Jump to content

209. БОЯН БОЕВ


Recommended Posts

209. БОЯН БОЕВ

Последните години Учителят насочи Боян Боев и Методи Константинов към нас и ние с тях успяхме да работим върху книгата „Учителят" и след като я завършихме успяхме да я издадем. Така се създаде един много добър вътрешен контакт между нас за обща работа. Започнахме да дружим по-често и разговаряхме и обсъждахме неща, които се отнасяха за Школата на Учителя и неговото Слово. Борис след заминаването на Учителя и след заминаването от този свят на Тодор Стоименов беше поставен за ръководител на Братството и често Братския съвет трябваше да заседава с часове по текущи въпроси, засягащи Изгрева. Разискванията бяха бурни, с пререкания, преминаващи в караници и непрекъснати разправии. При такива случаи Боян Боев ще дойде при мен и ще каже: „Марийке, кажи на Борис, че довечера

 

Братския съвет ще има заседание". Аз кимвам с глава, че съм разбрала и запомнила, а той ще си вдигне двете ръце над главата с разперени пръсти, с дланите навътре и размахва ръцете си над главата и каже: „Ужас, ужас, ужас". Винаги след като ми съобщаваше повтаряше тези думи многократно. Аз съобщавах на Борис, който се връщаше късно след обяд от работа, по-хапваше нещо и заминаваше на тези поредни Братски съвети и се връщаше късно вечерта изморен и изтощен от бурните разисквания и пререкания.

 

По това време аз поех задължението да нося храна на брат Боян. Борис понеже страдаше от язва всички храни, които се готвеха у дома бяха предварително пасирани, така че той да може да ги поеме. А да се подготвят пасирани супи и гозби беше една много трудоемка работа и приготовляването на такива ястия изискваше много време както на моята къщна помощница Станка, така и на мен. С големи усилия Борис поемаше тази храна. Аз слагах в чинии и занасях и на Боян Боев, който му харесваше и така че от 1945 до 1958 г. може да се каже, че той ядеше само моите ястия. Но след това Борис беше вкаран в затвора, аз имах и други задължения да тичам на-сам-натам, да ходя да измолвам посещения от затвора и да му нося храна. Тогава отидох при Боян и му казвам: „Брат Боян досега ти носех храна и не ми беше тежко, нито ме затрудняваше. Готвех за Борис, където се готви за един там има и за двама. Но сега вече търча по други неща и няма да мога нито да готвя, нито да нося". На Боян му беше много неприятно, защото се лишаваше от тази вкусна и лесно смилаема храна, която готвех. Започнаха други да му готвят и носят. Веднъж ме среща и се оплаква: „Ти знаеше ли, че тези сестри тук на Изгрева не знаят да готвят и ще ме уморят с техните яденета". За мен това беше само една похвала, но сега времената бяха други и аз тичах и си имах други грижи и неволи.

 

Боян беше много разположен към нас, а ние бяхме преминали през изпитания и чрез тези опити, които бяха направени с издаването на беседите и книгите на Учителя нашите връзки се уякчиха. Спомням си, че той обикновено се намираше много близко до Учителя, непрекъснато с бележник и писалка в ръка, за да стенографира думите на Учителя. През 1926 г. шест месеца преди да се пенсионира той бе уволнен дисциплинарно от Министерството на просвещението и то след доноси и интриги като онези, които се подписаха за неговото дисциплинарно уволнение бяха директора на министерството Радославов, както и професор Консулов, които двамата са били бивши съученици на Боян Боев. Така те го оставиха да бъде без пенсия и той от 1926 г. до 1962 г. беше без пенсия и се препитаваше на Изгрева от онова, което нашите приятели му носеха. Той работеше за Учителя, за Школата, а пък ние сестрите когато готвехме носехме по някое блюдо от храната и за него. Спомням си Учителят пред брат Боев и заобиколилите го приятели, каза: „До началото на 2000-та година ще дойда отново, защото сега се строи друга земя. Ще дойда в Русия към Карпатите. Сега България е в златния си век, а Русия е в сребърния си век, а тогава ще бъде точно обратното - Русия ще бъде в златния си век, а България в сребърния си век. Това ще стане, защото бъдещето е на славянството, защото то върви по пътя на сърцето и може да се сади от семената на новото учение у тях". Това изявление на Учителя не бе дадено случайно пред Боян, защото той бе радетел за мисията на славянството и беше издал една малка книжка по този въпрос. Освен това той непрекъснато стенографираше и беше подбрал много мисли на Учителя за ролята на славянството в бъдещето на шестата раса и ролята на Учението на Учителя за идването на тази шеста раса. Той събираше тези изказвания, подреждаше ги, поставяше коментари и чакаше онзи момент кога ще се сбъдне всичко това. Често когато се разделяше с някои възрастни братя от неговото поколение и знаеха, че може би това ще бъде последната им среща затова те се изпращаха по следния начин: „Брат, да се разделим по братски, че може вече тук в България да не се срещнем, но да не забравиш, брат, че Учителят каза, че следващия път Братството ще се прероди в Русия на Карпатите. Там ще ни бъде срещата, брат, там ще се видим и да не забравиш, брат, когато се родиш следващият път да дойдеш точно там". Боян говореше високо и разпалено. Онзи брат комуто говореше даваше обещание с пълна увереност, че това трябва да стане точно така както го е казал Учителя. А пък Боян убедително говореше и настояваше, че тяхната среща ще бъде именно там. Единствено се уточняваха да не забравят и да не пропуснат епохата когато трябва да се преродят в Русия при идването отново на Учителя там. За нас беше много забавно за наблюдение на тези сцени, после не ни беше толкова интересно, защото знаехме, че се повтаря един и същ сценарий. Но Боян Боев и възрастните приятели, които се разделяха по този начин за тях не беше сценарий, а беше живот, който са изживели с Учителя и Школата в разстояние на десетилетия. За тях беше жив живот, споен със словото и с живота около Учителя. Ние, които преминахме през Школата на Учителя и които бяхме по-млади само се усмихвахме и наблюдавахме как те бяха толкова убедени в тази предстояща среща, когато трябваше да се родят отново на земята. Но веднъж присъствувах на една такава драматична сцена, при едно такова изпращане и прощаване с Боян, че се разплаках. Един брат се прощава с Боян и се уточняват къде ще се срещнат в следващото прераждане. Разделиха се и онзи брат си тръгна. След пет минути брата се връща цял разтреперан и проплаква: „Брат Боян, аз забравих къде трябва да се преродя". Брат Боян взима лист хартия, написва му върху него следното: „Русия и Карпатите", написва го на български и написва го на стенограма и му го подава. Онзи брат се спира и пита: „Ами ако загубя бележката?" „Няма да я загубиш." По едно време брат Боян се сеща за нещо, взима писалката, взима едно друго листче хартия, написва отново същото, сгъва я несръчно, прави я на малка топка, отива при онзи брат и му казва: „Отвори си устата и глътни това - тук пише къде ще се родиш и не може да се загубиш, вече нямаш оправдание". Онзи глътва бележката, Боян му дава чаша вода и си тръгва доволен и си говори: „Да, вече аз нямам оправдание". Боян е в възторг от разумното разрешение, смее се и говори: „Ще ми разправя този, че ще забрави. Сега ще го питам дали ще може да забрави и да му мисли ако забрави." Аз вече не плачех, а ридаех. Часове след тази случка не можех да се успокоя.

 

Веднъж приятелите завеждат Боев на оперета в Музикалния театър, за да видят и слушат голямата певица Мими Балканска. Седи на стола брат Боян, а от двете му страни са седнали приятели от Изгрева, слушат и гледат. По едно време в развоя на първото действие излиза балета на оперетата, излизат балерините и започват да играят, но според Боев като ги поглежда, то не е било балет, а само си подмятат задниците и си вдигат краката. А онова, което са играели е т.нар, френч калкан. По едно време Боян се стряска, обръща се наляво и надясно и казва на единия: „Слушай какво ти казвам: жми". Но онзи до него иска да гледа, платил е билет, има стол, има представление, има балет и балерини. Но Боян се навежда и му казва: „Жми ти казвам, че не отговарям за тебе". Онзи няма какво да прави, няма как да възрази на старшия брат Боян, онзи си затваря очите и жми. Боян се обръща и на другата страна, и на другият му извиква да жми. След като свършва номера с балета и с балерините Боян им казва: „Сега можете да си отворите очите и да прогледнете". Онези двамата си отварят очите, гледат, а балета е свършил и свършило е и първото действие. Свършва оперетата, всички си тръгват към Изгрева. Но на връщане един го запитва: „Абе, брат Боян, ние жмихме, ами ти какво прави по това време, ти жми ли или гледа балерините?" А Боян най-невъзмутим, но сърдито говори: „Аз не жмех, но гледах вие дали жмите и ту се обръщам наляво, ту се обръщам надясно, че сега ме боли врата". „Брат Боян ами как разбра, че балета свърши и че балерините си отидоха?" „Ами онзи там отзад дето седеше зад моя стол ме ръгна и рече: „Хайде бре, умири се вече балерините си заминаха." Всички се смеят, а целият Изгрев се залива от смях. Разказаха случката на Учителя, а той казва: „Ами най-интересното от оперетата и от това представление беше балета, а вие именно на него жмехте. Тогава какво видяхте? Нищо". Всички прихват отново да се смеят. Всеки месец ние от Изгрева ходехме на концертните изяви както в концертни зали, така на опера и на оперета и когато някой дойдеше от града и съобщи, че е залепен нов афиш по улиците на София за предстоящ концерт тогава някой от нас казваше: „Един жми, друг не жми - всички на концерт". Така че завършвахме и с усмивки и понякога имахме най-различни преживявания при тези концертни изяви, защото винаги се случваше нещо, което от една страна бе забавно, а от друга страна бе поучително, защото винаги се намесваше Учителя и даваше своите разяснения за случая, но от негова гледна точка.

 

Последните години Боян Боев се движеше с бастун, куцаше. Но не се оплака нито веднъж. През времето когато Борис беше в затвора в разстояние на четири години аз първо ходех при него и споделях новините. А Борис беше измислил един начин и в една от капачките от празните буркани на едно малко листче беше написал своята редовна стенограма и тогава аз носех това листче пред Боян Боев, той разчиташе стенограмата и дълго, дълго говорехме и споделяхме един с друг своите надежди и очаквания. Първото нещо, което направихме след като Борис излезна от затвора бе с Борис да отидем и да го посетим. Той се радваше, но видях една тъга у него, „Брат Боян, защо си тъжен? Ето брат Борис е вече свободен." А той натъжен изрече: „Е, единият брат излезе от затвора и си дойде, а другият трябва да си заминава от този свят." Той беше разбрал, че неговото време изтичаше както и дойде това време, че то изтече. Боян си замина както ние, простосмъртните, ще си заминем, но той остави следи и един образ на безкористност. Идеал на безкористност от начало до край, идеал на всеотдайност и жертвоготовност за другите, идеал, който той успя да реализира чрез своят живот на земята и на Изгрева.

 

Сега ще приложа едно откровение от разчетените стенограми на Боян

 

Боев.

 

„с. Мърчаево, 29 май 1944 г.

 

В имението на брат Темелко Стефанов, при Извора на „Доброто"

 

Учителят каза: „Извора на Доброто" се почна в с. Мърчаево през март 1944 г. и завърши с котвата на 29 май с.г. Същата котва се образува и на Небето към 12 часа на обяд, към изток 6  и половина часа вечерта се образува риба на Небето. Риба значи Исус Христос, Син Божи, Победител. Рибата стана на ръка и после на рак. Ракът е знак на месец юни. През месец юни ще стане нещо. Ние искаме мирът на Божията милост и на Божията правда. Ръката Божия показва пътя, по който хората трябва да вървят.

 

29.5.1955 г. Небето чисто, ясно, слънчево. Меко и топло. Чудесен ден."

 

Забележка: На 1 юни 1944 г. се смени правителството. Дойде правителството на Иван Багрянов от 1 юни 1944 г. до 2.IХ.1944 г. (вж. „Изгрева", том. IV от стр. 476-479; 480-483).

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

"Брат, да се разделим по братски, че може вече тук в България да не се срещнем, но да не забравиш, брат, че Учителят каза, че следващия път Братството ще се прероди в Русия на Карпатите."

- Карпатите се намира между държавите Румъния, Украйна, Полша, Чехия, Словакия, Унгария и Сърбия. Карпати в Русия няма. 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...