Търсене във форума

Аудио - чете Живка Герджикова Единство и общност (Беседата за четене в стар правопис) От книгата „Великото и красивото“, Общ окултен клас - седма година, (1927 г. - 1928 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2012г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Добри и лоши условия“, 12 лекции на общия окултен клас, 7-ма година, т. III (1927-1928 г.), по стенографски записки, изд. София, 1937 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата „Добри и лоши условия“, 12 лекции на общия окултен клас, 7-ма година, т. III (1927-1928 г.), издание на "Хелиопол", 1995 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Единство и общност Упражнение на връх Мусала. Всички са прави, наредени шахматно и обърнати с гръб към Слънцето. Така наредени, всички сядат на земята с крака, поставени напред. Ръцете се издигат бавно над главата, при което се изговарят следните думи: „Уповавай на Господа с всичкото си сърце!“. Бавно спускане на ръцете от двете страни на главата с изговаряне на думите: „Уповавай на Господа с всичкия си ум!“. Ръцете продължават да се спускат отстрани на тялото, по краката, до пръстите долу и бавно се издигат над главата в първото положение с изговаряне на думите: „Във всичките си пътища познавай само Него и Той ще оправи стъпките ти“. В това положение, седнали, левият крак се подгъва под десния. Дясната ръка се поставя на коляното и се чете Добрата молитва и 91 Псалм. След това десният крак се подгъва под левия. Левият крак си остава напред, лявата ръка се поставя на коляното. В това положение се изговарят думите: „Да се съединят Любовта, Вярата и Надеждата в сърцето ни и да се прослави Господ в душите ни“. „Да се съединят Вярата, Надеждата и Любовта в сърцето ни и да се прослави Господ в душите ни.“ При същото положение се изговарят и следните думи: „Ще служа Господу с ума си, със сърцето си и със силата си. Ще ходя в пътя Господен с любовта си, с вярата си и със силата си. Ще познавам Господа в живота си с душата си, със сърцето си и с ума си“. Сега, съсредоточете се в себе си и всеки да пожелае това, към което душата му се стреми. Размишление. Както виждате, докато стигнете до връх Мусала, минавате край езера. Всяко езеро може да се уподоби на един от материците в света. Крайното езеро, в дъното на хижата, представлява Австралия; някога тя е била по-голям континент, отколкото виждаме днес, но голяма част от нея е потънала. Двете езера при хижата са двете потънали земи от Австралия. При изкачване по-нагоре двете езера над хижата представляват Азия. Езерото под самия връх Мусала представлява Европа. Двете езера, които се виждат от върха в посока югоизток, Маричините езера, представляват Южна Америка и Африка. Това е важно за вас, доколкото да насочите мисълта си към Живата природа, да видите, че всичко, което съществува в нея – камък, дърво, растение, животно, река, езеро, море, планина – е във връзка с различните светове. И най-малките неща в Природата са представители на нещо велико и разумно. Забележете: на изток, на запад и на север има облаци, а на юг небето е чисто, ясно – това показва, че едни от теченията в Природата отиват надолу и носят облаци, а други отиват нагоре и разнасят облаците, вследствие на което хоризонтът е ясен. Изобщо, север символизира Истината, а юг – Доброто, Добродетелта; където е Доброто, там е юг. Планинските върхове, които ви заобикалят, представляват възможности за проява на Божията Любов. Следователно само онзи може да говори за обезсърчение, който е обиколил всички планински върхове, всички вериги, всички чукари; ако ги обиколи и остане нещо от обезсърчението му, той има право да говори за него – иначе, без да ги е обходил, не му се позволява да казва, че е обезсърчен. Планинските вериги представляват ребуси, задачи за разрешаване – те са свързани една с друга, ето защо, който се наеме да ги обходи, той трябва да знае откъде да започне и накъде да върви. Онзи, който е строил планините, е поставил врати за преминаване от една планина в друга, от един връх на друг. Следователно човек всякога може да черпи сила, енергия от планината, посредством която да трансформира състоянията си. На планината слънчевата енергия осветява нещата и ги кара да зреят, а в низините ги нагрява и изгаря. Който иска мисълта му да се осветява и да зрее, да се качва по планините – те предразполагат човека към мисъл. Сега оттук ще изпратим поздрав на всички приятели, които се намират на изток и на запад, на север и на юг; ще изпратим поздрав на всички братства, които съставят ордена на Великото Бяло Братство; ще изпратим поздрав на всички пробудени души, които вършат волята Божия. Казват някои, че за развитието си човек трябва да се отдели от общото, да живее сам. Когато расте, човек може да се изолира, но в този процес той има нужда от сокове, от храна. Следователно, докато черпи тия сокове отвън, иска или не, той е длъжен да признае Цялото. Например Слънцето грее отгоре. По отношение на растителното царство Слънцето е Цялото, а растенията, животните и хората представляват души, които черпят от това Цяло – значи Слънцето, като Цяло, дава; растенията, животните и хората са частите, които, от една страна, взимат, а от друга – дават. Всички са наредени в кръг, хванати за ръцете си така, че дясната ръка с лявата на съседа се издигат нагоре, а лявата ръка с дясната на съседа остават долу на мястото си. При това положение на ръцете се произнасят думите: „Уповавай на Господа с всичкото си сърце и с всичкия си ум. Във всичките си пътища познавай само Бога, Той ще оправи стъпките ти“. В същото положение се произнасят думите: „Ще служа Господу с ума си, със сърцето си и със силата си. Ще ходя в пътя Господен с любовта си, с вярата си, със силата си и ще познавам Господа в живота си с душата си, със сърцето си и с ума си. Това е живот вечен – да позная Тебе, Единаго Истиннаго Бога и Господа Исуса Христа, Когото Си изпратил“. Смяна на ръцете: онези, които са долу, се издигат горе; тия пък, които са горе, се свалят долу. При това положение се произнасят следните думи: „Да се съединят Любовта, Вярата и Надеждата в сърцата ни и да се прослави Господ в душите ни“. Коленичете на лявото коляно и подгънете десния крак под прав ъгъл. В това положение се произнасят следните думи: „Да се съединят Вярата, Надеждата и Любовта в сърцата ни и да се прослави Господ в душите ни“. Сега ще се спра върху думите единство и общност – какво се разбира под тях? В Божествения свят единството подразбира закон на Цялото, който включва благото на всички; на физическия свят под единство се разбира това, което душата съдържа в себе си като лъч от Бога – тя е подобна на Цялото. Следователно, когато кажем единство на душите, разбираме, че Бог включва в себе си всички души и живее техния живот. Той мисли доброто на всички живи същества; в своя велик план Бог е включил доброто на всички души, условията им да се развиват, да растат и да узряват. В Божествения свят под думата общност се разбира работата, която Бог прилага по отношение на една душа, като проследява всички нейни падания и ставания. Като работи върху всяка душа специално, Той разглежда общите положения, през които тя минава. Всяка душа има свои индивидуални преживявания, но същевременно има и такива преживявания, които са общи за всички души. Общността подразбира съвкупност от всички ония положения, през които минават всички живи същества без изключение. Да обичаш едного – това значи да работиш върху тази душа и да изучаваш в нея онова, което е общо за всички души; това е закон за общност. Да обичаш всички души – това значи да изучаваш закона на единството. В закона на единството човек постепенно слиза; той започва да работи първо за Бога, после за ближния си и най-после за себе си. При закона на общността е точно обратно: човек първо работи за себе си, после за ближния си и най-после за Бога. За да се развива правилно, човек трябва да минава от единия закон в другия, защото остане ли само в единия закон, той ще преживява големи противоречия. Често религиозните, духовните хора се страхуват да влязат в света, за да не ги ограбят. Каквото и да правят обаче, те са в света. Какво искат хората – да им се даде нещо. Следователно, щом обичате някого, вие непременно трябва да му дадете нещо; който люби, той трябва да бъде отворен, да дава – Любовта се изразява чрез даване. Казвате, че когато дава, човек губи. Питам: какво ще изгуби семенцето, когато се посади в почвата, или какво ще изгуби животното, когато стъпи върху почвата? Следователно, когато даването е намясто, резултатите всякога са добри. Ето защо, когато се казва да не любите света, то има духовно значение. Щом си човек, не слагай краката си в почвата, в грубата материя, както растенията – ти трябва да имаш общение с души, а не с почва, с грубия материал. Не желай неща, които не са ти потребни; който желае непотребни неща, той прилича на растение, което е пуснало корените си дълбоко в земята. Земята казва: „Ето, всичко в мене е отворено – вземи каквото искаш, но трябва да имаш знания, пособия, към които да прибавяш онова, което си придобил. Нямаш ли торба, в която да слагаш всичко, което си придобил, като излезеш навън, веднага ще изсъхнеш“. Много растения изсъхват по единствената причина, че не могат да задържат знанието, което са придобили. И тъй, според закона на общността вие трябва да влизате в общение с пробудена душа, а не с непробудена. Пробудена душа е онази, която изпълнява Божия закон. Щом влезете във връзка с една душа, едновременно вие влизате във връзка с всички души. Вие трябва да изучавате този закон. С пробудената душа ще влезете във връзка по един начин, а с непробудената – по друг. Искате ли да влезете във връзка с една непробудена душа, работете върху нея, докато събудите любовта Й. Работете със законите за общността и единството, като имате предвид изпълнението на волята Божия. Започнете или от единицата към всички, или от всички към единицата, но във всички случаи изпълнявайте волята Божия; щом изпълнявате волята Божия, вие ще получите Божието благословение и ще можете да давате на всички. Не се съмнявайте в Бога, имайте пълна Вяра в Него. Вие трябва да имате вярата на детето – щом детето заплаче в люлката, майка му веднага чува и отговаря на неговия плач; ако майката не го чуе, друг някой ще го чуе, но непременно ще му се отговори. Това е първата фаза на детската вяра и вие сте минали през нея: щом ви сложели в люлката, вие сте заплаквали и по този начин сте заставяли майка си да стане, да задоволи нуждите ви. Когато детето стане на седем години, майка му става сутрин рано, събужда го, помилва го, облича го, нахранва го, слага му храна в торбичката и го изпраща на училище. Детето вярва, че учителят ще му даде знание – това е втората фаза на детската вяра. В тази фаза се намирате и вие: всяка сутрин Господ ви събужда, слага торбичка с книги през рамото ви и казва: „Хайде на училище!“. Като се върнете от училището, ще разправяте на майка си какъв урок ви е преподаден. Ако направите някаква грешка, учителят ще ви хване за ухото, да не правите същата грешка втори път. Изправите ли грешката си, учителят ще ви похвали. Какво представлява молитвата – молитвата е разговор на ученика с Бога, на Когото ученикът разказва какво е учил, къде е сгрешил, как е поправил грешката си и т.н. Бог ще го слуша и ще му помага. Върне ли се от училище, без да разкаже на Бога какво е правил там, целият ден е изгубен. Следователно, върнеш ли се от работа или от училище, уедини се в себе си и се извини пред приятелите си, че имаш работа: да се измиеш, да се преоблечеш и да се поразговориш с Бога. С измиването, преобличането и разговора си с Бога, с баща си и майка си, ти ще получиш наставления за утрешния ден. При всяко отиване и връщане от работа човек трябва да се моли, да държи връзка с Любовта. Това са прости правила, които трябва да изпълнявате, за да се избавите от злото, което ви дебне. Всеки иска да бъде обичан, а не знае, че това е най-лесната работа – защо? Защото човек е книга, върху която Бог е писал в миналото, пише в настоящето, ще пише и в бъдеще. Да се смущава човек дали ще го обичат, или не, това значи да се смущава дали ще дойде някой да чете книгата му. Докато има хора с будно съзнание, все ще се намери някой да чете твоята книга – той ще дойде при теб, ще отвори една страница, ще я прочете и ще я пази като светиня; на другия ден пак ще дойде, ще отвори втора страница. Като дойде до книгата, той иска да прочете нещо за Господа, но търси тук, търси там, не може да намери. Ти му посочваш страницата и той започва да чете – чете, но нищо не разбира. Ти започваш да му проповядваш – посочваш му още една страница от книгата си. Така той чете, интересува се от твоята книга. Като прочете цялата книга, започва да разбира нещата вътрешно. Като четете книгите си едни на други, вие влизате в общение помежду си и създавате взаимни отношения на взимане и даване – някой ви дава хубав скъпоценен камък, в замяна на това вие му давате жито, царевица или друго нещо, което той може разумно да използва. Чрез даване и взимане човек може да влезе във връзка с всички души, не само видими, но и невидими, безплътни. Какво представляват тия същества? Физически те са невидими, но вие можете да влезете с тях в духовна връзка. Представете си, че виждате човек, който носи в ръката си чанта, пълна с четки и бои, ходи тук-там, търси нещо. Какъв е този човек, какво иска, какво търси, нищо не знаете – вие го виждате само физически и знаете, че търси нещо, движи се. Обаче този човек има и друга страна – духовна. Той се спира на едно място всред природата, изважда четки и бои и започва да рисува върху платно. За вас вече не е важен човекът, а това, което работи; вие не виждате движенията му, но работата му ви интересува – вие отваряте неговата книга и четете по нея. Ако започнете да разговаряте с него, той ще мълчи – защо? Платното е важно за него. От време на време той спира работата си и гледа какво трябва да нарисува; тогава може да ви каже няколко думи и пак продължава работата си. Ако го безпокоите, други ще се справят с вас – ще се яви вятър, който ще ви изпъди. Щом сте попаднали при художника, вие трябва да наблюдавате как рисува и да се учите от него. Привилегия е за човека да се намери пред един художник и да гледа как рисува; каквото и колкото разберете от неговата работа, това е достатъчно за вас. Днес и вие се намирате пред картините на велики художници, които са рисували цветята, канарите, върха Мусала и т.н. Има художници, които не само рисуват тия цветя, но специално ги отглеждат като техни деца. Къде са тия художници? Те са невидими, но картините им свидетелстват за тях. Като знаете това, вие трябва да бъдете много внимателни: ще бъдете будни, ще внимавате къде стъпвате, ще гледате да не тъпчете цветята – и най-малкото цветенце да стъпчете, вие разваляте работата на някой художник. Както постъпвате с картините на художниците, така ще постъпват и с вас. Вие сте ученик, цяла година сте учили, но в края на годината един от учителите ви скъсва. Чудите се защо след като сте учили цяла година добре, накрая пропадате – това е наказанието ви, задето сте тъпкали картините на някой художник. Вие ходите из планините, тъпчете цветята, не гледате къде вървите и като се върнете у дома си, чувствате се неразположен – защо? Разбирате, че сте направили нещо, което не е в съгласие със законите на Природата. Колкото е по-добър човек, толкова по-внимателно стъпва – той знае къде да стъпи, спазва законите за общността и за единството. Затова е казано в Писанието: „Господ ще оправи стъпките ви“ – кога? Когато изпълнявате Неговите закони. Ще се качваш по планинските върхове, но внимателно, с будно съзнание, да не стъпчеш нито едно цвете – изпречи ли се някое цвете на пътя ти, ще се спреш пред него, ще го помиришеш, ще го помилваш и ще изпратиш една добра мисъл към Онзи художник, Който го е рисувал; след това и Той ще изпрати Своето благословение. Така ще се качвате по върховете и ще слизате оттам вдъхновени и пълни с живот – това значи екскурзия по планински върхове. И тъй, размишлявайте върху двата закона – на единство и общност. Имайте предвид интересите на всички живи същества – на растенията, на мушиците, на животните. Тук мушиците хапят, но това не е позволено, на Мусала не им е позволено да хапят; въпреки това те нарушават правилото – искат да ви кажат да оставите настрани вашия стар обичай да късате и да тъпчете цветята. Щом сте дошли на планината, вие трябва да бъдете много внимателни, да не разваляте реда, който виждате тук. Всеки камък, всяко цвете са поставени точно на мястото си. Има някои камъни, които са вън от реда на планината, тях можете да местите, но не и ония, които са наредени по план, приложен от Разумни същества. Който спазва реда и порядъка по високите планински места, той може да възпитава съзнанието си. Много неща може човек да научи от цветята. Като възпитава съзнанието си, той става самостоятелен; за да бъде човек самостоятелен, стъпките му трябва да бъдат оправени от Бога. Да бъдат стъпките на човека оправени – това не значи да върви по права линия като войник, но да избира път за стъпките си, да не тъпче цветята и да не разваля картините на Природата. Като пазите цветята, вие се свързвате с ония Разумни същества, които работят върху тях; щом ги тъпчете, вие не вървите по Божиите пътища. Това не трябва да ви плаши, да не смеете да вървите по планините; внимателни бъдете – това е важно. Има цветя, върху които и да стъпите, лесно се оправят, но има цветя с крехко, нежно, неустойчиво стъбълце – те лесно се смачкват и след това не могат да се съвземат. Не тъпчете цветята, бъдете внимателни към тях, ако искате да се самовъзпитавате. Колкото по-правилно вървите в пътя, толкова повече души ще ви помагат. Най-малко девет души идват в помощ на онзи, който изпълнява волята Божия – те идват от полето на Любовта, на Мъдростта, на Истината, на Правдата, на Добродетелта и т.н. Щом девет души се заинтересуват от човека, след тях идват и други души, все от висши светове, и той вижда вече как неусетно работите му се нареждат една след друга. Само при това положение животът на човека се осмисля. Когато човек се чувства сам, немил-недраг, изоставен от приятели, от близки, той не разбира Божиите закони, нито Бога познава. Сега от всички се иска да учите, да събудите душата си. Колкото и малка мисъл да е минала през ума ви, щом е Божествена, приемете я, станете и я изпълнете – никакво отлагане! Днешният ден, с температура 26º, показва, че ви се дават добри условия за работа. Облаците пък стоят като свидетели, които поддържат идеята за единство и общност на нещата; те са разумни същества, които работят съзнателно. И тъй, при закона на единството човек работи за Славата Божия; при закона на общността Бог работи за доброто на човека. Когато всички хора работят за Славата Божия, Бог е център, към Когото всички се стремят; тогава Той наблюдава какво хората правят и как работят. Когато Бог работи в нас, за наше добро, тогава Той ни движи като удове на велик организъм, а ние мислим, че сами работим. Казано е в Писанието, че Бог е направил света в шест дни, а на седмия си е почивал. После всички живи същества, които Бог е създал, започват да работят за Неговата слава. Следователно първо Бог е работил за нас, а после, когато си е почивал, ние сме започнали да работим за Него чрез Духа Божий. Когато човек изпадне в противоречие, това показва, че не разбира законите за единство и общност. С други думи казано: при противоречията в живота си човек не разбира нито Славата Божия, нито своето добро и тогава казва, че животът няма смисъл. За да се осмисли животът му, той трябва да остави Бог да работи в него, а за да разбере живота, човек трябва да работи за Славата Божия. Всички хора търсят своето добро, но не и Славата Божия. За да дойде доброто за човека, той трябва да търси Славата Божия – търси ли Славата Божия, и неговото добро ще дойде; не търси ли Славата Божия, доброто няма да дойде. Щом доброто не дойде, и животът му ще се обезсмисли. Следователно, ако искаш да станеш учен, ще търсиш Славата Божия; ако искаш да станеш богат, ще търсиш Славата Божия. Който търси Славата Божия, той всичко придобива; който не търси Славата Божия, всичко губи. Непреривно работете за Славата Божия, за да работи и Бог непреривно за вашето добро. Докато слугата работи за интересите и славата на своя господар, и господарят му ще има предвид неговото добро; към добрия слуга и господарят е точен, изпълнителен – щом дойде определения ден и час за възнаграждението му, господарят веднага плаща. Сега, като имате предвид двата закона – за единство и общност, ще работите съзнателно с тях, за да си разрешите и най-мъчните задачи в своя живот. Няма задача в света, която да не може да се разреши. Когато хората ви гонят или преследват, започнете да работите за Славата Божия; щом разберат това, те се отдръпват и започват да ви обичат. В това отношение хората приличат на овчарски кучета: когато овчарят се отдалечи от стадото си, кучетата ще ви гонят, ще ви лаят; щом овчарят дойде при стадото си, кучетата престават да лаят и лягат да спят. Следователно, когато човек е без Бога, хората го преследват, не го допускат да влезе между тях; щом Бог е с човека, хората постепенно се оттеглят, започват да му се радват и го приемат навсякъде. И тъй, който работи за Славата Божия, той е подобен на цвете, което се развива правилно. Всяко цвете, което се развива правилно, се ползва от Божието благословение. Щом някое цвете не се развива правилно, не се ползва от Божието благословение – тогава и животните, и хората започват да го тъпчат. Благословените цветя се отглеждат в градини, под специални грижи и внимание; от време на време в тях влизат пчеличките, поздравяват ги от Баща им, като им донасят по едно писмо; като благодарност за този поздрав цветята дават на пчеличките своя нектар и аромат – при това положение на нещата и цветята се радват, и пчелите се радват; те взаимно се възнаграждават и създават помежду си отношения, връзки. Това е вярно и по буква, и по дух, като същевременно се отнася не само до цветята и пчеличките, но и до всички хора по лицето на Земята. Както пчеличките играят роля на пощальони по отношение на цветята, така и хората чрез своите добри, светли мисли, топли чувства и чисти погледи взаимно си пренасят писма от Невидимия свят – по този начин те осмислят живота си. Седи някой човек пред прозореца си, но е скръбен, тъжи за нещо. В това време по улицата минава някое дете, някоя млада мома или млад момък, някой стар, мъдър човек и отправя чист, светъл поглед към него. В този момент една светла мисъл озарява ума на скръбния човек и той става от мястото си, развеселява се и започва да пее – защо? Скръбта му се е превърнала в радост – той е получил по незнаен за него път писмо от Невидимия свят, което променя състоянието му. В ролята на пощальон от Духовния свят може да бъде не само човек, но и животните – с песента си, с чуруликането си птичката може да предаде нещо хубаво на човека, с което да го зарадва, да смени скръбта му в радост. Духовният човек се отличава по това, че между всички явления намира дълбока вътрешна връзка. Физическият човек обаче живее с постоянен страх в себе си – като се нахрани днес, започва вече да се страхува за утрешния ден, да не остане гладен. Той не разбира закона на единството: докато търси Славата Божия, всякога ще бъде нахранен; щом прилага законите за единството и общността в живота си, той всякога ще бъде задоволен. Помнете: законът на единството се отнася до Славата Божия, а законът на общността – до доброто на човека. Мисли за Славата Божия, за да мисли Бог за твоето добро. Да работи Бог у нас – това значи да станем оръдие Негово, Той да се проявява чрез нас, това значи да бъдем проводници на Бога. Щом си проводник на Бога, ти ще се ползваш от Неговите блага. Доброто, което Бог прави чрез тебе, първо тебе ще ползва, а после другите. Като не разбирате тия неща, казвате: „Какво особено има в законите на единство и общност?“. Много неща има в тези закони, при това необикновени неща. Където се работи за Славата Божия, там е Доброто; не се ли работи за Славата Божия, и Доброто отсъства. Където се работи за Славата Божия, там има и здраве, и богатство, и знания, и светлина; където не се работи за Славата Божия, там всичко Добро изчезва. Работете за Славата Божия, ако искате Слънцето всякога да грее и да ви осветява. 37. лекция, 28* юли 1928 г., връх Мусала ------------------------------------------------ * В книгата датата е 28 юли, но това не съответства на 36. лекция, която би трябвало да бъде на 18.07.1928 (бележка на Лалка Кръстева в каталога) Според спомените на Боян Боев и други ученици, тази лекция е изнесена от Учителя на 18.07.1928 г. на връх Мусала. На 28.07.1928 г. вече са били в София

76. ЕКСКУРЗИЯ ДО МУСАЛА Към първенеца на нашите планини - Мусала, Учителят имаше особено разположение и макар, че от 1929 г. почнахме да летуваме на седемте Рилски езера, Той обикновено след като се завръщахме, било през септември или началото на октомври, с малка група приятели, предприемаше екскурзия дотам. Ето тук едно описание на една такава екскурзия станала между 5 и 9 октомври 1938 г. дадено от Боян Боев, който е присъствувал на нея. „На 5 октомври Учителят тръгна на екскурзия до Мусала, заедно с шест души наши братя, между които бях и аз. Тръгнахме от Изгрева в пет часа сутринта, в 6 часа и 20 минути бяхме в Чам Кория. Оттам, потеглихме в девет часа за Мусала. В 3 часа и 20 минути следобед бяхме на хижа Мусала. На другият ден в 3 часа сутринта потеглихме "За върха. Бяхме взели със себе си един от онези силни фенери, с които си служехме на езерата. Той добре осветяваше пътя. Гледката беше вълшебна. Светлината хвърляше дълги сенки от канарите, които сенки в своето движение, създаваха някаква неземна тайнственост. Върховете се очертаваха пред нас на фона на тъмносиньото небе, по което звездите блестяха като едри брилянти. Как всичко беше мистично! Като че ли бяхме в един друг свят, проникнат от мълчание, светлина и чистота. Ето го голямото средно езеро, ето го и „Окото" - Свещеното езеро при самото подножие на Мусала! То е най-високото езеро и гледа царствено на всички други по-долни езера. Това езеро - „Окото" особено ме привлича с нещо, което не може да се предаде с думи. То, като че ли те свързва с един възвишен свят на вечна хармония и светлина. При „Окото" има построен заслон за туристи, заварени тук при промяна на времето. В шест часа бяхме на върха. Имаше чуден изгрев. Слънцето изгря в 6 часа и 19 минути. След като посрещнахме изгрева, нас ни поканиха в наблюдателницата, която има на върха. Тя е двуетажно здание с няколко стаи. Там останахме до обед в разговор с нейните обитатели, като излизахме и навън с наблюдателя, един рядко любезен човек, който ни показваше околностите. Пред нас се виждаха Маришките езера, разположени също като в един Олтар. Ясно се виждаше пътеката прокарана от трудоваците миналата есен от Мусала до езерото „Граничар", което не се виждаше и отстои на два и половина часа от Мусала. На запад се виждаха Скакавците! Какво нещо са те? Те са едно море от върхове и бездни между Мусала и Рупите. Учителят, като разгледа Скакавците каза: „Това са свещени места на Рила, където обитават висши разумни същества". Следобед слязохме на хижата, където с Учителя имахме ценни разговори. На третият ден падна гъста мъгла и ние потеглихме за Чам кория. Два дена прекарахме там във вилата на сестра генерал Мария Стоянова. Генерал Стоянов бе адютант на цар Фердинанд и беше дал възможност на царедворците да си закупят места на Чам кория. И там си направиха вила. Една зима тя ме покани с нейния син да отидем на вилата. Този неин син след 1944 г. изчезна безследно. Тя беше много мила сестра. Тя е, която препоръча Лулчев на цар Борис да му бъде съветник. Лулчев, често е ходил при тях и със своята голяма начетеност, на ред разисквания и въпроси е направил силно впечатление, като рядко интелигентен човек и с големи знания. Така тя го препоръчва на цар Борис за негов съветник. Лулчев беше казал някакво предсказание и пророчества за Борис и то се сбъднало. Това направило впечатление на всички. И затова тя го препоръчва, като действуваща придворна дама, да бъде за съветник на цар Борис. Направихме обиколка на околните места. Ходихме на красивата, тъй наречена „Широка поляна" и на „Шумнатица". Тези две места са най- живописните около Чам кория. В неделя на 9 октомври се завърнахме на Изгрева. За този красавец великан Мусала имаме дадена и чудна песен. За екскурзиите Учителят казва: „Ученичество без екскурзии по планината е невъзможно". Освен на Витоша и Рила, Учителят е ходил с приятели и е прекарвал известно време и на Родопите и Стара планина, най-вече на Сините камъни, край град Сливен. Изобщо Учителят събуди и възпита в нас, любовта към планините и подтика към високите върхове. Имах случая да разведа из Витоша, някои запознати с нашите идеи чужденци. С каква жажда и доволство дишаха чистия и напоен с боров аромат планински въздух. Гледаха със захлас чистите пенливи рекички, някакво чудо за тях, ново състояние изживяха те, пълно с доволство и възвишено благоговение пред тази, носеща живота чиста вода. Като я гледаха, не можеха да й се нарадват. Да се спазва това важно единство в природата, чиста околна среда, чист въздух, чиста пенлива вода, е нещо не само приятно, но действува и възпитателно върху човека, като събужда благородната природа в него, а това е най-важното за човешкия род. Човечеството не може да бъде щастливо, докато отделните хора не са възпитани.

28. ПОЛИВАНЕ НА КАМЪНИ През лятото на 1925 г. (не съм сигурен точно за годината) посетих Мусала с Учителя. Бяхме около 300 души братя и сестри. Времето бе хубаво, небето ясно, слънчево, топло, нямаше вятър, С Учителя се установихме при първото Мусаленско езеро. Тогава нямаше никаква постройка, където сега е построена хижа Мусала. В три часа през нощта потеглихме към върха. Всички бяхме навреме на върха и посрещнахме първите лъчи на изгряващото Слънце. Направихме молитвата и след като се понапекохме на топлото слънце, се отправихме надолу при първото езеро, където се бяхме установили на бивак. Закусихме и си отпочинахме. В около 10 ч преди обед Учителят държа беседа. Накрая на беседата Учителят каза следното: „Сега всеки ще полее по един камък десет пъти. Всеки да си избере какъвто камък хареса. Който си направи задачата с любов, ще му се нареди, ще успее. Ще разреши някаква задача, ще преодолее известна пречка, ще се премахне една пречка от пътя му." Братята и сестрите се заловиха с изпълнението на задачата. Взеха си канчета, манерки, котлета, гребяха от езерото и поливаха по десет пъти избрания камък. Имаше братя и сестри, които стъпиха до езерото, гребяха вода и поливаха избрания си камък непосредствено до езерото. Други - на десет-двайсет крачки отдалечени от езерото. Лично аз имах една вътрешна, душевна мъчнотия и исках да я разреша. Реших да полея един камък с форма на трапец на връх Мусала. Десет пъти да сляза от върха и да изнеса вода от първото езеро под върха, което Учителят нарече „Окото". Пътеката от „Окото" до върха горе се върти като серпантина, лъкатуши с много извивки, за да излезе на върха. Аз се чувствувах енергичен, силен и не се изкачвах по серпантината, а направо по урвата, която водеше от върха към езерото. Като слязох 5-6 пъти, усетих умора, глад, силите ми ме напуснаха. Искаше ми се да хапна нещо, но не носех нищо за ядене. Някога съм оставил в джоба на панталона си два бонбона. Трябва да забележа, че също като мен, друг един брат, Михаил Краев от град Оряхово, и той решил да полее десет пъти камък на връх Мусала, Той вървеше по лъкатушната пътека нагоре и надолу. И той не си бе взел нищо за ядене. И той се почувствувал без сили. Аз изядох единия бонбон, а втория дадох на Михаил Краев. Макар и само по един бонбон да изядохме, но известни сили придобихме, за да можем да се изкачваме и слизаме до езерото. Понеже аз слизах и се изкачвах по урвата, когато бях се изкачил 6-7 пъти, братът Михаил Краев се бе изкачил само 3- 4 пъти. Вече нямах сили да се спускам и изкачвам по стръмната урва и започнах да се изкачвам по лъкатушната пътека към върха. Сядам, почивам и едва-едва мърдам краката си нагоре и надолу. Чувствувах се съвсем изтощен. Най-после изкачих десетия път, слязох близо до езерото и се проснах на земята по гръб. Чудех се как ще мога да си отида надолу до бивака, при братята и при сестрите. Нямах сили да се движа. Както бях се унесъл със затворени очи към небето, чух глас на една сестра, която ми извика: „Брат Пеньо, Учителят ме изпрати да ти донеса термос с вряла вода, хляб и сирене, да си подкрепиш силите." Аз се разплаках. Сълзи бликнаха из очите ми, почувствувах в момента силата на братството, на братята и сестрите и най-вече на Учителя, Който е наблюдавал как аз си изпълнявам задачата и ми изпрати храна, за да се подкрепя. Станах, благодарих на сестра Теофана Савова и на Учителя, че ме подкрепиха, за да си изпълня задачата. В момента почувствах силата и мощта на цялото братство. Станах, ядох и като дойде брат Михаил Краев, и той подкрепи силите си и успя да си изпълни задачата. На другата сутрин в беседата Си Учителят ме спомена пред братята и сестрите за геройството ми, „Пеню вчера направи едно геройство. Тръгна без храна, да полива камъни на връх Мусала." Повтаря го това, хей-така.

Аудио - чете Цвета Коцева Господарь и слуга (Беседата за четене в стар правопис) От книгата „Ключът на живота“, Общ окултен клас - осма година, (1928 г. - 1929 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2012 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Определени движения“, 12 лекции на общия окултен клас, 8-ма година, т. IV (1927-1928 г.), по стенографски записки, изд. София, 1938 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата „Определени движения“, 12 лекции на общия окултен клас, 8-ма година, т. IV (1927-1928 г.), Второ издание, ИК 555, Варна,1998 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето ГОСПОДАР И СЛУГА Размишление. Това, което ще говоря на Мусала, другаде не може да се каже. Значи, за всяко нещо се изисква специална обстановка, специални условия. Например на неразорано поле жито не може да се сее. В празна саксия цвете не може да се сади. На цигулка без струни не може да се свири. От празно шише вода не може да се пие. Поет без перо не може да пише. Без очи човек не може да вижда; без уши не може да чува; без език не може да говори; без ръце не може да работи; без крака не може да ходи. Сега, като наблюдавате водните капки във въздуха, виждате, че макар и по-тежки от него, те се държат във въздуха без да падат долу. – Кой ги държи във въздуха? – Една особена сила. Това показва, че невъзможното за въздуха е възможно за тази сила. Сам по себе си въздухът не може да задържи водните капчици на тази височина. Следователно невъзможното за човека е възможно за Бога. Макар човек да е по-тежък от средата, в която живее, Божественото може да го дигне във въздуха, в света на възвишената мисъл. Дръжте в ума си мисълта, че тази сила, която крепи света, е всесилна. Тя е всесилна, защото е всеразумна. Тя е всеразумна, защото е вселюбеща. Като вселюбеща тя се проявява по единствената причина, че е всеистинна. За тази сила няма нещо невъзможно. Тя може да пресъздаде и преустрои света както пожелае. Човек, обаче, може само да подражава на тая сила, но по никой начин не носи в себе си тази велика инициатива и мощ. Това не значи, че човек не трябва да се проявява. Той трябва да се проявява, но без страх. Който се страхува, той скоро осиромашава. Който се страхува, за него животът изгубва своята красота и смисъл. Човек трябва да се освободи от животинския страх в себе си, а да остане само със свещения страх, за който е казано, че начало на мъдростта в човека е в зависимост от страха му от Господа. Сега, дръжте в ума си мисълта, че всичко, което става в света, в каквато форма да е и колкото да е противоречиво, се допуща, за да се прояви природата с всичките и разумни сили и закони. Дали човек разбира всичко, това е друг въпрос. За природата това е необходимо. Като знаете това пазете се да не влизате в противоречие с природата и нейните разумни закони. Тя е единствения приятел и учител на човека. Тя е негова майка, негов баща. Трябва ли тогава да се стълкновявате с нея? Сблъскате ли се с природата, вие се сблъсквате с най-добрия си приятел. – Ама защо страдаме? – Ако страданията ви са дадени от природата, те представляват за вас велико благословение. Ако сами си ги причинявате, въпросът е друг. Те са ненужни страдания, а всички ненужни страдания трябва да се избягват. Следователно всяка раница, която човек сам туря на гърба си, може да я снеме, когато пожелае. На тази раница той е господар. Обаче раница, сложена от природата, е свещена. Тя не може да се сваля и туря по желанието на човека. По отношение на тази раница човек е слуга. Турят ли я веднъж на гърба му, той ще я носи, докато му я снемат. Колкото да се потите и пъшкате под тежестта на тази раница, ще мълчите, ще чакате момента, когато природата дойде при вас. Тя сама ще разкопчее ремъците, ще снеме раницата ви, ще я тури на земята и ще ви каже да отидете на баня, да се преоблечете с чисти дрехи и да се явите при нея, да кажете какво сте научили. Не питайте, защо природата е сложила раница на гърба ви, но си кажете: – Това е Божия работа. – Защо съм болен? – Това е Божия работа. – Защо съм беден? – Това е Божия работа. – Защо съм богат? – Това е Божия работа. – Защо съм невежа? – И това е Божия работа. Ако всичко това е от Бога, то е на място. Ако е от хората, не е на място. Има знание и невежество, които се причиняват от човека. Това знание и невежество могат да създават големи нещастия на човека. Дойдете ли до знанието, което произтича от Бога, пазете го свещено в себе си. Дойдете ли до невежеството и него пазете. – Ама празен съм, нищо нямам в главата си. – За предпочитане стомната ти временно да бъде празна, но чиста, отколкото да бъде пълна с нечиста, мътна вода. Ще дойде ден, когато твоята празна стомна ще се напълни с Божествено съдържание. Ако е пълна с нечиста течност, Божественото знание ще дойде при тебе, но като не намери място къде да се налее, ще мине и замине, без да ти даде нещо. Каква е разликата между човешкото и Божественото? Човешкото всякога се намира пред невъзможности. Когато човек заболее сериозно, температурата му се повишава постепенно от 37 и достига до 41 градуса. Всички лекари се произнасят, че положението е сериозно и болният не може да издържи. В момента, когато очакват края на болния, температурата му се понижава и постепенно слиза до нормална. Тук действа Божественото. Дето човешкото свършва, там Божественото започва да се проявява. Дето Божественото свършва, там човешкото се проявява. Престане ли да уповава на Бога, човек се намира под влиянието на човешкото. Дето човешкото работи, там краят е всякога лош. При човешкото началото е добро, краят е лош. При Божественото е точно обратното: началото е лошо, краят е добър. Божественото туря тежка раница на гърба на човека. Той страда, пъшка, мисли, че товарът не е по силите му. Той не подозира, че раницата му е пълна със сняг. В момента, когато се обезсърчи, слънцето започва да грее силно и снегът в раницата му се стопява. Какво е станало, че товарът му изведнъж олеква и той не знае. Който обезсърчава човека, той го и насърчава. Когато човек изпадне в най-тежко положение, Божественото в него го успокоява, насърчава го, казва му, че работата ще се оправи. Откъде и как ще се оправи работата, човек не знае. Той е сам в гората, забъркал пътя си, не вижда никакъв изходен път. Но какво става? От невиделица му иде помощ. Докато очаква на хората, човек всякога свършва с разочарование. Уповава ли на Бога, той ще получи помощ и в най-тежките и безизходни положения. Искате ли работите ви да вървят добре, сложете Божественото за основа на живота си, а човешкото – за допълнение. Направите ли обратното, човешкото да сложите за основа, а Божественото за допълнение, работите ви не само, че няма да се оправят, но ще се объркат още повече. Какво значи човек да даде първо място на Божественото в себе си? Това значи да спре вниманието си върху най-малките величини, в които Бог живее. Виждате как ученият иждивява десетки години за изследване живота на микробите. Обаче, ако някой овчар помоли този учен да се спре при него и да му поговори нещо, ученият ще откаже под предлог, че му предстои сериозна работа, да държи реферат върху важен, научен въпрос. Този учен не подозира, че ако се спре да поговори малко с овчаря, рефератът му ще излезе по-добре, отколкото ако му откаже. Прост е овчарят, но желанието му да поговори с един учен човек е Божествено. Този овчар има дълга житейска опитност. Той е подобен на извор, който постоянно блика. Водата в него не пресъхва, но постоянно извира и пои, каквото срещне на пътя си. Всички овчари не са извори, но вие трябва да познаете добрия овчар, който носи Божественото в себе си. Един е този овчар, но вие трябва да го познаете между многото и да се отзовете на желанието му да поговори с вас. Като знаете това, бъдете всякога готови да се спирате пред Божественото. Щом ви покани да се разговаряте с Него, не Го пренебрегвайте. В каквато външна форма да ви се представи, във формата на учен или на прост, на дете или на възрастен, отдайте му известно внимание. Като ученици вие трябва да бъдете внимателни към Божественото във всеки човек и да Го зачитате, както зачитате себе си. Не му ли отдавате нужното внимание, вие ще се намерите в положението на онази млада княгиня, която заради лошото отношение със слугите си, всяка вечер била заливана с кофа студена вода от неизвестно за нея лице. Младата княгиня била женена също така за княз, добър, разумен човек, който се отнасял с нея внимателно, любезно. Княгинята била работна, спретната, но много нервна. За най-малкото неизпълнение на нещо от страна на слугите си, тя прибягвала до бой. Не се минавало ден да не бие слугите си. Като се връщал князът от работа, жена му го посрещала с оплаквания, че слугите й не я слушали, не вършели работата си добре. Князът я изслушвал без да каже дума по нейните оплаквания. От друга страна, той често наблюдавал поведението й към слугите, но никога нищо не казвал. Княгинята имала обичай да излиза вечер на разходка в градината, да си почива от дневната работа и безпокойства. Мъжът й знаел това и решил да я възпита. Той се преобличал, дегизирал се и отивал в градината, дето жена му ходела, за да я залива с вода. Той носел със себе си кофа със студена вода и в момента, когато жена му минавала край него, бързо я заливал със студената вода и се скривал някъде между дърветата. Недоволна и обидена от постъпката на неизвестния, тя веднага се връщала дома си и разказвала на княза за случката. Той я изслушвал внимателно, вземал участие в обидата й, но не предприемал нищо за да я запази от непознатия човек. Това се случвало няколко вечери наред. Княгинята се връщала от разходката си все по-сърдита и недоволна. Като се оплаквала на мъжа си той й казвал: "Помисли малко, да не би някой от слугите да е подкупил непознатия, да ти отмъсти вместо тях." Тя започнала да мисли по това и решила в себе си да измени отношенията си към слугите. Щом престанала да ги бие, непознатият изчезнал от градината. Оттук можем да извадим следното заключение: "Когато човек изправи своите вътрешни отношения към Първата Причина на нещата, към Божественото в себе си, заедно с това се подобряват и неговите външни условия." Значи, между външния и вътрешния живот на човека има известна зависимост. Често хората страдат от много желания. Като не могат да ги реализират, те търсят причината вън някъде, вследствие на което стават нервни, сприхави. Многото желания на човека представляват брашно, което той иска да замеси, да направи хляб от него и да го опече. Той има брашно, но вода няма на разположение. Какво трябва да направи? Ако изнесе брашното навън, вятърът ще го отвее. Докато не намери вода, която да спои частиците на брашното, да го превърне в тесто, всичките му желания остават нереализирани. Значи, за реализиране на едно желание или на една мисъл, нужни са два елемента. Когато човек разсъждава по даден въпрос, пак му са нужни два елемента. Искате ли да омесите хляб, ще знаете, че нито брашно без вода може, нито вода без брашно. Христос казва: "Аз съм живият хляб, слязъл от небето". Това значи: всяко чувство, всяка мисъл и всяка постъпка могат да се реализират, да се превърнат в хляб, ако има поне два елемента. Като се говори за хляб, мнозина имат пред вид физическия хляб и считат, че това е работа на фурнаджията. – Не, всеки човек трябва да знае да меси хляб. Ако може сам да си прави хляба, той е разрешил един важен въпрос в живота. Нека в ума на всички остане идеята за живия хляб, от който ако ядете, вечно ще живеете. За да дойде до идеята за живия хляб, човек трябва да започне от физическия хляб. За този хляб се изисква чиста вода, чисто, прясно брашно, получено от жито, расло и узряло на лъчите на любовта. Днес всички религиозни и духовни препоръчват на хората вяра. Няма защо да се говори на хората за вяра. Всъщност, няма човек в света, който да не вярва, както няма човек, който да не може да си меси хляб. Вярата е храна за душата, както хлябът – за тялото. – Кой може да омеси по-хубав хляб, господарката или слугинята? – Слугинята. Господарката доставя материал за приготвяне на хляба, а слугинята замесва този материал и прави от него хляб. Господарката представлява идейния живот на човека, отдето слизат идеите. Слугинята пък представя човека, който може да се реализира идеите. Той само ги омесва и прави от тях хляб. Недоволството на човека се предизвиква от слугинята. – Защо? – Като мисли, че е господарка, тя иска да й се отдаде нужното почитание и уважение. Щом не получи това, тя започва да се сърди, става недоволна от положението си. Защо трябва слугинята да заеме положението на господарката си? По-добри слуга и слугиня от самия човек не съществуват. Сегашният свят е пълен с господари, но не и със слуги. В миналото господарите са били все слуги и слугини. Единственият господар в света е Бог. Следователно човек е в заблуждение докато мисли, че е господар в света. Този господар иска да заповядва на хората и с това мисли, че е изпълнил предназначението си на земята. Той иска да заповядва на подобните си, също така господари като него. Обаче, невъзможно е господар да заповядва на господар. Щом не може да заповядва, човек се чувствува нещастен и казва: "Защо никой не ме слуша?" – Защото не си господар по призвание, а сам си се произвел за такъв, както Дон Кихот, който постоянно воюва в името на своята Дулцинея и Санчо Панчо, който иска да заеме високо положение. И тъй, като е дошъл на земята, човек трябва да служи, да стане слуга, да познае себе си. И Христос дойде да служи. Той казва: "Не дойдох да ми служат, но да послужа". Той разбираше своето предназначение. Когато искаха да Го направят цар, Той се отказа. Христос знаеше, че Неговото царство не е от този свят. Съвременните хора още не съзнават своето предназначение и като се натъкнат на някакво страдание, те роптаят, не искат да страдат. Когото срещнете, ще чуете да казва: "Все на мен ли трябваше да се дадат тия страдания? Все аз ли трябва да страдам?" – Кой друг ще страда, ако не слугата? Страданието е за слугата, а радостта и веселието – за господаря. Закон е: ако господарят е щастлив и слугата ще бъде щастлив. Ако слугата направи господаря си нещастен, заедно с него и той ще бъде нещастен. Няма по-добро положение за човека от това, когато дълбоко в душата си съзнае, че е слуга, дошъл на земята да направи нещо и за другите хора, а не само за себе си. Много хора са нещастни, понеже не могат да слугуват даже и на своя господар. Щом е дошъл на земята, човек трябва да признае господаря в себе си, да му служи с любов. Каквото му заповяда, да го изпълни и да каже: "Да бъде Твоята воля!" Каже ли ти господарят, че днес трябва да ядеш само хляб, изпълни заповедта му, без да питаш защо. Когато господарят види, че слугата му е готов да изпълни всичко заради него и той ще му отговори със същото. Защо хората не успяват в живота си? – Защото слугите измъчват господарите си. Низшето измъчва висшето в човека. Обикновените идеи се налагат на великите, вследствие на което човек минава през големи страдания. Какво прави тогава Божественото? То полива човека с кофа студена вода. Страданията, които човек преживява на земята, не са нищо друго, освен заливане със студена вода. Какво трябва да направи човек, за да се освободи от страданията? Той трябва да изпълни своето велико предназначение – да служи на Бога. Велико е това предназначение, защото като служи на Бога, човек ще познае себе си и своите ближни, ще служи и ще помага и на тях с любов. Хората се страхуват от думата "слуга”, понеже имат пред вид слугите, които работят за пари и без любов, без съзнание за своята служба. Ние говорим за служене от любов, както са служили пророците и апостолите. Думата "служене" е свещено звание. След като си служил на Бога добре, тогава само можеш да се наречеш Син Божи. Докато не си бил слуга, ти не можеш да бъдеш син. Само синът знае, как трябва да служи на баща си. Най-добрият слуга на един баща, това е неговият син. Не може ли синът да служи на баща си, той не може да бъде негов син. И ангелите са Божии служители. Ще кажете, че на земята званието "слуга" е презряно. На земята е така, но не и на небето. Презрените неща на земята са почтени на небето. Хората са изопачили понятието "слуга" и въпреки това искат да бъдат щастливи. За да бъде щастлив, преди всичко, човек трябва да е бил слуга. Само в служенето човек познава себе си. Истинският живот се изразява в служене. Първото положение, което човек трябва да заеме, е да стане слуга и да съзнае своята работа, да я изпълнява с любов. – Защо животът няма смисъл? – Защото още не си станал слуга. – Много страдам! – Господар си още. – Стани слуга, съзнателно изпълнявай задълженията си и страданията ти ще изчезнат. – Не мога да уча. – Слуга не си станал. Съзнаваш ли, че можеш и трябва да слугуваш, всичките ти работи ще се оправят. В каквото положение да поставите слугата, той е в състояние да разреши всички мъчнотии. – Кога е така? – Когато слугата има разположението на господаря си. На такъв слуга и камъните, и водата, и вятърът, и растенията, и животните са в негова услуга. Този слуга живее в Божественото съзнание. За хората, които не живеят в Божественото съзнание, камъните си остават камъни. За съзнателните хора тия камъни са велики духове, които спят. Христос казва: "Ако хората млъкнат да проповядват Словото Божие, тия камъни ще оживеят и ще проговорят." Под думата "камъни" Христос подразбирал вътрешното знание в човека, което спи. Престане ли човек отвън да говори, отвътре ще проговори. Да бъдеш слуга в правия смисъл на думата, това значи да познаваш Бога като благост, да Го познаваш като всесилен, всемъдър, дълготърпелив. И тогава при какъвто господар да попаднеш, няма да се страхуваш, но ще казваш в себе си: "Благ е Господ!" Разболееш ли се кажи: "Благ е Господ!" Изгубиш ли силата си кажи: "Бог е всесилен, и аз искам да съм силен." Изгубиш ли знанието, разумността си, кажи: "Бог е всемъдър, аз искам да бъда мъдър." Бог прилага благостта, а човек милосърдието. Бог е всесилен, всемъдър, дълготърпелив, а човек трябва да бъде силен, мъдър, търпелив. Като ученици вие трябва да имате ясна представа за Бога, да Го познавате. Ще Го познаете, само ако Му служите. При това положение съзнанието ви всеки ден ще се пробужда. Не служите ли от любов, вие ще плачете, ще страдате, ще роптаете против съдбата си, както правят всички несъзнателни слуги. Какво правят господарите с такива слуги? – Бият ги. Няма човек в света, който да не е бит. За да не го бият, той трябва да обича господаря си и да му служи от любов. Не само слугите са бити, но много жени са бити от мъжете си и много мъже – от жените си. Жена, която обича мъжа си, не може да бъде бита.. Мъж, който обича жена си, не може да бъде бит. Дето е любовта, там бой не може да има. Един овчар се оженил за една млада, красива и разумна овчарка. Понеже я обичал, той пазарил десет слугини да й слугуват, а тя да им заповядва само. Като излизал овчарят на работа, възлюбената му оставала в къщи да нарежда домакинството си. Тя извиквала слугините си и им казвала: "Щом видите, че господарят се връща от работа, вие първи ще го посрещнете, ще му целунете ръка, ще му кажете няколко добри думи и ще му измиете краката." Тя сама им казвала с какви думи да посрещнат господаря си. Всеки ден тя казвала различни думи. Последна тя го прегръщала, целувала и му казвала няколко благи думи. За мнозина този пример е странен, неприложим в живота. Всяка жена би казала: "Как е възможно да оставя слугинята си първа да посрещне господаря? Това не позволявам!" Така ще каже всяка жена, която не разбира дълбокия смисъл на думата "слуга или слугиня". Слугата е синът в дома, а слугинята – дъщерята. Следователно дъщерята трябва да посрещне баща си, да му целуне ръка, да го въведе вътре и да му предложи да му краката измие. После ще се яви господарката, неговата възлюбена. Низшето ще целуне ръка на висшето, ще измие краката му и ще го въведе в дома, където всички го очакват. Висшето ще простре ръцете си и ще благослови низшето. Краката на висшето, това е хлябът, доброто в живота. Разберете ли отношенията помежду си като правилни отношения между господари и слуги, вие ще осмислите живота си. Като ученици вие сте дошли на земята да учите и да служите. Две пособия са дадени на човека, за да изпълни службата си добре. Това са умът и сърцето. Те са най-добрите пособия, с които човек може да изпълни предназначението си на земята. Следователно на земята човек ще бъде слуга, а на небето – Син Божи. Да бъдеш Син Божи, това значи да бъдеш създаден по образ и подобие Божие, т.е. да бъдеш подобен на Бога по сила, по разумност, по любов и по истина. Бог е всесилен, всеразумен, вселюбящ и всеистинен. Всесилието почива на разумността; всеразумността – на любовта; вселюбието – на истината. На научен език казано: силата се направлява – от разумността, разумността – от любовта, а любовта – от истината. С други думи казано: помощник на силата е разумността; помощник на разумността е любовта; помощник на любовта е истината. Следователно силен е само разумният; мъдър е онзи, който носи любовта в себе си; любящ е онзи, който носи истината в себе си. Казано е в Писанието: "Възлюбил Си истината в човека". И човек може да обича само онзи, който носи истината в себе си. В който ден разбере, че този човек не носи истината, той се затваря за него. Любовта посещава само човека на истината. Убеди ли се, че истината отсъства от него, тя го напуща. Любовта не обръща внимание на външността на човека. Тя гледа, какво крие човек вътре в себе си. Тя се интересува от вътрешното облекло на човека, а не от външното. Невъзможно е да ви обича човек отвън, ако преди това не ви е обикнал отвътре. Човек може да бъде обичан дотогава, докато някое светло същество живее в него. Щом светлото същество го напусне, едновременно с това го напущат всички ония, които са го обичали. Докато някое светло същество живее в тебе, всички хора те обичат и казват, че си идеален човек. Напусне ли те това същество, хората се произнасят за тебе, че си прост човек, празна глава и т. н. Велико нещо е за човека да бъде посетен от някой ангел! И ангелът се радва, когато го изпращат на земята да посети някой човек. Този ден за човека е наречен "ден на любовта". През този ден всички прозорци на душата му са отворени, навсякъде е светло. Идея има този човек. Той знае, защо живее. Животът му е пълен с радост и веселие. Каквато работа започне, дето да отиде, той е доволен от всичко. За този ден, именно, Давид казва: "Господи, не отнемай светия си Дух от мене!" За същия ден Апостол Павел се изказва в следния смисъл: "Всичко считам за измет, само да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога.” И тъй, искате ли да придобиете любовта, да живеете в "деня на любовта”, станете слуги на Бога или Божии служители. Малко нещо се иска от човека, за да бъде служител на Бога: чист поглед, красив жест, блага дума. Не е нужно много да се говори на човека, за да го задоволите. Понякога сто сладки думи не струват колкото една сладка дума, един чист поглед или едно благородно чувство. Едно ангелско чувство струва много повече от хиляда човешки чувства. Днес всички хора се стремят към това именно, да ги посети един ангел, да им остави нещо светло и възвишено от себе си. Как ще посрещнете този ангел? Преди всичко вие трябва да разбирате неговия език, да разбирате, какво ще ви говори. Не го ли разбирате, вие ще се натъкнете на някакво противоречие. Един турски ага отишъл в едно българско село и казал на селяните: "Ще бъдете внимателни, да не говорите пред мене на български, защото добре разбирам вашия език." Те се разположили с него на една маса, яли, пили, докато се напили добре. По едно време чалмата на агата се запалила. Един от селяните забелязал това и му извикал на български: "Ага ефенди, чалмата ти гори." – Зная това. После пак му казал: "Агачо ефенди, чалмата ти гори!" – И това зная. Понеже никак не разбирал български език, агата продължавал спокойно да пуши, но и чалмата спокойно си горяла. Като видели, че агата не разбира български, един от тях му извикал силно, но вече на турски: "Ага ефенди, чалмата ти гори!" – Така кажете, да ви разбере човек. В същото положение изпадат някои от съвременните хора. Докато им се говори на непознат за тях език, те казват, че знаят, какво им говорят, не искат да покажат своето невежество. Като дойдат до някое трудно положение в живота, вие се принуждавате вече да им говорите на техния език, да им кажете, че чалмата им гори. Тогава те ще ви разберат и ще вземат мерки за избягване на нещастието, което ги очаква. Като ученици вие трябва да бъдете естествени, да не изпадате в положението на този турчин, да се представяте пред хората, че сте нещо повече от това, което сте в действителност. Добре е човек да бъде оригинален, но на място. От вас се иска да отворите душите си за ония блага, които природата всеки ден праща на земята. Задачата на цвета е да се отвори за влагата, за слънчевата светлина и топлина. Как ще се оплоди, как ще узрее, това не е негова работа. И на вас казвам: отворете душите си за Божиите блага, които слизат отгоре. Как ще ги обработите, това не е ваша работа. Това е работа на Онзи, Който ги изпраща. 47. Лекция от Учителя, държана на 10 юли 1929 г. връх Мусала 1929_07_10 Господар и слуга.pdf