1939_08_17 Не дири своето си

[Albena]

Аудио - чете Нели Недялкова, 1.02.2015

Архивна единица

НЕ ДИРИ СВОЕТО СИ (Беседата за четене в стар правопис)

От книгата "Езикът на Любовта", Рилски беседи, 1939 г.

Първо издание, София, 1939 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание

От книгата "Езикът на Любовта", Съборно Слово, 1939 –1940

Издателство: "Бяло Братство", София 2011 г.

Книгата за теглене PDF

Съдържание

Не дири своето си

Размишление.

 

„Любовта не се превъзнася, не се гордее; не дири своето си, не се раздражава, не мисли зло; на неправдата се не радва, а сърадва се на истината; на всичко хваща вяра, на всичко се надее, всичко търпи."

В един монастир служили няколко калугерки. Те имали една добра, благочестива игуменка. Освен религиозните си обязаности, тя се грижела и за стопанството на монастира, дето хранели няколко кокошки, които снасяли яйца. Игуменката забелязала, че яйцата липсвали. Тя се чудeла, кой взима яйцата. Най-после дошла до заключение, че калугерките взимат яйца от курниците и ги пекат, или варят в килиите си. За да не стават злоупотребления с яйцата, игуменката издала строга заповед, да не се пали огън в килиите. Въпреки заповедта й, яйцата продължавали да изчезват. Една вечер тя решила да провери, какво правят калугерките в килиите си. Тя погледнала през ключалките на вратите и видяла, че някои от калугерките се молели, други се разговаряли или четяли книги. В една от килиите тя видяла нещо особено: две калугерки държали в ръцете си тел, на която било закачено яйце, което пекли на свещ. – Чудна работа! На каква майстория ги е научил дяволът! Да пекат яйце на свещ! Дяволът бил около игуменката, чул обвинението, което тя хвърлила върху него, и казал: Напразно ме обвиняваш. Този майсторлък и аз виждам за първи път. – Какво да се прави тогава? – Нищо друго, освен да не отглеждаш кокошки в монастира. – Как да не отглеждам кокошки, когато ми трябват яйца? Щом трябват на тебе, и на калугерките трябват – отговорил дяволът и продължил пътя си.

17 август, 5 ч. с.

1939_08_17 Не дири своето си.pdf

[Ани]

От книгата "Езикътъ на любовьта".

Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера

презъ лѣтото на 1939 г. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2003

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

Не дири своето си

На билото над палатката на Учителя

Добрата молитва

“Благословен Господ”

Размишление

Само ще цитирам едно изречение от свещените книги: “Любовта не се превъзнася, не дири своето си, не се радва на злото, но се радва на доброто. На всичко хваща вяра.” Ще ви приведа един пример. Кратък ще бъде. В един монастир живеели калугерици, учили се на благочестив живот. Игуменката била добра жена. Имала доста кокошки в монастира, които снасяли изобилно яйца. Обаче тя забелязала, че яйцата изчезват некъде. Подозирала, че калугериците пекат яйцата, без да ги вижда да ги пекът. Заповядала да се не пали огън в никоя калугерска килия. Така тя мислила, че никъде няма да се пекат яйцата. Но за нейно учудване забелязала, че яйцата изчезват некъде. Една вечер тръгнала тя от килия на килия да наблюдава какво правят калугериците. Некъде калугериците се молили, некъде се смеели, некъде се разговаряли. На едно место забелязала две калугерки свързали едно яйце на един тел и го пекат на една свещ. Тя извикала: “Този дявол на какъв мурафет ги е научил!” Дяволът казал: “Не ме обвинявайте, този мурафет и аз за пръв път го виждам.” Игуменката запитала тогава дявола какво да прави. -“Не отглеждай кокошки в монастира.” -“Мен ми трябват малко яйца.” -“Щом, казва, на тебе ти трябват и на калугерките трябват.”

Отче наш

Четвъртък, 17 август 1939г.