Blagost

В своята дейност Природата прилага закона на последователността, чрез който дава възможност на своите съзнателни форми да се учат, да придобиват опитности.

“Пътища на Природата”, стр. 275; 82

Започвате ли някое добро дело, изпълнете го, както ви е казано. Дойде ли ви наум някакъв нов план, не се отклонявайте от първия. Като свършите работата си, тогава разгледайте новия план.

“Симон Петър”, стр. 78-79; 98

В Природата съществува закон на последователност и постоянство. Ако човек прилага този закон в живота си, работите му ще свършат с успех. Който не прилага този закон, той очаква да получи всичко наготово: знание, богатство, сила. Това е невъзможно. Знание, богатство, сила, придобити по лесен начин, не могат да оправят света.

“Стойност на нещата”, стр. 78-79; 86

Разумен човек е онзи, в мислите, в чувствата и в действията на когото има пълна последователност. Това е закон, който има отношение към целокупния живот.

“От сърцето”, стр. 47; 79

Беден си, нямаш пет пари в джоба си, а се нуждаеш от известна сума. Какво ще направиш? Всеки ден мисли по половин час върху парите, да дойдат отнякъде. Не туряй срок кога да ги получиш. Не питай, ще ги получиш ли, или не. Носи в ума си положителна мисъл, че ще ги получиш и повече не се рови. Няма да мине и една година, парите ще дойдат отнякъде. Това е закон. Постоянството има отношение към този закон. Нарушиш ли някъде закона, той не работи. И да получиш тази сума, вместо да си наредиш работите, повече ще ги объркаш.

“Отношение към Природата”, стр. 186; 116

Не желайте всичката вода от извора да изтече изведнъж! Изтичането на водата е закон за постепенно реализиране на нещата. В това отношение и вашата мисъл трябва да бъде подобна на течащата вода, да няма прекъсване.

“Божествена връзка”, стр. 114; 88

Щом имате убеждение, което се мени, вие сте боядисани. Щом имате убеждение, което не се мени, то може да претърпява форми, но не се мени, то е същинско убеждение. Този закон може да го приложите за Любовта.

“Зародиш, дърво и плод”, стр. 410; 168

Аз прилагам този закон. Имате да изправите някоя черта, чакате благоприятни времена. Казвате: “Изведнъж”. Научил си се да пушиш тютюн... Мислите ли, че изведнъж може да го оставиш? То е невъзможно.

“Геометрически съотношения”, стр. 309; 186

Може ли някой да стане турист без да пътешества, без да ходи по високите места; може ли някой да стане цигулар, без да се учи да свири; може ли някой да стане певец, ако не се е учил на това? В каквото и да е изкуство, той трябва да посвети дълги години, цял живот трябва да посвети, за да го научи. И чудното е, че съвременните хора, не всички, но някои от тях, са мислели и мислят, че християнството може да се усвои по един много лесен начин. Не, по същия закон принципите на християнството изискват цял един живот, за да се приложат. И не само трябва да се приложи едно учение, но резултатите, които се добиват, трябва да се запазят.

“Без наука няма сполука”, стр. 289-290; 203

Аз като искам да се подмладя, хваля Господа. Осветявам Името Му в ума си, осветявам Името Му в сърцето си, в душата си. Туй е закон. Да бъдем верни на този закон. Там няма никакво изключение.

“Да се родите изново”, стр. 213; 185

Вие не можете да приложите закона за подмладяването, ако не обичате БОГА с ума си, със сърцето си, душата си и силата си. Ако обичате БОГА с ума си, ще обновите мисълта си, ще я подмладите. Ако обичате БОГА със сърцето си, тази Любов ще обнови вашите желания. Любовта обновява.

“Аз, ти, той”, стр. 163; 160

Ние сме родени, но постоянно трябва да се обновяваме. Трябва да се обновява нашия ум, нашето сърце и душа. Вечно обновление трябва да има.

“На място”, стр. 58; 188

Светлината, топлината и силата ти са дадени от БОГА. И ако ги обновяваш, то е закон за подмладяване.

“Правилно възприемане и правилно даване”, стр. 113; 163

Когато човек изхвърли от ума, от сърцето и душата си всички отрицателни мисли и желания, които разрушават, той се подмладява.

“Психически наслоявания. Закон за примирение”, стр. 207; 26

Забавата е закон на подмладяване. Човек, който не се забавлява, не може да се подмлади.

“Съзнателният живот като забава”, стр. 113; 28

В душата се крие алхимическият закон за подмладяване; там е силата за лекуване.

“Усилване на вярата”, стр. 122; 44

На физическия свят разположението и неразположението представят закон на обнова. За да стане вътрешна обнова в човека, той трябва да бъде поставен на две противоположни състояния. Който изучава окултната наука, той трябва да знае този закон. Всеки ден човек трябва да се опреснява, да се обновява. Ако не се обновява, той преждевременно ще остарее.

“Момчето ми”, стр. 145-146; 76

Да бъде в благоприятни условия човек, това значи да има храна, която да подържа физическия му живот; да бъде млад, да може да възприема; да бъде герой, да носи мъчнотиите и изпитанията в живота. Младият представя началото на живота, началото на Божествените прояви. Който яде и се чувства стар, той не заслужава хляба. Който яде хляб и остарява, той не разбира силата на хляба. Започне ли човек да остарява, стомахът му отказва да работи. Същият закон се отнася до ума и сърцето.

“Светото място”, стр. 4; 53

Ако си остарял по причина на това, че си иждивил Любовта си, ти не може да се подмладиш по закона на Любовта. Ти ще проявиш своята Мъдрост и ще се подмладиш по закона на Мъдростта. Ако си остарял по причина на това, че си живял с Истината, по същия закон ще се подмладиш. Следователно всеки човек ще намери възможностите за своето подмладяване в пътя, по който е минал.

“Ще ти въздаде”, стр. 189; 76

Искам да ви обясня един закон: Защо човек трябва да влезе в БОГА? Защото, след като си отеготен, отиваш при БОГА, за да се обновиш. Отеготяването аз наричам греховете.

“Божественият филтър”, стр. 571; 122

Вие никога не може да се подмладите, ако не разбирате 8-те.

“Тъй мисля аз”, стр. 98; 121

Питам: каква е задачата на младия човек? Да живее според законите на младостта. Каква е задачата на стария? Да се подмлади. В това седи смисълът на живота. Ако човек мисли, че като се роди веднъж, трябва да расте, да бъде млад известно време и след това да остарее и да умре, той не разбира смисъла на живота.

“Жал ми е за народа”, стр. 203; 95

За твое благо, ако искаш по-дълго време да си млад, ти непре­менно трябва да проучваш законите на БОГА, в които животът седи като един резултат; понеже този живот не иде всякога тъй изобилно. Ако вие иждивите силите на живота си, после ще усетите колко е мъчно да ги възстановите. Никой не може да ви заеме нещо. Никой никому не може да даде.

“Тези малките”, стр. 105; 96

Има два вида побеляване в света: едните глави побеляват от глупост, а другите глави побеляват от голяма разумност. По два начина на човека може да му побелее косата. Но ако косата може в 24 часа да побелее, има ред факти – от големи тревоги стават и от голям страх може да побелее. Но по същия закон, може в 24 часа да почернее косата.

“Възлюбете Господ”, стр. 563; 140

Който иска да следва Христа, трябва да мине по Неговия път, да види как кръвта му изтича капка по капка и се слива с Христовата. Такъв е биологическият закон. Ако се влее здрава кръв в тялото на болния, той непременно ще се обнови.

“Тонът фа”, стр. 318; 127

Ако на младини не си късметлия, и на старини няма да бъдеш. Какъвто си на младини, такъв ще бъдеш и на старини.

“Постижимото”, стр. 13; 120

Като живеете, вие трябва да дойдете до закона на обновяването, на вечното подмладяване, та като заминете един ден за онзи свят, да бъдете млади. Ако заминавате за онзи свят, млади заминавайте, а не стари.

“Две естества”, стр. 43; 131

Ако искате да се подмладите, аз ви казвам закона: Подмладя¬ването зависи от мекотата на вашите мисли, чувства и постъпки.

“Мекота”, стр. 314; 136

Срещате едного, който казва: “Едно време бях млад. Едно време свирех добре”. Щом говори за минало време, този човек не е на прав път. Той изпада в закона на отлагането, дето нещата губят своята младост и сила.

“Вътрешна връзка”, стр. 30; 139

Това, в което хората забогатяват, стават щастливи и си помагат, то е новото. Това е казал някога Христос: “Аз дойдох да им дам живот и да го имат преизобилно. И който пие от тази вода, няма да умре, той ще се подмлади”. Христос е проповядвал закона за подмладяването.

“Алилуя”, стр. 63; 140

Подмладяването е закон съзнателен, а не механически. Вас ви очаква подмладяване, но вие трябва да знаете как да се подмладите.

“Сила, благородство, светлина и доброта”, стр. 150; 146

Какъв смисъл има смъртта? Подмладяването е вечно, понеже в света хората умират, за да се подмладят. Учат закона за подмладя¬ването.

“Умити в Любовта”, стр. 302; 184

Според мен, да служи човек на Доброто, това е закон на под­младяване. Да служи на злото, това е закон на остаряване.

“Закон на вярата”, стр. 147; 153

За да влезе в Царството Божие, човек трябва да стане като детето. Такъв е законът на духовния свят.

“Който има уши, нека слуша”, стр. 212; 152

Остаряването по отношение на тялото е остаряване, а по отношение на човешкия ум е подмладяване. Старостта е закон на подмладяване.

“Двата принципа”, стр. 203; 164

Не можеш да се подмладиш, ако не остарееш. Всичко, което се подмладява, непременно ще остарее. Вие искате да се подмладявате, а не искате да остарявате. Това е невъзможно. Старостта е възможност за подмладяване. Тя крие в себе си Божественото благо – младостта.

“Красотата на душата”, стр. 22; 148

“Ако не станете като малките деца, няма да наследите Царството Божие.” Стар човек не може да влезе в Царството Божие. С вашите стари възгледи, тъй както сега мислите, не може. Законът е закон!

“Празникът на труда”, стр. 141; 206

Човек, който не е научил закона на вечната младост, човек, който не е влязъл в нея, той не е познал Истината.

“Вечно подмладяване”, стр. 16; 151

Ако не чувствате, че сте дете, вие нямате бъдеще. Вие сте стар човек. Но едновременно и младостта, и старостта съществуват. Трябва да правите разлика. Децата, то е законът за вечно подмладяване. Разумните деца използват всичко онова, което БОГ е създал.

“Което е и което не е”, стр. 149; 168

В дадения случай ти във всички светове не може да се подмладиш. Ти ще се подмладиш или в Любовта, или в Мъдростта, или в Истината. То е законът на обновяването... Имаш нещо в себе си, изправи погрешката. Не се извинявай, да кажеш: “Условията, че беднотията”. Но кажи: “Ще изправя погрешката си”, нищо повече. Това е законът на подмладяването.

“Прав път”, стр. 46, 47; 172

Тщестлавие е да мислиш, че си стар. Само боговете са стари. Като ви е пратил на Земята, БОГ имал предвид да научите закона на подмладяването.

“Новото в живота”, стр. 80; 189

Човек трябва вечно да се обновява. Вечно, постоянно трябва да се преражда.

“Възлюблени”, стр. 74; 184

Две причини има за остаряването: нарушаване на закона на Любовта и нарушаване на закона на Мъдростта. Младият нарушава закона на Любовта, а старият – закона на Мъдростта.

“Дреха на живота”, стр. 4; 112

В подмладяването има три процеса: първо, ще започнете с процеса на ума, после – на сърцето и накрая – на волята. Има един закон на подмладяване: Дружи с младите, радвай се на младостта и ще се подмладиш.

“Подмладяване”, стр. 216; 199

Казвам: започни да служиш на ближните съзнателно и с Любов. Ето един от законите за подмладяването.

“На фокус”, стр. 243; 195

Да се подмлади човек, това значи да измени своето естество. Да измени човек естеството си, това значи да мине от световното към Вечното, към Божественото.

“Както светът дава”, стр. 40; 80

Само светлият път на Мъдростта води към Истината! И в този път ще се реализират думите, дето казва един от пророците, че “онези, които чакат Господа, тяхната сила ще се възобнови”. Те ще се подмладят. Такъв е законът. Любовта, Мъдростта и Истината подмладяват, обновяват, новоражда се човек. Човек постоянно трябва да се възражда. Този е вечният закон на възраждането, защото само във вечния живот, като се съединим с БОГА, само Божественият живот може да внесе онези елементи, които донасят подмладяване, които обновяват човека, иначе изгубвате смисъла на живота.

“Трите допирни точки”, стр. 152; 206

Младостта е един общ принцип, който съществува в света.

“Няма да ви остави”, стр. 56; 119

Хората трябва да разчитат на двата велики закона – на съграждане и на разрушаване. Те нареждат нещата, поставят ги в пълен ред и порядък, и по този начин оказват възпитателно въздействие върху хората.

“На този камък”, стр. 56; 75

Всички хора не са на еднаква степен на развитие, поради което са дошли на Земята, да се учат. Различаваме пет категории хора: обикновени, талантливи, гениални, светии и Учители. Всички категории хора си служат с факти, закони и теории, но те се различават едни от други. Запример фактите, законите и теориите на обикновените хора не съответстват на тези на талантливите, на гениалните, на светиите и на Учителите. Всяка категория има специфични факти, закони и теории, нагодени според тяхното развитие.

“Който влиза”, стр. 324; 80

Новораждането е многократен процес. Като се новоражда, човек може да се развива. Само така той ще разбере смисъла на стиховете: “В Начало бе Словото и Словото бе у БОГА”. Това са закони и методи, чрез които човек се развива. Така именно той се освобождава от трудните условия на живота, единично и колективно. Ако не разбира тези закони, и цялата земя да се обработва, и житото да се подобри, човек няма да се освободи от мъчнотиите.

“Разумното слово”, стр. 119; 87

Както за създаването на живота са употребени усилия и опитите на вековете, така и за изменението му са нужни векове и хилядолетия. Като не разбират този закон, религиозните хора искат изведнъж да станат светии. Това е невъзможно.

“Първо и последно място”, стр. 186; 152

Само праведният трябва да се наказва. Когато се разбере този закон, общественият живот ще мине през голяма реформа.

“Живата енергия”, стр. 187; 11

Материята в горните класове е тясно свързана с тази от долните. Ако съществува такава връзка в материала, който се изучава в учили­щата, толкова повече тя съществува в живота. Този закон има приложение и в Любовта. Не е Любов това да се свързват отношения само. Любовта е велика наука, която трябва да се изучава.

“Единният живот”, стр. 34; 207

Всички ония хора, ония души, които БОГ е определил, в които е вложил Своята Любов, изпратил Духа Си върху тях, ние сме длъжни, задължени сме да ги обичаме. Ако ние сме от тях, и нас трябва да ни обичат.

“Вам завещавам Царството”, стр. 563; 153

Сега вие ходите при хората, но ще дойде време хората да дойдат при вас и ще ви искат да им говорите. Поповете каквото и да правят, в края на краищата всички вегетарианци, въздържатели, туристи, скаути, всички тия младежи ще дойдат да им говорите.

“Бележки от разговори с Учителя”, стр. 113; 205

Ще си образувате три съвета от по 100 души съветници: съвет на физическия труд, съвет на духовния живот и съвет на просветата. И така ще разграничите кои работи влизат в съвета на просветата, кои в съвета на духовния живот, и кои – в кръга на физическия труд. Този последният е най-важният. Не се самозаблуждавайте, но започнете. Законът на сегашното развитие изисква да се започне от физическия свят, с материалното, а не с духовното. Това се налага.

“Четирите съвета”, стр. 127; 12

Вие искате да проповядвате на хората. Никога не проповядвайте на хора, които не възприемат. Законът е: Всякога проповядвайте на хора, при които има най-малко съпротивление.

“Личното и безличното”, стр. 452; 136

Трябва да намерите най-подходящата форма, да изнесете на света това, което знаете. Има закон: Като учи човек хората, учи и себе си. Вие трябва да разбирате състоянията на хората и техните нужди.

“Хигиена в три направления”, стр. 139; 200

Велик закон е зачитане работата на другия. Колкото човек е по-внимателен към работата на другия, толкова и Невидимият свят е внимателен към неговата работа.

“Пробен камък”, стр. 212; 200

Работите ли за някой човек, той непременно трябва да се моли за вас. Не се ли моли, и вие не трябва да работите за него. Такива са отношенията между духовните хора. Ако вие се молите за някого, той ще работи за вас.

“Общение с БОГА”, стр. 14; 207

В света съществува един закон, че хората взаимно трябва да си помагат, понеже те са носители отчасти на Божествените сили, понеже човек не може да носи всичко Божествено в себе си.

“И видя там човек”, стр. 216; 97

Виждаш някоя муха се дави, извади я навън. Навсякъде окажете една услуга. Правиш полза на себе си. Минаваш през гората, виждаш цвете стъпкано. Повдигни го, тури му подпорка. Нека седи нагоре. Ти помагаш на себе си, на своите чувства. Или минаваш покрай някой извор замътен, почисти този извор. Законът е: Ти ще се ползваш. Всички извори няма да изчистиш, но този извор, който си видял, изчисти.

“Проводници”, стр. 58; 173

Ако аз не помагам на умовете на хората, не помагам на своя ум. Ако помагам на сърдцата на хората, помагам на своето сърце. Ако помагам на телата на хората, помагам на своята сила.

“Служение”, стр. 232; 180

Всеки човек е проводник на Божието благословение. Ако не му даде път, той носи отговорност за това. Кажи една добра, блага дума на човека, и Божието благословение ще протече. Като станеш проводник на БОГА, ти помагаш първо на себе си. Като кажа някому, че работите му ще се оправят, и моите работи се оправят. Ако не вярвам в това, и моите работи не се оправят. Щом пожелая Доброто на ближния си, и моите работи се оправят. Това е закон, в който няма никакво изключение. От благословението, което получава моя ближен, има дял и за мене. Това е новата философия на живота.

“Главните точки”, стр. 259; 148

Не е достатъчно само да се събирате, но всеки от вас като излезе от събранието, усеща ли да е станал по-голям, отколкото е бил? При всяко събиране тялото на човека трябва органически да нарасне поне с една десетохилядна част от милиметъра. Човек, когато ходи на събрание, особено молитвено или каквото е нашето, по закона на събирането трябва да се е увеличил поне малко.

“Приложение”, стр. 276; 203

Лошото седи в нашите възможности, които ние имаме и не упот-ребяваме за подигането на себе си и за подигането на другите. Защото твоето богатство остава само това, което ти може да употребиш за благото на другите. То остава. Онова, което ти не направиш за благото на другите, то се взема от тебе. Такъв е законът в Природата.

“Добрата круша”, стр. 427; 146

Смисълът на живота седи във взаимопомощ, във взаимно помагане. Законът за взаимопомощта гласи: Никаква връзка не може да съществува между хората, докато те не са проникнати от силно желание взаимно да си помагат.

“Място на добродетелите”, стр. 102; 41

Въз основа на закона на взаимопомощта, уважавайте всеки човек, без оглед на работата, която той извършва. И най-малките същества са в състояние да дадат урок на човека.

“Отношения към Природата”, стр. 57; 82

Като дойдем до Волята Божия, не трябва да се двоумим да помогнем. Законът е: На един човек в даден момент е определено да помогнат сто души. Зависи от първия – ако откаже, и другите ще откажат; ако помогнеш ти – първият – и другите ще помогнат.

“Съвети от Учителя”, стр. 17; 206

Когато човек е малко отпаднал, Божественият Дух постоянно ще идва да го насърчава. Същият закон ще спазваме и ние: Постоянно да има поощрение!

“Съвети и наставления за учениците”, стр. 97; 19

Като помагам на другите хора, аз се ползвам. Защото с всяка добра мисъл, с която аз подкрепям другите хора, аз подкрепям и самия себе си.

“Трите връзки”, стр. 228; 135

Всеки човек е носител на известно благо в себе си. За да получите това благо, вие трябва да знаете написаното върху човека. Същият закон има значение и при познаване на БОГА. Човек не може да познае БОГА, докато не дойде до положение да чете и да свири всичко онова, което Той е създал.

“Трудни задачи”, стр. 236; 152

Онзи народ, който не иска да служи на БОГА, ще се обезличи от Земята.

“Седмият ден, седмият час, седмата минута”, стр. 77; 198

Ако вашият живот може да съживи другите хора, вие имате един правилен живот, но ако вашият живот не може да съживи, този живот не е на мястото си. Ако вашето пение или ако вашите мисли може да съживят другите, те са на място. Един закон има. Към туй трябва да се стремите всички; сами трябва да се насърчавате.

“Вътрешната светлина”, стр. 47-48; 149

Сега, гледам, че в събранията всички вие сте започнали по обратен път: във физическо отношение се събирате, а в духовно отношение сте започнали с изваждането и все отрицателни качества си намирате. Какво изваждате? Вие казвате, че еди-коя си сестра има някоя отрицателна черта. Като кажете така, знаете ли какво става? Един лъч от тази лампичка изгасва... Вие говорите по същия начин за петата, за шестата, за седмата, за осмата и т.н. сестри и току-виж, един след друг лъчите на светлината в лампичката изгасват, докато най-после изгасне и цялата лампичка. Вие изваждате, изваждате и настава най-после тъмнина. Това е един психологически закон, който предизвиква загасване на Светлината в нашия ум, в нашето съзнание.

“Приложение”, стр. 279; 203

Във взаимоотношенията и дейностите на хората има два вида, две категории закони. Първата категория закони има механически характер и има две страни: събиране и изваждане. Втората пък има Божествен характер и страните й са умножение и деление.

“Към всички”, стр. 6; 202

Опознаването на онези, които се любят, носи благословение на целия свят. Всички народи трябва да се опознаят, понеже те носят известни блага едни на други. Такъв е законът в Божествения свят. Всеки народ, който вижда в лицето на другите народи свои неприятели, не разбира Божиите закони.

“Нова основа”, стр. 144; 186

“А който влиза през вратата, пастир е на овцете.” Който не влиза през вратата на кошарата, той е крадец и разбойник за овцете. Не употребява ли човек думите, мислите и желанията си намясто, и за тях той е крадец и разбойник. Който не постъпва с другите, както със себе си, той е крадец и разбойник. На всичко това е предпоставен обратният закон: Който постъпва с другите, както със себе си, той е пастир на овцете, в широк смисъл на думата.

“Познава гласа Му”, стр. 80; 88

Изучавайте живота, за да разберете защо някога си готов да помогнеш на едного, а на друг – не си готов. Има случаи, когато и светията, и праведният правят усилие, за да помогнат на някого. Те нямат вътрешно разположение към него, но въпреки това пак му помагат.

“Реалност в Любовта”, стр. 56; 141

Ние казваме, в религията, в миналото, че човек трябва да се моли на БОГА. Но за да се моли човек на БОГА, той трябва да има туй разположение, което БОГ има. Законът в света е такъв, че ти не може да говориш на когото и да е, ако не го обичаш или казано на сегашен език: ти не може да имаш отношение към някой човек, ако нямаш интерес.

“В Името на БОГА!”, стр. 405; 146

Не си разположен днес духом, не приемай гости. Кажи: “Имам да решавам известна задача, която Учителя ми е дал”.

“Учител и Господ”, стр. 195; 3

Дойде някой при мене и ми казва: “Искам да се запозная с вас. – Нямам време сега. – Защо? – Нямам време да ти услужа.” Тъй щото, когато казвам на някой човек, че нямам време да го приема, това значи, че нямам време да му услужа.

“Светът на духа, на душата, на ума и на сърцето”, стр. 116-117; 140

Докато вие във вашите нещастия не се постараете да помогнете на нещастията на другите хора, вие не можете да избегнете от бедното положение, в което се намирате. Този закон е верен и за семействата, и за обществата, и за народите – навсякъде почти го има.

“Всичко е възможно”, стр. 91; 125

Има един закон. Ще ви обясня. Много пъти един добър човек винаги го подозират в някакви слабости.

“Силата на човека”, стр. 89; 157

Вие искате хората да вярват във вас, а вие да не вярвате. До­толкова, доколкото вие вярвате в тях, и те вярват във вас. Дотолкова, доколкото вие имате желание да им служите, дотолкова и те ще ви услужат. Такъв е Божият закон.

“Дрехата на Любовта, на Мъдростта и на Истината”, стр. 148; 176

Ние мислим по много обикновен начин: най-първо имаме за задача всички хора да се отнасят с нас хубаво. Аз турям закон: Аз трябва да се отнасям с всички хора добре.

“Бъдете щедри”, стр. 329; 150

Така, както се обхождаш, така ще се обхождат с тебе.

“Към свобода!”, стр. 136; 163

Казваш: “Защо това ми се случи?” Ако не искаш да ти се случва, и ти не прави това на другите. Онова, което искате вам да ви правят другите, вие правете на другите. Този закон трябва да го турим.

“Да обичаш и да те обичат”, стр. 83; 176

Каквото направиш за другите, ще се върне върху тебе. И каквото другите хора направят за нас, ще се върне върху тях.

“Две задачи”, стр. 306; 163

Както искаш да постъпват спрямо тебе, така постъпвай и ти спрямо другите.

“За Името Ми”, стр. 68-69; 24

Вие питате: “Как трябва да постъпваме?” Вземете онзи закон: Постъпвайте така, както желаете и вие да постъпват с вас.

“Добрият език”, стр. 17; 157

Благослови ближния си, за да бъдеш и ти благословен. Не простреш ли ръката си към ближния си и Божията ръка няма да се простре към тебе. Това е Божият закон, в който няма никакво лицеприятие. Христос е изказал този закон с думите: “С каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери”. Този закон е еднакъв и за Земята, и за Небето. Искате ли да подобрите земния си живот, приложете този закон в отношенията си към хората. Никой не може да бъде обичан, ако той не обича БОГА.

“Четирите полета”, стр. 249; 92

Законът на паралелизма съществува навсякъде в живота. За­пример човек не може да бъде обичан, ако той сам не се обича. Човек не може да бъде свободен, ако той сам не дава свобода на другите. Не могат да вярват в тебе, ако и ти не вярваш в хората. Не могат да ти направят добро, ако и ти не правиш добро на другите.

“Паралелизъм в Природата”, стр. 224; 84

Докато ти не обичаш хората, никой не може да те обича. Който мисли, че първо хората трябва да го обичат, а после той да ги обича, той е попаднал на крив път. Закон е: Ти първо възлюби ближния си, а после и той ще те възлюби.

“Защо плачеш и кого търсиш?”, стр. 249; 140

Докато човек желае Доброто за себе си, той нарушава Божия закон.

“Вътрешно единство”, стр. 148; 205

Хората, които се сближават, трябва да мислят Добро един за друг, понеже при добрата мисъл, ти можеш да мислиш и да се развиваш.

“Запалена свещ”, стр. 14; 143

Ако мислиш добре, Добро ще бъде и на тебе, и на твоите ближни. Такъв е Божественият закон.

“Дървото на живота”, стр. 493; 162

Когато някой ви хвали, едновременно с Доброто, което внася във вас, той внася и злото, което крие в себе си. Това са изпитали всички хора.

“Израз на живота”, стр. 146; 72

За да имате добри и правилни отношения с хората, вие трябва да им давате най-хубавото, което имате – най-хубавите мисли, най-хубавите чувства и най-хубавите постъпки.

“Зората на живота”, стр. 104; 175

Всеки човек може да избегне от съдбата си с помощта на онова, което хората му кредитират.

“Да идем във Витлеем”, стр. 419; 140

Христос казва да обичаш ближния като себе си. Аз казвам тъй на себе си: Ще обичаш другите хора тъй, както БОГ ги обича. Както БОГ ги държи в ума Си, в Своето сърце, и ти ще бъдеш тъй внимателен, защото то е закон.

“Рабство и приятелство”, стр. 477-478; 140

Обичай хората като себе си! Нищо повече. Този е законът: Влизай в неговото положение, обичай го като себе си и познавай го както себе си познаваш.

“Обичай и познавай!”, стр. 203; 143

За да няма омраза, един човек няма да го туряш нито по-долу, нито по-горе от себе си – за да не го намразиш и за да не те намрази и за да се разбирате.

“Идете при чистите извори”, стр. 658; 140

Това, което искаш за себе си, искай го за всичките хора. Тогава ти ще бъдеш свободен. Не искай всичките хора да бъдат като тебе. Искай да живеят, както те знаят. Искай да имат знание. Искай да имат свобода, както за себе си. Свободата, както е благо за тебе, така е и за тях. Свободата не може да бъде еднообразна.

“Пред радостите и зад страданията”, стр. 224; 151

Който дава, да дава по закона на Любовта, със съзнание, че БОГ е в него; който взема, да взема по закона на Любовта, със съзнание, че БОГ е в него. Това значи правилна обмяна между хората, между кредитора и длъжника.

“Коприненият конец”, стр. 281; 132

Ние сме ценни един за друг, понеже виждаме себе си. Аз виждам себе си във вас и вие виждате себе си в мене. Вие сте ценни заради мене дотолкова, доколкото аз мога да се огледам във вас. Дотолкова, доколкото аз мога да проявя вашия живот, аз съм ценен заради вас; дотолкова, доколкото може да ви услужа за вашия живот, аз съм ценен заради вас. Дотолкова, доколкото вие може да ми услужите, вие сте ценни заради мене. Тъй седи Божественият закон.

“Божествена книга”, стр. 270-271; 168

Аз като срещна един добър човек, не че е добър, но виждам проявлението на БОГА в него. Аз съм правил опити и никак няма изключение. Там, дето съм постъпвал така, всякога законът си работи.

“Новото събиране”, стр. 441; 136

Това, което желаят другите, ти не го желай, ако искаш да бъдеш свободен, нищо повече. Щом го желаеш, ти ще влезеш в едно голямо стълкновение. Когато Христос е казал: “Не съдете, за да не бъдете съдени”, то е същият закон.

“Неразрешените задачи”, стр. 611; 122

Човек може да те обича, докато му даваш свобода.

“Мажорни и минорни гами”, стр. 117; 192

Не искай хората да мислят, чувстват и постъпват като тебе. Всеки решава въпросите си по свой начин.

“Даване и вземане”, стр. 220; 105

Когато човек прави някои опити, има опасност, като минат няколко души покрай него, всеки да си откъсне по едно клонче и да му причинят известна вреда. Затова, именно, Христос е казвал на учениците си да се пазят от свинете. Когато цветята и дърветата цъфтят, радвайте се отдалеч на миризмата, на благоуханието им, но по никой начин не се докосвайте до цвета им. Такъв е великият закон на Природата.

“Отличителните черти на живота”, стр. 70; 20

Има гостилничари, които не влагат добри енергии в яденето. Ядете ли тяхната храна, непременно ще се разстроите. Този закон има приложение навсякъде в живота... Свързваш ли приятелство с хората, прилагай същия закон.

“Постоянното в живота”, стр. 250, 251; 159

Онова, което Природата ще каже за нас, то ще стане, а не това, което ние казваме. Което ние казваме да стане, няма да стане за нас, а ще стане за другите... Онова, което твоите ближни мислят за теб, то ще стане; каквото и ти мислиш за другите, и то ще стане – това е вътрешният закон.

“Поводи на мисълта”, стр. 140, 141; 144

Красотата на живота се заключава в отдалечаване и при­ближаване на нещата, но човек трябва да знае кога може да стане това... Предметите трябва да се отдалечават и приближават правилно и навреме. Приближаването подразбира увеличаване на предмета, а отдалечаването – намаляване... Увеличаването и намаляването на разстоянието дава илюзия, че предметите растат или се намаляват. Като знаете този закон, вие можете правилно да регулирате отно-шенията си към хората.

“Удължени и скъсени линии”, стр. 74-75; 82

Човек трябва да носи геройски изпитанията и страданията си. Това значи да почитате себе си. Който почита себе си, ще почита и ближния си; който почита ближния си, ще почита и себе си.

“Абсолютна справедливост”, стр. 126; 133

Вие при един човек не трябва да се приближавате. Като дойдете при някой човек, вие се приближавате повече, отколкото трябва. Някои хора дойдат близо, че като говорят, изскача им плюнката. Стойте на половин метър, на един метър разстояние. Вие се приближавате. За да бъде естествено това състояние помежду вас, трябва да има разстояние.

“Великото благо на живота”, стр. 608-609; 151

Ще живеете, ще мислите, ще чувствате, както искате и разбирате. Докато сте в стадо, ще живеете и ще се движите по онзи път, по който ви води главатарят. Останете ли сами, ще разчитате на себе си. Сами ще си търсите пътя, сами ще намерите щастието си. Докато сте в ятото, ще следвате неговите закони. По-силните ще вървят напред и ще ръководят по-слабите. Така едни други ще си помагате.

“Топлината на Любовта”, стр. 367; 132

Който иска да го обичат, и той трябва да обича. Законът е такъв, не може другояче. Който иска хората да имат добро мнение за него, той трябва да бъде разумен във висша степен.

“Условия за разумна работа”, стр. 9; 205

Спрямо себе си човек трябва да бъде верен – нищо повече! Когато някой се отнася спрямо мене така, както не трябва, това не значи, че и аз трябва да се изменя. Аз трябва да бъде верен спрямо онези принципи, които аз разбирам, а не както той разбира.

“Тогаз се обърнах аз и видях”, стр. 363; 125

Каже ли някой, че може да обича всички хора, той не разбира законите. Колкото е възможно обикновеният човек да носи Земята на гърба си, толкова е възможно да обича всички хора.

“Сляпороденият”, стр. 257; 133

Не искайте повече от това, което можете да носите. Ти искаш да те обичат хората. Щом искаш Любовта на хората, ти трябва да имаш гръбнак, да понесеш тяхното оплюване. Законът е такъв.

“Най-голямото веселие и най-малката радост”, стр. 102; 54

Вие искате добра обхода от другите, когато вие имате интерес. Дойде ли до вас, не мислите вече за обхода. Тя е закон в Природата. Дали към себе си изискваш внимание или към другите, това е едно и също. Обходата е необходима за самия човек, за неговите близки и за Славата Божия. БОГ изисква от всички Негови чеда добра обхода.

“Обходата”, стр. 92; 117

И външна обхода трябва, и вътрешна обхода трябва. Законът е следният – неизбежно е, помнете: Всеки един човек сам начертава пътя, по който хората да го уважават и как да го уважават и да го почитат. Както се обхождаш с другите хора, така ще се обхождат и с тебе. Не само видимият свят, но и Невидимият свят ще постъпи точно така с тебе, както ти постъпваш.

“Нито близо, нито далече”, стр. 9; 165

Българите, когато искат да постигнат нещо, казват: “Ти замажи колата на този, на онзи, както той иска, за да постигнеш своето желание”. С мазане на кола, тази работа не става. С мазане на кола човек не може да се подигне. Има един основен закон, който седи в следното: Не се занимавай с мазане на колата на този, на онзи, но намери основната добра черта във всеки човек и разработвай тази черта. Ако ти разработваш тази негова добра черта, този човек всякога ще бъде готов да ти помогне, но ако ти го подозираш, той ще се откаже от тебе, няма да ти помага в нищо.

“Помни Създателя си!”, стр. 171-172; 125

Аз държа за себе си един закон: Да бъда всякога изправен към себе си. Да имам правилни отношения към всички хора.

“Бъдете като децата”, стр. 595; 125

Химикът търси начин да разложи квадрата, т.е. да намери вътрешните сили на елементите и да ги използва разумно. Не постигне ли това, той ще се натъкне на експлозия, която ще му отнеме живота. Същият закон се отнася и до хората. Когато те са невнимателни помежду си, когато отношенията им в материалния свят са неправилни, Царството Божие не може да дойде на Земята.

“Входни врати”, стр. 65; 103

Силата, величието на човека седи в приложението на Божия закон. Според този закон, човек трябва да постъпи спрямо другите така, както постъпва спрямо себе си.

“Оставете децата”, стр. 281; 107

Една банка има свой собствен капитал, с който работи, но същевременно тя работи с капиталите и със скъпоценностите на много външни лица; външните лица са вложили своите капитали в някои банки, за да се ползват от известни облаги. По същия закон и в човека са вложени капитали, ценности, дарби от външни лица, с цел един ден и те да се ползват от облагите на неговата банка.

“Свещеният олтар”, стр. 165; 55

Ако изискваш от някой човек повече, отколкото той може да ти даде, ти вършиш престъпление; ако си индиферентен и изискваш по-малко, отколкото той може да ти даде, пак вършиш престъпление.

“Новата епоха”, стр. 162; 93

На всинца ви трябва едно вътрешно, нееднократно разрешение на въпроса, но един непреривен процес на онова правилно разбиране... Ако всичките хора се решат да мислят правилно, да влиза всеки един в положението на другиго вътрешно, ако само така вътрешно се разбираха, то веднага щеше да се оправи света.

“Вечният порядък. Най-силното у човека”, стр. 12; 122

Всеки човек, бил той добър или лош, има две торби. В едната торба държи лошите си работи, а в другата – добрите. Когато предиз¬викате добрия човек, той изважда налице торбата с лошите си работи. Когато се отнесете добре с лошия човек, той изнася налице торбата с добрите си работи. Като знаете това, трябва да бъдете внимателни към хората. Който разбира великите закони, той знае, че БОГ работи и с Доброто, и със злото.

“Другата събота”, стр. 49; 77

Законът на благоприличието представя външна дреха на самооб-ладанието. Когато започне да се подига в обществото, човек придобива много неприятели. Изкуство е при тия случаи да знае как да се справя. Прояви ли отвън благоприличие, а отвътре самообладание, той е разрешил въпроса.

“Закон за благоприличие”, стр. 132; 84

Силният, умният човек, който разбира законите, съзнателно предизвиква лошите хора да изкажат всичко, което крият дълбоко в себе си, и по този начин той ги обезоръжава... Ако имате някой неприятел, който говори лоши думи по ваш адрес, ще дойде ден, когато ще ви стане най-добър приятел. Обаче той непременно трябва да изхвърли всички ония снаряди, които е приготвил срещу вас.

“Оскърбени”, стр. 80; 60

Животът и отношенията ви с ближните са основани на същите закони, на които почива вашият живот и отношенията ви към самия себе си.

“Право разбиране”, стр. 84; 55

Когато съдят някого, ти не го защитавай. Само един начин има, по който можем да му помогнем: да изпратим мисълта си към него, с пожелание да изправи погрешката си.

“Девет съществени причини”, стр. 11; 196

Когато ангел дойде на гости у вас, вие трябва да топите хапките си, както той топи. Закон е това. Ако вие не топите хапките си като ангела или ако не топите като мене, работата ви е свършена. Ако аз съм на гости у вас, вие ще топите като мене; ако вие сте на гости у мене, аз ще топя като вас. Това са елементарни правила и закони, които трябва да се приложат в новата етика.

“Нови възгледи и методи”, стр. 299-300; 64

Всичко, каквото човек прави, трябва да бъде благо за самия него и за онзи, на когото го прави. Само така човек може да се подигне. Същият закон виждаме и в растенията. Когато Слънцето изпраща благата си, т.е. своята светлина и топлина към растенията, те я възприемат и благодарение на нея израстват, велики стават.

“По-драгоценен”, стр. 226; 62

Има закон в Природата, който определя отношенията между хората, и според него, човек сам нито страда, нито се радва.

“Основни мисли”, стр. 113-114; 57

Като отивате при някой човек за известна услуга, първо ще го поздравите, после ще се ръкувате с него и ще кажете: “Радвам се, че случаят ми даде възможност да ви видя”. Той ще ви запита: “Какво обичате? Приятно ми е, че мога да ви услужа. Заповядайте и втори път”.

“Форми на съзнанието”, стр. 285; 64

Благостта съдържа в себе си необходимите елементи за растене. Любовта е мощна, творческа сила, която се посажда в благостта, като в благоприятна за нея почва, и там се обработва, израства и се развива. Тази е причината, един трябва да люби, а друг – да бъде благ.

“Полюси на съзнанието”, стр. 282; 65

Хората на Любовта трябва да бъдат последни в яденето. След като се наядат всичките, те последни да бъдат...Този закон е толкова очевиден.

“Великият път”, стр. 198; 176

Силният да носи слабия, ученият – невежия, добрият – лошия и т.н.

“Дадено по нещо”, стр. 326; 71

Хората работят и взаимно си помагат във физическия, в сър-дечния и в умствения свят... Върху този закон се създава и крепи обществото.

“Абсолютна реалност”, стр. 201; 73

Когато идем при Любовта, тя ще ни угости тъй, както ние обичаме. Когато дойде Любовта в нас, ние ще я угостим, както тя обича. Тъй седи новият закон. Силните трябва да станат слуги на слабите, за да ги научат на ред и порядък.

“Слаби и силни”, стр. 151; 177

Иска ли да уреди живота си, човек трябва да го урежда с оглед на общото благо, с живота на другите хора. При това положение, като урежда своя живот, той ще съдейства за уреждане и живота на своите ближни. Като учи, човек помага и на ближните си да учат. В пътя на развитието си, човек се натъква на закона на обмяната.

“Спорни въпроси”, стр. 108; 73

Ако гениалните хора имат нужда от поддръжката на подобните си, колко повече това важи за обикновените хора. Въз основа на този закон се образуват семейства, общества, училища, да могат хората взаимно да си помагат по мисли, чувства и действия. Ако учениците в един клас се обичат и живеят в хармония, те се стимулират взаимно. Сам човек по-мъчно учи, отколкото с другари, с които си хармонира. Въз основа на този закон се крепят сдруженията. Силата на сдруженията се заключава в мисълта и чувствата на сдружените.

“Скрити сили”, стр. 98-99; 53

Не е достатъчно само обикновеното запознаване, ами трябва да се молите един за друг и да си услужвате един на друг. Не по закона на насилието, но по закона на Любовта.

“Трите вида съзнания”, стр. 91; 205

Мекотата е нужна на всинца ви, за да можете да правите с нея каквото искате. Да допуснем, че вие сте решили някому да направите едно Добро. Обаче, има един закон, според който, ти ще направиш Добро на този, когото не обичаш и който те мрази. Да направиш Добро на този, когото обичаш, това е най-лесно, но да направиш Добро на този, когото не обичаш, това е мъчно.

“Най-важното”, стр. 34-35; 33

Добрият човек, като види един лош, вижда Доброто в него. Лошият човек, като види един добър, вижда лошото в него... Той не вярва на добрия. Той трябва да живее най-малко десет години при един добър човек, за да разбере, че има нещо Добро в него. После пак ще си остане на особено мнение. Закон е това.

“Изменена посока”, стр. 56; 195

Мразиш някого; не се старай да махнеш този човек или да го избегнеш, а намери друг някого, когото да обичаш.

“Което е БОГ съчетал”, стр. 34; 203

Всяка проява, всяко отношение на хората едни към други не е нищо друго освен изплащане на стари дългове. Това показва, че хората имат много дългове. По този начин те учат закона на златото; те изучават алхимическия закон, да могат от малко злато да създават повече, да го увеличат.

“Две думи”, стр. 243; 50

Ако мислите Добро или зло за другите хора, то е все едно да мислите същото за вас. Ако искате да се изправите, да се облагородите, непременно трябва да мислите много Добро за другите хора. Туй, което мислите за тях, то е заради вас. Такъв е Божественият закон.

“Окултна музика”, стр. 21; 22

Да допуснем, че вие имате в кесията си 200 000 лева, с които можете да разполагате, както и когато поискате. Вие може да бъркате в кесията си и да си служите с тия пари даже и когато не са ваши. Другото положение: да допуснем,че вие станете гарант някому. Ако той не плати дълга си, вие трябва да платите един ден вместо него. Каква полза, че имате тия 200 000 лева в кесията си? В този случай те не са ваши. Аз казвам: гаранти не ставайте! Нищо повече. Но трябва да знаете, че това, което оставите в касата на Бялото Братство е една гаранция. Законът, който може да се извлече от този пример, е следният: В моята кесия, с моите пари, мога да разполагам само аз. Не бъркайте в чуждите кесии, не разполагайте с чужди пари!

“Търпение и вяра”, стр. 52-53; 38

За да разбереш живота на другите хора, трябва да влезеш в себе си, да знаеш как да отваряш ключа на светлината и да осветяваш всичкото пространство наоколо. Само така ще разбереш причината на страданията и радостите в хората. Светлина трябва на всички ви! Човек разбира другите хора дотолкова, доколкото може да хвърли светлина в полето, в което те живеят.

“Разумният живот”, стр. 17; 26

Ако ние искаме в бъдеще да се измени животът ни, ние трябва да знаем закона: Да знаем, че постиженията на всички онези, които са преди нас, са наши постижения и нашите постижения – на другите, които идат след нас.

“Към Обетованата земя!”, стр. 54; 163

Никой няма право да се взира в постъпките на другите хора и да ги критикува. Пристъпва ли този закон, той ще носи последствията му.

“Несъвместими отношения”, стр. 41; 36

Не мисли, че хората са лоши, а ти си добър. Обикни лошите хора! Най-първо трябва да обичаме лошите хора, защото през тях трябва да излизат нечистотиите навънка, за да дойдат добрите работи. И когато е казал Христос: “Любете враговете”, Той е подразбирал този велик вътрешен закон.

“Положителни и отрицателни сили в Природата”, стр. 15; 22

За всяка епоха са определени възможностите, до които тя може да достигне. Същото се отнася и до човека. За всеки човек е определено какви най-големи постижения може да има.

“Показване”, стр. 193; 83

Питам: в една гимназия, дето се преподава на учениците, и онези ученици, които не издържат изпита, може ли да минат в по-горен клас? Не може. Този закон е същ и за личност, и за народ, и за цялото човечество.

“Възлюблени”, стр. 81; 184

Когато ние работим идейно, Природата ще събуди у нас онези способности, чрез които ние ще можем да се подигнем.

“Ще ми изявиш”, стр. 28; 46

Една от важните задачи, която човечеството трябва да разреши по закона на умножението, е въпросът за яденето. Когато се ограничаваме, ние влизаме в четириизмерното съзнание, в света на щастието и благото, в света на ангелите. Дойде ли човек до този свят, той ще знае как да постави законите и в своя свят.

“Двама синове”, стр. 45; 50

Аз определям животните като ония изостанали душй, които са деца. Както виждате, за мене едно бръмбъзъче, малкото дете, което се учи, една птичка, един славей ще станат човек, след време ще израснат. Това е, по закона на времето вие сте по-напреднали. Сега както е казано в Библията, човекът е създаден най-после. Но ето аз как разсъждавам: когато някъде ще стане някакво тържество, царят ли иде най-напред или войниците? Войниците се нареждат най-напред, царят иде после. Сега човекът като е дошъл най-после, другите животни са дошли преди него. Законът е обратен. Който иде най-после, той най-много знае, който иде най-напред, той най-малко знае. Който има най-големи претенции в света за учен човек, той най-малко знае, който минава за най-голям светия, той е най-малкият светия, в каквото и да е отношение, това е вярно.

“Бъдете щедри”, стр. 309; 149

За в бъдеще в шестата раса ще има следният закон: Всяка мома, която иска да се ожени, трябва да е свършила поне четири факултета и да знае да меси хляб.

“Откъде ида”, стр. 11; 45

Като изучавате живота на формите, естествено дохождате до тяхното растене. Растенето подразбира увеличаване на формите. Обратният процес на увеличаването е намаляването. Значи формите се намаляват и увеличават. Това са два закона, които имат приложение в целокупния живот: в икономическия, обществения, семейния и индивидуалния.

“Растене и развитие”, стр. 283; 63

Сегашните хора обичат себе си, но не са минали през първите два закона. Предстои им да се качват нагоре: от третия закон – Любов към себе си, да минат към втория – Любов към ближния, а оттам към първия – Любов към БОГА. Този е еволюционният път на развитие.

“Даде Ми се всяка власт”, стр. 209; 148

Само добрите и любещите хора имат бъдеще. Само те имат добри условия.

“Вечното благо”, стр. 31; 189

От сегашните хора ще останат само онези, които могат да се справят със сегашните условия, а другите по същия закон, както грамадните растения и мамонтите, ще трябва да напуснат Земята.

“Малцина избрани”, стр. 258; 97

Сега ще поставя въпроса в друг смисъл: да допуснем, че сте мързеливи и очаквате някой ваш приятел да ви даде нещо, мързи ви да се умиете, да се вчешете и т.н. Питам тогава: тези змии (бел. ред. змиите в пустинята по време на Мойсей) няма ли дойдат около вас? Тогава трябва да станете малко егоист, т.е. от гледище на старата култура, от гледна точка на самосъхранението вие трябва да защитавате себе си. Това е закон, който еднакво засяга и човека, и семейството, и обществото, и народите, и човечеството. И който разбира този закон за себе си, може да го приложи и за другите.

“Ще ви въздигна”, стр. 179; 201

Понеже човечеството расте, този, външният човек расте.

“Вътрешният човек”, стр. 348; 121

В съзнанието на държавника, в съзнанието на свещеника трябва да живее свещеният закон на БОГА: Всички хора трябва да бъдат еднакво почитани пред Господа.

“Ще бъде жив”, стр. 22; 46

Ако ти не почиташ и тебе няма да те почитат.

“Трите закона”, стр. 49; 164

Приложи Христовия закон, който изисква взаимно почитание и уважение към всички хора. Това значи почитание на Божественото начало, както в себе си, така и в своя ближен.

“Изобилният живот”, стр. 384; 5

Всяка държава е един общ, колективен организъм. Всяка държава е сглобена от много кириши, камъни, тухли, дървета и от какви ли не още материали. Много и разнородни материали влизат в нея. Пък освен тях, има и много скоби, които свързват материалите. И всички тия скоби трябва да бъдат здрави. Ако се поставят скоби, без да има дървета, в които да се забиват, какво ще стане с това здание? Ще рухне. Следователно същият закон е и по отношение на човека. Ето защо, ние започваме от човека.

“Той заповядва на Слънцето”, стр. 13; 30

Всеки човек, всяко семейство, всяко общество, всеки народ, който люби, има бъдеще.

“Единствената сила”, стр. 180; 189

“И никой не налива ново вино в мехове вехти... Но трябва да се налива новото вино в мехове нови, и се завардят и двете”. /Ев. Лука,5: 37-38/… Тази притча съдържа една скрита мисъл, един велик закон: че за Божествените идеи, които се влагат в този свят, потребни са нови мехове, по-еластични, да издържат напора на ферментацията, т.е. хора, които имат ум и сърце, възприемчиви за новата Истина.

“Стари и нови мехове”, стр. 143; 2

Новото учение не разрушава, но закон е: Когато дойде новото в света, то отстранява всички елементи, които не взимат никакво участие в работата, т.е. които нищо не допринасят.

“Кое е това учение?”, стр. 65; 23

Бъдещата култура ще зависи от абсолютната свобода на човешкото съзнание.

“Син человечески отхожда”, стр. 140; 95

Новото е всякога за предпочитане пред старото, при всичките несгоди, понеже то е закон в Природата.

“Що да сторя”, стр. 243; 96

Когато човек проектира една мисъл по Божествен начин, тя вече твори у него. Възприеми една Божествена мисъл, без каква и да е користолюбива цел, изслушай нейните упътвания, и ти ще придобиеш всичко, което пожелаеш.

“Светило на тялото”, стр. 96; 3

Всякога новото в една канализация минава през най-святи, най-чисти тръби. БОГ, когато прави нещата нови, изпраща най-хубавото, затова всички ние трябва да бъдем чисти и святи. Не се плашете от чистота и святост!

“Четирите съвета”, стр. 116; 12

Всичко старо трябва да се преработи.

“Нашите длъжници”, стр. 258; 25

Човекът, който говори Истината, и Слънцето, което грее, не могат да рушат нещата, те само ги разтопяват. И когато нещата се топят, това не става по наша воля, но законът е такъв.

“Сто пенязи”, стр. 135; 50

Излизането от ада подразбира влизане в Новата култура. Какво ще стане с вас, като влезете в тази култура със сегашните си умове? Ще ви върнат назад. Една опасност ви очаква. Ако започнете да се изкачвате нагоре със старите си вярвания и възгледи, колата ви няма да издържи: ще се откачи и отново ще падне в ада... Тоя закон действа безпощадно. Новата култура е велика, защото не търпи нищо отрицателно, никакви лоши мисли, чувства и действия. За да се приготви за тази култура, човек ще мине 77 пъти през огъня.

“Фарисей и садукей”, стр. 33; 11

Всички съвременни учреждения, всички здания, болници, затвори, които сега съществуват, с изключение на някои паметници – всичко туй трябва да се събори.

“Няма да угаси”, стр. 172; 95

Гордостта в човека трябва да отстъпи на смирението и така да се яви пред БОГА. Смири ли се човек, тогава всички добри, благородни хора ще му се притекат на помощ. Дойдат ли всички хора до това положение, те ще заживеят в закона на вечното зазоряване. За всеки човек Любовта трябва да бъде в зазоряването си. Някой чака да дойде Любовта до своя зенит, че тогава да я прояви. Любовта няма никакъв зенит, никакво залязване; тя има постоянно зазоряване. Същото се отнася и за Мъдростта, и за Истината. Следователно Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина имат само зазоряване. По същия закон и във всяка наука трябва да има само зазоряване. Ако съвременните хора възприемат и приложат тази мисъл в себе си, те ще придобият големи богатства.

“Дойде на себе си”, стр. 288; 50

Сега трябва да разбирате Любовта не както белите я разбират, но както я разбира Светещата раса – расата, в която вие ще се познавате и никога няма да нарушавате закона на Майка си, няма да нарушавате закона на Баща си, няма да нарушавате закона на Божия Дух, нито на Брата си. Има един закон, който регулира отношенията. Братята и Сестрите, и те си имат закон в духовния свят. Няма да нарушавате законите на съвършените Братя, които са завършили своето развитие. Вие сте малки деца, имате големи Братя и техните закони ще почитате. Има три закона: Законът на Майката, законът на Бащата и законът на вашите възрастни Братя. Не само закона на Майката ще зачиташ и на Баща си, но ще слушаш и почиташ и закона на своите Братя и Сестри.

“Трите изпита. Трите велики закона”, стр. 455-456; 119

Каквито вярвания и да имате, главите на всички ще узреят, ще разберат, че има един закон в света, който управлява цялата Вселена. Резка няма да се измени от този закон заради вярванията и теориите на хората. Всички хора трябва да дойдат до правилното разбиране на живота.

“Състояния на материята”, стр. 87; 65

Казвате: “Какво ще работим?” Всички трябва да работите над себе си. Тази нова работа има своето определено време, има своята сила, има и своите помощници. Ако спазвате този велик закон, да четете и проучвате свещената книга на живота, да изучавате живота на великите хора, които са я писали, тя ще ви даде ценни упътвания. Новата наука започва да чертае велики методи и пътища на бъдещето.

“Братя в единомислие”, стр. 177; 59

Като ви казвам, че огън ще дойде в света, вие питате: “Какво ще правим тогава?”... Това е такова горение, което никаква вода не може да изгаси. И на цял океан водата да го гаси, не може да го изгаси. Каквото и да говорят учените хора, не могат да обяснят произхода на този огън. Това е закон на живата Природа.

“Явно говорих”, стр. 423; 59

Новото учение представлява хармонично съчетание между един триъгълник и един квадрат.

“Пробуждане на съзнанието на ученика”, стр. 316; 59

По силата на закона за причини и последствия, хората казват, че родителите са виновни за постъпките на децата си, както и децата – за постъпките на родителите си. По новия закон обаче нито децата ще бъдат виновни за престъпленията на родителите си, нито родителите – за престъпленията на своите деца.

“Закон за възможности – закон на Опуленс”, стр. 230; 72

Според законите на новия живот, вие трябва да знаете, че силната енергия протича от много места и дава живот на много същества; слабата енергия протича от едно място и дава живот само на едно същество.

“Добри и лоши условия”, стр. 13; 66

Нови условия се искат за младото поколение! Това е един от великите закони на Природата. Природата не търпи нищо старо. В нея всичко е младо, ново.

“Достоен”, стр. 80; 77

Сега мимоходом само казвам каква е задачата на човека. Той трябва да изучава онзи велик, разумен закон, който функционира днес в живота, и да знае с каква храна трябва да се храни; да знае още как да подобри условията, в които живее; да знае как да пресъздаде себе си.

“Да се облечете с новия человек!”, стр. 35; 95

В новото учение оставете всичко онова, което сега разбирате, да си почине. Нищо повече. За да се подмлади човек, трябва да се освободи от всичко старо.

“Основната мярка”, стр. 360; 136

Страшен, тежък изпит иде за човечеството. Всичко ще се стопи, ще се превърне в прах и пепел. Кога ще стане това, не е важно; може да стане след година, след десет, сто или хиляда години. Важно е, че законът ще се приложи... Невидимият свят е решил да ликвидира със старото... Вие знаете притчата за талантите, дето господарят казва: “Вземете единия талант от тоя слуга и го дайте на оня, който има пет таланта”. Това е великият закон, който ще се приложи.

“Любов, обич и почит”, стр. 215, 216; 103

Навсякъде нещата се преустройват: къщите се преустройват, градовете се преустройват, обществата се преустройват. Дето се разбират законите на нещата, там всякога съществува едно разумно преустройство.

“Всичко е възможно”, стр. 96; 125

Житото не може да поникне, докато не извадите тросъка от нивата... Приложете същия закон и към себе си.

“Пробни страдания”, стр. 97; 131

Казвам: десет години не си купувай дреха, но купи такава, каквато отговаря на новите условия. Нека струва скъпо, но да ти е по вкуса, да е по всички изисквания на новото. Защо ти е дреха за хиляда лева? Ако си купуваш нещо, да бъде най-хубавото, най-фино, да няма подобно на него. Същият закон съществува и в Природата. И там най-хубавите неща са най-скъпи.

“Фактори в Природата”, стр. 19-20; 105

Духовните хора ходят разгащени, чорапите паднали, лекета по дрехите, за БОГА мислят. Не, не може по старому. Новите хора в света трябва да са спретнати, косите вчесани. Може да имате сто ями по дрехите, но всички да са чисти, да няма никакво леке отгоре. То е закон заради вас. Не може да го наложите на света, вие може да го приложите, има си приложение. Казвам: ако вие го приложите, ще имате много по-добри резултати от други философии.

“Търпение”, стр. 228; 168

Тепърва ще разберете Неговия закон: “Не пожелай!” Не пожелай всичко онова, което не носи щастие. Знанието, което няма приложение, не го желай!

“Възможности и условия на ума и сърцето”, стр. 106; 138

Върху старите клончета израстват нови, а върху новите – още по-нови.

“Икономия в Природата”, стр. 346; 140

Всяко ново нещо, което човек избира, трябва да се съвпада със старото, което напуща. Между старото и новото трябва да има връзка.

“Да идем във Витлеем”, стр. 415; 140

Тежко е положението на бедния и болния, но онзи, който носи Любовта в себе си, поема половината от загубата им и дава половината от печалбата си. В това се заключава Божественото. Това е новото учение. Ще кажете, че всеки сам трябва да носи кръста си. Това е законът, това е старото учение. Новото учение – учението на Любовта казва: ще вземеш участие в страданието на ближния си, ще понесеш половината от загубата му и ще дадеш половината от печалбата си.

“Земята като училище”, стр. 312; 132

Новото верую е: в света всичките противоречия, които сега ги имаме, това са нечистотиите на миналите векове, които сега се изкарват навън. Сега БОГ отвътре навън ги изкарва. Ние виждаме злото в света. Това е по закона на еволюцията.

“Не ограничавай Божественото!”, стр. 229; 143

На какво почива новото учение? На закона на даването. Този закон е основа на новото общество, на новото братство. Всички майки и бащи, братя и сестри, господари и слуги, приятели, приложете този закон.

“Даром давайте”, стр. 227; 148

Мъжът трябва да бъде свободен, както извира изворът. Също така и жената трябва да бъде един извор за мъжа, и мъжът за жената. Това е новото схващане, за да се образува ново общество, новият живот в света! Същият закон е и за младите.

“Новите форми на Любовта”, стр. 527-528; 153

Като ви каже Господ: “Заповядай!” – тогава ще вземеш от всичко, което е сложено. Това е новата религия сега в света. Не яж без позволение! И всяка една наша мисъл ние трябва да я поднесем пред Божието лице. И всяко едно наше чувство ще го поднесем пред БОГА. И всяка една наша постъпка ще я поднесем пред БОГА. Това ще бъде като закон.

“Естествените връзки”, стр. 70; 155

Ако е съгласна Божествената Воля с вашата воля, вие сте готови да я изпълните, но обратното – не. Новото учение калугери не иска да прави, нито калугерици. То иска съвсем здрави хора, които могат да носят несгодите на живота. И които разбирате този закон, това Учение, ще сте готови да си помагате едни на други.

“Волята Божия”, стр. 17-18; 203

В бъдещата култура едно семейство ще живее в обширен парк, в средата на който ще има малко здание с няколко стаи и кухня. В съседство ще се намира друг парк, за друго семейство – пак в средата с малко жилище и т.н. Всеки ще има своя стая, защото има закон, че свобода и простор са нужни на душата.

“Жилище, облекло, красота”, стр. 219; 199

Едно учение, една религия, която не може да измени един обществен живот, тази религия не може да служи на културата. Защото християнството, така както е разбрано, то е закон на жертвата.

“Проявление”, стр. 10; 184

За в бъдеще новият метод на Любовта е да бъдеш сляп за всичко – злото и Доброто да го не виждаш в света, защото законът е такъв. Ще виждаш Доброто на един човек, ще му видиш и злото, не можеш да го избегнеш, това е поляризиране. Щом търсиш добрите му страни, ще намериш и лошите. И обратното е вярно, т.е. търсиш ли лошите му страни, ще намериш и добрите. Щом не го бараш, ти ще видиш само неговите отношения към БОГА.

“Физическият живот – път към духовния и Божествения живот”, стр. 38; 206

Упадъкът на нравите, съвременната култура – това е снегът... Когато снегът се стопи, ние виждаме резултата. Иде приятността на пролетта. Същият закон е и в духовния свят. Христос иде постепенно в света.

“Основният закон на съзнателният живот”, стр. 180; 206

Как се познава, че Слънцето минава в северното полушарие? Водата започва да се увеличава, растенията растат, цветята цъфтят, плодните дървета цъфтят и плод завързват, цялата Природа се украсява. По същия закон, когато дойдат тия братя на Земята, които сега са определени, на Земята ще стане един преврат.

“Най-великото”, стр. 424; 162

Първо Разумността, второ Красотата, трето Справедливостта и най-после Доброто, ако отгоре надолу идем. Ако отдолу нагоре вървим, първо Доброто, после Справедливостта, Красотата и Разумността. Ако отгоре слизаме – по един начин, а нагоре се качваме по обратния начин. Тия са сега новите работи. Вложете ги в живота си, за да не бъдете еднообразни.

“Двата велики закона”, стр. 93-94; 183

Ако синът или дъщерята водят по-добър живот от родителите си, техният живот може да се продължи с няколко години. Ако младите не водят по-добър живот от родителите си, има възможност да умрат с няколко години по-рано от годините, до които са доживели родителите им. Обаче законът за наследствеността се изразява не само по отношение продължителността на човешкия живот, дали животът на човека ще бъде по-дълъг или по-къс, но още и по отношение на неговите чувства.

“Служба на уравненията”, стр. 316-317; 65

Всяко ново поколение носи печата на предходното. Приближете се до него и четете. Ще се убедите сами, че няма нищо скрито-покрито в Природата. Отворете книгата на Стария завет и там ще проверите същия закон. Авраам беше на 90 години, а Сарра на 80, когато им се роди син – Исак. Те трябваше да се приготвят, да се очистят от отрицателните мисли и желания, за да имат какво да оставят в наследство на своето поколение.

“По пътя на Природата”, стр. 217; 63

Да еволюираш, да странстваш, да се прераждаш, това представя една и съща идея. Който не разбира този закон, той обяснява всички неща със закона на наследствеността. Казват, че синът наследява качествата на баща си. Може би преди четири поколения, този баща е бил син на сегашния си син. Това показва, че вън от себе си човек нищо не може да наследи.

“Възкресение”, стр. 166; 65

Вие трябва да знаете, че ако се ражда такъв син, който изяжда всичкото богатство на баща си, причината за това е, че бащата има някакъв дефект. Според закона на наследствеността, от вълка не може да се роди овца, и от овцата не може да се роди вълк. По същия закон от орела не може да се роди паун, и от пауна не може да се роди орел. От змията не може да се роди риба, и от рибата не може да се роди змия. Значи във всички тия форми се крият известни сили, които определят посоката на движението им.

“Правосъдие”, стр. 179-180; 51

Една погрешка може до четвъртия род да се предава, а една добра мисъл – до тисяща родове. Следователно Доброто е по-трайно. Ако в това време не правиш друго престъпление, хиляди години ще се ползваш от Доброто. Ако направиш една погрешка и не я поправиш, от 4 до 9 поколения съдбата ти ще те преследва.

“Освободеният роб”, стр. 236; 120

Едно разумно същество не може да се роди от някое глупаво същество. Например една овца не може да роди едно разумно дете. Законът е такъв. Детето ще мяза на майка си и на баща си. Неговата интелигентност и неговите знания представляват сбор от тия на бащата и майката. Детето е резултат. Синът и дъщерята не могат да стоят по-горе от майката и бащата. Понякога по издръжливост, по вътрешни разбирания, по проява, те могат да стоят по-високо от родителите си, но това е едно външно заблуждение.

“Ще се превърне на радост”, стр. 200; 59

Всички народи, всички общества, всички семейства, всички индивиди, които не могат да се справят със своя вътрешен живот и влизат в постоянно стълкновение с него, са осъдени на постоянно израждане, на постоянно изчезване.

“Който слуша Моите думи”, стр. 183-184; 77

Законът за наследствеността подразбира придаване на известни черти, стремежи и качества от бащата на сина.

“Отец люби Сина”, стр. 132; 87

За да мине кръвта от бащата в детето, изискват се специфични условия... Когато майката и бащата не могат да изберат хубав ден за зачеване и раждане на своето дете, ражда се дете, което не мяза нито на бащата, нито на майката, но мяза на баба си или на дядо си.

“Другата събота”, стр. 34; 77

Докато човек се намира под закона на наследствеността, той често попада под едни и същи навици, добри или лоши. Защо? Защото не е свободен от причината, която го заставя да се прояви по един или друг начин. Махне ли се причината, човек тръгва по своя естествен път, който Природата му е предначертала.

“Права и крива линия”, стр. 106; 82

Ражда ви се един син, който по наследство е пияница. Той не е виновен – дядо му пил, прадядо му пил и сега всички казват, че е пияница. Първо той не е пияница. Дядо му пил първо. Този човек, който има знание, трябва да се върне четири поколения назад. Много мъчно е да се поправи един пияница, който е такъв по закона на наследствеността. Може да се поправи, но мъчно е.

“Сгърбената жена”, стр. 579; 125

Като се радвате на благото на другите, и вие придобивате нещо. Вие живеете в един свят, в който благото и постижението на едного е благо и постижение на всички. Един ден, по закона на наследствеността, и вие ще наследите нещо от благата и постиженията на вашите предшественици.

“Подмлади”, стр. 341; 126

Човек може да наследи добрите черти на своите родители, а може да наследи и лошите черти. Природата е допуснала и двете страни, защото са потребни за човека.

“Здравото учение”, стр. 362; 140

Не дръжте еднообразните мисли в ума си. Например ти държиш в ума си някакъв недъг. Но този недъг не е твой. Той се е родил преди няколко хиляди години. И ти го имаш по закона на наследствеността.

“Силата на човека”, стр. 89; 157

Ако един баща е лъгал много моми или бездетен ще остане, или децата му ще мрат. Ако той обича само една мома и се държи заради нея, държи се чист с нея, в дома смърт няма да има.

“Важни и належащи неща”, стр. 28; 182

За да бъде човек гениален, талантлив, непременно майка му и баща му трябва да са били гениални, талантливи.

“Ти кой си?”, стр. 358; 134

Нещастията не са само заради вас. Земята е виновна за всичко. Тя има да изкупува много грехове, та, като наказват нея, заедно с нея и вие теглите... По закона на наследствеността синът носи греховете на баща си и страда.

“Виделината и тъмнината”, стр. 387; 140

От глупави родители – глупави деца, от неразумна майка – вагабонтин син; това е закон.

“Венецът на живота”, стр. 12; 203

Бащата и майката не са били здрави, следователно и децата не могат да бъдат здрави. Изобщо има изключения, но закон е: Или че бащата не бил здрав, или майката не била здрава, и тогава децата не могат да бъдат здрави.

“Умни, здрави и богати”, стр. 374; 143

Децата не могат да бъдат здрави, ако родителите не са здрави. Ако бащата е здрав, и децата, които вървят по бащина линия, са здрави, със здрави зъби. И обратното е вярно: ако бащата не е здрав, и децата, които вървят по негова линия, не са здрави. Същото се отнася и до майката.

“Новото в живота”, стр. 86; 189

Помнете, че човек е възел, в който се кръстосват хиляди мисли, чувства и желания от миналото. По закона на наследствеността тия мисли и желания, рано или късно ще се реализират или от самия човек, или от неговите деца.

“Възелът”, стр. 227; 175

Вие забележете: децата, които имат Любов, са толкова внимателни. Онези деца, които нямат Любов, са разсеяни, никакво внимание няма у тях, няма благородство в тях. Тогава, по закона на наследствеността, майката, когато заченала туй дете, го заченала без Любов, не е могла да внесе в неговия ум, в неговото сърце Божествени елементи на Любовта.

“Най-малката и най-голямата Любов”, стр. 32; 177

Ако майката е вложила повече Любов в своето дете, то върви по нейна линия, т.е. по женска линия. Следователно, ако майката е здрава, бащата и да е болен, детето ще бъде здраво. Това дете не е изложено на болестта на бащата. Обаче, ако детето върви по линията на баща си, който е бил студен по отношение на него, това дете е осъдено да си замине.

“Мощните сили в Природата”, стр. 46; 162

Някои хора ще ги гледате грозни, но като го погледнеш в другия свят, е красив. Той е красив в другия свят, а в този свят не е пренесъл красотата. Някои тук са красиви, а в другия свят не са красиви. То е закон на наследствеността и едва сега ние работим върху себе си.

“Разумни отношения”, стр. 96; 187

Всеки жъне това, което е сял; всеки жъне плодовете на своите мисли, чувства и постъпки.

“Новата присадка”, стр. 241; 189

Трънът може да се присажда, да стане добра подложка. И обратното може да се случи: на една хубава ябълка може отгоре да й се присади дивачка. Тогава питомната ябълка ще се чуди как именно израснаха върху нея тези диви клончета. Та и сегашните хора са присадки. Те едва сега започват да изучават закона на наследствеността както трябва. Този закон не е нищо друго, освен една присадка.

“Плевели”, стр. 145; 134

Съществуват два вида хора: едните са лоши, но присадени с Доброто; другите са добри, присадени с лошото. Като се счупи присадката, тогава виждаме истинското естество на човека. Добрият по естество, и с лоша присадка да е, пак си е добър. Лошият, и с добра присадка, пак си е лош. Това се проверява по закона на наследствеността... Изучавайте закона за наследствеността, за да си помагате съзнателно. Човек носи в себе си и Доброто, и лошото, както богатият наследник поема и благата, и дълговете на баща си.

“Да оздравееш”, стр. 45, 46; 191

Сега аз изнасям закона за наследствеността по два начина. При единия случай наследствеността е присадена на дивачка, а при втория – на питомно дърво. Човешкото е дивачката, а Божественото – питомното.

“Добрата покана”, стр. 361; 167

БОГ чрез мъжа ни учи на закона как Той ни обича. А пък чрез жената ни учи как да възприемем Неговата Любов.

“Новите форми на Любовта”, стр. 529; 153

Само една жена има за един мъж... Този закон трябва да съществува и в живота на хората. За всеки мъж е определена само една жена.

“Материална, реална и идеална Любов. Категории на Любовта”, стр. 164; 146

Първоначално мъжът и жената трябвало да бъдат свързани в един ум, в едно сърце, в една душа и в един дух. Това е било изказано и в стиха: “Човек ще напусне майка си и баща си, ще се прилепи към жена си и ще образуват едно цяло.” Не се ли спазва този закон, отношенията между мъжа и жената всякога ще бъдат дисхармонични.

“Правилно отношение към числата”, стр. 261; 92

Някои казват: “Този развален човек да го оженим, та да го поправим.” Това не е позволено. Христос казва: “Вие сте живи камъни.” Но има и мъртви камъни. Следователно една мома, която разбира законите, никога не трябва да се жени за един грешник.

“Изкушението”, стр. 33; 201

Ако мъжът задържа жена си при себе си, и той ще я разврати. Той трябва да покаже пътя към БОГА. Не той ще я разврати, но тя ще започне да вижда неговите слабости. Сега този закон ще го приложите навсякъде.

“Вечер и сутрин”, стр. 115; 169

Ако искаме по закона на еволюцията да се поправи светът, тогава една студена жена трябва да я жените за един топъл мъж, да стане преобразование в поколението, да се подобри. Ако някой е много горещ, той пък трябва да се ожени за една студена жена, при тази топлина непременно трябва да му турите една студена другарка, да урегулира голямата му топлина.

“Трите закона”, стр. 184; 154

В един и същ момент две неща не могат да бъдат отрицателни. Никога не можеш да събереш на едно място двама лоши хора, те непременно ще се отблъснат, не могат да се обичат. Също така и двама добри хора не могат да се съберат на едно място. Такъв е законът на Земята. Това се отнася обаче за хора от еднаква категория – до двама мъже, или две жени. Никога не могат да се съберат на едно място две добри жени или двама добри мъже. Но един добър мъж и една добра жена могат да бъдат на едно място понеже са от различен пол.

“Доброто и светлината”, стр. 262; 147

Между добрия и лошия човек не могат да съществуват никакви отношения. Те се разговарят, но не могат да се обичат. Единият ще се мъчи, а другият ще благува. Това е закон, който не може да се престъпва. Всеки ще живее според това, което е изработил.

“Четири погледа”, стр. 47; 148

Според мене, като дойде онзи, когото обичам, ще дам изобилна светлина, изобилна топлина, изобилна сила. В него трябва да има достатъчно светлина в ума си, достатъчно топлина в сърцето си и достатъчно сила в тялото си.

“Светлина, топлина, сила”, стр. 65; 161

Ако един мъж не може да внесе светлина в ума на една жена и ако той не може да внесе топлина в сърцето, и ако не може да внесе сила в тялото, той не е мъж. Той е сянка, няма реалност.

“Майката на съвършенството”, стр. 70; 161

Много жени има в света, които вървят по мъжка линия, и ако мъжът върви по мъжка линия, непременно ще стане спор. Ако вървят и двамата по женска линия, пак ще има спор. Жената, ако върви по женска линия, мъжът трябва да върви по мъжка. Ако жената върви по мъжка, мъжът трябва да върви по женска линия.

“Буден ум и бъдно сърце”, стр. 14; 179

Такъв е Божественият закон – един слиза, друг се качва. Ако мъжът слиза, жената се качва; ако жената се качва, мъжът слиза.

“Оправдание и спасение”, стр. 25; 203

Казвате, че жената трябва да обича мъжа и мъжът трябва да обича жената. Двама души едновременно не може да се обичат. Вие не разбирате закона. Щом се обикнат едновременно, те ще се отблъснат.

“Обич и преценка”, стр. 216; 155

Една мома може да живее с един момък, ако той е на фокус. Това е закон. Ако е вън от фокуса, или вътре във фокуса, ще се явят големи недоразумения... Всички неща, които не са на фокус, произвеждат отрицателни резултати.

“На фокус”, стр. 242; 195

Тук мъже и жени започват по небесному, а свършват по земному. Докато са млади, раздават си много целувки, а когато остареят, целувките вече ги няма. Обратно трябва да се постъпи: най-напред да се започне с по една целувка в година, после да се премине на по една целувка в месец, по една целувка в седмицата, по една на ден, по една на час и така постепенно да се увеличава. Така трябва да се върви по закона на Любовта.

“С Любов се взима”, стр. 248; 201

Ако в момъка и в момата не е развит центърът на Любовта към ближния, те не са един за друг. Като не разбират този закон, някои от съвременните хора насилват Природата, като мислят, че ако между двама души днес няма Любов, утре ще има.

“Двете съзнания”, стр. 299; 72

Ти като се ожениш, нито една лоша мисъл, нито едно лошо желание в сърцето, нито една лоша постъпка в душата ти да не се яви за твоята възлюблена. Като че Господ дошъл у тебе. За мъжа е това, и за жената е същото.

“Пожелаване”, стр. 213; 182

В женитбата мъже и жени са пратени от БОГА да проправят път, че напредналите души да дойдат по един уреден път.

“Координиране”, стр. 216; 180

Като целунеш някого, трябва да излезе от тебе една магнетична сила, да влезе нещо в него... Ако искаш да го целунеш, трябва да му дадеш от себе си най-хубавото, което имаш.

“Великата възможност”, стр. 123; 180

Когато две същества се съединят на Земята, те непременно ще ритат. Това ритане е неизбежно.

“Встъпление в Любовта”, стр. 91; 203

Сърденето е едно качество на земната Любов. За да любиш, трябва да се разсърдиш и затова, който не се сърди, няма Любов и който няма Любов, не се сърди. Затова мъжът, който се сърди, вземи го; ако не се сърди, остави го, тъй седи законът.

“Физическият живот – път към духовния и Божествения живот”, стр. 36-37; 206

Не е въпрос жената да стане стражар за мъжа и да ходи подир него, да го пази, да го морализира. БОГ е закон, а не жената. БОГ ще постави и жената, и мъжа в правия път, а не те помежду си. Ако остане на мъжа да тури жената в правия път, горко му. Мъжът трябва да бъде закон сам за себе си. Всеки човек е носител на Божията Любов и той трябва да даде тази Любов в пълната й чистота, така, както е излязла от БОГА – от недрата на БОГА.

“Да идем във Витлеем”, стр. 427; 140

Музиката е велик закон, според който се определя посоката на човешките мисли, чувства и постъпки.

“Път и възможности”, стр. 238; 145

Музиката принадлежи на умствения свят. В твоите разумни чувства и там има музика, и в постъпките, и във волята ти, като направиш нещо хубаво, и там има музика. Вие не можете да бъдете музикални, ако не мислите, не чувствате и не постъпвате добре. Ако не мислите, ако не чувствате и ако не постъпвате, не учете музиката. Музиката е един правилен начин как да постъпва човек.

“Музикален живот”, стр. 410; 154

На една отрицателна мисъл или на една лоша мисъл, трябва да я поставиш в съприкосновение по закона на музиката.

“Отношение на нещата” стр. 485; 143

Не можеш да мислиш правилно или да чувстваш правилно, ако нямаш една музикална форма в себе си, ако нещата не схващаш музикално, хармонично. Всички разумни неща в света стават по един музикален закон, те са отмерени в своите действия.

“Условията за растеж”, стр. 494; 122

Музиката е построена по законите на светлината.

“Божественото огледало. Трите области”, стр. 284; 136

Музиката е закон вътре. Тя е един закон вътре в човешката мисъл.

“Изпит на ученика”, стр. 739; 122

Мисълта е висша музика; чувствата са също висша музика.

“Светлина и знание. Музика”, стр. 122; 3

Първото качество на музикалния тон е светлата мисъл; второто качество е възвишеното и благородно чувство, а третото качество – добрата постъпка. Трябва да знаете, че органическият свят е създаден върху законите на музиката.

“Тонът Фа”, стр. 312; 127

Всички мисли и желания, които са музикални, отиват в Невидимия свят. Всички мисли и чувства, които са немузикални, от тях идат страданията неволно.

“Великото благо на живота”, стр. 617-618; 151

Музиката е жив организъм, който расте. Законът е същият – нашите мисли и те растат.

“Постижимото”, стр. 8; 120

При изсвирването на два противоположни тона се забелязва една дълбочина, която не може да се изрази на цигулката. Това е закон на контрастите в музиката. И в музиката, и навсякъде трябва да има силни контрасти, за да си въздействате.

“Закон за контрастите”, стр. 6; 22

Щом имате някаква скръб, изпейте тази песен “Тъги, скърби”... Когато пеете тази песен, имайте предвид закона на контрастите. Затова пейте я веднъж по-слабо, после по-силно. Ако я пеете няколко пъти по един и същ начин, тя ще изгуби своята сила и значение. В ирационалната музика по никой начин не можете да изпеете един и същ тон два пъти. Там няма повторение на тоновете.

“Вечно обновяване”, стр. 187, 188; 64

Знае се от музиката, че колкото по-високи са тоновете, толкова по-голям брой трептения имат.

“Малките величини”, стр. 197; 192

Изпейте песента “Аз ще се подмладя”. Тя започва от ла. Старият пее, защото иска да се подмлади. Той изучава закона на затворените интервали.

“Млад и стар”, стр. 58; 193

(Учителят изпя едно хубаво окултно упражнение). Гласът на това упражнение е окултно нотиран. Като сте неразположени, седнете да си изпейте едно хо-хо-хо, хо-хо-хо, и всичко ще ви мине. При тази окултна музика се случва, че между двете части има близост, тъй че като изпеете първата, втората част сама изпъква. А при последното упражнение изведнъж има едно повишение. Туй са две състояния на съзнанието. Между двете части няма връзка. Изисква се воля, да знаете законите на съединението, за да можете пак да се върнете.

“Работа за новия живот”, стр. 190; 18

Ако вземеш вярно тонът до, каквато и мъчнотия да имате – може да направите един малък опит – може да имате една мъчнотия, може да имате главоболие, може да имате температура, каквото и да е, ако вие вземете вярно тона, веднага ще стане една промяна във вас. Значи от това пасивно състояние сте излезли и сте влезли в активно състояние. Това е до. За мене ре е – щом вземеш ре, ти ще тръгнеш в правата посока на движение. Ако посоката ти е вярна, вярно ще вземеш ре. Ако посоката на твоето движение не е вярна, не може да вземеш вярно ре. Законът е същият. Ако посоката на твоята мисъл е вярна, ще вземеш вярно ре. Ако посоката на твоите чувства е вярна, ще вземеш вярно ре. Посоката на движението е вярна, ще вземеш вярно ре... После искам да зная дали това, което искам да постигна, ще го постигна. Тогава пея вече. Ако вземеш вярно ми, ще постигнеш. Ако не вземеш вярно, ти не може да постигнеш. Искаш да знаеш дали ще спечелиш. Ако вземеш вярно фа, ще спечелиш. Ако не вземеш вярно, ти ще се опропастиш.

“Едно, две, три”, стр. 163; 173

Началният тон в музиката е тонът do. Крайният тон в музиката е si. Тонът do е цял, а si – полутоние, т.е. между si и do има половин тон. Значи началото на музиката започва с цяло число, а краят на музиката свършва с тона si, с полутоние, т.е. с дробно число. Защо музиката свършва с дробно, а не с цяло число, затова има ред причини.

“Битие и откровение”, стр. 213-214; 73

Ти не можеш да приложиш един Божествен закон правилно без музика. В музиката имате до-ми-сол-до. Желанието, което имаш, е този закон. Какъв е начинът, по който можеш да изпълниш? Сол – то е завършеният резултат на изпълнението на този закон. Ако тия трите тона може да ги вземеш правилно, то закона си го изпълнил. Щом си изпълнил добре закона, ти вече влизаш в Божествения свят.

“Сгъстяване, разредяване и разширяване”, стр. 134; 164

Музиката е една мощна сила в света, която работи със седем принципа. Първият принцип е до – подтик на движението отдолу нагоре. Против този принцип нищо не може да устои... Вторият принцип е ре. Този принцип по права линия върви... (В лекцията Учителя обяснява и останалите пет принципа.)

“Създаде Небето и Земята”, стр. 223, 224; 185

До-то е закон за размножаване.

“Да Му служим без страх”, стр. 616; 146

Ако до в дадения случай представя едно семе, което е посято в земята, ми показва, че това семе има нужда от влага, а ре показва, че има нужда от растеж. По закона на хармонията при дадените условия в сол ключ до показва посятото семе в земята. Ако вие можете това ми да го изпеете по законите, които съществуват, влагата ще дойде.

“Възпитателен метод”, стр. 142-143; 188

Слънцето е по закона на Любовта – до. Оттам започва животът. Ако не можеш да вземеш правилно до, ти не можеш да разбереш закона на Любовта.

“Музика и организиране”, стр. 372; 179

От долно до до горно до октава други тонове има. До е основният тон. Другите тонове откъде се родиха? Тоновете се раждат тъй, както децата се раждат. Има един закон, по който вървят тоновете.

“Новото учение”, стр. 30; 135

Ако един тон в някое музикално парче се повиши, тогава всички останали тонове, които са свързани с него, се изменят. За да не се изменят, и те трябва да се повишат с толкова, с колкото се е повишил първият тон.

“Основни мисли”, стр. 109; 57

Силният и мекият тон вървят паралелно в музиката. Великите музиканти разбират този двояк закон. След силния тон трябва да предизвикаме мек, за да може да използваме енергията на силния тон.

“Съвместими отношения”, стр. 56-57; 36

На Земята добрите и лошите хора са камертон. Между един лош и един добър човек се явява музикален тон... Ако лошият стане положителен, пък добрият отрицателен, тогава се раждат добрите постъпки. Това е закон.

“Правилното пеене”, стр. 280; 130

Музиката е хигиенично средство за човешкия живот. Настоявам всички да пеете, то е Божествен закон.

“Положителен живот”, стр. 34; 187

Затова първото нещо на един ученик на окултизма е: той трябва да знае да пее. Не може ли да пее, той не може да говори и правилно... Всяка дума има особена интонация. Всяка дума трябва да произнесеш по този музикален закон.

“Изтълкувай ни тази притча”, стр. 120, 121; 206

Аз сега ви изнасям какво е фа в живота. Фа е един тон, който може да туриш в действие в живота. И ти трябва да знаеш закона, пътищата, по които този закон работи.

“Фа – фа диез”, стр. 180; 128

Ти в дадения случай поне теорията на цигулката трябва да разбираш... Двете струни показват закона какъв е. Ре и ла в дадения случай са възпитателен метод. Ре е, което постоянно дава, ла е, което взема. Под думата любов разбирам онази енергия, която влиза в Природата. Ла е закон да възприемаш. При ла зреят плодовете. При ре се насаждат.

“Плодовете на Любовта”, стр. 227; 183

Най-първо трябва да научите обикновеното пеене както трябва и после можете да почнете да пеете, както вие искате.

“Самопознание и самовъзпитание”, стр. 62; 135

Един, който пее, който има Любов, другояче разбира. Щом на математиката пееш, по-лесно ще я научиш. По някой път, когато сте скръбни, пейте на скръбта, за да я разберете. Същият закон е.

“Сто двадесет и три”, стр. 212; 178

По два начина ще пеете: нагоре и надолу. Като пеете, да знаете да разредявате материята и като пеете, да я сгъстявате. Тогава, да знаете да я моделирате. Нали, качване и слизане на високите и ниските тонове, то е моделиране, магическият закон.

“Двата вида пеене”, стр. 289; 137

Когато пееш, трябва да предадеш своето пение на другите, че и те да почнат с тебе да пеят. А щом пееш, и другите, които те слушат, не пеят с тебе заедно, пението не е правилно. А пък и ти щом пееш и щом не се вслушваш, пеенето не е правилно. Най-първо трябва да се вслуша човек. Законът е верен и в друго отношение. Щом живееш добре, тогаз и хората ще искат да живеят добре. На всинца ви пението трябва да бъде мярката.

“О, Любов неизказана!”, стр. 455; 151

Пели ли сте на човек, когото срещате? Говорили сте му, но не сте му пели. С говорене нищо не става. Говоренето трябва да дойде след пеенето. Такъв е законът в Природата.

“Доброто и светлината”, стр. 271; 147

Аз, като пея, гледам какво ще кажат отгоре професорите по музика. Слушам ги какво ме коригират. Те казват: “Малко измени”. Когато те ме харесват, всичките отвън ще ме харесат. Те като не ме харесат, зная, че и отвън не може да ме харесат.

“Живот, сила, здраве”, стр. 183; 171

В музикално отношение, ако вие добре пеете сопран, вие може да разберете добре закона на светлината. Ако добре пеете баса, вие ще разберете закона на топлината. Ако добре пеете тенора, вие ще разберете силата. Пък ако добре пеете алта, ще знаете как да моделирате нещата, да ги хармонизирате.

“Светлина, топлина и сила”, стр. 131; 166

Певците, които пеят за пари, лесно губят гласа си. Така е било от памти века, и така ще бъде. Някой певец, след като спечели много пари, казва: “Не искам повече да пея”. Каже ли така, гласът му го напуща. Същият закон се отнася и до музиканта, и до оратора.

“Силният”, стр. 284; 142

Всеки, който пее и сухите цветя оживяват, той пее хубаво; всеки, който пее и живите цветя изсъхват, то не е добро пеене.

“Две врати”, стр. 114; 168

Казвам: музиката има три стимула – стомашен стимул, дробен стимул и мозъчен стимул. Всеки един тон три стимула има. Този закон работи. Онези, които свирят, каквото и да вършат, три стимула трябва да имат едновременно.

“Новото възпитание”, стр. 301; 165

Музиката е един вътрешен процес на живота. Тя излиза от човека. Там са законите. Инструментът е само условие, както радиото.

“Музика и здраве”, стр. 153; 172

За да оживееш, ти непременно трябва да бъдеш музикален. Понеже музиката, това е един метод за помиряване на всичките големи противоречия, които съществуват на Земята. Само когато ти се стремиш да примириш нещо, то е по закона на музиката.

“Явих ви го”, стр. 306; 146

Всякога, когато ние срещнем едно противоречие, ние търсим един начин да се справим с това противоречие. Когато не можем да вземем верен тон, веднага ще забележите на лицето една гримаса... Онзи, който е вещ, веднага съобразява. Другият спира, замлъква, пък на някого му се завързва гърлото. Това завързване значи – тази музикална енергия търси място да се прояви. Законът е такъв, търси най-лесния път, пътя на най-малкото съпротивление.

“Реална мисъл”, стр. 242; 174

Ние изучаваме себе си. То е закон на мелодията. Когато из¬учаваме закона на ближния, той е законът на хармонията.

“Ценностите в живота”, стр. 36; 151

Много гами има в музиката, но достатъчно е да си служат хората с мажорните, миньорните и хроматическите, както си служат досега. Двама души – мъж и жена, се обичат. Мъжът има съприкосновение, допирна точка с жената по закона на повишението, а жената с мъжа – по закона на понижението.

“Сила, благородство, светлина и доброта”, стр. 132; 146

Сега помнете закона в музиката: Дотогава, докато не се научим да обичаме, ние сме в света на зависимостта и ние щастливи хора не можем да бъдем. Любовта е път за щастието на човек. Но това е закон музикален.

“Пътят и възможностите”, стр. 586; 143

Когато художникът рисува краските, той ги нарежда по законите на музиката. И богатството се определя от законите на музиката.

“Подобно е на невод”, стр. 42; 146

Има разни тактове: 5/16, 6/16. По някой път слушам, когато се разправят за музикални тактове. Според мене 2/4 е такт на противоречие, усилен такт чрез бързане. Според мене две е закон на бързане, бързаш тази работа. Щом имаш две, трябва да знаеш, че ще се дигне някой скандал.

“Пътят към щастието”, стр. 15; 166

Ако музиката те изважда от затвора, ако тази музика те туря в пътя, ако тази музика ти създава всичките удобства, поставя мостове, дето да минеш, ако ти дава средства, за да можеш да постигнеш онова, което желаеш, ако тази музика ти дава чувството да съградиш нещо в света и да можеш да живееш и да се ползваш, то е музика. Това ние го наричаме закон на мислене. Да мислиш, значи музикално да разбираш онзи естествен Божествен път, по който вървиш.

“Музикални тонове”, стр. 43-44; 174

Под думата един музикално организиран свят разбираме: всичките същества знаят какво трябва да се прави. Ние живеем в свят, поставен на музикални закони. Ако искате да прогресирате, тия закони трябва да се спазват.

“Нови насоки”, стр. 9; 180

Всяко движение, което не е музикално, е в закона на престъп­ленията.

“Музика в живота”, стр. 59; 180

Казвам: музиката е едно вътрешно състояние, разбирателство с ония, които направляват света. Няма същество на Земята, което да не разбира музиката. Даже, когато цъфтят дърветата, то е по закона на музиката; когато реките текат, то е по закона на музиката; когато вятърът духа, то е по закона на музиката; когато Слънцето изгрява и залязва, музика има; когато силно се сменят теченията на облаците, музика има. Навсякъде има музика.

“Трите качества на тона”, стр. 99; 176

Правдата има сила, когато е турена в законите на музиката. Любовта само като действа по законите на музиката, се прилага.

“Бъдещото верую”, стр. 9; 182

Музиката е един реален израз на Истината. Без музика нищо не може да се постигне... И може да се каже, че всеки трябва да разбира от музика, понеже всички наши мисли вървят по закона на музиката. Мисловните радиовълни са музикални.

“Усилени обертонове”, стр. 9; 199

Всички велики майстори на музиката, които я разбират правилно, като дойдат при ключа, всички работят добре, разбират работата си и само понякога коригират някоя нота дали е поставена на мястото си така, както изисква законът на музиката. Това наричам учение, това наричам прогрес, развиване на съзнанието и т.н.

“Влиянието на хармонията в живота”, стр. 209-210; 203

И днес правят цигулки, но това, което Страдивариус е направил, никой досега не може да го достигне... Той е поставял особен лък, какъвто и до днес още не могат да изнамерят. При това, той така е изрязвал дърветата, че нишките на дървото да падат успоредно със звука, с трептенията на звука. Те не трябва да вървят непрекъснати, но да бъдат успоредни. Той е разбирал много добре тази работа. В това отношение той е бил голям капацитет. Той е познавал много добре законите на отражението на звука.

“Великото малко и великото голямо”, стр. 545; 140

За да свири с душа, цигуларят трябва да познава законите, да извади своя двойник и да го вложи в цигулката и в лъка си. Само при това положение той ще може да изкарва от цигулката си, каквито тонове желае.

“Възкресение”, стр. 161; 65

Когато плодовете зреят, в Природата всичко пее и се весели. Колкото повече са пели на един плод, толкова по-сладък е той. Същият закон се отнася и до човека. Човек, който е откърмен с музика и песен, има светла мисъл и широко, отворено сърце.

“Термометърът на човека”, стр. 227; 85

Западноевропейската музика прилага повече хармонията, а източната музика – мелодията... Защото законите на едната музика са едни, на втората – съвършено други.

“Доброта и разумност”, стр. 383; 65

Откъде излиза тонът в цигулката? Това, което слушате, не излиза всичко от цигулката. То са обертоновете, които идат отвън. Като засегнеш правилно физическото поле, вече има отглас от музикалния свят. Казвам: сега законът е същият. Ако засегнете една мисъл в себе си, веднага ще има едно съзвучие във вас. То ще ви помогне.

“Възпитание на чувствата”, стр. 259; 149

За да бъде здрав и нормално развит, човек трябва да придобие вътрешно равновесие между силите на материята, от която е направено тялото му, както между мислите и чувствата си. Музиката е едно от средствата за поддържане на това равновесие. Който знае законите на природната музика, той може да спре разрушителното действие на паразитите в своя организъм и да подобри състоянието си.

“Идеалният човек”, стр. 35-36; 83

Стремете се към онази музика, която внася в човека истинска хармония и мелодия. Тази музика прониква цялото Битие. Без нея няма мисъл, чувство и действие; без нея няма градеж, няма творчество, няма напредък. Тази музика наричаме духовна. Тя включва в себе си законите на хармонията и на мелодията. Чрез тия закони, именно, се проявява духовният свят.

“Музикален живот”, стр. 217; 94

Психичната музика е на смисъла, органичната е на съдържанието, а механичната е на формата. Психичната музика е музика на принци¬пите, органичната музика е музика на законите, механичната музика е музика на фактите.

“Четвъртинките тонове”, стр. 50; 199

Всяка музика или всяка песен трябва да изразяват законите, принципите, явленията и фактите, които действат в човека и в живата Природа, за да се дойде до известна сполука, до известен резултат.

“Който сее и който жъне”, стр. 154; 125

В цялата лекция “Разумният музикален живот”; 143 Учителя обяснява закони на музиката и пеенето.

Учителя широко обяснява закони на музиката в лекцията “Действието на музиката”; 129

В лекцията “Законът на музиката”; 150 Учителя развива нашироко и конкретно този закон.

Посей в ума си една Божествена мисъл и я остави да работи. Тази мисъл има динамическа сила. Тя ще израсте, ще се развие и ще те очисти. Ти не се безпокой за резултатите. Едно чувство, колкото и да е микроскопическо, не го презирай. Посей го в сърцето си и го остави да израсте. То ще се развие и ще даде своя плод.

“Линиите на Природата”, стр. 120-121; 81

За да постъпваш право, ти трябва да знаеш законите на своите мисли и чувства, т.е. тяхната геометрия.

“Граници и възможности”, стр. 64; 113

За да роди човек една здрава, светла и благородна мисъл или едно здраво и благородно желание, те непременно трябва да се родят без охкане и пъшкане. И мислите, и чувствата, и желанията се зачеват, раждат и живеят като човека. Следователно всяка мисъл, която човек е родил в някакво болезнено състояние, също като него ще стене, ще плаче.

“Класическата книга на Любовта”, стр. 176; 57

Мислите и желанията в човека се раждат по същия начин, както и самия човек. Затова човек трябва да бъде внимателен, да ражда своите мисли и желания правилно, по човешки, за да услужва с тях и на другите хора.

“Положителни и отрицателни сили на живота”, стр. 89; 81

Жаждата – това е закон за оправяне на света на чувствата. Гладът, това е едно мерило за оправяне на постъпките. Дишането, това е закон, за да оправиш мисловния си свят, за да оправиш мислите си.

“Радиации”, стр. 231; 136

Човек трябва да изучава закона на човешката мисъл, тъй както изучава въздуха, неговото естество и неговите свойства. После нашите чувства имат свойствата на течните тела – никакъв морал нямат, те се наклоняват. Нашите постъпки аз ги уподобявам на твърдите тела, те се огъват.

“И видя там човек”, стр. 208; 97

Казвам: в един разумен живот, човек трябва да вземе много работи в съображение. Трябва да вземе законите на човешката мисъл, законите на човешките чувства и законите на човешките постъпки. Постъпките са свързани със силата, чувствата са свързани с неговата интензивност, мисълта е свързана с простора, широчината. Казвам: всякога, когато трябва да мислите, трябва да имате достатъчно количество светлина. Тази светлина да не е много, тогава пак не може да мислите. Ако светлината е слаба, ще имате едни постижения, ако имате много силна светлина, ще имате други постижения, ако светлината е нормална, тогава ще имате истински постижения на нещата. Този закон важи и за чувствата: Ако топлината е малка или голяма, постиженията на чувствата ви ще бъдат различни. Ако силата ви е голяма или малка, пак е същият закон. Казвам: трябва да имате една нормална сила, която при всички условия да бъде равномерна, отмерено да действа.

“Трите перпендикуляра”, стр. 353; 154

За да те сплете дяволът с една лоша мисъл, той трябва да изгаси свещите ти. Той ще дойде и ще изгаси едно хубаво твое чувство или една хубава твоя мисъл. Ти ги пали. Два-три часа ще бъде така и като пропеят петлите, той ще си отиде.

“Тялото на Любовта. Ограничаване и освобождаване”, стр. 168; 136

На сто мисли и на сто чувства, които имам в себе си, аз трябва да приложа поне 25%. Това аз считам закон, в който няма никакво изключение.

“И украсиха светилниците си”, стр. 130; 109

Има мисли и чувства толкова отровни, че в един момент могат да отровят човека. Като са знаели това, от най-стари времена даже, в окултните школи не се е позволявало да влизат неподготвени ученици. Преди да постъпи в окултна школа, ученикът трябвало да различава отровните мисли и чувства от безвредните, от възвишените и да знае кои в каква доза да употребява. Които не разбират този закон, те мислят, че човек е свободен да мисли, да чувства и да действа, както намери за добре. Не е така. Човек не е свободен да върши каквото си иска.

“Който слуша Моите думи”, стр. 174; 77

Отрицателните мисли, чувства и постъпки са подобни на паразитите. Те се хранят на чужда сметка и черпят соковете на другите. Затова не се позволява на човека да ги допуща в ума, сърцето и волята си.

“Устойчиви величини”, стр. 25; 133

Не може да постигнеш това, което желаеш, ако мисълта, желанието и постъпките не са светли. Или с други думи: Не може да постигнеш нещо, ако мисълта, желанието и постъпките ти не са добри.

“Славата Божия, Царството Божие и волята Божия”, стр. 27; 155

Човек, който няма правилни физически възприятия, не може да има и правилни духовни възприятия. Ако физическите ни възприятия са болезнени, и духовните ни възприятия ще бъдат такива. Законът е верен. Ако волята ни е слаба, ще бъде слабо и сърцето ни. Ако волята ни е силна, подразбира се физическата сила на човека, ще бъдат силни и неговите чувства.

“Физическият живот – път към духовния и Божествения живот”, стр. 39; 206

Да се обличаш – това е закон! БОГ иска да се обличаш с най-хубавите мисли! Да мислиш – това е обличане! Добър да бъдеш – това е да си облечен на физическото поле; да чувстваш добре – това значи да си облечен добре в духовния свят; да мислиш добре – това значи да си облечен добре в умствения свят.

“Едно ви трябва”, стр. 341; 135

Ако имате устойчиви мисли, чувства и постъпки, т.е. ако въжето, което сте изплели от вашите мисли, чувства и постъпки е устойчиво, всеки ще може да ви извади от кладенеца. Обаче, ако въжето ви не е устойчиво, никой в света не може да ви помогне, никой не може да ви извади от кладенеца.

“С притчи”, стр. 105; 107

Всяка една мисъл е силна, когато може да се облече в едно чувство. Всяко едно чувство е силно, когато може да се облече в един волеви акт. И всеки един волеви акт е силен, когато дойде в съприкосновение с духа на човека. Ако вие не разбирате този вътрешен закон, каквото и богатство да имате, ще го изгубите... Великият закон, който съществува в света, е следният: Не щади труда си да посееш една хубава мисъл в ума си.

“Творители на Словото”, стр. 275, 277; 97

Трябва да гледаме на мислите и желанията, които имаме, като на дадени нам. От нас само се иска да ги използваме. Всяка мисъл идва и заминава, не можете да я задържите.

“В начало бе”, стр. 22; 201

Всяка мисъл, всяко чувство, всяка постъпка трябва да се поставят на местата си. Такъв е законът. Като знаете този закон, ще разберете защо идат противоречията.

“Живот и отношения”, стр. 12; 104

Казвам: в хората има такива желания, които могат да проникнат в нашия организъм и да достигнат дълбоко в него, от това няма никаква полза, както от златото на планетите. Това е външната страна на щастието. За него е в сила законът – щастието на всеки човек е в неговия ум, в неговото сърце и в неговата воля.

“Яви им се”, стр. 248; 108

В духовно отношение колебанието в мислите представя процес на гниене. Въз основа на същия закон, когато в сърцето на човека става някакво смущение, той пак се намира в процес на гниене.

“Път на зазоряване”, стр. 256; 107

Силата на човешките мисли се определя от чувствата, и обратно: силата на чувствата се определя от мислите. Постъпките пък се определят от силата на чувствата и мислите.

“Закони на красотата”, стр. 31; 69

Ако иска да измени едно свое желание, човек трябва да знае каква мисъл, какъв образ произвежда това желание. Щом намери мисълта и я измени, с нея заедно ще измени и желанието си.

“Постоянни и непостоянни величини”, стр. 39; 72

Трябва да знаете какви мисли и желания да допущате в себе си. Ако не знаете закона – как да живеете, за да не се подпушвате – един ден ще допуснете такива мисли и желания, които ще подпушат нервната ви система; друг ден ще допуснете други, докато най-после заболеете – подпушили сте нервната си система.

“Непреривност в процесите”, стр. 191; 117

Човек не може правилно да мисли, докато не тури в хармония своите мисли и чувства.

“Лесният и мъчният път”, стр. 138; 136

Всяка лоша мисъл ражда още една лоша мисъл, които започват да се борят, докато едната унищожи другата. Всяко лошо чувство ражда второ чувство, които също влизат в борба помежду си.

“Самоопределяне на съзнанието”, стр. 254-255; 72

Когато мислите и чувствата на човека са от низш характер, той губи силата си. Когато са от висш характер, той придава енергия и става способен за работа.

“Най-високото място”, стр. 191; 69

Каквито са бащата и майката, такива ще бъдат и децата. Този закон е верен без изключение. Каквито са вашите мисли и чувства, такива ще бъдат и вашите постъпки... Човекът е в своята постъпка. БОГ е в неговите мисли, а Природата е в неговите чувства. Така схващам човека психологически. Това е закон, който трябва да се разбере.

“Всичко чрез Него стана”, стр. 670, 671; 125

Когато някой казва, че страда много, това показва, че много е ял и пил. Колкото по-малко страда човек, толкова по-малко е ял и пил... Яденето и пиенето се отнасят до света на чувствата. В умствения свят законът за яденето е точно обратен. Който яде много в умствения свят, той малко страда; който яде малко, много страда... Оттук вадим заключението: всеки свят има свои закони.

“Причинният свят”, стр. 270, 271; 126

Устойчивостта на плода е в семето, а не във външната му форма... Същият закон се отнася и до човешките мисли, чувства и постъпки. Те издържат по няколко месеца, но семената им остават за дълго време.

“Основна мисъл”, стр. 30; 94

Законът на земното притегляне е механически, но може да причини голямо нещастие на човека. Ето защо, за да не причинява зло на никого, човек трябва да държи здраво в ръцете си силите, с които е свързан. Това наричаме ние владеене на силите или самообладание. Този закон има отношение и към мислите, чувствата и постъпките на човека.

“Музикални прояви”, стр. 144; 94

В Природата има един закон на умереност. Ако прекалиш и престъпиш този закон, идва насищане в нещата... За всеки даден момент Божественият закон позволява по едно желание, по една мисъл и по едно волево движение извън времето и пространството. Във времето и пространството пък се допуща реализирането само на едно от тия желания, мисли и действия.

“Раздай го на сиромасите!”, стр. 33, 34; 47

За да не си създава излишни страдания, човек трябва да спазва следния закон: В един и същ момент да не се проявяват две мисли, две чувства, две постъпки.

“Правилно разбиране”, стр. 109; 86

В даден момент човек може да има само една мисъл, едно чувство, едно желание. Има ли две или повече мисли, чувства и желания, той сам се спъва.

“Материални прояви на живота”, стр. 149; 101

Както водата на физическия свят представя среда, която пренася необходимите елементи за развитието на растенията, така и мисълта в духовния свят служи за среда, която доставя нужните елементи за растенето и развитието на чувствата. Ако човек мисли, само тогава той ще може да постави чувствата си в правилен, хармоничен ред. Човек може да прояви Любовта само чрез закона на мисълта.

“Изостаналите укрухи”, стр. 91; 50

Остави мисълта си да се прояви, както е в своята природа. Остави чувството ти да се прояви тъй, както е в сърцето. Остави твоята воля да действа тъй, както е нейното естество.

“Малкото приложение”, стр. 17-18; 27

Два закона има, които трябва да вземате предвид: някога правата мисъл идва първа, а някога – последна; някога правото чувство идва първо, а някога – последно; някой път правата постъпка идва първа, а някога – последна.

“Той Ми е и брат, и сестра, и майка”, стр. 627; 140

Сега аз като пея, казвате: “Ние не можем да го направим”. То е чувствание. Направяте го и оттатък минавате. Човек, който може да мисли, може да го направи. Туй е закон.

“Мислене и чувствувание”, стр. 271; 143

Когато човек изпитва известно ограничение или стеснение в чувствата си, в организма пак настава известна аномалия, явява се увеличение на температурата. Затова казвам, че човек трябва да бъде свободен и в мислите, и в чувствата, и в постъпките си.

“Обмяна на Божественото”, стр. 283; 141

Всяка мисъл, която не произлиза от Любовта, причинява известно налягане върху човека. И ако в дадения случай Любовта не присъства, налягането ще причини известна опасност.

“Словото бе БОГ”, стр. 362; 162

Никога не изопачавайте вашите мисли, чувства и постъпки. Това е важен закон.

“Обещанието на Отца”, стр. 524; 162

Най-първо човек трябва да има разположение на чувствата си... При мисълта, законът е обратен. Мисълта не се провява при разположение на духа, най-хубавата мисъл се проявява при обратния закон, а разположението е необходимо за живота.

“Плодът на дървото”, стр. 11; 30

Ако между нас съществува не относително, но абсолютно единство в разбиранията ни, и действията ни ще бъдат еднакви. Значи, ако мислите и чувствата на човека са правилни, и действията му ще бъдат правилни. Това е закон, в който няма никакво изключение.

“Изтълкувай ни тази притча”, стр. 172; 11

Всяка права мисъл, право чувство и право действие не произвеждат никакво раздвояване, не хвърлят никаква сянка в човешкия ум, в човешкото съзнание. Всеки може да провери този закон.

“По предание”, стр. 92; 9

Върнете ли се от екскурзия, веднага се преоблечете, пийте една-две чаши гореща вода, да възстановите изгубената топлина на тялото си. Същият закон се отнася и до мислите и чувствата на човека.

“На двама господари”, стр. 62-63; 153

Всяко чувство, което огорчава човека, носи смърт; всяко чувство, което произвежда радост и веселие носи живот, то е за тебе, приеми го в себе си. Същият закон се отнася и към мислите. Всяка мисъл, която те обърква и заблуждава, не е за тебе. Всяка мисъл, която внася светлина в ума ти, тя е за тебе.

“Двамата братя”, стр. 223; 5

Трябва да спазвате един основен закон при подквасването: Трябва да имате добри чувства, добри желания, да подквасвате човека с добра мая, да го подквасвате така, че да не се вкисне, да го заквасвате с Истината, и ако го заквасите с нея, вие сте хора с два таланта, тогава ще имате четири, а като имате четири таланта, вие сте вече хора спасени, значи сте минали през закона на Исуса, през процеса на самоусъвършенстването, очистването от лоши желания.

“Талантите”, стр. 71; 1

Аз турям закона още по-далеч. Всяко чувство, което ферментира; всяка мисъл, която ферментира в човека и всяка постъпка, която ферментира, тя не носи живот, тя носи ограничения. Всички ония мисли, всички ония желания, всички ония постъпки, които не ферментират, стават на хляб, като нещо съществено.

“Обичайте я!”, стр. 323; 120

Когато мислите и чувствата на човека не се възприемат правилно, те създават известни болезнени прояви – съмнение, гняв, алчност и ред още недъзи, които някога са били добродетели, а впоследствие са се превърнали в отрицателни качества.

“Правилно хранене”, стр. 276; 66

Когато процесите в органическия свят спират, в резултат на това става вкисване. Същият закон се отнася и до психическия живот на човека. Когато противодействате на желанията на човека, той непременно ще се вкисне.

“Вкисване”, стр. 172; 84

Казвам: всяка една ваша идея, всяка една ваша мисъл трябва да мине през формите на растенията, трябва да се разпука. Всяко едно ваше чувство прилича най-първо на един зародиш, на един малък зародиш, едно малко яйце, което трябва да се разпука, да се измъти. Всяка една ваша постъпка по същия закон върви.

“Зародиш, дърво и плод”, стр. 414; 168

Човек не може да измени посоката на своя живот, ако не разбира законите на своите мисли и желания. Човек не може да трансформира една своя мисъл в едно благородно желание, или едно свое желание в една светла мисъл, ако няма един център, или една свещена идея, към които да се стреми.

“Център на живота”, стр. 141; 84

Всяка една ваша мисъл, всяко едно ваше чувство – нещо написано е, и то ще се представи в един свят. Това, което мислите, това, което е невидимо за вас тук – има и нещо написано. Няма скрито покрито.

“Най-съвършения идеал”, стр. 232; 129

В човека има една способност, която проверява дали са прави човешките чувства, или не. Чувствата проверяват дали са прави мислите, или не, а пък способностите проверяват дали са прави чувствата, или не. Ако ти, с твоите чувства, не можеш да проверяваш мислите си, ти не познаваш себе си. Една мисъл създава формата на едно чувство, в която това чувство трябва да се изрази. А пък едно чувство създава формата на една мисъл, в която мисълта може да се прояви.

“БОГ иска това”, стр. 281; 156

Щом знаете, че житото не вирее в студен климат, ще се заемете с обработването на други култури, за които дадените условия благоприятстват. Същият закон се отнася и до човешките мисли и чувства. Хранете в себе си такива мисли и чувства, за развитието на които вашата температура и почва благоприятстват.

“Личност и душа”, стр. 52; 85

Ако вие във вас нямате най-малко едно чувство, едно желание, една постъпка, на която да разчитате, вие нищо не можете да свършите.

“Обикновен, талантлив и гениален”, стр. 384; 178

Има човешки чувства, които вървят по пътя на късите линии, вследствие на което те траят няколко месеца само. Има човешки чувства, които траят години; те вървят по пътя на дългите линии. Същият закон се отнася и до човешките мисли.

“Служба на уравненията”, стр. 317; 65

За всяка една мисъл, която минава, трябва да промислиш. Тя или ще ти донесе нещо, или ще отнеме нещо от тебе. От туй никой не може да се избави. Част от твоята енергия ще ти даде, или ще вземе нещо то тебе и ще си замине. Същият закон е и с чувствата. Някои чувства има, някои усети има, ще ти донесат нещо, или ще вземат нещо от тебе. Същият закон е и с постъпките на човека – неговите волеви действия.

“Нови пътища”, стр. 20; 161

Всяка една мисъл и всяко едно чувство в човека може да принесе своя плод.

“Истина и живот”, стр. 26; 207

Ако човек е весел, ще има отворени и изпъкнали очи. Ако е песимист и гледа с мрачен поглед на хората и на живота, ще има навътре хлътнали очи. Това произтича от един психологически закон. Колкото повече вниманието на човека е съсредоточено към вътрешния живот, толкова по-малко се хранят очите. Светските хора, които искат да видят всичко и се радват на живота като деца, те изпращат повече кръв в очите си, затова техните очи са по-здрави.

“Отношение между проявите в Природата”, стр. 30; 26

Всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка не могат да не произведат своите последствия. И онова, което мислим, то един ден ще се върне върху нас.

“Право и безправие”, стр. 98; 151

Съвременните хора се оплакват от слабо зрение. За да усилят зрението си, те трябва да прилагат закона за филтриране на своите мисли и желания.

“Богове сте”, стр. 102; 79

Най-малката мисъл, която възприемеш, най-малкото Божествено чувство, което възприемеш, най-малката постъпка и микроскопична да е, която си направил, тя ще ви услужи.

“Трите връзки”, стр. 80; 172

Ако вие дадете ход на една ваша добра мисъл или на едно добро ваше чувство, те ще се възприемат и от окръжаващите и ще принесат своя плод. Тъй щото, дойде ли до някаква услуга, каквато и да е тя, направете я и не се страхувайте.

“Работа и почивка. Любов и Мъдрост”, стр. 139; 120

Всяка отрицателна мисъл, или всяко отрицателно чувство, които отправяте нагоре, винаги се връщат към вас.

“Изгрев и залез”, стр. 221; 133

Ако у вас изсъхне едно желание, ще изсъхне непременно и една мисъл; ако изсъхнат две ваши желания, ще изсъхнат две мисли, ако изсъхнат три желания, ще изсъхнат три мисли; и един ден, когато вашите чувства се атрофират съвършено, ще изсъхнат всички клончета, и вие ще се превърнете в човеци, които имат само един талант.

“Талантите”, стр. 66; 1

Смъртта настъпва като резултат на анормалните чувства в човека. Когато чувствата в човека взимат връх над мислите, той преждевременно умира. Когато човек мисли само за ядене и за пиене, когато преяжда, той преждевременно умира.

“Място на добродетелите”, стр. 97; 41

Когато светът на чувствата в човека се увеличава, или усилва, едновременно с това в него отслабва умственият свят. И обратно: когато умственият свят в човека се увеличава, светът на чувствата в него намалява.

“Установени мерки”, стр. 260; 20

В единицата физическият свят е най-силен по качество. В единицата чувствата почват да се засилват, а физическият свят е по-слаб. Следователно, когато физическият свят отслабва, чувственият свят се усилва. Законът действа и по-нататък. Когато чувственият свят отслабва, умственият свят става по-силен. Когато пък чувствата са много силни, човек не може да прояви умствена деятелност, там той е слаб.

“Противоречията като необходимост при всяко растене”, стр. 250; 26

Както редът и местата на числата са в зависимост от известни закони, така също особени закони регулират отношението между мислите и чувствата на човека. При това всяка мисъл и всяко чувство се явяват на точно определено време.

“Съпоставяне на нещата”, стр. 116; 82

Нещата се поправят по три начина: чрез мисъл – първият процес е психологически процес, органическият е чрез чувствата и механическият е чрез постъпките.

“Механически, органически и психически процеси”, стр. 259; 174

Човек трябва да се отнася съзнателно към своите мисли и чувства, да ги регулира правилно. Ако енергиите на мислите и чувствата в човека не са правилно разпределени в организма, той е изложен на вътрешни експлозии.

“Удължени и скъсени линии”, стр. 73; 82

Ако човек държи дълго време известни мисли и чувства в себе си без приложение, в края на краищата те ще експлодират и ще произведат неочаквани резултати.

“Правилни отношения”, стр. 109; 90

Започнете да цените онези мисли, които са родени от обичта и които са отгледани от Любовта. Любовта отглежда, обичта ражда. Бъдещите мисли и чувства, които идат, трябва да идат по този начин, по този закон.

“Любов и обич”, стр. 175; 179

Ти не можеш правилно да мислиш, да чувстваш и да постъпваш, ако не обичаш.

“Новата Любов”, стр. 262; 158

Храна, към която нямаш влечение, не е за тебе. Влечението още не е едно правило. Ако влечението не се превърне в едно движение, ако туй движение не се превърне в една Любов, тази храна, която си ял, няма да те ползва. Този закон е верен не само по отношение на физическия свят, той е верен и по отношение на човешките мисли и чувства.

“Разпаленият въглен”, стр. 158; 121

Майката много добре знае да гледа детето, докато не е отбито. А сега работата е разметешена. Ако бащата отглежда децата, докато майката ги кърми, а майката ги отглеждаше, като ги отбие, в това и двамата са невежи. Ако тази майка внесе каквато и да е лоша мисъл, когато тя кърми децата си, или каквото и да е лошо чувство, това вече се отразява върху храната, която ще даде на своето дете. Вие може да принесете този закон върху себе си.

“Вечният порядък. Най-силното у човека”, стр. 5; 122

Силата не седи в механическия процес, а силата на човека седи в най-слабите подбуждения, които човек може да има. Силата на човека седи в неговата най-слаба мисъл, в неговото по възможност най-слабо чувство и силата му седи в неговата най-слаба постъпка.

“Да правим Добро”, стр. 63; 120

Не оставяйте една мисъл, едно желание неприложено. Не е въпросът за големите ви желания, но за малките желания, винаги трябва да се прилагат.

“Малките желания”, стр. 197; 128

Несъпоставените мисли, несъпоставените чувства, несъпоставените човешки постъпки, всякога може да ви причинят страдания, които не са нарочни. Те са в реда на нещата.

“Отребване, разтопяване, отвяване”, стр. 317; 128

Вие изпъдите една лоша мисъл от главата си и казвате: “Да се махне тя!” Не разсъждавате правилно. Ако знаете закона, ще видите, че след време лошата мисъл ще се превърне в благородна. След време едно ваше лошо чувство ще се превърне в благородно.

“Милият поглед”, стр. 13; 195

Три закона определят нещата: законът на мислите, законът на чувствата и законът на постъпките. Тия закони показват, кое е начало на нещата и кое – край, кое е първо и кое – последно.

“Най-великата наука”, стр. 182; 190

Реални неща са ония, които са опитани и преживени, които са сложили положителен отпечатък в съзнанието на човека. Ето защо свободно може да разчитате на онова, което възвишените същества ви казват. Отдавна те са минали по вашия път и са го изучили. Каквото ви кажат, всичко се сбъдва. Като знаете това, подчинявайте се на великите закони, които управляват вашите мисли и чувства.

“Обикновени, талантливи, гениални и светии”, стр. 336; 83

Всички трябва да имате предвид следното положение: всеки човек живее едновременно и в трите свята – на физическия, на астралния и на умствения. Питам: колко от хората, които живеят на Земята, трябва да се гневят? От десет души само на един е позволено да се гневи. Ако ви накарат да изберете хора за Земята, от кои ще вземете: от десетте, от стоте, или от хилядата? Ако изберете само от хилядата, те ще бъдат хора от физическия свят, които само ще се гневят. Затова трябва да изберете хора от трите свята: един от Божествения свят, от десетте, които ще турите на главата; десет ще вземете от ангелския свят, от стоте, които ще турите в сърцето; най-после ще вземете сто от хилядата, които ще поставите на физическия свят. След това ще размесите тия хора, за да си окажат известно влияние. Това е закон, който можете да приложите при възпитанието от една страна и за подмладяването – от друга. Ако не разбирате този закон, вие не можете да се подмладите, не можете да усилите паметта си. Защо отслабва паметта на човека? Защото той изразходва физическите си сили и няма отде да дойдат нови.

“Малкият повод”, стр. 85-86; 56

Гневът не се дължи на никаква мисъл. То е чувстване. Причината на гнева е тук, при ушите. Има три точки. Гневът принадлежи на закона на разширението. Човек, който се гневи, той се разширява.

“Божественият извор”, стр. 103; 137

Всяко неразположение е изгаряне. Вие казвате: “Много ме накърни”. Това е изгаряне на чувствата. Същият закон: Там, дето чувствата не се накърняват, там, дето чувствата не се подпушват, там е естественото положение.

“Измерения”, стр. 239; 149

Да кажем, вие сте възбудени. Разгневили сте се. Вземи гъбичката, понамокри устните си. Щом се разсърдите, вземете, че прекарайте три-четири пъти гъбичката по устните си, да проверите дали е вярно, или не. Вие не знаете. Направете един път, втори, трети, четвърти, да видите сполучлив ли е опитът. Как ще започнете сега? Вие не знаете надясно ли ще започнете, или наляво. Най-първо законът е към лявата страна и после към дясната. Към сърцето, наляво ще започнете; ако причината е сърдечна, започваш отдясно и отиваш наляво. Ако причината е умствена, започваш отляво и свършваш надясно.

“Възпитание на чувствата”, стр. 257; 149

Човек, който много се безпокои, той е влязъл в чувствения свят, има неща, които го вълнуват. Не е лошо вълнуването. Ако океанът се вълнува, има ли нещо лошо в туй вълнуване? Не е лошо, че ние се вълнуваме. Лошото не седи в самото вълнуване. Когато се вълнува океанът, има ли нещо лошо? Във вълнуването на океана има един закон, че с вълнуването става опресняване на водата.

“Импулсът”, стр. 413; 150

От физиката знаете, че енергията от положителния полюс ми¬нава в отрицателния. Знаете ли през какъв път минава положителната енергия? Тя обикновено излиза от дясното полушарие на мозъка, върви по повърхността му, минава под лявото полушарие, после извива над него и се връща под дясното полушарие. Тук, в отрицателния полюс, се образува светлина. Значи, мисълта иде от дясното полушарие, минава през лявото и като резултат на това се произвежда светлина в съзнанието. Вие трябва да изучавате законите на мисълта. Казвам: знаете ли законите на мисълта, вие ще можете правилно да трансформирате енергиите на вашия мозък. Дойде ли ви някоя отрицателна мисъл, постарайте се да я изпъдите по течението на мисълта, която в пътя на движението си образува осморка ∞. В центъра й се проявява мисълта.

“Методи и пътища на идейния свят”, стр. 47-48; 44

Всяка мисъл, която влиза в човешкия ум, трябва напълно да обгърне органа на мисълта, иначе тази мисъл не е пълна.

“Естествен ред на нещата”, стр. 4; 84

Човешката мисъл идва вън от физическия свят, от друг един свят. Ако разбирате закона, вие трябва да знаете как да оперирате с късите и дългите вълни, защото в мозъка има два вида жички: едните са къси, а другите – дълги.

“Когато беше по-млад”, стр. 109; 97

Човешкият мозък е една силна, красива батерия, в която са вложени всичките му богатства. Ако разбирате законите на вашата глава, всички болести, страдания, нещастия, недоразумения ще изчезнат.

“Когото възкреси”, стр. 213; 125

Като изпееш до, ре ще се яви. Ре излиза от до. Ако не можеш да вземеш до, не можеш да вземеш ре. Ако не можеш да вземеш ре, не можеш да вземеш ми. Последователно вървят психологически в живота. Това са законите на мисълта.

“Музикални тонове”, стр. 48; 174

Като посееш едно семе, то трябва не само да поникне, но трябва да се разклони, да цъфне и да даде плод. Всяка една мисъл трябва да мине през тези три процеса.

“Обикновен, талантлив и гениален”, стр. 80; 174

Мисълта, която достига до човека, е толкова по-права и велика, през колкото повече умове е минала, без да се накърни нейния подтик, нейната сила и чистота. Тази мисъл е Божествена.

“Микроскопически добрини”, стр. 137-138; 40

Дойде ли в ума ви една възвишена, благородна, Божествена мисъл, веднага трябва да й направите място.

“Неизбежният път”, стр. 253; 91

За да мисли човек правилно, мозъкът му като инструмент трябва равномерно да се свива и разширява, да издава правилни тонове.

“Свиване и разширяване”, стр. 266-267; 91

Като изучавате човешкия мозък, ще видите, че той е също така набразден, образуван от ред начупени, огънати пластове, които са претърпели ред метаморфози, докато дойдат до това състояние, в което ги намираме. По гънките на мозъка тече космическата енергия на разумния живот, който душата използва. Учените хора казват, че от гънките на човешкия мозък зависи неговата мисъл. Това значи, че енергията на мисълта тече именно по тия гънки и по тях пак излиза навън. Те са проводници на енергиите от цялото пространство.

“Обич към знанието”, стр. 252-253; 59

Всяка мисъл има специфична форма. Докато дадена мисъл може да излиза вън от своята форма и да се реализира, тя има условие за развитие.

“Отворени форми”, стр. 3; 70

Ако вие проектирате една спирала, един винт в един свят с две измерения, вие няма да го видите като винт, а той ще се проектира като кръг. Значи, ако проектирате един конус, една спирала в една плоскост, ще се образува един кръг. Първо кръгът ще бъде много малък, но после, колкото повече се разширява конусът, толкова и кръгът става все по-голям и по-голям, докато дойде до най-големия си размер. По този закон се развиват и нашите мисли. Всяка една мисъл, която сега се проявява в нас, е Божествена.

“Божественото съвършенство”, стр. 11; 27

Човешката мисъл е свързана с жизненото електричество в живота. Когато мислите са положителни, те привличат жизнените сили към себе си, а когато мислите са отрицателни, тия жизнени сили се разпръсват, отдалечават от човека, вследствие на което се появява заболяване. Запример, ако имате някой противник, който ви мрази, неговата мисъл спрямо вас е много силна. Той може да ви направи негативен, и вие ще заболеете. Законът е следният: Ако вие заболеете, туй заболяване ще се върне върху него, ще има обратно движение.

“Предаване на мислите. Музикалност”, стр. 144; 26

Излизането на мислите от едно тяло и връщането им пак в това тяло се подчинява на известен закон. Това не е произволно. Този закон се отнася до целия органически свят, а не само до човека.

“Най-голямото веселие и най-малката радост”, стр. 107; 54

Някой казва: “Аз измислих нещо”. Нищо не си измислил. Ти само си хванал някоя мисъл в пространството и считаш, че е твоя. Който разбира този закон, той ще се радва, че е дошъл в такова състояние, да схване мислите на някои висши същества.

“Право разбиране”, стр. 72-73; 55

За онзи, който не разбира законите на движението, не е възможно с автомобил да пропътува Земята. Обаче за онзи, който разбира тия закони, той знае, че е възможно. Той знае, че човек разполага не само с външни, но и с вътрешни средства, чрез които може да пропътува не само Земята, но и цялата Слънчева система. Това може да постигне човек с автомобила на своя ум – с мисълта си. Наистина с мисълта си човек може да се движи с бързина, по-голяма от тази на светлината.

“Трудни задачи”, стр. 126; 73

Всяко знание, от което се ползва мисълта, принася полза и за целия човек. Теорията е тясно свързана с практиката. Закон е: Всяка мисъл, която прониква в човешкия ум, е в полза и на целия организъм. Кога ще се отрази мисълта върху организма, не е важно. Може още днес, може и след хиляда години.

“Възможности и постижения”, стр. 73; 113

Ако мисълта ви е еднообразна, т.е. ако тя върви само в една определена посока, може да разбие черепа ви. По тази причина именно много хора заболяват умствено и нервната им система се разстройва. Следователно, като разбирате този велик закон, ще трансформирате умствената си енергия, ще я отправите към всички посоки на мозъка.

“Братя в единомислие”, стр. 145-146; 59

Човешката мисъл е в състояние да помогне на цялото човечество. Според този закон всички тела са в равновесие. Достатъчно е да се закачи някъде една малка тежест или да се бутне нещо, за да се докара едно тяло в движение.

“Постигнати резултати”, стр. 96; 113

Неорганизираните мисли мислят за себе си, организираните мисли мислят за вас. Следователно, ако вие мислите за себе си, вие сте неорганизиран. Сега законът е такъв. Ако ти от сутрин до вечер мислиш само за себе си, ти си неорганизирано същество. Когато започнеш да обичаш БОГА, мислиш за ближния си, ти вече си организиран.

“Организиране”, стр. 207; 138

Кои са доказателствата, че има хора на Месечината? За мене това е една очевидна Истина. Не може да мислиш за едно същество, което не мисли за тебе. Не може да мислиш за Месечината, ако Месечината не мисли заради тебе. Това е закон.

“Скръб и радост”, стр. 210; 174

Не можем да мислим за това, което не съществува; не можем да мислим за това, което няма никаква форма; не можем да мислим за това, което няма никакво съдържание; не можем да мислим за това, което няма никакъв смисъл.

“Дързайте”, стр. 77; 125

Като дойде една мъчнотия, започваш да мислиш. Щом мислиш, мъчнотията се разрешава.

“Реалността”, стр. 239; 165

Когато искате да решите някой въпрос, искате да мислите по някой път дълго. Пет минути да мислиш е достатъчно.

“Работа за Цялото”, стр. 29; 168

Когато тъчете платното си, т.е. своя живот, трябва да спазвате всички правила на тъкачеството. Основата на платното трябва да бъде много здрава и доброкачествена; вътъкът – също така здрав; бърдото, станът също така трябва да бъдат първокачествени. С една дума всичко трябва да бъде здраво, хубаво, за да можете лесно да продадете своето платно.

“Спасителни положения”, стр. 59; 56

Ако детето, в даден момент, не съдържа качествата на баща си и майка си, те ще се безпокоят за него. Защо ще се безпокоят? Защото то не изявява качествата на своите родители. Този закон е верен и по отношение на мислите и чувствата.

“Зависимост в Природата”, стр. 188-189; 113

Всяко нещо има само една възможност – в правата мисъл. Една възможност има, да започнеш работа и да престанат работите. Всяка мисъл има свое начало, има и свой край. Всяка мисъл има свое постижение.

“Постижения на мисълта”, стр. 238; 138

Колкото повече се мери човек, толкова по-малко расте. Същото става и в психическия живот. Колкото повече желаеш да станеш умен, добър и силен, толкова повече препятстваш на растенето си.

“Трите посоки”, стр. 203; 114

Може да имате най-хубавите нишки: копринени, ленени, вълнени или памучни, но все таки те ще бъдат разхвърляни тук-таме из материята. Питам: тия нишки ще ви ползват ли? Не. Ако дойде една разумна сила и така вплете тия нишки, че образува от тях един плат, този плат ще може вече да се използва за вашето тяло, за вашата къща. На същия закон се подчиняват и човешките мисли. Докато са разхвърляни, не ви ползват нищо. Изплетат ли се така, че да образуват едно цяло, те са вече една материя, която може да се използва в живота.

“Тъчете мислите си”, стр. 3; 27

Чудни са осите. Има случаи, когато всички прозорци са затворени, вратата – също, но, въпреки това, те намират малки отвори, откъдето излизат. Ако днес се справя с тях, на другия ден започва същата история. Приложете този закон и към вашите мисли. Има мисли, които приличат на осите – постоянно нападат човека. Те не са опасни, но могат да го ужилят. Щом го ужилят, те не могат да намерят отвор, отдето да излязат. Затова ще държиш прозорците си винаги затворени. С други думи казано: умът ти трябва винаги да бъде зает с положителни мисли.

“Слабото и силното”, стр. 95-96; 110

Не е ли буден, човек изгубва силата си, богатството си, знанието си, доброто разположение на сърцето си, своята мисъл и т.н. Следователно иска ли да запази своите външни и вътрешни богатства, човек трябва да влезе в закона на правата мисъл.

“Закон и принцип”, стр. 193; 86

Всяка една мисъл има своите последствия. Това е закон, който се отнася както за лошите мисли, така и за добрите.

“Според делата”, стр. 253; 95

Да вземем мисълта: ти можеш да мислиш криво, както и да е. Но мисълта, която ти пращаш в света, е един физически принцип. Дали ти мислиш право, или криво, ти вече твориш в света. Тази сила – мисълта, която е излязла от ума, тя твори.

“Пред всичкия народ”, стр. 225; 95

Никога не употребявайте отрицателни мисли, прилагайте положителни.

“Естествени правила”, стр. 75; 207

Една мисъл трябва да имаш в ума си.

“Заветът на новото”, стр. 192; 194

Когато храносмилането не става правилно, образуват се газове. А щом въздухът влезе в стомаха, той винаги причинява болка... Сега по същия закон, ако вие внесете във вашето съзнание една низша мисъл, тази мисъл има друго съдържание. Но ако вие я внесете в съзнанието си, където тя няма условия правилно да се развива, тази мисъл ще ви създаде страдания.

“Аурата – кожата на духовното тяло”, стр. 207-208; 128

Щом влезете в умствения свят, разширява се вашият кръг на знания. Щом се увеличава вашият кръг на знание, непременно ще се увеличат и вашите страдания.

“Степени на числата”, стр. 330; 128

За да мисли непременно умът ти той трябва единично да мисли и общо да мисли. Той трябва да пази закона на хармонията.

“Трите метода”, стр. 111; 188

Каквото мисли човек, това ще направи; затова да мисли винаги хубавото.

“Закони на мисълта”, стр. 198; 198

Когато мислите се свързват една с друга така, че енергиите им се преливат, казваме, че човек мисли право.

“Ханизе”, стр. 64; 91

Който познава закона за съединяване на една положителна добра мисъл с една отрицателна добра мисъл, той ще може да превърне желязото или оловото, или среброто в злато.

“Любовта дава живот”, стр. 23; 153

Една наша лоша мисъл, като влезе между добри мисли, може да ги развали, и една добра мисъл, като влезе между лоши мисли, може да ги поправи, да ги подобри.

“Разумно служене”, стр. 300; 12

Добрите мисли са семенцата, зрънцата, които се посаждат в земята. Лошите, отрицателните мисли са тор, от който се ползват добрите мисли. Като проследите този закон, ще видите, че той е верен при всички случаи на живота. Добрите мисли се хранят от лошите. Ако около една добра мисъл няма няколко лоши, които да й послужат за храна, тя не може да се реализира.

“Четирите кръга”, стр. 13-14; 57

Всяка една права мисъл, която ти прекарваш и мине през твоя ум, тая мисъл, след като мине през умовете на всички хора, тя може да преброди и цялото Небе, и тя ще се върне при тебе. И ако е била права, тя ще ти донесе всичкото богатство със себе си.

“Веселие и радост”, стр. 204; 129

Всяка мисъл съдържа в себе си ред сили, които подигат или понижават човека. Като знае това, човек не трябва да бъде безразличен към силите, както и към потиците, които мислите крият в себе си.

“Динамическа сила на мисълта”, стр. 95; 84

Вярата е път при закона на ума, за постигане възможностите на Любовта.

“Закон на вярата”, стр. 151; 153

Каквито мисли са изказвали хората преди хиляди години, едва днес са започнали да се реализират. Това, което пророците са казвали някога, или това, което Христос е казал някога, едва сега започва да се реализира.

“Симон Петър”, стр. 72; 98

Каквото и да помислиш, то е станало някога в света.

“Думата Му държа”, стр. 278; 95

Ако искаш да запазиш състоянието си, трябва да прилагаш самообладание.

“Законът и Любовта”, стр. 16; 102

Когато човек се домогне до правилния начин, по който могат да се правят въздушните бани, той ще разбере закона, на който се подчиняват неговите мисли.

“Ден на Доброто”, стр. 117; 98

Човек трябва да изпраща мисълта си точно на нейното място, както войникът отправя патрона точно към целта.

“Теория и приложение”, стр. 195-196; 98

Ти имаш да разрешиш една малка задача в ума си – една малка мисъл, едно малко желание. Ти трябва да знаеш как да го разрешиш. Разрешението върви по един закон – или ще намалиш, или ще увеличиш.

“Действието на музиката”, стр. 173; 129

Само между две разумни същества може да се яви разумна, велика мисъл. Това е закон. Когато кажем, че мислим разумно, подразбира се, че само между БОГА и нас може да се образува разумна мисъл.

“Напразно Ме почитат”, стр. 79; 24

Каквото човек мисли вътрешно за себе си, това мислят и другите хора за него.

“Прави и криви линии”, стр. 51; 42

Както човешките мисли се предават чрез пространството, така също се предават и мислите от Невидимия свят. Тия мисли представят цял свят. Те се наслояват в пространството на дебелина 1-2 см.

“Славата човеческа”, стр. 186; 62

Лесно се предават мислите между хора, които живеят в Любов... Обаче това става само между хора, които се обичат. Който има такива опитности, да не ги изнася навън. Щом ги похвали някъде, законът вече не работи.

“Новата храна”, стр. 111; 148

В съвременната наука например се разглежда въпросът, как мисълта на един човек може да проникне мисълта на друг човек. От това гледище мисълта е нещо материално, което има своя форма. И за образуването, за съчетанието на всички тия форми, има определени закони, на които те се подчиняват.

“Духът на Господа”, стр. 79-80; 59

Първо, човек трябва да започне да мисли. Никакво подобрение не може да стане в света, ако човек не започне да мисли... Законът на израждането показва, че мисълта е престанала. А законът на еволюцията, на растенето, е закон на човешката мисъл.

“Алилуя”, стр. 56; 140

Първото нещо, което ви предстои, е да възстановите правата мисъл... Това е един закон, вложен още в началото у човека – способността душата му да мисли правилно.

“Великата майка”, стр. 156; 203

Ако моите възгледи са прави, ако моите мисли са прави, ако вашите мисли са прави, тогава страданието е несъвместимо, нещастието е несъвместимо, противоречието е несъвместимо, беднотията е несъвместима, смъртта е несъвместима.

“Проява на живата светлина”, стр. 82; 96

Всяка мисъл има своя форма. И мислите са живи. Някой път, като ви дойдат външни мисли, ще ги наблюдавате: усмихват ли се, сериозни ли са, или тъжни, или радостни.

“Правият ъгъл отвътре”, стр. 60; 128

Всяка права мисъл е глас Божи. Тя иде от три места: отдалеч, отвътре и през главата. Чуеш ли глас близо до ушите, това е гласът на изкушението. Божият глас иде отдалеч. Чуеш ли глас отдолу, около пъпа, това е някакво отражение – не се вслушвай в него. Чакай да чуеш гласа отвътре, отдалеч някъде и от главата. Мисъл, която иде само от едно място, е от физическия свят. Ако мисълта иде от две места, тя е от духовния свят. И най-после, ако мисълта иде едновременно от три места, тя е Божествена, тя иде от Божествения свят. Тоя закон е верен и в науката, и в музиката, и в поезията.

“Любовта на безсмъртието”, стр. 122; 102

Искаш да вдигнеш един камък. Мъчиш се, пъшкаш, не можеш. Промени мястото, иди на друга страна и оттам го вдигай. Ако намериш удобно място, не търси друго, оттам вдигай камъка. В Природата има доста камъни. Дето можеш да извадиш един камък, там стой. Приложете този закон във вашия ум, понеже всеки ден имате неуспехи.

“Обикновена и необикновена мисъл”, стр. 332; 114

Щом човек изгуби ония закони, при които се регулира човешката мисъл, формите на живота вече се изменят. Сега пак идваме до двата закона: Има неща в света, които не се изменят, и има неща в света, които се изменят.

“Най-добрият плод”, стр. 61; 130

Всяка мисъл може да се прочете от някоя книга – това е механическо възприемане на мисълта. Но при второто положение всяка мисъл може да изпъкне в ума на човека, това е възпроизвеждане на мислите по съдържание.

“Закхее, сляз скоро!”, стр. 166; 134

Конят символизира човешкия ум. Щом се качи на ума си, човек трябва да го направлява добре... Никога не се качвайте на кон без юлар. Юларът е закон на живота. Това значи, че човек трябва да познава законите на своя ум.

“Синове на светлината”, стр. 111; 80

По някой път и вие може да се объркате. Объркате се, изгубите своята мисъл. Изгубите онази мисъл, онези отношения, които съществуват, намерите се на тъмно. Умът ви не работи, има едно ужасно объркване. Психологически вие трябва да изучавате този закон.

“Погрешка и спънка”, стр. 74; 128

Помнете: всяка мисъл, добра или лоша, се връща при своя източник, като носи със себе си придобивките от своето пътуване. Не може да отправиш някъде една добра или лоша мисъл, без да понесеш последствията й. Това е закон.

“Ми бемол и фа диез”, стр. 227; 102

Когато дойде една отрицателна мисъл да ви казва, че от вас нищо няма да стане, при вас седи друг един велик закон, вие сте при един възел на най-големите възможности и от черната ложа искат да ви отнемат възможността, да ви отвлекат вниманието.

“Вяра и съмнение”, стр. 21-22; 22

При сегашните условия човек мисли за много неща: за храна, за дрехи, за обуща, за подслон и т.н. Докато мисли за много неща, човек не може да мисли за същественото. Закон е: Ако човек мисли за същественото, всичките му работи ще се наредят добре. Тогава няма да му липсва нищо.

“Тънкият конец”, стр. 93-94; 126

Защо се страхувате от дъжда, а не се страхувате от мисли, които цапат умствената дреха? Законът е един и същ. Както се справяте с дъжда, така трябва да се справяте и с лошите и нечисти мисли.

“Деца на БОГА”, стр. 331-332; 103

Щом вие мислите само за черната ложа и виждате хора все от черната ложа, вие сте свързани с черната ложа и сте техни членове. То е закон. Защото, каквото човек мисли, това и става.

“Качества на ума, сърцето и волята”, стр. 13; 22

Ние трябва да знаем всяка мисъл, която иде, към кой свят принадлежи и отде иде. Трябва да се знае дали тази мисъл е от физическия, от материалния свят, дали е от чувствения свят и най-после – от умствения свят. Защото законите във физическия, чувствения и умствения свят се различават диаметрално противоположно. Също така се различават и методите на тия три свята.

“Здравото учение”, стр. 240; 125

Никога не допускай една отрицателна мисъл да вземе връх в твоето съзнание. По никой начин не допускайте такава мисъл.

“Разумният домостроител”, стр. 301; 125

Правата мисъл е закон, който действа във всички хора еднакво. Никой човек няма право да се извини, че няма условия да мисли право. Това не е вярно. Може би някои хора да мислят така, но всякога законът действа.

“Всеки, който слуша тези Мои думи”, стр. 372; 125

Сега ще ви говоря за другия цар, който бил голям мъдрец, адепт на тайните науки. Неговият палат бил така направен, че всичките му стаи се движели по магически начин във всички посоки – напред и назад, наляво и надясно. Той имал особен часовник, с който определял посоката, по която се движели стаите. Това ставало, когато му дохождали гости. Той поканвал госта в една от стаите и следял как се изменя стрелката на часовника. Движението на стрелката определяло посоката на движението на стаята, а самото движение – посоката и характера на мислите, които вълнували госта. Ако мислел да направи някакво Добро и благородно дело, в съответна посока се движела стаята. Това е закон. Идете в Природата, там да проверите този закон.

“Ангелът отговори”, стр. 229-230; 11

“Каквото вържете на Земята”. Това значи, че всеки човек вързва по нещо на Земята. Всеки човек има нещо в ума си, мисли той. И дотолкова работите на човека в живота са успешни, доколкото той знае да вързва... Има един еднообразен начин и в мисленето, но човек трябва да знае, да разбира законите на новия начин на мислене.

“Каквото вържете на Земята”, стр. 416; 125

Всякога нещастията стават, когато мислиш неестествено. Щом е отклонен умът, ще дойдат нещастията... Важен е законът: Като вървиш, умът ти да присъства винаги, пази равновесие.

“Развитие на заложбите”, стр. 450, 451; 122

Щом помисля и мисълта ми щом е права, всякога човек има едно радостно състояние.

“Религиозни и духовни хора”, стр. 209; 183

Ако решаваш един въпрос, който стои на един километър от тебе, ще си послужиш с една мисъл; ако въпросът е на десет километра от тебе, ще си послужиш с друга мисъл. Невъзможно е една мисъл да решава всички въпроси.

“Безопасното място”, стр. 264; 192

Като измерим ръката на крадеца, виждаме, че тя е по-дълга от нормалната. Оттук вадим заключение, че прадядо му и дядо му са обичали да крадат. Тази е причината, дето неговата мисъл работи в същото направление. Този закон е причина за дългите предни крака на маймуните. Като посягали към плодовете, ръцете им се удължили. Същата мисъл е удължила и пръстите им.

“Ще дойдем при Него”, стр. 140; 24

Не можеш да убиеш човека или да извършиш някакво престъпление, докато мислиш; щом престанеш да мислиш, ти губиш равновесието на своя живот.

“Новата канализация”, стр. 237; 115

Ако мислите Добро или зло за другите хора, то е все едно да мислите същото за вас. Ако искате да се изправите, да се облагородите, непременно трябва да мислите много Добро за другите хора. Туй, което мислите за тях, то е заради вас. Такъв е Божественият закон.

“Окултна музика”, стр. 21; 22

БОГ, т.е. Любовта, се отнася към човека така, както човек към своята мисъл. Само онзи може да бъде уважаван, който носи в себе си Божественото, т.е. мисълта. Който мисли, всякога успява, за него няма невъзможни неща.

“Магическата пръчица”, стр. 342-343; 69

В десет години дадена мисъл се реализира в положителна степен, т.е. тогава тя се посажда, израства и приема известна форма. През другите десет години тя се реализира в отрицателна степен, т.е. дава плод. Следните десет години отново се посажда, после пак дава плод и т.н. Ние казваме, че мисълта се е реализирала, само след като видим нейния плод. Обаче плодове дават само положителните мисли.

“Съзвучно движение”, стр. 106-107; 57

Щастието е закон за Божествената мисъл. Божествената мисъл, която БОГ е вложил в нас, сега може би тази мисъл е ценна за вас. Да мислиш.

“Да мисли”, стр. 135; 128

Мислите, чувствата и постъпките на човека се посаждат и обработват, както семената и дърветата... Колкото по-благородни и възвишени са мислите, чувствата и постъпките, толкова повече време е нужно за реализирането им.

“Природна философия”, стр. 176-177; 82

Ако върхът на едно човешко желание е обърнат към изток, а отворената му част към запад, то ще се реализира правилно – и началото, и краят му ще са добри. Обратно: ако върхът на желанието е към запад, а отворената му част – към изток, в началото желанието ще се прояви добре, а краят му ще бъде лош. Като не разбират законите за реализиране на желанията, мнозина се питат защо едни желания и в началото, и в края се изявяват добре, а други не следват по същия път.

“Път към живот”, стр. 9; 90

Когато две еднородни сили се срещат, те всякога се отблъскват. Това отблъскване е причина за отклоняване или изкривяване в правия път на човешките мисли, чувства и желания. За реализиране на човешките мисли, чувства и желания трябва да действат противоположни сили, които се привличат.

“Права и крива линия”, стр. 107-108; 82

Каквато добра мисъл или добро желание се роди във вас, вложете го в подсъзнанието си и го оставете там, докато му дойде времето. Животът съдържа всички възможности. Първо вложи мисълта в подсъзнанието си и после разсъждавай може ли да се реализира тази мисъл, или не. Тук ще видиш закона на вероятностите.

“Път към свобода”, стр. 79-80; 52

Всяка добра мисъл или всяко добро чувство, които не се прилагат навреме, произвеждат лоши резултати. И обратно: всяка лоша мисъл, която не се реализира, произвежда добри чувства.

“Изпълнение и отлагане”, стр. 240; 82

Ако седиш на един и същи уровен, никога не можеш да прогресираш в света. Ако дори половин сантиметър подигнеш ума си, ти ще влезнеш в друго поле.

“Същественото за младите”, стр. 74; 144

Едно чувство ще се възприеме вътре. Ще се опита и трябва да излезе пак навън, за да се реализира. Това е един вътрешен закон. И всяка мисъл има два процеса. Трябва да я възприемеш, да я вдишаш и след това да я преживееш. И после тя трябва да излезе навън, за да се опита в света.

“Дишането и вътрешният живот”, стр. 642; 122

Ако една добра мисъл я допущаш, тя ще има добри последствия. Ако допуснеш добрата мисъл, тя ще се реализира. И ако допуснеш лошата мисъл, тя ще се реализира.

“Сегашният момент”, стр. 207; 136

Това, за което човек мисли, става. Това, което мислиш, има сила и тази сила може да излезе през теб навън и да се реализира.

“Естествена хладина и топлина”, стр. 172; 144

В края на краищата става само това, което мислиш; онова, за което никак не мислиш, не става.

“Което мислиш, става”, стр. 92; 144

Когато човек мисли, че е нещастен, такъв става; като помисли, че е щастлив, такъв и става. Каквото помисли човек, това и става.

“Празното време”, стр. 84; 206

Каквото помислят или пожелаят хората, животните и растенията, всичко става.

“Вързано и развързано”, стр. 60; 76

Доброто, което човек помисли и пожелае, да стане.

“Достоен”, стр. 87; 77

Когато човек дава възможност на мислите, чувствата и желанията си да се размножават без закон, той създава зло.

“Постижения на богатия и на сиромаха”, стр. 140; 73

Всяка една мисъл, която минава през вашия ум, всяко едно чувство, което минава през вашето сърце, всяка ваша постъпка, която минава през вашето тяло, тези мисли, чувства и идеи ще се реализират.

“Законът на помагането”, стр. 39; 130

Можете ли на злото да въздействате с Добро? Ще кажете, че каквото прави човек, това му се случва; каквото мисли, това го постига... Положителните мисли привличат възвишени същества, които веднага идат на помощ на човека.

“Служене, почит и обич”, стр. 26; 82

Животът на всеки човек представя възел, в който се прекръс­тосват неговото минало, настояще и бъдеще. Следователно миналото определя настоящето, а настоящето ще определи бъдещето.

“И рече БОГ”, стр. 187; 60

Нека разберем що е бъдеще и що е минало. Миналото съдържа законите на страданието, според моето схващане, или според новите веяния. А пък бъдещето съдържа законите на радостта и щастието.

“Живият хляб”, стр. 9; 109

От сегашното положение по-важно няма. Следующето ти положение като дойде, тогава то ще бъде най-важно. Трябва да знаете, че следующето ви положение зависи от сегашното. Същият закон ще имате и тогава.

“Тъчете мислите си”, стр. 17; 27

Това, което в дадения момент имам, това моето разположение, то е реалното. Не какво ще бъде след един час, но в дадения момент, какво съм, то е реалното, то е, на което разчитам. Законът е верен. Ако аз съм добър сега и в следния момент ще бъда добър. Ако сега аз не съм добър и следния момент няма да бъда добър.

“Старото и новото”, стр. 93; 169

Подсъзнанието е закон на миналото, а съзнанието е закон на настоящия живот.

“Разумното Слово”, стр. 80; 145

Преди всичко миналото на човека е свързано с неговото настояще така, както изгревът на Слънцето е свързан с неговия залез. И тогава съществува следният закон: Всеки човек трябва да се прояви. Без прояви животът няма смисъл. Животът е реален само тогава, когато се проявява, в каква и да е форма.

“Прави и криви линии”, стр. 35; 42

Стремежът на хората да бъдат добри, да обичат и да бъдат обичани, да развиват вярата си и в тях да вярват, се обуславя, именно, от този закон – да създадат условия за бъдещия живот.

“Вероятности и възможности”, стр. 160; 64

Който разбира законите на числата, той може да измени съдбата си, т. е. да я подобри. Забележите ли, че дадено число, ден или месец не ви благоприятства, изменете ги и наблюдавайте какви резултати имате при новите числа. Ако строите къща, спазвайте числата. Каквото правите в живота си, правете го с оглед на науката за числата.

“Непреривно движение”, стр. 80; 73

Човек трябва да знае кои числа отговарят на него и да се ръководи в живота си според тях. Които не разбират закона на числата, могат да изпаднат в две крайности: или в крайно суеверие, или в крайно безверие.

“Побеждавайте злото”, стр. 149-150; 79

Законът за малките числа не е верен и за големите. А законът за големите числа обхваща и малките.

“Закон на числата”, стр. 23; 94

Когато говоря за смисъла на числата, аз имам предвид, че всички хора вървят по закона на живите числа. Всеки човек е едно живо число и в Невидимия свят гледат на него като на една възможност.

“Любовта като среда, като сила и като възможност”, стр. 451; 153

Всеки от вас има право да създаде каквато иска теория за превръщане на числата. Вие трябва да разбирате тези закони. Необходим ви е един силен контраст, за да бъдете щастливи.

“Превръщане на числата”, стр. 14; 108

Стремете се да не се тревожите, понеже всяка една тревога носи една ужасна отрова. Тогава тази отрова действа по един кабалистичен закон на числата. Направиш една погрешка веднъж, два пъти, три пъти и дойдеш до едно място, дето се експлодира.

“Що е истинно?”, стр. 391; 162

За да бъдат разбрани и правилно приложени, мислите и чувствата трябва първо да се превърнат в математически величини, после – в геометрически формули и фигури, и най-после в действия.

“Свиване и разширяване”, стр. 276; 91

Започнете първо с малките величини... Започнете в живота си с най-малкото право, което ви се дава. И в науката е същият закон. Започнете с най-малкото знание, не с голямото.

“Тониране”, стр. 122; 136

Малкото винаги може да опиташ, голямото не винаги може да опиташ. Казвам, затуй в Природата има един закон: БОГ ни дава малките неща, които опитваме, защото всички големи неща са градени върху малките. Каквото е малкото, такова е и голямото.

“Измерения”, стр. 240; 150

Един орех можете да го носите в джоба си и сте в безопасност, няма да пострадате. Но ако един ден вие посадите този орех и той стане голям орех с гъста сянка, под която вие един ден си почивате, той така ще ви изненада, ще ви причини такава вреда, която за цял живот ще я помните. Кой е виновен? Голямото благо. Малките блага не вредят. Същият закон се отнася и до дарбите. Големите дарби пакостят на хората.

“Сила, благородство, светлина и доброта”, стр. 147; 146

Човек, който иска да работи с Любовта, той трябва да изучава малките усилия, микроскопическите усилия, които трябва да прави в света.

“Без кал!”, стр. 255; 160

Природата, като възпитателка, не представя табула раза – бяла, ненаписана книга. В нея се разрешават най-трудните задачи. Като знаете това, не пресилвайте нещата. Започнете с най-малкото. Нека то постепенно да расте и се увеличава. Такъв е законът.

“Неделими неща”, стр. 144; 196

Стремете се от всяка лекция да придобиете поне микроскопическо знание. Това е приложение на закона за малките величини. Започнете от малкото и постепенно вървете към голямото, към Великото.

“Малкият повод”, стр. 96; 56

Големите работи са създадени за хората. БОГ създал малките работи за Себе си, пък големите работи за хората. Но вижте какъв е законът: Големите работи на могат да станат по-големи. Големите работи може само да се смалят; малките работи може да се увеличат само. Малките работи по-малки не могат да станат.

“Малката Любов”, стр. 235; 168

Казвам: трябва да се изучава закона на малките величини. Не само да се говори за тях, но да бъдете сведущи.

“Неделими неща”, стр. 132; 196

Казвам: разчитайте на онова, което ви е дала Природата... Не разполага човек със средства. В Природата съществува друг закон. Малкото благо привлича многото... Малкото разумно благо само по себе си привлича голямото.

“Прилежание”, стр. 81; 178

От малките работи са станали и големите.

“Най-лесната работа”, стр. 176; 195

Питам: какъв е законът, когато се ражда едно дете? Как започва то? Това дете започва с най-малките възможности, започва като една микроскопическа семка някъде. Също така е и с идеята. Може да се засее една микроскопическа Божествена идея вътре във вас. И вие казвате: “Нищо няма да излезе от нея”. Но вие оставете тази идея да работи и тя ще възрастне.

“Пътят на добрите постижения”, стр. 143; 205

Законът е: Щом обичаш БОГА и БОГ те обича, веднага можеш да се излекуваш.

“Вътрешното Добро”, стр. 200; 166

Заболи те глава, обикни БОГА, главоболието ще изчезне.

“Да направим човека”, стр. 98; 182

Ако болният в дадения случай, преди да съм го излекувал, ме обича, той ще оздравее. Нищо повече. Ако той ме обикне, ще оздравее.

“Законът на помагането”, стр. 43; 130

Който иска да се лекува, трябва да бъде абсолютно чист и физи¬чески, и духовно. Той трябва да има непоколебима вяра в онзи велик закон, който работи в света.

“Великите пътища”, стр. 166; 147

Има закони за лекуване чрез храната, чрез водата, чрез топли­ната, чрез светлината. Най-първо трябва да дадете светлината, после топлината и най-после храната.

“Храна, вода, топлина, светлина”, стр. 120; 205

В хипнотизирането загасват всички свещи в човешкия мозък, остава само една свещ да гори. Човек в хипнотизирането изстива. Да се магнетизира човек, увеличава се топлината на тялото. Духовно, когато се лекува човек, трябва да се внесе хармония между ума и сърцето, и човешката душа. За да го лекуваш, трябва да внесеш хармония. Той трябва да влезе в хармония със законите на Битието. Аз не го лекувам от себе си. Както един художник знае как да тури боите, как да направи ония криви линии, и един човек, който лекува, трябва да знае законите.

“Добрият път”, стр. 136; 177

Ти трябва да разбираш закона. Ти не можеш да лекуваш един човек, ако не влезеш в него. Или най-малкото, ти трябва да вземеш неговото болезнено състояние. Ти мислиш, че може да лекуваш някого. За да можеш да го лекуваш, ти трябва да почувстваш каква е неговата болест и да можеш да я носиш.

“Мене слушайте!”, стр. 382; 120

Ако разбира законите на водата, той [човекът] може да лекува с нея. Водата е носителка на живот, на жизнена прана.

“Смяна на състоянията”, стр. 105; 72

Добре е да се правят частични измивания на тялото. Понякога те са за предпочитане пред целите бани. Изобщо Природата обича разнообразието.

“Ден на Доброто”, стр. 113; 98

Българите имат обичай след оздравяването на болния да му раздават дрехите. Всички мъчнотии в живота са от повдигнатите одъри. Това е, което източните народи наричат карма. Законът е, че всякой, който е оздравял, ако не е променил одъра си, болестта му остава и който легне на този одър, заболява.

“Без съмнение и без отсрочка”, стр. 146; 204

В Природата има един закон, според който трябва внимателно да се постъпва. Когато ще лекуваш някого, трябва да се пазите. Ако един човек е болен, и Природата по този начин прати всички отрицателни сили да излязат през него, той е в дадения случай един канал, а ти, като не знаеш това, правиш подпушвания.

“Качества на ума, сърцето и волята”, стр. 17; 22

Земята – това е кротката жена. Кроткият мъж, който следва закона на БОГА, ще наследи Земята. Това се подразбира под Христовите думи: “Кротките ще наследят Земята”. Каквито и да сте, ако не служите на този закон, не може да наследите Земята. Следователно само чрез кротостта ще наследите тази кротка Земя и ще разберете тези закони, които сега се разкриват.

“Кротките”, стр. 34; 206

Кротостта, за която се говори, представя закон на Божествената Любов. Кротостта е вътрешно качество. Милосърдието пък е външна страна на Любовта.

“Кротките, миротворците”, стр. 113; 162

Всяка човешка мисъл се отхранва само чрез кротост и смирение, а вън от тези качества мисълта ще бъде като тази на животните. Този закон е точно определен. Така е и с всяко желание.

“Силите в Природата”, стр. 142; 203

Направиш една погрешка – веднага да видиш добрата страна, че тази погрешка е за Добро. Хилядите погрешки, които стават в света – те са за Добро. С тия погрешки Невидимият свят има какво да работи. Да ви оставя сега закона за самообладанието: От гледище на Любовта всякога по възможност се стремете да имате едно хубаво разположение.

“Трите единици”, стр. 319-320; 171

Всички трябва да любите, но тази Любов трябва да носи живот, а този живот – да носи сила в сърдцата ви. Искате ли да успеете в това, приложете закона за самообладанието; молете се един за друг и престанете да се критикувате.

“Специалният закон”, стр. 200; 44

И ако не се самовладате, други ще ви владат. Това е закон! Ако сами не се самоуправлявате, други ще ви управляват. Това е неизбежно. Свобода е дадена. Тя се дава само на онези хора, които се самовладат. А пък робството е за всички онези, които не се владат. Неизбежно е това!

“Качества на силния човек”, стр. 58; 158

Ако искаш да успееш в нещо, концентрирай мисълта си към него. Този закон работи и за Доброто, и за злото... Този закон наричаме закон на щастието.

“Разумният свят”, стр. 227, 229; 105

Човек може да познае доколко е концентрирана неговата мисъл по следното: като върви из шумните улици, да следва спокойно мисълта си, да продължава пътя си, без да чува шума наоколо си. Колкото по-малко го смущава външният шум, толкова по-концентрирана мисъл има човек.

“Теория и практика”, стр. 146; 36

Природата иска ние да научим закона на концентрирането. Как ще ни научи? Понеже ние се разсейваме навън, тя ни създава разни болести. И беднотията, и страданията, всичко това са процеси за концентриране, т.е. влизане в самите нас... Противоречията, които се създават в чувствата се регулират от един велик закон – да дойде човек до положението да владее чувствата си, да бъде разположен всякога. Това е най-великото в живота.

“Причини за противоречие”, стр. 11-12; 36

Вие искате да се концентрирате, искате някой път да прилагате източните методи. Най-първо трябва да се научите на закона да се освобождавате от влиянието на Земята.

“Трите устоя”, стр. 265; 136

За да може човек да се справя с всички свои енергии в себе си, били те положителни или отрицателни, той трябва да изучава закона на концентрирането. Когато е концентриран, съсредоточен в себе си, човек може да управлява своя страх, т.е. той може да го контролира.

“Малкото съпротивление”, стр. 45; 41

Каквато работа и да започвате в даден момент, умът ви трябва да присъства изцяло. Не казвам, че трябва да присъствате във времето и пространството, но само в момента.

“Съсредоточение”, стр. 133-134; 31

Сега ще спазвате един закон: В екскурзиите важи концентрирането на мисълта. Ние отиваме в Природата, на Витоша. Като влезем в Природата, ако нашата мисъл е концентрирана, ние можем да използваме енергиите й, те всякога може да се привличат.

“Работа на окултните сили”, стр. 4-5; 22

Ще концентрирате ума си върху работата, която имате.

“Съзнателна монада”, стр. 13; 27

Човек трябва да изучава закона на човешката мисъл. Най-първо като започне една работа, той трябва същевременно да изчисти мисълта си, да има концентрирана мисъл.

“Запечатаната книга”, стр. 80; 97

Ако човек мисли, няма въже, няма верига, с която може да обесят човека. Той като концентрира своята мисъл, веднага въжето се скъса.

“Вътрешната светлина”, стр. 45; 149

Ако вие тръгнете вечерно време и си държите ума концентриран, може да има кучета да ви лаят – дръжте ума си назад, гледайте с ума си, кучетата никога няма да ви ухапят. Щом се захласнете – веднага ще ви ухапят.

“Мощната сила”, стр. 331; 171

Като движите постоянно в ума си мисълта за Доброто, най-после вие ще се чувствате силни да го направите.

“Слънчевите трансформатори”, стр. 106; 33

Ако човек е ангажиран с външния свят, той съвсем не може да се отстрани от света, но ако всичкото му внимание е погълнато от света, всичката му енергия ще бъде изсмукана.

“Без наука няма сполука”, стр. 66-67; 205

С Любовта ще се чистиш. Тя е едно мощно течение, което където и да мине – чисти... Имаш ли това живо течение, всички въпроси бързо ще ги решаваш. Това течение минава през всички части. Иска се все едно да образуваме едно малко препятствие, да го спрем, да ни напои градината и после да си иде. Да си направите една мрежица, да спирате тази енергия. Вие всеки ден правите препятствия и ги разваляте. В това седи законът на концентрирането.

“Живо течение”, стр. 76; 206

Раждането на една идея в главата на човека е сложен процес. Че се родила една идея, това още не значи, че тя може да се реализира. Защо? Защото се намира в зависимост от всички мисли и чувства, които имат отношение към дадената идея. Ако отделните мисли и чувства са родени при благоприятни условия за идеята, последната може да се реализира.

“Любов и милосърдие”, стр. 227; 90

Много чувства не могат да се реализират по единствената причина, че човек не знае кога и при какви условия да ги изнесе. Същият закон се отнася и към идеите. Човек трябва да познава идеите си и да разбира кога да ги изнесе пред хората. Има случаи, когато човек може да изнесе само част от идеята си, и то само онази, която интересува хората.

“Четирите положения”, стр. 261; 90

Когато една идея е в нулево състояние, това значи, че се намира в пасивно, в непроявено състояние. Какво трябва да се направи с тази идея? За да се прояви, тя трябва да се постави под нулата, т.е. под почвата. Ако правата линия представлява почвата, т.е. нулевата линия, вие трябва да посадите житното зърно в почвата, под нулата. Щом се намери под нулата, в ограничителните условия на живота, житното зърно започва да страда, но прави усилия да се освободи от страданията. Един ден виждате житен стрък над земята – житното зърно се освободило и започнало да расте. Същият закон се отнася и до идеите. Посадете една своя идея в мозъка си, под нулата, и не се безпокойте. От време на време поливайте идеята си и не мислете как и кога ще израсте.

“Седмият кръг на живота”, стр. 169-170; 53

Истинската женитба е съединяване, съчетание, не между мъже и жени, но между човека и неговите идеи. Идеите са вашите деца, за които трябва да се жертвате. Ако родителите не се жертват за децата си, и децата – за родителите, не може да се говори за истински родители, нито за истински синове и дъщери. Това проповядва Христос на съвременните хора, не като закон, който трябва да мине през камарата, но като закон на сърцето – вътрешната камара в човека.

“Дух Господен”, стр. 304; 5

Вас ще ви дойде една идея. Ти искаш втора, трета. Не. На човека Господ даде една идея, човек трябва да я вложи в себе си, да се размножи.

“Единицата”, стр. 357; 178

Искате ли да проявите идейния живот, изнасяйте навън една по една идеите си. Само по този начин те растат и се развиват правилно.

“Основна идея”, стр. 21; 69

Когато влезе в ума ви известна идея, която не ви е симпатична, не се старайте физически да я изпъдите. И тук се прилага същият закон. Започнете ли да й се противите, тя непременно ще ви създаде една неприятност. Говорете вътре в себе си. Всяка идея, която дойде във вас, не е нищо друго, освен едно разумно същество, което ви е посетило. Затова говорете му разумно веднъж, дваж, докато ви разбере. Щом ви разбере, ще си замине.

“Причини за противоречие”, стр. 21; 36

Всяка идея, която прониква в човешкия ум, трябва да е в съгласие с основните идеи на човека. Не е ли в съгласие с тях, тя произвежда обратен резултат. Същият закон се отнася и до чувствата. Ако едно чувство влезе в сърцето на човека и не се подчини на основния ред и порядък, който съществува между останалите чувства, сърцето непременно ще го изхвърли навън.

“Проява на Любовта”, стр. 81-82; 85

Съмненията, тревогите, обезсърченията са условия, които пречат за развитието на човешката душа и на човешките идеи. Всяка идея, която се е заченала и расла при такива условия, не може да устои. Тя ще бъде плод, преждевременно паднал на земята и изгнил. Същият закон се отнася и до чувствата и постъпките на човека. За да не се осакатява, човек трябва да храни мислите, чувствата и желанията си с чиста храна, която да помага на тяхното правилно растене и развиване.

“Идейната обич”, стр. 237; 85

Природата се интересува от човека дотолкова, доколкото той се е проявил. Тя се интересува само от онова, което той е проявил, но не и от непроявеното. Въз основа на същия закон, и ние трябва да се интересуваме само от проявените неща, а не от непроявените. Следователно на изучаване подлежи само онова, което се е проявило, което има вече определена форма, съдържание и смисъл.

“Проявеният живот”, стр. 54; 84

Срещате една натоварена кола по пътя. Тази кола е жива. Всички клетки в нея са в движение. В тази кола е впрегнат кон. Колата е направена по закона на натрупването. Тя е направена по механически начин: в нея няма растене, в нея няма никакво съчетание. Впрегнатият кон обаче се намира в процеса на растенето. За него има живот. Разумното начало е човекът, които туря юздите в устата на коня, качва се на колата и двамата тръгват... Колата представя физическото тяло на човека; животното, конят представя астралното тяло, сърцето на човека; юздите, поводите – човешкият ум, който направлява коня; разумното начало, което кара колата, това е човешкият дух.

“Възкресение”, стр. 169; 65

Ако говорим за човека на Правдата, сянката му не може да бъде на изток, защото Правдата излиза от изток, отгоре, а сянката й ще бъде всякога надолу, дето е запад. Това са вътрешни разбирания на законите на живота. Когато човек страда, сянката му е към запад, когато се радва – към изток.

“Ще се превърне на радост”, стр. 234; 59

Човек живее за себе си дотолкова, доколкото разбира и прилага Волята Божия. Затова е казано, че в изпълнение Волята на БОГА се крие силата на човешката душа. Човек живее по благодат, но умира по закон. Затова виждаме, че някой умира веднага след раждането си, друг – на 10, 20, 30 годишна възраст, трети доживяват дълбока старост. На всеки е дадено толкова, колкото е нужно.

“Верни положения”, стр. 36; 74

Ще знаете, че колкото по-огъната е плоскостта, на която живеете, толкова по-големи ще бъдат и страданията ви… Когато човек се намира на плоскостта и няма желание да обсеби нещата, тя остава равна… Новият морал има за задача да научи човека как да оправя огънатата плоскост на своя морален живот. Докато плоскостта на вашия морален живот е огъната, вие не можете да използвате нито условията, нито възможностите, които ви са дадени. Следователно, когато механичните закони в човешкия живот се предават с езика на новия морал и станат приложими в новия живот, огънатите плоскости могат да се изправят.

“Огъната плоскост”, стр. 118-119; 83

Първият основен морал на живота е храненето, вторият – дишането, третият – чувстването, четвъртият – мисленето, петият – служенето на БОГА. Ако не знае правилно да яде, да диша, да чувства, да мисли, човек не може да служи на БОГА. Това са петте основни правила, пет велики закона на живота. Изпълни ли тия закони, човек е свободен да живее както иска.

“Морални правила”, стр. 215; 86

Щом излезе от закона на Доброто, той [човекът] непременно ще умре. Да изгуби човек Доброто в себе си, това значи да се изложи на закона на смъртта, т.е. на закона на промените.

“Доброто оръжие”, стр. 4; 86

Който отрича живота, той приема смъртта. Това е неизбежен закон. След живота иде смъртта, а след смъртта – животът. Каже ли някой, че не иска да живее, той кани смъртта при себе си.

“Разбиране на живота”, стр. 122; 72

Лазар беше съзнателен човек: той мислеше, разбираше, чуваше всичко и само чакаше някой да му каже да стане и да излезе вън. Той беше жив, затова сполучи, придоби живота. Законът за сполуките в живота има две страни. От човека зависи коя от двете страни ще хване.

“Лазаре, излез вън!”, стр. 119; 75

Който разбира законите на живота, той схваща тъмнината и светлината като покой и движение, като работа и почивка, като смърт и живот.

“Побеждавайте злото”, стр. 147; 79

Заминаването на човека за другия свят е неумолим закон, който се отнася до всички положения и възрасти. Той е и законът на великата справедливост, която регулира отношенията между хората.

“Иде Исус”, стр. 98; 87

Когато Природата поставя някого в известни ограничения, тя има пред вид неговото благо. В този смисъл сиромашията за човека е също такова благо, каквото е и богатството.

“Благословена между жените”, стр. 14; 88

Докато близките ви желаят да живеете, вие ще живеете. Щом те пожелаят да умрете, вие изгубвате живота си. Това е един от вътрешните закони на Битието.

“Божият глас”, стр. 16; 92

Господарят съди слугата си, че крал пари от него и пиянствал. Който разбира законите на разумния живот, ще съди слугата не затова, че е пил вино, но че не е пил вода. Не се позволява на човек да пие вино, докато не се е научил да пие вода. Не се позволява на човека да прави зло, докато не се е научил да прави Добро. Не се позволява на човека да изразходва времето си напразно, докато не се е научил да го цени.

“Един и същ”, стр. 198; 92

В богатството животът всякога се съкращава, в сиромашията животът се продължава.

“Да известят на учениците Му”, стр. 126; 96

За да живее човек или да умре по свое желание, това подразбира да владее великата наука за живота. Той трябва да разбира законите на живота и смъртта, като два противоположни процеса.

“Служене, почит и обич”, стр. 17; 82

За да не се страхува, човек трябва да стане по-силен от окръ¬жаващата среда. Като знаят този закон, хората го прилагат в много случаи в живота си.

“Външни и вътрешни условия”, стр. 140; 82

Как може човек да изправи живота си? По два начина: чрез въздържание и чрез приложение. Къде трябва да прилагате закона на въздържанието? На Земята, дето съществуват отрицателни сили. Обаче влезе ли в Божествения свят, човек трябва да проявява приложението.

“Изпълнение и отлагане”, стр. 252-253; 82

Какъвто и да е животът, да го приемем. Не че аз го считам за най-красив, но този живот, както сега го живеем, както го имаме, от това гледище, той е най-добрият живот; не че е най-идеалният живот, но е най-добрият живот в дадения случай.

“За кого ме мислите”, стр. 193; 95

Който започва с отрицателните процеси, той завършва с положи¬телните – без изключение... Всички онези, които са започнали с положителните процеси, са нещастни, те в края на краищата, винаги свършват нещастно. Такъв е законът на Земята.

“Наклали огън”, стр. 307, 308; 96

Животът на Земята осмисля живота ни дотолкова, доколкото като живеем, ние трябва да знаем защо ядем, защо пием, защо дишаме, защо мислим и т.н. ... Човек не знае отношенията между твърдите и течните тела, не знае как да ги размесва, вследствие на което той е забравил основния закон, чрез който може да ремонтира своето тяло.

“Покрива и изправя”, стр. 45; 97

Един от законите на физическия свят гласи: Всичко живо подлежи на промяна.

“Правилният тон”, стр. 122; 101

Щом злото дойде в света, то е вашата плевня, която трябва да изгори. Обаче силата, която гори вашата плевня, тя ще спаси вашия живот.

“Въведен биде Исус”, стр. 52; 108

Растенията знаят законите на дългия живот. И тепърва хората трябва да се учат от тях как да живеят дълго.

“И украсиха светилниците си”, стр. 118; 109

В бъдеще, когато условията на живота се изменят, двама силни и грешни хора ще свършат по-добра работа от двама силни, праведни хора. Това ще стане по един от законите на Земята, а не по закона на абсолютната справедливост.

“Отец Ми живее”, стр. 303; 103

Кой е най-красивият живот? Който представя едно цяло: от ранна младост до късна старост да няма никакво прекъсване. И като млад да бъдеш стар, и като стар да бъдеш млад. Това е закон.

“Стимул и Любов”, стр. 149; 104

Когато мътната вода минава през песъчливи пластове, тя се пречиства и става бистра. Когато чистата вода тече по повърхността на земята, тя става мътна. Това е закон на Земята. Преведете тоя закон и към вашия живот.

“Свещеното място”, стр. 252; 104

Парите са закон на ограничение. Вярно е, че без пари не може, без въглища не може, без хляб не може, но вие трябва да отделите съществените неща в живота от несъществените. Съществените неща са: твърдата почва, водата, въздухът и светлината. Без тези неща никой не може. Имате ли ги, вие ще образувате един квадрат, който включва всички възможности. Щом имате тези четири елемента, всичко останало ще имате.

“Време и пространство”, стр. 215-216; 110

Ще кажете, че растението е неразумно същество. Лъжете се, растенията са разумни същества, те са добри химици, превръщат материята и така я използват. Те се справят и с най-трудните условия, които срещат в живота си. Растенията познават закона за дълголетието по-добре от човека.

“Трите посоки”, стр. 200-201; 114

Яденето е за здравите, а гладът – за болните. За кого е даден хлябът? За здравите, да се научат да го ценят и да бъдат доволни. За кого е гладът? За болните, и те да научат нещо. Обаче за предпочитане е да ядеш, отколкото да гладуваш; да работиш, отколкото да почиваш.

“Великата реалност”, стр. 273; 114

По този начин, по който искате да се оправи светът, то е един механически начин. Ще умираш хиляди пъти – това нищо няма да ти помогне. Защото, ако ти в умирането не се върнеш в мястото, откъдето си излезнал, ако ти се губиш, ти не си направил опит както трябва да се върнеш в дулото на пушката. Нашият живот трябва да се превърне. В умирането ти ще научиш този закон. Смъртта не е нищо друго освен един завършен кръг на Земята.

“Да правим Добро”, стр. 70; 120

Може ти да живееш един порочен живот, никой нищо няма да ти каже. Но ако ти речеш да живееш един възвишен, благороден живот, веднага ще намерят хиляди погрешки и вини – това е закон в света. И всички онези, които искат да се подвизават в закона на Любовта, ще бъдат гонени.

“Бъдете като Баща си”, стр. 362; 119

Да се поправи едно нещо, това не значи да се оправи, защото едно нещо най-първо трябва да бъде хигиенично, материалът трябва да бъде по възможност най-чистият. Защото често ние съграждаме нашите къщи от материал, който носи смъртта. Има една статистика, която показва, че всяка една къща, докато стане добра за живеене, най-малко 100 души трябва да умрат в нея. Вие запример направите една къща от камъни, но тия камъни просмукват живота на хората. Или вие направите от тухли една къща, много хора могат да умрат. И кой как влезне в нова къща, все ще заболее. Казват: “Урочасан е той”. Няма никакви уроки. Тази кал съдържа единия живот. И ако не разбирате единия закон, тази кал използва вашата енергия и вие ще отслабнете. И казвам тогава: на вас не ви трябват такива кални къщи, за предпочитане е една къща, направена от дървета, защото животът на дърветата е малко по-висок. И дървените къщи са по-здравословни. Сега учените хора по-другояче обясняват, но и аз виждам: тяхното обяснение все се свежда към същия закон.

“Ще се зарадва”, стр. 49; 120

Добро ядене е, когато храната може да се асимилира напълно. И тази материя да се тури всичката на работа, да няма никакви излишъци. Излишъците, непотребното в нас внася известна отрова. Този закон е верен и по отношение на човешките мисли.

“Общото благо”, стр. 74; 119

Не трябва да има стълкновение. Докато има борби, човек не може да се развива правилно. Не може да прогресира.

“Славата Божия, Царството Божие и Волята Божия”, стр. 34; 155

Красив е земният живот, красив е и духовният. Който разбира законите на живота, той е доволен от положението си. Той знае, че като живее, ще образува правилни връзки с хората. Това става, когато човек схване момента за образуване на известна връзка.

“Божественият план”, стр. 427; 127

Сега хората се изпитват, да се разбере кой за къде е. Всеки ще бъде подложен на приемен изпит, за да мине в по-горно училище на живота. Който издържи изпита, ще мине в по-горна област на живота; който не го издържи, ще остане да повтаря. Не може ли без изпити? Не може. Законът на Земята е такъв.

“Божественият план”, стр. 430; 127

Невидимият свят, когато иска да избави една душа или един човек от противоположност, туря го в лоши условия. В тия условия невъзможно е да изгуби живота.

“Двата закона”, стр. 237; 128

Умирането не е произволен процес. Има закони, които определят умирането. Да умре човек, това значи да му дадат от Невидимия свят паспорт, заверен и подписан от държавата, в която е живял и от тази, в която заминава.

“Свободно даване”, стр. 293; 145

Когато бащата умре, животът му ще се влее в живота на сина му. Животът на сина му пък ще се влее в неговия правнук. Значи вливане става в живота.

“Закхее, сляз скоро!”, стр. 174; 134

На Земята и душата, и духът са ограничени. И в Писанието е казано, че духът, който имаме, се намира в голямо утеснение, в голямо ограничение. Следователно ние още не сме добили своята свобода. Апостол Павел, който разбира този закон, казва, че цялото създание е подчинено на един закон на ограничение.

“И не можаха на това да Му отговорят”, стр. 90; 146

При събирането туряте един кръст, това е закон на органическия свят. Значи ти трябва да се учиш да садиш, и като посадиш, растението ще излезе от почвата. Като посадиш растението под почвата, има минус; после, като изникне растението из почвата, има плюс.

“Разумните движения”, стр. 82; 149

Когато се мъчиш, тогава няма избор. Това е законът на необходимостта. Да се трудиш, това е по закон. Каквото законът ти определи, това ще правиш. По закон никой не може да се спаси. Който живее по закон, за Земята живее.

“Основното правило”, стр. 266; 157

Сега, който не разбира закона, ще се обезсърчи. Той ще се обезсърчи така, както се обезсърчава една ябълчна семка, като я турят в земята. Казват й: “От тебе ще стане нещо много голямо”. Като я турят в земята, тя казва: “Втасахме я. Свърши се нашата”. И се заражда едно голямо страдание в нея. Но от тази семка ще излезе един нов живот. И след години тя ще види как чрез големи страдания е излязла над земята. Сега вие прекарвате един живот на растеж и трябва да дадете плод.

“Право и безправие”, стр. 79; 151

Човек, докато не умре, не може да живее. Това е закон. Животът започва най-първо със смъртта.

“Девети март (22 март)”, стр. 53; 204

Когато някой каже, че ще живее дълъг живот, той трябва да знае закона, че Любовта продължава живота. Когато човек приеме Любовта, нещата стават видими и невидими. Когато човек почва да изгубва Любовта, той умира.

“Един опит”, стр. 205; 163

Живот, който не носи в себе си светлина, живот, който не носи в себе си топлина, и живот, който не носи в себе си Божествена сила, това не е живот. Това е мъчение.

“Светлина, топлина, сила”, стр. 64; 161

В умирането няма никакво изкуство за мене, никаква наука. Сега аз търся законите, по които трябва да се живее. Животът уча сега, а не смъртта. И вие трябва да изучавате великите закони на живота.

“И виделината свети”, стр. 105; 146

Човек още от Рая като е излязъл, така се е проявил: Каин убива Авела. Оттам започва. Те са два принципа. Едни ще бъдат убивани, а пък други ще убиват, докато дойде да се смени този ред на нещата. Но сега сме към края на смяната. И тая смяна няма да стане бързо. Злото в нас постепенно ще се ограничи. И вие трябва да изучавате закона на ограничението.

“Към свобода!”, стр. 135; 163

Законът за живота не трябва да излиза от хората. Човек не е в състояние да създава закони.

“Господар на съботата”, стр. 172; 80

В едноименната лекция Учителя обяснява “Законът на плътта е закон на ограничението”; 204

Един здрав човек да седи вкъщи, той е затворник – дяволът го държи вкъщи. Христос, и Той излизаше навън за молитва. Така са правили всички велики хора. Така вие ще се върнете към оня естествен закон, който са практикували хората преди хиляди години.

“Екскурзиите и Слънцето”, стр. 126; 205

Сега с вас, младите, може да се правят големи реформи. Ако вие не се свържете със законите на Природата, ще имате същите резултати както старите... За да бъдете силни и здрави, трябва да използвате сутрешния въздух и слънчевите лъчи.

“Великденски подарък”, стр. 122; 205

Законът е, че ти искаш да продължиш своя живот и следствие на това трябва да има обич. В обичта животът се продължава.

“Двата полюса”, стр. 248; 128

Когато се нарушават законите на светлината, стомахът страда; когато се нарушават законите на живота, дробовете страдат; когато се нарушават законите на Любовта, мозъкът, главата страда.

“Хигиена на живота”, стр. 93; 99

В главата на човека не трябва да има топлина, трябва да има хладина, т.е. в главата трябва да има светлина, а в стомаха – топлина.

“Плодовете на Духа”, стр. 394; 25

Здравето на човека зависи от законите, които управляват него¬вото тяло. На първо място здравето зависи от мисълта на човека. Като знае законите на мисълта и правилно ги прилага, човек е здрав.

“Закони на дишането”, стр. 387; 167

За да бъдете здрави, трябва да мислите.

“Основи на здравето”, стр. 281; 144

Здравето почива върху онзи закон на човешката мисъл; здравето почива върху онзи закон на човешките чувства; здравето почива и върху онзи закон на човешките постъпки.

“Сила и безсилие”, стр. 245; 164

Здравето почива на онзи основен закон – равновесие между ума, сърцето и волята. То е здраве.

“Начини на мислене”, стр. 212; 148

Благоприличието е закон за здравето. Благоприличието е хигиена на живота. С благоприличието, като качество на човека, всичко може да се преодолее: болести, мъчнотии и страдания.

“Закон за благоприличие”, стр. 137; 84

Когато решава задачите си правилно, човек мисли право. Следо¬ва¬телно той е здрав. Ако не може да решава задачите си, той не е здрав. Същият закон се отнася и към Доброто. Ако е готов всякога да прави Добро, човек е здрав. Не може ли да прави Добро, той не е буден за него. За такъв човек казваме, че е болен.

“Хармоничен избор”, стр. 130-131; 83

Когато се ходи по равни места, едни органи се развиват, но за сметка на тях други се атрофират. Обаче при изкачване на височини, понеже пътят е разнообразен, има и равни, и стръмни места, с което се предизвиква деятелност на всички органи, и човек става по-здрав. Същото може да се каже и за мислите, чувствата и постъпките на човека.

“Съчетание, приложение и изпълнение”, стр. 109; 99

Като се вземе широчината на врата и се умножи по две, получава се мярката на кръста. Ако се вземе широчината на китката и се умножи по две, това е широчината на врата. Щом се нарушат тези мерки, човек е нарушил разумните закони на Природата. От спазването на тези закони зависи здравето на човека.

“Иде Исус”, стр. 96; 87

Здравето почива върху почвата, на която живеем и върху храната, която приемаме... От този закон изваждаме правилото, че човек се храни не само с хляб, но и неговият ум се нуждае от здравословна храна.

“И оздравя дъщеря й”, стр. 5, 6; 30

За да бъде в изправност мозъчната система на човека, преди всич¬ко той трябва да разбира онези закони, през които са минали същес­твата преди него, т.е. той трябва да знае законите на храненето и дишането.

“Къртица, славей и пчела”, стр. 240; 83

Въпросът за храненето е математическа задача, която, колкото и да е проста, непременно трябва да се разреши. Докато не разрешите тази задача правилно, всичките ви усилия към велики и сложни задачи ще бъдат безуспешни. Щом разрешите въпроса за храненето, ще ви се наложи разрешаването задачата за съня, за спането. Знаете ли в колко часа трябва да си лягате и в колко да ставате? Ще кажете, че това зависи от условията. Не, външните условия на живота не могат да изменят законите на разумната Природа. Тя строго е определила за всеки човек, кога да си ляга и кога да става.

“Математически задачи”, стр. 108; 40

Ако здравето не иде навреме, то не е здраве. И ако болестта не иде навреме, тя не е болест.

“Добрата Воля Божия”, стр. 353; 89

I. Люби Господа Бога Твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичката си сила. В Него ще намериш твоето здраве, твоето щастие, твоето блаженство.

II. Люби ближния си като себе си. В него ще намериш основите на твоето повдигане.

III. Бъди съвършен както е Отец Твой съвършен. В Него ще намериш връзките на вечния Живот, извора на всичките блага.

стр. 146; 197

Има една държава в света, която се налага на всички. Тя се управлява от три велики закона: по закона на Божията Любов, по закона на Божията Мъдрост и по закона на Божията Истина. От тези закони произлизат други два: законът на Правдата и законът на Добродетелта. Това е кодексът на тази единствена държава. По него тя се управлява.

“Още малко”, стр. 82-83; 29

Законът на Любовта трябва да се приложи. Той е първият закон на Всемирното Бяло Братство. Вторият закон е Мъдростта! Любовта носи живот, а Мъдростта – светлина и знание. Тези два закона работят усилено в света. Ние виждаме как бързо идат последствията на нещата. Докато разбереш причината, последствието иде вече. Третият закон на Бялото Братство е Истината, която носи свободата. Вън от тези закони не може да се съгради никакво общество, никаква държава. Те са основните принципи, на които се основава бъдещият живот. Вън от Любовта, Мъдростта и Истината никакво учение не съществува. Те имат приложение в цялата Природа.

“Имаше двама синове”, стр. 106; 24

Братството не може да дойде по физически начин. То подразбира отношения на разумни същества, които живеят помежду си по закона на Любовта.

“Учителю благи!”, стр. 24; 75

Законът на Бялото Братство е закон на абсолютната справедливост, а не на осъждане.

“Абсолютна справедливост”, стр. 21; 36

Когато обичаме някого, сърцето ни се отваря и ние се радваме. Когато не обичаме, не се радваме, не искаме да го видим. Казват: “Този ми е брат”. Не, брат може да бъде само онзи, когото обичаш.

“Брат ти си дойде”, стр. 32; 29

Един от законите на Бялото Братство гласи: Не се позволяват никакви отношения, никакви сделки между същества, които нямат Любов в сърцето си. Ако Любовта не ги свързва и не работи в тях, никакви отношения не им се позволяват. Само Любовта сближава хората. Който престъпва този закон, всякога ще се натъква на мъчнотии и противоречия. Ще ви дам още един важен закон. Когато двама души се свързват в името на Любовта, връзката им трябва да става денем, на светлина – никога вечер. Трябва да бъдат на светло, да виждат лицата си.

“Имаше двама синове”, стр. 107; 24

Като се говори за братство и сестринство, подразбираме субстанцията на нещата, изявена в две красиви форми. На физическия свят по-красиви форми от тях не съществуват. Който иска да стане красив като ангел, трябва да развива в себе си чувството на брат и на сестра. Това е закон... В думите, с които си служат братът и сестрата, има само една форма, само едно съдържание – идеята, и само един смисъл или едно значение. В братството и сестринството думите не се доказват. Те са определени математически величини.

“Възкресение на Любовта”, стр. 157; 11

Аз казвам на моите ученици: ще приложа закона, моя закон, закона на Бялото Братство, запишете го! Сега, младите, които искат да се женят, някоя моя ученичка, като се влюби в някой момък и му каже: “Че аз без тебе не мога да живея”. Той да й каже: “Хвърли се долу!” Ако тя се хвърли, тогава тя има право да се ожени за него, аз й позволявам. Ако тя откаже да се хвърли, той ще каже: “Аз съм свободен”. Също и за момъка.

“Живот вечен”, стр. 300; 18

Всеки един човек, ще дойде до това положение, щом веднъж постъпил в една Школа, и се върне назад – в каквато и да е Школа, дали си от Школата на Бялото Братство, или от Школата на черното братство и в двете Школи законът е един и същ – всякога резултатът е смърт, няма друго! Трябва да знаете, излезете ли веднъж из Школата, очаква ви смърт.

“Тъмното петно в съзнанието”, стр. 27; 22

Който има сила да повдигне себе си, ще има сила да повдигне и ближния си. Който изнасилва себе си, изнасилва и ближния си. Това са закони на Бялото Братство. Както постъпвате спрямо себе си, така ще постъпвате и към другите.

“Природни методи”, стр. 104-105; 17

Доброто и злото в света са две училища, със съвършено различни програми и методи. Ученикът от първото училище не трябва да минава във второто, защото ще изгуби мястото си, което Природата му е определила. Докато е в първото училище, т.е. в Школата на белите братя, той ще работи чрез главата и гърдите си. Щом влезе във второто училище, това на черните братя, той ще работи със стомаха, с черния дроб, дето неизбежно ще се вкисне. Тъй щото, човек може да живее или в главата и дробовете, или в стомаха и черния дроб. И тогава, той ще работи или по законите на Бялото Братство, или по законите на черното братство. Тези два закона се изявяват навсякъде в живота.

“Допирни точки в Природата”, стр. 4; 20

Ако знаеш нещо, кажи го на братята си, да се ползват. Искаш да бъдеш главатар – ще носиш най-големия товар. Проповядваш да дават, ти ще даваш най-много. Ти ще бъдеш първият, който ще потвърдиш учението. Това са закони на Братството.

“Три правила за ученика”, стр. 188; 206

Има три вида закони: за Братство, за приятелство и познанство. Вие не сте ми братя още. За да бъдеш брат в Бялото Братство, трябва да пожертваш живота си за другиго. Това е законът на Братството.

“Съчетание на отношенията”, стр. 205; 203

Умовете ви да бъдат положителни, сърдцата ви да бъдат положителни и волята ви да бъде положителна, т.е. умовете ви да действат успоредно с Божия ум, сърдцата ви да действат успоредно с Божието сърце, и волята ви да действа успоредно с Божията воля. Това е философия. Това е закон за учениците на Бялото Братство.

“Качества на ума, сърцето и волята”, стр. 29; 22

Ако някой би се опитал да ви докачи, да ви обиди и с това престъпи някой закон, той ще се намери извън Школата. В Школата всеки има право да бъде една свещ.

“Съзнателна монада”, стр. 10; 27

В Бялата Ложа законът е такъв: Кажеш ли нещо и не го направиш, ти ще се изложиш на едно голямо изкушение. Кажи и направи! За в бъдеще ние не позволяваме да има само обещания. Не, сега кажи и направи. Нищо повече!

“Положителни и отрицателни сили в Природата”, стр. 33; 22

Сега, от окултно гледище, ще определя значението на думата жертва. Жертвата подразбира закон за правилно растене и развиване. Защо? Защото само това, което расте, което се развива, цъфти и дава плод, може да се жертва.

“Закон на кармата”, стр. 93; 15

Първият основен закон за вас е: Човек най-първо трябва да пожертва своя живот за БОГА. Под думата жертва, да се пожертваш, вие мислите, че вашият живот ще се изгуби. Не! Да пожертваш живота си за БОГА, то значи да мислиш тъй, както БОГ мисли.

“Двата метода в Природата”, стр. 7; 25

И когато Господ казва да се самоотречем, да изгубим своя живот, Той разбира да го изгубим не за свинете, а за ония, които седят на по-високо стъпало от нас; само тогава ще спечелим. Ще кажете, че този закон е несъвместим със законите на Природата. Съвместим е. Ония, които ще изядат соковете, ще посеят ново семе, и от него дърво ще израсте и ще даде плод. Следователно, за да можем да израстем, трябва да влезем в пътя на развитието.

“Словесното мляко”, стр. 140; 2

Днес от всички хора се изисква велик морал, който се обуславя от закона на жертвата. Само онзи човек може да влезе в новия живот, който прилага закона на великата жертва. Да разрешиш едно голямо противоречие в себе си, това значи да си приложил закона на жертвата.

“Път към живота”, стр. 15; 90

Учението може да има резултат само тогава, когато човек приложи закона на самопожертването за цялото човечество, само тогава ще се пожертвате за себе си. Ако се пожертвате за доброто на човечеството и го подигнете само един сантиметър в неговото положение, следущия път, когато се върнете на Земята, вие ще влезете в тия благоприятни условия на живота, за които сами сте причината.

“Гредата”, стр. 111; 3

Вътрешният смисъл на живота се заключава в жертвата, в самопожертването. Тъй щото, вътрешното познаване на Сина подразбира закон на жертва. Само онзи може да се жертва, който познава Сина. Когато се жертва, човек става силен... Самопожертването подразбира закон, чрез който може да се измени едно състояние в друго, една отрицателна мисъл в положителна, и едно отрицателно чувство в положително.

“Всичко ми е предадено”, стр. 27-28; 4

Жертвата има отношение към физическия свят, дето човек трябва да слезе, за да разбере Божията Любов. На Земята човек изучава закона на жертвата, отдето постепенно отива към Божията Любов. Чрез жертвата човек дохожда до правилно трансформиране на Божествените енергии... Задачата на ученика е да прилага закона на жертвата разумно. Да правите малко отстъпки, това не е жертва. Жертвата е закон, чрез който се примиряват всички противоречия.

“Прости и сложни движения”, стр. 332, 333; 17

Жертва в света може да принесе само Любовта... Трябва да принасяме в жертва на БОГА най-чистите си мисли... Същият закон е и за чувствата... Когато искате да пожертвате нещо, не бързайте, спрете се, попитайте се, турете този въпрос във вашата интуиция, помислете си и кажете: “Господи, аз искам да се жертвам заради Тебе от Любов.”

“Законът на самопожертването”, стр. 265, 266, 270; 12

В съзнанието и самосъзнанието спада законът на жертвите, защото в тях ние почваме да виждаме своите грешки, постъпките на миналото, и тогава, в подсъзнанието на нашата душа, която носи всичко от миналото си, в свръхсъзнанието на Духа, който сега слиза и твори, който носи бъдещето знание, т.е. онова, което БОГ сега твори в света, само тогава ще почне да се проявява между тези два полюса Божествената Любов.

“Сродните души”, стр. 279; 13

“Ако пожертвам всичко, а Любов нямам, нищо не се ползвам.” Това не е Любов. Може да направиш всички жертви, тези жертви са за тебе, ти искаш да се жертваш. Що ме ползва твоята жертва? Не, Любовта изисква нещо повече от жертви. Жертвата е само закон за изкупление на нашите грехове. Когато човек изгуби своята чистота, той може да я възстанови само чрез закона за жертвата. Самопожертвуванието е само закон да възстановим своята първоначална чистота и след като я придобием, ще имаме основание да видим БОГА, а като видим БОГА, ще придобием онова истинско съзнание за нашето развитие.

“Сродните души”, стр. 278; 13

Първият акт на Любовта, който я определя като Любов, е законът за самопожертването... Самопожертването подразбира да се отречеш от нещо свое.

“Кое е това учение?”, стр. 72; 23

Като говорим за Любовта, ние имаме предвид закона на жертвата. Този закон е във връзка с Любовта. Следователно, каквото човек прави, всичко трябва да става от Любов. Той трябва да даде място на Любовта в себе си, да се изявява като течение отвътре навън.

“Вечно благовестие”, стр. 150-151; 78

Когато обикнем някого, ние сме в сила да направим всичко заради него. Когато обикнем Христа така благородно, ние сме в състояние всичко да направим, а когато не можем да направим нещо, туй показва, че не сме Го обикнали, т.е. не че не Го обичаме, но че тази Любов е слаба, не може да даде импулс, потик.

“Както е Он чист”, стр. 412; 14

Любовта жертва всичко. Един от великите закони на Битието гласи: Жертва без Любов не съществува.

“Няма пророк”, стр. 140; 47

Любовта всякога изисква жертва. Тя се проявява чрез закона на жертвата. Първият закон, чрез който Любовта се проявява в съзнанието на душата ти, е чрез жертвата. Защото някой път жертва без Любов може, но Любов без жертва не може.

“Малките случаи”, стр. 10; 22

Дъждът е закон на жертвата, нищо повече! За да могат растенията да дишат, непременно трябва да се измият. За да може човешката душа да разбира Божиите работи, също така трябва да се измие. Като се измие, животът ще дойде.

“Късият път”, стр. 241; 38

Както житното зърно трябва да измени външната форма, за да излезе на повърхността на земята, така и човекът, който се намира в живота на квадрата, трябва да измени своята външна форма, за да излезе от своите отрицателни условия. Това излизане наричат закон на самоотричане. И затова, когато искаш да минеш в по-рядка среда, трябва да се откажеш от по-гъстата, в която се намираш. Ако искаш да придобиеш някоя по-възвишена идея, трябва да се откажеш от друга, по-обикновена, стара идея, която те е държала до това време вързан за Земята.

“Време и сила”, стр. 11-12; 39

Ако житното зърно не умре, ако не го засадиш, ако остане само, не дава плод. Ако ти го посееш на нивата, то става силно и принася плод 30, 60 или 100.

“Отмерени принципи и изявени факти”, стр. 38; 184

От житото човек учи закона на жертвата. Щом приеме житото като храна, чрез кръвта то прониква в мозъка ни и по този начин ни учи на закона на жертвата.

“Както светът дава”, стр. 46; 80

Не трябва да се прекарва житото през воденичния камък и тъй да се смила брашно, а трябва да се дъвче сурово. Само така то ще предаде своята мощна сила и ще научи хората какво нещо представлява законът на великото самопожертване.

“Аз те познах”, стр. 32; 30

Кои класове стърчат нагоре? Празните класове. Питам: какво беше положението на узрелите класове преди да цъфнат и да завържат? И те не стърчаха ли нагоре, както стърчат сега празните класове? Стърчаха, разбира се. Ето защо, като знаем това, ние трябва да гледаме с уважение на всеки празен клас, който днес стърчи нагоре. Утре и той ще увисне към земята. Когато един клас стърчи нагоре, това показва, че в него има нещо велико, което чака своето време, за да се прояви. Когато един клас се разпръсне, той ни учи на закона на самопожертването.

“Не Го приеха”, стр. 182; 47

Който живее като душа, той вече е в закона на жертвата, в закона на самоотричането. Не живее ли човек като душа, а като личност, и да се самоотрече, от едно ще се откаже, друго нещо ще възприеме и то такова, което ще го спъне в живота. При самоотричането съзнанието на човека трябва да е будно.

“Служене на БОГА и на себе си”, стр. 83; 42

За да се добере човек до Истината, той трябва да научи закона на самоотричането и така ще разбере законите на Великата Любов. В това отношение човек трябва да чувства, че животът на всички хора е негов живот; знанията на всички хора са негови знания.

“Глас в пустинята”, стр. 242; 47

Законът на самоотричането подразбира, че когато човек дойде до една фаза на своето развитие, дето почвата, върху която живее, няма сокове за неговото развитие, той трябва да напусне тази почва.

“Кръг и елипса”, стр. 133; 43

Човек се ражда, за да изучава великия закон на самопожертването. Някога човек е бил щастлив, горд, с високо мнение за себе си, голям философ, и затова БОГ го изпратил на Земята, да учи закона на самопожертването, да се смири, да стане толкова малък, че да се събере в една микроскопическа клетка. Смири ли се човек веднъж, оттам насетне той ще почне да учи и да прилага великите уроци на живота.

“Здравословни условия”, стр. 178; 43

Ако ти не си готов да се самопожертвуваш, ти не си познал Истината.

“Вечно подмладяване”, стр. 15; 151

Христос дойде на Земята в човешки образ, но Той имаше богат вътрешен живот. Той разполагаше с големи знания и възможности. Той познаваше великите Божии закони, но трябваше да пострада от човеците. Христос приложи закона на себеотричането, който проповядваше и на учениците Си.

“Трите родословия”, стр. 18; 132

Християнството дойде в света, за да покаже пътя, по който Бялата раса трябва да върви, да я научи на закона на жертвата, чрез който може да се върне към БОГА.

“Влизане”, стр. 15; 48

Христос е казал на учениците си: “Ако не се отречете от себе си, от своя живот, не можете да бъдете Мои ученици”. И до днес още се проповядва закона на жертвата, на себеотричането. Законът на жертвата е разумен живот. Има смисъл да жертва човек, но разумност се иска от него.

“Призовете ги на сватба”, стр. 72; 80

“Ако не се отречете от всичко материално в света, вие не можете да бъдете Мои ученици, не може да бъдете Мои последователи.” Ако ти не се отречеш от всичко материално в ума си, в душата си, ти не може да разбереш законите. Не може да градиш новия живот.

“Великото малко и великото голямо”, стр. 547-548; 140

По какво се отличава Христос от другите хора? Той пожертва живота Си, за да прослави БОГА в Себе Си. Христос казва: “Затова дойдох на този свят”. И днес Той учи Своите ученици на Земята на същия закон.

“Дойде глас”, стр. 353; 59

“Ако не се отречеш от себе си и не Ме последваш, няма да бъдеш спасен.” Трябва да се отречем от материята, от къщите, децата, от нещата, с които сме свързани като с хиляди въжета. Казвате, че искате да отидете при Господа. Никога няма да отидете при Него, ако не прережете въжетата, с които сте свързани.

“В начало бе”, стр. 16-17; 201

Истински благороден и възвишен човек е този, който живее в закона на жертвата. Който живее в закона на жертвата, той придобива живота; който живее в егоизма, той придобива смъртта.

“Новата Земя”, стр. 163; 48

Когато е слизал в материята, човек е развил в себе си чувството на лакомство, вследствие на което у него са се събудили много материалистични желания. За да се освободи от тях, той трябва да живее в закона на жертвата. Ако човек не пожертва незаконните желания в себе си, преди да са се оплодили, след като се оплодят, те ще причинят големи препятствия и страдания в живота му.

“Превръщане на киселините”, стр. 119; 64

Днес всички хора трябва да разбират смисъла на мъркането, на пението, на мисълта. Думата мъркане започва с буквата м – закон на абсолютна жертва. Следователно всеки човек трябва да мине през закона на жертвата, през пението – като закон за реализиране на нещата, през мисълта – като условие за постигане на Божественото.

“Наука за езика”, стр. 305; 84

За да могат двама души да живеят в хармония, те трябва да са готови да се жертват един за друг. Не е ли готов човек да се жертва за възвишеното в света, той не е в състояние да се освободи от мъчнотиите в живота.

“Аз живея, и вие ще живеете”, стр. 38; 79

За да развива самообладанието си, човек трябва да знае, че един БОГ съществува в света и към Него да определи отношенията си – отношение на Любов и самоотричане. Законът на себеотричането не подразбира загуба. Да се отречеш от себе си, от своя живот, това значи да придобиеш Вечния живот.

“Личност и душа”, стр. 50-51; 85

Живее ли по Божествен начин, човек може вече да приложи закона на жертвата. За да жертва, човек трябва да бъде разумен. Само разумният знае как и кога да жертва. Жертва ли правилно, той никога не се разочарова. Каква жертва е тази, днес да си готов да дадеш всичко, а на другия ден да съжаляваш.

“Съчетание на числата”, стр. 182; 85

Всеки човек преживява подобна борба в себе си, която може да се реши само чрез закона на жертвата. За предпочитане е човек да страда, но да спаси някое възвишено чувство или някоя възвишена мисъл от смърт, отколкото да избегне страданието и да лиши от живот едно Божествено чувство или една Божествена мисъл. Низшето всякога трябва да се жертва за Висшето.

“Път към живота”, стр. 15; 90

Ние пристъпваме към закона на жертвата, който казва: Всеки човек, който задържа за себе си това, което е произвел, не може да намери смисъла на живота. Туй, което ти си произвел, не е заради тебе, трябва да го дадеш някому.

“Дойде глас”, стр. 330; 59

Преди всичко молитвата подразбира закон на жертва. Не можеш да се молиш, както трябва, докато не пожертваш нещо. Който иска молитвата му да бъде приета, той трябва да познава закона на жертвата.

“Къси и дълги линии”, стр. 150; 65

Пост и молитва – това е законът на жертвата. Човек трябва да жертва, но при това да бъде свързан с БОГА, да живее в хармония с Него! Щом пожертваш всичко, туй болезнено състояние веднага ще мине.

“Светлият път на знанието”, стр. 55; 51

Всеки човек трябва да принесе някаква жертва пред олтара на БОГА. Даже висши духове слизат на Земята, за да принесат своята жертва пред великия жертвеник на живота. Те приемат Божието благословение само след като се въплътят на Земята и принесат своята жертва. Този закон се отнася, както към Цялото, така и към частите.

“Един и същ”, стр. 206; 92

Според окултната наука растенията са говорели едно време тъй разумно, както хората сега говорят, а пък животните са били философи. Но като е паднал човек, толкова ниско е паднал, че дошъл до положението на растенията. Човек днес говори с езика на растенията, а растенията онемели. Те, като слезли по този закон на саможертвата, съвсем забравили своя език.

“Прие го с радост”, стр. 300-301; 97

Развържете се от връзките, с които сте вързани. Човек може сам да се развърже. Знание е нужно за това. Вие сте имали знанието да се увеличавате и смалявате, но сте го забравили. Приложете смаляването, да измъкнете ръцете и краката си от въжетата, които ви държат. “Не знаем как да се смалим.” Знаете, но не искате да се смалите, страх ви е да не се обезличите. Да се обезличиш, това е закон на самоотричане. Това се иска от вас.

“Погледът на БОГА”, стр. 185; 105

Аз имах една бяла дреха, върху която беше капнало малко олио. Какво не правихме, за да изчистим олиото. Прахме дрехата с вода и със сапун, със сода за пране, но олиото не излезе. Най-после намазахме петното с хума, оставихме го да постои известно време и като изпрахме дрехата, петното се махна. Какво представя хумата? Закон за самопожертвуване. Прилагайте закона за самопожертвуването доброволно, не само веднъж, но много пъти. В тоя закон се крие решаването на всички въпроси.

“Любов към БОГА”, стр. 373; 103

Умният знае кога да се отрече. Законът за отричането, в християнски смисъл, подразбира отричане от едни блага и придобиване на други.

“Здрава мисъл”, стр. 189; 115

Ако не сте готови да пожертвате своите мисли, чувства и постъпки за Божественото, вие не можете да влезете в Царството Божие.

“Даване и вземане”, стр. 75; 110

При богатството и сиромашията човек изучава великия закон на самоотричането, на самопожертването. Този закон е неумолим. Няма същество на Земята, което да не е научило този закон. Всичко трябва да се даде!

“Ще и не ще”, стр. 137; 107

Мислите ли, че ако дам парите си на другите хора, които не знаят за какво да ги употребят, не ги използват както трябва, че моята жертва е на място? “Пожертвай себе си, раздай имането си!” Как трябва да се пожертвам, за кого? Трябва да е определено. Ама тъй било писано. Един закон е писан и този закон има приложение. Едно дърво трябва да се посади, но къде? Не можеш да го посадиш на камъните. Ти ще го посадиш на добра почва. И ще оставиш това дърво само да расте.

“Единственият свободен”, стр. 326; 119

Докато не познава закона на жертвата, човек не може да разреши противоречията в живота си.

“Съучастници в благата”, стр. 77; 127

Вие ще жертвате или Любовта, или свободата, докато дойде да имате ясна представа. И тогава няма да жертвате нито Любовта, нито свободата. Това е великото разрешение, което ще дойде.

“Самоотричане”, стр. 138; 129

Докато нямате доверие в Божествения свят и не сте готови да се жертвате за Божественото начало в себе си, вие нищо няма да постигнете.

“С человечески езици”, стр. 223; 131

Не се стремете да бъдете творци на своята съдба, но използвайте това, което БОГ е вложил във вас. За да се освободите от обикновените процеси, не вървете по пътя на миналото, на своите родители. Това е закон на самоотричане. Това значи да не следваш пътя, по който някога си вървял.

“Новата мисъл”, стр. 3-4; 115

Ако жертвата, която направя, не е за Славата Божия, нищо не допринася. Ако жертвата е за Славата Божия, тя носи благословение за всички хора.

“Вътрешни опити”, стр. 354; 115

В самопожертването трябва да има един възходящ път. Жертвата в света е, което увеличава светлината на вашия ум, топлината на вашия живот и силата на човека! Във всяко самопожертване човек придобива три неща: светлина, топлина и сила. Ако с една жертва тия три качества не се придобиват, това не е жертва, това е нещо неразбрано. Та когато се говори за самопожертване ние разбираме светлина, която е необходима за строежа на вашия ум; топлина, която е необходима за строежа на духовния свят на човека и сила, която е необходима за строежа, който става на физическото поле. Та този закон на самопожертване трябва да имате постоянно в себе си. Ще жертваш. Във физическия свят ще жертваш най-хубавото и в Духовния свят – най-хубавото, и в Божествения свят – най-хубавото.

“Иде и иди”, стр. 149; 156

Когато низшето съзнателно се жертва за Висшето, тогава и двата живота се развиват правилно. Законът е: Низшето да се жертва за Висшето. Понякога законът действа обратно: Висшето става жертва за низшето.

“Доволството”, стр. 202; 132

Докато човек не жертва стария живот, докато човек не жертва своите стари възгледи, навици, привички и да се облече в нова форма на светлината, на топлината, мъчно е да слугува на БОГА.

“Вам завещавам Царството”, стр. 564; 153

Ако човек не е готов да се пожертва за онзи, когото обича, тогава и Господ няма да се пожертва за него. Ако е готов да се пожертва, и Господ ще бъде готов да се пожертва за него.

“Ти си Христос, Син на БОГА живаго”, стр. 263; 140

Овцата минава за кротка, за добра, но и тя има много още да се усъвършенства. Тя учи първия етап на добродетелта – на щедростта, на самопожертването. Овцата учи закона на жертвата.

“Любов и вяра към БОГА, вяра към себе си”, стр. 353; 153

Свободата заставя хората да се жертват. Жертвоприношението е закон на Истината.

“Закон на вечната младост”, стр. 405; 145

Що е петелът? Той е закон на самопожертването, т.е. постоянно да даваш, а другите да взимат... Има нещо много по-високо от петела, а то е – при всички свои неуспехи да намериш смисъл на живота.

“Трапезата на Новия Завет”, стр. 136; 3

Физическият живот е условие за духовния живот; духовният живот е условие за Божествения живот, а Божественият живот е животът на Любовта. Щом дойде в него Божественото, ти от само себе си вече жертваш, доброволно правиш тази жертва и ти е приятно. Защото Любовта не може да се прояви в света без самопожертване. И не само да се пожертваш за едного – за всички трябва да се жертваш. Когато дойде Христос на Земята, Той само за едного ли се пожертва? Един закон определя това отношение.

“Добрият език”, стр. 9; 157

Жената като роди дете, много кръв трябва да изтече. То са милиони клетки, които стават жертва. При раждането 10, 15, 20, 100 милиона клетки понякога стават жертва. Същият закон е и в Природата. Тия мъчения, които сега претърпяваме, по този закон хората трябва да станат жертва, за да се роди хубавото в света.

“Като роди дете”, стр. 31-32; 169

Всичко в света е жертва. Всичко служи на закона на пожертването, не с цел да изчезне, но всичко иде в света, да помогне за развитието на човека.

“Познаване на Великото”, стр. 256; 162

Що е майчинството? Майките сега се учат на закона на самопожертването. Девет месеца ще носи своето дете, след туй се самопожертва. Туй дете защо се пожертва? Туй дете направи голяма жертва заради нея. Туй дете, което майката носи, то се е пожертвало за майка си, затуй тя го носи.

“Основа на здравето”, стр. 643; 151

Женитбата е едно училище, едно от хубавите училища. Там се учи закона на самоотричане. Защото човек трябва да се отрече.

“При БОГА, ангелите и добрите хора”, стр. 98; 160

Жертвата за себе си е намясто, жертвата за ближните е намясто, жертвата за БОГА е намясто, но ще ги турим последователно. Най-първо ще започнеш да се жертваш за БОГА, да се жертваш за ближните си и най-после да се жертваш за себе си. “Живот, сила, здраве”, стр. 172; 171 Ти, като се жертваш, ще влезеш в Божествения свят. Без жертва не може. Сега жертва се Христос. Христос се жертва, за да влезе в Божествения свят, да може да въведе всичките души, да им даде пример, че и те по същия закон на жертвата да влязат. “Без сол”, стр. 87; 177 Жертва има всякога, когато човек минава от едно по-низше състояние в едно по-висше състояние. “Бяло и черно”, стр. 77; 186 Смъртта не е нищо друго, освен един закон за жертва, за самоотричане, за щедрост. Човек докато не се научи да умира, той щедър не може да стане. “Комедия, драма, трагедия”, стр. 167; 161 Сега милиони хора измират. Тия жертви трябваше да се дадат преди милиони години. Сега те се дават за неизпълнение на закона за Любовта. Защото или по Любов ще жертваш, или по закон – не може да се избавиш от жертвата. “Човешка, ангелска и Божествена Любов”, стр. 205; 182 Да сте готови на всички жертви за Божията Любов. То е един закон. Не жертви за хората, но вътре в себе си трябва да имаш един закон за онази жертва, която трябва да направиш. “Път на избавление”, стр. 163; 183 Да коленичиш, това означава закон на самоотвержението, на самопожертването. Като образуваш ъгли при колениченето, това показва, че си готов да слезеш долу и да се самопожертваш. Когато спреш и се жертваш за някого, значи ти коленичиш пред него. “Оправдание и спасение”, стр. 24; 203 Ако някой иска да се жертва, трябва да разбира закона: Да умрем за стария живот и да оживеем за новия. “Новото в живота”, стр. 38-39; 194 За да влезе в Царството Божие, човек трябва да се освободи от всички свои стари желания и възгледи... И когато проповядвам закона за себеотрицанието, вие се чудите как е възможно това. Възможно е за младите – за моми и за момци, но за стари не е възможно, защото те не се женят. “Закхей”, стр. 161; 201 Християнинът трябва да върви по закона на самопожертването. Християнството не е за светски деца галени, които искат да ядат и пият, но е за големи деца, които искат да работят за Баща си. Самопожертване значи да повдигнеш живота си. “От мен да замине”, стр. 100; 204 Новият живот е живот на жертвата, при него законът ще заработи и благата ще се насочат към човека. Този закон съм го проверявал. “Живот на жертвата”, стр. 270; 200 Човек може да се прояви в жертвата. По това именно той се отличава от животните. Значи животното се бори да преодолее условията; човек се жертва, а свръхчовекът, Синът Божи полага душата си за приятелите си, т.е. Той служи на БОГА. Да положиш душата си за приятелите си, това е извън закона на жертвата. Съвременният човек е минал първата и втората фаза и е дошъл вече до положението да положи душата си за приятелите си. Тази е последната, третата фаза в живота. “За приятелите си”, стр. 73; 61 Себеотричането подразбира скъсване на всички стари, неправилни връзки с хората и създаване на нови, любовни връзки, които почиват на законите на Любовта, Мъдростта и Истината. “Най-голямо веселие и най-малка радост”, стр. 116; 54

При реализиране на желанията съществува закон, според който, искате ли да реализирате известно желание, турете го в подсъзнанието си и не мислете повече за него. Работете в това направление, но не мислете кога ще го реализирате, какви ще бъдат резултатите му и т.н.

“Реализиране на желанията”, стр. 53; 53

Всяко желание може да се изпълни, когато има благоприятни условия за него. Съществуват у нас желания, но това не значи, че трябва да се изпълнят, когато пожелаем. За всяко желание, вложено в нас, трябва да знаем, кога му е времето да се изпълни.

“Мисълта – мощна сила”, стр. 228; 110

Преди всичко човек трябва да изучава свойствата на своите желания, както и законите, условията, при които те растат. Това значи да живее човек в третото измерение.

“Благословена между жените”, стр. 9; 88

Трябва да се подбират желанията. Всички ония желания, които идват до вашата душа, трябва да знаете дали са за вас.

“Естествени правила”, стр. 73; 207

Когато взимате нещо от живота, вие сте доволни; когато нищо не взимате, тогава пък от вас взимат, и вие се усещате уморени, измъчени. Тъй щото, за да си починете, трябва да се освободите от излишни и непотребни желания.

“Учителю благи!”, стр. 17; 75

Ако ти, в даден случай, можеш да отмахнеш всичките желания, да нямаш нещо, което да те привлича към Земята, ти ще олекнеш. Левитацията е същият закон. Ще знаеш закона да можеш сам да се освобождаваш... Като тръгнеш в планината не носи много желания. Ако имаш много желания, има опасност, като си дигнеш крака, да стане навехване. Всичко може да стане. Сега този закон може да го приложите и в живота. Когато тръгнеш в живота не носи много желания.

“Дух и материя”, стр. 123; 138

Казвам: не се подпушвай! Имаш едно желание, не го подпушвай! Не реагирай в себе си. Не мисли, че със сила можеш да измениш нещата. Бъди готов повече да отстъпваш, отколкото да воюваш със себе си. Не си противодействай. Това е закон, който Христос изказал със стиха: “Не се противи на злото!” Има някакво зло в тебе – дай му място да излезе навън. Не взимай участие с него, но дай му път да се изяви.

“Внушение и вдъхновение”, стр. 330; 115

Всяко едно висше или низше желание имат това свойство – да произвеждат известна киселина.

“Ферменти”, стр. 216; 128

Престъплението, прегрешението седи в това, че ние проявяваме известни желания преждевременно. Всяко едно наше желание трябва да дойде на своето място и време. Ако вие като малко дете се научите да направите една работа, както възрастните, вие ще извършите едно престъпление. Ако го направите, когато сте възрастен, ще бъде едно Добро.

“Думи на Правда”, стр. 294; 108

Не пожелай е друг закон, стар закон. Желай да обичаш, желай да правиш Добро. Желай да бъдеш силен, желай да обичаш хората. Желай да свириш, да пееш, да не кряскаш, всичко туй го желай. Не туряй думата не – то е стар закон.

“Ще се наситят”, стр. 22; 170

Трябва да знаете, че постигането на вашите желания зависи от спазването на известни закони: За реализирането на физическите желания трябва да спазвате известни физически закони, за духовните желания ще спазвате някои духовни закони, а за умствените желания – умствени закони.

“Скритите таланти”, стр. 207-208; 91

Дойдете ли до съзнанието, там се желаят само възможни неща. Има възможни и невъзможни неща. Има големи и малки постижения и желания. Желай най-малките неща... Като мислиш за себе си, ти мислиш и за другите. Това е закон.

“Да оздравееш”, стр. 41; 191

Често хората проявяват желанията на животните. Разправя един господин, че имал две възпитани котки. Но един ден, на тия възпитани котки той донася една риба, прясна, дава им я. Едната котка хваща рибата за главата, другата за опашката, и двете теглят... Добре, но се случва по някой път, тия котки като теглят рибата, тя се скъсва. Но се скъсва така: онази, която държи рибата за главата, взема винаги повече от онази, която държи за опашката. Такъв е законът: че който държи нещата за опашката, винаги взима по-малко. Нишките, които излизат от мозъка към опашката, са по-силни.

“Господарят и на двете”, стр. 373; 119

При разрешаване на въпросите, мнозина излизат от своите желания и се стремят да ги реализират. За да реализираш едно свое желание, трябва да платиш два пъти повече, отколкото струва то. Ако не си съгласен да платиш, трябва или да отстъпиш, или да отложиш реализирането му.

“Любов към БОГА”, стр. 370; 103

Всяко желание трябва да се постигне. Как? Природата разполага с ред методи за това. Тя съдейства на човека. Защо? Това е в нейн интерес. Желанията не принадлежат на самия човек, но на обществото и на цялото човечество.

“Тънки и дебели линии”, стр. 249; 105

Всички желания са на мястото си, но те трябва да се реализират на своето време. Не стане ли така, човек се натъква на големи противоречия. Нищо в Природата не става произволно.

“На време и на място”, стр. 349; 82

Не казвам, че не трябва човек да пожелава, но в пожеланието да научи великия закон, по който да постъпва, т.е. да види дали това, което пожелава, е Добро за него, за неговите близки, за народа му, за цялото човечество и тогава да пожелава, защото не е важно само да създава жив организъм временно.

“Ще се приравнят всички по закона на Любовта и Мъдростта”, стр. 95; 208

“Който, като намери един многоценен бисер, отиде и продаде все що имаше, и купи го.” Тази сутрин ще ви говоря върху най-маловажния на глед стих от прочетената глава из Евангелието на Матея, в свръзка с друг един закон, седмия и най-велик закон на Природата – законът за рода.

“Многоценният бисер”, стр. 75; 2

Тия хора, които имат вечния живот, са еднородни. Само еднород-ните неща се привличат, а разнородните се отблъскват... Еднородни трябва да бъдете! В еднородността седи законът на Любовта. Тя прави нещата еднородни. Тогава как ще се поправи света? Когато хората станат еднородни.

“Раздай всичко!”, стр. 19, 20; 30

Да допуснем, че вие имате баща, който разполага със сто декара земя. Вие сте петима братя и пет сестри. По колко ще ви се падне от тази земя? По десет декара. Ако ти искаш да бъдеш богат, ще трябва да обереш братята си, иначе други външни условия няма. Тогава какво ще правиш? (Не трябва да се делят.) Да, не трябва да се делите, а да се съберете всички заедно и така, като работят десет души задружно, работата ще върви. Тогава законът е следният: Човек понеже има десет пръсти на двете си ръце, всички ще се подчиняват на главата и така той ще бъде богат.

“Закон на равенство”, стр. 19; 36

Всяко същество, което ви обича, е ваш близък роднина. То е от вашите близки, то ви е брат, сестра, приятел. Такъв е законът. Не може ли да ви обича, не му се сърдете! Ние не можем да проявим в света това, което не съществува в нас.

“Раждането на свободата”, стр. 75; 51

Под думата красив свят разбирам света и на единството, и на множеството. Под думата множество разбирам, когато цялото множество живее в закона на съгласието. Сега да определя думата съгласие. Под съгласие аз не разбирам съгласуване между двама души на почва на някакъв интерес, на някаква търговска сделка или някаква търговска операция, защото това съгласуване е временно. Разумното съгласуване е една брънка в живота. То е свързване.

“И обхождаше Исус всичката Галилея”, стр. 4-5; 30

Понеже Божественият закон е колективен, той засяга изведнъж всички. Като направиш едно Добро на един човек, туй Добро се отнася и за целия свят.

“Добрата постъпка”, стр. 8; 36

Казвам: яви ли се желание у някого да върви напред, оставете го, нека излезе напред! След него ще излезе втори, после трети и т.н. Ще дойде ден, когато всички ще стигнат върха. Ако един се подигне нагоре и стигне върха, и останалите ще вървят след него; ако един от тях се върне назад, и останалите ще се върнат. Такъв е законът. Смъртта на едного е смърт за всички; животът на едного е живот за всички. Казано е в Писанието: “Бог не съизволява за смъртта на грешниците”.

“Специалният закон”, стр. 197; 44

“Колко е добро и колко угодно да живеят братя в единомислие!” Този стих е основата на това, което осмисля живота. Този закон се отнася не само за обществото, но той е верен и за нашия духовен живот, той е верен и за физическия живот.

“Братя в единомислие”, стр. 126; 59

Това, което отделният човек желае, е желание на Цялото, на всички хора по лицето на Земята. Достатъчно е да пожелаеш да бъдеш богат или красив, в този момент още някой е станал богат или красив. Законът е такъв. Радвайте се, че желанията ви се изпълняват. Щом един човек реализира желанията си, всички могат да ги реализират. Значи всички желания са реални и постижими; въпросът е само до времето.

“Изново”, стр. 111; 62

Когато момък и мома се обичат, единият от тях казва: “Или аз ще дойда да живея при тебе, или ти ще дойдеш при мене”. Тогава и момата напуска майка си и баща си, и момъкът напуска майка си и баща си – двамата напускат своя дом. Не е добро положението на онзи, който остава при майка си и при баща си. Всеки човек трябва да се стреми да роди Божественото Добро, да придобие своята свобода. Не е въпросът в женитбата по форма, но това подразбира закон за сливане, за обединение на хората в едно цяло.

“Кога ражда”, стр. 15; 67

В Божествения свят радостта на едного е радост на всички; скръбта на едного е скръб на всички. Законите на физическия свят са точно обратни на законите в Божествения свят.

“Постоянни и преходни неща. Козметика”, стр. 169; 74

Като говорим за вътрешния живот, ние имаме пред вид реалния живот, от който е произлязъл външният живот. Който не разбира закона на единството, да търси БОГА отвътре, той ще Го търси в множеството, и все ще Го намери някъде в баща си, в майка си, в приятелите си, в някой велик човек, в някой музикант, поет, художник. Който намери БОГА отвън, той ще има един резултат; намери ли Го отвътре, ще има друг резултат.

“Влязоха в ладията”, стр. 267-268; 78

Всяка идея, която излиза от човека, отива в пространството, прави цял кръг и се връща там, откъдето е излязла. Същото се отнася и до Доброто, и до злото. Като излязат от човека, те образуват един кръг и пак се връщат към него. Значи законът за обединяване на нещата съществува навсякъде в живота.

“Постижения на богатия и на сиромаха”, стр. 139-140; 73

Българинът на българин враг не може да бъде. Такъв е Божият закон! Всеки, който каже противното, не говори Истината. Въпросът не е само за българите, но и за всеки човек, който се обявява против цялото човечество. Такъв човек е негов враг.

“За съдба дойдох”, стр. 7; 67

Хората трябва да бъдат разумни, за да изправят отношенията помежду си. Те съставят удове на един общ организъм.

“Голямото благо”, стр. 9; 77

Ако у теб самия не може да живее всичкият народ, ако ти не можеш да живееш във всичкия народ, ти не си го разбрал. Ти тъй чувстваш нещата, но всичкия народ в себе си, при сърцето си да го имаш. Не само своя си народ – законът е един и същ. Един народ има в света, то е цялото човечество. Това е народът.

“Пред всичкия народ”, стр. 242; 95

Като се оправи щастието на народа, и на личността ще бъде добре. Но когато народът е зле, тогава и богати да сме, пак няма да ни бъде добре.

“Като дете”, стр. 105; 108

Вие желаете толкова много работи, които са ви непотребни. Хубаво е, че ги желаете, понеже това, което не може да постигнете, като го желаете, други ще го постигнат.

“Законът на помагането”, стр. 29; 130

Когато внесем Доброто в една душа, ние го внасяме във всички души. Не можем ли да внесем Доброто в една душа, не можем да го внесем и в цялото човечество. Този закон има отношение и към отделния човек. Ако можете да внесете Доброто в една своя мисъл или в едно свое желание, вие го внасяте във всичките си мисли и желания.

“Път към живота”, стр. 17; 90

Всички хора, които мислят, чувстват и постъпват по един и същ начин, са скачени съдове. Всички хора, които имат еднакви убеждения, са скачени съдове. Всички обикновени хора представят система от скачени съдове. Талантливите представят друга система; гениалните – трета. Изобщо хората представят системи от скачени съдове, в зависимост от нивото на своя умствен, сърдечен и волев живот.

“Елементи на планетите”, стр. 184; 90

Съществува закон на единство, според който има тясна връзка между малките и големите неща. Казано е в Писанието: “Аз съм алфа и омега, начало и край на нещата”. Големите мисли са началото, малките са краят. Ако големите мисли не се свържат с малките, първите няма да се реализират.

“Оставете децата”, стр. 269; 107

Всеки човек в живота си се интересува от своята специалност. Щом нещата са от общ характер, те не го интересуват. Специалистите в живота зависят от един общ закон. Благосъстоянието, на който и да е лист на цвета и на което и да е клонче на едно дърво, зависи от благосъстоянието на цялото дърво, от неговите жизнени сокове.

“Ето отрока”, стр. 133; 108

Възможно ли е на едно дърво само на един лист да е добре, а пък на другите да не е добре? Законът, който съществува, е: Ако на цялото дърво е добре, ако на всичките листа е добре и са в цветущо състояние, и на единия лист ще му бъде добре.

“Три фази”, стр. 538; 146

Всеки човек е длъжен да вярва в каквото си иска. Той има право на това. Но неблагоразумно е човек да вярва и да поддържа това, което носи нещастие. Да вярва и да поддържа това, което носи щастие, разбирам. Защото съществува един закон: Благото на всички хора е и наше благо и нещастието на всички хора е и наше нещастие. Сегашните хора чувстват този закон и виждат, че лошото състояние на един народ се отразява и върху другите народи. За бъдеще това нещо ще се чувства още повече.

“Разумните ще разберат”, стр. 349-350; 120

Както вашето съзнание въздейства на всички същества, така и колективното съзнание на всички същества въздейства върху вас.

“Възвишеното в човека”, стр. 519; 122

Доброто, което другите придобиват, ще бъде ваше Добро. И Доброто, което вие придобивате, ще бъде Добро на другите.

“Божественият филтър”, стр. 578; 122

Ние казваме, че един ден човечеството ще се поправи. Когато великото съзнание, когато тази светлина проникне в умовете на всички души, тогава всички хора, цялото човечество ще се разбере помежду си, ще се поправят. Същият закон се отнася и до народите.

“Благоприятната Господня година”, стр. 406; 125

Който иска да бъде Син Божи, трябва да признава закона за единството: една воля, една мисъл, едно чувство.

“Положителни качества”, стр. 419; 127

Всички хора съставят един организъм. Те имат взаимни отно¬шения, и най-първо трябва да се намерят отношенията между расите. Расите не се родиха произволно в света. Народите не се родиха произволно. Индивидите не се родиха произволно – всичко в света върви по един общ закон. Трябва да се намери първо произхода на нещата, по каква линия вървят те.

“Колко са прекрасни нозете”, стр. 44-45; 125

Доброто носи всичко със себе си. А пък щом се разколебае човек в Доброто, след него идат вече всичките неприятности. Изобщо законът за единичния живот е верен. В колективния живот има едно изключение, но то се дължи на индивидите.

“Най-добрият плод”, стр. 64; 130

Има един закон в света: Общите погрешки в целия свят докато не се изправят, не може да се избавите от тях. Те са в самата материя, в силата, която действа, в мислите на хората, в техните религиозни вярвания, те са наследствени.

“Общи погрешки и общи добродетели”, стр. 258; 130

Щом бащата в един дом падне, с него заедно ще паднат и майката, и децата. Ако майката падне, ще паднат и бащата, и децата. Ако децата паднат, ще паднат и майката, и бащата. Това е общ закон, който засяга всички хора.

“Отворени книги”, стр. 310; 131

Човек може да отреже и да яде месото на другите хора, но да отреже месо от себе си – не. И ако човек съзнае, че всичко в света представлява един организъм, той няма защо да яде своето месо. По някой път вие злословите другите хора. То е същият закон, понеже не съзнавате, че няма човек в света, който да злослови себе си. И ако някой път вие злословите себе си, то не сте вие, а някое същество, което е чуждо на вас.

“Действието на музиката”, стр. 269; 136

Не можеш да направиш престъпление на себе си, от себе си не можеш да ядеш. Ако хората приложат този закон, ще бъде невъзможно да направиш пакост някому. Този човек съставлява едно цяло с тебе.

“Опитай!”, стр. 397; 122

В света има едно коопериране на душите... Та и когато вие решите да направите едно Добро все таки едновременно мнозина ще поискат да направят, по разни начини, едно Добро.

“Силата на подсъзнанието и свръхсъзнанието”, стр. 299; 122

В света съществува закон на коопериране, на сдружаване между съществата с цел да си помагат едни други.

“Виждане и съзнаване”, стр. 45; 88

Когато ти решиш да направиш едно Добро, с тебе заедно се кооперира и цялото човечество, които мислят като тебе. С тебе заедно се кооперират всички разумни хора, които мислят като тебе.

“И видях ново Небе и нова Земя”, стр. 73; 140

Ако вашата Любов може да ползва вас, тя може да ползва и другите... То е един закон, който трябва да го имате предвид.

“Възлюбете Господ”, стр. 553; 140

Благото е благо за всички; животът е живот за всички; сиро¬машията е сиромашия за всички.

“Закон за контролиране”, стр. 181; 146

Човек не е сам в света. Има един закон в света, който регулира човешкия живот. Всички души са колективни. Човек сам се ражда в света, но с неговото раждане на Земята с него заедно слизат около 10, 20, 30, 50, 100 хиляди души. С неговата съдба е свързана и съдбата на всички тия души. Ако не повече, то поне 10 000 души идват в един и същ момент на Земята с раждането на всяка една душа. Тези души са разпръснати по Земята и така се случва, че едновременно те всички не са бедни. Ако един от тях е съвсем закъсал, много от тях са богати и могат да му помогнат. Достатъчно е човек да отправи ума си към БОГА и радиото на всички тези 10 000 души започва да работи и се притичват на помощ. Те разбират този закон добре.

“Няма нищо ново под Слънцето”, стр. 262-263; 146

Станете проводници на Божественото... Ако си проводник на изкуството, на хубавото, на красивото, ти ще бъдеш велик художник в света. Ако си проводник на Доброто, ти ще минаваш като един голям благодетел в света. Ако си проводник, ти ще бъдеш като спасител в света. Проводник трябва да бъде човек в света. И за здравето е същият закон. Желайте здравето на всички хора в света – здравето ще дойде във вас.

“Проводници”, стр. 67; 173

Страхът е предвиждане на бъдещите мъчнотии, които се раждат. Един човек не може да се справи, трябват 10, 100, 1000, трябват няколко милиона хора да се координират. Същият закон е и в човешката глава, същият закон е и в човешкото сърце, и в мускулите, навсякъде човешките клетки се координират по същите правила.

“Сърцето на Природата”, стр. 262; 150

Като знаете закона на кооперирането, прилагайте го с Любов.

“От север към юг”, стр. 389; 175

Човек взима участие в скърбите и в радостите на своите ближни, без сам той да е скърбен или радостен. Това е неизбежен закон.

“Азбука на Божествения език”, стр. 308; 152

Какво по-хубаво, ако всеки един от вас, би влязъл в един дом, че да чувстват хората, че носиш живот, да чувстват хората, че носиш светлина и знание, да чувстват хората, че носиш свобода. И всеки да чувства – дали е в един дом, дали е в едно общество, дали е в един народ или където и да е, – законът навсякъде е един и същ.

“Правилно верую”, стр. 269; 153

Щом вие желаете Доброто на другите хора и те ще желаят вашето Добро. Радвайте се на знанието на другите хора и те ще се радват на вашето. Радвайте се на всяко хубаво нещо, което виждате, защото то ще бъде един ден и за вас. Такъв е законът.

“Мощните сили в Природата”, стр. 51; 162

Благото на цялото човечество зависи от един човек и благото на един човек, зависи от цялото човечество.

“Божественото право”, стр. 467; 153

С всяка помощ, която можеш да дадеш на когото и да е, ти помагаш на себе си. Животът – това са скачени съдове.

“Ще бъдат опитани”, стр. 64; 160

Страданието на цялото човечество да бъде наше страдание. Радостта на цялото човечество да бъде наша радост. Понеже страданията на Адам и Ева станаха наши страдания, по същия закон благостите на цялото човечество ще бъдат благости за всеки едного от вас.

“Близо е”, стр. 114; 183

Някой страда, без да знае причината за страданието си. Много просто – друг някой страда, а той възприема страданието му. Някога се радва, без да знае защо се радва. Друг някой се радва и той възприема радостта му. Като знае този закон, човек може да се лекува. Как ще се лекува? Като се свърже със здрави и добри хора, които го обичат.

“Умен, добър и силен”, стр. 27; 192

Когато на всички хора е добре, и на мен ще е добре.

“Но Син Человечески кога дойде, дали ще намери вяра на Земята”, стр. 41; 202

Останете ли сам, пейте за себе си! После, трябва да бъдете мисли-тел пак за себе си. Учите ли, учете пак за себе си. Щом можеш да пееш за себе си, ще можеш да пееш и за другите. Щом можеш да мислиш за себе си, ще можеш да мислиш и за другите. Щом можеш да учиш за себе си, ще можеш да учиш и за другите. Законът е такъв. В този закон е смисълът.

“Равностранният триъгълник”, стр. 26; 36

Като живее на Земята, човек се натъква на два закона: закон на Цялото и закон на частите. Дойдете ли до първия закон, вашата основна задача е да определите отношенията си към Цялото, без да се мъчите да проникнете в Неговата същина. Вашата задача е да имате правилни отношения към Цялото, да се съзнавате като Негови удове.

“Две категории хора”, стр. 35; 92

Има едно единство, но то съществува само между всички мистич-ни общества – те управляват сега. Следователно и ония, които се подчиняват на тоя велик закон, те само успяват в света.

“Бележки от разговори с Учителя”, стр. 112; 205

Ако ти нямаш право отношение към БОГА, ти не може да имаш право отношение към вечното множество; ако ти нямаш право отношение към вечното множество, не може да имаш право отношение към вечното единство. Те са две неща, които са в отношение, в тясна зависимост.

“Що да сторя”, стр. 250; 96

В живота съществуват три важни закона: закон за Цялото, закон за множеството и закон за частите. Първия закон наричаме закон на БОГА, втория – закон за ближния, а третия – закон за самия себе си. Първият закон включва всичко в себе си.

“Четирите полета”, стр. 245-246; 92

Благото в света се определя от първия закон, законът на Цялото. Ние наричаме това Цяло “закон на БОГА, закон на Любовта”. Безграничното е първото проявление, Любовта, която се проявява и която всякога носи в себе си благо. Благото пък, това е вечната хармония, която включва всички души. Следователно този закон представлява пълнота на духовния живот и всяко зло е изключение от него. Вторият закон е законът на частите, законът на душите, законът на индивидите в света. От втория закон, от закона на ограниченото се ражда злото.

“Истинната лоза”, стр. 3-4; 30

Любовта, за която говорим ние, е закон на Цялото.

“Любов в трите свята”, стр. 453; 167

Никога частта не може да даде мнението си за цялото; никога произведението на човека не може да даде мнението си за своя творец.

“Сила, разумност и Добро”, стр. 14; 100

Във висшата окултна математика частта може да бъде равна на Цялото, но не може да стане по-голяма от Цялото. Това е едно положение. Цялото пък може да бъде по-голямо от частта. Това е второто положение.

“Условия, лежащи в триъгълника”, стр. 78; 31

Интересите на частите не могат да се примирят едни с други. Те могат да се примирят само в Цялото. Само Цялото представлява велик закон за примирение на интересите на частите. Следователно всеки човек, който се занимава с частите, преди всичко трябва да разбира закона на Цялото, понеже всяка част има определено място в Цялото; и тя е част дотогава, докато запазва своето място. Изгуби ли това място, тя вече не е никаква част. И в живота забелязваме същото нещо. И тъй, докато човек има свое определено място в Цялото, т.е. в БОГА, той живее.

“Братя в единомислие”, стр. 122-123; 59

Когато говорим за частите и за Цялото, натъкваме се на два важни закона. Първият закон: Частта никога не може да бъде по-голяма от Цялото; Цялото всякога може да бъде по-голямо от всяка своя част и равно на сбора на всички негови части. Вторият закон: Всяко Цяло може да бъде толкова малко, колкото е сборът на неговите части, но никога не може да бъде по-малко от тях. Цялото никога не може да бъде по-малко от своята част. Неделимото представя най-малката величина в света. От единицата, като неделимо, не може да има по-малка величина. Ние можем да пренесем тия закони и към БОГА и да кажем: Никое същество не може да знае повече от БОГА. И обратно: БОГ никога не може да знае по-малко от своите части – живите същества.

“Хармоничен избор”, стр. 128; 83

На Земята, цялото зависи от своите части, а в духовния свят, частиците зависят от своето Цяло.

“Отхвърленият камък”, стр. 148; 3

В човека има едно възвишено “себе”. То е Божественото в него. Защо Господ даде на човека само един ум? Защо не му даде два, три ума, да работи повече? Като турят два ума у човека, те развалят работите. Законът е, че едното е най-силно в света.

“27 август, четвъртък”, стр. 23-24; 37

Ако помагате на хората, и те ще ви помогнат; ако не им помагате, и те няма да ви помагат. Тоя закон е верен, както за отделния индивид, така и за всяко общество и всеки народ. Във всеки дом, във всяко общество, във всеки народ, във всяка раса, както и в цялото човечество съществува една обща душа, която обхваща отделните единици. Общите души се групират в едно общо цяло.

“Изтълкувай ни тази притча”, стр. 172; 11

Може да разделяш, но само непотребното в твоя организъм. Следователно законът, който стои скрит в този стих, е: Първото и най-важно нещо е, да не се раздвоява Доброто. Религиозните, добрите хора не трябва да се раздвояват.

“Разделено царство”, стр. 60; 3

Човек трябва да разбира основния закон, според който да се поставя всяко нещо на мястото му.

“Гърбавата жена”, стр. 160; 3

Всички вие, ще вземете участие във въртенето на голямото колело, ще хванете по едно от малките колелца и ще въртите, не както сега, отдясно към ляво, а отляво към дясно. Това е Христовото учение: да завъртите колелото на малкия закон.

“Малкият закон”, стр. 219; 3

Чрез своя ум и желания майката се свързва с детето си още докато то е в утробата й – там още тя дава насока на бъдещото му развитие. Този закон работи и може да стане опасен ето как: ако вие се свържете много тясно с някого, когото много обичате, и ако той измени своята насока, между вас ще настане голям разрив и единият от вас ще пострада. Затова, когато човек е решил да изучава Божествените тайни, трябва да бъде много чист.

“Правият път”, стр. 45; 7

Помнете: в Битието всяко същество, колкото и да е малко, е част от Цялото. Следователно, когато малкото или частта страда, с нея заедно страда и Цялото. Като не знаят тоя закон, хората си причиняват сами на себе си страдания. Цялото човечество е общ организъм, затова всеки трябва да приложи своята дейност за благото на тоя организъм.

“Като го видя Петър”, стр. 112-113; 6

Може да има сто милиона начини как да постъпиш, но от тия сто милиона начини на целокупния живот има да избираш един начин, според който да извършиш едно добро дело. Ти отиваш при една бедна вдовица, запример вдовицата А. Ще кажеш: “Какво ще направя като отида при нея?” Ти като идеш при тази вдовица, ще извършиш своята длъжност, а именно с това си посещение може да дадеш потик на сто милиона други хора да направят Добро. Туй е закон.

“Разумност в Природата”, стр. 14; 27

Божественото винаги идва в множеството, а се реализира само в едно. В човешкото идва само едно желание, а се реализират много, и вследствие на това, човешкият живот е безсмислен, т.е. в човешкия живот няма единство. В Божествения живот има единство, значи, там всичко се хармонизира в едно.

“Господи, да прогледам!”, стр. 495; 25

Човек не е направен от пръст. Че пръстта влиза като съставна част в човешкия организъм, това още нищо не значи. Пръстта не е организирана, в нея няма никакво единство. А под думата човек, ние разбираме закон на единство, т.е. нещо организирано.

“Полюси на съзнанието”, стр. 279; 65

Щом сме добре облечени за Едного, то това обличане важи за всичките. Щом мислите добре само за Едного, това мислене важи за всичките еднакво.

“Учител мой”, стр. 78; 182

Един закон има в Природата – закон на единство, една мярка – единицата, една причина – Първопричината на нещата. В закона на единството е и законът на множеството.

“Хармонични и дисхармонични съпоставяния”, стр. 257; 145

Туй, което е вярно отчасти за индивида, то е вярно и за общото. Законът е един и същ и навсякъде има приложение.

“Царството Божие се благоветствува”, стр. 428; 25

Ще бъдеш едно с БОГА и едно със своите ближни. Във вътрешното единство е разнообразието на живота. В това единство, именно, се проявява Любовта. Приложете Любовта, за да разберете закона на единството.

“Познат от БОГА”, стр. 104; 133

Ти трябва да обичаш само Едного. Ако ти обичаш, по общия закон за другите няма да мислиш.

“Математическо отношение и геометрическо положение”, стр. 543; 162

Да обичаш едного, това значи да работиш върху тази душа и да изучаваш в нея онова, което е общо за всички души. Това е закон за общност. Да обичаш всички души, това означава да изучаваш закона за единството. В закона на единството човек постепенно слиза. Той започва да работи първо за БОГА, после за ближния си и най-после за себе си. При закона на общността е точно обратно: Човек първо работи за себе си, после за ближния си и най-после за БОГА. За да се развива правилно, човек трябва да минава от единия закон в другия. Остане ли само в единия закон, той преживява големи противоречия.

“Единство и общност”, стр. 242-243; 66

Ако съберете всичките физически хора на Земята в едно, от тях ще направите един астрален човек. Всичките хора, колкото милиарда и да съществуват на Земята, като ги съберете в едно, ще направите един умствен човек. Ако съберете всичките умствени хора в едно, ще направите един причинен човек. Такъв е законът.

“Четирите проекции”, стр. 14-15; 27

Всеки човек е мярка за себе си. И ако вземеш друг човек за мярка на себе си, ти ще паднеш в погрешка. Тогава трябва да пазите следующия закон: Единицата, едното съдържа всичко в себе си. Но едното е и във всичко! Всички са в едното и едното е във всички.

“Изкуството на ангелите”, стр. 210; 156

Когато човек разбере външната страна на физическия живот и вътрешната страна на духовния живот, той влиза вече в Божествения свят – в закона на единството.

“Гордост и ревност”, стр. 74; 69

В света има само едно първо място, което принадлежи на Господа. Останалите места са за хората. Не се стремете да сядате на първо място. Който търси първо място, той ще носи големи отговор­ности. Никой човек, никое същество не е за първо място. Който търси първо място, той се е заблудил. Първото място е свързано с големи отговорности. Следователно ще знаете, че закон за единство съществува навсякъде в Природата: едно първо място, един мъж, една жена, един баща, една майка, едно дете – всичко в света съществува по едно, а многото са негови отражения.

“Двете полушария”, стр. 206; 139

Каза Христос: “Тази заповед приех от Отца Си”. Казвам: това е единството, към което ние се приближаваме. Щом човек живее в тази заповед, в това единство, няма повече какво да се съмнява. Навлезеш ли в закона на единството, ти ще разбираш нещата и от техните резултати, от техните последствия ще разбираш причините.

“Приех от Отца Си”, стр. 17; 45

Каквото и оръжие да употребиш против мене, когато БОГ се проявява, туй оръжие няма да успее, защото колективните мисли, колективните чувства и колективните постъпки, това е Божественото, там е великият закон, на който всички велики същества еднакво мислят, еднакво се подчиняват и всичко вършат от Любов, не от насилие.

“Идете при чистите извори”, стр. 663; 140

БОГ се проявява и в най-малките същества, като части от Него, но същевременно Той се проявява и в Цялото, което наричаме закон за единство, или велик закон на Любовта.

“Проява и постижение на Любовта”, стр. 379; 152

Единството трябва да се изразява чрез послушанието. Единство трябва да съществува в принципите. Дето има единство, там съществува и законът на Любовта. Единството не подразбира еднообразие. Ние схващаме Любовта като закон на разнообразие – разнообразие на малките единици, които съставляват голямата единица в света.

“Тази притча”, стр. 299; 47

Щом търсиш ближните си, това показва, че БОГ живее в множеството. То е Великото в света – да търсиш безбройното множество. А пък в едното е законът на малкото.

“Най-съвършения идеал”, стр. 253; 129

Хората трябва да се върнат към първия закон, когато живяха заедно и да си кажат: “Ето тук можем да живеем заедно”. Те първо­начално живяха в едно тяло, в един ум, в едно сърце, значи и сега могат да живеят така, да се разбират и да си служат.

“Сам изтъпках жлеба”, стр. 20; 46

Христос казва на учениците си: “Без Мене нищо не можете да направите. Аз съм лозата, вие – пръчките”. Как ще си обясните тези думи? С тези стихове Христос изнася един велик закон. Докато човек не е на тази лоза, като част от нея, той учен не може да стане, той служител Божи не може да бъде.

“Което оправя”, стр. 127; 55

Частта трябва да знае какво е отношението й спрямо Цялото, а после какво е отношението й към другите части. Значи частта има отношение към половината, към четвъртината и към всички по-малки части на Цялото. Това е един вътрешен закон, който обуславя нашите разбирания.

“Дойде глас”, стр. 372; 59

Законът за Цялото включва в себе си закона на частите, но законът на частите не може да обхване закона на Цялото. Законът на частите може да има някои специфични закони, които да не се отнасят към закона на Цялото, но всички закони на Цялото са едновременно и закони на частите.

“Постоянни и непостоянни величини”, стр. 40; 72

Цялото никога не се дели. То е вечно и неделимо. Делят се само частите. Цялото не се събира, не се вади, не се умножава, нито се дели. То е единствената реална величина, която нито се изменя, нито се променя. Дойдете ли до промените, вие сте в закона на частите.

“Закон за частите и за Цялото”, стр. 184; 103

Частите слизат и се качват, но Цялото никога не се качва, нито слиза.

“Закон на хармонията”, стр. 92; 193

Когато всички удове на организма са здрави, целият организъм е здрав. Ако само един уд на организма е болен, целият организъм страда. Този закон се отнася, както до органическия, така и до психическия свят. Причината за заболяване на кой да е уд на организма е вътрешна, а не външна. Тя се дължи на някакви примеси във физическото или духовното тяло на човека.

“Влязоха в ладията”, стр. 270; 78

Големите реки не се вливат в малките, но малките реки винаги се вливат в големите. Ще изкажа тази мисъл в друга форма: малките реки се вливат в големите, а големите реки се разливат в малки. Когато говорим за разливане, разбираме един вътрешен процес, а именно: великото, мощното, силното се разлива в малкото.

“Ще се превърне на радост”, стр. 192-193; 59

Лично за тебе може да няма Добро, но в Природата, в общия закон на Цялото, зло не може да има. Злото съществува като закон на индивида.

“Ще влезе Духът”, стр. 33; 109

Ако помагаш на Цялото, ти си свободен човек; ако не помагаш, не си свободен. Щом е добре на Цялото, и на тебе ще бъде добре.

“Средство за подобряване”, стр. 71; 192

В ума си ще пазите един велик закон: Всеки орган си има велико предназначение – стомахът, дробовете и пр. Те си имат и своите помощници-адютанти: бъбреците, дебелото черво и пр.; за дробовете – артериите, вените. Там са източниците на ума. Мозъчната система също.

“Бележки от разговори с Учителя”, стр. 102; 205

Под семейство не разбирам няколко члена – майка, баща и деца. Вселената е едно голямо семейство. По тоя образец е създадено и малкото човешко семейство. Изучавайте великото семейство – Вселената, за да създадете и малкото семейство по тоя план. Законите на Вселената трябва да бъдат закони и на малкото семейство.

“Кръг, елипса и хипербола”, стр. 153; 103

Помнете: благото на човечеството е ваше благо; и вашето благо е благо на цялото човечество. Какво мога да направя аз, един човек? Може би, ти си последният, когото очакват, да направиш едно Добро за цялото човечество. Хиляди хора очакват пример от тебе. Това е закон не само на физическия свят, но за още много светове.

“Живот и благо”, стр. 147-148; 113

Всички хора, с които имаме среща, аз говоря съзнателно, за всички умни хора, те са едно цяло. Това е Божествен език, това е помощта, с която Невидимият свят, или разумният свят, помага на слабите в света. Колкото повече помощници имате в света, вие ще бъдете по-силни. Туй е същият закон: Когато целият човешки мозък функционира правилно, всички чувства и способности са нормални.

“Постижимото”, стр. 20; 120

Кажем ли, че между две същества се образува права линия, разбираме отношения на тия същества към Божествения принцип, който ги свързва. В този смисъл мъжът и жената представят едно цяло, а не отделни същества.

“Два центъра”, стр. 195; 84

Някой път някои работи с един човек не стават, тогава ще се съберете двама души, за да се изпълни законът. Може да турите и трима души. Казано е: “Дето са двама или трима души събрани, Аз съм там!” Един в света е само БОГ.

“Изпит на ученика”, стр. 743; 122

Туй, което наричат части на единицата, то е безброй частици, които се съдържат в единицата. То са възможности, при които цялото се развива. То е закон на човешкото развитие.

“Единицата”, стр. 359; 178

Колкото по-високо се повдига човек, толкова и хоризонтът на неговото разбиране и знание трябва да се разшири. Той трябва да разбира закона на Цялото и закона на частите. Цялото е БОГ, частите са всички живи същества, от най-малките до най-големите.

“Граници на живота”, стр. 22; 123

Ти не можеш да бъдеш щастлив, ако Цялото не е щастливо. Ти не можеш да бъдеш здрав, ако Цялото не е здраво. Ти не можеш да бъдеш умен, ако Цялото не е умно. Ти не можеш да бъдеш богат, ако Цялото не е богато. Следователно всичко зависи от Цялото. И тогава, ако има някакво нарушение на този закон, ти ще прегледаш какви са ти отношенията към Цялото, и ако намериш някаква погрешка, да я изправиш.

“Подобно е на невод”, стр. 34; 146

Каквото и да направиш, засягаш целия организъм на Живата Природа. Затова когато измъчваш един човек, това се отразява върху съзнанието на БОГА, за което ще имаш и въздаяние.

“Закони и методи на Мъдростта”, стр. 186; 198

Всеки поотделно трябва да мисли за своето оправяне. Щом се изправят частите, и цялото ще бъде изправено. Нито частите могат без цялото, нито цялото – без частите.

“На видело”, стр. 251; 80

Всеки народ има право да живее добре. Някои народи казват, че всеки трябва да гледа своя живот. Не, каквито са законите на индивидуалния живот, такива са законите за дома, обществото, за народите, за цялото човечество. Законите, които функционират в частите, функционират и в цялото, но само в своето приложение, те имат една площ, по-голяма.

“Животът е по-ценен”, стр. 133-134; 125

Когато частите се съединяват в едно цяло, цялото става силно. Когато частите на цялото се разединяват, цялото става слабо. Вие можете да приложите този закон и ще имате резултат.

“Цялото и частите”, стр. 425; 143

Човек трябва да живее за обществото, обществото трябва да живее за народа, народът трябва да живее за цялото човечество. Още по-високо е човек да живее за цялото човечество. Най-високо е човек да живее за БОГА.

“Кротките, миротворците”, стр. 107; 162

Щастието се обуславя от Божествения принцип в света, т.е. от закона на Цялото. Невъзможно е човек да прилага закона на Цялото към една малка част и да бъде щастлив.

“Божественият и човешкият свят”, стр. 3-4; 167

Ако искате да бъдете силен, ще си кажете: Аз, добрият човек, и всички добри хора в света с мен, плюс БОГА с мен, Който е над нас, всичко мога да направя. Тъй седи законът.

“Пътят на ученика”, стр. 136; 26

Препоръчва се цялата лекция “Закон за частите и за Цялото”; 167

Един велик, разумен закон регулира дишането на Земята и на всички живи същества, които живеят на нея. При това, ако ритмусът в дишането на хората съвпада с ритмуса при дишането на Земята, в техния живот настава пълна хармония... И Слънцето диша.

“Доведете ми го тук”, стр. 227; 80

В Индия йогите са създали цяла школа за дишането, в която изучават ритмичния закон за дишането. Те търсят ключа на дишането, защото е изгубен. Но и досега не могат да намерят ритмуса на дишането на сърцето. Туй дишане, което индусите правят, не е ритмично... Да хвалите Господ, то е законът на дишането.

“Вечният порядък”, стр. 155, 156; 97

Доброто дишане в Природата има определен закон... През носа е доброто дишане. Когато превърнем дишането в нормално състояние, то трябва да става много правилно и хармонично.

“Двете течения”, стр. 259; 144

Във въздуха има известна животворна енергия, която помага pа кръвообращението и за пречистването на кръвта. И дишането се подчинява на известни закони. Ако човек диша плитко, той не може да се ползва от приетия въздух. Ако диша дълбоко, въздухът, който приема, ще може да извърши добра работа.

“Неизбежният път”, стр. 69; 153

За да диша свободно, човек трябва да знае законите как да излезе от херметически затворените условия и да поеме чист въздух отвън.

“Функции на човешкия организъм”, стр. 312; 82

Когато дишането става правилно, тялото е здраво, а щом дихателната система не е правилно развита, дишането е неправилно и децата са нездрави.

“Молитва”, стр. 61; 201

За да бъде здрав, човек трябва да диша дълбоко, да поема въздух с целите дробове. При дишането, заедно с въздуха, в дробовете влиза известна енергия. Колкото по-дълбоко е дишането, толкова по-голямо количество енергия влиза в дробовете, която, заедно с въздуха, обхваща всички белодробни клетки и помага за доброто пречистване на кръвта.

“Естествен ред на нещата”, стр. 3-4; 84

Ще поемаш и изпущаш плавно въздуха. Ще поемаш въздух през лявата ноздра и ще го изпущаш през дясната. И обратно: ще поемаш въздух през дясната ноздра и ще го изпущаш през лявата.

“Живот, мисъл и воля”, стр. 118-119; 105

Силата на човека зависи от правилното дишане. Да знае човек как да диша, това значи да владее законите на дишането. Заслужава човек да посвети цял живот, за да се научи да диша правилно. Болестите, страданията, неуспехите в човешкия живот се дължат на неправилното дишане. Когато се научите да дишате правилно, всичките ви работи ще се наредят добре.

“Общи и специфични идеи”, стр. 101; 92

Вярата е закон, свързан с дишането.

“Закон на вярата”, стр. 145; 153

Препоръчва се лекцията “За дишането”; 164

Събирането е колективен процес. На физическия свят, събирането е механически, несъзнателен процес. Събират се само такива неща, на които съзнанието не е пробудено. Умножението обаче е духовен процес. То е процес, в който взимат участие същества с пробудено съзнание. Следователно неразумните неща се събират, а разумните се умножават. Изваждането е също така физически процес. Когато изучаваме биологически развитието на клетките, виждаме, че те се размножават чрез делене. Това делене е разумен, съзнателен процес. И сега, като знаете тия неща, вие можете да употребявате събирането и изваждането за лекуване на един род болести, а умножението и делението за лекуване на друг род болести. Също така известни сили в нашия организъм могат да се събудят по закона на събирането и изваждането, а други – по закона на умножението и делението.

“Четирите кръга”, стр. 10-11; 57

Ева направи първото събиране на запретените плодове и извади наяве вкуса на плодовете, и Господ направи изваждането – изпъждането. В началото беше им казано да умножават и разплодяват. Правя ви намек за един велик духовен закон, върху който почива целия живот.

“Онова, което ще повдигне човека”, стр. 105; 208

Като твърдиш и отричаш нещо, това е процес на унищожаване. С други думи, плюс и минус взаимно се унищожават. Закон е: Ако два пъти твърдиш нещо, а един път го отричаш, имаш плюс. Ако два пъти отричаш нещо, пак имаш плюс.

“Входни врати”, стр. 46; 103

Две противоречия в живота не раждат една добродетел. Две положителни, рационални числа раждат едно отрицателно число. Единицата е положително число. Тогава 1+1=2. Двойката е отрицателно число. Следователно тия две положителни числа можем само да ги съберем, за да получим отрицателно число, но по никой начин не можем да ги умножаваме. Например 1х1=1. Обаче има и друг един закон: Като съберем две отрицателни числа, получаваме едно положително. Например 2+2=4. Числото 4 е положително. Като умножим две отрицателни числа, пак получаваме едно положително: 2х2=4. Следователно, ако искаме да получим положителен резултат, трябва да работим с две отрицателни числа.

“Време и сила”, стр. 20-21;39

Всяко число си има свое име и затова, като извикаме единицата или двойката по техните имена, те веднага ще се отзоват, и като дойдат, ще се разберем... В тази жива математика числата нито се събират, нито се изваждат. Нито се умножават, нито се делят. Те не се събират, а при това в тях има събиране. Те не се изваждат, а при това в тях има изваждане. Те не се умножават, а при това в тях има умножение. Те не се делят, а при това в тях има деление. Това са разумните събирания, изваждания, умножения и деления. И според този велик закон, когато извадиш едно число по Божествен начин, ти усещаш радост в себе си.

“И обхождаше Исус всичката Галилея”, стр. 24-25; 30

Като събирате числата от едно до десет, вие трябва по някакъв начин да ги оживите.

“Двете съзнания”, стр. 302; 72

Вие не можете да събирате оттам, дето не сте внасяли, дето не сте събирали. Ти не можеш да изваждаш оттам, дето не си събирал. Ти не можеш да делиш там, дето не си умножавал. Вие трябва да разбирате този закон.

“Имаше някой человек”, стр. 198; 146

Числото 10 е рационално, а 5 е ирационално. Мъжът е числото 5, затова не му върви. Той трябва да се съедини с жената, за да станат двамата числото 10, което е рационално число. Тогава законът е: Две ирационални числа, събрани в едно, образуват едно рационално число. Съчетанията на тези живи числа, ще дадат бъдещия живот.

“Гърбавата жена”, стр. 174; 3

Имате една единица; може ли да я разделите на повече от десет части? Не, единицата може да се разделели само на десет части... Такъв е законът, така е в Божествения свят: Единицата може да се раздели само на десет части. Щом дойдете обаче до човешкия свят, там можете да я делите на много части.

“Приложение”, стр. 277; 203

Всяко число има определено значение. Запример 3 представлява закон за размножаване. В действието 5+3, тройката е вътре, което показва, че човек трябва да расте, да се размножава отвътре, а не отвън, и то с действието събиране. При действието изваждане, 9-4, имаме числото четири, което е положително число. Следователно, когато се натъкне на някой кармически въпрос, човек трябва да действа смело, съобразително, веднага да го разреши. Числото 9 е резултат.

“Изваждане”, стр. 77; 40

Сега ще се спрем малко върху числата. Вземете числата 1, 2, 3, 4. Като съберем тия числа, ще получим числото 10. Съгласно Питагоровата теория за числата, числата 1, 2, 3 и 4 са най-важните числа, а числото 10 е свещено число. Какво показва това число? То показва, че всички точки, които образуват даден кръг, са дошли в съприкосновение с външния свят. Числото 4 показва едно пълно завъртане на живота. В числото 1 има деление; в 2 – умножение; в 3 – изваждане; а в 4 – събиране: (:1), (х2), (-3), (+4). Тия числа представляват закони в живота.

“Що е единица. Числа и действия”, стр. 171-172; 31

Числото 2 е закон на Любовта. Значи, докато Любовта действа, резултатите и при събирането, и при умножаването са един и същи. Дойдете ли до тройката, четворката и другите числа, резултатът вече не е един и същ… При числото 3 срещаме една мъчнотия, която не може да отиде по-далеч от числото 9 – закон за наследствеността.

“Направление на истинския живот”, стр. 180; 72

Числото 2 е отрицателно. То представя еволюция на нещата. Обаче, в дадения случай, две отрицателни числа умножени сами на себе си, дават положително число. Така и в алгебрата: 2х2=4. Това е закон, който трябва да изучавате в живота, за да разберете отношенията, които съществуват между хората.

“Озлобяване, мъка, скръб”, стр. 112-113; 65

Гредата не се вади с един калем, а много пъти ще изваждате. Трябва верижно изваждане. Като научите този закон на изваждането, ще дойдете до процеса на умножаването. Тогава ще разберете и закона: “Плодете се и множете се.”

“Гредата”, стр. 116; 3

Ако срещнете в някоя книга числа с различни знаци, пред и след тях, както в написаните тук няколко числа: 6+, 7-, +6, -7 – какво значение ще им дадете? Числото 6+ показва, че някой човек има да получава нещо, някакво наследство например. Като получи наследството, на какво число ще бъде равен той? Числото 7- показва, че от някой човек трябва да се вземе нещо. Като се вземе от него това число, на какво ще бъде равен и той? Да допуснем пък, че числото 6+ представлява ябълчно дърво, посадено на богата почва, а при това редовно се полива. Какво ще придобие това дърво в продължение на 10 месеца? Ако пък това дърво е при неблагоприятни условия, какво ще стане с него? То ще изгуби нещо от себе си. Значи, в първия случай ще имаме 6+1=7, а във втория случай ще имаме 7-1=6. Според този закон, числото 6 е майката, а 7 е бащата.

“Прави и криви линии”, стр. 39-40; 42

Числото 2 е отрицателно и като го умножим само на себе си, ще получим положително число. Значи, едно отрицателно число, умножено само на себе си дава положително число. Ако пък умножим числото три сам¬ на себе си, имаме друг закон. Какъв е резултатът в този случай? Като се умножи 3x3=9. Числото 9 е неутрално. Като умножите 5x5, получавате 25. Сборът 2+5=7. Числото 7 е положително. Като умножите 6х6, получавате 36. Сборът 3+6=9. Значи, числата 6, 36 и 9 са неутрални числа. Като умножите 8x8=64, сборът от тия числа 6+4=10=1. Значи, единицата е положително число.

“Изпитите на ученика. Житното зърно”, стр. 96; 32

122=144. Като съберем цифрите на числото 144, ще получите числото 9. Като работите с числата, ще забележите, че при умножаване на 9 с кое да е число, винаги сборът от цифрите на полученото число дава пак девет. Запример, 2х9=18=1+8=9; 3х9=27=2+7=9; 4х9=36=3+6=9; 5х9=45=4+5=9; 6х9=54=5+4=9; 7х9=63=6+3=9; 8х9=72=7+2=9; 9х9=81=8+1=9; 144=1+4+4=9; 1296=1+2+9+6=18=1+8=9. Какво заключение можете да извадите от това съчетание на числата? Оттук можем да извадим следния закон: Благоприятните условия всякога дават добри резултати.

“Положително знание”, стр. 31; 86

При обикновеното събиране на числата, резултатът върви много добре, но при живото събиране, резултатът е друг. За изразяване на действието събиране, аз ще употребя друг знак, не плюсът, т.е. кръстът, с който си служим, а следният знак . Ще обърна този знак нагоре и тогава като искам да събера 2000 лева с 1000 лева ще пиша така: 2000 1000 = 3000 лв. Как ще примирим сега тия двама души, от които единият има да дава, а другият да взема? В математиката съществува един закон, според който ще съберем тия числа, ще ги разделим на две и по този начин тия хора ще се примирят. Значи, 3000:2=1500 лв.

“Закон на равенство”, стр. 3-4; 36

Всяка дарба се развива правилно, ако се работи навреме. Изпусне ли човек времето за работа, дарбата остава в своето потенциално състояние. Той трябва да чака дълго време, да попадне при нови благоприятни условия... За всеки човек е определено специфично време и специфични условия да прояви една от своите дарби.

“Отношения към Природата”, стр. 54; 82

Турят спънки за способните хора. Щом имаш спънки, в тебе има нещо.

“Смяна на състоянията”, стр. 31; 165

Всеки от вас трябва да се заинтересува за онези възможности, които се крият в неговия организъм, в неговия мозък, в неговото сърце, в неговите мускули, в неговите кости.

“И видя там човек”, стр. 218; 97

Аз веднъж гледах 10-15 души млади, застанали край каруцата, тикат я да върви. Докато не бяха дошли до каруцата, тя стои, но като дойдоха младите и подтикнаха каруцата, тя тръгна. Дойде една ваша способност, после втора, трета, четвърта и каруцата тръгне. Може способността да е малка, но подтик даде. Предаде тази енергия. Същият закон е и между вас, вие се групирате... Същото е и в човека.

“Умни, добри и справедливи”, стр. 308-309; 178

Помнете: малките причини произвеждат големи страдания. Ако зачеркнете само една буква на някоя дума, може да измените хода на цялата работа. Ето защо човек трябва да знае законите, по които се нареждат човешките мисли, чувства и постъпки; той трябва да знае и законите, по които се развиват човешките дарби и способности, с които е надарен.

“Слово и живот”, стр. 387; 127

За да има успех в човека, трябва най-първо да събудите по един естествен път всичките тия способности на нашата природа. После ще подбудите средната част на вашите способности, интелектуалните способности, дето е паметта, и най-после да пробудите физическите способности, то е умът. След туй да събудите чувството на самосъхранение, алтруизма и най-после да пробудите Божествените чувства отгоре.

“Нови насоки”, стр. 16; 180

Всякога един процес в Природата, който започва с изваждането, свършва със събиране. И всеки процес, който започва със събиране, трябва да свърши с изваждане... Това е път за развитие на дарбите, заложбите. Всички заложби вървят по този закон.

“Двата университета”, стр. 106; 128

Цената на всяко нещо е строго определена, както тази на монетите... На същото основание, всяка способност, всяко чувство и желание, всяка мисъл в човека имат своя определена стойност, своя определена величина.

“И огорчи се в сърцето си”, стр. 91; 76

Неспособният и лишен от дарби студент не може да вземе правото на способния и талантлив студент. И обратно: способният и даровит студент не може да бъде лишен от дарбите и способностите си.

“Функции на човешкия организъм”, стр. 302; 82

Туй положение, което сега имаш, туй положение ще го имаш и за бъдеще. Дървото ще мяза точно на онази семка, от която е излязло. Малката семка носи всичките възможности, но ако не се постави при съответните условия, милиони години може да минат, нищо няма да те ползва.

“Езикът на Истината”, стр. 135; 207

При изучаване на песните, има значение способността на детето. Колкото по-способно е детето, толкова по-лесно изучава урока си. Този закон има отношение към всички случаи в живота.

“Вторият ден”, стр. 190; 72

За да изпееш, или да изсвириш една хубаво написана песен, се изисква най-добрият певец, с добре развито гърло, или най-добрият музикант, с най-хубав инструмент. Така и без добре нагласено сърце сладчината не може да се разбере. И без добре нагласен ум красотата не се разбира. По същия закон, за да предадеш Истината, иска се добре нагласена душа и дух.

“Сиромах и богат”, стр. 141; 194

Всеки човек има по една магическа пръчка – известна сила в себе си, но трябва да знае как да я развие. Мойсей стоя 40 години в пустинята, докато научи този закон.

“Една реалност”, стр. 215; 200

Самопознание и самоопределяне

Познавай всички възможности, които са скрити вътре в твоето естество.

“Естествена хладина и топлина”, стр. 177; 144

В Природата съществува закон, според който едновременно не можеш да вършиш две неща. Ако баща ми се отнася към мене господарски, аз ще бъда роб, слуга. Но ако постъпва към мене приятелски като баща, тогава аз ще му бъда син. Значи не мога да бъда в едно и също време и роб, и син.

“Отец люби Сина”, стр. 136; 87

Казано е: “Познай себе си!” Това е закон, според който, всеки трябва да се познае, да знае дали е от тези, които очакват чужда помощ, или от онези, които помагат.

“Отношение към БОГА”, стр. 97; 89

Няма по-велико нещо от това, да познава човек себе си. Запример, като се дразни, той трябва да съзнава, че е слаб човек.

“Който приеме свидетелството Негово”, стр. 222; 146

Мълчание

Мълчанието освобождава човешките добродетели от изкушение... Определено е кога човек трябва да говори и кога да мълчи. Когато мълчи, той слуша. Мълчанието е свързано със слушането.

“Ще ти въздаде”, стр. 188; 76

Било е време в човешкия живот, когато човек не е имал думата. Той е приемал нещата, тъй както са, без никакво възражение. Вие ще кажете: “Кога е било това време?” Когато човек е бил в утробата на майка си, той е мълчал. Каквото майката направи, мълчи, не взема никакво участие, няма думата. Но щом човек се роди, изменя се положението вече. Докато е в утробата на майка си, майката изисква, детето мълчи. Ако каже една дума, е престъпление, то е решило своята смърт. Ако детето продума в утробата на майка си, непременно смъртта го очаква. Ако мълчи, ще спаси живота си; ако продума, ще изгуби живота си. Когато се роди, законът е обратен. Ако мълчи, ще изгуби живота си; ако говори, ще спечели живота си.

“Единственият път”, стр. 275; 168

Дойде ли въпросът за Любовта, на никого не казвайте, че любите, или че сте благи. Знайте това само за себе си. Дали другите любят, дали са благи, това не трябва да ви интересува. Ако се интересувате за другите, или ако им разправяте за себе си, вие сами ще си напакостите.

“Полюси на съзнанието”, стр. 307; 65

Живият човек трябва да говори, а мъртвият – да мълчи. Сега има хора умрели поради нямане на Любов. Казва някой: “Аз не мога да любя”. Казвам: “Мъртъв си, затова ще мълчиш, ще изучаваш философията на мълчанието!” Мълчанието е закон на мъртвите. Трябва да научиш закона на мълчанието! Мъртвите само ще мълчат в почвата, докато съберат енергии да израснат отново.

“Тъчете мислите си”, стр. 12; 27

Старите окултни школи са налагали на учениците си мълчание. В Питагоровата школа са изисквали от учениците четири години мълчание. Не е лесно да мълчиш четири години. Това не е за обикновените хора. Чрез мълчанието човек изучава вътрешните закони на Битието. Чрез мълчанието той разбира вътрешния смисъл на живота. Чрез мълчанието той разбира двата полюса на нещата.

“Мълчание и говор”, стр. 159; 70

Каквото и желание да имате, дръжте го в себе си, не го изнасяйте пред хората. Кажете ли на някого, че искате да станете философ, и говорите много за философия, тази философия ще избяга от вас. Това е един от окултните закони. Не говорете за желанията си, но пристъпвайте към тяхното реализиране.

“Разбиране на живота”, стр. 135-136; 72

Там, гдето съм мълчал, работите десет пъти по-добре са станали, отколкото там, гдето съм говорил. Законът и за мен, и за вас е един. Колкото по-малко говориш, по-добре е. Колкото повече говориш, по-зле е.

“Плодовете на Любовта”, стр. 232; 183

 

България трябва да бъде първата държава, да приложи Божия закон на Земята – хлябът да се дава даром. Само оня може да приложи този закон, който е абсолютно чист и безгрешен. Грешният, освен че няма да приложи този закон, но ще създаде още по-лош. Значи само мъдрият, праведният и благородният може да приложи този закон.

“Живата енергия”, стр. 192-193; 11

 

Истинска, положителна мисъл е само онази, която носи в себе си известно благо, както за самия човек, така и за окръжаващите. Ближните ни трябва да се ползват поне от излишъка на това благо. Този закон съществува и в Природата. От изобилието, с което разполага, Природата всеки момент отделя по нещо за всички живи същества.

“Предназначение на Слънцето, Луната и звездите”, стр. 47; 21

 

Да си богат, това значи да съзнаваш, че си извор, който изобилно дава водата си на хората, уталожва жаждата им, напоява и освежава растенията – с една дума, на всички живот дава. От богатството, от изобилието на този извор зависи живота на околната местност. Богатството на едного става условие за разбогатяване на другите.

“Така е писано”, стр. 212; 60

 

Всеки човек е като извор, който не може да задържи живота в себе си. Не мислете, че можете да го задържите. От всеки живот, който е минал през нас, излишното ще изтече навън, а върху нас ще остане онази чистота, която ни е необходима. Животът на хората се кръстосва правилно и онези, които противодействат на този закон, попадат в противоречия, отдето идат всички страдания.

“Напразно Ме почитат”, стр. 82; 24

 

Всички живи същества на Земята са осигурени. Всичко е предвидено за тях. В такъв смисъл щедростта е закон за разширение на човешкото съзнание. Затова човек трябва да бъде щедър не за другите, но за себе си. Да бъдеш щедър, това не подразбира да направиш някакво Добро, но да вземеш от пълните Божии хамбари в света и да раздаваш на ония, които имат по-малко от тебе.

“Мнозина казваха”, стр. 6; 60

 

На физическия свят БОГ се изявява чрез даване. Следователно бъдете и вие щедри като БОГА. Доколко човек трябва да дава? Има един вътрешен закон, който определя степента на даването. Едно трябва да знаете: човек не може да бъде богат, ако не е щедър. Щедростта подразбира отношение към всички: към себе си, към ближния си, към БОГА. Не е ли щедър, човек сам затваря крановете си за богатството, за източниците на живота.

“Проява на Любовта”, стр. 100-101; 85

 

Щедрост значи да задоволиш в даден случай една човешка нужда, да можеш в даден случай да задоволиш нуждата на един свой ближен. Щом не задоволиш, то е закон на скържавост.

“Методи за постижения”, стр. 57; 166

 

Към щедрия идат притоци отвсякъде. Щедрост, но не разточителност!

“Развитие на добродетелите”, стр. 448; 198

 

Щедрият човек и на младини, и на старини е щедър.

“Вехтото премина”, стр. 19; 50

 

Всяка добродетел, която се увеличава, тя има обратни резултати. Следователно ние, като умираме в света, учим се на закона на щедростта.

“Правилни процеси”, стр. 178; 164

 

Смъртта подразбира закон на даване. Като дава, човек става щедър.

“Един и същ”, стр. 195; 92

 

Който яде боб, той ще научи закона на щедростта.

“Соковете на Любовта, Мъдростта и Истината”, стр. 232; 99

 

Човек трябва да дава по закона на Любовта, да знае кому колко да дава. Защо? Понеже всеки ден, всяка година има свои определени задължения.

“Тихият глас”, стр. 134; 205

 

Първото нещо, да се научите по закона на Любовта, по закона на постъпките, всякога трябва да бъдем щедри. То е благородство.

“Три пътя”, стр. 74; 106

 

Когато човек дава, според закона на Любовта, той трябва да знае кога да дава. И като взима, той пак трябва да знае кога да взима.

“Ценности и възможности”, стр. 30; 145

 

Който дава, трябва да знае как да дава. Ако не знаеш как да даваш, ти причиняваш вреда на ближния си. Ако пък взимаш насилствено, ти вършиш престъпление. И ако даваш насилствено, без да ти искат нещо, без да имат нужда от него, ти пак вършиш престъпление. Следователно даването трябва да става свободно и с Любов.

“Превръщане и съпоставяне”, стр. 291; 83

 

Не може да ти дадат, ако не ти вземат. За да ти дадат нещо, най-първо трябва да вземат от тебе. Или другояче казано: ти трябва да имаш нужда от онова, което ти дават.

“Любов към себе си, Любов към ближния си, Любов към БОГА”, стр. 71; 163

 

В Природата има едно даване, което идва естествено. Трябва да дадеш, понеже даването е един закон.

“Което мислиш, става”, стр. 97; 144

 

Любовта най-първо услужва на другите, а после на себе си. Услужвате ли на другите, имате Любов... Вие този закон не можете да го измените. Ще започнем със себе си. Най-първо ще работим за БОГА. Ще дадем половината от това, което имаме. Тогава ще имаме Любов и ще дойде благословението върху нас. Такъв е законът.

“Какъв трябва да бъде ученика”, стр. 345, 346; 18

 

За добрите и лоши проводници, ето какво е моето мнение: добри проводници са ония тела, онази материя, ония сили, през които Божествената Любов идва до нас. Това са добрите проводници. Тази Любов, за да може да се задържи до нас и да се върне назад, трябва да дойдат лошите проводници. Един лош проводник е вълнената дреха. Тя задържа топлината на тялото. Чрез добрите проводници ще възприемем Божията Любов. След като приемете Любовта, ще дойдат лошите проводници, тогава ще придадат на Любовта друго направление. Тази Любов ще я използувате за себе си. След като я използувате, ще дойдат пак добрите проводници, вие ще изпратите тази Любов навън и нищо няма да остане във вас. Този закон постоянно действа във вас. Дишането е основано на този закон. Вие, като добър проводник, приемате въздуха. Този въздух ще го задържите доста дълго време, за да се образува едно окисляване. И дълго време мислете върху въздуха, който сте приели. Благодарете на БОГА за това, което сте приели. Като изпратиш въздуха навън, пак започваш да приемаш. Ще добиете този характер на самообладание.

“Добри и лоши хора”, стр. 121-122; 155

 

Любовта разширява човека и събужда в него желание да дава... Докато хората дават, Любовта действа в тях. Щом престанат да дават, Любовта ги напуска.

“Проява на Любовта”, стр. 132; 131

 

Любовта е двояка. Едната Любов, която раздава, другата, която възприема. Вие трябва да изучавате и двата закона, да бъдете съвършени във възприемането и съвършени в даването. Тогава ще се образува този вътрешен мир.

“Съвършенство във възприемането и даването”, стр. 178; 161

 

Старайте се да бъдете проводници на Божествената Любов. Не се бойте, че ще изгубите Любовта. Много сте страхливи. Колкото повече даваш от Любовта си, повече приемаш. Колкото по-малко даваш, по-малко приемаш. Законът е такъв. Не бъдете разточителни, но щедри.

“Да работим с радост”, стр. 62; 182

 

Онова, което даваш на хората, ще се даде на тебе. Ти сам определяш своята съдба – колко да ти дават хората.

“Към Обетованата земя!”, стр. 53; 163

 

Давай многото от сърце! Като имаш, дай многото от сърце. Там е Божественият закон.

“Възлюблени”, стр. 85; 184

 

Нека правим Добро и следим не какво имат другите да ни дават, но какво ние имаме да даваме. Любовта е закон на даване.

“БОГ е виделина”, стр. 281; 184

 

В света няма безкористна Любов. Синът обича майка си дотолкова, доколкото му е дала нещо. Дъщерята или брата вие обичате дотолкова, доколкото той е оставил нещо във вас. Ако нищо не ви остави, не може да го обичате. Вие мислите, понеже сте създадени от БОГА, да ви обичат. От БОГА, който е създаден, трябва да дадеш нещо. Законът е такъв.

“Най-малкото и най-голямото”, стр. 311; 155

 

Единственото нещо, което всякога дава даром, е Любовта. Другите неща не дават даром. Следователно всяко нещо, което иде от Любовта, даром се дава. Това е вътрешен закон, вътрешно правило... На онези от вас, които разбират закона, казвам: “Даром сте взели, даром давайте!” Който прави сметка какво е дал и какво трябва да получи, неизбежно изпада в противоречия. Законът на даването разрешава всички въпроси, недоразумения, сиромашия, здраве, свобода – всичко се разрешава. С даването започва разумният живот.

“Даром давайте”, стр. 214, 226; 148

 

Щом дойдеш при Любовта, вземи последното място и чакай тя да ти даде, никога не си туряй ръката да вземеш. То е закон вече. Ако искаш да вземеш, закон създаваш. Чакай тя да ти даде. Когато ти даде плода, вземи го. То е Любов. Щом ти грабиш, ти вече създаваш закона. Ти търсиш първо тебе да те обичат. То е закон.

“Най-малката и най-голямата Любов”, стр. 41; 177

 

Ти, като кажеш, че обичаш някого, тогава ще си навееш беля на главата. Не казвайте, че обичате, защото то е все таки да кажете, че сте богат... Тъй щото, законът е верен: Който много има, много дава.

“Животът за Любовта”, стр. 61; 177

 

В една Божествена работа трябва всички да взимат участие: кой с каквото може и каквото знае. После спазвайте закона: Даром сте взели, даром ще давате.

“Живите образи”, стр. 175; 38

 

Божественият закон гласи: “Даром сте взели, даром давайте!”

“С человечески езици”, стр. 222; 131

 

Даром си взел, даром ще дадеш. Значи, Природата изключва всякаква заплата.

“Устойчиви величини”, стр. 8; 133

 

Давайте даром това, което даром ви е дадено, но не и вашето.

“Ще ви въздигна”, стр. 186; 201

 

“Давайте и ще ви се даде!” Въз основа на този закон, и ученикът трябва да дава на учителя си, за да бъде от него научен.

“Ще ви се даде”, стр. 158; 50

 

В дома си ще имаш една каса, в която ще пускаш една десета от всичко, което получаваш. Тази каса ще бъде за БОГА. Законът е: Даром си взел, даром давай. БОГ ти е дал и ти давай.

“Живот на жертвата”, стр. 272; 200

 

Нямаш право да раздаваш имота на жена си и на децата си, той е техен. Имаш 100 хиляди лева, раздели ги братски, поравно между тебе, жена си и децата си, и само дела, който ти се пада, имаш право да раздадеш. С техни пари нямаш право да правиш помен на Господа. То е Христовият закон.

“Истината”, стр. 199, 200

 

Христос прави една малка забележка върху онова, което богаташите дали, и онази вдовица, която била най-бедна. В тия Христови думи се крие великият закон. Тя турила всичко, що имала. И спънките на живота се дължат на това, че ние не влагаме всичко, което имаме.

“Две лепти”, стр. 169; 204

 

От чисто Божествено гледище, всеки, който даде една вехта дреха, той се наказва. Такъв е законът. Когато направим една добрина, или когато дадеш нещо в Името Божие, ще дадеш най-хубавото, каквото имаш – както за себе си.

“Нашите длъжници”, стр. 260; 25

 

Щом възлюбя Господа, аз ще дам всичкото си имане и то пак от сърце. Това е Любов! Това е закон. Господ няма да каже: “Дай всичко!” Но щом аз възлюбя Господа, сам ще раздам всичкото си имане.

“Раздай всичко!”, стр. 22-23; 30

 

Ако човек не е готов да продаде имането си и да го раздаде на бедните, той не може да отиде при Христа. Не е въпросът в раздаването, в това че някой имал къща или няколко декара земя, но законът е такъв. Според този закон човек ще има възможност да влезе във връзка с разумните същества, богати и бедни.

“Баща си и майка си”, стр. 117-118; 62

 

Дали много, или малко ще дадете на човека, не е важно; за вас е важно да знаете, че пари не трябва да давате. Природата не работи с пари... Природата не обича скръжавите хора. Тя казва: Когато даваш, с крина давай.

“Огън да запаля”, стр. 68; 77

 

Всеки ще даде нещо от себе си, ще плати с нещо от живота си. Ако нищо не плащаш, нищо не можеш да получиш. Колкото повече плащаш, повече ще получиш; колкото по-малко плащаш, по-малко ще получиш. Аз говоря за Божествения закон, дето съществува равенство. В човешкия закон равенство не съществува.

“Работникът и неговата прехрана”, стр. 15; 67

 

Човек трябва да дава толкова, колкото взима. Ако малко взима, малко ще дава; ако много взима, много ще дава. БОГ ни е дал изобилно живот, изобилно мисъл и чувства.

“Разумни наредби”, стр. 168; 71

 

Данта на БОГА се дава доброволно, а на кесаря – чрез насилие. На БОГ ще даваш доброволно, колкото искаш и когато искаш. Не изпълниш ли този закон доброволно, ще дойде кесарят и насила ще те застави да дадеш. БОГ и кесар са двама господари. Ако не служиш доброволно на Единия, ще дойде вторият и на сила ще те застави да му служиш... Спазвайте и двата закона – на БОГА и на кесаря, без да ги смесвате.

“Като чуха”, стр. 362, 365; 5

 

Който изпълнява Волята Божия и дава, по същия закон и на него ще се даде.

“Забравената дума”, стр. 176; 56

 

Някога си бил голям скъперник, нищо не си давал. Днес ще даваш. Носиш един хляб, но срещаш гладни хора. Ще се спреш и ще дадеш половината хляб на едного, другата половина на друг и ще продължиш пътя си. Какво ще остане за мене? Затова не мисли. Законът работи.

“Деца на БОГА”, стр. 325; 103

 

Да допуснем, че ти имаш в джоба си всичко 10 лева, но дохожда при тебе един твой приятел, на когото ти се кълнеш в любов, и ти поиска пари назаем. Ти отваряш кесията си и му казваш: “Имам всичко 10 лева, но ми трябват за обяд”. Не, дай половината на приятеля си, а половината задръж за себе си. Законът е такъв. Ако двамата приятели изядат заедно десетте лева, тия десет лева ще се явят отново в кесията на онзи, който е услужил.

“Явно говорих”, стр. 398-399; 59

 

Българинът разбира, че важните числа в живота са дробите. С това той иска да каже, че за да бъде човек добър, трябва да бъде човек и половина, да знае ирационалните числа, да знае правилно да дели. Дробите подразбират закона на даването. Дето има дроби, там е Доброто. Който знае да дроби, той знае и да сърба; който не знае да дроби, той не знае да сърба.

“Мойсей и Христос”, стр. 121; 47

 

Аз разглеждам въпроса, че от едно мъчение може да се освободите само като дадете половината от туй мъчение на другите. От едно страдание може да се освободиш само като дадеш половината. Една работа може добре да я ползваш, като дадеш половината. Само по половина ще даваш.

“Възлюбете Господ”, стр. 554-555; 140

 

Човек трябва да работи в живота първо с низшите сили, а после с висшите, а не обратно. Ако отивате при канарите, няма да им говорите меко, благо, но ще вземете чук и длето и ще удряте, да получите от тях някакъв скъпоценен камък. Те ще ви дадат нещо и ще кажат: “Добре че с малко се освободихме”. Същият закон действа и в живота. Когато дойде някой при вас да ви иска нещо, и започне да вика, да ви се заканва, не мислете много. Дайте каквото ви иска и благодарете, че с малко се освободихте.

“Малкият повод”, стр. 87; 56

 

Ако даваш, краят ще бъде добър; ако не даваш, краят ще бъде лош. Кое е по-добро: да сее ли човек, или да не сее? И за него, и за близките му по-добре е да сее, отколкото да не сее. Даването е Божествен закон.

“Направление на истинския живот”, стр. 186; 72

 

Да даваш, без да взимаш – такъв закон не съществува на Земята.

“Естествени връзки”, стр. 77; 74

 

Човек е длъжен да дава от благата, които приема, и на другите. След като задържи за себе си толкова, колкото му е нужно, останалата част, колкото малка да е, той трябва да я даде на своите ближни.

“Закон на отношения”, стр. 154-155; 74

 

Колкото даваш, толкова ще получиш. Малко даваш, малко ще получиш. Много даваш, много ще получиш.

“Пробният камък”, стр. 216; 74

 

Законът на даването се отнася не само до физическия, но и до психическия живот. Човек трябва да знае как да дава своите чувства и мисли.

“Вкисване”, стр. 183-184; 84

 

Преди да дойде до закона на жертвата, човек трябва да е дошъл до закон на правилната обмяна, според който ще дава правилно и ще взима правилно.

“Съчетание на числата”, стр. 182; 85

 

Имаш ли два хляба в торбата си и срещнеш човек, който няма нито един, дай му един от своите. Не чакай той да ти го вземе. Ако имаш само един хляб, бъди уверен, че няма да срещнеш човек, който може да те обере.

“Двата принципа”, стр. 141; 86

 

Духовният човек дава, а физическият – взима. Първо човек трябва да започне с даването. Ако не научи закона на даването – първият Божествен закон, той никога няма да научи закона на вземането.

“Удължени и скъсени линии”, стр. 76; 82

 

Човек не може да бъде свободен, докато не се научи да дава.

“Идете в Галилея”, стр. 557; 134

 

Който дава, живее в закона на свободата. Всякога давай, за да освободиш хората от ограничението. Значи положителната Любов, която дава – освобождава; Любов, която само взима – ограничава.

“Законът на ограничението и законът на свободата”, стр. 125; 117

 

В ума си човек трябва да държи мисълта, че колкото дава, толкова ще взима, плюс един малък придатък, равен на лихвите на дадената сума.

“Човекът на Новото”, стр. 176; 98

 

Божествено е да даваш повече, а да взимаш по-малко. Същият закон се отнася и до знанието. Ще даваш повече, ще взимаш по-малко.

“Закон на вярата и Любовта”, стр. 82; 103

 

Между двама души, които ще съградят един дом, единият трябва да обича два пъти повече. И тогава в дома може да има обич. Единият ще дава повече, а другият ще взема два пъти повече и ще дава два пъти по-малко.

“Въздухът и мисълта – нови начини за хранене”, стр. 236; 122

 

Човек не може да расте, без да дава. У БОГА това е закон, който постоянно действа.

“Единственият свободен”, стр. 328; 119

 

Давайте и после вземайте.

“Върховният авторитет”, стр. 430; 119

 

За да получиш нещо, трябва и ти да дадеш нещо от себе си. Такъв е законът. Правилна обмяна трябва да има: ще получиш, ако дадеш; като дадеш, ще получиш.

“Малкото Добро. Живият порядък”, стр. 273; 103

 

Не очаквай Добро от оня, който сам дължи на хората.

“Живот, мисъл и воля”, стр. 113; 105

 

Силен човек е онзи, който първо дава, а после взима; слаб е онзи, който първо взима, а после дава.

“Даване и вземане”, стр. 210; 105

 

Слабите хора са практични, те се занимават с дребна търговия. Тежките търговци, с големите чували, те разполагат с хиляди левове. Обаче и едните, и другите са намясто. По-слабите вземат на кредит от по-силните, от по-богатите. Същият закон съществува и в органическия свят.

“Събиране и раздаване, заробване и освобождаване”, стр. 424; 153

 

Даването е закон на Небето, закон на изобилието.

“Великото и малкото”, стр. 54; 124

 

Никой няма право да вземе това, което не е дал. С други думи казано: никой няма право да жъне там, дето не е сял.

“Завършени и незавършени процеси”, стр. 81; 107

 

Ще отворите кесиите си. Парите – това са семената. Ще ги хвърлиш, идущата година ще имаш резултата от засяването. Това е Божият закон.

“Пътят на щастието”, стр. 481; 122

 

Ние сега искаме да дадем от изобилието. А пък аз ви казвам моралния закон – сега трябва да дадеш. Ако човек не възприеме неща умни и ако възприема и възприема, и ги държи в себе си, пак ще има. Ние имаме в дишането онзи хармоничен закон на даването и вземането, и колкото вземеш отвън, толкова и даваш пак навън.

“Веселие и радост”, стр. 223; 129

 

Божественият закон започва със закона на даването. Даването е издишване. Дишането е вземане. Аз ги свързвам така: даването и вземането са дишането на душата.

“Новата дреха”, стр. 298; 119

 

И който дава, и който взима трябва да постъпват според законите на Божествения свят. Не е нужно да дадете цяло кило маслини на един човек. На всекиго ще дадете по малко.

“Две естества”, стр. 29; 131

 

Старите са остарели, понеже са лъгали и лъжат. Младите ще остареят, понеже се учат да лъжат. Казвам: напуснете този път. От гледището на живия хляб това са стари пътища. Вие гледате, че и моята коса е побеляла, но аз сега уча закона на щедростта. Да давам, да давам. Обаче никога не раздавам безсмислено, уча щедростта и раздавам по всички правила.

“Блажен, който яде хляб в Царството Божие”, стр. 652; 125

 

Не мислете, че ако аз говоря, че не искам нищо. Не, не! Много скъпо искам за моите беседи... Даром давам само на умните, глупавите ги карам да плащат на общо основание. Аз ви казвам само закона.

“Очите на мъдрия”, стр. 91; 121

 

Даже и при днешните условия, ако всеки човек би отделял по един лев всеки ден, въпросът би се разрешил добре. Тогава нямаше да има бедни хора на Земята, нямаше да има нещастни.

“Ти си Христос, Син на БОГА живаго”, стр. 267; 140

 

Като даваш, винаги носиш светлина. Щом даваш, светлината идва в ума ти, щом вземаш, това винаги носи тъмнина.

“Тайната на даването”, стр. 150; 135

 

Но вие, които искате да вървите по Божествения път, като ученици, опитайте този метод с единия лев! Искам поне за една година всички, които сте ученици, да го опитате. Никога да не сте раздвоени в съзнанието си по отношение на това, което правите. Направете този опит: всеки ден отделяйте по един лев, като ученици. Ако го искате. Един лев на ден. Турете го настрана, за да се изпълни Божественият закон.

“Единият лев”, стр. 111; 135

 

Можете да отидете при лошия човек, но никакви пари не му давайте, нищо не му давайте! А пък на добрия давайте! Колкото повече дадеш нему, толкоз по-добре... Този закон можете да го приложите спрямо вашите мисли, чувства и постъпки.

“Едно ви трябва”, стр. 353; 135

 

Когато каниш на гости, кани тия, които са гладни, а не, които са сити.

“Вътрешният човек”, стр. 341; 121

 

Злото в света винаги идва, когато хората само вземат. Има едно състояние, което вие не съзнавате, че вие само вземате, вземате, вземате. Искате само Доброто, а не давате нищо. При това положение злото се явява във вас като процес, да отнеме онова, което вие вземате.

“Първата светлина”, стр. 312-313; 138

 

Представете си, че имате два конуса, които се срещат с върховете си. Тези два конуса представят две различни движения. Ако започвате да се движите от първия конус към втория, т.е. отдолу нагоре, първо ще минете през широката част на конуса. Колкото по-нагоре се качвате, толкова конусът повече се свива. В това положение вие се намирате в състояние на вземане – вземате само. Щом дойдете до най-тясната част на конуса, вие започвате вече да давате, влизате в обратното движение на конуса. Значи в първо време вие сте в закона на вземането, от другите вземате, а после влизате в закона на даването, от вас вземат.

“Да сторя”, стр. 167; 140

 

Ако не си давал, не можеш да вземаш. Ако не си вземал, не можеш да даваш.

“Светът на духа, на душата, на ума и на сърцето”, стр. 110; 140

 

Когато говоря за даването в света, разбирам: има един закон, едно вечно даване, което произтича от БОГА. Даването е закон от БОГА.

“Бяга в Тарсис”, стр. 511; 140

 

Божественият закон гласи: Туй, което даваш, не го вземай.

“Не пренебрегвайте благата”, стр. 350; 179

 

Това, което веднъж си дал на БОГА, никога не вземай назад. Постъпвай, както БОГ постъпва с нас. Каквото БОГ ни е дал и дава, никога не взима назад. Такъв е Неговият закон.

“Двама синове”, стр. 80; 142

 

В Природата съществува един закон – като даваш, ще дойде обратното движение.

“Честност и справедливост”, стр. 456; 149

 

Някой върви с разперени пръсти на ръцете. (Учителя изнася лявата ръка напред.) Вземам. (Учителя изнася дясната ръка напред.) С тази давам. Едната казва: “Вземам”, другата казва: “Давам”. В Природата това е закон.

“Съзнание и самосъзнание”, стр. 534; 149

 

Важно е човек да знае как да дава и как да взема. Разумният знае кога и как да дава и да взема. Даването е закон, чрез който човек изпълнява Божията Воля.

“Прави възгледи”, стр. 163; 175

 

Намирам се между хора и те искат да знаят, аз какво мисля. Две неща може да мисля: или искам да взема, или искам да дам. Има степени в даването, може много да дам. Но принципите са два: искам да дам – то е хубаво; искам да взема – то е лошото в света. Кога е лошо? Лошото е, когато трябва да дам, пък искам да взема. Когато трябва да дам, да дам. След като съм дал, трябва да взема.

“И рече им”, стр. 292; 170

 

Не всякога даването е едно благо, има изключения при даването. Същият закон е и при знанието.

“Математически отношения”, стр. 126; 173

 

В ада отиват всички хора, които са вземали повече. В Небето отиват всички, които са вземали по-малко. Че то е по онези физически закони – всички тежки тела падат на дъното на океана, а всички леки тела излизат нагоре, отиват в Рая.

“По образ и подобие”, стр. 61; 169

 

Ако ти в даването нямаш усет, даването не е нормално.

“Сила, усет, мисъл”, стр. 172; 165

 

Когато отиваш в оня свят, трябва да бъдеш чист, да нямаш нищо никому да даваш. Сега това са закони, самият живот го изисква.

 

“Състояние и разположение”, стр. 204; 180

 

Едновременно не може да даваш и да вземаш. Най-първо ще вземаш и после ще даваш.

“Любов и обич”, стр. 173; 179

 

Някои поети започват с даване, а поезията е процес първо на възприемане. Първият процес е да възприемеш правилно и после да даваш. Виждам, този закон е верен.

“Слаб и силен”, стр. 329; 186

 

Ако ти нищо не дадеш, не може и да възприемеш. Който не дава, не може и да възприема; който не възприема, не може и да предава.

“Съотношение на тяло и придобивки”, стр. 150; 186

 

Даваш повече, взимаш по-малко.

“Обикновени и необикновени процеси”, стр. 138; 193

 

Не спирай в себе си Божественото, дай го, защото ако го спираш, ще си причиниш нещастие. Не задържай излишните неща. Закон е да не лишаваме себе си от най-необходимото, а останалото да раздадем на другите, то ще се благослови.

“Взимане и даване”, стр. 177; 198

 

Съзнателният живот подразбира жертва, която почива на закона на даването.

“Плодовете на Духа”, стр. 69; 190

 

Благословен е оня, който дава, без да очаква нещо. Има смисъл да взимаш, но от Оня, Който носи изобилието. Взимай от Слънцето. Когато взимаш от подобния си, ще взимаш по-малко, ще даваш повече. Това е Божествен закон.

“Човешка и Божествена Любов”, стр. 147; 190

 

Ето една илюстрация на един много строг закон в Природата – който дава, получава. Водата извира от земята, но щеше ли да извира, ако не бе по-рано паднала отгоре влага? Водата в извора иде отдолу нагоре, но друга вода иде отгоре надолу – онова, което иде отгоре, е условие да има изобилие. Затова в Природата има закон: Давай и ще получиш.

“С конкретни примери и символичен език”, стр. 127; 200

 

Който живее в Божествения свят, трябва да дава изобилно... Ако приемеш повече отколкото трябва, и дадеш повече отколкото трябва, и в двата случая нарушаваш равновесието в Божествения свят. Спазвате ли закона за приемането и даването, светът ще се оправи магически.

“Възприемане и предаване”, стр. 273, 274; 189