Бързи като светлината /2/ (за Бог на тъмнината и Бог на светлината)

[Ани]

БЪРЗИ КАТО СВЕТЛИНАТА

/2/

Имат ли значение сферите за ученика? Те имат значение до толкова, доколкото да излизаш от сянката за да влезеш в светлината.

Нали и сянката е нещо съществено? Тя е съществена дотолкова, до колкото можеш да познаеш своето развитие, своето движение, своето присъствие, своето знание и своето безсмъртие.

Какво по-нагоре ще правим, когато станем безсмъртни? Провидението е предоставило на всички висши посветени да обезсмъртят по-нисшите царства. Следователно, колко много работа предстои на ученика от Върховната школа. Да обезсмъртиш по-нисшите царства, това е да влезеш в унисон с творческия божествен дух.

Както виждате, няма блаженство. Ученикът не може да блаженства. Той блаженства само когато се намери във физическия свят. Излезе ли от физическия свят, предстои му работа.

Тогава да останем за вечни времена на физическия свят? Да, ще знаете, че и най-големите страдания са на физическия свят. И смъртта е на физическия свят. Следователно, на физическия свят е и сладкото, и горчивото.

Не трябва ученикът да се страхува от тия състояния. Тук не става въпрос дали ученикът трябва да живее в положение на сладко или на горчиво. Тук става въпрос ученикът да се нареди в редиците на божествените творчески сили. А това е цяла магия. Ако не направи това, божественото в него вечно ще се бунтува, т. е. вечно ще поставя ученикът тия трудни проблеми.

Божественото е силно, абсолютно, безсмъртно, защото не трансформира съзнанието му, за да се осъзнае? Понеже ученикът представлява комплекс от божествено и човешко, явява се и борбата, както казват между Духа и плътта. Плътта е човешкото, а Духът е божественото.

Защо Бог така е създал нещата? Така са отдадени. Въпросът е сега какво по-нагоре да се прави. Другото се знае. То е подчертано. Ученикът трябва да е разрешил тия проблеми.

Но ще дойде мисълта: „Тук трябва специална философия.“ Да, вселенска философия. Не е лесно. Добре е, че ученикът е започнал да прозира тая философия. Минералният свят, растителният свят, дори и животинският свят не подозират за това. Значи, има нещо върховно.

Среща с адептите на бързината. Дали бихме могли да ви убедим във възможността да се срещнете с адептите на бързината? Вие сте свободни. Може да се убедите, можете да останете и на особено мнение.

Проверявайте нещата да видите до колко са реални и действителни. Щом сте на физическия свят, за вас няма. реални неща. Единственото реално нещо това е да се срещнеш с адептите на бързината.

Как да няма реални неща? Ние чувстваме на този свят, храним се и живеем, учим се, знаем. Всичко това е преходно. Единственото реално което съществува, това е срещата на ученика с адептите на бързината.

Да, но това е много общо казано. Кой е този адепт? Каква е тази възможност? Реално подчертана бърза божия мисъл. Ние я облякохме, дадохме й образ и подобие, нарекохме я адепт на бързината. Защо? За да станете и вие подобни на тия адепти. Ако ви представим само бързата божия мисъл, вие ще я припишете само на Бога и тя ще остане само у него. А когато казваме адептите на бързината, тук има вече дадена възможност и вие да имате тия възможности.

Ние знаем, че вие все пак ще кажете? „Хайде да се срещнем с тия адепти на бързината.“ Колкото повече се издигате духовно, колкото повече се усъвършенства вашето духовно тяло, вашите духовни способности, толкова по-лесно ще влезете във връзка с тия духовни сили. Тия духовни сили сега присъстват и у вас като едно ухание, като интуиция, като една интуитивна причина. Колкото повече обикнете природата, колкото повече се вживеете в импулсите на природата, толкова повече ще чувствате присъствието на Божествената душа в природата.

Тук ние засягаме душата, тази душа, която ви подсказва, която ви стимулира. В тази душа се крие божественото. Ние няма да му определим друго място. Някои казват, че душата е в хилядолистника, други - над сърцето и т. н. Истината е тази, че божественото изпълва вашата душа, че присъства във вашата душа. Отдели ли се вашата душа от физическия ви живот, и божественото отива с нея. Отдели ли се душата от божественото, вие оставате смъртник. Благодарение че божественото присъства в душата, тя вече има мироглед, има перспективи, има инициатива дали наново де се върне на земята или да отиде в други мирове, или пък шеметно да се присъедини към адептите не бързината.

За да направи това душата, тя има фактори, които я ръководят. Единият фактор е божественото, другият фактор е съзнанието, а между божественото и съзнанието присъства онази божествена среда, която се нарича разум. Много малко е говорено за разума, но цялата дейност на ученика трябва да бъде разумна.

И тъй, връзката ви да бъде с бързите божествени сили, срещата ви да бъде с бързите божествени сили, животът ви да бъде отражение на светлинните ефекти на бързите божествени сили, душата ви да бъде така необятна, както необятни са възможностите на бързите божествени сили.

Развивайте инициатива в себе си. Нека тя се състои в това да имате едни трепетни моменти за срещата ви с Върховното ръководство. Вие имате възможност да се срещнете с Върховното ръководство във Върховната школа.

Съществувала ли е някога Върховна школа. Съществувала е в по-висшите светове, в по-висшите планети, където животът е в по-висш стадий на развитие. Тя съществува в слънчевите ядра. Тепърва се заражда тази мисъл на земята. Помнете: вие ще имате възможност да обходите много планети. По силата на инициативата, по силата на Промисъла вие ще минете всички планети и ще търсите, къде има такова ядро, за да се потвърди тази закономерност. Школата е едно наистина едно безсмъртно събитие.

Дали ние сме причина за Върховната школа? Дали ние сме обекти за нея? Ние сме изчерпили този въпрос. Тепърва Върховното ръководство е направило опит, защото все пак да се проникне в сферите на земята, да се проникне в континентите на земята, това е замислено. Животът на земята е бил инертен, не е бил интензивен и се е наложило това събитие. И наистина събитието дойде. С идването на един миров Учител, събитието е настанало. С идването на един миров Учител се потвърждава едно велико събитие на планетата Земя. Резултатът от неговото идване е откриване клон на Върховната школа на Земята.

А къде е. централата? Ако ви залитаме, ще отговорите, че е на слънцето. Тя минава през слънцето, но не е на слънцето.

Защо минава през слънцето? Защото слънчевата светлина, защото слънчевите лъчи създадоха условие. Дойде мировият Учител и каза: „Посрещайте слънцето, т. е. излезте на изгрев. Правете връзка с прииждащите слънчеви лъчи.“ И понеже много ученици се отзоваха, създаде се и Върховно ядро.

Какво следва по-нагоре? Нищо друго не остава на ученика, освен да бъде един ясен, прекрасен изгрев.

Но може би ща се възрази: „Ако се дигнем някъде из пространството, няма да има тъмнина.“ Тук става въпрос за условията, при които е поставен ученикът - и при тъмнината, и при светлината. Друг е въпросът, когато той се издигне в други сфери. Там вече няма да му се говори за изгрев, а за бързината във вселената. Но за това се иска готови души, подготвени духове, прекрасни светли съзнания, да се осъзнае, че всяко едно събитие, което е проявено на земята, е дошло по един висш божествен план. Той ще дойде до този стадий на развитие, когато напълно ще му се разкрие този висш божествен план.

Това е задачата на този висш божествен представител на земята - Върховната школа. Земята се удостоява с едно голямо божествено предпочитание. А колко е предпочетен даден континент или дадена нация. А колко пък е предпочетен даден индивид. Ето защо ученикът не трябва да подценява себе си. Едно се иска от него: да се остави напълно на адептите на бързината. Те ще направят от него една тържествена радиация. Животът на ученика е вече наистина радиация. След това той ще стане една вселенска композиция, една висша божествена хармония.

Това е то. Колкото да се спирате и да се измъчвате, това е то. Щастливи сте, че през вашето съществувание е решено да се създаде на земята едно Върховно ядро, където присъстват върховните сили. Щастливи сте, че през периода на вашето съществувание на земята е дошъл мировият Учител, който е дал основата, който е дал способностите, принципите, правилата, как ученикът да се освободи от старите заложби, от старите наследства.

Казано е в древността: „Бог надникна върху земята и се зарадва.“ Бог сега се радва. Ние можем в този момент да проявим тази радост, но ние застъпваме принципа: нито радост, нито скръб, нито щастие, нито тъга.

А какво? Една висша вселенска разумност, една висша вселенска творческа работа. Че Бог се радва, радва се. Изгревът на слънцето това е една божествена радост. За това, че са освободили затворника от затвора, това е една божествена радост. За това, че този който е бил болен, е оздравял, това е една божествена радост. Бог се радва на всички хубави, на всички красиви, на всички светлинни неща.

Можете ли да определите пределите на божествената радост? Не можете, защото почнете ли да мислите за божията радост, вас вече сте включени в неговия творчески Дух. А това е важно.

Когато казахме, че не можете, не ще рече, че наистина не може да стане. Под божествена радост вие разбирате едно човешко тържество. Ученикът божествено се радва, когато се чувства в унисон с живота на вселената, със силите на адептите на бързината.

И тъй, колкото и да ви обещаваме, то все пак остава проблем за вас. Ще имате ли една реална духовия среща с адептите на бързината? Ще имате ли едно реално велико присъствие с Върховното ръководство? Трябва да имате, за да може да се закрепости, да може да пусне дълбоки корени, да може да зацари ядрото на Върховната школа.

Но може би че дойда и това съмнение: „Дали някога няма да се отнемат условията за присъствието на тази школа?“ Когато върховните сили правят опити, те знаят. Когато върховните сили са предприели известна работа, те знаят. Когато върховните сиял са пренесли известни богатства от висшите световете знаят. Когато върховните сили са определили известни души, те знаят. Когато върховните сили са създали едно ядро, те знаят. Ако има ученик, който да постъпи юдински, тежко му е. Законът по отношение ученика е толкова строг, та дума не може да става за някакво предателство. Ето защо, всяка една мисъл, всяко едно действие, всяка една постъпка трябва да бъдат строго подчертани в духа на творческите сили.

Вие сте едни големи акумулатори, пълни с енергии, пълни със светлина. Свържете се с тия сили посредством вашите електрически жици, т. е. със способностите на вашето съзнание и ще акумулирате, ще се изпълвате с енергии, които ще движат вашите способности, вашите физически чувства, за да може всичко у вас да се трансформира в духовни енергия. Колкото повече сте близо с този духовен трансформатор, с този голям духовен акумулатор, толкова повече ще произвеждате необятна, всестранна светлина.

Необходимо ви е необятна светлина. Защо ви е необходимо? За да могат да се спрат при вас ония възвишени духовни енергии, които се излъчват от големите духове на Върховното ръководство.

Всеки един божествен подвиг има нещо свещено, благодарение на това свещеният подвиг се увенчава с тържество. Когато се говори за подвиг, винаги трябва да се има в предвид свещената бързина. Не могат не свещените прояви да дадат такива ефекти и такъв тласък както свещената бързина.

За да може ученикът с голямата си способност и с голямата си дълбочина, която се таи в неговата мисъл, да се домогне до свещените неща, до свещените минути, до свещения дъх, той трябва да бъде така подвижен, така вихрен, та да бъде наравно с бързината на светлината. Само при тази бързина ще се създаде този свещен миг.

Когато подканяме ученика да влезе въз връзка с възвишените светли същества, то е за да го ознаменим с една епоха - епоха на свещеното. Най-великото, най-върховното, най-същественото, това е свещеното. И когато. ученикът търси себе си, когато търси Бога, той ще го намери само в свещеното.

Кое е онова, което е свещено в ученика? Това е божественото.

Има ли го той постоянно в себе си? Да, има го. Има го тогава, когато е във връзка със свещената бързина.

Защо това божествено понякога отсъства и се създава тъмнина, в която не може човешкият дух да има такъв полет, полета на бързината на свещеното? Явява се отрицателният полюс, който е създал противоречията, който е създал инертността, който е спрял вихрения полет и е станало закъснението именно, т. е. изоставането.

Коя е тази отрицателна сила? Кой е този фактор, който може да спре вихрената мисъл, свещената бързина в ученика? Казано е в древността, че има две начала. Когато божественото начало се е проявило, в същото време се е проявило и началото на тъмнината.

Но нали всичко е произлязло от Бога? Не, не всичко е произлязло от светлината на Бога. Щом има тъмнина, има други сили, които са произлезли от Бога на тъмнината. Има Бог на светлината, има и Бог на тъмнилата. Въпросът тук е доста сериозен.

Ние се обръщаме към ученика от Върховната школа да знае за Първичното. Да знаеш за Първичното, трябва да знаеш това Първично как се е проявило и кой го е проявил. Било е някога тъмнина, когато е царувал Бога на тъмнината и се е проявило Първичното като светлина. Проявило се е Бог на светлината.

Защо е така? Оставете този въпрос, защо е така. Така е. Имате тъмнина, имате и светлина. Имате Бог на доброто, имате и Бог на злото или както го наричат дявол. Колкото и да отричаме състоянието на дявола, колкото и да отричаме състоянието на тъмните сили, все пак има бог на тъмнината, има Бог на злото.

Защо се е допуснало да има такъв Бог на злото? Не беше ли по-хубаво да има само Бог на светлината? Когато Бог беше в своята дълбока абсолютност, царуваше Богът на тъмнината.

Как ще разберете този въпрос? Ще разберете, че преди да е бил Богът на светлината, е бил Богът на тъмнината. Ако не беше Богът на тъмнината, Богът на светлината нямаше как да се прояви. Светлината се проявява в тъмнината. Има ли някакъв смисъл да запалиш една свещ, когато слънцето грее? Абсолютно никакъв ефект няма да има, никакъв дела, никакви прояви. Но когато тази свещ е запалена в тъмнината, тя е ценна. Тя е велика проява, велико творчество.

Засягаме този въпрос, но предупреждаваме да не разисквате върху него, защото ще се спънете. Ние само даваме една идея, за да ви освободим от мисълта кой е създал злото, противоречието и кой е създал доброто, светлината.

Необходими ли са и двете? Да. Ако не беше тъмнината, нямаше да има битие, нямаше да има място, където да се движите, нямаме да има какво да работите. Ако не бяха тъмнината и светлината, вие нямаше да имате очи. А сега, седнал е окултният ученик да размишлява и се нахвърля върху материалния свят, върху физическия свят, критикува, отрича и т. н. Всичко това е благодарение на невежеството или вследствие давлението на ония духове, на ония сили от царството на тъмнината. Щом има материален свят, ще има царство на тъмнината. Щом има духовен свят, ще има и царство на светлината.

Но защо по начало е било така? Така е. Най-великите духове, най-могъщите богове спират там. Такова е началото.

За да може ученикът да бъде от царството на тъмнината, той трябва да се втопява винаги в средата, в условията на светлините, винаги да търси хоризонта на светлината. Затова се препоръчва на ученика да наблюдава звездите, да наблюдава слънчевите ядра. Никога де не прекъсва в своето съзнание наблюдението на светлината. Тъмно е, но звездният слят се проявява и той има всички условия да се свърже с тия сили на звездния свят. А когато слънцето е осветило, той не може де види звездния свят, не може да се ползва от силите на звездния свят.

Виждате какви богати условия се дадени я ученика - и при царството на тъмнината да може да живее в царството на светлината. Какво будно съзнание е необходимо, какво проникване е необходимо, какво вглъбяване, за да не се спъва ученикът, да не изживяна ония минали трагични изживявания, които са го държали е тъмнота.

Кои неща са свещени? Които произхождат от царството на светлината. Кои неща са тъмни? Кои го произхождат от царството на тъмнината. Ученикът добре е опитал царството на тъмнината. Той знае за него повече, отколкото за царството на светлината. Понеже е минал вече през царството на тъмнината, сега духовният свят му съдейства е голяма бързина да преброди някои от пределите, някоя от сферите, някои от полетата на царството на светлината. И ако ние тук се спираме върху тия кардинални въпроси, то е да събудим свещеното, да осветим свещеното в ученика.

Кое е снова свещеното? То е божественото.

Защо има нужда да се осветява? Защото е забулено от приливите на тъмнината.

Виждате и божественото трябва да се освобождава от приливите, от влиянията на тъмнината.

Къде е борбата? Борбата е между акта на освобождението на божественото от тъмнината.

Щом е божествено, защо има тъмнина? Защото по начало е тъмнина и светлина, защото по начало е Бог на тъмнината. Това е Духът и материята. И когато божественото е слязло в материалния свят, то е слязло, за да трансформира, т. е. да организира царството на тъмнината, да му поддаде други притоци, притоци на светлина.

Какъв ще бъде тогава свещеният край? Свещеният край ще бъде: всичко да бъде светлина. Аналогия е това. Вие може да го знаете като аналогия, но борбата е между Духа и плътта, между тъмнината и светлината, между злото и Доброто, между знанието и невежеството. Ето защо, ученико, изучавай нещата в тяхната основа да видиш колко процента има светлина и колко процента има тъмнина.

Отделяй тъмнината от светлината, за да се освобождава твоето съзнание. Понеже съзнанието е забулено в тъмнина, трябва да се пречисти. А то ще се пречисти само тогава, когато ученикът заработи със свещената истина.

Колко красив е този израз - свещената истина. Имай го като талисман. Носи го върху сърцето си, върху ума си, върху съзнанието си като нещо най-величествено, като нещо божествено.

Свещена истина. Работи със силите на свещената истина, за да се осветиш, за да те напуснат агентите на тъмнината. За да можеш да влезеш във връзка с адептите на светлината, трябва да се освобождаваш от адептите на тъмнината. Адептите на тъмнината създават вече условия да се проявят в свещени дела адептите на светлината.

Виждате къде е борбата; адептите на светлината трансформират способностите на адептите на тъмнината. Това е една свещена работа. Да осветиш нещата, това е работа. Не е работа това да ходиш в тъмнината, да пипаш нещата и да кажеш, че съществува нещо. Не, ученикът на светлината трябва да знае положително, че нещата са осветени от светлината. Вие сте между два свята - между света на тъмнината и света на светлината.

Какво трябва да направи ученикът? Трябва да освети своето движение, своята походка, своята бързина.

Как де ги освети? Когато запали своя светилник, т. е. своя ум от огъня на светлината, когато проникне виделината в неговото съзнание и то стане свещена бързина. Съзнанието трябва да има свещена бързина за да осъзнаеш нещата в даден миг, в даден момент, в даден час, трябва да имаш бързо съзнание, толкова бързо, каквото е божественото.

Може ли? Със свещената бързина може. Една от най-големите привилегии на ученика е тази, че той може да осветява нещата. Да няма вече тъмнина в неговата работа. В неговата свещена бързина да не вземат участие вече тъмните сили. В неговото знание не трябва да се примесват вече никакви теории на тъмните сили. В неговото съвършенство не трябва да се вмъкват идеите на тъмните сили, защото и тъмните сили са идеалисти. И те извършват своята работа най-почтено и най-достойно. И те подчертават своето съществувание, и те подчертават своето начало. Затова днес материализмът казва: „Всичко е материя. Всичко е плод на материята. Мисъл, чувства, идеи, дела, всичко е дело на материята, всичко е дело на тъмнината.“

Вярно ли е това? Как да не е вярно. И тъмнината извършва големи чудеса. Благодарение на това че светлината прониква, тя извършва епохални движения, създава епохални състояния,

И тъй, няма нещо в битието, което да е излишно, непотребно. Кое е непотребното в ученика? Да не бъде инертен, да не живее в тъмнина.

Но, щом е даден един реален свят, защо да не го опита? Ако можеш да се храниш с етер, защо де опитваш хляба? Не е необходимо. Но за това се иска изкуство. Иска се да имаш изкуството на светлината, да имаш изкуството на светостта.

Когато прокарваме тия иден за двете начала, ние искаме да освободим ученика от съблазънта, защо се е допуснало две начало. Така е. Защо, за какво, така? Сами ще си отговорите. Вие не може да имате идея за Бога не светлината, ако не сте в тъмнината. Вие никога не бихте потърсили Бога, ако нямаше тъмнина. Благодарение че има тъмнина, вие търсите светлината,

Трябва святост. Светостта е бързина. колкото повече светът около вас е свят, толкова повече вашата мисъл е бърза. Средата на тъмнината е гъста и тя спира мисълта, и мисълта не може да се движи. А когато попаднеш в средата на светлината, твоята мисъл е светкавична. Тя е свята.

С кои способности, с коя сила ученикът може да бърза? Ученикът може да бърза само със своята мисъл. Тя е, която бяга, тя е, която ходи, тя е, която обещава, тя е, която знае, защото присъства във всеки един процес. Тя е, която прави чудеса. Никое друго чувство в ученика не може да направи чудо.

С какво е свързана мисълта в ученика? Тя е свързана с неговото съзнание, с неговата разумност, с неговия дух, с неговата дума. Духът общува с ума, а душата общува със сърцето. Ето каква е връзката между двата свята.

И тъй, когато говорим за светостта, ние искаме ученикът да има вече един нов свят, свят на Бога на светлината. Има Бог на тъмнината, има и Бог на светлината.

Пак ви повтаряме. Знайте това. И Богът на тъмнината е властен. Той ви навява такива мисли, такива перспективи, такива съпротивления, че ако нямаш помощта на светлината, не можеш да прогресираш. Не че няма да прогресирате Ще прогресирате, но в отрицателното. Има два процеса, два полюса - положителен и отрицателен.

Ние искаме да имате ясна представа за началото на света, за да не бъркате и да не се шегувате с ангелите. Има дяволски ангели, има и божествени ангели. Има дяволски човеци, има и божествени човеци. Там където отсъства светлината, там е дяволът. Там където присъства светлината, там е божественото.

По това ще ви познаят. По това ще познаят кои са овцете, кои са козите. Всички мъдреци на миналото са прокарвали тази идея, но са я забулвали. Те не са казвали Бога на тъмнината, но са го наричали Сатанаил, дявола, тъмните духове. Но сега, когато ученикът има вече едно осветено съзнание, на него вече може да се говори за тайните, за скритите неща. Има скрити неща.

Защо има скрити неща? Защото им тъмнина. Има къде да се скрият. Следователно, ако ученикът не знае, то е благодарение на невежеството, което е хроникирано от тъмнината. Колкото повече представлява той една запалена свещ, толкова повече тъмните влияния се отстраняват. Тъмнината не може да издържа на светлината. Тъмнината не може да потули светлината. Светлината свети. Тъмнината няма светлина, която може да се прояви. Тъмнината е в един такъв процес, който се нарича застой, инертност. А светлината е в процес на святост.

Когато говорим за святост, разбираме присъствие на светлина. А когато говорим за невежество, разбираме присъствие не тъмнина,

Тия въпроси трябва да ви бъдат ясни, та когато ученикът се бори, да знае за какво се бори, с кого се бори, как ще победи и защо да победи. Имате два свята. Ако нямаше звездно небе, ние не бихме ви говорили. Понеже има звездно небе, приижда светлина и ние говорим, мислим, осъзнаваме битието. Следователно, никога не отсъства светлината. Тя може да отсъства от човешкото око само тогава, когато небосводът е тъмен, заоблачен. А когато небосводът е чист, човешкото око може да съзерцава светлината. Затова е казано, че ученикът трябва да живее при чиста атмосфера, при светла атмосфера. Той трябва да живее на високи места, където мъглите някога не затъмняват небосвода. Затова е казано, а то и е действителност, че най-великите посветени, които са идвали на земята, са бивали всякога жители на високите върхове. За тях те са оазиси, ядра, жилища. Присъствие са те за тях. Затова се препоръчва на окултния ученик да прави излети по високите места, за да може да влиза във връзка с влиянията на тия светли сили. Ученикът обаче още не може да прозре тази истина.

Знайте, ако искате да имате връзка с царството на светлината, със святата бързина, трябва непременно да се движите към върховете. Особено е необходимо за ония ученици, които живеят по низините и моретата. За тях е задължително да се изкачват по високите върхове. Макар че говорихме за свобода, но за тях е задължително.

Да няма страх, Че ще получите простуда, някакво изживяване, някакво стълкновение, не се плашете. Трябва да се свиква в материалния свят, във физическия свят с една по-богата, с една по-наситена с прана, с етер атмосфера.

Нека обгори вашето лице, нека обгори цялата ваша физика на високите места от слънцето, за да се почувства животът, жизнеността, за да проникне етерът във вас.

Тепърва ученикът си създава етерно тяло, тепърва прониква той в етерния свят, тепърва става той съзерцател на светостта на светлината. Ето защо, за да може ученикът за разреши великия проблем за Началото, той трябва да се доближи да него. Колкото по-близки са нещата, толкова са по-осезателни, по-чисти, по-ясни.

Ето пътят на ученика. Много се е говорило за този път, но ученикът още не е опитал светостта на пътя. Той още се страхува.

Не се страхувай, ученико. Върви по пътя към върховете. Там ще те срещнат адептите на светлината. Там ще се срещнеш с ония същества, които населяват царството на светлината. Те са най-близките ти същества. Те са твоите най-близки помощници, твоите най-близки възпитатели, учители, вдъхновители.

Освобождавай се от влиянията на тъмнината. Има едно начало у теб, което винаги съзерцателно те наблюдава. То е божественото, което всичко претегля, което всичко знае. Ако ти винаги си в общение с него, ще отмерваш нещата. Ще знаеш колко процента присъствие на тъмнина и колко процента на светлинна има в твоята мисъл, в твоите чувства и в твоето съзнание.

Това е науката, това е познанието, това е силата, която трябва да овладееш. Като изследовател на дълбоката окултна наука трябва да се приобщиш към тия творци на знанието, към тия творци на посвещението. Трябва да излезеш от хаотичната среда и да се приобщиш към върховната святост.

Бързай. Колкото повече бързаш към царството на светостта, толкова повече ставаш свят. В миналото тия ученици с ги наричали светии, а ние ги наричаме ученици на святата бързина. Знаеш ли каква райета ти предстои, когато придобиеш това изкуство на светостта? Трябва да отидеш например на някоя планета или на някое слънчево ядро, да проведеш известия истини и веднага да се върнеш, веднага да бъдеш на своето място. Да не отсъстваш от мястото. Значи, проникваш и веднага си на своето място, за да не нарушаваш хармонията.

Но нали духът на ученика е светлинен? Ще се почувства ли неговото отсъствие? Ще се наруши ли хармонията? Да, ще се наруши хармонията в етерния свят. Ако има някъде, където да не се наруши хармонията, това е в божествения свят.

Ето кое е голямото изкуство - да бъдеш тук и там, да знаеш това, да знаеш онова, всичко да знаеш. Интересно е, къде ще се отпечата това знание? Върху кой орган или върху кои способности ще се отпечата знанието? Знанието ще се отпечата, както казахме, върху плочата, на съзнанието. То си има специфична плочка, и когато един адепт дойде при ученика, той поглежда тази плочка, и вижда какви диаграми са написани върху нея, какви числа, какви ноти, какви цветове и от това то съди какъв процент светлина присъства в ученика, и какъв процент тъмнина. И наистина, ако ученикът е вече дееспособен, ако има само няколко процента тъмнина, този адепт запретва ръкави и започва да работи върху ученика, т. е. помага на ученика да се освободи е и от последния процент тъмнина.

Ние няма да кажеш, че ви е родил бащата на тъмнината, че ви е родил дяволът. Ние искаме да потвърдим една велика истина, че вашето начало е едно светлинно начало. Понеже е светлинно начало, ние поддържаме идеята, която трябва да възприемете, че сте свят на бързина.

Оставете мисълта, че сте минали през света на тъмнината, че сте минали през света на материята, през света на физиката и т. н. Оставете миналото. Оставете това, което е било. Важно е настоящето, важно е бъдещето. Но най-важно е настоящето. Сега се сформирате, сега се пробуждате, сега възкръсвате. Това сега е толкова важно, че не трябва да губите нито миг, за да придвижите към себе си царството на светостта.

Движете се със святата бързина, за да бъдете един от добрите представители на светлината. Много същества които са под влиянието на тъмнината имат нужда от вас. Ще трябва да им помогнете.

Ние не искаме да кажем, че сте дошли като светли същества да помагате на по-нисшите същества, но ние ви приобщаваме към тия труженици, към тия адепти на чистотата, които помагат на по-слабите същества.

Бъдете техни сътрудници. Работата ви трябва да бъде като музика, да бъде така пленителна, да бъде така чиста и светла, че тия същества наистина да почувстват абсолютното влияние на светлината.

Затова сте призвани. Вие сте едни от призваните. На вас някога са били предоставени задачи, които вие неправилно сте решили и затова сте били наказани. Но сега идва една ликвидация. Това наказание се ликвидира, но бъдете внимателни, бъдете будни да не сгрешите някъде. Щом сте призвани, гледайте да не сгрешите. На призвания не се позволява вече да греши, не се позволява вече да прави необмислени опущения. Той винаги трябва да бъде съзнателен, винаги да бъде праволинеен, винаги да бъде светкавичен и при каквито и условия да попадне, каквито и противоречия да се изпречат на пътя му, с помощта на святата бързина веднага да премине трудността.

Защо ви се говори в тези дух? Защото окултната школа на земята има нужда от образци, от представители, които имат святата бързина. От вас зависи да се подържа Духа на светлината на земята.

Голямо надценяване е ще кажете. Не, необходими сте, така както са необходими звездите в необятността. Вие трябва да бъдете ония запалени свещи, от чиято светлина да се ръководят светлите сили, които идват на земята да ликвидират някои тъмни състояния.

Това е ликвидация. Ще се ликвидира с тъмната философия. Трябва да се ликвидира. Тя вече не е необходима. Било е някога, когато е била на своето място, но сега тя остава като философия на животните. Тя е за животинския свят. Вие преминахте през животинския свят и сега сте влезли в човешкия свят, и знаете какво е написано за човешкия свят. Знаете, че той е направен по образ и подобие на Бога.

Колко завиден е човешкият свят, но има още примесено от тъмния, от животинския свят. Ученикът не трябва вече да влиза в разрез, в противоречия с животинския свят, защото духът на животинския свят произлиза от Бога на тъмнината. И ако човек е скаран с духа на животинския свят, той ще влезе в нови противоречия.

Колко са важни тия положения. Ученикът всеки момент трябва да мисли, така да мисли, че да превежда вариациите на светостта. Ние бяхме казали, че ученикът не трябва да бъде само светия, но трябва да бъде равен на някои от боговете на светлината. Всеки който има светостта на бързината, той е равен на боговете на светлината. Тази работа, това майсторство, което може да извърши един Бог на светлината, може да да го извърви и ученикът, който има вече бързината на светостта.

Така седи въпросът. Това са възможности, които се дават на онзи, който е призван да провежда великия промисъл на Бога на светлината. Единственото същество, което може да направи разлика в работата на Бога на светлината и Бога на тъмнината, това е ученикът, който живее в планетите - не само на планетата земя, но и по всички планети.

Какви са законите, какви са повеленията, какви са заповедите, за всички ония същества, които вече са призвани, които са надарени със святата бързина? Те имат вече едно от секретните бихме казали задължения да осветяват нещата. Ако животът на ученика беше осветен, той не би закъснял. Но понеже винаги тъмнината е имала влияние, затова е закъснял и царството на тъмнината е внедрило в него известни заложби - заложби на страсти, заложби на самозащита, които правят живота сладък, дават му известна сладост, така както и светлината дава превъзходство на живота.

Виждате как и тъмнината внася известни енергии на сладост, на приятност, а светлината внася енергии на святост, на чистота, на красота.

И тъй, единственото най-положително средство, единствената най-върховна задача, която можем да препоръчаме на ученика от Върховната вътрешна школа, това е да има святата бързина. Ние няма да го караме да прави гимнастика, да си дига ръцете и краката, да си упражнява очите, ушите. Той знае тия неща. Ние му говорим за една от най-върховните способности - святата бързина. По това се отличава ученикът от Върховната школа от този на Вътрешната школа и на Външната школа.

Имайте святата бързина, т. е. всички неща които трябва да извършите с вашата бързина, трябва да бъдат святи. Ако няма святост, може да стане катастрофа. Знайте, че при голямата бързина може да стане катастрофа. Но щом има святост, няма да стане катастрофа, защото няма с кого да направиш катастрофа. При святостта няма тъмнина.

В тази среща ние малко говорихме, но за големи работи говорихме. Ако се изплашите от тях, ние ще имаме в предвид, но не се плашете. Няма страшно. Страшното е тогава, когато слугувате на Бога на тъмнината. Понеже вие работите в царството на светлината, тържеството на Бога на светлината е ваше.

Помнете: никога назад. На ученика не се позволява да мисли за назад. На ученика не се позволява да прави застой и да каже: „Я да си похапнем, да си пийнем, да се оженим, да си има и това, и онова.“ Ученикът на Върховната школа е свята бързина. На него не е простене да прави застой, защото сега е ликвидационен век. Идва армията на светлината, армията на шестата раса. Ще трябва да се дадат условия да се прояви тя в най-голямото си величие, в най-голямата си божествена святост.

Ученико, ти си тия условия. Тя няма да отида там, в тъмните ядра. Тя ще дойде при светлите ядра. Кои са тия светли ядра? Ти си, ученико, това светло ядро. Ти си изваден светилник, запалена свещ, която пръска светлина. Ето защо, движи се с бързината на светлината и от нищо се не бой. Цялата с светла армия е с теб. Цялото светло небе ти разкрива пътеката към царството на Духа.

Ние ти напомняме за голямата отговорност. Ние ти напомняме за твоята обязаност. Ние провеждаме някои способности, които са твои бъдещи възможности. Щом имаш Бога на светлината, ти си най-богатото същество. Ти имаш простора на светлината. Ти имаш необятността на светлината. Ти навлизаш в полетата на Абсолютното, защото и Абсолютното има полета Ако не би имало полета, нямаше да имаш представа какво е това Абсолютно. Един прекрасен ден ще въведат ученика в тия полетя на Абсолютното. Бог ще го въведе в своето първично абсолютно. Бог иска така да се изявява, че ученикът всичко да знае - да знае за своето абсолютно. Защо да знае? Да знае, за да не попада под влиянието на Бога на тъмнината.

Бори се. Нека твоята борба бъде благословена и като резултат да имаш светостта на бързината. Нека тази мисъл дълбоко да залегне във вашето съзнание. Когато залегне във вашето съзнание, вашият поглед ще бъде винаги обърнат към светлите простори, към звездния свят, към етерния свят, към менталния свят, към будическия свят, към божествения свят.

Ученикът на святата бързина е един специфичен таен ключ. Бъдете този ключ. Чрез този ключ, т. е. чрез вашата святост тия висши същества ще отключват тайните предели, тайните сфери, тайните необятности и как мислите, не е ли завидна тази работа? Една от най-завидните работи е да ви предназначат като ключ. Има секретни ключове, но има и обикновени ключове. Така е и в музиката. И там има секретни ключове. Големите музиканти си служат със секретни ключове, а обикновените музиканти си служат с простите ключове. И в числата има ключове, и в цветовете има ключове. Кои са тия ключове? Това е божественото, онова което се е обособило като една пълна, като една абсолютна възможност.

За да може подвигът на ученика да бъде реален, да бъде смислен, той трябва да има едно средство. Това средство е светостта на бързината,

Ние проведохме тия мисли, за да има върху какво а размишлявате. Не да се проявявате, но да размишлявате. Искаме да ви освободим от особеното мнение. Абсолютно се забранява на ученика да има особено мнение. Той може да има разбира се, свободен е, но това е философия на тъмнината. Ученикът не може да има особено мнение за светлината, не може да има особено мнение за светостта, не може да има особено мнение за Духа. Ученикът вярва. Ученикът знае. Ученикът присъства. Ученикът учи. Това е истината.

Едно от прекрасните условия за ученика е вдъхновението. Ние говорихме в миналото за вдъхновението. Даже ви показахме и начин как да се вдъхновявате, а сега ви дяваме този ключ - святата бързина. Това е един свещен ключ. Пазете го. Ако го изнесете пред света или пред някои от учениците, те могат да се спънат, или да го оспорят, защото този ключ е ключ на Духа. Духът с него работи. Запомнете това. Святата бързина това ключ в ръцете на Духа.

Бързай, ученико. Нека всичко у вас става бързо. Даже и като се храните провеждайте процеса на храненето бързо, като си внушавате да че не остават никакви утайки нито в стомаха, нито в червата, за да не става запушване на някои жлези или пък запушване в самите черва.

Ще възразите, че с казано бавно да се храните. Бавно ще приемате храната, но бързо ще я смилате. Така да бъде и със спането, и с движението, и с учението, и с опитите.

Помнете: святата бързина е специален ключ на Духа. Дава се сега на Школата и тя трябва да го използва. Ние ви казахме, че ви готвим за една доста сериозна работа. В какво се състои тази работа? Когато дойдат светлите сили, да имат къде да спрат. Те много пъти идват на земята, но отминават. Казано е в писанието: „Когато дойде Духът, но всичко де ви научи.“ Но ако Духът не се спре при вас, кой ще ви научи и как ще се научите? Той трябва да определи за това известно време. Ето, ние сме се спрели при вас, разменяме известни мисли, опознаваме се, заживяваме с вас. Това са все процеси.

Внимавайте. Въдете винаги готови, та когато дойде Духът или когато дойдат тия светли сили да ви намерят поне относително готови, да се отзовете на тяхната покана.

За какво ще ви поканят? За някои добри дела, разбира се. Ще ви поканят да се изкачите на някой висок връх или да посрещнете изгрева на слънцето, или да се срещнете с някое по-възвишено същество, което живее не земята. Могат да ви поканят за много неща. Трябва да имате това чувство в себе си, да различавате кога Духът на светлината ви е поканил и кога духът на тъмнината се занимава с вас. А това ще направи божественото във вас.

Слушайте него и никога няма да сгрешите. Слушайте го и никога няма да боледувате. Слушайте го и никога няма да живеете в противоречие. То е, което знае. То е, което пише върху плочата на съзнанието - зависи с какъв процент божествено присъствие работи плочата на съзнанието в човека. Ако на нея е написана една върховна задача и е разрешена, значи божественото присъствие е в своята святост.

Въпросът е много сериозен. Ние не поставяме въпроса готови ли сте или не сте готови. Ние избягваме тези въпрос, защото ще ви поставим под съблазън. Може би ще се отдръпнете и ще кажете, че сте слаби, че малки са ви възможностите, че малко са ви способностите, но това не е ваша работа. Вие вече не разполагате със себе си. Забравете това „аз“. Забравете: „това аз ще направя, онова аз ще направя“. Вие сте ключ в божиите ръце и той ще работи с вас. Това е истината. Ако някой мисли да оспори тази истина, да не си прави илюзии. Божественият дух няма да си играе с духовете. Той възлага. На вас ви възложиха да извършите една от свещените, една от светите работи - да укрепите Окултната школа на земята. На вас възлагат да бъдете едни от светлите сили на Окултната школа на земята. На вас възлагат да употребите всичкото си време, всичките си сили, всичкото си знание, всичките си способности за великото дело, за светостта на Окултната школа на земята. На вас се възлага да бъдете вече връзката между земята и светлите сили от другите планети и от другите слънчеви ядра. На вас се възлага да се прослави свещеното име на Бога по земята. На вас се възлага да покажете на дело зеницата божия на земята. На вас се възлага да покажете святото изкуство на светлината по земята.

Можете ли? Не ви питаме. Но ще кажете: „Ние не искаме да се хванем на това хоро.“ И това за нас няма значение. Ние употребихме усилия, ние употребихме време, ние ви дадохме знание, следователно, ние искаме. Това което казахме, го искаме. Да няма униние на духа, да няма малодушие, да няма страх. Да проведете в пълна святост божия план. Окултната школа трябва да възтържествува на земята. Това е решение на Божия дух. Пазете това решение като свещено начало в себе си, за да възтържествува святата бързина.

Ние решихме малко да говорим, но нека в това малкото да видим голямото. Вие се познавате като малки, но на вас предстои да се видите като големи.

Кога ще бъдете големи? Когато ангелските сили се въплъщават във вас, когато Бог заговори във вас.

Може ли Бог да говори? Ние не искаме отговор за това от вас. Ние казахме как говори Бог и какво ще говори. Има един върховен миров промисъл. Той е върховния ключ на Бога. Следователно, нека приливите, нека излиянията, нека безмълвието на Духа ви отключи най-свещената и свята истина, т. е. да ви отключи царството на светлината. Нито помен вече за царството на тъмнината. Това са износените дрехи, скъсаните дрехи. Съблечете ги от себе си и облечете чистите дрехи, светлите дрехи, святите дрехи.

Ние искаме да ви узаконим - да ви узаконим със закона на светлината. Ние искаме да би вдъхновим, да ви вдъхновим със силите на Духа. И най-после, ние искаме да ви осиновим - да ви осиновим с правото синове божи. Приемете това, което ви говорим, приемете го с дълбочината, с искреността на вашето сърце, да знаете с положителност и да приемете това с голяма готовност, че върху вас се работи, че вас ви пазят, че ще ви отведат на най-високия връх, че ще ви преведат през необятното пространство, за да се срещнете с върховните сили.

Предстои ви наистина една среща с върховните сили. Те ви говорят, но вие още не сте се срещнали с тях.

Кога ще се срещнете? Признаците за тази среда де бъдат святата бързина. Внимавайте. Вие трябва да бъдете толкова силни, че да се справите с противоречията и с прийомите на цялото тъмно царство. Вие още не можете да се справите със своето още малко физическо царство.

Бъдете законници на своето тяло. Създайте законни отношения към цялата ваша физическа система. Такива ви иска Духът. Това което става тук, за сега няма условия да излезе навън. това е една вътрешна работа. Когато опитате всички положения, тогава ще бъдете загадка, и другите ще потърсят кои са възможностите да бъдете такава една реалност.

Нито гума навън. Оставете духовете, които спят, не ги събуждайте, защото ако ги събудите и в сънно състояние проведете някои истини, те ще ги осквернят. Ако има на кого да кажете, ние ще го пратим при вас. Ще дойдат дни, когато тия тайни, тия секретни вътрешни знания ще бъдат проведени, но се изчаква известни време, понеже времето е важно на физическия свят. Времето е играло важна роля на физическия свят както по отношение сформирането на ядрото на земята, така и по отношение сформирането на континентите на земята, така и по отношение на сформирането на елементите, така и по отношение сформирането на растителния, на животинския и на човешкия свят. А сега, с помощта на бързина ще се сформира ба земята ангелския свят, т. е. ще има специален клон от ангелския свят. А може би при сформирането на този свят ще вземете участие и вие. Следователно, не се подценявайте. Не се страхувайте от надценяване, защото ние ще ви предпазим от пакостната гордост.

Гордостта е под влиянието на тъмнината. А щом сте под влиянието на светлината, няма опасност от гордост. Светещият работник никога няма да помисли за някаква си гордост, защото пред него стои цялата неизвестност, цялата безкрайност. Той не може да се спре върху някоя способност в себе си и да се гордее. Него безкрайността го смирява, него неизвестността го смирява, него абсолотността го смирява.

Сега вие ще се разотидете, а ние ще останем да провеждане проекциите за ангелското ядро на земята. Ще зависи сега къде ще го проектираме - на кой континент, по кои морета или океани или по кои върхове. Досега са се проектирали някои местности за присъствието на известни адепти, а сега ще се проектира дадена област за въдворяване на едно ядро от ангелския свят. А това е щастие за вас. Ангелските сили ще бъдат по-близо до вас. Понякога могат да ви поканят и на гости да отидете в техния свят т. е. в тяхното ядро. Те ще дойдат на земята на изпитание. Тук ще ги изпитат, защото някога са ги поканили и пратили на земята, но те като видели земните дъщери, се съблазнили. Сега ще има втори изпит, но те вече имат опитностите и забравиха това увлечение, тази съблазън. Сега на земята ще се въдвори един от върховните чинове, които ще запазят равновесие - равновесие между духа и плътта. Те ще предшестват шестата раса. Те ще създадат условия за шестата раса, защото шестата раса това е светлинната раса.

Виждате как божественото работи. Преди да се въдвори царството на шестата раса, ще бъдат изпратени ангелски сили, които да създадат едни благоприятни и святи условия.

И вас ще поканят да вземете участие в съграждането на светлия град на ангелите, т. е. в тяхната столица. Нали трябва да има централно управление, откъдето да се дават директиви.

В какво ще им помогнете? Те ще ви кажат. Тухли ли ще носите, вар ли ще носите, вода ли ще носите, но ще ви дадат задача.

Такова едно светло бъдеще предстои на земята. Затова като предтеча се създаде и окултната школа. Затова като предтеча присъства и Върховното ръководство.

Работата е голяма. Ще кажете може би, че силите ви са малки. Вие още не се познавате. И слънцето е малко, но около него се движат толкова планети и всички му се подчиняват. И вие сте малки, но ще имате известно влияние. Ще ви се подчиняват духовете.

И тъй, запомнете, че ви предстои да овладеете изкуството на святата бързина. Така да бъде.

(следва)