Бързи като светлината /4/ (за Абсолютната закономерност)

[Ани]

БЪРЗИ КАТО СВЕТЛИНАТА

/4/

Когато се борави с тия абсолютни божествени същини, трябва да има и една богата среда за ученика. Тази среда е ключа на Духа. Тя е ключ на божията мисъл. Ако владее тия два ключа, ученикът ще може да отключва, както казахме абсолютното възвишено съкровище на божественото съзнание.

Божественото съзнание е съкровище. Ако има нещо скрито, където никой не е могъл да проникне досега, това е съкровището на божественото съзнание. И ако има нещо, което е проявено във вселената, то е излязло от съкровището на божественото съзнание. Идеята която е залегнала сега в научната мисъл, е откъде е е произлязъл животът, от къде е произлязло началото. Там е сега борбата.

От къде е произлязло всичко това? Отговаряме: всичко това е произлязло от абсолютната съкровищница на божественото съзнание, благодарение на бързата божествена мисъл.

Тогава ще се зададе въпроса: „Как да си представим по форма, по образ и по подобие това божествено съзнание?“ Ученико, колкото и да правиш опити да си представиш сам това божествено съзнание, няма да можеш. Това е труден проблем. Но едно е, което трябва да знаеш: чрез помощта на божествената мисъл, чрез помощта на красивата бързина на Божия дух ти можеш да бъдеш близо някъде до тайните на божественото съзнание.

Можеш да бъдеш. Защо? Защото пред теб стои вече един абсолютен проблем за красивата бързина. Ако се занимаваш с околната среда, нямаше нужда от тази красива бързина. Самите факти, самите обекти, самите състояния ще те шлифоват, тъй както се шлифова един скъпоценен камък. Искаш, не искаш, ще станеш такъв. Но когато в теб се е пробуди съзнанието за красивата бърза мисъл, ти имам вече други проблеми, проблеми от по-възвишени полета, проблеми от по-възвишен свят.

И тъй, идеята за бързата божествена мисъл трябва да залегне дълбоко във вашето съзнание. Когато тя залегне така, както слънчевият лъч заляга върху почвата, ще стане едно ново пробуждане, едно ново просветление. Тогава идеята за бързината ще ви бъде ясна, защото ще трябва да се догонват великите възможности, т. е. ученикът трябва да се втопи в тях, за да бъде и неговата божествена същина красива бързина.

Виждате колко много работа предстои на ученика, за да може да се освободи от света на проекциите. Не че светът на проекциите не е забавен и смислен, но ако си само една проекция и у теб не се зароди идеята по състояние, по цвят, по тон, по число, каква проекция си? Ако не беше изпъкнала такава идея, лесно е, не тя ще дойде. Непременно ще дойде, защото си минал вече животинския свят и сега си в човешкия свят, който е велика идея в божественото съзнание.

Но нали ученикът е е приел по подобие и по същина този свят? Има известни останки от животинския свят. И ако има някои мъчнотии, които да спъват ученика, то са тия останки от животинския свят. Той още рита така, както конят рита. Той още боде, тъй както волът боде. Той още напада, тъй както вълкът напада. Той чувства и другите си недостатъци, тях няма нужда да ги изброяваме.

Защо ги чувства? Защото навлиза в шеметното движение, в бързината на Божия дух. И ако има една нова история, една нова доктрина, една нова наука, това е науката за красивата бързина на Божия дух.

Красивата бързина на Божия дух дава върховната идея за красивата Божествена мисъл. Ученикът трябва да се справи с тия две божествени абсолютни възможности - способността на Божия дух и бързината на Божествената мисъл. Той не може да си представи друга идея за Бога извън красивата бързина на Божия дух и бързата абсолютна Божия мисъл. Досега той е имал представите на минералния свят, на растителния свят, на животинския свят, но днес, когато навлиза в представите на ангелския свят, идеята за съвършенство е вече друга за него, По начало той е искал да се освободи от минералния и от животинския свят, а сега е вложена идеята в него да се освободи и от човешкия свят.

Защо да се освободи? Защото в човешкия свят има примеси от животинския свят, от растителния и от минералния. Тия примеси трябва да излязат от светлинното естество на ученика, Има едно светлинно естество, което се обособява като светлинно тяло на душата. Чрез това светлинно тяло душата прониква в абсолютните проекции на божията мисъл.

И тъй, когато ученикът ще изучава божествения план, той ще го проучи в бързината на Духа и в бързината на божията мисъл, Никъде другаде не може да го проучи. Скачи ли се с тия възможност и, той може вече лесно да борави с абсолютните скрити същини, лесно да разреши въпроса с ограничението.

Все пак ограничението са дадени божествени условия - условия за бързата божия мисъл. И бързата божия мисъл има хоризонти на движение в Безграничното. Ако беше гранична, тя нямаше да има поле на движение.

И тъй, ако иска ученикът да знае за състоянията на Безграничното, трябва да с свърже, трябва да проникне в божественото движение на Божията мисъл. Ще има ли тогава за него някакви тайни? Няма да има, защото божествената мисъл прониква така, както проникват слънчевите лъчи, така както прониква етерът, който е като една основна среда. Следователно, щом има проникване, има постижение, има завършване, има доизграждане, дооформяване. Ето защо засягаме този въпрос. Ученикът трябва да стане една приемна станция за присъствие на Божия дух и в него да настане един период на велико вдъхновение.

Трябва да се вдъхнови. Ако няма вдъхновение, няма да има съвършенство, няма да има творчество. Вдъхновението е признак, че бързата божия мисъл се е въплътила. Тя е взела материална същина от великата божествена съкровищница, от съкровищницата на божественото съзнание.

Темата е отвлечена, защото ние идем от отвлечения спят. За да можем да дадем ясна представа, как отвлеченият свят може да стане въплъщение в образния свят, трябва да има среда. Тази именно среда е бързата божия мисъл. Осъзнае ли ученикът, че бързата божия мисъл е негова среда, тайните за него са открити. А откритието това е живота. Много пъти ученикът си е задавал въпроса, що е животът. Животът е божествено откритие. А щом ученикът открие, що е живота, то е влязъл вече в абсолютните реални величини.

Животът е една свещена величина, която е близка до човека. и ако той има представа за някакви величави явления, то те са живота. Животът е най-близката същина.

Говори се за живота, говори се за Духа, говори се за божествената мисъл, но има ли една специфична мярка, с която да се измери едното и другото? Има. Коя е тя? Божественото в ученика. Кое е то? Неговата душа. Проблемите за душата не са чужди. Тя не ги е слушала за пръв път. Тя знае за тях. Но понеже е била известно време на посещение в пустинята, забравила е за тях, т. е. отклонила се е.

По чия вина е забравила? Тя е навлязла много далече в пустинята. А вие знаете, че в пустинята са неблагоприятните условия. Там тя ще срещне само тук там оазиси, т. е. хранилище, скривалище, запасено с известни продукти, условия за живот.

Виновна ли е душата, че е навлязла в пустинята? Няма вина. По начало душата е искала да преобрази пустинята, да я направи райска градина. Но за да се направи пустинята райска градина, се искат и благоприятни условия. А щом е станала пустиня, значи лисват известни условия.

Ще може ли душата да завърши своята мисия? Ще я завърши тогава, когато в хармонията на звездния свят настане известни събитие, така да се съчетаят нещата, че пустинята да бъде изместена от съзвучието на звездния свят, и да и се дадат по-благоприятни условия.

Може ли това? Да. Има големи духове, които са се заели да премахнат условията на пустинята, Някои от големите океани ще заемат мястото на пустинята, т. е. малко ще се измени движението на земята.

Има и други начини. Пустинята може да се премести към екватора или вя по-благоприятна среда. Ако някои от океаните заемат мястото на пустинята, ще се открие нов континент.

Кое е по-добро? Вместо пустинята да се залива с вода, да се създадат условия да стане тя райска градина. Ето, тази е задачата на тия големи духове. Те са снабдени с грамадни сили - силите на бързата божия мисъл.

Скоро ли ще стане това? Да, скоро. Но това скоро подразбира хилядолетия.

Дали ние ще го видим? Когато и да е, ще го видите. Защо? Защото дълг се вменява на вас да проведете известна дейност и да превърнете пустинята в райска градина. Казано е, че царството божие ще дойде на земята, че земята ще стане райска градина, Вие сте едни от пионерите, адептите, които ще изменят условията на пустинята. Това е задача на ония духове, които вече са се осъзнали като творческа фактори.

А вие, осъзнали ли сте се като такива? Сега се ориентирате, сега ви предстои да опознаете себе си, да осъзнаете своята мисия, своята задача. Затова се иска голяма шлифовка. Когато един ден осъзнаете това, ще ви пратят в пустинята. В миналото някои от. учениците се били пратени в пустинята, не да я пресъздават, а да се посвещават.

Задава се тогава въпроса: „Какво посвещение може да има в пустинята?“ Една душа на Велик учител минава през всички неблагоприятни условия.

Защо е така? Така е. Христос каза: „Не ми е дошло още времето.“ За какво време говори Христос? Да влезе в пустинята или да излезе от пустинята? Той беше четиридесет дни на пост и молитва. Той за кратка време завърши своето посвещение, докато за Мойсей трябваха четиридесет години. А колко години трябва за един ученик, който сега се пробужда? Навярно ще му трябват четири хиляди години.

Могат ли тия четири хиляди години да се съкратят? Могат да се съкратят тогава, когато ученикът се движи така бързо, както бързата божия мисъл, Ако научи това изкуство, може за четири дни да завърши своето посвещение в пустинята, т. е. биха го пратили в пустинята да я преобрази в рай. Голяма привилегия е това да преобразиш пустинята в рая.

Виждате какви абсолютни задачи се дават на посветените.

Защо досега не бяха делегирани такива духове, които да преобразят пустинята? Много от творческите духове бяха заети, заети са и сега от други несъвършени планети. Понеже на земята има вече благоприятни оазиси, сега се създават и по другите планети оазиси. Казват, че на луната нямало живот, нямало посветени същества. Как мислите, ще остане ли луната без живот, без присъствие на посветени същества? И там бързата божия мисъл ще преобрази условията, но изчаква се време, пространство, състояние. И там ще настанат културни преобразования. Виждате, че вселената още се преобразява, още се усъвършенства. А за това са необходими силни духове, които да овладеят изкуството на бързата божия мисъл.

Ние не казваме силни души, а силни духове. Силата е в Духа, животът е в душата. Духът трябва да преобрази вселената, а душата трябва да въплъти живота.

Тази е истината и ученикът трябва да я провери. Да няма съмнение, колебание, Всичко трябва да бъде математически уточнено, за да не попада в неравновесие.

Когато говорим за същините на вселената, ние се занимаваме лично и с вас, с вашето несъвършенство, с вашето колебание, с вашето незнание и т. н.

Може би във вас ще изпъкне мисълта, защо не ви говорим само за същините на битието, на вселената, но засягаме и вас? Вие не сте извън битието и вселената. Вие сте тясно свързани с влиянията, с атмосферата, с условията и средата на вселената и битието. Следователно, когато говорим за божествените същини, не можем да не се спрем и лично при вас.

Ние не ви четем морал, Напротив, ние искаме да се хвърли повече светлина и да присъства повече дух, Това е нашият морал. Дали ученикът ще го хареса или не, това е друг въпрос. Той е свободен, абсолютно свободен. Благодарение на това, че се е дала абсолютно свобода, човешкият дух е малко дерайлирал, отклонил се е. Но божествените методи са без никакво насилие. Да изнасилиш човека, значи да изнасилиш божественото в него. А кой има право да изнасилва божественото? Който си е позволил да изнасилва божественото, е бивал изпращан в пустинята. Пустинята е създадена от наказаните духове.

Но ще кажете: „Това е много жестоко.“ По отношение движението и бързината на Божия дух не е жестоко. Напротив, изпитват се същините на оперативните сили. Има оперативни сили, които подържат диханието на живота. Нали и диханието на живота трябва да има фактори, които да внасят импулс в него?

От къде дойдеха тия оперативни сили? Вярно е, дойдоха от някъде. Ние казваме: тия оперативни сили са една специфична среда.

Може ли ученикът да проникне в тяхната вътрешна работа? Да. И тяхната вътрешна работа е съставена от възможности на душата. А да могат обстойно да се проучат тия възможности, се иска бързата божествена мисъл.

Когато говорим да бързате, не значи да отидете някъде. Някъде, това е ограничение. Да отидете в някоя местност, в някоя държава или континент, това е все ограничение.

Да бързате. Къде да бързате? Да бързате да отидете в божествения оазис, т. е. да се движите с бързата божия мисъл. Щом се движите с бързата божия мисъл, мислите ли, че ще бъдете кой знае къде? Всички състояния, всички образи и всички форми ще бъдат около вас. От малките проекции вие ще знаете за големите абсолютни проекции. Тогава ще познавате живота не вече като проекции, а като божествена същина. Проекциите са изкуство на Божия дух. Цялата вселена е запълнена все с проекции. Какви ли не планетни ядра, какви ли не слънчеви ядра, светлинни ядра, магнетични ядра, етерни, космични и т. н.

Може би ще кажете: „Много ни отвличате? Нямаме допирна точка, за да се ориентираме.“ Вашата мисъл не трябва да хвърчи, но само да прониква. Хвърченето е едно, а проникването е друго. Да хвърчиш, това значи да проявиш себе си като тщеславие. А да проникваш, това значи да проявиш божествената мисъл.

И тъй, ученикът трябва да се справи с тия особени състояния. Всичко се състои в състоянието на ученика. Със своето състояние той може да прониква във всички състояния. Защо? Защото неговото състояние е съзнание от божественото начало. А това божествено е начало в него. Извън божественото начало няма други начала. Всичко е пустиня, незнайност.

И тъй, ученикът трябва да има началото на божественото, което да му открие всички други начала, произлезли от това Единствено начало.

Мъчен е този проблем. Мъчно е да влезеш във връзка с многото начала, които са произлезли от едното начало. Трябва да имаш гениален ум, гениална памет, светлинно бързо движение.

Може ли? Те са авторитетни състояния във вселената. Защо да ги няма? Сам ученикът се движи. До колкото е бърз, то е друг въпрос. И планетата на която живее се движи със шеметна бързина. И слънцето около което се движи планетата, се движи с непонятна за него бързина. Следователно, всичко е в бързината. Бързината е създала абсолютната хармония. Ако нямаше бързина, всички тия планетни и слънчеви ядра не биха съществували като проява.

За да може да се оперира с бързата божия мисъл, трябва едно състояние на всемирно пробуждане. Има много пробуждания, но има всемирно пробуждане, т. е. едно сливане с Абсолютното начало - в смисъл, не да се влееш в някакъв съд с вода, но да влезеш в общата хармония, която е душа на Първоизточника. Тази всемирна хармония се проявява у вас като дихание. Когато един голям музикант слуша абсолютната хармония, неговото дихание особено пулсира. Такова нещо представлява и посветеният ученик. При движението на божествената мисъл, той има един голям импулс. Не може да се говори за всемирна хармония извън бързото движение на божия дух, на божията мисъл. Съставните части на всемирната хармония са бързото движение на божията мисъл.

Не може без съставни части. Ако нямаше съставни части, нямаше да се говори за всемирна хармония. Кой щеше да дава хармонията, ако нямаше сили? Трябваше да има сили. Тия именно сили са съставните части на бързата божия мисъл, която е създала всемирната хармония. Ако и да не вижда това, ученикът го чувства. Кое чувства в ученика? Божественото.

Прегърнете тази идея - идеята за бързото движение на бързата божия мисъл. Тя ще ви помогне да разрешите въпроса с красивата бързина на Божия дух. Трябва да имате един абсолютен фактор, който да преценява нещата. А този фактор е бързата божествена мисъл.

Този въпрос по същина е отвлечен, но в отвличането е красотата. А това значи да научиш онова, което не знаеш. Това е красивото, хубавото, приятното.

И тъй, ученикът не трябва да се смущава от това, че му се предоставят едни отвлечени въпроси или една отвлечена наука. Тя е отвлечена по отношение на незнанието, а по отношение на знанието тя е най-реалната, най-близката, най-познатата.

Виждате при какви особени условия е поставен ученикът - да населява известна планета, да се чуди от къде е дошъл, защо е дошъл, къде ще отиде, кой е той, какво е неговото начало и т. н. Благодарение на това, че е попаднал под известни влияния и е бил задържан, сега той търси своето начало. Но идва време, идват благоприятни дни, когато на ученика се разкриват същините на неговото съществувание.

Не сте вече случайни. Има случайни същества, в смисъл, случайно са дошли на земята. Човешките същества сами са си измислили и създали свой порядък. Някой се оженил, за да създаде поколение, но когато се е женил, не е питал никого. Той не е питал Господ дали трябва да се ожени или не. И когато стане някакво нещастие, обвинява Бога. Бил немилостив. Някой направил къща и тя изгоряла. И той обвинява Бога, че е немилостив. Но той питал ли е Бога за това? Не е питал. Някой станал вожд на известна партия, но поради някакво си събитие бива убит. Но той питал ли е Бога? Питал ли е дали трябва да стане водач? Не е питал. Тръгне някой на далечно пътешествие и стане нещастие. Но, питал ли е Бога, дали трябваше да тръгне? Не е питал.

Виждате какви криви понятия, какви изопачени разбирания. И сакото духовно представителство, което се е обособило като известни църкви по земята, не може да даде една ориентировка на човешката душа. Създали са най-различни религиозни форми и обреди, като казват, че Бог взема участие в тях. Не, Бог взема участие само там, където има абсолютна бърза мисъл.

И тъй, ако светът изживява катастрофи, то е благодарение на това, че не е питал Бога какво да направи. Той е нямал връзка с Бога. Връзката с Бога е реалното. Ако човечеството има връзка с Бога, няма да живее и условия на пустинни, на недоимък, глад, войни, смърт и т. н. Всякога ще питате Бога.

Как да го питаме? Ще ни обърне ли внимание? Ако сте една силна, бърза сила, ще ви обърне внимание. Както човек е бил бърз в отклонението си, така трябва да бъде бърз и в съвършенството си.

И тъй, за да имате съвършени прояви, съвършено познание, съвършени идеи, с вършен живот, за да имате прекрасно сърце, прекрасен ум, за да имате възвишен дух, ще питате Бога, ще се разговорите с Бога. Не ви трябват някакви други философи, богове и т. н. Ще питате Бога.

Кой ще бъде посредникът между вас и Бога? Божественото у вас. Ако научите това изкуство, ще видите колко много ще се улесните, колко много ще се освободите.

Виждате каква ориентировка ви трябва. Божественото не е някъде далече из необятността. То е вътре във вас. Затова е казано в миналото: „Богове сте“. А за да бъдеш Бог, трябва да имаш божествена същина. Щастие е за човека, че е влязъл в човешкия свят. Там присъства вече бързият Божи дух, докато в животинския, растителния и минералния свят Духът е бавен.

Ще се научим ли да мислим както Бог мисли? Ще се научим ли да бързаме, както Бог бърза? Ще се научим ли де се въплъщаваме и да се диференцираме, както Бог се въплъщава и диференцира? Да. От проекция - към същина. Разбира се и проекциите са същини, ни те са един бавен процес. Трябва да се раждаш, да се прераждаш и т. н.

Може ли да се напуснат тия състояния? Разбира се, че може. Казано е в древността: „Когато дойде Духът, на всичка открития ще ви научи?“ Това са велики истини.

Може ли да дойде Духът? Духът идва така, както идват слънчевите лъчи. Когато имате едно тържествено настроение, едно вдъхновение, ще знаете, че Духът е дошъл. Ако използвате тая моменти, вие ще полетите, както ангелските сили са полетели из необятните царства.

Щастливи ли са, като летят из необятните царства? Щастливи ли са или не, то е отделно нещо. Предназначението на човешката душа не е да бъде щастлива, да са удоволства и т. н. В царството на висшите души не става въпрос за удоволствие или за щастие. Този елемент на щастие и удоволствие съществува в човешкия и в животинския свят. И животното се удоволства, макар да не го осъзнава. Човекът пък съзнателно удоволства. Вън от удоволствието той не намира смисъл в живота и често е подържал идеята да тури край на живота си, защото няма условия да се удоволства.

И тъй, ще се измори ли ученикът да излезе от условията. на удоволствието и да влезе в условията на бързата божия мисъл, която е ангажирана от великото творчество на вселената? Надяваме се, че ще приемете второто и няма да се изморите, Защо? Защото имате начало на божествената същина. А божествената същина не е нито в удоволствието, нито в приятното, нито в щастието. Това се все омай, екстази или хипнози. А ученикът е напуснал вече несъзнателния свят. Светът за него е вече само съзнание, защото съзнанието е което прониква във вселената и тя става вече едно ново селище, един нов дом, нова държава, нов континент, нов свят.

Нека тия нови идеи за бързата божия мисъл и за красивата бързина на Духа да се въплътят в съзнанието на ученика, за да може да бъде той по-близко до тайната съкровищница на божественото съзнание. Щом ученикът приеме тия максими, той ще влезе във връзка с другите възвишени светове, със светлите същества, които ще го придружават във вечността. Тогава той няма да мисли за астрален свят или за някакъв друг свят. Той направо ще мине във висшите предели, във висшите полета на духовния свят, света на душата.

Там са неговите познати, там са неговите роднини, там са неговите баща, майка, братя и сестри. Там са великите архитекти, които се занимават с на вселената.

Това е една стройна абсолютна божествена наука, която обобщава необятните предели на божествената душа. Тогава ученикът ще знае, що е необятност, защото и той ще заживее като необятност. Необятност значи нещо голямо, нещо богато, нещо устроено, нещо възвишено. А кой не би желал това състояние? Всяка една душа копнее за нещо, което не е открито. Има още неоткрити неща. В миналите размишления казахме, че вие още не знаете способностите на Божия дух. Той има много способности, т. е. много начала. Цялата вселена е проявление на началата на Божия дух. Слънчевите или планетните ядра са все възможности, все различни цветове.

От къде произхождат те? Кой ги създава? От къде са огрявани? Това се все способности на Божия дух. Той е океан, извор и способности. Много бедно е понятието на ученика за Божия дух. Но нека тази бедност го трогне и го накара да потърси по-голямото, по-съвършеното, по-красивото, по-чистото. И тогава когато става въпрос, дали Школата може да му даде необходимите знания за реалността на живота, за абсолютността на Божия дух, ще се потвърди, че това което е движило ученика, то е новото, идейното, красивото.

Безсмъртие трябва. Трябва да се обезсмъртят всички идеи, които проникват в съзнанието на ученика. А щом става въпрос за обезсмъртяване, изключена е всякаква тъмнина.

Може ли ученикът да живее без тъмнина? Когато се засели в светлите царства, няма да има тъмнина.

А в светлите царства ще могат ли да се съобщават съществата? Как ще се различават? Ще се виждат ли? Светлите области и полета имат свой специфичен тон, имат свои специфични краски и когато ученикът на светлината проникне в тия полета или в тия области, по цветовете, по нюансите на тия цветове той ще може да се различава всяка едно същество.

И тъй, когато се казва, че светлите същества живеят в светли вселени, в светли слънчеви ядра, не трябва да се разбира, че няма оттенъци в различните състояния. Има много и много състояния и всяко едно състояние си има специфичен цвят. Следователно, всички духове които живеят в светлите царства, имат свой специфичен цвят, по който се различават едно от друго.

Не е ли слънцето едно и също, когато огрява земята? То грее, но различните очи различно го виждат. Едни виждат портокаления цвят, други синия и т. н. Какво голямо разнообразие. Когато ученикът мине в менталния свят, той ще се представи със своя специфичен цвят. Той няма да вземе образа или подобието на другите същества, а ще има свой специфичен цвят, който ще оформява неговото подобие. Та, не може да става въпрос за някакво сливане, което да обезличи индивидуалността на човешката душа. Има нещо, което се нарича тайнствено, специфично.

Но, защо Бог не иска да бъде всичко един цвят, една светлина, едно състояние? Не, Бог не иска това. Бог е излъчил соята същина в милиарди и милиарди варианти и всички тия същини са отбелязани с известен цвят. Ето защо, не може да стане такова сливане, което да обезличи индивидуалността или реалността на едно същество.

Има ли някакъв порядък, има ли някаква закономерност във всичко това? Да. И тази закономерност се подържа от бързата божия мисъл и се спазва от бързия Божи дух. Няма случайни смесици, случайни обагряния, случайни състояния. Всичко е дело на красивия бързодвижещ се Божи дух.

Когато става въпрос за красота, вие не можете да я намерите само в един цвят, в едно състояние. Трябва да има съчетание на много състояния, на много краски, за да се произведе красота. Не можете да намерите красотата, когато видите един бял цвят или една бяла роза. Но когато до тази бяла роза има и други рози - червена, розова, жълта и т. н., тогава само вие ще почувствате красотата и ще кажете: „Колко са красиви.“

Забележете: не колко е красива, а колко са красиви, колко са изящни. Това е състоянието на Божия дух.

Говорим ви в този дух, но има ли някакъв морал? И ако има, в какво се състои той? Има една всемирна закономерност във вселената. А всяка една закономерност е строго определена. Там където не е строго определено, няма морал. Там има безморялие.

Когато говорим за отвлечените състояния, за отвлечените истини, често пъти става объркване, но ние искаме да, изчистим съзнанието ви от объркване. Затова ви казваме: прегърнете интимно, с добро желание, със сърце пълно с любов идеята за бързата божия мисъл и за красивото бързо движение на Божия дух и няма да бъдете объркани. Вън от тия две божествени състояния може да има объркване, но вътре в тях - никога.

Тези въпроси са поставени пред съзнанието на ученика. Най-после той трябва ла са отдъхне, т. е. да си почине, да се премахне голямото напрежение, макар че му създаваме друго едно напрежение - да мисли какво значи това бързо движение на божията мисъл. Но вие недейте се насилва да я схванете. Когато тя бърза и обхожда навсякъде, ще мине и през вас. Гледайте само, когато мине през вас да използвате вдъхновението, защото тя ви вдъхновява.

Съветваме ви и бихме казали, настояваме за това. Може божият мисъл да мине през вас само за миг, минута, час, часове, дни, месеци или години. Бъдете готови да използвате нейното присъствие, което ще предизвика едно дълбоко вътрешно вдъхновение.

Вдъхновеният ученик е способният ученик. Вдъхновеният ученик е музикалният ученик. Вдъхновеният ученик е творческият ученик. Вдъхновеният ученик е безсмъртният ученик. И най-после, вдъхновеният ученик е посветеният ученик. А посветеният ученик е подобен на адептите върховното царство.

Вие записвате една свещена история, която ще се ознамени с прякото присъствие на Върховното ръководство на земята. Ние ви таксуваме като историци. Пожертвайте се за това божествено явление. В природата има много божествени явления. По начало и вие сте едно божествено явление, но по дух вие записвате една божествена история. В тази история се говори за време, за пространство, за предели, за полета, за области, за царства, за мигновение и т. н.

Лично вас, какво ще ползува тази история? Вие правите може би една жертва, за да потвърдите всичко това, т. е. от висшите светове чрез вас да се снеме на физическия свят тази история, но вие какво печелите? Губите си времето, а има и напрегнато положение? Някой от вас може би скоро ще го повикат в горния свят. Ще го ползва ли тази история? Ще го ползва. Щом е слязла на земята, тя се е материализирала. А щом се е материализирала, тя става вече един материален дух. А материалните духове се натоварват с известна работа. Тази история ще даде известна работа.

Какво се ползвате от работата на тази история? Ще дойдат може би сили от другите царства и ще ви нашепнат това. Какво ще отговорите? Ние знаем какво ще кажете, но ученикът трябва да бъде най-положителното същество - толкова положително, както е положителна всемирната закономерност. Ако има нещо, което да отличава ученика от обикновените човеци, това е, че той вече е една закономерност, строго подчертана закономерност.

Но нали закономерността е едно ограничение? Не, закономерността е абсолютна свобода. Този който е закономерност, никакви други сили не могат да му влияят. По-голям авторитет от закономерността няма. Следователно, вие записвате една история на базата на закономерността. Да няма: дали това е правилно, дали това е грешно или е някакво отклонение и т. н.

За да повдигнем този въпрос, ние имаме известни основания. Ще има едно притискане, едно давление. Не че то ще дойде от вътрешността на вашата душа, на вашето състояние. Не. То ще дойде отвън. Много от учениците на миналите школи са бивали подлагани на такива изпитания. Тия изпитания ще минат и край вас. Понякога ще се явят, както казахме, като невеста, облечена в своите накити и ще действат в различни образи, в различни представи. Когато е съществувала една окултна школа, приятелите от другите школи са бивали винаги интензивни.

Ще кажете: „Какво ги интересува тях?“ Има нещо, което подронва тяхното достойнство, тяхната наука, тяхната доктрина и т. н., но понеже е борба между черното и бялото, между Духа и плътта, между тъмнината и тъмнината, вие трябва да сте устойчиви. Затова ви говорим за бързата божия мисъл. Ученикът трябва веднага да се свърже с тази свещена идея, с този свещен ключ с такава бързина, че и той да не може да я измери.

Вие се борите с един стар свят и искате да се освободите от него. А това е божествено желание, божествена мисъл. Какво се придобива в стария свят? Стари навици, стари прищявки, удоволствия, щастие и други. Но за пробудената душа те вече нямат никаква стойност. Вие сте пред изгрева на слънцето. Готвят ви да посрещнете слънцето. На някой може повечко да му се поспива и трудно да се приготви за изгрева на слънцето, но има сили, които ще го раздвижат. А вие вече сте раздвижени.

Защитавайте със самоотверженост, с преданост и жертва идеята за ключа на бързата божия мисъл, за да се разрасне тази мисъл по цялата земя. Всявайте вашата мисъл като нежни семена по цялата земна повърхност. Нека тя проникне като мисъл-форми и в най-отдалечените страни. Изпращайте вашата мисъл в петте континента, във всички държави, за да може да се пречисти небосвода над тях, да се премахне тази тежка, тази страшна мисъл, която иска да доведе човечеството до страшно изтребление.

Внасяйте идеята за свещения мир, за свещената правда, за свещения живот, за свещената просвета, за свещената наука. Имате благоприятни условия да се развивате в този дух, духа на’ възвишеното, на благородното, на естетичното, на културното, на най-скъпоценното. '

Внасяйте в душата си повече светлина, т. е. внасяйте ония елементи, които да дадат повече свобода, свобода иска тя. Колкото повече сте свободни, толкова повече сте напреднали в своята еволюция. А колкото повече напредвате в своята еволюция, толкова по-скоро ще дойде денят на вашето съвършенство.

Усъвършенствайте се във всички изкуства, във всички научни проблеми, във всички секрети на науката, за да бъдете вече чутки души, души които ще дадат най-красивия плод, най-ароматичния цвят и най-възвишения тон.

Това е бъдещето. Небето трябва да даде форма, образ на бъдещета раса. Сега се създават много клонове на науката, но всичко се материализира. А трябва да се даде една нова мисъл на изобилен плод, на изобилен аромат, на изобилна краска, та когато Бог ходи по земята да се радва, т. е. да опита вашето изобилно сърце, вашия просветен ум, и вашия свободен дух.

Обичаите светлината, за да се освободите от тъмнината. Обичаите истината, за да се освободите от противоречията. Противоречия ще имате, но когато душата истината е светило, душата е силна.

Бъдете тази си на душа, която ще разказва. за абсолютните истини, Има закон за справедливост. Той е арбитъра. Ще вървиш. по правия път. Нищо няма произволно. Нямаш право да вършиш престъпление. Щом си позволяваш да вършиш престъпление, ще отговаряш. Религиозните хора са облекли истината в една фалшива дреха. Те казват: „Бог е благ, Бог е любов, Бог е милостив и т. н.“ Но Бог е и строг. Бог е закон, неумолим закон. Щом е неумолим закон, каква благодат искаш от Него? Той е за истината, за правдата, за красивото. Щом нарушиш, ще отговаряш. Никой няма право по своя воля да предприема каквото и да е дело.

Да бъдеш благочестив, да се жертваш, там няма закон. Това е дадено право. Това е закономерност в живота. Няма шега. Ако себе си можеш да излъжеш, Господа не можеш да излъжеш. Където и да си, макар и в друга планета, ще те намерят. Господ и там има свои агенти. Няма тайни.

Може и ще дойде мисълта: „Ами ако Господ спи?“ Ако Господ спи, агентите му не спят. Но Господ никога не спи. Там където няма тъмнина, няма сън. Там където има тъмнина, има сън. Тъмнината е, която предизвиква това състояние на сън.

За да се проведат системно началата на Духа, се иска една голяма, голяма подготовка. Тази подготовка, ще дойде, когато се създадат Великите светилища, Великите университети на Духа. И това ще стане. Вие ще го видите, вие ще го чуете, вие ще го знаете, независимо от промяната на едно състояние в друго. Вие ще бъдете свидетели, защото на вас се говори. Така се съчетаха събитията, че на вас трябва да се говори. Има и другаде, но тук на изтока, на вас се говори.

Но може би ще кажете: „Ние ли сме изтока?“ Има и други области, източни области, области в други континенти, и там се говори, но в по-малък размер. Защо? Защото там не е проникнала християнската идея, т. е. не е проникнал Духът на Христа. А то е едно важно събитие, Христос беше един от посветените учители на човечеството. Сега той идва в нови събития, в ново състояние, в нова епоха.

Кой е Христос? Христос е член от Върховното ръководство.

Много ли са членовете на Върховното ръководство? Колкото слънчеви ядра има, колкото планети има, толкова са и членовете на Върховното ръководство.

Ние говорим така на човешки език, но те са много повече. Много са патриарсите на посвещението, но не всички идват с дадена висота. Едни идват да проведат дадена област от известна наука, други пък друга област и т. н. Но тук, в Българка, на Балканския полуостров, при Рилския масив, можа да дойде един от върховните сили, който да бъде във връзка с петте континента. Балканският полуостров е една централна ядрена сила. Той е място, което ще държи във връзка всички големи духове, та да знаят как да се провежда божественият план по планетата Земя. Но какво е отношението на балканския полуостров по отношение другите планетни ядра от слънчевата система, това е вече друг въпрос.

Мястото което вие заемате, е важно. И понеже е важно, виждате, че народите на Балканския полуостров доста много са страдали. Те са едни страдалчески племена. Само чрез страданието се опитват духовете. Може би ще се наложи и друго едно изпитание, за да стене едно пълно закаляване. За да може Духът да проведе своите идеи, трябва да има здраво закален ресор. Ако не би бил закален добре, той би се подавал. А сега Духът работи с голяма температура.

Най-лесно е да живееш добре, но и най-мъчно е да живееш добре. Започнете с най-малките подтици, за да постигнете един ден големите творби. Всеки един от вас трябва да излезе един ден с дадена творба, която да го представи пред комисията. Трябва да има какво да изнесете, какво да дадете. Духовете се пробуждат и трябва да им дадете съответната храна, съответната наука. Не може да остане старото. Върховната школа трябва да въплъти идеите на Духа върху земята.

Кой може да познава нещата далеч? Кой може да ги види? Само този, който може светкавично да прониква. Лесно не може да се изчерпи проблемът де за движението на Божия дух, да се напише една история и да се каже: това е същината е на Духа.

За да може да се дойде до дълбоките, необятни причини, за да може да се дойде до Провидението, до ония възвишени мисли, трябва да има едно такова съзнание, което да е подобно на светкавичната трептяща мисъл на. Бога.

Защо ни е необходимо това? Какво ще се ползвате, ако проникваме в една абсолютно далечна същина на Бога? Ако живеете инертно, ако живеете бавно, правилно е да говорите така, но когато вашата мисъл е в унисон с висшите мисли, не е правилно.

Кой е виновен, не че вашата мисъл е инертна, неподвижна, а божествената мисъл е подвижна? Има ли никой виновен? Ние няма да се спираме и да търсим виновния, защото, за да има виновен, трябва да има престъпление. А щом изнасяме престъплението, трябва да търсим и престъпника.

Е добре, кой ще бъде той? Кой би желал да бъде престъпник? Кой би желал да го обявят за престъпник? Кой би поискал тази титла или този сан на един школуван престъпник. В човешкото царство няма да намерите такъв. Никой не е носил тази дреха, този образ, тази маска на престъпник. Следователно, да бъдем наясно. Единствено ученикът е, който може да се занимае с този специален проблем. И трябва, налага се да се занимае. Колкото и да мисли, че е свободен от мировите проблеми, абсолютно свободен той не може да бъде,. Абсолютната свобода подразбира върховно съвършенство. А кой може да бъде върховно свободен, който да има върховното съвършенство? Върховното съвършенство може да има само Бог,

Щом тази мисъл прониква в съзнанието на ученика, той не може да бъде спокоен, не може да бъде в положение на застой, на смъртник. Това е един важен проблем, който е свързан лично с божественото в ученика, а трудно е и да го разбере ученикът. Трудно е ученикът да намери божественото в себе си, да го открие не вече като физическо тяло, не като чувство, не като зрение, но да го открие като една абсолютна среда, без която не може.

Не може без среда. Да искаш да живееш в което и да е поле, трябва да имаш среда. Да искаш да учиш, трябва да имаш среда, А ученикът има това. Той има тази божествена среда, т. е. тя е създадена, проявена е чрез божественото в него.

Колко много се е заблудил човекът и не подозира, че е загубил божественото в себе си, че е осквернил божественото в себе си. Какво широко съзнание ни е необходимо, за да може ученикът да даде път на божественото, т. е. да открие образа, подобието на божественото в себе си. Досега той във водата е газил, а жаден е ходил, както казва народната поговорка.

Такова е било неговото положение. И много жалко. Той се е обособил като някакъв индивид, който се е превърнал на някакъв механически автомат. И автоматите са необходими, но те си имат своето място. Това е едно доста сложно изкуство, но ценна ли е работата на автомата, тъй както е ценен свободният дух? Свободният дух определя функциите на автомата. Ако нямаше свободен дух, автоматът нямаше да има функции. Той не е авторитет. Следователно, за да може ученикът да открие себе си, той трябва да е свързан с една по-възвишена, с една по-велика сила. Коя е тя? Тя е била в миналото, тя е и сега, тя ще бъде и в бъдеще. Това е бързата божия мисъл.

Ако той би можал да открие това най-голямо изкуство, тази най-голяма специалност, той би открил себе си навсякъде. Няма забранена зона за онзи ученик, който се движи с бързата божия мисъл. Цялата вселена е негов обект, негова среда, негов простор. Необходим е простор.

Кое е онова, което е гнетило ученика? Той е нямал простор. Той е виждал простора, но го е считал като нещо фиктивно, като някаква си хипотеза. Той още не се е ползвал от простора.

Кога ще се ползва? Когато със средствата и силите на божията мисъл полети из необятността. Ученикът няма къде да ходи. Той трябва да бъде само трепет. Мислите ли, че този трепет не е отражение на върховния трепет? Да, той е отражение.

Има ли връзка между трепетът на ученика и този на Върховното ръководство? Естествено че има. Приливите от трепета на Върховното ръководство са приливи в трепетите на ученика. Благодарение на тия прииждащи трепети той се подготвя вече специално. Тази специална подготовка се състои в това, че той търси правото да владее изкуството на бързата божия мисъл. Няма ли това изкуство, той винаги ще се чувства несъвършен, недостатъчно подготвен.

Виждате, че подготовката идва от един вътрешен потик, от едно вътрешно преливане, от едно вътрешно виждане. А това вътрешно виждане е именно божественото.

И тъй, за да може ученикът да даде ход, да даде простор на божественото в себе си, той трябва да се свърже с бързата божия мисъл.

Фактор ли е той, та да се свърже? Да, той е фактор.

Кой е той? Този който е ограничил божественото или този който може да даде простор на божественото? Тогава се явяват двама - единият ограничава божественото, а другият дава простор на божественото?

Вярна ли е тази теория? Двама ли са в ученика? Ние казахме в миналото размишление, че има тъмнина, има и светлина, Друг е въпросът защо има. Има. Дадени са, и ученикът трябва да ги използва като методи, за да влезе в унисон с бързата божествена мисъл. Вие имате вече ясна представа защо се е създала тъмнината, и защо светлината. Ние казахме, че ако не е имало тъмнина и светлина, не биха се създали и цветовете. А Бог е искал да се прояви в милиони и милиони нюанси, в милиони и милиони явления. Това е негово желание. Това е негова закономерност. Това е негово право.

Че на ученика е трудно да се справи с тази негова сложност, това не значи, че тя не трябва да съществува. Но с пробуждането на божественото в ученика, с разцъфтяването на неговата душа се явяват и големи нужди, а именно да се възприемат авторитетните сили на божественото ръководно начало в неговата съвършена божествена подготовка.

Трябва подготовка и то такава подготовка, която да има мерките на Абсолютната закономерност. Какво значи това? Да имаш мерките на Абсолютната закономерност, това е да имаш бързината на божията мисъл, защото бързата божия мисъл е, която изпълнява Абсолютната закономерност. Извън бързата божия мисъл няма никаква закономерност. Тази закономерност се представя от великата авторитетност на божията мисъл.

Ще кажете, че официалната наука може да даде тази идея за върховната закономерност. Каква идея може да дадете извън авторитетната бърза божия мисъл? Трябва да има нещо извън закономерността, което да узаконява тази закономерност.

Кой е този авторитет? Какво ще каже материалистичната наука? Ще каже най-много, че от само себе си всичко е станало, Ако има такъв закон, може да стане нещо. Но както виждате, нищо произволно не е станало. Вие сте вървели по една закономерност, т. е. ръководила ви е една вътрешна сила, която се нарича божественото.

Нека тия мисли, които са така важни, необходими и навременни да заработят във вас, т. е. в атмосферата, в състоянието, в простора на божественото във във вас.

Ще кажете: „Трудна е тази работа. Къде да се спрем? Кое да вземем за абсолютно бързо, кое да вземем за опора, тъй като ние още не можем да осъзнаем божественото присъствие в нас?“ Вие още не можете да осъзнаете това, но някога сте били в него. Вие трябва да откриете това, което не сте осъзнали, а някога сте били в него. Онази причина или онази сила, която иска да запише върху съзнанието някаква история за съществуванието, това е божественото. Как да не знаете, че то е същественото у вас? Отсъства ли божественото от вас, вие се приравнявате с животинския свят.

Има ли такива случаи? Да, има такива случаи. Когато някой дълбоко заспи и преди това е имал някакви си вмешателства, някакви си външни влияния, божественото напуща човека, за да има повече простор, да си почине. Има много същества, в които липсва божественото. Във всички крадци, убийци, във всички вулгарни престъпници липсва божественото. Ето защо, ученикът трябва да има една възвишена наука, една възвишена мярка, едно възвишено изкуство, та когато види едно същество, да разбере, в него ли е божественото или е извън него. Той трябва да има вече това виждане.

Защо му е необходимо това? За да не попада под чужди, под външни влияния. На ученика се позволява да възприема влияния само на бързата божия мисъл. Под никакво друго влияние не трябва да попада.

Ще кажете, че може да му влияят неговите по-издигнати братя или съученици, или пък някои адепти, или ангелски сили. Всички ангелски сили или адепти знаят за таза тайна. Те никога не биха ограничили бързия дух на ученика, неговата бърза мисъл.

Какво биха направили в случая? Те биха се присъединили към неговата бърза мисъл, за да може да я представят в най-голяма пълнота и в най-голямо съзвучие. Затова се и казва, че посредник между Бога и човека, това е божественият дух. Само той има това право. А всички други сили - ангелски или други възвишени имат правото само да се присъединяват към неговата деятелност, за да могат да го представят като една възвишена съвършена сила. Затова е казано още в древното битие: „Покланяй се само на един Бог!“ Но това не значи да не почиташ и да не уважаваш другите същества, да ги изкарваш като непотребни, но да се радваш и да заживееш, с техните възвишени и хармонични мисли, защото всяко е на своето си място. Това не значи, че не си в унисон с висшите вибрации, с висшите състояния на Върховното ръководство.

В такъв случай имате ли някакво отсъствие на база? Не. Вие имате вече една съвършена база. Това е бързате божия мисъл. С бързата божия мисъл вие ще преминете през пространства, среди, през простори, вечности и необятности. От време навреме ще проникват състоянията на тия необятни, абсолютни сфери или полета. Достатъчно е само един миг да проникнат светлинните състояния на необятността. Да, достатъчно е само един миг.

Защо е достатъчно само един миг? Този миг е съзвучие на бързата божия мисъл. Затова казахме, че в даден миг ученикът разрешава най-сложния проблем за битието. Тук не се иска вече време, не се иска пространство, форма, образ.

Виждате колко много се улеснява ученикът при научаване на върховната божествена наука, когато е в унисон с бързата божия мисъл.

Ние се страхуваме да кажем, че ученикът има тази бърза божия мисъл, т. е. че ученикът е равен. Защо се страхуваме? За да не се яви някакво надценяване или гордост. Но всеки един критичен ученик би ни задал въпроса: „Защо да се страхуваме, когато божественото е у нас?“ Наистина, сериозен въпрос, правдив въпрос. Ние твърдим, че божественото присъства в ученика, а в същото време се страхуваме да кажем, че ученикът има мисъл както бързата божествена мисъл. Тогава ще дойдем до положението да отречем, че божественото присъства в ученика. А отречем ли тази истина, всичко се губи, т. е. няма база. За да може ученикът да достигне върховните неща, трябва да има върховна база. А тази база е божественото в него.

Но може да се каже: „Щом божественото е в нас, не е ли то властно, не е ли то силно да унищожи, да заличи всички ония противодействащи сили, които ни докарват в разрез с божественото?“ Божественото си е божествено. То не се меси във вашите сили, във вашите прояви, във вашето отклонение и т. н. То си остава чисто, божествено. В него не може да има никакви примеси. То е такъв цвят, че никакъв друг цвят не може да го обезцвети.

Ние не знаем, дали ще схванете тази божествена идея. Все пак трябва да я схванете. Ние не се съмняваме в прогресивното бързо движение. Даже в нашето съзнание не съществува такъв предел на съмнение, такава сфера на съмнение, но ние ви говорим на ваш език, разполагаме с вашите условия, при които сте поставени. Ние намираме, че те не са много лоши. Напротив, те се доста завидни. Това не са условията на животинския свят или на растителния, или на минералния свят.

(следва)