Jump to content
valiamaria

1941_02_12 Правъ пѫть / Прав път

Recommended Posts

Прав път (Беседата за четене в нов правопис)

От книгата, "Правъ пѫть". Окултни лекции. Общъ окултенъ класъ. XX година (1940–1941). Томъ II.

Първо издание. София, Издателство „Урания“ и Издателство „АСК-93“, 1998

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

Правъ пѫть

Отче нашъ.

Вениръ Бениръ.

Разликата между правиятъ и кривиятъ пѫть. По какво се различаватъ?

Какво е предназначението на черната дъска? Защо е черна, ами не е бѣла? Нѣкой пѫть не е хубаво да работитѣ съ бѣли дрехи, защото, ако речешъ да работишъ съ бѣли дрехи, трѣбва да ги перешъ по десеть пѫти на день. А пъкъ чернитѣ, не е така. Има нѣщо, което е полезно въ дадения случай. Казвате: „Черенъ цвѣтъ“. Черниятъ цвѣтъ е полезенъ, едно ограничение. Имате една материя, която е прозрачна. Полезнитѣ нѣща сѫ относителни. Имате една прозрачна материя и имате друга, непрозрачна. Кажете въ какво седи лошевината? Лошевината е, че като дойде свѣтлината, едната материя я задържа и казва: „Тукъ нѣма да влизашъ“. Прозрачната материя казва: „Тукъ ще влѣзешъ“. Питамъ: Тази, прозрачната, материя има ли съзнание? Тукъ вече се е намѣсилъ човѣшкиятъ духъ. Природата създала тия неудобства на човѣка, иска да развие неговия умъ.

Сега религиознитѣ хора казватъ: „Господь ще нареди всичко“. Всичкитѣ хора казватъ: „Ние ще наредимъ всичко“. Казвате: „Тѣ не сѫ прави“. Прави сѫ. Ние ще наредимъ всичко и Господь ще нареди всичко. Господь ще нареди всичко, което Господь е създалъ. Ние ще наредимъ всичко, което ние сме създали. Ти създавашъ нѣщо, искашъ Господь да го нареди. То е твоя работа. Което Господь е създалъ, Той него ще нареди. Често човѣкъ влиза въ стълкновение съ себе си. Иска нѣкои работи Господь да ги нареди. Пъкъ тѣ сѫ човѣшки работи. Казвамъ: По нѣкой пѫть вие не знаете какъ да си създадете занимание. Запримѣръ: въ какво седи заниманието на кърта? Цѣлъ день ходи и рови. Еднообразие. Нему му е дотѣгнало, но и той не знае какво да прави. Къртътъ, като философствува, казва: „Защо Господь ме е турилъ тукъ да ровя, дотѣгна ми. Нѣмаше ли друго нѣщо да правя, друго нѣщо да стане отъ мене?“ Кой му е кривъ? Другъ примѣръ, тѣ сѫ специални примѣри. Нѣкой пѫть има специални нѣща, които не трѣбва да ги вземаме за общи. Нѣкоя мома, като душа се моли на Господа да се яви красива на земята. Щомъ е красива, започва да се приближаватъ хората. Погледнешъ – подиръ красивата мома тръгнали. Ако тръгнатъ красиви момци, на нея ѝ е приятно. Не тръгнали нѣкои черни, сополиви, своенравни. Тѣ мислятъ, като погледне на тѣхъ, че ще ѝ стане приятно. Кой е кривъ? Тя се чуди защо сѫ тръгнали. Тази красота ги привлича. Понеже тя е генералъ, князъ, разполага. Всички мислятъ, че красивата мома разполага. Понеже е толкозъ красива, има какво да даде. Но тя има само външна красота, която привлича. Има една красота, която не се губи. Има красота, която се губи. Често очитѣ и тѣ иматъ такава красота. Като погледнешъ очитѣ на нѣкого, нѣматъ никаква привлѣкателность. Казва: „Не си струва човѣкъ да бѫде красивъ, но не си струва да бѫде и грозенъ“. Какъвъ трѣбва да бѫде? Всичко въ природата се стреми къмъ красота. Красотата е на три степени. Има статическа красота, има динамическа и психическа, или Божествена красота. Статическа красота сѫществува. Но красотата се дава, тя е единъ изводъ. Не може човѣкъ да бѫде красивъ, ако той не е работилъ. Въ красотата умътъ трѣбва да е вземалъ участие, сърдцето трѣбва да е вземало участие, волята да е взела участие, човѣшкиятъ духъ и човѣшката душа – сѫщо. Хиляди години трѣбва да е работилъ човѣкъ, за да постигне тази красота. Да кажемъ Господь най-първо ви създалъ единъ правъ носъ. Перспективно така се гледа – правъ. Човѣкъ може да изкриви носа. Започва носътъ да се изгърбва или да се извива надолу. Носътъ не става правъ, но се изкриви. Изкривениятъ носъ показва, че вѫтре въ човѣшкитѣ чувства и способности станала нѣкаква промѣна. Отъ тази промѣна се изкривява носътъ. Ако сърдцето на човѣка се развие повече, отколкото трѣбва, носътъ става широкъ. Ако човѣкъ стане повече уменъ, отколкото трѣбва, носътъ става много дълъгъ, по-дълъгъ, отколкото трѣбва. Но кога имате кѫсъ носъ? Кѫсиятъ носъ е детински. Кѫсиятъ носъ се занимава само съ дребни работи. То сѫ опредѣлени физиономически опредѣления. Отъ части сѫ вѣрни. Разправяше ми една жена, казва: „Като погледна отдалече, вижда ми се дълъгъ носътъ му. Като го погледна отблизо, носътъ ми се вижда кѫсъ“. Казва: „Обясни ми защо“. Рекохъ: Отдалече ти го сравнявашъ носа съ други, по-кѫси носове, вижда ти се дълъгъ. Като дойдешъ наблизо, нѣма съ какво да го сравнявашъ, ти се вижда кѫсъ носътъ. Казвате, че носътъ е дълъгъ. Имате една мѣрка, съ какво мѣрите носътъ. Ако дойдете до тия хора, които иматъ валчести лица, носътъ имъ трѣбва да съответствува. Ако лицето е продълговато, носътъ трѣбва да съответствува. Но то е вече специалность. Имаме една мѣрка, съ която мѣримъ. Казвамъ: Този човѣкъ е добъръ. Съ какво го сравнявамъ? За всичкитѣ нѣща имаме мѣрки.

Да кажемъ, различавате единъ тонъ. Единъ пѣе и другъ пѣе. Капелмайсторътъ различава тоноветѣ. Единъ диригентъ има хоръ отъ двеста души, нѣкои въ алта, тенора или баса направи погрѣшка и той веднага намѣри погрѣшката. Обикновениятъ човѣкъ хичъ не подозира, но който е специалистъ – веднага познава. Има нѣкои, които разбиратъ какво нѣщо е красота и може да покаже кѫде е именно. Художникътъ, който рисува, ще покаже кѫде е погрѣшката. Казватъ: „Тази картина е добра“. Често съмъ ги питалъ: Кѫде е добрината, я ми кажете? Казвате, че единъ човѣкъ е добъръ. По какво се отличава добриятъ човѣкъ? Де седи добрината? Има известни специфични черти на лицето, които опредѣлятъ добрия човѣкъ. Има известни линии на лицето, които опредѣлятъ честния човѣкъ. Има известни линии на лицето, които опредѣлятъ умния човѣкъ. Художникътъ ги рисува и не ги знае. Нѣкои художници сѫ набарали тия картини, нѣкои не ги знаятъ. И безъ да ги знаятъ, пакъ ги рисуватъ. Той рисува, както вижда. Линиитѣ на лицето на единъ човѣкъ сѫ хармонични. Казвамъ: Ти казвашъ, че една постѫпка е права и друга не е права, по какво познавашъ? Значи имашъ специфично чувство, което опредѣля. Както единъ музикантъ познава кой тонъ е правиленъ и кой не. Единъ правиленъ тонъ има опредѣленъ брой трептения. Да кажемъ, вземе до отъ първата октава, той съдържа опредѣленъ брой трептения. Когато се взематъ тия трептения, тонътъ е правъ. Щомъ липсватъ едно, две, три трептения – тонътъ не е правъ. Или нѣкой пѫть нѣкой отъ васъ не следите какви сѫ причинитѣ. Говорите нѣщо, но не следите какви сѫ причинитѣ. Разправяше ми единъ български свещеникъ, какъ човѣкъ самъ си създава своето нещастие. Като билъ свещеникъ, билъ добъръ пѣвецъ, разбиралъ службата въ църквата, всичкитѣ потънкости на службата ги знаелъ. Иде единъ младъ дяконъ да служи. Сбъркалъ нѣщо въ литургията и кипва свещеникътъ, и му удря една плѣсница, какъ тъй да сбърка. Ударилъ му една плѣсница, да се научи да служи хубаво. Случило се, че този дяконъ станалъ владика. И той трѣбвало да служи при него. 20 години плащалъ за плѣсницата. Ти ще кажешъ нѣкоя дума, но ще плѣснешъ нѣкоя дума нѣкому, но той ще стане владика и после ще плащашъ.

Та първото нѣщо: сега искамъ да си изправите езицитѣ. На нѣкои езикътъ е много кѫсъ, на нѣкои е много дълъгъ, на нѣкои е много широкъ, на нѣкои сѫ много грапави, на нѣкои сѫ много изкривени, на нѣкои сѫ много остри, на нѣкои сѫ много сухи езицитѣ ви, често засъхватъ. Това не се позволява. Трѣбва да имате единъ езикъ мекъ, който да разтопява и желѣзо, и златото да разтопява. То сѫ алегории. И въ Писанието, тамъ има една глава, Яковъ разправя за езика. Опасенъ удъ е той.

По нѣкой пѫть нѣкои учени хора и нѣкои религиозни мислятъ, че нѣма какво да учатъ, пъкъ тѣ едва започватъ. Той мисли, че всичко му е казано, знае. То е едно заблуждение. Колко хиляди научни теории ще дойдатъ за създаването на свѣта. Сега, ако васъ ви попитатъ колко голѣмо е слънцето, колко голѣмъ е Меркурий, Венера, Земята колко е голѣма, Марсъ колко е голѣмъ, Юпитеръ, Сатурнъ, Уранъ, Нептунъ колко е голѣмъ, ако ви питатъ 19-тѣ звезди отъ първа величина колко сѫ голѣми, знаете ли? Тѣ сѫ елементарни работи. Вие ще се намѣрите въ чудо. Сега нѣкои отъ васъ, които сте много набожни, ако ви питатъ колко пѫти Сатурнъ е по-голѣмъ отъ Земята, единиятъ ще каже: „Колко простъ човѣкъ“. Религиозниятъ ще каже, че тѣ сѫ малки работи. Казва, че Господь му открилъ. Казвамъ: Като ти открилъ Господь, я ми кажи, следъ хиляда години какво ще бѫде? – „То не е моя работа, не го зная“. Какво знаешъ? Знаешъ малки, обикновени работи. Синца религиозни минаватъ за знаещи. Споредъ мене онзи човѣкъ, който познава себе си, знае въ всѣки даденъ случай какъ да постѫпи. Той минава за уменъ човѣкъ. Умниятъ човѣкъ не ходи съ главата си да търкаля камъни. Азъ имамъ единъ примѣръ, отдавна съмъ го наблюдавалъ въ Варна. Едно дете, като се разсърди на майка си или баща си, удря си главата въ стената, половинъ-единъ часъ си блъска главата. Азъ съмъ ви превеждалъ примѣръ. Единъ търсилъ една много хубава мома, кротка. Най-после намѣрилъ една и казва: „Намѣрихъ единъ ангелъ, много благородно сѫщество. Да я видишъ какъвъ характеръ има. Ще се живѣе добре съ нея“. Завежда приятеля си да я види. Тя иде съ таблата, носи сладко и кафе да имъ даде. Той си туря крака, тя се препъва и пада. Простира се съ таблата, разлива кафето. Става и казва: „Нищо“. Пакъ отива да направи ново кафе. Казва: „Видишъ, какво благородно сѫщество е. Друга да бѣше, щѣше да окрѣка хорталъка“. Като се оженилъ обаче, видѣлъ, че тази работа не е така. Казва: „Ти каква бѣше по-рано. Ти, като се спъна, какъ постѫпи, пъкъ сега какъ постѫпвашъ“. – „Ти трѣбва да бѣше влѣзалъ въ кухнята, да видишъ какво правѣхъ“. Като хванала масата съ зѫбитѣ си. Другъ минава и нищо не казва. Като онзи българинъ, който ходилъ въ Варна да си купи еминии. Голѣмъ пазаръ отъ еминджии. Отива при единъ отъ най-голѣмитѣ еминджии, турчинъ. Човѣкътъ му изважда, изважда много еминии, но никой не му става. Най-после турчинътъ му казва: „Калъпсъзъ, върви си, нѣма за тебе еминии“. Обидилъ се българинътъ, но нищо не му казалъ, претърпѣлъ. Излѣзалъ навънъ и като излѣзалъ далече отъ града на Аджамлеръ, се обърналъ и казалъ: „Ти си калъпсъзъ“, далечъ, единъ–два часа отъ Варна. Вие, като се върнете дома понѣкога, казвате: „Ти си калъпсъзъ“. Значи – безъ калъпъ е кракътъ ти. Този човѣкъ разбъркалъ въздуха. Ако човѣкъ започне съ една прѫчка да разбърква водата, грѣхота ли е? Ако е кално дъното, като разбутва водата, може малко да се размѫти водата.

Но въпросътъ седи на друго мѣсто. Каквото мисли човѣкъ, каквото чувствува и както постѫпва, всичко това се отразява на неговото тѣло. И човѣкъ съ своитѣ мисли, съ своитѣ чувства и съ своитѣ постѫпки, той създава своето бѫдеще. Сегашниятъ ни животъ, тъй както тѣлото ни е създадено, зависи отъ нашитѣ минали условия. Каквото сме правѣли въ миналото, каквото сме чувствували въ миналото и каквото сме мислѣли въ миналото – туй е сега създадено. За бѫдеще има много да се работи. Още хиляди години има да се работи. Вие по нѣкой пѫть искате да бѫдете ангели. Докато станете ангели, пъкъ и докато станете светии. Вие имате погрѣшно разбиране за светиитѣ. Светията, дето и да го туришъ, веднага може да се приспособи на условията. Дето и да го турите, и при най-мѫчнитѣ условия, веднага се справя. Знание има. Знае въ дадения случай какъ да постѫпи. Ние сега светията го вземаме като богаташъ, да онаследимъ нѣщо, да разполага съ милиони. Такова светийство нѣма. Има добродетели, които сѫ онаследени, има добродетели, които човѣкъ самъ е добилъ. Казвамъ: Ония добродетели, които сами добивате, тѣ сѫ ценни. Онѣзи, които не може да ги добиете, вие нѣмате знание какъ трѣбва да се употрѣбятъ. Запримѣръ: ако сега на васъ ви дадатъ една хубава цигулка на Страдивариусъ, която струва нѣколко милиона лева, какво ще направите? Ще посвирите една–две години, после ще кажете: „Толкозъ пари струва, я да я продадемъ, да си уредимъ живота“. Ще я продадете.

По този начинъ като се говори, не искамъ да критикувамъ работитѣ. Казвамъ: Този е добъръ, онзи е добъръ. Всички хора сѫ създадени да бѫдатъ добри, но всички не сѫ добри. Всички хора сѫ създадени да бѫдатъ богати, но всички не сѫ богати. Всички хора сѫ създадени да бѫдатъ здрави, но всички не сѫ здрави. Причината е въ самитѣ тѣхъ. Сега мнозина отъ васъ не сте здрави. Нѣкой ще каже, че го боли рамото. Влѣзли сѫ нѣкакви неорганизирани вещества между ставитѣ и ставитѣ, като се движатъ, тѣ образуватъ възпаление, спъватъ кръвообращението. Или пъкъ става свиване на вашитѣ капилярни сѫдове, кръвьта не може да функционира. Има много причини, сега азъ имамъ цѣръ за всичкитѣ хора. Туй е много казано. Панацея имамъ. Ако се приложи туй, което азъ зная, на васъ, тогава всичкитѣ лѣкари какво ще правятъ. Има цѣръ да направя всичкитѣ хора добри. Какво ще правятъ тогава адвокатитѣ, кого ще защитаватъ? Хората нѣма да се сѫдятъ, какво ще правятъ тогава сѫдиитѣ? Имамъ знание да направя хората да не грѣшатъ. Но щомъ не грѣшатъ, нѣма да се раждатъ на земята. Какво ще правятъ майкитѣ, какво ще правятъ бащитѣ? Въ единъ грѣшенъ свѣтъ има много бащи, понеже свѣтътъ е грѣшенъ. Щомъ хората станатъ праведни, нѣма вече да има нужда отъ бащи и майки. Първиятъ баща създалъ доброто, вториятъ баща създалъ злото. Първиятъ баща прояви любовьта, вториятъ баща прояви омразата. Първата майка прояви любовьта, втората майка прояви омразата. Че какъ тъй? Онази лъвица, която ражда своето лъвче, не отива ли да вземе детето на овца и го изѣда? Защо ходи да взема другитѣ деца? Кой я научи сега? Казвате: „Господь“. Значи на Господа му останала работа да иде да я учи какъ да яде децата на другитѣ. Казвате: „Господь направи това“. Вие обичате да одумвате хората. Кой ви научи? Вие сами се научихте да одумвате. То е изкуство. То е цѣлъ адвокатъ, прокурорътъ завежда дѣло, казва: „На основание на това направилъ туй, направилъ онова“. Искашъ да го оправдаешъ, говоришъ добро за човѣка. Пакъ си прокуроръ. По нѣкой пѫть хората сѫдятъ другитѣ, но по нѣкой пѫть осѫждатъ себе си. Значи това сѫ положения въ природата, които ни заставятъ да влѣземъ въ едно неестествено състояние. Най-първо ще приложите върху себе си правилото, ще си кажете: „Господь ме е създалъ добре. Ако има нѣкакъвъ дефектъ, той е отъ мене“. Ще търсишъ причината въ себе си. Ако ти намѣришъ истинската причина оттамъ, отдето си се отклонилъ, веднага недоразуменията, които имашъ въ себе си, ще изчезнатъ. Всѣкога, когато човѣкъ се е отклонилъ отъ правия пѫть, веднага настава една вѫтрешна тъмнота, започва да не разсѫждава. Недоглежда работитѣ. Най-първо става внимателенъ къмъ себе си. Своитѣ погрѣшки не вижда, вижда погрѣшкитѣ на другитѣ. Всички външни погрѣшки на хората, тѣ сѫ твои погрѣшки. Ако Адамъ сега дойдеше въ свѣта, всичкитѣ погрѣшки, които сега сѫществуватъ, на кого сѫ? Ако Ева дойдеше, всичкитѣ погрѣшки сѫ тѣхни. Тѣ ги направиха. Тѣ сѫ се скрили сега нѣкѫде и децата страдатъ. Пакъ тѣ сѫ причината. Причината сме ние. Единъ веднажъ ме пита: „Кой е причината на грѣха?“ Казвамъ: Ти си причина. Ти си първиятъ Адамъ, който съгрѣши въ рая заедно съ Ева. Ти сега оправи себе си, да се оправи цѣлия свѣтъ. Цѣла бъркотия има. Били ли сѫ всичкитѣ хора съ Адама, или не въ рая – цѣлъ философски въпросъ е, който не е разрешенъ. Единъ приематъ, че всичкитѣ хора съ Адама сѫ съгрѣшили. Други твърдятъ, че всички не сѫ съгрѣшили, но по причина на Адама, и тѣ съгрѣшили после. Сега въпросътъ е били ли сте въ рая да съгрѣшите или не сте били. Сега нищо не помните. Нѣкой отъ васъ помните ли да сте били въ рая? Не помните.

1941-02-12-05_fig1.png

Да дойдемъ до научната страна. Имате линията AB, права ли е? Не е права. Гърбава е. Азъ я чертахъ за права, но тази A′B′ е права. Защо линията, теглена съ линия, е по права отъ тая, теглена само съ рѫка? Коя бихте предпочели? Имате линия 1 и 2. Коя бихте предпочели? Първата линия е мека, втората е остра. Едната линия е гъвкава, другата е права. Тази, правата, линия ще те бутне, ще каже: „Право трѣбва да вървишъ, какво ще се огъвашъ“. Сега това сѫ тълкувания.

Казвамъ: Въ васъ има едни линии, които не сѫ събудени. Казвамъ: Да ги събудите сега. Вие досега сте работили съ нѣкои отъ вашитѣ способности и чувства, не работите съ цѣлия си умъ, не работите съ цѣлото си сърдце и не работите съ цѣлото си тѣло. Много нѣща въ васъ има спѣщи. Нѣкой казва: „Като умремъ, ще идемъ въ оня свѣтъ, че като се преродимъ, за бѫдеще“. Не е лошо това. Една работа може да я свършишъ за 10 години, за една година, за единъ месецъ, за единъ день. До слънцето съ краката на свѣтлината се отива за 8 минути, съ краката на единъ най-бързъ тренъ, който имаме, се отива за 250 години, а съ биволска кола – за нѣколко милиона години. Нѣкой казва: „Милиони години се движа“. Казвамъ: Съ биволска кола си се движилъ. Не че много е направено. Казва: „Дълъгъ животъ живѣхъ, сто години“. Ако съ една биволска си се движилъ, какво си свършилъ? 120 години си живѣлъ, 120 пѫти земята обиколила около слънцето. Изчислете за 120 години колко километра е изходилъ човѣкъ. После, въ 120 години колко слънцето е изходило? Това трѣбва да изчислимъ. Сега нѣкои отъ васъ започватъ да мислятъ, че сѫ закѫснѣли. Хората казватъ: „Ние остарѣхме“. Казвамъ: Остарѣли сте, но не сте поумнѣли. Всѣки, който не е поумнѣлъ, споредъ мене на хакерене е остарѣлъ. Старостьта е единъ процесъ и младостьта е единъ процесъ. Човѣкъ е извънъ старостьта и извънъ младостьта. Въ началото на пѫтя е младиятъ, въ края на пѫтя е стариятъ. Седите нѣкой пѫть и ви нападне тѫга, обезсърдчение, обезмисли се животътъ.

Въ своитѣ изследвания, веднажъ се спрѣхъ при една стара баба, 85 годишна. Виждамъ едно правилно лице, много хубавъ носъ, хубава брадичка, хубава уста. Виждамъ млада, като е била, е била хубава. Сега е стара, но пакъ има една свежесть. Зная какъ да ѝ говоря. Тя седи и ми разправя: „Обезмислилъ се животътъ ми, нѣма какво да ме интересува. Едно време млада бѣхъ, играехъ на хорото, момцитѣ ме интересуваха. Като погледна очитѣ, носа на всички, знаехъ какъ да се въртя, знаехъ какъ да си турямъ китката, знаехъ какъ да си завързвамъ чумбера. Пъкъ всичко мина. Онзи момъкъ замина за другия свѣтъ, пъкъ другитѣ момци, които едно време хвърлѣха очи на мене, сега не може да ходятъ, не може да дойдатъ при мене. Азъ да ида, да ги търся, срамъ ме е“. Казвамъ: Хубавъ списатель би станалъ отъ нея. Казва: „Да си замина за другия свѣтъ“. Азъ искамъ да събудя интересъ въ нея. Казвамъ ѝ: Знаешъ, че азъ зная едно изкуство за подмладяване. Изведнажъ тя се заинтересува, казва: „Да не би да ме изпитвашъ?“ Не, зная. Може да те направя на 19 години. Тя изведнажъ започна да мисли. Рекохъ: Азъ може да те подмладя. Азъ може да те подмладя, но я ми кажи, какво ще направишъ? Ще идешъ ли на хорото? Понеже туй си го правила вече. Сега ще те подмладя, ако ми кажешъ какво ще правишъ. – „Остави ме да помисля“. Не, не, сега ми кажи. – „Не зная какво ще правя. Може да обещая нѣщо и да не мога да го направя, може да съгрѣша“. Казвамъ: Затова и азъ нѣма да ви подмладя.

Старостьта е едно противоречие на ума, на нашето сърдце и на нашитѣ постѫпки. Даже ако човѣкъ би живѣлъ споредъ Божия законъ и 120 години, той пакъ щѣше да бѫде свежъ. Ще си замине безъ да има нужда да му помагатъ хората. Той ще бѫде като имотенъ човѣкъ, който ще си продаде имането и ще иде въ другия свѣтъ. Ако нѣма срѣдства, тогава ще търси срѣдства отъ другитѣ.

Та сега какъ трѣбва да се подобри положението? Нѣкой казва: „То се видѣло“. Ако сте единъ грънчарь, трѣбва да проявите вашето изкуство. Ако сте единъ шивачъ, трѣбва да проявите вашето изкуство. Ако сте единъ говоритель, трѣбва да проявите вашата речь. Ако сте единъ художникъ, трѣбва да проявите вашето художество. Трѣбва да проявите каквото да е, занаятъ, трѣбва да направите едно подобрение. Ако сте единъ финансистъ, трѣбва да проявите изкуството си. Но опасностьта ето кѫде седи. Онзи финансистъ цѣлия день като молецъ като застане надъ книгата, цифритѣ ги събира. Ако го питате нѣщо за природата отвънъ, него не го интересува. Интересуватъ го само числата на бюджета. Че то не е нито въ клинъ, нито въ рѫкавъ. Този бюджетъ нищо нѣма да му донесе. Вие седите и разрешавате единъ вашъ плюсъ, недоволни сте. Вие сте финансистъ, занимавате се съ себе си. Какво има хубаво въ природата, не си подигате главата нагоре. Казвате: „Господь ме е забравилъ“. Действително глухитѣ хора, на които Господь говори и тѣ не разбиратъ, Господь ги е забравилъ. Слѣпитѣ хора, които не виждатъ, Господь ги е забравилъ. Всички, които осакащатъ себе си, Господь ги е забравилъ. Турилъ ги е за ремонтъ. Слѣпитѣ – за ремонтъ, болнитѣ – за ремонтъ, всички тия ги е турилъ за ремонтъ. Здравитѣ, които оставатъ, на тѣхъ казва: „Дайте имъ работа“. Та сега за какво сте – за ремонтъ или за работа? Азъ ви говоря за работа. За ремонтъ има много.

Сега има много нѣща, които трѣбва да се събудятъ въ васъ. Трѣбва да се събудятъ нови интереси. Защото, ако сега ви попитамъ: Какво бихте поискали отъ мене? Ако ви кажа: Поискайте една дарба отъ мене, какво ще поискате? Ще поискате като всичкитѣ хора, повечето ще искате да станете богати. Нѣкои отъ васъ ще искатъ да станатъ красиви, силни и т.н. Не зная колцина отъ васъ ще поискатъ това, което ви трѣбва. Ние сме изправени предъ Бога. Казва Господь: „Какво искашъ?“ Ти искашъ това, което не ти трѣбва. Ти искашъ здраве, но здравето е въ тебе. Тебе ти трѣбва умение какъ да пазишъ здравето си. Искашъ да бѫдешъ уменъ. Имашъ въ себе си всичкитѣ условия да бѫдешъ уменъ човѣкъ, имашъ отлична глава. Тази глава не си я турилъ на работа. Искашъ да бѫдешъ добъръ. Имашъ отлично сърдце, тури сърдцето си на работа. Разсѫждаваме ние и казваме: „Този човѣкъ е лошъ“. Лошитѣ хора, това сѫ материалъ, отъ който ще направите вашитѣ грънци. Ако не знаете да направите грънцитѣ, вие ще се окаляте. Ако знаете да правите грънци, ще си уредите работитѣ си. Лошото въ свѣта е онова, което не е организирано. Онази материя, която не е организирана, е лоша. Организирана(та) материя е добра материя. Организираниятъ човѣкъ, въ този смисълъ, е добъръ човѣкъ.

Сега всички трѣбва да се впрѣгнете на работа. На нѣкои отъ васъ паметьта е слаба. Защо? Защото умътъ и сърдцето сѫ въ противоречие. Нѣкои отъ васъ не знаятъ да пѣятъ, защото слухътъ не е развитъ. Нѣкои отъ васъ не могатъ да бѫдатъ художници, защото недовиждатъ. Знаете, колко добре е човѣкъ да вижда? Мнозина сѫ ми казвали: „Много ми хареса този човѣкъ“. Питамъ: Какви сѫ очитѣ? – „Не видѣхъ“. Какви сѫ веждитѣ? – „Не видѣхъ“. Лицето, носътъ какъвъ е? – „Не зная“. Като срещнете единъ човѣкъ, да видите лицето му, очитѣ, носа, брадата, пръститѣ му какви сѫ. То е сѫщественото. Като срещнете единъ човѣкъ, най-първо питамъ: Съ какви дрехи бѣше облѣченъ? Той билъ въ бѣли дрехи, казва: „Съ червени дрехи бѣше“. Нѣкой пъкъ ще разправи дрехата какъ била направена, яката, всичко ще види. Всичкитѣ хора еднакво не гледатъ. Има хора специалисти само за шапки. Наблюдавалъ съмъ жени въ своитѣ наблюдения – ще види всѣка жена съ каква шапка е била, ще види формата ѝ. Другъ не наблюдава шапкитѣ, тя е специалистка по шапкитѣ. Другъ е специалистъ по рѫкавицитѣ, какви сѫ шапкитѣ – не знае. Трети е специалистъ за роклитѣ какви сѫ. Малко хора съмъ срѣщалъ да обръщатъ внимание на цѣлия човѣкъ. Шапкитѣ какви сѫ, рѫкавицитѣ, лицето – на тѣхъ обръщатъ внимание.

Та най-първо създайте въ себе си, като видите единъ даровитъ човѣкъ, единъ музикантъ, той ще събуди въ васъ едно музикално чувство; единъ художникъ ще събуди художествено чувство; единъ ораторъ – едно ораторско чувство; единъ добродетеленъ човѣкъ ще събуди добродетель. Не е нѣщо външно. Всѣки човѣкъ, когото вие срѣщате въ свѣта, той ще ви предаде нѣщо. Добритѣ, умнитѣ хора ви предаватъ, тѣ сѫ, чрезъ които Божественото начало се явява, не само външно да бѫдемъ добри. Добродетельта е като изворъ, който (е за) тебе. Като срещнешъ добъръ човѣкъ, той дава, нищо не взема. Тѣзи, които нѣматъ, всѣкога искатъ да бѫдатъ добри, да бѫдатъ умни, тѣ само взематъ. Онѣзи, които иматъ, раздаватъ. Като срещнете праведенъ, вземете отъ него. Казвате: „Да съмъ като него“. Ти да си като него, значи постоянно да давашъ. Трѣбва да мислишъ като него, да не вземашъ. Ще работишъ. Човѣкъ трѣбва да работи върху себе си. Срѣщате единъ уменъ човѣкъ, вие не знаете да се ползувате. Въ васъ влѣзе едно състезание: „Защо да не съмъ уменъ като него?“ Или музикантътъ свири, художникътъ прави картини. Ако вие събудите въ себе си новитѣ нѣща, вие ще се подмладите и една нова енергия ще влѣзе въ васъ. Има нѣкои мѣста небутнати въ васъ. Трѣбва да ги разбутате, за да се подмладите. Опитвали ли сте се нѣкой пѫть да се върнете въ живота си? Онѣзи, които заминаватъ въ другия свѣтъ, 45 години имъ взема само да се занимаятъ съ живота си. Онова, което е непотрѣбно, го изхвърлятъ и малкото, което остава, съ него го пращатъ на земята пакъ. Раждатъ се и пакъ започватъ живота си изново. Другото остава въ архивата, той го носи съ себе си.

Сега вие имате желанието да станете възрастни. Казвате: „Дете нѣма да бѫда“. Значи не трѣбва да бѫдешъ едно глупаво дете, но трѣбва да бѫдешъ единъ глупавъ старецъ. Защото за глупавото дете има шансъ да се поправи на земята, за глупавия старецъ нѣма шансъ. Глупавото дете се поправя въ живота, но глупавиятъ старецъ само смъртьта може да го поправи. Затуй ви препорѫчвамъ да станете деца, за да имате шансъ. Ако сте отъ глупавитѣ старци, смъртьта ще ви поправи. Казва: „Ако не станете като децата, не можете да влѣзете въ Царството Божие“. Ако ти въ себе нѣмашъ онова любопитство на детството да учишъ, да ти е приятно. Вие старитѣ нѣкой пѫть, като видите младото момиче, обърне ви се сърдцето. Може да искате да бѫдете млади, но радвайте се на младото момиче, като че вие сте. Вие не може да бѫдете тъй радостни. Обичайте младитѣ, за да се подмладите. Обичайте добритѣ стари, за да поумнѣете. Ти не може да се подмладишъ, ако не обичашъ. Ти не може да поумнѣешъ, ако не обичашъ. Ще обичашъ младия, ще обичашъ стария. Стариятъ, въ умствения свѣтъ, е младъ. Младиятъ, въ свѣта на любовьта, е младъ. Три вида младость има. Тази любовь, за която ви говоря, то е онази вѣчната Божествена младость на любовьта. Вѣчната Божествена младость на любовьта, вѣчната Божествена младость на мѫдростьта и вѣчната Божествена младость на истината. Та въ дадения случай ти въ всички свѣтове не може да се подмладишъ. Ти ще се подмладишъ или въ любовьта, или въ мѫдростьта, или въ истината. То е законътъ на обновяването. Вѣчно подмладяване трѣбва да има. Сега започнете съ закона на подмладяването. Случи ви се нѣщо много неприятно. Въ себе си трѣбва веднага да се справите. Казвате, че живѣете въ Господа. Туй поправете, което срѣщате, което ви е спънало. Него Господь ви го турилъ на пѫтя, то е една задача. Единъ лошъ човѣкъ ви турилъ на пѫтя. Въ този лошия човѣкъ е Господь. Казва ти: „Кѫде ти тръгна?“ Господь ти казва. Ако Го познаешъ, ще кажешъ: „Господи, кажи ми какво трѣбва да правя?“ Какво ще ти каже лошиятъ човѣкъ? – „Я върви съ мене“. Единъ разбойникъ казва: „Я върви съ мене“. Сега теоретически говорятъ, че Господь е въ всичкитѣ хора, но, като дойдете до лошия човѣкъ, забравяте теорията. Тамъ, въ лошия човѣкъ, защо не Го виждате?

Тукъ преди години дойдоха на Изгрѣва да преглеждатъ отъ Обществена безопасность. Дойдоха горе, седнаха, носятъ орѫжие, извади револвера, тури го на масата, погледна ме, пъкъ се поусмихна. Азъ го гледамъ. Казва: „Какво ще се прави? Държава, трѣбва да се служи. Тукъ сме дошли, не сте вие нито разбойници, но туй го носимъ само да плашимъ хората“. Като го погледнахъ, Господь говори сега, да не те е страхъ, привидно е това. Бащата, който иска да сплаши детето си, нали привидно става сериозенъ. Отвѫтре не е, но отвънъ. Детето, като погледне баща си сериозенъ, то го гледа мило и бащата се отваря, започва да го глади. Детето познава, казва: „Татко, нѣма какво да ми се сърдишъ, признавамъ погрѣшката си. Каквото ми кажешъ, думата ти на две нѣма да я направя, ще изпълня волята ти“. И тъй, не се противете на Божитѣ работи. Имашъ нѣщо въ себе си, изправи погрѣшката. Не се извинявай, да кажешъ: „Условията, че беднотия“. Но кажи: „Ще изправя погрѣшката си“, нищо повече. Туй е законътъ на подмладяването. Навсѣкѫде, въ всѣко общество нарочатъ нѣкого. Нѣкого нарочатъ, направятъ го по-добъръ, другия го нарочатъ лошъ и го направятъ по-лошъ. Казватъ: „Много лошъ бѣше, поправи се човѣкътъ“. Кой знае? „Много лошъ бѣше“ – не забравятъ хората, се помнятъ миналото. Сега онова, което правимъ, то важи за бѫдеще. Сега градимъ новото бѫдеще.

По нѣкой пѫть азъ ви говоря за любовьта. Първото нѣщо: човѣкъ трѣбва да премахне ония препятствия, които сѫществуватъ между Бога и него. То е първото нѣщо. Не трѣбва да уреждате вашитѣ въпроси съ хората, но първото нѣщо – препятствията, които седятъ между неговия умъ, неговата душа, неговото сърдце, тия препятствия трѣбва да се махнатъ. Само тогава може да разберемъ онази Божествена любовь въ насъ. Въ Божествената любовь лѣгашъ обремененъ, и умътъ ти е обремененъ, и сърдцето ти е обременено, и животътъ се е обезсмислилъ. Ставашъ сутриньта, нѣщо проведрено, има изходенъ пѫть, показва се една надежда. Сега този пѫть трѣбва да се подобрява постепенно.

Сега на васъ, сестритѣ, казвамъ да намѣрите отъ Библията всичкитѣ стихове за подмладяването. Извадете всичкитѣ стихове за поумняването, извадете всичкитѣ стихове за подобряването. Та казвамъ: Изваждайте всѣки день ония стихове, които се отнасятъ до подмладяването. Или всѣки день внасяйте по една хубава мисъль за подмладяването. Кажи си: „Ако съмъ богатъ, какво бихъ направилъ днесъ?“ Последенъ сиромахъ си, нѣмашъ петь пари. Представи си, че си богатъ. Казвашъ: „То не е право“. Че като представятъ тамъ, на сцената, една драма, право ли е? Онзи, който представя на сцената, че нѣкой умира, лъже хората. Не умира ни най-малко. Нѣкой представя, че краде, но не краде. Нѣкой е прокуроръ на сцената, нѣкой, че е нѣкакъвъ царь, но не е. Туй вѣрно ли е? Ако тѣ иматъ право да си представятъ тия работи, защо да нѣмаме право да си (представяме), че сме царе или богати хора. Сега, ако бѣхте милиардери, какво щѣхте да направите? Една тема ще ви дамъ: Ако бѣхъ милиардеръ, какво бихъ направилъ. Я напишете, да видимъ. Ако сте милиардеръ, какво ще направите. Да използуваме Божественитѣ блага. Всѣки день си има свои блага. Онова, което днесъ може да използувате, този хубавиятъ день при месечината, която се промѣни. Нощьта бѣше прекрасна. Въ такава нощь единъ астрономъ ще се радва, че може да наблюдава звездитѣ. Всѣки хубавъ, красивъ день носи нѣщо красиво въ живота. Онова, което Богъ е вложилъ, развийте въ себе си. Колко дарби Богъ е вложилъ, на които не сте обърнали внимание. Много добродетели Богъ турилъ въ васъ и вие не сте обърнали внимание. Много способности Богъ ви далъ, на които не сте обърнали внимание. Азъ виждамъ нѣкои отъ васъ можеха да бѫдатъ отлични пѣвци. Нѣкои отъ васъ бихте били голѣми художници, нѣкои бихте били оратори, да говорите. Нѣкои отъ васъ сте критици, тъй на мѣсто критикувате. Критикъ наричамъ онзи, който знае да изчиства лекетата. Нѣкое леке така да го махне, да остане дрехата чиста. Критикуватъ на нѣкой човѣкъ стила, нѣкоя дума турилъ не на мѣсто, глаголътъ или мѣстоимението не е на мѣсто. Или запетаята, или точка и запетая, или нѣкѫде две точки не сѫ турени на мѣсто. На български по-лесно се пише, но на български знаешъ колко мѫчно се пише.

1941-02-12-05_fig2.png

Съвременнитѣ хора могатъ по онова, което пишете, да познаятъ вашиятъ характеръ. Ако пишете нѣщо и въ началото си писалъ тънко и после си го надебелилъ, или започналъ си дебело и свършвашъ тънко – по това ще сѫдятъ за тебе. Почеркътъ ти показва какъвъ е твоятъ характеръ, дали си щедъръ, дали си ученъ, дали си дребнавъ, дали можешъ да свършвашъ работата до край или не. Мнозина се оплакватъ, че изѣдате по една буква. Нѣкой отъ васъ изѣдате ѣ, туряте Е. Нѣкѫде вмѣсто еръ малъкъ туряте еръ голѣмъ. На английски какъ пишете Т-то, или на български какъ пишете Е-двойно (ѣ)? Отъ това кѫде пишете чертичката, по-горе или по-долу, пакъ показва характерътъ какъвъ е. Нѣкой пише Г-то главно голѣмо, какво показва това? Това означава голѣмо тщеславие. Нѣкой го пише много скромно. Нѣкой напише Б-то така, тогава тщеславието е и отзадъ и отпредъ. Това сѫ мнение на графолозитѣ. Не може безъ тщеславие, но да не е извънъ мѣрката, да е на мѣсто. „Не отъ човѣцитѣ, но търсете слава отъ Бога“. Търси слава, която ще ти дава постоянно. Да търсимъ чувства и способности, които ще бѫдатъ постоянни, че като идемъ въ другия свѣтъ, тѣ да ни последватъ. Нѣкои нѣща, следъ като заминемъ, ще ги напуснемъ. Има нѣща, които насъ не ни сѫ потрѣбни. Запримѣръ: да обичашъ да се сърдишъ, то е непотрѣбно. Ако идешъ нѣкѫде между добритѣ хора, ти имашъ изкуството да критикувашъ, ти си голѣмъ критикъ. Живѣлъ си между невежи, критикувалъ си ги, влѣзалъ си между учени хора, всичкитѣ сѫ специалисти, никой не прави погрѣшка, кого ще критикувашъ? Ти ще се учишъ отъ тѣхъ. Като погледнешъ, всичко написано хубаво. Най-после ще кажешъ: „Вече тукъ нѣма мѣсто за критика“. Започвате да живѣете въ свѣта на умнитѣ хора, какво ще критикувашъ? Щомъ се критикувате, вече азъ зная де живѣете. Щомъ не се критикувате, всички сѫ умни. Какво ще критикувашъ художницитѣ? Казва: „Знаешъ какво нѣщо е старъ човѣкъ“. Рекохъ: Не зная. Казва: „Да ти не дава Господь да знаешъ“. Старецътъ прави смущение на хората. Казва, че е остарѣлъ, той е на 45 години, тамънъ човѣкъ за работа. Или на 60 години е, тамънъ човѣкъ за работа. На 120 години е, тамънъ ученикъ да бѫде. Казва: „Остарѣхъ“. За старость да не става дума. Нѣма кандидати за старость. Голѣмъ цензъ се изисква за стари хора. Въ небето има едва 24 старци. Цѣла една епоха отъ милиони години едва образува единъ старъ човѣкъ. Вие сега всички сте станали кандидати стари да станете. За деца има мѣсто, но за стари нѣма. Съжалявамъ, че сте турили кандидатурата си, дето всички ще фалирате. Всички, като идете въ другия свѣтъ, ще ви скѫсатъ. Защото има шансъ да бѫдете деца, да бѫдете старци нѣма шансъ. За земята е тъй. Въ далечното бѫдеще, въ вѣчностьта може би ще ви се даде нѣкога.

Малко музика сега. Да изпѣемъ „Тѫги, скърби“. /Учительтъ пѣе и ние пѣемъ „Тѫги, скърби“. Учительтъ свири „Братство, единство“, „Време е да вървимъ“ и ние ги изпѣхме. Следъ това изпѣхме „Давай, давай“/. Тази пѣсень пѣете по-добре. /Изпѣхме и „Махаръ Бену Аба“/.

Човѣшката мисъль върви по една музикална линия и човѣшкитѣ чувства вървятъ по музикална линия. Лошитѣ мисли, лошитѣ чувства оставятъ голѣми отпечатъци, бразди вѫтре. Видите нѣкой човѣкъ, счупилъ му се кракътъ, пукнала му се главата. Всичко туй оставя голѣми отпечатъци. Много пѫти хората сѫ свикнали да гледатъ, когато колятъ нѣкоя кокошка или нѣкое животно. То оставя едно впечатление. Видишъ нѣкое цвѣте откѫснато. Всичкитѣ тия малки работи следъ време даватъ много лоши резултати. Хранете въ ума си красивото, което да остане въ ума ви. То е здравословно. Пъкъ има нѣща, които не трѣбва да ги държишъ въ съзнанието си. Нѣкой пѫть си недоволенъ. Изхвърли недоволството отъ себе си. Помисли, че ти живѣешъ при едно сѫщество, което е всѣкога доволно, съвършено, въ Бога живѣешъ. Ти се мѫчишъ. Ако въ Бога ние се мѫчимъ, какво ни очаква тогава? Въ ума си дръжте хубавитѣ лица на всичкитѣ добри хора. Нека тѣ сѫ на първо мѣсто. Като влѣзете въ църквата, тамъ сѫ само образи на светии, нѣма престѫпници. Въ тази църква дръжте най-хубавитѣ икони вѫтре. Хубавитѣ мисли сѫ икони, хубавитѣ чувства сѫ икони, хубавитѣ постѫпки сѫ икони. Ти направишъ нѣкакво добро, то вече (е) цѣлъ единъ образъ. Помогнешъ на единъ беденъ човѣкъ отъ любовь, то е вече цѣлъ единъ образъ. И двамата сте нарисувани. Ти както си направилъ доброто, и двамата сте нарисувани. Единъ день ще видишъ кѫде си направилъ доброто. Ти ще се измѣнишъ, като се видишъ. Ще мислишъ, че не си ти. За всички добри направени работи нѣкой пѫть казваме: „Не е мое“. И за лошитѣ работи казваме: „Не е мое“. Единъ день ще познаемъ, че доброто, което сме направили, сме ние и лошото, което сме направили, сме ние пакъ. Та лошото ще го хванете да ви даде сила, както сегашнитѣ учени хора взематъ отровата на змиитѣ и лѣкуватъ най-лошитѣ болести. Злото ще го хванете, ще му извадите отровата, съ нея ще се лѣкувате. Ще направите аптека. Тогава ще турите змиитѣ на работа.

Да кажемъ следниятъ стихъ: „ДА ПОЗНАЕМЪ ТЕБЕ ЕДИНАГО ИСТИНАГО БОГА И ХРИСТА, КОГОТО ТИ СИ ПРАТИЛЪ“. /три пѫти/.

Да познаемъ Този, Който ни е далъ всичко, е най-хубавото.

ХХ година

19.Лекция на Общия Окултенъ класъ

12 февруарий, 1941год., 5 ч.с., Срѣда

Изгрѣвъ.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От книгата, "Прав път". Окултни лекции. Общ окултен клас. XX година (1940–1941). Том II.

Първо издание. София, Издателство „Урания“ и Издателство „АСК-93“, 1998

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

Прав път

Отче наш.

Венир Бенир.

Разликата между правият и кривият път. По какво се различават?

Какво е предназначението на черната дъска? Защо е черна, ами не е бяла? Някой път не е хубаво да работите с бели дрехи, защото, ако речеш да работиш с бели дрехи, трябва да ги переш по десет пъти на ден. А пък черните, не е така. Има нещо, което е полезно в дадения случай. Казвате: „Черен цвят”. Черният цвят е полезен, едно ограничение. Имате една материя, която е прозрачна. Полезните неща са относителни. Имате една прозрачна материя и имате друга, непрозрачна. Кажете в какво седи лошавината? Лошавината е, че като дойде светлината, едната материя я задържа и казва: „Тук няма да влизаш”. Прозрачната материя казва: „Тук ще влезеш”. Питам: Тази, прозрачната, материя има ли съзнание? Тук вече се е намесил човешкият дух. Природата създала тия неудобства на човека, иска да развие неговия ум.

Сега религиозните хора казват: „Господ ще нареди всичко”. Всичките хора казват: „Ние ще наредим всичко”. Казвате: „Те не са прави”. Прави са. Ние ще наредим всичко и Господ ще нареди всичко. Господ ще нареди всичко, което Господ е създал. Ние ще наредим всичко, което ние сме създали. Ти създаваш нещо, искаш Господ да го нареди. То е твоя работа. Което Господ е създал, Той него ще нареди. Често човек влиза в стълкновение със себе си. Иска някои работи Господ да ги нареди. Пък тe са човешки работи. Казвам: По някой път вие не знаете как да си създадете занимание. Запример: в какво седи заниманието на кърта? Цял ден ходи и рови. Еднообразие. Нему му е дотегнало, но и той не знае какво да прави. Къртът, като философствува, казва: „Защо Господ ме е турил тук да ровя, дотегна ми. Нямаше ли друго нещо да правя, друго нещо да стане от мене?” Кой му е крив? Друг пример, те са специални примери. Някой път има специални неща, които не трябва да ги вземаме за общи. Някоя мома, като душа се моли на Господа да се яви красива на земята. Щом е красива, започва да се приближават хората. Погледне-ш – подир красивата мома тръгнали. Ако тръгнат красиви момци, на нея й е приятно. Не тръгнали някои черни, сополиви, своенравни. Те мислят, като погледне на тях, че ще й стане приятно. Кой е крив? Тя се чуди защо са тръгнали. Тази красота ги привлича. Понеже тя е генерал, княз, разполага. Всички мислят, че красивата мома разполага. Понеже е толкоз красива, има какво да даде. Но тя има само външна красота, която привлича. Има една красота, която не се губи. Има красота, която се губи. Често очите и те имат такава красота. Като погледнеш очите на някого, нямат никаква привлекателност Казва: „Не си струва човек да бъде красив, но не си струва да бъде и грозен”. Какъв трябва да бъде? Всичко в природата се стреми към красота. Красотата е на три степени. Има статическа красота, има динамическа и психическа, или Божествена красота. Статическа красота съществува. Но красотата се дава, тя е един извод. Не може човек да бъде красив, ако той не е работил. в красотата умът трябва да е вземал участие, сърцето трябва да е вземало участие, волята да е взела участие, човешкият дух и човешката душа – също. Хиляди години трябва да е работил човек, за да постигне тази красота. Да кажем Господ най-първо ви създал един прав нос. Перспективно така се гледа – прав. Човек може да изкриви носа. Започва носът да се изгърбва или да се извива надолу. Носът не става прав, но се изкриви. Изкривеният нос показва, че вътре в човешките чувства и способности станала някаква промяна от тази промяна се изкривява носът. Ако сърцето на човека се развие повече, отколкото трябва, носът става широк. Ако човек стане повече умен, отколкото трябва, носът става много дълъг, по-дълъг, отколкото трябва. Но кога имате къс нос? Късият нос е детински. Късият нос се занимава само с дребни работи. То са определени физиономически определения. от части са верни. Разправяше ми една жена, казва: „Като погледна отдалече, вижда ми се дълъг носът му. Като го погледна отблизо, носът ми се вижда къс”. Казва: „Обясни ми защо”. Рекох: Отдалече ти го сравняваш носа с други, по-къси носове, вижда ти се дълъг. Като дойдеш наблизо, няма с какво да го сравняваш, ти се вижда къс носът. Казвате, че носът е дълъг. Имате една мярка, с какво мерите носа. Ако дойдете до тия хора, които имат валчести лица, носът им трябва да съответствува. Ако лицето е продълговато, носът трябва да съответствува. Но то е вече специалност. Имаме една мярка, с която мерим. Казвам: Този човек е добър. с какво го сравнявам? За всичките неща имаме мерки.

Да кажем, различавате един тон. Един пее и друг пее. Капелмайсторът различава тоновете. Един диригент има хор от двеста души, някои в алта*, тенора* или баса* направи погрешка и той веднага намери погрешката. Обикновеният човек хич не подозира, но който е специалист – веднага познава. Има някои, които разбират какво нещо е красота и може да покаже къде е именно. Художникът, който рисува, ще покаже къде е погрешката. Казват: „Тази картина е добра”. Често съм ги питал: Къде е добрината, я ми кажете? Казвате, че един човек е добър. По какво се отличава добрият човек? Де седи добрината? Има известни специфични черти на лицето, които определят добрия човек. Има известни линии на лицето, които определят честния човек. Художникът ги рисува и не ги знае. Някои художници са набарали тия картини, някои не ги знаят. И без да ги знаят, пак ги рисуват. Той рисува, както вижда. Линиите на лицето на един човек са хармонични. Казвам: Ти казваш, че една постъпка е права и друга не е права, по какво познаваш? Значи имаш специфично чувство, което определя. Както един музикант познава кой тон е правилен и кой не. Един правилен тон има определен брой трептения. Да кажем, вземе до от първата октава*, той съдържа определен брой трептения. Когато се вземат тия трептения, тонът е прав. Щом липсват едно, две, три трептения – тонът не е прав. Или някой път някой от вас не следите какви са причините. Говорите нещо, но не следите какви са причините. Разправяше ми един български свещеник, как човек сам си създава своето нещастие. Като бил свещеник, бил добър певец, разбирал службата в църквата, всичките потънкости на службата ги знаел. Иде един млад дякон да служи. Сбъркал нещо в литургията и кипва свещеникът, и му удря една плесница, как тъй да сбърка. Ударил му една плесница, да се научи да служи хубаво. Случило се, че този дякон станал владика. И той трябвало да служи при него. 20 години плащал за плесницата. Ти ще кажеш някоя дума, но ще плеснеш някоя дума някому, но той ще стане владика и после ще плащаш.

Та първото нещо: сега искам да си изправите езиците. На някои езикът е много къс, на някои е много дълъг, на някои е много широк, на някои са много грапави, на някои са много изкривени, на някои са много остри, на някои са много сухи езиците ви, често засъхват. Това не се позволява. Трябва да имате един език мек, който да разтопява и желязо, и златото да разтопява. То са алегории*. И в Писанието, там има една глава, Яков разправя за езика. Опасен уд* е той.

По някой път някои учени хора и някои религиозни мислят, че няма какво да учат, пък те едва започват. Той мисли, че всичко му е казано, знае. То е едно заблуждение. Колко хиляди научни теории ще дойдат за създаването на света. Сега, ако вас ви попитат колко голямо е слънцето, колко голям е Меркурий, Венера, Земята колко е голяма, Марс колко е голям, Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун колко е голям, ако ви питат 19-ти звезди от първа величина колко са големи, знаете ли? Те са елементарни работи. Вие ще се намерите в чудо. Сега някои от вас, които сте много набожни, ако ви питат колко пъти Сатурн е по-голям от Земята, единият ще каже: „Колко прост човек”. Религиозният ще каже, че те са малки работи. Казва, че Господ му открил. Казвам: Като ти открил Господ, я ми кажи, след хиляда години какво ще бъде? – ”То не е моя работа, не го зная”. Какво знаеш? Знаеш малки, обикновени работи. Всинца религиозни минават за знаещи. Според мене онзи човек, който познава себе си, знае във всеки даден случай как да постъпи. Той минава за умен човек. Умният човек не ходи с главата си да търкаля камъни. Аз имам един пример, отдавна съм го наблюдавал във варна. Едно дете, като се разсърди на майка си или баща си, удря си главата в стената, половин-един час си блъска главата. Аз съм ви превеждал пример. Един търсил една много хубава мома, кротка. Най-после намерил една и казва: „Намерих един ангел, много благородно същество. Да я видиш какъв характер има. Ще се живее добре с нея”. Завежда приятеля си да я види. Тя иде с таблата, носи сладко и кафе да им даде. Той си туря крака, тя се препъва и пада. Простира се с таблата, разлива кафето. Става и казва: „Нищо”. Пак отива да направи ново кафе. Казва: „Видиш, какво благородно същество е. Друга да беше, щеше да окряка хорталъка*”. Като се оженил обаче, видял, че тази работа не е така. Казва: „Ти каква беше по-рано. Ти, като се спъна, как постъпи, пък сега как постъпваш”. – ”Ти трябва да беше влязъл в кухнята, да видиш какво правех”. Като хванала масата със зъбите си. Друг минава и нищо не казва. Като онзи българин, който ходил във варна да си купи еминии*. Голям пазар от еминджии*. Отива при един от най-големите еминджии, турчин. Човекът му изважда, изважда много еминии, но никой не му става. Най-после турчинът му казва: „Калпсъз*, върви си, няма за тебе еминии”. Обидил се българинът, но нищо не му казал, претърпял. Излязъл навън и като излязъл далече от града на Аджамлер, се обърнал и казал: „Ти си калпсъз”, далеч, един два часа от Варна. Вие, като се върнете дома понякога, казвате: „Ти си калпсъз”. Значи – без калп е кракът ти. Този човек разбъркал въздуха. Ако човек започне с една пръчка да разбърква водата, грехота ли е? Ако е кално дъното, като разбутва водата, може малко да се размъти водата.

Но въпросът седи на друго място. Каквото мисли човек, каквото чувствува и както постъпва, всичко това се отразява на неговото тяло. И човек със своите мисли, със своите чувства и със своите постъпки, той създава своето бъдеще. Сегашният ни живот, тъй както тялото ни е създадено, зависи от нашите минали условия. Каквото сме правили в миналото, каквото сме чувствували в миналото и каквото сме мислили в миналото – туй е сега създадено. За бъдеще има много да се работи. Още хиляди години има да се работи. Вие по някой път искате да бъдете ангели. Докато станете ангели, пък и докато станете светии. Вие имате погрешно разбиране за светиите. Светията, дето и да го туриш, веднага може да се приспособи на условията. Дето и да го турите, и при най-мъчните условия, веднага се справя. Знание има. Знае в дадения случай как да постъпи. Ние сега светията го вземаме като богаташ, да унаследим нищо, да разполага с милиони. Такова светийство няма. Има добродетели, които са унаследени, има добродетели, които човек сам е добил. Казвам: Ония добродетели, които сами добивате, те са ценни. Онези, които не може да ги добиете, вие нямате знание как трябва да се употребят. Запример: ако сега на вас ви дадат една хубава цигулка на Страдивариус, която струва няколко милиона лева, какво ще направите? Ще посвирите една-две години, после ще кажете: „Толкоз пари струва, я да я продадем, да си уредим живота”. Ще я продадете.

По този начин като се говори, не искам да критикувам работите. Казвам: Този е добър, онзи е добър. Всички хора са създадени да бъдат добри, но всички не са добри. Всички хора са създадени да бъдат богати, но всички не са богати. Всички хора са създадени да бъдат здрави, но всички не са здрави. Причината е в самите тях. Сега мнозина от вас не сте здрави. Някой ще каже, че го боли рамото. Влезли са някакви неорганизирани вещества между ставите и ставите, като се движат, те образуват възпаление, спъват кръвообращението. Или пък става свиване на вашите капилярни съдове, кръвта не може да функционира. Има много причини, сега аз имам цяр* за всичките хора. Туй е много казано. Панацея* имам. Ако се приложи туй, което аз зная, на вас, тогава всичките лекари какво ще правят. Има цяр да направя всичките хора добри. Какво ще правят тогава адвокатите, кого ще защитават? Хората няма да се съдят, какво ще правят тогава съдиите? Имам знание да направя хората да не грешат. Но щом не грешат, няма да се раждат на земята. Какво ще правят майките, какво ще правят бащите? В един грешен свет има много бащи, понеже светът е грешен. Щом хората станат праведни, няма вече да има нужда от бащи и майки. Първият баща създал доброто, вторият баща създал злото. Първият баща прояви любовта, вторият баща прояви омразата. Първата майка прояви любовта, втората майка прояви омразата. Че как тъй? Онази лъвица, която ражда своето лъвче, не отива ли да вземе детето на овца и го изяжда? Защо ходи да взема другите деца? Кой я научи сега? Казвате: „Господ”. Значи на Господа му останала работа да иде да я учи как да яде децата на другите. Казвате: „Господ направи това”. Вие обичате да одумвате хората. Кой ви научи? Вие сами се научихте да одумвате. То е изкуство. То е цял адвокат, прокурорът завежда дело, казва: „На основание на това направил туй, направил онова”. Искаш да го оправдаеш, говориш добро за човека. Пак си прокурор. По някой път хората съдят другите, но по някой път осъждат себе си. Значи това са положения в природата, които ни заставят да влезем в едно неестествено състояние. Най-първо ще приложите върху себе си правилото, ще си кажете: „Господ ме е създал добре. Ако има някакъв дефект, той е от мене”. Ще търсиш причината в себе си. Ако ти намериш истинската причина оттам, отдето си се отклонил, веднага недоразуменията, които имаш в себе си, ще изчезнат. Всякога, когато човек се е отклонил от правия път, веднага настава една вътрешна тъмнота, започва да не разсъждава. Недоглежда работите. Най-първо става внимателен към себе си. Своите погрешки не вижда, вижда погрешките на другите. Всички външни погрешки на хората, те са твои погрешки. Ако Адам сега дойдеше в света, всичките погрешки, които сега съществуват, на кого са? Ако Ева дойдеше, всичките погрешки са техни. Те ги направиха. Те са се скрили сега някъде и децата страдат. Пак те са причината. Причината сме ние. Един веднъж ме пита: „Кой е причината на греха?” Казвам: Ти си причина. Ти си първият Адам, който съгреши в рая заедно с Ева. Ти сега оправи себе си, да се оправи целия свят. Цяла бъркотия има. Били ли са всичките хора с Адам, или не в рая – цял философски въпрос е, който не е разрешен. Един приемат, че всичките хора с Адам са съгрешили. Други твърдят, че всички не са съгрешили, но по причина на Адам, и те съгрешили после. Сега въпросът е били ли сте в рая да съгрешите или не сте били. Сега нищо не помните. Някои от вас помните ли да сте били в рая? Не помните.

1941-02-12-05_fig1.png

Да дойдем до научната страна. Имате линията АВ, права ли е? Не е права. Гърбава е. Аз я чертах за права, но тази АВ е права. Защо линията, теглена с линия, е по права от тая, теглена само с ръка? Коя бихте предпочели? Имате линия 1 и 2. Коя бихте предпочели? Първата линия е мека, втората е остра. Едната линия е гъвкава, другата е права. Тази, правата, линия ще те бутне, ще каже: „Право трябва да вървиш, какво ще се огъваш”. Сега това сý тълкувания.

Казвам: във вас има едни линии, които не са събудени. Казвам: Да ги събудите сега. Вие досега сте работили с някои от вашите способности и чувства, не работите с целия си ум, не работите с цялото си сърце и не работите с цялото си тяло. Много неща във вас има спящи. Някой казва: „Като умрем, ще идем в оня свят, че като се преродим, за бъдеще”. Не е лошо това. Една работа може да я свършиш за 10 години, за една година, за един месец, за един ден. До слънцето с краката на светлината се отива за 8 минути, с краката на един най-бърз трен*, който имаме, се отива за 250 години, а с биволска кола – за няколко милиона години. Някой казва: „Милиони години се движа”. Казвам: с биволска кола си се движил. Не че много е направено. Казва: „Дълъг живот живях, сто години”. Ако с една биволска си се движил, какво си свършил? 120 години си живял, 120 пъти земята обиколила около слънцето. Изчислете за 120 години колко километра е изходил човек. После, в 120 години колко слънцето е изходило? Това трябва да изчислим. Сега някои от вас започват да мислят, че са закъснели. Хората казват: „Ние остаряхме”. Казвам: Остарели сте, но не сте поумнели. Всеки, който не е поумнял, според мене на хакерене* е остарял. Старостта е един процес и младостта е един процес. Човек е извън старостта и извън младостта. в началото на пътя е младият, в края на пътя е старият. Седите някой път и ви нападне тъга, обезсърчение, обезсмисли се животът.

В своите изследвания, веднъж се спрях при една стара баба, 85 годишна. Виждам едно правилно лице, много хубав нос, хубава брадичка, хубава уста. Виждам, млада като е била, е била хубава. Сега е стара, но пак има една свежест. Зная как да й говоря. Тя седи и ми разправя: „Обезсмислил се животът ми, няма какво да ме интересува. Едно време млада бях, играех на хорото, момците ме интересуваха. Като погледна очите, носа на всички, знаех как да се въртя, знаех как да си турям китката, знаех как да си завързвам чумбера*. Пък всичко мина. Онзи момък замина за другия свят, пък другите момци, които едно време хвърляха очи на мене, сега не може да ходят, не може да дойдат при мене. Аз да ида, да ги търся, срам ме е”. Казвам: Хубав списател би станал от нея. Казва: „Да си замина за другия свят”. Аз искам да събудя интерес в нея. Казвам й: Знаеш, че аз зная едно изкуство за подмладяване. Изведнъж тя се заинтересува, казва: „Да не би да ме изпитваш?” Не, зная. Може да те направя на 19 години. Тя изведнъж започна да мисли. Рекох: Аз може да те подмладя. Аз може да те подмладя, но я ми кажи, какво ще направиш? Ще идеш ли на хорото? Понеже туй си го правила вече. Сега ще те подмладя, ако ми кажеш какво ще правиш. – ”Остави ме да помисля”. Не, не, сега ми кажи. -Не зная какво ще правя. Може да обещая нещо и да не мога да го направя, може да съгреша”. Казвам: Затова и аз няма да ви подмладя.

Старостта е едно противоречие на ума, на нашето сърце и на нашите постъпки. Даже ако човек би живял според Божия закон и 120 години, той пак щеше да бъде свеж. Ще си замине без да има нужда да му помагат хората. Той ще бъде като имотен човек, който ще си продаде имането и ще иде в другия свят. Ако няма средства, тогава ще търси средства от другите.

Та сега как трябва да се подобри положението? Някой казва: „То се видяло”. Ако сте един грънчар, трябва да проявите вашето изкуство. Ако сте един шивач, трябва да проявите вашето изкуство. Ако сте един говорител, трябва да проявите вашата реч. Ако сте един художник, трябва да проявите вашето художество. Трябва да проявите каквото да е, занаят, трябва да направите едно подобрение. Ако сте един финансист, трябва да проявите изкуството си. Но опасността ето къде седи. Онзи финансист целия ден като молец като застане над книгата, цифрите ги събира. Ако го питате нещо за природата отвън, него не го интересува. Интересуват го само числата на бюджета. Че то не е нито в клин, нито в ръкав. Този бюджет нищо няма да му донесе. Вие седите и разрешавате един ваш плюс, недоволни сте. Вие сте финансист, занимавате се със себе си. Какво има хубаво в природата, не си повдигате главата нагоре. Казвате: „Господ ме е забравил”. Действително глухите хора, на които Господ говори и те не разбират, Господ ги е забравил. Слепите хора, които не виждат, Господ ги е забравил. Всички, които осакатяват себе си, Господ ги е забравил. Турил ги е за ремонт. Слепите – за ремонт, болните – за ремонт, всички тия ги е турил за ремонт. Здравите, които остават, на тях казва: „Дайте им работа”. Та сега за какво сте – за ремонт или за работа? Аз ви говоря за работа. За ремонт има много.

Сега има много неща, които трябва да се събудят във вас. Трябва да се събудят нови интереси. Защото, ако сега ви попитам: Какво бихте поискали от мене? Ако ви кажа: Поискайте една дарба от мене, какво ще поискате? Ще поискате като всичките хора, повечето ще искате да станете богати. Някои от вас ще искат да станат красиви, силни и т.н. Не зная колцина от вас ще поискат това, което ви трябва. Ние сме изправени пред Бога. Казва Господ: „Какво искаш?” Ти искаш това, което не ти трябва. Ти искаш здраве, но здравето е в тебе. Тебе ти трябва умение как да пазиш здравето си. Искаш да бъдеш умен. Имаш в себе си всичките условия да бъдеш умен човек, имаш отлична глава. Тази глава не си я турил на работа. Искаш да бъдеш добър. Имаш отлично сърце, тури сърцето си на работа. Разсъждаваме ние и казваме: „Този човек е лош”. Лошите хора, това са материал, от който ще направите вашите грънци. Ако не знаете да направите грънците, вие ще се окаляте. Ако знаете да правите грънци, ще си уредите работите си. Лошото в света е онова, което не е организирано. Онази материя, която не е организирана, е лоша. Организираната) материя е добра материя. Организираният човек, в този смисъл, е добър човек.

Сега всички трябва да се впрегнете на работа. На някои от вас паметта е слаба. Защо? Защото умът и сърцето са в противоречие. Някои от вас не знаят да пеят, защото слухът не е развит. Някои от вас не могат да бъдат художници, защото недовиждат. Знаете, колко добре е човек да вижда? Мнозина са ми казвали: „Много ми хареса този човек”. Питам: Какви са очите? – ”Не видях”. Какви са веждите? -Не видях”. Лицето, носът какъв е? – Не зная”. Като срещнете един човек, да видите лицето му, очите, носа, брадата, пръстите му какви са. То е същественото. Като срещнете един човек, най-първо питам: с какви дрехи беше облечен? Той бил в бели дрехи, казва: „С червени дрехи беше”. Някой пък ще разправи дрехата как била направена, яката, всичко ще види. Всичките хора еднакво не гледат. Има хора специалисти само за шапки. Наблюдавал съм жени в своите наблюдения – ще види всяка жена с каква шапка е била, ще види формата й. Друг не наблюдава шапките, тя е специалистка по шапките. Друг е специалист по ръкавиците, какви са шапките – не знае. Трети е специалист за роклите какви са. Малко хора съм срещал да обръщат внимание на целия човек. Шапките какви са, ръкавиците, лицето – на тях обръщат внимание.

Та най-първо създайте в себе си, като видите един даровит човек, един музикант, той ще събуди във вас едно музикално чувство; един художник ще събуди художествено чувство; един оратор – едно ораторско чувство; един добродетелен човек ще събуди добродетел. Не е нещо външно. Всеки човек, когото вие сещате в света, той ще ви предаде нещо. Добрите, умните хора ви предават, те са, чрез които Божественото начало се явява, не само външно да бъдем добри. Добродетелта е като извор, който (е за) тебе. Като срещнеш добър човек, той дава, нищо не взема. Тези, които нямат, всякога искат да бъдат добри, да бъдат умни, тe само вземат. Онези, които имат, раздават. Като срещнете праведен, вземете от него. Казвате: „Да съм като него”. Ти да си като него, значи постоянно да даваш. Трябва да мислиш като него, да не вземаш. Ще работиш. Човек трябва да работи върху себе си. Срещате един умен човек, вие не знаете да се ползувате. във вас влезе едно състезание: „Защо да не съм умен като него?” Или музикантът свири, художникът прави картини. Ако вие събудите в себе си новите неща, вие ще се подмладите и една нова енергия ще влезе във вас. Има някои места небутнати във вас. Трябва да ги разбутате, за да се подмладите. Опитвали ли сте се някой път да се върнете в живота си? Онези, които заминават в другия свят, 45 години им взема само да се занимаят с живота си. Онова, което е непотребно, го изхвърлят и малкото, което остава, с него го пращат на земята пак. Раждат се и пак започват живота си изново. Другото остава в архивата, той го носи със себе си.

Сега вие имате желанието да станете възрастни. Казва-те: „Дете няма да бъда”. Значи не трябва да бъдеш едно глупаво дете, но трябва да бъдеш един глупав старец. Защото за глупавото дете има шанс да се поправи на земята, за глупавия старец няма шанс. Глупавото дете се поправя в живота, но глупавият старец само смъртта може да го поправи. Затуй ви препоръчвам да станете деца, за да имате шанс. Ако сте от глупавите старци, смъртта ще ви поправи. Казва: „Ако не станете като децата, не можете да влезете в Царството Божие”. Ако ти в себе нямаш онова любопитство на детството да учи ш, да ти е приятно. Вие, старите, някой път, като видите младото момиче, обърне ви се сърцето. Може да искате да бъдете млади, но радвайте се на младото момиче, като че вие сте. Вие не може да бъдете тъй радостни. Обичайте младите, за да се подмладите. Обичайте добрите стари, за да поумнеете. Ти не може да се подмладиш, ако не обичаш. Ти не може да поумнееш, ако не обичаш. Ще обичаш младия, ще обичаш стария. Старият, в умствения свят, е млад. Младият, в света на любовта, е млад. Три вида младост има. Тази любов, за която ви говоря, то е онази вечната Божествена младост на любовта Вечната Божествена младост на любовта, вечната Божествена младост на мъдростта и вечната Божествена младост на истината. Та в дадения случай ти във всички светове не може да се подмладиш. Ти ще се подмладиш или в любовта, или в мъдростта, или в истината. То е законът на обновяването. Вечно подмладяване трябва да има. Сега започнете със закона на подмладяването. Случи ви се нещо много неприятно. в себе си трябва веднага да се справите. Казвате, че живеете в Господа. Туй поправете, което срещате, което ви е спънало. Него Господ ви го турил на пътя, то е една задача. Един лош човек ви турил на пътя. в този лошия човек е Господ. Казва ти: „Къде ти тръгна?” Господ ти казва. Ако Го познаеш, ще кажеш: „Господи, кажи ми какво трябва да правя?” Какво ще ти каже лошият човек? – ”Я върви с мене”. Един разбойник казва: „Я върви с мене”. Сега теоретически говорят, че Господ е във всичките хора, но, като дойдете до лошия човек, забравяте теорията. Там, в лошия човек, защо не Го виждате?

Тук преди години дойдоха на Изгрева да преглеждат от Обществена безопасност. Дойдоха горе, седнаха, носят оръжие, извади револвера, тури го на масата, погледна ме, пък се поусмихна. Аз го гледам. Казва: „Какво ще се прави? Държава, трябва да се служи. Тук сме дошли, не сте вие нито разбойници, но туй го носим само да плашим хората”. Като го погледнах, Господ говори сега, да не те е страх, привидно е това. Бащата, който иска да сплаши детето си, нали привидно става сериозен. Отвътре не е, но отвън. Детето, като погледне баща си сериозен, то го гледа мило и бащата се отваря, започва да го глади. Детето познава, казва: „Татко, няма какво да ми се сърдиш, признавам погрешката си. Каквото ми кажеш, думата ти на две няма да я направя, ще изпълня волята ти”. И тъй, не се противете на Божиите работи. Имаш нещо в себе си, изправи погрешката. Не се извинявай, да кажеш: „Условията, че беднотия”. Но кажи: „Ще изправя погрешката си”, нищо повече. Туй е законът на подмладяването. Навсякъде, във всяко общество нарочат някого. Някого нарочат, направят го по-добър, другия го нарочат лош и го направят по-лош. Казват: „Много лош беше, поправи се човекът”. Кой знае? “Много лош беше” – не забравят хората, се помнят миналото. Сега онова, което правим, то важи за бъдеще. Сега градим новото бъдеще.

По някой път аз ви говоря за любовта. Първото нещо: човек трябва да премахне ония препятствия, които съществуват между Бога и него. То е първото нещо. Не трябва да уреждате вашите въпроси с хората, но първото нещо – препятствията, които седят между неговия ум, неговата душа, неговото сърце, тия препятствия трябва да се махнат. Само тогава може да разберем онази Божествена любов в нас. В Божествената любов лягаш обременен, и умът ти е обременен, и сърцето ти е обременено, и животът се е обезсмислил. Ставаш сутринта, нещо проведрено, има изходен път, показва се една надежда. Сега този път трябва да се подобрява постепенно.

Сега на вас, сестрите, казвам да намерите от Библията всичките стихове за подмладяването. Извадете всичките стихове за поумняването, извадете всичките стихове за подобряването. Та казвам: Изваждайте всеки ден ония стихове, които се отнасят до подмладяването. Или всеки ден внасяйте по една хубава мисъл за подмладяването. Кажи си: „Ако съм богат, какво бих направил днес?” Последен сиромах си, нямаш пет пари. Представи си, че си богат. Казваш: „То не е право”. Че като представят там, на сцената, една драма, право ли е? Онзи, който представя на сцената, че някой умира, лъже хората. Не умира ни най-малко. Някой представя, че краде, но не краде. Някой е прокурор на сцената, някой, че е някакъв цар, но не е. Туй вярно ли е? Ако те имат право да си представят тия работи, защо да нямаме право да си (представяме), че сме царе или богати хора. Сега, ако бяхте милиардери, какво щяхте да направите? Една тема ще ви дам: Ако бях милиардер, какво бих направил. Я напишете, да видим. Ако сте милиардер, какво ще направите. Да използуваме Божествените блага. Всеки ден си има свои блага. Онова, което днес може да използувате, този хубавият ден при месечината, която се промени. Нощта беше прекрасна. в такава нощ един астроном ще се радва, че може да наблюдава звездите. Всеки хубав, красив ден носи нещо красиво в живота. Онова, което Бог е вложил, развийте в себе си. Колко дарби Бог е вложил, на които не сте обърнали внимание. Много добродетели Бог турил във вас и вие не сте обърнали внимание. Много способности Бог ви дал, на които не сте обърнали внимание. Аз виждам някои от вас можеха да бъдат отлични певци. Някои от вас бихте били големи художници, някои бихте били оратори, да говорите. Някои от вас сте критици, тъй на място критикувате. Критик наричам онзи, който знае да изчиства лекетата. Някое леке така да го махне, да остане дрехата чиста. Критикуват на някой човек стила, някоя дума турил не на място, глаголът или местоимението не е на место. Или запетаята, или точка и запетая, или някъде две точки не са турени на място. На български по-лесно се пише, но на български знаеш колко мъчно се пише.

1941-02-12-05_fig2.png

Съвременните хора могат по онова, което пишете, да познаят вашият характер. Ако пишете нещо и в началото си писал тънко и после си го надебелил, или започнал си дебело и свършваш тънко – по това ще съдят за тебе. Почеркът ти показва какъв е твоят характер, дали си щедър, дали си учен, дали си дребнав, дали можеш да свършваш работата до край или не. Мнозина се оплакват, че изяждате по една буква. Някои от вас изяждате Û, туряте Е. Някъде вместо ер малък туряте ер голям. На английски как пишете Т-то, или на български как пишете Е-двойно (Û)? От това къде пишете чертичката, по-горе или по-долу, пак показва характерът какъв е. Някой пише Г-то главно, голямо, какво показва това? Това означава голямо тщеславие. Някой го пише много скромно. Някой напише Б-то така, тогава тщеславието е и отзад и отпред. Това са мнение на графолозите. Не може без тщеславие, но да не е извън мярката, да е на място. “Не от човеците, но търсете слава от Бога”. Търси слава, която ще ти дава постоянно. Да търсим чувства и способности, които ще бъдат постоянни, че като идем в другия свят, те да ни последват. Някои неща, след като заминем, ще ги напуснем. Има неща, които нас не ни са потребни. Запример: да обичаш да се сърдиш, то е непотребно. Ако идеш някъде между добрите хора, ти имаш изкуството да критикуваш, ти си голям критик. Живял си между невежи, критикувал си ги, влизал си между учени хора, всичките са специалисти, никой не прави погрешка, кого ще критикуваш? Ти ще се учиш от тях. Като погледнеш, всичко написано хубаво. Най-после ще кажеш: „Вече тук няма място за критика”. Започвате да живеете в свита на умните хора, какво ще критикуваш? Щом се критикувате, вече аз зная де живеете. Щом не се критикувате, всички са умни. Какво ще критикуваш художниците? Казва: „Знаеш какво нещо е стар човек”. Рекох: Не зная. Казва: „Да ти не дава Господ да знаеш”. Старецът прави смущение на хората. Казва, че е остарял, той е на 45 години, таман човек за работа. Или на 60 години е, таман човек за работа. На 120 години е, таман ученик да бъде. Казва: „Остарях”. За старост да не става дума. Няма кандидати за старост. Голям ценз се изисква за стари хора. В небето има едва 24 старци. Цяла една епоха от милиони години едва образува един стар човек. Вие сега всички сте станали кандидати стари да станете. За деца има място, но за стари няма. Съжалявам, че сте турили кандидатурата си, дето всички ще фалирате. Всички, като идете в другия свят, ще ви скъсат. Защото има шанс да бъдете деца, да бъдете старци няма шанс. За земята е тъй. в далечното бъдеще, във вечността може би ще ви се даде някога. Малко музика сега. Да изпеем “Тъги, скърби”. /Учителят пее и ние пеем “Тъги, скърби”. Учителят свири “Братство, единство”, “Време е да вървим” и ние ги изпяхме. След това изпяхме “Давай, давай”/. Тази песен пеете по-добре. /Изпяхме и “Махар Бену Аба”/.

Човешката мисъл върви по една музикална линия и човешките чувства вървят по музикална линия. Лошите мисли, лошите чувства оставят големи отпечатъци, бразди вътре. Видите някой човек, счупил му се кракът, пукнала му се главата. Всичко туй оставя големи отпечатъци. Много пъти хората са свикнали да гледат, когато колят някоя кокошка или някое животно. То оставя едно впечатление. Видиш някое цвете откъснато. Всичките тия малки работи след време дават много лоши резултати. Хранете в ума си красивото, което да остане в ума ви. То е здравословно. Пък има неща, които не трябва да ги държиш в съзнанието си. Някой път си недоволен. Изхвърли недоволството от себе си. Помисли, че ти живееш при едно същество, което е всякога доволно, съвършено, в Бога живееш. Ти се мъчиш. Ако в Бога ние се мъчим, какво ни очаква тогава? В ума си дръжте хубавите лица на всичките добри хора. Нека те са на първо място. Като влезете в църквата, там са само образи на светии, няма престъпници. в тази църква дръжте най-хубавите икони вътре. Хубавите мисли са икони, хубавите чувства са икони, хубавите постъпки са икони. Ти направиш някакво добро, то вече (е) цял един образ. Помогнеш на един беден човек от любов, то е вече цял един образ. И двамата сте нарисувани. Ти както си направил доброто, и двамата сте нарисувани. Един ден ще видиш къде си направил доброто. Ти ще се измениш, като се видиш. Ще мислиш, че не си ти. За всички добри направени работи някой път казваме: „Не е мое”. И за лошите работи казваме: „Не е мое”. Един ден ще познаем, че доброто, което сме направили, сме ние и лошото, което сме направили, сме ние пак. Та лошото ще го хванете да ви даде сила, както сегашните учени хора вземат отровата на змиите и лекуват най-лошите болести. Злото ще го хванете, ще му извадите отровата, с нея ще се лекувате. Ще направите аптека. Тогава ще турите змиите на работа.

Да кажем следният стих: „ДА ПОЗНАЕМ ТЕБЕ ЕДИНАГО ИСТИНАГО БОГА И ХРИСТА, КОГОТО ТИ СИ ПРАТИЛ”. /три пъти/.

Да познаем Този, Който ни е дал всичко, е най-хубавото.

19 Лекция на Общия Окултен клас

12 февруари, 1941год., 5 ч.с, Сряда, Изгрев.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×