Jump to content

Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 56


Ани

Recommended Posts

БРАТСТВО

Двуседмичник за братски живот

Брой 56 - год. V.

Севлиево, 1 януари, 1933 год.

--------------------

Абонамент:

За България – 30 лева

За странство - ½ долар

Всеки абонат ще получи безплатно книгата

„Възпитанието на детето според Розенкройцерите“

от Макс Хайндел

----------------

Адрес: в-к „Братство“, гр. Севлиево.

Редактор: Сава Калименов

Съдържание:

Честита нова година! (Братство)

Витлеемската звезда (Из „Rosicrucian Cosmo-conception“)

Писмо за произхода на есперанто (Продължение от брой 52)

Словото на Учителя. Творческият процес на живота (Резюме от беседата, държана от Учителя на 11. Дек. 1932 г.)

Редакционна хроника

Приложение на в-к Братство - бр. 56, Позив към всички хора на добрата воля

Link to comment
Share on other sites

Честита нова година!

Още една година изчезна в безкрая на Времето. Една безкрайно малка частица от Вечността, потъна в бездната на Миналото.

Да се спрем за минутка в лудия си бяг след временни, мимолетни удоволствия, да спрем безпощадната си борба за материални, нетрайни блага и да се опитаме да измерим ценностите на нашия живот от гледището на самата Вечност, прислушвайки се в безспирния бяг на вековете и хилядолетията.

Да издигнем съзнанието си над материалното, да се почувстваме като Дух, който живее в Вечността и чието царство е безкрая на Всемира, и с това съзнание да обгърнем и преценим своето минало, близко и далечно.

Как малки, дребни, нищожни почват да стават пред духовния ни поглед грижите и тревогите, радостите и страданията, стремежите и идеалите на вчерашния ден! Как дребнаво, несъществено, нереално става всичко онова в миналото ни, което е обусловено от връзката ни с материалното и от стремежа ни към него. Нищо от него не остава, минавайки през горнилото, през огъня на вечността.

А като златни звезди всред тъмите на нощта, като блестящи бисери върху плащеницата на нашия живот, засияват само ония наши преживявания, стремежи и дела, в които е трептяла мисълта за Вечността.

Нашия живот, нашето минало е обречено на смърт. защото във всичките ни дела, помисли и стремежи е вложена идеята за тленното, за смъртното. А безсмъртно е само онова, което се мисли, и върши с оглед към вечния живот на духа.

Всичко материално, и всичко свързано с материалното изчезва. Остава само подвига на жертвата, геройските усилия, положени за достигане на един висок идеал, остава светлината на чистата любов, блясъка на гения, вечния стремеж към Истината, Правдата и Мъдростта. Остава само това, което е родено от Вечността, защото само безсмъртното безсмъртно ражда ...

Но да оставим миналото, и да обърнем очите си напред: Бъдещето е пред нас, — с какво ще го изпълним, как ще го употребим?

Новата година, както винаги, ни носи своите тежки всекидневни задачи и грижи, но ще ни донесе ли тя и нещо наистина ново? ...

И от где може да дойде новото. ако не от нас и чрез нас?

Не го очаквайте от вън, защото то, вечно новото, е вложено във вашия безсмъртен дух и чака да го призовете. Не направите ли това, вие завинаги ще останете да живеете в стария живот на греха и смъртта.

По ясно казано, — Новото, това е да се почувствате като една неразривна частица на Всемира, да осъзнаете своето единство с всичко съществуващо, да заживеете в безсмъртието на безграничния живот. Новото — това е да се освободите от съзнанието на своето ограничено, низше, материално „аз" и да заживеете в своето свърхсъзнание, чувствайки единството си с целия Космос.

Новото, — истински Новото, това е да заживееш с живота, интересите, стремежите, радостите и страданията на всичко съществуващо. Да съзнаеш че ти и брат ти — сте едно; че вие и двама сте клетки в един велик организъм; че няма противоречие на интереси, а има само заблуда на ограниченото и потъмняло човешко съзнание.

Новото, — то е разрешението на всички „неразрешими“ до сега въпроси, в него се крие тайната на общочовешкото щастие, възможностите за разумен, смислен, радостен и светъл живот на земята!

Новата година е пред нас! Ще я изпълним ли ний с това, което е истински ново? Или ще продължим да кретаме по старите пътища на отделността, които ни водят към страдания и смърт?

Ние желаем на нашите читатели да влязат в истинската, вечната нова година, да заживеят истинския нов живот на единство с целия космос, който ще им разтвори вратите на безсмъртието.

Честита нова година!

Братство

Link to comment
Share on other sites

Витлеемската звезда

Обединяващото влияние на Христа е символизирано в прекрасната легенда за тримата маги или „мъдреците от Изток", които дошли да му се поклонят.

Тримата мъдреци — Каспар, Мелхиор и Балтазар — са представителите на бялата, жълтата и черната раси и символизират народите на Европа, Азия и Африка, водени от звездата към Спасителя на света. Комуто „всяко колено ще се преклони“ и Който „ше се изповядва на всички езици". Който ще обедини разпръснатите народи под знамето на Мира и благоволението: Който ще направи хората „да прековат мечовете си в сърпове и копията си в палешници".

Казано е, че витлеемската звезда се е появила при раждането на Христа, завеждайки тримата мъдреци при Спасителя.

Много мнения са били изказани по естеството на тази звезда. Материалистите учени са я обявили за мит, докато някои от тях казват, че ако тя не би била само мит, то би могла да бъде едно „съвпадение“ — две мъртви слънца са се сблъскали и с това са причинили възпламеняване. Всеки мистик, обаче, познава „Звездата" — да, и „Кръста" също — не само като символи; свързани с живота на Исуса и Исуса Христа, но и в своята лична опитност. Апостол Павел казва: „Докато Христос се роди във вас“; а мистикът Ангелус Силезиус, му приглася:

„Макар и хиляди пъти да се роди Христос във Витлеем.

А не във самия теб, — твоята душа ще бъде загубена.

И ти напразно ще гледаш към кръста на Голгота,

Докато и твоя собствен не бъде издигнат до него“.

Рихард Вагнер ни показва интуитивното знание на артиста, когато, на въпроса на Парсифала „Где е чашата?“ Гурнеманц отговаря:

„Това ние не казваме:

Но ако ти от Него си призван,

От тебе истината не може да бъде скрита.

... Към Неговото обиталище никакъв път не води,

И ти съвсем напразно ще го дириш,

Докато сам Той не е твоя Водач".

В миналото, пътят към Посвещение не е бил отворен за всички. Той е бил само за малцината избрани. Мнозина са можели да търсят пътя. но само тия, които ще са били водени към Храма от Хиерофантите, са могли да влязат в него. До идването на Христа, не е имало подобен всеобщ призив като: „Всеки който иска, може да дойде“.

В момента, обаче, когато се проля кръвта на Голгота, „завесата на Храма бе разкъсана" (по причини, които по-долу ще изложим), и от това време вече, всеки, който търси, непременно ще намери.

В храмовете за посвещение Хиерофантите учеха своите ученици, че в Слънцето има една духовна сила, вън физическата такава. Последната, съдържаща се в слънчевите лъчи, с оползотворяващия принцип в природата. Тя е причината за растежа в растителното царство и чрез него поддържа животинското и човешкото царства. Тя е всеизграждащата енергия, която е извора на всички физически сили.

Тази физическа слънчева енергия достига своята най-висока проява в средата на лятото, когато дните са най-дълги и нощите най-къси, защото лъчите на Слънцето падат тогава перпендикулярно над северното полукълбо. По това време, духовните сили са най-малко дейни.

От друга страна, през Декември, в дългите зимни нощи, физическата сила на слънчевата орбита не се чувства, а същевременно духовните сили достигат най-високата степен на своята дейност.

Нощта между 24. и 25. Декември е Свещена Нощ, отличаваща се от всички други през цялата година. Зодиакалният знак на неопетнената небесна Дева стои към полунощ над източния хоризонт, слънцето на новата година се ражда и започва своето пътешествие от най-южната точка по направление към северното полукълбо, за да спаси (физически) тая част на водачеството от тъмнината и глада, които неизбежно биха дошли, ако то би останало завинаги на юг от екватора.

За народите на северното полукълбо, от гдето произтичат всички днешни религии, слънцето е точно под земята и духовните влияния са най-силни на север, в полунощ на 24. Декември.

Поради това, естествено е, че задачата на тези, които желаят да направят една определена стъпка към посвещение, е да влязат в съзнателна връзка с духовното Слънце, особено на първо време.

Следователно, учениците, които са били готови за посвещение, са бивали взети от Хиерофантите, и посредством известни церемонии, извършвани в храма, са били въвеждани в едно състояние на екзалтация, при което се намират вън от физическите условия. За техния духовен поглед твърдата земя става прозрачна и те виждат Слънцето в полунощ — „Звездата". Обаче, това, което те виждат със своите духовни очи, не е физическото слънце, а Духът на Слънцето — Христос, техният Духовен Спасител, както физическото Слънце е техния физически Спасител.

Тази е Звездата, която е блестяла през онази Свята Нощ, и която още блести за мистика в тъмнината на нощта. Когато затихне шума и хаоса на физическата дейност, той влиза в своята стаичка и търси пътя към Царя на Мира. Блестящата звезда е винаги там за да го води, и неговата душа слуша пророческите слова: „Мир на земята, благоволение между человеците“.

Из „Rosicrucian Cosmo-conception“

Link to comment
Share on other sites

Писмо за произхода на есперанто

(Продължение от брой 52)

Малко по малко аз се убедих, разбира се, че не всичко става тъй лесно, както това се струва на едно дете: едно след друго, аз захвърлих различни детински утопии, но само бляна си за общочовешки език аз никога не можах да изоставя. Нещо неясно ме влечеше към него, но, разбира се, без никакви определени планове. Не си спомням точно кога, но във всеки случай доста рано, в мене се създаде убеждението, че истински международен език може да бъде само един неутрален, не принадлежащ на никоя от днес съществуващите нации, език. Когато преминах от реалното училище в Белосток, (тогава то беше още гимназия), във втората Варшавска класическа гимназия, в продължение на известно време аз бях увлечен от древните езици, и мечтаех. че някога аз ще пътувам по целия свят и с пламенни слова ще склонявам хората да възобновят един от тези езици за общо употребление. После, не си спомням вече по какъв начин, аз дойдох до твърдо убеждение, че това е невъзможно, и започнах смътно да мечтая за нов, изкуствен език. Аз често тогава правех разни опити, измислях претрупани склонения и спрежения и т. н. Но човешкия език c неговата, както ми се струваше, безкрайна грамада от граматически форми, с неговите стотици хиляди думи, с които ме плашеха дебелите речници, ми се струваше тъй чудно направена и колосална машина, че аз не веднъж си казвах: „Стига мечти! тази работа не е според човешките сили", обаче винаги наново се възвръщах към моя блян.

Link to comment
Share on other sites

Словото на Учителя

Творческият процес на живота

Всеки ден носи нещо ново със себе си и това ново човек трябва да проучва; затова е и пратен човек в света да се учи; учението осмисля живота му. А животът е един вечен процес на творчество, който постоянно се разкрива и затова в прогресивното знание човек постоянно трябва да учи, защото винаги има какво да учи.

Творческият процес на живота в своето проявление се диференцира в ред сили и енергии, които влизат в разни отношения и създават различните психични състояния; когато имаме хармонични отношения и проявления, раждат се състоянията, които наричаме „добродетел“, а в противен случай имаме състоянието, което наричаме „порок“. Но зад всеки порок у човека седи една добродетел. И когато тази добродетел не се развие или не може да намери своя път, тя се изразява в една дисхармонична форма, която наричаме „зло“. И у човека има известни енергии, на които човек ако не знае да даде правилна насока, ще експлодират и ще му причинят вреда. Затова всякога човек трябва да дава насока на своите енергии и да не ги подпушва; злото в света произтича от спиране на правилното развитие, в което трябва да върви човек. Спъването на този правилен развой създава всички пречки и нещастия в индивидуалния и обществения живот. За да се излезе от това положение, трябва да наредим обективния си живот по законите, вложени в самото битие на живота.

Сега хората, като нямат знанието за тези вътрешни закони на живота, измислят си разни правила и закони, по които си нареждат живота като мислят, че те са най-умните същества и техният начин на живот е най-разумен. Но според окултната наука има известни хора, които са по-напреднали в развитието си от познатите нам, които имат едно много по-възвишено разбиране за живота и един възвишен социален строй, който за съвременните хора е идеал. Те са на земята в плът и кръв, но са неизвестни на обикновените хора. Това са хората, които полагат основата на шестата раса, през която ще мине за в бъдеще и сегашното човечество. Нашата бяла раса е пета по ред. Преди нея бяха: атлантската - четвърта; лемурийската - трета; хиперборейската - втора и полярната - първа; а сега се поставя основата на шестата раса, която ще реализира един много по-идеален живот от сегашния.

Всяка една култура се обуславя в своето външно проявление от планинските местности, понеже в тях са складирани живите сили, които те са възприели от Слънцето и които могат да поддържат възвишеното и благородното в човешката душа, което е основа на всяка култура. И окултистите казват, че братствата на адептите и Учителите, облечени в плът и кръв, живеят по високите планини - Хималаите, Алпите и пр.

Да се върнем на въпроса. Всичко в природата се намира в прогресивно развитие; формите и отношенията, които днес съществуват, утре ще се изменят, ще се сменяш с нови и пo-съвършени. Но хората като не разбират този основен закон на творческия процес на живота, поставят му пречки и с това създават условия за престъпления и след това те създават закони, затвори, бесилки, за да оправят света.

Зад всяко престъпление и зло в света, аз виждам една спънка на творческия процес на живота; известно зло се явява, понеже каналите на доброто са запушени. Те трябва да се отпушат и злото ще изчезне.

Човек не трябва да се задоволява със сегашния живот, защото и той е само една фаза от творческия процес на безграничния живот. Всички хора и всички същества по всички слънца и планети са пътници и туристи из Вселената. И растенията, рибите, птиците, млекопитаещите, това са ред фази на този процес. И човек в сегашното си положение е само една фаза на този процес.

Като изучаваме антропологически човека в неговото прогресивно развитие, ще видим, че преди 100-200 хиляди години и по-скоро, устройството на неговия череп е било друго. Преди пробуждането на самосъзнанието хората са имали други глави. И библейският Адам символизира човека в онази епоха от неговото развитие, когато се е родило самосъзнанието. Адам е баща на самосъзнанието, което сега човек има. До преди раждането на самосъзнанието хората живееха в рая и бяха щастливи. Но когато се роди съмосъзнанието, излязоха от рая и заживяха живота на нещастията, който е свойствен на самосъзнанието.

Самосъзнанието се е родило по причина на едно голямо отклонение на творческия процес на живота от великия Божествен закон вътре в света. И за да може да се изправи това отклонение, в самосъзнанието съществуват две противоположни състояния, които следват периодически едно след друго. Това е животът на контрастите - на скърби и радости, мъчнотии и спасение, сиромашия и богатство, здраве и болест и пр. Това е законът на самосъзнанието. И никога в самосъзнанието не може да се разчита на щастлив живот. Щом живееш в самосъзнанието и днес си щастлив, следващият момент очаквай нещастие. Това е неизбежен закон. Това състояние на самосъзнанието е родено под влиянието на същества, които в религията се наричат дявол, сатана, а в окултизма - адепти на черната ложа. И Първичната Причина не спря това отклонение, а с присъщата й премъдрост използва това състояние на съзнанието, в което сега се мъчим и по пътя на мъченията и страданията ние ще излезем от това състояние и ще влезем отново в естествения ход на творческия процес.

И Христос дойде на земята, за да ни освободи от самосъзнанието на греха. Ти съзнаваш, че не те обичат, че си лош, сиромах, беден и пр. Това е самосъзнанието и от него човек страда. Затова най-първо трябва да се освободим от този стар баща - самосъзнанието, което ни свързва с една йерархия от същества, които спъват нашето развитие. В живота на самосъзнанието човек е изложен на промени, на болести и смърт. За да се избави човек от това състояние, трябва да премине в областта на свръхсъзнанието или космичното съзнание, където е нормалната проява на творческия процес на живота. Това състояние източните народи го наричат Нирвана - място на щастието. Това е новото съзнание на човека, в което човек не се изгубва като индивидуалност, а напротив, там познава себе си; там той познава своето знание, мощ сила и живее в непреривна радост, вижда мировия ред и хармония и разбира смисъла и мястото на всяко нещо. Зад всички противоречия вижда добрата страна, която ще излезе от тях; вижда доброто в неговото вечно проявление. Докато лозунгът на тези, които живеят в самосъзнанието е: „Човек за човека е вълк“, то лозунгът на новия човек с космичното съзнание е: „Човек за човека е брат“. Тук вече изчезват слуги и господари, бедни и богати, управлявани и управляващи, а всички са служители на природата и всеки се ползва от благата на живота според нуждите си. Отношенията са съвсем други и има разпределение на труда. Отношенията между хората трябва да бъдат такива, каквито са отношенията между членовете на човешкия организъм, отношения на взаимопомощ и свободно съглашение за задружна работа. Само така всички ще могат да се ползват от благата на живота, защото животът е велико единство и за да се ползваме от благата, които той носи трябва да живеем в това единство.

Законите за съграждането на едно общество и една организация трябва да вземем от Природата и строежа на нашето тяло. И ако хората биха били достатъчно разумни да вземат и приложат тези закони, ще реализират щастието и благото на цялото човечество.

А сега са оставили този реален и жизнен въпрос и искат да разрешат въпроса има ли Бог или няма. Но това е външната страна на нещата. В света съществува едно Съзнание, Което изпълва целия Космос. Цялата Вселена е проникната от Него и ние живеем в туй Съзнание. Всички процеси и явления, които стават в света, стават в границите вътре в това Съзнание. Няма нищо извън него. Космичното пространство, с онази жива материя, която го изпълва, е обективен израз на туй Съзнание. В тази първична жива материя действат две първични и основни сили: топлината, която има свойството да се разширява и светлината, която където проникне, произвежда движение. Началото на всяко движение, където и да е, се дължи на светлината, която действа в света. Светлината носи онзи импулс и ритмус, който движи нашата кръв.

В нашата кръв има постоянно един приток на електричество от Космоса; електричеството е една от формите на светлината, а светлината е един импулс на Първичната Причина в света. И за да бъде здрав човек трябва да има постоянно прилив на електричество в неговата кръв и движението на кръвта да става под ритмуса на светлината, под първичния ритмус на творческия процес на Битието.

Затова е необходимо човек да държи в ума си светли мисли, които привличат и са носители на това космично електричество и на този ритмус. Сегашните хора, които са се отклонили от ритмуса на творческия процес на Битието и са създали един свят на хаос и противоречия, не могат да излязат сами от това положение, понеже им липсва знание. И затова трябва да се въплътят тук на земята, хора от един по-възвишен свят, с широка душа и светли мисли, които да пожертват целия си живот за благото на човечеството.

Това учение сега трябва да се подеме от всички и да се приложи в индивидуалния и обществения живот, за да се оправи светът.

Резюме от беседата, държана

от Учителя на 11. Дек. 1932 г.

Думи на Правда

Link to comment
Share on other sites

Редакционна хроника

Заедно с тоя брой изпращаме безплатната премия „Възпитанието на детето“ на всички платили за V. година абонати на „Братство“ и на някои неплатили, но които са обещали да платят.

Молим последните, а също и всички други неплатили абонати, да побързат да внесат абонамента си за тази година, който е само 30 лв.

Всеки нов абонат ще получи както премията, така и всички излезли до сега броеве от тази година (от 49 до 56). Записвайте нови абонати. Нека словото на братството, мира и любовта проникне навсякъде!

Молим всички, които ни изпращат суми, да ги придружават с обяснително писмо, в което да съобщават за какво са предназначени.

Избягвайте да ни поръчвате книги на пощата, отлагайки плащането на стойността им за по-после. Една част от книгите, обявени в нашия каталог, ние трябва предварително да платим, за да ги доставим на тия, които ги поръчват. Други, макар и взети в консигнация, са в малко количество, и затова, щом се изчерпят, трябва да ги заплатим. за да вземем нови. Поради това, всяко отлагане изплащането на получените от нашите читатели книги ни много затруднява, тъй като ние не разполагане със свободни суми за купуване на повече книги.

Цената на „Фитотерапията" — наука за лекуване с треви, от Д-р К. Кант. погрешно е означена в каталога на 50 ло. вместо 60 лв., както се продава и от издателството й. Нека това се има пред вид от поръчващите.

Link to comment
Share on other sites

Приложение на в-к Братство - бр. 56

П 0 3 И В

към всички хора на добрата воля

БРАТЯ И СЕСТРИ,

Дошло е вече време, когато ние трябва да проявим по-широка дейност във всички области на живота. Дошло е време, когато това, за което досега сме само мечтали, трябва вече да се облече в плът и кръв. Идеята — да се превърне в жива реалност.

Съдбоносни са нашите дни. Времето, в което живеем, е бременно с велики идеи и необятни възможности. Утрешният ден е отреден за извънредни събития, които ще отправят по нови пътища живота на цялото човечество, и ще сложат началото на една Нова Култура.

Не трябва да се забравя, обаче, че всеки е сам носител и творец на своята собствена съдба, и че тия, които не направят усилия да се приобщят към духа на времето и да вземат участие в неговата творческа дейност, ще останат назад от мощното течение на живота, гледайки със завист величествените му постижения.

Частно ний, българите, имаме една извънредно горчива опитност в това отношение. Когато, преди хиляда години, теченията на новия живот, на обновата, на реформацията, започнаха да действат първом в нашия народ, чрез богомилите, ние, вслушвайки се в козните на духовенството, ги преследвахме и прогонихме вън от границите на България, и така, вместо да използваме възможността да застанем начело на общочовешкия прогрес, да водим народите към всечовешко братство, към реализиране на истинското християнство, се намерихме в опашката на човечеството, падайки в 500 годишно робство.

Теченията на новия живот, които ние тъй брутално и с такова леко сърце отблъснахме, се пренесоха на Запад и направиха велики ония народи, които ги приеха и се поставиха в хармония с тях.

Днес, благодарение на кръговия ход в спиралата на човешката еволюция, ние се намираме в същата точка, макар и в една по-висша област. Богохулството, както и преди хиляда години, наново се е появило в България, носейки в себе си всички възможности за велики постижения, носейки разрешението на всички нескончаеми световни кризи, войни, революции, братоубийства, носейки новия, разумен и щастлив живот за всички, носейки обединението на човечеството!

Днес, както и преди хиляда години, за нашия народ отново се разкрива възможността да застане начело на общочовешката еволюция, да поведе народите към мир, братство и любов, да посочи на всички мирното, единствено разумното разрешение на болния социален въпрос, който заплашва да направи цялата земя арена на безпощадна кървава борба.

И днес, както преди хиляда години, пак се чува гласа на тъмните сили, които викат: „Да ги премахнем, да ги унищожим, да изкореним новите богомили от България, защото те подкопават единството на нашия народ" ...

От това, — дали българският народ ще възприеме струите на новия живот, носени му от новото богомилство в лицето на Всемирното Бяло Братство, или пък отново ще се солидаризира с тъмните сили и ще подложи на огън и меч, на преследване и изгонване носителите на оня Божествен пламък, който идва да претвори и възвеличи България и целия свет, — от това именно ще зависи местото на българския народ в историята на бъдещето, от това ще се определи неговата щастлива или нещастна съдба, неговия позор или неговото величие! ...

Така или иначе, ние сме дошли да работим, със съзнанието за Вечността, а не за временния наш живот, и трябва да работим, безразлично дали ще ни посрещнат с приветствия или с насмешки и хули. Носителите на новия живот, хората на добрата воля, трябва ясно да съзнаят своята мисия в този живот, да приемат ролята, която им е отредена, и да работят с оглед не за материалните блага, които могат да добият, а — за постигане на ония безсмъртни реалности, които живеят в Вечността, и чието име е — Любов, Мъдрост, Истина.

И днес, считайки че времената са достатъчно назрели за да се направи една малка стъпка към практическото реализиране на нашите идеи и идеали, ние, неколцина поддръжници на идеите за новия живот, сме решили да пристъпим към организирането на една

Трудова Братска Задруга

Братството и Любовта всред нашия народ и всред цялото човечество; да послужи като опит за реализиране новите форми на братски живот, без „мое“ и „твое", без господари и слуги; да послужи като един малък пример, сочейки на всички пътя към разрешение на социалния въпрос без каквито и да било насилия и кръвопролития.

Бидейки привърженици на разумния, природосъобразен живот, и за да имаме възможност да са отдадем по-спокойно на своята дейност, ние проектираме да устроим Задругата всред природата, и сме се спрели на едно място, не далеч от населен пункт. Основната, най-важната работа, с която ще се занимават членовете на Задругата, това е издателско-печатарската дейност, която ще бъде комбинирана на първо време с малко земеделие и овощарство, колкото за собствените нужди, но не е изключено впоследствие, след като печатницата и издателството се закрепят, да се разшири повече и земеделската работа, а също така да се създадат и нови клонове на производство.

На първо време, обаче, трябва да се закрепи печатницата. Ние възнамеряваме да направим в. „Братство" седмичник, в 4 стр. за да може да разнася всяка неделна беседа на Учителя по всички краища на страната. Имайки на разположение печатницата, ние ще можем да развием широка издателска дейност, да преведем и издадем на български ценни книги, да издадем оригинални трудове, които заслужават разпространение и подкрепа; ние ще можем да засилим есперантската литература, като уголемим и направим редовни „Nova Kulturo" и „Frateco" и проникнем чрез тях в целия свят.

С една дума. Задругата ще трябва да стане средище на усилена творческа дейност за разпространение на новите идеи, и да даде силен тласък към тяхното практическо приложение в живота. Пред нас се разстилат широки, безгранични възможности. Ние няма защо да говорим за тях тук, понеже се отнасят за едно по-близко или по-далечно бъдеще. Но ние каним всички, които схващат грамадното значение на едно такова начинание, които чувстват дълга си да го подкрепят и имат най-малката възможност да направят това, — да ни се притекат веднага на помощ.

БРАТЯ И СЕСТРИ,

Време за бавене няма. Ние започваме тая работа сега, с новата година, с оглед през следующата есен да имаме вече готови постройки, инсталирана печатница, за да можем да започнем работа.

Налични средства ние нямаме. Започвайки, обаче, една работа с такова грамадно значение за всички, за целия живот, ние твърдо вярваме, че тия средства не ще закъснеят да дойдат. И затова именно се обръщаме към вас с този си апел да ни подкрепите, кой с каквото може, кой колкото сърцето му дава, всеки според силите и възможностите си.

Ние пускаме подписка за

БЕЗЛИХВЕН ЗАЕМ

и за

ДОБРОВОЛНИ ПОМОЩИ

и се надяваме по такъв начин да съберем нужната ни сума, за да можем да започнем работата. Нам са нужни около 200,000 лева, за да можем да устроим на първо време Задругата, но ние ще почнем даже и с 100,000 лева, вярвайки че и останалите ще дойдат. Ний знаем всички трудности, препятствия и неудобства, които ще се изпречат на пътя ни, но сме решили и ще вървим напред, защото зад всички тях, в близкото бъдеще, ние виждаме красотата на нашия реализиран блян. носен редица години в душата ни, откърмен с кръвта на сърцата ни.

Братя и сестри, помогнете кой с каквото може, за реализирането на тази светла идея; сложете и вие своя камък, своята тухла, в зданието, което трябва да се изгради, за да послужи като разсадник на нов живот; дайте своята, макар и най-скромна лепта, за подкрепа на това начинание, което ще бъде от полза за всички.

Всичко да се адресира до: САВА КАЛИМЕНОВ, гр. Севлиево

Севлиево, 1. Януари, 1933 година.

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
×
×
  • Create New...