Стефан Кирлашев

 

Няколко братя и сестри бяха приети от Учителя. Първият техен въпрос бе следният: „Как трябва да се схваща свещеният час?“

 

В свещения час съзнанието ви трябва да преживява най-красивото и най-възвишеното: тогава е необходимо да забравите къде се намирате и да потънете така, че обстановката и шумът около вас да изчезнат и напълно да се откъснете от всички грижи и тревоги.

 

Потопете се в един друг свят на красота, поезия и висш живот. Красивото и благородното, което осъзнавате – то да образува света, в който живеете през този свещен час. Практикувайте свещения час сутрин и вечер.

 

Ако живеете за Господа, Той от всички ваши погрешки ще направи скъпоценни камъни, с които ще бъдете украсени. Да живеете за Господа, означава да мислите, да чувствате и да постъпвате така, както Той мисли, чувства и постъпва. Живеете ли така, погрешка не може да влиза във вас. Работата, която ще извършим, е едно благословение. По един всемирен закон Бог е ангажирал всички Висши същества да дойдат да работят и няма същество, което да не работи. Колкото едно същество повече се повдига, толкова повече работи. Този, който не разбира, казва: „Хамалска работа не искам.“ Под работа се разбира разумна работа, за която имаш представа защо я вършиш. Ако някой чака да добие знание, че тогава да помага, това е погрешно схващане. Като се работи за Бога, едновременно ще се добива знание, а пък да искате първо да се повдигнете и след това да работите, е непоследователно. Като приложим принципа – служене на Бога, тогава и Невидимият свят ни помага, имаме съдействие. А сега, когато отиваме да работим, поставяме в мисълта си противоречията и мъчнотиите, които ще срещнем, и сме разколебани. Онзи, който отива да работи за Бога, ще изключи мъчнотиите, така както вещият плувец, който влиза в морето, не иска да знае за вълните.

 

Една сестра запита какво ще правим, когато се повдигнем.

 

Тогава ще повдигаме животните. С тях ще се занимаваме, ще ги възпитаваме и учим. Когато и животните се изучат и се повдигнат, тогава ще идем при растенията да ги учим. Когато те завършат своята еволюция, ще идем при минералите. Работа има. Животът е най-великото училище!

 

Неочакван въпрос: И след минералите каква работа ще има?

 

Като свършите тази работа, ще ви кажа.

 

Намирахме се в приемната и една сестра попита Учителя кое е характерното за духа, който трябва да царува на Изгрева.

 

Тук, в Братството, нямаше никакви правила и някои казваха за Изгрева, че е много свободен. Ако ние доброволно не си наложим ограничение, то ще дойде отвън, за да ни се наложи. Една аналогия: ако сам не си наложиш ограничение в яденето и пиенето, лекарите ще дойдат да те ограничат и да ти кажат точно какво, как и колко да ядеш, и тогава ще бъде по-зле.

 

Аз ви проповядвам за онази Велика безсмъртна Любов, която ще въведе Братството такова, каквото никога не е съществувало в света. Там, където дадоха добър прием на богомилите, те оставиха своето благословение. Те минаха чак в Англия като квакери. Някои казват, че богомилите станали причина да пропадне България. Не, те всякога се явяват, за да ви спасят. Новото в света ще даде друго направление на хората. Едно учение може да има силата на вино, което за няколко часа да опие човека, но това е опивателно средство. Ние не говорим за опивателни средства, а за същинската храна, която подкрепя живота. Кривото стои в това, че всеки търси своето лично щастие.

 

Христос казва: „Много имам да ви говоря, но сега не можете да носите.“ И днес заявяват, че това, което говоря, го няма в Евангелието, а пьк там е подчертано, че има още много неща да се изрекат. И именно защото го няма в Евангелието, затова и се казва. Имайте понятие за онзи непреривен процес, в който Бог се проявява. Ако имате това съзнание, ще получите смирение в душата си. Учителите не са в стьлкновение един с друг, а работят заедно. Важно е не само това, което Бог е говорил едно време, но и това, което днес изявява. Трябва да слушаме гласа Божий, Който сега говори в нас. Христос каза толкова много работи! Защо не записаха всичко, което изрече? – Защото не бяха готови. И днес ние разкриваме онова от Христа, което не записаха. Казано е, че ако се напише всичко, което Христос е казал, целият свят не може да побере книгите – всичко произтича от един извор. Божественото учение се дава на хората във всички векове. То иде само от Бога и Христос донесе Божественото.

 

Този, който чете беседите, прилича на червей; като ги проучи, прилича на пеперуда; а когато ги приложи – на човек.

 

Сега има пресяване и идат тук достойните. А като дойдат добрите условия, тогава ще дойдат всички. Трябва да се свържем с всички нови течения, например с такива като въздържатели, есперантисти, вегетарианци. Всички те ще станат проводници на Божественото. За Изгрева са подходящи хора, които мислят за общото добро, за Бога, за цялото човечество, а които мислят само как да уредят своите работи, нека да идат в света, не им е мястото тук. Който работи за Бога, който изпълнява Волята Му, като работи за общото добро, Бог ще уреди и неговите работи. А който казва, че не го обичат и че никой не го зачита, неговите работи не са уредени, той не е за Изгрева, не е за Божествена работа. Онзи човек, който иска да уреди своите лични работи и се занимава само с ядене и пиене, той е като животно. А друг някой е ценен като скъпоценен камък, но е безплоден, нищо не работи, не принася плод. Онзи, който мисли и работи за общото добро, е човек. Не гледайте недостатъците на хората, всичко отрицателно в тях не го споменавайте, покрийте го, защото колкото повече го бъркате, то толкова повече се увеличава. Изтъквайте хубавите работи и работете да се въдворят тук Любовта, светлината, свободата. Ако Изгрева се изпълни със светлина, то паразити не могат да живеят, те ще се преобразят.

 

Толкова години ни хулят: „Тези хора, дето са горе на Изгрева, развратиха народа!“ Защо виждат лошото в нас? Ние сме огледало и като погледнат нас, виждат себе си. Молете се за онзи, който може да се обърне и да приложи Божественото учение. Можете да се молите за едно житно зрънце, което може да израсне, но не и за едно пясъчно зрънце. Новите хора ни разбират, но старите – не. Новото учение не може да се тури в стари мехове, несъвместимо е със старите разбирания. Да се отречеш от стария живот или да съблечеш старите си дрехи и да облечеш нови означава самоотричане.

 

За някого казват, че влязъл в Братството и е излязъл от него. Това е едно механическо разбиране, защото който е излязъл, той не е и влязъл. Ако хората могат да намерят Бога, могат да намерят и нас. Но ако не намерят Бога, не могат да намерят и нас. Кажете им, че нашето общество е най-голямо. Всяка година ние имаме по 35 милиона нови – всеки човек, който заминава за другия свят, е вече наш; по 35 милиона растем всяка година. Преди време един господин дойде и ми каза: „Нещо вътре в мен ме тика да посетя Изгрева и да Ви слушам“ – отгоре го карат. Нашето Братство е по целия свят. Всички, които мислят, чувстват и постъпват еднакво, както Бялото Братство, са от него, макар и да нямаме външна връзка с тях. Новото учение е за всички народи, то не е нещо национално. Националните идеи са модни увлечения, националното съзнание трябва да се посвие. В бъдеще всички течения ще прегърнат Новото учение, иначе животът им няма да има смисъл.

 

Мнозина виждат, че в окултния ученик има нещо повече и затова, когато той влезе някъде, разпитват го: „Какво Учение имате?“ Важно е това, което човек твърди, да бъде съобразно с Природата, а не да е приемливо само защото е наше. Впрочем ние сме дегизирани и светът не ни познава. Ако ни познаваше, щеше да иска да ни изтреби, както в миналото. А ние сме пратени от Невидимия свят да работим за Бога тихо, безмълвно. Ние сме носители на светлината: ще им светнем, ще им покажем пътя и ще си отминем, без да знаят кои сме. Набожните във време на Христа отричаха Христа. И сега набожните отричат Божественото. Това, което се говори, трябва да се провери, и като се провери, трябва да се приеме, ако тези мисли могат да внесат Любов, Мъдрост и Истина.

 

На Изгрева има братя и сестри, които идват отвън и правят нежелателни работи: те не са за тук, а са дошли. Веднъж един ми каза: „Как търпиш всичко това? Постегни тези хора!“ Отвърнах му: „Бог търпи бодили, тръни. И аз ще потърпя, присаждам ги.“ Новото учение е опасно, понеже за него няма граници – то руши всички прегради. Като се пробуди душата, на какви работи е способна! И нищо не може да я спре.

 

На Изгрева няма нужда всички да са светии, но важното е да имат стремеж да вървят еднакво нагоре към планината. Мисълта трябва да се впрегне като мощна сила, за да бъде проводник на Божественото. Някога богомилите влязоха в ненужна борба с българските боляри и се оцапаха. Като влезем в пряка борба с лошите хора и им кажем „разбойник“ и пр., те хвърлят кал и ти хвърляш и така човек се цапа. Казвам и на другите да не влизат в бой с Бялото Братство, понеже Белите братя не са от тези, които умират и които могат да се победят. Щом им се противопоставяте, ще понесете последствията. Защото какво ли могат да направят четири лодки, ако излязат насреща на един презокеански параход и му кажат: „Стой!“ Обаче Мойсей вдигна тоягата и бурята дойде – Бялото Братство разполага със сила. Природата не е мека, досега е употребявала най-нежните, най-слабите сили, но ние не знаем какво е скрила; има нещо, което е скрила.

 

Да ни кръщават с разни имена е едно, но какво всъщност сме ние, е съвсем друго. Не сме секта – ние сме Цялото, в което всички секти живеят. Тъй че, ако на нас ни е добре, и на тях ще им бъде добре. Никой не може да спре събранията, от неразбиране можем да разсъждаваме иначе, но как ще спрем Слънцето? Мислим, че ние правим тези събрания. Духовете ги правят. Бог е, Който събира хората и Който ги разпръсква. Не сме ние, които можем да ги съберем и да ги разпръснем. Учението на Всемирното Бяло Братство е най-свободното учение. Всеки иде със заложбите, които са вложени в него, и с мисията, която е възложена преди раждането му. Тук, на Изгрева, никой няма да съди. В областта на Любовта няма нужда от съдии, стражари и закони, понеже нямаме изпълнителна власт, нямаме никакви кредити за такива служби.

 

Една сестра попита кога ще се проявим и ние.

 

Сега можете да се проявявате постепенно, както се проявява един извор: пробие и отначало тече капка по капка, а после се засилва. Всинца сте вече готови. Вземете ли думата, тогава ще се научите как и какво да говорите. Всякога човек може да бъде готов, не се иска много – отпуши ли се отвътре, отвсякъде ще го викат. Но искам да видя образец във вас. Никога външни мъчнотии, гонения и опасности не могат да повредят едно общество; всякога опасността е вътре в самото него, когато няма връзка на членовете му с Бога и когато те не са с дълбок идеен живот.

 

По отношение на клеветите против нас отгоре ще се приложи законът: за всяка празна дума ще се даде ответ. Хората те укоряват, понеже отначало са си съставили лошо мнение за теб, но после, щом видят истината, ще те въздигнат; това е за предпочитане на Земята, вместо първо да ви превъзнасят за светии, а после да ви смаляват. Ние в Братството започнахме с укори от света. Властта и духовенството се отнесоха към нас по един негативен начин, но пък иначе щяха да навлязат неготови души, докато сега те имат страх за собствената си кожа и при нас ще влязат само смели хора.

 

Новото учение се отличава с поезия и музика. Когато излагаме новите идеи, няма да говорим за държава и власт, а ще изнасяме мисли само за Божественото. Какво искаме ние? Ето какво: ние сме за Царството Божие и за Неговата Правда – да слязат на Земята, както са горе на Небето. Това е Учение за всички хора и то им носи живот. Новото учение издава благоухание. Някои питат в какво се състои Новото учение? В следното: да любиш, без да разлюбваш, да учиш, без да се заблуждаваш, и да освобождаваш, без да се ограничаваш.

 

Трябва да се направи корекция на правилата в индийските книги, понеже те са изнесени съобразно инволюцията на човечеството. Днес се говори съобразно еволюцията на човечеството и много наши идеи ги приеха веднага в света. Например да не се късат цветя, да се употребява топла вода, туризъм. Някои туристи, като посетят хижа „Мусала“, стават рано, за да посрещат слънчевия изгрев от върха, и смятат, че нищо няма да разберат от качването си там, ако не са в ранните часове на връх Мусала. В много държави вече практикуват сутрешните гимнастики, които ние правим. Европа е отзивчива към нашите идеи и бързо ги приема. Дето е Истината, там е силата – новите идеи се разпространяват и се възприемат през пространството, по въздуха. И мнозина вече заявяват, че са склонни към тези идеи. Нашите братя и сестри се познават, ходят смело и изправено, имат и друг израз в лицето – любовното лице се познава.

 

Хората ни посещават на Изгрева всеки ден и особено в неделя. И идват по свой почин. Нашата мисъл ги привлича и чувстват, че тук има нещо ново, нещо особено.

 

Ни най-малко не съм съгласен да се строи на Изгрева така, както сега. Казах да се купи земя и да се направят две здания, извити в два полукръга, ориентирани срещуположно, но вие прибързахте и на тяхно място си направихте малки дървени къщи. Иначе щеше да има доста широк двор с градина и при едно общо отопление в сградите щеше да се направи икономия, а и така щеще да бъде по-хигиенично. За да се направи един малък опит с такова строителство, трябват 25 милиона лева златни или 750 милиона лева. За да се застъпят тук всички науки и изкуства, необходими са музикални салони, ателиета, лаборатории и една обсерватория за наблюдение на небето с метеорологическа станция – това ще бъде образец. За целта ни трябват най-малко хиляда декара земя, насадена с овощни дървета, като част от нея да се употреби и за малко земеделие и пчеларство. Такъв опит може да се реализира и някъде другаде. Но ако направим този опит днес, то държавата може да ни подозира – трябва едно общество на свободни хора. Изгрева е много широко понятие, може да се реализира там, където има условия. За духовни колонии нека да се избират хубави места на Земята и да се строят малки общежития, но без заем. Погрешка е, че едни уповават само на физическото, други – само на духовното, а трети – само на умственото, а трябва едновременно да работим с физическото, духовното и умственото тяло.

 

Ако не се повдигаше противодействие против нас, съдбата на българския народ щеше да бъде по-добра. Някои кръгове се опитват да противодействат.

 

 

 

Една сестра запита как да проучваме беседите и лекциите.

 

Беседите и лекциите и изобщо всички свещени текстове трябва да се четат с молитва и размишление. Проучвайте беседите и лекциите, все още много методи не са приложени и мнозина имат пропуск, а така напред не може да се върви. Четенето не може да ни ползва, ако не се приложи – механичното разбиране ограничава човека. Утринните слова са за мистичните души. Утринните слова са за вътрешната Школа, само за онези, които искат да получат посвещение. Те са разяснение на основните места. Всякога на голямото зло Бог дава голямо противодействие. Например при пречките, които имаме сега, тази сутрин Бог даде силно Утринно слово.

 

Най-първо трябва да се изучава животът на Христа, на пророците и великите хора. По този начин човек си приготовлява условия, за да може да изучи езика на ангелите. Той трябва да влезе във връзка с жителите на онзи свят и постепенно ще може да научи езика на ангелите.

 

Каквото става тук, на Изгрева, то се отразява на света. Всичко, каквото изработим тук, светът ще го приложи, затова трябва да бъдем внимателни, да бъдем искрени и изпълнителни.

 

Ако имате хармония, това ще се отрази на света.

 

Кореспондентът на един чуждестранен вестник бе приет от Учителя и най-напред попита: „Големи ли са различията между вас и това, което днес наричат църква?“

 

Различията са големи. В днешната църква това не е християнство – в основата на религията трябва да се тури Любовта, а тя носи живот, светлина, свобода и сила.

 

Въпрос: Какво е вашето отношение по въпроса за храма, зданието?

 

Цялото Небе за нас е храм със запалени свещи и кандила. Също така и всеки човек е сам църква за себе си. Християнството отхвърли жертвоприношенията на евреите. Но днес това, което християнската църква поддържа, трябва да се изхвърли, и нека да останат Любовта и самоотричането.

 

Въпрос: Кое е право?

 

Правото носи Любов, Мъдрост, знание и истинска свобода. В това, което няма Любов, Мъдрост, знание, светлина и свобода, няма право. Правото е външната страна на Любовта. Например, ако европейските народи имаха Любов и съзнание, щяха ли да се бият? Какво се ползват, като се бият? Нищо. Всеки народ има права, които Бог му е дал. И всичкото нещастие стои в това, че отнемаме правата, които Бог е дал на народите, и вследствие на това идат насилието и войните. Но в света има един закон: Бог е винаги на страната на слабите. Бог е против силните народи в света. Най-първо в дома бащата и майката са силните, но Бог е на страната на децата. Децата израстват, стават силни, а после бащата и майката стават зависими от тях. Хората остаряват, понеже не обичат. Един народ, който няма Любов, ще бъде силен, но временно.

 

По отношение на сегашната Втора световна война ще кажа, че европейците не трябваше да тръгват по този път, но тъй като сега вече минават по него, ще добият една опитност. Понеже всички народи съставляват удове на тялото на Бога, Той иска всички те да живеят в хармония и когато се отклони един силен народ, Бог взема страната на по-слабите. В нито една от двете страни, които сега участват във войната, не е правото.

 

Кореспондентът попита: Колко време прекарахте в Америка?

 

Седем години.

 

Въпрос: Кога почнахте Вашите беседи?

 

В 1899 година. Важно е, че днес в света иде нещо много хубаво. Новият порядък започва със славяните. Думата славянин произлиза от Слава Божия. Коренът на думата слава е от думата Авва, което е името на Бога; славяните ще служат на Бога.

 

В частен разговор с един брат се отвори въпрос за интуицията.

 

Интуицията е Божествена, чрез нея ти знаеш със сигурност за нещата. Това е цяла наука, която трябва да се изучи. Намираш се в безизходно положение, пътят ти се губи в мъгла, но чувстваш, че ще излезеш от това положение и така става. Има един закон: посредством интуицията ще слушаш себе си. Щом нямаш интуиция, светът е затворен за теб. Например чрез интуиция аз зная какво ще ми се случи след 10 години. Това отвлечено ли е? Или чрез интуиция намирам, че разстоянието между два предмета е сто метра, и толкова излиза. Когато по време на разговор някой ти говори неща, които са верни, нещо отвътре ти подсказва, че е така, и също, когато ти казва неверни работи, нещо отвътре ти сигнализира, че са неверни. На една сестра, която щеше да пътува за странство, казах: „Ще държите следното правило – ако предприемате нещо и имате раздвоение, не го правете и правете само онова, за което нямате никакво раздвоение.“

 

Братът попита: Дали мога да уповавам на своята интуиция?

 

Можете, но не смесвайте обективните разсъждения с интуицията. Тя е непосредствено схващане на една реалност и в нея няма колебание, и няма двоумение, и няма раздвояване на съзнанието. Правилно е това, в което си раздвоен, да не го изказваш. А някой път, когато кажеш:“Ама аз много предупреждавах“, тогава си казал повече, отколкото трябва. Разрешението е вътре в самия човек. Вътре в нас има едно място, където добиваме ясна представа как трябва да постъпим. Отвън можеш да намериш метод, но след 80 години, а отвътре ще го намериш още на първата година, значи 79 години по-рано.

 

Бог, който е в теб, ти казва какво има на Витоша, как са възникнали тези или онези неща. Нещата всякога се предсказват, има нещо, което отвътре шепне. И когато този Божествен глас се обади, всякога се разлива светлина, а при другите гласове съзнанието се раздвоява и то тъне в мрак. Утихнат ли гласовете, Той пак ти говори – това е вече опит. Дълго време се изисква, за да умееш да схващаш от раз. Интуицията е вътрешно просветление. И във всички науки: физика, математика и пр., когато дойде просветлението, всичко оживява. Човек трябва да има правилна философия за живота.

 

Знаеш много обикновени работи, обаче дойде една малка, но жива работа, и не знаеш как да я направиш. Един инженер, който гледал как на едно островче в реката бобърът прави бентове, си казал, че напролет водата сигурно ще ги завлече. Бобърът изградил своите четири бента, а инженерът построил мост. Напролет водата завлякла злополучния мост, а бентовете на бобъра останали невредими до един. От това следва, че по-учен бил бобърът, който предвидил всичко и избрал подходящото място. Във всеки от нас има един Божествен инженер, който всичко предвижда, и когато казваме, че сме закъсали, това е човешкото. А там, където закъсва човек, Божественото започва. Сега работете с един метод, който е приложим за вас: щом направите нещо и почувствате радост в сърцето си и мир в ума си, тогава вие сте постъпили право.

 

Братът попита: Как може човек да развие интуицията в себе си?

 

Интуицията е вложена във всеки човек, но трябва да се развие чрез ред упражнения и опити. В началото е възможно да претърпявате неуспех, но постепенно вашата интуиция ще се засили. Упражненията и опитите може да бъдат най-различни. Например: концентрирайте се да узнаете дали приятелят ви е в дома си, съсредоточете се и вижте каква мисъл най-напред ще ви изпъкне, после ще отидете да проверите дали е там, или не. Ето друго упражнение: като получите писмо, подръжте го известно време, поставете го вьрху челото си и мислете, за да познаете съдържанието му. Или направете един друг по-прост опит с кутия. Можете да не познаете какво има в нея, но можете да познаете дали е празна, или пълна. Ако кутията е пълна, вие ще чувствате в слънчевия възел пълнота, ще ви се каже отвътре: „Кутията е пълна, не се колебай.“ Ако е празна, ще изпитвате празнота – „Тя е празна!“ По-сложно е да се разбере какво има в кутията.

 

Изключително важно е да помислите върху живота си и да успеете да видите добре ли ще го прекарате, или зле. А как специфично ще се сложи той, може да се разгадае по-после. Някой път, като погледнем към живота си, усещаме присъствие на нещо тъмно, значи някакви препятствия ще ни се случат. С интуицията можем да намерим веднага отговор отвътре. Разумните същества имат отговор на това, което търсим, този въпрос е разрешен от тях.

 

Един взводен командир, който имаше интуиция, командваше известен брой войници през Балканската война. За да ги опази, той непрекъснато слушаше вътрешния си глас: „Днес тук ще стоите, няма да се местите на друго място!“, и през целия ден в техния окоп не падна никакъв снаряд. На следващия ден вътрешният глас му каза: „Тук няма да оставате!“ Някои от войниците отказаха да се преместят, падна един снаряд и множество от тях останаха на място. Тези, които се окопаха на нови позиции заедно със своя взводен командир, спасиха живота си. Всички, които са слушали вътрешния си глас, всякога са успявали. Човек е в състояние да усеща събитията по един Божествен начин. Както кокошките усещат промяната на времето, така и човек може да усеща какво точно може да му се случи и по този начин би могъл да се предпазва. Например Кортеза21 разказваше, че когато отиде в някое село, отвътре Ă се казва кой дом да посети. „Ще отидеш в еди-коя си къща, не в богатска, там ще те гледат отвисоко“; и ще я приемат добре в тази къща, която Ă се посочва отвътре.

 

Преди да направите нещо, спрете се и вижте дали имате интуитивно разположение. Винаги дръжте това правило: да се поспрете и да попитате Бога в себе си; за миг изчакайте да схванете вътрешно дали трябва, или не. Вие имате скроен план как да живеете – грамаден план.

 

Един брат, който беше приет от Учителя, попита какъв е изходът от днешното положение.

 

Съдбата е на Земята и със своя живот човек избира дали да бъде щастлив, или не.

 

 

 

Братът попита дали от тази война хората няма да си направят изводи да не воюват повече. Разговорът се водеше през декември 1942 г.

 

Главите на хората не са узрели. Сега е обсадата на Ерусалим. Християнският свят е Ерусалим. Днес целият свят е обсаден, напредналите същества от Невидимия свят са слезли на Земята и са я окупирали. Ще се изпълни техният план. Човек трябва да вярва в плана, който съществува и който е изработен вече горе. Небесното войнство сега е тук и е окупирало Земята. Всемирното Бяло Братство си има свои членове по всички краища на Земята и държи всичко в ръцете си. Ще стане не това, което този или онзи иска, а ще стане това, което е решено от Белите Братя. Няма да победи тази или онази държава, но ще победи планът на Бялото Братство. Няма сила, която може да се противопостави на Всемирното Бяло Братство.

 

Ние с молитва и мисъл можем да изменим посоката на събитията, ето защо трябва да работим с молитва и мисъл. Казано е: „Хората ще минат през огън“ – светът няма да се оправи иначе, ще дойде нещо и ще помете всичко. Човек трябва да си свърши работата днес, та като настане часът, да не остане нещо недовършено от него, защото и нова работа ще се прибави. Старият свят ще свърши, новият ще почне, тъй както днешният ден ще угасне, за да дойде друг.

 

Нека разгледаме Христовата мисъл: „Няма да мине този род, додето не се сбъдне всичко това.“ Там под „този род“ се подразбира бялата раса. По време на гражданската война в Испания през 1937 г. бяха избити един милион души. Тези страдания са кармично последствие от някогашната Инквизиция. В Първата световна война паднаха шест милиона убити, това е човешкият порядък, но като дойде Божественият порядък, тези хора ще се примирят. Ако не вземат поука, ще има тежки събития в Европа. Всички ще минат през баня, а след това ще се облекат с нови дрехи.

 

При бомбардировките хората се крият в подземия и така се изпълни стихът: „Излезте вие, мъртвите, за да влезем ние, живите.“ Пророците са описали събитията, които ще станат в близко бъдеще, по-ясно, а далечните – по-смътно. Когато един пророк види нещо, трябва да знае в кое Небе го вижда: в Първото небе ли, във Второто или в Третото. Много мъчно се превеждат небесните събития. Има и неща, за които не може да се говори и не бива да се говори. Второто пришествие не се отменя, а се съкращава. В Откровението пише, че Михаил победи змея и тогава змеят слезе на Земята и погна хората.

 

Онези, които загиват във войните, ще станат проповедници, ще ходят между живите и ще им вселяват страх да не се бият вече. Загиналите на бойното поле виждат горе Истината и стават мисионери, влизат в ролята на апостоли, задължават се да проповядват правата, Божествена идея. Те оставят настрана заблужденията и проповядват новата идея – братство между всички народи. Те идат като апостоли с по едно малко чукче в ръце, с него чукат по главите на земните въплътени хора и им казват: „Братство, единство между народите!“ Светлите същества пращат веднага на работа загиналите от войната. Духовете на светлината все повече добиват надмощие и у всички народи узрява идеята, човещината. Макар народите да се бият помежду си, неприязънта е във върховете на властта, а самите те се сближават.

 

В Братството ние се поздравяваме с вдигане на ръка, с това искаме да кажем: „Да живее братството по целия свят!“ Така обяснявайте какво значи нашият поздрав: приложете братството в света.

 

Когато змията съблича старата си кожа, то новата е сформирана отдолу. Сега старата кожа се смъква, идеологиите на разни народи ще си отидаг, но народите ще се сближат. На Бога са Му нужни души, които да постьпват разумно. Всинца сте под изпит. Господ ви тури в рая, вие излязохте от рая. И сега тъкмо ви дойде най-хубавото състояние – в рая сте, но после идва отрицателното състояние и това е излизане от рая.

 

Изучавайте пророците. Те писаха за англичаните, за германците, за русите и пр. За това, което днес става, може да се прочете в Откровението на Йоана, в книгите на Езекиил, на Даниил, на Исайя, но трябват знания, за да се разберат техните писания.

 

Има един истински строй, това е Божественият строй. Той е бил на Слънцето, ще дойде и на Земята.

 

Братът попита дали има вече такъв строй на Земята.

 

Тепърва иде. Половината от човечеството е излязло от тринадесетата сфера, а другата половина не е. Тези, които са излезли, ще влязат в новия строй. Кои са излезли от тринадесетата сфера? Това са тези, които приемат новите Божествени идеи.

 

Германците, убити на руския фронт, ще идат да се родят в Русия, и обратно – същото ще се случи и на западния фронт. По този начин ще стане сближаване между народите. Сега е съдба на народите. Това ще трае 45 години. Съдбата започва от Дома Господен – избрания народ. Избран народ са онези, които Бог ги е писал на ръката Си, а грешните живеят в най-гъстата материя. Сега сме във фаза идване на Царството Божие. Един ден Бог ще примири всички. Тогава няма да има различия, както сега съществува едно временно различие.

 

Някои искат да подобрят света по механически начин – това е една трета от Истината. Други искат да въведат равенство и подобрение по вътрешен начин – това е духовният начин, който е две трети от Истината. А Божественият начин е чрез Любовта. Трябва физическото, духовното и Божественото да дойдат в съгласие. Силното в човека трябва да се подчини на духовното, а духовното – на Божественото. Непостижима е Божията Мъдрост. Бог има за цел да произведе нещо много по-красиво, отколкото ние разбираме. От материала, който сега се изработва, Бог ще извае нов модел. За всички тези англичани, германци, руси, убити във войната, Господ нарежда: „Доведете ги!“, и ги пита: „Опознахте ли се?“ – Физическото, духовното, Божественото са дошли в съгласие. – „Хайде, сега идете да проповядвате.“

 

Два вълка се скарали за една овца, почнали да се хапят, да се бият и овцата гледала кой ще надвие. Някой казал на овцата: „Ти плюй на краката си и беж да те няма, защото като свършат битката, ще те нападнат.“ Вие не чакайте кой в света ще победи, стойте надалеч. Ако народите не поумнеят и се отвори нова световна война, ще остане само една трета от човечеството.

 

За България коя е най-добрата политика? За да успее, най-добрата политика е миролюбивата – да не се намесва във войни и положението Ă ще се подобри постепенно.

 

Нито една от двете страни, които се бият, не е права. Любовта не взема никаква страна. Тя е на страната на всички. Ако вземем страна, трябва да вземем страната на Любовта. Сега е законът на насилието. Ние сме от дебелоглавите. Като ти споменат Името Божие, не даваш, но ще дойде някой с револвер срещу теб и, щеш, не щеш – ще дадеш – така Природата учи тези, дебелоглавите.

 

Християнският свят си носи последствията, понеже не изпълни Учението на Христа. Евреите пострадаха, понеже не приеха Христа, а християните страдат, понеже не приложиха Учението на Христа. Но тези страдания ще помогнат на хората да намерят Бога. Добрите хора очакват Господ да дойде отвън – там е всичкото им заблуждение. Сега трябва да приемем вътрешното освобождение.

 

Братът запита какво ще стане с Германия.

 

Хитлер ще падне и в Германия ще се измени режимът. Пророкът е казал: „Още веднъж ще се съберат всички народи на бой и ще им се даде един урок, който никога няма да забравят и ще се научат тогава да служат на Бога.“ Народите, като минат през огън, ще се изчистят и ще служат на Бога. Когато хората воюват, те вършат престъпление, а това не става по Воля Божия. В бъдеще във време на война ще приспиват воюващите и ще им отнемат оръжието. Това ще го правят Светлите духове и няма по-силно оръжие от това средство. Днес силата на Черната ложа се взема и минава в ръцете на Бялата ложа. Ние сме в един период, дето злото се връзва. По естествен път злото се обезсилва. Черната ложа е достигнала до края и съвсем се е изтощила и ако доброто рече да победи злото чрез насилие, ще му даде сила. Чакайте! Добрите духове ще надделеят над черните.

 

Сега е време да се определи човек. Който сега се определи, това е. Мен не ме интересува толкова проявата на човека, колкото сремежът, който седи вътре в него. По-важен е стремежът, отколкото проявите. Хората не виждат тези, които работят отгоре. Казват, че е много мъчна работа да се вдигне един тон товар, обаче за една машина това е много лесно. Сега Божествените машини са включени и тези работи, които ти се виждат много мъчни, Божествените машини ще ги уредят.

 

Една сестра бе приета на разговор и Учителя каза:

 

Както разумни сили работят върху отделните клетки на човешкото тяло, така и Висшите сили работят над човечеството и те ще го въведат в един светъл ден. Тогава няма да има тежки условия и човечеството ще работи физически по-малко и ще се изхранва по-лесно.

 

Въпрос: Клетките в нас ще станат ли отделни разумни същества, например като човек?

 

Да, имат възможност, ще станат. Сега те са слуги, но един ден ще станат свободни същества.

 

Въпрос: Защо ни се струва дълго страданието?

 

Защото у нас се прекъсва надеждата и страданието ни се струва дълго. При страданието връзката с Бога не се прекъсва, само че човек влиза в една гъста материя, в която мъчно се диша, затова затрудненията изглеждат продължителни. Страданията са необходими за будността на човека, чрез тях той става по-умен, по-схватлив, по-интелигентен, по-съобразителен и по-деятелен. И колкото повече е страдал, толкова по-буден става. Нас ни очаква едно велико бъдеще, един живот, за който сега нямаме абсолютно никакво понятие. Ще го видим и ще го имаме този живот.

 

Въпрос: Какво ще кажете за славяните?

 

Тях ги очаква велико бъдеще. Руснакът е добър, има добро сърце, но не е имал този дух, който сега придобива чрез тези големи страдания. С търпение всичко ще се нареди добре.

 

Разговорът бе воден през декември 1942 г.

 

Стана въпрос за отделянето на астралното тяло.

 

Колкото по-неорганизирано е астралното тяло, толкова по-мъчно се отделя по време на сън от физическото. И колкото е по-организирано, толкова по-лесно се отделя. Същевременно е по-осъзнато по време на сън, а и по-лесно се връща във физическото тяло. Както рибата приема с хрилете си вода, в която е разтвореният въздух, така и човекът, като приеме въздуха чрез дробовете си, приема и онова, което прониква въздуха. Това фино приемане става чрез етерното тяло. С етерното си тяло човек може да отиде на Луната и на планетите и затова то трябва да бъде организирано, за да се диша чрез него. Страданията, които преминава човек, са незначителни в сравнение с бъдещата слава, която иде за него.

 

Въпрос: За този нов живот, който ни чака, дали ще се приготвим единствено чрез чиста храна, светли мисли и добри постъпки?

 

Напредналите същества работят над нашата култура и над нашите души. Те ще изработят в нас новия човек, ще ни подготвят за новия живот, за който нямаме представа.

 

Сестрата каза: Ние сме улисани, не сме винаги будни.

 

Без да гледат на това, Съществата работят върху нас непрекъснато и безвъзмездно. Те искат да станем сътрудници в тяхното дело и това ще бъде.

 

Духът работи сега върху славяните.

 

Любовта е толкова нежна, толкова фина! При най-малката грубост тя изчезва. И най-малката грубост ѝ препятства.

 

Всеки човек си има свои духове, които му помагат. Те са служебни духове и имат връзка от миналото с човека. Да поддържаме Божествения порядък в себе си, защото извън Бога всичко се руши и не е трайно. Само Божията Любов знае да плаща. Тя ще те покани в хубава градина, ще те нагости с плодове, които няма да забравиш през вековете. Тя ще нагости твоя ум със светли мисли, сърцето ти – с топли чувства, а на душата ти ще даде простор и свобода. А грехът прилича на наводнение, което завлича всичко в тинята. В Новата култура няма да има хора, които да завиждат, понеже всичко ще имат. Хората ще повярват в новото. Глухите ще чуят, слепите ще прогледнат.

 

Възвишеното убеждение, което има човек, му се дава от Божествения свят като подарък. И се дава на човека, в когото Бог има вече доверие. Дава му се едно убеждение, което не може да бъде съкрушено.

 

Ние трябва да говорим на хората за неща, които са достъпни за техния ум. Сега трябва да ги угощаваме с Новото учение, а то гощава хората с първокачествени материали.

 

За влизане на хората в Новото пречи техният страх, личните чувства, старите убеждения и старозаветният закон. Те трябва най-после да видят коя градина дава повече и по-хубави плодове – старата или новата градина.

 

Новото иде вече практически в света. Това, за което по-рано само говореха, сега ще се прилага.

 

Въпрос: Защо е толкова затруднен животът ни? Ние искаме да се занимаваме с духовни проблеми, да четем, а като сме претрупани с много материална работа, намалява времето за Божествената работа.

 

С материалната работа, която ви се отваря, вие развивате други добродетели. Земята приготовлява най-добри слуги, Меркурий – най-добри търговци, Юпитер – най-добри управници, Уран – най-добри общественици.

 

Въпрос: Защо когато някой човек направи нещо недобро, Вие казвате, че това не е от него, а от други?

 

Човек, когато прави зло, служи на други господари. Вървиш нагоре – това е добро. Слизаш надолу – това е зло. Има един извор. Пиеш от водата му, тя е хубава. Отиваш малко по-нагоре при един извор с още по-хубава и по-чиста вода. Стотният извор, който е най-горе, е с най-хубава вода.

 

Бог е поставил една мрежа между хората, една предпазителна мрежа. Тя е около човека и го пази от опасности, от лоши духове, даже и от болест. От всичко ни пази тя. Тази предпазителна мрежа е Доброто, Любовта, връзката с Бога. Колкото и да се приближава човек до теб, трябва да има известна дистанция между него и тебе. Всеки човек, каквото чувства отвътре по свой подтик, това трябва да прави – така да работи за Бога. Всеки човек трябва да бъде полезен на другите, да приема и да предава Божията Любов. Той трябва да знае, че Духът Божи пребъдва във всичко. Христос казва: „Не презирайте тези, малките, понеже техните ангели гледат лицето на Бога.“ Ще обичаме другите хора заради ангелите, които работят върху тях. Та ние не сме в правия път, докато не обичаме другите хора, докато не съзнаваме, че Бог се интересува от тях. Щом Бог се интересува от тях, и ние трябва да се интересуваме.

 

Някои работи е хубаво да се пазят в тайна. Неприятелят да не знае. Сега в окултизма се предават някои стари правила, които вече са отживели. Да използваме всички малки условия. Вложеното в човека трябва да се развие. Той има много повече, отколкото това, което е проявил. Много хора не могат да се развиват. Някои хора умират, без да са развили заложбите, които имат.

 

Какво нещо е търпението от окултно гледище? В търпението трябва да бъдеш брониран, че като те обстрелват, да не може снарядът да пробие бронята ти и да отскача. Това е тьрпелив човек. Има неща, които стават, които и ангелите не знаят. Има неща, които стават, които и светиите не знаят.

 

Въпрос: Как да се развива човек духовно?

 

Четете духовни книги. Изваждайте из Евангелието това, което е съществено и което може да приложите. Има неща, които могат да се приложат. Ние, като повдигаме другите хора, повдигаме себе си. Една аналогия: нали като се занимава човек с градинарство, придобива познания за растенията? Ако не се занимава, ще бъде невежа.

 

Естественият свят е свят на Абсолютна свобода.

 

Няма народ, който да има толкова ясновидци, както българският.

 

Безверието се дължи на малка светлина в мозъка. Безверниците са будни в нощта на живота, а вярващите са будни в деня на живота. Тази е разликата.

През 1912 г. Учителя прекарва в Арбанаси два месеца, уединен в духовна работа, и изработва „Завета на цветните лъчи на светлината“. По мистничен път Той изважда стихове от Библията, чете ги през лятото на събора в Търново и после ги дава за отпечатване. Тук ще изложим някои пояснения на Учителя за начина на работа с тази книжка.

Това са стихове от Библията с много силно съдържание. Важното е, че те са свързани с цветните лъчи на Светлината: червени, портокалени, жълти, зелени, розови, сини, виолетови, аметистови и диамантени. Едно пояснение: виолетовите лъчи са теменужено-морави, които бият към синьо, каквато е краската на теменугата, а аметистовите са морави, които бият към червено, каквато е краската на люляка.

Силата на тези стихове е свързана с цветовете – седемте цвята на слънчевия спектър. Когато човек иска да работи върху известна своя добродетел, за нейното развитие, или да си помага за лекуване на някоя болест, или да премахне някакво препятствие, или за изглаждане на недоразумения, той ще си послужи със съответните стихове. Всеки цвят е представен на три места в книгата. Завършва се със страница 60 и накрая на 61 страница – със Заповедта на Учителя.

Тази книжка е хубаво да я носи човек у себе си винаги, особено когато пътува или е на екскурзия. Един брат на Витоша си навехнал крака; като казал за това на Учителя, Той го попитал носи ли със себе си „Завета на цветните лъчи“; братът отговорил, че не го носи. „Ето причината“ – отговорил Учителя.

Тази книжка да не се дава на случайни хора, защото може да се злоупотреби с нея.

Как да се четат стиховете от Цветните лъчи:

Всеки цвят е даден на три места в книгата. Най-напред се прочитат 1, 2, 3, 5, 6 и 7 страници. След това се намира съответният цвят на трите места, прочитат се и накрая се завършва със Заповедта на Учителя. Тази книга действа на човека.

За всеки ден ще се четат стиховете за следните цветове:

Понеделник : зелени лъчи

Вторник: червени (портокалени) лъчи

Сряда: жълти лъчи

Четвъртък: сини лъчи

Петък: розови лъчи

Събота: виолетови лъчи

Неделя: аметистови лъчи

За лекуване с портокалови лъчи – обливане с тях. Силни думи при обливане с портокаловите лъчи, във връзка с горните стихове, са: „Воада куста ваевофор калаиви.“

Сядаме удобно на стол в стаята, съсредоточаваме се и мислено си представяме, че отгоре, от един душ, струи обилна портокалена светлина и ние се обливаме с нея. Мислено, като се намираме потопени в такава портокалена светлина, почваме да четем нейните стихове от страниците 15, 16, 17, 49, 50, 51 и 60. Така прочетени, тези страници имат голямо въздействие.

По-първо се прочитат стиховете на Светлите лъчи от страница 48 – „Отец на Светлините“ – до червените лъчи. След това се продължава четенето на стиховете, които ви са нужни за момента.

Ползване на цветовете:

1. Зелената краска – когато искаш да помогнеш както на себе си, така и на другите, чети стиховете на зеления цвят.

2. Портокалената краска — при разклатено здраве.

3. Жълтата краска – при недоразумения, спорове.

4. Синята краска – при религиозни недоразумения. Синята краска е на Истината.

Забележка: Преди да започнете упражнението, ако имате някое недоразумение, прочетете първо розовата краска.

Допълнение: Когато Учителя е раздавал „Завета на цветните лъчи на светлината“ (първоначално само на ръководителите), е искал специални обещания, нещо като клетва, да пазят Завета, да работят духовно, да го носят със себе си винаги, да не го дават в случайни и чужди ръце, и когато наближи време за заминаване отвъд, да дадат тази книжка на предана и обичаща душа.

 

Двама братя бяха приети от Учителя в горната стая към 8 ч. вечерта.

 

Новият живот е живот на жертвата, при него законът ще заработи и благата ще се насочат към човека. Този закон съм го проверявал. Някой просяк иска от мен: нямам какво да му дам, но турям мисълта той да получи и гледам – минувачите през пет минути все пускат в шапката му. И съм забелязал следното – ако кажа: „Няма да му дам“, никой няма и да му даде.

 

На 30 октомври 1936 г. Учителя ни бе дал задачата всеки ден да пускаме в една касичка по един лев и да изговаряме следната формула: „Господи, сега като турям един лев в тази касичка, нека всички хора по лицето на Земята да турят по един лев.“ Всяка година на същата дата – 30 октомври, тази сума се внасяше за Бога. По повод на тази задача Учителя каза:

 

Като туряш един лев в касата за Бога, тогава и у мнозина идва този подтик – да дават.

 

Като изгуби един търговец, аз зная защо е изгубил. Ще разкажа един случай като пример. Един търговец закъсал, не можел да посреща задълженията си, даже решил да се обяви в несъстоятелност. Но един негов приятел го посъветвал да се обърне към един старец за съвет. Старецът му казал: „Опитай още едно средство и да видим какво ще стане. Хубаво е да отделяш една десета за Бога от това, което добиваш.“ Като се посветил на това, тръгнало му. Даже се явил и един негов отдавнашен длъжник, който му дължал от 15 години насам сумата от 300 000 лева и той ги считал вече за несъбираеми. Но понеже длъжникът спечелил голяма сума, дошъл да му ги върне. Друг търговец му занесъл голямо количество стока и му я дал на консигнация. Дал му я на евтина цена, а на другия ден цената на стоката се покачила и той спечелил. Така работите на търговеца се оправили. Тъй че работите на онзи, който отделя една десета за Бога, тръгват. Като е скържав един човек, той с това става причина и околните нему да бъдат скържави към него и към другите.

 

Като дадеш десятък, тогава законът работи, така както като посееш житото, и то ти отвръща с реколта, десеторно по-голяма. Някой път по десет стръка израстват от едно зърно и всеки стрък дава по 45 зърна. Всичко 450 зърна от едно зърно. Моисей много хубаво е приложил този закон за десятъка.

 

Въпрос: Ами ако някой дава користно, за да получи после повече, тогава работи ли пак законът?

 

Един американец дал една сума като жертва и очаквал десет хиляди долара приход. Когато пътувал до един град, станала железопътна катастрофа, при която му се счупил кракът и от болки изгубил съзнание. Като се събудил, намерил до себе си десет хиляди долара, но кракът му – счупен. Този закон е действал: той получил сумата, но понеже е вложил користна цел, получил я при такива обстоятелства.

 

Моисей е казал: „Една част за Господа и девет части за лицето.“

 

Въпрос: Но нали е възвишено всичко да се даде за Господа?

 

Как ще даде всичко за Господа онзи, който не може да даде и една десета част? А когато се подготви, чак тогава идва по-дълбокото – всичко да бъде на разположение на Бога.

 

В дома си ще имаш една каса, в която ще пускаш една десета от всичко, което получаваш. Тази каса ще бъде за Бога. Законът е: даром си взел, даром давай. Бог ти е дал и ти давай.

 

Един от братята изтъкна, че прочел в „Пътят на ученика“ следното: ‘’Ученик е онзи, който се е освободил от частната собственост.“

 

Вие живеете за себе си и затова сте бедни! Човек, който служи на Бога, не е сирак. А онзи, който не служи на Бога, е сирак. Всички грешни хора са сираци. Трябва да ги научим да живеят добре. Стига да се изпълни Божественият закон, и всичко ще дойде на мястото си. И още: важна е творческата мисъл, която се изпраща в света.

 

На една сестра казах, че ако ѝ платим тук, за Небето няма да има нищо. Човек да работи за Бога, без да му плащат.

 

Когато се каже да се приложи един закон, той трябва да се приложи точно и тогава дава резултат. Това се отнася и за другите закони.

 

Един наш брат провери закона на точността. Той беше заболял. Казах му да изпие 4-5 чаши топла вода, а той изпил 4-5 чаши топла вода за 4-5 часа и нямаше резултат. Посетих го и му казах в мое присъствие да изпие 4-5 чаши гореща вода за половин час. И имаше резултат. Изпотяването дойде и на другия ден стана на крака.

 

Днес, след Паневритмия, всички братя и сестри поздравихме Учителя, а Той, усмихнат, ни раздаде гевречета и каза: „Щом слушате, ще има гевречета, ако не слушате, няма да има гевречета.“

 

А една сестра попита: Учителю, как ще дойде Царството Божие на Земята?

 

Преди 2000 години Христос се засели в сърцата на хората и сега расте в тях. И ще дойде време, когато Христос ще се прояви чрез хората и тогава ще дойде Царството Божие на Земята. Вече 2000 години вие все растете. Новата епоха ще бъде епоха на обнова, обновата сега започва. Новото не могат да донесат нито едните, нито другите, които воюват от двете страни. Новото ще дойде като зазоряване. И хората да не се заблуждават, че новото ще дойде от тези закони, които коват днес. Истинските закони са писани в човешките сьрца. И тъй, както е писано от Бога в човешките сърца, така човек ще се прояви, а не чрез външни закони. Новото ще дойде от чистосърдечните, в чиито сърца са писани законите на Бога.

 

Ще има взаимопомощ и братство. Няма да изведеш едните вън да ядат, но ще ги туриш заедно с теб на една трапеза. Както ръцете не ги оставяш настрани, но са заедно с теб и ти помагат, че без тях не би могьл да хапнеш и една хапка, така ще е и в Новата епоха: господар и слуга – заедно. Ако някои мислят, че могат да тикнат света в път, който Божественото не смята за прав, то много се лъжат, понеже има едно свещено място, откъдето се регулират нещата. И бъдещата култура ще се отличава с три неща: повдигане на жената, повдигане на бедните, на слабите в света, застъпване на правата на човека, или човещина, свобода и никакво насилие. Майката, ако не е надарена, тя не може да роди гений. За да се родят светии, трябва да се повдигне жената. Хората, като дойдат до Любовта, ще забравят да спорят. Ако човечеството приеме Любовта и прави всичко заради Бога, то светьт ще се оправи. Божественото винаги се явява, когато има нужда. Като дойде моментът, във време на изпитание ученикът трябва да намери начин как да постъпи по Божественому: той трябва да изучава онова, което ще се добие при еволюцията, и трябва да знае, че придобитото при инволюцията не може да се приложи при еволюцията, понеже процесът е обратен. И да не забравя, че Божественото през цялата Вечност не може да изгуби своята цена. Има неща човешки, които отпадат, има и хора, изостанали от всички епохи, но избраните ще разберат коя е новата форма, която да възприемат – човек ще работи да се прослави Бог и Бог ще го повдигне.

 

Ние сме против преобладаващото влияние на човешкия и животинския елемент, който иска да завземе място от Божествения елемент, и сме против всяко насилие, но утвърждаването в Истината трябва да бъде постоянно. Аз казвам: „Бог е с мен, Небето е с мен!“ В мисълта трябва да има едно вечно развитие. „Познахме Христа!“ – трябва да познаваме постоянно Бога все повече и повече – това е многократен процес. Крайното, към което се стремим, е да бъдем съвършени. „Бъдете съвършени“ е израз, който също така изисква многократен процес.

 

Днес всички хора са поставени в затвор и задачата им е да се освободят от тези ограничения. В бъдеще хората ще бъдат свободни да се проявят и коренно ще се изменят и отношенията помежду им. Любовта е потребна за спасението на света. Новото учение е приложение на Любовта в живота. Христос казва: „Идете известете на Моите ученици да учат хората на това Учение на Любовта.“ Знание без Любов никога не може да се приложи. Ако ли пък нямаш познание, тогава какво ли ще приложи Любовта? Питат се как ли ще се уреди светът. Чудни са хората! Никой не може да дигне с каруца снега, обаче като го напече Слънцето, за 10 дни ще се разтопи. Любовта твори и ще създаде новия свят, а тогава всичко ще се преобрази.

 

Добрият човек е разтоварен, а лошият – натоварен. Добрият човек нека се погрижи да разтовари лошия, за да стане и той добър. Добрите хора трябва да станат силни, а лошите – слаби. Това ще дойде само по закона на Любовта. Имаш един голям цирей, който се повдига на ръката ти: пробий го, изстискай го да изкараш отровното съдържание навън.

 

В политическо отношение светът трябва да се учи на справедливост. Любовта е единствената сила, която може да примири народите, защото всеки народ си има своя мисия. Докато човешкият ум, сърце и воля служат на Бога, човек е в правия път, но щом не служат на Бога, насреща е това, което съществува днес – вършат се престъпления. Не е важно само какво е говорил Господ едно време, но важно е какво говори днес. И Той говори, че като дойде Любовта, ще внесе единение. Слънцето дава пример как трябва да живее човек. Всичко се движи около Слънцето, защото дава. И човек трябва да има едно слънце, около което да се движи. Дошло е време, когато всеки трябва да каже: „По Бога трябва да живеем!“ Срамота е за един културен и просветен човек да живее без Божията Любов. Апостолите имаха Любов, радваха се, че са се удостоили да страдат, и казваха: „Кой ще ни отдалечи от Любовта Христова?“ Любовта е новото. Някой ще заяви, че и досега нали е имал любов. Аз говоря за тази Любов, която разтопява всички препятствия и отваря сърцата. Ако обичаш едно животно, то не те напада. Йогите като концентрират ума си и обичат тигъра, той минава покрай тях и с мир се отдалечава.

 

Това, което ще става сега, е едно благо за света. Занапред хората ще имат доверие един към друг, ще се обичат и ще си разменят Божествените блага. В света ще победят Любовта, Доброто, Правдата, светлината – това е само въпрос на време. А вие бръчкате чело: „Но ако не победят? Дали в наше време ще победят, или като си заминем на онзи свят?“ Пътуваш през летен ден, всички богатства са вън по дърветата. Ще гладуваш ли? Гдето минеш, ще имаш прехрана. Такова е състоянието на човека, ако живее с Любов към Бога. От десет километра разстояние ще научат, че отива към селото, и ще го посрещнат. Ако влезе със скъсани дрехи, ще са му приготвили нови. Това иде на Земята – душевна сплотеност. Всички вярващи в света трябва да се сплотят и да се съгласят в един принцип: от каквато и да са вяра, да турят Любовта като основа, да смятат, че трябва да имат Любов и братство помежду си. Любовта е динамо за разпространение на Божиите мисли. С такава програма светът ще се преобрази. Тази криза, това разклащане на света е Божествено. Като се обяснят страданията, ще се види каква велика радост има в това, че те се допускат, а които не разбират, казват, че сега светът се е развалил. А пък то, лошото, е било вътре и Божественото го е изхвърлило навън като мътеж. Както в едно тяло всички нечистотии се събират на едно място и се изхвърлят навън като гной, също така в човечеството има абсцес и чрез него се изхвърлят нечистотиите. Който не знае този закон, се обезсърчава. Всекиму ще се въздаде това, което заслужава, и в края на краищата всеки ще приеме хубавото. Хубави са Божиите пътища! Човек трябва да се въодушевява от това. Има хора, които отвън са се обезверили, но вътре имат вяра, те са благонадеждни. Този, който не приеме новото, ще има старо тяло, стари условия и нищо няма да се измени – ще бъде изложен на болести и страдания. Ако ли пък приеме новото, ще бъде пеперуда: не ще лази, а ще има хвърчаща мисъл.

 

Засега целият свят има астрологически много лош аспект, при който Земята има напълно затворнически характер. А може ли да се живее добре в ограничения? Тепърва ще се поправя положението. Не бива да се безпокоим, защото Божественият живот, който ще дойде в нас през тази епоха, ще трансформира енергиите. Днес трябва да приемем Божествения подтик. Писанието казва: „Ще им дам проповедници и работници по сърцето Си.“ Какво са мислили в миналото, нашите почитания, но днес, като дойдат и светиите, и пророците, трябва да се учат наново. Новият човек иде в света с нова мисъл. Доброто слиза – ще го видим и ще идем да работим. „Иде“ става на „Иди!“ От Невидимия свят има работници, които работят, за да се разберат и възприемат новите идеи. Няма да остане нито едно красиво желание в човешката душа, което Бог да не задоволи, и тогава всинца ще бъдат радостни и весели. Ще бъдат млади, с лица свежи и без бръчки, ще се движат с бързината на светлината. Щом лицето на човека става все по-красиво, значи условията и възможностите се подобряват. Всички нови течения вече проникват навсякъде – и в Индия, и в Япония. Които приемат тези идеи, са приготвени не от сега, а от памтивека. Те са напреднали души, те имат усет и схващат идеите, които идат от другия свят. Някоя идея се спре при един, а е минала през милиони проводници – именно затова 5-10 учени намират едновременно една и сьща идея и работят върху нея независимо един от друг.

 

Мислете добре, за да не сте в противоречие с космичното пространство, иначе късите му вълни ще ви унищожат. Когато почнат да идват късите вълни на космичното електричество, лошите хора не ще могат да ги издържат. Ако ние не сме в хармония с Природата, късите вълни на космичното електричество действат разрушително; трябва да сме в любовно отношение, за да се акордираме с тях. Трябва да бъдем крайно внимателни: космичното електричество движи сърцето и щом дойде в дисхармония с него, идва удар, става разрив в сърцето.

 

Закон е: примирете се с Бога, нищо повече. В това: „Възлюбете Бога!“ е спасението. Не говорим за примирение, а казваме: „Възлюбете Бога!“ Новата епоха, като дойде, ще ликвидира всички сметки, няма да има вземане-даване. Един богат човек казал спонтанно на сина си:“Така не се живее!“, и поискал всички тефтери, в които водел записки кой колко му дължи, и ги хвърлил в огъня. Идат нови поколения, виждам ги, че идат, и знам, че ще изпълнят Новото. С тях се занимавам, с миналите поколения нямам нищо общо. Съществата се интересуват от сегашните пъпки, които се развиват, а с окапалите листа не се занимават. Новите деца, които ще дойдат, са деца на бъдещата епоха. Казано е: „Всички няма да умрем, но всички ще се изменим“, което означава, че когато се завърши тази епоха, хората ще претърпят едно видоизменение.

 

Тъмните сили, които вървят по пътя на злото, ще бъдат пратени във вечния огън, за да изгори в тях залогът на злото. След това и те ще се покаят, защото е казано:“Всяка плът ще слави Господа.“ Казано е още: „Кротките ще наследят земята.“ Настъпва момент, когато известна част от хората ще стигнат до закона и ще останат под него, защото в тях ще се яви мисъл, че съществува някакъв закон, ала други пък ще влязат в закона и ще се ползват петдесет на сто; една част ще минат над закона, т.е. ще приемат Любовта.

 

На Богоявление се състоя братска вечеря у сестра Н. В разговора Учителя каза следното:

 

За този, който не разбира, има външна и вътрешна страна на живота, а за този, който разбира, има една реалност. Този, който търси лесния път, намира мъчния, а този, който търси мъчния път, намира лесния. Човек си прави план, но той съвсем не съответства на това, което става. Обаче имаш ли вяра, законът работи, нямаш ли вяра, законьт се спира временно. Този, който работи с Божия промисъл, трябва да изключи съмнението и да бъде умен, да не изкушава Бога. Невидимите същества, които вървят с него, имат познати навред и нагласят предварително условията – това е добротворство. Например хващат едного, който е тръгнал да проповядва. Началникът на полицията говори строго, заплашва и се заканва да направи еди-какво си, но арестуваният е във връзка с Бога – не се минава половин час и той нарежда на стражаря: „Я го пусни да си върви.“ И го пущат. Навсякъде работят и от двете ложи, смесени са. Най-лесното нещо е да служиш, а най-мъчното е да грешиш.

 

Като гледам усърдието, с което работи един банкер над баланса в банката или един лозар, който прекопава лозето си, казвам: „Тези хора работят така усърдно за съвсем дребно нещо, а пък аз, който имам един висок идеал, колко усърдие проявявам?“ Един проповедник трябва да е минал школата на земеделеца, на търговеца, на лекаря, на банкера, за да добие опитност, че като дойде време да проповядва, да е готов. Еврейският пророк Моисей, който е един от Учителите, е бил говедар. Като вземеш думите му: „Да възлюбиш Бога с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и всичката си сила, и ближния като себе си“ – това е Моисей. Всичко друго, дадено от него, е за деца, понеже евреите не бяха готови.

 

Някой си искал да изпита своя приятел колко е издръжлив. Дегизирал се, въоръжил се с револвер и го причакал. Като вързал приятеля си, му викнал: „Ти си нехранимайко, знаеш ли какво престъпление си направил?“ Хокал го, хокал и най-сетне му се открил кой е. „Откъде измисли всичко това – отдъхнал си подложеният на изпит приятел, – щеше да ми се пукне жлъчката?“ Когато Провидението те постави на изпит, става тежко, но трябва да издържиш. Например страх те е от сиромашията, ала Господ ще ти даде сиромашия по всички правила: ти я изпъждаш от една страна, тя дохожда от друга. Има достатъчно примери. Някои от членовете на руското царско семейство, князе по произход, станаха ваксаджии. Човекът по естество е мързелив, че като го впрегне сиромашията, ще го накара да работи. Като се изпита сиромашията, идва богатството при нас.

 

Има една красива страна на живота – зад всичко стои една скрита реалност. В следващия момент какво ще бъде, не знаем. Има нещо, което всякога ще ни изненадва. И трябва да се научим да схващаме Великото, което работи в живота. Всеки човек има по една магическа пръчка – известна сила в себе си, но трябва да знае как да я развие. Моисей стоя 40 години в пустинята, догдето научи този закон. Той хвърли тоягата и тя се превърна на змия. Моисей се стресна, но Господ му каза:“Хвани опашката Ă!“ И той като я хвана, тя стана пак на тояга.

 

Много неща се разкриват постепенно на човека – първо се посяват като семе, после поникват, цъфтят и връзват плод. Пророк Илия, като отишъл при сарептската вдовица и я попитал как е, тя казала, че има малко брашно и малко елей, но като взела да меси, не се свършвало брашното в нощвите, също – и елеят. Така че щом някой е пророк, той трябва да увеличава брашното в нощвите и не го ли увеличава, той не е никакъв пророк. Христос казва: „В който град влезете, вашето благословение ще почине върху него.“

 

Когато човек мисли светски, като го налегне старостта, идва до разочарование, но който има вътрешно просветление, той не може да остарее. И като има знание, от стар може да стане отново млад. Алхимиците са знаели еликсира на живота и са се подмладявали. Старият се изгубва и вече като млад минава под ново име. А който е неук, ще мине по обикновения път.

 

Животът е един: физически, духовен и Божествен. Когато човек не разбира живота, за него той е само физически; когато го разбира наполовина, за него той е духовен; а когато напълно го разбира, той е Божествен.

 

Отишъл един човек, на вид беден, при един богат и когато се сприятелили, богатият пожелал да покаже всичкото си богатство. След това другият казал: „Много съм благодарен, че ме прие, сега ти ела да ме придружиш до мястото, където живея.“ Тръгнали и вечерта замръкнали насред пътя. Бедният на вид човек бил маг. Той хлопнал и се явило едно красиво здание, вътре светлината се леела, носела се музика, била сложена трапеза, имало баня и спални. На сутринта магът пак хлопнал и всичко се изгубило. Така през целия път той показвал какво притежава и казал на богатия: „Твоето богатство трябва да го пазиш постоянно, а моето богатство само се пази.“ Колко души могат да направят това? Те са рядкост. Непостижими са Божиите пътища и всичко е възможно за онзи, който знае. За този, който знае малко, малко е възможно, а за онзи, който много знае, много е възможно.

 

Един ленив човек стъпил с боси крака на медно дюшеме, седял там, без да се помръдва, но като нагорещили дюшемето, и той, ще – не ще, почнал да играе с краката си. Та има неща в света, които за да направим, трябва да ни нагорещят.

 

Ще бъде, ще бъде – нощта преминава, денят наближава – новото ще дойде по един много естествен начин. Като дойде пролетта, и всички цветя веднага излизат над земята. Като дойде духовното, и ще изникне хубавото у хората, ще се реализира Божественото – това е неизбежно.

 

Един общественик посети Учителя.

 

По някой път вдигаме много шум за нищо, друг път можем да вдигнем малко шум, а много работа да свършим. Днес трябва да се създаде идеал на младите. Има един закон, който обезсилва хората и досега не съм намерил нито един пример, когато някой е вървял по крив път, да е станал виден човек в света.

 

Сега човечеството е минало десетгодишна възраст и е влязло в юношеството си и трябва да се изучават новите тежнения, новите условия. Щом детинството е минало, нека да запази хубавото от него, а от детинщините да се откаже. А сега продължават да говорят стари истини. Да оставят настрана как са живели деди и прадеди, а думата човещина да влезе в света. Трябва да се даде едно ново социално и духовно направление, което да включва съвкупността на живота и нуждите на живота, на човешкото сърце и на човешкия ум. Това е един равностранен триъгълник – трябва да се изучава най-първо тялото, после сърцето и човешкия ум, които да влязат в хармония с Божествения свят, с душата. Без разбиране нуждите на тялото, сърцето и ума, не е възможно щастие.

 

Учителя се обърна към общественика:

 

Вие може да напишете брошура, подходяща за обществениците. Като затварят и избиват, това не е управление. В България убиха Стамболов25, в Сърбия – краля. Стига вече се повтарят тези убийства. Трябва да се обедини всичко трезво и разумно. В България да се образува едно общество от хора, които искат да живеят идейно и с широта. Сами да носят закона в душите си и да са като една вътрешна ядка.

 

Можем да дадем известни упътвания, които да се приложат в обществения живот. Добрите неща ще се наложат и от самото време. Всяка добра и праведна власт е от Бога, а всяка насилническа и безумна власт не е от Бога.

 

Принципите на християнството нямат почти нищо общо със сегашните форми на християнството, които хората изработиха. Христос, ако дойде, ще се чуди на гениалността, с която се изопачиха Неговите идеи.

 

Светът ще мине през един огън, през едно вътрешно пречистване. Има едно вътрешно стълкновение и то ще дойде неизбежно. Ако хората са разумни, ще минат по-леко, ако са неразумни, ще минат мъчно. Нещо напряга отвътре. Тази енергия трябва да я пуснем да се прояви чрез нас, иначе тези сили ще разкъсат всичко. Човек, който противодейства, ще причини смърт. Днес има голямо обезверяване и най-умните хора не могат да разберат един елементарен закон – човещината.

 

Един брат беше приет от Учителя и стана дума за работата на ученика върху себе си.

 

Във всички направления трябва да се създаде мощна мисъл. Трябва да се засегне животът отблизо. Трябва да се пристъпи към онези методи, които не делят, но които помагат еднакво за растежа на всички. Хората трябва да се убедят от какво зависи човешкият прогрес.

 

За Вътрешната школа се изисква стремеж за образуване на връзка с Първия Принцип в света. Тази връзка стои в едно – да изчезне съмнението; а първата ѝ проява е Любовта. И понеже тази Първична Причина действа по закона на Всемирната Мъдрост, не можем да допуснем, че в нея има изключения и погрешки. В нея погрешки не стават, защото, за да се случи такава, това подразбира, че Божественото не схваща всички неща и че има неща извън Него.

 

Да имаш положителна вяра – това е един от признаците, че човек е направил връзка. Тогава Любовта на Първичната Причина може да се проявява в теб: тя прониква съзнанието ти и осъзнаваш Божията Любов – така ти можеш да бъдеш неин носител. При втората стъпка се явява Божията Мъдрост и в Божествения свят тя носи Светлина в себе си. В нашето положение Божията Мъдрост е вече един път, по който можем да бъдем носители на Божията Любов и да я проявим към ближния. А Любовта към враговете – това е за съвършените, за светите. Да любиш врага си – това показва, че не си от обикновените хора. Ученикът на Окултната школа трябва да люби врага си.

 

Ученикът да не се смущава от нищо, което става около него. Ако ти си свързан с Първичната Причина, тогава всичко, каквото се случи, ще работи за твое добро. Законът ще работи, той няма никакви изключения – така човек постепенно ще усили своето съзнание. Той трябва да има тази опитност, защото опитността усилва. Онези, които вървят по този път, трябва да имат голяма стабилност – силата е там. Трябва да се зароди такова съзнание – без страх. Който дойде при теб, да е готов да те нагости, защото Божественото учение е такова – всеки, който се приближава до теб, се запалва, и това е преимуществото. Колкото и да се мъчат да изгасят Божественото, не могат. Приготвят се условия и отвън, и отвътре за Божественото. Човек трябва да живее за Бога – това е вече освещаване на личността, индивидуалността, душата и Духа. Тогава те добиват своята ценност. Някои казват личност. Личността ще добие ценност, ще се освети по този начин. Всички неща ще могат да се оценят – силата е там. Трябва да се работи. Трябва да се представи на хората в какво стои Божественото учение или в какво стои това Учение, което ще спаси света. Трябва да се привлекат, трябва да се намерят тези, които са подготвени и призвани. Не се изискват много хора. За да се запали един град, достатъчно е една свещ. Когато един човек е свързан с Първичната Причина, той всичко може. Който няма вяра, е безсилен, изчерпва се. Прииждане трябва да има от Горе, от Духа.

 

Хората търсят Христа, Който е живял преди две хиляди години. А Христовият Дух и сега действа. Трябва да се разбира Христос сега, както работи в света.

 

Като станете сутрин, трябва да отидете при Бога, после ще опитате ума си, сърцето си, душата си и духа си. Сега ще гледате да уякнете, ще се мобилизирате. Работете върху себе си, върху своето просветление. То като дойде, човек трябва да дава, да работи.

 

Беше надвечер. Учителя прие един свещеник на масите пред салона. В разговор с него Той каза между другото:

 

Каквото и да проповядваме, няма да налагаме своите мисли. Кой изповядва Христа? Този, който люби. Христос е носител на Любовта и казва: „Нова заповед ви давам, да се обичате един друг.“ Любовта е основа, върху която идват Мъдростта и знанието. Човек трябва да се учи, за да дойдат Свободата и Истината, а те включват всички други добродетели.

 

Сега иде Любовта, за да стане основа, върху която да се изгради Новият живот. И като се приложи Любовта, ще се премахнат всички противоречия, които съществуват. А те няма да се махнат така лесно.

 

Тук, на Изгрева, няма никакъв писан закон – всеки постъпва така, както схваща нещата отвътре. И всеки сам трябва да съди себе си – ние не съдим никого. Аз искам да прокарам това, което Бог днес казва: не можете да разберете Христа без Любов. На Изгрева е отворена една Школа – това тук не е църква. Щом имате Христовото разбиране, няма да съдите хората. Мнозина мислят, че като дойде някой тук, кроим как да го привлечем, а ние искаме той да обича Бога и да живее там, където желае. Този ред в света ще се стопи. Догмите ще изчезнат. Аз съм разбрал откъде ида и накъде отивам: чувам какво Бог ми говори и знам как да Му служа.

 

Целта на настоящата студия е читателят да опознае основните принципи на дишането, както и няколко специални упражнения за дишане, изнесени в лекциите и беседите на Учителя Петър Дънов. Въпросът за дишането, изложен тук макар и накратко, е напълно достатъчен, за да може всеки да се ползва с успех от теоретичните познания и да се приучи на дихателни упражнения, съобразени със степента на развитие на съвременното човечество. Така всеки би могъл сам да си изработи дълбоко, плавно и ритмично дишане, което е и един от първостепенните фактори за физическото и духовното ни израстване.

 

Дишането като всеобщ процес е изследвано от окултната наука, която изнася на преден план двойния му ритъм: издишване и вдишване, които символизират създаването и изчезването на света. И още, това са центростремителното и центробежното движение, започнали от определен център, какъвто е сърцето в човешкото тяло, а в глобален смисъл – Божественият център или Слънцето на всички слънца. Двете фази на дишането са отварянето и затварянето на Небесната врата. Планетата Земя също диша, нейните етерни сили ту проникват навътре в недрата ѝ, ту отчасти излизат извън нея, в околното пространство.

 

От Христа насам хората се намират в епоха на възлизане или в цикъл на еволюция, затова е необходимо да се има предвид, че индуските методи за дишане, които са дадени тогава, когато народите са били в инволюционната си степен на развитие, днес вече не са подходящи за организма. Ето осветлението на Учителя по този въпрос, прочетено в „Хигиенични правила“ от томчето „Святото място“: „Сега, като говоря за дълбокото дишане, нямам намерение да препоръчвам специалните упражнения на индусите, които не са приложими днес. Ако европейците ги приложат, ще се натъкнат на големи противоречия. Затова ви казвам да дишате дълбоко, но като същевременно се стремите този процес да става и плавно, и ритмично.“

 

Дишането е равностойно на възприемането на силата на въздуха. Щом въздухът е символ на духовното, на диханието на Безграничния, то тогава може да се каже, че дишането е възприемането на една духовна власт. Въздухът е средата, присъща на светлината, на извисяването, на аромата, на цвета, на междупланетните вибрации; той е пътят на общуването между Небето и Земята. Въздухът разнася вибрациите на Словото Божие и е наситен с прана – жизнена енергия. В „Къртица, славей и пчела“ от томчето „Закони на доброто“ четем следното: „Като стане от сън, здравият човек веднага отваря прозореца на стаята си да поеме чист въздух. Това значи съзерцание с дробовете. Той чувства нужда от чист въздух – да отвори прозореца на стаята си. Не го разбирайте в буквален смисъл – всяко дълбоко поемане на въздух означава отваряне на прозорците на дробовете. Като вървите, където въздухът е чист – по улиците или сред Природата, от време на време се спирайте да поемете дълбоко въздух.“

 

 

 

Белите дробове представляват две крила, от които лявото има два дяла, а дясното – три. От носоглътката се спуща трахеята; тя се разделя на две бронхиални тръби, които преминават в множество разклонения, а те завършват с мехурчета – алвеолите, наброяващи 1700-1800 млн. и имащи предназначението да увеличат повърхнината, чрез която кислородът влиза в съприкосновение с кръвта. Белите дробове и сърцето са разположени в гръдния кош и са отделени от коремната кухина с един напречен мускул – диафрагмата. С едната ципа на плеврата е обвита вътрешната повърхнина на гръдния кош, а с другата ципа – белите дробове; за да се избегне триенето, между тези тъкани има течност. Диафрагмата е изпъкнала нагоре към гръдния кош. При вдишване тя се свива и се спуща надолу, като освобождава пространство; едновременно с нея се свиват и междуребрените мускули, които също осигуряват странично място на белите дробове. При издишване диафрагмата и междуребрените мускули се отпускат, гръдният кош се стеснява, дробовете се свиват и изтласкват въздуха навън през носа. Въздухът е специфична смес, съставена от 20% кислород, 79% азот, малко водни пари, въгледвуокис, неон, криптон и аргон; съдържа и известно количество микроби и прах. Гъста мрежа от капилярни съдове покрива стените на всяка алвеола. А понеже стените на алвеолите и капилярите са извънредно тънки, това позволява газова обмяна между вдишвания въздух и придошлата там кръв. Всъщност има два процеса на дишане: белодробно и тъканно. В белия дроб червените кръвни телца усвояват кислорода от приетия въздух. Тогава хемоглобинът, който съдържат, се превръща в оксихемоглобин. Червените кръвни телца пренасят навред из организма приетия кислород и той се усвоява от клетките в тъканите. За да се освободи топлина и други видове енергии, необходими на организма и неговата дейност, кислородът е нужен за окисляването на тъканите. Той се съединява с органичните вещества в тъканите, извършва се един вид горене, при което крайни продукти на тази дисимилация на въглеводородите и тлъстините са въгледвуокис и вода, а на белтъчните вещества – пикочина, креатин, хипурна киселина. Нека отбележим, че пак през стените на капилярите и алвеолите се изхвърлят в белодробната празнина въглероден двуокис и водни пари. Непрекъснато в организма се извършват паралелно два процеса: асимилация или градеж на тъканите и дисимилация или разрушението им. Обаче се забелязва един естествен вътрешен стремеж: при разрушаването на веществата да се получават най-малко отровни вещества в крайните продукти. При своята дисимилация белтъчните вещества на тъканите минават през ред междинни отровни продукти, каквито са пуриновите и ксантиновите основи, креатин, пикочна киселина, левкомаини и др., но тези междинни продукти чрез горене продължават да се разлагат – например пуриновите основи се превръщат в пикочна киселина, а тя изгаря в пикочина, докато креатининът – в креатин. Когато дишането не е дълбоко, няма и богат приток на кислород в кръвта и тъканите. В такъв случай не става пълно горене и тогава междинните отровни продукти не се доразлагат; разбира се, част от тях се изхвърлят навън чрез урината и потта, но други се утаяват в тъканите и причиняват тяхното заболяване. Необходимо е дълбоко, плавно и ритмично дишане, за да може организмът да се освобождава от вредни наслоявания.

 

 

 

 

Редица научни изследвания сочат, че процесите в организма не могат да се обяснят само с механичното им изучаване. Физическото тяло е проникнато от етерен двойник, или етерно тяло, което е седалище на жизнената сила. Въздухът и организмите са пропити от прана. Още в 17 в. Уилиам Максуел е изложил своите възгледи върху основните принципи за праната в 12 точки и издава книгата „Dе medicina magnetica“ през 1679 г. През 18 в. Франц Мeсмер75 продължава разсъжденията на Максуел, като назовава праната „жизнен магнетизъм“. През XIX и XX в. съществуването на праната вече e научно доказано от множество изследователи. Някои я наричат „жизнени лъчи“, Райхeнбах – „од“ или „одични лъчи“, Жорж Лаковски – „радиации“, Александър Гурвич – „митогенни лъчи“ и т.н.

 

Именно праната е архитект или строител на формите и от нейното количество в организма зависи до голяма степен съответно и здравето. Зависимостта между дишането и болезненото или здравословното състояние на органите се вижда ясно от следното: когато тялото или съответен орган обеднее откъм прана, то или той става податлив към болести и добива предразположение към такива. А при дълбоко и ритмично дишане, когато се влива богат приток от жизнена сила в даден орган, тогава той е в състояние да преодолее болестта. Праната или жизнената сила е важен фактор при лекуването. Например при парализа съответният орган анатомически е здрав, но е обезсилен нервният център, който го инервира; именно затова дълбокото дишане, обогатявайки всички части на тялото с прана, може да подейства на мозъчния център, който управлява чрез нерви съответния орган, а чрез съживяването на нервната система се възобновява и органът.

 

В „Основни правила на хигиената“ от книгата „Езикът на Любовта“ може да се прочете следната мисъл от Учителя: „Човекът се нуждае от дишане не само за да приема въздух, но и за да храни своя етерен двойник. Въздухът съдържа особена енергия, наречена от индусите прана. Някои учени я наричат животворно електричество или животворен магнетизъм. Важното е, че дробовете приемат праната от въздуха най-добре сутрин и когато тя бъде усвоена, веднага се разпространява по цялото тяло и внася сила, живот, здраве и обнова.“

 

И така, силата иде чрез дишането не само защото чрез него се поема кислород, който е нужен за окислението в тъканите, но защото в организма навлиза и прана. По тези две причини са ясни и следните думи на Учителя, цитирани от „Функциите на човешкия организъм“ из книгата „Служене, почит и обич“: „Силата иде от белия дроб. Силен човек е този, който диша правилно. Ако не диша правилно, човек не може да бъде силен. Здравите хора имат широки и дълбоки бели дробове; под дълбочина се разбира оста отпред назад. Има връзка между храносмилателната и дихателната система – щом стомахът е в изправност, и дробовете ще бъдат в изправност. Като се храни правилно, човек диша правилно, а щом диша правилно, мисълта му е права. Значи между храненето, дишането и мисленето има известно отношение. Каквито са процесите на храненето и дишането, такъв ще бъде и процесът на мисленето. Силата на човека не седи само в приемането на физическа храна – за да бъде силен, той трябва да знае и как да използва въздуха, който диша.“

 

За да изучим дишането във всичката му дълбочина, трябва да отбележим, че въздухът се прониква не само от прана, но и от психични сили и мисловни вълни. Мислите от по-нисш характер се предават чрез въздуха, а духовните мисли – чрез етерните вълни, които изпълват въздуха, докато някои възвишени мисли се пренасят чрез още по-фини среди в пространството; следователно въздухът е проникнат от Божествената мисъл, но само този може да я приеме, чиито трептения са в хармония с нейните. В Свещеното писание, Битие 2:7, това е загатнато така: „И създаде Господ Бог човека от земна пръст, и вдъхна в ноздрите му дихание за живот, и стана човекът жива душа.“

 

Чрез дълбоко и ритмично дишане вътрешният живот на човека става интензивен и хармоничен. Така се дава ход на дълбинното, което живее в ядката на човешката душа. Из нейните глъбини бликва извор от жизнени струи, които реорганизират материята на тялото и то напълно се преобразява – правят го устойчиво към болести, в него се влива мощна вълна на здраве и сила. Хармоничното дишане съдейства за развитието на дарби и заложби по следните причини: първо, чрез него се развива нервната система и се активизират мозъчните центрове; второ, човек се свързва с висшите психични сили, които проникват въздушната среда. Чрез дишане Божественото естество на човека се опомня и разкрива богатства, стаени в душевната обител.

 

 

 

 

За съжаление съвременните хора дишат плитко и бързо. Известно е, че белият дроб събира повече от 3 500 см3 въздух, а в някои случаи – и до 4 000-4 200 см3. При дълбоко издишване в белия дроб остават около 800 см3 въздух, който се смесва с новопостъпилия и го затопля; по този начин организмът е предпазен от простуда. При обикновеното дишане, което е доста плитко, човек вдишва и издишва само около 350-500 см3 въздух и голямо количество въздух остава необновен. Как при такова дишане човек би могъл да бъде здрав, бодър духом, да има силна памет, добро разположение и светъл ум? При непълноценно дишане всички органи обедняват откъм прана, затова настъпва и преждевременно остаряване на организма.

 

Правилното дишане зависи от количеството на приетия въздух и от времето на неговото задържане. Учителя изтъква, че колкото повече задържаме в дробовете си приетия въздух, толкова сме по-силни. Въздухът трябва да се поема бавно, да се чувства как влиза в белодробните крила – тогава в капилярните съдове на дробовете нахлува достатъчно количество кръв. При дълбоко и бавно дишане приетият въздух има време да проникне до всички краища на белия дроб, да се размеси с останалия в някои кътове въздух и при издишване да изтласка навън голяма част от него, заедно с непотребните отпадъци, които съдържа. Преди всичко човек трябва да се стреми да изпразва белите си дробове колкото му е възможно повече: това улеснява навлизането на по-голямо количество чист въздух при вдишване; така и обмяната се извършва по-пълноценно.

 

Има горно, средно и долно дишане, но не са за препоръчване, понеже при тях не взема участие целият дроб. При дълбоко, бавно и пълно дишане се изпълват целите крила на дробовете с чист въздух, богат на прана. За да се улесни дишането, правилно е човек да се освободи от тесни, пристегнати дрехи, и да следи дали при вдишване диафрагмата освобождава максимално място за вдишката. В „Закони на дишането“ от книгата „Божествен и човешки свят“ Учителя изтъква: „Като дишате дълбоко, трябва да усещате свиването и разпущането на диафрагмата.“ При дълбоката вдишка диафрагмата се свива и изтласква надолу коремните органи, при което коремът изпъква и след това се разширява гръдният кош, а при издишване първо коремът хлътва, после – гърдите.

 

 

 

 

За да изградим навик да дишаме дълбоко и ритмично, необходимо е да се приучим: първо, да поемаме въздуха бавно и дълбоко; второ, постепенно да увеличаваме продължителността на времетраенето при задържането му, и трето, издишването да става също така много бавно. В това отношение Учителя дава следните упътвания: „Дишайте дълбоко, спокойно и бавно, ако искате работите ви да се нареждат добре. Някой диша бързо, като че ли неприятел го гони – така работите не стават.“

 

Задържането на въздуха е от голяма важност при пълноценното дишане. Ако се правят опити, ще се види какво обновително и възродително действие има продължителното задържане на вдъхнатия въздух, защото опитът е най-добрият метод за проверка. Ето светлината, която хвърля Учителя по този въпрос: „Изобщо, човек трябва да има правилно отношение към всичко, което върши. Като диша правилно, той има съзнателно отношение към въздуха. Колко вдишки прави човек в минута? Малцина знаят това. Обикновеният човек, който не диша добре, прави 20 вдишки в минута. Който се интересува, може да изчисли колко вдишки прави човек за един час, за 24 часа и за 365 дни – тогава ще видите колко разходи се правят за вас. Дишането на човека и животните се различава по темп. Ако човек изгуби темпа на дишането си и попадне в темпа на животинското дишане, той придобива нещо животинско. Ако диша като животните, човек никога не може да има светла възвишена мисъл. За да изучите темпа на човешкото дишане, трябва да наблюдавате дишането на обикновения човек, на талантливия, на гениалния и на светията. Добрият човек диша по специфичен начин, различно от дишането на лошия. Вие трябва да знаете различните начини, по които хората дишат, и ако искате да бъдете добри, трябва да дишате като такива.

 

Дишането е мярка за определяне степента на развитието. Правилното дишане зависи от количеството на приетия въздух и от времето на задържането му. Колкото повече човек задържа въздуха в дробовете си, толкова е по-силен. Ако човек иска да знае колко е силата му, нека да проследи по часовник продължителността на задържането на въздуха – от това зависи и успехът на неговите начинания. Знаете ли какви постижения има човек, когато в дробовете му прониква съвършено чист въздух? И още повече ще се усъвършенства, ако задържа въздуха в дробовете си възможно повече време. Някои адепти могат да задържат въздуха до половин час. В това направление и някои други хора имат постижение – те задържат въздуха до 3 мин. Всякога се тръгва от малкото и чрез редовни упражнения може да се достигне до известен успех. Може да се започне от задържане на въздуха за 20 сек. и на няколко дни да се постига увеличаване с 1-2 сек. Успее ли човек да увеличи времето на задържане, лесно ще се справи с мъчнотиите и противоречията – те просто ще се стопят като лед. Който може да задържа въздуха в дробовете си по-дълго време, той е богат човек – богатството само иде при него и той сам отваря и затваря вратите на своя живот. Който иска да се упражнява в дълбоко дишане, може да започне със задържане на въздух даже само 2-3 сек.; обаче като всеки ден увеличава възможността за задържане на въздуха с по 1 сек., то тогава в продължение на един месец той ще достигне до 30 сек. и така ще се справи с много от своите неразположения и болести. Главоболие, гръдни и стомашни болести, парализа – всичко това ще изчезне.“

 

За темпа и бързината на обикновеното дишане, т.е. не по време на дихателните упражнения, Учителя дава следните упътвания в неделната си беседа от 25 май 1941 г.: „Ако човек в една минута прави три вдишки, той е здрав. Колкото повече се увеличава бързината на дишането, толкова се намалява шансът да бъде здрав. За да бъде човек здрав, то една вдишка, една задръжка и една издишка, взети заедно, трябва да станат за 20 сек., или 3 поемания на вьздух за 60 сек. Дишането на търпеливите хора е дълбоко, а не плитко.“

 

Щом човек почне да диша бързо, това изобщо не е добър признак. Нека той да се заеме с възпитаването си да задържа въздуха по-дълго време в дробовете си. Колкото човек става по-спокоен, толкова и дишането му се извършва по-правилно – дълбоко и плавно, а щом се повишава нервността му, тогава то е плитко и учестено. Обикновено човек е склонен да поема въздух за 3 секунди: една секунда за вдишка, една – за задръжка, и една – за издишка, а това са вече 20 вдишки в минута; дори да ги намали на 15 вдишки, то дишането му е пак учестено. При обикновено дишане, т.е. не по време на дихателни упражнения, да се правят 3 вдишки в минута, още повече – 2 вдишки, но това е възможно само за онези, които са изградили правилно дишане. Изобщо, желателно е при дихателните упражнения човек да се стреми към по-удължено задържане на въздуха, а при обикновения си темп на дишане да е в състояние да прави поне 10 вдишки в минута – тогава все пак до известна степен дишането му е здравословно. Но ако иска да прогресира, нека да намали броя на вдишките в минута на 5, след което да се приучи на темп 3 вдишки, по-после да премине на 2; след сериозно обучение може да се постигне и 1 вдишка в минута. Добре е да се отбележи, че при намаляване броя на вдишките не бива да се прави рязък скок, а дишането трябва да става по една плавна крива.

 

Когато се намали броят на вдишките в минута, животът се удължава, а когато се увеличи броят им, се съкращава. Животните имат кьс живот поради бързия темп на дишане. Човек, който диша правилно, със сравнително малък брой вдишки в минута, може да достигне 75-120 години живот. Човек трябва да се стреми да диша дълбоко и бавно. Чрез съзнателен контрол върху себе си той може да си наложи хармоничен темп на дишане.

 

 

 

 

Под ритъм на дишането се разбира правилното редуване на определени интервали при вдишване, задържане и издишване на въздуха. Когато в една работа се внесе ритъм, тя добива музикален характер и има ефикасно, приятно влияние, не уморява. С въвеждането на подходящ ритъм се преодоляват големи препятствия, без излишно изразходване на енергия. Внесе ли се ритмичност в дълбокото дишане, то без да се натрапва на съзнанието се практикува по-лесно. И когато човек прави по няколко пъти на ден упражнения за ритмично и дълбоко дишане, той по-нататък вече подсъзнателно диша по този начин, тъй като мускулатурата и нервните центрове, които дирижират дишането, са привикнали.

 

 

 

 

Тези две основни правила на дишането трябва да се спазват винаги:

 

Първо, вдишаният въздух се издишва след известно задържане, а след издишване не бива да се задържа процесът на дишането. Това означава, че задържането на въздуха трябва да става винаги при пълни гърди и никога при празни. Това правило важи както в здравословно отношение, така и в психично.

 

Второ, дишането трябва да става през носа. В лекцията „Връзка между Бога и човека“ от книгата „Божествен и човешки свят“ Учителя казва следното: „Човек трябва да вдишва и издишва въздуха през носа, а не през устата. Бог вдъхна живот през ноздрите, а не през устата. Като диша през носа си, човек мисли добре. Като мисли добре, той е здрав. Пазете носа си да не се простудява, да не се запушат ноздрите.“

 

Когато въздухът се вдишва през носа, той се затопля в носните кухини, а прахът, който съдържа, полепва по слизестата повърхнина и така вече влиза в белите дробове затоплен и пречистен. По този начин се избягват простуда, гърлобол и гръдни болести. Дишането през носа има дълбоко значение и за умственото и духовно развитие; затова, ако човек е свикнал да диша през устата, той трябва с волева тренировка да се освободи от този навик.

 

Има връзка между дихателната система на човека и широчината на носа. Начинът на дишане се отразява върху широчината на носа. Ето какво казва Учителя по този въпрос: „Колкото са по-добре развити дихателната система и кръвообращението у човека, толкова и ноздрите у него са по-здрави; носът и ноздрите му имат задоволителна широчина. Колкото е по-слабо развита дихателната система у човека, толкова той е по-нервен и сприхав, а носът и ноздрите му са тесни. Това се обяснява по следния начин: когато дробовете в човека са развити, човек приема повече въздух, който, като минава през носа, постепенно го разширява. Забележите ли, че носът ви постепенно изтънява, започнете да дишате дълбоко и пълно. У здравия човек широчината на носа трябва да бъде 3 см – надмине ли тази мярка или се намали под нея, това е лош признак. Но като казвам 3 см, разбирам, че трябва да се вземат предвид ръстът и вьзрастта. Тази мярка се приема при здрав човек на възраст 21 години с ръст 165 см.“

 

 

 

 

Преди започване на дихателните упражнения е хубаво да се направи дълбоко издишване, при което човек да се отпусне от главата до петите – релаксацията улеснява дихателните упражнения. След това той може да насочи вниманието си към теми от възвишен характер и да разсъждава над тях. Добре е да се поема дълбоко въздух и след това да се произнася подбран текст, като същевременно се издишва. Така след системни упражнения е възможно човек да се приучи, като направи дълбоко вдишване, да изговори доста дълъг откъс, без да поема наново въздух – това е доста полезно както за нагласата, така и за своеобразен дихателен тренинг.

 

 

 

 

Специалните дихателни упражнения се изпълняват обикновено три пъти на ден: сутрин, обед и вечер. За всеки начинаещ е добре да прави най-малко 3 пъти на ден по 6 дихателни упражнения. Разбира се, с практиката може да се увеличи броят на упражненията и времетраенето на задържането, но освен това редно е в течение на деня човек често да се спира и да поема по една дълбока вдишка. По този начин се коригира естественото дишане, придава му се желаният ритъм и то постепенно става все по-правилно.

 

Добре е за дихателните упражнения никога да не се пренебрегват часовете при изгрев слънце, защото тогава има прилив на прана. През летния сезон упражненията могат да се правят на открито, а през зимния – в отоплена и проветрена стая, при отворен или полуотворен страничен прозорец. Дихателните упражнения трябва да се изпълняват преди хранене или да се изчака да минат най-малко 1-2 часа.

 

 

 

 

Дихателните упражнения се правят при легнало, седнало и изправено положение на тялото. Когато при дишане човек е легнал, той влиза във връзка предимно със земните сили – с физическия свят; когато е седнал, се засяга повече симпатичната нервна система и тогава той е преди всичко във връзка с Духовния свят; когато при дишането е прав, това въздейства най-вече на главния мозък и така се осъществява по-силна връзка с Божествения свят.

 

 

 

 

Важно и необходимо условие за правилното дишане е положението на гръбначния стълб – той трябва да бъде изправен, а не изкривен, и рамената не бива да увисват или да се свива гръдният кош. При хармонична стойка на гръбнака и тялото човек има по-пряк досег със слънчевите енергии и ги възприема по-лесно и по-пълноценно. Ако фигурата има добър тонус, това е гаранция за възможно най-дълбоко дишане – именно затова трябва да се привиква към изправена стойка и хармонични движения.

 

 

 

 

Електромагнитни течения излизат от цялото тяло на човека. Особено дълги са лъчите, които изпущат очите, ушите, носът. Тези лъчи са с различен цвят и характер, съответно за дясната и за лявата половина на тялото, и са видими за ясновидците. Лявата ноздра приема повече магнетичното или отрицателното течение, което има връзка със слънчевия възел, а дясната ноздра приема повече електричното или положителното течение, което има връзка с главния мозък. Първото течение има връзка със сърцето, а второто – с ума.

 

В някои случаи у човека има прилив в ума, а в други – прилив в сьрцето. В „Приливи и отливи на енергиите“, МОК, трета година, Учителя казва следното: „Когато в ума има прилив, в сърцето има отлив и обратно. Вие заявявате, че умът ви вече е затъпял и не работи. Не, в този момент има прилив в сърцето и отлив в ума, вследствие на което изпитвате една празнина. Друг път казвате, че сте интелигентен човек, че можете да работите добре с ума си, но че сърцето ви е слабо развито, а това е така, защото има прилив в ума и отлив в сърцето – именно затова в този случай не сте тъй чувствителен.“

 

Когато има едностранчива проява в умствения или в сърдечния живот, или когато има дисхармония между тях, тогава човек може да внесе известно равновесие чрез регулиране на двете енергийни течения посредством дишане с едната или с другата ноздра. Въз основа на казаното понякога може да се приложи следното дишане: докато се поема въздух през лявата ноздра, дясната се запушва с пръст, въздухът се задържа, а после при издишването му се запушва лявата ноздра и той се изтласква навън през дясната. А ако се поеме въздух през дясната ноздра, се прави обратното. Приемането на въздух през лявата ноздра е в пряка връзка с развитието на сърцето, докато приемането му през дясната ноздра е във връзка с развитието на ума. Такова дишане се прави, за да се възстанови равновесието между ума и сърцето или между електричеството и магнетизма. Понякога е необходимо да се поема последователно ту през едната, ту през другата ноздра – това пак спомага за уравновесяване на двете течения.

 

Ако едно от двете течения вземе надмощие в организма, това причинява нарушение в дишането – в такъв случай то вече не е пълноценно и тогава е необходимо да се прибегне към съзнателно дишане през една от ноздрите. Тук ще посочим няколко упражнения от Учителя, дадени в „Опити“, лекция от томчето „Добрите навици“, МОК, втора годишнина: „Когато сте нервен, разгневен, направете следното упражнение: запушете с палеца на дясната си ръка дясната ноздра и през лявата поемете въздух, като броите мислено до 7. Задръжте приетия въздух, като мислено преброите до 10. После запушете лявата ноздра и през дясната изпущайте въздуха бавно и ритмично, като броите мислено до 9. Това упражнение помага за урегулиране на нервната възбуда, за успокояване на мозъка и за усилване на паметта, то е особено необходимо, когато се изучава някакъв учебен предмет. Сутрин и преди обед ще поемате въздуха през лявата ноздра и ще го изпущате през дясната. Вечер ще поемате през дясната ноздра и ще издишате през лявата. Упражнението ще се прави 21 пъти на ден, т.е. по 7 пъти сутрин, преди обед и вечер. Като правите упражнението правилно, ще изпитате особено приятно чувство и разположение на духа.“

 

Друго аналогично упражнение е дадено от Учителя в „Микроскопически добрини“, лекция от томчето „Добрите навици“, МОК, втора годишнина: „Хубаво е човек да поема въздух пьрво с лявата си ноздра, като брои бавно до 10-15, после да я запуши, за да задържи въздуха в дробовете си около 30-40 сек., и след това да го издиша бавно и ритмично през дясната ноздра. Това упражнение може да се прави по 3-4 пъти на ден и е нужно за всички, които се занимават с умствен труд. То е необходимо за здрави и за болни. За предпочитане е да се прави сред Природата, на чист въздух, а не в стаята.“

 

Ето две подобни упражнения от Учителя, дадени в „Отношение между числата“, лекция от томчето „Форми в Природата“:

 

„В Божествения свят, когато се гради едно здание, всякога се предвиждат две врати. През едната се влиза, а през другата се излиза. Същото може да се направи и с човешкия нос. Когато искате да поемете дълбоко въздух, затворете дясната ноздра с ръката си и поемете въздух през лявата. След това затворете лявата си ноздра, като задържите въздуха известно време в дробовете си, после отворете дясната ноздра и бавно изпущайте въздуха навън. По този начин ще се образуват две противоположни течения в дробовете ви, които отговарят на двете течения в живота. Когато сте неразположени или смутени вътрешно, правете това упражнение, като се свързвате с Божественото съзнание.“

 

„Тридесет дни подред може да правите следното упражнение: затискате дясната ноздра и като поемате въздух през лявата, мислено произнасяте формулата: „Само Божията Любов е Любов.“ Като задържите въздуха известно време в дробовете си, ще отворите дясната ноздра и бавно ще изпуснете въздуха навън, като произнасяте същата формула, но със затворена лява ноздра. Правете упражнението три пъти на ден: сутрин, на обед и вечер, когато имате разположение и време; всеки път ще правите 3 или 10 пъти вдишване и издишване.“

 

 

 

 

Дихателните упражнения трябва да се прилагат целогодишно, но не бива по никакъв начин да се пропуска пролетта, когато въздухът е особено богат с животворната сила – прана. Ето съветите на Учителя, взети от „Хигиенични правила“ от томчето „Святото място“: „Вие трябва да прилагате дълбоко дишане. Използвайте ранните утринни разходки, когато въздухът е пълен с жизнена енергия. Като наблюдавам лицата и походката на някои млади, виждам, че те са остарели преждевременно, понеже не прилагат дишането. Докато човек е на Земята, трябва да мисли, да чувства, да се движи, да диша дълбоко и да работи. Щом се запролети, започнете да излизате всяка сутрин на разходка. И колкото по-рано излизате, толкова по-добре. Бъдете на открито, далече от градския прах и дим, и посветете на дишане и гимнастика поне един час, а след това започнете работата, която ви предстои. Правите ли такива разходки, делата ви ще вървят по-добре, отколкото ако стоите в стаите си. Очистете първо машината си, нагласете я и чак тогава започнете работа с нея. Искате ли да се лекувате по природосъобразен начин, използвайте месеците април, май и юни, когато Природата е богата с прана. Не може ли човек да използва тези жизнени енергии в Природата, той изпада в положението на този, за когото е казано, че вода гази, жаден ходи. Ако знае как да ги използва, той ще си спести излишни страдания и може да придобие толкова сила и идеи, че където мине, да остави нещо бодро и свежо от себе си. В който дом и да влезе, ще го очакват с нетърпение и радост. Човек трябва да придобие магнетична енергия от Природата и да даде от нея на своите ближни.“

 

Човек диша не само чрез белия дроб, но и чрез цялата си кожа. Ето защо важно условие за правилното дишане е кожните пори да бъдат отворени. Това се постига не само чрез постоянни обливни бани (лятно време това може да става ежедневно със слънчева вода към обяд), но и чрез пиене на гореща вода. В „Хигиенични правила“, лекция от томчето „Святото място“, намираме следното по този въпрос: „Първата работа на ученика е да отвори порите на тялото си, като пие гореща вода, която предизвиква изпотяване. Човек, чиито кожни пори са отворени, чувства приятна хладина по кожата си. Магична сила се крие във водата, без нея никаква култура не съществува. Сегашните хора пият вода така, както са пили техните деди и прадеди. Малцина знаят какво е значението на водата за организма. Като се пие гореща вода, организмът се чисти, по този начин се разтварят утайките, които са се наслоили в него. Водата е добър проводник на магнетизма. За да се подобри кръвообращението и за да се отворят порите, хубаво е през пролетта човек поне два пъти на седмица да предизвиква изпотяване чрез пиене на гореща вода. Изпиват се една след друга няколко чаши гореща вода, в която може да се изстискат и няколко капки лимон. След настъпилото изпотяване тялото се изтрива с влажна кьрпа, после със суха се попива влагата и се преобличат чисти дрехи, след което може да се изпие още една чаша гореща вода, за да се възобнови изгубената топлина при изпотяването.“

 

 

 

 

Участието на съзнанието при дишането е златно правило, което трябва да се спазва. Съзнателното дишане означава участие на мисълта, чувствата, волята и любовта, или досег с духовните сили, които проникват въздуха, а именно – праната и различните видове психични сили. Чрез мисълта при дишане се възприема светлина, защото въздухът е среда на Божествената мисъл. Ако изпитваме хармонични и добродетелни чувства, това е важно условие за пълнота при възприемателния процес на дишането. Докато проявата на воля е една необходимост, която събужда активност у дишащия, и неговата самоувереност укрепва по естествен път. Напълно възможно е да се диша с любов; тогава съзнанието добива духовността си и става възприемчиво към благата, които въздухът съдържа – чрез Любовта ще се достигне до познанието за Бога.

 

 

 

Законът на Хелмхолц⁷⁶

 

Ако се закачи китара на стена и се изпее срещу нея тонът ла, то въздушните вълни, които се образуват при пеенето, ще ударят всички струни на китарата, но не всички ще затрептят, а главно струната ла и тези, които съдържат изпетия тон като свой обертон. Законът на Хелмхолц важи за всички области в живота. И както определени струни са в резонанс с изпетия срещу тях тон, така и ние ще станем отзивчиви към духовните вълни, които идат към нас; и ако се поставим в хармония с тях, то тогава ще станем възприемчиви.

 

Тази идея става ясна и чрез един друг пример: ако антената на един радиоприемник се нагласи да приема вълни с определена дължина, то тя ги хваща, докато към всички други вълни е безчувствена, макар че те се блъскат в станцията. Важно е как нагласяме собствения си апарат към възприемане на висшите психични сили, проникващи въздуха. За да станем възприемчиви не само към въздуха, но и към онези ценности, които го проникват – праната и разумните сили, необходимо е да спазваме психичните условия, които са изредени по-долу.

 

 

Да се диша спокойно и с добро разположение

 

Преди всичко, при дишане трябва да потърсим начин да се освободим от всякакви тревоги, безпокойства, страх, възбуда и смущения. В лекцията „За дишането“ от 29 август 1941 г. Учителя дава следните разяснения: „Когато диша, човек трябва да е спокоен и през това време да счита, че Земята е уредена. Ти казваш, че външните условия са много лоши: „Има вятър.“ – Нека си духа, той има свой смисъл. Казваш: „Буря има.“ – Нека си има буря, излез навън и дишай. При дишането ще имаш съзнание, ще имаш най-хубавото вътрешно разположение и ще знаеш, че Великото разумно начало е във въздуха. Никога човек да не оставя в ума си нездравословна мисъл, в сърцето си – нездравословни постъпки. Преди да заспи, да подиша 15 мин. дълбоко и да благодари на Великата разумност в света, че го е запазила през деня. И след като се усети спокоен, да си легне. Така ще има здрав и укрепителен сън. Когато дишаш, дръж в ума си най-добрите хора – при дишане не трябва да се занимаваш с погрешките на хората, но постави в ума си хубавото, което срещаш в живота. Мисли за дърветата, които цъфтят, за реките и бистрите извори, които текат – тогава възприемаш добре Божествените блага на въздуха. Срещнеш някое хубаво растение – фотографирай го в ума си, запиши го в съзнанието си. Видиш някой хубав извор, някоя канара в планината – запази ги в ума си. Хубавите картини извикват в ума ни и хубави мисли, чувства и постъпки. Отмахни от това свято място образа на счупената стомна или скарването между хората. Ако държиш в ума си отрицателни картини, дишането ти няма да бъде правилно. Правилното дишане изисква разположение на духа и ум, изпълнен с красиви мисли. Ако приемаш въздух, а в ума ти са се насадили отрицателни мисли, тровиш себе си. Като се безпокоиш за нищо и никакво, тогава не можеш да придобиеш праната.“

 

Всяко неразположение, всяко лошо чувство, желание или постъпка разстройват дишането, изгубва се интимният контакт с Божествените блага, които проникват въздуха.

 

 

Будност на съзнанието относно процеса на дишане

 

Когато при дишане човек осъзнава, че заедно с въздуха приема прана и Божествена мисъл, то той вече влиза в досег с тях и има нагласа да се отвори възприемателно. Ако човек не спазва условието – будност на съзнанието при дишане, той ще приема предимно механичната смес от азот и кислород, а другите ценности – в по-малка степен. При вдишване трябва с ясна мисъл да си представим как праната прониква в организма ни и как достига до всички органи и системи на тялото ни. При задържане на въздуха необходима е представата, че вече приетата прана се усвоява от клетките и внася в тях сила, здраве, живот и обнова. А при издишване пак съзнателно да възприемем как органите, жизнените системи и клетките са вече напълно активни за дейност. Участието на съзнанието при дишането го улеснява, тъй като мисълта може да въздейства върху процесите на тялото. Редица научни изследвания доказват взаимовръзката между психичните и физиологичните процеси; наблюдава се как известна мисъл или чувство оказва влияние върху физиологичните процеси, а при по-дълговременно въздействие даже може да промени и анатомичния строеж на органите.

 

Безграничният е навсякъде. Божията мисъл прониква въздуха и всичко е потопено в Божията Любов. Ако при дишане човек съзнава това, той ще бъде приобщен към живота – Божията мисъл ще внесе светлина в ума му, а той ще влезе в контакт с Божествената Любов, която ще го преобрази.

 

 

 

Благодарност

 

Благодарността е едно необходимо условие за възприемане на това, което иде към нас като дар от Разумната Природа. В лекцията „Връзка между Бога и човека“ от книгата „Божествен и човешки свят“ Учителя говори за благодарността и обмяната: „Не може да диша този, който не знае правилно да мисли, да съсредоточи мисълта си дълбоко в себе си, да намери Господа и да каже: „Господи, благодаря Ти, че си влязъл в мен.“ Щом каже така, той може да поеме въздуха, да приеме Божиите блага в себе си. Като издиша, пак да благодари: „Благодаря Ти, Господи, че остави Своето благословение в мен.“ Цял ден ще дишаш, ще викаш Господа, ще се разговаряш с Него и ще благодариш за това, на което те е научил. Ако те боли кракът, дишай за крака си и благодари на Бога, че те е посетил. Не преставай да дишаш дълбоко и да призоваваш Господа.“

 

Права мисъл, прави чувства - дишане с Любов

 

 

 

Добротата на човека го свързва с жизнената сила и Божествената мисъл, проникващи въздуха. Ако човек не е добър, той не ще има сродство и хармония с трептенията, които идват от високо духовно естество. Оттук следва, че този човек, който има добър характер, ще има и по-голям шанс да приеме от въздуха повече елементи, отколкото този, който не е добър.

 

За връзката между психичния живот на човека и дишането Учителя изтъква в „Основни правила на хигиената“ от книгата „Езикът на Любовта“ следното: „Вярата, Надеждата, Любовта и Знанието са броня, която предпазва човека от разрушителните сили в Природата. Ако човек не се бронира с тях, той ще се поддаде на тези разрушителни сили и ще стане тяхна играчка. За да не се случи това, той трябва да има вяра, надежда, Любов, знание, светлина и свобода.“

 

А в лекцията „Дишането – най-важният процес в Природата“ четем: „Правилното дишане е свързано с правилното мислене, чувстване и постъпване. Когато мислите, чувствата и постъпките не са прави, то и дишането не е правилно. Причината е в това, че праната, която прониква въздуха, се задържа от човека при дишане чрез правата мисъл, чрез правите чувства и чрез правите постъпки. Иначе човек приема само външната страна на въздуха, без да се докосне по-ефикасно до праната и да я използва рационално. Това е един от основните закони на дишането.“

 

„Който диша дълбоко и съзнателно, може да се нарече истински човек. Ако човек не може да приложи правилното дишане, и другите работи, които ще предприеме, ще станат безпредметни; те се прилагат, само че по-мъчно. За да се домогне до правилното дишане и мислене, човек трябва да има новите идеи, които днес се изявяват, за да обновят човечеството и да го повдигнат до настъпващата възвишена култура.“

 

„Човек трябва да живее за Великото, за един висок идеал. Дойде ли до това съзнание, той е придобил изкуството да диша правилно; да задържа въздуха в дробовете си дълго време – даже и до половин час, този човек е господар на своето тяло. Това тяло го слуша и изпълнява, каквото му каже. Тялото за него е добър слуга, а пък той му е добър господар. Такъв човек свободно може да се справи с тялото си.“ (пак там)

 

Връзката между психичното състояние и процеса на мислене е съществена. Правата мисъл се отразява върху ритъма на дишането, тя даже предизвиква физиологични промени в кръвообращението, в сърдечната дейност и т.н. В „Дишането – най-важният процес в Природата“ Учителя дава следните разяснения: „Можеш да опиташ чрез дишането коя мисъл е права и коя не е. Прекарай през съзнанието си дадена мисъл и започни да дишаш. Ако дишането ти не е ритмично и сърцето ти не бие равномерно, то мисълта не е права.“ И още: „Дойде ли някоя права мисъл във вас, проверете веднага извършва ли се дишането ви правилно. Тази мисъл, която дава подтик на живота ви и която прави дишането ви правилно, е права.“ (пак там)

 

Тук трябва да се прибави, че както правата мисъл извиква правилното дишане, така и то дава условия за нейната проява. Между тях има взаимодействие. „Правилното дишане обуславя правата мисъл на човека. А като мисли човек право, издига се над животното – започва да живее не само за себе си, но и за своите ближни.“

Ето един съвет на Учителя: „Дишайте съзнателно и с Любов. Като станете от сън, преди да започнете каквато и да е работа, направете няколко дълбоки вдишки.“ (пак там)

 

При дишане, за да влезе човек в хармония с всички същества, трябва да изпитва любов към тях. При дишане той трябва да се изпълни с Любов и благодарност към Безграничния, който непрестанно дава, а също и към Неговото благословение – въздуха. В лекциите си Учителя Петър Дънов изнася следния закон в света: „Човек не може да се ползва от това, което не обича. Той може да се ползва само от нещата, които обича.“ Ето защо при дишане нека се изпълним с най-престижни мисли и чувства и с едно неугасимо желание да постъпваме хармонично. Някои смятат, че като дишат по програма и механично, ще имат постижения, но това не е достатьчно. Преди всичко трябва да се съобразяваме със законите на Природата и да се приобщим към тях. За действителното прилагане на принципите на дишането се изисква известна философска подготовка и богат вътрешен опит. При дишането е необходимо съсредоточаване, да присъства в съзнанието Божествената мисъл – Учителя я нарича опорна точка. За необходимостта от психична активност при дишането Учителя се изразява в „Опити“, лекция от томчето „Добрите навици“, така: „За да приложите който и да е от методите на дишането, вие трябва да имате в себе си поне една опорна точка. Когато сте в трудно положение, задайте си въпроса дали вие сте опорна точка на Божествената мисъл или каква е разликата между Божествената и човешката мисъл.

 

Божествената мисъл се отличава по своята интензивност, широчина, дължина и съдържание. За да направите точна разлика между тези два вида мисли, вие трябва да познавате Божествените мисли в онова чисто състояние, в което докосват човешката душа. Да възприемете една Божествена мисъл – това означава да се изкачите на най-високия планински връх и оттам да я прозрете. Ако в ума ви влезе една Божествена мисъл, през целия ви живот тя ще бъде светлина за душата ви. Мощно нещо е Божественото и който живее с Него, той всякога е силен.“

 

Изобщо, при дишането приемаме толкова повече Божествени блага, колкото повече в своето съзнание сме в хармония с цялото Битие. А висшият израз на хармонията е Любовта. Ето защо, когато нашето съзнание при дишането е изпълнено с Любов, ние ще имаме постижения. По този въпрос използваме следния цитат от лекцията „Предназначението на дихателната система“, МОК, година втора: „Дишането е двоен процес: физиологичен и психологичен. Крайната цел на дишането като психологичен процес е пречистването на мисълта. Кое е най-доброто дишане? – Пълното и дълбокото дишане. За пълното дишане помага главно Любовта – тя е необходимо условие за пълното дишане. Когато диша, човек трябва да оценява въздуха като голямо благо – тогава той прониква и в най-отдалечените клетки на дробовете и им дарява своята прана – жизнената енергия, която те извличат и изпращат по целия организъм. Всяка Божествена енергия, която слиза отгоре, трябва да мине първо през дихателната система, оттам да се качи в ума и после да слезе в сърцето. Дишайте с Любов, ако искате да имате всякога добро вътрешно разположение. Разгневите ли се малко, цялата хармония в организма се нарушава, а тогава и дишането не става правилно.“

 

Въздухът е израз на Любовта на космичните сили, които стоят зад всички видими явления. Разумното начало в света дава като дар за нашето повдигане въздуха. Дишането е свещенодействие, диалог между човека и Бога. Усвояването на правилното дишане е от голямо значение за събуждането на вътрешния човек – човека на състраданието, милостта и жертвата, брата на всички същества.

 

Ако спазваме психологичните условия, ще сме в съзвучие с разумните сили на Природата и ще влезем в досег с тях – в такъв случай душата се отваря към великото, което иде от Божествения свят. За да възприемем осезателно изложените идеи, можем да ги облечем в словесна форма и да ги изговаряме мислено при вдишване, задържане и издишване.

 

Ритъмът на дишането – свиването на междуребрените мускули, диафрагмата и белите дробове – се дирижира от ритъма, който съществува в етерното тяло. А ритъмът на етерното тяло е във връзка с космичния ритъм, с пулсацията на Всемирното Сърце. Етерното тяло чрез нервната система на човека поддържа и дирижира ритъма на дишането. Ето защо с положителните състояния на своите мисли и чувства всеки сам влияе върху етерното си тяло и неговия ритъм, а така се стига и до доброто дишане – дълбоко, бавно и ритмично.

 

 

 

 

Между дишането и здравословното състояние на организма има дълбока зависимост. Във „Връзка между Бога и човека“ от томчето „Божествен и човешки свят“ четем: „Каквато и болка да имаш, с дишане можеш да я излекуваш.“ Дълбокото дишане се отразява благотворно върху здравето по следните причини:

 

Първо, чрез дълбоко дишане се усилва богатият приток на кислород в тъканите, което създава по-интензивно изгаряне на междинните отровни продукти и организмът се освобождава по-лесно от тях.

 

Второ, чрез дълбоко дишане се приема достатъчно количество прана. Окултната наука всякога е изтъквала, че има връзка между здравословното състояние и жизнената сила – праната. Именно когато органите обеднеят откъм присъствие на прана, добиват предразположение към болести и лесно може някой външен фактор да причини дадено заболяване. Един от изворите на прана е въздухът и, приучени на правилно дишане, ние сме в състояние да предотвратим идването на болестта, а когато вече тя е факт, могат да се употребят като лечебен метод и дихателни упражнения. Няма състояние в човешкия организъм, което да не се подчинява на законите на дишането.

 

Трето, чрез дълбоко ритмично дишане вътрешният психичен живот на човека става интензивен и хармоничен – това повишава трептенията на неговия организъм и така се преодоляват бавните, слаби трептения на болестта.

 

Четвърто, чрез дълбоко дишане се регулира общият ритъм на организма, който се разпространява върху органите и намира отзвук в тях – така цялата материя на организма почва да трепти в хармония с ритъма на дишането. А това е здравословен фактор, понеже болестта е нарушение на здравия жизнен ритъм на организма.

 

При каквато и да е болест преди всичко нека човек да започне да диша дълбоко – това може да се препоръча като общо правило, но, разбира се, трябва да се имат предвид характерът и степента на заболяването. В „Законите на дишането“ от томчето „Божествен и човешки свят“ Учителя посочва: „Ако човек не диша правилно, то дъхът му мирише лошо, потта му – също. У този, който диша правилно, кръвообращението става правилно и той е здрав. Дълбокото дишане лекува ревматизъм, гръдни и стомашни болести, главоболие, коремоболие, малокръвие и др. Няма болест, която не може да се лекува чрез дишане.“

 

„Изобщо, всички болести се дължат и на неправилно дишане. Бързото и плитко дишане е опасно за организма. То води към различни болести.“ (пак там)

 

„Правете опити да се лекувате чрез дишане. Ако ви боли глава, стомах или имате неразположение, направете сутрин, преди обяд и преди вечеря по 12-19 дихателни упражнения. Ако не сте се упражнявали в дишането, започнете с 6 упражнения по 3 пъти на ден. Всяко вдишване, задържане и изпущане на въздуха представлява едно упражнение. Като правите тези упражнения, умът ви трябва да бъде концентриран.“ (“Микроскопически добрини“, МОК, година пета)

 

В „Закони на дишането“ от томчето „Божествен и човешки свят“ Учителя дава следните наставления: „Като заболеете от някаква болест, дишайте и пейте. Чуете ли, че някой е болен, посъветвайте го преди всичко да диша дълбоко. Ако не знае как да диша, той се отпуща, ляга по гръб и казва: „Да бъде Волята Божия.“ Но именно този израз означава: човек да мисли, да чувства и да постъпва, както Бог мисли, чувства и постъпва.“

 

Има връзка между дишането и положението на диафрагмата. При бързо и плитко дишане поради натиска на диафрагмата често пъти сърцето заболява. И затова при някои сърдечни болести се препоръчва дълбоко дишане, за да привикне диафрагмата към нормалното си разположение и по този начин да се намали натискът върху сърцето и белия дроб – така се създават условия за излекуване. Дълбокото дишане, съчетано с други подходящи методи, се прилага с успех и при регулиране на кръвното налягане.

 

Съзнателните ученици на Живота се лекуват с дьлбоко дишане. Който диша правилно, може да измени състоянието на храносмилателните органи и да бъде господар на нисшите сили в себе си. При стомашни или коремни болки правете 4 пъти дневно по 6 дихателни упражнения, като същевременно поставяте лявата длан върху мястото на болката, а върху нея – дясната ръка, също с длан навътре, защото жизнените струи, които излизат от ръцете, са лековити.

 

При простуда, като се направят упражнения за дълбоко дишане, става загряване и лечебно изпотяване. При нервни болести също би трябвало да се приложи дълбокото дишане, съчетано с разходки и излагане на слънце при изгрев и в първите два часа след него. При парализа съответният орган е здрав анатомически, но е обезсилен нервът, който го инервира. Чрез дълбоко дишане праната може да съживи нервната система и оттам да настъпи раздвижване наново.

 

В 18-а лекция на МОК, четвърта година, Учителя препоръчва на болни от туберкулоза следното: „Хора със слаби гърди трябва да поживеят на високи места – над 2 000 м височина, където въздухът е чист и лек. При тези условия става силна реакция в организма. В планината електромагнитните течения са по-силни, отколкото в низините, и те раздвижват кръвта в организма.“

 

С дълбоко дишане се увеличава жизнеността на организма – важен фактор при лекуване на всяка болест. Така нараства естественият имунитет срещу заразни болести.

 

 

 

 

Когато човек усеща умора, нека да направи няколко дълбоки вдишки и веднага ще почувства освежаване и отморяване. При усилена дейност на органите в тъканите става натрупване повече на междинни отровни продукти на дисимилацията, отколкото бъбреците и потните жлези смогват да изхвърлят извън организма, но при дълбокото дишане богатият приток на кислород в тъканите засилва окислението, т.е. при изгарянето на междинните отровни продукти те се доразлагат. Приетата прана е добър капитал – тя действа отморително. Отмората, която човек добива с дихателните упражнения, наподобява до известна степен на тази, която настъпва след укрепителен сън.

 

Между дишането и дългоденствието на човека има връзка. Цитирам Учителя: „Ако човек не диша правилно, скъсява живота си. Ако диша добре, ще го задържат 120 години на Земята. За всеки, който диша добре, казват, че е добър наемател, и го задържат в квартирата. Дългият живот на човека зависи от правилното му дишане, а пък дишането зависи от правилното мислене и чувстване.“

 

 

 

 

Физиологичната възраст на човека се измерва не толкова с календарната му възраст, колкото със степента на израждане на тъканите, вследствие на натрупаните в тях отрови и обедняването им от жизнена сила. Чрез изобилния приток на прана при дълбоко дишане се повдига жизненото ниво на организма и човек се чувства млад. Пълноценното дишане поражда психичен подем, който обновява и реорганизира материята на тялото. Съзнателното дишане коренно обновява както организма, така и душевния живот, а това води към вътрешна хармония и светло разположение на духа. В лекцията „Пулс“ от томчето „Посока на растене“, МОК, година шеста, четем: „Който диша правилно, той постепенно се обновява. Не диша ли правилно, няма ли ритмичен пулс, никаква хармония не може да добие. Но щом придобие известна хармония, никакви външни условия и влияния не могат да го изкарат от релсите.“

 

 

 

Дълбокото дишане облагородява чувствата

 

 

 

Когато човек се опечали, обезсърчи или усъмни, нека да направи няколко дълбоки вдишки – така той ще повдигне духа си. Разбира се, необходимо е и съсредоточаване на мисълта. Правилното дишане въздейства благоприятно и при възбуда, гняв или апатия, тъй като възвръща изгубеното спокойствие и увереност и при това състояние всички физиологични функции в организма възвръщат естествения си ритъм. При дълбоко и ритмично дишане човек не само развива своите разсъдъчни способности, но и добива известна мекота и нежност, става магнетичен и учтив в обходата си и се освобождава от всяка апатия. В „Къртица, славей и пчела“, МОК, година девета, може да се прочете следното: „Мнозина се оплакват от неразположение на духа. Те търсят причините някъде отвън и не ги намират. А това неразположение се дължи на самите тях и се крие в една от следните причини: в стомаха, в дробовете или в мозъка. Щом се подобри състоянието на храносмилателната, дихателната и мозъчната система, неразположението веднага изчезва. Забелязано е, че хора, които имат някакъв недостатък в дихателната система, са сприхави, нервни и най-малката причина може да ги изкара от равновесие.“

 

При правилно дишане нервната система се усилва и всяка нервност изчезва. Ето един много лесен метод за този, който е нервен и раздразнителен: „Човек може да изкара доброто си разположение от въздуха – чрез носа. Чрез дишането вие можете да заставите мозъка си да мисли право, сърцето – да чувства право, и стомаха – да работи нормално. Мнозина се гневят, нервират се, мислят криво. Защо? – Не дишат правилно.“

 

Когато почувствате, че сте пред прага на кипване и изгубване на самообладание, направете 3 или 5 дълбоки вдишки и ще добиете власт над своите нерви, ще почувствате прилив на вътрешна сила.

 

Белият дроб е свързан с човешките чувства. Между дишането и чувствата има взаимодействие. Когато се изпита голямо разочарование, например загуба на любов или някой друг крах в живота, това може да се отрази върху дишането и върху дихателната система. Ако не се трансформират отрицателните чувства, те действат разрушително върху белия дроб и това е една от причините за туберкулозата. В такъв случай, за да възстанови здравето си, болният трябва да внесе хармония в чувствата си – да ги повдигне и облагороди, а и същевременно да се приучи на правилно дишане. Добрите чувства зависят от това как е устроена дихателната система, но и обратното – ако дробовете са устроени добре, то човек ще има и добро разположение. Правилното дишане е основен фактор, който внася топлина и жизнерадост в чувствата и ги облагородява.

 

 

 

Дълбокото дишане възвисява мисълта

 

 

 

Белият дроб има връзка и с човешката мисъл, а това се потвърждава от историята на развитие на човешкия ум. В атлантската или четвъртата раса човек е все още неразвит умствено, но тогава и въздухът не е така чист, проникнат е от водни пари. Чак когато Земното кълбо постепенно почва да изстива, водните пари се сгъстяват и падат във вид на дъжд. Въздухът се пречиства и тогава за първи път се явява чистото синьо небе, свободно от мъгли; това става към края на атлантската епоха и е свързано с развитието на ума – има причинна връзка между тези две явления: мисъл – въздух.

 

Дишането зависи от мисълта, а мисълта – от дишането. Правилната мисъл създава условия за правилно дишане и обратно, между тях има взаимодействие. „Вие не можете да измените мисълта си, ако не измените дишането си. И обратното е вярно: вие не можете да измените дишането си, ако не измените мисълта си. Ако човек измени темпа на дишането си, той изгубва и своята права мисъл. У човека дишането трябва да е съзнателно, защото е свързано с мисълта. Животните дишат несъзнателно, те не знаят какво представлява дишането и защо дишат.“

 

„Мисълта и качествата на който и да е човек се определят от това как се трансформират енергиите чрез белите дробове, защото те са и трансформатори на енергиите, които отиват към нервната система.“ (пак там)

 

„Способността на съсредоточаване на мисълта е в зависимост от дишането. Колкото по-дълбоко диша човек, толкова по-лесно може да се съсредоточава.“

 

 

 

Дълбокото дишане усилва волята

 

 

 

Човек, който диша бързо, има слаба воля, той не е в състояние да контролира този процес. Но чрез правилно дишане той може да развие волята си. Като се правят всеки ден дихателни упражнения, човек проявява постоянство, волята му се калява от съпротивлението. Дишането развива и оформя характера. В 25-а лекция на ООК, година втора, проследяваме следната мисъл на Учителя: „Казах, че добротата прави човека способен да диша така, както трябва, или тя създава условие за правилно дишане. Обаче тук има известно взаимодействие: и преди да бъде добър, човек трябва да диша като добър. Дишането е първото условие, което придава на човека известни добродетели.“

 

 

 

 

„Правете опити при всяка вдишка да мислите за светлината – така ще се свържете с нейните енергии, които се намират във въздуха и откъдето трябва да се извлекат. Като мислите за благоуханието, ще извлечете от въздуха друг род енергии. Като мислите върху известни думи и същевременно дишате, ще се уверите, че всяка от тях се отразява различно върху пулса на сърцето. Когато човек се въодушеви от възвишени мисли и чувства, биенето на сърцето му е ритмично. Когато човек живее в областта на груби и низки чувства, пулсът му е дисхармоничен.

 

„Направете едно упражнение с вдишване и издишване, при което мислено възприемайте белия цвят, той да слиза отгоре ви като душ. Вдишването да става ритмично, бройте до 4 при всяко вдишване и издишване и едновременно с това мислете за белия цвят и за чистотата. Добре е упражнението да се прави на чист въздух, сред градина; също така може да се обливате и с други цветове. В Природата зад всеки цвят има една разумна сила и самият цвят е само една маска за тази сила.“

 

 

 

 

Дълбокото и ритмично дишане усилва паметта по следните причини:

 

Първо, правилното дишане усилва ума, а паметта спада към познавателната или умствена област на психическите процеси.

 

Второ, чрез правилното дишане човек се освобождава от всички тревоги, безпокойства, смущения, дразнения, които са все причини за отслабване на паметта, и у него настъпва мир – едно важно условие за усилване на паметта.

 

Трето, има връзка между способността за съсредоточаване и правилното дишане. Въз основа на един психичен закон се запомнят по-добре нещата, които са възприети с пълно съсредоточаване на съзнанието. Колкото повече е развито умението към съсредоточаване при възприемане на нещата, толкова по-силна и по-вярна е паметта.

 

Четвърто, при дълбокото правилно дишане в мозъка прониква повече прана, която засилва между другите центрове и тези, от които зависи паметта.

 

 

 

 

При вземане на някое важно решение добре е първо да се направят няколко упражнения за дълбоко дишане, които ще събудят творческите сили на духа.

 

„Лекувайте се, преди да сте се разболели. Някой се гневи, сърди се на този-онзи и после диша дълбоко. Не, преди да се разгневи, да диша дълбоко. Да напълни дробовете си с въздух и тогава да говори; не спазва ли това правило, думите му няма да имат резултат – нито той ще се ползва от тях, нито другите. Бъдете снизходителни към погрешките на хората, за да не внасяте смущения в сърцето си. Щом мислите за погрешките им, дишайте дълбоко, за да се проясни мисълта ви. Когато човек се сърди, когато има някаква отрицателна мисъл, причината е, че дишането му не е правилно.“

 

„Преди да се ръкуваш с някого, поеми дълбоко въздух. Преди да се влезе в помещение, също е хубаво да се поеме дълбоко въздух. Преди да говориш – също. Добрите оратори дишат дълбоко, а които не дишат дълбоко, не говорят добре. Като поемеш няколко пъти дълбоко въздух, преди да говориш, ще се свържеш с Великото разумно начало, ще се тонираш, в теб ще настане хармония, сила, светлина. Преди да се срещнеш с някого, поеми няколко вдишки. Преди момента за проява на волята направи предварително няколко дълбоки вдишки, за да вложиш по-голяма и по-благородна сила в постъпките си.“

 

 

 

 

Дълбокото, ритмично дишане съдейства за пробуждане и развитие на дарбите, поставя ги в по-голяма активност по следните причини: първо, чрез правилно дишане се развива човешката нервна система и се засилва активността на мозъчните центрове; второ, при правилно дишане човек се свързва с висшите психични сили, които проникват въздуха, и те стимулират развитието на духовните сили на човешкото естество.

 

 

 

 

От всичко, споменато дотук, се разбира, че между дишането и мирогледа има връзка. Ето какво казва Учителя по този въпрос:

 

„У мнозина от вас белият дроб не функционира правилно и вследствие на това не можете да имате правилни възгледи за живота.“

 

„Религиозните и научни разбирания на човека и всичко друго зависи от дишането.“

 

„Който не диша дълбоко, не може да възприеме новите идеи.“

 

 

Дишането и Божествената мисъл

 

 

 

Като диша и поема въздух с будно съзнание, човек ще намери Господа. Като диша, човек започва да мисли. С мисълта идват и чувствата. Който диша съзнателно, само той може да намери Бога. Господ казва на човека: „Като дишаш през носа си и мислиш, ще Ме намериш и ще слушаш какво ще ти говоря.“ Въздухът е носител на електричество и магнетизъм. Тази енергия минава през носа на човека и обновява и облагородява нервната му система. Бъдете внимателни към въздуха, който влиза през носа ви, защото това посочва пътя на човека към Божествената мисъл. Чрез дишането човек става възприемчив към Божествената мисъл, а тя като влезе в него, ще внесе нещо ново в мисълта му, ще му даде подтик, ще го преобрази.

 

 

 

Дишането и Божествената Любов

 

 

 

При правилно дишане се дава възможност Любовта и Божественото да проговорят в човека. При дишане участието на мисълта е необходимо, за да разцъфти душата във всичката си красота и пълнота, за да стане приемница на Божествената Любов. Когато човек възприема едно благо съзнателно и с благодарност, то Любовта почва да действа в него. А тази Любов е възходяща и разширява човека. Да се възприема въздуха с благодарност и със съзнание, че всичко в Природата е потопено в Любовта на Безграничния, създава благоприятни условия за проявлението на Божествената Любов у човека.

 

 

 

 

Човек трябва да започва деня си с дихателни упражнения, които ще му донесат обнова, пречистване и издигане на съзнанието. Ако ги прави съзнателно, те ще представляват разговор, обмяна, интимна връзка с Великата разумност в света. Ето обясненията на Учителя по този въпрос: „Дишането трябва да е съзнателно. Ако не е будно съзнанието на човека, благата, които са скрити в Природата, не остават в дробовете му. От немарливите в живота и от тия, които нямат поне малко Любов към Бога, Бог крие благата Си, а и да им ги даде, те не могат да се ползват.“ „Като станете сутринта, направете дълбоко дишане, при което да влезете във връзка с Бога; така ще придобиете Неговите качества и ще имате разположението Му. По този начин още от сутринта, с първото дихателно упражнение, човек ще се тонира, ще се акордира с Великата разумност в света и през целия ден ще бъде в светла, радостна атмосфера.“

 

Други насоки от Учителя: „Три пъти на ден – сутрин, обед и вечер, по 10-15 мин. човек трябва да диша съзнателно, като поблагодари на Великото разумно начало в света за въздуха. А пък мнозина са заети с друго: мислят за тефтерите с пари, за личното си щастие, а на това, откъде иде истинското щастие, не обръщат внимание.“

 

Някои от въпросите, които могат да ни занимават по време на дишане, Учителя излага със следните думи: „Всяка сутрин и вечер човек трябва да употребява по 10 -15 мин. за размишление, за да намери отговор на въпросите защо е дошъл на Земята, какъв е смисълът на живота му, как да предприеме вътрешните си дирения на познание, и т.н. Чрез мисълта си човек черпи енергии от Природата – така той си пробива път и всред най-непроходимите места и се свързва с великото и мощното в Природата. Ако не можете изведнъж да си отговорите на някои въпроси, не се обезсърчавайте, а постоянствайте дотогава, докато се свържете с мисълта на напредналите същества, които ще ви помогнат безрезервно.“

 

Изобщо, при дишане съзнанието ни трябва да е ангажирано с известни Божествени мисли. При дишане можем да си послужим и с някои свещени изречения. Има два метода: при първия се прави дълбока вдишка и се задръжа и чак при издишване се произнасят мислите, докато при втория и при вдишване, и при задържане, и при издишване на въздуха мислено се произнасят мистични изречения – тези мисли оживяват за нас и ние добиваме прозрение за вътрешния им смисъл, за скритите им богатства. При всяка вдишка човек приема един дар от Разумната Природа. Но този, който взема, трябва и да дава – така човек ще стане съучастник в изграждането на новия живот на Земята.“Приеми с Любов въздух, а после спри го за известно време и при издишване кажи бавно: „Искам да мисля добре, искам да чувствам добре, искам да постъпвам добре.“ И каквото искаш, ще бъде, защото дишането е мощен магичен ключ, който отваря вратите на всички възможности.“

 

Дишането може да се превърне в метод за свързване с Великата разумност в света. Добре е при вдишване, задържане и издишване човек да се намира в един молитвен разговор с Живата Природа, в общение с Разумното начало в света. При дишане прекарвайте в съсредоточение и молитвено размишление върху Божественото.

 

 

 

 

Съчетаването на гимнастика с дишане дава плодотворни резултати. Две общи правила важат почти за всички случаи: първо, при вдигане на ръцете се вдишва, а при спущането им се издишва; и второ, при изправяне на тялото се вдишва, а при клякане се издишва. От множеството упражнения, дадени от Учителя, където са съчетани движения и дишане, нека дадем няколко за илюстрация:

 

1. При дълбоко вдишване ръцете се издигат постепенно нагоре над главата – отвесно и успоредно. При това положение ръцете и поетият въздух се задържат, после при издишването ръцете се спускат отстрани надолу.

 

2. Въздухът се поема, като ръцете се поставят пред гърдите, после се изнасят настрани и хоризонтално и в това положение, като се обтегнат назад, поетият въздух се задържа. После при издишването се връщат пред гърдите, откъдето се спущат надолу.

 

3. Ръцете се вдигат настрани в хоризонтално положение, заедно с което се вдишва. След това ръцете бавно се спущат надолу с издишване и се брои до 20. През време на вдишване и издишване мисълта трябва да бъде концентрирана.

 

4. С вдишване ръцете се вдигат нагоре, успоредно една на друга. После се спущат хоризонтално настрани, като се задържа въздухът. След това с издишване ръцете се спущат надолу.

 

5. Изходно положение: ръцете – спуснати надолу, тялото – изправено. С дълбоко вдишване на въздуха ръцете се вдигат бавно отстрани на тялото и нагоре, докато се съединят над главата. След това със задържане на въздуха ръцете се спущат настрани пак бавно и се изпъват в хоризонтално положение от двете страни на тялото с длани надолу. С бавно издишване ръцете се приближават до гърдите и се поставят върху тях с длани навътре. После издишването продължава, а ръцете се спущат до изходното положение. Упражнението се повтаря няколко пъти.

 

6. Ръцете, успоредни една на друга и със свити пръсти, се издигат напред и нагоре до нивото на гърдите, след което се изнасят настрани в хоризонтално положение; при тези движения се прави дълбоко вдишване. Когато ръцете са в хоризонтално положение, се задържа въздухът, след което ръцете бавно се спущат надолу с издишване. Това упражнение се повтаря няколко пъти.

 

7. Изходно положение: ръцете – пред гърди, с върхове на пръстите един срещу друг и с длани, обърнати надолу. С дълбоко вдишване ръцете бавно се отварят настрани, след което се прибират до изходното положение с бавно издишване. Това се повтаря три пъти, после ръцете бавно се свалят надолу.

 

8. С вдишване ръцете се вдигат и се поставят върху раменете с отворени пръсти и с длани надолу. С ръце върху раменете става задържане на въздуха, след което ръцете се разтварят настрани и се спущат надолу с издишване.

 

9. Десният крак се изнася назад, а в същото време двете ръце се простират напред и се вдигат нагоре с шепи, отворени така, като че ли се черпи с тях. Вече над главата, дланите се обръщат напред. При вдигането на ръцете тялото се навежда малко напред и се прави дълбоко вдишване. Когато ръцете са горе над главата, тялото се навежда малко назад, също – и ръцете, и за известно време се задържа вьздухът. След това при издишване ръцете правят полукръгово движение назад и надолу, като обливат тялото, в същото време тялото се изправя. Това упражнение се повтаря няколко пъти.

 

10. С вдишване ръцете се изнасят в хоризонтално положение настрани, после се издигат странично нагоре и се съединяват над главата във форма на триъгълник. При това положение на ръцете въздухът се задържа и мисълта се отправя нагоре към Безграничния. После с бавно издишване се отварят настрани, идват в хоризонтално положение и оттам се спущат надолу.

 

11. Изходно положение: двете ръце се протягат настрани хоризонтално с отворени длани, обърнати нагоре. С бавно вдишване пръстите се свиват, при което палецът се допира с показалеца и средния пръст. Задържането на въздуха трябва да бъде колкото се може по-дълго време, при което бавно се прибират пред гърди двете ръце, чиито пръсти се свиват, и се поставят на гърдите. При фазата издишване ръцете постепенно се протягат настрани хоризонтално и когато съвсем са протегнати, пръстите на ръцете бавно се изправят. През трите фази на дишане се мисли за Божията Любов. Упражнението се повтаря няколко пъти.

 

 

 

 

Изтъкнахме по-горе, че в течение на деня от време на време трябва да се правят дълбоки вдишки. Това може да се приложи и при ходене. По този въпрос Учителя казва в „Състояние на материята“, лекция от томчсто „Закони на доброто“, МОК, година девета: „Като вървите по улицата или сред гората, въобще там, където въздухът е чист, от време на време се спирайте да поемете дълбоко въздух. Ако човек върви бързо, без спиране и без дълбоко вдишване, това показва, че има нещо анормално в дихателната му система.“

 

 

 

 

За регулиране на дишането в някои случаи се прави духане, а в други – дъхане. Духането може да бъде непрекъснато или на пресекулки, но и в двата случая служи за усилване на белия дроб и за пречистване на нервната система, защото е свързано с електромагнитното течение.

 

При дъхането устата е широко отворена и заема такава форма, като че ли овлажняваме стъкло с дъха си, а въздухът излиза направо от гърлото. Дъхането е непрекъснато, леко и безшумно. То укротява човека – може да се приложи като метод за успокояване при възбуда и вълнение, защото е свързано с магнетичното течение в човешкия организъм. От една страна, дъхането въздейства благотворно върху нервната система и внася хармония в нея, а от друга страна, има лечебно действие върху органа, над който дъхаме.

 

 

 

Дишането се отразява върху красотата и стройността на фигурата. Това е лесно обяснимо, тъй като дишането внася хармония едновременно и във физическия, и в психическия живот, а това естествено поражда красота и във формите, които са израз на душевния живот. Неправилното дишане води до преждевременно остаряване, а правилното дишане подмладява. „Ако човек не диша правилно, кожата на лицето и ръцете му преждевременно се набръчква. Когато ръцете се набръчкват от горната страна, това се дължи на разстройство на черния дроб и на неправилно дишане. Щом човек започне да диша правилно, бръчките от лицето и ръцете му постепенно изчезват.“

 

Човек, който има връзка с Бога, става красив. Правилното дишане е важен метод, който засилва възприемчивостта към Божествената мисъл, свързва личността с Великата разумност в света, възвисява вътрешния живот и извайва новите форми и линии на тялото.

 

 

 

 

Между дишането и пеенето има взаимодействие така, както има и между дишането и мисълта. Учителя дава следното пояснение по този въпрос: „Ако не пеете, не можете да дишате правилно. Който пее, има възможност да подобри дишането си.“ (“Законите на дишането“ от книгата „Божествен и човешки свят“) И обратното е вярно, че дишането развива гласа, прави го музикален, звучен и приятен. Също така за развитието на гласа влияе възвисяването на душевния живот, за което важи преди всичко установяването на хармония между симпатичната нервна система и главния мозък, а за тази промяна допринася правилното дишане. Дихателните упражнения имат двойно действие върху развитието на гласа: от една страна, чрез положителна психична промяна в човека се подобрява и гласът, а от друга страна, тези упражнения влияят и физиологически върху неговото развитие. Ето защо добрите певци правят дихателни упражнения. Те минават цяла школа за целта и тези, които са доловили тайната на правилното дишане, постигат развитие в гласа си, който става музикален и приятен не само при пеене, но и при говор. За развитието на гласа при едни дихателни упражнения трябва да се увеличи времето на задържане на въздуха, а при други – да се увеличи времето на издишване; така се постига изпяването на известна музикална фраза на един дъх. Има специални дихателни упражнения за развитието на гласа, които могат да се приложат резултатно само под ръководството на учител.

 

Накрая нека да отбележим, че двадесет и седмото упражнение в Паневритмията е Дишане: там са свързани движения, пеене, дишане и мисъл. Най-напред ръцете са пред гърдите, поставени върху сърдечната чакра; поема се бавно въздух, като едновременно се разтварят ръцете встрани и хоризонтално. При вече изпълнени дробове, бавно се издишва и ръцете се прибират в изходното положение, като същевременно се изпява с вокала а във възходяща посока гама сол-мажор. По този начин се изпява гамата три пъти. Следват същите движения, но се изпява гамата три пъти в низходяща посока. Накрая със същите движения и с вокала а се изпява три пъти мелодия в гама сол-мажор, който има вълнообразен профил.

 

 

 

 

Много може да се постигне в педагогическата област, ако правилното дишане се приложи в училищата. Учителя казва: „Без упражнения за правилно дишане не можем да внесем никакво възпитание у децата, не можем да ги приучим да мислят и да чувстват правилно.“

 

Ако всеки ден децата правят дихателни упражнения под ръководството на учител, те преди всичко ще бъдат здрави и устойчиви към зарази, с бодра и свежа мисъл, жизнерадостни и разположени както към учене, така и към игри. Дишането в училище би трябвало да се прилага не само колективно, но и индивидуално. Дишането може да окаже положително въздействие на деца, изпаднали в апатия или безразличие, разсеяни или трудно запаметяващи, потиснати или подозрителни. С дишане се постига активност и работоспособност, бодрост и съсредоточеност. В бъдеще дихателните упражнения ще имат широко приложение в училищната програма. Паневритмията е много подходяща за училищна възраст. При нейното редовно изпълнение у децата се пробужда духовното им естество за разумна обмяна с природните сили; така по-интензивно се развиват творческите им заложби и нараства жизнелюбието им.

 

 

 

 

Както всичко останало в живота, така и функцията дишане изминава своя път на еволюция. Дишането става чрез кислород, но има организми, например анаеробните бактерии, които живеят в безкислородна среда и разлагат без помощта на кислород някои вещества, а така освободената енергия използват за своята дейност.

 

Рибите дишат в една по-гъста среда – водата. От нея чрез хрилете си те извличат разтворения въздух. В сравнение с тях човек диша в по-рядка среда, обаче в бъдеще дишането ще става в още по-рядка среда, а именно – в етера. И новите дихателни органи, с които човек ще диша етер, сега се изработват в неговия организъм посредством Любовта. Защо човек трябва да обича? – За да се изработят в него бъдещите дихателни органи за възприемане на етера, които са част от етерния организъм на човешкото естество; с други думи, Любовта организира етерния двойник на човека.

 

 

 

 

С тази студия се хвърля бегъл поглед върху учението за дишането. В Школата, която Учителя създаде, Той даде специални упражнения, имайки предвид, че човекът е поставен от Разумната Природа в живота, като са му дадени съответните сили, материали, възможности и условия; именно затова той трябва да се осъзнае духовно, да се самоопредели, да направи смислен прочит на средата, в която живее, на законите, които работят в нея, и да се съобразява с тях. Това е един естествен път на приобщаване, който води към разумен живот, свобода и щастие. Светлината, която Учителя хвърли върху всички области на живота, предначерта посоката към възход, хармония и красота.

 

Една сутрин през май 1938 г. сестра А. ни покани на чай. Един брат отбеляза, че международното положение става от ден на ден все по-обезпокоително.

 

 

 

Всичките събития, страдания, които идат, ще ги видите. Няма да се минат няколко години и те ще дойдат. Войната е вече неизбежна, тези натрупани военни материали трябва да се изхвърлят.

 

Има още много да се учи във Вселената. Ние сме пред неизчерпаеми извори на учение. Веднъж някой ме попита: „Като завършим нашето развитие и отидем на Слънцето, какво ще правим след това?“ Аз му отговорих: „Има десет милиона слънца. Във всяко слънце ще живееш по сто милиона години и след като ги изкараш, ела и ще ти кажа какво ще правиш.“

 

 

 

Въпрос: Египетската култура не бе ли по-горе от сегашната?

 

 

 

Не, сега има много по-голяма светлина, отколкото в Египет. Тогава е имало светлина само за посветените, а сега има и за посветените, и за широките маси. Това, което сега е предвестник на Царството Божие, е свободата. На Земята ще има навсякъде свобода. Едно време душите се развращаваха от Астралния свят, понеже там беше робство. Астралният свят е вече освободен от греха, сега борбата е тук, на Земята. След това силите на тъмнината ще отстъпят от Земята и ще слязат още по-долу. Ако известни души останат назад и станат неспособни да се повдигнат, тогава иде една напреднала душа, която се жертва за тях и те се повдигат. Работа има за всички. Като дойде Любовта да работи, не можеш да се противиш вече. Христос се бори да освободи човечеството от властта на тъмните сили. На едно място Той каза: „Иде сега князът на този свят и той няма нищо общо с Мене.“

 

Всички онези, които са работили за нас, ще им се отплатим. Ние трябва да се отплатим на онези, които са ни помагали – това е Любовта. Сега трябва да се работи за разпространение на новите идеи.

 

След връщането ни от Седемте рилски езера Учителя прие една сестра от чужбина.

 

Вие търсете сродната душа. Защото като се срещнат сродни души, те си предават и приемат нещо една от друга и чрез тях става естествено предаване на Божествените неща. Обработвайте онова, което сте възприела, и онова, което имате в себе си. Разработвайте опитността, която идва.

 

Да допуснем, че в камината гори огън. Ако усилите този огън два пъти повече, отколкото трябва, какво ще придобиете? Ще се изпотите и с това ще се намали температурата на тялото Ви, после огънят постепенно ще почне да угасва и ще имате вече едно друго състояние. Та всякога трябва да държите мислите и чувствата си в нормално състояние. Вие живеете в един свят, където не могат да ви разберат. Понеже онези души, които не могат да Ви разберат, са влезли много надълбоко в материалния свят, и следователно нямат съответната топлина, с която да откликнат.

 

Сега се изисква един свят, където всеки човек да е на своето място. Хората вървят по известни орбити. Да допуснем, че двама души се привличат, и след това, понеже орбитите им са точно противоположни, след като се приближат, почват да се отдалечават, но след дълъг период отново ще се срещнат. В окултната наука се знае, че както душите, така и някои от небесните тела се движат в кръг, други имат орбити елипсовидни, трети се движат в парабола, а четвърти – в хипербола. Последните са най-напреднали и разрешават най-мъчните задачи. Така, както се проявявате, дръжте връзка с всички напреднали души.

 

Въпрос: Коя е моята задача?

 

Каква е задачата на един музикант? Да свири така хубаво, че да предаде чрез музиката мислите си на окръжаващите, а когато свири на един болен, той да оздравее. Най-важното в света е човек да се научи да живее – това е най-голямата музика. От дисхармонията на живота той трябва да изкара възможно най-голямата хармония и да я предаде на хората – това е трудна работа, но по вътрешен начин той ще се ориентира. Вие трябва да учите Божествения език на Любовта. Божественият език е език на служенето.

 

Да кажем, че искаме да служим на хората, но те не ни разбират. Това е едно мъчително състояние и то е въпрос на съзнание. Три неща има важни, три неща има най-велики, които човек трябва да пази:

 

Човек да живее, за да освещава Името Божие в себе си.

 

Човек да служи на Царството Божие в себе си.

 

Човек да изпълни Волята Божия в себе си.

 

Тези три неща примиряват и нека да бъдат идеал за Вас. Това е успокоителното пристанище за човешката душа. Освещаването на Името Божие означава да не опетняваме възвишеното, което е в нас – нито в мисли, нито в чувства, нито в постъпки. Трябва да пазите като зеницата на окото си светостта на Името Божие в себе си. Значи да има нещо във Вас, което никога да не се опетнява.

 

Реплика: Има много работи, които не съм постигнала.

 

Вие трябва да се радвате, че не сте ги постигнали, защото в непостижимото е радостта. Ако непостижимите неща станат постижими, те стават и статични. Непостижението за едного е постижение за другиго. Някои хора остават на заден план, защото подтикват другите да вървят. И не че не могат да постигат, но остават отзад заради другите. Но и така те пак ще постигнат това, което другите са постигнали. Има едно постижение, което идва от възприемателните способности на човека. Често много хора не могат да постигнат нещата, понеже не са възприемали добре. Добре е човек първо да възприеме, а после да предаде и да изяви.

 

Като познаваме хората, ние познаваме Бога. Бог се изявява чрез хората. Като разбираме Бога, в Бога живеем, а като не Го разбираме, извън Него живеем. Като обичаме Бога, живеем в Него, а като не Го обичаме, живеем извън Него. Като имаме Любов, в Бога живеем, а когато нямаме Любов, живеем извън Него.

 

Ако едно неродено дете би престояло в майчината утроба, какво би станало с него? То трябва да излезе навреме. Ето защо благоприятните условия, които могат да дойдат за човека, често са спънка, а при неблагоприятните условия човек се ражда и излиза от утеснения.

 

Въпрос: Как трябва да се разбира вярата? Аз схващам, че вярата трябва да бъде доверие в доброто, доверие в хората, които знаят повече и могат повече. Във вярата виждам една творческа сила. Например болна съм, но вярвам, че ще бъда здрава, и тогава оздравявам.

 

Френологически от двете страни на главата има по един център на вярата и друг – на надеждата. В центъра на вярата има три подцентъра: на вярата, на упованието и на учудването. Вярата е чувство, а не способност. Вярата е над човешкия ум. Чрез вярата човек чувства, че има нещо постоянно, на което може да уповава. Чрез медитация, чрез размишление човек може да добие вяра в нещо велико, Божествено. Вярата едновременно е принцип и сила на човешкия ум. Чрез вярата човек може да различава коя мисъл е права и коя не е. Вярата възприема само тези неща, които са верни, истинни. Има и суеверие, но вярващият човек не може да се лъже. Човек, който вярва в Бога, с нищо не може да бъде излъган. Защото този, който има вяра, никой не може да го убеди, че има по-голям от Бога. Вярата е закон, който обхваща безграничните, вечните неща. Вярата е вътрешно зрение на Духовния свят. Нещата, които не са ясни за физическото съзнание, са ясни за вярата. Вярата е нещо Божествено. Тя се опира на интуицията. Чрез вярата човек може да види неща, които не са външно видими. Човек, който има вяра, предвижда работи за хиляда години напред, само че колкото по-надалече се намират, толкова по-малко се виждат подробностите – те се очертават в главни черти. Вярата развива ясновидството у човека. Вярата, като се опита, става знание. А догдето се превърне в знание, човек познава нещата чрез вяра. Обаче винаги остават неопознати области на вярата, защото човек живее в Безграничното

 

Молба: Обяснете ми що е надежда.

 

Надеждата схваща нещата отблизо, тя е за физическия свят. При надеждата нещата идат по-скоро, а вярата е за далечното бъдеще. Например външната форма на една скъпоценна чаша е надеждата; съдържанието, което е в чашата, е вярата; а силата, която се крие в това съдържание, е Любовта. Хората, които имат силна вяра, са задълбочени в мисълта. Вярата стимулира ума, Надеждата – сърцето, а Любовта – човешката воля, и тя подтиква към дейност. Редът е такъв: Вяра, Надежда и Любов.

 

Сестрата сподели: Получих писмо от една моя приятелка, която ми казва, че трябва да се даде нов мироглед на хората, и то не само на един духовен елит, а на цялото човечество. Тя мисли, че Оксфордското движение27 е доста близо до това. То си има добри страни, не е едностранчиво, но според него всеки трябва да изповядва своите грехове публично пред общото събрание.

 

Новото, което ще дойде в света, не е само едно течение, но то ще слезе както светлината, както въздухът. Новият живот иде в света и хората ще имат общо гледище, няма да се делят, народите ще имат само едно отечество.

 

Изповедта, която препоръчва Оксфордското движение, това е баня. Но като излезе човек от банята, какво трябва да прави? Човекът, който е от Новото учение, вместо да се изповядва, трябва да носи една кошница, пълна с грозде, ябълки и хляб, и да не се оплаква, че е правил грехове, но да даде на хората да вкусят това, от което той има. Новото е да виждаш Бога в другите и те да виждат Бога в теб. Всички хора са одарени от Бога чрез Него. Следователно трябва да помагаме на себе си и на другите да се развива това, което Бог е вложил в нас. Трябва да се дадат най-добри условия за физическото тяло, за да може то да се развива правилно. Трябва да се дадат условия на сърцето, за да могат чувствата да се развиват правилно. И да се дадат хубави условия на ума, за да може да се развива и той правилно. И благата, които се дават, трябва да бъдат общи за всички.

 

Реплика: Аз съм художничка и се интересувам да ми кажете нещо за значението на краските.

 

Художниците употребяват цветовете, но трябва и да знаят тяхното значение. Когато художникът влага идеята за растеж, за пробуждане на човека, той подсъзнателно употребява зеления цвят. Когато изразява духовното развитие на човека, той подсъзнателно употребява синия цвят. Черният цвят събира богатствата, а белият ги раздава. Тези два цвята са извън дъгата. Червеният цвят показва началото на живота. И колкото червеният цвят е по-ясен, толкова животът е в по-естествено положение, и колкото той е по-тъмен, животът не се проявява естествено. Портокаленият цвят е вече индивидуализираният човек. Жълтият цвят показва, че трябва да употребим богатствата, които вземаме, за развитие на ума. Синият цвят е за сърцето. Когато човек иска да се утеши, да настане мир в сърцето му, трябва да гледа синия цвят. Виолетовият цвят е за човешката воля, за силата – физическа и духовна.

 

Чрез цветовете в една картина художникът може да покаже положението на човешкото тяло, ум и сърце, изобщо да изрази в какво положение се намира човекът. Художникът би могъл да нарисува аурата и вътрешните качества на своя обект.

 

Червеният цвят във физическия свят е неподвижен, а в Духовния свят – подвижен. Например виждате в Духовния свят една червена топка, после тя става цялата портокалена, жълта, зелена, синя, тъмносиня, виолетова и след това, като стане бяла, от нея изскача една ангелска форма. Тогава всички краски се нареждат наоколо и са светещи. А ако краските излизат по-навън, потъмняват и стават неопределени, това показва, че един възвишен дух се е намирал в много лоши условия, които е изменил.

 

Реплика: Всички чувстват, че иде нещо ново в света.

 

Ако съвременните хора биха повярвали в новото, страданията биха се премахнали. При сегашните условия ето къде е мъчнотията: всичката вода е замръзнала. И онези, които имат малко топлина, я разтопяват и изваждат нещо оттам, а онези, които нямат топлина, страдат. Ако добрите хора биха се концентрирали, за да изпратят Любов и добри мисли към човечеството, те биха помогнали за повдигането и пробуждането му. Тази сила, която иде сега в света, ще засегне умовете и сърцата на всички хора и ще ги хармонизира. Тя иде сега и всички, които са готови, ще я приемат. Тя е като Божественото Слънце, което изгрява в Божествения свят. В бъдеще най-умните и най-силните хора ще станат слуги на слабите и ще поправят света. Светът не е поправен, понеже слабите слугуват на силните. Вместо да си изповядват греховете пред едно събрание, както правят в Оксфордското движение, да вземат да се поправят. Например един обрал десет души и се изповядва; защо да слушаме това – по-добре е сега да върне парите с лихвите.

 

Ако си направил грях към себе си, да го поправиш. Ако си направил грях спрямо ближните, да го поправиш. И ако си направил грях спрямо Божественото, да го поправиш. Когато някой убие някого, то убитият върви с него и го измъчва. А убиецът, ако разбира закона, ще се моли за убития и тогава той ще му прости. После по закона на прераждането убитият ще се роди като негово дете в следващо прераждане и убиецът ще го възпитава, за да изглади кармата.

 

Когато един човек има антипатия към друг, той е точно като него. Двама души с еднакви положителни сили се отблъскват. И двама души с еднакви отрицателни сили се отблъскват. А един положителен и един отрицателен се привличат. Понеже хората не са на висок уровен в моралното си развитие, те се отблъскват, но ако има духовно разбиране, те ще изменят веднага своето състояние и няма да се отблъскват. Когато при нас е един лош човек, когото не обичаме, той има от нашите слабости и ни отблъсква. Ние не искаме да дружим с него, защото при сближаване ще се усилва и нашата слабост. И въпреки това един користолюбив и един щедър човек ще могат да живеят заедно. Користолюбивият се привлича от щедрия, понеже ще иска от него. Хората се преплитат, за да изгладят характерите си.

 

Реплика: Кажете ми нещо, без да Ви задавам въпроси.

 

Ще ви кажа три неща. Всички семенца на Любовта посейте в Божествената градина на своята душа. Всички семенца на вярата, на знанието, посейте в градината на своя ум. Всички семенца на надеждата посейте в градината на своето сърце. И някои от плодовете, които се родят, давайте на онези, които имат нужда.

 

Всеки ден размишлявайте върху едно изречение от книгата „Светът на Великите Души“ и от книгата „Свещени думи на Учителя“, когато излезе от печат на френски. Приберете ли се при своите близки, разкажете им за духовните си опитности тук и вижте как ще го приемат. Практикувайте специалните дихателни упражнения за възприемане на Любовта.

 

Учителя бе поканен на чай от стенографките. Тогава една от тях прочете списъка на беседите и лекциите, които Учителя бе говорил от 1900 г. насам, и изчисли, че са 7 000 на брой. След това се отвори общ разговор, в който Учителя каза следното:

 

На Земята половината са доволни и половината не са доволни.

 

Когато един човек на сцената стане цар, цар ли е? И когато двама души се карат на сцената, карат ли се? Това, което става сега в света, е на сцената и не е сериозна работа. Хората, които са дошли на Земята, не разбират какво хубаво училище е тя. Те търсят онзи свят, обаче той е тук и като се отворят очите им, ще го видят.

 

Да мислиш, че този или онзи те е обрал, това са все заблуждения. Образувал си едно понятие за света, което не е вярно. Оставил си реалните неща в света и се занимаваш със сенките, от онзи свят нищо не виждаш. Знаете ли колко е мъчно човек да се освободи от своите заблуждения? Като не знаеш как, други ще те освобождават, но щом знаеш, сам можеш да се освободиш. Човек става такъв, в каквото вярва: понеже си повярвал, че си стар, ставаш стар, а като повярваш, че си млад, ще се подмладиш. Остарееш ли, животът за теб става едно ограничение и го загърбваш като една забава, понеже вече не те интересува. Тогава ще влезеш в друг свят, по-реален. Почнеш ли да умираш, ще дойдат да те посрещнат роднини, приятели, които те обичат. Когато някой изгуби съзнание при умиране, то е за да не се мъчи. Между този и онзи свят трябва да съградим моста на Любовта, по който ще минаваме. А като липсва този любовен мост, трябва да дойде някой ангел, за да те преведе.

 

Някои искат да завладеят Земята и правят войни. Но кой ли може да я завладее? И хората никой не може да завладее, понеже са души, излезли от Бога.Човешките същества страдат и като се обикнат. Отначало силно се обичат, а после изменят на този закон – гледат да се завладеят. Ала завладеем ли един човек, Бог е вътре в него и Той расте там: и като се разгори този огън в него, ще го пуснеш и ще бягаш. После ни е страх, че могат да ни завладеят. Всички вие страдате от две неща: страхувате се да не ви завладеят и искате да завладеете. С тези две идеи – че могат да ни завладеят и че можем да завладеем – ние се самоунищожаваме както точилото и ножа.Трябва да се освободим от такива заблуждения. Сърцата на всички хора са в Божиите ръце и впоследствие всеки ще извърши Божията воля.

 

Бог обича света и светът ще ни обича, защото ние обичаме Бога, а който обича Бога, другите го обичат. Щом обичаш Цялото – Бога, ти можеш да обичаш и частите. Ето една аналогия: нали когато обичаш един човек, ти ще бъдеш внимателен и към пръстите, и към очите, и към лицето му. Всички народи си имат особена мисия и един ден техните придобивки ще бъдат общо достояние на човечеството. Човек трябва да повярва в онзи план, който съществува – той е един обширен план. Ние се отдалечаваме от известни слънчеви системи и се приближаваме към други. По време на ледената епоха цялата Слънчева система е минала през едно черно слънце, което е погълнало много енергии от нея.

 

Хората се заблуждават, като мислят, че ще бъдат щастливи в злото. Вечното благо, което хората търсят, е извън доброто и злото. Що е вечно благо? Да се научиш да обичаш хората, без да им заявяваш това. Вечното благо е в Любовта! Как ще познаете дали някой човек ви обича, или не? Все едно да не можете да познаете дали една печка гори, или не. Слънцето има милиони отражения, то се отразява в хиляди и хиляди извори, но това не са различни слънчица, а едно и също слънце. Когато забележиш, че някой те обича по-малко, ти се радвай, защото той обича някой друг. После ще те обича, но много повече. В Любовта човек се подмладява. Тя дава подтик и трябва да се влезе в Школата на Любовта. Любовта, Мъдростта и Истината не допущат противоречия, един ангел не знае какво нещо е страдание.

 

Някои питат какъв е езикът на Небето. Щом ми се налага да тръгна нанякъде и искам да знам дали имам отворен път, гледам към небето и виждам, че през него минават две светли, хубави линии. Това показва, че няма препятствия и пътят ми е отворен. Но ако между тези успоредни линии има една черна точка, то ще има препятствия. Природата има свой език. Всякога човек е предупреден за онова, което ще стане, и после си дава сметка: „Мен ми шепнеше нещо, ама аз...“ Има и тъмни духове, които турят препятствия, разколебават те и ти казват, че това или онова не е за теб; но не се връщай назад, трябва да преодолееш тези препятствия.

 

Една сестра попита: Какво печелят те от това?

 

Спрат ли те, тогава те ще използват благата.

 

Изпяхме няколко песни. След това Учителя каза:

 

Някой път вземам четири октави, а някой път не мога да взема повече от една октава. Когато човек слезе в гъстата материя, не може да взема много високи тонове. А когато е в по-рядка материя, може да взема повече октави.

 

Сестра К. даде братски обяд в дома на сестра Я., на който се повдигнаха някои въпроси. Записах няколко реда от мислите на Учителя:

 

 

 

Вие сте забравили онова Божествено състояние, което сте преживели преди десет хиляди години. В душата е онзи светъл връх, но кога ще си го спомните в земния сън? Днес хората са заровени в материята и от Горното небе, като ги разравят, по някой път чуват шум. Преди грехопадението Земята е била величествена и красива. Тя пак ще придобие своя първообраз и вие ще бъдете свидетели – всичко ще видите.

 

Най-красивото място за живеене е Слънцето. Там климатът е равномерен, смекчен. Адептите от първа степен могат да го посещават. Като възкръснете, и вие ще имате един билет до Слънцето. Трябва да се изучи небесният език, този Божествен език, който човек е забравил. Като изучаваме свещените книги, виждаме каква връзка е имало между Небето и Земята, но впоследствие са се изменили условията. Животът на Слънцето и днес е познат за някои хора, но не им се позволява да говорят.

 

Заминалите отвъд много работят, те помагат и вземат живо участие в живота на Земята. Половината от нашия живот е все живот на съществата, които живеят в другия свят. Някои от тях са напреднали, а други – не.

 

Една сестра няколко седмици изпитваше непоносима скръб, без да открива причините за това състояние. Учителя ¢ каза:

 

Тази скръб е поради борбата между Черната и Бялата ложа, но Вие не се намесвайте и без да се боите, ще имате вяра. За облекчение произнасяйте силни стихове от Евангелието, а именно:

 

„Бог толкова възлюби света, че даде Сина Своего Единороднаго, за да не погине никой, който вярва в Него, но да има живот вечен.“

 

„Това е живот вечен, да позная Тебе, Единаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото Си изпратил.“

 

„Истинските поклонници на Бога са тези, които Му се кланят с Дух и Истина.“

 

„Да не се смущава сърцето ви, нито да се устрашава. Вярвайте в Бога и в Мене вярвайте.“

 

Казвайте: „Да бъде Волята Божия. Бог ще победи.“

 

Тези вътрешни борби, които преживявате през тези дни, са от духовете, които се борят за човешката душа. С тези мъки и съмнения, които имате, вие изпитвате състоянието на ада. Същите духове, които са ви мъчили, са идвали вчера да ви изкушават. Два вида духове – светли и тъмни, се борят за човешката душа: едните се борят за спасението ѝ, а другите – да я грабнат. И с Йов се е случило същото. Тези, които са го изкушавали чрез приятелите му, са били тъмните.

 

Зарадвайте се на това състояние на скръб, което изпитвате сега. Чрез Вашето страдание Вие вадите души от ада – това е Ваша привилегия. Когато изговаряте формулите, които Ви дадох, за да се ограждате, прекарайте мислено от дясно към ляво един светъл хоризонтален кръг около кръста си и друг – от ляво към дясно, третият кръг спуснете вертикално отгоре и пред Вас, да мине зад Вас и да се затвори над Вас. Не се плашете. Вашият род изплаща последна карма. Във Вашия род са се родили умни типове и на тях им е дадено да служат на Бога.

 

 

 

Сестрата каза: Една моя позната мисли, че съм се раздала до капка и затова съм се изтощила и сега тя ме съветва да се затворя в себе си.

 

Но Вие все още не сте работили достатъчно, а и сте раздали съвсем малко. Не бива да се затваряте: раздавайте, но знайте къде и как – винаги давайте с пълно сърце, и то съвсем разумно.

 

Сега гледайте да усилите Любовта си към Бога. Ще устоите! Имайте търпение. Не се занимавайте кой какъв е, не правете бележки на хората и не се взирайте в техните погрешки. Изобщо не критикувайте, оставете това.

 

Разговорът се подхвана, като една сестра изтъкна думите на Учителя от сутрешната лекция, където бе споменато, че човек е развил много малък брой от мозъчните си центрове.

 

Сега е така, но един ден ще бъде съвсем друго и няма да казваме: „Познай Господа!“, тъй като Господ ще бъде познат. Тогава всеки ще има един велик талант и като помолим някого да се изяви с нещо, той или ще изпее нещо много хубаво, или ще нарисува нещо много величествено. Ако е химик, ще направи някой велик опит. Ако е градинар, при тези думи ще каже: „Дай ми една портокалена семка“, ще я тури в едно джобурче и за двадесет минути ще излезе голямо дърво, ще завърже и ще даде плод, който градинарят веднага ще откъсне и ще разреже, за да ти го даде. След това пак ще махне с ръце и цялото това дърво ще се прибере, ще изчезне. Това ще бъде в бъдеще, а днес това се прави много рядко. Господ ще бъде познат!

 

Всинца сте кандидати за щастие и има какво да очаквате в бъдеще! А сега се нуждаете от насърчение, тъй като носите на гърба си тежки раници. Но когато се завърти колелото, няма да сте в това положение, в което се намирате сега. Влезте в новия порядък и ще забравите за сиромашия, студ и страдания.

 

Трябва да живеем съобразно Божиите закони, съобразно Великия Божи план, който работи в нас. За всички хора Бог е предвидил такива блага, каквито умовете ни не са в състояние да схванат и каквито ние и не подозираме. Всичко на Земята е с определена програма. Колко продължително време рибата се е освобождавала от водата, но накрая е преминала във въздуха. Този живот ще се замести с един по-хубав, но всяко нещо идва със своето време. В сегашната си форма човек е ограничен за своята дейност, ала със следващата, която ще има, ще му се дадат по-големи възможности. Хората са скулптурни произведения, които все още не са завършени. Дето се казва, че Бог е направил човека по Свой образ и подобие, то този човек е горе и тепърва трябва да се реализира долу.

 

В бъдеще ще имате по-добри условия и тогава ще плачете по друга причина – че нямате никакви страдания. Днес в едно семейство живеят по четирима-петима в една стая – ами това е ужасно положение. Христос казва: „Сега скръб имате, но после ще ви мине и ще се зарадвате.“ Затова усилвайте вярата си. Намирате се в една болница, лекари и сестри ви дават церове, обаче след това вие ще оздравеете. Това са все преходни състояния, докато влезете в Божествения свят. После ще ви срещнат вашите братя и сестри под арката с угощения и песни. Когато се връщате в Небето, Съществата ще желаят да посрещнат своя брат. И сега има поезия в живота. Ако хората бяха умни и вникваха в сюжета на живота, те щяха да забравят страданията си.

 

Някога човешката форма ще бъде прекрасна, но днес една пеперуда е облечена по-добре. Ние тепърва имаме да се облечем и да се разхубавим с лицето на Истината. Много рядко се срещат слънчеви типове. Всички светии са слънчеви типове, а вие сте кандидати за слънчеви типове – имате богатство, но не сте все още негови наследници. Удари ли часът, ще ви кажат: „Елате, това богатство е ваше!“ Скоро ще изтекат годините: сега виждам, че сте едва 14-годишни, но след 7 вие ще бъдете въведени във владение на богатството си и ще можете да разполагате разумно с него.

 

Един брат попита: На колка земни години трябва да се равняват тези седем години?

 

За най-учените хора да се разбират на десет години, обаче колкото хората са по-неуки, толкова този период се продължава. Ако някой е с ума на мравката, има доста да чака. Ключовете на касата ви са загубени. Намерете ги, не бива да разчупвате касата. Някои хора са се домогнали до известни тайни, но тъй като те са чисти и абсолютно честни, мълчат и употребяват всичко за добро. Най-напред се образуват вътрешните блага, а после външните. Първо ще садиш и после ще ядеш плода.

 

Светът изисква време, за да се оправи. Човек е слязъл на Земята преди повече от 18 милиона години и още колко има да изкара. След още 18 милиона години той ще разбере много работи, после ще му трябват още други 18 милиона години, тогава ще бъде на друго място, ще има друга Месечина, може би светлината Ă ще бъде синя, хората ще ходят до нея и обратно, а и ще получават последни новини от Слънцето, от Марс, от Юпитер, от Венера и пр. Ако от Лондон може да се приеме една мисъл, то може да се установи радиосъобщение и със Слънцето, само че трябва да се разбира езика на светлината – светлината говори.

 

Нашата Слънчева система е в предградието на Вселенския град и влиза вече в една нова форма. Като се приближава все повече към центъра на Вселената, стават съществени преобразувания. Един ден ще влезем във връзка с жителите на Слънцето. При Новата култура сутрин ще е възможно да се поразходиш за 1-2 часа на Слънцето, а после, хайде – все напред! Ще бъде, ще бъде, ще бъде! То е толкова хубаво, че си струва човек да живее. В Природата има голямо разнообразие, което самата тя приготовлява безспирно. В бъдеще човешкият организъм ще се измени – ще се префини и ще бъдат напълно възможни тези пътувания. Днес постоянно ни идат на гости представители от Слънцето. Ангелите могат да пътуват с бързина, много по-голяма от бързината на светлината. Когато някой ангел ще те вземе да те поразходи из небесните пространства – от слънчева система в слънчева система, ще бъде приятно. В човека са складирани несметни богатства, които той не подозира. Човекът е кандидат за ангел. Днес той се тревожи за малки работи, но го чака велико бъдеще. И като се разчупи черупката, ще се разкрие ценното в него. Да, вие сте кандидати за прелитане до Месечината и другите небесни тела. Сведенборг15 е ходил на Юпитер и на другите планети.

 

Новият човек, който сега се създава, наричам Човек на светлината. Когато старият строй се замени с такъв правилен и разумен строй, съгласуван с Божиите закони, тогава ще се роди и този нов човек. И тогава вашите тела няма да са тъй тежки – едва сега се отваря една велика перспектива за вас. Защо трябва да се стремим към съвършенство? За да разберем какво нещо е Космосът. Засега хората имат смътно понятие за него, даже за Земята нямат ясна представа.

 

Адептите и напредналите същества, които днес живеят на Земята, посещават Слънцето и се радват на неговия красив живот. Топлината на Слънцето е отвън и никоя енергия не може да се сравни с онази, която е отвътре. Светлината и топлината, които то ни праща, при слизането си намаляват по сила много пъти, трансформират се. Ако вашата мисъл е на място, то вие ще се носите из въздуха така, както ходите по Земята. В бъдеще не ще има нужда да се вдига шум с аероплан, защото човек ще хвърка, когато си пожелае. Един ден житото ще бъде голямо дърво – ще си откъснеш няколко плода, за да ги изядеш; хлябът ще бъде опечен по дърветата, а сега пътят му е дълъг. Писанието казва: „Ще създам ново сърце и ще напиша закона Си на него.“ Ново сърце, нов език, ново небе и земя – всичко Господ ще направи все ново и нищо старо няма да остане. Един ден димът в градовете ще се прекрати, ще се използва само електричество. Въглищата внасят дисхармония – горенето на каменни въглища освободи низшите духове, които са живели преди потопа, и това влияе вредно на културата; с употребяването им се понижава човешкият характер, хората изгубват своя мир, а и градовете стават нечисти и черни. А колко е хубаво въздухът да е чист! В горните атмосферни слоеве има цял океан от електричество и ще дойде време да се използва – тогава ще се подобрят условията на живот, но днес това още не се допуща, понеже хората ще злоупотребят с тази енергия. И все пак тези милиарди тонове каменни въглища са напластени отдавна в земните пластове, за да се употребят, значи е било предвидено, че ще трябва на хората топлина и те ще ги изкопават и употребяват дотогава, докато не се запознаят с атмосферното електричество. След време това електричество ще се привлича със специална антена към Земята и когато почне да се използва, тогава чрез техника ще се добиват светлина, топлина и други енергии. По този начин ще си починат и горите, иначе с този темп на изсичане няма да оцелеят, а растителността е необходима за плодородието, за обмяната и за още много други неща.

 

Хората трябва да изградят колективност. Злото произтича от това, че няма колективен труд. У всички хора трябва да се породи съзнание да работят с еднакъв честен интензитет и тогава на всекиго ще се събере труд едва по два часа на ден и ще има доста време той да се занимава с духовни дела. Хората не знаят как да работят, днес те не прекъсват 8-9 часа усилен физически труд, а това е много. Два часа физически труд за всеки, независимо от професията, е добре. Днес ученият пише нещо и счита за унижение да работи на полето, но не знае какво богатство се крие там. Останалото време трябва да се посвети за нуждите на духа: музика, наука, развитие на дарбите. Светът механически не може да се поправи. Природата казва: „Човече, не ти трябва много работа, само два часа физически труд са достатъчни.“ За добиване на храна са необходими два часа на ден. Когато всички хора станат добри и умни, тогава благата ще бъдат общи. А сега всички работят поотделно. При развитие на колективността няма да има недоимък и животът ще бъде по-сносен. Сега народите се въоръжават и толкова милиарди отиват нахалост, но когато хората заживеят братски, тези средства ще ги изразходват за свои удобства.

 

В бъдеще всеки ще има по две стаи и кухня, готвенето ще бъде улеснено – плодоядството ще бъде основен хранителен режим и ще има достатъчно време за духовна работа. В бъдеще ще има и нов начин за въплътяване на хората на Земята. Начинът на въплътяване ще мине през няколко фази и в по-далечно бъдеще човек ще се самовъплъщава.

 

Когато хората станат праведни и не съгрешават, ще има умерен климат. Не ще има никакви месоядни животни. Няма да ги има и тези противоречия, които са сега, тогава и паразитите ще изчезнат. В новия живот хората ще бъдат над болестта. При Шестата раса няма да има болници, съдилища, затвори. В бъдеще ще бутнеш един бутон и ще видиш на филм как са живели хората, какъв е бил животът на Земята преди милиони години. Ще се прожектират Акашовите записи16. Сега всичко се филмира, та когато станете по-големи, ще имате нагледно учение. Ще ви покажат как се е образувала цялата Слънчева система. Сега в Слънчевата система се формира една нова планета и всички пертурбации, които стават, се дължат на нея. Тя е още прозрачна.

 

Един евангелист бе приет от Учителя. След първата обмяна на мисли гостът зададе следния въпрос: „Христос Бог ли е, или не е?“

 

Не какво мисля аз е важно, но какво казва Той за себе си. Христос казва: „Никой не познава Отца, освен Синът, и никой не познава Сина, освен Отец.“ Той сам се признава за Син Божи.

 

Въпрос: Вие приемате ли Учението на Евангелието?

 

Каквото е писано, приемам го. Много е писано, но Голямото Евангелие го няма, налице е само малкото Евангелие.

 

Въпрос: Приемате ли тайнствата, като кръщение и пр.?

 

Ние имаме три тайнства: на Любовта, на Мъдростта и на Истината, другите неща са форми.

 

От Божията Любов излиза Животът.

 

От Божията Мъдрост излиза Знанието.

 

От Божията Истина излиза Свободата.

 

Светът ще се оправи, но не хората ще свършат това, а Бог. Разумните Братя, които сега идат, това, което аз наричам Всемирно Божествено Братство, то ще уреди света. И понеже иде, ще го уреди, ще влезе като нещо ново в съзнанието на хората и в тях ще стане такова преобразование, както става с гъсеницата. Всяко нещо трябва да се опита. Хората говорят за Бога, без да Го познават. Къде е Господ? Той е в светлината, във въздуха, във водата, в храната. Ние Го търсим някъде, а Бог е в светлината, която носи знание, във въздуха, който носи мисълта, във водата, която внася живот, в храната, която носи доброто в света и съгражда материалния свят.

 

Най-разбраното Същество е Бог. Ако майка ти и баща ти те обичат, то Бог е, който те обича чрез тях. Той е Първото Същество, което обича. Бог кара малката птичка да помага на пиленцата си, да им носи храна; Бог е, Който се грижи за тях.

 

И като познаем Бога като Любов, ще имаме благоговение към Бога. Сега хората нямат срам и страх от греха. И ако имаха Любов, не щяха да воюват. Но навсякъде – и в Япония, и в Италия, и във Франция, има наши приятели, съпричастници на идеите на Бялото Братство. Бог е говорил и в Стария Завет, и в Новия Завет, и сега говори. Каквото е говорил, трябва да го приложим. В Стария Завет е казано: „Да възлюбиш Бога с всичкия си ум, сърце, душа и сила, и ближния си като себе си.“ Христос казва: „Върху тези два закона почива всичко.“ Ние нямаме Любов към себе си, ние сме несправедливи към себе си. Ако имахме Любов към себе си, не щяхме да грешим. Не слушаме Бога и затова страдаме. И себе си не обичаме, понеже грешим, така че не изпълняваме закона.

 

Въпрос: Когато някой стане член на Братството, има ли задължения?

 

Не, определя се по свобода. За да стане някой ученик, в него трябва да проникне най-първо Любовта, после – Божественото знание и Истината, или да проникнат истинският живот, знанието и свободата. Всеки, който идва при нас, сам се връзва и развързва. Аз нямам време да развързвам и връзвам хората. Всеки трябва да идва напълно свободно. Без Любов човек не може да влезе и без Любов не може да излезе. Бог не съди хората защо съгрешиха, а защо не изправиха погрешките си. Престъпленията им дават условия да се изправят. Всяка погрешка трябва да се изправи.

 

Във всички религии, в каквато и форма да са те, трябва да влезе Любовта като обединителен принцип. Всеки може да има, каквато иска форма, важното е, че в Любовта нещата започват добре и свършват добре, а без нея започват добре и свършват зле или започват зле и свършват зле.

 

Учителя каза на госта, че е доста активен. А той разказа за себе си, че е пътувал из Европа и се е запознал с разни организации, занимавал се е с възпитанието на млади хора, а във Франция е работил с работническите организации. Учителя му каза:

 

У славяните има самоотричане, те са готови да се пожертват.

 

Въпрос: Бракът за Вас тайнство ли е?

 

Днес бракът е човешко учреждение. Любовта е, която съединява, и когато мъж и жена се обичат по Божия закон, това вече е брак. Ние нито женим, нито развеждаме. Тези, които Бог е съединил, ние не ги разединяваме. Тези, които Бог не е съчетал, не ги съчетаваме. Това, което се налага на човека, то вече е по външен закон. А важно е това, което човек предприема по вътрешен подтик и по свобода.

 

Накрая Учителя каза на госта:

 

Хубаво е да се научите да ставате пет минути преди Слънцето.

Няколко журналисти бяха приети от Учителя. Един от тях излезе напред и каза с тържествен глас: „От наше име, като представители на българския печат, като изразители на нашия културен и духовен живот, и от името на широката маса, която изнемогва под бремето на морална разруха, дойдохме да Ви помолим да благоволите да говорите на тема, която Вие намерите за най-подходяща за днешния момент, пред тая голяма част от народа, която няма възможност да дойде да Ви чуе.“ 

- Може да се говори, стига да се схваща добре. Преди всичко между хората трябва да има идея за човещина. Има неща, за които хората трябва да имат еднакви понятия, например за Живота, за Любовта, за Светлината и за Свободата. Но днес човечеството се намира в такава фаза, която не е здравословна – това е болезнена фаза. Политическият живот се развива в една форма, културният живот – в друга, а религиозният живот – в трета. 

- Идеята ви е хубава, добре – да се говори, но само ако може да се създаде една хармонична среда, защото нещата, които ще ви се кажат, са ценни. Знам, че нищо не се губи, но Природата не обича големите съпротивления. Сега тя върви по пътя на най-малките съпротивления и онзи, който търси приключения, винаги пада.

 *

Един журналист: Г-н Дънов, Вие трябва да излезете в София с една беседа за онези, които не знаят и които не са посветени във Вашето Учение, или които знаят, но са заблудени, та да се изяснят нещата. 

- Сега може да изляза да държа беседа пред най-просветените българи – да приложат методите, които ще им дам. На най-просветените българи ще дам методи, а на другите ще им говоря по друг начин. 

Журналистът: Тази публика, на която ще говорите, в своята по-голяма част представлява културни, интелигентни хора, нашата учаща се младеж, студентите и голяма част от нашето чиновничество. Всички те са в неведение, нямат никакви познания или имат неверни понятия. Интересът ще е голям. 

- Може да се нареди полека-лека.

 *

Журналистът: Кажете ни кога ще бъде за Вас най-удобно. Може да се изнесе в аудитория № 45. В днешната страшна морална разруха хората искат да чуят здрави идеи, които ще ги закрепят, ще им повдигнат духа и ще им дадат кураж. Навсякъде говорят за политически престъпления и за социални и икономически подобрения, обаче това не окуражава, не повдига. Днес има хора по крайните квартали, които, ако обядват, не вечерят, или ако вечерят, не обядват, или ако днес ядат, утре не ядат. 

- Сега цялото човечество преживява една криза, една неизбежна фаза. Човечеството е като една жена, която трябва да роди. Остават няколко дни до раждането. Нека да роди, но да не умре детето. Ще има известни страдания, докато се родят добрите хора. За съжаление сегашното богатство не служи за добро, не се харчи за повдигане и възпитание на човечеството. Тази литература трябва да се разпространи сред българския народ: нека той приеме трезва храна.

* 

Един журналист запита: Има ли някои допирни точки между богомилството и Вашето Учение? Вчера се повдигна спор в нашата среда, едни казаха, че има, а други казаха, че няма. 

- Богомилите станаха подкладка на европейската реформация, като занесоха в Европа идеи. Това, което трябваше да дадат на българите, се прие от европейците и се роди Ренесанса. Богомили – самото име е хубаво – на Бога мили. Те имаха правилно разбиране за живота, но между тях навлязоха хора, които не бяха подготвени. Днес нашият народ трябва да живее с човечеството, той е част от Цялото. Ако на човечеството му е добре, и за българите ще бъде добре. 

Журналистът изказа мнение: Струва ми се, че между богомилството и това Учение има нещо общо по отношение на социалния въпрос. 

- Известни допирни точки може да има между богомилството и това Учение.

 *

- Ние сме проверявали докъде е достигнало човечеството, какво може да разбира и какво може да приложи – имаме научни данни. В света не можем да работим безразборно. Ако се работи разумно, всякога ще има резултат. Нищо не е в състояние да спре една Божествена мисъл – с една клечка се пали огън. А политическият живот е външният кръг в идейния кръг на живота. Трябва да има много умни и добронамерени хора по въпроса как да се живее сносен живот, т.е. как да се разпределят физическите блага, защото страданията не са от недоимък, но от неправилно разпределение и вследствие на това има аномалия.

 *

- На народа трябва да се проповядва истинското учение. Лековерието и суеверието препятстват, докато вярата предопределя нашия живот. Вярата е едно истинско положение. В един народ трябва да се създаде вяра, че това, което е заложено в него, ще успее, но никога да не се подкупва този народ.

 *

- Идеята ви е хубава. Всички вие бъдете като запалени свещи. Там, кьдето вие може да бъдете полезни, никой друг не може да бъде полезен. Всеки от вас трябва да носи светлина.

 *

- Втори път като дойдете, пак ще поговорим.

 

Беше мека привечер, Учителя слезе от горницата, а ние се събрахме около Него на площадката пред приемната Му. В една от последните лекции Той бе споменал, че днешното човечество образува нова мрежа за възприемане на новите лъчи на светлината, за да се ползва духовно от тях, и ние го помолихме да ни каже още нещо по този въпрос.

 

Има и известа светлина, която минава, без да се схваща от организма. Именно сега ще се образуват в човека специфични органи, една мрежица, с която да се улавят новите лъчи на светлината. Който има такава мрежица, е от новите, а който няма, е от старите. Без да възприемаме новата светлина, и новата мисъл не може да дойде. Обикновената светлина и животните я имат. Малко са хората, които имат ясна представа за цветовете. Обаче образува ли се мрежа за тази енергия, ще бъде възможно да се възприема и втората октава на цветовете. Трябва да се знае, че има механически, органически и психически трептения на светлината. За новата светлина трябва да бъдем готови, старата светлина ще стане слугиня на новата.

 

Дотук всичко е теория, а на вас ви трябва нещо реално – да почнете да възприемате новата светлина. Ако се отворят очите на човека, той ще види, че във въздуха има чудни работи. А ние, като погледнем, не виждаме нищо в него, струва ни се, че той е прозрачен. Но почнем ли да възприемаме новата светлина, ще видим и един съвсем нов свят. Някой пьт човек вижда цветя, китни долини и пр. Всъщност той вижда част от царството, което е скрито от погледа. Има един Невидим свят, в който се движим и който ни обкръжава. Проглеждането към Невидимия свят ще дойде и това е въпрос само на време. С последните открития в науката вече се приближаваме до него. Трябва не само да се философства, но да има едно реално общение с Невидимия свят. Като настане времето, човек ще го вижда, а сега трябва да изучи това, което е на Земята.

 

В бъдеще всеки лъч, който влиза в очите ви при изгрев, ще ви говори. Светлината ще ви говори. Водата ще ви говори. Вятърът ще ви говори. Наоколо ще чувате мек и хубав говор, който никога не сте слушали. Едно цвете ще ти кимне: „Добре дошъл, братко.“ Хората мислят, че познават живота, но те едва са надзърнали в него. Като погледна небето, казвам: „Какви безгранични възможности е поставил Бог за онези, които Го любят!“ Погледнеш ли небето, ще видиш всички възможности, които то крие в себе си – всички тези светове над теб. Съзираш една малка мъглявина, а тя е един свят като нашата Вселена.

 

Днес човек, като отиде в другия свят и се върне, не помни, но в бъдеще ще помни. Този общ процес не може да се ускори, защото много хора са закъснели, но всеки сам за себе си може да го ускори. Закъснелите ще останат за друга вълна. Бъдещето ще предостави реално общение на хората с Невидимия свят. Съществата от Невидимия свят са облечени с такива хубави облекла, каквито не сте виждали в живота си.

 

Една сестра попита кога ще дойде време да вършим чрез музиката чудеса и магически действия.

 

Това може да стане след два часа, след един месец, след една, сто, хиляда години, след един милион години, след един милиард години.

 

В частен разговор на Учителя с един брат се отвори въпрос за Всемирното Бяло Братство.

 

Много са човешките църкви, а Божията църква е една. Тези, които принадлежат на Божията църква, имат едно сърце. Казано е: „Ще им дам едно сърце и един пастир.“ Приложете каквото е учил Христос, а не каквото хората учат в името на Христа.

 

Има един Божи народ в света и той е голямата реалност; всички пророци, светии и мистици са излезли от него. Напредналите същества са организирани и образуват Всемирното Бяло Братство. И днес те работят по един план, за да се оправи човечеството. Не бива да се пречи на Всемирното Бяло Братство, понеже последствията ще бъдат лоши. Истинско Братство съществува – Напредналите същества, които го образуват, живеят разумно и ние трябва да ги проявим, да изявим Всемирното Братство чрез нас.

 

Белите братя са завършили своето развитие на Земята и знаят законите на човешката мисъл. Какво представлява съвременното оръжие пред силата на Белите братя? Бялата ложа има главно вътрешна сила, а Черната ложа има само външна проява. Затова Черната ложа може да има и само външни постижения, а Бялата ложа, която първо отвътре завладява, има възможност за всички външни и вътрешни постижения и е по-силна.

 

Думите Бяло Братство трябва да се освободят от криви схващания – това е един Божествен подтик. Бял брат е всеки, който е кредитиран. Сега Бялото Братство взема надмощие в света, иде една друга епоха, Шестата раса ще се изяви. Днес силата вече е в знанието. Един Бял брат може да проникне в тъмнината, но един черен не може да проникне в светлината. Тези праведни души, които ще дойдат на Земята с огнени мечове, са възкръснали преди хиляди и хиляди години. Сега те са в Невидимия свят. Обществото на Бялото Братство е на три места: във физическия свят – на Земята, в Агарта, в Духовния свят и в Божествения свят. Белите братя работят на три места и тези три места са във връзка помежду си. Агарта има много врати. И в Рила има врата за Агарта. Освен напреднали братя, които живеят в центровете на Агарта, има странстващи членове на Агарта. Напредналите същества, които живеят в България, са във физическо тяло. Колко пъти сте ги срещали! Понеже хората се страхуват от жителите на онзи свят, затова напредналите същества не се явяват често, за да не предизвикват смущение. Един член от Агарта ще ти се яви, като че е бивал и пребивавал тук от векове, иначе ще се стреснеш. Измежду съвременното човечество има хора, които се отличават със съвършено пластично тяло, защото водят абсолютно чист и свят живот и се явяват, като помагат за развитието на човечеството. Такива хора се срещат навсякъде по света. Те живеят 200, 300, 400, 500 години. Ще поживее 50-60 години на едно място, после ще иде някьде другаде, за да помага, като променя или не името си.

 

Бялото Братство е работило в Индия, в Египет, в Персия, в Палестина, във Вавилон, в Римската империя, в Гърция, в Италия и във Франция. После, като остави Италия и Франция, премина да работи в Англия и в Германия. От Англия и Германия преминава към славянството, където сега вече работи. Във всеки народ, в който работи Всемирното Братство, то все оставя по нещо ценно. Това Братство почна с Индия и ще свърши с Русия, понеже те се допират – така завършва един кръг, един цикъл.

 

В Индия англичаните се чудеха, че индусите знаят новините преди тях. А работата се състои в това, че посветените от тях си служат е живото радио. Това, което пише в окултните книги днес, е само 25 процента вярно, а онова – същественото, което знаят посветените в Индия, те го крият.

 

Един брат се заинтересува за общото в различните мистични братства по света.

 

Един е пътят, който води към Царството Божие. Идеалът е Царството Божие, Братството и Любовта. Разликата между разбиранията зависи от степента на развитие. Всички разбирания са на място, но понеже човечеството прогресира и е в развитие, затова разбиранията са различни. Нам ни е приятно за всички онези, които носят Божественото, отгдето и да идат те. Всяко течение е в служба, то е на своето място и съставлява част от едно цяло; има философия на Цялото.

 

Гърците всъщност завладяха Рим. Всички римляни знаеха гръцки, тогава Бялото Братство бе в Гърция. Когато Александър Македонски12 влезе в Ерусалим, той го освободи, защото Бялото Братство бе там. Но когато Бялото Братство се дигна оттам, Ерусалим падна. Бялото Братство се дигна също така и от Гърция и затова сега тя е отпаднала

 

Да знаете само колко е велик Божественият план! Идеите на Бялото Братство ще се приемат. Не от всички, а само от тези, които са готови, а другите ще ги приемат в друга епоха. Всички онези, които ще приемат новите идеи, са определени и ще дойдат. Сега не се налага да ги спечелим – те са обърнати, само трябва да ги събудим. Те спят и когато се събудят, ще станат да кажат: „Готови сме!“ А онзи, който все още не е готов, ще се намери в чудо и ще каже, че не е готов. Остави го, като дойде, нищо няма да направи. Готовите са определени. Христос казва: „Вие не сте от този свят, както и Аз не съм“ – те са приготвените. Ап. Павел развива тази мисъл така: „Които Бог предузна, тях и предопредели.“ Душите, които са готови, са работили в миналото. Ап. Павел казва: „Още в утробата на майка ми Бог ме избра“, значи още от дълбокото минало, т.е. всички души, които в миналото са работили усърдно, Бог, като вижда това, ги избира. Те може би сегиз-тогиз са се отклонявали слабо, но никога не са се отклонявали напълно. И когато Илия се отчая и се оплака на Бога, че е останал сам, Бог му каза: „Седем хиляди души има, които не са се поклонили пред Ваала“.

 

Един унгарец, М. П., пристигна на Изгрева, за да летува с нас на Рила. Преди тръгването ни към Езерата бе приет от Учителя. Той заяви: „Искам да служа на Бога, колкото мога.“

 

 

 

Като каже човек, че иска да посвети живота си, да не последват думите „колкото мога“, понеже това е човешко. Служенето на Бога е непреривно посвещение. Бог изисква от човека толкова, колкото може да направи – ни по-малко, ни повече, но всеки ден и непреривно.

 

Всичко онова, което Вие носите в сърцето си, постепенно прилагайте. Вече имате какво да кажете пред света: прилагайте всичко онова, което сте научили. Работете – имате широко поле между унгарците. Имате духовни връзки – използвайте ги. Преведете на унгарски език книгата „Високият идеал“.