Blagost

Според мене моралът представя онова разумно начало, което действа в света и се прилага еднакво към всички живи същества... Великият морален закон засяга всички същества и еднакво ги държи отговорни.

“Господар на съботата”, стр. 168; 80

Доказано е, че човек с морален устой може да живее по-дълго време от онзи, който няма морален устой в себе си. Като спазва законите на великия морал, човек пести силите на своя физически и духовен живот.

“Богове сте”, стр. 103; 79

Ако ти се намериш пред едно дърво с плодове и не може да откъснеш от плодовете, казваш: “Имам ли право да късам от плодовете?” Аз имам право да късам от всички плодове на дърветата. Аз нямам само едно право в света – да взема един плод от устата на един човек, а имам право от всяко дърво да откъсна от плодовете му. Никакъв закон не съществува в Природата. Има закон, който съществува, ако взема плода от устата на човека. Понеже той е вложил своята енергия.

“Новата работа”, стр. 92-93; 106

Щом вземеш онова, което ти е необходимо, потребно, престъпление няма. Щом вземеш онова, което ти е непотребно, престъпление има.

“Двата университета”, стр. 100; 128

“Ако те ударят по една страна, дай и другата”. Това подразбира пълно въздържание от прилагане на грубата сила. Ръката е носител на известни сили, но ако мисълта на човека, когото са ударили, е силна, от лицето му излиза такава светлина, която заставя виновника да съзнае погрешката си и да не вдига ръка против ближния си.

“И рече Исус”, стр. 157; 80

Всичките хора приличат на Христа, но не постъпват като Христа. Всички хора приличат на Христа, но нямат сърдцето на Христа. Всичките хора приличат на Христа, но никога не могат да носят кръста си като Христа. Та казвам: всички трябва да се стремим към това. Аз не искам това да ви казвам, но казвам какъв е законът. Този закон за вас и за мен, и за ангелите е един и същ.

“Постоянната връзка и единствената връзка”, стр. 80; 157

Нямаш право да търсиш хора, които да носят твоя товар. Сам ще го носиш.

“Обикновена и необикновена мисъл”, стр. 328; 114

Имаш право да внесеш в себе си всичко, което е хубаво.

“Към Обетованата земя!”, стр. 50; 163

Никой няма право да убива и да коли! Дали тоя закон се отнася до твоето, или чуждото, не е важно. Тъй щото не е прав изводът, че своето може да убиваш и колиш, но не и чуждото.

“Човешките косми”, стр. 105; 104

Защо човек има право да коли кокошки, агнета и да ги яде, а вълкът няма право? Ще кажете, че вълкът постъпва по-жестоко с тях. Не е така. От гледище на Божественото съзнание, на Висшия морал, и в двата случая престъплението е еднакво. Затова казваме, че бъдещето на вълците не е добро. Те ще бъдат изтребени от лицето на Земята. Всички месоядни животни ще бъдат унищожени, няма да станат наследници на Земята. Законът е един и същ и за месоядните животни, както и за хората, които постъпват като тях.

“Трите книги”, стр. 235; 132

Законът на моралността зависи от мисълта.

“Божествена книга”, стр. 262; 168

Не пожелай! Ти, ако погледнеш на една жена, да прославиш БОГА, но ако я погледнеш, за да я имаш, да я пожелаеш – скъсан си. Законът е един и същ и за жени, и за мъже.

“Пътя на светиите”, стр. 31; 158

Трябва да живееш умно, да не пожелаеш. Не пожелавайте това, което е чуждо. Търси онова, което е дадено за тебе.

“Зрелостният изпит”, стр. 84; 158

Щом едно дете не носи добродетелите на родителите си, щом едно дете не носи добродетелите на Любовта, щом едно дете не носи добродетелите на Мъдростта, щом едно дете не носи добродетелите на Истината, то не е родено от БОГА.

“Навреме и безвреме”, стр. 30; 185

Когато Христос дойде между евреите, какво им остави? Нищо не им остави, задигна си филмите. Така ще направя и аз. Няма да дам нито един косъм от главата си на българите. Каквото давам, един ден ще си го взема. Ще си вдигна цигулката, ще си вдигна лъка и ще си замина, а те ще останат само със свирните си. Аз няма да оставя тези Божествени филми, да се подиграват с тях. Такъв е Божественият морал, това е Божият закон.

“Разлика между физическата и Божествената Любов”, стр. 6; 205

Умът има двояко естество. Той съдържа в себе си два принципа: единият принцип е принципът на великите мистерии, на Божественото, а другият, низшият, засега представлява плътта у човека.

“Великата погрешка”, стр. 155; 31

Принципът, който се олицетворява в Мария, представя висшето, което показва как да служим на БОГА, как да сме в хармония с висшите същества, светиите, ангелите, които знаят повече от нас, знаят да се подчиняват – ще седнем тихо и спокойно при нозете на Учителя, да се учим... Висшият принцип, Мария, ни показва пътя, по който трябва да служим на Бога индивидуално. В това служене ще намерим смисъл на нашия живот, и то доколкото разбираме вътрешния смисъл на нашата душа, ще разбираме и другите същества, които живеят около нас. Щом научим първия, висшия принцип – да се подчиняваме на БОГА, тогава ще научим и другия принцип – да се подчиняваме на всички низши елементи – да подчиним низшия принцип у човека... Онзи, който не се е научил да се подчинява, да слугува на БОГА, не може да бъде господар, и всеки от вас, който иска да бъде господар, най-първо трябва да научи да бъде слуга, слуга на БОГА, да се подчинява – да научи този висш закон, да седне, както Мария, при нозете на Христа...

“Марта и Мария”, стр. 201, 202, 203, 204; 2

“Крадецът не иде, освен да открадне, да заколи и да погуби. Аз дойдох, за да имат живот и да го имат преизобилно.” В този стих Христос говори за два принципа. Този крадец не иде отвън. Той иде отвътре и е свързан с нашия ум, с нашето сърдце, с нашите чувства. Той има достъпи там. Христос казва, че Той иде да ви каже нещо, да ви даде благословение. Крадецът не иде, освен да открадне, заколи и погуби. Краде, коли и погубва – прилага своя принцип. В тоя принцип е отрицателният елемент. Над този принцип има друг – Христовият: “Аз дойдох, за да имате живот вечен и да го имате преизобилно”. Думите, които каза Христос: “Аз дойдох, за да имат живот и да го имат преизобилно”, имат смисъл и са един велик принцип.

“Аз дойдох, за да имат живот”, стр. 135; 204

В човека има един груб елемент, от който трябва да се пази. Той съкращава живота му. Болестите се дължат, именно, на този елемент. Той отнема силата му. Ние наричаме този елемент низш мъжки принцип, за отличие от висшия мъжки принцип, наречен още принцип на Мъдростта. Низшият мъжки принцип съществува във всеки човек – мъж или жена. Този принцип се проявява обикновено в хора, които обичат да властват, да господаруват, да се налагат на другите. Който прилага този принцип, той го изпитва и върху себе си.

“Подмлади”, стр. 340; 126

Йерусалим представлява низшия принцип у хората и затова там разпнаха Христа... Самария е психическият принцип у човека, а Галилея е висшият принцип.

“Спаси ни”, стр. 196; 201

Чистият и свят човек е всякога доволен от живота си, той е готов на всички услуги и жертви за благото на своята душа и на своите ближни. Който прелюбодейства, той е опетнил душата си. Той е готов на всички престъпления. Като прелюбодейства, човек служи на плътта си. Тя взима надмощие в човешкия живот. Този принцип наричаме “хопити”. Той руши, разединява, умъртвява. В Евангелието този принцип е наречен грях, змия. Той беше проникнал и в Рая, качил се беше на забраненото дърво и оттам се разговаряше с Ева. Човек е дошъл на Земята да изпълнява Божията воля, а не да служи на низшия принцип. Той е влязъл в работилницата на живота – в света, и трябва да определи отношенията си към него.

“Вкъщи”, стр. 169-170; 5

В БОГА има едно качество: в Него няма противоположности, в Него има само един принцип – каквото и да види, Той всякога се весели. БОГ вижда само добрата страна.

“Малката радост”, стр. 16; 36

Любовта към Едного е Любов към всички; и Любовта към всички е Любов към Едного.

“Несъвместими отношения”, стр. 45; 36

Любовта ви към едного или към всички е все едно и също нещо. Законът е един и същ. Някой казват: “Аз не мога да любя всички”. Ти не си длъжен да любиш всички. Като любиш едного, чрез него можеш да любиш всички.

“Елементи в геометрията”, стр. 146; 26

Ако Любовта на човека към някого е Божествена, тя ражда Любов към всички същества.

“Любов към всички”, стр. 136; 198

Радвайте се, че обичате себе си. Ако никого не обичате, поне себе си обичате. Радвайте се, че е останала поне тази малка обич. Тя представя обич към малките неща. Сега ще изучавате Обичта към Цялото. Това е закон, на който БОГ ще ви учи. Не можеш да научиш този закон сам – друг ще те научи.

“С ключ и без ключ”, стр. 208; 147

Този, който обича едного, Любовта му е много слаба. Този, който обича двама, Любовта му е по-силна, а този, който обича всички, Любовта му е най-силна.

“Обичай всички!”, стр. 139; 198

Два велики закона съществуват в света: Да възлюбиш Господа БОГА твоего с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичкото си сърдце и с всичката си сила; Да възлюбиш ближния си като себе си.

“На сватба”, стр. 59; 167

Първият закон е Любовта към БОГА. Второто отношение вече е към вашите близки. И щом установите отношенията си към вашите близки, то е вече отношение към всички. Законът е такъв: Щом възстановите отношения към ближните си, ще имате правилни отношения към всички.

“Право и безправие”, стр. 85-86; 151

Има един закон, който регулира отношенията на хората. Най-първо трябва да разбирате физическата Любов. След това трябва да разбирате духовната Любов, да придадете топлина на човека и след това трябва да му придадете светлина. Така се образува цял един кръг.

“Четирите елемента”, стр. 685; 151

Любовта към БОГА ще ви научи да се обичате един друг. Обичта към Цялото, то е закон на БОГА. Туй изкуство само БОГ може да ни го покаже. Как да се обичаме всички, само БОГ може да ни обича, никой друг. И ангелите учат същия закон. И хората трябва да учат същия закон.

“Три вида Любов”, стр. 186; 164

Помнете основните принципи, с които трябва да работите. Изисква се от всинца ви разумно сърдце. Някои от вас ще постъпят с първия закон – с Любов към Учителя си. Като казвам Любов към Учителя си, подразбирам да имате Любов един към друг.

“Съвместими отношения”, стр. 88; 36

Равенство и братство съществуват само в закона на Любовта.

“Прие го с радост”, стр. 296; 97

Любовта започва със стремеж към онзи, когото обичате. Сърдцето на онзи, който обича, винаги трепти. Той започва да се страхува, което показва, че страхът иде заедно с Любовта. Когато Любовта посети човека, той става страхлив като заек. Това е закон.

“Плащане и прощаване”, стр. 100; 66

Страха поставете отвън, Любовта дръжте вътре.

“В начало бе Словото”, стр. 134; 170

Когато обичате един човек или кое и да е живо същество, вие го поставяте на един и същ уровен със себе си. Този закон е и за хората, и за животните, и за растенията. При това положение, когато човек обича човека, той се намира при две възможности: или слиза до положението на онзи, когото обича, или го подига до себе си. В първия случай той страда, а във втория случай и двамата се радват.

“Задна стража”, стр. 165; 66

Онзи, който обича, най-първо той се ползва! И вие не можете да се ползвате в живота, ако не обичате! Защото Любовта най-първо теб ще въздигне и после ще въздигне онзи, когото обичаш.

“Новото верую”, стр. 20; 135

Кое е първото проявление на Любовта? То е толкова малко, всички го правите. Забележете, когато едно дете мине край една градина, какво прави най-първо? Погледне плода, наведе си главата, после пак погледне нагоре. Детето обръща внимание на предмета, изследва го, гледа го, наведе глава надолу и после пак гледа нагоре. Същият закон е, и когато обичаш някого. Ти го поглеждаш, все го поглеждаш.

“28 август, петък”, стр. 39; 37

В сегашното състояние, в което се намирате, вие нямате право да пипате онзи, когото обичате. Това е закон! Ако не пазите това, което обичате, значи не го обичате. Това е първото нещо, което трябва да спазвате в Любовта. И действително, ние не даваме прах да падне върху този, когото обичаме. По това именно се отличава Любовта във физическия свят.

“Братя в единомислие”, стр. 156; 59

Един човек трябва отвътре да го познаеш. Когато го познаеш, ще го обикнеш. Той може да те познава само ако те обича. И ти може да го познаеш само ако го обичаш. То е закон! Хората се познават, разговарят един с друг само при закона на Любовта. Ти никога не можеш да познаеш един човек, ако не го обичаш. Същият закон е и с БОГА. Ти не можеш да познаеш БОГА, ако не Го обичаш.

“Общото благо”, стр. 72; 119

Познаването се добива само чрез закона на Любовта.

“И обхождаше Исус всичка Галилея”, стр. 11; 30

Любовта е закон за опознаване на душите.

“Трите родословия”, стр. 22; 132

Познаването има отношение към Любовта. Не можеш да познаеш, ако не го обичаш.

“Реалността на живота”, стр. 105; 141

Познаването почива върху закона на Любовта. Вие не можете да говорите на човек, когото не обичате. За да му говорите, непременно трябва да го обичате. Не обичате ли някого, не ви ли обича и той, вие сте глухи един за друг.

“Познава гласа Му”, стр. 87; 88

Любовта не се нуждае от изложение, тя се чувства. Като обичате човека както трябва, той непременно ще почувства Любовта ви. Любовта се чувства, а не се говори за нея. Това а Божествен закон.

“Магическата сила на Любовта”, стр. 158; 167

Законът на Любовта изисква от човека да говори Истината. Зло или Добро да говорите за човека, стремете се да бъде истинно.

“Азбука на разбирането”, стр. 130; 152

Който каже една дума на място, който ми направи най-малка услуга, но направена навреме и на място, то е по закона на Любовта.

“Съвършенството”, стр. 421; 163

Не говорете за Любовта, но проявете Любовта там, дето трябва. Вие трябва да дадете, да пожертвате нещо за Любовта. Онзи, към когото проявите Любовта, той ще има крайна нужда от вас, ще чувства празнота, обезсърдчение, отчаяние. Вложите ли Любовта си в този човек, той всякога ще ви бъде признателен. Ако срещнете някой човек, на когото душата е пълна с Любов, какво ще му дадете? Търсете места, дето можете да вложите вашата Любов. Това е Божествено. Какво търси Господ в света? Светлина ли търси Той? Не, БОГ има светлина. Той търси хора, които се нуждаят от Неговата светлина.

“Малкото Добро и малкото зло”, стр. 17; 36

Ако ти си позволиш само да споменеш на някоя жива душа, че я обичаш и с това я ограничиш, ти си изгубил вече всичката Любов. БОГ, който е направил света, напълно спазва този закон.

“Живите образи”, стр. 151-152; 38

Никога на никого не казвай, че не го обичаш. Това е едно противоречие. Какво трябва да кажеш тогава? За да обикна един човек повече, аз трябва да обикна и другиго още един. За да обичам и двамата повече, аз трябва да обикна трети.

“Божественият филтър”, стр. 577; 122

Никога не можеш да бъдеш обичан в света, докато не си обичал. Щом обичаш, вече можеш да очакваш да те обичат. Но иначе е невъзможно. И когато говорим, че трябва да обичаме БОГА, това се основава на този закон, понеже БОГ е единственото същество, което най-първо ни е обикнало.

“Единствен цяр”, стр. 291; 158

Ако възприемеш Любовта на някого и я задържиш за себе си, ти вършиш престъпление; ако възприемеш Любовта на някого и даваш от нея и на другите, ти вършиш Добро.

“Изново”, стр. 131; 95

Само веднъж можеш да обичаш човека, два пъти не можеш да го обичаш.

“Действието на музиката”, стр. 165; 129

Като не разбират законите на Любовта, хората искат да я задържат само за себе си, да бъдат щастливи. Те не знаят, че това щастие им носи двойно по-голямо нещастие.

“Слуги на Доброто”, стр. 53; 133

Не може да обичаш някого, и той да не отговори на твоята Любов. В закона на Любовта няма никакво изключение.

“Общи и частни положения”, стр. 75-76; 114

Не може да те забрави оня, който те обича. Невъзможно е да обичаш някого и той да те забрави.

“Любов, обич и почит”, стр. 202; 103

Ако не издишаш, тогава нямаш възможност да приемаш чистия въздух. Значи като даваш, ти имаш условия да възприемаш повече отколкото си дал. Някой се плаши от закона на Любовта. И в закона на Любовта е същият закон. Ти като не любиш, няма да те любят.

“Новата дреха”, стр. 298; 119

Ако си обичал, и теб ще те обичат. Това е закон за цялото Битие. Невъзможно е човек да обича и да не го обичат. Невъзможно е човек да е дал и да не е получил. Това е правило без изключение, защото е валидно за всички светове. Любовта е закон без никакви изключения.

“Двата принципа”, стр. 144; 86

Само онзи, когото не обичаш и който не те обича, той не е с тебе, но когото ти обичаш и той съзнава това, той не може да не се занимава с тебе. И невъзможно е един човек, когото ти обичаш, да не ти помогне.

“Проводници”, стр. 324; 129

Като обичаш, ще те обичат; и като те обичат, ще обичаш. Не може да мислиш за някого, ако и той не мисли за тебе.

“Свещеният трепет”, стр. 137; 94

Не можеш да мислиш, ако друг не мисли за теб; не можеш да чувстваш, ако друг някой не чувства за тебе. Следователно, като мислиш, ти се свързваш с този, който мисли за тебе. Като чувстваш, ти се свързваш с този, който има добри чувства към тебе. Това е Божията Любов, на която се основава човешката.

“Погледът на БОГА”, стр. 183; 105

Единственият закон, чрез който човек може да направи чиста, правилна връзка, е Любовта.

“Божественият план”, стр. 428; 127

Не може да ме обича някой, когото и аз не съм обичал. Ако ти го обичаш, ти му се отплащаш за Любовта, с която той те е обичал някога. Туй е в реда на нещата. Казваш: “Ама той не ме обича”. И ти не си го обичал. Следователно започни да го обичаш и за в бъдеще, след 1, 2, 3, 4, 5 деня и той ще те обикне.

“Аз ще дойда”, стр. 591; 140

Не може да обичаш някого, и той да не е готов да ти помогне. Любовта има отношение към душата на човека, а не към неговата личност.

"Учителю благи!”, стр. 17; 75

Не може да обичаш някого и да не вземеш участие в неговото страдание. Същият закон се отнася и до неодушевените предмети.

“Законът и Любовта”, стр. 6; 102

Ти не можеш да бъдеш обичан от никого, ако сам не обичаш. Този закон е верен и в растителното царство.

“Което знаем”, стр. 161; 162

Дойдете ли до Любовта, вие трябва да знаете следния закон: Човек не може да бъде обичан, докато той сам не е обичал.

“Силен и слаб”, стр. 328; 152

Ти не може да бъдеш обичан в света, ако не обичаш този, който те е обичал.

“Да бъдеш обичан”, стр. 291; 153

Който обича, и той трябва да бъде обичан. Защо понякога се случва обратното? Някой обича, а него не го обичат. Той прави добро, а на него не правят. За да се образуват правилни отношения между двама души и Любовта да действа между тях, необходимо е следното нещо: когато единият от двамата намери една добра черта в другия, той трябва да събуди в него желания, също така и вторият да намери поне една добра черта в първия.

“Огън да запаля”, стр. 57; 77

Който ме мрази, може и да ме обича.

“Математическо отношение и геометрическо положение”, стр. 539; 162

Слушал съм мнозина да казват: “Аз го обичам, но той не ме обича”. Ти продаваш ли Любовта си? Какво те интересува, че той не те обича? Щом искаш да знаеш дали той те обича, ти не си разбрал закона.

“Даром давайте”, стр. 218; 148

Ти не можеш да обичаш един човек, докато не намериш онази Божествена черта, която БОГ е турил в него.

“Бъдете яки!”, стр. 272; 164

Друг закон съществува, според който всеки може да ни обича. Кога? Когато и ние обичаме. В този закон няма изключение.

“Работа и почивка. Любов и Мъдрост”, стр. 143; 120

Не казвай, че хората не те обичат. Ако наистина не те обичат, БОГ те обича. Закон е: Ако хората не те обичат, ще ги обичаш.

“Първият и последният”, стр. 219; 141

Да обичате вие, закон има. Да възлюбиш ти, такъв закон има, но няма закон в света, който казва, другите тебе да обичат.

“Жилище ще направим”, стр. 34; 166

Първият закон трябва да бъде: Ти да обичаш. Дали хората те обичат или не, то е тяхна работа. Ако ти обичаш, то е силата на човека.

“Обичайте – ценете!”, стр. 363; 163

Всеки човек, който обича Христа, може да обича и мене. Всеки човек, който не обича Христа, не може да обича и мене. Всеки човек, който обича мене, обича и Христа... Ако вие обичате БОГА, може да обичате всички. Ако не обичате БОГА, вие не можете да обичате и всички. И вашето бъдеще е предрешено.

“Доброта и справедливост”, стр. 634, 643; 140

Ти можеш да обичаш Едного във всички. Това е закон. Но да обичаш всички в Едного, това е невъзможно.

“На двама господари”, стр. 56; 153

Душата има Божествен произход. В нея БОГ живее. Намерите ли душата на човека, вие ще бъдете готови на всякакви жертви. Божественият закон гласи: Обичате ли една душа, вие ще обичате и всички останали.

“Новата земя”, стр. 166; 48

На Земята човек може да обича само едного; обича ли повече, той върши престъпление. На Небето пък законът е обратен: Там човек трябва да обича всички; обича ли само едного, той върши престъпление.

“Вехтото премина”, стр. 27; 50

Понеже Любовта е закон, който произтича от БОГА, когато един човек ви обича, ще го оставите да се прояви, няма да правите никаква критика върху Любовта му. Защото, щом критикувате него, вие критикувате онова, Божественото, което се проявява.

“Две врати”, стр. 116; 168

Любовта изключва всякакво недоволство. Обичате ли някого, не го учете как трябва той да ви обича. Любовта не се проявява по правила. Човек обича разумното в хората.

“Абсолютна реалност”, стр. 194; 73

Дето е текло, пак ще тече. Двама души, които са се обичали, пак ще се обичат.

“Слушане отвътре”, стр. 123; 122

Който обича, никога не може да измени на Любовта. Който ви разлюбва, никога не ви е обичал. Следователно той никога не може да ви разлюби. Това е аксиома, която всички са опитали. Въз основа на тази аксиома казваме: Веднъж БОГ възлюбил човека, никога не може да го разлюби.

“Послушание”, стр. 333; 93

Когато имате един човек, който ви много обича на физическото поле, вие не можете да отговорите на този човек със същата Любов. Вие ще му отговорите, но с половината на Любовта, която той има към вас. Когато единият е много горещ, другият ще бъде студен.

“Въздухът и мисълта – нови начини за хранене”, стр. 227; 122

Често хората казват: “Този човек не вярва като нас, той има съвсем друго верую”. Но съществува закон, според който най-мъчното нещо в света е да обичаш човека, който вярва напълно като тебе, или който мяза във всяко отношение на тебе. Не изисквайте, щото всички хора да мислят точно като вас, да са напълно като вас. Вие трябва да знаете, че ако се обича някой човек или ако се уважава, то е за неговата специфична мисъл, различна от мисълта на всички други. Това е красивото в човека.

“За съдба дойдох”, стр. 21-22; 67

Ти нямаш право на Земята да обичаш когото и да е. Общият закон казва: “Обичай всички”, но има ограничения на Любовта. Значи Любовта ти не трябва да бъде такава, че като обичаш някого, да го откъснеш от Духа.

“Естественото положение на човешката душа”, стр. 413; 129

Онзи човек, който ще ви каже Истината, той ви обича като себе си. Така е законът. Пък онзи човек, който ще ви направи Добро, той ви обича като БОГА. Защото себето в нас това е БОГ, Който ние познаваме.

“Видяхме Славата”, стр. 32; 106

Онзи, който те е залюбил, ще се качи на гърба ти. Когото ти залюбиш, ще се качиш на гърба му.

“Любов без ревност”, стр. 137; 106

Едно се иска от вас: да се обичате един друг. Това е Волята Божия. Който люби, всякога придобива; който не люби, губи.

“Умен и справедлив”, стр. 193; 111

Никой няма право да опитва Любовта на своя ближен... Защото няма право да се съмнява в Любовта... Ако искаш да изпитваш Любовта на хората към тебе, първо опитай своята Любов към тях.

“Вътрешното богатство”, стр. 163; 104

Само двама човека, които не са еднакво богати, могат да се обичат. Само двама човека, които не са еднакво добри, могат да се обичат.

“Усет, влечение, чувство, стремеж”, стр. 67; 143

Един богат човек срещнал на пътя си един бедняк, но добър, набожен човек. Богатият решил да му направи едно добро, да му покаже златото в кесията си, да го научи да не се съблазнява от парите. Той отворил кесията си, в която блеснали златните монети. Бедният погледнал към тях и започнал да мисли: “Ех, да имах това злато на разположение!” Той се съблазнил от него. За да не се провали, започнал да маха с ръце, да се бори, за да се освободи от изкушението. Вместо да го кали, богатият го поставил на по-голямо изкушение. Как трябваше да постъпи? Той трябваше да го направи свой наследник. Така постъпват в Божествения свят. Когато искат да покажат на някого богатството си, те го правят свой наследник, да не го изкушават. Такъв е законът на Любовта.

“Вяра и Любов”, стр. 45-46; 112

Наместо да изучавате Любовта, вие се изкушавате и се интересувате кой кого обича и защо го обича. В Природата съществува един закон: Никога не може да прегърнеш една душа, да я стиснеш. Даже не може с пръст да се приближиш до нея.

“Обичай Божественото!”, стр. 291; 119

Този, който истински обича, той не започва с големите работи. Онзи, който започва с големите работи, той дружи с малките, а който започва с малките, той дружи с големите.

“За кого ме мислите”, стр. 194; 95

Любовта е положителна сила. Ако двамата едновременно се обичат, те ще се отблъснат.

“Полюси на съзнанието”, стр. 281; 65

При Божествената Любов, и като обичаш, и като те обичат, всякога се придобива. Има една малка придобивка. Там, дето има микроскопически придатък, колкото и малък да е той, там може да обичаш. Законът е такъв. Ако няма придатък, тогаз се ражда омразата.

“Път за освобождение”, стр. 253; 143

Ако двама души се обичат, как трябва да се обичат? Те трябва да бъдат свободни. Единият, който обича, ще каже на другия: “Всичко, каквото аз имам, е на твое разположение”. И другият ще каже същото: “Всичко, което аз имам, е на твое разположение”. За да се обичат, законът е такъв.

“Царството на Духа”, стр. 175; 143

Влюбеният носи своята възлюблена на главата си като запалена свещ и постоянно мисли за нея. Колкото повече мисли за нея, толкова повече свещта се разгорява. Момата е свещта, момъкът – пламъкът. Щом се срещнат и започнат да говорят, пламъкът се усилва и свети отдалеч. Ако момъкът разлюби момата, пламъкът изгасва, а свещта престава да гори. Докато се обичат, и двамата се ползват от светлината на свещта. Разлюбят ли се, и двамата остават в тъмнина. Когато се обичат, между тях става правилна обмяна, вследствие на което някога момата е свещ, а момъкът – пламък; някога момъкът е свещ, а момата – пламък. Ако свещта и пламъкът не са на едно място, никаква светлина не може да има.

“Закон и принцип”, стр. 198; 86

Който има запалена свещ в ръцете си, който носи Любовта в себе си, той е на първо място – да свети на ближните си, да им посочва пътя. Такъв е законът и в духовния, и във физическия свят.

“Съчетание, приложение и изпълнение”, стр. 121; 99

Ако някой ме обича, нищо не е в състояние да го застави да ме разлюби. Ако аз обичам някого, нищо не може да ме застави да го разлюбя. Така седи този велик закон.

“От смърт в живот”, стр. 309; 95

Как ще любите БОГА? Като възлюбите вашите паднали братя! Това е сега! Да живеете всички по този закон!

“Запалена свещ”, стр. 16; 143

Едно е важно за човека: в каквито състояния да изпадне, положителни или отрицателни, всякога да се стреми да намери душа, която да го разбира. Това е опитността на целия живот. Не само хората, но и животните, и растенията търсят някой да ги разбира. Като намери такава душа, човек се чувства радостен, щастлив. Какво става впоследствие? Понеже тази душа има определен път на движение, тя напуща нашия свят и си заминава. Временно тя се е докоснала до орбитата на вашия живот и неотклонно продължава своя път. Вие започвате да страдате и казвате: “Остави ме моя приятел!” Не, той не ви е оставил, нито е изчезнал, но е преминал в друга Слънчева система на Космоса, вследствие на което временно се е отдалечил от вас. Някога пак ще се срещнете, след което отново ще се отдалечите.

“Космически възприятия”, стр. 81-82; 64

Стойте далеч от този, който ви обича. Той е като пружина. Щом бутнете и засегнете върха му, каквото и да му говорите, той не може вече да ви обича... Не че хората не се обичат, но не разбират закона на Любовта. Едни са по-близо, други – по-далеч, но не могат да спазят точната мярка.

“Свобода и ограничение”, стр. 42, 43; 110

Ти БОГА в хората не можеш още да обичаш. Но за да възприемаш Божията Любов, ти трябва да обичаш някого.

“Новите форми на Любовта”, стр. 527; 153

Ако двама души се обичат и ако тяхната любов не изпраща лъчи от себе си към другите, ако от тяхната любов не се ползват хората, тази любов е безполезна.

“Вътрешният господар”, стр. 249; 163

Когато някой обича едного, а другите не му противодействат, той ще прояви Любовта си и към тях.

“Свобода, знания и мир”, стр. 9; 27

Питам: колко души има, които ви обичат? На Земята има само един. Кой е той? Ще го намерите. “Ама аз толкова хора обичам”. Лъжеш се. Всеки има само по един, когото обича.

“Що да сторя”, стр. 249; 96

Щом обикнете някого, Господ е там. Там, дето е БОГ, престъпление не може да стане. Та казвам: Поддържайте идеята, радвайте се дето и да видите Любовта. Не я спъвайте.

“Пред радостите и зад страданията”, стр. 325; 151

Когато видиш, че Божията Любов се проявява някъде, зарадвай се в душата си! Щом се зарадваш, БОГ и теб ще благослови. В това отношение и млади, и стари не спазват този закон, вследствие на което не могат да бъдат щастливи.

“Любов – колективност”, стр. 231; 54

Всеки предмет, който обичате, трябва да стои на известно разстояние от вас.

“Отворени книги”, стр. 307; 131

Сестрата определя възлюблената на брата си. Един брат определя възлюбления на сестра си. Ако сестрата не обича своя брат, никога не може да намери своя възлюблен, понеже нейният възлюблен върви по линията на нейния брат. Ако братът не обича сестра си, не може да намери своята възлюблена, понеже възлюблената върви по линията на сестра му. Никога не може да я намери. Така върви великият закон, който функционира в целия свят.

“О, да ми беше като брат”, стр. 257; 120

Любовта само едно мнение има. Каквото мисли единият, и другият трябва да мисли същото. Не може да каже: “Аз тъй мисля”. Любовта изключва две мнения. Та често вие като не знаете този закон, казвате: “Да се обичаме”. Щом обичате, няма да се разбирате.

“Една мярка”, стр. 267; 186

Ако двама се сприятелите, но след време ще се скарате, тогава по-добре не се сприятелявайте. И ако вие двамата се намразите, а след време ще се обикнете, тогава намразете се. Ако омразата е път за Любовта ви, трябва да минете по този път. А има път, по който могат да минат само великите хора, които разбират закона.

“Едно ви трябва”, стр. 384; 135

Когато обичаш някого, законът е такъв: Ти в него не можеш да се съмняваш, имаш всичкото разположение да му услужиш тъй, както на себе си; и когато той те обича, не може да се съмнява в тебе, и е готов да ти услужи тъй, както и на себе си.

“Родените”, стр. 11; 30

Който отваря сърдцето си за някого и проявява всичката си Любов към него, той прави престъпление. Искате ли да дадете на възлюбения си от своята Любов, давайте му капка по капка.

“Основна идея”, стр. 21; 69

Когато двама души се обичат, те трябва едновременно да бъдат красиви, добри, любещи. Такъв е законът на безкористната, на Божествената Любов.

“Ограничаване и освобождаване”, стр. 78; 71

Ти трябва да обичаш поне един човек, без той да знае и тогава ти ще можеш да обичаш всички.

“Превръщане на числата”, стр. 21; 108

Без БОГА Любов между хората не може да има!... Любовта всякога подразбира жертва и разумност в себе си.

“Тесният път”, стр. 19; 30

Представете си, че пред вас изнасят две чаши с различна големина. Коя от двете чаши ще изберете, това зависи от случая. Ако трябва да налеят в нея нещо, което обичате, ще предпочетете по-голямата чаша. Ако вие наливате същото питие на други, ще изберете по-малката чаша. Според закона на Любовта трябва да бъде точно обратно: за себе си да вземете малката чаша, а за другите – голямата. Същият закон трябва да се приложи и по отношение на критиката. Критикуваш ли себе си, ще си послужиш с по-голямата чаша. Критикуваш ли другите, ще си послужиш с по-малката чаша.

“Малките мъчнотии”, стр. 133; 52

Онзи, който ви обича и когото вие обичате, ще се радва на малките неща, които му давате.

“Който иска славата”, стр. 13; 30

Когато един човек обича друг, той никога не може да направи престъпление. В Любовта престъплението е изключено.

“Вас ви нарекох приятели”, стр. 277; 134

Ние се задушаваме в онази вътрешна въглена киселина, която ние сме образували и трябва да направим една обмяна с външния въздух – с Любовта. За да любим ближния, трябва да отвориш прозореца към външния свят, да стане обмяна между твоята въглена киселина и чистия въздух, студения въздух отвън. Тогава, след като се съединиш със своя ближен, ще го опознаеш. Тогава ближният ще ти отвори друг прозорец да стане обмяна между БОГА и вас.

“Вам завещавам Царството”, стр. 556; 153

Не можеш да причиниш пакост на оня, който носи Божията Любов в себе си. Това е закон.

“Конкретно в Любовта”, стр. 178; 141

Не може да умре онзи, когото вие обичате. Ако умре, тогава грешката е или у вас, или в него.

“Не съдете по лице”, стр. 317; 134

Ако тръгнете да изследвате хората: жени, мъже, богати, сиромаси, ако изследвате учени хора, ще видите, един закон съществува, който е верен – скръбта показва отсъствие на Любовта.

“Противоречията в живота”, стр. 243; 150

Раздели половината благо, което имаш, с ближния си. Щом влезеш с твоя ближен в този закон, идва вторият закон, според който: “Дето са двама или трима събрани в Мое име, там съм и Аз”.

“Който се учи на Словото Божие”, стр. 448; 125

Не може да се образува интимно съвършено сближение между двама души, ако мислите на онзи, когото обичаш, не са храна за него и ако неговите чувства не са храна за мене, той не е онзи човек, който ме обича. И когато Христос казва: “Ако не ядете плътта Ми”, чрез това ядене именно се познава Неговата Любов.

“Ако не ядете”, стр. 488; 125

Онези, които ти обичаш, ще те препоръчат на онези, които тебе обичат. Ако кажеш, че никой не те обича, значи, че няма никой да те препоръча. Щом няма кой да те препоръча, значи ти не си обичал. Щом имаш препоръка, значи ти си обичал.

“Идеален, реален и материален порядък”, стр. 126; 149

Ако ти се влюбиш в Слънцето и искаш постоянно да го гледаш, какво ще стане с тебе? Ако постоянно го гледаш, има опасност да ослепееш. Ако ти привличаш много близо до съзнанието си онзи, когото обичаш, ти ще ослепееш. Така е, ако човек обича Слънцето и всеки ден го търси по небето, той ще ослепее. Това, което обичаш, не трябва да го търсиш отвън. Но туй, което обичаш, трябва да му служиш, заради него. Трябва да служиш на този, когото обичаш. Ти трябва да работиш за него.

“Новата Любов”, стр. 259; 158

В бъдеще при вас ще остане само това, което сте обичали и което ви е обичало.

“Божественият и човешкият порядък”, стр. 70; 176

Ако много обичате, много ще ви обичат, ако малко обичате, малко ще ви обичат... Безлюбието ражда смъртта, а Любовта ражда живота. Всеки един от вас иска да живее. За да живееш, трябва да те обичат. За да живееш, трябва да те обичат, но трябва и ти да обичаш, те са два момента. Да обичаш, да те обичат, да се обичате. Да те обичат, то е едно, да обичаш, то е две, и да се обичате, е три. Който не разбира този закон за проявата на Любовта, той всякога има безброй страдания в света.

“Един опит”, стр. 291; 154

Всички хора трябва да бъдат съвършени. Съвършенството човек може да го придобие само в Любовта. Ние живеем в Любовта и трябва да възприемем всичко онова, което БОГ е създал и да нямаме две мнения за живота. Сега ние за един човек пренебрегваме Божията Любов.

“Господар и слуга”, стр. 498; 154

Ние се раждаме в света, за да се научим да любим, а умираме, за да се научим да не мразим, т.е. да се отучим да мразим. И ако в раждането се научим да любим, а ако в смъртта се отучим да мразим, ние сме научили Божия закон – повече не ни трябва.

“Права и вярна Любов”, стр. 191; 162

Любовта трябва да свързва хората, понеже тя носи живот, тя носи всичките блага. Вън от Любовта, никакъв закон не може да накара хората да живеят добре.

“Зората на живота”, стр. 107-108; 175

След смъртта на човека, след освобождаването му от физическото тяло, Любовта си остава в своята чистота. Тази душа, която те обича, и след смъртта си ще ти предаде нещо. Тя ще ти предаде някое свое качество... Тази душа, която има в себе си Любовта, разполага със законите и може да направлява този, когото обича.

“Разлика между физическата и Божествената Любов”, стр. 8; 205

Вие искате изключителна любов или този, когото обичате, друг да не го обича. Закон е, че този който обича само едного, има много слаба Любов и силна Любов има този, който обича всички.

“Ангел-хранител”, стр. 228; 200

Единственият закон в света, по който един ангел може да ти услужи – то е Любовта.

“Съработници”, стр. 259; 171

Когато обичаш някого, ти знаеш какви са неговите очи, уши, знаеш с какви дрехи се облича, каква шапка носи, какви обуща носи и намираш, че всичко в него е красиво. Същият закон е верен и по отношение Любовта на нашите приятели от Невидимия свят.

“Изгревите на Слънцето”, стр. 6; 207

Ако искате на вас да ви се изявят вашите, които са заминали за другия свят, те трябва да ви обичат и вие да ги обичате, то е закон. Не може да влезеш в съобщение с когото и да е, ако нямате Любов.

“Възвиси ме Духът”, стр. 365; 146

Всичко онова, което е живо в света, уважавайте и почитайте. Всичко онова, което във вас ви дава светлина и знание, уважавайте и почитайте. Всичко онова, което ви дава свобода в живота, уважавайте и почитайте. Това е великият закон, който действа вътре във всички хора.

“Станало раздор”, стр. 587; 162

Когато се казва в Писанието, да възлюбиш ближния си, това е един закон за продължаване на живота. И когато те любят и като любиш, животът ти ще се продължи.

“На утрешния ден”, стр. 606; 125

Когато хората ви обичат, те изпращат светлина вътре във вас, те ви познават. Когато не ви обичат, вие сте затворена книга за тях. Затуй, за да разберем Божия път, като обичаме БОГА, нещата са разбрани. Като не Го обичаме, неразбрани са.

“Божествена мярка”, стр. 159; 168

Всякога Любовта се явява в една форма, която ти не знаеш. Там, дето вие никога не мислите, оттам ще се яви Любовта.

“Двете недоволства”, стр. 178; 168

Ако обичаш себе си, добре е. Ако обичаш себе си, обичаш и обществото, още по-добре е. Ако обичаш и БОГА, тогава най-добре е.

“Три възгледа”, стр. 308; 170

В новото Небе и новата Земя Любовта между хората трябва да бъде велик идеал, велик закон.

“И видях ново Небе и нова Земя”, стр. 82; 140

Научете закона как трябва да обичаш. Аз, ако бих изучавал Любовта, ще изучавам как трябва да обичам. А не: “Това ми е неприятно”. Този, който ти е неприятен, произтича от тебе. Дойде някой, даде ти подарък, приятно ти е. Дойде друг, задигне нещо, неприятен ти е. То е наука.

“Първата светлина”, стр. 316; 138

Да обичате всички хора еднакво, това значи да дадете на всеки човек онова, от което той се нуждае. Дали той ще ви разбере, или не, то е друг въпрос. Дали той ще ви отговори със същото чувство, то е друг въпрос. Обаче има закон, който гласи: Любовта Любов ражда. И камък да обикнете, ще ви разбере. Няма същество в света, което, като обикнете, да не разбере Любовта. Разликата ще бъде само в това, че всяко същество изявява Любовта според степента на своето развитие.

“Проявеният и непроявеният”, стр. 153; 139

Ако един мъж срещне една жена, така да я погледне, по такъв начин, че тя да се зарадва, че е срещнала честен мъж. Мъж или жена по същия начин да се повдигат един друг. По същия закон синът и дъщерята да повдигат своите родители.

“И видя там човек”, стр. 222; 97

Онези хора, които се обичат, са части на едно цяло. И те се търсят, за да се съединят, да образуват цялото.

“Път на зазоряване”, стр. 11; 162

От А до В, вие мислите да изходите този път... С е Божествената Любов, към която човек трябва да се стреми. Мъжът и жената трябва да се стремят към С. Това е Божествената Любов, т.е. ако мъжът се стреми към С и ако жената се стреми към А, никакъв резултат няма да има. Ако В се стреми към С и ако А се стреми към С, имате вече резултат.

“Отворената врата”, стр. 117; 164

Ние познаваме сега Любовта по женски път или по пътя на душата, а още по мъжки път или по пътя на Духа не сме почнали да я изучаваме. Досега знаем пътя дотолкоз, доколкото Природата ни е учила, по пътя на жените. Засега само майката изпъква. Един ден и бащата трябва да дойде. Той е началото на нещата. Че как, на Земята бащата го няма?! За да има баща, трябва да има единство между бащата и майката. Там, дето има раздори между бащата и майката, бащата умира; там, дето има раздори между братята и сестрите, бащата умира. Законът е такъв. Великото, което ние очакваме, това е идването на Бащата. Майката е направила своето.

“И прослави БОГА”, стр. 562-563; 147

Мъже и жени, трябва да живеете по закона на Любовта. Всяка работа, извършена по тоя закон, е свещена, а без Любов – тя е престъпление.

“Актьори и работници”, стр. 96; 206

Ако жената не люби един мъж, тя ще извърши някакво престъпление; ако мъжът не люби една жена, и той ще направи някакво престъпление. Това е закон. Все трябва да обичаш някого. Най-малкото нещо да е, трябва да любиш.

“Новият човек”, стр. 12; 11

Мнозина се обезсърчават от живота и казват, че няма кого да обичат и кой да ги обича. Чудно нещо, няма кого да обичаш! Първо, ще обичаш майка си, която първа те пробужда към живот. После, ще обичаш баща си и най-после, брата си. Това е великият закон, даден от Мойсея. Тоя закон гласи: “Да възлюбиш Господа БОГА твоего с всичкия си ум, с всичкото си сърдце, с всичката си душа и сила”. С всичкия си ум, това значи с баща си, който те е родил; с всичкото си сърдце – с майка си, която те е пробудила; с всичката си душа и сила – с брат си и със сестра си.

“Три необходими неща”, стр. 267; 141

Всичкото благо на хората, на човеците, всичкото благо на мъжете седи в БОГА. Да вземем мъжа – на мъжа всичкото благо седи в Любовта, която БОГ има към него. Всичкото благо на жената, на хората, които са на Земята, седи в Любовта, която ближните имат към Него. Това са двата велики закона, които управляват света.

“Запалят свещ”, стр. 525; 140

Майката като тупа детето, като го вдига нагоре и го тупа по задницата, то плаче и казва: “Защо дойдох?” То не разбира. Майката го подхвърля и го тупа, докато то разбере, че трябва да обича и я прегърне. Това е първият урок на детето – че трябва да люби.

“Безкрайните неща”, стр. 85; 135

Любовта е акт към БОГА, а не към хората. Майката заради кого люби детето си? За самото дете ли? Не. Любовта на майката към детето е в отношение право пропорционално на Любовта ¢ към мъжа. Колкото повече майката е любила мъжа си, толкова повече тя ще обича детето си. Невъзможно е майка да обича детето си, ако не е обичала мъжа си. От такова дете нищо не може да се очаква. Щом детето се роди и започне да расте и да се развива, Любовта на майката към мъжа е в отношение обратно пропорционално на Любовта към детето ¢: колкото повече обича детето си, толкова и Любовта към мъжа ¢ намалява. Значи каквато е била първоначално Любовта на майката към мъжа, такава е Любовта към детето ¢. Тогава мъжът започва да чувствува, че жена му не го обича, както по-рано. Между мъжа и жената като че настава някакво охлаждане. Такъв е законът на физическия свят. Така се проявява Любовта във време и пространство.

“Любов – колективност”, стр. 229; 54

Като изучавате закона на изключенията, непременно трябва да боравите с меките тонове. Боравите ли с меките тонове, всяко жестокосърдечие, всяко недоволство ще изчезне във вас и вие ще разрешите всички въпроси правилно, тъй както БОГ изисква.

“Съвместими отношения”, стр. 80; 36

В пророкуването има следният закон: Някъде фактите се подчиняват на пророчеството, някъде пророчеството се подчинява на фактите. Следователно има едно пророчество, което ще се обуслови от фактите, някъде фактите ще се обусловят от пророчеството.

“Три връзки”, стр. 429; 168

Колкото да взимате в съображение възможностите и вероятностите, животът пак няма да бъде увенчан с рози и венци. Възможностите подразбират всички най-възможни неща... Както да си представяте Божествения живот, вие пак няма да го разберете, но поне ще се съобразявате със закона на вероятностите, ще знаете в колко и в кои случаи през деня ще можете да изпълните волята Божия, и в колко случаи не ще можете да я изпълните. С познаването на този закон, човек би могъл да определи за себе си дали ще свърши училището и с какъв успех ще завърши.

“Вероятности и възможности”, стр. 152, 154; 64

Има неща, които не принадлежат на Природата. Някой ги наричат случайност, изключения. Под думата изключения разбирам абсолютния закон. Само Божествените неща са изключителни.

“Духът дава живот”, стр. 88; 109

Онова, което може да радва човека, това са малките работи. Който може да се радва на малките работи в живота, той е велик човек. Този закон се проверява навсякъде в живота.

“Дерзай, дъще!”, стр. 21; 62

Който разбира закона на великото малко, той ще се радва на едно житно зрънце толкова, колкото и на пълните чували с жито. Това значи гениален човек. Ако изгубиш способността да се радваш на малкото, ти губиш цената си като човек.

“Разумното слово”, стр. 117; 87

Дръжте в ума си мисълта, че голямото в света не може да бъде по-голямо от най-голямото. И малкото не може да бъде по-малко от най-малкото. Значи най-малкото и най-голямото са две величини, два велики принципа, към които човешката душа се стреми. Дали човек се стреми към най-малкото, или към най-голямото в света, резултатите ще бъдат едни и същи.

“Зенитът на живота”, стр. 305; 93

Великите неща се смаляват, а малките растат и се увеличават.

“Дадено и установено”, стр. 111; 113

Мнозина се оплакват, че работите им не вървят добре. Защо? Защото не са взели права посока на движение. Тази посока води или към великото голямо, или към великото малко. Великото голямо е закон на разширение, растене, придобиване на знания. Великото малко е закон на смаляване... В закона на великото малко действа законът на самоотричането.

“Великото и малкото”, стр. 52, 53; 124

Малките неща са толкова важни, колкото и големите. Един човек е толкова важен, колкото и една слънчева система.

“Светът на духа, на душата, на ума и на сърдцето”, стр. 116; 140

Всеки трябва да започне с великото малко в света. Трябва да започнем с онзи закон. Ти имаш условия, вече дадено ти е. В света БОГ всичко ти е дал. Сега този БОГ, в Когото аз вярвам, е дал всичко. Ти най-първо трябва да се отречеш от всичко това, което ти е дал – ти няма да го употребиш за себе си, за своя живот, а ще го употребиш за Него, за благото на всички хора, за своите ближни. За себе си няма да го употребиш. Ти ще бъдеш последен. След като свършиш всичката си работа, ако ти остане 1-2 минути, може да помислиш за себе си. Ако не ти остане, няма да мислиш. Туй значи самоотричане. Ако вървите по този закон, ще дойдете до другия закон, да направите другото твърдение, до великото голямо, да добиете свободата на човека, да видите в какво седи свободата на човека.

“Наяве”, стр. 124; 121

Казвам: в големите и в малките неща в света има една динамическа сила. Който разбира закона, знае, че в малкото има всичките възможности, които ги има и в голямото. И в голямото има всичките възможности, които ги има и в малкото.

“Два момента”, стр. 194; 160

Вдъхновението е Божествен закон. То изразява Божествения живот. При закона на внушението може да се яви някой човек с по-силно внушение от твоето и да ти въздейства или пък да неутрализира твоето внушение. Вдъхновението, обаче, е нещо по-високо от внушението. Никой не може да въздейства на вдъхновението – то е постоянно и винаги расте.

“Законът на внушението”, стр. 11; 34

След закона на внушението иде законът на вдъхновението. То иде от Божествения свят.

“Внушение и вдъхновение”, стр. 334; 115

Сега мнозина от вас казват: “Работата е много лесна, всичко ще дойде изведнъж, по вдъхновение”. Вдъхновението представлява един велик закон. Вие знаете ли какво нещо е вдъхновението. То е най-великият закон, който съществува в света. За да дойде вдъхновението, вие трябва да сте изучавали закона на жертвата и закона на вярата. Вдъхновение може да има само човекът на абсолютната вяра. Онези хора, които нямат вяра, не могат да имат вдъхновение. Те могат да имат само въодушевление.

“Теория и практика”, стр. 122; 36

Всяко побуждение, което имате, не се колебайте!

“Съзнателно говорене”, стр. 255; 137

Когато човек говори, във всяка негова дума трябва да е вложено Божествено вдъхновение. Това вдъхновение носи благословение, както за онзи, който говори, така и за онзи, който слуша. Щом вдъхновението се прекъсне, прекъсва се и благословението. Тогава човек трябва да престане да говори. Това всеки е опитал. Ако човек продължава да говори без вдъхновение, страданията неизбежно ще дойдат върху него. Защо? Защото той не е послушал своя вътрешен глас.

“Свободно движение”, стр. 78; 54

Ако човек сам не се въодушевява, никой не може да го въодушеви. Като свири, човек може да се допитва до мнението на другите, но първо той трябва да чуе своето мнение. Божественият закон изисква всеки сам да се въодушевява, сам да има мнение за своите постъпки, а после другите.

“Два центъра”, стр. 201; 84

Истински гениалният музикант пее и свири на всяко време. Той не се оправдава с неразположение. Същият закон се отнася и до молитвата. Човек не може да каже, че е неразположен да се моли. Молитвата е неприривен процес. И като скърби, и като се радва, човек трябва да е готов да се моли. Молитвата, ученето, Любовта са неприривни процеси. Не може днес да обичате някого, а на другия ден да не го обичате.

“Хваление”, стр. 322-323; 85

Ритъмът иде по закона на вдъхновението.

“Взимане и даване”, стр. 665-666; 122

Вдъхновението е всеки ден, постоянно иде в човека. Ти всеки ден, като приемеш Духа, ти се вдъхновяваш. Ако разбираш закона, вдъхновението идва веднага. С въздуха влиза вдъхновението. Ако ти не разбираш този закон, тогава вдъхновението ще влиза и ще излиза и ти ще очакваш някакъв възход на духа.

“Човешкото и Божественото”, стр. 447-448; 119

В човека има едно езиково ръководство. Ако вие се ръководите от вътрешните закони на вашето естество, всяка дума си идва на място. Те си вървят по известни закони и се нареждат.

“Божествената справедливост”, стр. 342; 129

Има едно Слънце, което никога не загасва. То осветява по-малките слънца. Този закон се отнася и до душите. Има малки, млади души, които се осветяват от по-големите.

“Силен и слаб”, стр. 327; 152

БОГ е място, от което ние можем да черпим вдъхновение и от ближните също. Аз ги наричам два велики закона на онази импулсивност на човешката душа, пътища, по които човек може да постигне всичко.

“Импулсът”, стр. 420; 150

Най-великите условия на живота, това е БОГ. Той е великото начало, което почива дълбоко в живота и което никой не може да измени. Той е канара на нашето Битие, канара на нашето съзнание. Като вътрешен принцип на живота, Той ни подтиква към Доброто и възвишеното.

“Даде плод”, стр. 107; 75

Вие трябва да приемете, че Божественото съзнание прониква навсякъде – и в хората, и в животните, и в растенията. И когато хората не живеят разумно, т.е. съобразно този принцип, той се опълчва против тях. Когато някой мисли, че може да върши, каквото желае, той ще опита силата на този принцип. Ако не живее разумно, човек се опълчва срещу Божествения принцип и без да подозира, влиза в стълкновение със силите на Природата, които му показват, че той не може да живее, както иска. Той може и трябва да живее разумно!

“Дванадесетте племена”, стр. 84; 62

Желанието у човека да работи, да се прояви, е вечно и произтича от Разумния принцип на Битието.

“Символи в Природата”, стр. 26; 40

Писанието казва: “Изпраща Духа си и оживява, оттегля Духа си и умъртвява”. Следователно от чисто научно гледище, Духът се разглежда като вторичен принцип, произлязъл от най-великата и могъща сила в света – от БОГА.

“БОГ е Дух”, стр. 3; 67

Всеки може да вярва, в каквото си иска, да изучава, каквото си иска, но всички трябва да поддържат един принцип в света, че БОГ живее във всички живи същества и ги ръководи.

“Призови Симона”, стр. 138; 60

Думата Исус не означава обикновен човек, който се е родил само да яде, да пие, да се облича, да се забавлява. Обикновеният човек е кукла в живота, а Исус е човек с велико предназначение. Исус подразбира принцип, който носи в себе си условия да спасява, да освобождава, да оплодява нещата и да възкресява мъртвите. Следователно, за да мине през тези процеси, човешката душа очаква слизането на този принцип, на този Исус, на този Христос. Когато истинският човек се прояви във вас, сърдцето и умът ви ще се разширят и повдигнат. Той ще внесе във вас онова, от което се нуждаете. Всяко друго разбиране на принципа Исус е празна, мъртва буква на живота.

“Да Го посрещнат”, стр. 180; 5

Водата представя Божествения принцип, който влиза в човека и утолява жаждата му. Щом жаждата му се уталожи, той се успокоява.

“Двата принципа”, стр. 146-147; 86

Божественият принцип, който гласи, че правото принадлежи на всички, представя равнодействуваща сила, която регулира всички неща в живота.

“Крадецът и пастирът”, стр. 12; 78

Силата и материята представят два велики принципа на Битието. На какво се дължи насилието в света: на силата или на материята? – На силата. Дето силата се проявява, там има насилие. Под влияние на силата човек може да върши престъпления, но може да върши и добри дела. Вината не е в силата, но във волята, която я направлява. Разумната воля използва силата за Добро, а неразумната – за зло. Силата и материята са неразривно свързани. Както силата без материя не може да се прояви, така и материята без сила не може да се прояви.

“Израз на Божествените идеи”, стр. 270; 93

Божественият принцип е вечен огън. В началото си той е слаб, но запали ли се веднъж, постепенно се усилва и непрестанно гори, като става все по-мощен.

“Да се радват наедно”, стр. 80; 79

Христос казва: “Пазете тези, малките!” Защо? Защото те живеят на Земята, но ангелите им живеят при БОГА. Следователно, ако туй малкото игнорираш, то има зад себе си един велик принцип и тогава ти може да пострадаш.

“Тези, малките”, стр. 104; 96

В Природата съществува само един народ, и той е назван Народ на добрите хора. Те имат една идея – че са носители на онзи Велик Принцип, който съществува в Природата. Те управляват света.

“Ако всичкият свят спечели”, стр. 130; 97

Първо човек трябва да разбере себе си, а после Природата. В даден случай Природата е условие за него, а БОГ е принцип, Който живее вътре във всеки човек. Но не така, както се разбира от обикновените хора. Той се проявява отвътре. Вътрешният свят е по-голям от външния. Ако БОГ е принцип, то Природата е условие само. Ако разбираме този вътрешен принцип, ще разберем и Природата като условие.

“Когото възкреси”, стр. 213; 125

Под думата Дух разбираме най-възвишеното в човека. Духът подразбира още и онова съзнание, с което човек възприема съществуването на един Вечен принцип, с Който трябва да бъде в съгласие.

“За храна”, стр. 372; 80

“Преди да бъде Авраам, Аз съм”. Значи два принципа разрешават въпросите в живота: Авраам и Аз. Всеки човек е същевременно Авраам и Аз. Преди да бъде Авраам, т.е. преди да бъде човекът, Аз съм бил, т.е. Божественото Начало, което е създало и Земята, и Небето – цялата Вселена.

“Преди Авраама”, стр. 340; 80

И при най-лошите условия да сте, допуснете, че всичко това е за Добро. Щом допуснете това, вие веднага ще бъдете във връзка с Първия Принцип, във връзка с Божественото.

“Бъдете като децата”, стр. 598; 125

Когато не искаме да признаем, че съществува само едно – един принцип, едно начало, ние приемаме съществуването на два принципа, на две начала у нас. Щом се усъмним в първото начало, ражда се злото в света.

“Онова, което дава живот”, стр. 299; 134

Сега ние искаме от Първия Принцип онова, което не е в Него. Ние искаме човешки неща... Този принцип е изразен в следното: “Не се противи в нищо”. С други думи казано не влизай в стълкновение с Природата – нищо повече... Духът Божий, Който влиза в нас, създава една непрестанна борба. Тази борба произтича от Първия Принцип.

“В начало БОГ създаде Небето и Земята”, стр. 271, 272, 276; 140

Който чете Библията по обикновен начин, той ще знае само първата глава и ще спори как трябва да се разбира. Първата глава е един малък извод, едно малко, но велико откровение как се е създал светът. В първата глава се вижда колко принципа са разкрити в създаването на света. Светът се е създал в шест дни, а в седмия БОГ си е починал. Какво представя денят на почивката, това е скрито за нас. Ние не сме били в това начало на създаване, но някои са били. Кои са били там? Тези, които са диктували на Мойсея това откровение. Мойсей е писал книгата Битие по откровение. “В начало създаде БОГ Небето и Земята. Земята беше неустроена и пуста. И рече БОГ: Да бъде виделина. И стана виделина. И нарече БОГ виделината ден, а тъмнината нощ. И стана вечер, и стана утро – ден първи.” Този ден е забележителен с явяването на първия принцип в света. БОГ е проявил Своята мисъл, Своята светлина.

“И рече БОГ: Да бъде твърд сред водите. И разлъчи вода от вода.” Този е вторият ден – ден на разделянето – отделя се една вода от друга вода. Този ден се отличава по това, че за него БОГ не е казал, че е Добро, но за втория ден е премълчал.

“И рече БОГ: Да се събере водата, която е под Небето, на едно място и да се яви сушата.” Това е третият ден, третият принцип. Значи да се яви нещо Добро в света, водата трябва да се отдели на една страна, за да дойде сушата.

“И рече БОГ: Да бъдат светила на твърдта небесна, за да разлъчат деня от нощта” – ден четвърти, четвъртият принцип, който е влязъл в света. Така се създадоха и останалите принципи – ден пети и ден шести. Аум.

“По образ и подобие”, стр. 3; 146

Две начала, два принципа съществуват в човека: човешки и Божествен. Когато човешкият принцип е отвън, а Божественият отвътре, вие виждате истинския човек. Когато Божественият принцип е отвън, а човешкият отвътре, вие се натъквате на големи противоречия.

“Божественият и човешкият свят”, стр. 3; 167

Животинският живот е живот на постоянни мъчения, човешкият – на постоянен труд, а Божественият Живот е на постоянна Любов или на Блаженствата. Човешкият и Божественият принципи се сменят в душата на всеки.

“Това учение”, стр. 96; 203

Физическият свят е отражение на Божествения; красотата на физическия свят е отражение на Божествената красота.

“Прилежание”, стр. 322; 167

Ако във всички държави и народи турят съдии, които да съдят: “Да се освещава Името Божие, да дойде Царството Божие и Неговата Правда и Волята Божия”, ако ние разрешим, в една година, най-много в 25 години, ако християнския свят тури тия три принципа, светът може да се поправи.

“В Името на БОГА!”, стр. 418; 146

Религиозните хора са турили, че вярват в БОГА, в духове, в ангели, в ръководители, но съществува един принцип. Първата връзка, с която трябва да бъдете свързани, е сърдцето на Природата.

“Сърдцето на Природата”, стр. 265; 150

Ако приложим Божествения принцип в живота, ще работим с условията, които бъдещето ни носи, и тогава лесно ще се справим с нашето минало.

“Новото в живота”, стр. 436; 153

Доброто е плод на Любовта, а Любовта е плод на Духа. Следователно, който има Дух, ще има плода на Духа – Любовта, а който има Любов, ще има Добро. Дето има Любов, има Добро; дето няма Любов, няма Добро в света. Следователно не може да вършим Добро, без да има Любов; не може да се заемем за Доброто, без да имаме Дух. Тъй разбирам нещата. Всеки от вас може да провери този закон вътре в себе си. И тъй, ние ще приемем тези три положения: Духът, това е първото проявление на БОГА в света, т.е. изявлението на БОГА, това е Духът. Второто изявление на БОГА, това е Любовта. Третото изявление на БОГА, това е доброто, плодът на Духа.

“Законът на съвършенството”, стр. 71-72; 12

 

Духът това е законът на Божествената Любов. Плодът на Духа е Любовта.

“Път на избавление”, стр. 167; 183

 

Има начини, чрез които може да се превърне Любовта във вяра, и след като се превърне и дойде Истината, вярата ще се превърне в знание, а като дойде знанието, ще дойде разумното Слово, ще дойде светлината. А дойде ли тя във физическия свят, ще ви помогне. Защото има две течения: когато дойде Божията Любов отгоре, непременно ще дойде противоположното течение отдолу. И следователно, според тази наука, която поддържаме, има две течения: едното от Безграничното, което постоянно се смалява и слиза към човека; а другото, както съвременната наука казва, човек е произлязъл от малка микроскопична клетка. Едното – малкото течение, което се възраства, става велико, а другото – великото, става малко. Тия две течения като дойдат в съприкосновение, в туй вътрешно налягане, тогава – който разбира този закон – се зараждат всички велики добродетели и способности на човешката душа.

“Христа разпет”, стр. 250; 14

 

Едно обяснение върху Духа. Духът – това е най-възвишеното, най-разумното у човека. То съединява нишките на живота, а тия нишки, сами по себе си, носят сила. По този закон, само еднородните нишки дават сила. Силата – това е пътят в живата Природа, чрез който път идват всичките Божии блага.

“24 август, понеделник”, стр. 6; 37

 

Велико е само това, което остава необяснено! Съзнава се без да се ограничи! Изясненото всякога показва вътрешно ограничение на една велика Истина. По същия закон, не мислете, че някой ден ще определите какво нещо е Любовта.

“Двете течения”, стр. 20; 22

 

Всяко неразбиране на нещо създава противоречие. Когато говоря за този закон, мнозина мислят, че той е Божи закон. Едно трябва да се знае: великата основа на света, от която ние произлизаме, и Великата същина на живота са неизменни. Същината, от която произлиза нашият ум, не може да се измени. И законите, които ръководят нашите мисли, също са неизменни. Аз и ти, изобщо човека, можем да мислим по определени закони.

“Кое е това учение?”, стр. 71; 23

 

Приложете Божествения закон, според който първо ще действате, а после ще мислите. Резултатите, които сте придобили, ще ви накарат да мислите защо сте постъпили по един, а не по друг начин, при какви условия сте работили и т.н.

“Превръщане на енергиите”, стр. 388; 17

 

Човек всякога трябва да разчита на вложеното в него, т.е. в неговата природа. Като казвам “човешката природа”, включвам и Божественото, БОГ, който е у него.

“Природа и геометрия”, стр. 34; 31

 

БОГ знае всички помисли не само на хората, но и на всички възвишени същества. Няма мисъл, която да не е разкрита пред Неговия свещен поглед. И туй, което БОГ знае, изправя.

“Моето Царство”, стр. 23; 30

 

Силните желания, силните мисли, силните чувства, които излизат от дълбочината на вашата душа, това са силни извори, Божествени извори. Не туряй никаква преграда на тези Божествени потици. Дай им ход да се проявят!

“Подпушване на светлината”, стр.75; 38

 

Дайте ход на Божественото в себе си, да се прояви БОГ. Не само да изповядваме, че вярваме, но БОГ да живее в нас и хората да виждат Господа, преди ние да сме го видели.

“Правилно верую”, стр. 270; 153

 

Колкото малка да е една Божествена мисъл, тя е мощна. Кога ще се реализира, не е важно, но тя непременно ще даде своите добри резултати. Ако доброволно не приемете една Божествена идея, тя ще влезе в подсъзнанието ви, дето сама ще се организира. Как ще се организира? Тя постепенно ще привлича към себе си подобни на нея идеи и един ден, когато види, че съзнанието ви е най-слабо, тя ще ви се наложи, и ще ви изнесе това, което крие в себе си. Божественото не държи на времето: могат да минат месеци, години, но в края на краищата Божественото пак ще се прояви.

“В образ Божи”, стр. 136; 61

 

Когато човек дойде до една невъзможност за постигане на нещата, тази невъзможност наричаме граница на Великия закон, който реализира нещата. Тъй щото дойде ли до безизходен път в живота си, човек дохожда вече до границата на Божественото в света. Тази граница именно показва, че човек ще излезе благополучно от трудностите на своя живот.

“Път към свобода”, стр. 78; 52

 

Христос казва на учениците си: “Съберете изостаналите укрухи, за да не се изгуби нищо!” С този стих Христос е искал да постави един велик закон в умовете на Своите ученици. Той искал да им обърне внимание на Силата Божия, която е в състояние да увеличи хлябовете. След това Той им каза: “Аз Съм хлябът на живота; който иде при Мене, няма да огладнее; и който вярва в Мене, никога няма да ожаднее”.

“Изостаналите укрухи”, стр. 90-91; 50

 

Дойдете ли до Божественото в себе си, всички противоречия във вашия ум и във вашето сърдце ще изчезнат. Уповавате ли на Божественото, всяка ваша мисъл, всяко ваше желание ще се реализират; каквито препятствия да срещате по пътя си, ще ги преодолявате.

“Ред на числата”, стр. 93; 43

 

Щом човек се домогне да същинската реалност, тъй както учените твърдят, без разлика на това дали ти си в будно или сънно състояние, дали си учен или прост, тя ще произведе в него една малка радост.

“Показа им ръцете Си”, стр. 7; 45

 

Както параходът се люшка от вълните на една и на друга страна, без да се обърне, така и човек ще бъде изложен на действието на сили, които ще го разтърсват, но в края на краищата той няма да потъне. Защо? Защото законите, по които е създаден, не позволяват да потъне.

“Неизвестни величини”, стр. 207-208; 52

 

Когато БОГ ви изпраща своето благословение, спазвайте същия закон: Не бързайте сами да вземете благословението си, но почакайте БОГ да ви го даде с ръката Си!

“Мнозина казваха”, стр. 14; 60

 

Човек трябва да схваща правилно нещата, да знае, че всичко в света предстои на промяна. Тъй както виждаме днес света, той не е абсолютен, не е неизменен. Божественият Дух постоянно работи и пресъздава нещата.

“Основни мисли”, стр. 117; 57

 

Аз зная един закон – всичко това, което вие не възприемете, не го използвате, аз си го събирам назад. Пак го използвам. Аз ви го давам и което не можете да използвате, аз пак седна да работя. Взема го и го обработвам. Божественото ние не оставяме никога да се изгуби.

“Непреривните постижения”, стр. 37; 120

 

За да имаме свобода, трябва да разбираме законите на налягането и напрежението, и после онзи, великия закон, който регулира нещата – Божественото в света.

“Налягане, напрежение, разумност”, стр. 284; 163

 

Божествените неща винаги носят сила в човека. Щом се наядеш и тази храна не носи сила, остави я. Щом се наядеш и тази храна ти дава сила, приеми тази храна. Този закон ще го приложите.

“Зачитане”, стр. 247; 186

 

Следователно аз ви казвам: проверете Истината, която е вложена вътре във вас, потърсете вашия идеал в себе си, в душите си. Този идеал няма да го намерите навънка. Той е вложен в душите ви, той е вложен в мозъците ви, той е вложен във вашите тела, тъй както енергията е вложена в семето, а семето е вложено в земята. То изсмуква соковете от нея и създава всички органи. Та и всички енергии са вложени вътре в нашето тяло, по същия закон се използват от човешкия дух, за да създаде всички органи на човешкото тяло.

“Пробуждане на колективното съзнание” , стр. 44; 12

 

Слабите неща се отвяват от силите на Природата по всички посоки. Един откъснат лист от някое дърво се развява по всички посоки, но седи ли този лист на дървото, вятърът не го развява, а само го огъва около центъра. Откъснатият лист се движи и в периферията си, и в центъра; здравият лист, който е на дървото, се движи само в периферията, а в центъра остава спокоен. В това отношение, хора, които имат морален устой в себе си, издържат на всички бури в света.

“Обич към знанието”, стр. 23-24; 58

 

Ако във вас първата мисъл, Божествената, умира, то всички други мисли у вас оглупяват. Ако във вас първото чувство умира, то всички други чувства във вас оглупяват. Ако във вас първата постъпка умира, то всички други постъпки във вас оглупяват. Законът е този: Първата Любов, първата светла мисъл, която иде от БОГА, пази я.

“Първият момент на Любовта”, стр. 10; 160

 

Никой ангел, никое напреднало същество не извършва постъпка, от която да има повече загуба, отколкото печалба.

“Носител на Божиите мисли”, стр. 63; 88

 

Човек човека не може да роди. А като умножите 2x2, ще получите 4. Числото 4 само не може да се произведе, друго число ще го произведе.

“Възкресение на Любовта”, стр. 164; 11

 

“Които не от кръв, нито от похот плътска, нито от похот мъжка, но от БОГА се родиха”. Закон е: Ако вложите един човешки зародиш в утробата на една майка-маймуна, тя няма да роди един гений. Или, ако вложите един човешки зародиш в утробата на една майка-мечка, или на една майка-вълчица, те няма да дадат качествата на този зародиш. Какво ще се роди? Какво значи похот плътска? Това значи: низш живот, неразумен живот. И от похот мъжка – значи от този низшия ум.

“Родените”, стр. 5-6; 30

 

Отиваш в митницата да освободиш стоката си. Обаче, един от чиновниците, крайно строг човек, не пуща стоката. Имаш всички права, но той се заловил за един параграф и ти препятства. Изваждаш кесията си, показваш му една звонкова монета и той веднага отстъпва. Не е добре да подкупваш човека?! Щом служи на човешки закон, може да го подкупиш.

“Важността на черния дроб”, стр. 40; 141

 

Ако първият мъж не може да ви даде Любов, вторият никога няма да ви я даде. Ако първата мисъл не даде плод, втората никога няма да даде. От злото излиза зло, от Доброто – Добро.

“Новият човек”, стр. 14; 11

 

Човек, който иска много, живее в човешкото.

“Пребъдване”, стр. 13; 194

 

Онзи, великият закон, който изменя нашите човешките тела е реалността. Реалността е, която изменя нашия живот, за да ни застави да я познаем.

“Доброто семе”, стр. 192; 97

 

Не е било време и няма да бъде, когато някой е сполучил да вземе благото, което БОГ е дал някому. Няма нито един пример, дето някой да е успял да вземе благото, комуто и да е.

“Страхът”, стр. 12-13; 27

 

Невъзможно е човек да има съвършена мисъл. Ако пеенето и мисълта ви бъдат съвършени, вие ще се обезсърчите, ще мислите, че никой не може да ви разбере.

“Вероятности и възможности”, стр. 167; 64

 

Според окултните закони, когато се продава жито с крина, тя трябва да се пълни с връх. Затова добре е земледелецът да пипа с ръце житото, да му се радва, за да може да се облагороди.

“Изпитите на ученика. Житното зърно”, стр. 101-102; 32

 

Ти, като пееш за хората, не си здрав; като пееш за себе си, си здрав. Сега ние изваждаме един закон: Живейте един добър живот не за хората, но заради вас. Защото, ако живеете за хората, ще ви намерят някоя погрешка.

“Възможности в живота”, стр. 8; 149

 

В човешкия живот може и не може, но в Божествения живот всичко може.

“Приятни на БОГА”, стр. 313; 184

 

Трябва да дойдат хората до отвращение. Трябва да се отвратим от старите погрешки, понеже те ни причиняват хиляди страдания.

“Единственото богатство”, стр. 13; 163

 

Първият закон е Божественият. Вторият закон е човешкият. Когато дойде първият закон, едновременно трябва да дойде и вторият – закона за ближния. Безверниците първо действат със закона на ближния, а духовните първо действат със закона на БОГА. Те оставят закона на ближния настрана. И двата закона трябва да действат едновременно.

“Изменена посока”, стр. 61; 195

 

Каква е разликата между човешкия и Божествения порядък? В човешкия порядък законът управлява... В Божествения порядък Любовта управлява.

“Божественият ден”, стр. 307; 190

 

Сега ще ви дам едно малко обяснение за относителните истини в живота. Допуснете, че Слънцето представя една определена точка в пространството. Към тази точка отправяме един лост, с който искаме да покажем, че всички планети в Слънчевата система се намират на една права линия. Приемете, че този лост може да се върти. Какво ще забележите при въртенето на лоста? Колкото по-бързо лостът се върти, толкова по-бързо се движат по-отдалечените планети от Слънцето; по-близките планети пък се движат по-бавно. Според този закон, колкото по-бързо се движи едно тяло, толкова по-далеч се намира то от центъра. И обратно: колкото по-бавно се движи едно тяло, толкова по-близо се намира до центъра. Обаче, в сегашната Слънчева система е точно обратно. Според еволюционния закон, всички тела, които се намират близо до центъра, се движат по-бързо; ония пък, които са далеч от центъра, се движат по-бавно. Ако приложите този закон към един религиозен и един светски човек, ще видите, че и тук той е верен.

“Стар и нов живот”, стр. 49; 15

 

Законът дойде чрез хората, а благостта – чрез БОГА. Туй, което ни ограничава, сме ние. Туй, което ни освобождава, е БОГ в нас.

“Закон и свобода”, стр. 308; 185

 

Всеки един човек като влезе в Божествения свят, той обича всичките хора. Всеки, който живее в Божествения свят, обича всички. Ако в Божествения свят пренебрегнеш само един човек, ти ще изгубиш всичкото свое щастие. Всички ще обичаш, понеже във всички БОГ живее. Щом влезеш в човешкия свят, законът е точно обратен. Ти Едного ще обичаш. В Божествения свят, за да познаеш Божественото, всички трябва да обичаш. В човешкия свят само Едного ще обичаш, за да познаеш човека какъв е, само Едного трябва да обичаш. Като разбереш човека, трябва да излезеш из човешкия свят, да влезеш в Божествения, да обичаш всички.

“Вералах – да даде Господ”, стр. 442; 168

 

Който иска да бъде ученик, преди всичко той трябва да приложи своята разумна воля. Защо? Такъв е законът в Божествения свят. Там първо се действува, a после се размишлява. В човешкия свят е тъкмо обратно: там първо трябва да се мисли, a после да се действува. Според интуицията, която е закон на Божествения свят, щом почувствуваш, щом възприемеш нещо от този висок свят, ти веднага трябва да действуваш, а после ще размишляваш върху последствията.

“Изисквания от ученика”, стр. 59; 16

 

Какъв е великият закон вътре в Природата? Всички ония, които започват с механически начин на организиране, се увеличават отвънка, а всички ония, които започват с органическия, се увеличават отвътре.

“Определяне работата на четирите съвета”, стр. 134-135; 12

 

В Божествения кодекс е турен следният закон: Овчарят има право да вземе вълната и млякото, но никога не му е позволено нито да коли, нито да продава овцете. Че ги продава, той е негов закон, но не и Божествен.

“Най-добрият начин за разсъждение”, стр. 10; 27

 

За да различите Божественото от човешкото и от животинското, вие трябва да сте научили вече закона на различаването, да сте се справили със своите слабости... Различаването подразбира вътрешно виждане. Като не владеят този закон, хората се натъкват на недоразумения, спорове и разногласия.

“Трите живота”, стр. 9; 17

 

Низшето всякога дразни човека, низшето винаги оглупява човека. Низшето винаги остарява човека. Висшето, Божественото всякога поумнява, подмладява, всичко дава.

“Комплексни понятия”, стр. 329; 130

 

Висшето никога не може да стане ученик на низшето, и низшето никога не може да стане Учител на Висшето – нищо повече!

“Раздай всичко!”, стр. 9; 30

 

По-високото всякога се изразява чрез по-ниското, или низшето всякога служи като израз на Висшето.

“Превръщане на цветовете”, стр. 66-67; 26

 

Докато живее в низшето си съзнание, човек спада към ония величини, които се изваждат и делят. Той минава през процеса на смаляването, както целите числа се делят на малки дробни единици. В Божественото съзнание обаче нещата се увеличават и разширяват. Като дойдем до висшата математика, там единицата се дели и увеличава до безконечност. Този закон се прилага в живота на хората.

“Правилно разрешаване”, стр. 227-228; 92

 

Когато низшето съзнателно се жертва за Висшето, тогава и двата живота се развиват правилно. Законът е низшето да се жертва за Висшето. Понякога законът действа обратно: Висшето става жертва за низшето.

“Доволството”, стр. 202; 132

 

Висшето да ограничава низшето.

“Идете в Галилея”, стр. 556; 134

 

Низшето всякога трябва да се подчинява на Висшето; Висшето пък трябва да подчини низшето.

“Отличителна черта”, стр. 76; 92

 

Когато тялото страда, то е за благото на душата. Имайте предвид следното правило: не жертвайте никога благото на душата за благото на тялото! Защото душата сама по себе си е толкова благородна, тя знае как да се грижи за тялото. Но остане ли тялото да се грижи за душата, работата е зле.

“Връзки в геометрическите форми”, стр. 9; 36

 

Човешкото у мъжа трябва да се подчини на Божественото у жената; и човешкото у жената трябва да се подчини на Божественото у мъжа... Човешкото на бащата и майката ще се подчини на Божественото у сина и човешкото на сина ще се подчини на Божественото на бащата и майката.

“Елате да разсъждаваме”, стр. 494, 495; 140

 

Онзи, у когото има човешка мисъл, трябва да се подчини на онзи, у когото има Божествена мисъл. Такъв е законът.

“Разумност в Природата”, стр. 15; 27

 

Благото, дадено от БОГА, никой не може да ви го отнеме. Но човек сам трябва да пази благото си.

“Ще го изцеля”, стр. 107; 29

 

Ти, като живееш, ще отидеш на оня свят, а не като умреш. Същият закон е и по отношение на съгрешаването. Какво нещо е добрият и лошият живот? Същият закон е и тук. Докато Доброто е в тебе, или докато Божественото е в тебе, ти си весел.

“Новият опит”, стр. 358; 129

 

Добрият човек е всякога добър, и нищо в света не може да го опетни. И Божествената светлина никога не може да се загаси. Тя се загасява сама по себе си. Ако остане само човешкото, то от само себе си ще се запали, ще изгори и ще рухне. Ако е Божествен огън, пазете се, този пожар всякога ще гори.

“Що е това?”, стр. 460; 25

 

Силите, които работят във Възвишения свят, са по-интензивни от ония, които работят в грубия, материален свят. Значи силите на Възвишения свят са по-малко, но по-интензивни, а тия на материалния свят са повече, но по-слаби. Разумният човек знае как да регулира силите на злото и на Доброто в себе си, да ги уравновесява.

“Прояви на човешкото съзнание”, стр. 229; 93

 

Възвишеният, Невидим свят помага само на добрите и на умните хора в света. Защо им се помага? Защото и те скоро ще станат работници да помагат на по-малките от тях. Всеки иска да има помощници да му помагат, но и той от своя страна трябва да помага на по-слабите от себе си. Който иска да му помагат, и той трябва да помага!

“Свободни движения”, стр. 69-70; 35

 

Казваме, че Божиите пътища са неузнаваеми, а човешките пътища са узнаваеми. Защо човешките пътища са узнаваеми, а Божиите пътища са неузнаваеми? Човешките пътища са узнаваеми, понеже те са във времето и пространството.

“Разумният живот”, стр. 13; 27

 

Туй, което е неприятно за нас, носи едно благо, а туй, което по видимому е благо за нас, носи нашето нещастие.

“Да го посрещнат”, стр. 31; 30

 

Ние, съвременните хора, мислим, че можем да правим каквото искаме. Да, можете да направите каквото си искате, но трябва да знаете, че и БОГ е силен, и Той може да направи каквото иска. Знаете ли какво ще стане тогава? Когато слабият се бори със силния, какво става? Слабият става на каша. Това е закон.

“Давам власт”, стр. 17; 45

 

Не е нужно да яде човек, но трябва да стане обмяна между един и друг живот... Ето защо, ние трябва да се храним, за да стане правилна обмяна между Божествения Дух и нашия живот, който е в застой.

“Изпитите на ученика. Житното зърно”, стр. 98; 32

 

Казвам: хората не се поправят нито с убийства, нито с обесване. Ние не можем да изменим великия Божи закон, който казва: “Не убий!” Вие имате право да убиете човека само тогава, когато, като го извадите от неговата стара, нехигиенична къща, го поставите в нова, по-хигиенична къща от старата. Поставите ли го в нова къща, запалете старата! Така БОГ прави с грешния човек. Той го изважда от неговото грешно състояние и го поставя в друго, по-благоприятно за неговото развитие. Следователно и вие трябва да приложите в своите мисли и желания закона за смяна на състоянията, с който си служи БОГ.

“Кротките”, стр. 129; 49

 

Когато ние искаме да наложим своята воля, т.е. нашето съзнание върху Божественото подсъзнание, винаги в нас ще се роди дисхармония, противоречие. Затова първо човек ще вложи в душата си най-важния закон – Любов към БОГА, а после ще дойде до своята воля. На първо място Великото в света, а после малкото. Първо БОГ, а после ти.

“Затова се родих”, стр. 16; 47

 

Законите на Божественото и на човешкото са точно обратни. Казвам: Божественото прощава, а човешкото дири своето си.

“Умовете им”, стр. 215; 47

 

Когато химиците говорят за елементите и за взаимодействието между тях, ние подразбираме закона на присаждането. Всички елементи са присадки към известни сили на целокупния живот. Скършите ли тия присадки, вие ще имате истинските елементи, или силите на великия живот, скрити в тях.

“Дело свършено”, стр. 97-98; 48

 

Материята без Духа е мъртва. Когато Духа влезе в някоя форма, според законите, които познава, той се стреми да обнови материята, да я направи пластична, удобна. И тъй, когато материята преобладава, ражда се смъртта; когато Духа преобладава, ражда се вечният живот. Преобладаващото състояние на материята създава смъртта, понеже материята има желание постоянно да трупа, да събира.

“Раб и син”, стр. 61; 50

 

Ако душата се изложи направо върху действието на Божия Дух, тя не може да издържи. Тя ще повехне, както повяхва нежният цветец под силните слънчеви лъчи. Той се нуждае от мека, приятна светлина. И душата се нуждае от плътта, като покривка, която я пази от силните лъчи на Духа.

“Лъч на пробуждане”, стр. 139; 63

 

През каквито мъчнотии и страдания да минава човек, в края на краищата Божественото ще победи. В човека Божественото побеждава, а човешкото остава победено.

“Придобиване на търпение”, стр. 87; 52

 

Всяка Божествена мисъл трябва да се приеме; всяка мисъл, която не е Божествена трябва да турите настрана. Само по този закон ще укрепнете, ще бъдете здрави и ще създадете хармония помежду си. Иначе, без този закон, нищо не можете да постигнете.

 

“Равни страни”, стр. 212; 57

 

Когато чашата на човека се изпразни до дъно, тогава само Божественото ще дойде в него, ще изпълни чашата му с прясна, с чиста вода и ще го зарадва отново.

“Полюси на съзнанието”, стр. 297; 65

 

Щом се отправяте към Божествения свят, трябва да се откажете от земните желания. Човек може да живее на Земята, но да има възвишени желания и стремежи. Само по този начин той ще има резултатите на Божествения свят.

“Малкият повод”, стр. 88; 56

 

Кредит се дава само на онзи, който има някакъв вътрешен капитал в себе си. Няма ли човек вътрешен капитал, никакъв кредит не може да му се даде.

“Пробният камък”, стр. 205; 74

 

Съвременните хора трябва да се научат да мислят логически, не по законите на обикновения ум, но по законите на Висшия ум, дето всичко става по един съвършен начин. Там цената на нещата не се определя от количеството им, но по качеството и по начина на изработването.

“Работа, музика и мисъл”, стр. 273; 83

 

Щом е дошъл на Земята да учи, човек трябва да различава животинските закони от човешките, човешките – от ангелските, ангелските – от Божествените и да знае къде и как да ги прилага.

“Правилни връзки”, стр. 26; 84

 

Божественото може да върви паралелно с личността, но да не се сдружава с нея. Ама личността била голяма, богата, разполагала с много знания. Който много знае, той много трябва да прилага. Богатият трябва да дава повече, а сиромахът – по-малко. Малката цев пуща малко вода, голямата цев пуща много вода. Такива са законите на физическия свят. В Божествения свят обаче законът е обратен: Малкото ражда голямото.

“Личност и душа”, стр. 33; 85

 

Обичаш една работа, обичаш един предмет, обичаш музика – ще учиш, ще правиш усилия и ще постигнеш желанието си. Човешките работи се постигат по закона на наследствеността, а Божествените – по закона на Любовта.

“Трите принципа”, стр. 120; 103

 

Човек е дошъл на Земята да научи и разбере слабостите, възможностите и невъзможностите на своя физически живот; той трябва да познае човека на свободата, както и Божественото начало, което едва сега се пробужда в него. Когато Божественото начало в човека се пробуди, и той се свърже с БОГА, тогава само ще се премахнат несгодите на неговия живот.

“На БОГА живаго”, стр. 52; 75

 

Една млада мома разправяше една своя опитност. Тя обикнала един човек, но така чисто и безкористно, че нито очаквала нещо от него, нито мислела за неговите недостатъци... От момента, в който започнали да ¢ говорят за женитба, тази мисъл влязла в ума ¢ като клин и тя започнала да се раздвоява... Защо момата изгубила вдъхновението си? Защото се свързала с два непримирими помежду си закона: Божественият, който заставя човека да обича и човешкият, който го кара да се жени.

“Възстановяване”, стр. 98; 94

 

Божият закон позволява да осигуриш човека за един ден само. Осигуриш ли го за два деня, ще те държат отговорен. Осигуряването е човешки закон. Божественият свят не се занимава с никакви осигуровки.

“Две категории хора”, стр. 46; 92

 

Да, всеки генерал, без войска, умира; генерал с войска – живее. На Небето законът е обратен: там, ако имаш войска, ще умреш; ако си сам, без войска, ти си силен, ще живееш.

“Двете страни на света”, стр. 260; 89

 

Според Божествената власт на всеки човек е дадено право сам да се управлява, а властта е обща за всички – трябва да властват. Всеки пък сам трябва да управлява себе си. В сегашния живот, според човешките разбирания, всеки има власт над себе си, управата има власт над всички. Точно обратно е изменен законът. Казвам: как ще се оправи светът? Турете властта върху всички, а всеки сам да се управлява, както той си знае.

“Наклали огън”, стр. 292; 96

 

В Божия свят каквото е началото, такъв е и краят. И обратно: какъвто е краят, такова е и началото. В човешкия свят обаче не е така.

“Ден на Божията работа”, стр. 134; 98

 

Ти можеш да изкривяваш линията на поведението, можеш да отклониш известна сила, но тя пак ще се върне в същия път – тя е като пружина. И тогава ти ще пострадаш. В света Божествените закони търпят едно малко отклонение. Но ако мислим, че ние ще заставим БОГА да отстъпи, много се лъжем. В края на краищата, ние ще отстъпим.

“Организиране на вътрешния човек”, стр. 154-155; 117

 

Всичко онова, което в моя живот съм мислил и е станало, е реално. Най-после аз задържам само ония неща, които стават. Всякога, когато каквото съм мислил и не е ставало, казвам си: “Не съм вървял по Божия път”. Същият закон важи и за вас.

“Като дете”, стр. 108; 108

 

Всичко, което излиза от БОГА, връща се обратно при Него. Божественото само се видоизменя, нито се създава отново, нито изчезва. Ако този закон е верен за материята, колко повече за Духа.

“Истинско познаване”, стр. 272; 101

 

По закона на осиновяването БОГ има хиляди синове и дъщери, но те са осиновени, а по закона на раждането Той има само един син: “Единородният Син” се казва за Него.

“Да се облечете с новия человек!”, стр. 40; 95

 

Добър син е онзи, който е наследил чертите на баща си. Добра дъщеря е онази, която е наследила чертите на майка си. Такъв е законът.

“Бъдете като децата”, стр. 600; 125

 

Когато събудиш Божественото естество в човека, той всякога е готов на услуги.

“Знание и прилагане”, стр. 239; 103

 

Има случаи, когато един от приятелите дава повече, а другият – по-малко. Единият дава, а другият взима. Обмяната между тях не е правилна. Същият закон важи и за отношенията между БОГА и човека.

“Отец Ми живее”, стр. 301; 103

 

Щом искам другите хора да ме обичат, то е насилие. Щом аз обичам без закон и не търся другите да ме обичат, но аз обичам, то е Божественото.

“Видяхме Славата”, стр. 15; 106

 

Вчера дойде при мене един млад българин с Евангелие в ръка. Той започна да ми говори: “От няколко години чета само Библията и Евангелието, нищо друго не ме интересува. Каквото сам разбера, това ми е достатъчно. Не искам да слушам тълкуванието на другите хора”. “Имаш ли някакъв занаят?” “Нямам. Аз влязох в един монастир, искам да стана калугер.”... “Какво правиш в монастира?” “Пращат ме да събирам помощи, но дето отида всички ме ругаят.”... “Ако аз съм на твое място и съм длъжен да събирам с тефтера пари, така ще постъпвам, че хората да не ме ругаят: ще оставя тефтера при тях, и който колкото иска, да даде. Някой ще запише, че дал известна сума; друг ще даде пари, без да запише името си. Тези пари ще раздавам на бедни вдовици и сирачета. Така ще изпълня Божия закон. С парите, срещу които има подпис, ще изпълня човешкия закон. Важно е да не насилвам хората – всеки да дава по свобода”.

“Ново разбиране”, стр. 10; 110

 

В света съществуват три важни закона: закон на необходимостта – закон на света; закон на свободата – закон на вярата и закон на Любовта – закон на БОГА. Омразата, недоволството, завистта са последствия от закона на света.

“Както светът дава”, стр. 28; 80

 

Божественото расте при страданията. Щом е така, не го спъвайте. Оставете го да израсте и да се развива. Който не разбира този закон, тъкмо израсте Божественото, той го отчупи.

“Новата песен”, стр. 73; 116

 

Та постиженията в света стават само в Божественото. Когато зачитаме в себе си само Божественото, всичко можем да постигнем. То е най-важното. Когато човек влезе в човешкото, тогава се приготовлява материалът. В човешкото се приготовлява материалът, в Божественото се реализира материалът. Това са два процеса. Тогава ще знаете законите. При страданията вие само приготовлявате материала, а при радостите вие започвате Божествения градеж. Тъй щото, колкото повече страдания имате, толкоз повече възможности се явяват в Божествения свят, нещата да се реализират, това, което сте копнели.

“Скръб и радост”, стр. 198; 154

 

Всяка мисъл, която влиза в нас, тя трябва да излезе от нас. Такъв е законът. Така е и с чувствата – трябва да влезе и да излезе това чувство. Оплоденото е човешкото, а пък това, което опложда, е Божественото.

“Принципи и условия”, стр. 198-199; 129

 

Щом пожелаеш да вземеш нещо, ти си подложен вече на изкушение. Такъв е законът на необходимостта. Следователно ти можеш да взимаш само от онзи, който те е родил. Неговото даване е безопасно. Вземеш ли нещо от онзи, който не те родил, ти си в опасност. Светът е безопасен дотолкова, доколкото можеш да възприемеш Божественото от него. Не можеш ли да възприемеш Божественото, изкушението иде. Същият закон действа и в знанието.

“Въжделенията на душата”, стр. 60; 117

 

Не уповавай на човешкото в себе си, нито на човешкото в своя ближен. Не уповавай на животинското в себе си, нито на животинското в своя ближен. Уповавай само на Божественото в себе си, както и на Божественото в своя ближен.

“Упование на Божественото”, стр. 198; 142

 

Всякога трябва да имате вътрешно желание. Любов трябва да имате. И със закон работата не става. Със закон за човешките упражнения, може. Но за Божествения свят законът е правилната мисъл, правилните чувства.

“Тайни и откровения”, стр. 380; 136

 

Има един закон, който ограничава духовете. Казва: “Всичко можеш да туриш на изпитание – имота му, богатството му – но не и живота, Божественото в него няма да буташ, защото ако буташ, последствията ще се върнат на тебе”.

“Аз ще дойда”, стр. 593; 140

 

Светските хора се стремят към външния живот, дето слабият слугува на силния, а глупавият – на умния. Във вътрешния живот законът е обратен: силният слугува на слабия, умният – на глупавия, любящият – на оня, който няма Любов. Във външния живот, ако те обичат, и ти ще обичаш; във вътрешния, и да не те обичат, ти ще обичаш.

“Външен и вътрешен живот”, стр. 248-249; 142

 

Аз пея и харесвам пеенето, и хората ще го харесат; щом аз пея и не харесвам пеенето, и хората няма да го харесат. Това е закон. То е като едно правило. Каквото БОГ ни говори отвътре, трябва да го слушаме, то е Божественото. Каквото хората ни говорят отвън, ние трябва да го проверяваме.

“Плосък и объл говор”, стр. 290; 143

 

Ако вие посадите в себе си една красива мисъл, тази мисъл в десет години отгоре ще бъде в състояние да създаде от вас един отличен човек.

“Разумният домостроител”, стр. 306; 125

 

Законите, на които човешкото се подчинява, коренно се различават от законите на Божественото. Следователно при човешкото ще постъпваш по човешки; при Божественото – по Божествен начин.

“Двете състезания”, стр. 228; 145

 

Дойдете ли до Божествената Любов, първо трябва да внесете Любовта, а после мисълта. Дойдете ли до човешката Любов, първо трябва да внесете мисълта, а после Любовта.

“Разумният човек”, стр. 202; 140

 

Голямото не може да се върти около малкото. Това е един от законите. И малкото всякога може да се върти около голямото... Реалността образува сенките, но сенките не образуват реалността.

“Път за освобождение”, стр. 252; 143

 

Моралните чувства се намират отгоре на темето, на главата. Там е Божественият свят. Пред тях имате личния живот, имате семейния живот, имате съхранителните чувства към очите. Това са все различен живот, в който, като влезете, поставяте се на изпитание. Понеже като не знаете закона как да минете от един висш живот, трябва да знаеш как да минеш в един низш живот, трябва да знаеш пътищата по които да минеш. Не се минава безразборно в живота.

“Отношение на нещата”, стр. 485; 143

 

Ако лекуваш материално, материално ще ти се плати. Ако лекуваш идеално, идеално ще ти се плати. В своето верую ние трябва да бъдем логически последователни. Защото законите на материята са едни, а на Духа – други.

“Неизбежният път”, стр. 68; 153

 

Там, дето се обединяват нещата, БОГ говори; там, дето нещата се разединяват, хората говорят.

“Гладни и сити. Единение и разединение”, стр. 128; 144

 

Всички външни закони не зависят от човека, вследствие на което постоянно се изменят. Вътрешните закони, обаче, зависят от човека и не се изменят. Като казвам, че вътрешните закони зависят от човека, разбирам Божественото в него. Следователно вътрешните закони са Божествени. Външните закони пък са създадени по образеца на Божиите, но едни от тях са по-близо, а други – по-далеч от оригинала. Въз основа на това, ако има противоречия в живота, те са само външни.

“Великото в живота”, стр. 8; 123

 

Ев. от Матея 8; 24, 25. В този стих има три неща, върху които ще ви обърна вниманието, а именно: лодката, учениците и Христос. А езерото е основата. Лодката е човешкото тяло, учениците представлява Астралния свят, Христос представлява висшият принцип у човека, а езерото е Животът, то е светът. Това е аналогия, от която искаме да извидем един закон, който да се приложи в живота.

“Спаси ни”, стр. 195; 201

 

Така, както изопачите вътрешния си съд, такъв ще бъдете и отвън, такъв ще бъдете и отвътре. Такъв е Божественият закон: Човек отвън представлява физическия свят, а отвътре – Божествения свят.

“Малък разбор”, стр. 76-77; 203

 

Когато БОГ се ограничава, идва Духът. Първото изявление на ограниченото е Вселената и Космосът. Вие ще попитате защо Господ иска да създаде Вселената. В Него има едно желание да види безграничното в граничното, отвън да го види. То е един велик закон у Него – чрез безграничното да види граничното.

“Здравец”, стр. 88; 206

 

Употребявайте думите мъчение и труд и ги проверявайте. Щом се намерите в мъчението, трябва да разберете проявлението на БОГА, да го намерите в материята и да намерите законите, които създават тези форми. Един старовременен пророк казва: “Ако взема крило и отида на Небето, там ще Си; и ако сляза в ада, пак там ще Си”. Същият закон е и тук.

“Труд и мъчение”, стр. 35; 204

 

Мисли само онзи, който може да даде ход на красивото, на възвишеното в себе си, да изтече навън. То е Божественото в човека, то е животът, който непременно трябва да мине през него и да изтече навън. Животът трябва непреривно да влиза навътре и да изтича навън, той не може да спре. Това е Божественото, което аз наричам абсолютното множество. То трябва да мине през всеки човек, за да го свърже с окръжаващите. Ако животът не изтича вън от човека, той не може да се свърже с окръжаващите. Същият закон е верен и по отношение на БОГА. Ако от БОГА не изтича нещо, което да се влее в нас, ние не бихме имали отношение към него.

“Единният живот”, стр. 31-32; 207

 

За мен има два свята. Един свят организиран, съвършен свят – той е Божественият свят. А пък другият свят е несъвършен, неорганизиран. Законът е: Понеже БОГ е Любов, този съвършеният свят се стреми към несъвършения, за да го подигне и несъвършеният свят има стремеж към съвършения. Когато се говори в Писанието за Духа и плътта, там законът е същият. Плътта е неорганизираният, несъвършеният свят, а Духът е съвършеният, организираният – Божественият свят. И една воля има между тях.

“Единствен цяр”, стр. 293; 158

Христос вярваше в Божия Промисъл и в силата на този принцип. Той нахрани няколко хиляден народ с пет хляба и две риби. Който вярва в този принцип, той може да направи опит, какъвто Христос направи.

“Дерзай, дъще!”, стр. 39; 62

Под воля подразбирам Божествената Воля. От нея имаме три принципа: тяло, човешки разум и душа. Положителната страна на душата е Добродетелта, а отрицателната е порокът; положителната страна на разума е Знанието, а отрицателната е невежеството; положителната страна на тялото е инстинкта, а отрицателната е озверяването.

“Ще ви въздигна”, стр. 180; 201

Когато говоря за изпълнение Волята Божия, аз имам предвид онзи Вечен Принцип, който няма начало, няма и край.

“Богове сте”, стр. 116; 79

Божието дело никога не пропада!

“Дело свършено”, стр. 113; 48

 

Веднъж дошъл на Земята, човек трябва да знае, че каквото и да се случи в живота му, всичко е строго определено, според разумните закони на Природата.

“Малкото съпротивление”, стр. 54; 41

 

Като ликвидира с кармата си, човек влиза в Божествения Промисъл, в закона на благодатта, или в тъй наречената дихарма.

“Насока на живота”, стр. 77-78; 72

 

Ако не си определен за богат, и сто чифта цървули да скъсаш, няма да успееш. Ако си уреден да бъдеш богат, богатството ще ти дойде и без да го търсиш.

“Градовете Содомски и Гоморски”, стр. 29; 30

 

За да постигнеш едно свое желание, за да реализираш едно свое чувство или една своя мисъл, изискват се две излизания от Божествения център и едно влизане. Това е закон!

“Живите точки в Природата”, стр. 12; 26

 

Войните са потребни, за да пратят непотребните хора от този свят в онзи, за да ги изменят и научат великия закон на Битието.

“Запечатаната книга”, стр. 78; 97

 

Кое заставя селянина да впряга колата си пазарен ден, да я товари със стока и да отива в града? Пазарът го заставя. Пазарът пък се подчинява на специален закон. Значи всяко нещо става на своето място и се урежда от специални закони.

“Малките резултати”, стр. 48; 64

 

Работи на онзи пункт, в онзи център, в онази орбита, дето БОГ те е поставил. Когато изучиш всичките условия на този път, в който ти се движиш, ще се подигнеш, БОГ ще ти даде помощ. Но ако искаш сам в себе си да създадеш нов свят, ти този кръг не може да го създадеш.

“Видяхме Славата”, стр. 33; 106

 

Само един ден има, когато нещата може да станат, както ние мислим, другите 364 дни ще станат нещата, както не мислим. Туй не е противоречие, ще стане, както другите са мислили.

“Що да сторя”, стр. 257; 96

 

В живота има закони – според които става точно това, което е определено, а не това, което ние мислим. Туй, което вие никога не сте мислили – става; туй, което сте мислили – не става.

“Няма тайно”, стр. 99; 49

 

Всякога туй в света, което търсите, не го намирате. Ще намерите нещо, което не го търсите.

“Общи погрешки и общи добродетели”, стр. 252; 130

 

Днес като се наядеш, за утрешния ден не мисли.

“Правият път”, стр. 630; 122

 

Ако ти трябва днеска само един хляб, искай само един хляб, няма защо да мислиш за утрешния ден. За утрешния ден не се осигурявай, защото Божественото е само от изгрева на Слънцето до залеза. На другия ден направи пак същия опит. Като направиш този опит, не ходи да разгласяваш. Разгласяваш ли го, ще изгубиш. Ако разгласяваш няколко пъти наред, явлението се изгубва, повече не ти се дава. Глашатаи не се допущат. Това явление е само за тебе. То ти се дава, за да се увериш, че има един велик закон в света, който непреривно работи.

“Няма нищо ново под Слънцето”, стр. 264; 145

 

Природата ни осигурява само за един ден. Като ядеш, ти си осигурен. Закон е, че щом имаш едно ядене, то всичките последующи яденета ще дойдат.

“Слушане отвътре”, стр. 115; 122

 

Писанието казва: “Преди да поискате, БОГ ще се погрижи за вашите нужди”. Понеже това е закон за Него.

“Най-малкия опит”, стр. 321; 122

 

Каквото даде, дава го за един ден, ти не трябва да складираш за другия ден. За утрешния ден няма какво да мислиш. В Природата този закон е изключен. В човешкия закон не е изключен, трябва да мислиш за бъдеще.

“Нормалният човек”, стр. 445; 154

 

“Помни Създателя си в младостта си”. Ако се приложи този закон Помни... Ти трябва да помниш Доброто в света. Три неща има, които човек трябва да помни в света. Той трябва да помни Доброто, което хората са му направили. Той трябва да помни свободата, която другите са му дали и най-после той трябва да помни тяхната справедливост, техните справедливи отношения, които те са имали към него.

“Помни Създателя си!”, стр. 172; 125

 

Да се предскаже на някой човек, че от него може да стане нещо, това значи, че условията на този човек са богати. Обаче, колкото и да са богати условията на един човек, той трябва да приложи нещо към своя ум, към своето сърдце, към своята воля – те трябва да вземат участие в неговата работа. И ако някои хора в света сполучват и се подигат, това показва, че те са верни на законите на провидението.

“Тогаз се обърнах аз и видях”, стр. 350; 125

 

Този, Който като вижда, че вашият ум не е толкова прозорлив и не можете да предвидите какво бъдеще ви чака, Той взима някое от вашите блага и го туря в някоя банка на ваше име. След 20 години Той ви дава това благо.

“Светило на тялото”, стр. 504; 134

 

Ако вие служите на БОГА, ако вие се определите да Му служите, БОГ ще промисли заради вас.

“Лесният и мъчният път”, стр. 156; 136

 

Ще изпълните точно закона на десятъка. Уредете Божията работа и Господ ще оправи вашата работа! Вие не можете да оправите вашата работа – това само БОГ може да стори. Вие служете на Господа, а оставете и Той ще оправи вашите работи!

“Не само абсолютна чистота, но и абсолютно доверие”, стр. 34; 205

 

Никой в света не може да ти отнеме правото. Щом БОГ е определил да израснеш, да направиш нещо, целият свят да е против теб, стига ти да не грешиш, то ще стане.

“Мелодия и хармония”, стр. 117; 143

 

Туй, от което имаш нужда, не излишните неща, но ония необходимите неща в живота, за днешния ден каквото трябва, всичко туй е промислено.

“Излизане, работа, молитва”, стр. 381; 149

 

В Природата противоречията, които съществуват, човек е така поставен със законите на живота, в една такава орбита, дето всичко да му въздейства за Добро.

“Най-добрите условия”, стр. 291; 164

 

Най-първо вложете в съзнанието си това, че всяка една мисъл, желание, действие, които проникват вътре във вас, са изпратени от Невидимия свят и да знаете, че това, което ви се случва, непременно трябва да се случи!

“Съхранение на душевната енергия”, стр. 56; 203

 

Българинът е една постоянна форма; англичанинът също така е една постоянна форма. Същото може да се каже и за всеки човек, от каквато народност и да е той. Дето и да туриш българина, той пак при българина ще се върне.

“Не Го приеха”, стр. 199; 47

 

Над всичките условия седи Божият закон, Божествената промисъл. В света има един общ промисъл, има едно общо съзнание, което се грижи за всички същества и промишлява. Това е и за народите. Каквото и да става, каквото и да мислят хората в света, има друго нещо, което помага, на което човек всякога трябва да разчита.

“Носители на новото”, стр. 119; 207

 

БОЖИЯТА ВОЛЯ НА ЗЕМЯТА

 

Само онзи може да влезе в съзнателния свят, който изпълнява Божията Воля. Тя е свързана с разумността в човека. Само разумният може да изпълнява Волята на БОГА. Във физическия свят тази воля се изразява чрез закона на необходимостта, т.е. чрез механическите закони... Който престъпва Божията Воля, лишава се от Неговото благословение. Както човек изхвърля нечистите вещества от организма си чрез изпотяване, така БОГ ще изхвърли от Своя организъм всички хора и народи на съвременната култура, които не изпълняват Неговата воля. Това е Божествен, разумен закон, който регулира живота.

“Божията воля”, стр. 94, 97; 4

 

“Защото, който прави Волята” – Волята, това е великият закон, който сега оперира на Земята... Сега Господ е турил в действие своя велик Дух и е вложил Волята Си, и горко оногова, който не слуша Неговата Воля. Затуй казва Христос: “Който върши Волята, не Моята воля, но Волята на Отца Ми, Който е на Небеса”.

“Братя и сестри на Христа”, стр. 2; 13

 

Дето те е поставил БОГ, там ще работиш.

“Кое е това учение?”, стр. 68-69; 23

 

Природата ви прощава, само като се съобразявате с Волята Божия, и не само да я имате като прост закон, но да приложите този закон в живота; и този закон да проникне като една велика Любов във всичките ваши мисли и желания, да станете братя, сестри и майка на Христа.

“Братя и сестри на Христа”, стр. 7; 13

 

Изпълнението на Волята Божия е необходимо за всички, без разлика, като свещен, абсолютен закон. По този закон не се мисли. Защо? Защото той включва всички останали закони.

“Дойдох да изпълня”, стр. 124; 23

 

Да любиш, да бъдеш мъдър, да бъдеш истинолюбив, това не е привилегия, а необходимост. Дойдете ли до необходимостта, ще се подчините. Който не се подчинява на този закон, сам подписва присъдата си. Който не люби, няма живот в себе си; който не се стреми към Мъдростта, няма светлина в ума си; който не се стреми към Истината, сам се ограничава. Като знаете това, всеки трябва да каже в себе си: Аз трябва да любя, да бъда умен, истинолюбив, правдив, добродетелен. Това изисква Божественият закон, в който няма никакво изключение.

“Развитие на съзнанието”, стр. 368; 17

 

В Пътя всичко е предвидено и то трябва да се реализира абсолютно точно, както е предопределено по Божия закон.

“Какво ще срещне ученикът на Пътя. Правила и мерки за избягване на всички погрешки”, стр. 57; 19

 

Вън от времето и пространството, в даден момент, вашите постъпки да включват благото на всички същества във Вселената. Мислите ли тъй, вие ще бъдете всесилни и в даден момент ще можете да направите всичко. Този е великият закон, който трябва да спазвате и да мислите върху Волята Божия.

“Волята Божия”, стр. 25; 27

 

Има неща, които са определени – каквото трябва да вършим, това е определено, и горко оногова, който не се подчинява на този Божествен закон.

“Свобода, знания и мир”, стр. 21; 27

 

Всеки народ има велико предназначение. Доколкото изпълнява своето предназначение, дотолкова той се ползва от кредита, определен за него. Същият закон се отнася и до човека.

“Богове сте”, стр. 113; 79

 

Нямаме право да правим това, което си искаме. Трябва да вършим онова, което е в съгласие със законите на живата Природа.

“Прие го с радост”, стр. 308; 97

 

Възможно и невъзможно – това са неща относителни, нереални. Невъзможни са, докато не ги знаем, докато не изпълняваме Волята Божия, но когато изпълним Волята Божия, БОГ ще има всичкото благоволение към нас. Когато изпълним Волята Божия, кредит имаме, а когато не я изпълним, нямаме кредит.

“Неразбраното”, стр. 27; 36

 

Когато говоря на някой човек, най-първо трябва да си го представя във физическия свят, да си представя неговата форма, за да схвана по какъв начин мога да проектирам върху него невидимата енергия. Такъв е законът. Или, казано на съвършено практически език, трябва да зная каква нужда има този човек в даден случай.

“Проекции”, стр. 22-23; 36

 

Каквото БОГ ти заповядва отвътре да направиш, ти ще го изпълниш, без да казваш, че имаш свободна воля, че можеш да го направиш или да не го направиш. По отношението на Божиите заповеди и повеления, няма свободна воля, няма свободен избор. Речеш ли тук да проявиш свободна воля, и грехът се проявява.

“Каквото става”, стр. 183; 42

 

За да не изпада в погрешки, човек трябва да има пред вид закона, че всякога има възможност да направи това, което не желае, или да не прави това, което желае.

“Изпитай и виж”, стр. 167; 79

 

Когато слушате много умове или когато пиете вода от много извори, вие нищо няма да постигнете.

“Четирите действия”, стр. 204; 42

 

Най-първо ще си кажете: “БОГ трябва да живее в мене”. После: “Аз трябва да живея в БОГА. Щом БОГ живее, щом аз живея, и моите ближни ще живеят”. Съзнавате ли това, няма сила в света, която може да ви препятства.

“Три вида съзнание”, стр. 167; 43

 

Само онзи изпълнява Божията Воля, който не мисли за себе си. Щом не мисли за себе си, други ще мислят за него. Това е закон.

“Човек и Природа”, стр. 358; 127

 

В света вие ще опитвате много закони, докато най-после, чрез ред страдания, ще се домогнете до единствения закон – закон за послушание и изпълнение Волята Божия.

“Пътят на желанията”, стр. 53; 44

 

Ако човек реши да изпълни Волята Божия, неговият живот се продължава; ако не изпълни Волята Божия, неговият живот се съкращава. Всеки човек живее толкова, доколкото е решил да изпълнява Волята Божия.

“Дойде глас”, стр. 365-366; 59

 

Казано е в Писанието: “Любете враговете си!” Щом възлюбите врага си, Божията воля ще бъде закон за вас. Тогава ще придобиете ново просветление, правилно да разбирате Божиите пътища.

“Най-голямо веселие и най-малка радост”, стр. 117-118; 54

 

Кое е най-новото и важно за човека? Да изпълнява Волята Божия във всички светове: физически, духовен и умствен. Изпълнява ли този закон, работите му ще се нареждат добре.

“Обхода и проява”, стр. 279; 84

 

Помнете: който не иска да изпълни Божията Воля, ще бъде вън от Царството Божие. Законът е строг и безпощаден. Той още не е приложен, но един ден ще се приложи.

“Любов, обич и почит”, стр. 214; 103

 

Същността на вашето щастие, на вашето подигане, като човек да бъдете полезен, зависи от самите вас – да изпълните Волята Божия. Волята Божия, този велик закон, който прави човека свободен.

“Усилни времена”, стр. 402; 120

 

Има един закон по-велик от този за прераждането. Той е законът за изпълнение Волята Божия.

“Идете в Галилея”, стр. 565; 134

 

Съществува един Божествен закон, който задоволява всички нужди на живота. Всяка Божествена нужда се задоволява навреме. Обаче, първо, в човека трябва да се яви желание да изпълни Волята Божия...Първо ще изпълниш Волята Божия, а после – своята.

“Неговата воля”, стр. 214; 111

 

Най-първо прилагайте Волята Божия и след като я приложите, после прилагайте и вашата воля.

“Хубавата страна”, стр. 158; 163

 

Ако правим нещо, съобразно с Волята Божия, ако ние обичаме БОГА, каквото и да е, ще ни даде.

“Новото в живота”, стр. 442; 153

 

Като вършим Волята Божия, ще се свърши и нашата воля. Когато всичките хора се решат да вършат Волята Божия, Царството Божие ще дойде на Земята.

“Лесният и мъчният път”, стр. 159; 136

 

Ние сме дошли на Земята да вършим Волята Божия, да живеем добре. Това е общ закон за всички – за държавите, за народите, за обществата, за семействата, за отделните личности.

“Любов и почитание”, стр. 128; 159

 

Има Един, Който през целия ти живот те наблюдава, и ако вършиш Неговата Воля, ти Го познаваш, и гдето и да отидеш, Той ти помага. Същият закон: Който човек иска да бъде обичан, да му помага БОГ, той трябва да върши Волята Божия... За да бъдеш запознат с хората, пак е същият закон. Не могат да те обичат хората, ако ти не си готов да вършиш тяхната воля.

“Запалена свещ”, стр. 9; 143

 

Не познаете ли БОГА, вие не познавате нито баща си, нито майка си. За да ги познаете, трябва да ги слушате. Също трябва да слушате и по-големите си братя и сестри. Изобщо вие трябва да изучавате закона на послушанието. Като изучавате този закон, ще може да изпълнявате Волята Божия.

“Нови пътища”, стр. 261; 152

 

Волята Божия по два начина се изпълнява: единият начин е по закона на Любовта, а другият начин е по принуждение.

“В любещите ръце”, стр. 143; 183

 

Сега БОГ изисква ние да изпълняваме Волята Му по закона на Любовта, да изпълняваме Волята Му доброволно, а не по закона на насилието. Тогава ние ще се наречем синове Божии. Всеки, който изпълнява Волята на БОГА с Любов, е син Божи. Всеки, който изпълнява Волята Божия чрез закон, е слуга.

“Трите извора”, стр. 319; 168

 

Не може да изпълниш Волята Божия без Любов. Щом изпълниш Волята Божия без Любов, вече има насилие. За да изпълниш Волята Божия без насилие, трябва да имаш Любов по свобода. Ние туряме Любовта като един свободен процес за човешката мисъл, свободен процес за човешките чувства и свободен процес за човешките действия.

“Основен тон”, стр. 282; 154

 

Най-първо прилагайте Волята Божия и след като я приложите, после прилагайте и вашата воля.

“Хубавата страна”, стр. 158; 163

 

Ти искаш да бъдеш като мене, но нямаш моя ум. Ти не раздаваш. Разликата между мене и тебе е, че аз съм се научил да раздавам, пък ти си се научил да вземаш... Законът е такъв. Всеки, който раздава, върши Волята Божия. Всеки, който събира, върши Волята Божия.

“Чантата на Любовта”, стр. 95-96; 168

 

Трябва сега да има една жена, която да извърши Волята Божия, и един мъж да има, който да извърши Волята Божия. Тогава всички, които излязат от туй поколение, ще извършат Волята Божия.

“Пожелаване”, стр. 211; 182

 

Всеки човек, който не иска да изпълни Волята Божия, умира. Всеки човек, който иска да изпълни Волята Божия, се ражда.

“Единствената похвала”, стр. 247; 170

 

На богатия, който не върши Волята Божия, взема му богатството. На здравия, който не върши Волята Божия, взема му здравето. На умния, който не върши Волята Божия, взема му ума. На добрия, който не върши Волята Божия, взема му чувствата. Най-после като не върши Волята Божия, БОГ ти взема живота, отнема ти ума и човек умира.

“Да ценим живота”, стр. 108; 179

 

Ако приемем Божествения живот и Божествения Дух, всички тия блага ще дойдат. Казано е там: “Няма нито един, който да е оставил баща си и майка си и който да не е приел стократно и за вбъдеще вечния живот”. Значи Любовта трябва да влезе. Не ви говоря насила, но казвам: законът на Любовта е изпълнение на Волята Божия. Насила се взема Царството Божие. Аз ви говоря, ако не се насилите, по този път в Царството Божие не може да влезете.

“Два пъти родени”, стр. 78; 183

 

Най-първо нещата трябва да станат тъй, както БОГ ги е направил, после както ангелите са ги пренесли и най-после да станат, както хората искат. Ако искаме нещата да станат, както ние искаме, туй са факти. Ангелите са закони. БОГ е Разумната Причина.

“Факти, закони, принципи”, стр. 291; 188

 

Така постъпва Природата: големите тела отдалечава и ги прави малки, а малките приближава и ги увеличава. Това тя върши по закона на необходимостта. Има неща в човешкия живот, които стават по силата на същия закон – законът на необходимостта.

“Най-красивият ден”, стр. 47; 194

 

Когато трябва да се извърши едно Божие дело, то ако първият не го извърши, ще се възложи от Небето да го извърши втори. Ако не го извърши и той, ще се възложи на трети и т.н., додето десетият непременно ще го извърши.

“В полка на Христа”, стр. 81; 198

 

Време е, когато хората трябва да знаят защо Господ създаде света и своето предназначение. Ние сме създадени, за да работим по закона на Волята Божия, да служим на БОГА от Любов.

“Връзване и развързване”, стр. 148; 184

 

Искам да градите вашето здание. Каквато благородна мисъл дойде в сърдцето ви, изпълнете я! Ще изпълните тази мисъл не както е писано в книгите, а както ви подсказва вашето сърдце. Ще я изпълните не по принуждение, а по закона на Божествената воля.

“Който намигнува”, стр. 72; 203

 

Трябва работа, трябва да изпълним Волята Божия. Сега турям закона така: Волята Божия ще бъде ваша воля. Първото, волята, то е факт. Царството Божие е закон. Славата Божия – тя е принцип в нас.

“Факти, закони, принципи”, стр. 13; 187

Човек носи знанието в себе си, в тъй нареченото на научен език потенциално или зародишно състояние, а на Земята се дават само условия да се провери това знание. Земята е място, дето се прилага или проверява нашето знание, за да можем да го усвоим. Това е един от вътрешните закони на Битието.

“Запалената свещ”, стр. 3-4; 46

Щом работиш за БОГА, за БОГА ще работиш. Работиш ли за себе си, ще знаеш, че за себе си работиш. Вие не можете да примирите тия две положения в живота си. Някой казва: “Нали трябва да живеем за себе си?” Ние ще живеем за БОГА, а БОГ ще живее за нас. Такъв е великият закон на Битието.

“Братя в единомислие”, стр. 134; 59

Всеки, който гради живота си на вътрешни условия, той е в съгласие с цялото Битие.

“Който слуша Моите думи”, стр. 184; 77

Животът се изявява в противоположностите. Това е закон на Битието. Щом имаш противоречия, ти си в правия път.

“Пътят на възможностите”, стр. 132; 105

Всеки човек е изработил тялото си според своите мисли, чувства и постъпки. По същия начин вие създавате и своето бъдещо тяло. При създаването на всяка Вселена БОГ прави една вдишка и една издишка. Който не разбира Божиите закони, той не може да разбере и това положение.

“Истинският човек”, стр. 508; 153

Законът за изпразването е един от великите закони на Битието. Който не може да се изпразва, той е нещастен човек. Щастлив е онзи, който знае как да се изпразва. Който яде, той трябва и да се изпразва.

“В живота”, стр. 193; 57

Всеки човек заема място в известна система в Космоса, в Битието и там си остава.

“Превръщане на числата”, стр. 9; 108

“Да благовествувам!” Благовестието почива на един разумен закон в света. Този закон е общ за цялото Битие.

“За да благовествувам”, стр. 83; 120

“Да възлюбиш Господа БОГА Твоего с всичкото си сърдце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила”. Значи четири неща са необходими, за да възлюбиш Господа. И после се казва: “Да възлюбиш ближния си като себе си”. Това са двата велики закона в света, в цялото Битие.

“Изтълкувай ни тази притча”, стр. 598; 146

Три велики закона управляват Битието: законът на абсолютната реалност, законът на абсолютната разумност и законът на абсолютната материя.

“Сам Отец”, стр. 23; 76

В Божествения свят между формата, съдържанието и смисъла всякога има тясна връзка. Те се предизвикват едно от друго по закона на асоциацията.

“Ангелът отговори”, стр. 220; 11

Думите в речта трябва да се нареждат по известен закон, че една дума да предизвиква друга. Това наричаме закон на асоциацията.

“Красивите линии”, стр. 291; 91

Ако добре мислиш, добре е за тебе, добре е и за другите. Ако постъпваш добре с другите, и за тебе е добре. Законът е много верен. Каквото правиш на другите, ще бъде полезно и за тебе.

“Три важни неща”, стр. 120; 174

Ако ти се съблазняваш в БОГА, знай, че и в тебе ще се съблазняват хората. Ако ти укоряваш БОГА, и тебе ще те укоряват. Ако ти не одобряваш БОГА, и тебе няма да те одобряват. Ако ти не се отнасяш с другите добре, и към тебе няма да се отнесат. Един и същ е законът, от който никой не може да излезе.

“Радвайте се и веселете се”, стр. 378; 145

Каквито са твоите отношения към хората, такива ще бъдат и техните отношения към тебе. Това е закон за физическия, духовния и Божествения свят.

“Близо и далеч”, стр. 403; 159

Ако искаш да те почитат хората, почитай ги. Ако искаш да те обичат хората, обичай ги. Ако искаш да ти пеят, пей. Законът е: Възприемай Божественото. Постъпвай по същия начин, както БОГ постъпва.

“Ценностите в живота”, стр. 30; 151

Това, което на другите хора пожелаваш, и другите хора на тебе ще го пожелаят, и БОГ ще ти го пожелае. Това, което на другите хора не пожелаваш, и БОГ няма да ти го пожелае. Няма изключение!

“Към Обетованата земя!”, стр. 54; 163

БОГ е спрямо нас такъв, каквото е нашето отношение. Каквото е нашето отношение, такова е и Неговото отношение.

“Наука за живота”, стр. 20; 164

Щом аз обичам хората, ще мисля, че всички хора са добри; щом не ги обичам, мисля, че не са добри. Ако обичаш, всичко е Добро в света, ако не обичаш, всичко е зло в света.

“Търпение”, стр. 230; 168

В човека остава да работи само онази светлина, на която трептенията отговарят на неговата душа. Значи и у нас остават да работят само онези мисли, на които трептенията отговарят на нашата душа. Само тези мисли са добри, защото остават да работят в човека. Този закон е верен и по отношение на органическото царство.

“Което знаем”, стр. 164; 162

Всяко едно чувство подразбира друго... Всякога трябва да има думи, които подтикват към мисъл. Когато нещата се нареждат, предизвикват се тия предмети, които са ни потребни.

“Самовъзпитанието”, стр. 191; 138

Онова, което искате да ви правят, и вие го правете. Към Господа се отнесете с Любов, за да приемете Неговата Любов.

“Най-лесното”, стр. 185; 176

Добре е, когато чувстваш и умът ти върви по същия път. Ако имаш хубави чувства, и умът мисли хубаво.

“Същественото за младите”, стр. 75-76; 144

Слабият, като дружи със силния, силен става. Глупавият, като дружи с умния, умен става. Онзи, на когото сърдцето не е топло, като дружи с онзи, на когото сърдцето е топло и неговото става топло. С какъвто дружиш, такъв и ставаш.

“Божията мисъл”, стр. 86; 161

Искате да бъдете добри, дръжте в ума си добрите хора. Искате да бъдете умни, дръжте в ума си умните хора. Искате да бъдете силни, дръжте в ума си силните хора. Искате да бъдете богати, дръжте в ума си богатите хора. Във всяко отношение каквото държиш, такъв и ставаш. Законът е такъв.

“Измерения”, стр. 241; 149

Ако човек обича знанието, учен ще стане; ако обича музиката, музикант ще стане; ако обича изкуството, артист ще стане; ако обича художеството, художник ще стане; ако обича живота, безсмъртието ще получи; ако обича БОГА, Любовта ще придобие и ще познае. Към каквото се стремят ума и сърдцето на човека, това ще придобият.

“Те свидетелстват”, стр. 281; 47

Всеки човек, който не желае другите хора да станат силни, той става слаб. Всеки човек, който не иска другите хора да станат добри, той става лош. Всеки човек, който не иска другите да станат умни, той става глупав. Законът е неизбежен, защото просветата ще дойде, защото разумността, и тя ще дойде при теб, и силата ще дойде при теб.

“Ще ви се изявя”, стр. 116; 184

Най-важното нещо в живота е първата стъпка. Защо? Защото, каквато е първата стъпка, такива ще бъдат и последващите. Това е неизбежен закон в Природата и в живота. Първата стъпка, първата мисъл, първото чувство, първото желание определят посоката на човешкия живот. Обаче, докато съзнанието на човека не е пробудено, не може да се говори за първа стъпка, за първа мисъл.

“Момчето ми”, стр. 132; 76

Ако вземеш верен първия тон, всичко друго ще върви. То са закони. Ако първата мисъл в твоя ум е вярна, и всичките мисли ще бъдат верни. Ако първата мисъл е крива, тази крива мисъл ще привлече всичките криви мисли.

“Първата светлина”, стр. 321; 138

Има закон в Природата, според който, каквото е началото на еднократните и многократните процеси, такъв ще бъде и техният край.

“Показване”, стр. 182; 83

Щом човек не люби, мисълта му не може да бъде правилна.

“Някои правила на Любовта”, стр. 156; 198

Невъзможно е да обичаш някого, и той да не те обича. Това е закон.

“Външна и вътрешна Любов”, стр. 50; 139

Който живее за мене и аз ще живея за него. Който мисли за мене и ме обича, и аз ще мисля за него и ще го обичам. Това е закон.

“Азбука на Божествения език”, стр. 309; 152

Това, което можеш да кажеш, можеш и да го направиш. Но това, което не можеш да кажеш, не можеш да направиш. Законът е такъв. Това, което мислиш, можеш да го постигнеш. Мисълта трябва да бъде много интензивна, за да бъде постижима.

“Становище на живота”, стр. 622; 162

Не може да ви обича никой, докато не сте обичали. Законът е такъв: Доколкото сте обичали БОГА, дотолкова ще ви обичат. Доколкото сте обичали ангелите, дотолкова ще ви обичат. Всяко нещо, което сте направили, и на вас ще направят. Ако не сте направили нещо, не могат да го направят на вас.

“Естествените връзки”, стр. 63; 155

Човек може да прояви Любовта, когато е в най-лошо положение, когато е в най-голямата сиромашия, а когато е най-богат, тогава има най-малки условия. Същият закон е и за знанието.

“Разумният живот”, стр. 28-29; 27

Щом обичате нещо, непременно то се хваща за вас и най-после туй, което желаете, ще стане.

“Което мислиш, става”, стр. 104; 144

Христос казва: “Ако не станете като децата”. Ще обичате децата, за да придобиете сила; ще обичате майката, за да придобиете топлина; ще обичате бащата, за да ви даде светлина. Следователно човек, който няма обич към децата, той няма бъдеще. Някой казва: “Не са мои тия деца”. Трябва да обичаш всички деца. Като видиш малкото на някое животно, ще го погалиш; като видиш някое малко птиченце, ще го погалиш, и ще му се зарадваш. Колкото и да е малко, то е разумен център, от който ще приемеш нещо хубаво, като подарък. Това е Божествен закон, който трябва да се спазва. Ако не го спазваш, преждевременно ще остарееш.

“Като децата”, стр. 210; 195

Помагай, за да помагат и на тебе. Обичай, за да те обичат. Като правиш Добро, то ще дойде и при тебе. Като обичаш, обичта ще дойде при тебе. Ако си справедлив, справедливостта ще дойде при тебе. Това са разумни закони, а не механически.

“Божественото дърво”, стр. 179; 115

Щом извършиш едно престъпление, дали съзнателно си го извършил или не, дали ти си го извършил, или може би хиляди други хора, които са в същото поле, всякога ти ще почувстваш скръб в душата си. Следователно всяка скръб, която съществува в света, е признак за известно престъпление, което е извършено. Всичките скърби, това са глас въпиющ, който показва, че престъпление се върши. Всяка радост, по същия закон, показва, че Божествени семена растат някъде.

“Добро и зло”, стр. 8; 27

Защо човек трябва да прави Добро? За да благоприятства на плодородието. Защо трябва да бъде добър? Добрите хора са плодородни години, а лошите – неплодородни. От Доброто, което правите, вие пълните хамбарите си с жито, че като дойдат гладните години, да си помагате. Ако си лош, ще отидеш при добрия, да вземеш от неговото изобилие. В бъдеще, когато дойдат твоите плодородни години, ти ще станеш добър и ще се отплатиш. Тоя закон действа навсякъде в света: зло за зло, Добро за Добро; Любов за Любов, омраза за омраза. Всички неща в живота се редуват.

“Важността на черния дроб”, стр. 43; 141

Едно трябва да знаете: лошият човек при всички условия е лош; добрият човек при всички условия е добър. Лошият живот не може да стане добър; сам по себе си той е лош. И добрият живот е всякога добър. Умрелият не може да стане светия, и светията не може да умре. През каквито перипетии да минава, светията всякога живее.

“Две категории хора”, стр. 39; 92

За каквото говори човек, това го сполетява. Ако говориш за злото, зло те сполетява; ако говориш за Доброто, Добро те сполетява. От каквото се страхуваш, това става. Дали вярваш в тоя закон, или не вярваш, не е важно. Някога ще го провериш.

“Конкретно в Любовта”, стр. 174; 141

И добрите, и лошите работи еднакво се реализират. Това, което много желаеш, ще се реализира; това, което никак не желаеш, и то ще дойде до главата ти.

“Постижение”, стр. 82; 196

Значи едно нещастие може да избави от друго нещастие. Една радост може да ти даде условия за друга радост.

“Да сторя”, стр. 173; 140

Когато вие сте смели и решителни при някоя мъчнотия, непременно ще се яви някой, който ще ви услужи. Но плашите ли се, ще кажат: “Оставете този страхливец да си върви, той не заслужава никаква помощ!” Такъв е великият окултен закон.

“Мощните сили на разумната воля”, стр. 55-56; 26

Мощна сила седи във възприемането на храната. Да знаеш каква сила се крие в храната! Ти никога не трябва да приемаш едно парче хляб или грозде от един престъпник. Ако си слаб човек, и да ви даде хляб, ти го хвърли на кучетата. Даде ти грозде – ти го хвърли, дай го на сиромасите или го хвърли, не го яж. Който разбира закона. Или един престъпник ще ти крои дреха – той ще те зарази. Онзи човек, който ще ти крои дрехи, трябва да бъде благороден.

“Да правим Добро”, стр. 74; 120

Когато магарето върви пред овчаря, то всякога му показва кога ще дойде вълк. Понякога магарето върви напред, понякога назад. Върви ли магарето пред камилите, и ти върви, не бой се. Остане ли магарето зад камилите, и ти се обърни назад. Слушай магарето! Докато петлите пеят в двора ти, не бой се, и ти върви. Всичко ще се оправи тогава и здраве ще имаш. Престанат ли петлите ти да пеят, напусни тази къща. Докато кучетата ти лаят денем, не бой се; престанат ли да лаят и избягат, и ти избягай от тази къща. Това са закони. Когато горите изсъхват, когато изворите се пресушават, напусни тази местност.

“Раб и син”, стр. 83; 50

В Природата, ако излезете да пеете според законите на Природата, ако вземете един неверен тон, веднага се образува влага; ако вземете верен, веднага цялото небе става ясно. Щом се заоблачава, тоновете на живота хората всякога не ги вземат вярно.

“Оживяване”, стр. 247; 185

Казвам: когато просякът скърби и плаче, разбирам. Но когато царският син скърби и плаче – не разбирам. Как ще си обясните скръбта на царския син и на царската дъщеря? Странно е как могат те да скърбят при приятели, при богатство, при удобства! Когато царските синове са недоволни, просяците са доволни; когато царските синове са доволни, просяците са недоволни.

“Малкият повод”, стр. 99-100; 56

Като правите наблюдения, вие ще забележите, че хубавите работи обикновено съвпадат с хубаво време. Доброто настроение на човека също така се съвпада с добро време.

“Човек и Природа”, стр. 356; 82

Само разумният човек може да разбере разумния. Само любещият човек може да разбере любещия. Само праведният човек може да разбере праведния. Само милостивият човек може да разбере милостивия.

“Разумният човек”, стр. 197; 140

Ако ние не можем да турим един закон на нашите коси; ако ние не можем да турим един закон на нашите вежди; ако ние не можем да турим един закон на нашите уста – навсякъде в тялото ако не можем турим този закон, не зная какви реформи можем да произведем в света.

“От Любов и обич”, стр. 43; 182

Който може да убие муха, след време той може да убие човек.

“Ще дойде отвътре”, стр. 184; 131

Разумното произвежда разумни резултати. С други думи казано: Доброто донася Добро.

“Изпълнение и отлагане”, стр. 239; 82

Ако на младини не си късметлия, и на старини няма да бъдеш. Какъвто си на младини, такъв ще бъдеш и на старини.

“Постижимото”, стр. 13; 120

Сега да ви приведа този закон за трите ябълки, първият му превод, да видите как действа той в Природата. Да допуснем, вие трима души сте бедни. Вървите по пътя и срещнете един благодетел. Но той има пари само за едного от вас и нему дава. Не завиждайте, че той ги е взел. Защото този богат човек, който е с пълна кесия и я отворил за едного, едновременно с него и други двама богати и те са отворили кесиите си, ще дойдат до другите двама и ще дадат и на тях. Благодарете, че един от вашите приятели се облагодетелства. Ще намерят и другите двама. Ако вие се скарате, няма да намерите другите двама богаташи с отворените кесии. Сърдцето им ще се затвори.

“Качества на ума, сърдцето и волята”, стр. 22-23; 22

Вие искате да лекувате, без да давате нещо от себе си. В Природата такъв закон не съществува. Ако искаш да лекуваш, трябва да излезе сила от тебе. Същият закон действа и в живота. Не можеш да убедиш хората в нещо, ако ти сам не вярваш в него. Не можеш да събудиш Доброто в хората, ако ти сам нямаш Доброто в себе си. Същото се отнася до знанието и до Любовта.

“Не могат да приемат”, стр. 86; 87

Когато децата са от ниска култура, майките осиромашават и отслабват; когато децата са от висока култура, майките разбогатяват и се засилват.

“Най-високото място”, стр. 190; 69

Болният болен не може да лекува; глупавият умен не може да учи; слабият на силен не може да помага.

“Деца на БОГА”, стр. 342; 103

Когато аз вляза в една къща и яденето е прегоряло, аз имам понятие за домакинята. Щом не е добре сготвено, щом не е добре опечена баницата, пак имам друго мнение. Неизбежно изпъкват образи. Този, който не знае как да пече, остава сурова баницата, но и всичките му работи са така недовършени. Това е общо заключение. Този, който прегорява баницата, всичките му работи са прегорени, в умствения свят и в сърдечния свят, и във волята. Този закон е общ. Това не е фатален закон, но прониква навсякъде.

“Най-малката погрешка и най-малкото Добро”, стр. 101; 161

Когато говорим за добър живот, ние подразбираме живота на растенията. Човек не може да бъде добър, ако той не разбира законите за развитието на растенията. Само растенията са добри. Когато говорим за твърдост, за устойчивост, ние трябва да разбираме качествата на минералите изобщо, били те обикновени или скъпоценни.

“Лозените пръчки”, стр. 144; 49

Когато обикнете един член от едно семейство, вие обиквате всички други, заради този, когото обичате. Пак законът е верен. Ако този, когото обичате, ако се случи, че го намразвате, то и цялото семейство намразвате.

“Математическо отношение и геометрическо положение”, стр. 542; 162

Законът е: Ако тука се познавате, и там (в оня свят) ще се познавате; ако тук не се познавате, и там няма да се познавате.

“Второ отделение”, стр. 276; 185

По аналогия ще разсъждавате: така както Слънцето поражда в света извори, гори, планини и всички блага на Земята, така и вашето Слънце, когато изгрее в сърдцето ви, по същия закон ще създаде всички блага. Само ще трябва разумно да работите.

“Което е БОГ съчетал”, стр. 33; 203

Както Земята се формира, така се формира и човешкия мозък. Ако ти в твоя мозък не можеш да направиш една мрежа по-ситна от тази, която имаш, ти не разбираш закона. Всяка година човек трябва да построява по една мрежа, в която да се разбива слънчевата енергия.

“Що да сторя”, стр. 247; 96

Върху Марта и Мария много се е говорило. Те представят два принципа в човешката душа – активният и пасивният. В Марта и Мария ние имаме две жени, два характера противоположни, две състояния на човешкото сърдце; едното състояние е тихо, спокойно, безмълвно, ум отправен към един вечен принцип, крепящ се на една вечна основа; а другото състояние е като на морските вълни, като на малките клончета на дърветата – постоянен кипеж, постоянно клатушкане.

 

“Марта и Мария”, стр. 201; 2

 

Сърдцето е пасивно отвън, а умът – отвътре. Сърдцето е активно отвътре, а умът – отвън. Тия два принципа, умът и сърдцето, могат взаимно да си помагат.

 

“Новите схващания на ученика”, стр. 4; 31

 

Женският принцип, който бил първоначално у мъжа, у човека, не могъл да бъде завладян от мъжа, понеже този принцип е активен отвътре, а пасивен отвън, а човекът – мъжът – е пасивен отвътре, активен отвън. Та понеже човек е двояк по естество, то вторият, женският принцип, прозрял, т.е. видял външните неща, и тогава неговата външна пасивност се превърнала на външна активност, а вътрешната активност на вътрешна пасивност.

 

“Новите схващания на ученика”, стр. 17; 31