Jump to content
valiamaria

1941_03_26 Законътъ за Божествената хармония / Законът за Божествената хармония

Recommended Posts

ЗАКОНЪТ ЗА БОЖЕСТВЕНАТА ХАРМОНИЯ (Беседата за четене в нов правопис)

От книгата, "Правъ пѫть". Окултни лекции. Общъ окултенъ класъ. XX година (1940–1941). Томъ II.

Първо издание. София, Издателство „Урания“ и Издателство „АСК-93“, 1998

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

Законътъ за Божествената хармония

Отче нашъ.

 

Мога да кажа.

 

Законътъ за Божествената хармония въ свѣта. За да могатъ хората да разбиратъ какво нѣщо е хармонията, въпросътъ не е както между господари и слуги. Въ свѣта има отношение между господари и слуги, които работятъ. Земедѣлецътъ работи на нивата, той хване нѣкой човѣкъ и тѣ работятъ на нивата – отношенията сѫ прости. Единиятъ работи 7–8 часа и очаква да му платятъ нѣщо. Господарьтъ погледне работата му каква е. Нѣкой пѫть е добросъвестенъ, нѣкой пѫть е недобросъвестенъ, иска да му отбие. Той е работилъ 8 часа и ще му плати 50–60 лева, но недоволенъ е отъ работата му и намѣсто да му плати толкозъ, отбие му нѣщо. Онзи е недоволенъ. Намѣсто да му плати, отбие му. Това се повтаря единъ, два, три деня, цѣла година, той копае, онзи плаща, копае, плаща, най-после погледнешъ – има мазоли на рѫцетѣ. Казва: „Той е много работливъ човѣкъ“. Той работи, но той не работи отъ любовь. Той работи по законъ. Има два начина. По законъ, искашъ–не искашъ – ще работишъ. Другиятъ работи по закона на свободата. Сега по закона ще те заставятъ да работишъ, нищо повече. Ще ти прегледатъ работата по законъ и ако не си работилъ добре, ще ти намѣрятъ нѣкаква погрѣшка. Значи ти трѣбва да знаешъ какъ да работишъ. А въ закона на хармонията се изисква онзи, който работи, той трѣбва да работи отъ любовь и работата, която свършва, да нѣма погрѣшка, да е хубава. И за тази работа нищо не му плащатъ. И за тази работа той е и слуга, и господарь. Ние, които сме излѣзли отъ Господа, казваме: „Господари“. Господь, Който създалъ свѣта отъ себе си, значи кои сѫ слугитѣ му, кой е господарьтъ му? Той, като гледа, казва: „Този е слуга“. Въ дадения случай е слуга, но въ дадения случай е господарь. Въ съзнанието слугата не извършва работа, както трѣбва, показва, че не разбира. Защо да не разбира? Не е училъ. Защото не е училъ, ленивъ е, малко мързеливъ е. Защо е ленивъ? Защото има високо мнение за себе си. Мързеливитѣ хора иматъ високо мнение за себе си. Като го срещнешъ, като направи нѣкаква дребна работа, мисли кой-знае какво е направилъ. Азъ съмъ виждалъ ученички, които написали нѣкакво малко стихотворение отъ единъ–два куплета, носи го въ джоба, изважда го и казва: „Ето, вижте, четете“. Та го изважда да го четатъ. Много хубаво е, но въ какво седи? Напише нѣколко думи, и азъ ще ги напиша.

1941-03-26-05_fig1.png

 

Четете сега. Законътъ е сега, че всички безсмислени нѣща иматъ смисълъ. Вземете, (че) за единъ музикално творение тамъ има, точици турени, но смисълъ има, той ги знае. После има петолиние, после спомагателни линии надъ петолинието. Каква е тази нота? Тази нота съ гласа не може да я вземете. Трѣбва нѣкой извънреденъ пѣвецъ да може да я вземе изведнажъ, да знаешъ какви сѫ трептенията. Тѣ сѫ високи трептения, съ трептения, съ хиляди трептения има. Тогава какъ ще ги вземешъ? Онзи, който разбира закона на хармонията, веднага ще ги вземе. Който не ги разбира, ще каже: „Тази работа не е заради мене, онази работа не е заради мене“. Да копае – не е заради него, да реже лозето – не е заради него, да шие дрехи – не е заради него, да прави обуща – не е заради него. Казва: „Каква е работата?“ Облича се три пѫти на день. Сутринь ще стане, ще се облѣче, на обѣдъ ще снеме дрехитѣ и пакъ ще се облѣче съ други дрехи, ще се опере хубаво и пакъ вечерьта ще си снеме дрехитѣ. Ще гледа лицето дали е хубаво, веждитѣ си ще гледа, носа си, устата си. По сѫщия начинъ имашъ една кѫща и гледашъ отвънъ – малко разкопана. Замажешъ – приятна ти е кѫщата, да е добре замазана. Влѣзешъ въ кѫщи, трѣбва да е чиста.

 

Вие идвате тукъ и нито единъ отъ васъ не се грижи и на умъ не ви идва, че трѣбва да чистите. Всички сте господари, дойдатъ на чисто, влизате съ нечисти обуща. Всѣки трѣбваше да си носи по едни обуща, че като дойде отвънъ, да се обуе съ чисти. Нѣкои дойдете и казвате: „Нечисто е“. Считате, че другитѣ трѣбва да чистятъ. Този прахъ и тази каль, ако бѣхте отъ тѣзи – да разбирате законитѣ, трѣбваше да има едно състезание да чистите този прахъ. Че то сѫ милиони прашинки. Сега трѣбва да се накара нѣкого, за да изчисти салона. Казва: „Тази работа не е заради мене“. Коя работа е заради васъ? Единъ день и васъ, като единъ ангелъ, ще ви пратятъ на земята да поправяте единъ грѣшникъ. Знаете какъ се поправя единъ грѣшникъ. Сто пѫти е по-лошо отъ да изчистишъ салона. Господь ще те прати да дойдешъ при този грѣшникъ и, докато този материалъ дадешъ на грѣшника, докато го научишъ да живѣе добре, ще ти побѣлѣе главата. Ще кажешъ: „Още веднажъ не искамъ да се занимавамъ съ този грѣшникъ“. Кой професоръ, да кажемъ по музика, който се е занимавалъ съ онѣзи деца да ги научи да свирятъ добре най-добритѣ класически парчета отъ класическата музика, знаете колко мѫчно е това?

 

Вие имате религиозни хора, които искатъ да се явятъ при Господа. Ти, за да се явишъ на единъ конкурсъ въ едно музикално състезание, трѣбва да знаешъ да свиришъ. Ако знаешъ да свиришъ само „Цвѣте мило, цвѣте красно“, може ли да излѣзешъ на конкурса? Като излѣзешъ на конкурса, трѣбва да знаешъ да свиришъ. На конкурса ще дадатъ да свиришъ единъ концертъ или отъ Бетовенъ, или отъ Хайденъ, или отъ нѣкой другъ музикантъ. И трѣбва тъй да го разбирате, че всички да останатъ доволни. Казвате: „Ще се познаваме ли въ другия свѣтъ?“ Пита ме нѣкой: „Отъ мене музикантъ може ли да стане?“ Казвамъ: Я ми изсвири нѣщо. Свири ми. Казвамъ: Ще стане единъ обикновенъ музикантъ, обикновена работа. – „Азъ мисля“. Казвамъ: Може да мислишъ, но тъй както свиришъ, по този пѫть на музиката, обикновенъ музикантъ може да станешъ. Азъ съмъ ималъ примѣръ съ единъ учитель. Дойде той при мене, запалилъ се по музиката, иска да стане музикантъ. Казвамъ: Изсвири ми нѣщо. Изсвири ми. Казвамъ му, като го слушахъ: Не си губи времето, не можешъ да станешъ музикантъ. Може да станешъ единъ отъ обикновенитѣ капелмайстори, добъръ учитель може да станешъ, попъ може да станешъ, търговецъ може да станешъ, земледѣлецъ, но музикантъ не може да станешъ, не си губи времето. Ще си изгубишъ времето, ако се опитвашъ музикантъ да станешъ. – „Запалилъ съмъ се за музиката“. Запалилъ си се, но музиката не е въ твоето естество. Ти не си роденъ за музикантъ. То е последното.

 

Сега азъ съмъ говорилъ толкозъ време за любовьта. Какво нѣщо е любовьта? Любовьта е най-голѣмата хармония, която сѫществува въ свѣта. Ти като влѣзешъ въ любовьта, нѣма да знаешъ какво нѣщо е да страдашъ. Страданието е извънъ любовьта. Човѣкътъ на любовьта, за всѣко едно страдание пари дава. И като дойде страданието, приятно му е, на четири му се отварятъ очитѣ за едно страдание. Любовьта ходи да търси страданието и пари дава. Гледашъ любовьта, като хване страданието, то стане на скѫпоцененъ камъкъ. Всичкитѣ безобразни работи на скѫпоценни камъни обръща. Отъ първо качество направя нѣщата. Но човѣкъ трѣбва да разбира закона. Ако остане сега да го постигате, сега ще постигнете заложбитѣ, които имате въ васъ. Ще дойдатъ малки работи да отвлѣкатъ вниманието ви. Имате една болка, (която) се явява въ васъ. Една болка ще се яви въ врата ви, или на кръста ви, или въ колѣното, или отдолу въ пръститѣ, или въ ставитѣ. Туй показва какви сѫ дефектитѣ на вашия мозъкъ. Значи, свири се на нѣкой концертъ. Ноти има въ колѣното, въ лакета, ноти има на врата, въ гръбнака има ноти, тѣ сѫ турени на петолиние и ноти има навсѣкѫде по петолинието, горе, долу, навсѣкѫде има ноти. Единъ музикантъ, който боледува въ колѣното, въ материалнитѣ работи не е добре. Щомъ болката е въ лакета, въ умствено отношение не върви добре. Щомъ е въ врата, духовната музика не е добре. Щомъ го боли главата, Божествената музика е объркана. Трѣбва да се поправи. Казва: „Какъ да го поправимъ сега?“ Обикновенитѣ работи ще направишъ необикновени. Азъ съмъ превождалъ онзи примѣръ, когато Мойсей отивалъ въ планината и миналъ покрай онзи овчаринъ, той не разбиралъ закона. Овчарьтъ билъ веселъ, радвалъ се, заклалъ едно агне, опекълъ го. Мойсей казва: „Какво си толкова веселъ?“ Казва: „Какъ да не съмъ веселъ, Господь ми обеща да ми дойде днесъ на гости“. (Мойсей) казва: „Ти не разбирашъ тази работа. Господь съ печени агнета не се занимава. Господь нѣма да ти дойде на гости, ти се заблуждавашъ“. Проповѣдвалъ му и този овчарь се убедилъ, но се натѫжилъ. Колкото той да яде, не може да изѣде агнето. Влѣзълъ въ едно противоречие. Мойсей, като отишълъ при Господа на планината, видѣлъ лицето на Господа. Недоволенъ било Господь отъ него. (Мойсей) пита, защо е недоволенъ. Казва му (Господь): „Защо каза на онзи овчаринъ, че Азъ нѣма да му ида на гости? Ти отде знаешъ? Ти предполагашъ. Иди да му кажешъ, че Азъ ще ида на гости“. Мойсей се връща при овчаря и му казва: „Ти ще ме извинишъ. Азъ ти казахъ, че Господь нѣма да дойде на гости, но тази работа не съмъ проучилъ. Той ще дойде“. Скрилъ се той, за да види какъ Господь ще посети овчаря. Не (билъ) видѣлъ какъ Господь ходи при хората. Овчарьтъ пѣе радостенъ, по едно време гледа – заспалъ. Като заспалъ, слѣзълъ огънь отъ небето и изпоялъ агнето, агнето изгорѣло. Става и казва: „Господь ми дойде на гости, яде и пи“. Овчарьтъ разбралъ едно, Мойсей разбралъ друго. Овчарьтъ разбралъ по материално работата, Мойсей разбралъ по духовенъ начинъ какъ иде Господь. По нѣкой пѫть вие сте тѫжни.

 

Дойде нѣкой и ми се оплаква. Азъ вече турямъ Мойсея. Той тамънъ заклалъ агнето и казалъ, че Господь ще му дойде на гости, миналъ нѣкой Мойсей и му казалъ, че Господь нѣма да дойде на гости. Казвамъ: Ще дойде Господь. Що е обидата? Мойсей е миналъ тамъ. Ами че що е обидата? Казва: „Тебе хората не те обичатъ“. То е сѫщото да имашъ нѣкакъвъ дефектъ. По този начинъ вие слушате да ви изсвири само едно парче. Хубаво е да слушате хората какъ свирятъ, но трѣбва да се упражнявате и вие да пѣете. Казвате: „Много хубаво пѣе“. Всѣки, който пѣе и който слуша, той се ползува. Но постоянно да слушашъ и безъ (да) изпълнявашъ – нѣма постижение. Ти ще оставишъ единъ день хората, тогава самъ трѣбва да знаешъ да пѣешъ. Ако другитѣ ти пѣятъ, то ти трѣбва да плащашъ, то е по законъ. Ако самъ пѣешъ, то е по любовь. Ти докато очаквашъ другитѣ хора да ти пѣятъ, то трѣбва да иматъ разположение. Ако сѫ разположени – ще ти пѣятъ, ако не сѫ разположени – нѣма да дойдатъ да пѣятъ. Ти само, когато пѣешъ и свиришъ по Божествения законъ, ти, когато искашъ, можешъ да пѣешъ коя и да е класическа пѣсень, може да свиришъ, каквото искашъ. Обаче, ако е по законъ. Онзи, когото ще задължишъ, той може и да ти откаже, ще иска много. Отива Падаревски, викатъ го да свири при единъ американецъ въ едно богато семейство и за една вечерь свирилъ единъ или половинъ часъ и му плащатъ хиляда долара. Сто хиляди лева сѫ. Хубаво, ако Падаревски дойде при васъ, кой отъ васъ би могълъ да плати на Падаревски да дойде и да свири?

 

Нѣкой пѫть имате високо мнение, че трѣбва да дойде нѣкой ангелъ, нѣкой отъ голѣмитѣ ангели, архангелъ Гавраилъ или архангелъ Михаилъ. Много голѣми амбиции имате. Но желанието, което ти имашъ, нѣкой пѫть може да… Като мине Мойсей за планината, да мине покрай овчарина, но този Мойсей всѣкога нѣма да мине.

 

Та казвамъ: Ако сега мине нѣкой виденъ музикантъ при васъ и вие не сте готови, какво ще научите отъ него? Ако азъ ви дамъ едно парче по закона на хармонията, тукъ нѣкои сестри, които не обичатъ други и казвамъ: Тази сестра, която не обичате, искамъ да я обикнете. Тази сестра, която не обичате, тя е една Божествена композиция. Ти досега не си обръщала листоветѣ. Обърни ги, да видишъ колко хубаво има написано, посвири. Казва: „Нищо не струва“. Ти гледашъ само заглавието и по него сѫдишъ, но тя е една отлична композиция. Ще обичашъ тази сестра. Какъ ще я обичате, какъ ще започнете? Азъ съмъ привеждалъ примѣра. Божествената любовь започва съ зрѣнието. Отдалече гледашъ една планина, гледашъ – една приятна линия има. Като гледашъ планинския върхъ – побѣлѣлъ горе, има нѣщо приятно въ тази линия. Или нѣкой човѣкъ, когото обичашъ – надалече го видишъ, но ти е приятно, че си го видѣлъ. Нито той ти е отговорилъ, нито е обърналъ погледа си, но ти го гледашъ, както гледашъ сутринь слънцето. Като го видишъ, цѣлия день ти е приятно. Туй е Божественото. Духовното е като кажешъ, да дойде наблизо, да си поговорите, да чуешъ една–две думи отъ мене, не само да го видишъ, но да поговоришъ съ него. То е пакъ по закона на хармонията. Но ти не се спирашъ тамъ, не искашъ само да си поговорите, но искашъ да се рѫкувашъ съ него. Най-после искашъ да го прегърнешъ и цѣлунешъ – последното. Като дойдете до цѣлувкитѣ и прегръдкитѣ, зараждатъ се вече противоречията. Хубаво е, цѣлуни го, но онзи, когото си цѣлуналъ, той не е доволенъ, казва: „Студени му сѫ устата, едно ухание има“. Азъ правя сега сравнение. Сравненията сѫ само процеси, които ставатъ. Вие сте при едно плодно дърво, вземате плода, но плодътъ не е така хубавъ, има нѣщо стипчаво въ плода и вие или го оставяте, или го хвърляте. Ако плодътъ е хубавъ, отлична круша, значи има нѣщо сочно.

 

Вие имате високо мнение за себе си. Вие ще влѣзете въ единъ свѣтъ на съвършени сѫщества, които сѫ минали преди васъ, ще идете между тѣхъ, но какво ще правите, кажете ми? Тѣ ще почнатъ да ви свирятъ. Когато свирятъ, иматъ една идея. Когато свирятъ и пѣятъ, тѣхната музика минава чакъ до земята. Нѣкой пѫть седне нѣкой ангелъ, нѣкое дете, което плаче, то започва да му свири. Като свири на това дете, започва мисъльта да му възлиза нагоре и престане да плаче. Нѣкѫде ангелътъ свири и скръбьта ти на земята изчезне, че най-после като възлезе вниманието, ти станешъ радостенъ. Този ангелъ свири тукъ, докато ти станешъ радостенъ. Между ангелитѣ и тебе разстоянието е толкозъ голѣмо, колкото отъ земята до слънцето. По радиото предаватъ и ти слушашъ. Азъ тукъ ги слушамъ, тѣ отъ 3–4 километра отъ Европа предаватъ, тукъ ги слушамъ, като че отъ десетина метра свирятъ. Като слушамъ, виждамъ какъ се предава музиката. Нѣкои свирятъ много хубаво, нѣкои свирятъ много обикновено, нѣма нищо музикално. Като ги слушамъ, виждамъ – свирятъ, за да мине времето и да му платятъ. Не разбира да свири, но чака да му платятъ. Нѣкоя пѣвица крѣска, пѣе, взема високи тонове. Азъ, като я преценявамъ, ако я викамъ да ми пѣе – едва бихъ ѝ далъ петь лева. Бихъ ѝ далъ 50 лева, дето се мѫчи да пѣе, а за изкуството ще ѝ дамъ петь лева. Че се мѫчи да пѣе, ще ѝ дамъ 50 лева за измѫчването.

 

Та казвамъ: Ние се намираме въ единъ свѣтъ на противоречия, искаме правото. Питатъ нѣкои: „Защо става така? Защо вѣе вѣтърътъ, защо ставатъ буритѣ, защо е облачно, защо на хоризонта има залѣзъ или изгрѣвъ, защо хората така постѫпватъ?“ Какъ трѣбваше да духа вѣтърътъ? Тихото време е хубаво, но тихото време – то е ритъмъ вѫтре въ музиката за онѣзи, които иматъ хубаво развито ухо. Пъкъ силниятъ вѣтъръ, бурята, е за онѣзи, на които ушитѣ не сѫ развити. Тази буря трѣбва да ги разтърси, да чуятъ музиката. Като дойде нѣкоя буря, човѣкъ разбира, че е музика това. Вие ще кажете: „Може ли това да се докаже?“ Нѣщата се доказватъ споредъ нашитѣ чувства. Какъ ще докажешъ, дали нѣкой знае или не? Най-първо чулъ ли си гласа или не? Може да докажешъ това, което си чулъ. Това, което не си чулъ, какъ ще докажешъ? Питатъ: „Какво е ангелското пѣене?“ Ангелитѣ чувалъ ли си ги да пѣятъ? Казватъ, че когато Христосъ се родилъ, дошли цѣлъ полкъ ангели, които пѣли пѣсеньта. Но имате ли една ясна представа какъвъ е билъ този хоръ? Не сте били тамъ, само предполагате. Трѣбва да сте чули пѣенето, за да знаете какво нѣщо е ангелско пѣене.

 

Мене ми разправяше единъ американецъ, който бѣше слушалъ Камила Русо, ученичка на Паганини, свирила „Съньтъ на живота“. „Цигуларка, казва, за пръвъ пѫть почувствувахъ, като я слушахъ, че имамъ желание да раздамъ имането си и бѣхъ готовъ да се примиря съ цѣлия свѣтъ. Като го слушахъ, казва, туй бѣше моето разположение. Като излѣзохъ, започнахъ по американски да мисля, че много съмъ се увлѣкалъ, какъ ще се примиря съ всички, много далече отидохъ, какъ ще раздамъ имането си? Докато слушахъ – имахъ разположение да се примиря съ всички. Но, като излѣзохъ, започнахъ да мисля другояче. Да се примиря съ всичкитѣ и да раздамъ имането си, за другъ пѫть го оставихъ“. Когато дойде богатиятъ ученикъ при Христа и го пита какво да направи, най-после му казва: „Иди раздай имането на беднитѣ и ела и ме последвай, ще ти кажа какво да правишъ“. И той, като този американецъ, казва: „Много хубаво е това учение, но какво може да придобие отсега да иде да се учи при Него? Какво ще ми даде? Дали ще ми даде това, което търся?“ Отложилъ въпроса.

 

И ние всички сега се отлагаме. После какво се случва съ насъ? Туй, отъ което ние се боимъ, то ще ни дойде. Ние всички се боимъ отъ страданието, боимъ се отъ смъртьта, боимъ се да не би да изгубимъ това, което имаме. А пъкъ това, което имаме, ще го изгубимъ. Казва: „Да прекараме живота си“. Ти дойдешъ, остарѣешъ и въ ума на твоитѣ синове и дъщери минава мисъльта: „Този да си замине за другия свѣтъ, да ни остави“. Ти започнешъ да чувствувашъ, че така мислятъ. Нему не се иска да умре, но най-после го заставятъ и той, каквото спечелилъ, ще остави. Ще изкопаятъ единъ трапъ и ще го турятъ, ще го заровятъ вѫтре. Хубаво е, ако душата излѣзе изъ тѣлото, туй заравяне е на мѣсто. Но ако душата е въ тѣлото и го заровятъ, казватъ: „Хайде при Господа“. Какво при Господа? Той остава тамъ, въ тѣлото, подъ пръстьта, остава да се мѫчи, докато се освободи отъ тѣлото си. По нѣкой пѫть гледамъ, хората казватъ: „Какво му е състоянието?“ Че има хора, които съ години сѫ свързани въ тѣлата си, 10–15 години не могатъ да се освободятъ отъ тѣлото. Казватъ: „Кѫде е?“ Още е въ гроба, не се е освободилъ.

 

Сега нѣма какво да ви говоря. Това е законътъ на дисхармонията, това. Човѣкъ трѣбва да знае защо седи, защо е вързанъ. Казвамъ: Божествената хармония изисква насъ да ни освободятъ отъ ония връзки. Синца сме привързани за земята и постоянно страдаме. Ненуждни страдания имаме сега.

 

Тукъ сега имате кѫщи съ по 300 метра. Едно време, за да започне новото учение тукъ, азъ казахъ всѣки да вземе по единъ декаръ земя. Дойдоха други, коригираха това. Казахъ по единъ декаръ, за да има всѣки какво да работи. Накупиха по 300 метра, да имало мѣста за всички. Сега се каратъ за тия 300 метра. Туриха новото учение по 300 метра. Всѣки иде, иска мѣсто, казва: „Сто, сто и петдесеть метра ми стига“. На 150 метра ще се каратъ. Най-малко единъ декаръ, да има какво да работи, да има малка градинка.

 

Казвамъ: Има единъ Божественъ планъ, на който вие не сте обърнали внимание. Всички имате слабостьта – искате вие да угодите на хората. Не може да угодишъ на хората, докато не угодишъ на Бога. Най-първо предъ Господа ще свиришъ, най-първо ще свиришъ предъ професора и той като ти даде одобрение, ще свиришъ предъ другитѣ. Ако Господь те препорѫча – добре дошълъ. Но ако Господь не те препорѫча – всѣки ще влѣзе въ стълкновение съ тебе. Мислите ли, че за да ви обичатъ хората, че това произтича отъ тѣхъ? – Не. Азъ искамъ да ме обичатъ хората, но за какво може да ме обичатъ? Ако Богъ е въ мене, ще ме обичатъ хората, ако Богъ е въ васъ, ще ви обичатъ хората. Ако Богъ не е въ васъ, кой може да ви обича? Ще имате една обикновена любовь. Ще имате обикновеното въ живота. Но за да дойде Богъ да живѣе въ тебе, Писанието казва: „Трѣбва едно чисто сърдце, единъ чистъ умъ, едно чисто тѣло“. Не може безъ Божественото тѣло, което трѣбва да имашъ, да дойде Господь и да се всели въ тебе и да живѣе. То е една нечиста кѫща.

 

Та казвамъ: Онѣзи, които разбиратъ закона, напредналитѣ, знаятъ, че всички музиканти не могатъ да бѫдатъ, но никой нѣма да влѣзе, който не знае да свири. Като идете въ другия свѣтъ, трѣбва да знаете повече, отколкото единъ музикантъ знае на земята. За да ви приематъ горе, трѣбва да знаете да свирите повече отъ най-видния музикантъ на земята. Ако вие не разбирате да мислите, това е една музика. Да туришъ мисъльта си въ хармония. Казвате: „Хубавитѣ мисли“. Хубавитѣ мисли вие не може да ги възприемете, ако не разбирате закона на Божествената хармония. Трѣбва да сѫ отъ обикновенитѣ. Васъ ви интересува да имате пари, но това е отдавнашенъ законъ. Да допуснемъ, че вие имате всичкитѣ пари. Да допуснемъ, че имате всичкото брашно, но сами трѣбва да си направите хлѣбъ. Вие търсите нѣкой да дойде да ви замѣси. Не, вие трѣбва сами да се научите да си правите хлѣба. Най-първо ще има нѣкой да ви покаже, но въ края на краищата ще ви оставятъ сами да си правите вашия хлѣбъ. Има известни въпроси, които сами трѣбва да ги разрешавате. Много мисли и чувства, които имате сега, вие сте ангажирали по закона на любовьта. Вие имате една любовь, която е една ангажирана любовь. Тя не е по закона на хармонията. Любовьта, която е подчинена на закона на хармонията, нѣмате, но имате любовь, която е подчинена на закона. Почти всички, безъ изключение, имате любовьта, която е подчинена на закона. Казвате: „Длъженъ съмъ да го обичамъ“. Това е любовьта, подчинена на закона. Хубава е и тази любовь, но трѣбва да излѣзете отъ любовьта, която е подчинена на закона. Законътъ трѣбва да бѫде изпълнение на любовьта. Нѣма да има противоречие тогава. Но за да имате тази любовь, трѣбва да има нѣкой да ви покаже любовьта. Може да ви покаже любовьта, но и следъ като ви покаже, тя е много трудна. Ще ви покаже нѣкой пѫть любовьта нѣкой, но въ тази любовь иска голѣмо самоотричане. Дойде единъ гостъ, какъ трѣбва да го приемете въ дома си? Ако дойде въ единъ хотелъ по закона, хотелиерътъ веднага опредѣля каква стая да му даде. Щомъ плаща най-високата цена, ще му дадатъ най-хубавата стая, която има въ хотела. Плаща 200, 300, 400, 500 лева на вечерь. Тогава ще му дадатъ най-хубавата и най-добре мебелирана стая. Всички слуги ще треперятъ наоколо за 500-тѣ лева. Отидешъ, нищо не плащашъ, вземешъ последната стая. Имашъ само единъ левъ, какво ще бѫде вашето положение? Ако си въ най-хубавата стая, то е заради 500-тѣ лева, всички сѫ на твоя услуга. Докато имамъ 500 лева, ще имамъ уважение и почитание. Щомъ нѣмамъ 500 лева, никакво почитание и уважение нѣма. Сега това почитание е по закона. То ще зависи отъ твоя умъ, колко си богатъ. Богатъ човѣкъ трѣбва да бѫде по умъ, богатъ човѣкъ трѣбва да бѫде и по сърдце.

 

Щомъ говоримъ за хармония, не можемъ да говоримъ за беднотия. Беднотията е по закона. Въ Божествената хармония всички сѫ богати. Сега се проповѣдва, че трѣбва да бѫдатъ щедри. Нѣкои богати сѫ скържави. То е една погрѣшка въ тѣхъ. Богатъ умъ трѣбва да има богатиятъ. Той не трѣбва да мисли, че може да изтече богатството. Той е като изворъ. Това, което изтича отъ извора, и той може да се ползува, и всички наоколо могатъ да се ползуватъ.

 

Сега не трѣбва да схващате, че отсега вие трѣбва да се измѣняте. Азъ не говоря за светии. Споредъ мене да бѫдешъ светия е обикновена работа. Споредъ мене да бѫдешъ светия, то е запалена свѣщь, много долна работа е. Праведникъ да бѫдешъ, то е една чиста риза, която ще облѣкатъ хората. Светията е запалена свѣщь. Приблизително законътъ на хармонията е като слънцето, което изгрѣва и залѣзва. То донѣкѫде представя Божествената хармония. То свири слънцето. И като свири, всѣки, каквото е разбралъ, ще възприеме. Ние възприемаме дотолкозъ, доколкото човѣкъ разбира Божествената хармония.

 

Запримѣръ: вие искате Господь да дойде въ васъ, нали така? Че вие имате споръ двамата. Какъ се запознавате, като дойде нѣкой вашъ ближенъ? Не виждашъ Господа въ него, но гледашъ какъ той е облѣченъ, какви му сѫ дрехитѣ, гледашъ лицето, какъ е вчесанъ, гледашъ ноктитѣ. Дойде нѣкой светия, каль има подъ ноктитѣ, лицето хлътнало, очитѣ потъмнѣли и той минава за светия, понеже 30 години изъ гората се разхождалъ и светия станалъ. Казвашъ: „Свири“. Нищо не може да свири. Говори, че въшкитѣ сѫ го яли, че бълхитѣ, че зъзналъ, че нѣмалъ печка, че хлѣбъ нѣмалъ. Този светия ти говори за обикновени работи.

 

Откакъ съмъ дошълъ на земята, заболѣха ме ушитѣ да слушамъ хората да ми разправятъ, че сухъ хлѣбъ яли. После, крайно лицемѣрие има. Гледамъ го – предъ мене леща яде, после направилъ си зелникъ съ масълце и сирене. До мене леща яде, като остане самъ – зелникъ яде, тамъ направилъ баница. Предъ мене се показва, че е много набоженъ, лицемѣрие е това. Какво ще иде предъ Господа да се показва? Значи предъ хората леща яде, самъ, като е, баница яде. Дали леща или баница е се едно. Лещата нѣма да те препорѫча. Ако ядешъ леща, за очитѣ е. Ако ядешъ баница, за стомаха е. Лещата е цѣръ за очитѣ. Ако ти сѫ слаби очитѣ, яжъ леща. Той не знае защо да яде леща. Споредъ мене лещата е лѣкарство за очитѣ. Бобъ яде. Бобътъ е лѣкарство за бѫбрецитѣ. Казва: „Обичамъ грахъ да ямъ“. Козметика е, яде грахъ, да стане по-красивъ. Той не знае, че е козметика това. А пъкъ яденето е за подигане (на) ума, сърдцето и тѣлото. Съ яденето идваме въ съприкосновение съ Господа. Щомъ ядемъ, ние възприемаме Божиятъ животъ въ себе си. Възприемаме Божествената мисъль, Божествената сила. Яденето е придобиване, идваме въ контактъ съ Божествената мисъль. Най-свещениятъ актъ въ свѣта е яденето. Казва Христосъ, че: „Който Ме яде, има животъ“. Трѣбва да Го ядете. Ще Го ядемъ съ любовь, че и Той да е доволенъ. Не само да яде съ любовь, ще свири. Ще възприемемъ, че Той като влѣзе въ мене, ще направи Господь онова, което азъ не може да направя. Азъ ще направя това, което Господь не може да направи. Той заради мене нѣма да яде. Щомъ азъ ямъ, Той, като влѣзе въ мене, ще направи това въ моя умъ, въ моето сърдце и въ моето тѣло, ще предаде това, което никой другъ не може да даде. Свещенъ актъ е яденето. Съ всичкото благоговение като ядешъ този хлѣбъ, Господь е тамъ. Ще прочетешъ: „Това е животъ вѣченъ да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога и Христа, Когото ти си пратилъ“. Ще започнешъ да свиришъ на арфа отъ 32 струни. Китарата е съ 6 струни, арфата е съ 32 струни. Та казвамъ: Яденето е единъ свещенъ актъ, най-свещеното нѣщо. Затуй ядене какъ е направено, има много спорове.

 

Задайте си вие въпроса, Богъ е създалъ всичко заради насъ, какво ние сме направили заради Него? Цѣлото небе и цѣлата земя Той е направилъ заради насъ. Ние какво сме направили? Въ какво седи заслугата ни? – „Азъ обичамъ Господа?“ Въ какво Го обичашъ? Каже ми: „Иди тамъ“, азъ не отивамъ. – „Направи това“, азъ си правя оглушки. Въ хармонията нѣма отлагане. Знаешъ колко е отмѣрено, ритъмъ има. Тамъ трѣбва съвършенство. Казва: „Иди!“ – иди, „Ела!“ – ела. Но не по законъ. Ти трѣбва да схванешъ още самата мисъль. Ти да схващашъ преди Господь да ти каже, преди да ти каже – да изпълнишъ. Щомъ Господь ти каже, Той казва веднажъ, и онова, което ти казва – ще го направишъ, искашъ–не искашъ. Ако Той те заставилъ да говоришъ нѣкому, ти нѣма да разбирашъ защо те е заставилъ. Ако почиташъ Неговата мисъль, Писанието казва: „Опитай каква е добрата Воля Божия“.

 

Казвамъ: Животътъ е хармония самъ по себе си. Нѣма какво да ми разправяте: „Азъ те обичамъ“. Какъ ще го изпѣете, ако човѣкъ не може да пѣе? Казвамъ: Когато се научишъ да пѣешъ, тогава ще дойде. Отдалече като го видишъ, ще му изпѣешъ: „Азъ те обичамъ“. Тя на 20 души пѣла „Азъ те обичамъ“ и дошла и на мене да пѣе „Азъ те обичамъ“. Гледамъ, на лицето е писано, че на 20 мѣста ходила да пѣе „Азъ те обичамъ“. Казвамъ: Още не си дошла дотамъ, дето може да те обичатъ. Какъ бихте изпѣли „Азъ те обичамъ“? Има ли десеть души, които могатъ да изпѣятъ „Азъ те обичамъ“? Не че мене обичате, но обичате нѣкого. За мене е безразлично „Азъ те обичамъ“ да го изпѣешъ. Петь братя и петь сестри ще пѣятъ „Азъ те обичамъ“. Ще има стари братя и млади братя, стари сестри и млади сестри. „Азъ те обичамъ“ защо не пѣете? Трудна работа е. Ще знаешъ колко трудна работа е. Защото всѣки единъ ще запита. Ти си гладенъ. Щомъ ти запѣя „Азъ те обичамъ“, трапезата се сложи. Ти си боленъ, пѣя ти „Азъ те обичамъ“, веднага ще бѫдешъ здравъ. „Азъ те обичамъ“ – ще бѫдешъ добре облѣченъ. „Азъ те обичамъ“ – слънцето ще изгрѣе, деньтъ ще бѫде хубавъ, всичко така ще се уреди, както е въ природата. Господь казва: „Азъ те обичамъ“ – слънцето иде. Тогава се показватъ тия лѫчи. Всѣки день това става. Господь казва: „Азъ те обичамъ“. Ние ще направимъ това, което Господь прави. Най-първо да оценимъ това, което Господь казва и прави. Господь казва, че ви обича, пъкъ вие имате разправии за дребни работи. Имате разправии дали нѣкой тукъ, отъ земята, ви обича. На земята нѣма нито единъ, който да ви обича. Вие се заблуждавате. На земята има хора, които могатъ да те вържатъ съ вѫже за яслитѣ да ядешъ слама. Но да има да те обичатъ на земята, никѫде го нѣма. Нито единъ нѣма. Нищо повече. Че тия, които ви обичатъ, ще ви заровятъ въ земята, ще кажатъ да си вървите и по вашъ адресъ ще говорятъ. Кой отъ васъ говори хубаво? Тукъ отъ васъ кой говори любовно? Постоянно говорите: „Този такъвъ, онзи онакъвъ“. Нито вие обичате, нито тѣ ви обичатъ. Казвате: „Той малко смахнатъ, сприхавъ“. То не е любовь. Та нѣма любовь на земята. Туй състояние го нѣма. Въ любовьта, като видишъ, когото обичашъ, стане ти приятно. Наскоро единъ примѣръ имахъ тукъ, въ България. Една сестра отива при единъ братъ и той ѝ казва: „Ти, когато дойдешъ, много ми става приятно. Преди ти да бѣше дошла, ми бѣше тѫжно“. Той се занимава съ търговия, мѫчно му било нѣщо. „Ти, като дойдешъ въ дюкяна, ми става леко, приятно“. Тази не е млада сестра. Като дойде тази сестра, става му приятно. Какъ му става приятно? Тия скърби и страдания, които изпитва, тя като дойде, става веселъ той. Щомъ единъ братъ иде и тебе ти става приятно, той вече носи въ себе си свѣтлина и внася свѣтлина въ яма, внася топлина, че отдалечъ като го видишъ, измѣня се твоето състояние. То е като слънцето. Колкото слънцето изгрѣва, веднага деньтъ взема опредѣлена форма.

 

Казвамъ: Ние най-първо трѣбва да благодаримъ за онова, което Богъ излива. Ние сме слѣпи и търсимъ своето щастие на земята, дето никога нѣма да го намѣримъ. Ако тия хора всички обърнатъ вниманието къмъ Бога, обикнатъ Бога, любовьта ще дойде на земята. Ние търсимъ любовьта единъ отъ другъ. Търсимъ отнѣкѫде да дойде. Отъ никѫде нѣма да дойде. Тази лампа свѣти по причина на слънцето. Ако слънцето изгасне и тя ще изгасне. Любовьта на Бога ще дойде отвънъ, ние ще бѫдемъ изразители на Божията любовь. Казвамъ: Ние не изразяваме още любовьта, която Богъ показва всѣки день. Той не иска да ни се наложи, Той остава постепенно да схващаме. Ако река сега азъ да ви сѫдя. Азъ казвамъ, че на земята любовь още нѣма. Азъ имахъ една котка. Тя се показва около мене, че е много правовѣрна. Виждамъ единъ день хванала една птичка. Казвамъ: Слушай, пусни птичката. Спрѣхъ се и ѝ казвамъ: Пусни птичката. Наведохъ се къмъ нея и тя избѣга съ птичката, занесе я. Не се мина два–три месеца и котката си отиде. Не пусна птиченцето, изѣде го, мене ми стана криво. Не ме послуша. Трѣбваше само да си отвори устата и да пусне птичето. Сега не мога да я препорѫчамъ. Отиде котката съ птичето. Имамъ сега другъ единъ примѣръ, пакъ съ една котка. Една кокошка обикнала ме, и кокошката ми носи по едно яйце предъ вратата ми. Дойде днесъ, предъ вратата снесе яйцето. Единъ день дошла и котката, не се спогаждатъ. Наближава котката къмъ кокошката, тя изведнажъ я клъвна по носа. Котката пъкъ я одраска съ крака си по врата, потече кръвь и трѣбваше да я лѣкувамъ. Казвамъ: Защо се карате? Казва: „Ще изѣде яйцето, затова я кълва“. Котката казва: „Не ме разбира, ни най-малко не искамъ да ѝ изямъ яйцето. Азъ едно време ядѣхъ яйца, сега не ямъ“. Тя се оттегли, но ме увещава, проточи си крака. Казвамъ: Не е хубаво. Затуй казвамъ: Любовьта дошла до тукъ. Виждамъ тази толкозъ ме обича, снася ми яйцето. Но знаете ли защо стана това? Кокошката ми казва: „Учителю, изъ двора ходимъ, цапаме“. Азъ си мислихъ да направя, че да се махнатъ отъ двора. Казвамъ си: Защо не си туря силата да ги изпѫдя. Кокошарникъ нѣма, може да ги изпѫдя всичкитѣ тия кокошки. Когато ми мина тази мисъль, дойде тази кокошка да носи яйца. Казва: „Учителю, да не ни изпѫждашъ. Всичкитѣ кокошки сме готови да ти носимъ по едно яйце, само да не ни изпѫждашъ“. 12 яйца е снесла досега. Една сестра ми казва: „Учителю, да ти направя джиджи-папа“. Рекохъ: Не може. Азъ съмъ намислилъ да я насадя. Единъ день, като пита: „Кѫде ми сѫ яйцата?“ стопанинътъ ѝ, тя да си иде съ пиленцата. Сега привеждамъ този примѣръ и казвамъ: Похвално е за кокошката да дойде и да снесе яйце предъ вратата ми. Сниса безъ да крѣка. Само като дойде котката, тогава крѣка. Казвамъ на котката: Остави кокошката свободно да си снесе яйцето, не я безпокой. Като си замине тя, тогава идвай.

 

Та казвамъ: У синца ни трѣбва да има едно желание да извършимъ Волята Божия въ свѣта. Да създадемъ ония красивитѣ мисли, да създадемъ ония красивитѣ желания и красивитѣ постѫпки. То е вече законътъ на хармонията. Никой не може да ви научи отъ себе си. Отъ само себе си трѣбва да дойде, има едно съзнание. Въ мене Божествениятъ законъ ми показва какъ трѣбва да постѫпя. Ако свирите хубаво, казва ви, че свирите хубаво. Ако не свирите хубаво, ви казва, че не свирите. Ни най-малко нѣма да има нѣкаква умисъль. Онзи, който е разбралъ Божествената любовь, той лесно се справя съ всичкитѣ свои състояния. Казвамъ: Първото нѣщо – внесете любовьта въ вашия умъ! По възможность не допущайте дисхармонични мисли! Внесете по едно хубаво чувство! Задръжте, което дойде въ сърдцето ви! Като станете сутринь, направете едно хубаво движение! По нѣкой пѫть вървите и главата носите налѣво или надѣсно, нѣкои, като вървите, коремътъ ви е изпъкналъ напредъ или пъкъ сте се прегърбили. Кое е хубавото движение? Хубавото движение е да туришъ една хармонична мисъль за главата. Хубавитѣ мисли ще изправятъ най-първо главата, тя сама по себе си ще се изправи. Като внесете хубавото чувство, то ще изправи кръста. Като внесешъ хубавитѣ постѫпки, да започнешъ да мислишъ добре, веднага рѫцетѣ и краката ще взематъ една поза, която е хармонична и е много красива. /Учительтъ постави дѣсния кракъ напредъ и лѣвата рѫка на кръста. После обратното – лѣвия кракъ напредъ и дѣсната рѫка на кръста/. Какво означава това? Това е една стомна, която е пълна. Лѣвата рѫка е чучурътъ. Такова движение показва, че ти си готовъ да вземешъ.

 

Та днесъ за пръвъ пѫть помислете за вашия умъ, който Богъ ви е далъ. Помислете и за вашето сърдце, което Богъ ви е далъ. Помислете и за вашето тѣло, въ което сега живѣете. Поблагодарете, три нѣща да останатъ. Азъ ще се спра пакъ да говоря. Сега туй е предисловие на Божествената хармония.

 

Добрата молитва.

 

ХХ година

24. Лекция на Общия Окултенъ класъ

26 мартъ, 1941 год., Срѣда, 5 ч.с.

Изгрѣвъ.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От книгата, "Прав път". Окултни лекции. Общ окултен клас. XX година (1940–1941). Том II.

Първо издание. София, Издателство „Урания“ и Издателство „АСК-93“, 1998

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

ЗАКОНЪТ ЗА БОЖЕСТВЕНАТА ХАРМОНИЯ

Отче наш. Мога да кажа.

Законът за Божествената хармония в света. За да могат хората да разбират какво нещо е хармонията, въпросът не е както между господари и слуги. в света има отношение между господари и слуги, които работят. Земеделецът работи на нивата, той хване някой човек и те работят на нивата – отношенията са прости. Единият работи 7-8 часа и очаква да му платят нeщо. Господарят погледне работата му каква е. Някой път е добросъвестен, някой път е недобросъвестен, иска да му отбие. Той е работил 8 часа и ще му плати 50-60 лева, но недоволен е от работата му и наместо да му плати толкоз, отбие му нещо. Онзи е недоволен. Наместо да му плати, отбие му. Това се повтаря един, два, три деня, цяла година, той копае, онзи плаща, копае, плаща, най-после погледнеш – има мазоли на ръцете. Казва: „Той е много работлив човек”. Той работи, но той не работи от любов. Той работи по закон. Има два начина. По закон, искаш – не искаш – ще работиш. Другият работи по закона на свободата. Сега по закона ще те заставят да работиш, нищо повече. Ще ти прегледат работата по закон и ако не си работил добре, ще ти намерят някаква погрешка. Значи ти трябва да знаеш как да работиш. А в закона на хармонията се изисква онзи, който работи, той трябва да работи от любов и работата, която свършва, да няма погрешка, да е хубава. И за тази работа нищо не му плащат. И за тази работа той е и слуга, и господар. Ние, които сме излезли от Господа, казваме: „Господари”. Господ, Който създал света от себе си, значи кои са слугите му, кой е господарят му? Той, като гледа, казва: „Този е слуга”. в дадения случай е слуга, но в дадения случай е господар. в съзнанието слугата не извършва работа, както трябва, показва, че не разбира. Защо да не разбира? Не е учил. Защото не е учил, ленив е, малко мързелив е. Защо е ленив? Защото има високо мнение за себе си. Мързеливите хора имат високо мнение за себе си. Като го срещнеш, като направи някаква дребна работа, мисли кой-знае какво е направил. Аз съм виждал ученички, които написали някакво малко стихотворение от един-два куплета, носи го в джоба, изважда го и казва: „Ето, вижте, четете”. Та го изважда да го четат. Много хубаво е, но в какво седи? Напише няколко думи, и аз ще ги напиша.

1941-03-26-05_fig1.png

Четете сега. Законът е сега, че всички безсмислени неща имат смисъл. Вземете, (че) за един музикално творение там има, точици турени, но смисъл има, той ги знае. После има петолиние, после спомагателни линии над петолинието. Каква е тази нота? Тази нота с гласа не може да я вземете. Трябва някой извънреден певец да може да я вземе изведнъж, да знаеш какви са трептенията. Те са високи трептения, с трептения, с хиляди трептения има. Тогава как ще ги вземеш? Онзи, който разбира закона на хармонията, веднага ще ги вземе. Който не ги разбира, ще каже: „Тази работа не е заради мене, онази работа не е заради мене”. Да копае – не е заради него, да реже лозето – не е заради него, да шие дрехи – не е заради него, да прави обуща – не е заради него. Казва: „Каква е работата?” Облича се три пъти на ден. Сутрин ще стане, ще се облече, на обяд ще снеме дрехите и пак ще се облече с други дрехи, ще се опере хубаво и пак вечерта ще си снеме дрехите. Ще гледа лицето дали е хубаво, веждите си ще гледа, носа си, устата си. По същия начин имаш една къща и гледаш отвън – малко разкопана. Замажеш – приятна ти е къщата, да е добре замазана. Влезеш в къщи, трябва да е чиста.

Вие идвате тук и нито един от вас не се грижи и на ум не ви идва, че трябва да чистите. Всички сте господари, дойдат на чисто, влизате с нечисти обуща. Всеки трябваше да си носи по едни обуща, че като дойде отвън, да се обуе с чисти. Някои дойдете и казвате: „Не – чисто е”. Считате, че другите трябва да чистят. Този прах и тази кал, ако бяхте от тези – да разбирате законите, трябваше да има едно състезание да чистите този прах. Че то са милиони прашинки. Сега трябва да се накара някого, за да изчисти салона. Казва: „Тази работа не е заради мене”. Коя работа е заради вас? Един ден и вас, като един ангел, ще ви пратят на земята да поправяте един грешник. Знаете как се поправя един грешник. Сто пъти е по-лошо от да изчистиш салона. Господ ще те прати да дойдеш при този грешник и, докато този материал дадеш на грешника, докато го научиш да живее добре, ще ти побелее главата. Ще кажеш: „Още веднъж не искам да се занимавам с този грешник”. Кой професор, да кажем по музика, който се е занимавал с онези деца да ги научи да свирят добре най-добрите класически парчета от класическата музика, знаете колко мъчно е това?

Вие имате религиозни хора, които искат да се явят при Господа. Ти, за да се явиш на един конкурс в едно музикално състезание, трябва да знаеш да свириш. Ако знаеш да свириш само “Цвете мило, цвете красно”, може ли да излезеш на конкурса? Като излезеш на конкурса, трябва да знаеш да свириш. На конкурса ще дадат да свириш един концерт или от Бетовен, или от Хайдн, или от някой друг музикант. И трябва тъй да го разбирате, че всички да останат доволни. Казвате: „Ще се познаваме ли в другия свят?” Пита ме някой: „От мене музикант може ли да стане?” Казвам: Я ми изсвири нещо. Свири ми. Казвам: Ще стане един обикновен музикант, обикновена работа. – ”Аз мисля”. Казвам: Може да мислиш, но тъй както свириш, по този път на музиката, обикновен музикант може да станеш. Аз съм имал пример с един учител. Дойде той при мене, запалил се по музиката, иска да стане музикант. Казвам: Изсвири ми нещо. Изсвири ми. Казвам му, като го слушах: Не си губи времето, не можеш да станеш музикант. Може да станеш един от обикновените капелмайстори, добър учител може да станеш, поп може да станеш, търговец може да станеш, земеделец, но музикант не може да станеш, не си губи времето. Ще си изгубиш времето, ако се опитваш музикант да станеш. – ”Запалил съм се за музиката”. Запалил си се, но музиката не е в твоето естество. Ти не си роден за музикант. То е последното.

Сега аз съм говорил толкоз време за любовта. Какво нещо е любовта? Любовта е най-голямата хармония, която съществува в света. Ти като влезеш в любовта, няма да знаеш какво нещо е да страдаш. Страданието е извън любовта. Човекът на любовта, за всяко едно страдание пари дава. И като дойде страданието, приятно му е, на четири му се отварят очите за едно страдание. Любовта ходи да търси страданието и пари дава. Гледаш любовта, като хване страданието, то стане на скъпоценен камък. Всичките безобразни работи на скъпоценни камъни обръща. От първо качество направя нещата. Но човек трябва да разбира закона. Ако остане сега да го постигате, сега ще постигнете заложбите, които имате във вас. Ще дойдат малки работи да отвлекат вниманието ви. Имате една болка, (която) се явява във вас. Една болка ще се яви във врата ви, или на кръста ви, или в коляното, или отдолу в пръстите, или в ставите. Туй показва какви са дефектите на вашия мозък. Значи, свири се на някой концерт. Ноти има в коляното, в лакътя, ноти има на врата, в гръбнака има ноти, те са турени на петолиние и ноти има навсякъде по петолинието, горе, долу, навсякъде има ноти. Един музикант, който боледува в коляното, в материалните работи не е добре. Щом болката е в лакътя, в умствено отношение не върви добре. Щом е във врата, духовната музика не е добре. Щом го боли главата, Божествената музика е объркана. Трябва да се поправи. Казва: „Как да го поправим сега?” Обикновените работи ще направиш необикновени. Аз съм привеждал онзи пример, когато Мойсей отивал в планината и минал покрай онзи овчар, той не разбирал закона. Овчарят бил весел, радвал се, заклал едно агне, опекъл го. Мойсей казва: „Какво си толкова весел?” Казва: „Как да не съм весел, Господ ми обеща да ми дойде днес на гости”. (Мойсей) казва: „Ти не разбираш тази работа. Господ с печени агнета не се занимава. Господ няма да ти дойде на гости, ти се заблуждаваш”. Проповядвал му и този овчар се убедил, но се натъжил. Колкото той да яде, не може да изяде агнето. Влязъл в едно противоречие. Мойсей, като отишъл при Господа на планината, видял лицето на Господа. Недоволен било Господ от него. (Мойсей) пита, защо е недоволен. Казва му (Господ): „Защо каза на онзи овчар, че Аз няма да му ида на гости? Ти отде знаеш? Ти предполагаш. Иди да му кажеш, че Аз ще ида на гости”. Мойсей се връща при овчаря и му казва: „Ти ще ме извиниш. Аз ти казах, че Господ няма да дойде на гости, но тази работа не съм проучил. Той ще дойде”. Скрил се той, за да види как Господ ще посети овчаря. Не (бил) видял как Господ ходи при хората. Овчарят пее радостен, по едно време гледа – заспал. Като заспал, слязъл огън от небето и изпоял агнето, агнето изгоряло. Става и казва: „Господ ми дойде на гости, яде и пи”. Овчарят разбрал едно, Мойсей разбрал друго. Овчарят разбрал по материално работата, Мойсей разбрал по духовен начин как иде Господ. По някой път вие сте тъжни.

Дойде някой и ми се оплаква. Аз вече турям Мойсей. Той таман заклал агнето и казал, че Господ ще му дойде на гости, минал някой Мойсей и му казал, че Господ няма да дойде на гости. Казвам: Ще дойде Господ. Що е обидата? Мойсей е минал там. Ами че що е обидата? Казва: „Тебе хората не те обичат”. То е същото да имаш някакъв дефект. По този начин вие слушате да ви изсвири само едно парче. Хубаво е да слушате хората как свирят, но трябва да се упражнявате и вие да пеете. Казвате: „Много хубаво пее”. Всеки, който пее и който слуша, той се ползува. Но постоянно да слушаш и без (да) изпълняваш – няма постижение. Ти ще оставиш един ден хората, тогава сам трябва да знаеш да пееш. Ако другите ти пеят, то ти трябва да плащаш, то е по закон. Ако сам пееш, то е по любов. Ти докато очакваш другите хора да ти пеят, то трябва да имат разположение. Ако са разположени – ще ти пеят, ако не са разположени – няма да дойдат да пеят. Ти само, когато пееш и свириш по Божествения закон, ти, когато искаш, можеш да пееш коя и да е класическа песен, може да свириш, каквото искаш. Обаче, ако е по закон. Онзи, когото ще задължиш, той може и да ти откаже, ще иска много. Отива Падаревски, викат го да свири при един американец в едно богато семейство и за една вечер свирил един или половин час и му плащат хиляда долара. Сто хиляди лева са. Хубаво, ако Падаревски дойде при вас, кой от вас би могъл да плати на Падаревски да дойде и да свири?

Някой път имате високо мнение, че трябва да дойде някой ангел, някой от големите ангели, архангел Гавраил или архангел Михаил. Много големи амбиции имате. Но желанието, което ти имаш, някой път може да... Като мине Мойсей за планината, да мине покрай овчари, но този Мойсей всякога няма да мине.

Та казвам: Ако сега мине някой виден музикант при вас и вие не сте готови, какво ще научите от него? Ако аз ви дам едно парче по закона на хармонията, тук някои сестри, които не обичат други и казвам: Тази сестра, която не обичате, искам да я обикнете. Тази сестра, която не обичате, тя е една Божествена композиция. Ти досега не си обръщала листовете. Обърни ги, да видиш колко хубаво има написано, посвири. Казва: „Нищо не струва”. Ти гледаш само заглавието и по него съдиш, но тя е една отлична композиция. Ще обичаш тази сестра. Как ще я обичате, как ще започнете? Аз съм привеждал примера. Божествената любов започва с зрението. Отдалече гледаш една планина, гледаш – една приятна линия има. Като гледаш планинския връх – побелял горе, има нещо приятно в тази линия. Или някой човек, когото обичаш – надалече го видиш, но ти е приятно, че си го видял. Нито той ти е отговорил, нито е обърнал погледа си, но ти го гледаш, както гледаш сутрин слънцето. Като го видиш, целия ден ти е приятно. Туй е Божественото. Духовното е като кажеш, да дойде наблизо, да си поговорите, да чуеш една-две думи от мене, не само да го видиш, но да поговориш с него. То е пак по закона на хармонията. Но ти не се спираш там, не искаш само да си поговорите, но искаш да се ръкуваш с него. Най-после искаш да го прегърнеш и целунеш – последното. Като дойдете до целувките и прегръдките, зараждат се вече противоречията. Хубаво е, целуни го, но онзи, когото си целунал, той не е доволен, казва: „Студени му са устата, едно ухание има”. Аз правя сега сравнение. Сравненията са само процеси, които стават. Вие сте при едно плодно дърво, вземате плода, но плодът не е така хубав, има нещо стипчиво в плода и вие или го оставяте, или го хвърляте. Ако плодът е хубав, отлична круша, значи има нещо сочно.

Вие имате високо мнение за себе си. Вие ще влезете в един свят на съвършени същества, които са минали преди вас, ще идете между тях, но какво ще правите, кажете ми? Те ще почнат да ви свирят. Когато свирят, имат една идея. Когато свирят и пеят, тяхната музика минава чак до земята. Някой път седне някой ангел, някое дете, което плаче, то започва да му свири. Като свири на това дете, започва мисълта да му възлиза нагоре и престане да плаче. Някъде ангелът свири и скръбта ти на земята изчезне, че най-после като възлезе вниманието, ти станеш радостен. Този ангел свири тук, докато ти станеш радостен. Между ангелите и тебе разстоянието е толкоз голямо, колкото от земята до слънцето. По радиото предават и ти слушаш. Аз тук ги слушам, те от 3-4 километра от Европа предават, тук ги слушам, като че от десетина метра свирят. Като слушам, виждам как се предава музиката. Някои свирят много хубаво, някои свирят много обикновено, няма нищо музикално. Като ги слушам, виждам – свирят, за да мине времето и да му платят. Не разбира да свири, но чака да му платят. Някоя певица кряска, пее, взема високи тонове. Аз, като я преценявам, ако я викам да ми пее – едва бих й дал пет лева. Бих й дал 50 лева, дето се мъчи да пее, а за изкуството ще й дам пет лева. Че се мъчи да пее, ще й дам 50 лева за измъчването.

Та казвам: Ние се намираме в един свят на противоречия, искаме правото. Питат някои: „Защо става така? Защо вее вятърът, защо стават бурите, защо е облачно, защо на хоризонта има залез или изгрев, защо хората така постъпват?” Как трябваше да духа вятърът? Тихото време е хубаво, но тихото време – то е ритъм вътре в музиката за онези, които имат хубаво развито ухо. Пък силният вятър, бурята, е за онези, на които ушите не са развити. Тази буря трябва да ги разтърси, да чуят музиката. Като дойде някоя буря, човек разбира, че е музика това. Вие ще кажете: „Може ли това да се докаже?” Нещата се доказват според нашите чувства. Как ще докажеш, дали някой знае или не? Най-първо чул ли си гласа или не? Може да докажеш това, което си чул. Това, което не си чул, как ще докажеш? Питат: „Какво е ангелското пеене?” Ангелите чувал ли си ги да пеят? Казват, че когато Христос се родил, дошли цял полк ангели, които пели песента. Но имате ли една ясна представа какъв е бил този хор? Не сте били там, само предполагате. Трябва да сте чули пеенето, за да знаете какво нещо е ангелско пеене.

Мене ми разправяше един американец, който беше слушал Камила Русо, ученичка на Паганини, свирила “Сънят на живота”. “Цигуларка, казва, за пръв път почувствувах, като я слушах, че имам желание да раздам имането си и бях готов да се примиря с целия свят. Като го слушах, казва, туй беше моето разположение. Като излязох, започнах по американски да мисля, че много съм се увлякъл, как ще се примиря с всички, много далече отидох, как ще раздам имането си? Докато слушах – имах разположение да се примиря с всички. Но, като излязох, започнах да мисля другояче. Да се примиря с всичките и да раздам имането си, за друг път го оставих”. Когато дойде богатият ученик при Христа и го пита какво да направи, най-после му казва: „Иди раздай имането на бедните и ела и ме последвай, ще ти кажа какво да правиш”. И той, като този американец, казва: „Много хубаво е това учение, но какво може да придобие отсега да иде да се учи при Него? Какво ще ми даде? Дали ще ми даде това, което търся?” Отложил въпроса.

И ние всички сега се отлагаме. После какво се случва с нас? Туй, от което ние се боим, то ще ни дойде. Ние всички се боим от страданието, боим се от смъртта, боим се да не би да изгубим това, което имаме. А пък това, което имаме, ще го изгубим. Казва: „Да прекараме живота си”. Ти дойдеш, остарееш и в ума на твоите синове и дъщери минава мисълта: „Този да си замине за другия свят, да ни остави”. Ти започнеш да чувствуваш, че така мислят. Нему не се иска да умре, но най-после го заставят и той, каквото спечелил, ще остави. Ще изкопаят един трап и ще го турят, ще го заровят вътре. Хубаво е, ако душата излезе из тялото, туй заравяне е на място. Но ако душата е в тялото и го заровят, казват: „Хайде при Господа”. Какво при Господа? Той остава там, в тялото, под пръстта, остава да се мъчи, докато се освободи от тялото си. По някой път гледам, хората казват: „Какво му е състоянието?” Че има хора, които с години са свързани в телата си, 10-15 години не могат да се освободят от тялото. Казват: „Къде е?” Още е в гроба, не се е освободил.

Сега няма какво да ви говоря. Това е законът на дисхармонията, това. Човек трябва да знае защо седи, защо е вързан. Казвам: Божествената хармония изисква нас да ни освободят от ония връзки. всинца сме привързани за земята и постоянно страдаме. Ненужни страдания имаме сега.

Тук сега имате къщи с по 300 метра. Едно време, за да започне новото учение тук, аз казах всеки да вземе по един декар земя. Дойдоха други, коригираха това. Казах по един декар, за да има всеки какво да работи. Накупиха по 300 метра, да имало места за всички. Сега се карат за тия 300 метра. Туриха новото учение по 300 метра. Всеки иде, иска място, казва: „Сто, сто и петдесет метра ми стига”. На 150 метра ще се карат. Най-малко един декар, да има какво да работи, да има малка градинка.

Казвам: Има един Божествен план, на който вие не сте обърнали внимание. Всички имате слабостта – искате вие да угодите на хората. Не може да угодиш на хората, докато не угодиш на Бога. Най-първо пред Господа ще свириш, най-първо ще свириш пред професора и той като ти даде одобрение, ще свириш пред другите. Ако Господ те препоръча – добре дошъл. Но ако Господ не те препоръча – всеки ще влезе в стълкновение с тебе. Мислите ли, че за да ви обичат хората, че това произтича от тях? -Не. Аз искам да ме обичат хората, но за какво може да ме обичат? Ако Бог е в мене, ще ме обичат хората, ако Бог е във вас, ще ви обичат хората. Ако Бог не е във вас, кой може да ви обича? Ще имате една обикновена любов. Ще имате обикновеното в живота. Но за да дойде Бог да живее в тебе, Писанието казва: „Трябва едно чисто сърце, един чист ум, едно чисто тяло”. Не може без Божественото тяло, което трябва да имаш, да дойде Господ и да се всели в тебе и да живее. То е една нечиста къща.

Та казвам: Онези, които разбират закона, напред – нали те, знаят, че всички музиканти не могат да бъдат, но никой няма да влезе, който не знае да свири. Като идете в другия свят, трябва да знаете повече, отколкото един музикант знае на земята. За да ви приемат горе, трябва да знаете да свирите повече от най-видния музикант на земята. Ако вие не разбирате да мислите, това е една музика. Да туриш мисълта си в хармония. Казвате: „Хубавите мисли”. Хубавите мисли вие не може да ги възприемете, ако не разбирате закона на Божествената хармония. Трябва да са от обикновените. Вас ви интересува да имате пари, но това е отдавнашен закон. Да допуснем, че вие имате всичките пари. Да допуснем, че имате всичкото брашно, но сами трябва да си направите хляб. Вие търсите някой да дойде да ви замеси. Не, вие трябва сами да се научите да си правите хляба. Най-първо ще има някой да ви покаже, но в края на краищата ще ви оставят сами да си правите вашия хляб. Има известни въпроси, които сами трябва да ги разрешавате. Много мисли и чувства, които имате сега, вие сте ангажирали по закона на любовта. Вие имате една любов, която е една ангажирана любов. Тя не е по закона на хармонията. Любовта, която е подчинена на закона на хармонията, нямате, но имате любов, която е подчинена на закона. Почти всички, без изключение, имате любовта, която е подчинена на закона. Казвате: „Длъжен съм да го обичам”. Това е любовта, подчинена на закона. Хубава е и тази любов, но трябва да излезете от любовта, която е подчинена на закона. Законът трябва да бъде изпълнение на любовта. Няма да има противоречие тогава. Но за да имате тази любов, трябва да има някой да ви покаже любовта. Може да ви покаже любовта, но и след като ви покаже, тя е много трудна. Ще ви покаже някой път любовта някой, но в тази любов иска голямо самоотричане. Дойде един гост, как трябва да го приемете в дома си? Ако дойде в един хотел по закона, хотелиерът веднага определя каква стая да му даде. Щом плаща най-високата цена, ще му дадат най-хубавата стая, която има в хотела. Плаща 200, 300, 400, 500 лева на вечер. Тогава ще му дадат най-хубавата и най-добре мебелирана стая. Всички слуги ще треперят наоколо за 500-те лева. Отидеш, нищо не плащаш, вземеш последната стая. Имаш само един лев, какво ще бъде вашето положение? Ако си в най-хубавата стая, то е заради 500-те лева, всички са на твоя услуга. Докато имам 500 лева, ще имам уважение и почитание. Щом нямам 500 лева, никакво почитание и уважение няма. Сега това почитание е по закона. То ще зависи от твоя ум, колко си богат. Богат човек трябва да бъде по ум, богат човек трябва да бъде и по сърце.

Щом говорим за хармония, не можем да говорим за беднотия. Беднотията е по закона. в Божествената хармония всички са богати. Сега се проповядва, че трябва да бъдат щедри. Някой богати са скържави*. То е една погрешка в тях. Богат ум трябва да има богатият. Той не трябва да мисли, че може да изтече богатството. Той е като извор. Това, което изтича от извора, и той може да се ползува, и всички наоколо могат да се ползуват.

Сега не трябва да схващате, че отсега вие трябва да се изменяте. Аз не говоря за светии. Според мене да бъдеш светия е обикновена работа. Според мене да бъдеш светия, то е запалена свещ, много долна работа е. Праведник да бъдеш, то е една чиста риза, която ще облекат хората. Светията е запалена свещ. Приблизително законът на хармонията е като слънцето, което изгрява и залязва. То донякъде представя Божествената хармония. То свири слънцето. И като свири, всеки, каквото е разбрал, ще възприеме. Ние възприемаме дотолкоз, доколкото човек разбира Божествената хармония.

Запример: вие искате Господ да дойде във вас, нали така? Че вие имате спор двамата. Как се запознавате, като дойде някой ваш ближен? Не виждаш Господа в него, но гледаш как той е облечен, какви му са дрехите, гледаш лицето, как е вчесан, гледаш ноктите. Дойде някой светия, кал има под ноктите, лицето хлътнало, очите потъмнели и той минава за светия, понеже 30 години из гората се разхождал и светия станал. Казваш: „Свири”. Нищо не може да свири. Говори, че въшките са го яли, че бълхите, че зъзнал, че нямал печка, че хляб нямал. Този светия ти говори за обикновени работи.

Откак съм дошъл на земята, заболяха ме ушите да слушам хората да ми разправят, че сух хляб яли. После, крайно лицемерие има. Гледам го – пред мене леща яде, после направил си зелник с масълце и сирене. До мене леща яде, като остане сам – зелник яде, там направил баница. Пред мене се показва, че е много набожен, лицемерие е това. Какво ще иде пред Господа да се показва? Значи пред хората леща яде, сам, като е, баница яде. Дали леща или баница е се едно. Лещата няма да те препоръча. Ако ядеш леща, за очите е. Ако ядеш баница, за стомаха е. Лещата е цяр* за очите. Ако те са слаби очите, яж леща. Той не знае защо да яде леща. Според мене лещата е лекарство за очите. Боб яде. Бобът е лекарство за бъбреците. Казва: „Обичам грах да ям”. Козметика е, яде грах, да стане по-красив. Той не знае, че е козметика това. А пък яденето е за повдигане (на) ума, сърцето и тялото. с яденето идваме в съприкосновение с Господа. Щом ядем, ние възприемаме Божият живот в себе си. Възприемаме Божествената мисъл, Божествената сила. Яденето е придобиване, идваме в контакт с Божествената мисъл. Най-свещеният акт в света е яденето. Казва Христос, че: “Който Ме яде, има живот”. Трябва да Го ядете. Ще Го ядем с любов, че и Той да е доволен. Не само да яде с любов, ще свири. Ще възприемем, че Той като влезе в мене, ще направи Господ онова, което аз не може да направя. Аз ще направя това, което Господ не може да направи. Той заради мене няма да яде. Щом аз ям, Той, като влезе в мене, ще направи това в моя ум, в моето сърце и в моето тяло, ще предаде това, което никой друг не може да даде. Свещен акт е яденето. с всичкото благоговение като ядеш този хляб, Господ е там. Ще прочетеш: „Това е живот вечен да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога и Христа, Когото ти си пратил”. Ще започнеш да свириш на арфа от 32 струни. Китарата е с 6 струни, арфата е с 32 струни. Та казвам: Яденето е един свещен акт, най-свещеното нещо. Затуй ядене как е направено, има много спорове. Задайте си вие въпроса, Бог е създал всичко заради нас, какво ние сме направили заради Него? Цялото небе и цялата земя Той е направил заради нас. Ние какво сме направили? В какво седи заслугата ни? – ”Аз обичам Господа?” В какво Го обичаш? Каже ми: „Иди там”, аз не отивам. – ”Направи това”, аз си правя оглушки. в хармонията няма отлагане. Знаеш колко е отмерено, ритъм има. Там трябва съвършенство. Казва: „Иди!” – иди, “Ела!” – ела. Но не по закон. Ти трябва да схванеш още самата мисъл. Ти да схващаш преди Господ да ти каже, преди да ти каже – да изпълниш. Щом Господ ти каже, Той казва веднъж, и онова, което ти казва – ще го направиш, искаш – не искаш. Ако Той те заставил да говориш някому, ти няма да разбираш защо те е заставил. Ако почиташ Неговата мисъл, Писанието казва: „Опитай каква е добрата Воля Божия”.

Казвам: Животът е хармония сам по себе си. Няма какво да ми разправяте: „Аз те обичам”. Как ще го изпеете, ако човек не може да пее? Казвам: Когато се научиш да пееш, тогава ще дойде. Отдалече като го видиш, ще му изпееш: „Аз те обичам”. Тя на 20 души пяла “Аз те обичам” и дошла и на мене да пее “Аз те обичам”. Гледам, на лицето е писано, че на 20 места ходила да пее “Аз те обичам”. Казвам: Още не си дошла дотам, дето може да те обичат. Как бихте изпели “Аз те обичам”? Има ли десет души, които могат да изпеят “Аз те обичам”? Не че мене обичате, но обичате някого. За мене е безразлично “Аз те обичам” да го изпееш. Пет братя и пет сестри ще пеят “Аз те обичам”. Ще има стари братя и млади братя, стари сестри и млади сестри. “Аз те обичам” защо не пеете? Трудна работа е. Ще знаеш колко трудна работа е. Защото всеки един ще запита. Ти си гладен. Щом ти запея “Аз те обичам”, трапезата се сложи. Ти си болен, пея ти “Аз те обичам”, веднага ще бъдеш здрав. “Аз те обичам” – ще бъдеш добре облечен. “Аз те обичам” – слънцето ще изгрее, денят ще бъде хубав, всичко така ще се уреди, както е в природата. Господ казва: „Аз те обичам” – слънцето иде. Тогава се показ-ват тия лъчи. Всеки ден това става. Господ казва: „Аз те обичам”. Ние ще направим това, което Господ прави. Най-първо да оценим това, което Господ казва и прави. Господ казва, че ви обича, пък вие имате разправии за дребни работи. Имате разправии дали някой тук, от земята, ви обича. На земята няма нито един, кой то да ви обича. Вие се заблуждавате. На земята има хора, които могат да те вържат с въже за яслите да ядеш слама. Но да има да те обичат на земята, никъде го няма. Нито един няма. Нищо повече. Че тия, които ви обичат, ще ви заровят в земята, ще кажат да си вървите и по ваш адрес ще говорят. Кой от вас говори хубаво? Тук от вас кой говори любовно? Постоянно говорите: „Този такъв, онзи онакъв”. Нито вие обичате, нито те ви обичат. Казвате: „Той малко смахнат, сприхав”. То не е любов. Та няма любов на земята. Туй състояние го няма. в любовта, като видиш, когото обичаш, стане ти приятно. Наскоро един пример имах тук, в България. Една сестра отива при един брат и той й казва: „Ти, когато дойдеш, много ми става приятно. Преди ти да беше дошла, ми беше тъжно”. Той се занимава с търговия, мъчно му било нещо. “Ти, като дойдеш в дюкяна, ми става леко, приятно”. Тази не е млада сестра. Като дойде тази сестра, става му приятно. Как му става приятно? Тия скърби и страдания, които изпитва, тя като дойде, става весел той. Щом един брат иде и тебе ти става приятно, той вече носи в себе си светлина и внася светлина в яма, внася топлина, че отдалеч като го видиш, изменя се твоето състояние. То е като слънцето. Колкото слънцето изгрява, веднага денят взема определена форма.

Казвам: Ние най-първо трябва да благодарим за онова, което Бог излива. Ние сме слепи и търсим своето щастие на земята, дето никога няма да го намерим. Ако тия хора всички обърнат вниманието към Бога, обикнат Бога, любовта ще дойде на земята. Ние търсим любовта един от друг. Търсим отнякъде да дойде. От никъде няма да дойде. Тази лампа свети по причина на слънцето. Ако слънцето изгасне и тя ще изгасне. Любовта на Бога ще дойде отвън, ние ще бъдем изразители на Божията любов. Казвам: Ние не изразяваме още любовта, която Бог показва всеки ден.

Той не иска да ни се наложи, Той остава постепенно да схващаме. Ако река сега аз да ви съдя. Аз казвам, че на земята любов още няма. Аз имах една котка. Тя се показва около мене, че е много правоверна. Виждам един ден хванала една птичка. Казвам: Слушай, пусни птичката. Спрях се и й казвам: Пусни птичката. Наведох се към нея и тя избяга с птичката, занесе я. Не се мина два-три месеца и котката си отиде. Не пусна птиченцето, изяде го, мене ми стана криво. Не ме послуша. Трябваше само да си отвори устата и да пусне птичето. Сега не мога да я препоръчам. Отиде котката с птичето. Имам сега друг един пример, пак с една котка. Една кокошка обикнала ме, и кокошката ми носи по едно яйце пред вратата ми. Дойде днес, пред вратата снесе яйцето. Един ден дошла и котката, не се спогаждат. Наближава котката към кокошката, тя изведнъж я клъвна по носа. Котката пък я одраска с крака си по врата, потече кръв и трябваше да я лекувам. Казвам: Защо се карате? Казва: „Ще изяде яйцето, затова я кълва”. Котката казва: „Не ме разбира, ни най-малко не искам да й изям яйцето. Аз едно време ядях яйца, сега не ям”. Тя се оттегли, но ме увещава, проточи си крака. Казвам: Не е хубаво. Затуй казвам: Любовта дошла до тук. Виждам тази толкоз ме обича, снася ми яйцето. Но знаете ли защо стана това? Кокошката ми казва: „Учителю, из двора ходим, цапаме”. Аз си мислех да направя, че да се махнат от двора. Казвам си: Защо не си туря силата да ги изпъдя. Кокошарник няма, може да ги изпъдя всичките тия кокошки. Когато ми мина тази мисъл, дойде тази кокошка да носи яйца. Казва: „Учителю, да не ни изпъждаш. Всичките кокошки сме готови да ти носим по едно яйце, само да не ни изпъждаш”. 12 яйца е снесла досега. Една сестра ми казва: „Учителю, да ти направя джиджи-папа”. Рекох: Не може. Аз съм намислил да я насадя. Един ден, като пита: „Къде ми са яйцата?” стопанинът й, тя да си иде с пиленцата. Сега привеждам този пример и казвам: Похвално е за кокошката да дойде и да снесе яйце пред вратата ми. Снася без да кряка. Само като дойде котката, тогава кряка. Казвам на котката: Остави кокошката свободно да си снесе яйцето, не я безпокой. Като си замине тя, тогава идвай.

Та казвам: У всинца ни трябва да има едно желание да извършим Волята Божия в света. Да създадем ония красивите мисли, да създадем ония красивите желания и красивите постъпки. То е вече законът на хармонията. Никой не може да ви научи от себе си. От само себе си трябва да дойде, има едно съзнание. в мене Божественият закон ми показва как трябва да постъпя. Ако свирите хубаво, казва ви, че свирите хубаво. Ако не свирите хубаво, ви казва, че не свирите. Ни най-малко няма да има някаква умисъл. Онзи, който е разбрал Божествената любов, той лесно се справя с всичките свои състояния. Казвам: Първото нещо – внесете любовта във вашия ум! По възможност не допущайте дисхармонични мисли! Внесете по едно хубаво чувство! Задръжте, което дойде в сърцето ви! Като станете сутрин, направете едно хубаво движение! По някой път вървите и главата носите наляво или надясно, някои, като вървите, коремът ви е изпъкнал напред или пък сте се прегърбили. Кое е хубавото движение? Хубавото движение е да туриш една хармонична мисъл за главата. Хубавите мисли ще изправят най-първо главата, тя сама по себе си ще се изправи. Като внесете хубавото чувство, то ще изправи кръста. Като внесеш хубавите постъпки, да започнеш да мислиш добре, веднага ръцете и краката ще вземат една поза, която е хармонична и е много красива. /Учителят постави десния крак напред и лявата ръка на кръста. После обратното – левия крак напред и дясната ръка на кръста/. Какво означава това? Това е една стомна, която е пълна. Лявата ръка е чучурът. Такова движение показва, че ти си готов да вземеш.

Та днес за пръв път помислете за вашия ум, който Бог ви е дал. Помислете и за вашето сърце, което Бог ви е дал. Помислете и за вашето тяло, в което сега живеете. Поблагодарете, три неща да останат. Аз ще се спра пак да говоря. Сега туй е предисловие на Божествената хармония.

Добрата молитва.

24 Лекция на Общия Окултен клас

26 март, 1941 год., Сряда, 5 ч.с., Изгрев

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×