Бр. 272. Като роди дете (из беседата „Като роди дете“ – 6 Октомври 1940 г.)

[Ани]

Като роди дете

(из неделната беседа „Като роди дете“ – 6. X. 1940 г.)

„Жена. когато ражда, на скръб е, а когато роди,

забравя своята скръб, понеже човек се с родил“.

Йоан 16:21

Раждането е едно обикновено явление за хората, което някой път радва, някой път наскърбява. Ако се роди детето здраво, всички се радват, ако се роди умряло, тогава всички скърбят, че работата не е станала тъй както трябва. Всички искат животът да върви тъй, както те разбират. На земята съществуват такива големи противоречия, които хората не могат да примирят.

Нито философите са ги примирили, понеже се различават в своята философия, понеже излизат от различни становища. Нито учените са ги примирили, понеже излизат от различни научни факти. Нито вярващите — понеже принадлежат на различни епохи. Нито едно верую в света не е такова, каквото трябва да бъде. Нито една научна теория в света не е такова, каквато трябва да бъде Нито една философия не е такава, каквото трябва да бъде.

Може би ще запитате — защо това е така? Ако влезете в някоя гора, ще чуете един шум, който се образува от дърветата. Спор има между тях — клонищата им се блъскат. Виждаме, че има война между дърветата, в резултат на което долу падат листа. Как ще обясните вие това? Колко некултурни са тия дръвчета — ще си кажете вие. Но ако ги попитате, те ще кажат: Ние не искаме тази война, ние сме миролюбиви Има нещо извън нас, което не е миролюбиво, и като дойде, то обърква умовете ни. Тогава ние. мирните същества, се хванем за косите, налагаме се. Но после, като утихне вятърът, те се чудят как е станала тази работа — да се блъскат едни с други.

Как стои тази работа тук? Защо е тази война между дърветата? — Разбира се, вятърът е крив, но и дърветата са криви. Криви са, понеже тия, големите дървета, израснаха близо едно до друго. Трябваше да има по стотина метра разстояние между тях, че да не може да се засягат. А те са много наблизо.

По някой път и реките правят пакости, без да искат. Като ги надуят горе планините, поради стопяването на снеговете, те преливат бреговете си, като завличат всичко, каквото срещнат на пътя си. Те казват: „Ние нямаме желание да правим това, ние сме миролюбиви същества, имахме една чиста мисъл. Но дойде нещо отвън, разбърка ума ни, и ние станахте кални, буйни, разрушителни“

Кой е причината за това? — Слънцето е виновно разбира се. Слънцето е виновно, но виновни са и хората, понеже изсякоха горите. Ако не бяха изсечени горите, работите щяха да вървят по един естествен ред.

Жена, когато ражда, на скръб е. Тази скръб произтича от факта, че тя иска да има дете. За да дойде да се въплъти туй дете, да стане като нея, непременно трябва да има скръб. Човек може да скърби от лоши работи, но може да скърби и от добри работи Някой път скърбим, че нямаме достатъчно ядене, някой път скърбим, че нямаме достатъчно дрехи; някой път скърбим, че нямаме пиано, че нямаме добър апартамент, скърбим за ниви, за лозя, някой скърби, че не е станал министър-председател и т. н. Скърбят хората. Но каква е тази скръб? И защо е тя?

Ние скърбим, защото искаме да владеем света. Господ е създал света и го владее. Ние обаче, без да го разбираме и без да сме създали нищо. искаме да го владеем. Всеки един от вас иска да бъде господар на себе си, господар на своята съдба. Но, за да бъдеш господар на своята съдба, ти трябва да родиш един отличен ум. То е първото нещо. То е мъжкото дете, което ти трябва да родиш на свят. Второ, ще родиш една отличия дъщеря — то е сърцето. Като родиш тия неща — оттам насетне всичко ще ти върви по мед и масло. Но ако не родиш мъжкото дете както трябва, всичките нещастия ще дойдат до главата ти; ако не родиш дъщерята, както трябва, всичките нещастия ще дойдат до главата ти. Другите, като ми се оплакват, не съм им казвал това, но сега за първи път на вас го казвам: Кой ви е крив, че сте родили такъв ум? Кой ви е крив, че сте родили такова сърце?

Понякога вие се питате в себе си: Защо са тия скърби и тия радости? Радостта е временна и скръбта е временна. То са две течения, които образуват капките на живота. Радостта е топлото течение, а скръбта е студеното течение. Като се съединят двете, те образуват капките на живота и всичко във вас започва да расте. При скърбите и радостите нещата растат. Всички вие, обаче, искате един порядък, който, ако би се приложил, щеше да донесе нещастия на земята, много по големи, отколкото сега ги имаме.

В света съществува един порядък, извън нашия човешки порядък. Този порядък е именно, който организира нашия порядък. Ние сме в процес на организиране. Ние сме днес в една епоха, когато цялата бяла раса е бременна с една идея. От досегашната бяла раса се ражда една нова раса. Едно дете на доброто се ражда.

Детето, което човечеството трябва да роди, ще се роди. Сега се ражда туй дете.

Всичките страдания, тази кръв, която се пролива, всичко, което става, то е в реда на нещата. Понеже, при раждането, много кръв трябва да изтече. То са милиони клетки, които стават жертва. При раждането 10, 16, 20 понякога дори 100 милиона клетки става г жертва. Същият закон е и в природата. Тия мъчения, които сега претърпяваме, стават по този закон — хората трябва да станат жертва, за да се роди хубавото в света.

Сега аз не искам да разправям, аз не съм автор да разправям, аз искам само да констатирам нещата. Аз знам едно, а именно, че всичко онова, което природата върши, е разумно и добро. Или, на ваш език казано;

Всичко онова което Бог е създал, то е обмислено. Всичко в края на краищата ще се превърне на добро.

Имайте тази вяра, щом дойдете до Божественото, никого не вземайте за авторитет. Вярвайте, че онова, което претърпявате, е за ваше добро. Понеже и вие сега вземате участие в скръбта на тази жена, която сега ражда това дете. Когато една жена ражда, колко души вземат участие в това раждане? Според някои автори, човек има в тялото си 30 милиарда клетки, според други — 300 милиарда. Аз вземам по-малкото, не съм го изчислил, не го вземам, както казват. Значи, 30 или 300 милиарда клетки вземат участие в раждането на едно дете.

На земята има два милиарда хора. Тогава вие искате да живеете в човечеството и когато се ражда нещо възвишено да не вземете участие в туй, което се ражда? А после искате да участвате в благата? Вие искате без страдания да ви дойдат всички блага? — Такова нещо няма. Дотолкова, доколкото вие участвате страданията, дотолкова ще участва те и в радостта. Дотолкова. доколкото участвате в работата, дотолкова ще участвате и в благата, които работата донася. Следователно, за в бъдеще ще ви дадат от всичките тия процеси дотолкова. доколкото сте взели участие. Колкото са по големи страданията, толкова по-големи блага ще имате. Колкото по-малко страдания, толкова по-малко блага ще имате. То е пропорционално

„Жена, когато ражда, скръб е.“ Като се роди детето, забравя своята скръб. Не трябва ли да се радваш, чети слугуваш, че в теб има една идея, да слугуваш на някого? Туй, което ще се роди, то ще се роди едновременно във всички души. Сега не само жената е която ще ражда, но във всека една душа ще се роди туй Божественото, най-красивото, което иде. То ще бъде бъдещето благо. То ще се роди във всички същества, които са на земята.

Писанието казва: Роденият от Бога грях не прави. Това е туй, което трябва да се роди в нас от Бога. Докато то не се роди, ние не можем да бъдем щастливи. Докато не се роди детето, жената не може да забрави своята скръб. Като се роди детето, тя забравя скръбта си. Сега вие всички имате старата вяра, да умрете и да идете в оня свят, да ви посрещне апостол Петър, да влезете в рая, да покажете, че сте вярвали. Такива работи ги няма. То е забавление. Изисква се сериозна работа. Ти, докато не обичаш Господа с всичката си душа, с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си сила, твоят крак не може да стъпи в оня свят. Сериозна е тази работа. Ако дойде някой да ви говори обратното, то е заблуда. Такива учения няма. Ако не обичаш ближния си като себе си, ти в оня свят не можеш да влезеш. Ти ще отидеш в един свят като този и още по-лош. Ще влезеш в тринадесетата сфера.

Аз бих желал, който иде при мен, да ми разправя за своята любов, не за страданията си. Аз бих желал да ми разправят само тия страдания, които произлизат от любовта. Една майка, която носи едно страдание за онова дете, което е в утробата й, тя носи най-благородното страдание. Тя скърби, но има радост в нея. Без любов никой не може да роди. Помнете:

Без любов никаква идея не може да се роди в света.

Никакво благородно чувство не може да се роди без любов. Никаква благородна постъпка не може да се роди без любов. Никакво щастие в света не може да се роди без любов. Никакъв прогрес. нищо в света не може да дойде без любов Тя носи светлина. сила, която трябва да дойде. Туй трябва да се запечата във вашия ум.

Вие искате сега да ви се проповядва едно учение. Вие вярвате, но се разколебавате. Кой от вас не се е разколебавал в учението на Христа? Един български свещеник ми казваше: Отгде да зная, че Христос е възкръснал? Може да са го откраднали учениците, а после заблудиха. Възможно е да са го откраднали от гроба. Седи, седи, съвестта проговори в него и каже: Да ме прости Господ, пък може да е възкръснал. Колебае се човекът, мъчи го един дявол. Казва му: Ако не е възкръснел, защо ще лъжеш другите хора, че е възкръснал? Мъчи го този дявол. Той мъчи и всички ви.

Да ви кажа положително: беше спор във времето на Христа дали има възкресение или не. Има възкресение, Христос е възкръснал. Туй всеки един от вас ще го провери. Няма защо да доказвам, понеже то е въпрос на опит. Ако река да ви убеждавам, това би значило, че аз съм заинтересуван. По някой път аз получавам по стотина писма от мисловния свят, че няма възкресение. Чета писмото, туря го в коша. Че какво ще ми разправят, дали е възкръснал Христос или не!

Тук преди години набедяват един баща, че убил сина си. Във Видинско беше. Писаха вестниците. Като го налагат да каже, че убил сина си, баща та казва, че го убил и че го хвърлил в Дунава, за да се освободи човека от боя. Осъждат го на смъртно наказание. Когато да го екзекутират, дохожда синът му. Не е ли възкръснал? Казва: Не ме е убил баща ми.

Че ако Христос дойде и ви се изяви, умрял ли е?

Кой е онзи, който ви избави от всичките страдания?

Не е ли той? Не е ли Син човешки, който дойде и разрешава всичките мъчнотии във вашия живот? Той е забулен във вашия живот? Той е забулен в хиляди форми. Под формата на вашия баща, на вашата майка, на вашия брат на вашата сестра, на вашия слуга, под формата на едно дърво, навсякъде, където го потърсиш. Той е.

Мене ми разправяше един млад българин. Той се учил да вярва. Случило се веднъж, това било във Варненско, той отива под една круша. Било есенно време, когато крушите били обрани. Казва ми: „Погледнах на крушата — всичките обрани. Казвам си: Няма промисъл. Ядат ми се круши, а няма. Поне една круша да бяха оставили за мене, не знаят ли, че аз имам нужда, че съм гладен? Казвам: Де е Божия промисъл? Седя си аз и си размишлявам. По едно време задуха вятър, разтърси крушата и паднаха 7-8 круши, доста хубаво узрели. Нещо в мене тогава ми казва: „Яж и не мърмори.“ Разбира се, това не е доказателство, — някой може да каже, че то е изключение. И наистина, вие можете да идете под крушата и да мърморите и пак няма да паднат. Някой път и да мърмориш, няма нищо.

„Жена, когато ражда, на скръб е.“ Трябва съвременното човечество да роди онова възвишеното чувство в света. Братство трябва да се роди. Братство и сестринство трябва да се роди. Трябва да се роди — новият брат, трябва да се роди новата сестра. Това е любовта, в двете й фази. Докато новият брат не дойде, докато новата сестра не дойде, любовта не може да се прояви. При сегашните условия, любовта е непонятна. В този смисъл, когато дойде този брат, той ще отвори света. Братът ще отвори света на мисълта, и тогава ще видим защо е било създадено небето. Сестрата като дойде, ще отвори света да видим вътрешния смисъл на живота, защо са били всичките страдания.

Та казвам: Желая на всички ви да имате по един роден брат, който да ви обича. Да имате по една родна сестра, която да ви обича и с тях да живеете във век и векове.

Из беседата държана от

Учителя на 6 октомври 1940 г.

София — Изгрев

___________________________

Като не изпълниха природния закон, европейските народи се върнаха назад към изолирания живот, който се излива във формите на колективния народностен егоизъм, вместо да минат постепенно към осъществяване на братството между народите.

Каквото и да стане, обаче, народите трябва в края на краищата да съзнаят, че са органически и неразривно свързани, а не само механически и по силата на постоянно флуктуиращите политически и стопански интереси. Те трябва да съзнаят, че всички народи — малки и големи, имат еднакви права на земята, че всеки народ има правото да живее според вътрешните изисквания на онова историческо предназначение, за което е призван.

Из „Живот за Цялото“

_______________________________________

Беседата във в-к „Братство“: Словото на Учителя. Като роди дете