Учителя - обзорна книга

[valiamaria]

ЖИВОТЪТ ЗА ЦЯЛОТО ЦАРУВА В РАЗУМНАТА ПРИРОДА

При новото съзнание силните ще отидат да служат на слабите. И този, който слугува, ще се смята по-развит, по- високостоящ. Но това е реализирано в Разумния свят.

Принципите, законите и методите на Разумния свят съществуват. На нас не остава друго освен да ги свалим и в човешкия живот.

У ч и т е л я

Животът за Цялото съществува вече в Разумната Природа! Той е приложен от Разумните същества.

Те работят в цялата Природа с Любов, със самоотричане за по-долните природни царства, като им създават благоприятни условия за развитие, напредък, благоденствие и щастие. Защо подкрепят с мощната си ръка слабата още ръка на по-долностоящите в развитието си същества в техния път към върховете? Защото живеят за Цялото, в свещеното Единство. В основата на цялата Природа лежат взаимопомощта, сътрудничеството, Любовта и жертвата. Някой ще каже, че има борба в света – борба за съществуване. Това се отнася за нисшите природни царства. Това е несъвършенството на децата, които не са още пробудени.

При Живот за Цялото човек е в хармония с тази велика действителност, която ни заобикаля – с методите, с които работи Разумната Природа!

Животът за Цялото лежи в основата на Космичния живот. И затова този начин на дейност не е нещо неестествено, необикновено, а това е обикновеното, нормалното, естественото състояние в живота на Вселената. Да осъществим това на Земята, това е влизане в хармония с Разумния свят, със законите, лежащи в основата на цялото Битие.

Когато човек почне да живее за Цялото, дейността му ще бъде в хармония с разумните сили в Природата.

[valiamaria]

ЖИВОТЪТ ЗА ЦЯЛОТО

И МЕЖДУНАРОДНИЯТ ЖИВОТ

Казаното по-горе се отнася и за народите. Всеки индивид представлява клетка, а всяко общество или народ представлява орган – лист, клонче или цвят – във великото Космично дърво.

Всеки народ е орган от общочовешкия организъм. И всички народи са свързани помежду си, както органите в един организъм.

Учителя казва:

Всички народи са свързани като скачени съдове. Пострада ли някой, всички могат да пострадат. Спаси ли се някой, всички могат да се спасят. Щом всички народи са свързани помежду си, не е безразлично каква вода ще налеем в един от тези съдове. Ако се налее нечиста вода, водата във всички съдове ще бъде нечиста. Ако в един съд се налее чиста вода, и в останалите съдове водата ще бъде чиста. Ако къщата на съседа ти гори, и твоята може да се запали. За да се избегне тази опасност, трябва да се притечеш в помощ на съседа си – заедно да гасите пожара.

Благоденствието на един народ е тясно свързано с това на всички други народи. Ако някой народ не е в добри материални и морални условия, това ще се отрази по един или друг начин върху живота на другите народи. Ако разгледаме даже само външната, икономическата страна, ще видим, че ако някои държави са съсипани икономически, а другите са в цветущо стопанско положение, те не след дълго ще почувстват зависимостта от неблагоприятното състояние на първите.

Стопанската катастрофа в много европейски държави след Първата световна война и техният разгром предизвика стопанска криза както в Стария, тъй и в Новия свят.

Както всеки орган има специфична задача, мисия в организма, тъй е и с всеки народ.

Всеки народ е специфичен възприемател и трансформатор на енергиите, които идат от целия видим Всемир и от невидимите светове към Земята. Ето защо свободното творчество на всеки народ е необходимо, за да не се лиши цялото човечество от ценния внос, който едничък само този народ може да направи в общочовешката култура.

Кое определя на всеки народ тази или онази роля в общочовешкия организъм? Това зависи от специалната морфологично-психическа структура на даден народ.

Всеки човек и народ има специфична мисия от общочовешки характер, т.е. мисия, свързана с предназначението и Живота на цялото човечество. Ето защо всеки народ е важен елемент в международната общност.

Всъщност под народ разбираме Божественото, което работи в народа. Всички народи имат известни хубави черти. И като се съединят народите, това Добро ще се прелее в другите и ще образува нов стимул.

Народите са необходими един за друг. Те се допълват и си помагат не само в стопанския живот, но и във висшите области на Живота. Геният на даден народ може да дойде до особени открития в науката и техниката, може да стане носител на нова мисъл, на нови идеи, които са необходими за цялото човечество. Голяма загуба би било за човечеството, ако усилията на всеки народ не се влеят в общочовешкото културно творчество.

Всеки народ е необходим за правилния Живот на цялото човечество, защото представлява изявление на особено Слово на човешкия Дух – Слово, което никой друг не може да изяви. Всеки народ развива специфични Добродетели и способности.

Някой народ по своето съзнание и начина си на живот представлява корените на колективния, общочовешкия организъм, друг – стъблото, трети – листата, четвърти – цветовете или плодовете и прочее. Космичната биология определя точно мястото и функцията на всеки от съвременните народи в колективния общочовешки организъм.

[valiamaria]

ЖИВОТЪТ ЗА ЦЯЛОТО Е В ХАРМОНИЯ

СЪС ЗАКОНИТЕ НА РАЗВИТИЕТО

Обичай човека като душа!

Люби Бога в него.

Обичай Бога във всички хора!

Това е Новият живот, който иде!

У ч и т е л я

Новото, което иде, е Живот за Цялото, за Вечното начало. Новата епоха носи чувство за Цялото.

Новата вълна, която иде в културата, е Живот за Цялото! На тази идея принадлежи бъдещето. Тя ще даде нов подтик, нов характер, нова форма на труда.

Това не значи обезличаване, понеже в тази нова фаза на развитие индивидуалното съзнание се запазва, само че човек едновременно чувства връзките си с целокупния живот.

Животът за Цялото е в хармония с посоката на развитието. Еволюцията може да се определи като постепенно разкриване и проява на силите, заложбите, вложени в човешкия Дух. Проявата им не става произволно, а по точно определени закони. Новите сили, които се събуждат днес в човешкия Дух, го правят способен да живее в целокупното, в общото, да чувства единството в множеството.

След като е стигнал до най-ниската точка на инволюцията, човек започва своето възлизане или еволюция. Това е вече признак за постепенно разширение на съзнанието. А разширение на съзнанието значи човек постепенно да съзнава себе си като орган в Цялото.

Естествено е, че паралелно с разширението на съзнанието човек ще надраства личния живот и ще влиза в Живота за Цялото. Значи човек по законите на развитието отива към Живот за Цялото.

[valiamaria]

ЖИВОТЪТ ЗА ЦЯЛОТО И НОВАТА КУЛТУРА

Идеята, че всеки трябва да живее за себе си, е идея на стария живот. Тя безвъзвратно залязва, въпреки всичко. Идеята, че всеки трябва да живее за Цялото – ето великата идея на Новия живот, на Новата култура. Тази основна идея сега преустройва целия живот на човечеството. Сегашният свят преминава към нови форми. Твори се един нов морал и този нов морал, чиято първа заповед е Живот за Цялото, ще пресъздаде коренно света. Това е великата задача, която трябва да се разреши на Земята, това е път към Вечния живот. Така старите ще се подмладят и младите ще станат силни. Сега започваме да пренасяме онзи свят в този. Материалите от онзи свят пренасяме в този.

У ч и т е л я

Днешният живот е пълен със страдания, когато имаме толкова блага около нас! Той е уреден въз основа на старото схващане за отделността, разпокъсаността на Живота. Резултатите виждаме във всички области на живота. Човечеството днес е смазано от всевъзможни кризи и се гърчи всред тях. Това виждаме в обществения и международния живот. В последния особено ярко изпъква взаимното недоверие, съперничество и борби. Погрешните страни на днешната култура са били досега скрити, потенциални. Те са съществували като възможности, обаче днес всички тези отрицателни сили, дремещи досега в дълбочините, са излезли на повърхността и ги виждаме ясно. От днешните трагични последици се вижда, че старото схващане е фалшиво. Учителя казва:

Това учение, върху което почива днешният обществен строй, е фалшиво. То е остаряло.

Днес както отделните индивиди, така и обществата и народите се намират в трудни условия, не могат да се справят с тях и да ги уравновесят. Това показва, че трябва да се влее нова, жива струя както в индивидуалния, тъй и в обществения, и в международния живот. И тази струя се влива вече в Живота. Тя носи правилни отношения на частите към Цялото.

Нима клетките и органите на човешкия организъм биха могли да функционират правилно, ако се изолират и индивидуализират, ако се откъснат от целия организъм? Също така и отделните индивиди, общества и народи трябва да се съзнаят като части на едно Велико Цяло, за да внесат коренна промяна във формите на Живота.

Всяка част трябва да съзнае, че преуспяването и благоденствието й се крие в преуспяването и благоденствието на целия организъм. Това е новото разбиране.

Това е Слънцето, което изгрява днес в човешкото съзнание. Това е новата вълна, която е почнала да действа в Живота, и тя се чувства вече все по-мощно във всичките му области.

Задачата на всеки човек е да знае своето име, своето място в Цялото, както евреите, които бяха дванадесет племена, знаеха кой каква част носи от скинията. Когато се спираха на почивка, те събираха частите на цялата скиния, съединяваха ги в едно цяло и там се покланяха и благодаряха на Бога.

Днес всеки човек казва: “Аз нося Божественото в себе си.” Ти носиш част от Божественото. Един ден, когато всички хора се съберат на едно място и всеки донесе своята част, ще образуват новата скиния, в която всички ще се покланят на Бога в Дух и Истина.

Целият днешен строй трябва да се промени – да се преустрои в съгласие със закона на Цялото. Коренната обнова на днешния строй се налага, защото той е в противоречие със закона за единството. При личния живот човек е роб, а при Живота за Цялото той започва своя възход. Единственият път е Живот за Цялото. Той трябва да легне в основата на Новата култура. Тя е култура на единство.

Новото верую е: единство трябва да има! Когато човек живее за Цялото, у него има съзнание, характерно за Шестата раса. Животът за Цялото ще измени целия обществен строй, който е в грубо противоречие с природните закони.

[valiamaria]

НОВО НАПРАВЛЕНИЕ НА ТРУДА

МЪЧЕНИЕ, ТРУД И РАБОТА

Мъчението става чрез насилие.

Трудът служи на дълга.

А работата се върши винаги с Любов.

У ч и т е л я

Човечеството отива към взаимно сътрудничество и обединение. Въпросът е как ще се съчетаят хармонично Свободата и колективността, Свободата и взаимопомощта? На пръв поглед идеята за Свободата и понятието колективност взаимно се изключват. Хармоничното им съчетание е върховният идеал на човечеството. Това се постига чрез новото направление на труда, наречено още Живот за Цялото. Тази идея Учителя е разработил в Своите беседи и лекции. Тук ще изложим основните й черти.

Нека предварително разгледаме кои са били главните и основните подбуди към труда. Учителя казва:

Три са главните подбуди, основните стимули на труда.

За да изясним тези три форми на труда, ще си послужим за по-нагледно с три картини.

Някога в древността египетските роби са приготвяли кирпичи и тухли, строели са здания, обработвали са ниви. Всичко това се извършвало под бича на надзирателя. Тази форма на труда Учителя нарича мъчение. Тук подтикът към труда е насилието.

Нека вземем втора картина: заставен от нуждите си, които трябва да задоволи, човек изорава своите ниви и ги посява, отглежда зеленчукови и овощни градини и срещу труда си получава известно материално възнаграждение – продуктите от земята. Или може да работи друга някоя работа самостоятелно, или при някой работодател. И пак получава възнаграждение за труда си. Този вид дейност Учителя нарича труд в тесния смисъл на думата. Това е една стъпка напред. Тук привидно няма насилие.

При труда има подтици от разни степени. Обикновеният подтик за труда е възнаграждението. Най-високият възможен подтик, който може да имаме при труда, е дългът.

Да си представим трета картина: едно момиченце минава край старец, чиито обуща са отвързани. То го спира, навежда се и завързва обущата му.

Друга картина: група младежи виждат, че една кола, тежко натоварена, не може да се изкачи по стръмния път. Те бутат колата, за да премине стръмнината.

Музикант дава концерт в един беден квартал, без да вземе пари.

Имаме организирани трудови общежития. Участниците са вдъхновени от една обща идея, от един общ интерес. Човек влага труда си за общото. Интересите на общото са над личните интереси.

Формата на труда в последната категория примери Учителя нарича работа. Коя е подбудата при работата? При нея подтикът е Любовта!

При мъчението човек работи за своя господар. При втората форма на труда или при труда в тесен смисъл на думата човек работи за себе си. При третата форма на труда човек работи за Цялото. Учителя казва:

Онзи, който живее в безпорядък, се мъчи. Несъвършеният се труди. Само съвършеният работи!

Трите вида дейност – мъчение, труд и работа – могат да се сравнят с пъпката, цвета и плода. Учителя казва:

Мъчението е пъпка. Трудът е цвят. А работата е плод.

Епохата на мъчението мина, макар и не напълно. Сега е епохата на труда. Работата ще бъде характерна за Новата култура, която иде. Работата – това е новото направление на труда. Работата ще бъде приложение на идеята Живот за Цялото. Учителя казва:

Любовта трябва да се постави като връзка между хората. Ако вие не прилагате взаимопомощта в Живота си, каква друга Любов искате?

[valiamaria]

ПРИ РАБОТАТА ИМА ЕДНА ОСНОВНА ИДЕЯ

Истинската работа е само в служене на Бога. Под работа се разбира изпълнение на Волята Божия. Христос казва: “Отец Ми работи, и Аз работя.” Всички трябва да работят за Бога, а не за себе си. Това е идейна работа.

У ч и т е л я

Учителя казва:

Ако направите връзка с Бога, ще бъдете силни и мощни. Щом имате външни и вътрешни връзки с Бога, и Бог ще направи външни и вътрешни връзки помежду ви. Тогава ще направим един вътрешен колективитет, ще образуваме вътрешно един общ организъм и ще се разбираме. Само по такъв начин Небето ще има към нас правилни отношения, ще ни посещават напредналите наши Братя. Те се интересуват от тези вътрешни връзки.

Когато говорим за един колектив, трябва да има един Божествен център, около който да се съгради колективът. Този Божествен център е душата на колектива. Всеки колектив, който няма такъв център, не е колектив. Той е механичен колектив, без душа, той е механизъм.

Свобода има, само когато Божият Дух ръководи едно начинание. Нашият организъм представлява един велик колектив. И ако нямаше Разумното начало, Което работи в организма, този организъм би бил машина, робот, автомат. Колективът, в който има разумна душа, има смисъл.

Изобщо днешните колективи са механични. Ние сме за колективна работа, при която една основна Божествена идея да лежи в основата й. И всички да служат от Любов към тази Божествена идея.

Какво значи Божествена идея? Във великия цялостен Божествен план на Природата всеки организъм съществува, понеже е натоварен в този план с известни задачи, изпълнява известна функция – значи има едно разумно отношение към Цялото.

Великият Божествен план възлага на всяка култура известна задача с оглед на цялостното развитие. Тази задача е разработване на известни идеи, развиване на известни Добродетели, обработване на известни качества и способности. За изпълнение на тази задача Великият Разумен свят съдейства с всичко.

Коя Божествена идея може да бъде душа на един колектив? Любовта към Първата причина, към Бога!

Съществуването на индивида и колектива се осмисля, само когато тяхната дейност е включена в общия разумен план на Природата. Истински труд е онзи, в който човек влага най-скъпото, най-ценното, което излиза от светилището на душата му. А кога става това? Когато Любовта е подтик за труда. Когато човек работи за Цялото, за Бога.

Колективът подразбира служене на един висок Божествен идеал, за който идеал ти си готов и с радост жертваш своите лични интереси.

[valiamaria]

АКТИВНОСТ И ПРОЯВА НА ДУШАТА

Бог направи този свят не за роби, а за забава на своите възлюблени деца.

Рече ли човек да работи с Любов, неговата душа и Дух се събуждат, той влиза във връзка с физическия, Духовния и Божествен свят.

Само по този начин човек може да разбере отношенията, които съществуват между тези светове, както и смисъла на Целокупния живот.

У ч и т е л я

Външната активност, която проявяват хората, не е още истинска, защото при нея много от душевните сили остават непроявени. Човешката дейност не трябва да бъде нещо механично. При нея всички сили на човешкото съзнание трябва да бъдат активни.

Има нещо по-горно от личността. Това е душата, възвишеното в човека. Има моменти на вътрешно озарение, на подем, на радост, когато човек обича всички, иска да живее за другите, да се жертва! Това е проява на висшата човешка природа.

В повечето наши постъпки ние не участваме напълно. Чрез тях задоволяваме целите на личността. Тогава живеем ограничен живот. Повечето наши постъпки не излизат от дълбокия извор на истинската ни природа. При тях цялата човешка природа не е засегната. Ето защо ние още не живеем в своята пълнота. Човек още не е проявен цялостно на Земята.

Днешната култура е механична. При днешните форми на труда човек не проявява своето Божествено естество, понеже подтикът към труда не иде отвътре, от глъбините на душата, а отвън. Извън Любовта нещата са мъртви, несъзнателни, механични. Съзнателната работа е работа с Любов и Знание.

Ето защо днешната култура води към обезличаване. Обезличаване е всяка дейност, при която човек не проявява своята по-дълбока, Божествена природа. Физическата или каквато и да е друга дейност не трябва да служи само за физическо укрепване, за добиване на известни познания, сръчност или блага. Тя трябва да бъде импулс за изявление на целия човек, на онзи красив свят, който съществува в него.

Любовта не е увлечение. Тя е онази велика Сила, която дава възможност на всички същества – от най-малките до най-големите – да се проявят. При безлюбието няма истинска проява на човека. Такава има само в Любовта.

Докато подбудата към труда е интересът или принудата, той не може да буди Радост, той раздвижва само плитките, повърхностни сили на душата. Днешната форма на труда е придружена с недоволство, мъка и горчивина. Днес човек се труди по необходимост, по неволя и това трови живота му; той се усеща угнетен, пленен, лишен от Свобода. Това е, защото днешният труд е труд без Любов. При него човек не влага душата си. При днешната форма на труда душата живее в затвор. Днес всички – и работници, и работодатели – са роби на механизирания живот. Всички са във вериги – едни видими, а други невидими. Така трудът става непоносим товар и тормоз, Животът губи своята красота и се обезцветява.

При новия начин на труда Животът се изпълва с поезия. Изворът на Красотата в Живота е вътрешен, а не външен. При новата форма на труда човек ще бъде активен в Живота – ще се приведат в активност всичките му сили и заложби. А при сегашната форма на труда възвишеното в човека е неактивно, вътрешният човек е пасивен, човек е колело, винт в огромната машина и живее безрадостни, безцветни дни.

Докато подтикът към труда не иде от глъбините на душата, не засяга най-възвишените й струни, дотогава трудът ще бъде тежест, бреме, макар и необходимо. Дотогава трудът ще има една тъмна, отрицателна страна – той ще бъде труд на принуждението.

Обстоятелството, че душата на днешния човек не участва в труда, унижава човешкото достойнство, понеже при този начин на труда човек не е душа, ценна сама по себе си, а машина. Затова всички днес се чувстват нещастни, изпитват недоволство, скръб за нещо незнайно, копнеж към нещо, което и сами не могат да определят. Това е онзи дълбок стремеж на душата да се освободи, да се прояви, да излезе от затвора, в който я е поставил механизираният живот. Тя иска да хвърли оковите си и да прояви своята Красота, своята Божествена природа.

Най-високата поезия в Живота е, когато Светлината на дълбокия вътрешен Живот озари външния.

Пълният Живот идва, когато във всяка проява участва целият човек. Когато чрез своите постъпки човек черпи от вътрешния извор на своята природа, тогава той се проявява. Тогава трудът раздвижва дълбоките сили на човешката душа.

Красивият вътрешен свят трябва да се изяви при нашата дейност. Тогава трудът ще носи в себе си Красотата, отблясъка на един друг свят. Тогава трудът ще се одухотвори. А целта е той да се одухотвори, т.е. в него да се влее духовен елемент.

Физическата дейност трябва да бъде духовна дейност, висше духовно постижение, израз на духовните ни ценности. А кога най-ценното, най-красивото и възвишеното в човешката душа се влага в труда? При Любовта!

Днес душата не може да се прояви. Тя е окована, без крила. Защото истинското поле, в което тя работи, е Любовта.

Днес всяка произведена вещ е свързана с мисли за лични, материални изгоди. Днес целта на труда е да се задоволят в края на краищата личните материални интереси. Това се отнася както до работодателя, така и до работника. В това няма никакво престъпление, но така трудът ще бъде предимно един механичен процес.

За пробуждането на душата трябва на труда да се придаде по-голям подтик от днешния. Това може да стане чрез външни удобства, чрез по-благоприятни външни условия за работника и прочее. Това е хубаво, но този подтик няма да бъде дълбок. Той не е в състояние да раздвижи всички сили на душата. Едничкото, което може да ги раздвижи, е Любовта да влезе като подтик, т.е. да работиш от Любов.

Учителя казва:

Това, което извършваш, трябва да го правиш съзнателно, от една велика Любов, доброволно. Не можеш ли да го извършиш така, то не е прието от Бога, т.е. не е в съгласие с великите закони, които лежат в основите на цялото Битие. Извършиш ли го така, прието е от Бога!

[valiamaria]

НОВАТА ФОРМА НА ТРУДА Е СВОБОДНО ТВОРЧЕСТВО

Тези, които работят от Любов, са свободни.

Работата е висша дейност – път за освобождение.

У ч и т е л я

Новата форма на труда представлява широк замах на човешката душа. И само тогава трудът ще се освободи от онези рамки, които ограничават душата. Творчеството е велик извор на щастие, на Радост. Творчество има там, където има Свобода.

Човек се проявява в своята Свобода само тогава, когато работи от Любов към Великия, към Цялото, към всички. Тогава той се издига до светлите сфери на Свободата. Тогава падат всички вериги, които спъват човешкия Дух.

Работата – новият начин на дейност – е винаги свързана със Свободата. Днес човек е роб на труда. При новото разбиране на труда човек ще добие своята Свобода. Само при труда, в който е вложена Любовта, човек е свободен. Само тогава работи. Иначе се мъчи или труди.

[valiamaria]

ЛЮБОВТА ОСВЕТЯВА ТРУДА

Всеки човек, който задържи за себе си това, което е произвел, не може да намери смисъла на Живота. Това, което си произвел, не е заради теб. Ще го дадеш някому като любовен дар.

У ч и т е л я

Всяка работа, направена от Любов, е свещена. Когато помагаш на ближния си, това е свещена работа. Това е проява на Любовта.

Ако си слуга, учен, поет, ако Божественото е в теб, тази работа се освещава. Ако лекарската работа за един лекар е професия, само за да изкара своята прехрана, тогава по какво се отличава неговата работа от най-обикновената работа?

Видът на труда, бил той физически, научен, философски, религиозен, художествен и прочее, не му придава стойност. Единственото нещо, което му дава стойност, е това, което човек влага от душата си в него. Каквато и да е работата, тя се облагородява от човека, т.е. от това, което той влага в нея. Не е важно дали твоята дейност е физическа, научна, художествена и прочее. Важно е преди всичко твоята дейност любовен акт ли е? Това важи за всеки вид дейност – от най-грубата наглед физическа до най-фината духовна.

Каквото и да правим – и най-малката работа, когато подаваш чаша вода някому, – ако я правиш от Любов, тази постъпка се издига до едно истинско величие, до една красота; в този момент Небето се проявява на Земята. Красиво е, когато човек върши нещо за Бога, за Любовта, без да чака нещо за себе си. В тази минута той се издига в своето съзнание до високите планински върхове на Духа. В тези минути неговата дейност е свещенодействие. А целта е трудът да стане свещенодействие! И най-малката наглед постъпка по този начин става религиозен акт – висш акт на проява на човешката душа. Учителя казва:

Служене не за пари, но да служиш на онзи, когото обичаш. И онзи, когото обичаш, ще стане чрез това безсмъртен. Ако не му слугуваш, ще бъде беден и нещастен човек. Аз не говоря за слугуването, както вие разбирате тази дума. Има два вида слугуване. Първият вид слугуване е: искаш не искаш – ще слугуваш. Аз говоря за свободното, доброволното слугуване. Тази идея трябва да стане основна в Живота ви, за да можете да добиете знания.

Красив е онзи момент, когато човек извърши нещо, макар и най-малкото, от Любов, без да чака възнаграждение, заплата за труда си. Тогава Божественият, Ангелският и физическият светове са се слели в едно. Тогава Светлите Разумни същества се спират в своята дейност и поглеждат със свещено чувство към Земята. Защото тук, долу, става нещо велико. Бог се проявява, присъства в този момент. А там, където Той се проявява, пустините се превръщат в плодни градини, в безводните места протичат извори. Когато човек работи с Любов, Великият работи чрез него. Учителя казва:

Животното в човека се мъчи, човек се труди, а Бог работи. Дайте път на Бога в себе си – Той да се прояви и да заработи във вас.

По този начин на дейност човек има възможност всяка минута да Го проявява.

[valiamaria]

НОВАТА ФОРМА НА ТРУДА И СРЕДАТА

Човек се самоизмамва, ако мисли, че живее изолиран живот. Неговият Живот се отразява върху Живота на Цялото и обратно. Ето защо късогледство е да съдим за резултатите от една постъпка само по преките външни резултати. Това е механично разбиране на нещата.

Всяка постъпка има ехо в цялото Битие. Ако човек работи по новия начин, тогава животворната струя, която ще се изяви чрез постъпките му, ще подкрепи и някои благородни начинания, някои отпаднали души, с които той няма видима връзка. Чрез такава постъпка човек дава ход на нови сили, които после продължават благотворното си действие в общия Живот.

Всяка любовна постъпка внася в света Светлина, която ще продължава да работи. С всяка постъпка в този нов дух човек дава възможност на живите сили от Божествения свят да слязат и да се изявят във физическия. Всяка безкористна постъпка, чрез Светлината, която се изявява при нея от един висш свят, ще даде подтик на някоя душа, която се намира във вътрешна борба. Чрез такава постъпка човек внася Живот в света!

Всяка работа, извършена без Любов, е престъпление. Тя е безплодна.

Един певец, който пее за лична цел, за пари, кариера, слава и прочее, не ще може да говори на душите на слушателите си, не ще може да събуди у тях желание за по-висок живот, не ще засегне свещените струни на душите им. А когато пее безкористно, те ще чувстват присъствието на Бога. Неговото пеене ще има голямо действие. То може да преобрази слушателите и това ще бъде най-хубавата му награда.

Вълшебно действие има всяка постъпка, извършена от Любов. Тогава всички същества, с които влизаш във връзка, ще почувстват едно благотворно влияние. Те влизат във връзка с нещо ценно, което иде от един Разумен свят. Тъй се обясняват думите на Учителя:

Любовта е закон за работа, при която най-малкото изразходване на енергия води към големи постижения.

[valiamaria]

ВРЪЗКА МЕЖДУ ДУШИТЕ

Даром да работиш, това значи да получиш нещо, което носи Живот в себе си. Някой ми работи даром, от Любов – и аз му се отплащам с Любов.

У ч и т е л я

Само при новия начин на дейност ще се образува връзка между душите. Днес при старото разбиране на труда всеки е сам, връзките между хората са механични. Днешната епоха в това отношение е пустиня. Днес има колективен живот, има връзки, но те не засягат вътрешния Живот на душата. Те са външни връзки.

Единение, вътрешни връзки има между хората само при новото разбиране на труда. Последното е необходимо, за да се превърне един механичен конгломерат в едно хармонично цяло.

Чрез новата форма на труда ще изчезнат преградите между душите. Старият начин на труда туря изкуствени прегради между душите, внася чувството на отделност, отдалечава ги една от друга.

[valiamaria]

ТРУД И КРАСОТА

Всяко нещо, изказано без Любов, е обида. Всяко действие, направено без Любов, е обида.

Всичко, което Любовта прави, е Добро. Нещо, което не е направено от Любов, не е Добро.

Каквато и служба да вземе човек, тури ли в Живота Любовта като основа, неговата служба е благословена. Обущарят, който работи с Любов, прави хубави обуща и задоволява клиентите си. Като месите хляб, като готвите, приложете Любовта. И тогава който хапне от вашия хляб, ще бъде благословен. Хляб, омесен без Любов, носи отрова за човека. Не тровете себе си, не тровете и близките си. Имаш ли Любов, и лук да пържиш, все ще научиш нещо. Нямаш ли Любов, и в най-големия университет да си, ще изгубиш това, което знаеш.

Когато дойде запалката на Любовта, тогава поетите ще пишат най-хубавите си работи, музикантите ще напишат най- хубавите си произведения, готвачката ще приготви най-хубавото ядене, шивачката ще ушие най-хубавите дрехи.

У ч и т е л я

Това, което е най-красиво в душата, не трябва да остане вътре в нея. При новото разбиране на труда това красиво намира външен израз. Тогава човек сваля от Идейния свят красивото и го въплътява във физическия. И това красивото, което човек изразява във физическия свят, няма равноценно на себе си, с което да бъде обменено.

Даже в една чаша вода, подадена с Любов, ти си вложил нещо ценно, което не може да бъде продадено. Защото ти не можеш да продадеш душата. Душата си ти можеш да положиш за приятеля си, но да я продадеш не можеш. Защото можеш ли да оцениш това, в което си вложил сърцето си, душата си? Затова една постъпка, направена с Любов, струва повече, отколкото всичкото злато в света. Тя не може да се продава.

Ще дадем една аналогия за пояснение. Когато един художник създаде някое художествено произведение, в което е вложил частица от сърцето си, от душата си, той не го продава. Той го счита като своя рожба. Съвестно му е да вземе пари срещу него, защото то е близко до сърцето му. В това произведение живее част от собствената му душа.

Същото е с всяка човешка постъпка, извършена с Любов. Всяка такава постъпка е толкова свещена, колкото трудът на този художник.

Да си представим една жена, която от сутрин до вечер шие ризи на един търговец. Нейната работа е еднообразна – тя е апатична към труда си, смята го за тежко бреме. Срещу тази си работа тя получава някаква надница. Тя извършва своята работа по необходимост, по принуждение, за да изкара нещо. Но същата тази работа при друг случай може да бъде извършена със свещен трепет. Да си представим, че тя е майка и получава известие, че нейният любим син пристига от странство след дълга раздяла. С каква Любов тя се заема да му ушие нова риза и когато дойде, да го зарадва! С каква Любов я украсява! През целия ден тя е възбудена, радостна. Тази работа е привлекателна за нея, подбужда я към творчество. Какво ценно нещо тя влага от себе си в тая риза! Ако художник е украсил стените на болницата с картини доброволно, даром, от Любов към болните, тогава в тази болница атмосферата ще бъде чиста и болните ще се чувстват по-добре. В тая болница освен външната красота ще има и друга, невидима Красота – нещо, вложено от душата на художника. По този начин чрез новото разбиране на труда ще внесем една невидима атмосфера на Красота, която ще прониква средата, в която работим.

Има значение с какви мисли и чувства изработваш един предмет. Учителя казва:

За да бъде хранително житото, човек трябва да го сее с Любов и да го жъне с Любов.

Като работиш едни обуща с отрицателни мисли и чувства, като се караш, ругаеш и гневиш, това ще почувства онзи, който ги носи. Ако тези, които строят една къща, имат лоши мисли, ако говорят лоши думи, това ще почувстват тези, които живеят в нея. Когато се направят обуща с Любов, това също ще почувства онзи, който ги носи.

Има хора, на които енергията е много тягостна. Затова на такива хора не бих дал да ми шият дрехи. Такава дреха ще създаде лоши настроения у този, който я носи. Има хора, които градят къща и оставят в нея най-лоши мисли и чувства, и затова всички, които живеят в нея, умират. Дай да ти ушие дреха онзи, когото обичаш. Старият българин, който има няколко снахи, казва: “Искам най-младата снаха да ми омеси хляб.” Защо? Защото тя, като омеси хляба, ще внесе своята жива енергия в него и ще го обгърне с хубави мисли.

Когато някой изработи предмет с безлюбие, той вече го покварява. По този начин старите форми на труда внасят отрова в нашата атмосфера. Това показва, че днешната култура няма усет за онази дълбока, вътрешна страна на Живота, която само може да ни възвърне отново в света на Радостта и Красотата.

Учителя казва:

В бъдеще училищата трябва да се съграждат от най-добрите майстори, добри не само по техника, изкуство, но и по сърце. Ако едно училище е построено от Любов, тогава то ще има подходяща атмосфера за събуждане на красивото в детските души. Нещо невидимо, но пълно с Красота ще изпълва атмосферата и душата ще го чувства.

[valiamaria]

НОВАТА ФОРМА НА ТРУДА Е В ХАРМОНИЯ

С ОСНОВНИЯ ВЕЛИК ЗАКОН НА МИРОВАТА ДЪРЖАВА

В цялото Мироздание жертвата е велик закон. Животът на Всемира се крепи върху жертвата – жертва от Любов.

Законът за жертвата е основата на Мировата държава. За да бъде в съгласие с този закон, трудът трябва да бъде жертва от Любов!

Учителя казва:

Всички сме храненици. Хиляди същества дават своя живот за вас. Житните зрънца дават своя живот за вас. Ябълките, крушите жертват своите плодове за вас. Велики Разумни същества жертват своите сили за вас. Всички се жертват за вас, а вие никога не се жертвате.

Някой може да каже: “Как е възможно животът да представлява жертва, самоотричане?” На това ще отговорим по следния начин: този Живот съществува вече някъде. Той е реалност у по-напредналите Същества.

Учителя казва:

Небето е място на Любовта, Мъдростта и Истината. Жителите на Небето съставляват едно голямо семейство. Членовете му прилагат Любовта и самопожертването.

[valiamaria]

СЛУГИ И СИНОВЕ

В едно стопанство слугите работят със заплата. Те са външни хора. А синовете работят без пари, понеже всичко е тяхно. Учителя казва:

Във великото домакинство на Природата ако работим с пари за себе си, ние сме слуги. Ако работим от Любов, ние сме синове на Бога – съзнаваме синовното си отношение към Него.

В малък размер новата форма на труда съществува и в семейството. Всеки негов член работи за другите от Любов, без да чака заплата за своя труд. Синът, като изоре нивата на баща си, получава ли заплата от него? Детето, което носи вода вкъщи, полива цветята, по-големият син, като прекопава градината, получават ли заплата за труда си?

Това, което става в малък размер в семейството, трябва да стане и с цялото общество! В целия обществен живот подбудата към труда да бъде Любовта. Любовта ще стане разменна монета в Новата култура.

Работата – новата форма на труда – е най-възвишеното, най-великото нещо в света. Тя е великата наука на бъдещето. Чрез нея ще се сложи началото на една нова човешка култура.

[valiamaria]

ЧАСТ ШЕСТА

ИДВАНЕТО НА ШЕСТАТА РАСА

Идеалът на новия човек:

Сърце чисто като кристал.

Ум светъл като слънцето.

Душа обширна като Вселената.

И Дух мощен като Бога и едно с Бога!

У ч и т е л я

ЗАКОНИ ЗА СЛИЗАНЕ И ВЪЗЛИЗАНЕ НА КУЛТУРИТЕ

Народ, в който Вярата, Знанието и Любовта отслабват, идва в упадък.

Под култура аз разбирам известно познаване на Бога.

Всички хора, семейства, общества и народи, които са умни, добри и силни, ще имат Божието благословение.

У ч и т е л я

[valiamaria]

СЪЩНОСТ НА ЕВОЛЮЦИОННИЯ ПРОЦЕС

За да имаме правилно отношение към Живота, за да работим целесъобразно и съзнателно в него, трябва да разбираме епохата, в която живеем.

Трябва да знаем точката, до която е стигнало човечеството в своето развитие. Трябва да знаем кое от онова, което днес човечеството притежава, принадлежи на умиращото минало и кое – на раждащото се бъдеще. Това става, като хвърлим по-дълбок поглед върху законите на развитието.

Еволюцията представлява все по-голямо разкриване на Духа чрез хилядите форми, през които Той минава. Това е вътрешната страна на еволюционния процес.

Всички форми на великата еволюционна стълба са плод на Духа. Той работи чрез формите и винаги преминава към все по-горни и по-съвършени форми, за да може да се изяви чрез тях в по-голяма пълнота. В това се състои великият път на съвършенството.

[valiamaria]

ЕСТЕСТВОТО НА ИСТОРИЧЕСКИЯ ПРОЦЕС

Историята е творчество на човешкия Дух.

У ч и т е л я

Божествената наука хвърля светлина върху историята на човечеството. Някой може да каже: “Нямат ли значение за историческия развой на човечеството стопанските, икономическите причини, средствата и начинът на производство?” Те имат значение, но те представят само една трета от истината.

Има три свята – физически, Духовен и Божествен. Духовният и Божественият светове съществуват и техните енергии вземат участие и играят роля в историческия процес, и то първостепенна. Тези три свята не действат отделно. Всъщност те са един свят. Енергиите им действат едновременно. Така се изгражда философия на историята на съвсем нови основи. Тя си служи с други методи на изследване. В нея се разглеждат от по-дълбоко гледище законите, причините за слизане и възлизане на културите, мисията и задачата на всяка култура във великия процес на общочовешкия възход.

Тези култури не трябва да се разглеждат откъслечно, а от гледището на великия Божествен план. И тогава вместо хаос в историческия процес ще виждаме строга закономерност. Това по-дълбоко разбиране на историята дава задоволителен отговор на историческите проблеми. Културите се сменят в безкрайния низ на вековете. Но тук няма едно безсмислено, вълнообразно движение на слизане и възлизане.

Ако изучим по-подробно законите на историческия процес, ще видим разумност и висш смисъл в него. Историческият процес е частен случай на общия еволюционен процес. Затова казаното по-горе за същността на еволюционния процес можем да изразим по следния начин: историческият процес е постепенно разкриване на Абсолютния Дух или, по-конкретно казано, на човешкия Дух, постепенно разкриване на силите, заложбите, вложени в човешката душа, както в семката са вложени качествата на бъдещото дърво. Заровеният в земята жълъд след време пуска надолу коренче, а нагоре – стрък, който дава клончета и листа. След време израства могъщо дърво. Развитието на дъба е проява на силите, вложени в жълъда.

По същия начин историята е откриване на заложбите, ценностите, скрити в човешкия Дух.

Културите една друга са се унаследявали. Всяка култура е почвала като малко пламъче, което постепенно се е разгаряло с ярка Светлина, която е осветявала света. След своя творчески размах и разцвет тя постепенно е изгасвала. Но ето на друго място се е разгарял друг такъв пламък. Така една след друга са пламвали и изгасвали културите. В историческия процес възлизането се последва от слизане.

Но важното е, че всяка нова вълна носи специфична окраска, специфичен характер.

Когато се говори за упадък на културите, даже за пълно загиване на някои от тях, този въпрос трябва да се разглежда в неговата широта. Човечеството в своята цялост не губи нищо. Общочовешката култура никога не загива. Тя продължава своя вечен, победоносен, възходящ път към съвършенство, към хармония, към добро. Има една приемственост на културите. Когато една култура, след като дойде до висшия си разцвет и пламне с мощна Светлина, която осветява целия свят, започва постепенно да изгасва, преди още да угасне напълно, пламва друга, следваща култура на друго място на земното кълбо. И тази следваща култура наследява от предишната всички богатства, които тя носи, и обогатена с повече мъдрост, с повече Светлина, продължава да се развива и да твори нови ценности, които ще прибави към придобитите от миналите култури. Така общочовешкият развой продължава.

Всяка нова вълна, приемайки в наследство всички ценни придобивки от миналите култури, разкрива нова страница във великата книга на Живота. Тя идва с нови богатства, с нови културни ценности.

[valiamaria]

ЕДИН ЗАКОН ЗА КУЛТУРИТЕ

Гребенът на всяка нова културна вълна не е равен по височина на предидущия. Тук важи един исторически закон, който Учителя формулира така:

При инволюционния процес гребенът на всяка нова културна вълна е по-нисък от гребена на предидущата. А при еволюционния процес е обратно.

Учителя дава следното разяснение върху този закон:

Например в инволюционните култури на Индия, Персия, Египет, Палестина, Гърция, Рим винаги забелязваме възход, разцвет, творчество на духовни ценности, но след това идва упадък, духовно обедняване и огрубяване, механизиране на културата. Този упадък е по-голям от възхода. Тъй че общата линия на развитието е слизане, инволюция.

А при еволюционния процес всеки нов възход е по-голям от предидущия упадък. Общата линия на развитието е възлизане.

Учителя обяснява това с приложения тук чертеж.

[valiamaria]

НУЖДА ОТ ПРОУЧВАНЕ ЗАКОНИТЕ

ЗА СЛИЗАНЕ И ВЪЗЛИЗАНЕ НА КУЛТУРИТЕ

Ако разгледаме историческия развой на човечеството, най-първо ще видим голям хаос – расите, културите са се сменяли една след друга на пръв поглед без никакъв план и без никакъв закон.

Къде остана знаменитата Атлантска култура? Загинали са и културите на древния Китай, Индия, Персия, Египет, Асирия, Вавилон, Гърция, Рим и прочее.

Някой би могъл да каже, че и днес виждаме в тези страни известна култура. Тя е пренесена отвън, не е творчество, родено от гения на народната душа, както е било в миналото.

Кои са причините за всичко това?

Някой може да мисли, че всичко това е станало случайно. Но там, където един вижда случайност, друг съзира действието на строго определени закони.

Да се знаят законите за слизането и възлизането на народите е от голямо значение, понеже те хвърлят светлина върху въпрос, които има голяма важност и за днешно време: култура, която се съобразява с тези закони, може да се предпази от ненормалното слизане и израждане и може да намери сигурен път към възход.

Ще кажем няколко думи върху законите за слизане и възлизане на културите, но предварително ще разгледаме факторите за обновяване на културите.

[valiamaria]

ФАКТОРИ ЗА ОБНОВЯВАНЕ НА КУЛТУРИТЕ

Всяка година тревите се обновяват, дърветата обновяват своите листа. Всеки ден човек обновява материята на своето тяло и след няколко години тя е съвсем друга. Обновява се и лицето на Земята. Планините се измиват и рушат. А материалите запълват низините и морските дълбочини. Всеки ден незабелязано се обновява земното лице и след векове картината на земната кора е вече съвсем друга. Обнова виждаме и в слънчевите системи. И те се разрушават, загиват и отново се възраждат. Обновяват се и човешките култури. Нека разгледаме по-дълбоките причини за обновата в културите.

1. Космични причини.

Пространството е проникнато не само от радиовълни на музиката или словото, но и от мисловни и всевъзможни други видове вълни. А мисловните вълни са вече от психичен характер. Това показва, че пространството е живо, че то е проникнато от нещо психическо. Това се отнася не само за земното пространство, но и за космичното, междузвездното пространство, понеже целият Всемир е населен.

Ето защо не е безразлично къде се намира Земята и цялата Слънчева система в даден момент. И понеже Слънчевата система с огромна бързина, с всичките си планети се движи към определени съзвездия, то тя навлиза във все по-нови и по-нови космични пространства, които съдържат нови възможности и условия за проявление на Живота. И поради това естествено е, че Слънчевата система попада под все по-нови влияния и въздействия. Това е една от причините за новите елементи, които постоянно се вливат в Живота и дават нов тласък на духовно-материалната култура.

Значи една от причините за вливане на нови елементи в Живота са космичните влияния. Те са сложни, разнообразни – от физически и психически характер.

2. Събуждане на нови сили в човешкия Дух.

Всяка епоха е изявление на нови сили на човешкия Дух. Последният крие в себе си Великото Божествено начало и затова разполага с безкрайно много сили и възможности, които постепенно се разкриват и то не случайно, а по строго закономерен път, както строго закономерно, последователно се развиват коренът, стъблото, листата, цветовете и плодовете.

Винаги се вливат нови и нови сили в културата. Животът на човечеството е поток, в който бликат винаги нови води, които идат из глъбините на човешкия Дух. Това важи и за всички природни царства.

3. Нови подтици от Разумната Природа.

От света на Абсолютното постоянно се вливат в проявения Живот нови подтици, нови идеи, нови сили. Ето защо всеки нов ден е нещо съвсем ново в цялата вечност.

[valiamaria]

ДВА ЗАКОНА ЗА СЛИЗАНЕ И ВЪЗЛИЗАНЕ НА КУЛТУРИТЕ

Ще споменем два от основните закони. Първи закон.

Учителя формулира този закон така:

Когато един народ или една култура се отклони от законите на развитието, от законите на Разумната Природа, отива към израждане.

Втори закон:

Във всяка епоха има идеи изгряващи и залязващи. Възприемането на първите повдига културата, неприемането им води към упадък и израждане.

Изгряващите идеи са сили на бъдещето, а залязващите – на миналото. Последните са били някога възходящи сили, полезни, необходими, но след като са извършили своята работа, те стават излишни, вредни и трябва да отстъпят мястото си на новите, които сега идат. Затова винаги е имало две течения в обществото – консервативно и напредничаво. Първото се е стремяло да задържи старите форми на Живота, старите идеи и разбирания, а напредничавото е давало път на новото, което иде.

Историята е пълна с борбите на тези две течения. И множеството страдания в живота на човечеството са резултат от противопоставянето на общество, народ или раса на новите сили, които идат в Живота. В края на краищата новото побеждава и заема своето място.

Невъзможно е да се спре вечният поток на Живота. Той е неудържим, стремителен и мощен. Всички народи, които са се противопоставяли на новото – на изгряващото, са изгубвали своите предимства, макар и по-рано да са били начело на културния ход на човечеството, и са се израждали. А пък тези народи, които са го приемали, са получавали тласък, постигали са разцвет и творчество.

Противопоставянето на новите идеи, на новите форми на Живота води към упадък на културата. Когато едно общество се кристализира, когато се втвърди в известни форми на Живота и изгуби своята пластичност, става неспособно да възприеме новите идеи.

На пластичната глина можем да придадем каквато форма искаме. Когато тя изгуби своята пластичност, не е пригодна да изрази нови форми. Нещо подобно става и в човешкия организъм. Когато той остарее и добие склероза или втвърдяване на тъканите, става неспособен да бъде проводник на струите на Живота. При Разумния живот това втвърдяване на тъканите се избягва – последните запазват своята пластичност и това удължава живота.

Това важи и за живота на обществата, културите и расите. Всяко общество, всяка култура, всяка раса, като се втвърди, от този момент започва упадък. Това е една от причините за загиване на културите.

За да се избегне този процес, трябва културата да запази в себе си онази пластичност, чрез която да може да изменя своите форми под напора на новите сили, които се раждат в човешката душа и които трябва да намерят външен израз в културата.

Така се обяснява измирането на много човешки раси. Историята е богата с примери. Когато една култура не приеме новото, което дадена епоха носи, тя се лишава от онези благоприятни условия и сили, които то носи.

Богомилите носеха новите идеи, които бяха необходими за тогавашната епоха, както живителната влага за растенията. Обаче българите изгониха и избиха богомилите. Така те се лишиха от благоприятните условия, които новите идеи носеха. Вследствие на това минаха през големите страдания на петвековното робство.

Едничкото нещо, което издига едно общество, един народ – това е приемането на новите идеи. И всеки общественик трябва да има тънък усет за залязващото и изгряващото, за старите и новите форми на Живота и трябва да работи за новото, което се ражда!

Някой може да каже: “Как можем да познаем кои идеи са изгряващи и кои залязващи?” Много идеи, които всъщност не са напредничави, а реакционни, крепители на стария ред, се борят за надмощие и само приемат нов етикет, нов външен вид. Всяка идея претендира да я приемем като нова.

На този въпрос можем да отговорим така: необходимо е да се изучи подробно ходът на човешката история, пътят, изминат от човечеството, за да се долови насоката на бъдещето. Представа за пътя на човешкото развитие и насоката на близкото бъдеще може да даде Божественото учение, което всякога се е предавало от Учителите на човечеството. То е носител на новите идеи, на новото знание, на новите методи на работа. То сочи новия път на човечеството.

След проучване хода на човешката история става ясно на кои идеи принадлежи бъдещето и кои са само атавистични прояви на миналото. Те са последни усилия на една старческа, умираща култура да се задържи.

Днес иде една нова вълна, която носи ново знание, нови идеи, нови методи, нови условия. Всички наши досегашни разбирания за Живота са вече надраснати от човешкото съзнание и тяхното задържане е спънка за човешкото развитие. Вследствие на това е налице дълбока материална и духовна криза в цялата Бяла раса. Културите, които приемат тази нова творческа вълна, ще използват условията, които тя носи.

Онези, които противодействат на новите идеи, ще спънат своето развитие, както един човек, който иска да плува срещу мощното течение на голяма река.

Учителя казва:

Всяко общество, което приема новата струя, ще се повдигне, нему принадлежи бъдещето, то ще има всички благоприятни условия. Всеки народ, всяко общество, което не приеме новите схващания, новите веяния във всички отрасли на обществения живот, няма бъдеще.

[valiamaria]

ИСТОРИЧЕСКАТА МИСИЯ НА БЯЛАТА РАСА

МИСИЯТА НА КУЛТУРИТЕ И РАСИТЕ

Всяка нова култура е прозвучаване на ново Слово, неизричано дотогава.

Всяка култура, всяка раса има специална мисия, свое предназначение да развие една нова черта в човешката природа, да събуди нови заложби, нови сили на човешката душа, да дойде до нови постижения, да твори нови духовни ценности и по този начин да има по-големи откровения по отношение на Живата Природа.

Именно от това гледище нека разгледаме историческата мисия на Бялата раса, която се нарича още Пета или Кавказка. Преди нея е живяла т.нар. Атлантска или Четвърта раса. Тя е населявала континента Атлантида, който, освен мястото на сегашния Атлантически океан, е заемал и обширни околни области. Научно е установено съществуването на този континент.

Загатване за него дава още Платон в книгата си Тимей, където се излага разговорът между гръцкия законодател Солон и един жрец от храма при град Саис. Жрецът казал на Солон, че и в техните книги е записано за съществуването на Атлантида западно от Херкулесовите стълбове (Гибралтарски проток). В по-ново време са събрани доста научни факти, които говорят в полза на това твърдение.

Португалците преди няколко века откриха Канарските острови. Те намериха там туземни жители, които дотогава мислели, че са единствените обитатели на цялата Земя. У тях съществувало предание, че западно от тях съществувала голяма суша, която потънала под морето, и че останки от нея са само техните острови със своето население.

Когато испанците откриха Америка, те влязоха в досег с туземните племена на Мексико, Перу и прочее. Последните разказали на испанците за едно предание, съхранено от тях, а именно, че източно от земите им имало в старо време голяма суша, която после била погълната от вълните на океана.

Останки от Атлантската раса са днес монголската и туранската раси³⁰ в Азия, червенокожите племена в Америка , ескимосите, лапландците³¹ и прочее.

Човек през по-голямата част от Атлантската епоха не е могъл да казва за себе си Аз. Той е нямал развити умствени способности, не е могъл да направи и най- елементарното пресмятане.

Мисията на цялата Атлантска епоха е била все по-ясното развитие на самосъзнанието, за да може човек да съзнава себе си като отделно същество.

[valiamaria]

МИСИЯТА НА БЯЛАТА РАСА

Мисията на Бялата раса е развитието на ума и очертаването на личността, индивидуалността. За да може да се постигне това, човечеството е трябвало временно да се откаже от преките връзки с Невидимия свят, нужно е било съзнанието му да потъва все повече в материята, културата да става все по-материалистична. Именно това виждаме да става от древноиндийско време до днес. Значи потъването в материалното беше необходимо, за да може днешната раса да изпълни своята мисия. И тя завърши тази мисия – умствените способности на човека са развити. Днес и този, който няма образование, пак умее да смята, да разсъждава. В училището се дава предимно такава храна, която развива умствените способности. В живота нищо не се цени повече от ума. Още Паскал е казал, че сегашният човек повече ще се докачи, когато го нарекат глупав, т.е. без ум, отколкото ако го нарекат лукав или лицемер.

Умът е една страна в душевния живот на човека. Еволюцията на човека се състои във всестранното развитие на всички душевни заложби. Ако умствената страна на душевния живот остане неразвита, развитието би било едностранчиво. Развитието на мислителните способности е необходимо за всеки, който иска да върви по великия път на усъвършенстването. С развитието на ума човек става една ярко изразена индивидуалност, един вид стъпва на собствените си крака. Тази самостоятелност, това заставане на краката си е необходимо за човека при по-нататъшната му еволюция. Защото новата форма на Любовта, която иде сега, трябва да свързва помежду им свободни личности.

В Бялата раса влизат индусите, персите, арабите, евреите, египтяните, гърците, римляните, латинските, англосаксонските и славянските народи, келтите, латвийците, литовците и прочее.

Главните епохи или култури, през които е минала Бялата раса, са:

1. Индийска.

2. Персийска.

3. Средно-египетска, асирийска и вавилонска.

4. Еврейска и гръко-римска.

5. Западноевропейска.

Петата или Западноевропейската култура сега е достигнала до своя разцвет и в нея вече се забелязват първите признаци на упадък. Шестата култура ще бъде Славянската, а Седмата още я няма. Славянската култура ще бъде като предтеча на Шестата раса, т.е. ще изяви до известна степен Любовта, сърцето или духа на Братството, които после ще се изявят в по-голяма сила или в пълнота в Шестата раса. Славянската култура е още в подготвителна фаза. Тя прави първите и най-слаби стъпки към възход.

[valiamaria]

ПРЕДВЕСТНИЦИ НА НОВАТА ЕПОХА

НА СИНОРА МЕЖДУ ДВЕ ЕПОХИ

Трябва да се радвате, че живеете в една от най-важните епохи. Радвайте се, че сте се родили в добри времена. Сега е единадесетият час – краят на века.

У ч и т е л я

Ако разгледаме историята на човечеството, ще видим, че винаги преходното време между една епоха, която си отива, и друга, която се ражда, е белязано с големи вълнения и катаклизми, като че ли се руши издъно физическият живот. Подобно състояние преживява човечеството и днес.

Сега е времето на коренно раздвижване в живота на човечеството. Такива епохи се отличават с големи пертурбации, понеже това са времена, в които се срещат две сили, две течения – едно, което завършва, и друго, което започва. Онзи, който не познава законите на развитието, гледа със страх и безпокойство към бъдещето. Това преходно състояние се дължи на обстоятелството, че новите сили са родени, а старите форми и традиции са още доста силни и хората не могат да се освободят от тях.

Страданията, през които минава сега човечеството, показват, че новият човек, новото човечество се ражда. Огънят на страданието има силата да стопи всички отживели форми. От сегашните страдания, които представляват високата температура и силното налягане, ще се образуват скъпоценни камъни – новото съзнание, новото разбиране за Живота. Страданията, през които минава човечеството, пречистват новата нервна система и неговата мисъл. Всички стари вярвания, заблуждения и суеверия изгарят в огъня на изпитанието и човечеството се приготвя да приеме новото. С тия страдания сега се ликвидира с всички стари дългове, с всички стари престъпления, неправди на човечеството, натрупани от хиляди години.

Учителя казва:

Днешните страдания са родилните мъки на новия човек.

С тихи стъпки новото пристъпва към Земята, както утринната зора, която показва идването на новия ден в света.

Новите схващания могат да дойдат по два начина – чрез пробуждане на човешкото съзнание по естествен начин или по пътя на страданията, на една горчива опитност. Но със страдания или без тях, Новата култура идва.

Христос говори на всички народи: “Вие ще дойдете в голяма криза. Ако искате да се освободите от нея, единственото решение е да приложите това, което проповядвам. Ако го приложите, ще се избавите от голяма катастрофа. Не приложите ли Моето учение, тогава катастрофата ще бъде неминуема.”

Желателно би било това пробуждане да дойде по естествен начин, за да се смекчи по правилен път сегашното трудно положение на човечеството и да се избегнат излишните страдания.

След това преходно състояние иде нова страница в общочовешката история – страница, съдържаща нови откровения на човешкия Дух. Пробуждат се нови сили в човешката душа. Периодът на отлива е начало на нов прилив. Същото забелязваме и в Природата. Когато земята е вече покрита с меланхоличните пожълтели листа, вечно бликащият извор на Живата Природа работи – още същата есен се явяват пъпките на бъдната пролет.

Когато дойде пролетта, ледовете и снеговете се стопяват и изчезват. Така ще стане със стария ред, със старите идеи и форми. Сега сме в края на зимата.

С наближаване на пролетта дните започват да стават по-дълги, слънчевата топлина се засилва, първите треви и цветя се явяват. Аналогични симптоми виждаме и днес. Всички идеи на новото, на изгряващото, които се явяват днес, са първите цветя, които предвещават близка пролет.

Учителя казва:

В света влиза една нова сила, която действа. Става една вътрешна промяна в човешката душа.

В Новата култура Любовта ще влезе като Сила, която организира. По това тя ще се отличава от сегашната, която е култура на ума. Това е в съгласие с друг един процес, за който стана дума по-рано: днес се забелязва разширение на човешкото съзнание чрез преминаване на индивидуалното съзнание в Колективно. А последното е израз на Любовта.

Новите идеи – идеите на Шестата раса – са днес във въздуха, в светлината. Те проникват навсякъде, както въздухът и светлината.

Божественото навсякъде си пробива път. Идеите му се разпространяват и достигат хората през въздуха.

[valiamaria]

НОВАТА ВЪЛНА

Божественият Дух слиза! Когато Той ви дойде на гости, вие ще почувствате един вътрешен Мир, една умствена стабилност, каквато никога не сте чувствали. При това у вас ще се зародят нови мисли, нови желания.

От вълната, която иде сега, всеки да вземе това, което му трябва. Тази вълна втори път няма да дойде. Ще дойде друга вълна.

Когато говорим за една нова вълна, разбираме, че в света иде нещо велико, което не е идвало досега. Трябва да схванем Божественото, което иде.

У ч и т е л я

Един Божествен подтик дава началото на всяка култура. Откъде иде този мощен тласък, който издига нагоре нейната вълна? Тази духовна вълна има живата сила в себе си да разгори сърцата, да възпламени умовете, да даде подтик на волята. Този жив подтик коренно променя съзнанието на хората и има силата да насочи човечеството към нови хоризонти.

И наистина, в зората на Индийската култура стои Рама, който влива нови духовни сили в индуските племена и с това ги прави способни за създаване на нов живот, нова наука, музика, поезия, архитектура. В зората на Египетската култура стои Хермес, който внесе нови духовни идеи, събуди в душите сили, които после намериха своя израз в културата на Египет. В началото на Персийската култура стои Зороастър, на Еврейската – Мойсей, на Гръко-римската – Орфей.

Учителя казва:

Всяка нова епоха започва с нов ритъм.

Този ритъм иде от един Велик Разумен център в Природата. Посветените, които са писали Свещеното Писание, само тук-там са вдигали крайчеца на завесата, за да насочат мисълта ни към този Велик Разумен център. Апостол Павел, който е един от тях, загатва в Послание към евреите (12: 22-24) за съществуването на Великото Всемирно Братство от Напреднали същества, което ръководи човечеството. Ето това място:

“Но пристъпихме към хълма Сион, до града на живия Бог, небесния Йерусалим, и при десетки хиляди тържествуващи ангели и при Събора на Първородните, които са записани на Небесата при Бога, съдия на всички, при Духовете на праведниците, които са стигнали до съвършенство, при Исуса, посредника на Новия Завет, и при поръсената кръв, която говори по-добри неща от Авеловата.”

Какво се разбира в този пасаж под хълма Сион, под изразите града на живия Бог, небесния Йерусалим? Това е именно онзи Разумен център, който работи в Природата. Тук под Събора на първородните се разбират онези членове на Всемирното Братство, които са над сегашната човешка раса. А където се говори за Духовете на праведниците, стигнали до съвършенство, се загатва вече за онези същества от сегашната човешка раса, които са завършили своето човешко развитие и са почнали да помагат във великата творческа работа на Всемирното Братство.

Този Разумен Център ръководи градежа на Новата култура. Всички благородни подтици, идеи, вдъхновения в човечеството идат от Него. Напредналите Светли същества от висшите йерархии са близо до Земята и работят за Новата култура.

Всички издигнати и благородни души от всички раси и епохи, които са работили за повдигането на човечеството, и днес продължават да работят.

Мойсей, Буда, Хермес, всички пророци, както и Христос, Учителя на учителите, както са работили някога, и днес работят.

В Книга на пророк Даниил е казано (гл. 2): Цар Навуходоносор сънувал следния сън. Вижда един голям човек, чиято глава била от чисто злато, гърдите и мишците му – от сребро, коремът и бедрата му – от мед, пищялите му – от желязо и нозете му – отчасти железни, отчасти глинени. Един камък ударил образа в нозете му, които били от желязо и глина, и ги съкрушил. Тогава желязото, глината, медта, среброто и златото съкрушили купно и станали на прах, и вятърът ги вдигнал и не се намерило за тях никое място. А камъкът, който ударил образа, се превърнал в голяма планина и изпълнил цялата Земя.

Глава от злато, гърди и мишци от сребро, корем и бедра от мед, пищяли от желязо – това са досегашните култури. Нозе от желязо и глина – това е съвременната Западноевропейска култура, разпространена днес по цялата Земя. Тя именно е културата на желязото и глината – културата на железобетона.

Камъкът, който строшава нозете, направени от желязо и глина, това е подтикът за нова култура, който иде от Великия Разумен център на Природата. Този подтик, който е изпратен от разумните сили на Природата, след разрушението на днешните форми на Живота ще изгради нова култура, която ще изпълни цялата Земя.

Учителя разглежда на едно място видението на пророк Йезекиил:

Йезекиил видял поле, пълно с кости, които били сухи. Той видял как тези кости започват да се събират кост с кост и сетне започват да се обличат с мускули и да се покриват с кожа, докато се образували човешки форми. И когато пророкът казал: “Да дойде Духът!”, той видял, че всичкото това множество станало на краката си и тръгнало напред.

Съвременното човечество наподобява тези сухи кости. Те са разхвърляни по цялото лице на Земята без всякакъв ред. Ние вече виждаме тия кости да се събират и организират, да се обличат в мускули, в плът и кръв и да се обвиват в кожа. Остава още последният момент – пророкът да каже: “Да дойде Духът!” Тогава всички тези кости ще станат на краката си като едно цяло и обединеното човечество ще заживее в закона на Любовта и Братството.

Божественото идва периодически по закона на ритъма. Човек трябва да бъде готов да го приеме, т.е. да бъде в хармония с него, за да се ползва от благата, които то носи. Учителя казва:

Сега иде една голяма вълна. Бих желал да бъдете готови, като дойде, да засегне не само вашето тяло, но да засегне сърцата ви, умовете ви и душите ви. Тя ще внесе една нова струя, ще внесе обновление. Тази вълна е като Слънцето. Ние трябва да я посрещнем, да се ползваме от нея. Трябва да се приготвим. В Природата трябва да знаем времето на всички неща. Бог е готов да благослови когото и да е, стига да спазва Неговите закони.

Тези жизнени вълни идат периодически. Те събуждат човечеството. Когато има една хармонична среда, тази вълна може да се използва.

Учителя дава следната картина:

Представете си, че в едно езеро е хвърлен камък. Ще се образуват множество вълни, кръгове. Езерото представлява живота на човечеството, камъкът представлява подтика, пратен от Всемирното Братство, от онзи Разумен център, за който загатва апостол Павел, а кръговете по езерото – това са всички нови идейни, духовни течения в днешната епоха. Те идат от един и същи център!

Едни са по-близо до центъра, а други – по-далеч. Колкото вълната е по-близо до центъра, толкова повече запазва първоначалния подтик в чист вид. А крайните, външни вълни имат и чужди, външни примеси към жизнената ядка на първоначалния подтик.

Днес във всички области на Живота се чувства новият подтик. Хората на новите идеи днес са пионерите на зазоряването, което иде. Те са само отделни части на великата вълна, която носи Новата култура на Земята. Всички изгряващи идеи, които съществуват днес, представляват една и съща вълна, макар че техните носители даже и не подозират общия произход. Подтикът на новите идеи, които днес заливат Земята, иде от един и същ Велик Разумен център на Природата и е в хармония със законите на развитието.

Има нещо общо между всички тези нови идейни движения. Основната им идея е побратимяването, свободата, взаимопомощта. Те всички подготвят по различни начини, по разни методи Новата култура.

Любовта иде в света! Новият път е пътят на Любовта. Благородната, красивата човешка природа ще се изяви.

Учителя казва:

Всички живеем във Великото Разумно начало. Сега То трябва да се всели в човешката душа. Какво носи това за човека? Човек става господар на своите мисли, чувства и постъпки. Ще се създаде нов тип човек. Аз бих желал да бъдете от този, новия тип.

Христос ще донесе сближаване между народите, ще ги обедини, ще ги слее в един общ организъм.

Идат добри времена. Много близо са. Една педя остава за тях. Това ще бъде на Земята. Нови умове и нови сърца се създават. Новата култура, която иде, иска хора с нови разбирания.

Дошло е време да се въведе Божествен ред в света. Старият живот са корените. Новият живот са клонищата.

Нова епоха иде и вие трябва да приемете великите блага на Живота, на Знанието, на Светлината, на Свободата. Иде идеята за Братство. Иде време, когато идеалите на света ще се разрушат и ще остане само Божественото. Човешкият порядък ще се разруши и ще остане само Божественият.

Духовната вълна, която днес се проявява в света, иде да предпази човечеството от израждане.

Нервната система на днешния човек е крайно изтощена. Това има връзка с механистичния светоглед на съвременната култура. Този светоглед през последните векове премахна от човека всяка вътрешна опора в духовните устои на Битието. Чрез него човек се намери като треска, изгубена всред буйните вълни на океана-живот. Такъв човек по-мъчно може да се справи с противоречията на Живота и да дойде до висшия му смисъл.

Трудностите, пречките в Живота по-дълбоко, по-отрицателно засягат нервната му система. Той не знае как да ги превърне във вътрешна хармония, Мир и Радост чрез опиране в един висш смисъл на Живота. Онзи, който знае за вечните духовни устои на Живота, има вътрешна опора. Ето защо неговата нервна система е по-устойчива и неуязвима при противоречията в Живота. Той по-лесно може да запази равновесие всред бурите на Живота.

Има една велика реалност, която лежи в основите на цялото Битие. Това са сферите на Духа. Тези сфери са източник на мощни, духовни, съграждащи енергии. Когато съзнанието е насочено към висините на Духа, човешката нервна система е възприемчива към животворните енергии, които идат от царството на Духа, и те я обновяват, освежават, укрепват. А когато съзнанието е насочено само към материалните обекти, само към материалните форми, тогава човек се откъсва до известна степен от сферите на Духа и поради това не може да получава онези съживителни, висши творчески енергии, които поддържат, обновяват и вливат Живот в нервната му система.

Това е една от дълбоките и важни причини за отслабването и изтощението на нервната система в днешния век. И ако продължава този процес, има голяма опасност да се усили изтощението на човешката нервна система и с това да се тури в опасност човешката култура.

Това е една от причините за възникването на съвременното духовно движение, защото при днешното положение човешкият мозък се лишава от притока на нови енергии от царството на Духа.

[valiamaria]

РАЗЦЪФТЯВАНЕ НА ЧОВЕШКАТА ДУША

В човека има още непроявени заложби и сили. В новата епоха у него има нещо велико, мощно, което не е проговорило. Човешката личност така, както се проявява тук, на Земята, не е целият човек.

Възвишеното в човека – това е Божественото. В новата епоха ще бъде разрешена голямата задача – събуждане на Божественото в човека.

Как можем да наречем това, което предстои да стане с човека? Учителя нарича този процес разцъфтяване на човешката душа!

Иде едно облагородяване, разцъфтяване на всичко красиво и възвишено в човешката душа. Разцъфтяването на човешката душа осмисля Живота на човека. Докато човек очаква този момент, земният му живот има смисъл. Събужда се една нова страна на човешката природа, а именно свръхсъзнателният живот, който ще хармонизира силите на ума, сърцето и волята и ще им даде възходящо направление.

Учителя говори така за разцъфтяването на човешката душа:

Можем да кажем, че едвам сега човешката душа е почнала да се разпуква. Досега тя е била във вид на пъпка. Разпукването на тази пъпка е забележително като един от най-великите моменти в този Космос, наречен разцъфтяване на човешката душа.

Всички Възвишени същества в Божествения свят очакват разцъфтяването на човешката душа. Чашката, в която ще се прояви тази душа, ще покаже своята красота, своята хубост и Бог ще вложи вътре в нея Своята светлина и Своята Любов.

Тъй че всички вие се намирате пред една от най-великите епохи в света – разцъфтяване на човешката душа. И всички вие трябва да знаете, че сте дошли и трябва да цъфнете. Като цъфнете, тогава ще излезе от вас онова благоухание, което ще се разнесе в целия свят.

Пробуждането на човешката душа подразбира запознаване с Божията Любов. Само пробудената човешка душа познава Бога. Само тя познава качествата на Божията Любов.

Разцъфтяването на човешката душа се придружава с възприемане на първия

Божествен лъч на топлината на Любовта.

Разцъфтяването или пробуждането на човешката душа е велико явление в Битието. Както раждането на детето е велико събитие в дома, така и пробуждането на човешката душа е велико събитие в Божествения свят. Всички Ангели, всички Възвишени Разумни същества се радват на това събитие.

Щом се разцъфти човешката душа, тогава всички тези Ангели, служители на Бога, ще дойдат. Те от милиони години, от незапомнени времена чакат разцъфтяването на човешката душа, Божественото в човека. А със своето идване те ще внесат Новата култура, която ние наричаме Култура на Божествената Любов.

Искам да остане у вас една съществена мисъл: да знаете, че сте една пъпка, върху която вашето съзнание трябва да бъде силно съсредоточено, защото това е един от най-важните моменти в живота ви.

Няма нищо по-велико от това, след като се разцъфти душата ви, да видите Божествения свят и възможностите, които лежат скрити в него. Това не е една илюзия, вие ще го опитате. Затова казвам, че всички трябва да бъдете чисти по сърце и по стремеж. Вие сте души и сега ви се дава възможност да цъфнете, да принесете плод и плодът да бъде благоприятен пред лицето на Бога.

В този велик ден, който иде сега в света, вашите недъзи ще изчезнат изведнъж. Когато вие се отворите за тази Божествена топлина, всичките ви минали недъзи, всичко това ще изчезне и помен няма да остане от него.

[valiamaria]

УЧИТЕЛЯ ЗА ИДВАНЕТО НА ШЕСТАТА РАСА

Сега се твори нов свят. За да го намери, човек трябва да разбере малките величини. Всяка хубава мисъл, всяко благородно чувство и всяка благородна постъпка, които идват в човека, са малки величини. Те идат от далечните пространства. Донесени са от Светлите същества, които обичат хората. Те са подаръци за хората. Човек трябва да ги обработва. И ако ги обработва, те произвеждат коренна промяна в човека. Който ги разбере, става велик човек.

На всеки човек е възложена в света специална мисия. Коя е тя? Тя е именно следната: прилагане на тези мисли, чувства и постъпки, които му идат отвътре. Чрез тях човек ще разбере характера на новия свят, който иде!

У ч и т е л я

ПРЕД НОВАТА КУЛТУРА

Тези, в които Божият Дух живее, представляват истинската култура.

Нека човешкият Дух се съедини с Бога. Само тогава ще имаме една възвишена култура. Тогава в Живота ще влязат Мирът и Радостта, които очакваме.

Когато хората се съединят в името на Бога, ще дойде истинската култура.

У ч и т е л я

Има идеи, които залязват. Те принадлежат на стария живот, който е опитан, който е принесъл вече своите плодове. Има идеи, които сега изгряват. Те носят Новия живот. На тях принадлежи бъдещето. Идеите на Новия живот разцъфтяват в човешките души, както цветята през пролетта. Идеята, че всеки трябва да живее за себе си, е идея на стария живот. Тя залязва. Идеята на Новия живот е човек трябва да живее за Цялото. Тази идея сега преустройва живота на отделния човек и на цялото човечество. Тя възвръща човека към онзи първичен идеален порядък, който съществува в Разумния живот и от който човек се е отделил в далечното минало. Сега това възвръщане към първичния Божествен порядък е съпроводено с големи страдания. Никога страданията на човечеството не са били толкова големи, колкото днес.

Това показва, че човечеството се приближава до границите на един нов свят, влиза в нови условия, за които тези страдания го подготвят.

В Живота действат нови сили и го преустройват. Един нов принцип работи сега – Любовта. Той организира сърцата и умовете на човеците и ги подготвя за Новия живот.

За идването на Новата култура предстои да се извърши още една голяма работа. Една освободителна, очистителна работа.

Божественото учение има за задача да подготви хората за Новата култура. Да подготви умовете и сърцата им, както и външните условия. За това работят хиляди и хиляди Разумни същества според един велик Божествен план. Тази епоха вече залязва и съвременната култура, съвременните разбирания и вярвания на хората ще се стопят, ще изчезнат, както изчезва семенцето, което е заровено в почвата. То пораства там и от него излиза нещо ново – Божественото в човека.

[valiamaria]

НОВИТЕ УСЛОВИЯ

Когато Земята се движи в пространството, ние влизаме в досег с ония Същества, които го населяват, и това има отглас в нашия ум, сърце и душа.

У ч и т е л я

В космичното пространство има области, проникнати от по-гъста или по-рядка материя. Сега Слънчевата система напуска гъстите сфери на космичното пространство и влиза в по-рядка среда, в по-фина материя.

Учителя казва:

Сега започва възходящият път на Слънчевата система. Тя започва да се издига към по-редки сфери, в нови космични пространства, в които има по- възвишени духовни сили. Слънчевата система сега влиза в една нова зона на Духа. Онези хора, които са готови, ще възприемат тази вълна.

Слънчевата система навлиза в по-благоприятна среда. Това има своето отражение и върху живота на Земята – върху всички същества и най-вече върху човека. Създават се вече условия за един по-възвишен живот. Нови идеи, нови мисли, чувства и стремежи се събуждат в човешката душа. Човечеството навлиза в един космичен период на творчество и разцвет във висшите области на Духа. В това отношение казваме, че човечеството днес влиза постепенно в областта на космичната пролет. Новото иде като пролетта. Симптомите на тази космична пролет се долавят в живота, науката, изкуството. Навсякъде се чувства, че иде нещо ново. То ще донесе освобождение на човешкия Дух, за да може да прояви той творческите си сили и заложби. Новият човек с по-тънкия си усет ще долавя вътрешния живот на Природата. Ще влезе в общение с Разумните същества, които работят в нея.

Физическият свят вече се подготвя за идването на Новата култура. Разумният свят, Разумните същества вече действат и започват да пречистват физическия свят, да създават по-добри условия, при които човек може да расте, да се развива и работи. Както лозето се пречиства, като се премахват развалените листа, сухите клони и паразитите, тъй и Невидимият свят е почнал вече да подготвя по-добри условия за онези, които искат да живеят според неговите закони.

Където тези Разумни същества работят, това се отразява и върху външната природа. Климатът се смекчава и облагородява, плодовете се подобряват, болестите намаляват. Самото небе става по-ясно, чисто и лазурно. В съзнанието на хората проникват нови мисли, нови чувства, нови идеи. Един нов живот незабелязано прониква. Човек става по-отзивчив за Доброто. Започва да вижда нещата в една нова светлина, да ги разбира правилно. Човечеството се подготвя за една нова култура. Учителя описва тази епоха вдъхновено. Той я съзерцава като пророк и я облича в най-хубавите поетични образи на човешкия език:

Във Великия Божи закон се крие разнообразието на цялата Вселена. Има вече системи, които са извън лошите условия на Живота, и съществата там водят Ангелски живот. Нашата система обаче още не е минала изкуплението си. Скоро и тя ще мине през границите на Тринадесетата сфера и ще придобие своето изкупление. Когато тя придобие това изкупление, за Земята ще стане такова посрещане, каквото светът никога не е виждал. Ангелите ще развяват своите знамена и ще слизат и възлизат нагоре, и песни ще пеят, и музики ще свирят, и навред Радост ще цари. Един ден, когато стане това, всички ще повярват и ще кажат: “Казано е било някога това.” Велико ще бъде посрещането на Земята. Тя е красива мома, която носи в обятията си хиляди и милиарди деца. Като се яви при Господа, тя ще каже: “Господи, Ти ми даде тия деца да ги отгледам, ето аз Ти ги връщам вече отрасли и разумни.” Земята е велика кърмилница все на красиви моми и момци.

Днес човечеството се намира в извънредно важен момент от своето развитие. Доброто взема надмощие над злото. Човеците се подготвят за работници на Новата култура. Онова, което става с въглена, който се превръща в диамант, ще стане и с хората. Божественото е мекият елемент, който иде сега в света. Този елемент работи у славяните. Той ги подготвя да изявят Любовта, защото Любовта ще бъде подбудителната причина в Новата култура. Божественият Дух има да изяви нещо ново в света чрез славяните.

Когато говорим за Новата култура, не разбираме само известни външни форми на Живота, но разбираме едно ново съзнание, едно ново отношение към Великото Разумно начало. Разбираме един нов принцип, който ръководи Живота – принципа на Любовта, който действа вече в човешките души.

Той ще създаде новите форми и новите отношения. Учителя казва:

Иде Любовта в света. Нейната Топлина и Светлина не са механически, но органически – всичко пречистват. Да мине човек през Светлината и Топлината на Любовта, това значи да мине през страдания, които пречистват и обновяват.

Светът, в който сега човек живее, е крайно обеднял свят. В съвременния живот няма вече материал. Всички хора трябва да се повдигнат по-нагоре, в един по-висок свят, където функционират Божествените енергии, от които човек може да черпи. Сегашният живот ще послужи за основа на бъдещия.

Целият съвременен живот, тъй както е съграден, не е лош, но трябва да се съгради нещо ново върху него. Смисълът не е в това, да се разруши старото и отпосле да се гради. Природата не върши такова нещо. Тя не разрушава изведнъж, но постепенно гради новото, а старото само по себе си отпада.

Всъщност Новата култура е реализирана, тя съществува, трябва само да се снеме на Земята. Има един Божествен план, който е реализиран. Той трябва да слезе на Земята. Учителя казва:

Божественият свят е реалният свят. Ние трябва да го реализираме чрез една идея, която може да се схване. Хората няма да възприемат новото отвън. Единствен Бог може да обърне хората, защото Той работи отвътре.

Човечеството е минало през подсъзнателния и съзнателния Живот. Сега то развива самосъзнателния. Постепенно хората ще влязат в съприкосновение с един свръхсъзнателен Живот, който обединява подсъзнанието, съзнанието и самосъзнанието. Свръхсъзнанието ще даде направление на човешката еволюция.

[valiamaria]

ПЪРВООБРАЗЪТ – ЦАРСТВОТО БОЖИЕ

Идването на Царството Божие е оня вечен постоянен стремеж на душата, която излиза от Бога и отива на Земята да служи. Царството Божие иде на Земята и си отива, без да го владее някой.

У ч и т е л я

В цялата Вселена, във всички необятни области на Живота съществува един Божествен ред и порядък. На Земята отпосле е дошъл човешкият порядък. До него човек е дошъл постепенно, като се е отклонявал от първичния Божествен ред, т.е. като е нарушавал законите на Разумната Природа. Сега човек трябва отново да се върне към Божествения порядък – в Райската градина.

Учителя казва:

Съществува една велика Мирова държава. По нея се устройва човешкото общество сега. Всичко, което не е в съгласие с този миров ред, прехожда и преминава. Само той е вечен. В този Божествен съвършен ред на Живата Природа са предвидени нуждите на всички същества – от най-малкото до най- голямото. Какво остава на хората сега? Да проучат и приложат този ред на Живата Разумна Природа, да спазват нейните закони.

Съществува един народ. Той е между всички народи. Той е съставен от всички мислещи и любещи човеци по Земята. Негови граждани са разумните същества, които живеят според Божиите закони. Те образуват живата ядка на човечеството. Този народ е носител на Новата култура. Той е челният отряд на човечеството. Той проправя новите пътища. Той е чутък за най-малките подтици на Духа. Те го ръководят в неговата работа. С тези подтици, с тези мисли и чувства новото влиза в Живота. Всичкият напредък на човечеството се дължи на него.

В света съществува само една правова държава. В тази държава има граждани на Царството Божие, наречени Синове Божии, Синове на Светлината, слуги Божии, избраници на тази държава.

В свещените книги се говори за царството на Светлината – Единното царство. Тази идея работи вече в света. Днес всички велики хора, всички велики държавници търсят начин да съгласуват интересите на всички народи. Един ден, когато тази идея се реализира, границите между държавите ще се премахнат, ще се въведе общо управление на всички държави. Тази идея работи днес в съзнанието на хората. Затова всички държавници, всички велики хора трябва да приемат тази идея и да я реализират.

[valiamaria]

ЧОВЕКЪТ НА ШЕСТАТА РАСА

В бъдеще и зверовете ще разберат, че е настанала нова епоха в света. Всички растения, животни и хора ще се радват на новия ред и порядък в света. Всички ще бъдат приятели помежду си, Земята ще се преустрои, ще се превърне в Рай. Днес човечеството преживява последните дни на зимата.

У ч и т е л я

Природата създава един нов тип човек. Той влиза тихо, незабелязано в Живота, както незабелязано е навлязъл някога сегашният човек всред гигантските млекопитаещи, влечуги и птици, които са владеели някога Земята. Този нов човек ще стане господар на света, тъй както стана господар немощният изпърво – в сравнение със силните хищници – съвременен човек. И както той сломи грубата сила на мускулите, челюстите, рогата и копитата със силата на своя ум, тъй и новият човек, който влиза днес неусетно в света, ще превъзмогне разрушителната сила на днешното човечество със своята нова мисъл, с мощната енергия на своята душа, със силата на своя Дух.

Днес разглеждат човека в отношенията към подобните му според изречението “Човек за човека е вълк”. Обаче аз казвам: човек за човека е брат. Вълкът представя една далечна култура на миналото. Той се проявява сега в човешкото общество и в Живота, защото хората не разбират онези велики закони, които управляват Живота.

Епохата, през която сега човечеството минава, изисква от всички да въдворят братството между народите, да хвърлят оръжието от ръцете си. Аз съм против сегашното оръжие. Защо? Защото има други сили, с които може да се воюва. Страшно е да се хвърлят гранати и бомби и да се чупят ръцете, краката и главите на хората.

Силата е в ума, в мисълта, в положителната Божествена мисъл. Ала който има това оръжие, работи по законите на Светлината и Любовта, т.е. без никакво насилие, по закона на Свободата. Учителя казва:

Има нещо по-велико от всички оръжия в света. Това са Божиите мисли и чувства. Когато човек победи своя противник с Божията сила, този неприятел става вече най-добрият приятел и казва: “Приятелю, защо не дойде по-рано? Съжалявам, че толкова години наред носих своето тежко оръжие. Съжалявам, че толкова години живях в заблуждение и мрак.”

Като съзерцава далечното светло бъдеще, Учителя казва:

В бъдеще всички народи ще се побратимят, ще образуват светещата Раса на Любовта. Тогава свещеният пламък на истинския Живот ще се изяви във всичката си красота. Животът ще се изявява не в своите сенки, а в своята същина.

[valiamaria]

ОБЩЕНИЕ С НЕВИДИМИЯ, РАЗУМНИЯ СВЯТ

Новата култура, за която говорим, съществува. Тя няма да се създава тепърва. Работата, която предстои, е да се подготви човек да изяви тази култура, да влезе във връзка с Възвишените Разумни същества, които я носят, да бъде в общение с тях. Това е идването на Новата култура.

У ч и т е л я

В бъдеще човек ще влезе в по-интимна връзка с Напредналите Съвършени същества. Животът се направлява от интелигентни Същества също от човешката раса, завършили своето развитие. Връзката си с тях човек трябва да поддържа винаги. Тогава той е в училището на Природата. Само така може да има достъп до нейното Знание. Човекът на Шестата раса ще бъде във връзка с тези Напреднали същества и те ще му предават вечното знание в училището на Живата Природа. Знанието човек трябва да придобие сам. Условията са му дадени даром, но Знанието трябва да придобие сам – с работа. Колкото и да те обича един човек, той не може да се храни заради теб. Ти сам ще се храниш. Той не може да диша заради теб. Ти сам трябва да дишаш. Той не може да мисли заради теб, нито да учи заради теб. Ти сам трябва да учиш.

Само онзи може да се повдигне и да развие своите дарби и способности, който се е свързал с възвишения свят, с Всемирното Бяло Братство. Тази връзка може да превърне простия в учен, обикновения – в гениален. Възстановяването на тази връзка става доброволно, по Любов. Кога може да стане това? Когато човек искрено пожелае.

Да направите съзнателно тази връзка, това значи пробуждане на вашето съзнание. Това значи възкресение.

Когато всички хора направят връзка с Възвишения Разумен свят, т.е. когато съзнанията им се пробудят, това значи да се запали светът от всички страни. Всички лъжливи теории и учения ще паднат. Всички съмнения и заблуждения ще изчезнат и хората ще се освободят от черния дим и сажди – от влиянието на Черната ложа. Те ще почнат да се хранят с чистата храна на Словото, ще дишат свежия пресен въздух, ще пият чиста кристална вода, ще възприемат Божествената светлина, ще се радват на новия Живот, на новата наука, на новата Любов, на новата Мъдрост и Истина.

Един ден, когато сърцата на хората се разширят, умовете им се просветят и Духът им се укрепи, те ще бъдат във велико общение с всички Съвършени същества, както и с всички Същества, които са завършили своето развитие на Земята.

Учителя ги нарича Синове на Светлината. Той казва:

Синовете на Светлината слизат между хората да внесат в умовете им Светлина и Знание, а в сърцата им – Топлина и Любов. Ако не им предадат тези неща, те не могат да се повдигнат и да бъдат човеци на Новата култура. Следователно Синовете на Светлината идат да обновят цялото човечество.

Небето е високо организиран свят на Напреднали същества, които живеят във вечността и които постоянно творят. Те са създали целия материален свят.

Всички светове и слънца са училища, университети на Природата, където се учат съществата от целокупната Човешка раса, от която хората на Земята са само една малка част. Като схваща своя космичен път и своето отношение към космичното човечество, човек посреща смело изпитанията на Земята, изучава всичко, черпи ценни познания и жив опит.

Да се свърже човек с едно Разумно същество, това значи да го посети една светла възвишена мисъл. Всички напреднали хора разговарят със Синовете на Светлината. Учителя казва:

Ние вече влизаме в положението на Шестата раса – да имаме съзнателно общение с Ангелите и светиите. Ангелите и светиите са между хората. Достатъчно е да се вглъби човек в себе си, да почне да размишлява, за да се свърже с тях.

Когато се натъкнете на някое страдание или изпитание, обърнете се към Синовете на Светлината. Достатъчно е поне един от тях да ви посети, за да имате една реална опитност. Нямате ли връзка с Разумните същества, колкото и да се молите, молитвата ви няма резултат.

Висшите Напреднали същества, Светиите и Ангелите, адептите, Учителите се интересуват от хората дотолкова, доколкото е степента на техния стремеж към Бога.

Човекът на Шестата раса не мисли само за себе си. Той е в съгласие с Разумния живот, с всички Разумни същества и мисли като тях. Той е в пълно единение с тях. Той е човек на Истината и Свободата. Той е намерил себе си, намерил е своето място. Той мисли, той знае, че е едно с Любовта и Мъдростта, намерил е майка си и баща си. Учителя казва:

В пътя на Любовта ще намериш майка си. В пътя на Мъдростта ще намериш баща си. В пътя на Истината ще намериш себе си.

В Шестата раса ще има нови пътища за съобщение с Разумния свят – невидим за сегашните хора. Хората на Шестата раса или на Новата култура ще се отличават от сегашните по това, че техните радиостанции ще бъдат отворени. Радиостанциите на сегашните хора са затворени, вследствие на което те не могат да влизат в общение с Възвишения свят.

В Новата култура човек ще развие онези сетива, с които да схваща и най-фините прояви на Природата. Ще развие своята чувствителност и деликатност, лесно да разбира и да се досеща. Като придобие тези качества, той пръв ще се ползва. Добрите качества на човешкия характер се отразяват благотворно върху силите на ума и сърцето. Учителя казва:

Новата култура е вече пред вратата. Тя ще примири хората помежду им. Старото трябва да се подчини на новото.

Съществата от Невидимия свят, с които вие ще се съобщавате, няма да бъдат въздух и вятър, но ще бъдат облечени в такива хубави облекла, каквито вие не сте виждали в живота си. Като отидете при тях, те ще ви приемат в своите жилища с такава братска Любов, за която вие нямате представа.

[valiamaria]

ЖИВОТЪТ НА ШЕСТАТА РАСА

Да бъдете Синове Божии, значи да чувствате импулса на цялата Вселена, всичката нейна красота, всичко възвишено и благородно в света.

У ч и т е л я

Когато говорим за хората на Новата култура, разбираме онези същества, които са дошли на Земята да работят, да творят, да съграждат, а не да ядат и пият. Те са хора и на перото, и на науката, и на изкуството. И на нивата ако отидете, и там ще ги намерите. Те орат, копаят, съграждат. Те са добри работници. Каквото мине през тяхната ръка, оживява, възкръсва.

Учителя казва:

И сега има представители на Шестата раса между всички народи. След днешните събития ще има много повече представители на Шестата раса. Тогава тя ще стане по-активна и ще почне да поема ръководството. Шестата раса, която иде, ще оправи света. Тя ще вземе всичко в ръцете си и ще организира света. В Шестата раса ще бъде изключено всякакво насилие.

От друга страна, ще дойдат важни научни постижения. Новата култура ще бъде една бездимна култура. Последните нови открития в това направление са първите проблясъци за онези бъдещи колосални технически открития, които ще освободят човечеството от икономическото робство.

Невидимият свят ще разкрие на човека нови източници на сили, ще даде редица открития, които ще създадат условия за придобиване на повече стопански блага при харчене на по-малко физически усилия и време от страна на човека. По този начин материалните блага ще станат достояние на всеки индивид, както свободните блага – светлината, въздухът и водата, т.е. стопанските блага няма да бъдат в такова ограничено количество, което да създава съревнование за тяхното добиване. Изобилието разрешава икономическия въпрос.

По този начин ще могат да се разбият онези вековни внушения, че човек не е осигурен за утрешния ден по отношение на благата, необходими за неговото съществувание. Днес човек се смята осигурен по отношение на светлината, въздуха и водата, които в стопанската политика са наречени свободни блага. Остава и по отношение на стопанските блага, при чието създаване известно участие взема и волята, човек да бъде така осигурен. Това е именно една от важните задачи на Новата култура, която ще даде разрешение на този въпрос.

Физическият труд е бил мъчение или труд в миналите раси, като отклонение от Божествения ред. В Шестата раса мъчението и трудът ще бъдат заменени с работа, която вече подразбира хармонично съчетание на мисълта, чувството и волята. При работата човек ще съчетае духовното с материалното, като материалното ще бъде слуга и помощник на духовното, а не както в миналото материалното да господства и ограничава духовното, т.е. да спира правилното неговото изявление и проява. Учителя казва:

Всеки ще има нужда да работи за материалните блага само два часа на ден, а всичкото останало време ще бъде употребено за нуждите на Духа. Ако на Земята всички работят, щеше да се падне на човека всеки ден два-три часа физически труд. Щеше да има свободно време за изкуство, наука и прочее. И такава култура ще настане на Земята. Съвременните народи работят много с малки придобивки, а пък им трябват два часа, за да си изкарат прехраната. Всичкото време на човека днес отива за физически труд, а не му остава време за нищо друго.

По този начин човек, поставен при тази нова обстановка, ще може да се отдаде на своето духовно усъвършенстване, за което е имало малко условия в миналите култури.

Още в 1919 г. Учителя каза, че след 1945 г. ще дойде религията на труда, която ще измени външните форми на Живота. Тя ще направи първите опити за разрешение на икономическото, стопанското неравенство между хората. После ще дойде, казва Учителя, религията на Живота, на Любовта, която ще внесе съдържание. Тя ще създаде висшите форми на стопанския строй и ще влее в тях ново съдържание. Учителя казва:

Докато живеят в религията на труда, хората все още ще се карат, ще се бият, но влязат ли в учението на Живота, всичко това ще изчезне.

Духът на Шестата раса започва да осенява човечеството! Една Светлина започва вече да озарява съзнанието на човека. В него вече прониква великата идея – Живот за Цялото. Всички народи отиват към сътрудничество, което ще донесе благоденствие, благополучие и благоприятни условия, каквито никога досега не е имало на Земята. Спящите сили на човешкия Дух ще се изявят, ще има небивали постижения във всички видове изкуства – поезия, музика, живопис, архитектура и прочее. Всички човеци ще имат условия и възможности да разкрият талантите и заложбите, вложени в тях.

Свободата ще бъде закон за Новата култура. Всяко насилие ще бъде изключено. В Новата култура всички хора ще бъдат свободни, ще служат без принуждение – по свобода, разбиране и Любов. Тогава всички работи ще стават по-добре.

На много места Учителя описва човека на Новата култура. На съвременния човек, с неговите ограничени понятия и представи, този образ изглежда фантастичен. Ала когато Учителя говори за човека, Той не разбира само неговото тяло. Той взема човека в неговата пълна и многостранна природа. Той го разглежда като душа и Дух, с неговите неограничени сили и възможности. Човек само отчасти е ограничен от условията. Неговите възможности надхвърлят условията. Човешкият Дух и човешката душа могат да се проявят и при други условия. Тъй че понятието за човека не е свързано неизменно с дадени условия. Неговата мисъл и чувства проникват отвъд границите на сетивния свят, те го поставят във връзка с необятните светове на Вселената, с великата реалност на Битието.

В бъдеще, в Шестата раса, човек свободно и по свое желание ще напуска тялото си и ще се връща пак в него. Това ще бъде постижение на Шестата раса.

Физическото зрение е ограничено, а духовното – неограничено. Духовно човек вижда на грамадни разстояния. Изнамерването на радиото и телевизията доказват съществуването на ясновидството. Как става това виждане не може да се обясни. Но в бъдеще голяма част от човечеството ще бъдат ясновидци. Чрез своето вътрешно радио човек ще схваща неща, които ще стават на хиляди километри от него.

Човекът на Шестата раса ще вижда навсякъде – и отпред, и отзад, и близо, и далеч, и нагоре в небесното пространство, и под Земята. Той ще разбира какво става и в най-отдалечените кътчета на света по суша и по море. Ще вижда какво става на Луната, на Слънцето, на планетите. Какво става на слънцата по Млечния път и други звездни вселени. Мозъкът му ще бъде устроен като най-фин апарат, той ще може да долавя и най- късите вълни. Ще чува хармонията на сферите, хармонията на Разумния живот, който се гради във Всемира.

Тялото на бъдещия човек ще бъде по-фино от сегашното. Той ще може да живее и в етера. Тогава той ще пътува свободно по Земята, до Луната, защото пространството между планетите е изпълнено с етер. Човек ще бъде нагоден да живее в него. Обаче сегашният човек не може да отиде на Луната, не е нагоден за там, белите му дробове още не могат да възприемат етера. Който си е изработил бели дробове, нагодени за етера, свободно ще пътува до Луната и до другите планети. Според окултистите такива хора съществуват на Земята. Но как става това не може да се докаже научно. За истината това не е важно, тя не се нуждае от доказателства. Доказват се само материалните работи. Светлината има ли нужда от доказателства?

В една от Своите беседи Учителя дава една малка легенда, в която, макар и на символичен език, Той дава някои черти и качества на човека на Новата култура:

Във времето на Нерон живял някой римски патриций Онорций. Млад, 35- годишен, той бил един от най-благородните римляни на времето. Човек много учен, запознат с философията, добил своето образование в най-добрите тогавашни академии, ходил в Индия и Египет, където се запознал с тайните науки.

Един ден, след като се завърнал в Рим, среща на улицата едно десетгодишно момиченце, много оцапано, много грозно и окъсано. Обаче в неговата душа се заражда милост към него и той пожелал да му помогне, без сам да си дава сметка за своето разположение. Хваща го за ръката и го завежда в дома си. Името на това момиченце било Амриха. Той решил да му даде най-доброто за тогавашното време възпитание, с което римляните са разполагали. Наел най- добрите учители да я учат. Тя посещавала и школата на Сенека. Запознала се с гръцката култура. Онорций забелязал, че с постъпването й в училището лицето й почнало да се изменя и към шестнадесетата си годишна възраст тя станала една от най-красивите римлянки. И не само това, но той забелязал, че в ръцете на това момиченце имало грамадна сила. Като си простирала ръката да хване някой камък, камъкът се издигал нагоре. Онорций си поставил задача да я възпита да употребява тази сила за добро. Забелязал, че в това момиченце всичките думи били отмерени, избрани. Никога не чул да излезе от устата й лоша дума. Думите й били избрани като най-хубави бисери. При това се отличавала с голяма чистота и грациозност.

При тази красота почнали да я обикалят синове на римските патриции, за да я привлекат. Един ден я видял императорът Нерон и й казал да иде в двореца му. Тя отива. Нерон мислел да си поиграе с нея, да разполага с нея като красавица. Вечерта тя останала, но когато той се опитал да я хване, тя простряла ръката си към него и той се вдигнал във въздуха. Намерил се в чудо. Той за пръв път срещал такова нещо. Тогава в него се зародил голям страх, погледнал я и казал: “Моля ти се.” Като си дръпнала ръката, той се спуснал на земята. Тогава тя си излязла навън. Всички, които се опитвали да я спрат, увисвали във въздуха. В целия Рим тя станала известна. Когато срещала някой затворник, когото карали, тя слагала ръката си върху него, оковите му падали, конвоят увисвал във въздуха, тя казвала на затворника: “Хайде, върви си, свободен си.” Когато срещала бедни, тя им помагала. Където и да се явявала, пътят й бивал отворен. Нерон издал заповед да не се говори и пише за Амриха. Не искал никой да знае за историята с него. Амриха била опасна мома. Всички знатни римляни благоговеели пред нея. Всеки признавал, че Амриха не е мома, с която може да си играе, който поиска.

Учителя заключава:

Знаете ли, че силата на човека седи в неговото слово, в неговата реч? Ако можете да пречистите вашия ум тъй, че всичките ви думи да бъдат отмерени, да разчистите всяко неразположение към когото и да е от сърцето си – т.е. да сте възлюбени на Бога и заради Неговата Любов да имате най-хубавите думи и мисли, и сега може да имате тази сила на ръката си.

На друго място Той казва:

Новата култура изисква нещо абсолютно ново, различно от старите възгледи и вярвания, които днес хората имат. Новото учение е учение на Любовта. Туй учение ще го приложим и ще го носим в себе си. Бъдещата култура ще бъде култура на Любовта, Мъдростта и Истината. В тази Култура полици няма да има. Затвори няма да има. Съдилища няма да има и гробища няма да има.

В Новата култура ще има друго гориво. Осветлението ще става по друг начин. Храната ще се добива по друг начин. Това са все задачи на Шестата раса. Тя има своя програма, ще донесе нещо ново на човечеството. Нейната култура в сравнение със сегашната ще бъде култура на истинско братство и безкористие.

В бъдещата култура съобщенията ще стават другояче. Няма да има нужда от железници и аероплани. Те са стара култура. Ако някой иска да ми изпрати едно писмо, ще постъпи така: писмото ще напише на хартия, направена от най-фина материя. Тогава този мой приятел със силата на своя ум, със силата на своята воля ще го изпрати през пространството, ще го материализира в моя дом. Аз ще съм, да кажем, на хиляда километра. В този момент писмото ще бъде при мен. Когато пък искам да му пратя писмо, и аз ще постъпвам по същия начин.

Когато искате да пътувате, проектирате мисълта си към своя приятел и тъй както седите, ще изчезнете и ще се намерите при него. Поразговорите се с него и пак се връщате.

Човекът на Шестата раса ще се нарича ученик на Разумната Природа. Той ще черпи своите познания от книгата на Живата Природа, ще разбира нейния език. За този език Учителя казва:

В Природата съществува един език, аз го наричам живият език на Битието или живият език на нещата. По своята звучност този език е един от най-красивите. Той е писмен език, но не се пише на книга, защото книгите в Природата са живи.

Езикът на Природата – това е езикът на Бога.

Човекът на Шестата раса ще бъде съработник на Живата Природа, ще изучава нейните закони и ще живее според тях. Така той ще се радва на отлично здраве. Неговият ум ще бъде светъл, без никакви сенки – без никакви противоречия. Той ще излъчва Светлина. Затова Учителя нарича Шестата раса светеща.

В Шестата раса човек няма да има нужда от външно осветление. Където отидат хората, ще осветляват нещата със Светлината, която излиза от самите тях. Те няма да имат нужда от сегашните наши лампи. Ще виждате Светлина навсякъде, но тая Светлина излиза от техните глави. Като влезе някой от тях, цялата къща е светла. Тази светлина излиза от самия него. Като излезе, и къщата потъмнява. Влезе ли пак, цялата къща светва.

Вие сте забравили, че сте били Светлина, и сега с ред доказателства трябва да ви убеждавам, че сте били Светлина.

Шестата раса ще бъде раса на гениите, Седмата – на светиите. Иде една нова епоха, в която погрешните идеи, с които хората са живели досега, ще бъдат преобразени. От днешните форми на Живота ще се родят новата Земя и новото Небе. Хората ще имат такива отношения едни към други, както братът към сестрата и сестрата към брата. Сегашният свят е обречен на преобразувание.

Раят е място, където съществата се обичат и живеят един за друг.

Идването на Новата култура подразбира едно високо съзнание. Хората на Новата култура, на Шестата раса ще се отличават със знанието, с вярата си, с мислите и чувствата си. Учителя ги нарича Синове на Светлината. За тях Той казва:

Синовете на Светлината живеят в Божествения свят. Като почнем от по- ниските степени на съзнанието и вървим към по-високите, т.е. от областта, в която живеят растенията, постепенно минаваме към животните, между които влиза човекът; най-после влизаме в областта на Божествения свят, където живеят Синовете на Светлината.

Те са носители на Божественото в света. Учителя казва:

Аз познавам Синовете на Светлината и мога да ви ги опиша. Те са стройни, красиви, разумни. Занимават се с музика, поезия и наука. Когато един от Синовете на Светлината ви посети, вие ще се преобразите, ще придобиете нов Живот, ще се почувствате свободни граждани на Царството Божие. Синовете на Светлината носят навсякъде Радост и Веселие. Болни лекуват, страдащи утешават, паднали повдигат. Те свалят оковите от ръцете и краката на затворниците, свалят оковите от умовете и сърцата на онези, които са изпаднали в мрак и заблуждение. Те имат непоколебима вяра в Господа. Дето са Синовете на Светлината, там е Бог. Искате ли да видите Бога, идете между разумните, добрите, любящи хора и на Земята, и на Небето.

Човекът на Новата култура има три свещени правила, които спазва. Те са като камертон – три тона, с които той съгласува всяка своя стъпка. Като дойде да извърши нещо, той казва:

Това за Любовта към Бога мога ли да направя?

Това за доброто на моята душа мога ли да направя?

Това за благото на моя ближен мога ли да сторя?

Като вземе верен тон, той е смел и решителен и пред нищо не се спира.

В Новата култура всеки ще вярва в своя Дух, в своята душа, в своя ум, в своето сърце и в своята воля. Тогава хората ще си подадат ръка като разумни души.

Новите хора ще мислят за доброто на своите ближни, както за своето добро. Учителя казва:

Досега слабите хора са проявявали Любовта, затова всички са били нещастни. Сега силните хора ще проявят Любовта. Те ще пуснат всичката Топлина и Светлина на Любовта, за да просветят цялото човечество.

Защото Новата култура, или както Учителя я нарича Новия ден, е Живот на разумните души. Той не е външно явление. Учителя казва:

Всеки от нас трябва да бъде лъч на този Вечен ден. Тези лъчи идват вече в света, те проникват в душата на човека.

Старият свят няма да се разруши, но ще се преустрои. Новият свят, това е епохата, която иде в света; в нея ще се прояви Божията Любов. Проявата на Христа на Земята не е нищо друго освен проявата на Божията Любов. Изявяването на Синовете на Светлината не е нищо друго освен проява на Божията Любов.

На Земята ще се родят напреднали души. Днес човечеството се приготвя да дойдат тези напреднали души. Те ще създадат Новата култура. Те я носят.

Новата култура ще бъде култура на Любовта. Христос дойде преди две хиляди години да приготви условията за идването на Царството Божие – на хората на Любовта. Културата, която те носят, ще трае хиляди Божествени години.

Учителя казва:

Живият Христос е изявление на Бога, изявление на Любовта. Няма и в Космоса навън, и вътре в мистичните дълбочини на душата по-пълно изявление на Любовта от онова, което ние олицетворяваме в Христа. Христос със Своето идване на Земята искаше да даде образ на Божията Любов. Той не можеше да я изкаже с думи. Не само до Христа, но и след Христа нямаше човек с по-голяма любов от Неговата. Това искаше Христос – да изрази Божията Любов и да я донесе на Земята. Христос внесе Любовта в света. Христос е дошъл на Земята, за да донесе Любовта. Той е Любов.

Като казвам Христос, разбирам Същество, Което има непреодолима Любов към човечеството и иска да му предаде ценното, което има в Себе Си. Това е целта на Христа.

Както слънчевата енергия не достига направо до нас, но минава през етерното пространство, така и Божията Любов дохожда до хората чрез Христа, Който се явява като посредник на Любовта. Христос отчасти може да се уподоби на красивия и светъл слънчев образ.

Той е Великият вдъхновител на всички откровения във всички времена! Той е невидимият двигател на целия духовен Живот на човечеството. Той изтърпя и поругания, и ударите, и кръста, и гвоздеите, и копията. С огъня на Любовта Той разтопи оръжията на насилието. И опитът Му излезе сполучлив. При Своето идване преди две хиляди години Христос ни показа само едната страна на Своя образ. Ние виждаме Христа в унижения и скърби, в страдания и изпитания. Ние Го виждаме като герой на изкуплението. Хората не познават още Христа в Неговата слава, в Неговата Божествена мощ и сила. Силен и мощен е сега Христос.

В миналото пробиха ръката на Христа с гвоздеи, но днес никой не може да пробие тази ръка с гвоздеи – те мигом ще се разтопят.

В миналото разпнаха Христа на кръст, но днес няма такова голямо дърво, на което могат да Го разпнат. Христос не може да бъде разпнат втори път.

Този Христос иде сега да посети човешките умове и сърца. Той ще срути всички затвори, ще заличи всички лъжливи учения – всичко онова, което разрушава човешкия ум и сърце, което всява смут и безначалие, което сковава човешкия Живот. Христос ще посети всеки човек. Той е живият Христос, Който внася Живот, Светлина и Свобода за всички души, Който повдига и събужда у тях

Любов към всичко.

Когато казваме, че Христос иде сега, някои мислят, че Той ще дойде отвън. Христос няма да дойде отвън. Той не ще дойде нито в човешка, нито в каквато и да е друга форма. Когато слънчевите лъчи влизат във вашите домове, значи ли това, че самото Слънце ви е посетило? Помнете, Христос е проява на Божията Любов. И Той ще дойде като вътрешна Светлина в умовете и сърцата на хората. Тази Светлина ще привлече всички около Христа като велик Център. Отварянето на човешките умове и сърца и приемането на Христа отвътре – това ще бъде повторното идване на Христа на Земята. Той ще проповядва преди всичко великата наука на Любовта и методите на нейното прилагане. Той ще проповядва пътя на ученичеството, братството и служенето. Защото законът на еволюцията изисква днес това.

Пригответе се да посрещнете Христа! Пригответе се всеки на своето време да посрещне Христа. Облечете се в новите дрехи. За едни Христос ще дойде още днес, за други – утре, за трети – след години. Кой когато е готов, тогава ще Го види. Приемете Христа в сърцето си като приятел, а в ума си – като Учител. Христос сега работи.

Подтикът на Христа постепенно ще прониква в човека и ще поеме ръководството при по-нататъшното развитие на човечеството. Сега ние се намираме още в началото на това.

В бъдеще християнството – но не външното, официално християнство, но мистичното, езотеричното християнство – ще бъде мирова религия за цялото човечество. Христос ще се постави в центъра на Новата култура.

Днес, когато човечеството преживява най-големите страдания в своята еволюция, това е една подготовка, т.е. преминаване през кръстната смърт на Христа или учене закона на саможертвата, за да може да дойде, както казва Учителя, великата Любов в сърцата на хората. По този начин ще се създаде една мощна вълна в цялото човечество за реализиране на Новия Йерусалим на Земята, за който говори големият мистик апостол Йоан Богослов в Откровение.

И наистина, като наблюдаваме Целокупния живот на човечеството, виждаме, че почти във всички народи се появяват първите признаци, които показват, че се създава един нов светоглед, който именно ще ни приближи до светогледа, за който ни е говорил Христос преди две хиляди години и който днес нашият Учител изрази чрез Своя живот и своето Слово. Христос днес иде чрез милиони човеци на Земята. Ще се изпълнят думите на Великия Учител на човечеството, Който казва: “Дерзайте, Аз победих света!”

Любовта като един велик принцип трябва да се изяви в човешката душа и само тогава можем да се съединим с Христа. Едно се иска от всички хора – да се свържат с Христа. Свържете ли се с Него, Той ще бъде с вас до скончанието на века. Той е врата, която води човека от преходното към непреходното, от видимото към невидимото, от омразата към Любовта. Когато почувствате Неговата Любов, земният ви живот ще се осмисли. Тогава умът ви ще просветне, вие ще придобиете Светлината на Новия живот и ще почнете да разбирате. Само при това положение ще разберете връзката, която съществува между Любовта и Живота, между Мъдростта и Светлината и между Истината и Свободата. Докато хората не станат едно с Христа, т.е. докато не станат по мисли, чувства и дела едно с Него, светът няма да се оправи.

За живия Христос ви говоря аз, за онзи Христос, Който носи в Себе Си Живот, Който носи живото Знание и Светлина, Който носи Истината и Свободата. За онзи Христос, Който носи всички методи за изграждане на Разумния живот. Той е великият Христос, Който се нарича Глава на Великото Всемирно Братство. Този Христос трябва да знаят човеците днес. Него трябва да видят те – да Го видят и познаят. Защото мнозина искат да ни убедят, че без да видим Христа и да Го познаем вътрешно, можем да бъдем истински християни. Аз обаче поддържам, че ако човек не може да види Христа, нищо не може да стане от него. Ако вие влезете в хармония с Христа, вашето съзнание ще се събуди, вие ще Го видите. Христос иде в света със Своята разумност и Любов. Христос иде вече на Земята да донесе Божията Любов за всички хора. Той ще учи хората на самопожертване и Любов. Той носи Любов, Мъдрост, Знание, Свобода! Светлината на Христа пронизва навсякъде!

[valiamaria]

НОВИЯТ АДАМ

Ето какво казва Учителя за новия човек:

Новият човек, който сега се създава, аз го наричам човек на Светлината. Вие живеете в епоха, когато Новият Адам се създава и всички ще го видите. Той иде вече в света. Казвате: “Кога ще бъде това?” Когато Луната потъмнее, когато Слънцето изгасне и когато звездите паднат. Това е според Писанието. На съвременен език преведено, това означава: когато старият строй се замени с нов, по-правилен, по-разумен, съгласен с Божиите закони. Тогава ще дойде новият човек, Новият Адам, Син Человечески. Тогава всички хора ще минат през Него и ще станат като Него. Това значи: дошло е Царството Божие, новото Царство на Земята.Тогава хората пак ще живеят на Земята, но ще могат да посещават и Слънцето, и Луната, ще ходят където пожелаят, ще имат свободен билет. Запомнете думите ми и ще ги проверите. Тогава телата на хората няма да бъдат толкова тежки, както сегашните. Новите хора ще могат да видоизменят телата си според желанието и нуждите си. Те ще стават видими и невидими, ще ги свиват и разширяват. Когато пожелаят, ще отиват до Слънцето и ще се връщат обратно на Земята, без да става нужда да разправят на другите какво има на Слънцето, защото всеки сам ще може да провери това.

Бъдещият строй на Живота ще представлява съвсем нов тип. Този Живот е реален, не е нещо фантастично, нито е извън Земята. Бъдещият Живот ще е по-реален от настоящия.

Едно от качествата на Новия Адам е това, че Той няма да умира. Той ще живее колкото иска. Като живее 200, 300, 1000 години, той ще извика приятелите си и ще им каже: “Приятели, викат ме вече от онзи свят и аз реших да си замина. От всяка станция ще ви се обаждам като по радио, за да знаете къде съм.” Това значи, че новият човек няма да умира. Обаче, докато се създаде този нов човек, телата на съвременните хора трябва да претърпят коренно преобразувание. Новият човек ще бъде създаден по образ и подобие Божие.

Ние сме почнали от първия Адам, направен от пръст, а трябва да свършим с втория, с безсмъртния Адам, който носи Божията Любов в себе си. Вторият Адам е, за когото се казва, че е Дух животворящ. Той е Син на Възкресението.

Ако питате съвременната църква, тя ще ви каже, че много време има, докато вторият Адам дойде. Ако питате окултните общества, и те ще ви кажат същото. Обаче аз казвам: Вторият Адам е дошъл вече и Райската градина е приготвена. Ако бихте влезли в тази градина само за една минута, не бихте желали да се върнете назад. Вратата на този Рай се отваря всеки ден по един път да влезе вътре онзи, който е готов за там.

Бог ще преобрази Земята. Как? Това няма да кажа. Вие ще бъдете свидетели на това преобразувание. Тогава сами ще говорите за него. Това няма да стане изведнъж, но постепенно.

Когато Любовта слезе на Земята, тя ще заличи греховете ви и няма да ги споменава. Тя ще се прояви като Животворящ Дух.

Когато Бог слезе, Той ще съди хората по човешки, а ще ги възкреси по Божественому. Следователно първо ще има съдба, а после – Възкресение. Не мислете, че съдбата ще стане на Небето. Не, хората ще бъдат съдени на Земята. Когато се свърши съдбата, тогава ще дойде Новият живот, тогава ще дойде Възкресението.

Щом съдбата мине, ще настане затишие, мир. Тогава съдиите ще напуснат съдилищата си, войниците – своите постове, свещениците – своите църкви. Всички хора ще излязат вън свободни, радостни и весели, облечени в новите дрехи – дрехите на Любовта и Мъдростта.

В Писанието се казва, че свещениците ще бъдат облечени в бели дрехи, препасани със златни пояси. Казвате: “Да дойде по-скоро това време.” Времето сме ние. Кога ще бъде това? От нас зависи, от нашето вътрешно желание. Кой ще направи това? – Ние. С кого? – С Господа – когато ние бъдем готови. Господ вече е готов. Той ни чака.

За онзи, който търси с всичкото си сърце, е казано: “Когато Ме потърсите с всичкото си сърце, ще Ме намерите.”

На онези от вас, които са скръбни, безсилни, казвам: дръжте се за Силата. На онези, които не са красиви, казвам: дръжте се за Красотата.

На онези, които са невежи, казвам: дръжте се за Знанието.

На онези, които живеят в безлюбие, казвам: дръжте се за Любовта.

На всички хора казвам: дръжте се за Живота, за Знанието и за Любовта.

[valiamaria]

НОВАТА МЕЖДУНАРОДНА ОРГАНИЗАЦИЯ

Всички народи са отговорни пред Разумната Природа. В света има една Мирова държава. Единственото нещо, което иска Разумната Природа, то е всички същества да бъдат свободни. И ако страдаме, то не е нищо друго, освен че Разумната Природа реагира на нашето невежество. В тази Мирова държава няма българи, французи, германци, англичани, американци, руси. В нея има граждани на Божието Царство, наречени Синове Божии, слуги Божии, избраници на тази държава. Сега вие седите на тази Земя и искате да бъдете свободни. Няма да остане нито един народ в света, който да не знае, че има една Мирова държава, че в нея има хора интелигентни, разумни, които мислят малко по-другояче, отколкото сегашните културни хора мислят.

У ч и т е л я

Още през 1919 г., когато заседаваше мирната Парижка конференция за урегулиране на международните отношения от последиците на Европейската война³², Учителя отправи предупреждение към ръководните фактори на международния ареопаг. Той категорично заяви:

Който люби врага си, той е човек на бъдещата култура. И ако тези, които заседават сега на конференцията в Париж, любят враговете си, ще дойде истински мир между народите. Не любят ли враговете си, и да дойде мир, той ще бъде временен. Истински Мир е този, който носи бъдещата култура на работата, на Живота, на Любовта. Ако мирът, който сегашните народи очакват, почива на Мойсеевия закон – око за око, зъб за зъб, времето ще покаже какъв ще бъде този мир и каква култура ще донесе той.³³

Неразрешените задачи на Европейската война извикаха върху световната сцена през 1939 г. новата световна война. Страхотният огън на войната обхвана в своите пламъци всички континенти. Ние няма да се спираме върху дълбоките политически и стопански причини, които разделиха човечеството на два воюващи лагера, тъй като това не е предмет на настоящата книга, но ще подчертаем явлението, че човечеството не се ръководи в действията си от принципите на Любовта, Мъдростта и Истината, а от своите егоистични политико-стопански домогвания.

Още при започването на великата световна драма в последната война, на 11 юли 1939 г. Учителя в словото Си пред Своите ученици ясно показа бурята, която е надвиснала над човечеството, предварително посочи великото страдание и огненото изпитание, което очаква човечеството в близко бъдеще; посочи дълбоките причини за това страдание и изтъкна как след тази буря идва едно тихо слънчево утро. За изяснение тук ще цитираме една част от това слово на Учителя, казано три месеца преди избухването на Втората световна война:

Сега иде една епоха, когато градовете ще бъдат пак разрушени. И тогава ще разберете. Сега казвате, че Царството Божие ще дойде на Земята. Ще дойде с гръмотевици, с яйца, които ще се снасят отгоре. По десет хиляди души ще се избиват отгоре с аероплани. Големи градове в Европа ще бъдат унищожени. Няма да остане нищо. Ще бъдат пометени. Не Второ пришествие, но съдбата на света иде за онова лошо поведение, което хората имаха. Християнският свят ще бъде съден. Ще го видите. Далеч няма да бъде. Всички хора мислят, че са праведни, когото и да питате. Питам где царува Любовта? Кажете ми сега в кой дом царува Любовта – даже и в християнския свят. На тази Земя ще има един голям ремонт, такъв, какъвто светът не е виждал.

Откак светът се е създал от Адам досега, светът не е виждал никой път такава епоха, каквато иде. И новата, която ще дойде след това. Това ще го видите. Вие искате да турите основа на Земята, да живеете щастлив живот. Всички търсят своето право. И във всички хора има една крайна неотстъпчивост. И всички делят косъма и казват: “Кой е на правата страна?” Като дойдат аеропланите, ти, който вярваш и който не вярваш, къде ще бъдете? Ще се криете в миши дупки. Вие се смеете на мишите и къртовите дупки. Че кой е научил кърта да се крие под земята? Той е бил при такива лоши условия, че горкият е нямало къде да се крие. И се скрил под земята. И вие така ще се скриете по на десет метра отдолу и ще чакате, докато мине гръмотевицата. Една гръмотевица няма да бъде, а много гръмотевици. Като забият камбаните, всички ще бъдат в подземията. И това няма да бъде след сто години, няма да бъде и след петдесет години, няма да бъде и след тридесет години. Няма да бъде и след двадесет години. Но да не мислите,че като мине това, ще има пак старият живот. Не, до 1999 г. светът ще види това, което никога не е виждал. Стегнете се да имате една жива вяра в Бога, за да може да издържите изпитанията, които ще дойдат.

Не трябва да си правим илюзии. Всички изпитания, които имаме в частния си живот, това са все упражнения за бъдещето. Ще бъдете изложени на изпитание. Вие едва сте почнали сега. В края на тази епоха сте. Всички онези евреи минаха през изпитания и които минаха изпитанията, влязоха в християнската епоха. И всички сега ще се изпитат и които минат в Новата култура, те са устояли в изпита. И това ще бъде семето, което ще бъде посято. Всички вие, които искате да минете от сегашната епоха в новата, през девет сита ще минете.

Сегашните дългове са направени от по-рано и сега ги плащате. Има минали дългове, които са правени преди хиляди години, и там е всичкото зло. Сега трябва да се живее добре, за да можем да влезем в новата епоха без страдания. Защото ако не изплатим всичките си дългове, в новата епоха ще влезем с дълг. И тогава ще се намерите в противречие. Ти ще имаш Вяра и Любов, Знания и Свобода, за да влезеш без дълг в новата епоха. Та сега, през малкото години, които ви остават до 1999 г., какво ще направите? Колко години остават още до 1999 г.? Шестедесет години. Значи в този живот каквото направите, това е. Някои казват: “Като се преродя.” Можеш да се преродиш, но как ще се преродиш то е въпрос. Свободен е онзи човек, който живее при най-благоприятни условия, а пък с дългове ще се родиш при най-неблагоприятни условия. Та казвам: сега е времето да получите онова, което в бъдеще ще ви трябва.

Всички народи досега не са знаели до каква степен да се разширяват. Всеки е искал да става все по-голям и по-голям. Това време вече мина. Не да се стреми един народ да бъде велик. Новото, което иде, иде за полза на цялото човечество.

Под избран народ разбираме този, който може да донесе на цялото човечество Любов, Мъдрост, Свобода. Но да завладее цялото човечество – не! Нито един народ няма да бъде господар. Който иска да бъде господар, той е на крив път. Всички народи трябва да станат слуги на Цялото. Народ, който не служи на Великото Разумно начало, няма бъдеще. Всеки народ да живее и работи само за лични интереси, в ущърб на интересите на другите народи, които пренебрегва и погазва – това е стар метод, който именно доведе човечеството до днешното положение. А всеки метод се познава и оценява по резултатите. Днешното положение е илюстрация на негодността на всички досегашни методи на общества, народи и раси.

Без правилна връзка с външната Природа – светлина, въздух, вода и храна – организмът не може да бъде здрав. Също така и един народ без хармонични външни отношения с другите народи не може да бъде и вътрешно добре, защото другите народи са условия, среда, в която може да се развие правилно и той.

Сега иде вече фазата на разумното сдружаване на народите. Мина времето на уединеното им съществуване. Новият етап, в който преминава днес човешкото съзнание и култура, е побратимяване на народите. Учителя казва:

Всички народи ще се обединят, и то така, че по-големите народи ще покровителстват малките, и така ще престане борбата между народите. Всеки народ да се стреми да стане велик по Дух, Мъдрост и Любов, а не голям – да владее и управлява малките народи.

Благата трябва да бъдат условия за всички народи. Това ще рече, че новата световна организация трябва да почива на великия природен закон – Живот за Цялото.

Това свързване между народите ще роди новия човек, новата човешка култура. Международното политическо съперничество и стопанска конкуренция ще се заменят с взаимопомощ и международно сътрудничество. Това е новото схващане, на което принадлежи бъдещето, и то непременно ще се наложи на човечеството. То узрява в съзнанието му, защото е в хармония със сегашната фаза в развоя му. Учителя казва:

Съвременните народи трябва да знаят като главен фактор в живота си следното: всеки народ да проявява Любовта си към другите народи и последните от своя страна да проявят Любовта си към него.

Международното сътрудничество и взаимопомощта ще привлекат благословенията на Разумната Природа върху човека. Защото има закон: каквото даде човек или народ на другите, това Възвишените същества ще дадат нему. Човек или народ, който служи на Бога, ще привлече благословението на Разумната Природа. Учителя казва:

Блажени са ония народи, които слушат Господа и изпълняват Волята Му!

Трябва да отбележим, че новите форми, които се търсят с голям, напрегнат интерес от най-големите умове на човечеството, трябва да бъдат изградени върху принципите, които Учителя внася в Живота. Няма да се спираме конкретно върху новите социални отношения, както и върху международните такива, но ще подчертаем, че както посятото житно зърно има в себе си онази магическа сила да може да пусне своето коренче надолу, към центъра на Земята, и своето стъбло – нагоре, към Слънцето, така и дълбокият вътрешен стремеж към живия Христос, за Когото ни говори Учителя, ще даде своите плодове. Христос ще дойде чрез милиони души като колективно цяло и също както житното зърно, ще намери начин как да пусне Своите корени дълбоко в човешката душа, както Учителя казва:

В света има само едно учение, което може да подобри условията на индивидуалния и обществения живот. Това е учението на Разумния живот, а не на класовата любов.

Това значи, че щом индивидът се издигне до онази висота на духовно разбиране в живота, т.е. пробуди ли се съзнанието му, то като логическо последствие ще се поправи животът на обществото, народите и човечеството, защото, както казва Учителя:

Един човек е миниатюр на цялото човечество. Следователно един народ в своето развитие представлява човечеството в по-малка форма. Затова, когато говорим за индивида, разбираме човека като една семка. Когато говорим за едно общество, разбираме, че тази семка е почнала да расте. Когато говорим за народ, разбираме, че тази семка е почнала да израства. И когато говорим за човечеството в неговата пълнота, разбираме, че тази семка се разклонява, дава цветове и плодове. Като разбираме така Живота, ще познаем, че всеки от нас е необходим фактор в човечеството.

Ако така разбираха Живота като Цяло, всички духовни, политически и културни фактори, нямаше да се дойде до този страхотен кървав конфликт . Живата Природа оставя човечеството да действа по закона за Свободата, но до момента, докато не бъдат престъпени нейните закони. Висшето колективно съзнание има за предпоставка следното:

Когато един народ съзнава своето положение вътре в човечеството като един уд, като един орган от общия организъм, който трябва да извършва своята длъжност навреме, тогава той ще бъде на своето място.

Така разбран общонародният живот, ще се отвори нова страница за истинския духовен възход на цялото човечество. Човечеството действително ще дойде в досег с онзи Космичен свят, където съществува ненарушима хармония между всички йерархии от Същества, които са завършили своето развитие. И както Слънцето и всички други слънца в целия Всемир разливат изобилно своята светлина, също така и хората, след като бъдат озарени от тази висша хармония, ще имат само един идеал – да служат на Бога.

Това е именно смисълът на новата епоха, която започва вече своето възходящо движение. През тази епоха човек ще се издигне до положението Син на Светлината, до Божественото съвършенство, ще се върне в онзи Космичен център, от който преди милиони години е излязла човешката душа – напуснала е своя дом. И казва Учителя:

Веднъж човек създаден от Бога, рано или късно ще реализира желанията на своята душа. Той ще се върне към онзи Живот, от който първоначално е излязъл.

При новото съзнание всички хора ще образуват едно семейство и всеки народ ще бъде орган на това велико тяло. И народите ще се уважават взаимно и ще се почитат. Това ще бъде култура на братство и сестринство. Когато говорим за Новата раса, Новата култура, подразбираме Любовта, проявена по новия начин, за който сегашният свят има смътна идея. И тогава човек ще се намери в един красив хармоничен свят, където няма да има никакви противоречия. И това бъдещо живо верую ще обедини всички хора в едно цяло.

[valiamaria]

СИНОВЕ НА СВЕТЛИНАТА

ПРИТЧИ ЗА НОВИЯ ЧОВЕК

³⁴

Душата е храм на Истината. Умът – Светлина на Мъдростта. Сърцето – олтар на Любовта.

Старият човек е създаден за Живота и движението. Новият човек е създаден за Любовта и Знанието. От Живота към Любовта, от Любовта към Бога. Само така човек познава, че Бог е всичко в света.

Ние не говорим за света на тъмнината, в която хората блуждаят, но за света на Светлината, която отваря очите на хората за новото познание на Бога. Ние говорим за света на Светлината, в която хората възкръсват.

Бог е вечно постижение на Любовта. Бог е вечна Красота на Живота. Бог е вечно изявление на Красотата – основа на Доброто.

В новия свят, който Бог създава, всички хора се обединяват в едно цяло, за да живеят в Любовта.

Бог създаде Вселената за душите, да живеят в нея и да се радват на Славата Божия, в която Той ги е облякъл.

Вземай от Извора колкото искаш. Ала когато вземаш от ближния си, пази следния закон: вземай по-малко – давай повече.

Какво ще разбере от светлината онзи, на когото очите са затворени? Каквото и да му се говори, нищо няма да разбере. За да учи и да придобива Знание, човек трябва да отвори очите и ушите си за Светлината. Тя има звук, който се възприема чрез ушите.

Какво ще говорим на човека със затворени очи? Който има очи и уши и не ги отваря, той е осъден на страдания.

Какво представляват страданията за човешката душа? Условия за растене и развиване. При тях нейните мисли, чувства и способности се разцъфтяват. Тя се превръща в цвят, който разнася далеч уханието си, завързва плод, който скоро узрява. Душата, която не страда, завинаги остава затворена пъпка.

Храни душата си със зрелите плодове на своя Живот, за да расте тя, да се развива и постоянно да се освобождава. Плодовете на душата са райски плодове, към които всеки се стреми.

Едва сега хората се готвят да влязат в реалния Живот, пълен с Красота и вътрешна сладост. Реалния живот наричам още Божествен живот. В реалността човешката душа ще се изявява в своята красота и величие.

Днес се твори нов свят, който се нуждае от нови условия и нови отношения, които да станат плът и кръв на човека. Това наричам реалност в Живота. В тази реалност човешката душа ще се изяви в своята красота и величие.

Старият човек изучава Живота, а новият – Любовта. Бъдете, прочее, и вие нови хора, да изучавате Любовта.

[valiamaria]

НА РАБОТА!

Бъдете готови! Слънцето на Живота изгрява. Всеки трябва да се ползва от него. Започнете да мислите, да работите и прилагате Любовта в Живота.

У ч и т е л я

Днес Разумната Природа поставя като задача на всички хора по лицето на Земята да повдигнат съзнанието си една степен нагоре, за да видят Светлината, която ги заобикаля, и се проникнат от Красотата и Чистотата на Живота.

Мнозина живеят в избите, дето Светлина не прониква. Излезте из дълбоките изби да ви погалят слънчевите лъчи и да подишате свежия въздух. Напуснете света на скърбите, сълзите и разочарованията и влезте в света на Радостта. Махнете превръзките от очите си, за да видите Красотата и Хармонията на Живота. Вие сте в последната фаза на тази култура. Всеки, който има Любов в душата си, ще има Мир в себе си, няма да се смущава от условията, но ще се намира под Великия Божи промисъл.

Животът в сегашните му условия е робство, голям затвор. Не си правете никакви илюзии, разберете положението и излезте от него. Казвам ви: излезте от този затвор!

Ако можех да плача, бих ви оплакал. Бих плакал не за вашите страдания, а за вашите заблуждения, че не знаете как да бъдете щастливи на Земята и не искате да разберете къде е щастието ви.

Всичко това, което виждате сега, ще се срути. Няма да остане нищо от сегашните закони. Такъв ще бъде свършекът на света с неговата извратеност. Ще настане нова култура, когато хората ще слушат своя ум и своето сърце и ще живеят братски. Кажете на всички, че е дошло крайно време да заживеят човешки живот на Земята. Правото е на наша страна. Общо Братство ще се създаде по целия свят.

Работете всички с Любов и Светлина, за да бъдете в съгласие с великите природни закони, и бъдете уверени, че бъдещето е ваше.

Съвременните хора се намират пред светло бъдеще. Земята коренно ще се измени. Разумното Начало е приготвило нови условия, нов свят.

За прилагане на това учение се изискват герои, а не страхливци. Това, което самата Природа ни учи, за каквото сме създадени, това за нас е важно. Нима сме създадени да ставаме жертва по бойните полета? Нима сме създадени да бъдем палачи и да бесим хората? Ни най-малко. Бог ни е създал с велика цел. Отсега нататък бъдещето е на истинската култура.

С тази нова Светлина, с тази нова наука, която имаме, ще проучим човешкото сърце, ще проучим човешкия ум, ще проучим човешката воля. От всинца ни се изискват светли умове, чисти сърца и силна воля.

Три допирни точки са ви нужни – допирна точка с Любовта, допирна точка с Мъдростта и допирна точка с Истината.

Съзнателният Живот ще дойде чрез Любовта. Светлата Интелигентност – чрез закона на Мъдростта. Силната воля и Свободата на човечеството – чрез закона на Истината. Тези са задачите, които ще реализираме в нашата програма.

Постъпвайте, както Светлината постъпва – тя ви оставя своя живот и не ви казва, че ви обича. Постъпвайте, както ябълката постъпва – тя се раздава на всички. Постъпвайте, както изворът постъпва – той се раздава на всички. Раздавайте се на всички, за да получите всичко!

Приложението на Любовта – това е работа! Новото учение изправя погрешките на миналото, изправя и допълва сегашното знание и въвежда човека в истинския, безграничния, творчески Живот, който дава всички условия за човешкото развитие.

Всичко, което ви говоря, влиза вече в Живота. Никой не може да се отклони от влиянието на моята мисъл! Тя ще произведе своя ефект. Като казвам м о я т а м и с ъ л , разбирам новата мисъл, мисълта на Живия Бог, с Когото съм свързан. Защото както Бог мисли, така и Аз мисля.

Методи Константинов (1902-1976) и Учителя

Боян Боев (1883-1963) и Учителя

Мария Тодорова (1898-1976) и Борис Николов (1900-1991)

[Ани]

ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ

⁷ Книгата „Науката и възпитанието. Началата на человеческий живот” е публикувана за първи път през 1896 г., Варна, Печатница на К. Николов (виж Учителя Петър Дънов, „Той иде”, Бяло Братство, София, 2005).

⁸ Според по-късни документални данни посоченият период от варненската биография на Учителя Беинса Дуно (1885-1900) всъщност е богат и на много обществени прояви. През 1896 г. той е един от учредителите на Дружественото читалище „П. Р. Славейков”, избран е за негов библиотекар-домакин и през следващите години държи пред варненското гражданство пет сказки: „Произхождението на человека” (18 май 1897), „Преглед върху древнята и модерна философия” (8 ноември 1897), „Науката и философията” (15 ноември 1897), „Защо и как живеем” (1898) и „Основите на просвещението” (1899). През 1897 г. учредява със съмишленици във Варна “Общество за повдигание религиозния дух на Българский народ”, в който членуват д-р Георги Миркович, Мария Казакова, Тодор Стоянов, Пеню Киров, Анастасия д-р Желязкова и Милкон Партомиян. През 1898 г. записва и произнася пред Варненското благотворителното дружество “Майка” беседата “Призвание към народа ми”.

⁹ Всички дати до 31 март 1916 г. са посочени от авторите по стария стил на летоброене по Юлианския календар.

¹⁰ Писмото е от 31 май 1902 г. и е изпратено от Варна до Пеню Киров (1868-1918) в Бургас (виж Петър Дънов, „Писма до първите ученици”, Астрала, София, 1999).

[Ани]

ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ

¹ Става дума за научни открития в химията, физиката и биологията от първата половина на XX век.

[Ани]

ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ

³ Споменатите събития са описани от самия Константин Дъновски в мемоара му „Едно откровение в солунската черква „Св. Димитрий” (Кассама-Джамиси). Дадено на Отца Константина Дъновски, през юношеството му, в гр. Солун, на 10 април 1854 год.” (виж „Учителя във Варна”, Бяло Братство, София, 1999)

⁴ Майката на Петър Дънов - Добра Чорбаджиатанасова - е дъщеря на видния възрожденец и борец за църковна независимост от с. Хадърча (днес Николаевка), Варненско, Атанас Георгиев (1805-1865).

⁵ Във Варна Петър Дънов завършва Петокласната мъжка гимназия (1879-1884), в Свищов - Американското методистко училище (1884-1886), а учителства в с. Хотанца, Русенско, от есента на 1887 до лятото на 1888 г.

⁶ Петър Дънов заминава за Съединените американски щати през август 1888 г., записва се студент в Методистката теологическа семинария Дрю, гр. Медисън, щат Ню Джърси, и я завършва през май 1892 г. През есента на 1892 г. се записва в Теологическия факултет на Бостънския университет, защитава дипломна работа “Миграцията на германските племена и тяхното християнизиране” и се дипломира през юни 1893 г. Една година посещава редовно занятията и в Медицинския факултет на Бостънския университет.

[Ани]

ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ

14 Макс Щирнер (1806-1856) - германски философ, представител на крайния индивидуализъм и анархизъм, според който Аз-ът е единствената реалност.

 

15 Бакунин, Михаил (1814-1876) - руски теоретик на анархизма, основоположник на анархосиндикализма, яростен противник на марксизма и на държавния социализъм.

 

Кропоткин, Пьотър (1842-1921) - руски теоретик на анархизма, един от основоположниците на релевантната география.

 

Себастиян Фор (1857-1942) - френски анархист и педагог, автор на „Енциклопедия на анархизма”.

 

16 Духобори - религиозно общество, възникнало около 1740 г. в европейска Русия. Отричат грехопадението на Адам, вярват, че Бог е неотделим от човека, а Христос е въплъщение на Добродетелта. През 1801 г. император Александър I насилствено ги преселва край Азовско море, а по-късно - в Грузия. През 1898-99 г. благодарение на застъпничеството на Лев Толстой около 7000 членове на обществото успяват да напуснат Русия и се заселват в Канада.

[Ани]

ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ

17 Силурски период - трети период от третата геологична ера - Палеозой, започнал преди около 440 млн. години.

18 Креден период - трети период от четвъртата геологична ера - Мезозой, започнал преди около 140 млн. години.

19 Гарбунов-Посадов, Иван (1864-1940) - руски педагог и публицист, последовател на учението на Лев Толстой, теоретик на т.нар. свободно възпитание, ръководител на създаденото по инициатива на Толстой издателство „Посредник”. Цитираният по-нататък текст е от неговото есе „Едното Вечно”, публикувано в сп. Възраждане, бр. 7, 1923.

[Ани]

ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ

20 Уърдзуърт, Уилям (1770-1850) - английски поет, един от основателите на романтизма в английската литература. В стиховете му звучи мистично преклонение пред Природата.

Шели, Пърси Биш (1792-1822) - английски поет от школата на романтизма, характерен с мотиви за разума и съвършенството на човека.

Кийтс, Джон (1795-1821) - английски поет от школата на романтизма, автор на поемите „Хиперион” и „Падането на Хиперион”, в които главна интонация е отношението между въображение и реалност.

Браунинг, Робърт (1812-1889) - английски поет с характерен психологически драматизъм на интонацията.

Уитман, Уолт (1819-1892) - американски поет, автор на стихосбирката „Стръкчета трева”, в която с библейска мащабност се възпява човешката свобода и модерната демокрация.

21 Пъотър Успенски (1878-1947) - руски философ и езотерик, последовател на учението на руския мистик Георгий Гурджиев. Автор на творби със забележително влияния върху мисленето на много европейски и американски интелектуалци от XX век - „Tertium Organum - ключ към загадките на света” , „Четвъртият път”, „В търсене на чудесното” и други.

22 Метерлинк, Морис (1862-1949) - белгийски поет и драматург от школата на символизма, Нобелов лауреат за 1911 г. Главни мотиви в драмите му са удивителните и тайнствени събития в несъзнателния живот на душата.

[Ани]

Обяснителни бележки

23 Ларсен, Йоханес (1874-1931) - датски писател, автор на романите „Мъдрец”, „Марта и Мария” и др., в които присъства дълбоко религиозно чувство.

[Ани]

Обяснителна бележка

24 Обяснителна бележка на авторите. Много изрази, които се употребяват, когато се говори за Любовта, не са съвсем правилни, но си служим с тях поради липса на подходящи изрази в езика. Например изразът възприемчивост на човека към Любовта. При този израз може да се разбере, че Любовта е нещо чуждо за човека и че той я приема отвън, докато всъщност Любовта е вътре в човека, образува глъбините на неговата природа и трябва да се изяви. Тъй че когато се употребява думата възприемчивост в тая книга, да се разбира в този условен смисъл. Същото се отнася и за много други подобни изрази, например приемане на Любовта, влизане в света на Любовта, изгубване на Любовта, иде вълната на Любовта и прочее.

[Ани]

25 Обяснителна бележка на авторите. Любовта като стремеж се нарича от Учителя с разни имена: физическа любов, магнетична любов, човешка любов, любов на сенките и прочее. Любовта като чувство и като сила се нарича от Учителя още Духовна Любов, Ангелска Любов и прочее. Любовта като принцип се нарича още Божествена Любов, Любов на Реалността, Космическа Любов, Мирова Любов, Всеобемаща Любов и прочее.

[Ани]

26 Текстът в тази глава изцяло е съставен от цитати от Словото на Учителя

[Ани]

27 Текстът в тази глава изцяло е съставен от цитати от Словото на Учителя.

[Ани]

28 Текстът в тази глава изцяло е съставен от цитати от Словото на Учителя.

[Ани]

30 Монголската и туранската раси - тук са употребени термини, неравностойни от гледна точка на съвременната наука. Монголската или монголоидната раса е една от трите раси, които днес населяват Земята, докато тураните са урало-алтайската група народи, които принадлежат към същата тази раса и се състоят от фино-угри и тюрко-монголи.

31 Лапландците - става дума за саахите, населяващи областта Лапландия, разположена в Северна Европа между Скандинавския полуостров и Мурманска област в Русия.

[Ани]

32 Европейската война - Първата световна война (1914-1918).

33 Обяснителна бележка на авторите. Цитатът е от беседата „Великите условия на Живота”, държана на 9 февруари 1919 г.

[Ани]

34 Текстът в тази глава изцяло е съставен от цитати от Словото на Учителя.

[Ани]

29 Анна Монаро - италианка от Пирано, боледуваща от астма. През май 1934 г. няколко лекари наблюдават как по време на сън от гърдите й се излъчват бързи импулси от виолетова светлина, описани като феномен на светещата жена от Пирано.