Blagost

От почерка на човека може да се определи характера, състоянието, професията му и т.н. Като разглеждате почерците, можете да кажете дали човек е философ, поет, музикант, художник или писател. Изкуството да се чете характера на човека по почерка се дължи на известен биологически закон. От вибрациите на човешкия мозък се определят състоянията и характерът на човека.

“Време и вечност”, стр. 203; 64

Като измени човек своите мисли и чувства, изменя се и почеркът на човека. Ако вие наблюдавате, когато играете гимнастика, същият закон – ще видите кому какво липсва.

“Тайни и откровения”, стр. 366; 136

Евреите пишат отдясно наляво, китайците пишат отгоре надолу. И двата начина на писане означават слизане, т.е. инволюционен път на движение. Българите, както и цялата бяла раса, пишат отляво надясно. Това е закон на еволюция, т.е. закон на възлизане.

“Постоянна благодарност”, стр. 276; 89

Защо пишеш едро или защо пишеш дребно? Пишеш ситно – малко харчиш. Пишеш едро – много харчиш... Съотношение има на нещата. Не може на една страница само една буква да напишеш, не е практично. Може буквите да са едри, но има един закон, който регулира доколко буквите могат да бъдат едри.

“Любов, вяра и надежда”, стр. 123, 124; 177

Всеки подпис на човека, със завъртания или без завъртания, съответства на известен психически момент или на определено психическо състояние на човека.

“Космически възприятия”, стр. 63; 64

Като изучавате геометрическите фигури и тела, вие дохождате до ония вътрешни закони, които работят в разумната Природа. Същите закони се прилагат и в живота.

“Човешките идеали”, стр. 114; 91

Кръгът, т.е. кривата линия представя незавършен процес. Който се движи по крива линия, трябва да знае законите на вечността, защото незавършените процеси имат отношение към вечността.

“Правилна преценка”, стр. 223; 91

Кръгът е хармонична линия, без никакво противоречие. Изобщо геометричните форми не са нищо друго, освен език на Природата. Когато кръгът изгуби своята хармонична форма, казваме, че и силите, които действат в него, претърпяват известна промяна. Когато яйцето се излюпи, и то губи своята форма. Това е неизбежен закон.

“Сенки на Битието”, стр. 223; 104

Първата фигура, която БОГ е начертал, е кръгът… Кръгът е проекция на Вселената.

“Вторият ден”, стр. 192; 72

Представете си един свят от едно измерение. Аз говоря за първичния свят, който има едно отношение, свят на вечно успокоение. Това е законът на единицата. Двойката това показва движение вече. Двойката в дадения случай показва закона на правата линия с една проекция в плоскостта. Раждането на тройката. Тройката същевременно показва закона на плоскостта с нейното движение извън тази плоскост на третото измерение.

“Що да сторя”, стр. 250-251; 96

Ъгълът не е нищо друго, освен дъга, взета от окръжността. Когато се увеличават ъглите на квадрата, те се приближават; когато се намаляват, те се отдалечават. Това се отнася до всички тела и предмети. Изобщо, когато един предмет се увеличава, това показва, че той се приближава до нас; когато се намалява, той се отдалечава. Същият закон има отношение и към интелигентността на човека.

“Единица мярка”, стр. 76; 90

Под прав ъгъл винаги разбираме съотношение на две същества, които имат разумни отношения. Правият ъгъл е като емблема на разумността между две същества, на които задълженията са строго определени... Следователно всяко едно разумно същество разполага с по два прави ъгъла, или с по 180°.

“Доведете ми го”, стр. 66; 96

Ъгълът е едно от противоречията, които се създават в отно¬шенията на двама души. Ъгълът е противоречие, което съществува между мъжа и жената. Колкото ъгълът е по-голям, толкова и противоречието е по-голямо. Увеличаването на ъгъла започва от един градус и постепенно расте, докато стигне до 90°. След това той продължава да расте и достига до 180°, при което двете рамене на ъгъла образуват права линия. При това положение противоречието изчезва.

“Лазаре, излез вън!”, стр. 137; 75

Всякога погледът трябва да бъде на 45°. Естественото положение е това. Ако седиш, по същия начин. Като размишляваш, трябва да държиш мисълта си на 45°.

“Трите закона”, стр. 52; 164

Законът за перпендикуляра е физически закон, но вие трябва да го пренесете и в духовния свят. Там този закон гласи: Двама души могат да бъдат в хармония само тогава, когато перпендикулярите им са успоредни. Не са ли успоредни, и те не са в хармония.

“Бавни и бързи движения”, стр. 178-179; 104

Да кажем, че ти имаш две ноти в две октави. Ако можеш от едната октава да прескочиш в другата, ако можеш да ги вземеш вярно – до и до, си и си, ре и ре – твоето щастие веднага ще дойде. Но всичко седи в това, че на тебе ти действа един затворен ъгъл и не може да го отвориш. Вие имате една мъчнотия, това е една права линия, нямате ъгъл. Защото двете е закон на противоречието. Имате един отворен ъгъл.

“Разумните движения”, стр. 59; 149

Видите ли една права линия, ще знаете, че тя представя отношението на човека към Божествения свят. Счупената линия, съставена от няколко прави, представя отношението на човека към органическия свят, т.е. към света на външните промени, към света на голямото външно разнообразие. Ъгълът пък представя закон на възприемане. Колкото по-голям е ъгълът, толкова по-голямо е възприемането. И обратно: колкото по-малък е ъгълът, толкова по-слаба е възприемателната способност на човека.

“Определено време и място”, стр. 178; 92

Под права линия трябва да разбираме отношението между две разумни същества... Според законите на правата линия ти не можеш да обичаш кого и да е, ти не можеш да се примириш с даден човек, докато не почувстваш, че в него живее Божественото. Щом почувстваш Божественото в човека, ти ще се отвориш за него и той ще се отвори за тебе... Да бъде човек изправен в своите мисли и чувства, това подразбира да върви по законите на правата линия.

“Право разбиране”, стр. 60, 69, 74; 55

Двама души може да се сприятелят само по правата линия. Отношение може да има по правата линия. Законът на кривата линия, то е закон на множеството. Само по една крива линия всичко може да се примири. Кривата линия е закон за всички.

“Не пренебрегвайте благата”, стр. 354; 179

Правата линия подразбира разумно движение, което обаче не е вечно. Ще дойде момент, когато правата линия ще се пречупи, ще се огъне и ще вземе друго направление. Това е естествен закон в Природата. Тя си служи и с прави линии, и с криви линии.

“Път към живот”, стр. 8; 90

Да кажем, че имате една крива линия, която е образувана от прави. Когато правите линии се удължават и скъсяват, кривите линии изменят своя път. Когато кривата линия се придвижи в една посока, едни от правите се скъсяват, а другите се удължават.

“Прави и криви линии”, стр. 190; 144

Да се върнем пак към правата мисъл, като проява на точката. Следователно, ако човек не може да намери път за проява на една своя мисъл, на едно свое чувство или на една своя постъпка в най-елементарния им вид, той не разбира закона на правата линия. Възпитанието и самовъзпитанието на човека почиват върху същия закон.

“Светът на правата линия”, стр. 23; 90

Всички хора, които не са вървели по закона на правата линия, всякога са падали. На научен език казано: всички хора, всички същества, които в посоката на движението си са избрали три точки, всякога са падали. Те никога не са успявали, никога не са могли да постигнат нещо. Защо? Защото цялата Вселена е построена само върху две точки.

“Двете точки”, стр. 209-210; 65

Правата линия е законът за спестяване пространството и времето, в което живеем, а от там да спестим енергия.

“Приятел и раб”, стр. 63; 204

Всяка линия, която се удължава, е женска, т.е. линия на мекота; всяка линия, която се скъсява, е мъжка, т.е. линия на твърдост, на якост. Колкото повече се скъсяват кривите линии, толкова предметът става по-твърд, по-корав; колкото повече се удължават правите линии, толкова предметът става по-мек.

“Дисонанси в живота”, стр. 45; 83

Само при правата линия има почивка, а пък при кривата линия има дейност, постройка и постижения в живота.

“Дружене, слушане и следване”, стр. 364-365; 122

Правите линии са резултат от дейността на разумните същества. Вие сте изучавали математика и геометрия и знаете законите, с които те работят. По тези закони именно трябва да се живее.

“Просете, търсете и хлопайте!”, стр. 50; 87

Тази слабост пиенето, по каква линия върви? По огъната линия или по изпъкнала линия? Огъната. Следователно пиянството по този начин, за да го поправите, трябва да разберете закона на линиите. Ако може да измените тази огъната линия в обратна посока, да направите състоянието си изпъкнало, вие ще се освободите от пиянството.

“Органически, духовни и умствени сили в човека”, стр. 155; 128

Когато човек се огъва, то е само временно, за да премахне само някои препятствия. Всякога, когато човек иска да избегне някоя голяма мъчнотия, той се огъва. Такъв е законът в Природата, търсим кривите линии. В друго отношение правите линии са за предпочитане.

“Божествена мярка”, стр. 165; 168

Що е скръб? Крива линия. Следователно може да изправиш скръбта по пътя на правата линия. Трябва да знаеш законите на правата линия. Щом знаеш тия закони, веднага, моментално скръбта може да се изправи.

“Права и крива линия”, стр. 437; 178

Линията как ще я превърнеш? Тая линия какво означава вече? Аз съм написал на дъската сега цяло едно писмо. То съдържа всичко в себе си... На този закон се основават всички окултни науки. Дали един човек постъпва добре, аз го меря с прави линии. Дали неговите чувства са благородни и добри, аз го меря с плоскостта. Дали неговите мисли са прави, аз го меря с кръга. И дали той е човек на БОГА, аз го меря с радиациите.

“Радиации”, стр. 226-227; 136

Човешкият живот е построен върху правата линия. Докато не разберете законите на правата линия, вие не можете да говорите за морален живот. Щом се отклони от законите на правата линия, човек влиза в законите на кривата линия, дето съществуват умствени смущения и противоречия. За да излезе от това положение, той трябва да се върне пак към правата линия, да знае, че това е единственото място, което не може да се огъне.

“Линията на живота”, стр. 213; 83

Човешкият ум се проявява геометрически, човешкият ум първо се проявява в прави линии, а после в криви линии. В какво се проявява сърцето? Сърцето у човека най-първо се проявява в криви линии, а после в прави. Следователно, когато вие изучавате съвременната окултна наука, ако искате да имате една правилна наука, най-първо трябва да знаете отношението на правите линии, да покажете ум¬ствените способности как се проявяват. Трябва да знаете закона за успоредните линии.

“Запечатаната книга”, стр. 75; 97

Що е триъгълникът? Закон на примирение. Тук имате пак три допирни точки, а това е Божествено съчетание.

“Пробуждане на съзнанието на ученика”, стр. 313; 59

Ромбът представлява един велик закон. Ако ти може да разбереш какво нещо е ромбът, много мъчнотии в твоя живот ще се разрешат... Всички фигури в геометрията са образи на закони, чрез които ние може да разрешим дадени мъчнотии.

“Вътрешната светлина”, стр. 38; 149

Слизането на Духа се представя графически с триъгълника А1В1С1. За да спасят човечеството от това слизане, от това отклоняване, философите построяват друг триъгълник АВС, с който представят възлизането на Духа. Тези два триъгълника имат шест ъгъла и шест допирни точки. Така преплетени, те образуват т. нар. Соломонов знак. В тези триъгълници има две прави линии ВС и В1С1, които са успоредни помежду си. Тези линии именно разрешават въпросите. Мъжът и жената вървят обикновено по успоредни линии. Върху този закон са построени аритметичните правила и условия при събирането.

“Двете точки”, стр. 214-215; 65

Какво представлява триъгълникът в Природата? Той пред¬ставлява съзнателният живот на човека, т.е. пътят на душата в Божествения свят. Четириъгълникът означава слизането на душата в материалния свят, дето изучава законите на развитието. Квадратът е място на борба. Тук човешката душа се намира на два полюса. Ако в квадрата се прекара един диагонал, получават се два триъгълника, с обща основа. Квадратът означава още и семейството: бащата, майка, синът и дъщерята. Той представлява завършена форма на дома, на семейството. Петоъгълникът представлява правилата, законите и методите, по които едно общество може да се ръководи. Ако с един от върховете му съединим всичките останали върхове на петоъгълника, получават се три триъгълника. В Пентаграма има пет малки триъгълника и един петоъгълник в средата, обърнат с върха надолу. Там човек всякога ще се намери в противоречие с Божественото в себе си. Законът е такъв. Пентаграма представлява велики, разумни течения в живата Природа – течения на светлината, които индусите наричат прана. Те ги наричат още движения на праната или течения на живота. Това са пет велики центъра, в които стават велики процеси. Те представляват пет положителни и пет отрицателни сили. Възходящите или положителните се намират по върховете на петоъгълника, обърнат с върха нагоре, а низходящите, т.е. отрицателните се намират във вътрешния петоъгълник, обърнат с върха надолу.

“Влияние на вътрешната светлина”, стр. 29-30, 35; 34

Триъгълникът е фигура, която показва закона на помирението.

“Съгласуване”, стр. 138; 149

Диагоналът в квадрата или хипотенузата в правоъгълния триъгълник, представя оня велик закон, който примирява проти­воречията. В математиката хипотенузата е единицата, а в Божествения свят – БОГ. Значи, думите хипотенуза, единица, БОГ са преводи на двете точки, които се движат една срещу друга, за да образуват правата линия. Двете точки, т.е. двете разумни същества, като се движат едно срещу друго, са създали Небето и Земята, т.е. вашия Господ.

“Новият човек”, стр. 5; 11

Ако вземете един квадрат, ще знаете, че двете му страни са положителни, а другите две – отрицателни. Тези четири страни могат да бъдат положителни низходящи и отрицателни низходящи, както и положителни възходящи и отрицателни възходящи. Като познавате законите и силите, които действат в квадрата, вие можете да се ползвате от тях за трансформиране на своите мисли и чувства.

“Форми на съзнанието”, стр. 279; 64

Ако искате в един праволинеен свят да влезете, най-първо трябва да се освободите от онова, което носите. Следователно вие само при В може да се освободите. Ще се запознаете с него. Тогава А се отнася към В, както С към Д. То е закон на освобождаването.

“Математически отношения”, стр. 129; 173

Квадратът е най-опасното място, в което човек може да попадне. Съвременните хора са поставени в квадрата, заобиколени са с четири страни. Едната страна на квадрата е приятелската, а противоположната на нея – неприятелската. Другите две страни са неутрални сили. Значи в квадрата има неутрални зони. Който не разбира законите на квадрата, той ще слезе на тази страна именно, дето са неприятелите му. И ако се намира при добро благосъстояние, те ще го ограбят. Когато знанието дойде при него, той ще слезе точно там, дето са невежите, и по този начин ще изгуби всичко, което е придобил.

“Последната постъпка”, стр. 264; 54

В съвременната геометрия и в живота квадратът е най-устойчивото положение. Има четири точки, четири центъра, от които той зависи. Четири положения са това. И онзи закон, който казва: “Възлюби Господа с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила”, то е квадратът.

“Първата дума”, стр. 258; 128

Законът на квадрата показва, че за да се образува една косвена връзка между мъжа и жената трябва да дойдат други две линии, които да ги пресекат, и по този начин да се създадат между тях допирни точки. Кои са тия две линии? Децата. Те свързват майката и бащата.

“Пробуждане на съзнанието на ученика”, стр. 310; 59

Новото възпитание има предвид познаване законите на квадрата. За да не изпадне в безизходно положение, каквото е положението на квадрата, човекът трябва да вземе предвид всички мъчнотии, които ще срещне на пътя си.

“Разумността”, стр. 303-304; 90

При кръга се научават законите на квадрата. И при кръга, и при квадрата се изучават законите на кръга.

“Лесният и мъчният път”, стр. 155; 136

Ако искаш да намериш плоскостта, от правата линия трябва да тръгнеш перпендикулярно. В правата линия, щом дигате перпендикуляр, имате плоскост. В плоскостта, щом дигате перпендикуляр, имате куб. В съзнанието същият закон е. Вие ще знаете как да се избавите от известна мъчнотия. Известни мъчнотии се разрешават в точката, в известен център. Известни мъчнотии се разрешават в правата линия. Известни мъчнотии се разрешават в плоскостта, а други мъчнотии се разрешават в триизмерното пространство. Казвам: в съзнанието си трябва да разбирате законите на едноизмерното, двуизмерното, триизмерното, четириизмерното пространство.

“Основният тон”, стр. 46; 178

Всяко движение трябва да се преведе в геометрична форма. Същото се отнася и до науката, специално математиката. Ако не може да преведете числата и отношенията между тях в геометрични форми, не може да разберете външния свят.

“Разумност в Природата”, стр. 141; 105

Човешкият свят е свят на въплътяване, вплитане в материята, а Божественият свят е свят на вселяване. Аз познавам два свята: щом сте силни, влизате в проявленията на Божествения свят, в закона на вселяването; щом сте слаби, влизате в закона на въплътяването – слизане в материята.

“Ключът на живота”, стр. 34; 68

Щом дойде Любовта, прераждането престава. Тогава ще влезеш в закона на вселяването.

“Малките неща”, стр. 246; 146

Сега у всинца ви има тези свещени идеи, но вие трябва да ги родите, да ги облечете във форма. Как? Има един нов начин на въплътяване. Не материализирайте вашите идеи, а ги оставете да живеят духовно у вас. Друг път ще ви обясня закона. Турите ли в едно ваше свещено чувство, или в една ваша свещена идея желанието да я въплътите в животинска плът и кръв, вие развращавате тази свещена идея или това свещено чувство. Вие ги погубвате. Следователно, ако искате да облечете туй ваше чувство, или тази ваша идея във форма, има и друг начин. Кой е този начин? Христос казва: “Трябва да се родите от Дух и вода”.

“Високият връх”, стр. 113-114; 38

Докато служи на злото, човек живее в закона на раждането и прераждането. Откаже ли се от този закон, той служи на Доброто и влиза вече в закона на вселяването. Този закон подразбира прилагането на следните заповеди: “Почитай баща си и майка си, люби ближния си и раздай всичкото си имане на сиромасите”. Който спазва седемте заповеди, той живее в безсмъртието; той почива вече, защото е придобил спасението на своята душа. Това подразбира връзка на човешката душа с БОГА, като източник на всички блага в живота.

“Спасението”, стр. 55-56; 4

Човекът по образ и подобие Божие сега ще дойде. И човечеството, което сега се връща към БОГА, ще подеме човешката еволюция. Тия души са сега на път и ние ще се срещнем с тях... Като дойдат тия светли души, те ще се вселят във вас. И вие, и те заедно ще живеете. Те ще внесат във вас туй новото, което всички очаквате. Ако някой ученик седи дълго време при някой знаменит учител, нали той ще добие това изкуство, което и учителят му има? То е същият закон.

“Ученикът трябва да разбира”, стр. 9; 22

Ще опитате Божествената Мъдрост, ще опитате Божествената Любов, ще опитате най-после и Божествената Истина върху онзи ученик, когото БОГ ви е дал като ваше дете. Чрез него БОГ ви изпитва. Ако имаш една Добродетел, тя е ваше дете. И по отношение на нея ще приложите същия закон.

“Съвместими отношения”, стр. 77-78; 36

Ако искате да прогресирате, започнете със закона на своето самовъзпитание, самообработване.

“Изпълнение Волята”, стр. 243; 119

Вие трябва да изучавате буквите като методи за самовъзпитание. Човек не може да се самовъзпита изведнъж. Той трябва да спре вниманието си върху най-силната си добродетел и около нея да централизира всички останали.

“Възпитание на удовете”, стр. 346; 65

За да бъде възкресението непреривен процес, човек никога не трябва да греши. Ако греши, той пак ще се върне назад. В този смисъл, възкресението подразбира закон за възпитанието на душите, правилно да разбират и прилагат Божествените закони.

“Остани с нас”, стр. 171; 62

Майката и бащата оставят детето вкъщи да играе, да скача, а те излизат на разходка. В стаята, дето детето играе, има един долап, пълен със сладка, но добре затворен, да не може лесно да се отваря. На една от стените на стаята бащата закача една пръчица. Като излизат, бащата казва на детето: “Ще те оставим да играеш свободно, но да не пипаш в долапа. Бутнеш ли без позволение, ще знаеш, че пръчицата ще играе по гърба ти”. Докато детето е малко, от 1 до 7 годишна възраст, те прилагат върху него закона на единицата, т.е. пръчицата. От 7 до 14 годишна възраст, те прилагат друг закон. От 14 до 21 годишна възраст прилагат трети закон. Когато бащата остарее, синът му отговаря със същото. И той затваря долапите от баща си и му казва, че няма право да бута без позволение. Сега бащата опитва закона върху себе си. Защо? Защото законите, които родителите създават, трябва да бъдат еднакви – и за децата, и за тях. Те нямат право да поставят децата си на изкушения и след това да ги наказват. Стаята, в която децата играят, трябва да бъде съвършено празна, без никакви долапи пълни с изкушения. Иначе, какъвто закон създават, след време те сами ще го опитат върху гърба си.

“Значение на числата”, стр. 307; 85

Всеки един знае колко трябва да носи. Всеки един човек знае колко трябва да яде.

“След това”, стр. 168; 96

Всички разумни хора, всички хора с благородни чувства и със силна воля, аз наричам хора, които могат да оправят своя свят. Това е закон, според който бъдещото общество може да се преустрои.

“Наклали огън”, стр. 309; 96

Слабите трябва да се насърчават. Това е в реда на нещата. Питам: ако силните се насърчават, на място ли е това? Същият закон се отнася и до самия човек: слабия в себе си насърчавай, а силния – възпитавай.

“С притчи”, стр. 111; 107

Аз мога да продължа живота на всеки човек, но има друг един по-важен закон, а именно, че трябва да го науча първо да живее добре.

“Живот, светлина и свобода”, стр. 22; 97

Щастието на човека се определя от неговия ум. То върви по мъжка линия. Нещастието върви по женска линия. Щом има ум, всеки може да бъде щастлив. Само едно условие е важно: да има предвид щастието и на другите хора. Ако мислиш само за своето щастие, никога няма да бъдеш щастлив. Дръж в ума си едновременно мисълта за своето щастие, както и за щастието на другите хора. Това ще усили ума ти. Търси своето право, но едновременно търси и правото на другите. Само така ще бъдеш силен. Това е закон за самоусъвършенстване.

“Сенки на Битието”, стр. 233-234; 104

Не бъркай в кацата с мед без позволение... Изкуство е доброволно да се откажеш от това, което ти е приятно.

“Забраненият плод”, стр. 314; 110

Като изучавате законите на възпитанието, ще видите, че човек не може да предаде на другите това, което той няма в себе си. Колкото и да желаете да възпитате едно дете, не можете да постигнете нищо, ако сами не сте възпитани.

“По-горни от тях”, стр. 294; 80

За Господа не може да се работи по старите начини, със старите разбирания. Законът е: Никога не можеш да предадеш на хората една мисъл, едно чувство, ако ти сам не го чувстваш. То и за тебе, и за другите ще бъде неразбрано.

“Качества на Любовта”, стр. 186-187; 158

За да възпитате другиго, първо трябва да възпитате себе си. Лош ли си, всички наоколо ти са лоши.

“Учителите”, стр. 107; 2

Не трябва да се бориш нито със себе си, нито със своите близки. По същия закон трябва да се стремим да познаем и тях.

“Познай себе си”, стр. 23; 27

Единственото същество, което може да изправи живота си, той е самият човек.

“В Името на БОГА!”, стр. 410; 145

Когато детето греши, очите на майката трябва да бъдат отворени; когато не греши, очите на майката трябва да бъдат затворени. Тук законът е обратен. Ако очите на майката са отворени при даровитите деца, тя ще започне да ги хвали и ще ги развали.

“Доброто и светлината”, стр. 266-267; 146

Някой ангел е пратен при някой грешен човек. Той греши, онзи помага. Човекът не слуша. Най-после ангелът употребява един метод, втори, трети, четвърти. С години работи. Ангелът се намира в трудно положение – мъчно се изправя човек. Влече го тоя грешник, пък той е свързан, не може да го напусне. Ако го напусне, трябва да се върне на Небето, да каже: “Тази работа не можах да я свърша”. Невидимият свят ще прецени, че той е един от слабите ангели. Ако не може да се справи с един грешен човек, той е от слабите ангели. Същият закон е и с вас. Ако сега вие не може да се справите със сегашния живот, какво понятие ще има Небето за вас?

“Киселина, основа, сол”, стр. 200; 130

Няма по-опасно нещо от това, да ти услужват хората. Сам ще си услужваш, сам ще задоволиш изискванията си. Така ще пестиш времето си.

“Законът на ограничението и законът на свободата”, стр. 115; 117

Боят, то е един психологически резултат. Той има чисто педаго¬гическо възпитание... Ще го проведеш разумно. Ще внесеш нещо разумно. Всеки удар трябва да носи живот.

“Усилни времена”, стр. 399; 120

Писанието казва: “Мойсеевият закон е до Христа, а пък Христовият закон на Любовта е вечен закон за възпитание”.

“Върховният авторитет”, стр. 426; 119

При децата да започнеш с Мойсеевия закон е право, но не само с Мойсеевия. Най-първо трябва да започнем с Христовия закон, после да влезем в Мойсеевия закон, и пак с Христовия.

“Методи на самовъзпитание”, стр. 51; 137

Всяка майка, като зачене един син, трябва да му заповядва да обича жените и да им отдаде тяхното право.

“Лотовата жена”, стр. 327; 140

Човек всякога е недоволен от две неща: когато много има и когато малко има. От многото е недоволен, понеже всякога трябва да го носи. Такъв е законът в Природата. Туй, което придобиеш, ти сам трябва да го носиш. Другите не могат да го носят.

“Самовъзпитание”, стр. 548; 149

Ако придобиете естествено държане на тялото си и ръцете, всякога ще взимат правилно положение. Само по този начин вие ще можете да управлявате движенията на тялото си. Ако религиозните хора не разбират тия закони, от техния живот се изгубва всякакво благородство, всякаква топлина и влага.

“Теория и практика”, стр. 125; 36

За да има една правилна стойка, вие не може да си представите какви усилия е вложила Природата, за да научи човек прав да стои. Някои седите със свити рамене, някои не знаете да седите. Според както седиш, такъв е и животът, който ще проявиш.

“Даване, вземане и прилагане”, стр. 461; 154

Някой може да направи един опит. Вземете гореща вода, вземете първо вода, която е стоплена на един градус над нулата и капнете една капка на ръката. После капнете вода, стоплена на 2, на 3, 4, на 5, 6, 7, 8, 9, 10, 15, 20, 25, 30, 35, 40 градуса, да видите колко ще издържите, да дойдете до едно положение, дето да ви е приятно. Най-първо вие не сте свикнали с топлината. Ако турите 45, 50, 60 градуса, ще ви опари. Ако турите топла вода на краката, ако направите 10, 20 опита, ще започнете да издържате топлината и при 90 градуса може да издържате, дори да ви бъде приятно топло. Организмът ще започне да се приспособява. Същият закон е и за обидата. Обидата (е като) топла вода. Има една обида топла, има една обида студена. Сега може да опитате от 2-3 градуса до 90 градуса. И действително, човек може да дойде до едно положение, дето може да издържа.

“Един опит”, стр. 294-295; 154

Ако сам не разбираш и не оценяваш своя ум, никой друг не може да го оцени; ако ти сам не оценяваш своето сърце, никой друг не може да го оцени; и ако ти сам не оценяваш своето тяло, никой друг не може да го оцени.

“Слава във Вишних БОГУ”, стр. 347; 162

Храна, която носи светлина, храна, която носи топлина и която носи сила, тази храна е здравословна. Тогава може да си подмладиш тялото, както искаш. По същия закон ти не може да създадеш едно хубаво чело, ако нямаш светлина в ума си, ти не може да създадеш един хубав нос в долната част, ако нямаш топлина и не можеш да създадеш един подбрадник отдолу, ако нямаш сила.

“Самовъзпитание и самообразование”, стр. 128; 174

Ония актове, които не са подписани от душата, нямат стойност. Затова всякога ние трябва да даваме възможност, душата ни да се проявява в нас, да се прояви в ума, в сърцето и в тялото. Този е законът на възпитанието.

“Същественото”, стр. 141; 178

Човек, който не знае как да се отнася добре със своето тяло, със своите ръце, със своите крака, със своите очи, със своя нос, със своята уста, със своите гърди, със своя стомах, и хората не могат да имат уважение към него.

“С благодат и Истина”, стр. 259; 184

Животът на Земята седи в това, да възпитаваме своите мисли, своите чувства и своите постъпки.

“Аз ще оздравея”, стр. 142; 151

Мързелът се ражда във водата, а сприхавостта се ражда при сушата. Тогава има един закон: Ще научиш мързеливия да работи. Ще му отнемеш това, което има. Ако има мързеливци и ако аз ги възпитавам, ето какво щях да направя: никак вода няма да им нося.

“Четиритях точки”, стр. 271; 151

Горещината на едно чувство може да го намалите с един, с два, с три, четири, пет, шест градуса. Следователно ще намалите трептенията на това чувство, докато започнат да хармонират с усещанията, които имаме сега.

“Хигиена на сетивата”, стр. 221; 144

Един възпитан ум, едно възпитано сърце, една възпитана воля – това е завършен процес на едно възпитание, което трябва да почива на един закон.

“Концентриране на човешкия ум”, стр. 233-234; 144

Казвам: законът е всеки ден да се освобождавате от своята инертност. Увеличавайте с една стотна от секундата бързината си. То е доста голям прогрес.

“Инертност и движение”, стр. 275; 178

Мъжът да зачита Божественото в жената и жената да зачита Божественото в мъжа. Мъжът и жената да зачитат Божественото в децата. То е бъдещият закон за възпитание.

“Настанало е Царството Божие”, стр. 79; 170

Като работите за възпитанието на децата, ще прилагате метода на изобилието и щедростта. Тоя закон е приложим и при самовъзпитанието.

“Сянка и реалност”, стр. 213; 193

Хората приемат нещата по два начина: чрез закона и чрез Любовта. Законът е принудителен начин – той е за децата. Като стане човек възрастен, законът трябва да отстъпи на Любовта. Това, което стеснява и ограничава човека, е законът. Той го ограничава и в разбирането, и в прилагането. Дето е законът, там е насилието и злото.

“Безопасният път”, стр. 155; 190

Децата трябва да се учат на природосъобразен живот. Има закон, че каквото работим отвън, това се съгражда и отвътре; нека това се приложи в педагогиката.

“Възпитание на детето”, стр. 282; 199

В живота има две течения: в едно от двете течения попада човек и там работи. То е ограниченото състояние. Другото е неограниченото състояние, в което само БОГ работи. Тези две течения се намират в постоянно съприкосновение помежду си. Първото течение обхваща времето и пространството, а второто е извън времето и пространството. Ето защо човек трябва да изучава законите на времето, да се освободи от Сатурн, от своята карма. Когато се говори за време, ние разбираме кармата.

“Вечно обновяване”, стр. 181; 64

Има известно съотношение между времето и човешкия живот, но човек трябва да се издигне над условията, над времето, над хората и да прояви Божественото в себе си. Който познава законите на времето, той се е домогнал до една от великите тайни в живота. Времето носи в себе си всички неща; също така времето отнася всичко със себе си. Времето пише, но и времето заличава. За онзи, който разбира законите на времето, всичко е възможно.

“Закони на Доброто”, стр. 22; 83

Когато искате да скъсявате времето, иждивявате повече сила. Когато иждивявате повече време, пестите силата. Едно от двете.

“Физически, духовен и умствен свят”, стр. 164; 166

Едно момиче на 5 години свободно ли е да се люби, да се жени? Когато стане на 21 година, тогава е свободно. Този закон прилагайте към всички неща. За някои работи ние сме ограничени. Значи не е времето още.

“Разумни отношения”, стр. 88; 187

Сега отдалечаването и приближаването е нещо разумно. В приближаването и отдалечаването има един вътрешен закон, дава една възможност на човека да може да работи.

“Дигна ръцете Си и ги благослови”, стр. 392; 146

Всичко ще дойде на своето време. Обаче законът на внушението изисква специфично време и специфично състояние на човека... Всеки, който иска да вложи в подсъзнанието си една велика мисъл, която да се реализира, той трябва да избере за това най-хубавото разположение на духа си. Колкото човек е по-неразположен, по-неспокоен, толкова по-бавно и несигурно работи законът на внушението; колкото човек е по-разположен, законът работи по-добре.

“Обич към знанието”, стр. 276, 277; 59

Не работете чрез закона на внушението, че не можете да пеете, а работете чрез закона на внушението, че можете да пеете, да развиете гласа си. Прилагайте мисълта си, че можете да развиете гласа си, слушайте добри певци, въодушевявайте се от тях, те ще ви дадат импулс.

“Отговор на зададени въпроси”, стр. 252; 12

Никой не може да освободи човека от онази мисъл, която той сам си е внушил.

“Постоянното в живота”, стр. 245; 159

И на вас предстои да се борите сред противоположни сили в света, но трябва да бъдете разумни, т.е. трябва да разбирате закона на внушението. Този закон изисква чистота на мисълта.

“Закон за внушение и закон за равновесие”, стр. 24; 32

Не е лесно например да отхвърлим едно внушение, едно хипнотизиране, че след десет дена ще умреш. Трябва да разбираш законите как да се разхипнотизираш.

“Отличителни черти на човешката интелигентност”, стр. 16; 36

По закона на хипнотизма човек може да изпълни една чужда престъпна мисъл. Но по закона на внушението не всеки човек може да се хипнотизира. Ти не може да хипнотизираш един светия, един праведен човек, а един грешен човек можеш да го хипнотизираш. Слабия човек можеш да го хипнотизираш, силния човек не може да го хипнотизираш.

“Думата Му държа”, стр. 286; 95

Вие трябва да внушите на себе си, а не на другите. Това е наука. Научете се да внушавате на себе си, а не на другите! Внуши на себе си!

“Истинското служене”, стр. 12; 36

Първо вие трябва да се освободите от закона на човешките внушения и да дойдете до внушения, които идат от свят, по-висок от вашия. Вие трябва да различавате от кой свят идат внушенията. Научите ли това, вие ще можете да въздействувате на тия, които могат да ви спънат или да ви заведат в крив път.

“Методи и пътища на идейния свят”, стр. 37; 44

Чрез закона на внушението човек може да стане твърд като желязо. Онзи, който го е втвърдил, пак по закона на внушението, може да го направи толкова мек, че от най-малкото бутване да усеща страдания.

“С Дух и огън”, стр. 19; 30

Прави са хората, когато се боят от внушението. Те са забелязали неговото вредно действие върху човека, но не знаят как да приложат този закон. Значи има дни и часове, когато внушението се отразява вредно върху човека. Тогава нито той трябва да внушава на другите, нито другите на него. В такива моменти човек трябва да се огражда от внушението така, както военните с ред крепости се ограждат от своите неприятели.

“Основни мисли”, стр. 119; 57

Прилагането на волята като метод за преодоляване на физически и душевни болки, на мъчнотии и изпитания не е нищо друго, освен закон на внушение. Който иска да работи чрез този закон, трябва да бъде положителен.

“Възпитание на волята”, стр. 332; 82

Съвременните хора работят със закона на внушението. Нима със създаване закон за престъпниците, държавниците не внушават престъпността у хората? Щом се яви един престъпник, те казват: “Хайде да създадем закон за престъпниците!” С този закон се отваря път на престъплението. Свещениците говорят за развалата на хората, но с това те не ги изправят, а отварят път на развалата в света. За да се избегнат тия лоши последствия в живота, човек трябва да се стреми към Истината. В Истината е скрит смисълът на живота.

“Неговата заповед”, стр. 87; 47

Съвременните учени се спират върху закона на внушението като вътрешна, съзнателна сила в човека. Достатъчно е да има човек чисто и пробудено съзнание, за да бъде проводник на светлите и възвишени мисли на разумните същества.

“Божествената мисъл”, стр. 7; 63

Съвременните хора са вързани с ремъците на дявола. Вечер, преди да заспите, ще се развързвате чрез закона на внушението.

“Свободно движение”, стр. 91; 54

Оставете човека свободен, не му внушавайте какво да прави.

“И помаза”, стр. 48, 49; 124

Майката е първата възпитателка на детето си, затова тя сама трябва да изучава закона на внушението и на самовнушението и да каже на детето си какво трябва да дойде.

“Който сее и който жъне”, стр. 150; 125

Искате ли да напредвате в живота си, прилагайте закона на внушението... Прилагайте този закон, както към себе си, така и към своите ближни, но винаги за Доброто, за положителното в живота.

“Внушение”, стр. 39; 52

Според закона на внушението и Доброто, и злото се предават.

“Живот, светлина и свобода”, стр. 26; 97

Доброто се усилва от добри и положителни сили. Когато Доброто израсте и укрепне, злото попада под негово влияние и се възпитава.

“И рече Исус”, стр. 165; 80

Казвам: ако хората знаят този закон, че като заспи човек магнетически сън, може да му се внуши да направи някакво зло, те трябва да знаят, че същият закон работи и за Доброто.

“Добри вести”, стр. 187; 125

Има хора, които биват хипнотизирани, и те в хипнотично състояние извършват престъпление. Вие още не разбирате какво нещо е престъплението. После, когато се карате, вие сте хипнотизирани тогава. Князът на този свят разбира тези закони.

“Богат и сиромах”, стр. 64; 129

Често човек се проявява неморален, без да иска. Той по наследство носи в себе си, било от баща, било от майка си, дядо си или баба си, от четири поколения насам една лоша наследствена черта, с която не може да се справи. Натъкне ли се на тази черта, той не е господар на себе си. Който знае законите на внушението, той може да лекува и другите хора, и себе си. Но ако не знае тия закони, той не може да лекува нито себе си, нито другите. Внушението е сила, която се проявява и в отрицателното, и в положителното.

“Закон за контролиране”, стр. 185; 146

Някой казват: “Ние остаряхме”. Вие сте остарели по закона на внушението. Понеже светът казва, че сте остарели, вие остарявате.

“Новото учение”, стр. 34; 135

Има духове, които причиняват големи пакости на хората. Те са в състояние да разстроят живота на хиляди семейства. Те са големи майстори. Знаят закона на внушението и нашепват убийствени мисли, на които мнозина се поддават. Какво трябва да се прави, за да се освободим от влиянието на лошите духове? Ще ги вържете. Сега е време да вържете лошите духове, да вържете злото в света. Няма да остане нито един лош дух свободен. Само онзи може да връзва, който разбира законите на живота и на Любовта. Ако не ги разбира, по-добре да не се опитва, защото вместо той да връзва, него ще вържат.

“Вътрешна връзка”, стр. 285-286; 133

Представете си, че имате един спътник, който обича да рисува, обича да туря маски на лицето ви, когато заспите. Той всякога залепва маската, когато ти спиш... Законът за миенето е останал от древността – за да можете да махнете тая маска, която са ви турили.

“Към извора”, стр. 187; 135

Норма е, когато всички сили не само са в равновесие, но действат правилно, ти усещаш приятно настроение вътре в мозъка и в дробовете, навсякъде работиш добре. То е нормата, която трябва да спазваш – приятно настроение да имаш на духа. Ти почнеш тъй, но си казваш: “Пази се, че туй настроение може да се измени”. Че ти всеки ден със закона на внушението нарушаваш хармонията на живота.

“Според делата”, стр. 257; 95

Ти може да превърнеш една своя мисъл. В тебе се явява една страст, това е една форма, която се е създала още преди три-четири поколения. В четвъртото поколение тази форма трябва да се прояви. Дядо ти или баба ти са създали тази анормална форма. Понеже ти вървиш по тази линия, в тебе сега се явява едно неестествено желание. Тази форма идва по закона на внушението.

“Първото място”, стр. 162; 109

Аз нося 20 кг вода. Някой казва: “Аз пък мога да нося 40 кг.” Добре, ще опитам. Ако наистина носи 40 кг, и в мене ще се яви желанието да бъда силен като него. Не е важно количеството; важно е и аз, и той да носим водата с радост, с добро чувство. Този закон работи в човека.

“Внушение и вдъхновение”, стр. 332; 115

В света съществува един закон на внушение, който работи отвън. Ако ти, по едно невнимание, в света останеш дълго време да живееш на физическото поле, в материалния свят, да се занимаваш само със своето материално подобрение, ти непременно ще извършиш престъпление.

“Усилни времена”, стр. 395; 120

Законът на внушението действа във всички области на живота, във всички науки и изкуства.

“Земята като училище”, стр. 303; 132

Знаете ли: един човек, който се хвърля от канарата, той е израз на ред поколения. Ако десет силни хора или ако един силен човек намисли и каже да се хвърли от канарата, а после казва: “Не, аз няма да се хвърля!” Вторият също така казва и най-после най-слабият от тях иде да се качи на канарата и той ще изпълни тяхната воля. Законът на внушението работи.

“Който прави Истината”, стр. 358; 121

Законът на внушението е един мощен закон и човек не може да се избави от него. Щом дойде едно настроение, ще знаете, че това настроение е външно, ще гледате да го премахнете. Човек трябва да бъде вътрешно свободен. Аз съм за вътрешната свобода.

“Ръководен от Любовта и Мъдростта”, стр. 177; 199

Докато живеете в света на противоречията, трябва да знаете, че се намирате под закона на внушението. Никой смъртен, даже и безсмъртен не е свободен от този закон.

“С человечески езици”, стр. 214; 131

Абсолютно здравият човек е свободен от закона на отрицателното внушение, от всички кармически връзки. Той се е развързал благодарение на закона на Любовта и на закона на Истината. Казано е, че Истината освобождава, а Любовта възкресява. Като ученици, вие трябва да живеете и да работите с радост. Каквото и да правите, не може да се освободите от закона на внушението. Велик и мощен е този закон. И ангелите, и Боговете се намират под положителното му влияние.

“Живот и радост”, стр. 38; 91

Всеки живее толкова години, колкото той сам си е определил. Този въпрос е свързан с ред още въпроси и подробности, но основният закон е, че много от нашите навици се дължат на внушението. Следователно време е вече човечеството да мине от фазата на внушението във фазата на вдъхновението.

“Законът на внушението”, стр. 11; 34

Всяко нещо, което ни е направило впечатление, ще се прояви вътре в нас. Затова именно, сърцето на ученика трябва да бъде пълно, да няма никаква празнина. Защото всяко нещо, което прониква в празнината, непременно ще се прояви. Сърцето на човека трябва да бъде пълно с благородни неща, за да бъдем избавени от влиянието на външния свят.

“Обектът на съзнанието”, стр. 23-24; 27

Това, което виждаш днес, след време ще остави отпечатък върху твоята мисъл. Това е неизбежен закон. Не мислете, че сте свободни от външното влияние.

“Постигнати резултати”, стр. 89-90; 113

Колкото по-чувствителен е човек, толкова повече се влияе от чуждите мисли и чувства, но той трябва да знае законите да се огражда и да познава откъде идат влиянията.

“В дома на Симона”, стр. 411; 80

Колкото и да се пази от хората, човек все ще се натъкне на тяхното влияние, но и той ще им влияе. Никой не може да се освободи от закона на влиянието, нито от закона на внушението. Божественото съзнание регулира всички влияния. Когато живее в пълна хармония с окръжаващата среда, човек е напълно свободен.

“Духовна мекота”, стр. 181; 40

Щом БОГ пребивава във всички свои части, ние не можем да не се влияем едни от други.

“Външни влияния”, стр. 219; 42

Когато някой казва, че животът няма смисъл, това говори за неговите възгледи и за положението, в което той се намира. Този човек е дошъл в съприкосновение със същества, които в културно отношение, седят по-ниско от него. Вследствие на това, той има възгледите на тия същества. Психологически този закон е верен. Когато някой казва, че животът има смисъл, това показва, че този човек е влязъл в съприкосновение със същества, които седят по-високо от него, и той се влияе от техните възгледи.

“Великата задача на човека”, стр. 213-214; 55

Никой на никого не може да влияе. Ако има някакво влияние, то не е опасно, не може да спъва човека. Хората могат да си противодействат един на други, но не и да се спъват... Влиянието е велик закон. Тъй щото пазете се от противодействие, но не и от влияние.

“Посока на растене”, стр. 11; 52

Влиянието е закон, който се отнася до висшето съзнание. Може да упражнява влияние върху някого само този, който води чист и свят живот. Не води ли такъв живот, той може да събуди в хората само известни стимули, но не и влияние. Влиянието носи най-великите неща в света.

“Ще ви се даде”, стр. 165; 50

Когато се разговаряте с някой свой приятел, в ума ви дохождат светли мисли. В негово присъствие вие се чувствате разположен. Щом се отдели от вас, разположението ви изчезва, като че става някакво изпразване в ума и сърцето ви. Следователно, като мисли за вас, всяко добро същество внася в ума ви някаква светла идея.

“Придобиване на търпение”, стр. 83; 52

Има хора, на които направо не може да им се въздейства. Между такъв човек и вас трябва да има няколко души още, десет или петнайсет най-малко, като трансформатори, та като мине енергията през тях, да засегне и дадения човек. Ако говорите на този човек направо, ще имате точно обратни резултати.

“Свещеният олтар”, стр. 191; 55

Когато двама души се обичат или мразят, в първо време те взимат един от друг своите положителни или добри черти, а после отрицателните или лошите си черти. Това е неизбежен закон. Дали обичате, или мразите някого, вие ще започнете да приличате на него.

“Забравената дума”, стр. 168; 56

Всеки човек, който познава законите, по които се нареждат мислите ви, може да ви влияе. С какво? С мисълта си. Ето защо вие не можете да се избавите от влиянието на неговата мисъл. Влиянието на мисълта не е лошо нещо. Благодарение на този закон и добрите, и лошите хора в света едновременно се влияят.

“Духът на Господа”, стр. 80; 59

Четеш, внимаваш, нещо ти говори отвътре. Щом ти каже нещо, продължаваш да четеш и пак спираш. Много естествено, обмяна става между човешките мисли. И паузите в музиката вървят по същия закон.

“Изменена посока”, стр. 66; 195

Ако носите един пръстен със скъпоценен камък с радост и скъпоценният камък ще се радва. Вие ще познаете радостта му по неговия блясък. Тъжите ли нещо, не се ли радвате на пръстена си, или престанете ли да го носите, блясъкът на камъка постепенно изчезва... Кога да е, човек трябва да срещне същество, по-високо от себе си, за да възприеме от него онази енергия, която да възстанови силите му, да му даде нова насока в живота.

“Съчетание на числата”, стр. 181; 85

През всяка форма на живота минават специфични течения, които се проявяват навън по начин, който съответства на дадената форма. Следователно, в каквото течение попадне, човек неизбежно се намира под негово влияние. В този смисъл той не може да избегне закона на влиянието. Едно се иска от вас: да се стремите към добрите влияния и да избягвате лошите.

“Божествената мисъл”, стр. 11; 63

Който мрази, той предава енергия на онзи, когото мрази, и по този начин го прави по-деятелен, по-активен. Който мисли за някого, той го прави по-разумен. Следователно, ако някой ви мрази, радвайте се, защото той ще ви придаде повече активност, т.е. ще усили волята ви. Това означава разширяване. Който мрази някого, той му принася полза. Ако знаеше това, той не би го мразил.

“Двете точки”, стр. 231; 65

Чувствителният човек веднага възприема тия мисли, вследствие на което понякога разположението му се подига, а понякога – понижава. Като знаете този закон, вие лесно ще се справяте с настроенията си.

“Славата човеческа”, стр. 186; 62

Човек не може да се освободи от влиянието на масата. Какво се разбира под думата маса? Сбор от интелигентни същества. Маса съществува само в разумния живот.

“По пътя на Природата”, стр. 209; 63

Човек не може да бъде радостен, ако окръжаващите не са радостни. Човек може да бъде радостен, даже и при скръбни хора, ако той внася между тях своята радост.

“Вечно веселие”, стр. 17; 67

Като изучавате закона на махалото, ще видите, че две еднакви състояния, но с различна интензивност, произвеждат обратен резултат. Запример, ако един скръбен човек се приближи при друг, който е по-скръбен от него, той става радостен. Или, ако двама радостни се срещнат, по-малко радостния ще стане скръбен.

“Махалото”, стр. 139; 85

Човек не може да се запази от влияние. Важно е, че когато човек е далеч, по-лесно може да му се повлияе, отколкото, когато е близо. Изобщо, отдалеч влиянието е по-силно, отколкото отблизо.

“Слабото и силното”, стр. 92; 110

Ако турите на цигулката си една струна от вълчи черва и друга – от овчи, вълчата струна, със своите груби, силни трептения, ще скъса овчата. Същият закон се отнася и до човешките мисли и чувства.

“Трите степени”, стр. 235; 127

Човек трябва да знае, че се намира под влиянието на закона за общността, който има отношение и към Доброто, и към злото. Следователно по силата на този закон, лошите или добрите мисли на един човек се отразяват върху всички хора.

“Постоянни и непостоянни величини”, стр. 48; 72

Едни хора са по-съвестни, по-разсъдливи, по-добри математици, художници или музиканти от други. Първите влияят на ония с по-слаби способности. Обаче за това е нужно време. Енергиите не се предават изведнъж.

“Методи за усилване на паметта”, стр. 46; 104

Всички отрицателни състояния на човека се дължат на дис­хармонични мисли и чувства. Те съставят една психична, духовна среда, на която човек не може да бъде господар. Ето защо, когато някой страда от кашлица, ако не може да се справи с нея, въпреки неговата силна мисъл, кашлицата му ще зарази окръжаващите. И той ще кашля, и те ще кашлят, без да могат да си помогнат. Това се дължи на един психически закон, който произвежда известно огъване. Човек започва да подражава, без да иска.

“Отношение към БОГА”, стр. 86; 89

Пазете се от чужди влияния. Има лоши и добри влияния. Достатъчно е лош човек да седне до тебе, за да ти остави своето лошо влияние. Как става това? Понякога в човека влизат нечистотии, както в чистия извор, и намаляват чистотата му. Но изворът е чист и сам може да се очисти. Всички извори са изложени на малки промени в техните крайници. Този закон е неизбежен. И вие сте изложени на този закон.

“Малкото Добро. Живият порядък”, стр. 270-271; 103

Работете върху себе си, да се освободите от страничните влияния. Страх, съмнение, безверие, скръб, радост – това са чужди чувства и настроения, под влиянието на които често изпадате. Това са малки препятствия, които трябва да отстраните от пътя си. Това е закон, който трябва да изучавате от научна гледна точка.

“Съзнателни и несъзнателни движения”, стр. 242; 104

Съвременните хора се поддават на привличане от течения от миналото, поради което губят добрите условия. Те не подозират, че с това сами се ограничават. Дето има привличане, там има и ограничаване.

“Светлият образ”, стр. 252; 93

Ако една мома се влюби в човек с пороци, по закона на Любовта, неговите пороци ще минат и в нея. Ако обичаш музикант, музиката ще мине в тебе; ако обичаш крадец, тази слабост ще се яви в тебе. Всеки недъг, всяка болест се предава от човек на човек. Разбирайте правилно.

“Добрите плодове”, стр. 151; 148

Ако турите на цигулката си една струна от овчи черва и една струна от вълчи черва, няма да мине дълго време и струната от овчи черва ще се скъса на върха. Това показва, че както вълкът изяжда овцата, така и вълчите струни изяждат овчите. Защо? Вибрациите им не са хармонични. Въз основа на същия закон, ако вие дружите с един лош човек, по същия начин ще се скъсате, нищо повече.

“Пак се яви!”, стр. 522; 125

Кой с когото е свързан, носи последствията на неговия живот. Ако ти си свързан с човека, който не живее добре, ти може да платиш с живота си. Ти трябва да разбираш добре този закон.

“Развързано ще бъде на Небето”, стр. 632; 125

Дотогава, докато твоите възгледи се изменят, ти не си в реалността, в живота. Тогава ти не можеш да имаш никакви постижения. Законът е верен и във физическия, и в духовния, и в Божествения свят.

“Каза ми всичко”, стр. 553-554; 125

Когато влезе в едно общество, добро или лошо, човек едновременно се влияе от добрите и от лошите мисли на хората, които съставят обществото.

“Двете добродетели”, стр. 145; 127

Дойде един добър брат, запалете свещите си от него... Не му гледай светилника какъв е, но ти гледай, че е запалена свещта му. Можеш ли да запалиш свещта си от него, запали я.

“Личното и безличното”, стр. 451; 136

Когато отиде един скъперник при един касиер, то у последния има всякога желание да вземе нещо от скъперника, понеже скъперникът предава от себе си на другите това желание, това чувство, което храни, тъй че и у другите се заражда желание да откъснат нещо от него. А пък когато един човек е много щедър, дава от себе си, той като отиде при касиера, то и другият иска да му дава; щедрият му предава своята мисъл. Че законът е все същият в света. Този закон го има и в идейния свят.

“Реалното и идеалното”, стр. 560; 143

Ако при касиера отиде някой щедър човек, с желание да дава от себе си, същите чувства и желания ще се събудят и в касиера. Този закон се среща и в реалния, и в идеалния свят.

“Реално и идеално”, стр. 113; 145

Вие искате да се концентрирате, искате някой път да прилагате източните методи. Най-първо трябва да се научите на закона да се освобождавате от влиянието на Земята.

“Трите устоя”, стр. 265; 136

Всеки един човек в света си има един музикален тон. За да възпиташ човека, ти трябва да намериш основния тон на неговия живот и да започнеш да произнасяш неговия тон. Като дойде този човек, ти трябва да го изследваш, трябва да изучаваш езика му и да му говориш. Ако не му говориш на неговия тон, не можеш да му повлияеш. И силата на влиянието зависи от основния тон, който можеш да вземеш, на неговото естество.

“Веселие и радост”, стр. 216; 129

Цялата Природа влияе на човека, но и човек указва влияние на Природата.

“С человечески езици”, стр. 230; 131

Не минавайте наблизо край ония неща, които не са ви симпатични, за да не ги виждате, защото щом ги видите, ще имате лошо раз­положение.

“Четири хигиенни правила”, стр. 305; 144

Вие имате къща и посеете дървета близо до къщата. Вие не разбирате закона на растенията. Растенията, без да искат, ще ви причинят пакост.

“Отворената врата”, стр. 107; 164

Като проповядвате на хората, вие предавате и положителните, и отрицателните качества на вашия характер.

“Вечер и сутрин”, стр. 114; 169

Ако живеете между болни хора, вие ще изпитате тяхното състояние. Ако живеете между здрави хора, и вие ще бъдете здрави. В силата на този закон, човек трябва да пожелае в душата си да има здраво тяло, благородни чувства и светли мисли. Това трябва да желае и за своите близки.

“Ще се приложи”, стр. 306-307; 107

Ако си видял една болест и искаш да знаеш каква е тази болест, тя ще дойде до главата ти. Сега да не направя да се страхувате, но законът е такъв. Външните впечатления, които оставят дълбоки отпечатъци, винаги след години ще произведат съответни резултати върху нашето тяло.

“Тангентално и обкръжаващо”, стр. 232-233; 174

Френолозите казват, че сегашните хора имат четиридесет и една врати, през които могат да приемат посетители. Опитвате през една врата – не може да влезете, опитвате друга и най-после ще намерите някоя врата, през която ще можете да влезете. Така че, по много начини може да влияете на хората.

“Който намигнува”, стр. 70; 203

В приятелството става истинска обмяна между душите. Ако ядеш плод, който обичаш, между тебе и плода става правилна обмяна. Любовта към даден плод е в състояние да подобри неговото качество. Ако ядеш един плод няколко години наред с Любов, ще видиш, че дървото се подобрява. Ако един глупав човек яде от един и същ плод няколко години наред, без Любов, състоянието на дървото се влошава. Това е закон.

“Трите пътя”, стр. 29; 191

Животът се предава чрез контакт, чрез влияние, при което предавате и Доброто, и злото.

“Простотата”, стр. 47; 203

Една мисъл може да бъде ясна и може да повлияе само тогава, когато дойдем на същия уровен, на който стои онзи, който я изказва. Как действа законът на изказването? За да ви повлияе кой и да е човек, добър или лош, трябва да ви снеме до своя уровен; само тогава той може да ви повлияе.

“Пояснения върху окултизма, спиритизма, теософията, мистицизма и християнството”, стр. 129; 203

В Природата има разни степени на интелигентност и с каквито се съедините, такива ставате.

“Но Син Человечески кога дойде, дали ще намери вяра на Земята”, стр. 39; 202

За каквито хора мислиш, такъв ставаш; с каквито хора се заобикаляш, такъв ставаш.

“Закони на мисълта”, стр. 198; 198

Трябва да бъдеш при умните хора, за да бъдеш умен. Трябва да бъдеш при добрите хора, за да бъдеш добър.

“Платното”, стр. 44; 205

Ти, ако дружиш с обикновени хора, обикновен ще бъдеш; ако дружиш с велики хора, велик ще станеш; ако дружиш с талантливи, талантлив ще станеш. Та, има един закон в света. Великите хора се събират, за да помагат на другите. Те са проводници на великите блага.

“Рабство и приятелство”, стр. 483; 140

Онзи човек, който е умен, той може да ти помогне. Следователно по законите, по които живеем, искаш да бъдеш умен – дружи с умни хора. Искаш да бъдеш добър – дружи с добри хора.

“Важното в живота”, стр. 315; 185

Влиянието е закон. Ще влияеш и ще ти влияят. Чрез влиянието става вливане от един човек на друг. Благодарение на влиянието хората си помагат взаимно.

“Стремеж към съвършенство”, стр. 33; 54

С каквито дружиш, такъв ставаш.

“Двата университета”, стр. 96; 128

Ще ти влияят и ще влияеш – това е Божествен закон в света. Не съжалявай, но се радвай на онова влияние, което БОГ упражнява върху хората.

“Положителна мисъл”, стр. 71; 179

Думата БОГ, запример, на еврейски език се пише от 4 съгласни: Иехова. Евреите не произнасят името както трябва, но го сричат: еох-вей-иот-мей. Първата съгласна буква означава творческия принцип в живота, принципа, който твори. Вторият принцип е онзи, който съгражда нещата и ги обработва отвътре. Третият принцип е пак съгласна буква – вав – който държи нещата в равновесие.

“Синаповото зърно”, стр. 389-390; 140

Иехова – същество, направено от БОГА. Името му е съставено от четири букви. Първата буква е И – принципът, който твори. Втората – О – принципът, който съхранява. Третата изразява принцип, който държи нещата в равновесие и последната буква е пак повторение. Евреите произнасят това име така: Иот хей ват хей.

“Дайте ни от вашето масло”, стр. 55; 95

Едно трябва да знаете: всяка буква означава известен закон. Запример буквата в означава вътрешен стремеж на зърното да цъфне – закон на разцъфтяване. В тази буква се съдържат ред сили, които трябва да намерят начин да излязат навън. И наистина, когато зърното се разпука то се превръща в буквата З. Чрез разпукване на зърното е станало трансформиране на енергиите, т.е. преминаването им от едно състояние в друго. Лесно е човек да напише превръщането на буквите една в друга, но мъчно е, когато при някое противоречие в живота, той трябва да превръща енергиите според разумните закони на Природата. Който разбира смисъла на законите, вложени в буквите, той ще може да превръща и техните енергии.

“Природните звукове”, стр. 235; 55

Като изучавате елементите на думата живот, ще видите, че буквите, които образуват думите, не са произволно съставени. Те се основават на вътрешни закони на Битието. Който разбира вътрешния смисъл на азбуката, той пише съзнателно. За него всяка буква е жива.

“Първата буква”, стр. 43; 73

Щом Любовта дойде между хората, тя веднага ще произведе някакво противодействие. Това е много естествено, понеже началната буква на думата Любов е Л, която е закон на противодействие. Буквата Л затваря ъгъл от 30°, което в астрологията е добър знак. Значи, чрез Любовта човек противодейства на някои свои слабости. Този закон се проверява навсякъде в живота.

“Разковничето”, стр. 164; 42

Старите българи, които живели на Балканския полуостров, служили на Благия БОГ, затова се нарекли българи. Това е духовното тълкуване на думата българин.

“Животът във формите”, стр. 206; 63

Българите трябва да изменят една от буквите на името си или името на София. И България, и София свършват с буквата я – опасна буква. Българите са в областта на буквата я. Понеже сега царува тая буква, българите говорят за купони, за ядене, за месо, за масло. Буквата я владее цяла България, както и София. Вие живеете в София, без да знаете, какво означава тая дума. Буквата с означава закон на реформи; буквата о подразбира условия; буквата ф е опасна по вибрациите си.

“БОГ е говорил”, стр. 167-168; 6

В българската дума Любов втората буква е ю. Ю в началото има отвесна линийка, която по-рано е била i. Това е онзи Божествен принцип. То съществува и в английската, и в латинската азбука. Една линия отвесна, с точка отгоре, ни показва Божествения принцип.

“Здравословното положение на човешката душа”, стр. 441; 129

В една от неделните беседи аз употребих думата рада, която на български език се дава и като има на човек – Рада. Вие си служите с тази дума, произнасяте я, без да знаете, какво тя означава всъщност. Тя е санскритска дума и се пише radha. Българите са взели тази дума, изхвърлили са буквата h и са образували името Рада. Radha означава реалната Любов, с която човек може да служи на БОГА във въплътения живот. Или тя още означава онзи принцип, чрез който Божественото може да се прояви в материалния свят. Буквата а в тази дума означава активност, активно начало. Radha подразбира в санскритски език водителка на хорото, на онова хоро, което става според закона на Любовта. Всеки човек, който иска да служи на БОГА според закона на Любовта, той трябва да съдържа в себе си принципа на Radha.

“Нашето място”, стр. 237; 42

В Истината, на която първата буква е И, са вложени две течения: първото течение върви отгоре надолу, а второто – отдолу нагоре. Значи, ако търсиш Истината, първо ще слезеш, а после ще се качиш. Втората буква е С – закон на Месечината, т.е. закон на вечните промени. Дойдеш ли до Истината, трябва да бъдеш готов на всякакви промени. Буквата Т е закон на противоречия. Който търси Истината, ще се натъква на големи противоречия, но трябва да върви без спъвания и колебания. Ако се спъва, да не се обезсърчава. Буквата Н е закон за примиряване на противоречията. Буквата А означава бременност. Който търси Истината, трябва да бъде бременен с някаква идея.

“Няколко необходими неща”, стр. 27; 91

Вие знаете, че като се пише Любов, туря се буквата Л в началото. Защо буквата Л е турена, а не друга буква. Понеже Любовта излиза от БОГА, туй е законът.

“Добрият брат и добрият баща”, стр. 190; 151

Какво значи закон? Кон на един стар език значи същество, което мисли. Закон значи – на този, който мисли. Ти не можеш да имаш закон, ако не мислиш.

“Възпитателен метод”, стр. 141-142; 188

В думата глад има три отношения – г:л:а:д. Понеже тази дума започва с буквата г, ние спираме вниманието си върху нея, като буква, която означава женския, мекия принцип. Гладът приготвя човека за някакво благо.

“Гладът”, стр. 183; 175

Какво означава думата беден и как човек може да се справи с беднотията? Буквата б подразбира познаване на Първия източник на живота. Беден ли си – не Го познаваш; богат ли си – познаваш Го. Буквата е означава закон на размножаване. Който мисли право, може да увеличи мислите и чувствата си, т.е. да обогати своя вътрешен живот. Бедният не мисли право, затова се оплаква от положението си. Буквата д е закон на равновесие. Буквата н е закон на противоречие. За да се справи с мъчнотиите и противоречията си, човек трябва да тури мост между тях и да ги премине. Значи беден човек е онзи, който не познава Първия Принцип на живота; не работи върху себе си да се обогатява вътрешно, не уравновесява мисълта си, не мисли право и не туря мост между противоречията си.

“Разумни промени”, стр. 143; 90

Да анализираме пак думата ханизе. Сричката ха означава нещо приятно; ни – закон за приемане и справяне с противоречието; зе – закон за произвеждане на нещо, което променя сиромашията в богатство. Сричката ха представя още закон на ума, ни – закон на сърцето; а зе – закон на волята.

“Ханизе”, стр. 63; 91

Някой пита: “Що е морал?” Моралът са гласните букви. Тогава какво означава буквата А? Буквата А означава даване. Ние знаем, че Божественото в човека дава. Какво означава буквата М? Тя означава стягане, затваряне на крана. И наистина, щом човек дойде до буквата М, нещо го стегне, той затваря крана си и никому нищо не дава. Ние не омаловажаваме нито гласните, нито съгласните букви, но казваме, че има закон, по който се редят нашите мисли и чувства, тъй както има закон, по който се редят буквите, за да образуват думи, а после и цели изречения.

“Няма пророк”, стр. 147-148; 47

Като напишете на български думата щастие, от геометрическите форми на буквите, които влизат в нея, можете да определите значението на тази дума. Буквата щ означава закон на разумността. Буквата а с извитата линия означава закон на вечността. Буквата с – закон на промените... Буквата с означава още закон на мисълта.

“Музикални прояви”, стр. 154; 94

ИСКАШ. – И – за да искаш, трябва да знаеш закона на слизане и възлизане, да разбираш Доброто и злото, да разбираш причините и последствията. Линията / е, която свързва двете отвесни линии на буквата И. Искането трябва да има един обект. С – трябва да разбираш закона на движението, защото, който иска, в него трябва да има движение, в него трябва да има постоянно прииждане. Това, което искаш, то не трябва само за един момент да го искаш, а постоянно да искаш. Ще удряш, докато се счупи този голям камък.

“Живо течение”, стр. 77-78; 206

В Писанието се казва: “Сине мой, дай ми сърцето си!” Какво значи думата дай? Тя подразбира да си отвориш сърцето. Съвременните хора се плашат от думата дай. Тя подразбира закон на отваряне, на възприемане. Ти ще се отвориш, ще възприемеш нещо в себе си и после ще дадеш.

“Дойде глас”, стр. 338; 59

Разправят за такава една опера – “Хвърчащият холандец”. Защо е холандец, а не е ирландец? Нима само холандецът може да хвърка. Буквата Х е закон на противоречие. В хиперболата можеш да хвъркаш. А пък ирландецът не може да хвърка, понеже буквата И е закон на движение надолу.

“Посещение на БОГА. Работа и учение”, стр. 150; 160

Кажете ли думата сатана на някого, той веднага ще се обиди. Защо? Той счита, че тази дума е лоша. Частицата sat означава проява на Божествена сила в света. Когато човек се проявява, едновременно се раждат и Доброто, и злото. Когато кажат на някой човек сатана, станал ли е сатана? Отде произлиза думата сатана? От Сатанаил. Когато паднал, Сатанаил станал сатана. Думите Сатанаил, Кришна, Христос са синоними. В написването на тия имена е станало известно преобразование. Така се реформират и буквите. На български имаме буквата х, на латински – h. Латинската буква h е обърнато у. Като се заличи долната част на буквата у, образува се латинската буква u. Българската буква п е латинското н, а т – латинската м. Има ли някакъв закон, на който се подчиняват тия промени, или са случайни? Които не разбират закона за превръщане на величините, те мислят, че тия неща са случайни. Обаче, които разбират този закон, те знаят дълбокия смисъл на тия превръщания.

“Форми на съзнанието”, стр. 189; 40

Буквата Н в думата невежа означава закон на противоречие. Буквата е означава закон на размножаване. Буквата в – закон на посаждане.

“Предназначението на човека”, стр. 182; 145

Буквата з означава числото, което не признава никакви закони. Думата зло, както се пише на български с три букви, значи, че не се подчинява на никакви закони. Това е злото. Всички сили следователно, които не се подчиняват на никакви закони, наричаме ги хаос в живота.

“Кротките”, стр. 26; 206

Понеже звукът е е закон за размножение, трябва усилване. В думата едно има единство и размножение.

“Концентриране на човешкия ум”, стр. 240; 144

Буквата У, с която започва думата умен, е взета от египетската азбука. Там тя е обърната. Тази буква е изобразявала човек, който ходи... Когато този знак се обърне с главата надолу, във вид на чашка – У – това показва, че човек започва да се стреми към БОГА, иска да върви нагоре, както растенията.

“Три вида служене”, стр. 119, 120; 42

Съгласните букви са букви, които спират човешката енергия. Гласните, които отварят път, равно го отварят. А-то отваря по един начин, О-то – по друг начин, Е-то, И-то – по трети. Сега тия закони са на човешката мисъл. Ти не може да произнесеш една буква, ако не знаеш да мислиш, ако не знаеш да чувстваш, ако не знаеш да постъпваш.

“Път и постижение”, стр. 186; 155

В българския език буквата ж показва закона, по който може да примириш противоречията в живота.

“Студ и топлина”, стр. 153; 166

Колко гласни букви има в българския език? Имате а, о, и и др. Всичките звукове се отличават, имат особено свойство.

“Двата полюса”, стр. 242; 128

Буквата а означава натоварена камила, т.е. семето, което е още в хамбара. Буквата б означава посято семе. Буквата в – разпукване на семето, от което се образуват стъбълце и коренчета. Тази буква може да се напише във вид на котвичка. Буквата г е закон на безконечността.

“Проява и постижение на Любовта”, стр. 383; 152

Като се разтоварите от скърбите, вие сте в състояние да разбирате буквата а. А-то е закон, сам да се разтоварваш и сам да се натовариш, колко да носиш. Ни една десета от милиграма повече.

“По пътя на Любовта”, стр. 92; 171

А е творческият принцип, той е принципът, който твори. Е дава разширение.

“Принципи и условия”, стр. 193; 129

В звука д се съдържа такава активна сила, която е в състояние да примири противоположностите между физическия и Божествения свят. Тази буква представя закон на равновесие. В звука д се съдържат такива правила, чрез които силите на Природата могат да се регулират, уравновесяват или хармонизират.

“Хармонизиране на енергиите”, стр. 108; 20

Този, който римува с а-то, той говори за въздържанието, някаква мъчна задача се разрешава. И-то показва посока на движение. Е-то е закон на разширение.

“Зло и Добро”, стр. 249; 166

Сега в българския език има е-просто, э-двойно... Э носи страдание. Е-то е закон на разширение.

“Човешка, ангелска и Божествена Любов”, стр. 17; 188

Горната част на буквата Ж представя закон на възприемане, а долната – закон на предаване. Двата закона представят жертвата, която влиза в живота. Живот без жертва не съществува.

“Възприемане и предаване”, стр. 266; 189

Буквата з означава закон за размножаване. Като изучава този закон, човек трябва да се вглежда в себе си, да знае как и до каква степен да размножава своите желания.

“Възпитание на удовете”, стр. 346; 65

При и ще има едно малко пречупване в гласа. Ще има направ¬ление надолу – влизаме в една гъста материя. В египетската азбука, отгдето е взет този знак, той показва наклонността, по която отива творческия принцип.

“Добри проводници”, стр. 85; 129

Буквата м в думата омега означава материалния свят, който създава противоречията и греха в света. Буквата м обърната надолу означава w – знак на противоречие... Думата общество започва с буквата о – закон на движение.

“Личност, общество и свят”, стр. 259-260, 261; 72

Буквата м, както в българския, така и във всички западни езици, означава незаконни желания, т.е. желания, които се развиват по незаконен път.

“Превръщане на киселините”, стр. 118-119; 64

Дойдете ли до Доброто, за предпочитане е да казвате: Мога, отколкото: Не мога. Буквата М прави човека по-силен от онзи, който започва работите си с буквата Н, която е носител на отрицателното в света.

“Хармоничен избор”, стр. 131; 83

Буквата Н е закон на противоречие.

“Що е единица. Числа и действия”, стр. 183; 31

С-то е винаги закон за промените. С-то, това са две фази. И-то е закон за слизане и за качване.

“Законът на контраста”, стр. 507; 150

Буквите Х, У, Z, както и всички останали букви от азбуката, представят известни символи. Тъй щото буквата Х, с която си служи съвременната математика, не е произволен знак. Този знак изразява закон на противоречие.

“Възпитание на удовете”, стр. 344; 65

В буквата Т вертикалната линия представлява мъжа, а хоризон­талната представлява жената. Те се стремят да се обединят или има стремление между активното и пасивното състояние, между двете велики сили, които работят в света. А буквата В е принципът на обединението, начинът, по който се работи.

“Което е БОГ съчетал”, стр. 37-38; 203

Една дума може да му кажеш на ухото на един човек, на дясното ухо, и да го въздигнеш; може да пошепнеш на лявото ухо една дума и да го умориш. Но ако знаеш как да кажеш думата.

“Пред всичкия народ”, стр. 245; 95

Пишеш донякъде хубаво, после, като дойдеш до края, започнеш да пишеш буквите ситно, ситно. Значи започваш със закона на щедростта – едро пишеш, а свършваш със закона на скържавостта – ситно. Питам: какво се добива така? Започнал си със закона на Любовта, а свършваш със закона на омразата.

“Бъдете като Баща си”, стр. 361; 119

Като разделите всичките букви на българската азбука на четири категории, в името трябва да има от всичките категории по една буква. Ако имате букви само от двете категории в името си, средна хубост е. Понеже трябва да има един закон, как да направим името.

“Вералах – да даде Господ”, стр. 437; 168

Когато пишете или изговаряте една дума, едновременно в нея се раждат буквите, от които тя е съставена, като нейни елементи. От благоприятното съчетание на условията, при които се раждат буквите на думите, зависи и благоприятното раждане на самата дума.

“Любов и милосърдие”, стр. 227; 90

Всеки човек е произнасял в живота си думите Учителю благи! В българския език няма по-съдържателни думи по хармония и по мелодия от тия двете. Думата учител е издържана във всяко отношение: и в математическо, и в кабалистическо, и по съчетание на буквите си... Силни са думите не само в българския език, но и във всички останали езици. Тъй щото много се изисква от ученика, докато разбере техния дълбок смисъл. Буквите в тия думи са наредени по известни закони, при специално съчетание между тях.

“Учителю благи!”, стр. 4-5, 5; 75

Всяка болест е резултат от нарушение на някой Божествен закон. Причината за заболяването е много проста: турена е преграда пред някой Божествен закон. Какво трябва да направи човек, за да се излекува? Да махне преградата, която е поставил пред Божествения закон.

“В Ниневия”, стр. 209; 126

Болестите се дължат на нарушаване на Божествените закони. Който не се ръководи от тези закони, в организма му се събират различни утайки, в стомаха – различни киселини, и той заболява. Всичките противоречия, всичките болести се дължат на нарушаване на Божествените закони. И след това човек се чуди защо страда и боледува. Много естествено, кръшнал си някъде. Който живее по Божествените закони, той няма никакви киселини, никакви утайки в организма си. “Ама аз всеки ден се моля на Бога.” Ти можеш да се молиш, това нищо не значи.

“Сеятелят”, стр. 15; 111

Боли ви главата, понеже има стълкновение между стомаха и мозъка ви, нищо повече. Уредете вашите отношения, отношенията на стомаха или на симпатичната нервна система и ще престанат болките в главния мозък.

“Личното и безличното”, стр. 444; 136

Основата на всички болести седи в нарушението на първия закон на Любовта. Законът на всичките болести на нервната система се дължи на нарушение на закона на Знанието, на Мъдростта. Законът на ония, физическите болести се дължи на нарушение на закона на Истината.

“Да живее душата ми!”, стр. 285; 120

Всичките болести в света се дължат на някакъв недоимък в живота. Причината е, или че не разбираш Божията Истина, както трябва, или че не разбираш Божията Любов, както трябва. От това гледище всеки може да лекува болестите. Боли те гърлото, ще знаеш дали Истината не разбираш, дали Божията Мъдрост не разбираш, или Божията Любов не разбираш. Като намеря погрешката, трябва да я изправя. Всеки ден трябва да правите опити. Болят те очите, пак същият закон. Болят те ушите, пак същият закон е.

“Постоянна благодарност”, стр. 39-40; 176

Колкото повече боледуват децата, толкова Любовта на родителите към тях е по-слаба. За да бъдеш здрав, Любовта на майката ти трябва да прониква дълбоко в твоята душа.

“Речи само реч”, стр. 150; 24

Боли ви зъб, тичате при лекар. И това е добре, но потърсете причината на заболяването. Тя е духовна. Зъбоболието се дължи на нарушаване закона на Любовта. Това нарушаване може да е станало в далечното минало, а днес изпитвате последствията му. Първоначално нарушаването на закона се е отразило върху ума, изопачило е мислите; после е слязло в чувствата, а оттам във физическия свят, дето се е отразило дисхармонично на зъбите.

“Съотношение на величините”, стр. 96; 63

Вие трябва да изучавате и законите, как да трансформирате енергията от един орган в друг. Всички заболявания на организма се дължат на нееднаквото разпределение на енергиите в него, вследствие на което и кръвообращението не става правилно. Електричеството постоянно тече по повърхността на сърцето и благодарение на него то се свива и разпуща, като разнася кръвта по цялото тяло.

“Вдлъбната и изпъкнала лещи”, стр. 92; 33

Болестите на съвременните хора се дължат, именно, на неразбиране закона за превръщане на енергиите. За да дойде до естествено приложение на този закон, човек трябва да живее висок, морален, идеен живот.

“Групиране на сили”, стр. 38; 41

Новата окултна хигиена трябва да се изучава. Сега, разбира се, трябва да изучаваме отношението, което съществува между етерния двойник на човека и тялото на човека. Етерният двойник, който свързва сърцето с ума на човека. Та казвам, те си влияят. По някой път вие казвате, че сърцето се свива. Щом се свива сърцето, то е същият закон, когато някой човек се е простудил; свие се тялото. Трябва да се въдвори първото положение – разширение на капилярните съдове. Капилярните съдове са свързани с етерния двойник на човека. Когато става свиване на капилярните съдове, етерният двойник не може да функционира правилно.

“Дишане”, стр. 286; 149

Ако някой орган – ръцете, краката, главата имат по-висока температура, отколкото трябва, организмът е в анормално състояние. Ще вземеш мерки да се възстанови естествената температура. Ако топлината на организма е по-ниска, отколкото трябва, пак има нещо ненормално в него. Не оставяй да се събере в някой уд повече топлина, отколкото трябва.

“Обмяна на Божественото”, стр. 283; 141

За болестта можем да се каже, че това са енергии, които трябва да се впрегнат на работа.

“Психични причини за болестите”, стр. 226; 199

Станеш сутрин, недоволен си. Питат те защо си недоволен? Казваш: “Не можах да спя”. “Защо не можа да спиш?” Може ли неспането да зависи, че не си ял добре, не си дишал добре, обходата ти не е била добра? Вечерта като си легнал, не си легнал навреме. Защото има един закон: Навреме трябва да легнеш. Ако ти не лягаш навреме, ти не можеш да се ползваш.

“Добрият брат и добрият баща”, стр. 189; 151

Мисълта има отношение към белия дроб, а чувствата – към черния дроб. Затова именно казваме, че човек диша едновременно и с белия, и с черния дроб. Ако белият дроб се подпуши, човек се задушава и престава да мисли; ако черният дроб се подпуши, в човека се зараждат много отрицателни чувства, които тровят кръвта.

“Закони на красотата”, стр. 25; 69

Вие казвате: “Аз съм неразположен”. Неразположението може да произтича от това, че вие не дишате добре. Неразположението ви може да произтича от това, че не се храните добре. Не че нямате храна, но не дъвчите храната си. Когато се храните, вие не мислите върху храната. Умът ви не присъства при яденето. Или когато дишате също така. Ако иска човек да бъде здрав, при дишането трябва да присъства умът. Ако вие дишате и сте неразположен, това не ви ползва. За да дишате правилно, умът най-малко 5-10 минути на ден трябва да мисли върху дишането, върху онова, което правите при дишането. Та често хората заболяват, когато техният ум не взима участие при дишането. При дишането ние сме длъжни да взимаме участие най-малко по 5-10 минути на ден. През това време да мислим върху дишането, да вземем участие с мисълта си при дишането, да мислим върху самия процес.

“Самовъзпитание”, стр. 385-386; 154

Почне ли човек малко да се прегърбва, той е влязъл вече в областта на болните хора. Това е закон.

“Развързано ще бъде на Небето”, стр. 628; 125

Някой път, когато един човек боледува, предава се болестта, но и здравословното състояние се предава.

“Положителна мисъл”, стр. 69; 179

Болестта произтича от някакви вътрешни нарушения. Може болката да е обща за цялото тяло, пък може да е само на един орган. Оттам може да извадите един закон, че когато страда един орган в тялото, произвежда безпокойство на цялото тяло.

“Добро, справедливо и разумно”, стр. 198; 174

Всяка болест се образува от същества, които живеят в нас. Всяка болест се образува психологически и органически от изверженията на тия същества. Когато дойде едно такова същество в нашия организъм, трябва да приложите същия закон: Само три дена може да седи на гости, защото ако го оставите за по-дълго, ще се загнезди, ще образува тумори, ще събере кръв и вие ще умрете.

“Пояснения върху окултизма, спиритизма, теософията, мистицизма и християнството”, стр. 131-132; 203

Човек трябва да разбира законите: Големите болести сменят малките.

“Прави и криви линии”, стр. 195; 144

Всяко действие, в което вашият ум не взема участие, каквото и да е то, вашето сърце не взема участие и вашата воля не взема участие, то е болезнено състояние, образуват се болестите в света. Това е от моето гледище. Умът, сърцето и волята създават всичките болести в света. Щом умът е недоволен, създава се главоболие. Щом стомахът е недоволен, създава се коремоболие. Щом ръцете са недоволни, създават се болести в ръцете. Щом пръстите са недоволни, създава се болести в пръстите. Всички тия частици са живи, в тях има съзнание. Човек е сбор от разумни същества.

“Правилна преценка”, стр. 54; 154

Ако всичките органи на тялото заболеят, смъртта е неизбежна, ние не може да очакваме здраве. Ако един, два, три органи заболеят, понеже има повече органи, повечето други са здрави, здравите може да помогнат на болните.

“Запечатаната книга”, стр. 73; 97

Ти имаш силна криза. Като минеш нея, после ще дойде втора криза, тя ще бъде малко по-слаба. После могат да минат 1000 кризи. После ще дойде най-малката криза и болестта ще си излезе. Този закон навсякъде съществува.

“Път, Истина и Живот”, стр. 43; 143

Природата е определила колко упражнения трябва да прави всеки човек. Не прави ли доброволно упражнения, тя ще му изпрати някаква болест, ще го застави с часове да се върти в леглото си и по този начин пак ще направи нужното число движения. Всяко упражнение е свързано с известни сили в Природата.

“Разумни отношения”, стр. 50-51; 93

Щом се родите, може да се предскаже богат ли ще бъдете, или не. Туй богатство се обуславя от златото, което е във вашата кръв.

“Доброто семе”, стр. 193; 97

Има в човека една тайна сила, и ако вие знаехте да боравите с нея, ще знаете къде има злато, сребро, скъпоценни камъни, ще идете там, ще си вземете малко, няма какво да огъвате сухите корички от хляб, нито да носите скъсаните обувки, но след като разкриете тези тайни в Природата, има закон: Всеки, който е кредитиран от Природата, не му се позволява на такси да се вози. После не му се позволява да има повече от три костюма, от три шапки.

“Истинната лоза”, стр. 339; 97

В историята не се помни каква е нормата да бъде човек щастлив. Не само това, но колкото богатите стават по-богати, повече изгубват своето щастие. Те изгубват условията за щастието. Дори богатството носи своето нещастие в себе си. То е един закон вътрешен.

“Вечният порядък и безпорядъкът в живота”, стр. 28; 119

Когато някой се приближи до богатата Природа, тя се отличава по това, че всякога ще го приеме в къщи и ще му даде нещо. Щом се приближи до сиромахкинята Природа, тя ще го обере и ще го изпъди вън. Законът е такъв.

“И ще доведат всичките ви братя”, стр. 217; 125

В бъдещата култура ще има един закон: Богатият човек няма право да се жени, сиромахът ще има право да се жени. Тогава ако каже някой: “Искам да се женя”. – “Сиромах стани”. – “Искам да живея добре”. – “Не се жени”. Питам тогава: кой ще се ражда? Законът в Природата е такъв: Само бедните се раждат, само богатите умират. Искаш да живееш, беден бъди; искаш ли да умреш, богат стани.

“Запечатаната книга”, стр. 86; 97

Като умре човек, той оставя всичките си богатства на Земята. Значи има един закон, който охранява всички богатства, придобити на Земята.

“Ако всичкият свят спечели”, стр. 131; 97

Сиромахът, който е недоволен от сиромашията си, няма да се раздели от сиромашията. Сиромахът не само да е недоволен, но да се радва на сиромашията. Такъв е законът.

“Живейте разумно”, стр. 234-235; 97

Без богатство, ти не можеш да развиеш своята щедрост. Чрез онова, което излиза, богатият развива своята щедрост. А пък сиромахът ще приеме онова, което му трябва и ще бъде благодарен.

“Единният живот”, стр. 203; 122

Големи страдания има в това богатство, големи жертви. Когато богатият човек започне да мисли, той ще знае как да го употреби. Сиромахът, като дойде до голямата сиромашия, той да започне да мисли и да благодари, че сега ще се пречисти, защото сиромашията е процес на чистене. Когато дойде богатството в света, да се не опетни. То е онзи велик закон в света.

“Постижимото”, стр. 16; 120

Да допуснем сега, че вие по някой път искате да бъдете богати. Колко богатство е потребно? Природата е създала така: запример, ако вие математически намерите колко богатство ви трябва, веднага ще ви даде богатството. Законът в туй отношение няма никакво изключение.

“Противоречията в живота”, стр. 242; 149

Материалното благо е една мечка. Ти трябва да си запознат с мечката. Като те срещне, да се качиш на гърба й. Ако не познаваш тази мечка – законите на материалните блага – като те срещне, ще ти създаде най-големите нещастия.

“Вералах – да даде Господ”, стр. 434; 168

Богатият да се радва, когато се освободи от богатството си; и сиромахът да се радва, когато се освободи от сиромашията си.

“Сиромах и богат”, стр. 147-148; 194

Материалното богатство на човека се обуславя от неговото духовно богатство. Богатството се обуславя от човешката мисъл, от човешките чувства и постъпки, те са основата. Не мислете, че богатството е нещо произволно. То е точен закон, няма никакво изключение.

“Организиран и неорганизиран свят”, стр. 175; 148

Богатият не може да бъде блажен, то е закон.

“Само хляб”, стр. 156; 204

Единственото нещо, което трябва да правите, е да благодарите на БОГА, от сърце да благодарите. Като благодариш, да не виждаш никъде злото. Животът на всички хора, които сега страдат, един ден ще се подобри. Всеки човек, който е минал през страданията, ще се облекчи. Законът е такъв.

“Верният в малкото”, стр. 312; 109

Мистикът е онзи, който живее в реалността на нещата, който сам опитва работите, който се радва еднакво и на малките, и на големите придобивки. Той се радва на една череша толкова, колкото и на стотици череши. Той живее в закона на благодарността. Никой не е в състояние да отнеме радостта на мистика. Мистикът знае, че и малките, и големи усилия дават еднакви резултати; малките и големи удари причиняват еднакви резултати.

“Стойност на нещата”, стр. 96-97; 86

Не мислете, че у вас, във вашата душа, нещата тепърва ще се създадат. Не, у вас има много заспали чувства. Човешката душа е богата и чака условия, за да се развие. Първото, което трябва да се развие у вас, то е благодарността за всичко, което имате... Ако всички приложите този велик закон на благодарността, то най-малко 50% от всички работи на Земята ще се уредят.

“Солта”, стр. 11, 12; 3

Докато си недоволен, ти си старозаветен човек, но като разбереш великия Божи закон, да бъдеш доволен на малките хапки, които враната ти донася, минаваш в Новия Завет, ставаш новозаветен човек, преставаш да се ожесточаваш, започваш да разсъждаваш, да оправдаваш враната и казваш: “Наистина, колко може да донесе в устата си тази малка врана – колкото тя може да изяде. Виждам, крилцата й са малки, крехки. И на това съм благодарен”.

“Пътят на ученика”, стр. 21; 59

Ученикът всякога трябва да има най-хубав хляб, но каквото количество и да има, всякога трябва да е доволен. Той няма право да изказва недоволство от количеството на храната си, защото всеки ден носи своето благо.

“Обич към знанието”, стр. 262; 59

Няма по-хубаво нещо от боя, ако се бие намясто, но няма по-лошо, ако се бие не намясто. Казвам на жените: “Ще биете както трябва”. И на мъжете казвам: “Бийте както трябва”. И на учителите казвам: “Бийте както трябва”. И на учениците казвам, когато бият учителите си: “Бийте както трябва”. Същият закон е. Учениците, като срещнат учителите си, да благодарят на БОГА, че са ги били.

“Запечатаната книга”, стр. 79; 97

Благодарността дава сила на човека да понесе всички несгоди в живота, колкото и големи да са: щом е благодарен, с тази благодарност той покрива недостатъците, несгодите си и ги носи по-леко.

“Ценното в малкото”, стр. 62; 99

Законът на Доброто е следният: Ако благодариш за малкото Добро, ще дойде голямото Добро; ако благодариш за голямото Добро, ще дойде още по-голямо. Законът на злото е обратен: Ако благодариш за малкото зло, иде по-малко зло; ако не благодариш за малкото зло, ще дойде по-голямо зло.

“Сянка и реалност”, стр. 210-211; 193

Като благодариш на БОГА за Доброто, то расте. Като благодариш на страданието, то си отива. Като не благодариш за Доброто, то си отива. Като не благодариш за страданието, то си остава и расте. Това са четири закона в Природата.

“Музикално състояние на човешката душа – благодарност и доволство”, стр. 66; 198

Помнете: ако човек е недоволен от себе си, и хората няма да бъдат доволни от него; ако е недоволен от ближните си, и хората няма да бъдат доволни от него; ако е недоволен от БОГА, всички живи същества няма да бъдат доволни от него. Такъв е законът.

“Особености на човека”, стр. 239; 142

Ако доброволно приемеш малкото зло, голямото зло няма да дойде. И обратно: Ако доброволно приемеш малкото Добро, и голямото Добро ще дойде.

“Динамика на живота”, стр. 101; 103

Когато ще се роди едно същество, всички, от най-низките до най-високите същества, се радват и даряват с нещо новороденото. Благодарение на тези подаръци то се облича в плът, придобива известни качества и дарби и започва нов живот. По-нататък то започва да се развива, като се ползва от благата на Природата и живота.

“Аз и Отец едно сме”, стр. 203; 80

Когато се отнема нещо на човека, в замяна на отнемането му се дава друго нещо. Ако той е оценил това, което му е било дадено, новото, което получава, ще бъде по-добро от старото. Ако не го е оценил, новото ще бъде по-просто, от по-долно качество.

“Вътрешна просвета”, стр. 36; 152

Обичай светлината, за да имаш толкова светлина, колкото ти трябва. Обичай въздуха, за да имаш толкова въздух, колкото ти трябва. Обичай водата, за да имаш толкова вода, колкото ти е потребно. И най-после, обичай и Земята, за да те поддържа.

“Божественият подтик”, стр. 87; 155

При дишането, като приемаш въздуха, трябва да благодариш на БОГА, че си приел въздуха в себе си, да го задържиш. И като го изпратиш навън, да благодариш, че БОГ ти дал свобода, да вземеш колкото искаш... Там, дето умът присъства, всяка работа става добре. И при стомаха е същия закон.

“Новото в живота”, стр. 438; 153

Ако ти си недоволен от сиромашията, тя се увеличава. Ако си недоволен от богатството, то се намалява. Противоположни са.

“Всичко е създадено за Добро”, стр. 514; 143

Работата, която вършиш, да ти е приятна. Ти щом усещаш недоволство в работата, ти си изхарчил повече енергия. И в яденето същият закон е. Като ядеш, дойдеш до едно място, приятно ти е. Спри там.

“Мозъчни центрове”, стр. 102; 166

Благодарете на БОГА за Любовта, която Той изявява към вас. Благодарете на БОГА за Мъдростта, за светлината, която изявява към вас. Благодарете на БОГА за свободата, която ви дава. Да се изпълни сърцето ви с благодарност. То е сила. Този закон и в дома да действа, и в народа да действа, в обществото и в цялото човечество, навсякъде да действа.

“Свещено чувство”, стр. 138; 161

Всичко онова, каквото направиш, да се радваш, да се радва и оня, на когото ти си го направил. Като свириш ти всякога да си доволен и той да е доволен, това наричам музика. Като свириш и ти, и другите, всички да са доволни. Законът е все същият. Да бъдем доволни от нашата Любов.

“Да дойде при Мене”, стр. 330; 168

Ако си недоволен от Любовта, влез в безлюбието. Ако си недоволен от безлюбието, влез в Любовта.

“Навреме и безвреме”, стр. 25; 185

Нека нашите човешки усмивки показват едно удоволствие, че можем да носим страданието, което човешката Любов изисква.

“Човешка, ангелска и Божествена Любов”, стр. 199; 182

Като се засмеем да сме доволни от своята усмивка. Дали хората ще се зарадват от нашата усмивка не е важно; ние лично трябва да сме доволни от нея. И когато се начумерим, пак трябва да действа същият закон.

“Пояснения върху окултизма, спиритизма, теософията, мистицизма и християнството”, стр. 129-130; 203

Благодарете на Господа за страданията, които ви дава. Щом страдаш, имаш един ревматизъм, кажи: “Господи, много ти благодаря, единият ми крак ме боли”. Ще благодарите. Дойде болката и на другия крак. Ще проверите закона, че е верен. Това, което желаеш, става. Но това, което не желаеш, и то става.

“Всичко е за Добро”, стр. 121; 157

Учете се на закона на доволството; и то не отвънка, а отвътре, от сърце да бъдете доволни! Когато си доволен, каквото и да ти се случи, ще го понесеш с дълбоко съзнание.

“Работете с Любов”, стр. 198; 203

Докато човек се безпокои, работите му не могат да се оправят и ако е болен, не може да се излекува. Затова първо ще престанете да се безпокоите и ще загърбите недоволството, тогава и съдбите ви се изправят по-лесно.

“Седни при силния огън”, стр. 125; 199

Бъдете доволни от малкото, което ви се дава, било в знание, в сила, в ядене, в ходене, в спане и т.н. Нека доволството бъде основа на живота ви. Доволството е Божествен закон.

“Полюси на съзнанието”, стр. 302; 65

Бъдете благодарни на онова, което БОГ дава.

“Един момент”, стр. 487; 151

“Ако се не родите изново”, един процес е – знание се изисква да се родите в Дух и вода. Значи, ако не разбирате закона на водата и закона на Духа, ако те не благоволят да се родите, не може да влезете в Царството Небесно.

“Новото в света”, стр. 96; 177

“Ако се родите от вода и Дух”. Раждането е велик процес, подобен на създаването на нов свят. Това, което внася радост и веселие в живота, което създава идеал и стремеж на човешкия дух, е законът на раждането, на възраждането.

“Влизане”, стр. 3; 48

Новораждането е Божествен закон. Ти всякога трябва да се обновяваш. Ти всеки ден трябва да се раждаш изново.

“Законът на сегашния човек”, стр. 588; 153

Като не разбират законите, мнозина се утешават с мисълта, че когато заминат за другия свят, тогава поне ще бъдат на Небето, при добри, богати условия. Влизането в Небето, при богати условия е във връзка със закона на новораждането.

Новораждане”, стр. 67; 131

Когато Христос е произнесъл великия закон, че човек може да се роди изново, Той е скъсал връзките на робството. Сега хората са роби, и за да се освободят от това робство, непременно трябва да се новородят. Новораждането е освобождение, скъсване на тия връзки, които сега ни спъват.

“Родени изново”, стр. 490; 25

Трябва да се разбира основният закон на възкресението. Възкресението е едно преходно състояние от подсъзнателен живот към съзнателен и свръхсъзнателен живот.

“Аз ще го възкреся!”, стр. 163; 13

Законът на новораждането е закон на влизане в ония хубавите условия. Те са условия вътре в нас.

“Изново родени”, стр. 320; 121

Има сила в света, която възкресява хората. Аз наричам тази сила с едно източно име Лемру. Тази сила съдържа първичния закон, чрез който БОГ е създал цялото човечество. В този първичен закон съществуват известни условия, при които животът може правилно да се развива. При тези условия само най-разумните същества взимат участие в развитието на човека.

“Кога ражда”, стр. 13; 67

Възкресението включва в себе си друг закон, то е състояние – минаване на душата в онова същинско състояние, в което е съществувала преди да е била въплътена в материята. Веднъж въплътена в материята, душата се опорочава. Също, всички хора, без изключение, са нечисти.

“След три дни”, стр. 115; 24

Поставете Любовта като главен фактор в живота си. Като казвам, че трябва да обичате всички без разлика, това не значи, че ще обичате всички еднакво. Законът за обновяването изисква да обичате непреривно и идейно, а не материално. Материалната любов носи големи страдания.

“Дванадесетте племена”, стр. 78; 62

За да бъде възкресението непреривен процес, човек никога не трябва да греши. Ако греши, той пак ще се върне назад. В този смисъл, възкресението подразбира закон за възпитанието на душите, правилно да разбират и прилагат Божествените закони.

“Остани с нас”, стр. 171; 62

Всички хора не могат да бъдат живи, но всички хора могат да възкръснат. Това е закон. Христос пък никога не е умирал. Следователно може да се помогне само на онзи, който разбира закона на възкресението и вярва в него.

“Другата събота”, стр. 38; 77

Писанието казва, че ние сме храм Божий. Така е, тялото ни е храм на БОГА. Ние сега искаме смъртното тяло да се облече в безсмъртие. Кога ще стане това? Когато научим великите закони на Божията мисъл. Те ще ни доведат до безсмъртието.

“Духът на Господа”, стр. 107; 59

И както след страданията Христос възкръсна, така и вие ще възкръснете – ще научите закона на безсмъртието.

“Рождението”, стр. 35; 3

Любовта е велик свят, който има съвсем друго произхождение в сравнение с физическия. Безсмъртието на човека седи именно в Любовта. Когато хората се научат да изпълняват Божията воля, те ще дойдат до закона на безсмъртието. Не е достатъчно само да чувствате тази Любов, но трябва да я изявявате.

“И рече БОГ”, стр. 191; 60

В първата фаза на своя живот човек е изучавал законите за придобиването на вечния живот… При втория изпит всички хора изучават условията, законите за спазване на вечния живот.

“Раздай всичко!”, стр. 16; 30

Когато Христос е изказал тия думи за “вечния живот” в присъствието на Своите ученици, Той им е разкрил един велик закон на живота, чрез който закон се разграничават и определят два съществени негови елемента, които влизат във временния и вечния, в съзнателния и свръхчувствения живот. Сега хора, които не разбират дълбокия смисъл на първообразния език, могат да направят един или друг превод, да разместят думите, но има известни закони, които регулират човешката мисъл и които не допускат едно своеобразно разместване.

“Условията на вечния живот”, стр. 244; 1

Чистотата прави човека млад, а знанието го прави мъдър. Задачата на стария е да разреши закона на безсмъртието.

“Знание и прилагане”, стр. 227; 103

Ние не говорим за свършване на света, но казваме, че светът ще се преобрази и прероди. По същия закон и хората няма да умрат, но ще преминат от живот в смърт и от смърт в живот. Те ще преминат две състояния. Първо ще съблекат физическата си дреха, ще излязат от гъстата материя и ще влязат в по-рядка материя, дето ще облекат духовната си дреха, т.е. духовното тяло. И тогава всички противоречия от човешкия ум ще изчезнат и ще се родят нови хармонични действия.

“Ако говоря”, стр. 61; 47

“От смърт в живот.” Това подразбира: който вярва в БОГА, във Великия Закон, ще придобие Вечния Живот. Аз не говоря за физическия живот, защото животът не се заключава само във физическото тяло.

“Раб и син”, стр. 74; 50

За всичко старо, което спъва вашето развитие, трябва да умрете. Мислите ли, че житното зърно, като влезе в земята, не трябва да умре? То трябва да умре, за да се роди в него новият живот. Според този закон, ако посаждате едно житно зърно десет пъти в земята, то ще има различни опитности, ще придобие различни качества. Същото се отнася и до хората.

“Те свидетелстват”, стр. 275; 47

Всяко място, през което се проявява човекът, ние наричаме същина на разумния живот. Който знае това място, той е придобил закона на безсмъртието. Силата на човека седи във вътрешното единение, вътрешното единство, до което той е достигнал. Това място в човека е недостъпно.

“Едно стадо”, стр. 62-63; 48

В третия закон, в закона на Божествената Любов е вечният живот. Там смъртта се изключва.

“Да угоди на народа”, стр. 6; 30

На каквато възраст и да сте, вие трябва постоянно да се подмладявате. Не мислете за старост! Постоянно подмладяване! Този е законът на вечния живот. Всеки ден трябва да работите за своето подмладяване. Тази идея ще внесе нещо ново във вашия живот. Който държи в ума си идеята за подмладяване, той всеки ден ще получава по нещо ново от Невидимия свят.

“Право разбиране”, стр. 80-81; 55

Като не разбира смисъла на живота, човек казва, че щом се е родил на Земята, нищо друго не му остава, освен да умре. Това е неразбиране на живота, на принципите, които действат в него. Който е роден в Доброто, той никога не умира.

“Доброто оръжие”, стр. 4; 86

Живее ли човек в Божията Любов, той постепенно се приближава към закона на безсмъртието. Законът на безсмъртието поставя всички хора под еднакъв знаменател.

“Глас от града”, стр. 10; 67

Изявяването е закон на безсмъртието. Това подразбира да се освободиш от всички тягости на живота или казано на съвременен език: да имаш свободен билет да пътуваш разумно навсякъде, дето пожелаеш.

“Кога ражда”, стр. 16; 67

Казвам: всеки човек, който се стреми към нов живот, той влиза в нова област – в закона на безсмъртието, дето отношенията между хората са съвсем нови. Тия отношения са абсолютно чисти.

“По БОГА направени”, стр. 24; 81

Лазар не беше прост човек. Той беше един адепт в края на своето развитие. С възкресението той премина едно посвещение, мина от едно по-ниско в по-високо състояние на развитието си. За Лазара имаше един съвпад с идването на Христа – да го възкреси. Христос му каза: “Лазаре, излез вън!” Това е закон, който и сега съществува в Природата. Не трябва да оспорвате този въпрос. Когато посеете едно житно зърно в земята, то първо започва да гние, а после дохожда до едно място, дето този живот почва да се организира, и от него излиза едно растение, от което ще се получи не само едно зърно, но някъде 30, някъде 60, а някъде сто зърна. Това, което е вярно за житното зърно, е вярно и за човека.

“Когото възкреси”, стр. 203; 125

На светиите е дадено задачата, не да спасят хората, но да ги освободят от лошите им наследствени черти и да ги направят щастливи и безсмъртни. Същият принцип подържаше и Христос, като казваше: “Който вярва в Мене, той ще придобие живот вечен”.

“Лазаре, излез вън!”, стр. 133; 75

Ще намериш път без прах, после ще намериш Истина без съмнение, живот без страдание, и тогава ще станеш безсмъртен. Следователно този закон вие може да го приложите в живота.

“Ценни мисли”, стр. 314; 97

Безсмъртието ще дойде, когато хората влязат в закона на Любовта. Сега те изучават закона на безсмъртието. Щом научат този закон, те ще знаят вече как да любят.

“Ценното в малкото”, стр. 69; 99

Всеки човек трябва да работи със закона на Любовта. Този закон е мощният закон на безсмъртието.

“Да се облечете с новия человек!”, стр. 42; 95

Всеки, който даде живот на другите, той трябва да има живот. Законът е такъв.

“Да живее душата ми!”, стр. 286; 120

Аз мога да въздигна един умрял човек, ако ме слуша. Казвате: “Направи това, за да повярват хората”. Мене не ме интересува вярата на хората, аз не се нуждая от тяхната вяра. Аз за себе си мога да направя това нещо, а не да убеждавам хората. После ще ме питате как съм го направил. То не е ваша работа. Онези, които ме слушат, ще кажат: “Много казано”. Ако с това искам да си дам вид, че съм много нещо, това е криво разбиране. Аз само искам да демонстрирам един закон, върху който съм съграден.

“Колко е хубава Твоята Любов”, стр. 469-470; 125

Животът на Земята е музика. Този живот върви в три направления. Да се изразя на музикален език: някой път върви в мажорно направление, тъй както се изразяват военните; някой път върви в минорно направление, тъй както скръбта се изразява, а друг път върви по една хармоническа гама, в която влизат първите две гами. Това са три велики метода, три велики закона, които регулират живота ни.

“Пробуждане на колективното съзнание”, стр. 25; 12

Едно качество, което Любовта предава някому, то е неизгладимо. То не може да се изгуби. Значи в дадения случай Любовта – това е свещеният огън на безсмъртието.

“Към извора”, стр. 190; 135

Който е познал закона на Любовта, той е разбрал само една трета от реалността. Който е познал закона на Мъдростта, той е разбрал две трети от реалността. Който е познал закона на вечната младост, той е разбрал Любовта, Мъдростта и Истината.

“Закон на вечната младост”, стр. 407; 145

При най-големите страдания, които човек има, да се не измени неговата душа. При най-големите страдания да се не промени неговата мисъл. При най-големите страдания да се не промени неговото тяло. Но да се усили. Понеже чрез страданията, чрез изпитанията се усилва човешкото тяло. Та да дойдем до закона на безсмъртието.

“Който знае и който не знае”, стр. 502; 153

Основната мисъл, която трябва да остане във вас, е да намерите вашите ближни. То е първата задача. Ближният – това е противо­положното на вашия живот. Когато намерите противоположното в себе си, в центъра на тези две противоположности ще намерите великия закон на Божественото, на Вечното, то е безсмъртното.

“Добро и човещина”, стр. 255; 109

Един ден ако излезем из въздуха, както рибите излязоха из водата – един ден и ние ще излезем из въздуха – тогава какво ще бъде нашето положение? Трябва да се създадат съвсем други органи, с които ще влезем в онова етерно пространство. Наричам го Божествено дихание. Туй е диханието на Любовта, дето е законът на безсмъртието.

“Настанало е Царството Божие”, стр. 68; 170

Вечният живот е живот без препятствия, без ограничения. Формата не се разрушава в него. Сегашната форма се разрушава постепенно и постоянно и така ще отива, докато добие безсмъртно тяло. Истината не можете нито да придобиете, нито да предадете, ако нямате тази опитност. Този Божествен закон се отличава с една черта на разширение.

“Бележки от разговори с Учителя”, стр. 111; 205

Средата за всички същества и за нашата душа е БОГ; елементът, който носи живота в себе си, е Христос, а условията, които спомагат за проявяването на живота, седят в Дух Свети. Когато вие изменяте реда на нещата, трябва да изменяте същевременно и законите, които регулират формите на нещата... Някои искат да познаят БОГА; ако сте потопени в БОГА, няма да Го познаете, защото сте вътре в Него; вие тогава само живеете в Него, без да Го познавате. А трябва да излезете извън Него и да Го направите условие за вашето съществуване, ако искате да Го познаете.

“Условията на вечния живот”, стр. 252, 253; 1

БОГ царува на Небето! БОГ царува на Земята! И всяка интелигентност, всяко знание, всяка сила, всяка доброта и всяка мощ, било на човека, било на обществото, било на народа, било на цялото човечество, се дължи на Този, Който е създал света. Този свят има и външен израз. Ние сме членове на този свят и трябва да изпълним Божията Воля, каквато и да е тя. Този е Великият закон на Вечния живот. Този е Великият закон на учениците, които искат да реализират Добро и то тъй, както е писано в Божествената книга, която още не е напечатана на Земята.

“Пътят на ученика”, стр. 70-71; 59

За следния път искам от всинца ви да знаете отношението на планетите една към друга като започнете от Меркурий, Венера, Земята, Марс, Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун. Искам да знаете по колко километра разстояние има между тях, каква е големината им и т.н. Това са елементарни неща, които някога сте учили, но сега трябва да си ги припомните. С това ние ще обосновем друг един закон, който определя отношенията, които съществуват между планетите.

“Закон на съотношения”, стр. 31-32; 36

Трябва да изучавате влиянието на планетите върху човека като принципи, за да се ползвате от благотворното им въздействие. Всяка планета има добро и лошо влияние. Човек трябва да бъде разумен, за да се ползва от благотворното им въздействие.

“Елементи на планетите”, стр. 185; 90

Когато се казва, че планетите имат влияние върху човешкия организъм, това показва, че те са му дали нещо. Това е закон в Природата. Влияние има само там, дето съществуват отношения на взимане и даване.

“Трите зрънца”, стр. 23-24; 53

Ще питате дали е позволено на човека да използва знанията на учените, за да спечели някаква сума. Позволено ли е да безпокоите Господа с вашето недоволство? По-добре е човек да плати известна сума на един астролог и да си купи билет, който печели, отколкото всеки ден да безпокои Господа със своето недоволство. Добре, че съществува закон, чрез който човек може да провери известна закономерност в Природата. Той трябва да благодари, че по този начин се домогва до известно знание.

“Стотникът”, стр. 38; 78

Когато садите боб, царевица, пшеница, любеници, или друго нещо, добре е, това да става в периода на пълнене на Луната. Пълненето на Луната внася подтик, импулс за растене на растенията. Но в това време те не могат да растат. Те имат само вътрешен подтик за растене, обаче, самото растене спира. Щом Луната започне да се празни, и растенето на растенията започва. Значи светлината на Луната, при пълненето й, се отразява отрицателно върху растенето, т.е. спира растежа на растенията. Същият закон се отнася и до растенето на човека. Когато болният иска да се излекува от болестта си, лекарите му препоръчват да гледа Луната, когато се празни, и да се свързва с нея. Пълни ли се Луната, той трябва да затваря кепенците на прозорците си, да не прониква светлината й в неговата стая… Идеите на човек растат и се развиват в периода на празнене на Луната, а добродетелите – в периода на нейното пълнене. Пълненето на Луната се отразява благотворно върху ония хора, които искат да се развиват духовно. И Венера има същите фази на пълнене и празнене, както Луната.

“Пълнене и празнене”, стр. 45, 46; 40

Слънцето има желания да привлече Земята към себе си, но има един закон, според който Земята бяга от Слънцето, вследствие на което Слънцето и Земята се намират всякога на еднакво разстояние едно от друго.

“Ето младоженецът иде”, стр. 426; 134

Трябва да се покаже, че ти трябва да се подчиняваш. Щом не се подчинявате, дърво ще имате. То е законът на Марс. На физическо поле, който дойде на Земята, трябва да го бият. За да няма бой, човек трябва да бъде много умен, за да се справи с Марс. При най-малката постъпка, той е силен, с бой се разправя. Ако знаеш как да постъпваш с Марс, ще се освободиш с малко биене. Сега, понеже бащата и майката служат на Марс, затова те казват: “За децата дърво има”. Вие се подчинявате на този закон.

“Единствената врата”, стр. 127-128; 176

Днес всички знаят, че в месец март настъпва равноденствието. Второто равноденствие е през септември. Равноденствието или знакът на Овена представя Божествения принцип на самопожертване. Минаването на Слънцето през Северния полюс, през полюса на Истината, подразбира закон на самопожертване. За да се познае Истината, Божественото трябва да слезе в материалния свят при онези души, които са вече на Земята. Когато казваме, че съществува драма, трагедия за човешките души, ние имаме предвид оплитането на тези души в материята. Тези души трябва да се освободят! Те са подтиснати от тежестта на едно голямо здание, каквото представя материалния свят, но никой не подозира това. Никой не знае отде е дошъл, защо е дошъл и де ще отиде. Съвременният човек е изгубил историята на своето минало, историята на своето битие. Като дойде до закона на самопожертването, той ще се върне към своето битие. След първото равноденствие, в месец април, влиза в знака на Телеца или на Бика, който е принцип на майката, т.е. на онази сила, която съединява всички неща. После иде знакът Близнаци, който представя принципа на космическия, т.е. на Божествения ум. Той свързва всички същества в едно цяло. Тези три знака в зодиака представят една триада, която се повтаря четири пъти през годината. Те съответстват на четирите полета, през които човекът е минал, докато дойде на Земята: той е слязъл от причинния свят в умствения; от умствения – в астралния; от астралния – във физическия, дето най-после е спрял.

“Твърдата храна”, стр. 100; 61

Ако човек иска да развие някаква идея, да роди нещо, Месечината трябва да подейства върху него. Законът на Месечината е такъв.

“В Името на БОГА!”, стр. 415; 145

Съществата, които са устройвали Слънчевата система, са поставили Земята от Слънцето точно на такова разстояние, че слънчевата енергия да може да въздейства върху човека. От тия наблюдения окултната наука извлича следния закон: По-далечно стоящите планети от Слънцето приемат количествено по-малко светлина, но качествено по-интензивна; по-близо стоящите планети до Слънцето приемат количествено повече светлина, но качествено по-слаба.

“Разумни наблюдения”, стр. 6; 36

Трябва да изучавате отношението на Земята към човешкия организъм. Трябва да изучавате отношението на звездите към човеш­кия организъм.

“Наяве”, стр. 116; 121

Любовта премахва всички слабости и недъзи. Тя е особено космическо течение, което минава през всички живи същества. Колкото по-правилно се приема и предава тази енергия, толкова по-здрав е човек.

“Линиите на ума и на сърдцето”, стр. 53; 63

Ще ви приведа един закон. Ако вие подпушите един извор, който тече из камениста почва, като поставите тиня по пътя на тази вода, тинята ще може ли да устои на бистрата вода? Коритата на бистрите балкански потоци винаги се изчистват. Питам: ако Божията Любов минава като извор през вашата душа, може ли някога да остави в нас някаква утайка? Никога! Тя ще изчисти утайките и всякаква грапавина съвсем ще изглади. Затова именно най-първо Любовта трябва да мине през душите ни, за да изчисти всичко. Животът е потребен за измиване на утайките.

“Късият път”, стр. 225; 38

Ако Любовта е среда, в която ние живеем, питам: рибите пият ли вода? Пият. Рибите пият най-много вода. Водата в тях постоянно минава през хрилете им. Такова е положението на онези, които живеят в Любовта. Да кажем, че синът ви е напълнил устата си с вода, разумно ли е да пиете вода от неговата уста? Не е разумно. Не пийте вода от устата на другите хора! Този е първият закон, с който можете да урегулирате живота си. Защо? Защото вие сами можете да бъдете в тази среда на Любовта, сами можете да я проявите и да не чакате други да ви потопят в тази среда, нито да ви дават да пиете вода от устата си. С БОГА всякога можете да живеете и с Него всякога можете да се разбирате напълно. Вие живеете в Любовта. Нищо в света не е в състояние да ви раздели от тази Любов.

“Дето и да идеш”, стр. 196-197; 38

Без Любов нещата нямат име, те са безименни. И безсмъртието се дължи на същия закон. Дето е Любовта, там е и безсмъртието. Вие искате да влезете в Царството Божие, да придобиете Вечния Живот. Как ще го придобиете? Чрез положително знание и абсолютна чистота. Който се е домогнал до основния закон на Любовта, той е придобил вече това знание и тази чистота.

“Устойчиви съединения”, стр. 131; 54

Добро

Вие трябва да разбирате Любовта, защото чрез Любовта иде силата в света, иде знанието, иде и добротата. Доброто е плод на Любовта.

“Понеже ви казах това”, стр. 480; 134

Който търси закона на Любовта, във всички противоречия той трябва да вижда Доброто.

“Най-голямото веселие и най-малката радост”, стр. 112; 54

И злото търси Любовта в света, и Доброто търси Любовта – тя ги направлява. Любовта седи над тях и затова се казва, че чрез закона на Любовта всичко може да се подведе под един закон, който подчинява и злото, и Доброто.

“Произход и значение на светилника”, стр. 162; 120

Доброто се усмихва, а Любовта говори. Любовта те хваща с двете си ръце, и ти ще се запалиш от всички страни. Като започне да ти говори, ти ще се запалиш отгоре до долу и ще се превърнеш на пламък. Целият свят ще се освети от този пламък и всички ще те видят. Който разбира закона, казва: “Благословение е да те освети Любовта”. Който не разбира закона, казва: “Отиде човекът, изгоря”.

“Обич и знание”, стр. 225; 89

Когато истинският закон на Любовта проникне, тогава Любовта има нужда от злото. Злото, омразата, това са въглища, Любовта се радва, че има такива работи, и тургва в своята пещ, и работи, но когато няма Любов, тия горения стават по друг начин и разрушават.

“Без БОГА и без Любов не може”, стр. 92-93; 206

Цял живот може да постите, постоянно да се разкайвате, но нямате ли Любов, Царството Божие е далеч от вас. Да се покаеш, разбирам да разтвориш сърдцето си и да възприемеш Любовта вътре в него, друго покаяние не разбирам. Според този велик закон вие трябва да обичате еднакво и Доброто, и злото – там е силата на човека.

“С Любов се взима”, стр. 232; 201

В момента, в който престане да действа законът на Любовта, злото идва. Змията може да ви ухапе. Ако мисълта е проникната от закона на Любовта, нищо не може да ви ухапе, но когато съзнанието не е будно и вие се увлечете, тогава грехът може да ви нападне.

“Добро и човещина”, стр. 253; 109

При изпълнение на дадената задача, ще спазвате един закон. Той е следният: Прави Добро най-първо на този, когото обичаш. Сутрин, като станеш, направи Добро на този, когото обичаш, защото към него ти имаш естествено разположение. Направиш ли на него Доброто, ти ще можеш да го направиш и на този, когото не обичаш.

“26август, сряда”, стр. 21; 37

Онзи, който отстъпва, е юнак; а онзи, който не отстъпва е баба.

“Моята заповед”, стр. 7; 30

Когато е въпросът да установим закона на Любовта, ние трябва да сме готови да отстъпим. Казано е: “Не противи се на злото”. Защото, ако се противим на злото, ние тогава му даваме сила. В името на този закон на Любовта, злото не го признавам, и то, като дойде, ще вземе само туй, което е негово. Ще си вземе своите злини, Доброто не може да вземе.

“Много плод принася”, стр. 98; 18

Законът за Любовта е закон за примирение между Доброто и злото в света. Да оставим Доброто и злото. Примирение между страданията и радостите или разбиране. Любовта е закон, за да разберем страданията и радостите на физическото поле. Човек е дошъл на Земята, за да разбере смисъла на страданията и радостите.

“Скръб и радост”, стр. 194; 154

Свобода

Законът на Любовта трябва да се турне в действие, след това знанието трябва да се тури като сила и условия, а Истината е методът, по който трябва да работите... Истинският път, чрез който може да се освободи човек, е по закона на Любовта.

“Пътят на добрите постижения”, стр. 141, 142; 205

Няма ли някакъв начин, по който човек да се развърже напълно? Има един начин – той е законът на Любовта. Като живеете по този закон, вие ще се развържете напълно. Това значи: вървете по правата посока на живота, която води към ония възли, които сами някога сте вързали. Щом дойдете до тях, вие ще заплатите на господаря си всичко, каквото му дължите, и той ще ви освободи.

“Вързано и развързано”, стр. 49; 76

Думата Възлюбете Господа е един скъпоценен камък, който, ако се обработи, придава своята цена. Любовта е закон на освобождаване.

“Възлюбете Господ”, стр. 552; 140

Иска ли да бъде свободен, човек трябва да живее в закона на Любовта.

“Светлият образ”, стр. 256; 93

Ограничавайте се, без да се заробвате! Това е ваше право. В това седи силата на човека. Това е законът на Любовта.

“Противоречия и възможности”, стр. 39; 123

Божествената Любов, която ви е повикала за живот, тя ви освобождава от всички ограничения.

“Вяра безгранична и Любов безгранична”, стр. 396; 136

Първото нещо – Любовта разбира развързване. Друг е въпросът, когато вие искате да ви обича някой. Пак се разбира същият закон. Онзи, който ви обича, трябва да ви развърже.

“Ще бъде развързано”, стр. 83; 170

Насилието ражда насилие. Като знаете този закон, служете си с Любов. Любовта е единствената сила, която може да освободи човека от всички противоречия и ограничения.

“Съзнателният живот”, стр. 278; 85

Само в онази Любов, която носи светлина и свобода, в нея има всички постижения. И тук на Земята, и дето и да е – тя носи постижения.

“Три категории храни. Първото обещание”, стр. 413; 135

Когато хората зачитат живота на агнето, както зачитат своя, и му дават свобода да живее при тях без страх, настанало е вече между тях Царството Божие. Тези хора са влезли вече в закона на Любовта, искат да живеят според него. Този закон изключва всякакво насилие.

“Той е реченият”, стр. 81; 76

За хората на Новата епоха, ако Любовта не стане като един закон, животът не е разбран. Първото нещо е свободата, да бъдеш свободен.

“Първата дума”, стр. 269; 128

Човек сам трябва да стане господар на своята свобода. Тази свобода той може да постигне по два начина. Един от начините е да изучава живата Природа, това е сегашното положение; другото положение е да изучава вътрешната страна на живота, та чрез закона на Любовта да живее без закон. Да живееш без закон, това е отношение с всичките хора, да съзнаваш нуждите, които всеки човек има, и да бъдеш крайно умен, за да задоволяваш нуждите им. Другият закон на Любовта е изобилието, свободата, в която човек трябва да се прелива.

“Освободени”, стр. 38-39; 96

1. “Сила и живот” НБ /серия I, 1914/ София, 1915г.

2. “Сила и живот” НБ /серия II, 1915-17/ Русе, 1927 г.

3. “Сила и живот” НБ /серия III, 1917-19/, Русе, “Д. Петров” 1929 г.

4. “Все що е писано” НБ /1917/ София, 1942

5. “Дали може” НБ /1918/ София, 1942 г.

6. “Да възлюбиш Господа” НБ /година 1916-20/ София, 1946 г.

7. “Беседи, обяснение и упътвания” СБ /19-26.08.1919, Търново/ София, 1919 г.

8. “Трите основи на живота” НБ /1920-21/ София, 1947 г.

9. “Ще управлява всички народи” НБ /1920-22/ София, 1948 г.

10.“Беседи, обяснения и упътвания” СБ /19-24.08.1920 г., Търново/ София 1996 г.

11. “Новият човек” НБ /1921/ София, 1947 г.

12. “Беседи, обяснение и упътвания” СБ /19-25.08.1921, Търново/ София, 1921 г.

13. “Сила и живот” НБ /IV серия, 1921-22/ София, 1922 г.

14. “Сила и живот” НБ /V серия, 1922 г./ София, 1922 г.

15. “Двата пътя” МОК /година І/1, 1922/ София, 1934г.

16. “Противоречия в живота” МОК /година І/2, 1922/ София, 1934 г.

17. “Трите живота” ООК /година І, 1922-23/ София, 1942 г.

18. “Беседи, обяснение и упътвания” СБ /19-26.08.1922, Търново/ София, 1922 г.

19. “Аз съм истинната лоза” цикъл беседи, Търново /година 1922/ Варна, 1922 г.

20. “Допирни точки в Природата” МОК /година ІІ/1, 1922-23/ София, 1935 г.

21. “Добри навици” МОК /година ІІ/2, 1922-23/ София, 1936 г.

22. “Положителни и отрицателни сили в Природата” ООК /година ІІ, 1922-23/ София, 1923 г.

23. “Поучаваше ги” НБ /1923/ София, 1949 г.

24. “Петимата братя” НБ /1923/ София, 1949 г.

25. “Двата природни метода” НБ VІ серия /година 1923-24/ София, 1924 г.

26. “Разумният живот” МОК /година ІІІ, 1923-24/ София, 1927 г.

27. “Високият идеал” ООК /година ІІІ, 1923-24/ Русе, 1924 г.

28. “Разумният живот” СБ /година 1924/ Русе, 1924 г.

29. “Който дойде при Мене” НБ /1924-25/ София, 1950 г.

30. “Настанало е Царството Божие” НБ /серия VІІ, 1924-25/ Русе, 1925 г.

31. Лекции на МОК /година ІV/1, 1924-25/ София, 1927 г.

32. Лекции на МОК /година ІV/2, 1924-25/ София, 1928 г.

33. Лекции на МОК /година ІV/3, 1924-25/ София, 1928 г.

34. Лекции на МОК /година ІV/4, 1924-25/ София, 1928 г.

35. Лекции на МОК /година ІV/5, 1924-25/ София, 1928 г.

36. “Абсолютна справедливост” ООК /година ІV, 1924-25/ Русе, 1925 г.

37. “Наряд и упътвания” СБ /година 1925/ София, 1925 г.

38. “Две свещени положения” СБ /1925/ София, 1925 г.

39. Лекции на МОК /година V/1, 1925-26/ София, 1929 г.

40. “Влияние на светлината и тъмнината” МОК /година V/2, 1925-26/ София, 1937 г.

41. “Жива реч” МОК /година V/3, 1925-26/ София, 1937 г.

42. “Козативни сили” ООК /година V/1, 1925-26/ София, 1930 г.

43. “Светлина на мисълта” ООК /година V/2, 1925-26/ София, 1930 г.

44. “Условия за разумния човек” ООК /година V/3, 1925-26/ София, 1930 г.

45. “Заведоха Исуса” НБ /година VІІІ/1, 1925-26/ Русе, 1926 г.

46. “За Славата Божия” НБ /година VІІІ/2, 1926-27/ Русе, 1927 г.

47. “За това се родих” НБ /серия ІХ/1, 1927/ София, 1929 г.

48. “Влизане” НБ /серия ІХ/2, 1927/ София, 1930 г.

49. “Праведният” НБ /година ІХ/3, 1926-27/ София, 1931 г.

50. “Вехтото премина” НБ /серия ІХ/4, 1927/ София, 1931 г.

51. “Съборни беседи” /година 1926/ София, 1926 г.

52. “Посока на растене” МОК /година VІ/1, 1926-27/ София, 1939 г.

53. “Светото място” МОК /година VІ/2, 1926-27/ София, 1939 г.

54. “Простите истини”ООК /година VІ/1, 1926-27/ София, 1933 г.

55. “Неразрешеното” ООК /година VІ/2, 1926-27/ София, 1933 г.

56. “Възможни постижения” ООК /година VІ/3, 1926-27/ София, 1934 г.

57. “Четирите кръга” ООК /година VІ/4, 1926-27/ София, 1934 г

58. “Обич към знанието” СБ / 21.08. 1927/ София, 1928г.

59. “Пътят на ученика” СБ /година 1927/ София, 1927 г.

60. “Мнозина казваха” НБ /серия Х/1, 1927/ София, 1933 г.

61. “Ни мъж, ни жена” НБ /серия Х/2, 1927-28/ София, 1933 г.

62. “Синове на възкресението” НБ /серия Х/3, 1928/ София, 1934 г.

63. “Божествената мисъл” МОК /година VІІ/1, 1927-28/ София, 1942 г.

64. “Великото и красивото” ООК /година VІІ/1, 1927-28/ София, 1935 г.

65. “Малки и големи придобивки” ООК /година VІІ/2, 1927-28/ София, 1936 г.

66. “Добри и лоши условия” ООК / година VІІ/3, 1927-28/ София, 1937 г.

67. “За съдба дойдох” НБ /серия XI, 1928/ София, 1928-29

68. “Ключът на Живота” СБ / 22.08.1928/ София, 1928г.

69. “Божествените условия” МОК /година VIII/1, 1928-29/ София, 1942 г.

70. “Отворени форми” МОК /година VІІІ/2, 1928-29/ София, 1943 г.

71. “Ключът на живота” ООК /година VІІІ/1, 1928-29/ София, 1937 г.

72. “Смени в Природата” ООК /година VІІІ/2, 1928-29/ София, 1938 г.

73. “Форми в Природата” ООК /година VІІІ/3, 1928-29/ София, 1938 г.

74. “Определени движения” ООК /година VІІІ/4, 1928-29/ София, 1938 г.

75. “Учителю благи” НБ /серия ХІІ/1, 1929/ София, 1934 г.

76. “Който има невестата” НБ /серия ХІІ/2, 1929/ София, 1935 г.

77. “Голямото благо” НБ /серия ХІІ/3, 1929/ София, 1936 г.

78. “Крадецът и пастирът” НБ /серия ХІІІ/1, 1929/ София, 1937 г.

79. “Да ви даде” НБ /серия ХІІІ/2, 1929-30/ София, 1938 г.

80. “Делата Божии” НБ / серия ХІІІ/3, 1930/ София, 1940 г.

81. “По БОГА направени” СБ /година 1929/ София, 1929 г.

82. “Служене, почит и обич” МОК /година ІХ/1, 1929-30/ София, 1940 г.

83. “Закони на Доброто” МОК /година ІХ/2, 1929-30/ София, 1940 г.

84. “Естествен ред на нещата” ООК / година ІХ/1, 1929-30/ София, 1939 г.

85. “Степени на съзнанието” ООК / година ІХ/2, 1929-30/ София, 1939 г.

86. “Доброто оръжие” ООК /година ІХ/3, 1929-30/ София, 1939 г.

87. “Условия за растене” НБ /серия ХІV, 1930/ София, 1949 г.

88. “Благословена между жените” СБ /година 1930/ София, 1930 г.

89. “Абсолютна Истина” УС /година І, 1930-32/ София, 1949 г.

90. “Път към живота” МОК /година Х/1, 1930-31/ София, 1941 г.

91. “Методи за самовъзпитание” МОК /година Х/2, 1930-31/, София 1941 г

92. “Божият глас” ООК /година Х/1, 1930-31/ София, 1940 г.

93. “Просветено съзнание” ООК /година Х/2, 1930-31/ София, 1940 г.

94. “Реалности и сенки” ООК /година Х/3, 1930-31/ София, 1941 г.

95. “Изново” НБ /година ХV/1, 1931-32/ Бургас, 1992 г.

96. “Вземи детето” НБ /серия ХV/2, 1931-32/ Бургас, 1993 г.

97. “Живот, светлина и свобода” НБ /година ХV/3, 1932/ Бургас, 1994 г.

98. “Любов към БОГА” СБ /година 1931, том І/ София, 1931 г.

99. “Нашето място” СБ /година 1931, том ІІ/ София, 1932 г.

100.“Отиване и връщане” СБ /година 1931, том ІІІ/ София, 1932 г.

101. “Събуждне” ООК /година ХІ/1, 1931-32/ София, 1944 г.

102. “Законът и Любовта” ООК /година ХІ/2, 1931-32/ София, 1936 г.

103. “Начало на Мъдростта” ООК /година ХІ/3, 1931-32/ София, 1946 г.

104. “Живот и отношения” МОК /година ХІ/1, 1931-32/ София, 1947 г.

105. “Фактори в Природата” МОК /година ХІ/2, 1931-32/ София, 1947 г.

106. “Видяхме Славата” СБ /година 1932/ София, 1999 г.

107. “Ценното из книгата на Великия Живот” СБ /година 1932/ София, 1932 г.

108. “Думи на Правда” НБ /серия ХVІ/1, 1932/ Бургас, 1996 г.

109. “Живият хляб” НБ /серия ХVІ/2, 1932-33/ Бургас, 1997 г.

110. “Ново разбиране” УС /година ІІ/1, 1932-33/ София, 1949г.

111. “Сеятелят” УС /година ІІ/2, 1932-33/ София, 1950г.

112. “Дреха на живота” УС /година ІІ/3, 1932-33/ София, 1950 г.

113. “Великата разумност” МОК /година ХІІ/1, 1932-33/ София, 1949 г.

114. “Съразмерност в Природата” МОК /година ХІІ/2, 1932-33/ София, 1949 г.

115. “Новата мисъл” ООК /година ХІІ/1, 1932-33/ София, 1947 г.

116. “Работа на Природата” ООК /година ХІІ/2, 1932-33/ София, 1948 г.

117. “Трите посоки” ООК /година ХІІ/3, 1932-33/ София, 1948 г.

118. “Бъдещето верую на човечеството” СБ /година 1933/ София, 1934 г.

119. “Новото разбиране на връзката в живота” УС /година ІІІ, 1933-34/ София, 2000 г.

120. “Постижимото” НБ /серия ХVІІ/1, 1933-34/ София, 1999 г.

121. “Приготовленията на сърдцето” НБ /серия ХVІІ/2, 1933-34/ София, 1999 г.

122. “Вечният порядък” ООК /година ХІІІ, 1933-34/ София, 1999 г.

123. “Великото в живота” СБ /година 1934/ София, 1934 г.

124. “Часът на Любовта” СБ /година 1934/ София, 1934 г.

125. “Този е живият хляб” НБ /серия ХVІІІ, 1934-35/ Кърджали, 1998 г.

126. “Учение и работа” УС /година ІV/1, 1934-35/ София, 1939 г.

127. “Ценната дума” УС /година V/2, 1934-35/ София, 1941 г.

128. “Права обхода и права постъпка” МОК /година ХІІІ и ХІV, 1934-35/ София, 2003 г.

129. “Ако говоря” ООК /година ХІV/1, 1934-35/ София, 2003 г.

130. “Ако говоря” ООК /година ХІV/2, 1934-35/ София, 2003 г.

131. “Царският път на душата” СБ /година 1935/ София, 1935 г.

132. “Трите родословия” УС /година V/1, 1935-36/ София, 1943 г.

133. “Устойчиви величини” УС /година V/2, 1935-36/ София, 1943 г.

134. “Вас ви нарекох приятели” НБ /година 1935-36/ Кърджали, 1998 г.

135. “Към извора” ООК /година ХV/І, 1935-36/ София, 2002 г.

136. “Петте врати” ООК /година ХV/ІІ, 1935-36/ София, 2002 г.

137. “Господар и слуга” МОК /година ХV/1, 1935-36/ Шумен, 1998 г.

138. “Основният тон” МОК /година ХV/2, 1935-36/ София, 1998 г.

139. “Да им дам живот” СБ /година 1936/ София, 1936 г.

140. “Най-голям в Царството Небесно” НБ /година 1936-37/ София, 1999 г.

141. “Той създава” УС /година VІ/1, 1936-37/ София, 1947 г.

142. “Старото отмина” УС /година VІ/2, 1936-37/ София, 1947 г.

143. “Запалена свещ” ООК /година ХVІ, 1936-37/ София, 1999 г.

144. “Разумните същества” МОК /година ХVІ/1, 1936-37/ София, 2003 г.

145. “Лъчи на живота” СБ /година 1937/ София, 1937 г.

146. “По образ и подобие” НБ /серия ХХІ, 1937-38/ София, 1998 г.

147. “Ликвидация на века” УС /година VІІ/1, 1937-38/ София, 1948 г.

148. “Красотата на душата” УС /година VІІ/2, 1937-38/ София, 1948 г.

149. “Възможности на красотата” МОК /година ХVІІ/1, 1937-38/ Алфа-дар, 1999 г.

150. “Възможности в живота” МОК /година ХVІІ, 1937-38/ София, 1998 г.

151. “Божественият импулс” ООК /година ХVІІ, 1937-38/ София, 1999 г.

152. “Двигатели в живота” СБ /година 1938/ София, 1938 г.

153. “Любовта дава живот” НБ /година 1938-39/ София, 1999 г.

154. “Скръб и радост” МОК /година ХVIII, 1938-39/ София, 1999 г.

155. “Славата Божия, Царството Божие и Волята Божия” ООК /година ХVІІІ/1, 1938-39/ София, 1998 г.

156. “Силата на мисълта” ООК /година ХVІІІ/2, 1938-39/ София, 1998 г.

157. “Добрият език” УС /година VІІІ/1, 1938-39/София, 1998 г.

158. “Изпитът на Любовта” УС /година VІІІ/2, 1938-39/ София, 1998 г.

159. “Езикът на Любовта” СБ /година 1939/ София, 1939 г.

160. “Първият момент на Любовта” УС /година ІХ/1, 1939-40/ София, 1997 г.

161. “Обичайте и радвайте се” УС /година ІХ/2, 1939-40/ София, 1997 г.

162. “Път на зазоряване” НБ /година 1939-40/ София, 1999 г.

163. “Единственото богатство” ООК /година ХІХ/1, 1939-40/ София, 1999 г.

164. “Наука за живота” ООК /година ХІХ/2, 1939-40/ София, 1999 г.

165. “Смяна на състоянията” МОК /година ХІХ/1, 1939-40/ София, 1998 г.

166. “Пътят към щастието” МОК /година ХІХ/2, 1939-40/ София, 1998 г.

167. “Божественият и човешкият свят” СБ /година 1940/ София, 1940 г.

168. “Съгласуване на мислите” УС /година Х, 1940-41/ София, 1998 г.

169. “Като роди дете” НБ /година 1940-41, том І/ Стара Загора, 1998 г.

170. “Възпитанието” НБ /година 1940-41, том ІІ/ София, 1999 г.

171. “Всеки ден по една добра мисъл” ООК /година ХХ/1, 1940-41/ София, 1997 г.

172. “Прав път” ООК /година ХХ/2, 1940-41/ София, 1998 г.

173. “Най-лесното” МОК /година ХХ/1, 1940-41/ София, 1998 г.

174. “Живот, светлина и сила” МОК /година ХХ/2, 1940-41/ София, 1998 г.

175. “Възможности за щастие” СБ /година 1941/ София, 1941 г.

176. “Последното Добро” УС /година ХІ/1, 1941-42/ София, 1997 г.

177. “Близо и далече” УС /година ХІ/2, 1941-42/ София, 1997 г.

178. “Двете Божествени посещения” МОК /година ХХІ, 1941-42/ София, 1999 г.

179. “Буден ум и будно сърдце” ООК /година ХХІ/1, 1941-42/ София, 1999 г.

180. “Великата възможност” ООК /година ХХІ/2, 1941-42/ София, 1999 г.

181. “Опорни точки на живота” СБ /година 1942/ София, 1942 г.

182. “Важни и належащи неща” УС /година ХІІ/1, 1942-43/ София, 1997 г.

183. “Плодовете на Любовта” УС /година ХІІ/2, 1942-43/ София, 1997 г.

184. “Проявление” НБ /1942-43, том І/ София, 1998 г.

185. “Оживяване” НБ /1942-43, том ІІ/ София, 1998 г.

186. “Минало, настояще, бъдеще” МОК /година ХХІІ, 1942-43/ София, 1998 г.

187. “Факти, закони, принципи” ООК /година ХХІІ/1, 1942-43/ София, 2002 г.

188. “Факти, закони, принципи” ООК /година ХХІІ/2, 1942-43/ София, 2002 г.

189. “Вечното благо” СБ /година 1943/ София, 1944 г.

190. “Новото начало” УС /година ХІІІ, 1943-44/ София, 1944 г.

191. “Вечно подмладяване” НБ /серия ХХVІІ, 1943/ София, 1944 г.

192. “Новият светилник” ООК /година ХХІІІ, 1943-44/ София, 1946 г.

193. “Силите на Природата” МОК /година ХХІІІ, 1943-44/ София, 1947 г.

194. “Заветът на Любовта” УС /година ХІV/1, 1944/ София, 1944 г.

195. “Заветът на Любовта” УС /година ХІV/2, 1944/ София, 1944 г.

196. “Заветът на Любовта” УС /година ХІV/3, 1944/ София, 1944 г.

197. “Учителя във Варна” Документална хроника, София, 1999 г.

198. “Акордиране на човешката душа” архив на Боян Боев І том, София, 1999 г.

199. “Акордиране на човешката душа” архив на Боятн Боев ІІ том, София, 2000 г.

200. “Акордиране на човешката душа” архив на Боятн Боев ІІІ том, София, 2001 г.

201. “В начало бе” НБ (1914-16) София, 2003 г.

202. “Искайте сила, имайте вяра” ИБ (1914-19) София, 1994 г.

203. “Великата майка” ИБ (1917-32) София, 1998 г.

204. “Аз ви избрах” ИБ (1920) София, 1995 г.

205. “Тихият глас” ИБ (1924-30) София, 1997 г.

206. “Кротките” ИБ (1921-23) София, 1996 г.

207. “Свещен трепет” ИБ (1930-32) София, 1998 г.

208. “Ходете във виделината” ИБ (1898-1913) София, 1994 г.

Когато изведе евреите от Египет, Мойсей им даде няколко закона, които те не можаха напълно да разберат и приложат. Първият и най-силен закон, който се запечата дълбоко в умовете и сърдцата им, беше следният: “Да възлюбиш Господа БОГА твоего с всичкото си сърдце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила, и ближния си като себе си”. И Христос постави тия два закона за основа на Своето учение.

“Качества на ума, на сърдцето и на тялото”, стр. 220; 145

Ще говоря върху двата велики закона, които определят, върху които почива човешкият живот. Като запитали Христа върху този въпрос, Той изразил тия два закона със следующата мисъл: “Да възлюбиш Господа БОГА твоего с всичкото си сърдце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила. И да възлюбиш ближния си както собствената си душа”.

“Двата велики закона”, стр. 6; 206

Когато Христос е казал да възлюбиш Господа БОГА твоего с всичкото си сърдце, ум и сила, Той е подразбирал именно този велик закон – да любите всичко.

“Живот вечен”, стр. 66-67; 7

“Ще пребъдете в Любовта Ми”. Който не разбира основния закон на живота – Любовта, мисли, че може да я ограничи. Любовта не се ограничава, тя се отнася към свободните действия. Човек може да пребъдва в Любовта, но не и да я ограничава. В пребъдването той едновременно възприема и дава – става правилна обмяна. В държане на заповедите има изпълнение, даване, изразходване на енергия.

“Пребъдете”, стр. 179; 4

Не само БОГ е носител на Любовта, но и ние можем да бъдем носители на Божията Любов. Христос казва: “Както Отец Ми е дал живот, така и Аз давам живот на другите”.

“Денят Господен”, стр. 44; 60

Целият християнски свят да бъдат съработници на БОГА. Не можем да бъдем съработници без Любов. Този закон Христос го е казал: “Както Ме е Отец възлюбил, така и Аз ви възлюбих”.

“Новото верую”, стр. 44; 188

Има два закона, по които човек върви: закона на Христа – законът на Любовта – и стария закон. Христовият закон подмладява и възкресява човека, а старият закон прави човека още по-стар, отколкото е в действителност.

“Осмисляне на живота”, стр. 233; 94

И когато Христос казва на жената: “Обичай ближния си като себе си”, подразбира да обича мъжа си като себе си; също когато казва на мъжа да обича ближния си, подразбира да обича жена си като себе си. И ако вие дадете тези примери, тогава вашите синове и вашите дъщери ще ги следват. Това е то, създаване бисера – алхимическият закон, приложен на физическото поле.

“Многоценният бисер”, стр. 98; 2

Христос е поставил закона така: “Както Отец Ме е възлюбил, тъй и Аз ви възлюбих”.

“Вечно подмладяване”, стр. 18; 151

Христос е излязъл от Отца. Дойде до закона на Любовта, да покаже Любовта на света... Ако едно дете не е било в утробата на майка си и ако майката не е у него... Законът е верен. Туй дете, ако не държи майка си в своето сърдце и ако не я държи в ума, туй, което му дала, връзка няма между майката и детето.

“Пожелаване”, стр. 224-225; 182

Христос казва: “Всеки, който види жена и я пожелае в сърдцето си, той е прелюбодействал”. Това е Божествен закон, който се отнася еднакво и за мъжа, и за жената. Защо човек не трябва да пожелава чуждото? Много естествено, може ли двама души да седят на един стол? Не може. Човешкото сърдце е направено така, че в него може да влезе само един човек. Такъв е законът… Щом се говори за Любовта на сърдцето, законът е строг: В него може да влезе само една жена или един мъж. Дойдем ли до Любовта на душата, там законът е друг.

“Речи само реч”, стр. 163; 24

И тук е великият закон: “Дето има двама души, събрани в Мое Име, там съм и Аз”.

“Сродните души”, стр. 281; 13

Христос дойде на Земята и проповядваше на човечеството новия закон – законът на Любовта. Той им казваше: “Който иска да се спаси, трябва да се отрече от себе си, от заблужденията на света, да не мисли, че знанието, богатството и силата, които светът дава, ще го заведат в правия път.

“Огънят на Любовта”, стр. 68; 133

“Който дойде при Мене, няма да го изпъдя”. Нека отправим сърдцата си към Христа и Му благодарим за Любовта към нас. Да любиш, това подразбира изпълнение на Христовия закон. Щом изпълняваш този закон, ти се свързваш с БОГА.

“Който дойде при Мене”, стр. 17; 29

“Онова, което БОГ е съчетал, човек да го не разлъча”. За да запази тази връзка, човек трябва да е готов да приложи учението на Христа. Това значи да спазва закона на хармонията, известен под името закон на симпатията. Два закона действат в света: закон на симпатията и закон на антипатията, т.е. закон на хармонията и закон на дисхармонията. Когато се обичат, хората прилагат закона на симпатията, или на хармонията, живеят братски помежду си; когато не се обичат, те живеят по закона на антипатията или дисхармонията. В този закон съществува отблъскване, а в първия – привличане. Дето има хармонията, там е БОГ.

“БОГ е съчетал”, стр. 156-157; 4

“Туй, което БОГ е съчетал, човек да не го разлъча”. Това е законът, към който сега се връщате, за да турите съгласие между сърдцето, душата и ума си.

“Което е БОГ съчетал”, стр. 31; 203

Единственият най-хубав метод за работа е хармонията в света. Хармонията вече принадлежи към музикалния свят. Когато човек излезе от Небето, излезе по закона на хармонията. Висшите духове са излезли с хармония.

“Трите метода”, стр. 110; 188

Всички хора не могат да работят едновременно на едно и също място, в едно и също направление, а в различни полета. Туй различие, което е между вас, може да роди и дисхармония, и хармония – зависи от вас. Когато и двамата са сприхави, единият като каже нещо, другият трябва да го изслуша; единият като свири, другият трябва да слуша. Този е законът, който действа във физическия свят. Ако единият мълчи, другият оценява това чувство на търпение и ще се отплати в друго отношение.

“Многоценният бисер”, стр. 86-87; 2

Земята е направена съобразно със законите на Небето. Значи Земята е направена по законите на Небесния, на Божествения свят, в който има пълна хармония. Обаче Земята не е влязла още в тия закони, понеже сега се приготовлява. Тя още не е попаднала под законите на хармонията.

“Материална, реална и идеална Любов. Категории на Любовта”, стр. 155; 146

В музиката един тон, като се вземе неверен, ако е силен, нарушава цялата хармония. Ако е силен – изпъква. Всичко трябва да върви по закона на хармонията.

“Състояние и разположение”, стр. 204; 180

В едно общество като влезе един лош човек, един, който не може да пее правилно, нарушава цялата хармония. Достатъчно е една мисъл, едно чувство и една постъпка, да се наруши хармонията вътре във вашата мисъл. Законът е верен не само отвън, но и отвътре е верен.

“Реални величини”, стр. 231; 164

Коя е идеята? Да ви поведа към един общ знаменател, към един общ закон, на който почива и моят, и вашият живот. Да приведа в хармония известни ноти, това значи да ги приведа в известно отношение и да се допълват нотите... Животът е като в музиката. Каквато и нота и да сте, вие ще вземете разни точки.

“Даване-вземане”, стр. 432-433, 433; 122

Ако сте в една своя собствена гама, вие сте господар във вашия живот. Гама е това. Аз разбирам, при условията, при които вие сте господар, вие имате 11 гласа.

“Органически, духовни и умствени сили в човека”, стр. 158; 128

Когато влезете в Божествения живот, има ключ и според този ключ на Божествената хармония вие сте поставени на това петолиние... Вън от него може да създадете каквито искате обърквания, но на петолинието ще правите това, което ви каже Духът, т.е. капелмайсторът. Той ще ви мести, ще ви туря ту горе, ту долу, и ако Го слушате, ще минете през всички положения на този хармоничен закон.

“Влиянието на хармонията в живота”, стр. 208; 203

Като диша, човек трябва да възприема всяка вдишка спокойно, дълбоко, като спазва и при дишането законите на хармонията и мелодията.

“Закон на вярата”, стр. 144; 153

Най-малката Добродетел в света всякога образува хармония между всички хора.

“Най-малкото чувство”, стр. 72-73; 36

При всяко растение – различна почва. Вие не сте еднакви инструменти, еднакви струни. Ще се нагласите така, че да можете да работите в едно – да излиза една прекрасна хармония. И като почнете да свирите, който ви чуе, да му е приятно. И като почнете да свирите, ще научите този закон – ще се нагласяват вашите сърдца, вашите умове, вашата воля и ще свирите отлично.

“Венецът на живота”, стр. 11; 203

Разликата между човека и животните се заключава в това, че в музиката на животните има мелодия, а в тази на човека преобладава хармония... За да може животното да разбира човека, първо то трябва да научи и приложи в живота си закона на хармонията.

“Изново”, стр. 119; 95

Всички хора не разрешават едновременно един и същ въпрос, но всички стоят на един и същ път. Според закона на хармонията, едни вървят напред, а други – след тях. Но всеки си разрешава известна задача.

“Терцата в живота”, стр. 213; 113

Любовта и Мъдростта, т.е. сърдцето и умът, чрез които работят жените и мъжете, са методи, пътища, направления, по които те се движат, работят, за да постигнат идеалите на своята душа. Един ден мъжът и жената ще донесат придобитото пред своята душа и ще го оставят в наследство на своите деца, на бъдещото поколение. Този закон трябва да приложи човек и върху себе си. Той трябва да работи и с лявата, и с дясната страна на мозъка си, за да разпределя еднакво неговите енергии.

“Дванадесетте племена”, стр. 89; 62

Каква е първата форма на Любовта?... Първата форма подразбирам онази, която иде направо от Духа. А формата може да е минала в друг някой ум и по отражение от него, да е влязла във вашия ум. Някой човек люби и вие се заразявате, и вие любите, то е чрез отражение. Тази светлина, тази Любов, ако изгасне в онзи, и във вас ще изгасне... Според този закон, ето как не трябва да обичаш: на Земята, във физическия свят, не трябва да обичаш никое същество или предмет с всичкия си ум, с всичкото си сърдце, с всичката си душа и с всичката си сила, защото този, когото обичаш така, ако умре, и ти ще умреш. И затуй на физическото поле трябва да има постоянна дисхармония, за да живеят хората. И дето физическият свят може да съществува, то е именно затова. Благодарение, че има дисхармония, та вие живеете. При сегашните условия, ако вие турите хармония на физическото поле, всички хора ще измрат. Е, как ще си обясните това противоречие? Всички вие искате да турите във физическия свят хармония. Но в тази хармония вие ще се задушите. Казва Писанието: “Плът и кръв не могат да наследят Царството Божие”.

“Гладуват и жадуват”, стр. 449, 450; 14

Хармонията всякога произтича само от закона на Любовта.

“Правила на разумния живот”, стр. 69; 28

Щом изгубиш най-малкото равновесие на духа си, не можеш да работиш.

“Изпитвайте писанията”, стр. 228; 18

Божественият Дух слиза да работи в нас само тогава, когато сърдцето и умът работят правилно. Щом единият принцип се откаже да работи, Духът не слиза.

“Хармонична деятелност”, стр. 16; 36

За да влязат в работа, мислите и чувствата на човека трябва да бъдат в хармония. Няма ли единство между мислите и чувствата, те са подобни на брашнените частички.

“Задължително право”, стр. 279; 86

Като ученици, вие трябва да изучавате законите на хармонията, която се обуславя от правилните отношения между частите на материята. Ако частиците на материята, от които е съставен човешкият организъм, се намират в правилни отношения помежду си, всички негови органи ще бъдат хармонични.

“Правилни отношения”, стр. 111; 90

Не говорете нито за себе си, нито за близките си. Устата е създадена да приема чиста, здравословна храна, а не да изхвърля нечистата навън. Две врати има човек: от едната приема, от другата изхвърля. Ако от една и съща врата приема и изхвърля нещата, той е нарушил хармонията в своя организъм.

“Все що е писано”, стр. 9; 4

Да обединим нашето съзнание, сиреч да образуваме тази вътрешна хармония между ума и сърдцето, между духа и душата – да няма никакво пропукване.

“Разбиране и прилагане”, стр. 24; 7

Съпоставяйте мислите и чувствата си според законите на хармонията и не се страхувайте.

“Закон и принцип”, стр. 195; 86

За да се ползва от благата и условията на живота, за да се развива човек правилно, сърдцето и умът му трябва да бъдат в хармония. Не са ли в хармония, това показва, че между тях е влязло нещо чуждо. Докато се освободят от чуждия елемент, те не могат да работят заедно.

“Точност”, стр. 130-131; 86

У всинца ни трябва да има едно желание да извършим Волята Божия в света. Да създадем ония, красивите мисли, да създадем ония, красивите желания и красивите постъпки. То е вече законът на хармонията.

“Законът за Божествената хармония”, стр. 151; 172

Като влезете в умствения свят, за да придобиете някаква идея, не е нужно да прилагате насилието, чрез което да нарушите реда и порядъка в този свят. Достатъчно е да попаднете в тона на дадена идея, за да я възприемете. Приложите ли насилието, вие не сте готови за този свят. Същият закон се отнася и до света на чувствата, до духовния свят. Искате ли да постигнете някакво чувство, вие трябва да попаднете в линията на неговото движение, т.е. в неговия тон. Чувствата и мислите в човека растат, цъфтят, дават плод, както и растенията.

“Претръпване и притъпяване”, стр. 41; 86

Когато сте в дисхармония с мислите на хората, усещате тежение горе в главата; когато сте в дисхармония с тяхната Любов, усещате тежение в гърдите; а когато тая дисхармония е с техните желания, тежението ще усещате в стомаха.

“И гласът му се чува”, стр. 36; 208

Когато между мислите на един човек или между мислите на двама, или повече души има хармония, винаги се образува светлина. Щом хармонията между мислите се наруши, в ума на хората настава мрак, тъмнина.

“Хармонизиране на енергиите”, стр. 111; 20

Ако намерите двама души, които са съгласни в своите мисли, то ако им дадете да изпеят тона “до”, ще го вземат тъй чисто, че гласовете им ще се сливат. Ако двама души мислят еднакво, чувстват еднакво, действат еднакво, те ще вземат тона тъй правилно, че двата гласа ще се сливат. Ние казваме, че човек е трояк, т.е. има ум, сърдце и воля. Този закон може да приложим и тук. Ако има общо съгласие между ума, сърдцето и волята в някой човек, то вземе ли той този тон, пак трябва да стане същото сливане между сърдцето, ума и волята му.

“Най-щастливия ден”, стр. 6; 27

Ако между двама души има само една допирна точка, ще се яви противоречие; ако има две допирни точки, ще се яви разногласие; ако има три допирни точки, между тях ще се явят разумни, хармонични отношения. Следователно разумният живот се основава върху три допирни точки. И сега въз основа на същия закон, когато в едно семейство нямат деца, те имат само две допирни точки помежду си, значи те образуват права линия. Дойде ли детето, образува се триъгълник. Синът представлява Истината, той е връх в триъгълника. Бащата и майката виждат в мозъка на своето дете Истината и започват да разбират смисъла на живота.

“Сам с ума си”, стр. 56; 48

В живота вие трябва да имате тази вътрешна благодарност, да съзнавате, че във вас има сили още непроявени, неразкрити, и ако вие дружите с някои по-високо издигнати от вас братя, вие трябва да дойдете в такова съприкосновение с тях, че да се събудят във вас тия скрити сили. Затова, като идваме в съобщение един с друг, трябва да спазваме закона на хармонията, за да можем да придобием нещо; или, по-право, да получим нещо по-добро.

“Подпушване на светлината”, стр. 90-91; 38

Станете ли сутрин, между вас и живата Природа трябва да има съгласие. Туй трябва да бъде за вас един основен закон.

“29 август, събота”, стр. 55; 37

Там, дето силите са координирани, има взаимно подпомагане. Въз основа на този закон органите могат правилно да се развиват. Следователно искате ли да усилите един орган, вие трябва съзнателно да намалите или поне временно да спрете деятелността на друг някой. Това може да стане само там, дето силите са координирани.

“Координиране на силите”, стр. 134; 53

Ако двама души са в постоянна борба, за да бъде всеки самостоятелен, какво трябва да направят? Те трябва да се координират. Такъв е законът в горния свят.

“Доволството в живота”, стр. 288; 114

Кога човек се раздвоява? Когато не говори Истината. Ако знае Истината и не я казва, човек се раздвоява. Щом каже Истината, той се успокоява – раздвояването изчезва. Човек се раздвоява и когато изгуби нещо ценно. Щом намери изгубената вещ, той се успокоява. Колкото повече се приближавате до изгубения предмет, толкова повече се успокоявате. Дойдете ли близо до изгубеното, вие се успокоявате съвършено. Този закон е верен и по отношение на работата, която вършите.

“Органическа и неорганическа материя”, стр. 90; 83

В света противоречията ние ги създаваме. В Природата съществува една вечна хармония, вечно единство, ние го чувстваме... Та казвам: ако този закон на вечната хармония не съществуваше, ни един човек не би могъл да живее на Земята.

“В последното време”, стр. 197; 96

Законът за хармоничните и дисхармонични точки в Природата има отношение и към молитвата. Човек не може да се моли на всяко място.

“Свиване и разширяване”, стр. 273; 91

Молитвата е един начин за хармония. Човек трябва да се моли – да хармонира ума, сърдцето и тялото.

“Влюбване и Любов”, стр. 73; 164

Когато един човек се моли усърдно, с него заедно се молят всички хора, с които той е в хармония.

“Голяма радост и малка скръб”, стр. 151; 42

Правете опити да нареждате дадените думи, докато образувате от тях нещо хармонично. Ако ги наредите по законите на хармонията, ще постигнете, каквото желаете. Те представят математическа формула, която можете да прилагате навсякъде.

“Хармоничен избор”, стр. 127; 83

Събереш ли две радости на едно място, твоята и на твоя ближен, ти си в царството на хармонията, в областта на щастието. Това е закон.

“Разбраната скръб”, стр. 76; 101

За един разумен човек законът му е необходим, за да не наруши общата хармония на Цялото, а не че той ще страда. Обща хармония има. Това е закон: Всяко едно престъпление, извършено по какъвто и да е повод се отразява на Цялото.

“Ще влезе Духът”, стр. 34; 109

И хората са носители на различни течения: едни на хармонични, други – на дисхармонични. Не дружете с хора, носители на дисхармонични течения. Професорът къса едного, а другите минават благополучно. Той не прави това съзнателно. Оказва се, че мозъчните течения на професора и на студента са в дисхармония. Ако студентът разбира този закон, ще се яви на изпит друг ден, когато енергиите между тях са хармонични.

“Затвор и освобождаване”, стр. 62; 114

Ако публиката не се превърне в един човек, който слуша с две уши, няма да имате успех. Докато гледате на публиката като на множество, което спори, изказва различни мнения, няма да имате успех. Когато публиката излезе вън, тогава се допущат разисквания, които обаче да имат един общ център. Под център разбирам хармония.

“Пауза в живота”, стр. 181; 114

Подобното подобно привлича! Ако ние вървим по закона на хармонията, в един велик Божествен свят, около нас винаги ще се привличат добри хора.

“Недейте се грижи за живота си!”, стр. 287; 125

Земетресението е закон, който възстановява хармонията в света, уравновесява противодействащите сили на Земята.

“Глас от града”, стр. 21; 67

За всяко нещо ще възприемате и предавате толкова енергия, колкото е потребно. Така ще запазите хармонията на своя живот. Обаче, дойдете ли до Доброто, законът е друг: Колкото повече правите Добро, толкова по-голяма е хармонията в живота.

“Сито и дармон”, стр. 398; 189

В Природата всякога е предназначено според закона на хармонията – този товар, който ти се дава, дава ти се за услуга на човека. Една почивка трябва да има. БОГ никога не претоварва. Ние себе си претоварваме.

“Разумна почивка”, стр. 92; 179

Като сте дошли на Земята, трябва да знаете защо сте дошли, да разбирате законите на живота. Дето няма разбиране, там всякога се раждат противоречия. Същият закон се отнася и до музиката. Ако не знаеш законите на музиката, ако не спазваш такта и ритъма, и най-хубавото музикално творение произвежда дисонанс.

“Слаби и силни положения”, стр. 159-160; 103

Ти на хорото като се хванеш, трябва да знаеш как да се въртиш. Той отива напред, ти назад, това игра ли е? В играта има един ритъм. Той, като отива напред, и ти трябва да отиваш напред. Един напред, друг назад – дисхармония има. В мисълта е същия закон. Хармония трябва да има.

“Две състояния”, стр. 279; 172

Мисълта върви по законите на хармонията.

“Закон на хармонията”, стр. 82; 193

Ще изменим нашите мисли, докато те дойдат в хармония с Божественото. Ние ще дойдем в хармония с БОГА и тогаз мислите на БОГА ще се отразят в нас и ще имаме един положителен опит. И тогаз този метод може да го предадете на другите, след като имате резултати.

“Пътят на добрите постижения”, стр. 145; 205

Има смисъл човек да се ожени, ако между мъжът и жената има пълна хармония и разбирателство. В Природата съществува закон на пълна хармония. Каквото е отношението между светлината и топлината в Природата, такова трябва да бъде отношението между мъжа и жената. Светлината и топлината са диаметрално противоположни една на друга, но въпреки това, те са в пълно съгласие.

“Обмяна на Божественото”, стр. 288; 141

Първо, трябва да работим в съгласие с БОГА и после – в съгласие с ближните си; това е един закон, полезен за вас, когато почнете да работите.

“Ръководен от Любовта и Мъдростта”, стр. 177; 199

За да бъдат децата добри, бащата и майката трябва да са в пълна хармония помежду си. Това не значи, че те трябва да бъдат съвършено еднакви, но да имат допирни точки помежду си, да се обичат и разбират.

“Яков и Исав”, стр. 61; 4

Мъжът трябва да внесе Любовта, Божията Любов, в дома, а жената трябва да внесе Мъдростта, за да се създаде хармония. Туй е учението, което Христос е проповядвал. Семейството е нещо Божествено, а не както е сега. То е един Божествен институт, основан на Любов и Мъдрост, а децата ще внесат Истината. И тогава ще имаме законност, Правда и Истина – едно идеално общество.

“Какво трябва да искаме”, стр. 63; 14

Ако ти отиваш в един дом, трябва да носиш подаръците на Любовта. Влизаш в който и дом да е, ще носиш скъпоценностите на Любовта. Тогава ще бъдеш добре дошъл. Ако носиш прости камъни, никой не ги иска. Ние сме богати с човешки подаръци, ние нямаме нужда от тях. Трябва да се откажем. За бъдеще подарявайте си скъпоценните камъни, направени от Любовта. Първият камък да бъде на вашето, Божественото търпение.

“Търпение”, стр. 490; 154

Който много бърза, не живее по закона на Любовта. Единственото нещо, което не бърза, това е Любовта.

“Учение и служене”, стр. 292; 167

Неволята подразбира закона на необходимостта, а търпението – закона на Любовта.

“Радостни и търпеливи”, стр. 65, 66; 5

Представете си, че имам една много хубава ябълка, която обичам и я държа в стаята си, да я гледам. Дойде някой у дома, види я и той я обикне. Седнем и двамата около нея и двамата я обичаме. Дойде трети и той я обикне. Дойде четвърти, пети, шести, десети, всички я обичаме, всички седнем наоколо ¢... Сега ще положите този закон на безкористие вътре в душата си и ще работите.

“Волята Божия”, стр. 20, 21; 27

Който иска, той няма Любов в себе си.

“Възкресение на Любовта”, стр. 162; 11

Мисълта, която искам да ви оставя е следната: трябва да бъдете абсолютно безкористни във вашата Любов. Законът е този: Да обичаш другите като себе си. И най-идеалното: Да обичаш БОГА.

“Слуги на Божествения ум и на Божественото сърдце”, стр. 54; 160

По някой път тя сама се разкрива, но само на онези, които може да я възприемат и да се ползват от нея. За да ви се разкрие Любовта, трябва да преминете няколко закона: закона на жертвата и закона на самоотричането.

“Който иска славата”, стр. 22-23; 30

Любовта е закон, който противодейства на низшите прояви на човешкото естество. Да любиш, това значи да въздействаш на своите лоши пориви. Докато не ограничи своите низши прояви, човек не може да люби. С други думи казано, Любовта изисква жертва. Който люби, той непременно трябва да пожертва нещо от себе си. Който разумно жертва, той е истински човек – човек на Любовта.

“Десет думи”, стр. 66; 40

Любовта се проявява само тогава, когато вие сте готови да се жертвате за един човек, когото всички отхвърлят, гонят и никой не го приема. Знаете ли какъв е законът на Любовта? Когато кажеш за някого, че ти е брат, в Небето вече те държат отговорен за това и ти казват, че ти си длъжен да пожертваш за него всичко – и честа, и имота, и живота си. Не си ли готов да пожертваш всичко за него, ти не си му брат.

“Път, Истина и Живот”, стр. 9-10; 10

Когато Христос употребява думата познавам, то значи да познаваш, че един човек те люби, че е готов да се жертва за тебе във всичките условия на живота.

“Аз те познах”, стр. 6; 30

Човек може да се жертва по закона на Любовта, а не по закона на насилието. Само Любовта освобождава. Същото се отнася и до мисълта.

“Даване и вземане”, стр. 75; 110

Ние трябва да изпълним Божия закон не по буквата на нещата, но по Дух. Строг е този закон. Когато дойде слугата на Съдника, вие трябва да бъдете готови да се отречете от себе си, да приложите закона на Любовта.

“Най-голямо веселие и най-малка радост”, стр. 117; 54

Според Божествения закон, вълкът като срещне овцата, трябва да ¢ каже: “Аз съм много гладен. Можеш ли по закона на Любовта да се пожертваш за мене?” Ако овцата се съгласи, той може да я изяде; ако не се съгласи, ще почака да мине втора, трета, докато се намери някоя да се пожертва. Ако не се съгласи никоя овца, той ще се нахрани с корени. Едно време така е живял вълкът. Това ще ви го докажа. То не е фигура, а велик закон.

“Вярата”, стр. 32; 8

Всеки от вас бих желал да знае да ражда; най-голямото благословение е, когато човек знае да създава и отхранва. Как може човек да не ражда, да не създава една добра мисъл, едно добро желание в себе си? То е творчески принцип, който е достоен за мислещи същества.

“Многоценният бисер”, стр. 79; 2

Желанието ви да се проявите е един Божествен принцип, един творчески акт, но питам: кому ще дадете това, което вие произведете?

“Дойде глас”, стр. 330; 59

А е творческият принцип, той е принципът, който твори. Е дава разширение.

“Принципи и условия”, стр. 193; 129

При и ще има едно малко пречупване в гласа. Ще има направление надолу – влизаме в една гъста материя. В египетската азбука, отгдето е взет този знак, той показва наклонността, по която отива творческият принцип.

“Добри проводници”, стр. 85; 129

Мисълта е творчески принцип.

“Който се учи на Словото Божие”, стр. 442; 125

Яков и Исав представляват два принципа, два елемента, които съществуват в самия човек. Единият принцип е творчески; той гради, създава. Другият принцип обработва и съхранява. Яков представлява принципа на обработването и съхранението, а Исав – творческият принцип.

“Вечно веселие”, стр. 14; 67

Мисълта е творчески принцип, тя е мощна сила. Ако вие задържите една мисъл в ума си за една триста хилядна част от секундата, тя ще произведе голям резултат.

“Всичко чрез Него стана”, стр. 665; 125

Какво означава думата Исус? Външно разгледана, тя е обикновена дума. Много исусовци има в света, но един е Исус, носител на Божествения принцип в себе си, на принципа, който твори.

“Чуха, че иде Исус”, стр. 207; 78

Какво означава думата тояга? Тя не е българска дума. Тя означава онова силното, мощното – творческия принцип.

“Да направим човека по образу и подобию нашему”, стр. 299; 140

Запетаята е един мощен фактор – това е еврейската буква йот. Тази буква в еврейския език показва творческия принцип.

“Грозота и красота”, стр. 149; 144

Първият подтик, това е Любов или първото изявление на БОГА е Любов. След туй иде Божествената Мъдрост, след туй иде Божествената Истина. Но Любовта е първият подтик, който отваря творческия принцип на БОГА.

“Озарени от Любовта”, стр. 255; 185

Единицата е творчески принцип. Тази единица няма да я вземете като символ на едно количествено число, но то е един път, по който някои сили в Природата се проявяват.

“Силното число”, стр. 60; 174

Любовта е творчески принцип, който освобождава хората.

“Да направим човека”, стр. 97; 182

Обичта е творчески принцип. Ако имате Любов без Обич, нищо не става. Тия два принципа работят.

“Двата принципа”, стр. 79; 185

Любовта е творчески принцип. Като люби, човек трябва да е свободен да твори.

“Да се радват наедно”, стр. 76; 79

Докато не разбере съдържанието на числото 2, човек никога не би намерил своята приятелка и своя приятел. Числото две е творчески принцип. С него е започнало създаването на света.

“Предназначението на човека”, стр. 185; 145

Думата БОГ, запример, на еврейски език се пише от 4 съгласни: Иехова. Евреите не произнасят името както трябва, но го сричат: “еох-вей-иот-мей”. Първата съгласна означава творческия принцип в живота, принципа, който твори. Вторият принцип е онзи, който съгражда нещата и ги обработва отвътре. Третият принцип е пак съгласен звук – вав, който държи нещата в равновесие.

“Синаповото зърно”, стр. 389-390; 140

От греха се освобождавайте, но от злото – не. То е творчески принцип, който БОГ е турил.

“Доброто училище”, стр. 55; 185

Злото е творчески принцип, който работи в света. Не го смесвайте с греха.

“Двата принципа”, стр. 74; 185

Изобщо цялата Природа е красива, злото в света е частично. Взимайте злото като творчески принцип. Ако вие срещнете нещо лошо, то е за поправка.

“Малките правила”, стр. 65; 188

Свободата, Силата, Светлината и Доброто, които човек има, не са нищо друго, освен пътища за придобиване на Божественото... Това са четири сили в човека, чрез които Великият се проявява. Те са творчески принципи. Чрез тях светът е създаден.

“Четирите правила”, стр. 277; 145

СЪЩНОСТ НА ПОНЯТИЯТА ПРИНЦИП И ЗАКОН

Законите на Божествения свят са: в бъдеще трябва да ходите по принципи, а не по закони. В законите има противоречия. Божественият свят се изявява по принципи, ангелският – по закони, а човешкият – по факти. Например еди-кой си направил престъпление, това е факт, а законът е: Наказват го за това престъпление. Съединяваме фактите със законите. Тогава има връзка. Когато направиш Добро, никой не те похвалва. Вие изучавате законите на ангелите само в негативен смисъл, затова не успявате. А в бъдеще ще изучаваме само законите за Доброто – потик ще се даде. В окултната школа ще има правосъдие на добрите хора. За в бъдеще ще унищожим съденето на грешните, а ще съдим праведните, няма да наказваме, а ще възнаграждаваме. В окултната школа са новите закони на бъдещето общество... Ако вашата душа е свързана с причинния свят, дето съществуват принципите, там хората ще може да се обединят. Там, дето има закони, няма едногласие; дето има принципи, разногласията изчезват.

“Работа върху чистотата и самообладанието”, стр. 109, 110; 10

Под думата закон аз разбирам нещо разумно. Има закони, които се менят, но има закони, които никога не се менят. Закони, които се менят, са преходни и в тях разумността е слаба. Има закони, които човешкият дух е създал. Има закони, които ангелите са създали. И най-после, има закони, които БОГ е създал.

“В Името Божие”, стр. 91; 153

В какво се заключава Волята на нашия велик Баща. Един от Неговите закони гласи: “Не прави на другите това, което не искаш да правят на тебе”. Под думата закон разбираме проявеното, оформеното в света. С други думи казано: законите не са нищо друго, освен форми, по които може да се изпълнява Божията воля.

“Божията воля”, стр. 100-101; 4

В живота има три фази. Едната е чисто материалистична, в която се събира материал за обработване. Във втората фаза се обработват тия материали. Третата фаза е чисто интелектуална. Ако един човек не е събирал... Събирането седи във фактите. От фактите се образуват законите, а законите управляват силите в света. Туй, което ние наричаме принципален свят, то е разумният свят.

“Даровити”, стр. 326-327; 185

За да бъде една идея вярна, тя трябва да се разглежда в Божествения свят като принцип, в духовния свят – като закон и във физическия свят – като явление или факт.

“Добрата покана”, стр. 375-376; 167

Запитаха Христа: “Кой е големият закон?” Големият закон е тоя, който може да ни научи как да живеем. Това значи да познаем БОГА... Коя е голямата заповед? Да възлюбим Господа. Тая заповед ни учи да мислим, да чувстваме и да действаме правилно.

“Да възлюбиш Господа”, стр. 4, 5; 6

Един факт трябва да знаеш как ще употребиш. Един закон, който знаеш, трябва да го употребиш, да го туриш на работа. И принципът ще го туриш чрез твоята мисъл. Законът ще го туриш чрез онова, което чувстваш, а фактите ще използваш чрез силата.

“Положителен живот”, стр. 37; 187

Ние сме обусловени от три неща: от факти, от закони, от принципи. Що е факт? Един факт е резултат на един закон. Що е закон? Резултатът на един принцип. Що е принцип? Проявление на БОГА. В света принципите създават законите, законите създават фактите, а фактите създават условие за самия живот.

“Факти, закони, принципи”, стр. 4; 187

Като е дошъл на Земята, човек първо ще изучава фактите, после – принципите, които обединяват всичко в себе си. Значи, за да разбере законите, човек първо трябва да изучи фактите; за да разбере принципите, той трябва да изучи законите.

“Побеждавайте злото”, стр. 156; 79

Мислете добре за Първата Причина, то е Принципът. Чувствайте добре, това са законите, и наблюдавайте нещата, това са фактите. Фактите създават силата, чувствата създават законите, а мислите създават принципите.

“Факти, закони, принципи”, стр. 293; 188

Мисленето, чувстването и постъпките трябва да се съединят. Принципите, законите и фактите трябва да се съединят и тогава ще дойдем до онова разбиране – да разберем какво нещо е Любовта. Любовта вече спада към музикалния свят; Мъдростта спада към Божествения свят; а Истината спада към физическия свят.

“Сгъстяване, разредяване и разширяване”, стр. 135; 164

Цялото ни тяло е свързано с Божествения, с духовния и физическия свят. Ако знаехте тия закони и ако постъпвахте съобразно с принципите на Божествения свят, съобразно със законите на духовния свят и съобразно с фактите на физическия свят, ние щяхме да бъдем здрави.

“За Добро е”, стр. 403; 164

Що разбирате под думата закономерност? Отмерени принципи и изявени факти.

“Отмерени принципи и изявени факти”, стр. 34; 184

Причината е в главата, законът е в дробовете, фактът е в стомаха.

“Факти, закони и причини”, стр. 111; 195

Трябва да разбираш промяната на една сила фактически – както се проявява в най-малките измерения. След туй, ще намериш закона на пътя, по който тази сила се проявява. Тогава ще дойдеш до принципите. Един принцип образува един закон, законът образува фактите вече.

“Студ и топлина”, стр. 149; 166

Щастието на човека зависи от онова съчетание на фактите, законите и принципите в Природата. Страданията произтичат от фактите, несгодите произтичат от законите, а пък добрият живот, благото на човека зависи от принципите. Принципът е, който показва новия път. Няма принцип на злото в света.

“Умни, добри и здрави”, стр. 239; 166

Съвременният ред трябва да почива върху известни факти, фактите – върху известни закони, законите – върху известни принципи, а принципите – върху Любовта. Ако човек не може да работи с фактите, със законите, с принципите като с елементи, нищо не може да постигне... Безсмъртието и Любовта са духовни закони, а не физически.

“С огън и сол”, стр. 311, 313; 80

Фактите не представят науката. Има закони, които трябва да се спазват, но и законите още не представят науката. Трябва да дойдете до принципите. За да имате ясна представа върху даден въпрос, преди всичко човек трябва да знае фактите, законите и принципите, които го определят.

“Закони на дишането”, стр. 389; 167

Съвременните хора се делят на светски и духовни. Те се различават по начина на работата си: светските хора, към които се отнасят материалистите, се движат от резултати към закони и от закони към принципи. Религиозните и духовните се движат по обратен път: от принципи към закони и от закони към резултати.

“Божествена радост”, стр. 149; 167

Никой не е в състояние да измени законите на Божествения свят... И тъй, разграничавайте добре нещата и поставете всяка работа на своето място: физическата – за физическия свят, астралната – за астралния, умствената – за умствения. След това качете се в причинния свят, да видите причините на всичко, което става на Земята. Разберете ли причините на нещата, ще се освободите от всички противоречия. В причинния свят всяко нещо е на мястото си. Обаче, ако разглеждате Божествения свят от физическо гледище, със законите на физическия свят, вие няма да имате ясна представа за него. Моралният свят не може да се разглежда нито чрез законите на физическия свят, нито чрез законите на астралния свят, нито чрез законите на умствения свят. Физическият, астралният и умственият свят са относителни светове – светове на Доброто и злото.

“Причинният свят”, стр. 281, 283; 126

Хората трябва да изучават законите, които управляват живота. Според областта, в която действат, тия закони биват три вида: физически, които се отнасят до материята; астрални, които се отнасят до сърдцето, до света на желанията; и умствени, които се отнасят до ума. Тези три вида закони се различават по форма. Например човекът на ума обича изящните, красивите неща; човекът на сърдцето обича съдържанието на нещата; физическият човек пък разглежда нещата по обем, по външна форма, по големина. Следователно физическият човек трупа знания, сърдечният човек използва знанията, а умственият човек ги подбира по смисъл и вади заключения от тях за правилен и разумен живот.

“Малкият повод”, стр. 82-83; 56

Всеки, който не прави погрешки, говори Истината. Всеки, който прави погрешки, говори факти и закони. Този човек е изложен на много противоречия в живота.

“Умни, добри и здрави”, стр. 230; 166

Ще разглеждате нещата принципално. Това значи да влезете в света на принципите – най-високият връх, отдето ще разглеждате света. След принципите идат законите. Като природни закони, те са живи. Друг е въпросът за човешките закони, които са подложени на постоянни промени. Природните закони обаче са неизменни. Те са предназначени да подържат великата закономерност в Природата. Законите регулират силите. Те водят към физическия свят, дето се изявяват формите. Значи принципите създават законите; законите създават силите; силите създават формите. Никоя форма не може да съществува, ако няма сили, които да я поддържат. Следователно формите представят физическия свят; силите представят чувствения свят; законите – умствения свят, а принципите – Божествения свят. Ако търсите принципите, ще ги намерите в човешката глава, законите ще намерите в сърдцето и дробовете, а формите и силите, които се изявяват чрез тях, ще намерите в стомаха.

“Принципи, закони, сили и форми”, стр. 219; 116

Ако ви кажа така: изучавайте закона на фактите; ако ви кажа така: изучавайте самите закони и изучавайте законите и принципите, какво ще разбирате вие? Да изясня. Що е един факт? Фактът винаги се отнася до добрите хора. Трябва да изучавате добрите хора. Щом говорим за фактите, фактът за мене е Доброто в света. Щом се говори за закона, разбирам Правдата, справедливостта в света. Туй за мене е законът – справедливостта. Щом се говори за принципи, разбирам разумния живот. Принципите – това е разумният живот. Що е фактът сам по себе си? Каква реалност има? Ако фактът е една емблема на един добър човек, този факт е като основа в живота. Доброто в нас, това е основата в живота, на която трябва да градим. Правдата в нас е самият материал, с който трябва да градим. Градеж трябва. Справедливият човек трябва да работи. Добрият е основа, а пък човекът на принципите е разумен човек. Разумният човек е онзи, който трябва да влезе да живее в тази къща, да приема и да изпраща близките, които има той. Тогава животът има отношение. Ако турим принципа като отвлечена величина, нищо не е. Какво е принципът? Принцип значи човек, който обича да заповядва. Хваща принципа да заповядва. Законът е да ограничаваш, фактът е да биеш. Ние разбираме факта – да го биеш, закона – да го ограничиш и принципа – да го владееш. В това няма никаква философия. Да изучаваме фактите значи да изучаваме добрите хора, да имаш връзка с тях. Да изучаваме законите в света, подразбира – справедливите хора да знаеш каква работа вършат в света. Това са живи същества, не смъртни сили.

“Постоянна благодарност”, стр. 43-44; 176

Законът – това е първото ограничение на разумния живот. За да се изяви Великият принцип на живота, той трябва да приеме каквато и да е форма, съответна на неговия стремеж и на неговото движение. Под думите движение и стремеж подразбирам две различни идеи: стремежът – това е вътрешен разумен потик, а движението – това е физическата страна на нещата. Христос казва: “И знаем, че Неговата заповед е живот вечен”, значи обуславя: вечният живот почива върху тази заповед. Когато някой изобретател започне своето изобретение, той най-първо установява принципа, т.е. като намери принципа, върху който има да работи, той търси онзи закон, чрез който този принцип може да се изяви. И, след като намери закона, той има вяра в себе си, че принципът ще работи. Следователно същото е с всички онези, които търсят БОГА: БОГ е велик принцип, Той е нещо повече от принцип, и ние трябва да познаваме Неговия закон.

“Неговата заповед”, стр. 346; 14

Когато семето мине през физическия и духовния свят, ще влезе в Божествения. Също така всяка идея трябва да мине през тия светове. Защо? За да почерпи енергия за своето съществуване. Като мине през човешката душа, тя се превръща в чувство. Освен в чувство, идеята трябва да се превърне и в сила, т.е. да влезе в ума, за да придобие известна форма. Най-после идеята трябва да влезе в причинния свят, да стане принцип. Както за развиване на всяка идея са необходими най-малко два елемента, така и за семето, посято в земята, са необходими два елемента: почва, която да му дава храна, и светлина, която да го възрасти.

“Сеятелят”, стр. 51-52; 11

Ако вие вземете вярно до, вземате вярно и последователно и всички други тонове. Ако вземете до криво, и всички други тонове, които следват, няма да бъдат верни. Или казано другояче: ако имате един принцип, който прилагате зле, ако не разбирате този принцип, няма да разбирате и фактите, които произтичат от него. Ако не разбирате закона, и фактите, които произтичат от закона, няма да ги разбирате.

“Теория, реалност и приложение”, стр. 80; 166

Фактът, това е формата на нещата; законът, това е съдържанието, а принципът е смисълът. Значи между фактите, законите и принципите съществува връзка. Обаче, на Земята, между фактите и законите няма връзка. В Божествения свят всяка форма е емблема на известно съдържание, на известен смисъл. Всяка форма подразбира определен живот. Ето защо, каквато форма си създадете на Земята, с нея ще влезете и в другия свят. По тая форма ще четат как сте живели на Земята, не само в един живот, но във всички минали животи.

“Ангелът отговори”, стр. 221-222; 11

Закон може да съществува за здравите, за умните хора. И следователно изпълнението на законите в света трябва да става само от духовните хора. Само те могат да ги изпълняват.

“Истинната лоза”, стр. 25; 30

Човешкото съзнание – да се изразя на един строго научен език – минава през три степени: степен есенциална, степен субстанциална и степен материална. Есенциалната страна включва принципите на живота, субстанциалната страна включва законите на живота, а материалната страна – фактите на живота. Следователно групирането на фактите вътре в света, т.е. нашите частни малки опитности, които добиваме, като се формуват, образуват един закон, и казваме, че законът се изразява по един или друг начин. Сега съвременните учени хора се изразяват за закона, че той е нещо механическо, но законът, това е една жива същина. Закон може да има само в същества, които са разумни, съзнанието на които е минало от материалната страна, от фактите към законите, от частното към общото и от общото към целокупното.

“Пробуждане на колективното съзнание”, стр. 26; 12

В законите на живата Природа няма никакви изключения. Следователно кажете ли за нещо, че е закон, в този закон не трябва да има изключения. Щом има изключения, той е правило.

“Човешкият дух”, стр. 154; 54

Закон се дава само на разумните същества, а на неразумните същества се туря юлар, никакъв закон не им се дава.

“Моята заповед”, стр. 4; 30

Един принцип е верен, не само когато се докаже теоретически, но и когато се приложи в живота. Когато изучава законите и принципите, с които Природата си служи, човек не трябва да се задоволява само с теоретическото им познаване, но и с методите на тяхното прилагане.

“Съчетание на числата”, стр. 171-172; 85

Законите на Великата Природа, на живата Природа, която е настойница на Земята, са така строго определени, че никое действие, никое последствие не може да се избегне. Вие може да вярвате в каквото искате, може да живеете както искате, но резултатите ще бъдат такива, каквито законите ги изискват.

“Царството Божие се благоветствува”, стр. 429; 25

Законите трябва да обясняват всички явления, които влизат в тяхната област, и да докажат отношенията, които съществуват между тия явления. Природата има свои правила и закони, на които вашите мисли, чувства и действия трябва да се подчиняват.

“Влияние на вътрешната светлина”, стр. 25; 34

Има закони, на които не знаем бъдещето. За всеки закон има ред правила, чрез които той може да се провери.

“Малкото Добро и малкото зло”, стр. 16; 36

Има една положителна философия, чиито принципи са неизменни. Следователно, ако някой иска да гради своя философия, той трябва да вземе за основа на тази философия онези неизменни принципи, общи за всички времена и епохи и върху тях да гради. Тези принципи ще ви бъдат помощници в съграждане на вашата философия. Тях ще приемете на доверие, макар и да не сте ги изпитали, а нагоре ще строите сами.

“Първата причина”, стр. 187; 65

За да се домогне до Любовта, човек трябва да постави за основа на живота си такива максими, такива правила и закони, които да имат резултати. Всеки Божествен закон, приложен в живота на човека, произвежда буря, която или ще го подигне, или ще го разруши. За да не пострада, човек трябва да върви в съгласие с този закон, да не му противодейства.

“Време и вечност”, стр. 211-212; 64

При такова едно състояние, когато чувствата не функционират правилно и сетивата не възприемат правилно външните прояви в Природата, какви заключения ние можем да правим? При тези заключения ние може да сме близо до Истината, но никой не може да каже абсолютно точно какво е положението на Слънцето. Стават постоянни промени. Каквото е било преди милиони години, не е това, което става днес. Съвсем друго е сега. И законите са се изменили. Вие ще кажете, че законите са нещо постоянно. Няма по-непостоянно нещо от закона. Законът е една изкривена дума от хората. Беззаконието е друга изкривена дума. Понеже нямало закон, затова било беззаконие. Че какво лошо има в това, ако човек живее без закон? Там, дето има закон, значи има престъпление. Каква чест е за една държава, че има закони? Престъпници има в нея, щом има закони. Там, дето няма никакъв закон, тези хора са светии. Кое е по-хубаво – за престъпници със закон или за светии без закон? И ако някой направи така, че престъпниците да живеят без закон между светиите, той е един глупак. Законът е за престъпниците. И ако в Природата съществува закон, той съществува само за престъпниците. Един закон не е меродавен за хората. “Ама той е точен закон”. Законът е за физическите тела, защото физическите тела са престъпници.

“В последното време”, стр. 191-192; 96

Ние нямаме право да тълкуваме думите на Господа, да казваме кой колко ще бъде наказан. Не е въпрос за наказанието, но има закон, който хваща човека. Законът наказва, а не БОГ. Това трябва да знаете всички. Някога, в една минута човек може да преживее страданията на хиляди години. Значи страданията и наказанията не се определят от времето.

“Дойдох да изпълня”, стр. 114; 23

Който иска да развие някои свои дарби, той трябва да са свърже с разумната Природа, да разбере нейните закони и да върви съобразно с тях. Всеки закон крие в себе си известни методи, а зад всеки закон пък има по един принцип.

“До край”, стр. 45; 62

“Не дойдох да разруша, но да изпълня”. Значи Христос е дошъл в света не да разруши, но да изпълни закона, да покаже на хората начин за тяхното изправяне. За да изпълни закона, човек трябва да повдигне съзнанието си на по-висока степен, да подобри своето положение. Който вярва в БОГА, той може да изпълни закона.

“Да изпълня”, стр. 109; 77

Днес нещата се налагат със закони, а дето работи законът, там резултатите са малки. Човек трябва да върши нещата с Любов, а не чрез закони и правила. Дето управляват законите, там всякога се раждат противоречия. Като прилагат законите отвън, хората са дошли до положението да се изнасилват, да се измъчват, да се борят със себе си. Тия методи не допринасят нищо.

“Хармоничен избор”, стр. 132; 83

Силата не е в строгостта на закона, във външните условия. Със закони хората няма да станат добри. Законът трябва да стане едно вътрешно условие за разумен живот, който функционира без насилие. Човек трябва да стане закон сам за себе си.

“Ще влезе Духът”, стр. 48-49; 109

Никога не се занимавайте със сила, на която вие не познавате закона! Занимавайте се със сили, на които познавате закона!

“Няма да угаси”, стр. 171; 95

Съвременните хора страдат и търсят причините за страданията вън от себе си. Всъщност причината на страданията се крие в техните криви разбирания. Често те говорят за закон, за принцип, без да се спират върху отношенията на закона и принципа към самите тях. Законът и принципът са общи положения за всички хора, но приложението на закона не се отнася до всички. Приложението на закона зависи от условията, при които индивидът живее.

“Закон и принцип”, стр. 186; 86

В Природата има закон, който нарежда. Законът не е причина. Зад закона седи един принцип. Чрез закона се регулират тия сили. Но зад всяка сила съществува нещо разумно, което функционира в дадения случай. Това е принципът. Законът функционира чрез други сили и ги туря в действие. Тогава се образува животът. Животът от един общ център се предава на тия малките центрове, в които ние се индивидуализираме.

“Живейте разумно”, стр. 231-232; 97

Първата Причина, която е невидима сама по себе си, след като направи едно малко пречупване, тя е образувала закона. Законът – това е едно малко пречупване на правата линия. Следователно ти виждаш известно ограничение, в което ти вървиш. Законът, след като се е пречупил, той е станал видим – образувал е резултати. Всеки един закон има свои последствия. Сега това са общи твърдения, но важно е да приложиш един закон.

“Ценни мисли”, стр. 312-313; 97

Всеки закон има трояко приложение: механическо, органическо и психическо. Когато известен закон действа върху човека със своята механическа страна, разумността на този закон остава отвън. Когато същият закон действа върху човека със своята органическа страна, разумността му остава вътре, в самия закон. И най-после, когато законът действа върху човека със своята психическа страна, разумността му е и вън, и вътре в него.

“Както светът дава”, стр. 33; 80

Там, дето има закон, там има старо мислене. Там, дето има скърби и страдания, там има закон. Там, дето има смущения, там има закон. Там, дето има недоразумения на някои работи, там има закон.

“Стар и нов порядък”, стр. 49; 129

Онзи човек, който мисли, че всичко може да направи, той е прав, но при условие, ако разбира законите, ако разбира принципите и явленията в живата Природа. Той трябва да знае същевременно какви ще бъдат последствията, крайните резултати от тия закони и принципи, и да ги предвижда. Защото всички явления в света са свързани с известен род разумни същества. Всеки закон, всеки принцип, всяко явление и всеки факт имат отношение не само до вас, но и до всички напреднали същества. И ангелите имат закони, на които се подчиняват. И БОГ даже има Свой закон, по който Той действа. Обаче Той не е подчинен на закона.

“Който сее и който жъне”, стр. 139; 125

Има една страна в живота, която е красива. Ние искаме известни постижения. Постиженията по закона – те са външни постижения. Законът може само да те облече, да ти построи къща, да ти направи ограда. Но законът не може да ти даде щастие. Законът не може да ти даде разумност. Законът не може да ти даде сила. При закона всичко е външно.

“Върховният авторитет”, стр. 426; 119

Какво е условието? Условието е вън от човека, а причините са вътре в него. Това е едно ново разбиране на живота. Условията не участват в живота на човека, а принципите и причините участват. Следователно БОГ е поставил свободата в зависимост от нас. От нас зависи да бъдем свободни или не. От нас зависи да бъдем господари на условията. Но за да бъдеш господар на условията, ти трябва да познаваш онези закони, по които принципите действат.

“Който сее и който жъне”, стр. 153; 125

Някой е добър и гледа да изпълни закона. Щом той гледа да изпълни закона от страх, този човек е добър само една трета. Ако законът ви заставя да бъдете добри, вие сте добри една трета. Добри сте, но само една трета!

“Бъдете прочие разумни!”, стр. 342; 125

Когато аз говоря за нещо, това е едно, когато аз развивам една теория, това е друго нещо, а когато прилагам тази теория в живота си, това е трето нещо. Тези трите положения се различават. Всеки закон, всеки принцип, това е теория, която може да се приложи в живота.

“Светите Твои градове”, стр. 539; 125

Външната форма не представлява реалността. Вътрешното, то е принципът, с който живеем; вътрешното, то е реалността, към която се стремим.

“Развитие на справедливостта”, стр. 8; 130

Преди да имаше закон в света, грехът съществуваше. Не мислете, че грехът не съществуваше преди Адама. Понеже законът не съществуваше, затова и грехът не се явяваше. Не мислете, че грехът сега се е образувал. Грехът съществуваше от памти века като сила в света, но законът изявява присъствието на тази сила.

“Любов и безлюбие”, стр. 262; 169

Има един закон, който го наричат случайност. Случайността има връзка със законите, които функционират и чиито функции ние едва съзнаваме. Ние наричаме нещо, че е случайно, когато не познаваме законите му.

“Законът на свободата”, стр. 266; 129

Докато си в принципа, прав трябва да бъдеш, но влезеш ли в закона, там трябва да се огънеш. Законът е една крива линия – нищо повече.

“Законът на сегашния човек”, стр. 576; 153

Забелязано е, че неща, които стават по закон, са неустойчиви; тези, които стават извън закона, са по-трайни.

“Фарисеи и садукеи”, стр. 65; 132

Ако дяволът в този свят работи, той работи по единствената причина, че има закон.

“Мекота”, стр. 308; 136

Законът ни най-малко няма за цел да облагороди едно същество. Законът има за цел да ограничи неправилната деятелност на каквото и да е същество.

“Мястото на Истината, Любовта и Правдата в човека”, стр. 235; 162

Прилагането на един метод не е вечен закон, затова методите постоянно трябва да се сменят.

“Двете течения”, стр. 259; 144

“В това сърдце ще напиша закона Си”. Този закон сега се пише. Тия страдания в света не са нищо друго, освен че писмото се пише, законът се пише.

“Нови пътища”, стр. 20; 161

Защо е страданието? Защото има закон. Законът защо е? За ред и порядък. Защо ни е порядъкът? Защото животът без порядък не може да се прояви.

“Силна вяра, силна надежда и всесилна Любов”, стр. 218; 178

Закон, който не може да внесе у вас респект, уважение, той е посмешище. Сегашните закони трябва да бъдат такива, на които хората еднакво да се подчиняват, да не са конци.

“Кротките”, стр. 25; 206

Казвате: “Трябва да вървим по закон”. Трябва да вървим по закон, но за кого е създаден законът: за здравите или за болните? Законът е създаден за здравите, за добрите, за умните хора – за лошите хора няма закон. Повечето хора имат понятие за закона, като за някакво ограничение. Това не е закон, това е животинско състояние.

“Най-красивият ден”, стр. 44-45; 194

Законът излезе от Любовта. Не Любовта от закона. Следователно законът е едно последствие на Любовта. Трябва да се върнем към Любовта.

“По закон и по Любов”, стр. 713; 151

Мене законът ми трябва, а зад закона седи един принцип. Зад принципите седи Любовта. Зад Любовта седи Божественият Дух. Ти не можеш да разбереш Духа без Любовта. Ти не можеш да разбереш живота без Любовта. Ти не можеш да разбереш живота без постъпките. Не можеш да разбереш живота, ако не мислиш правилно. Не можеш да разбереш живота, ако не чувстваш правилно. Не можеш да разбереш живота, ако не постъпваш правилно. Следователно, за да се разбере животът, той трябва да се разбира. За да мислиш правилно, трябва най-първо да слушаш.

“Бъдете служители”, стр. 308-309; 156

Единствената сила в света, която не се подчинява на никакъв закон, това е Любовта. В Любовта не може да кажеш, че обичаш едного повече, а другиго по-малко. В Любовта – в най-голямата Любов и в най-малката Любов силата им не е еднаква. Силата не е еднаква по отношение на времето и начина. Любовта е огън, от който хората се запалват.

“Четирите елемента”, стр. 690; 151

Щом се разреши един въпрос, десет въпроса трябва да останат неразрешени.

“Практическо приложение на музиката”, стр. 20; 22

Малките усилия произвеждат големи резултати. Причината за тия резултати не е в самото усилие, нито в предмета, с който си служим, но в разумното същество, което прави усилие.

“Разумни отношения”, стр. 78; 66

Всеки човек може да има момент в живота си, да има една микроскопическа опитност. От тази микроскопическа опитност може да извади закона: Туй, което микроскопическо е вярно, и по-голямо да стане, пак е вярно.

“Не правете никому насилие, нито оклеветявайте”, стр. 394-395; 14

Ако моето лице е засмяно, никога няма да видите ръката ми свита на юмрук, но ако лицето ми е намръщено, ръката ми ще бъде свита на юмрук. Да кажем, че аз имам едно перде пред лицето си, и ви покажа само юмрука си през него, от юмрука вие може да знаете какво е моето лице, моето състояние. Туй е закон на съотношение.

Сряда, 23 август, стр. 243; 18

Когато тялото се намалява, умът се увеличава; когато умът се смалява, тялото се увеличава – обратен процес. Когато сърдцето се увеличава, причинният свят, душата се смалява, т.е. не се проявява. Когато сърдцето се намалява, душата се увеличава.

“Четирите проекции”, стр. 11; 27

Физическата топлина на човека е 37°, но когато се говори за духовната топлина, тя е много висока. При това, отношението между физическата и духовната топлина е обратнопропорционално: когато духовната топлина се намалява, физическата се увеличава; когато духовната топлина се увеличава, физическата намалява.

“Раб и син”, стр. 66; 50

Ако човек увеличава нещата, не е добре, но ако ги намалява, пак не е добре. Това са две крайности, които не се препоръчват. Добре е по някога човек да намалява нещата, да учи закона на смаляването. Като изучава закона на увеличаването и намаляването на нещата, човек трябва да спазва закон на съотношенията, никога да не ги намалява чрезмерно, нито да ги увеличава чрезмерно.

“Да види Царството Божие”, стр. 315; 153

Както между двете ръце, двата крака, двете очи, двете уши има съотношение и взаимна помощ, така и между предната и задната част на мозъка има известно съотношение, известна взаимопомощ.

“Смяна на енергиите”, стр. 322; 69

Когато мислиш за стомаха си, ще мислиш за земята и нейните съотношения, да разбираш качествата на твърдите вещества. Когато дойдеш до реките, моретата, ще мислиш за своето кръвообращение. Ако мислиш за тези закони, и кръвообращението ще бъде в тебе правилно. Когато вятърът духа и мислиш за законите на това дихание, ще разбираш и законите на твоето дишане. Ако разбираш гръмотевицата, електричеството и магнетизма, ще разбираш и законите на твоя мозък, както и неговото устройство.

“Живот, светлина и свобода”, стр. 25; 97

Между стомаха и главата на човека има известно съотношение. Когато стомахът греши, мозъкът се наказва; когато мозъкът греши, стомахът се наказва.

“Доброто сърдце”, стр. 184; 54

Ние не вървим назад, а напред. Ние не мислим с корема си. Защото законът е такъв: Когато умът е здрав, ще бъдат здрави и дробовете; когато дробовете са здрави, ще бъде здрав и мозъкът. Такова е съотношението. Всеки Божествен закон върви отдолу нагоре.

“Правилни методи за разбиране”, стр. 99; 12

Като говоря за богатство, аз разбирам онова вътрешно богатство на Любовта, на знанието и на Добродетелите... Туй богатство почива на следующия закон: Всички онези хора, които са разбогатели по един естествен начин, в кръвта им се съдържа злато, и то толкова, колкото е количеството на външното злато, което притежават. На това вътрешно злато в кръвта им се дължи богатството.

“Който се учи”, стр. 21, 22; 30

Колкото мъчнотиите на един човек са по-големи, толкова този човек седи на по-висок умствен уровен; и колкото мъчнотиите му са по-малки, толкова той седи на по-нисък умствен уровен.

“Обич към знанието”, стр. 9; 58

После, всяка една мисъл, тя почива на един закон. Външната страна е едно проявление, а вътрешната страна е законът. Следователно между една проявена мисъл и една непроявена има съотношение на нещата.

“Разпаленият въглен”, стр. 166; 121

Има един закон, който определя отношението на горчивото, киселото и сладкото, на сто мисли колко трябва да бъдат сладки, колко – кисели и колко – горчиви. На сто числа: 25 – сладки, 25 – кисели, 25 – горчиви и 25 – в запас.

“Добри слуги”, стр. 273; 188

Ако дойде някакво нещастие, то се дължи на безверието на хората.

“Покрива и изправя”, стр. 59; 97

Когато чувствата ви се развиват, вие минавате през поле, в което едновременно растат и хубави цветя, и магарешки тръни. Какво да правим с лошите чувства? Ще ги оставите да растат свободно, както и добрите чувства. Имат ли право лошите чувства да растат между добрите? Едно лошо чувство има право да расте, да живее между десет добри. Един беден ученик има право да мине между десет богати ученици. Законът е такъв. И обратното е вярно: едно добро чувство има право да расте между десет лоши чувства.

“Музикално упражнение”, стр. 162-163; 41

Израсте ли повече, отколкото са средствата за поддържане на организма, човек е осъден на страдания. Колкото повече човек расте и се развива, толкова повече трябва да увеличава своята дажба. Същият закон се отнася и до човешките желания.

“Личност и душа”, стр. 44; 85

Навсякъде, във всички неща трябва да има едно преливане. Следователно всеки, който може да пее тъй, че да изрази нещо чрез пеенето, ние го наричаме добър певец. Същото нещо е и в закона на говоренето. Между всички думи трябва да има известно съотношение.

“В който град влезете”, стр. 4; 30

Между вярата и знанието има известно съотношение. Ако вярата се усилва, а знанието не се увеличава, това не е истинска вяра. Това е вярване. Когато вярата се усилва, а човек, вместо да придобие знание, губи и това, което има, туй е суеверие.

“Иде Исус”, стр. 90; 87

Колкото повече се увеличава златото в кръвта на човека, толкова повече се увеличава и животът. Този живот трябва да се вложи в работа, в движение.

“Акустика на съзнанието”, стр. 185; 71

Между радостта и страданието има правилни математически съотношения. Тия съотношения са следните: колкото радостта ви е била по-голяма, по-интензивна, като се смени със скръб, толкова и скръбта ви ще бъде по-силна, по-интензивна.

“Продължаване на живота”, стр. 16-17; 36

Всичките състояния, които може да прекарате през деня, са всъщност само две – положително състояние на радост и отрицателно състояние на скръб. Скръбта ви може да бъде интензивна и радостта ви ще бъде интензивна. Скръбта ви може да бъде средна и радостта ви ще бъде средна. Каквато е скръбта, такава е и радостта; каквато е радостта, такава е скръбта. Това е закон – нищо повече. Който много скърби, много се радва; който малко скърби, малко се радва. И едното е вярно, и другото е вярно. Който много се учи, много харчи; който много харчи, много се учи.

“Значение на изслушването”, стр. 31-32; 36

Един ден нещастие, един ден щастие; десет деня нещастие, десет деня щастие. Знай, че когато ти си нещастен, друг някой е щастлив; когато ти си щастлив, друг е нещастен. Това е закон. Ако разбираш този закон, ти си щастлив; ако не го разбираш, ти си нещастен.

“Добрият поглед”, стр. 88; 105

Щастието ви е събрано на северния полюс, законите на Земята не разбирате. Този наклон на земната ос има закон, който го обуславя. Каквото е отношението на земната ос спрямо Слънцето, такова е вашето отношение спрямо БОГА.

“Обикновен, талантлив и гениален”, стр. 381; 178

Дойде при мене един човек, който носи празно шише с вместимост един литър. Той ме моли да го напълня. Аз напълвам шишето и му го давам. “Защо само толкова? Не можа ли да сипеш повече?” “Толкова искаш. Ако искаше повече, може да донесеш друго шише, което да съдържа два-три литра. Каквото шише донесеш, в него ще ти сипя. Ако донесеш съд с вместимост сто литра, него ще ти напълня. Важно е, ще можеш ли да го носиш. Ако друг го носи, уговори условията с него”. Законът гласи: Всеки сам трябва да си носи съда с маслото.

“Ново съзнание”, стр. 259; 110

Ако твоята Любов към хората се увеличава, и тяхната Любов към тебе ще се увеличи. Ако твоята Любов към тях се намалява, и тяхната Любов към тебе ще се намали.

“Вътрешното богатство”, стр. 163; 104

Човек трябва да дава толкова, според колкото живот се влива в него.

“Любов и вяра към БОГА, вяра към себе си”, стр. 346; 153

Съществува едно отношение в света, а то е следното: на 25 лоши хора, отговарят 25 добри. В Природата съществува този закон – добрите и лошите са като двойка.

“А другото падна”, стр. 203; 109

На две радости иде една скръб, и на две скърби – една радост.

“Външни и вътрешни методи”, стр. 56; 70

Както в Природата, така и в живота съществува закон на съотношение. Според този закон сиромахът е корен, а богатият – клон; сиромахът е цвете, а богатият – плод. Ако сиромахът не цъфне, богатият няма да завърже.

“Подмлади”, стр. 325; 126

Кривата линия е създадена от безброй прави линии, които имат еднакви отношения, то е законът на отношението: както горе, тъй и долу. Нещата, които са в Божествения свят, така трябва да бъдат и в човешкия свят.

“Трите основни неща”, стр. 630; 143

Тогава в музиката, с удължаването на линиите в едно отношение печелиш, в друго губиш. Като се удължава струната – печелиш струна, тонът се понижава – губиш, имаш по-нисък тон. Когато съкращаваш струната, тоновете се повишават, тогава печелиш в тоновете, а губиш в струните. Следователно, когато цигуларят свири, в едно отношение той губи, а и в загубата печели в друго отношение... То е закон, който съществува. Правим изводи, паралел има в явленията в Природата. Ти в морално отношение не може да се подигнеш, ако на физическо поле не изгубиш.

“Подядане и ощетяване”, стр. 148; 137

И едно дете може да ти каже Божественото. От дето и да дойде Божественото, приеми го и не прави никаква разлика. Само че при напредналите хора, понеже знаят Божия път, чрез тях – както през големите прозорци – идва по-голяма светлина, а през по-малките прозорци идва по-малко светлина.

“Трите връзки”, стр. 229; 135

В Природата съществува закон на съответствие, според който колкото добри хора има в света, толкова и лоши хора има... Като разглеждаме противодействащите сили в Природата, ние се натъкваме на закона на съответствието, според който на всяка положителна сила отговаря отрицателна. При това колкото е голяма положителната сила, толкова е голяма и отрицателната.

“Побеждавайте злото”, стр. 144, 146; 79

Всеки един човек е една малка вселена, която трябва да постави същите закони, които съществуват в голямата Вселена.

“Разумни отношения”, стр. 114; 166

Ако на известни хора външните условия на живота се влошават, вътрешните се подобряват; ако вътрешните условия се влошават, външните се подобряват.

“Превръщане на числата”, стр. 8; 108

Външните форми са резултат на вътрешните различия, които съществуват между мъжа и жената.

“Многоценният бисер”, стр. 78; 2

Човек трябва да разбира закона на съответствието: Да знае на всяко нещо кое е антипод. Запример антиподът на Доброто е злото, на Любовта – омразата, на Истината – лъжата и т.н. Когато изучава антиподите в своя живот, човек трябва да знае, кога коя врата да отваря. Ако не затваря вратата на злото, на омразата, на лъжата, той е изложен на страдания.

“Знайно и незнайно”, стр. 287; 72

Каквото става вън от нас, става и вътре в нас. И обратното е вярно: каквото става вътре в нас, става и вън от нас. Няма по-голяма красота от зависимостта между явленията.

“Новите възгледи”, стр. 151; 107

Каквито са отношенията на БОГА към човека, такива трябва да бъдат отношенията на всеки човек към неговите ближни. Това изисква законът на паралелизъм в Природата. Да спазваш този закон, това не значи да направиш ближния си щастлив. На всеки човек са дадени условия и възможности да бъде щастлив, а ти трябва само да го поощряваш да работи.

“Паралелизъм в Природата”, стр. 223; 84

През пролетта се забелязва едно възходящо състояние – прилив, който през лятото се усилва. След това, през есента, настъпва отлив, който през зимата се усилва. Значи пролетта е начало на прилив, а зимата – край на отлив. Същите промени, същите състояния – на прилив и отлив – се забелязват и през деня. Сутрин е пролет, на обед – лято, след няколко часа – есен, а надвечер – зима. След залез Слънце до зазоряване имате пак същите промени – докато е още светло, настъпва пролет на тъмнината; после – лято, есен, зима. Докато дойдете до зимата, когато отново настъпва пролетта, но пролетта на светлината. Същият закон действа и в психическия живот на човека. Когато сте радостни, вие сте в пролетно състояние; ако радостта ви се увеличи, влизате в лятото. Щом започнете да изтрезнявате, да губите радостта си, вие сте в есента. И най-после ставате замислени, съсредоточени, започвате да философствате, вие сте в зимата. Тъй щото, каквото става в Природата, става и в човека.

“Силните течения”, стр. 34-35; 56

В Природата има един закон, едно съответствие между БОГА и нас. Щом ти отложиш една Божествена мисъл и БОГ ще отложи. Отложиш втори път и БОГ отлага.

“Свещен трепет”, стр. 188; 108

Каквито смени стават вътре в Природата, такива смени се извършват и в нашия живот.

“Старият книжник”, стр. 223; 3

Всичко, което БОГ е създал, съществува в миниатюр и в човека. Здравето на човека зависи от растителността в него. Като не знаят този закон, хората изсичат горите в себе си.

“Добрата покана”, стр. 369; 167

Трябва да знаете, че всичко, което съществува в Природата, съществува и във вашето тяло. Всички растения, всички буболечки, които съществуват по Земята, се намират и в тялото ви.

“Новите схващания на ученика”, стр. 7; 31

Това, което става с вас, става и с целия свят. Светът представя велика, колективна душа. Каквато е участта на великата душа, такава е участта и на малката душа. И обратно, каквато е участта на малката душа, такава е и на голямата. Малката душа може да спре голямата в пътя ¢; и голямата може да спре малката. Това е закон в Природата.

“В Мое име”, стр. 247; 5

Какъвто е бил човек на Земята, такъв ще бъде и на Небето. И обратно: какъвто е бил на Небето, такъв ще бъде и на Земята.

“Огън да запаля”, стр. 72-73; 77

Всяко Добро, което се прави на Земята, трябва да е прието на Небето. Не се ли приеме на Небето, то не е истинско Добро. Това изисква законът на справедливостта, който е един и същ и за Земята, и за Небето. Това наричаме ние международно право. Основният закон на това право гласи: Каквото е на Небето, това е и на Земята. И каквото е на Земята, това е и на Небето.

“Земният и небесният”, стр. 248-249; 6

Когато седиш при абсолютно малкото, ще страдаш; когато дойдеш до крайния предел, и минеш от абсолютно малкото към абсолютно голямото, веднага твоето състояние ще се измени. От гледището на хората тук на Земята, абсолютно малкото произвежда всички нещастия в живота. В Небето законът е обратен: Великото е, което произвежда страданията, а крайно малкото произвежда щастието. Следователно туй, което за нас е най-голямото нещастие, за Небето е най-голямото щастие, и туй, което за Земята е най-голямото щастие, за Небето е най-голямото нещастие.

“Абсолютно малкото и абсолютно Великото”, стр. 5; 22

Ако в духовния свят човек е завъртял ключа десет пъти, за да заключи една врата, също така и на физическия свят трябва да го завърти десет пъти, но в обратна страна.

“Най-малкото Добро”, стр. 13; 107

Питам ви сега – и вие имате мъчнотии в живота си. Как ще ги смекчите? Всеки от вас има по един трън в плътта си. И колкото ограничението е по-малко, толкова туй ограничение е по-тежко. В духовния свят пък законът е обратен. Тук на Земята най-грамадните неща са тежки, а в Невидимия свят, ако турят едно житно зърно на гърба на някого, едва ли ще може да го носи.

“Свидетелството Негово”, стр. 23; 45

Мъжът е широк в раменете, тесен в бедрата, а жената – обратно: тясна в раменете, широка в бедрата. Оттук вадим следния закон: Мъжът е силен в духовния свят, а жената – във физическия.

“Съзвучно движение”, стр. 96; 57

Когато става известно явление във физическия свят, съответно явление става и в Невидимия свят. Такъв е законът. Когато един човек се ражда на Земята, едновременно с него друг се ражда на Небето. Когато някой умира на Земята, и на Небето умира някой. Когато един човек умира на Земята, за Небето той се ражда, т.е. за да отиде един човек от Земята на Небето, трябва друг да дойде на Земята. Те се заместят.

“Вярата”, стр. 39; 8

Вие трябва да знаете, че законите на физическия свят са точно обратни на тия от духовния свят.

“Възможни постижения”, стр. 6; 56

На всеки щастлив ангел в Небето отговаря по един нещастен ангел в ада. Ако по някакъв начин изчезне ангелът от ада, моментално ще изчезне и този в Небето. И обратно: ако изчезне ангелът от Небето, ще изчезне и този в ада. Те са свързани един с други. Въз основа на този закон, на всеки добър човек отговаря един лош. И на всеки лош човек отговаря един добър.

“Начертания план”, стр. 127-128; 56

Ако си роден праведен, праведен ще си останеш; ако си роден грешен, грешен ще си останеш. Ако си роден невежа, такъв ще си останеш. Ако си роден учен, учен ще си останеш. Такъв е законът.

“Време и пространство”, стр. 190; 110

“С каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери”. Следователно, когато търсим Божественото, трябва да пристъпваме с всичката си искреност. От вас се иска абсолютна искреност, абсолютна чистота и абсолютно знание.

“Дойди след Мене”, стр. 277-278; 11

Който е работил на Земята, отива на онзи свят да си почине; който е работил на онзи свят, слиза да си почине на този свят.

“Решаване на мъчнотиите”, стр. 143; 110

Казвам: физическият и духовният свят коренно се различават. Ако живееш само на физическия свят, ще те товарят като кон. Цял живот ще те товарят, ще пренасяш товара от едно място на друго. И ако не разбираш законите на този свят, считаш се нещастен... И тъй, който влезе в духовния свят, трябва да е готов да се подчини на неговите закони. Още на вратата започват да го събличат: свалят дрехите му една след друга, окъпват го и го обличат в нова дреха.

“Даване и вземане”, стр. 55, 57; 110

Дето няма противоречия, смърт, там е истинското посвещение. Докато дойде до това посвещение, човек ще носи дрехата на страданието. На Земята без тази дреха не може. На Небето обаче тази дреха стои в гардероб и се облича само на празник и тържествени дни. Законът на Небето е обратен на този на Земята. Там съществата се обличат всеки ден в дрехата на радостта, а в празник – с дрехата на страданието.

“Примирение”, стр. 14; 112

Помнете, в Природата съществува следният закон: Тя дава всекиму точно толкова, колкото той е изработил. Тя никому не кредитира, никому не дава, ако той не е вложил нещо в нейната банка.

“Несъвместими отношения”, стр. 37; 36

В Природата съществуват два фактора: длъжници и кредитори. Ще имаме толкова длъжници, колкото и кредитори. Не може да имаме ни повече, ни по-малко. Такъв е законът.

“Доведете ми го”, стр. 60-61; 96

Много даваш, много ще вземеш; малко даваш, малко ще вземеш. Много сееш, много ще придобиеш; малко сееш, малко ще придобиеш.

“Късият път”, стр. 241; 38

Взимай толкова, колкото можеш да носиш! Човек трябва да вземе толкова злато, толкова знание, толкова сила, толкова Любов, колкото може да носи. Любовта, вярата – с торба се дават, но взимайте от тях толкова, колкото можете да носите.

“Светлина на мисълта”, стр. 11; 43

Колкото възприема човек, толкова трябва да дава.

“Сито и дармон”, стр. 400; 189

Колкото приемате, толкова трябва да давате. Ако искаш да приемаш повече, трябва да си готов да даваш повече.

“Възприемане и предаване”, стр. 273; 190

Много даваш, много вземаш; малко даваш, малко вземаш. Много мислиш, много знания придобиваш; малко мислиш, малко знания придобиваш. Много работиш, много печелиш; малко работиш, малко печелиш. Това са процеси на Любовта.

“На зазоряване”, стр. 157; 181

Защо съществува злото? Защото в живота съществува закон на възмездие: С каквато мярка мериш, с такава ще ти се възвърне.

“Което вие виждате”, стр. 17; 30

Насилието ражда насилие; Любовта ражда Любов; Мъдростта ражда Мъдрост; Истината ражда Истина. “С каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери”. “Каквото посееш, такова ще пожънеш”.

“Разпятаго търсете”, стр. 93; 24

Казано е в Писанието: “С каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери”... Щом приложиш Божия закон, и БОГ ще приложи закона Си към тебе.

“На сватба”, стр. 66-67; 167

Каквото посееш, това ще получиш. Същият закон се отнася и до духовния живот на човека. Ако посееш нещо ценно в ума, в сърдцето и в тялото си, Божието благословение ще дойде върху тебе.

“Стотникът”, стр. 91-92; 167

И в радостите, и в страданията има една последователност. На всяко едно страдание съответства и радост, и на всяка радост съответства едно страдание.

“Трите изпитания”, стр. 169; 119

Тоя, когото в даден момент осъждаш, това си ти.

“Служители”, стр. 46; 195

Каквото направиш, сам трябва да го носиш.

“Обикновен, талантлив и гениален”, стр. 76; 174

Ако приемеш, че всичките хора са добри, и ти си добър.

“Пътища на Любовта”, стр. 313; 180

За добрия човек всичко е Добро, за лошия човек всичко е лошо. Две мнения по това няма.

“Работа за през годината” , стр. 94; 10

Колкото е продължило злото, толкова ще продължи и Доброто. Колкото по-голямо е страданието, толкова по-голяма е и радостта. Колкото по-малко е страданието, толкова по-малка е и радостта. Това е закон, от който никой не може да се освободи.

“В Негово Име”, стр. 87; 191

Когато ние сме щастливи, и светът е щастлив. И когато ние сме нещастни, и светът е нещастен.

“Непреривните постижения”, стр. 35; 120

На всички отрицателни сили в Природата отговарят положителни сили, т.е. добродетели и дарби.

“Развиване на дарбите”, стр. 175; 69

Който бързо познава Любовта, той бързо свършва с нея; който бързо говори, той бързо върши работите. Законът е такъв. Както започва човек, така свършва.

“Възпитание на удовете”, стр. 351; 65

На Любов се действа с Любов, на омраза се действа с омраза. От тук вадим заключението: скръбта с Любов не може да се цери.

“Разумният живот”, стр. 17-18; 26

Христос казва: “Аз имам ястие”. Това е Божествената храна, която Христос донесе на Земята. Ако човек не намери тази храна, той не може да придобие вътрешно просветление, към което се стреми неговата душа. Каквато храна ядеш, такъв ще станеш. Този закон е верен и на физическия, и в духовния свят.

“Имам ястие”, стр. 24; 87

Силата в живота ни ще бъде обратнопропорционална на съпротивленията, които срещаме, т.е. голяма сила – малки съпротивления, малка сила – големи съпротивления. И всичко това е в зависимост от гъстотата на средата.

“Основа на знанието”, стр. 21-22; 26

Има един закон, едно съответствие между светлината и топлината. Щом светлината се намали, топлината се увеличава. Щом топлината се намалява, чистотата се увеличава.

“27 август, четвъртък”, стр. 22; 37

Стъклото е хубаво, ако могат да минат лъчите на светлината. Колкото стъклото е по-чисто, по-прозрачно, толкоз е по-добро. Колкото по-мъчно минава светлината, толкоз е по-лошо. Същият закон е и за човешкия ум. Колкото човешкият ум е по-светъл, по-прозрачен и може знанието да минава свободно, той е отличен ум.

“Голямата привилегия”, стр. 271; 173

Клетките на всеки орган се нуждаят от съответна храна, която може да им достави човек – техният господар. Отношенията на човека към външния свят ще бъдат точно такива, каквито са отношенията му към неговите поданици – клетките на неговия организъм.

“Добро и свобода”, стр. 24; 41

Ако стомахът много работи, мозъкът малко работи и обратно.

“Физическият живот – път към духовния и Божествения живот”, стр. 42; 206

Причината за силното или слабо желание на човека към нещо се обуславя от закона за съответствие между нещата. Желанията на човека, силни или слаби, са необходими като методи за неговото самовъзпитание. Чрез желанията си той изучава силите на своя организъм, с които работи.

“Превръщане и съпоставяне”, стр. 286; 83

Ако вие мислите добре за мене, това е добре и за вас; ако вие мислите лошо за мене, това е лошо и за вас. И за мен е същото: ако аз мисля добре за вас, и за мене е добре; ако пък мисля зле за вас, и за мене е зле.

“Домовит човек”, стр. 19; 45

Та и вие като се интересувате от другите хора, и те ще се заинтересуват от вас. Ако вие не се интересувате от Божиите работи, как ще се интересува Господ от вас? То е закон в света.

“Числата”, стр. 108; 174

Господ казва на хората: “Дотолкоз, доколкото вие Ме обичате, и Аз ви обичам”. Такъв е законът. Не мислете, че като дойде Христос, ще ви обикне.

“Навреме и безвреме”, стр. 32; 185

Ако един не ви обича, ще дойде друг, който ще ви обича. Трябва да има ответствие, такъв е законът, никога не затваряй вратата на ония възможности, чрез които душата живее.

“Отребване, разтопяване, отвяване”, стр. 310; 128

В Природата съществува един закон на съответствие. В съвременната наука как се разглеждат две страни: причини и последствия. Последствията не са произволни, но са последствия на известни закони. Има връзка между причините и законите, между законите и явленията, както и между явленията и фактите.

“Който сее и който жъне”, стр. 138; 125

Всяка постъпка, всяко действие в живота има два полюса. Всички постъпки, добри или лоши, имат обратни действия.

“Истинната врата”, стр. 187; 38

Има безброй съответствия в Природата, но нека изброим само тези, които главно ни интересуват в случая: тон, форма, движение, цвят, число и идея. На закона на съответствието между тези прояви в Природата се основава и окултната архитектура, на същото съответствие се основава и Паневритмията.

“Паневритмия”, стр. 29; 200

Сегашното състояние на човека е резултат от три велики принципа, които са действали някога в миналото, действат в настоящето, ще действат и в бъдещето. Първият принцип е обикновеното човешко съзнание, което работи за смекчаване на твърдия елемент в човека. В това съзнание има само две точки: едната, от която човек излиза и втората, към която отива. В това съзнание човек пътува само вечерно време, като се ръководи в пътя по втората точка. Щом дойде до нея, той се спира и казва: “Свърших работата си вече!” А по-нататък какъв е външният свят, какви условия за развитие има – това не влиза в кръга на обикновеното съзнание, което се изразява с права линия. Правата линия представлява граници на плоскостта или отношение между две разумни същества. Вторият принцип представлява преходно състояние от обикновеното съзнание към самосъзнанието, което се изразява чрез плоскостта. В това отношение животните имат съзнание, но нямат самосъзнание. Следователно съзнанието, което представлява живот на правата линия, не се движи изключително в границата на правата линия, но се движи в посоки извън правата линия, като образува плоскост. Тази плоскост граничи пак с прави линии. Щом човек излиза извън възможностите на правата линия и образува плоскост, той минава вече към самосъзнанието...Време е вече човек да влезе в третия принцип на живота, да мине от самосъзнанието в Божественото съзнание или в космическото съзнание. Според езика на Евангелието това значи да се роди човек от вода и Дух. Тук думите “космическо съзнание” са заместени с думите “ще им отнема каменното сърдце и ще го заместя с ново”.

“Влизане”, стр. 8-9, 12; 48

Като говорите за Любовта, никога да не изпъкват недъзите на хората. В Любовта има закон. Щом дойде тя, поправя всичките погрешки.

“Ще се наситят”, стр. 20; 170

Любовта не вижда погрешките, тя е снизходителна, прощава, но не плаща всичките дългове. Тя може да плати само половината от дълговете на хората, а другата половина те сами трябва да си изплатят.

“Целомъдрие и великодушие”, стр. 24; 44

Ако се изисква известно време, за да изгладите някоя ваша погрешка, то като дойде Любовта с четката си, веднага, за пет минути всичко изглажда.

“Влиянието на хармонията в живота”, стр. 210; 203

Любовта не се занимава с всичките отрицателни страни.

“Трите изкушения”, стр. 172; 182

БОГ не може да не прости греховете на онзи, който Го обича, колкото големи и каквито да са неговите грехове. Любовта всичко заличава. Без Любов греховете никому не се прощават. Това е закон.

“Човекът на Новото”, стр. 178; 98

“Във вас, обаче, не ще така да бъде; но който иска да бъде големец между вас, нека бъде слуга вам.” /Матея 20:26/ С този стих Христос определя един принцип.

“Големец и слуга”, стр. 113; 10

Всеки иска да бъде в първата категория – господар. Християнското учение поставя диаметрално противоположното на тоя принцип: то поставя именно принципа, че, който иска да бъде господар, трябва да бъде слуга; то казва, че Син Божи не дойде да Му послужат, а да послужи. Ние сме заставени по закона на необходимостта да бъдем слуги... За да слугува човек на Господа, не трябва Него да търси и Нему да слугува, а на Неговите по-малки братя.

“Законът на служенето”, стр. 118, 131; 1

С гладния и с жадния всякога можем да се разберем. Достатъчно е да дам на гладния половината от хляба си и на жадния една чаша вода, за да се разберем веднага. Ако, вместо от моя хляб, взема неговото последно парче хляб, никога няма да се разберем. Това е принцип, който се отнася, както за отделния човек, така и за всички хора. Давай, без да очакваш да ти се даде. Който не спазва тоя принцип, сам се натъква на мъчнотии.

“Що казва Духът”, стр. 282; 6

Каквото правите, ръководете се от принципа: Който дава, и на него се дава. Който помага, и на него се помага. Като е дошъл на Земята, човек трябва да разчита първо на себе си, а после на другите. Ако не знаете къде има чиста, изворна вода, ближният ще ви покаже, но вие сами трябва да донесете чаша и да си гребнете колкото искате.

“Съзнателния живот”, стр. 276-277; 85

Човек трябва да поддържа принципа, да бъде като извор, който извира навън.

“Любов и вяра към БОГА, вяра към себе си”, стр. 352; 153

Ако дадете всичко каквото имате, ще се освободите от смъртта, нищо повече. И Христос като дойде на Земята, Той трябваше да умре, да пожертва всичко и след това можеше да дойдат свободата и въздигането. В това седи скрит един принцип, който хората не подозират.

“Вечно подмладяване”, стр. 17-18; 151

Като слушат да се говори за Любовта, някои намират, че най-мъчното нещо е приложението на Любовта. Според мене най-лесното нещо е приложението ¢. Искате ли да се домогнете до нея, дръжте се за принципа: Давай, без да очакваш.

“Послушание”, стр. 336; 93

Може и трябва да бъдете чисти, абсолютно чисти. Като влезна в дома на своя ближен, отношенията ми към него, към жена му и децата му трябва да бъдат абсолютно чисти. Неговите интереси да бъдат и мои. Ако изменя на този принцип, аз изменям на БОГА, изменям на своя живот.

“Живот вечен”, стр. 35; 24