Jump to content

1930_03_14 Дисонанси в живота / Дисонансите в живота (Усмивката и сладкото)


valiamaria

Recommended Posts

Аудио - чете Цвета Коцева

Архивна единица

От книгата, Служене, почит и обич", Младежки окултен клас - година девета, (1929-30),

Издателство: "Бяло Братство", София, 2012 г.,

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

 

От книгата "Закони на доброто", 25 - 48 лекции на Младежкия окултен клас, 9-та година, т.II, (1929 г. - 1930 г.),

държани от Учителя П.Дънов (по стенографски записки), изд. София, 1940 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

14 март 1930 г.

Дисонанси в живота

Размишление.

Какво означава думата "дисонанс"? Кой е коренът на тази дума? Думата "дисонанс" е латинска, а коренът й е "sono", което означава "звучи". Какви са трептенията на звука? Какви линии образуват звуковите трептения? Вълнообразни.

Представете си, че имате права линия, около която се увива една вълнообразна линия. Това съществува ли в Природата? Съществува. Какво прави бръшлянът, когато се намери близо до някое дърво? Увива се около дървото. Дървото е правата линия, а бръшлянът кривата, т.е. вълнообразната линия. Не правят ли същото и паразитите? Като намерят някое живо дърво, те се увиват около него и започват да смучат соковете му. Как наричате растенията, които водят самостоятелен живот? - Благородни. - А тия, които черпят от тях сокове? - Несамостоятелни, паразити или неблагородни. Към коя категория ще отнесете говедаря, който носи тояга и цял ден я стоваря върху гърба на едно или на друго животно? Той има на разположение 20-30 говеда и по цели дни се занимава с тях, заповядва им, къде да ходят, какво да правят. Той е началник на говедата. Тоягата на говедаря представлява правата линия. Ако не работи сама, говедарят прибягва до кривата линия, т.е. до камшика, който завършва добре работата. Камшикът се увива около тоягата и удря добре. Значи, това, което тоягата не може да свърши, въжето го свършва. Наистина, с въжето можете да извадите вода от кладенеца, а с тоягата не можете.

Да се върнем към думата "дисонанс". В музиката, както и в живота, под дисонанс разбираме несъгласуване, неблагозвучие. Когато два тона не звучат помежду си хармонично, явява се дисонанс. Когато две еднакви сили се отблъскват, явява се дисонанс. Когато двама еднакво добри, или еднакво лоши хора се срещнат, те веднага се отблъскват, между тях се образува дисонанс. Между добрите хора се вмъква положителен елемент, между лошите - отрицателен елемент. Само по себе си доброто е положително и абсолютно, вследствие на което не може да произвежда отблъскване или дисонанс в този смисъл, в който ние го разбираме. Доброто обединява, а не разединява. Доброто привлича нещата, а не ги отблъсква. Когато казваме, че двама добри хора се отблъскват, това става не по силата на доброто, но по закона на привличане на разнородни полюси, а отблъскване на еднородни. Само като еднородни полюси, добрите хора се отблъскват, но не и като разединяващи се сили.

Мнозина имат желание да станат добри хора. Някой даже казва, че иска да бъде абсолютно добър в проявите си. Какво означава думата "абсолютно добър"? Да бъде човек абсолютно добър, това значи, да се движи към центъра на кръга. Който се движи към центъра на кръга, той има еднакво отношение към целия кръг, както и към всички точки на окръжността. Обаче, ако човек измени движението си от центъра към периферията, отношенията му към хората не са еднакви: към едни са по-близки и сърдечни, а към други - по-далечни. Първите той нарича свои приятели, а вторите - познати, другари и т.н. На този, към когото имате по-близки отношения, давате повече и взимате повече от него. Значи, приятелството е движение от центъра към периферията. Движението от периферията към центъра пък подразбира отношения към Великото начало в света. След като е бил в центъра, след като е определил отношенията си към Бога, само тогава човек може да каже, че има правилни отношения към хората. Той е влязъл вече в добрия живот и познава себе си, както и своя ближен.

Животът представя жив кръг, който се намира в постоянно движение. Този кръг е съставен от много точки, в които живеят разумни същества. Всички точки представляват кръгове, които имат общ център. Следователно, животът е голям кръг, съставен от много концентрични кръгове, в които влизат всички живи същества: растения, животни и хора. Задачата на всеки човек е да изучи първо онази част от великия живот, в която той се движи. Като изучи своя живот, човек постепенно ще изучава живота на другите кръгове, докато дойде до познаване на целокупния живот. Иска ли да проникне едновременно във всички кръгове, човек се омотава така, че с години не може да се разплете. Когато се казва, че човек трябва да живее добре, това значи, да използва разумно условията, които му са дадени. Всеки трябва да се движи и работи в кръга, в който е поставен. Излезе ли вън от своя кръг, той нарушава равновесието на силите в този кръг.

Мнозина не разбират Законите на живота и казват: Не можем ли да живеем, както искаме? - Човек не може да живее, както иска. - Не можем ли да говорим, каквото искаме? - Човек не може да говори, каквото иска. Има случаи, когато за една дума само, казана не на място, човек плаща скъпо. Има случаи, когато човек каже някоя дума не на място и в лош час, за което носи последствията с години. За пример, някой казва: Защо ми е голо здраве? Понеже не е доволен от положението си, той мисли, че и здраве не му е нужно. Друг казва: Защо са ми дадени очите, да гледам само сиромашията си ли? Той иска да бъде богат, и забравя, че здравите очи са неизмеримо богатство. Ще дойде ден, когато ще изгуби очите си, и тогава ще разбере, какво богатство са били те.

Един млад, здрав българин, от Варненско някъде, бил известен между селяните със своето юначество. Всички гледали на него със страх. Никой не смеел да излезе срещу него - толкова силен бил. Често той си казвал: Защо ми е това здраве и тази сила? Всички се страхуват от мене като от мечка, всички ме избягват. По-добре да бъда между хората, макар и слаб, отколкото да съм силен и извън хората. Един ден той заболял от треска и лежал цели три години. През това време толкова отслабнал, че станал само кожа и кости. Често си казвал: Господи, помогни ми да оздравея, да възстановя силата си, макар и да внушавам страх на хората. Сега разбрах, какво значи, да бъде човек здрав и силен.

Ще кажете, че това е случайност или съвпадение в живота. Не е така. Наистина, има случайни и механични явления в живота и в Природата, но всички необясними явления не са случайни. Те са необясними само за някои хора, а не за всички. Има същества високо издигнати, които знаят причините на всички явления. Вие срещате един човек, който ви харесва, разговаряте се с него, но не знаете, защо сте го срещнали и какво ще излезе от тази среща. Обаче, има същества които са наредили тази среща. Вие не подозирате това, но те имат свой план, по който нареждат работите.

Представете си, че вие се уговаряте с един от вашите приятели да се срещнете в определен ден и час, на определено място. Като дойде определения ден и час, вие се срещате и се разговаряте приятелски. Който ви срещне, ще мисли, че случайно сте се видели, но вие знаете, че срещата ви е уговорена. Следователно, зад всяко случайно явление се крие разумно, съзнателно същество. Всяко случайно явление е предизвикано от разумни същества, които живеят извън физическия свят.

И тъй, бъдете внимателни в думите, в мислите и в чувствата си. Не можете да говорите, да мислите и да чувствувате, както искате. За всяко нещо се държи отчет. Сиромахът не трябва да се оплаква от сиромашията си. Богатият не трябва да мисли само за забогатяване. Ако сиромахът роптае против сиромашията си, вместо да подобри положението си, той ще го влоши. Ако богатият мисли за по-голямо богатство от това, което има, в края на краищата ще свърши с минус. Той ще изгуби и това, което има. Като не разбират законите на живота, вместо да придобият щастие, хората стават нещастни. Малко щастливи хора има в света. Щастлив е само онзи, който има вътрешно ръководство и по него върви. Той знае, какво да говори и как да постъпва. Щастливият човек прилича на обучен войник, който знае вече да стреля и, където удари, удря на месо, т. е. на пълно. Нещастният е подобен на необучен войник, който по цели дни стреля, но все на празно удря. Щастливият човек се движи по строго определени линии в живота си, а нещастният - по криви, неопределени линии. Ония, които обичат да лъжат, се движат по криви линии, по задънени пътища.

В живата геометрия правата линия определя пътя на мъжа, т.е. на ума, на мъжкия принцип. Кривата линия определя пътя на жената, на женския принцип, т.е. на сърцето. С други думи казано: Всяка линия, която се удължава, е женска, т.е. линия на мекота; всяка линия, която се скъсява, е мъжка, т.е. линия на твърдост, на якост. Колкото повече се скъсяват кривите линии, толкова предметът става по-твърд, по-корав; колкото повече се удължават правите линии, толкова предметът става по-мек.

Като ученици, вие трябва да правите опити, да трансформирате състоянията си. Представете си, че сте гладен, не сте яли два дена и се връщате у дома си, с мисълта, че ще намерите нещо сготвено. Обаче, оставате изненадани. Не само че не намирате нещо сготвено, но хляб даже няма. Вие сте недоволен, разгневен и започвате да роптаете против сиромашията. Вместо да облекчите състоянието си, вие ставате още по-недоволен. Как ще се справите с недоволството си? Представете си мислено, че някой ваш приятел от Америка е пристигнал и свиква всичките си приятели, между които и вас, на банкет. Като мислите така, мисълта ви ще се реализира, но едновременно и състоянието ви ще се трансформира. Ще кажете, че не искате да се занимавате с неверни, с илюзорни неща. Илюзорни неща са тия, които в даден момент са невъзможни. След десет години, обаче, те стават действителни и реални. Илюзия е човек да мисли, че ябълчената семка, която държи в ръката си, може веднага да се превърне в дърво. Не е илюзия, че след десет години семката, посадена в земята, ще се превърне на голямо ябълчено дърво. Значи, ако приятелят ви днес не може да ви даде банкет, след десет години ще ви даде. Казвате: "Трай, коньо, за зелена трева."

В Природата има съкратени и разширени периоди. Едно страдание може да продължава секунди, но може да продължава и години. И обратно, от години страданието може да се съкрати до секунди. Тъй щото, приятелят ви може да ви покани на обяд още в този момент и да задоволите глада си. Има закон, според който едно страдание може да продължи седем години, а според българите - девет години. Те имат една народна песен, в която се казва: „Девет години болен лежах.” Минат ли девет години, каквото страдание и да имате, от каквато болест да лежите, всичко ще се прекрати. Какво ще кажете тогава за болния, който лежал 38 години? Той боледувал от разстройство на нервната система, а не от някоя органическа болест. Ако е въпрос за органическо заболяване, то не може да продължава 38 години. Нервното разстройство продължава много години, през което време състоянието на болния ту се усилва, ту отслабва. Обаче, невъзможно е човек да боледува 38 години при едно и също положение на болестта.

Да се върнем към основната мисъл - дисонанси в живота. Представете си, че някой човек е отчаян и, вместо насърчение, вие внасяте в мислите, или в чувствата му някакъв дисонанс. Как мислите, ще подобрите ли състоянието му? Не само че няма да го подобрите, но даже ще го влошите. Вместо на едно зло, той ще се натъкне на друго. Ако някой способен студент направи усилие да свърши университета с отличие, да бъде пръв между другарите си, той може да успее, но това усилие ще се отрази пакостно в живота му. Когато влезе в обществото и започне да работи, той ще се прояви като обикновен човек. - Защо? - Защото е изразходвал енергиите си напразно. Следователно, не изразходвайте енергиите си преждевременно, за да бъдете активни и способни за работа през целия си живот. Някой прави усилия да стане виден поет, друг иска да стане виден музикант. Това не се постига в един живот. Орфей бил гениален певец, но неговата гениалност не е проява на един живот. Когато Орфей свирил, цялата Природа оживявала: растения, птички, животни, реки - всичко започвало да се движи и да играе. Такъв трябва да бъде истинският поет! Такъв трябва да бъде истинският музикант! Мнозина се стремят към гениалност и, ако не могат да станат гениални, те се обезсърчават, отчайват и стават недоволни.

Природата не обича недоволни и отчаяни хора. Тя допуща недоволството, само като резултат на справедливо негодуване. За пример, ако човек може да носи на гърба си 20 килограма тежест, а го натоварят със сто килограма, той има право да е недоволен и да негодува. На такъв човек Природата е готова да помага. Обаче, ако той носи на гърба си пет килограма и роптае, Природата ще го натовари повече, да го научи да бъде доволен от онова, което Провидението му дава. Като наблюдаваме вашия живот, ще видите, че много от мъчнотиите и изпитанията ви се дължат на това, че не знаете, как да постъпвате. За пример, като се натъкнете на една малка мъчнотия, вие искате да се освободите от нея, но вместо освобождение, вие увеличавате товара си. Законът е такъв. За да не попаднете под удара на този закон, бъдете доволни от положението, в което се намирате. Знайте, че малката мъчнотия, малкото страдание е отдушник за вас. Не запушвайте отдушника си, за да не си създадете по-голямо зло. Освободите ли се от страданията и мъчнотиите си преждевременно, вие ще запушите отдушника на своя живот. Затворите ли този отдушник, вие сами се излагате на смърт. Човек трябва да има два отдушника: един горен и един долен.

Мнозина не си дават отчет за преживяванията и казват, че не са видели бял ден в живота си. Те не говорят истината. Който не е видял бял ден в живота си, той не може да живее. Други казват, че не са видели черен ден. И те не говорят истината. Който не е видял черен ден, също не може да живее. Страданията носят живот. От статистически данни се вижда, че нормалните страдания продължават живота. Две неща продължават живота: разумно хранене, т.е. спазване на известна диета, и нормални страдания. Като не преяжда и не си дояжда, човек пак продължава живота си. Ако знае, как да се храни, човек ще живее повече години, отколкото, ако преяжда и живее в изобилие. Богатият, който живее в изобилие, ако яде безразборно и никога не благодари, в организма му се наслояват утайки, отровни мисли, които разрушават. Всяка отрицателна мисъл привлича към себе си съответно отровни вещества, които внасят известен дисонанс, както в самия човек, така и в Природата. Който не е благодарен на това, което има, той сам си противодействува.

И тъй, белите и черните дни са необходимост в живота, както денят и нощта, светлината и тъмнината. Как и къде се приготвят фотографическите плочи? В тъмнина. Можете ли да извадите тези плочи на светлина, преди да сте ги промили на тъмно? Защо съществува тъмнината в Природата? Ако в съществуването й няма никакъв смисъл, тя не би била допусната. Защо съществува ад и рай, страдание и радост? Христос дава пример за Лазар и за богатия - два диаметрално противоположни живота, които вървят успоредно. Богатият живее в палат, а Лазар няма какво да яде. При това, богатият не вярва в Бога и в Провидението, а Лазар вярва. Това показва, че адът и раят са едновременно и на небето, и на земята. Някой е способен, има знания, чувствува се свободен, разположен. Друг някой е неспособен, няма знания, чувствува се унизен, ограничен. Това са положения, в които се намират богатият и Лазар. Обаче, като заминат за онзи свят, положенията им се сменят: богатият отива в ада, а Лазар - в рая. Какво показва това? Това показва, че ако способният и даровит човек не учи, ще изгуби добрите условия на живота и ще отиде в ада; ако онзи, който не е даровит, прави усилия, учи, работи, той подобрява условията си, отива в рая. Като знаете това, развивайте добродетелите си, за да не ги атрофирате. Като упражнявате органите си, колкото и слаби да са, вие ще ги развиете.

И тъй, дисонансите в живота са възможности за развиване на човека. Те са необходими. И в музиката има дисонанси. Който разбира значението на дисонансите знае, къде да ги постави. Ако се сложат на място, дисонансите допринасят нещо ценно. Само великият музикант разбира смисъла на дисонансите. Той изразява мисълта си музикално, чрез свирене и пеене. В това отношение музиката трябва да взима живо участие, както при възпитанието на човешкото тяло, така и при възпитанието на неговите мисли и чувства. Всяко движение на човека трябва да бъде в съгласие с Природата. Не е ли в съгласие с нейните закони, то е дисхармонично. Който спазва законите на Природата, може да стане певец, музикант, учен, философ. За да станеш певец, ти трябва да бъдеш в хармония с всички певци в света; за да станеш учен, ти трябва да бъдеш в хармония с всички учени в света. Без участието на всички певци и на всички учени, ти нито певец ще станеш, нито учен. Певецът и музикантът трябва да имат добре развито ухо, което да схваща и предава тоновете вярно. Ученият трябва да има добре развита глава, да възприема мислите, които идат от възвишения свят и да ги предава. За придобиване на всяко нещо са нужни съответни условия. Някои цигулари свирят отначало тихо, спокойно, а свършват бурно, със силно теглене на лъка. Това се дължи на известен дисонанс в живота им. И приятелството на мнозина започва добре, свършва зле. Това се дължи пак на дисонанс в техния живот.

Като ученици, всички трябва да работите в областта на музиката, на науката, но ще започнете с малките величини и постепенно ще вървите към големите. Ще работите с доброто, като основа на великия живот. Каквото и да се случи в живота ви, знайте, че е за добро. Във всяка работа влагайте своите добри мисли и чувства. Доброто, само по себе си, е добро, не може да се критикува. Започнете ли да го критикувате, да го изследвате от една и друга страна, в скоро време ще го изгубите. Защо ще критикувате недозрелия плод? Наистина, в първо време той е кисел, стипчив, но като мине известно време, той става сладък, ароматен и приятен на вкус. Защо ще критикувате някоя лоша черта на характера си? Днес тя е стипчив, недозрял плод, но един ден ще узрее, ще стане сладък и ароматен плод, към който всеки ще се стреми. Като знаете това, не бързайте да се произнасяте нито за себе си, нито за близките си. Ако се ударите в някой камък на улицата, не бързайте да роптаете против онези, които не са изчистили улицата. Този удар може да произведе някаква мисъл в ума ви. Вие не знаете крайните цели на Природата.

Представете си, че някой се произнася за вашите дарби, преди да сте ги проявили. Трябва ли да се съмнявате в думите му? Работете върху дарбите си и вижте, какво можете да постигнете. Не бързайте да се произнасяте нито за злото, нито за доброто. - Ама не съм красив. - Един ден ще проявиш красотата си. - Не съм добър. - Някога ще проявиш добротата си. - Не съм силен. - В бъдеще ще станеш силен.

Сегашният човек носи дарбите и способностите си в потенциално състояние. Някога ще ги разработи и прояви. Кажете ли, че някой човек е добър, това значи, че е проявил доброто в себе си. Неговият ум и неговото сърце работят в единство. Добрият човек е разумен. Той разбира законите на живота и не се възмущава, че се спънал в някой камък. Той се спира пред камъка, туря го настрана и си казва: Не е виновен камъкът, аз трябваше да бъда внимателен, да не се спъвам. Както аз се спънах в камъка, така може някое по-силно същество да се спъне в мене и да ме отхвърли настрана. Който рита камъните, и него ще ритат. Като знаете това, щом се ударите в камък, спрете се, погладете камъка и си кажете, че макар и да е застанал на пътя ви, той не е произволно поставен. Всичко в Природата е целесъобразно. Природата работи върху човека, за да придобие той будно съзнание, внимание и предпазливост. С какви методи ще си послужи, това е нейна работа. Задачата на човека е да се ползува от методите и пособията на Природата за неговото възпитание. Природата има предвид да усъвършенствува човека, да го направи безсмъртен.

Какво се иска от човека, за да стане безсмъртен? Иска ли да стане безсмъртен, човек трябва да измени напълно своя мироглед. Нов мироглед, ново разбиране, нов морал е нужен на човека, за да придобие безсмъртие. Безсмъртният трябва да бъде готов на всичко. Каквото и да се случи в живота му, по негова воля, или вън от него, той трябва да го приеме с готовност. Лесно е човек да бъде добър, когато всичко става по негова воля. Изкуство е, когато нещата не стават по негова воля, той да запази мира си и да прояви добротата си. Ще кажете, че човек трябва да се стреми да бъде пръв във всичко. Добре е човек да бъде пръв, но какво се иска за това? Пръв човек е онзи, който всеки ден изправя по една своя погрешка. Всяко изправяне на погрешките е прибавяне на нещо положително към характера на човека.

Следователно, човек не може да предаде нещо към характера си, ако не изправи поне една от погрешките си. Каже ли някой, че не може да изправи погрешките си, че е неспособен да направи това, казваме, че този човек държи способностите и дарбите си в потенциално състояние. За да излезе от това състояние, той трябва да превърне потенциалната енергия на своя организъм в кинетическа. Каже ли някой, че иска да стане добър, трябва да се заеме с изправяне на погрешките си. Когато изправи всичките си погрешки и няма какво да придобива, ще отиде при хората, да ги учи, как да изправят погрешките си. Който е свършил тази работа, той отива при хората, да работи между тях. Като работи и създава велики работи, без да иска, става причина хората да правят погрешки. Великите музиканти станаха причина хората да дерат кожата на животните, да правят от тях струни. Като свирят, животните взимат участие в тяхната музика и по този начин се повдигат. Нищо в Природата не се губи, нито се създава. Страданията на хората, както и на животните, служат като импулс на други същества да се повдигнат, да станат добри. Все трябва някое същество да се пожертвува за повдигането на друго. Обаче, съществото, което се жертвува, също така се повдига. Едно е нужно за всички живи същества: да изменят формите си. Като се повдигат от стъпало на стъпало, да излизат от ограничителните условия, в които се намират.

Ще кажете: Лесно е човек да се освободи от ограниченията. - Как ще се освободи? - Чрез една-две усмивки. Тук ще се усмихнеш, там ще се усмихнеш и ще ти отворят вратите на рая. - Това е механическо, временно постижение. Това, че някой ви отстъпил да седнете на първо място, или да минете пръв, не е освобождаване от ограниченията в живота. За коя усмивка говорите вие? Ако е въпрос за истинската усмивка, рядко ще я видите. Истинската, т.е. идеалната усмивка подразбира пълно участие на духа, на душата, на ума и на сърцето на човека. Благословение е за вас да видите такава усмивка. Видите ли идеалната усмивка на лицето на човека, никога няма да я забравите. Усмивката на повечето хора не е нищо друго, освен неестествено помръдване на мускулите на лицето. Тази усмивка не дава нищо особено на човека. За да се усмихне човек, както трябва, това подразбира, че е видял някаква Божествена проява. Като ученици, стремете се към Божественото начало, към великата философия на живота. Да съзнаваш, че живееш за всички, без да загубиш себе си, това значи, да си дошъл до великата философия на живота. Щом живееш за всички, всички ще живеят за тебе. Какво губи човек при това положение? Не само че не губи, но животът му се напълно осмисля. Този човек вече е способен да се усмихва съзнателно. Неговата усмивка е отворен цвят, готов да приеме в себе си слънчевите лъчи и да ги предаде и на другите. Като погледне към Небето и види безбройните звезди, човек се усмихва радостно, че има възможност да учи. Той не се обезсърчава, че не знае всичко, но се радва, че и в бъдеще има какво да учи. За да гледа на нещата надеждно, човек трябва да има широта, да не се ограничава и самоизлъгва.

Гледайте на нещата в тяхната действителност. Схващате ли ги като недействителни, вие се натъквате на лъжата, която всякога води към обратни резултати. Защо трябва да гледате нещата в техния изопачен вид? Изопачените неща не са Божествени. Изопаченият свят не е създаден от Бога. Всичко красиво, възвишено, благородно е Божествено. Щом гледате на света като на Божие творение, ще знаете, че той е разумен и смислен. Само при това разбиране Бог може да ви се усмихне и зарадва. Всеки, на когото Бог се е усмихнал, е придобил нещо ценно. Няма същество в света, на земята или на Небето, което да не е видяло великата усмивка на своя Създател. Щом Бог ви се е усмихнал, трябва ли да бъдете недоволни? Нека Божията усмивка бъде идеал за вашата душа! При каквито мъчнотии и страдания да се намерите, спомнете си за Божията усмивка. Погледнете към Небето, към необятния свят и приемете всичко с благодарност. Няма по-велико нещо за човека от това, да бъде благодарен за всичко дадено и да има импулс към работа за Великото начало в света. Ако днес сте скръбни, знайте, че на другия ден ви чака радост. Скръб и радост, това са моменти в човешкия живот. Като минава от едно състояние в друго, човек трябва да изменя своите възгледи за живота, да придобива новото, което се изразява на лицето му чрез светлата усмивка на Бога. Който види тази усмивка, да каже: Ето човекът на новото!

И тъй, една от проявите на новото, на Божественото в света, е идеалната усмивка. Желая тази усмивка да се яви на лицето ви и който я види, да каже: Ето една Божествена проява. Ако тази усмивка не се яви на лицето ви, никакъв напредък не може да се очаква. Дайте ход на Божественото в себе си, за да се озари лицето ви от светлата Божия усмивка.

Т.м.

27. Лекция от Учителя, държана на 14 март, 1930 г.

София – Изгрев.

Книги:

* Дисонансите в живота

Служене, почит и обич (Младежки окултен клас. Година IX (1929–1930). София, 2004)

48 беседи от 30 август 1929 г. до 15 август 1930 г.

* Дисонанси в живота

Закони на доброто (София, 1998)

24 беседи от 28 февруари 1930 г. до 15 август 1930 г.

Начало: 06:00

1930_03_14 Дисонанси в живота.pdf

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От книгата,
Служене, почит и обич
. Младежки окултен клас. Година IX (1929–1930).
Първо издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2004.

на томчето

ДИСОНАНСИТЕ В ЖИВОТА

(Усмивката и сладкото)

(Учителят влезе с една голяма стъкленица със захар на бучки.)
Сега какво разбираше под думата „шекер"? Един брат и една сестра да дойдат.
(Учителят подава на всеки брат и сестра, който излиза, по една бучка захар.)
Всички взехте ли си? Ще го пазите това като свещено.
Какво разбирате под думата „дисонанс"? Каква дума е тя? Какво означава корбнът на думата?
(Коренът е латински - sono, което значи звучи.)
MOK_9_27_1.GIF
Представете си, че имате полето А. Ако една крива линия се увива около друга права, какво става? Съществуват ли в природата такива линии? Някои от тези паразитните растения по същия начин се увиват около другите растения. Нали паразитните растения се качват по другите нагоре. Въобще как растат тези благородните растения?
(Самостоятелно.)
Тогава и някои линии са самостоятелни. Говедарят, който си носи правата тояга, към кои личности спада? Нали той заповядва. Цял началник е той. Има 20-30 говеда. Овчарят си има подовчар и т.н. Когато се свързва една връв за камшик, връвта към кои сили спада? Това, което тоягата не може да направи, въжето го направя. Ти със своята тояга не можеш да бръкнеш 4-5 метра надолу 6 един кладенец, но с Въжето можеш, бръкваш и си послужваш.
Дисонанс ние наричаме, когато няма отзвук на нещата. Или когато отзвукът не е тъй хармоничен, както трябва. Следователно в дисонанса имаме две сили еднакви, които се отблъскват. Двама добри хора еднакви се отблъскват и двама лоши хора еднакви, и те се отблъскват. Само че в отблъскването на двама добри хора влиза един елемент на положителните сили. Само че доброто само по себе си е абсолютно и когато се говори за абсолютното добро, там не може да има дисонанс, не може да има отблъскване. Понеже доброто, както съществува у мнозина хора, то е само едно проявление. И щом доброто е по същество, то обикновено е по закона на единството. Вие трябва да разбирате добре какво се разбира, когато човек иска да стане абсолютно добър.
MOK_9_27_2.GIF
Имате да кажем радиус А. Абсолютно добър, това е движение към, центъра. Тогава ти вече имаш еднакви отношения към целия кръг. Обаче, щом движението е от центъра към периферията, отношенията вече няма да бъдат еднакви. И когато вие казвате, че моите отношения не могат да бъдат еднакви, разбира се - имате приятели, но вашите отношения към някои от тях са едни, а към други, които не са ви приятни, отношенията ви са други. Следователно можете да определите какви са ви отношенията. Този, към когото имате по-добри взаимоотношения, ще му дадете повече и ще вземете повече. Това е законът на вземане и даване. Движение от центъра към периферията. Приятелството е движение от центъра към периферията. А когато говорим за еднаквост към всички хора, ние разбираме движения, които отиват към центъра на самия живот. Да допуснем, че вие имате една идея, вие искате да живееше добре. Най-първо човек трябва да разбира закона на добрия живот. Какво означава да живееш добре? Най-първо ти трябва да си бил в центъра и да си спомниш това чувство, което си имал към всички. Когато ние говорим за Бога, ние подразбираме, че най- първо човек, за да поправи живота си, той трябва да се върне към този център на своя живот.
MOK_9_27_3.GIF
Животът, сам по себе си както се проявява, е един кръг, който се движи. Следователно този кръг е жив. Съставен е от точки, дето съществата, живеят разумно. Около тези същества може дa има няколко кръга от същества на разни степени. Как ще ги наречете тези кръгове? (Концентрични.) Да, които имат един и същ център. По какво се отличават те? („По радиус.") Тъй, по радиус.. Разбира се, тези изяснения, които ще се дадат, нямат нищо общо със сегашното ви разбиране. Сегашното ви разбиране е, да кажем, може да имате да изучавате една малка част от тези кръгове. А вие сте се заплели в тези кръгове. Може някой път да се намирате в 5, 6 или 7 кръга, може да изучавате някоя малка част. Питам тогава, какви ще бъдат вашите понятия за всичките тези концентрични кръгове? И ако някой ви попита защо трябва да бъдете добри към някои животни, например към млекопитающите, вие даже няма да му дадете някое научно обяснение за това. Мнозина даже не могат да дадат отговор на този въпрос. Казват: „Това не е моя работа." Но ти трябва да бъдеш добър, понеже, ако около себе си имаш някое млекопитающо, което е напълно отговорно да постъпи както си иска, и ако ти не постъпиш добре спрямо него, може да те постигне едно голямо нещастие. Ако твоите постъпки са несправедливи, ти можеш да изгубиш или ръката си, или окото си. Може да ме сполети и някое друго нещастие. Ако не постъпиш добре с това животно, това може да послужи за осакатяване на твоя ум или на някой твой уд. Пък ако постъпиш добре и ако имаш някое болезнено състояние, и постъпиш добре с някое от тези млекопитающи, ще те сполети някое добро. Може да каже някой, че това е користолюбиво. Не, това е отношение към нещата. Млекопитающите имат известно отношение към нещата. Тъй също и към растенията. Законът е същият и към тях.
Запример, ако вие не сте проучвали силата на езика, можете да кажете: „Аз не мога да говоря, каквото си искам." Някога може да говорите каквото си искате, но някога една дума, казана напразно, може да ти излезе скъпо. Например, ако вие кажете: „Защо ми е ръката?" Този въпрос „Защо ми е ръката?" може да ви коства да си замине ръката от тебе. Или можеш да кажеш тъй: „Защо ми са тези очи?" Знаеш ли, че това може да ви струва и очите. Или пък човек казва: „Защо ми е този гол корем?" Защото има здрав стомах. Но това може да ви коства и здравето. След тази дума може да те хване една болест. Нали казвате за здравето: „Защо ми е голо здраве?" Тази дума „голо здраве" може да ви коства скъпо. Аз имам само един пример. Във Варненско, в селото Сюджеско - сега е прекръстено това име, някой си Стоян, наричали го Стоян Пехливанина, навсякъде той ходил да се бие. И един ден казал: „Защо ми е този пехливанлък с това голото здраве? Хората живеят тъй добре, пък аз ходя като някоя мечка." Не се минава един месец и заболява Стоян, и лежи три години. И казва: „Господи, по всичките хорища ме пращай да се боря и като мечка, и като вълк, но здраве ми дай." Който не разбира закона, ще каже: „Това е една случайност." Всички онези неща, които не можем да обясним, са все случайности. Случайно явление, това е необясненото явление. Ти не знаеш в съзнанието си защо се е случило. Срещаш някого, но ти не знаеш причината защо си го срещнал. Как се наричат тези явления в психологията, които не са случайни? (Закономерни.) Всяко явление, което е закономерно, е обяснено. Запример пишеш на един свой приятел да се срещнете еди-кой си ден в толкова часа. Ти се радваш, че в точно този ден и час ще се срещнеш със своя приятел. Онзи, който види твоя приятел, че идва в този ден и час, той не знае защо идва, но ти знаеш защо той идва. За тебе това явление е закономерно, понеже е нагласено от двама ви. Та всичките случайни явления нямат нищо общо с вас, те са нагласени от други същества, от друг свят.
Та трябва да бъдете много внимателни за всяка една отрицателна дума, която произнасяте, защото законът е такъв. Ако сте беден и с години сте страдали, страдали и най-после си кажете така: „То се е видяло, от мен нищо няма да стане", тази дума е положителна дума. Но понеже имате едно състояние отрицателно, хваща ви сиромашията, а казаната дума е положителна - тогава минус и плюс какво дава? Нали все ще дадат един резултат. Този бедният, като каже така: „То се е видяло", в този случай на този бедния, който е страдал от 10 години, неговото положение ще се оправи. И оттам насетне става едно подобрение в неговия живот, той ще влезе на работа. Но ако той е богат и по богатство му върви и той си каже: „Аз имам толкова, искам сега да удвоя това, което имам", веднага ще дойде обратният закон и оттам насетне ще му тръгне назад.
Питам сега, този, който има няколко милиона, кои са причините, че този човек иска да удвои своето богатство? Удвояването на това богатство в природата се завършва с минус. Защо? Защото удвояването на това богатство ще причини може би на десетина души едно зло. Защото богатството на едни хора е сиромашия за други. А сиромашията на едни какво е? Богатство за други. Това са закони, които съществуват в природата. Някой път може да кажете нещо и без да знаете, то да стане или за добро, или за зло. Онези хора, които вие наричате щастливци в света, те имат едно такова ръководство, пък и всеки един човек има едно вътрешно ръководство. А вътрешното ръководство се обозначава с това, че вие ще знаете какво да кажете, а когато човек няма ръководство, той може да говори каквото иска и няма да успее. Сега правилното говорене мяза, както онези обучените войници, които бият на месо. А онези, които нямат ръководство, те мязат на войници, които целия ден само дам-дум, т.е. шум има, но никакъв резултат няма.
Да вземем онова разумното мислене. Ти казваш така: | - а и | | -
MOK_9_27_5.GIF
Какво отношение има между първото и второто писане? Първото е съзнателно, а второто е несъзнателно, неразумно движение. Първият човек иска да уреди живота си, а вторият в даден случай иска да лъже. Този, който напише такава една крива линия, той мисли да направи една каша, да излъже този, онзи. Ако е учен или слуга, той мисли да те метне, казва: „Как да го заматухаря?" И ако вие вземете сидерическото махало, може да познаете онези хора, които обичат да лъжат. Онези хора, които обичат да лъжат и се поставят при това махало, то прави такива линии.
MOK_9_27_6.GIF
Махалото показва, че те са долормаджии. Ти може да не знаеш, че лъже, но щом туриш ръката му под това махало, то прави тези линии. Това са линии на лъжата. И защо е турена змията в Библията? Нали тя огрешава хората? Криви линии са това. Това са линии около един живот, на когото съзнанието не диференцира, животът там е неразумен. Някой иска да ти каже нещо и казва: „Кажи ти, де." - и мърда пръста си в тази форма .
MOK_9_27_5.GIF
Значи сметни ме, кажи нещо по който и да е начин. Значи или право, или криво да кажеш - е все едно. Някои нали си движите тъй: двете си ръце
MOK_9_27_7.GIF
. Това показва един принцип. Показва: употреби твоя ум. Когато направиш този кръг, значи от ума си кажи нещо. Умът ти да работи. Или казваш тъй двете си ръце напред и после назад. Ти казваш „дай". Щом кажеш „дай", тук вече се засяга и твоето сърце едновременно.
Сега, когато ораторите говорят с жестове, това са магически кръгове, с които те влияят на своите слушатели. Те, като махат, правят известни движения и ако правите известни движения, като се говори - почесвате се по главата или ще си турите пръста на челото, замисляте се сериозно, или ще си тури единия крак напред, главата се навежда малко. Питам, ако вие турите двете си ръце на главата, какво искате да кажете? („ Това показва безизходно положение.") Това е един магически жест, търсите един начин да си пробиете път вътре в природата. В живата геометрия те свеждат линиите в образ. Защото правата линия, това е мъжка линия, кривата линия е женска линия. Права линия е само тази линия, при която съществуват две точки. Щом внесете в една права линия три точки, тя е крива, тя е женска линия.
Следователно женската линия е линия на движение. Всяко нещо, което се продължава, е женска линия. Или аз наричам всяка линия, която се продължава, линия на мекотата, а всяка линия, която се скъсява, е линия на какво? Всички линии, които се скъсяват, са твърди и яки. И когато се пресилват нещата в природата, техният обем се намалява - намаляват се кривите линии. Това значи - съкращават се кривите линии. Колкото кривите линии се скъсяват, толкова предметът става по-корав, втвърдява се. И колкото правите линии се продължават, толкова предметът става по-малък.
Сега приложението на закона. Можете да направите един опит. Да допуснем, че вие сте гладен, вие оставяте вашите чувства, може да направите един опит, да видите как иде се смени състоянието ви. Гладен сте, яде ви се някоя печена кокошка или патица, или баница, но нямате нищо. Връщате се вкъщи, но сте недоволен, казвате: „Дотегна ми този живот, тази сиромашия." Вие сте много недоволен в това си положение. И при това си състояние все ще се яви едно желание, по който и да е начин да задоволите своя глад. Но за да се смени състоянието ви, направете този опит. Седнете на едно място и си представете, че един ваш приятел, много богат, се е завърнал от Америка, познат ви е той от детинство, той е придобил едно богатство от 50 милиона и ще ви даде един банкет на вас. Представете си, че и вие сте канени там измежду гостите. Представете си живо това и вижте какво ще стане със състоянието на вашия ум. Досега вие сте ограничени, вие сте турени в една преса, така сте пресирани и вследствие на това ставате по-як и сте недоволен, и търсите изходен път. Но разширете този кръг, кажете: „Това не е вярно." В природата верни и неверни неща имат съвсем друго тълкувание. Ако аз взема пред вас едно житено зърно или една семка от една ябълка и кажа: „Тази семка да стане на едно дебело дърво", В дадения случай семката не може да стане изведнъж на едно дебело дърво. И ти казваш: „Не може." В дадения случай не може, но ако ти поставиш тази семка при известни условия и при известен период от време, тя може да стане голямо дърво. Следователно вие, като мислите по този начин, този ваш приятел ще ви покани. Вие няма да се наядете, ще кажете: „Това е илюзия." Тогава илюзията е семката, която аз държа в ръката си. Ако аз попитам: „Тази семка може ли да стане дърво?", ще кажете, че не може. Прав сте вие в дадения случай, но и аз съм прав. Сега не може, но след десет години тази семка, турена в земята, може да стане дърво. Тогава по същия начин и вашият приятел, за когото вие мислите, след десет години ще може да ви даде един такъв обяд. Вие сега ще кажете: „Зей, коньо, за зелена трева!"
Но представете си сега, природата има скрити периоди. Да кажем, че вашето страдание е страдание от една секунда, страданието ви може да е от десет секунди, от двадесет и пет, тридесет, четиридесет и пет, шестдесет секунди. Втората категория, може то да е от една минута, от пет, от десет, от тридесет, четиридесет, от петдесет минути. Тогава страданието ви е от един час, от два, от десет, от двадесет, двадесет и четири часа, после минаваме от дните, от месеци, една година, пет, шест, десет години, по-нататък не може да иде. Най-много едно страдание може да иде до двадесет години. И това е невъзможно. Периодът въобще е до седем години. У българите има „Девет ми години Стоян болен лежа" и това е крайният период на едно страдание. Тогава имаме числата. При всички случаи едно може да е една секунда или една минута, един час, един ден, месец или година. Защото има страдания на седмици, на месеци, на дни и часове, но едно страдание или една болест не може да иде по- далеч от девет години. Девет години ще седи и ще си замине, и във вас ще настане една криза. Тогава как ще си обясните онзи пример, дето един лежал болен тридесет и осем години? Този, който е лежал тридесет и осем години, неговите страдания не са били интензивни. Той е страдал от една болест на нервната система. Този болен, на когото Христос е казал „Стани!", не е страдал от органическа болест. Една органическа болест не може да седи тридесет и осем години. Ако е тридесет и осем години, тя ще ви задигне, обаче една нервна болест може да трае тридесет и осем години. Тридесет и осем години, това е болест на нервната система, и то не постоянна, но има известни периоди, дето болестта се усилва и после пак отслабва. Сега аз не искам у вас да остане мисълта за болестите. Това са случайни обяснения.
Сега каква беше главната мисъл? (За дисонансите.) Да, дисонансите в природата. Ако във вашия живот вие имате едно страдание, което ви води до отчаяние и вие внесете един дисонанс, питам тогава, този дисонанс може ли да ви причини едно добро? Другото положение - вие, които имате едно благо, например имате здраве, и вие внесете един дисонанс, този дисонанс ще повреди живота ви. Представете си следното. Представете си, че имате един от най- способните студенти, но в него се заражда желание да свърши успешно. Действително той ще свърши успешно, но в живота му няма да му върви добре. И той ще бъде последен. Като влезе той в учения свят, той или ще заболее, или ще се случат такива неща, че той ще се спъне. Следователно не разширявайте всяка една ваша способност или едно ваше чувство, т.е. не харчете силите на вашите способности напразно. Да кажем, че вие искате да станете един знаменит поет. В какво седи знаменитостта на поета? Или искате да станете един знаменит музикант. Аз мисля, един знаменит музикант е бил Орфей. Той като е свирил, всички дървета и животни са играли. И камъните, и реките, и пеперудите, и те са скачали, когато той е свирил. Това е вече гениалност. Всички почват да танцуват наоколо, когато той е почвал да свири. И един поет като напише едно стихотворение, трябва да бъде така. От колко куплета биват стихотворенията? Аз, ако бях един поет, щях да напиша три куплета. Първият куплет щеше да пише за главата на героя, вторият - тялото на героя, проявата на неговата сила, разширение трябва да има. И ще свърша, като описвам ръцете и краката на героя, неговите пръсти какви са, ще има повторение в подробностите. Но най-първо ще пишеш за неговата глава, ще кажеш - той е имал главата на някое божество.
Природата не обича недоволството. Съществува един закон в света, който регулира отношенията ни спрямо природата. Да обясня сега закона ясно, практическото приложение. Ако се тури на моя гръб товар повече, отколкото мога да нося, и аз се обърна към тази разумност - природата, и кажа: „Господи, ти си ме създал, дал си ми товар, който не мога да нося, дотегна ми, безсмислено е това за мене." - ако в теб се яви това възмущение, непременно ще се яви една сила, която ще смени този товар и на тебе ще олекне този товар. Но ако ти носиш на гърба си едно кило и искаш от него да се освободиш, непременно с 10 пъти повече ще се сложи на гърба ти. И ако наблюдавате вашия живот, много от вашите състояния се сменят по единствената причина, че вие не знаете как да постъпвате. Вие имате, да кажем, една малка нищета, едно малко неразположение, искате да го хвърлите от гърба си, казвате: „Защо ми е това?" Веднага към това се притурга и друг товар.
Затова казвам, че законът е такъв. Малкото страдание, това е един отдушник заради вас. Не затуляйте вашия отдушник. Ако ти ще изхвърлиш всичките страдания, ти ще затулиш канала отдушник на твоя живот. Следователно непременно трябва да имаш един отдушник - отгоре един и отдолу един. Затвориш ли твоя задушник, ти се излагаш на смърт. Някой ще каже: „Аз в живота си бял ден не съм видял." Човек, който не е видял бял ден, той не може да живее. И който каже: „В живота си не видях един черен ден", и той не говори истината. И той не може да живее, ако не е видял черни дни. Страданието в живота носи живота в себе си, спомага за живота. И статистиката показва, че ако страданията са нормални, животът си продължава. По две причини се продължава животът: или чрез разумно живеене и спазване на диета, или чрез страдания - тогава пак се продължава животът. Например ти не си дояждаш. Че ти водиш един хигиеничен живот. Ти като гладуваш три дена и ти дадат един хляб, и ти поблагодариш на Бога, този хляб отива намясто. Следователно ти, бедният човек, който ядеш с благодарност хляба си, продължаваш живота си. А онзи богатият човек вземе лъжицата и намери кусур на яденето, каже: „Сол няма това, онова." Не е благодарен на яденето и виждаш този богатия човек болен от подагра. Богатият, който яде с неблагодарност, в него се наслояват тези отрицателни мисли, които разрушават организма. Той привлича известни мисли, които са дисонанс в живота. Щом привлечеш една отрицателна мисъл, тя ще привлече съответстващи елементи, които ще привлекат дисонанс в природата. И следователно ти сам ще се спънеш, ако не си благодарен на това, което ядеш.
Каква беше главната мисъл, О., - дотолкова, доколкото си разбрала? („За белите и за черните дни в живота.") Черните дни, това е една необходимост. Нали знаете, че в тъмнината се приготовляват плочите. Можеш ли да извадиш един портрет от една фотография при светлина? Вие трябва да знаете защо е създадена чернотата в природата. Нали в природата има рай, има и пъкъл. И двете половини са турени. Ако ние питаме: „Не може ли животът без страдание?", тогава защо съществува адът и раят? И виждаме онзи пример, дето Христос дава за Авраам и Лазар. А на другото място имаме ада с богатия, на когото засъхнало гърлото. И двамата вървят паралелно. Вие можете да кажете, че това е един мит. Но това съществува в природата. Паралелно вървят те. Виждате богатия, който живее в палат, а другият няма какво да яде. Богатият живее в изобилие, а бедният моли от богатия едно парченце хляб. А богатият е онзи човек, който не вярва в провидението. В дадения случай 6 природата съществуват и адът, и раят. Та вие сте и в ада, и в рая. Ако някой е много способен, знае всичко, а другият е неспособен, не е ли това рай и ад едновременно? Ти ставаш, не можеш да си отговориш, нищо не знаеш. Отива при Учителя този първият и отива друг, който всичко знае. Ти, като не можеш да отговориш, усещаш се стеснен и мислиш как да се освободиш. Ти като излезеш, виждаш се унизен и не знаеш как да си помогнеш. Вие вече имате разгадката на онази притча за богатия, който ял и пил на земята, а Лазар е бил при най-неблагоприятните условия, седял при неговата врата отвън и нямал какво да яде. В другия свят вече Лазар отива в богато положение, а богатият изпада в трудно положение. Заменят се тези условия. Значи в живота, ако способният ученик не се учи, ще дойде на мястото му друг. И ако онзи, който не е даровит, се учи, той ще възприеме знанието и постепенно ще измени условията на своя живот. А ако даровитият днес отлага, утре отлага, най-после се сменят състоянията.
Следователно, ако една наша способност, в каквото и да е направление, не я занимаваме, това чувство може да изгуби своята сила. А една сила, колкото и да е слаба, ако тя се упражнява, тя ще даде онзи благородния характер.
Сега към предмета. Дисонансите във вашия живот, това са възможности да се развиете. Запример нали в музиката има дисонанси. Сега има ли тук някои чиновници, защото, ако някой закъснее от службата, това е вече един дисонанс
. (Часът е 7.02. Учителят извади цигулката си.)
Когато се свири, щом поставите каквато и да е струна в известен тон, нейното естество се изменя. Да кажем, ако някой от вас е грубичък, остър и ако вие внесете известен тон, непременно той ще внесе известна мекота у вас. Запример как може да изявите в музиката гнева?
(Учителят изтегля силно лъка.)
Тук гневът е изказан само 6 един силен удар. Ако вземеше един тон, вземете го свободно. Вземете един естествен тон, например „ре" или „сол". В дадения случай „ре" изразява едно състояние. Да вземем сега думата „широта". Да кажем сега, на тебе ти е тясно, тогава употреби думата „широта" за едно тониране, да отпъдите един дисонанс от вас.
(Учителят пее думата „широта".)
Никога не тургайте гласа си горе. Ниските тонове са тонове на разширение, а високите са тонове на стеснение. У гърците, които се отличават с една лицемерност, винаги има такива високи тонове „ши-и-и". На английски „ши" значи „тя", а на български се разбира онзи, който пее. Та ако във вас съзнанието е широко, англичанинът има по-високо съзнание, той се индивидуализира, казва „аз". А у българина желязото ще дойде да прави дупки. „Широта" е хубава дума, понеже тя лекува.
Та необходимо е да се предаде в пеенето и свиренето един верен тон. Сега един обикновен музикант как ще свири?
(Учителят свири „Цвете мило
у
цвете красно" като един обикновен музикант.)
Това е гневът вътре
. (Сетне нагоре-надолу прекарва лъка от единия край до другия.) Това е примирение.
Та казвам, вие трябва да пренасяте едно движение на вашата мисъл в музика и пеене. Възпитанието на човешкото тяло седи в това, да може всеки един орган, който имаме, да бъде в хармония с нашето съзнание. Всеки един от вас може да стане певец. Но той трябва да дойде в хармония с всички певци по света. Щом искаш ти да бъдеш първият певец, ти нищо няма да станеш. Но когато ти имаш съдействието на всички певци, можеш да станеш певец. Щом искаш учен да станеш и имаш участието на всички учени, ти можеш да станеш такъв. Но щом искаш първият учен да станеш и без друго участие, нищо няма да станеш. В дадения случай не всякога човек може да свири. Защото, за да схванеш един звук или ония отмерени тонове, ти трябва да имаш ухо.
(Учителят свири.)
Казвам, че какъвто и тон да вземете, зависи от вас каква сила ще му дадете. Сегашните цигулари свършват тъй, силно, с гняв. Те започват много добре, а свършват със силно теглене. Това показва, че не са виновни цигуларите, но те изясняват пътя, по който съвременното човечество върви. А в това има един дисонанс. Всякога приятелството се започва много добре, а после това приятелство се свършва с дисонанс. Казват: „Не искам да имам работа вече с него." Тъй започва българинът нагоре, а после свършва с гняв.
В Писанието се употребява „широта",
(Учителят пее много пъти думата „широта" високо и после изведнъж ниско. Пее и свири едновременно.)
Сега вземете си захарта. Само от едното кюшенце ще близнете веднъж. Ще започнем с „широта". Сладчина. Всички много внимателно ще близнете веднъж захарта - 1, 2, 3, 4, понеже има 4 кюшенца. Ха сега ще пеете „широта", и пак ще близнете още веднъж с три бройки - 1, 2, 3. И пак ще пеем „широта". Сега ще приберете захарта и ще си я държите в една книжчица, опити ще правим. Широта, сладчина. Нали всички близнахме два пъти? Все опитът ще има една малка реакция. Идущия път ще видим каква реакция ще произведе захарта. Малките неща в природата произвеждат най-големите резултати.
Някой ви срещне на пътя, и ти ще се усмихнеш. Той може да ти каже: „Ще успееш." И нищо повече. Но от тази дума „ще успееш" и оттам насетне всичко ви тръгне напред. Всякога малките величини са цели в света. Това, което правите, колкото и малко да е, да излиза от сърцето ви. Защото всяко добро, което пожелаете на другите хора, то ще намери място при вас. Затова казвам, желайте доброто един на друг. Защото, като желаете доброто в какъвто и да е размер, вие ставате център на тази разумна сила. И във вашето съзнание започват да работят божествените сили. Желайте доброто в какъвто и да е смисъл и не се стремеше да определяте какво нещо е доброто. Вие считайте, че всичко е добро. Ударите си крака, считайте го за една голяма привилегия. Защото коя е причината, че ти си си ударил крака? Това показва едно от двете: или пътят е неравен, следователно ти не си виновен, а може този удар да те наведе на една велика мисъл. На всичко, което ви се случи непредвидено, тургайте хубавото във вашата душа, една хубава мисъл. И тогава тези камъни на пътя, тези препятствия в живота ви, ще се премахнат.
Много препятствия в живота ви могат да се премахнат само с хубавите мисли. Не отпъждайте хубавите мисли, които ви идат. Щом влезе една хубава мисъл във вас и вие почнете да я пипате, да я критикувате, тя непременно ще си замине, тя се загубва, тя ще се развали. Хубавото в света е хубаво само по себе си. То не се критикува. Вземете онзи недоузрелия плод. Най-първо той е стипчив, после е кисел, но той има възможност да стане сладък. Вие не бързайте да се произнасяте за него. Ако в даден случай се яви едно зло в характера ви, което е стипчиво, вие още не знаете какво ще стане от него. Може би този удар на крака от камъка ще ви донесе едно голямо щастие. Вие още не знаете какви са крайните цели в природата. Да кажем, вие сте даровит, но още не знаете, това е само ваше субективно схващане, но вашите способности не са още разработени. „Ама аз не съм красив." Вашата красота не е разработена още. „Не съм силен. Не съм добър." Ти като кажеш, че не си добър, не е разработена твоята доброта още. „Слаб съм." Силата още не е разработена.
Следователно в потенция е това, което сега имаме. Като кажеш, че не съм добър човек, това са неразбрани думи. Значи доброто в мене не е развито. Тогава, когато кажем „добър човек", ние разбираме човек, у когото доброто се е развило не в своята пълнота, но този човек с ума си и със сърцето си действа no един u същ начин. Един човек, който разбира живота, когато се удари в камъка, той е благодарен. Пък онзи, който не разбира живота, той ще хване камъка и ще го хвърли, ще се разсърди. А който се удари и разбере доброто, той ще се наведе, ще погали камъка, ще го помилва, ще каже: „Много е мило това камъче. То е турено тук, намясто, но аз трябваше да се отбия от пътя, за да не се ударя в него." Това камъче, колкото и да е малко, то има гражданството да стои на пътя. Ти нямаш право да го риташ, но ще му искаш извинение. Ще му кажеш: „Моля ти се, ще ме извиниш, че аз те ударих." А не да казваш, че то те е ударило. Така че погрешката е твоя. А който каже на камъка: „Ти нямаш право тук да седиш", това е неразбиране на живота и то се сблъска с тебе и те хвърли настрани. Защото утре ще мине едно по-силно същество, което също не разбира живота, и то се сблъска с тебе и те хвърля настрани. Та казвам, това е будното съзнание. Досега кой от вас е погледнал един камък? Направете един опит. Като се ударите в един камък, погладете този камък и ще видите какво ще се зароди във вашето съзнание. Затова се иска едно будно съзнание, на висока степен на разбиране. Този камък, както го е турила природата, има правото да бъде там. Вие вървите по полето и се ударите в един камък. Той може би от хиляди години е седял там и вие си ударите крака на него. Спрете се, погледнете го и кажете: „Ще извините, аз не постъпих както трябва." А вие казвате: „Ударих си крака на камък." Не. Вие ритнахте камъка. Следователно един човек, който рита камъните, и него ще го ритат.
В новата философия на живота, за да дойдем до закона на безсмъртието, трябва да изменим целия наш мироглед. Защото, ако не изменим своето схващане, ще имаме същите резултати, както и в миналото. Ти морален човек не можеш да бъдеш или човек не можеш да станеш. Ако ти си добър само когато ти върви
Всичко пo волята, ти не си добър. Ако на всички хора им тръгне всичко по волята, тогава какви ще бъдете? Ако всичко ви се задоволи, какво ще стане с вашия характер? Ще се яви борба. Да кажем, че един иска цялата земя за себе си и друг иска да завоюва цялата земя. Тогава какво ще стане? Ако един я завлада, вие всички ще станете слуги. Щом човек иска да стане пръв между всички, той върви по един неестествен път. Пръв в какво? Дайте сега едно обяснение, преди да станете пръв, какво трябва да станете? Аз наричам първи хора тези, които всеки ден изправят по една погрешка. Този човек е пръв. Защото всяко едно изправяне на погрешката е притурка към характера. Ти не можеш да придадеш на характера си една черта, ако не изправиш една погрешка. Следователно всяко едно изправяне на една погрешка е едно приложение към характера. Тогава минусът става един плюс в живота и в характера. И когато изправиш погрешките си, ти придаваш известни качества на своя живот. Неспособността, това е една потенциална енергия, която трябва да превърнеш в кинетическа. Не разбирайте онзи механически закон. Казваш: „Аз искам да стана добър." Изправи една погрешка. И колкото погрешки изправиш, толкова по-добър ставаш. Един ден, когато изправиш всичките си погрешки, ти ще станеш най-добър. Но тогава какво ще правиш? Ще идеш да помагаш на другите хора и те да изправят своите погрешки. И най-после като изправим всичките погрешки на хората, тогава какво? Ще идем да ги учим как да правят погрешки. Ами че онези, които създадоха музиката, не научиха ли хората да дерат кожата на животните, да правят струни за цигулката? И тези струни, на които вие свирите, това са някои животни, които пеят сега. Значи тяхното нещастие е ваша музика. По-добре е едно животно да живее в моята струна, отколкото да скача без смисъл. То тук прави добро и само се възпитава. Всички животни в струната се подигат.
Закон е: нищо в природата не се губи. Страданията, които сега претърпяваме, те влизат като импулс, като подтик на някои други същества да бъдат добри. Ако овците дават своите струни, да стават хората музикални, това е едно добро, което те вършат, и е за целокупния живот. Защото едно животно трябва да умре, за да стане на човек. А ако остане овца, то неговият живот е безсмислен. И за хората е така. Ако човек не се измени в по-висока степен положение, неговият живот е безсмислен. Следователно, ако ние искаме да станем ангели, трябва да се изменим. Човек не е ограничен от условията, които сега му се налагат. Например, ако вие станете един ангел, може да идете при някоя каса и само като я погледнете, тя ще се отвори и златото само ще говори. Вие ще кажете: „Трябват ми 2 златни монети." И те ще излязат през въздуха и ще дойдат в джоба ви. Ще благодарите на касата, и тя пак ще се затвори. Ако вие имахте тази сила при сегашния ред на нещата, щяхте ли да страдате? Или ще кажете, човек е поставен в една слаба форма, какво може да направи. Но ако вие имахте тази сила, това съзнание, вие изведнъж ще станете герой. Една сестра може да стане изведнъж с мустаци, с брада, тури си 2-3 кобура, и тръгне. Питам тогава, какво ще правите? Или ако някой брат, който е грозен, има тази сила и изведнъж стане една нежна и деликатна мома, седне, усмихне се на този-на онзи?
Ако дойдем до усмивката, вие още не знаете да се усмихвате. Знаете ли какво значи усмивка? Аз бих купил всяка една усмивка. Десет английски лири бих дал за една усмивка. Но досега още не съм намерил една усмивка, която да купя. Цяло изкуство е да видиш една хармонична усмивка. Това е наука. Известни линии ги търся и сега. Някъде приблизително ги наблюдавам, но като идеал, една идеална усмивка още не съм намерил. Това е едно съчетание на целия човек, на неговия дух, душа, ум и сърце. Това съчетание в даден случай дава един особен израз. Щом видиш ти тази усмивка, тя тъй се влива в твоя живот, че не само в този живот, но и в следния остава. И от тази усмивка ти не можеш да се избавиш. Това е едно благословение за тебе. Затова наблюдавайте и себе си, когато се усмихвате. Не е лошо да се усмихне човек и на себе си. Вие, като се усмихвате, си подръпвате мускулите на лицето. Това не е усмивка. В какво седи усмивката, вие както я схващате? Да ви дам една идея.
Вие вървите из пътя и сте един поет, философ, музикант или художник и така сте зает с велики работи, но видите едно малко дете, на което съзнанието е тъй погълнато, и то се занимава с нещо. Едно малко момченце и едно момиченце. И това малко дете играе ролята на един учен професор. Ти като минеш оттам, то си играе задълбочено своята роля. Само там можеш да се усмихнеш. Ако е философ, ще каже: „Видиш ли този малчуган, той дава тон." А онзи поет или музикант, който разбира работите, ще каже: „Блажено е това дете." И ще се усмихне малко. Ще си извади тефтерчето и ще си отбележи деня и часа, когато е видял това и се е усмихнал, при това той няма да ги наруши в заниманието им. Той счита, че двете деца вършат една свещена работа. За тези двете деца, той има един отличен образ. И в него има една усмивка. В този случай може да видите приблизително какво нещо е усмивката. Той изпитва едно удоволствие, върви си, но тези деца ги носи в ума си. Значи да считаш, че добре си вършат работата.
Докато човек не престане да мисли за себе си, не човек да загуби своето съзнание, но да не мисли за себе си, да живееш за цялото, а не за частите - това е философия. Да съзнаваш, че ти живееш за всички, без да изгубиш себе си. Това е най-великата философия. Да съзнаваш, че всичко това се съединява в едно вътрешно единство. Това е, което наричаме божество. Бог, душа, дух - този център, да съзнаем, че всички живеят за всички. Ако ти живееш за всички, тогава и всички ще живеят за тебе. Тогава, питам, какво ще загубиш? Ти казваш: „Ако аз живея за всички, тогава аз ще се загубя." То е така. Но ако ти имаш един съзнателен образ, ако ти живееш за всички и всички живеят за тебе, тогава иде обратният процес. Ти ще видиш вътрешния смисъл на живота. И само тогава ти ще имаш тази усмивка. И този философ, ако е такъв, вижда тази усмивка. Та именно, ако човек тъй погледне, може да се зароди усмивка.
Когато един учен човек погледне на звездите и мисли сериозно, той ще се усмихне на себе си. Той е учил, учил, всичко знае, но като погледне на небето, той седи и се усмихне на себе си като дете. Казва: „Не е лошо." Той се усмихне за възможностите, които се крият, и колко има да се учи. Онзи, който не разбира и си каже тъй и си мърда ръцете, нищо няма да стане. А който разбира тази философия, е като децата. Той, като погледне нагоре, ще се усмихне и ще се зарадва, че има през цялата вечност какво да се учи. При вида на тази вечност ще се зароди една малка усмивка за възможностите. Разумният човек вижда едно, а глупавият вижда друго, той гледа тъй глупаво на нещата, иска да каже: „Какво унижение е за мен. Аз мисля, че знаех нещо, а то." И ще се обезсърчи. Той гледа-гледа нагоре, но в него има едно малко горчиво чувство и унижение има, и честолюбие, че и той не знае какво да прави. В него има едно бълникане, едно неразбиране. А който е разбрал, в него има едно движение, той се зарадва и каже: „Хубаво е направено небето, звездите, това е проява на разумни същества. - И казва: - Аз се радвам, че виждам какво мога да направя, като гледам онези, които са разумни какво правят. Следователно един ден и аз като вървя по същия път и аз ще мога да се удостоя, да вляза в това небе."
Сега коя е основната мисъл? Не изяждайте сладкото. Но го близнете само. И после започнете с думата „широта". Не се самоизмамвайте, никога не лъжете себе си за това, което не знаете. Първото нещо, човек, който е дошъл на света, не трябва да изяжда всичкото сладко. Само трябва да го близва и да го остави. Да не лъже себе си. Няма по-хубаво нещо от това, да си представиш нещата тъй, както са. Представете си самата истина в себе си. Защото, ако не си я представите, ще дойде лъжата. Лъжата всякога има обратния резултат върху самия човек. Светът е направен от едно съвършено същество, което помни вечността. Този, който е направил света, той я помни по-добре, отколкото ти като несъвършено същество и който намираш, че светът не е направен както трябва. Тогава считай всичко, което е направено в природата, че е направено от едно велико и съвършено същество и работи с онова благоговение. И се поусмихни малко на този човек, който е създал всичко това. И Господ като те види теб, какъвто и да си, той не те съди. У Бога някой път има тази усмивка. Ти като не разбираш и като разбираш, той се усмихне, не че те съжалява, но той се усмихне. И знаете ли какъв е смисълът на тази усмивка? Когато Господ се усмихне на един човек, този човек става. Нищо повече. Щом Бог те срещне и се усмихне на тебе, ти човек ще станеш. От тебе ще излезе нещо, каквото и да е, но ще стане нещо. Можете ли да кажете вие, че на някои от вас Господ не се е усмихвал в такъв случай? Досега, че вие сте тук, в салона или на земята, показва, че Господ ви се е усмихнал. Тогава от какво ще бъдете недоволни? Следователно първата усмивка за този живот е, че ти човек ще станеш. Втория път като ви срещне Бог, ангели ще станете.
Та казвам, трябва да използвате всичките възможности, които съществуват в това, което природата е създала. Сега това трябва да бъдат новите идеи, коитo трябва да импулсират душата ви. Божията усмивка да бъде един идеал за вас. При най-големите страдания и мъчнотии да седиш и да си спомниш за неговата усмивка. И да кажеш: „Срещна ме един на пътя и ми се усмихна." Тази усмивка да ви лекува. Когато имаш страдания и несгоди, да кажеш: „Има един, който ме погледна и се усмихна." Погледнеш небето, нека дойде този свещен трепет и една благодарност в душата на човека. Ето това е едно повдигане на човека. Това е философия, това е мироглед. Един мироглед, който у всеки един от вас ще бъде като един извор. И тогава ще се явят висшите чувства и силите ви ще се възвърнат. А всичко друго е един механически закон.
Сега разбрахме какво нещо е усмивката. Усмивката е първото, което е създало първия подтик, най-възвишеното и най-благородното в живота. Затова се търси тя. И аз я търся. Аз зная какво нещо е усмивката. Аз съм я виждал не тъй между хората, затова аз не ги съдя. Но по усмивката аз съдя, виждам докъде са дошли. И един ден хората ще се усмихнат тъй както трябва. Та и вие се усмихнете, не унижавайте себе си повече, отколкото трябва и не подигайте себе си повече, отколкото трябва. Две правила са това. Усмихни се тъй, че всичко у тебе да се обедини. И всеки ден бъди благодарен. Няма по-хубаво нещо от това, да бъдеш благодарен и да имаш един импулс за утрешния ден. И ако един момент съм скръбен в този ден, да зная, че следващия момент ще бъда радостен, ще имам нова радост. Сегашното страдание ще бъде възможност за една следующа радост. Това са моменти в живота. Импулс е това. Както и слънцето има импулси. Всеки един импулс, това е един тласък за човека. Следователно това, което става с вашето сърце, така и Божественият импулс действа върху вас. В този импулс вие вървите крачка по крачка. Този е пътят на онова великото и мощното. И вие трябва да станете мощни във вашите разбирания. Да измените всичкия ваш сегашен възглед, че като ви срещна, да усетя, че на лицето ви има усмивка. Да кажа: „Ето хора на новото."
Първата форма на новото, това е усмивката. По това да се отличавате. Като ви срещна, да видя усмивката на вашето лице и да кажа: „Това е Божественото, което е у вас." Ако ние не можем да носим Божествената усмивка, у нас няма никакъв напредък. Щом дойде новото, и се явява тази усмивка. Тази усмивка на новото се забелязва, има нещо, което се вижда и в очите, и в лицето, и навсякъде в човека. Това е Божественото, което носи новото.
Сега едно нещо помнете - че захарта излиза от най-чистото гърне, от едно българско гърне, от една доста чиста материя. (Каната, в която беше захарта, е стъклена, тъй я донесе Учителят.) Всички блага на Бога излизат все от такива чисти гърнета. Докато не извадиш нещо от Божественото гърне, ти не можеш да се развиваш. Втория път ще донесете пак захарта със себе си.
Станете сега.
Тайна молитва
(Учителят взе Библията и захарницата с останалата захар, вдигна дясната си ръка и тръгна. Ние всички вдигнахме лявата си ръка.)

Двадесет и седма лекция

на Младежкия окултен клас

14 март 1930 г., петък, 6 часа

София - Изгрев

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...