Бързи като светлината /7/ (за силата на божиите синове)

[Ани]

БЪРЗИ КАТО СВЕТЛИНАТА

/7/

И тъй, да дойдем до ученика. Той трябва правилно, художествено бихме казали да ръководи своята малка система, та да заслужи и да го преведат в по-сложна система.

Но ще каже ученикът: „Как може да се мисли за мен в тази голяма необятност, в която съм като едно малко насекомо?“ Божиите синове държат сметка за всяко движение, защото ако има дисхармония и в най-малкото движение, ще има нарушение. А те не са за нарушенията. В миросъзданието трябва да има абсолютна хармония. Какво става, когато се обяви война в някоя от планетите, примерно на земята? Щом се обяви война, става нарушение в миросъзданието. И какво става след една война? Почват по земята да се носят като мъгла черни лъчи и идват много противоречия - епидемии, земетресения и още много други явления, от които се подчертава голямото нарушение.

За да няма такива нарушения, трябва да има светлинни оазиси по земята, от които да се разнася светлина, която да се възприема от съзнанията и да осъзнаят хората, че никой няма право да посяга на живота на другия. Това е една голяма дисхармония, едно голямо нарушение, което носи всичките нещастия по лицето на земята.

Кога ще се осъзнае тази истина? Ще се осъзнае тогава, когато по-често прииждат синовете божи по лицето на земята. Когато са идвали синовете божи, винаги са бивали опозорявани, винаги са бивали поразявали е от черните лъчи. Но Школата на белите лъчи доста много енергии е въплътила вече по лицето на земята. Белите лъчи, т. е. белите сили. Бялото царство, Бялото братство е бъдещето за царството божие на земята. Ще дойде царството божие на земята, но ще мине много време.

Важно ли е времето? Важни са състоянията. Колкото по-добри състояния се въплътят в човешката душа, толкова по-големи надежди ще се родят на земята, толкова по-голямо вдъхновение ще се роди на земята.

И тъй, проумейте работата, проумейте изкуството на божиите синове, за да имате един по-силен, един по-интензивен възход. Новата култура трябва да се въдвори на земята.

По-близо до изкуството на божиите синове. По-близо до оная велика светлина, която ще озари цялата ви система. По-близо до техния огън, който ще стопли вашата система. По-близо до техните мисли, които ще преобразят цялата ваша умствена система. По-близо до тяхното движение, което ще произведе притоци на нови сили у вас. По-близо, по-близо до състоянията на божиите синове, за да може да крепне вашата душа, която ще прояви божествените способности. По- близо до синовете божи, за да може да крепне вашият дух, който ще ускори вашето движение, вашата подвижност, вашата бързина.

Това е, което могат синовете божи да въплътят у вас. Това ново въплъщение ще зависи от вашето съзнание. Развивайте съзнанието си колкото може повече. Обогатяваме способностите си с нови впечатления, с нови опитности, е нови изживявания, за да може с успех да се завърши вози цикъл от прииждане на божествени вълни. Това е едно изключение. Има много изключения, но това изключение ще хвърли голяма светлина върху съзнанието специално на ученика.

Не се смущавайте от това, че някои искат да пречат на светлинното дело, като предизвикват и казват: „Какво ви трябва да мислите за синовете божи? Мислете за човешките работи.“ Вие живеете в човешкия свят, но бяхте и в животинския свят. Това беше много отдавна. Помните ли? А сега вече сте в края и на човешкия свят. Дойде вашият край, но настъпва друго нещо. Това е развитието. Няма край. Има степени - минаване от една степен в друга.

Кой ще ви степенува? Ръководителят на земята. Той ще направи доклад пред божиите синове. С това ние не ви казваме да се докарвате пред някого си. Не, докарване няма в мировото развитие. Докарване може да има на физическия свят между хората, но по отношение знанията, разбиранията, културата, няма докарване. Там трябва да бъдеш трепет на божествения огън. Ако не си трепет, не можеш да произведеш никакво явление. А ние казахме, че явленията са важни. Всяка една добродетел, всяка една способност, която се излъчва от висшите йерархии, е явление. Тия явления са, които пробуждат съзнанието а съществата, които се учат. Да учиш, това значи да възприемаш явления. А те са разнообразни, разноцветни, разноизлъчени, разнотрептящи.

Как ще произведеш едно такова явление? Дали това явление ще дойде право при теб или можеш случайно да попаднеш на неговия път? Такива явления се изпращат централно от божиите синове, защото те са началници на слънчевите системи. Виждате каква организация има в миросъзданието, какво присъствие, какво вдъхновение.

Но ще се възрази: „За това трябва гениален ум.“ Да, трябва наистина гениален ум, но този гениален ум ще дойде посредством устрема на човешкия дух. Човешкият дух има изкуството вече да прониква на доста голяма дълбочина, да обхваща доста голям радиус. Човешката душа пък има тази възможност да изживяна всички неблагоприятни прииждащи явления.

Вие, ученикът, имате два големи фактора - вашият дух и вашата душа, които снабдяват съзнанието с големи притоци. Затова не бива ученикът да казва кой ще му даде тия способности, които ще му разкрият кое явление е съвършено и кое не е. Значи, божественото у вас ще определи степента на явленията.

Какво трябва да направи сега ученикът? Трябва да бъде така издигнат, тъка интелигентен, че де може да преценява кое явление се налага за дадено състояние и кое не. Когато се казва, че ученикът трябва да бъде смирен, това не значи, че безразборно трябва да бъде поставен на различните явления. Това се казва овчедушие. Не, ученикът трябва да заеме даденото му място. В даден оркестър той заема даденото му място и влиза в общата хармония. Същото е и по отношение неговото присъствие в дадената система. Ученикът трябва да бъде на своето място. Той никога не трябва да заема чуждо място. Само така може да има една хармонични система, една здрава система. Той знае вече с какви вещества да се храни, които да проникват в неговия организъм, за да запази своята деятелност.

Сложна е работата, докато се изгради една заветна сграда. Сложна е работата, докато се изгради една просветна школа. Сложна е работата, докато се изгради един дом на посвещение.

Когато правим опити да изясним плана и постройката на дадена школа, ние срещаме трудности, защото този план е построен с мислови линии: А всяка една мислова линия е пунктирана линия. В нея взема участие и грубата материя, и духовната материя. Ръководителят строител трябва да знае как да открие плана. А как ще го открие, ако не се учи? Той трябва да се учи. А къде ще се учи, ако няма училище? Как ученикът ще се научи, ако няма училище? А всяко едно училище подразбира, да има учител. Ако училището няма учител, то ще бъде празна сграда. Следователно, щом ученикът има желание да учи, щом има желание със своето присъствие да разбира, щом има желание чрез своето движение да върви, това подразбира, че той е под влияние. На всекиму се дава заслуженото. Тук има една строга справедливост. Понеже на ученика се дава според заслуженото, според способностите, един способен ученик ще бъде възнаграден.

Ще ви дадат ли и на вас някоя награда? И ако ви дадат, каква ще бъде таза награда? Не е малка наградата да те посети един божи син. Това е върховна награда. Да се срещнеш с действителността, да се срещнеш с реалното, да се срещнеш с Духа на нещата, да се срещнеш с прекрасното в живота, това не е малка работа.

Ще кажете може би: „Кога ще се срещнем?“ Срещането не е така както на физическия свят - да се сблъскаш с две тела или с две същества, а да се срещнеш така, както се срещат две слънчеви системи, Нито едната е ощетена или изнасилена, нито другата, Там царува дивна хармония.

Таке ученикът ще се срещне със синовете божи. Той ще почувства дъха, ще почувства лъха, аромата, красотата на нещата и ще влезе в общата орбита, за да вземе и той участие със своя дух и със своята душа, А със своето с знание той ще отпечата цялата историческа система,

Трябва ви история, Вие не я познавате, защото сте я забравили, но идва ден, когато ще се открие целия алманах на вашата история, Трябва обаче да почакате, Защо? Какво ще чакате? Ще чакате онзи миг, Казано е, че царството божие може да дойде още днес, в този момент. Това зависи от състоянието на вашия дух и на вашата душа. Но, влизайки в Школата, влизайки в  училището, влизайки в Светинята, вие ще придобиете правото на живот, правото на безсмъртие, правото на вечност. За това право живеят божиите синове.

Дали те се интересуват от право на живот? Те не се интересуват от това. Те се интересуват от Абсолютното. А това значи, че и те търсят своето право. Да бъдеш разкритие на Абсолютното, това не е малко. Те искат да се открият в Абсолютното. Човек казва сега: „Разправят ни за много неща, но ние нищо не виждаме, нищо не чувстваме.“ Същото е и с божиите синове. Те искат да се открият в Абсолютното;

Вървейки по този път на посвещение, ще се достигне до положението да се стигне до безкрайното. Вие все още си казвате, че има край. Този който е внесъл идеята за края, е бил под влиянието на черните лъчи.

Но може би ще се зададе въпроса: „Защо не се занимавате с големите слънчеви системи, с тази необятност на вселената, но се занимавате с едни малки същества, които надали се помнят някъде, надали са отбелязани някъде, надали се интересува някой за тяхното развитие, за тяхното присъствие?“ Големите работи са съвършени, затова Върховното ръководство не се занимава много с тях. То се занимава с малките работи, защото те не са съвършени.

Кой има нужда от вас? Защо трябва да се полагат някакви грижи, да се създават школи, да се пращат учители и т. н. Ще знаете, че всяка една твар, че всяка една проява, форма или образ, това са съграждащи елементи. И понеже са такива, тия творци имат нужда от материал. Те ще трябва да изградят нещо от вас. Трябва да послужите така, както една тухла може да послужи за една сграда. Никъде няма застой във вселената. Всичко е в движение. Днес може да бъдеш тухла, утре греда, други ден електрическа лампа, но няма застой.

За да може ученикът да се вживее в нещата, да влезе в тяхното движение, той трябва да иска да бъде нещо. Да не се изостава силите да го зидат, където и да е. Той сам трябва да избере своето място. Той трябва да иска това. То е негово право. Но когато заеме известно място, той трябва да го оправдае. Ако не бъдеш добре изпечена тухла, ще развалиш цялата стене. Трябва да бъдеш добре изпечена тухла, та никакви бури да нямат влияние върху теб.

Не става ли същото и с живата душа и с живия дух? С духа и душата не става, но с живота става, защото по-отделно вие сте известен даден живот. Този живот е придобия правото да се вселят в него душата и Духът и е станал жива душа или живо дихание, т. е. божественото вече се укрепва в един център. Този център е вече доста богато присъствие на душа и Дух. А има някъде, където отсъства или душата, или духът, или пък отсъстват и двете.

Често се говори за душа и Дух и ученикът пита: „Ами аз какво съм?“ Ти си живота. Може ли живота без душа и Дух? Защо да не може? Има много същества, в които отсъства и духът и душата. Те са колективен дух и колективна душа. Под влиянието на това присъствие се подържа известно вдъхновение. Но когато дойдем до индивидуалното, до центъра, там трябва да има и дух, и душа, и то съзнателни, т. е. с дадена мисия, с дадена идея. Не можа тази идея. Трябва да има идея.

Коя идея е важна? Която има безсмъртен характер. Има безсмъртни идеи. Има и идеи с край. Това са идеите на черните лъчи. Понеже ученикът трябва да бъде един център на белите лъчи, на Бялата ложа, той трябва да бъде във връзка с божиите синове. Само тогава той ще научи изкуството как да работи, как да учи. Ще се осмисли тогава неговото съществувание, неговия живот. Всеки ден той трябва да е научил по нещо ново. Ако за един ден не научи, как ще научи за даден миг? Трябва да е проникнала всеки ден по една нова идея в него, идея за работата, за изкуството на божиите синове. Само тогава той ще въплъти в себе си, в своя живот една разумна душа и един гениален безсмъртен дух.

Това е образът на бъдещето. Това е един реален образ във вселената. Това е един безсмъртен образ във вечността. Ученикът трябва дълбоко де се замисли за нещата, за да може да бъде прекласиран в друга степен на развитие. Трябва де се направи преходът. Не може иначе. Трябва де стане революция. Не трябва да се проспива времето с известни допълнителни състояния. Трябва будност, трябва прозорливост, трябва движение. Ученикът трябва да усеща всички явления по лицето на земята, да ги вижда и да ги изживява. Това са депеши, които се изпращат до върховните светове.

Ще кажете: „Това са нисши явления.“ Ученикът трябва да знае за тях. Ниските явления са обагрени от черните лъчи. Висшите явления са оцветени от светлите лъчи.

Ние си служим с доста образен език, за да могат нещата да бъдат разкрити. Иначе ученикът не може да се ползува от тях. Нещата които се предават в Школата са тайни и трябва да се разкрият, трябва да се направят в достояние на ученика, а той чрез своя живот, да ги прояви като състояние, като явление, защото ученикът трябва да бъде ново явление. Неговият поглед, неговите отношения, неговият говор, всичко в него трябва да бъде това явление. Така ще се ознаменува неговото съществувание, неговото присъствие в дадени светове. Предстои на ученика да мине една школа на движение, една школа на посвещение, да отиде, да види, да донесе, да запаси, да съхрани.

Трябват му опитности. А тия опитности са все опитности на присъствие. Той се движи сега по една линия и от ден на ден изгубва способности и сили и казва: „Остарях вече.“ Ние искаме е да канализираме силите на ученика, за да не попада в системата на изтощаване, на остаряване. Той трябва да има бодър дух, просветено съзнание, широка душа, буден ум. Не трябва да се остави и неговите тъкани и нерви да се затвърдяват. Той трябва да внася светлинни елементи в своята кръв, която да става все повече и повече способна да движи целия организъм. Трябва да проличи неговата бодрост, трябва да проличи неговата способност да учи, да се интересува от най-същественото, от най-реалното, от най-близкото. Ученикът трябва да знае как работят божиите синове в него. Той трябва да знае кога е под влиянието на божиите синове и кога е под влиянието на черните лъчи.

Истина ли е това, което ни се говори? Имате всичката възможност да проверете. Имате правото да направите това, Защо? Защото духът и душата присъстват във вашия живот.

Какво сте вие? Вие сте живот. Кой присъства във вас? Душата и духът. Какво е това животът? Животът е вашата индивидуалност, вашето аз. Казвате: „Аз имам душа и дух.“ Душата никога не казва аз, никога не се подчертава. Духът понякога се подчертава, но и той е скромен.

И тъй, имайте присъствие на душа и Дух във вашия живот, за да бъдете едни от първите ученици в Школата. Подчертаете със своя живот, че наистина душата и Духът присъстват във вас. Подчертаете присъствието на душата и Духа е едно вдъхновено съзнание. Осъзнайте нещата, за да бъдат те познати и близки.

Досега не ви се е говорило така, защото сте били в такава степен на развитие, когато отсъстват душата и духът. А сега душата и Духът присъстват.

Може ли ученикът да разбере кога Духът и душата отсъстват? Да. Когато остане празен, когато мисли, че на никого не е потребен и за нищо не е способен. Кой обезсмъртява животът? Душата и Духът.

Работата е много сложни. Божията работа не може да се отмери. Черните лъчи така са оцветили съзнанието но човека, че той признава само съществованието на физическото тяло. А сега ние правим всичко възможно да внесем в съзнанието на ученика, че белите лъчи разкриват вече истината за безсмъртния живот. Ето защо, ученикът никога не трябва да изоставя своите идеи към съвършенство. Да не казва никога, че е остарял вече и че ще си замине.

Къде ще замине? Той е в лоното на безсмъртието и няма къде да заминава. Той може да прави екскурзии, може да обхожда вселената, но не трябва да подценява мястото, което заема. Естествено че той няма да остане закрепостен за това място, но много от съществата искат да го заемат. Не смеят да упражнят насилие обаче. Затова ученикът трябва да го цени, Когато цени мястото, което заема, той ще цени и всички места в битието. Тогава няма да предявява никакви претенции, че еди кое си място е негово и да прави опити да го заеме. Макар че вселената е безкрайна, но всички места са заети. Няма празно място, но има възход. И когато се казва заминаване, това значи отиване в по-горна степен.

Когато всички духове се степенуват и отидат някъде нагоре и нагоре, какви места ще заемат? Просторно е мястото. Няма край. На всеки ще се даде място. А самото място подразбира известна длъжност. Трябва всеки да има длъжност. Иначе ще има беззаконие. А виждате, че във вселената има една голяма закономерност. Синовете божи знаят за тази закономерност, затова са толкова капризни по отношение съблюдаване хармонията в слънчевите системи.

Само на слънчевите системи не са ръководители синовете божи? Има и невидими системи. Те се казват светлинни системи. От тия светлинни системи се изпраща светлина на слънчевите системи, които пък я пращат по планетите. Няма думи, с които да се преведат тия системи, затова ги наричаме светлинни системи. Те са безсмъртни ядра, защото няма как друго да ги назовем, но те са божествени мисли. Бог е проявил своята мисъл чрез много явления във вселената. Виждате как той е материализирал своите мисли. А това е голямо изкуство - да материализирам нещата така, че те да бъдат видими явления. И ученикът е материализирана мисъл, понеже и той е явление. Понеже е материализирана мисъл, той има божествен произход. В тази материализирана мисъл присъства вече животът, А щом присъства животът, идва една нова епоха, епоха на вселяване на душата и присъствие на Духа. Затова е казано, че човек е образ и подобие на Бога.

Защо е подобен? Защото присъства душата и Духът. Всичко друго е все безсмъртни същини и поделения. Духът и душата са вътрешни скрити същини у Бога, затова те са скрити и в човека. Човек не може да види нито своята душа, нито своя дух. И започнаха да отричат и душата, и Духът. Казват, че съществуват само някакви способности на материята.

Да, до там дойде човекът. Но трябва доста осезателен поглед, за да се види работата на божиите синове. И вие сте божи синове, но сте изпъдени и сега странствате. Когато завършите своята мисия, когато дадете посвещение на известие същности, с които вие се ползвате, тогава ще има минаване от една степен в друга,

Виждате, че нашата работа е сериозна. И понеже е сериозна, иска се от вас да обезсмъртите живота. Как се обезсмъртява животът? Когато не внасяте отрови в него. Тогава сам по себе си животът е безсмъртен.

Не тровете живота. Трябват здрави нерви. Нервната система е система на живота. Тя е една от първоначалните системи в човека. Неравната система проявява живота. Тя е дейна за духа и душата. Без нервна система духът и душата могат да съществуват като фактори само в невидимия свят. Във видимия свят те се проявяват само чрез системата на живота. Затова пазете неравната си система. Ние не казваме да бъдете абсолютни, но преценявайте нещата и пазете неравната си система. Противопоставяйте се на всяко явление.

Това не е ли насилие? Когато нещата са във възход, когато нещата са безсмъртни, там няма насилие. Там има деятелност и то благородна деятелност,

И тъй, не се оставяйте под влияние и черната светлина, за да се изтощава вашата нервна система, да изтощавате клетките на организма, кръвта на вашия живот. Вие сте живот, помнете. Вашата основа това е животът.

Внесете Дух в очите си, в слуха си, в носа си, в цялата си система. Трябва да владеете това изкуство. Всяка ваша работа да бъде извършена чрез Духа и душата. Те са майсторите във вас, Как ще извършете известна работа, ако нямате движение? Ще бъдете камък, ще бъдете скала. Каква работа може да извършите при това положение? Ще послужи този камък само в някоя сграда. Но за да послужи и за сграда, трябва да има някой, който да го изгради.

Това е до отношение физическото, материалното. Но ученикът не е само физика, не е само материя. Той е дух и душа. Ръководството иска да види ученика не само като материя, но и като душа и дух. Но, това ще се постигна с опити. Ако не направиш опит да пееш, ще станеш ли певец? Никога. Можеш да имаш заложено, но трябва опит. Трябва да се даде форма, явление да се даде. Трябва да се направи нещо.

Ние живеем сега в самата действителност и по нея се ръководим. Съществата трябва да еволюират. Много от духовете ще трябва да слизат и да се качват, докато се завърши сградата. Когато хората се усъвършенстват, няма да има черна работа. Хората сами са си усложнили живота и сега се измъчват едни други, за да подържат своето съществувание. А представете си, че хората са така съзнателни и посеят земята с плодни дървета. Мазнини ще имат от кокосовите орехи, от обикновените орехи, от сусама и т. н. Земята тогава ще бъде райска градина и хората няма да се измъчват.

Казват, че раят е градина е плодни дървета. И понеже хората са съгрешили, трябвало е да бъдат изпъдени от рая. А ние разбираме, че тогава е имало една съвършена култура и човекът не е бил измъчван. Адам е бил поставен при много добри условия, но когато стана грехопадението, той пое един много тежък кръст.

И тъй, когато всички същества се издигнат, кой що върши черната работа? Когато всички същества се издигнат, тогава ти ще дойдеш съзнателно да вършея черната работа, но не с черни методи. Ще идваш като едно посветено същество, което познава всички явления, познава причините и последствията за нещата, познава законите и знае как да се справи всеки един момент. Тогава няма да има черна работа, а творческа работа.

Защо сега има черна работа? Защото има насилие. Черната работа подразбира насилие. Когато се прекрати насилието, тогава всяка работа ще бъде творческа работа, ще бъде приятна, съвършена работа. Де ти бъде приятно да направиш някаква форма или някакво изобретение. Тогава няма да се полага толкова труд.

Защо сега се полага толкова труд? Защото материалната субстанция е на изпитание. Затова ние казахме, че ученикът трябва да се обезсмърти. Когато се обезсмърти, неговата работа ще бъде безсмъртна. Тогава няма да има абсолютно никакво вмешателство на черните лъчи, защото и те ще се степенуват. Те не са абсолютни. Те са допуснатото. Грехът това е нарушението.

Мнозина си задават въпроса защо съществуват черните лъчи. Съществуват два полюса - единият положителен, другият отрицателен. Ако не съществуват тия два полюса, няма да има проява. Това е е планът на сътворението. Ако не е така, никой не би се стремил по-нагоре. По отношение градивния процес на общото строителство тъмните лъчи трябват, но по отношение възхода на ученика, той трябва да бъде свободен.

Животинският свят е виновен свят. Той има една тежка карма. Тази карма се ликвидира чрез жертва. Какво са сега тия войни? Избиват се милиони хора. Това е една карма. Докато хората изяждат животните, колкото да говорят за мир, той няма да дойде. Всички животни имат живот. А животът не трябва да се опозорява.

И тъй, животните са една йерархия на духове, които ще трябва да плащат. Със своята жертва те се издигат, но тия които ги изяждат, се отравят.

Защо Божеството не измени това? Божеството е дало пълна свобода. Човешките същества трябва да се осъзнаят. Това е техен дълг. Когато всички хора започнат да се хранят с растителна храна, тогава животните ще се освободят.

Каин уби Авела. Оттам започна тежката карма. Адам и Ева са подготовката за това убийство. Докато човечеството не изкупи своите задължения към живота, войни, крамоли всякога ще има.

Това е по отношение планетата Земя. Има планети, където този стадий на развитие не съществува вече, но има планети, където има много големи противоречия. Така е започнало устройството на планетите. Станали са големи регресии, голямо объркване. Поради това объркване планетите имат това състояние.

Кой е причина за това? Да обвиним божиите синове, опасно е, но има нещо, което се е допуснало при създаването на тия планетни ядра. Това се е отнасяло някога и за слънчевите ядра, Вие знаете легендата за Луцифер, за Сатанаил. Значи, не всичка е станало по волята божия. Те по своя воля са изменили нещата. Дало се е право на тия богове и те са направили някакво опущение. Явила се е гордостта.

Казват, дяволът се явил пред Господа да му докладва, Значи, въпреки всичко това, той пак се подчинява на Бога. Постъпката си е постъпка. Какво се цели сега? Тия неща трябва да се изправят. Благодарение на развитието земята ще стане един ден слънчево ядро. Сама ще произвежда светлина,

Но ще се зададе въпроса: „Когато човек се усъвършенства, може ли да напусне земята и да не се върне вече на нея?“ Както тук хората имат възможност да отидат в Америка да следват и да останат там, ако желаят или пък да се върнат в своята родина, така и ученикът има тази възможност да напусне земята. Това е божествено право.

Няма ли. да настане нарушение във вселената? Няма да стане нарушение. Във вселената има такива притоците и където липсва нещо, веднага става набавяне. Но пита се сега: защо ученикът трябва да напусне земята? Нали тя трябва да се усъвършенства? Всичко е пренесено от другите планети. Отиват известни духове из другите планети и като се върнат на земята, все ще донесат по нещичко. Целият растителен свят е донесен от другите планети. А преди това земята е била неустроена и пуста, Не е имало живот. После е донесен животинският свят и най-после е дошъл човекът,

И тъй, бъдете езика на Бога. Нека Бог чрез вас да говори, чрез вас да мисли, чрез вас да свети. Бъдете това божествено съчетание.

Само силните ще овладеят безсмъртното изкуство на Божия дух. Силните държат в равновесие, в хармония живота във вселената.

Когато искаме да бъдете по-близо до божиите синове, ние искаме да изясним идеята какво е това силата на божиите синове. Било ли е някога да се заговори за силата на божиите синове? Всички идеолози, които са представяли идеята за вселенския живот и са създали религиозни системи, философски системи са се страхували да изнесат тази велика магия, т. е. да направят в достояние тези божествен ключ, който да разкрие необятността, та да проникне ученикът в тайните, които се крият в безсмъртните дела на Божия дух. Съществата които са се нагърбвали да извършат тази работа, не са смеели да разкрият силата на божите синове, защото е опасно. Много е опасно да се занимаваш със силата на божиите синове.

Силата не може да се ограничи. Силата не може да се обезсили. Силата не може да се усмърти. Тя е една от най-реалните същини в битието. Тя е, която представлява сложния апарат на вселената. Тя е причината да потекат светлите потоци от висшите състояния на Божия дух. Тя е, която е представила в образ и подобие цялото сътворение - ядката на истината. Тя е, която е разкрила пътя, хоризонтите за човешкия ум, за човешкото сърце, за човешкия дух и за човешката душа. Тя е, която държи в равновесие всички слънчеви ядра, всички ядра на големите възможности, които се крият в центъра, в душата на Духа. Тя е, която е разкрила пред човешкото око необятният свят на човешкото изкуство. Тя е, която е ръководила. Тя е, която е давала надежди. Тя е, която е давала стимул към свободата, към знанието, към съвършенството на ученика. Тя представлява най-съвършения модел за това, какво ученикът трябва да прозира във вселената, какво трябва да знае и какво трябва да може. Тя определя реалното място, тя определя законното място на ученика. Тя е, която му открива вечните извори, откъдето бликат безсмъртните същини на Божия дух.

Когато засягаме въпроса за силата на божиите синове, ние искаме да открием една скрита същина, която е пазена в пазвата, в ядрата на Божия дух. Силата е, която може да отведе ученика в далечните необятни простори. Силата е, която може да го изкачи по върховете на многото слънчеви ядра, на многото вселени и планети - видими и невидими. Силата е, която може да импулсира човешкия дух, силата е, която може да импулсира и човешката душа, за да могат да се справят с големите сложности в битието, да могат да овладеят големите способности на Божествения дух.

Силата е, която е подчертала съществуванието. Силата е, която е открила невидимия свят, невидимите същини, невидимите реалности, които са основа, които са начала в миросъзданието. Силата е, която държи всичко в равновесие, Силата е, която не позволява да се наруши и най-малкия, и най-неподчертания закон в миросъзданието.

Когато засягаме въпроса за силата, ние искаме да подготвим ученика да влезе в тази аудитория, където да бъде кръстен наново, където да бъде посветен и да заеме сана на слава и величие, да стане безсмъртно същество, което да съдържа цялото миросъздание в себе си.

Силата е, която ще разкрие ученика. Силата е, която ще го обогати и представи пред съвършените божи синове, като едни магнетични, като едни ядрени сили, които допълват устройството на вселената.

Силата е, която ще запаси силите на ученика, за да бъде винаги запасен, винаги готов, идеен, безсмъртен. Не можеш да овладееш безсмъртните сили, ако не дойде силата. Чрез силата Духът има задачата да напомни на ученика, да осъзнае ученикът великото сътворение, което Бог е провел, което е излъчил от своята необятна глъбина, от своята необятна същина.

Благодарение на силата, всичко е запазило своето място, всичко е хармонично, всичко се движи, всичко радиира. Не можеш да знаеш за божественото проявление, за божествените същини, за божествените явления, ако не владееш силата. Когато имаш силата в себе си, ти ще бъдеш смел, корав, величав, славен.

Поддържайте мисълта за силата на божиите синове, защото само чрез нея вие може да влизате във връзка, в контакт с тяхната голяма деятелност. Само чрез нея вие ще разбирате какво ги вълнува, каква е тяхната задача, каква е тяхната сила, тяхната продукция, тяхната святост, техните перспективи, тяхната наука.

Наука трябва на ученика. Той се нарича ученик, следователно, трябва му наука. Синовете божи владеят най-съвършената наука. Само синовете божи познават божествената наука.

И тъй, бъдете по-близо до силата на синовете божи. Чувствувайте я като нерв в себе си. Чувствувайте я като вдъхновение, като притоци в себе си. Потече ли през вас силата на божиите синове, ще настане голям преврат във вас - и в мисълта, и в съзнанието, и в духа, и в душата.

Преврат трябва. Трябва да стане едно ново проникване, едно ново вливане, едно опресняване. А това ново може да направи само силата на божиите синове.

Свързвайте се с тях, щом знаете тяхната сила. Ние няма да говорим за тяхната любов, защото тяхната любов е сила. Само силните притежават любовта. Само силните притежават мъдростта. Само силните притежават истината. Нека от любов към силата на божиите синове станете техни най-мили и близки приятели. Нека такава бъде вашата любов.

Имайте силата на божиите синове, за да бъдете най-силните и да може да се справите със силите на физическия, със силите на материалния свят, да може да се справите с тъмните лъчи.

Всичко във вселената е изразено в сила. И вятърът е сила, и изгревът е сила, и морето е сила, и земята е сила, и слънчевите системи са сила. Всичко в природата е сили. Не може да има проява в природата без сила. Не може да няма проявена сила в природата. Всеки стрък, всяко растение, всеки цвят и всеки плод това са все проявления, кондензирани сили. Навсякъде ще откриете формата, образа и подобието на силите.

Тия явления ще откриете и вътре в себе си. Ако не бяхте имали сила, не бихте дошли на това място. Ако нямахте сила, вие нямаше да бъдете устроени да слушате жизненото, светлото слово. Ако нямахте сила, не можехте да упражните езика си в слово, не бите упражнили очите си в гледане, не бихте упражнили обонянието и другите чувства.

Благодарение на силата вие можете да прониквате в тайните глъбини на живота. Ако нямахте сила, не можехте да претендирате за някакъв живот - личен ваш живот.

И тъй, нека идеята за силата се влее във вас като безсмъртни лъчи, които да обновят вашето съзнание, да го обогатят, за да присъстват силите на божиите синове.

Ученико, ти си пред един много съблазнителен праг. Толкова е съблазнителен, че ти се страхуваш и казваш: „Дали да прекрача този праг? Дали няма да се случи някакво нещастие? Дали няма да стане някаква катастрофа, някакво земетресение, което да наруши великата хармония?“ Да, опасно е, защото ти имаш вече работа със силата на божиите синове.

И тъй, когато прониквате, когато се въплъщавате в идеите, в изкуството, във възможностите на божиите синове, не забравяйте за тяхната сила. Тяхната сила е дошла във вас. Чрез нея те днес ви призовават. Тя влиза във вас и ви дава импулс да разкриете живота си. Пред вас стои проблема, идеята да разкрасите живота си. Колкото повече го разкрасявате, толкова повече сили произвеждат. Да няма у вашия живот недоимък. Трябва да прииждат сили. Всяка ваша мисъл трябва да бъде сила. Всяко ваше чувство, всяко ваше желание трябва да бъде сила. Всяко ваше посвещение трябва да бъде сила. Всяка ваша подготовка трябва бъде сила. Всяко ваше проникване трябва да изразява сила.

Силните ще видят Бога. Силните ще познаят Духа. Силните ще овладеят ключа на тайните. Силните ще проявят любовта. Силните ще проявят мъдростта. Силните ще проявят истината. Във всеки един ученик се таят тия божествени начала-любов, мъдрост и истина.

И тъй, за да може да продължи вашето посвещение, вашето усъвършенствуване, вашите интереси, трябва да се свържете със силите на божиите синове.

Бъдете силни, за да станете крепост в живота. Закрепостете живота си чрез силата на божиите синове. Нека свещените блага, нека свещените притоци бъдат задържани във вашия живот посредством силите на божиите синове.

И тъй, когато ученикът изучава великата история на вселената, когато изучава великото изкуство на Божия дух, нему му трябва сила. Без сила той не може да преодолява мъчнотиите, сложностите във вселената.

Силата е, която ще му разчисти пътя към необятността на вселената. Само силните ще обходят вселената, защото тя е сглобена от сили. Вселената представлява едно могъщество, т. е. дело, светлина на Божия ум. А тия същини се овладяват посредством великански сили.

Как можем да владеем тази сила, когато сме слаби? На мястото на слабостта ще поставите силата. Това е ваше право. Вие може да направите това, защото ще ви помогнат синовете божи, Там където няма противоречия, там където няма препятствия, там където няма погрешка, там са синовете божи.

Синовете божи присъстват там, където има хубави ароматични цветя. Синовете божи присъстват там, където има хубаво изпечени от светлината плодове. Синовете божи присъстват там, където има трептящо съзнание, съзнание което се проявява като способности, Няма да ги търсите някъде в незнайността, в необятността. Ние казахме, че синовете божи са ръководители на дадени слънчеви системи. И вие присъствате като една малка вселена в дадена планета, затова слънчевите същества се интересуват от вас. Вие сте като организми на Духа, които са посети и се очаква да дадат необходимите плодове. Божиите синове се интересуват от расата, от степента на тия растения. Те ще поднесат тия плодове на тия растения пред олтара на Бога.

И тъй, бъдете силни, свързвайте се със силата на синовете божи, за да ги чувствате като притоци във вас, като посещение във вас, като връзка във вас.

Божиите синове ще дойдат като сили във вас - динамични или магнетични. Ще зависи от какво има нужда ученикът. Най-забележителното присъствие ще бъде вдъхновението, Защо? Защото Духът се проявява като вдъхновение,

Ще кажете, че той се проявява и в други вариации и че в природата вие го виждате не като вдъхновение, а като проявление, като цвят, като тон, като число и т. н., но вие не сте били свидетели на вдъхновението на живата природа. благодарение на това вдъхновение много от учениците са станали композитори, художници, математици, хора на изкуството, хора на науката. Вдъхновението е подчертано с линиите на силата. Само по себе си вдъхновението е сила, изблик, дадено.

Ето как ще разберете проявлението на великата божествена любов. Любовта не се отделя от силата. Любовта се обезсмъртява от силата, защото по начало Бог е сила. Ако не беше сила, нямаше да има закономерност, нямаше да има равновесие, хармония.

И тъй, когато изживявате божествената любов, ще се роди във вас и ще се прояви силата на божиите синове. Тази сила ще бъде безсмъртното вдъхновение.

За какво друго да ви говорим? Много неща ви се казаха за вашия личен живот, как да се обхождате с живата природа, а сега ние ви казваме: бъдете безсмъртно вдъхновение. единствената сила която ще ви оцвети, която ще ви даде светлина в живота ви, това е вдъхновението. Не може да имате светлина, ако не прониква във вас силата на божиите синове. Не можете да разбирате същината на светлината, ако нямате силата на божиите синове.

Силата на божиите синове ще ви открие ония организми, които са ядката на светлината. Този който е ясновидец, ще види навсякъде началото на природата, началото на вселената, началото на проявения Бог.

Божествена наука е тази, в която можеш да видиш проявлението на Бога. Бог се е проявил и е създал една велика система. Тази велика система е божествена наука. А този учител, който разказва, който преподава тази божествена наука, това е Божественият дух.

И тъй, за да можеш да се посветиш в тази наука, трябва да имаш силното, безсмъртното вдъхновение. Бог ви е вдъхнал Дух. Трябва да бъдете вдъхновени. Бог ви е вдъхнал сила. Трябва да бъдете вдъхновени. Бог ви е вдъхнел душа. Трябва да бъдете силни. Бог ви е облякъл с любов. Трябва да бъдете вдъхновение.

Далечни ли са тия неща? Абстрактни ли са? Незнайни ли са? За посветения ученик, който работи чрез силата на божиите синове, всичко е ясно. Най-големите познавачи, най-големите оракули, най-големите господства това са божиите синове.

И тъй, учете се от тяхното велико вдъхновение. Учете се от тяхното велико присъствие. Нека помни земята, че синовете божи са обходили всички нейни кътове със своята сила. Помнете това.

Казваме ви това, за да бъдете безсмъртни в своите мисли, в своите чувства, да не казвате, че сте остарели, че сте загубили своята жизненост. Тази мисъл да бъде далеч от вас. Не тровете живот си, но помнете вдъхновението на божиите синове.

Бъдете любими същества. Обичайте божиите синове, за да се изпълните с жизнени сили, които прииждат като етерни светлинни лъчи. Вам предстои да отгатнете тайната за вдъхновението на Божия дух. Вам предстои да надникнете в свещените кодекси на божествената наука.

В какво се състои божествената наука? Има ли там специалности - геология, естествена, химия и др.? Всичко се състои в силата на божиите синове. Имаш ли силата на божиите синове, ти ще можеш да присъстваш във всяка специалност. Ще знаеш началото и следствията на всяка специалност. Ще знаеш, ще разбираш, ще говориш, ще можеш.

Да можеш да се вглъбиш в дадено естество, това е наука. Да се вглъбиш в дадено естество, това е естествена наука. Да се вглъбиш в даден процес, това е науката химия. Да се вглъбиш в движението на слънчевото ядро, в планетите, това е науката астрология. Да се вглъбиш във великата хармония, това е композиция, музика. Да разбереш секрета на божественото проявление, това е математика. Не е достатъчно да запаметиш нещата. Те трябва да бъдат сила у теб, за да можеш да извършиш велики процеси по отношение твоя свят. Ние не искаме паметарство. Това подразбира понякога известен застой, известна гордост, тщеславие. А за ученика тия неща не са потребни. Той трябва да бъде готов в даден момент да стане едно ново проникване в безкрайната вселена. Това проникване в духовния свят наричат светлина, а в света на Духа - сила.

И тъй, бъдете по-близо до тази способност на божиите синове - силата. Тя е една от великите способности. Тя има началото си в една от божествените същини.

Силата у Бога е върховна същина. Любовта и истината са също върховни същини. С тия същини Бог е започнал своето движение, своето проявление. С тия същини е започнала красотата. С тия същини е започнало радиирането на светлината. В тия същини се таи мировата светлина. Не можеш да откриваш мировата светлина, ако не разбираш тия същини. Не можеш да откриеш сложността в Божия промисъл, ако нямаш силата на божиите синове,

И тъй, бъдете по-близо до силата на божиите синове, за да бъде едни от ония същества, на които ще се сложи печата, звездата на челото, та да ви помни вселената, да ви помни ръководството на божиите синове. Ако трябва някакво паметарство, то нека ви помнят божиите синове. Вие трябва да живеете с импулса на радост и вдъхновение.

Този ключ ви се дава, за да открехнете скритите досега врати и да влезете в най-голямото училище, в най-големия университет, в най-голямото Светилище, за да почнете да овладявате най-префинените изкуства, които ще ви разкрият великата идея за началото на вселената и за вашето лично начало.

Сега вие сте при дадена обстановка, но не знаете защо сте поставени при тази обстановка, не знаете своя път, не знаете как да мислите, как да ходите, как да се движите, какъв ритъм да проявите в даден момент към природата, към обществото, към себе си.

Много неща са ви неизвестни, защото отсъства силата, защото сте слаби, но когато имате безсмъртното вдъхновение, ще се възстанови у вас великата сила и ще те бъдете готови на най-голямата жертва. Сега сте страхливи, защото нямате безсмъртното вдъхновение.

За кого ще се жертвате? Ще проявите безсмъртната същина у себе си. Ще докажете на дело, че не сте това, което сте били досега, че сте друга същина - силата на божиите синове. А това е реалното, това е положителното, което никога не се обезсмъртява, което никога не отпада, което никога не умира, Понеже сте още в процес на умиране и раждане, създал се е един страх, една психоза във вас.

Благодарение на силата която присъства във вас, вие се проявявате като чувства - понякога като трагедии или комедии, но още не сте се проявили като едно силно вдъхновение. Вдъхновението може да преобрази в даден миг цялата система на ученика. Ще потекат у него известни енергии, известни сили и ще може да прояви в трепет, в прилив известни заложени в него сили.

Ученикът не е нищо друго, освен комплекс от сили - умствени, сърдечни, духовни, душевни, магнетични, радиоактивни сили. С тия сили той може да направи голям преврат в себе си, да се добере до великото изкуство на великото вдъхновение. Ние имаме една свещена задача към вас, а именно: да обезсмъртях някои същини у вас, които са център на противоречия.

Трябва да се премахнат тия централни противоречия. Трябва да се преобрази вашият образ, вашето схващане за живота. Вие още не сте видели живота. Вие още не сте видели себе си. Вие още не сте преобразили своята мисъл за реалността на нещата. Вие се водите от старото предание. Вие четете все старата история, изучавате все още науката на материалния свят, науката на физическия свят. Вие още не сте се занимавали с естеството, с веществото, със състоянието на духовния свят. Тепърва Върховното ръководство внушава идеята за знанието, за науката на духовния свят.

Ние идваме сега при вас като внушение. Ние още не сме станали като вдъхновение. Защо? Защото, ако проведем системата на вдъхновението, можем да ви напакостим. Не можем да искаме узрял плод, щом дървото едвам е цъфнало.

Ние ще чакаме. Този цвят ще стане хубав, узрял плод. Сега вие сте цвят и затова сте уязвими от много насекоми, от много природни стихии. Те могат да ви попарят или пък да внесат известна зараза у вас и затова ви говорим за силата. Трябва да имате силата. Тя ще бъде вашия щитоносец, който ще ви пази през периода на вашето разцъфтяване.

Пазете и аромата на своите цветове. Пазете и красотата. Пазете и багрите им. Нека който мине край вас се възхити и каже: „Ето едно красиво дърво с хубав разцъфнал цвят. От коя ли планета е донесено?“

Бъдете предметно учение. Това е едно завидно положение по отношение на вашия живот. Кой помага на дървото да цъфне и да завърже? Силата на слънчевите лъчи. А кой ще помогне на вас? Силата на божиите синове.

Виждате какъв е процесът - много логичен, приливен, реален. Учете се от всички процеси и от всички явления, които са около вас. Явлението което най-добре бихте могли да изучите, това е живата природа.

Обичайте живата природа, бъдете сред нея, за да могат силите които я обновяват да бъдат във връзка с вашето съзнание и да се пробудите за силата на божиите синове.

Единствено Школата е, която има голямата божия благодат. Единствено Върховната школа е, която има силата на божиите синове. Тя е едно изключително знамение по лицето на земята. И в древните времена е имало такива проявления, такива малки прониквания, които с векове са държали в равновесие проявите на живота, но днес силите на божиите синове се проявяват в по-завършени образи, в безсмъртни подобия.

Няма да има вече заковавана на кръст. Отмина времето, когато може да бъде опозорен някой от синовете божи. Не се страхувайте за утрешния ден. Нека силата бъде ваше ръководство в бъдеще.

Обичайте бъдещето, защото то е ваше поле, ваше небе. Обичайте бъдещето, защото в бъдещето е красотата на вашия живот. Обичайте бъдещето, защото в бъдещето се съдържат всички божествени възможности. Бъдете любители на изкуството на Божия дух. Бъдете художници, музиканти, композитори, за да изразите великото изкуство на Божия дух. Така ще се представите като завършени характери, като завършени сили пред божиите синове.

Обичайте божиите синове, защото те са близки ваши братя. Ако става въпрос за някакво братство на земята, то е да бъдете братя с божиите синове. Отсъстват ли божиите санове, вие ще бъдете всичко друго, но не и братство.

И тъй, ние подчертаваме, че божиите синове ще бъдат вече ваши братя. Има братство, има и съдружие. Ако присъстват божиите синове, братство е. Иначе е само съдружие. А съдружието е вече друга формация. Има много формации в живота на човека: семейни, родови, държавни и т. н. '

И тъй, когато се казва братство, се разбира присъствието на силата на божиите синове. Христос например беше един колос. Той обобщаваше всички сили на божиите синове и дойде, за да подчертай своите братски чувства, своето братско отношение към човешките същества. Затова той им каза: „Каквото и да правите с мен, аз ще моля Господ да ви прости, защото ви обичам.“

Само божиите синове могат така безкористно, така всеотдайно да обичат. Божията Любов не е такава, каквато е човешката любов.

Трябва да се разкрият тайните за съществуванието на човека, за съществуванието на природата, за съществуванието на всички светове - минерален, растителен, животински, планетен, слънчев и т. н. Това са степени на развитие в миросъзданието.

Кой ще разгадае тия степени? Само ученикът, който е във връзка със силата на божиите синове. Не си правете илюзии, че официалната наука ще измисли нещо по-ценно, нещо свръхестествено. Само чрез силата на божиите синове вие ще имате едно пробудено съзнание. Защо? Защото пробуденото съзнание не се съдържа в някакви закони на насилие. А официалната наука си служи само с насилие. Тя изнудва природата, изнудва личността. А това подчертава, че отсъства силата на божиите синове,

И тъй, свързвайте се с тия свръхестествени сили, които могат да обезсмъртят вашата душевна същина.

Но нали душевната същина може да съществува и извън физическата или извън материалната същина? Тя може да съществува, но като несъзнателна субстанция, като чувства, като внушение, но не и като безсмъртно вдъхновение.

Имайте за задача да разрешите проблема за силата на божиите синове. Трябва да влизате във връзка с тия гиганти, с тия свръхестествени сили. Те ще ви бъдат най-верния барометър за висотата, за степента на вашето развитие по отношение духовния свят. Те ще ви напътват към центъра на мировото съзнание.

Имайте свръхмирово съзнание. В него са отпечатани всички тайни на живота, всички тайни на Божия дух, всички прояви на Бога.

Когато се въвежда ученикът в тази Алма Матер, в тази Велика школа за познаване безсмъртното, свръхестественото, той трябва да трепне. Той трябва да стане вече едно ново проникване.

Нека тази гениална идея, идеята за силата на божиите синове вдъхновява вашата същина, вашето съзнание, вашият дух, за да крепнат тия свръхсили у вас. Само чрез свръхсилите ще опознаете делата, изкуството на божиите синове.

Имайте този импулс, за да могат да се узаконят някои нови постижения по отношение разкриване тайната ни Божия дух. Нека тази безсмъртна река, нека това безсмъртно вливане оживи във вас великата идея да бъдете във връзка с божиите синове.

Ние ви говорим за божиите синове, ония синове които познават Бога, ония синове които познават неговото изкуство, неговата душа, неговия Дух, неговото начало, неговите свръхестествени дарби, неговите свръхестествени сили, които се крият в сърцето на Бога.

Съществата от духовния свят искат да има една искра гениалност в ученика, която да бъде подчертана със силното желание на ученика. Тази интимност може да преобрази мирогледа на ученика, неговата природа, неговите отношения в семейството, неговите отношения с хората. Интимността подразбира чистота. Ако има чисти отношения, чиста интимност, няма да има съмнение.

Как ученикът ще се освободи от съмнението? Понеже няма интимност, има съмнение.

Как ученикът ще се освободи от съмнението? Първият грях на човека е бил съмнението. Той се е усъмнил в себе си, в своя божествен произход и е тръгнал по свой път, т. е. се е отклонил от Центъра. И понеже се е отклонил от Центъра, той е нямал достатъчно силя да се справи с новата обстановка. Синовете божи идват сега чрез своята сила наново да върнат ученика. Но за да направят това, трябва да има чиста интимност. Това качество ще трябва да се придобие. Щом ученикът влезе в Школата, той трябва да бъде чист, интимен. Когато е вън от Школата, той може да разрешава нещата по своему. Той ще отговаря разбира се за това, но когато е в Школата, неговата отговорност е вече друга. Тогава отговарят и ония, които са поели грижата да го направят интимен по отношение божественото изкуство, по отношение божественото знание.

(следва)