Blagost

Никой няма право да задържа за себе си повече блага, отколкото са му потребни.

“Иди си с миром”, стр. 184; 153

Дето са най-големите мъчнотии и препятствия, там са най-големите печалби и блага за човека. Това е закон на Природата.

“Значение на числата”, стр. 80; 105

Тя позволява да се ползваме от нейните блага дотолкова, доколкото имаме нужда от тях. Излишъкът от тези блага трябва да минава през нас като през проводници и да се предава на другите, без да се задържа.

“Отношение на два закона”, стр. 72; 95

Онези хора, които са при лоши условия, в тях се създава един вътрешен морал, за Доброто говорят. А пък онези, на които условията са уредени, които са богати, имат всички възможности, те уреждат преди всичко външния живот.

“И видя там човек”, стр. 205; 97

Не може да стане нещо в света, ако няма условия за това. Никой не може да придобие нещо, ако няма условия за това. Може да съществува нещо, само ако има друго, което да му отговаря. Това е закон, опитан и доказан.

“Доброто разположение”, стр. 128; 102

Най-първо трябва да обичаме БОГА с всичкия си ум, сърце, душа и сила, за да можем да възприемем правилно благата, които БОГ ни дава. Като не обичаме БОГА, тези блага не могат да минат през нас. И после, трябва да обичаме ближните си. Законът е такъв. За да можем да предаваме това благо, което сме приели, трябва да имаме Любов към ближните си.

“Аз, ти, той”, стр. 162; 160

Изобилие да има в света. Ако ние разбираме закона на това изобилие, ще разберем и самото щастие. В това седи новото разбиране.

“Ето младоженецът иде”, стр. 433-434; 134

Когато се намирате в неблагоприятни условия на живота, в положението на гъсеница, вие трябва да знаете, че има положение на пеперуда, може да се превърнете в положението на пеперуда, да влезете в благоприятните условия на живота. Но ако не знаете как да използвате това положение на пеперуда, вие пак ще се върнете в първото си положение, в положението на гъсеница, и тогава положението ви ще бъде по-лошо, отколкото е било първото. Какъв е законът сега? За да се освободи от сиромашията си, сиромахът трябва да бъде трудолюбив, търпелив, в това седи неговото спасение. За да запази богатството си, богатият трябва да бъде щедър и чист. Кой може да бъде чист! Чист може да бъде само честният и справедливият човек.

“И отиде, та се представи”, стр. 392; 125

Голямото благо е голям товар; малкото благо – малък товар. Този закон почти навсякъде е верен. Когато човек малко има, по-добре е. Който много има, много ще изискват от него. Който малко има, малко ще изискват от него.

“Новото разбиране на връзката в живота”, стр. 8; 119

Същият закон се отнася и до мислите: не желай да разбереш една мисъл докрай – това е лакомия. Не желай да бъдеш такъв поет, музикант или учен, че да няма втори като тебе. Това е непостижимо.

“Елементарни, съзвучащи и съграждащи мисли”, стр. 81; 122

Има едно правилно съчетание, при което всеки ще бъде полезен на окръжаващата среда. Онези, които се занимават със земеделие, знаят този закон. Всяко растение или всяко плодно дърво трябва да се сее на съответната за него почва.

“Който сее и който жъне”, стр. 148; 125

Който става баща е богат. Бедният не може да стане баща. Бедността иде впоследствие.

“Великата разумност”, стр. 4; 113

Когато има изобилие, чакайте, нека се прояви... Никога не подпушвайте Божествената енергия, когато се проявява – нека излезе това, което тече.

“Храна, вода, топлина, светлина”, стр. 117; 205

Ние сме длъжни да възприемем от БОГА това, което Той ни изпраща. Първо трябва да дойде слънчевата светлина на Земята и тогава да я възприемем. Такъв е законът.

“Имаше някой человек”, стр. 199; 146

Благото, на който и да е човек, не зависи от него, а зависи от неговите отношения към Цялото.

“Божието благословение”, стр. 482; 153

Научете се да се уважавате един друг. Всички сте проводници на Божието благословение. И ако не зачитате някого, вие се лишавате от Божието благословение. Доколкото обичате хората, вие се ползвате от благото на хората. Който и човек да обичаш, ти се ползваш. Минава един човек и ти се харесва. “Допада ми в сърцето”, казваш. Тогава ти се ползваш. Видиш едно дърво и го харесаш. И ти се ползваш. Видиш една птичка, видиш едно цвете и ги харесваш. Тогава се ползваш. От всичко това, което обичаш, ти се ползваш.

“Нагоре и напред”, стр. 237; 156

Ние трябва да имаме благото на другите хора като свое благо. Законът седи така: Да имаш ония блага, каквито БОГ е решил да даде на всяка душа. Ние да съдействаме всеки да възприеме благата, които БОГ е определил за него. Никой да не става препятствие.

“Добрият брат и добрият баща”, стр. 195; 151

Човек не разсъждава върху нещата. За всяко благо, което му се дава, той трябва да плати. Всякога трябва да плати за всяко благо, което му се дава в Природата. И това, което ти се дава, трябва да го оценяваш. И ако не го оценяваш, глоба ще имаш.

“Божието дихание”, стр. 434; 151

Не яж това, в което няма Божието благословение! Искам да ви кажа закона: Не яж това, което няма Любов! Не яж това, което няма мисъл! Не яж това, в което няма Добро!

“На него можем да разчитаме”, стр. 27; 160

Да допуснем, че десет души са гладни, и ти си гладен. Ти искаш да ядеш, но и другите десет души искат, а има само едно кило хляб... Щом си между другите хора, ако разбираш закона, трябва да разделиш този хляб на десет равни части и на всекиго по равно ще дадеш. Но някой от десетте души е на пет години, други – на десет, петнадесет. Тогава ще разделиш хляба според годините им и според това ще им дадеш... Но в Природата съществува друг един закон, който хората не знаят. Един хляб, ако хората се обичат, той ще се увеличи.

“Новото възпитание”, стр. 297; 165

В Божествения свят няма недоимък, сиромашия няма... Христос по същия закон правеше Своите чудеса: Пет хляба взе, нахрани пет хиляди души.

“Жилище ще направим”, стр. 29-30; 166

Ида при бедния човек и му туря един наполеон, мислено му туря. За мене е реално, за просяка не е реално... Сега аз туря нищото, въображаемият наполеон е нищо в копанята. Туй нищо, по закона като се превърне четири пъти, става реално.

“В любещите ръце”, стр. 130; 183

Кое беше онова, което правеше Христа силен? Дадоха Му пет хляба и Той веднага казва: “С тия пет хляба ще нахраня всичките тия пет хиляди души”. Някои искат да обяснят по кой начин станало това. По същия начин, по който се увеличава и житото. Като посееш едно житено зърно, дава 40, 50 стръка и всеки стрък по 50-60 някой път 100 зърна. Петдесет стръка по 100 зърна – едното се увеличава вече. Любовта е закон за увеличаване във всяко отношение.

“Добрият път”, стр. 274; 160

В четири неща в света не се съмнявайте никак: не се съмнявайте в светлината... Щом можеш да поемеш въздуха и ти е приятно, въздухът те обича. Щом обичаш водата и тя ти утолява жаждата, и тя те обича. Щом ядеш хляб, и той те обича. Четири неща има в света, без които никой не може да живее. И най-големите, и най-малките, и не само тук на Земята, но и в Небето, законът е същият.

“Животът е по-драгоценен”, стр. 127; 184

Аз веднъж се бях спрял при един български пчелар, който имаше 150 кошера. Казвам му: “Слушай, ако искаш да ти върви, отдели на всеки [десет] по един кошер, от 150 отдели 15 кошера за Господа. От тия, които се роят, пак отделяй за Господа, че като върви на кошерите на Господа, и на твоите ще върви”.

“Състояние и разположение”, стр. 201; 180

Добрият човек е отхранен със специфична храна от Невидимия свят. Добрите майки знаят този закон и затова раждат добри деца. Те ги отхранват със специфична храна.

“Реална и идеална обстановка на нещата”, стр. 283; 162

В Новото учение благото, Божественото благо трябва да дойде от БОГА. Но законът е следният: Това благо някой път право до вас не може да дойде, трябва да мине през някоя среда.

“Трите връзки”, стр. 325; 163

Когато Господ и на вас иска да даде благословение, ще ви прекара през големи страдания.

“Бъдете яки!”, стр. 268; 164

Мислете добре, чувствайте добре и постъпвайте добре, за да бъдете във връзка с добрите хора по цялото земно кълбо. Когато вие сте във връзка с тях, тогава Божието благословение ще бъде с вас.

“Най-добрите условия”, стр. 294; 164

През тази година гледайте вашите врати и прозорци да бъдат отворени, та като мине Божествената торба с богатствата покрай вас, да си поискате от Божествените вестители. Който иска, той винаги получава.

“Отворените очи”, стр. 132; 205

Всички условия в Природата са благоприятни, това е закон, а неблагоприятните неща са от нашето неразбиране.

“Жизнен магнетизъм”, стр. 263; 198

В света има един закон, който урежда крайностите. Например за една екскурзия ще се дадат средства – но само за нея, а не и повече.

“Екскурзиите и Слънцето”, стр. 128; 205

В Новото Учение човек да дава с широко сърце. Това е законът на благодатта. Когато човек дава, той се благославя, защото е Божествено. Събудете тази мисъл.

“Смени съдбата си”, стр. 284; 200

 

 

Хората, които живеят на Земята, са крайно нетърпеливи. Докато са били в Невидимия свят, те са причинявали големи смущения. За да се избавят от тях, изпратили ги на Земята да се учат, да придобият търпение. Значи човек е слязъл на Земята, да научи закона на търпението.

“Търпение”, стр. 213; 159

Мъчнотиите без закона на търпението не могат да се премахнат.

“Отребване, разтопяване, отвяване”, стр. 315; 128

Вземете, когато човек е гладен, е нетърпелив. Щом се наяде, е разположен. При глада е изгубил нещо; след като се наяде, разположен е вече. Защо не се въздържа човек? Казват: “Мъчно е да се въздържаш”. Въздържанието произтича от един вътрешен закон. Ако ти не разбираш закона за въздържанието, не е лесно да се въздържаш. И търпението си има закон. Ако ти не разбираш закона на търпението, не е лесна работа да търпиш.

“Живи и мъртви закони”, стр. 317; 180

Всички трябва да се научите да търпите. Ти не можеш да търпиш. Тогава ще ти кажа как да се изправиш. Това е законът на търпението. Ти си нетърпелив. Вземи си една книга и начертай една крива линия. Ти си нетърпелив и искаш да кажеш нещо. Представи си сега, че си на високо място, преследват те и искат да те хванат. Имаш една свещ. Трябва ли да запалиш свещта, за да те видят хората? Искаш да направиш опит, дали кибритът ти ще хване, та да запалиш свещта. Че ти като запалиш свещта, ти се излагаш на опасността, от която бягаш. Някой казва: “Прояви Любовта си!” Аз говоря за една Любов, която не трябва да се проявява. Аз разбирам истинската Любов да се прояви, но да не се знае.

“Естественият живот”, стр. 600; 143

Помнете: търпението е до 99 пъти. Дойде ли до 100, камшикът вече иде. Камшикът ще дойде не на 2, 3, 10, но по БОГА ще дойде след 99 пъти. Тогава вече камшикът е на място. По еврейски ще бъде. Сега то е закон.

“Търпение”, стр. 224; 168

Ако не можеш да примириш черния цвят със светлината, ти не разбираш вътрешния смисъл на живота. Под черен цвят разбирам, че отвън няма условия за работа, но отвътре. Щом отвън няма условия, отвътре ще има. Ето защо, когато злото е отвън, а Доброто – отвътре, ние изучаваме закона на търпението. Това е естественото положение.

“Първичната храна”, стр. 124-125; 89

Многото е винаги делимо. Голямото във вас е щедростта, а малкото – търпението. Следователно ще научите законите на две неща, които са неделими. Търпението отникъде няма да го изчоплите, няма да го придобиете, ами ще изучавате закона на търпението.

“Най-добрият плод”, стр. 67; 130

Аз вземам женения човек, като подразбирам под това “човек под закон”. Законът изисква нещата да станат формално, буквално както са. Ти, ако отидеш в съдилището, по духовному и правото да е на твоя страна, съдията ще те осъди по форма – по формата на закона. Съдията ще ти каже: “По духовному ти имаш право, но по закон онзи има право”. И да иска да ти помогне той, не може. Да кажем, че някой човек ви е обидил. Какво изисква законът при обидата? Духовният закон изисква, ти, който си обиден, да претърпиш, защото, ако си се обидил, ще дадеш едно заявление, ще подведеш онзи под ударите на закона.

“Изпитът на Любовта”, стр. 14; 158

Само мъдрите хора имат право да критикуват. Някой пита: “Ами аз нямам ли право да критикувам?” Ако си някой велик мъдрец, Природата ти дава carte blanche, но ако си ученик, който едва сега започваш да учиш, няма да се занимаваш с критика! Можеш да четеш какво са казали критиците по разните въпроси, но своето мнение няма да изказваш, докато Природата не ти позволи. До това време ще учите онзи велик закон на чакане. До кога? Докато ви дойде времето.

“Духът на Господа”, стр. 109; 59

Когато се натъкнете на най-големите мъчнотии и несгоди в живота, вие трябва да имате предвид този стих и всичко да претърпявате, като знаете, че сте близо вече до края на мъчнотиите, т.е. близо до избавлението.

“Мек ответ”, стр. 115; 60

Дали минава през състоянието на растение или на животно, човек трябва да се радва. Като растение, той трябва да изучава закона на търпението. В каквото и положение да изпадне, човек трябва да учи.

“Смени в Природата”, стр. 18; 72

Стойте на мястото, където БОГ ви е поставил. Всички вие трябва да научите великия закон на търпението.

“Стремежите на ума и сърцето”, стр. 21

Аз ви желая през този събор да придобиете търпение и вяра. Аз няма да казвам никому, че трябва да ме търпи, аз не употребявам в такъв смисъл думата търпение, но разбирам търпението като закон; да спуснеш дълбоко в земята корените си и да работиш. Да ми бръкне някой в очите и аз да търпя, да не казвам нищо, това не е търпение. Защото аз мога и да си затворя очите. Търпението, това е проникване дълбоко в живота.

“Живите образи”, стр. 161-162; 38

Човек сее, БОГ възраства посятото. Ето защо, човек трябва да има търпение, да чака момента да възрасне онова, което той е посял.

“Личност, общество и свят”, стр. 269; 72

При сегашните условия, всеки човек има известни препятствия при развитието си. Търпението е черта необходима за всички! То се подкрепя от закона на Любовта. Любовта в проявлението си в духовния свят е малка топлинка, която дава директива на търпението.

“Проекции”, стр. 12-13; 36

Човек може да разбира кръста само чрез закона на търпението. Който няма търпение, никога не може да разбере какво нещо е кръстът. Кръстът – това е търпението.

“Видяхме звездата”, стр. 9; 30

Като се изучава едно явление от физическия свят, трябва да се пренесе и в духовния свят, и в умствения свят; не се ли прави тази връзка, явява се една разпокъсаност, при която съществуват празнини, както в науката, така и във философията. Отделните явления, закони и принципи не разрешават въпросите.

“Четирите положения”, стр. 322; 175

Ако вие не може да мислите, както БОГ мисли; ако вие не може да мислите, както ангелите мислят; ако вие не може да мислите, както хората мислят, вие нищо не можете да постигнете. Щом може да мислите, това е вече третият принцип, да мислиш, както хората мислят. Ти започваш вече със закона на хармонията, влиза музиката в света, върху която е създаден целият свят.

“Радвайте се и веселете се”, стр. 382; 146

Глава на човека в Божествения свят е Любовта. Глава на човека в духовния свят е Мъдростта. Глава на човека във физическия свят е Истината. Та Писанието казва: “Глава на Твоето Слово е Истината”. Три глави има човек, коя глава да изучава? Вие ще ги смесите, едновременно да са тия глави. С главата на Истината вие събирате фактите на Земята. С главата на знанието вие обработвате тия факти, в духовния свят вие научавате законите. С третата глава, на Любовта, вие изучавате принципите, разбирате вътрешните неща.

“Близо и далече”, стр. 4; 177

Когато сме на Земята, когато сме в духовния свят, когато сме в Божествения свят, Любовта да ни бъде един закон.

“Най-сигурното място”, стр. 262; 182

Колко мъчно се постига човек да бъде идеален, защото законът на Небето и законът на Земята се отличават. Земният и небесният живот си мязат, само че са обратно пропорционални.

“Геометрически съотношения”, стр. 313; 186

Искате духовно да бъдете силен, непременно човек трябва да има три вида сили, с които да регулира физическите, духовните и умствените сили. Вие не можете със своите физически сили да работите в духовния свят.

“Органически, духовни и умствени сили в човека”, стр. 156; 128

Когато обичаш, трябва да бъде образ на абсолютна чистота. Това е закон за всички светове: за физическия, духовния и умствения.

“Малките неща”, стр. 234; 146

Има закони, които регулират идеалния свят и реалния свят. В материалния свят не може да живеем според законите на идеалния свят. Най-първо трябва да се научим да живеем според законите на материалния свят и тогава на идеалния.

“Идеален, реален и материален порядък”, стр. 125; 148

Ако някой влезе в ангелския свят и си позволи да каже една обидна дума, той непременно ще изхвръкне от техния свят. Там не се позволява да говорят обидни думи. Даже и на Земята за една обидна дума, човек може да бъде наказан.

“Нито в Израиля”, стр. 135; 153

Областта на делата е физическият свят; областта на вярата е духовният свят и областта на Любовта е Божественият свят. Законите в тия три области са различни.

“На двама господари”, стр. 53; 153

Най-слабият ангел в Небето има 25 милиона крила. Всяко крило подразбира една мощна сила, то е закон на ума, на движението.

“Идете при чистите извори”, стр. 657; 140

Някой от вас мислите да умрете и да отидете в онзи свят, а пък законът за онзи свят е такъв: Влезнеш в този свят и най-хубавото те привлича. Тук на Земята, ако знаеше човек какво щеше да се случи с него, той не би дошъл. А пък за да идеш на онзи свят, там няма да те приемат. Там ще видите как сте разбрали земния живот. И ако ти си разбрал земния живот с всичкото му противоречие, те ще те приемат, ако не си го разбрал, няма да те приемат.

“Изпитът на Любовта”, стр. 10; 158

Несъизмеримите числа във физическия свят са съизмерими в астралния свят; несъизмеримите числа в астралния свят са съизмерими в умствения свят. Следователно туй, което е невъзможно за физическия свят, е възможно за духовния свят; туй, което е невъзможно за духовния свят, е възможно за умствения свят; туй, което е невъзможно за умствения свят, е възможно за причинния свят. Значи всички противоречия, които произтичат от несъизмеримостта на числата, техният философски смисъл се обяснява в по-висшите светове. Там несъизмеримото става разумно, съизмеримо. Следователно при всяка мъчнотия ще приложите закона за съизмеримите и несъизмеримите числа.

“Продължаване на живота”, стр. 18-19; 36

В онзи свят не обичат да правят подаяния. Там се счита за унижение да дадеш плод някому. В оня свят ако идете, той ще те покани в своята градина и ще каже: “На ваше разположение”. Той няма да откъсне. Законът е такъв: Ако ти не си направил Добро, като идеш до дървото, то ще се изгуби.

“Да Му служим без страх”, стр. 613; 146

Някои братя и сестри заспиват и на беседите. Защо? Защото беседите били високи, неразбираеми за тях. Като не могат да ги разберат на физическия свят, те отиват в астралния, оттам да слушат. Има закон, според който на всеки хиляда души, ще се намерят десетина души да спят. Те ще подържат реда от астралния свят.

“Доброто и светлината”, стр. 265; 147

В духовния свят има един закон, който казва: Щом мислиш, че знаеш – ти си пълно шише.

“Отворени и затворени фигури”, стр. 225; 171

Животът, който БОГ ти е дал, ще употребиш за Него, а печалбата, която ще имаш, ще употребиш за себе си. Този закон има еднакво приложение и във физическия, и в духовния, и в Божествения свят.

“Вътрешно единство”, стр. 149; 205

Вие казвате: “Като идем на онзи свят, нещата ще ни станат ясни”. Онези, които не разбират закона, те очакват да отидат на онзи свят, за да го разберат. А пък онзи, който може да разбере закона, той може да го научи и в този свят.

“Посрещането на Господа”, стр. 222; 157

Физическият закон се отнася до тялото, духовният закон се отнася до сърцето и Божественият закон се отнася до човешкия ум.

“Голямата радост”, стр. 205; 169

Физическият свят е един резултат. Мисловият свят е причината, мисловият свят е подбудителната причина. Духовният свят, това са материалите, от които тази причина иска да създаде нещо. Законите се намират в духовния свят, във физическия свят имаме резултатите.

“Физически, духовен и умствен свят”, стр. 156; 166

Физическият свят значи – вие се движите по една права линия. Духовният свят е квадрат, значи имате второ измерение. В Божествения свят имате един свят с три измерения. Значи линията е закон за тялото, плоскостите ще бъдат за сърцето, кубът е свят за човешкия ум. Тези трите съставят пак един физически свят.

“Човешката мисъл”, стр. 272; 166

Някой запример иска да бъде добър. Щом иска да бъде добър, той се стреми към физическия свят, иска да изучава неговите закони. Щом пожелае да влезе в духовния свят, човек се стреми вече към Истината и свободата.

“Израил и българин”, стр. 434; 167

Човек в света за две неща може да се безпокои и за две неща може да се радва. Ще ви кажа за какво може да се безпокои. Може да се безпокои, когато има да дава. Може да се безпокои, когато има да взема... Сега този закон е верен и в умствения свят, и в духовния свят, и във физическото поле – законът е все един и същ. Законът е един и същ, методите са различни.

“Към съвършенство!”, стр. 83; 164

Дойде ли до проповядването с пари, и дума да не става. На физическия свят материята търпи всичко, но чисто духовният свят не търпи никакви плащания. Онзи, когото ти си обърнал към БОГА, той с пари не трябва да ти се отплаща, той трябва да ти се отплати с Любов. Любов за Любов, такъв е законът.

“Физическият живот – път към духовния и Божествения живот”, стр. 41; 206

Всяко нарушаване на физическите закони, произвежда разстройство в стомаха, корема и червата; всяко нарушаване на духовните закони произвежда разстройство в дробовете, т.е. в чувствата на човека; всяко нарушаване в умствения свят, произвежда разстройство в главата.

“Малкият опит”, стр. 231; 175

Целият духовен свят е основан по закона на човешката душа. Целият умствен и причинен свят е създаден по закона на духа.

“Благословен!”, стр. 281; 169

В онзи свят разумните хора се ориентират веднага. Щом дойдат силни хора, те си намират мястото. Най-силните хора вземат първото място. После намалява постепенно силата на тези, които заемат по-задните места. И най-слабият завзема последното място. И в духовно отношение най-добрите завземат първото място, а всички други се нареждат след него според степента на Доброто. И в умствения свят е същият закон.

“Всеки ден по една добра мисъл”, стр. 17; 171

Ще намериш една майка, която да те роди по човешки. Идеш на Земята, ще намериш някоя майка. Тя няма само да те роди, но ще ти покаже началото на Божия път. Сега искате да идете на другия свят. Трябва да намерите баща в другия свят.

“Пожелаване”, стр. 214-215; 182

Ако си тъпак, всички знаят, че си тъпак; ако си даровит, всички знаят, че си даровит. Законът е верен и в духовно отношение. Ако в Невидимия свят живееш добре, ще те сочат с пръст. Ако не изпълняваш Волята Божия, пак ще те сочат с пръст.

“Истина и живот”, стр. 28; 207

Каквото научите тук на Земята, там ще го живеете. Спечелените пари на Земята, в Небето ще ги видите. Колкото добрини направиш на Земята, в Небето са капитал. В Небето щом изядеш всичките добрини, пратят те да се преродиш, пак да спечелиш, да ядеш. Туй, което си научил на Земята, туй ще живееш горе и в Небето. Сега туй няма да го вземате буквално, но е закон.

“Добрият живот”, стр. 347-348; 168

Материалният свят и духовният свят са двата полюса в живота: слизане от духовния свят в материалния и качване от материалния свят в духовния. Това слизане и качване се повтаря вечно, защото такъв е неизменният закон за прогреса на човечеството, за неговото повдигане, за да добият хората прогресивна мисъл, т.е. да осъзнаят, че всичко, което БОГ е създал, е Добро.

“Назидавайте себе си”, стр. 76; 208

Дойде ли в човека някаква отрицателна мисъл, че е нещастен, изоставен от всички, нека обърне знака от отрицателен в положителен и да каже: “Аз се отказах от БОГА, затова съм нещастен. Обаче от днес аз се отказвам от всичко онова, което ме е спъвало в живота, и се обръщам към БОГА, на Него да служа, на Него да се подчиня”. Това е закон за трансформиране, който трябва да се изучава и прилага в живота, както на отделния човек, така и в живота на обществата и народите.

“Право разбиране”, стр. 75; 55

Та сега следното положение е, че след нас иде друга една фаза и трябва да се трансформирате, да сте готови да минете от едно състояние в друго.

“Човешките и Божествените порядки в живота”, стр. 108; 122

БОГ е в сила да превърне страданията на хората в радости. Казано е в Писанието: “Всичко, което се случва в живота на онзи, който люби БОГА, ще се превърне на Добро”. Това е закон за смяна на състоянията.

“Смяна на състоянията”, стр. 108; 72

Като ученици, вие трябва да изучавате закона за превръщане на нещата, за да се справите с условията на живота. Този закон има приложение и в Любовта. Човек трябва да се стреми към превръщане на Любовта, от нисша към висша.

“Степени на съзнанието”, стр. 14; 85

Ако някъде в Природата или в живота става подигане на температурата с единица, на противоположния полюс някъде става понижаване на температурата с единица. Това наричаме закон на смени в Природата. Който разбира този закон, той разбира и своите състояния. Като преживее някакво високо, подигнато състояние, той знае, че неизбежно предстои понижаване на състоянието му.

“Личност и душа”, стр. 39-40; 85

Болестта всякога се дължи или на някакъв чужд живот, който не хармонира с вашия, или тя е един излишен материал, който не принадлежи като материал на твоя организъм... Ако човек може да превърне, да трансформира тази чужда материя, да я организира, болестта му веднага ще го напусне. Ако по-низшия живот успеете по някакъв начин да го превърнете и да го доведете в унисон с вашия ум, този живот ще ви бъде в полза. Всеки от вас трябва да изучава този закон на превръщане, за да може да превръща своите мисли и чувства.

“Добри вести”, стр. 184, 185; 125

Дойде едно противоречие на ревност в тебе. Внеси в душата си една красива форма, която да отвлече част от енергията, която се е набрала в душата ти, и която няма къде да я пласирате. Да имате един проводник на тази енергия. Тя трябва да излезе навън.

“Естественото положение на човешката душа”, стр. 430; 129

Една мисъл, едно чувство в тебе, ако не можеш да го превърнеш, ако едно кисело чувство не можеш да превърнеш, да направиш опит, в едно благородно чувство, тогава не разбираш закона. Цялата окултна наука е превръщане на чувствата, на мислите. Щом може да превърнеш една мисъл, да й дадеш друга насока, една постъпка – ти по същия закон може да превърнеш.

“Естествената мярка”, стр. 146; 138

“Радвайте се, когато върху вас рекат всяка зла реч, защото е голяма заплатата ваша на Небето.” То е един вътрешен велик окултен закон.

“Празникът на труда”, стр. 145; 206

Не можеш всякога да сменяш едно тъжно състояние с едно весело и обратно. Едно състояние може да се сменя с друго само тогава, когато има условия за това. Преди да имаш условия, не сменяй състоянието си. Това е закон. Следователно не спирайте само върху последствията на нещата, търсете причините им.

“Доброто и светлината”, стр. 276; 147

Искате ли да се разбирате, вие трябва да прилагате закона за трансформиране на състоянията. Ако двама души едновременно са положителни, те непременно ще се отблъснат. За да не става това, единият трябва да бъде положителен, а другият – отрицателен.

“Основи на здравето”, стр. 84; 152

Когато човек ще яде, той трябва да си подбере най-добрата храна и да я дъвче. Да не оставя несдъвкана храна, да не оставя стомахът да върши работата на устата. Инак ще има коремоболие. Но този закон на (дъвченето) е валиден и за човешката мисъл. И мисълта си има свой стомах. Ако една мисъл не си я разбрал, не си я сдъвкал хубаво, тя ще ти причини коремоболие. И чувствата си имат свой стомах. Ако си я приел и не си я сдъвкал, ще ти причини коремоболие.

“Доброта, разумност, Любов”, стр. 576; 151

Никога в себе си не позволявай да стават резки промени, да преминаваш от едно състояние в друго, рязко да не стават преминаванията.

“Пробуждане на космичното съзнание”, стр. 319; 164

Ако идеш на северния полюс, климатичните условия ще изменят характера, ще изменят температурата на тялото. Ако идеш на екватора, пак ще се измени твоят характер. Ако пренесете един човек от полярните страни на екватора, ще му създадете най-големи страдания. Ако пренесете един човек от екватора на полюса, съвсем ще се измени характерът. Постепенно човек трябва да се приспособява.

“Линия на Любовта”, стр. 271; 180

Всяка проява на разумния живот подразбира абсолютна точност.

“Спорни въпроси”, стр. 112; 73

Щастието в света не е произволно, то идва точно на определеното време. Всичко е на определено време. И ако ти разбираш закона на времето, ако излезеш точно навреме, ще получиш това, което трябва.

“Налягане, напрежение, разумност”, стр. 287; 163

Всеки човек носи по две кошници: от едната дава, от другата получава. Ако и двете кошници са пълни, това показва, че той е получил, а нищо не е дал. Той е нарушил закона на точността. Правилно е едната кошница да е празна, а другата – пълна. Някога може и двете кошници да са празни. Това показва, че този човек е изпълнил своето задължение, но хората, между които се движи, не прилагат закона на Любовта.

“Точност”, стр. 128-129; 86

И в земеделието има един закон: Може да се пресрочи времето за посяването, но като се пресрочи, нищо не става. Нещата трябва да се посеят навреме.

“Мене слушайте!”, стр. 374; 120

Казва Христос: “Верният в малкото е верен и в многото”. Един е законът.

“Верният в малкото”, стр. 267; 96

При най-малкото невнимание, човек може да изгуби своето добро разположение. Ако е невнимателен в храненето, в мислите, в чувствата, в постъпките си, той непременно ще пострада. Приеме ли една мисъл, или едно чувство не навреме, той непременно ще разстрои своята нервна система.

“Положително знание”, стр. 29; 86

Когато не може да направите едно Добро навреме, непременно трябва да знаете, че злото ще дойде.

“Вътрешни състояния и външни условия”, стр. 680; 122

Ако ти не си роден през годината, през месеца, през седмицата, през деня, часа, минутата и секундата, когато е трябвало да се родиш, твоите работи на Земята няма да се оправят. Не че Природата няма желание да ви помогне, но между избора на времето, през което сте дошли, и природните влияния има едно несъответствие. Едно нещо е човек да вярва, а друго нещо е да знае. Ние трябва да разбираме закона. Едно нещо е човек да бъде изпитван, а друго нещо е човек да бъде изкушаван. БОГ изпитва и опитва хората, но никога не ги изкушава.

“И виделината свети”, стр. 101; 145

Онзи закон, който съществува в Любовта, изисква точно навреме, ни да закъсняваш, ни преждевременно, защото ако закъснееш в работата, подир тебе ще има напрежение на гърба ти, ще те блъскат; ако идеш преждевременно, отколкото трябва, ще имаш препятствие.

“Трите изкушения”, стр. 175; 182

Не забравяйте, че в света нещата са строго математически определени. Както има определено време за сеене, тъй има определено време за лекуване. Това е Божествен принцип, Божествен закон, който е верен и по отношение на тези, които искат да изучават Христовото Учение с цел, да подобрят живота си, защото то е Учение на Живота.

“Призваха Исуса”, стр. 111; 203

Законът на съпоставянето – това е зазоряването на съзнателния, на разумния живот. Това е проявление на Великото съзнание, не на самия живот, но на онези граници, отгдето започва проявата на разумния живот... Законът на съпоставянето гласи следното: Не изисквай в дадения случай това, което е невъзможно!

“Закон на съпоставяне”, стр. 3, 15; 45

Като ученици, вие трябва да изучавате закона на различаването, да знаете кой ви говори.

“Път и възможности”, стр. 260; 145

Трябва да се съпоставят всички думи в изреченията, всички числа в математиката, всички мисли, чувства и действия в живота на човека, всички идеи и т.н. Законът за съпоставяне на нещата не е произволен. Той е строго определен.

“Ще трябва да речете”, стр. 152; 77

Човек трябва да има ясна представа за живота и за неговите прояви. Той трябва да различава кои неща са материални, кои – духовни и кои – Божествени. Като изучава закона на различаването, човек ще познава тия неща в себе си.

“Да ви даде”, стр. 5; 79

Казвам: човек трябва да изучава закона на различаването, да различава Доброто и злото в себе си, като две страни на своето естество, които нямат нищо общо със самия човек.

“Даде плод”, стр. 106; 75

Какво представят обикновените работи? Те са пастърма, направена от месото на някой стар вол. Хората си развалят зъбите, разстройват стомасите с тази пастърма, но продължават да ядат. Време е вече да се откажат от обикновените работи и да започнат със закона на различаването. Те гледат на обикновените неща, като на велики работи, а на великите – като на обикновени.

“Четирите качества”, стр. 244-245; 133

В началото всякога лошите хора имат преимущество над добрите. По закона на аналогиите, като разглеждаме този въпрос, в края лошите изгубват – добрите печелят.

“Възможности на красотата”, стр. 20; 149

Във висшия съзнателен живот съществува правилно, разумно съпоставяне, правилно съотношение между всички явления. Изкуство е да знае човек как да съпоставя многобройните и разнообразни на вид независими едно от друго явления, за да създаде от тях една стройна система, каквато всъщност представлява цялата Вселена.

“Линиите на Природата”, стр. 100; 81

Когато аз говоря, че БОГ се приближава или отдалечава, аз употребявам този език, както когато астрономите казват, че Слънцето изгрява или залязва; всъщност Слънцето никога не залязва. То изгрява и залязва само по отношение на нас. Същият закон е и тук. Ако тия прави линии се скъсяват, ние се отдалечаваме от БОГА; ако тия линии се удължават, това не става изведнъж, а върви по един математически закон и тогава ние съдим за правилния развой. Има известна пропорция, значи ние се приближаваме към БОГА. Щом се намалява разстоянието, ние се отдалечаваме. Това е закон на човешкото съзнание.

“Закон за късите и дългите линии”, стр. 10; 27

Аз ще определя какво нещо е съзнанието. Съзнанието не е един атрибут на човешкия ум, нито пък има нещо общо с ума. Съзнанието е само един принцип на сърцето. То носи светлина в себе си. Съзнанието се отнася само до човешкото сърце.

“Излишък и недоимък в живота”, стр. 18; 27

Колкото идеално и да живеете в света, като се движите в гъста материя, винаги ще имате един малък наклон. След туй се спирате, почвате едно кръгообразно движение и тогава пак тръгвате по една права линия. В туй движение става видоизменение във вашето съзнание или във вашето състояние.

“Трите състояния у човека”, стр. 3-4; 27

Вие, като ученици, в съзнанието си трябва да бъдете еднородни. Това е Божествен закон за всички. Никакво раздвоение! Силата, красотата, хубостта на човека зависи от единството, от еднородността в съзнанието му.

“Връзки в геометрическите форми”, стр. 17; 36

За да разбере човек материалния живот, трябва да започне с духовния, да го изучава и разбира. Духовният живот подразбира разширение на съзнанието, а материалният – ограничение на съзнанието. Затова всеки човек, който иска да живее разумно – добре, трябва да разбира тия два процеса на своето съзнание – процеса на разширението и процеса на ограничението. Не разбира ли тия два процеса, тия два закона, той всякога ще се намира пред големи противоречия.

“Затова се родих”, стр. 5; 47

В света има два вида герои: едни, които правят Добро, не грешат, те са герои-ученици, и други, които изправят своите погрешки. И последните в моите очи са герои, защото тук даже се изисква по-голямо усилие. Това е един вътрешен закон на нашето съзнание.

“Забравените неща”, стр. 20; 36

Според закона на самосъзнанието всеки човек има мисия в света, малка или голяма, която ще извърши, но трябва да чака момента за своето проявление. Може би този момент да не дойде скоро, но човек трябва с търпение да го дочака.

“Дело свършено”, стр. 99; 48

Съзнанието на по-напредналите хора обхваща съзнанието на другите същества. При това, всяко съзнание, което прониква през другите съзнания трябва да се пази да не спъва тяхното развитие. Ако съзнанието, което прониква другите, внесе най-малката дисхармония в тях, то се обвързва кармически с дадените съзнания.

“Трите състояния: S, R и T”, стр. 48; 39

Ако прекарате една цев, която има цилиндрична форма, в света на двете измерения, там ще се види само един малък кръг, началото на цилиндъра. Краят на цилиндъра обаче няма да се види. Ако нашарите този цилиндър с различни цветове – червени, зелени, сини, виолетови – и го прекарате пак в двуизмерния свят, там ще се види във вид на кръг, който постоянно променя цвета си, като става ту червен, ту син, ту зелен и т.н. Съществата от този свят ще кажат за кръга: “На какво се дължи свойството на този кръг, да променя цветовете си?” Не, кръгът не се изменя, това е илюзия на съзнанието. Казвам: по същия закон и хората често изпадат в такива илюзии. Изпаднете ли в някаква илюзия, ще знаете, че сте в двуизмерния свят и пред вас е минал един цилиндър с различно боядисани кръгове.

“Двама синове”, стр. 41; 50

Когато [човекът] е живял в първото измерение на съзнанието и изучавал закона на събирането, съзнанието му е излязло вън от своя творчески център. Тогава той е вървял само в дължина. Животните пък са учили закона на изваждането. Човек е научил този закон от животните, които се занимавали с него хиляди години. При събирането съзнанието има две посоки на движение: едната е към центъра на Земята, другата – към центъра на Слънцето. И за това, когато човек постави в себе си този велик закон на движение, едното движение ще бъде по посока на корените, т.е. по посока на своето възвишено Аз, на своята възвишена душа. Другото движение ще бъде по посока на Слънцето, т.е. към БОГА. Ако човек се движи правилно в тези две посоки, той ще води благороден, възвишен живот. В своето обикновено съзнание хората имат само една посока на движение. Те се съобщават направо. Съвременният човек едва сега е започнал да изучавал закона на умножението. Умножението е закон на човешкото съзнание, закон на триизмерния свят. В света на плоскостите няма умножение. Умножение може да става само в триизмерния свят.

“Двама синове”, стр. 42; 50

Кой човек е паметлив? Този, който, като чуе нещо веднъж, веднага го запомня. Трябва ли десет пъти да му се повтаря, за да го запомни, той не е паметлив човек. Същият закон е верен и по отношение на духовния свят. Който е духовен, той веднага разбира духовните работи. Който не е духовен, с часове може да му се говори и пак ще остане нещо тъмно в съзнанието му. Под думата духовен човек разбираме, който живее в по-висок свят, в света на четирите измерения.

“Благословена между жените”, стр. 16; 88

Известни мъчнотии се разрешават в плоскостта, а други мъчнотии се разрешават в триизмерното пространство. Казвам: в съзнанието си трябва да разбирате законите на едноизмерното, двуизмерното, триизмерното, четириизмерното пространство.

“Основният тон”, стр. 46; 178

Една от задачите на ученика е да преодолее своята среда, да се справи с наследствените си черти. Това зависи от самоопределянето на човешкото съзнание.

“Самоопределяне на съзнанието”, стр. 253; 72

Ако някой човек изпрати някъде в пространството една престъпна мисъл, тази мисъл най-много след четири поколения пак ще се върне към него... Това става по закона на прераждането. Вън от него има друг закон, който регулира промените, които постоянно се извършват в нашето съзнание... Тези промени в съзнанието на човека са необходими. Те идат по един неизбежен закон, но човек трябва да бъде силен, да устоява, да не се съмнява в БОГА. Вие трябва да разбирате този закон, да не се плашите.

“Най-голямото веселие и най-малката радост”, стр. 107-108, 108; 54

Човек трябва да бъде буден, защото често може да наруши някои от великите закони на подсъзнанието или на съзнанието. Подсъзнанието е закон на миналото, а съзнанието е закон на настоящия живот.

“Разумното Слово”, стр. 80; 145

Използвайте противоречията и мъчнотиите за самовъзпитанието си. Нищо да не постигнете, не се обезсърчавайте. Работете непрестанно. Ще дойде ден, когато съзнанието ви ще се пробуди. Постигнете ли това, вие сте разрешили задачата на своя живот.

“Възпитание на волята”, стр. 341; 82

Ако човек може да се излекува в един момент, това говори за неговото будно съзнание. Колкото по-мъчно може да се излекува човек, толкова по-слабо развито е неговото съзнание. Всичко зависи от степента на развитие на човешкото съзнание.

“Наклади огън”, стр. 115-116; 76

В пробуждането на съзнанието има два важни момента: отваряне на очите – проглеждане и възприемане, и прилагане на великите закони на живота.

“Божият глас”, стр. 27; 92

Законите са строги, защото съзнанието на съвременните хора не е будно, вследствие на което те не могат да влязат във връзка със съзнанието на висши разумни същества и от тях направо да се поучават. Тогава не остава друго, освен да изпитат строгостта на законите, за да се пробуди в тях висшето съзнание. Онзи, в когото Божественото съзнание е пробудено, той никога не се натъква на разумните закони. Той върви в съгласие с тях и ги прилага.

“Силните течения”, стр. 30; 56

При пробуждане на човешкото съзнание се забелязват четири важни фази или състояния – пробуждане на самосъзнанието, на съзнанието, на подсъзнанието и на Свръхсъзнанието. От фазите, до които е стигнало пробуждането на съзнанието, зависи и човешката интелигентност. Ако човек не разбира закона на вечното движение, той не би могъл да си обясни промените, които стават в съзнанието му.

“Дойде на себе си”, стр. 273; 50

Човек трябва да държи съзнанието си будно, да не се колебае във вярата си, да не говори лошо за своя Създател.

“Задна стража”, стр. 177; 66

Искате ли да знаете дали даден човек ви обича, спрете се в съзнанието си. Ако мисълта за този човек никога не изчезва от съзнанието ви, вие ще знаете, че той ви обича. Изчезне ли от съзнанието ви, той не ви обича. Същото се отнася и до неговото съзнание. Ако и вие никога не изчезвате от съзнанието му, и двамата се обичате. В Любовта ви има взаимност.

“Вкисване”, стр. 176; 84

Ако човек има съзнателно отношение към дадена мисъл, той се ползва от нея.

“Единица време”, стр. 89; 93

Щастлив човек е онзи, в когото съчетанието на вътрешните сили е по-голямо от външните.

“Външни и вътрешни условия”, стр. 147; 82

Студът и топлината са степени на съзнанието... Студът действа главно на лошите хора, прави ги по-смирени. От топлината лошият човек се разгорещява: той вади ножа и маха с него наляво-надясно. От студа пък той се сковава, смирява се, светия става. Мъжът и жената трябва да знаят този закон и да влязат във връзка със съществата на студа и на топлината, та когато им трябва студ, да го използват на място; когато им трябва топлина, също така да я използват на място.

“Даде плод”, стр. 112; 75

Сега това са идеи, изразени чрез известни думи, които аз не вземам в друг смисъл, освен в смисъл на онзи велик закон, който регулира нещата в нашето съзнание.

“Дайте ни от вашето масло”, стр. 48; 95

Случайността е закон, който има отношение до единиците. Тя е закон за единичното съзнание.

“Виждане и съзнаване”, стр. 30; 88

За да се измени човешкият характер, да се измени посоката на неговото движение, т.е. посоката на правата линия, трябва да се знаят законите на безпространствените точки, т.е. на силовите центрове. За да се използват силовите центрове, трябва да се знаят законите на Божественото съзнание или законите на човешкото съзнание като проява на Божественото. С други думи казано: за да се измени характерът на един човек, той трябва да промени своята философия за живота, която е нещо неопределено, неустановено.

“Съзнание, точка и права линия”, стр. 106-107; 92

Колкото хора на Земята има, толкова и разбирания, толкова различни вярвания. Обаче има един принцип, един велик закон в Природата – общ за всички. Той регулира съзнанията на всички хора. Той е мярка за нещата.

“Механични и съзнателни процеси”, стр. 118; 110

Според закона на наследствеността съзнанието на ума напълно трябва да носи качествата на съзнанието на душата и съзнанието на духа.

“Ще дойдем”, стр. 114; 153

Аз не съм срещнал семейство, дом, дето хората, като живеят в самосъзнанието, да са добре. Дом, членовете на който живеят добре, там има нещо по-високо от самосъзнанието. Това са хора на Божественото. Жената казва: “Ние не живеем добре с мъжа си, защото той е невъзпитан”. Значи ти си възпитана, а той невъзпитан. Щом живеете в самосъзнанието, и двамата сте невъзпитани. Ако днес мъжът греши, утре жената ще греши. Днес синът греши, утре дъщерята ще греши. Това е неизбежен закон.

“Ново съзнание”, стр. 281; 110

Раждането на човека подразбира проява на неговото самосъзнание... Когато Адам се видя гол, почувства се унижен и потърси причината на това унижение. Той намери причината в жената. Защо? Защото не разбираше закона на самосъзнанието.

“Ново съзнание”, стр. 297, 298; 110

Докато има запичане на човешкото съзнание, ще има безплодие. Щом има неплодородие, сиромашията ще дойде като естествено последствие.

“Гордост и ревност”, стр. 70; 69

Нощем излизат хищни, грабливи животни. След изгряването на Слънцето излизат по-добри животни, с мек благороден характер. Много пойни птици излизат сутрин – пеят и търсят храната си. Ако и вие спазвате този закон, ще излезете в такъв момент, когато красивите форми излизат от съзнанието. Те ще ви освободят от несгодите, ще задоволят нуждите ви и ще ви помогнат да разрешите мъчнотиите си.

“Времето на Доброто”, стр. 282-283; 113

Съзнанието е полето, дето се натрупва човешкото знание и опитности. Ако човек не разбира този закон, той може да направи своето съзнание на един склад, дето да складира нещата.

“Първата дума”, стр. 258; 128

Духът на съвременните хора не е тъй мощен, благодарение на честото раздвояване на съзнанието им. Каквото да правят, те не могат да избегнат това раздвояване. Засега то е неизбежен закон.

“Посвещения в живота”, стр. 45; 126

Човек се е родил в самосъзнанието – като съгреши, веднага там се явяват два полюса: Добро и зло. В самосъзнанието си радостен, скърбен, разположен, неразположен – това се негови полюси.

“Добре е”, стр. 241; 135

Щом има единство в съзнанието ми, аз съм здрав. Докато има колебание в съзнанието ми, че мога да бъда здрав или болен, болестта идва, но щом дойде в съзнанието мисълта, че съм здрав, болестта изчезва. И в беднотията е същият закон: Докато се колебаеш и се питаш дали ще бъдеш богат или сиромах, ти не си богат.

“Опити”, стр. 170; 135

Каквото човек постави в своето подсъзнание и свръхсъзнание, става.

“Онова, което дава живот”, стр. 294; 134

Реалността никога не може да съществува в своята сянка. Реалността никога не може да произтича от сенките. Сенките произтичат от реалността, но реалността никога не произтича от сенките.

“Той ми е и брат, и сестра, и майка”, стр. 617; 140

Щом вие започвате да разсъждавате дали сте религиозен човек, 50% вие сте изгубили вашата религиозност. Вие казвате: “Трябва да станем по-добри”. Същият закон е, щом започнеш да мислиш, че ще станеш по-добър.

“Добрият живот”, стр. 621; 151

Трябва да работите за обединяването на съзнанието вътре. То е вътрешен закон, с който трябва да се справите. Ако сега с него не може да се справите, външните противоречия не може да изчезнат.

“Общи погрешки и общи добродетели”, стр. 270; 130

Дотогава, докато ти се плашиш, че можеш да сгрешиш, ти считаш, че грехът е нещо външно, ти не разбираш. То е законът на твоето съзнание.

“Първата дума”, стр. 263; 128

Като измени човек своите мисли и чувства, изменя се и почеркът на човека. Ако вие наблюдавате, когато играете гимнастика, същият закон: Ще видите кому какво липсва.

“Тайни и откровения”, стр. 366; 136

Всяко огъване не е нищо друго, освен две успоредни линии да се пресекат. Но то е само перспектива на вашето съзнание, изглежда, като че в далечното пространство са се пресекли. Тия линии са успоредни. Затуй човек, който не се огъва, огънатите работи може да ги поправи. Новата философия е този закон. Силата на човека е там, че неговите пътища се огъват.

“Неизменното в човека”, стр. 76; 137

Виждането – това е закон. Това е процес на човешкото съзнание.

“И видя там човек”, стр. 201; 97

Човек вижда само една четвърт. Туй, което е отпред, вижда. А това, което е отзад, отгоре и отстрани, не вижда. Как трябва да измени лицето, да се тури друга поза, за да може да вижда тия четири точки. Да вижда напред, назад, отгоре и отдолу. Като психологически закон е това, което съществува в съзнанието на човека.

“С човешки и ангелски езици”, стр. 544; 153

Най-малкото колебание в човек показва, че нещата не са от БОГА.

“Промяна в съзнанието”, стр. 183; 200

Дойдете ли до закона на Любовта, знайте, че тя стои по-високо от всички останали закони. Любовта е единствената сила в света, която с никаква мярка не може да се определи и измери. Тя се изучава и определя само в Свръхсъзнанието.

“Магическата сила на Любовта”, стр. 160; 167

Вие може някой път да възприемете една мисъл във вашето съзнание, която не е сдъвкана. Една несдъвкана мисъл не може да я възприемете така лесно, както несдъвканата храна. Законът е все същият. В съзнанието ви ако проникне една мисъл, която не сте разбрали, ще се създаде едно болезнено състояние.

“Самовъзпитание”, стр. 381; 154

Законът за чистене на съзнанието е следният: Между две радости всякога се крие една скръб. Първо е радостта, в центъра е скръбта, мъчението, а след него иде пак радостта. Това положение е най-естествено.

“Чистене на съзнанието”, стр. 27; 99

Чистете съзнанието си, за да се повиши качеството на вашия ум. Чистете съзнанието си, за да се повиши качеството на вашите чувства и чистете съзнанието си, за да се повиши качеството на вашите постъпки. Всички ония хора, които сполучват в света, без да знаят, те са научили този закон... Казвам: Дръжте съзнанието си чисто от всевъзможни петна. Постоянно чистете съзнанието си. Не се безпокойте, но чистете.

“Свобода на съзнанието”, стр. 409; 154

Докато не познаваш БОГА, докато не познаваш Неговата Любов, ти не можеш да Го обичаш. Значи знанието предшества Любовта. Това е в закона на съзнанието.

“Кротките, миротворците”, стр. 98; 162

Съзнанието се разширява от съзнание. Ако вашето съзнание не дойде в контакт с друго съзнание, не може да се разшири; ако един ум не дойде в съотношение с Божествения ум, не може да се разшири.

“Да слезе Христос, да ви обясни”, стр. 249; 203

Ще ви представя един велик закон, който трябва да турите като основа за вашата бъдеща деятелност. Слънцето много пъти може да изгрява. Само здравите хора стават, когато Слънцето изгрее, а болните лежат на гърба си, на корема си, на едната си страна. Те лежат, а здравите се ползват.

“Основният закон на съзнателният живот”, стр. 179; 206

Свещта като запаля, гори. Ти запали свещта и тя гори. Тази свещ веднага ще почне да свети. Няма да изгасне. Същият закон е у човека. Ще запалиш себе си, своето съзнание ще запалиш. Има една запалка. Запали съзнанието си и остави последствията.

“Според делата”, стр. 267; 95

Будност се иска от вас! Пазете фенера си да не го счупите. Пазете свещта си да не изгасне. Само така ще познаете силата си. Ако не си опитал своята сила, никога не можеш да опиташ моята.

“Любов към БОГ”, стр. 138; 115

Ние трябва да влезем във връзка с Любовта. Тази връзка Христос я направи. Тя иде чрез закона на страданието. Страданието е първото запознаване на Любовта.

“Да направим човека”, стр. 97; 182

Страданията са указател към Любовта. Който иска да бъде добър човек, непременно трябва да страда. Страданията са един закон необходим, за да ни направи да живеем в Любов и да се усъвършенстваме.

“Съединителната линия”, стр. 37; 208

Без страдания човек не може да се подигне на физическия свят... Всяко страдание, добре издържано, се възнаграждава десет пъти повече, отколкото самото страдание.

“Нито близо, нито далече”, стр. 11; 165

Тези, които не са участвали във всички страдания на Земята, не могат да участват и в благата на Небето. Такъв е законът.

“Страдание и радост”, стр. 215; 157

Страданията са за сърцето, а за ума са мъчнотиите. Страданията обработват човешкото сърце, това е закон в Природата. Няма същество, което да живее и да не е подложено на страдания. Колкото човек се повдига по-високо, толкова страданията стават по-големи.

“Измерения”, стр. 236; 149

Всички страдания на хората произтичат от погрешните мисли, чувствания и постъпки.

“Горе на планината”, стр. 125; 157

Някой път може да ви се случи някоя голяма неприятност или нещастие в живота, което може да бъде от различен характер. Дохождате до отчаяние от това, което ви се е случило. Всякога след такова нещастие ще дойде добра мисъл; полейте я. Тогава му е времето. Който не е страдал, не може да има добри мисли.

“Простотата”, стр. 43; 203

Всяка мъчнотия, която срещате в живота, е една възможност или за ума, или за сърцето, или за волята.

“Две положения”, стр. 290; 166

Мъчнотията аз считам една окръжност. Има свой център. Ако можеш да влезеш в центъра на тази мъчнотия и да излезеш из центъра навън, ти си силен човек. Ще придобиеш нещо. И в радостта е същият закон. Докато ти не влезеш в центъра на една радост и не излезеш навън от радостта, тя ще остане непонятна.

“Център и периферия”, стр. 124; 178

Няма някой, който да не е страдал и да не се е благословил. Всичките страдания след време донасят своя плод, своето благо.

“Умът и сърцето”, стр. 232; 179

Човек трябва да се научи на мъчнотиите. Де седи силата? Ако бих ви пратил сами, щяхте ли да се качите на Мусала? Искам да извлека закона, такова нещо е Божествената Любов. Днес ви изкачих – дъжд, сняг, отивате, вървите. Като дойде Божествената Любов, мъчнотиите, страданията, всичко това върви нагоре, нищо не може да ви спре, няма нещо в света, което може да ви спъне.

“Платното”, стр. 44; 205

Който приема мъчението, става красив и в него постоянно приижда Божествения живот. Такъв е законът на БОГА.

“Труд и мъчение”, стр. 38; 204

Аз днес обясних един велик закон в живота. Той е следният: В света има два вида мъже и два вида жени. Единият вид жени са герои, а другите – страхливци. Единият вид мъже са герои, а другият – страхливци. И на едните, и на другите Господ казва: “Страдания ще има!”

“Събиране и изваждане”, стр. 58; 205

Една ябълка, когато роди децата си, мечките ги изядат, ябълките се радват на това. Ти изядеш плода и ябълката се радва. Законът е, че ако изядете ябълките, тя ражда; ако не ядете ябълките, тя няма да ражда.

“Нищо и нещо”, стр. 296; 186

Когато човек минава от една фаза в друга, трябва да се намира в страдания през преходния период, когато е на границата между две фази.

“Причини на страданията”, стр. 476; 198

Скръбта не трябва да проникне в душата на човека. Изкушение може да дойде, но то не трябва да проникне в душата на човека.

“Лечебното действие на музиката”, стр. 419; 151

Ако вие много страдате и викате от вашите страдания, змиите ще ви нагълтат. Веднъж нагълта ли те злото, и да викаш, да ходиш да се оплакваш, ще знаеш, че ни глас, ни услишание... Какво трябва да правиш при това страдание? Започни да мислиш разумно. Първо, започни да мислиш защо страдаш. И ако в дадения случай ти може да събудиш в себе си Божественото, БОГ ще ти помогне, ще дойде да те освободи.

“Четирите елементи”, стр. 689; 151

В сиромашията е животът, а животът е винаги за предпочитане. Тогава верен е и следният закон: Любовта е винаги жива при страданията.

“Двете течения”, стр. 262; 144

Ние сами сме причина за нашите нещастия, а не както мнозина търсят причините в този или в онзи. Така седи великият закон.

“Призова учениците Си”, стр. 81; 162

Когато избирате лесния път, всъщност вие се натъквате на най-мъчния път. В това отношение законът е верен.

“Което знаем”, стр. 162; 162

Природата не обича да се притискат нейните енергии. Това е закон. Не мислете, че вие ще можете да спестите страданията.

“Стана невидим”, стр. 440; 140

Някой страда, но и страданието не може преждевременно да се махне. Ако се махне преждевременно, то ще се удвои. Този закон се отнася и до радостта на човека.

“Дървото на живота”, стр. 488; 162

Всички ония хора, които имат каменисти сърдца, които мязат на камъни, щом стане вечерно време – страдания, вече започват да изпращат топлината си. Във време на големи сътресения, лошите хора стават по-добри.

“Да Му служим без страх”, стр. 609; 146

Но казвам: тази война трябва да мине, туй е един неизбежен закон. Войната е едно зло, но и едно благословение. Без нея светът не може да се оправи.

“Добрата круша”, стр. 435; 146

Казвате: “Защо е туй мъчение?” Ако не се печеш, нищо не може да излезе от тебе. Ако тази кал не се пече, нищо не може да излезе от нея. Това е един необходим закон.

“Законът на музиката”, стр. 393; 150

Лошите условия са котли, в които се развива мощна сила, парата, с която ние има да работим. Този закон е верен.

“Законът на контраста”, стр. 511; 150

Защо идат страданията? Това е боят на гробищата. Защо ни бият? Да платите дълговете си. Ако не ви бият, живи ще ви заровят. По-добре е да ви набият малко, но да оживеете, отколкото да не ви бият и живи да ви заровят... Закон е: Когато Любовта дойде и боят иде. Благодарете за боя, който иде от БОГА, а не от хората.

“Учение и служене”, стр. 144; 141

Понеже вие сега се намирате в преддверието на Царството Божие, отсега трябва да започнете да работите и да прилагате Любовта. Работете с Любов. Този вятър лъха вече. Той е лъхнал някои от вас. Онези, които този вятър лъхне, стават тъжни и мислят, че БОГ ги е забравил. Щом ви лъхне този вятър, вие веднага чувствате една болка. Този закон е верен навсякъде в живота.

“Който приеме свидетелството Негово”, стр. 224; 146

Аз зная, че ако приема едно зло разумно, след него иде някакво Добро. Следователно всяко страдание в света е предвестник на някакво Добро, което иде. Това е закон.

“Няма нищо ново под Слънцето”, стр. 266; 146

Придобивките идат чрез закона на страданието. И обратният закон: За разбирането на БОГА чистотата е един метод.

“Изтълкувай ни тази притча”, стр. 30; 134

Когато дойдеш в страдание, големите мъчнотии като дойдат, големите скърби като дойдат, в такива скърби човек се обновява. БОГ винаги дава на скърбящите души.

“Разумният музикален живот”, стр. 404; 143

Аз съм казвал на мнозина: “Донесете ми вашите страдания, аз ще ги купя”. Сега не съм се отказал да купувам страдания. Кой от вас би ми продал своите страдания? Щом ми продадете вашата вълна, изпреда я, изтъка я, и първо аз ще я облека, а после вие. Туй да го знаете, такъв е законът.

“Всичките народи”, стр. 459; 146

Страданието е пробният камък за подигането на човека.

“Любов и вяра към БОГА, вяра към себе си”, стр. 355; 153

След всяка болест, след всяко страдание и изпитание, човек придобива известна опитност, която го повдига. Колкото по-тежка е била болестта, през която човек е минал, толкова по-силен е станал той. Колкото по-големи са били изпитанията и страданията му, толкова по-голяма сила е придобил. Големите изпитания носят големи придобивки; малките изпитания – малки придобивки. Следователно всички болести, всички мъчнотии, изпитания и страдания, които човек преживява, без да изгуби живота си, са за Слава Божия, защото носят със себе си велики опитности, велики блага и придобивки. Този закон се проверява навсякъде в Природата.

“За Слава Божия”, стр. 187-188; 139

Едно същество дойде като хрема, друго – като треска и т.н. и ако вие разбирате от закона, една хрема може да ви донесе голямо благо, а пък ако не разбирате, може да ви донесе голямо нещастие... Или в окултната наука има закон: Ти едно малко препятствие в живота, каквото и да е то, не го считай за едно нещастие.

“Работете с Доброто”, стр. 97; 136

Когато имате една трудна задача, това е една тежест във вашия ум. Да кажем, че сте се справили с тази мъчнотия. След това, при втората мъчнотия вие трябва да прибавите още една трета от тежестта на мъчнотията, която сте имали по-напред. Ако при първото разрешение на задачата сте имали 10 мъчнотии, при второто разрешение ще имате 12 мъчнотии, с които трябва да се справите. При третото разрешение на задачата мъчнотиите ще се увеличават. Законът е верен във всяко отношение.

“Благоприятната Господня година”, стр. 404; 125

Страданията показват, че човек е на прав път. Ако няма страдания, той е на крив път. Такъв е законът на Земята.

“Божественият план”, стр. 424; 127

Както радостта, така и страданието са неизбежни. Това е закон. Няма човек в света, който може да избегне този закон. Разликата е само в степента на страданията и радостите.

“Вътрешният закон”, стр. 171; 132

Пътят на страданията, това е пътят на Мойсеевия закон. Докато не минем през Мойсеевия закон, през закона на страданията, не можем да дойдем до Христовия закон. Целият политически живот, целият обществен строй, това е все законът на Мойсей.

“Бъдете прочие разумни!”, стр. 343; 125

От хиляди и милиони години БОГ иска да покаже на хората, че Той предпочита да страда, да бъде разпнат, но да запази свободата Си. Той иска да им покаже, че страданията са пътят, по който можете да запазите свободата си. Обаче хората мислят, че е най-естествено да минат живота си без страдания. Не, все трябва да има едного, за когото да страдаш. Законът е такъв.

“Каза ми всичко”, стр. 552-553; 125

Страданието е път, който води човека към спасение. Мъчнотията обаче се подчинява на други закони. Мъчението води човека към безизходен път, а страданието – към спасение. Следователно, попаднете ли в безизходния път на мъчението, молете се да дойде страдането, да ви избави от този път.

“Път към Любовта”, стр. 48; 127

Имаш в себе си нещо, което те измъчва. Ти всякога искаш да се избавиш от вътрешните страдания. Не търсиш онзи велик закон за разбиране на живота. Всичките противоречия, които сега съществуват във вас, показват, че вие сте се отклонили от правия път.

“Първата дума”, стр. 260; 128

Колкото повече те боли нещо, толкова повече ще дишаш и ще благодариш. Като дойдеш до някое място, болката ще престане, и заедно с дишането, ще излезе навън... Според този закон, всяко страдание, всяка мъчнотия трябва да дойде до своя край, до най-високата си точка, и след това да ви напусне. По-горе от това те не могат да отидат.

“Великото и малкото”, стр. 58; 124

Първо, човек се облича с дрехата на младостта. Тази дреха наричат дреха на страданието. Ето защо, който не може да облече тази дреха, не може да се подмлади, не може да се нарече млад. Това е закон. Няма същество, от каквато йерархия да е, като стъпи на Земята, да не облече дрехата на младостта. Който се откаже от дрехата на страданието, той е осъден на смърт.

“Дреха на живота”, стр. 7; 112

Щом имате някоя мъчнотия, това значи, че ви чака голямо изпитание... Изпитанието ще дойде и при мъчнотията, и при радостта.

“Първото стъпало за Любовта”, стр. 119, 120; 130

Ако искаш да оздравееш, ти трябва да дойдеш до дъното, да изпиташ всички страдания.

“Колко е добър Господ”, стр. 406; 130

Когато в съществата, които живеят във Висшите светове, се събират излишъци, те слизат временно в човешкия свят, дето оставят излишъците си и пак си отиват горе. Като знаете това, не се оплаквайте от страданията. Те са път, по който слизате в низшите светове, да оставите своите нечистотии. Като се освободите от тях, пак ще се качите горе. Такъв е законът на необходимостта. Това е философията на страданията.

“Основа на знанието”, стр. 275; 117

Колкото по-големи са страданията, толкова по-добри и по-разумни са съществата, които ги причиняват.

“Човешките идеали”, стр. 129; 91

Помни: който минава през страданието, само той може да се обнови. Това е закон. Човек не може да се повдигне, нито да придобие нещо, ако не мине поне през най-малкото страдание.

“Координирани движения”, стр. 195; 114

Пътят на страданията е неизбежен. Като те посети една хубава мисъл и едно хубаво чувство, пак ще минеш през страдания. Този закон работи в целокупния живот.

“Една похвала”, стр. 285; 115

Страданията могат да се неутрализират. Как? Обикновено физическото страдание се неутрализира с психическо. И обратно: психическото страдание се неутрализира с физическо.

“Възпитание на волята”, стр. 330; 82

Някой път може да минете през някоя голяма криза, толкова голяма, че ще се пръснете сякаш. В това ще научите великата Истина. Всеки може да изпадне в семейна криза, също в обществено отношение или в личния живот може да е кризата, законът е един и същ. В този момент именно, Великото, Божественото ще ти проговори.

“Доведете ми го”, стр. 81; 96

Не разбира ли човек смисъла на страданието, състоянието на неговата душа се сгъстява и той мъчно може да се освободи от ударите на страданието.

“Отличителна черта”, стр. 84; 92

Щом мине човек през известно страдание, втори път не може да мине през същото.

“Единица време”, стр. 95-96; 93

Щом доброволно задоволите изискването на страданието, то само ще ви напусне. Страданията не са механически сили, но съзнателни, разумни същества, които са изостанали в развитието си.

“Точка на равновесие”, стр. 321; 92

Заплашването е закон за всеки, който се отклонява от правия път и не иска да служи. Заплашването, страданието е път към Божествената Любов.

“Божествени състояния”, стр. 45; 89

Когато страда, човек слиза надолу, в сянката на живота, и видимо губи. Когато се радва, той се качва нагоре, дето Слънцето грее най-силно. Физическият свят представя долината на живота, а духовният – високите планински върхове. Като живее на Земята, човек ту слиза, ту се качва, като придобива опитности и знания.

“Опитна школа”, стр. 129; 85

Който страда, той има условия да се развива. Ако не страдаш, дълго време ще тъпчеш на едно място. Добрите хора прогресират, а лошите остават на едно място.

“Имам ястие”, стр. 27; 87

Ако искаш да вървиш направо, следвай разумното Слово. Страданията са закон на необходимостта, но не са закон на свободата. Ако веднъж са те разпъвали, трябва ли и втори път да те разпъват?

“Разумното слово”, стр. 114; 87

Като наблюдавате вашия живот, ще видите, че много от мъчнотиите и изпитанията ви се дължат на това, че не знаете как да постъпвате. Запример, като се натъкнете на една малка мъчнотия, вие искате да се освободите от нея, но вместо освобождение, вие увеличавате товара си. Законът е такъв. За да не попаднете под ударите на този закон, бъдете доволни от положението, в което се намирате. Знайте, че малката мъчнотия, малкото страдание е отдушник за вас. Не запушвайте отдушника си, за да не си създадете по-голямо зло.

“Дисонанси в живота”, стр. 48-49; 83

Първоначално страданието е слабо и постепенно се усилва, докато стигне до най-високата си точка. Оттук то не се намалява изведнъж, но постепенно слиза надолу, докато изчезне. Щом се забележи този критичен процес, ние казваме, че настъпва освобождаване на човека.

“Разумни методи”, стр. 81; 84

Ако една мъчнотия се избегне, вместо нея ще дойде друга, два пъти по-голяма. Такъв е законът.

“Направление на истинския живот”, стр. 181; 72

Без съпротивление мускулната система на човека не може да се развива. Без съпротивление ръцете му винаги ще останат слаби, пасивни. Същият закон се отнася и до развитието на човешката мисъл. Казвате: “Защо са мъчнотиите и страданията в живота?” Без мъчнотии и страдания човек ще мяза на морска гъба или на морска медуза. Значи мъчнотиите и страданията са съпротивление, което развива човешката мисъл.

“Четирите кръга”, стр. 11-12; 57

Помнете: мъчнотиите, през които минавате, са вашите неприятели, с които в даден случай не хармонирате. След време ще се хармонизирате с тях и те ще станат ваши приятели.

“Научни изследвания”, стр. 87; 63

Само смелите хора се поставят на изпитания, а не и страхливите; само на способните ученици се дават мъчни задачи, а не и на неспособните; само на силните хора се дава да носят товар, а не на слабите.

“Психически анализ”, стр. 111; 63

И тези страдания сега в света произтичат от този закон, че човешкото съзнание се присажда. И когато усетиш в себе си едно голямо страдание, това показва, че нещо ново се внася в твоята душа.

“И Земята ще се изпълни със знание”, стр. 17; 46

Когато човек прекара няколко големи кризи в живота си, най-после той придобива голяма светлина, чрез която издържа на големи изпитания и мъчнотии. Който не се е калил, той не може да издържа на големи изпитания и изненади и става жертва на тях.

“Малкото съпротивление”, стр. 48; 41

Природата дава на човека такива страдания, които отговарят на силата на неговия ум, на неговото сърце и на неговата воля. На всеки човек се дават толкова страдания, колкото може да носи. От разбиранията на човека зависи по-леко или по-мъчно да понася страданията.

“Музикално упражнение”, стр. 154; 41

При всички страдания, които хората изживяват, става един вътрешен процес. Когато се съберат в човека излишни мисли и чувства, идват и страданията. Те почиват на един велик закон. Ако разбирате този закон, вие ще можете да избегнете страданията. Ударът на страданията ще ви засегне, но ще го обиколите без да ви сломи; ако пък не разбирате закона, този удар ще дойде отвесно, под прав ъгъл, срещу вас, а тогава той е най-силен.

“Равностранният триъгълник”, стр. 5; 36

Изобщо страданието е необходимо. За да прогресирате, непременно трябва да ви се даде нещо и после да ви се вземе... Всяко страдание е слизане в материята, за да се качите после по-високо. Следователно, когато минавате от едно състояние в друго, навлизате в една зона, която ви причинява страдание. Това е неизбежно. Законът е такъв.

“Страхът”, стр. 7, 8; 27

Що е страданието? Велик закон, който примирява хората. Страданието като Божествен процес сближава хората. Когато те се сближат, страданието ще вземе друга форма. Енергиите му ще се сменят, но няма да изчезнат.

“Кое е това учение?”, стр. 64; 23

Страданията в света не са нищо друго, освен знак, че ние сме нарушили един закон на разумни същества.

“Ти си”, стр. 18; 30

Опасността в съвременното общество е там, че когато се сближите и след това се скарате, вие си създавате едно голямо нещастие, и чрез закона на страданието БОГ ще ви примири.

“Ще хвърля мрежата”, стр. 154; 25

Само БОГ има право едновременно да наказва и да благославя! Той може веднага да те умъртви и след туй да те възкреси, но когато БОГ умъртвява, Той ще те прекара през ужасни страдания и след време, като те изкара из тия страдания, ще ти даде знания и други възвишени блага, тъй щото ще се уравновеси. Всеки друг, който не разбира този закон, ще ти причини само страдания.

“Съмнение и воля”, стр. 22; 22

Разумните страдания в Природата са една привилегия. Ще знаете, туй е един закон. Затова ще се радвате на тази привилегия, която ви дава Невидимият свят.

“Възпитателната сила на страданията”, стр. 57-58; 31

Страданията, това са вътрешни сили, чрез които работят тия висши интелигентни същества в нас. Ние, по причина на болката, която изживяваме при страданията, не схващаме техния дълбок вътрешен смисъл, а се спираме само върху негативната им страна. Когато тия същества завършат своята работа, в нас се явява известна радост.

“Приливи и отливи на енергиите. Произход на ума и сърцето”, стр. 63-64; 26

Всяко страдание, което вие чувствате, не се отнася само до вас. В дадения случай и други същества чувстват това страдание, даже още по-тежко, отколкото вие.

“Съграждане на Доброто”, стр. 174; 26

Колкото вашите страдания са по-големи, без никакви изключения, толкова бъдещите условия за вашето развитие са по-благоприятни. Страданията определят развитието, от тях зависи степента на повдигането... Страданията в света не са случайно създадени. Това е един велик закон, който иска обработване. Страданията, това са условия за обработване на човешката душа.

“Изпитвайте Писанията”, стр. 68, 69; 25

Човешките души се развиват чрез страданията, от които ще научат великите загадки на душата.

“За Името Ми”, стр. 70; 24

Всяко нещастие, което дойде от Горе, превръщайте го за ваше Добро! Истинският живот седи в страданията, не можете да ги избегнете. Туй е за Земята. Когато човек започне да се издига умствено или сърдечно, непременно ще му дойдат страданията. Това е една фаза в неговото развитие. Неизбежен закон е.

“Който има уши”, стр. 121; 25

Когато човек иска от БОГА да го прати на Земята, БОГ го пита: “Искаш ли да минеш през закона на страданието? Ако искаш да те пратя”.

“Рождението”, стр. 30; 3

Колкото по-грешен е човек, толкова по-бавно еволюира. Той е изложен на големи страдания, за да се пробуди съзнанието му. Същият закон се отнася и до животните. Тази е причината, дето едни животни страдат повече от други. Колкото по-тежки са страданията на едно същество, толкова повече има да плаща.

“Все що е писано”, стр. 17; 4

Страданията биват два вида: възходящи и низходящи. При първите страдания човек се повдига и облагородява, а при вторите се понижава и ожесточава. За да се справи с ожесточаването, човек не трябва да спре на едно място, но да се движи: щом е тръгнал надолу, трябва да върви в тази посока, докато стигне до дъното. Същият закон се отнася и за възходящите страдания. Щом започне да се повдига, човек трябва непрестанно да се качва, докато дойде до най-високата точка. Изобщо, не се позволява никакво спиране нито при възлизането, нито при слизането.

“Чистосърдечните”, стр. 121; 4

Ако се въплъти на Земята един ангел или някой архангел, или някой херувим, или някой серафим, и те ще изпитат същите страдания, каквито и вие. Не можете да ги избегнете. По същия закон и Христос ги изпита. И най-висшите същества, като дойдат на Земята, ще изпитат страдания.

“Продължаване на живота”, стр. 17; 36

Ще създадем мисълта, че тези условия са най-добрите за нас, този живот е най-добрият, страданията, които ни се дават, са най-добрите, всичко това е за наше Добро, и ще знаем, че БОГ е, Който разполага с нашите съдбини, и няма защо да се плашим. Ще дойдат глад, страдания, болести, няма защо да се плашим. Каквото и да дойде, трябва да знаем, че е от БОГА. БОГ е, Който е създал този закон. Доброто, което Господ ни дава, вземаме го за страдание, но като го разберем, то ни става приятно.

“Възпитание на човешката воля”, стр. 23; 12

Страданията са симптоми, признаци за ония велики енергии, които сега идват в Природата. Зад всяко страдание се крие Божествена енергия. То е ключ.

“Разумни наблюдения”, стр. 20; 36

Като говоря за страданието, аз имам пред вид великия закон на Любовта, на Мъдростта и на Истината. Така разбрани, страданията представят път към познаване на великото, красивото, възвишеното в света. Те водят към познаване и придобиване на Любовта.

“Смяна на състоянията”, стр. 111; 72

Излизането вън от БОГА е скръб. Връщането при БОГА, то е радост.

“Вечно подмладяване”, стр. 7; 151

Под думата радост разбираме онзи възвишен, Божествен живот у човека, онова велико съзнание в него, с което той прониква цялата Природата, изучава нейните сили и закони… Радостта – това е същественото, към което ние се стремим, но ако не разбираме законите на скръбта, не ще може да се домогнем до самата Истина, да разберем какво нещо е радостта. Скръбта всякога подразбира или загуба на онази реалност, която ние сме притежавали, или пък неизползване в пряк смисъл на онези блага, които ни са дадени.

“Сега скръб имате”, стр. 5-6; 30

Когато аз употребявам думата скръб, подразбирам онези разумни условия, при които известна добродетел може да се развие... Имаш ли скръб, нещо хубаво ще се роди в тебе. Аз не говоря за мъчението, а за скръбта.

“Огъване и пречупване”, стр. 80; 205

Докато учението радва човека, то е постижимо за него. Престане ли да се радва, то се отдръпва от него. За този човек знанието е непостижимо. Този закон се отнася и до здравето на човека. Докато човек се радва на здравето и го цени, то е постижимо за него. Щом престане да се радва и да не го цени, здравето го напуща.

“Смяна на състоянията”, стр. 91; 72

Който разумно влага своята радост, която е живо нещо, той никога няма да я изгуби. Радостният човек всякога се стреми да направи и други хора радостни.

“Вечно веселие”, стр. 17; 67

Не всяка радост е истинска радост; и не всяка скръб е истинска скръб... Когато БОГ погледне на противоречията, които съществуват в целия Космос, Той се развеселява, защото вижда Доброто, като плод на всичко това.

“Най-голямо веселие и най-малка радост”, стр. 124; 54

Когато някой от Рая скърби за нещо, той веднага ще се намери вън от Рая. И когато някой от ада се зарадва за нещо, той веднага ще се намери вън от ада. И двата закона са верни... Този закон има приложение и в живота: Радваш ли се, когато и другите се радват, ти си в Рая; страдаш ли заедно с другите хора, ти си в ада.

“Обмяна”, стр. 38, 39; 43

Дали се радва или страда; дали е добър или лош – човек трябва да знае причините за тия неща. Освен за себе си, човек страда още и за своите ближни.

“Свобода на съзнанието”, стр. 199; 94

Един човек в своята радост мисли по-добре, отколкото в своята скръб. Но там има друга опасност. В радостите харчи повече. В скърбите мисли дълбоко, не само мисли, но придобива повече. Сега не че скръбта е нещо приятно, но понеже в скръбта има придобивка, там е приятното... Сега законът в Природата е съвсем друг. БОГ ни турил в Природата, иска да опитаме и радостите, иска да опитаме и скърбите.

“Скръб и радост”, стр. 13; 154

Това, което се втича в живота, е радост, а пък това, което изтича, е скръб. Това, което приемаш, е радост, а пък това, което даваш, е скръб. Не във всеки случай това е вярно, но като общ закон – така е.

“Царството на Духа”, стр. 161; 143

Страданието е само един момент. Продължителността, то е отзвук... И при радостта е същият закон. Радостта, то е само един момент, вие имате вече отзвук на радостта. Този отзвук на радостта, това е растенето. Радост, която не расте, не е радост. И скръб, която не се намалява, не е скръб. Разбирайте определено. Защото скръбта, като се увеличава, става на радост и радостта, която се намалява, става на скръб. И затова, когато се смалява, човек трябва да разбира страданието, и когато се увеличава, трябва да разбира радостта. Процесът на радостта е разширение, процесът на скръбта е процес на смаляване.

“Скръб и радост”, стр. 192; 154

Всичко в човека – и радости, и скърби, трябва да растат. Изнасям един психологичен закон.

“Нови насоки”, стр. 260; 165

Първо човек трябва да събира, а после да дава. Като не разбират този закон, хората искат да се радват, т.е. радостта да предшества скръбта.

“Закон на вечната младост”, стр. 394; 145

Радостта е динамична, скръбта е потенциална. Следователно радост без потенциал не може да се прояви. Скръб без динамичност не може да се прояви. Това са закони.

“Реалността”, стр. 246; 165

Страданията и радостите са две крайности в живота, които правилно се сменят. Както горещият слънчев ден се сменя с облачен, дъждовен, така и радостта се сменя със скръб. Който познава закона за трансформиране на състоянията, той лесно може да смени едно лошо състояние или неразположение на духа с добро.

“Микроскопически добрини”, стр. 131; 40

Красивият живот ще дойде, само когато ние превърнем скръбта в радост. Скръбта и радостта вървят по един велик закон.

“Скръб и радост”, стр. 244; 25

Когато вие изгубите една радостна идея, какво идва на нейно място? Скръбта. Законът е верен и в обратния смисъл. Когато скръбта изчезне, явява се на нейно място радостта.

“Добро и съвършенство”, стр. 212; 51

След всяко страдание иде радост. Който иска да участва в радостите, непременно трябва да приеме страданията, като неизбежен път в живота си.

“Неизбежният път”, стр. 257; 91

Винаги в живота всяка една скръб се последва от една радост и обратно, всяка радост се последва от една скръб. Това е като закон, като правило в живота.

“Имаше някой человек”, стр. 206; 108

Страданията са неизбежни, но човек знае, че след всяко страдание иде радост. И обратно: След всяка радост иде страдание. Такъв е законът. Благодарение на този закон, човек живее в постоянни промени.

“Просветено съзнание”, стр. 20; 93

Няма защо да се радваме много, но не трябва и да скърбим много, защото голямата радост подразбира голяма скръб и обратно.

“Съхранение на душевната енергия”, стр. 54; 203

В Природата съществува закон за компенсация: На всяко страдание отговаря една радост; и обратно, на всяка радост отговаря едно страдание. Следователно, който иска да се освободи от страданието, трябва да е готов да се освободи и от радостта.

“Път към живот”, стр. 13; 90

Каквото е отношението между светлината и сянката, такова е отношението между радостта и скръбта. Колкото повече расте скръбта, толкова по-малка е радостта; колкото по-голяма е радостта, толкова по-малка става скръбта.

“Радостни и търпеливи”, стр. 62; 5

Щом страданията са големи, и радостите са големи; и обратно: когато радостите са големи, и страданията са големи. Този закон има отношение към чувствата на човека, а чувствата – към ума.

“Двете жени”, стр. 245; 11

В началото страданието е тънко. Колкото по-голямо става страданието, толкова повече надебелява. И като наближи краят му, то става много дебело и изчезва. Докато е тънко, страданието е младо; щом започне да надебелява, казваме, че страданието остарява. Същият закон важи и за радостта.

“Тънки и дебели линии”, стр. 240; 105

Щом страданието се продължи по-дълго време и радостта ще трае същото време.

“Най-високото място”, стр. 79; 100

Казвам: докато ти не се включиш в страданието, не можеш да се включиш и в радостта. Закон е това.

“Лица на реалността”, стр. 88; 102

Всяка радост, придобита за сметка на скръбта на другите, е временна. И скръбта, причинена от радостта на другите, също така е временна. Следователно между скръбта и радостта има известно отношение.

“Живот и хляб”, стр. 149; 87

Когато един страда, друг някой се радва; когато един се радва, друг някой страда.

“Постоянни и преходни неща. Козметика”, стр. 168; 74

Колкото по-нагоре се качва човек в духовния свят, толкова по-интензивни са страданията му. Най-после той дохожда до една област, дето страданията изчезват. Там страданията се превръщат в радости. Това показва, че неорганизираните сили се организират.

“Основна идея”, стр. 20; 69

Ако не можете да носите скръбта на целия свят, вие не можете да носите и радостта на целия свят.

“Силният”, стр. 290; 142

Когато усещате в себе си голяма скръб или голяма тъга, или голяма тъмнина, това показва, че вие се движите в гъста материя или в един неразумен свят – вие сте попаднали в една неблагоприятна среда.

“Ще ми изявиш”, стр. 20-21; 46

Най-първо Любовта трябва да се изяви чрез закона на страданието. Можеш ли да издържиш този закон, ще дойде още по-големият – законът на радостта. Ако издържиш и него, ще дойде законът на истинския смисъл на нещата. Трябва да минете през тези две положения – най-голямата скръб и най-голямата радост, след това ще разберете вътрешния, истинския смисъл на живота.

“За Името Ми”, стр. 66-67; 24

Страданието е един велик закон... Страданието и радостта са два противоположни полюса в живота. Всеки, който иска да се развива, трябва непременно да страда – страданията са врата, необходимо условие за радостта.

“Блажените”, стр. 259, 260; 2

Христос казва: “Ако искаш съвършен да бъдеш, иди, продай имението си, и дай го на сиромаси; дойди, та Ме последвай”. Който не разбира спасението така, той сам се заблуждава. Той ще греши, ще пада и става, ще се обезверява и т.н. Законът за спасението е постоянно действащ закон.

“Спасението”, стр. 43; 4

Всеки един човек трябва да развие в себе си всички онези възможни сили, които са скрити в него. Той не трябва да чака своето спасение отвън, то е вътре в него. Божественият закон работи у всеки човек за неговото спасение.

“Замъждяло свещило”, стр. 17; 30

Спасението на съвременното човечество се крие в повдигане на сърцето.

“Отношение на два закона”, стр. 85; 95

Спасението е непреривен закон. Ти трябва постоянно да се спасяваш. И съвършенството е непреривен закон. Във всички неща трябва да има непреривност.

“На утрешния ден”, стр. 614; 125

Често сега се проповядва спасението. Всеки иска да спаси себе си... Ако с вас излязат хиляди хора, благодарете, че те са се хванали за вас. Ще се радвате. То е законът за безкористието на света – трябва да влезе между вярващите.

“Единствената врата”, стр. 132; 176

Голям и малък, това са две противоположности, които са свързани заедно. Те са две възможности. Голямото е възможност на малкото и малкото е възможност на голямото да се смири.

“Най-голям в Царството Божие”, стр. 5; 140

Защо е дошъл човек на Земята? Да учи закона на смирението. Не само обикновеният човек трябва да учи този закон, но и Христос го учеше. Той знаеше този закон, но трябваше да го приложи на Земята, да види какви резултати ще има. Като дойде на Земята, Христос трябваше да приложи двата велики закона: законът на смирението и законът на търпението.

“По-долен от ангелите”, стр. 160; 60

Не можеш ли да заемеш последното място, ученик не може да бъдеш! Христос е разбирал този закон и го изказал със следните думи: “Когато те покани някой на гости, заеми последното място, да не би като дойде господарят на този дом да ти каже да отстъпиш твоето място, защото е определено за някой почтен гост”.

“Братя в единомислие”, стр. 172; 59

Като влезе в Йерусалим, Христос нямаше кон, на който да се качи, но трябваше от съседното село да доведат една ослица, която да възседне. Мислите ли, че вие ще влезете в Йерусалим по друг начин? И вие ще влезете с ослица. Ослицата представлява закон на четвъртото посвещение.

“Азбука на Божествения език”, стр. 304; 152

Чули сте, че е речено: “Око за око, зъб за зъб”. А пък аз ви казвам: “Да се не противите злому; но който те плесне по дясната страна, обърни му и другата”. Христос съпоставя два закона, две култури, съвършено противоположни по външен вид една на друга.

“Виждане и съзнаване”, стр. 53; 88

Мислите ли, че за Христа не беше определено, да бъде разпнат? Христос се моли, ако е възможно да се отмени горчивата чаша? Не е лесно да съзнаваш, че си Син Божи и да бъдеш разпнат като най-голям грешник. Най-после, като мина през големи страдания, Христос се подчини на един закон, който ще изучавате в бъдеще.

“Човешка и Божествена Любов”, стр. 145; 190

Коя е идеята за забавлението? Ще станеш сутрин, ще кажеш: “Господ е дошъл, в закона на забавлението аз трябва да науча онзи велик закон на смирението”.

“Съзнателният живот като забава”, стр. 112; 28

Казвам: ученикът трябва да придобие едно качество, което са имали всички велики хора – смирението. Ще дам един пример на смирение. Седи един велик учен в кабинета си и се занимава. В това време дохожда при него едно малко дете, носи писмо с един скъпоценен камък от негов приятел. Детето казва: “Господине, вашият приятел ми даде това писмо да ви го предам и да ви кажа нещо важно”. Ученият веднага прекъсва работата си, спира вниманието си върху детето и започва да го слуша. То предава всичката работа, както му е заповядано, а ученият слуша внимателно, взима всичко в съображение. От време на време го запитва какво още има да каже, и след всичко това му благодари любезно като на голям човек. Този човек е философ, мъдрец, учи се от малкото дете.

“Последната постъпка”, стр. 266-267; 54

Смирение се иска от ученика. Докато не научи добре едно изкуство, той не трябва да го прилага, а още повече към учителя си. Същият закон се отнася и до човешките мисли и чувства. Докато не се научи да мисли и да чувства правилно, човек не трябва да бърза да се проявява.

“Свиване и разширяване”, стр. 275; 91

Като се говори за смирение, това подразбира човек да се откаже от грандоманията, от лакомството, защото смисълът на живота не е нито в многото, нито в малкото. Човек трябва да има само това, което му е нужно за даден случай.

“Денят Господен”, стр. 36; 60

Силната воля седи в ограничението на едно твое малко желание. То за днес е тъй нищожно, една малка искра е, но утре, тази малка искра, турена при благоприятни условия, може да изгори цял град. Или, ако турите тази малка искра при взривно вещество, може да създаде най-голямото нещастие. Тази искра можеш да запазиш за себе си, но да не й даваш условия да се развие в голям огън. Законът, който изваждаме от този пример е следният: Не се стремете към великите работи в света!

“Абсолютна справедливост”, стр. 23; 36

Не се самоизмамвайте! Всички хора на Земята са слаби. Когато мислите, че сте най-силни, да знаете, че се намирате пред най-голямата опасност. Туй да го имате като закон. Когато мислите, че сте най-слаби, тогава имате най-голямото Божие благоволение. Затуй в Писанието се казва: “Господ на смирените дава благодат, а на горделивите се противи”. Проверявайте закона!

“Вяра и съмнение”, стр. 31-32; 22

Ако сте разумен, ще научите един закон, че трябва да отстъпвате пред физическата сила. Опитате ли да й се противопоставите, тя ще ви смаже.

“Символични и научни правила”, стр. 151; 17

Смирението е закон на смаляване. Щом станем много малки, ние ще бъдем непобедими... Божествената сила седи в малките добродетели. Това е закон.

“Добрата постъпка”, стр. 25, 26; 36

Когато се говори за закона на смирението, ние подразбираме закона на смаляването. Казвате: “Какво нещо е смирението!” То е закон на смаляване. Човек може толкова много да се смали, че никой да не го види. И после той може да стане толкова голям, че всички да го видят, но да не могат да го уловят.

“Сто пенязи”, стр. 130; 50

За да не се усилва омразата, не й противодействайте. Не спазвате ли този закон, вие я признавате за реалност. Щом противодействате на реалността, вие признавате нейната сила. За да не давате сила на омразата да се проявява, трябва да мислите само за Любовта. Затова Христос казва: “Не противи се на злото”.

“Развитие на съзнанието”, стр. 373; 17

Щом човек има мрачни мисли, щом става песимист, той започва да обеднява. Обедняването е един морален упадък. Почне ли това състояние да ви наляга, вие ще се повърнете към закона на смирението. Смирението е начин за тониране в живота.

“Единицата и вечността”, стр. 17-18; 26

Законът е такъв, щом желаеш велики работи, ще те смалят. Щом желаеш малки работи, ще те възрастат. Това е изказано в стиха: “БОГ на смирените дава благодат, а на горделивите се противи”.

“Двата полюса”, стр. 52; 54

Ако 150 пъти викате упорития човек да дойде при вас, най-после той ще отстъпи. Така ще проверите доколко човек може да издържа в упоритостта си. Това е закон, който действа върху човека.

“Силните течения”, стр. 28; 56

Всякога загубата е свързана със закона на гордостта, печалбата е свързана със закона на смирението.

“Гордост и смирение”, стр. 254; 178

Когато тя [Природата] ти наложи някакво наказание, не роптай, но бъди готов да платиш дълга си. Щом платиш доброволно и съзнателно задълженията си, ти ставаш господар, влизаш в неограничените условия на живота.

“Учене и прилагане”, стр. 274; 69

Според закона на смирението човек трябва да слезе в такова положение, че да може правилно да наблюдава как стават нещата.

“Общи въпроси”, стр. 12; 205

Скръбта всякога те подтиква да намериш загубеното. Щом го намериш, ти си радостен. Ето защо всеки трябва да се присади на тази лоза, да бъде обрязан и да даде плод; да разбира законите на великата Божия Любов. Само така ще дойде в нас законът на вътрешния мир.

“Истинната лоза”, стр. 26; 30

Смирението е закон за запазване на енергиите. С малко енергия смиреният извършва добра работа.

“Трите зрънца”, стр. 16; 53

Законът на смените е неизбежен, но ученикът трябва да сменя Любовта с благостта и обратно, а не Любовта с омраза.

“Полюси на съзнанието”, стр. 285; 65

Човек никога не може да се движи само по права или само по крива линия. Ако в един момент се движи по права, в следния момент вече се движи по крива линия.

“Постоянни и променливи сили”, стр. 88; 114

Ако на една плоча фотографирате например десет образа, те няма да бъдат ясни. Тъй щото, когато известна идея или известни понятия не са ясни в човешкия ум, това показва, че сте фотографирали повече образи на тази плоча. С това се обяснява защо едни хора не могат да мислят, а други – не могат да помнят. Първо, трябва да знаете закона за смените; постоянно да сменяте плочите на вашата мисъл.

“Първичната храна”, стр. 109; 89

Този, на когото вие поддържате щастието, един ден той ще заеме вашето място и ще ви отстъпи своето. Той ще ви подигне.

“Превръщане на числата”, стр. 22; 108

Благодарение на закона за смяна силите в Природата, човек не може да бъде цял живот нещастен, но не може да бъде и цял живот щастлив. Щастието се сменя с нещастието, здравето с болестта, учеността с невежеството, богатството със сиромашията и т.н. И тъй изучавайте закона за смяна на силите, да знаете през какъв период от време се сменя една сила с друга.

“Смяна на силите”, стр. 56; 94

Левите и десните течения в света трябва да заемат местата на лявата и дясната ръка в човешкия организъм, да си помагат. Лявата и дясната страна трябва да имат добродетелна и разумна глава да мисли, да има здраво сърце и стомах. Тъй разбирам леви и десни. Сега левите имат отделна глава и десните имат друга глава. Следователно това прилича на многоглава хидра. Питате: “Какво трябва да правим?” Да обърнем левите. Ами утре левите ще вземат надмощие. Закон има в Природата: лявото и дясното се сменят. Природата сменя левите и десните. Служи си еднакво с левите и десните.

“Ето отрока”, стр. 154-155; 108

Тази сутрин ви говорих за доволството и недоволството, защото едни от вас са доволни по ум, а недоволни по сърце; други сте доволни по сърце, а недоволни по ум. Недоволни от едното или другото, казвате: “Животът няма смисъл, не виждаме разрешение на задачите си”. Има разрешение, а именно: смени състоянието от недоволство в сърцето в доволство в ума. Мини от единия полюс в другия. Ако не спазвате този закон, не казвам какво ви очаква, но не е Добро.

“Икономия на енергиите”, стр. 254; 113

Когато един скърби, друг се радва. После става обратното: първият се радва, вторият скърби.

“С благодат и Истина”, стр. 78; 80

В Природата процесите постоянно се сменят. Ще бъдеш и господар, и слуга. И едното, и другото са временни положения.

“Три типа хора”, стр. 209; 115

Един забогатява, друг осиромашава; един се въплътява на Земята, друг се обезплътява, отива на онзи свят.

“Една похвала”, стр. 285; 115

Този човек, когото не обичате, след време може да го обичате. А може и този, дето обичате, след време да го намразите. Едното може да се срещне и другото може да се срещне. Мнозина, които не разбират този закон, се спъват.

“Единственият свободен”, стр. 330; 119

Всички хора трябва да бъдат богати. Сиромашията е едно временно състояние, преходно. Ти като минаваш от едно състояние в друго, ти непременно трябва да станеш беден. Аз изследвам закона на Природата. То е преходно състояние. Като минаваш от едно състояние в друго, ти непременно трябва да станеш сиромах. Ако не станеш, ще изгубиш условията да станеш богат... Същият закон е и за болестите... Същият закон е и за грешните хора.

“Умно дете”, стр. 264; 121

Ако човек разбира езика на Природата, той никога няма да страда, защото съществува един закон: Всяка печалба води една загуба след себе си и всяка загуба е път за една печалба.

“Земята на живите”, стр. 207; 120

Един от трудните закони е този на смените. Докато научи този закон, човек ще види и ще пати. Дълго време ще мине, докато научи този закон. Поне едно е утешителното, че човек не знае кога ще дойде този закон.

“Силните и слабите степени”, стр. 34; 128

Никога не мислете, че едно състояние, което имате, то няма да се промени. Вие сте забелязали резките промени, които стават. В дадения случай, когато имате едно приятно чувство, ще се промени. Вие трябва да изучавате закона на смените. Аз говоря за естествените смени.

“Двата закона”, стр. 240; 128

Във физическо отношение ще срещнете много смени. Законът е такъв.

“Да Му служим без страх”, стр. 612; 145

След всяко страдание, което Природата ви дава, тя ви готви нещо по-хубаво, и след всяко благо, което ви отнема, тя ще ви даде нещо по-хубаво. Сменя се сцената. Взема една картина, да ви даде друга. Ако остави старата, новата няма да дойде. Вашето заключение е, вие мислите, че туй, което ви е взето, лишени сте от едно благо. Но когато човек се лишава от едно благо, му дават друго, по-голямо благо. Трябва да се учите.

“Основен тон”, стр. 278; 154

Ще работиш определено време във физическия свят, да добиеш сила. Определено време ще чувстваш, чувствата и те са работа. Определено време ще мислиш. Ако разбираш смените на този закон от мисълта към чувствата, от чувствата към постъпките и от постъпките към чувствата и към мислите, може да владаш себе си.

“Пестене на енергията”, стр. 272; 165

Когато двама души спорят, трябва да стане смяна на мислите в ума ви и трябва да стане смяна в чувствата ви. Една смяна в силите на мозъка. Постоянно трябва да става смяна.

“Основни отношения”, стр. 57; 178

Според мене, млад е оня, който носи семена. БОГ му е дал различни семена, да ги изучава. Той посажда семената и продължава пътя си. Стар е оня, който отглежда посетите семена. Той е градинар. В неговата градина семената растат, цъфтят и плодове дават. Младият носи семена, но плодове няма. Иска ли да хапне някакъв плод, трябва да отиде при стария, който е богат с плодове, има възможност да яде. Случва се, че старият няма зъби и не може да яде плодове. Тогава той вика младия и му казва: “Ти имаш семена, аз имам градина с плодове. Посей и твоите семена в моята градина, да има какво да ядеш. Плодовете са за тебе. Като се подмладя, тогава ти ще ми даваш от своите плодове. Аз ще нося семената, а ти ще ги отглеждаш и ще ми даваш плодове”. Това е закон на смяна, който хората не разбират, затова казват, че животът е пълен с противоречия.

“Неповторими неща”, стр. 196-197; 195

Ако имаш едно приятно чувство една-две минути, ти трябва да знаеш, след всяка радост да очакваш да дойде една смяна, едно голямо разочарование. В Природата имаме същия закон.

“Прилежание”, стр. 83; 178

Кога ще се оправи светът? Светът ще се оправи, когато хората научат закона на смаляването. Този закон е основа на приятелството. Смаляването подразбира раздробяване. При този закон Цялото, т.е. единицата се раздробява на малки части, наречени дроби. Ако единицата не би могла да се раздробява, нещастието щеше да остане завинаги в света. Значи дробите представят метод за изправяне на погрешките, за спасяване от нещастия.

“Новите веяния”, стр. 163; 85

Душата може да стане толкова малка, че с никакъв микроскоп да се не вижда. Същевременно тя може да стане толкова голяма, че нищо да не е в състояние да я обгърне. Значи в своето развитие душата се движи между тия два полюса, т.е. тя изучава законите на крайното смаляване и крайното увеличаване. Ако питате защо сте дошли на Земята, ще ви кажа, че сте дошли тук, да изучавате законите на смаляването и увеличаването. Някога вие сте били грамадни същества, но сега, в сравнение с по-раншната си големина, сте толкова малки, че можете да влезете в орехова черупка.

“Призови Симона”, стр. 123; 60

Любовта учи хората на законите на смаляването и на разширяването. Като знае да се смалява, човек може да влезе и в най-тясната стая, без да ограничава другите.

“Неоцененото богатство”, стр. 239; 167

Проявената Любов е голяма величина. Да я опиташ само за 60 секунди, това е много нещо. Но понеже мащабът на физическия живот е много голям, не зная тогава какво ще ни ползва такава малка хапчица, донесена от една врана. Илия тогава не знаеше закона за смаляването, но като изпадна в тия ограничителни условия на живота, го научи. Когато враната му носеше малките хапчици хляб, той не беше вече голям човек, а заемаше положението на една малка пеперуда, тъй щото от тази храна даже му оставаше. Той казваше: “Господи, храната, която ми изпращаш, е в изобилие!” Така Илия се смали и се задоволяваше с храната, която една врана можеше да изяде. Този закон е верен и по отношение на БОГА. Някой път БОГ дохожда до нас, смалява се, за да ни повдигне. Божието благословение не седи в големите работи, но в малките.

“Пътят на ученика”, стр. 38-39; 59

Преди всичко БОГ не е такъв, какъвто си Го представяте. Той създаде света и ни държи в съзнанието си, но не иска да ни направи като Себе си. “Слаб човек съм”. Слаб си по единствената причина, че искаш да станеш като БОГА. Това е неразбиране на живота. Закон е: Всеки лист, който иска да стане голям като дървото, в края на краищата, ще отслабне.

“Новата мисъл”, стр. 10; 115

Силен човек е онзи, когото никой не може да товари. Товарят ли го другите, той не е силен. Силният човек сам се товари и сам се разтоваря... Как може да се освободи човек от товара на дявола? Като изучава и прилага закона на смаляването.

“Да ви даде”, стр. 11; 79

Който знае закона за смаляването и увеличаването, той лесно ще се справя със своите мъчнотии.

“Степени на съзнанието”, стр. 339; 152

Някой път ние искаме някои работи в света, но те се постигат чрез закона на увеличението, те се постигат чрез закона на смаляването. Казваме някой път: “Трябва да се увеличим”. Човек сега се увеличил, за да постигне някои неща. Но трябва да се смали. Смирението е закон на смаляването. Има закон, който се разрешава чрез сила. Има закони, които се решават чрез смаляване.

“Доброта и справедливост”, стр. 647; 140

Свободата се допуща по закона на смаляването. Трябва да се отречеш от много работи, за да станеш свободен.

“Самоотричане”, стр. 133; 129

Ако ти не научиш закона да ставаш малък, невидим в света, ти не можеш да се освободиш.

“Постигни реалността”, стр. 258-259; 122

Един ден Буда заспал в една цветна ливада. В това време една змия се приближила до него и го обвила. Като започнала да го души, Буда веднага се събудил и приложил закона на смаляването. Той се смалил толкова много, че се изхлузил от оковите на змията. Буда се освободил лесно от змията, понеже знаел как да се смалява.

“Координиране на силите”, стр. 145-146; 53

Днес всички хора говорят за доброта и за справедливост, но нито са добри още, нито справедливи. Защо още не могат да придобият тези качества? Защото им липсва едно съществено качество, а именно – те не могат да се смаляват. Всички хора вървят по закона на разширяването, по закона на уголемяването.

“Връзката между БОГА и човека”, стр. 478; 167

Силен човек е онзи, който владее закона на смаляването и увеличаването.

“Двата стълба”, стр. 101; 74

Ако работите ти вървят добре, смаляваш се; ако работите ти не вървят добре, увеличаваш се; от тебе зависи, да вървят работите ти добре, или да не вървят. Тоя закон не се влияе от външните условия.

“Голямото благо”, стр. 121; 196

Знаете ли колко енергия, колко материя е пресирана в един атом? По същия начин, по същия закон и ние трябва да се смалим, и да станем малки, като деца, защото велик е само БОГ, и за да бъдем като Него, трябва да научим изкуството на преходните неща в битието, стадиите на преходния живот, защо малките неща минават от малки към големи.

“Децата”, стр. 252; 2

Някой казва: “Какво ще стане с мене като умра?” Като умреш, ти ще се разпръснеш навред из пространството на безброй малки частици, и тогава от тебе нищо няма да остане. По този начин ти ще научиш закона на абсолютно малките величини и ще се смалиш. Сега хората на щастието и нещастието учат закона на абсолютно малките величини, чрез страданията и смъртта. Само по този начин се лекуват негативните страни на живота.

“Две думи”, стр. 238; 50

Най-късото изречение, което съдържа смисъла на живота, и което сме в състояние да преведем на български език, е следното: в света има само двама души – силният и слабият, крайно силният и крайно слабият. Питате как се спогаждат те. Има един закон, на който служат и двамата – Божият закон. Ако крайно големият не изпълни Божия закон, започва да се смалява; и ако крайно малкият изпълни Божия закон, започва да се увеличава. Щом започнеш да се смаляваш, трябва да знаеш, че твоите работи не вървят по Божия закон. Ако големият започне да се смалява, той е престъпил Божия закон. Ако малкият започне да се увеличава, той е изпълнил Божия закон.

“Слабият и силният”, стр. 74; 195

Единицата представя същество от най-горна еволюция, но според законите, колкото по-възвишено е съществото, което слиза на Земята, толкова повече се смалява. Затова, именно, единицата, която в Божествения свят е от най-висока йерархия, на Земята е най-малка.

“Окултни познания”, стр. 137; 41

БОГ гледа благосклонно на малките форми, а разрушава ония, които искат да обърнат света. Това е закон, който може да проверите във всекидневния живот.

“Ангелът отговори”, стр. 228; 1

“Служене на себе си” – това е закон на слизане. “Служене на БОГА” – това е закон на възлизане, на възкачване.

“Служене на БОГА и на себе си”, стр. 78-79; 42

Велик закон е да служим на БОГА! Няма по-велико нещо в света от това да служим на БОГА! И питам: ако ние си подадем ръце да служим на БОГА, няма ли да оправим света? Ще го оправим. И ако ние се съединим помежду си, ако се съединим с Небето, няма да има нищо невъзможно.

“Откъде ида”, стр. 24; 45

Първото нещо, в ума ти е скритата идея да служиш на БОГА, след това ще служиш на себе си и най-после да служиш на ближните си. Така започваме ние: първо на БОГА, после на нашата душа и най-после на нашите ближни. Това е законът и ние го прилагаме по три начина: първо на БОГА с всичката си душа, с всичкото си сърце, с всичкия си ум и с всичката си сила; после на ближния си като себе си и най-после на враговете си, като ги любим.

“Дух Свети ще ви научи”, стр. 153; 19

Който служи на БОГА, едновременно служи и на себе си. Щом е така, той не трябва да се обижда от Истината. От това гледище, като служи на БОГА, на Истината, човек ще бъде полезен и на себе си, и на другите. Законът е такъв. Не може човек да прави опити с другите, ако не е правил със себе си.

“Работа на Природата”, стр. 229; 57

Човек е онзи, който иска да служи най-първо на своите ближни, или аз взимам тази идея в прав смисъл – да служи на БОГА. Под думата БОГ ние разбираме да служи на цялото Битие, на всички живи същества. Това значи още: неговата мисъл, неговите чувства, неговите блага да бъдат общи за всички същества. Този закон има и обратно приложение.

“За да благоветствувам”, стр. 101; 120

Силата на човека седи в изпълнението Волята на БОГА. Законът на Любовта е закон на служене. Дето е Любовта, там е служенето. Служенето е едновременно вътрешен и външен процес. Първият закон в света е служене на БОГА, а вторият – служене на ближния.

“Влязоха в ладията”, стр. 269; 78

Служите ли първо на БОГА, вие ще можете да служите и на другите хора. Който служи добре на себе си, той ще служи добре и на БОГА. Щом служи добре на БОГА, ще служи добре и на ближните си.

“Най-високото място”, стр. 80; 100

Първо ще служиш на Бога, а после на себе си. Този е безопасният път, по който човек трябва да върви. Този закон не се отнася до всички, но само до онези, които разбират живота.

“Начало и край”, стр. 273; 111

Щом човек научи нещо, той трябва да помага и на другите. В това седи служенето на БОГА. От изобилието, което има човек, трябва да потече и към другите.

“Равностранният триъгълник”, стр. 67; 33

Много окултни ученици искат да придобият знания, да станат учени, да заемат високо обществено положение, но в този път не могат да имат големи постижения. Това са постижения на падналите духове. Значи, който не учи и който много учи, неизбежно ще падне; който не учи добре, също пада. Който служи добре, не пада. Такъв е законът. Казвате: “Всичко ни е дадено”. Дадено ви е, но вие го изявявате по два начина: ако служиш на себе си, ще паднеш; ако служиш на БОГА, ще се повдигнеш. Значи първо, ще служиш на БОГА, после, на себе си; първо, ще учиш за БОГА, после, за себе си. Такъв е законът.

“Учение и служене”, стр. 377; 147

Всеки слуга, като влезе в своя господар, той или ще го изпъди, или ще го прати на работа.

“Дойде глас”, стр. 325-326; 59

Ако вие служите на БОГА, ако вие се определите да му служите, БОГ ще промисли заради вас.

“Лесният и мъчният път”, стр. 156; 136

Ако господарят е щастлив, и слугата ще бъде щастлив. Ако слугата направи господарят си нещастен, заедно с него и той ще бъде нещастен. Няма по-добро положение за човека от това, когато дълбоко в душата си съзнае, че е слуга, дошъл на Земята да направи нещо и за другите хора, а не само за себе си.

“Господар и слуга”, стр. 136; 74

Ако жената направи мъжа си слуга, тя върши престъпление. Жената няма право да изисква от мъжа си да й стане слуга. Щом го направи слуга, тя не разбира великия закон: В каквото противоречие да се намираш, за предпочитане е сам да си слугуваш, отколкото другите да ти слугуват. Това е новото в света.

“Обич и знание”, стр. 251; 89

Като господаруваш, заемаш най-долното място; ако слугуваш, заемаш най-горното място. Силният може да слугува, а слабият може да господарува.

“Организиране на вътрешния човек”, стр. 146; 117

Бъдете служители. Всеки един от вас да е служител, да носи Божественото в себе си, да носи Волята Божия в света. БОГ никога няма да ни каже да направим това. Във всинца да има желанието да изпълним Волята Божия.

“Бъдете служители”, стр. 313; 156

Служение е, когато нашата воля и Волята на БОГА действат заедно, в хармония, не насила. Гдето има насилие, там е вече законът, то е човешкото служение. Гдето има Любов при служенето, то е законът на Любовта, то е служението на БОГА.

“Плодовете на Любовта”, стр. 237; 183

Който обича, трябва да е готов да слугува. Ако обичаш и очакваш да ти слугуват, ти си на крив път. Който обича, той е силен и може да слугува. Когото обичат, на него слугуват.

“Гредите на живота”, стр. 189; 93

Милосърдието има отношение към закона на служенето. Решете се и вие да служите на БОГА. Това е новото учение, което всеки може да приложи.

“Ще бъдат научени”, стр. 57-58; 6

“Във вас, обаче, не ще така да бъде; но който иска да бъде големец между вас, нека бъде слуга вам.” /Матея 20:26/... На пръв поглед тези Христови думи се виждат малко противоречиви. Как е възможно онзи, който иска да бъде големец, да бъде учтив, да стане слуга и да се унижи? Това именно е Божественият закон... Може да слугува само силният, умният, добрият човек.

“Големец и слуга”, стр. 113, 114; 10

В едно от Посланията си Павел казва: “С плътта си служа на греховния свят, а с духа си – на закона на Любовта. Кой ще ме избави от това положение?” Няма кой да го избави. Ще служи и на плътта си, и на духа си: на плътта си – чрез греховния закон, а на духа си – чрез закона на Любовта.

“Придобиване и задържане”, стр. 176; 127

Съществата, които стоят от дясната страна, са на прав път. Те служат на БОГА по закона на Любовта. Онези, които стоят от лявата страна, са на крив път. И те служат на БОГА, но чрез отрицателни методи.

“Ще се похваля”, стр. 86-87; 133

БОГ обича всички ония, които Му служат. Който служи само на себе си, не може да бъде обичан от БОГА.

“Божествената храна”, стр. 128; 141

Често хората спорят по въпроса кой е на правата страна. Според мене прав е само онзи, който обича БОГА и Му служи. Това е закон, на който всички, големи и малки, се подчиняват.

“Даде Ми се всяка власт”, стр. 207; 147

БОГ не позволява да има много господари в света. Един господар е достатъчен. Ако пожелаеш да станеш господар, ти си в стълкновение с БОГА.

“Добрите плодове”, стр. 142; 148

Служенето подразбира акт, който произлиза от Любов.

“Божият глас”, стр. 27; 92

Големите хора тя [Природата] ги е турила да слугуват на малките.

“Малцина избрани”, стр. 258; 97

Долу слугите, горе господарите. Това е законът, който съществува и в Природата.

“Мястото на възвишеното и обикновеното в живота”, стр. 72; 151

Трябва служене – умът трябва да служи, после сърцето трябва да служи и най-после и волята трябва да служи.

“Концентриране на човешкия ум”, стр. 242; 144

Човек, който не е полезен спрямо своето сърце, спрямо своя ум и спрямо своята воля, не може да служи на БОГА.

“Приложение”, стр. 156; 206

Служете на БОГА, Който ви люби. Законът е такъв. Служете на онези, които ви обичат. Служете на БОГА, Който ни обича. Като ни остане време, ще служим и на онези, които не ни обичат.

“Една седмица в Рая”, стр. 62; 171

Колкото повече те обичат, толкова повече слугуваш; колкото по-малко те обичат, толкова по-малко слугуваш. Същият закон се отнася и към господаруването. Малко те обичат, малко господаруваш; много те обичат, много господаруваш. Малко обичаш, малко господаруваш; много обичаш, много господаруваш.

“Служене”, стр. 275; 159

Вие само пожелайте да служите на БОГА и условията, и случаите ще дойдат сами по себе си. Всеки ден ще ви се нарежда, стига постоянно да храните това желание.

“Седмият ден, седмият час, седмата минута”, стр. 77; 198

Всеки един човек е пратен да служи. Онзи, който не разбира закона и чака другите да му услужват, той е забравил своето обещание.

“Носители на новото”, стр. 114; 207

Колкото и да е умен човек, щом влезе в пререкание с Първата Причина на нещата, той изгубва връзката си с нея и от този момент работите му тръгват назад. За да се развива правилно, човек трябва да се подчини на вътрешния закон на Битието – служене на Първата Причина.

“Разумни отношения”, стр. 50; 66

Силният човек при всички условия е силен. Тъй седи законът.

“Очите на мъдрия”, стр. 94; 121

Някой иска да помогне на някого, да го повдигне. Той успява да го повдигне, но в замяна на това сам пада. Тъй щото, който помага на хората, той трябва да бъде силен, да не възприема състоянието на онези, на които помага.

“Кристализиране на човешката душа”, стр. 334; 131

Синът никога не може да стане по-силен от баща си. Ако синът може да стане по-силен от баща си, тогава този баща не му е баща.

“Икономия в Природата”, стр. 342; 140

Човек, когато идва да помага на другите хора, трябва да бъде много силен, да не би да възприеме техните мисли, техните чувствания, техните постъпки.

“Кристализиране на човешката душа”, стр. 45; 134

Ако силният носи един тежък предмет, неговата сила се развива; ако слабият носи тежък предмет, губи силата си. Този закон е верен и за умствения свят.

“Възпитание на чувствата”, стр. 242; 148

Всяка мисъл, всяко чувство, което се ражда във вас, първоначално то е слабо. Мислите не остаряват, а се усилват. Постъпките не остаряват. Всичко в Природата расте. БОГ е, Който се изявява.

“Правият и кривият път”, стр. 598; 151

Който не може да изправи лошите навици, е слаб човек; а пък който може да ги направи и да ги изправи, е силен човек.

“Частите и Цялото”, стр. 328; 164

Сега вие трябва да знаете, че слабите растат и се усилват, а силните отслабват. БОГ е направил така, че слабите да се усилват, а силните да отслабват. Тъй щото онзи, силният, който ви притеснява, един ден ще стане слаб. Затова именно на слабите ще правите Добро.

“Четирите елементи”, стр. 692; 151

Когато искате да скъсявате времето, иждивявате повече сила. Когато иждивявате повече време, пестите силата. Едно от двете.

“Физически, духовен и умствен свят”, стр. 164; 166

От слаби хора не очаквай да ти помагат. Можем този закон да го приведем и за вътрешния живот. Не очаквай нищо от една слаба мисъл. От едно жежко чувство не очаквай нищо.

“Божественият и човешкият порядък”, стр. 67; 176

Слабият е под закон, а силният е извън закона. Но понеже силният не постъпва според Любовта, влиза в рамките на закона.

“Религиозни и духовни хора”, стр. 220; 183

Щом сте слаб, трябва да бъдете умен. Слабостта зависи от светлината.

“Отношение на ума и сърцето”, стр. 163; 178

Най-силните герои остават назад и последни... Силният остава последен, на заден план. Като разбира закона, той чака търпеливо времето си.

“Жилища на човешката душа”, стр. 142; 189

Ако ние бяхме турили един вътрешен закон, бихме казали: Силен е онзи човек, който може да влада себе си.

“Огъване и пречупване”, стр. 79; 205

Христос казва: “Онзи, който връзва” – той е силният принцип. Силният човек на Земята и на Небето е силен. Слабият на Земята и в Небето е слаб.

“Връзване и развързване”, стр. 151; 184

За да можем да обикнем хората, БОГ създаде семейството – баща, майка, братя, сестри. И като обичаш тези видими форми, ти ще се научиш да манипулираш със законите на Любовта.

“Здравословното положение на човешката душа”, стр. 446; 129

Срещнеш един човек, който носи 50 кг товар на гърба си. Ако пожелаеш да вземеш 25 кг на своя гръб, за да му помогнеш, ти се жениш за него. Не искаш ли да му помогнеш, ти си свободен. Това е женитба в широк смисъл на думата. Това наричаме още и приятелство. Ако искаш да имаш син или дъщеря, и те трябва да вземат половината товар от гърба ти. Ако имаш приятел, и той трябва вземе половината товар. Който пожелае да стане господар или учител, също трябва да вземе половината товар. Такъв е законът в Божествения свят. При всички условия на живота ти трябва вземеш половината товар от гърба на своя ближен. Тоя закон има приложение във всички случаи на човешкия живот. Ако срещнеш човек с много Любов, вяра и надежда, ще вземеш половината от неговата Любов, вяра и надежда. Срещаш беден, болен човек, ще вземеш половината от неговата беднотия и болест. Пазете свещено тоя закон. Това изисква БОГ от всички.

“Старото отмина”, стр. 18-19; 142

Мъжът може да люби БОГА само чрез жената. Жената може да люби БОГА само чрез мъжа. Майката може да люби БОГА само чрез детето. Детето може да люби БОГА само чрез майката, учителят може да люби БОГА само чрез учениците. Учениците могат да любят БОГА само чрез учителя. Това са отношения, закони, които никой не може да измени.

“Двете полушария”, стр. 209; 139

Всичките ми опити са показали, законът е много верен: Каквото е отношението на сина към бащата и майката, туй определя неговата интелигентност. Отношението на нашата Любов към БОГА, към Природата, отношението на нашата Любов към нашите ближни определя нашата интелигентност.

“Разумните ще разберат”, стр. 357; 120

Човек трябва да изучи закона, който уравновесява или определя отношенията му с майката и с бащата. Той трябва да дойде с тях в споразумение, за да може да реализира своите идеи. И тъй, за да се приложи този закон, човек трябва да знае, че не е сам в живота. Каквато мисъл и да му дойде в главата, той трябва да помни, че е във връзка с живата Природа.

“Свободни движения” стр. 66; 35

Когато Мъдростта има надмощие в дома, ражда се момче. Когато Любовта има надмощие – ражда се момиче. Това показва, че децата не се раждат произволно, но по известни закони.

“Израз на живота”, стр. 152; 72

Ако майката и бащата се повдигат, с тях заедно се повдигат синът и дъщерята. Ако родителите се понижават, и децата се понижават.

“Малките величини”, стр. 185; 192

Когато в един дом момичетата са повече, майката има условия за по-дълъг живот. Ако момчетата са повече, бащата има условия за по-дълъг живот... Ако мъжът и жената живееха правилно, хармонично, във всеки дом щяха да се раждат само по едно момче и едно момиче.

“Голямото благо”, стр. 18, 19; 77

Като срещна един човек, аз разглеждам главата му и от нея вадя заключение за неговите уши, брада и вярвам в тях. Моите отношения към него са нормални и неговите отношения към мен са нормални. Не може да има недоразумение между него и мене, не може да има никакво неразбиране: същият закон важи и за дъщерята, и за сина.

“Първото място”, стр. 166; 109

Има едно изречение, което казва: “Храни мома, да не е в дома.” Въобще бащата и майката искат да задържат сина в дома, а дъщерята да изпратят навънка. Това е един закон. Това не е изпъждане, това става постоянно в живота. Семето, което се посажда в земята, това е момъкът, който остава вкъщи, а момата, която изпраща, това е плодът, който слиза от дървото.

“Трите вида съзнания”, стр. 84; 205

Когато синът или дъщерята измени отношението си към майка си, в ума й настава тъмнина, на слънчевия възел усеща тежест, стягане и докато отношенията не се подобрят, тъгата не напуща не само майката, но и целия дом.

“Отличителна черта”, стр. 84; 92

В желанието се да се усъвършенства, човек иска да расте, да придобива знание и опитности. Това виждате в детето, което постоянно поглежда към дядо си и казва, че иска да стане като него. То разсъждава правилно. Като вижда, че дядо му знае много неща, то се стреми към неговите знания. Обаче дядото не мисли правилно, вследствие на което между него и детето не става правилна обмяна. Ако обмяната е правилна, дядото ще се подмладява, а детето ще поумнява. Като не разбира този закон, дядото казва: “Синко, ще остарееш като мене, и нищо няма да придобиеш.” Ако човек остарява и нищо не придобива, той не е разбрал живота.

“Разумни отношения”, стр. 49; 93

Аз бих желал истинският българин да се върне като този син (бел. ред. блудният син) и да каже на баща си: “Татко, съгреших и искам да бъда Твой слуга.” Бих желал да видя повече такива свещеници. И моето сърце ще се радва за тях – бих се радвал, както никога! А сега всички викат: “Как, този син ние не можем да го търпим!” Христос още не е в нас. Да не хранят никаква омраза – това е велик Божествен закон, това е блудният син.

“Блудният син”, стр. 51-52; 201

Ако дъщерята иска да продължи своя живот, тя трябва да обича баща си, а не майка си. Синът пък трябва да обича майка си. Така върви законът. Братът и сестрата пък отделно ще се обичат.

“В начало бе Словото”, стр. 212; 140

Майката и бащата обичат детето си, само когато то мяза на тях или на някого от техния род. Няма ли нещо общо с тях, те го държат далеч от себе си. Това е закон, който се отнася до връзките на всички хора.

“Външни линии на красотата”, стр. 86; 74

Детето не може да бъде по-умно от родителите си, нито ученикът по-горен от учителя си. Щом е така, почитайте се един други.

“Основна мисъл”, стр. 37; 94

Слабият всякога пристъпва към силния, но не силният към слабия. Ако бащата пръв пристъпва към детето си, от последното нищо няма да излезе. Първо детето трябва да пристъпва към баща си. После и бащата може да пристъпи към детето си.

“Правилни връзки”, стр. 24; 84

Във всеки дом ще има само две деца, едно момиче и едно момче, а не както сега по десетина деца. И този дом трябва да има три стаи, и кухня, и една градина, да си имат всичко от каквото се нуждаят. Този ще бъде първият социален закон.

“Плод стократен”, стр. 271; 125

Всички спрямо домашните си бъдете справедливи, а не меки. Там, гдето те искат да ви противопоставят на някой Божествен принцип, вие се поставете диаметрално против тях, защото могат да ви убеждават в нещо и да ви карат да извършите нещо, което е против Волята Божия. Колкото до тяхното спасение – за спасението на домашните ви, не се безпокойте, защото законът е такъв, че щом се повдигнат вибрациите у вас, тогава, и те, домашните ви ще се ползват.

стр. 145; 197

Изкуство е да се говори добре. Да говори човек, както трябва, подразбира всякога да дава нещо оригинално. Иначе, ако той говори и повтаря нещата, това е лесна работа. Според законите на говора само онази мисъл е права, която задоволява, както говорителя, така и слушателя: говорителят се ползва по един начин, а слушателите – по друг. Всяка реч, която не задоволява нито говорителя, нито слушателите, е обикновена реч.

“Доброто сърце”, стр. 177; 54

Първото нещо на един ученик на окултизма е: Той трябва да знае да пее. Не може ли да пее, той не може и да говори правилно... Всяка дума има особена интонация. Всяка дума трябва да произнесеш по този музикален закон.

“Изтълкувай ни тази притча”, стр. 120, 121; 206

Всичко можете да говорите, но трябва да спазвате законите на говоренето. Можете много да говорите, можете много да се молите, но трябва да знаете как да правите това. Има хора, които много се молят, много говорят, но не е в много говорене и молене... Човек не може да люби, докато не се е научил да слуша. За да слуша, той трябва да е научил основния закон на слушането. По този начин само човек ще дойде до идейната Любов, в която няма абсолютно никакво прекъсване, никакви противоречия.

“Великата задача на човека”, стр. 216-217, 218; 55

Не е достатъчно човек да говори само, но важно е какво говори, как съчетава думите на своята реч. Не ги ли съчетава според законите на разумната реч, той не говори Истината.

“Петте постижения”, стр. 129; 126

Когато човек почне да мисли и да говори, има закон, който обуславя мисълта, говора, изобщо целия живот. Не може да говори човек каквото иска. Той може да говори каквото иска, но последствията ще бъдат съответни.

“Сегашният момент”, стр. 208; 136

Всяка дума представя едно тяло, следователно тя има своя форма и съдържание. Всяка дума, проектирана в пространството, съставя цял един свят. Тя трябва да бъде поставена на своето място и след това да й се начертае път, по който тази дума трябва да се движи. Същото се отнася и до мислите на човека.

“Да сторя”, стр. 169; 140

Всяка добра или лоша дума или мисъл, която е минала през вашите уста, оставя последствията във вашата уста.

“Търпелив и добър човек”, стр. 161; 12

Думите имат свое качество, своя стойност. В Природата има един закон: Според трептенията думата прави известно вътрешно впечатление.

“Начини на мислене”, стр. 196; 149

Ако се научите всички да знаете да слушате, то е много. А туй в събранията ви е много малко застъпено. И после, човешкото говорене има една опасна страна. Тя е следната: когато един човек е подпушван дълго време, той мяза на вода, която е била спряна, и като я отпуснеш, изведнъж изтече. Такъв човек започва да говори и после пак млъква. Обаче в Божественото говорене законът не е такъв.

“Без наука няма сполука”, стр. 71; 205

Щом кажете една неестествена дума, вашето небе се покрива. Аз ви говоря за един закон, който е много верен. Щом кажете една горчива дума, вашето небе ще се засенчи... Вие трябва да кажете една хубава дума, за да се изясни вашето небе.

“Здравословното състояние на човешката душа”, стр. 264; 155

Една дума може да произведе цял един обрат в живота на човека. Могат да кажат някой път, че човек трябва да се въздържа. Но има един закон, който определя нещата. Трябва да се научим на него.

“Страдание и радост”, стр. 208; 157

Една реч, която не носи светлина в себе си, една реч, която не носи топлина в себе си и една реч, която не носи сила в себе си, тя е безсмислена.

“Светлина, топлина, сила”, стр. 64; 161

Трябва да си служите правилно и с препинателните знакове – къде поставяте точка, запетая, точка и запетая и две точки. Две точки представят две успоредни линии, т.е. закона на разумността.

“Три важни неща”, стр. 106; 191

За всяка дума, която изговаряш, харчиш известна енергия и ще те питат тази енергия за какво я похарчи.

“Трите Божествени подтици”, стр. 377; 164

Знанието, което иде от БОГА, Божествената светлина да стане достояние на нашите души... Толкова светлина трябва да имате, колкото е необходимо за дадения случай. И в Любовта е същият закон... Толкова Любов да има, колкото може да ви причинява радост.

“Възвишеното в човека”, стр. 526; 122

Всеки, който е придобил Любовта преждевременно, той се е осакатил. Човек трябва да бъде готов за Любовта. Не е ли готов за нея, той е дошъл вече до закона на пресищането и отвръщението. Дойдете ли до Любовта, до живота, приемайте от тях толкова, колкото можете да носите.

“Правият път”, стр. 256; 126

Ако се разтовариш повече, отколкото трябва, ти губиш, ако се натовариш по-малко, отколкото трябва, пак губиш. Ще се натовариш, колкото трябва. В Природата има закон. Като имаш едно шише, трябва да го напълниш до устата, да няма празно място, да е напълнено догоре. Не се позволява шишето до половина да го носиш с вода.

“Добро слушане”, стр. 243; 183

Като минава от едно състояние в друго, човек трябва да вземе само толкова, колкото може да носи. Постъпва ли така, ще му се даде повече, отколкото е предполагал; вземе ли повече, отколкото може да носи, той е проявил лакомията си, заради което ще му се отнеме и това, което има.

“Ханизе”, стр. 58; 91

Богатството на човека да бъде толкова, колкото той може да носи на гърба си... Това е с парите, които не се ядат, но същото нещо е и с това, което се яде. Това не е мое твърдение, но това е един велик закон, който функционира в живота.

“Да се облечете с новия человек!”, стр. 37, 38; 95

Никой няма право да изразходва повече енергия, повече пари, отколкото е нужно. Друг закон: Никой няма право да икономисва и това, което му е нужно.

“Неизменни величини”, стр. 165; 147

Не може да държиш повече пари или по-малко пари, отколкото имаш необходимост, ако са звонкови. Ако имаш повече или по-малко, попадаш в дисонанс.

“Служение”, стр. 233; 180

Никой няма право да задържа за себе си повече блага, отколкото са му потребни.

“Иди си с миром”, стр. 184; 153

Ако тръгнеш към Господа с каца, трябва да си я носиш и като я напълниш, пак ти ще я мъкнеш на гръб. При Господа никой няма да ти носи товара. Законът е да носиш при Господа такъв съд, в който ще туриш толкова тежест, колкото тежиш.

“Разумното начало в света”, стр. 15-16; 198

За един човек е определено колко количество храна може да приеме. Стомахът дохожда до едно състояние, че нито една хапка повече не можеш да туриш.

“Трите устоя”, стр. 245; 136

Никой няма право да туря в стомаха си повече от това, което може да носи; никой няма право да носи на гърба си по-голям товар от този, който може да носи.

“Вяра и вярване”, стр. 119; 167

Не е потребно да турите големи комати в устата си, може хапката да е съвсем малка. Същият закон е и за стомаха: Ако турите в него повече храна, отколкото трябва, той не може да работи.

“Естествена хладина и топлина”, стр. 173; 144

Човек никога не трябва да туря върху гърба си повече товар, отколкото му трябва и отколкото може да носи.

“Силните и слабите степени”, стр. 32; 128

Ти можеш да запалиш огън с една лопата въглища, а можеш да го запалиш и с една кибритена клечка, и ще имаш същите резултати.

“Единият лев”, стр. 108; 135

Да изядеш една, две ябълки, никой няма да те държи отговорен. Хората може да те държат, но БОГ не те държи. Ако види, че някой човек е ял, Господ няма да го държи отговорен, но ако види, че е напълнил пазвата си, това не е на място.

“Естественият път”, стр. 111; 151

Дадат ви един французки наполеон. Ще се зароди едно доволство. Дават ви два наполеона – усилва се задоволството, дават ви три, четири, пет, шест, седем, осем, девет – доволството ви все расте. Като дойде до едно място, вашето чувство вече не се усилва, оттам ще ви стане безразлично... И в яденето е същият закон. Като вземеш, първата хапка е най-сладка. Втората е по-сладка, три, четири са по-сладки, но дойдеш до едно място, дето вече се пресищаш. Ако вземеш една хапка повече, настава обратен процес. Не си доядай. Нека има нещо в живота, което не си постигнал. Ти ще бъдеш щастлив.

“При къпалнята”, стр. 480; 162

Ако ти си обичан по-малко отколкото трябва, ти ще замръзнеш. Ако те обичат повече отколкото трябва, ще се изпариш, ще се превърнеш на въздух. Затова всеки човек трябва да бъде обичан толкова, колкото е необходимо.

“Светлина, топлина и сила”, стр. 664; 162

В многото ядене е опасността и в неяденето е опасността. Като ядеш толкова, колкото БОГ изисква, то е Божието благословение. И в Любовта е същият закон. Няма да се пресищаш.

“Малките правила”, стр. 75; 188

Като се храниш и дойдеш до най-приятната точка на храненето, спри там. Ако туриш една хапка повече, ще влезеш в закона на ограничението.

“Закон и свобода”, стр. 303; 185

Какъвто е законът на физическото хранене, такъв е законът за умственото и сърдечното хранене. Никога не пресищайте ума си с излишни мисли. Никога не пресищайте сърцето си с излишни чувства.

“Добрата дума”, стр. 78; 193

Всякога задържането на въздуха може да трае определено време. Ако знаеш как да го приемеш и колко да го задържиш в себе си, ти можеш да се ползваш от него. Същият закон се отнася и до парите. Същият закон се отнася и до храната.

“Кротките ще наследят Земята”, стр. 113; 134

Ти трябва да учиш закона на размножаването. И у човека всичкото нещастие седи в ония неестествени желания за размножаване.

“Грозота и красота”, стр. 156; 144

Кое е същественото в дишането? Според степента на желанието: да не приемеш ни повече, ни по-малко... Да приемеш толкова, колкото ти е необходимо. Да го задържиш толкова, колкото е потребно. След туй ще приемеш благото, което въздухът съдържа... Същият закон е с мислите: Когато възприемем една мисъл, тъй както трябва, и извадим онази енергия, която тя съдържа, то е правият процес.

“Основна идея”, стр. 328; 178

Много от даровитите, от талантливите деца, много пъти ги повреждат, понеже преждевременно им дават известни занятия. Не ги пресилвайте, оставете даровитото дете да стане на 21 години, че да се прояви неговата даровитост. Светът не се нуждае от толкова деца. От колко деца се нуждае? Пропорция има. По същия закон и вие не се нуждаете от много желания.

“Разумни отношения”, стр. 88; 187

Всеки трябва да носи според силите си. Същият закон се отнася и към знанието.

“Закон на хармонията”, стр. 97; 193

Два начина има за изправяне на човека - законът и Любовта.

“Контрасти в живота”, стр. 130; 113

Законът не е да бъдем всички еднакво учени; всеки трябва да знае толкова, колкото му е потребно... Не трябва да мислим за бъдещето, а да използваме всички блага, които ни дава днешният ден, за Добро; той ни носи всички бъдещи блага. Законът е такъв, че БОГ, Който е дал условия за този ден, ще ги даде и за другите; няма защо да мислим какво ще стане с нас в бъдеще, а трябва да бъдем спокойни; има известни закони, които регулират отношенията на хората.

“Житното зърно”, стр. 30; 1

Сам човек представя едно предметно учение. Човек в самия себе си трябва да извади законите: Как трябва да живее, как трябва да вярва и как трябва да постъпва.

“Любов и разбиране”, стр. 269; 119

Сега да преминем на противоположностите, които изисква законът за раждането, който е закон за вечното развитие. Чрез този закон, Господ напълно се изявява на нашата душа и чрез него Духът положително работи. Всичките ви въжделения са под закона на раждането; чрез него се проявява и усъвършенства Висшето, Божественото съзнание у човека.

“Рождението”, стр. 28-29; 3

Всяко нещо си има сянката, и по нея ние можем да намерим предмета. Вашите желания в света са една сянка, вашите стремежи – също; вие искате да разберете същността, трябва да вървите по закона: от сърцето нагоре към вашия ум, да мислите за БОГА... Господ ще изгрее в сърдцата и умовете на мнозина, но и за мнозина пък няма да изгрее. Ония, в които Господ изгрее, ще почувстват радост и веселие, а ония, за които няма да изгрее, ще кажат: “За нас животът е нещастие, скръб, страдание”. Те трябва да почакат. Защо? Защото няма у тях условия да изгрее; защото, ако изгрее преждевременно, ще бъде нещастие за тях. По-добре е сега да си починат. Не казвам, че ще умрат – ни най-малко; аз ви цитирам един закон.

“Житното зърно”, стр. 34-35; 1

Когато издигнете ръцете над главата си така, че да се образува еврейската буква шин (ш), това значи, че искате да растете към БОГА; то означава закон за размножаване и изпълване с всички блага.

“Разбиране и прилагане”, стр. 31; 7

“Не съдете, да не бъдете съдени!” В тия думи има дълбок смисъл, и който ги е проумял, се е домогнал до великия закон на човешкото благо.

“Фарисей и митар”, стр. 204; 1

Във вашите животи има слизане и възлизане. По закона на слизането вие се научавате да се намалявате, а по закона на възлизането се учите да се увеличавате.

“Учител и Господ”, стр. 184; 3

Българите често си служат с поговорката: “На прехвалени ягоди с голяма кошница не ходи”. Тази поговорка може да се преведе с други думи: там, дето всички реалности са неизвестни, не мисли, че можеш много да спечелиш. Въз основа на този закон, човек знае, в коя къща могат да го приемат, и в коя не го приемат.

“Неизвестното”, стр. 420; 5

Човек ще бъде дотолкова верен на другите, доколкото е верен на себе си. Който изневерява на себе си, изневерява на ближния си. Това е закон, в който няма изключения.

“В къщи”, стр. 175; 5

Всяко нещо, което започва добре, свършва зле... Така свършват всички, които живеят само на физическия, т.е. на материалния свят.

“Работи на лозето ми”, стр. 194, 195; 6

Под думата прераждане, което мнозина не приемат, аз разбирам закон на еволюция, закон на развитие. Значи човек не се преражда, но се развива, расте.

“Дайте ни от вашето масло”, стр. 50; 95

В пътя на нашето развитие не бива да искаме невъзможното, трябва постоянно да очакваме промяна и изхабяване. Плашите се от смъртта. Но що е смърт? Смъртта е овехтяване, скъсване на нашата дреха. Такъв е законът. Тялото постепенно се изменя.

“Талантите”, стр. 61; 1

Всеки, който се променя и изменя, той е в рамките на плътта, на преходното, а този, който се променя, без да се изменя, той е в рамките на Духа... Когато дойдем, обаче, до онова вътрешно състояние, когато се изменяме вътрешно, тогава изгубваме своята индивидуалност, изгубваме това, което сме спечелили. Това аз наричам закон на падането.

“Светило на тялото”, стр. 91, 92; 3

Когато човекът е слизал на Земята, т.е. когато е попаднал в закона на инволюцията, той се е раздвоил, изгубил е БОГА и започнал да мисли за себе си, че е божество, вследствие на което се е отклонил от правия път, по който първоначално е вървял.

“Три вида служене”, стр. 119; 42

В Стария Завет се казва: “БОГ на горделивите се противи, а на смирените дава благодат”. Под БОГ подразбирам Майката, живата Природа. Как изразява Майката това свое противене? Живата Природа се противи на своите горделиви деца като ги хваща с трите си пръста, дига ги нагоре, после ги хвърля и казва: “Вие познавате ли Ме, знаете ли какво мога да направя с вас, ще се гневите ли? Аз мога от един човек да направя най-малкото, микроскопическо животно!” Вие ще кажете: “Не, човек не може да се върне назад в своята еволюция и да стане животно”. Не е вярно, човек може да се върне в своята еволюция и то по всички правила на този велик закон на Майката.

“Великата майка”, стр. 154-155; 203

Вие сте учили физиология. Кой е правилният пулс на сърцето? Правете наблюдения и забележете при всички ваши разположения колко пъти сърцето удря в минута. Ще започнете с една велика наука. Следете, при ритъма на отклонението, между колко удара варира сърцето; при един отлив и прилив на сърцето какъв ъгъл ще се образува. Този ъгъл ще бъде приблизително равен на 60 градуса – законът на човешката еволюция.

“Любовта”, стр. 8; 8

Човек по закона на еволюцията е излязъл от БОГА, да научи нещо. По закона на еволюцията ще се качи пак, ще покаже, че нещо е научил.

“Духът дава живот”, стр. 99-100; 109

Еволюцията съществува само при чист и свят живот. В грешния живот обаче има само инволюция.

“Дух Господен”, стр. 99; 78

Свастиката е един кръст в движение. Когато мъчнотиите започнат да се движат, то е свастика. Търпението е то. Работата тръгнала малко наред. Копаеш някой кладенец и появи се една капчица, зарадваш се. Ако копаеш кладенец и не се появява капчица, обезсърдчиш се. Но като копаеш и се появи капката, наближаваш водата. Казваш: “Има нещо”. Страданието в света е първата капка на дълбокия кладенец, който човек копае. Страданието показва, че той не се качва към БОГА, той слиза и е разкопал един кладенец. Като излезе водата, започне да мисли, казва: “Ще се удавя в тази вода”, ха нагоре и започва да се върти. Започва по закона на еволюцията да прави своя път нагоре. Следователно, страданието е път за излизане от дълбокия кладенец, който вие сте изкопали. Не мислете, че друг го изкопал, че ви гурнал.

“До мажор и ре мажор”, стр. 282; 138

Кристалите се образуват по пътя, по законите на инволюцията, от голямото към малкото. Те слизат. А пък растенията започват вече обратния процес, от малкото към голямото.

“Божествената справедливост”, стр. 344; 129

Странстването на душата е велика реалност, според която, душата излиза от БОГА, слиза в материята да се учи и отново се връща при БОГА.

“Отец люби Сина”, стр. 132; 87

Вярата е свързана с човешкия ум, с човешкия интелект, а умът е свързан с дишането. И понеже ние се намираме на границата на една нова еволюция в света, направили сме един ъгъл от 180 градуса. Пътят, който сме извървели от деня на излизането ни от Божествената хармония, е път на слизане. Сега ние сме до дъното и започваме другата половина на тоя кръг, предстои да изминем друг ъгъл от 180 градуса. Този е законът на еволюцията, при който ще изучавате нещата отдолу нагоре, а не както сега отгоре надолу.

“Вярата”, стр. 35; 8

Искаме сърдца да се любят, хора, ред и законност във всеки един дом, във всяко училище – това се иска днес в света. Това е законът на еволюцията.

“Стани и опаши се”, стр. 217; 13

Когато слиза от Невидимия свят, ученикът минава през закона на инволюцията, т.е. той инволюира, като навлиза все повече и повече в гъстата материя, дето постепенно губи знанието си и става все по-груб. Като дойде до отделенията, влезе в четвърто отделение, той започва да разбира, че животът на Земята не е такъв, какъвто си го е представял горе, но има в него нещо, което ограничава всички същества. Какъвто е човек в отделенията на Земята, такъв трябва да бъде и в университета на Небето.

“Сам Отец”, стр. 41-42; 76

При закона на инволюцията постоянно сме се смалявали, от нас са вземали нещо, ние сме давали, давали. Когато казват, че трябва да даваш, то е законът на инволюцията, трябва да дадеш нещо, за да се освободиш. Сега се качваме нагоре и ние сме започнали да придобиваме, но не материални неща, разбира се.

“Първото място”, стр. 160-161; 109

Когато се променя една душа, само тогава тя придобива нови качества и се развива. Божественият живот непрекъснато се влива в душата. И в това отношение, еволюцията и инволюцията не са нищо друго, освен вливане и изливане на Божествения Дух в душата.

“Новата Земя”, стр. 156; 48

Докато сте на Земята, вие ще слизате и ще се качвате, ще падате и ще ставате. Това е животът. Само БОГ е извън тези закони. Всичко, което става с човека, е за негово Добро. Той трябва да го използва за самовъзпитанието си.

“Дадено по нещо”, стр. 333-334; 71

Хората живеят и се развиват според закона на еволюцията, който гласи: Човек трябва да започне от най-малките идеи и величини, от най-близките до него предмети и постепенно да отива към по-големите величини, към по-далечните предмети. Само в приложението на този закон могат да се очакват постижения.

“Великата задача на човека”, стр. 196; 55

Еволюцията подразбира движение, а движението е първият потик на живота в известна посока. Втората стъпка, това е самият живот, който показва, че животът използва това разумно движение.

“И обхождаше Исус всичка Галилея”, стр. 3; 30

Законът на еволюцията изисква противоречията, като една необходимост. Това е закон само за човешкото царство.

“В Египет”, стр. 107; 13

Като отидете на онзи свят, вие ще бъдете като дете, което е свършило първо отделение и минава за второ. По-горе от второ отделение обаче не можете да отидете. Такъв е законът на развитието. Колкото и да е учил човек на Земята, неговото знание се равнява на знанието на дете, което е свършило първо отделение.

“Смяна на състоянията”, стр. 96; 72

На такива души, които са паднали, изостанали в своята еволюция, трябва да се помогне. Има един закон за помагане.

“Не само абсолютна чистота, но и абсолютно доверие”, стр. 33; 205

Всеки ще заеме това стъпало, което отговаря на неговото развитие.

“Той е реченият”, стр. 64; 76

По какво се отличават мъртвите тела от живите? Че тежестта на мъртвите тела е постоянна, а тежестта на живите постоянно се изменя. Тогава по същия закон, когато кажем, че човек се е изменил, ние трябва да означаваме, че той се е изменил чрез живота. Това е едно благо заради него. Ако е станала една промяна или едно видоизменение вътре в него, то е за негово добро. Този закон е много верен.

“Мъртвите и живите линии”, стр. 4-5; 27

Падението е закон за събуждане. Човек трябва да падне, за да се събуди. Сега вие ще кажете: “Защо трябва да падне човек?” Падането има свои добри страни.

“Стремежите на ума и сърцето”, стр. 8; 27

Задачата на цвета е да върже плод, и плодът да узрее. Това е велик закон, към който трябва да се стремите.

“Ще управлява всички народи”, стр. 10; 9

Обущарите шият хубави обуща на хората, а за себе си не могат; шивачите шият хубави дрехи на хората, а за себе си не могат. Законът обаче изисква човек да шие най-хубавите обуща и най-хубавите дрехи за себе си. Може ли да направи за себе си това, той и за другите ще бъде еднакво добър майстор.

“Духовното у човека”, стр. 190-191; 81

Всяка форма, която живее на гърба на другите, няма да остане. И всяка душа, която не се развива правилно, ще спъне своята еволюция. Всеки ум, който не се развива правилно, ще спъне своята еволюция. Всяко сърце, което не се развива правилно, ще спъне своята еволюция.

“Петте разумни”, стр. 13; 46

Никое същество на Земята не може да ви отнеме благото, което сте спечелили с труд и пот. Ако вие сами изгубите това благо, пак не се плашете, кога и да е, то ще се върне при вас.

“Двете жени”, стр. 251; 11

Върви от големите грешки към малките, а не от малките към големите.

“В рова на лъвовете”, стр. 146; 11

В Природата има един закон, според който може да се определя възрастта на дърветата. Запример, у малките дръвчета клонищата са винаги изправени. Колкото едно дърво започва да остарява, толкова клонищата започват да се превиват към земята. Този закон за растенията е същ както и у човека. Човек като мине известна възраст, някой път започва несъзнателно да се прегърбва. Това е идеята. Това прегърбване произтича от изменение на теченията, които действат в неговия организъм.

“Най-щастливия ден”, стр. 4-5; 27

Животът, както и Любовта, могат да се проявят напълно, само когато човек започне да живее в причинния свят, дето един живее за всички, и всички живеят за един. В този свят благото на едного е благо за всички; и благото на всички е благо на едного. Въз основа на този закон, деятелността, както и радостите, и скърбите на едно същество, колкото и малко да е то, трябва да бъдат за вас свещени.

“Закон на кармата”, стр. 96; 15

Що е болестта? Обедняване на богатия. Наистина, докато са богати, хората са здрави, но щом обеднеят, те заболяват. Ако отново се напълнят касите им, те стават от леглото си, т.е. оздравяват. Този закон е верен и в умствено, и морално отношение. Докато е смел и решителен, докато мисли право, човек е богат и здрав. Щом изгуби мисълта си и не мисли вече правилно, той обеднява.

“Ще дойдем при Него”, стр. 134; 24

Имайте предвид едно нещо, да се пазите от следния закон: Силните сътресения в живота са в състояние да изменят способностите ви, чувствата и силите ви или във възходяща степен – да ги подобрят, или в низходяща степен – да изменят целия ви живот.

“Двете течения”, стр. 21; 22

Богатствата на човека се определят от друг един закон. Всеки един човек става богат според златото, което има в себе си. Онези, богатите милионери, те са богати, защото имат повече злато в себе си. Следователно златото отива при златото. Такъв е законът.

“Двете течения”, стр. 27-28; 22

Тези, които не правят Добро, слизат от БОГА и отиват към Земята. Законът е такъв, не могат да ги търпят горе. Тези пък, които не правят зло, отиват нагоре и се срещат с първите – имат противоположно движение с тях... Втората категория са тия, които правят Добро. Тяхното движение е нагоре, във възходяща степен. Те са добрите, които отиват към БОГА. Тия пък, които правят зло, отиват към центъра на Земята. Тези две движения ще се срещнат.

“Точилото и ножът”, стр. 3, 4; 27

Тялото на човека е резултат на Божествената енергия. Тя е създала сегашния човешки организъм. И всички тия мисли, желания, пориви, които човек проявява, това са сили, които са били ангажирани за създаване на неговия сложен организъм. Някои от тия сили са свършили своята работа, но понеже вие не знаете законите, които ги управляват, те стават спънка в живота ви. Сами по себе си те са извършили една прекрасна работа. И според закона на нашето съзнание, тази сила, която е свършила своята работа, трябва да слезе по-ниско от естеството си и да подеме другите части.

“Движение на енергиите. Закон за поляризиране”, стр. 13-14; 26

Кръвта, животът и духът съдържат всичкото богатство на човека. Ако искаш да бъдеш богат на Земята, богата кръв трябва да имаш; ако искаш да бъдеш богат в духовния свят, живот трябва да имаш; ако искаш да бъдеш богат в Божествения свят, дух трябва да имаш... Всеки носи в себе си и духа, и живота, и кръвта. От тия три фактора зависи богатството на човека, а не от нас. Те не са механични неща, не са определени по един фатален закон, но те са определени от един разумен закон.

“Неразбраното”, стр. 18, 19; 36

От наше гледище има четири важни точки в кръга, от които Вселената може да започне, и според това, съществата, които може да се проявят при създаването на Вселената от едната или другата точка, съществено ще се различават и по форма, и по съдържание, и по смисъл, и по воля.

“Единство на обичта”, стр. 14-15; 27

Най-първо вие искате да се учите и казвате: “Няма ли някой да ни помогне?” Може да ти съдейства, но никой не може да учи заради теб. Моята мисъл може да съдейства за вашата мисъл, но вие за себе си трябва да мислите. Моята добродетел може да ви съдейства, но тя не може да бъде заради вас. Тя няма да ви ползва. Такъв е законът при сегашните условия.

“Приливи и отливи”, стр. 14-15; 27

Ние още не изживяваме нашия истински живот, но когато го изживяваме, ние ще живеем, за да се изяви Божественото съвършенство. Следователно, когато всички същества достигнат до своя краен предел на развитие, всичката творческа енергия във Вселената се разкапва, всичко туй се повръща в БОГА и тогава се заражда нова Вселена, за да се прояви Божественото съвършенство в нова форма. Следователно всички ние сме слепи, за да се прояви Божественото вътре в нас, а не човешкото. И когато ние се отклоняваме от този закон, всякога идват наказания, страдания.

“Божественото съвършенство”, стр. 7; 27

Животът е в тесния път; в тесния път е смисълът му. Оттук изваждам един закон: Ние изгубваме живота си, понеже ходим в широкия път.

“Тесният път”, стр. 20; 30

Ако развиете в себе си ясновидството, то, когато ви говоря Истината, ще видите, че от мен излиза един прекрасен син цвят, който с нищо не може да се сравни. После ще забележите, че от мен излиза един прекрасен бледо-жълт цвят. По всичко това вие ще разберете, че аз ви говоря Истината.

“Който иска славата”, стр. 19; 30

Измени стремлението си към Слънцето и ще станеш вегетарианец. Измениш ли отново стремлението си към центъра на Земята, ще станеш месоядец. Тия две посоки определят каква ще бъде храната ви. Същият закон се отнася и до растенията, и до птиците.

“Точилото и ножът”, стр. 22; 27

Казва един стих от Писанието: “Ако трябва да запаля своята свещ, от Словото Божие трябва да я запаля, за да гори без да изгаря”... Туй вечно горение ние наричаме закон на растене.

“Миротворци”, стр. 26; 30

За вашето развитие, външните и вътрешните условия трябва да съществуват едновременно. Външните условия са от БОГА, а вътрешните условия – от нас. Такъв е законът.

“Ти си”, стр. 11; 30

Когато в човека предстои да се създаде нещо ново, нещо велико, нещо много хубаво, в него настават такива бури, такива пертурбации, докато в четвъртия ден в него изгрее Слънцето. Това става около 30-тата му годишна възраст.

“Той заповядва на Слънцето”, стр. 14; 30

Ако младият е роден глупав, глупав си остава. И като стар, пак глупав остава. Младият роден мъдър, мъдър остава. Така е законът.

“И оздравя дъщеря й”, стр. 8; 30

Като се разгледа човек чисто органически, той е двояко растение. В него съществуват две растения, които се преплитат. Клоните на едното растение са горе в мозъка, а коренчетата – долу в стомаха. Корените на другото растение са в симпатичната нервна система, или в т. нар. стомашен мозък, а клоните му отиват горе в мозъка, тъй щото тези две растения са преплетени. И между това двойно растение, именно, живее човекът, като мислещо същество. Значи, щом растението престане да расте, и животът престава. Щом човек престане да мисли, по същия закон и растението умира. Дотогава, докато човек мисли, и растението живее. И обратното е вярно. Докато човек живее, докато има чувства в сърцето си, докато има мисъл в ума си, той е човек.

“Плодът на дървото”, стр. 6-7; 30

“Всяка добра лоза, която дава хубав, доброкачествен плод, господарят й я обрязва, и тези пръчки, които не са плодни, ги отрязва и хвърля настрана, за да могат соковете от тях да минат към плодните пръчки и да ги засилят”. Много хора умират по единствената причина, че са безплодни. Следователно техните сокове в дадена епоха да преминат в други, плодни хора и да ги засилят. Тъй че този закон за лозата е общ и за човека. Соковете от почвата трябва да минат от лошите в добрите пръчки.

“Истинната лоза”, стр. 10; 30

След години Земята няма да бъде в това състояние, в което я намираме днес. Материята на Земята става по-рядка, защото Земята се повдига нагоре и влиза в друго течение, което изменя състава й, а с това и движението на нейните частици. По същия начин и вашата душа, която е турена във вашия организъм, като една затворена форма, има определен път, определена работа, която трябва да извърши. Всеки от вас трябва да се стреми да извърши работата, която му е дадена.

“Добрите и лошите”, стр. 23; 27

Ако вие мислите, че съдбата е по-снизходителна спрямо едни, а по-жестока спрямо други, вие не разбирате нищо. Има закон, който обяснява тия неща. Той казва: Който знае да плува, не се дави; който не знае да плува, той се дави.

“Чудните предположения,” стр. 111-112; 32

Първият важен закон при вашето саморазвитие е следният: Няма да отричате никой човек извън себе си.

“Новите схващания на ученика”, стр. 12-13; 31

Материалните блага не могат да направят човека добър. Те са условия за него. Тия условия можеш да използваш за Добро, но те не могат да направят човека добър. Друго твърдение: материалните лишения не могат да направят човека зъл. Богатството не може да направи човека добър. Сиромашията не може да направи човека зъл. Те са две положения, които се изключват.

“Закон на равенство”, стр. 16-17; 36

Човек, който иска бързо да преживее, който иска да израсне изведнъж, който иска много неща, той бързо остарява. Който бързо расте, бързо и остарява; който бързо остарява, бързо и осиромашава. Такъв е законът в Природата.

“Неразбраното”, стр. 23; 36

В живота си, когато дойдем до науката, ние ще бъдем строги, ще имаме една Божествена мярка, с която ще мерим своите чувства, своите мисли и своите действия. По същия закон ще постъпваме и спрямо себе си, няма да си правим илюзии.

“Проекции”, стр. 8; 36

Затова именно всеки ден трябва да имате по една основна мисъл в себе си, и то такава, която да не прилича на вчерашната. Ако не можете да развиете физическите си сили на Земята, на същото основание вие не ще можете да развиете и висшите си сили на Небето. На Земята ще се развивате физически, ще упражнявате мускулите си; на Небето ще се развивате духовно, а в Божествения свят ще се развивате по Божествен начин.

“Оглашен, вярващ и ученик”, стр. 137-138; 44

Никой никого не може да обере. Животът, който БОГ ти е дал, никой не може да ти го вземе. Законът е такъв. Животът има отношение към богатството, храната и условията. Щом БОГ ти дава живот, този живот има свои условия, които никой не може да ти ги вземе.

“Равностранният триъгълник”, стр. 13-14; 36

В Природата съществува закон, който определя по колко пъти на ден човек трябва да яде, за да поддържа живота си. Обикновено по колко пъти на ден яде човек? По три пъти на ден: сутрин, на обяд и вечер. Питам: ако за поддържане на физическия живот употребяваме толкова много часове и енергия, не трябва ли на същото основание за поддържане на духовния си живот да употребим поне приблизително толкова време?

“Целомъдрие и великодушие”, стр. 31; 44

Когато средата се измени в условие, тя е ценност за човека. Следователно, човек може да познае чистотата на водата само тогава, когато тя стане условие за него. Щом стане среда, той ще остави в нея своите нечистотии. Понеже водата е среда за рибата, тя не я цени; понеже водата е условие за нас, ние я ценим. Или, на научен език казано: всяко нещо, което става среда, всякога се изцапва.

“Среда и условия”, стр. 162; 44

Душата на човека представя среда, през която той прекарва всички свои болки, нужди и желания. Може ли човек да бъде музикален, ако няма среда, която да го разбира и вдъхновява? На кого ще свири той? И за себе си да свири, той сам трябва да бъде среда. Този закон съществува навсякъде в живота. Условия, среда съществуват за всички живи същества, обаче мнозина искат специални условия за себе си. Който иска специални условия, специална среда за своето развитие да се прояви, той трябва да чака, докато дойде това време.

“Свещеният олтар”, стр. 176; 55

Когато приложи правилно закона за яденето, човек едновременно прилага и законите на правилното дишане, мислене, чувстване и служене. Когато приложи тия правила в живота си, човек пристъпва към други правила, но вече второстепенни. Всичко, което учи, човек трябва да го прилага навреме и правилно.

“Морални правила”, стр. 210-211; 86

Като са знаели, че ще срещнат мъчнотии в живота си, всички животни – риби, птици, млекопитаещи са взели мерки да се оградят от тях. Запример, за да не наранява краката си, конят е направил копита. Въз основа на същия закон и хората трябва да развиват своите способности, за да могат да си помагат с тях.

“Микроскопически добрини”, стр. 135-136; 40

Всяка научна теория се развива по същия закон, както се развива краставицата, тиквата и т.н. Тя е посята върху човека като семенце и трябва да минат година, две, три, докато израсте и узрее това семенце, да стане голям плод.

“Благо и леко”, стр. 213; 50

Не се свързвайте с временните, с преходните неща... Всички разумни, напреднали същества знаят този закон и го прилагат. Като не знаете този закон, вие търсите лек начин за постигане на вашите идеали, и като не ги постигнете, казвате: “Толкова години се моля, плача пред БОГА, но нищо не ми се дава”. Защо? Работа, мисъл се иска. Нещата не стават лесно. Когато се казва, че трябва да мислим добре, това значи да се свържем с онзи възвишен, чист свят, дето всички същества разбират и изпълняват Волята Божия.

“Силните течения”, стр. 37, 38; 56

За да бъдеш човек на изкуството, ти трябва да намериш своето място. Художникът, музикантът, философът, ученият, религиозният трябва да намерят своето място. Въз основа на същия закон, всеки стремеж на човешката душа изисква специфична област, специфично място. Любовта, Мъдростта, Истината имат свои специфични области.

“Свещеният олтар”, стр. 161; 55

Малките работи, малките придобивки са предшественици на големи, на велики резултати. Ако човек разбере и приложи този закон в живота си, той ще придобие вътрешно спокойствие, вътрешен мир. Не е лесно да придобие човек този мир в себе си. За такъв човек може да се каже, че има характер.

“Възможни постижения”, стр. 20; 56

На първо място вие трябва да развивате вашите способности, вашите таланти. Каквато и малка способност да имате, непременно гледайте да я развивате, защото до известна степен от нея зависи проявата на вашия живот. Живата Природа ще работи върху вас именно чрез тази способност.

“Обич към знанието”, стр. 31; 58

Когато дойдете пръв път на Земята, ще ви гонят, ще ви преследват, на кръст ще ви разпнат. Обаче, като дойдете втори път на Земята, ще бъдете смели и решителни и ще кажете: “Няма оръжие в света, с което можете да пробиете ръката ми!”

“По-долен от ангелите”, стр. 163; 60

“Да не приемеш вдовица по-долу от шестдесет години.” Числото шест е число на Любовта. Павел показва, че такъв човек още не е за работа. Затова младите вдовици трябва да се женят и да отглеждат деца. Това е велик закон. Думата женене значи Живот.

“Което е БОГ съчетал”, стр. 32; 203

За да разберете естеството на семето и силите, които крие в себе си, трябва да го посадите в земята. Според силите, които съдържа, семето ще използва благоприятните условия, които му се дават. Същият закон се отнася и до човека. Ако не е поставен при условия да прояви своите вътрешни възможности, човек не може да се познае.

“Основна идея”, стр. 14; 69

Който не използва добрите, благоприятните условия на живота за своето развитие, той ще слезе в по-ниско положение. Който не желае доброволно, по пътя на жертвата да даде това, което БОГ изисква от него, той пак ще го даде, но вече чрез насилие.

“Четирите кръга”, стр. 15; 57

Който се жени, той непременно ще мине през изпитания, които водят към смъртта. Това е първата фаза на живота. След нея се влиза във втората фаза. Това не значи, че брак съществува само в смъртния живот. Бракът постепенно минава в по-високи форми, докато дойде най-после до фазата на възкресението. Значи бракът в смъртния живот се замества с възкресението във Вечния живот. Условието, при което ще живеят хората на възкресението, ще бъдат ангелите, ангелският свят. Великото, с което ще се занимават, ще бъдат Синовете Божии. Обаче това положение не се отнася за хората от сегашния век. Като се говори за женитбата, мнозина казват, че не искат да се женят. Докато се намира в първата фаза на живота, човек непременно ще се жени; той не може да бъде свободен от този закон.

“Синове на възкресението”, стр. 7; 62

За да живее добре, човек трябва да различава нещата. Какъвто предмет да изучава, той трябва да се ръководи от закона на различаването, да следи в себе си как се отразява даден предмет върху него. Ако работата, с която се занимавате, или предметът, който изучавате, уравновесяват силите у вас, те са на място.

“Благото на човека”, стр. 240; 64

Ако двойникът на човек може да проникне през всички клетки на тялото му, той ще направи от себе си, каквото пожелае. Човек има в себе си един инструмент, една цигулка, с която трябва да знае как да се справя.

“Възкресение”, стр. 161; 65

Във всяка страна, в която дърветата се изсичат и растителността не се поддържа, никаква култура не може да има. Този закон е верен и по отношение на самия човек. Често хората страдат по причина на това, че изтребват растителността на своя организъм. Ако разгледаме организма на някой здрав човек, в него виждаме гъсти гори и богата растителност. И ако този човек по невнимание изсече своите гори, изворите на неговия ум и на неговото сърце непременно ще се размътят.

“Той дойде при Пилата”, стр. 10-11; 67

Ще прочета 20 гл. от Откровението. Няма да ви дам никакви тълкувания по нея. Нека всеки я разбира тъй, както може. Обаче има един основен закон, който гласи: Всяко същество използва храната, която му се дава, според степента на неговото развитие.

“Ключът на живота”, стр. 3; 68

Орачът е най-високият израз на старозаветния живот. Когато се роди Христос, кои дойдоха първи да Му се поклонят? Старозаветни ли дойдоха? Не, овчарите дойдоха най-напред, а те са новозаветни.

“Ще се превърне в радост”, стр. 222-223; 59

Студените хора извират от дълбоки места; горещите хора извират от плитки места.

“Благословена между жените”, стр. 13; 88

Не е позволено да се говори за духовния свят на хора, които не са готови да го разберат. Влезе ли някой неподготвен в духовния свят, никой няма да му обърне внимание. Влезе ли някой готов да разбира духовния свят, всички ще станат прави, ще го посрещнат с голямо уважение.

“Доброто значение”, стр. 208; 85

Аз искам да разберете реалността, да разберете онзи вътрешен закон, че човек трябва да дойде до положение, когато едновременно ще вижда и ще съзнава нещата... Човек, който е видял нещата в тяхната реалност, той затваря вече книгата на живота и започва да помага на страдащите, на бедните, които обича и разбира, както разбира и себе си.

“Виждане и съзнаване”, стр. 34, 35; 88

Една от причините за осакатяването на човека е пресищането. Този закон е валиден не само за физическия, но и за умствения и сърдечния живот на човека.

“Основа на живота”, стр. 280-281; 92

Детето първо расте на височина. Достигне ли крайния предел на растенето, човек започва да се разширява, да надебелява. Когато дойде до крайния предел на живота, човек прави един ъгъл, едно пречупване. Този ъгъл показва, че човек трябва да измени метода на работата си или посоката на своя живот. Не направи ли едното или другото, животът му се прекратява.

“Две категории хора”, стр. 38; 92

Когато външните условия, при които човек живее, са по-силни от вътрешните, които са в него, той се вкисва, окислява, огъва... Когато вътрешните условия в човека са по-силни от външните, той издържа на тия условия, без да се окислява, вкисва или огъва.

“Външни и вътрешни условия”, стр. 137; 82

Желанието на човека да увеличава благата, с които си служи за ядене, се е пренесло и в психическия му живот. Затова често срещаме хора, които по естество са добри, но в тях се явява специфично желание да бъдат още по-добри, да правят добрини на своите близки, всички да говорят за тях. Въз основа на същия закон много хора не се задоволяват с общите познания и се стремят към специфичните.

“Общи и специфични идеи”, стр. 91; 92

Като люби, човек непременно трябва да се качва и да слиза. При качването си той изразява своя стремеж, а при слизането си той реализира нещата. Когато работи, за да реализира своите желания, човек непременно ще изпита мъчнотии и страдания. Следователно, който е на върховете, той всякога е щастлив; който е слязъл долу, той е нещастен… Този закон се потвърждава навсякъде в живота.

“Новата епоха”, стр. 161; 93

Онзи, който може да ви помогне, това сте вие самите. В дадения случай, ако сам не направите едно положително усилие, не можете да излезете от това затруднение.

“Син человечески отхожда”, стр. 151; 95

Има една наука, която може да се предава само на хора, които имат деца. Ако вие нямате деца, по никой начин онази Истина не мога да ви я кажа. И да ви я кажа, ще бъде неразбрана за вас. Вие ще кажете: “Как така?” По същия закон: един цигулар може да е най-големия виртуоз в света, гениален човек може да е, но няма цигулка, няма лък, с какво ще свири? Това е мощното, то е инструментът.

“Вземи детето”, стр. 25; 96

Като ученици, вие трябва да познавате законите на живота, какви са те в действителност, а не както хората ги тълкуват. Ако разбира правилно законите на живота и на Природата, човек вижда, че смените в състоянията му са необходими.

“Смени в Природата”, стр. 232; 82

Колкото човек става по-учен, по-мъчни задачи му поставят.

“От смърт в живот”, стр. 316; 95

Всякога, когато човек изпълнява своя дълг, своето задължение, той е във възходящо положение, а този, който дължи на банкера, на съседа си и прочие, той се намира в едно по-тежко състояние, защото мисли, тревожи се, има да изплаща.

“Доведете ми го”, стр. 60; 96

Човек трябва да има ясна представа за себе си. Той е направен като рохко яйце. Трябва да съзнава закона, че колкото е яко яйцето, толкова е як и той.

“Запечатаната книга”, стр. 80; 97

Според закона на развитието, онези жени, които са израснали повече на височина, те имат по-благоприятни условия за развитие. Идеите хранят хората. И човек с една възвишена идея може да израсте повече, отколкото с една дребнава идея.

“Ако всичкият свят спечели”, стр. 123; 97

Както храната влиза в човешкия организъм, като расте, допълва онези празнини, така и музиката е жив организъм, който расте. Законът е същият. Нашите мисли и те растат.

“Постижимото”, стр. 8; 120

Всяка форма, колкото и да е малка, трябва да се усъвършенства, за да мине в по-висока форма. Това е неизбежен закон.

“Събуждане”, стр. 5; 101

Като се запознаем с трите измерения, ние ще дойдем до закона на растенето. Докато не почне да расте в Любовта, човек не може да познае какво нещо представя тя. Без растене Любовта е непонятна. Любовта е извън трите измерения.

“Ако имате вяра”, стр. 302; 162

Истинско растене има само в Божията Любов, Мъдрост и Истина. Следователно човек расте именно в тия три свята. Същият закон се отнася и до физическия свят. Дето има топлина, светлина и свобода, само там има растене.

“Ден на Божието изявление”, стр. 180; 99

Огъват се и мислите, и чувствата, и постъпките. Огъва се даже и характерът на човека. Всичко, което съществува и се проявява, е изложено на огъване.

“Красивите линии”, стр. 280; 91

Когато се стреми да реализира идеала си, човек неизбежно среща препятствия, с които се стълкновява. От стълкновяването се образува топлина. Понякога тази топлина може да бъде толкова голяма, че телата изгарят. В случая човек се попарва и идеалът му изгаря.

“Човешките идеали”, стр. 123-124; 91

Един вид никога не може да се подобри. Туй дето казват, че видът може да се подобри, не е точно така. Едно растение не може да се подобри. Вложеното в едно растение не може да се подобри. Може да измениш някои качества, но вложеното в едно растение не може да подобриш.

“И видя там човек”, стр. 203-204; 97

Парите някой път може да ти спасят живота, а друг път може да го погубят. Храната може да ти бъде полезна само в случай, когато си гладен, но ако ти не знаеш как да я приемаш, тя може да стане отрова за тебе.

“Въведен биде Исус”, стр. 50; 108

Човек трябва да изучава великите закони на живота, да познава себе си. Без да искате и без да съзнавате, вие минавате през живота на грешните и на праведните хора и ако не се познавате, в първия случай ще мислите, че сте голям грешник, а във втория – голям светия. Който се познава, не мисли така. Той знае, че колелото на живота се върти, а с него заедно и той се върти. Когато колелото е долу, човек е в ада. Щом се качи горе, човек влиза в Рая. Който разбира законите на колелото, не се страхува, нито се самозабравя да мисли, че е по-добър, по-праведен, отколкото е всъщност.

“Разбрани неща”, стр. 172; 94

Човек не може да види или да чуе повече от това, което му е определено за даден момент.

“Новите възгледи”, стр. 160; 107

Видите ли, че семето е посадено и изоставено, ще знаете, че ученикът е направил това. Видите ли, че семето е посадено, полято и започнало да расте, ще знаете, че това е направил добрият, посветеният човек. Въз основа на този закон, всяка мисъл минава през три фази, през три състояния: първо, тя се изнася от скривалището си, от хамбара и се оставя върху почвата; после, тя се заравя и най-после се полива, дават й се условия да расте, да се развива, да даде плод. Тези фази се забелязват и в живота на човека.

“Слабото и силното”, стр. 9; 107

Детето трябва да има известни качества и способности в себе си, за да има върху какво да работи. Може това дете да е невъзприемчиво, понякога то прилича на майка си, някой път на баща си, или нито на баща си, нито на майка си, нито на баба си, нито на дядо си. Ако това дете умре, най-много след четири поколения пак ще се яви на Земята. Такъв е законът.

“Ще влезе Духът”, стр. 38; 109

Дотогава, докато твоите възгледи се изменят, ти не си в реалността, в живота. Тогава ти не можеш да имаш никакви постижения. Законът е верен и във физическия, и в духовния, и в Божествения свят.

“Каза ми всичко”, стр. 553-554; 125

В минералите има едно състояние, при което материята се сгъстява, подготвя се. В растенията имаме движение, разширение. В тази материя има и растене. Докато в животните имаме вече организиране, а в човека може да имаме мисъл. Това са стадии на човешкото развитие. Значи има един велик закон: Ако силите, които протичат в минералите, в растенията, в животинското царство, не се движат правилно, и ако силите, вложени в човека, не се движат правилно, той не може да има такова разбиране за живота, каквото има сега.

“Верният в малкото”, стр. 295-296; 109

В моята кесия мога да бъркам само аз. И тогава: не бъркайте в чуждите кесии.

“Основни закони”, стр. 46; 205

Ако рибата влезе във водата, тя трябва да знае как да живее. Ако не знае как да се приспособи към условията на живота, рибата може да умре, както умира човек. Същата тази риба, която се е научила да живее добре във водата, ако излезе във въздуха, е изложена на смърт, въпреки че във въздуха има по-добри условия, отколкото във водата. Следователно условията там са нови. Същият закон е: Ако един светски човек влезе в едно религиозно общество, той ще избегне всички възможности да живее както преди.

“Съшествие на Духа”, стр. 473; 119

Каквато и да е идея, ако тази идея вие не може да я посеете, ако не може да я оградите, не може да я поливате, ако тази идея не може във вас да узрее и да я повърнете във вас, отдето е излязла, вие постижения не може да имате. Законът е един и същ.

“Божественият извор”, стр. 115; 137

Има неща, които не са потребни на човека. Най-първо, не трябва да рови там, дето не трябва. Второ, човек не трябва да се въргаля в калта, която не му трябва, и не трябва да носи мазнина, която не му трябва. Те са три неща, във всяко отношение може да ги определите - в умствено отношение може, в духовно отношение и във физическо отношение - законът работи.

“Да имат живот”, стр. 170; 121

Това, което е благообразно на детето, не е благообразно на възрастния. И това, което е благообразно на възрастния, не е благообразно на стария. Какво трябва да прави старият сега? Старият е вече накрая и трябва да започне една нова младост. Защото законът е: След като се родиш в новия път, ти не трябва да бъдеш като първия, млад, не трябва да бъдеш като втория, възрастен, и не трябва да бъдеш като третия, стар човек. Ти трябва да бъдеш всичкото това, което трите съдържат, да образуваш в себе си едно цяло от трите възрасти.

“Предпоставките на музиката”, стр. 179; 130

Ако човек остане три епохи наред на Земята, ще го изпъдят оттам. Определено е колко време човек трябва да седи на Земята. Ако остане повече от три епохи на Земята, ще го изпратят в един по-нисък свят.

“Ако се родите изново”, стр. 451; 134

Ако не дойде една нова идея в човека, то неговият живот не може да се продължи. Това е един закон. Всеки ден трябва да внесете в ума си по една нова идея и тя ще внесе една много малка радост във вас.

“Съработници на БОГА”, стр. 131; 143

На младини човек се качва нагоре, на старини слиза надолу. На младини приема енергия, а на старини се ползва от тая енергия.

“Малкото Добро”, стр. 293; 192

Има един закон в Природата, който определя пътя на човешкото развитие. Човек не може да има светлина в ума, топлина в сърцето и сила в тялото си, ако не е разположен, не е отворен към БОГА... Следователно, когато човек е недоволен от живота, когато е неразположен духом, той е затворен за горния свят – за Небето, а отворен за долния свят – за злото. Когато е доволен от живота и разположен духом, той е отворен за горния свят – за Небето, а затворен за долния свят – за злото.

“Качества на ума, на сърцето и на тялото”, стр. 217; 145

Коя е идеята на човека? Идеята на мисленето. Тя е в една ефирна област. Чистата мисъл има много малко тежест, да бъде той свободен. Растенията изучават закона на движението, животните изучават закона на чувстванията. Животните изучават какво нещо е страданието. Човек не страда. Страдат животните.

“Увеличаване и размножаване”, стр. 245; 138

Функционално страхът спада към астралния свят, а не към висшите чувства на човека. Той е най-високото състояние на животните. Той е великият закон на животинското царство.

“Функции на черния дроб”, стр. 28; 144

Първоначално, когато е бил малък, човек не е имал съзнание, не е можел да мисли, а когато станал голям, тогава започнал да мисли. За да мислиш, трябва голям да станеш.

“Същественото за младите”, стр. 71; 144

Човешкият организъм боледува, когато е лишен от вътрешна светлина, топлина и сила. Всички удове на човешкия организъм трябва да се импулсират от Любовта. Клетките на тялото се размножават по закона на Любовта, Истината и свободата. По тоя начин клетките от едни удове минават в други. След години, клетките на краката се качват в мозъка, а мозъчните клетки слизат в краката. Така те сменят ролите си. Това може да стане след хиляди години. Обмяната на веществата и смяната на службите в организма е неизменен природен закон.

“Бъдете съвършени”, стр. 114-115; 190

Някой път се докачате, че ви изпъдили. Всичката вода, която се изпъжда из стомната, трябва да се докачи. Вие пак трябва да дадете на стомната вода. Изпъждането е закон на прогреса. Ако не ви изпъждат, няма да има никакво раждане.

“Нищо и нещо”, стр. 291; 186

Дванайсет задължения през деня: три фази има, по четири подразделения. Сутрин, откакто изгрее Слънцето, до обед – да спазваш закона на младостта. От обед до вечер ще спазваш закона на възрастта. И третата фаза – до среднощ, ти ще спазваш закона на началото.

“Религиозни и духовни хора”, стр. 217; 183

Правата линия, ако се движи, означава безконечност. Човек, който иска по права линия да постигне своите идеали, няма да ги постигне. Защо? Такъв е законът. Щом постигнеш нещо, то не е идеал.

“Мозъчни центрове”, стр. 91; 166

Онзи, който не следва закона на Любовта, върху него ще дойде законът на необходимостта.

“От тях ще излезе лъвът”, стр. 237; 200

Ако един професор, който предава музика, не преподава хубаво, той след време ще загуби. Ако един ученик, който отива в училище да учи, не учи със сърце и той ще изгуби.

“Факти, закони, принципи”, стр. 290; 188

Всяко усилие, което человек направи за едно упражнение, все принася известни резултати. А в началото и да има грешки, все ще се научи да го прави правилно.

“Екскурзиите и Слънцето”, стр. 127; 205

Да намигваш значи да слизаш една степен по-надолу. Очите на хората, които намигват, стават малки, а за хора с малки очи казват, че са хитри и лукави. Това е резултат на намигване. По същия закон и вашият ум деградира.

“Който намигнува”, стр. 62; 203

Човек е излязъл от БОГА и започнал с големи работи. С влизането си в света, той постепенно е слизал надолу и дошъл до крайния предел, отдето повече няма къде да слиза. Тук е трябвало да направи завой, да започне да възлиза. В слизането и възлизането си човек изучавал закона на Любовта.

“Божественият ден”, стр. 304; 190

Първи закон е на страданието. Втори закон е на изкушението – духовете ви изкушават чрез хората. Трети закон е на Божественото благословение.

“Волята Божия”, стр. 21; 203

В Писанието се казва: “Трябва да растем от слава в слава, от сила в сила, от Любов в Любов”. Това е велик закон за развитието на Божественото у човека.

“Изгревите на Слънцето”, стр. 9; 207

Ходете във виделина, ползвайте се от силите си, от знанието си, развивайте ги.

“Умни и силни”, стр. 83; 208

Доброто не се прави, а съществува само по себе си. И Справедливостта съществува сама по себе си. И целият човешки организъм е построен върху законите на Доброто, Справедливостта, Красотата и Разумността. Това са четири закона, по които е построен целият човешки организъм.

“Четирите закона”, стр. 131; 185

Трябва да разберем основния Божествен закон, че почивката е резултат на работата... Аз ви говоря тази сутрин върху този основен закон: Трябва да работим. И само когато работим за БОГА, то е работа; когато работим за себе си, то е труд... В света имате разни предназначения; някой път вие в своите предприятия сполучвате, други път – не; това ни най-малко не трябва да ви обезсърчава, защото който има малко таланти и иска да придобие повече, трябва повече да работи.

“Талантите”, стр. 62, 63, 65; 1

Как ще се оправи светът? Като дадеш работа на ума си. Това значи да задоволиш нуждите на всеки човек. Не спирай дейността на ума! Искаш ли да задоволиш човека, дай му работа... Докато умът и сърцето ви са празни, без мисли и желания, всякога ще бъдете недоволни. За да бъдете доволни, умът и сърцето всякога трябва да се занимават с нещо. Това е един от великите закони на Битието.

“Новият човек”, стр. 9; 11

В благоприятните дни ще работиш, в неблагоприятните няма да работиш. Това е закон, а не суеверие, както някои мислят. Ако не си разположен, и работата ти не върви, остави я временно или я промени.

“Да наеме работници”, стр. 349; 5

Ако се трудиш и работиш, всичко ще имаш; ако не се трудиш и не работиш, нищо няма да имаш. Тоя закон е верен не само за физическия свят, но за всички светове.

“Ще бъдат научени”, стр. 56; 6

Всяко качване и слизане е закон на работа. Работата е потик на Божествения живот в човека. Човек не може да работи, докато в душата му няма стремеж към нещо. Като работи, той осмисля живота си и избягва всички спорове и недоразумения.

“Нито тържик”, стр. 92; 6

Вие сами трябва да бъдете досетливи, сами да имате инициатива. Като отидете някъде, каквато работа има, свършете я, не чакайте заповед. Такъв е Божественият закон. Влезете ли някъде, направете онова, което другият не е забелязал.

“Търпение”, стр. 126-127; 26

Всеки обект трябва да извърши известна работа.

“Правила за живота”, стр. 133; 17

Има случаи, когато за проява на известна дарба е нужна малка енергия, но ако човек не работи върху себе си, да предаде тази енергия, дарбата му не ще се прояви.

“Правила за живота”, стр. 139; 17

Докато очакваме други да работят за нас, нищо няма да пос­тигнем. Закон е: Който работи, придобивката е негова.

“Здравата основа”, стр. 63; 89

Който работи, трябва да яде; който не работи, не трябва да яде.

“Първичната храна”, стр. 106; 89

Във всяка работа, която предприемаш, пръв започвай и последен свършвай!

“Специалният закон”, стр. 177; 44

Ако дойде при мене един брат странник, ще го оставя да поседи като гост три дни и след туй ще му кажа: “Братко, ти си здрав като мене, ще ти дам една мотика, и ще отидем двамата заедно на лозето – хем ще се разговаряме сладко, хем ще го прекопаем”. Върнем се вечерта и той печели, и аз печеля. Ще си легнем заедно на едно легло и на другия ден пак ще вземем мотиката, ще се разговаряме за философия, за Слънцето, за звездите, но и ще работим. Обаче, ако той седи 5-6 месеца в къщата ми и казва: “Аз съм завършил своята еволюция, затова ще си почивам, а ти ще работиш заради мене” – това не е разбиране на живота, на Божественото във вас.

“Родените”, стр. 21; 30

Който работи, само той може богат да стане.

“Мек ответ”, стр. 109; 60

Работите ли със закона на прилежанието, не се страхувайте от бързото движение и от изкачване по планински върхове. За прилежния човек съмнение и безверие не съществуват. Той е човек на положителната и абсолютна вяра. Започне ли една работа, свършва я докрай.

“Дейност и почивка”, стр. 58; 69

Не можете ли да решите някоя задача, не я започвайте даже. Според окултните закони не се позволява да почнеш една работа и да я оставиш на половин недовършена.

“Законът на внушението”, стр. 18; 34

В работенето с мотика има известни закони за възпитание на младото поколение. Който не разбира тези закони, и аз съм съгласен с него, че няма по-тежка, по-грозна работа от работенето с мотика. Да работиш цял ден с оралото или с мотиката, това е наистина черен труд; това е труд, който огрубява хората. Затова именно днес всички селяни бягат в градовете и казват: “Дотегна ни този черен труд, тази тежка, непоносима за силите ни работа!” Който разбира законите обаче, той ще намери в този черен труд, както някой го наричат, нещо особено, някаква особена философия. Всяка тревица, всяко дръвче, които израстват, представят проводник на Божествената интелигентност. Съзнаете ли това, всеки от вас ще се заеме да огради, да запази всяко новоизрасло стръкче, да му даде условия да цъфне и да даде плод. След време това стръкче, което е станало голямо дърво, ще каже: “Много ти благодаря, че беше така благороден да пожертваш един-два часа от времето си за мене! Аз ще се отплатя, като ти дам възможност да почерпиш от мене колкото енергия имам, било като топлина, било като храна и т.н.”

“Ще ви се даде”, стр. 154-155; 50

В духовния свят законът за плащането е същият, какъвто и на физическия. Там се плаща след свършване на работата.

“Ценното в малкото”, стр. 74; 99

Всеки ще работи за себе си, без никакво възнаграждение – даром. Кога работи човек даром? Когато работи за душата си. Този закон наричаме благият закон.

“Животът във формите”, стр. 206; 63

Само онзи може да има успех в работата си, който всяка сутрин отива до извора на живота, да почерпи сила и енергия за през деня. За да работи с успех, човек трябва да разбира законите, които определят работата.

“Стари навици”, стр. 65-66; 74

Добрият слуга, безкористният труженик не трябва да се товари много. И добрият господар не трябва да претоварва своя слуга. Колкото по-правилно разпределя той работата, толкова по-добре. Чрезмерната работа, в края на краищата, не допринася много. Този закон е верен и по отношение на тялото.

“Малкото Добро и малкото зло”, стр. 305; 89

Умората е във връзка със закона на приложението. Който правилно прилага, той си почива; който неправилно прилага, той се уморява.

“Теория и приложение”, стр. 202; 98

Ако някой работи един час интензивно, работата му се равнява на тази, която някой ще свърши, ако работи цял ден с малки усилия. И в двата случая заплатата ще бъде една и съща... Количеството време, колкото и да е много, не определя цената на работата.

“Симон Петър”, стр. 80; 98

Когато човек се уморява, това показва, че той е работил повече, отколкото трябва. Този закон се отнася и до умствения, и сърдечния свят.

“Човешките идеали”, стр. 114-115; 91

Щом си здрав, ще работиш... Не се позволява да напуснеш службата си преждевременно. Искаш или не искаш, ще работиш – законът е такъв.

“Опитност и знание”, стр. 20; 104

Коя е мярката, с която се определя колко трябва да работи човек? Това се познава по приятността, с която работиш. Работи, докато ти е приятно. Като работиш така, ти си в съгласие със законите на Природата. Почувстваш ли най-малкото неразположение в работата си, спри, не продължавай повече.

“Бавни и бързи движения”, стр. 181-182; 104

Работата не е нещо физическо. В законите на правия път, според Божиите закони, човек има право да работи само 3 часа физически труд, 3 часа за сърцето, 3 часа за ума, 3 часа за душата и 3 часа за своя дух. Определено е точно времето.

“Три възгледа”, стр. 144; 121

Времето може да се съкрати, може и да се удължи, зависи от интензивността, с която се работи. Ако времето се съкрати, повече енергия ще се изразходва; ако времето се удължи, енергията ще се спести. Оттук вадим следния закон: Когато една работа се свършва за по-малко време, изразходва се повече енергия. Значи, когато енергията се увеличава, времето се съкращава; когато енергията се намалява, времето се удължава.

“Живот и благо”, стр. 141; 113

Казвам: според Мойсеевия закон човек трябва да работи шест дни, а на седмия да почива. Този закон е отживял времето си. В бъдеще законът ще е точно обратен: Шест дни ще почиваш, един ще работиш, за да асимилираш физическата енергия в себе си. Ако аз създавам закона, ще наредя четири работни дни, а три за почивка.

“Три типа хора”, стр. 232; 115

Има един закон, според който на всеки човек трябва да се даде работа и почивка. Той трябва да се заеме и да извършва някаква работа в практическия живот, а не в теоретическия, не извън земния живот. Този въпрос трябва да се реши от държавниците и от икономистите... Този закон трябва да се приложи вътре в живота.

“Работа и почивка. Любов и Мъдрост”, стр. 135; 120

Каквато работа започвате, влагайте в нея Любов. Тя ще ползва първо вас, а после – другите. Това е закон, който се прилага във всекидневния живот.

“Отношение към Природата”, стр. 174; 116

Човек трябва да работи, да има търпение, да прави опити. Опитите могат да бъдат микроскопически, но и най-малкият резултат показва, че законът вече работи.

“За да благовествувам”, стр. 93; 120

Христос спазва законите на Природата, както и на разумния живот, и ги прилага. Дойде ли до тези закони, Той знае, че днес нещата се придобиват с пари, а утре – без пари. Думата пари подразбира труд, усилие, работа.

“Насилията под Слънцето”, стр. 98; 127

Божественият живот е една идея, която трябва да се постигне, и трябва да се работи дълго време за това.

“Здравословното положение на човешката душа”, стр. 451; 129

Хляб има за всички хора, но някои хора умират гладни. Но не от нямане на хляб. Те са чакали да им донесе някой. Стани, тръгни и търси хляба си. Не чакай да ти го донесат.

“Вяра безгранична и Любов безгранична”, стр. 395; 136

За да се очистите, от всички се изисква работа. И богати да сте, пак ще работите. Провидението ще ви постави на последно място, за да ви научи да работите. То няма да тури пари в банката на ваше име, да ви осигури. Божествените закони не позволяват никакво осигуряване.

“Божественият раб”, стр. 48; 131

Ако човек не работи върху себе си, ще дойде законът на безразличието.

“Законът на помагането”, стр. 37; 130

С идването си на Земята, човек се облича в проста, скромна дреха – неговата плът. Един ден, когато свърши земния си живот, т.е. когато възкръсне, той ще се облече в най-красивата си дреха. Като не разбират този закон, хората се стремят, докато са на Земята още, да се обличат в най-красиви дрехи, за да се харесат.

“Ценности и възможности”, стр. 27; 145

Ако искаш от БОГА хубаво тяло, ти трябва да бъдеш готов да работиш с това тяло. Ако искаш да имаш отличен ум, ще го впрегнеш на най-хубавата работа. Ако искаш да имаш отлично сърце, пак по същия закон ще го впрегнеш на най-благородната работа.

“Жена кога ражда”, стр. 128; 162

Ако престанеш да работиш, трябва да си починеш. Но ако много си почивал, трябва да работиш. Който много е работил, трябва да почива, то е закон. Който много е почивал, трябва много да работи.

“Разумните движения”, стр. 63; 149

Известна работа, която трябва да работиш, ще ти допринесе нещо. Нея като свършиш, ще дойде втора, трета, четвърта. Ако една работа не си готов да вършиш, другите няма да дойдат. Работите вървят по един закон.

“Начини на мислене”, стр. 216; 149

Когато Слънцето се проявява и ние се проявяваме. Когато Слънцето не се проявява и ние не се проявяваме. Във всяка работа, която вършим, органически то започва най-първо работата и после ние следваме. В света трябва да знаем, същият закон е. Всяка работа БОГ започва най-първо и после започваме ние.

“Блажени сте, ако любите!”, стр. 572; 146

Страданието е една недосвършена работа. Всякога, когато една работа не се досвърши, това е страдание. И индивидуално хората страдат, или колективно, или семейно. Когато имат страдания, на това се дължи. Често има случаи, когато и цялото човечество страда. Законът е все същ – когато една работа не е досвършена. Това може да засегне всичките хора.

“Добрият език”, стр. 12-13; 157

В Природата има закон: Ще си отбираш хубави камъни, когато ще ги чукаш. Трябва да избереш най-хубави камъни, че като ги чукаш, да излезе нещо хубаво.

“Малките Божествени потици”, стр. 62; 163

Според едно ново определение за Любовта, ние казваме, че Любовта е закон за работа, при която и най-малко изразходваната енергия води към големи постижения.

“Магическата сила на Любовта”, стр. 172; 167

В работата има три степени: мъчение, слизане в гъстата материя – самоотричане; има закон за възлизане – труд; има и работа. Ти трябва да минеш от мъченията в труда и от труда в работата, само тогава можеш да работиш за БОГА.

“Новото в света”, стр. 97; 177

Колкото човек работи в живота, толкова повече се подобрява. Хубавата работа придобива цена. Щом човек не работи, животът губи от своята цена.

“Неразбраното и разбраното”, стр. 164; 174

Всяка работа, която започвате, трябва да е благоугодна на БОГА или в съгласие със законите на разумния свят. Работете само онова, което ви е определено от БОГА, т.е. за което сте родени.

“Шестото чувство”, стр. 82; 141

Когато задържиш нещо в себе си, без да го туриш на работа, ще причини болка. Природата не търпи покой, малко трябва да го употребиш.

“Едно, две, три”, стр. 161; 173

Ако ти приемеш храна в стомаха си и стомахът се обленява и казва: “Нека дойде втора храна, тогава ще започна работа” – този стомах ще пострада. Още като му дадат работа, трябва да започне. Стомах, който отлага за следната храна, скоро ще фалира. Сега ти дават една малка работа, ти отлагаш – да дойде друга работа. Малката работа веднага свърши. Не отлагай нищо!

“Положителна мисъл”, стр. 70; 179

В света каквато и работа да захвана, и най-малката, ще гледам дали ще произведе една по-голяма полза, едно благо.

“Пътят на праведния”, стр. 236; 184

Когато искате да работите в този свят, трябва да си представяте, че сте на една Божествена сватба или в епохата на един нов живот. Само в това се състои спасяването на една душа. По същия закон се създава една култура, религия или каквото и да е друго.

“Призваха Исуса”, стр. 113; 203

За в салона бяхме наредили всеки да има едно малко изкуство, каквото и да е: тенекеджия, собаджия, плетене на столове и други, та между другите работи да се работи и това в салона – събирате се двама-трима приятели и поработите 1-2 часа. Този закон е като пчелите: много пчели по малко мед – много мед става, отколкото поединично всеки да работи.

“Ако излекува болния”, стр. 29; 205

В една работа, ако ти не можеш да вложиш душата си, или на съвременен език казано, ако не вложиш двойника си, не може да имаш успех.

“Даровити”, стр. 327; 185

В човешкия живот има две подбудителни причини: законът и парите... Законът изисква от човека работа, а парите го остават свободен, да си почива.

“Най-красивият ден”, стр. 60, 61; 194

Аз зная причината на вашия неуспех: вие работите отделно, лично и затова не ви върви. Законът на изобилието е колективен.

“Начало има, но край няма”, стр. 104; 199

Работата е закон, метод, условие за подмладяване на човешката душа или за осмисляне на човешкия живот.

“Трудните неща”, стр. 156; 205

Първият закон на труда е да се трудите всички и да бъдете доволни от труда си. Не питайте защо Господ е оставил човека да се труди. Ако се трудите повече, отколкото са силите ви, това е от лукаваго.

“Труд и мъчение”, стр. 37; 204

Всяко нещо се уморява... Великият Учител казва: В такива случаи да се остави вашият мозък да си почине една седмица и след това той пак ще почне да работи. Всяко нещо иска своето време на работа и на почивка.

“Учителите”, стр. 119; 2

Когато си лягате вечерно време, също така трябва да спазвате един закон. Не бързайте да си легнете, докато не вземете всички предохранителни мерки. Легнете си по всички правила! Вие как лягате? Когато си легнете, ще турите в съзнанието си мисълта, да не се откривате, за да не се простудите, да не хъркате, много шум да не вдигате, спокойно да спите. Ще кажете на тялото си: “Сега, като замина, ти ще наредиш къщата, добре ще я изчистиш и след като се върна, ще бъдем и ти, и аз весели”. Дадеш ли всички тия разпореждания, веднага да излезеш.

“Истинната врата”, стр. 177-178; 38

Ние трябва да работим, за да отворим път за благото в живота. Яденето е велико благо. За оня, който работи, яденето е намясто.

“Реалности в живота”, стр. 157; 195

От всичко, което предприемеш, трябва да получиш поне микроскопична придобивка.

“Сянка и реалност”, стр. 207; 193

Нормалният живот се придружава с приятни сънища. Сънят е най-приятната почивка. Има хора, които знаят закона на почивката, и те могат съзнателно да излизат и влизат в тялото си. През време на своето излизане, те оставят тялото си на по-нискостоящите от тях същества, те да се грижат за него, да го обновят, да го пречистят и след като се пречистят, тогава се връщат. Те не се безпокоят за живота си, понеже са уверени във Великото начало, което регулира и ръководи живота.

“Раб и син”, стр. 62; 50

БОГ казва: “Прости на човека. Забрави обидите му”. Човешката любов действа обратно. Тя казва: “Дай длъжника си под съд. Не му прощавай. Ако на всички прощаваш, къде ще му излезе краят?” Прости и не мисли за края! В Божията Любов законът е друг. Там даваш едно, вземаш десет. Като следваш този закон, всякога ще печелиш.

“Примирение”, стр. 19; 112

Казано е в Писанието, че когато хората чуят гласа на Господа, ще оживеят. Това оживяване не е физически процес, но психически. Да оживееш, това значи да си готов да простиш на онзи, който ти е направил най-голяма пакост.

“В сила”, стр. 136; 80

“И прости ни дълговете наши, както и ние прощаваме на нашите длъжници!” Значи, у БОГА прощаването е закон. БОГ всякога прощава, Той никога не държи нечисто нещо в Себе Си.

“Нашите длъжници”, стр. 260; 25

Който прощава, той е в състояние да развързва. В естеството на БОГА е да прощава. Достатъчно е да се помоли човек чистосърдечно, за да му прости БОГ всичките дългове. Когато БОГ е простил веднъж, и той трябва да прощава. Това значи да вярва човек в БОГА.

“Вързано и развързано”, стр. 48-49; 76

Казвате: “Не мога да простя на този човек”. Не, прости му, прости заради своето собствено благо. Прости му за себе си, а не за него.

“Да им дам живот”, стр. 246; 134

И прощаването става пак по закона на Любовта. Не можеш да простиш някому, докато не го обичаш, и докато не те обича.

“Правила на разумния живот”, стр. 38; 28

И двата закона ще прилагате: Ще обичате и ще ви обичат. Не мислете, че можете да простите на някого, без да го обичате. Без обич няма прошка.

“Идете в Галилея”, стр. 566; 134

Когато вашият длъжник е беден човек, изпаднал материално и ви моли искрено да му простите, простете дълга му; ако вашият длъжник е богат човек, не му прощавайте, оставете го да си плати. Ако простите дълга на богатия, това не е благодеяние.

“Умовете им”, стр. 211; 47

Трябва да приложим Божествения закон. Щом онзи човек ти простил хилядата лева и други хиляда ти дал и ти трябва да простиш стоте лева и да дадеш други сто лева. То е законът. Няма да дадеш всичките си пари.

“Четирите струни”, стр. 340; 143

Ако сте прощавали, след като напуснете Земята, трябва да си изперете дрехите. Понеже в онзи свят с непрани дрехи не приемат. И ако сте изпълнявали Божия закон на Земята, ако сте прощавали на Земята, като си турите дрехата в тази вода, петно няма да остане.

“Изпитът на Любовта”, стр. 18; 158

Щом прощаваш, кармичната връзка се скъсва. Като не прощаваш и се противиш, връзките на кармата се продължават.

“Посещение на БОГА”, стр. 43; 198

Като прощаваш, добиваш своята Свобода.

“Любов към врага – това е една Школа”, стр. 141; 198

Това стана в едно село в Русенска околия с един евангелски проповедник, но тогава не бил още проповедник. Набил жена си. След това отива на нивата, не може да сее. Тежко му е, ще се пукне, нищо не може да работи. Минава се целия ден, не може да работи. После на другия ден – пак. Какво трябва да прави? Казах му: “Ще се изповядаш, ще се простиш с жена си, ти си паднал пред нейните очи. С изповядването ще се повдигнеш в нейните очи”. После, като направи това, светна, почна да пее, впрегна, отиде на нивата и почна да работи. Закон е това.

“Три правила за ученика”, стр. 189; 206

Желая ви сега да приложите в живота си закона на Любовта като закон на всепрощаване. Правете опити в името на Любовта да простите на всички. Както БОГ прощава греховете на хората, така и те трябва да прощават и своите грехове, и греховете на ближните си. Само така може да се запази великата хармония в живота.

“Правилни връзки”, стр. 30-31; 84

Пътят, по който вървим, е строго определен. В края на краищата, той ще ни изведе към целта. Това може да стане в далечното бъдеще, но всички хора ще се примирят и всички противоречия ще изчезнат. Сега ние няма да се спираме, да обясняваме противоречията на хората. Те са необходим закон в еволюцията на човечеството. Противоречията са задачи, които си имат своите добри страни.

“Дерзайте, Аз съм!” стр. 46; 24

Човешката душа слиза на Земята, за да стане силна. В славянските езици думите силен и слаб започват с една и съща буква. Думата слаб означава закон на промени. Думата силен – закон на постоянните величини, т.е. на величини, които не се променят. С други думи казано: силата подразбира разширяване, а слабостта – смаляване.

“Закон на движение”, стр. 71-72, 74; 15

Да кажем, че имате едно семенце. Какви са неговите възможности? Да расте нагоре и надолу. То среща надолу едно противоречие – почвата, която му препятства, обаче в нея се образуват коренчетата на това растение. По същия начин се образуват нагоре клонищата. И тъй, тия противодействащи сили, нагоре и надолу, образуват цялото дърво. Тъй щото, и противодействащите сили в нашия организъм помагат за растенето ни. Когато се яви във вас едно противодействие или противоречие, трябва да знаете, че то е в реда на нещата.

“Противоречията като необходимост при всяко растене”, стр. 259-260; 26

Много пъти някое противоречие в живота ви може да произведе една динамическа сила, която е в състояние да ви повдигне.

“Що е единица. Числа и действия”, стр. 185; 31

Често запитвате: “Не може ли без противоречия в живота?” Вие не можете да се избавите от противоречията в живота. Те са закон в Природата. Туй трябва да го знаете! Противоречия съществуват навсякъде.

“Правилно пеене”, стр. 3; 36

Христос казва: “Извади гредата от своето око, за да може да виждаш ясно, та да извадиш сламчицата от окото на брата си.” ... Гредата – това е закон на противоречия. Под думата “сламка” се разбира закон на постоянни промени.

“Гредата”, стр. 103; 3

Всичко в света е подложено на промени. Всяко верую, в каквато форма да е, то е плод на човешките мисли, чувства и постъпки, от хиляди години насам, вследствие на което търпи промяна.

“И помаза”, стр. 38; 124

В Природата съществуват привидни противоречия. Тия противоречия са висши математически задачи... Може да си послужиш с всички философски теории, може да си послужиш с всички противоречиви възгледи, но в края на краищата пак ще трябва да решиш задачата. Такъв е законът на великото Божествено училище... Противоречията вие няма да разрешавате. Даже няма да се стараете да си въздействате един на друг, защото щом въздействаш комуто и да е, и на теб ще въздействат. И всеки, който се е опитал да изправи някой лош човек, сам е станал лош. Законът е такъв.

“Точилото и ножът”, стр. 6, 7, 16; 27

Хиляди страдания да преживее човек, но жив да бъде – това е важно за него. Противоречията неизбежно ще дойдат. Вие не можете да измените този закон, нито можете да го избегнете. Каквото и да правите, неизбежно ще минете през страданията на Йова.

“Великата задача на човека”, стр. 204; 55

Ти си сит, нямаш нужда от вяра, аз съм гладен, имам нужда от вяра. Следователно, всички, които трябва да вярват, са гладни хора, а които не трябва да вярват, са сити хора. Но закон е в Природата, че става смяна: гладните ще станат сити, а ситите ще станат гладни. Следователно, след време като се завърти това колело, безверниците ще станат вярващи, а вярващите – безверници.

“Прави правете Неговите пътеки”, стр. 189; 14

Някой казва: “Аз съм сприхав човек”. Не го бутайте този човек никъде. И законът е навсякъде такъв: Щом имаш една болка, не я закачай.

“Единият лев”, стр. 99; 135

В света съществува закон, наречен закон на мъртвите неща. Мъртвите неща са непостижимите, ненавременните. Да се занимаваш с мъртви неща, това значи да се занимаваш с неща, при които времето се губи. Въпреки това тия неща именно се развиват. Това е афоризъм.

“Възкресение”, стр. 164; 65

Как да се разбира, че след всеки 100 000 000 обръщания става едно изключение? Това е минаване от едно състояние в друго. Движението минава в нова форма... Същият закон не се ли отнася и до плътта? Да, щом направим 100 000 000 обръщания около своята ос, нас ни очаква промяна. Хората не знаят, че всяка промяна, която става в Земята, става и вътре в нас, защото материята е една и съща.

“Новото човечество”, стр. 45, 46; 10

Там, дето има противоречия, животът е започнал. Това е един признак, по който се познава, че истинският живот на ученика е започнал. Няма ли противоречие, вие сте далече от Истината.

“Великата майка”, стр. 154; 203

Ние никога не можем да живеем в единомислие, докато всеки мисли само за себе си. Мислим ли само за себе си, всякога ще има противоречия. Тогава силният ще има право в едно отношение, а слабите, колективно съединени, ще имат право в друго отношение. Този закон съществува не само в обществото, но и в нашия организъм, т.е. това, което става в обществото, става и в нашите чувства, мисли и действия.

“Братя в единомислие”, стр. 124; 59

За предпочитане е човек да се роди в Рая, отколкото извън Рая. Който се е родил извън Рая, той всякога е недоволен. Недоволството показва, че извън Рая човек ражда мъжки деца, от които едното непременно ще убие другото. Най-после той трябва да роди трети син, който ще остане жив.

“Самоопределяне на съзнанието”, стр. 254; 72

Със свиренето си мога да примирявам хората. Ако не мога да примиря двама души, които се карат и бият, не съм свирил хубаво. Доброто свирене е в състояние да подобри нещата, да премахне мъчнотиите и противоречията в пътя на всеки човек. Същият закон действа и в Любовта.

“Плодовете на Духа”, стр. 75; 190

В Слънчевата система няма по-благоприятни условия от тези, в които е поставена Земята. Но съществува един закон на противоречие. Ако ти дадеш добри условия на един човек, който не е готов в даден случай да ги използва, той ще се спъне в тях.

“Пред всичкия народ”, стр. 228; 95

Природата допуща противоречията в живота, защото има предвид разумните хора, разумните общества, на които тя иска да помогне. Това е закон.

“Методи за усилване на паметта”, стр. 54; 104

На лошия човек, който върви по лошия път, кажи му: “Стани още по-лош!”, и ще стане добър. Ако на лошия му кажеш да стане добър, той ще стане още по-лош.

“Действието на музиката”, стр. 270; 136

Щом влезете в духовния живот и почнете да прогресирате, ще дойде противоположното, ще дойдат противодействията.

“Издигай се към по-висшите светове”, стр. 351; 198

Съпротивлението именно показва, че вие сте в пътя, значи движите се. Ако няма съпротивление, значи стоите на едно място. Следователно всички изпитания, изкушения, които могат да дойдат в живота ви, признават, че вие се движите.

“Какво ще срещне ученикът на пътя? Правила и мерки за избягване на всички погрешки”, стр. 109; 206

Гледал съм някой, като дойде и седне до пианото и от тщеславие така си отвори ръцете настрани нашироко. Няма да отваряш ръцете си нашироко, а така (Учителя поставя ръцете си по-близо една до друга), ще си приближиш ръцете до пианото близо една до друга. И то не така бързо, като че искаш да хванеш някого. Та да не може да забележи, че ръцете се отварят. Защото, ако ръцете ги отваряш много, то е закон за противоречие.

“Силата на човека”, стр. 93; 157

В закона на Любовта всичките противоречия някога, когато и да е, всичко това ще се превърне на Добро.

“Числото тринадесет”, стр. 184; 183

Страданието е закон на противоречие и означава, че не разбирате нещата.

“Тримата професори”, стр. 310; 144

Всеки, който се отказва от закона на Доброто, от подбудата на Любовта, той влиза във втория закон, в закона на противоречията и на ограниченията. От този закон се ражда злото.

“БОГ е виделина”, стр. 274; 184

За да се яви Христос, непременно трябва да стане буря.

“Спаси ни”, стр. 200; 201

Човек да бъде искрен в душата си, да няма задна мисъл, това разбирам Любов. Когато се приближа при него, какъвто и да е, мъж или жена, да бъда толкова чист, да имам всичкото благопожелание, да постъпя с този брат тъй, както бих постъпил със себе си. И тъй е великият закон, който гласи: Както искате хората да постъпват с вас, така постъпвайте и вие с тях.

“Слушайте Него!” стр. 137; 14

За да любиш някого, трябва да му помагаш да излезе от ония мъчни условия, при които се намира. Той като излезе оттам и да се освободи – като те види, ще ти благодари. Всеки ден, като го изваждаш из едно положение, той ти благодари. Този закон е верен.

“Неможко и можко”, стр. 44; 186

Морален е този човек, който държи твоето сърце, твоят ум, твоята душа и твоят дух тъй свещено в себе си, както своите.

“Които гладуват”, стр. 16; 30

И Христос казва: “Който вас приеме”. Ако ти от Любов не можеш да приемеш брата си, не можеш да приемеш и Христа. Законът е много верен.

“Които вас приемат”, стр. 167; 14

Божията Любов се проявява в обмяната. БОГ е, Който ме заставя да възприема Любовта. Когато тази обмяна между този, който обича и когото обичат е правилна, тогава иде плодът на Любовта.

“Единствената свобода”, стр. 201; 171

Запомнете закона на помагането. Ти никому не може да помагаш, ако не го обичаш.

“Законът на помагането”, стр. 49; 130

Никой не може да ви обича, докато не дадете нещо от себе си.

“Блажен, който яде хляб в Царството Божие”, стр. 654; 125

Законът е такъв, че не може да помогнете на някого, когото не обичате.

“Добрият самарянин”, стр. 74; 201

Някой път казвате за някого: “Той си има карма, нека си я носи!” Не, този цирей трябва да излезе от него, той има нечиста кръв. Аз мога да му туря един лек и да улесня неговите страдания. Този човек може да има една рана, но не я лекува. Ти казваш: “Карма е това!” Не, аз като човек трябва да му помогна, да улесня неговата карма, да мине малко по-лесно. И вие ще спазвате този закон.

“Съграждане на Доброто”, стр. 179; 26

Любовта трябва да се разбира в нейните малки изявления. В закона на Любовта един човек, който е готов да ти направи една малка услуга, той е готов да ти направи и една голяма услуга.

“Плодовете на Любовта”, стр. 15; 183

Като обичаш някого, ще работиш за него и каквото придобиеш, ще му го дадеш.

“Човешка и Божествена Любов”, стр. 134; 190

Когато правиш Добро някому, у онзи, комуто правиш Добро, трябва да се яви в съзнанието една благодарност, в душата му да се яви благодарност, да оцени онова, което правиш. Тогава обмяната е правилна.

“Сила, усет, мисъл”, стр. 172; 165

Всичкото заблуждение е, че вие мислите, че онзи, който ви обича, само при вас ще седи. Законът седи другояче. Онзи, който ви обича, като ви посети и си замине, вие ще тръгнете подир него, че дето се спре той – и вие подир него.

“Учение и служение”, стр. 22; 172

Ако искаш някой човек да ти помага – онзи, който не те обича, ще намериш най-хубавата черта, която има в себе си, с която той е роден, ще държиш тази хубавата черта в ума си и ще му желаеш Доброто.

“Влюбване и Любов”, стр. 74; 164

Ако си отишъл за помощ при някого един път, втори път не трябва да го безпокоиш. Отидеш ли втори и трети път при един и същ човек за услуга, ти нарушаваш закона.

“Източник на знанието”, стр. 116; 132

В света хората се изявяват само като ги възлюбиш. Да възлюбиш ближния си.

“С благодат и Истина”, стр. 264; 184

В онзи свят хората, които се обичат, се виждат, а които не се обичат, не се виждат. Има закон: Онези, които обичаме, да държим в ума си най-хубавото за тях.

“През тъмната зона”, стр. 221; 198

Когато обичате някого и той почерпва от вас енергия, тя скоро се компенсира.

“Тя скоро се компенсира”, стр. 117; 199

Когато обичаш някого, ти можеш да говориш на неговия език; ако този човек те обича, и той ще говори на твоя език.

“Право разбиране”, стр. 70; 55

Двама души, като се обичат, трети не търпят – закон е това.

“Великото изкуство”, стр. 687; 122

Справете се със закона на вашето влюбване.

“Двата закона”, стр. 237; 128

Когато един човек е неразположен към вас, той ви обръща гърба си. Когато е добре разположен, той ви обръща лицето и ви се усмихва.

“Сила, благородство, светлина и доброта”, стр. 148; 146

Ако една точка се движи към друга точка и се образува права линия, това е, защото правата линия е отношение между две същества, или аз казвам: правата линия е правото отношение между две разумни същества. Идейно е това. Щом се измени това отношение, тази линия вече не е права линия, но е крива линия. Следователно по този закон две същества, които се обичат, се приближават; две същества, които си приличат, се отблъскват.

“Верният в малкото”, стр. 274; 96

Законът е, че когато обичам някого, се приближавам.

“Религиозни и духовни хора”, стр. 211; 183

Ти никога не може да обичаш един човек, ако той не те обича. Никога един човек не може тебе да те обича, ако ти не го обичаш.

“Да дойде при Мене”, стр. 327; 168

Законът на Любовта еднакво привлича нещата. Като обичаш и като мразиш човека, еднакво го привличаш. Само че онзи, когото мразиш, той има едно свойство – той всякога взима от тебе повече.

“Минало и настояще”, стр. 393; 163

Ти не може да познаеш един човек, ако не го обичаш. После, обратният закон е верен: Не може да го обичаш, ако не го познаваш.

“Мечът на Духа”, стр. 407; 121

Ако ти измениш състоянието на един човек, не го обичаш вече, то в Невидимия свят, в организирания свят на разумните хора ти си вече в един дисонанс.

“Млад, възрастен, стар”, стр. 320; 179

Ти не можеш да разбереш един човек, докато не се надяваш на него. Ти не можеш да разбереш един човек, докато не вярваш в него. Ти не можеш да разбереш един човек, докато не го обичаш – нищо повече.

“Любов, Доброта и Справедливост”, стр. 157; 153

Този, когото ти обичаш, той се грижи за тебе. И ти като ги обичаш, и ти се грижиш за тях. Ако ти мислиш за някого, и той мисли за тебе.

“Един опит”, стр. 208; 163

Когато говоря за Любовта, разбирам две разумни същества, които трябва да се разбират... Ние често нарушаваме този закон. Спрямо другите хора не сме тъй, както спрямо себе си.

“Разлика между физическата и Божествената Любов”, стр. 4; 205

Павел казва: “Лошите общения развалят добрите нрави”. Христос формулира този закон така: “Не давайте осветените неща на псетата, защото ще се повърнат и ще причинят зло”. Това е велик закон, че не бива да влизате в пряма свръзка с човек, докато не го разберете, защото иначе ще страдате.

“Правият път”, стр. 49, 50; 7

Христос казва: “Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвта Ми, нямате живот в себе си”. Това означава закона на опознаването. Не можеш да познаеш качеството на един плод, ако не го изядеш. Не можеш да познаеш човека, ако не го изядеш. В това отношение всеки човек е плод за ядене. Не е лошо, че ще изядете човека като плод; лошо е, че не знаете как да ядете. Да изядеш нещо според законите на разумния свят, значи, то да си остане живо – да не отнемеш живота му. Да изядеш един човек, това значи, така да го преустроиш в себе си, че да му дадеш условия за нов живот.

“Единственото нещо”, стр. 276-277; 175

Ако помогнеш на един човек по време на този Божествен път, то е благословение. Не помагай на човек, който сам не може да си помогне.

“Работа за Цялото”, стр. 35; 168

Аз искам да ви предпазя от една слабост, а именно: не искам да ме туряте толкова близо до очите си, че да не виждате нищо друго. Това не е хубаво. Вие ще ме турите на такава дистанция пред очите си, че да бъдете свободни. И колкото от по-далеч ме виждате, толкова по-добре за вас. Спазвайте този закон и помежду си: не се приближавайте много един до друг! В близостта няма никаква красота.

“Отвън и отвътре”, стр. 20; 51

Ние не сме до Слънцето, но то отдалеч ни грее, за да има място и другаде да се проявява. Същият закон: Ти никога не трябва да изискваш от някой човек да запълва съзнанието си само с теб.

“Единството в света”, стр. 40; 198

Когато хората дойдат на близко разстояние помежду си, Любовта им постепенно намалява. Много естествено, когато туриш един предмет близо до очите си, той губи своята красота. Всеки предмет или човек, за да ви бъде приятен или обичан, трябва да стои на известно разстояние от вас. Нарушите ли това разстояние, нарушават се и чувствата. Тоя закон е верен и за физическия свят, и за духовния.

“Доброто разположение”, стр. 145; 102

Днес всичко живо се радва на слънчевата светлина и топлина. Обикне ли ни Слънцето повече, отколкото трябва и се приближи към нас, ние сме осъдени на изгаряне. Като знаете този закон, не се приближавайте до човека по-близо, отколкото е определено.

“Подмлади”, стр. 323; 126

Когато хората се приближават по плът повече, отколкото трябва, в тях настава ужасна реакция, която ги измъчва. За да не настъпва тази реакция между тях, те трябва да бъдат едни от други на известно разстояние.

“Роденото от плътта”, стр. 136; 134

Да кажем, че имате един приятел, в когото имате пълна вяра. Докато ти храниш абсолютна вяра в него и той към тебе, никакво лошо настроение не може да има.

“Психически наслоявания. Закон за примирение”, стр. 191-192; 26

За да познавате някой човек, за да го наречете ваш приятел, вие трябва да сте в една система с него. Щом сте в една система с него, между вашите мисли, чувства и действия ще има единство; вие ще бъдете в хармония с него. Само при тези условия между вас ще съществува истинско приятелство. Въз основа на този вътрешен закон се образуват окултните школи: сродни души, с еднакви стремежи и разбирания се събират на едно място и образуват цяла система. Това не става на Земята, но в Невидимия свят.

“Свещеният олтар”, стр. 192; 55

Между двама приятели никога не може да се изпречи една река. Може да опитате това нещо. Никога не може да се срещнете с един ваш приятел през една река, всякога ще се намери един възел, отдето ще можете да минете свободно. Това е Божественото. Никога не могат да ви поставят на едно противоречие. Щом обичта ви е непреодолима, противоречия няма.

“Проява на разумните сили”, стр. 23; 22

Който зачита свободата на другите хора, и неговата ще зачитат.

“Стари и нови разбирания”, стр. 254; 131

Щом имате един приятел, на когото съзнанието е будно и ви обича, като отидете при него, той веднага ще ви помогне.

“Правите и кривите линии”, стр. 332; 138

На всинца ви препоръчвам най-малко по половин час през май и юни да копаете, да работите земята. Ако нямате ваша градина, идете в градината на вашия приятел. Като помагате на градината на вашия приятел, ще си помогнете и на вас.

“Три вида Любов”, стр. 191; 164

Ако вие изнесете някои от интимните работи на някой ваш приятел, вие сами ще се спънете в живота си. Ако великият закон в света беше такъв, да изнасяме всичко, защо Природата не е изнесла всичко, защо го държи закрито? По същия закон, има много свещени работи, които ние трябва да пазим.

“Пътят на ученика”, стр. 144; 26

Всеки човек се отличава с една характерна черта, затова и вашият приятел, когото обичате, трябва да има една отличителна черта, каквато у вас няма. И у вас трябва да има една отличителна черта, каквато у него няма. Следователно туй, което в тебе няма, а в него има и туй, което в него няма, а в тебе има, прави съединението. Оттук извличаме един оригинален закон в окултната наука, според който равните отношения не могат да се събират. Според това единица с единица не могат да се събират на едно място. Това, че хората се събират на едно място, показва, че те не са единици. Те са части на една единица.

“Единицата и вечността”, стр. 10; 26

В даден случай вие може да дружите само с едного, а другите оказват влияние върху вас. От другите, които оказват влияние, всеки от тях дружи само с едного. Друженето е цел вече, вие принадлежите към някоя планетна система. Разните индивиди принадлежат към разни психологически системи.

“Съграждане на Доброто”, стр. 174; 26

Вие може да живеете с най-лошия човек, стига вие да сте добър. Вие ще бъдете едно допълнение за него.

“Добрите и лошите”, стр. 15-16; 27

Ако сте един обикновен човек, ще ви пратят при един гениален човек. Пък ако сте гениален, ще ви пратят при един обикновен, за да има кого да учите.

“Три връзки”, стр. 428; 168

Никога не желайте другите хора, с които дружите, да бъдат като вас.

“Един опит”, стр. 295; 154

Стягайте се сега, за да приложите този закон, според който ще обирате и ще ви обирам, но навреме. Аз употребявам думата обирам в много добър, в много широк смисъл, а именно като обиране на плодовете от градината.

“Силите в Природата”, стр. 141; 203

Вие някой път не оценявате вашите приятели, но след време ще оцените каква стойност има и най-лошият приятел, който имате. Той ви е донесъл несметни богатства.

“Четирите проекции”, стр. 20; 27

Най-първо, за да ви е приятен един човек, вие не трябва да виждате никакъв дефект в него.

“Колко е добър Господ”, стр. 390; 130

Аз, ако обичам, ползвам себе си. Онзи, който приема Любовта, той се ползва. Ако аз не обичам, вредя на себе си. Ако той не възприема моята Любов, вреди на себе си. Обратното: той, като ме обича – ползва себе си. Аз, като възприемам неговата Любов – аз се ползвам. Този закон няма изключение.

“Музика и здраве”, стр. 156; 172

Ще обикнеш един човек, не той да те обича, но ти да го обичаш, и тъй да вложиш енергията си в него, че никаква сила в света да не е в състояние да те разедини. Да обичаш, както БОГ обича. После тия двама да намерят други двама, които се обичат. Тия четирима сега да намерят други четирима, които се обичат и т.н. БОГ е поставил Своята енергия в нас, и щом обичаме Него, ще обичаме и другите хора.

“Закон на съпоставяне”, стр. 25-26; 45

Христовият закон е следният: Никога не мислете, че вашата сестра е лицемерна или лоша.

“Това учение”, стр. 107; 203

Докато вие се сърдите, не сте научили закона, когато ви дразни някой, на вас да ви е приятно.

“Комплексни понятия”, стр. 339; 130

За да си създадеш приятелски отношения с един човек, първо, ти трябва да го обичаш. Второ, ти трябва да мислиш за него добре. Дръж всякога в ума си мисълта, че той е умен човек. И най-после, ти трябва да му дадеш свобода, никога да не го ограничаваш... Същият закон се отнася и към БОГА.

“Който има уши, нека слуша”, стр. 213; 152

Всяко недоволство, всяко неразположение на човека се дължи на нарушаване закона на обходата и на обезценяване на малките неща.

“Ценност на нещата”, стр. 121; 131

Само БОГ може да живее самичък в света, а всички същества от БОГА надолу имат нужда да си помагат. Човек трябва да чувства, че има някой, който храни нежни и благородни чувства към него.

“Психически наслоявания. Закон за примирение”, стр. 210; 26

Законът за приятелството има приложение и към мислите и чувствата на човека. Кой е истинският начин на израз на приятелство? Като споделиш благата, които са ти дадени, със своя ближен.

“Пречупване на светлината”, стр. 293; 69

За да свържете приятелство с един човек, вие трябва да разбирате законите на приятелството. Само онзи може да ви бъде приятел, който е отворил душата си за вас.

“Стари навици”, стр. 66; 74

Във всички области на живота трябва да съществува правилна обмяна. Като знаете закона за правилната обмяна, не се спирайте върху отрицателните черти на човека. Срещнеш ли някой свой приятел, спри вниманието си върху една от неговите добри черти и я дръж постоянно в ума си.

“Показване”, стр. 194-195; 83

Винаги си намирайте такъв приятел, който да има контрасти с вас, който да има противоположни добродетели на вашите. Когато завързвате приятелство с някого, вие гледайте да е такъв, от който можете да придобиете нещо. Или когато влизате в едно общество, пак същият закон трябва да се спазва.

“Там ще бъде и слугата Ми”, стр. 115; 120

Христос казва: “Всичко, което чух от Отца Си, явих ви го”. Ще кажете: “Този Отец е Отец само на Христа, но не и наш”. Тъй говорят само слугите и рабите. Ами онази млада мома, като се ожени и отиде като снаха при своя възлюблен, не казва ли татко на своя свекър? Защо тя нарича свекъра си татко? Тя казва на момъка: “Твоят баща ще бъде мой баща и твоята майка – моя майка”. Това е законът на приятелството. Вие отидете при Христа и казвате: “Аз на Вашия Баща не мога да казвам татко, както Вие”. Ами по-голямо омерзение от това може ли да има. И това ние считаме за благочестие! Че ти ако не кажеш на свекъра си татко, синът ще се докачи. Не, твоят баща ще бъде и мой баща. Такъв е законът и затова, като дойдете до Христа, трябва да мислите, че Неговият Баща е и ваш Баща и че светът, в който Той живее, е и ваш свят.

“Приятел и раб”, стр. 69; 204

От притчата за настойника, когото господарят уволнил, Христос вади закона: “Правете си приятели от богатството на неправдата”. Какво разбирате от тия думи? Ако успеете да обърнете богатия човек към БОГА, в неговото лице вие ще придобиете приятел, който може да подобри положението ви.

“Първата причина”, стр. 193-194; 65

Ти търсиш Христа, обичаш Христа. Но трябва да обичаш всички ония, които Христос обича. Ако ти не правиш това нещо, тогава не разбираш. И в света законът е същият: Ако обичаш приятеля, ще обичаш жена му, децата му, приятелите му и пр. Ако не ги обичаш, това не е приятелство.

“Запалена свещ”, стр. 15; 143

Да кажем, че някой от вас влиза в една гостилница и гостил¬ничарят му казва: Един от вашите приятели яде тука и не си плати. Какво трябва да направите? Вие трябва да кажете: “Извинете, моят приятел отдавна ме упълномощи да платя вместо него, но аз забравих”. И ако имате пари, още този момент ще платите. (Това няма ли да бъде лъжа?) Не, погрешката е пак негова. Законът е верен. Щом този гостилничар ми казва, че моят приятел не си е платил, аз вече съм длъжен да изправя и неговата погрешка, без да казвам нещо. Ако аз кажа на гостилничаря: “Добре, аз ще платя за него” – това е човешка постъпка. От моя страна, ще направя благороден жест, ако аз извадя пари и платя на гостилничаря от името на приятеля си, без да му кажа, какво съм направил за него.

“Психически наслоявания. Закон за примирение”, стр. 208; 26

Зад нашите врагове е БОГ. И при нашите приятели е БОГ. Пред нашите приятели е БОГ и зад нашите врагове е пак БОГ. Той ги гледа какво ще направят отзад. Като рекат да направят нещо, Той веднага ги хване за врата. БОГ е пред нашите приятели, понеже те ни обичат. Той е пред нас, показва как трябва да се отнасят с нас.

“Пред радостите и зад страданията”, стр. 240; 151

Приятелството никога не се мени, то е един велик закон, който свързва хората. Имаш ли приятел, той е готов да служи винаги на БОГА и когато те срещне паднал на улицата, ще се жертва за теб.

“Добрият самарянин”, стр. 75; 201

Някои мислят, че вегетарианецът трябва да пости. Това е криво разбиране. Постът е за болни, за грешни хора, а не за здрави и праведни. Само болният човек се лекува чрез пост. Здравият трябва да яде, без да преяжда.

“Функции на човешкия организъм”, стр. 307; 82

Дойде ли до това положение, да изгуби половината от теглото си, човек е осъден вече на смърт. Такъв е законът на поста.

“Защо плачеш и кого търсиш?”, стр. 243; 140

Постът е необходим само в болезнено състояние. И в духовния свят, когато наложим пост някому, подразбира се, че той е болен и неговият организъм трябва да си почине. Това е един вътрешен закон. А щом човек е здрав и сърцето му може да възиграе, ще кажем: “Ще ядеш и ще славиш БОГА”.

“Пак ще ви видя”, стр. 42; 14

Законът за постенето е закон за почивката.

“Сгъстяване, разредяване и разширяване”, стр. 127; 164

Ако постиш, трябва да спазваш законите на поста. Да постиш, не значи да гладуваш и да се мъчиш. Ако си гладен, не пости. Само ситият може да пости. Като се нахрани веднъж, храната да му държи топло цели 40 деня.

“Сеятелят”, стр. 61; 11

Постът трябва да става не всякога. Когато човек иска да пречисти своя организъм или има хронически болести, които с нищо не се церят, един дълъг пост може да употребиш за лекуване. Постът е за две неща: да се усили твоята воля, да се усилят твоите чувства и да се избавим от ония ненужните вещества.

“Ново сърце”, стр. 465; 140