Jump to content

Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 75


Recommended Posts

БРАТСТВО

Двуседмичник за братски живот

Брой 75 - год. VI.

Севлиево, 26 ноември, 1933 год.

--------------------

Абонамент:

За България – 40 лева

За странство - ½ долар

Всеки абонат ще получи безплатно книгата

„Основният закон на здравето“

от Е. Г. Оуен

----------------

Адрес: в-к „Братство“, гр. Севлиево.

Редактор: Сава Калименов

Съдържание:

Изворът на смъртта

За вегетарианството (Г. Събев)

Словото на живота (Л. Л.)

Що е Есперанто? (С. X.)

Словото на Учителя.Основите на новото общество (Из беседата, държана от Учителя на 5. XI. 1933 г.)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Изворът на смъртта

„Когато се коли едно животно, този страх, който изпитва то. произвежда една от най-силните отрови, които остават в организма на животното. И заедно с тази храна, ние поглъщаме и отровата. Тази неврастения, която е обхванала бялата раса, се дължи на отровата, която месната храна съдържа в себе си. Ако бялата раса продължава да живее по този начин, очаква я ужасна съдба — израждане и унищожение. За да се спаси, тя преди всичко трябва да замени месната храна с растителна, която е много по-чиста и здравословна. Чрез растителната храна се внася една обнова и подмладяване в организма.“

Учителя

За да кажеш „б“, трябва преди това да си казал „а“. За да можеш да вървиш неотклонно напред в пътя на разумния, чистия и смисления живот, ти трябва да си направил първата стъпка, преставайки да тровиш душата си и тялото си с отровите, които месната храна съдържа.

Има мнозина, които си мислят, че водят духовен, разумен и здрав живот, като продължават да се хранят с труповете на убитите животни. Това е голяма самоизмама! Колкото и силни духом и телом да сме, ние не можем да се отървем от оня елемент на нравствено и физическо разложение, който се съдържа в месната храна. С месото на животните, ние внасяме в себе си самата смърт. С всяка нова хапка ние засилваме позициите й в нашия собствен организъм. Как можем тогава да бъдем здрави, разумни, щастливи?

Нека се не лъжем: отровата си е отрова и за силния и за слабия, тя си остава една и съща, взета в малко или в голямо количество. Ако ние всеки ден по малко разрушаваме това, което животът в нас гради, то какви могат да бъдат резултатите освен израждане и смърт?

Влизането ни в пътя на новия живот непременно трябва да бъде предшествано и съпроводено с възприемането на нова, чиста и здравословна храна, както духовна, така и физическа. Какъв ще бъде този нов живот, каква ще бъде тази нова култура, която се подържа с убийството на животните и с трупояденето? Ние не можем да си представим едно обновено човечество, при което да съществуват скотобойни и касапници.

Ето защо, реформата в храненето, вегетарианството, ще бъде основата, върху което ще се изгради истинския нов живот на земята. Без тази основа, нищо солидно, нищо дълготрайно, нищо разумно не може да бъде изградено. Без вегетарианството колкото и да се мъчим да обновяваме живота и да го слагаме върху разумни основи, ние все пак ще имаме само кръпки върху стария гниещ живот.

Месото на животните е извор на смърт и разрушение за човека и тези, които желаят да живеят разумно и да вървят напред, ще се откажат от него, като с това скъсат с един минал етап на човешкото развитие, който ни свързва с животните, и започнат истински човешки живот.

За да скъсаме със старото, отживялото, нужни са известни усилия. Нека всички направим тези усилия, за да възприемем новата храна и новия живот.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

За вегетарианството

Привържениците на Бялото братство ратуват за едни пo-естествени отношения между хората, а също така и за изкореняване на жестокостите, за повече човещина в отношенията на хората към животните.

Нашият стремеж е да се щади живота, какъвто и да е и където и да е, понеже Любовта изисква това и защото всички живи същества в духовно отношение са като скачени съдове: не може един да бъде щастлив, докато другите страдат и изнемогват.

Всичко родено има свещеното право да живее и никой не бива да посяга на това абсолютно право.

„Животът е един, тайнствен дар свещен,

Да се отнема той е грях неизплатим“.

(Будиста мъдрост)

Днес вече смело можем де кажем, че почти няма напредничав и просветен човек, който да не признава, че месоядството не е нищо друго, освен самоотравяне чрез ония отрови, които се образуват във всеки жив организъм.

Нека тези, които продължават да се хранят с месо, знаят и това, че ужасът, страхът, които животното изживява в предсмъртния си час — образуват такива силни отрови, че само един сантиграм е достатъчен да умъртви жаба, а половин грам умъртвява веднага куче. Като че ли хората не се запитват, на що се дължат разните болести като рак, подагра, диабет, неврастения, артериосклероза и още много други „културни“ болести.

Вегетарианството не е само един режим на хранене: то е нещо много повече, — то е първо стъпало към един по-разумен живот, както го нарече Л. Н. Толстой!

Вегетарианството е един стадий на развитие, през който всички трябва да минат, да го възприемат и да продължат по-нагоре. Вегетарианството като идея има две страни: етична и хигиенична. И двете са важни. Етичната се базира на Любовта и ненасилието, хигиеничната на здравето.

Любовта е единствената най мощна сила, която крепи и поддържа живота. Без любов живота би бил безсмислен. А без здраве но нищо не може човек да се радва и никому добро не може да направи.

Достойно е за човека да се храни с една чиста и неопетнена с кръв храна.

Достойно е за човека да вижда в лицето на всеки срещнат по житейския път — свой брат, комуто да подаде ръка за помощ, или ако е случай да му прости за сторен грях.

Достойно е за човека да се учи от доброто, където и да бъде то.

Достойно е ако си запазил да не опетниш името човека.

Г. С ъ б е в

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

СЛОВОТО НА ЖИВОТА

На вас, които никога не сте ме търсили — защото на тъмнината роби сте били.

На вас, които не сте ме познали — защото и себе си не познахте.

На вас, които край извора умирате от жажда — защото слепи сте родени.

— На вас — и на всички други.

— Ето. Аз извор вечен съм на радост.

Живот трепти от всеки лъч, огън нося на заспали.

Надежда, подкрепа мощ без край.

— Елате и пийте — гърди ми прободени с копие нявга — извор вечен са сега.

— Елате и пийте!

С всеки лъч трепнал живот ви дарявам, с лъха на вятъра, с думите на урагана, в нежната въздишка, в чистия поглед — все аз пристъпям, все аз нося ви привет — от безкрайна неизвестност, от вечни простори, от начало без начало:

— Слово живо съм Аз.

Да пламнат умове в огнени мисли крилати, да трепнат сърца като струни на арфа, да прогледнат слепи, мъртви да възкръснат.

Рекичка и шумът й, глас и ехото му в планината, лек зефир и трептежа на звездите, — все едно: все Аз чакам ви души и шепна слово за дни бъдни —

— и щастие на сърце жадно,

На вас, изгубените, път ви давам, на уморените — сила, на слабите — мощ, не силните — мъдрост, на слепите — светлина, на гладните — хляб, на любящите — победа!

— Елате!

Елате и вие, които нямате нищо, защото всичко има в моите градини.

Елате вие, които имате — за да имате повече!

Елате и вие, които нищо нямате — за де имате всичко!

Елате — богати са градините на Отца ми!

Без страх късайте плодовете!

Наведен невидимо, Той ви гледа и се радва не вашия глад, и ако вие с радост благодарите или мислите, че случайност е родила тези красоти — Той еднакво хубаво се усмихва — еднакъв дар ще ви дари: Великото слънце със своите лъчи, всички ви ще озари!

Л. Л.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Що е Есперанто?

Международен помощен език е бил нужен на човечеството още отдавна. Нуждата от такъв още по-силно се чувства при днешните напреднали и засилени международни сношения, когато разстоянието престава да бъде пречка за човека. Модерните превозни средства докарват човека в допир с лице от различни народности, а за общуване с тях е нужно по-леко средство — международен език.

Национален език не може да служи като общоприет международен, поради голямата си трудност (граматика, произношение, правопис, идиотизми и пр.) и защото чрез приемането му би се дало надмощие на един народ, на което другите държави и народи не биха се съгласили: международния помощен език трябва да бъде неутрален,

В полето на международния език са работили редица философи, езиковеди, социолози, като Лайбниц, Декарт и др. Най-разнообразни и чудновати опити са правени в продължение на около 300 години до наши дни. Наброяват се над 500 такива.

Дошло се до Волапюк, който основан въз английски език с много проста граматика и доста лек правопис, пръв можал да послужи като приложен език. Той обаче загинал от словаря си, в който думите били променени до неузнаваемост.

Най-после, на 1887 год. излезе езикът на Д р Лазар Лудовик Заменхов — Варшавски лекар, владеещ няколко от по-разпространените езици.

Есперанто като език е същото, което са и другите познати нам езици — той е малко по-изкуствен от тях (езикът изобщо е творба на човка) в смисъл, че преднамереното творчество го е направило по-лек и прост, като липсата на стотици окончания при глаголите, имената и др. части на речта не отнема от неговата изразителност, а напротив: прави го по-ясен. Правилност, логичност, простота, лекота са качествата на Есперанто, чиято граматика се състои от 16 правила. А словарят му е наистина международен — съставен е от думи из най-познатите езици, като на първо място взимат така накичените международни думи.

В своя вече 46 годишен живот (е живот значи развитие, напредък) Есперанто е приложен във всички области на културния живот. Той ни предлага леко и непосредствено общуване, като улеснява и сближава. Множество вестници, списания и прегледи на и за Есперанто излизат току речи във всички страни на света. Техният брой за сега възлиза на около 100.

С. X.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Словото на Учителя

Основите на новото общество

За да разберем истината, която съществува в

За да разберем истината, която съществува в природата, трябва да разгледаме въпросите широко, от гледището на целокупния живот, а не от нашите частични гледища. Сега хората не се нуждаят от спекулативни философии, а имат нужда от една положителна наука, която да им покаже пътищата, по които като работят, да имат постижения. Тя не трябва да бъде една наука на отрицанието и спекулациите, а трябва да се стреми да обясни процесите и явленията в живота и природата, като не изпуска изпредвид, че зад разнообразието в природата стои едно вътрешно единство и всеки процес и явление си имат своя цел и смисъл. Всеки процес и всяко явление има смисъл на своето време и място. Да вземем за пример месоядството. Предполага се, че е било време, когато не е съществувало месоядство и природата като го е допуснала, е имала една крайна цел и една крайна замисъл.Чрез допущането на месната храна, тя е целяла нещо разумно. Така че, било е време, когато месоядството е имало свой смисъл и значение, но сега влизаме в една епоха, когато месоядството е станало едно зло. Учените казват, че съвременните животни носят зараза в себе си. Аз ще изразя това в един друг образ: Когато се коли едно животно, този страх, който изпитва то, произвежда една от най-силните отрови, които остават в организма на животното. И заедно с тази храна ние поглъщаме и отровата. Тази неврастения, която е обхванала бялата раса, се дължи на отровата, която месната храна съдържа в себе си. Ако бялата раса продължава да живее по този начин, очаква я ужасна съдба, израждане и унищожение. За да се спаси, преди всичко тя трябва да замени месната храна с растителна, която е много по-чиста и здравословна. Чрез растителната храна се внася една обнова и подмладяване на организма.

Меродавното за нас е онова, което сега природата твори. За нас е важно, как сега трябва да живеят хората, а не как са живели в миналото. За нас не е важно какви са били вярванията на хората в миналото, а какви трябва да бъдат нашите вярвания сега. Нашите вярвания по отношение на миналите трябва да имат един плюс, понеже сме израснали.

Потребна ни е една дълбока философия за живота, която да ни посочи правилата и методите на разумния живот, за да имаме един живот, който да изразява великата чистота - живот, който да носи своята чистота. Защото отрицателното не е живот, живот е само това, което е чисто, което не се цапа; живот е туй, което носи в себе си абсолютната чистота и абсолютната светлина.

Казва Христос: „Там, където съм аз, ще бъде и слугата ми.“ Това са две положения, две състояния на живота. Под „господар“ разбираме онова състояние, при което човек приема нещата направо от Бога, а под думата слуга, разбираме онова състояние, при което приемаме нещата от този, който ги е приел от Бога. Аз уподобявам господаря на слънцето, а слугата на месечината. Но ако господарят не свети и не дава живот като Слънцето, той не е господар. И в този смисъл всеки има право и може да бъде господар, когато може да произведе в себе си от тази светлина. И всеки трябва да бъде едновременно и господар и слуга, понеже има ден и нощ, трябва една по-слаба светлина, за да може човек да си почине, защото при Слънцето не можем да си починем, а ще работим; само при по-малката светлина, месечината, човек може да си почине и да се обнови.

Умният човек трябва да разбира своето място като слуга в света. При сегашното развитие на човечеството, ние трябва да определим психологически добрата страна на слугуването. Да знаем в какво седи силата на слугата. Природата, в която живеем, е най- голямата слугиня в света. И тя има крайно отвращение към всички господари; като чуе за някой господар, тя се накокори като мечка, не може да търпи господарите; а като чуе за слуга, мед й пада на сърцето. Тя знае, че има само един господар, който е Бог. А като чуе за втори, веднага замисля да го премахне. И всички противоречия, и в колективния и в индивидуалния живот на хората, произтичат от стълкновението на тези две тенденции в живота, от стълкновението между господари и слуги. И всички болести в човека се раждат от това вътрешно психологическо стълкновение. Сега трябва да се образува едно общество, което да хармонизира хората в съвременния живот. Трябва едно общество, което да акордира хората, както се акордира едно пиано. Законът и методът на акордирането е следният: когато на даден човек му липсва нещо, което прави живота му анормален, той трябва да намери един друг човек, който има добре и хармонично развита тази дарба или способност да акордира и той да положи ръцете си върху главата му на онова място, където се намира центъра на тази способност. И като концентрира ума си, да държи така половин час ръцете си. По този начин той ще предаде от своята енергия , която ще събуди към дейност съответната способност и в другия. Всеки може да провери този закон. В туй отношение, когато си търсите приятел, то намерете такъв, който да има развити качества и способности, които вие нямате, за да се допълните и да можете да предадете един на друг нещо. Когато искате да развиете известна дарба или способност, или да придобиете някаква черта в характера си, дружете с такива хора, които ги имат развити силно и хармонично. Това е разбирал Христос когато е казвал: „Даром сте взели, даром давайте.“

Когато човек има едно дарование, не трябва да го затваря в себе си, но да го направи по възможност достояние на всички, които могат да го възприемат. По този начин хората могат да си помагат в света. Когато един човек има развита една способност в себе си, като влезете във връзка с него, ще почувствате благотворното й влияние. Така, онзи човек, който има любов, без да ви говори нещо за Бога и за любовта, като се приближите при него, ще почувствате любовта му и ще я видите проявена в постъпките му. Като говоря за любовта, разбирам творческата сила на света, която тонира човешкия организъм. Любовта в най- ниското свое проявление е това, което хармонира всички органи и дава подтик на живота. Любовта е, която в своето истинско проявление става причина за пречупването на светлината, за идването на топлината и за растенето на растенията; тя е причина за всички хармонични и разумни отношения, които сега съществуват между хората, тя е причина и за наука и за всичко велико и смислено в света. Любовта е, която действа и се проявява в света и живота. Не е въпрос само за едно чувство, но е въпросът за един Велик Божествен импулс, който дава подтик на цялата природа и на цялото човечество. И този подтик, в края на краищата, със своята Божествена сила, ще застави всички хора да се разберат и заживеят като братя. Този, който има тази любов, той се радва на успеха и придобивките на всички хора, като на свои. В този подтик седи щастието на човека, но ние сега го прекъсваме и затова сме нещастни. Любовта действа непрестанно, но когато нашата канализация се повреди, тя не може да се прояви. Като направим канализацията си, Любовта пак ще тръгне. И ако искаме да ни обичат, трябва и ние да обичаме; и колкото ние обичаме, толкова и нас ще обичат. Когато хората възприемат любовта, ще хармонират и отношенията си и ще бъдат братя. И само когато обичаме някого, можем да му слугуваме, без любов не можем да слугуваме; слугуване без любов е робство и насилие; само поради тази любов майката служи на децата. Този, който обича, вижда душата на този, когото обича и затова му слугува, защото душите и на двамата живеят заедно и като слугува, той слугува като на себе си. И ако душата на този, когото обичате и вашата душа не могат да живеят заедно, не може да постигнете нищо. И ако душата на Христа и вашата душа не могат да живеят заедно, какво ще постигнете? Ако не можем да бъдем там, където е Той, какви слуги ще му бъдем? А къде е Христос сега? - Христос е там, в света, където има любов. Навсякъде където има любов между двама души, там е Христос. Любовта се проявява навсякъде в природата и живота. Любовта се проявява и там, където не я очакваме. Тя не се срамува от грешните и грозните. Тя при всичките отива и всички стимулира и обнадеждава.

Сега ни е потребна една наука, да ни научи как да обичаме. И няма по-мъчна наука от тая, да се научим, как да обичаме хората. Трябва да знаеш как да предадеш своята любов, за да предизвикаш любов и в другите, защото някой път може да предизвикаш омраза със своята любов.

Във всяка епоха природата внася нещо ново в живота. И Любовта влиза в една нова фаза на проява и всеки от вас трябва да знае, как да възприеме и прояви Божествената Любов и да я предаде на другите. Това е велико изкуство, което трябва да се знае и приложи навсякъде в семейния и обществения живот. Всяка човешка дейност трябва да се подеме от този велик Дух и тогаз ще имаме едно ново общество и нови разбирания и ще можем да говорим за великата наука, която ще ни разкрие тайните на Битието и ще ни посочи всички пътища на разумния живот, по който ще можем да стигнем до върха на съвършенството и да реализираме безсмъртния живот.

Из беседата, държана от Учителя на 5. XI. 1933 г.

Там ще бъде и слугата Ми

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...