Jump to content

1927_02_20 Трите зрънца


valiamaria

Recommended Posts

Аудио - чете Йордан Стоянов

Тритѣ зрънца (Беседата за четене в стар правопис)

Архивна единица

От книгата, "Посока на растене", Младежки окултен клас - година шеста, (1926-27),

Издателство: "Бяло Братство", София, 2011 г.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

 

От книгата „Светото място“, 20-37 лекции на Младежкия окултен клас, т.II (1927 г.),

държани от Учителя П.Дънов (по стенографски записки), изд. София, 1939 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

ТРИТЕ ЗРЪНЦА

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

Размишление.

Представете си, че са ви дадени три зрънца за изследване: едното зрънце е пясъчно, второто - житно, а третото - зародиш от някое млекопитаещо. Какви резултати ще се получат от трите зрънца, ако им притурите единица калория топлина? От топлината пясъчното зрънце ще се разшири малко, житното - ще почувства импулс за растене, а зародишът на млекопитаещото ще се зачене; значи при нагряване неорганичната материя само се разширява, а органичната започва вътрешно да расте. Изобщо процесите, които стават в неорганичната материя, са по-прости от тия, които стават в органичната, и ако в органическия и психическия свят човек постъпва както в неорганическия, той ще се натъкне на едно вътрешно ограничение в себе си. Дойде ли до механизиране на органическите процеси, човек приготвя условия за склероза в организма си; склерозата не е нищо друго, освен изгубване на пластичността на организма - това се дължи на недоволството, на което човек се натъква. За да се справи с анормалните състояния на своя физически и психически живот, човек трябва да изучава окултната наука - тя дава методи за съграждане на здраво, мощно тяло, за реорганизиране на човешките мисли и чувства, за укрепване на нервната система. Щом придобие това нещо за себе си, човек ще го приложи и в обществото; ако е мъчно човек да приложи тия методи към себе си, още по-мъчно е да ги приложи към обществото.

Една от задачите на окултния ученик е да се справи с недоволството си. На какво се дължи то - много причини има за недоволството, външни и вътрешни. Например убоде ли ви някой с игла, вие веднага ставате недоволни; тази игла може да се забие в тялото - да предизвика физическо недоволство, но може да се забие в сърцето и в ума - да предизвика сърдечно и умствено недоволство. Обаче има случаи, когато една и съща причина може да произведе, а може и да не произведе недоволство: ако вашият възлюбен ви убоде с игла, вие няма да се сърдите, но ако ви убоде човек, когото не обичате, веднага ще станете недоволни и ще му се разсърдите. Коя е причината, че в първия случай човек не се сърди, а във втория се сърди, не е известно - това остава тайна, която човек може да разреши само отчасти, но не напълно.

В света съществуват три вида тайни: тайни на физическия, на Духовния и на Божествения свят. Тайните на физическия свят могат да се разкрият напълно, 100% ; тия на Духовния свят - отчасти, 75%, а тайните на Божествения свят всякога остават скрити, обикновеният човек не може да проникне в тях. Отидете ли при извора, ще видите, че винаги една част от него остава закрита - това е мястото, откъдето водата изтича, това е главата на извора, т. е. неговата Божествена проява. Искате ли да измерите дълбочината и интензивността на извора, свойствата и качествата на неговата вода, застанете на мястото, което представлява духовната част на извора, т. е. неговите дробове; дойдете ли до физическата му проява, ще спрете вниманието си върху неговата дължина, т. е. разстоянието от главата на извора до морето; като измервате дължината му, вие не можете да говорите вече за чистотата на водата - можете ли да съдите за чистотата на извора от водата на реката, произлязла от него? Все има известно уподобяване, но за да определите каква е всъщност разликата между физически, духовен и Божествен живот, вие трябва да държите вътрешна връзка между Бога и своята душа. Божествените неща са всякога закрити - за да разберете съдържанието им, вие трябва да отидете на мястото, откъдето те извират; речете ли да ги разкриете, вие ще ги развалите.

Някой иска да разбере какво представлява той като човек, като его; този въпрос не се разрешава, никой досега не е отговорил на него. Ще каже някой, че е душа, че е его - това са думи, които не разрешават въпроса; или ще кажете, че човек мисли, чувства, действа, движи се, пее, играе - и това още не е човекът. Човек не е нито в мисълта, нито в чувствата си, нито в постъпките си, нито в движението. Дойдете ли до Божественото, не пипайте. Някой казва, че иска да се изяви, да покаже кой е и какъв е, да разкрие целия си живот; човек трябва да знае, че цялата Слънчева система даже не може да го побере - колкото и да се разкрива, няма къде да направи своето изложение. И като знае какво представлява, човек все пак трябва да бъде смирен; смирението е закон за запазване на енергиите - с малко енергия смиреният извършва добра работа.

Сега да се върнем към трите зрънца, на които се прибавя по единица калория топлина. От топлината пясъчното зрънце само ще се разшири; то може да се уподоби на човек, който е придобил голямо наследство, но гледа на живота механически - с получените пари той ще си направи къща, ще я нареди добре и ще се радва, че ще може да живее охолно. Житното зърно като получи топлина, ще придобие импулс за растене, то може да се уподоби на човек, който е дал ход на вътрешния си живот. От приетата топлина в себе си зародишът на млекопитаещото започва да се развива; това семе може да се уподоби на човек, който изучава смисъла на Живота. Следователно единицата топлина, съзнателно поставена в трите свята, извършва три различни служби. Живо нещо е топлинната енергия, вследствие на което влезе ли в тялото, тя произвежда оживяване, в сърцето - въодушевление, а в ума - светлина; значи една и съща енергия произвежда три различни резултата според областта, в която прониква. Като влезе в тялото и не намери отглас, топлинната енергия отива в сърцето; ако и там не намери отглас, тя отива в ума; ако и там не намери отглас, отива във висшите области на живота. Добре е откъдето мине, да остави и да вземе нещо и да се върне към своя източник. Какво ще вземе от човека - неговите недъзи, недоволства, скърби и страдания; тя ще ги занесе в ретортите на Божествения свят, където ще ги превърне в нещо възвишено и красиво. Това, което хората считат за безсмислено, в Божествения свят се превръща в нещо смислено.

И тъй, изучавайте окултната наука, нейните методи и закони, за да ги прилагате във всекидневния живот, да го осмислите и обновите - това значи да мине човек от обикновено състояние във възвишено, в което всичко преживяно изчезва, окапва като листата на дърветата и в края на краищата от човека остава корен за основа на физическия живот, стъбло - за основа на Духовния свят и клони - за основа на Божествения свят. На Земята човек може да е бил виден, знаменит, но влезе ли във Висшия свят, от него остават само три неща: корен, стъбло и клони.

Като ученици на Велика Школа от вас се иска геройство, юначество; за да се насърчите в тази област, вие трябва да проследите живота на революционерите, да видите с какво въодушевление са се хвърляли в борбите - град от куршуми се сипят пред тях и около тях, но те вървят напред. Трябва ли човек, който е изпълнен с велики идеи, да се страхува от живота? Вие сте изпълнени с велики идеи, а въпреки това се страхувате; вземете пример от великите хора в света, които са излагали живота си за своите идеи и убеждения - тези хора могат да ви дадат добри уроци, да ви помогнат в трудни моменти от живота ви. Поради изсичане на горите и избиване на млекопитаещите хората се натъкват на големи страдания, без да могат да си помогнат; те не подозират, че животните и растенията представляват резервоар на жизнени сили за растенето и развитието на човека - с изтребването на млекопитаещите жизнената им енергия се разпръсва в пространството; понеже хората не могат да се свързват пряко със силите на Природата, те се лишават именно от ония жизнени сили, които възприемат от животните. Казано е в Писанието: „Не се свързвайте със света" - това значи: не се свързвай с илюзиите на света.

Сега и на вас се казва да не се свързвате с нисшите животински прояви, но да използвате техните жизнени сили - те са космически сили, необходими за развитието ви; като ги приемате съзнателно, вие ще примирите физическия свят с Духовния и с Божествения - тези светове са неразривно свързани помежду си. Живейте съзнателно и изучавайте мислите, чувствата и желанията си. Не се смущавайте, че не сте постигнали известно желание - всяко желание се реализира на определеното за него време; същото се отнася и до мислите и чувствата на човека - в това именно седи красотата на живота. От вас се иска внимание, да не пропуснете времето за проява на дадена мисъл, на дадено чувство или желание; пропуснете ли времето им, ще изпаднете в такова положение, че на 30-годишна възраст ще пожелаете това, което е за 80-годишна възраст, или на 80-годишна възраст ще пожелаете това, което е за 30-годишен човек. Спазвате ли съответното време за всичко, вие ще придобиете особена пластичност и здравина на тялото си, които ще се отразят благотворно върху живота на душата и на духа ви; искате ли да хармонизирате живота на ума, на сърцето, на волята, на душата и на духа, сложете за основа на живота си идеята за братството и приятелството.

Съвременните хора говорят за братство и приятелство, но като дойдат до приложение, не издържат; те се натъкват на ред атавистични чувства, мисли и желания, които нарушават чистотата на братството и приятелството. Рядко ще срещнете мома или момък, които да запазят помежду си братски и сестрински отношения - в края на краищата в тях възникват такъв род чувства и мисли, които помрачават светлината в техния живот. Те не трябва да се смущават, но трябва да се справят със своя атавизъм - какво от това, че някой ял и пил, трябва ли за сметка на миналите поколения вие да страдате? Други са яли и пили, а вие се нагърбвате да плащате техните дългове. В Писанието е казано, че за всяко престъпление се въздава до четвъртия род. Един от древните пророци е казал, че който яде киселец, зъбите му скоминясват; с други думи казано: който пипа огън, той непременно ще се изгори. Ако бащата е ял киселец и ако е пипал огън без участието на сина, само бащата ще носи последствията на своя изопачен живот, но ако бащата и синът са пили заедно, и двамата ще носят последствията на своя ненормален живот. Това не значи, че трябва да се страхувате от влияния; каквото и да правите, вие сте потопени в света, от чиито влияния не можете да се освободите. Благодарете на разумните братя и сестри, които грижливо пазят телата ви, когато се излъчвате във време на сън; ако нямаше кой да пази телата ви, вие щяхте да ги намерите ограбени и разрушени.

И тъй, дойдете ли до Божественото, спрете се с всичкото уважение и почитание, без да го отваряте. Ще дойде някой да ви пита вярвате ли в Бога; ще кажете на този човек: „Мога да ви говоря върху астрология, хиромантия, графоло- гия, но по въпроса вярвам ли в Бога не казвам нито дума - това е въпрос, от който стоя далеч, не се занимавам с него". - „Съществува ли Бог?" - „И с този въпрос не се занимавам". Когато запитали Хермес20, великия Учител на Египет, какво представляват злото и грехът, той стиснал устни и премълчал. Ако бяха задали този въпрос на някой обикновен човек, той щеше да извади ножа от ножницата си, да разреже връвта, която свързва злото, и ще започне да говори; не, стане ли въпрос за злото, ще стиснете устните си и ще мълчите, както Хермес е мълчал - отворите ли устата си, ще я напълните с нещо лошо. Тъй щото не говорете за злото, но дръжте се за Доброто и за красивото в света: нека Доброто и красивото в света бъдат място за почивка в живота ви, нека красивото и Доброто бъдат вашите ръководни начала.

Съвременните хора обичат да философстват и се натъкват на въпроса за душата, която разглеждат ту като материално, ту като духовно проявление. Когато говорим за душата, ние имаме предвид Космическата душа, която съдържа всички слънца в себе си - те представляват нейни клетки, в които тя прониква, за да ги движи. Космическата душа манипулира с тия слънца както желае, следователно тя е господарка и на материалната, и на духовната им страна. Когато съществата не са пробудени още, ние казваме, че Космическата душа е материална; пробудят ли се съществата, започнат ли да се движат, в тях се проявява духовното естество на душата и казваме, че всичко в Природата е одухотворено; и най-после, когато съществата започнат да живеят смислено, да мислят и да чувстват правилно, казваме, че душата проявява своето Божествено естество. Каквото и да се говори за душата, каквито и теории да четете, в края на краищата всеки трябва да задържи онова вътрешно разбиране, което има в себе си; не е важно, че не може да го изкаже с думи, важно е, че това понятие, което той има за душата, го задоволява.

Христос казва: „Скръбна е душата ми до смърт" - тези думи изразяват материалното състояние на душата, те подразбират някаква физическа болка. Когато някой счупи ръката или крака си, казва: „Заболя ме душата" - значи болката е толкова силна, че се отразява на душата. Мине ли болката, всичко се забравя, обаче има състояния, които са по-страшни от всякаква физическа болка - те се отразяват на духовното състояние на душата и при това положение човек мъчно забравя онова, което е преживял. Според някои учени душата представлява съвкупност от умствени способности в човека; умствените способности са в зависимост от проявите на сърцето и волята, значи душата представлява сбор от прояви на ума, на сърцето и на волята на човека. Дойдете ли до френо- логията, тя разглежда тия прояви по друг начин - тя изучава умствените способности на човека според развитието на различните мозъчни центрове и от тях вади заключение за интелигентността на човека.

Като ученици, вие трябва да работите съзнателно върху себе си, да пресъздадете своя мозък, да преработите неговата материя. Това не се постига в един живот, много работа се изисква от човека, докато постигне съвършенство. Ако изучавате клетките на човешкия мозък, ще видите, че клетките на моралния човек се различават коренно от тоя на обикновения човек, а още повече от тия на престъпника. Каквото е изработил човек в един живот, оттам нататък ще продължава да работи, нищо в Природата не се губи. Следователно където и да са разпръснати клетките на даден човек в пространството, в края на краищата, когато той отново слиза на Земята, те ще се съберат на едно място и ще образуват новото му тяло. В създаването на човешкия организъм се крие голяма мистерия. Когато се казва, че планетите имат влияние върху човешкия организъм, това показва, че те са му дали нещо - това е закон в Природата. Влияния има само там, където съществуват отношения на вземане и даване. Като знаете това, вие трябва да бъдете смели и решителни, но това не значи да мислите, че всичко можете да направите - има неща, които човек безусловно може да направи, но има и такива, които не може да направи.

Един стар дядо възседнал магарето си, а редом с него вървяло едно младо момче и си говорели. Момчето казало:

- Дядо, хайде да си поговорим по някои философски въпроси.

- Хайде, дядовото, аз съм стар, опитен, всичко зная и всичко мога да направя.

- Не, дядо, макар да си стар, не можеш да направиш всичко.

- Всичко мога да направя, дядовото.

- Щом всичко можеш да направиш, слез от магарето - аз да се кача на него, а ти да вървиш пеш.

- Виж това не мога да направя.

След няколко дена младото момче се качило на магарето си - отивало в града. То настигнало дядото, поздравило го и продължило пътя си. Дядото го извикал и му казал:

- Синко, хайде да поговорим за една работа, която може да стане.

- Каква е тази работа?

- Да слезеш от магарето, за да се кача аз.

Момчето веднага скочило на земята и казало на дядото:

- Заповядай, дядо, качи се на магарето, аз мога да вървя пеш.

Значи това, което за стария е невъзможно, за младия е възможно.

Следователно, когато някой се запита дали е млад или стар, нека си отговори може ли да слезе от магарето, да отстъпи на дядото, а той да върви пеш - ако може да направитова, той е млад; не може ли да го направи, той е стар. В дадения случай магарето ще послужи като символ, с който ще разрешавате задачите си. Намерите ли се на кръстопът, кажете в себе си: „Мога ли да сляза от магарето (да отстъпя), или не мога?". Какво правят повечето хора - щом се намерят пред известна мъчнотия, те казват: „Защо ми дойде тази мъчнотия на главата, все аз ли трябва да страдам; кога ще се смекчи съдбата към мене?". Каквито и въпроси да си задава, човек не може да си отговори защо страда; не е единственият, който страда, всички хора страдат. Той е здрав, има здрави очи и уши, за да вижда и да чува добре; има здрави ръце и крака, за да ходи и да работи; има книги на разположение, за да се просвещава - какво повече иска? Наред с него седи сляп и глух човек, който не може да работи, но благодари на Бога и за това положение - кой от двамата стои по-високо? Казано е в Писанието: „Който изтърпи докрай, той спасен ще бъде", следователно ще дойде ден, когато тия двама души ще сменят положението си: на недоволния ще се отнемат благата и ще се дадат в ръцете на доволния.

Сега от всички хора се изисква да дойдат до съзнателно разрешение на въпросите. Задачата на човека не седи в избягване на страданията; човек трябва да страда, но разумно и когато страда, той трябва да придобива нещо красиво. Не е въпрос да убива желанията си, но да ги облагородява, докато един ден ги постигне; красивите желания са бистра планинска вода, която полива всичко, което срещне на пътя си. Като не могат да реализират желанията си, мнозина се обезсърчават и започват да отричат всичко - те казват: „Бог не съществува, душа не съществува". Ако наистина душа не съществува, защо хората се занимават с въпроса за нейното съществуване или несъществуване? Душата съществува, затова именно хората се занимават с нея. Човек обича да говори за това, което знае, тази е причината, поради която човек всякога говори за живота, за душата, за добродетелите - без тия неща слизането на човека на Земята е безпредметно. Най- понятна и близка идея за човека е тази за живота - каквото и да прави, човек все за живота говори, той излиза от него и се връща към него. Какви са формите на живота - това не е важно; формата се определя от мислите и чувствата, от подтика на душата и на Духа: колкото по-мощен е Духът и по-възвишена душата, толкова по-сложна и красива е формата, в която животът ще се излее. За да разбере живота в неговата пълнота и целокупност, човек би трябвало поне за момент да влезе във всички форми, да разбере състоянието, в което се намират - но това може да направи само адептът, само посветеният; затова е казано на слабия да не се свързва с грешния, да не би и двамата да паднат заедно - само силният може да се свързва със слабия и с грешния, и то временно, докато ги повдигне.

Като ученици, от вас се иска силна, съсредоточена мисъл. За да постигнете това, вие трябва да правите ред упражнения и усилия. Например наели сте се с издаването на списанието Житно зърно - какво показва името на списанието ви: че трябва да орете, да сеете и да жънете. Ако почвата му не е добра, трябва да я наторите; ако има плевели между житото, трябва да ги оставите настрани, да не се смущавате от тях. Почвата на списанието ви ще се подобри с увеличаването на материалните средства. Колкото повече абонати имате, толкова по-добре ще върви списанието; ако има абонати, които не искат да плащат, ще гледате на тях като на плевели, които сами по себе си ще отпаднат. Работете усилено с мисълта си, за да заставите абонатите си да плащат, а тия, които не са се записали, да се запишат - с мисълта си можете да постигнете големи резултати. Мощно нещо е човешката мисъл, тя прониква навсякъде и преобразява нещата незабелязано. Единственото препятствие на вашето списание е материалната му подкрепа. За да знаете как ще върви, направете му хороскоп, да видите кои планети му влияят благоприятно и кои - неблагоприятно. С издаването на списанието ще се изпитат вашата разумна воля, вашият ум и вашето сърце. За всичко това обаче се иска искреност и чистота: искреност в списването му, както и в прокарването на самото списание в обществото.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

1927_02_20 Трите зрънца.pdf

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От книгата, Посока и растене. Лекции пред Младежкия окултен клас. Година VI (1926–1927). Първо издание. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 2002.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

ТРИТЕ ЗРЪНЦА

VI година (1926-1927)

21-ва лекция на Младежкия окултен клас,

държана от Учителя в София на 20.II.1927 г.

САМО СВЕТЛИЯТ ПЪТ НА МЪДРОСТТА ВОДИ КЪМ ИСТИНАТА.

(Размишление.)

MOK_6_21_1.GIF

Имате три точки (фиг. 21.1): a представя едно пясъчно зрънце – кристал, b означава едно житно зърно, c означава един зародиш на едно млекопитающе. Сега, ако на тези трите тела притурите единица калории топлина, какви резултати ще се получат в трите единици? На пясъка ако приложите единица топлина, ще се разшири само, ще се сгрее, нищо друго няма да стане. Ако притурите на житното зърно, може да му се даде един импулс за растене. А в този зародиш на млекопитающето – ще се зачене. Защо в първия случай топлината, в този кристал, ще произведе само разширение? (- Защото е неорганична материя, няма условия за друго вътрешно растене. Съвременната наука смята, че на молекулите на телата се придава повече сила, тази енергия увеличава разстоянието между тези молекули. Движението на частиците се увеличава.) В зародиша и семето тази единица топлина, която се прибавя, ще произведе по-сложни резултати. Следователно, когато вий говорите за трите вида математика, в органическия или психическия свят, когато боравим с физика на физическото поле, имате отмерени величини. Щом влезнете в органическия свят, има вече едно видоизменение. И ако вий постъпвате в органическия свят както във физическия, почвате да усещате едно вътрешно ограничение. И често хората... идва вече склероза. Тя се появява от едно механизиране на организма. Организмът изгубва своята пластичност. Ти седиш, недоволен си от живота – туй недоволство вдървява организма.

Защо трябва да изучавате окултната наука? Трябва да я свържете с вашия организъм. Вий трябва да изучавате окултната наука, доколкото тя може да съгради във вас мощно, силно тяло, да преорганизира вашите чувства, да създаде един мозък, една здрава нервна система. Учениците, които следват този курс – за тях туй е задача. След туй – приложение в обществото. Ако вий не знаете да я приложите в себе си, как ще я приложите вън? Вън е още по-трудно.

Най-първо – една задача. Някой от вас е недоволен. Недоволството може да дойде по един незнаен начин. Даже най-разположения от вас, ако го убодете с една губерка, цял въпрос ще стане. Туй мушване може да бъде от причина външна, или загуба на пари, или баща му умрял – причини всевъзможни. Пък може да дойде една малка губерка, да произведе същия резултат на недоволство. Питам: защо тази губерка произведе туй недоволство у човека? Аз ви казвам: ако един човек, който ви обича тъй, както обича себе си, ако той ви мушне с тази губерка, освен че няма да ви причини недоволство, но ще ви причини една радост. Но ако един човек не ви обича, и най-голяма услуга да ви направи, ще ви достави една неприятност. На какво се дължи туй недоволство?

Туй са факти. Аз не искам да ги разрешавам. В света съществуват три вида тайни: физически, тях можем да ги разгадаем, да ги обясним напълно. Втория вид можем 75% да разкрием, те са от духовния свят. А Божествените тайни винаги са покрити, никога не се разгадават. Когато идеш при извора, има една част на извора, която е неразкрита. То е там, откъдето идват водите на този извор, пластовете. Ти не можеш да разкопаеш пластовете – ако разкопаеш, ще го развалиш. Но там, където извира, може да измериш водата му, неговата форма, интензивност и качество на водата, колко вода извира в секунда – можеш да направиш много опити. Туй е духовното проявление на извора. Сега идва физическото. То е дължината на извора до морето. Тук вече качеството на водата, няма първоначалната чистота. Той ще има само дължина. Питам: изворът, който извира, мяза ли на Божественото? Реката, която излиза от духовното, мяза ли на духовното? Има някакво подобие. Може ли от реката да съдите какъв ще бъде изворът? Има малко наподобяване.

Трябва да се изучава вътрешната връзка. Божествените неща всякога ще бъдат прости. Туй, Божественото във вас, дръжте го всякога закрито. Речете ли да да го разкриете, ще го развалите. Някои от вас искат да покажат: «Какво съм аз.» Този въпрос не го разрешават. Никой досега не е разрешил този въпрос. «Ама аз съм душа, аз съм Его.» То са думи, не го разрешавайте. Аз чувствам, действам, воля имам. Играя, пея, ям, ходя из небето, връщам се, всичко правя. Какво съм аз? Това съм аз. Ама, има нещо повече. Аз, който ходя, в движение съм, движението не съм аз. Аз, който мисля, правя свойта мисъл, но не съм в мисълта вътре.

Божественото, не го засягайте. Някой път обезсърчавате се от простия факт, често искате да разкриете целия си живот: «Вижте, ето ме какъв съм!» Че, цялата Слънчева система не е достатъчна да направите едно изложение какво сте вий. Онзи, който ще дойде, ще има и достатъчно средства да направи туй посещение. Онези от вас, които мислят. Туй са философски мисли. Един от вас трябва да има закона на смирението, то е закон за консервиране на енергиите. Смирението – той чака, той не се безпокои, той с най-малката енергия извършва най-добрата работа. Защо трябва смирение [на] човек? За да може с най-малка енергия, при най-бедните условия да извърши най-добрата работа. То има своето приложение. Някъде, да кажем, седят хората, мислят, че си прост, не си учен – ти си мълчиш, проучваш ги. И ако можеш да се повдигнеш вътрешно, движението на твоя ум да стане толкова силно, да проникне вътре техните мисли, те ще изменят своето настроение.

Да се върнем към мисълта. Тази топлина, да кажем, е от живота. Пясъкът ще я възприеме като едно механично действие, затова той се е само разширил. На физическото поле пясъкът какво е? Ако вземем единица топлина, то е, един човек, да кажем, него му се пада един милион наследство. Той изеднаж само ще се разшири. Ще си направи къща, ще каже: «Има сега да се живей.» Това е пясък вече. Втората единица органически живот, ще направи фабрика, ще иска хората да работят с него. Този милион ще го тури в действие. Обаче, ако вложите в чисто органическия живот: той е човек, който ще занимава хората с вътрешния смисъл на живота.

Следователно тази единица топлина, съзнателно турена в трите свята, ще извърши три различни резултата. И ако Божествената топлинна енергия влиза в тялото, ще произведе някой път само едно оживяване. Ставате сутрин, мислите, че всичко можете да направите. Ако тази единица жива топлина е проникнала вашето сърце, вий ще станете с обновени чувства, вий ще искате да направите нещо. Ако проникне във вашата мисъл, веднага ще се яви желание да пишете – една нова мисъл. В тялото – оживяване, в чувствата – въодушевление, а в ума ви светлина произвежда. Тази същата топлина във вашия организъм ще произведе три различни резултата.

Не мислете, че тази енергия, когато тялото ви е здраво, се различава от онази, която е в сърцето. Най-първо е засегнала вашия физически живот. Като не е намерила отглас – минала е в сърцето и като не е намерила и там отглас, засегнала е ума. После ще засегне по-висшите области на живота. И след туй тази енергия ще се върне към своя източник. Тази енергия, и тя ще вземе от вас нещо – всички недъзи, недоволство, скърби. Ще ги занесе там, в Божествения свят, там си имат реторти и ще я превърнат в нещо красиво. Този живот, който ни се струва безсмислен, за Божествения свят има смисъл.

Приложението на тази велика наука да ви бъде едно ръководство и спомагало в живота ви и спомагало в сегашната ви наука. Да ви научи как трябва да употребявате сегашното си знание. След като минете в друг свят, в друго едно състояние, туй, което вий не сте преживели, туй, което вашата душа не е преживяла, всичко туй ще слети като листата и у вас ще остане само вашето. И вий ще се намерите много обикновен човек. Тук може да сте първокласен философ.

Има една книжка от д-р Миркович за духа на Виктор Юго. Колко знаменит бил тук, на Земята, а там бил много обикновен. Той сам говори за себе си. Защото мащабът в другия свят е други.

Сега, при тези условия, благоприятните, при които се намирате, аз искам във вас да има юначество. Някой път бих ви препоръчал да идете да видите онези хора, които се занимават с революции, с бунтове. Да видите какво въодушевление имат тези хора, оттам да се насърчите. Вий седите с тези велики идеи, казвате: «Тази работа няма да я бъде.» И онези македонствующи се наострили, този умрял, онзи умрял, но не им мига окото. Ето една хубава черта. Отлична черта.

Именно вий лошите хора не ги изпъждайте съвършено от ума си. Вий дръжте връзка с тях. Не се свързвайте, понеже по някой път ще намерите добър прием, добър урок и добри познания, даже някой път те може да ви дадат и помощ. Съвременната култура страда от един голям недъг -избиването на млекопитающите, пък те представят резервоар на органически човешки живот. Следователно, като се избиват, обеднява животът, хората стават нервни. Изгубват се жизнените сили за развитието, за растенето. Щом се изтребват млекопитающите, тази енергия се разпръсква в пространството. Ние пряко съобщение с природата нямаме, за да черпим тази енергия.

Писанието казва: «Не се свързвайте със света.» Но то подразбира илюзиите на света. Ходиш край някоя витрина: хубави обуща – не прави връзка с обущата! Гледаш шапки, пасти, милинки – не прави тези връзки! След това четете във вестника – еди-кой си виден виртуоз ще свири – трепне ти сърцето: «Защо аз да не съм?» Не се свързвай! Защо ще ходиш да си губиш времето? Радвай се, че е дошъл. И като минеш край витрината, радвай се, че този човек има дрехите. Ако бих имал пари, бих доставил на този човек едно малко удоволствие. Не че ти да се зарадваш. Пък като минеш край витрината, ще кажеш мислено: «Бих желал да ти доставя удоволствие – но нямам пари, пък ти не даваш на вересия.» Ето философия, тогава ще имаш свеж и бодър ум – няма да правите като Настрадин Ходжа, да ви бият. Няма да седите под крушата отдолу, да чакате отгоре да падне. Ще работите, разумно ще работите. Ще имате едно трезво разбиране за живота. Ще примирите физическия, духовния и Божествения свят, да вървят паралелно. Тези светове са свързани един с други. Пък каквито чувства имате, каквито мисли имате, изучавайте ги!

Има един закон. Всяко едно желание в света е определено кога да дойде. То си има своето време. Има желания в живота, да кажем едно дете, кога се заражда съзнанието? (- [На] 4-5 години.) Има желания на петата година, на шестата, на седмата, деветата, десетата – до 120-ата година разпределени са желанията ви. Не вземайте желанията, които са на 80-ата година, да ви се случат на 30-ата година. Пък не правете другата погрешка – желанията на 30-ата година да ви се случат на 80-ата година. Оставете всяко едно желание, всяка една мисъл точно на поставеното време – то е красотата на Божествения живот. Ако тъй разсъждавате, ще се отличавате с един особен организъм, ще се отличавате с един особен мозък, с една особена пластичност на душата. Тогава ще може да носите мъчнотиите. Една задача има и тя е следующата. Как мислите вий, как може да се образува между вас една връзка, не фамилиарна, не интимна – да турите идеята, която тази сутрин аз лансирам: братството като основа, оттам почнете да градите нагоре. Братство и приятелство.

Втората фаза. Да допуснем, имате една сестра, която вас ви е чужда в братството. Вий не сте родени от една майка, от един баща. Тя е чужда заради вас – да може да я посрещнете със същото чувство, както един брат посреща сестра си. И да може такава една сестра тъй да го посрещне, както посреща брата си. А сега, първото нещо: у вас ще се роди една свенливост. Хубаво, аз я уважавам. Но в свенливостта ще се роди едно чувство изопачено, едно чувство атавистическо, което опорочава човека, ще се роди една лоша мисъл. Най-първо някои от вас ще помислят: «Тази сестра, тя ме обикаля», но тя може да ви завърти ума. Или то е един брат, но той може да ви завърти ума. Ученици, щом влезне тази мисъл, става една каша. То са неща отвън вашия живот – тези мисли ще дойдат, вий не сте отговорни за вас: «Какво имам общо аз, че някой в райската градина ял и пил, съгрешил, от негова данък турили на мен?» Писанието казва: въздава престъплението на бащата и на чадата до четвъртия род. А в Езекиила и по по-просветените пророци казва: който яде киселец, неговите зъби ще станат скомени.

Двояк е законът. Значи, който пипа огъня, той ще се изгори. По закона за наследствеността, ако бащата изгори ръката си и се ожени, този недъг ще се пренесе ли у сина му? (- Няма.) Бащата ще си носи последствието на своята изгорена ръка. А синът няма да участва в изгарянето. Синът може да носи само тогава, където е вземал участие с бащата. Понеже те са групови души. Ако бащата, когато е правил, и синът е участвал, има дял и в добродетелите. И тъй, ако бащата е ял киселец без съдействието на сина, неговите зъби ще оскоменеят.

Не се плашете, сега, от влиянията. Не се плашете, че може да се повлияете. Че, ако е за влияние, всяка вечер вий се поставяте на най-опасни влияния. Щом заспите, вий се поставяте под влиянието на целия свят и какви ли не глупости ви идват. Но вън от това има същества, братя и сестри, които се интересуват [от] вашия успех, те се грижат за телата ви. И благодарение, че щом оставите телата си, те ви пазят. И ако те не пазят, вий като се върнете, ще намерите къщата си ограбена. Тази идея ще я пазите за себе си.

Искам да укрепнете. Божественото няма да го разкривате. Щом дойдете до Божественото – «Ама, вий вярвате ли в Господа?» За този въпрос аз съм много прост. Нещо за съвременната наука, астрология, хиромантия – за всичко ми говорете, но за Бога – не, ще ми замотае ума. Той е далечен път. Спрете го там. Пък сега, току изведнаж: «Ама, вярвате ли в Бога?» Вий изведнаж изтеглите ножа. Искате да разкриете. Или по някой път спрете се и мълчете. Хермес – когато неговите ученици го запитали какво е грехът, произходът на злото, той само си стиснал устата. Вий да сте, веднага ще разрешите въпроса. Хермес, който е секретар на боговете.

И вий всички за някои неща трябва да затваряте устата си – ще стиснете устните си. Понеже, ако отворите устата си, ще се напълнят с нещо много лошо. Сега аз бих ви обяснил. Аз не искам у вас да създам идеята за Бога. Мислете вътре, чувствайте, но тъй нека остане като свещено чувство. Да има един свят, незасегнат от окръжающата среда. Да има нещо, на което вий да се осланяте. Да имате място, където може да си починете. То е красивото. Красивото ще развивате и Божественото у вас. Него ще пазите.

Сега задайте един от най-умните въпроси. За физическия свят. Най-умния въпрос, който съвременната наука се мъчи да разреши. Не физически въпрос, но въпрос, който засяга живота в три посоки. Ако не може сега да го оформите, може в следующото събрание – безразлично. (- По какъв начин душата, която е нещо нематериално, може да докара в движение тялото на човека? В каква връзка се намира душата в тялото, за да може да се прояви животът, който е нещо нематериално?) Те считат, че душата е полудуховна и полуматериална. (...)

Тогава какво са разбирали старите пророци? Те казват, че Бог изпълня всичко. Значи, пространство има, щом изпълня. Ако живеем и се движим вътре в Него – ние нали се движим? [В] идеята за време и пространство съвременните философи са засегнали само физическата част. Само физическата част на времето и пространството. (- Повечето философи не приемат днес субстанциалността на душата. Щом се приеме субстанциалността на душата – разрешават чрез дуалистичното схващане.) Тогава как разрешават философите въпроса? (- Тези философи, които приемат субстанциалността на душата, вземат полуматериално, полудуховно – нещо средно, което свързва абсолютното с материалното, по този начин се мъчат да обединят субстанциалния свят с материалния и свеждат всичко до един монотеизъм – Спиноза.) (Приятелите цитират мнението на Бергсона по този въпрос.)

Мисля, че има един френски писател, Себатие (Sebatié). Той поддържа, че материята, това са спящи духове и будни духове. Че будните духове, които влияят на материята, се мъчат да разбудят спящите духове. Този сложен въпрос се опростява малко. Състоянието на спящите духове съставя материята. Те са негови изводи. Когато човек е в едно спящо състояние, безучастен, той е материален. Но душата изобщо има форма. И когато говорим ние за Козмичната Душа, тя включва всички слънца. Те са нейни клетки, тя ги прониква, в нея те се движат. Всеки един атом, или всеки един йон, те се проникват от тази Козмична Душа. И следователно тя с тях може да манипулира, както иска. За душата да бъде материална е тъй лесно. Дали е материална или духовна или Божествена – и трите състояния са еднакви. Душата е материална, когато няма никакво съзнание пробудено, тоест в съществата, в които Козмичната Душа работи. Когато всички същества спят, всичко е материално. Първото същество, което се пробужда в тази Козмична Душа – разните йерархии, то е вече духовната страна. Тези пробудени същества стават духовни съзнания, вземат участие в нейната работа. Когато един ден всичко се одухотвори, всичко ще стане съзнание, тогава материя няма да има. То е само извод. Тъй ли ще бъде или не, аз правя само един извод. Туй още не е моят извод. От теорията на Себатие – ако туй може да хвърли светлина върху тази идея.

А пък този въпрос за душата, аз бих желал всеки един от вас да си го разреши по своему. Вий изучавате общите теории за душата, всички са хубави, но дръжте се близо до вашите понятия за душата! Всеки от вас си има едно схващане за душата – дръжте го като една ядка, никога не го заменяйте с една философска система, защото вий имате едно схващане, добито от дългия ваш живот, то е много ценно. Философски не може да го изкажете, но то е много ценно. Че когато Христос каза: «Скръбна е душата ми до смърт», какво е подразбирал? Или българинът казва: «Боли ме душата» – разбира, тялото го боли. Тялото разбира той. Удари те някой, казваш: «Няма да го забравя», но зарасне ръката ти – забравиш. То е физическа болка. Но има болки духовни, тя не е физическа, ръката ти не е счупена, минават 5-10-20 години, не може да забравиш. Тези вътрешни болки са по-опасни. Те са състояния на човешката душа.

Спомняте си за един от американските психолози, Браун, един ден, като дефинира пред студентите какво нещо е «аз», смесва се с учениците и не знае какво е той. Той ли е или не е той. Забравил той ли говори или някой друг говори вътре в него. Не може да се познае. Психологически като гледал, питал се: «Дали съм вчерашният Браун или не съм аз?» «Ако аз се меня всеки ден, пита се той, идеите, които днес имам, не са вчерашните.» Учениците седят и чакат, а той разрешава един въпрос. Той е толкова искрен, изнася го като един научен факт – как човек може да се обърка.

После, в туй отношение може да изучавате френологията. Аз бих ви препоръчал едно хубаво съчинение. От френологично гледище философията може да стане по-ясна, отколкото сега. Философите обясняват с три елемента (вземат мисълта, волята и чувствата като проява). За пример интелигентността на човека, това е група от способности. После, чувствата, и те се групират. После, волевите проявления, това са други философски центрове, и те се групират.

MOK_6_21_2.GIF

За пример вземете в човека – ако спуснем перпендикуляр на човешката глава през ушите (фиг.21.2). Допуснете, тук е ухото – тази е задната част. Следователно, колкото тези дъги на задната част са по-изпъкнали, има по-голяма чувствителност. Ако има една хубава глава, може да се определи френологически дали неговите чувства са постоянни или не. Може да се определи на процент какво ще изпълни от това, което обещава. Едва ли ще се намери някой, който да изпълни 75%. Защо не изпълня всичко? Защото няма достатъчно енергия – това се обуславя от един чисто физически закон. Да кажем, имате тази крива линия (фиг. 21.3).

MOK_6_21_3.GIF

В тези, кривите линии къде силата е по-голяма? Да кажем, това са гранати – силата, която е изхвърлила тези гранати. Този същият закон е с човешкото чело. Колкото повече се отдалечават тези линии, толкова силата е по-постоянна. Вследствие на това тези гънки на мозъка – по-интензивни, по-интелигентни – изискват по-голяма площ, за да се развие нейната действителност; вследствие на това в едно малко пространство се образуват гънки. Гънките, това е плоскостта, в която трябва да се прояви мисълта, където човешката мисъл трябва да работи. И когато за бъдеще се изучава мозъкът...

Ако разгледате мозъка на един човек, клетките, строението, ще намерите грамадна разлика. Клетките на един морален човек се различават от клетките на един престъпник и на един обикновен човек. Ако вземете моралните клетки или чувствените, навсякъде ще намерите едно различие. Обикновеният живот е наложил своя отпечатък. Питам: вий розовото масло може ли да го турите в една обикновена българска стомна? И след колко време ще го намерите там? Ще го турите в един съсъд.

Изисква се един отличен мозък. Трябва да се стремите да пресъздадете вашия мозък – че за едно съществувание, второ, трето, този мозък, той ще дойде с вас. Тази материя, която вий ще развиете, ще се одухотвори. Втори път като дойдете на Земята, тя ще се привлече. Туй, което е ваше, никой не може да го вземе. Подобие има. Тази материя може да е по Слънцето някъде, но когато дойдете да се въплотите на Земята, тези частици от всички звезди ще дойдат, ще се съберат и ще създадат организма ви. Че, то е цяла една мистерия. Влиянието на звездите. За да влияят, те са ни дали нещо. Щом дадеш, имаш влияние. Щом не даваш, не може да имаш влияние. То е закон вътре в природата, даваш и вземаш, обмяна има. В туй отношение ще бъдете безстрашни. Не главоломно да кажеш: «Аз всичко мога да направя.» Има нещо, което не можеш да направиш.

Ще ви приведа този анекдот: Среща един млад човек един стар дядо на 100 години, качил се на магарето и казва: «Дядо, да говорим за философия.» Дядото казва: «Всичко може да направя, всичко може да разреша.» – «Е, дядо, да говорим за една работа, която няма да стане.» – «Как, синко, всичко може да стане.» – «Я слез, дядо, от магарето, аз да се кача.» – «А, синко, това не може да стане.» Среща дядото младия, качен на магарето. – «Синко, хайде да говорим за една работа, която може да стане. Слез, синко, от магарето, да се кача аз.» – «Заповядай, дядо.» – Качва се старецът. Значи, за младия всичко е възможно. А за стария всичко е възможно, но от магарето не може да слезне. Вий ще се запитате млади ли сте или стари. Ако може да слезнете от магарето, въпросът е разрешен. Ако не...

Туй магаре, ще го приложите в живота. В живота ще го вземете като един символ и с него ще си разрешите въпроса. Дойдете [до] един въпрос, на кръстопът сте, ще кажете: «Аз старецът ли съм, на магарето отгоре, или младият?» Ти разрешаваш въпроса, казваш тъй: «Защо аз трябва да страдам! До гуша ми дойдоха страданията. Съдбата няма ли да каже за мен някоя хубава дума?» Но вий не знаете как страдат другите хора. Аз страдам, но има хора, които хиляди пъти повече страдат от мен. Имам очи, здрави ръце, крака, книги имам, недоволен съм. А там има един човек сляп, глух, той благодари на Бога. Кой от двама ни седи по-високо? Провидението казва: «Със свойто недоволство, ти ще намериш неговото място.» А на този казва: «Ти ако търпиш, един ден ще бъдеш като него.» Мойто положение ще вземе той. Следователно, ще се разменим.

Сега аз не искам да се образува у вас доволство, но съзнателно да дойдете до едно разрешение на един въпрос. Аз искам да страдате, не страданията ви да се прекратят. По същия закон: не да изгорите, но да се стремите да се превърнете на вода, че да почнете да поливате градините. Не трябва да се унищожат нашите желания – всяко желание може да се изпълни, но не като лед, а като онази, хубавата, бистра водица, която може да полива растенията.

Основната мисъл. Труден е въпросът. Какво нещо е душата, вий знаете. Тогава ще кажете: «Защо трябва да го учим?» Туй, което знае човек, него учи. Туй, което не знае, него не учи. Действително, само туй, което знаем, то ни интересува. Него обичаме всякога да ни го казват хората. Не е ли същото за живота? Туй, което ние знаем в живота, искаме да го видим във всичко. За този живот искаме всичко да ни говори от единия край до другия. Ние всички говорим само за живота, в него е смисълът. За живота чувствата имат смисъл. Законите, добродетелта, всички работи, проявената страна е това. С това аз не казвам, че любовта се обуславя от живота, но в проявения живот са всички тези добродетели. Засега нашето съзнание е достигнало до живота. Този живот, той има един елемент. Тази чувственост. Той ще се елиминира.

Аз говоря за живота в един по-специфичен смисъл. Различава се животът на едно растение и [на] човека. Следователно, човешкият живот е създал човешката глава, мозъка, съобразно с неговата пълнота. Формите на живота са създадени според техния живот. Вий може да ги приведете в една философска система. Тази същата терминология може да се приведе и в други научни термини. Във всяка философска система трябва да има нещо, което е нам понятно и разбрано. Вий правили ли сте опит някой път да влезнете 5 минути да живеете в една круша, да почувствате нейното състояние? Но това само един адепт може да го направи. Или да опитате състоянието на един вълк, на една овца, един вол – да влезнете в неговото положение. Вий ще се учудите какъв широк свят ще се разкрие. Туй животно, щом влезнете, вземете малко от товара му, с други очи ще погледне към вас. Енергиите имат друго отношение, ще се свържете с него. После, опасността е, ако не знаете как да се развържете, може да останете в тази област. Затуй – казвам за слабите, -не се свързвайте с грешните! А силните трябва да се свързват, да помагат. За известно време, тъй, докато станат силни.

Може да концентрирате мисълта си. Може да направите сега първия опит. Направете следния опит, целият клас да концентрира ума си. Изберете си 10 хубави книги или на английски, или на френски, направете следния опит – концентрирайте се, пожелайте тези книги да ви ги изпратят от странство – ето един опит. Може да вземе месец-два, година-две, десет години ви давам. Повече от 10 години няма да иде. Защото 10 години като дойдат, все ще се намери някой, който да ви ги изпрати. Ще ги отбележите, че те са окултни и мистични книги.

После разделете се на групи. Да кажем, някой път ви трябват средства, пари; закъсали сте сега със списанието си и се чудите откъде да извадите пари. Че, къде са окултните ви сили? Ако вие, младите, едно списание не може да го прокарате, къде ви са силите? И там се опитва вашата воля. Ще вземете интерес всички. Ако е идейно списание – как е? «Житно зърно». Хубаво, щом е житно зърно, тогава всички ще орете, ще сеете, ще жънете – различно, кой колкото може. Вий не сте се научили, за някои неща трябва да чакате 5, 10, 15, 20 години. Вий не сте се научили да чакате. Сила и мощ има. В списанието, после – за издаването на лекциите.

Има един закон, вашето списание може да следва този окултен закон: всяко списание, когато се издава... Нали сте астролози, направете му хороскопа! Най-после, вие сте ученици на една окултна школа, направете хороскопа! Кои планети му съдействат, кои му противодействат. Годината, деня и минутата, когато се роди, когато го кръстихте. Направете му хороскопа и ще видите ще живее ли или не.

Има англичани търговци, отиват при един астролог и плащат 5-10 лири, казват: «Ще започна такава и такава работа, ще успеем ли или не?» Човекът му взема 10 лири – тази работа няма да успее. Той седи, после дойде пак. Ще издавате списание – отивате при врачките, само че учени врачки са те.

(-... Лотария.) Аз ви давам един съвет: да не правите лотария. Те са методи на света, които са опетнени. Лотария, просене на пари да няма у вас – тогава посредствени хора ще станете. Според мен, никаква лотария, никакво просене пари от този, от онзи. Турците имат една поговорка – в една работа трябва да има няколко души, които да се заинтересуват. Трябва да има един, който да е заинтересуван дълбоко в работата. В списанието ви трябва да има един фактор – като зародиш. Кой е душата? Аз не съм я видял още. Житното зърно на пътя ли е паднало, защо трябваше да бъде озобано? Да не е в трънето. Ако израсне и повехне – на камениста почва. Пък ако узрее и даде плод... То са само възможности. Резултатите ще покажат къде е. Ако се заглуши, в трънете е. Ако повехнат корените – на камениста почва. Ако даде плод – все-таки плод трябва да имате.

Едно списание, да кажем списанието на вашия брат Марков, погребаха го. Изскочи «Житно зърно». Идеята трябва да върви сега. «Нов живот» или «Житно зърно». И аз мисля, понеже «Нов живот», «Н» – закон на противоречие, следователно «Нов живот» ще срещне противоречия. Списанието на Марков имаше чисто духовни препятствия, а вашето – материални работи. Неговото списание пострада от несъчувствие отвън, а у вас мнозина съчувстват, но нямате масло да намажете (пари няма). Следователно неговите мъчнотии бяха по-големи.

За вас сега, цял един клас, физическите мъчнотии може да ги преодолеете. Че вий се съберете, целият клас, насочете вашата мисъл върху тези ваши абонати, пратете им по една мисъл, когато те спят, кажете им: «Братя, вий се въодушевявате – пратете вашия абонамент, иначе ще умре списанието.» Тъй вий ще работите и парите ще дойдат. Направете един опит. Извадете целия поменик, колкото абонати имате, които не са платили. Тогава онези от вас, на които работи умът, направете един опит. Ще седнете вечерно време, ще проследите къщата, когато те спят – ще концентрирате вашата мисъл по братски, ще им кажете. Ще видите дали има резултат. Все ще останат 25% да не си платят – ще ги извадите, туй се нарича сгурия. Даром ще иде на тях. А другото ще дойде всичко. Ще имате една интензивна и практична мисъл. Ако мисълта ви е насочена, ще я възприемат, парите ще дойдат – пък като дойдат парите, ще се въодушевите и може да напишете нещо по-хубаво.

Е, колко пари ви трябват още? (- Около 6200 лв.) Списанието ви е като едно предметно учение. Вий трябва да го прекарате, да уякчите вашата воля. Започнахте една работа, трябва да я доизкарате. Не да я свършите, аз не искам да я свършвате. Да успява списанието. Как мислите, какъв е вашият проект? (- Мислим да пишем по едно писмо.) Вий, като напишете писмото, ще идете при някой човек тъй, неофициално, ще му го прочетете; и щом той извади и каже: «Аз искам да се заинтересувам, да се абонирам», извади и плати – пратете писмото. В списанието трябва да бъдете толкова искрени, че този човек, като възприеме вашето писмо, да почувства, че трябва да помогне. Трябва да възприеме мислите ви, идеята ви. «Житно зърно» трябва да го прокарате вие. Там се опитва вашата воля, разумната ви воля, вашият ум и вашето сърце. Като идея, като един опит трябва да го вземете само.

САМО СВЕТЛИЯТ ПЪТ НА МЪДРОСТТА ВОДИ КЪМ ИСТИНАТА.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...