Методи за Духовна работа

[Ани]

МЕТОДИ ЗА ДУХОВНА РАБОТА

Животът в духовно братство е характерен за Новото Учение. Той изгражда отношения за колективност, взаимопомощ, смекчава егата, развива търпение и други добродетели. Силите на егрегора са много по-големи от сбора на егата на съставящите го индивиди.

Как да се постигне освобождението от кармичните вериги, което на Изток наричат Мокша, а християните - “Спасение от Лукавата”? Чрез мазохистко самобичуване на Изток се спират интелектуални процеси и волеви импулси и се каптира духовната енергия. На Запад развиват интелектуално познание, но без топлината на Любовта то надува Егото и събужда звяра на жестокостта.

Новото, което дава тук Учителят, е Пътят на Ученика.

Пътят на Ученика създава хора от надбиологична еволюция, сътворци на Учителя в създаване на Обединено Човечество. Това човечество ще живее в хармония с творческия Космичен ритъм, което Учителят нарича „Живот за Цялото”.⁴¹ „Лично”, „групово”, „обществено” са само егоистични черупки - стъпала, които душата трябва да изкачва при възхода си към Космичмо съзнание.

Преминали през забраните на старозаветните, през заповедите на новозаветните, през законите на праведниците, учениците градят чрез добродетели основите на Новата Култура. И Новото в този път е постигане на Освобождение чрез разширяване на съзнанието. Колкото съзнанието се извисява, толкова тегловността се намалява и душата се приближава до Свободата.

Учителят ни води към Свобода чрез Космично Съзнание. Само свободният може да достигне Посвещение и да познае Истината.

За да се отдели от материята и да достигне по-висшите космични сфери, ученикът трябва да позитивира чувствата си, да изправи мисълта си и да активизира волята си. Неговите чувства стават хармонични и възвишени; мислите му-позитивни и непротиворечиви; делата му - творчески и благородни. Той работи с Времето чрез законите на Живата Разумна Природа, като посява семената на Доброто със свръхчовешко спокойствие, търпение и последователност, характерни за Космичното Съзнание.

Само Космичното Съзнание ще освободи човека от Космичната зависимост!³⁷

При това разширение на съзнанието, всякакви умопомрачаващи мантри, ограничителни диети, изморителни упражнения, мъртви техники и тежки правила, забрани и обети, използвани до сега, стават излишни. Добри сами по себе си, но използвани механично и некомпетентно, те водят до отклонение, а не - до Освобождение.

Разнообразните методи за духовна работа, които Учителят използва, целят разширяване на съзнанието, развиване на добродетели, самоусъвършенстване. Ще изредя някои от тях.

РАЗЛИЧАВАНЕ. „Господи, след толкова много Мъдрост, дай ми и различаване!”-се молеше известен розенкройцер в края на един от своите трудове.⁴²

„Предпазване от отрицателните сили на низшите същества не става с бягане от тях, а с различаване на техните намерения, мисли и чувства”- казва Учителят.

Различаването изисква вътрешно виждане и наличие на опит. Ученикът трябва да отделя потребното от непотребното, същественото от несъщественото. Това е един закон на алхимията.

ДОБРОДЕТЕЛИ.⁷⁰ Доброто е основа на живота.

Същината на всяко духовно учение е добиването и практикуването на Доброта; всичко друго са израстъци, излишества, илюзии.

Различните религии са модни дрехи, с които се облича Добротата. Нека хората престанат да спорят коя дреха е по-права, да схванат Божествеността и красотата на вътрешната форма и да станат едно с Върховната Доброта.

„Добрият човек изважда добрината от доброто съкровище на сърцето”- казва Исус. В дълбините на своите сърца хората съзнават, че Добротата е Божествена, макар че понякога оспорват това с разни доводи и по различни поводи.

„Не се борете със злото, то е професионалист, космична сила-казва Учителят. - Вместо това култивирайте добродетели. "Добродетелта прави човека устойчив. Доброто е морално качество, което принадлежи на Божествения свят.

Не убивайте недостатъците и отрицателните си черти (ние не сме за убиването), а ги трансформирайте в положителни, като използвате енергията им. Ученикът трябва да знае да поляризира отрицателните енергии, защото върху тази основа като върху тор ще се развият всички негови добродетели и способности. Една от първите задачи на ученика е да не допуска злото да разединява Школата, а да го впрегне на работа.

СЛОВОТО на Учителя е заредено със силна творческа енергия. Чрез нетрадиционен психичен синтез, то създава интерес към разглежданата тема; посява идеи, разширява и издига съзнанието за изграждане на индивид, който върви към Новата Култура по Пътя на Доброто.

МУЗИКАТА. Тя съпътства Словото на Учителя навсякъде, била му е помощник в събуждане и настройване на аудиторията.

Окултната музика облагородява и възпитава човека.⁴³ Тя изглажда противоречията в ума и хармонизира сърцето.

Химните и песните на Учителя възвръщат душата към познатия й свят на Небесна хармония.

Към тази хармония трябва да се стремим при всичките ни занимания през деня и при нощния сън. Това е истинска духовна работа, защото хармонията е противоположна на стреса, тревогата, трескавата активност, надпревара-таи други такива състояния на модерната култура - хармонията ги лекува.

В хармония мислите, чувствата и делата ни стават лечебни и за нас и за околните.

Когато сме в хармония, вътрешните ни сили изхвърлят психическите ни нечистотии и духовните ни тела се превръщат във фунии, улавящи висши реалности. Тогава добродетелите са естественото ни състояние. Тази магична хармония се постига чрез релаксация, медитация и окултна музика, с която Учителят започва и завършва всяка работа.

НАРЯДИТЕ, Те са основен метод на работа, който Учителят дава по време на Съборите и общите празници на Обществото. Те се състоят от колективна концентрация, през време на която се изричат определени духовни формули (мантри), химни и молитви, четат се свещени текстове. Чрез тяхната специална вибрация на Словото се получава духовен резонанс и обща синхронна и хармонична аура, тя привлича духовна енергия към учениците и ги пази от отрицателни влияния.⁴⁴

За целта съдържанието на наряда трябва да бъде адекватно на темата на събирането, на околната атмосфера и на нивото на съзнание на участниците. Например при Пролетното равноденствие да се изпълняват пролетни химни в чест на възвръщащото се Слънце, при Лятното слънцестоене да се отчита Празника на Свещения огън, при честването на Учителя - песни и молитви за него и т. н.

Учениците пък трябва да владеят методите за концентрация, за съзнателна молитва и да знаят смисъла на изричаните формули, за да усилват духовната си мощ и да се подготвят за посвещение.

Съставянето на нарядите е много отговорна работа. По тази причина тези, които ги изготвят днес, трябва да бъдат посветени (или поне компетентни), за да бъдат те адекватни на външните и вътрешни условия и да имат духовна сила. В противен случай нарядите се превръщат във формални безсмислени ритуали, които не могат да синхронизират и водят душите.

ДВИЖЕНИЯ. Езикът на тялото говори за нивото на съзнание. Колкото по-съзнателни са движенията, толкова по-висша форма на живот изразяват.⁴⁵ Учителят вижда тялото като енергийно силово поле и дава много упражнения за влизане в хармония с околните сили, с което се получават торс йон ни (въртящи се) полета с определено освежаващо и трансформиращо въздействие върху психиката.⁶⁹

ОБЩУВАНЕ С ЖИВАТА РАЗУМНА ПРИРОДА. Това е метод за измъкване от консервиращото ежедневие в долините и е стъпало към по-висш духовен свят.⁴⁶ Планината е добро място за размишление, молитва и съзерцание.⁴⁹

ТЕМИ за писмено разработване. Учителят ги дава в Школата за след физическото освежаване. Те целят раздвижване на мисълта, насочване към добродетели от различни гледни точки и откриване на причинно-следствените връзки между фактите и явленията. Те разширяват хоризонта на ума и привличат към него Виделината.⁴⁷

РАЗГОВОРИ. След като мисълта е раздвижена, Учителят кара учениците да задават въпроси, да четат темите и рефератите си. Задава им въпроси, подтиква ги да обличат идеите си в словесна форма, като подменят отрицателните фрази в положителни.⁴⁸

РАЗМИШЛЕНИЕТО е съзнателен процес на мислене, насочване на мисълта в определена посока.³⁹ Размишленията могат да преведат ученика от външния във вътрешния свят, да обогатят ума му, да уплътнят мисълта му и да разширят съзнанието му, за да обхваща все повече време и пространство и да му покажат високите върхове на Посвещението.

„За да постигнете пълна Концентрация, трябва да започнете с Размишление. За тази цел всеки ден избирайте по едно изречение от книгата „Светът на Великите души” и размишлявайте върху него във връзка с трите свята, за да видите какъв превод ще му дадете в трите свята. При това размишление ще ви дойдат много нови идеи, записвайте си ги. Като правите това, ще почувствате обнова и просветление.“³⁹ „ Отивайте на планината за Размишление.“³⁹ „Отделяйте всяка сутрин по 5 минути за размишление. Докато сте още бодри, свободни от грижи и безпокойства, оставете свободно да ви обладават Божиите идеи. Каквато мисъл влезе в ума ви през тези минути, това е вашата придобивка за деня. При тези размишления изговаряйте формулата:

„Желая, Господи, със силата на Твоята Любов и Мъдрост,

да възраснат в мен добродетелите,

които още отначало си вложил в моята душа!

И аз ще приложа всичките си сили на Твоето лозе,

за изпълнение на Твоята Воля”.⁴⁰

„Цял месец мислете върху Доброто, като основа и единица мярка на нещата, като Начало на Живота. Щом помислите за Доброто, кажете си: „Аз съм добър, защото Бог ме е направил добър”.

Не питайте вярно ли е това. По естество човек е добър.

На земята Доброто господарува.

И злото се подчинява на Доброто, защото живее в него.

Работете съзнателно за проява на Доброто в себе си и след месец ще видите, какъв е резултатът на вашата работа.“⁴¹

СЪСРЕДОТОЧЕНИЕ. Това е волево отхвърляне на странични фактори и навлизане в дълбочина, междинна фаза между Размишление и Концентрация...

Учителят говори⁴²: „Всеки да си избере една идея, върху която да се съсредоточи за 5 минути”.

„Ще ви дам един метод за съсредоточаване на мисълта. Ако някой е разсеян, а иска да се съсредоточи, нека вземе една игла и да я забие половин сантиметър в ръката си. Като го заболи, ще започне да мисли върху ръката си и разсеяността му ще изчезне. Като забиеш десетина пъти иглата, докато потече кръв, подсъзнателният човек у теб ще си каже:

„Не си струва човек да се разсейва!“⁵³

КОНЦЕНТРАЦИЯ. Това е волеви процес. При него вниманието се събира в една идея. както лъчите на светлината в една точка при лещата. Не трябва да се усещат никакви външни дразнители - „нито топ да гръмне, нито игла да ви боде”, казва Учителят.

„Като ученици, от вас се иска пълно концентриране на мисълта. Това зависи от дишането. Колкото по-дълбоко дишате, толкова по-лесно ще се концентрирате... Дръжте една основна идея, около която да се съсредоточат всички останали идеи. Достатъчно е две минути да мислиш върху нея, за да се реализира тя и след време да даде плод...“⁵⁴

„Човек може да практикува концентриране при всяка работа, която извършва - при молитва, при научна работа, при изпълнение на окултните упражнения, когато диша съзнателно и т.н...

Като добър метод за концентриране може да служи изучаването на математиката и геометрията и музиката. Затова Питагор е изисквал от учениците си да изучават математика и музика и така по естествен начин да свикнат да се концентрират. Това се практикува в окултните школи.“⁴⁹

„Концентрацията е едно тайно средство за черпене на информация от подсъзнанието” - говори г-н Маждалани, основател на Първия езотеричен научен център в Ливан и Арабския свят.⁵⁵

СЪЗЕРЦАНИЕ. След като е придобил съсредоточение и концентрация върху даден обект, човек се оставя на неговото пряко въздействие върху душата му. Това е едно емоционално състояние, при което той наблюдава пасивно какви мисли, чувства и преживявания ще породи обектът върху него. Добре е той да бъде добър, красив, силен, вдъхновяващ.⁴⁹

Съзерцаваме изгрева на Слънцето, красиви картини, цветя, животни..., за да могат техните сили и вибрации да организират нашето духовно тяло. Можем да съзерцаваме красиви спомени и да ги преживеем отново; можем да съзерцаваме и наши блянове, за да ги превърнем в мисъл-форми за бъдещи събития и така да конструираме нашата карма.

„ Човек трябва да отделя 5-10 мин. за съзерцание, през което време да си даде отчет за всичко, което е извършил през деня.“⁵⁶

Съзерцанието е тайната на прякото разбиране на подсъзнанието.⁵⁵

Учителят говори: „Съзерцанието не е механичен, а вътрешен процес - метод на Вътрешната Школа. При съзерцанието мисълта ни трябва да е насочена към Бога, Ангелите, звездите, Слънцето.“⁴⁹

СЛУШАНЕ. Това е от първите неща, които ученикът трябва да научи при влизане в Школата. Слушането не е проста работа. Изследванията показват, че ние слушаме фрагментарно и разбираме изопачено през мрежа от предубеждения, предразсъдъци, проблеми и страхове.

Слушането изисква съсредоточаване на мисълта и концентрация на съзнанието, споменати по-горе. (Затова и го нареждам след тях.) Трябва да имаме и настройка по темата, тя да ни интересува, да уважаваме лектора и да му вярваме, да бъдем не само неутрални по мнение, но и във вакуум, за да протече токът на Познанието от лектора към нас. Иначе Учителят, който показва Пътя на ученика, казва, че „Който много слуша, става слушател.”

Затова не трябва да бързаме да правим анализ и сравняване, които надуват нашия егоцентризъм, а синтез и допълване, които водят до едно Живо Знание, свързано със степента ни на Самопознание. Между впрочем новите познания са на място при смирените с ниско самочувствие, които знаят, че не знаят. Те не бива да се предлагат на егоцентриците, които нямат смирение, защото още ще надуят егото им с неприятни последствия. Последните трябва да упражняват медитация.⁵⁷

В помощ на Словото тук са музикалното упражнение „Слушам” и „Да бих Те слушал”.

„Ако бих Те слушал, Доброто щеше в мен да се прояви.“

МОЛИТВА. След като разбере, че не е тяло, а жива душа, човек спира инволюционния си ход, създава характер и придобива добродетели, без които не би могъл да се обърне към Бога. За да върви напред в духовния път, той се учи да използва молитвата като метод за връзка с Първата Причина, с Бога.

Молитвата не е театралничене, не е позиране, не е декламация на заучени фрази. Тя е духовно изкуство, дълъг процес на изучаване в живота на ученика.

Публичната молитва надува егото, развива тщеславие и така служи на Лукавия.

„Кога се молиш, не бивай като лицемерите, които правят молитви по сборищата и по улиците, за да ги видят человеците; истина ви казвам, че те приемат заплатата си.“ (Мат. 6:5)

И след като молим за нещо, не трябва ли да изчакаме то да ни се даде? Защо бързаме към следваща молба или просто си тръгваме? Учителят говори: „ Това, което хората днес разправят пред Господа, е представление, а не Любов.“⁵⁸

„Някой вдигне ръцете си, помоли се и казва: „аз се молих вече”. Помолил се веднъж и всичко свършил! Не, изгрее ли слънцето, не трябва да залязва. Казано е в Писанието: „Постоянно се молете!”

Това изисква будно съзнание. На добрите хора съзнанието е будно. Небето приема молитвите на хора, на които съзнанието е будно. ’⁵⁹ „Молитвата е непреривен процес. Молитва, която прекъсва, не е истинска. Ще се молиш и като спиш, и като ставаш от сън. Ще се молиш и като работиш, и като почиваш. Целият ти живот трябва да бъде молитва.“⁶⁶

Когато Виола кара Занони да се молят за детето им, той отговаря печално: „мислите на ония души, които се стремят като моята, са все молитви...“⁶⁴

Молитвата е хлопане, искане, търсене...

„А ти, кога се молиш, влез в скришната си стаичка и като затвориш вратата, помоли се на твоя Отец и Той, Който вижда в тайно, ще ти въздаде наяве.“ (Мат. 6:6)

,,Молитвата взема голямо участие при самовъзпитанието. Иска ли да си въздейства, човек трябва да се обърне към Бога със следната кратка молитва: „Господи, благослови езика ми, за да излизат от него сладки, силни и красиви думи!” Сладките думи имат отношение към живота, силните -към човешкия ум, а красивите - към човешкия Дух и човешката душа. Сладките, силните и красивите думи представят материал, чрез който човек гради великото и мощното в своя живот.“ ⁶⁰

Молитвата е един зов на човешката душа към Небето, към Бога. А когато Разумните сили отговарят, тя е и Общение с Небето. Така се образува връзка между човек и Бог и става преливане от Бог към човек. Това означава, че молитвата е метод за духовна синергетика.

Лекциите от Младежкия Окултен Клас започват с Тайна молитва. „ Тайната молитва означава затваряне връзките със света. Да станеш глух за всякакъв шум, за всички звуци вън и вътре в теб. Затвори всички съобщения със света, за да не те смущава. Тайна молитва и медитация не е едно и също, те се различават. Обаче, вие сами трябва да намерите тази разлика...“⁶¹

Следователно, ученикът трябва да затвори 9^те отвора на сетивата за външни впечатления и да се вглъби в Съзерцание в десетия (Третото око), откъдето е призовал Бог. Оттам започва Медитацията.

МЕДИТАЦИЯ. Преди един век думата „Медитация” не е била така популярна, както днес, но все пак Учителят я използва понякога, а друг път обяснява медитативни състояния, без да ги назовава.

„Може да пътуваме със своята мисъл, със своето съзнание или със своя двойник.“ Учителят описва разликите и заключава, че:

„Лесно се пътува със съзнанието... Та, ще правите разлика, да не мислите, че пътуваме с мисъл. Не, със своето съзнание...”⁶²

„Медитиране трябва, а не мечтание. Труден е пътят за възлизане, за еволюция, но е приятен. Особено сега е по-приятен.“⁶³

Медитацията е по-висш аспект от молитвата.

Няма готови думи, които да се помнят, че да ги повтаряме пред Небесния ни Баща. Бог не е обикновен възлюбен, когото да залъгваме със заучени фрази за любов. Думите са излишни - Бог вижда много добре дали и доколко Го обичаме. Няма друг език, на който да общуваме с Него, освен езикът на сърцето - Любовта. А Любовта не се учи, не се декламира - тя е динамична и се излива от сърцето, от ума, от цялото ни същество по посока на Възлюбения. „Душата ми се моли” - казваше поетът.

Медитацията не е Концентрация, а е по-скоро обратното, защото не е волеви процес, а е пълна пасивност, без умствено усилие - трансформация на осъзнатата концентрация извън амбициите на аза. Без спомен за мястото, времето и личността, която сме били, ние търпеливо чакаме представлението, което ще ни се представи.

Медитацията работи директно с най-силната човешка способност-интелигентността, а другите умствени техники като Концентрация и запомняне работят с интелекта, който е нисш аспект на ума. Докато интелектът схваща значението, интелигентността търси същността.⁶³

Медитацията е изкуство да бъдеш бдителен, но спокоен пред входа на съзнанието. Тя е инфраструктурата на Езотеричното познание и крайъгълен камък на всяка окултна или мистична работа. Тя пази Тайната, която позволява да се надникне в подсъзнанието.⁶³

Човек може да се концентрира върху Божественост или върху пари, но не може да медитира върху пари или върху какъвто и да е материален предмет. Защото медитацията е свещено състояние на съзнанието.

Медитация може да има само върху Божествени и духовни обекти.

Това е състояние, в което даваме възможност на Божественото да изпълни душата ни със силата на своето блажено присъствие, ума - с нови идеи и мисли и той започва да твори в своята област.

Медитацията е идилично състояние на добруване, духовно състояние на свързване с вътрешния Аз, затова е недостъпна за тези, които не вървят в Пътя на Доброто и са далеч от своя Аз, който търси душата. Тя е ключът към духовната еволюция и усъвършенстване. Затова се практикува от всички духовни школи на Бялото Братство.

Медитацията има много форми, но всички те включват медитиращия, процеса на медитация и предмета на медитация.

Целта на Медитацията е да се постигне съзнание за Духа чрез спокойно, продължително, еднопосочно внимание, докато душата се слее с вечното Блаженство. Това е едно проникване, идентификация. Медитацията е обръщане навътре, до сливане с висшия обект... Тогава съзнанието се разширява, човек преживява единството си с Цялото Битие, самотата го напуска и той се чувства в една Велика Общност, от която възприема висши състояния и послания. Той е пасивен, не анализира, а възприема творчески сили, душата му се изпълва с енергия, Бог живее и твори чрез него.⁴⁹ Тогава той разбира и изпълнява дълбокия смисъл на формулите около Пентаграма...

След Медитация се отварят очите и се изчаква малко, преди да се върне медитиращият в обективния свят. Този „период на изчакване” е много важен, защото това е всъщност начало на Озарението.⁶³

ОЗАРЕНИЕ. То е една висша октава на съзерцанието.

Съпроводено е с брилянтна светлина, в която се виждат ясно причинно-следствените връзки и целият пъзел на феноменалния свят. Тази светлина свети в мисълта, но не е мислене, а зараждане на мисъл.

Озарението не е и концентрация, защото няма фиксирана идея, върху която да се концентрира съзнанието.

Фините вибрации и неясните усещания, които се явяват при медитация, предизвикват съзнанието да ги подрежда и декодира, като ги облече в идеи, понятия и думи, формиращи ново познание.

Както в компютъра входящите електрически честоти се трансформират в букви и образи, така „медитативните пулсации” се превръщат в думи и понятия чрез Съзерцанието.

Затова Медитацията е недостатъчна без озарението, а то е несигурно без медитация, която му осигурява необходимите „материали”.⁶³

Озарението е достигане на самото Разбиране - ключ към съкровищницата на Познанието и цел на работата на всяка Школа.

Медитацията и Озарението могат да ни дадат разбиране и за неща, които са извън нашата компетенция и опит и това е чудесната им функция. А понякога разбирането може да проблесне в ума на човек, който не прави медитация, но дълго се е блъскал над труден проблем и после се е отпуснал. На това казват интуиция или предчувствие, но всъщност щастливецът е минал неволно някои медитационни етапи. Затова е правилно да се твърди, че Озарението граничи с и носи Интуицията или с Директното познание.

Озарението предизвиква дълбока Радост, възторг и висше Вдъхновение. Както показва етимологията на българската дума, това е отговорът на Духа на зова на молитвата на медитиращия.

„Вдъхновение, Вдъхновение, вдъхновение - ти си благословение” - се пее в песенната-мантра, дадена от Учителя в Общия Окултен Клас.

След като получим Духовния Контакт и Небесното Благословение, изразяваме нашата благодарност и преклонение пред Висшата сила с Обожание. То не се изразява с красиви думи и обещания за бъдеща вярност, а с поддържане на пряка връзка и служене на Висшата Сила.

Учителят ни учи, че Пряката връзка не трябва да бъде само моментно достижение след молитва и медитация, а процес на непрекъснат контакт с Духовния свят. Той живее в динамична медитация и в постоянна връзка с невидимите светове и съветва и учениците да се стремят към такава.

СЛУЖЕНЕ. Работата на Ученика в Школата се движи по три линии: Работа за себе си, за своето лично развитие и усъвършенстване; Работа за Школата, за нейното духовно повдигане и просперитет; и Работа за Цялото, където участва заедно с Школата за общото повдигане на Света според Божия План.

Тези три линии на работа се сменят от Учителя, за да не заспи Ученикът. А когато той е достигнал ниво на контакт, задава въпрос към Висшата Сила: Какво е най-добре да сторя сега, като зная, че:

„В изпълнението Волята на Бога е силата на човешката душа!“ Да вършим Волята Божия с благодарност и вътрешна необходимост е ключ за бързо духовно развитие.

Служенето на Бога в Школата на Учителя няма нищо общо с църковната догматика.

То е метод за окултно развитие, при което се организира Духовното тяло и се създават към него съответни органи. Затова са необходими специални познания и компетентно ръководство.⁴⁹

Три линии на работа В Школата [1]

Тук само нахвърлям някои мисли по някои духовни практики, всяка от които се изучава подробно и практикува отделно в Школата. Без тези практики е немислимо съществуването на всяко духовно Учение.

Учителят говори: „Духовните практики не са Външен механичен процес. Те са методи на Вътрешната Школа. За Вътрешната Школа досега В България е нямало Външни и Вътрешни условия. Малцина са ми говорили за своето желание да изучават Божествената наука.“⁴⁹

Занемаряването на духовните практики превръща живота в Школата в клубна дейност с ритуални затихващи функции.

---

[1] Виж гл. „Школите на Учителя“