Търсене във форума

124. Живата идея може да се предаде чрез музиката Живата идея, онази Божествена сила, която ни претворява и събужда всички благородни заложби в нас, Учителят се стараеше да ни предаде посредством музиката и нейните закони. Той често слизаше и сядаше на пианото да свири оригинални, свободни мелодии с акомп от арпежен характер в лявата ръка. Във време на беседа често запяваше някоя мелодия със съдържание от беседата, като: "О, тъмнина, която носиш скрита светлина. Аз вече няма да живея стария живот. Ще се стремя в бъдеще да постигна новия живот. Аз няма вече да стъпвам в прахта и калта и да се цапам с кал. Прахта ще превърна в дъждовни капки. Ще вървя в Твоя път" и пр. Учителят одухотворяваше всичко - нашите ежедневни занимания и прояви придобиваха нов смисъл под новата светлина, която Той непрестанно хвърляше върху всичко. Ето например, тълкуванието на четиригласната хармония при пеенето: "Басът казва: "Ти се заблуждаваш, животът има смисъл, трябва да се разбере". Тенорът пее: "Това, що баща ми говори е право, аз споделям неговите възгледи, те внасят живот в моята душа". Сопранът: "Ние носим всичките възможности, благата за вас, които вие ще използвате". Аптът: "Светът не разбира още идеите на майка ми - сопрана". Сопранът иде от слънцето. Оттам, откъдето не може да слезе по-долу, поема алтът. Басът иде от центъра на земята и оттам, докъдето стига, се поема от тенора. Сопранът представлява, че излизаш от центъра на битието към периферията, после, когато имаш богатство, създава се желание да се върнеш към центъра - басът, събрал богатства, иска да се върне." В.К.: А на с. 99 буква И -"О, тъмнина, която носиш скрита светлина", това е от вашите тетрадки? Весела: Сега, това беше на беседа. Учителят пя: "О, тъмнина, която носиш скрита светлина", в този ред. И продължи да говори: "Аз вече няма да живея стария живот." Пя тези думи. "Ще се стремя в бъдеще да постигна новия живот." Това е в беседа записано. В.К.: А нотите на тази песен? Весела: Имам нещо написано в тетрадка. В.К.: Да, имате записано в тетрадка. Да. Весела: "О, тъмнина."

77. КОИ МИ БЯХА БРАТЯТА А как така стана, аз го разказвах. Значи, чуждите хора ми помагаха. Ама били комунисти. Абе, какви комунисти! Те ме приеха, че съм техен брат. Та, аз бях с тях брат. Братя по труд и съдба. Трябваше да се сбъднат думите на Учителя: «Ти защо се страхуваш от комунистите?» Пред къщата всяка сутрин заставаше «Мерцедес» и ме взимаше и ме возеше на обекта. Връщаха ме обратно с «Мерцедес». А с тези коли се возеха само висши държавни мъже, и то много големи по власт комунисти. Целият квартал гледаше и трепереше от ужас. Страхуваха се от «Мерцедес»-а на големците. А аз се возех всеки ден в него, сутрин и вечер. И се сбъдна още едно нещо, казано от Учителя: «Няма да бъдеш нашироко, но нависоко.» Да, къщата стана нависоко - на 3 етажа. И с всички големци комунисти, на които работех, станахме приятели. И това приятелство продължава досега. Аз съм работил съвестно. Например в с. Говедарци на 60-80 къщи съм направил мозайките. Моята работа говореше за мене и тя заставаше зад мене. Та, този големец комунист от село Говедарци, Петър Динков, като се оженва, и кум му е бил самият Георги Димитров. Неговата жена в с. Новоселци е била учителка. И там са били учителки Буча Бехар и Наталия Чакова. И тя имала много хубаво мнение за «дъновистките» учителки. И това бе прехвърлила на мъжа си. А той виждаше работата ми, яви се и ми помогна. Ако че е бил комунист и големец. Яви се и ми беше като брат. Братството е идея и може да го има между идейни хора. Та, в този живот успях да реализирам всичко, което бе ми казал Учителят в с. Мърчаево през 1944 година.