Великото в света присъства и донася благословение. Това е привилегия и за най-слабия човек – вложил ли е в труда си Любов, той става проводник на Великото в света.

 

Необходими са изследвания върху психологията на труда. Когато се работи само за себе си, като че ли работещият е изоставен и откъснат от Целокупния живот – той изпитва безпокойство и тревога. А при новото разбиране за труда всички тези усещания се заменят с мир, радост, вдъхновение и доверие в разумните сили, които го подкрепят. Горните твърдения ще схванем по-добре, ако имаме предвид следния закон: когато едно състояние внушава тъга, скръб, униние, това показва, че човек е далече от Истината и следователно не пребивава в реалността, а когато едно състояние причинява радост, лекота, обхода, когато човек обича и прощава, това е знак, че той се е озовал в центъра на Истината и че е в хармония с Разумната Природа.

 

Според това как работи човек, съзнанието му се намира в едно по-високо или по-ниско поле. Някой може да не поиска заплащане за това, което е направил, но ако очаква да му благодарят, да го уважават, да му бъдат признателни, това е все едно да иска да му платят: тогава той е все още при старото разбиране за труда, загубва подем и радост, не е окрилен и това доказва, че той работи в по-ниско поле, че все още не е в свободата.

 

До какви ценни състояния се издига човешкото съзнание чрез новото разбиране за труда, може да се провери опитно. Живата наука не е нещо отвлечено, тя е самият живот. Онзи, който е отчаян, ако извърши нещо по новото разбиране за труда, скърбите му ще изчезнат моментално, той ще светне от радост и с тази опитност ще провери един велик закон. Един човек, изпълнен с тягостни чувства, излязъл да се поразходи край реката. Той забелязал един давещ се и с риск да простине се хвърлил в студените води. Като го спасил, през целия ден изпитвал неизразима радост. Когато мнозина се проникнат от Дух на саможертва, няма ли животът да бъде изпълнен с по-голяма светлина и радост?

 

Новото разбиране за труда е един добър начин за трансформиране на недъзите. Като положи такъв вид труд, човек е проявител на един висш живот, който ще проникне и до физическото му тяло, ще го укрепи, ще повдигне физическите му сили, ще го подмлади и болестите ще изчезнат. Този, който мисли само за себе си, понеже се заключва и се затваря за течението на живота, което иде отгоре, остарява преждевременно, а онзи, който работи от любов, се подмладява. Където Слънцето прониква, там всички вредни условия изчезват и се внасят добрите условия. Също така човек трансформира душевните си енергии, когато е проводник на високи духовни сили. Когато правиш някому нещо от любов, ти му принасяш не само продуктите от труда, който си вложил, но и нещо ценно от душата си, а това повдига и двамата.

 

12. Външни и вътрешни връзки

 

Когато обичаме, Бог обича чрез нас. Когато ни обичат, обичат Бога в нас.

 

Днес, при старото разбиране на труда, всеки се намира в пустинята, която е създал със собствената си самота. За днес се отнася този цитат: „Гласът на едного, който вика в пустинята“; понеже връзките между хората не са вътрешни, затова всеки се чувства изолиран. Вярно, че днес има колективен живот, но създадените връзки не засягат вътрешния живот на душата. Те са външни връзки. Ето защо необходимо е ново разбиране за труда, за да излезем от тази пустиня.

 

Единение, вътрешна връзка има между хората само при новото разбиране на труда и така един механичен конгломерат ще се превърне в едно хармонично цяло. Когато няколко души са се събрали да извършат заедно известна работа въз основа само на материалните отношения помежду си, без участието на душата, тогава връзките им са временни. След свършването на общата им дейност възможно е да изгубят напълно връзките си. Но когато хората вършат нещо при новото разбиране за труда, тогава се образуват трайни вътрешни връзки. Един клон, като е свързан с дървото, той е свързан и с всички останали клони. „Като си свързан със Слънцето чрез един лъч – казва Учителя, – посредством този лъч ти се свързваш с всички други лъчи, които излизат от центъра.“ Като си свързан с Първата Причина, ти се свързваш с всички души, имаш вече вътрешна връзка с тях. Ето защо отношенията ни към другите ще бъдат правилни, когато изработим правилни отношения към Великото, Разумното, а то живее и работи във всички същества. Даже привързването на едно пречупено стъбълце е израз на нашите отношения към Първата Причина в света.

 

Новото разбиране за труда не е нещо друго, освен израз на нашето отношение към Бога. Всъщност по този начин трудът се превръща в служене на Първото Начало.

 

13. Най-важният фактор в еволюцията

 

Гениалността е колективно усилие на всички същества, които са завършили земното си развитие. И доброто не е усилие единствено на вашата душа, а е резултат на цялото Небе. И с мисълта си ние даваме ход на Мъдростта на Цялото.

 

За да може да се разбере Природата, тя трябва да се изследва по форма, съдържание и смисъл. За този, който изучава нещата по форма, един къс метал е само това, което вижда с физическите си очи, но за този, който изучава и съдържанието, този къс метал е нещо много повече – той е център на едно динамично вибрационно поле на сили, които се разпространяват наоколо; те са строителни сили и са във връзка с всички съзидателни Космични сили. Например сензитивният човек вижда всички органи на живите форми, че са проникнати и окръжени от одичната светлина, която представлява строителните им сили.

 

Окултизмът отива по-далеч и изучава смисъла, т.е. разумното, което дава целесъобразност на силите, които организират формите. Ако изучим Природата от това тройно гледище, какви дълбоки мисли, чувства и стремежи ще събуди тя у нас. Например колко дълбоко действа на душата съзерцанието на слънчевия изгрев, възхищението от красотата и чудната игра на краските, от тяхната бърза и неочаквана промяна, но това е само възприемане на формата. За да се дойде до съдържанието, тогава трябва да се изучи и взаимодействието между строителните сили на Земята и Слънцето.

 

Природата, освен физична страна, има и духовна, и трябва да се изучи съответствието между тези две страни, т.е. да се разбере на кои физични явления кои точно духовни сили съответстват. Зад формата и съдържанието стоят разумните сили и тяхното изучаване означава разбиране на Природата по смисъл. При такъв задълбочен поглед всичко около нас ще ни се яви в нов вид, с една неподозирана от нас красота. Изявлението на разумността съставлява висшата красота в която и да е област на живота. Когато изучаваме разумните сили, които проникват Природата, ще схванем, че във всичко, което виждаме около нас, е изразена Любовта на същества, чието съзнание работи в едно поле, далеч по-високо от човешкото. Ще схванем също, че върху Любовта се крепи животът на цялото Битие. По-силните помагат на по-слабите, по-горните – на по-долните: това е принципът, който прониква Битието. Любовта, жертвата са най-великият фактор за еволюцията.

 

Когато с такива разбирания съзерцаваме изгрева, в съзнанието си ще се издигнем до съществата, които регулират този природен процес. Ние ще се стараем да се извисим до това поле, в което работи тяхното съзнание, за да почувстваме Любовта им и тяхната идейност. При това състояние ще се изпълним с неимоверна благодарност за всичко, което те правят заради нас. Същото е и при залез слънце – спущането на пламтящото кълбо под хоризонта пак ни свързва с разумните сили, които регулират природните процеси и доставят на хората и на другите природни царства условия, годни за развитие и за проява на Божествените заложби. Те чертаят планове, които реализират в течение на милиони години, и знаят, че в хората има нещо ценно, което ще преодолее всички спънки и в някой специален момент ще се прояви. Те работят от Любов към това, красивото, което е ядката в човека, и се въодушевяват от неговото бъдеще. Всяко едно природно явление осезателно ни наумява за неизменната Любов, която светлите същества изливат върху нас. При едно такова разбиране се чувства вечната будност – Любов и разумност проникват цялата Природа. Движението на Земята около оста ѝ или по нейната орбита не е само механичен, но разумен процес. Схванем ли това, тогава при изследването си стигаме до смисъла на нещата. При съзерцанието на кое да е явление в Природата ние ще развием нашите вътрешни сили. Защото щом мислим за съществата на Любовта и жертвата, веднага се свързваме с тях вътрешно и тогава мирът им се излива върху нас. Влезем ли в съприкосновение с тяхното поле на дейност, тогава явления наглед най-обикновени ще ни издигнат до интензивен вътрешен живот, напомняйки ни за възвишения свят, в който действа съзнанието на тези същества.

 

Всичко това те го правят от Любов към Първичната Причина – те служат на Бога. Учителя казва: „Човешката личност е отражение на Бога.“ Тези същества обичат Божественото в нас. Те не очакват нищо от нас, а само дават – научили са, че даването е единственият източник на радост, щастие, творчество. Животът, който имат, ние се стремим към него.

 

От мъчение и труд човек ще се издигне до работа. Работата, това ново направление на труда за нас, всъщност лежи в основата на Космичния живот. Този начин на дейност не е нещо необикновено, напротив – то е нормалното, естественото в живота на Вселената и е влизане в хармония със законите, лежащи в основите на цялото Битие.

 

Когато Любовта стане импулс на труда, нашата дейност ще бъде в хармония с живота на Вселената и на тези разумни сили, които регулират целия живот. Този нов начин на дейност иде по законите на развитието, защото еволюцията е проява на силите, заложени в монадата. Човешката душа е проекция на Първичната Причина. И еволюцията се състои в прогресиращата степен на проявата на Божественото чрез нас.

 

14. Новият начин на дейност разширява съзнанието

 

Трябва да събудим свръхсъзнанието у нас.

 

Съществува закон: когато отидем при по-долните, по-горните ще дойдат при нас. Когато човек премине от мъчение и труд към работа, той вече в дейността си се приближава до Светлите същества. И понеже съзнанието му е в хармония с тях, той може да влезе и в съзнателна връзка с тях. Човек влиза във вътрешно общение с всички същества, чиито вибрации са подобни на неговите.

 

Учителя казва: „Когато човек мисли нещо положително или отрицателно, той влиза във връзка с всички същества, които имат подобна мисъл. Например, ако имаш съмнение, влизаш във връзка с всички сьщества, които се съмняват, но ако имаш вяра – свързваш се с вярващите.“ Влизането на човека в общение с всички добри хора и напреднали същества, въз основа на този закон, му дава сила и представлява тил, вътрешна опора.

 

За излюпването на яйцето е необходима известна топлина. Също така, за да могат да се събудят у човека вътрешните, душевните органи на свръхсъзнателния живот, трябва подходяща среда. А такава среда е този дух на служене. Когато човек се издигне от мъчението и труда до работата, то у него вече се проявява не личността, но нещо по-горно от личността, а именно душата – Божественото. Всъщност днес в много редки случаи душата се проявява. Това, което се гневи, безпокои, съмнява – това е личността. Но в момента, когато се прояви душата, се чувства мир, радост, подем. Понякога тези преживявания траят само една секунда, но дават на човека реално понятие за красотата на свръхсъзнателния живот и за силата, която той придава. При новото направление на труда човек, изявявайки душата си, едновременно с това навлиза в свръхсъзнателния живот.

 

Един материалист не може да обясни източника на радостта при себеотрицателната дейност. Тази радост е един критерий, че човек се намира в правия път, чрез който се свързва с Реалното в света. Когато считаш нещо за свое, ти си още в стария живот, но когато си изпълнен с мисълта, че всичко е на Бога, тогава си свободен. Защо старият начин на дейност прави човека роб на труда, а новото направление на труда го освобождава? При новия начин на дейност човек проявява Разумното в себе си, а то е самият човек – ето защо тогава той е свободен, т.е. не ограничава проявата на Разумното в себе си, дава му път да се прояви.

 

15. Новият начин на дейност разрешава всички въпроси

 

Бог направи този свят не за роби, не за насилие, а за забавление на Своите възлюблени деца.

 

Новият начин на дейност разрешава всички въпроси: лични и обществени, индивидуални и духовни, общочовешки и космически. Преди всичко този нов начин на дейност ще се отрази върху физическото здраве на човека, понеже духовният подем е извор и на здраве, а болестта е белег за дисхармония в организма. Това се основава на следния закон: Духът внася хармония и сила навсякъде, където се прояви. Има течение на Божествен живот, който се излива в душите. Но когато човек е изпълнен с отрицателни мисли, той не може да приеме това течение в себе си, понеже е в дисхармония с него, и това дава предразположение към боледуване. А когато човек живее в Доброто, той е в хармония с това течение, приема го в себе си, то влива нови жизнени струи в душевния му живот и укрепва физическото му тяло. При новото направление на труда човек влиза под благоприятни условия, при които ще пристъпи да учи, ще расте и ще изяви дарбите си – тогава той ще е в хармония с Първичната Причина. И още, той ще се освободи от тревогите и безпокойствата, защото съзнанието му ще пребивава в едно поле, където всички противоречия се примиряват и трансформират.

 

Този начин на дейност ще разреши и възпитателния проблем, защото е в хармония с детската природа и отговаря на нейните нужди. Да вземем за пример идеалистичния период, през който минава младежът през третия период – от 14 до 21 години, когато се проявява у него копнежът да работи за общочовешкото благо, а не за лични цели, за кариеризъм. Новият дух на дейност ще даде възможност този идеализъм да може да остане като трайна черта и по-нататък през годините.

 

И всички други въпроси ще намерят разрешение чрез новия начин на дейност, който ще прониква Новата култура, която иде, и който начин накратко може да се изрази с тези три думи: Служене на Бога.

 

Новите факти в биологията все повече я приближават до окултните схващания. Окултизмът разглежда целокупната Природа и специално биологичните явления по форма, съдържание и смисъл. Обикновеното изучаване е по форма, а когато се спира вниманието върху съдържанието, това означава, че се изучават самите сили, които организират формите, докато духовното дирене на смисъла е вече изучаване на разумното, което дава целесъобразност на силите, които организират. По-долу ще приведем няколко примера, които показват новите пътища в биологията.

 

1. Изследванията на Жорж Лаковски

 

В 1925 г. Лаковски излезе с книгата си „Произход на живота“, в която изложи своята теория за радиациите на организмите. Нейното второ издание е под заглавие „Тайната на живота“ и тя е допълнена с нови факти. Освен това Лаковски е познат с книгите „Принос към изучаване на болестта рак“ и „Универсион“.

 

Изпърво Лаковски се е интересувал от качеството, което притежават някои видове животни – да преминават дълги разстояния безпогрешно в посока право към целта си. Той се питал коя е причината за тяхната способност да се ориентират. Наблюдавал пощенски гълъби, които пренасят информация на далечно място и после се завръщат в гълъбарника си. Разсъждавал над миграцията на прелетните птици, които летят денонощно над суша и море по линия, насочена към целта, която не виждат поради недостатъчност на видимостта и поради сферичността на Земята. Въз основа на ред опити и наблюдения над птици, бозайници и насекоми, Лаковски идва до заключение, че способността им за ориентация се дължи на обстоятелството, че могат да възприемат радиации. Пощенските гълъби и прелетните птици, като се издигнат във въздуха, най-напред правят няколко кръга, за да могат да доловят от коя посока идат съответните радиовълни, и след това без колебание вземат вярната посока, дори и нощем, дори и когато целта е на огромно разстояние от тях.

 

Казамайор описва с подробности опита с пощенски гълъби, направен през 1924 г. в Испания. Във Валенция се намира военен гълъбарник, отдалечен на 8 км от радиотелеграфната станция в Патерна. Когато пускат валенските пощенски гълъби един по един през интервал от 3 мин, същевременно радиотелеграфната станция в Патерна започва да изпраща радиовълни с продължителност половин час; през този отрязък от време гълъбите не могат да се ориентират и кръжат във въздуха. Но само няколко минути, след като се преустановява радиоизлъчването, те се отправят без никакво колебание към гълъбарника си. Същия опит повтарят и на 7 ноември 1925 г. и се установява същият резултат.

 

Подобен опит се прави и в град Кройцнах, Германия: радиотелеграфната станция се намира точно на пътя за гълъбарника и гълъбите в началото на полета си са ориентирани правилно, но над станцията те се забъркват и изглеждат съвсем безориентирани. Летят в разни посоки и когато се отдалечат от интензивното електромагнитно поле, образувано над станцията, те пак поемат правата посока.

 

Лаковски стига до извода, че организмът е един изпращателен и приемателен радиоапарат. Въз основа на ред наблюдения той твърди, че приемачи на радиовълните у птиците и бозайниците са трите полуокръжни канала в ушите им. А пипалата у насекомите отговарят на антените на радиотелеграфна станция. Благодарение на радиовълните, възприемани чрез пипалата, насекомите лесно се ориентират и за целта и се движат в права посока. Лаковски цитира чудните опити на френския ентомолог Фабр, изложени в книгите му „Нравите на насекомите“ и „Спомени на един ентомолог“. Неговите опити са много остроумни. Той се стреми да обясни чудната способност на пеперудите да се ориентират с обонянието си. Лаковски твърди, че това обяснение би било валидно само за близки разстояния, докато при опитите на Фабр ориентацията става на далечни разстояния: той пуска в експериментална оранжерия пеперуди, които не са характерни за околността, и към тях се присъединяват други екземпляри от същия вид, но от съвсем друга местност, и то летейки в права посока, въпреки множеството миризми, които разпространява експериментаторът, за да внесе смущение. И затова се приема за най-естествено, че ориентацията при пеперудите става чрез радиовълни.

 

Насекомото гробар има добра ориентация да се упъти право към разлагащия се труп. Може да се предположи, че го привлича миризмата, която трупът изпуща, но тя може да се разпространи наоколо само на няколко метра. И затова тази хипотеза, както и в много подобни случаи, отпада поради разстоянията. Гробарят се появява 8-10 дни след смъртта на птицата или плъха и следователно техните трупове вече са разложени. Микробите, работещи върху разлагането, имат радиации с определена дължина на вълните и именно това упътва насекомото към неговата храна.

 

Редица изследвания доказват, че радиацията е общо явление за всички същества. Лаковски изтъква радиацията на светулките, при които дори и техните яйца и личинки изпущат светлинни вълни. У разните видове организми радиацията е с различна дължина на вълните, докато при светулката тази дължина отчасти е в границата на зрителната ни възприемчивост. Лаковси се запитва защо, като признаваме на светулката способността да изпуща радиации, да отричаме способността при други насекоми да изпущат друг вид радиации – такива извън гамата на светлинните вибрации, и поради тази причина да остават нерегистрирани от сетивата ни. Въз основа на опити и наблюдения Лаковски идва до заключението, че центърът, който изпраща радиации от клетката, е ядрото, и по-специално ядрената нишка. Той намира аналогия между известни електромагнитни явления и явленията в ядрото.

 

Лаковски прави опити в парижката болница „Салпетриер“ с проф. Госе, д-р Гутман и Магру върху растението Рe1агgоnium zоnаtum, болно от рак. Тези опити потвърждават теорията му и доказват, че тя може да намери приложение при лекуването на рака. Ученият прави съобщение за тези си опити до Биологическото общество през 1924 г. и до Френската академия на науките през 1928 г.

 

Пространството, твърди Лаковски, е пълно с радиации, вълни с различна дължина непрекъснато кръстосват нашата атмосфера. Междузвездното пространство е проникнато от космични радиации, които излизат от Слънцето, планетите, звездите и спиралните мъглявини. Космичните вълни са еманации на звездите и, разбира се, те оказват влияние на биологичните явления. В книгата „Тайната на живота“ Лаковски изследва връзката между слънчевите петна и физическите, метеорологичните и биологичните явления на Земята. За влиянието на звездните вълни върху радиациите на клетките Лаковски е представил чрез проф. Д’ Асонвал доклад във Френската академия на науките на 28 март 1927 г., в който се проследява развитието на лозата във Франция в периода 1851 – 1915 г., като се намира връзка между състоянието на добива и изригването на слънчевите петна. От графиката, която прилага Лаковски, се вижда, че годините на максимум слънчеви петна отговарят и на добра лозова реколта. Също така там се констатира и връзката между слънчевите петна и периодичното разпространяване на известни епидемични болести.

 

Теорията на Лаковски е вече едно правилно навлизане в изучаването на Природата по нейното съдържание. Радиацията на организмите не е нищо друго, освен слабо загатване за етерния двойник (етерното тяло) на организмите, който е обект на изследване от окултната наука. Изучен е строежът му, характерът и посоката на теченията в него, връзката между етерния двойник и физическото тяло; има се предвид, че етерният двойник е организатор на физиката.

 

2. Опитите на Мария Статкевич

 

Немският ботаник Херман Хаберланд отглежда във влажна среда тънки плочки, изрязани от картофени грудки, и така установява наличието на делящи се клетки само в тези плочки, в които има част от лико-дървесни снопчета. Другите плочки, лишени от лико-дървесни снопчета, делят клетките си само тогава, когато се поставят в контакт с прясно отсечени плочки или с емулсия, приготвена от споменатите плочки. Хаберланд допуска, че това се дължи на известни хормони, които може би отделят лико-дървесните снопчета и действат като дразнители за клетъчното деление.

 

По-късно Мария Статкевич, за да провери да не би това да се дължи на митогенните лъчи на Гурвич, предприема следния опит: отрязва от картофените грудки плочки, богати на лико-дървесни снопчета, и ги насочва като индуктор към меристемната тъкан на някои корени. Индуцирането трае три часа; след микроскопско наблюдение на корените се забелязва увеличение броя на делящите се клетки. Това показва, че митогенните лъчи на картофените плочки оказват своето действие – възбуждат клетките на корена към усилено делене. При контролните опити, направени с картофени грудки, в които напълно или почти липсват лико-дървесни снопчета, резултатът е отрицателен. Мария Статкевич прави заключението, че с тези опити се доказва динамическото действие на лико-дървесните снопчета като център, който изпуща митогенни лъчи, но тя не изключва, че едновременно могат да действат и хормони (обаче при този опит поради разстоянието между картофените плочки и корените действието на хормоните е изключено).

 

В заключение можем да се запитаме все пак митогенните лъчи не са ли едно и също нещо с радиациите, установени от Лаковски, и с жизнения магнетизъм на Месмер? Но преди да направим сами своя главен извод, нека разгледаме и други опити.

 

 

 

3. Опитите на Хилда Манголд и Ханс Шпеман. Организаторски центрове

 

През 1923 г. Хилда Манголд установи факта, че ако се вземе част от ектодермата на гаструлата при тритона, и се присади близо до храносмилателната система, ще даде гръбна струна, гръбначни прешлени, вместо мозък или епидермис.

 

През 1925 г. А. Маркс доказа с опити, че ако се откъсне тръбната част на първичната храносмилателна тръба у тритоновия зародиш и се постави на друго място като присадка, това ще предизвика в ектодермата, която е над нея, образуването на нервна тръба.

 

В първия случай пренесената тъкан се индуцира, т.е. влияе се от околните тъкани, при които вече е пренесена, а във втория случай новата тъкан – присадката – влияе на околните тъкани, индуцира ги и ги предизвиква към образуване на специални тъкани и органи.

 

През 1924 г. Хилда Манголд прави следния опит: присажда в ектодермата част от първичната горна устна на тритоновия зародиш и тогава, заедно с участието на околните тъкани, се достига до съвсем ново образувание. Това показва, че клетките на горната устна могат да се считат като „организатори“ на цялата околна област, значи те са като „организационен център“. А Шпеман, който прави множество подобни опити, въвежда термина „организационно поле“ – полето, в което действа организационният център. Значи една част от мезодермата, намираща се при новото си място, е в състояние да накара околните тъкани да тръгнат по нейно направление.

 

Като пренесем тези термини – организатор, организационен център, в изследванията на Лаковски, Гурвич и Райхенбах, ще видим ясно, че организационният център влияе динамически, т.е. чрез енергиите, които излъчва наоколо. Като се изучава и етерният двойник, се разбира, че действително има известни динамични центрове. Когато присадката се постави в криво положение, то чрез така наречената саморегулация тя си променя положението в нормално и това става далече преди органът да почне да функционира. Обяснението на такива опити е много лесно с помощта на етерния двойник, чиито сили имат организаторски способности и саморегулацията се дължи на тяхното действие.

 

Опитите, които се изнесоха тук, допринасят за изучаването на Природата по съдържание.

 

Тримата братя, които Учителя бе упътил да образуват помежду си работна група за вътрешна работа, бяха приети от Него. По въпроса за тяхната работа Учителя каза:

 

 

 

През идната седмица добре е да се съберете за размишление в понеделник и сряда, на 9 и 11 октомври от 22 ч. Напишете върху малки листчета номерата на всяка страница от Библията, разбъркайте ги в една шапка и хвърлете жребий. Спрете се върху страницата, която се падне, и я прочетете в събранието. Като размишлявате върху съдържанието ѝ, ще разберете в какво положение се намира човечеството, защото това, което тогава е писано, сега се изпълнява. Например по-рано милосърдието се е засявало в градината на живота, а сега се виждат плодовете му.

 

Казано е, че гняв Божий се излива върху хората, които не слушат. Най-първо се говори на човечеството, но като не слуша, излива се гневът Божий, докато то се разкае. След това пак се проявява Божията благост, но като дойде тя, хората пак забравят и пак идва гневът Божий. И така нещата се преповтарят постоянно, докато човечеството добие опитност – да не се мени отвътре. Мъчно се поправя съществото човек, много мъчно.

 

После вие се съберете в сряда и петък, на 25 и 27 октомври, в поредната седмица – в четвъртък и събота, на 2 и 4 ноември, и накрая – в петък и неделя, на 10 и 12 ноември. Първото събрание ще има продължителност 21 минути, второто събрание – 22 минути, и така увеличавайте времетраенето, докато стигнете до 28 минути.

 

Като се съберете, ще отправите ума си нагоре към Невидимия свят, за да може доброто да заработи във вас. Хората на Земята трябва да бъдат съработници на Невидимия свят и нека извършат всичко онова, което Светлите същества искат от тях. Молете се на Бога висшите същества, които ръководят съдбите на народите, да работят върху тях и да ги упътват към Божественото. Молете се да се отложат и смекчат изпитанията и страданията, които идат върху човечеството. Молете се Бог да превърне всичко в добро.

 

Всичко, което става в живота, е символ на вечни истини и съдържа в себе си зародиша на бъдещето. Всеки настоящ момент отразява вечното, като в него са преплетени и преходното, и непреходното. Ето защо това, което се случва, сбъдва или реализира, същевременно е ключ за онова, което иде. Бъдещето хвърля своите лъчи върху настоящето.

 

Нека в духа на казаното дотук да разгледаме дадена част на 21-ва глава от Евангелието на Йоана. Събитието, което е описано, се е случило в действителност, но в същото време то крие в себе си символичното звучене на езика на вечното. Евангелистът описва явяването на Исус пред учениците му на Тивериадското море37. Симон Петър казва: „Отивам да ловя риба“ (Йоан 21:3). И заедно с Тома, наречен Близнак, с Натанаил от Кана Галилейска, Зеведеевите синове и други двама от учениците на Христа, отиват да ловят риба. Рибата в окултната символика представлява Божественото в човека – тя едновременно е спасител и средство на разкриването. Първите християни са употребявали за свой свещен знак символа риба. Гръцката дума ихтиос (риба) е в действителност възприета от християните като идеограма, в която всяка буква е начална за определена дума, което може да бъде преведено по следния начин – Исус Христос, Син на Бог, Спасител. А и тъй като възкръсналият Христос е ял от нея (Лука 24:42), то тя става символ на Причастието. Рибата е вдъхновила богата иконография при християнските художници: ако носи на гърба си кораб, тя е символ на Христос, ако носи кош с хляб или ако самата тя е в някакъв съд, представлява Причастието; по стените на християнските катакомби символизира Христос. Присъствието на знака риба има дълбоки причини, които могат да се разяснят чрез окултната космогония.

 

Езерото, към което се насочват учениците на Христа, символизира живота. В окултния символизъм водата представлява източник на живот, средство за пречистване, средище на обновление. „Излязоха и се качиха на ладията; и през оная нощ не уловиха нищо“ (Йоан 21:3). Нощ е, щом царува тъмнина в човешкото съзнание. Нощ е, когато у хората все още не се е пробудило Божественото. Нощ е, когато човек работи само с подсъзнанието, съзнанието и самосъзнанието си, и все още у него не е пробляснало свръхсъзнанието. Нощ е, щом човешкото съзнание е потънало в гъстата материя. В това отношение не се ли намираме в тъмата на нашата собствена непросветеност? Материализмът, през който минава човечеството, и изгубването на духовните ценности и ориентири, са спуснали нощния плащ на собственото ни несъвършенство. Както всеки символ, нощта има две лица: дотук разглеждахме едното – това на мрака. Но въпреки всичко в лоното на нощта зрее бъдещето – зараждащият се ден, очакването да бликне светлината на живота – това е другото лице, за което се споменава в Евангелието: „А като се разсъмнуваше вече, Исус застана на брега“ (Йоан 21:4). Именно епохата, в която сме ние, е краят на нощта и началото на разсъмването, началото на новия ден – това е един процес в съзнанието. На разсъмване бележи идването на една нова епоха. Духовната вълна, която днес залива цялата Земя, е признак, че нощта си отива и скоро ще се смени със светло утро. На разсъмване е духовното пробуждане на човечеството и озарението му с нови, по-дълбоки сили, заложени в човешкото естество. На разсъмване е едно разширение на съзнанието.

 

„Исус им казва: Момчета, имате ли нещо за закуска? Отговориха Му: Нямаме“ (Йоан 21:5). Този диалог изразява духовна бедност и е своеобразна характеристика на днешната култура, която в духовно отношение е бедна. Същото се изразява и с целия четвърти стих: „А като се разсъмнуваше вече, Исус застана на брега; учениците обаче не познаха, че е Исус“ (Йоан 21:4). Божественото винаги говори отвътре на човека, но когато съзнанието му е потънало дълбоко в гъстата материя, може ли той да разпознае тихия глас?

 

„А Той им рече: Хвърлете мрежата отдясно на ладията и ще намерите“ (Йоан 21:6). Посоката отдясно не е случайно изтъкната от Христос: човек отдясно е всякога светъл. Всеки, който върви по великия път на Любовта, е отдясно. Красивият път на Доброто, на жертвата са отдясно. В Библията да гледаш надясно (Псалом 141:4), означава да погледнеш към закрилника – там е застанал той. Че посоката отдясно крие в себе си една важна Истина, се вижда и от следния стих: „Тогава Царят ще рече на тия, които са от дясната Му страна: Дойдете, вие, благословени от Отца Ми, наследете царството, приготвено за вас от създанието на света“ (Матей 25:34). Значи тези, които са вършили добро, застават отдясно, а тези, които са вършили неправда – отляво; дясното е посока на рая, а лявото – на ада. „Те прочее хвърлиха и вече не можаха да я извлекат поради многото риби“ (Йоан 21:6). С този стих се изтъква действието на един закон: ако хвърлиш само отдясно, т.е. ако прилагаш методите на Любовта, Доброто, Правдата, ще имаш резултат и твоята дейност ще принесе плод. И всеки метод на насилие или неправда е безплоден; може цяла нощ да ловиш риба, но няма да имаш никакви резултати. Но коя е другата съществена причина, поради която учениците на Христа имаха такъв голям успех? Защото Спасителя застана на брега и в Негово присъствие те имаха богат улов – преди това усилията им бяха напразни. Те веднага имаха успех, щом последваха думите на Христос. Човек съдържа две природи: човешка и Божествена. Когато човешката природа иска сама да решава, човек губи, но когато той се ръководи от Божествената, има резултат, и то с успех.

 

Самото разсъмване е белег, че Божественото се изявява и носи изобилие. Чрез разсъмването се илюстрира явяването на Христа като велико събитие в човешката история и като граница между инволюционния и еволюционния период на човечеството. Има светли души и велики гении, от които идат всички светли подтици на човечеството. Когато човечеството потъне в дълбока нощ, тогава от Великия център на Всемирното Бяло Братство, чиято глава е Христос, иде Светлина и предизвиква разсъмване. Новата култура, която се явява, ще бъде реализиране на Христовия импулс. И всички отминали култури са подготвяли човешкото съзнание и неговото възрение за възприемане на този импулс. И когато човечеството последва Христовия импулс, тогава не ще може да се извлече мрежата поради многото риби, тогава ще дойде резултатът.

 

„Тогава оня ученик, когото обичаше Исус, казва на Петра: Господ е“ (Йоан 21:7). Любовта прави човека способен да познава всяко същество. Защо Йоан пръв позна Христа? Какво значи изразът „оня ученик, когото обичаше Исус“? Не че Исус имаше някакво лицеприятие към него, но на мистичен език това означава, че този ученик има в себе си голям дял от Христа и у него има силно проявление на Любовта и Светлината, които Спасителя донесе на света. Любовта е атмосферата, в която душите се познават.

 

Христос е Любовта. Днес много методи са опитани за решаването на социални и други въпроси, но безуспешно. Защо? Защото са ловили риба през нощта, защото Христос не е бил там или защото Любовта не е била там. Затова трябва да се хвърлят мрежите на разсъмване, т.е. при светлината на съзнанието и чрез вътрешната подкрепа на Божественото, на Христа и на Вечната любов.

 

Дългата нощ почти измина, иде разсъмването и следва богат улов: много души ще бъдат събудени и просветлени. Иде Новата култура на разсъмването, която ще смени културата на нощта. Човечеството сега преживява преходния период между тях. Културата на разсъмването не ще настъпи без Христа, без Божественото, без Любовта. Хвърлете мрежата отдясно!

 

Няколко души братя и сестри бяха приети от Учителя. Един брат попита за днешното положение в света и за близките перспективи. Учителя каза:

 

Сега е преходен период, една култура преминава в друга. Сдаване на царства има, вече старата култура ще отстъпи на новата. Идат изпитания, по-големи от сегашните, и може единствено да се помогне чрез вяра и молитва. Дошла е буря, не можеш да Ă кажеш да спре; така ще дойде известно изпитание и никой отвън не може да помогне. В Откровението пише: „Отде идат тези синове човешки?“ И казва се по-нататък: „Тези синове човешки дойдоха до голяма скръб.“ Предсказано е за Новата култура, че всеки ще бъде под смоковницата и няма да бъде устрашаван. Това ще стане, като мине старото човечество и дойде новото. Да се молят хората и да бъдат радостни, че ще мине това изпитание. Живееш в къща, която не е била построена добре и се събаря. Коя е причината? Тъй като в миналото не е била съградена, както трябва, днес рухва. Същото се отнася и за днешната култура.

 

Всички мисли и постъпки се връщат обратно при онези, които ги проявяват: ако един народ насилва друг, насилието ще дойде върху него. Но светът може да се победи само чрез оръжието на Любовта и ако човечеството продължи да си служи с обикновените оръжия, ще има все същите резултати като досегашните.

 

Хората живеят в тъмнина и нечистота и Бог праща в света светли души, за да бъдат като кандило в тъмнината и да подадат ръка. Светът е поставен на големи изпитания и го чакат също големи страдания. Трябва да се работи между всички души. За важните предстоящи събития прочетете от книгата на пророк Езекиила, глава 38-а. За съжаление всички тълкуватели разглеждат Библията много буквално и невярно. Казано е: „Който отнеме или притури на тази свещена книга, анатема.“ Във всеки човек има една свещена книга, в която Бог е писал, и който отнеме или притури в нея нещо чуждо, небожествено, прави грях, нарушава Божествения закон.

 

Една сестра попита: Какво ще кажете за 7-а гл. от Даниил? Там се говори, че идва един, който е подобен на Сина Человечески, и още – за светиите на Всевишния, на които ще се даде Царството, владичеството и величието на царствата, които са под цялото небе.

 

Това са тези, които ще приемат новите идеи. Ще има преследване на светиите на Господа, на тези, които вървят по Божия път, и след това Бог ще им даде власт во веки веков.

 

Задава се земетресение и ако то дойде, предполага се, че Балтийско море ще се съедини със Средиземно. При това земетресение ще стане силно спадане на почвата.

 

Една сестра попита: Защо ще станат тези земетресения?

 

Това са преобразования. Строи се един нов континент във Великия океан13. За всяка нова раса трябва нов континент. Този континент ще се покрие с най-хубавите извори и ще има планински релеф. За да се издигне една планина на няколко хиляди метра височина, какъв напор ще има от известни сили? Няма ли да се отрази това в Европа и в Азия? Казва Писанието: „Земята ще се тресе като пиян човек.“

 

Тези, които ще наследят новия континент, ще бъдат от Шестата раса. Тогава част от бозайниците ще се въплътят като хора на Земята. Те са се спрели на едно място и пак ще започнат своето развитие. В сегашните условия маймуните, които са вегетарианци, са останали да живеят в горите и като дойде време да се въплътят като хора, ще подемат своето развитие. Тогава ще има условия да се повдигнат. Защото, ако влязат в сегашната раса, ще се научат да ядат месо, а днес те губят физически, но духовно се запазват.

 

Ще дойдат няколко труса, един от друг по-страшни. Всеки тогава да се моли и половин час преди земетресението да избяга вън от града. В Европа трябва да дойде известно страдание, което да застави хората да мислят. Тези неща са предвидени, предсказани от хиляди години. Земята се преустройва и затова ще дойдат страдания, които са години на изпитания. Вярващите, като видят тези работи, да знаят, че е наближил вече денят на тяхното избавление. Ако хората не могат да приемат Христа по друг начин, тогава върху тях иде наказание, което светът не е виждал. Цитирам Писанието:“Ще кажат на планините: Паднете върху нас. И на мъртвите ще кажат: Излезте вие, мъртвите, за да влезем ние, живите.“ От Слънцето се дирижира как трябва да се преустрои Земята, кое място да се издигне и кое да потъне. Чрез земетресения постепенно ще потъва част от Средиземно море и бреговете наоколо.

 

Казано е в Писанието: „Гледайте греховете ви да не бъдат много големи, че да не ви избълва земята“ – това е загатване за земетресение. Цяла Европа ще се мести към Екватора и след няколко хиляди години България ще се намира там. Всичко ще се измени, човек ще се пречисти, непотребното ще си отиде и един ден, като дойдете в друго положение, кажат ли ви, че се намирате в положение или форма на сегашната, ще се докачите.

 

На съвременните хора казвам да не вдигат високи сгради, защото земната кора ще претърпи големи огъвания и от тези жилища нищо няма да остане. Къщите, които в бъдеще ще се строят, нека да са етаж и половина и не много масивни, защото иначе ще се разбият. Ако не се примирят народите, ще дойдат глад, студ, големи земетресения, мор и чак тогава хората ще се примирят. Ако не се примирят, ще дойдат такива страшни работи, които ще ги заставят да се примирят. Но заради избраните страданията ще се прекратят. Тези, избраните, крепят живота.

 

Народите сега вървят по погрешен път, като гледат един друг да се отслабват. Ако не се примирят, ще станат и големи революции. Но и след като се примирят, пак ще има революции, защото няма да има правилно управление и гладът ще се чувства.

 

Но има неща, които могат да се отложат. Например някакъв параход маневрира, за да обстрелва един град на 25-о число на някой си месец, но въпреки това туй може да се отмени и да кажат: „Да не обстрелваме града!“

 

Дали ще бъде във ваше време, то е друг въпрос, но един ден ще дойде такова земетресение, че ще се скача на един метьр нагоре. Адьт е отдолу под нас и ние сме отгоре над него. По-рано Средиземно море е било суша, която е потънала под море, а България е била море.

 

Казва се в Писанието: „Луната ще потъмнее“ – това означава, че кривите схващания, които са смесени в религиозните системи, ще потъмнеят. Казано е още: „Слънцето ще потъмнее“, което означава, че и държавите ще паднат. Казва се по-нататък: „и звездите ще паднат“ – значи и учените хора – авторитетите – ще паднат. Няма да има никакъв ред, хората ще се намерят в тъмнина и няма да има нещо, на което да уповават. Сега има затишие, но често, когато има затишие, то е пред буря.

 

Сега текат последните времена, а след това ще дойде Новото. Днес Черната ложа учи, че със сила ще се успее. Обаче такава сила какво ще донесе? Ние сме против днешния строй на престъпления. Аз съм против всички престъпления и несправедливи закони. Престъпленията не са послужили за повдигане на нито една държава; това не е държава, а насилничество. Онези, които преустройват Земята, вече са турили в действие плана. Това, което имаше да дойде, вече почва да действа; сега е началото. Тези изпитания и събития, които идат днес, са кармата на човечеството. И който е неутрален, печели, а който се бие, да му мисли. В 1913 г. и 1919 г. Франция и Англия не изпълниха Божествения план.

 

Сега се намирате в края на века, а човек разбира своето щастие там, дето никога няма да го намери.

 

Един брат каза: В Америка някои окултисти са предсказали някои бъдещи събития.

 

Това, което се предсказва, се предсказва с цел, за да станат някои изменения, а това, което не се предсказва, ще стане така, както е определено. Предсказва се, за да се въздейства на хората. XX век е век на пресяване, век на с®дба.

 

Една сестра попита Учителя: Една американка чела в английски превод беседата „Големият брат“ и пита какво значи, че хората ще имат добри условия в 1999 година.

 

Кажете Ă, че тези, които са готови, ще имат винаги добри условия да ликвидират с кармата през цялото това време – от днес до 1999 година и по-нататък, а тези които не са готови, в 1999 година ще имат добри условия да ликвидират със своята карма.

 

Войната е наказание на езичниците. Тези събития, които стават сега и които ще стават, са за наказание на езичниците, т.е. кармични последици на техните престъпления, но това ще докара пробуждане на съзнанието. По плана на Невидимия свят, когато мунициите на света се свършат, тогава ще се реализира духовното. Сега са малките страдания, а като дойде Денят Господен, всички спорове ще престанат – и научни, и философски, и религиозни; всички спорове ще се уредят. Този свят само с проповед няма да се оправи. Казва се: „Плакахме, свирехме ви и не послушахте.“ Христос казва: „Иде гневът Божи“, т.е. ликвидацията на кармата. Тогава грешните ще се преобразят, всичката им смелост ще изчезне като дим.

 

Какво ще стане със света, за това Бог си има план. Как светът ще се оправи, това е определено от Него. Христос посочи признаците, по които се познава кога ще бъде това – всякога, когато хората не приемат един Божествен принцип, идва голяма реакция. Но Божественият план, който съществува, нищо не е в състояние да го разруши. Сега се ражда Шестата раса и народите са възпитателни учреждения за човешките души. А умните представители на народите са осенени от съществата на Бялото Братство.

 

Хората не знаят, че съдбините не седят в техни ръце – само Бог може да оправи света. Страданията, които идат, ще оправят света. Бог ще оправи света, но чрез нас.

 

Съвременната наука все повече се приближава до границата между видимия и невидимия свят. Нещо повече, тя даже е встъпила в областта на неизследвани светове. И това е лесно обяснимо, защото светът в субстанцията си от двете начала – материя и Дух – е в пълно единение, и ако ние го делим на две страни, това е поради ограниченост.

 

Този важен завой в науката е плод не само на философски обобщения, а и на нови научни факти. Натрупаният фактически материал вече дава друга характеристика на научните проблеми и съвсем ново направление на изследванията. Например при проучвания в биологията е доказано, че психичните фактори играят важна роля както при физиологичните процеси, така и при изменението на видовете. Днес е установено, че душевните изживявания оказват влияние върху химическите процеси в организма. Да вземем за пример психичната секреция: ако се покаже на едно куче храна, според това какъв по-точно вид е, тя ще повлияе върху качеството на съответния сок, годен за нейното смилане. Ако вземем за пример и петнистия дъждовник, ако той преживява продължително време в блато с жълто глинесто дъно, жълтите петна по тялото му се увеличават по размер и брой, а ако дъното е черно, то те стават почти черни. Подобно нашарване е описано и в Библията: „Тогава Яков взе зелени пръчки от топола, от леска и от явор и изряза по тях бели ивици, така щото да се вижда бялото по пръчките. Тия пръчки, по които беше изрязал белите ивици, тури пред стадата в коритата, в поилата, дето дохождаха стадата да пият; и като зачеваха, когато дохождаха да пият, то стадата зачеваха пред пръчките и стадата раждаха нашарени с линии, капчести и пъстри.“ (Битие 30:37-39) Тези примери показват, че играе роля подсъзнателната област на съзнанието. Подсъзнанието действа във всички клетки и това може да се нарече клетъчни души, за които говори и Хегел. И Фогт заявява, че има два вида ум: ум на личността и ум на тялото.

 

Умът на тялото наричаме подсъзнание, всъщност това е една от областите на подсъзнанието. Херман Мюлер твърди, че основата на еволюционната теория са реакциите на клетъчните души. А Пфлюгер изтъква, че още Аристотел58 признава психичните фактори при дейността на органите. Тук трябва да се има предвид, че учението на Аристотел е във връзка с Питагорейската окултна школа чрез Платон56.

 

Че наистина психичното оказва влияние върху органическите системи и върху физиологичните процеси, се доказва с множество опити. Д-р Фокашон привежда в хипнотичен сън един човек и като написва с молив върху ръката му няколко думи, му казва, че като се пробуди в еди-колко си часа, на мястото на написаното ще бликне кръв. В уречения час се случва точно това. При следващия опит той залепва на ръката на хипнотизирания обикновена лепкава хартия, но заявява, че това е пластир-везикатор, и че следобед в еди-колко си часа на това място ще се появи мехур, пълен с вода. Думите на доктора се реализират. Накрая той залепва истински пластир-везикатор, но заявява, че това е обикновена хартия и няма защо да произвежда никакво действие. И наистина, след излизането от хипнозата не се появяват мехури с вода, характерни за този пластир.

 

Опитите на Рос Харисон върху Аmblistomа или на Густав Волф върху регенерацията на лещата на окото на тритона и много други подобни опити доказват, че целесъобразността, с която организмът отговаря на измененията на външната среда и на условията, не се дължи на механически фактори, а на психически; биолозите наричат това саморегулация. А група немски биолози, работейки в областта на еволюционната механика, дават име на вътрешния фактор: организатор. Организаторът винаги регулира разумно органическите процеси в организма, и то в такива случаи, където всяко действие на естествения подбор е изключено, например при биотомия на крайник в зародиша при земноводните. Това показва, че целесъобразността, с която организмът отговаря в такива случаи, има психичен източник. Значи този организатор или тая ентелехия според проф. Ханс Дриш е разумен, психичен фактор. С това биологията напоследък влиза в съвсем нова фаза, но все още биологичните механизми не могат да обяснят тези факти и това води към неовитализъм и психоламаркизъм.

 

Учените се натъкват на множество факти, с които установяват в организма сили и способности, за които доскоро дори не се подозираше. Нека споменем за радиестезията (багетизъм). Срещат се хора, които имат силно развита сензитивност и могат с лескова или металическа вилка да открият подземни води, руди, метали, изгубени вещи. Нещо повече, чрез радиестезия може да се определи дълбочината, количеството и направлението на водното течение или на рудната жила. Наблюдавал съм как един сензитив откри златен пръстен, скрит в тревата на една полянка. Той кръстоса поляната в няколко направления и когато бе над пръстена, металическата вилка почна да се движи в ръцете му, и то с такава сила, че околните не можеха да спрат нейните движения. Подобни факти потвърждават, че в човека са складирани неизвестни досега за науката сили. И те трябва да бъдат изследвани, тъй като откриват пред нас нови хоризонти към света на невидимото.

 

И множество изследвания от друг характер хвърлят светлина върху естеството на тези скрити сили. В това отношение е интересен опитът на Жорж Лаковски с пеперуда от семейството на сатурнидите, или пауновите очи, което включва едни от най-едрите представители на пеперудите въобще. Повечето видове „Пауново око“ имат двойногребенести антенки, които изпълняват и обонятелни функции. Чрез отделянето от женската на полови аромати мъжкият е в състояние да я открие от няколко километра разстояние. Ентомологът Жан-Хенри Фабр допуща, че това става чрез обонянието – поради свойствения мирис на женската форма. Обаче Лаковски умъртвява женската с висока температура, при което миризмата се запазва, но мъжката престава да намира местонахождението ѝ, защото тя е мъртва и е престанала да изпуша радиации, които спомагат за ориентацията. Подобни опити са правени с множество други видове животни и се установява, че живият организъм има радиации, че приема и изпуща биотокове.

 

Д-р Люис прави опити с чувствителни плочи, намазани с особено флуоресциращо вещество, и така констатира и у човека биотокове. Тези флуоресциращи плочи имат свойство да светват в тъмна стая, когато към тях се насочва или приближава лъчеизпускане от човек или от някой жив организъм. Д-р Люис като поставя пръстите си на 6-7 мм разстояние от плочите, те светват; тогава той фотографира светлината, която излиза от пръстите му. И още, в тъмна стая той фиксира с поглед флуоресциращата плоча в течение на 30 мин, при което фотографира сиянието, което излиза от очите му. Този резултат е в синхрон с твърдението на окултната наука, че очите, ушите и други центрове на организма изпушат снопове светлина.

 

Ученият Каан изследва лъчите, които изпущат мозъкът, сърцето, черният и белият дроб. Оказва се, че най-много лъчи изпуща мозъкът; сърцето и черният дроб изпущат еднакво, а белият дроб – в някои случаи по-малко, а в други – повече от мозъка.

 

Женевският химик Циглер регистрира биолъчение в растението росянка и нарича това явление зоизитет. После отъждествява тези биолъчения с одичните лъчи на Райхенбах. Но те не са ли и същите митогенни лъчи на Александър Гурвич?

 

Д-р Гастон Дюрвил, след като държи ръката си над някои растения, ускорява растежа им. Същите опити са правени и от Манен, и от Гравие. Забележителен факт е, че здравето на експериментатора има влияние върху резултата на опита.

 

Значителни са изводите при опитите на Гурвич, въвеждайки индукцията. Той е изследвал влиянието на една луковица, наречена индуктор (създаващ полето), защото е насочена с върха си към друга и ѝ влияе, а втората е наречена детектор. Гурвич прави множество други опити, при които за индуктори и детектори си служи с разни видове организми.

 

И гореспоменатият опит на д-р Гастон Дюрвил не е ли един вид Гурвичов опит, при който индукторът са човешките пръсти, а детекторът – съответното растение? Това хвърля светлина и върху характера на пасите, също така обяснява и един друг факт, който често срещаме в живота – когато човек се опари или удари някъде, той глади с ръка болезненото място и това действа успокоително. Болката до известна степен изчезва, защото лъчите, които излизат от ръката, облъчват и успокояват. В един египетски папирус, открит от немския египтолог Георг Еберс в развалините на град Тива, той разчита следните думи: „Постави своята ръка върху него, за да успокоиш болката му, и кажи, че болката трябва да изчезне.“

 

Инженер Варлей оповестява направените опити със съпругата си, която е високосензитивна и вижда одични пламъци в магнетизирани предмети – в кристалите и в човешкото тяло. Варлей успява да магнетизира жена си, т.е. да я привежда в магнетичен сън през двойна врата, през стена и от по-далечно разстояние.

 

Лъчите, които изпущат човекът и другите организми, се установиха и от опитите на Херинг, професор по математика и физика в Гота; също така и от Харсс, от Шазарен, Декл и др. Интересно е изследването на римските професори върху Анна Монаро, наречена „светещата жена от гр. Пирано.“ А и чрез подобни опити е констатирано, че се забелязват черни петна в аурата на парализирани хора.

 

Нека споменем и опита на Барет, виден физик от Лондонското общество за психични изследвания. Той поставя на изследване един сензитивен човек, който в съвсем тъмна стая вижда излизащата от тялото светлина. Професорът изключва всяка възможност за телепатична халюцинация; той изважда часовника си в тъмнината и насочва към него пръстите си, за да го освети, тогава сензитивът произнася точния час. След което Барет премества стрелките, за да не знае сам колко показват те, и като осветява пак часовника с пръстите си, сензитивът дава отговор, съответстващ на промяната.

 

Жорж дьо Мисини привежда един човек в магнетичен сън в такава дълбока фаза, при която се проявява сензитивност. В това състояние човекът познава колко показват часовниците в джобовете на присъстващите и факта, че на един от тях часовникът е спрял. Той отговаря безпогрешно, когато неочаквано влиза в стаята един младеж и го пита какво се намира в десния му джоб. А когато дванадесетимата присъстващи се нареждат около въведения в магнетичен сън и всеки от тях си намисля по едно цвете, тогава, без да допуска грешка, той изброява имената на цветята.

 

Д-р Котик също прави опити с вече споменатата флуоресцираща плоча. Намирайки се в тъмна стая, той изисква усилено мислене у изследвания – тогава плочата светва и когато силната концентрирана мисъл бива преустановена, плочата изгубва светлината си. За да контролира опита, той изисква от изследвания да не съобщава в кои моменти съсредоточава мисълта си и в кои я отпуща – така установява синхрон между концентрирането и светлинния ефект. Някои привърженици на психоаналитичната теория на Фройд предполагат, че такива видения се обясняват с халюцинации, с подсъзнателни желания и самовнушения. Обаче опитите, които цитираме, са от такъв характер, че изключват всяко предположение на халюцинация или подсъзнателни самовнушения. Взетите контролни мерки изключват субективен елемент в резултатите. Някои от опитите, например тези на Барет и д-р Котик, са видоизменявани по такъв начин, за да се изключи всяко предположение в телепатия.

 

Същите предпазни мерки за изключване на всяко телепатично предаване са взети и от д-р Шарпиньон, който привежда в магнетичен сън съответния човек, подложен на изследване, и то в такава дълбока фаза, че у него се развива способност да вижда лъчи, невидими за обикновеното око. Докторът държи пръстите си, насочени към чаша с вода, за да получи тъй наречената „магнетизирана вода“, после поднася на изследвания тази чаша заедно с други три. Посочена е безпогрешно чашата, пълна със светлина, намагнетизирана без неговото знание. За да се избегне предположението за телепатично предаване, докторът нарежда да разместват магнетизираната чаша с други, така че и самият той да не знае коя е тя, а изследваният всякога не допуска грешка. Д-р Шарпиньон прави и аналогични опити с четири железни пръчки, еднакви по форма, големина и цвят, но само една от тях е магнитна. Лицето, приведено в дълбок магнетичен сън, вижда на двата полюса на магнита одични пламъци и дори да я разместват, то я открива. Интересно е, че ако се постави непрозрачен предмет между лицето и пръчките, то отново вижда одичните пламъци, но малко по-мъчно.

 

Д-р Ферул, когато привежда една жена в дълбок магнетичен сън, констатира наличието на нова дарба – възможността да се познае какво се случва на далечно разстояние. Веднъж, чакайки гости от друг град, като позакъснели, той попитва за информация жената, която е в магнетичен сън. Тя съобщава, че файтонът се е преобърнал, че един от пътниците е наранен в рамото и при кръста и му оказват медицинска помощ – всичко от споменатото се потвърждава.

 

Д-р Гастон Дюрвил представя на лице, подложено в магнетичен сън, затворен плик, който съдържа две жълтици и една банкнота, и то съвсем вярно посочва описаното съдържание. Подобни опити са правени от д-р Ханс Бендер60 в Психологическия институт при Бонския университет. На сензитива се представят много пликове, които съдържат написани буквени знаци. Пликовете са непрозрачни и за избягване на всяка възможност за телепатия те са разбърквани многократно, така че и експериментаторите не знаят съдържанието им. Отговорите на субекта се записват номерирани, като същият номер се надписва и над посочения плик. Опитът дава положителен резултат – буквите са вярно разпознати и с това д-р Бендер, подобно на множество други експериментатори, потвърджава ясновидската способност, и то независимо от всяка телепатия.

 

Ясновидството, събуждано при дълбок магнетичен сън, се констатира и при будно състояние у някои личности. Например ясновидката Фредерика Хауфе е изследвана в течение на три години от д-р Юстин Кьорнер, който излага изследванията си в съчинението „Префортската ясновидка“, преведено на няколко езика.

 

Възбужда интерес и следният опит на д-р Гастон Дюрвил: той привежда в дълбок магнетичен сън един човек, седящ на стол, и когато физическото му тяло е вече напълно безчувствено, изпаднало в дълбок сън, той му казва да се премести на онзи стол, на който е поставен флуоресциращ диск. И флуоресциращият диск светва, защото към него отива флуидното (лъчистото) тяло на спящия. Този факт е показателен, че съзнанието може да съществува и да се проявява извън мозъка. Това доказва, че мозъкът е инструмент на съзнанието и че не той произвежда мисълта.

 

Изследванията в тази посока раждат един нов клон за опознаване на духовната същност на човека – метапсихиката или парапсихологията. Във Франция, Италия, Естония, Гърция, Англия и на други места се създават метапсихични общества, които организират международни конгреси и издават списания. Например в гр. Осло (Норвегия) през 1935 г. се състоя конгрес по парапсихологични явления, на който присъства и проф. Ханс Дриш. На това събиране френският инженер Живилие представи своя апарат за регистриране на излъчванията на човешкото тяло – аурата. Даже в университета на гр. Лунд (Швеция) се отвори катедра по метапсихика.

 

От това, което разгледахме, могат да следват три заключения. Първото, че освен видимото тяло организмът притежава и едно тяло от друго, лъчисто естество – аурата. Второто, че човек притежава способност да възприема неща, недостъпни за обикновените пет сетива, и оттук е необходимо да се изследва ясновидството, в каквато и да е степен на развитие. И третият извод, че не мозъкът ражда съзнанието, а че той е само негов инструмент.

 

Чрез изследване на тези нови хоризонти на незрими, но съществуващи явления и способности, се налага нов подход към всички науки. Новата фаза на науките има две направления: разширяване на изследваните области и задълбочаване в методите за изследване. Много скоро на преден план ще бъдат окултната анатомия и физиология и това ще се отрази благоприятно на медицината, а в нов етап ще влязат и други науки като химия, физика, психология, история, архитектура, педагогика и т.н.

 

За идването на Исуса Христа – въплътителя на Син Божи, се е знаело от древни времена, и за да се подготви съзнанието на човечеството, са били дадени различни духовни учения: браманизъм39, маздеизъм40, херметизъм41, орфизъм42, мозаизъм43, будизъм44 и др. Чрез окултните школи човечеството извървява подготвителните стъпала към идеите на Христа.

 

Не е правилно да се смята, че само в мозаизма – в книгите на Стария Завет – се загатва за идването на Христа. Има свидетелства, че още в атлантско време – хиляди години преди Христа – в окултните школи учениците са били подготвяни за великото събитие в земната история – идването на Христа, Който не е обикновен основател на религия, а е Спасител на човечеството, Който донася съвършения закон на вяра и Любов, а от това зависи бъдещата посока на човешката еволюция. След Христовата жертва се дават възможности, условия и сили за възлизане на човешките души. В Атлантида посветените са говорили с благоговение и безгранична любов за Великия, Който ще дойде и ще донесе сили за възход. Наричали са Го с магичната дума Метатрон. А тези, които приеха Христа при идването Му и изиграха голяма роля за разпространението на християнството – апостолите, първите мъченици и светиите, са били подготвяни духовно в течение на много поколения напред и по този начин са имали вътрешна връзка с Христа още преди Неговото идване.

 

Освен това е било необходимо да се подготвят и реални условия за проявата на физическото тяло на Исус от Назарет. Някой може да се запита защо с толкова голямо внимание и с такива подробности се излага родословието на Христа съответно в Евангелието на Матея и в това на Лука. Дали е изнесена само една историческа хроника? Не, позовавайки се на окултните закони, се съзира едно дълбоко указание за начина, по който постепенно са били подготвяни условията за физическата пътека на Христа, или Месията. Всички тези поколения, от чието потомство се е получило физическото тяло на Исус, са еволюирали и през вековете са образували специална родова верига, за да бъде възможна изявата на очакваното Божествено същество, каквото е Христос – същество извън човешкия кръг, което не може да си послужи с каквото и да е физическо тяло, така както и геният на един Бетовен или Шилер не може да се прояви чрез тялото на някой австралийски абориген. Когато става въпрос за човешка физика, от една страна, важи формата на черепа, кубатурата на мозъка и на мозъчните центрове, а от друга страна – самият строеж на материята, нейните трептения, на които може да отговаря, за да възприема и предава, защото характеристиката ѝ трябва да бъде изключително чувствителна и възприемчива към фини трептения, които слизат от Божествения свят. И една от причините, които можем да изтъкнем за ограничеността на съвременния човек, е несъвършенството на неговата форма. Тялото трябва да стане храм на човешката душа, която е от друго светло и ефирно естество. Тя има много по-големи знания, сили, способности и дарби, но в това несъвършено физическо тяло не може да ги прояви. А точно тази проява е въпрос на бъдните векове, когато човек ще еволюира в своето развитие.

 

Всички поколения, предшестващи Христа и изброени в Евангелията на Матея и Лука, са били ръководени от същества, които са подготвяли идването на Месията. За пример би могла да послужи и историята на Рут в Стария Завет, която ражда син на име Овид, а той става дядо на Давид, който улучва с прашка великана Голиат. Поколенията, които идват, не са случайни: приготвени са, за да се даде път на едно тяло, което трябва да бъде чисто, префинено и чувствително. И Светлите същества акордират вярно този нужен инструмент, за да се прояви ожиданото Велико съзнание.

 

Нека разгледаме следния стих: „Като видяха звездата, зарадваха се твърде много. И като влязоха в къщата, видяха детето с майка Му Мария, и паднаха, та Му се поклониха; и отваряйки съкровищата си, принесоха Му дарове – злато, ливан и смирна.“ (Матей 2:11) Разказът за Витлеемската звезда е от голямо значение, в него се обозначава Божественият произход на Месията. Присъствието в Ерусалим на мъдреците от Изток, които по особеното съчетание на звездите са известени за идването на Сина Божий, бележи духовния обмен на окултните школи. Търсейки ориентир по звездите, те са могли да определят географската област, мястото, където се ражда Христос. Звездата като символ е проява на разумността в света, нейните лъчи са отправени да разпръскват мрака на безсъзнателното.

 

Но какво всъщност знаят мъдреците от Изток за своите очаквания и въжделения и кого приветстват? Те възвестявят идването на Помазания, който принася самия Себе Си жертва за греховете на целия свят и отваря входа към Небесното царство. По този начин започва еволюционният период на цялото човечество и неговото постепенно възлизане е съществена духовна необходимост. Трябва да се изтъкне, че човешката история от атлантско време до Христа е представлявала едно постепенно слизане на човешкото съзнание в гъстата материя.45 И тази посока – слизане от Духа към материята, се нарича инволюция. Древни култури като индийската, персийската, асиро-вавилонската и египетската са се развивали по време на човешката инволюция и тяхната придобита опитност и надареност имат характеристиката на инволюционния период. Но методите, които са необходими за развитието на човечеството, се менят според възрастта му и според степента на съзнанието му, така както не можем да си послужим при възпитанието на един юноша с методите, които употребяваме за развитието на едно тригодишно дете.

 

Мъдреците, които представляват есенцията на инволюционната култура, са се поклонили на Месията, който ще им отвори нови хоризонти, ще преодолее известни препятствия в жертва свята и благоугодна и ще внесе нова светлина и нови възможности – така Той ще ги постави във връзка с изобилния живот. Източната философия вече била стигнала до своята върхова точка, но за човечеството, което навлизало в еволюционния си период, би трябвало да се проявят нови методи, програми, сили и пътища. Поклонението на мъдреците от Изток пред малкия Исус е духовното осъзнаване на новите напредничави идеи – с Христа иде Любовта, от което източните школи имат нужда. Учението на Христа надминава тяхното знание и възможности. Окултистите от източната философия осъзнават, че трябва да идат да се учат при Христа. Именно това ще се осъществи през вековете и във вътрешния и външен живот на човечеството ще настьпят съществени промени. Тази неразривна връзка е изразена чрез думите: „Аз дойдох, за да имат живот и да го имат изобилно. Аз съм добрият пастир; добрият пастир живота си дава за овците“ (Йоан 10:11). Стадото овци е цялото човечество, а пастирът – Христос.

 

Всякога факти, които са от дълбоко мистичен характер, представляват фокус, в който са съсредоточени сили от различни духовни полета и в този смисъл поклонението на мъдреците от Изток има обозримо значение за символичното звучене в Евангелието на Матея. А именно онова, което се случва, което е част от физическия свят, същевременно е и символ на вечни Истини. Мъдреците идат от изток, тогава нека да разгледаме понятието Изток. Що е мистичният Изток, що е вътрешният Изток? Изток – това е полето, в което работят Великите души с пробудено и просветлено съзнание, живеещи в реалността на Истината и Свободата. Изток – това е Царството на Истината и Разумността, Царството на Духа. Когато Христовото съзнание възкръсне в човека, когато той бъде озарен от лъчите на вътрешното слънце, тогава същността му е обърната към вътрешния Изток, откъдето идат всички животворни енергии, за да градят, за да обновяват, за да освобождават и за да възкресяват. Великият принцип, който работи в цялата Природа – разумността, поднася на Исуса три дара: злато, ливан и смирна. Учителя казва: „Златото донася дар за Христовия ум, ливанът – за Неговото сърце; а смирната – за Неговата воля.“ С други думи, тези разумни сили в Природата са като тил на Христа, те Го подкрепят, те се въплътяват в съвременниците му.

 

Кои са съществата, които са тил на Христа и непрестанно съдействат за Делото Му? В следващия текст се съобщава за съществуването на Великото Всемирно Бяло Братство: „Но пристъпихте до хълма Сион, до града на живия Бог, небесния Ерусалим, и при десетки хиляди тържествуващи ангели, при събора на първородните, които са записани в небесата, при Бога, Съдията на всички, при духовете на усъвършенствуваните праведници, при Исуса, Посредник на нов завет, и при поръсената кръв, която говори по-добри неща, отколкото говори Авеловата.“ (Послание към евреите 12:22-24) Това е написано от един посветен, какъвто е бил апостол Павел. Под хълма Сион, под града на живия Бог и под Небесния Ерусалим се разбира именно онзи Разумен център, който работи с духовни средства в Природата. Със споменаването на десетки хиляди тържествуващи ангели и на събора на първородните се има предвид членовете на Всемирното Бяло Братство. Те стоят над човешката раса и отдавна – в други, минали вселени, са завършили своето човешко развитие, а сега ръководят строителните процеси в Природата чрез своята духовна същност. Духовете на усъвършенствуваните праведници са същества от сегашната човешка раса, които са завършили човешката си еволюция и вече помагат във великата творческа работа на Всемирното Бяло Братство. С израза Исуса, Посредник на Нов завет се очертава Неговата мисия във връзка с възхода на човешката раса, докато с по-долния израз – поръсената кръв, която говори по-добри неща от Авеловата, се подразбира жертвата, която Христос прави от Любов в името на изобилния живот на човечеството.

 

Този евангелски разказ за поклонението пред Христа е белег, че разумните сили в Природата са се обединили за Христовата кауза, за реализирането на мисията Му – възкресението на човешката душа и влизането ѝ в изобилния живот.

 

Един швейцарец бе приет от Учителя. Той заяви, че желае да работи за новите идеи в Швейцария.

 

Вам ви трябва метод, чрез който да предадете Истината на своите ближни и те да я приемат на радо сърце. Но по-напред Вие сам трябва да опитате Истината, която ще им кажете. Защото иначе у вас може да дойде едно вътрешно съмнение и да си помислите, че си губите времето. Вие трябва да сте убедени в това, което ще кажете. В съвременната европейска култура хората са изгубили усет за Истината. Трябва им ново разбиране, което да възстанови усета им към духовното. Хубаво е, че швейцарците имат ред, система, точност и чистота, но тези качества сега трябва да преминат в духовната сфера, във вътрешния живот. Швейцарците са стигнали до едно място и мислят, че по-хубаво от това, което имат, не може да бъде. И вследствие на тази форма на осъзнаване на живота не могат да се приложат новите идеи, които ние ще ви дадем, това, което вам е потребно. Писанието казва: „Които Ме потърсят, ще Ме намерят.“

 

Днес хората са изгубили Божествената топлина и светлина, но щом ги намерят, ще им се отворят очите и ушите. Няма връщане назад – в цяла Европа иде нещо хубаво, но преди това ще дойдат големи страдания, които ще ползват човечеството.

 

За Новото учение се работи тук, всред българите, които представляват сравнително по-твърда почва. Но с това ще се опита силата на Учението, защото се влиза в една по-неорганизирана материя и за да се организира и подготви тя за живот, се иска знание. В Швейцария, Англия и пр. няма такива големи препятствия, както тук, и там може да се работи по-лесно.

 

Сега Вие трябва да представите в Швейцария най-първо външната страна на Учението. Като се върнете, във Вас ще изпъкне ясно какво Ви трябва, но ще се явят и известни мъчнотии. Никога човек не може да бъде обичан на Земята така, както би искал, защото тук няма условия, а горе – в Реалния свят, е друг въпрос. Любовта към Бога трябва да е над всичко. Погрешката на падналите същества е там, че личният им живот взе надмощие, те туриха любовта към себе си по-горе от Любовта към Бога. Любовта към Бога се проявява външно в усилване на желанието да се работи за Бога. Ако е пълна торбата ви, всички ще идват при вас. Понеже толкова хиляди години хората са били лъгани, то те гледат с четири очи, не искат да бъдат отново излъгани. А Любовта трябва да се облече в най-хубавата си дреха и да я познаят. Като обикнете Бога, и вас ще обикнат.

 

Реплика: От Вас се научих да обичам Бога.

 

Там е тайната. Швейцарците трябва да обичат Господа в швейцарците. Любовта е голямо, мощно течение. Сега предизвиквайте у вас малкото течение, за да се приспособи нервната ви система към Новото учение. По-напред трябва да повярвате, че светът ще се поправи. Най-лесно е човек да обича, но и най-мъчно се разбира, че именно това търси той. Старият човек в нас трябва да се научи да слугува, защото досега той е бил господар. Мъчнотиите са книжни стени. Мъчните работи Господ е оставил за Себе Си, а лесните работи е оставил за хората.

 

Студът, вятърът и Слънцето искали да свалят палтото на един човек. Но като излезли студът и вятърът, той все повече се завивал с палтото. Обаче като напекло Слънцето и той свалил палтото си. Та това, което другите методи не могат да направят, Любовта може да го направи и сега. Тя непременно ще го направи.

 

Реплика: Учителю, кажете нещо за вегетарианството.

 

Вегетарианството е наука за абсолютната вяра. Растението, като си даде плода, казва: „Които и да сте вие, бъдете добри, изяжте плода и посейте семката.“ Едно растение се задоволява да се храни с по-необработена храна, а хубавото, което изработи, го дава на другите. Растенията са много учени – те кондензират светлината и я влагат в плодовете. Всеки народ си има своя гама, на която трябва да се говори. И затова трябва да се изучи на коя гама са построени швейцарците, та да им се говори на тази гама.

 

В своя еволюционен път човечеството бележи съответна степен на развитие на съзнанието и културата. Всеки вид човешка култура минава през свой период на детство, юношество, младост, зрялост, старост, защото когато достигне кулминациионната си точка, тя сбъдва своя замисъл, след което залязва. Но на нейно място идва все още неизпитана, но младенчески чиста култура, носеща нови духовни и материални ценности, и чрез нейната изява ще прозвучи идеята, която Невидимият свят въплъщава в живота.

 

При културния си възход човечеството всякога е подпомагано и ръководено от невидимата ръка на напредналите същества. Значението на тази съпричастност можем да обрисуваме с някоя подходяща аналогия. Например ако едно дете бъде оставено да изучи четирите аритметически действия без чужда помощ, то, разбира се, че ще може да ги усвои, но ще употреби повече усилия и време. Също така човек сам би могъл да открие и усвои цялата аритметика с дробите, с пропорциите, с простото и сложно тройно правило, след това – цялата алгебра, тригонометрия, аналитична и дескриптивна геометрия и т. н., да мине през висшата математика, но за да се справи съвсем сам с цялата тази наука, би имал нужда от много години, докато сега, с помощта на синтезираното знание, той усвоява този обем математическо знание в съкратен срок, за 10-15 години. Именно затова в плана на напредналите същества е да вземат всякога участие при възпитанието и развитието на културата, докато човечеството я усвоява.

 

Средищата, чрез които Светлите същества и гениите на човечеството действат, са окултните школи. Такива просветителни центрове на висша наука, философия, изкуство и Божествена мъдрост е имало във всички култури. Например при духовния разцвет на Египет е съществувала Херметическата окултна школа, а в Гърция и Тракия – Орфическата, и т.н. В тези духовни огнища – източници на знание и просветление, са действали с възпитателни методи, които са били така точно съобразени, че да отговарят на степента на развитието на съответната култура. Един от начините е бил разказването на митове и легенди, в които природните и Божествени закони са били облечени в художествена и символична форма. Тези увлекателни разкази, често пъти най-фантастични, са пропити с вътрешна правда и въздействат на съзнанието и душата по единствената причина, че изразяват една висша реалност. И естествено, човечеството в своето детинство не е било все още готово да схване тази висша реалност чрез пълна философска система и да я обоснове в научна и логична форма, но е било в състояние да приема предоставените красиви символи, които са въздействали върху неговото въображение, естетическо чувство и подсъзнание. И тези символи раждали в народната душа сили, които действали в подсъзнанието и чрез една духовна алхимия са се претворявали в добродетели, във висши морални чувства и в един вътрешен подсъзнателен усет за природните и Божествени закони.

 

Древните митологични разкази доказват, че няма философска идея, няма мистични принципи и закони, макар и трудно разбираеми, които да не могат да се облекат в митологични образи, достъпни за народната душа. Един психологичен закон гласи, че това, което една култура или раса усвои през детинството си в символична форма, после, когато израсне, именно чрез това познание става способна да разбере същите истини, но вече в научна и логична форма. Затова символите, които окултните центрове на миналото са използвали в митовете и легендите, пръскани като семена из народа, са били отлично средство за повдигане културата на съзнанието.

 

Нека да надникнем в гръцката митология и да вземем за пример легендата за Тезей – атически герой, създател на единството на атинската държава, и Ариадна – дъщеря на критския цар Минос. Тезей извършва много подвизи в своя живот. Един от тях е отпътуването му за Крит заедно с отредените за кръвна дан на Минотавъра атински юноши и девойки, и когато единствено той надвива чудовището и спасява техния живот, след това успешно напуска преплетените пътеки на Лабиринта, тъй като от любов царската дъщеря Ариадна се сеща как да му помогне – дава му кълбо вълнена прежда. Тезей, като влиза в подземието, закрепва единия му край за входа и като го държи в ръцете си, отвива по малко от него. А след убийството на Минотавъра героят, държейки конеца, лесно намира обратния път из криволиците на Лабиринта. Тезей е символ на човека, Лабиринтът е светът, Минотавърът – нисшето, животинското естество в човека, а Ариадна – неговото Божествено естество. Защо Ариадна е наречена царска дъщеря? Защото Божественото в човека има висш произход. Човек може да победи нисшето в себе си само чрез съдействието на своето възвишено естество.

 

Друг пример е легендата за Язон47 и златното руно. Неговият баща Езон, царя на Йолкос, е свален от брат си Пелий, който завзема престола. Но когато Язон пораства, възпитан от мъдрия кентавър Хирон и въведен от него в гадателското изкуство, се завръща в Йолкос, вуйчо му Пелий, за да го отстрани, го изпраща в Колхида да му донесе оттам златното руно на овена, върху чийто гръб Фрикс и Хела са се спасили. Язон отива да пита Додонския говорещ дъб какво да прави и той му дава ценни съвети и един от своите клони, като поръчва да издялат статуя и да я поставят на Арго – бързия кораб на аргонавтите. По време на плаването статуята говори с човешки глас и сочи пътя през морето. След много приключения и препятствия Язон приспива незаспиващия иначе змей, завладява златното руно и с другарите си полита за родината си. При разглеждане на символите намираме следните обяснения: Язон е човекът, а това, че е царски син, означава, че има Божествен произход. Но царският престол му е отнет, т.е. човекът така е потънал в гъстата материя, че не разполага с Божествените си сили. Златното руно е притегателно – то представлява висшето естество на човека и е условие за възвръщане на престола. Освен това символизира победата над това, което разумът смята за невъзможно. Ценните съвети, които Язон получава от додонския говорещ дъб и после от статуята, приготвена от клона на същото дърво, са илюстрация на подкрепата, която човек получава от Невидимия свят и от разумните сили на Природата в еволюционния си път. Препятствията и мъчнотиите, които Язон среща по пътя си за Колхида, са изпитанията на човешката душа в пътя на своето ученичество. Всяко изпитание е задача, която човек трябва да разреши, а чрез нейното преодоляване той пробужда нови сили в себе си и се приближава до желаната цел. Змеят, или нисшата природа, героично победен, се превръща в символ на действително отърсване. Така човек може да достигне до златното руно, което обединява два символа – този на невинността, изобразен от руното на овена, и този на славата, изобразен от златото.

 

Интересни са и многобройните легенди за Херкулес48 (Херакъл) – най-храбрият герой от гръцката митология, идеал за мъжка доблест. Богинята Хера подлага Херкулес на унижение, като го праща на служба при Евристей, цар на Микена, под чиято заповед той извършва прочутите дванадесет подвига и така получава свободата си. Нека споменем най-големия му подвиг – дванадесетия, когато Херкулес връзва и извежда от подземния свят триглавото куче Цербер, в чиято грива се гърчат змии, а опашката му е цял дракон – то пази вратите на Тартара (ада). В този подвиг на Херкулес отново може да се потърси огромното надмогване на човека, когато побеждава своето нисше, животинско естество, а и че само този е начинът за освобождаване от властта на Евристей, т.е. от закона на кармата. В шестия подвиг на Херкулес – очистването само за един ден на Авгиевите обори в Елида, когато той пуска да текат през огромните купища тор реките Арфей и Пеней – отново се визира кармата, с която човек може да ликвидира за дълго време, но чрез струята на висшия живот, който като мине през него, това става за миг. При единадесетия си подвиг Херкулес е откъснал три златни ябълки от градината на хесперидите49 – сладкогласни нимфи, дъщери на Нощта. Там трите златни ябълки са знак за трите страни на Божественото човешко естество. Ябълките са пазени от вечно виждащия стоок дракон Ладон, но Херкулес с хитрост кара гиганта Атлас да му ги откъсне, докато той поема за малко на раменете си небесния свод.

 

Да продължим с абстрактните знаци, които служат като основни белези на идеите, изложени в гръцката митология. Деметра – богинята на плодородието, има дъщеря от Зевс на име Персефона, която, докато бере цветя на една ливада, е грабната от Аид – царя на подземния мрак. Деметра се втурва да търси дъщеря си с два факела, които запалва от вулкана Етна. На десетия ден я намира, но Персефона вече е вкусила няколко нарови зърна – символ на неразривността на брака, и тогава се споразумяват тя да прекарва едната половина от годината в дома на Аид, през което на Земята настъпва студ и мраз, а през останалото време, когато е при майка си, всичко в Природата цъфти и зрее. Тези периодически завръщания на Персефона, освен че бележат природния цикъл на сезонна промяна, са и загатване за пътя на еволюцията на човешката душа – нейните прераждания.

 

Както разбираме, древногръцката митология е проникната от дълбоки окултни истини. Например реката Лета50, намираща се в подземното царство, при която идват сенките на умрелите да пият и да забравят миналото си, е умел израз за гъстото було, което се хвърля върху миналите опитности на човека при всяко негово превъплъщение. Чрез легендата за циклопите48 – еднооки гиганти, синове на Уран и Гея, се насочва вниманието към третото око, с което са си служили прадедите на днешното човечество.

 

В мита за Ахилес – тесалийски герой, се разказва, че когато е бил малко дете, майка му Тетида – морска богиня, го потапя във водите на река Стикс52, за да стане безсмъртен, обаче петата, за която го държи, остава суха. Така у Ахил една малка част продължава да бъде смъртна – петата, мястото, където той е уязвим. В окултната наука петата, и изобщо нозете, са символ на добродетелите, а те са проява на Любовта. Чрез тази легенда се загатва на народната душа, че културата, до която са стигнали, има известни постижения, но има все още и нещо, което ще бъде донесено в бъдеще чрез идването на Христа. И наистина, по-късно Христос, по време на Тайната вечеря, умива тъкмо нозете на своите ученици, т.е. това, което у Ахилес – представителя на гръцката култура, е уязвимо.

 

С непреходност и правдивост са пропити и митологиите на други култури. Нека вземем за пример легендата за Зигфрид от германската митология. Както Ахилес е представител на гръцката култура преди вливането на Христовия импулс, така и Зигфрид – на германската. При него също и най-твърдата стрела не може да го прониже, но само между плешките е уязвим, тъй като един липов лист пада върху това място на тялото му, когато се къпе в кръвта на дракона. Жена му Кримхилда се доверява на Хаген, като смята, че когато влизат в бой, той ще пази нейния любим, и му поверява тайната – уязвимото място се познава по нашития кръст върху горната дреха. След жесток бой Зигфрид взема от крал Алберих вълшебната шапка, която, като я туриш на главата си, те прави невидим. И когато Зигфрид се навежда да пие вода от един кладенец, Хаген го пронизва със стрела тъкмо на това място, където е пришит кръстът. Нибелунгите са синове на Царството на мъртвите, синове на тъмнината, и са притежатели на несметни богатства, но над тях има проклятие и понеже Зигфрид отнема тяхното богатство, скоро го настига смъртта. Богатството, което Зигфрид взема от нибелунгите, маркира преплитането на човека с гъстата материя, при което висшето му естество не се проявява и законът на ограниченията добива власт над него. Шапката, която Зигфрид взема от крал Алберих, е отъждествена с умствената сила, а това е красноречиво обяснение, че чрез развитието на ума си германската култура е достигнала до известна мощ, обаче слабото ѝ място е по отношение на Закона на Любовта и жертвата. И именно тъкмо с кръста си Христос покри уязвимото място.

 

Дълбок символизъм прониква и легендата за Светата чаша.53 Чашата на върховната власт символизира вътрешната цялост, която човек всякога дири. А човешкото съвършенство се завладява чрез пьлнота на съзнанието и чрез преобразуване на сърцето.

 

Христос също говори на народа с притчи, а на учениците си тълкува вътрешния им смисъл: например притчата за блудния син, за сеяча, за талантите, за добрия самарянин и за умните и неразумни деви, за слепия и сакатия, за бедния Лазар и за богатия.

 

При оформянето на своя характер детето повтаря в съкратена форма ранните епохи в развитието на човечеството. Съвсем подходящо е в детството си човек да слуша приказки, легенди, митове. Така неусетно ще протече един съзряващ процес в подсъзнанието му и когато порасне, съзнанието му ще е напълно способно да разбере и отвлечените, но вечни Истини, но вече сформирани в принципи и закони. В този смисъл възпитателят от училището трябва да използва богатия материал на древните митологии: източна, европейска, славянска и др. Също така той може да си послужи и с красиви символи от произведенията на писатели, които с вдъхновение и вътрешно прозрение са облекли в художествена символична дреха възвишени Истини – например с красивия символ на синьото цвете в романа на Новалис или с легендата за синята птица от Метерлинк, и т.н.

 

Бих могъл да спомена, че е подходящо да се използват и символичните разкази, срещани в беседите на Учителя. Например легендите за цар Зензибо (4-та беседа от 5-а серия), за доктор Фурио (пак там), за Иверций (12-а беседа от 5-а серия), за Самсун Ели (в 11-а беседа от 6-а серия), за Муса-Бентам (23-а беседа от 7-а серия), за Анунцио и Салвий (13-а беседа от 7-а серия), за Саваот-Амон-Ра (18-а беседа от 8-а серия) и т.н.

 

От гореизложеното се вижда, че епическата и митологическа традиция е неотменима като средство, което има специално значение за развитието на човечеството. И че християнството със своята дълбока символика и с моралните си ценности доразвива посоките и идеите при символичната обрисовка. Всякога един специален окултен прочит в тази необятна територия, маркираща границите на подсъзнанието и свръхсъзнанието, ще хвърля светлина върху проблемите на живота и на еволюционнното развитие на човешката душа.

 

Речта, която сега ще започна да ви давам, е чистото Слово Божие, предавано, говорено и опитвано от хиляди години. Това са стихове от Книгата Господня, така систематически извадени и наредени, щото при внимателно и благоговейно прочитане произвеждат всички краски, нужни за духовното повдигане и усъвършенстване в Пътя Господен. Аз ще прочета всичко, което Духът е стъкмил за вас, и това, което тук прочета, ще се сформира и отпечата в особена книжка, която ще ви се раздаде за упражнение. В тая книжка подробно и ясно ще се подредят не само стиховете, но още и краските с разните добродетели, които предизвикват и образуват трептенията на тия стихове.

 

Аз искам да образуваме силна вълна от седемте цвята, защото Христос е близо на физическото поле. И Той присъства тази година на събора. Всички тези стихове са извадени под Неговото ръководство, затова винаги, когато ги употребявате, Господ ще ви бъде на помощ. Всички тези неща са Негови думи и когато започнете да работите с тях, вие ще имате сила, но първо трябва да се очистите от греха. Христос никога не е присъствал така, както тази година присъства, защото какви ли не мьчнотии ми се създаваха преди събора, особено когато се даваха стиховете от Господнята Книга, които със своите вибрации образуват лъчите, потребни за всички. Духовете се опитаха да се докоснат дори до здравето ми. Но Господ е, Който всичко преодоля. А и всички вие знаете: Христос тази година е с нас. Той казва, че иде сега да тури ред и порядък. Свободни са всички навън да опитат кармичния закон, но за вас аз искам да бъдете и да живеете под Христовия закон.

 

Духът Вечен подразбира безсмъртието, към което ние всички се стремим. Казва се: „Бъдете съвършени и вие“, т.е. да бъдем съвършени, както е Бог по отношение на нас съвършен в милост, благост, снизходителност.

 

Първата дарба, с която трябва да започнете, е милосърдието. Понеже Христос иде, то силата Му ще бъде седем пъти по-голяма, отколкото в миналите векове, а следователно и прогресът на човечеството ще бъде такъв.

 

„Златният светилник“ означава Христовото учение, което сега се търси и което сега настава. Повечето от хората спят. Сега Седемте Духове действат, последната тръба е затръбила и вие всяко нещо бързо и неуморно ще гледате да го разберете, ако досега не сте сторили това.

 

От зелената краска зависи успехът, в нея влиза и освежаването. От недоимъка на зелената краска се ражда сиромашията, а когато е в изобилие, се развива любостяжанието и скъперничеството. Затова, когато зелената краска стане чрезмерно голяма, трябва да прибягваме до червената, за да реагира над нея. Чрезмерните желания в този свят образуват зелената краска. Отричане от себе си значи да не желаем това, което не ни е потребно. Като съчетаем прочетените стихове с известни лъчи на Слънцето, тогава се добива полза. И вярно e, че щом се съединим с цветните лъчи, започваме да творим.

 

Някой казва, че не може да обича и люби: това показва, че има недоимък на червената краска и затова той трябва да намери човек със зелена краска. Често ние трябва да употребяваме зелената краска. Например трябват ли ви пари, приложете зелената краска. Причината да търсим да обичаме е, че имаме излишък от червена краска. А в зелената краска е органът на развитието и растежа; когато искаме да растем, ние трябва да преминем тази краска във всичките Ă степени. И така, всичките спорове произтичат от недоимъка на краските. Така например, който мрази, има недоимък на червена краска.

 

Нека използваме Светлината, защото всичко зависи от нея. Тя е необходима за Живота. А през Живота ще прекараме всички краски и тогава ще се обединят седемте Духа и човек ще се върне към първоначалния източник. Затова и Исус Христос слезе да научи човека.

 

Сега Христос иска по един много прост начин да употреби тия краски. Да кажем, че някой от вас мрази: той трябва да прочете стиховете, свързани с тази краска, която ще му достави Любов. Само че трябва да знаем как да употребяваме тези стихове и краски. Много пъти сме употребявали смирението например, но не сме имали закон, за да се ръководим. И сега Христос иска по този прост начин да ни научи да съчетаваме нещата и да се ползваме. По Светлината изобщо излизат всички добри Духове, Божествените Духове, и то слизат сутрин, а вечер по същия път отиват при Бога. По всичките ваши желания и мисли вечер се правят сметките и в Небето знаят дали имате да вземате, или да давате. Така трябва ние да разбираме Христовото учение: Христос духа и това духане се е преобърнало на Светлина, а пък Светлината – на Живот.

 

Тъмночервената краска рисува активността. В духовния живот винаги трябва да посаждаме нещо и тогава ще получаваме. Всеки ден трябва да използваме случаите, защото много често Божествените качества могат да се реализират. И Христос дохожда да ни посочи тоя прост начин на приложение на цветните лъчи за наше улеснение. Той дойде в света да донесе нова Светлина, да озари умовете на хората, които все Нему дължат всевъзможната просвета и култура.

 

Числото седем е навсякъде преобладаващо и винаги е Божествено. Библията е една книга, видимо като че ли разхвърляна, но ние нямаме друга подобна, защото в нея имаме всичките цветове, за които ще стане дума в книжката, която ще се отпечата. Тя даже ще съдържа и три допълнителни кольора. Някой човек казва: „Не мога да обичам“, но като му дадем червената краска, виждаме, че неговото състояние веднага се изменя. С това се обяснява обстоятелството, че като четем тази книга, по един чуден начин се задоволяват копнежите, които имаме.

 

Например в книгата на Йов (11:17) се казва: „И твоят век ще бъде по-светъл от пладне; И тьмнина ако си, пак ще станеш като зора.“ Тия векове, които се подразбират в тоя стих, са епохи, които се делят на периоди – златен, сребърен, меден и железен. Железният век е на най-ниското стъпало. Но сега иде пак една епоха, в която ще настане златен век, в който ще заживеем. Това именно наше желание е да преобърнем желязото на злато, което по емблемата си е препоръчително, тъй като желязото е, което съответства на грубия живот, а среброто съответства на това, което човек е използвал. Всички тия истини като разберем, между нас ще се възстанови една хармония. Защото не е тайна, че има хора с лъчи, които ние отбягваме, защото са ни непоносими. Също както съвременните хора бягат от Христа, защото Той ги осветлява, та им се откриват петната. А ние няма защо да се боим от Христа, защото Той е наш приятел.

 

Нас ни се вижда всичко разхвърляно, грубо и безсмислено, затова трябва да започнем от видимото към невидимото. Често пъти някои разправят за астралното тяло. Такива аз питам разбират ли тяхното физическо тяло и ако не го разбират достатъчно, какво ще знаят за астралното. Ние имаме всичките неща във физическото тяло и не бива да искаме да се освободим от него. А духовното тяло, което сега се сформира, трябва да се ползва от това, което му се дава. Физическото тяло е свързано с всичката материя и то е ключът – чрез тялото ние влизаме във видимата Природа, за да се ползваме от нея. Никой не бива да влиза в противоречие със своето тяло, каквото и да е то. Така някой казва: „Глупав съм“, но дайте на такъв човек жълтата краска и ще видите, че ще стане по-умен. Значи на такъв липсва краската, която му е необходима.

 

С тия стихове, които се дават, ще можем да работим върху нашето сърце. Например що е страх? Той е излишък на портокалената краска. Ние често плачем за някой, че е умрял, но ако се изпитаме по-основно, ще видим, че ние сме плакали не защото той си е отишъл, но защото неговото съществуване ни е доставяло удоволствие. Удоволствието е, за което плачем.

 

Написаните стихове от Библията са лъчите на Светлината и ние ще я използваме. Ще започнем от ума към тялото. Това е Христовият закон и Духът ще ви каже и открие по-дълбоките работи в живота, които не се казват, а се дават непосредствено чрез Него. Защото основните работи в Библията са скрити в Природата и в нашата душа, която е едно Божествено съкровище. И повтарям: животът сам по себе си е прост, поради което можем да го придобием. Всички трябва да отворим прозореца на нашата душа, та да може да влезе Светлина и да я озари. Тъкмо тия работи Христос иска да урегулира, тази именно схема от цветните лъчи ще ви направи свободни.

 

Някои от вас са богати на червена краска, но при други тя липсва. Червената краска е емблема на Любовта, която има известни вибрации. Върху Любовта се градят всичките краски, защото, от една страна, тя действа положително, а от друга страна, влиянията Ă са негативни. Щом Христос е с нас, не бива да ни е страх. Ако не стане Той основен тон в живота ни, други неща ще Го заместят. Всички наши действия много често трябва да се нагласяват по основния тон на червената краска, именно по Любовта. Да, Любовта е краска, и който не я е виждал, не знае и не може да знае що е Любовта.

 

Що е вяра? Тя е пътеводител на тези, които грешат. Но като се примирим с Бога, ние ходим с виждане и тогава ще познаем розовата краска, в която Христос живее. Христос е, Който чака, за да ни покаже принципите, които обхващат Живота и които са от твърде съществено естество. Нам е потребно най-вече да намерим основния тон, в който всички Духове живеят, и тогава няма да има никакво разделение. Нужна е жертва от наша страна – трябва да положим сърцата си, телата си, ума си. Сърцето, умът и тялото – това са богатства, дадени от Бога; затова Господ трябва да дойде да огради нашата Земя, та достойно да можем да работим. Когато нямаме тия богатства, усещаме пустота и униние.

 

Това се дава сега, та всички, които искате да работите, да приложите тия правила. Исус Христос иска да ги приложите и това е първият урок, който ви се дава. Този, който приеме да го изпълни, ще му го дадем. Само че такъв нека да внимава, защото ако не изпълнява този урок, ще има точно обратна сила – ще послужи за проклятие. Христос ви даде много прост метод и вие непременно трябва да го приложите. Йогите например имат много сложен метод. Метод като Христовия нигде няма да намерите, защото последната врата е Христос. Господ е между нас! Той ни слуша, радва се и ни обича! Тази наредба не съм я дал аз, а я дава Господ за вас. Затова вие трябва да мислите за Неговата Любов, която да виждате във всяко лице. Господ ви изпитва и вие слушайте гласа Му.

 

Синята краска е на Духа на Истината. Хората не са още готови за синята краска и само когато са в нещастие, гледат към нея. Само синята краска може да ни даде понятие за хубавото и тия, които притежават тази краска, обичат хубавото. Само чрез синята краска вие ще можете да изпълните стиха: „Което е истинно, което е честно, което е праведно, което е чисто, което е любезно, което е доброхвално – това размишлявайте.“ Има неща положителни в тоя свят и затова вие трябва да ги гледате. Защото под думата реален аз разбирам не нещо неизменчиво, а нещо, което се изменява; първото не е реално. Реал¬ност¬та е зад изменчивостта и затова не може да се каже, че реалността е сянка. Сянката е нещо временно. Ние сме носители на желанията на Природата. Щом ние Ă противо¬действаме, получаваме също противодействие и злото винаги произвежда лоши отпечатъци. Не може да имаш лоши чувства и да очакваш да станеш красив. За да станеш красив, трябва да имаш най-благородни чувства и разположения.

 

Тук например четем: „Очите ти ще видят Царя в красотата Му.“ Защо страдаме в тоя свят? Защото уповаваме на хора, които са като нас изменчиви. А като уповаваме на Господа, Той ще даде заповед на Своите слуги, които ще изпълнят Волята Му. Който е маловерен, нека предизвиква синята краска в себе си и тогава ще се махне маловерието.

 

По-нататьк имаме виолетовата краска. С нея се извършва Спасението на човечеството. Силата произтича от виолетовата краска. Към виолетовата краска принадлежи Благостта и без тази краска човек не може да бъде благ. Смирението и Почитта също могат да се причислят към виолетовата краска.

 

Аметистовата краска е Духът на Благодатта. Тя има по-високи вибрации от виолетовата и е също краска на Смирението. Радостта е плод на аметистовата краска; Святостта също принадлежи на нея. И когато тази крас¬ка преодолее в нас, ще примири петте ни сетива, които сега са в явно противоречие. Египет, за който се говори в стиховете, в мистично отношение представлява физическия свят; Асирия представлява умствения свят, а Израил – чисто духовния човек.

 

Нека ви обадя, че с двете последни краски – виолетова и аметистова – много трудно може да се работи. Затова ще започнете с петте краски, защото имаме пет пръста. За да можем да работим с последните две краски, трябва да имаме по-висока организация. Духът гледа винаги да използва по-низшия живот, за да го предаде на по-високи вибрации. В духовно отношение и мъжете раждат, както и жените, затова и двамата зачеват, и то зачеват много благородно. И ако един човек в духовно отношение не е заченат с нищо, той се чувства нещастен. Тия тайни от хиляди години са ги знаели, но съвременното общество в духовно отношение е останало много назад. Обаче всяка една култура ще се измени и сегашната култура приготовлява бъдещето за една по-следваща. Затова не трябва да мислим, че тоя свят е лош; напротив, по отношение на Бог всичко е добро. А по отношение на нас, които се стремим да се усъвършенстваме, има лошо и добро. Но ние не бива да правим компромис със злото и доброто, а следва да бъдем или на страната на доброто, или на страната на злото. По отношение на Бога тия два принципа – зло и добро – ще се примирят, но как ще стане – това е велика тайна, за която никой нищо не знае.

 

Всяка една краска съдържа в себе си една велика тема и затова аз искам да разберете духа на нещата. Душата и сърцето са един цвят; умът е атмосфера на сърцето и затова Господ казва: „Дай Ми сърцето си.“ Когато видите една краска, не бива да се образува критическо положение: „Без тази краска не може ли?“ За да бьдем щастливи, трябва да сме съзнателни и благодарни, защото всичко върви по известни закони, та няма да има никакво противоречие.

 

На физическото поле небето представя свръхсъзнанието, земята – съзнанието, морето – подсъзнанието. Когато влезете в съгласие с всички тези стихове, у вас ще се образува нова Сила и ще започнете да ги прилагате; разбира се, тези, които можете, защото има стихове за крас¬ки, за които някои от вас не са готови.

 

Аз ще ви дам отделни наставления, кой ден на коя краска съответства, та да знаете в кой ден до каква да прибягвате, за да се упражнявате: понеделник – зелена, вторник – червена, сряда – жълта, четвъртък – синя, петък – розова или ясносиня, събота – виолетова, неделя – портокалена.

 

При помагане на други хора пак може да си служите с краските. Когато искаме да помогнем някому, който страда в материално отношение, ще употребим всички стихове, които са за зелената краска, и тогава тия Същества, които разполагат с тази краска, ще помагат. Когато искате да помагате някому за здравето му, което се е разклатило, ще цитирате стиховете, образуващи портокалената краска. Когато пък има недоразумения във Веригата по отношение на някои спорове, ще употребим жълтата краска, като цитираме всички стихове, които се отнасят до Мъдростта. Тя може да изглади догматически или други видове спорове. Засяга ли се някой религиозен въпрос, ще употребим всички стихове за синята краска, които се отнасят до Истината и тогава Духът на Истината ще хвърли светлина върху умовете, та да не спорят.

 

Когато вие не изпълнявате Волята Божия, заемате негативно положение, тъй като Добродетелта и Правдата са само на Земята, а в Небето няма никакви спорове. Следователно, ако вие тия два принципа ги внасяте в Небето, внасяте една анархия, защото там само Добродетел и Прав¬да царуват. Щом изменяте вашите чувства, менят се и вашите намерения. Вие ще имате работа на Земята само с Добродетелта и Правдата, т.е. с портокалената и зелената краска, последната от които е Душата.

 

Най-хубави и естествени краските са в дъгата, затова я наблюдавайте. Там ще намерите петте основни краски. Може да си набавите даже и призми, та когато денят е хубав, върху бял фон да прекарвате дъгата. По такъв начин ще я наблюдавате, изучавате и запомняте и ще усвоите петте основни краски.

 

Ако преди започване на упражнението имате неразположение, четете стиховете на розовата краска. Най-първо трябва да се възстанови вашият Мир, защото само тогава можете да действате.

 

Този метод е методът на Христос и като такъв резултатите му ще бъдат прекрасни, въпреки че на вид е много прост. И щом по този начин образуваме хармония помежду си, ще се свържем с Бялото Братство, което ви е помагало много. Христос иде, за да примири човечеството с Бялото Светло Братство, Братството на Светлините.

 

Бяхме насядали на полянката до една прясно окосена купа сено и стана въпрос за идеите, които Учителя бе изложил в лекцията тази сутрин. По този повод Той каза:

 

Трябва да обичаме всички – това е Любовта на Слънцето. То като види всяко нещо, радва се, обича и дава. Слънцето обича всички и дава на всички, но колцина пишат писма до него? Ние ще играем ролята на Слънцето – всички хора ще обичаме, но всички хора няма да ни обичат.

 

Една сестра попита: Как може да се изрази нашата обич към всички?

 

Като узреят плодовете на вашия труд, раздайте ги. Аз вземам Любовта като единственото най-велико нещо в света, върху което почива щастието на човека. Човек трябва да вярва в Бога и да не се безпокои за нищо. Той трябва да има едно правило и ако при някоя мъчнотия не знае какво да прави, ще каже: „Господ, който живее в мен, е по-силен от всички!“ Ако не е убеден в това, може да претърпи някакъв крах, но ако е убеден, ще мине лесно. Като изпращаш някой близък човек някъде, винаги трябва да имаш мисълта, че Господ, който живее в него, е по-силен от всички, и тогава няма да го сполети нищо лошо. Много са изпитанията на праведния, но от всички тях го избавя Господ.

 

Всеки ден размишлявайте по 10 мин. върху думите: „Бог е Любов!“

 

Зад механичните сили стоят разумни сили, които работят навсякъде в Природата, тъй като тя е разумна и жива. Витализмът обосновава това за царството на органичното, но то важи и за цялата Природа. Според механичната астрономия Земята се движи около Слънцето по механични закони; според нея по същите закони се движат и другите небесни тела. Но според окултната астрономия, която е основана на научни методи – наблюдение и експеримент, навсякъде трябва да се търси действието на разумните сили.

 

Разумни причини са наклонили земната ос на 23 градуса и това е създало смяната на сезоните: пролет, лято, есен, зима. Земята влиза в пролетта, когато Слънцето стъпи в знака Овен на 22 март – денят на пролетното равноденствие.

 

Един вечен ритъм цари в Природата – в това отношение Животът е велика музика. И този ритъм, тази периодичност е многолика: например смяната на деня и нощта, на будното състояние и съня, на годишните времена и др. Обаче има друг ритъм, друга периодичност, която обхваща по-големи интервали от време: например земната ос прави известно малко колебание, при което точката, в която тя пробожда Земното кълбо при полюса, извършва един кръг за 25 000 години.

 

Идването на пролетта зависи от обиколката, която прави Земята около Слънцето, т.е. то е свързано с живота вътре в Слънчевата система, а не толкова с живота на целия Космос. Има един друг ритъм, който е свързан с космичния живот, и по неговите закони пак идва пролет, но от друг характер, която можем да наречем Космична пролет. За да ни стане по-ясно това, трябва да кажем няколко думи за качествата на пространството изобщо. Според окултната наука пространството е нещо живо, проникнато от енергии – от механични до психични на разни степени: радиовълни от всевъзможен характер изпълват пространството, например такива, които съответстват на някое музикално произведение, предавано от някой град; или радиовълни, които съответстват на мислите, вложени в някоя сказка. Телепатията, която е научно установена чрез много опити, правени в Европа и Америка, показва, че мисловни вълни също така изпълват пространството и че те могат да се изпратят от един човек на друг. В пространството има и голямо разнообразие – то не е така еднообразно, както си го представяме на пръв поглед. Авиаторите при своя полет често се натькват на разредени пространства, наречени вакуум, където въздухът е по-рядък: там именно стават катастрофите, затова пилотите трябва да изучат къде точно се намират тези въздушни ями и да съставят карта, за да ги имат предвид. Казаното е вярно не само за въздуха, но и за всевъзможните енергии, които проникват пространството. Етерът в някои области на пространството е по-гъст, а някъде – по-разреден. С такова разнообразие са и психичните сили, които изпълват пространството.

 

Слънчевата система се движи към далечни съзвездия. И естествено е, че в своя път в междузвездния свят среща пространства от различен характер, а това се отразява върху еволюцията на съществата, които я обитават. Сега влизаме в епоха, когато Слънчевата система се издига в по-високи области на космичното пространство. По-рано е слизала, а сега е в началото на своето възлизане; разбира се, този процес става по закона на една периодичност, която обхваща интервал от милиони години.

 

Но когато се говори за слизане и качване, веднага изпъква въпросът как окултната космология определя горе и долу, защото на пръв поглед тези понятия са относителни. Например за един земен жител долу е посоката към центъра на Земята, а горе е противоположната посока. Че наистина това е относително, се вижда от следното, че за този човек, който се намира в България, и за онзи – в Америка, горе и долу са съвсем обратни. Но има ли горе и долу в космичното пространство? В известен смисъл можем да кажем, че има. Нека анализираме тези две понятия по отношение на самата Земя, преди да ги отнесем за космичния живот. За един земен жител долу е по-гъстата материя, а горе – по-рядката. Например за един земен жител долу е твърдата земна кора и водите на океаните и моретата, а над земната повърхност е въздухът, който представлява по-разредено състояние на материята. Но и самият въздух на височина 200 – 300 км е съвсем разреден, а в дадена област напълно липсва – там пространството е изпълнено с етер, който е много по-рядък от въздуха.

 

Казахме, че и космическото пространство има области, проникнати от по-гъста и по-рядка материя. Тогава по аналогия на земното долу и горе може да се твърди, че в космичното пространство в известен условен смисъл долу е областта с по-гъста материя, а горе – с по-рядка. Сега Слънчевата система напуща гъстите сфери на космичното пространство и навлиза в по-рядка среда. В този смисъл може да се каже, че сега почва възходящият път на Слънчевата система – тя почва да се издига към по-редките сфери.

 

Това издигане на Слънчевата система има значение за живота в нея – свързано е с гъстотата на материята, която образува средата, където един организъм се развива. Знае се, че колкото материята е по-гъста, толкова нейните трептения са с по-дълги и по-бавни вълни, докато вълните в по-рядка материя са по-къси и по-бързи. Физиците са установили, че космичните лъчи имат най-къси и най-бързи вълни именно с дължина, по-малка от 1/14 от ангстрьома. От този предел почват мисловните или психичните вълни, при което колкото мисълта е от по-възвишен характер, толкова вълните, които ѝ съответстват, са по-къси и по-бързи. Затова мисловните вълни, които проникват космичните пространства от по-гъста материя, са от по-нисш характер. А мисловните вълни, които проникват пространства от по-рядка материя, са от по-възвишен характер.

 

И щом Земята заедно със Слънчевата система почва своя възходящ път, т.е. път на изкачване, то тя влиза в среда, много по-благоприятна за еволюцията на съществата, които я населяват. Тази среда ще бъде благоприятна за проява на възвишени идеи, чувства, стремежи и способности. В епохата на Водолея човечеството влиза в един нов космичен период на творчество и разцвет на висшите области на Духа. Именно в това отношение може да се каже, че човечеството навлиза постепенно в областта на Космичната пролет.

 

Наблюдават се някои признаци, които потвърждават, че се намираме в началото на Космичната пролет. Въпреки съвременните противоречия и пертурбации в света, в душите на хората прониква лъх на светли идеи. Както семенцата, заровени в студената земя, се събуждат под благотворните слънчеви лъчи, така и душите, поради влизане на Слънчевата система в нови области на космичното пространство, ще изявят по-фините и мистични страни на своето естество. Процесът на единението, който се долавя, че работи в съзнанието на човечеството, все повече ще завладява душите. Не могат да се отрекат известни признаци и в социалния живот – стремеж към обединяване и взаимопомощ. Симптомите на Космичната пролет се долавят и в науката, която изследва духовни явления и навлиза в допирни точки с окултната наука. Новото, което иде, ще донесе освобождение на човешкия дух, за да може той да прояви със замах творческите си сили и заложби, които крие в себе си. В душите ще се родят нови образи, които ще намерят израз във всички видове изкуства, които ще дадат ясен израз на фините трепети и прозрения на събуждащата се човешка душа.

 

Новият човек с вътрешния си усет ще долавя живота на Природата и ще влезе в контакт с разумното, което работи в нея. За него цветята, птиците, дърветата, скалите ще представляват един разумен свят, с който той може да влезе в общение. Човечеството ще има прозрение за магическата сила на Космичната Любов. В този дух вече една светлина озарява колективното съзнание на човечеството. Войните ще престанат, защото народите ще разберат, че е по-добре да приложат справедливостта в международните отношения, отколкото чрез неправда да сеят семената на бъдещи войни. Международното съперничество и конкуренцията ще се заменят с международно сътрудничество. По-силните народи ще помагат на по-слабите. Ще има побратимяване на народите, те ще осъзнаят, че образуват заедно едно голямо семейство. В живота ще бъдат приложени братството, Любовта, взаимопомощта и ще се постигне благоденствие и благополучие, каквито никога не е имало досега на Земята. Това ще даде възможност хората да развият талантите и заложбите, вложени в душата им. Икономическият въпрос няма да съществува като спънка за никого, защото ще бъде разрешен с голямо просветление и Любов и всеки ще има нужда да работи за материални блага само няколко часа на ден, а останалото време ще бъде употребено за нуждите на Духа.

 

Това ще се отрази и върху външния облик на цялата Природа: в бъдеще и тя ще еволюира – Космичната пролет ще я пробуди към творчество.

 

Всред трясъка на днешните събития нека с радост гледаме на светлото бъдеще, което иде на Земята и което ще донесе културата на Космичната пролет, културата на пробудените човешки души. Тогава човечеството ще придобие прозрение за вечните закони, които царуват във Великата мирова държава. Ще се приеме основният закон на Великата мирова държава – законът на Любовта, служенето, който е написан с незаличими букви в глъбините на всяка човешка душа. Човек ще изучи Разумната Природа и нейните методи за дейност, които са предметно учение за него, и така той ще се учи постепенно да постъпва така, както постъпват разумните сили, които крепят живота в целия Всемир. Човекът трябва да приеме нейните методи, средства, мотиви и цели и да ги направи свои. С разпукването на Космичната пролет човек става съзнателен гражданин на Мировата държава, съзнателен съработник на разумните сили, които работят безкористно със самоотричане, вдъхновени от Любов и милосърдие за общото благо.

 

Пробуденият човек живо съзнава и възприема основния принцип, който крепи Мировата държава – по-горният служи на по-долния. Тогава ще се реализира свещеният копнеж на човешката душа. И близко е това време, понеже сме пред прага на един велик момент – разцъфтяването на човешката душа.

 

На братска вечеря у сестра Я. бяха поканени доста братя и сестри. Изпълни се и съседната стая и в нея наредиха маси. Сестра И. даваше вечеря в дома на сестра Я. Тя бе седнала на масата до Учителя. След вечерята изпяхме няколко песни и сестра И. каза: „Учителю, колко сме щастливи в този момент от Вашето присъствие. След тези песни ние сме в едно Божествено състояние. Как желаем да бъдем винаги с Вас!“

 

Отсега нататък няма раздяла между мен и вас!

 

Почна разговор:

 

Земята е място на малките мистерии. Човек като научи малките мистерии, може да пристъпи и към големите. Светът е неизследим. Едвам сте надзърнали в науката – има закони, които да се изучат. Това, което сте научили, в сравнение с онова, което има да учите, е като височината на Айфеловата кула спрямо тази на Хималаите. А това, което сте били в сравнение с днес, то е като височината на една колиба спрямо височината на Айфеловата кула.

 

Всички видове съзнание се проявяват във времето, затова има и време на растенията, и време на животните, и време на обикновените хора, и време на ангелите. Сутрин, когато се отвори интензивна работа за човека, животните спят. А вечерно време, когато човек спи, животните са активни. И светските хора са будни до полунощ – тогава лягат и се събуждат към 9 или 10 ч. А духовният човек към 3 ч. сутринта се събужда и работи. След духовната работа рано сутрин следва физически труд, но дойде ли 9 ч., физическият труд ще престане, и трябва да се работи 3-4 часа умствен труд, после подир обед – умствен и духовен труд, вечер е също хубаво за умствен труд. Който разбира времето, той е маг.

 

Съзнанията определят стойността и качествата на времето. Представете си, че времето е един плат – твоето време се тъче сега. Това, което се изработва във времето, то прави времето ценно. Към 3-4 ч. сутринта напредналите същества работят интензивно умствено и духовно и затова и вие използвайте дейността им, молете се тогава, когато и те се молят – заедно с тях. В една секунда светлината изминава 300 000 км. Същество, което изминава това пространство за една секунда, то го схваща подробно. За да изминеш ти това пространство, колко години ще ти са нужни, ако всеки ден извървяваш пеш по 100 км? Отговорът е: за 9 години. Значи съзнанието на 9 години е събрано в една секунда. Нашето съзнание е повече развито при страданията. Тогава имаме по-добро схващане за времето, отколкото при радостта. Когато страдаме, като че ли повече време минава, отколкото при радостта. При страданието повече помним и вследствие на това страдаме повече. А времето за радостта у ангелите е толкова развито, че ако им дадеш хилядолетното страдание на един цял народ, то те ще го възприемат като едно малко щипване, като една малка аномалия, която трае кратко. Толкова е малко това страдание за ангелите в сравнение с тази голяма радост, която имат.

 

Един човек видял, че приятелят му ще сглупи, ще извърши една беля, затова намислил да го сплаши. Той се направил на голяма мечка и се нахвърлил ненадейно. После онзи разправил как го газила мечка, но казал, че в нея имало малко човещина. Усмихнал се човекът и попитал приятеля си така ли ревяла мечката – и заревал с пълно гърло. „Ти отгде знаеш?“ – смаял се пострадалият. – „Ами аз я чух.“ Преводът е такъв: при страданието мечката е преоблечен приятел.

 

Съзнание за Мъдростта се развива, когато човек не се оплаква и схваща положителната страна на страданието. Тогава той разбира причините и последствията. Когато човек е благодарен за доброто, то остава, а когато е благодарен от злото, то си заминава. И когато е неблагодарен от доброто, то си заминава, а ако е неблагодарен от злото, то остава. Благодарността изпъжда страданието и задържа радостта, а неблагодарността изпъжда доброто и задържа скръбта. Щом човек схваща, че всичко е за добро, той добива сила да носи скръбта с радост. Остава скръб само 25 на сто и се носи лесно. Изисква се знание, изисква се геройство. Забележете, че апостолите, след като ги набиха, радваха се – те се удостоиха да ги бият за Господа. Това е силата. Това е новото схващане.

 

При всяко страдание има Същества от Невидимия свят да помагат. Страданието не е на един човек, то е колективно. Един ден народите ще разберат, че радостта трябва да бъде обща за цялото човечество, а не само за един народ. И когато дойде това съзнание, тогава няма да има страдания. Скръбта винаги иде в резултат на допуснато престъпление. Щом дойде страданието, трябва да знаеш, че си в пещта и се печеш. Опечеш ли се, изваждат те. Като направиш погрешка, пак те турят в пещта и те пекат. Душата в човека схваща това, но човекът на плътта вдига шум. Като страдаш, нещо в теб ти казва: „Ще се оправи тази работа“, но ти не знаеш как ще се оправи. И наистина се оправя и виждаш по кой начин се е оправила.

 

Някой път, без да има причини, скърбиш, защото друг страда и ти преживяваш неговото страдание. Например при болки в малкия пръст на крака страдат и другите органи. Също такава връзка има и между хората, защото всички хора са като органи в един колективен организъм. И колкото човекът, който страда, е по-близо до теб, колкото повече го обичаш, толкова повече страдаш.

 

Обаче има и друго в живота – синът умира за християнството и майката се радва, че той умира като мъченик, казва си: „Няма нищо, ще се видим“, което е право разбиране. Христос показва на своите ученици и на първите християни как най-лесно да ликвидират с кармата – по пътя на страданията. Те са вече свободни: ще дойдат, но не по закона на кармата. Има хиляди души горе в Невидимия свят, които проповядват. И грешникът като спи, те му проповядват, говорят му и му показват образи, и като стане сутрин, има една промяна в съзнанието му.

 

Една сестра каза: Сънувах, че проповядвам.

 

Това е хубаво. Това показва, че се пробужда съзнанието Ви.

 

Ако вечерно време не занимават хората в Невидимия свят, за да ги поучават, докато спят, то на Земята не би се живяло. В Слънчевата система Земята е най-ниското положение, в което душата може да слезе. Ние сме отговорни не за погрешките, а защо не ги изправяме, както ученикът е отговорен защо не учи, за да поправи получената двойка.

 

Един богат търговец на кожи, по време на сън, като отишъл в Невидимия свят, се видял в чудо – притискали го крави със съблечени кожи и мучали. Като се събудил, раздал всичкото си богатство, после, като отишъл пак в Невидимия свят, видял в съня си животните, облечени в кожа. Каквото е за животните, такова е и за хората. Ако някой цар или министър избие хиляди хора, то те в Невидимия свят ще се явят пред него, ще го наобиколят и ще плачат. Тогава какво ще бъде? Толстой много живо описва сражението при Бородино. Викът на падналите на бойното поле заглушавал рева на топовете, 50-60 000 души ревели – кому крак откъснат, кому – ръка, кому – промушено сърцето. Можеш ли, като слушаш тези хора да пищят, да бъдеш спокоен? Ще се покърти сърцето ти.

 

Генерал Савов, 2-3 месеца преди да умре, всяка нощ е имал видения, в които идвали тези, които бил заповядал да убият. Човек трябва да се откаже да бъде генерал, да се откаже да води хората на бойното поле.

 

Един наш млад приятел ми каза: „Има Промисъл!“ Цял ден го е стягала една мъка и горещо се молил да го отмине това, което усещал, че го грози. Действието се развило вечерта към девет часа. Връщал се през Борисовата градина. Спрял се вледенен и си помислил дали да върви напред, или да се върне. Наблизо се криел един агент, който причаквал един апаш да му тегли куршума. Той се заблудил, прицелил се в нашия приятел и щял да натисне спусъка, ако шапката му, без никакъв вятър, не била паднала пред очите му. След това агентът излязъл от сянката на своето прикритие и казал: „Ти си спаси живота. Аз мислех, че си апашът, и щях да гръмна по теб, но ми падна шапката.“ Случката разтърсила и двамата – имало намеса от Невидимия свят. Агентът се изплашил от постъпката си – насреща му стоял невинен човек. Нашият приятел благодарил на добрия промисъл, а и на апаша му се разминало.

 

Човек трябва да бъде в постоянна връзка. Казано е: „Бдете и молете се.“ Човек трябва да бъде в контакт с Небето, защото не знае това, което има да му се случи. Ако някое злощастие е определено, молитвата може да го отмени. Може, може, и още как! В тези работи чудеса могат да станат, стига молитвата да е силна. Божията ръка не се е отменила да спасява. Всички имате опитност, но като дойде мъчнотията, пак се колебаете.

 

Всякога човек да е готов, да има готовност да изпълни Волята Божия. Да вижда в своята опитност и в опитността на другите Божия промисъл. Щастието е във връзка с Божествения свят, с Божественото съзнание. Щастието зависи от единението с Бога. Истинското щастие е в Бога. Върнеш ли се в Дома си, със съзнанието си ще почувстваш единството или ще изпиташ Нирвана. Нирвана е мястото, дето се чувства единството на нещата. Отидеш ли в Нирвана, разбираш, че определени причини дават и определени последствия, тогава осъзнаваш, че този път, по който си минал, е най-добрият. Сега никой не може да те убеди в това, но само в Нирвана ще се убедиш, че този път, по който си минал, е най-хубавият. Тук ти казваш, че може и по онзи път, обаче не знаеш какъв е той и не е важно само началото на пътя. Ако човек сега знае своето бъдеще, ще бъде страшно – никой не може да се освободи от ретортата. В бъдеще заминаването отвъд ще бъде дематериализация, също така и раждането ще бъде материализация.

 

Няколко братя бяха приети от Учителя и стана въпрос за новото, което иде.

 

По какво се отличава новото от старото? При новото светлината постоянно се увеличава и става все по-ясно и приятно, докато при старото светлината постоянно намалява, смрачава се и става все по-тъмно. Новото е това, при което топлината постоянно се увеличава, докато при старото тя постоянно намалява. Новото се отличава с това, че при него всичко се подновява, а при старото всичко изсъхва, остарява и се изхабява. Новото е това, което носи младост и живот, а при старото всичко се обезсилва и отпада.

 

Новото дойде в Палестина между евреите и не го приеха, и изгубиха условията, докато онези народи, които го приеха, се повдигнаха.

 

Един ден хората ще влизат във война по следния начин: няма да бомбардират с бомби, но ще пускат от аероплани дрехи, хубави книги и разни други подаръци и тогава този, който е дал повече, ще се счита за победител. После ще си подадат ръка и ще кажат: „Втори път пак ще воюваме.“ Бог, който е в нас, ни учи. Понеже Бог живее във всички хора, то трябва да се дадат блага на всекиго преизобилно, а не скържаво. Всеки да има достатъчно, за да се ползва от Божиите блага – това значи приложение на справедливостта. Човек, който може да люби, е победил, а човек, който не може да люби, е победен. Който е намерил Любовта, Мъдростта, Истината, Живота, Знанието и Свободата, е победил. Някои мислят, че онова, което нося, ще разруши всичко, а пък то в сегашния живот има разрушение. Ние само идем да стопим снега в света и всичко онова, което Бог е създал, да цъфне и да даде своя плод. Да се прояви Бог с всичката Своя слава и всички хора да Го познаят е нашата цел, защото това, на което плодовете зреят, е Божествено. Един ден ще имаме една специална книга, в която ще се определи какво нещо е Любовта, какво нещо е Мъдростта и какво нещо е Истината.

 

Отначало човек нека да се облича с новите си дрехи само в неделя, но после да свикне да е с тях и когато работи. Най-сетне той ще се научи да носи новото всеки ден, вече напълно убеден, че новото е по-хубаво от старото. Най-първо новото трябва да се внесе в семейството – оттам трябва да се започне. Като се внесе Любовта в семейството, после тя ще се разшири към обществото, от обществото – към народа, от народа – към човечеството, докато се постигне Любов към Цялото, т.е. към Бога.

 

Един чужденец дойде на Изгрева към края на юни, после бе на летуване с Братството при Седемте рилски езера. Преди да отпътува, той бе приет от Учителя и поиска някои упътвания за духовното си развитие и дейност.

 

Бъдете ученик. Работете върху себе си. Освободете се от кармата. Имайте Любов. Щом човек стане ученик, то той може да разреши всички други въпроси, тъй като повечето от тях са последствия. Полека-лека ще Ви се дават упътвания, а не изведнъж, не трябва да се обременява съзнанието Ви. Имайте ново схващане за вярата. При вяра в Бога безпокойството чезне. Всички мъчнотии в света произтичат от старите методи. А мнозина се занимават само с методи, които са употребявали преди хиляди години. Писанието казва: „Духът ще ви научи в дадения случай.“ Съществува закон в Природата – когато едно растение е поставено в хубава почва, то няма никаква опасност за неговия растеж – каквото и да му се случи, за негово добро е. Най-първо възстановете хармонията между Бога и себе си, иначе никак не може да установите хармония с хората. Божественият Дух е, който ще установи хармония между вас и хората. Когато пътищата на човека са благоугодни на Бога, Той го примирява с враговете му.

 

Работете в групата. И като дойде у вас вътрешно просветление, ще помагате на групата. Вие бързате, сега искате да знаете как трябва да постъпвате, но това в дадения случай ще ви се даде – Небето дава конкретно в случая.

 

Реплика: Сестра Р. се намира в мъчнотии.

 

Да има търпение. Вие изпращайте към нея хубави мисли и се молете за нея. Ако Ă помогнете и материално, ще се благословите.

 

Всеки ден практикувайте молитвата. Не се безпокойте, очаквайте да дойде вътрешното просветление, молете се, докато ви станат нещата ясни. Нали учениците Христови се молеха до Петдесетницата? Когато човек се моли, това е свещен час, който и да е той. Светиите всякога са се молели рано сутрин. Една семка може да има всички вътрешни благоприятни условия, но почвата, в която е посята, да е твърда. А пък друга семка може да е посята в много благоприятна почва, но да няма онези вътрешни качества. Външните условия и човешкото тяло са „почвата“.

 

Да се живее – това е художествена дейност.

 

Човек постепенно трябва да нагласява мозъчните си центрове за възприемане на вълни от висшите светове. Трептенията на мисълта трябва да се нагласяват постепенно и според вътрешното съзнание. Прочетете Евангелието на Йоана и се спрете върху онова, което може да хвърли вътрешна светлина във вашето съзнание. Всичката мъчнотия в сегашното развитие на източните школи е, че са употребявали известни методи и правила, които много мъчно се запомнят и прилагат, а това съставлява само механичната страна на въпроса. Например те искат да събудят Кундалини28 вътре в човека, но после, вече събудена, тази енергия на Кундалини трябва да се употреби разумно. Или по-ясно казано, човек трябва да се научи да живее, т.е. трябва да се пробуди неговото съзнание за живот. За правилното свое развитие човек не бива да се изолира от Битието. И от друга страна, той не трябва да поеме всичкия товар върху себе си, не трябва да усеща, че е единственият работник: нека да знае, че между милионите същества и той си има свое място и че ще може да направи нещо. Да се радва на това, за което е призван.

 

Вие не се стеснявайте от това, че нямате познания, че нямате известни методи. Има хиляди неща, които могат да отегчат мозъка на човека. Важното е да имате вяра и вътрешен мир, всичко друго само по себе си ще дойде на своето време. Вярата успокоява човека.

 

У вас да остане мисълта – да уча. Работата на ученика е да учи, а колко време ще вземе учението, как ще стане – това да не го безпокои. Учениците Христови и днес се занимават. Може да имате някои спънки. Когато се ликвидира една спънка, образува се утайка и е мъчно, докато се изхвърли и докато се избистри съзнанието. Не че ще се освободите отведнъж, обаче когато кармата се развива, то само по себе си ще се ликвидира с нея. С нея се ликвидира, като се отстранят всички утайки в съзнанието и остане там само чистото Учение.

 

Когато се говори за Божествената Любов, това е един метод, чрез който хората се освобождават от миналите препятствия на живота. Любовта е най-естественият път, по който човек може да се освободи. За в бъдеще ще ви се покажат някои работи, но трябва да имате мир в душата си.

 

Реплика: Между мен и домашните ми няма хармония.

 

Във времето на Христа нали бе казано, че неприятелите на човека ще бъдат домашните му. Отпърво хората, които живеят с вас, няма да ви разберат. Те не трябва да знаят нищо за онзи процес, който става във вас. Връзката между вас и мен съществува, вие може да я чувствате или не, това е друг въпрос. Човек може да чувства, че някой го повдига, а друг път може да се повдига, без да осъзнава, че го повдигат, но важното е, че той се повдига.

 

Въпрос: Как да възпитам правилно моето дете?

 

Като работите върху себе си, по този начин ще въздействате и върху детето. Човек е длъжен да жертва всичко само за Бога.

 

Стана въпрос за ясновидството.

 

Представете си, че един човек придобива шестото чувство. Той като рече да погледне с шестото си сетиво, дрехите изчезват и вижда вътрешните процеси в дробовете, стомаха, кръвоносната система. Щом се усили вътрешното му зрение, изчезват и дробовете, мускулите, костите, нервите и той вижда само пара. При по-ясно зрение тази пара се сгъстява, оформя една светла форма и вече ясновидецът вижда същинския образ. Тази светла форма му проговорва – тя е разумна и така той разбира толкова много неща, като че ли е живял милиони години на Земята. Когато едно същество се разговаря с вас, то е реално. И ако не се разговаря с вас, то е само сянка. Когато говориш с него, между твоето и неговото съзнание има връзка. Влезеш ли във висшите светове, ще видиш миналите си съществувания, развитието на цялото човечество и на ангелите: ще видиш всичко, което поискаш. Влезеш ли в тези светове, можеш да имаш развлечения и почивка, и каквото поискаш – става, а и можеш да стоиш там, докогато искаш.

 

Една сестра запита: Какво да правя сега, след заминаването отвъд на дъщеря ми?

 

Обръщайте се към Бога, молете се, пазете истинските връзки с дъщеря си. Онези, които са си заминали, всякога желаят да пазят онези истински връзки, които се наричат любовни – така ще знаете, че дъщеря ви е жива. Ако липсва любов между жителите на този и Невидимия свят, прекъсва се всякаква връзка, понеже няма допирни точки. Ще ви разправя един случай с една търновчанка, която, докато готвила, видяла до себе си заминалия си баща и влезли в разговор. Като я разпитвал за всичко, тя отговаряла, без даже да ѝ мине наум, че той вече е умрял, но като му предложила да остане за обяд, той отговорил: „Бързам, дъще!“ и отминал; чак тогава тя осъзнала, че баща ѝ се е изявил от Невидимия свят. Децата унаследяват само физическите си черти от родителите, получават в наследство от тях физическо и етерно тяло, а характер, умствени и чувствени черти носят от миналото си прераждане. Много мъчно се преминава от един народ в друг при прераждане.

 

Един брат от провинцията посети Учителя и пожела Той да му каже някои методи, по които да работи върху себе си.

 

Проучете за девет месеца Светото евангелие от Йоана. През първия месец всеки ден прочитайте по една глава и отбелязвайте кои стихове са ви направили голямо впечатление. После, след като привършите последната, двадесет и първа глава, през останалите дни на първия месец и до края на третия месец всеки ден размишлявайте върху прочетеното – върху една глава или върху част от нея, специално подбрана за размишление. През второто и третото тримесечие направете същото. При проучването на това Евангелие ставайте в 4 ч. сутринта и размишлявайте. За размишление употребете от половин до един час. При размишлението освободете мисълта си, като че сте поставен в някое обширно място, а не да се чувствате като човек, когото притесняват да си изплати дълга, или като човек, който мисли, че има да взема от някого. Не, свободен ще бъдете. Темпераментът ви е активен, но вашата активност е придружена със сътресения. Такава нервност хората наричат „нервен човек“. Въдворете най-първо хармония във Вас самия. Само по закона на хармонията можете да влезете в съгласие с Божественото и да възприемате мислите, които идат от Божествения свят. В противен случай атмосферата бива размътена и тогава не може да се възприема.

 

Очаквайте резултати, но не непременно велики, защото в Природата всякога великото започва с нещо микроскопическо и ако имаме една малка придобивка, тя ще се увеличи. При четенето на Йоановото евангелие мислете и върху седемте добродетели. Разпределете ги така: първите два месеца ще размишлявате върху Любовта, вторите два месеца – върху Мъдростта, третите два месеца – върху Истината, Правдата и Добродетелта, а последните три месеца ще бъдат предназначени за размишление върху кротостта и въздържанието. Печалбата си ще намерите в кротостта и въздържанието. Усилването на Любовта си ще констатирате при кротостта и въздържанието. Кроткият човек е силен и издръжлив. Само силният може да бъде кротък, слабият – никога. Кротостта винаги е свързана със силата. Сила, която няма кротост, няма база, върху която да се опре, и е непостоянна. Въздържанието е разумното в човека. Човек, който се въздържа, разсъждава разумно – не бърза, но и не забавя, извършва нещата така, както са в Природата. Да ограничаваш злото в себе си и да поощряваш доброто в себе си – това е въздържание. При въздържанието човек е пасивен към злото и активен към доброто. Човек, който може да бъде активен към злото, у него няма въздържание. В кротостта си човек трябва да бъде активен; някои не разбират тази постановка и са пасивни при кротостта.

 

Прочетете и томчето „Силите на Живата Природа“. Намерете духовния смисъл на казаното в книгата, направете превод – там има много съпоставяния, които ще ви помогнат.

 

Постът правете в последния петък преди новолуние и така всеки месец по веднъж. Хубаво е да се прави постът, когато се разсипва Месечината, в нейната последна четвъртина. При първия месец постът ще трае 24 часа, във втория месец – 36 часа, а в третия месец – 40 часа, докато през четвъртия месец сам ще си определите дълготраенето на поста. През второто и третото четиримесечие постът да се направи по същия ред.

 

Дръжте и следното правило: каквото и да ви се случи, казвайте си, че е за добро. Каквито и други разсъждения да дойдат, оставете ги настрана. Ние не сме единствените фактори в света. Това, което един не може да направи, друг ще го направи след него. Светът ще се оправи, когато всеки заеме мястото си. Така както едно паве, като излезе извън мястото си, ще спъва хората, но щом го поставят на определеното му място, отново ще върши службата си.

 

Като вървите по тази духовна пътека, ще ви дадат съдействие отгоре, ще имате едно ръководство. Човек, като се качи на един параход, не трябва да мисли дали параходът ще пристигне в пристанището. Нека се занимава със своята работа, а да остави капитана да управлява. Може да разгледа машините, но да остави механика да работи с тях. По някой път ние се безпокоим какво ще стане с целия свят.

 

Всяка вечер можеш да си даваш отчет за това, което си правил през деня. Човешкият живот зависи от сутринта – ако започне добре, то през целия ден всичко ще бъде добре.

 

След изкарването на този курс вие ще имате една придобивка, едно прояснение на съзнанието си. Да, с прояснено съзнание ще можете да използвате придобивките, които ще дойдат. Защото, ако недовиждате работите, няма какво да ви ползват. Както докато не прочетем една книга, тя нищо не може да ни ползва.

 

Източните методи са били подходящи за друга епоха. Европейците трябва да намерят нови начини. Старото не може да се приложи. Сега има една безпътица и трябва да се намери нов път. Пътят си съществува, но хората искат да внесат в новия живот старите методи, а те са несъвместими. Онези, които се държат за старото, все съжаляват и плачат, обаче ако не растат, няма никакъв смисъл. Някой казва: „Какво бяхме едно време!“ Старото не трябва да се възвърне – нито празните, нито пълните бъчви ще оправят човека, но при изворите има благословение и те ще оправят света. Дръжте извора постоянно в ума си. Дойде ли противоречие, кажете си: „Пълните и празните бъчви не разрешават въпроса, а изворите.“ Изворът е благословение – Божественото, което иде отгоре. Веднъж в една държава, където хората били много религиозни, настъпила суша, налегнали ги бедствия и страдания. Свещениците добре пеели, добре вършили службата си, но нищо не се променило, докато не слязъл един човек от планината. Той се помолил и дошъл дъжд, след това, пак чрез молитва, премахнал епидемията. Поповете казали: „Този човек дъжд докара, цери, но в църква не влиза.“ Вие ревниво пазите миналото, а това, което сега ви дава Бог, отхвърляте. Тогава какво почитание може да имате към Бога!

 

Вие, като влезете в този път, ще срещнете съпротивление. Ще дойдат при вас хиляди прадеди, най-малко от сто поколения, и ще ви дават ум. Те имат разни начини да ви спрат – чрез насилие и чрез меки наставления. Ще ви кажат да не се пресилвате, че има доста време занапред. Един млад момък отишъл на църква, а дяволът му се изпречил напред и казал: „Сега си млад, като остарееш, ще имаш повече опитност, тогава ела.“ Младият момък го послушал и тръгнал на стари години на църква, но тогава дяволът пак го посрещнал и му казал: „Това едно време на млади години трябваше да правиш, а сега на стари години си почивай.“

 

Източната философия казва: „Убий всяко желание!“ Това не е добър превод, истинският превод на тези думи е: „Тури всяко желание на мястото му.“ Няма какво да се бориш със своите желания, важното е да се издигнеш над тях и те сами по себе си ще се урегулират. Напредналите души интуитивно схващат нещата. Бъдете спокойни, имайте вдъхновение и вътрешно ръководство. Кладенец с игла не се копае. При медитация първо се спирайте на горната част на главата. Трябва да се укрепят моралните чувства у човека, които са поставени под лъчите на Божественото слънце и растат.

 

Човек е здрав, когато от дясната му страна има студени електрически течения, а от лявата страна – топли магнетични течения. При здрав човек от дясната му страна има приятна хладина, а от лявата му страна – приятна топлина. В хилядолистника са всички най-възвишени чувства на човека. Като мислите за Бога, се развива хилядолистникът. Когато мислите за Бога, трябва да знаете къде да ви е съсредоточена мисълта и къде да я чувствате.

 

Сега Астралният свят се преустройва. В миналото всичкото зло е било там и той е бил бойно поле, а Земята е била тил на злото. Сега Астралният свят се очиства, Земята става бойно поле, а долу, под Земята, става тил.

 

Стана въпрос за излъчването на човека.

 

Излъчването трябва да стане при благоприятни условия, но не всякога ги има. При излъчването се развива голяма чувствителност и ако не се разбира законът на търпението, въздържанието и Любовта, човек ще изпитва болки, ще почне да вижда по-интензивно отрицателните неща на околните и това би го дразнило.