288. Добрите и лошите условия

[Ани]

288. Добрите и лошите условия

Донесоха чиния топъл салеп на Учителя и той хапна от него и подаде на Владо да хапне от същия салеп. Владо взе две-три лъжици и ми подаде чинията. Довърших останалия салеп и измих чинията. Слязох при Учителя и видях нозете Му подути. Седнах на земята пред Него и започнах да ги разтривам. Той се наведе и тихо ми прошепна: "Имате Божието покровителство", защото бе разбрал дълбоката ми мъка. "Какво ще правите с личния елемент при лошите условия? При лошите условия трябва да мислиш какво да сееш. Лошите условия като минат, ще ги забравиш. Да приложиш добрите условия при лошите условия, е голям майсторлък. Няма добри условия. Груби са условията. В такава груба среда не може да се живее. Да приложиш лошите условия при добрите, не е лесна работа. Да не правим опити."

"Не ни въвеждай в изкушение, но избави нас от лукавого". Вижте какво можете да постигнете. Уповавайте на Бога. Пишете още тази вечер. Аз после ще го чета. Живейте чист и разумен живот. Обичайте се един друг. Поставяйте на първо място Божественото."

В.К.: Той значи, седял е непрекъснато на стол? Весела: Да. В.К.: Подути крака, той е имал сърдечна декомпенсация. Весела: Той имал така сърдечна, и храчеше тъмни храчки. В.К.: С кръв ли? Весела: Не, не с кръв, тъмни ръждиви, той е имал старческа пневмония и сърдечна декомпенсация. В.К.: Да. Весела: И от това си отиде. Хората си мислят, че се е самоубил, разни глупости приказваха. В.К.: Един Учител не може да се самоубие, това са враговете, говорят разни неща. Весела: Да. В.К.: Аз си спомням един случай, вие сте ми разказвали пак за последните дни на Учителя, когато Владо вече е разбрал и Учителят му казал, че си заминава и той казал: Учителю, казал, на кого ни оставяш? И той казва: "Оставям ви на най-великият учител на вселената, помълчал малко, и казал - на Страданието. Весела: Да. В.К.: Нещо знаете ли за този случай. Не си спомняте? Весела: Той, Владо, не ми е казал този случай. В.К.: Така. Сега, докога Учителят чете беседи? Държа беседи, спомняте ли си? Весела: Ами това беше преди 18 декември. Някъде декември беше. Последната му беседа е, има дата последната беседа на Учителя. (Забележка: Последната беседа на Учителя е на 20 декември 1944 г. Ден сряда, 5ч. сутринта. Виж "Заветът на любовта" т. Ill, с. 163-175)