Година 15 (22 септември 1944 – 1 декември 1944), брой 317

[Ани]

БРАТСТВО

Седмичник за братски живот

Брой 317 - год. XVII.

Севлиево, 1 октомври 1944 год.

--------------------

Абонамент:

За България – 80 лева

За странство – 150 лева

Отделен брой 3 лев

----------------

Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево.

Редактор: Атанас Николов

Съдържание:

Великото дело – Сава Калименов

Нова пролет. (стих.) – Дина Зограф

Ден първи! (стих.) – Д. Кошева

Ден първи!... (стих.) – Звънар

К Великой Цели. Условия обединения славян – Из Словото на Учителя (Превод на руски – Любомир Лулчев)

Словото на Учителя. Той иде! (из извънредната беседа – 12 юли 1944 г.)

Изгрева на новата култура  (из извънредната беседа „Зовът на новото“ – 24 септември 1944 г.)

Велико време – Л. Лулчев

Радиестезия – Ел. инж. Ст. Бъчваров

[Ани]

ВЕЛИКОТО ДЕЛО

Като звън на далечни, грамадни камбани,

като гръм на стихийни вълни,

свободата зове непрестанно сърца ни

към лазура на нови страни.

*

В миг крилата за полет безумен потрепнат,

в миг в очите искра заблести,

__    __    __    __    __   

__    __    __    __    __   

и отекват гръмовно простори далечни:

„Светлина! Красота! Висини!”

Смирненски

Тази есен, есента на 1944 г. е една Велика Пролет за българския народ. Една велика, дългоочаквана, свещена, Божествена Пролет.

Може би ще се намерят неколцина, които ще погледнат с надсмивка на тия думи. Може би ще се намерят единици, чиито души, чиито сърца, чиито умове и съвести още не са засегнати, още не са стоплени и озарени от оня дивен, бурен, слънчев поток, от онова всемощно движение на колективната народна душа, която днес празнува един Велик празник - празника на своето освобождение от тежки робски, вериги, които я сковаваха и я водеха насилствено, по криви пътища, към фалшиви идеали, зад които разтваряше жадна паст бездната на братоубийството и на периодичните национални катастрофи. Може би ще се намерят неколцина, които до вчера минаваха за най-големи патриоти и родолюбци, и които днес гузно, смутено, с ледена усмивка на уста и с душа изпълнена с тревога, съмнение и страх, се дърпат настрана от народа си, обзет от бурен мощен устрем към нови простори, към нови хоризонти, и с примрежения си поглед виждат в настоящето само причини за тревога, а в бъдещето - само тъмни сенки.

Понеже Пролетта, истинската, Божествена Пролет идва за всички, понеже за нея прегради не съществуват и не могат да съществуват, понеже тя не може да бъде спряна от нищо, тъй, както нищо не може да спре цветята да цъфнат, дърветата да се раззеленеят, слънцето да свети и грее по-силно и снеговете и ледовете - да се разтопят, когато дойде уреченото за това време, то ний дълбоко вярваме, ний знаем, че не ще останат у нас хора, не ще останат у нас души, сърца и умове, незасегнати и нестоплени, дори въпреки нежеланието си и упорството си на първо време, от тази Велика Пролет, от тази необятна светлина и топлина, които започват да се разливат днес на мощни потоци по нашата земя.

Поради това, че наистина съществува едно ограничено, съвсем ограничено малцинство, отделни единици от нашия народ, които все още не знаят какво да мислят или със свито сърце гледат на Новото, което с бурен устрем навлиза в живота на народа ни, ние смятаме, че им дължим и ще отправим към тях няколко успокоителни думи.

Братя българи, вий, малцината отделни единици, които все още се чувствате незасегнати и стоите настрана от мощния устрем на всенародната душа, обърнете погледа си нагоре и размислете по-дълбоко върху това, което днес става в нашата земя. Направете усилие да се абстрахирате от тежкия пласт на натрупаните досега предразсъдъци и се опитайте да погледнете истината право в очите. Забравете за момент своите лични егоистични интереси и спрете погледа си върху истинските общонародни интереси.

И тогава, ако вие имате очи, които могат да виждат, ако вие имате уши, които могат да чуват, ако вие имате сърца, които могат да чувстват, то вий ще видите пред себе си една такава велика картина, вий ще чуете една такава велика симфония, вий ще почувствате свещения трепет на едно велико Сърце - сърцето на нашия народ, опиянено от свободата, премиращо от възторг пред блестящите хоризонти, които днес се разтварят пред него.

И тогава, ако вие наистина сте синове и дъщери - деца на този народ, ако вие наистина живеете с неговия живот, ако вие наистина го обичате, чувствате сте свързани с него и му желаете доброто, то вий ще признаете искрено, дълбоко в себе си, в душата си, а не с устата си своя велик грях пред него, пред този народ и ще посветите останалите сили и живота си в истинско служене нему.

Човек би трябвало да бъде повече или по-малко ясновидец за да може да проникне в душите и в сърцата на тия, които бяха бити и убивани. преследвани като диви зверове и зверски измъчвани, чиито уста бяха запушени, чиито души и съвести бяха потиснати от тежкия камък на една народоубийствена и братоубийствена действителност.

Ако ний бихте могли поне малко открехнем завесата и през една тясна пролука да надникнем в душите и сърцата на тези. които са поели днес върху плещите си новото велико народно дело, ако ний бихме могли да проникнем в душите и сърцата преди всичко на младежта и на подмладените от едно ново преизпълващо ги чувство възрастни - какво вий мислите, че ще открием ний в тях?

Някакъв скоропреходен, сляп ентусиазъм? Някаква дива безразсъдна омраза? Някаква необуздана и отпусната на воля страст да се разрушава и унищожава?

Не! Не! Не!

В техните души и сърца вие ще откриете съвсем малко омраза и много, много, извънредно много любов!

В тях вие ще откриете една непреклонна, непобедима воля насочена към изграждането на един нов свят.

В тях вие ще откриете един висок идеал, комуто със свещен трепет и с пълна всеотдайност те служат.

В тях вие ще откриете истинска, искрена любов към правдата и истината и пълна готовност за всякакви жертви в името на всенародното добруване и на всечовешкото братство.

Душите и сърцата са изпълнени с творчески плам!

Душите и сърцата са изпълнени с велика любов, душите и сърцата са обзети от мощна жажда за изграждане на един нов, по-красив свят, свят на правда и добро.

При това положение, от какво има да се страхуваме? В какво има да се съмняваме? За какво има да съжаляваме? Народът ни ще бъде изведен на правия път!

Правилната насока е взета вече, а тя ще ни отведе само към добро. Дори и известни малки грешки, известни малки временни отклонения, неизбежни при трасирането на един нов път, не ще попречат на правилния ход и на истинския възход на народа ни.

Един нов свят ще бъде изграден!

У нас, в цяла Европа и по целия свят. Свързвайки се с мощните динамични сили, които са си поставили за цел изграждането на този нов свят, които, по-точно, са оръдията, проводниците, чрез които Бог изгражда този нов свят - ние, като отделни личности, и нашия народ, като колектив, нищо не можем да изгубим, а само можем да спечелим.

Правият, истинският, верният Път към Новото, към Великото, ще бъде намерен.

Пълна гаранция за това е свещения устрем към светлина, красота и висини, който буботи със страшна сила в душата на нашата младеж, пълна, абсолютна гаранция за това е простряната над нас десница на Бога, комуто служи „ В Дух и Истина“ тази младеж, (дори и тогава, когато с уста си Го отрича) и Комуто принадлежи това Велико Дело, към което днес е призован да вложи своя дял и нашият народ.

Това Велико Божие Дело за освобождаване на света от всякакво робство, от всякакво зло, от всякакво насилие, и от позорното братоубийство и братоизползуване; това Велико Божие Дело за изграждането на новия свят на Правдата, на Мира, на Братството и на Любовта, е толкова мощно, такъв небесен, безграничен, неизчерпаем извор от сили е впрегнат на работа за неговото реализиране, че съвсем жалка и смешна е всякаква мисъл за някакво противопоставяне срещу него.

То е Божие Дело!

Огромно, велико, необхватно. Ние се намираме само в началото му. В първите трепети на неговото зазоряване. Ние съвсем смътно, едва-едва можем да схванем да доловим само някои отделни, слаби черти от неговия велик образ. Ние можем да имаме само слабо, неясно предчувствие за това, в което ще се изрази то в близкото и далечно бъдеще. Ние не можем да видим и да знаем точно докъде и до какво ще ни доведе то, точно през какви перипетии ще премине Великия Божествен Процес, който е едновременно процес на очистване от старото и на възприемане и изграждане на Новото.

За да се оформи напълно този процес, за да се измине трудния първоначален път на прехода от старото към новото, може би ще са нужни още много страдания и жертви за нас, и за човечеството. Но и това не може и не трябва да ни плаши! Защото ние знаем едно:

Бог е Този, Който ни води!

Бог е този, който води народа ни, славянството и цялото човечество, през страдания и скърби, през тъмнина и заблуждение, през разрушения и кърви, през страшни изпитания - към Новия свят, към света на правдата, на мира, на братството и любовта!

Негово е Великото Дело, намиращо се още в своето начало, което ще изтрие всички сълзи, ще строши всички вериги, ще даде простор, свобода, възможности за развитие и живот на всички човешки души. Никакво съмнение, никакво колебание и неверие!

Бог знае какво върши и защо го върши! Не ние сме, които можем да даваме съвети на Бога!

Докато се изчистят огромните авгиеви обори на страшното минало, ще има смрад, ще има тиня, ще има страдание! Това е неизбежно. То е един велик, неизбежен, необходим процес - процес на очистване. И ние дължим само благодарност на тези, които са поели върху себе си тежката задача и които изцапват ръцете си, дрехите си, телата си, но не и душите си, за да очистят живота и света от страшните грамади натрупано през векове и хилядолетия зло.

Това е първата, най-груба, най-тежка, понякога дори и страшна работа, която трябва да бъде извършена. Тя ще пречисти терена, тя ще премахне старото, тя ще отвори пътя за новото.

И тогава ще дойдат светлите духове, които са призвани само да градят.

Те, с чисти, неопетнени ръце, със свещен трепет, с души, свободни от всякаква омраза и изпълнени само с любов, ще положат основите на вечното царство на Бога върху нашата земя.

И няма, никога вече няма да има война! Никога вече няма да има гладни, и голи, и боси. Ще паднат веригите, ще се сринат затворите, ще стават излишни оръжията, ще си подадат братски ръка всички хора и народи по земята, ще се разкрият небесата и буйни, небесни реки ще разлеят нечувана и неподозирана Божествена благодат, нечувано и неподозирано изобилие върху нас.

Великото Дело е дело на Бога!

То е Дело, на което служат с всичкия жар на сърцата си милиони души, тук, в България, и по всички части на света.

Великото Дело е дело на всички, защото то засяга всички и носи благодат за всички.

Всички ний трябва да осъзнаем своя дълг и да дадем това, което можем, за неговото изграждане.

С. Калименов

[Ани]

НОВА ПРОЛЕТ

С ревът на хищен звяр отмина

и сетний зимен ураган.

С последни пристъпи той зина

да спре Божествения план.

*

Покри балкани с преспи снежни,

поломи къщи, дървеса,

безмилостно, в полята скрежни,

уби предпролетни цветя.

*

Но спусна Бог южняка топли,

нахлу отвред с победен ход:

отвлече бури, студ и вопли,

разтопи ледния живот!

*

А слънцето, със сила жива.

земя закърми с топла гръд,

с лъчи — милувки то прелива

живота светъл в нейна плът.

*

И пролет, пролет животворна

с любов прегърна пак света!

Снегът топи се в планината,

шумят реките, пей пръстта!

*

Хей, пролет, с тебе Бог, за всички,

изпрати нам живот честит!

Прелитат, песни кършат птички,

цветя люлеят красен лик!

*

С ревът на хищен звяр, ще мине

и сетний боен ураган.

безсилен и със смърт да срине

великия, Божествен план.

*

Земя свещена и смирена

народна гробница стана.

Разгънал кървава арена,

руши човекът — сатана!

*

Но вдигна Бог, в съюз всесилен,

народи, за борба отвред.

И сам Учителят всемирен.

Водач е нам към новий свят!

*

Сам слънце на любовта жива,

човека буди с бащин глас;

божествен извор, Той прелива

живота нов и светъл в нас!

*

Той пролет носи за земята —

всемирен, вечен, братски мир:

ледът разтапя във сърцата,

в душите влива еликсир!

*

Хей, пролет, с тебе раса нова

твори Учителят велик! —

Славянство кротко, Йехова,

избра строител слънцелик!

*

Сред райски прелести потръпва

и пей човекът възроден,

във новий, благ живот що стъпва,

с любов обилна всеки ден!

*

Хей, пролет светла, плодоносна,

с любов и слънце ни люлей ! —

С божествен пръст ни ти докосна!

Хей, пролет — майчице. здравей!

*

С ревът на хищен звяр, отмина

и сетний зимен ураган;

безсилен с мраз и лед да срине

великия Божествен план . . .

*

Всред райска прелест ще потръпва

светът единен, възроден

и братския живот ще стъпва

с любов Христова всекой ден I

*

Спасителю, любим Учител,

всред земний хаос —фар и път,

на светлината синовете.

пред твоя дух в поклон мълчат.

*

С небесни песни ще прегърнеш

Ти утрешния слънчев ден;

Блажен, със любовта да върнеш

при Бога, блудний син — човек!

Дина Зограф

[Ани]

ДЕН ПЪРВИ!

Ще мине страшната угроза,

ще стихне сетният барутен гръм,

преминала през огнена Голгота

земята ще възкръсне, пречистена с огън.

*

Раздирана от вопли и въздишки,

отронила последната сълза .

на своя кървав грях, оплакала ги всички

— тях — синовете на орисана съдба.

*

Заченала всред кръстното страдание

нов свят, безкръвен, кротък, благ;

простила се със сетно отчаяние,

тя бодро крачи към нов лазурен бряг.

*

И там, всред новата вселена,

създала своя първи ден,

притихнала и озарена,

тя ражда, претворява своя блен.

*

Във скутите на светата родилка

почива кротко младенец;

просторът необятен е неговата люлка,

дъгата седмоцветна — неговий венец.

*

Все там, всред дивната омая

тържествено се чува зов:

„Дете на моя Дух, чуй моя благослов:

—Живей всред братство, истина, любов!“

Д. Кошева

 

[Ани]

ДЕН ПЪРВИ! . . .

Ден първи, с радост увенчай

на нашия народ душата —

и с пълни шепи ти му дай

дара свещен на свободата.

*

Отдавна те очаква той.

във мир или във бран стихийна –

един и същ борец — герой

и мъченик за твойто име.

*

Счупи ти пръстена жесток

от скръб, стенания и кърви —

и всред народния възторг

дай мир и щастие. Ден първи! . .

Звънар

[Ани]

К ВЕЛИКОЙ ЦЕЛИ

Причины международного антагонизма.

Условия обединения славян

(Из Словото на Учителя)

Великая цел имеет свои разумный изъяснения. Эти изъяснения сделаны ни с точки зрения растений, ни с точки зрения муравев, ни с точки зрения млекопитающихся, ни даже с точки зрения человека, потому что все они еще не умеют связыват причины и следствия природных явлений.

Чтобы вникнут глубже в развитие идеи объединения человечества и, чтобы понят причины существующих межцународных противоречий, мы будем иллюстрироват свою мысл следующим иноскозателным разказом. Все писатели в этой области ползовалис уподоблениями, притчами и разказами, чтобы объяснит великое, которое нельзя объяснит другим способом.

Когда великий невидимый мир решил спасти человечество, он послал на землю одного из своих посланников — Христа, как самаго сведующаго а принципах и методах спасения человечества. Прежде всего он был послан к маленкому народу еврейскому, стремящемуся к самосовершенствованию и к совершенствованию человечества, чтобы руководит ими. Когда Христос явился, евреи сначала приняли его хорошо, думая, что он их освободит, даст им богатство и силу и пошлет их овладет другими народами. Однако, когда Христос развил свое учение о том, что все должны быт свободны и, что никакой народ не имеет превосходства над другими, равно как и учение о самопожертвовании и любви к ближнему, чем задел еврейский национализм, евреи возмутилис и сказали: „Этот не только не освободит нас. но еще силнее поработит.“

Они решили Его уничтожит, создавши крест: „человек, уничтожающий порядки старых, — сказали они — заслуживает смерти на кресте“. Значит, у евреев, Христос должен был примирит две силы: одну, действовавшую отвесно (перпендикулярно) в своей плоскости и другую, действовавшую горизонтально, противоположно первой. Или, иначе говоря: первые идеи — отвесные — общечеловеческие идеи, а горизонтальные, это националнные, егоистичные силы, действующие на земле. Следовательно, эгоизм в первом своем проявлении всегда создает смерть на кресте. Тогда миссия Христа не удалась.

После этого, он явился народам латинской расы и им преставил свой небесный проект, прося взят участие в реформировании человечества. Но так как тогда влияние их культуры было всемирно, то и они нашли его учение опасным. „то нас сокрушить“ — сказали они и начали всевъзможными гонениями и мучениями, включая инквизицию. уничтожат всех современных им посланников неба — последователей Христа. И гак второй опыт потерпел неудачу.

Тогда Христос явился народам англосаксонской расы. Он им представил проект в тот момент, когда они едва только начали свое развитие и их призвал к работе. Они сказали: „вот человек, который нас возвеличить“ — и спросили — „Ты даш ли нам средства?“ А Христос ответил: „дам, сколько пожелаете!“ - И, действительно, сначало дело шло хорошо, но скоро и они так развили свою торговлю, что овладели мировым рынком и вытянули все соки из окружающих. Это послужило причиной того, что и у них провалился.

Наконец, Христос явиляется среди славянства и представляет свой проект. Народы этой, расы находилис на рынке, в поисках работы, и сказали: „уже поздно и мы ничего не успеем сделат“. А Христос им ответил; — „идите, работайте, что придется и дастся вам“.

(Окончание следует)

___________________

Бележка: Във вестника не е отбелязано, но преводът от български на руски е направен от Любомир Лулчев. Това споменава в защитната си реч неговия адвокат Иван Попгеоргиев, по време на Народния съд, София, 24 януари 1945 г. Може да се прочете в Изгрев, том 21 - Заявление на адвоката Иван Попгеоргиев до народния съд

[Ани]

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

Той иде!

(из извънредната беседа „Той иде!“  – 12. VII. 1944 г.)

Само когато човек е доволен от живота, той живее в реалността.

Какво ти недостига? Ти си дете, искаш да бъдеш стар. Това е заблуждение. Стар си, искаш да бъдеш млад. То е друго заблуждение. Млад си, искаш да бъдеш красив. И то е заблуждение. Защото животът, любовта, носи всичко със себе си.

Един плод като го откъснеш от дървото и седи дълго време той изгнива. Докато е на дървото, не изгнива. Ние го държим дълго време откъснат и той се разваля. Затова нямаш право да държиш един плод откъснат. Щом го откъснеш, ще го вземеш в себе си и ще му дадеш най-почтеното място.

И тогава ще имаме следното сравнение: всички съвременни хора страдат, когато откъснат една Божествена мисъл или едно божествено чувство от дървото на живота. Те не го ядат, т. е. не го прилагат, и то се разваля в тях. От това идват най-големите страдания в живота. Казвам ви: никога не късайте плода, преди да сте огладнели. Този плод като го откъснете, ще го изядете. От него нито трошица не трябва да падне. Единственото реално нещо в света, това е любовта. Когато ти чувстваш един малък потик в живота, това е любовта. Какво ти липсва тебе? Ядеш един плод, усещаш сладчината. Тази сладчина е любовта на плода. Ако разбираш сладчината, това е животът. Ние казваме: тази сладчина я имаме, но трябват ни дрехи, шапка, обуща. По този начин ние разваляме сладчината на живота. Празни работи са това. Ти трябва да се радваш на живота при всички положения. Тия дребни неща не трябва да нарушават твоя душевен мир.

Ако вие разбирахте Божия закон, ако имахте такава любов към Бога, каквато е любовта на детето, животът ви щеше да бъде съвсем друг. Вие разбирате любовта, която носи противоречия. Обикне ви един ваш приятел и вие почвате да мислите, дали само вас обича, или обича и други хора. Много естествено, ако вашият приятел е мъж или жена, най-първо той ще обича майка си, после баща си, после братята си, сестрите си и т н. Ти си дошъл най-после искаш само тебе да обичат. Това е неразбиране на любовта. Ти се радвай, че този човек обича баща си. Защото ако обича баща си, ще обича и тебе. Като обича майка си, ще обича и тебе. Като обича брата си, ще обича и тебе. Ти не считай, че си първият човек, когото той трябва да обича. Не считай също, че като срещнеш някого и го обикнеш, че за пръв път го обичаш. Това също е заблуждение. Единственият който пръв ни е обикнал, това е Бог. И първият, когото ти обичаш, това е Бог. Ако първом Бог не те е обикнал, и ако ти не си го обикнал, ти не можеш да имаш никакво знание, никаква светлина, никаква свобода. Единственият живот, единствената светлина, единствената свобода, с които можеш да разполагаш, произлизат от любовта, която Бог е имал към тебе. И ти можеш да приемеш любовта, светлината и свободата дотолкова, доколкото си обикнал Бога.

Има една песен „Иде, иде“. Някои са против тази песен. То е защото Този. който сега иде в света, погна онези, който не изпълниха Неговия закон. Те хукнаха да бягат, та повлякоха и нас, и ние бягаме. От любовта, която иде, всички бягат. Но аз ви казвам: понеже Той иде, сега всички трябва да излезем да Го посрещнем. Вие не сте Го видели още как иде. Вие видехте само ония, които дигат прах, те дойдоха, хвърлиха бомби, разрушиха каквото разрушиха и отминаха. След тях обаче, иде друг.

Онзи, Който сега иде в света, носи любовта, носи живота, носи светлината.

Онзи, Който иде сега в света, носи свободата за всички хора. Всички ще бъдат свободни в него. Не само хората, но и всички същества.

Ние сега се намираме в следното противоречие: един добър, разумен човек, усетил, че апаш бърка в джеба му. Той не се възмутил, но спокойно хванал ръката му, усмихнал се и казал: „Слушай, приятелю, остави аз да бръкна в джеба си. Ще ти дам повече, отколкото ти можеш да си вземеш с твоята ръка“. Не бъркайте в чуждите джебове. Не късайте от чуждите градини. Някои деца късат плодове от чуждите градини, и като видят, че още не със зрели, хвърлят ги на земята. Други късат зрели плодове, турят ги в джебовете си и отминават спокойно. Те не знаят, че всека кражба, всека лъжа носят своите последствия даже в далечното бъдеще. Ще дойде ден, когато нещастията ще се сипят върху тях. Те с резултат на кражби, лъжи н престъпления в далечното минало.

Или, казано другояче: Всеки плод, изяден без любов, всека обувка, турена на крака без любов, всяко палто, турено на гърба без любов, носят нещастие. И обратно: всека шапка, турена на главата с любов, всяко палто, турено на гърба с любов, всяка ябълка, изядена с любов, всеки срещнат човек с любов, носят щастие. Такъв е законът.

И най-малкото нещо, направено с любов, носи щастие

Затова казвам: Ние хората сега сме призвани. Призвани сме към това щастие, което никой не може да ни отнеме. Щастието, което носи любовта. Този. който иде сега в света, който винаги идва със сутрешното слънце и заминава с изчезването на слънцето, той идва с чистия въздух, който дишаме и заминава с нечистия въздух. Той иде с бистрата вода, която пием, и заминава с мътната вода, която образуваме. Той иде с чистото ядене, което правим. и заминава с нечистото ядене. Той иде в най-малкото нещо, което вие можете да посрещнете и обгърнете с любов.

Вие седите някой път и искате да се самовъзпитавате. В какво седи самовъзпитанието? Дойде този. когото очаквате. Дойде този, който носи щастието за вас и за всички. А вие вземете че се скарате. Дигнете скандал. Ще намерите някой виновен в къщи. Ако сте женени, жената ще намери първия виновен — мъжът. Ако си мъж, ще намериш, че виновна е жената. Ако имате деца, майката ще намери някое дете за виновно. След децата идат слугите. Ще намерите някой от тях виновен. Причина ще се намери — ще дигнете скандал.

От хиляди години ние все търсим виновните. Мъжете бяха виновни, жените бяха виновни, децата бяха виновни, слугите бяха виновни, воловете, котките бяха виновни. Всички са виновни. Кой е тогава, който не е виновен, кажете ми сега ? Няма нито един.

Лесно е да кажеш обидна дума, но знаете ли колко мъчно е да се изтрие тя. Вие създавате една форма, която в невидимия свят не се приема. Да се изправи една погрешно казана дума, не е лесна работа. Понякога вие казвате нещо лошо. В случая може да има причини. Човешкият език се нагласява като струните. Те зависят от времето, от влагата. Като вземеш тона, не е верен. Нужно е едно малко нагласяване. В случая, любовта е този камертон, който ще ни помогне.

Що е любовта ? — Туй, което нагласява. Що е мъдростта? — Туй, което нагласява. Що е истината? — Туй, което нагласява. Ако ти не нагласяваш живота си съобразно с любовта, ако ти не нагласяваш мисълта си съобразно с мъдростта, ако ти не нагласяваш постъпките си съобразно с истината, ти не можеш да се проявиш като човек. Досега вий чули ли сте гласа Божий да ви осъжда заради нещо? Чули ли сте някой път Господ да ви хука ? Не. Единственото същество, което всякога говори благо, то е Бог. Като изгрее сутрин слънцето, напролет, когато времето е ясно, как вий чувате гласа на Бога? Тих е той. В природата понякога стават бури, но те се дължат на други същества. Гласът на Бога е туй, което създава. То е най хубавото нещо, което съществува. То е истинското благо на живота.

Сега вие искате Христос да дойде на земята. Христос не може да дойде на земята сега. Той е бит и две хиляди години не може да го забрави. Търпи той, това е великата любов Ние сега го викаме, но като помисли, че не са го приели, Той казва: малко по-далече от земята. Искате да дойде Христос на земята между вас, но Той ще намери тук раздор и крамоли. — Какво ще слуша онези, които крякат като жабите? Доста е слушал пението на жабите.

Същественото за нас е да бъдем доволни от живота.

Ти си доволен, когато имаш хубава мисъл, ти си доволен, когато имаш хубави чувства. Защото в хубавите чувства Бог се изявява. В хубавото разположение Бог се изявява.

Сега вие трябва да започнете. Новият живот в какво седи? Да прекарате един ден, без да се безпокоите. Казвам: Постарайте се днес да минете без вътрешни тревоги. И за какво се тревожите вие ? Да речем, вие се тревожите, че слънцето няма да изгрее. Вие се тревожите, понеже учените казват, че земята може да спре да се движи. Това може да бъде, може и да не бъде. Животът никога не може да спре. Ние можем да спрем, но движението на живота не спира. Вие всички се смущавате от едно нещо, че можете да из губите любовта.

Единственото нещо, което не се губи в света, това е любовта.

Всичко може да се изгуби, но любовта не се губи.

Никой в света не може да се подмлади без любов. Това е основния закон. Ако питате — как? — значи,вие се съмнявате. А то е невежество. Не мислете, че ако свършите всичките университети в света, ще знаете как да се подмладите. То не зависи от сегашното знание на хората.

Представете си, че в живота си никога не сте яли нещо сладко и не знаете какво нещо е сладко. На една сладка ябълка в какво се състои сладчината? Ако се съберат всичките учени професори да ви разправят, ще разберете ли, какво нещо е сладчината? Може само да си помислиш, че имаш понятие, но в същност никакво истинско понятие не ще имаш. Дайте тази ябълка на едно дете, веднага, щом я опита, то ще има истинско понятие за сладчината, без никакви професори.

Онова истинското знание, кое то търсим, което подмладява, не иде от професори. То иде от Бога. Туй, което иде направо от Бога, то подмладява. Туй, което иде от хората, не подмладява, то състарява. Хората създават старостта, а Бог създава младостта. За да се подмладиш, трябва да имаш Божията любов. Щом те погледне Бог, ти си млад. Как ще се подмладиш? — Като те погледне Бог. Как става това, не зная. Аз го зная как стана, но по човешки не го зная. По човешки то не може да се обясни. Като ям ябълката, познавам сладчината. Но то без опитване не може да се обясни.

Да оставим човешките неща настрана, да възприемем божието благо в нас. То е божественото. То е новото в света, което очаквате.

Хубавото иде от Бога. То идва направо. То идва вътре във вас. Затова не го очаквайте от хората, не го очаквайте отвън. Хората са само условие. Божественото иде направо до вас. За него няма да разправяте как е дошло. Туй, което иде от Бога. вие не можете да го разправяте никому. То е невъзможно. Някой път, гледам, искат да ми разправят някоя своя опитност — как са страдали. Това не може да се разбере. Някой казва: аз съм много радостен. Аз зная моята радост каква е, но неговата радост не зная. За онази радост, която иде от Бога, не говорете. Когато светлината огрее дърветата, тогава растат хубавите плодове. Вие като вкусите плодовете, знаете какво нещо е светлината.

Казвам: единственото нещо, което носи живота, то е любовта. Животът не се придобива, той иде от любовта. Знанието не се придобива, то иде от мъдростта. Свободата не се придобива; всичките хора искат свободата, но тя иде от истината. За нея не разправяйте, не казвайте: Аз съм свободен.

По някой път вие се питате: Защо трябва да обичаме? За да се подмладите. Защо трябва да имате любов към мъдростта? За да дойде светлината. Без любов към мъдростта, светлината не може да дойде. Без любов към истината, свободата не може да дойде. Това е истинското познаване на тия трите закона. Никога не трябва да се поставяте по горе от другите хора. Считай, че имаш толкоз право, колкото Бог ти е дал.

Няма да превишаваш правата си. Имаш един слуга, ще му кажеш: Стояне, днес ще ми послужиш, както Господ те е научил. Ако викам един шивач, ще му дам плата и ще му кажа: скрой дрехата, както Господ те е научил. Няма нищо да му казвам. Като ушие дрехата, ще я облека, както я е направил. Пък и аз ще му платя, както Господ ме е научил Жената да каже на своя другар: днес послушай ме, както Господ те е научил. Мъжът да каже на своята другарка: Послушай ме днес, както Господ те е научил. И на дъщеря си ще кажеш да те послуша както Господ я е научил. И синът да каже на майката да постъпи както Господ я е научил.

Три неща научете в света, които са невъзможни: животът ви никой не може да вземе. Светлината ви никой не може да премахне. Свободата ви никой може да ограничи. Вий трябва да знаете това, защото Бог живее. Ако Бог ; не живееше, то е друг въпрос.

Първото нещо: днешния ден да благодарим на Бога за всичките добрини, които ни е дал и за доброто, което иде. Старото си отива, доброто иде. Що е новото? — Любовта. Старото си отива. То са онези неразбраните работи. Новото е да виждаш доброто в себе си и в другите. Старото е робството в света. То си отива. Иде свободата, Божията свобода. Да се освободи ума от терзания, да се освободи сърцето от терзания и тялото от болести. Да станем всички здрави, да бъдем всички радостни и весели за Божествения живот.

Сега ще видите като дойде Господ в света. Той иде, и като дойде, мирът ще дойде в света. Той иде. Още не е дошъл. Още една стъпка като стъпи и мирът ще дойде. Ще престане бумтенето па аеропланите, ще престанат бомбите. Една стъпка още и мирът ще дойде. Господ си е дигнал крака, и като стъпи, мирът ще дойде. Тогава всички ще го видите. Тогава ще бъде един от най-веселите дни.

Из беседата държано от Учителя

на 12 юли 1944 г., Петровден,

с. Мърчаево, Софийско

[Ани]

ИЗГРЕВА НА НОВАТА КУЛТУРА

(Из беседата, държана от Учителя на 24. IX. 1944 г.)

Съвременният свят е обеднял. Светът се нуждае от Правда, защото нашият свят е свят на безправие. Справедливостта, това е външната страна на живота при изпълнение на волята Божия. А пък вътрешното съдържание може да се изрази със следния стих: „Винаги бъди верен и истинен, а в това Бог благоволява“.

*

Има хора грозни, има и красиви хора. Ние сами ставаме грозни и сами ставаме красиви. Всякога, когато изпълняваме най-малката заповед, която ни се дава отвътре, най-малкият потик, който се явява вътре в нас, с това ние постепенно извайваме линиите на красотата. Тогава човек става по-красив, по-умен и по-здрав. А щом наруши в най-малката точка волята на Бога, човек става грозен.

*

Ние се нуждаем от красота. Човек, който е несправедлив, той е още едва що излюпено пиле в гнездото, не може да хвърчи. Също и човек, който не е верен и истинен. А човек, който е справедлив, верен и истинен, той е излизал вече от гнездото.

*

Някой казва: „Аз не зная да живея“. Казвам му: иди при крушата и тя ще те научи как трябва да живееш. Изяж крушата, и ще видиш, че е сладка. Бъди сладък като нея. Когато ние живеем добре, това е сладкият живот. Когато живеем зле, това е горчивият живот. Всички сладки плодове са научили този живот от ангелите. Ти никога не можеш да бъдеш сладък, ако не мислиш за ангелите и за красотата.

*

В България има доста славеи. Те са първите, които дават най-добрите уроци по пеене. Ако българите ставаха сутрин да слушат как пеят славеите, животът им щеше да бъде много по-добър. Сутрин, кога пее славеят, българинът спи, а вечер си има работа и не обръща внимание. Славеят, когато пее, върши най-сериозната работа, най-хубавата работа. Когато човек извършва някоя хубава работа, той пее. Думата пеене аз разбирам в нейния най-широк смисъл. Човек, който има чиста, права мисъл, той пее. Човек, който има чисти чувства и чисти постъпки, той пее. Всеки човек, който мисли, чувства и постъпва добре, той пее. Ако си недоволен от себе си или от ти нещо друго, ти не пееш.

*

В днешния свят има бой, какъвто никога досега не е имало. Милиони хора са избити и осакатени. Това става, защото хората не знаят как да пеят, т. е. не знаят как да постъпват добре. Онези хора, които отхвърлиха божията любов и наложиха своите закони, те виждат сега последствията от това в сегашната война. Когато дойде човешкият егоизъм, както е днес, всеки човек и всеки народ има предвид само своите интереси. Човек има право да употребява нещата, които са в света, но няма право да ги счита за своя собственост.

*

Има ли на света по-красиво нещо от това да служиш на Бога? Ние се плашим от това. А пък да служиш на Бога, това е най-хубавото нещо, което човек може да върши. Като служиш на Бога ще научиш най хубавите неща, които съществуват в живота. При Бога не можем да отидем, ако не мислим, не чувстваме и не постъпваме добре. Единственото нещо, чрез което можем да отидем при Бога, това са красивите мисли, чувства и постъпки Любовта е езикът на Бога. Сега ние сме започнали с този език, обаче сме само в началото и има още много да учим.

*

Всички хора, чийто личен живот е в безпорядък, са затворници. Нека освободим тия затворници, които са затворени от хиляди години. Има хора, които от хиляди години чакат някой да им каже една сладка дума. Ще отидеш при болния и ще кажеш: „Господ ме прати да те изцеря. Стани, и ела на работа с мене“. Ний трябва да знаем, че от това, което говорим, се създава бъдещето, което иде. Според както хората мислят, чувстват и постъпват, така се изгражда живота и света. Можем да направим опит: ако посадиш едно дърво, ако го поливаш и мислиш хубаво за него и го обичаш, това дърво ще даде хубави плодове. Но ако твоите мисли, чувства и постъпки не са хармонични, ще осакатиш това дърво.

*

Да благодарим на Бога за светлината, която ни праща, за всяка хубава мисъл, за всяко хубаво чувство и всеки потик, за хубава постъпка, които Той ни праща. И целият ни живот трябва да бъде изпълнен с благодарност за великата любов, която се излива върху нас. Бог изпраща своята мисъл в нас и ние трябва да я изпълним. Когато любим, тогава ний пеем най-хубавата песен. Целият ти, целият твой живот трябва да бъде песен за изпълнение на божията любов. Новото, което иде в света, това е гласа на сърцето, на нашата душа и на нашия дух. Всеки да слуша своя ум, своето сърце, своята душа и своя дух — божественото в себе си.

Това е зовът, това е езикът на Бога, който се обръща сега към нас.

[Ани]

ВЕЛИКО ВРЕМЕ

Едва ли някога светът е преживявал по-велико време от днешното. Никога човечеството не е било по-ясно поставяно пред противоречията на живота както днес, когато вижда плодовете на своята мисъл и наука, усилията на своята философия, силата на своята вяра и религия . . . Като че ли всичко това са били едни красиви кулиси, които сега са се отдръпнали на страна и зад тях са се показали всичките ужаси на една война, която потопява кораби, разрушава градове, избива хиляди хора, а понякога и много деца и жени нямащи нищо общо с бойното поле . . .

Но заедно с това пред очите на ужасеното човечество се очертават и нови ценности, забравени отношения на миналото и истински реалности, които при спокойно време, някога, са изглеждали като миражи, а сега се чувстват като твърда основа, върху която се крепи живота, въпреки всички превратности. По цялата земя хората започват да разбират, че тоя начин за разрешение на въпросите не е нито най- добрият, нито най-достойният; че трябва нещо ново, което липсва в съвременният живот — и че, именно, тъкмо неговото отсъствие докарва всички пертурбации.

Това НОВО се търси от всички. Наричат го с различни имена и го сочат в разни области на живота. Страдащото човечество повече от всякога търси цяр за своите рани — лични и обществени. И колкото по-голямо е страданието и болката — толкова желанието да се има цера е по-силно. Толкова и по-близо е човечеството до тая своя цел. В нощта на безлюбието народите започнаха войната. Но слънцето на Човещината е на хоризонта вече — на хоризонта на общочовешкото съзнание. И то ще изгрее скоро.

Лъчи на братство и любов между хората ще огреят света. И в светлината и мира, които идат, хората ще си спомнят, че има нещо по-добро от ненавистта, недоверието и страхът — това е Човещината, Справедливостта и Любовта. Те ще влязат в отворените за тях доброволно човешки сърца и тогава ще се променят и най-естествено всичките досегашни отношения. Хората ще си спомнят, че преди да съществуват плановете на човеците, е съществувал Тоя, Който ги е сътворил и че и Той има свой план за всичко. И когато ние пожелаем доброволно и с любов да го изпълним, всичко това, което сега смущава хора и държави, ще се превърне в дивна хармония, братски отношения и обща радост.

Иде този ден!

Любомир Лулчев

_______________________________________

Тези статия ни беше изпратена през м. декември 1943 год. тъкмо когато току що бяхме получили съобщение, че вестника се спира. (Б. ред.)

[Ани]

РАДИЕСТЕЗИЯ

(Наука за вълните)

Какво трябва до разбираме под думата радиестезия? Състои се от два думи; „радио“( което значи излъчване, изпускане на лъчи, и „естезия“, което значи чувстване. С други думи, радиестезията е наука, която се занимава с лъчечувстването, т. в. с усещането на вълните, излъчвани от телата на природата.

Тя ни учи, че всичко, що съществува в природата, излъчва вълни от рода на тия, които изучаваме във физиката, каквито са: звуковите, светлинните, електромагнитните др. Това впрочем се признава от днешната наука — модерната физика, благодарение на големия напредък и грамадните постижения главно в радиотехниката.

По същност, предмет и задача — радиестезията и радиотехниката са много близки и сходни, радиестезията дори се явява като едно разширение и допълнение на радиотехниката. Различава се от нея само по средствата, с които си служи.

Приемането или долавянето на различните вълни в радиестезията става по същия принцип, както с радиовълните, по закона за индукцията, но тук голяма и най-важна роля играе човешкия организъм.

Като наука тя е съвсем нова. Оформя се като такава едва от 10 — 15 години. Сюжетът й обаче е много стар, предхожда откритията на радиотехниката и на електричеството изобщо, макар че последните допринесоха най-много усъвършенстването и затвърдяването на радиестезията. Тя е един вид продължение или по-скоро усъвършенстване на „багетизма“ и „пандюлизма“, с които си остава тясно свързана.

„Багетнзъмът“ е чужда дума. Произлиза от френското дума багет — което значи пръчка.

Явлението, при което известни хора, с помощта на багета в ръце, чиято примитивна форма — лесковата вилкообразна пръчка, е добре позната и у нас, могат да откриват: вода, кости, метали и други под земята, се нарича „багетизъм“.

Лицето, което борави с багете, се нарича бегегист

„Пандюлизъм“ е също чужда дума. Произхожда от френската дума — пандюл, т. е. махало. Наричат го още сидерово махало.

Пандюлизъм е значи способността на някои хора, които с махало в ръка постигат същите резултати, както багетистите.

Лицето, което борави с махало, се нарича пандюлист.

Началото на багетизма и пандюлизма са крие още в древността. От стария завет знаем, че Мойсей с божествената пръчка е показал на хората си, къде да копаят, за да изнамерят вода и да утолят жаждата си.

Разпространени по всички краища на земята, през всяко време, те са били упражнявани къде и кога неофициално, без популярност и с недоверие, къде и кога с повече официалност, популярност и доверчивост на болшинство и власт.

Идеалисти и неуморни ратници за нови познания и с повече вяра в прогреса не са позволили да се прекъсва историческия им път, като все повече и повече са ги усъвършенствали, разпространявали и затвърдявали.

Много често положителните резултати са бивали на лице, но са били отричани повечето пъти поради педантизма на хората, който под влиянието на схоластичните схващания на наука и религиозните догми, не са могли да бъдат смели, независими и предприемчиви. Всяко свободно, извън обикновеното, начинание се е смятало отстъпничество от тогавашния морал, магьосничество и се е преследвало дори.

Но и днес даже, когато извоюван свободния полет на човешката мисъл и въображение, когато науката крачи с гигантски крачки напред, когато разновидните и смайващи постижения на техниката надминаха и най-необикновените човешки представи, багетистите, макар и да не преследвани, са все още предмет на подигравки и присмех дори и на хора на науката.

Не ще и съмнение, че се смеят подиграват, особено днес, ония, които не са си дали най-малкия труд да се запознаят с бегетизма, усъвършенстванията и постиженията му.

От страх да не бъдат обвинени в суеверие, назадничавост или да изпаднат в грешки, без много да му мислят, казват „Не може и не бива да се вярва това, защото не е доказано научно“.

Колко погрешно е схващането да се вярват само научно доказаните истини и да се страхуваме от грешки тогава, когато всички знаем, че при новооткрития и усъвършенствания, до научна истина се стига винаги едва след голяма редица от грешки и неуспехи. Нищо в природата не се е създало изведнъж в завършен вид. Всичко се развива и усъвършенства непрестанно.

Не трябва да отричаме предварително съществуването или постижението на неща, които не ни са известни, не сме познали или почувствали.

Нашите 5 сетива: зрение, слух, обоняние, вкус и пипане не ни разкриват напълно и изчерпателно целия външен свят.

От известно време вече с положителност се говори за съществуването на шестото чувство, което включва в себе си, ясновидството, ясночуването, предчувствието, интуицията, телепатията и други такива особени душевни състояния, всички много близки едни до други и които именно не са нищо друго освен способността на живите същества да долавят, да приемат направо вълни, без помощта на специален сетивен орган.

Шестото чувство не може да се отрече затова, че не е познато на мнозинството и че на е еднакво развито у всички.

Инстинктът у животните е едно проявление на шестото чувство. Ето защо у тях и у диваците то е по-добре развито. С него се обяснява, например, способността у всички диваци да чувстват всякого и всякъде посоката север — т. е. да се ориентират, да предусещат бурята и др. Същото е у животните.

Колкото повече е развит интелекта, толкова повече шестото чувство е по-притъпено.

Багетизмът и пандюлизмът, а следователно и радиестезията, са също проявление на шестото чувство, понеже чрез тях 90% от хората, след известно упражнение, могат да долавят вълните.

Шестото чувство съществува, защото съществуват вълните.

Ел. инж. Ст. Бъчваров