Jump to content

1939_07_23 Вратата на любовта / През вратата на Любовта


Albena

Recommended Posts

Аудио - чете Нели Недялкова, 1.02.2015

Архивна единица

ПРЕЗЪ ВРАТАТА НА ЛЮБОВЬТА Беседата за четене в стар правопис)

От книгата "Езикът на Любовта", Рилски беседи, 1939 г.

Първо издание, София, 1939 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание

От книгата "Езикът на Любовта", Съборно Слово, 1939 –1940

Издателство: "Бяло Братство", София 2011 г.

Книгата за теглене PDF

Съдържание

Вратата на любовта

Размишление.

Животът на съвременните хора се намира в застой. В това отношение той мяза на човек, който е дошъл до едно статическо състояние: дето ходи, каквото прави, все за миналото мисли, за своите младини. Той повтаря едно и също нещо, но ново не придобива. Казват, че повторението е майка на знанието. Старият човек казва, че се утешава, като повтаря. Някои вярващи също говорят за своето минало, как са били въодушевявани, какви идеали са ги вълнували, как са се обичали помежду си и т. н. Да повтаряш нещата, това значи, да декламираш, без да влагаш нещо ново от себе си. Това, обаче, представя застой в живота.

Христос казва: „Ако се не роди някой изново, не може да види Царството Божие." -(– 3 ст.) [Йоана, 3 гл.]. – Царството Божие е свят, към който душите се стремят. Значи, роденият минава в друго състояние. Той не се намира в застой, в статическо състояние, както старият, но влиза в нова област, дето нещата се подмладяват. Смисълът на живота седи във вечната младост на душата.

Мнозина се оплакват, че не успяват в живота си. Причината за неуспеха им се крие в ония неща, които отвличат тяхното внимание. Запример, яденето отвлича вниманието на човека. Човек, който мисли само за ядене, казва, че живот без ядене не съществува. Прав е той, човек трябва да яде, но да мисли изключително за ядене, това не е в реда на Божествения живот. Яденето е условие, средство, но не е цел. Рибата мисли, че ако не гълта по-малките риби, не може да живее. Тя проповядва учението, че ако не живее във водата, с нея всичко е свършено. Защо? Защото всяка риба, която се е опитала да излезе от водата, е умирала. В заключение рибата казва: Извън водата никакъв живот не съществува.

Какво казва човек по този въпрос? Като изучава развитието на живота, човек казва: Благодарение на големите страдания, рибите започнаха да правят опити да излязат от водата. Хиляди години наред те правеха усилия да излязат от водата, да се приспособят на условията на въздуха, докато се превърнаха в птици. Във водата рибите нямат условия за развитие, понеже едни други се ядат. Мислите ли, че и хората, които ядат месо, имат условия за развитие? Какво може да предаде свинското месо на човека? Като яде свинско месо, човек придобива някои от качествата на свинята, Като яде кокоше месо, също така той приема някои качества на кокошката. Следователно, каквато храна да употребява, човек приема нейните качества.

И тъй, иска ли да се запази от лошите качества на храната, която употребява, преди всичко човек трябва да я пречисти. За тази цел трябва да се изучават законите за пречистването. Вегетарианците казват, че тяхната храна е по-чиста от тази на месоядците. Те са вегетарианци, но ядат кравешко и овче масло, пият мляко, ядат яйца, а обичат и риба. За свое оправдание те казват, че и Христос ял риба с учениците си. Учениците на Христа сами ловяха риба, а Христос я печеше на своя огън. Всеки би желал да яде от рибата, която Христос печеше на своя огън. Огънят, на който Христос е пекъл риба, има вътрешен смисъл. Човек трябва да разбере този смисъл и тогава да говори. Ние разглеждаме яденето като вътрешен, а не като външен процес. Вътрешната страна на яденето представя метод за познаване на великия живот. Затова Христос казва: „Ако ядете плътта ми и пиете кръвта ми, имате живот в себе си." Значи, ако ядете плътта Христова и пиете кръвта Му, имате живот в себе си. Ако ядете плътта на животните, или на хората и пиете кръвта им, нямате живот. Не е безразлично, чия плът ядете и чия кръв пиете. Също така от значение е и начинът, по който ядете плътта и пиете кръвта. Ако отидете между канибалите, които ядат човешко месо, ще се натъкнете на страшни картини. Канибалът е по-страшен от звяр. Той е по-страшен и от дявола. Какво може да се придобие от човешкото месо?

Днес и светските, и религиозните хора се стремят към бързо придобиване на знания, на богатства, на сила. В това отношение те са нетърпеливи, искат да знаят всичко. Те приличат на деца, които, като знаят, че им шият нови дрехи, постоянно питат майка си, кога ще бъдат готови новите дрехи. Те искат за предстоящия празник да се облекат с новите си дрехи, да се покажат пред другарчетата, че са добре облечени. Те не знаят, че и с новите, и със старите дрехи да са, пак са същите. Дрехата не изменя характера на човека.

Тъй щото, при сегашните условия невъзможно е човек да знае всичко. Ако знае всичко, той щеше да бъде много нещастен. Многото знания няма да му предадат нещо особено. Колкото учен да е, човек не изменя характера си. Когато станат много учени, хората започват да се делят на групи, не могат да се разбират. Това виждаме и в християнството. Когато се увеличи броя на християните, когато се явиха коментари и тълкувания върху известни религиозни въпроси, християните се разделиха на източни и западни християни и на реформатори-евангелисти. Източните и западните християни обърнаха внимание повече на външната страна на християнството: на външните обреди, на дрехите на свещеника. Според тълкуванията им, че свещеникът е заместник на Бога, те казват, че той трябва да бъде облечен със скъпи дрехи, с царска мантия, с корона на глава, със скиптър в ръка. С това те искат да подчертаят светостта на Божия служител. Това са човешки наредби. Те не са дадени от Бога. Когато Мойсей изведе евреите от Египет, имаше ли корона на главата си и скиптър в ръката си? Той носеше в ръката си проста овчарска тояга, с която правеше големи чудеса. Достатъчно беше да удари веднъж с тази тояга, за да получи това, което желаеше. Какъв смисъл има да държи човек в ръката си някакъв златен жезъл, или скиптър и да удря с него, без да стане това, което иска? Жезълът представя знанието. Какъв смисъл има това знание, с което нищо не можеш да постигнеш? Колкото да удряш с това знание, нищо не става. Знанието има смисъл само тогава, когато, след като удариш с него, можеш да направиш това, което желаеш. Жезълът, който носи знанието, трябва да се използва. Той може да се използва, само ако се пречупи. Ако прекарате електрически ток през един кръг, ток ще имате, но не и светлина. За да получите светлина, кръгът трябва да се пречупи някъде, да се образуват два полюса, по които да текат две течения.

Едно младо момче получило наследство от дядо си една тояга. Дядото му казал: Тази тояга е останала от прадядо ти още. Голяма сила се крие в нея. Момчето разбрало думите на дядо си в буквален смисъл. Дето отивало, все тоягата носело със себе си. Така се минали десетина години. То пораснало, станал голям момък, но, вместо да му донесе щастие, тоягата го направила нещастен. Каквато работа започвал, все не успявал. Като гледал тоягата в ръката си, идело му да я хвърли някъде, да се освободи от нея, но нещо вътре в него не му позволявало. Един ден той отишъл в гората да сече дърва. В този момент срещу него се задал един бик, с разперени рога, готов да го убоде. Момъкът дигнал тоягата срещу бика и започнал да удря по главата. Като го ударил няколко пъти, бикът се отстранил, но и тоягата се счупила. Какво да види? От вътрешната страна на тоягата се пръснали няколко златни монети. Момъкът едва сега разбрал, защо дядо му казвал, че силата е в тоягата. Той съжалявал, че по-рано не се явил бика, да счупи тоягата в главата му.

Следователно, домогне ли се до никакво знание, човек трябва да има усет, досещане, да знае, как да го приложи в живота си. За да може разумно да прилага знанието си, човек трябва да има още и обхода. Да имащ усет, това значи, да възприемаш нещата вътрешно. Досещането подразбира извод въз основа на това, което се възприема чрез вътрешен усет. Обхода пък има само онзи, който може да приложи знанието си. Човек прилага обходата първо към себе си: към своето сърце, към своя ум, към своята душа и към своя дух.

Често хората говорят за сърце, за ум, за душа, за дух, без да разбират тяхната същина. Те говорят за душата и мислят, че тя е подчинена на тялото. Те говорят за ума и мислят, че той е само едно средство. Те говорят за сърцето и го разглеждат само като важен орган при кръвообръщението. То разрешава економическия въпрос на човешкия организъм. Те казват, че сърцето пулсира, т. е. бие 72 пъти в минута. Всяко биене на сърцето е космическо. Това показва, че сърцето е свързано с космическа енергия. При всяко биене на сърцето иде нова енергия, вследствие на което целият организъм се обновява.

Числото 72 играе важна роля в живота и в природата. Запример, 72 души преведоха свещените книги. Седемте е положително число, което означава творчески сили в природата. Двойката е отрицателно число, което нарежда нещата. Значи, седемте е творческо число на ангелите, а двойката – творческо число на Божествения свят. Двете числа – положителното число на ангелите и отрицателното число на Божествения свят се съединяват в общото число 72. Когато човек живее нормално, според закона на любовта, пулсът му е нормален. Наруши ли този закон, пулсът му се изменя. Всички отрицателни състояния, през които човек минава – съмнение, подозрение, обезърчение, обезверяване, безлюбие, се отразяват на пулса. Като не знае това, човек сам си създава нещастия. Със своите отрицателни мисли и чувства, човек изменя хода на космическия пулс – носител на Божието благословение. От човека зависи да се отворят или затворят пътищата за това благословение. Той сам го запушва и отпушва. В това отношение човек прилича на онзи английски милионер, който влязъл един ден в подземието да брои златото си, и там останал. Той забравил да вземе ключа със себе си и, по невнимание, вратата се затворила след него. Ключът останал вън, а той намерил смъртта си пред любимото си богатство. Преди смъртта си той написал следните думи: Ако някой би ми донесъл парченце хляб, щях да му дам половината от богатството си.

В заключение на това казвам: Никога не оставяйте ключа на вътрешното си богатство отвън. Щом отключвате богатството си, носете ключа със себе си. Човек има на разположение три ключа: ключ на вярата, ключ на надеждата и ключ на любовта. Като се обнадежва, човек прилага първия ключ. Като придобива вяра, той прилага втория ключ. Като придобива любов, той прилага третия ключ. Вярата, надеждата и любовта представят три ключа за разкриване тайните на природата, за разкриване на Божествените съкровища, определени от незапомнени времена за онези души, които са дошли и идат на земята да вършат волята Божия.

Желанието на всички ви трябва да се свежда към това, да чувствате, доколко изпълнявате волята Божия, според законите на надеждата, на вярата и на любовта. Ако изпълнявате волята Божия по закона на надеждата, вие трябва да бъдете облечени с Божествена дреха. Ако изпълнявате волята Божия по закона на вярата, от вас трябва да извира Божествена вода. Ако изпълнявате волята Божия по закона на любовта, вие трябва да бъдете озарени с Божествена светлина. Любовта осветява човека. Озари ли го, в него се събуждат светли мисли и възвишени чувства. Христос казва: „Ако се не родите изново от вода и Дух, няма да влезете в Царството Божие, т. е. няма да се родите от водата, която иде по закона на вярата, и от Духа, Който иде по закона на любовта. Любовта е хлябът, който слиза от небето. Ако не се храни с любовта, човек не може да се новороди. Само роденият добива граждански права, с които може да се ползва.

„Ако се не родите изново." Раждането, за което се говори в стиха, не е еднократен процес. То не е статически, но динамически процес. Това раждане включва условията за растене. Наистина, като се роди, детето започва да расте физически, сърдечно и умствено. То трябва да расте непрекъснато в придобиване на Божествено знание. Като израсте по съзнание, човек дохожда до новораждането от вода и Дух, отдето започва съграждането на новия човек. И сега хората строят, но те си служат с органи, създадени от миналите поколения, поради което носят същите навици и слабости. Те лесно се обнадежват и обезнадежват. Забелязано е, че когато няма пари, човек става неразположен, ходи с увиснала глава, обезсърчен. Получи ли отнякъде пари, духът му се подига, става доволен, насърчава се и е готов за работа.

Същото се отнася и до духовното състояние на човека. Срещне ли някой добър човек, той се насърчава. Срещне ли лош човек, той се обезсърчава и мисли, че всички хора са лоши. Защо при срещата си с добрия човек вие се насърчавате? Добрият човек представя статуя, добре изработена от някой виден скулптор. Тази статуя може да се продаде и да осигури целия ви живот. Лошият човек е прост, груб камък, върху който не е работил още чукът на великия скулптор. Ще дойде ден, когато този камък ще попадне в ръцете на скулптора, който ще извае от него отлична статуя. За онзи, който не разбира Божиите закони, този камък нищо не струва. Обаче, онзи, който разбира Божиите закони, той знае, че простият, необработен камък е условие за скулптора да приложи знанието и изкуството си. Лошият човек е почва, върху която можете да придобивате знания. Какво по-добро условие за работа от това, да обърнете лошия човек към Бога?

Някои религиозни искат да обръщат богати хора към Бога, защото имат пари, могат да дават на бедни. Ако обърнат сиромаха към Бога, не само че нищо не може да даде, но той ще почне да иска от другите. Това е криво разбиране. Не гледайте на човека като на беден, или богат външно, но като на душа, която носи своето богатство със себе си. Често сиромахът е готов да дава повече, отколкото богатият. Той е готов да работи за другите, да им помага. Има бедни хора, които, като се обърнат към Бога, започват да работят за близките си с любов и самоотверженост.

В едно предание на миналото се разправя следния случай из живота на Буда. Един ден, като брамин, Буда се молел на Бога. Молитвата му била много дълга, но понеже бил изтощен, той не могъл да я довърши. В това време един заек минал край него и се хвърлил в огъня да се опече. Възползван от жертвата му, Буда го извадил от огъня, отрязал част от него и задоволил глада си. С нови сили той завършил молитвата си и благодарил на Бога, че му изпратил заека да се подкрепи. В последния си живот, като Учител, Буда помагал на хората, давал им съвети, как да живеят. Един ден той решил да си почине, да се предаде на дълбоко размишление. Той казал на учениците си, че този ден не приема гости. Каквито хора дохождали – брамини, високопоставени личности, той всички връщал. В това време дошъл един беден, прост човек. Отдалеч още Буда станал на крака, приел го любезно и дълго време се разговарял с него. Силно учудени, учениците му го запитали: Учителю, днес ти отказа да приемеш толкова високопоставени хора, а към този прост и беден човек оказа такова внимание. Коя е причината за това? Буда отговорил: В далечното минало този човек беше заек. Един ден, когато се молех на Бога и 6ях много изтощен, той се пожертва за мене, хвърли се в огъня да се опече. Аз ядох от него, подкрепих силите си и можах да довърша молитвата си. Днес аз се отплащам за жертвата, която той направи за мене.

Съвременните хора искат от Бога или от някой човек особено внимание. За да се ползват от особеното внимание на кого да е, те трябва да са направили някаква жертва за него. Направили ли са такава жертва, каквато заекът е направил за Буда? Кой е дал живота си в жертва на Бога? И вие искате да ви обичат, без да сте дали някаква жертва за хората. Как познавате, кой ви обича? Ако някой ви говори сладки думи, това любов ли е? Сладките думи още не определят любовта. Те могат само да насърчат човека, да внесат някакво опресняване в него, но това не е любов.

Какво нещо е любовта? Когато двама млади се влюбят един в друг, те ослепяват, нищо не виждат пред себе си. Те забравят целия свят: ядат ли, пият ли, никой не съществува за тях. Те живеят един за друг, галят се, милват се и казват: Животът ни се осмисли вече. Това е криво разбиране на любовта. Тъкмо сега животът им се обезсмисля. Тяхната любов е само опресняване, но не е онази вечна, безгранична любов. Когато човек възприеме любовта, която излиза от светлината на Бога, тогава всички хора му стават обични. Той всички обича, на всички се радва, за всички е готов да се жертва. Той не живее вече в единичната, но в общата любов. Тази любов свързва човека с душите на хората. Той влиза във връзка с живия човек, с неговата душа, а не с неговата личност. Велико нещо е да обича човек. Само онзи може да изпита величието на любовта, който е свързан с Бога – единственият, Който отговаря на желанието на човека да бъде обичан. При всички случаи на живота, при всички страдания, Бог му помага. При радостите му, Той се радва заедно с него. Не е било случай да се обърне човек към Бога и да не е получил отговор на молитвата си. Бог помага на човека чрез хората, чрез животните, чрез растенията – цялата природа е в Негова услуга.

Натъкне ли се на някое голямо страдание, човек се отчайва, изгубва смисъла на живота и започва да мисли, че е голям грешник, че всички са го изоставили. Тъкмо в това време Бог ще изпрати някой човек при него, който ще му окаже голямо внимание и любов. Чрез този човек Бог се проявява и помага. Ако разбере, че това е Божият Промисъл, той ще придобие нещо ценно. Не го ли разбере и прецени, той ще го изгуби и ще се натъкне на големи изпитания. За да може лесно да се справя с мъчнотиите на своя живот, човек трябва да бъде всякога млад, да не се обезсърчава. Съвременните хора остаряват преждевременно, защото мислят, че всичко знаят. Те се намират в положението на жабата в своя жабуняк. През пролетта, докато е млада, жабата кряка. Крякането й се продължава три-четири месеца и след това престава. През зимата и младите, и старите жаби млъкват. Човек не трябва да бъде в положението нито на младата, нито на старата жаба. Като млад, той трябва да е готов да учи и да възприема. Като стар, той трябва да съзнава, че има още много да учи. Колкото да е учен човек, все има неща, които не знае.

Един учен влязъл в лодката на един прост моряк да се разходи по морето. Той запитал моряка: Ти знаеш ли нещо по математика? – Нищо не зная. – Много си изгубил. – Ами по астрономия знаеш ли нещо? – Нищо не зная. – Много си изгубил. – Ами по естествените науки? – Нищо не зная. – Много си изгубил. В това време се явила голяма буря на морето. Тогава лодкарят се обърнал към учения с думите: Ти знаеш ли да плаваш? – Не зная. – Всичко си изгубил. Със своето невежество аз ще запазя живота си – най-ценното за човека, а ти, със своето знание, всичко ще изгубиш.

Много от сегашните хора знаят всичко, като този учен, но едно само не знаят – да плават. Какво представя плаването в живота? Плаването може да,се уподоби на любовта. Който не познава любовта, той е изгубил всичко. Апостол Павел казва: „И ако имам пророчеството и зная всичките тайни и всяко знание, и ако имам всичката вяра, щото и гори да премествам, а любов нямам, нищо не съм." За да влезе в Царството Божие, да освободи душата си от всички мъчнотии и страдания, човек трябва да придобие любовта. Само с любовта човек може да се освободи от миналото, от настоящето и от бъдещето. Той ще излезе от страданията – от живота на миналото, и няма да очаква щастието си от настоящето и от бъдещето.

Мнозина очакват на бъдещето, да дойде Христос на земята, да ги спаси. Христос живее в настоящето, в онова, което е родено от любовта. Майката обича своето дете, защото го е родила. Към другите деца тя има особено отношение, защото не ги е родила. Значи, човек има любов само към ония мисли и чувства, които е приел от любовта. Към всички останали мисли и чувства той има друго отношение. Следователно, да познаваш човека, това значи, да минеш през неговата любов. За да те познава, и той трябва да мине през твоята любов. С други думи казано: за да познаеш онзи, който те обича, ти трябва да минеш през вратата на неговата любов. И той може да те познае, само ако мине през вратата на твоята любов. И Христос мина през вратата на човешката любов – през страданията. От любов към човечеството Той пожертва всичко. Христос казва: „Аз съм вратата. Който не мине през мене, не може да влезе в Царството Божие." Христос мина през вратата на човешката любов. Сега е техен ред да минат през вратата на Неговата любов. Който мине през тази врата, той ще бъде спасен, ще влезе в Царството Божие. Христос изразява тази мисъл с думите: „Ако думите ми пребъдват във вас, и вие пребъдвате в мене, аз и Отец ми ще дойдем и жилище ще направим във вас."

И тъй, всеки човек трябва да мине през вратата на любовта. На едно място ли е тази врата? На много места. Колко пъти човек трябва да минава през вратата на любовта? Много пъти трябва да минава. Представете си, че трябва да извървите един път от няколко хиляди километра. За да извървите този път, вие трябва да минете през много места: през долини и полета, през планини и гори. Всяко място има своя врата, през която трябва да минете. Ако за пътищата на земята трябва да минете през много врати, през много повече врати трябва да минете, за да влезете в Царството Божие. На всяка стъпка ще минавате през същества, които ще опитват любовта ви. Когато видят, че имате любов, с която можете да влезете в Царството Божие, те ще ви пуснат, ще ви дадат свободен билет. Голямо е тържеството на човешката душа, когато отдалеч само зърне Божието лице! След възкресението Христос се яви на учениците си, но им каза: „Не се докосвайте до мене, докле не съм възлязъл при Отца си."

Какво значи, да отиде човек при Бога? За да отиде при Бога, човек трябва да е минал през най-големите страдания, да е изпил горчивата чаша до дъно. Само този човек е готов да се яви пред Божието лице. Нищо в света не е в състояние да го върне от пътя му. Нищо не може да го съблазни. Защо Бог дава на човека да пие горчива чаша, а не сладка? Ако му даде сладка чаша, всеки ще му я изпие. Когото срещне на пътя, ще го спират, ще пият от чашата му и ще си заминат. Обаче, от горчивата чаша никой не иска да пие. Следователно, никой не може да отнеме на човека богатството, което е придобил чрез страдания. Който е минал през страданията, казва: Добре ми стана, че пострадах.

Защо идат страданията в живота на хората? За да придобият благата, които Бог им е определил. Тази мисъл трябва да залегне дълбоко в ума на човека, че като се намери пред известно страдание, да не се оплаква, но да види, какво се крие в него. Страданията са параван, зад който се крие някакво благо.

Трима младежи се влюбили в една красива и умна мома, и всеки искал да се ожени за нея. За да провери любовта им, тя ги поставила на следния изпит: направила една преграда от картон, която изглеждала стоманена, и на нея забила три остри ножа. Кандидатът трябвало да дойде с велосипед до стената и да я премине. Който от тях се реши да направи това, той ще притежава красивата мома. Първият кандидат се засилил, но като дошъл до стената и видял трите остри ножа, веднага отстъпил назад: Не искам да умра! Вторият кандидат се засилил, дошъл до известно място и, като видял острите ножове, помислил си: Какво ще получа от момата, ако направя тази жертва за нея? При тази мисъл той се разколебал и се върнал назад. Третият кандидат се засилил, без да мисли за последствията. Той имал само едно желание – да се ожени за красивата мома. Какво се оказало? Преградата и ножовете били от картон. Той дошъл до стената, пробил я и излязъл на отвъдната й страна. Той спечелил любовта на красивата мома. Като видели това, двамата кандидати казали: И ние можахме да направим същото.

Днес всички хора са подложени на същия изпит. Като дойдат до книжната стена, всички отстъпват. Ще се намери някой беден, прост човек, който не мисли много за последствията, и ще мине преградата. След това ще дойде вторият изпит – минаване през огън. Преградата, през която трябва да мине човек, ще бъде желязна. За да я пробие, човек трябва да има голяма топлина, да я стопи. Не се ли реши да мине през нея, той не може да издържи изпита си. Мъчнотиите в живота не са нищо друго, освен желязна преграда. Те могат да се стопят само чрез огън. Мъчнотиите се явяват като резултат на борбата между външния и вътрешния живот в човека. Който издържи тази борба, той ще бъде спасен. Спасеният ще живее в Божествената свобода, в служене на Бога. Казано е в Писанието: „Само чистите по сърце ще видят Бога." Заслужава човек да мине през всички страдания, да пречисти сърцето си, за да види лицето на Бога, да види лицето на Христа. Да види лицето на Бога, да познае любовта, това значи, да е постигнал желанията на своята душа. Стремете се към тази любов, която ще ви даде полета на ангелите, да пътувате по цялата вселена, да я изучавате.

Желая ви да се храните с любовта, за да се родите от вода и Дух, да станете граждани на Царството Божие.

Христос казва: „Който ме люби, той възлюбен ще бъде."

23 юли, 5 ч. с.

Вратата на любовта.pdf

  • Thanks 1
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От книгата "Езикътъ на любовьта".

Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера

презъ лѣтото на 1939 г. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2003

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

През вратата на Любовта

Небето прошарено с малко облаци, времето хладно и ветровито, слънцето изгря в 5 ч.8 м.

Добрата молитва

“В начало бе Словото”

Малко размишление

Ще прочета 3-та глава от Евангелието на Йоана.

“Духът Божий”

Съвременният живот на човека се намира в един застой. Застоят прилича на един човек, който расте, и няма нищо ново в него. Очаква само смъртта - да умре. Не се занимава с нищо друго, освен със своя минал живот - как е живял на младини. Това повтаря ден след ден и нищо не придобива. Казват, че повторението е майка на знанието. Старият човек казва, че повторението е утешение. Има и верующи, които също остаряват и казват: “Едно време бяхме въодушевени, играхме, как се обичахме!” И това го повтарят. Това е застой на живота. Да повтаряш нещата, да ги декламираш, това е едно нищо.

Христос казва в прочетената глава: “Ако не се родите изново от вода и Дух, не можете да влезете в Царството Божие.” А пък Царството Божие е онзи свят, към който душите се стремят. Значи роденото вече минава в едно друго състояние, не живее в едно статическо положение, в застой както стария, но той е в местото, където човек се подмладява. Смисълът на живота, това е вечната Божествената младост на душата.

Рекох, има неща в живота, които отвличат човешкото внимание. Например отвлича вниманието на човека: най-първо той мисли, че трябва да яде. Че трябва да яде - да. Но яденето е едно условие. Рибата, която живее в морето, мисли, че ако не гълта другите риби, тя няма да може да живее. И тя проповядва едно учение, че ако не живее във водата, няма живот. И всякога рибата, която се е опитвала да излезне от водата, е умирала. И казват рибите: “Извън водата никакъв живот не съществува.” Но, като се изучава външния живот, като се изучава напредъка на животните, ще видим, че големите страдания накараха рибите да излязат над водата. И подскачаха над водата, подскачаха с хиляди години. И някои излезнаха от водата и влезнаха във въздуха. Защото рибите не можаха да прогресират там, понеже се ядяха една друга.

Мислите ли, че хората, които ядат животните, могат да прогресират? Защото след като ядеш свинско месо, ти ставаш наследник на всички пороци, които има свинята. Ти, като ядеш кокоше месо, ставаш проводник на пороците на кокошката. Следователно каквато храна ядеш, ти ставаш наследник на тая храна. Та рекох, всека една храна най-първо трябва да се пречисти, трябва да се изучат законите на пречистването. Сега някои често говорят, че са вегетарианци. Но вегетарианците готвят с масло, с кравешко масло, някои са вегетарианци, но сегиз-тогиз обичат и рибица, понеже Христос пекъл на своите ученици риба. Хубаво, всеки би ял една риба от Христа, пекана в оня огън. Христос, като извади рибите, не ги даде сурови на учениците, но ги опече на огън. Вие не знаете какво нещо е печенето на огън. Това не е външната страна. Яденето е един метод за опознаване на великия живот. Христос казва: “Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, немате живот.” Хубаво, ако ядем плътта и пием кръвта на Христа, имаме живот. Ако ядем плътта и пием кръвта на другите, не можем да имаме живот. Има една разлика. И ако хората се ядяха един друг, щеше да бъде още по-лошо. Ако отидете между канибалите, които ядат човешко месо, ще видите какво страшно нещо са те. Дяволът е нищо пред един канибал. Какво страшилище са те. Че като ядеш човешко месо, какво ще се научиш?

Може би вий, като седите, имате все едно нетърпение. Искате изведнъж да знаете всичко. Това е едно голямо нещастие, да знаете всичко. И то е невъзможното при сегашните условия да знаете всичко. Да допуснем, че на едно малко дете му ушият дрехи. Ще му вземат най-първо мярка. И то ще пита постоянно кога ще му шият дрехите. И то мисли, че като тури на празника новата дреха, кой знае какво ще стане. А пък то ще бъде пак същото и с новите дрехи и със старите. И като овехтеят дрехите, то след време ще се намери пак в същото положение. Ние виждаме този процес в християнството. Най-първо християнството се разделя на три клона: западен клон, източен клон и после реформаторски евангелизъм. По какво се отличава той? Западният и източният клон обърнаха повече внимание на външната страна на християнството - на формата на християнството - на дрехите, да бъдат те величествени. Свещеникът да бъде величествено облечен, с корона, с царска мантия, със скиптър, който да държи в ръката си, да коментират, че Бог им ги е дал. Всички тия работи не са дадени от Бога. Хората са ги дали. Когато Мойсей изведе евреите из Египет, какъв скиптър имаше? Той имаше една овчарска тояга. Но с тази овчарска тояга когато удряше, ставаше всичко. А пък да кажем, че ти дадат един жезъл и ти удряш и нищо не става, тогава? Жезълът е знанието. Имаш знание и удряш и нищо не става. Тогава какво трябва да мислиш?

Сега аз съм привеждал следния пример. Ще ви дам едно обяснение донекъде, отчасти. Този жезъл, който носи знанието, трябва да се пречупи, за да можем да излезем от него. В съвременната техника, ако прекарат електрически ток през един кръг и ако този кръг не се разкъса никъде, то силата, която обикаля този кръг не може да се прояви. Кръгът трябва да се разкъса и трябва да се образуват двете течения. И тогава в разкъсания кръг се появява светлина. Този пример аз съм го представил така: един дядо остава на своя внук една тояга и му казва: “Тази тояга е от рая излезла, от прадедите. И всичката сила седи в тоягата.” А внукът разбрал това нещо буквално. Носил той тоягата година, две, десет години навсекъде и от там насетне всичките нещастия почнали да го сполетяват и започнал той да мисли, че от как е дошла тоягата в него, той е станал нещастен. И искал той да хвърли тоягата нанекъде, но нещо го задържало. Веднаж в гората един бик иде насреща му с наведени рога. Иде да го намуши. И той почнал да удря с тоягата по главата на бика. Тоягата се счупила и бикът се оттеглил. Но от тоягата потекли златни монети, които били скрити вътре. И казал той на бика: “Защо не дойде преди пет години?” Та рекох, това знание, което имате сега, до къде може да ви доведе?

Нека да разгледаме думите: усет, досещане и обхода. Човек трябва да има един вътрешен усет. Това е най-елементарното. Един духовен усет трябва да има човек за нещата. Това е физическата страна. Това е един малък опит. А пък усещането е следното: ти правиш извод от това, което си се досетил. А пък обхода значи как да правиш това, което знаеш. Най-първо човек трябва да знае как да се обхожда със себе си. Че ако ти не знаеш как да се обхождаш със своето сърце, със своя ум, със своята душа и със своя дух, какво знание можеш да имаш?

Ти говориш за душата си, но мислиш, че тя е подчинена на тялото и не знаеш какво нещо е душата. Ти говориш за ума си и мислиш, че той е едно средство за тебе, но не знаеш в същност какво нещо е умът. Ти говориш за сърцето си и не знаеш какво нещо е сърцето. Ние имаме един малък образ. Имаме едно малко сърце, през което минава кръвта и това, малкото сърце разпространява кръвта из цялото тяло. Сърцето изпраща кръвта, промишлява за храната на цялото тяло. Значи сърцето се занимава с икономическата страна на целия организъм. Сърцето изпраща храната, но сърцето е свързано с дробовете. Тази кръв, която трябва да мине през сърцето, най-първо трябва да мине през дробовете и да се пречисти там. Сърцето има пулс 72 пъти в минутата. При пулсирането кръвта излиза. Всеки един потик на сърцето, всеки един такъв удар е козмичен удар, всяко тупане на сърцето е козмичен удар, който носи специална енергия. С всеки удар сърцето внася нещо ново в кръвта. С първия удар, втория, третия и т.н. Колко удари има сърцето в една минута? Някой път сърцето удря повече, Някой път по-малко. На стари години сърцето отслабва. Числото 72 съществува всекъде. Онези, които преведоха свещените книги, бяха 72 души. Седемте е едно положително число, което показва онези положителните сили в природата, които творят и създават. А пък двете е число, което урежда нещата. Седемте е творческо число за ангелите, а пък двете е творческата сила на Божествения свят. Значи съединени са тия две числа: отрицателното число на Божествения свят и положителното на ангелския свят.

Когато човек живее нормално, по закона на любовта, то сърцето му тупа нормално. А пък щом не живее нормално, то се изменя и пулса на сърцето му. И всичкото нещастие, което животът носи, се дължи на това. Ако дойде обезнадеждаване, пулсът се мени. Също така при обезсърчението, съмнението, също така и обнадеждаването. Ако си скържев също така се мени пулсът. Следователно с нашите мисли и чувства меним козмическия пулс, който носи Божието благословение. И затваряме и отпушваме тези благословения. Ний приличаме на онзи английски милионер, който влязъл да види богатството си в своето подземие и като влезнал, вратата случайно се затворила, а той забравил да вземе ключа от вън и написал една записка: “Ако имаше Някой да ми даде едно парченце хляб, щях да му дам половината богатство”, и умира. Той умира, защото ключът е от вън. Та рекох, никога не оставяйте ключа на вътрешното богатство от вън. Щом отваряте, носете този ключ в себе си.

Човек има три ключа: да се обнадеждва - това е първия ключ; да придобиваме вярата - това е втория ключ; да придобиваме любовта - това е третия ключ. Любовта, в дадения случай е ключ, вярата е ключ и надеждата е ключ. Ключ за разкриване тайните на природата, на Божествените съкровища, които са определени от незапомнени времена за онези души, които живеят на земята, които са пратени на земята и вършат Волята Божия.

Сега, желанието ви трябва да бъде да чувствувате до колко изпълнявате Волята Божия по закона на надеждата, по закона на вярата и по закона на любовта. По закона на надеждата да бъдете облечени с Божествената дреха. Според закона на вярата във вас да извира Божествената вода, а по закона на любовта да се озарявате с Божествената светлина. Любовта служи за осветление и когато тя дойде да действува, в хората се събуждат най-хубавите мисли и най-хубавите чувства. Казва Христос сега: “Ако се не родите изново от вода и Дух”, от водата, която иде по закона на вярата и от Духа, Който иде по закона на Любовта. Любовта е хляб, ако човек не се храни с любовта, той не може да се роди. А пък трябва да се роди, защото като се роди, тогава той добива граждански права, да може да се ползува.

Сега не разбирайте само едно раждане. В раждането се включват условията на едно дете. То, като се роди, трябва да расте, инак е статическо раждане. Като се роди детето, постоянно трябва да расте в придобиване на Божественото знание. И като расте, като дойдете във водата и Духа, почва да се строи Новият човек. Сега вие строите, вие работите с онези органи, които създадоха миналите поколения и вие имате почти същите навици - скоро се обнадеждвате и скоро се обезнадеждвате. Ако дойде един човек и ви даде 1000 лв., вие се подигате. Аз съм наблюдавал чиновниците към края на месеца, когато немат нито пет пари в джоба си, ходят малко свити, държат ръцете си в джобовете и са малко неразположени. Щом приемат или могат да вземат пари имат разположена стойка, обнадеждват се. Така се движат между закона на обнадеждването и обезсърчението. И в духовно отношение е пак същото. Ти срещаш един добър човек и се обнадеждваш и срещаш един лош човек и се обезнадеждваш и веднага казваш: “Този свят няма да се оправи.”

Питам тогаз: как ще обясните един добър човек, как ще го разберете? Един добър човек е една статуя вече обработена от най-добрия скулптор. Вие може да я продадете и да осигурите целия си живот. А пък другият човек е прост камък, един камък, от който можете да изработите най-хубавата статуя. Простият камък малко ще струва за онзи, който не разбира Божествения закон. Но онзи, който разбира, знае, че лошите хора са условие, почва, върху която можете да придобиете вашето знание. Ако някои обърнат Някой лош човек в добър, тогава в какво седи знанието? Вие често имате желание да обърнете Някой богат човек, защото има пари. Немате желание да обърнете един сиромах. Понеже, като го обърнете, той от вас ще иска. Ако обърнете Някой богат човек, знаете пари има, той ще почне да дава. Но ако обърнете Някой беден, той ще иска от вас. Но това е едно неразбиране. Има бедни хора, които, като ги обърнете към Бога, ще почнат да ви помагат. Има бедни хора пък, като ги обърнете към Бога, ще почнат да работят за вас.

Казват за Буда, че когато той бил в миналото като един брамин, един ден чел една много дълга молитва и бил толкова гладен, че отслабнал на средата на молитвата. И щяла да остане молитвата му недовършена. И дошел един заяк, хвърлил се в огъня и се опекъл. Буда го изял и си свършил молитвата. И като дошел Буда в последното си прераждане, учениците му се зачудили, че дошли високи личности при него - князе, брамини и прочие и той не ги приемал. Идва един беден човек при него, той го приел и се разговарял дълго време с него. И учениците му казали: “Какво пристрастие показа ти! Нали и те имат души!” Буда казал: “Този човек беше заяк едно време и той се опече, той се пожертвува и аз го изядох, за да свърша молитвата си. И затова сега му се отплащам.” Сега вие искате Бог към вас да има особено разположение. Искате Някой си да има към вас особено разположение. Че ако като този заяк не се опечете, за да си изкаже Той молитвата, как ще има Той особено разположение към вас?

Вие искате Някой път да ви обичат хората. Защо искате да ви обичат? И казвате: “Учителю, защо не ни обичаш?” Рекох им: Вие не знаете дали обичате или не. Аз не считам сладките думи, че това е любов. Аз считам, че това е размърдване на въздуха. Като си говорят сладки думи, хората не се обичат още, но се опресняват. Като казват: “Аз те обичам”, това-онова, това е само опресняване, насърчение. Знаете ли какво нещо е любовта? Вие, като се влюбите един в друг, ослепявате; като се влюбите един в друг, забравяте целия свят и целия ден си гугуцате. Ядете заедно и си гугуцате; пиете заедно и си гугуцате и казвате: “Животът за нас има вече смисъл.” Не, животът се обезсмисля за тях. Това е едно криво разбиране на любовта. Това е право, това е опресняване. Като се опресняват хората, те си помагат, но ти като влезеш в свръзка с любовта, която излиза от Светлината на Бога, за тебе всички хора ще бъдат еднакви. Тогава, както двамата си гугуцат, с всичките хора ще гугуцат. И като дойде тази любов, ще влезеш в свръзка с техните души, а в другата любов ти ще бъдеш в съприкосновение само с техните тела. То е все едно да видиш къщата на богатия човек или фабриките му, или неговите автомобили, или библиотеката му, какво ще научиш от това? Ти не си във връзка с живия човек, ти не знаеш какво нещо е да ви обича Онзи, Който ви обича.

В света имате сега само образа на Бога, Който ви обича. Той от далеч приготовлява всичко. И когато дойде и когато страдаме, ние не Го виждаме. Когато страдаш, когато се обезсмисли животът ти и мислиш, че никой не те обича, ти виждаш, че става някое чудо и идва един човек - Петко, Стоян и пр. и ти помага. Той е Бог, Който го е изпратил и Който те обича. Ти мислиш, че си грешник, че си пропаднал, че ще идеш в ада или че много мъчно се влиза в Царството Божие. Но дойде този човек и има особено разположение към тебе. И ако ти не разбираш Божията промисъл, Божията Любов, това ще го загубиш пак. И тогаз ще дойде друго изпитание.

Сега аз често виждам между млади и стари сестри следното: старите сестри, които са влезли в жабуняка и младите сестри, които са в началото на крякането през пролетта. През пролетта младите три-четири месеца крякат и пеят, но като дойде зимата млъкват всичките. Сега под “старите” аз разбирам следното: когато Някой човек остарее, той мисли, че е научил вече нещо и казва: “Много съм разбрал от живота.” Превеждал съм следния пример: Разхожда се един учен човек с един лодкар в морето и той пита лодкаря: “Ти по естествените науки знаеш ли нещо?” - “Не зная.” -“По философия знаеш ли?”- “Не зная.” - “Много си загубил! По астрономия знаеш ли?” - “Не зная.” И по много други въпроси го пита, той отговаря “не зная” и ученият му казва: “Много си изгубил!” Но става една буря в морето и лодкарят го пита: “Ти знаеш ли да плаваш?” - “Не зная.” - “Ти си изгубил всичко! Аз, който не зная много неща, сега, като се обърне лодката, макар и да не зная това, което ти питаш, но зная да плавам. А ти много знаеш, но като не знаеш да плаваш, изгубил си всичко.”

Та, ние в живота много знаем, като този учения човек, само едно не знаем - да плаваме. А пък що е плаването? Това е любовта. Ако ти не си опитал любовта, ти изгубваш всичко. Ти можеш да имаш всичкото знание. Апостол Павел казва: “Ако имах всичкото знание и мога да говоря с човешки и ангелски езици, но любов Нямам, нищо не съм.” Човек трябва да влезне в любовта, за да влезе в Царството Божие. Това е необходимо, за да се освободи човешката душа. Това е новото схващане.

Човек трябва да се освободи от миналото, бъдащето и настоящето. Например ние чакаме да дойде Христос да ни спаси. Хубаво е това. Майката обича своето дете. Защо? Защото го е родила. Не може да обича другите, понеже не ги е родила. Това, което можеш да родиш, можеш да обичаш. Или другояче казано: всека една мисъл, която иде в тебе чрез любовта, ти ще имаш към нея съвсем друго отношение, отколкото мислите, които не са минали през любовта. Всеки един човек, ако не може да мине през тази любов, която ти имаш, той не може да те познава; или ако ти не можеш да минеш през неговата любов, ти не можеш да го познаваш. Защото ако искаш да познаеш някого трябва да минеш през неговата любов. Ако не минеш през вратата на онзи, който те обича, ти не можеш да го познаваш. И ако той не може да мине през вратата на твоята любов и той не може да те познае. И Христос, като слезе на земята, Той мина през вратата на нашата любов, през страданията мина. Христос мина през вратата на любовта, която хората имаха. И от любов Той пожертвува всичко за човечеството. И Христос каза: “Аз минах през вашата врата и сега ако вие не можете да минете през моите врата, вие не можете да влезете в Царството Божие.” Христос казва: “Аз съм вратата.” Или казано на по-прост език, Христос казва: “Ако думите ми пребъдват във вас и вие пребъдете в мене, аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вас.”

Сега аз рекох в простия смисъл на думата, трябва да се мине през вратата на любовта. Вие мислите само веднаж ще се мине. Питам ви, ако отидете, да кажем и изходвате едно пространство от хиляди километри, през една врата ли ще минавате все? Да кажем, че имате разни долини, ред пластове, върхове, полета, които ще минете. няма да минавате само през едно место, през много места трябва да минете и трябва да се осведомите с цялата местност, която вий преминавате. Та рекох сега, вие искате да влезете в Царството Божие. Какво ви привлича там? Вие, като влезете в Царството Божие, ще минете през ред същества и ще видите какво представлява Божията Любов. И вие, като минавате през тези ред същества, навсекъде ще ви спират да оценят Божията Любов. И вие, като отидете при Бога, това ще бъде едно голямо тържество. Вие мислите, че когато отидете при Господа и после от Него ще слезете при другите хора. Христос, като слезна на земята, ходи при всички хора и навсекъде Го приеха и Той прие всички и после, като възкръсна, каза: “Не се допирайте до мен, не съм отишел още при Отца.”

Когато минете през най-големите страдания, едвам тогаз се приготовлявате да отидете при Господа. При най-големите нещастия ще отидете при Господа. Обаче, когато дойдат най-големите нещастия, тогава има опасност да кажете: “То се вижда, че тази работа не е за нас, я да си поживеем, както по старому.” И вие все се измамвате и вие сами се измамвате. Защо е така? Защо ще минете през най-големите страдания, защо ще изпиете най-горчивата чаша при отиване при Господа? Ако Бог ви е дал една сладка чаша да пиете, то всички хора щяха да ви вземат чашата и щяха да вкусят от нея. А пък Бог ви дава една горчива чаша, че никой да не иска да я вземе. Значи, богатството ви никой не може да го вземе. Богатствата, които Бог ви дава в горчивата чаша, никой не иска я вземе, но всеки, който е минал през страданията, казва: “Добре ми стана, че пострадах!” Сега вие казвате: “Защо страдаме?” За да идете на гости при Бога. Защо страдате? - За да приемете Божествените блага, които Бог ви определил. Ако не страдате, тези блага не могат да дойдат. Сега това трябва да залегне в ума ви. Че като дойдат страданията, да почнете да прозирате какво се крие зад тях. Те са само един параван, който ви плаши.

Аз съм привеждал следния пример. Трима младежи се влюбили в една красива мома, която е била толкова красива, че заслужавала да се влюбват в нея. Тя е била много умна. Тя е направила една изкуствена преграда от книга, като че е направена от стомана и турила до стената три ножа. Тези младежи трябвало със сегашните велосипеди да се блъснат о ножовете и стената и който остане жив, да се ожени за нея. Първият, като дошъл до некъде, спрел се и казал: “Аз не искам да умирам”. Вторият дошъл до стената, също се спрел и казал: “Какво ли ще ми даде тя? И аз не искам да умирам”. Третият, като дошел се спуснал и преминал стената. Но и ножовете били книжни. Другите, като се погледнали, тогава казали: “И ние щяхме да направим това.”

Та вие се спирате все при ножовете и казвате: “Не си струва да умираме.” Ще дойде Някой беден човек и ще пробие стената. Но тогаз вие бихте изгубили. После пак ще стане опит. Но втория опит ще бъде с друго. Вторият опит ще бъде с огън. И онзи, последният огън ще има 10 000 градуса топлина. И като наближи тая стена, която ще бъде тогава железна и той, като дойде, от далеч ще я стопи. Този първият опит ще бъде лек - с книжните ножове и с книжната стена. Вторият опит ще бъде по-тежък. В втория опит трябва д имате голяма топлина, с която трябва да разтопите всички мъчнотии. Първият опит ще бъде с книжни ножове, а вторият опит ще бъде реален. Ще има едно състезание между външния свят и вашия вътрешен свят. И които от вас победите до края, ще бъдете спасени. Спасението е в този смисъл, че човек ще бъде свободен, ще знае какво нещо е Божествената Свобода. Ще знае какво нещо е да слугува на Бога. Казано е: “Чистите по сърце ще видят Бога.” Струва си човек да претърпи всички страдания, за да види лицето на Бога и няма по-хубаво нещо от това. Струва си човек да пострада в света, но да види лицето на Христа. Не едно виждане както сега. Ние сега не можем да виждаме слънцето. Някои бехте излезли преди да бе излезло Слънцето. Небето не беше така ясно. После, като изгря Слънцето, то оказа известно влияние върху вас. Слънцето може да направи и друго нещо, но ние трябва да вярваме. Можем да се пренесем из въздуха, без да вървим по камъните и по земята. Като вярваш в слънцето, дето и да помислиш можеш да отидеш. Ти искаш да отидеш в Франция - ще се намериш на Месечината. Ти искаш да идеш на Месечината, да се пренесеш там.

Та рекох, такова нещо е Божията любов. Ако човек има Божията Любов в този смисъл, той ще може да отиде навсекъде където пожелае. А ако я нямаш, ще бъдеш ограничен. Както сега сте ограничени. Та, стремете се към тази любов, която ще ви даде крилата на ангелите да пътувате във Вселената, която Бог е направил за далечното бъдаще. Та сега ще се учите да се храните с любовта, да се родите от вода и Дух, за да станете граждани на Царството Божие

Отче наш

Помнете думите Христови: “Който ме люби, възлюбен ще бъде.”

6 ч.18 м.

6-то планинско неделно утринно Слово на Учителя

23 юлий 1939 г., на Молитвения връх

при второто езеро

5 ч.с.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...