07 - 12. БЕЛИЯТ ПЕТЕЛ

[Ани]

12. БЕЛИЯТ ПЕТЕЛ

Димитринка, жената на приятеля ми, веднъж ми разказа следния случай:

Брат ми току завърши гимназия и отиде да отбива редовната си военна служба. Едва бяха изминали няколко месеца и си дойде в домашен отпуск. Всички в къщи се зарадвахме, че го виждаме вече възмъжал. Бе почнал вече да си бръсне голата брада. Ние, майка, баба, сестра, всяка искаше да прояви внимание към него, като му приготвим някои лакомства.

Когато дойде последният ден на отпуската, баба ми погна из двора белия петел. Брат ми, като я видя, извика: „Бабо, какво правиш?" - „Ще го заколя, сине. За тебе, да си го вземеш за из път." - „Остави петела", каза й той и издърпа петела от ръцете й. „Аз и без петел мога."

Пуснатият на свобода петел побягна настрани, спря се, изпляска с криле и изкукурига, сякаш благодареше за подарения му живот.

Брат ми служеше в гранични войски, на турската граница. Служеше на такова място, където всяка вечер поставяли по трима войника на пост. През нощта двама били застрелвани. И на двата пъти останалият жив беше той. Уплашил са за живота си и избягал в Турция.

Братът на Димитринка бе спасил живот, а ето че и неговият живот бил пощаден. Някой може да каже, че това е чиста случайност. Дали е случайност или не, да оставим настрана.

От окултната наука знаем, че има закон за казуалността, т.е. закон за причината и следствието. Или каквато семка посееш, такова дърво ще изникне. Според семето и жетвата. В природата няма случайност, нито произвол. Всичко се регулира от знайни или непознати още закони.