Jump to content
Ани

Година 15 (22 септември 1944 – 1 декември 1944), брой 318

Recommended Posts

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

РАЗТВОРЕТЕ СЪРЦАТА СИ

Разтворете сърцата си за радостта! Разтворете сърцата си за любовта! Разтворете сърцата си за ближния си!

ДАЙТЕ! Дайте от сърце, дайте с готовност, дайте с любов! Дайте, за да почувствате истинската радост, която само по този начин може да влезе в сърцата ви и да обнови душите ви.

Не чакайте да ви подканват, не чакайте да ви искат, не чакайте да ви задължават. Дайте всичко, което можете да отделите за облекчаване болките на нашите братя, за намаляване техните нужди, за подкрепяне на общността, на държавата, в трудните моменти, които днес преживяваме. Времената са такива, че изискват жертви от всички ни. Един ще ги даде по един начин, друг - по друг начин. Всеки - според възможността си. Нека престанем да считаме, че спечеленото, че натрупаното вследствие на военновременната обстановка, принадлежи наистина нам. Не, то принадлежи на всички, то принадлежи на народа, и, ако не го дадем доброволно, ще ни бъде взето насила.

Жертви се искат от всички, а най-малката жертва е - от многомилионните печалби натрупани през войната и поради военновременната обстановка, да дадеш един, два, пет и повече милиона, или сто, двеста, триста хиляди лева, в зависимост от твоето състояние... Да, това е най-малката жертва, и с радост, с чувство на облекчение трябва да я дадат всички, които успяха ,да направят работа” през тия усилни за цял народ и за цялото човечество години.

И който даде с радост и готовност, доброволно и непринудено, той ще се увери, че всъщност, това е за него едно освобождение, едно истинско вътрешно освобождение. Той ще почувства душата си лека, окрилена, очистена. Той ще се почувства близко, много по-близко до своите братя, много по-близко до своя народ. Той ще се почувства едно с тоя народ, от който досега е бил една отделена, обособена, откъсната от цялото и живееща само за себе си частица.

Защото той е дал чуждото, освободил се е от това, което не принадлежи нему, освободил се е от това, което за него е само един излишен товар - физически и духовен...

Затова - разтворете сърцата си за радостта, за истинската, за голямата радост - радостта да даваш! Очистете душата си от греха, освободете съвестта си от тормоза - да държите заключени и от никого неизползувани съкровищата, богатствата, благата, които са резултат на колективния народен труд, на колективния народен живот и които са необходими днес за посрещане нуждите на страдащите ваши братя и сестри, на борците от фронта и на държавата.

Разтворете сърцата си! ДАЙТЕ! Подкрепете всенародната помощна акция!

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

РУСИЯ, СЛАВЯНСТВОТО И ЧОВЕЧЕСТВОТО

И за вьюгой невидим,

и от пули невредим,

нежной поступью жемчужной,

в белом венчике из роз,

впереди - Исус Христос!

„ДВЕНАДЦАТ“ - Ал. Блок

*

Че блясъкът на твоята зора

раздра световната тъма,

че ти, като възторжена сестра,

събра на цялата земя

и радостта и бурната печал!

Москва, Москва!

вулкан от пламнали души!

„МОСКВА” Смирненски

Днес човек може вече да изкаже свободно много мисли, които досега бяхме длъжни да потискаме, да крием в душите и сърцата си, или - да шепнем тихо само помежду приятели, между четири стени. Защото иначе щеше да ни се иска сметка и ние трябваше да отговаряме пред властта заради тяхната „престъпност”.

„Престъпно” беше да се говори свободно и откровено за славянството, за неговата мисия всред човечеството и за неговото бъдеще. „Престъпно” беше, още повече, да се говори за великата роля, която се пада на велика, братска, славянска Русия в освобождението, обединението и посочване правия път на това огромно славянско море и -в строшаване тежките, ръждясали вериги на цялото човечество, вериги, в които националният и личен егоизъм го беше оковал: веригите на капитала и на слепия, безогледен, разрушителен, а не творчески, национализъм, вериги, които все още не са напълно разбити.

Казано е някъде, че великите истини на живота най-лесно, най-бързо и най-рано си пробиват път до сърцето и душата на поета - на истинския поет. Преди още философът, ученият, социологът и обикновеният човек да се почувствували дори първите трепети, първия лъх на една истина, тя е вече озарила душата и стоплила сърцето на истинския поет. Преди още съзнанието на огромното болшинство от човечеството да е било подготвено да възприеме една нова истина, един нов исторически факт, една нова действителност, тази истина, този факт, тази действителност живеят вече своя пълен живот в съзнанието, в душата на поета.

Защото той, истинският, от Бога набелязаният поет, притежава дарбата да прониква, лесно и бързо, направо до вътрешната същина, до вътрешния смисъл на нещата - без посредството на неизбежните за другите „логически умозаключения” и „строго научни изследвания”, а само с помощта на своето художническо прозрение, със своето вътрешно виждане, със своята пророческа дарба, с очите на душата си, с това, което някои наричат интуиция.

Когато нещата се виждат, когато те стоят, ясно оформени, пред очите ни, те не се нуждаят от логическо обосноваване и от научни доказателства, за да вярваме в тяхната действителност. От доказателства се нуждаят нещата, които са спорни, които са съмнителни, които не познаваме и не виждаме с очите си. Това е вярно, ако не за всички, то поне за избрания от Бога поет. А, вън от всичко това, ще трябва да прибавим, че великите исторически факти, великите исторически истини никога не се обосновават и никога не могат да намерят своето оправдание в каквато и да било човешка логика, в каквато и да било човешка наука. Защото те, като жив живот, като неизбежна действителност, като непосредствени тласъци на една върховна реалност, носят своето обоснование, своето оправдание, своите причини и своя смисъл сами в себе си - носят ги от един много по-висш източник, отколкото всяка земна наука и логика могат да проникнат, много по-висш от всяка ограничена земна действителност. Затова - поетът вижда и знае неща, които ученият с всичката своя наука и логика, по своите собствени пътища и със своите собствени средства, не е способен да долови и види. Той, ученият, може да се домогне до това, само ако се довери на своето вътрешно чувство, дотолкова, доколкото той, макар за момент, престава да се чувства като поет, който вижда нещата, а не ги доказва.

Последното е ненужно, безсмислено и невъзможно, когато въпросът се касае до тая категория неща, да тия процеси и истини в живота, които излизат вън от кръга на нашата всекидневна, общепозната, ограничена, винаги заобикаляща ни реалност.

А, много естествено, всички велики исторически процеси, всички велики истини на живота, водят своя произход и намират истинското свое обоснование и истинските, не повърхностните, свои причини, вън от кръга на нашата обикновена, ограничена, поради несъвършенството на нашите сетива, видима и ясна за всички земна действителност. И затова те нито могат да се докажат, нито пък могат да се оборят и отхвърлят от гледището на нашата ограничено виждана и ограничено схващана земна действителност и с помощта на нашата ограничена и безпомощна в такива случаи земна наука и логика.

*

Ето защо, спирайки се на един такъв сериозен въпрос, какъвто е набелязания в заглавието на нашата статия, ние тук ще поговорим повече за поетите и за поезията, за тяхното вдъхновение и за тяхната интуиция - за истините, до които са се домогнали тия поети с помощта на своето прозрение, на своето вдъхновение и интуиция, отколкото - за учените за тяхната наука и логика, за тяхната политика, икономика и социология, за техните доказателства, за тия причини и основания на великите исторически процеси, които те с помощта на своята наука и логика, откриват във всекидневната, позната там земна действителност.

Ще започнем с големия руски поет Алекс. Блок - по-точно, с известната негова поема „Двенадцать„ („Дванадесетте”), посветена и изразяваща вътрешния смисъл на Великата руска октомврийска революция (1917 година). Може би това, за сега, ще ни бъде достатъчно, макар че по-нататък, ще подкрепим мисълта си и с цитати от Смирненски.

Какво представлява, по своето съдържание, по своя смисъл и по своето крайно заключение поемата „Дванадесетте” на Ал. Блок? - По форма и съдържание, тя представлява, външно погледнато, откъслечни картини от една буйно развихрила се стихия - стихия на необуздани, почувствали се за момент неспирани от нищо страсти; нисши, най-обикновени, дори граничещи с животинство човешки чувства, инстинкти и страсти, които, при моментното, временно тъй да се каже безначалие, безцарствие, в дните, когато все още се води една жестока борба между две сили, и когато все още нито едната от тях не е извоювала окончателната победа, все още нито едната от тях не е окончателно повалена, използват възможността да се проявят свободно, неспирани от нищо. В мрачните, студени, мъгливи, лишени от слънце октомврийски дни, редица тъмни човешки нагони използват смутното време, използват временната възможност, липсата на всякакви външни спирачки (поради това, че старата власт, старият ред почти не съществува, а новата власт и новият ред не са още оформени) - да се проявят на воля, при пълна свобода, във всичката своя голота и грозота.

Обаче, това ли е, всъщност, истинският лик на октомврийската революция? Изчерпва ли се с това нейното съдържание и характеризират ли тия откъслечни сцени истинската същност, истинския смисъл и истинската цел на революцията?

Не! По никакъв начин.

Отделните, стихийни, необуздани прояви на тъмни човешки инстинкти, дремещи винаги в глъбините на низшето човешко естество, и дебнещи всеки момент възможност за свободна проява, по никакъв начин не могат да бъдат отъждествявани с истинския дух, с истинската същност на революцията, по никакъв начин те не могат да лепнат срамно петно върху нейното чисто и свято чело.

Това е видял добре Александър Блок. Видял го е, затуй, защото той не е обикновен човек, не е дори учен и философ, а е поет. С други думи, той е видял това, което обикновени, земни очи, не са способни да видят.

Революцията - е нещо друго! Тя е нещо съвсем друго!...

И докато огромното мнозинство вижда в нея, всеки от своето ограничено гледище, или грозната сцена на разсвирепели, необуздани от нищо човешки инстинкти, или пък, предизвикания от механическия развой на слепи икономически и обществени сили и взаимоотношения час на разплатата, то поетът, който много добре вижда и отлично рисува както едното, така и другото, вижда и нещо повече - той вижда и това, което нито едните, нито другите са способни да видят - Той вижда Христа!...

Зад ужасите на революцията, зад страшното кръвопролитие, зад развихрените на воля човешки страсти, зад ужасното стълкновение на противоположните човешки материални интереси, зад всички тия видими, ясни и познати сили, явления и процеси, сблъскващи се, по силата на една желязна необходимост, по силата на една общепозната, ясна и несъмнена земна логика, върху сцената на революцията, зад всичко това, и над всичко това, окото на поета - което много добре вижда всичко земно - вижда още и нещо неземно - той вижда още и нещо невидимо за очите на обикновените люде: - над тази страшна земна буря, зад снежната виелица, той вижда да стои над всичко един светъл и чист образ, един свят образ, един образ, който стои неизмеримо по-високо от всички наши земни страсти, от всички наши земни грижи, интереси и борби - той вижда чистия образ на Христа!

Как е възможно това? - ще запитат мнозина. Ще запитат може би, почти всички.

Как е възможно да се свързват помежду си такива ни най-малко нехармониращи се неща: вилнеенето на човешки инстинкти, борбата между противоречивите човешки материални интереси и - светлия образ на Христа!

Може би това е само някакъв символ? Може би това е само указание за някаква идея, за вътрешната идея на революцията - идеята за правда и добро?

Да, може би е така, може би това е символ, но този символ не е нещо измислено, той не е нещо без всякаква връзка с действителността - с извънсветовната, с извънземната, с върховната реалност, - с истинската същност и съзнание на Христа.

Поетът вижда това, защото той вижда всичко. Той вижда това, което ний виждаме; той вижда и това, което ний не виждаме. Ние не можем да не му се доверим, защото, освен нашите, земни очи, той има още едни, духовни, вътрешни очи. Защото той знае неща, които ние не знаем.

И как хубаво рисува той всичко. Нищо не е избегнало из пред окото му. И нищо не се опитва той да скрие, нищо не се опитва да украси, да облече във вежливи, приемливи форми. Всичко е крайно действително, крайно грубо, дори цинично:

Запирайте етажи,

нынче будуть грабежи!

Отмыкайте погреба -

гуляет нынче голытьба!

Блок е поискал да изрисува истинската, а не украсена, не изгладена, лакирана и поставена в златна рамка картина на действителността. В случая той е реалист до мозъка на костите си. Не съчинява, не измисля, не украсява, не идеализира, а рисува действителността, точно такава, каквато е, точно такава, каквато той лично я е видял с очите си и почувствал с душата си в онези намръщени октомврийски дни:

Черное, черное небо.

Злоба, грустная злоба...

кипить в груди...

Черная злоба, святая злоба...

Товарищ! Гляди в оба!

              

Гуляет ветер, порхает снег,

идут двенадцать человек.

Винтовок черные ремни,

кругом огни, огни, огни...

Дванадесетте! Кои са тези дванадесет, изпълнени с „черна злоба, свещена злоба”, които вървят напред, все напред, в мъглата и студа, шибани от вятъра и дъжда, направо срещу куршума, направо срещу смъртта, окъсани и гладни, неспирани от нищо, от никаква земна сила?

Mы на горе всем буржуям

мировой пожар раздуем,

мировой пожар в крови -

Господи, благослови!

Това са дванадесетте апостоли на революцията! Това са дванадесетте синове на земята, които дойдоха да приложат насила това, което самозабравилото се в своя сляп егоизъм човечество отказа доброволно да приеме и приложи:

- Не приехте учението на Христа, не приехте и неговите първи, истински дванадесет апостоли, накичихте се само с Неговото име, кощунствате с Неговите думи, отказахте и отказвате да изпълните Неговия завет, подиграхте се и продължавате да се подигравате с Него - ето сега, след като вий отказахте да чуете Неговия зов за мир, братство и любов, след като е изчерпано всяко търпение, след като е изгубена всяка надежда доброволно и самоволно да се осъзнаете, да се откажете от егоистичната страст за използване на своя ближен, сега Той изпраща нас, революцията, с огън и желязо, с меч и кръв, с болка и страдание да разкъртим тъмните пластове на злото във вашите души. да пробудим вашите заспали съвести, да обгорим вашите закоравели сърца, като ви вземем насила всичко, защото вий не искахте да дадете нищо! ...

… И идут без имени святого

все двенадцать - вдаль.

Ко всему готовы,

ничего не жаль…

              

В очи бьется

Красный флаг..

Вот - проснется

лютый враг...

И вьюга пылит им в очи

дни и ночи напролет...

Вперед, вперед,

рабочий народ!

Те вървят - дванадесетте - без да носят името светци, „на всичко готови, не жалейки за нищо“. Те са обикновени хора, те са като всички. Не са светии. Те обаче, чувстват, съзнават добре своята мисия. Знаят защо са дошли на земята. Знаят каква задача им е възложена от Провидението, и ще я изпълнят, въпреки всичко, въпреки това, че трябва да изцапат ръцете си и да пролеят и своята собствена кръв... Друг смисъл в живота за тях не съществува. За тях - новите дванадесет пратеници, новите апостоли на Христа, които дойдоха само затуй, защото човечеството не прие самия Него и неговите първи дванадесет апостоли.

Сега Той, великият, чистият, любящият, разпънатият на кръст от нас, ще ни се покаже с друго лице, което, може би, ще ни направи по-силно впечатление, отколкото това, с което ние обикновено си Го представяме...

Страшната буря беснее. В снежната виелица се сливат земя и небе. Пронизителния вой на вятъра се прекъсва само от пушечните гърмежи и от виковете на борещите се...

Впереди - с кровавым флагом

и за вьюгой невидим,

и от пули невредим,

Нежной поступью надвьюжной,

Снежной россыпью жемчужной,

    В белом венчике из роз —

    Впереди — Исус Христос!

(следва)

С. К.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

НАШИЯТ ДЪЛГ

Септемврий ни възвърна всички политически и граждански свободи. Можем смело да кажем: — Ний сме освободени от насилниците и издевателите. Дължим дълбока признателност към тия, които ни дадоха тоя скъпоценен дар. Това бе техният дълг, сега остава нашият — ний сами себе си да освободим. Да станем свободни човеци, да заслужим жертвите и усилията на народа. За това второ освобождение се изискват ред условия. Най-важните са следните:

1. Всяко лично дело трябва да заздравява реда и творческия труд в държавата.

2. Гражданинът трябва да знае и да вярва, че държавата се крепи на здрава, справедлива и авторитетна власт.

3. Народът и неговата държава са едно и също нещо. Те съществуват и се обединявал, чрез справедливост, законност. Търпимост, услужливост, братска солидарност н култура.

4. Колективът е внушителна и могъща стихия, но спойката с него си остава просветената личност. Лесно е да се изтъкват и задълбочават различията, но мъчно е да се примиряват в името на една велика идея. Първото води към робство, второто — към свобода. И тука е голямата отговорност на личността.

5. Отмъщението е отрицателна проява. Никой не бива да си присвоява правото да товари с него народа. Народът с творческо цяло и няма нищо общо с разрушението. Народът е закон. а отмъщението е противозаконно.

6. Свободният човек е възторжен. Възторгът сближава, а не отчуждава. Само възторжените редици водят държавата към възход и слава.

7. Истинската свобода е строителство. Строителят е търпелив, трудолюбив и смел. Той работи неуморно за победата на ония велики истини, които прочистват, разведряват и осмислят живота на общежитието.

Има и други точки, но те са подробности. Който се стреми към всичко това, ще почувства в сърцето си благодатната сила на творчеството. А който го възлюби, ще стане светъл син на свободата и ще получи най-великата награда — народната признателност.

Константин Петканов

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

К ВЕЛИКОЙ ЦЕЛИ

Условия обединения славян

(Из Словото на Учителя)

(Продължение от бр. 317)

Теперь приступим к объяснении идеи вложенной в этот мифический разказ, все pacы, племена и народы земли идут по определленному пути, для достижения заветной цели, которая еще не приняла ясных очертаний в их умах. Pacы, в своих первичных проявлениях пользуются жизнью для размножения, укрепления и победы над окружающей средой, племена боролись за свободу, а народы за самою жизнь. Но только жизнь природы показывает нам настоящый путь. Когда мы посадим яблочное семечко в землю, самым важным для его роста является не почва, а слой земли, которым нуждно его покрыть и количество влаги ему необходимое. И смысль роста яблони не содержится в пускании корней, росте и листев, для поддержания своего рода она должна непремнно разцвести, завязать и дать плод. По качеству этого плода и можно будеть определить отношение яблони к тому, кто ее посадил.

Это имеет следующее приложение: каждый человек не создан только из материи - он не толюко материальное существо, чтобы иметь только внешния материальные нужды. Независимо от костей, мускулов и желудка, человек-духовное существо, в нем есть постоянноестремление чувства высшего характера, которыми созданы внутренния отношения его семейного быта, а это есть проявление закона любви. этот великий закон создал днхательную систему и кровообращение в человеческом организме, показывающия, что жизненные соки не должны находться в сердце, артериях и венах человека, а должнн распространяться по целому телу, таким образом, чтобы все органы пользовались получаемыми благами. Это ее показывает, что блага не только должны разпределяться, но что и излишки должны изгоняться. Но чтобы уловить этот широкий план живой природы, человек должен иметь ум. Следовательно, человек это мыслящее существо. Природа создала голову человека с мозгом внутри, вложила в его организм мозговую систему, при помощи которой ум действует и управляет всеми процессами тела. Или, иначе говоря, если перевести символизм природи: человек должен обладать волей, воле нужны кинетическия силы и чувства толкающые ее к деятельности. Но чтобы эти силы и чувства, могли действовать нужен метод. этот метод дается человеку, чтобы он мыслил и чувствувал.

Теперь, выдвинув причины разделения и взаимного противодействия между народами, посмотрим к какому методу должны прибегнуть славяне, для своего объединения и отсюда уже можно вывести заключение и для других народов. Славяне должны еврейской, романской и англо-саксонской культуры. Мы видим, что плюсы и минусы этих культур взаимно уничтожаются. Несмотря на непреривную, многолетную работу оне излишков не даят. Если еврейский народ в културном отношении внес реформу в религию древности, романская раса внесла культуру в организацию народов и обществености, а англо-саксонская развила правовыя отношения между народами и, до известной степени, распространила христианство, вернее, еввангелизм. Но она ограничила евангелизм правовыми нормами, позволяя религии вмешиваться всюду, кроме политической жизни.

Тепер на очереди славяне, которые должны внести новый элемент для расширения понятия общечеловеческого объединения - возвишенное и благородное в мире. И они должны сделать этот маленькый опит над собой, потому что они люди большой индивидуальности, широкой амбиции, сильно развитым патриотизмом, сильными волевыми чувствами и, сравнительно, слабо развитым умом. Для развития етих сил заложеных в славянах нужна мощная моральная и духовная среда которая бы их видоизменила и приспособила к общеполезной деятельности.

Славянам предстоит внести в мир чувство сознательного братства народов, то есть, всякий народ будет брать столько, сколько ему необходимо для его развития без ущерба для своего собрата или соседа. Тоже самое и в политическом отношении каждый народ должен действовать не насилем, а силой моральнаго воздействия и человеколюбия. Славянин должен совершенно исключить насилие из своей жизни, потому что оно похоже на острый нож, который не признает никакого господина над собой, никакое добро, никакое право, кроме права того, в чьих руках он находиться. Следовательно, етим же ножом, которым ты отрезываеш голову другого отрежут и твою голову, если он попадет в чужую руку. Славяне не дожны поддерживать политику ножа и оселка, эта самая старая политика, существующая с незапамятных времен, что нож должен оттачиваться, что без него нельзя. Но мы спрашиваем: где все ножи и оселки за все тысячелетия? Ведь каждый год имеет нужду в новых ножах и оселках. И одно, и другое портятся. В конце концов, что выигрывает нож? Он уничтожается. Что выигрывает оселек? И он постепенно уничтожается. Это показывает, что все народи употребляющие этот метод физически уничтожаются, а морально уменьшаются и обезображиваются. А ето, говоря на современном язнке, значит - выраждаются. Следователно, нож и оселек - это человеческая система, придуманыая, не имеющая подкрепления природы и обреченная на банкротство. И в жизни славян существует целый ряд доказателства потверждающих эту истину.

*

И так славянам мы дадим следущих четыре совета:

Великий закон бытия произвел четыре луча и проектировал их в мир. Эти лучи: свет, жизнь, любовь и свобода. Кажднй народ чтобы найти свой путь должен иметь светлый ум; чтобы постиж свои цели, каждый народ должен иметь сознательное отношение к жизни в своей душе; должен иметь чистое, неиспорченное сердце - должен знать методы любви, являющейся могущественнейшей силой, связывающей живые существа и, подготовляющая их к познании внутренного смысла жизни - и в конце концов, свободу, вносящую гармонию в человеческий дух, чтобы примирить все противоречия и дать правильное направление всем умственным, духовным и физическим силам к одной великой цели-внести божественное в мир.

Только при помощи этих четырех лучей придет новая жзинь и новая культура, которая дасть новое направление славянам и всем другим народам - к великой цели - из объединения.

_________________________________

Бележка: Във вестника не е отбелязано, но преводът от български на руски е направен от Любомир Лулчев. Това споменава в защитната си реч неговия адвокат Иван Попгеоргиев, по време на Народния съд, София, 24 януари 1945 г. Може да се прочете в Изгрев, том 21 - Заявление на адвоката Иван Попгеоргиев до народния съд

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Николай Райнов

ТЕМЕНУЖЕНИЯТ ЛЪЧ

Зоницата (небесната дъга) е видим символ на световните сили, които действат в историята. Тя се състои от седем ивици: теменужна, морава, синя, зелена, жълта, портокалова и червена. Отсам теменужната се предполага да има „ултравиолетова“, а отвъд червената — „инфрачервена“, които са невидими. Между всеки две съседни ивици има по няколко, оцветени приливно, като преход от единия цвят към другия: между теменужната и моравата се забелязват мораво-теменужни ивици, между моравата и синята — тъмносини. между синята и зелената — синакаво-зеленикави, между зелената и жълтата — лимонени, между жълтата и портокаловата — тъмножълти, между портокаловата и червената — алени и тъмночервени.

Тия преходни цветове нямат първостепенно значение: те сочат производни сили. Но не и всички седем са първостепенни. Знаем, че теменужният се получава от червен и син, зеленият — от син и жълт, моравият — от теменужен и син, а портокаловият — от червен и жълт. Първостепенните са три: син, червен и жълт. Те се виждат у всеки пламък: горящото вещество е червено, около него пламти жълт огън, а по краищата — син. Древната символика знае това. Тя бележи волята със синьо, обичта — с червено, а познанието — с жълто. И човешките темпераменти са, по основа три: деен, чувствен и мисловен. Но в чистия си вид те се срещат рядко. Повечето са смесени: една сила преобладава, но другите две се борят за надмощие или й сътрудничат. Тъй се явяват седем лъча. които ръководят човечеството. В дадено време преобладава един. после — друг, сетне—трети. Тоя лъч е мистичният цвят на епохата.

През време на големите римски завоевания владеел синият лъч, в началото на християнството (времето на мъчениците) и през средновековието — червеният, през Възраждането — портокаловият, а след XVII век — жълтият. Силата на жълтия лъч се изрази в бляскавите научни завоевания и открития, особено през XIX в. В наши дни действа теменужният лъч. Неговото влияние се изразява в тласък към телесен развой, затова спортът се развива извънредно много. Под тоя лъч става закрепването на личността и народността, затова са силни сблъскванията между личности и народи. Друга последица е изострянето на народностното чувство, повишеният интерес към народното минало, връщането към заветите на дейците от народното Възраждане.

Но споменатият лъч, в своето най-добро въздействие, подбужда човека да служи на другите. Под негово въздействие се зараждат и авторитарните управления и комунистическите, макар и да изглеждат противоположни. Всяка служба по заповед се намира под покровителството на теменужния лъч: църковна, обредна, военна, чиновнишка, кооперативна — все едно. Положителна страна на това влияние е насърчаването на всички видове сътрудничество, за да се осъществи определен идеал.

Тъй като всеки човек, по естеството на своя нрав, се намира под въздействието на тоя или оня лъч, днес най-мъчно се прегъват под натиска на теменужения лъч, людете, които са проводници на противоположни или поне различни лъчи: жълт, портокалов, зелен: тия под синия, червения и моравия лъч се по-малко противят. Но с време, когато лъчът усили своето влияние, борбата затихва, съпротивата се намалява. И чак тогава начева да се чувства благодетелното въздействие на промените, що е внесъл тоя лъч в живота и на народите, и на отделните люде. Лъчите са сили, които действат за общочовешкия напредък. Те са чинители на историчната съдба.

Днес, когато теменужният лъч действа остро, можем да очакваме, че неговата работа върви бърже, и настъпва време за големи промени в живота на човечеството. Но тая сила ще се смекчи постепенно, и теменужната светлина ще засияе кротко, като милващи пламъци на духовен устрем.

Да чакаме с надежда за подобри бъднини това време!

Николай Райнов

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

Плодовете на Любовта

(из извънредната беседа „Поливане“ – 25. VIII. 1944 г.)

В света с пари добро никога не може да се направи. Дето казват, че с пари всичко можело, това се отнася до злото. С пари убийство можеш да направиш. Може да те подкупят да идеш и да убиеш когото и да е.

Всички вие мислите, че като имате пари, ще правите добро. Лъжете се. Всичките хора са развратени от парите. Човек се развращава от парите, когато те му станат господар. Парите са едно оръжие, една сабя, която носиш. Ако си от лошите, може да претрепеш някого.

В света има само един господар. Бог е създал света и затова той е господар.

Вторият господар сам се е наложил. Случва се в едно семейство че бащата умира, остава големия син, взема мястото на бащата и започва да заповядва на другите братя. Бащата е дал нещо, но този брат отде накъде ще се разпорежда? Той взема привилегията, като бащата и казва: трябва да се подчинявате: Казвам: валидна е първата заповед, която е излязла от Бога. Другите заповеди са второстепенни.

По какво се познават божествените заповеди от човешките? Божествените заповеди никога не произвеждат противоречия. Каквото кажеш, става, каквото бутнеш, става. Завъртиш ключа, дойде светлината, завъртиш ключа, дойде водата, завъртиш ключа, дойде хляба. Обаче в заповедите на хората няма тази сила. Казваш много работи, но туй, което е човешко, винаги произвежда в човешката душа, в ума, в сърцето раздвояване. Раздвоиш се, дали да го направиш или не — то е човешко. Мислиш, дали да го обичаш или не — и това е човешка работа. В любовта няма закон, който да ти каже да обичаш. Щом мислиш дали да обичаш или не, то е човешко. Светлината няма закон да осветлява.

Сега вие казвате: защо не ни върви? — Човешки работи са, затова не ви върви. Казваш: аз защо не мога да живея с този човек? Ти си избрал един другар, който не е по Бога, как ще живееш? Искаш ти да бъдеш господар. Двама господари на едно място не може. Плюс и плюс се отблъскват, противоречие има.

Сега аз ви говоря за любовта, която строи. Аз нямам пред вид обикновената любов. Любовта, която вие имате, е толкова обикновена, тя съществува дори и в животните. Тя е последната слугиня на Бога. По-долна от нея няма, а вие сте се хванали за пеша й, държите се за нея и за друга любов не искате да помислите. Обаче тази любов е базиргянин*: малко дава, а много взема.

Съществува един свят на илюзии в нас. Знайте, че щом една мисъл се раздвои в ума ви, тя не е права. Щом едно чувство се раздвои, то не е право. Щом една постъпка се раздвои, тя не е права, божественото в човека никога не хвърля сянка. То е пълна хармония. В него няма никакъв дисонанс. Щом се тревожиш и безпокоиш, това е човешко. И то не е лошо. Но щом се разгневиш, впрегни воловете и иди да ореш, вземи мотиката и иди да копаеш. Или вземи две стомни и иди на чешмата да донесеш вода. Енергията трябва да се впрегне на работа. Ако си гневен и донесеш две стомни вода, водата, която е носена с гняв е по-сладка. Това за вас сега може да е само теория, но вий можете да го опитате. Идете някой път и пиете вода, вижда ви се малко блудкава. Ако с гняв сте я донесли, и пиете, водата е по-сладка.

Земеделците знаят това. Като турят тор на дървото, торта нито се яде, нито се пие, но като наториш едно растение, по-хубави стават плодовете. Като сложиш на растението мътната вода, плодовете стават по-хубави. Затова казвам, е лошо човек да се сърди, но като дойде гневът, направете го слуга, а не го оставяйте да ви стане господар. Като дойде съмнението, не го пъдете, кажете: такъв слуга като тебе искам. Турете го на място. Като дойде леността, и нея турете на място.

Сега ще ви дам едно правило. Казвате: какво да правим с нашия лош живот, какво да правим с нашите лоши мисли, с нашите лоши желания? Аз ще ви кажа. Този въпрос ще се реши така: Лошите мисли са били досега господари във вас, а добрите са били слуги. Сменете ги сега. Направете лошите мисли слуги, а добрите направете господари. Лошите чувства са били във вас господари, а добрите са били слуги. Направете сега лошите чувства слуги, а добрите чувства направете господари в себе си. Лошите постъпки досега са били господари, добрите постъпки са били слуги. Сега ги поставете в обратен ред.

Не ги пъдете. Нищо не пъдете. С пъдене тази работа не става. Скръбта като дойде, не я пъдете. Радостта като дойде и нея не задържайте ... Защото, ако пъдиш скръбта, ако пъдиш страданието, те не си отиват. Казвате: защо да не мога да ги изпъдя? Не, скръбта в дадения случай е дошла да ти помогне. Туй, което лекува човека, то е скръбта. По същия начин, не задържайте насила и радостта. Щом тя поиска да си отиде, оставете я свободна. Тя рече да си замине, а ти казваш: почакай. Не, нека си отиде, тя трябва да посети и други. Като я оставите свободно да си отиде, тя отново ще си напълни торбата и пак ще дойде да ви донесе нещо. Затуй не трябва да задържате радостта. Не й казвайте: аз без тебе не мога.

Съвременните хора страдат, понеже не знаят какво нещо е любовта. Всичките хора не познават любовта. Да се пожертваш за любовта,. това още не е любов. Да раздадеш имането си, и това още не е любов. Като четете 13 глава от посланието към коринтяните, там се говори за любовта. Любовта, когато дойде, носи изобилен живот, тя носи изобилно знание и изобилна свобода. Това са качествата на любовта. Когато любовта потече, дето мине, тя носи всичките благословения със себе си. Чудно нещо — имаш любов, а си толкова скържав — страх те е да не те оберат. Аз се чудя при тая изобилната вода, която имате в Мърчаево, кой може да ви обере. Тази вода (топлите води при Рударско) която имате, този големият извор да започне да плаче, че ще му вземат водата. То е смешно. Напротив, той се радва, че ще изтече навън.

Вас ви е страх от любовта. Цицирикат капчици, страх ви е да не би някой да ви открадне любовта. Единственото нещо, което не се краде, то е любовта. Всичко друго може да откраднат, любовта никога не се краде. Всичко може да разделиш, любовта никога не може да разделиш. Любовта не можеш да помръднеш. Няма същество в света което може да я помръдне. Единственият, който помръдва любовта, Той е Бог. Всеки друг, който се опита да подигне любовта, само я бутва, но не може да я помръдне. Като я бутне, казва: тази работа не е за мене, и си отива. Когато искате по някой път да дигнете любовта, ще повикате Господа. Другояче ще се орезилите. Затова не се плашете, че любовта може да ви я откраднат. Когато се убедите напълно, че любовта никой не може да ви я задигне, вие ще почувствате вътре в себе си една свобода.

Аз представям този въпрос много материално, за да бъде разбран от всички. Защото всичките мъчнотии в живота днес, и тия, които за в бъдеще ще се явяват, можем да ги разрешим чрез закона на любовта.

Единственото нещо, което разрешава трудните задачи е любовта.

Без любов трудните задачи не се разрешават. Искаш да помогнеш на един умрял, любовта ще го съживи Искаш да помогнеш на някой невежа, любовта ще ти помогне. Във всичките работи, единствената сила, която помага както трябва, то е любовта. Всички същества, от единия край на живота до другия, са все носители на любовта. Които са разбрали този закон, те са съвършени. Онези, които не са разбрали закона, са от несъвършените.

Много хора има, които обичат да имат само един приятел. Това е вродено в тях и тези хора имат специален белег. Не е лошо това, но тия хора много страдат. Защото този, когото обикнат, той пък обиква друг. Тогава те не могат да се поберат в кожата си — как тъй той да обикне друг! Те са създадени да обичат само един и искат и другите хора да бъдат като тях. Как тъй да обичат друг? Това е единична любов. На едно колело, с което се полива градина, турите само една чаша и завъртите колелото, как тъй ще поливате градината? Когато цялото колело е с много чаши и завъртите колелото, по-лесно се полива градината.

Всичките хора са чаши, с които гребат от любовта. Трябва да се радваме, стига тази чаша да не е пробита, да може да гребне и да полива градината. Божествената градина трябва да се полива. От плода на тази градина ще дойде нашето благо. Ако никъде нищо не си поливал, няма да се ползваш. От чуждите градини много малко може да ти дадат от най-сладките плодове. Най сладките плодове са там, дето сме поливали.

Дето не сме поливали, там са горчивите плодове. Защо ще дойдат горчивите плодове? — Защото не си поливал. Защо ще дойдат сладките плодове? — Защото си поливал. Може да го проверите.

Бог всякога иска да ни накара да работим, за да бъдат плодовете сладки. Христос казва: Отец ми работи, и аз работя с Него. Господ работи, защото като работи, стават добрите плодове. Ако Господ не работи, тогава идват горчивите плодове. Там дето Господ работи, са най-сладките плодове. Дето и ние работим, са най-сладките плодове. Там дето Господ не работи, са най-горчивите плодове. Дето и ние не работим, са най горчивите плодове. Ето една практическа философия, която трябва да проверите. Върху нея изградете живота си. Не отивайте да поливате, дето други са поли вали. Не сейте една нива, дето мнозина са сели. Ще сееш там, дето никой не е сял. Дето другите са сели, радвай се на това. Дето човек е сял и е работил, радвай се. Радвай се и на онова, което ти постигаш. Духът е във вас който ви ръководи. Искайте да работите, за да постигнете. Тогава ще имате онази радост, която очаквате и скръбта ви ще се превърне на радост!

Ще ви приведа един пример от съвременната химия. Вие приемате в себе си водата, която е съставена от два елемента, единият от които е в двойна пропорция. Единият елемент поддържа горенето, сам не гори, а другият гори. Питат някои — защо трябва да се пие водата, съставена от тия два елемента? — Щом пиете водата, тази вода се разлага, водородът отива в сърцето. образува горенето. В сърцето се образува и поддържа топлина. Иде кислородът на помощ — да поддържа горенето. Кислородът като влезе в мозъка, образува човешката светлина — светлината на мисълта. Водородът отива да му помага.

Значи, сърцето се нуждае от водород, сърцето се нуждае от любов, която гори. Човешкият ум се нуждае от кислород — Той се нуждае от любов, която поддържа горенето. Туй, което поддържа горенето, е светлина. Туй. което гори, е топлина. Някой казва: „изгорях“. Като гориш, топлина трябва да има. Щом гориш, ти си водород. Щом поддържаш горенето, ти си кислород. Любовта не гори, а поддържа горенето. Това, което гори в света, то е материалната любов. И тя ви трябва. Но материалната любов не може да гори, ако божествената любов не я поддържа в нейните проявления. Всичките противоречия, които се явяват в живота, имат своя произход в сърцето. Човешката любов изгаря човека. Има различни степени на топлината. Но без топлина човек замръзва. С топлината човек оживява. Ако се пресили любовта, тогава се явява друг неестествен процес — всичко се обръща на пара.

Мощна е само Божествената любов. Човешката любов е много слаба — немощна.

Божествената любов е голям, вечен извор, който тече навсякъде. Непрестанно той пълни всичко. Радвайте се на човешката любов, която е станала слугиня. Радвайте се на Божествената любов, която е станала господарка. Като дойдат, приемете ги и двете. Приемете Божията любов, приемете и нейната слугиня. Оставете ги като дойдат у вас. Те ще уредят всичко. Никакви наставление не им давайте. Те ще уредят работите тъй, както никой не може да ги уреди. Ако се намесите в тази работа, всичко, каквото имате, вие ще го изгубите. Те казват: щом нямаш нужда от нас. заминаваме.

Като останете сами, иде студът. Студът иде, когато светлината и топлината си отиват. Понеже днес хората оправят света, за това любовта заминава. Студено е днес.

В света всички хора трябва да бъдат носители на Божественото.

Всички противоречия, които днес съществуват, се дължат на човешката лакомия и неразбиране закона на любовта.

Ако съвременните хора разбираха любовта, тази война, в която се избиват и осакатяват хората, нямаше да съществува. Това е неразбранщина. Те искат да бъдат господари, богати, те да заповядват, да няма по-силни от тях. Ражда се едно състезание.

Сега обаче в света идва любовта. Като дойде Божествената любов, всички противоречиви форми ще изчезнат, и хората ще забравят да се мразят. Как ще стане, няма да узнаете, но като стане, ще го видите Ще дойде този ден. Той не е далеч.

Из беседата, държана от Учителя

на 25 август 1944 г.

на връх Острец, Витоша.

__________________________

* базиргянин - остар. търговец, търгаш, занаятчия

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Михаил Иванов

ДУХОВНА АЛХИМИЯ

(Продължение* от бр. 315, година 16)

Да се върнем към притчата. Какво означава жетвата, за която се говори в нея? Нам са казва, че къклицата ще бъде изтръгната по-късно, когато дойде времето. А защо на веднага? И защо върховната справедливост позволява на злите хора да вършат своето дело на земята? Ние желаем всички зли, несправедливи същества да умрат веднага и да останат да живеят само добрите същества. Обаче съществуването на злите е една тайна на природата. Често ние искаме да даваме уроци на Бога и му доказваме, че Той не е достатъчно умен, че не е направил добре света. И ние си въобразяваме, че бихме могли да преустроим вселената по един по-добър начин.

Ний не можем до разберем, защо съществуват вълци и овци, крадци и честни хора, болни и лекари, учени и невежи, бедни и богати. Обаче, нека си зададем въпроса, какво би правил свещеника, ако нямаше умиращи и мъртви? Какво биха правили лекарите, ако нямаше болни? Лекарят, за своето съществуване, се нуждае от болни, както и учените се нуждаят от невежи, на които те да преподават своите знания. Така е навсякъде в живота. Вий ще се зачудите ако ви кажа, че лекарите се молят да има болни, тъй като вий познавате лекари, които са искрени в стремежа си да спасят човечеството. Да, така е, но, все пак, несъзнателно, те желаят да има болни, за които да се грижат. Доктор Кнок, например, е бил искрен. Той е желаел да има болни, за които до се грижи. В този процес на грижите за своите болни, той се е чувствал доволен, чувствал се е като в рая. Тия, които са се чувствали добро той ги е правил но болни, като им е казвал да се грижат повече за своето здраве. По такъв нечин, в целият град хората са легнали болни, по причина но него. Той желаел подсъзнателно да види всичките да боледуват та да може медицината да триумфира и напредва. Ще ви обясня защо съществуват толкова болести; до известна степен, това се дължи на лекарите. Всяка година голямо число млади хора учат медицина. Когато те добият своята докторска титла, те се стремят да намерят болни и ги привличат. Другояче казано, символично, чрез своите грижи те убиват комарите, но чрез своите пожелания те поддържат блатата, в които тези комари се раждат. Ако всички ония, които днес практикуват медицината, се отдадоха на друга наука, имаща за цел да открие истинските причини на болестите, (които съвсем не са там, гдето днешната медицина ги открива, но отвъд, в чувството, мислите, действията и отрицателните навици на людете) то не би имало толкова много болни. Защото, ако лекуваме болните само външно, без да ги научим да изменят лошите вътрешни състояния, които са причината за техните болести, те ще се проявят отново в множество най-разнообразни форми. Понастоящем, едно от големите причини за съществуването на толкова болести, е съсредоточаването не мисълта на лекарите върху медицинската наука.

Когато ви говорих за зеницата и за ириса, аз ви показах че тя е следствие от съществуването на ириса. Между злите и добрите, невежите и учените съществува подобно връзка. Но не е наша работа да унищожаваме злите, Бог си има грижата за това. Той е казал; „Оставете на Мене да въздам Справедливост. На Мене принадлежи отмъщението“. Вий се придържайте към доброто — учете, мислете и работете за доброто. Злите ще бъдат наказани, защото съществуват закони. Колкото вие повече увеличавате вашата духовна сила, толкова злите ще се чувстват по-ограничени от нея. Висшите сили могат да трансформирай злото. Ний, обаче, като личности, не можем да направим това. Следователно, ние трябва да свържем сърцето си, ума и волята си с трите божествени лъча, за да можем чрез тях да трансформираме злото. И ако ний не влезем в контакт с Божествения Дух, ний ще бъдем безпомощни против злото и то ще черпи от нас сили докато ни разруши.

Христос ни казваше: На се противете на злото. Той много добре знаеше защо казва това. След неговата смърт безброй евреи бяха разпънати. Ангелите на Правдата наказаха виновните. Там, горе, ние имаме нашите защитници, нишите адвокати. Това са нашите мисли в духовния свят, нашите висши невидими приятели. Христос е, кой то ни защищава. Нам е казано, че дори в най-големите опасности, нашият Божествен защитник, Христос, ни брани. Този, който е посял къклицата, говори винаги против нас; той е нашият обвинител. В тази притча има един, който ни обвинява, който говори лошо за нас, и има един, който ни брани,— той е Божественият защитник, Христос.

Ще дойде, обаче, време за жътвата. Тогава злото, което съществува, ще бъде погълнато от земята. Духовните, божествени сили слизат все по-низко и по-низко към земята и сега те разчистват астралния свят, ми каза моят Учител. По този причина всички зли същество, които живеят в астралния свят, бидейки изгонвани от там, бягат, изпълнени с ужас, виждайки, че се подготвя един нов свят. Умствения, менталния свят е вече освободен от злото. Но последното все още се държи в астралния свят и злите същества, които сега биват изпъждани от там, бягат в животните и человеците. Тази е причината, поради която има толкова страшни престъпления. То е защото хората биват обсебвани от бягащите от астрала зли духове. Поради същата причина ние не трябва да ядем животните, които са среда на нисши и зли сили. Това е една истина, която моят Учител ми разкри и, за мене, тя е безсъмнена.

Лъжат се тия, които мислят, че се освобождават от един лош човек, когато го убиват. Какво става, когато ний убиваме някого, за да му отмъстим и се освободим, от него? Убитият отива в астралния свят и с това злото се увеличава. Той иска си отмъсти и разлива още по-отровни, по-жестоки, по-ужасни мисли всред хората, защото той не може да се издигне по-високо от земята. Търсейки начини до си отмъсти, той обсебва хората и ги кара на извършват жестоки претопления. Така той реализира своите кървави проекти много по-лесно, отколкото преди своята смърт, защото сега той е свободен от физическите ограничения. Ако вие затворите някой отровен газ в едно стъкло, той не може да са разлива наоколо. Но ако вие отворите стъклото, той излиза навън и отравя тия, които се намират наблизо. Смъртното наказание, налагано на престъпниците, е най-ужасното нещо, което съществува в света, поради своите следствия.

Ний трябва да организираме условията на живота по такъв начин, че да не създаваме престъпници. Защото нашият начин на живот, нашето възпитание и нашите институти създават престъпници. Блатата са, които дават съществуването на комарите. Тези, които стоят начело на управлението на общественото образование, трябва да проучат сериозно този въпрос. Всички условия на живот, които са подобни но блатата, трябва да бъдат променени, отстранени. Никога числото на престъпниците няма да се намали посредством начините, които ний употребяваме сега. Нравите и обичаите ни са изградени върху една абсолютно фалшива основа и когато Посветените и великите Учители дойдат, те ща ни научат как да устроим живота си върху принципите, които съществуват в самата природа. Сега всичко е извънредно изкуствено и отдалечено от този природен източник.

Ний не трябва да убиваме престъпниците, а да им намерим занаят, да им даден работа. Най-големи престъпници могат да бъдат преобразени чрез любовта, мъдростта и истината. Ако днес ний не можем да ги променим, това е защото не притежаваме нито любов, нито мъдрост, нито истина. Ако ги придобием, ний ще бъдем свидетели на чудеса. Как Песталоци, който не беше нито маг, нито велик учител, нито посветен, е можал  да открие истинския педагогически метод? Той беше един от най-големите педагози. Той приемаше гамените, развалените и трудноподаващи се на възпитание деца ги преобразяваше чрез любовта. Неговото име е безсмъртно в педагогиката. Той намери истинските психологически закони, защото обичаше хората, той искаше да ги възпитава, да ги издигне и правеше жертви за това. Защо Христос извърши толкова чудеса? Защото той по някога не се хранеше, не спеше дори, за да може да приготви храната, която даваше на другите. Ние обаче винаги очакваме големи резултати, без да сме направили нищо. Такъв закон не съществува в природата. Напротив, природата казва: „Когато давате малко, малко ще знаете и малко ще получавате“. Аз не познавам друг закон: „Колкото повече отдаваме сърцето си, ума си и волята си на Върховното Същество, толкова повече мъдрост, любов и истина получаваме“.

Колкото повече се отдаваме на възвишения свят, толкова по-голямо благословение, радост, свобода и богатство получаваме. Това е реалното. Но ний искаме да добием всичко, без да дадем нищо.

Когато се говори за любовта, обикновено всички разбират състраданието. Обаче състрадание и любов не са едно и също нещо. Състраданието е нещо съвсем малко. Любовта е нещо, което ни поставя във връзка с цялата вселена, с всички същества, с всички ангели. Милостта, проявена към един просяк, към един нуждаещ се, не е достатъчна, за да ни свърже с небето, това е нещо много малко. Любов! Това не значи само да обичаме другите, но и да изпълняваме всестранно Божията воля и да бъдем във връзка, в хармония с цялата вселена и с всички светове. В сравнение с това, милостта, състраданието, не представлява нищо. Някои мислят, че са уравнили смените си с Бога, като са дали няколко лева на един просяк или са помогнали на някой нуждаещ се, но това е грешка.

(следва)

____________________________________

*) Настоящето е продължение от брой 4 (315) от 15 декември 1943 г., след който брой вестника бе спрян.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×