Jump to content

Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 264


Ани

Recommended Posts

БРАТСТВО

Седмичник за братски живот

Брой 264 - год. XII.

Севлиево, 12 юли 1940 год.

--------------------

Абонамент:

За България – 40 лева

За странство – 80 лева

Отделен брой 2 лев

----------------

Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево.

Редактор: Атанас Николов

 

Съдържание:

Пред прага на новото – Пламен

Невежеството на учения (продължение от бр. 263) – С. К.

Той (стих.) – Олга Славчева

Словото на Учителя. Слава във вишних Богу. (из неделната беседа – 11 февруари 1940 г.)

Астрология. (продължение от бр. 263) – Влад Пашов

Ново послание на слънцето

Из науката и живота. Физическо, динамическо и психическо назначение на зъбите. – Милка Пириклиева

Книгопис

Link to comment
Share on other sites

ПРЕД ПРАГА НА НОВОТО

Както, понякога, през редеещите вече лъчи, погледа на човека лесно открива все още полузакритото слънце, така и днес, през все още не стихналите и продължаващи световни бури, проницателният поглед на будният духом се старае да проникне зад тъмната завеса на настоящето, за да долови основните линии на бъдещето. И не само да ги долови, да ги схване и узнае в тяхното статично положение, но и доколкото това е възможно, да упражни едно положително влияние върху тяхното окончателно сформиране, развитие и насока.

Когато ние, не веднъж, от колоните на в. „Братство“ сме заявявали, че поведението: мисълта, действията, съзнанието и разбирането на отделната личност и на съвкупността от отделните личности, не е без значение за хода на по-големите или по-малки събития от световно значение, с това ние съвсем не сме искали да кажем, че празните дрънканици, безполезните спорове, съвършено излишните и дори крайно глупави „бистрения на политиката“ от мало и голямо, от хора, които обикновено се въртят в мъглата на своите собствени, отдалечени от действителността представи, — че всичката тази безполезна „работа“, всичкото това безполезно и дори вредно губене на време, наистина оказва някакво решаващо влияние върху хода на събитията. Дори и да окажеха някакво влияние, мисълта и празните приказки на обичащите много да приказват хора, във всеки случай, това влияние едва ли би било положително.

Когато ние казваме, че мисълта, съзнанието, разбирането и държането на отделния индивид и на групите индивиди влияе върху хода на събитията, с това ние искаме само да кажем, че в известни случаи, когато в живота на народите, трябва да се направи една повече или по малко важна и решителна стъпка в едно или друго направление, съвкупността от мислите на редица будни и интензивно мислещи хора, може да наклони везните на решението, и от там везните на съдбата, към едната или към другата страна

Обикновено събитията си вървят по един свой собствен тъй да се каже определен, или предопределен вече път. Като следствия на причини, турени вече в действие, те не могат или почти не могат да бъдат изменени. Техния ненарушим ход си продължава обикновено независимо от каквито и да било наши желания и усилия. Това, което трябва да стане по силата на една желязна логика, по силата на една установена вече причинност, не може с нищо да бъде осуетено и смешни са всякакви наши усилия в това направление.

Но има и неща. които трябва да станат, чието извършване по един или друг начин не е абсолютно предопределено от минала причинност, които сами по себе си, ще бъдат причина и начало на цяла една верига от следствия в бъдещето, и за които ние имаме още една свободна воля, една незакрита възможност — да ги извършим по един или по друг начин.

Народите, в лицето на техните водачи, понякога се намират на кръстопът: по един или по друг начин да постъпят. От начина, по който те ще постъпят, зависи много. Зависи, може би, цялото бъдеще, за един доста дълъг срок време. И те са свободни — до тогава, докато вземат своето решение и го изпълнят. След това — те вече трябва по необходимост да приемат неговите следствия.

В такива моменти, когато, по свободен избор, трябва да се вземат решения, може би съдбоносни решения, които ще определят характера и хода на цяла една причинна верига от бъдещи събития, които в своето първо начало са следствия на това решение — тъкмо в такива моменти мисълта, съзнанието, ума и волята на разумните хора трябва да бъдат будни на своя пост.

Мисълта е сила, която наистина действа, невидимо и безшумно, но ефикасно и неотразимо, независимо от всякакви разстояния. Винаги, когато трябва да се избира нов път, винаги когато трябва да се направи някаква решителна стъпка, винаги, когато трябва да се постоянства в добре избрания и разумно осмислен път, и когато трябва да се отбият изпитанията и изкушенията да се отклоним от него, за да навлезем в погрешен път — винаги в такива случаи мисълта на разумните хора трябва да бъде будна, и, с максималната интензивност, на която е способна, тя трябва да излъчва непрестанно сила, влияние, което да действа в нужното, в положителното направление. . .

Устройството на човешкия мозък не е по-малко съвършено от това на един радиопредавател. Подсъзнателното действие на ясната, интензивна и отправена точно към целта мисъл е дори много по-ефикасно от възприеманите чрез съзнанието външни внушения. Затова, нека напрегнем мисълта си и нека изпратим там, където трябва, ясно определената, интензивна и излъчваща мощ идея:

Това, което става днес и което ще става утре, и същевременно зависи от свободната воля, от свободния избор на народите, действащи чрез възглавяващите ги техни водачи-пълномощници — да стане така, че то в никой случай да не се яви като начало, като първопричина на нова омраза, на нови утрешни конфликти между народите, а напротив да ликвидира с причините за досегашната омраза и конфликти, като постави за база на новия ред на нещата нищо друго, освен справедливостта.

Време е вече всички хора, а особено политиците и водачи те народни, да разберат, че не интересите на отделните народи, а именно справедливостта трябва да възтържествува, и че върховният и най-добре разбран интерес на всеки народ поотделно и на цялото човечество в неговата съвкупност е именно в справедливостта.

Ние сме днес пред прага на новото. Това ново не може да има друго съдържание, освен: Справедливост. Иначе то в никой случай не би било ново.

Новият ред на нещата изисква да се научим да мислим по друг начин — да се научим да мислим по нов начин.

Досега ние мислехме и казвахме: Нашите интереси изискват това.

Днес ний вече трябва да мислим и да казваме.

Справедливостта изисква това.

Когато интересът на отделните нации разрешава въпросите. мие можем да бъдем сигурни, че те ще останат завинаги неразрешени. Защото интересът няма мярка, няма насищане, няма задоволяване.

И само когато Справедливостта разрешава въпросите, само тогава ще имаме истински мир, благоденствие и напредък за всички.

Ако в съзнанието на народите, ако в съзнанието на голямо число хора днес назрее тази мисъл, тя ще се предаде по един неотразим начин и в съзнанието на тия, които днес решават съдбините на Европа и на света, и ще се изрази в действия и постъпки, които ще осъществят един наистина нов ред на нещата и ще гарантират истински траен и благодатен мир за народите.

Новото е, и може да бъде основано само на Справедливостта

Всичко друго, вън от справедливостта, не е и не може да бъде ново.

Пламен

___________________________________

Време е вече да се сложи край на досегашната разпокъсаност между народите. „Обществото на народите“ рухна, защото беше изградено върху основата на неправдата. Предстои да се изгради истинско братство на народите, основано върху справедливостта.

Link to comment
Share on other sites

НЕВЕЖЕСТВОТО НА УЧЕНИЯ

(продължение от бр. 263)

В последния брой 5 — 6 на сп. „Душевно здраве“, редакторът на последното Д р Кир. Чолаков започва статията си под захлавие. „Петър Дънов“ със следните думи: „Проповядването и следовничеството на окултни и теософски учения, сами по себе си, като душевни прояви, вече свидетелстват за психопатични заложби“. По-нататък същият, като отбелязва, че „значителен процент, сигурно повече от 15% на цялото население, е с психопатични заложби“, заявява също така, че „трябва да имаме всякога пред вид, че людете, които заемат челно място в културно-обществения живот на народите, обикновено са повече или по-малко с психопатични заложби. Нещо повече дори: творческият напор у всички гениални люде е бил подбужда н от психопатични заложби.“

Следвайки тия си основни твърдения, и обосновавайки се на привидни доказателства за „отчужденост от живота“, и на интерес и занимания с това, което според него било „нереално“, а също така и на предположения за „халюцинации“ и т. н., Д-р К. Чолаков подрежда и Учителя на Всемирното Братство, Петър Дънов, в галерията на своите „Именити психопати“, между които, доколкото си спомняме, той постави вече: Шилер, Гогол, Шекспир, Достоевски, Толстой и др., а от нашите български писатели: Яворов и Кирил Христов. Във всеки случай, отделът „Именити психопати“ в списанието му продължава, и не се знае още кои даровити представители на човечеството ще имат честта да влязат в него.

Преди да се занимаем с доводите на К. Ч. относно психопатичността на окултисти и теософи изобщо и тъй като не ни с възможно да се спираме да оборваме поотделно всичките му аргументи и цитати, черпени, в по-голямата си част, от брошурите издадени „против дъновизма“ от защитници на православната църква, ние ще трябва да заявим, че, чисто и просто, манията на Д-р Кир. Чолаков да търси „психопатични заложби“ в основите на творческото вдъхновение, в основите и на гениалните прояви на най-великите синове и представители на човечеството — самия този факт вече много ясно говори за някаква ненормалност, за някаква болезненост, за някаква „психопатнчност“ или най-малкото, за едно болезнено объркване на понятията и излизане из релсите на здравия разум.

Ние не можем да не признаем интелигентността, голямата начетеност и големите дарби на Д-р К. Ч. в областта, която е избрал за свое призвание; ние не можем да не подчертаем, че той е създал и ръководи едно отлично и издържано във всяко отношение (като изключим само галерията на „именити психопати“) списание; ние не можем, също така, да отречем и стойността и последователността на неговата логика, която не би била повърхностна, не би била само видима, а би била безпогрешно вярна, ако животът, действителният живот, не съдържаше нещо повече от това, което нашият материалистичен век е свикнал да счита за реално и ако, освен всеобщопознатите и много добре познати на Д-р К. Ч истини и изходни положения на днешната наука и философия, не съществуваха още и такива, които не са познати или не са признати, защото, все пак, еволюцията на научната мисъл върви, в известни направления, извънредно бавно, и защото хипнозата на материализма е сковала умовете на учени и неучени, на даровити и бездарни, на здрави и болни, на нормални и психопати.

Тъкмо там е голямото заблуждение, тъкмо там е основната грешка на К. Ч. както и на цялата безкрайна редица от мислещи като него, че, в същност, животът, действителният живот, съвсем не е само това, което всеки на пръв поглед вижда, а че той е нещо много по-дълбоко, нещо много по-велико и с много по-огромно съдържание, отколкото видимата за всички материалност. Тъкмо там е извора на всички заблуждения за днешните материалисти от всички видове и отсенки, че животът, реалният живот, не е само във видимото, а че той, в същност, представлява една велика мистерия, крие в себе си големи, неподозирани от днешните „учени“ тайни и че изобщо, той, животът в своята същина и пълнота, е нещо съвсем друго от това, за което днешните учени материалисти си го представляват.

Той наистина е нещо много повече, нещо много по-велико и много по-дълбоко, от това което се съдържа в материалистическата представа за живота.

Ние нямаме намерение, нито време да доказваме това си основно положение, нито ще правим някакви усилия в това направление. По-скоро тези, които отричат духовната същност, великата тайна на живота и съществуването па безброй загадки и непознати истини в него: по-скоро тези, които считат живота за някаква гола механичност, за някакво движение на слепи, несъзнателни сили: по скоро тези, които отричат великата разумност и непостижимата целесъобразност в устройството на всичко, което животът обгръща, по-скоро те би трябвало да дадат поне най-малките доказателства в защита на своите голи, безосновни твърдения.

Да отречеш духовната същност на живота, да отречеш неговите тайни и загадки, да отречеш съществуването на невидимия свят и продължаването на човешкия живот и индивидуално съзнание след разпадането на физическото тяло, това съвсем не значи да отречеш само окултизма и теософията, като ги заклеймиш с печата на психопатичността, а — значи да от речеш дълбоките и трайни основи на всякаква религия, на всякакъв морал, на всякакъв разум и, изобщо, да превърнеш живота в една непонятна безсмислица, каквато той не е и не може да бъде.

Много естествено е след това, когато имаш в основата на своите знания това материалистично светоразбиране или, по-право, това материалистично неразбиране и не познаване великите и основни закони и истини на живота и света, много естествено е след това, сам да се заблуждаваш и да заблуждаваш другите на всяка крачка, без, разбира се, да желаеш това.

Всяко разглеждане, всяко изследване на които, и да било важни въпроси на живота, всяко твърдение и обяснение на едно или друго явление в живота, изобщо, всяко „научно твърдение“, което е в по-голяма или по-малка връзка с фалшивото животоразбиране на материализма, е осъдено на яловост, е въплъщение на фалш, самоизмама и изкуственост, непочиващи на никаква здрава основа.

Колкото логични, стройни и безпогрешни да изглеждат повидимому доводите и системите на изградените върху материалистичната основа тези и твърдения, фактически те не могат да бъдат в никой случай верни, защото изхождат от едно фалшиво положение, от една фалшива предпоставка. Материалистичното схващане на свата е основата на всички заблуждения, на всички безосновни критики и нападки против окултизма и окултистите, то е, също така, фалшивата почва, върху която е изградена теорията за „психопатичните заложби на гения“.

Лесно е, когато не познаваш дълбоките и действителни основи на живота, когато имаш една фалшива представа за реалността на самия живот, лесно е тогава да наречеш всичко, което не познаваш и не разбираш и което не влиза в рамките на твоето светоразбиране — за нереално, за „халюцинации“, и да го смяташ за признак на психопатични заложби.

Че има нещо „ненормално“ в живота, в проявите, в творческите напъни и в самата индивидуалност на гениалните хора, ние не ще отречем, но то е, или по-право изглежда ненормално само по отношение на нас, обикновените хора гледано с нашите очи и измервано с нашите мерки, и още повече, с мерките на фалшивото материалистично светоразбиране.

Това, което изглежда ненормално за материалистичния ум, е само една по-висша реалност, напълно естествена и нормална в една по-висока област, недостъпна за материалистически разсъждаващия ум. Следователно, ненормалното е в ума, който вижда ненормалност там, където тя не съществува.

Това се отнася еднакво, както до твърденията за съществуването на психопатични заложби в гения, така също и до твърденията за съществуването на такива заложби окултисти и теософи.

Не че е изключена възможността в отделни единици от тия среди да съществуват някакви болестни предразположения, и възможности. Като всички хора, като членове на това общество, на това човечество от което изхождат, те също така подлежат на и уязвими от всички видове болести, от които страда човека, изобщо. Но това съвсем не може служи за доказателство, че всички те, а също така и всички гении на човечеството, били обременени с психопатични заложби, което чисто и просто твърди Д-р К. Чолаков.

Очевидно е, че мярката на К. Ч. е погрешна. Както в единия, така и в другия случай, той приема за признаци на психопатични заложби всичко това, което е в от кръга на материалистичното светоразбиране, което не може да се обясни, да се обоснове и да хармонира с туй, което днес е общопознато и общопризнато и което се счита от някои „учени кръгова“ за единствено реално и единствено възможно.

Трябва, обаче, господа Чолаковци и всички подобни тям, да имат малката скромност поне за момент да допуснат, че животът , в неговата целокупност и същност, не е само това, което те познават и признават, за да се уверят, за да видял, с очите си, че техните стройни, логични системи и твърдения, рухват веднага и се събарял, до самота основа, като някои огромни висящи във въздуха кули, веднага щом тяхната подпорка бъде отместена.

Такава е съдбата на всички построения на материалистичния ум. Те нямат основа. Те са изградени и привидно закрепени върху една илюзорно даденост. И, колкото разумно обосновани, логични и естествени да изглеждат, достатъчно е да дръпнем фалшивата подпора, върху която са изградени, за да се превърнат в развалини и да се види цялата тяхна несъстоятелност.

Ако се заловим да оборваме по точки отделните твърдения и доводи на г. Д-р К. Ч., за това не биха стигнали страниците на нашия вестник. Нужно е да се каже много, дори извънредно много, за да се обясни, да се осветли и докаже на един човек това, което той никого не е допускал и което е свикнал, по инерция на ума, да отрича. Ние не ще си правим този труд. Достатъчно е само човек да коригира основните си схващания за живота, достатъчно е да прозре и да види веригите, с които общопризнатия и „научен“ материалистически мироглед е сковал умовете на хората, достатъчно е да разбере, че животът не се състои само във видимата и очевидна за всички реалност, и той, лека полека, ще разкрие белите конци, с която са изкуствено съшити различните материалистични теории, подобни на тия на Д-р К. Ч.

И тогава, преди да търси психопатични заложби у гениите на човечеството, както и у окултисти и теософи, той, преди това ще се постарае да потърси в себе си това, което подлежи на коригиране.

Геният не е ненормален. Ненормален може да бъде по-скоро този, който се осмелява до твърди това.

Как може извора на върховните блага за човечеството, дори и тогава, когато той е само техен проводник, да бъде заклеймен с печата на отрицателното, с печата на психопатичиостта? Не е ли тук, по скоро, крива мярката на този, който мери гемиите на човечеството с тази шаблонна, несъответстваща на предмета мярка?... Как можеш да измериш несъизмеримото? Как може с обикновени, човешки, макар и „общопризнати“ мерки да измериш и определиш това, което не се подава на такова измерване, и което далеч надхвърля твоите познания и разбирания?

Господине Д-р Кир. Чолаков, въпреки всичките му лекарски дарби и въпреки всичките му познания по психопатология, не притежава нужната мярка, не притежава онзи основен критерий, който е необходим, за да може да измери, да окачестви и определи душевността на гения. А да измерваш нещата с несъответстващи за тях мерки, това е една „работа“, която по никой начин не може да се нарече сериозна.

Защото, за да имаш правото и възможностите да съдиш гения, де го определиш и рубрицираш в една от твоите научно-медицински категории, преди това ти би трябвало да имаш възможността го обхванеш всецяло, да го разбереш напълно, да проникнеш в неговите най-съкровени дълбини, да се издигнеш до най-големите висини, до които достига неговата творческа мисъл, неговото гениално прозрение и вдъхновение, изобщо, да го познаеш напълно, за да стане това, ти би трябвало да имаш нещо сродно с него, каквото изглежда г, К. Ч. няма, иначе не би се отнесъл тъй пренебрежително и отвисоко с него

Още по-малко право и възможност има автора на въпросната статия да определя душевността и да произнася присъди срещу учителя на Всемирното Братство, с която именно задача се е нагърбил в последния брой на списанието си. Ти можеш да вземеш в ръката си една шепа вода от океана, ти можеш да вземеш в ръката си една шепа пръст от земята или да се опиташ да задържиш в ръката си една шепа въздух, и след това да твърдиш, че: това е океана, това е земята, това е небето. Фактически, обаче, ти не ще познаваш нито земята, нито небето, нито океана. В такова смешно положение изпада К. Ч. опитвайки се да изследва, да прецени и окачестви г. Дънова, въз основа на отделни неправилно схващани и неправилно тълкувани цитати из беседите му, и, още повече, въз основа на някои изказани мнения и схващания на някои негови бивши или настоящи последователи.

Далеч е от вашите възможности, уважаеми г. Чолаков, да обхванете, в неговата цялост, това, което представлява от себе си Учителят на Всемирното Братство. Преди всичко вий не притежавате необходимия критерий, който е нужен за да можете да се справите с тази непосилна за вас задача, след като проучите и усвоите необходимата за тази цел и непозната вам материя. С вашата логика и с вашите мерки за нормално и психопатично, вий можете да отречете из основа не само г. Дънова, но също така и Христа и всички учители ма човечеството от най-дълбоката древност до днес, защото никак не е трудно да се констатира, че, както у г. Дънова, така и у всички тях, наистина липсва вашата външна, повърхностна, механическа логика, в замяна на която съществува една по-дълбока, основна, съществена и принципна логика, свързана със самия корен на битието, до която вашия поглед не може да проникне. Но ако вие не можете да измерите морските глъбини и небесните висини, ако не е по силите ви да проникнете и обгърнете това, което един велик дух представлява от себе си, това съвсем не значи, че имате правото да го третирате като нещо, което с вашите ограничени и шаблонни мерки можете да постигнете и изследвате.

Колкото пък за последователите на г. Дънова, за различните окултисти и теософи, там вие можете да отправяте колкото обичате вашите стрели, защото и те са хора като всички и подлежат на всякакви грешки, страдания и болести, не по-малко и не повече, отколкото и вий сам.

С. Калименов

Link to comment
Share on other sites

ТОЙ

Посвещение на учителя

Сънувах сън. Земята в огън цяла

гореше; нямаше где вече

ногата ми да стъпи - развилняла

се беше огнената буря

и гръм ехтеше близо и далече.

*

Усетих плам лице ми да притуря.

Цареше вредом ужас и разтление

по трупове се спъвах и залитах

и никой жив не мерна се пред мене;

*

Внезапно някой хвана ми ръката

и ме поведе в някаква пътека —

Видях Лицето близко и познато.

Всред плама на развихрените мълни

Познах добре у Него аз Човека.

*

Очите Му с велика обич пълни

Пристигна и поведе ме, догдето

изгубила бях сетната надежда.

Той като лъч огрея от небето

Отново пак нагоре ме извежда

Олга Славчева

Link to comment
Share on other sites

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

Слава във вишних Богу

(из неделната беседа „Слава във вишних Богу“ – 11. II. 1940 г.)

„Слава във вишних Богу, и на земята мир,

в человеците благоволение.“

Лука. 2. 14.

Кос с онова, което осмисля човешкия живот? Има неща, които първо осмислят живота, а после го обезсмислят. Има неща, които постепенно изчезват. Те изчезват така, както снегът и ледът се стопяват, както водата се изпарява и както розовото масло изветрява. Един мой познат разправяше, че му подарили няколко шишенца с розово масло от Казанлък. Той ги закачил някъде и ги оставил да седят така три-четири години. Един ден му дошло на ума да вземе това масло и да се намаже, като всички хора, но останал изненадан —  шишенцата били празни. В първо време си помислил, че някой може да ги е изсипал, но после разбрал, че маслото е изфирясало, отишло си там, от дето дошло. Ето защо, като получите розово масло, намажете се с него. Защо трябва да го държите три-четири години?

Кое осмисля живота? Три неща осмислят живота. Първото е човешкият ум. Второто е човешкото сърце и третото е човешката сила или човешкото тяло. Хората могат да имат различни философски възгледи за битието, за природата, но природата има смисъл за нас дотолкова, доколкото нашият ум е в съприкосновение с нея. Природата има за нас смисъл дотолкова, доколкото нашето сърце е в съприкосновение с нея. Природата има смисъл за нас дотолкова, доколкото нашето тяло е в съприкосновение с нея. Това са факти, които вие трябва да свържете в ума си. Казвате: Защо Господ ми даде това тяло? — За да бъдеш в съприкосновение с природата. — Защо ми даде това сърце? — За да бъдеш в съприкосновение с природата. — Защо ми даде този ум? — За да бъдеш в съприкосновение с природата. Значи, човек трябва да бъде в постоянна връзка, в съприкосновение с природата. Не казвам, че трябва да бъде във връзка т. е. в статическо положение, но да бъде в постоянно движение. Това движение трябва да бъде от природата към човека и от човека към природата. Вие трябва да бъдете в постоянно движение, както са в постоянно движение колелата на железниците. Те се движат в права линия, но образуват крива линия.

Та казвам: ако праволинейното движение на твоя ум не може да се обърне в криволинейно, и по този начин твоята кола да се движи, ти ще седиш на едно място и ще се чудиш, защо светът е така направен. Светът не е лошо направен, но има една погрешка в тия бутала. И сега природата трябва да направи една крива линия. Вие заинтересували ли сте се от вашето тяло? Знаете ли, от колко елементи е съставено? Изучавали ли сте го подробно? Изучавали ли сте вашите мускули, вашите кости? Дошло е време да се заинтересувате от вашето тяло, да го изучите във всичките му подробности. Интересували ли сте се от вашите сетива, да знаете как е създадено вашето око, как е създадено вашето ухо, как е създаден вашият език, как е създаден вашият нос, вашата уста, ръцете, краката? Обърнали ли сте внимание на ония чувствителни места на пръстите на ръцете, чрез които възприемате външни впечатления? Ние толкова сме се отдалечили от себе си, че днес се интересуваме от неща, които нищо не ни допринасят. Сега ще ви приведа един пример за един българин, когото давам като пример за характер. Той обичал много да угажда на приятелите си и за техен хатър ходел по кръчми, да им прави компания. Той сам не пиел, но за да им угоди, като ходел по кръчмите, тук близвал по малко, там пийвал по една чаша. Днес една чашка, утре една чашка, докато най-после се научил да пие и вече започнал да ходи по кръчмите сам, без приятелите си. Така продължавал той цели 30 години, докато всичко изпохарчил и изпил. Гащите му, дрехите му били само дупки. ходел бос и скъсан. Най-после дошъл до положението, че останали в джеба му само два лева. Един ден той излизал из града с двата лева в джеба си и си мислил: закъсах я съвсем, не зная какво ще се прави. В това време вижда един човек продава Евангелия. Той си казал: Толкова пари съм давал за вино, я да си купя едно Евангелие, да видя какво пише в него. Като започнал да го чете, той си казал: Чудна работа, изгубих цели 30 години да дигам и слагам чашата, а то и тук имало какво да се дига и да се чете. Кръчмарят започнал да се затъжава за своя клиент, който в продължение на 30 години редовно всяка вечер го посещавал , а сега престанал да идва. Като му останал още един лев в джеба, той отишъл при кръчмаря и му казал: Добър ден, дай ми едно кило вино. А в себе си казал: сега ще пия за хатъра на Евангелието. Същевременно той казал на кръчмаря да му подаде от бялото вино, от чистата вода, една чаша. Турил и виното и водата пред себе си и започнал да мисли. В това време вътре в него нещо вика: Винце, винце! Той взел чашата с водата, доближил я до устата си и казал: От 30 години насам аз те слушах и ти бях слуга, но отсега нататък ти ще ме слушаш, аз ще ти бъда господар. Той дигнал чашата с водата и я изпил. Онова нещо в него пак вика: Винце, винце! Той пак дигнал чашата с вода и казал: Не, аз ти служих 30 години, отсега нататък ти ще ме слушаш, каквото ти кажа, това ще правиш. Той изпива още една чаша вода. След това извиква кръчмаря, плаща му един лев, остава виното и си излиза.

Следователно, докато всички българи не постъпят като този българин, да направят един опит да се откажат от своите слабости, човек не може да се оправи. След като сте служили 30 години на себе си, на своите слабости, сега ще си кажете: От днес, отказвам се от всичко старо и ще употребявам само това, което Бог е направил . От сега нататък ще пия от онази вода, която Бог е направил, ще си служа с онези чувства и мисли, които Бог е създал и ще приложа онази сила, която Бог е вложил в моето тяло. Ще се ползвам от ония сили, които Бог е вложил в природата. Всичко онова изкуствено, което хората са създали, вие сте го опитали вече.

Казвам: Вие трябва да се изучавате. Има начин, по който човек трябва да се изучава. Ако забележите, че тялото ви е станало малко сухо, това показва, че се нуждаете от влага. Ще вложите малко влага в тялото си. В сухото тяло винаги се произвежда един особен сърбеж. Лекарите ще кажат, че това е признак на бъбречна болест. Аз пък казвам, че всички бъбречни болести се дължат на недостатък на живата вода в организма, която е необходима за неговото пречистване. Следователно, сухо ли е тялото ти, ти трябва да внесеш в него малко от живата вода. Как ще приемеш тази жива вода? Ще влезеш в банята, ще се съблечеш ще пуснеш горещия душ колкото можеш да търпиш, и през всичкото време, докато водата пада върху тебе ще четеш „Отче наш“. Като правиш така няколко пъти, тази вода ще проникне в порите ти и болестта ти ще изчезне, всякакъв сърбеж ще излети навън. Казвате: Може ли да се чете „Отче наш“ в баня? Може, разбира се. Според вас, в стая може да се чете „Отче наш“, а вън не може да се чете. Че когато си намислил да направиш едно престъпление, или когато вършиш някаква неправда, тогава, именно, ти трябва да четеш „Отче наш“. Когато искаш да обидиш някого, да кажеш една груба дума, спри се в себе си, помисли малко и си кажи: Ще прочета „Отче наш“. Тъй щото, къпеш ли се, прочети „Отче наш“ плавно, спокойно, съзнателно. Ще го прочетеш един път за ума си, един път за сърцето си и един път за тялото си. Като прочетеш молитвата три пъти, няма да влезе всичката вода у вас, но само толкова, колкото е потребно за тебе. Порите ще се отворят и ще приемат само част от тази вода, която ще влезе в тялото и ще внесе новия живот във вас. А тялото ще бъде извор.

Казвам: ако ние, съвременните хора, имахме този педагогически такт, да знаем как да работим, щяхме да постигнем много нещо. Сегашните хора, и религиозни, и селски, бързат. Започнете, например, да четете „Отче наш“, но четете и в скоро време я свършвате — бързате много. И това не е лошо. То показва, че пестите времето, но това не е „Отче наш“. Да се чете толкова бързо „Отче наш“, това е безчислено четене. Като ядеш и четеш „Отче наш“, благодари на Бога за тази храна, с която те е удостоил. Тази храна е дошла от слънцето, тя е изпратена специално за вас. Всичката храна, която съвременните хора възприемат, е донесена от слънцето. Ангелите са я донесли.

Светлината, която имаме, е сбор от хиляди лъчи на милиони същества.

Ангелите пак са донесли тази светлина. И при това велико благо, което Бог ни е дал, ти седиш и с и мислиш за неща, които не са толкова важни. За важните работи казваш: Те търпят отлагане. Благодари за храната, която ти е дадена. Тя представя книга, която ти трябва да прочетеш, И като я прочетеш, ще видиш какво е писано в нея. Ти поемаш въздух, но не мислиш върху него. От тебе зависи да осмислиш поемането на въздуха. Като поемаш въздух ти пак трябва да четеш „Отче наш“. Ще поемаш въздух плавно, спокойно и ще четеш „Отче наш“ Три пъти го прочети, но спокойно, плавно. Един път го прочети за ума си, един път за сърцето и един път за волята си. Тогава ще видиш силата на молитвата. Вие бързате, обезсмисляте нещата. Казвате: това не е важно. То не с важно, но за онези, които не знаят да говорят. То не е важно за глухите за немите, за слепите. Обаче ти като четеш „Отче наш“ ще мислиш за своя Баща, който е създал света. Като кажеш „Отче наш“, ще си помислиш в себе си: Отче наш, ти си направил за мене повече, отколкото аз съм направил за Тебе. Ти си ми дал много блага. Ще туря ума, сърцето си и волята си да работя за Тебе и никога да не накърня думата Ти.

Днес всички говорят за възпитанието на младото поколение. Но как ще се възпита това поколение? Законът на възпитанието е следният: ако ти сам не разбираш и не оценяваш своя ум, никой друг не може да го оцени. Ако ти сам не оценяваш своето сърце, никой друг не може да го оцени. И ако ти сам не оценяваш своето тяло, никой друг не може да го оцени. Вие имате много прозвища за тялото. Казвате,че един ден ще се освободите от тялото и ще го турите в гроба. Вие имате крива представа за тялото си. Трябва ли онова, което Бог ви е дал, да го обезценявате? Всичко, което Бог Ви е дал, е ценно и върху него се гради целият живот. Казвате: да се освободим от тялото си. Значи, вие искате да се освободите от Божественото. Не трябва да се освободите от Божественото, но да се научите да го цените. Вие трябва да се освободите от това, което ви мъчи. А това, което ви носи радост, трябва да го държите за себе си. Радостта е проявление на Божественото тяло. Скръбта е проявление на човешкото тяло. Като скърбиш, трябва да дадеш нещо на бедното човешко тяло. Отде ще вземеш да му дадеш нещо? От Божественото тяло. Божественото ще му бъде спасителят, ще го учи..

Та казвам: Ние трябва да възпитаваме човка в себе си. Ако ти си импулсивен, това е човекът в тебе — немирното дете, което трябва да се възпитава. Ти искаш да се покажеш, че си нещо. Това е човекът в тебе. Ще му кажеш: почакай, досега аз съм ти служил 30 години, отсега нататък ти ще ми служиш. Аз съм дал всичко заради тебе, сега ти ще дадеш всичко заради мене. От последния лев, който ми беше останал, аз си купих Евангелие. Кажеш ли си така, ти ще станеш човек. Сега аз давам последния си лев за тебе, искам да те науча какво да пиеш . Досега ти ме учи да пия това, което не трябваше да пия, а отсега нататък аз ще те уча какво да правиш. Всички хора сме призвани на земята да научим някого у нас как да мисли, как да чувства, как да постъпва. Не е въпросът да се отнасяме грубо, но ще постъпваме по всичките правила на добрата обхода. И когато постъпваме както трябва, ще чуем гласа на онзи вътре в нас, който казва: „Аз и Отец ми ще дойдем и жилище ще направим във вас.“ „И като постъпвате така, аз ще ви се изявя“ Духът ни ще ни се изяви. И когато дойде изявлението, слънцето ще изгрее в нашата душа.

Съвременните хора се нуждаят от образци във всяко отношение. Красотата в целия живот седи в образците: в хубавите и красиви дървета, в красивите цветя, в красивите плодове и растения, в красивите животни и хора, в красивия и чист въздух и светлина - във всичко красиво. Всичко красиво носи живот. Всички красиви неща спадат към устроения свят, а всички грозни се отнасят към неустроения свят. Като се бият, хората се запознават. В бъдеще Русия и Финландия ще станат приятели, ще се обичат повече, отколкото днес се обичат. Йосиф го продадоха братята му, но след това той се подигна и им услужи.

Значи, всяко нещо в света, което ний считаме за зло, има своето добро, то става за добро.

Ние трябва да се ползваме от всичко в света. Въпросът седи в следното, че когато дойдем до войната, разумният трябва разумно да воюва. Не е въпросът да не се воюва, но разумно трябва да се воюва. Ако престане войната на физическия свят, ще настане война между доброто и злото, с които всеки човек воюва. Във всеки човек става една голяма борба. Понякога, като се бори усилено, човек губи по няколко килограма от своята плът.

Та казвам: Във всяка война Бог присъства. Той наблюдава онези, които изнасилват слабите като вълци, наблюдава и овцете които страдат от вълците. Като воюват днес, виждам, че съвременните хора са доста културни, доста са се подигнали. Те спазват всички международни правила и във войната. Като ранят някого, веднага го прибират, превързват го и го лекуват. Когато ще потопяват един кораб, първо дават сигнал, че ще го потопят, за да се вземат мерки да използват спасителните пояси поне за екипажа. Човещина проявяват във войната. В бъдеще условията ще се подобрят още повече. Това е начатък на доброто. Сега доброто е взело надмощие в човешкия живот, а злото е излязло на повърхността.

Бог ще превърне злото в добро.

Един ден това зло което днес ни мъчи, Бог ще го превърне в най-добър слуга.

Та ще знаете, че Бог е във всичко и над всичко. И дяволът даже изпълнява Неговата воля. И воюващите в света вършат Неговата воля. Всичко в света върши волята Божия. Трябва да знаем, че това, което иде в бъдеще, е светло. Но докато дойде това бъдеще, ще се минат още тъмни зони. Има още малко кал, но като мине и тя, ще дойде това, което ние наричаме ставане, оживяване и възкресение. Блажени сте, че сте достигнали до последните дни.

Из беседата държана от

Учителя на 11-ти февруари, 1940 г.

Link to comment
Share on other sites

Вл. Пашов

АСТРОЛОГИЯ

(продължение от бр. 263)

Квадрат. Но за да стане това качество неделима част от нашето „аз”, то трябва да бъде подхвърлено на изпитанията на квадрата. При квадрата става едно пречистване, не толкова върху астралното и умственото полета, колкото на физическото поле. И тъй като съпротивата тук е най-голяма, този аспект предрича сурова борба - съпротива в най-силна форма. Всичко, каквото се стремим да докараме до какъв годе край, има склонност към несполука, за да смогнем да победим навред тази съпротива: Висшето в нас трябва да расте, а себелюбието ни трябва да се намалява, да умре. Квадрат, следователно, е аспектът на смъртта на низшето и на живота на висшето, що възкръсва от нея.

Тригонът (120°). Тук вече качество на характера е излязло като победител из борбата и е станало вече крепко и неразделно притежание на „аза”, трайна придобивка и мощна опора в по-нататъшния път към хармонията. Тук се пожънват плодовете на една мъчно достигната победа.

Квадрат и половина (135°). Може да се разглежда като второ пречистване на астралното поле, след като дадено качество в характера е претърпяло огнено изпитание на физическото поле и въоръжено вече с опита, може да крачи с повече увереност напред, за да достигне в опозицията своя брак.

При квинконцията (150°) се повтаря същото в умственото поле.

Опозиция (180°). Тук ще стане явно, дали достигнатото качество, чрез едно противоположно съчетание с другите, ще достигне до едно хармонично съединяване, и чрез това ще спомогне да се извиши, или дарбата ще се превърне в нещо несполучливо и забъркано.

Паралелът действа като съвпада, само че се проявява повече като склонност, нежели качество.

С това завършвам краткото изложение върху аспектите, с което завършвам и краткия преглед на четирите основни елемента в астрологията - знаци, планети, домове и аспекти. Разгледах на кратко и главните отношения между знаците и планетите. По-нататък ще се спра върху други отношения, които съществуват между тези четири основни елемента. Тези четири елемента се явяват като проявления и условия за това проявление на четирите елементарни стихии. Ще се спра накратко и върху други някои елементи, които служат като проводници на четирите елементарни стихии, на които в древната астрология се е отдавало голямо значение, но които съвременната астрология едвам напоследък започва да се взима под внимание.

__________________________________

P. S. Като се говори за различните аспекти като израз на известни фази от известни процеси, характера и направлението на тези процеси се определя от естеството на планетите и домовете.

ГЛАВА IX.

Лунните възли, точката на щастието

 и неподвижните звезди

Както казах в края на предната глава, древните са взимали под внимание освен четирите основни елемента още и така наречените Лунни възли, горен лунен възел и долен лунен възел, точката на Щастието и други чувствителни астрономични точки и неподвижните звезди. Модерната астрология доскоро пренебрегваше тези елементи, но днес вече постепенно почва да ги взима под внимание при разглеждането на хороскопа.

Лунните възли или главата и

опашката на Дракона

Така се наричат двете пресечни точки на еклиптиката с лунната орбита. Горната, или възходящата пресечна точка, се нарича горен лунен възел или глава на Дракона и е добротворен по природа, от природата на Юпитер е. Долната, или низходяща пресечна точка, се нарича долен лунен възел или опашка на Дракона, и е злотворна по природа - има влияние подобно на Сатурна.

Ето какво казва за тези възли Синдбад - д-р Вайс: „Би трябвало да забележим, че лунните възли - главата и опашката на дракона - съгласно по-новите възгледи и наблюдения на английските астролози, дойдоха пак на почит като фактори с голямо значение, според тяхното положение по дом. Горният възел - главата на дракона, подобрява работите на дома, в който той се намира и при добри аспекти и когато е към зенита и асцендента, действува силно. Той е особено силен, в благоприятен смисъл, когато стои близо до асцендента.

Долният възел - опашката на дракона, е неблаготворна и влошава работите на дома, в който се намира, като носи съответните затруднения и нещастия”.

Когато главата на дракона е в съвпад с добра планета, тя увеличава твърде много силата на успеха и сполуката в зависимост от дома и аспектиращата планета. Когато пък опашката на дракона се намира в съвпад със злотворна планета, тя увеличава нещастията и противоречията.

Едната или другата, поставени в десетия и четвъртия домове, тяхното влияние за добро или зло според природата им, е безспорно много силно.

Когато съвпадът или опозицията на Светилата (Слънцето и Луната) съвпадне с един от възлите, то произлиза затъмнение. При съвпад имаме слънчево затъмнение, а при опозиция - лунно. И естествено е, че когато тези затъмнения станат в главата на дракона, ще имат едно влияние което и да не е съвсем благотворно, няма да е и злотворно, но когато това затъмнение става в опашката на дракона, то ще бъде зловредно и силно в злото.

Освен лунните възли някои съвременни астролози са наклонни да приемат влиянието и на възлите на планетите, т. е. на онези точки, в които планетните орбити пресичат еклиптиката. Но този въпрос още не е проучен.

Като възли с проучено влияние се вземат и асцендента, пресечната точка на еклиптиката с източния хоризонт на дадено място в даден момент, а така също и зенита - пресечната точка на еклиптиката с горния меридиан на дадено място в даден момент.

Както казах, на горния лунен възел се приписва Юпитерово влияние, а на долния — Сатурново. Асцендента има отношение към здравето, моралното и интелектуално състояние на човека, а зенитът има отношение към социалното положение и възможностите за проявата на човека в живота.

Също такива възли представят и десцендента - пресечната точка на еклиптиката със западния хоризонт за дадено място в даден момент и пресечната точка на еклиптиката с южния меридиан.

(следва)

Link to comment
Share on other sites

НОВО ПОСЛАНИЕ НА СЛЪНЦЕТО

В своето развитие човечеството е минало през не една епоха: култури са процъфтявали и са се сменяли една с друга върху континенти, от които днес са останали само оскъдни остатъци; възниквали са раси, установявали са своето господство, създавали са свои цивилизации и, след известен период на упадък, отстъпвали са място на други: всичките тия промени почти винаги са се придружавали с геологически пертурбации, които понякога коренно са изменяли лицето на земята.

Времената, който човечеството днес преживява, са времена на преход. В света идва нова епоха. В голямата спирала на развитието се разтваря нов завитък, който ще се осъществи в един нов културен цикъл.

Из космичния център на живота изхожда една нова вълна, която носи условия за един нов живот и за една нова култура. Такива вълни, следващи определен космичен ритъм, са се разливали не веднъж, като са създавали нови условия за развитие на земята. Но епохата, която сега настъпва в света, се отличава с едно особено космично съчетание, което е характерно за нея

Именно, по думите на Учителя Дънов, цялата слънчева система е достигнала средата на своето развитие. Земята също е изминала половината от пътя на своя развой. Съвпадат, значи, два изключителни космични момента. които поставят земята в едно ново съчетание със слънцето.

Земята, според Учителя Дънов, навлиза в друга зона — зоната на една девствена материя, която ще влее нов жизнен импулс в нейното развитие. Но този процес не ще се извърши изведнъж. Необходимо е преди това напълно да се ликвидира със старото, за да се подготвят условията за влизане на човечеството в новата среда. На този, именно, ликвидационен процес се дължат всички днешни кризи и сътресения — социални, политически, религиозни и морални — които човечеството така остро преживява.

Тази „огнена вълна“ работи вече в света. Тя ще трансформира всичко на земята, ще преобрази из основа целия строй на човешкия живот, защото е засегнала самия му център. Тя се стреми да трансформира преди всичко съзнанието на човека, да пренесе центъра на неговия живот от личното към космичното съзнание, от личното към колективното битие. Тук се крие всъщност дълбокият смисъл на всички мъчнотии, които човечеството днес преживява.

Тази вълна действа с неотразима мощ. Нищо не може да я спре. Тя ще разруши всички стари форми, в които досега се е развивал животът. Старите форми не могат да издържат напора на новия дух и да дадат израз на ония живи сили, които сега влизат да работят в света. Единственото което остава на хората, то е да се приспособят към тази вълна.

Онези, които успеят да дойдат в хармония с нейните трептения, ще влязат в нейния ритъм и ще встъпят в новите условия на развитие. Те ще се подготвят да влязат в новата култура на любовта, чийто социален израз ще бъде братството между хората, обединението на народите в името на любовта. Мнозина мислят, че е още рано да се мисли и да се говори за това, че то е утопия. Това, обаче не е никаква утопия, а реалната и настояща работа на живата природа, която е насочила усилията си днес тъкмо в тази насока, прокарвайки своята дейност по тези, именно могъщи силови линии. Разните сътресения, които се проявяват във всички области на живота, ясно свидетелстват за това. Още повече, че настъпващата епоха ще бъде епоха на осъществяваме на Любовта, а не само на нейното възвестяване и подготовка, каквито са били миналите епохи и по-специално изтичащите вече две хиляди години — „два дни“ - от християнската ера. Скоро ще настъпи „третият ден“ от християнската епоха, през който ще се осъществи Христовото учение на земята, ще се реализира културата на Любовта. А когато Природата осъществява своите работи, тя не се шегува.

Космичната Любов винаги се е проявявала в живота. Тя е давала и дава първия потик на всяка нова култура Досега проявата й в живота се е изразявала като стремеж в сърцето, като чувство в душата и като сила в ума. Но днес. според учението на Учителя Дънов, любовта започва да действа като принципа в духа. Затова настъпващата епоха е особено важна.

Под мощното влияние на Духа, който работи в света и внася първите потици на новото, хората изпитват известна тревога и безпокойство. В това безпокойство и безпътица те напразно се лутат да намерят път, връщайки се отново към старите отживели форми, които принадлежат миналото. Такъв е характера на всички съвременни социални опити — плодове на колективния егоизъм — въпреки привидната новост, на която претендират. Те са, обаче, нови само за духовно слепите.

А най-същественото, най-важното е да се долови онова ново, което сега идва в света. То е неуловимо за обикновеното око, защото обхваща отвътре света, трансформира го, за да се прояви отвън ония форми, в които може да се разрасне. Новото идва като зората. То идва като пролетта. То блика като извор, като свежа струя из сърцето на живота, носейки храна на измъченото човечество. То е онова без което животът е абсолютно невъзможен. То не може да се отхвърли, защото е самият живот, с неговата храна, с живите форми, в които той се облича, с неговия жив въздух, жива светлина и топлина. Новото не е нещо, което може и да се приеме, и да се отхвърли, подобно на някоя научна теория, религиозно вярване, философска или етическа система, социална идеология.

Новото е това, без което животът е абсолютно невъзможен.

И който може да го възприеме и да се приобщи към него, ще се опази за живот. Който не може, ще стане тор на живота.

Новото си има своите носители, своите творци. То си има своите ръководители. Тези ръководители от пантивека са се наричали Учители — великите гении, великите души на човечеството. Те настройват човешкото съзнание според ония трептения, които идват да обновят света. Защото всяка вълна си има особени трептения, тя е носителка на особени сили, непроявени досега в живота на човечеството. Тази вълна изисква специални методи за осъществяване на ония възможности, които се крият в нея. Ония форми и методи, които са били пригодни в миналите епохи, не са годни за настоящия момент. Ала хората, в своето неведение, все прибягват към тях. Те тъпчат все по старите пътища. Важно е да се знае, обаче, как действа великият Дух на живота сега, в настоящето, а не как е действал в миналото, защото живото настояще, пълното с възможности „сега“ е най-същественото. Именно това ново, което прониква в сегашния живот,тази работа на вечно обновяващия Дух на битието, разкрива Учителят Дънов в своите беседи. Той разкрива живота така, както той сега се проявява. Той носи онази светлина, която сега започва да озарява съзнанието на човечеството. Той дава онова, което сега започва да се влива в живота. Той води по ония нови пътища, познати само на великите души, които насочват човешкия дух към ония извори на живот, светлина и свобода, които изпращат днес нови струи в света. Учителят на Всемирното Братство посочва методите, как да се живее в настоящето, при сегашните условия, всред кипящия всекидневен живот. Смисълът на новото седи не в оттеглянето от света, не в безплодното отшелничество, а в оная работа, която се върши всред самите условия на живота, където проникват нишките на вечно творящия дух. Не в оттегляне от света, не в механична промяна на външната обстановка е смисълът на всяка обнова. Тя трябва да настъпи преди всичко в съзнанието на хората. Тогава ще излязат отвътре ония проекционни лъчи, които ще посочат на човека разумните центрове на живота, където се създава новото и където то се проявява.

Учителят на Всемирното Братство учи човека да се вслушва в природата и да следи нейната работа в живота, и най-вече в своя собствен живот. Той свързва човека със самия дух на новия живот, и му показва пътя, по който трябва да върви, за да изпълни своето предназначение и според силите си да вземе участие в колективната работа на Природата.

(Из брошурата Ново послание на слънцето,

от група ученици на Всемирното Братство)

Предполага се, че авторът на брошурата е Михаил Стоицев.

Link to comment
Share on other sites

ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА

Физическо, динамическо и психическо

назначение на зъбите

Всеки винт в една машина поставя на определено място определено назначение. Също така, всеки орган от човешкото тяло има свое определено назначение, свързано със сложната жива машина.

Какво е назначението на зъбите?

За тия малки човешки органи обикновено се казва: „Зъбите служат да сдъвкват храната“. Този отговор с верен, но не и пълен.

От наблюдение и опит знаем, че всяко явление, свързано с известен орган от човешкото тяло има своето физическо, динамично и психично въздействие върху целия организъм. Логично е да подирим тия явления и в процеса на дъвченето, във връзка с назначението на зъбите у човека.

1. За физическо въздействие на зъбите, ще имаме предвид тяхната дъвкателна служба като част от храносмилателната система — да раздробяват храната.

Нека не забравяме също, че често пъти, много болести крият причините в лошите зъби, било като не добри дъвкачи или като гнезда на заразни микроби и пр.

2. За динамичното въздействие на зъбите, ще отбележим ценното изследване на Проф. д-р О. Рьомер, който доказва, че при дъвченето на храната, нервните мрежици, които се намират по небцето, езика и венците, почерпват — изсмукват жизнените и електромагнитните енергии направо от приетата храна, преди последната да бъде преработена в стомаха. Следователно колкото повече се задържа храната в устата (без да се прекалява), толкова повече жизнената енергия ще се почерпи от нея. В такъв случай, сдъвквайки добре храната със здрави зъби, ще предадем преки жизнени енергии на организма, като същевременно улесняваме и работата на храносмилателния апарат. Ето как става лесно обясним и факта, защо някои хора употребяват малко храна, но подбрана (предимно растителна) и се чувстват по-здрави и силни, за разлика от тези, които приемат безразборно храна, в голямо макар количество, но неизползвана и непреработена добре.

За потвърждение на горното, ще приведен само един пример, изпитан от всекиго. Когато изпаднем в положение, че силите ни напущат, или че краката ни треперят от глад, сядаме и се нахранваме. Интересното е, че веднага след нахранването, силите ни се възвръщат. Знаем, че приетата храна трябва да мине през ред преработки за да ни нахрани. Получавайки обаче нови сили при храненето, естествено е да се убедим в достоверността на факта, че при дъвченето нервната система приема жизнените, най-фини сили направо от току що приетата храна и ние се чувстваме нахранени.

3. За психичното въздействие на зъбите са правени доста интересни изследвания. Така напр. намерено е, че в основата на зъбите се образуват известни хормони — клетки, които въздействат върху мисълта у човека. Следователно, здравите зъби ще произвеждат, повече хормони и ще улеснявал, здравата мисъл. Разбира се, казаното е относително. Здравите зъби не са гаранция за здрава мисъл.

От друга страна, ако сравним животинските челюсти с човешките, ще видим, че животинските са издадени напред и надолу, докато в тези на човека е застъпена повече вертикалната линия. Затова човекът е едно изправено същество. От там идва и неговото гръцко название „антропос“. Това положение има своята връзка и със зъбите, защото тия органи не са само дъвкателни, но и център на деликатен всмукателен процес. Зъбите са апарат за флуорно всмукване. Според д-р Щайнер, флуорът действа като пластичен художник и е тясно свързан с всички сили и процеси за растежа на костите и ставите. Флуорът има силно влияние върху човешкия разум. Всеки човек има нужда от определено количество флуор, като постоянно средство против тенденцията да развием прекалено ума си. Произвеждането голямо количество флуор предизвиква често пъти прекалено развит ум, който надделява над всички останали сили и действа разрушително върху човешкия организъм. Това се случва обикновено с малките деца. Прекалено развитите деца скоро умират. Често пъти, развалата на зъбите служи като регулатор намалявайки флуорното всмукване, чието изобилие би подействало пагубно върху умствената проява на индивида. Съвременният културен човек употребява в живота си повече своя ум, и в своето подсъзнание, той противодейства на силното флуорно действие.

От казаното до тук, виждаме голямото значение на зъбите, независимо от тяхното прямо назначение.

Мит Пириклиева

(Из сп. „Храна, зъби, здраве“)

Link to comment
Share on other sites

КНИГОПИС

Ново послание на слънцето, от група ученици на Всемирното Братство. Цена 1 лв. Извадка от тази малка брошурка, която преди издаването си на български, бе издадена на няколко чужди езици, даваме в този брой. Поради евтината си цена тя е удобна за широко разпространение. Доставя Р. Събев, кв. Изгрев, София III.

Нови насоки на културата (мисията но славянството) от Георги Драганов. Цена 5 лв. В тази книжка се набелязват светлите перспективи, които .предстоят на човечеството и специално на славянството. Доставя автора — Ямбол.

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
×
×
  • Create New...