Liudmila

Седем разговора с Духа Господен. Разговор седми: Заключение Извикай яко и не щади, казва Господ. Докога ще слугувате на два ума, докога ще стоите между две мъдрувания. Ако говори Господ, послушайте думите Му и не бивайте неверни но верни. Може ли от това по-ясно да се говори? Не разбирате ли още значението на вашия Живот? В какво има да се боите и от кого има да се плашите? Не са ли всички тия человеци смъртни, на които диханието седи в носа? Не са ли те плява, която се отвява от вятъра? Днес ако са, утре ги няма и изчезват безследно. Разумей, прочее, Истината, която имам да ти представя в тоя си разговор. Аз съм Афаил 17, един от служебните твои Духове, и Господ ме повика и ме прати до теб да ти съобщя онова, което има да се извърши. Аз ида от Небето, от жилището Алфиола 18, от средоточния дом на Небесното царство, гдето всичките просби и молитви от тоя свят постъпват пред лицето Божие. Понеже от дълго време се намираш в молитва и животът ти е обременен с вътрешни тягости и смущения, то Бог иска да отмахне от душата ти тая язва. Тоя народ, за когото е думата, има да претърпи едно вътрешно изменение. Има да станат промени в управлението, което Бог ще извърши наскоро. Една известна сила има да мине през тази страна. Един человек от Бога ще излезе и ще провъзгласи Истината. В неговите думи ще има сила и мощ. Той ще е человек, на когото лицето ще свети като на Ангел, в очите му ще има запален Божествен огън. Днешните времена предизвестяват бъдещите дни. Твоите приятели, които Бог е призвал с теб, ще устоят верни докрай, защото това е Волята на Господа, който ги е помилвал. И за тяхното усъвършенстване и приближение към Бога Духът на Господа работи в сърцата им. Зарята на Духа Святий ги е вече осенила, те са към пътя на Спасението. Господ и в техните сърца има да извърши онова велико действие на Възраждането, за което сам Господ на теб ти е говорил. Когато Духът Святий ги осени и изпълни всецяло, в тях ще произлезе онова вътрешно велико променение на Божественото рождение – Раждане от Духа. В техните души има още много работа да се върши. Преди всичко трябва, както на слепия человек, който дойде при Господа, да им се отворят очите – да видят вътрешно напълно Божията слава, Неговата слава, Неговата Благост и величие. Те са сега още деца в начинающия се Господен Живот, страхът, боязънта ги плаши. Те са тъй също в колебание. Смущенията, ухищренията на дявола постоянно ги смущават и помрачават умът им да не могат да разберат напълно Господните думи. Дяволът се старае да произведе помежду тях недоверие и разделение, да произведе вътрешно обременение, да ги заслепи с благата на тоя свят. Но тъй като Господ е най-силният под Небето, Той ще ги избави от ръката на този измамник и баща на всяка лъжа. При това и други мъчнотии има – самата църква, която се е отстранила от Господния Дух и служи повече на духа на тоя свят, става и тя за тяхна спънка. И както е казал Господ: „Горко на книжниците, които взеха ключовете на знанието на Царството Божие, че нито те сами влизат, нито тези, които искат да влязат, те пущат.“ Но ти в нищо да се не смущаваш от мен, защото Аз ти казвам: верен е Господ. Той сам ще посети всинца ви наскоро и ще ви благослови взаимно, за да успявате във всяка Добродетел и Благост. Вашият живот трябва да се промени. Не се страхувайте от мрачните бури на тоя свят, те са Божий благословения. Аз тъй също имам поръчение от Господа да съобщя на твоите приятели, приятели на Господа Исуса, да не поставят спънки сами на живота си. Желанията им за всяко добро и благородно дело ще се изпълнят. Великите работи на Царството Божие не се мерят, както работите в тоя свят. Ако техните сърца да бяха напълно освободени и напълно предадени на Господа, и ако тяхната вяра да беше тъй непоколебима и силна, те биха извършили чудеса. Но и те, както и мнозина други, се спъват тука. Да, вяра – тя е необходима. Без вяра не може да се угоди на Бога. Очаквайте от Бога всяка сила и просете усърдно, и ще ви се даде. Господ няма да ви лиши от нищо добро, милостив е Той и благ. Тия неща са важни. В Небето наскоро ще има един тържествен ден, в който всички ние ще участваме, и затова Аз ще бързам да се завърна на своето място и да предам моето почитание и поклонение на Господа Бога моего и да Му съобщя, че съм извършил вярно своята длъжност тук, долу, гдето бях пратен. До моето завръщане има да произлязат велики събития в тоя свят, но Аз ще съм пак тук, долу, до уреченото време. Един от твоите приятели, който най-вече те обича, ми каза да те поздравя. Той засега очаква изпълнението на Божиите думи. Аз ще се срещна пак с него горе. Той е Михаил, един от върховните служители Господни. Ще му разправя за успеха и вървежа на твоя живот и живота на всички други избраници Божии. Михаил много се радва за делото Божие. Освен това Аз ще се видя с Даниила, раба Божий, който е бил пращан до твоите приятели, и ще се науча от него за работата, която е имал да върши. Ананаил 19 се радва за своя познат приятел, когото обича. „Неговите материални работи са го тъй сплели, казва той, щото ще бъде принуден да ходи да избавя живота му от затруднения.“ Макар и да му съобщих няколко пъти да се пази от предприятия, които не са угодни Богу, обаче той като дете е сторил същите погрешки. Но надявам се и зная добре, че това ще му стане за урок. Обаче неговото решение да слугува отсега нататък на Бога ме радва. Сега, Аз съм уверен – те, като прочетат всичко, което им пишеш от Господа, ще се възрадват взаимно. За материални средства, които ви Трябват, Господ ще ви снабди, за да вършите Неговото дело. За нищо не се грижете, верен е Господ, който знае вашите нужди. Той ще достави всичко на времето си. Като имате Неговото благословение, работите ще вървят благополучно. И сега, преди да напусна и се отправя към Небесните жилища, искам да ти съобщя, че знамената Божии ще се развяват надлъж и нашир по Земята. Ще има постоянни преговарения на земните царства, но в края Господ ще ги смути! Всички тия зверове и зверчета, които днес управляват, ще им се вземе силата. Това е духът на пророчеството. Изисква се бодрост и сила, да не би да отегнат сърцата ви от ядене и пиене на други земни грижи. А преди всичко, служете Господу усърдно, имайте общение с Неговия Дух и Небето ще бъде на ваша страна. За вашето избавление, за един, който се кае от греховете си, става голяма радост на Небето между Ангелите Божии. Божиите дела са чудни – между тях има такава тясна връзка, както между два духа добри. Не е ли чудно на тези, които не са просветени от Духа, за нашето идване от такова далечно пространство на Небето да ви помагаме, да споделяме по някой път вашите радости, вашите скърби и при това да ви утешаваме, постоянно да ви насърчаваме, като ви носим вътрешното уверение на сърцето, че всичко това Господ върши за вашето добро чрез действието на Своя велик и Свят Дух. Колко пъти ние сме се притичвали да избавим живота ви, да отмахнем едно ваше отчаяние, да ви избавим от една гибелна мисъл. Колко пъти само да знаехте ний сме се притичвали в животът ви от Господа – да ви дадем един добър съвет, да ви отправим в един добър път и да ви посочим, че този е пътят Господен, тази е Неговата Воля, това е Неговото желание за вази. И нашата заплата е била вашият добър и благочестив живот. Ето това ни радва и ще ни радва винаги. Има ли нещо по-добро от него? Не, той е съвършената пълнота. Ний сме всякога близо, светът не е пуст. Ний се движим и живеем в Него, защото това е върховната Воля на Бога. Ний Му служим, ние Го любим, ний Го славим. Възвещаваме Словото Му в род и род. Пазим закона Му, изпълняваме заповедите Му и всякога сме готови да сторим всичко, което е Нему угодно. И може ли да има от това нещо по-добро да се върши? Не. Да съзерцаваш славата Божия, да размишляваш върху Неговите дела, да гледаш Неговото лице, това е повече, отколкото един безсмъртен Дух желае. И казва Господ: „Отче, тези, които си ми дал, искам да бъдат с Мен, за да гледат славата Ми, която Съм имал у Теб преди създание мира.“ 22 (9) юли 1900, Неделя Нови Пазар Извънредни беседи.

Седем разговора с Духа Господен. Разговор шести: Пътят и Истината Положи в сърцето си всичко, което съм ти казал досега, защото времето ще оправдае моите думи и ще потвърди Истината, която ти говорих по сърце, защото Аз съм истий днес и утре. Ето, вътрешното възобновление, което се извършва в душата ти, ти ще видиш с твоето собствено око. Аз ще поправя мислите ти и ще възстановя силите на душата ти, и ще облека сърцето ти в Мъдрост и Знание, и ще се възрадваш в моето присъствие, и животът ти ще мине от смърт в Живот. Неверието на всяка душа е главната спънка за спасението на всекиго от вази и чудно е това ваше състояние, което сами си налагате от нерадение и леност. Много пъти, когато хлопам на сърцето ви, вратата са затворени и всичко показва, че вратата са зараждясали на дръжките си. Колко пъти в животът ви, когато съм минавал, намирал съм ви, че спите в нерадение духом. Тялото и душата ви са били бодри, но не и Духът ви и вътрешността на сърцето ви. И ето една главна причина за окъсняването на възраждането ви. Няма съмнение, че това, което ти говоря сега, ти го чувстваш сам. Умът ти досега е бил занят с много неща, но не и с Истината. Ти си желал много неща, но не и нещо особено. Желал си всичко, а в същност излиза нищо. Где са твоите мисли и желания – къде са отлетели сега, какво е станало с тях? Каква промяна днес виждаш в живота си, отколкото по-преди? Не е ли това цяла измама на самаго тебе? Да, без всяко съмнение. Но бъди благодарен и признателен на Бога, че не е допуснал да изгубиш душата си. И това е най-голямото добро, което ти е сторил. Когато един човек в тоя свят изгуби всичкото си богатство, а спасява Живота си, може да се каже, че той нищо не е загубил, но напротив – спечелил е. Каква полза щеше да има за него, ако изгубеше Живота си, а спечелеше богатството си? Никаква, това щеше да бъде цяла безсмислица. Ето защо казва Господ на богатия: „Безумни, тази нощ ще изискам душата ти и на кого ще оставиш всичко това, което си припечелил?“ Така ще се случи всекиму, който не богатее в Господа, но в света. Богатството е душата и ако някой спасява душата си, той богатее както онзи в тоя свят, който жертва богатството си за избава на Живота си. Защото Животът може изново да припечели богатството, което е изгубил, но самото богатство не може да припечели Живота. В повестта на праведнаго Йова Господ дава един добър и чуден пример за теб. Разбери, прочее, съдържанието на тия думи и не бъди неблагодарен, но благодарен. Душата ти, която Господ е опазил и възлюбил, е най големият дар, който Господ някога ти е дал. Не е ли истинно – какво се ползва человек, ако света спечели, а душата си загуби? Това е ужасно зло, което може да сполети едного человека: да продаде, да разори най-хубавото и най-драгоценното създание – своята душа. Не е ли това най-голямото безумие, което един грешник може да стори против себе си? Не показва ли това върха на едно разтление, на едно върховно беззаконие против Бога и самия си Дух – да погуби това, което е най-свято и съкровено в себе си. Не е ли такова едно поведение за осъждение, не е ли такава една постъпка достойна за пъкала? Да, ето неизцелимото зло на живота, което человек сам може да си нанесе, което никой друг не може да му стори. Никой не може да погуби Живота на една душа, освен человек сам. Бъди благодарен, че Бог сам те е предопределил на спасение и затова работи и действа, за да извърши Своето възнамерение. Определил те е – това е тайна съкровена, която сам един Господ знае защо именно върши това. Който чува гласа Господен, трябва да слуша думите Му и в това слушане се извършва онова благотворно действие на Божието възобновление на душата. Както пролетното слънце и както пролетният дъжд действат благотворно на растителния живот, така и идването на Духа Божий и негова глас. И колко добре обяснява Духът Господен, като казва: „Които чуят гласа Му, ще оживеят.“ И ти сега сам, който слушаш моя глас и го възприемаш, си жив и живееш живот, който не знаеш от къде иде. Но този живот е сам Господ на Живота. Негова Свят Дух те оживява, като ти говори, понеже е в непрекъснато общение с твоята душа, която диша и възприема Духа Му. Ето това е една велика и съкровена тайна на Царството Божие, която се съзнава и възприема. Духът е Животът – това Господ казва и трябва в Неговите думи да вярваш. Който слуша думите Божии и обръща лицето си към Него в молитва, всичко му става ясно. Знанието и Мъдростта идват в душата му непосредствено както Виделината. И Господ се възцарява и животът придобива значение. Какво е туй възцаряване на Господа? То е подобно, както възцаряването на Слънцето над деня. Нали такова възцаряване е приятно, нали сърцето, което очаква деня, като види пукването на зората и приближаването на Слънцето на деня, че радост изпълня цялата вътрешност на човека? Такова подобно и сходно състояние придобива духовно всяка душа, когато Господ се възцарява. Това, което ти казвам, ти е понятно. Истинска Виделина е Господ. Тия природни неща, които виждаш, са само знаци, емблеми и изяснения на духовните. Защото видимият свят в главните си черти е създаден по прилика на Духовния – редът, порядъкът са заети отгоре. Естеството в съвкупността си е олицетворение на Невидимия мир. Природата изразява живота и действията на всичките твари и създания, които Бог е създал. Тия наредби, тая велика сцена, тия действия на видимия свят са въздигнати за вашето обучение. Които сте определени да наследите Небето, за вази Бог създаде всичко това, за да ви привлече по-близо при Себе Си. И всичко вкупом служи като спомагало за по-горното и по-съвършеното. Не са знаците, слоговете и думите, конто дават неговата приятност и хубост – то е съдържанието, което е просмукано в тях, Духът, който вее. Всички други неща са средства, стъпала, спомагала, удобства, улеснения, едно от друго по-приспособими, да принесат Божествената мисъл, която се отправя към вази. И когато тази Божествена мисъл проникне и се въдвори в най-съкровените станции на душата и предаде своето послание на Духа, тя образува онази вътрешна връзка, която е израз на видимата Господня Любов. И какво е това поръчителство, което един Божи пратеник донася от Него до вашата душа, освен засвидетелстване, че Неговата милост, Неговата благост за вас не се е съкратила. Не е ли Той, който постоянно изпраща Своите уверения на твоето сърце, че нещастията, които са ви постигнали, не са някои знаци и предсказания, че връзките на съюза са се скъсали помежду теб и Него и че Бог е обърнал лицето Си против теб като неприятел. Не, напротив, Той иде да ти даде удостоверение, че бурята на този свят, която е строшила някой клон на живота ти, пороят, който е оголил корените на дървото ти, или сланата, която е опарила някой и друг лист, ще се преобърнат за твое добро. „Счупеният клон, казва Той, ще се пресади с много по-добро клонче.“ Оголените корени Той ще покрие с много по-добра пръст и ще тури наоколо им много по-добра почва, която ще обгради и запази. А на мястото на повяхналите листа Той ще произрасте нови, много по-хубави от предишните, които ще са за изцелението на всички твои болки. И сега, когато сам Този, който държи юздите на всичко в тоя свят, ти обещава Своето съдействие и Своето благословение, питам има ли място за съмнение? Не, това е тъй вярно, както че Земята стои на своите основания и Небето я покрива като дреха със своите благословения. В какво има ти или друг да се съмнява в Божията благодат? В нищо. Не е ли самият ти живот едно постоянно свидетелство, че Господ е милостив и добър винаги? Ако не беше всеблаг, би ли ти дал да мислиш, да гледаш, да слушаш, да действаш и вършиш това, което желаеш? Би ли ти позволил свободно да си повдигаш очите и да Го призоваваш като приятел на помощ? Кой от земните владетели е дал някога такава свобода на своите поданици и такова снизхождение, за да могат всякога да имат достъп до Него? Той е сам Господ, който е сторил това, който е навсякъде, на когото окото е всевидещо, който претегля и оценява всички постъпки. Но вие се бъркате, като се трудите да ускорите Божиите работи. Може ли една жена да роди своето дете преждевременно или може ли да роди няколко деца изведнъж? Не, това е невъзможно. Ако за земните работи, като раждането, се изисква определено число дни и месеци, за да се напълни числото на времето, което зачатието изисква, колко повече Божиите работи изискват това пълно съблюдение. Но казвам: една жена може да роди преди време и после време, но и двата случая са гибелни за детето – в първия смъртта очаква детето, във втория смъртта поглъща детето още вътре. Ето защо трябва да се пазят съблюдения. „Ако сега разбираш съдържанието на Моите думи, мислите на Моя Дух, ще съумееш да се съобразиш с Волята Ми“ – така казва Господ. Ако познаваше всичките знаци на тая книга, която е написана и разгъната пред теб, която съдържа цялото Небе и цялата Земя, ти щеше доста отчетливо да четеш и прочиташ всичкото минало и всичкото бъдеще, което е отпечатано и написано на нея за този свят и за оня. Ти щеше да разбираш езика на нещата, които говорят и свидетелстват сами за себе си и за Истината. Попитай оня червей защо се влече и той ще ти отговори защо. Но ще ли разбереш тая загадка – защо пълзи и се влече непрестанно и каква облага той намира в това? Не, но теб ти се вижда неговото влачене и пълзене безсъдържателно, безсмислено. Но, Аз ти казвам че то има в себе си толкова съдържание и толкова важност, колкото обръщението на Земята към Слънцето. Да, той извършва почтена работа, макар и да е унизен до пръстта. Попитай го защо я върши и той ще ти отговори. Но ще ли повярваш на неговите думи ти, който се съмняваш в думите на Бога? Той може по някой път да ти прегризе по някой и друг лист от някое дърво или да прохапе някой и друг корен от някое твое дърво, но за това ти трябва да го извиниш, защото това му е работата. И благодари се, че той със своето видимо нехайство те е научил на много уроци. И виж, той никога не роптае, той винаги е благодарен. Ако го смажеш и стриеш, той с търпение приема своята участ и не носи никаква омраза за стореното му зло. Ако и да го изхвърлиш от мястото му, той с благодарение отива на друго, като ти казва: „Человече, не съм ти сторил зло, земята е Господня и аз изпълнявам своя дълг, макар и да е неприятен. Пред теб може би изглеждам, че съм престъпник, но не и пред своя създател. Искам да ти кажа, моята храна е пръстта и както виждаш, не е твърде богата, но съм благодарен. Но искам да ти напомня, че ако служиш на света, ще те изям и помни – да ми се не сърдиш, ако един ден се озова и почна да човъркам твоята мазнина. Знай отсега, че това е моята длъжност от Бога – да постъпям тъй с всички, които се крият в тази земя. Ако ти е свидно и се гнусиш от това мое ужасно присъствие в тъмнотата на нощта, кога си легнеш в земята да спиш и си почиваш, като мислиш, отсега ти казвам: человече Божий, ако и да ме считаш за враг, вземи крилата на твоя Свят Дух, който Бог ти дава, и лети към дома на Небето, защото там е най-доброто и благословено място, гдето нито червей, нито молец, нито крадец се приближава.“ 21 (8) юли 1900, Събота Извънредн беседи

Седем разговора с Духа Господен. Разговор четвърти: Животът и възраждането Казано е на едно място в Писанието: „Ако се не родите изново, не можете да влезете в Царството Божие. Роденото от Духа дух е, роденото от плътта плът е.“ Онзи, който е роден от плът и кръв, смъртен е; в неговото сърце обитават временните неща, придружени с всяка похот и лъст. Той не може да влезе в Царството Божие, защото плът и кръв не могат да го наследят. Който не се роди от Бога, не може да възприеме Духовния живот, нито може да го разбере, защото той духовно се изпитва и възприема. Ето взисканието Божие, което предлага на всяка душа, която преди да се облече в дрехата на безсмъртието трябва да възприеме Вечния живот, който е сам Господ спасителят. Ето тази е необходимата нужда за теб да се родиш от Бога и от негова Дух. Затова и присъствам, за да извърша това дело в твоята душа, която според предопределението Божие, който в Своето вечно усмотрение е решил да ти стори това добро, да те облече в живота на безсмъртието и да те възприеме в Своето царство като син на Истината, когото определя да Му служиш. Това служение е служение по действието на Духът, който ти говори чрез мен и който сам действа в твоето сърце, за да произведе онова деяние на Божието въплъщение вътре в теб. И този Дух на пълната святост ще извърши и ще издейства твоето спасение и ще ти отвори пътя на Царството Божие – да влезеш и да възприемеш съкровените дарове на Господа, които ти е определил и които очакват твоето присъствие да ги възприемеш. Защото само онзи, който е напълно роден от Бога и Негова Дух, може да възприеме тайните на Царството Божие и само той може да възприеме всяка благодат и всяка пълнота на Духа и да стане един с Господа. Без това вътрешно променение и вътрешно обединение Бог не може никога и по никой друг начин да влезе в свръзка с една паднала душа. Този е Неговия път, който Той сам е положил преди вечността и под който съблюдава Своята вярност спрямо Своите чада. Затова е казано, че всеки, който е роден от Бога, и всеки, който е роден от Духа, слуша Неговия глас и иде към Виделината, защото Бог е Виделина. И всеки, който иде към Виделината, възприема Бога в душата си; и всеки, който слуша Негова глас, възприема Духа в сърцето си, за да се запечати и пази Истината. Ето затова Аз присъствам, за да съм свидетел на Божията благодат, която работи, и да съм посредник на Духа, който те освещава и извършва определеното от Господа Бога на всяка Виделина, комуто да бъде всяка слава и чест. Прочее, нека душата ти да има Мир и тихо упование, защото в Божиите решения няма никаква отмяна. Аз ти казвам това, който съм те ръководил от самото начало и съм те подбуждавал вътрешно с неуморима сила да четеш словото ми, да се трудиш да ходиш по стъпките ми, да се молиш и да желаеш върховната благодат от Господа Бога и да се въдворяваш и възстановяваш в Него постоянно. И сега Аз съм, който се застъпям за теб и желая ти да растеш в познанието на Истината, която ще те направи свободен. Предупреждавам те отсега да се пазиш от всякой грях, волен или неволен, явен или таен. Грехът нищо не може да го извини и никой не може да го поправи освен един Бог и Господ. Грехът, тази измяна на дявола, това негово творение, дръж го настрани и пази душата си с всичкото си пазене, което Духът може да извърши за теб. А сега сам Господ на Мира да те съблюдава в Своето Си име от всичките ухищрения на лукаваго. Тия са думите на Живота, които ти повтарям и които нося в Духа си за теб. Подвизавай се пред лицето ми с оная блага, пристойна вяра и свята Любов, която сам Бог ражда с действието на Духа си. И бъди творител на Словото, като вършиш всичко, което е Единому Богу угодно и благоприятно. Ето ще замлъкнат всичките зли уста и ще се спре всеки злословен език на пъкала, и сам Господ Бог на Мира ще се възцари. Ето това е моето свидетелство – да знаеш, което съм свидетелствал за Истината. И когато те осени Духът на Истината, да знаеш, че Аз съм говорил това, твоят Господ, който мъртав бях и сега Съм жив и действам за твоята душа. И в Моите ръце са ключовете на ада – Аз отварям и аз затварям. И зная всичко, което се върши в поднебесная – няма никоя вражия сила, която да може да укрие своите действия от моето око. Ето това ти съобщавам да знаеш, че не е волята на лукавия, гдето се изпълня, но моята. И овцете, които имам, никой не може да ги заграби от моята ръка. Да се не бои твоето сърце. Струвай всичко, което ти казва моят Свят Дух. Божиите работи и Божиите слова се проверяват чрез дела в живота. Не който иска и който се стреми сам, но на когото Бог е дал доброволно от Своя дар – нему принадлежи всичко. Тия са мои думи, които ти Аз казвам. Запечати ги в сърцето си и знай, че Аз съм близо и съм готов вече да ти помогна. Аз ще огладя и ще изгладя всичките ти пътища. Ще ходиш отнине винаги в моето присътствие и ще благоволявам в теб всякой ден, и всичките ти дела ще прозябнат като дървета, насети при водните утоки. Ето Божията Мъдрост, ето Божиите дела, които възвещават неговата слава. Това, което има наскоро да видиш, ще те направи да проумееш това, което е скрито в Небето за теб. Там, в тоя живот горе, ще разбереш благостите Божии и ще проумееш неизказаната Негова милост. Там, в това общо тържество на всичките синове и дъщери Божии, ще видиш Славата ми, която съм имал преди създанието на мира. Там, в моето присъствие, ще бъдеш развеселен, както всички мои избраници. Този е гласът на твоя Бог и Господ, който е толкова снизходителен към теб, щото дава живота си в жертва жива томува, който седи на престола, за да познаеш Него Самаго, който те е привлякъл с нишки на Любов. Този е Той, Единия и истинен Бог на Живота, който ти говори чрез благостта на Духа си. И всичките Негови слова са жива храна. Те са думи на Живот и който ги чува и възприема, бива научаван от Бога. Той е Истий, който говори отначало. Той е Истий, който е слязъл отгоре и е възлязъл, който изпълня света със Своята слава, която е отражение на Неговото могъщество с Отца на Виделината, в когото всичката Божествена пълнота обитава. Всички тия зрънца и добри семена, които днес хвърлих в твоята душа, ще произрастат един ден. И ти тогава ще проумееш и ще провериш сам моите думи чрез Духа ми, че са истинни и свети и че действително Аз съм ти говорил с думите си на Любовта. Ти тогава ще познаеш напълно Духа на твоя Благ Господ, който, макар още да не виждаш с твоите очи, но ще дойде време, когато очите ти ще се отворят, ти ще ме познаеш с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си сила и душа. Този ще бъде той, твоят ден, когато приемеш всичките ми благословения. Всичко това е чудно за теб, всичко това те кара да се удивляваш. Но бъди верен, ще познаеш, че това са мои думи. Истината е Духът на Словото. Духът е, който дава Живот, буквата нищо не ползва. Това, което Аз ти говоря, Дух и Истина е. Истината съм Аз, Господ твой, и Животът съм Аз, Бог твой, и Духът ми е твоят ръководител, който те ръководи, който те учи и който оживотворява Словото ми всякой ден в твоето сърце, за да ме познаваш. Слушал си всякой ден моето Слово. Ето вдигал съм те рано и съм ти говорил като на приятел. Отварял съм Словото си пред теб и съм те поучавал в истините на Царството Божие. Убеждавал съм те вътрешно, като съм разкривал пред твоите очи да съзерцаваш моите дела и да познаваш моите истини на Живота. Казал съм ти ясно във всякой случай как да постъпваш. Ти си чувал и съзнавал винаги моя глас. Той е бивал по-ясен, по-вразумителен за твоята душа, колкото си бил по-близо до мен. Имало е и минути на живота ти, когато си се заблуждавал, но знаеш и има си свидетел, че никога не съм те оставил да паднеш. Аз съм бил винаги близо – всякога да изправя обърканото и да преобърна всичко да ти съдейства за Добро. 18 (5) юли 1900, сряда Извънредни беседи

Седем разговора с Духа Господен. Разговор пети: Въздигане Душа и Дух Откак съм почнал да ти говоря, виждам, че има много неща, които смущават душата ти. Твоето сърце преминава едно преходно състояние. Умът ти се вижда напрегнат. Мислите и чувствата, що вълнуват твоята душа, са произвели един временен омрак в съждението на ума ти. Противоречията, що се постоянно спосрещат в душата ти, са произвели болезнени чувства. Ти се усещаш, като че не си господар на себе си. Но тук борбата произлиза помежду нисшите и висши чувства на душата ти. Ти си поставен помежду два лагера на действующи сили – силите на Доброто и злото, които се състезават кой да има своето първенство в държавата на Духа ти. От една страна, светът със своите примамки и лъскания те влече към себе си, като ти налага своите взискания, че е много по-износно да живееш тъй, както всички други. И те предупреждава, че с всяко отклонение от неговите постановления ще се считаш за человек не на времето си, глупав и неразумен, да не можеш да извлечеш облагите си от самия този живот. От друга страна, твоята съвест, вътрешното ти самосъзнание на сърцето, което е обсебено от висшите подбуждения на Любовта и Доброто, те призовават да изпълниш своя си дълг. Не е ли този глас на твоя Господар, който те вика да се заловиш да вършиш Неговата работа? Да. И знаеш вече, че Той е велик и славен във всичко. Границите на Неговото Царство са обширни. Не е само този свят, който е зрънце посред океана на Неговите обширни владения. Могат ли теб, твоя мощен Дух, който ламти и желае да разпери своите крила и да литне към Небето, да те задоволят временните неща и облаги? Не, казвам, те са измама. В тях няма храна, няма това, което търсиш. Те само наглед се показват да имат благообразие и благородство. Но може ли да видиш поне един, който ги е приел, да е станал по-добър или да се е приближил до Небето? Не, в Небесния дом не могат да влезнат неща, в конто грехът е проникнал. Не, в Небето нито една душа не ще може да влезе, докато не се очисти от всякой грях, от всяко петно, колкото и малко да е. Това е една истина, която сам Бог е произнесъл преди време. Знаеш ли где са ония славни Същества, които някогаш запълнеха преддверията на славното Небе и конто само за един грях на непокорство, само за един порок на злословие, само за едно петно на нечистота бидоха изгонени на вечно заточение от Небесните жилища. В Небето няма лицеприятие, няма предпочитание на едного пред другиго. Всички, малки и големи, живеят в непреривните връзки на Любовта. Там всички са синове, всички са свещеници, всички са царе и служители Богу – Род избран, семе царско. Но изпитът е тук, долу, гдето е съдено всекиму, който се роди, да премине през всичките изпити на Живота, за да се приближи към пътя на съвършенството, към пътя на светостта. „Свети бъдете, казва Господ, защото и Аз Съм свят.“ Тия са важните неща на Живота – познанието на Истината, която има по-голяма цена от всяко друго нещо. Истината е сам Бог и който Го възприема, ще бъде свободен и блажен. Господ е сам жива вода и истински хляб и който възприема този хляб, ще бъде жив, както и Той. В твоя живот, както ти казах и по-преди, трябва да стане онази велика промяна, за която ти говорих в миналия си разговор. Без тази вътрешна промяна да напредваш по-нагоре е невъзможно. Без нея ти ще мязаш на слепец, който иска да види хубостите на Божия свят. Без нея ти ще мязаш на глупец, който иска да разбере пътищата на Мъдростта и постановленията на Виделината. Ето това е главното условие – да се освободиш от всякой грях. Казано е от Господа че всякой, който е роден от Бога, грях не прави, защото Дух Божий обитава в него. Но ти се питаш вътрешно как може някой да познае кога е роден от Бога. Аз ти отговарям: когато вижда в себе си отличителните черти, които са свойствени на Бога, когато Любовта, Истината, Добродетелта обитават в него в своята пълнота; когато има в него самаго Мир и съгласие помежду всяка мисъл, помежду всяко чувство, когато противоречията на живота престават да смущават ума му; когато незадоволството напуща сърцето му; когато злобата и похотливостта престават да хвърлят сянка на душевния му живот и той с ново самосъзнание, като един новороден, новоизбавен человек се вижда да стои в един свят, съвсем друг по естество, и да го вълнуват неща и мисли от съвсем други род; когато благостта, милостта, чистосърдечието, благонамерението, състраданието и пълното вътрешно самозабравяне да предава живота си в жертва жива и света благоугодна Богу за доброто и славата на Неговото дело, без да търси своята си воля или своите си щения. Ето това значи да си роден от Бога и да си подобен по живот с Него. Това е условие, това е потребност велика за една душа като твоята, която търси Бога навсякъде. Нали знаеш от свой опит в тоя живот, че всяко семе трябва да притежава качествата на своя вид, и нали знаеш, че само чрез тия качества може да се отличи към кой род семена принадлежи. Ето една велика Истина, която отличава хората, животните, дърветата. Но самата тази Истина отличава и человека в самаго себе си. Роденият от плът человек, в когото плът и кръв господстват, в неговото сърце и душа не може да се проявят качествата, чувствата и мислите на един человек роден от Бога, в когото Духът има Господството. Защото тия две души са от две противоположни естества, несъвместими в себе си. Гдето плът и кръв господстват, Духът не може да прояви своите благотворни действия, нито пък съзнанието на такава душа ще може да схване и проумее духовните неща на една душа, живуща съвсем в друга среда, в положение много по-високо, отколкото нейното. И затова е казано, че естественият человек не може да разбере нещата, които са от Духа, защото те духовно се разбират. И това е право и вярно. Вярно е, защото е истинно и думите на Господа постоянно се потвърждават ежедневно. Всички, които се приближават към Господа, трябва да претърпят като общо основание една вътрешна промяна. Този е общ и неумолим закон на Живота. По цялото негово царство се забелязва същото правило. Всичките същества, от най-малките до най-великите, са подложени на същото вътрешно променение. Не може нито една жива душа да се възкачи ни една стъпка по-горе, ако не се измени вътрешно и се приготви за по-високата среда, за по-високото положение, към което се стреми. Това е общото установление в тоя временен живот, в когото промяната, видоизменението са свойствени нему като на живот начинающ. Обаче усъвършенстването, вътрешното самосъзнание, повдигането на душевния живот, чистотата на сърцето, благородството на ума, достойнството на душата, светостта на волята са принадлежание и преимущество само на духовния человек, роден не от разтленно семе на человечески син, но от Бога, от семе свято. Нещата, които Бог е създал и наредил, трябва винаги да спазват своя ред. Първом – естественото, после – духовното; първом – видимото, после – невидимото; както в едно училище, гдето обучението се почва с предметното учение и после се стига към чистото мислене на ума. Първом окото, ухото и всяко друго чувство трябва да се възбуди и упражни посредством пипане и усещане и тогава да се мине към вътрешното понятие на нещата. Сравнението тук е подходящо. По такъв един прост и осезателен начин трябва да почне всяка неразвита душа, в която естественото има преимущество над духовното – понеже условията са такива във всяко начало. Обаче създаденият за Небето непреодолимо, вън от всяко препятствие трябва да излезе един ден от областта на естественото и временното и да влезе в границите на вечното; защото само тук се намират всичките потреби за усъвършенстването и пълното съвършенство на душата. Тя трябва да се върне там, от гдето е излязла. „И вдъхна Бог на Адама от Своето дихание и той стана жива душа.“ Обаче вторият Адам, който е от Небето, е сам Господ, който стана животворящ Дух. Както за първия бе тъй лесно и естествено да съгреши и да не удържи обещанието и заповедта, тъй за втория бе обратното – който беше сам в сила, чрез Своя Дух да възстанови това, което беше изгубено, и да примири единството на Живота. Защото в самото начало, когато Бог създаде Адама, Той го създаде сам, като го предпази от всяко падение и всяко подплъзване, за да няма злото място да се загнезди в неговата душа. Но понеже той намери сам от опит, че това негово състояние не му е подходящо и не му произвожда никаква приятност, той поиска от Бога другар, нему подобен и подходящ. Всичко това показваше, че той не беше още в състояние да оцени общението на Бога със себе си. Той не беше още духовен да проумее духовните наредби – той беше жива душа, но не и жив Дух. Той предпочете душевните чувствания и облаги пред духовните. Той видя в естествения свят, че по-долните от него твари ходят две по две и че да имаше известна връзка помежду тях. И му се виждаше да има известна приятност в скритото това общение. Той поиска от Бога по същите подбуждения да има и той на себе си другар подобен, но в този именно другар той не виждаше, че се отваряше вратата на неговото падение. Тая другарка, която беше жената, трябваше да предизвика всичките страсти, които спяха в неговата душа. И Бог знаеше, че той не ще бъде в състояние да стане господар на себе си и че той сам се обрича на страдания. Защото Дървото на познание добро и зло беше жената, от което му беше запретено да не вкусва от по-после. Изкушението вече стоеше пред него и Бог трябваше да му възбрани със заповед да не вкусва от него – защото в който ден вкуси, ще умре. Но можеше ли той да стои пред такова едно дърво, толкова приятно наглед, без да не вкуси неговите приятни плодове? Не, то беше невъзможно в самото естество на Адама. И жената го убеди най-после да вкуси от този плод, като му даде един пример, като му предложи съблазнителната награда, че ще стане подобен на Бога да познава всичките неща и че ще бъде в сила да си създаде сам потомство и да се радва и възприема от него всичките бъдещи почести. „Това е повече, потвърди тя, отколкото да сме двама и вечно да се движим насам-нататък в тая градина, отколкото да станем обладатели на цялата Земя и нейните богатства.“ Бог предвиждаше бъдещето и когато още издаде своята заповед, за да опита Адама, каза му: „От нине плодете се, множете се, обладайте Земята и напълнете я.“ Но можеше ли той да напълни Земята и да я обладава, без да престъпи заповедта, без да вкуси от плода на познанието на доброто и злото и без да разбере тоя вътрешен смисъл на Живота? Не, то беше невъзможно в границите на самите неща на самия живот, който беше възприел. В него вече живееше една жива душа, събудена, надарена със съждения, която искаше всичко да вкуси и опита, па било то добро или зло – не вредеше за него, стигаше той само да постигне своето желание. Ето неизбежният момент на падането и злощастният път, по който се промъкна злото и влезе в живота с всичките свои последствия и ужасии. Лицето на Земята трябваше да се запали от огъня на пъкала и да се промете един ден с всичките свои грехове и престъпления. Но по невъзможността на Адама (по това, че беше плътски) да стори Правдата, Господ предопредели сам да се въплъти и да изведе страждующото Адамово потомство от земята на робството. И затова Господ казва, че които се сподобят с бъдещия век и с живота на Възкресението от мъртвите, не ще се женят, нито за мъж ще отиват, но ще бъдат равно-ангели. Злото вече не ще да има място, защото всички, които са вече изкупени чрез силата на Словото на Господа, като са опитали и вкусили всичко и са се научили от дълбока вътрешна опитност, и знаят вече последствията, които произлизат от всяко желание, от всяка постъпка, ще отхвърлят бремето на греха и престъплението, което може да ги вплита и което може пак изново да произведе тяхното падение. Но духовният обаче человек не може да прави грях, понеже самият грях е нещо несвойствено нему. Грехът и измамата не могат да намерят никаква почва в неговата душа да растат. Той е свободен от тяхното влияние и примамка, както сам Бог е свободен. Защото, казва на едно място Духът Господен, че всякой се подмамва от собствената си похот, от собственото си желание, което, като се зачене, ражда грях, а грехът, като се извърши, ражда смърт. Тия вътрешни произшествия на душата са верни. Но ще попиташ на какво основание. Ето на какво: всяка сила или всяка благодат, иждивена без да принесе плод, достоен за храна на душата, е непоправима загуба за самата нея; и известно ти е, че всяка душа, която харчи без да припечеля, е осъдена на страдания, на лишения временни и вечни. Това е такава истина за който я знае, която не носи никакво противоречие в себе си. Не всякой, който ми казва „Господи, Господи“, ще влезе в Царството Божие, но който изпълня Волята на Отца Ми. И мислиш ли ти, че когато Господ говори, Неговите думи няма да се утвърдят? Не, Небето и Земята ще преидат, но не и Моите думи. Пази се, прочее, от всяко учение, което разтлява, което оспорва Божията Истина. Всичко ще премине, всичко ще се забрави, що са казали человеците, но Истината на Господа Бога твоего ще стои вечно като стълб непоколебим, като основание, на което цялото Небе е съградено. Не може онзи да е роден от Духа на Истината, който върши грях, в когото лъст и похот владеят и господстват. Не може такъв един человек никога да влезе в Царството Божие. Не може такава една душа никога да се развие и достигне до своето съвършенство и да даде плод достоен. Такава душа, такъв человек е подобен на стрък житен на клас без зърна. Може ли такъв клас да продължи живота си или живота на своя род? Не, по никой начин. Ето защо е казано, че нечестивите ще погинат, грешниците ще се отсекат от земята на праведните. Ето в това действа сам Господ, който прилага сам и изпълнява Своите заповеди. Няма никой да избегне Неговото наказание. Той е праведен и свят и прави съд над всяка постъпка, над всяко дело и ще произнесе Своята присъда един ден. Ако милостта Му е голяма, то и правдата Му е подобна. Ако Любовта Му е велика, то и светостта Му е наравно съща. Бог е Един чист и свят. За Него няма достойнства на различия. Във всичко Той върши преднамеренията на Своя Дух на Своята върховна Воля. Колкото е благ и снизходителен да помилва една кающа се душа, толкова е строг и праведен, и свят да осъди стар грешник, закоравял в злото. Но тия неща за теб не са най-важните – да знаеш по кой начин Бог може да помилва и опрости, и по кой начин може да осъди и погуби. Важното е твоето спасение, твоето възраждане, твоето възобновление и усъвършенстване в пътя Господен. Важното е твоето просвещение да познаваш Истината, която е сам Бог. Това вътрешно познание трябва да търсиш, в него трябва да се облечеш ти сам. Тогава непременно служението ти ще е благоугодно Богу, делото на ръцете ти ще е приятно пред Неговото лице. Защото, ако струваш Волята Му тъй, както сам Господ, то ще бъдеш и послушван винаги и във всяко време. И не ще има нищо невъзможно за теб. Ще повикаш и ще ти отговори, ще попросиш и ще възприемеш. Ето това е великото Божие благословение – да бъдеш винаги благоприятен пред Него. А не е ли това най-великото благо да можеш винаги да струваш това, което Духът винаги желае? Да, то е именно служението на Духа. Ето осветлих те върху един предмет, толкова важен и потребен за твоя духовен живот. Това, което съм ти казал, не е за света, но за самаго теб. Защото от дълго време виждах твоите затруднения, безизходния кръг на твоите усилия. Постоянното ти падане и ставане произведе милост и съжаление в Духа ми. Казах си: „Тук е една душа, която ме търси, която се лута в мрака на невежеството, която постоянно търси Виделина и изходно място от безизходното положение на този временен живот.“ Прострях тогава ръката си като на застъпник, баща, като брат, като приятел и те хванах, без да ме познаваш, и те поведох към мястото на спасението, за да се избавиш. Благоустроих пътя ти, приготвих всичките средства, теб нужни, за да идеш да се учиш и възпитаваш под моето ръководство. Стъпка по стъпка трябваше с теб да вървя и да те пазя да се не подплъзваш и да не падаш, и във всичко, което душата ти желаеше за тоя свят да придобиеш, сторих да ти дам възможност да опиташ всичките блага и горчиви неща. Запазих те с всичките прийоми на знанието и дадох полет на ума ти да се качи и слиза до най-високите места, които человеку е простено. И при все това, гледам с учудване, че и това те не благодари. Твоят вътрешен Дух е неспокоен. Ти търсиш онова, което не се намира нито в тоя свят, нито в тоя живот. Днес е последният ден на курса ти, който завършваш, и ще държиш изпит пред самаго Мен. И когато минеш благополучно, ще те въведа в една нова област, в един нов живот, теб непознат досега, и там ще те науча на всичко и ще ти покажа как трябва да действаш и работиш. Ако разбираш значението и духа на тия думи, ти си постигнал пътя ми, приближил си се до Мен и действието на вярата ще произведе онова вътрешно променение. Защото без вяра невъзможно е да се угоди на Бога. И тъй, като знаеш Истината, остава да я възприемеш. И когато възприемеш, ще се ознамени денят на твоето раждане в Бога. И когато се родиш и влезеш в новите рамки на Божия Живот, ще познаеш както си познат. 18 (5) юли 1900, Сряда Извънредни беседи

Седем разговора с Духа Господен. Разговор четвърти: Животът и възраждането Казано е на едно място в Писанието: „Ако се не родите изново, не можете да влезете в Царството Божие. Роденото от Духа дух е, роденото от плътта плът е.“ Онзи, който е роден от плът и кръв, смъртен е; в неговото сърце обитават временните неща, придружени с всяка похот и лъст. Той не може да влезе в Царството Божие, защото плът и кръв не могат да го наследят. Който не се роди от Бога, не може да възприеме Духовния живот, нито може да го разбере, защото той духовно се изпитва и възприема. Ето взисканието Божие, което предлага на всяка душа, която преди да се облече в дрехата на безсмъртието трябва да възприеме Вечния живот, който е сам Господ спасителят. Ето тази е необходимата нужда за теб да се родиш от Бога и от негова Дух. Затова и присъствам, за да извърша това дело в твоята душа, която според предопределението Божие, който в Своето вечно усмотрение е решил да ти стори това добро, да те облече в живота на безсмъртието и да те възприеме в Своето царство като син на Истината, когото определя да Му служиш. Това служение е служение по действието на Духът, който ти говори чрез мен и който сам действа в твоето сърце, за да произведе онова деяние на Божието въплъщение вътре в теб. И този Дух на пълната святост ще извърши и ще издейства твоето спасение и ще ти отвори пътя на Царството Божие – да влезеш и да възприемеш съкровените дарове на Господа, които ти е определил и които очакват твоето присъствие да ги възприемеш. Защото само онзи, който е напълно роден от Бога и Негова Дух, може да възприеме тайните на Царството Божие и само той може да възприеме всяка благодат и всяка пълнота на Духа и да стане един с Господа. Без това вътрешно променение и вътрешно обединение Бог не може никога и по никой друг начин да влезе в свръзка с една паднала душа. Този е Неговия път, който Той сам е положил преди вечността и под който съблюдава Своята вярност спрямо Своите чада. Затова е казано, че всеки, който е роден от Бога, и всеки, който е роден от Духа, слуша Неговия глас и иде към Виделината, защото Бог е Виделина. И всеки, който иде към Виделината, възприема Бога в душата си; и всеки, който слуша Негова глас, възприема Духа в сърцето си, за да се запечати и пази Истината. Ето затова Аз присъствам, за да съм свидетел на Божията благодат, която работи, и да съм посредник на Духа, който те освещава и извършва определеното от Господа Бога на всяка Виделина, комуто да бъде всяка слава и чест. Прочее, нека душата ти да има Мир и тихо упование, защото в Божиите решения няма никаква отмяна. Аз ти казвам това, който съм те ръководил от самото начало и съм те подбуждавал вътрешно с неуморима сила да четеш словото ми, да се трудиш да ходиш по стъпките ми, да се молиш и да желаеш върховната благодат от Господа Бога и да се въдворяваш и възстановяваш в Него постоянно. И сега Аз съм, който се застъпям за теб и желая ти да растеш в познанието на Истината, която ще те направи свободен. Предупреждавам те отсега да се пазиш от всякой грях, волен или неволен, явен или таен. Грехът нищо не може да го извини и никой не може да го поправи освен един Бог и Господ. Грехът, тази измяна на дявола, това негово творение, дръж го настрани и пази душата си с всичкото си пазене, което Духът може да извърши за теб. А сега сам Господ на Мира да те съблюдава в Своето Си име от всичките ухищрения на лукаваго. Тия са думите на Живота, които ти повтарям и които нося в Духа си за теб. Подвизавай се пред лицето ми с оная блага, пристойна вяра и свята Любов, която сам Бог ражда с действието на Духа си. И бъди творител на Словото, като вършиш всичко, което е Единому Богу угодно и благоприятно. Ето ще замлъкнат всичките зли уста и ще се спре всеки злословен език на пъкала, и сам Господ Бог на Мира ще се възцари. Ето това е моето свидетелство – да знаеш, което съм свидетелствал за Истината. И когато те осени Духът на Истината, да знаеш, че Аз съм говорил това, твоят Господ, който мъртав бях и сега Съм жив и действам за твоята душа. И в Моите ръце са ключовете на ада – Аз отварям и аз затварям. И зная всичко, което се върши в поднебесная – няма никоя вражия сила, която да може да укрие своите действия от моето око. Ето това ти съобщавам да знаеш, че не е волята на лукавия, гдето се изпълня, но моята. И овцете, които имам, никой не може да ги заграби от моята ръка. Да се не бои твоето сърце. Струвай всичко, което ти казва моят Свят Дух. Божиите работи и Божиите слова се проверяват чрез дела в живота. Не който иска и който се стреми сам, но на когото Бог е дал доброволно от Своя дар – нему принадлежи всичко. Тия са мои думи, които ти Аз казвам. Запечати ги в сърцето си и знай, че Аз съм близо и съм готов вече да ти помогна. Аз ще огладя и ще изгладя всичките ти пътища. Ще ходиш отнине винаги в моето присътствие и ще благоволявам в теб всякой ден, и всичките ти дела ще прозябнат като дървета, насети при водните утоки. Ето Божията Мъдрост, ето Божиите дела, които възвещават неговата слава. Това, което има наскоро да видиш, ще те направи да проумееш това, което е скрито в Небето за теб. Там, в тоя живот горе, ще разбереш благостите Божии и ще проумееш неизказаната Негова милост. Там, в това общо тържество на всичките синове и дъщери Божии, ще видиш Славата ми, която съм имал преди създанието на мира. Там, в моето присъствие, ще бъдеш развеселен, както всички мои избраници. Този е гласът на твоя Бог и Господ, който е толкова снизходителен към теб, щото дава живота си в жертва жива томува, който седи на престола, за да познаеш Него Самаго, който те е привлякъл с нишки на Любов. Този е Той, Единия и истинен Бог на Живота, който ти говори чрез благостта на Духа си. И всичките Негови слова са жива храна. Те са думи на Живот и който ги чува и възприема, бива научаван от Бога. Той е Истий, който говори отначало. Той е Истий, който е слязъл отгоре и е възлязъл, който изпълня света със Своята слава, която е отражение на Неговото могъщество с Отца на Виделината, в когото всичката Божествена пълнота обитава. Всички тия зрънца и добри семена, които днес хвърлих в твоята душа, ще произрастат един ден. И ти тогава ще проумееш и ще провериш сам моите думи чрез Духа ми, че са истинни и свети и че действително Аз съм ти говорил с думите си на Любовта. Ти тогава ще познаеш напълно Духа на твоя Благ Господ, който, макар още да не виждаш с твоите очи, но ще дойде време, когато очите ти ще се отворят, ти ще ме познаеш с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си сила и душа. Този ще бъде той, твоят ден, когато приемеш всичките ми благословения. Всичко това е чудно за теб, всичко това те кара да се удивляваш. Но бъди верен, ще познаеш, че това са мои думи. Истината е Духът на Словото. Духът е, който дава Живот, буквата нищо не ползва. Това, което Аз ти говоря, Дух и Истина е. Истината съм Аз, Господ твой, и Животът съм Аз, Бог твой, и Духът ми е твоят ръководител, който те ръководи, който те учи и който оживотворява Словото ми всякой ден в твоето сърце, за да ме познаваш. Слушал си всякой ден моето Слово. Ето вдигал съм те рано и съм ти говорил като на приятел. Отварял съм Словото си пред теб и съм те поучавал в истините на Царството Божие. Убеждавал съм те вътрешно, като съм разкривал пред твоите очи да съзерцаваш моите дела и да познаваш моите истини на Живота. Казал съм ти ясно във всякой случай как да постъпваш. Ти си чувал и съзнавал винаги моя глас. Той е бивал по-ясен, по-вразумителен за твоята душа, колкото си бил по-близо до мен. Имало е и минути на живота ти, когато си се заблуждавал, но знаеш и има си свидетел, че никога не съм те оставил да паднеш. Аз съм бил винаги близо – всякога да изправя обърканото и да преобърна всичко да ти съдейства за Добро. 18 (5) юли 1900, Сряда Извънредни беседи

Седем разговора с Духа Господен. Разговор трети: Храната и Словото В миналия разговор ти казах, че не само с хляб ще бъде жив человек, но с всяко Слово, което излиза из устата Божии. Това е една Истина. Всяка душа има нужда да се храни със словесното мляко на Истината, която е животворящият огън. Тази храна е тъй потребна за вътрешния живот, както храната за този, привременния. С нейното животворящо действие душата придобива Пълнота, която води към съвършенството – както храната на тялото има за цел не само да подкрепи и достави сила на тялото, но тъй също и да му помага да се лекува от недъзите, които случайно или непредвидено са влезли в организма му. Здравата храна има предназначение, ако самият организъм на тялото не е покварен да изпъди нездравословните вещества, като ги замести със здравословни. Така е и със Словото Божие. То има предвид да освободи душата от всичко лъжливо и измамливо и да я запълни със здравото учение на Живота, което е Виделина и Веселие на живото сърце. Както при временната храна человек трябва да чувства нужда преди да се храни, тъй и при духовната. Но не само той трябва да чувства потреба, но в същото време да отбира своята храна, за да не би по някой непредвиден начин да се нахрани с известна храна, която може да му повреди. Тъй както при земането на веществената храна Промисълът е турил посредством свои установени закони на света предпазителни средства у самите человеци, тъй също и в душата има такива взети мерки и даже по-добри, за да може всякой, който иска, да се предпази от едно измамливо учение, от една престорена истина, която има вида на Истината, но не и същността. В светът има много учения, но само едно от тях е съществено, съставлява храна за душата. Други са лъжливи съвършено или пък съставляват само един вид развлечение на ума, като не му дават време да се погрижи за себе си, за доброто на своята душа. Ето опасността на человеческия живот – человеците мислят, че имат Истината и че се учат от нея, а пък в действителност що виждаме? Техният живот е отпаднал, той е заразен от главата до петите с пороци. Това е една очевидна истина, че тук, в това има примесена някаква измама. Другояче това не би се забелязало. За да се излекува раната, трябва да се прибегне до подходящи лекарства. Тия лекарства са Истините Божий, които се дават във вид на заповеди: да не правиш това, да не правиш онова – просто да не правиш никакво зло дело или да помислиш лоша мисъл, защото в тия неща седи отровата на пъкала. А като се заповядва кое не трябва да се прави, Бог, от своя страна, който знае всичко и е всемъдър, казва пък в положителни заповеди кое трябва да се прави според Неговата Воля. Той е казал много кратко: да любиш Господа Бога твоего и ближнаго своего както себе си. А като приемеш Любовта като една върховна заповед, тя сама по себе си има тази сила, че може да ни разтвори всичките добри пътища и да ни покаже в що седи върховната Добродетел, която е ядката на нашия сърдечен живот. А знаеш ли защо ти говоря за нашия? Защото щом се приеме Любовта като закон и като върховна Добродетел, тя става на всинца ни обща връзка и ние не сме вече чужди един на друг, но ближни. И да не ти се вижда чудно – ето тая Любов на Господа твоего ме е изпроводила да ти говоря и да разменя Господните мисли с твоята душа, да те укрепя, да те подигна духом да гледаш и виждаш това, което досега не си виждал, и да разбираш това, което не си разбирал. А при това разбираш ли каква голяма тайна лежи още пред теб? Тази Любов, това мое присъствие, този мой говор с твоята душа. Аз виждам и познавам, че ти сам още се двоумиш, някакво съмнение прониква още в твоята душа – дали това е истина, или не. Ти се боиш от мен, да не би Аз да съм някакъв призрак на твоята душа или пък на твоето въображение. Но Истината, която Аз полагам пред теб, е тази: опитай ме и ще ме познаеш, че съм благ Аз и благоутробен; повикай ме и Аз ще ти отговоря, и ти ще ме познаеш. Може ли детето, което е приемало толкова пъти храна от майка си и което е слушало толкова пъти нейния глас, да се съмнява в нея? Не, казвам, това е невъзможно. Но ето ти, който си приемал от Бога толкова добрини и си слушал толкова пъти Негова глас, се още съмняваш в Неговото присъствие и все мислите на сърцето ти те блазнят. И нека да ти кажа чисто и ясно, да знаеш че Аз зная, защото любовта ти към Бога е несъвършена. Ти говориш за Него, но не си готов да сториш всичко за Него. Ето това е то, което те бърка теб – твоето двоумение. Днес едно мислиш, утре – друго; днес едно чувстваш, утре – друго. Вярата ти е слаба. Ако тя би била толкова голяма, даже колкото синаповото зърно, тя би извършила чудеса. Помниш ли думите, които съм Аз казал на друго място в Словото Божие, че съвършената Любов изпъжда вън всякой страх. Това Съм го казал на учениците Христови, това го казвам и на вази. Вие всички сте ученици Христови, разликата помежду ви е само разлика на времето. Ето пак виждам, че твоето сърце се смущава; вие като че ли усещате някаква вътрешна болка. Що те е теб грижа какво хората ще мислят, не е ли по-важно за теб какво Господ за теб мисли? Или ти още искаш да си под бремето на человечески предания и заблуждения? Не се мами, Словото Божие от человечески тълкувания не се мени. Словото Божие, който го разбира, трябва и да го върши, ако той не е изложен да стане жертва на лукави измами. Защото онзи, който е разбрал Словото и не иска да го изпълни, понеже се усъмнява, че то е неприложимо и неизпълнимо, като почне да го гризе съвестта му, той ще си състави хиляди тълкувания, които не са нищо друго, освен едно извинение да изнасили Истината и да успокои пак изново себе си, че тъй не трябва да се разбира еди кой си стих, ами другояче. И то защо – само да се избави от Истината, която го заставлява да стори това тъй, както е разбрал от Духът Божий. Ето злото на църквата, нейните тълкувания и извъртания на Словото Божие. Когато Исус ходеше по Земята, Той изказа Словата Божии толкова ясно, щото който ги чуеше, да не може да каже, че не ги е разбрал. И затова именно Той дойде от Небето, от лоното Божие – Той, Господ сам, който беше самата Истина, – да говори и свидетелства за самата Истина, която беше Той сам, скритият и съкровеният Господ на Мира. Какво по-добро свидетелство може да се даде на теб или на другиго, освен това, когато дойде Слънцето на Живота. Какво по-добро от това свидетелство може да се даде някому, който не вярва. Не е ли самата Светлина и Топлина, която всякой усеща и чувства най-доброто свидетелство за Истината? Несъмнено. Когато някой почне да чувства Виделината Божия и да усеща Неговата Любов в душата си, не е ли това едно свидетелство, че Бог е посетил тази душа, че е открил вече Своето присътствие по един непосредствен вътрешен начин. Има ли вече място за съмнение и колебание за Божието присъствие? Не. Аз, който присъствам и който ти говоря сега на теб, не съм ли най-доброто свидетелство, което Бог ти дава лично? Аз зная, ти си чел Словото Божие много пъти и си казвал: „Добре, това е Истина, което се говори тук, но то се е говорило и писало преди толкова хиляди години от человеци, подобни на мен в много отношения, кой знае.“ Пак съмнението прониква в твоето сърце и ти тайно си казваш, да те не чуе никой, дали това не са измислици техни, приписани на Бога. О, приятелю, защо мамиш себе си и защо се пресиляш към духа на неверието. Този е един таен грях, много таен, който никой не вижда. Ти мислиш, че не си извършил нищо лошо с това, никому зло не си сторил, като си допуснал тая мисъл да се загнезди и да стане една пречка на живота ти. С това ти си огорчил Бога, като не Му се доверяваш, като постоянно Го пъдиш от душата си с тия твои тайни грехове. Стой, ти – Аз ти казвам, не прави вече това! По-добре е да вярваш, отколкото да не вярваш. Странно ли ти се вижда това? Не ти ли е по-приятно да гледаш, отколкото да си закриваш очите? Не ти ли е по-угодно да слушаш, отколкото да си затуляш ушите? Ти с твоето и най-малко съмнение, колкото и да е малко, не си ли затворил сърдечните си очи против Бога? И казваш: „Той може да не е тук.“ Ти с твоето двоумение си затуляш ушите и казваш на себе си: „В тайно Той не говори, аз не Го чувам и не мога положително да се убедя.“ Ето това е то „мъдрост“. Ти си затворил като человек очите си и казваш на себе си: „Аз не виждам вече никого.“ Ти си затуляш ушите и казваш пак: „Аз вече не чувам никого.“ И това е то, като че ли решаваш някой важен въпрос. Но доказваш ли с нещо, като постъпваш тъй? Нищо положително. Ти просто вършиш една лукава измама над себе си и над душата си по вътрешни лоши внушения. Ти можеш да затвориш очите си и да запушиш ушите си, когато отиваш към една яма, и да мислиш в себе си че я няма, но щом паднеш в нея, ще се принудиш най-после волю-неволю да си отвориш очите и да си отпушиш ушите – да видиш и чуеш къде си, щом почувстваш тази вътрешна неизцелима болка на твоето падение. Аз ти казвам като на приятел, че каквото и да правиш, както и да постъпваш, Бог е близо и те гледа що вършиш. Не можеш да скриеш от Него нищо. Внимавай, прочее. Аз ти говоря, това е една неоспорима Истина за теб, че Аз присъствам Аз ида да ти повторя това, което съм казал и по-преди на мнозина: „Който Ме следва, няма да ходи в тъмнина.“ Знаеш ли где се намират тия думи? Аз съм дошъл да те науча да ги разбираш и да ходиш в тях. Знаеш ли че тъмнината всичко разваля? Тя е опасното място на живота. Да ходи някой в тъмнината значи да е изгубил всичко, което хубавия Божий свят има. Да ходи някой във Виделината, значи да е придобил всичко, което този свят притежава. Разбираш ли ме какво ти говоря? Зная, че ме разбираш. Ако беше от тия, които не искат да разбират, Аз не бих дошъл да ти говоря. Но ти искаш да разбереш и затова съм дошъл да ти говоря, да ме разбереш. И зная, че щеш. Обърни, прочее, лицето си към Бога и помоли му се, и ще приемеш вътрешна благодат на познания. Защото е казано: „Които Бог научи, няма да имат нужда друг да ги учи да познаят Истината.“ Но Бог ще ги поучава в закона Си всеки ден. Той има хиляди начини, по които може да предаде Своята Истина. Отвори сърцето си и дай място на Господа да влезе и да се въдвори напълно в твоята душа. Достатъчно е вече времето, което се е изминало в нерадение, съмнение, двоумение, колебание и хиляди други извинения. Сега е вече време благоприятно, ден избран и посветен Господу. Ден, в който ти трябва да Му служиш тъй, както е Нему угодно. Това Аз ще те науча и ще ти отворя път широк – да ходиш и да изпълняваш Волята Господня. Виждам, теб думите много те смущават, ти се много боиш от значения. Дръж съвестта си чиста, да те не смущава нищо. Земята е Господня и всичко, което е по нея. Тогова, когото Бог не осъжда, никой друг не може да го осъди. Аз днес ти говоря и да знаеш това, и да го пазиш в сърцето си. Силата е от Бога и тя се показва в твоята немощ. Ето Аз Съм, който оживявам Словото Божие във всяко сърце, което го приема – този Истий, който ти говоря и който ти диктувам тайните на Царството Божие да ги проумяваш. Аз те следя на всяко място и те ръководя и пазя във всичко и ти давам своята благодат да растеш и се усъвършенстваш в познанието на Моето Слово. И желая да си подобен на Този, който е Виделина и Добродетел всякога. Тогава Господ ще се всели и ще направи жилището си у вази, и ще живее винаги. Земята и Небето ще преидат, но моите думи няма, защото Аз Съм Бог живий. Моето Слово пребъдва всякога и Аз го оживявам в род и род, за да ме знаят и да ми се боят всички. „Не Съм те измамил, нито Съм те излъгал, говори Господ, но те опитах, за да те позная верен ли си и дали ще ходиш по съветите Ми, и дали ще изпълняваш заповедите Ми, които ти предлагам.“ Ходи в пътя ми и не бой се – изпълнявай думите ми и ще познаеш, че съм благ и благоутробен и ще опиташ моята вярност, че е неизменна. Положи търпението в душата си и ме чакай, докато се облека в силата си и застана да се съдя за правдата си. Ей, казвам ти, ще въздам всекиму според делата му, няма да се забавя в пътя си, в който ме чакаш, ще се явя и ще ти помогна навреме. 14 (1) юли 1900, Събота Извънредни беседи.

Седем разговора с Духа Господен. Разговор втори: Сърцето и Бог Казах ти в предишния си разговор, че сърцето трябва да се намира под ръководителството на Божия Дух, защото от него зависят съдбините на Живота. И това е една истина. Сърцето, което е средоточие на душевния живот, ако не се управлява добре, може да разруши самата душа, като й похарчи всичките жизнени сили и произведе онова вътрешно разрушение, което се нарича отчаяние, ожесточение, омраза към всеки живот. Сърцето, което е похарчило всичко и не е спестило и придобило нищо в замяна, непременно, според условията на самия живот, ще се намери в оскъдност и лишение от всяко вътрешно благо, а тъй като не е научено да пренася подобни лишения, то се решава да се самоунищожи, отколкото да понесе неизгодите. Ето че в такъв случай человек сам по себе си дава място на лошите духове да го завладат и отведат далеко от мястото на истинската Свобода. Това е злощастието с днешния свят, че той харчи повече в душевно отношение, отколкото да придобива. И ето че се ражда криза в техния живот. Нравите отслабват, добрите привички губят своето назначение, светлите мисли чезнат, добрите чувства се покварят и доброто семе, което трябваше да принесе плод, се изгуби изпомежду тръните и бодилите, които са обраснали около человека. Тази е причината, която погубва самия человек – неговото нерадение да узнае Доброто на своята душа. Но мисля, че с теб не трябва да бъде така. Ти трябва във всичко да се подвизаваш към Доброто, да го вършиш всякой ден, всякой час – никога, дори при каквито условия и да се поставяш, не трябва да се скъпиш да го направиш. Винаги трябва да ходиш в пътят на Виделината. Никакъв грях да те не блазни, никакво лошо чувство да те не мами, защото подобни неща са разрушителни за твоето усъвършенстване. Знаеш ли, че и най-малкият грях и най-малкото престъпление може да повлече след себе си разрушението на живота ти. Не се съмнявай. Опитал си това и знаеш, и няма нужда да те убеждавам. Работата е да говорим Истината, а не да я прикриваме. И Аз затова съм дошъл – да ти говоря за Истината, да я разбираш и да я проумяваш, и да я имаш винаги в животът си за ръководител. Съмненията, които постоянно проникват в душата и умът ти, възпират временно твоя успех. Аз съм ти казал толкова пъти, че не си сам в тоя свят и че твоят живот зависи от Бога и Той го урежда постоянно. Спасението ти е изработено много отдавна, преди ти да го знаеш. От теб се изисква само да приемеш това, което ти се дава като дар. Преди всичко трябва да знаеш, че Бог те придружава винаги по един или друг начин в тоя свят. Не важи да знаеш по какъв, важното е да знаеш само, че Той е с теб другар в пътя ти. И това да вярваш е върховната благодат за сърцето ти. Защото то трябва за Бога да е привързано и нему да принадлежи винаги. Не трябва никакви второстепенни мисли да отвличат умът ти в нищо. Каквото и да притежаваш в тоя свят, то е временно, а същинските и добри неща – те са вечните. Те са нещата на бъдещия живот. Те са вечното богатство, което принадлежи на твоята душа. Аз, който ти диктувам тия неща, ти казвам, че двоумението, вътрешното нерешение и нерешителност са слабост и недъг на един живот като твоя. Разбери ме, Любовта иска жертви и себепожертвания. Ако се не отречеш от себе си напълно, не можеш да бъдеш ученик на твоя Господ. Ето, виждам, има много неща в твоето сърце, които трябва да отхвърлиш. Знаеш ли колко празни мисли и желания имаш! Откажи се, Животът не седи в тях. Аз искам да ти говоря ясно и без заобикалки. Знаеш ли защо си толкова пострадал от неволи и защо си се толкова измъчвал? За да научиш, че от Бога е всичко. Ти знаеш много добре, че си мечтал много неща и не са се сбъднали; решавал си да сториш много работи и не си могъл да ги сториш. И защо? Ето това е то – защото са били празни и суетни и Бог не е искал ти да губиш времето си на Живота напразно. Той ги е възбранил, защото те е любил и е желал твоето добро, както никой друг. Ти си считал всичко това за удар на несполука, за нещастие на сърцето ти, но помисли – ако ти се беше позволило да извършиш всичко, где щеше да бъдеш сега. Не, не, благодари! Твоя живот има по-високо назначение. Твоята съдба е определена от Бога за нещо по-добро. Ти нямаш нищо общо с враговете Божии и с техните безумства, ако те и да са се мъчили да те вплетат в своите мрежи и да те лишат от наградата, която ти се пада. Но Бог е осуетил техните замисли и възнамерения. Той те е покровителствал винаги и е бил близо до душата ти в най-опасните минути на живота ти. Аз ти говоря – твоят приятел, който съм дошъл нарочно да ти говоря за тия неща, които си искал от Бога и си се молил. И Аз се радвам днес, че съм при теб, че мога да ти говоря лице с лице. И защо знаеш ли? Защото душата ти сега е свободна и ти с търпение очакваш даровете и благословенията Божий. Аз съм гледал колко пъти дявола е посаждал някои плевели в животът ти, но ти си ги узнал с време и си ги потъпквал с Духа си да се явят. Но Бог, който е виждал всичките твои добри усилия, Той ги е благославял, Той е поразявал злото още на мястото си и го е оставял като звяр без зъби и нокти, за да ти служи за Добро. И сега Аз присъствам в това място, за да ти помагам, за да те укрепявам постоянно. Дните, които идат за теб, са дни на благодат и благословение. Да бъде Господ благословен за многото си милост и благост! Ставай и лягай с тая мисъл, че Господ е близо. Аз ти казвам да се не отегчава сърцето ти. Сега е време за бодрост. Господ ще извърши делото си. Всичките му средства са приготвени. В Него няма нещо невъзможно, което ти казвам. Той ще изпълни. Ето Аз ще превъзмогна за теб с Духа си, който е непонятен на светът. Силата ми ще е в Словото ми и благодатта ми – в милостта. И сега постави тия мои думи в сърцето си и не преговаряй за бъдещето. Постави ги и гледай на тях докато оживеят. Защото не само с хляб ще бъде жив человек, но с всяка дума, която излиза от устата Божии. Благ си, Господи Боже мой, и на Теб само прилича всички да Те хвалят, да Ти се молят и кланят в Дух и Истина, която Си вложил в сърцето и духовете на всички. Хвала на Твоето име, слава на Теб, който си ни избавил от враговете ни и си ни турил в безопасно място! И ний ще гледаме Твоето лице и ще Ти се радваме винаги, и ще Ти пеем песен нова, и ще възклицаваме с възклицание велико, че си избавил Сиона и си утвърдил Новия град Йерусалим за жилище нам, гдето да Ти служим винаги. 30 (13) юни 1900, петък Извънредни беседи.

Седем разговора с Духа Господен. Разговор първи: Упътване Аз зная самата Истина, но и да я изкажа или да я туря във видима форма, ще ли те ползва теб, за когото се говори всичко. Тази Истина е велика. Но как стои твоята вяра спрямо Бога, готов ли си да послушаш и да изпълниш това, което ще ти кажа? Ако е така, то Бог няма да закъснее в своите намерения да ти не открие това, което трябва да знаеш и което е необходимо за твоя Дух. Силата е в търпението, но и то си има своите граници. Защото, ако има някой да се нарече дълготърпелив, то е Бог, на когото милостта пребъдва. Обаче, ако Божието дълготърпение се е съкратило, що има да кажеш на това? Зная, че всички неща могат да се спират или карат до известна мярка, но вън от тая граница, която Бог е положил, всичко е риск и злото може да сполети кого и да е. Да, злото, казвам, неугасимия огън на ада, който търси жертви и разрушения. Обаче виждаш и съзнаваш, че силата на Вечнаго е необходима при извършването на всяко нещо и дело. Защото какво поръчителство би имал някой, който искаше да извърши известно дело, за да убеди другите в правотата, ако това самото дело нямаше отпечатъка на Божията ръка. В самото това поръчителство на Господа стои величието на работата, която е почната с Неговото съдействие. Отпървом тя може да не е имала този изглед, но с течение на времето, със слагането на истините в правия си път, ще се окаже най-после, че Бог е работил тук; а такива дела на Бога не се мерят само с преходящето време, но с вечността, в която всичко, което се развие в своята пълнота, ще докаже своето Божествено произхождение. Сега на делото. Каква полза, ако се съмняваш в своето призвание или се двоумиш за работата, която ти се дава да извършиш. Твоето съмнение или двоумение, което изпитваш, може да не е плод на твоята душа. То може да е натрапено отвънка от някои неща на твоя ум, за които Бог не е отговорен. Обаче да бъдеш в сила да ги премахнеш, трябва да съпоставиш душата си в пряма връзка с този Живия Бог, Господ на Виделината, и да Му изкажеш по един прям начин своите нужди, своите намерения и да видиш какви ще бъдат неговите одобрения Понеже, ако една мисъл, която се е загнездила в душата ти, или едно семе – ако тя или то са от Божествено произхождение, щом те дойдат в съприкосновение със своя източник или почва, изведнъж ще покажат своето произхождение и своето естество. Защото всякой зародиш се опитва или оплодотворява на своето място. Зародишът на кой и да е живот изисква своята подходяща утроба. Следователно, ако условията са такива, че изискват подходящи средства за постигането на едно благородно дело, то е вече време да се потърсят те, където и да са. В тия условия се изпълня послушанието на Волята Божия. Защото Бог не само иска да вършим Неговото дело, но и добре да го вършим. Това е именно причината, дето Бог за дълго време поставя Своите избраници под дълъг и тежък изпит, за да привикнат на делото Му, което има да постави върху тях, за да го извършат тъй, както Той Сам би го свършил. А понеже делото Божие в тоя свят се води от человеци, неопитни и невъзпитани в пълнотата на истинната Виделина, става причина да замедлява в своя ход, за да се даде време на Духа Божий да изправи непоправимите неща. В това именно се изпълнят думите Господни – в Словото Му, че онези, които Го любят, всичко, което им се случи, им съдейства за Добро. Съдейства им по този начин именно, за да ги уведоми, че в бъдеще не трябва да постъпят тъй, както в миналото. И оттук ние казваме, че Животът не е нищо друго, освен опитност. Да, опитност, която може да се каже, че е добита от ред грешки по наше ведение или неведение. Но все-таки, всичко трябва да върви вътре в своите граници. Погрешките се превръщат на ползи само тогава, когато Любовта влезе да работи като сила. Тук се указва същият този закон, който работи в Природата и който обръща ония вредителни елементи да работят за полза на человечеството. Знай, че животът ти зависи от много малки неща, с които Бог те е поставил във връзка и не могат те да се пренебрегват, без щета на самаго теб. Затова, като си тъй изложен на опасности, нужно е да си постоянно под ръководството на зоркото око Божие, което бди. Ето днес почвам да ти разкривам едно по едно някои неща, които ще ти са необходими, и приготви се следователно да ме слушаш докрай. Защото ще ти говоря като на разумен. И тъй, пътят на Живота е продължителен и при това – труден за възкачване. Всяка стъпка да се вземе на нагоре изисква усилия, труд и постоянство. Висшите блага не се придобиват лесно. Казва се: който победи, нему ще се даде венеца на Живота. И това е вярно и право. Не могат всички да наследят Царството Божие, защото у мнозина няма желание за Доброто – да сторят плод, достоен на покаяние. Че това вътрешно предразположение Бог като съзира, определя само онези, в които има готовност и желание да пожертват всичко най-драгоценно, само да се сподобят с драгоценния бисер на Царството Божие. Но всичко, което съм ти казал досега, не трябва да те обезпокоява, защото невъзможните неща у человека у Бога са възможни. Думата ми е за теб, който не трябва да се смущаваш от нищо, защото на теб всичко ти съдейства от Господа за добро. И тъй като Бог те е възлюбил, на това кой има да каже нещо? И ако Той показва на теб милостта си, кой може да се възпротиви, защото Бог не е человек, та да се измени, нито син человечески, та да се отвърне от намерението си. Той има власт и сила да стори все, що желае и що мисли, и няма кой да Му се противи. Обаче необходимо е да се научиш да познаваш всичките Божии пътища и да ги пазиш с целостта на сърцето си. В това седи съвършенството – в познанието Волята на Единия истинен Бог, Господ Спасител. Велики са неговите благословения, които е приготвил за онези, конто Го любят. Там, горе в Небето, има славни обиталища, приготвени за праведните, за чадата Божии. Имам още да ти съобщя, че в твоята душа вече Бог приготовлява онова велико изменение, което е свойствено само на Синовете Божии. Твоята душа ще прогледне скоро като през нови очи на света, на всичко, което се върши около теб. Не ще ти бъде тогава чудно да разбираш тия скрити тайни, които сега сплитат ума ти. И мога ли Аз да говоря по-откровено с теб, да ти дам да разбереш това, което съм натоварен да ти изявя. Защото нещата имат значение само за онзи, който разбира, който има разумение в сърцето си. Не мисли, че Небето е безчувствено към твоите усилия. Всяка стъпка, която ти вземаш нагоре и напред, радва всички там горе. Ние не спим, но бодърстваме винаги; ний не стоим, но работим всякога. Нашата Радост е в изпълнението на своята длъжност. И каква Радост чувстваме ние, когато сме призвани да извършим даже най-малкото и нищожно дело, което вази много пъти възмущава. Нам не ни е трудно нито да усещаме наскърбение, когато минаваме да изпълняваме както най-високите служби, тъй и най-малките. Единственото нещо, което огорчава духа ни понякога, то е когато ви видим да сте взели път, противоположен на Любовта Божия. И ако не е Божието дълготърпение, ние скоро бихме се разправили с грешните и техните постъпки. Но Любовта изисква търпение, до когато се препълни чашата на търпението и тогава беззаконията се посещават. Помнете, че Небето не може да търпи ни най-малкия грях, нито да го потуля. Всякой грях трябва да се накаже и поправи. Онзи, който го е извършил, трябва да съзнае и се покае, и познае, че грехът е нещо противоестествено на духовната природа на Синовете Божий. Грехът е плод не на невежеството, както някои мислят, но плод на пъкала на непокорните сили на ада. Грехът всякой може да извърши, щом се отрече от Бога и почне да не зачита Неговата Воля в себе си, в своето сърце. Затова безверието в живота винаги води греха след себе си. Защото, преди человек да съгреши, той трябва да се отрече от Бога и да помисли, че Той не е всеприсъстващ и всезнающ, че може да се извърши престъплението, без да го забележи някой. Ето корена на греха. Когато някой человек затвори своите очи и сърце и каже в себе си: „няма мен кой да ме вижда, аз сам трябва да се грижа за всичко, за себе си“, той вече е извършил греха в своето сърце. Той вече създава път, план на живота си, който с всички непростими средства почва да изпълнява. Такова едно дело, колкото успешно и да е, няма в себе си Божието благословение. Скоро или късно, краят ще е гибелен. В светът само Бог има правото да създава и урежда Живота, според както иска. Всякой, който казва, че не познава Бога и не иска да изпълнява Неговата добра и блага Воля, е роден от лукаваго. Такъв человек, какъвто и да е, каквото и положение да занимава, ще се намери един ден в това място и положение, в което само бесовете на поднебесная обитават. Грехът в живота е двояк: когато една душа върши всичко според щението на своето сърце и се отрича от Господа да е Той господар и когато една душа възпира Духа в себе си да стори Доброто, което може, и възпира Господа от да го извърши чрез него. Виждам сега, че моите казвания те безпокоят, защото си много чувствителен да не би и ти да си замесен в някое престъпление, но не бой се. Трябва да се осветлиш сам от себе си и да приемеш Истината като Виделина в душата си – да ти покаже кое е добро, кое е лошо. Грехът се почва от сърцето, после минава в мислите, а най-после – във волята и ето това, което беше скрито, става вече явно, т.е. почва да се извършва. Затова Духът Божий винаги настоява да има най-първо в ръката си сърцето, от което излизат всичките лоши помисли. 25 юни 1900 Словата на Истината ще се сбъднат през този ден, идущия ден и ще се утвърдят всичките думи Господни, които е казал на всички свои раби, пророци и свещеници. Знаменията на века, които настъпват, са предпоследни на времето на праведния съд Божи, който ще посети Земята и всички живи и мъртви на нея. Разтлението и безверието, които носят греха в себе си, ще бъдат погубени отсред. Господ ще погуби нечестието и людете Негови ще повика. Време е вече, когато всички трябва да се утешат в Истината на Неговото присъствие. Благословени от нине всички, които любят Господа Бога. Мир да бъде над тях. Мир на всички, които уповават на Него. Така говори Господ Спасителя. 30 (8) юни 1900, неделя Извънредни беседи.

МОЛИТВА ЗА ПРЕУСПЯВАНЕ НА ДЕЛОТО Господи, озари цялото човечество в Духовната Верига с Твоята Светлина и Сила. Нека цялото човечество да възприеме Христовото Учение! Всички да повярват, че Ти съществуваш! Нека идеята за Бога възрасне във всички души! Тия, които проповядват безбожието, нека станат приемници на Твоето Слово и всички неверующи да станат верующи! Господи, ние усърдно Ти се молим Твоята Божествена Милост да залее цялата Земя и Твоята Божествена Любов да изпълни всички сърца. Господи, озари със Своята Светлина всички народи и техните водачи, за да се хармонират и спогодят по всички въпроси, за да се въдвори на Земята Твоят Мир. Господи! Господи, да стане побратимяване между всички народи по лицето на Земята. Господи, внеси живот, светлина и подем по всички кръжоци на Всемирното Бяло Братство по целия свят. Амин.

БОЖИЕТО ЖЕЛАНИЕ Три неща изисква Духът Божий: първо, да се храним добре; второ, да живеем добре; трето, да мислим добре. Храната е Божието Слово, Добрият живот - Божията Воля, Доброто мислене - Божията Любов. Добре да се храним значи да възприемаме всичко, каквото Бог е отредил за живота ни; Добре да живееш значи да изпълняваш всичко, каквото Бог е наредил; Добре да мислиш значи да разглеждаш и да разсъждаваш върху това, което Бог е създал. Варна, 10 август 1903

Сряда „Песен на светлия път“ Молитва на Братството Псалом 19 Псалом 103 МОЛИТВА НА БРАТСТВОТО Господи, благослови Всемирното Бяло Братство, което сега присъства между българите и славянството. Укрепи Духът му. Дай вяра, упование и надежда в Тебе на тия, които следват Твоя път, да се съвземат и да Те славят през всичките векове на бъдещето. Стори, Господи Боже наш, това заради Великото Си Име, с което си знаен през всичките векове горе на Небето и долу на Земята. Направи да се освети Името Ти пред всички ония, които спъват Твоето свято дело и да знаят, че Ти си само Един, в Когото няма измяна и Който си всякога силен да помагаш и да избавяш. Разпръсни враговете на Твоето Царство, Господи, от пред Лицето Си и ние ще Те славим с чисто сърце, когато ни помогнеш и превъзмогнеш да прогоним лукавите духове на ада, които искат да развалят Твоето свято дело. Ти, Господи, сам действай сега с крепката Си ръка. Стори това заради Господа нашего Исуса Христа, чрез което Име Ти си благоволил да Те призоваваме. Нека управляващите този народ да познаят, че няма друг Господ и Бог освен Тебе. Ти си само Един. Амин ПСАЛОМ 19 1. Небесата разказват Славата Божия, и твърдта възвещава делото на ръцете Му. 2. Ден на ден казва слово, и нощ на нощ изявява знание. 3. Без говорене, без думи, без да се чуе гласът им. 4. По всичката Земя излезе вещанието им, и до краищата на Вселената словесата им. В тях постави скиния за Слънцето, 5. което излязва като младоженец из чертога си, радва се като юнак, за да тича в попрището. 6. Излязването му е от край небето, и обикалянето му до края негов; и от топлината му нищо не се скрива. 7.Законът Господен е непорочен, възвръща душата. Свидетелството Господне е верно, умъдрява простия. 8. Повеленията Господни са прави, веселят сърцето. Заповедта Господня е светла, просвещава очите. 9. Страхът Господен е чист, пребивава във век. Съдбите Господни са истинни, 10. желателни повече от злато, купно и праведни, повече от множество чисто злато, и по-сладки от мед и от капките на меден сот. 11. Слугата Ти още се и вразумява чрез тях, в упазването им въздаянието е голямо. 12. Кой усеща съгрешенията си? Очисти ме от тайните съгрешения. 13. А още предупази раба си от гордост, да ме не обладае; тогаз ще бъда непорочен и ще бъда чист от голямо престъпление. 14. Думите на устата ми и преговарянето на сърцето ми да бъдат угодни пред Тебе, Господи, крепост моя и Избавителю мой. ПСАЛОМ 103 1. Благославяй, душе моя, Господа, и всички вътренни мои, светото му Име. 2. Благославяй, душе моя, Господа, и не забравяй всичките Му благодеяния. 3. Който прощава всичките ти беззакония, изцелява всичките ти болести, 4. избавя от тление живота ти, венчава те с милост и щедроти, 5. Насища с благости старостта ти. Младостта ти се подновява като на орел. 6. Господ прави правда и съд на всички обиждани. 7. Показва пътищата Си на Мойсея, делата Си на Израилевите синове. 8. Жалостив и милостив е Господ, дълготърпелив и многомилостив. 9. Не ще е противен за всякога, нито ще държи гняв във век. 10. Не ни е сторил според греховете ни, нито е въздал нам според беззаконията ни. 11. Защото колкото е небето високо от земята, толкоз е голяма Милостта Му към онези, които Му се боят. 12. Колкото отстои изток от запад, толкоз е отдалечил от нас престъпленията ни. 13. Както жали отец чадата си, така жали Господ онези, които Му се боят. 14. Защото Той познава нашето създание, помни, че ние сме пръст. 15. Дните на человека са като трева, като цвят на полето, така цъфти. 16. Защото преминава вятърът над него, и няма го, и мястото му го не познава вече. 17. А Милостта Господня е от века и до века въз онези, които Му се боят, и Правдата Му върху синовете на синовете 18. на онези, които пазят завета Му и помнят заповедите Му, за да ги изпълняват. 19. Господ постави престола Си на Небето и Царството Му владее над всичко. 20. Благославяйте Господа, вси ангели Негови, силни с крепост, които изпълнявате Словото Му като слушате гласа на Словото Му. 21. Благославяйте Господа, всички сили Негови, слуги Негови, които изпълнявате Волята Му. 22. Благославяйте Господа, всички дела Негови, във всяко място на владичеството Му. Благославяй, душо моя, Господа!

Вторник Песен „Ще се развеселя“ Молитва „Пътят на живота“ Псалом 27 ПЪТЯТ НА ЖИВОТА Господи Боже, Спасителю наш, на всяка сила и крепост, на всяка Истина и Любов, на всяко държавие и власт, извор на всички добрини в живота ни, изпроводи ни благия Си Дух да ни ръководи и крепи в Пътя на Живота, да ни просвещава умовете, да ни озарява сърцата, да ни дава сила и живот да струваме добрата Ти Воля. Прости прегрешенията ни, които изповядваме пред Теб – те ни отдалечиха от Твоята Бащинска Любов. Изличи ги от книгата на Твоите възпоменания и ни дарувай мира на Твоя Дух. Направи сега да просветне Лицето Ти върху нас, да сме образ на Твоята Любов, вестители на Твоята Истина и служители на Твоята Правда. Благослови тоя народ, между който живеем. Благослови нашите братя и сестри, с които се подвизаваме. Благослови всички майки и бащи, които вършат Твоята Воля. Чуй гласа на всички страдующи по лицето на Земята и ги благослови. Благослови Учителя ни, Който ни води в Твоя път. Благословен Си Ти Господи, Боже наш. Благословено е Твоето Име от века, защото Ти си Пътят, Истината и Животът, и освен Теб няма друг Бог, Ти си само Един. Амин ПСАЛОМ 27 1. Господ е виделина моя и спасение мое: от кого ще се убоя? Господ е сила на живота ми: от кого ще се устраша? 2. Когато приближиха при мене лукавите, за да изядат плътта ми, съперниците и враговете ми, те се спънаха и паднаха. 3. И ако се опълчи против мене войнство, сърцето ми няма да се уплаши; и ако се дигне върху мене бран, и тогава ще съм уверен. 4. Едно просих от Господа, това ще търся: да живея в Дома Господен във всичките дни на живота си, да гледам красотата на Господа и да Го диря в храма Му. 5. Защото в зъл ден ще ме скрие в скинията си: ще ме прикрие в скришното на шатъра си, ще ме възвиши на камък. 6. И сега главата ми ще се възвиши над враговете ми, които ме окръжават и ще пожертвувам в скинията Му жертви на радостни викове. Ще пея и ще възпея Господу. 7. Чуй, Господи, гласа ми, с който викам. И помилвай ме, послушай ме. 8. Рекъл си: Потърсете Лицето Ми. Рече Тебе сърцето ми: Лицето Ти, Господи, ще потърся. 9. Да не скриеш от мене Лицето Си, да не отхвърлиш с гняв раба Си. Ти ми стана помощ, недей ме отхвърля, и недей ме оставя Боже, Спасителю мой. 10. И ако отец ми и майка ми ме оставят, Господ, обаче, ще ме приеме. 11. Научи ме, Господи, пътя Си и води ме по равен път поради неприятелите ми. 12. Да ме не предадеш на желанието на враговете ми; защото се дигнаха против мене лъжливи свидетели, които дишат насилие. 13. Повярвах, че ще видя благостите Господни на земята на живите. 14. Чакай Господа. Имай дързновение, и да се укрепи сърцето ти. Ей, чакай Господа!

Понеделник Песен „Благославяй, душе моя, Господа“ Молитва на Царството Псалом 143 МОЛИТВА НА ЦАРСТВОТО Господи, Боже наш, да възлезе молбата ни пред Твоето Лице. Да дойде Духът Ти и да прозябне Словото Ти в нашите сърца, заради Любовта Ти, с която си ни възлюбил. Благий Небесен Баща, Авва, Отче, да дойде Твоето Царство, да бъде Твоята Воля, да се освети Твоето Име на Земята – това и желае нашата душа, това е нуждата, която постоянно усещаме в тоя свят. Великий Господи на всяка сила и крепост, застани за Делото Си. Приклони сърцата на всички, които си избрал да се назоват начатък на Твоята Слава и Величие. Благий Господи наш, ръководи ни с милостивата Си ръка. Просвещавай ни да се не уклоняваме от Словото Ти, да не престъпяме Закона Ти. Води ни като добър пастир при зелените пасища и при бистрите отоци. Единият Ти, Господ и Спасител на света, знаен преди всичките векове на светлината, Един в зарящата виделина на нашия живот, благоволи да разшириш нашата душа, да възрастиш нашия дух, да възродиш нашето сърце, да просветиш нашия ум, да можем да Те славим сега и всякога. Амин ПСАЛОМ 143 1. Господи, послушай молитвата ми, дай ухо на моленията ми. Отвещай ми според Истината Си, според Правдата Си. 2. И не влезвай в съд с раба Си, защото няма да се оправдае пред Тебе ни един жив человек. 3. Защото погна неприятелят душата ми, удари о земята живота ми, турил ме е да седя в тъмни места като онези, които са отдавна умрели. 4. За то духът ми примира вътре в мене, в мене сърцето ми е смутено. 5. Напомням си древните дни. Преговарям всичките Твои дела, поучавам се в творенията на ръцете Ти. 6. Простирам ръцете си към Тебе. Душата ми жаднее заТебе като безводна земя. 7. Скоро ме послушай, Господи, духът ми изчезнува. Не скривай лицето Си от мене, за да се не уподобя на онези, които слазят в рова. 8. Направи ме да чуя рано Милостта Ти, защото на Тебе съм уповал. Покажи ми пътя, по който трябва да ходя, защото към Тебе възнесох душата си. 9. Избави ме от враговете ми, Господи. Към Тебе прибегнах. 10. Научи ме да правя Волята Ти, защото Ти си Бог мой. Духът Твой благий да ме настави на права земя. 11. Заради Името Си, Господи, оживи ме. Заради Правдата Си изведи душата ми из утеснението. 12. Заради Милостта Си изтреби враговете ми, и погуби всичките, които враждуват против душата ми, защото аз съм раб Твой.

Неделя Песен „В начало бе Словото“ Добрата молитва Псалом 61 ПСАЛОМ 61 1. Послушай, Боже, вика ми, внимавай на молението ми. 2. От краищата на Земята към Тебе ще викам, когато примира сърцето ми. Настави ме на канарата, която е премного висока за мене. 3. Защото Ти ми стана прибежище, стълб крепък пред врага. 4. В скинията Ти ще обитавам винаги: ще прибегна под покрива на Твоите крила. 5. Защото Ти, Боже, си чул обричанията ми; дал си ми наследието на онези, които се боят от Името Ти. 6. Ще притуриш дни върху дните на царя, годините му в род и род. 7. Ще пребъде във век пред Бога. ПовелŁ да го пазят милостта и истината. 8. Така ще песнопея винаги на Твоето Име, за да изпълнявам обричанията си всеки ден.

Събота Песен „Бог е Любов“ Малката молитва Псалом 25 МАЛКАТА МОЛИТВА Господи, Боже мой, направи ме да видя Твоето Лице. Развесели ме заради Името Си. Благослови ме заради Милостта Си. Освети ме заради Духа Си. Въздигни ме заради Словото Си. Помогни ми заради обещанието Си. Ръководи ме заради Истината Си. Укрепи ме заради Правдата Си. И бъди благословен, Господи, всякога, защото си благ и Истинен към всички. Амин ПСАЛОМ 25 1. Към Тебе, Господи, възвисих душата си. 2. Боже мой, на Тебе уповах: да се не посрамя. да се не зарадват враговете ми заради мене. 3. Ей, всички, които чакат Тебе да се не посрамят. Да се посрамят, които правят престъпления без причина. 4. Покажи ми, Господи, пътищата Си, научи ме на стъпките Си. 5. Води ме в пътя на Истината Си и научи ме, защото Ти си Бог на спасението ми. Тебе чакам вес ден. 6. Помни, Господи, милосърдията Си и милостите Си, защото са от века. 7. Греховете на младостта ми и престъпленията ми да не помниш. Според Милостта Си помни ме Ти Господи, заради благостта Си. 8. Господ е благ и прав, затова ще научи грешните на пътя Си. 9. Ще води кротките в пътя на съд и ще научи кротките на пътя Си. 10. Всичките Господни пътища са милост и истина на онези, които пазят завета Му и свидетелствата Му. 11. Заради Твоето Име, Господи, прости беззаконието ми, защото е голямо. 12. Кой е този человек, който се бои от Господа? Нему ще покаже пътя, който ще избере. 13. Душата му ще обитава в покой, и потомството му ще наследи земята. 14. Тайната Господня е с онези, които Му се боят и завета Си ще им обяви. 15. Очите ми са винаги към Господа, защото Той ще извади из примка нозете ми. 16. Погледни към мене и помилвай ме, защото останах сам и угнетен съм. 17. Скърбите на сърцето ми се умножиха. Изведи ме из утесненията ми. 18. Виж угнетението ми и труда ми, и прости всичките ми грехове. 19. Виж враговете ми, че се умножиха и с жестока ненавист ме възненавидяха. 20. Упази душата ми и избави ме. Да не се посрамя, защото на Тебе уповах. 21. Незлобие и правота да ме съхраняват, защото Тебе чакам. 22. Избави, Боже, Израиля, от всичките му скърби.

Петък Песен „Фюр-фюр-фен“ Молитва „Триединният Бог“ Псалом 44 ТРИЕДИННИЯТ БОГ I. Господи, да дойде Твоят Дух върху моя дух. Да изпълни сърцето ми и душата ми с Твоето присъствие. И да укрепи нозете ми във всяка правда. Покланям се пред Вечната Канара, от която съм отсечен. Благословено Твоето Име, Господи. Укрепи ме и въздигни ме, за да Ти служа с веселие. II. Господи, Боже мой, да дойде Твоят Дух и да просвети ума ми. Да освети сърцето ми и да изпълни душата ми с всяка радост и веселие. Покланям се пред Теб, Вечния Извор, Който всякога си ме поил. Омий нозете ми, измий сърцето ми, избели душата ми, за да съм чист и свят пред Тебе. Благословен си Ти, Господи, Боже мой. III. Господи, Боже мой, да дойде Твоето благоволение върху моя дух. Да изпълни сърцето ми и душата ми с благите плодове на Духа. Да утвърди нозете ми в силата на Твоето присъствие. Прекланям се пред Твоя Вечен Дух, Който ме оживява и възкресява из мъртвите. Пази ме, Господи, със Святото Си Име, за да Ти служа с радост и веселие и да бъда едно с Теб, Господи Исусе Христе, както Ти с Отца. Амин ПСАЛОМ 44 1. Боже, с ушите си чухме нашите бащи ни приказаха делото, което си сторил в техните дни, в древните дни. 2. Ти си изгонил с ръката Си езичници, а тях си насадил. Оскърбил си племена, а тях си проводил. 3. Защото не наследиха земята с меча си и мишцата им не ги спаси, но Твоята десница и мишцата Ти, и виделината на лицето Ти, защото Ти имаше благоволение към тях. 4, Ти си Цар мой, Боже, заповядай избавление за Якова. 5. Чрез Тебе ще низложим враговете си, чрез Името Ти ще стъпчем онези, които се подигат против нас. 6. Защото няма да се надея на лъка си, нито мечът ми ще ме избави. 7. Защото Ти ни избави от враговете ни, и посрамил си онези, които ни мразят. 8. С Бога ще се хвалим всеки ден, и Името Ти във век ще песнословим. 9. Но Ти си отхвърлил и посрамил си нас и не излазяш вече с нашите войнства. 10. Направил си ни да се върнем назад пред врага и мразещите ни разграбват имота ни за себе си. 11. Предал си ни като овци за ястие, и разпръснал си ни между езичниците. 12. Продал си своите люде за нищо, и не си имал печалба от цената им. 13. Направил си ни укор на съседите ни, присмех и поругание на онези, които са около нас. 14. Направил си ни притча между езичниците, киване между народите. 15. Всеки ден безчестието ми е пред мене, и срамът на лицето ми ме покри. 16. От гласа на оногози, който хули и укорява, от лицето на врага и отмъстителя. 17. Всичко това дойде върху нас, обаче ние не Те забравихме и не станахме неверни на завета Ти. 18. Сърцето ни не се върна назад, нито се уклониха стъпките ни от Твоя път, 19. ако и да си ни съкрушил на мястото на чакалите и покрил си ни със сянка смъртна. 20. Ако сме забравили Името на Бога нашего и прострели ръцете си към чужд Бог, 21. Бог не ще ли придири това? Защото Той знае тайните на сърцето. 22. Защото за Тебе сме убивани вес ден, вменявани сме като овци за клане. 23. Стани, Господи, защо спиш? Събуди се, не ни отхвърляй завсегда. 24 . Защо криеш лицето Си, забравяш бедствието ни и угнетението ни? 25. Защото е снишена до пръстта душата ни, прилепнала е за земята утробата ни. 26. Стани на помощ нам, и избави ни заради Милостта Си.

Четвъртък Песен „Той иде“ Молитва за Плодовете на духа Псалом 112 МОЛИТВА ЗА ПЛОДОВЕТЕ НА ДУХА Господи на Обичта, Боже на Любовта, ние Те призоваваме в Твоята милост. Приемаме страданията, които ни изпращаш, с радост на нашето сърце. Приемаме мъчнотиите, които ни допущаш за уякчаване на нашия дух. Ние без колебание, без двоумение ще изпълним Твоята блага Воля. Изпрати ни Твоя Дух да внесе в нашите сърца, в нашите умове, в нашите души плода на Любовта, благото на радостта и Мира – основата на Твоето търпение и милосърдие. Дарувай ни дара на вярата, кротостта и въздържанието. Благослови ни, както си ни благославял винаги. Направи Името Си нам мило на душите. Въдвори Царството Си в нашите души. Храни душите ни с Твоето Слово, да укрепнат в нас всичките Твои добродетели. Нека Твоите светли духове на Обичта, Вярата и Надеждата да пребъдват в нас сега и всякога заедно с Теб. Възнасяме хвала и слава на Тебе, Единнаго, Господ и Бог на Великата жертва. Амин ПСАЛОМ 112 1. Алилуия. Блажен онзи человек, който се бои от Господа и благоволи много в заповедите Му. 2. Семето му ще бъде силно на земята. Родът на правите ще се благослови. 3. Изобилие и богатство ще има в дома му, и правдата му остава във век. 4. Виделина изгрява в тъмнината за правите. Милостив е, и щедър, и праведен. 5. Добрият человек помилва и дава на заем. Устроява работите си с правосъдие. 6. Наистина, никога няма да се поколебае, в памет вечна ще бъде праведният. 7. От зъл слух не ще се убои. Сърцето му е твърдо, понеже се надее на Господа. 8. Утвърдено е сърцето му; не ще се убои доде види падането на неприятелите си. 9. Разпръсна, даде на сиромасите. Правдата му остава във век. Рогът му ще се възвиси в слава. 10. Нечестивият ще види и ще се разгневи. Ще поскърца със зъбите си и ще изтае. Желанието на нечестивите ще погине.

Псаломи, препоръчани от Учителя, когато е бил на път за другия мир. Псалом 25 (по Слав. 24) Псалом Давидов 1. Към Тебе, Господи, възвисих душата си. 2. Боже мой, на Тебе уповах, да се не посрамя, да се не зарадват враговете ми заради мене. 3. Ей всички, които чакат Тебе, да се не посрамят. Да се посрамят, които правят престъпления без причина. 4. Покажи ми, Господи, пътищата Си. Научи ме на стъпките Си; 5. Води ме в пътя на Истината Си и научи ме, защото Ти Си Бог на спасението ми. Тебе чакам вес ден. 6. Помни, Господи, милосердията Си и милостите Си, защото са от века. 7. Греховете на младостта ми и престъпленията ми да не помниш. Според милостта Си помни ме Ти, Господи, заради благостта Си. 8. Господ е благ и прав, за това ще научи грешните на пътя Си. 9. Ще води кротките в пътя на съд и ще научи кротките на пътя Си. 10. Всичките Господни пътища са милост и истина на онези, които пазят завета Му и свидетелствата Му. 11. Заради Твоето Име, Господи, прости беззаконието ми, защото е голямо. 12. Кой е този человек, който се бои от Господа? Нему ще покаже пътя, който ще избере. 13. Душата му ще обитава в покой и потомството му ще наследи земята. 14. Тайната Господня е с онези, които Му се боят и завета Си ще им обяви. 15. Очите ми са винаги към Господа, защото Той ще извади из примка нозете ми. 16. Погледни към мене и помилвай ме, защото останах сам и угнетен съм. 17. Скърбите на сърдцето ми се умножиха, изведи ме из утесненията ми. 18. Виж угнетението и труда ми. И прости всичките ми грехове. 19. Виж враговете ми, че се умножиха и с жестока ненавист ме възненавидяха. 20. Упази душата ми и избави ме, да се не посрамя, защото на Тебе уповах. 21. Незлобие и правота да ме съхраняват, защото Тебе чакам. 22. Избави, Боже, Израиля от всичките му скърби. Псалом 31 (по Слав. 30) Первому Певцу. Псалом Давидов 1. На Тебе, Господи, уповах, да се не посрамя във век, спаси ме с Правдата Си. 2. Приклони към мене ухото Си, ускори да ме избавиш: бъди ми силна крепост, дом на утвърждение, за да ме спасиш. 3. Защото Ти Си моя канара и твърдина и заради Името Си, ръководи ме и управяй ме. 4. Изведи ме из сетта, която скрито поставиха за мене, защото Ти Си моя сила. 5. В ръцете Ти предавам духа си: Ти Си ме избавил, Господи Боже на Истината. 6. Възненавидях онези, които внимават на суетните идоли, но аз се надея на Господа. 7. Ще се радвам и ще се веселя за Твоята милост; защото Си видял скръбта ми, познал Си душата ми като беше в утеснения 8. и не Си ме затворил в ръката на врага: поставил Си на ширина нозете ми. 9. Помилвай ме, Господи, понеже съм утеснен: изтая от скърб окото ми, душата ми и утробата ми. 10. Защото се изнури в тъга животът ми, и годините ми в стенания. От страданието ми изнемощя силата ми и костите ми изтаяха. 11. На всичките си врагове станах укор и най - вече на ближните си, и страх на познайниците си, които ме гледаха по улиците, бягаха от мене. 12. Забравен бидох от сърдцето на всичките като мъртъв. Станах като непотребен съсъд, 13. защото чух злословието на мнозина: отвсякъде страх, когато се наговориха против мене, намислиха да отнемат живота ми. 14. Но аз на Тебе, Господи, уповах. Рекох: "Ти Си Бог мой." 15. В ръцете Ти са времената ми: избави ме от ръката на враговете ми и от тези, които ме гонят. 16. Направи да светне лицето Ти връз раба Ти. Спаси ме с милостта Си. 17. Господи, да се не посрамя, защото Те призвах. Да се посрамят нечестивите, да млъкнат в ад. 18. Да онемеят лъжливите устни, които говорят дързостливо против праведния с гордост и презрение. 19. Колко е голяма Твоята благост, която Си съхранил за онези, които Ти се боят, и която Си направил за онези, които се надеят на Тебе пред очите на человеческите синове! 20. Ще ги скриеш в покрова на присъствието Си от ухищренията на человеците. Ще ги скриеш в скиния от пререкатията на езици. 21. Благословен Господ, защото направи чудна милостта Си към мене в град укрепен. 22. А в смайването си аз бях рекъл: "Отхвърлен съм от Очите Ти." Но Ти послуша гласа на моленията ми, когато извиках към Тебе. 23. Възлюбете Господа, всички преподобни Негови: Господ съхранява верните и въздава изобилно на онези, които се обхождат горделиво. 24. Имайте дързновение и да се укрепи сърдцето ви, всички, които се надеете на Господа. Псалом 71 (по Слав. 70) 1. На Тебе, Господи, уповах, да се не посрамя никога. 2. С Правдата Си избави ме и освободи ме. Приклони към мене ухото Си и спаси ме. 3. Бъди ми канара, дето да прибягвам, всякога да обитавам. Ти Си завещал да ме спасиш, защото твърдина моя и прибежище мое Си Ти. 4. Боже мой, избави ме от силата на нечестивия, от ръката на законопрестъпника и насилника, 5. защото Ти Си моя надежда, Господи Иехова, упование мое Си от младостта ми. 6. На Тебе облегнах от рождението си. От утробата на майка ми Ти Си мой покровител. За Тебе ще бъде всякога пението ми 7. Като чудовище станах на мнозина, но Ти Си ми яко прибежище. 8. Да се пълнят устата ми с пението Ти, със славата Ти всеки ден. 9. Не ме отхвърляй във времето на старостта ми. Когато оскъдява силата ми, не ме оставяй. 10. Защото неприятелите ми за мене говорят, и които причакват душата ми, наговарят се помежду си. 11. И казват: "Бог го е оставил. Погнете и хванете го, защото няма кой да го избави." 12. Боже, не се отдалечавай от мене. Боже мой, побързай ми на помощ. 13. Да се посрамят и да се изтребят неприятелите на душата ми, да се покрият с укор и срам, които искат злото ми. 14. А аз всякога ще се надея и ще прилагам на всяка Твоя похвала. 15. Устата ми ще проповядват Правдата Ти, спасението Ти всеки ден, защото не мога да изброя Твоите благодеяния. 16. Ще ходя със силата на Господа Иехова, ще помня Твоята, само Твоята Правда. 17. Боже, Ти Си ме научил от младостта ми и до сега проповядвам чудесата Ти. 18. И даже до старост и седина, Боже, не оставяй, доде проповядвам на идещия род мишцата Ти, силата Ти на всичките послеродни. 19. Ей, Боже, Правдата Ти е превъзвишена, защото Си направил величия.Боже, кой е подобен Тебе? 20. Ти, Който Си ми показал много и тежки притеснения, пак ще ме съживиш и от бездните на земята пак ще ме избавиш. 21. Ще нарастиш величието ми, ей, ще се върнеш и ще ме утешиш. 22. И аз, Боже мой, ще славословя с псалтир Тебе и Твоята Истина. На Тебе Светий Израилев, ще песнопея с китара. 23. Ще се радват устните ми, когато Ти песнопея и душата ми, която Си избавил. 24. Още и езикът ми всеки ден ще преговаря Правдата Ти, защото се посрамиха, защото се постидиха, които искат злото ми. Псалом 77 (по Слав. 76) Первому Певцу, на Иедутуна, Псалом Асафов 1. Гласът ми е към Бога и викам. Гласът ми е към Бога и ще ме послуша. 2. В деня на скърбта си потърсих Господа, простирах ноще ръцете си и не преставах: душата ми не рачеше да се утеши. 3. Напомних си за Бога и смутих се. Размислих се и омалне духът ми. 4. Удържал Си очите ми в неспане. Смаях се и не могох да продумам. 5. Размислих древните дни, годините на вехтите времена. 6. Напомням си за песента си ноще. Размишлявам със сърдцето си и духът ми изпитва. 7. Дали ще негодува Господ вечно? И не ще ли да е вече милостив? 8. Дали престана милостта Му за всегда? Пресече ли се Словото Му в род и род? 9. Дали забрави да помилва Бог? Или в гнева Си затвори Своите щедроти? 10. Тогаз рекох: "Немощ е за мене това, да се изменява десницата на Вишния." 11. Ще помня делата Господни. Ей, ще помня първите Твои чудеса 12. и ще се поучавам в всичките Твои дела, и на деянията Ти ще размишлявам. 13. Боже, в светост е пътят Ти. Кой е Бог велик, както наший Бог? 14. Ти Си Бог, който правиш чудеса. Явил Си между народите силата Си. 15. Избавил Си с мишцата Си людете Си, синовете Яковови и Йосифови. 16. Видяха Те водите, Боже. Видяха Те водите и се уплашиха. Разтрепераха се и бездните. 17. 17 Облаците изляха вода като порой; глас дадоха небесата и стрелите Ти прелетяха. 18. Гласът на гръм Ти бе в кръга небесен. Осветиха светкавиците Вселенната. Потресе се и трепетна стана Земята. 19. През морето е Пътят Ти и стъпките Ти през много води, и следите Ти не се познават. 20. Водил Си като овци людете Си с ръката Мойсеева и Ааронова.

Псалом на 13-то число на месеца. Псалом 133 (по Слав. 132) Песен на Степените, Давидова 1. Ето, колко е добро и колко угодно, да живеят братя в единомислие. 2. Като многоценното онова миро на главата, което слезваше на брадата, брадата Ааронова, което слезваше на полите на одеждите му – 3. като Ермонската роса, която слязва на Сионските гори, защото там е определил Господ благословение и живота до века.

Псалом за лечение на душевно болни. Псалом 57 (по Слав. 56) Первому Певцу, върху Ал - ташхет, Миктам на Давида, когато побегна от лицето Саулово в пещерата. 1. Помилвай ме, о Боже, помилвай ме; защото на Тебе упова душата ми и на сянката на Твоите крила ще се надея, доде заминат злощастията. 2. Ще викам към Бога Вишнаго, към Бога, моя благодетел. 3. Ще проводи от небеса и ще ме избави, ако и да ме укорява зиналият да ме погълне. Бог ще проводи милостта Си и истината Си. 4. Душата ми е всред лъвове: лежа между пламенни человеци, на които зъбите са копия и стрели и езикът им е остър меч. 5. Възнеси се над небесата, Боже, славата Ти да бъде по всичката земя. 6. Сет приготвиха за стъпките ми, душата ми се е навела да падне. Изкопаха пред мене яма, паднаха в нея. 7. Утвърдено е сърдцето ми, Боже, Утвърдено е сърдцето ми: ще пея и песнопея. 8. Събуди се, славо моя. Събуди се, псалтирю и китаро: ще се събудя рано. 9. Ще Те похваля, Господи, между народите. Ще Ти песнопея между племената. 10. Защото се възвеличи до небето Твоята милост и до облаците Твоята истина. 11. Възнеси се, Боже, над небесата: славата Ти да бъде по всичката земя.

Псалом, който се казва на планина. Псалом 117 (по слав. 116) 1. Хвалете Господа, всички народи; Славословете Го, всички племена. 2. Защото милостта Му е голяма върху нас и Истината Господня е във век. Алилуя.

Псалом за пробуждане на съзнанието. Псалом 32 (по Слав. 31) Псалом Давидов: Масхил 1. Блажен онзи, комуто е простено престъплението. комуто грехът е прикрит. 2. Блажен онзи человек, комуто Господ не вменява беззаконие и на когото в духа няма лъст. 3. Когато мълчех, овехтяха костите ми от стенанието на всеки ден, 4. понеже ден и нощ тежеше Ръката Ти връз мене, влагата ми се обърна на лятна суша. 5. Явих Ти греха си и беззаконието си не скрих. Рекох: "Господу ще изповядам престъпленията си." И Ти Си простил беззаконието на греха ми. 6. За то всеки преподобен ще Ти се моли на сгодно време. Наистина в потоп от много води водите няма да приближат при него. 7. Ти Си покров мой. Ще ме съхраняваш от скръб. С веселие на избавление ще ме окружаваш. 8. Аз ще те вразумя и ще те науча пътя, по който трябва да ходиш. Ще те съветвам, връз тебе ще бъде окото ми. 9. Не бивайте като кон, като мъска, в които няма разум, на които устата трябва да се държат с оглавник и узда да не би се приближавали при тебе 10. много са злостраданията на нечестивия. А оногоз, който се надее на Господа, милост ще го окружи. 11. Веселете се в Господа и радвайте се, праведни, и викайте с радост, всички прави в сърце.

ЛОЗИНКИ I. ЗА ИДВАНЕТО НА БОЖИЯ МИР Желая, Господи, във всичката Твоя пълнота да дойде Твоят Мир в моето сърце и в сърцата на всички, за да носим мир и радост на всички страдующи, на всички онези, които Те чакат и са готови да извършат всичко на Земята, за Твоята Слава. Благослови, Господи, нашето дело, което сега предприемаме, да е за слава на Името Ти на Земята. Да бъде, Господи, тъй както Си казал: "Мир ви оставям, Моя Мир ви давам." (В размишлението ще се молим на Бога да ни се даде начин да бъдем разумни, да носим мир навсякъде, както е казано в Писанието: "Имайте мир с всички човеци!") II. ЗА ИДВАНЕТО НА БОЖИЯТА СВЕТЛИНА Да дойде Твоята Светлина, Господи, и да възсияе Лицето Ти върху нас, както Си казал: "Аз Съм Светлината на света", така Твоето Слово да бъде светлина за нас. Така да просветнат делата ни пред света, че като ги видят человеците, да прославят Тебе. (Да имаме светлина, необходима за всяка една работа. За да знаем, как да направим нещо и да сме доволни, необходима е светлина.) III. ЗА БОЖИЕТО МИЛОСЪРДИЕ Господи, да дойде Твоето Милосърдие върху нас, защото Си казал, че Ти Си благ, милосърден и благоутробен. И да бъдем ние подобни на Тебе, Господи, така че аз и всички да познаем, че Ти Си Многомилостивият и Благоутробният Господ, Който спасяваш всички. (Ако в душите ни не проникне Божието Милосърдие, ние не ще имаме милосърдие, няма да имаме лекота и не ще можем да учим и работим.) Учителят IV. ЗА ВЪЗШЕСТВИЕТО НА БОЖИЯ ДУХ Да се изпълни, Господи, Словото Ти, както Си казал: "Стойте в Ерусалим, докато се изпълните с Духа Светаго." Ние стоим пред Твоето Лице, Господи, и молим Ти се, изпълни ни с Твоя Светъл Дух, за да носим благата вест на Твоето Слово на всички, които Те очакват. V. ЗА ЖИВОТА И ЗДРАВЕТО Господи, понеже Ти Си направил человека по Образ и Подобие Свое, молим Ти се, подкрепяй душите ни да пазим всякога това велико благо, което Си ни дал, за да бъдем всякога здрави ние и всички, и да Те славим задружно през всичките векове. Ние се молим за живота и здравето, които Си ни дал, да ги употребим за Твоята Слава на Земята. (Ще имаме светлина върху вътрешната страна, на която почиват животът и здравето.) VI. ЗА КРАСИВОТО И ДОБРОТО В ЖИВОТА Благодарим Ти, Господи, за всичкото добро и всичката красота, които Си внесъл в нас. Молим Ти се, подкрепяй ни винаги да пазим това добро и тази красота, като най - ценното на нашата душа, и те да бъдат най - доброто благоухание пред Твоето Лице, за да бъде всичко това в мен и във всичко за Твоя Слава.

Псалом 44 (по Слав. 43) Первому Певцу, Масхил* на Кореевите Синове. 1. Боже, с ушите си чухме, нашите бащи ни приказаха делото, което Си сторил в техните дни, в древните дни. 2. Ти Си изгонил с ръката Си езичници, а тях Си насадил. Оскърбил Си племена, а тях Си проводил. 3. Защото не наследиха земята с меча си и мишцата им не ги спаси, и Твоята десница, и мишцата Ти, и виделината на лицето Ти, защото Ти имаше благоволение към тях. 4. Ти Си Цар мой, Боже, заповядай избавления за Якова. 5. Чрез Тебе ще низложим враговете си. Чрез Името Ти ще стъпчем онези, които се подигат против нас. 6. Защото няма да се надея на лъка си, нито мечът ми ще ме избави. 7. Защото Ти ни избави от враговете ни и посрамил Си онези, които ни мразят. 8. С Бога ще се хвалим всеки ден и Името Ти във век ще песнословим. 9. Но Ти Си отхвърлил и посрамил Си нас и не излазяш вече с нашите воинства. 10. Направил Си ни да се върнем назад пред врага и мразещите ни разграбят имота ни за себе си. 11. Предал Си ни като овци за ястие и разпръснал Си ни между езичниците. 12. Продал Си своите люде за нищо и не Си имал печалба от цената им. 13. Направил Си ни укор на съседите ни, присмех и поругание на онези, които са около нас. 14. Направил Си ни притча между езичниците, киване между народите.