Jump to content
Ани

IV. Кратки бележки от лекции и беседи от Словото на Учителя Петър Дънов

Recommended Posts

IV. Кратки бележки от лекции и беседи от Словото на Учителя Петър Дънов

от Вергилий Кръстев

1. Първият човек, който е записвал Словото на Учителя Петър Дънов, е Петко Гумнеров, който е бил «бързописец» в съда и е записвал думите на за­щитата и съдията. Той е записвал съборните беседи и други Слова на Учителя. На него и на Димитър Голов ние дължим, че днес имаме съборните беседи на Учителя от 1906 г. до 1915 г. Вж. «Изгревът», том XI, стр. 370-619.
 
2. До 1912 г. Учителят Дънов е обикалял България, създавал е братските кръжоци, занимавал се е с френологични изследвания на черепите на Своите последователи и е правел т. нар. «френологични карти». През това време е изнасял беседи по градовете за гражданството, с минимална такса за вход - от порядъка на стотинки, за да се заплати салонът, където е била сказката. Рядко се е сещал някой по това време да записва думите му. От този период съществува само Неговата кореспонденция - между Него и последователите Му, която съм публикувал по автори в «Изгревът».
 
3. След като слиза Христовият Дух върху Него на 15 август 1912 г., Той е Миров Учител. Само Христовият Дух дава Словото на Бога. Оттогава Той за­почва да изнася беседи за народа. Онзи, който пръв стенографира неговите беседи, е стенографът на Народното събрание Тодор Гълъбов. Той издава учеб­ник по стенография през 1917 г. и го издава с литографията на гр. Дрезден, Германия, на корицата, в Царската придворна печатница в гр. София. Органи­зира курс по стенография, където се обучават бъдещите стенографки на Учите­ля: Паша Теодорова, Елена Андреева и Савка Керемидчиева.
 
4. Стенографът Гълъбов подготвя издаването на «Сила и Живот» от I до III серия, като се издава в луксозно издание за тези времена. По-късно се пра­вят различни издания. Чрез програмата на «Изгревът» те бяха издадени фототипно от I до V серия. Вж. «Изгревът», том XVI, стр. 895.
 
5. По-късно се създава просветен съвет, който започва издаването на «Сила и Живот» от IV до XIII серия (XIII серия завършва с беседите от 1930 г.). Как е ставало всичко това, може да научите от разказите на стенографката Елена Андреева в «Изгревът», том IX, стр. 14-20,83-87, 91 -104,112-115,149-152, 208-214, 361-364, 457-460.
 
6. За да се разбере как се е записвало Словото но Учителя, вж. в «Изгре­вът», том IX, стр. 669-755, както и стр. 783-824. Това е магнетофонен запис на разказите на стенографката Елена Андреева, както и приложеният оригинал за доказателство за подмяна на Словото на Учителя Петър Дънов.
 
7. Учителят Петър Дънов започва да изнася беседи за сестрите всеки четвъртък от 1917 г. Вж. «Изгревът», том IX, стр. 144-146. Тези беседи за сес­трите са публикувани в «Изгревът», том XII, стр. 241-519.
 
8. Учителят Петър Дънов образува «Класът на Добродетелите» за изуча­ване и приложение на Пентаграма. Вж. «Изгревът», том XII, стр. 520-760, стр. 760-862. Това са етапите, през които се преминава за записването на Сло­вото на Учителя.
 
9. Съществува и един друг метод, приложен от Учителя, който ще разгле­даме. Този метод за записване и разпространение на Словото на Учителя е наглед много елементарен, но е много труден за изпълнение. Вие не можете да го разберете, ако не се запознаете с изнесеното в т. 1 до т. 8. В годините от 1900 до 1922 г. Учителят посещава много градове и села и създава братските кръжоци за изучаване на Евангелието, като е говорил и давал Своето Слово. Някои случайно се досещат да записват в тетрадки. Някои от тези тетрадки са запазени. Но всичко е загубено, унищожено след големите обиски през 1957 г. от комунистическата власт, която претопява и изгаря книгите на Учителя Пе­тър Дънов. Когато аз дойдох на Изгрева през 1970 г., последователите Му бяха около 65-70-75-годишни. Всичко бе изчезнало и забравено. Това е единият начин - за записване в тетрадки. Този етап е доказан чрез тетрадките.
 
10. По-късно Учителят нарежда Неговото Слово, след като е записано или чрез стенографките, или на ръка при различните Му гостувания по домове­те на приятелите, да се преписва в специална тетрадка и тя да се изпраща по градовете в България по график. Аз съм виждал тези графици. Към тетрадката е прикачен този график и там се отбелязва от коя до коя дата тетрадката е пребивавала в еди-кой си град. Целта е била да се препише и след това да си я преписват по градовете или да я четат на своите сбирки. Това е вторият начин. Вж. «Изгревът», том XVI, стр. 785-786.
 
11. По онези години още няма пишущи машини. Те идват при стенограф- ките на Учителя след 1922 г. Те са скъпи и стенографките още не са обучени да пишат на тях. Това са немски машини «Адлер». Аз имам една запазена пишуща машина от онези години, на която са писани стенографките. Всичко е писано на ръка, дори много разчетени беседи от стенографките тогава са писани на ръка от тях. Тези лекции и беседи се преписват на ръка и като ръкописи се препращат по градове и села, за да ги препишат. Но по онези години по про­винцията всички работят земеделие или занаяти (вж. «Изгревът», том XVI, стр. 781-784) и нямат свободно време да преписват.
 
12. Когато се отваря Школата, в Младежкия и в Общия окултен клас Учи­телят им дава задача да си правят резюмета от беседите, които са чули и които някои си записват с думи в тетрадките. Следващия път Учителят изисква някой да прочете резюмето, което е трябвало да бъде около една страница. След това е разяснявал някои неясни и неразбрани неща от резюметата. Такива резюмета аз заварих и намерих, и някои от тях съм публикувал, за да се види как се е работело в Школата. Вж. «Изгревът», том XVI, стр. 773-780, том XVII, стр. 72-98, 236-245.
 
13. Друг начин е задаването на теми от Учителя, да бъдат развити у до­ма, и после да бъдат прочетени. Такива предлагаме публикуванли в «Изгре­вът», том XVI, стр. 759-772, том XVII, стр. 284-290.
 
14. Частните разговори с Учителя са били записвани в тетрадки и част от тях са публикувани в спомените на Елена Хаджи Григорова в «Изгревът», том XVII, стр. 68-71, 98-101, 195-247.
 
15. Методите за работа на ученика са дадени в «Изгревът», том XVII, стр. 52-53, стр. 56-57.
 
16. Нарядите, които са изпращани за работа на братските кръжоци, са публикувани в «Изгревът», том XI, стр. 710-790; том XII, стр. 4-240.
 
17. По времето на Школата на Учителя, от 1922 г. до 1944 г., Той дава задача слушателите на Изгрева да записват някои Негови мисли, като ги под­редят, и да ги изпращат чрез писма до приятелите в провинцията. Всеки е бил задължен да има 1-2-3 адреса и да изпраща писма с мисли на Учителя от Словото Му, за да се поддържа целостта на т. нар. Синархическа верига в стра­ната. Днес България е електрифицирана и вечерно време електрическите круш­ки светят и осветяват българите. По онези години само част от София е освете­на, както и някои от големите градове. Осветяват се чрез газени лампи, които аз заварих, и имах няколко у дома за всеки случай, ако загасне токът, за да имам с какво да си светя. Така че тези изпратени писма с мисли от Учителя са представлявали запалени свещи, запалени електрически крушки в съзнания­та и умовете на Неговите последователи. Този метод аз го проверявах в много­то разменени писмамежду София и провинцията, които намерих.
 
18. И накрая идваме до онзи метод, за който съм направил тези въвеж­дащи бележки. Без тях няма да разберете този много важен метод и задача, която е била дадена от Учителя, но много трудно е била изпълнявана. Заварих само няколко души, които са я изпълнили, и то само в началото. Не са успели да издържат, защото е много трудно. Тази задача е била изпълнена от Димит­ричка Иван Толева, съпруга на издателя на сп. «Всемирна летопис» Иван То- лев. За него вж. в «Изгревът», том XV, стр. 583-874.
 
19. Учителят е дал задача от Неговите лекции да се изваждат кратки бележки и да се изпращат в провинцията. Това го прави Димитричка Толева и ги изпраща на Юрданка Жекова, която е още във Варна, чрез името на Д-р Иван Жеков, гр. Варна, лозята Рупи. Изпращани са в пликове, без да се пише отзад на плика подателят, от страх от властите. Тогава също е имало преслед­вания. И така, през 1924 г. тя изпраща 9 писма, през 1925 г. - 26 писма, през 1926 - 19 писма с кратки бележки от беседи и лекции на Учителя Петър Дънов. Така тя си изпълнява своята задача. Тези писма бяха запазени в архива на д- р Иван Жеков и ми бяха предадени от Сава Симов, който наследи имота на д- р Иван Жеков.
 
20. Тези преписи бяха сложени в една папка и надлежно опаковани. На­мерих и други преписи извън папката. Аз ги прибрах. Когато завършвах мате­риала за д-р Иван Жеков, прегледах тези материали и се чудех какво да правя с тези резюмета. Допитах се до моите сътрудници Ефросина Ангелова и Мари­на Иванова и те настояха тези материали да се включат. Но тогава я нямаше концепцията, как да стане това. По-късно онзи, който ръководеше «Изгревът» от Невидимия свят, ми даде и свали концепцията и ми нареди да напиша тези бележки, без които изобщо не можете да влезете в материала.
 
21. В тези «кратки бележки» е записано оригиналното Слово на Учителя Петър Дънов. От 3 изречения на Учителя те записват едно - но то е оригинал­но. Стенографите записват всичко, но после, при дешифрирането и редакти­рането, те променят волно или неволно Словото на Учителя. По този въпрос имаме доказателства, изнесени в «Изгревът», том IX.
 
22. Целият този материал е записван и преписван чрез ръката на Ди­митрина Толева. Към някои от преписаните лекции тя е писала по няколко ре­да до Юрданка Жекова и по този начин знаем, че тя е изпълнителката на тази задача, дадена от Учителя Петър Дънов.
 
23. По-късно няколко приятели решават да изпълнят по друг начин тази задача на Учителя да се изпращат в провинцията кратки бележки от Негови лекции и беседи. Те закупуват една машина, създават група, която да прави резюмета на лекции и беседи, и ги печатат на циклостил. Този печат да въз­можност да се отпечатват по 100-200 броя и да се изпращат в провинцията. По някаква случайност голяма част от тях има запазени, дори са подвързани. В бъдеще ще бъдат отпечатани чрез «Изгревът». Те също са оригинали!
 
24. Разпространяването на тези резюмета, изработени на циклостил, на обикновена хартия, но с некачествен печат, е създавало грижи на работната група. Трябвало е да купуват пликове и да ги изпращат по градовете. Но е трябвало да купуват хартия, мастило и да изплащат циклостила. Работили са около 10 години. В повечето случаи са ги разпространявали на ръка. На някол­ко места в «Изгревът» аз съм публикувал някои от тях, но не съм отбелязвал, че са резюмета. Като пример могат да се посочат последните екскурзии на Учи­теля от с. Мърчаево до хижа «Острец» и до хижа «Еделвайс» в «Изгревът», том IX.
 
25. Записването на Словото на Учителя чрез стенограма, дешифриране­то на стенограмата на машинописен текст, редактирането, подготовката за печат е продължителен процес за онези години. Ставало е много трудно. Зато­ва чрез разпространението на тези резюмета, направени на циклостил, вед­нага- след един-два месеца, се уведомява какво е говорил Учителят. Те са изиграли своята роля в онези години.
 
26. След като някои се снабдяват с пишущи машини и се научават да пишат на тях, то тогава от своите тетрадки или от дешифрираните беседи на Учителя започват да правят резюмета и да ги преписват в 4 екземпляра с ин­диго. Аз притежавам такива резюмета. Обикновено на машинописния текст не се пише, че е резюме, но то се разбира, понеже обхваща обикновено 2 листа текст.
 
Ето защо за доказателство прилагаме такова експозе на лекция в Общия окултен клас от 16.XI.1938 г., сряда, 5 часа сутринта - «Вечната младост».
 
27. За мен, това, което представям чрез ръката на Толева, е оригинално Слово на Учителя. Отдавна мечтаех да предам оригиналното Слово на Учите­ля, записано в тетрадките на Неговите слушатели. Това време дойде и сега се реализира. За всяко нещо си има своето време, но ние нямаме още сетива и органи, за да приемаме нещата около нас в истинската им реалност. Ние още се движим в отражението на човешкото огледало. Не сме още с пробудени съзнания.
 
И така, да ви е честито оригиналното Слово на Учителя - Беинса Дуно.
 
Амин.

10 октомври 2005 г.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×