Търсене във форума

3. Великите българи и Петър Дънов Бележки на съставителя на "Изгревът" Вергилий Кръстев 3.1. В някаква българска глава влезна една мисъл да се направи преброяване между българите, които трябва да посочат с гласуване, кой е най-великият българин. А всеки човек се ражда и умира във времето си, и то не може да се измери с човешка мярка. 3.2. Беше съобщено по телевизията многократно, бяха обявени десетина българи и започна да се гласува по GSM за всеки поотделно. Голяма реклама и разбуни мнозина. 3.3. По някаква инициатива някои, отт. нар. последователи на Учителя Дънов, които имат регистрация като Общество "Бяло Братство", заедно с ръководството му бяха представили името на Петър Дънов за Велик Българин. И организираха да се гласува за него. 3.4. По телефона една позната ме подканя да гласувам за велик българин за името на Петър Дънов. Съобщих, че Дънов е Учител, а не велик българин. Първо, той е Учител на Бялото Братство. Второ, е Миров Учител на Великото Бяло Братство Трето, е Всемиров Учител на Всемирното Велико Бяло Братство, и че това е Божествената троица и това е Бог Емануил, слезнал за пръв път на земята. 3.5. Но понеже това нещо е публикувано в "Изгревът" и всички от Братския съвет от излизането на "Изгревът" оттом I до том XXIII са срещу него, то те отклониха хиляди последователи и ги отровиха с една голяма лъжа и те потънаха в невежеството. И от него излизане няма. 3.6. Дойде време да се преброят гласовете. И за най-голяма изненада на първо място бе определен Васил Левски, а на второ място Петър Дънов. Това бе голяма изненада за всички и водещите по телевизията бяха със замръзнали лица - не можеха да скрият своето неодобрение към тоз вот на зрителите. Не го искаха. Без изключение! 3.7. Ръководството на Братския съвет се радваха, защо за тях това бе победа. 1) Ha23.XII.2006 г. БНТ обявява конкурс за най-великите българи. 2) От 23.XII.2006 г. започва гласуването. 3) От 15.1.2007 г се излъчват документални филми за онези, които са получили най-много гласове. Беше излъчен и за Петър Дънов на 07.02.2007 г.. 4) На 17 февруари 2007 г. беше преброяването на гласовете. * За Васил Левски - 58,857 гласа * За Петър Дънов -19,247 гласа * За хан Аспарух -17,631 гласа 3.8. А след това дойде реакцията на други вестници и списания, и отричаха Петър Дънов. Дори се стигна до там да се запитват: "Кой е Петър Дънов?" Дойде отрицанието на българите като вълна срещу Учението на Петър Дънов. 3.9. А тези, които отричаха, не знаеха нищо. За тях Словото на Учителя Дънов е затворено за тяхното съзнание. И те не могат нито да го четат, нито да го възприемат. Не познаваха и Школата Му. 3.10. Към днешна дата са отпечатани от "Изгревът" 23 тома. И там е даден пътят на Школата на Учителя Дънов. Но това не се чете от т. нар. последователи на Учителя Дънов. А за другите изобщо да не говорим. Те го отхвърлят. А защо? Защото ги управлява Духът на Заблуждението. И дойде време да говорим и за него. 3.11. И като потвърждение на това, за моя най-голяма изненада ми донесоха в. "Зорница" от м. април, 2007 г., бр. 4, където на с. 3 има кратки бележки от редактора на този вестник Христо Куличев. Тя е озаглавена "Какво става у нас?" Той обявява, че Петър Дънов е лъжехрист и лъжепророк. Ето това е най-важното. Веднага разбрах, че това е онази реакция, която е в Невидимия свят към "Изгревът", т. XXIV, който е за евангелистите-методисти. И че това не е случайна реакция, а е организирана със свои представители. Ето защо, аз реших да я публикувам, за да не се загуби и изчезне с времето си. Нека всички евангелисти в България и по света да видят това, което е казано срещу Петър Дънов. Обявен е за лъжеучител и за лъжехрист. Невероятно постижение на една организирана лъжа. И дори една заплатена лъжа. Няма как по друг начин да излезе в този вестник. Издава го фондация «Духовност и милосърдие» и има претенцията, че е орган на евангелистите в България. 3.12. Публикуваме бележките "Какво става у нас?" Тя е приложена тук. Какво става у нас? * Зорница, Г. 131, бр. 4, 04.2007, с. 3. Това, което става у нас, показва колко е важно църквата да бъде наистина светлина и сол в света. Свидетели сме и на един факт, който показва наяве каква голяма хитрина проявяват управляващите, като отклоняват народа от проблемите, които са му създали, и го насочват да избира "великите" българи. Унизително за нашето общество е, че бяха посочени личности, които са велики със своята безличност. Но пълната липса на духовна просвета у народа ни стана напълно явна с избирането на Петър Дънов за велик българин на второ място след Васил Левски. Духовно просветените хора у нас и по света знаят думите на Исус Христос, че "ще се появят лъжехристи и лъжепророци" (Матей 24:24), и те знаят, че Петър Дънов е един от тях. Но народът ни не знае. Не знае, че Петър Дънов иска да измести Господ Исус Христос, използва неговото учение и, както казва апостол Павел, със сладки и ласкателни думи измамва сърцата на простодушните. Целта на дявола е да измести Христос и Петър Дънов умело върши това, като нагласява учението на Христос, за да представи себе си "Учител, дошъл от Бога" (Йоан 3:2). За голямо съжаление мнозина пренебрегват Христос, който е не само Учител, но Господ и Спасител и се задоволяват седин простосмъртен "учител". Това показва, че нашия народ, който претендира, че е християнски, не познава Христос нито като Учител, нито като Господ, нито като Спасител, и ще погине в греховете си, измамен от лъжеучителя и лъжехриста Петър Дънов. И този човек е избран от българите за втори най-велик българин. Тежко и горко на българския народ. Но "блажен е този народ, на когото Бог е Господ". (Псалом 33:12) Докато нашия народ не познае и не приеме, че Христос е Пътят и Истината и Животът, от който всички ние се нуждаем, нашият преход ще продължава, ще продължаваме да бъдем лъгани и животът ни няма да радва никого.* И*Забележка на съставителя: Подпис няма, но редактор на вестника е Христо Куличев. 3.13. Донесоха ми и следващия брой на в. "Зорница", бр. 5 от м. май, 2007 г. На уводната статия имаше заглавие "Учителят и лъжеучителите", подписана от пастир Христо Куличев. Прочетох статията му и разбрах, че този редактор на в. "Зорница" изобщо не познава нито историята на Школата на Учителя Дънов, нито Учението му, нито е чел нещо от Словото му. Това е факт. За доказателство на това мое твърдение, към раздела "Духът на Истината" публикувах цяла беседа от Учителя Дънов за Новата епоха. А в раздела "Духът на Заблуждението" включих и два материала от Учителя Дънов, за да се разбере какво означава Духът на Заблуждението: "Откровението на Бога и Духът на Заблуждението" и "Ако изпълнявате Волята Божия, ще се проявите като човек". 3.14. В края на статията си пастир Куличев обявява, че Петър Дънов е лъжеучител и че Учението му няма нищо общо с християнството и неговия създател Исус Христос. А този редактор не знае, че Исус Христос не е създател на Християнството, нито на църквата, независимо дали е Византийска или Римска. Неговото учение е дадено в Евангелие от Йоана, гл. 14. 3.15. Публикуваме и тази статия от пастир Христо Куличев. Учителят и лъжеучителите** Зорница, Г. 131, бр. 5, 05.2007, с. 1. Бог е създал човека по свой образ и в душата му Бог е заложил жаждата за безсмъртие, стремежа към истината, любовта, справедливостта. Човекът е личност с духовни интереси. Точно с тези негови духовни интереси спекулират много лъжеучители. Те умело и хитро използват тази жажда и стремеж на човека, като му предлагат заместители. Така човекът, който жадува за безсмъртие и копнее за любов, е измамен от нещо, което му харесва, макар че то не е истина, но е духовна дрога и му действува като наркотик. Ние не можем да останем безучастни и да бъдем безразлични към духовните заблуди, които по всякакъв начин се насаждат всред нашия народ. Явно пролича колко хитро Сатана работи, за да заблуждава хората в тяхната жажда за задоволяване на духовните си нужди с избирането на Петър Дънов като втори велик българин след Васил Левски. Няма да се спираме върху умението на управляващите да откъсват народа от неговите жизнени проблеми и да го насочват към неща, от които няма никаква полза. Но не може да не вземем отношение към боготворенето на един простосмъртен човек. Разбира се, човек не трябва да критикува нещо, което не знае, както казват защитниците на Петър Дънов. Но човек не трябва да вярва сляпо в нещо, което не познава. Петър Дънов учи в протестантското богословско училище в Свищов заедно с Иван Димитров и Петър Василев. След това и тримата са изпратени в САЩ да продължат своето образование. Целта е да се завърнат в България и да проповядват истините, изявени от Господ Исус Христос в Неговото евангелие. Последните двама изпълняват своето обещание и дълг пред Бога, но не и Петър Дънов. Той остава и продължава да се образова. Като се завръща в България, той започва да проповядва своето учение и представя себе си като Учител. Той пренебрегва Христос и иска не само да го измести, но да го замести, вживявайки се в Неговата роля на Учител. Безспорно Петър Дънов знае думите на Христос: "Но вие не се наричайте учители, защото Един е вашият Учител - Христос, а вие всички сте братя." (Евангелието от Матей, глава 23, стих 8). За да нарича себе си "учител", Петър Дънов трябва да измести Христос и да заеме Неговото място. И той го прави, макар да знае предупреждението на Христос, че "ще се появят лъжехристи и лъжепророци" (Матей 24:24). Петър Дънов не се изявява като открит противник на Христос, понеже това ще се отрази вредно на неговия авторитет, но като лъжехристос той много хитро измества Христос и създава учение, което е в пълно противоречие на библейските истини. Той говори много за любовта, понеже знае, че всеки жадува за любов. В живота не са един и два случаите, когато прелъстителите на женски сърца говорят за любов с по-голямо вдъхновение, отколкото искрено влюбеният. Но докато постигнат целта си. Може да се каже, че Дънов поставя любовта като център на своето учение. Но откъде идва неговата любов? Кой е изворът на любовта, която той предлага? Тя е абстрактна. Тя няма извор, отдето да блика и да се излива непрекъснато в отношенията на хората. Библията ясно казва: "Бог е любов. В това се яви Божията любов към нас, че Бог изпрати на света Своя Единороден Син, за да живеем чрез Него" (I Послание на Йоан 4:8-9). Но за Петър Дънов кой е Бог? Той не познава този Бог, който пожертва Своя Син на Голгота да умре за греховете на човешкия род и го възкреси, за да бъдат оправдани от греховете си всички, които повярват, че Той е техен Господ и Спасител. Учението на Дънов е основано на пантеизма. За него всичко е Бог и смесва творението с Твореца. За него няма един личен Бог, в Когото вярват всички християни. За него връзката с Бога не е в четенето на Божието слово и в молитвата, когато човек застава благоговейно пред своя небесен Баща. За него е важна специалната физкултура рано сутрин за посрещането на слънцето, което замества Бога като извор на сила. Дънов не проповядва за възкресението на Христос. Той не иска да постави Христос по-високо от себе си. Смята, че е прероден Христос и е равен на Христос. Затова поставя своето A3 над всички и приема да бъде обожествяван. Който се допре до катедрата, от която той говори, смята се, че е извършил светотатство и едва ли не трябва да бъде убит с камъни (по думите на един потърпевш). Не само това. Дънов отхвърля изкупителната жертва на Христос за греховете на човека. Той не дава отговори на жизнено съдбоносните въпроси за спасението на човека от греха и за неговия вечен живот За него кармата и прераждането са средствата, чрез които се решават проблемите на човека за неговата вечност и неговото наказание. И с това иска да го успокои. За него не съществува библейската истина, че "на човеците е определено веднъж да умрат, а след това - съд." (Послание до Евреите 9:27). Всеки човек се ражда само веднъж и умира само веднъж. Не може да се преражда отново и отново, да приема различни форми на съществуване според вината си, която трябва да изкупи. Да не говорим, че с това свое учение Петър Дънов развенчава човека като венец на Божиите творения, който е създаден по образа на Бога. С това той поставя човека в пълна зависимост от своята "карма" и отнема правото му като свободна личност да избира и решава своите постъпки. Нямаме намерение да разглеждаме подробно учението на Петър Дънов. Тези, които го приемат и следват, показват, че предпочитат лекия и широк път в живота, вместо да се отрекат от себе си, да вземат кръста си и да последват Христос. Тези хора отхвърлят Христос като свой Господ, Спасител и Учител и заблуждават себе си, че са християни. Конкретно и ясно трябва всички да знаят, че Петър Дънов е един лъжеучител и учението му няма нищо общо с християнството и неговия създател Исус Христос. "Възкресяването" на такива лъжеучители показва духовното невежество на нашия народ. Пастир Христо Куличев 3.16. И още, най-важното е, че тази статия освен, че не е случайна, че е заплатена да се отпечати, но е една преднамерено организирана лъжа А срещу кого? Там е написано, че е срещу Петър Дънов, когото обявяват за лъжеучител. А за кого е предназначена тази статия? За всички т.нар. протестанти в България. За мен евангелист е този, който носи в ръка Евангелието и го проповядва, и зад него вървят неговите дела по евангелски. По време на комунистическата власт имаше Комитет при Министерството на външните? работи по въпросите на Българската православна църква и другите религиозни култове. Към тях спадаха и евангелистите. А главният специалист в този Комитет е Цвятко Цветков, който изготвя информацията за евангелистите с предложението за отнемане на регистрацията на Христо Куличев и брат му. А Христо Куличев е представител на Евангелската конгрешанска църква, оглавявал е ръководството, без да бъде член на Централното ръководство. И не е одобрен от председателя на вероизповеданията у нас по това време, през 1984 г., и поради това е отстранен от комунистическата власт и преследван. 3.17. И ето, дойде определеното време да се провери какво представлява Христо Куличев с тази статия срещу Петър Дънов. И да се провери дали действията на комунистическата власт на времето срещу него са били произволни и необосновани.Ето защо аз публикувам в раздел III. "История на Българската евангелска църква и евангелската методистка мисия", в точка 5. "Държавната политика към евангелските църкви и общество Бяло Братство". Онова, което той е публикувал във "Вестители на Истината" от с. 379-384 и от 385-387 и може да го откриете като точка 5.1 и 5.2 в "Изгревът", т. XXIV, раздел III, точка 5.1 и точка 5.2. 3.18. И какво накрая излиза от всичко написано дотук. Ето какво. Явяват се комунистите, които преследват, уволняват и наказват онзи, който след време, през 2007 г., ще пише статии срещу Дънов. Та за кого са работили навремето комунистите? А за кого днес работи Христо Куличев - вече се знае. За онези, които му заплащат А комунистите се явяват като Бич Божий. Вижте, раздел III, точка 4. "Проникване и разпространение на методизма в България". 3.19. Още от самото начало на проникването на евангелската мисия в България, от 1856 г. до 1944 г., всички пастири получават заплата от онези, чиито интереси защитават. Дори Петър Дънов се противопоставя навремето срещу това и предлага пастирите да не получават заплати. Виж "Изгревът" том II, с. 224-225 "Защо Петър Дънов не стана евангелски проповедник?" 3.20. За да може да проникне американската евангелска мисия в България трябва да има идеални и просветителски идеи А това е образование, изучаване на Библията, отпечатването й, построяването на училища и на печатница, заплати на учителите и учебници на учениците. И те успяват да реализират всичко това. Но има и такива, които се запитват откъде идват тези пари и в името на какво се харчат, и каква е целта на проникването на евангелизма в България. Има ли политически причини? А отговор има. 3.21. Единствено по тяхна линия Петър Дънов се обучава в Свищов и след това заминава в САЩ. А те това днес още не могат да оценят, за да се хвалят с това, а не да воюват срещу него. И защо го хулят? 3.22. Но след 9.IX.1944 г., когато комунистите идват на власт, отстраняват своите политически противници. Идва време, през 1948-1949 г. започват процес срещу 15 евангелисти. Обвиняват ги, че са работили в полза на чуждото разузнаване, врагове са на новата власт и са платени агенти на САЩ. През цялото време, като пастири, бяха получавали заплати от американската евангелска мисия. Това бе съкрушителен довод за осъждането им, като чужди, заплатени агенти. Всички знаеха откъде получаваха своите заплати. Затова ги осъдиха. А в раздел III, т. 4.1 и 4.2 съм публикувал статии, в които е видно какво е отношението на комунистическата власт към евангелистите. 3.23. Сега, през 2007 г. се явява един представител на евангелизма и пише срещу Петър Дънов. Трябва да му се зададат въпросите: Кой го накара и чия воля изпълнява? Кой го финансира, за да я отпечата? Кой до сега му е заплащал заплатата и колко пари е похарчил от методистката мисия? Или от конгрешанската мисия? За мен той не само, че не е евангелист. Той дори не е протестантин. Той е. заплатен лъжец. 3.24. Има и други въпроси. Кои са онези, които ще са явят след този Христо Куличев, за да пишат срещу Петър Дънов? Те са подготвени. Те са готови. Но се чака нареждането им да се включат в организираната лъжа срещу Петър Дънов. И те ще се явяват. Аз очаквам тяхното появяване в строго определен момент под чужда заповед. И срещу заплащане! 3.25. А кой е Петър Дънов - то те ще си го проверят. А всичко това е описано в "Изгревът" от том I до том XXIV. И за никой няма оправдание нито сега, нито в бъдеще, че не го е чел. Да го е чел. Има го. Отпечатан е. Това е. Тук трябва да се даде едно разяснение. А то е следното: Първо: Протестантите трябва да приемат, че има прераждане. Второ. Протестантите трябва да приемат, че човек има карма. Има лична карма, има родова карма, има обществена карма, има национална карма. Трето: Човек роден в България трябва да се разплати с кармата си. А защо? Защото планетата Сатурн управлява българите. Никой няма да те пусне от България докато не се разплатиш с кармата си. И то докрай! В раздел IX, подраздел Б, точка 1 е отпечатана лекцията на Учителя "РАЗУМНИ ОТНОШЕНИЯ" и там може да прочетем: "Откровение, значи съобщаване с Бога" "Днес не може да се говори за откровение" "Днес може да се говори само за плащане на карма, но не и за откровение". Четвърто: Някои протестанти преминаха през комунистическа съдилища, затвори и концлагери. А защо ли? Трябваше да се разплатят с кармата си. Комунистическата власт бе изпратена на земята като Бич Божий. И чрез нея трябваше да се разплатят с кармата си. И се разплатиха с нея докрай. Друго обяснение няма. Пето: Аз съм живял в тази епоха на комунистическа диктатура и съм преминал през всичките етапи, чрез които тя управляваше българите. Комунистите надушваха кого трябва да гонят. В самото начало на идването на комунистическата власт, след 1945 г., някои ловджии си запазиха ловните пушки и ловджийските кучета. Моят баща бе ловджия, имаше пушка и куче "палаш", който гонеше дивеча, главно зайци, лисици, по следите им. Движеше се по тях, душеше ги и накрая намираше скривалището на дивеча и го изгонваше от там с лай. Баща ми вдигаше пушката и го разстрелваше. А аз само гледах и запомнях. Това го видях и при комунистите. Те си имаха кучета от човешка порода и много точно подушваха врага си. Нямаше изключения. Шесто: Най-важното в цялата картина е, че някой от Невидимия свят ги ръководеше. И оттам се посочваше човекът, който трябва да премине през гоненията, затворите и концлагерите. Това не са мои измислици, а точно обяснение защо бяха гонени протестантите. Прочетете в раздел III, точка 4. "Проникване и разпространение на методизма в България" и ще се убедите, че обяснението ми е много точно. Случайни работи тогава нямаше. А и днес случайни работи няма. Седмо: Днес всички отричат комунистите. Но те не знаят, че мнозина българи, чрез тях си разплатиха кармата. И то докрай. В това е заслугата на комунистите - в техни ръце бе сложен Бичът Божий. А кой им го даде? Има го. Жив е. Той е посочен в «Изгревът». Ще си го намерите. А как те използваха Бичът Божий и срещу кого - това е съвсем друга история, и много дълъг разказ. Осмо: Историята може да се уточни със статията «Теософия и дъновизъм» от раздел IV, точка 1.3, буква А и отговорът й в буква В. "Възход и падение на един евангелист и протестантин". В същия раздел, точка 2 прочетете и извадките от Словото на Учителя - "Учителят Дънов за прераждането". 3.26. КАК БЪЛГАРИТЕ ЖИВЕЕХА БЕЗ ЕВАНГЕЛИСТИТЕ Евангелската методистка мисия превежда Библията на български език. И това е Библията, която Учителят ползува в изнасянето на своите беседи. Изданието е от 1885 г., отпечатана в гр. Виена. - А сега ще отговоря на често поставения въпрос пред мен. Как са живеели българите под турско робство 500 години без училища, без Библия, без образование и без християнско богослужение на български език? Ето отговора. Друг няма. Моят дядо, Цветко Гергов, от страна на майка ми бе роден по време на турското робство. Беше ходил на българско училище и можеше да чете и пише. Той е виждал самодивски хора на една ливада много пъти и слушал техните песни. Виждал как самодива, яхнала техния кон и с него се надбягвала цяла нощ. И още много такива случки. Той имаше един център в мозъка, който работеше за едно такова зрение. Нито един евангелист нямаше тази дарба по негово време, дори и сега. Моята баба, Параскева, или както я казвахме баба Кета, беше "баба акушерка" на цяло село Комарево, Белослатинско и всяка седмица израждаше жена. Тя нямаше нито една родилка, която да е умряла при раждане и нито едно загубено новородено дете. Аз бях свидетел на това. (Виж "Изгревът", т. XIX, с. 978-979, точка 13). Тя владееше знание и можеш да врачува, да лекува, да разваля магии, да "гаси въглен", да "премета вода". Хвърляше бобени зърна и по тях пророкуваше, като всяко зърно бе наречено за нещо - здраве, къща, имот, женитба, смърт и т.н. Това знание тя си го носеше от вековете. А беше неписмена и не можеше да чете и да пише, защото е била момиче и не са я пращали на училище. Много я беше яд, че не може да чете писмата на децата си, които пишеха до дядо ми Цветко. Ходеше на църква. Но не знаеше нищо за Евангелие, нито за Библия. Никой евангелист вчера и днес няма нейните знания и опитности. Моята баба Румяна, по бащина ми страна, беше от с. Блатешница, Радомирско. Аз съм я виждал много пъти как заставаше на баира, запалваше слама, от тази, на която е бил застлан земния под на Божич, т.е. на Бъдни вечер срещу Коледа. И в една ръка гореше сламата, а с дясната ръка я простираше напред и нагоре, и изричаше такива думи, че спираше градушката, разнасяха се тъмните облаци. И всичко се завяваше и затриваше надалеч. А каква сила и мощ имаше в нея, като я гледаш да се разтрепериш. В такива случаи всички се криеха от нея, защото не можеха да изтърпят да я гледат. Трепереха от страх. А тя имаше 4 сина и една дъщеря, с 15 внука. Една евангелистка в България това изобщо не може да го стори. Тя беше неписмена и не беше виждала Библия. Но спираше градушките. Дядо ми Кръстьо, по бащина линия, е бил 6 години войник. През Балканската война 1912-1913 -две години и през Европейската война 1914-1918 - четири години. Той можеше да чете и да пише. При един артилерийски обстрел върху българските окопи продължил няколко часа, дядо ми взима едно тефтерче и с молив написва имената на жена си Румяна и на всички деца. Най-накрая отдолу написал името си Кръстьо. И завършил така: "Господи, в твоите ръце предавам живота си и всички около мен". Всички в окопите били избити. Останал само той жив. Шинелът му бил продупчен с куршуми и всички се чудели, как така е продупчен и нито един куршум не е одраскал тялото му. Когато се връща в село Блатешница, всички го питат: "Всички избиха, остана само ти. Как го направи?" Отговарял им: "Това не знам. Това Господ знае. На него подарих живота си." И той показваше тефтерчето. Аз също съм го виждал. Това един евангелист не може да го стори, и да му се случи. За баща ми и рождената ми майка ще говоря друг път. Те не бяха виждали Библия, а са могли да си я купят. Но с нея подразбираха църква и свещеници, към които не винаги имаха добро мнение. Аз, Вергилий, до 27 години не бях виждал Библия, нито Евангелие. Дойде време, някои мозъчни центрове в мозъка ми бяха събудени от спящото им състояние, те се запалиха, светнаха и аз се пробудих и видях един друг свят. После дойде моят ръководител и Учителят Дънов. Дадоха ми програма, която движа и реализирам досега. Виж "Изгревът" том XVI, с. 820-823 и ще разберете как са нещата. Няма случайни неща. Така че зад мене стоят няколко рода, които от векове са работили. Аз съм приел от тях тялото си, което ми служи. Не винаги съм бил доволен от него. Но то издържа на такъв натиск и противодействие, че още се чудя, че съм жив. От 1990-1998 г. направих 20 концерта по Слово на Учителя Дънов. Успях да запазя оригиналното му Слово, когато всеки месец в София се правеха обиски срещу дъновистите. За три години, от 1997 г. до 1999 г. организирах издаването на оригиналното Слово на Учителя в 59 томчета. А от 2001 г. досега, месец октомври 2007 г., съм организирал 34 концерт-рецитали по спомени от "Изгревът" и песни на Учителя Дънов. До месец октомври 2007 г. съм издал 23 тома от "Изгревът". Това никой евангелист не може да направи, дори и 10 пъти да прочете Библията. А аз го направих, макар до 27 години да не съм виждал Библия. И ето сега ми дадоха задача от 3 години, да направя том "Изгревът" за евангелистите. И аз го правя и ще го издам. Но аз, а не евангелистите в България. Вие да не смятате, че това може да направи някой евангелист в България. Това е изключено. Защото трябва да се е родил за тази задача и някой, който го е пратил на земята да стои в него, зад него и над него. А сега идва ред да ви покажа кой стои в мене, зад мене и над мене. И кой ръководи поредицата "Изгревът". И кой е Онзи, Който ме накара да направя "Изгревът" том XXIV за евангелистите в България. Това е Учителят Петър Дънов. А кой е този Учител? 3.27. ВСЕМИРОВИЯТ УЧИТЕЛ - БЕИНСА ДУНО И БОЖЕСТВЕНАТА ТРОИЦА Когато Божественият Дух слиза - създава се Учителят. На 7/19 март 1897 г.Божественият Дух се вселява в Петър Дънов. Когато Христовият Дух се вселява - създава се Мировият Учител. На 15 август 1912 г. Христовият Дух се вселява в Петър Дънов. Когато Господният Дух на силите задвижи Словото на Бога чрез Мировият Учител - проявява се Всемировият Учител на Вселената. На 16 юли 1922 г. Господният Дух се вселява в Петър Дънов. Само Всемировият Учител може да открие Школата на Всемирното Велико Бяло Братство, защото се изявява чрез Словото на Бога и се проявява чрез Славата Божия. Тази Школа се открива за първи път на земята. Тази Школа се открива за първи път в духовния свят. Тази Школа се открива за първи път в Божествения свят. Тя просъществува точно 22 години, колкото е един слънчев цикъл, от 1922 до 1944 г., на "Изгрева" в гр. София, България. Амин. Всемировият Учител на Вселената - Беинса Дуно е Бог Емануил - това е Божествената Троица. Бог Емануил е слезнал за първи път на земята. Над Всемировият Учител Беинса Дуно стои само Бог! Амин. ------------------------------------------------------------------------------------------------------ * Забележка на съставителя: Текстът е подчертан от д-р Вергилий Кръстев. ** Забележка на съставителя: Уводна статия

II. Исторически бележки и коментар на песните от съставителя на "Изгревът" 1. Пътят на Евангелската методистка мисия в България е описан подробно в "Изгревът", т. XXIV. Той трябва да се прочете и проучи основно. За неговото прочитане е необходимо най-малко 3 месеца, ако се чете по 10 страници на ден, така, както студентите четяха за своята изпитна сесия по мое време. 2. Пътят на Петър Дънов, по който върви, очертан от методистите на Евангелската църква във Варна, в Свищов, в САЩ е описан подробно в "Изгревът", т. XXIV. 3. Обучението на Петър Дънов по цигулка, неговото отношение към музиката е също посочено в "Изгревът", т. XXIV, както и в поредицата на "Изгревът" -т. I-XXIII, в тези глави и раздели, където се говори за музиката, изпълнявана и предавана от Петър Дънов. 4. Запознаването на Петър Дънов с евангелските песни започва от гр. Варна, когато живее при сестра си Мария, която е омъжена за протестанта Пенко Стамов. Той там е свирил на цигулката си евангелските песни на техните събрания. 5. Изучава и изпълнява евангелските песни и по-късно, след като заминава в гр. Свищов. А откъде ги знае? Обикновено евангелските мисионери са свирили на инструмент - пиано, хармониум, цигулки и те са си носили нотите на евангелските песни. Така са ги разучавали и са ги пяли на своите събрания. 6. При заминаването си за САЩ П. Дънов си носи цигулката. А едно обучение там е немислимо, без да си музикално грамотен. Усвояването на един инструмент е задължително. Имаме няколко примера, когато той свири с цигулката си на техните сбирки. Той продължава да изучава, да свири и де пее евангелските песни. 7. След завръщането си в България, Петър Дънов продължава да свири с цигулката си евангелските песни при своите гостувания в страната. Учи ги да ги пеят. Учи ги да четат Евангелието. 8. Идва времето, когато Петър Дънов започва да посещава България, да изнася беседи пред гражданите и да измерва черепите на българите цели 11 години. Той намира различни духовни групи, които са се събирали вечерно време, правели са църковни молитви и са пеели църковно-славянски песнопения. Така са прекарвали по цяла нощ. Тогава той ги насочва да четат и изучават Евангелието, като им дава наряди как това да става. Но ги оставя да си пеят църковно-славянските песнопения и да си произнасят техните молитви. 9. Петър Дънов отваря и свиква събрания на Синархическата верига, и там се пеят църковно-славянски песнопения, защото това са били песните, които са били познати. И които са се пели от тях. 10. По-късно, когато се записват протоколите, се отбелязват кои са песните, които се пели по съборите. Това всичко беше публикувано в "Изгревът", т. XXII, с. 782-797, със съответните бележки от мен. 11. През това време, от 1900-1922 г., Петър Дънов посещава страната, среща се със своите приятели евангелисти, разговаря с тях и не губи връзката си с тях. Това се вижда от онези епизоди, които той разказва за срещите му с евангелистите. Част от тях съм публикувал в "Изгревът", том XXIV. През тези години той свири, пее тези евангелски песни, както пред тях, така и пред своите последователи. И така са запазени тези евангелски песни за изпълнение от последователите му. И то години наред, докато са били живи. А след това постепенно са забравени от следващите поколения. Нямало е приемственост! 12. По-късно при срещите с последователи си, Петър Дънов препоръчва да се изпълняват евангелските песни, обозначени по номера. В някои от писмата, които той пише до последователите си, той споменава, че е хубаво да се изпълняват песните с номера от сборника "Духовни песни". И се цитират тези номера. Аз съм срещал тези писма преди 30 години. Но тогава не знаех какво означават тези номера. А и нямаше кого да питам. И не съм се сетил да питам музикантите. Не се досетих и пропуснах да запиша номерата на тези песни и да отбележа откъде са взети тези номера. Тогава това не ми трябваше. А сега не мога да ги намеря. Ще ги търся! 13. Дойде време да ми трябва всичко това. Отвори ми се съзнанието и дълго време употребих да преглеждам преписите на тези песни, да търся посочените номера на песните, така, както си припомнях. Но не ги открих. Много се ядосвах. Но така е, когато се пропусне определеното време, за строго определена работа. 14. По-късно, когато работих върху спомените на Стефан Тошев, които бяха публикувани в "Изгревът", т. XIII, с. 32-33, бяха дадени много важни сведения за братските песни, както и за номерата на евангелските песни. 15. Там открихме, че песента "На Учителя покорен, аз ще служа до конца", има и друга история. Една част от тази история бе публикувана от мен в "Изгревът", в което се твърдеше, че тази песен е на Елена Казанлъклиева, както и че това са нейни думи. Тя е публикувана в "Песни на Всемирното Братство". 1922, с. 26-27 и в Песнарката на Мария Тодорова на с. 38. (Виж т. VII, с. 152 от Драган Петков, с. 223, N 23 от Гради Минчев.) Мелодията е на Борис хаджи Андреев от гр. Ямбол. Това лично ми го каза през 1969 г. в гр. Нова Загора Методи Шивачев. И аз го публикувах в "Изгревът". Другите музиканти не знаеха това. А особено годината -1915 г Четвъртият куплет гласи така: "И в дни на изпитанье Ти бъди ми канара; Тъй за Тебе ще живея И за тебе ще умра." Учителят Дънов не е харесал израза "Тъй за Тебе ще живея и за тебе ще умра". И тогава приятелите го променят така: "Тъй за Тебе ще живея И след тебе ще вървя". А други решават да сложат други думи: "Тъй за Тебе ще живея И след Тебе ще пея" Според Учителя тези опити също не са сполучливи и той казва "Ако един ученик не може да умре за Учителя си, това означава, че учителят не е учител или ученикът не е ученик". След това негово изказване, всички продължили да пеят, първоначалния текст "И за тебе ще умра". Най-добро решение според Учителят е да се сложат следните думи: "Тъй за тебе ще живея И ще живеем за Христа". Интересно е, че на всички се харесва първоначалния текст. Аз също го приемам в себе си, че е точен и, че е на място. 16. Другата история е, че има една евангелска песен с почти същите думи, но с друга мелодия и то много звучна и мелодична, която е отпечатана в евангелския сборник "Духовни песни", издание от 1923 г. и то под N 154. Беше ми подарен този сборник с надпис на Стефан Тошев от сина му д-р Благовест Тошев. Беше невероятно откритие за мен. А музикантите това изобщо не го знаеха. Нямаше откъде да го знаят. 17. Авторът, написан отдясно е Paul Rowland, за когото нищо не знаем. А думите на песента са същите, както са публикувани в сборника "Песни на Всемирното Братство"-1922 г., като отдолу е написано: Непознат автор. Но авторът го знам, че е от Елена Казанлъклиева и това го знам от много хора и лично от Мария Младенова, където 2 години живях на техния тавански етаж. Виж "Изгревът" т. VII, с. 54-64. По този начин възстановяваме името на автора на нотния текст, така и автора на думите. А това се даде и доказа чрез "Изгревът". И ето защо ще публикуваме тези песни - от двата сборника. В част II ще се приложат всички цитирани нотни текстове. 18. Спомените на Елена Казанлъклиева са публикувани в "Изгревът", т. XVII, с. 531-600, както и в т. XXI, с. 863-883. 19. Песента "На Учителя покорен аз ще служа до конца" е една необикновена песен. При нейното изпълнение на моите концерт-рецитали всички стават на крака и я изпяват. Във въздуха се носи мелодията от духа на песента, заедно с автора на песента, а публиката пее думите написани от Елена Казанлъклиева. Това е невероятно преживяване. И което е най-важното, малцина знаят нейната история. Сега ще го научат, за да могат евангелистите от Методистката мисия в България да се хвалят, че и те са дали нещо на света чрез песента на Paul Rowland с думите на Елена Казанлъклиева, със заглавие "Вяра и посвещение", но с друга мелодия. 20. В спомените си Стефан Тошев ("Изгревът"т. XIII, с. 32-33) съобщава, че на Търновският събор през 1912 г. са изпели евангелската песен N 49 "О, животворни Дух Святи". Тази песен я прилагаме с нотния текст. 21. Съобщава се също там, че Учителят в гр. Търново ги е научил да пеят песен N 211 "Любов и признателност към Христа". "Ще възпея на Исуса чудната любов към мен. Той на кръста зле пострада, аз да съм освободен." Тук също я прилагаме. 22. През 2006 г., м. декември, работех върху моя нотен архив и подготвях ново издание на братските песни и там попаднах на един оригинален списък от 1921 г. за подготвените тогава под печат "Братски песни". На този списък е написано да се отпечати евангелска песен N 97. Но тя не е отпечатана, както и още десетина братски песни, които ще включа в новото, предстоящо издание, подготвено от мен. Ето защо, тя е извадена и публикувана сега. 23. В личния екземпляр на Стефан Тошев на сборника "Духовни песни" от 1923 г., с подписа му, има обозначена и подчертана песента N 49 "О, животворни Дух Святи", която също публикуваме. 24. В оригиналният списък, с поименно изброени песни, за включване в сборника с братски песни има дати - 29 май, 11 юни 1921 г. В него е посочено и заглавието на една песен "О, елате вий ранени", а в скоби е написано (евангелска песен N 97). Потърсихме и намерихме песен N 97 в сборник "Духовни песни" от 1923 г. Намерихме я под заглавие "Възкресение". И нея ви я представяме. По-късно попаднахме на сборник "Свещени песни", издаден в Самоков, 1900 г. от Евангелско-училищната печатница. Там под N 97 в съдържанието на книгата (при отпечатания оригинален английски текст) е посочена същата песен. В друго издание на сборника "Свещени песни", издаден в гр. Самоков, 1907 г. на с. 58, под N 97 намерихме песента "Поканване", която започва със същите думи "О, елате вий ранени". Тя е посочена в съдържанието на български език (с. 438) и на английски (с. 4), с преводача - Н. P. Page. Ето защо прилагаме и този нотен текст с N 97 от 1900 и 1907 г. като историята е онагледена с приложените факсимилета. 25. В ползвания от мен сборник "Духовни песни" от 1923 г., върху песента N115 "Покана за спасение" е подписа на Стефан Тошев. На същата страница отдолу е надписано 28 март 1927 г., 9 часа 35 мин. вечер. Песента започва с думите "Всички смъртни обърнете ревностно внимание". Прилагаме и тази песен. 26. В същия сборник "Духовни песни", 1923 г., с. 16 е публикувана и песен под N 247 "В скръб и съмнение", която започва така: "Бог по претайни начини си върши чудеса". Има една особена маркировка в четвъртия куплет на думите, пред които са изписани ръкописно номера: "Недейте съди Господа, (1) Но вярвайте в покои: (2) Зад най-печални Си дела (3) С любов се смее Той." В края на страницата, след текста на песента, с мастило, със стар правопис, са отбелязани нови думи към песента. Пред всеки ред са изписани отново номерата 1), 2), 3), като указание за мястото, на което да се изпеят: (1) Велик Промислител е Той! (2) Мъките за нас са нужда. (3)С тях той ни пробужда!. Ето защо ние включваме също тази песен. 27. Евангелските песни са вървели заедно с Учителя Дънов и последователите му От 1900 г. до 1922 г. те са ги пели, но никой не е записал кои са тези песни. От 1922 г. до 1944 г. по времето на Школата на Учителя, учениците също са ги пели, но никой не ги е записал. От 1944 г. до 1966 г. тези последователи също ги знаеха, но никой не им записа тяхната история. От 1966 г. до 2006 г. минаха 40 години и всичко се загуби. Сега, след 40 години чрез "Изгревът" се опитваме да спасим нещо от тях. 28. Когато през 2006 г. издирвах историята на евангелските песни, разполагах само с книгата "Духовни песни" 1923 г., с подписа на Стефан Тошев. Тогава помолих Ефросина Ангелова-Пенкова да провери дали има някои други издания на тези песни. А защо? Защото в предговора на книгата е написано, че комисия от 8 човека са работили върху предишни издания от преди 50 години. Аз отначало се изненадах дали са възможни издания преди 50 години. Предполагах, че ако има издания, това са издания на английски език, донесени от американските мисионери. И накрая дойде голямата изненада. 29. Открито беше издание на "Свещени песни" с напеви - Притурка, издадена в гр. Самоков 1900 г. и отпечатано на заглавната страница: Евангелско-училищна печатница. Издадена в гр. Самоков и то през 1900 г. Това бе невероятно, но бе факт. И най-важното е, че е даден нотния текст и българския текст на всяка песен от N 423 до N 625. Това означава, че това е втората част на "Свещени песни". А първата част изобщо не е запазена като книга. 30. Съдържанието на сборника е представено под думите "Българските свещени песни". И са дадени подредени по номера всички песни, с цитиран първи ред от английския оригинал, на английски език - от песен N 1 до песен N 626. А отстрани към всяка обозначена песен посочено името^ на преводача. Невероятен документ. Преводачи са били Ел. Ригс, д-р А. Лонг, Йовчев и др. 31. Оттук се разбира, четейки съдържанието, че песните от N 1 до N 422 са включени в друг сборник, който е бил също тогава е отпечатан в печатницата в гр. Самоков. Така че при мен на масата се намира сборника "Свещените песни" -Притурка с песните от N 423 до N 626. Най-накрая има "Таблица на песните по азбука" - азбучно подредени заглавията на песните и страницата, на която може да се намери показалец на песните!. 32. Това е едно доказателство, че събралата се комисия от 8 члена през 1921-1923 г. са работили наистина с печатни издания на български език преди 50 години. А комисията се подписва над новото си издание "Духовни песни" през септември 1923 г. в гр. София. 33 Защо "Свещени песни" са печатани в Евангелската училищна печатница в гр. Самоков? 33.1. Д-р Ал. Лонг е съдействувал за изграждането на училището в гр. Самоков. 33.2. Той е изпращал средства за построяването на училището. 33.3. Изпращал е младежи за обучение в гр. Самоков, с придружителни писма. 33.4. Той е пътувал в страната, срещал се е с много хора и е развивал голяма дейност, като Евангелското благовестие и предлаганите книги трябвало да се четат от можещи българи. Затова е развивал голяма просветителска дейност. Затова са откривали училища. 33.5. Още през 1862 г. в гр. Самоков е открито Девическо училище и заедно с Мъжкото училище впоследствие стават гимназии, признати през 1915 г., за да бъдат равноправни и е прието образованието на американските мисионери. През 1872 г. е открита Богословска семинария. През 1878 г. е открита Евангелска училищна печатница, която е отпечатвала учебници и книги. Така са отпечатани там "Свещените песни" през 1900 г. 34. Павел Василев успя да открие сборник "Свещени песни", издаден в Самоков от евангелско-училищна печатница, 1907 г. И там под N 97 открихме въпросната песен "О, елате вий ранени". И в съдържанието на български език (с. 438) открихме името на песента и номера й - 97. Същата песен и същия номер фигурираше и в съдържанието на английски език, с английския оригинал. 35. Най-голямата изненада за всички е песента N 154 от сборника "Духовни песни", 1923 г. Под този номер е публикувана песента "Вяра и посвещение", на която думите на песента са същите, както са думите в песента "На Учителя". Изводът е следния. Авторът е един и същ. Но мелодиите са различни, защото са от двама автори. Ето защо прилагаме и онагледяваме с нотните текстове, за проучване на следващите поколения. Защото времето на човека, животът му е много кратък за духовна работа. Много кратък! Това знам по себе си. Трябва да ти се дадат условия за работа. Трябва да ти предоставят вътрешни възможности с идея и план, и накрая да ти дадат сили за да ги реализираш! И най-накрая трябва да има и духовен ръководител. А над всичко седи Учителят - Беинса Дуно. Амин 4.10.2007 г.

XIV. БОРИС РОГЕВ ЧОВЕКЪТ НА ДУХА НА ПРАБЪЛГАРИТЕ Бележки от Вергилий Кръстев 1. С Борис Рогев се запознах през 1969 г., когато той беше на 72 години, а аз на 31 години, у една наша позната. Срещнах се няколко пъти с него. По онези години той водеше голяма борба, за да приемат неговата статия за «Астрономическите основи на първо българското летоброене» и да му я публикуват. Тогава имаше голяма цензура и трябваше разрешение от БАН най-малко с три подписа на академици. Това беше комунистическата диктатура. 2. Борис Рогев ме възприе толкова радушно, допусна ме толкова близко до себе си, че аз се смутих. И непрекъснато се обръщаше към мене така: - Вергилий, ти какво мислиш? - Нищо не мисля и нищо не мога да измисля, но знам, че това е в ръцете на Учителя. И на Него ще се молиш и ще търсиш от Него подкрепа. - Той ме гледа учудено: - Откъде това знаеш, ти си млад за тези откровения. - Млад съм, но това го знам още от памтивека. Той се усмихва, става и ме тупа по рамото. И наистина му публикуваха статията на френски език в една поредица на БАН (Българска академия на науките), в кн. 3 на академичното издание «Etudes balcaniques» от 1969 г. Аз я имам тази статия на френски език, като документ от неговите борби. 3. Борис Рогев беше много щастлив, че може да пробие тази Бастилия, наречена БАН. Но тази публикация остана скрита от българите, понеже беше на френски и лично той си я беше превел. Започна нова борба, за да може да се публикува неговата монография на български език. Отново се срещаме. Казвам му: - Беше направен първият пробив. - Така ли смяташ? - Не смятам аз, но решението е вече взето и се чака времето да се изпълни. - Чие решението? - На Този, на Когото вечер изпращаш своите молитви. Идва насълзен и ме тупа по рамото. През 1973 г. БАН разрешава печата и през 1974 г. монографията му излиза от печат. За всеобща изненада на всички. 4. Нашите приятели си я купуват от книжарницата на БАН. Всички се учудват, че идват обикновени хора и я взимат. А когато тя попадна в ръцете ми и аз се опитвах да я чета, то аз нищо не разбирах от нея. А защо? Първо, аз не съм математик. Второ, аз не разбирам нищо от астрономия и от небесна физика. Трето, аз не съм астролог. Четвърто, трябва да бъдеш закачен за онази духовна верига, от която Борис Рогев черпи сили и знание. Без тези четири условия никой от неговите съвременници не можеше да чете тази книга. А що се отнася до българските академици, те също нямаха знания да оценят труда на Борис Рогев. И днешните академици нямат това знание. А за да се скрият и укрият своето невежество, то търсеха идеологически, комунистически похвати за отхвърляне на труда му. За времето си този труд беше в разрез с комунистическата идеология. Аз, както тогава, така и днес, в 2006 г., не мога да повярвам, че е отпечата на. Разбирам, че това е станало с намесата на Учителя Дънов чрез Неговите служители от Божествения свят. 5. Никой от съвременниците на Борис Рогев не разбра неговата монография. А защо? Защото нямаха знания за нея. Ще ви приведа по-късно и доказателство, и то неоспоримо. Днес, 2006 г., никой не може да прочете и да проумее тази книга. Нямат знания. А за да ги имат, трябва да изпълнят четирите условия по точка 4. По времето на социализма бяха създадени математически гимназии и завършилите ученици имаха голяма математическа подготовка. Но тези ученици не можаха тогава да бъдат използувани от държавата. След 1990 г. тези математически гимназии съществуват и всяка година българските ученици взимат първите награди на международни конкурси по математика. Но след като завършват, заминават за САЩ като стипендианти и специалисти, за да работят там за повече пари и за своята кариера. Така изтичат тези математически мозъци от България. А само те могат да разчетат, да проумеят монографията на Борис Рогев. 6. Когато работех с Борис Николов и записвах спомените му, той разказа как Борис Рогев е помогнал за отпечатването на Песнарката на Мария Тодорова за песните на Учителя Дънов. Той е бил тогава директор на военната печатница. И там, във Военно-полиграфическия отдел, където се отпечатвали военните карти на България, се отпечатва Песнарката с песните на Учителя Дънов. И понеже там пиле не е могло да прехвръкне поради военната въоръжена охрана, то нотният текст се внася, отпечатва се, изнася се, без да може да се прави никаква корекция. Пренасят я с конска каруца, укриват я и започват на ръка да сгъват колите. После я занасят да се подвърже. И след като излиза тази книга, започва ожесточение срещу нея, което и през 2006 г. не е още затихнало. Всичко за нея вижте във «Изгревът», том I, стр. 382-386. 7. Подготовката за издаването песните на Учителя Дънов е бил труден процес с много противодействия. Вижте «Изгревът», том I, стр. 177-190. А как е била отпечатана Песнарката, вижте в том I, стр. 190-194. След като се запознаете с този материал, тогава накрая се явява Борис Рогев, който в пълна военна тайна, във Военна печатница, като директор, дава разрешение за отпечатването песните на Учителя. Така че накрая това е негова заслуга. И затова, че е помогнал на Учителя да Му се издадат песните, то Учителят му помогна да се издаде монографията през 1974 г., въпреки съпротивата на мнозина от БАН. Това е истината! 8. Когато записвах спомените на Нестор Илиев, то той разказа за Борис Рогев, как е помогнал за отпечатването песните на Учителя Дънов. Виж «Изгревът», том IV, стр. 270-271. Ще видите как на всеки човек му е строго определено онова време, когато трябва да се определи да работи за Учителя Дънов и за Бога. Изпуснеш ли го, с тебе е свършено завинаги и повече няма да се родиш в човешко тяло на Земята. 9. Борис Рогев е морски офицер от флота. Преминал е с годините си през военна дисциплина и се е изкачвал бавно в своята кариера. Но е последовател на Учителя Дънов. И когато трябвало да се разреши някакъв исторически прелом в историята на човечеството, винаги около Учителя има и присъствуват онези, които са подготвени за това и имат знания и власт. Ето така Димитър Грива и Борис Рогев отиват при Учителя на Изгрева. А това е след 21 юни 1941 г., когато Германия напада вероломно СССР, въпреки че между двете държава има пакт за ненападение. Германските войски се приближават до Москва и всички очакват тя да падне в ръцете на германците. И понеже Рогев е писал книга за Черно море и Учителят се обръща към него, посочва му една дата и му казва, че на тази дата няма да има нито един германец по бреговете на Черно море. И това пророчество и историческо решение на Учителя Дънов пред лицето на един морски български офицер в лицето на Борис Рогев се изпълнява чрез Силите Небесни. А как е станало това, вижте в «Изгревът», том VIII, стр. 198-199. Така че Борис Рогев е свидетел да види как действуват Силите Господни. 10. Като записвах спомените на Димитър Грива, той разказа много неща за Борис Рогев, които са публикувани в «Изгревът» том VIII, стр. 268-270. Димитър Грива предава на Моис Басан, български евреин, завършил астрономия и математика в СорбонатаПариж, онова издание, отпечатано на френски език. Иска да знае от Моис Басан има ли това нещо бъдеще. Басан го предава на един френски академик по математика и астрономия да го проучи. След 15 дни съобщават на Димитър Грива, който е в Париж, че българите един ден ще разберат какво им е оставил Рогев. Но това време още не е дошло. Според френския академик това е било най-вярната система за създаване на календар. Димитър Грива предава на Басан няколко екземпляра на френски език, за да ги предадат в Сорбоната в Париж. Какво е станало по-нататък, не се знае. Според мен нищо не е станало, защото Моис Басан се проваля накрая.* 11. Димитър Грива разказваше за юртата на прабългарите и как практически са измервали времето по летвите на юртата. Виж «Изгревът», том VIII, стр. 269-270. Щеше да ми предаде чертежа на юртата, но не можа да го намери. Ето сега, в този том, ние публикуваме чертежа на тази юрта. Обясненията за тази юрта на Рогев са много кратки, облечени са с математически формули и числа, които аз лично не разбирам. А трябваше на обикновен език да обясни по-подробно, за да ни стане толкова ясно, както на древните българи, които са боравели с юртите по знание, дадено за тях от посветените! 12. А сега ще ви дам най-голямото доказателство какво е представлявал Борис Рогев като математик и учен. По времето на социализма 1945-1990 г. действуваше империята на СССР. Те бяха създали своя военна империя. После създадоха икономическа империя СИВ (Съюз за икономическа взаимопомощ), която обединяваше СССР, България, Румъния, Полша, Чехословакия, Унгария и ГДР (половината територия на Германия, окупирана от войските на СССР, на която бе създадена Германската Демократична република, управлявана от комунистите). И тази икономическа империя има свои проблеми и задачи за разрешаване. За да се управлява, трябват знания, трябват изчисления и още много неща. Тогава правителството на СССР задава една икономическа задача на съветската Академия, да я разреши. Умуват, решават математически, но нищо не излиза. Тогава решават да потърсят други математици. Разузнаването посочва Борис Рогев. Идват при него. Официално му дават задачата на руски език и му казват, че това е не само военна тайна, не само икономическа тайна, но е тайна за мощта и сигурността на СССР. Тогава Рогев им изважда своята военна униформа от гардероба, показва им я, те уплашено я гледат, а той им казва: «Пред тази униформа Учителят Дънов заяви, че Германия ще загуби войната и Русия ще спечели войната, когато германците бяха пред Москва.» Онези стоят като втрещени, и още повече са уплашени. Тогава му казват: «Ти си доблестен български офицер и ние ти вярваме.» Военната униформа, която пази и съхранява, му помага. 13. Борис Рогев сяда на масата, започва да решава икономическата задача на съветската икономическа империя. Работи цяла седмица. Решението му е изпълнено с формули и разяснено. Решението на задачата е дадено и тя е изпълнена. Съобщава, че задачата е решена. Идват като попарени от срам, взимат я, занасят я в Москва. След един месец отиват при Борис Рогев и му казват, че решението на задачата му е прието. И благодарят за решението. Но го помолват да мълчи, защото е военна и икономическа тайна на Съветския съюз. И той мълчи. Ако беше комунист, ако беше комунистически учен и комунистически офицер, щяха да затръбят вестници, радио и какво ли не още. А тогава всички замълчаха. И Борис Рогев разказа всичко това на приятелите си, с които се срещна. Всички са възмутени от това безобразие. Но мълчат. 14. И точно по това време БАН не иска да му издаде монографията. Той сънува Учителя, Който му казва да занесе монографията на онези, които са му дали задачата на СИВ. Той отива при тях, те са изненадани и гузни. Казва им: «Аз ви реших задачата на съветската Академия. Ето, аз имам една монография с математически формули, но българската БАН не иска да я издаде.» Те взимат монографията и я разглеждат. Виждат, че там има само формули и нищо друго. И казват: «Това е цяло безобразие.» Взимат монографията. Не след дълго време комисията в БАН през 1973 г. разрешават да я издадат. Ако не беше решил задачата на СИВ, дадена от съветската Академия, то той нямаше да получи разрешение за издаване на своята монография. Ето това е. Българите имат една поговорка: «Танто за кукуригу». В случая вие може ли да разгадаете тази поговорка? Какво е «танто», вие ще отговорите. А какво е «кукуригу», вие ще прецените. А кой казва «танто» и кой «кукуригу» това е също задача, поставена към вас, която съветската Академия не може да разреши, както и БАН не може да разреши. Но Рогев я реши. 15. От 1969 г. до 2006 г. изминаха 35 години. Остана публикуваната монография на Борис Рогев. Но днес тя е забравена. А защо? Защото го няма онзи човек, който може да я разчете на обикновен български език. Нямат език, нямат магическия ключ на математическото знание. Аз много съжалявам, че не обърнах вниманието му да разкаже на български език какво се крие зад всяка формула. От време на време през ума ми минаваше някакво изискване от някого, да отида при Рогев, за да ми разкаже подробно за всяка една формула на обикновен български език. И да разтълкува и обясни какво е искал да каже. Но го пропуснах, този вътрешен подтик у мене. А защо? Тогава бях подложен на голяма съпротива отвсякъде и още се чудя, че оживях и че сега съм още жив. Той беше математик от най-висш порядък и знаеше, че числата сами говорят за себе си. А по онези години в България властвуваше комунистическата идеология и те не биха му позволили разясненията. Затова той ги изрази математически. А днес го няма онзи, който да ни преведе тези математически формули и символи. 16. И накрая излиза един окултен закон за духовната верига. За да се осъществи и реализира една идея на Земята, е необходима верига от лица. Десетият човек я реализира. Аз бях първият, към който той се отнесе. Аз бях и последният, десетият човек, който реализира неговата идея. А сега ще говорим за другите, които са в тази верига. Без тях нямаше да се осъществи нищо. Не трябва и не бива да ги пропуснем. 17. Този човек, който подготви този материал, беше Видка Николова. Как се е добрала до идеята да събере всички публикации, отнасящи се до тази монография -т я си знае. Преминала е през много етапи на невероятно съпротивление от онези сили, които бяха срещу тази книга. Тези сили и днес съществуват. Тя употреби много усилия да убеди сина и дъщерята на Борис Рогев да дадат разрешение да се направи второ издание на тази монография с подготвения материал лично от него за българската юрта. Но те защищаваха своите авторски права. Но тази книга е издадена от БАН и авторските права принадлежат на БАН. А за да се издаде, трябва да се финансира. И после, няма да има българин, който да иска да си я купи. А да я прочете, това е изключено в настоящото време на днешните българи. 18. Ето защо настоящата публикация е точно на времето си. Тя ще въведе читателите на «Изгревът» за всички статии, излезли навремето за монографията на Борис Рогев. Този материал, лично подготвен с голямо старание от Видка Николова, ми беше предаден преди 3 години, беше опакован и чакаше времето си да влезе в някой от томовете на «Изгревът». Понякога с ръцете си взимах опакования материал за онзи том от «Изгревът», който подготвях, и виждах как опакованият пакет на Борис Рогев се подхвърля насам-натам. Навеждах се, взимах го, поставях го на строго определено място в един кашон. Когато по-късно отварях този кашон, чувах как някой стене и въздиша от него. Обръщам се към него: Борис Рогев, ще дойде времето, за да възкръснеш в Дух и Истина. И това ще стане чрез «Изгревът».» Ето че дойде това време. Очакваме Възкресението на неговата монография. 19. Спомням си колко мъчения изтърпя Видка Николова, докато убеди сина на Борис Рогев да предаде някои снимки, които да публикуваме за Борис Рогев. И понеже аз познавам целия този процес, защото съм работил със стотици последователи на Учителя Дънов, то аз можех само да беснея. Видка Николова стигаше до изстъпление на духа си от невероятната съпротива, която срещаше. Беше жестока борба. Пред нас беше застанала Бастилията и на Академията на СССР, и тази на БАН. Накрая някой от Невидимия свят се намеси и получихме няколко снимки, които преснехме, а оригиналите ще върнем накрая: Изобщо не е за разказване. А как ли изтърпяхме всичко това не зная. Направих го за Рогев. Той заслужаваше. Беше се жертвал за делото на Учителя чрез издаването на Песнарката песните на Учителя Дънов. 20. През месец август 2006 г. бях приет от Добромир, сина на Борис Рогев, в техния дом. Обясних му и му показах чрез «Изгревът» том XXII за какво ми трябват снимките на Рогев. Любезната съпруга на Добромир ми гласува доверие дадоха ми възможност да си избера подходящи снимки. И ето тях предлагаме за публикация. 21 . Този материал изобщо не бях го поглеждал от 1974 г., когато излезе книжката на Рогев. Тогава нищо не разбрах. Ето сега, на 16,17,18 март 2006 г. прегледах публикацията, подготвена от Видка Николова. Всичко беше заключено с големи катинари и бе невъзможно да се влезе и разбере за какво става дума. Постепенно се отвори съзнанието ми, дойде Светлина в него и с други очи започнах да го чета. Прегледах всички статии. Не съм променил нито ред. Единствено сложих заглавията на всяка отделна публикация, номерирах ги и трябваше да ги закача за веригата на «Изгревът». Всяка статия представляваше построена къща, наредени една до друга, но бяха тъмни, защото бяха без електрически ток. Тогава взех една стълба, поставих електрически стълб пред всяка къща, свързах ги с жиците на електрическата система на «Изгревът». После пуснах космическия електрически ток на «Изгревът», той премина през всички къщи и статии, и те светнаха. Бяха осветени от духовната светлина на «Изгревът». Е, сега могат да се четат тези статии с отворени очи. И то от онези, които имат такива очи. 22. И когато бе закачена тази публикация на Видка Николова за космическия ток на «Изгревът», тя не само се освети, но тя ми проговори. Разбира се, говореше онзи, който ръководеше «Изгревът» от Невидимия свят. «А сега направи и напиши своите бележки, за да се разбере за какво става дума.» И аз седнах и ги написах. Представям ги. 23. Видка Николова ми гласува доверие и ми предаде целия си труд за публикация в «Изгревът». На друго място той няма къде да се публикува. И няма кой да го чете. А тук е вече осветен от друга светлина и който желае, ще може да го чете. А Видка Николова съхранява тази монография, на която лично Борис Рогев си е правил допълнителни бележки. Ето това трябва да се фотографира или да се сканира и да се издаде. Трябва, но не е дошло времето и ги няма хората, които могат да разчетат това знание, дадено чрез математически формули и символи. Трябва да дойдат други хора и истински българи по дух. А сега ги няма. Ще чакаме да се явят. А докога това ние не знаем. Знае само онзи, който е ръководил българите от годината 4768 преди нашата ера, година първа на българското летоброене. А това е ангелът Господен Елохил ръководител на българския народ. Проучете в «Изгревът», том IV, стр. 3-47, «Призвание към народа ми български синове на семейството славянско», дадено чрез Учителя Дънов на 8 октомври 1898 година. 24. Напълно съм убеден, че първо трябва да се прочетат моите бележки, за да им се отворят съзнанията и да влезе светлина в умовете, за да видят личността на Рогев и времето, когато е живял. И чрез тези мои бележки ще могат да оценят събраните и подготвени статии от Видка Николова. Не само да оценят, но да разберат, че човешкият живот на Земята е даден за това за да реализира човек един Висок Идеал. И Борис Рогев го реализира. Видка Николова също го реализира. А аз, Вергилий, бях десетия човек от веригата, който трябваше да заключи кръга на тази верига в една окръжност и да се пусне космическият ток на «Изгревът». Бях определен да ръководя «Изгревът» на Земята. А аз бях само един от веригата. Без останалите, които също съдействуваха със своите статии, нямаше да може да се затвори този космически кръг. А техните имена са написани в техните статии. И техните имена съм подчертал, за да се видят добре. 25. А сега, Борис Рогев, можеш да възкръсваш след 35 години очакване, за да дойде онзи Ангел, който да вдигне онази плоча на забравата, която бе затворила Борис Рогев и неговия труд. Честито Възкресение, Борис Рогев! Възкресението се осъществява единствено чрез Святия Дух. Амин. Рогев, Христос воскресе! «Во истина воскресе» отговаря ми Рогев. Амин. 18 март 2006 г., 10 ч и 15 минути гр. София Написал бележките: Вергилий -------------------------------- * За Моис Басан виж в «Изгревът» том IV, стр. 95-97, № 17; том VI, стр. 382-384, N9 2; том VIII, стр. 268, № 35; том XV, стр. 276-277, № 49. (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев)

20. БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА «ИЗГРЕВЪТ» ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ 1. За Милка Периклиева бях чувал от разказите на Мария Тодорова и Борис Николов за времето на процеса срещу Братството през 1957-1958 година. На него процес всеки е играл някаква роля по сценарий, написан отвън, или даден отвътре в човека. И по деянията им се вижда кому са служили и кой им е господарят. Затова трябва да проучите от «Изгревът», том III, стр. 217-220 - «Куфарът със скъпоценностите». Отначало тя свидетелствува срещу Борис Николов под заплахата на Петър Димков, но после вижда, че Борис ще бъде осъден, отива при Борис, разказва всичко и се разкайва. А там е описано защо го прави това Димков - за да се спаси от затвор, понеже е взимал 30% от печалбата от един билкарски магазин, където е изпращал своите пациенти да си купуват билки. Правил му е оборот, а билкарският магазин му дава 30% от оборота. А по онова време, според социалистическите и комунистически закони, това е престъпление и се наказва със затвор. Заради него Борис отива в затвора, а Димков остава «вода ненапита». Но мнозина вече знаят тази история. 2. Заради тези страници срещу мен беше подета злостна кампания с написване и изпращане на Окръжно писмо от Братския съвет по цяла България от 5 юли 1995 г. Аз съм ги публикувал в «Изгревът», том IV, стр. 614-615 - «Организираната лъжа» и «Отговорът» - стр. 615-618, «Първородство за паница леща» - стр. 618-621, «Изгревът и тресавището» - стр. 621-622. 3. За да се подсили ефектът, беше изпратено едновременно «Отворено писмо до членовете на общество Бяло Братство», подписано от 10 души. Виж «Изгревът», том IV, стр. 622-624. А отговорът на «Отворено писмо» съм представил на стр. 625-631. А моя персонален отговор на подписалите писмото съм предал на стр. 631-637. 4. А въпросът с «Куфарът със скъпоценностите» е разгледан в том IV, на стр. 627-628, в точка 5, в която е играела роля и Милка Периклиева по времето на следствието през 1957-1958 г. 5. В «Сватбата на Големия брат» в «Изгревът», том I, стр. 311-313, Мария Тодорова описва, че на 31 декември 1943 г. за посрещане на Нова година пристига Учителят сам в нейния дом. В същия момент там идва Милка Периклиева и Учителят се обръща към нея: -Жорж, заеми свободното място на масата! И така стават четирима. А преди това Учителят им е казал, че заминалият от този свят Георги Радев е влезнал в нейното тяло, за да свърши една работа. Виж стр. 311 -312. Така че Борис Николов и Мария Тодорова се отварят към нея и я допущат в своя дом заради Георги Радев, който е в нея. Иначе не биха я допуснали, защото тя е дружала с Любомир Лулчев и е била негова приятелка. 6. Но в следващия етап, когато Георги Радев напуска тялото й (виж «Изгревът», том III, стр. 218-219), то тя преминава под въздействието на Петър Димков и под заплахата на следователя подписва измислен Протокол срещу Борис Николов. После се разкайва и описва всичко на Борис и Мария (виж стр. 219). 7. При разговора си с Галилей Величков узнах, че Милка Периклиева е написала своите спомени и е намерила една преводачка на име Вера Гюлгелиева и ги е превела на английски, и те са били издадени през 1967 г. в САЩ. Дори ми показа тази малка книжка, която я притежавам от него, с отбелязани само инициалите на Милка Периклиева с М.Р. Направи ми впечатление, че те също бяха изменили «Емблемата с котвата» и тя бе станала вече печат на Черната ложа. Много по-късно, през 1996 г., при издаване на оригиналното Слово на Учителя също поставиха променена «Емблемата с котвата». Така че силите са едни и същи! Виж «Изгревът», том XVI, стр. 842 - в «Забележка на Вергилий Кръстев» в точка 2, както и в Приложението на стр. 844. На следващите три страници тук прилагаме на скенер корицата, заглавната страница и страницата с издателското каре на книгата. 8. Аз поисках от Галилей да ме заведе при Милка Периклиева. Тя лежеше на легло, но бе будна с ума си, помнеше всичко, говореше свободно, макар че беше болна от Паркинсон. Аз само слушах. Тогава научих, че в плана на издателя е било заложено първо да се издадат спомените на Милка Периклиева, а след това - спомените на Галилей Величков, които не бяха още записани, но ги беше написал на чернова. Обаче преводачката Вера Гюлгелиева превежда една своя книга и нея публикува в САЩ. Тя ги измамва и излъгва. Слушах как Милка беше възмутена от нея. А да не говорим за Галилей. Аз съм споменал за този факт в «Изгревът», том VII, стр. 666-667- в «Цената на опорочението». Важен е този факт. За това опорочение - ще се спрем на него по-късно. 9. След заминаването на Учителя Петър Дънов от този свят, всички очакват да възкръсне на 40-ия ден, но това не става. От 27 декември 1944 г. много хора под ред спят или мръзнат стоешком до гроба Му, за да пазят тялото Му, да не би да дойдат да го изкопаят. Още при погребението се чуло трясък при заравянето на ковчега и всички са смятали, че е възкръснал. А причината е в това, че ковчегът е бил поставен върху 4 кола и дъски и под него е имало празно пространство и под натиска на пръстта и тежестта, ковчегът се свлякъл на дъното на изкопания гроб. Това най-добре описва Гради Минчев - онзи, който е изкопал гроба Му. Виж «Изгревът», том VII, стр. 261-264 - «Учителят си замина от този свят». Същото го описва и брат му Атанас Минчев на стр. 315-319 - «Гробар и конкурс за концертмайстор». 10. Понеже са свикнали всички въпроси и проблеми да им ги разрешава Учителят Петър Дънов, те почват да Го викат на спиритически сеанси. Със сигурност мога да кажа, че този Велик Дух - Беинса Дуно, не можем да Го викнем и да ни се яви на спиритически сеанси. Явяват им се разни лъжливи духове, диктуват им някои неща, те ги очакват, но нищо не се случва. Но разпространяват, че Учителят им се явил на спиритически сеанс. И понеже мнозина на Изгрева по онова време се занимават със сеанси, вярват, че това може да стане. Други пък заявяват, че Учителят им се явил усмихнат и весел. И на това вярват. Явяват се ясновидци и пророци и твърдят, че Учителят чрез тях говори. А това не е вярно. Това е лъжа. Но това аз го казвам. И ще го докажа след малко. 11. Милка Периклиева образува спиритическа група. В нея влизат: Милка, Никола Гръблев - запасен полковник, Димитър Костов - зъболекар, и Маджарова. Ето какво пише към един от протоколите им при сеансите: «Учителят се е явявал чрез медиум всяка седмица, обикновено в 5 часа сутринта, и влиза във връзка със сестра Милка Периклиева, която записва всичко старателно (това, което чува от Учителя) саморъчно на лист хартия». А кой е бил медиумът и чрез чиято уста е уж говорил Учителят, не се казва името му. Тези сеанси започват на 27.I.1961 г. и завършват на 29.III.1968 г. Те са били правени в дома на Милка или в дома на Димитър Костов. Това се чете в протоколите им. 12. Преписали са сеансите на пишуща машина, подвързват ги и ги разпространяват. Аз притежавам 3 броя от различни пишущи машини. А защо са ги разпространявали? Искали са да докажат, че Учителят съществува и може всеки да се ползва от Него, ако Го извика на сеанс. Но те не знаят кой е Духът Беинса Дуно и че Той не може да се яви на сеанс. А освен това, от тях виждат други и им подражават. Така се цели да се разбие оригиналното Слово на Учителя. Аз заварих един от моите съвременници, който първо промени оригиналния текст на Паневритмията, а после извади и показа такива текстове чрез медиуми и ги разпространява и до днес. Виж «Изгревът», том XV, стр. 905-909, 909-911. На стр. 906 в точките 6 и 7 съм описал за лъжата на духовете чрез медиумите. 13. В «Изгревът», том IV, стр. 639-640, в точка 20 описвам за голямата лъжа. Прегледах трите подвързани папки от различни пишущи машини, писани по различно време, от спиритическите сеанси на Милка Периклиева, обозначени със заглавието «Заветът». Искат да кажат, че това е Заветът на Учителя Петър Дънов. Но това е лъжа. Всеки, който е запознат със Словото на Учителя Петър Дънов, след като прегледа една страница, ще види, че това не е речникът, не са думите, това не е Словото на Учителя. Не е. А на кого са? На някой заминал от Земята земен дух, който се е върнал на Изгрева. В написаните страници няма знанието на Словото на Учителя. Има само проповеднически думи, изречения и напътствия. Това е лъжа! 14. А за доказателство, в «Изгревът», том IV, стр. 640, съм цитирал от Словото на Учителя Дънов - «Беседи, обяснения и упътвания на Учителя от 1921 г.», стр. 115-116. Там се казва, че Бог не се изявява чрез нечисти канали! А за да изпрати Бог Словото Си, първо е изпратил Сина Си - Исус Христос, та чрез Него да даде Словото Си, когато му дойде времето. Това е било преди 2000 години. А сега сам Бог слезна на Земята, облече се в плът и даде Словото Си. А обяснени- ята са дадени на стр. 640-641 в «Изгревът», том IV. А кога и как човек може да влезне във връзка с Учителя Дънов, може да прочетете в «Изгревът», том VI, стр. 740-741, в точка 6. Там са дадени пет случая, когато ученикът може да се срещне с Учителя Дънов. Но при условие, че той е ученик. Ученикът на Бялото Братство е онзи, който има пряка връзка със Словото на Учителя Беинса Дуно, Който е Всемировият Учител на Вселената. Само при това положение! И в никое и никога в друго положение! Вж. «Изгревът», том VI, стр. 742. 15. А за да се убедите лично, че не ви заблуждавам, то ви предоставям една страница, извадена на ксерокс от уводната страница на подвързаните сеанси на Милка Периклиева, обозначени със заглавие «Заветът». БЕИНСА ДУНО УВОД Лични уроци, дадени от Учителя след Неговото заминаване в отвъдния свят, 1961-1966 г. Заветът на Учителя Обичай съвършения път на Истината и живота. Постави доброто за основа на дома си, Правдата за мерило, Любовта за украшение, Мъдростта за ограда и Истината за светило. Само тогава ще Ме познаеш и Аз ще ти се изявя. ПЕТРОВДЕН, 1940 г. Изгревът ухаеше празнично. Розите пред приемната на Учителя бяха по- чудни от всякога. Той посрещаше и изпращаше гости. Стоях настрана и изчаквайки удобен момент да се доближа до Него. И ето, че застанах чинно. Целунах Му ръка и казах: «И аз Ви поздравлявам, Учителю, за празника. Пожелавам Ви да ни учите още дълги години. И като не мога да намеря по-подходящ подарък, поднасям Ви сърцето си, да бъда ваша ученичка.» Срещнаха се погледите ни. Той гледаше през вековете, а аз - с насълзени очи на дете. «Ще можеш ли да бъдеш ученичка на новото учение, не е много лесно? Пътят е труден, Земята е школа!» «Ще мога, Учителю!» «Добре, учи и прилагай!» Минаха дни и нощи, месеци и години, падах и ставах, изкачвах се и слизах. Слушах беседите на Учителя и се стараех да прилагам. Всеки ден осъзнавах все повече и повече колко е труден пътят на ученика. През 1944 г. на 27.XII, Учителят напусна земните селения, като ни остави примера Си и много беседи, държани от Него в продължение на 40 години. Школите продължаваха в салона на Изгрева. Продължавахме да пием от Неговото Словесно мляко, като препрочитахме беседите. Чувахме от време на време, че Учителят се проявява чрез някоя сестра или брат. По вдъхновение на 27.I.1961 г. се събрахме малка хармонична групичка и всеки петък в 5 часа сутринта в продължение на 6 години имахме и ние благоволението на Учителя да получаваме лични уроци за нашето духовно израстване. Всичко е предадено дословно, без никакво изменение. Позволяваме си да кажем, че има смисъл да се четат тези уроци само ако се прилагат. * * * Това е уводната страница на подвързания ръкопис на Милка Периклиева «Заветът». 17. А Димитър Костов, след като се върна след престоя в чужбина, с голямата си пенсия, издаде тези спиритически сеанси под наслов «Частни уроци, дадени от Учителя след Неговото заминаване в отвъдния свят от 1961 до 1966 г.». Като заглавие е сложил отгоре, че авторът е Беинса Дуно. Ако някой го пита кой е този Беинса Дуно, изобщо няма да може да каже, защото не знае. Ако знаеше, нямаше да извършват своето кощунство с отпечатването на тази книга. Имаше пари и я издаде. А след това я раздаваше безплатно. Едва ли някой я четеше. Но е отпечатана. И е доказателство за отклонението! БЕИНСА ДУНО ЧАСТНИ УРОЦИ, ДАДЕНИ ОТ УЧИТЕЛЯ СЛЕД НЕГОВОТО ЗАМИНАВАНЕ В ОТВЪДНИЯ СВЯТ от 1961 г. до 1966 г. МЕДИУМ: МИЛКА ПЕРИКЛИЕВА ИЗДАТЕЛ: ДИМИТЪР КОСТОВ СЪТРУДНИК: ЛИДИЯ АЛАДЖЕМ София, 1994 г. 18. А за капак на всичко отгоре на изнесеното досега, ще ви поднеса една статия, отпечатана във в. «Капитал» от 31 март 1997 г., на стр. 41. А това е вестник на бизнеса. А тази статия е поръчана от някои и е заплатено да се по- мести, защото тя изобщо не се връзва с онова, което помества този вестник. А кой я поръчва и кой заплаща за нея, ще си отговорите сами. Тази статия е озаглавена «Дъновизмът ограничава личния духовен избор». Автор - Вера Гюлгелиева. Това е същата онази, която превежда от български на английски език спомените на Милка Периклиева и бяха издадени от Феликс в САЩ (Виж «Изгревът», том VII, стр. 666-667 - «Цената на опорочението»). Заради този превод на английски, всички знаеха за нея на Изгрева. Тя се движеше свободно от къща на къща, а последователите на Учителя си отваряха сърцата и душите пред нея. А тя бе хубава, и то много хубава жена. Но тя бе сътрудник на тайните служби. Доказателство? Тя си пътуваше свободно в чужбина, и то във време, когото българинът, ако се превърне на птица, пак няма да може да прехвръкне през охраняваната граница. И всички знаеха, че е преводачка и никой не я закачаше. Ако беше някой простосмъртен, веднага щеше да бъде изселен от Изгрева и от София, че може да отиде и на концлагер. По това време Милка Периклиева лежеше на легло и я гледаха близки хора. А сега ще ви предоставя тази статия дословно. А са подбрали специална снимка, която е монтаж. В далечината се играе от двойки, облечени в бяло, Паневритмия. А отпред на монтаж са сложили трима старци, които са карикатури и също играят. Ще ви покажем.на скенер тази снимка. ДЪНОВИЗМЪТ ОГРАНИЧАВА ЛИЧНИЯ ДУХОВЕН ИЗБОР Вера Гюлгелиева. В. «Капитал»,.31.III-6.IV.1997 г., стр. 41. Кризата в България е тотална. Кризата на духовния живот е част от нея. След като векове наред вярата в Христос и принадлежността към Българската православна църква са поддържали българския народ буден и са му давали сили да запази основните си морални добродетели, петдесетгодишният период на господство на войнстващ атеизъм се оказа погубен за душите на много българи. Пред нас са неизброими доказателства за верността на казаното по-горе - ежедневните посегателства върху живота на родители и деца, самоубийствата в армията и в старческите домове, ширещата се наркомания - навсякъде цари духовна пустош и безнадеждност. Институциите, от които зависи състоянието на духовния живот, са в не по- добро състояние. Църквата, училището, семейството - какво общо имат тези институции със спомените за тях отпреди петдесет или седемдесет години? Нищо общо - затова, защото и те, подобно на цялото общество, се люлеят от конфликти, а нерядко са просто погълнати от нищета. На фона на тази зловеща картина в обществения ефир нерядко ни се предлагат решения. Нека хвърлим поглед на едно от тях, което освен това има и претенцията за българска автентичност - учението на Петър Дънов (или т. нар. дъновизъм). Още от пръв поглед безпристрастният наблюдател може да установи не- маловажен факт - по сергиите с т. нар. езотерична литература дъновистките книги са далеч по-многобройни от книгите на останалите религиозни и философски течения. По Българската национална телевизия в предаването «Трето око» нерядко се прибягва до името на Петър Дънов като до безспорен авторитет, а на дъновизма са посветени цели емисии. Намеренията и размислите на модиста Пако Рабан се отразяват от българските медии не само затова, че е известен моден дизайнер, а и затова, защото е последовател на Петър Дънов... Изобщо ДЪНОВИЗМЪТ СЕ РАДВА НА БЛАГОСКЛОННОТО ВНИМАНИЕ на българските медии. Както и на Светия синод на Българската православ- на църква. В този смисъл ярък пример е «богословският анализ», изготвен и издаден от началника на отдел «Културно-просветен» в Светия синод на Българската православна църква Константин Златев (София, 1994 г., издателство «Верен»), където авторът, православен християнин и чиновник във висшата православна администрация, не отправя нито една критика към дъновизма. Но това са случаите, когато дъновизмът се изявява на пръв план. В много други случаи става дума за дъновизъм, дори и да не се изтъква името на Дънов. Така например вестник «Труд» в броя си от 12 юли 1996 г. съобщава за намеренията на дъновистите да се въведе в училищата т. нар. Паневритмия - в България е слабо известно, че това са упражнения, препоръчвани от Петър Дънов. Съобщава се, че дъновистите имат цялостна образователна програма, стъпила на заветите на Петър Дънов. В по-общ културен контекст често се лансира терминът нова култура - този термин е свързан с претенцията на Дънов да даде предписания за бъдещото състояние на културата на човечеството. При тези многобройни позовавания на името на «Учителя Дънов», почти никога не се засягат някои, меко казано, смущаващи факти около същността на самото учение и мястото му в българския обществен живот. Най-напред няма съмнение, че става дума за религиозно течение - Всемирното Бяло Братство, както се наричат дъновистите, е регистрирано като вероизповедание към Дирекцията по вероизповеданията към МС, а всяка година в Държавен вестник се публикуват и датите на официалните религиозни празници за дъновистите - това са дните на пролетното и есенното равноденствие. Петър Дънов смята своето учение за религиозно-философска система, тъждествена с християнството. Той, обаче, твърди, че някои от записаните проповеди и поучения на Христос се нуждаят от съвременна интерпретация. В същото време, обаче, Петър Дънов изрича и твърди нещо КОЩУНСТВЕНО ЗА ВСЕКИ ЕДИН ПРАВОСЛАВЕН ХРИСТИЯНИН - независимо дали става дума за православен, католик или протестант, или просто вярващ. В своето обръщение «Възвание към народа ми», произнесе- но през 1898 г., той завършва с думите: «Аз съм Елохим, Ангел на Завета Господен.» Или, с други думи казано, той декларира себе си като представител на висшата Божествена Йерархия, затова, защото Елохим е едно от названията на бога в Стария завет. Сто години след това изказване на Петър Дънов светът има премного доказателство за злото, което могат да сторят хора, смятащи себе си за богове... Като реакция на Българската православна църква, на нейния Архиерейски събор през 1922 г. Петър Дънов е обявен за самоотлъчил се от църквата Христо- ва. В мотивите на решението се посочва между другото, че: «Петър Дънов, в своите лъжеучения, използвайки настаналия подир последните войни смут в душите на православните българи, руши в тях вярата в живия личен Бог, Твореца, Промислителя, Осветителя и Миросъздателя..., че приема истинно и вярно прогласяването му от неговите заслепени почитатели не само за учител, но и за «прероден Христос»... Трябва да се каже, че в отношенията на Петър Дънов и неговите ученици действително е съществувал ритуал, много напомнящ отношенията между Христос и учениците му - при общите братски беседи всички са сядали на земята, а само Петър Дънов, облечен целият в бяло, е седял на бяло столче върху бяла възглавница, заобиколен от учениците си. Имплицитно приравняване на Христос и Петър Дънов се съдържа и в термина Учител, употребяван както за Исус Христос, така и за Петър Дънов. Интересно е ОТНОШЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ КЪМ БОЛШЕВИЗМА - това учение на атеистичния материализъм, чиито първи жертви станаха християните и техните храмове в Русия, а по-късно и на други места в Средна и Източна Европа. Ще припомним, че Петър Дънов умира в края на 1944 г., т. е. той е свидетел на голяма част от злините, сторени от болшевиките на народите от Източна Европа. И така: «Съвременният свят е обхванат от една нова идея - болшевизма. Тя е Божествена идея, но опасно е да не се изопачи. Всяка нова идея е Божествена, но като се прилага, в нея се вмъкват човешки елементи - користолюбие, егоизъм и др., които я изопачават. Не се страхувайте, че известно движение ще вземе големи размери... Партия ли е комунизмът? Партия, но по-добра от другите... Господ е решил да оправи света чрез светските хора. Политикантите и социалистите ще оправят света, защото те искат свобода. Ще кажете: «Как тъй? Тези хора разрушават, не градят.» Питам: когато градите нова къще на мястото на старата, не разрушавате ли първо старата и после градите? Ако не изхвърлите от ума си един стар възглед, не може да се роди нова мисъл.» Коментара относно казаното от Петър Дънов всеки може да направи за себе си, но е ясна близостта между болшевизма и дъновизма - и за двете учения са без значение причинените мъки и страдания на вярващите християни, мюсюлмани, евреи; и за двете доктрини водещ е принципът на революцията - т. е. на разрушаването, а не на еволюцията - т. е. на развитието. А близостта между дъновизъм и болшевизъм става още по-очевидна, щом войнстващият атеизъм на болшевиките може да бъде определен от Петър Дънов като Божествена идея. Определянето на дъновизма като вероизповедание поставя и много други въпроси, свързани най-вече със светските му изяви. Това важи особено за предаванията по телевизията, пропагандиращи дъновизма, и за мястото му в образованието. Дали не сме изправени пред положението традиционната православна християнска вяра да не се допуска в училищата, а по телевизията да има само единични предавания с християнска насоченост, докато за дъновизма да съществува зелена улица за изява според желанието и убежденията на отделни журналисти и преподаватели в училищата? Дъновизмът е учение, което по принцип е насочено към всички хора, но особено място в него заемат славяните, и най-вече българите, за които Петър Дънов твърди, че са «пионерите между славяните». Има негови изказвания от типа, че «България ще бъде духовен кредитор, духовен разсадник за целия свят», че «българския народ велико бъдеще го очаква и България ще бъде първата страна в света, където хлябът ще се раздава безплатно». Ясно се вижда, че на България и българите се отрежда някаква особено важна роля в световното духовно развитие. Тук има реална ОПАСНОСТ ОТ ПОЯВАТА НА ДУХОВЕН НАЦИОНАЛИЗЪМ, на основата на който дадена група от хора, в случая българите, да се счита за привилегирована, и то само на основата на произхода си. Границата между истинската духовност, зачитаща най-вече постиженията на отделната личност, и фалшивата духовност, защитаваща групови интереси, при дъновизма рискува да избледнее съвсем... Още повече християнството, с традициите на което е закърмен българският народ, изрично подчертава еднаквата възможност за докосва- не до Духа на всеки, който приеме Христос в себе си, без разлика на националност, произход, раса и пр. Все така сравнявайки християнството и дъновизма, бихме насочили вниманието на читателите и върху едно друго изказване на Петър Дънов: «Някои казват: какво ще стане с България? - Щом България приеме Божественото Учение, добре ще бъде с нея. Но ако не го приеме, зле ще й бъде. Колкото евреите прокопсаха, толкова и българите, ако попречат на Бялото Братство. Да го знаят българите. Съдба има...» Това изказване, от което лъха заплаха, поставя с особена сила въпроса за ПРИНУДАТА КАТО СРЕДСТВО ЗА МОТИВИРАНЕ на хората в духовния живот. Новата култура не бива да се създава под натиска на заплахата. С още по-голяма сила важи това за народ като българския, историческата съдба на който е изпълнена с насилие и робство. Време е да разберем, че преживяното от нас, българите, като народ - робството и униженията, на които сме били подлагани в дългогодишната ни историческа съдба, са също така и наш исторически капитал, с помощта на който ще можем още по-добре да разберем нуждата от разцвет на християнските ценности в края на XX век. Нека също така осъзнаем, че духовният избор не е групов, а е индивидуален избор - и колкото повече истински индивидуалности тръгнат по пътя на Духа, толкова по-добре и по-пълноценно ще живеят групите хора. Но този процес не може да бъде поставян в зависимост от формалната принадлежност към едно или друго учение или народност. Така повече българи по своя собствена свободна воля ще могат да поемат по християнския европейски път! Вера Гюлгелиева е писател и преводач, автор на три тома разкази и на повестта «Аглика ханъм». Специална снимка, която е монтаж. В далечината се играе от двойки, облечени в бяло, Паневритмия. А отпред на монтаж са сложили трима старци, които са карикатури и също играят. 20. Прави впечатление, че авторката на статията не е прочела нито една беседа на Учителя Дънов и освен това тя няма никаква представа от Учението Му. Главната й атака е насочена срещу изказванията на Учителя за болшевизма. Нали болшевиките гориха Неговите книги? А че Учителят е допуснал болшевиките на Земята, тя не го знае. Виж «Изгревът», том I, стр. 333-334. А че Учите- лят е допуснал болшевиките и руснаците в България, тя също не го знае. А защо ги е допуснал, тя също не го знае. Виж «Изгревът», том I, стр. 474-476. А за това кой управлява България - виж в том I, стр. 487-491, под заглавие «Кой е ръководителят на Братството в България». Виж «Изгревът», том IV, стр. 319 - «Бурята и мътната вода». Всичко, което съм цитирал, е доказателство, че тя изобщо няма никаква представа от нищо. Тя е само заплатена и накарана от онези, на които е служила до 1989 г., да стори това. Това е отговорът. Друг няма. И тази статия във в. «Капитал» е заплатена, за да се публикува. 21. Милка Периклиева имаше рожден брат - казваше се Александър и нарочно носеше бащиното си име - Георгиев, за да не го свързват със сестра му, която я знаеха, че е дъновистка. С него се запознах през 1972 г., когато с дъщеря си Марта, той се качи на палатка на 7-те Рилски езера в местността «Салоните». Там летуваха Борис Николов и Мария Тодорова, а моята палатка бе на 100 метра от тях. В разстояние на 10 дни обикаляхме върховете и разговаряхме за много неща. Той беше добър разказвач, а аз - добър слушател. Аз го насърчих да напише една биографична книга за Учителя Дънов. Той споделяше с мен различни детайли от това, което бе открил, а аз му дадох концепцията. Но той не я спази, а я направи така, както той смяташе. Написа ръкописа, предаде го да го четат и както се случваше, най-накрая го даде на мен да го прочета. Аз го прегледах, написах му рецензия и поправих някои много важни паралели на събития и лица. Той сега е пред мен и се чудя как тогава съм го написал. Върнах му материала и той като ръкопис никога повече не дойде при мен. От 1989 г. до 2004 г. минаха 15 години и децата му не го издадоха, а те са в чужбина и вероятно нямат пари да го издадат. А ние тук, българите, си имаме пари да издаваме «Изгревът». Това е разликата. Издаваме, защото искаме. Или по-точно - защото аз искам. 22. По онова време правителството на СССР награди с правителствени ордени и медали всички българи, които са служили на съветското разузнаване по времето на Втората световна война 1939-1945 г. Александър Георгиев Периклиев бе също награден с орден и тогава всички последователи на Учителя Дънов разбраха, че е бил шпионин. Аз също знаех. За мен всеки трети българин беше шпионин на властта, така че това изобщо не ме смущаваше да разговарям с него както на Рила, така също и у дома му, където бях радушно приет. На Рила ми разказваше как е бил в затвора Моабит на Гестапо, от който затвор никой не е излязъл жив. Там се е молил на Учителя Дънов да го освободи, за да служи на този народ. По това време в София рождената му сестра Милка отива при Учите- ля за помощ, а Той я изпраща при Любомир Лулчев. А тя е приятелка на Любомир. Последният прави постъпки пред Цар Борис III за освобождаването на Александър Георгиев Периклиев, както и за освобождаването на генерал Никифоров, замесени в шпионския процес с Александър Пеев през 1943 г. На последната среща на Лулчев с царя на 10 август-1943 г., преди царят да замине на среща с Хитлер, Лулчев настоява за помилването на генерал Никифоров. На 14 август 1943 г. царят заминава на среща с Хитлер, връща се на 15 август. Слизайки от самолета, е бил болен, или по-точно - отровен, и след кратко боледуване умира на 28 август 1943 г. Така че спасяването на Александър Георгиев Периклиев се дължи на Учи- теля и Лулчев. Лулчев успява да накара царя да задържи разглеждането на делото срещу Александър Пеев, но след смъртта на царя, новоназначените регенти на малолетния цар Симеон II подновяват делото срещу 16 души и трима осъждат на смърт. А после срещу тях дойде възмездието на комунистическия народен съд и бяха осъдени на смърт. 23. От личния архив на Лулчев се узнава, че Александър Георгиев е арестуван от «Гестапо» в Германия на 23 май 1943 г. по настояване на българската полиция и следствието на «Гестапо» продължава до 23 юли 1943 г., след което е освободен на 10 август 1943 г. като невинно задържан и неправилно обвинен и е изгонен от пределите на Германия и се прибира в България. 24. На процеса на Народния съд срещу Любомир Лулчев от 28-29 декември 1944 г. до 16 януари 1945 г. Александър Георгиев защищава Лулчев*. Същото прави и генерал Никифоров**. Същото прави и съпругата на Александър Пеев, Елисавета Пеева, чието изложение сме публикували в том XXI на «Изгревът»***. Защищават го, но Народният съд взима решение - смърт чрез разстрел. Присъдата е изпълнена. 25. Александър Георгиев ми разказваше как той е бил единственият специалист, който в България е въвел счетоводството на новите Трудово-кооперативни земеделски стопанства (ТКЗС), когато комунистите взеха земята на селяните и наложиха кооперативно обработване на земята по комунистически образец. От 1953 г. до 1990 г. всички критикуваха системата на селското стопанство, а тя изхранваше не само българи, а имаше и за износ. А след 1990 г. всичко умишлено бе разрушено и чак сега се оценява, че кооперативното земеделие е било успех. Но това се дължи на онзи, който бе направил икономическата система и рамката на ТКЗС - Александър Георгиев. А тогава той бе единственият специалист икономист. А сега му забравиха името, и то нарочно. Аз го възстановявам. 26. След 1972 г. по телевизията бе подновена постановката на Костов «Учи- телят». Артистът бе дегизиран като Учителя Петър Дънов**** и бе цяло извращение и гавра с това учение. Комунистите тогава преследваха последователите Му. Александър Георгиев написа една защита на Учителя Дънов и една рецензия за пиесата и я изпрати на директора на Телевизията. Така той защити Учителя Петър Дънов. Той успя да се отблагодари на Учителя, че го спаси от смърт. Исках да публикувам тази защита, но дъщеря му Марта не ми я предаде. Ако не беше жив, тя нямаше да бъде родена днес. А е родена. Не защити баща си, че е изпълнил обещанието си към Учителя, когато е бил в затвора Моабит. А защо? 27. Много пъти съм се срещал с Александър Георгиев в дома му и бях много добре посрещан от жена му и от него. Винаги на стената ме посрещаше един голям стенен часовник с махала, които навремето отчитаха времето на всеки един час. За този стенен часовник той ми е разказвал следното. Когато баща му е бил в края на живота си, той се помолил така: «Господи, знам, че има невидим свят. Но дай ми* едно доказателство, та все пак да бъда още повече уверен.» В момента, когато баща му издъхва, в същия момент стенният часовник спира да работи - на същата минута, и стрелките са приковани. Това той разбира, когато се учудва защо часовникът не отмерва времето на всеки час със своите звуци. И когато наследниците си разделят имуществото, то той пожелава само този часовник, и нищо повече. Има вече доказателство, че има Невидим свят. И този часовник винаги ме посрещаше със звуците си. 28. Та, когато ме посрещаше часовникът, който работеше, винаги се усмихвах. Минаха години. Аз работех в «Бърза помощ» като детски лекар. Един късен следобед ме помолиха и ме изпратиха на един адрес да взема един болен и да го закарам в болницата ИСУЛ. Съгласих се, макар че можех да откажа, понеже това не ми беше по специалността. Отиваме с линейката на адреса и колкото повече наближаваме, усещам, че ми е познат този адрес. Когато приближих блока, видях адреса, пристъпих пред вратата и разбрах, че съм пред дома на Александър Георгиев. Влязох вътре. Те ме познаха. Питам го: «Познаваш ли кой съм?» - «Да, познавам те, ти си Вергилий и Учителят те изпрати, защото това е последният ми ден.» Закарах го до болницата, но след няколко часа той бе починал. Така се разделих с него. По-късно ходих при съпругата му и там беше втората му дъщеря и говорихме много. Обещаха да ми предадат неговите материали, но казаха да се уточня с дъщеря му Марта. А тя отказа да ми ги предаде. А сега тя е във Франция от много, много години. 29. От 1989 г. до 2005 г. изминаха 16 години. Двете дъщери на Александър Периклиев не издадоха нищо за баща си, макар че работят в чужбина и имат пари. Преди няколко месеца видях, че те са я издали чрез издателство «Бяло Братство». Прегледах я. Онова, което е описано в точка 21, не бе спазено. Ако беше вкарана в «Изгревът», какъвто бе моят план, тя щеше да изглежда и да въздейства по друг начин - така, както бе в разговорите на Салоните в Рила през 1972 година. А сега тя прие друг път. Също така не издадоха на български спомените на Милка Периклиева, макар че е тяхна леля. Тогава аз реших, че трябва да ги издам. Материалите ми бяха предадени навремето от самата Милка. Събирал съм и от други лица, където тя ги беше предала. Е, трябваше да ми предадат снимки на леля си, но не ми ги дават. Ще публикувам това, което имам. От 2001 г. до 2006 г. съм организирал 29 концерт-рецитала по спомени за Учителя Петър Дънов от Негови последователи, както и с музика на Учителя Петър Дънов. В салона винаги имаше присъствие от 250 души. За тези концерти аз изваждах по 600 покани, като за провинцията се изпращаха 100 покани с писма. Около 10 пъти през 2005-2006 г. отзад на поканите отбелязвах със съобщение, че се издирват снимки на Милка Периклиева за публикации. Никой досега не се обади. Никой не е дал поне една снимка. Никой. Това е. 30. А за дейността на Александър Георгиев Периклиев като служител на съветското разузнаване е описано в книгата «Червената ескадра», издание София, 1980 г. от Недю Недев, на стр. 94-99, 185-197. През 1984 г. излезе второ издание на книгата под името: «Тайната война» от Недю Недев, където на стр. 108-112, 204-219, 228-230 е описано всичко много точно. И обективно, макар че по това време се отхвърля ролята на Лулчев и на Учителя Дънов за спасяването на стотици комунисти от смърт и от затвора. А на процеса на Народния съд Александър Георгиев и генерал Никифоров признават, че са спасени от смърт благодарение на Любомир Лулчев и на Учителя Дънов. Признават. Вижте «Изгревът», том XXI и проверете по страници посочените публикувани документи: стр. 453, точка 4; стр. 452-489, стр. 489-499. Признават, но после всички случайно забравят. 31. Когато излезнаха тези две издания, то Изгревът беше разрушен и на негово място бе построена новата легация на СССР, съществуваща до днес - и до утре. А това бе решение на Учителя Петър Дънов. Виж «Изгревът», том VII, стр. 488 № 14; том I, стр. 474; том IV, стр. 317-318 №12, стр. 319 № 13, стр. 337-338 N° 26 32. На 9 септември 1944 г. комунистите идват на власт в България за следващите 45 години, до 1989 г. - така, както бе предсказал Учителят Дънов. И то е описано в «Изгревът». На 10 януари 1944 г. е голямата бомбардировка на англо-американските самолети над София, започнали през деня и продължили през нощта на 11 януари 1944 година. София е разрушена. Имаше убити 490 души, ранени 757 и 270 сгради разрушени. Виж «Изгревът», том XIII, стр. 874-881. На 14 януари Учителят Петър Дънов пристига в с. Мърчаево и отсяда в дома на Темелко Темелков. В ден четвъртък, на 19 октомври 1944 г., се завръща от с. Мърчаево и пристига на Изгрева. Това е по данни на Боян Боев в «Писма до приятелите» от 7.11.1951 г. Първата беседа след завръщането Му в София е на 22 октомври 1944 г., в 10 часа, на Изгрева. А последната Му беседа на Изгрева е на 20 декември 1944 г. сутринта в 5 часа. 33. На 19 декември 1944 г. Учителят заключва Горницата на втория етаж и слиза в приемната Си стая, спуска завесите на прозорците, за да не надничат през нея, и се уединява. Учителят Петър Дънов вече не е добре, това виждат всички. Всичко това го описва много добре Милка Периклиева. 34. А сега ще обясним какво става на 19 декември 1944 г. в София и в България: 1. На 19 декември 1944 г. започва да функционира Народният съд срещу ръководителите на монархо-фашисткия режим на цар Борис III. 2. На 20 декември 1944 г. е първото му заседание. 3. На 25 декември 1944 г. започва разпитът на подсъдимия Любомир Лулчев, продължава на 26 декември 1944 г. На 28 декември 1944 г. е защитната реч на адвоката Иван Попгеоргиев. 4. На 27 януари 1945 г. е речта на Народния обвинител Ат. Армянов. 5. На 1 февруари 1945 г. е присъдата му - смърт. Тя е изпълнена. 35. Учителят Петър Дънов дълги години отговаря на нападките срещу Него и преследванията срещу Него и последователите Му с предупреждения, че българите ще носят своите последствия. Когато започват англо-американските бомбардировки над София, Той казва: «Тези бомби, които сега падат над София и България, са онези камъни, които българите хвърляха срещу мен. Те сега им се връщат и те са същите камъни, но сега им падат над главите. като бомби!» Точно и ясно. 36. А сега ще ви представя няколко изказвания на Учителя, побликувани по времето на Школата Му -1922-1944 г., което най-добре доказва онова, което съм написал. «Бог поругаем не бива» - казват думите Господни в Писанието. Амин! 1. Неделни беседи «Да възлюбиш Господа». София, 1946 г. Беседа «Господ му рече», от 6 април 1919 г., стр. 76: «Какво представляват болшевиките? Те са бирници на Бога. Дали вие ги признавате, или не, това е друг въпрос. Аз гледам на въпросите другояче и зная, че всичко ще стане така, както трябва.» 2. Неделни беседи «Да възлюбим Господа». София, 1946 г. Беседа: «Кога се молим», от 27 април 1919 г., стр. 132: «От години говоря на българите, но те не разбират и не слушат. Те не знаят, че щом сляза от това място, болшевиките ще дойдат.» 3. «Новото човечество», II издание, София, 1947 г., Беседа «Новото човечество», от 19 август 1920 г., държана на събора в гр. Търново, стр. 23: «Какво стана в Русия? Русия не послуша гласа на Толстой, който бе глас на Бога Живаго. И духовенството докара болшевизма. Болшевизмът, това е камшикът на Бога в Христовата ръка. 1/1 днес Той ни пита: «Това ли създадохте в толкова години?» Христос е, Който действува в Русия, а не някакъв сатана.» 4. Беседи, обяснения и упътвания. Събор в гр. Търново, 1919 г., стр. 111-112, беседа от 22 август 1919 г.: «Онези велики народи, които сега разрешават важни въпроси, ако не се подчинят на Божията Воля, ще станат по-малки от българския народ - ще бъдат наказани. Важно е сега моралното падане и подигане на човека. Онези, които паднат морално, ще останат за хиляди, хиляди години назад. Всичко, което става сега, става по Божията Воля. Болшевиките вършат онова, което е предсказано - ни повече, ни по-малко.» «Ако българският народ ви приеме като добре дошли у него, всичко ще му върви на добре, но ако не ви приеме, на зле ще му върви; ако той приеме учението, което му носим, Господ ще го благослови; ако не го приеме, ще бъде наказан. Ако ви приеме, няма да плаща контрибуция; ако не ви приеме, контрибуция ще плаща.» 37. А защо трябваше да цитирам тези изказвания на Учителя Дънов? Защото това са епохи, които Той определи и допусна да се развият в България. Доказателствата се намират в «Изгревът», том XXII: 1. Учителят Дънов за болшевизма и комунизма - стр. 616-649. 2. Ще се запознаете със следващата глава - стр.650-716, както и с написаното на стр. 717-722, за да знаете кой е Онзи, Който разполага със съдбите и времената на народите и човечеството. 38. Днес, 29 април, ден четвъртък, 2004 г., когато завършвам тези бележки, мога да заявя категорично, че българският народ не приема Учението на Учителя Дънов. Той дори си създаде карма с това учение. И хилядолетия над главата му ще трошат камъните, паднали от Небето. И дори така наречените последователи на Учителя Дънов са отклонени и работят срещу Словото Му, срещу Паневритмията и срещу музиката Му. Доказателствата са в това, че те не купуват и не четат Оригиналното Слово на Учителя от 59 томчета, които аз издадох. Виж «Изгревът», том XVI, стр. 818-915. Те също се оказаха и врагове на «Изгревът», като нито го купуват, нито го четат, а вървят на върволица по България и говорят срещу него. А досега, 2006 година, с много усилия са издадени 22 тома. Той е създаден от онези, които вече са преминали отвъд земната твърд и са жители на Невидимия свят. Те го крепят. И те са онази предна и задна стража, която от векове пази и охранява Божия човек, т. е. небесния и земния човек. И като се съберат тези человеци, те ще създадат Божия народ, като ще приложат Учението на Всемировия Учител Беинса Дуно. Амин. Ще ги има вечно! ------------------------------------------- * Вж. «Изгревът», том XXI, стр. 453, точка 4. ** Вж. «Изгревът», том XXI, стр. 454, точка 11. ** * Вж. «Изгревът», том XXI, стр. 489-499. *** * Вж. «Изгревът», том V, стр. 578-581. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев)

XIV. НЕВЕНА НЕДЕЛЧЕВА Бележки от Вергилий Кръстев 1. В «Изгревът», том XV, стр. 820-821, 822-823, разказах как се откри Онзи, Който ме бе изпратил да свърша една голяма работа, непосилна за един земен човек. И ми предаде програмата, която трябваше да изпълнявам, която върша и до днес. 2. Ето това нещо не го знаех, кой съм, и че съм изпратен за една работа. Събудих се за духовна работа през лятото на 1967 г., когато бях студент. Знаех за «дъновистите» и за техния Изгрев, защото там на тяхната поляна, където са играели Паневритмия, аз 10 години ритах топка с брат ми и с децата на Изгрева. Но това не го разбирах тогава, че някой е работил в съзнанието ми, за да пробие и разчупи черупката, в която е обвито едно яйце, от което трябваше да се излюпи едно пиле. Но важното е какво яйце е сложено под квачката. Баба ми развъждаше кокошки, квачки. Те излюпваха пилци и аз много добре знаех как пилето отвътре чука с клюна си, докато пробие черупката си и да излезе навън като пиле. Така и мен някой ме беше сложил под квачка и след определеното време се излюпих. Но трудно човек може сам да пробие черупката; понякога и отвън му се помага - както квачката с човката си пробиваше черупката на яйцето и пилето излизаше. Това беше цяло чудо за гледане. Бях на 29 години. Тогава се излюпих и пробих материалната черупка на съзнанието си. Но беше непосилно трудно да си в яйцето, да пробиеш сам черупката и да излезеш навън на видело. Трудно бе, а после стана още по-трудно, защото ме откриха враговете ми в кое тяло съм, още когато бях на 1 година. Откриха ме и искаха да ме премахнат, да ме няма изобщо на Земята. Тогава видях онзи, който ме закриляше още след като се родих, та чак досега. Видях го. И винаги съм го виждал, но не го разбирах, защото смятах, че това нещо го има у всички човеци. И майка ми винаги казваше: «Някой от децата ми има късмет, та затова преминаваме през ада, като в последния момент някой протяга ръка и ни извежда на ноб път.» Семейството ни преминаваше по пътя на Ада. И затова ме бяха кръстили Вергилий - за възпоминание от Ада, където Данте Алигиери в своята «Божествена комедия» е включил поета Вергилий как го развежда при онези, които за греховете си изплащат чрез страданията. И което е най-важното, че там са всички политически личности и онези, които са били начело на обществото. Аз заварих същата обстановка, същите духове, които движеха обществото, народ и държава. Същото се отнасяше и за последователите на Учителя Дънов. По нищо не се различаваха. 3. В «Изгревът», том VII, стр. 566-569, съм описал «Дългоочакваната среща». Прочетете я. Без нея няма да може да влезете в материала, който предавам. А без него няма да можете да разберете нищо за Невена Неделчева. Онези, които ме изпратиха при нея, бяха именно Ангел и Тодора от дългоочакваната среща. Вътрешната духовна верига бе задействувана. 4. Така, с топка в крака и по спортно облекло - с анцуг, потропах на бараката й. Тя излезна, огледа ме, аз казах кой ме е изпратил, и че искам да ми разкаже някои неща. Исках среща с мен. Тя ме огледа. Казвам: - Когато дойда при Вас следващият път, ще дойда с костюм и връзка и няма да ме познаете. Тя се усмихва. Определи ми среща. На определеният ден тръгнах от студентското общежитие, в което живеех и учех, и през гората се приближих до бараката, почуках. Невена Неделчева излезна, и като ме видя, направо ахна. Аз тогава ходех много елегантно облечен. Казах й, че ме изпращат при нея, понеже е писателка и понеже не могат да ми отговорят на онези въпроси, които задавах. Тя се усмихваше. Разпита ме за биографията, аз разказах всичко, без да крия нищо. Тя не я хареса, защото бях напуснал родителите си след големи драматични събития и се издържах сам като студент. После разказваше на другите около нея въз основа на това, което й разказах, че не съм благонадежден, и тези, които живееха по бараките, ме отбягваха. А аз реших, че няма да се занимавам с тях и ги напуснах и така отидох при Галилей Величков, а по-късно - при Борис Николов и Мария Тодорова. 5. Така че Невена не ме позна кой съм и защо идвам при нея. А тя трябваше да ме познае, защото сама сподели пред мен, че имам много силен ръководител, че е чувала стъпките ми как съм преминавал гората и съм се приближавал към бараката й. Чула добре, но само толкова. Поиска ръцете ми и ми разгледа линиите на ръцете. Говори общи работи. Но нищо конкретно. Е, каза някои верни неща, но това бе малко, според мен. Ако днес аз хвана и разгледам ръката някому, мога да му говоря най-малко два часа. Това понякога го правех, но сега отказвам - пазя си силите и времето. Няма никакъв смисъл да се разправям с хора, които са още в яйцето. Освен това сега има «Изгревът», 22 тома, и всеки сам може да се обучава. 6. Запита ме какво съм чел и какво знам. Отговорих, че съм чел «Браман Чатърджи», преведено през 1915 г., за потайната философия на Индия. Изслуша ме какво знам. Накрая ми препоръча да чета Словото на Учителя Дънов. Разделих се с нея, като ми каза, че не допуска хората близо до себе си, държи ги на разстояние, за да не им се сблъскат орбитите, ако се прекръстосат, и че повече не желае среща с мене. Каза ми, че човек се движи по своя вътрешна орбита и че за всеки човек е определено с кого ще се срещне. Така ми беше определено да се срещна с нея. А това бе през 1968 г., когато бях на 30 години, а Невена беше на 60 години. 7. Веднъж се намерих на Изгрева, около техните бараки. Няколко души се караха. Бяха излезнали навън, на улицата - раздърпани, окъсани, разчорлени, и се караха. Аз стоях настрана и гледах втренчено и не можех да повярвам, че Високият идеал от Словото на Учителя е паднал толкова ниско, закопан в земята пред тези дървени саморазрушаващи се бараки, оградени с бодлива тел. Тя ме видя, позна ме, разбра в какво недоразумение съм, приближи се и каза: - Не ни гледай! Ние сме карикатури. Ние не сме образци на Високия идеал от Словото на Учителя. Ние сме изопачението. Затова чети Словото, дръж се за Учителя, върви си по своя път и не идвай тук, за да не се сгромолясаш като нас, до бараките. Запомних го. И повече не ходех там. Не ги исках, тези бараки с бодливата тел. Това бе опорочението на Високия идеал. Тези бараки и днес съществуват, но в друга форма - в главите на много хора. 8. И така, аз се срещах, вече нелегално, с Галилей Величков - един път всяка седмица, в ден сряда, и там слушах и запаметявах всичко. Това продължи 12 години. Посещавах и други приятели, като Мария Тодорова и Борис Николов. Там научих коя е Невена Неделчева и кой е Любомир Лулчев. Разпитвах, проучвах ролята на Лулчев. Много неща научих от Елена Андреева, което е описано в «Изгревът», том IX, за нейния роман с него. Научих, че заради връзката между Невена и Любомир, всички са ги отблъсквали и са странели от нея. А от самата Невена научих как тя, когато е била ученичка в педагогическата гимназия в Стара Загора, то там Лулчев е дошъл в гимназията и е чел някаква лекция. Тогава тя се среща с него. И заедно с него пристига в София и живее на тавана на същата къща, където е живял Лулчев със съпругата си Гела. За справка за неговата дейност виж «Изгревът», том VIII, стр. 622-640, както и снимките №35, 36. Също виж и стр. 543-547. Виж «Изгревът», том VII, снимка №15. Виж «Изгревът», том IX - «Моят роман», стр. 576-668 и снимките № 32, 46, 47, 48. Виж «Изгревът», том XX и XXI. 9. Веднъж отивам при нея, срещам я на улицата и задавам няколко въпроса за Лулчев. Тя се изненада. - Кой те изпраща? - Никой, аз сам идвам, за да те разпитвам. - Изпратили са те и са ти казали, че съм била приятелка и любовница на Лулчев. -Да, разказвали са и други неща. Но аз искам, да питам как така арестуваха Лулчев, когато Учителят е на Изгрева и Той управлява Небето и Земята? Тя се стресна. - Ти така ли смяташ - че Учителят управлява Небето и Земята? - Не само смятам, но съм убеден в това и го виждам. Разгледа ме внимателно и ми разказа това, което търсех: - Комунистите още не бяха дошли на власт. Беше месец август. Изведнъж софиянци видяхме как се издигат облаци дим от двора на двореца. И през деня, и през нощта димът се въздига до небето. Всички разбират, че дворецът гори архивите и документите си, защото усещаха, че идват руснаците тук и комунистите. Отивам при Учителя в Мърчаево, срещам се с Учителя и Му казвам: - Учителю, три дни в двореца горят архивите си, пушекът се разстиля по цяла София. А дневникът на брат Любомир Лулчев е в бараката му в чекмеджето на масата му. Да го взема и да го изгоря. Какво ще кажете на това? Учителят стана строг и с пръст ми посочи: - Няма да пипаш дневника му и да го изгаряш. Нека си стои там. Той нали го писа, за да се прочуе. Нека да види сам дали дневникът му ще го спаси. И Учителят ме отпрати. Лулчев беше задържан от комунистите, които дойдоха на власт. Разпитваха го заедно с другите министри. 3a да докаже, че е невинен, той им казва, че има дневник и че си е записвал разговорите с царя, и че се намира в стаята му в чекмеджето на масата. Отиват, взимат го, четат го и там намират онова, което търсят, защото дворецът е изгорил вече архивите си. За този дневник го осъдиха и го разстреляха. Ако го бях изгорила, нямаше да имат доказателства срещу него. Аз слушам и питам: - А има ли още неща? - Има, как да няма. - Ами защо не ги опишеш? - Абе, те не са за разказване и слушане, а камо ли да се напишат. Те са неописуеми чрез думи и чрез молив. Те са неразбираеми за обикновеното човешко съзнание. Така завърши и тази среща с нея. Запомних я. 10. Бях на работа като лекар няколко месеца в Сливенските минерални бани през 1969 година. Бях се свързал с Методи Шивачев в Нова Загора, където често отсядаше «дедо Влайчо», големият ясновидец.[1] Той се движеше нощем, криеше се, защото властите го преследваха за неговите пророчества и затова, че го следваха тълпи народ. Бяха ми казали, че там ще го намеря. Отидох, приеха ме и там се срещнах отново с Невена Неделчева. Аз тогава бях във фаза, когато в мен работеше пророчески дух и каквото казвах, се сбъдваше - за моя най- голяма изненада. Брат Влайчо веднага позна пророческия дух в мен, викна ме и седна до мене, и ме караше да пророкувам първи аз, а след това той добавяше някои неща. Така се изреждаха един след други посетителите. Невена стоеше настрана и запита: - А мен забравихте ли ме? Дедо Влайчо отговори: -Ти нали гледаш на ръце, протегни си ръката и само прочети какво има в нея... Така не пожела да й гледа. Беше много интересно. Тя не се разсърди. После ме заведе до брат си и ме запозна с роднините си. Аз бях официално облечен и това направи впечатление на околните. 11. Бяхме 1972 година на Рила, властите бяха разрешили да се разположи лагер на дъновистите. Бяхме застанали в една голяма палатка и се провеждаше наряд и трябваше да се прочетат формули. И то обърнати на север. А в палатката нямахме посоката. Аз започнах да се обръщам насам-натам и да търся компаса, който носех постоянно в джоба си. Трябваше да се прочете формула за Истината. Невена се обади: - Истината е навсякъде и не търсим в палатката къде е север и къде е изток. Успокоих се. Разбрах, че без знание не може да присъствуваш никъде по света. Без знание не можеш да намериш своя истински път. 12. По времето на комунистическата власт започваха да пускат от архивите на техни изследователи материали за предишните величия. Така дойдоха и до Лулчев. И така списание «Отечество» - едно луксозно издание, започна да издава всеки месец част от неговия дневник, намиращ се в архив на МВР. Имаше исторически справки от Илчо Димитров, който бе станал професор по история. А след 1990 г., след разкриване на някои досиета, се разбра, че той бе служител на Държавна сигурност. Когато публикуваха този материал, аз знаех, че го правеха нарочно. Всяка година комунистическата власт публикуваше материали срещу Учителя. Не пропускаха нито една година. Редовно правеха обиски на Негови последователи. Така през 1971 г. излезе «Възмездието» на Иван Пауновски. Имаше специална глава за Любомир Лулчев. На всички негови познати, останали живи, им се смразяваше кръвта. Що безсънни нощи са изживели от страхове! През 1981 г. списание «Отечество» в броевете си 21, 22, 23, 24, както и през 1982 г., в брой 1, 2,3,4 се публикуваха статии на Лукан Варадинов «Без маски», като имаше глава за Любомир Лулчев. През 1982 г., в брой 13,14,15,16 бе поставена нова поредица от статии под заглавие «Съветникът на двореца» - т. е. за Лулчев. Това бе една запланувана акция окончателно да се ликвидират спомените на онези, които бяха живели преди 9.IX. 1944 година. За последователите на Учителя, които непрекъснато минаваха през гонение, това бе ново изпитание. Мнозина знаеха кой е Лулчев и че в един дълъг период е работил срещу Учителя. Но го знаеха и мълчаха, а онези, които не го знаеха, гонеха последователите на Учителя заради самия Лулчев. Ето това бе трагедията за всички. Тя стана впоследствие клопка и капан за онези, които публикуваха тези материали. Те сами ускориха разграждането на империята на СССР с т. нар. перестройка, подета от Горбачов - ръководител на тази империя. 13. При тази обстановка аз отивам при Никола Нанков и го питам: - Този дневник на Лулчев верен ли е или е фалшификат? - Верен и точен. Специално разпитвах Невена Неделчева. Тя потвърди, че е точен. Само тя можеше да каже това, защото аз знаех, че тя съхраняваше копие на този дневник. Срещам веднъж, слизайки от рейса, на спирката, Невена и я питам: - Верен и истински ли е този дневник? Отговаря ми: - Да, точен е. - Ами вторият дневник на Лулчев при Вас ли е? - За пръв път чувам това! - Ето, там, в списание «Отечество», се споменава и за втория дневник, който е укрит и още не се намира. А там са разговорите на Учителя с Лулчев. - Вярно ли е това? - Вярно е. Невена се учуди и след това се уплаши. Цялата почервеня и се разтрепери. - Махай се от мен! - изкрещя тя. Казах й, че знам от Борис Николов, който е ремонтирал бараката на Лулчев и е намерил дневника на Лулчев и го е предал на нея. Тя се разтрепери. Изведнъж ми казва: - Слушай какво, ти какво искаш? Искаш да ме вкараш в затвора за този дневник ли? - Не искам да те вкарвам никъде, но искам дневника. Тя се отдалечи и започна да се моли на Учителя да я отърве от мен. Няколко часа след това ми се «отвориха ушите» и аз слушах как тя се молеше на Учителя да я отърве от мен. За нея аз бях изверг. И той, извергът, дойде накрая, но не бях аз. Беше друг. И го видяха всички в целия му ръст. Убедиха се. Но по-голямо наказание нямаше от това - да чуваш и виждаш, че някой се моли на Господа, за да се отърве от тебе. Аз го изживях. 14. През 1989 г. в списание «Отечество», в брой 21, 22, 23 започнаха да отпечатват статии «Лулчев - съветникът на царя». А бяха се изминали 45 години от 1944 година и това бе крайният срок за кредита, който имаха комунистите да управляват, отпуснат им от Учителя. Това нещо го знаех само аз от една разчетена стенограма от Борис Николов за пророчествата, дадени от Учителя за България. Това никои не знаеше, освен мен и Борис Николов. Мълчахме и чакахме. Преди това, на 20.Х.1989 г., отивам при нея, в квартал «Люлин», където живееше. Скромна обстановка, едностаен апартамент и бе сложила по средата на стаята си една печка с кюнци и се отопляваше с дърва. Аз се изненадах, защото софиянци бяха изхвърлили печките и се отопляваха с радиатори, чрез парно отопление. Говорих с нея. Исках от нея да ми предаде дневника на Лулчев, като казах, че от 20 години зная, че е при нея. Отряза ме остро. Не искаше да го предаде. Не казва, че го няма. Но казва, че няма да ми го предаде. Поисках да си напише спомените със срещите с Учителя. Отговори ми, че те са в нейните книги. Поисках архива й, но тя ме изгледа недоверчиво и каза: - Няма да ти го дам. Ти си последният, на когото ще го дам. Ако никой не го иска, тогава ще ти го предам... Напълно убедена в това, което казва. Аз гледам и слушам. Видях, че тя, която се славеше с пророчество, с ясновидски дарби, изобщо не ме позна, нито позна онзи, който стоеше зад мен. Не позна и времето, което идеше за мен. Нищо не позна. И нищо не ми даде. Нищо. Понеже аз носех със себе си една малка нейна книжка - «Как намерих Учителя», подадох я и я помолих да ми я подпише. Написа: «На брат Вергилий с добро чувство» - Невена Неделчева, 20.Х.1989 г. И точно това се случи - не ми предаде нищо. След нейното заминаване се явиха други, които разграбиха всичко, което тя бе съхранила. Всеки е отивал и всеки си е взимал по нещо. Аз бях обиден толкова много, че цели 13 години не си помръднах пръста за нейния архив. Тя си замина през 1995 година. Казах си: да правят какво си щат. Нали ме отхвърли. Нали ще ми го даде само при положение, че никой не го иска. Това е още запечатано в паметта ми. Обидата е голямо нещо. Аз отивам да я спасявам от провала, а тя ме отхвърля. А защо? Защото не ме позна. Това е истината. Не ме позна. И толкоз! 15. Постепенно с годините прибирах онова, което са отпечатали последователите на Учителя като собствено творчество. Имах план за тяхното творчество. Така в един кашон сложих и книжките, отпечатани от Невена Неделчева до 1947 г., когато е имало свободен печат. Но аз не ги получих от нея, а от онези, на които тя бе подарявала и които изобщо не бяха ги чели. В това съм убеден. Така че сам си събрах онова, което бе напечатала. Разказваше ми как отишла при Учителя и Го запитала: «Учителю, може ли да ползвам Вашите идеи в моите писания и романи?» Отговорил така: «Вода много, а водоносци малко.» Само че за нея е било ясно какво означава това разрешение. Но за сегашното поколение не значи нищо. Аз заварих, когато българите, с рало или плуг, сами с воловете си, кравите и с коне, оряха земята си и садяха житото, ечемик, овес. Идваше жътва, жените с бели кърпи, с вълнени чорапи и цървули, за да не ги ухапе насекомо или змия, жънеха със сърпове. Навеждаха се със сърпа обхващаха класовете и жънеха отдолу, при земята. Това се казваше «ръкойка» и се слагаше една връз друга. После минаваха мъжете и ги връзваха на снопи. А12 снопа ги правеха на «кръстец», слагаха ги така, че класовете да се застъпват и да се съхранят от птиците, да не ги кълват, или от градушките. А жега, ужасна жега. Носеха си съдове за вода в «бъкели» - съд, направен от дъски, като бъчвите. А ако имаше наблизо вода, определяше се едно момче да носи вода и да я подава на ожаднелите жътвари. Тези момчета се наричаха водоносци. Без тях не можеше да има жътва. Та, освен онова, казано от Христа: «Жътвата е готова, а жътварите ги няма», то имаше и друго положение - че «Вода много, а водоносци - малко.» Та, Невена Неделчева черпеше с пълни шепи идеи от Словото на Учителя и ги влагаше като думи на Учителя. Ето това беше в основа на моята концепция да я представя с откъси от нейните разкази и романи, където са отбелязани срещите на Учителя с нейните герои. И това го направих. Но само от отпечатаното от нея до 1947 година. След това идва цензурата на комунистическата власт и печатът на такива книги е забранен. 16. След като си замина от този свят през 1995 г., аз не направих никакъв опит да прибирам нейния архив. Знаех, че нямаше да ми го даде. Отиваха някои нейни познати и прибираха онова, което им трябваше. Дори се опитаха да ме потърсят и да ми предадат нещо от нея, но аз го върнах, понеже не представляваше за мен интерес. А те не можеха изобщо да се ориентират в онова, което тя имаше. Те не познаваха нито нея, нито хората, нито епохата. Не познаваха и нейното творчество и дори как е създавано. Разказваше ми: «Аз с нетърпение чаках да се пенсионирам, за да си пиша романите.» Да, пенсионира се, написа много романи, но не можаха да се отпечатат по време на комунистическата власт - от 1945 г. до 1990 г. Тя имаше своите читатели и им препращаше от град на град, където четяха подвързаните нейни ръкописи. Понеже тогава беше забранена такава литература, то ги четяха, но само нейните поклонници. Беше ми дала романа «Марта». Зачетох го. Не можах да го чета. Нямаше в него нищо. След като научи, че не съм го чел, си го поиска. Върнах книгата, а тя я предаде на други да я четат. Беше разочарована от мен. 17. През 1993 г. Георги Кръстев от гр. Варна издаде нейния роман «Марта». Разтръби се навсякъде, че чудо ще се роди. Но тези, които тръбяха, изобщо не бяха чели романа. Отпечата се, не се купуваше и изобщо не се четеше и накрая го раздава безплатно. Пълен провал. А защо стана провалът ли? Ето защо. Георги Кръстев на 20 февруари 1993 г. прави издателски договор с Невена Георгиева Неделчева и тя му предоставя отпечатването на всички свои творби. Но той не е заверен пред съда и пред нотариуса. А той изобщо не я познава и не знае кой седи в нея и зад нея. Предават му биографични бележки на 4 листа, които тя си написа по мое давление, и които не бяха публикувани към романа, за голямо мое учудване тогава. А после тези бележки се загубиха. Ето защо не бяха публикувани. Загубиха ли се, или се криеха нарочно? И едното е вярно, и другото е вярно. И накрая какво излезе? Ето, днес стоят към 7 нейни романи на машинописен текст, но никой не ги публикува, защото нямат пари и няма читателски интерес. И безплатни да им ги дадат, пак няма да ги четат. Затова си има причини. И не само една. Причините са много и са завързани като халки на синджир една в друга. 18. През есента на 2002 г. потърсих по телефона онази жена, която се грижеше 5 години за нея и за благодарност Невена й приписа гарсониерата, в която живееше. Тя се казваше Данче, или Йорданка Франгова, живуща в ж. к. «Люлин», бл. 513, вх. A, VIII етаж. Накрая ме прие и бе - неочаквано за мене - много любезна. Разказа ми как архивът постепенно се е разпределил между нейни познати. Предложи ми някаква кореспонденция. Не можа да ми предаде снимки. В един от архивите имаше няколко снимки на Невена Неделчева, които ги публикуваме. След това се срещнах пак с Йорданка и тя по моя молба ми донесе 4 романа на Невена Неделчева машинописен текст. По-късно отидохме у дома на Йорданка, където в един голям куфар се разрових и открихме една голяма снимка на Невена Неделчева, която публикувам. Оттам извадих някои ръкописи, които са есета за любовта, и ги помествам. Взех всички романи в ръкопис на пишеща машина, за да ги прегледам у дома. Бях обещал да ги върна, за да бъдат предадени на онези, които бяха направили читалня и библиотека. На мен не ми трябваха. А освен това Невена не ги предаде на мен, а на други, да ги отпечатват. Аз още съм пренебрегнат от нея. 19. Понеже реших да я застъпя в «Изгревът», аз прегледах онова, което бе отпечатала и което имах, и съобразно моята концепция, извадих онова, което ми допадаше, подредих го и го съединих с веригата, която съединяваше поредицата «Изгревът». Изведнъж всичко се освети със светлина. И стана чудо неописуемо. Целият неин материал се оживи, оживя чрез Дух и Сила. И сега, когато го четете, ще плачете от умиление. Но вън от«Изгревът» той е нищо, защото го няма в него Духът, който ръководи «Изгревът». Направих чудото и го пуснах в «Изгревът». Да възкръсне онова, което е вложено в нейните Слова на думи и реч човешка. Това е от мен. Нали бе първата, която ми подари брушурката «Чист и светъл», в която описва как за пръв път е чула и видяла Учителя. Ето, сега аз си връщам за онази брошура, като я представям и вкарвам в поредицата «Изгревът». Разплащам се с нея. А тук, до мен, на пода са натрупани нейните романи, написани на машинописен текст, стенат и плачат. Чувам ги. Виждам ги. Да плачат! Те не бяха предадени на мен от нея. 20. Невена Георгиева Неделчева е родена на 19 август 1908 година в гр. Симеоновград. Били са 8 деца - 5 сестри и 3 братя. Баща й бил търговец на безалкохолни напитки. През 1912 г. се преселват в гр. Нова Загора. Завършила е профилирана гимназия за учителки, вгр. Стара Загора. Преди 9.IX. 1944 г. много трудно са се намирали учителски места. Имало е закон, по който са уволнявали последователите на Учителя Дънов. Въпреки настояванията на Любомир Лулчев, тя е била назначена за учителка в село Брезе, в Свогенския район. Това е едно от най-отдалечените села. Аз през 1965 г. заварих, че там имаше прогимназия и се учеха децата от I до VIII клас, а след това слизаха в гр. Своге и посещаваха гимназията, но живееха в интернат. Тя е била две години учителка - 1939-1940 г. Дори Лулчев и министър Багрянов са я посетили в село Брезе. Това е било голямо събитие за селото. След 9.IX. 1944 г. работи в братската печатница на Изгрева, а после е касиер-домакин към една детска градина и така се пенсионира. Последователите на Учителя Дънов, както преди 9.IX.1944 г. много трудно са си намирали работа като учители, така също и след 9.IX.1944 г. по време на комунистическата власт. Не са ги допускали до учителската професия. Невена Неделчева си заминава на 20 април 1995 година. 21. И накрая се сбъднаха нейните думи: «Ако никой не иска моите неща, чак тогава ще ти ги предам.» Ето, в стаята ми са наредени нейните романи и други останали ръкописи. Обещах на Йорданка Франгова, че това всичко ще го върна, за да го предаде на онези, които тръбят, че имат библиотека, та да ги пазят. А аз моята работа си свърших. Аз я представям в «Изгревът» по начин, който не аз, но Онзи, който ръководи «Изгревът» избра и одобри. И стана цяла приказка от Слово и поезия, от Сили и Дух чрез слово и реч. Завъртяха се събитията, лицата и времената в един кръг на истинския Духовен Изгрев. Ще се убедите, когато го четете, но само чрез «Изгревът». Е, Невена Неделчева, сега позна ли ме, че аз бях този, който сътворяваше поредицата «Изгревът»? Позна ли ме? Убеди ли се накрая, че аз съм верен в думите си! Написано на 24-25.XII.2002 г. 22. При първата ни среща Невена Неделчева ми подари няколко броя от една малка брошура с жълти корици. Прочетох: «Чист и светъл». Подаде ми и ми разказа следното: - Бях ученичка във II девическа гимназия в гр. София. По това време се залесяваше едно празно пространство извън София с млади борчета. Беше денят и празник на залесяването. Изведоха ни цялата гимназия и залесявахме до обяд. По едно време се отправихме към «Мястото Ваучер» на «дъновистите». Отидохме на поляната. Насядахме на поляната. Извикаха Учителя Дънов. Аз за пръв път Го виждах. Донесоха Му стол, масичка, Той седна и започна да ни говори. До Него стоеше стенографка и стенографираше. Онова, което говори, ме порази: «Да бъдем чисти и светли като светлината.» Много ми хареса. После отидох, поисках беседата и с мои пари я отпечатаха през 1926 година. После я раздавах безплатно. Беседата бе произнесена от Учителя на 5.IV.1926 година, 2 часа след обяд, на поляната на Изгрева. Това бе по желание на ученичките от II софийска девическа гимназия. От всички ученички само аз дойдох на Изгрева. И затова тази беседа ми е скъпа. После я издадоха и в гр. Пловдив. Така че имам и двете издания на «Чист и светъл». Да се говори Словото на Бога пред девици, е чудо на чудесата. Ето така ме посрещна и изпрати Невена Неделчева. Чисти и светли бъдете! Чистота в сърцето и светлина в ума на човека. Това е Високият идеал на младите - онези, на които им е определено да се доближат до Словото на Учителя. Те са избраните от Бога. Те са изпратените от Бога всред българския народ. 23. Кореспонденцията между Невена Неделчева и Любомир Лулчев не е запазена, тя е унищожена от Невена, или е укрита и до мен не достигна. В «Изгревът», том IX, стр. 651-656, бяхме поместили няколко писма, които взехме от Държавен архив, подписани с Benitta - псевдоним на Невена. В тях тя се обръща към Лулчев с «Татко мой». 24. На 20 февруари 1993 г. Невена Неделчева сключва издателски договор с издателство «Алфиола» на Георги Кръстев и му предоставя всички романи, които не са издадени, да ги издаде. Той отпечатва само романа «Марта», който е издаден през 1945 г. от печатница «Житно зърно» на Изгрева. Но не се купуваше и накрая го подаряваше безплатно, но не го четяха. Ето, аз съм върнал 7-те нейни ръкописа подвързани. Нека да ги издаде. Но няма кой да ги купи, и още повече - няма кой да ги чете. 25. Архивът на Невена Неделчева бе разбит по нейна вина, понеже не ми го предаде. Мен ме остави да бъда най-накрая, макар че се явих пред нея точно навреме. Все пак я представям, благодарение на моите усилия и добрата отзивчивост на Йорданка Франгова. Тя трябва да благодари на «Данчето». 26. Ето нейните романи в ръкопис, който връчих на Йорданка Франгова, да ги предаде в братската библиотека. Романи на Невена Неделчева на машинописен текст, подвързани: 1. «Върхът» - 4.VIII.1968 г., 328 с. 2. «Пътека от пътя» - 2.V.1969 г., 225 с. 3. «Абсолютният закон» - 23.II.1973 г., 405 с. 4. «Земята е училище» - 7.Х.1979 г., 427 с. 5. «Докъде се простира светът» - 23.IV.1981 г., 362 с. 6. «Копнеж за обич» - 19.Х.1982 г., 358 с. 7. «Видима и невидима реалност» - 6.II.1989 г., 372 с. (два „броя) Забележка: Тези романи ми бяха предадени от Данчето (Йорданка Франгова) с настояване да бъдат върнати, за да ги предаде в братската библиотека. Това беше нейно желание. . Това желание ще бъде изпълнено от мен. 25.XII.2002 година гр. София И аз ги върнах през пролетта на 2003 година всичките. Вергилий Кръстев 27. Отпечатани книги на Невена Неделчева: 1. «Татковите приказки за Нея» 2. «Чута молитва» - разказ 3. «През очите на обичта» - разкази 4. «Превъзмогване» - роман 5. «Бащина обич» - преработени приказки 6. «Рибарчето и езерната царица» - приказки 7. «Дарът на феите» - приказки 8. «Чудната цигулка» - приказки 9. «Втора майка» - роман («Светлина в животд») 10. «Когато любовта заговори» - разкази 11. «Случайност или съдба» - разкази 12. «Има ли друг свят» - разкази 13. «Марта» - роман 14. «Всичко е за добро» 15. «Другарски спомени» - 1947 г. 16. «Как намерих Учителя» (истински случаи) -1938 г. 28. Уважаема Невена Неделчева, ето, аз, Вергилий, те вкарвам в «Изгревът» с онова, което ми предаде твоето «Данче» или което аз имах. И го направих много добре. От мен - толкова. Няма да се загубиш във времето и в пространството. 29. А сега потърси другите, които ти разбиха архива и го разпръснаха, за да няма следа от теб. Потърси ги! Нека те да ти отпечатат романите! А защо ли? Защото ти на мен нищо не остави и нищо не предаде. Аз съм обиден. И то много. 30. Но онова, което сега направих, за да те включа в «Изгревът», направих го за Школата на Учителя и за това, че си била в нея, независимо къде си седяла - отляво или отдясно, независимо дали си била на страната на Бялата ложа или на страната на Черната ложа, които и двете присъствуват на Изгрева при Учителя. Така успях да съхраня това, което имах и което Данчето ми предаде. Съхраних го и го издавам. Но това направих аз, Вергилий, когото ти отхвърли. Направих го аз, а не другите, на които ти им се доверяваше. Аз съм от онези, верните, които отстояват до края. Много е трудно да бъдеш верен до края. 31. Накрая ви представяме беседата на Учителя «Чист и светъл». Това е първата беседа, която е чула Невена Неделчева от Учителя Петър Дънов, на 5 април 1926 г., понеделник, от 2 ч следобед, в деня на залесяването, по желание на ученичките от Втора софийска девическа гимназия. Това е написано на корицата на първото издание в София, 1926 г. Невена е поискала тази беседа от стенографките и я е издала на собствени разноски и след това в разстояние на 50 години я раздава собственоръчно През същата година д-р Михаил Стоицев я издава в гр. Пловдив. В момента от първото издание е запазена само една книжка. 32. По-добър завършек от тази беседа на Учителя няма. Затова бъдете чисти в сърцата си и светли в умовете си, ви пожелава Вергилий. С уважение: Вергилий Кръстев ------------ [1] За дедо Влайчо вж. «Изгревът», том III, стр. 129-131. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев)

VI.4. Кратки бележки от Общия окултен клас от 1927 г. 54. Сряда (школна лекция) [4.V.1927 г.][1] (кратки бележки) Бог ЦАРУВА НА НЕБЕТО, Бог ЦАРУВА в ЖИВОТА. ДА БЪДЕ ИМЕТО МУ БЛАГОСЛОВЕНО (фиг 54.1) Реализирала възможност. Това е един обикновен чертеж, елементарни работи. АВ е една възмож­ност на един живот от 100 години. Това са лъчи, ко­ито слизат върху възмож­ността. Еднаква ли сила ще имат тия лъчи? По как­во ще се различават тия 7 лъчи? Всякой един лъч има отношение със съзна­нието на човека. Всяка мисъл става желание и всяко желание става акт, и актът образува формата. Растенията много служат за повдиганието на човека. Те са предшествували човека. Догде човек се занимава с дребнави работи, не може да разбере Божес­твеното. Нали бяхте при Бога? Отгде дойдоха губерките? Като ви кажат една лоша дума - това са губерките. Защо се изменя състоянието ви?! Защото ми­навате сега една област в природата, гдето силите не са организирани, та ви чукат по главата. Има същества, които за вашите чувства и пет пари не дават. Всякога да правите отчет: това, което мислите, това, което говорите и това, което вършите. Да знаете какъв про­цент има за вас окръжающата среда. Окръжающата среда може да бъдат и растения­та, животните, въздухът. Някои от тях оказ­ват по-малко или по-голямо влияние върху човека. (фиг. 54.2) Това е пътят, по който сте тръгнали, (фиг. 54.3.) Това са паралелни линии, лъчи, които идат от разумния свят и оказват своето влияние. В училището на жи­вота ние не разгадаваме обикновените работи. Някой брат писал писмо на друг брат така: «Аз ви обичам и любя, но не търся Вашата любов.» Защо му е писал това писмо? Прав е, свободен е, но защо пише писмо? Това е един закон на необходимост. Писанието на писмото е неговото падение. Той е бил на покрива, бил е свободен, но пише ли писмо, пада и се натъртва. Намирам, писмото не е написано хубаво и всичко е фалш. Защо го пише? Защо се хвърля долу? Защо хората пишат дълго и широко? Писанието, то не е ваше. Кажи си правото: «Паднах», и нищо повече - приз­най! Говорим едно, а вършим друго. Чуждото нещо, усвои го и си тури своето име отдолу. Друга е работата, който търси пътя на Истината, приложението на Любовта и методите на Мъдростта. Неверството, съмнението - това е падение. Всяко падение - ще се натъртиш, и нас ни държат отговорни за нашето паде­ние. Тия, падающите мисли падат понякога на пътя, по който ще минем - и често се контузим. Живейте например един месец с един нервен човек, и виж­те след един месец какво влияние ще окаже върху вас. И светиите губят своето равновесие. Илия, който беше храбър, се упла­ши от една жена. Мислите ли, че ние сме по-храбри от него? В пътя на живота ни се отбелязва. Ние си влияем чрез своите мисли, чрез своите желания и действия, но думите ни са свободни. Потребно е за силните ученици трудна задача, дадена в живота, която трябва да се разреши. Кой е правият път!? Всяко падение има отклонение и будната душа знае - от сегашното състояние, от днешния ден може да определи какво е бъдещето, какво ще бъде утрешният ден. Прозорливи да сте. Всяка една мисъл има особено качество, което се познава. От строежа на тия мисли зависи нашето щастие. Всякой трябва да дойде свежи тук. Да сте свободни в свойте действия. Във всякого трябва да откриете по една нова черта - това е Божествен закон. Не откриваш ли, той е обикновен. Всякой ден ще откриваш ново в своята молитва. По-хубава почив­ка от молитвата няма. Сънят е изключително състояние. У ангелите има ли сън? У Бога има ли сън? Всякой ден да откриваш по един лъч, който е вложен в тебе. Някой, когато вика другиго, има обичай - вика го с движение на пръст. Това е анархия. Цялото ти тяло да даде израз на един акт. Всякой пръст, като направиш с него движение, да знаеш, че това движение ще се върне към теб. Тия ваши движения са причина за изгубванието на вашето благословение. Патриотизмът не е Божествена идея, а е само едно чувство. Казвате: «бащин дом». Кой е бащина ви дом? Да се върнем при Бога, и тогава ще нау­чим това патриотическо чувство. Важната мисъл е: да имате Любов към Истината. В България ще ви турят единица за Истината. Не може тъй и тъй. За Истината бележка не може да се тури на човека. Тя има еднакво приложение. Цялото естество да е ангажира­но. С Истината, с всички мъчнотии ще се справите. Истината е строга, неуло­вима. Любовта би те търпяла като невежа, но Истината не търпи невежа, не­чист, не може да търпи хилавия - и това е красивото. При мен да дойде, който е свободен. Да разбира човек себе си. Правилно разсъждение, самоизправ- ление, забогатявание. Задача: за 10 месеца, няма да пропуснете дъжд да не излезете и се окъ­пете. Капките да падат върху вас като благодат. Една баня, направена на дъжд, струва 100 обикновени бани. Ще се подмладите. Дъждът хубаво да ви окъпе. Тези са баните на ангелите. Кога има дъжд, излез с тънка дреха, хубаво да те окъпе, и кажи така: «Господи, всички капки на този дъжд да паднат върху мене като благодат! Както възрастяваш растенията, така да възрастиш в мен всич­ко добро, красиво. Всички добродетели да възраснат на този дъжд!» Да пеете вътрешно! Вслушвайте се във вътрешното пение - то е сила Божия. Будно съзнание. От дъждовете всякой да си вземе колкото може, и ще благодарите, че ви е изпратил този дъжд. Ще пиете 1 -2-3 чаши вода, ще се изтриете и преоблечете. Не отлагайте! Ще имате една реалност, опитност, как­во влияние ще окажат тия дъждовни капки. 10 години наред да ходите на Кар- лсбат бани, не струват. Това са бани на ангелите. Както чистят тия капки, така да ни очистят и да дойде благословение върху нас. Ще чувствате такива мо­менти, които никога не сте имали. Силата е в упражненията. Всякой ден има свои качества. Да знаете дните със свойте известни качества. Защо Господ избра първия ден, а не втория? Защо избра неделята за въздигание на Христа, а не събота? Неделята е ден на Любовта. Ще почнете с първия ден. Кой кога ще се измокрите, ще забележите. Цялата природа е пълна с живот. Да се простудите е невъзможно. Ако не го направите, после ще дойдат губерките. Организмът ви трябва да се опресни. Порите на тялото ви да са отворени и да дишате чрез тях. БОГ ЦАРУВА НА НЕБЕТО, БОГ ЦАРУВА В ЖИВОТА. ДА БЪДЕ ИМЕТО МУ БЛАГОСЛО­ВЕНО! --------------------- [1] ПРИНЦИПИ НА НЕЩАТА : 32-ра лекция от Учителя [на Общия окултен клас, г. VI (1926-1927 г.)], държана на 4.V.1927 г. в София. - Във: Възможни постижения : Лекции на Общия окултен клас на учениците от Всемирното Бяло Братство. Г. VI (1926-1927), Т. III. София, 1933, стр. 192-212. (бел. М. И.)

VI.3. Кратки бележки от Общия окултен клас, от Беседи за жените и от извънредни беседи от 1926 г. 34. 13.1.1926 г., сряда (кратки бележки от школна лекция)[1] ВЕРЕН, ИСТИНЕН, ЧИСТ И БЛАГ ВСЯКОГА БЪДИ! «Добрите и лошите последствия от сиромашията и богатството» (тема). Когато малкото птиченце, което е в гнездото и отваря устата си и майка му туря храна, каква идея придобива? Какъв урок трябва да извлече? Коя е тая птичка, която иде и туря храна в устата? (Отговарят: - Майката.) Любовта - това е един Божествен импулс, с който е заставена да служи. Това състояние е в хората. Защо не схващаме реално нещата? Кой го кара това птиченце? Птиченцето е по-умно от детето. Детето, трябва да го събудите, а птиченцето само се буди. Как се създадоха световете? Защо нашата Земя е турена на такава дис­танция от Слънцето? Коя е причината? Когато градихте църквата «Александър Невски», Господ ли го искаше? Салона когато градихте, Господ ли го искаше? Когато някой фотограф ви фотографира черното лице, Господ ли го иска? Има­те ли едно реално схващание за реалността? Кой ви изпрати тука, на Земята? Ако се качите на висок връх, работата върви, ако не се качвате на високия връх, ще потънете. Кой е причината? Защо не знаете как да подобрите живота си? Защо не кажете, че това е от Господа? За ученика най-права идея: така е отредил Господ. Ако Господ ти каже: «Кажи това», и ти не го направиш, ще страдаш. Не трябва да има смърт. Ний сме нарушили закона. Да бъдете доволни при най-голямото нещастие. За това сте дошли на Земята. Най-свещените идеи сте изгубили. В Бога промяна няма. Така е Волята Божия. Не бой се! Всичко, що постигнеш, ако искаш да се спасиш, всичко ще изгубиш. Непреривно ще бъдеш свързан с оня, живия Господ, спрямо всички заблуждения. Мислиш, че можеш да направиш някого щастлив. Но Бог може да те употреби. Кога Господ каже, ще се покориш. Всичко е от Бога. При Божествените работи няма изклю­чение. Има по-високо от относителната свобода. Като каже за някого, че е добър, не значи, че е съвършен! Има добър, по-добър, най-добър, и мистично и идейно добър. Станеш ли такъв, Господ ще дойде. Главната мисъл: моли се, иди при Бога. Само по този начин ще се спрете. Виждам в живота, че имате мъчнотии с вашите дъщери и синове. Човек не трябва да бъде роб никому! На децата ще отдаде само дължимото. Всеки е изпратен на Земята с известна задача и не може да я измените. Един кон може да го научите на нещо, но той не може да го предаде. Толкова има в главата му, колкото Господ му дал. Нима актьорът, който е на сцената цар, че е по-доволен от селянина на нивата? Същността на човека седи в разумността, в Божественото, което е във вас. В Божественото няма страх. Страхът показва, че в миналото си бил за­ек. Няма страх, сиромашия, гняв, а има сила. Да придобие сила, знание, сво­бода. Всичко е от Бога, и да ви стане плът и кръв. Ако аз изпълвам Волята Божия, ще изпратят ангели, ще изпратят каляски, да ви вземат, ако не - попо­ве ще ви носят, черни каляски ще ви носят. Това учение да се приложи, да има резултат. Мъчнотиите, да ги разрешите. Ако сега не ги разрешите, ще ви спъ­ват в следующето прераждание. Да говорите за живота на златото, Слънцето. Ако медта може да я превърнете, Венера ще ви помага - или ще те направи на парцал. Любовта в света трябва да бъде като Божествената Любов - с години остава неизменяема. Бог ще ни застави да изпълним Неговата Воля. Ще мине­те и по плът, и по Дух пред огън, и ще се разтопят металите и преобърнат в благородни. Ще се новородите. Ще изгори всичко старо, ще се унищожи. Ще останат красивите и хубавите форми. Благодари на Бога - така е Волята Божия! Боледувате, боли ви коремът, превивате се. Благодари на Господа и кажи: «Още, още, Господи, това е мал­ко - още дай!» Благодари, че си се удостоил с тази чест - да страдаш. Малко търпение имате! Много право са постъпвали с нас. Дошли сме да опитаме Бо­жията благост, а тя се опитва със страдания. Като дойдеш до мистичните и идейните страдания, и Господ ще ни заговори. Всичко е от Бога! Господ иска да се учим. Страданията са от Бога, а благодарността - от нас. Сиромашията - от Бога, а богатството, щедростта - от нас. «Аллах керим.»[2] Туй е необходимо за мира на душата. Дойде ли ти голямо нещастие, обърни се към Бога и кажи: «Всичко е от Бога.» Аз беки[3] не зная всичко, което ще ми се случи, но не го спирам. Каквото дойде, го посрещам. Господ ще ти даде страдания, ще каже да те корят, друг път - да те хвалят. Благодари за всичко и кажи: «Такава е Волята Божия.» И по този начин ще се създаде какво? Някой казва: «Изгубих си мира!» Щом кажеш: «Така е Волята Божия», ще се върне мирът. Никой не живее за себе си, а за Бога. «Такава е Волята Божия» като кажеш, душата ти да се изпълни с радост, че Господ го удостоил. Да чувства душата дълбоко благоговение. Господ действува и Той ще внесе мир, радост, знание, свобода. Утре приложете това правило! Външният свят ни считат, че сме лоши хора и злото е, че не вярваме, че всичко е от Бога. Давам ви това, да ви пома­га, когато имате страдания. Само да слушате кога Духът ви говори, и ще имате синовни отношения. Духа на Вярата, Духа на Търпението да опитате - че всич­ко е от Бога! Сега да изпеем... Може ли някой да изпее сам «Сила жива», та да почув­ствува силата жива? Хора, които не могат да пеят, са материалисти плътни. Идват двама прия­тели и третият им туря краката в циментова каша. Какво ще стане? Някои жела­ния имат свойството на цимент. Втвърдява ли се мисълта, желанието е опасно. Да бъдат в етерно състояние. Ще пеете хубаво. Диригентът да обича певците и певците - диригента. Сопранът да бъде с преливание на гласа. Басът - с пресек- ване на материалното. Тенорът - на учените хора. Алтът- на изкуствата. Соп­ран - високо духовен. Като ги съберете, ще образувате музиката. «Дух, обичен и чист». (Учителят пя.) В по-идейната музика цигулката трябва да говори. В пението да има из­раз. Да се научите да вземате чист тон. Ангелите пеят за нас. Вечер ни дават концерт. Красивото е, кога ги слушате, и не помниш. Ще пеете за Господа. Ще пеем ангелските песни. Ако не пееш и не говориш избрана реч, не можеш да влезеш в Царството Божие! Разумно да има от вас. Велики работи ще занесем оттук в Царството Божие. Да разбираме първо етиката, а после естетиката. А вие сте почнали обратно. Който не знае да пее, ще го пенсионираме. Ще пеете. Ще се поощрявате във всичко велико, добро. Доблестни ще бъдете! Всяка форма е едно благословение. Ангелът се спира пред [всяка форма], че има велико в нея. Трябва да минете през всички форми и да ги обикне­те. Тя [всяка форма] е училище, култура. 35. 27.1.1926 г., сряда[4] (кратки бележки) Верен, истинен, Чист и благ всякога бъди! (Тайна молитва.) «Отличителни черти на четиртях годишни времена» (тема). Защо Бог създаде сушата? За кого я създаде? Защо Бог създаде въздуха? Защо създаде водата, светлината? Защо набръчкват кори­те, кога правят жените млин? Защо се прави млинът така набръчкан? Какъв отговор би да­ли? [На] ябълката е създаден плодът й по един начин, на крушата - по друг начин - на черешата, и нейният плод - по друг начин. Какви са подбужденията - съзнателни или несъзнателни? Ще се отклоним малко. (Фиг. 35.1) Центърът е А. Мислите ли, че кога се движите по този кръг, че можете да спазите вашето равновесие при тези действующи сили? Че ще се движите правилно. (Фиг. 2) Ако се отклонявате от вашия път, какво оправдание ще дадете? Гневът е едно отклонение и да изучаваме причината на това отклонение. Да допуснем, че вътре имаме дру­ги отклонения - какво ще стане, ако действуват едновременно всички сили? Причината на гнева е набирание на излишна енергия. Веч­ното движение го регулира един закон. Центъ­рът се движи с най-голяма бързина. Вътрешната монада се намира във всичките точки и пак е в центъра. Кога кажете, че «Господ ме е оставил», то от центъра сте отишли към периферията. Един религиозен момък се влюбил в ед­на светска дама и той вече се отказва да се моли; защото и тя не се моли; и обратно. Ще определите коя е причината да сте набожен и да не сте набожен. Догде не се влияете, ще сте щастливи. В Божия план е центърът да не загуби своето място. Да си дадем конкретно пояснение на проявленията на силите, които са в нас. Този, който вижда погрешките на другите, е като нацапана книга. Само не трябва да се изучава болезненото състояние на хората, а здравословните неща. Не омразата, а Любовта. Не глупостта, а Мъдростта. Не лъжата, а Истина­та. Не кривото, а Правдата. Какво нещо е животът сам по себе си? Ако някой пее, това пеение ли е? Или ако някой свири, това свирение ли е, това музика ли е? Или всякой, който говори, е ли разумен човек? Пението е мощна сила. Ако аз седна и изпея една песен, ще струва повече, ще се върне настроението ми, отколкото да пия мля­ко или взема валерианови капки. Във великата книга на живота трябва да изу­чаваме силите, които действуват вътре в нас. Появи се подозрение, съмне­ние - да знаеш причините за това. Земята когато минава покрай планетите, те имат влияние на нея. Също и с вас всички молекули се изменяват и се изменя целият ваш ритмус. Някой казва: «Аз имам енергия» - и изтича енергия. Кръв­та из артериите се изпарява и остава венозната кръв. Ще спрете изпарението на кръвта. Запитайте: «Защо аз съм оставен да живея в тия условия?» Да пра­вите разлика между вяра, вярвание и суеверие. Който има вяра, той казва: «Без колебание ще се кача на върха на Хималаите.» А кога каже някой: «Може да се кача или не» - това е вярвание. Суеверие - кога чака да го качат с колес­ница. Животът се основава на вярата. Има три вида хора 1) хора на вярата, 2) хора на вярванието, 3) хора на суеверието. : Лъжата е суеверие. Дяволът, като лъже, и той сам вярва. Строго да опре­делите силите, които действуват във вас и правилно да се развивате. Да имате ясна представа. Ще намерите причината, отгде произтича вашето съмнение. Упражнение за 10 дни: всяка вечер, кога ще си лягате - лявата ръка и дясната разтворени хоризонтално много добре. Дясната длан ще турите върху лявата ръка, ще прекарате по цялата ръка пред гърдите и пак широко разтворени и опънати ръцете, после с лявата длан ще прокарате по продължението на дясната ръка. Кога правите с дясната ръка, ще изпеете: «а-а-а», а с лявата ръка - «о-о-о». Така - 6 пъти с дясната и 6 пъти с лявата, 10 дни, вечер. Това е за регулиране на магнетичните сили. Тези са разумни движения - да се избегнат много неприятности и заболявания: на очите, ушите, гърдите, корема и изпра­вяне на нервната система - носителка на жизнените енергии. Помогни си сам, дати помогне и Господ, и други хора. На разумната идея се присъединява Бог и ще проводи някого, да ви помага. Лявата ръка е отрицателна, а горнята стра­на на дясната е магнетизъм. Мисълта ви да бъде интенсивна при упражнения­та. Мисълта ви да присъствува. «фир-фюр-фен» да изпеем. Две души мили от небето вода пили. Доста инертна енергия има в тялото ви. Верен, истинен, Чист и благ всякога бъди! * * * Моля, отговорете получавате ли беседите редовно, също и четвъртъчни- те беседи само за жените. Дядо Благо ми каза, че получил писмо от Юрданка, че пишела, че не получавала писмо от мен. Аз вярвам, че всичко получавате, но всеки случай, отговорете ми. 36. Сряда, 3.II.1926 г.[5] (кратки бележки от беседата) Верен, Истинен, Чист и благ всякога бъди! (Тайна молитва.) «Най-малкото число и най-голямото» (тема). От колко положения се определя дължината, широчината на една река? От какво се определя ръстът (височината) на един човек? Широчината на ре­ката? Дължината на живота от какво се определя? Този живот да има широчи­на и дълбочина, в своите схващания. Най-напред имаше дълъг живот, но после се измени, теренът се измени, условията се измениха. Защо човек скърби в живота? Всички хора скърбят, но дали е реална или не тази скръб? Защо боле­дувате? Има хора, болни през целия си живот; има и които не боледуват. Защо гледате? Има и изключения. Малките микроби в океана например не гледат. Отгде е излязла тая дума «гледам»? Питам: защо хората грешат? Бог допуща ли греха в света? Грехът няма съществувание в света, а има в нашите мисли и желания. Виждали ли сте греха извън човека? Злото виждали ли сте го извън човека? Когато си на някой връх, над някоя скала и те е страх - разбирам, а нощно време да те страх! Где е реалността?! Има страх реален, има и отраже­ние; и скръб реална и отражение. Ангелите ходят по Земята и търсят реална скръб. Някой казва: «Сърцето ми е строшено.» Питам: със строшено сърце може ли да се живее? Или: «Душата ми е смазана.» Може ли душата да се смаже?! Ще кажете: «Е, стига въпроси, въпроси!» Сега - малко философски въп­роси. Защо Сатурн има лоши влияния върху човека, а Юпитер - добри влия­ния? Отгде иде произходът? Колко пръстена има Сатурн? Какво означават тия пръстени? Ако ви кажа, че Сатурн три пъти се е годил и разгодявал... Три пръс- теня има той. Вселената да разгледате като жив организъм. Где ще турите Са­турн? Ако ви питат какво е предназначението на злъчката, черния дроб, бъбре­ците, дробовете? Ако аспектът на Сатурн е лош в едно отношение, то в други е добър. Сатурн е злъчен, за него всички хора са лоши, глупави. Той руши. Няма у него снизхождение. Той казва: «Всички трябва да са справедливи, умни». Па и не се поддава, няма доверие. Само на Венера вярва. «Аз имам критически ум» - казва той. Това е Сатурн. Когато кажеш: «Имам добри схващания», това не си ти - то е умът на Юпитер. «Аз наука имам» - това не си ти, то е Слънцето. «Любов имам» - това е Венера. Где сте вие? Боравите с един чужд капитал. Основното положение е да намерите себе си, къде сте. Щом се намерите где сте в козмоса, ще почувствувате една радост. Някой път сте скръбни - то е Сатурн. Карате се - то е Марс. Във великата Божествена наука ний трябва да намерим своето положение. Богът на работата, на чиновниците е Меркурий. Готварството е на Луната и Марс. Древните мъдреци са скрили тия истини в символи и трябва да се изучават. Чрез силата на своята воля да направите своя нос дълъг - то е интелигентен. Главната мисъл тая вечер е: какво място заемате в Козмоса? Каква е вашата длъжност? По отношение на живота каква е нашата длъжност? В неде­ля аз ви говорих за Рада, но не знаете Рада какво означава. «Radha» значи реалната Любов в живота, която се проявява, Божественият принцип. «Рада» на санскритски значи водачка, хороводка на хора, които служат на закона на Любовта. Имате този принцип на «Рада». Ако схващате принципите както до­сега, няма да имате напредък. Трябва приложение. Трябва да ги изявите, да им дадете форма. Ако аз зная погрешките на другите или добродетелите, какво ме ползува? Аз трябва да зная принципа, на който мога да служа, да го проявя трябва. Тази деятелност, която проявявате, то е съвкупност на много души. Трябва вие да намерите вашето индивидуално място в живота, и ще имате правилно разбирание. Всякой си има точно определено място, което да завзе­ма. Птицата, рибата, червеят, пчелите, осите - кой ги учи? Те си имат ръковод­ство. Растенията, цветята не са стежания[6] на хората. Ние само ги култивира­ме. Те са стежания на по-високи същества. Вашите мисли, желания не са ва­ши. Животът до 20 години се нарича период на Любовта, а от 20-30-50 години изчезва тази Любов. Никой в света не е свободен. Свобода има само този, който е намерил своето място. Грехът, глупостта, гневът са достояние на хиляди души. Когато се гневите без причина, нарушавате Божествения закон. Има съзнателен гняв. Гневи се, но да изправиш някой принцип. Рада! Първото нещо е да служите с Любов. Каквото работите, с Любов да е. Всякой, който не е доволен от мястото си, той е ограничен, роб е. Най-малката работа, извършена с Любов, дава свобода. Рада. Да живеем Божествения живот на Земята. В Божествения свят има веч­на хармония. В Бога е всичко хармонично. Послушанието е най-великата доб­родетел. Който не се вслушва в Любовта, ще дойде в противоречия. Рада - турете тази, вътрешната хармония. Да има в лицето ви един тип на Рада. Ще виждате звездата си над челото си, горе, и тя да ви ръководи. Звездата пред мен има отрада всякога в живота. Тази звезда ще ви ръководи и ще разреша­ва мъчни въпроси. Христос виждаше звездата пред Себе Си. 1) Вашето място. 2) Рада. Имате условията и материала да работите. Всички прости елементи да се обърнат на злато, на благороден метал. Рада. Упражнението: дясната ръка прокарана върху лявата през гърдите и ши­роко разтворени хоризонтално двете ръце и се изпява «а-а-а», с лявата - «о-о- о». верен, истинен, Чист и благ всякога бъди! 37. Сряда, 17.II.1926 г.* «ВЕРЕН, ИСТИНЕН, ЧИСТ И БЛАГ ВСЯКОГА БЪДИ!» (Тайна молитва.) Каква разлика има между абсолютния морал и относителния? Както във всеки дом има морал. Майката има 20 кутии затворени. Тя казва на децата: «В тия кутии няма да бъркаш!» Ако бръкне, детето ще бъде смъмрено и ще има пръчица. Детето се смущава - това е относителен морал. А щом кутиите са твои, няма пръчица. Престъплението е там, че детето не е питало. Значи съдър­жанието е не вредно. Защо в клас не се позволява да се смеят? Защото ще смущават учителя. Друга е гамата. Смях и сериозна мисъл не се спадат. Между всички действия да има хармония. Да правите усилия над себе си, да придобиете по нещо си. Нервният човек, подозрителният човек си оста­ва такъв, какъвто си е. Вълк във вълк може да се съмнява, но има неща, в които не може да се съмнява. Овца в овца не се съмнява. Хора от рода на вълците се съмняват; а хора от овча порода не се съмняват. Те са неотстъпчиви сили. Вълкът може да подозре другия вълк, че ял корени. И в доброто, и в лошото подозират. И добро да му направиш, и зло да му направиш, пак те подозира. Това са числа, това са занятия, с които да боравиш, да ги обърнеш от едно състояние в друго. Тия сили, да ги измениш, да работят над себе си. Къде отива човешкото подозрение? Един мъж имал една верига и вържeл крака на жена си за своя крак и заключвал веригата, и пак й казвал: «Къде си ходила? Ходила си някъде.» - «Как ще ходя, когато ме заключваш?» - казвала жената. Благородство се иска на човешката душа. Да се съмнявате, това е неразбирание на дълбоките причини. Най-после се съмняваме и в себе си. Отри­чаме Любовта, Вярата, всичко благородно отричаме. В своята Вяра никога не трябва да се съмняваме! Любовта, Вярата, Умът може да се опитат. Който се е родил със съмнението, той ще си го носи. Онзи е герой, който може да скъса веригата на крака си. Първото геройство е да скъсаш веригата на крака си! «Без верига!» Има едно състояние в света - човек не може да се съмнява. Представете си, че живеете в един свят колкото Земята, навсякъде е тихо и ви поставят там да живеете сам, само дървета има - и всяко има плод. Едно - един, друго- два, има и до 12. Сам ще живеете. Как ще се чувствувате? Ще научиш язика на дърветата и те ще ви разправят какво да правите. Вие имате понятия за рая като този свят. В оня свят как ще се познава­те? Искате да се познавате. Казвате: «Той не ме обича.» Да те познават и да познаваш, трябва да имаш вяра. Всякой е недоволен от похвалата, която му кажа. Да намерите метод да трансформирате своето съмнение - не да изчез­не. Съмнението да се замести с нещо. То си има свой произход, то трябва да се замести. Ако си сам в този свят, при растенията, можеш ли да се съмня­ваш? Какво нещо е идеалният живот? Идейният живот е да е човек сам. Щом има две идеи, ще има разногласия. Човек трябва да мине и нирвана, и да дой­де в това състояние във вечната светлина. Минал е страдания и се радва само на благото. Ще се въздържате от любопитство. Нито ще казвате всичко, но и няма мълчите. Нашият живот може да бъде за разумните хора. Добрината про­никва в целия козмос. Тя се раздава навсякъде. После - ревността, малодуши­ето, отмъщението, озлоблението, разкаянието, и после идва жертвата. Да се борите с тия корени, да ги изкорените, и ще помагате на другите. Ако добрият човек има 1000 добрини и направи една злина, е равносилно. Също, ако има 1000 злини и направи една добрина, пак е равносилно. Ще противодействува и кармически ще спре вашите начинания. Спирате Божието благословение, щом направите погрешка. Всички да сте разумни и внимателни! Когато обичаме човека, обичаме по един начин, а кога не обичаме човека, обичаме по друг начин. С всичко благородство да разберем отражението на брата си, и да му помогнем. С това ние помагаме на себе си. Съмнението от вас е най-малката погрешка в света. Правете опити вър­ху себе си! Догде не вземете връх над съмнението, не могат дарбите да се дадат и да разработите това, което е във вашата душа. ВЕРЕН, ИСТИНЕН, ЧИCT И БЛАГ ВСЯКОГА БЪДИ! 38. Четвъртък, 18.II.1926 г.[7] ВЕРЕН, ИСТИНЕН, ЧИСТ И БЛАГ ВСЯКОГА БЪДИ! (Тайна молитва.) Има едно положение: всякога се учи и никога не се е научил. Ако жената не наготви добре, ако шивачката не довърши работата добре, ученикът ако не си свърши уроците добре, нищо не са научили. На глупава глава венец може ли да се тури? Вашето развитие е: кога искате да тъчете, отидете при някой майстор, и върви; щом останете сами, плачете. 1) Мекият човек трябва да се огъне. 2) Силният човек - да се пречупи. (фиг. 38.1) Мекият. Имате непреклонна воля - тряб­ва да се пречупи и да прави добро. Жена, която е тръгнала в кривия път, трябва огъвание от едно състояние в друго. От физическия свят към духовния трябва огъвание. Ако зе­мята не би се огънала, нищо нямаше да израсне. Тя се огъ­на - и образува долини, пречупи се - и образува планини­те. Така и човек трябва да се пречупи и огъне. (фиг. 38.2.) Това е пречупвание. Това е качество на живота. Трябва да се огънете точно там, где трябва, да образувате континент и да се пречупите и образувате ви­сок планински връх, като Хималаите. Трябва огъвание. И на очите, ушите, веждите има огъване, а носът има пречупвание. Да има трябва правилна насока на нещата. Тряб­ва да се пречупите и да отблъснете неприятеля. Да имате перпендикулярни движения на вашите възгледи. При тия твърдения казваме: няма никакъв стремеж. Човек трябва да се движи или в кръг, или в перпендикуляр на кръга, или по диаметъра на кръга. Душата пуквание има. Розата да се разпука, излиза нещо от нея - благоухание. Също, кога разумният човек се разпука, излиза нещо. Добрият чо­век, когато се разпука, излиза благоухание от него, а от лошия, когато се разпука, излиза воня. Често трябва да ви постискват. (фиг. 38.3) Семка, ако се не разпука, слънчевите лъчи не могат да влязат; ако се разпука - слънчевите лъчи влизат в нея. Да разтвори човек душата си и трябва да се освободи от предубежде­ния. Когато човек влезе в този път, трябва да намери методи, както природа­та - с малко труд да извърши много работи. Човек се излага на изпитания. Когато детето е малко, майка му не го праща никъде, а когато порасте, почват да го пращат на вода, на дюкяните, на пазара. Станали сте и вие възрастни - ще ви пратят вън из града, за дърва и прочие, както детето. Не е необходимо човек да носи дърва на гърба си. Тая нужда ние сме си я измислили. Ще изуча­вате хората, окръжающите, времето. Отбелязвайте времето при вашето състо­яние. За 10 дни, 3 пъти на ден, сутрин, обед и вечер отбелязвайте времето и вашето състояние. (Наряд за 10 дни.) Случи се, когато сте радостни, времето е облачно, или сте скръбен, а времето - ясно. Пишете състоянията си! Например: 1) «Имам тежко разполо­жение на духа»; 2) Ревност; озлобление; отмъщение; вяра силна; голяма на­дежда и други. Часа ще пишете. Времето - например: пълно облачно, Слънце­то едвам се показва, ветровито. Най-първо - вашето състояние и после - вън­шното. Човек трябва да изучава състоянието си и да не се безпокои. Често радостите не са наши. Те са като дрехи, които се дават под наем. Наемеш някоя дреха с пари за един ден. Измине се денят - върнеш дрехата. Духовната радост с нищо не се изменя, вижда, че в Бога няма промяна. Отвън може да има плач, скърби, а вътре - тишина. Вярата не се губи, Надеждата, Любовта също не отпада. Нищо, човек може да падне. Нима един лъч, кога падне на земята... Той ще придобие опитност. Отделянето от Бога е едно вечно добро. Защо сте слезли на Земята? Екскурзия сте направили. Христос казва: «Сега имате скръб, но тя ще се преобърне на радост, ще се възрадвате и никой няма да ви я вземе. Подложени сте на изпит и ангелите не могат да ви помогнат. Добродетелите ви трябва да израснат, всички сили, способности, таланти да израснат, и ще сте в идеалния свят. Красивият живот да е устроен на тия добродетели! Способният има право. Благодат има само за новоначинающите, а за виртуоза няма благодат. Ако не свири добре, ще му кажат да стои настрана. Трябва да сте способни! Само виртуозът има права; а ученикът няма. Като ученик, ще се покоряваш, разумно ще отговаряш, ще мъл­чиш, ще разсъждаваш, ще се учиш, ще носиш това, което ти кажат, според правилата, а не както искате сами. Никаква свобода няма. Ученикът пости. Що е пост! Невидимият свят е толкова строг! Който се е опитал да влезе по друг път, слиза долу. Това е за всички! Трябва за другия свят да бъдете съвършени, чисти, чисти. Чистотата е качество на безсмъртието! Разумността е качество на безсмъртието! Истината, добротата са качества на безсмъртните души! Ще си турите правила. Главата може да се излекува, когато Истината живее в нея. Не гледайте на временния живот. Не се самозаблуждавайте от временните прояви! Оня, който ви обича, трябва да ви сочи пътя нагоре. Един вътрешен подтик към Бога. Която сестра ви подтикне напред, тя ви обича! 10 минути размишления сутрин, преди да станете от леглото. Да възпри­емете Божиите лъчи, и тогава станете. Вечер - също 10 минути размишление, отправете душата си нагоре, да благодарите и възприемете лъчите. Една мину­та струва милиони! При Бога само вечното може да даде. Да се приближаваме при Бога, съкратяваме времето. Радвайте се и веселете се, кога лошо кажат за вас, кога сте боси, гладни, голи, гонят ви... Силен е онзи, който може да влада себе си! На един праведен човек му. трябват пет минути, да свърши всичката домашна работа, една минута - да се облече, една минута - да се умие, две - минути да [се] посреше и се разправи с приятелите си, една минута - да тури всичко в ред. На праведния човек пра­хът не пада в стаята, а излиза сам от прозореца. Например един светия като стане сутрин и духне три пъти, всичко става чисто. Трудът се съкратява и сме свободни. Това е бъдещата култура! По-малко работа физическа, повече - на сърцето и ума! Някой казва: «Като ходя в този път, какво ще спечеля?» В 15 минути ще свършиш работата си и никога няма да си в лишения. Това е за в бъдеще. Да заставите домашните ви да бъдат доволни. Как? Като им дадете това, от което имат нужда и което обичат. Представете си, виждам ви, че сте раздразнен. Зная, че обичате розовото масло. Ще отворя розовото масло, и ще се спаси положението. Трябва да знаете какво обича, и да му го доставите. Човек ще изучава себе си - какво обича. Дълбокото желание на душата и духа - дайте им каквото обичат. Не се месете на вашия ум и сърце! Друг е, Който възпитава ума и сърцето. Що е скръб? Известни разумни условия, при които може ония добродетели да се проявят. Имаш ли скръб, нещо хубаво иде за тебе. В природата така са поставени нещата. Животът без скърби е пустота! В твоята скръб иде едно хубаво, една добродетел идва за вас. Скръбта е начин да се проявят добродетелите и се развиват, а мъчението - идва нещо ново за вас. Верен, Истинен, Чист и благ всякога бъди! Поздрав на всички сестри и молба да изпълните точно, точно зададената задача. Прочетете я внимателно. За 10 дни, сутрин и вечер - съзерцание 10 минути и в една тетрадка да се пише вътрешното състояние и времето. Сутрин, обед и вечер. Толева 39. Сряда, 23.11.1926 г.[8] (кратки бележки) Верен, Истинен, Чист и благ всякога бъди! (Тайна молитва.) «Най-силната дума в българския язик» (тема). Когато ви зададем въпрос, те ви са полезни. Знанието в какво седи? Например в граматиката кое седи напред: подлогът, глаголът? Това може ли да се вземе за правило? Защо, кога говорим, първо туряме подлежащето[9] и после - глагола? Всичко е определено, нищо не е случайно. Когато човек пре­живява свойте преживявания, те са сходни с външния свят. Ще кажете: еди- кой си плакал. Какво има, ако капнат две сълзи? Какво от това?! Има обще­ние, свързвание с известни вътрешни преживявания. От ваше гледище, може ли светът да се създаде без страдания и радости?! Как живеят в Небето? Без скърби. Онези, които живеят в ада, радостта е техният обект. Те се стремят да добият радостта. Скръбта е вътре у тях, а радостта - отвън; а в рая радостта е вътре, а скръбта - отвън. Може ли някой в рая да скърби? За страждующите в ада, той се намира извън рая. Физическият свят е направен от два вида хора. Едните излизат от ада, а другите излизат отвън рая, и се срещат. В живота съществуват ред състояния на душата и материята. Той чувствува тая материя. Ако сте при недуховни хо­pa, душата чувствува, усещате, че сте изгубили нещо. Щом излезете оттам, обмяна става на енергиите. Вие давате, и те дават. Отидете при някой болен - не гледай да го излекуваш; защото, ако е определено да си замине, и тебе ще завлече. Гледай да му говориш за Бога! Ако имаш голяма топлина - разбирам; но щом имаш малка топлина - задръж си я за себе си. Да учите другите да се подчиняват на Божествения закон. Всички имат различни възгледи за живота и дават само съвети защо Господ не направил така света. Например постници сте в пустинята, не сте яли дълго време. Двама хора ви носят един много голям скъпоценен камък и един картоф. Кое е ценно? Вашите страдания са скъпо­ценният камък; а радостите ви - това е картофът. В тия разсъждения има две опасности. Господ ще промисли. Какво разбирате под думата «Промисъл»? Светските хора не говорят за никаква Промисъл. Ние се ползуваме с хорския труд. Ще речете: плодове има, ама кой се трудил за тях? Промисъл разбираме - абсолютно разумния свят. Искате дар да ви се даде. Добре. Имаш знание - няма на кого да го пре­дадеш. Имаш глас - няма на кого да пееш. Най-добри певци са тези, които пеят само на себе си. Също е и с мисълта. Като мислиш, сам да се радваш на своята мисъл, да принесе полза на тебе. Казва някой: «Хората не ме обичат.» По как­во познавате, че ви обичат и не ви обичат? Ако ви дава храна, дрехи, пари - това обич ли е? Защо дъщерята не обича баща си и майка си? Защо ученикът, верующият... Това е вътрешна проява. От що произлизат противоречията? Ако един човек ми разрани ръката, обели я, не иска нищо. Любов, която наранява, тя се отстранява. Новото учение седи в това: да намериш доброто у човека и да го обичаш. Отвън доброто не можеш да го видиш. Дълбоко да разровите човешката душа и да намерите доброто. Това е обич. Как да разровите добро­детелта? Когато човек сам се натъкне на мъчнотията, тогава разбира мъчноти­ите. Ах - при какви случаи казваме «ах»? Ох - това е старият язик. Их - при болезнено състояние - «Ох». Ух - при загуба - «Ах»; при отегчение - «Их». при омраза - «Ух»; при съжаление - «Ех». «X» не се мени, а гласната се мени. Ще ги обърнете: кога искате да каже­те «ах», ще кажете «ха»; кога искате да кажете «ох», ще го измените на «хо»; «их» - «хи»; «ух» - «ху»; «ех» - «хе». Това са педагогически упражнения. В скръбта енергията не върви пра­вилно в ума. Има дисхармонично състояние и всичко се разбърква. Трябва да се замени с Вяра, Надежда. От една дума да не се сломява. Не могат да ме сломят нещата, ако съм внимателен. Отношенията в света са строго, разумно определени по закона на вътрешната разумна свобода. Страданията работят за самите вас. Трябва да се пробуди вашето съзнание. (За 10 дни да определи­те колко разумни страдания имате. Кога ви дойде страдание, да определите > дали това страдание е разумно или неразумно.) За 10 дни наряд. Ако не ги правите тия опити, знание не може да придобиете. Ако ти не обичаш музиката и певецът знае това, той няма да ти пее. Ний сме готови да споделим това, което имаме, само с тези, които са готови да го възприемат. Верен, Истинен, Чист и благ всякога бъди! Писмо от Димитричка Толева до сестрите във Варна Мили сестри в Господа, Получих писмото ви, донесено от брат Иванчев, а предадено на мен чрез Савка. Получих също и устния поздрав от брата. Благодаря. Мисля, ме разбрах­те, нали? Аз не искам нито да ви задължавам, нито да си оставяте работа и отделяте време, за да ми пишете. Не! Друг е въпросът. Аз искам да сме всички точни, искам да зная кое сте получили, кога и как сте изпълнили това, което е писано в беседата. Изпълнение трябва! Не е грях, ако всички не могат. Важно­то е, който се нагърби, да се приложи точно, навреме. За нас специални зако­ни няма да се пишат! Будни бъдете, със запалени масленици! Не е само да се прочете беседата и да се свърши с това. Приложение се иска. Малко, микрос­копично. Внимателно прочетете крайните думи на беседата. «Ний сме готови да споделим всичко, каквото имаме, но с кого? С тези, които са готови да го възприемат.» И така се разбрахме, нали, мили сестрички?! Вярвам, вие ще бъдете по­точни и изпълнителни от нас тук, и от мен - най-много. С любовен поздрав: Д. Ив. Толева 40. Сряда, 10.III.1926 г.[10] «Произход на сините и черните очи» (тема). Верен, Истинен, Чист и благ всякога бъди! (Тайна молитва.) (1+2)2. Ако въздигнем единицата и двойката в квадрат, какво ще имате? Ако повишите 2 и 4 във втора степен, какво ще имате? Как ще го представите гео­метрически?! Новата окултна психология има друго схващание на живота. Ме­кото състояние от какво произлиза? Оловото при какво става меко? При огъ­ня. А човек става мек при спесифична топлина. Ако си поставите ръката в огъ­ня, ще изгори, но ако я турите в спесифичен огън, тя няма да изгори. Ако ваши­те чувства изгарят, какви чувства са тогава? Не можеш да имаш търпение, ако не разбираш закона на търпението. Не можеш да имаш милосердие, ако не разбираш закона на милосердието. Не можеш да имаш доброто, ако не разби­раш закона на доброто. Щом разбираш закона, ще имаш метод и условие. Милосердното сърце е отзивчиво, да помогне на този, който страда, да напра­ви услуга. Направеното добро никога не се споменава. Ти направи доброто и не го споменавай. То ще се чете в света. Ако чакате да влезете в Небето и там да срещнете ангелите, то е обикновено. Добре, ако сте срещнали, кажете тогава неговия характер! Какво е качес­ Бог като единица е неделим. Той създава света, без да излезе навън. Бог, Който е създал света, Той знае, че трябва да работим. Той се радва и когато страдаме, и когато се радваме. Бог се весели, а ние се радваме. Абсолютният е благ, Той изпраща повече скърби и повече радости. Страданията вие си ги създавате. Например майката облече меча кожа и се яви пред детето си, и то се плаши. Тази меча кожа ли е майка му? Ако не можете да познавате Божията благост, разбирате ли живота?! Милосърдието има специфичен закон. (фиг. 40.1) Това е, да кажем, една мярка и с тая мярка мерите един плат, дълъг 1000 метра, през целия ден. Този ден горе ще се забележи с една черна точка. Този ден е зачеркнат. Великото пред Бога не седи, като все мислиш, че много знаеш. Ако направя добро и се запозная с него, това вече не е добро; ще пишат: «Платено.» Ако направиш добро без да се поменава, горе пишат: «Да му се плати!» Който страда, горе няма да има задрасквание. Бог казва: «Не са Мойте мисли като вашите и Мойте разбирания не са вашите.» В истин­ския живот се дават условия за проявявание. Трябва да изучавате законите. При сегашните условия абсолютно не е възможно да се изменят страданията. Когато ви дойдат страданията, дълго време ще се молите. След всяко страда­ние има малка почивка. Необходимо е молитвата. Каква нужда имаше Хрис­тос да се моли?! Светиите да се молят? Ще се молиш Бог да изпрати Духа Си да ви подкрепи в страданията. За изучаванието на добродетелите, за децата има лесен път, има колички и слугини, а за възрастните, учениците - няма. Това е научната страна. Изведнъж не искайте да придобиете всичките добро­детели. Всяка година - по една, и за 20 години ще имате 20 добродетели. 1) Търпение; 2) Милосърдие; 3) Любов към Бога; 4) Постоянство, кротост, смирение и други. Миналата година какво добихте? Нищо. Някои пророчества че това ще стане, онова ще стане, земетресение, че Чикаго ще потъне. Пророчествата да се поставят на факти. Чикаго ще потъне - но хората в Чикаго се молиха, и Гос­под отмени. Лондон, казаха, ще потъне, но в Лондон се молиха - и се отмени. Господ отменя работата, но аз казвам: за 26 години много хора ще възкръснат, много хора ще се родят, много ще се женят, много ученици ще свършат универ­ситета. В 26 години много мъже няма вече да бият жените си. Като четете вес­тниците, задръжте за себе си поне 10 дни писаното, не го разпространявайте. А вие - веднага. Като излагате себе си, излагате и мен. Да, землетресения ще станат. Кога? Когато остареем. Когато пророкът предскаже, че един конти­нент ще мине в друг континент и ще има кой да разправя, че еди-кой пророк това е казал, това е пророчество; а кога кажат: ще потъне цял град, и хората, и пророкът - тогава кой ще остане и ще разправя за станалото пророчество?! Ако корабът потъне, и всички, и пророкът, кой ще разправя тогава? Та, и вие, кога Павел е пророкувал, е казал: «Братя, не бойте се, това и това ще стане, но всички ще се избавим» - и така е станало. Всички да излязат на острова. Не бъдете лековерни! Окултният ученик трябва да мълчи! Ако ти каже ангелът, кажи! С вестници не се разправяйте! Ако четете - хрониката, и то - верните неща или някоя хубава статия. Кога четеш вестник, ще го разправиш, но ако си чел нещо от Библията - това не може. Ако се пълнят по тоя начин нашите умо­ве, Истина няма да има. Вестници по-малко четете! Не фанатици - само хуба­вото извадете. Само се спират доброто разположение, носят страдание, нару­шават мира. Основното нещо през тая година: да добиете търпение през 26-а година, да придобиете милосърдието в 27-а година, да придобиете Любовта към Бога. Три неща: търпение, милосърдие и Любов към Бога - и коренно ще се измени вашият живот във всяко отношение и всичко ще ви тръгне наред. А който не ги придобие - мъчнотиите му ще се увеличат. Ще слезете в по-гъста материя и страданията ще се увеличат. Това е една цяла философия, да бъдеш търпелив. Всякога да го нося в себе си: че трябва да съм търпелив. Но не трябва да на­помняте на никого, че няма търпение, да има търпение. Да не накърните душа­та на брата си - това е благородство! За всяка празна дума ще дадете ответ. Вие си давате много голяма свобода - аз го наричам «слободия». Вътре си говори каквото искаш, а отвън си мълчи! Кажи на брата си така: «братко, виждам една добра черта - имаш запас, имаш основа да си търпелив - и можеш да я проявиш.» Турете отрицателните мисли в положителни! Когато ти говори той, кажи му така: «И на мен да говориш тъй, както на себе си!» Кажи на брата си това: «И на мен да говориш тъй, както говориш на себе си!» Турете в дей­ствие тая задача. Всемирното Бяло Братство иска от учениците да придобият и приложат тия три добродетели, и ще ви съдействуват. Под думата «Учител» разбирам Великата Мъдрост, която внася новите форми в света. Да знаем как­во да си говорим. Когато някой дойде при мен, да каже: «Учителю, говорй ми с язика на Мъдростта!» Да знае, че си разумна душа и всяка дума ще има сми­съл. Сега трима братя ще изсвирят едно упражнение. Музиката разбира висшата разумност. Външният израз на разумността. Във всичкия негов живот да бъде музикален, да бъде радостен. Верен, Истинен, Чист и благ всякога бъди! (3 пъти.) 41. Новата 1926 г. 22.III. вечерта. Беседа от Учителя[11] Бог е Любов, но тази Любов е разумна. Тя не е само разумна, но тя е и Истина. А Истина е, защото съдържа всичко в себе си. Любовта, която не съ­държа всички блага в себе си, тя не е Любов. Това е едно преходно състояние на човека. Любовта съдържа всичко в себе си, всички възможности на света. Това е Божията Любов. Аз бих желал, когато споменавате думата «Любов», да затрепти вашето сърце и вашата душа. И когато човек изговори тази дума, «Любов», той не трябва да е дребнав. И аз се чудя как някои хора се тревожат от най-малки работи. Например детето е болно - ако детето е болно, то е едно условие да проявиш любовта си. Ако детето е болно, прояви любовта си! Ако някой твой приятел страда, прояви любовта си! Това са все условия да проявиш любовта си. Всичко в света е създадено от Любовта за назидание, за усъвършенствувание, за облагородявание. Защото човек трябва да стане мек. Всеки иска да бъде мек, но гласът ви не е мек, сърцето ви още не е меко. Колко пъти гово­риш меко! Но сърцето ви не е меко. Колко пъти ние не сме искрени, не сме самостоятелни! Човек трябва да бъде искрен спрямо себе си. Има една искре­ност, аз я наричам необикновената чистота, необикновената невинност, нео­бикновената мекота в живота. Това аз наричам мекота на човешката душа, на характера. Тази чистота съдържа онова чувство - по кой начин да говориш. Ти желаеш доброто на другия така, както желаеш доброто на себе си. Това, което желаеш за себе си, ти го желаеш за всеки един. Но най-напред трябва духовно и после - физически. Нещата трябва да се реализират при Бога, после - при ангелите, и после - при хората. Ако ние почнем от земята, ние вървим към кривия път. Ще идеш при Бога, ще идеш и ще кажеш: «Бог е Любов!» На земята има голяма нужда от Любов, чрез нас. Ние сме всички органи на Божията Любов. Ако ние дадем себе си и ако Божията Любов мине през нас, тогаз тя ще остави в нас онези блага, тя ще ни повдигне. Само по този начин ние можем да се развиваме. Не действува ли в нас Божествената Лю­бов, никаква култура не може да се развие. И аз искам Божията Любов да действува чрез вас през тази година всякога. Аз го искам, защото Бог го иска; защото ангелите го искат; защото и аз го искам. Искам го, защото и вие го искате. Всички кажете: «Ние искаме Божията Любов да действува в нас, защо­то Бог иска да изявим Любовта Му.» Както го искаме, ние ще искаме и ще даваме. Да сме една чешма. Направил я Господ да тече, да дава. Ще изхвър­лим канелата[12] навън. Силните чешми изхвърлят канелките навън, а слабите имат канелка. Щом си силен, хвърли канелката; а щом си слаб, имаш канелка. Искам през тази година да бъдете чешми от мрамор. Курните[13] ви да бъдат широки и да тече вода. Мраморните чешми имат смисъл, когато тече хубава вода. А когато има мраморна чешма и цицерика?! Хубав мрамор без никакъв порок. Най-хубавата вода. Който пие от тази вода, всичките му болес­ти ще изчезнат. Това го пожелава Бог, ангелите и добрите хора. Всички изговорихме (3 пъти): - ДА БЪДЕ ИМЕТО БОЖИЕ БЛАГОСЛОВЕНО! * * * Възлюблени сестри, Благодаря за милите привети, които ми изпратихте по сестра Иванова и в писмото. Аз ви отговарям също и ви пращам тази беседа подарък, с молба да си я препишете, и най-важното - да оправдаем всичко. Като ни видят от Небе­то и Учителя, да кажат: «Има си защо, гдето употребяваме сили за тях.» Толева 42. Сряда, 24.III.1926 г.* Верен, Истинен, Чист и благ всякога бъди! (3 пъти). Не всякога хората със сините очи са умни хора и не всички с черните очи са горещи хора. Сини като небето, но влага има - не са сини като ясното небе. Те са на степени. Земята е подложена на преобладающ цвят - зеления цвят. Някой цвят има психическо значение. Циганинът обича червения цвят. Важен е въпросът на черните и сините очи. Как се е вметнал този въпрос? Майката може да създаде на детето си или сини, или черни очи. Кои са дълбоките при­чини на сините очи? «Произходът на съвременните пет раси» (тема). Най-мъчното на съвременната култура е да се освободим от навиците. Има наслоявание. Как си обясняваш: човек, който е тих, мек, и после се проя­вява? Съмнението се е родило в животинското царство. Омразата, страхът - те са наслоявание от животинското състояние. Да се наблюдавате във вашите погрешки и добродетели, да се самовъзпитавате. Например зароди се състоя­ние на гняв. Колкото повече мислиш за това чувство, можеш да изгубиш целия си разсъдък. Трябва да работите, да се възпитавате. Въздържание, самообла­дание - подтик на доволство. Светият, чист и свят - минал ред възпитания във всички области, се е подвизавал в миналото. Не го мамят проявите на вън­шния свят. Будно съзнание трябва. Може би за всички да е настанал моментът да се прояви. Иска се само малко усилие, да потекат тия сили. Да се освободим от лоши навици. Зад всяко състояние седят разумни същества и работят и ви убеж­дават, че това е така. Всякой може да се справи със своя навик. Да изучи красивата черта, да се самообладава. Вие схващате живота отделно. Ако той е едно, във великото може много да разбере. Имаме органи, но не са тонирани и схващат само малките вълнения. Трябва да сте светия, за да схващате вис­шите трептения. Онези, които развиват своята чувствителност, страдат. Ваши­ят двойник излиза извън тялото ви. За това трябва самообладание. Човек, на когото двойникът му е излязъл отгоре, затвори си очите, когато отиваш при него и не му причинявай страдания! Има си за това метод. В Окултната школа човек минава през 3 изпита: като елемент на висше съзнание, като киселина или като сол. Невидимите същества, които искат да те изпитат, като елемент те разлагат. На [...] основата е почивка. Всеки ученик да знае какви опити правят над него - като елемент ли го вземат, като кисели­на ли или като сол. Ние говорим за свобода, като че сме господари, разправяме се безце- ремонно с по-низшите същества от нас. Въздържаният човек трябва да бъде сол. Всяка душа представлява като елемент на Божественото съзнание. Ако се зароди у вас законът на Любовта, какво ще стане с вас, като станете на 60-70 години? Истина е това, че стари и млади, в този [и] оня свят да не стават промени, и да си всякога радостен, и ще сте всякога млад. Ще се освободите от годините. Това са идеи на баби. Старият човек е изтрит. Човешката душа трябва да расте и се развива. Стар - съзнанието се е развило. Млад - съзна­нието е цъфнало. А горе, в Невидимия свят, връзва, узрява. Ангелите вкусват сладостта на плода, вземат семката и я пращат на земята - това е превъплотя- вание; и ще се освободите от кармическия закон. Изисква се да развивате вашето съзнание. Съзнанието е в преднята част на челото. Колкото повече е развито съз­нанието, толкова органът е по-развит. Висшето съзнание са тънки бели нишки. Ако работим, се развива този нов орган. В Евангелието е казано: събирайте си богатство - то значи: пращайте материали - горе; и висшите йерархии работят над човешките умове. Всичко се хармонизира. Не трябва религиозни фанати­ци. Почти всички се оплаквате, че няма добър прием. Ако имам Божествено­то, ще ви приема добре. У всинца ви да има Божественото, и ще има отношение. Човек, който се занимава с недъзите на хората, спъва сам себе си, става наслоявание в съзнанието. В човешкото съзнание всичко да е строго опреде­лено и да е радост. Вън от Школата не можеш да се учиш. Господ те учи чрез всички и чрез всичко. И тогава ще заговори Божественият глас и в тебе ще стане преобразувание и ще си роден от Бога, и няма да има грях. Само който има Божественото, само той може да говори. Ако нямаш светлината на твоето съзнание, какво ще разбереш? А ако имаш, ще дойде Божественото и радос­тта ще е вечна и постоянна. Това е възкресение. Не тълкувайте за промените, които стават във вас! Считай, че всичко е в ред, и се радвай! Ако си тъжен или радостен, има си причина за това. Да бъдете положителни. В Божествения свят има голяма икономия. Свещените чувства не трябва да се хабят, а да иде всичко на мястото си. Да сте верни и носители на Божественото. Няма да хар­чите излишното, с широта ще служите на Бога. Има един цвят на лицето ви, който показва, когато съзнанието ви е будно. Той е отражение на целия козмос. Ще знаете как работят нашите братя. Ще си създадете красиви образи в съзнанието. Ще подражаваш на тоя красив образ. Окото на светията, на анге­ла вижда и духовното тяло. Ние сме обект. На Земята и от Невидимия свят правят опит над нас. Ще създадете в себе си един идеал в Невидимия свят. От Невидимия свят те оставят да си направиш сам избора - в добро или в зло. Всички работят; и като направиш избора си, оттеглят се, оставят те сам да понесеш последствията от своя избор. 43. Сряда, 28.IV.1926 г.[14] Верен, Истинен, Чист и благ всякога бъди! (3 пъти) (Тайна молитва.) Свободна тема. Представете си, че сте пътник, който отива да изучава растенията в при­родата. Тази, красивата мисъл в ума ви, върху нея пишете! Има стари мисли, които пет пари не струват. От стари мисли и желания хората умират. Аз още не съм засегнал още важните, основни въпроси. Колцина имат търпението на фи­лософа Епиктет?! Не мислете, че не ви виждат! Вие казвате: «Учителят да не види, да не знае.» По-добре аз да зная, а Бог да не види. От Горе има милиони очи, които ви гледат, наблюдават. Невидимият свят има хиляди очи. Светиите имат сто милиона очи. Виждат. Мнозина са достигнали до едно положение, искат да се домогнат до силите в природата и да им заповядват. Трябват усло­вия за това. Те са: 1) абсолютна Любов, 2) абсолютна Мъдрост и 3) абсолютна Истина. Трябва да се подчиним на Природата. Тя не е майка мекушава. Тя пре­карва през ретортите си учените, учи ги по кой начин да се подчиняват и запо­вядват. Природата не търпи еднообразието. Дългите коси задържат магнетизъм, а късите - електричество. Ние не обръщаме внимание на формите, а на принципите. Главният въпрос - дали дълги или къси коси да носим. Трябва на периоди да ги носим. Известно време- къси, после - дълги. Дългите коси - здравословно условие на тялото. В нетър­пеливите хора венозната кръв преобладава. Да се създаде здравословна нау­ка. Да знаем причините. Да се учи човек е здравословно, а болезнено състоя­ние е, когато искаш другите да знаят за тебе, че ти знаеш. Бог е Бог на Мир, Любов, на вечна Радост, Веселие. Някой казва: «Аз много страдам за къща.» Господ казва: «Дайте му къща!» «Страдам за пари» - «Дайте му пари!» Къде са съществените скърби?! Ученикът трябва от всичко да се учи! Тогава ще му се поверят сили. На много светии, като им се подиграва­ли, те са само духвали, и всичко се разпилявало. На Елисей когато децата се - подигравали, излезли мечки и ги разпъдили. Подигравките избягвайте! Не се смейте на погрешките на другите! Ако ви зададат въпроса: защо се раждате, защо растете, защо умирате, как ще отговорите? Защо млади и стари умират? Ражда се, да научи великия закон на самопожертвуванието. Смирява го Господ в малка форма! Господ, когато работи, от нищото може да направи нещо; от малкото да направи голя­мо. Всякой да стане написана книга и ангелите, като ви видят, ще ви ценят. Като ученик, идеалът ви да бъде - да сте написана книга, в която да са писали ангелите, светиите, Господ да е писал. Красиво е това, да се опростите с миналото, а с новото ще постъпвате. Аз ви виждам, че сте все сухи сливи, круши. Кое предпочитате - пресните плодове или сухи?! От еднообразието се образу­ва електричество и става отблъсквание. За всички има място, само трябва време. Поет си - за себе си бъди поет; музикант - за себе си бъди музикант. Другото е болезнено състояние. Другия път - другата сряда - да сте пресни плодове, а не сухи! Този, кой­то има благородни идеи, е благороден, а който няма благородни идеи, е праз­на торба. Главата ти трябва да бъде пълна с нещо хубаво - Божествено. Желая да бъдат пълни с живата Истина! Прекарай нов извор в дома си, остави старата канализация; ако има друга, прекарай нея! Свещени неща са само тези, които са излезли само от Бога. Казаното от Бога, всичко е запазено. Ако сте от тия ученици, ще ви дам да четете тия посла­ния. Христос много е говорил, апостолите много са говорили, но не всичко е записано! Вечер ще ви заведа да ги прочетете. (Упражнение.) Всеки Божествен закон си има начин да се тури в действие. Лявата ръка, страна, се появява светлината. Дясната ръка - енергията не е изучавана; дяс­ната страна е в запас, почивка. Дясната страна на мозъка е един трансформа­тор. «Махар Бену». ВЕРЕН, ИСТИНЕН, ЧИСТ И БЛАГ ВСЯКОГА БЪДИ! 44. Сряда, 5.V.1926 г.[15] ВЕРЕН, ИСТИНЕН, ЧИСТ И БЛАГ ВСЯКОГА БЪДИ! Две и две = 4 - какво означава? Действие на умножение. Ако на две места двама хора се съберат, ще има 2x2. Какво ще има? Законът на умноже­нието. Ние минаваме от обикновената аритметика към живата аритметика. 2 х 2 = Едно е човекът, двама хора събрани образуват две единици. В каква смисъл ще се съберат? Двама учени от България и двама от Америка = 4 души, правят експедиция. Тия хора може ли да предскажат нещо по астрономия? Тая мисъл е отвлечена. Имате копринени 4 конеца. 1+1+1+1=4. Ако се съединят, каква е силата им? Говорим за разумен човек - то е здрав конец. Тоя конец вика другия, другия - те се събират, събират, и устояват на условия­та. Ако идете в един ангелски свят, ще има ли въжета? Там има малки копчета и тънка игла, бутончета - живи са тия сили, за да се работи. У вас има една надута гордост. Всякой да си плаща погрешките! Тези, които Бог люби, и вие ще ги любите! Всемирното Бяло Братство няма да го излъжеш. Достойнство е да се отречеш от този егоизъм. Никакви погрешки не може да съществуват. Вътрешен спор - никакъв! Съзнание - будно! Ако се вкис­нете, Бог ще ви изхвърли. Ако можеш да служиш разумно. Единственото право е, ако учиш - никакво друго право! Правото на Учителя е да знае, а правото на ученика е да се учи! Съзнание трябва! Тая вечер, ако ви кажа как да извадите злато, вашият мозък не може да издържи. Вашите приятели ще ви приближават само за парите. Богат човек разбирам - богат по сърце, богат по ум, воля, и богат по душа. Започнете от горе - с душата. Започнете, значи, две по две = 4. Да се говори за недъзите е забранено в Школата. Трябва ученикът да изпие чашата до дъното - и сам да се научи. Няма да се стремите да бъдете добри. Ще бъдете разумни - и ще дойде доброто. В този живот ще събудите спящите сили във вас! Ще ги разработите през този живот! Кои са признаците да познаваш Бога? - Всичко подаряваш Нему! «Гос­поди, живота, всичко, което сме придобили, даваме го Теб.» Трябва в себе си да се убедиш, че е така - че служа на Бога. Ще идете двамата, и ще служите на Бога. Искате лесно да влезете в Царството Божие. Ако не се отречеш от всич­ко и не понесеш кръста си, всичко да изгубиш - приятели, свои, да останеш сам и да кажеш тогава: «Господи, при Тебе ида, те ме изпъдиха и пратиха при Тебе...» Ако живеем по Бога и служим на Бога - всичко е на мястото си. Мухите развалят вашето миро! Херметически затворете мирото си! Ни­какво лошо чувство в душата ви! Корен на всички злини е тщеславието, гняв, безверие, гордост... Който служи на Месечината, чувалът му е празен. Ако гле­дате Месечината, ще се зароди всичко зло в душата ви. Месечината е символ на двоумие. Тя причинява голямо зло. Красива е само за умни хора. Да не ставате две лица. Ще имате едно лице - като Слънцето. Месецът определя ло­шия живот на хората, а Слънцето определя добрините. Звездите определят вашето изключително добро. Ако да прогресирате, да ви се открият тайни, да се осмисли животът ви, да имате характера на Аврама. Господ каза: «Излез от дома си, принеси сина си» - и той изпълни. Зад Аврама седеше мощен ум, мощно сърце, воля. Сара се засмя веднъж. Кога я запита Бог защо се засмя, и тя отказа. Сара употреби бялата лъжа, защото се засмя. Каза й Бог: «Ще родиш син.» «Исак» значи «смях». Ония, които имате съзнание, кажете кой е истинският поздрав! Моят поз­драв е, като ви поканя на обяд и ви нахраня, и си поговорим. Някой се сърди, че не съм го поздравил. Как да го поздравя, като гледам, че него го няма там? Да снема шапка, значи, на къщата му само. Давам ви срок: за една седмица измислете един красив начин на поздрав! Дигнете си дясната ръка нагоре, дланта - малко наведена, и кажете: «Бог да бъде с вас! Божията Мъдрост, Лю­бов, Светлина да бъде с вас!» Бог да бъде с нас! Бог с нас! (Поздрав.) Няма да имате спокойствие на духа, ако не спазвате правилата. Не огорчавайте Духа, с Който сте запечатани! - Има някои, които рушат, но онези, които градят, са повече. Менете местата си, не сядайте все на едно място, да не заспивате. Ще се съединявате с Невидимия свят, за да се трансформират тия енергии. Или сам ги трансформирай, или друг трябва да ги трансформира. Какво означава този ребус? Разгадайте го! (Фиг. 44.1) 45. Сряда, 19.V.1926 г* ВЕРЕН, ИСТИНЕН, ЧИСТ И БЛАГ ВСЯКОГА БЪДИ! (Тайна молитва.) (Четоха се резюмета.) Ще регулирате всички лични чувства. (Станаха някои, които направиха опита.) Пипанието се отнася на физическия свят; чувствуванието се отнася на астралния свят; а вижданието се отнася на духовния свят. Не бързайте! Нищо, че не сте сполучили. Бързанието, нетърпението всякога изкривява. Сега, за една седмица - опит: ще си напишете на листченца всичките книги от Библията и всяка сутрин ще си дръпнете по едно, като лотария, и ще се помъчите да го отгадаете. Ще запишете часа и минутата и какво е било времето. Може и кога изгрява Слънцето. Съзнанието да бъде будно! Кога пишеш билетчета, да ги пишеш така, по вибра­циите на писаното да познаеш. Ще правите опити! В окултната наука се изисква дисциплина. Трябва да знаем какво говорим, кога да говорим и где да говорим, да говорим на място. За умните е навреме, а за глупавите - без време. Трябва да учите закона на самообладанието! Този закон е един лост, да хващате тия енергии. Не е дос­татъчно това самообладание, което имате. И самооблада­нието е от разни качества. Известен образ от духовния свят трябва да мине през други светове и да дойде на физичес­кия свят. Например: (фиг. 45.1) Това е образ от горе. Ще образува едно пречупвание надолу, в астралния свят, и ще слезе, във физическия свят. (фиг. 45.2) При всяко пречуп­вание има отклонение на светлината. Не е важно другият какво прави и какво чувствува, важното е аз какво чувствувам, мога ли аз да приложа Божия закон, аз да се ползувам. Ако човек не знае закона, да слезе от Невидимия свят на Земята долу и да се качи горе, колко време ще му вземе? Някой казва един миг! Един миг за хората е векове за Бога. Това време е от друго естество. И там има пространство, но не е като нашето пространство. Човек в тесаракта от един център може да вижда навсякъде, (фиг. 45.3) Нещата, които виждаме отпред, не можем да виждаме що става зад нас. Светлината иде отзад. Виждаме нещата през огледалото. Трябва самообладание! 110, 1010, 10010 Закон за раздробление. Нещата, колкото отиват към периферията, се раздро­бяват. Рождението е съчетание, което духовният свят на­режда. (Фиг. 45.4) Любовта на Венера съдържа и доброто, и злото. Човек, който живее в квадрат, горе е добър, а долу е лош. Доброто може да се прояви в злото, защото има най- малко съпротивление. Положителната енергия минава от­горе на дясното полушарие на мозъка, после минава отдо­лу на лявото полушарие, качва се нагоре, минава под дяс­ното полушарие, после - над лявото полушарие. Ще отпуш­ваш енергиите, правилно да вървят в главата. По същия закон става и в очите. Ученикът трябва да бъде господар. Трябва да се подготвите. Кажете, сега, какво искам да ви кажа? Ако живеете на Слънцето, на кол­ко години ще се равнява вашият живот на Земята? 50 години на Земята = една минута и три секунди на Слънцето. Гдето мислите, че много сме живели, това е нищо. Маща­бите, с които се мери времето, не са едни и същи. Това знание е приготовле­ние на ума и сърцето, за да приемем повече. Ще придобием едно вътрешно просветление, едно духовно просветление. Трябва дълбоко смирение, жажда да учи, и това му причинява голяма радост. И тази малка придобивка в бъдеще ще се разшири. (Малко размишление.) Верен, Истинен, Чист и благ всякога бъди! (3 пъти.) Поздрав от сестра Д. Ив. Толева 46. Сряда, 2.VI.1926 г.[16] (кратки бележки) ВЕРЕН, ИСТИНЕН, ЧИСТ И БЛАГ ВСЯКОГА БЪДИ! (3 пъти.) (Тайна молитва.) Ако ви питат вън, в света, по коя воля дойдохте на Земята, как ще отгово­рите? (От брат Белев: - «По своя воля.») Ако по своя воля сме дошли, може ли тогава да сме без воля? Отгде знаем, че нашата воля не е в съгласие с Божията Воля? Човек от що страда? От воля или от безволие? Значи човек има воля повече, отколкото му трябва. Ако ви дадем свободна тема: «Отгде се раждат противоречията в света», как ще отговорите? Окултните ученици казват: «Гос­под ще ни научи всичко», но тези идеи трябва да се разработят. Например: пианото, ако няма майстор да ви покаже как трябва да се свири, пианото мо­же ли само да свири? Ако вещият майстор е Духът, Той е, Който ще ни научи. Ако имате например едно дисхармонично желание, Духът ли е това? Ако вся­кой ден децата играят на пианото, това майсторът ли е? Бог е вложил във все­киго всички способности отначало. Духът е, Който ги разработва, развива, а човек се учи. Сега всички учени мислят, че много знаят. Всички учени имат фикс-идея. Например един баща казва на сина си, че е утвърден, установен, повече знае. Един ден качват се на една кола, ама конят не върви. Тогава синът казал на баща си: «Татко, и конят се установил.» Аз тия фикс-идеи ги наричам установе­ни идеи. Те са хипнотически състояния. На установените хора им липсва нещо. Свободната воля трябва да се урегулира. Човек не трябва всичката си енергия да я изхаби изведнъж, да я употреби на физическото поле. Едни дър­вета дават по-малко плодове, но са по-доб­рокачествени, а други - по-много плодове, а недоброкачествени. На някои плодове опаш­ките са по-дебели, а на някои - по-тънки. При­родата задържа енергията. Хората - също. Колкото имат по-много желания, се изтоща­ват. Любовта, и тя има проявления. Опитай Любовта в милосердието, във вяра, в разум­ност, добродетел. Оставете природата, кога рисува нещо, да си довърши работата. И аз зная да нарисувам щъркел, (фиг. 46.1) Такива са и вашите желания - щъркели. Когато изхарчим енергията, в природата има отгоре инспектори, които следят всичко и ни търсят обяснения. Казвате: тежка карма. Що е тежка карма? Човек, който не изпълнил дълга си честно. Вършил много престъпления; и когато е убивал, и тогава пак не е пос­тъпвал честно. Пазете се отличните достойнства! Изпълнявайте своите задължения, но и не вземайте пари назаем! Честният човек е, който изпълнява за­дълженията си. Ще каже някой, че е мръсно, неморално да се говори при младите. Кое е мръсното за младите? Дъщерята пише любовно писмо и го крие от майка си. Неморалното стои в лъжата. Ако аз по любов ти давам пари, и ти по любов ще ми ги върнеш. Образите развращават. Лошият образ развращава. Трябва съз­нанието да е будно. Всяка погрешка можем да поправим. Постът е за пречиствание на нервната система. Да почне да приижда енергия в тялото и да се чистим от утайките. Това става и с храната. Да знаем каква храна възприема­ме. Ще изхвърлите пясъка, а да остане и ще събирате златото. Някой каже: «Хора няма да станете» - какво разбирате? Човек, който постоянно се занимава с буквата X, той няма да успее. Как­во означава дъгата, двете дъги? Съединени, образуват цял кръг, който се дви­жи. То значи - всичко се движи във вечността в един кръг. Ти си кръг! И да се проявиш. Христос е човек още непроявен. Христос не се прояви още в нас във всичката Си пълнота. Светнал си толкова, да нямаш нужда от светлина! У тебе Христос не се е проявил в пълнотата Си. Трябва с малко да започнете. Ако някой ти направи някоя гримаса, ти веднага кажи: «Благодаря Ти, Господи, че това е излязло навън!» Правете опити! Ще си турите двата показалеца един срещу друг, да остане малко недопрени, и в тъмна стая, да видите светлина между пръстите. Да хванем електричеството. Ще внесете в живота си една струя. Може ли от мойте пръсти да излезе светлина? Хората от Хималаите са светещи и щом си вдигнат ръката нагоре, във въздуха палят - виждате пламъчета. Може ли от моите пръсти да излезе светлина? - Може. Светлината, която ще се яви, ще има бял цвят, ще е бяла, ще има разширение. В Евангелието се казва: «Синко, дай Ми сърцето си!» Кое сърце? Духовното тяло да се даде на Бога и всичките опити да станат сполучливи. Правото учение да се опита. Чо­век трябва да е благороден, честен, да жертвува. Ако има една череша, да се радва, когато я даде друг да я изяде. Никога не се старай да изклинчиш! Нико­га човек не трябва да извъртва Истината! Истината е резултат на висши същества, произведения на висши същества. Прямо на въпроса! Най-първо трябва на човека да се помогне идейно. Нахрани го и не му давай пари. Това е за окултния ученик, а не за света. За окултния ученик е, който разбира живота. Дай му братски обяд! Щом стане пресеквание в съзнанието, изгубва се обещанието. Трябва да знаете: 1) Да пречиствате нервната система. 2) Да развивате вашите способности. 3) Дръжте се за тая идея, която ви дойде. 4) Ще го нахраните. 5) Ще превеждате символите в духовна смисъл. 47. Школна лекция [16.VI.1926 г.][17] (кратки бележки) Верен, Истинен, Чист и благ всякога бъди! (3 пъти) (Съзерцание 5 мин, прави, лявата длан сложена над сърцето.) Кои са качествата на оглашения? Нали във всяко училище има приема­телен и встъпителен изпит? Какво трябва да знае оглашеният в една окултна школа? Вие често се притеснявате за неща, гдето не трябва, а там, гдето тряб­ва, не се притеснявате. Ученикът какво трябва да знае? Оглашеният да стане верующ, трябва да претърпи обидите, които му се нанисат: ако го изпъдят де­сет пъти, той да не си отива, да е постоянен, да стои при вратата. Знанието се поверява само на достойните, а достоен е този, който използува силите правилно. Верующият трябва да знае добрите и лошите страни, да познае своето естество. Не правите така и затова се ражда дисхармония. Ученикът да попра­ви свойте погрешки и да развие своите способности. Господ посажда нещата, а ние ще ги поливаме. Имаме добри и лоши круши - при коя ще се спрете? Знанието ви да бъде като най-хубавите круши. (фиг. 47.1) Ако един ъгъл се стеснява или разширява, кои са причините? Ако ъгълът е в гъстата материя, се стеснява, а в рядката материя се разширява. Ако умът и сърцето се дви­жат в гъста материя, чувствата ще загрубеят, мислите ще потъмнеят. Какво ще направите то­гава? Ще измените посоката в по-рядка среда. Ако се зароди желание да сте красив, тази мисъл на кого е? На ума. Един обед? Желание на сърцето. Какво ще стане - ще разшири или ще стесни вашия ъгъл? Красотата, всякой ще иска да я вземе. Грозният е свободен, нався­къде ходи, а красивият не може. Символи са това. Красотата е стимул на неговия душевен живот. Вън­шната красота е при инволюцията, а вътрешната красота е при еволюцията. Ако някой ангел дойде, какво ще ви внесе? Учителят какво ще ви предава? Учителят ще ви предава по малко, а ученикът ще асимилира. Така е и кога дойде ангелът при вас - ще ви предава по малко. Ангелът е взискателен - ако не го послушате, ще ви жегне със своето копие и ще си замине, и ще ви остави белег. Захарий онемя, понеже не повярва на ангела, което му каза. Защо бяга ученикът от училище? Защото не му се учи. А някои не бягат. Добродетелта е най-великата наука. Човек трябва да разбира езика на кристалите, водата, въздуха, светлината, огъня, на хората, на ангелите и Бога. Трябва един стимул. Да се учите! Писанието казва: ще гледате да не паднете, а който падне, да стане. Има един милион ангели, не си издържали изпита, ходят да слугуват. Казвате: «Господ е добър, многомилостив, благоутробен» - но това е за грешните; а за верующите е взискателен, а за ученика е строг. Учение­то седи да събудиш възвишеното, благородното в него. Да има разнообразие в проявата на вашия живот; еднообразие - във време и пространство. Ако имате 4-5 хиляди яйца, излюпите ги и станат на пилета, и се хвалите, а те пискат, искат храна, няма с какво да ги храните? И вие излюпвате много мисли, гладни са те и няма с що да ги храните и от тия противоположности се ражда тия дисхармония. В едно общество влезете - коя страна трябва [да] видите: добра­та или лошата? Кога Бог създаде света, Той видя по-напред добрата страна на Своето създание и после - злото. Какво нещо е злото? Всяка мисъл е пиле, измътено от вас. В закона на еволюцията енергията не е дошла още на своето място; всичките центрове не са развити. Всякой ден да имаш по една основна мисъл. Трябват ви физически упражнения, за да сте силни. Ще упражнявате свойте мускули. В упражненията да има своята смисъл, да проявите една вът­решна деятелност. По кой начин ще станат упражненията? В природата ние съответствуваме на едно течение. Трябва да знаете каква енергия излиза от всякой пръст и от цялата ръка! Да знаете къде изпращате енергията. На всич­ки наши движения отговаря природата. Природата е взискателна - при най- малка грешка тя те бутне. Щом си ученик, природата отбелязва всяко ваше движение. Женитбата е посвещение на душата във великите тайни на Битието. Све­тът е пълен с разумни очи. От лошия човек няма що да те е страх. Да те страх от добрия човек. Той ще ти каже 1, 2, 3, 90 пъти, и после ще те сгромоляса. Ученикът трябва да има свещено чувство. Душата да е чиста вътрешно. Като ученици, да сте чисти. Да постъпиш тъй, както Бог е определил. Да имаш всякой ден най-малко подбуждение. Изпълни каквото ти казва ангелът - вътрешният глас. Например иди в еди-коя улица, номер, похлопай - там има една душа, която страда. Ще слушаш. Когато дойде Божественото, не се подчиня­ват, а на лъжливото казват, че е вярно. За съзнателните грешки ще отговаряте. Онова, което ви създава най-голямо противоречие, то е истинно. Малките доб­родетели да ги прилагате. Христос кога дойде, Го приеха с цветя, вейки, но Го и плюха и налагаха Го. Казват: Той донесе спасението. В спасението се крие великата тайна, която в бъдеще ще се разбере. Като ученици, какво ви трябва? 100 пъти като паднеш, да вярваш, че всякога ще преодолееш. Да имате твърда воля! Да кажеш: «Всичко това е велик изпит за мене.» Трябва да се учите. Търсите лесния път. За ученика нищо не значи отчаянието - пет пари не стру­ва. Защо остарява човек? Защото не иска да се учи. А се подмладява, защото му дават кредит от Горе, за да се учи. Само в Божественото училище се под­младявате вън от училището стареете. Вън няма младост. Звездите са обективни предмети за хората. 19 звезди са от първата ка­тегория. Първата звезда е Сириус, втората - Вега. Те са поставени на извес­тно място и с известно съдържание. Когато тръгнете за Небето, трябва да лик­видирате с греховете си. Ученикът да не мисли за смърт. Ученикът да не мисли за старост. Ще станеш ангел, ще се подмладиш. Учители сте, царски синове. Ако тук сте ученик, горе може да сте оглашен. Важното е горе какви сте! Учи ли, овчар да е - царски син става! Каква е тая фигура? (фиг. 47.1 на стр. 481) Паралелограм. Това са две течения - еволюция и инволюция. Горното - еволюция, долното - инволюция. Когато един ученик види квадрат, той веднага разби­ра, че това е еволюция и инволюция (фиг. 47.2). Квадрат, то­ва е поле на противоречие. Двата ъгъла са на злото и двата са на доброто. Обидил те някой - ти си в квадрата. Ако Бо­жествените сили вземат надмощие, ще тръгнеш нагоре, ще претърпиш. Някой си губи вярата - обидили го, всички стават лоши. Като ученик, не можеш да мислиш каквото искаш. Разумният човек мисли, което е право, а глупавият всичко мисли. Тая вечер всички еднакво няма да схванете това, което говоря; но да има правилен метод за справяние с вътрешните мъчнотии. Ученикът да знае кое е възможност за всякой ден. Има само една възможност. Турен си в какво­то и да е положение - да намерите правилната посока. Ученикът е в състояние да постигне тази възможност, иначе от Горе не биха ви дали тази задача. На Учителя коя е възможността? Да всади светлината. Без светлина зна­ние не може да има. Да имате светлина върху тъмните точки, светлината да освети тъмнината. Правилно да разрешиш кармата! Връзки от миналото пра­вилно да ги развържете! Например в миналото си убил някого, той е поставен да живее с теб, иска да те убие и той. Ще му кажеш: «Ето моя живот, аз ще ти стана слуга, ти ще ми станеш господар». После ще станете съдружници, и така ще се разплатите. 2) В миналото пожертвувал някой своя живот за тебе, идва сега, иска ти да се отплатиш, иска да те осинови, ти отказваш; накрая се съгла­сяваш и му ставаш наследник. Ти си син, той - баща. Ще го гледаш. Ще се обменяте като стар и млад. Ученикът всякога казва: «Това е така», а верующи­ят, оглашеният допуща съмнение. Трябва да вярваш, че това е така. Абсолютно е изключено съмнението за ученика; защото иде инволюцията. Ако вярваш, ще еволюираш; ако не вярваш, ще стигнеш до дъното. Не трябва да се съмнявате, за да еволюирате. Магът каквото каже, става - не се съмнява. Да дойдат пло­дове, скъпоценни камъни - дохаждат. То е сила. Вашата мисъл не е така силна. Да употребявате сила. Всякой ден да привличате добра мисъл и да я турите в действие. (Като си свиете лявата ръка на юмрук.) Ученикът да има характер. Щом се съмняваш, оглашен си. Който ме обича, и аз го обичам. Аз пращам светлина - ако не ме обича, светлината, която му пращам, се обръща на тъмнина. Господ ще скрие лицето Си от ленивите ученици! Настроението е пустиня, доброто желание - поле с треви, а идейният живот - планинско място, извори, птички, деца играят. Такъв да бъде нашият живот. Потребна е вяра. От малката вяра се раждат неприятности, болести, а от силната вяра всичко расте, а от безверието всичко умира. Щом имаш вяра, между Учителя и ученика има връзка. Щом изгубиш връзката, умът потъмнява. Пробужданието на човешкото съзнание става от тия вътрешни връзки. В кой месец се пробужда у детето вярата? Майките имат думата. Ученикът в кой ден придобива вяра в Учителя си? Не може един предмет да изучите, догдето ня­мате връзка. От вътрешната връзка умът ви светва - полялизирате се. Ще се спрем да изучаваме седемтях принципа. Трябва да ги знае учени­кът. Всякой да има допирна точка. Това е за ученика. Ще има разширено съз­нание. Сегашният живот по възможност за вас е важният живот. Това благо не се връща, ако го пропуснете. Ще го носят това благо само които ще го използу­ват. По възможност, ще се стараете да задържите това, което имате. Когато решим да служим на Бога - да учим, всички ще са любезни с нас. Бог е, Който живее в сърцата на всички същества, и като ги стисне, всички стават меки. Господ като стисне и дявола, и той става мек. Ако се свържете с Бога, и в огъня да влезете, като нестинарите - няма да изгорите; но ако се усъмните, веднага ще изгорите. Без съмнение! Там е силата. Две неща да помните: 1) Вярата е закон на еволюцията. 2) Съмнението е закон на инволюцията. Верен, Истинен, Чист и благ всякога бъди! (Изговаря се прави, станали, дясната длан сложена по-горе малко от сър­цето, малко къде рамото.) Последнята беседа е от тази година. Школата се затваря! Простете, сес­три, че сбутах така писаното, защото така се случи. Най-много да прощава сестрата, която ще го чете. Трябва с очила да го чете. Много важна беседа. Не е лошо няколко пъти да я прочетете и я запомните добре. Прощавайте също за безпокойството, което ви правих през цялата година. Аз, мисля, си изпълних обещанието пред Бога и пред вас. Задачата, която ми дадоха от Горе - изпита, вие ще кажете пред Учителя как я разреших. Вие имате сега думата. Аз съм готова и за друга работа! Изпейте сега една песен за мен, аз ще я чуя тук. Целувам ви всички. Сестра Толева П. П.: Пишете сега едно писмо на Учителя от всички ви. 48. Сряда, 20.Х. 1926 г.[18] (кратки бележки) ВЕРЕН, ИСТИНЕН, ЧИСТ и БЛАГ ВСЯКОГА БЪДИ! (Тайна молитва.) «Произходът на златото» (тема). Защо хората искат богатство? Защо хората бягат от сиромашия? Всякой ще каже, че в богатството има условие да се развие. Богатите щедри ли са и остават ли живи?! Имате желание непреодолимо и щом не се изпълни това желание, сте нещастни. Как е възможно благородна майка да роди дете кап­ризно, мързеливо, крадливо?! Всяка майка мисли, че нейното дете е ангелче. Ангел значи служител. Има ангели на Любовта. Има ангели на Мъдростта, Исти­ната, на Правдата, на Добродетелта, на Мира, ангели на Хармонията и други. За всички специфични добродетели има условия. Чудите се защо са ви турили при такива условия - да се развиват специфични добродетели. Добродетелите в човека не живеят при еднакви условия. Любовта живее при най-бедни усло­вия. Ако те е турил при богати условия, тя изгнива. Например искат да сеят ориз - где го сеят? Нали във вода? Жито искат да сеят... Искаш да родиш - ще те турят на високо място. Според избора. Кой е виноват? Или сами вие, които си избирате. При Любовта ти вземат всичко. Сиромашията и Любовта вървят заедно. Те са брат и сестра. Богатството и грехът, и те вървят заедно. Ако един Учител е пратен на Земята да учи и иска да го обичат учениците, те трябва да го оплюят. Ако Учителят иска учениците да възприемат знание и мъдрост, то е друго. Господ ще каже: «Ще имаш уважение на Учителя си!» Какво ще кажете на думите: «Който греши, и много люби»? Човек трябва да бъде внимателен. Щом искате да ви обичат, ще срещнете противоречие. Ако ученикът иска да го обичат, то все него ще обиждат, хокат. Вземе ли ученикът да се учи, законът е друг. Във вашите умове е влязло противоречие. Противоречията в живота ис­кат да имат една формула. Казвате: «Господ всичко ще уреди!» Носите една крива ос, питате: какво ще стане? Тя каже: «Майсторът знае.» Добре, майсто­рът вземе оста, трака-трука- хайде в огъня! Господ ще оправи - ама трака-трука - в огъня, ще извади ос и ще каже: «Хайде на работа!» По-добре е ние да си оправим работата, отколкото Господ да я оправи. За една моя прищявка да спра Господа - знаете ли какво струва това на Господа!? Трезва мисъл се изис­ква, на велик Мъдрец! Господ ви даде повече, отколкото вие искате. Искате да ви обичат - оставете да ви оплюят! Любовта е велика сила, във вид на приливи да идва в човешкия организъм, да стане пластичен. Един Мъд­рец едва ли може да издържи една минута от Любовта, а вие - едва една секун­да. Тя идва и си заминава. Ако те закачи Любовта, животът ти се изменя. Ти си тогава безсмъртен. Любовта никога не отпада. Когато ние търсим великото в света, ние трябва да изучаваме неговите закони. Когато казаха на Христа: «Учителю благи», и Той каза: «Защо Ме казвате благи?» Христос взе камшика - закона на Правдата. Казва: «Не стой на пътя Ми!» А Любовта всякога зами­нава слабия. Любовта не може да види лошо в света. Тя не греши. Другото е законът на Правдата. Казвате: «Господ ще уреди работата.» Тия гробове какво означават? Ако страдате и питате, Господ ще каже: «Защото не съм в съгласие с теб.» Защо Господ не обръща внимание на мен? «Защото ти не си идеал за мен» - ще каже Господ. Кога влезе Господ във вашето сърце и види, че ти си скаран с баща си, майка си, приятелите си и с всички, ще си излезе. Господ тогава ще пише да ти се вземе всичко, да ослепее, онемее, подлудее. Всичко е от нашето неразбирание на великите закони. Какви разсъждения трябва да имаме? Да спра Господа, да обърне внимание на мен, то е едно престъпление! Много са ме питали за това, и много други ще ме питат за това. Отговарям на всички отведнъж. Знанието, което получавате, не знаете как да се ползувате. В знанието или ще спечелиш, или ще изгубиш. (фиг. 48.1) Това е динамическо тяло, сили, които излизат от Слънцето и сили, които се връщат. Излизат от едната страна и се връ­щат от другата страна. Така и вся­ка мисъл, която излиза от нас, пак се връща назад - или веднага, или след една минута, или след година, и се чудите: «Отгде ми дойде това нещастие?» Идат, значи, след известни периоди. Всяка мисъл, която излиза от мен, тя е или колективна или единична мисъл. Едновременно ние сме и единич­ни, и колективни същества. Мислите, които са вложени, те по някой път не са наши. Има един закон. Има промяна на съзнанието. Идват страдания, дохож­да едно заспивание, замъглявание на съзнанието, и после пак се пробужда съзнанието, като че се раждате отново. Това е вашето прераждание, разши­рение. Трябва крепък ум, за да устоява! Настрадин Ходжа отишел да сече дърва. Като не знаел как, седнал горе на дървото и сякъл пред себе си дървото. Минава един пътник и му казва, че така, както сече, ще падне с дървото заедно. Обаче той не послушал и паднал с дървото заедно на земята. Ходжата си казал: «Така, този човек щом знаеше, че ще падна, той сигурно ще знае кога ще умра.» Стигва пътника, пита го и той му казва: «След 3 дни ще умреш.» Настрадин отива у дома, казва на жена си и се приготовлява за умирание. Изкопава си гроб, ляга в него. За негово щастие, над гроба имало една круша, от която падали плодовете в гроба и Ходжата ги ядял. Задава се един керван камили. Питали Ходжата защо лежи и той им ка­зал, че чака да умре. Дали му един хубав бой и Ходжата си отишел вкъщи. Не си създавайте неразумни страдания! Сутрин, като станеш, успокой се, вслушай се в своята интуиция, и не бой се! Ще утихнеш, ще туриш разума като работник, секретар, и Божественото ще ти каже какво трябва да правиш! Спри се! Дойде ти страдание, болест - пов­дигни се към Бога, да не те е страх! Издържай! Привилегия е да имаш ревмати­зъм, коремоболие, кръст да те боли, главоболие, привилегия е да не ядеш, при­вилегия е да си легнеш гладен и привилегия е да имаш празна кесия. Привиле­гия е да имаш Любов, да виждаш само красивото в живота. Завършва се старата култура. Учениците държат сега изпит. Ще има 1 -2 месеца ваканция, почивка, и почват новия клас. Идва Шестата култура. Ще ка­жете: хората какви ще бъдат, с какви очи ще бъдат? Аз казвам: ако са със сини очи, ще са студени, ако са с черни очи, ще са горещи, но трябва да се въздържат; ако са със зелени - научни въззрения ще имат, тънко предат, материалисти, разместят фактите. Кафени очи - мекички. Науката трябва да се превърне на вътрешна интуиция. Гледам, някой плаче, търка си с кърпа ту едното, ту другото око. Погледна - затворил с кърпата това око, което не трябва да търка, а оста­вил лакомото око. Разбирам да събереш сълзите си в едно шише и туриш на шишето етикет: «Най-щастливият ден от моя живот, свещено аязмо*». Учениците на Бялото Братство да имат гръбнак, по-силен и от слонове. Да имате издръжливост! Започнете през тази година да ликвидирате стария си живот. Например не обичате някой ученик, брат, сестра, отбягвате ги. Знае­те ли, тези, които не обичате, ще ви срещнат пред вратата на Райската гради­на! Пред райските врата! Бог е създал света много добре и ние ще изпълним Неговата Воля. Господ казва: неприятеля си, трябва да го възлюбиш, и ще дой­де това просветление. Господ няма да измени закона. Аз се радвам, че не сте свършени. Стремеж за съвършенство трябва да има. Да запазите спокойстви­ето си, без да се измените. Сега е начинающ живот. Да има стремеж за съвър­шенство! Тия енергии, които от вас излизат, да знаете, че те ще се върнат пак назад. Постът е да се избавите от страха, че може да умрете без храна. Когато постиш, никой да не те познае. Човек да има обилна Любов. Смехът произтича от силен контраст. Всякой един да разбира вътрешния живот. Постът да има резултат. 1) Здрава нервна система, чувства. 2) Мекота. 3) Малка светлинка. Това да са резултатите от поста. Който иска да иде при Гос­пода, ще се откаже от ядение и пиение. Христос казва: «Този род излиза само с пост и молитва.» Едно лошо състояние за да се измени, ще постиш и ще се молиш. Ако зле говорят за мене, аз зная, че съм в Любовта. Човешката душа при всичките условия остава неопетнена. Грехът може да се присламчи само, но не може да влезе в душата, не може да докосне душата. Душата, която се оцапа, ще се освободи от тялото си. Само ще умре, но не се цапа. Чистата душа може да очисти тялото, но тялото не може да очисти душата. Сутрин, като станете, да не мислите за себе си, но да угодите на Него. Ний мислим за Госпо­да, но мисълта ни е разхвърляна. Мисълта за Бога да образува верижка, а не разхвърляни халкички. На здрав няма да му запаля печката. Здравият сам да си шета. Щом страдаш, аз се радвам. Всяка пръчка, която не дава плод, я очистят, обрязват, да даде плод. Не всяка радост е радост и не всяка скръб е скръб. Истинската радост ще донесе веселие. Радва се разумният, а веселието е закон на Любов­та. Бог се радва по закона на Любовта, а ние се радваме по Мъдростта. Той се весели за великия плод, който ще излезе. Радвайте се, Господ да се весели. Когато най-много страдате, Господ работи за вас, да превърне това страдание като безценни камъни, и ще ги тури на вашата глава. [С друг почерк:] 10.XI.1926, Варна, Изпратена от Д. Толева. * аязмо (от гр.) - извор с целебна вода. (бел. М. И.) 49. Сряда, 10.XI.1926 г.[19] (кратки бележки) Верен, Истинен, Чист и благ всякога бъди! (3 пъти.) (Тайна молитва.) «Разлика между детското и старческото съзнание» (тема). Да се научите да мислите както природата мисли. В природата има раз­лични начини за мислене. Ако един човек пише и в началото линиите на букви­те надебелява, а към края ги изтънява, защо е това? Означава, че той е реши­телен човек - почва дебело работите си, а свършва тънко. Също е и с носа. Ако в основата е дебел, значи наляганието е голямо. Ако върхът е завъртян надолу, като [на] орлите? Тия двама хора се различават в носовете, но различават се и в мислите си. Носът е проекция на природния нос. Колкото цветовете са по-тъмни, толкова и материята е по-гъста. Черното братство използува цветовете всякога за своя полза. Например червения цвят - за себе си, да живее. Зеления - ти трябва да гледаш да имаш условия да живе­еш. Жълтия - всички средства да употребиш, за да можеш да живееш. Ясносиния - Истината ще говориш само на себе, а ще заблуждаваш другите. Виолето­вия - силата е, само за себе ще я задържиш, само за себе си. В астрала, ментала и Божествения свят, и там си имат дъги. Само в причинния свят може да разбереш същинския смисъл на цветовете. Например червеният цвят означа­ва живот, но ще го употребиш за полза на ближния си. Жълтият - да си умен и знанието да употребиш за полза на другите. Виолетовият - силата, която имаш, да я употребиш за другите. Цветовете се употребяват за лекувание. Щом имаш Божествения живот, червеният цвят служи за висшия живот. Аз е онзи, който не умира. Ученикът да схваща тази идея за себе си. Ученикът трябва малко да говори, много да мисли и малко да се тревожи. Някой казва: «Аз ще проповяд­вам.» Добре, но знанието ти ще бъде само за една година. Щом напълниш чуждата глава, твоята ще се изпразни. В една година ще се изчерпи знанието ви. Не е лесно да се говори нещо оригинално. Онази мисъл е оригинална, кога­то слушателите се ползуват и аз се ползувам по друг начин. Дефектите са отбелязани на вашето лице, на вашия нос, очи, чело и про­чие. Ще си намерите дефектите! Не можеш, например, да пишеш, да мислиш както искаш, ако носът ти е дълъг само 4 сантиметра. Това показва неговата интелигентност. А 6 сантиметра показва скритата сила в ума. Чрез свойте вът­решни пертурбации може да изгубите ума си. Само с Божествената Любов е почнала човешката мисъл. Човек, който яде 10 вида ядене, мислите ли, че стои по-горе от грабливите птици?! Спрямо недъзите на някого сме много неспра­ведливи, а свойте недъзи оправдаваме. Защо? Има, казват, 7 вида носове. Има тщеславни, лицемерни, страхливи носове. Носът показва дефектите на човека. Очите трябва да бъдат изразителни. Душата се показва чрез тялото. Тялото е дете на душата. Тялото, в което е обвита душата; [душата] не може да е смъртна. Това, което чувстваме, че ни стяга, тази черна обвивка, която има­ме около тялото си, това е затвор от Черната ложа. Тя е направила затвори. Всичката ни борба е да се освободим, да изпъдим тая черна сянка чрез свет­лината. Има нормални носове, чела, очи. За 3 месеца може човек да поправи черепа си - зависи от интензивността, с която живеем. Вземете един неинтелигентен череп, турете една запалена свещ вътре - ще видите, че никаква свет­лина не се показва през черепа. Вземете тогава череп на интелигентен чо­век - ще забележите, че неговата кост на черепа е изтъняла и се вижда през нея светлината на свещта. (В 3 месеца отгоре ще изтъни своята кост и ще изле­зе светлината). Моралните чувства на гърците не са развити; след тях идват французите. (фиг. 49.1) Колкото душата се разширява, та и горната линия на главата се уголемява. Ако природа­та направи издута заднята част на ухото, това показ­ва, че такъв човек е много активен. Ако е сплескана тази част, показва, че човек е пасивен. Ако носът е дъгообразен, нагоре, той е любопитен. Всяка постъп­ка, всяка мисъл съвременната култура трябва да съ­четае вътрешно и всичко това ще се отрази на носа, очите. Да изучавате дарбите си! Красотата е да ви­диш на лицето си написани добродетелите! Да можеш фиг, 49.1 да ги четеш и да благодариш. «Огледай се и виж какво съм турил в твоята душа, и работи!» Има един бе­лег на брадата, който показва, че «мойто сърце, режи го, но аз не отстъпвам на мойте чувства». Във вечността Господ всичко може да прави, но за нас - нищо. Този, който си е направил ума си култ, страда стомахът. Кога греши умът, стомахът страда; и кога стомахът греши, умът страда, умът се наказва. Сутрин да се огледа и да види какви черти е теглила природата. Приро­дата не търпи дисхармония. Бръчките на старите хора са по един и същ закон. Носът да бъде правилен. Окото не трябва да гледа под клепача. Ако се изтъни костта на слепите очи, може и през там да се гледа. Защо е този крадлив пог­лед? Когато искаш да погледнеш някого, гледай го направо, бъди смел и реши­телен! Който иска да се изправи, ще бъде смел и искрен. Дрехата на разумния човек трябва да е направена от растителна мате­рия - от лен; в краен случай - от вълна. Ученикът трябва да има ленени дрехи. Защо? Природата обича хармоничните линии. По нейните правила ако се во­дим, ще спим спокойно. Когато енергиите на земната кора са положителни, ще си полагаш лявата ръка, а кога са отрицателни, ще полагаш, ще спиш на дясна­та страна. Зависи какви течения текат под вашето легло. Когато се обезсърчите, какво искате да постигнете? Когато реализирате една идея, ще я изнесете при едни условия, и то навреме. Всякога Любовта да е основа в душата. Човек трябва да се роди в тяло и да се облече в дух; да се съчетае духовното тяло с физическото. Духовното тяло е сърце. Доброто има най-хубавото лице, идея има, светлина има, чувства, че живот излиза от него. Добри да сте, без изключение! В 3 месеца можеш да станеш с добро сърце. Колко неща има написани на вашето лице! Неразположен си - хвани си ухото, да предизвикаш мисъл, да предизвикаш енергиите. Разтрий с палците, пока­залеца издигнатата част зад ухото. Направиш духовна грешка - опни си ухото и кажи: «Слушай!» Какво ти казва Господ? Да станеш човек. Трябва знание, за да се прилага. Всички линии имат своята стойност. В живата природа е така: малкото, което знаеш, да го приложиш. Соломон каза, че знанието носи тягост. Да, но без Любов. Но знание с Любов е радост. Знание с Любов е благословете. Да работите върху усъвършенствуванието на вашия живот! Изисква се усилия, но трябва вяра. Всякой е цял свят. Изучавайте се! Около мозъчните центрове има наслоявания и това наслоявание осакатява. Трябва да се измие и издуха прахът из главата. Този ненужен прах дяволът го е турил. Да знаеш кога да хвъркаш. Не всякога се хвърка. За всяко нещо си има специално вре­ме. Ще говорим, когато му е времето. Ще мислим, когато му е времето. Кога му е времето, ще станеш и ще свършиш работата. Да гледаш в края да излезеш богат и да спечелиш. Слушаш ли природа­та, и тя дава. Слушай твойто сърце - ако е дошел часът, направи доброто, ако ли не - чакай. Ако изпълните една стотна от това, което ви казвам, ще станете богати. Верен, Истинен, Чист и благ всякога бъди! Поздравлявам всички сестри с Божията Велика неизменна Любов. По­желавам на всички - разбира се, турям и себе си - пожелавам да получим Знание с Любов, което ще ни донесе радост и благословение. Сестра Толева 50. Сряда, 17.XI.1926 г.[20] (кратки бележки) Верен, Истинен, Чист и благ всякога бъди! (Тайна молитва.) Кои бяха по-важните мисли от миналата беседа? 1 - това е жива единица. Ако я въведем във втора степен, 3, 4, какво ще сполучим? Защо не се увеличава? Ако съберете единица с единица, какво ста­ва? Единица със себе си може ли да се събере? Цяло никога не се събира. Събират се само части. Човек сам със себе си не се събира, нито се вади, ни умножава, нито се дели. 4 закона трябва да се пазят. Сам ако сте, ще сте свободен. Друг човек, подобен като вас, в света съществува ли? Не. Тогава с кого се борите? Сам със себе си ли? Имате вие вярвания, които не са основателни. Вънка от жената, мъж не съществува и вънка от мъжа, жена не съществува. Вие обичате само себе си. Щом не сте разположени, не обичате вие никого! Душите, това са разни състояния на Божественото съзнание. Какво нещо е Божественото? То е едно съзнание. Всички души са едно общо цяло в Божественото съзнание. Никой не може да те извади от Божественото съзнание. Кога едно число се увеличава? Бог нито се събира, нито се умножава; но двете е състояние у Бога. (фиг. 50.1) Всеки кръг, где не се прекъсва, е вечен. Щом има пропуквание, значи излиза, изтича енергията. Като се срещнат положителната и отрицателната енергия, ще стане кръг. Знаменит човек да станеш - ти ще станеш + -. Някой път вие се оплаквате, като дойде сиромашията. След нея ще дой­де богатството. Това са състояния и не са вечни. Те са състояния на човешката душа. Да си добър, да си учен - това е богатство. Да си лош, ленив - това е сиромашия. Да станете крепки, за да издържате в живота. Какъв е произходът на щастието? Щастието произтича от Любовта. Щастието не произтича от Мъдростта. Мъдрият може само да е доволен, а в Любовта има разширение. Човек с любов не умира. Щастлив човек не боледува. От безлюбие се умира, а не от любов. От любов хората оживяват, а от безлюбие умират. Всички хора без любов ги погребват в гробищата. Физическото тяло е една великолепна дреха. Тялото е съставено от клетки, които са неговите тухли. Човешката пък душа е извън клетките, нишки и състояния. Трябва духът ви да бъде мощен. Тази вечер искам да ви дам една песен: «Любов ме озари, Душата ми разшири, Духа ми укрепи И благост в мен всели.» Тази е една окултна песен, поезия с положителни думи. Щом любим, не можем да изгубим любящия. Бог, Който люби, не може да ни изгуби. Бог не може да измени на Себе Си! Щом Любовта е неизменяема, тя всякога може да ни озарява. В Божественото съзнание, когато се сменя от едно състояние в друго, има всякога страдания. Окултният ученик да знае: колкото по-дълго страдани­ето продължава, толкова по-добро ви чака. Като състояние на Божественото съзнание, всичко добре ще ви върви. Новото, което се гради, от него да си образуваме хубава нова дреха. Има хармонични състояния, които могат да се групират. Ние не можем да съдерем душата, ние не можем да убием душата. Нова къща ще си направим. Някой казва: да прегърнем душата. Как ще пре­гърнем една душа? Ако знаеш, че живееш за Бога, може да имаш допирна точка с Него. Що е душа? Душа е групировка на много състояния. Искате да се учите, искате да пишете - всички тези прояви са стремеж на вашата душа. Ще направите един кръг на Божественото съзнание. Трябва да се тренираме за Божественото съзнание, защото, ако предизвикаме окултни сили, ще се раз­строи нервната ни система. Изключено е всяко зло. Ще помните, че никой не може да ни извади от Бога. Никоя сила не може да ни извади от Бога. Никоя сила не е в състояние да ни вземе щастието. И никоя сила не може да ни направи пакост в света. Щас­тието произтича от Бога и никой не може да ни го вземе. В най-хубавото и хармоничното състояние на планетите, и тогава ще ви говоря за духовете. Каква е песента на Любовта? Някой от любов се радва, а някой от любов скърби. В света нищо не е завършено и това, което не е завършено, това е хубавото. Човешкият язик при сегашните условия трябва да има един малък дисонанс и те са необходими, да може материята да издържи. Дисонансът е една почивка. Пението у вас спада и става нещо обикновено. Човек, като пее, трябва да говори. Трябва да пеете някому. Учение, пение, молитва трябва да имат обект. Великото, Божественото в нас, то не се намира никъде. Там е кра­сотата у човека. Трябва да има разширение. У човека има една основна черта, която се не отдава. Душата на човека всякога не се проявява. Божественото, да Го пазим, да не Го изгубим. Ще Го пазиш и ще Му служиш и ще си внимате­лен на тоя Господ. Ако не сте готови за онова, Божественото, вътре в нас... Да сме готови да се жертвуваме за Него. Във философията има логични методи за разсъждение; а в Божественото разбираме и схващаме интуитивно. Най-хубавите неща в живота са непостижимите. Туй, което имам, аз да съм доволен. Да се радвам на малката придобивка. Трябва по закона на сво­бодата да разбираш, че не трябва да се греши. Бог никога не вижда лошото у човека. Това, което виждат, то са ангелите, архангелите - Неговите служители. Този живот е едно предвкусвание на едно благо за онези, които ще въз­приемат Любовта. Кои са качествата на Любовта? Любовта не се съблазнява. Ако моята душа има Любов, той е неуязвим. Любовта в нейните проявления е несменяема. Има само смяна на състоянията. При сегашните състояния в све­та Любовта е права. Ако имаш нови дрехи, тогава ще хвърлиш старите. Да избегнете ненужни страдания, терзания. Любовта може да лекува. Тя ще внесе едно повишение на трептенията. Става пропуквание на двойника и изтича енер­гията, трябва една мазилка. Всяка една любовна дума е мазилка. Минавате една стадия, гдето може да заболеете. Като състояние на Божественото съз­нание, да живеете в хармония. В изпит и страдания Бога призовах, и Любов ме озари. Да ти е приятно да учиш. Красотата е израз на Истината. Красив е, който е свободен. Човек сам в себе си е цяла библиотека. Най-хубавата книга е човешката душа. Бъдещата култура ще чете знанието, ще бъде написано на душата. 51. Сряда, 24.XI.1926 г.[21] (кратки бележки) ВЕРЕН, ИСТИНЕН, ЧИСТ И БЛАГ ВСЯКОГА БЪДИ! (Тайна молитва.) (Свободна тема.) Ако перото пише, и не написва нищо, ако човек учи, без да научи нещо, ако пее, без да научи нещо, защо е всичко това? Например, ако каже някой така: «О, зора, която изгрява за моята душа», зората излиза ли за мен? Това значи да отида да направя едно добро. О, хляб, който давам! Ами ако не мога да ям? Също е, кога кажа: «Аз вярвам в хляба, вярвам в Господа.» Не мислете, като говоря така, че аз искам да втикна клин или противоречие. I Какво означава тази линия? N - начало на ивицата, проявление на това начало. В света - видимия - има две проявления. Едното показва слиза- нието на Божественото съзнание, а човек се качва към Божественото съзна­ние. Това се изразява в света. Щом се събудиш, ще отправиш съзнанието към Бога или към някое живо създание. Когато духът не се опомни - резултатите не са еднакви. Ако обичаш едно дърво, ако обичаш едно животно, ако обичаш човек, ще има резултати, но ще бъдат различни, според свойте развития. В растението Любовта не се проявява, защото няма условия. На Земята какви паметници е оставила човешката любов? Много хора са избити все от тази човешката любов. Защо? Вие ще се абстрахирате. Това не се отнася до вас. Има случаи, когато тази любов се изгубва - тогава става помрачавание. Така е и с човешките мисли, желания. Ако някой дойде и ви каже, че вашият приятел така говори за вас, вие веднага повярвате, без да проверите. Става тъй в Битието, че всякой си има специфичен тон, може да е и първичен. Как ще познаеш вашия приятел? - Той предава светлина през очите си по особен на­чин, има и думи спесифични, които други не знаят. Сливание на съзнанието на тия тонове ще има разширение, и по това ще се познаят. Детето например обикаля, милва майка си - тя му даде погача, с прясно масло намазана. Ако паницата не слезе и погачата не излезе, какво ще почувства детето! Ще се появи една малка тъга. Това са нашите състояния. Природата, и тя ни дава по нещо, като [на] малките деца. Защо не вярва­те? Защото питата я няма. В природата си има време за ядене, има спесиални закони за това. При самовъзпитанието има един закон: ако си неразположен, не яж! Щом ви дойде мрачно настроение, мрачна мисъл, разгледайте я обек­тивно; но във вашето съзнание в мрачно състояние има една загуба. Ако едно тъмно тяло се постави между нас и Слънцето, коя е причината? В съзнанието на вашия приятел минава един мрачен предмет и светлината не може да мине, и става затъмнение на съзнанието. Тялото пред съзнанието хвърля тъмнина. При такова затъмнение и ако имаме ума на петела, щом се яви първият лъч на Слънцето, ще изкукурига. Между Божественото съзнание и нашето има такива тъмни тела, които хвърлят тъмнина. При каквито и условия човек и да се нами­ра и каквито и тела да минават пред неговото съзнание, да пази своята нишка. Окултният ученик в тия мрачни чести състояния ще свърши с катастро­фа. Всяка изказана дума да се реализира като мисъл, като чувство и действие, да се реализира като един плод. Всички дървета в Райската градина са без семе. Всяко, насадено от Бога, ще остане, а нашето ще изчезне. Мъчите ли се да насадите ново? Новото трябва да бъде насадено от Бога! Истинският живот сега не се сажда. Човешките мисли и желания, които ги насаждаме, ще се изкоренят. Да проверите мислите и желанията от Божествен произход ли са. От любов човек умира ли? От любов омраза има ли? Ако се намирате в една област, вашето състояние ще се измени. Любовта не е акт към хората, а е акт към Бога. Ще я проявя за Бога. Любовта на майката е обратно пропорционал­на към любовта на своето дете. Щом жената роди детето, ще има любов към детето, а отслабва към мъжа. Ако мъжът обича своя син, намалява любовта към майката. Бащата ако обикне детето, майката остава на заден план. Само­обладание, благородство се изисква. Да се радваш, кога има любов. Щом дой­деш до висшето положение, ние не знаем как ще свършим. Добре ще свършим. Може да имаме падание и ставание. Когато видиш, че се заражда Божествена Любов, зарадвай се, и ще се благословиш. Всякой човек, който е дошел в чове­чеството, има общо със съзнанието с всички хора. Когато завършиш цялата си работа, в съзнанието спрямо всички хора, ти си съвършен човек. Всички души в целия свят, можеш да ги събереш в една лешникова че­рупка. Душите могат да се смаляват във време и пространство. Дотолкова, доколкото имаме връзка със своите ближни, ние уякваме и силата ни зависи от множеството на душите. Проявата на любовта не е едно съзнание, а мно­жество ангели. Авторът на Любовта е великото. Кога иска някой да ограничи Любовта, има страдания. Любовта е колективна проява на всички същества, които се проявяват в нас, и всички се радват. Имали ли сте опитността, че искате да ядете, и да се въздържиш? Това, което е направила майка ми, добре го е направила. Целият ни живот е произ­ведени дисонанси. Когато мислите нещо за някого, това, което мислите, вярно ли е? Да сте правдиви. В себе си да сте правдиви. Неправдивите мисли прив­личат тия тъмни предмети. Постепенно да разчистите съзнанието си и да се питате: «Прави ли сме?» Приложете новото; ако ви ползува, турете новите греди! Трябва разши­рение. Кога построим новото здание, старото ще напуснем. Думата «Любов», тя е палеща дума. Тя гори, окултни сили има. В музикално отношение - вибра­циите трябва да проникнат, да почувства силата на тая душа. Като туриш този свещен огън, касата сама ще се отвори. Като се разсърдиш, произнасяй дума­та «Любов», «Любов», «Любов» и т. н. Духовният живот не търпи фалш. Когато говоря, всякога да съм свързан с Невидимия свят. Любовта е отношение на две души. Тя е резултат на много животи. Една безлюбна душа не може да живее в любовта. Любовта на Бога - това е един свещен акт. Когато светът се създаваше, Бог ме имаше в съзнанието Си и зато­ва съм дошел в света. Когато се създаваше светът, ти си бил в Ума на Бога, в Сърцето на Бога и в Душата на Бога. Слънцето като изгрява, в нашето съзна­ние става промяна. Когато произнасяте една дума, трябва да се освободим от двоякото значение. Само на чист човек можеш да произнесеш думата «Лю­бов». Онзи, който учи за Бога, за Любовта, трябва да има свещения огън в ума си, в сърцето си и душата си. Разочарованията в живота са липса на много неща. 52. Сряда, 1.XII.1926 г.[22] (кратки бележки) Верен, Истинен, Чист и благ всякога бъди! (Тайна молитва.) «Горение без дим» (тема). Говорението и пеенето е от Бога. Колкото човек е по-музикален, по е добър. Мнозина казват: «Ние сме стари, да пеят младите!» Щом се оженят, младите престават да пеят. Щом забогатеят, престават да пеят. Да пеем «Тъги, скърби», «Мисли, право мисли!» Еднообразното пение е механическо пение. Трябва разнообразие в пе­нието. Музиката е израз на хиляди души, които се проявяват. В душата всякога има разширение, чувствувание, а в духа има сила. Да пеем: «Братство, единство». В мисълта трябва да се внесе мекота. Човек, когато е музикален, ще внесе в духа мекота. Човек трябва да има Божествената Любов, той ще пее и говори, той няма да мисли. Които са немузикални, да развият този център. Много работи имате да развивате. Музиката е почивка. Как ще пеете с чув­ство? Хубавите работи не стават лесно. Има трудности. Да намерим един глас, за да ни задоволи. «Любовта ме озари» - аз ще кажа така: трябва нещо да гори и кой го запали там, и защо го е турил там. «Душа ми разшири» - само чрез топлината се разширява, «а Духа укрепи» - мисълта укрепява. Вселява се само разумно­то у човека. Въздухът, водата не се вселяват. Благостта, за да се всели, трябва да я туриш при един ангел, и да се всели. Отривистата реч трябва да се прера­боти. Затуй песента не върви. Къде е красотата на човека? В лицето, сърцето и в неговата мисъл. През кожата и мускулите на лицето се предава милосердие, благост, сила. Всичко в света се предава чрез мимика. Где е сърцето? Умът е челото, сърцето е носът (ноздрите). Когато мускулите играят от двете страни на носа, на лицето също, и стомахът играе, гладен е човек. Пластични да бъдат мускулите. Кога очите хлътнат отгоре и отдолу, значи дробовете - дихателната система страда. Око­то да се държи в естествено състояние. Човек е създаден по особена кройка. Вие не сте научили да констатирате вашето тяло. В духовния свят - и там ще пеете, само - по друг начин. Никога не се спъвай с външния свят! Когато възприема Божественото, тогава ще разбера. Трябва да си кажа: «Аз трябва да стана музикант, аз трябва да пея!» Догде измени своята форма, охлювът да държи черупката си. Нашите форми трябва да ни помагат. Ако ми­лосердието, вярата, любовта и други не ми помагат, защо ми са? Ако всички добродетели не ми помагат, защо ми са? Ако Господ пробуди съзнанието ви, вие ще сте нещастни. Например поканят ви на някой обяд, вие нямате органи и не можеш да ядеш; има отлична библиотека - не можеш да четеш. Да се създа­дат здрава и солидна мисъл и чувства. Всички песни са произлезли от чув­ствата на хората. Като ученици, по-напредналите... В какво седи по-напредналият ученик? «По какво се отличава по-напредналият ученик?» (тема) Във всяка Школа има опасност. Мислите, че много разбирате. Листата на свещената книга не се мърдат. Ако се мърдат, буквите ще се изтъркат. Кога­то вие се приближавате при някого, не се трийте! Не ходи да търкаш хората! Острия ръб не търкай! Има кой да го търка. Когато се приближавате един друг, не се търкайте! Мълчете! Ще кротувате. По какво, мислите, заключавате, че аз обичам някого повече? Ако имам две шишета, едното напълня с един килограм вода, а другото - с десет килогра­ма, ако голямото шише има по-хубава вода, него ще ценя повече. Обичан чо­век наричам, който не умира, не гладува, не жадува. Щом умирате, гладувате, жадувате, не сте обичани. На Земята сте да се изпитвате, да ви обичат. На добрия човек искаме неговата мисъл. Лицето и сърцето си имат своето място. Сърцето е по-важно. Нашето лице става ценно като едно огледало. Своя прия­тел в духовния свят не може да го познаете, ако не ви се обади. Важното е пението, музиката. Да пеете хубаво, с чувство. В Окултната школа, който не знае да пее, не го приемат. Музиката е едно качество на уче­ника. Който пее, не греши и не огрубява. Мелодия може да има само в една душа, която е победила - и тя пее в мажорна гама, и е придобил разширение, той е спечелил живота си. Който е изгубил живота си, той пее на миньорна гама. В миньорната гама има дълбочина. («Любов ме озари.») Едно правило да пазите. Един плат хубав от колко копринени нишки се прави? Нали не може от 1, 2, 3, 4, 5, а от 100-200 нишки гладки, и се образува хубав плат. Ще тъчеш. Задачата на живота е да превъзмогнем мъчнотиите с нашата мъдрост и знание. Ний сме хора, които във всички области не спира­ме. Вътре в себе си човек трябва да има високо мнение за другите. [На] окултния ученик много му се дава и много се иска от него. «Любов ме озари» - иска се топлина. ВЕРЕН, ИСТИНЕН, ЧИСТ И БЛАГ ВСЯКОГА БЪДИ! (3 пъти) Писмо от Димитричка Толева до сестрите във Варна Люб[езни] сестри, Прощавайте, ако с моето това малко листенце ще ви обезпокоя! Не бих писала, но почнах вече да се съмнявам, да не отиват в морето бележките, та виж някоя риба ги глътнала. Чаках, чаках, дано барем за Димитровден да се обадехте - и това не стана! Та толкова ли ме всички забравихте! Какво ли си рекохте: хайде, духовно ще се поздравим! Но и това, види се, не сте направи­ли, защото, каквото стане горе, тук се проявява. Но заканвам ви се, че ще си отмъстя на всички под ред, и то така - по закона на Любовта! Ама, ще речете, какво ще бъде? Няма да ви го кажа сега, но друг път. С поздрав, разбира се, ако го приемете и него. Димитрина Ив. Толева София, 1 .XII. 1926 г. [С друг почерк:] «Горение без дим» (тема). 53. Сряда, 8.XII.1926 г.[23] (кратки бележки) ВЕРЕН, ИСТИНЕН, ЧИСТ И БЛАГ ВСЯКОГА БЪДИ! (Тайна молитва.) По какво се отличава точката? Няма измерение. Точката може да се проектира в линия. Има ли прилика между точката и линията? Движението на линията какво образува? Проекция. Проекцията на точката е линията, а проек­цията на куба? Когато се проектира плоскостта, се образува кубът. Правата линия е правата разумна връзка на две души. Това, което остава - това е наука. Опасно е да се събуди човек, който не се е наспал и престъпление е, кога човек се е наспал, да не го събудиш. 8 часа може да се спи. Квадратът е най-опасното място, гдето е поставен човекът. В квадрата има неутралитет. Ако човек не знае закона, ще слезе там и изгубва това, което е придобил. Не можем ние да приписваме нашите глупости на великия закон. Яденето, учението само приготовляват човека. Учението трябва да те до­веде до онази точка, и като се подвижи, да образува първото измерение. Щом е за другите, има друга философия, а щом дойде до него, почва да запитва: «Как така?» Трябва да има една философия за всички. Господ е милостив, но само за разумните. Със сухи дървета не се занимавай! У великите хора има едно качество - смирение. Учен човек е този, който изслушва и малкото дете. Например: едно дете идва при един мъдрец, носи му плик писмо с подарък от някого, разправя му, и мъдрецът слуша. А някой не иска да слуша, казва: «Това е дете» - с едно пренебрежение го приима - това е вече гордост. Детето е из­пратено от Небето. Младото дете, което иде от Слънцето, тежи един милион и 500 хиляди - повече, отколкото един старец. Ние говорим за разумните деца. Светът е за разумните. Земята тежи 3 трилиона. Потребна й е енергията на Слънцето. [В] земния човек трябва да се прояви Божествената енергия, инак ще мяза на стария човек. По какво се отличава един религиозен човек? (Казват: - Любов към Бога.) Кое е първото качество? - Послушай гласа ми, о, Господи! (Значи се молиш.) Също и гласът на детето се проектира от Небето. Също и окултният ученик трябва да казва: «Послушай, Господи!» Какво ще искаш от Бога? Най- малкото, но най-ценното, необходимото. Никой не може да припари при све­щените врата на Царството Божие с това сърце. Аз се ползувам от вашите дефекти. Постарайте се да познаете най-важната мисъл в беседата. Свещените неща се познават по своята абсолютна чистота. В духовно отношение при кой случай може да употребиш събиранието, изважданието, умножението и делението? Кой е коренът на доброто? Добродетелта. Трябва да знаете корена на всички неща. Защо числото 9 има квадратен корен, а числото 8 има само куби­чески корен? Съвременният свят страда от еднообразие. Понятията през времето на Платона, Хермеса не са същи, както в сегашното време. И нашата наука след 2000 години такава ли ще бъде, както сега? «Кое е същественото качество на днешната култура» (тема). Всякой от вас трябва да има най-добрата критика. Всяка вечер да туряте настрана баластра на живота. Днес като си добре, благодари на Бога! Не се тревожи много! Знанието зависи от вътрешната подготовка на човека. Колко качества са необходими, да придобие човек знания. Всички вие сте подложени на известни влияния. Това, което вършите сега, всички връзки, които вържете, ще имат влияние след няколко поколения. Да се оставите да се прояви Божественото - това е новото Божествено дете. На остарял цар съвет не се дава. Човек кога разбира човешката любов, тя ще го заведе до Божията Любов; но там е, че когато дойдем до човешката любов, там заспиваме. Има един Господ, Той е ревнив. Да дойде да разбирате Божието Име. Ще го намерите, когато разберете Божествения закон. Какво е мислил Христос, когато е приел Духа? Тогава ще разберете това Име. Да попеем сега малко. «Киамет зену, Махар бену, Хаири мешина Севат Семуси бенй.» Едно окултно упражнение. В първа глава [на Евангелието от] Йоана се казва: «Синът Божий дойде в света, в света бе, и светът не Го позна.» «Киамет» - величественото в света. Което [няма] начало и край, което [не] може да умре. «Т» означава силата, с която трябва да воюваш. В «Киамет» - ще се освободиш от материалните работи, ще се изпраз­ниш и ще бъдеш готов за Божественото. Постепенно да се трансформират енергиите. Когато кажем да направим добро, аз разбирам, че вие сте направили усилие, но има да направите още едно усилие. Направете и това последно усилие! Като кажем, че трябва да живеем добре, аз разбирам непреривност в миналото, настоящето и бъдещето. ВЕРЕН, ИСТИНЕН, ЧИСТ И БЛАГ ВСЯКОГА БЪДИ! (3 пъти). * * * [С друг почерк:] Що значи вътрешна подготовка? Има два вида чистене за човека, за да напредне духовно. а) физическо - когато чрез храна се чисти тялото. б) Духовно - когато чрез добри чувства и мисли и желания се чисти астралното тяло. Чистене астралното тяло с добри чувства е желание за духовно очистване. Само с чистене физическото тяло чрез храна, и въобще - чрез чистене - не е достатъчно ---------------------------------------------------------- [1] КАКВОТО СТАВА : 9-а лекция от Учителя [на Общия окултен клас, г. V (1925— 1926 г.)], държана на 13.I.1926 г. в София. - В: Козативни сили: Лекции на Общия окултен клас на учениците от Всемирното Бяло Братство. Г. V (1925-1926 г.). София, 1930, стр. 176-197. (бел. М.И.) [2] Аллах керим. (ар.) - Бог е милостив. [3] беки - простонар. белки, белким - вероятно, може би. (бел. М.И.), [4] ВЪНШНИ ВЛИЯНИЯ : 10-а лекция от Учителя [на Общия окултен клас, г. V (1925-1926 г.)], държана на 27.I.1926 г. в София. - В: Козативни сили: Лекции на Общия окултен клас на учениците от Всемирното Бяло Братство. Г. V (1925-1926). T. I. София, 1930, стр. 215-230. (бел. М. И.) [5] НАШЕТО МЯСТО : 12-а лекция от Учителя [на Общия окултен клас, г. V (1925-1926 г.)], държана на 3.II.1926 г. в София. - В: Козативни сили: Лекции на Общия окултен клас на учениците от Всемирното Бяло Братство. Г. V (1925-1926). Т. I. София, 1930, стр. 231-244. (бел. М.И.) [6] стежание (остар., рус. стяжание) - притежание, (бел. М. И.) [7] СГЪВАНЕ И ПРЕЧУПВАНЕ : Беседа, държана от Учителя за сестрите на 18.II.1926 г., четвъртък, 4 ч след пладне, София. - В: Изгревът на Бялото Братство пее и свири, учи и живее. Т. XII. София, 1999, стр. 431-438. (бел. М. И.) [8] ОБМЯНА : 15-а лекция от Учителя [на Общия окултен клас, г. V (1925-1926 г.)], държана на 24.II.1926 г. в София. - В: Светлина на мисълта: Лекции на Общия окултен клас на учениците от Всемирното Бяло Братство. Г. V (1925-1926 г.). Т. II. София, 1930, стр. 37-49. (бел. М. И.) [9] подлежаще- остар. подлог, (бел. М. И.) [10] ЖИВИТЕ ЗАКОНИ НА ДОБРОДЕТЕЛИТЕ : 17-а лекция от Учителя [на Общия окултен клас, г. V (1925-1926 г.)], държана на 10.III.1926 г. в София. - В: Светлина на ми­сълта: Лекции на Общия окултен клас на учениците от Всемирното Бяло Братство. Г. V (1925-1926 г.). Т. II. София, 1930, стр. 63-79. (бел. М. И.) [11] ЖИВИ ЧЕШМИ : Извънредна беседа, държана от Учителя Петър Дънов на 22.­III.1926 г., София, 19,30 ч. Непубликувана, (бел. М. И.) [12] канела, канелка (от ит. canella през гр.) - кран, кранче. [13] курна - диал. каменно корито на градена селска чешма. (бел. М. И.) [14] ЗДРАВОСЛОВНИ УСЛОВИЯ: 22-ра лекция от Учителя [на Общия окултен клас, г. V (1925-1926 г.)], държана на 28.IV.1926 г. в София. - В: Светлина на мисълта: Лекции на Общия окултен клас на учениците от Всемирното Бяло Братство. Г. V (1925-1926 г.). Т. II. София, 1930, стр. 169-184. (бел. М. И.) [15] УСЛОВИЯ ЗА ОБИКНОВЕНИЯ И ЗА РАЗУМНИЯ ЧОВЕК : 23-та лекция от Учите­ля [на Общия окултен клас, г. V (1925-1926 г.)], държана на 5.V.1926 г. в София. - В: Усло­вия за разумния човек : Лекции на Общия окултен клас на учениците от Всемирното Бяло Братство. Г. V (1925-1926 г.). Т. III. София, 1930, стр. 3-16. (бел. М. И.) [16]С ЧИЯ ВОЛЯ? :27-а лекция от Учителя [на Общия окултен клас, r.V (1925-1926 г.)], държана на 2.VI.1926 г. в София. - В: Условия за разумния човек: Лекции на Общия окултен клас на учениците от Всемирното Бяло Братство. Г. V (1925-1926 г.). Т. III. София, 1930, стр. 77-102. (бел. М. И.) [17] ОГЛАШЕН, ВЯРВАЩ И УЧЕНИК : 29-а лекция от Учителя на Общия окултен клас, г. V (1925-1926 г.), държана на 16. VI.1926 г. в София. - В: Условия за разумния човек: Лекции на Общия окултен клас на учениците на Всемирното Бяло Братство. Г. V (1925-1926 г.). Т. Ill, стр. 128-160. (бел. М. И.) [18] НАЙ-ГОЛЯМОТО ВЕСЕЛИЕ И НАЙ-МАЛКАТА РАДОСТ : 5-а лекция от Учителя [на Общия окултен клас, година VI (1926-1927)], държана на 20.Х.1926 г., София. - В: Прос­тите истини : Лекции на Общия окултен клас на учениците от Всемирното Бяло Брат­ство, Г. VI (1926-1927), Т. I. София, 1933. (бел. М. И.) [19] ДОБРОТО СЪРЦЕ: 8-а лекция от Учителя [на Общия окултен клас, г. VI (1926-1927 г.)], държана на 10.XI.1926 г., София. - В: Отношение на простите истини към човека: Лекции на Общия окултен клас на учениците от Всемирното Бяло Братство. Г. VI (1926-1927 г.). Т. I. София, 1933, стр. 172-193. (бел. М. И.) [20] УСТОЙ НА СЪЗНАНИЕТО : 9-а лекция от Учителя [на Общия окултен клас, г. VI (1926-1927 г.)], държана на 17.XI.1926 г., София. - В: Отношение на простите истини към човека: Лекции на Общия окултен клас на учениците от Всемирното Бяло Братство. Г. VI (1926-1927 г.). Т. I. София, 1933, стр. 194-216. (бел. М. И.) [21] ЛЮБОВ - КОЛЕКТИВНОСТ : 10-а лекция от Учителя [на Общия окултен клас, г. VI (1926-1927 г.)], държана на 24.XI.1926 г., София. - В: Отношение на простите исти­ни към човека: Лекции на Общия окултен клас на учениците от Всемирното Бяло Брат­ство, Г. VI (1926-1927 г.). Т. I. София, 1933, стр. 217-244. (бел. М. И.) [22] ГОВОР И ПЕНИЕ :11-а лекция от Учителя [на Общия окултен клас, г. VI (1926-1927 г.)], държана на 1 .XII.1926 г. в София. - В: Отношение на простите истини към човека: Лекции на Общия окултен клас на учениците от Всемирното Бяло Братство. Г. VI (1926-1927 г.). Т. I. София, 1933, стр. 245-261. (бел. М. И.) [23] ПОСЛЕДНАТА ПОСТЪПКА : 12-а лекция от Учителя [на Общия окултен клас, г. VI (1926-1927 г.)], държана на 8.XII.1926 г., София. - В: Отношение на простите исти­ни към човека: Лекции на Общия окултен клас на учениците от Всемирното Бяло Брат­ство. Г. VI (1926-1927 г.). Т. I. София, 1933, стр. 262-280. (бел. М. И.)

VI.2. Кратки бележки от Общия окултен клас, от Неделните беседи и от Беседи за жените от 1925 г. 10. 14.1.1925 г., сряда, школа (кратки бележки) Т. м. [Тайна молитва.] «Отличителни черти на силата и материята» (тема). Какво е проекция? Що е проекция? Какво се разбира под думата «проекция»? Първоначалният език включва всичко в себе си, а сегашният език включва формите. А ний се стремим да проявим Божествения език. Що е проекция? Човек на земята е проекция - и где е точката, отгдето се проектира? Где е неговата реалност, гдето се проектира? Неразбраните неща са всякога разбрани. Например вкусвате мед, но не може да кажете неговата сладчина каква е. Като седите сега, каква проекция имате? Всеки един от вас има проекция. Допуснете, че сте едно общество и говорите за хармония, съзвучие. В какво седи съзвучието на два тона? Кога се допълнят два тона, това е хармония, съзвучие. Всички имате философски възгледи за живота. Казваме, че искаме да сме добри. Имате дарби, но не можете да ги развиете. Трябва ви усилие. (фиг. 10.1) + положително; - отрицателно. С е живо същество. Ако дойде друго същество със същи сили, ще стане отблъсквание. Но ако ти минеш на другата страна, ако той е положителен, а ти минеш-на обратната страна, ще се привлечете. Когато развиваме положителните сили в природата, привличаме около себе си отрицателни сили, и сме тогава нещастни. В случая той не е постъпил съобразно с великите закони на природата. Ако не сте страхливи, вий може да наблюдавате едната и другата страна на тялото си, и ще видите кръговете около. Сега светът минава през една фаза и мъчнотиите са естествени. Не питайте защо идат. Сега сте в един кораб, плувате по вода. Ще излезете от този кораб. Всяка идея си има свой орган. Всичко, което съществува в света, заслужава ли да съществува? Много неправилни проекции има. Няма защо да се връщаме на нашата погрешка. Тя веднъж е направена, да гледаме да я изправим. Да сме умни, разумни и морален устой. В даден случай как да развием силите. Ангелът се различава от човека по това, че може да разреши най-мъчните задачи математически. Ще изчисли точно един живот с всички перипетии. Аз бих казал: учен човек е този, който знае какво ще му се случи в живота и да го използува. Умът и разумността в света са необходими и в мъчните минути в света да си помага. Кога говорим за любовта [и] се казва да нямаш обект, се разбира материалните образци да бъдат само условие. Тялото е само условие, умът, сърцето също са условия. В бъдеще ще се увеличи. Умът на ангела и човека имат разлика. Човешката гордост произтича, че мисли, че е много умен. Задайте си усилие тогава да познаете какво има на Сириус, на Малката, Голямата мечка, на другите звезди. Нали знаеш - кажи какво знаеш. Смирението дава благодат отвътре да мисли. Смирението е условие на ума. Какво искате да постигнете на земята? Какво иска един ученик да постигне от училище? Кой губи, кога напусне училището - ученикът или учителят? Трябва ли пак да се връщаме в него да се учим, след както сме свършили, излезли от училището? Земята е училище. Едни, като свършат, ще напуснат, ще си заминат; а едни ще останат на Земята професори, да учат. В един клас като този има опасност, обобщенията са силни. Всеки мисли, че знае. Всяка една обща идея има разработка. Имате приятел, в обикновена форма - проста работа, не се занимавате с него. След 10 години го виждате - той станал професор, доктор, отивате при него. Вашите отношения ще бъдат ли същите? Това беше ли в този човек или после го придоби? Има неща, които ги придобиваме, а има неща, които са придобити от по-рано. Трябва да отличавате, което е ваше. В една добра мисъл, желание, съчетанието е ваше. Доброто, което правя, не е мое. Гениалността е, че аз съм първият, който се притичам на помощ. Да бъдеш първият. Да не изгубиш случая за усъвършенствуванието или проявлението на човешката душа. Отличието на книгата не седи в буквите, а в съчетанието. В изкуството има четение, трябва да схванеш вътрешния скрит смисъл - то е идеята. Скритият, невидим човек - това е хубавото. Ако мислите, че сте материални същества, ще бъдете роби, но щом се помислите, че сте духовни същества, няма робство. Кога някой иска много, той е невежа; а щом иска малкото, той е учен. Човекът е, когато затрепери малкото нежно чувство и се движи мигновено, бърже, чувствуваме го - и изчезне. Това е човекът. Ти се нуждаеш да познаеш сам себе си. Земята е толкова малка, та като се движи, се вижда голяма (една идея е това). Земята е голяма - разбираме, че силата на Земята е голяма, а не материята. Материята има форма, а силата няма форма. При каквато и да е задача, остава по един елемент неразрешен - то е бъдещето. Смели и решителни да бъдете! Страхът всякога произтича от материален обект. Бог обича хора, които разсъждават. Христос казва: «Елате да разсъждаваме!», но това не е писано. Ще мислиш! Започвай, но никога не свършвай! Всякой ден да се разширява душата ви, да учите! Като човек си добър, но като ангел архангел, серафим... Не сме добри както Бога. Всички да бъдете млади, да имате ламтеж за знание, доброто стежание в живота. Упражнение: лявата ръка - спростряна напред. Дясната ръка: дланта се прекарва върху дясната ръка пред гърдите настрана и се разтваря хоризонтално. После се прекарва отдолу по продължение на цялата дясна ръка пред гърдите и се разтваря хоризонтално. Един път отгоре, един път отдолу. Лявата ръка е негативната страна, има негативна енергия, а дясната - положителна. Трябва да се балансират в нас енергиите. Ако се уравновесят енергиите, човек остава жив. Китката на ръката е отрицателна, а останалата част от ръката е положителна. Упражненията служат за балансирание на енергията и като чувства служат да движи кръвта му. Всички духовни процеси, има и физически процеси. Искаш-не искаш - не зависи от вас да правите движение. Онова, което вършиш, да бъде разумно, да бъде обосновано. - Любовта ражда доброто. - Доброто носи живота, светлината и свободата за нашите души. 11. Сряда, 28.1.1925 г. Т. м. [Тайна молитва.] (Пяхме новата песен.) Противоречие всякъде произлиза. Кога съзнанието се събуди, тогава ще се образуват нови форми. Защо французките и английските членове са отпред, а българските - отзад? Има един закон, който регулира езиците. Каба- листите са били езиковедци. Да се избере един картинен език е много мъчно. Най-първата спънка е там, че не е идейна песента. Идейните песни са при ангелите. (Изпяхме «Махар БенуАба».) Има основен закон в музиката. Образува се един кръг музикални течения. Да не се отвличаш, когато пееш; когато се молиш, да не допущаш никаква чужда мисъл - също и при музиката. Като изпееш една песен, да почувствуваш в себе си едно разположение на Духа. При пеенето се изисква ум, сърце, душа, дух. Самият живот е музика. Най-жестоките хора нямат музика - ни обикновена, ни духовна. Музиката има три степени: проявление на физическия свят, проявление на духовния и проявление на Божествения свят. Само Божествените мисли са положителни мисли и са ваши мисли. Всичките мисли ще ги превръщате в положителни. Тези мисли - слабите и силните, учениците ще ги усилвате. Ще разсъждавате. Например: «Ако цялата Земя е моя, кой може да ме обере?» Но ако живееш в едно кътче, то е друга работа - «Могат да ме оберат.» Така да мислим, по Божественому. В този свят обида има, но в Божествения свят няма. Да правим разлика между тези състояния. Например, ако има разклащания от вятъра на дърветата, става обновление. Носи това разклащание благословение. Днешните страдания ще бъдат вечна слава! Тия бури, страдания разкриват пътя. Ако някоя сестра те одумва - това е вятър, разклащание. Кажи й: «Духай, духай, сестро, да дойде кръвообращение - и благодари на Бога!» Между живите хора има караница, ританица - има живот. А между мъртвите има тишина, но няма живот. Искам всички да бъдете доблестни. Ще мислите добре, ще чувствувате добре и ще действувате добре. Невъзможните неща показват възможностите в нас, което можем да направим. Не може да се скрие Божественият живот, и човешкият живот не може да се скрие. Когато дойде злото, употреби ума си! Например гледам птица, разсъждавам така: Бог й дал крилца, да си служи. Виждам, котката я напада, мисля си: защо не си послужи с крилата? Като се разгневиш, не си ли и ти котка?! Или кога си готов да отстъпиш, не си ли птичка? В пението, ще пеете хубаво! Само който има обич, само той може да пее хубаво. Соломон е казал: «Има време за всичко.» Кога дойде времето, употреби го! Пей! Пей! Пей! Коя песен обичате да пеем? (- Новата песен.) Добре. Всеки ученик да изработи метод за неговото възпитание, специален метод. Вий ще се проявите, ще го научите и знанието, което имате, може да го предадете. Да имате ясна престава за себе си. Например: има един джобур, пълен с вода. Водата тече през няколко места. Свърши се водата и не излиза вече през джобура, зад този извор седи цяло море. Да знаеш джобур ли си или море. Приток да има у нас. Да имаме връзка с Бога. Аз обичам един живот, който има начало, а краят да представлява пак ново начало. Какъв е вашият проект за оправянието на света? Ще кажете: «Господ ще го оправи», нали! Да изправим нашия вътрешен свят. Горе майката и бащата затварят крана и се свърши вашият проект. Мъже и жени, щом сте излезли отвън и имате отделно тяло, и искате права, ще работите и мъжката, и женската работа. И мъжът ще прави баница. Ако искаш да живееш - плащай си дълговете! Ще бъдете последователни в мисълта. Да се образува една вълна - ако проектирате вашата силна мисъл, колкото и малка да е в пространството. Дайте живот на вашите мисли. Трябва раздрусвание на въздуха, да изпратиш мисъл. Има хора, които ще възприемат вашата мисъл и ще я изпълнят. Желая да бъдете знатни горе!!! Твойта философия ще бъде горе писана, новата философия ще бъде да разширите вашата индивидуалност и да работите за Бога! Всичките ви мисли да бъдат насочени в тази насока. Да изпеем новата песен. Сега да изпеем: «Вечер, сутрин отиде дойде»! В български език липсват някои слогове. Музиката не може да се изрази в нейната пълнота. Например думите: «Хауш бен зут» - показва начало и край - работа добре започната и добре свършена, за да се придобие този звук. Да изпеем: «Хауш бен зут». (Учителят пее: съдържанието на упражнението.) Ще ви опитаме сега! (Учителят и брат Киселков свириха на две цигулки дует.) - Любовта ражда доброто. - Доброто носи живота, светлината и свободата за нашите души. * * * Малкият извор Светъл лъч отгоре слиза, малките цветя да озари. Близо изворче извира, леко блика, шушне, шумоли и цветята вечно весели, весели, (3) блика, шушне, весели, (3) весели, леко блика, шумоли и цветята весели, весели (3) блика, шушне, весели (3) весели, леко блика, шумоли и цветята весели. На 30.I.25 г., петък, заранта в 5 ч., сборен пункт Кладенчето и оттам потегляме по височините на величествена и девствена Витоша. Толева 12. 11.II.1925 г. сряда (школа) (кратки бележки) (Тайна молитва.) «Разликата между Будизма и Християнството» (тема). Думата «дължина» има ли смисъл? Удължаване на живота, дължината има ли смисъл? Като кажем: «Дълъг е пътят» - краката се скъсяват, а като кажат: «дълъг е животът» - значи удължава се животът. Може ли в природата да има удължение без живот? Рядко срещам ученици да мислят. Вземат от разни места; става перифразирание. Не сте мислили как се удължава животът. Не сте го печелили, назаем сте взели парите. Има ли съкратявание на живота? Един човек е живял 4 години, а един шаран - 400 години. Кой е живял повече? Дългият път показва слабо движение, а къс път - силно движение. Копаеш един кладенец - колко време може да го копаеш? Удължавате живота. Животът не може да бъде удължен, зависи от разумността. И тъй - едина фактор е разумност. Вторият фактор е Любовта, да приложим Любовта. Например да не казвате дефектите на един човек. Изобщо, всеки от вас язикът му да бъде мек - никого не критикувайте, не обиждайте, не одумвайте никого. На всички язиците ви са намазани с масло. В лабораторията има и друго масло - като намажеш язика, става мек, но е много скъпо. Трябва човешкият живот да се продължи. Трябва пластичност на чувствата. Какъвто удар и да дойде - да издържите. Учението Христово, което беше противно с идеите, е едно благо за евреите. От плода ще се познае какъв ще бъде човек. Не вземайте товара на света! Не задържайте никаква гнила мисъл! В душата си не оставяйте никакво петно! Трябва да имате ограда, както военните. Има две качества съществени: 1) здрава мисъл; 2) широчина на чувствата - за удължение на човешкия живот. (фиг. 12.1) Линията от триъгълника АВ, ако я представим за разумна, как ще представите в съзнанието си триъгълника? Да допуснем, че тия линии са разумни; тогава АВ може ли да познае какво е състоянието на ВС и СА? Представете си, че АВ е една жива захарена пръчка, близнете едина й край - може ли да познаете дали цялата е сладка? Всичката философия седи в една мисъл, едно желание, а другите мисли, желания са на клетките. А едната основна мисъл е на централната монада. Човек не може да воюва със себе си. Ако и да победи - ще бъде за вреда за него. Не се борете със злото, не може да го отстраните. Поставете доброто! Негативната философия е донесла най-голямото нещастие на човечеството. Мойсеевите заповеди колко са? 4, и другите 6 са пояснение на 4-тях. Христос като каза на младежа, който го пита какво да прави, [за] да наследи Царството Божие: «Иди, раздай все що имаш», той не спазил закона. Също и християните прилагат 6 заповеди - това не трябва да правиш, онова не трябва. Кога дойде да обичаме някого, казваме: «Как да го обичам?» Онзи, когото Бог обича, обичай го и ти. Това е Волята Божия. Обича ли го Бог - фет-акомпли, свършена работа. У вас се явява въпрос каква трябва да е обичта - разваляте закона. Човек може да се роди вечерно време при огъня на камината и свещта на баща си, но ще расте на слънцето. Само Божествената Любов, която прониква в тебе, ще изпълни закона на свещта и на човешкото огнище, но не ще се удължи животът ви. Животът ви ще се удължи от Слънцето, от светлината. В Евангелието много стихове са криво писани, например: «Ще се похваля със страданията Христови», а не «с кръста Христов». Ако вашите мисли и желания са кръстообразни, вие сте на кривия път. Константин Велики победи ли света с кръста? Разврати света. Ще се освободите с вашите кръстове, ще ги замените със страдания - вечер, почивка; а радостта ще наречете ден, разширение, занимание. Колкото е по-голяма радостта, толкова е голямо страданието и колкото е по-голямо страданието, толкова е и радостта - сменяват се тия състояния. Висшите същества сменят тия състояния само по един начин. Ако се роди един ангел в плът, и той ще опита същите страдания. Също и Христос ги опита. Разумните същества търсят все ден, а другите слизат, слизат в нощ. Да допуснем, че АВ представлява физическият живот. Имате една величина несъизмерима, и се раждат страдания. Как да се превърне, да стане съизмерима величина? Несъизмеримите числа във физическия свят са съизмерими в астралния свят, а несъизмеримите са съизмерими в умствения свят. Невъзможното в по-висшите светове става разумно и стават съизмерими. Всяка една мъчнотия на физическото поле ще я разрешите в астралния свят; и там ако не можете, ще се повдигнете в причинния свят. Този закон е сложен. Как да се усилят човешките чувства, способности. Чувствуваш неразположение, не можеш да приложиш любовта. Имаш нива, твърда е, има буци - не можеш да сееш. Дойде дъжд, вода, овлажнее, и тогава е годна да сееш; и се изменява веднага човекът. Сега, кога чувствата ви са корави, дъждец трябва. Ще се молиш да дойде дъждец. Тази философия да я приложите. Може ли един ангел да плаче?! Да хълца? Всеки казва, че не е готов за оня свят. Не разсъждавате правилно. Трябва ви права мисъл. Какво се врете в мойте постъпки? Не съм отговорен пред вас. Хубаво, не хубаво - правя го. Има Божествен план; няма отклонение. Цялата вселена на каша може да стане, но една резка няма да се измени от плана Му„ Най-мъчното в света е да виждате хубавото пред лошото. Турете един максим. По какво се отличава добрият от лошия, чисто стъкло - от нечисто стъкло? Чистото стъкло пуща повече светлина. Този, който пропуща най-много лъчи на Любов, Мъдрост и Истина, той е добър човек, а който пропуща по-малко лъчи, е лош човек. Хората се отличават по лъчите, които пропущат през себе си. Колко светлина се пропуща през теб. От Невидимия свят за всеки добър човек му се изпраща специална светлина. Но щом се отклони, тази светлина се отстранява. Аз уподобявам добър човек - най-красивото здание, и Божествената светлина влиза, и се ползува от нея. Повече светлина да пропущате. Изпейте «В начало бе Словото». Когато пеете - да има една непреривност в тоновете. Да не има прекъсвания в тоновете. Да контролирате ларинкса си. Когато сте неразположени, да калите волята си - пейте! Да възпитавате малките деца с музика. Отлично средство за най-упоритите деца. Да има действия, които дават разширение. При неразположение ще употребите слогове, които разширяват. Добрият човек като направи една погрешка, не се вижда. - Любовта ражда доброто. - Доброто носи живота, светлината и свободата за нашите души. На всички любезни сестри моя сестрински поздрав. Д. Толева София, 11.II.1925 г. 13. 9 март 1925 г., вечерта 7 часа Правда, благост, чистота, вяра, надежда, любов. Бог не е Бог на скръбта, но на радостта. Не приема одумвание на другите. И ни благовествува. 10. гл. Матея Добрата молитва, 91-ви псалом. Молитва на [Триединния Бог] Скоро ще ви пристигне и сутрешната беседа. Поздравлявам всички сестри по случай Новата духовна година! Получихте ли по брат Джегалов едно хлебче, портокали и 7 смокви?!? Аз бях разпоредителка, както виждате, и вас подредих навреме. Какво стана с поста? Отговорете, за да ви пиша друго. Толева 14. 11.III.1925 г., сряда, (кратки бележки) (Тайна молитва.) За тема ще ви бъде: всякой ще пише по едно писмо в провинцията на своя брат или сестра. (Печката запуши и Учителят каза Ако не пишете, ще кадите. Ще се учите на закона на послушанието. Който е послушен на закона, всякога е успявал. Има много работи, който трябва да се асимилират. Всичките страдания са, когато се наберат много мисли, чувства, а кога разбирате закона, ще ги минавате много леко. Главната ни цел е духовното ни повдигание. Нашите тела трябва да се изменят, морално да се изправите. Както животните искат да си хвърлят рогата, копитата, така и човек; това е стремеж на душата! Не е важно, когато понякога те боли главата, коремът, сърцето - това са забавления за Невидимия свят. Кои хора страдат? Които носят голям товар. Някои от учениците искате да се повдигнете, да разбирате. А : В са мъртви букви, както В : С : D. Едно е разрешението: «А» е семето, посадено, то се отнася към цъфтението и плода. Аз влизам в света, аз съм «А», свършвам училището. «А» - В студент по медицината, се отнася към доктора - «В», а «С» са хората, които се лекуват. «D» - които благодарят. Това положение го изразявам и с равностранния триъгълник. (фиг. 14.1) Този човек е с прекрасен ум, добро сърце, воля, благороден е. Препоръчвам ви го. Това означава триъгълник. Например мравка иска да се качи на мен да се разходи по дрехите ми. Аз й позволявам, но й казвам да не ме щипе само. Щом ме ощипе, веднага я снемам на земята. Така е и в живота - великите духове, ний им се качваме на гърбовете. Те ни позволяват, но почнем ли да ги човъркаме, критикуваме, философствуваме, те ви челкат на земята. Ако си сложиш на масата ръцете една върху друга, образува се триъгълник,. Или си хванем с ръцете лицето - пак образуваме триъгълник. А : D : С : В : А : С : D : В : (пермутации) Отношението на. майката към дъщерята - тъй, както бащата към сина. Отношението на учителя - тъй както лекарят към болния, отношенията на съдията към подсъдимия. А какви са отношенията към Бога? Могат да бъдат както майката към дъщерята, бащата към сина. Любов към Бога разбирам: когато ми дойде изкушение, да направя една жертва, да простя крадеца, който ме е обрал или който несправедливо е постъпил - да простя, да се владам. Ако сме и двамата в морето - аз и един апаш, парите ми са на дъното на парахода и аз ги държа с една връвчица, плаваме - във водата никакъв обир не става, а на сушата. Има състояния, при които апаш не може да те обере. Никой не може да те обере. Законът е такъв: че животът, който Бог ти го е дал, никой не може те обра; но щом нарушиш Божествените закони, сам се изключваш. Някои от вас сте по-силни, някои са във вълните. Да издържите изпита си. Например борите се с 10 пехливани, 9 победите, но последният ви повали на земята; и обратно. Това е състезание! Да победите всичките борци. Дръжте се в резерва до края! Равни сили не се борят. Само неравните се борят. Например двете ръце не се борят. Каквото едната ръка може да стори, това и другата ръка може да стори. Тия разсъждения са ценни. Социалният въпрос ще се разреши, както житното зърно се разлага и излиза новият живот. Така е и със социалния въпрос. Човек е една костилка. След като се посее, колко години иска, догде израсте? Първата клетка, трябвало й 4 милиона години, догде израсте, и 20 милиона години, догде образува органи. В природата историята на живота е написана. Трябва най-малкото знание да придобиете, та да сте доволни от това малко благо, което сте придобили. Малкото припечелено е ценно. Някои казват: «Да ни даде Учителят!» За кое отгоре да се даде привилегия? На мъртвите мога ли да говоря беседа, та да ме разберат? Има една черта у всички, тя е и добра, и лоша: да бъде човек свободен. Но такива са условията, та да бъдете притеснени. Ще излезете от това притеснение! Имате общи недъзи, във всички отношения. В обходата ви да има благородство и достойнство. По-умните да търпят по-слабите, да правят само- отричение, да търпят. Има неволни движения, например чесание на носа, пи- пание на главата, ухото. Запитайте се: «Това приятно ли е на Бога? Ако е приятно, ще го правя, а ако не е приятно, няма да го правя.» Нямате това търпение- да ви обиди някой, и вие да сте тих и спокоен. Ученикът ще издържа изпитите. Ще питам Господа: да му отговарям или да премълча. Ако ми кажат: «Кажи!», ще отговоря. Ако ли ми каже: «Мълчи», ще мълча. Речта ви да бъде отривиста. Когато някой ви говори, ще му отговорите така: «Ще имам предвид. Това, което е вярно, ще го приема, а което не е вярно, ще Ви го върна назад на Вас.» Готвите се за Шестата раса, а ако постъпвате, мислите, чувствувате като другите, по какво ще се отличавате от тях!?! Да живеете особено. Някои от вас мислят, че са безпогрешни. Смирение трябва! Когато учениците казваха «Учителю благи» на Христа, Той им каза: «Аз не съм благ, защо ме наричате благий?» Когато признаем някоя наша слабост в нас, да се радваме. Когато пишеш - пиши хубаво, например: АВ. Изисква се от всинца ви внимание, разумност, слушание. То се отнася към оня принцип на знанието. Някой казва: защо ви го говоря това? Ще ви напомням, напомням много пъти. Трябва да бъдете добри ученици, да не мислите, че сте възрастни. Вие сте деца, много малки. Нямате още една слънчева година. Трябва два милиона години да навърши цялото човечество, да бъде на една година. Ученикът да бъде бодър. (Да изпеем: «Светъл лъч от горе слиза».) Малка бележка. Музиката е скоба. Не мислете, че тя създава всичко в нас. Тя създава само условия за една работа. Когато мисълта е непреривна, тя дава мекота на сърцето. Това са окултните тонове, (фиг. 14.2) Човек трябва да бъде певец. Да пее за себе си, да е мислител за себе си и да учи за себе си. Щом можеш за себе си, ще можеш и за другите. Музиката ще излезе от вас, отвътре навънка. Българинът е бил добър певец, но войните са го развалили и трябва да се повърне в първото си състояние! Всички движения на музиката трябва да бъдат непреривни. Движенията да стават медленно, деликатни, едва забелязани. Тази музика се урежда от Невидимия свят от музикантни. По някой път идва Духът, искате да пеете, а си казвате: «Да пея, ама като еди-коя певица или сестра!» Веднага ти фалирваш. В Шестата раса всички мисли, всички желания, действия ще бъдат отмерени. Искат се три условия: 1) Музикантът на сцената да е попълнен с идея и да разбира това, което ще свири. 2) Да има форма. 3) Да влада ръката си в изпълнението. От това, което ви говорих, една микроскопическа част приложете. Посейте едно семенце във вас, и когато мина покрай вашата градина, да видя по две-три плодни дръвчета: круши, ябълки, череши, сливи и пр. Доброта, Истина, Красота - това е Любовта. Писмо от Димитричка Толева до сестрите от Варна София, 12.III.1925 г. Обични сестри в Господа, Нека тази беседа бъде изпълнение на моята тема, зададена на 11 .III. Поздравлявям и целувам ви в името на трите Божествени принципа Любов, Мъдрост, Истина. Пожелавам на всяка поотделно да възприемаме най-много лъчи на Любов, Мъдрост, Истина. Да проявяваме Божествения живот в най-висшата форма, тъй, както Христос го е проявил и както нашият Учител го проявява! Да сме всякога в съгласие с Божествената Любов и Великия Дух и да действуваме тъй, както Той действува; защото е светла зората на новия ден: ден на Любовта, ден на Мъдростта и ден на Истината! Защото когато Любовта царува, смут не става, когато Мъдростта управлява, редът не се нарушава и когато Истината грее, плодът цъфти и зрее! Прочие, пожелавам на всички ни тези семенца, които са посети в нашите малки градинки, когато мине покрай тях нашият възлюбен Учител, да намери тия се мена станали на плодни дървета; защото Той ги посади при водни отоки и се намират постояно под Неговата светлина и безсмъртна топлина. Прочие, с радостни и весели души, сърца да Му поднесем от плодовете си и да запеем всички с един-глас: «Възлюбих Те, Христе, възлюбих, възлюбих, възлюбих!» Сестра Дим. Ив. Толева Прочетох писмото, пратено от сестра Юрданка на Учителя. Той ми каза: «Да не бързат» - тъй щото не бързайте с някакви решения за тия нови сестри! Стоплете ги, приемете ги като сестри, прочетете внимателно бележките от беседата и си задайте този въпрос: «Ако направим това и вземем решение да ги изпъдим, дали това е угодно на Бога и как би постъпил Той, ако е на наше място?!» Така и вие постъпете. Питах за поста. Учителят каза: «Може, може.» Попитах кога. Той отговори: «Може сега, защото ще е вече разсип.» Тъй щото, с Божия и Учителюва помощ, всичко ще е благополучно. Пишете ми, кога почнете. Най-добри дни са понеделник и четвъртък. Ако почнете от четвъртък, значи сряда вечер ще ядете и ще броите така: четвъртък, петък, събота, неделя и заранта понеделник ще разпостите с вряла вода, спаначена вода и картофена супа 1-2 деня и после - обикновена храна. Това са 5 дена пост. Нашата малка група го изкарахме отлично! Кога се свърши постът, събрахме се у дома на нощно бдение и заранта групово отпостихме под хваления и молемния на Бога. Тържествен ден беше. На другия ден Учителят дойде у нас и бяхме всички събрани. Пишете, когато почнете! Пожелавам ви лекота и приятно общение с Бога! През време на поста- чисти мисли, желания, постоянно общение с Бога и с Учителя. Сестрите, които ви са близки, ще се помолите, ще отворите Евангелието, ще прочетете една глава, ще се помолите Духът да ви разкрие какво иска да ви каже, и после пак да благодарите. Ако обичате, прочетете си 103. псалом. Аз го научих наизуст. Пак ви поздравлявам. Димитричка 15. Сряда, 18.III.1925 г. (кратки бележки) (Тайна молитва.) доброта, истина, красота - това е любовта. «В начало бе Словото». (Пяхме. Размишление.) «Скръбта си ти кажи, сърце си ти отвори.» (Пяхме.) «Бог е Любов». (фиг. 15.1) Бяла раса. Камперов ъгъл - 90°. Научните изследвания са: главата сраснала с гръбначния стълб. Бялата раса има 180°, жълтата -176°, черната - 172°. Слонът има 80°. Кучето - 75°. Ние сме извървели 1/2 от човешкия живот, 1/2 на падение, 1/2 на покачвание. А като извърви още 90°, тя ще бъде най-новата епоха и човек ще има 3 лица. Ще бъде троеличен - едновременно ще живее с физическото си тяло, с астрално- то и духовното. Ще живее, с което иска. Духовните работи не се доказват. Като се докажат, на физическия свят става една каша. Например намирате се в един свят с две измерения и ако искате да представите нещо в три измерения? Защо човек се повдигна на свойте крака? Тежестта на човека е била назад и той е ходел и с ръцете си. А когато тежестта е дошла отпред, той се е изправил на краката си и е вдигнал главата си нагоре, за да се запази равновесие. (Показа Учителят разни типове глави: на идиот, лаком, силен, интелигентен и на бъдещия човек духовен.) Що е идиот? - Човек, който няма условия да се прояви. Кръвта подразбира съзнателния живот. Духовният човек трябва да знае, че много малко знае и да знае, че има много да знае; и да бъде млад, да учи. Човешката интелигентност зависи от динамическите нишки, които [са] правилно наредени в мозъка. Сивото вещество е почвата, на която растат човешките идеи. Човек със своя живот осакатява някой път тия нишки. Когато човек спазва закона, всяка нишка издава светлина. И от духовния свят като гледат, човек представлява като един запален град. Колкото тия нишки са по-дълги, толкова е по-духовен, морален и пр. (Учителят показа картина: човешки мозък, в средата - едно око.) Това аз го наричам «светещото око на душата». Ако това слънце не грее, нищо не става. То е трансформатор на слънчевата енергия и я изпраща навсякъде по главата. То е живият трансформатор, който свети и се проявява. Човек да се пази да не изгасне. Това слънце се е явило в четвъртия ден, след силната буря. Това мозъчно вещество се е събирало не само от слънцето, но от целия козмос. Щом човек е в общение с целия козмос, той се ползува от всички блага. Да бъдете разумни. Изводите сами ще си ги правите. (Учителят показа разни типове.) Всеки акт, всяка мисъл е творческа. На физическата Земя има два полюса: северен и южен. Живот не може да се роди, но всичко е в движение. Животът на двата полюса, растителността е най-богата. У човека има два полюса: едина - в главата и другият - в стомаха. Ще бъдеш студен, а в екватора - като засегнеш сърцето, има живот. Тази борба, която става във вас, е за очистение от себе си всички излишества, които се полепват по вас от козмоса. А ние трябва да филтрираме материята. Първо правило: глава - студена. Второ правило: краката - топли. Ако са студени, стоплете ги! Мисълта да е чиста! Светлина без топлина - в ума, никаква любов. На ума - само светлина, а на сърцето му трябва само топлина. Тук, на физическото поле, светлината има по-силни вибрации, а в духовния свят топлината е по-силна от светлината. С ума си не обичайте нещата! Следователно трябва да работите върху ума си и сърцето си. Сега, като учим хората как да живеят правилно, ние ги караме да грешат. Истинското възпитание е: за лъжата няма да им говорим, а ще кажем да говорят Истината. В себе си ще почнете! «Аз ще живея добре» - тази формула права ли е? Казвате: «Ще бъда търпелив», а не сте; «Ще бъда добър», и не сте. Кажи така: 1. «Бог люби всички същества, всички хора еднакво.» Следователно, като люби, достатъчно е един да люби света. 2. «Бог е всемъдър и няма никакво изключение.» Отношението спрямо мен и ангелите е все едно и също. Туй, което е изобилие, излишък в мен, го праща на другите. Ако ти имаш тази енергия като Слънцето, нека те плюят и хулят. «Бог е Любов» е една велика идея. Любовта в света се изявява в невидима форма. Във формата на нещата има противоречие. Тази външна форма за вас да е като фар, който ви свети и ви показва пристанището, към което се стремите. Всички наредби в света са разумни и да сме благодарни, което имаме. А в бъдеще всичките ни опитности ще узреят. Страданията, които имаме сега, ще се преобърнат в скъпоценни камъни, на велики блага. Сега са големи тръни, но ще се обърнат на скъпоценни камъни. Всичко противоречие ще видиш защо е било. Да имате търпение! Аз казвам: «Всичко съдействува за добро на онези, които Господ люби.» А Бог еднакво люби: а там, гдето има Любов, всичко ще го преобърне на добро. доброта, истина, красота - това е любовта. На 9.III. сутринта на Изгрева в 6 ч всички. 10 часа - беседа. Вечерта 7 часа - братска вечеря. 16. Беседа в неделя, 10 ч пред обед, на 22.III.1925 г. (Прочете се 91-ви псалм.) Ще взема 14-а глава от Евангелието на Йоана, 1-ви стих: «Да се не смущава сърцето ви. Вярвайте в Бога и в мене вярвайте!» Има три вида смущения в света: едни са от чисто материален характер и засягат тялото му [на човека]. Други смущения са от чувствен характер и засягат сърцето му. Трети са от умствен характер и засягат ума. Христос казва: «Да не се смущава сърцето ви.» Той дава и цяр: «Вярвайте в Бога» - и после: «и в мене вярвайте». Смущението, изобщо, парализира организма, чувствата и ума; и много [от] органическите болести се дължат на едно органическо смущение. Много болести се дължат на вътрешно смущение, на чувствата. Косвено чувствата имат влияние върху организма. Някои болести се дължат на умствени смущения. Когато смущенията са от физически характер, те засягат повече мускулната ни система, храносмиланието, стомаха, белите дробове. Когато смущенията са от чувствен характер, те засягат сърцето, черния дроб, дихателната система и кръвоносните съдове. Гдето някои умират преждевременно, се дължи на това вътрешно смущение. И най-после, смущение на ума, което поврежда нервната система. Избягвайте всички родове смущения. Някой казва: «Не може.» Майка ти с думата «не може» ли те роди? Ако майката се смущава, дали ще отгледа детето? Тя ще го проводи по-скоро на оня свят. Често смущенията стават причина да се образуват известни подпушвания на енергиите, които текат вътре в човешкото тяло, в неговото сърце, в неговата нервна система и пр. Математически човек на Земята е най-сложната формула и трябва човек да разгадае тази формула. И трябва човек да разгадае тази формула! Да я преведе в геометрически изражения. Христос казва: «Да не се смущавате.» Често смущенията във вас внасят един вид киселини. Ние изгубваме по някой път най-хубавите си чувства за много маловажни работи. Някой път ние идваме на Земята и си чертаем план, който нито е задача на живота, нито пък можем да го изпълним. Например да бъде човек най-силният. В Америка е имало един силен човек, който е вдигал два коня и едно конче. Ами че има машини, които вдигат 100 пъти повече, отколкото той. Тогаз где е силата на човека? Човек във физическо отношение не може да се хвали, той е слаб. Онази сила, с която той може да се хвали, тя е духовната сила. Там е силен. Смущенията идат от безверие. Сега ще ви приведа един разказ, един окултен разказ. Предполага се това да се е извършило няколко години преди Христа, деветата династия в Египет. Живял знаменитият адепт Муса-Бентам. Това не е измислено име. Това е име, което съществува. Муса-Бентам трябвало до държи изпит на своето трето посвещение. Всички велики адепти минават един курс на посвещение. Всяко посвещение е свързано с известен род сили, с които трябва да влезе във връзка, да знае как да манипулира с тях. Следователно ще мине през най-тежки изпитания, и ако си издържи изпита, влиза в един свят, отварят му се нови способности, чрез които може да вижда нещата не слепешката, но реално. Ще бъде човек на положителната наука и в реалното, и в идеалното. Реално е това, което сме постигнали, а идеално е това, което ще постигнем. Но зад това идеално има друго идеално. Те са във връзка. Учителят му го заведе в една планинска местност и му каза какви мъчнотии ще срещне.. «Първата мъчнотия: по пътя ще срещнеш една грамадна змия. Ако не можеш да я победиш, тя ще те нагълта и ще се свърши всичко. Когато приближиш тази змия, ще видиш, че около змията се върти един гълъб. Ти ще бъдеш смел, да хванеш змията за врата и да победиш.» И му дал едно шишенце воар (вечност). - «Ще намажеш очите с нея. Щом я намажеш и я държиш, силата на змията ще мине в тебе и гълъбът ще тръгне с тебе. Тръгне ли гълъбът с тебе, ти си извършил своята победа. После в продължение на своя път ти ще срещнеш един от най-големите лъвове, които съществуват в света. И ако не можеш да го победиш, той ще те разкъса на парчета. Но едно агне ще видиш, което обикаля около лъва. Ти ще се приближиш смело до лъва и ще го хванеш за ушите. Силата на лъва ще мине в тебе и агнето ще тръгне след тебе. Победата е твоя. Ще продължиш пътя си. Ще срещнеш най-силния бик, черен, с остри рогове, и ако не можеш да го победиш, ще те наниже на рогата си. Но около този бик се движи една крина с жито и бикът гледа житото. Ти ще го хванеш за рогата. Ще намажеш очите на лъва с «ерун», което се съдържа в това шишенце, което ти давам. А в друго шишенце ти давам «раун». С него ще намажеш очите на бика. Щом намажеш и го държиш, ще го победиш, и крината ще тръгне след тебе. После, като наближиш царската врата на посвещението, ще видиш един воин със сабя, страшен. Ако можеш да го победиш, ще влезеш вътре, а ако ли не - главата ти ще отскочи от рамената ти. Но ще видиш, че около воина ще се яви една красива девица. Ще му намажеш очите с «атун» от четвъртото шишенце, което ти давам. Ти ще го победиш и тая девица ще тръгне след теб.» Така са говорили древните пророци за онези тайни, които са скрити в човека. Онези страсти, които бушуват вътре в човека, те трябва да се победят - то е гълъбът. Умът трябва да вземе връх. Да не се смущава сърцето. Тези 4 елемента в шишенцата съставляват вярата, с която можем да победим очите на змията, лъва, бика и воина. И тогава гълъбът, агнето, крината и девицата тръгват с нас. И гениалните хора плачат. Плачът не е израз на слабост. Той е израз на човещина. Но да плачеш на място. Христос, и Той плака. И Той проля сълзи. Не можеше ли без сълзи!?! Не можеше. Само един ангелски ум може да оцени колко струваха сълзите на Христа. Ангелите ги събраха в шишенце и досега •лекуват хората. Това е една толкоз скъпа есенция! Те досега поддържат този импулс - живота на цялото човечество, лекуват рани. В съвременната система на възпитанието има една отрицателна страна. Някои казват: «Но защо трябва да вярваме?» Трябва да вярваш, защото си слаб. Ако някой от вас мисли, че е силен, нека да не яде. Защо ядеш? Защото си слаб. За да се избегне тази слабост, непременно трябва вяра. Вярата е една връзка, за да протече онази Божествена сила вътре в душата ти. Вярата е едно разположение на чувството. Когато човек се обърне нагоре, към Божествения свят, то почва да тече Божественият нектар на живота. Някои учени хора мислят, че вярата може да се замени с разума. Но разумът е за физическия свят. Вярата се занимава с Божествения свят, който е още толкоз по-висок свят, отколкото разумът. Не че трябва да влязат в противоречие вярата с разума. Ако турите вярата, и разумът ще се усили. Вие ще придобиете онази мощна сила! Вие имате омраза към всички и вие мислите, че никой не ви обича. Как е възможно? Как умни хора да живеят с едно същество най-разумно, най-благо, и мислим, че това същество ще ни забрави и че неговото намерение е да ни изтезава? Ако се раждат заплитания във вашия ум, те произтичат от съвсем други причини. Ако ви се зададе задача защо се вълнува океанът отгоре, ще отговориш: това вълнение е потребно, и не само за водата, но и за въздуха. Но не в целия океан до дъното, а само горе, в известни части, трябва да има вълни и движение. Следователно, ако има вълнение горе, в повърхността на душата, това не се смущения, това са вълнения. А смущение е, когато се размърдват основите на живота. Някой казва: «Животът няма смисъл.» Че, кои са фактите? Външни неща, градежи, тренове, параходи, фабрики - това са само начини за упражнение на човешкия ум. Човек трябва да гради, за да се изостри умът му. Човек трябва да прави фабрики, за да се изостри умът му. Това всичко служи да се развиват неговите способности. Мислите ли, че онова ваше малко момиченце, което си направи първата кукла, че именно, че това е последното изкуство на тази наука и че тази кукла ще реши всички въпроси? И ако ние влезем във връзка с една по-висока йерархия - които са завършили своя живот, с какво се хвалят те? Павел казва: «Аз ще се похваля с Господа.» Ще се похвалиш още с всички добри хора на света, а не само с един човек. Идеалната майка трябва да вижда вътрешно всички деца и да им се радва. Иначе утре детето й може да умре и тя ще тури черен воал. Къде беше то по-рано (преди ражданието)? Къде бяхте вие? Някои казват: «Да се спасим само ние.» На едно събрание, както сме ние събрани, трябва да проектираме нашия ум към всички, които проектират ума си към Бога. И те мислят зарад нас. С тях ще се похвалим. И в другите слънчеви системи мислят за нас. Някои мислят, че само на Земята има хора. Нашата Земя е един скромен разсадник на Божествения живот. Аз считам нашата Земя като една стая на университета. Христос, като се обръща към Своите ученици, казва: «Да не се смущавате.» Сегашните хора - млади и стари - не са свикнали, геройство няма у тях. Ние искаме, дето и да отидем в света, да ни турят на предно място, да ни посрещнат, да има ядене, пиене и никаква работа. Ние се намираме в един свят, в който самата материя претърпява едно вътрешно видоизменение. Всичките тези сили трябва да ги обединим и да вземем за нас от онова, което е потребно. В смущението важна роля играе външното. Човек трябва да има още вяра в себе си и в доброто у другите хора. Аз се радвам на онези доблестни, благородни качества у другите. Не да ме изиграят, не да го изиграя. Аз го наричам това култура. Не смущавайте хората с вашите глупости! Най-напред, говорете ясно! Бог е Любов и тя е разумна. В нея няма никаква жестокост. Ако жестокостта съществува, тя съществува по съвсем други причини. Ако един лист се отдели от дървото, падне на земята, там ще има гниение. Ще мине пак през корените и пак наново ще дойде в дървото. Цялото човечество представлява едно дърво. Всеки един от вас е един лист на това дърво. Като се откъснат от дървото, дойде бурята и те търкаля. Защо те търкаля? Защото не си на дървото, защото не вярваш. На горните листа казвам: «Пазете се, да не паднете!» Сухите листа не могат да растат. Сухият лист трябва да се разложи (някой умре и се прероди) в новата форма. Към човека се притуря един малък плюс. И това е красивото. Смущението е една пертурбация на ума. Щом се роди смущението в ума, после дохожда в чувствата и в духовно отношение. Някои се смущават. Ще кажем: в Бога няма нито измяна, нито промяна. Някои казват: «Като умрем, като отидем на онзи свят, тогаз ще видим.» Кой е онзи свят? Онзи свят е светът, който Бог живее. Този свят е една малка проекция, един сектор. Трябва да съзнаем нашите отношения. Към Бога ще се помолиш. Любов - главата ти отгоре, над ушите, до горната част, да се повдигне. Умът - челото ти отпред да се издуе. Една мравка какво би дала, за да има една най-малка дарба от тези, които има човек! Какви дарби има в човека! Ние правим погрешка със своето незнание. Трябва да проектирате мислите си към Бога. Преди години в гр. Б. един от учениците се разболява. Отивам при него, жената плаче. Отидох близо до болния. Слушам, той се моли, и знаете ли как?! Казвам на жената: «Не бой се, той е на правия път. Ще се спаси.» И оздравя. Ще се молите усърдно. Ще се приближите при Бога като малки деца. Колко хубаво е това! Във всички тези трудни моменти в живота човек трябва да се намери свързан с Бога. Аз не съм за онази вяра - лековерието. Аз съм за искреността. Аз съм за онази абсолютна истина. Трябва да има в нас една вътрешна готовност, увереност: Божията душа да не правим на две. Онзи благороден импулс, който се роди в душата, всеки един от нас трябва да го изпълни. Те са малки работи. Те няма да ни костват много. Някой път могат да ви костват 100 хиляди лева, а някой път - една стотинка. Младата мома да е абсолютно чиста. Това е онази абсолютна чистота, в която няма никаква скверност, в която душата е девствена от всичките тези пороци. Усещали ли сте вие какво ще каже човек, свободен от грях? Аз бих желал да усетите какво нещо е чистота на ума и духът излиза свободно, със замах. Бог е, Който воюва. Има Един, Който воюва. Той е. Има кой да воюва за нас. Това са нашите бели братя. Отдавна са хванали те змията, лъва, бика и воина - от любов. Христос е едно колективно име. Христос като единица е; но същевременно Той е колективно име. Всички синове Божии, на които сърцето диша от любов, те са едно. Това може и да дойде и за вас, и тозчас - сега. Всеки един лист има важност на дървото. Всеки един цвят в това дърво е толкоз важен, колкото кой да е клон. Не е въпрос за големината, но е за службата. И всеки един човек заема много важно място. Това място никой друг не може да го вземе. Няма друг на ваше място, затова вие сте важен. Няма друг. Ще извършим длъжността си. Никой друг не може да я извърши. Всеки един трябва да бъде чист, безстрашен. Гълъбът е емблема на Божествения Дух - невинността. В змията трябва да има невинност. Лъва, човекът може да го победи с кротост. Агнето е емблема на кротостта. Житото е емблема на търпението. Всеки, който иска да бъде търпелив, трябва да яде сурово жито, а не мляно. Ще дъвчеш хубаво 30 грама на обяд и след 20 минути ще пиеш малко топла вода. Невинност, кротост, търпение, чистота - това са качествата на вярата, чрез които се побеждават недъзите в този свят. И тогава Божията Любов ще се излее и победата ще бъде на ваша страна. Слънцето минава в северното полушарие - значи Истината в нас да се зароди. Непреодолимо желание за свободата-физическа, сърдечна и умствена. 17. 1.IV.1925 г., сряда (кратки бележки от школната лекция) Доброта, Истина, Красота-това е Любовта, (поздрав) (Тайна молитва.) (Пяхме: «Силажива, изворна, течуща», «Изгрява Слънцето».) (Четоха се темите. Изпяхме: «Блага дума на устата», «Един си ти, Му- салла».) Ще се спра на думата «израз», «изражение», «изразил се». Какво се подразбира? Какъв израз на лицето има? В речта може да има израз. Речта бива съкратена и разхвърляна. В Словото мисълта - стегната. Следователно при изражение на съзнанието трябва да има единство. Всички състояния на човешката душа да бъдат еднакви. Светиите са живели и в Небето, и в ада. Така и вие. Всички имате скроена философия и не съответствува със законите на природата. Каквото е на сърцето на природата, това е и на лицето й. Аз бих желал да видя природата сърдита, отколкото усмихнат светия! На какво отгоре мислите, че този израз не е правилен?! Има едно предание, че крокодилът плачел, когато ядял жертвата си - като почнел от главата и свършвал до края, и все плачел, догде я изяде. Крокодилът иска да улесни яденето си. Следователно изразът да съответствува на самата Истина. Любовта си има свой израз; Мъдростта си има свой израз; Истината, и тя си има свой израз; Правдата - също; и Добродетелта, и тя си има свой израз. Щом дойдеш с Любов - да имаш израза на Любовта и да няма двойственост на съзнанието. Вода, която се влияе, аз я наричам малка река. А която се не влияе, аз я наричам голяма река. Тука, на земята, като Дунава няма бистра река?! Река, която не се размътва, има израз и тя е чиста и образува живота, който тече, в нас да има израз. Как изразявате Любовта? А като актьор как ще представите любовта? Задача: направете един любовен израз и се вижте в огледалото и вижте дали можете да си представите този любовен израз. «Когато старият боклук се запали, гори» - казва пословицата. Има какво да гори - слама. А младият малко има да гори. Големият плевник, като се запали, има израз. Човек ще се стреми да изрази всяка своя мисъл или чувство. Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта да ги причислим и да зная своята мисъл какъв израз има. Нашите идеи са взети от живите идеи. Да се стремите да имате израз в себе си. Ще се спреш и ще видиш дали имаш израз на Любов, Мъдрост. Това е една велика философия. Човек каквото иска, това става. Искам да събудя във вас будическото тяло на човека, който е храм Божий, в който живее Духът и е направен от една фина есенция. Затова човек трябва да мисли върху Любовта, Мъдростта, и да образува това тяло, да прииждат соковете на Любовта, Мъдростта и Истината. Великите Учители препоръчват на своите ученици безкористие и закона на жертвата. Сега, това се отниса до вас, стари и млади, които имате стремеж. Великото в света започва с най-малките усилия. Като ви дадат един сомун хляб, гълтате ли го цял или го чупите хапка по хапка? А искате Истината да я нагълтате. Всеки ден ще вземате по една хапка и ще работите и вземате силите на тази есенция. Христос казва: «Ама ще кажете: С теб нали ядохме и пихме!» Няма [да] се плашите! Ще почнете от най-малкото. Истината е еднаква. Вашите души не могат да бъдат стари. Духът - също. Тялото - да, но Духът - никога. Ще се стремите това, което говорите, да има израз. Всички еднакво не ме разбирате. Да бъдете тихи и спокойни. Истината да я познаем. Да отиваме с чистота. Да имаме израза на Слънцето в мисълта и чувствата, да имаме израза на светлината и топлината, и в нас се събужда Божественото, и ще ни направи да имаме благоволението на Бога. Ще забравите и богатство, и сиромашия, и така ще идете при Бога - като едно изгряващо слънце. Истината не иде да ви се хареса на вас, а тя иде да ви даде и си замине. Този закон е за онези, които търсят Истината. Орехът не трябва да напусне мястото си горе на дървото, и да иска да слезе долу. Ще седиш - ти си зелен, - догде узрееш. Потребен е вътрешен израз на човешкия Дух, душа. Израз на себе си да имате, и тогава ще имате мярка, да мерите другите. Всички казвате: «Много зная.» Какво знаете? Аз, който зная само две думи, а вие знаете много повече. Да схващате положителната страна. Например имам два топа плат. Имам две думи - като ги произнеса, мога всичко да направя. А вие имате много думи, и нищо не правите. Например да имате връзка с дърветата, и може да си говорите. Ако идете туй същество да го поливате, окопавате - ще ви разбира. Например не можете да разрешите една задача. Ще кажеш: «Господи, искам да ми дадеш мъчните задачи да разрешавам.» Конкретно, или имаш свръзка с Невидимия свят. Музиката е израз, съкращение на думите. В една песен имате израза на преживявание. Следователно, когато искате в сжата[***] форма да изразиш, то е музиката. Музиката да има идея във време и пространство да изявява живота. Речта е изразителна в музиката. Всякога човек да пее и възпява Господа в душата си. Да ви дадем една музика - упражнение: «Влизанието на ученика в училището». В музиката се изискват две съчетания. Да има хармония между слушателите и музиканта, инак има (дисонанс). Слушателят да разположи музиканта. Ще ви посвирим едно малко упражнение. Малко почивка. Тия упражнения трябва да ги правят учениците, а не аз, но понеже [сте] в Школата, да се дадат образци. Нали говорим за израза сега. (Учителят строи цигулката и свири дует с брат Киселков.) В света всеки може да го постигне; това е висшият идеал. Доброта, Истина, Красота - това е Любовта. 18. Сряда, 22.IV.1925 г. (кратки бележки) Доброта, Истина, Красота - това е Любовта. (Тайна молитва.) «<В начало бе Словото» (пяхме). «<Най-добрите качества на най-добрия ученик» (тема). Това е тавтология. Явява се при вас един философ и ви казва: «Кажи на Слънцето да не грее!» Какво ще му кажа? Или ми каже: «Кажи на Слънцето да грее!» Това е символ. Слънцето залязва вечер в 7 часа. Ще му кажа: «Да дойдеш в 7 часа, кога залязва, и ще му кажа да не грее.» Каже ми: «Кажи на Слънцето да грее!» Слънцето изгрява в 5 и половина часа сутрин. «Ще дойдеш в 5 и половина сутрин, и ще кажа Слънцето да грее!» Да грее е сутрин, да не грее е вечер. Такива промени има и в нас. Кажеш някому: «Ти си много лош човек», то значи - ти си го видял вечер. Да се радваш, когато ти казват, че си много лош човек, а не когато те хвалят: Когато ти кажат, че си лош човек и се разсърдиш и не идваш в школата, те са прости като фасул, те са егоисти. Това положение, което заемате на земята, не е още нещо. Онзи, който е тръгнал в пътя като ученик, да знае какъв е. За вас светът е школа, вие сте ученици, всякой ви наблюдава как решавате задачите, предвидени в програмата. Всеки ще работи за себе си. Всяка придобита добродетел е за него, а не за другите. (фиг. 18.1) Това движение как ще го преведете? А сега, отгоре надолу - какво е това движение? Едно същество, разумно като вас, почва да се движи от А към В. Неговите мисли ще претърпят ли изменение? Сега се движи от В към С. Отгоре надолу. Какво ще стане с него? А и С на какво ще го уподобите? - Това е изгрев и залез. Слънцето може да изгрява и от запад, то зависи от Земята, както се е изменила, каквото положение е завзела. Ние имаме Пентограмата. Да завърти човек своя живот на Земята. Неговото слънце трябва да изгрее 5 пъти. Вземете само първата част. (фиг. 18.2: част ABC от Пентаграма). Понеже човек не живее в един свят, то за него изгряват 5 слънца. Може да изгряват всичките слънца. Човек на земята не може да бъде щастлив. Щастливите хора не са добри хора. Добрите хора са, които преодоляват страданията. Ще учите! Ще търпиш учителите на училището. Като не търпите, като идете в Божествения свят, искате учителят да обръща внимание на вашето произхождение. Ученикът да има смирение! Ако една овца пастирът е турнал в кошарата, тя излиза през дупките, кой е виновен: пастирът, вълкът или овцата? Има овци, които тропат, и вълкът бяга от тях. Ако не тропа, ще има хапание по задницата. Много велики учители са изгубвали много само за една грешка, и почва пак отначало. Да сте доволен сам от себе си. Да знае где е прав и где е крив. Това е благородство. Радост и скръб са еднакви състояния. Радостта приготовлява пътя за скръбта и скръбта приготовлява пътя на радостта. Щом сме радостни, това показва, че работата, която сме свършили, има на кого да я покажем. Господ вижда малките добрини. Ще ви направя анализ на тоя Пентограм. Една секунда представете си, че един ваш приятел минал и не сте го видели. Това показва, че вашето съзнание не е будно. Бързината на светлината е биволската кола на ангелите. Ако кажеш: «Една секунда ме почакай!», това показва, че си закъснял. Представете си какви са нашите понятия за времето и [какви са тези] на ангелите. Господ като ви посети в една секунда, Той ще ви даде всички блага в пространството, което Той е изминал. Какво е отношението на планетите към нашата Земя? Втория път да знаете, да имате отношенията на планетите към нашата Земя. Като развиваме нашето съзнание, ние разширяваме времето. Ако може да схванете идеята 1 секунда в своето съзнание, той е силен ученик. Казваш на един учител: «Искам да направя опит», сравнявате си часовниците и между 10-12 часа ви изпраща една мисъл. Ако е пратено благословение, Божествена мисъл, ако съзнанието му е будно, той ще го схване 10 минути преди 10 часа или тъкмо в 10 часа, или в 12 часа. В Библията е казано, че Бог раздели в първия ден тъмнината от светлината. Значи ние сме в този, първия ден и разлъчваме светлината от тъмнината. В светлината се ражда доброто, а в тъмнината се ражда злото. Един ученик, който в миналите векове не се е ползувал, и сега не се ползува. По какво ще познаете, че някой ви говори истината? Как Христос показа, че е пратен от Небето? Той беше за невежите, неучените. А за учените какво трябва да направи? Затова грешният свят разбира Христа по-добре от праведния свят. Ученик на бедни родители оценява учителя си по-добре, отколкото от богати родители. Сега ще се научите как Христос да говори на вас! Великият Учител как да говори на избрания народ. Първото нещо е смирение. Да придобиете мъдрост. Любовта е майка и ще ви прати при баща ви - Мъдростта. Ако не се учите, ще ви върне баща ви пак при майка ви - Любовта, като дете, което не се учи. Тя ще го прати при Истината; и ако там не учи, връщат го пак при Любовта и тя му туря рога и копита. Всяко едно движение отдолу нагоре, да знаете: долу е запад, а горе е изток. Горе е север, дясно е юг, ляво е север, напред е изток, а назад е запад. Лицето означава кой свят? - Астралния свят. Значи обърнете към астралния свят ума. Изтокът е обърнат нагоре. Всяка една енергия от един свят в друг свят се сменят. Всякой ден има смяна на енергиите. Ще оставим този въпрос за след Великден, добрия Великден. Всеки един да превъзмогне мъчнотиите. Човек трябва да превъзмогне. Според мен не е смирение, ако се обличаш парцаливо. Ако си облечен много хубаво, това не показва любов. Законът е такъв, че ако си боледувал, ще хвърлиш свойте дрехи и ще ги изгориш. Ний трябва да бъдем готови да вършим Волята Божия. Да бъдем безпощадни! Подобава да служим на Любовта. Подобава да служим на Мъдростта,. Подобава да служим на Истината. Подобава да служим на Правдата и Добродетелта. Доброта, истина, красота - това е любовта. 19. Сряда, 24.VI.1925 г. (школа) Доброта, истина, красота - това е любовта. (Тайна молитва.) «Най-малката незнайна добродетел от незнайните добродетели» (тема). Какво нещо е човек да разсъждава правилно? Питам: защо носят късите ръкави? Когато се излагате на слънцето, разбирам да са голи ръцете, но в събранието, в Школата на какво ще се греете? Умните жени да се пекат навън, на Слънцето. Да са голи и до корема, мене не съблазняват, но тук има братя, които се съблазняват. Когато човекът беше в рая, там беше топло и той ходеше гол, но като го изпъдиха вън от рая, там беше студено и той се облече в кожа. Сестрите ще си направят блузи от тънък лен с широки ръкави малко и долу с ширитче да ги закопчат, та като си дигнат ръцете, да не се виждат голи. Това е форма само за Школата. А братята: джилетки и палта бели. Ще се обличат само в Школата, защото вие идвате с дрехи, които сте носили през деня и те са пропити с мисли. Ще бъдете или чрезмерно красиви, или чрезмерно грозни; или чрезмерно добри, или зли. За Школата да имате една чиста дреха. Краката - измити. Да обясня моята мисъл. (фиг. 19.1 - аура.) Човек от пъпа нагоре образува едно течение, а от симпатичната система надолу - друго течение, което отива надолу, към земята. И трето, което съединява двете. Това е аурата на човека. Тя обединява двете течения. Всяко течение има други кръгове още. (фиг. 19.2.) Вие живеете като ангел и животно - те са свързани и живеят заедно. Ако не разбирате законите, всякога можете да загубите вашето равновесие. Например някой ви каже: «Къщата гори!» или хвърли бомба през прозореца, ще си спокоен, ще погледнеш, че гори къщата, ще вземеш полека, ще си обуеш чорапите, обуща, дрехите, ще помислиш, и тогава ще излезеш. Ний губим присъствието на духа си. Като бутна за ръката една жена, да позная, че Господ я е направил. Да не бъдете миялници. Духът казва на едни да говорят, а на други да мълчат. Да се осмисли животът ни за 1 минута. Придобита радост за 1 секунда е голяма придобитост, и когато влиза във вас тази радост, ще бъдете радостни. Отвън може да има буря в океана. Страхливци да не влизат в парахода. Онзи, който ще влезе в парахода (в Царството Божие), да бъде първостепенен герой. Бог обича смелите и безстрашливите деца. Да бягаш от една мравя, от един паяк- тя е малката добродетел. Човек да го е страх от греха! Не да бягаш, а ще застанеш срещу него. Тези са положения; трябва да научите малкото, малката добродетел. Тая вечер да турите на вашето знание една малка придобивка. Какво значи 1n - едно [на] ен-та степен? Значи принципът работи непреривно. Това са сили, които работят в живата природа непреривно. Най-малката добродетел в света образува хармония между хората. Тя навсякъде произвежда хармония. Щом сте разтревожени, кажи: «Господи, прати ми Твоята най-малката добродетел, да внесе в нас Мир и хармония. Нея мога да я приема и угостя. Тя е най-скромната.» Да проявите най-малката добродетел. Ще слушате, ще слушате. Докато ни нас говорят ябълките, крушите, житото. Какво ни говори житното зърно? То говори на сърцето, на ума, и после ти ще пишеш. Трябва ви търпение! Христос казва: «Ако не можете да разберете земните работи, как ще разберете небесните?» Иска се концентриране. Кога мислиш за Бога, да не обръщаш внимание на нищо. Някой път ще се спра да ви кажа произхода на мързела. Требва да се работи. Отец ми работи. Ако взема 3 мисиря и ги посея, знаете ли, че те са за мен 3 ангела! Или ида да при някое дърво, поговоря му, полея му вода. Това са живи същества. Иди на полето, помилвай житното зърно! Знаете ли, че то е свързано с една философска глава и тая глава, кога изяде това жито, ще почувствува нужда от вас - да му разправите за Бога! Тя ще ти помогне. Всички да бъдем естествени! Да не бъдем своенравни! 5n+ 6n= ... На колко е равно? 5 се дели на себе си, а 6 - на себе си, на 2 и на 3. 5 е майката, а 6 е синът. Питаш: тази майка, която се дели само на себе си, а е родила син с тия качества. Методите, които може да приложите при числото 5, не може да ги приложите при числото 6. Да изучавате себе си, окръжающите, и да се съобразявате. Да оставите в душата си най-малкото благородно чувство, да се зарадва. Говорихме тази вечер за най-малкото благородно чувство. Готови ли сте сега да пеем? (Пяхме: 1. «Грее, грее»; 2. «Вдъхновение»; 3. «Вехади». Упражнение: едни пяха «до», други - «ми», а друга част - «до-ми-сол-до». Всички в хор.) доброта, истина, красота - това е любовта. 20. София, 1.VII.1925 г. (Много кратки бележки) Сряда, 7 1/2 ч. доброта, истина, красота - това е любовта. (Тайна молитва.) Ще възпеете в поетична форма тези думи: «Любов, светлина, топлина за човешката душа» (тема). Ще пишете или три куплета, или най-малко - един куплет. Ще извадите смисъла от тях. Човек едно мисли, а друго говори. За любовта говори, а върши омраза. Не сме естествени. Не знаем естествения живот. Говорим за светлината, а се обличаме в тъмнината, на тъмно място. Защо? Защото не обичаме светлината. Когато искаш на тъмно да се обличаш, ще отидеш в гората или в някое подземие. Как ще обясните тия противоречия? Човек не обича светлината, не обича да казва какво мисли. Ще пазим своите мисли, догде узреят. Да бъде права мисълта, и разумна, да има и морална мекота; и да издава парфюма на Любовта. Всички хора се различават. Не са еднакво разумни, съвестни. Един ден, когато вашата душа стане красива, тогава друго е. Няма да говориш, когато не знаеш - ще мълчиш; когато се научиш да говориш - тогава говори! Воденицата кога мели? Нали когато има жито? Следователно воденицата ще мели, кога има жито. Не хаби ума си да примиряваш два дявола! Човешкият ум не е за това. Ученикът да се спре! Щом кажеш нещо неразумно и несъобразно с Божествения закон, ще пострадаш. Този морал, с който вие вървите, не е морал. Още на първата врата на Царството Божие ще ви спрат. Друго е, когато на човека се събуди съзнанието и той работи над себе си. Запитали ли сте се някога така: постъпвали ли сте така, съобразно, и изправни ли сте спрямо Бога? Всеки да си зададе въпрос: «Аз изпълнявам ли Волята Божия?» Бог вижда живота ти и знае дали си прав. Бог е толкова благ и Той оставя всекиго да опита и радост, и скръб. Той еднакво гледа на всичко, не се смущава. Той знае всичко, а е тих и спокоен. Велик е Господ! Да се стремите да имате това разположение на Духа, и животът ви ще стане сносен. Питам: може ли майката да стане учител на дъщеря си, бащата - на своя син, братът - на своята сестра? Не може, не е в реда на нещата. Учителят трябва да бъде чужд, трябва да дойде от друго място и да не е равен на вас. Тия разсъждения внисат тия мисли. Вие не сте прости, но разбирате по своему. Да бъде човек доволен от себе си. Ще ви кажа отгде е произлязло. Един прост актьор играл в една пиеса ролята на цар. Връща се у дома си и почнал да вика, заповядва на жена си и казва: «Знаеш ли кой съм аз? Аз съм цар.» Сега, и вие сте играли на царе. Какво има в твоята душа? Ако има в душата ти нещо благородно, изнеси го навън за себе си и за ближния си, изнеси едно най-малко благородно чувство. Някой казва: «Страдам!» Като минеш през една опитност - страдание, мине се ден-два, и се пак проясниш. Това е едно естествено състояние. Имаш пари, нямаш пари, умен си, глупав си, гладен, сит - това са естествени състояния. Само двама разумни хора могат да се съберат на едно място. Добрият човек никога не умножава, а той се умножава отвътре. Да разсъждавате! Земята се върти! Какво отношение има Земята спрямо нашия живот? Значи: Земята е колело, има движение. Движението на Земята около Слънцето и около себе си показва, че има два разнородни живота: за Слънцето и за себе си. Тя приема живот от Слънцето. Също и ние се въртим около Бога и около себе си. Стремим се към себе си и към Бога. Земята се върти около Слънцето. Неизбежно е и ние да се стремим към Бога! Земята се стреми към Слънцето, и ние да се стремим, и ще почнат да възрастват нашите мисли, всичко в нас ще узрява. Както на Земята животните, растенията растат, така и нашите мисли, чувства растат. Казват: в безопасността имало един камшик, който казвам аз имам всичко. Въртението на Земята е по-важно или по-опасно, отколкото този камшик. Щом кажеш: «Земята се върти около Слънцето» (, всички духове ще бягат). Кога една пчела е изпъдена от един кошер, Господ ли го нареди така? Човек го нареди. Господ нареди пчелата да си прави сама мед и да се храни от меда си. Случайностите в живота са ни отдалечили от Бога. Грехът е една случайност. Че е отдалечила човека от Бога - това е вярно. Да се освободим от тия случайности, които ни отдалечават от Бога. Ще се стремиш към себе си и към Бога! Както всяка точка на Земята се осветява от Слънцето, така и всяка мисъл да се озарява от Божествения Дух, всичко да става съзнателно в нас, да се ползуваме от всичките блага! Някой казва: «Сломен съм!» Противодействието на нашата мисъл произвежда сломванието; то отрича всичко. Всички същества са осигурени, те са свободни! Ако ли сам се спънеш! Ще се стремите към себе, Бога. Ще бъдете благодарни. Земята се върти около Слънцето и Бога. Ще любите и обичате! Кога нарушите най-малката добродетел - иде скръбта. Да изправяте вашата погрешка! 1. Стремеж към себе си разумен и 2. Стремеж към Бога разумен. Две положения са необходими за вашето развитие. Земята, която се върти около своята ос, има ли стълкновение с небесните тела? - Няма. Аз се стремя към Бога. Няма да бъда в стълкновение с никого. Каквото прави Земята, ще правим и ние; няма да има стълкновение. За следующия четвъртък ще има разисквания върху тази беседа. Ще станете като деца. Стари и млади - да бъдат млади и свежи, да знаят, че Земята се върти около Слънцето и около себе си. Защо пък Месечината се движи около Земята? Тя е скрила единия си образ. Показва се образът на бащата, а образът на майката е закрит, защото е недоволна, гдето сте слезли без нейно позволение. Кой знае 33-ти псалом да каже? - Никой! Щом не знаете псалома, ще изпеем «Вехади». Малко упражнение: ръцете разперени хоризонтално, само китките се движат полека, силно и много силно, като ли че се хвърчи. После се прибират ръцете, постепенно китките се слагат на гърдите една срещу друга, с длани, обърнати навън. Така се дигат нагоре, като че се прави кръг около главата и се разтварят пак хоризонтално, пак трептения и т. н., няколко пъти. Невежеството е майка на злините. Ръцете - теченията от Земята и от горе минават през тях. Събират се ръцете - да става обменът на теченията. От ръцете става изтичание. Най-хубавото положение е, когато ръцете са събрани и съединени само с върховете на пръстите. Сключвание на ръцете една в друга означава подпушвание, стават кръстообразни течения. Най-естествено е да се допират с върховете на пръстите. Всички болести са липса на енергия на този орган. Трябва да си слагаш ръката на този болен орган. Всичко в природата е движение. Тя пише. Ще направиш движения, които са определени. Ако ли не - ще боледуваш. Има разумни движения в природата. Да се възприемат движенията от нея и да ги препращаме. Движенията да са ритмични. Целият козмос обяснява смисъла на целия вътрешен живот. Да изпеем «В начало бе Словото!» «Вдъхновение» - 3 пъти и на третия път ще притурим думите: «Ти си благословение.» Доброта, истина, красота - това е любовта. * * * За блузите се установи: плетени от лен или на ръка, или на плетачна машина. Яки - отзад малки, а отпред по-широки. Деколте - само дупчицата малко да се вижда. Ръкави - широки и долу прибрани с коланче. С колан долу на блузата. Както сегашните блузи. Най-важното: ще се изплетат и ще се заплетат всички ръбове от сестри с кука, а не с игла да се шият, нито с ножици ще се режат. Ще направят модел и тогава ще се работят другите, а който иска, да си изплете. На всичко отгоре приемете и моя поздрав на всички, които ме познават. Толева 21. 7.VII., вторник,1925 г. (Младежкия събор) Природата има два метода за говорение: 1) с гръмотевица; 2) тих. Гръмотевицата пречистя въздуха. Всичко е хубаво! В душата настава тиха нощ някой път. Буря, гръмотевица. Ще дойдат изпитания. Колкото изпитания, страдания вие имате, толкова имате благоволението на Небето. Силните ученици се познават в океана на противоречията. Думата «Учител» - който учи; какво учи? Учителят поддържа правилото на светлината. Светлината осветлява, оживява най-затънтените места. Питам: вие, учениците... Божествената светлина влиза в най-дълбоките, затънтените места, нечистите места, да ги очисти. Трябва смирение. Светлината минава, но не остава, една триста хилядна секунда стои в нечисто място. Не дръжте лошите мисли! През тази Божествена година, в която сте родени, в този първия ден кажете: «Аз ще бъда като светлината.» Тази светлина да влезе в най-тъмните, затънтените места и постъпва разумно. 22. Сряда, 22.VII.1925 г. 1) 3 = 9.5 2) 3 = 10 3) 3 = 7 4) 2 = 7 Това са числа, отношения, които съществуват в природата. Къде може да ги намерите? Срещате ги, по 10 пъти ги обръщате. Между онези същества, които слиза един Дух, ангел, да се прояви, отношенията са все същите. Ангелът като слезе и си направи едно тяло, какво придобива? Защо предпочитате хубавата къща пред колибата? Колибата е по-хигиенична. Нашият салон не е хигиеничен; трябва да приемаме светлината отгоре. Защо предпочитате богатия пред бедния? Учения - пред [невежия]? Добрия - пред лошия? Какви са отношенията на Бога спрямо всички същества? Коя е абсолютната норма, с която трябва да се мери? Когато числото 7 се изменя [с] 6, това показва, че се намалява човешката воля. Ако се увеличи на 8, показва силно увеличение на човешката воля. 9 ако се увеличи, показва - показва увеличение на личните чувства. Едно желание да доминира. Ако 9 се намалява на 8-7, този стремеж се намалява. 10 ако се увеличава, човек е песимист, крайно справедлив. Кога се усилва умствената деятелност, моралните чувства, се продължават на нишките силовите линии, които действуват. [За] да може да въздействуваме на някой закон, трябва да увеличим тия нишки. Има закон, който е определил работата на всекиго. Той има една материя, да я рафинира, обработи. Той е свършил работите си. Когато Господ обещава, всякога има един договор. Който е дошел на Земята, не е дошел на курорт. Земята не е курорт. Природата дава толкова, колкото изработиш. На кредит не дава никому. Ний искаме все благодат от Бога. Всекиму е дадено колкото му е определено. Когато се радваш, това показва, че си изхарчил толкова, колкото трябва. Когато скърбиш, това показва, че повече си изхарчил. У вас ви липсва уважение и почитание. Изнисате лъжливи работи. Които носят, доносничествуват, няма да харосат (да видя добро). Защо се прави екскурзия? Да си изнасяте дефектите! Има закон неумолим: онзи, който се взира в погрешките на другите, никога не е харосал. Не се взирайте в грешките на другите, защото не знаете какви са подбужденията. Аз няма да ви съдя, други ще ви съдят. Тука, на Земята, ще ви съдят, и някои - много скоро. Това, което не можеш да го кажеш в лицето на някому, не го казвай зад гърба му! Щом виждам аз, че всичко е лошо, това показва, че съм в болезнено състояние. Не сте вие, които ще съдите. Ний на двама Бога не служим. Тази е последня вечер от Школата. Онези, които са готови по новия начин да вървят, речено-казано да се спре. Ако вие сега не сте полезни за другите, кога друг път?! Онези, които искат да вършат Волята Божия - добре дошли! Злоба в сърцето ви да няма. Всички сте станали положителни. Никой още не е дошел, и да каже: «По кой начин да се новородя, Учителю?» 23. 26.VII.1925 г., неделя Част от 10. глава, Евангелието на Йоана. Ще се спра само върху думата «Живот». Животът е най-великото благо, което се познава. И другите блага се познават само чрез живота. Живота ние разбираме - същественото реално, което не се губи. Реалното отвънка съществува навътре. Външното е проявление на вътрешното. Може да стане изменение несъзнателно. Но една мисъл, чувство, изпратени някъде да помагат, е съзнателно. Будната душа - същината на живота. Да може да разбере същината, трябва да разбира живота. Божественото е същественото на живота. Догде не разбирате живота, не може да разбирате Любовта. Животът не може да се изменя. Изменя се материята, мислите, чувствата, които реализират живота. Христос казва: «Аз им давам живот.» Нима жабата, глистята, птицата не дава своя живот на свойте малки! Има степени на живота. Хората, които казват, че имат живот - то е предисловие на живота. Разлагание има в материята, а не в живота. Той разлага, а не се разлага. Първото проявление на живота е движение волево, разумно. Да се изяви животът, трябва [да] се представи ритмус в живота. Ще мислим, че си почнал с опитва- нието на Божествения живот. 2) Разумно движение. Който направи това, разумното движение, явява се разумното Слово. В света има само една Божествена наука, а не човешка. Да имаш правилен ритмус в сърцето си. Като станеш сутрин, да си радостен, а не да набъкаш всички хора в себе си. Кога кажеш за някой човек, че е лош, то е защото не е изпълнил едно ваше желание. А кога изпълни едно ваше желание, тогава е добър. Коя е величината, с която можем да мислим? Трябва да почнем с Божествения живот. Кога запалиш ти свещта - това е Духът; и това, разумното, което ви говори, това е Духът. Когато един ученик почне да говори пред учителя си, че знае нещо, той е равен на Учителя си. Господ направи хората да живеят разумно. Отражението познава реалността. Ако животът нищо не струва, ако е илюзия, нека да има една мярка, с която можем да мерим реалността. Животът има хиляди и милиони форми. Животът се проявява през красиви форми. Във всеки живот има само един момент, който можеш да схванеш, един лъч, момент, който можеш да минеш от едно състояние в друго състояние. Който иска да учи човешката наука, трябва да бъде крайно смирен. В нас да има край[но] смирение, да се учим. Всяка идея истинските да са носители на Божественото. Доброто вечно живее. В истинския живот формите не се изменят. Христос казва: «Аз им давам, давам живот на онези, които искат Истината да ги направи свободни.» Само животът иска да се прояви, формата може да е малка, но сложна. Истинският живот иска сложна форма. Това, което не съставлява никаква смисъл за нас, но за един ангел има смисъл. Ще цениш живота на всички хора, понеже е твой живот. На неестественото положение на илюзията ти ще пострадаш. Ще напакостиш на себе си. Верую без живение не е верую. Тури мисълта си, че богато ще платиш, но не гледай дали имаш пари. Грозотиите в живота произтичат от промените в живота. Всякога се минава от една форма в друга. Животът се изменява. Образите са грозни. Доброто е истинският израз на живота. Животът без доброто и мисълта не може да се прояви. Доброто е една Божествена форма. Да разбера Божествения живот - да съм радостен. Да внесем доброто като един елемент. Да познаем живота, светлината да внесем и я проявим. Да разберем Божествения живот. Вас ви трябва органическо и психическо злато. Две категории души има в света: 1) мъже; 2) жени. Те вървят по криви линии около един вътрешен спирал около правата линия. Жената се върти около мъжа. Доброто е жената. Мъжът е мисълта. В Божествения свят се роди първо доброто и после мисълта. А по човешки - първо мисълта и после доброто. Първо направи доброто, и после мисли. Без живота не можеш да мислиш, ни добро да правиш. Аз живея и е една необходимост да правя добро и да мисля. Бог живее и мисли, то и аз живея и мисля. На физическото поле мъжът работи, а в духовното жената работи. Духът работи. Духът е доброто. Между скръбен и друг скръбен се ражда радост. В Небето скръбните са радостни и радостните - скръбни. Само скръбта ражда доброто. Радостта ражда светлата Божия мисъл - и ще светнеш за окръжающите. Защо да се радвам? - Да се роди Божествената мисъл. Защо да скърбя? - Да се яви доброто. Това са максими, с които ангелите и сам Бог си служи. Скръб и радост, добро и мисъл, съединени, дават израз на безсмъртието. Те ще се нарекат синове Божии, които и скърбят, и се радват, и добро правят, и мислят. 24. 29.VII.1925 г., сряда (кратки бележки) Доброта, истина, красота - това е любовта. Тайна молитва. «Истината ще ви направи свободни!» Запишете си това, което ще ви кажа - то е важно. Думата «важно» има двояко значение. Туй, което е важно за болния, не е важно за здравия и туй, което е важно за здравия, не е важно за болния. Важното за живите не е важно за умрелите. Умрелите мислят да създадат своето тяло, а живите мислят как да развият своето тяло. Другото положение: който дойде в света, той е длъжен да се учи. Той има условия да се учи. Той използува за благото на своята душа. Ученикът в света ще има изпитание. Свърши изпита си, и тогава елате при мен, да ми го кажеш; а вие идвате при мен преди да сте свършили изпита си. Ако разбираш спънките, болките като изпит - свърши. Страданията може да са като изпит, като запознавание и като връзка. По някой път вие размествате тия величини и обръщате вашия свят с главата надолу. Училището ще свършиш. Ще помогнеш някому, ще образуваш връзка. Трябва да знаеш как да помогнеш. 1. Ученикът не трябва да подпушва свойта физическа енергия. Ако я под- пушваш, ще почнеш да боледуваш. Тялото ти ще бъде в нездравословно положение. 2. Не подпушвай свойте чувства! В дадения случай ти се дава метод да си изявиш свойте чувства пред някого. Не се спирай! Моментът е важен. Кажи: «Аз съм първият, който ми се дава случай да направя тази услуга.» Благодари на Бога! Само така вашето страдание може да се обърне в добродетел. Така е и в музиката. Всякога след силния тон трябва да предизвикате мек тон. Вие сте от Божественото училище. Какво сте научили? Запитвали ли сте се колко сте приложили от това, което сте научили?! Вие не се стремете да хармонизирате външния свят. На птицата ще говориш, за да може тя да те разбере; на животното, на жабата, на човека - на всекиго на техния език. На всяко същество ще говориш, ще се съобразяваш според неговото естество. Вашите мисли, едни са като птиците - хвъркат, други - като животните по земята, други - като риби. Вие, учениците, които не сте запознати с алхимията, мислите, че вашите мисли ще ги направите да хвъркат. Опечете ги! [На] майонеза ги направете! Вие ще превърнете мислите. Рибите да плават, животните да ходят, а човек да чувствува правилно. Ангелите ще мислят, а ний ще чувствуваме - и ще има връзка. Да мислим с мисълта на ангела, а да чувствува човек. Ангелът е силен тон, а човек - мек тон. В свещената книга се говори все за сърцето. Да възприемем мисълта чрез сърцето. За да разбереш някого, трябва да чувствуваш като него. Всяка мисъл да мине през всяко сърце. Тези мисли не са мойте. Те са Божествени, те само минават през мен. Също и през вас да минават. Човек е онзи, който при най-лоши условия има вода; той е една бистра вода и неговата мисъл не угасва. Имате сърце, ум, и не ги употребявате. Вие някой път се обличате добре, а някой път - не. В Божествения свят човекът всякога трябва да е облечен, и то много хубаво. Например имате голямо състояние, богат сте; изгубите всичкото си състояние, връщате се вкъщи и нахуквате вашите синове и дъщери. Как по окултно ще им кажете, кога изгубите състоянието си? Да ви обясня мисълта. Виден княз отива да пътува, оставя дома си. В неговото отсъствие изгубва своите деца. Някой му донесъл два скъпоценни камъка и дошел, та си ги взел. Обидил те някой! Какво нещо е обидата? Щом някой ви обиди, вие сте малък извор. Щом си голям извор, няма да се размътваш. Някой идва и ми казва: «Аз, Учителю, плача, че те обичам.» Питам: а миналата година, като си счупи крака, не плака ли пак? Със сълзите човек показва, че се е изменило състоянието му. Онези, които от радост плачат, показва, че ги е страх да не я изгубят. Ученикът трябва да разбира всичките прояви на Божественият Дух. Това са две живи същества (фиг. 24.1). Колко положения може да се образуват между две същества? Отгоре с мек тон, следователно между двама се образуват или меки, или силни тонове. Всички караници стават на планинския връх. А по долините - меките тонове. Силните тонове може да те отвеят; а с меките тонове може да се удавиш. Адам и Ева бяха ученици. Какво стана, след като ядоха от забранения плод? Той се скри. Господ го повика: «Адаме, Ево, излез да си кажеш урока!» Господ като разтърси Рая, изскочи Адам сам - гол. Дойде свещеният страх! Но не разбраха. Недъга, който съществуваше у Адама, не мислете, че сте го преодолели! Господ говори по три съществени начина. Той говори и на Илия. Господ - Любовта, не е в бурята, не беше и в огъня, а беше в тихия глас. Илия почна да мисли. «Аз не те пратих - му каза Господ - на Земята да избиваш пророците, а те пратих да учиш с живото Слово.» Илия се уплаши от една жена, когато се яви и го пита защо уби толкова пророци. Бог го прати в планината. Бурята трябваше да разклати ума му, огънят - сърцето му, а в тихия глас беше Бог. Вие в Школата употребявате метода на Илия. Вие - и мъже, и жени, гледам, носите ножове. Казват: «Ние имаме окултно учение.» Погрешката си трябва да изправите! Ако вие като ученици не знаете как да постъпвате... Кога някой смути ума ти, сърцето ти, прав ли е? Трябва да бъдеш като човек, който продава свойте хубави скъпоценни камъни. В какво седи нашата сила? Учениците са станали много положителни; но ще изсъхнете, няма да имате плодове, щом сте положителни. На окултния ученик не се позволява да каже, че «ти си глупав, ти не си прав». Щом виждаш погрешките в другите, те са твои погрешки. Ти си в заблуждението. То, ти се виждаш в огледалото. Ще кажеш: «Това петно е мое.» Когато ти намериш реалността, няма да имаш петното. Да, да видя Бога във вас. Ще мислите, чувствувате правилно. Само по този начин; ще дадете направление на вашите енергии. Задача, по един час на ден, за Господа: когото не обичаш, ще мислиш за добрите черти на него. По същия начин можете да влияете и на вашите деца. Да употребим същия закон. Опитай Божията Любов, Мъдрост, Истина върху този ученик, който ви е даден. Колцина са, които могат да издържат изпита на самопожертвуванието?! Любовта е най-мекият тон в музиката, а страхът е силният тон. В природата се работи само с меките тонове. Силните тонове са за Боговете. Там, по върховете, има само скали, ледове, а в долините има цветя, плодове. Там, по долините да живеем - при тихите тонове, при цветята, плодовете. Две качества има мекият тон. Той има топлина и светлина. Има певци, които със своя тон предават топлина, но не светлина. Мисълта е велика енергия в света; трябва да произведе топлина и светлина в нас. Да изучавате закона на изключението, да боравите с меките тонове, и ще разберете Божественото. Да се даде един пример на света! Аз вече съм решил да не обръщам внимание на нищо. Ако се карат - нека се карат, ако се бият - нека се бият. Така и вие. Не обръщай внимание на нищо! Че има гръмотевица, буря; но когато дойдат меките тонове, ще обръщаш внимание. Господ казва: «Търсете Ме в ден скръбен, и Аз ще ви помогна.» Бог е Любов. Где ще се прояви тази любов? «Господи, нека се прояви Твоята Милост.» Бог може да унищожи цели народи, но Той търпи! Има друга причина, която Го заставя да търпи! Работете с меките тонове! Да е Бог благ с вас. Ученикът трябва да е внимателен. Любовта ще бъде истинска Любов, истинска Мъдрост и истинска Истина. Сега има лъжа. Кога постъпваш по Божествено, никой няма да ви подозира. Нека дадеш образец! Когато две същества си говорят разумно, ако едина говори силно, какво може да те огорчи? То е вътрешно в звука. Макар и да е силен, няма нищо, но ако има тази вътрешна отрова, то е друга работа. Един турям отдясно, един - отляво, и казвам: този отляво да даде на другия от своята Любов, а на другия казвам да даде от своето знание. Правило: не може да установим това първоначално положение, трябва да имаме Любов. Никой не може да говори за неща, незнайни. Ще направиш Доброта, Мъдрост, знание, ще опитаме и ще ги изнесем. Искрени спрямо себе си и спрямо Бога! Ако имате Любов, учите, обичате Истината, тогава ще сте ученик. Три качества се изискват: 1) Любов към себе; 2) Бога; 3) Духа. Учителят ще го запише, Бог ще го учи, а Духът ще го ръководи. Любовта постепено, микроскопически се усилва. Любов към Учителя, Любов към Бога и Любов към Духа. Учителят ще го приеме, Бог ще му даде Мъдрост, а Духът - Свобода. Говорят ли тия три гласа в тебе, ще си ученик. Духът ще внесе светлина, Бог ще внесе знание, Учителят - мекота. Основните принципи да работите, се изискват разумни сърца. Кой ще приложи от вас първия закон? Любов към Учителя, един към друг. За две седмици: ще се отнасяте меко един към друг, ще си искате извинение. Първият урок: Любов към Учителя; 2) към Бога; 3) към Духа. Но как - Любов към Учителя, към Бога и Духа? От една страна - Учителя, от друга - Духа, ще вървите към Бог. Той ще ви даде Мъдрост. Да се образува една вътрешна връзка. Да се интересувате от живота един към друг. Вие сте една реалност. Ако виждате недъзите, виждате себе си. Ако не ги виждате - виждате Бога. Да вземете думите ми в самата им простота. Вие всички сте добри. Нали ви стана приятно? Защо? - Защото Бог е дал образ във вас. По-добри от вас няма. Този стремеж, който имате, да се увеличава. Следния път - по-добри, следния - още по-добри. Да се запишете в школата ученик, и няма опасност никой да ви отпише. (Тайна молитва.) Доброта, Истина, Красота - това е любовта. Учителят произнесе: Любов, Мъдрост, Истина. 25. 1925 г. 1-ви ден: Бог е казал: «Да бъде виделина», и видял, че виделината е добро. Това е неделният ден - ден на виделината. 2-ри ден: Бог разделил сушата от водата, т. е. разделил висшия живот от нисшия. Понеже водата е емблема на живота, Той създал твърдта като граница между тия два живота. И понеже еволюцията на този ден не е завършена, Бог не се е произнесъл върху него. 3-ти ден: Бог заповядал да се събере водата, която била под небето -т. е. нисшият живот - на едно място и да се яви сушата, която е емблема на човешкия мозък и човешкия ум. И нарекъл Бог събраната вода море, а сушата - земя. Видял Бог: това е добро, и затова рекъл на земята да произведе всички видове растения, като е подразбирал да се явят всички добри мисли в света. 4-ти ден: Бог е рекъл да се явят двете големи светила на твърдта небесна, за да разлъчат деня от нощта. Той е подразбирал: първото светило, голямото, е умът, а второто - сърцето, чрез които човек да прави разлика между доброто и злото, т. е. да разграничава едно състояние от друго. И тъй, четвъртият ден е ден да се създават условията за развиванието на човешкия ум и човешкото сърце. И направил Бог всички звезди - които означават всичките сили в човешкия живот, - поставил ги на твърдата небесна - която подразбира човешката душа, - за да светят на земята заедно с голямото светило - умът - и малкото светило - сърцето, да владеят над деня и нощта и да разлъчат виделината от тъмнината. 5-ти ден: рекъл Бог водата да произведе всичките видове гадини одушевлени и птици да летят над земята, под твърдата небесна - а те показват всичките стремежи и ламтежи на човешкия живот. И понеже това давало насока и. смисъл на човешкото развитие на земята, Бог видял, че е добро и ги благословил, да се плодят и множат; и затова нашите желания постоянно се плодят всеки ден и се размножават. 6-ти ден: Бог рекъл да направи човека, т. е. разумното, по образ и подобие Свое, да влада над морските риби - над свойте земни желания; над небесните птици - над свойте мисли; и над скотовете, - над всичката земя значи - над свойте пориви; над всичките гадове, които пълзят по земята - т. е. над свойте страсти, които пълзят в неговия мозък. И след това Бог вдъхнал на човека Свойто дихание, дал му разумната душа, за да Го познава във всичките си пътища и да работи и действува тъй, както Бог е работил. Когато искаш да посетиш някого, да осветлиш живота му, ще отидеш при него само в неделя, защото тя е ден на виделината. Ще му занесеш, значи, виделината. Когато искаш да посетиш някой болен, ще го посетиш в понеделник, защото този ден носи живот в себе си. В седмия ден Бог си починал. Това подразбира, че 7-ият ден е ден на доброто, в който Бог е почнал да проявява Своята Любов към човека, затова го е поканил да участвува в това велико Божествено дело на Божествения живот. (С молба да се препише, но не на листче, а в тетрадка.) 26. 12.VIII.1925 г., сряда (кратки бележки) Доброта, истина, красота - това е любовта. (Тайна молитва.) (Четоха се темите: «Разликата между физическите и духовните чувствувания.») Питаш едно дете: «Защо грее Слънцето?» То ти отговаря: Защото иска да грее. Питаш друго дете: «Защо кладат огън?» Отговаря: «Защото е студено.» Така е и с вашите отговори. Казвате: «Има помрачение!» Човек, който не е търгувал, може ли да направи борч? Когато се наруши хармонията между физическите и духовните чувства, има тогава помрачение; а когато има хармония, няма помрачение. Ако са повредени корените на дървото, то и нагоре дървото ще бъде повредено. Често учениците, които изучават живота, добре си гледат работата, а са песимисти. 2) а други - оптимисти, а не им върви работата. Песимизмът е философия на болни хора, или - време за почивка. Когато разгледаме живота, трябва да го разгледаме в самата същина. Човек е пестелив и икономист. Пестеливият човек се ражда с това качество, а икономистът сега го придобива в живота. С икономия човек не се ражда. Природата е пестелива, а не икономистка. Физическият живот се проявява със своята ограниченост. Човекът, който е придобил по-висока форма, той е свободен. Човек е бил при микробата. Ако питаш защо е била микроба - и ти си бил на нейното място, но си забравил. Ще поправиш живота си. В грехопаданието Бог тури човека да направи на земята машина, но той направи тънко въже. Вторий път Бог не се лъже! Любовта как привлича - като кука или като въже? Малкото добро е за предпочитание при малкото зло. Голямото добро е за предпочитание при голямото зло. Учениците предпочитат да направят малкото зло. Учителят трябва да направи малкото добро; защото му се прибавя по нещо. Имаш 7 лева в джоба си, имаш да плащаш - аз бръкна в джоба ти, извадя 7 лева и ти платя дълга. Това кражба ли е? Плащам за тебе. Второ положение: има някой да ти дава 7 лева и аз го срещна, и го заставя да ти ги издължи - какво е положението? Следователно, когато ви се случи малка неприятност, то е 7-те лева. Вашият приятел ги е извадил и е платил дълга ви. А малката радост - вашият същият приятел е донесъл в касата 7 лева. Да бъдеш трябва буден в живота. Да имаш малки добри постъпки. Да бъдеш буден. Красивият живот е в малките постъпки. Малкото добро направено внася излязла енергия в нас - носи благословение, а малкото зло - обратното. Например кажеш: «Този брат е отличен, но е дърдорко.» Това вметнато предложение защо е, сега? Защо да не кажеш: «Този ученик е способен, отличен, хубаво говори.» Ти внасяш хубава мисъл в себе си и изпращаш една вълна в пространството. Малкото зло не препоръчва човека. Например да кажеш: «Малко е шашав, липсва му нещо.» Питам сега: защо хората имат сини, черни, кафяви, зелени очи? Хората със сини, кафяви, черни и зелените очи са опасни. Когато влезеш при някой човек със сини очи, той ти казва, че светлината е синя - на мойте прозорци има сини стъкла, светлината идва от Слънцето и е синя светлина. Очите трябва да бъдат безцветни. Официално да имате сини, черни, кафяви, зелени очи, а кога искате да узнаете Истината, ще имате прозрачните очи. Някой обича сините очи. Защо? Този е философски въпрос. Ще го оставя, няма да го обяснявам. Оставям вие сами да мислите защо едни обичат сините, а други - черните очи. При разглежданието да сте свободни. Умът да е свободен при всичките предубеждения. «Кажи малкото добро.» Да владате ума и сърцето си, мисли и чувства в малките проявления. Човек се опитва при най-малкото зло. Спрете малкото зло, и ще спрете голямото. Следователно злото показва нездравословно състояние. Имайте здравословно състояние. Внеси вярата в ума си, надеждата в сърцето си, и всичките отрицателни качества ще изчезнат. Някои от вас често се влияят от отраженията. Например събрани сте на кръг и някой медиум вземе да пише. Той не пише нищо ново, нищо от Небето, а само възприема мислите на окръжающите и ги повтаря. Друго е, когато всички се повдигнат с мисълта нагоре и измолят да им се каже нещо ново от горе. Също, някой в събранието, дошло му някоя мисъл - Духът му казал! Никакъв Дух! Ти си възприел само мисълта на този, който е бил до теб, а той - на другия до него и т. н. Всички да знаете в дадения момент тази мисъл, която е дошла, дали сега е дошла или от вековете. Любовта мога да я разгледам като един отделен свят. Ако искаш да си оправиш материалните работи, прояви любовта си. Възлюби слугата си! Имаш прост слуга - прати го да се учи, прояви любовта си там, гдето трябва. Любовта се проявява със служба. Търсете да вложите любовта там, где трябва, а не на душа, която е пълна с любов. Христос не дойде за праведните, а за грешните. Да бъде човек добър, трябва да го полираш. Човек е грапав, трябва да се оглади. След като те огладят, тогава ще турят малки грапавинки. Човек трябва сам да се търка, глади. Кажеш: «Този е дърдорко.» Кажи: «Той е отличен брат», и ще се полираш. Само себе си полирайте, а не другите. Да полират другите, тя е работа на ангелите. Да изпеем «Махар Бену»! Едно разяснение: когато искате да влезете в новия живот, в Божествения живот се изключва шлифосванието, а в материалния живот е допуснато. Един се пренесъл в Небето и видял, там животът не е като този. Връща се на Земята и взема тефтерите на вземанието и даванието. Виква всичките си кредитори и се разплаща, изглажда всичко. Това е новият живот. И вие ще съберете старите тефтери и ще изгладите всичко, и ще ги изгорите. 27. Сряда, 18.XI.1925 г. (кратки бележки) (Школа) Мото: верен, истинен, Чист и благ всякога бъди! (3 пъти) (Четоха се темите: «Защо духат ветровете?») «Най-красивият орган в човешкото тяло» (тема). («Вдъхновение» пяхме.) Пението спада към тъй наречените формативни сили. Те са съединителните нишки. Трябва музиката да изучавате като формативна сила. Да си служите с вашата интуиция, разположение на сърцето и ума. Искате да пеете, а ви е срам от хората. Не мислете, че ще ви се смеят. Всякога човек да се научи да пее за себе си. В пеенето се изисква мекота. В думата «благост» «а»-то е силна буква - означава човек, който почва да се проявява. «Б» на еврейски значи: светът, почва да се проявява. В еврейски език всички букви са фигуративни. «А» - човек; «Б» - къща; «Г» - камила натоварена. Те са течения и светът е образуван от тия течения в природата. Имате неразположение, например, на духа от страх, съмнение, злоба, неверие и пр. - те са семенца, попаднали в ума. В Америка имало един вълк опасен. Турили капани, отрова да го хванат, но не могли да го отровят. Мислите, че животните нямат интелигентност? У тях има интелигентност, но само нямат условия да се проявят. В света да имате широко схващание. Какъв е Бог, какъв е Негова ум, какво е Неговото разположение, Неговото велико дълготърпение! Да имате търпение! Вие мислите, с венци ще ви посрещнат. Ако не те оберат, где е тогава вашата вяра? Има неща, които не могат да се изменят. Например водата на океана где се излива? Ще дойдеш до едно положение на нещата. Страданията произтичат от малките работи (неща). Ние трябва да минем през пътя на светиите, този живот трябва да се възприеме. Кажи: «Господи, светия ще стана»! Щом хората се откажат да извършат Волята Божия, веднага ще ги ограничат. Защо сте дошли на земята? Някой е дошел само да натоваря и разтоваря едно магаре. Магарето е символ. «Блажен е този, който го укоряват.» Магарето не е тщеславно, но е гордо. То казва: «Блажени страждующите!» Всички неща да се разбират символически! Да имаме по-широк възглед! Отсега всеки от вас да си определи силата. Някои от вас са дошли на земята да си направят няколко къщи, и си заминават. Някои идват да учат нещо, да стане професор, и си заминава. 1/2, 2/3, 3/4, 4/5. По какво се отличават тия дроби? 1/2 - имате известна сила, с която да се борите. Например: единицата - готови сте да направите един скандал, но двойката е дядо ви, който ви е оставил богатство, и раздавачът ви дониса известието и вие забравяте да се карате. Това е човекът 1/2. Сега, 2/3 - имате лакомия за къщи; направите няколко, и още искате. Трябва да дойде 3, да ви спре от тази лакомия. Когато дойде да пеем, идеята трябва да е определена. Едното показва: аз, човекът, в дадения случай как трябва да работя. 2 показва материята. 2 - материалните условия, при които живея, с какви методи мога да работя. 2/3 3/4 4/5 Първата дроб - 1/2, показва човек с неотстъпчив характер. Да му наведете каквато и да е философия, той се съгласява с вас, приема всичко, но в края той ще си направи пак това, което си знае. 2/3 е човек, който е крайно отстъпчив, иска да живее с всички хора в мир и съгласие. Той няма морал. Той е човекът 2. А 3-те само исо (пригласяне) държи. 3 е тип уравновесен, .ще обмисли работата. 4 е човек справедлив. Той е прям! Честно и справедливо ще ти каже, че «нямам сега, но кога имам, ще ти дам». 4/5 е човек крайно взискателен. Малките недъзи ги прави големи. Числото 5 е смекчающе условие. Той е вода. На барутя трябва да се тури вода, да овлажнее. Той е човек 4 и 5. Тия дроби съществуват вътре. Показалецът и кракът е първата дроб. Човек е раздвоено същество. От главата до пъпа е друг и от пъпа надолу е друг. Тия двамата хора си живеят, а има и трети - той е Божественият човек, който ги съединява. Зад всяка човешка проява се крие нещо. Съвременните хора не са завършили своето съвършенство. Искате да сте красиви, гледате се на огледалото - добре, не съм против. Като погледнеш някого, да има дълбочина в окото. Да имаш стремеж да си ангел и да си носител на Божията Истина. Човек се уважава само за великото, което носи в себе си. Само Божественото, Красивото, Великото може да се обича. Кое е Божественото, което тая вечер ние можем да направим? Сега вие да ми отговорите. Пак аз ще ви помогна. Представете си, пътувате през една пустиня три дни, ожаднели сте. Стигате един мост и от другата страна има вода - да минете или не? Тази вечер трябва да минем моста, да отидем да си утолим жаждата! Да погледаме на небето, на звездите, да им се порадваме, да благодарим на Бога, да си легнем, да спим сладко и да отидем в другия мир! При най-мъчните работи присъствува Бог. Който върви по мъчните пътища, там е Бог. И добре се свършва работата. Ученикът да мине по бурите и страданията и да благодари за това. «Блажени, на които изворите на очите им никога не пресъхват.» С една сълза е свързано едно благородно чувство, мисъл. Първо ще научите езика на Земята, после - езика на Слънцето и после - Божествения език. И той се учи със страдания! Радостта - това е блаженството на Духа. Основната мисъл да пазите. Човек, който е дошел на земята, няма да замине своите задачи. Ще си решите задачите. «Ама, аз имам план.» Твоят план ще стане на пух и прах и ще станеш на магаре. Един имал едно магаре, а той попийвал за хатър на този-онзи. Един ден завожда магарето да пие вода. То пило и повече не искало. Господарят го карал да пие, но то не искало да пие. Тогава той казва: «Брей, магарето е по- умно от мене, не иска за хатър да пие.» Щом условията на живота те заставят да извършиш нещо - това, което не е угодно на Бога, - ще страдаш. Един паяк хванал една муха в паяжината си и после я пуснал. Другите паяци му се смели за това. Той ги поканил на гости, и що видели: че тя не била муха, но оса. Ще я пусне, и оттатък ще мине - защото ще го ужили. Само при ония свободни извори, при които можем да се проявим... Кога ще разбирате тия символи:1/2 , 2/3, 3/4, 4/5 - те са състояния. Вие ще ги свържете и ще работите. Когато изучавате една картина, не се смущавайте за дребните черти, а само основните идеи, изрази. Ний сме сега в един преходен период. Ще се учите. Едни са се учили в миналото и сега са дошли сами да прогледат, а едни се учат сега. Някой се учи тук, в събранието, да спи сладко. Ученикът трябва да се учи, да не се смущава. Съзнание да дойде във висока степен, да не се смущава. Някой брат казва: «Тая сестра зад гърба ми ме смущава.» Ако отиде отпред, пак ще те смущава. Ще дойдат страданията! Единицата с каква дума бихте я заменили? (Пеем: «Кажи ми ти Истината, която носи свобода за моята душа.») Е, какъв отговор да дадем? Отговарям: Истината, която излиза от Любовта и от Мъдростта просиява, тя носи вечен живот в себе си. Ние започнахме нашите окултни песни със «Сила жива». Трябва тази сила жива, тя да отдели хубавото от лошото. Няма по-интелигентно същество от живата природа. Тя да ни даде отзвук на нашата песен. Словото на Истината да се предава. Да сте Истинен. Красиви неща само Бог може да каже в света, а ние да сме само носители. В една болница имало няколко паралитика. Идват по един, по един лекари, говорят им красиво, хубаво, но не оздравяват. Идва последният, дига ръка и каже: «В името на Божията Любов, станете!» - и те стават. Като кажеш нещо, да стане. Това е Божествената Истина. Писмо от Димитрина Толева до д-р Иван Жеков и Юрданка Жекова от 19.XI.1925 г. В. И. Ч. Б. всякога бъди! София, 19.XI.1925 г. Любезни брат и сестра, Снощи, след свършванието на школата, Ив. ми даде едно писмо, да го прочета и да му го върна обратно. Не знаете каква радост почувствувах, когато видях, че е от вас писмото. Още повече - когато го прочетох. Представих си и двамата така любезни, както всякога, а най-главно - видях Учителя във вас Верен, Истинен, Чист и Благ, и си казах: «Такива ще бъдем, Учителю! Както си Ти си съвършен, така и ние ще бъдем съвършени! Чисти като диаманта и ще се разцъфтим като лотоса! Съвършенството на Любовта ще бъде смисълът на живота ни!» Учителят каза: «Радостта е блаженството на Духа.» Прочие, брат, и сестра Юрданке, Божият свят е радост, ангелите, светиите са радостни, весели, и ний ще бъдем радостни! През каквито и пътеки да минем, през каквито и страдания и мъчнотии минем, победата е на наша страна. Бог е с нас, Учителят е с нас. Ний ще сме носители на Неговата топлина и светлина! Светии ще станем, ангели ще станем! Но ученикът трябва да мине бурите и страданията! Ще си опитаме силата в Името на Божията Любов! Като кажем нещо, да стане! Като пиша това, представям си брата, че го чете и си клати главата ту на едната страна, ту на другата и ми казва: «Вярно е това, сестро, но като минаваме по пътя на светиите, коджа ще ни се олющят краката» - и друга дума произнесе, но аз я замълчавам. Как сте вие сестрите, братята? Пратих ви една цяла беседа, а не кратки бележки, която можете свободно да я прочетете в по-голям кръг. Учителят е пак при нас. Бяхме доста поизстинали, и даже бяха почнали някои да се топлят - кой на дърва, въглища, електричество. Навреме пристигна слънчевата светлина и топлина, и всеки се видя на своето място. Държа ни в неделя, на 15.XI., първата беседа - разбира се, при препълнен салон. Говори върху 18-а глава Ив.[Евангелие от Йоана], 28 стих: «Тогаз Го заведоха при Каияфа.» Каза така: «Някои хора, когато щастието ги следва, казват: «Аз съм», а когато има нещастие, не казват: «Аз съм». Но Христос, кога Го търсеха, каза: «Аз съм.» Един велик Учител, Който иде да спаси света, заведоха Го при първосвещеника. (Представи една картина: един виртуоз го завели в едно кабаре и го заставили да свири под натиска на пистолета. Той свирил, а те играли. Той благодарил - със своето свирене си спасил живота.) И ние Го заведохме где?! Щом дойде изпитанието, залагаме Го за свойте идеи!» Свърши така: Когато нашата Земя се създала, дошел един ангел на име Емруха и излезли да го посрещнат. «Моят Дух познава само Емруха». След беседата Учителя заведохме у дома. Прекарахме много весело, в песни и музика! Изпращам ви от всичко, което ни даде, от радостта - и вий предайте от тази радост на братята и сестрите, които ме помнят, разбира се. Братът да заобиколи и Марко и му даде повечко храница - и той да почувства! Юрданке, поздрави по име сестрите от събранието и ми пиши някоя новинка от Варна. С поздрав: сестра Толева 28. Сряда (школа) 25.XI.1925 г (кратки бележки) Верен, истинен, чист и благ всякога бъди! (Тайна молитва.) По какво се познава, че известен орган е красив? По какво се познава красотата? Кои са отличителните черти на красотата? «Качествата на красотата» (тема). Всички ученици на коя и да е школа да помнят тия неща в себе си. Някъде природата се изразява много просто; а някога се изразява много сложно. Да си служите с геометрията, (фиг. 28.1) Тия дигания и спадания определят влагата във въздуха. Представете си, от духовния свят се проектират тук, в нас - как биха се проектирали ангелите? Колкото линиите са по-прави, толкова съществата са по-разумни. По някой път и растенията определят влиянието на времето. (фиг. 28.2) Колкото едно същество е по-разумно, толкова линиите на лицето са по-правилни, (фиг. 28.3) Трябва да разбирате тези живи линии. Някой пише нежно, а някой започва нежно и свършва грубо - значи увеличавание на енергията, (Фиг. 28.4) Външният живот е резултат на вътрешния. За да разберете сегашния живот, трябва да се върнете хиляди години назад. (Фиг. 28.5) От този нос може да се разбере какъв е бил човек в миналото. Ще кажете: «Защо ни е миналото!» Защо ви е бъдещето? Животът седи в проявлението. Всякой човек трябва да се прояви. (Фиг. 28.6) Това е един установен характер. В природата всякъде може да го видите, и в духовния свят ще го видите в правилна красота. «а» и «о» - неща, които не са проявени. Всяка сила да се прояви трябва, «а» е началото на проявлението. Тия символи са необходими. В природата съществуват такива линии. На всички устата не са еднакви, на всички бърните не са еднакво дебели. Разстоянието от носа до горната бърна не е еднакво и по това се различават хората. (Фиг. 28.7) Божествените неща са свободни от противоречия! Умните хора са човеци на Истината. Като говоря за Любовта, Мъдростта, Истината, разбирам три неща. Истината - методите, с които работим. Мъдростта, тя е обект, тя е красивото на формите. Любовта внася живота. Тя е съдържание. Мъдростта е Божественото, определеното. Във формите виждаме (Божественото), виждаме законите. В носа вътре има малки чертици, които определят красотата. Бог говори по три начина на хората: чрез Истината - чрез методите, чрез Мъдростта - образите, и чрез Любовта - живота. Кажете ми една дума на Истината! Какъв е съюзът на Истината? Вие не знаете да произнесете една дума на Истината. Да произнесете една дума на Истината, трябва едно гърло трансформирано. Да произнесем една дума на Истината, трябва човек да е и горе, и долу, постоянно да живее в двата свята и да знае причините кои са, когато някой плаче. + 6,-7 какви числа са в даден случай? 6+ е човек, на когото ще му се предаде. На какво ще бъде равен? - 7 е човек, от когото ще се вземе. 6 е едно растение в богата почва. Може ли да се определи туй дърво колко може да придобие в известен срок? 6 + 1 = 7. - 6 е станало по-голямо с 1. 7 - 1 = 6, а 7 е по-малко с единица. 6, да допуснем, че е майката, а 7 - бащата. На майката като се предаде единица - това е дъщерята, тя придобива; на бащата се отзе- ме единицата - това е синът, който умира; и бащата скърби не за сина си, но за себе си скърби, че е изгубил нещо. Защо плачат за умрелите? Защото те самите губят. Кога човек губи, всякога плаче. А кога печели, се радва. И тъй, по тази философия: не взимай на човека това, което не можеш да му дадеш. Злото всякога оперира с изваждание и с деление. Само вълкът вади от кошарата овцата и дели кожата й. Доброто оперира със събирание и умножение. Онзи процес, който в нас дели, да го ограничим. Не мислете защо хората не живеят добре, разумно. Ти, ти живей добре! Всякой да коригира себе си! Да даде място на Божественото - за да може да израсте. Не мислете за другите, защо не съди никого! Син Човечески е, Който съди. Например вие сте някой учен човек и задавате тема такава: «Най-важният елемент», а пишете: «на важния елемент». Защо пропуснахте «й»? Или умишлено го правите, или го изядате. Защо изяда буквите? В българския език може да се изядат буквите, но в еврейския език не може да се изядат (фиг. 28.8) Когато дойдем до Истината, не може да кръкнеш. Всякой от вас да се стреми да измените състоянията си! Да дойдете до реалното, да познаете где сте вие! Щом обръщате внимание на свойте погрешки и се самоосъждате - по човешки живеете, нищо повече! Обаче лошото е, че този вълк не щял овцата по всичките прави[ла], а само си създава карма. От Невидимия свят като видят, че някой вълк яде овца, те не се сърдят, но казват така: «По всичките правила се справи.» Вълкът, като плаши овцете, мисли ли, че може да попадне между говедата и ще бъде разкъсан от рогата им? Всяка една лоша постъпка образува една форма в природата, и ти ще бъдеш първият, който ще опиташ тая бомба. Живата природа не обича... Всякой честен да бъде, справедлив, интелигентен и благороден спрямо всички. Това са сили, с които да се справяте. Веднага да изпъкне във вас красивият образ на Бога и да ви облее със своята светлина! Един образ в Невидимия свят е достатъчно. Ако отидете всички и се погледнете в ангелското огледало, ще почувствувате тъга, Като вляза в другия свят със смирение, ще каже Господ: «Той е напреднал.» Всякой да каже: «Аз ще уча, да се смиря и да взема свойто положение.» Кога човек иска да изрази нещо, което не съответствува на него, взема друга форма. Всякой ден Божественото в нас действува. В този живот да подобрим микроскопически нашия нос, уста, очи, нашият поглед - да съответствуват на реалността. Гледам темите ви - някой ги е писал 10 минути преди клас. Пишете хубаво! Темите си ги пишете в 10 ч вечерта, когато другите спят. Ще се учим всички да работим както Живата Природа - без погрешки! Природата обича равновесие. Окултният ученик трябва да бъде праволинеен. Да не се отказва от деятелност. Да се отказваме от живота или да пресиляме живота, не е Волята Божия! Все да бъде искрен и доблестен! В света е само Бог, Който знае, а ние сме само обектът. Неговото съзнание е всякога будно и се радва, когато ни види, че растем, и Той ни полива! Той все се радва, кога някой е скръбен, радостен, невежа, умен. Господ среща двама: единият носи на гърба си чувал с жито, а другият - без товар, и казва: «Ха сега, братски, заради Мене - ти, който имаш, дай на този, който няма. Хайде, носете си чувалите!» Не трябва строго да се осъждаме! Да изправим дефектите, които съществуват! Да снемем калта, която сме нацапали по нас в този свят, да се очистим, измием, да бъдем красиви. Бих желал по музиката да правите малко прогрес. Аз ще кажа: Истината може ли да я изпеете? Да изпеем: «Кажи ми Истината.» Тази Истина в твоята душа посадена, как бихте я изпели? Аз ще ти кажа Истината, която излиза от Любовта и от Мъдростта просиява. Музиката спада към формативните сили. Пението е качество на ума. Гласът ни да бъде мек, музикален. Само скръбта е, която е създала най-красивата музика. Скръбта е душа, която се е облякла в най-красивата форма. Радостта създала веселата музика. Скръбта, която буди мисълта. Когато сте скръбни, трябва да пеете! В скръбта всякога има целна точка. Бог е вложил музикалното чувство в нас. Религиозното чувство е да има Любов към Бога, да е посветен на Бога и да служим на Бога. Който има това чувство, облагородява го, и такъв човек не обича да оскърби някого. В него има мекота. Всякой да е доволен в себе си, това е вътрешно богатство на Божествената Любов! В Бога е всичко възможно! Любовта на всички хора събрана на едно, това е Бог! 29. Сряда, 2.XII.1925 г. Верен, истинен, чист и благ всякога бъди! 1. «Първата стъпка в живота» 2. «На какво трябва да се радва човек» (теми). Радостите на живота са баниците; а скръбта е сухият хляб. Представете си сега, човек да се храни само с баница. Разнообразие трябва. Разнообразието се отличава с простота. Например присъствувате на някой концерт и някой ще се зарадва от музиката, а някой ще се огорчи; защото един е възприел музиката вътрешно, а някой - външно. Онзи велик закон, който е разпределил благата... И на Великото му липсва нещо, и на малкото му липсва нещо. Могат ли частите да се слеят в цялото и да се изгубят или цялото да се изгуби в частите? Какво нещо е цялото и какво нещо са частите? Мислите ли, че всички части на една ябълка са еднакво сладки? Тези части, които са печени повечето на слънцето, са по-сладки. Според вашето съзнание, докъдето сте дошли тая вечер, според вас в какво седи да изпълниш Волята Божия? Да се спрете върху една положителна страна. Почувствували ли сте скръбта само за един на целия свят, или почувствували ли сте радостта на целия свят? Сега хората ги интересува само материалното, интересуват се само за околните си, отколкото философски въпроси. Вие като ученици какво сте измислили? Знаете ли тая вечер какво ще пеем? Да изпеем «Вехади». При обикновените песни може да се пее както искате, но при духовните песни друго настроение трябва да има човек - туй вътрешно настроение. (Учителят пя и свири ) «Кажи ми, мой Учителю, Ти Истината свята, която носи свобода безгранична за душата.» Животът всякога не се проявява. Имаме едно състояние, трябва да го трансформираме. (Учителят пя: «Аум, Аумен» - свещена песен.) Да пазите най-чистото настроение, когато пеете тези свещени думи. Да не идете да ги кажете на света - всичко ще се развали. Не мислете за злото защо е допуснато. Злото е една необходимост за същестуванието на доброто. От двете злини ще избереш най-малката, физическият свят съществува за нас, разумните. Ако Бог е допуснал злото и доброто да работят, Той знае защо ги е допуснал. На всички ви се изисква една вътрешна, пластична мекота! За следующия път по тайно гласувание ще изберем една сестра и един брат, които имат тази пластичност, после - втора, трета; така ще изберем 10 сестри и 10 братя образцови. Ако ние се съмняваме в Бога, какво печелим? Във всички прояви в живота има общ план за нашето бъдеще - ще ви причини едно благо. Каквото и да се случи на праведния, е все за добро. В нашата власт е да отстраним лошата постъпка на когото и да е. Всякой на своето място в даден случай! Не туряйте тази съблазън, да бъдете по-горди от мъдрец. Защо пееш? Малките неща са красиви. Старайте се да направите някое благо на някого. Спрете се за минута и го направете! Хората са се родили да разбират Бога. Това е красивото! И там е Любовта! Вземете нещата привидно. Сръднята е призрак, че ти липсва нещо. Ще схващате Любовта в малкото нейно проявление. Ще го отделите и почитате. Да се стремите и да се стремим. Аз, ти, той, ний, вий, те - всички в едно можем да направим. Вълкът, който е толкова лош спрямо другите, не е лош спрямо свойте, добър е спрямо свойте. Многото състояния, които имате, е от вътрешната ваша материя. Ще се изповядаш пред Бога и пред себе си, и ще се очистиш. И за най-напредналите души има поле за усъвършенствувание. Аум. Духът знае нашите нужди и ще ни помогне. Нашата задача не е да ви направим щастливи, учени, а да познавате Бога в Неговата пълнота. Да благодарите за всичко. Защо сте пратени на Земята? Да благодарите за въздуха, който влиза в дробовете ви, кога идете на ескурзия; за светлината, която е влязла във вашите очи. Ще бъдете добри, с широки сърца, широки души, широки умове. Малкото, което имате, работете с него, и то ще ви възрасти. верен, истинен, чист и благ всякога бъди! (3 пъти). Писмо от Димитрина Толева до сестрите от Варна Любезни сестри, Изпращам ви хиляди мили и благи поздрави от върховете на девствената, чиста, красива и покрита с бяла одежда Витоша! Посетихме я миналия петък. Посрещна ни много любезно. Ония силфи като засвирили оня мелодия: «Танца на Духовете», и ние под техния такт, знаем-не знаем, танцувахме по всичките техни правила! Качихме се на Бивака. Ще кажа: едни - с радост, едни - с тъга. Види се, и ние не бяхме обзаведени както трябва, особено със самоварите. Нито един. Постояхме едва половин час, и - назад. Невъзможно беше повече стояние. Спомнете си на Мусала - дъжд, гръмотевица, а тук - студ и небивал вятър. Учителят каза: «Само героите са се качили.» Имаше някои, които се върнаха и от селото. Героите бяха малко, малко, та повече от 80 - и вашата Стойна. Вие какво правите? Обадете се, която е по-свободна и която обича, разбира се! Поздравлявам ви по име, всички. Помня ви всички! Спомнете си някой път, когато обичате, разбира се, за сестра ви в Господа Димитрина Толева. «верен, истинен, Чист и благ всякога бъди!» 30. Сряда, 9.XII.1925 г.[ (кратки бележки) Верен, истинен, Чист и благ всякога бъди! (Четоха се темите: «Коя е първата стъпка в живота».) И тъй, коя е първата стъпка в живота? Великите работи не се казват. То е нещо велико, не може да се изкаже. Коя е причината, която може да накара човека да наруши своя покой? Ако ви запитат какво е служението на Бога и служение на себе, как бихте определили? Дума дума не може да определи. Трябва форма. Природата картинно говори. Има ред анекдоти, разкази ненаписани. Например приказката: Рибите се оплакали, че котките ги вадели от водата, явява се лисицата да ги защитава. Служението на Бога ще го определя с фигура. Представете си, че Любовта е гостилничар, който готви много добре и е турил надпис на гостилницата така: «Гостилница на Бога, даром се яде». Това е първият закон - служение на Бога. Служение на себе ще ви го представя пак във фигура: гостилничарят готви, но е турил надпис така: «Понеже господарят е осиромашал, който яде, да си плаща.» Туй е закон за себе. Друга картина: служи 10 години на Господа и казва: «Господи, сега искам да служа и на себе си 10 години.» Някой път маскираме. Човек трябва да знае на кого служи - на себе си или на Бога. Да сготвиш чисто, хубаво. Служение на ближния: този ухитрен гостилничар събира огризките и тях раздава на ближния си. Това е служение на ближния си в низходяща степен. Коя е възходящата степен? Парите, които печелим, наравно да ги делим с ближния си. Първият закон ще внесе най-висшето. В света има само едно родено число - то е числото 2. Борба значи. Ние се борим за числото 2. Ако ви запитам, за мене ли идете, сега? - [Не,] а да добиете знание за себе си. Първо трябва да се прояви, скачи този принцип на числото 2. Това сме ние, човекът, и за него става всичката караница. Ангелите са числото 1. Когато Бог направи света в 6 дни, за втория ден Господ мълчи. Какво означава числото 2? То е числото на Мъдростта. Мъдростта има друго схващание за Любовта. В Писанието се казва: «Ако любиш този, който те обича, какво повече правиш от другите?» Не какво знае Господ, а аз как разбирам Волята Божия - това е важното за мене. Кое е първото качество, което се проявява у човека? На човека трябва да се пробуди съзнанието. Казвате да се самоотречем. Когато имаш всичко: богатство, знание в света, тогава можеш да се самоотречеш. Трябва да признаеш, че всички имат право да се ползуват от Божиите блага. Ний ще дадем един пример. Когато дойде да се работи за себе си, всичко може да направи и е много силен тогава. По обратен път трябва да се върнем, да разширим това служение. 1. Служение на Бога - на Абсолютното. 2. Служение на себе - на частите. 3. А служение към ближния - отношенията на частите към цялото. Всяко нещо, което засяга живота ни, в даден случай то е интересно. Например искам сега всички да ме слушате, да си отворите очите. Дам на няколко по 100 хиляди лева - как ще си отворите очите, ще ме слушате. На някого пък дам листенце написано: «Бог е Любов» - ще погледне листа и ще го остави, но не знае, че с този надпис, в която и да я банка да отиде, ще му се отвори. Навсякъде ангелите ще му помогнат. Ще кажете: «Е, Любовта какво носи?» Тя носи живот; животът носи радост и скърби; скръбта - опитност; опитността носи знание, а знанието носи сила. Радостта зрее като плод на скръбта. Дървото, коренете, листата са горчиви, но плодът е сладък. Така и човека ние можем да го опитаме от негова плод - трябва да цъфне и завърже плод, - а не от корените и листата. Силни натури наричам аз които не плачат или които плачат, но се радват, че са плакали; скърбят и се радват, че скърбят; гневят се, но се радват, че се гневят. Всичко в света съдействува за добро! За това са необходими методи. Във вас са наследени погрешки от миналото - атавизъм. Как ще ги поправите? Как ще се освободите? Кога четете Писанията, ще изучавате характерите на пророците. Например Мойсей беше силен, но кога се върна от Синайската планина, гащите му трепереха от страх. Когато Господ се явяваше на някой пророк, например Данаил, падаха на очите си, та трябваше ангелът да вземе въглен и го прекара през устните, очите. Та, и на вас ще треперят гащите. Господ ще разтрепери и Небето, и Земята, и ще се разтреперите; и когато мине бурята, огънят, и като ни очисти Господ, и тогава ще ни говори тихо. Светът не може да се поправи. Направете опит със себе си: «Какво може да направя аз, за да си поправя живота? Да не се дразня.» Нещастни сме,' защото не сме в хармония с Бога! Приложете, сега, първо: да имате спокойствие - олимпийско спокойствие. Ние го имаме някога, но то е само една 100-милионна част от това спокойствие. Когато дойде до образувание на нашия характер, се изискват ред условия. Някой казва: «Да видим Христос.» Добре! Трябва да имаш Христовия ум, Христовото сърце, душа и Дух. Твърдението не е наука. Ако кажа например: «Аз ходих на Слънцето, минах океана», това вярно ли е, направих ли го? То е твърдение. Във всички окултни ученици има една слабост. Появява се едно тщеславие. Който ме е разбрал, ще е извор. Служение на Бога е извор, който тече. Всеки човек, който е служил на Божественото, е един чучур на чюшма и се е превърнал на растение, а после ще се превърне на Божествено създание. Ако съм всред океана, кой може да ме оплюе, оцапа от брега? Ако съм в Божественото, никой не може да ме оцапа. Който плаче, той не мисли за Бога, а за царския син, да се ожени за него, а той и хабер няма и не ви знае. Когато някой урежда за мен работите, няма нужда аз да ги доуреждам. Така също не знаете кой ви обича. Онези, които ви обичат, не са от Земята. Хората са само проводници. Ако Бог е Любов, ангелите са носители, те са нишките, проводници. А ние какво сме? Ще кажете, обичат ни. Щом кажеш, че «не ме обичат», то аз зная, че сте от Земята. Казвате: «Ний сме братство.» Какво братство търсите? То е горе, в Невидимия свят, а вие сте носители. Да схващате Духа Божий. Кога дойде един ангел да работи в него, той става интелигентен, разумен. Ако искате да опитате вашата сила, у вас има цяла компания духове. Опитайте силата си, наложете вашата воля. Всеки търси лесния път. Път за всякъде има - ще намерите методите, по които да вървите. Искам всички да сте умни, мъдри за себе си, и ще се създаде една среда. Всякой си носи отговорността си за себе си. Христос каза: «Ако Ме любите, ще опазите Моя закон.» Щом не го опазят, няма да Го познаят. Служение на Бога е основната мисъл. Служение на себе си във възходяща степен. Ако се науча да служа на себе си, ще се науча да служа и на другите. Първият закон е глава на живота. Вторият закон е сърцето на живота, а третият закон е стомахът. И трите принципа имат смисъл в себе си. Упражнение: 1. Ръцете разтворени хоризонтално, с дланите надолу, полека движение. китките после - бърже, после - целите ръце, като че ли се хвърчи. 2. Лявата ръка спростряна напред, с дясната длан ще се прокара по дължината на цялата лява ръка по гърдите, под брадата, и разтваря се хоризонтално дясната ръка. После дясната се простира напред и с лявата длан по дясната, под брадата и хоризонтално простряна. Това - няколко пъти. 3. Ръцете хоризонтално разтворени, прибрани с пръстите на гърдите, по- дигнати нагоре по раменете, по главата нагоре и изправени нагоре от двете страни на главата, пак на гърдите, нагоре по глава, изправени нагоре. Това - няколко пъти. Верен, истинен, Чист и благ всякога бъди! 31. Сряда, 16.XII.1925 г.* (кратки бележки) Верен, истинен, чист и благ всякога бъди! (Прочетоха се само 5 от темите.) Тези 5 са основата, а другите са сенките. Ако човек расте на височина, какво придобива? Какво преимущество имат високите хора и какво липсва на ниските? Какво придобивате, когато растете на широчина? Питам младите, които се занимават с геометрията. Ако двете страни на триъгълника се увеличават, то третята страна расте ли? Кога две страни са успоредни? Природата говори с геометрия. Тя е начертала лицето ни все с прави и криви линии. (Фиг. 31.1) АВ показва известна сила и същевременно е и връзка на две същества. А е положителен полюс, а В - отрицателен полюс. Какво отношение има този перпендикуляр mn към линията АВ, CD? Две линии, колкото и да ги продължавате, щом перпендикулярът не се изменя, те са успоредни. (Фиг. 31.2) Тия линии успоредни ли са? Защо с продължението на двете страни третата страна не се увеличава? Ако вие сте един триъгълник и негова ум и сърце се увеличават, изменя ли се човекът? АВ е умът. ВС е сърцето. АС е волята. Умът расте, но причините не са идейни. Например да станеш учен - причините са механически. Също е и с религиозните хора - същественото го няма. За да се прояви един човек, трябва всичките линии едновременно да растат отвътре навън. Дисхармония се проявява, защото растат в две направления. Също и птичката има познание като човека. И тя се досеща, че има прилика. Разликата е тази, че човек трябва да расте по три направления, а птиците - в две. Не всякога ръстът съвпада в тяхното развитие. Перпендикулярът е само мярка, чрез която се мерят отношенията. Щом се изменя перпендикулярът, и отношенията се изменят. Но ние говорим за живите триъгълници. Щом намерите вашия перпендикуляр, при всички условия не се изменят отношенията ви; тогава имаме правилно отношение на Земята. Щом кръшнете някак, и вашите черти на лицето се изменят. Перпендикулярът се мени. Где е перпендикулярът у човека? Ако АВ са силови линии, еднакво ли да бъдат дебели? Какво означава дебелината? Ако човешките уста, бърните са по-дебели, повече енергия тече, а ако са по-тънки, по-малко енергия тече. Ако дойдеш до специалната форма на веждите (фиг. 31.3) 1. Означава пълна възраст 2. млади 3. старчески 4. на трезвения дух. Този закон изисква: ако стане изменение в устните, веждите, трябва да стане изменение и по клепачите и тялото. Щом се увеличи някой орган, иска се по-голяма храна. Вследствие това се заражда дисхармония. За всеки орган е определено колко храна е необходимо. Например сърцето се увеличава, едновременно от сърцето излиза светла струя и отива по цялото тяло и служи за увеличавание на чувствата. Сърцето мяза на гърне, обърнато надолу (фиг. 31.4). При всяка една скръб има една стрела, която иде от небето, прободе те и отива пак в небето. Догде не ви промушнат, да изтече кръв и да излезе този бял цвят... Не да примиряваме силите, а да ги използуваме. Една идея да имате, при всички условия да не се изменя. АВ са ангелите; DC сме ние, а перпендикулярът е Бог, Духът Божий. Бог не може да се изменя. «Аз съм едно разумно същество.» Когато дойде страдание, в даден случай ти не страдаш сам, а с тебе страдат хиляди същества. Също и радостта - с теб се радват хиляди същества. Ние сме свързани едни за други. Мечката е много отмъстителна, не забравя стореното зло никога. Чувствата й са тъй интенсивни. Но направиш ли й добро, тя е признателна. Също има хора като мечката. Човек ще счита, че перпендикулярът е мярка, която мери. За да можем да се проявим, трябва хиляди същества да ни помогнат. Зависи от движението на тази вътрешна верига. Защо ви говоря по този въпрос? Човек трябва да обръща внимание на своето тяло. Има естествено и духовно тяло. Ако се осакати физическото тяло, то се осакатява и духовното. Едно хармонично тяло да се прояви. Интелигентният човек е толкова искрен и се радва, че изпълнява Волята Божия. Всички да се стремите към този вътрешен живот. Може да имате един стремеж, тогава ще преодолявате мъчнотията. Пчелите имат култура егоистична. Сега ще пеем малко. За втория път искам успоредно да вървите с ангелите и Бог да е вашият перпендикуляр. Наука красива разбирам: да ти покажат моста и да е здрав този мост. Човек е направен от три триъгълника. Когато и да е, вие ще дойдете до тия познания. Гладният ще се нахрани, жадният ще се напие и моста ще намери, но по-добре да съкрати времето, да не се скита. Да пеем: «Вехади», «Грее, грее светлината». Верен, истинен, чист и благ всякога бъди! 32. Четвъртък, 17.XII.1925 г. (за жените) Верен, истинен, Чист и благ всякога бъди! ([Песните]«Благославяй», «Милосердието» ). 6-и стих от 10-а глава Йоана. Защо каза Христос да не поздравляват? Той ги пращаше като овце между вълци. Поздравление значи разумност между душите. Някой път много говорите, но не се постига целта. Изобщо, многото говорение малко върши. Защо са женските събрания? Да се съберем, трябва един километър да има помежду ни. Правя само малък намек. Търсим живота там, гдето го няма. Когато събирание става, съвсем са други резултатите. Какви са качествата на събиранието? Всякога има едно увеличение - нещата се увеличават, а при изваж- данието се намаляват. Вашето желание е да се увеличите. Усещате ли, че сте станали по-големи след събиранието? Да допуснем, че сте при готвач, гдето е направил 10 баници от различен зарзават (неща). Ако ядете от всичките баници, какво ще придобиете? Гдето има събирание и изваждание, придобивките се неутрализират. Едното може ли на 10 части да се раздели? Ами ако тази единица е една трилионна част от милиметъра, може ли да я делим? Единицата се дели само на 9 части. 1. 2 .3. 4. 5. 6. 7. 8. 9. 11.12.13.14. са повторения. Една ябълка може да я делим само на 10 части. А в човешкия свят, там може да ги делите на много части. Всички религиозни искат да имат Божествената Любов. Кои са качествата на Божествената Любов? 13-а глава , Коринтяном I послание [на апостол Павел]. Любовта на физическото поле се занимава все с материални работи. Детето казва: «Мамо, дай хляб!» Ученикът иска знание. Любовта не може да се прояви, щом има материални нужди. Истинската Любов - там, до границата, догде недоволството не изчезне. Идеята е права само по отношение на Бога. Детето е проводник само на Божествената Любов. И в светлината има съществено. (фиг. 32.1) Светлината е потребна за четението и да намери пътя, по който да върви. Любовта, това са притоци. Във всяка една душа може да намериш нещо хубаво, една черта, и схванеш ли този лъч, много си направил. Вие сте почнали все с отрицателните черти. Това е един вътрешен процес, който става вътре в нас, и става тъмнина. Щом кажеш, че тази или онази сестра е лоша, лампата започва да загасва, а щом почнеш да казваш, че тази, онази сестра е добра, лампата почва да свети. В живота всякога да се стремим към положителната страна. В света има два вида мъже и жени: едните - страхливи и едните - герои. От Небето казват, че има страдания. Като какво искаш да страдаш: като герой или като страхливец?! Страхливите няма да наследят Царството Божие. В душата на страхливия човек Любовта няма да влезе. В пустинята хората не може да наследят Любовта. Трябват извори, а изворите е Любовта. Всяка вечер да имате положителна мисъл. Всяка добра мисъл е отзвук, на Божественото. Дълбоко съзерцание. Погледнеш някоя звезда - ще се спреш и ще разбереш какво ти е казала тази звезда. Например Северната звезда ти казва: «Ще намериш пътя си.» В мрачна нощ, ако видиш негде светлинка, Любовта говори. Който разбира язика на Невидимия свят - вътре в себе си ще почувствуваме един вътрешен трепет. На всички ви трябва да внимавате, да не почнете да изгасвате. Трябва човек да има абсолютната вяра в Бога, в най- бурната нощ. Царството Божие с изглеждание няма да дойде - Божественото смекчавание на човешката душа. Една бурна нощ е едно благословение! Най-добрият ден може да погуби човека! Не мислете, че външната обстановка е меродавна. Душевното боледува- ние е едно трансформирание. Истинското здравие е когато човек е в съгласие с Бога и с добрите хора. Искам всички да дадете образци. Всички сте влезли в една омагьосана област, и идват хищници и ви нападат. Който минава през тази област - запушете си ушите! Светът може да се поправи. За това трябват методи и начини. Вие ще ги изучите, методите, и ще помогнете на свойте ближни. Силата на човека е в малките подтици. (фиг. 2) Лошото, което се появява у човека, то е изпитание. Лошото е положителната страна и ако човек е разумен, ще го преобърне на добро. На гнева ще кажеш: «Да слушаш!» или: «Ще чакаш моята заповед!» Ще го направиш войник, да пази. Гнева, накарай го да троши камъни или дърва да цепи. Трябва една вътрешна работа. В душата си да мълчи и работи. Да мълчите! Ще разправяш, което може да се разправя. Ще говориш нещо умно. Малко ще говориш. Какво е светът, светлината? Какво е човек, неговата мисъл, душата, неговата сила? Какво е Бог? Той е всичко. Светлината е да четем книгата на живота. Книгата е човекът. Да разберете себе си! Ламбичката да я направите да свети! Да направите едно добро - то е силата, упражнение на вашия ум, сърце и воля. (Фиг. 3) Това са части на образцовия мост. Един човек на друг не може да се наложи, но може да има съединителни нишки. Тия нишки да не ги късате. Колко повече души имате да мислят за вас и ви обичат, толкова животът ви ще бъде по-осмислен. Когато разбиват планините, не викат златото, а викат желязото. Когато ще преплавате морето, трябва мост - викат дърветата. Умният човек копието ще превърне на перо. Добрият човек ще преобърне язика, да стане мекичък. Вашето копие да се смекчи, от желязо - на злато. 33. Сряда, 30.XII.1925 г. (кратки бележки) Верен, истинен, Чист и благ всякога бъди! («Блага дума на уста», «Махар Бену Аба» пяхме.) Коя е най-важната мисъл по идея за днес? Най-голямата работа е да направим избор. Например имаме най-голямата радост, с най-малката скръб в центъра, и най-голямата скръб, в сърцето някъде скрита най-малката радост - кое ще изберете? Най-голямата радост е плод с паразит, а скръбта с малката радост е семенце, което има възможност да се прояви. Какво разбирате под думата «алхимия»? Преобръщание на неблагородните метали в благородни. Добродетелите на човека зависят от благородните метали в кръвта. Господ направи света, хората да ходят по него, а не светът- по нас. Вий искате ангели да дойдат от горе, да ви посрещнат и ви заведат на Небето. Един евреин искал да влезе в рая, но Свети Петър не го пуснал. Но между другите, и той минава незабелязано. В рая не стоял мирно, но искал да си покаже еврейщината. Намислили как да го изпъдят. Казали, че ще има търг. вън и всички излезли, също и той. Залисал се с търга, всички влизат в рая и него оставят отвънка. Навикът е създаден в човека. И в духовния свят има навик. Учениците минават една фаза на изпитания вътрешни. Да измените металите в благородни във вашата кръв! Колкото желязо или олово имате, да го преобърнете. Желязото носи сила, но и ръжда носи. Сила без разум руши. Ако сте толкова силен и идва някой отвън, какво ще направите? Човек е щедър в сиромашията, а в богатството не е щедър. Ученикът да се справи с един-два навика, които има. Не да ги изкорени, а да ги присади. Да измени характера си. Аз предпочитам кон, който рита и хапе, но работа върши, а не който е тих и мирен и работа не върши. Нашето поправле- ние не трябва да става колективно, но частично. Да възпитаме свойте клетки, а не света. Светът казваме, че е лош, лош - а това сме ние. Какви трябва да бъдат отношенията между мъже и жени, брат и сестра, ученик и учителя? Да има непреодолима Любов, и тогава се образуват естествените отношения, и учителят да му предаде знания. В едно кафене спорили, че трябва да се оправи светът, а при тях имало един беден човек с товар и не можал сам да повдигне товара, а другите гледали спокойно и оправяли света с любов. Казвате аз да стана слуга! В Писанието се казва: Син Человечески дойде на Земята не на Него да се послужи, а Той да послужи на другите. Догде не оправим отношенията си в света, не можем да бъдем умни. Трябва да имате правилни понятия. Да си съставиш понятия за жената, брата, сестрата и да не се менят нашите отношения. Ако отидете в Небето, ще ви дадат една задача. Да се стремите алхимически да си образувате идеи. Кривото познание ни е накарало да се плашим от сянката си. Страхът сам по себе си е едно свещено чувство, но да не ни става съветник. У човека има 40 способности. Човек трябва да се бори с тази изопачена идея. Например искаш да те почитат. Ако искаш да влезеш в света, влез както трябва - да си богат, да имаш къщи. Аз ви виждам, вие сте в един мочурлак. Влезте в оня свят, гдето има вода! Задачата на духовния живот е по- велика. Кога влезете в един дом, с кого искаш да се запознаеш - със слугите или със синовете и дъщерите на господаря? Велика идея е да се запознаете със синовете и дъщерите на Бога. А ще речете: «Ние сме синове на Бога.» Добре, ако си син Божий, щом отидеш при някой болен, положиш ръката си - и болният да стане. Както имаш приятел, пишеш му да ти изпрати толкова пари - и той ги изпраща. Не трябва да се самоизмамваме. Да не живеем живота на миналото. Ще имате всички връзки. Сега се проповядва праведните да влязат в света. Ще предпочетете скръбта с малката радост, и тя ще внесе в нас хармония. Всякой да е благодарен за днешния ден, което му е дадено. Молитвата е Божествен акт, душата говори и всички, които са нагласени, с мен се молят. В духовния път човек казва: «Каквото Господ даде вече.» Е, какво ще даде? Ако повикате един ангел, той е музикант, художник, философ, знае отлично да се моли, услужва. Животът му е във всичко занят. Това е един Божествен импулс в мен и дава подтик. Не противодействувай на душата! Всякой да работи! И най-малкото се прилага, малко по малко на ден. Всичко - желязо, олово, мед, да се превърне в благородни метали, гдето растат добродетелите. Трябва една вътрешна хармония. У вас идеята е сложена не да служите на Бога, но на себе си. Малцина са, които служат на Бога. Аз виждам, даже някои не си правят молитва, преди да си легнат. На Бога се служи не материално, а идейно. Да пожелая в душата си добро на всички творения - това е служение на Бога. Всякой от вас знае как да живее и знаете истинския път. Някой казва: «Учителят не ме погледна добре.» Да съдържа и казва моят поглед, че «аз ще ви услужа». Да ви посрещна искате, да ви нахраня, посрещна. А вие как посрещате? Не си създавайте спънки в живота си! Невидимият свят ни подлага на изпити. Никой не е изключен от изпит. Всякой трябва да мине през дисциплина. Отношението на Абсолютния към нас е еднакво. Той не бърза и кога ние страдаме, това е една задача за Бога. Бог урежда живота на грешника. Един светия не се моли и иска за себе си, а за другите. Казваме: «Верен, Истинен, Чист и Благ» - но в какво?! Верен в Любовта; Истинен в Мъдростта; Чист в Истината; Благ в Правдата - и ще почувствувате лекота в себе си. Трудно е да обичаш хората. Да обичаш, любиш, то е един акт. Да изявя любовта така, без да се усети някой, да бъде скрито, и да приеме това благо. Някоя майка покрила детето си през глава с юрганя, да се стопли, и на заранта го намерила добре стоплено. Не завивайте главичката на вашето детенце! Да не запушим главата си с тия идеи. Да се изяви онзи вътрешен подтик, да направя едно добро. верен, истинен, Чист и благ всякога бъди! * * * Поздрав от една забравена може би сестра. Толева

IV. Кратки бележки от лекции и беседи от Словото на Учителя Петър Дънов от Вергилий Кръстев 1. Първият човек, който е записвал Словото на Учителя Петър Дънов, е Петко Гумнеров, който е бил «бързописец» в съда и е записвал думите на за­щитата и съдията. Той е записвал съборните беседи и други Слова на Учителя. На него и на Димитър Голов ние дължим, че днес имаме съборните беседи на Учителя от 1906 г. до 1915 г. Вж. «Изгревът», том XI, стр. 370-619. 2. До 1912 г. Учителят Дънов е обикалял България, създавал е братските кръжоци, занимавал се е с френологични изследвания на черепите на Своите последователи и е правел т. нар. «френологични карти». През това време е изнасял беседи по градовете за гражданството, с минимална такса за вход - от порядъка на стотинки, за да се заплати салонът, където е била сказката. Рядко се е сещал някой по това време да записва думите му. От този период съществува само Неговата кореспонденция - между Него и последователите Му, която съм публикувал по автори в «Изгревът». 3. След като слиза Христовият Дух върху Него на 15 август 1912 г., Той е Миров Учител. Само Христовият Дух дава Словото на Бога. Оттогава Той за­почва да изнася беседи за народа. Онзи, който пръв стенографира неговите беседи, е стенографът на Народното събрание Тодор Гълъбов. Той издава учеб­ник по стенография през 1917 г. и го издава с литографията на гр. Дрезден, Германия, на корицата, в Царската придворна печатница в гр. София. Органи­зира курс по стенография, където се обучават бъдещите стенографки на Учите­ля: Паша Теодорова, Елена Андреева и Савка Керемидчиева. 4. Стенографът Гълъбов подготвя издаването на «Сила и Живот» от I до III серия, като се издава в луксозно издание за тези времена. По-късно се пра­вят различни издания. Чрез програмата на «Изгревът» те бяха издадени фототипно от I до V серия. Вж. «Изгревът», том XVI, стр. 895. 5. По-късно се създава просветен съвет, който започва издаването на «Сила и Живот» от IV до XIII серия (XIII серия завършва с беседите от 1930 г.). Как е ставало всичко това, може да научите от разказите на стенографката Елена Андреева в «Изгревът», том IX, стр. 14-20,83-87, 91 -104,112-115,149-152, 208-214, 361-364, 457-460. 6. За да се разбере как се е записвало Словото но Учителя, вж. в «Изгре­вът», том IX, стр. 669-755, както и стр. 783-824. Това е магнетофонен запис на разказите на стенографката Елена Андреева, както и приложеният оригинал за доказателство за подмяна на Словото на Учителя Петър Дънов. 7. Учителят Петър Дънов започва да изнася беседи за сестрите всеки четвъртък от 1917 г. Вж. «Изгревът», том IX, стр. 144-146. Тези беседи за сес­трите са публикувани в «Изгревът», том XII, стр. 241-519. 8. Учителят Петър Дънов образува «Класът на Добродетелите» за изуча­ване и приложение на Пентаграма. Вж. «Изгревът», том XII, стр. 520-760, стр. 760-862. Това са етапите, през които се преминава за записването на Сло­вото на Учителя. 9. Съществува и един друг метод, приложен от Учителя, който ще разгле­даме. Този метод за записване и разпространение на Словото на Учителя е наглед много елементарен, но е много труден за изпълнение. Вие не можете да го разберете, ако не се запознаете с изнесеното в т. 1 до т. 8. В годините от 1900 до 1922 г. Учителят посещава много градове и села и създава братските кръжоци за изучаване на Евангелието, като е говорил и давал Своето Слово. Някои случайно се досещат да записват в тетрадки. Някои от тези тетрадки са запазени. Но всичко е загубено, унищожено след големите обиски през 1957 г. от комунистическата власт, която претопява и изгаря книгите на Учителя Пе­тър Дънов. Когато аз дойдох на Изгрева през 1970 г., последователите Му бяха около 65-70-75-годишни. Всичко бе изчезнало и забравено. Това е единият начин - за записване в тетрадки. Този етап е доказан чрез тетрадките. 10. По-късно Учителят нарежда Неговото Слово, след като е записано или чрез стенографките, или на ръка при различните Му гостувания по домове­те на приятелите, да се преписва в специална тетрадка и тя да се изпраща по градовете в България по график. Аз съм виждал тези графици. Към тетрадката е прикачен този график и там се отбелязва от коя до коя дата тетрадката е пребивавала в еди-кой си град. Целта е била да се препише и след това да си я преписват по градовете или да я четат на своите сбирки. Това е вторият начин. Вж. «Изгревът», том XVI, стр. 785-786. 11. По онези години още няма пишущи машини. Те идват при стенографките на Учителя след 1922 г. Те са скъпи и стенографките още не са обучени да пишат на тях. Това са немски машини «Адлер». Аз имам една запазена пишуща машина от онези години, на която са писани стенографките. Всичко е писано на ръка, дори много разчетени беседи от стенографките тогава са писани на ръка от тях. Тези лекции и беседи се преписват на ръка и като ръкописи се препращат по градове и села, за да ги препишат. Но по онези години по про­винцията всички работят земеделие или занаяти (вж. «Изгревът», том XVI, стр. 781-784) и нямат свободно време да преписват. 12. Когато се отваря Школата, в Младежкия и в Общия окултен клас Учи­телят им дава задача да си правят резюмета от беседите, които са чули и които някои си записват с думи в тетрадките. Следващия път Учителят изисква някой да прочете резюмето, което е трябвало да бъде около една страница. След това е разяснявал някои неясни и неразбрани неща от резюметата. Такива резюмета аз заварих и намерих, и някои от тях съм публикувал, за да се види как се е работело в Школата. Вж. «Изгревът», том XVI, стр. 773-780, том XVII, стр. 72-98, 236-245. 13. Друг начин е задаването на теми от Учителя, да бъдат развити у до­ма, и после да бъдат прочетени. Такива предлагаме публикуванли в «Изгре­вът», том XVI, стр. 759-772, том XVII, стр. 284-290. 14. Частните разговори с Учителя са били записвани в тетрадки и част от тях са публикувани в спомените на Елена Хаджи Григорова в «Изгревът», том XVII, стр. 68-71, 98-101, 195-247. 15. Методите за работа на ученика са дадени в «Изгревът», том XVII, стр. 52-53, стр. 56-57. 16. Нарядите, които са изпращани за работа на братските кръжоци, са публикувани в «Изгревът», том XI, стр. 710-790; том XII, стр. 4-240. 17. По времето на Школата на Учителя, от 1922 г. до 1944 г., Той дава задача слушателите на Изгрева да записват някои Негови мисли, като ги под­редят, и да ги изпращат чрез писма до приятелите в провинцията. Всеки е бил задължен да има 1-2-3 адреса и да изпраща писма с мисли на Учителя от Словото Му, за да се поддържа целостта на т. нар. Синархическа верига в стра­ната. Днес България е електрифицирана и вечерно време електрическите круш­ки светят и осветяват българите. По онези години само част от София е освете­на, както и някои от големите градове. Осветяват се чрез газени лампи, които аз заварих, и имах няколко у дома за всеки случай, ако загасне токът, за да имам с какво да си светя. Така че тези изпратени писма с мисли от Учителя са представлявали запалени свещи, запалени електрически крушки в съзнания­та и умовете на Неговите последователи. Този метод аз го проверявах в много­то разменени писмамежду София и провинцията, които намерих. 18. И накрая идваме до онзи метод, за който съм направил тези въвеж­дащи бележки. Без тях няма да разберете този много важен метод и задача, която е била дадена от Учителя, но много трудно е била изпълнявана. Заварих само няколко души, които са я изпълнили, и то само в началото. Не са успели да издържат, защото е много трудно. Тази задача е била изпълнена от Димит­ричка Иван Толева, съпруга на издателя на сп. «Всемирна летопис» Иван Толев. За него вж. в «Изгревът», том XV, стр. 583-874. 19. Учителят е дал задача от Неговите лекции да се изваждат кратки бележки и да се изпращат в провинцията. Това го прави Димитричка Толева и ги изпраща на Юрданка Жекова, която е още във Варна, чрез името на Д-р Иван Жеков, гр. Варна, лозята Рупи. Изпращани са в пликове, без да се пише отзад на плика подателят, от страх от властите. Тогава също е имало преслед­вания. И така, през 1924 г. тя изпраща 9 писма, през 1925 г. - 26 писма, през 1926 - 19 писма с кратки бележки от беседи и лекции на Учителя Петър Дънов. Така тя си изпълнява своята задача. Тези писма бяха запазени в архива на д- р Иван Жеков и ми бяха предадени от Сава Симов, който наследи имота на д- р Иван Жеков. 20. Тези преписи бяха сложени в една папка и надлежно опаковани. На­мерих и други преписи извън папката. Аз ги прибрах. Когато завършвах мате­риала за д-р Иван Жеков, прегледах тези материали и се чудех какво да правя с тези резюмета. Допитах се до моите сътрудници Ефросина Ангелова и Мари­на Иванова и те настояха тези материали да се включат. Но тогава я нямаше концепцията, как да стане това. По-късно онзи, който ръководеше «Изгревът» от Невидимия свят, ми даде и свали концепцията и ми нареди да напиша тези бележки, без които изобщо не можете да влезете в материала. 21. В тези «кратки бележки» е записано оригиналното Слово на Учителя Петър Дънов. От 3 изречения на Учителя те записват едно - но то е оригинално. Стенографите записват всичко, но после, при дешифрирането и редакти­рането, те променят волно или неволно Словото на Учителя. По този въпрос имаме доказателства, изнесени в «Изгревът», том IX. 22. Целият този материал е записван и преписван чрез ръката на Ди­митрина Толева. Към някои от преписаните лекции тя е писала по няколко ре­да до Юрданка Жекова и по този начин знаем, че тя е изпълнителката на тази задача, дадена от Учителя Петър Дънов. 23. По-късно няколко приятели решават да изпълнят по друг начин тази задача на Учителя да се изпращат в провинцията кратки бележки от Негови лекции и беседи. Те закупуват една машина, създават група, която да прави резюмета на лекции и беседи, и ги печатат на циклостил. Този печат да въз­можност да се отпечатват по 100-200 броя и да се изпращат в провинцията. По някаква случайност голяма част от тях има запазени, дори са подвързани. В бъдеще ще бъдат отпечатани чрез «Изгревът». Те също са оригинали! 24. Разпространяването на тези резюмета, изработени на циклостил, на обикновена хартия, но с некачествен печат, е създавало грижи на работната група. Трябвало е да купуват пликове и да ги изпращат по градовете. Но е трябвало да купуват хартия, мастило и да изплащат циклостила. Работили са около 10 години. В повечето случаи са ги разпространявали на ръка. На някол­ко места в «Изгревът» аз съм публикувал някои от тях, но не съм отбелязвал, че са резюмета. Като пример могат да се посочат последните екскурзии на Учи­теля от с. Мърчаево до хижа «Острец» и до хижа «Еделвайс» в «Изгревът», том IX. 25. Записването на Словото на Учителя чрез стенограма, дешифриране­то на стенограмата на машинописен текст, редактирането, подготовката за печат е продължителен процес за онези години. Ставало е много трудно. Зато­ва чрез разпространението на тези резюмета, направени на циклостил, вед­нага след един-два месеца, се уведомява какво е говорил Учителят. Те са изиграли своята роля в онези години. 26. След като някои се снабдяват с пишущи машини и се научават да пишат на тях, то тогава от своите тетрадки или от дешифрираните беседи на Учителя започват да правят резюмета и да ги преписват в 4 екземпляра с ин­диго. Аз притежавам такива резюмета. Обикновено на машинописния текст не се пише, че е резюме, но то се разбира, понеже обхваща обикновено 2 листа текст. Ето защо за доказателство прилагаме такова експозе на лекция в Общия окултен клас от 16.XI.1938 г., сряда, 5 часа сутринта - «Вечната младост». 27. За мен, това, което представям чрез ръката на Толева, е оригинално Слово на Учителя. Отдавна мечтаех да предам оригиналното Слово на Учите­ля, записано в тетрадките на Неговите слушатели. Това време дойде и сега се реализира. За всяко нещо си има своето време, но ние нямаме още сетива и органи, за да приемаме нещата около нас в истинската им реалност. Ние още се движим в отражението на човешкото огледало. Не сме още с пробудени съзнания. И така, да ви е честито оригиналното Слово на Учителя - Беинса Дуно. Амин. 10 октомври 2005 г.

85. БЕЛЕЖКИ - ИДЕИ За правилно и сполучливо извършване преглед на отпечатаните песни в песнопойката на Братството, отпечатана през 1947 година в София. Съдържа 204 страници, заглавие „Песни на Учителя" Налага се такъв преглед, тъй като в някои песни са допуснати грешки от гледището на теорията на музиката. Целта е, при следващото отпечатване на песните, изданието да има изискан вид, тъй като само така изпълнението на песните от певци инструменталисти ще бъде правилно. Музиката на Учителя и всички братски песни, имат вокално предназначение, т.е. създадени са за да се пеят. Изпълнението с инструменти - пиано, цигулка и други, е само съпровод, за улеснение на певците. Прегледът и необходимите поправки, следва да се извършат от сведущи наши музиканти, с висше музикално образование и с нужната практика за музикални творби, особено за музиката на Учителя. Пишещият тези редове, имам спомен и впечатления от миналото, когато се подготвяше отпечатването на тези песни. Бележката ми е, че музикантите са амбициозни души, често желанието им е, да се приеме тяхното мнение, а не да се вземе под внимание и работата на техните сътрудници. В такива случаи се стига до нежелани спорове, нагрубявания и в резултат не се постига целта на възложената им работа. За постигане работата на нашите музиколози на нужната висота, работата им да бъде в оная нова светлина, която идеите на Бялото Братство изискват, предвиждам следното: Работата да се извърши от трима души, може в състава да участва и сестра, отговаряща на условието - музикално образование и култура. Всеки от тях, самостоятелно ще прегледа нотите на песнопойката, ще ги изпълнява с инструмент или пеене, за да установи дали не се крие някакъв музикален дефект. Ще си отбелязва откритите грешки, като ще подготви и мотиви за да поиска поправки. Ще се предвиди и музикант, да го наречем арбитър, който също ще прегледа самостоятелно песните, тъй като той ще има решающ думата, при евентуални спорове. И така, в определен срок, когато всички бъдат готови, ще се съберат и както прилича на духовни работници, с нужното смирение и скромност, за да доложи всеки един предлаганите поправки, заедно с мотиви за своите предложения. Тия сведущи работници, ще стигнат до съгласие /а може би, ще имат и еднакви предложения/. Гдето е нужно, ще си каже думата и брата-арбитър, за да се постигне желаният резултат. Отпечатването на песните, в изискана песнопойка, поглъща голяма сума средства, затова вниманието на тези работници-музиканти, трябва да бъде голямо, с нужната съвест и старание. Налага се, коментара на песнопойката да се прегледа за достоверност, а гдето трябва да се нанесат поправки. В забележка, да се покаже какво е изменено в коментара и защо. Накрай, пожелавам на бъдещите работници-музиколози, успешно извършване работата, която ще предприемат. София, 19 февруари 1976 г.

9. БЕЛЕЖКИ ЗА ТВОРЧЕСТВОТО НА ЦВЕТАНА ЩИЛЯНОВА За българската художничка Цветана Щилянова чух още в първите си години, когато се запознах със Словото на Учителя Беинса Дуно и имах възможността да се запозная с голяма част от Неговите последователи, които бяха през 1969 г. в една възрастова граница от порядъка на 60-75 годишни. Във второто издание на книгата „Наука и възпитание" от 1947 г. беше поставена в репродукция цветното копие на картината на художничката Цветана Щилянова, която лично и собственоръчно беше нанесла портрета на Учителя на белия лист през 1934 г. - четири години преди да съм се родил на земята. Тези съпоставки са важни, защото на пръв поглед има едно разминаване в поколенията - едни слизат, обличат се в плът, а други си заминават. Но приемствеността, която е закон в духовния свят, приемствеността на онези души от невидимата верига, които осъществяват целокупността на живота в неговото измерение в невидимия и видимия свят. Този на физическото поле. Едни са горе в невидимия свят. Те са духовният гръбнак на онези, които са долу на земята. Едните долу работят и другите онези горе също работят. Едните създават горе духовната матрица на онези идеи, които трябва да се облекат в светлината на един висок идеал, а онези отдолу реализират този идеал на земята. В случая един от тези, който беше долу, бе художничката Цветана Щилянова, която успя да ни предаде изваяния портрет на Учителя в бои, краски и живи линии. Онези, които слезнаха в плът по- късно, трябваше да довършат нейната работа. А нейната работа беше работа на една цяла верига души, които бяха посветили живота си за Словото на Учителя. Към този увод остава да ви покажем част от невидимата и видимата верига на онези души, които работиха за Словото на Учителя и бяха в тази Школа - невидимата Школа, където ученици могат да бъдат единствено душите, познали Бога чрез Учителя. А Учителят е един. Всемировият Учител е един. Това е изявление на Божествения Дух, проявление на Христовия Дух и реализация на Святия Дух, т.е. на Божественото Слово. Ето, това е Учителят. Учителят ще се намери в Словото. Образът на Учителя също ще се намери в Словото. Но Учителят слезна в плът между българите и имаше свое физическо тяло и свой образ. Този образ беше въплъщение на живия Бог, пребиваващ в човешко тяло. През времето на Школата образът на Учителя бе хващан многократно чрез фотокамера и заснет на фотоснимки като всяка една фотоснимка представлява един миг от пребиваването на Божествения Дух в тялото на Учителя, т.е. тялото на Петър Дънов. За нас Петър Дънов е онзи Дух, завършил своята еволюция на земята, завършил своята еволюция в Битието и онзи Дух, слезнал от слънцето Сириус, Духът Беинса Дуно, който се въплъти в плът, роди се като българин, израстна като българин, възмъжа и когато беше на тридесет и три години Божественият Дух слезна върху него на 7.08.1897 г. стар стил. Изявеният Бог, това е проявеният Божествен Дух. А Божественият Дух бе вече в тялото на Петър Дънов. Оставаше този Божествен Дух да се изяви. И той се изяви. Започна отварянето на духовните събори, които бяха част от веригата, чрез която се изявяваше Божественият Дух и чрез която верига трябваше да слезнат всички онези души на земята, да се облекат в плът и да бъдат членове на тази верига, на духовната верига. Дейността на това изявление на Божествения Дух чрез Петър Дънов в първите години е известно. На него няма да се спирам. През 1912 г. през м. август в Търново, работейки върху „Завета на цветните лъчи на светлината" и след като привършва, върху Петър Дънов слиза и Христовият Дух. По този начин се приключва един цикъл, а този цикъл е следният: Изявеният Бог, това е проявеният Божествен Дух. Изявеният Божествен Дух, това е проявеният Господен Дух, а Изявеният Господен Дух, това е проявеният Христов Дух. Изявеният Христов Дух, това е проявеният Свят Дух, т.е. Проявеното Божествено Слово. Това е цялата Космогония на Битието и Небитието според Словото на Учителя. Затова Петър Дънов е Всемировият Учител, който въплъщава в себе си цялата тази Космогония. А Неговият живот беше изявление на Божественото Слово и проявление на това Слово чрез дела. Когато говорим за образа на Учителя, ние ще Го намерим в Неговото Слово, защото това Слово е Божествено Слово и проявено в думи и дела чрез живота Му, и чрез този на Неговите последователи. И когато се спрем върху един лик, запечатан в портрет - портрета на Учителя, това е една проекция на един миг от живота на това Божествено Слово в Него. А живота на този портрет ще го намерите в Неговото Слово. По този начин за нас образът на Учителя не е идол, не е форма, а образът на Учителя е въплотен в Неговото Слово. Чрез Словото на Учителя ще се доберете до Неговия образ и до живота на това Слово. Само човешката душа има отношение към образа на Всемировия Учител, който е образ от Светлина на физическото поле, а тази светлина ще я намерите в Словото Му. Образът на Учителя е Виделина в духовното поле и вие ще го срещнете като виделина в Неговото Слово, което е виделина и живот на човешката душа. Образът на Учителя е Слава - Божествена Светлина, която ще намерите в Словото Му и тази Божествена Светлина е храна за човешката душа. Това е живият хляб, слязъл от небето за човешките души. По този начин, когато говорим за образа на Учителя, имаме предвид Неговото Слово. А Неговото Слово е проявеният Христов Дух чрез Святия дух. Изминаха много години, но нямах възможността да се добера до оригинала на направения портрет на Учителя от Цветана Щилянова. Бях слушал много неща, но смятах, че времето не беше дошло и не беше определено, за да се оформят условия за изясняване на тази история, която ще ви разкажа, а тя е следната: от 1983 г. до 1986 г. бях на работа в чужбина като лекар в Либия. След завръщането си в България, първото нещо, което направих, бе да се срещна с Марийка Марашлиева. Това беше един човек, когото познавах още от 1971/1972 г., която беше в групата на Петър Филипов и с която съм се срещал нееднократно при нашето лагеруване на 7-те Рилски езера. Още оттогава аз знаех, че има да свърша с нея един строго определен обем от работа, която друг не би могъл да свърши. След първата си среща разбрах, че тя беше прибрала и откупила лично оригиналния портрет на художничката Цветана Щилянова от племенника на Петър Филипов. Тя ми предложи да го поема и да го съхраня, но аз в първия момент отказах да го приема, защото знаех, че този въпрос трябва да се изясни подробно и точно така, че впоследствие да няма коментарии, подмятания и обвинения. Първото нещо, което направих, е: направих справка в онази документация, която притежавах от периода на 1957 г., когато се започна ликвидирането на физическата проекция на Салона на Изгрева, включително и целия наличен инвентар. Тогава открих, че портрета на Учителя от художничката Цветана Щилянова е закупен лично от стенографката Елена Андреева и е нейно притежание. По-нататък заплатих сумата на Марийка Марашлиева, която беше откупила портрета от племенника на Петър Филипов и заедно с нея отидохме при живата още Елена Андерева, обяснихме целия случай и разказахме, че портретът е при мен, откупен и прибран на сигурно място. Беше направен протокол, чрез който Елена Андреева прехвърли портрета върху мен, като всички подробности и условия са описани в протокола, на който седят подписите на Елена Андреева, на Марийка Марашлиева и на д-р Вергилий Кръстев. Този протокол ще бъде прикачен след тези бележки и всеки може да се запознае подробно с него. Следващият етап бе, да се направят постъпки пред живата художничка Цветана Щилянова, за да ни разкаже някои подробности и всичко онова, което е съпътствувало като случки и факти епохата, през която е рисуван портрета на Учителя. Бяхме решили да отидем с Марийка Марашлиева лично при Щилянова, за да споделим с нея нашия план за работа. Но какво беше моето учудване, когато тя не пожела да разговаря с мен, а единствения човек, който можеше да приеме, бе Марийка Марашлиева. Причината беше в нейното психическо състояние, понеже тя имаше една кармична развръзка със своя съпруг, оженила се за него, който бе 26-27 години по-млад от нея и който в този период я беше направил жива пленница и затворничка в един апартамент на бул. „Владимир Заимов" 68, 7-ми етаж. По този начин аз бях извън играта, а онзи, който трябваше да свърши цялата работа, бе Марийка Марашлиева. Обикновено с нея определяхме какви въпроси трябваше да бъдат задавани, след което тя лично отиваше и пущаше писмото в пощенската й кутия, като трябваше да чака някой да отвори входната врата от живущите в кооперацията, защото същата се заключваше със секрет. Това беше жив затвор, в буквален смисъл на думата и с една затворничка, под чийто ръце и палитра беше изваян образът и лика на Учителя. Това беше невероятна съдба на един съвременник на Учителя и живо разпъване на Христа в нея. Онзи, който се бе докоснал до вътрешната Светлина на Учителя, излизаща чрез Неговия образ, онзи, който се бе докоснал до Виделината на Учителя, идваща от неговите очи, онзи, който бе като душа усетил Славата на Учителя, трябваше да премине през Голгота на Христа на физическото поле. За мен това бе един затвор, в който я бяха поставили сили, онези сили, които се явяват като противовес на творческите сили на природата. Тя бе видяла величието на образа на Всемировия Учител в светлина, виделина и слава. А пътят на земята се минава през първата врата, която е заключена, това е вратата на страданията. Това е Мировата скръб, за която се говори, мирова скръб, която е вопъл на човешката душа, облечена в плът. Постепенно започнаха да прииждат едно след друго писма в отговор на зададените въпроси. По-късно, когато се запознахме изцяло с нейната кореспонденция, решихме тя да бъде представена в два раздела: единият раздел се отнася за нейните лични опитности с Учителя и Школата, свързани с нейния път, така също и всичко онова, свързано с времето и условията, когато тя е рисувала лика на Учителя. Втората част ще бъде озаглавена: Изповед на една душа, това е онова, което е свързано с нейния житейски път през време на Школата и след това. Мога определено и категорично да кажа, че без Марийка Марашлиева тази публикация не можеше да се осъществи. Тя е автор на този труд. Смятам, че тя има задължението да опише подробно всички етапи на странствуването на портрета от Елена Андреева през различните етапи, докато дойде в мое притежание. Смятам, че е необходимо да се напише подробно за всеки отделен етап. И накрая ще се върна отново върху онази верига, която осъществи запазването на портрета и осигури написването на тази публикация. Тази верига има много отделни етапи. Първият етап - Елена Андреева откупува и спасява портрета. Втори етап - Елена Андреева предава на съхранение портрета на Борис Шаров, където стои ред години. Трети етап - Петър Филипов прибира в дома си портрета и го съхранява. Четвърти етап - Петър Филипов си заминава 1984 г. и портретът остава у неговия законен наследник и племенник Филип Николов. Пети етап - Марийка Марашлиева откупува портрета от племенника и го съхранява и предлага на д-р Вергилий Кръстев да го пази. Шести етап - д-р Вергилий Кръстев откупува портрета от Марийка Марашлиева и заедно с нея и с Елена Андреева правят протокол за прехвърлянето на портрета. Седми етап - д-р Вергилий Кръстев прави постъпки пред племенника на Петър Филипов да откупи скиците, които е правила Цветана Щилянова като подготвителен период до момента на създаването на портрета. Тези скици бяха съхранявани от Петър Филипов и същият беше правил опит да се заснемат и прехвърлят на фото-копие. След като племенникът узна от мен, че този портрет не е притежание на неговия чичо и че сумата, която му е дадена чрез мен не е сума за откупуване на портрета, тогава същият възприе моето становище за вярно и ме попита какво да прави и как да постъпи в момента. Аз му казах, че тази сума може да я приеме като подарък от мен, но за сметка на това искам да получа скиците като ги заплатя или му направя съответен подарък. Той не очакваше такава развръзка и накрая се съгласи и ми предаде лично безвъзмездно всички скици, както и репродукциите на фото-хартия. Ние се разделихме като приятели. Спомням си, когато ги предаваше се обърна и с треперящи ръце ми ги връчи и каза: „Слушай Добре, тези неща са много важни, пази ги! Чуваш ли какво ти казах?" Аз се втренчих в него и познах, че това беше гласът на Петър Филипов, това беше неговият тембър, това беше неговият език и неговият глас. Така Петър Филипов се намеси и разреши този въпрос, беше влезнал в племенника си. Онези, които бяха част от веригата и бяха заминали, и се намираха горе, помогнаха да се приключи и завърти целия цикъл. Когато човек работи за една възвишена идея, всички души, които живеят в този свят на идеите, слизат чрез самата идея и помагат. Идеята е мостът между онези, които са горе и които са долу. Тя е живият мост на душите. Осми етап - това бе етапът, когато се започна работа и оживената кореспонденция между Марийка Марашлиева и Цветана Щилянова. Този етап ще бъде описан от нея. Девети етап - беше етапът на приключване, в който ще бъде предоставен увода на Марийка Марашлиева, след това историята на създаване портрета, изповедта на една душа, ще бъде прикачен протокола, чрез който са обозначени условията за съхранение на портрета и накрая ще бъдат прибавени тези бележки. По този начин смятаме, че онези души, които бяха заангажирани да свършат тази работа, е приключен. Това е колективен труд на цялата верига. На онези, които са горе и на онези, които са долу. Без помощта от невидимия свят не бихме могли да се справим. Но основната и най-главна тежест понесе и изнесе на гърба си Марийка Марашлиева. Моята работа се заключаваше в направление и даване съвети по различните етапи на работа. Без такова нещо не може да се осъществи такава една публикация. Мога да изявя своето приятно удовлетворение, че можахме да свършим една малка работа, която за нас бе непосилна без помощта на невидимия свят. Благодаря на онзи жив затворник, който успя да намери сили и да открадне някоя и друга минута от своя надзирател и последователно в няколко писма да предаде доколкото можеше онова, което съхраняваше в своята памет. 7 ноември 1989 г. Написал: д-р Вергилий Кръстев

1. БИОГРАФИЧЕСКИ БЕЛЕЖКИ ЗА БОРИС ГЕОРГИЕВ 1.Роден на 1.11.1888 г. в град Варна в занаятчийско семейство. Баща му е обущар. 2. През 1902 г. заминава с родителите си за Петербург, където баща му е шивач в детския кадетски корпус. 3. От 1902 до 1907 г. е в Русия и следва в рисувателно училище. 4. Следва живопис в Мюнхен от 1909 до 1910 г. 5. От 1911-1914 г. пътешествува в Европа с торба на гърба и с неразделната си скитническа тояга. 6. В 1913 г. е в италианските Алпи, където създава първите си картини. 7. От 1914-1920 г. работи като художник във Флоренция. Създава след смъртта на сестра си „Скитникът и неговата сестра" и „Мировата скръб". 8. Установява се в Рим през 1920 г. и открива първата си самостоятелна изложба. 9. В края на 1920 г. с група руски военнопленници се завръща в Съветска Русия, за да прибере семейството си. 10. През 1921 г. се завръща във Варна с кораб от Одеса и показва своите картини. 11. През 1922 г. прави самостоятелна изложба в София и други градове. Изложен е портрета на Учителя Петър Дънов. Но под него е написано само „Портрет на г-н Д.", поради това, че в българското общество се води кампания срещу Учителя. На портрета долу е написано - Борис Георгиев, София, 1923 г. 12. Есента на 1922 г. заминава за Италия по море, пристига във Венеция. В северна Италия създава „Странствуващият пастир". 13. През 1923 г. отново е през лятото във Варна. 14. От 1923-1928 г. е в България. Създава редица портрети на различни личности. Втора самостоятелна изложба през 1927-1928 г. 15. Краят на 1928 г. заминава за Берлин, прави самостоятелна изложба през 1929 г. Портрет на Алберт Айнщайн. Ето какво пише същият с писмо до Борис Георгиев на 2.01.1929 г.: „След като се вглъбих в съзерцание на портрета, който Вие ми направихте, чувствам нуждата да Ви благодаря от сърце. Ние, бедните видения в краткотрайното, „раждаме се и преминаваме", сме обзети от носталгия и неосъществима любов в един друг недостигаем свят. Това чувствуват и художникът, и неговият модел - всеки по свой начин и Вие трябва да се гордеете, и радвате заради тази мисия. Дано можете с Вашия творчески процес и в бъдеще да постигате толкова в тази фаза от нашето съществуване, колкото въобще може да бъде възможно за нас, смъртните. Ваш А. Айнщайн." 16. Заминаване за Индия 1931 г. Портрети на Рабиндранат Тагоре и Махатма Ганди. 17. През 1936 г. се завръща от Индия в България с пълна папка с рисунки и репродукции от картините си. 18. През 1937 г. заминава за Рим. Самостоятелни изложби. 19. Заминава за Бразилия 1951 г. 20. Изложба в Бразилия 1955 г. 21. Завръща се 1956 г. в Италия и прави редица изложби. 22. Последна изложба през 1961 г. в Рим. 23. Умира на 9.04.1962 г. в крайна бедност.

16. КРАТКИ БЕЛЕЖКИ ЗА СЪБОРА В 1915 г. И РАЗТУРЯНЕТО МУ Този събор бе разтурен от властта по средата му. Той продължи от 4 до 8 август. На 8 август, около 10 часа всички бяхме в заседателния салон. Почука се на вратата и Учителят излезе. След малко излязоха да видят какво става и братята д-р Христо Дуков, Величко Граблашев - адвокат и Димитър Голов - инженер, издател в София. След малко излезе вън и старшият брат Пеню Киров. Той се върна и каза по поръка на Учителя - всички да излезем на двора. В протоколната книга не е казано всичко ясно и пълно, но понеже аз съм в течение на всичко, което стана, ще кажа накратко някои неща. В предния ден следобед, една група от десетина души, между които бях и аз (а също и търновският адвокат и народен представител Драган Попов - демократ), той насаме постави въпроса на Учителя за изхода на започналата Първа световна война - „Съглашението" ли, или „Съюзът" ще победи. Българското правителство и цар Фердинанд не бяха се още формално обвързали, но беше ясно, че България ще върви с Германия и Италия, а не с Англия и пр. Учителят пред нас безрезервно заяви, че победата ще бъде на страната на „Съглашението", както и стана. (Знаем, че през войната в една своя беседа в големия салон „Радикал" в София, дето са присъствали и доста видни софиянци, запасен генерал Вазов, поетът Иван Вазов и др., Учителят е заявил: „Своевременно уведомих и царя, и правителството, че в тази война ще победи „Съглашението", начело с Англия. Но те не се вслушаха в това ми предупреждение..." И още на другия ден министър-председателят Радославов, интернира Учителя във Варна, дето остана до края на войната.) Това тайно съобщение, което Учителят направи пред нас, още до вечерта става достояние на военния комендант в Търново. Кой издаде тайната не е важно, но то е станало неумишлено, уж пред верни хора... Даде ни се срок. Уведомен е бил по телефона Радославов и той заповядал всички, които сме от Търново още на другия ден да напуснем Търново. Учителят, заедно с казанлъшките приятели, замина за Казанлък. Аз предупредих Учителя, че с мен ще дойде в Севлиево брат Минко Костакев от Търново (силен медиум - висши духове говореха чрез него в пълен транс), дето ще имаме няколко духовни събрания. Разбрах, че Учителят благослови тази моя инициатива. И имаше чудни резултати...