Светулка

7. Моите спомени за Мусала с Учителя Всяка екскурзия на Мусала е особена и никога не се повтаря - нито условията, нито времето и картините, които виждаме, изгрева на слънцето и промените на времето през деня. Божественото никога не повтаря нещата. Това е красивото и великото, което обуславя Божествения свят. Всяка екскурзия крие в себе си своя специфична черта. Щом тръгна от Боровец за Мусала, върхът ме привлича със своята сила като силен магнит и аз не усещам нито тежестта на раницата, нито умората, нито капризите на времето. Вървя с пълен устрем и разположение. *Вж Изгревът, т. Ill с. 136-138, N4; т. V, с. 422-423. N 160 В един период от живота си аз посещавах Мусала всяка седмица - зиме и лете. Имаше един автобус, който тръгваше в 17.00 часа от автогарата при Орлов мост за Боровец. В събота ние работехме до 13.00 часа, след което се приготвях, качвах се на рейса и в 19.30 бях в Боровец. Минавах покрай двореца Царска Бистрица, потеглях по тясната пътека към върха и потъвах в гъстата гора. Много пъти небето бе сиво, някога имаше мъгла и в гората нищо не можеше да се види. Тогава разбрах, че краката имат очи и те сами намират пътя безпогрешно. Когато минавах под хижа „Ястребец", много пъти чувах ръмженето на мечките, които обитаваха там. Веднъж, след като преминах Велчовото мостче и тръгнах по Голготата, през нощта, в 22.00 часа, чух силно охкане вляво от мене по посока на Средния чукар. То се повтори няколко пъти. Студени тръпки полазиха по гърба ми. Спрях, помолих се и като се концентрирах, ми обясниха, че това е духът на един убит преди време на това място човек, и неговият дух постоянно витае тук. Помолих се и му пожелах да се освободи от това робство. След това при преминаването ми покрай това място никога повече не чух подобни стенания. Духът беше освободен. Често, особено през зимата, моят ръководител ме пращаше да отиде на Мусала, където трябва да свърша някаква работа. Аз винаги изпълнявах това, което ми се нареждаше. Майка ми ми казваше: „Къде ще ходиш, синко, в този сняг, в това студено и бурно време на Мусала? Ще паднеш някъде, ще загинеш и няма да те открият под дебелия сняг." Аз и отговарях: „Майко, ако е рекъл Бог, ще отида и ще се върна благополучно." И това ставаше точно така. Много пъти на хижата не намирах хижаря, но печката беше заредена, кибритът - върху нея, шише газ - долу, и дърва - да може човек да се затопли и обслужи. Няколко пъти и на върха нямаше метеоролог, и станцията беше заключена. Аз знаех къде е скрит ключът на заслона при езерото Окото, който много пъти ме е спасявал при такива трудни ситуации. При една екскурзия метеорологът беше на хижата и заместваше слезлия в Боровец хижар. Той ме предупреди, че станцията горе е заключена и няма къде да се подслоня, но аз отидох на върха, слязох и спах на заслона. Рила и Мусала са ми като рожден дом и най-любимо място за отдих и духовна работа. Там постоянните трудности са ме карали да науча отлично почти всички молитви и явно съм виждал любящата ръка Божия, която е превръщала всичките ми несгоди и мъчнотии в добро. Рила и Мусала живеят в сърцето и ума ми и аз постоянно пребъдвам в този велик неземен свят на хармония и чистота. Ще разкажа за първата ми екскурзия до връх Мусала и последната обща екскурзия с Учителя, станала на 22, 23, и 24 юли 1940 г., по време на моя рожден ден. При големите политически напрежения в Европа дали силно отражение в нашата малка страна, опасността от война, която тегнеше над всички, създаде една нестабилност и уплаха за хората. Учителят решава да отиде с една малка група братя и сестри на Мусала - да свърши една малка работа за благото на човечеството. За пръв път Учителят възлага организирането и ръководството на екскурзията на младите братя - Гавраил Величков и Неделчо Попов*. Дотогава всички екскурзии, правени до езерата и върха, са били организирани от други приятели и винаги са завършвали все с дефицит до 5 - 600 0 лева, които Учителят е плащал. Брат Гавраил, по професия финансист, и с Неделчо Попов поемат присърце задачата. Веднага се свързват с братя Начеви от Самоков, които имаха 2 автобуса и често обслужваха Братството. До обед един автобус идва и групата се настанява в него. *Вж Изгревът, т. IV, с. 52-61, N2, с. 176-177, N72 Вестта, че Учителят отива на Мусала, се разнася с мълниеносна бързина из целия Изгрев и всички приятели се събират при салона със силно желание да участват в екскурзията. Събират се желаещи за още един автобус, който Начеви обещават да докарат. Учителя с първата група тръгва и автобусът благополучно пристига в Боровец - Чам-кория. Братята веднага намират няколко коня, на които слагат багажа- раници, торби, мрежи и поемат нагоре след 15.00 часа. Те пристигат по светло на хижа „Мусала" и се настаняват. Вторият автобус пристига в 17.00 часа, качва останалите желаещи за екскурзията, в това число и нашето семейство, и се отправя към Боровец. По целия път в автобуса се носеха мелодиите на песните на Учителя - „Братство, единство", „Напред да ходим смело", „Време е да вървим", „Светъл лъч", „Славейчета горски", „Мусала" и много други. Пътят до Самоков е много тесен и големият автобус мъчно вземеше някои остри завои. Неусетно, с песни на уста, в 20.00 часа пристигнахме в Чам-кория. Братята намериха 10-ина коня, на които натовариха багажа ни и веднага потеглихме нагоре. Конярите бяха взели 2 ветроупорни фенера, които скоро засвяткаха отпред и отзад на колоната. Пътят беше много труден, с дупки, лепкава кал, образувана от валелия предния ден дъжд, и като се прибави тъмнината, едва ли други туристи биха тръгнали нагоре при тези условия. На нас, малчуганите, ни беше най-трудно. Често ни водиха за ръка, било родителите или други братя и сестри. Ние добре знаехме, че отиваме на Мусала за която бяхме слушали толкова хубави неща и пели песента и „Мусала" - дадена от Учителя на 3 декември 1922 г. Ние не издадохме нито един стон и не проявихме недоволство. Вървяхме и си тананикахме нашите песни, най-вече „Сладко медено", като често залитахме по неравния път. Настигна ни малка група туристи, които строго се скараха на майка ми и баща ми - къде са повели тези малки деца по този труден път, и то през нощта. Те стигат хижата значително преди нас и съобщават на хижаря, че идва голяма група хора с коне и малки деца. Веднага се организира една група, която с няколко фенера идва да ни посрещне. И наистина, след като преминахме половината път, Велчовото мостче, и поехме по Голготата, групата от хижата ни посрещна. Светлината се увеличи и при шума на реката Царска Бистрица и нейните многобройни водопади бодро и неусетно стигнахме така желаната от нас хижа. Беше 24.00 часа. Учителят ни посрещна с бащинска любов и благост. Тихо нареди нещо и скоро се настанихме на таванското помещение, на наровете. Учителят беше отседнал заедно с брат Неделчо Попов, Галилей и няколко сестри в малката северна стая, на която имаше надпис: „Петър Мусала". Докато ние се приближаваме към хижата, Учителят лежи в леглото и провежда дълъг разговор с духа на болния от туберкулоза по това време Георги Радев, който беше в с. Куртово и си заминаваше от този свят. Скоро хижата утихна и всички се унесоха в блажена почивка. Само Учителят не спи и често пита сестра Савка, която е срещу него - колко е часът. Тя е донесла един будилник от София. Брат Галилей се настанява близо до леглото на Учителя, зорко пазено от сестра Теофана Савова, сестра й Марето и Савка Керемедчиева, и решава да не спи, а да следи сънния живот на Учителя*. В 2 ч. сутринта Учителят сяда в леглото и започва да говори на непознат език с някакви същества, които брат Галилей не може да види. Всички наоколо спят. Сеансът продължава повече от 10 минути. Преди 3 ч. Учителят става, облича се, намята гълъбовата си пелерина, излиза пред хижата, където са се събрали всички приятели, готови за тръгване към върха. Изведоха ме и мен с брат ми Костадин. Беше студена, тъмна, ветровита нощ. Вятърът беше много силен и на импулси минаваше покрай нас, като раздвижваше косите ни и напълно ни събуди от дрямката, която все още ни държеше поради краткия сън. Ние бяхме готови за тръгване нагоре. Майка ни се двоумеше - да ни вземе ли нагоре, или да ни остави в хижата. Съдбата ни се реши от двама излезли навън туристи, събудени от нашето ранно ставане, макар че ние пазехме голяма тишина - да видят какво става. Те се обърнаха към родителите ни с думите: „Къде ще водите тези деца в тази тъмнина и този силен вятър? Те едва са спали няколко часа, времето е студено и ще се разболеят. Оставете ги в хижата, а вие ходете, където искате." Тези техни думи ни подействаха като студен душ и веднага се събудихме напълно. Учителят рече нещо тихо и голямата група тръгна и изчезна в непрогледната тъмнина. В нея беше и нашата съседка Лиляна - дъщеря на Веса Колева. Майка ни ни върна по стълбите в таванското помещение, зави ни с няколко одеяла и тръгна, като ни обеща сутринта да дойде да ни вземе и заведе на върха. Двамата с брат ми започнахме да си говорим - защо може Лиляна да отиде нагоре, а ние да останем, каква е тази голяма несправедливост? Изобщо сън не ни хваща. *Вж Изгревът, т. IV, с. 56 Станахме, излязохме навън пред хижата. Посрещнаха ни студеният източен вятър, непрогледната тъмнина, допълнени с рядка мъгла, а от групата няма и помен. Върнахме се пак в хижата и понеже сме били големи философи в миналото /Учителят ни го каза това при един случай/, започнахме да умуваме - как да отидем на Мусала, на която никога не сме ходили и не знаем пътя, дори посоката, в която тя се намира. Аз предложих да изчакаме да се съмне и щом някои туристи излязат от хижата и тръгнат нагоре, да ги проследим и видим накъде отиват и ние веднага да тръгнем след тях. Приготвихме всичкия багаж, напълнихме торбите и зачакахме. Не идва лесно денят. Започна да просветва на тавана от зората, но никой от спящите не се сещаше, че две деца чакат някой турист да стане и тръгне към върха, така мечтан от тях. Най-после абсолютната тишина се наруши от скърцането на врата на долния етаж, Разбрахме, че спасението ни е дошло. Някои станаха и ние веднага слязохме долу, като се пазехме да не ни забележат. Видяхме трима младежи с раници на гърба, които се готвеха за изкачване на върха. Потеглиха надясно, покрай езерото, и заизкачваха баира на запад от хижата. Застанали до ъгъла на сградата, ние ги проследихме с поглед и видяхме накъде отидат, веднага влязохме в хижата, смъкнахме багажа, натоварихме се и потеглихме полека нагоре. По пътеката отляво и дясно на завоите бяха завити малки разноцветни книжни знаменца - червени, зелени, сини, поставени вероятно да показват пътя към върха. На нас ни харесаха много и макар че бяхме натоварени здраво, събрахме доста от тях, за да ги носим на Мусала. Скоро се сетихме, че те показват пътя и като ни настигнат хора, тръгнали след нас, ще ни се скарат. Веднага ги скрихме под един камък с желание да ги вземем, когато се връщаме от върха. Вървяхме бавно и мъчно. Изкачихме баира над езерото и хижата. Първото малко езеро, което видяхме отдясно, настрани от пътя, го помислихме, че е езерото Окото и напълнихме дамаджаните с вода, за да я занесем на мама и татко на върха. Някаква невидима сила ни теглеше нагоре и ни изпълваше с енергия. Горе са Учителя с много приятели и родителите ни. Тази мисъл ни вдъхновяваше и ние стъпвахме по-уверено и бързо. Настигна ни една група от 10-ина туристи, които, като видяха положението ни, се скараха. „Къде сте тръгнали сами в планината с този багаж, който не е по силите ви да го носите?" Отговорих: „При мама и татко, които отидоха сутринта на Мусала." „Веднага се връщайте назад, в хижата!" Ние тръгнахме неохотно назад, в това време туристите се скриха зад завоя и ние пак потеглихме нагоре. От тази среща ние разбрахме, че сме в правия път, който води към Мусала. Вятърът духаше и разхлаждаше и ни даваше импулс да ходим. По околните върхове се стелеше мъгла, която от време на време се вдигаше и откриваше омайни картини, ту падаше ниско и забулваше всичко. На изток - изпод връх Дено, слънцето се провря между мъглите и огря пътя ни. То бързо повиши температурата и неутрализира хладния полъх на вятъра. Стана горещо. Брат ми Косьо се умори и отказа да носи повече багажа. Наложи се аз сам да го нося Взех 2 парчета, занесох ги на 100 метра, оставях ги и се връщах на няколко пъти, докато пренеса всичко. След това пак наново. Веднага изпразних дамаджаните и бавно се придвижвах напред. На всичко отгоре брат ми огладня и седна да яде при първите изнесени напред торби. Ядосах се - не иска да носи багажа, а яде! Всяко зло за добро. Той по този начин намаляваше тежестта на багажа и ми облекчаваше работата. Нямах време и излишни сили да му се карам. Във въздуха около нас се носеше омайната песен на Бистришката река и езерата. Настигнаха ни други групи туристи, но ние не им обръщахме вече внимание, макар че пак ни се караха. Минахме покрай Алековото езеро, изкачихме Палеца и стана много горещо. След Палеца, брат ми се нахрани, отпочина и започна пак да ми помага с носенето на багажа. Вървяхме бавно към езерото Окото. От време на време вятърът хубаво ни разхлаждаше и ни напомняше, че тук е около 3000 метра. Първите екскурзианти, които ни настигнаха и ни се караха, се изкачват на Мусала, намират майка ми и баща ми и им казват, че двете им палави момчета са помъкнали целия багаж и идват на Мусала. Майка ми се отделя от групата и тръгва надолу да ни посрещне. Сутринта Учителят с братята и сестрите отиват на Мусала за изгрев слънце в доста студено време и мъгла. Слънцето се показва за малко и се скрива. Правят обща молитва и приятелите сядат покрай скалите на завет и слушат кратката беседа на Учителя „Божествен и човешки свят" „Днешният ден е начало на нещо ново, предисловие на нова епоха. Да се качва човек по високите върхове, това значи да се обменя със силите на природата." /Божествен и човешки свят", с. 10/ На върха е доста студено, ветровито и слънцето се опитва да се покаже през облаците и мъглите. След беседата Учителят тихо нарежда да се слезе долу, на полянката до езерото Окото. Братята запалват огън от оскъдния клек и се стоплят. В 10 часа Учителят държи втора беседа - „Правила на Любовта". На върха остават няколко братя със Славчо Печеников. Майка ми напуща беседата и тръгва надолу да ни посрещне. На полянката при Окото е по-топло и тихо, а и беседата дозатопля сърцата и телата на братята и сестрите. „Който обича безкористно, никога не се съмнява. Той е доволен от всичко. Чистата безкористна любов подразбира любов към всички. Като обичаш едного, в неговото лице ти обичаш всички... Любовта е единствената сила, която никога не губи." /"Божествен и човешки свят", с. 12/ Ние с брат ми бавно и уморено пъплехме по стръмната пътека към заслона. Пренасяхме по няколко пъти багажа нагоре и изведнъж майка ни изникна пред нас. Като видя, че носим всичкия багаж, се хвана за главата и взе да мисли какво да прави с него. Аз погледнах наоколо и видях една малка пещера на 100-тина метра вляво от пътеката, и и предложих там да скрием багажа. Предложението ми се прие веднага и бързо наместихме багажа в пещерата. Лесно изкачихме последната малка височинка до заслона и се озовахме на полянката при Учителя, между братята и сестрите. Беседата не беше свършила и всички слушаха с голямо внимание Словото на Учителя: „Не разливайте любовта си по кални, нечисти места" беше последната мисъл от беседата. Изпя се песен и се каза молитва. Приятелите започнаха да разговарят, От върха слезе брат Славчо Печеников и съобщи нещо на Учителя. Той остана известно време замислен и след това нареди Братството да слезе веднага надолу. По телефона бяха съобщили от Куртово, че брат Георги Радев си е заминал. Приятелите започнаха на групи да слизат надолу. Тръгна и Учителя. Понеже багажът ни беше наблизо, майка ни и баща ни решиха да останем и преспим на заслона. Бързо пренесохме багажа и се настанихме. В заслона дойдоха да преспят брат Пеньо Ганев и сестра Елена Григорова, които на другия ден се готвеха да тръгнат за Седемте езера. Ние се намирахме в рая. Веднага се качихме с родителите ни на върха и слязохме. След това се качихме още два пъти с баща ни. Бяхме много радостни и възбудени. Привечер стана студено и падна гъста, непрогледна мъгла. Взехме да се обличаме, но се оказа, че ни няма вълнените шалове и шапки. Аз се сетих, че сме ги забравили на таванската стая в хижата, където бяхме спали вечерта. Без много да му мисля и без да се обадя на родителите си, аз се затичах надолу в мъглата. От тичането се затоплих и не усещах вече студения вятър, който се докосваше до тялото ми. Стигнах хижата, качих се на таванския етаж и под възглавниците, на които бяхме спали, намерих шаловете, шапките, лъжиците и др. дребни неща, които наслагах в пазвата си. Огледах цялата хижа и не видях никого от Братството - нямаше ги. Без да се обадя на някого, аз тръгнах обратно към заслона. Не виждах нищо пред себе си и плувах в мъглата, но краката ми напипваха пътеката. Бях радостен и чувствах, че Учителя беше с мен - малкото глупаво непослушно дете. Това ми даде криле и смелост да извървя бързо целия труден път. Не зная за колко време тичешком съм отишъл до хижата и съм се върнал до заслона, но родителите ми не бяха забелязали моето отсъствие. Влязох в заслона и те се учудиха, като им казах, че съм ходил до хижата и съм донесъл оттам забравените нещо. Отначало те не вярваха, но като извадих от пазвата си вещите, взеха да се ядосват и да ме питат: „Как не си се загубил в тази гъста мъгла?" Да, това беше първото ми кръщене на послушание и смелост. Онзи, които ме водеше и пазеше, обича смелите и послушни хора. През нощта в заслона спахме като къпани. Сутринта станахме рано и се приготвихме за слизане. Брат Пеньо Ганев и сестра Елена Григорова, сложили тежките си раници на гърба, запъплиха нагоре към връх Мусала. Ние стегнахме багажа и поехме надолу към хижата. Покрай хижата минахме транзит и продължихме надолу, понеже от вечерта аз знаех, че Учителя и приятелите не са в нея. Учителят слязъл с Братството до началото на Голготата и спрял на височината над Велчовото мостче, където на една малка полянка му построяват палатка, а приятелите преспиват около два огъня. Сутринта на 24 юли всички стават, правят наряд и Учителят държи третата беседа - „Закон за частите и за цялото".„Да възлюбиш Бога, това е задачата, дадена на цялото човечество, Ако хората страдат днес, причината за това се крие в тяхното непослушание," /"Божествени човешки свят", с. 22/ Беседата завършва с мисълта: „ Нека остане в ума ви основната мисъл: Обичайте цялото и живейте заради Него. Щом обичате Цялото, ще обичате и частите, които влизат в него," /„Божествени човешки свят", с.28/ След беседата всички закусват и се приготвят за слизане към Чамкория. Осведомяват Учителя, че са готови, но той им казва, че ще почака да дойдат последните отгоре. Към обяд ние пристигнахме в лагера. Вляво на пътя, в скромна палатка, бе Учителят и ни чакаше. Братята и сестрите се бяха разположили, седнали около клековете. Горяха 2 огъня и чайниците вряха. Някои приятели пиеха чай. Стана чудо. Братята и сестрите ни заобиколиха като ни предложиха чай и закуска. „Защо се забавихте толкова време?" - беше първият им въпрос. „Учителят каза, че няма да тръгне надолу, докато не дойдете и вие." Да, нашият благ баща чакаше своите най-малки деца. Закусихме, починахме и Учителят нареди да тръгнем надолу. Този, който има грижа за целия свят, за Космоса, спря вниманието си и на най-малките, обикновени същества в Братството, и даде един добър пример на благост и любов. Слизането надолу беше по-леко. Пътят беше сух и през деня всичко се виждаше добре. Ние с брат ми тичахме на свобода надолу и пеехме някои от нашите песни. Така, радостни, ние неусетно се отклонихме наляво от главния път, по някаква тясна пътека, водеща към Иконостаса. Учителят беше предвидил всичко. Най-отзад вървеше група от няколко братя, които подпомага изоставащите. Те ни забелязаха, извикаха ни, дойдоха до нас и ни върнаха в правия път. Скоро стигнахме Чамкория, където автобусите ни чакаха. Насядахме по удобните скамейки и с песента „Братство, единство" потеглихме за Изгрева. По целия път се пееше и коментираше преживяното в хубавата екскурзия. Учителят беше много сериозен и мълчалив. На Изгрева с песни ни посрещнаха братята и сестрите, които не бяха дошли на екскурзията. Очакваха ни два казана с гореща картофена супа. Вечеряхме на масите под лешниците. Учителят се прибра в приемната си стая, след като тихо и без шум бе уредил всичко за тази светла екскурзия в планината. Той направи нещо важно за цялото човечество и промени в добро някои кармични възли от съдбата на България. Вечерта брат Гавраил Величков и брат Неделчо Попов приключват сметките и дават точен отчет на Учителя. Той поглежда изчисленията и казва: „За пръв път сметката излезе точна и няма никаква загуба, която аз трябва да плащам. Благодаря ви!"* *Вж Изгревът, т. IV, с. 176-177, N71

6. Паневритмия на небето на връх Мусала Учителят работи усилено върху създаването и пренасянето на Паневритмията от духовния в нашия, физическия свят. При честите посещения на Рила някои наши приятели с отворени духовни очи виждат, че възвишените същества играят някакви особени упражнения в ранните зори преди изгрев слънце. Учителят прави специална екскурзия с голяма група приятели, които достигат до новопостроената малка хижа „Мусала" и преспиват там. На сутринта всички стават рано и тръгват към върха, за да го изкачат и да посрещнат изгрева на слънцето. Учителят нарежда на брат Методи Шивачев да остане в хижата да пази багажа и поддържа огъня, за да има гореща вода и чай, когато групата се върне*. Братята и сестрите се качват на Мусала и посрещат един хубав изгрев. Учителят изнася кратка беседа, закусват, почиват си известно време и тръгват надолу. Следобед те стигат до хижата, където Методи ги посреща с приготвен чай и гореща вода. Учителят предлага на Методи да си легне веднага, за да си почине, защото на другата сутрин трябва сам да отиде на Мусала и да посрещне изгрева на слънцето. Обяснява му, че трябва да тръгне много рано, за да стигне горе преди изгрева на слънцето. На Методи му се вижда трудна задачата, но щом Учителят му я дава, той е готов да я изпълни. Ляга и бързо заспива, а през нощта някой го събужда. Той става, оглежда се наоколо и вижда, че всички спят и няма друг станал като него. Идва му на ум да потърси фенер, с който да си свети по пътя, но решава да не вдига шум и излиза навън. Очите му постепенно свикват с тъмнината и той намира пътеката. Вървейки бавно нагоре над него се появява една светлина, която му осветява пътя. Той се оглежда нагоре, надолу - няма никой, и не разбира, кой му свети. Понеже в живота си има много вътрешни опитности с Учителя, по интуиция разбира, че това е негова работа, за да му помогне да върви по-бързо и леко. Когато се уморява, светлината спира да се движи и той си отпочива. Така за няколко часа той успява да се качи на върха в тъмно. Светлината го довежда до южната страна на върха и угасва. Методи остава известно време в тъмнината и тишината, вглъбен в себе си. По едно време абсолютната тишина се нарушава и той чува над себе си песни и особена музика. Повдига главата си и вижда една голяма светла елипса, в която различава човешки фигури да танцуват по двама в кръг един особен танц. Движат ръцете и краката си, обикаляйки в кръг, съпровождани от небесна музика и песни. Повече от час Методи е захласнат от това чудно видение. Танцът свършва и цялото видение се превръща в едно светло блестящо кълбо, което бързо се отдалечава на изток в пространството. *Вж Изгревът, т. I, с. 204-206, 208 Зазорява се. Методи посреща хубавия изгрев, но музиката продължава да звучи ясно в ушите му. Той започва да вижда във всеки лъч от изгряващото слънце по едно същество, което продължава да играе видения от него особен танц. След изгрева и наряда, който изпълнява, той отива към наблюдателницата и влиза в нея. Вътре няма никой, но на масата има чайник с гореща вода и храна. По интуиция Методи разбира, че тази закуска е за него. Сяда, нахранва се и тръгва надолу, към хижата. Следобед той пристига до хижата, поздравява Учителя и му целува ръка. Учителят го пита: „Е, Методи, какво видя горе?" Шивачев подробно и вдъхновено разказва през събралите се братя и сестри за особения танц, който е видял на върха. След разказа му настава пълно мълчание. Учителят повдига дясната си ръка нагоре и казва: „Всичко това, което ти си видял в небето на Мусала, ние ще го свалим тук, долу, на Земята. Ще го свалим, за да бъде както горе на небето, така и долу на Земята." Група ученици от Младежкия клас решават да направят едно геройство - през февруари да отидат на Мусала*. Те нямат представа за условията горе на планината и са слабо и неподходящо екипирани. Решават и отиват при Учителя да споделят своето желание. Той им казва: „Вие тази екскурзия не бива да правите сами. И аз ще дойда." На 25 февруари 1925 г. групата с камион пристига в Чамкория. Една шейна ги превозва до двореца Царска Бистрица и в колона по един тръгват нагоре. Войниците, които пазят двореца, ги гледат уплашено. Нагоре снегът е дълбок до колене, като постепенно стига до кръста и гърдите. Времето е студено. Сестрите са облечени с рокли и снегът полепва по чорапите и роклите. Братята правят пъртина напред, като утъпкват добре пътеката, за да могат да минат след тях сестрите. Групата напредва бавно, стъпка по стъпка, и късно следобед достига до Михайлов камък. Учителят, недоволен и сърдит от неразумното младежко увлечение, спира и казва: „Дотук." Братята изчистват снега около големия няколко метра висок камък и опъват покрай него единственото платнище, което са взели със себе си и така се образува нещо като палатка. Запалват огън, стоплят вода и всички пият по няколко чаши. Наредени един до друг покрай огъня, те изкарват нощта. Сутринта стават, раздвижват се, закусват. Подемат разговор с Учителя. Към 10 часа те виждат, че по пътеката от Чамкория идват 10 коня, водени от двама войници. Най-отпред върви цар Борис. Войниците му докладвали, че вечерта група хора тръгнали нагоре в дълбокия сняг. Той веднага нарежда на другия ден да отидат с десет коня и да намерят и спасят закъсалите в планината. Царят вижда хубавия лагер на братята и сестрите и се усмихва: „Вие сте били много опитни екскурзианти, имате ли нужда нещо да ви помогнем?" Братята и сестрите отговарят, че са добре и нямат нужда от нищо. Те заобикалят царя и започват да му задават най-различни въпроси. Учителят остава сам от другата страна на огъня и мълчаливо присъства на дългия разговор. След приключване на разговора Борис и неговият адютант изваждат от раниците си по един чифт снегоходки, обуват ги и тръгват към хижа „Ястребец". Брат Борис Николов и брат Г. Радев като виждат това, след завръщането на групата в София отиват в града и си купуват снегоходки. Следващата неделя двамата отиват със снегоходките до връх Мусала и се връщат.

5 . Първите екскурзии до Мусала При първите екскурзии обикновено се е ходило пеш до Самоков, до Боровец и след това до Мусала. Не са съществували почти никакви превозни средства. В една от екскурзиите , например през 1927 г., братята и сестрите , подредени в голяма група от около 300 души, минават през Чамкория, пеейки песните „Братство, единство", „Напред да ходим" и др., не обръщайки никакво внимание на проливния дъжд, който се излива в този момент върху тях. Почиващите там фабриканти и милионери казват: „Къде отиват тези луди дъновисти?* В планината няма хижа , вали дъжд, а горе може да се превърне и на сняг. Те ще изстинат, ще се разболеят и ще измрат." Колко хубаво е било, докато само ние сме били „лудите" по планините и никой не ни е пречил в нашите духовни прояви!... Ами сега, като „полудяха" всички, и ние не можем да си намерим даже и място за пренощуване по хижите и заслоните... И зиме, и лете, при всички метеорологични условия хората посещават планините и приемат своя дял от благословението, което се крие в тях. При тази екскурзия в 1927 г. Учителят заявява на приятелите, че ако някой се разболее, спазвайки правилата, които той е дал за пребиваването по високите места, той ще плати за лечението му. Разбира се, никой не се разболява, напротив - всички придобиват голяма енергия и подем на духа. Приятелите стигат при езерото, където е сега хижа „Мусала", запалват голям огън и всички го заобикалят. Цяла нощ проливният дъжд не спира и те се сушат на огъня. Даже брат Борис Николов, който постоянно носи дърва, като застава до огъня прав, за един момент заспива от умора и пада в огъня. Приятелите веднага го издърпват*. *Вж Изгревът, т. Ill, с. 134-135, N2 Учителят със сестра София Попова и Анастасия Янакиева - най-възрастните сестри, са подслонени под едно опънато на два кола войнишко платнище. В 3 часа сутринта Учителят нарежда да се тръгне към върха. Дъждът се превръща в сняг. Най-отпред на веригата вървят няколко здрави, млади братя, които пробиват път в снега. А отзад - друга младежка група, която подпомага изоставащите и закъсващи приятели. Учителят е в средата на групата, откъдето с един голям фенер осветява пътя. С големи, непосилни усилия, цялата група се качва на Мусала, Там посрещат Слънцето, облаците се разпръскват и снегът се стопява. Приятелите, мокри от дъжда, започват да треперят от студ и Учителят нарежда да слязат при езерото Окото, където запалват огън, заваряват гореща вода. Изсушават дрехите си и се стоплят с пиене на гореща вода. В помощ им е и топлото юлско слънце. Това е един голям подвиг и сериозен изпит за Братството. Всички екскурзии, направени до връх Мусала, са придружени винаги със сериозна духовна работа - молитви и упражнения. В беседата „За слава Божия", държана от Учителя на 11 юли 1926 г., той дава следното упражнение: „Сега ще направим едно упражнение. Ще се разпределите надалеч, на разстояние най-малко 1 метър един от друг. Ще се обърнете на юг и ще произнесете формулата: „Да се възцари Добродетелта и да се разпръснат всички лоши мисли в света!" Ще се обърнете на изток и ще произнесете формулата: „Да се възцари Божията Правда в света и да изчезне всяка неправда в живота ни!" Ще се обърнете на север и ще произнесете формулата: „Да се възцари Божията Истина в живота ни и да изчезне всяко робство от душата ни!" Ще се обърнете на запад и ще произнесете формулата: „Да се възцари Божията Мъдрост във всичките прояви на живота ни и да изчезне злото от нашия път!" Ще се обърнете пак на изток и ще произнесете формулата: „Да царува Господ и да се слави Господ във всичката Своя Любов, Мъдрост и Истина!" „Да се възцари Господ в Своята Любов, в Своята Мъдрост, в Своята Истина!" ,И да свършим всичко за славата Божия на Земята!" „Амин!" /"За слава Божия", с. 19/ На 28 юли 1928 г. на връх Мусала Учителят дава няколко упражнения и формулите: „Уповавай на Господа с всичкото си сърце. Уповавай на Господа с всичкия си ум. Във всичките си пътища познавай само Него и Той ще оправи стъпките ти." След това, седнали на земята с левия крак, подгънат под десния, и дясната ръка на коляното се прочита "Добрата молитва" и „91-и псалом".** Под връх Мусала на север, има седем езера, наречени Бистришки /понеже водите им са много чисти и прозрачни за гледане/. Те са свързани с континентите по нашата земя и оказват съответно влияние върху страните, които се намират по тези континенти. Всичко около Мусала е символи и влияния на сили в различните области на живота. Учителят казва: „Както виждате, докато стигнете до върха Мусала, вие минавате край езера. Всяко езеро може да се уподоби на един от материците на света. Крайното езеро, в дъното на хижата /Каракашевото езеро, намиращо се южно от хижа Мусала/ представлява Австралия. Някога тя е била по-голям континент, отколкото го виждаме днес. Голяма част от нея е потънала. Двете езера при хижата /Северното, което лятно време пресъхва, и Южното - пред хижата/ са двете потънали земи от Австралия. При изкачването по-нагоре двете езера над хижата представляват Азия /Алековото и Безименното езеро/. Езерото Окото под самия връх Мусала представя Европа. Двете езера, които се виждат от върха в посока на югоизток, Маричините езера, представляват Америка и Африка." /"Добри и лоши условия", с. 238/ * Вж Изгревът, т. Ill, с. 141-142, N8 * *Вж Изгревът, т. Ill, с. 140, N6, с. 143 Горното езеро под връх Мусала - Леденото или Окото*, както го наричаме ние, е свързано и с България. Обикновено около Петровден в езерото под Мусала остава нестопено неголямо парче лед в средата и много прилича на око със зеница и оттам носи името си Окото. Учителят обръща много сериозно внимание на това езеро и на чистотата, която трябва да се поддържа около него. „Аз бих желал българите да чистят тия извори /в планината/. Ако всяка година българите биха ходили да чистят горното езеро на Мусала, знаете ли какво щеше да стане с тях? Няма да кажа какво биха придобили те. Вие ще кажете: „Малко ли работа имаме да чистим, че ще трябва да се занимаваме с тия неща?" Аз доколкото виждам, работите на българите са оправени само наполовина. Доколкото е очистено онова езеро на Мусала, дотолкова са очистени и техните работи. Това може да е някакво съвпадение, но доколкото съм наблюдавал, така седи работата. Колкото ледовете се стопяват на това езеро, толкова ще се оправят и работите на българския народ." /"Дава плод", Осма серия, 21-а беседа, с. 16/ Учителят отбелязва, че на Петровден на Мусала има специфични духовни течения и влияния, които само в този ден -1 2 юли, се проявяват и всеки чувствителен човек може да ги възприеме и да се зареди с енергия за цялата година. Когато на Петровден в езерото Окото няма никакъв лед, работите в България са напълно оправени. При досегашните ми многобройни отивания за Петровден почти 2/3 от повърхността на езерото е покрита с лед. По време на строежа на заслона „Хималаи" аз и сестра Елена Симеонова отидохме за Петровден на връх Мусала и следобед, като слязохме при езерото, решихме да очистим боклуците около него. В помощ ни дойде Кънчо - отговорникът на строежа, който ни даде 10 найлонови чувала. Обикаляйки цялото езеро с дълга арматурна кука в ръка, ние по брега и вътре в езерото събрахме 8 чувала боклуци. Кънчо ни предложи да ги сложим в една дупка в скалите, северно от заслона, което ние направихме. Вярвам, че сега може да се съберат много повече боклуци. Водата, която изтича от езерото под заслона Хималаи, е много чиста и може да лекува очите. При една екскурзия до Мусала, когато Учителят минава покрай този отток на езерото Окото, взима една чиста бяла носна кърпа, натопява я във водата и напръсква всички приятели, които минават един по един покрай него. След това Учителят дава следното упражнение: умиваме ръцете, лицето и главата си, като казваме, когато се мием, три пъти следната формула: „Умивам ръцете си, умивам лицето си, умивам главата си. Господи, изпълни ме с чистота, нежност, вяра и другите добродетели. Най-хубавата вода, която може да лекува всяка болест, е тази при изворите на река Марица, намираща се в местността Маричин чал**. Учителят препоръчва да се възварява водата, да се пият най-малко 6 чаши за излекуване на дадена болест. Разбира се, в лекуването трябва активно да участва и правата мисъл на болния. Под самия извор има едно малко езерце, с форма, подобна на тази на картата на България. Учителят нарече това езеро Олтаря . Там има голямо присъствие на същества, като най-често идват тия от Сириус. През есента, при маловодие, езерото пресъхва. При Олтаря съм ходил много пъти, преспивал съм в една малка пещера, която зная. Няколко пъти съм бил там за 24 май - Деня на Свети Кирил и Методий. Легнал в пещерата, чувах как цяла нощ козите минават край мене и бързо отиват към връх Манчо. Времето бе облачно, мъгливо и топло, което ми помогна много да понеса студения полъх на преспите. Пребивавал съм и на палатка по 2 седмици с брат Петър Филипов, Мария Тодорова и Надежда Тихолова, когато брат Борис Николов бе в затвора. ** * * Вж Изгревът, т. Ill, с. 142-143, N9 **Вж Изгревът, т. Ill, с. 143, N9 * **Вж Изгревът, т. Ill, с. 218, N16 Преди тази екскурзия сестра Мария Тодорова и Борис Николов са посещавали няколко пъти това свещено място с палатка. През 1957 г., след свършване на лагеруването си, те събират багажа и го пренасят към първото южно Маричино езеро. Най-големият денк, направен от тях се търкулва надолу с голяма скорост към езерото. Двамата изтръпват от ужас и казват молитва. Денкът стига до брега на езерото и сам спира за голяма радост и на двамата. Това е знак за съдбата на Борис Николов, който същата година попада в затвора. На 6 декември 1957 г./петък/, милицията иззе братска литература, натоварена на 22 камиона от Изгрева, и от цяла България. На 1 януари 1963 г. Борис Николов и Жечо Панайотов бяха освободени от затвора. Много случаи има в живота на Братството, свързани с посещението на връх Мусала. При една такава екскурзия хлябът свършва и Учителят изпраща Крум Въжаров с още един брат до Боровец да донесат 2 раници с хляб. Двамата отиват там, купуват хляба, но вместо да минат по редовния път - покрай река Царска Бистрица, те минават през Ситняково и за по-направо, пресичат през Средния чукар, където срещат две мечки. Уплашени, те хвърлят раниците с хляба и побягват към лагера. Тогава Учителят праща други двама, които донасят хляб. На следващия ден една група от десетина братя отива на злополучното място, но от хляба и раниците помен няма - мечките ги отнесли някъде. Братска група с Учителя отива на Олтаря и всички лягат на полянката пред езерото да си починат. Слънцето е много силно, а майка ми, като ляга, заспива и лицето и, обърнато към слънцето, почервенява силно и започва да я боли. Веднага тя отива при Учителя и иска помощ. Той нарежда на сестра Мария Златева да я намаже със зехтин. Болката преминава и скоро кожата се обелва и постепенно раната заздравява. Учителят винаги зорко следи хода на приятелите по Мусаленските масиви, като ги предупреждава да му се обаждат, когато тръгват за някъде. Няма случай в многобройните екскурзии, направени до връх Мусала от Братството, някой да е пострадал сериозно. Всички са спазвали съзнателно правилата, дадени отУчителя за ходенето, пиенето на гореща вода, преобличането при изпотяване и дълбокото дишане. Няма случай на разболели се приятели, макар че много пъти летните екскурзии са ставали в зимна обстановка - в сняг, лед и бури. Най-важното качество, което са придобили приятелите, е смелостта, безстрашието, с което са посрещали различните промени на времето и постоянните изненади в планината. Учителят, който е критикуван и атакуван постоянно от духовенството, ги поканва на връх Мусала - близо до Бога, където да разрешат въпроса за православното духовенство. И сегашните разногласия и разправии, които стават в българската църква, най-правилно може да се разрешат на връх Мусала. Учителят казва: „Аз съм готов със съвременното духовенство, с нашите братя, владици и свещеници, да обменя мисли. Ще се качим с тях на Мусала, аз ще ги поканя на една братска разходка, от всичките ще има - дякони, свещеници, архимандрити. Ще излезем на Мусала, първо ще отидем към Бистрица, ще вървим полека, ще си говорим по братски, после ще минем по долината на река Марица през Рилската пустиня. Ще вземем южния край. /Учителят тук говори за отиване на Мусала по Кайзеровия път, който е вляво от обикновения и минава по долината на Марица - Долината на безмълвието. От нея става изкачването на Мусала от южната и страна, която е заоблена, магнетична. Учителят предпочиташе този път на изкачване пред северния откъм езерото Окото, където Мусала е много стръмна, скалиста и опасна./ И като се качим горе на Мусала, там на 3000 метра височина ще обмислим и решим въпроса какво да бъде православното духовенство. Този въпрос само на Мусала ще можем да го разрешим, а не тук долу, в Търново. На Мусала съм готов братски да се разговарям с тях, няма да им се смея. Ще им кажа: „Братко, само тук, на тоя чист въздух, колкото сме по-близо до Бога, толкова по-добре ще можем да разсъждаваме здраво, смислено по тия въпроси за Бога." /"Обяснения и упътвания", 1922г., с. 35/ Учителят редовно води братята и сестрите на Мусала по случай 12 юли - Петровден, от 1921 г. нататък Мусала е посрещала приятелите със студена и дори зимна обстановка. През 1922 г. времето е хубаво и Учителят извежда 104 души на екскурзия на Мусала. На върха прекарват много добре, посрещат изгрева на слънцето, слушат беседата на Учителя,, преспиват при долното езеро и слизат в Боровец. На 14 юли 1922 г., в 11 часа, в Чамкория в Учителя Петър Дънов се вселява Господният Дух на Силите и Той става космичен Учител на цялата Вселена. Така той обединява и хармонира Космоса с мировата любов и космичната обич. Космичният Учител е носител на силите на Троицата: Отец, Син и Дух, които дадоха Словото за новия живот на Земята. При едно посещение на Мусала времето е слънчево и топло и Учителят предлага на приятелите да полегнат на върха, като си постелят палтата, и да преспят там, ако могат половин час." Тогава вие ще научите 10 пъти повече неща, отколкото, ако ви държа една беседа от 1 час."

4 . Условията в планината и отношенията между хората Учителят обръща много голямо внимание на нашите взаимни отношения по време на екскурзиите, които създават и съответни условия. Хармонията между нас създава и хармония в природата. „Казвам: В отношенията ни се изисква пълно съобразяване с онова, което живата природа върши. Обаче в природата има известни прояви, които не са божествени - циклони, порои, наводнения. Причините за тези стихийни явления сме ние, хората, които с нашия неправилен живот създаваме един неестествен ред на явленията в природата. Всяка планинска местност, в която владее чистота и святост, може да изпрати срещу нас бури и ветрове, ако се опитаме да нарушим нейните правила и закони. Съществата, които населяват тия места, могат да ни изгонят и ние ще се принудим да слезем на по-ниските места." /"По Бога направени", с. 32/ През 1929 г. за пръв път Братството и Учителят отиват на Едигьол и откриват лятната школа на Братството при Седемте езера. Там прекарват повече от 2 седмици при изключително хубаво и ясно слънчево време. Вечер, разбира се, е доста студено. Един ден след посрещане на изгрева на Слънцето при върха на Третото езеро и свършване на беседата Учителят казва: „Веднага си стягайте багажа, за да слезем надолу в Сапарева баня." Никой не иска да си тръгне от тази прекрасна местност , но думата на Учителя е закон. Веднага двама млади братя отиват до Сапарева баня да осигурят два камиона, а братята и сестрите тръгват надолу покрай Скакавица, По средата на пътя те чуват, че горе по билата нещо тропа, сякаш препуска конница. Приятелите разбират, че горе вали град и ускоряват хода си. Скоро стигат в Сапарева баня, където ги чакат двата камиона. Учителят веднага сяда в първия камион, който се напълва с приятели и тръгва веднага. Останалите братя и сестри, съблазнени от хубавото кисело мляко при близката мандра, вземат и изяждат по няколко паници. След това се качват на камиона и той потегля след първия. Когато камионът с Учителя минава през ниската част на пътя, при селата Горна и Долна Диканя, от планината с грохот идва една стена от вода, камъни и дървета, висока няколко метра. Камионът преминава през ниското и само задните колелета се намокрят от стихията. Учителят отбелязва: „Изпреварихме само с 1 минута." Когато пристига вторият камион, се спира пред грамадната бучаща река, запълнила целия дол на ширина повече от 100 метра. Приятелите се принуждават да се върнат обратно с камиона и да минат през Самоков. На другия ден се прибират на Изгрева.* „Защо се качихме на Мусала? Защо ни посрещнаха гръмотевици, дъжд, сняг? - Това е езикът на небето. Господ казва: Кажи на тези хора, че ако вършат волята Ми, аз ще излея всичкото си благословение върху тях. Ако те вървят с тебе и се качват нагоре, чисти трябва да бъдат. С техните хилави желания, с техните хилави мисли, с техния егоизъм, колкото и малко да е останал, не могат да Ми служат."... Вие днес сте по-добри от другите хора, но в сравнение с ангелите, които вършат Волята Божия, вие сте слаби, не можете да Му служите." /"Петимата братя", с. 215/ „Кажете: Мога да служа на Бога през всичките времена и при всички условия. Ще станеш истински служител, когато преодолееш всички препятствия в живота си. И вие преодоляхте едно голямо препятствие - качихте се на Мусала в дъжд, сняг и град. Който знае това, ще се чуди на ума ни, как сме тръгнали по това време, в този ранен час, по тъмно на Мусала. Казват, че сме налудничави. Ние пък мислим другояче по този въпрос. В хубаво време всеки може да се качи на Мусала. Важно е в лошо време да се качиш. Ако ви питат толкова ли е нужно да се качвате по това време на Мусала, ще кажете: Това е предметно учение. Аз искам да задържите тази екскурзия в ума си като редките моменти за вас. Искам първо да станете. Ставането е възрастване, т.е. процес „на растеж". После да оживеете и най-после да възкръснете. Като ви заведа още един път на Мусала, ще оживеете. Като се върнете в София и ви питат какво научихте на Мусала, кажете: Научихме как да станем поживеем." Ако ви питат от кои сте, ще кажете: „От тези, които са станали." /"Петимата братя", с. 225/ На 11 юли 1925 г. братята и сестрите отиват на Мусала да празнуват именния и рожден ден на Учителя - 12 юли по нов стил. Всички се надяват, че времето ще е хубаво. Вечерта на 11 юли започва да вали проливен дъжд и всички те обикалят големия огън, запален до езерото, където е сега хижата, да се топлят и сушат, като обръщат лицето и гърба си към огъня. В 3 часа сутринта на 12 юли тръгват в дъжд за Мусала. Дъждът постепенно преминава в сняг и когато минават покрай езерото Окото и стигат подножието на върха, по него има прясно навалял сняг, повече от половин метър. Братята се спират и не искат да се качват по-нагоре. Тогава сестрите, вдъхновявани вътрешно от Учителя, тръгват смело напред, а след тях, разбира се, и братята, и се качват всички на върха. Тогава Учителят дава едно мото за качване на Мусала: „Кажете: Можем да се качим горе на Мусала. Турете го като мото и го повтаряйте. Тъй да остане по нещо от всяка екскурзия... Днес по особен начин ни посрещна планината. И тази година мислихте, че ще имате хубаво, ясно време, тъй бяхте уверени, че никакви палта не взехте със себе си. Казах ще си вземете хубави фланели. Не знаете какво ще бъде времето. Хубави, по-хубави работи има за в бъдеще. Ще се образува още по-голяма задушевност между вас - при езерото на Окото" /, Тихият глас", с. 45/ „Като слизате сега от Мусала, забравете всичко старо и кажете: „Господи, днес аз изваждам един нов лист и забравям всичко старо!" /"Тихият глас", с.21/ *Вж Изгревът т. II, с. 364-366, N71 „Горе на Мусала беше студено, облачно и атмосферата бе пълна с електричество, което предизвикваше треперене. Забележете тук /при езерото Окото/ направихме цяла трансформация на електричеството*. Горе влагата пъплеше по земята. Там и двете електричества, това на облаците и това на Земята, бяха положителни. Като дойдохме тук, близо до езерото, едното електричество направихме положително, другото отрицателно, и веднага влагата се вдигна нагоре и слънцето изгря. Всеки ден ти носи урок. Като научиш урока си, и денят си отива, като ти остава един лист, написан вътре в тебе." /"Тихият глас", с. 10/ Тук Учителя ни обяснява как може да се трансформира времето с мисълта чрез промяна на електричните пълнежи. Учителят ги променя и оправя дъждовното време в слънчево за няколко минути. Той казва, че приятелите не са будни за разумния живот, който постоянно тече в природата, и обяснява: „Вие ще кажете: Ние не сме спящи същества /като камъните/, ние сме оживели. Вие, които сте оживели, защо ви доведох на Мусала? - Да познаете Господа. Той ви говори отгоре, но вие не разбирате езика Му... Той ви казва: „Трябва да се обичате!" „Как трябва да се обичаме, Господи?"... „Да си прощавате всички грешки и обиди." /"Петимата братя", с. 217/ „На тази екскурзия дойдохте, за да се качите горе на Мусала. Като се върнете от туй посещение на Мусала, какво ще остане във вашия ум? Забележете, топлината издържате, а студа не можете. То е външната страна." /"Тихият глас", с. 42/ „Днес ние се качихме на Мусала. Това е хубаво, но това е само външен подвиг. Неколцина се върнаха назад. Това показва, че във всички няма още пълна готовност. Ако не знаем как да изкачим горе онези, които се върнаха, те ще ви спънат. - Кога един човек може да ни спъне? - Ако този, който се качва на Мусала, има много добродетели, но същевременно и един голям недъг, той ще парализира неговата дейност към добро, както и стремежа му към Бога. Следователно този недъг трябва да се превърне в добродетел, за да не спъва нито себе си, нито другите." /"Петимата братя", с. 218/ "И тъй, високият връх, който виждате оттук е Мусала/ езерото при хижата/. Работете съзнателно, за да разберете доброто, което е вложено във вас. Ако изучавате великата божествена наука, ще напреднете в развитието си, ще научите много работи, необходими за вас и ще завършите така, както е определено за всеки едного, още от началото на неговото битие." /"Петимата братя", с. 221/ „Учителят откъсва едно стръкче тревица и казва: Ще израстете нагоре, като тази тревица**.. Един ден тази тревица ще ви срещне при Бога и ще каже: Аз ще свидетелствувам за тези хора." - За какво ще бъде свидетеля? Че ви е говорено за Бога и великата Божия наука." /"Петимата братя", с. 221/ Учителят ни обяснява, че има много изостанали души, затворени от векове, които често ни спъват в развитието ни. Сега ще помните Мусала. Ще знаете, че тук и в целия Балкански полуостров има души, затворени от векове, които чакат своето освобождение. Те ви правят пакости." /"Петимата братя", с. 222/ „Сега вие целувате ръката ми. Защо я целувате? Това е договор, че ще служите на Бога... Да бъдем смирени като децата. Тази беседа не може да се държи на Мусала. Краката ми бяха изстинали. Щом слязохме долу /при езерото Окото/, даде се беседата. Доброто у вас е в това, че имате смелостта да вървите и в лошо време. Щом можахте да се качите на Мусала в такова лошо време, това показва, че ще можете и в духовно отношение да преодолявате всякакви мъчнотии и препятствия. Този ваш подвиг ме радва. От гледището на Божия закон, който дава, винаги се придобива нещо. Каквото решите, всичко става. Важно е умът и сърцето вида бъдат отворени. Решихме да се качим на върха - качихме се. Колкото лошо да беше времето, можахме да се качим. Колкото по-нагоре се качвахме, толкова гръмотевиците се оттегляха - постепенно намаляха. Те казваха: Който се качва горе, трябва да бъде чист като снега! Ето, на върха има вече слънце. Трябва да се качим горе още един път, да видим Слънцето." /"Петимата Братя", с. 227/ *Вж Изгревът, т. Ill, с. 145-146, N12 **Вж Изгревът, т. Ill, с. 140-141, N7 „Като се качвахме на върха, някои се уплашиха да не изстинат и се върнаха назад. Други пък искаха да слязат в Чамкория, страхуваха се да останат още малко с нас. Питат ме: Да се върнем ли назад, или да останем тук? Понеже съм за свободата, казвам: Щом се страхувате да не изстинете, по-добре си идете. Аз можех да им кажа: Останете всички тук, утре ще има беседа. Понеже не им казах това, те си отидоха. Аз постъпих според Закона на свободата. В Бога няма обратни решения. Каквото Той обещае, става. Бог е единственото същество, на което думите нямат обратни решения. Той никога не изменя на своите обещания. Той не знае какво е „Не може". Ако Бог не проявява своята милост, то е, защото чака момента, когато всички могат да Го разберат... Казвате: „Колко би било добре да сме всякога с вас!" - Не е било време да съм бил извън вас. Както виждате, времето започна да се оправя. Времето се засмя и вие се зарадвахте. Щом вие сте радостни, и времето е радостно. Щом вие плачете и времето е мрачно и плаче... Някои се оплакват, че краката им са мокри. Какво означават мокрите крака? Докато не се намокрят краката на хората, не може да се придобие Божественото. Мокрите крака са неблагоприятните условия на живота. Желаеш да постигнеш нещо, но се появяват ред препятствия - това са все мокри крака." /"Петимата братя", с. 228/ „И тъй онези от вас, които се качиха на Мусала добре направиха. И които не се качиха, и те направиха добре. В края на краищата, всички ще слезем долу. - Колко е хубаво да останем тук! „Тук", значи при Бога, а при Бога ще бъдем всякога." /"Петимата братя", с. 229/ При многобройните екскурзии в планината ние често изстиваме и не можем да издържим на студа. Той ни въздейства тотално, защото ни е страх от него. Учителят ни дава метод как да се справим с това природно явление, особено когато той е с нас. „Човек трябва да се научи на мъчнотиите. Де седи силата? Ако бях ви пратил сами, щяхте ли да се качите на Мусала? Нямаше. Искам да изведа закона, това нещо е Божествената любов. Днес ви изкачих, дъжд, сняг, отивате, вървите. Като дойде Божествената Любов, мъчнотиите, страданията, всичко това върви нагоре, нищо не може да ви спре, няма нещо в света, което може да ви спъне. Който се е качил на Мусала в дъжд, качва се и когато е ясно, да няма дъжд. Но опасен е дъждът, идват малки пътеки /ручеи/, хлъзгаво става, може да падне някой в езерото, може да се намокри някой. (Защо не можем да издържаме студа?) - От страх. Ще концентрираш ума си в тялото, в краката, ще кажеш: „Мога!" Щом човек започне да концентрира ума си, той обръща своето тяло, тогава има повече топлина. Някои хора издържат, носят товар." /"Тихият глас", с. 44/ На Мусала има специфични условия, които в първите години са били доста голяма спънка за нейното масово посещение, Няма хижа и подслон и човек трябва да разчита само на Бога - на хубаво време, което много рядко се случва. „Казват, че тук на Мусала, мъчно може човек да мисли, че той трябва да заспи, за да може да слуша. Тук, на планината, само вятърът и снегът плашат хората. А тук ветровете са постоянни. Тук е толкова високо място, та мечките и вълците не се качват, разбойниците не идват - те са много мързеливи хора. И бурите тук са толкова големи, че понякога не може да се върви. Навън не може да се излезе." /"Младият, възрастният, старият", с. 248/ „Сега сме се качили на Мусала, Тук всинца имате много хубаво разположение, но долу в София, не сте такива. Там имате лоши, неприязнени чувства един към друг." /"За слава Божия", с. 81 Мусала в хубаво време, което рядко се случва, е една батерия, която трансформира нашите неразположения, очиства съзнанието ни от материалните наслоявания и ни омайва със своята чистота, красота и сила. Учителя ни учи, че всички адепти и светии са посещавали Мусала и са я обхождали нощем в тъмнината, за да развият своето духовно зрение, което там се пробужда много лесно." Тази местност (на Мусала) е една от най-хубавите тук - за мистици. Има известни течения, явления, които стават само на 3000 метра. (Един от туристите казва, че според последните изчисления Мусала е 3058 метра.) Да, Мусала е над 3000 метра. Нервни хора на Мусала да идват да се лекуват. Мусала има грамадна електрическа енергия. Батерия е тя. За лекуване. Тази местност е добра, всеки да вземе мястото, което трябва да вземе и което му се падне." /"Младият, възрастният, старият", с. 253/ „Като наблюдавате местностите около езерата (Бистришките), виждате, че има особен строеж, особена архитектура, която никой обикновен човек не може да изработи. Тук са работили съвършени, възвишени същества, пред които и най- учените хора на Земята са деца от забавачницата или от първо отделение. Тези местности са едни от най-красивите места на Рила. Като се движите около езерата, изучавайте флората и фауната на Рила, както и разположението, строежа и състава на скалите и на земните пластове. Да се движи човек по планините съзнателно, това значи да изпитва истинска Божествена радост." /'Божествен и човешки свят", с. 149/ Северната подкова към Мусала и южните Маричини езера с Маричин чал, връх Манчо и Близнаците представляват една голяма Божествена книга, в която е записано знанието на бъдещето. Всяка отделна област, езеро и връх имат специфични влияния и неземна красота. В този велик университет на природата човек може да научи много неща, ако съзнанието му е пробудено. „Пък като отидете в другия свят, и там ще отидете на Мусала, само че там ще видите Мусала в друга форма. Главното е, че ние правим тази екскурзия, понеже имаме известни задачи на Земята, които трябва да разрешим. Ние сме на такава височина, дето черната ложа е безсилна, тя не може нищо да направи, навсякъде ще си пробием път." /"За слава Божия", с. 13/ Брат Боян Боев бил на легло, много болен - кракът му имал възпаление и не можел да се движи, но постоянно мислел за планините и Мусала. При един разговор той казал: "Знаеш какво, щом си замина от този свят, първата ми работа е да отиде и посетя Мусала. Сега, с това магаре - това болно тяло, не мога да отида физически, но с духовното веднага ще я посетя и ще се поклоня на Бога, който обитава там." „Като сте дошли на планината, изучавайте линиите на огъванията, да видите тяхната красота. Някои линии са от миналото, други - от настоящето, а трети - сега се чертаят, те са линии на бъдещето." /"Царският път на душата" с. 61/ Хубаво е човек да мине през западния венец на Мусаленската подкова: Маркуджиците, Незнайния връх, Алековия връх, Безименния и Мусала. Пътят е най-труден при Алековия връх, но проходим. Много красив е Източния венец на подковата: Малка Мусала през Трионите, Иречек, Дено със Сфинкса и Средния чукар. Най-забележителният от всички тези върхове в духовно отношение е Незнайния връх /АБ-БА/ В първите години много наши приятели са го посещавали и са спали на него. Палили са огньове и са устройвали бивак. Учителят държи и една беседа там. Той казва: „Това място, на което сме сега /Незнайния връх/ е хубаво, теченията вървят правилно, надолу. Тук едната страна е магнетична, другата - електрична. Като дойдат тук светските хора, по някой път те имат по-добро разположение, отколкото онези, които тръгват в духовния път." /"Тихият глас", с. 18/ Поради незнание аз съм го посетил само няколко пъти. Отгоре той е като полянка с хубаво източно разположение. Всяка екскурзия до Мусала в първите години е велика школа за изпотяване и пречистване на телата на приятелите, събуждане тяхното съзнание и съзнателно или несъзнателно възприемане на големите енергии, които текат по високите части на Рила. Понеже в планината няма хижа или някакъв подслон, обикновените хора са смятали, че братята и сестрите отиват на явна смърт. Към 1928 г. се построява дървената малка хижа, а на връх Мусала - една стая, започнала да функционира през октомври 1932 г. Учителят препоръчва на високите места метеоролозите да бъдат идейни хора с пробудено съзнание, които от това високо място да отправят своите светли мисли и чувства към цялото човечество и постоянно да се молят за оправяне живота на хората. Първият доброволен и неплатен метеоролог на връх Мусала през 1932- 1933 г. за шест месеца е брат Борис Николов. Той сам се грижи за храната си, за отоплението на малката стаичка, и то главно от топлите слънчеви лъчи. Постепенно се подобряват условията на метеорологичната станция на връх Мусала, разширява се постройката и се стига до настоящето положение, когато на върха за пролетта на 22 март 1998 г. преспахме над 50 приятели. Учителят казва, че в бъдеще на всички хижи и заслони управителите ще бъдат хора на Братството и ще поддържат гостоприемството и преспиването на туристите. Първите екскурзии на Братството с Учителя на Рила са много добре организирани, но нашите приятели не са добре екипирани - със стари, често скъсани обувки и вехти тънки дрехи. След няколко посещения на връх Мусала всички разбират, че в планината човек трябва да се облича добре. На върха човек трябва да отива с най-хубавите си нови дрехи и обувки, разбира се, подходящи за сезона в планината, защото той там се явява пред лицето на Бога. През чистите и нови дрехи лесно се възприемат вибрациите и силите, които излъчват невидимите същества, присъстващи така осезателно, особено на връх Мусала. При посрещане на пролетта на 22 март 1998 г. понеже точният час беше около 22.00 ч., ние излязохме навън, където непрекъснатата мъгла до този момент се разпръсна и над нас блесна чудното небе с грамадни, приказни звезди. Един брат от Шумен ни направи със светкавица снимка в тъмнината. След проявяването на филма ние видяхме на снимката, че сме заобиколени с десетки бели кълбета - идеалната форма на възвишените същества, които чувствителната фотографска плака е отразила, а ние не можем да ги видим с нашите очи, а само ги чувствувахме.

3. Задачи и правила в планината Учителят ни учи, че най-важната задача при всяка екскурзия е да се изпотим, като изхвърлим по този начин всички отрови от организма си, т.е. да отпушим седемте милиона пори на кожата, запушени от отрови и мръсотии, които има в града. Чрез порите диша душата. По този начин - като се изпотяваме, ние облекчаваме отделителната система и помагаме на бъбреците си в непосилната им работа. Така ще избегнем много болестни състояния на бъбреците. Това правило се изпълняваше много точно от учениците, понеже във всяка екскурзия двама- трима по-здрави братя носят на гърбовете си самовари, които имат отдолу малка печка, която гори и водата се затопля и завира. Отгоре на самовара има свирка която при завирането на водата започва да свири. Братът сваля самовара и всички заедно с Учителя си наливат гореща вода в чаши и пият. По този начин, докато се стигне до връх Мусала, приятелите се изпотяват 4-5 пъти и стават свежи и бодри. Правило в планината е да пием винаги гореща вода, никога студена! Студената вода блокира стомаха, нарушава кръвообращението и се подкосяват краката. През 70-те години водих една група младежи, начело с Гита и Йоанна Стратеви, Благи Жечев, Тодор Ковачев и др. до Рупите, Страшното езеро и обратно - до Седемте езера. По пътя към Рупите пред нас имаше мъгла и облаци, които святкаха и гърмяха и там валеше дъжд. С приближаването ни към Страшното езеро и дъждът се измести на изток и не ни намокри. Стигнахме Страшното езеро, обядвахме и на връщане аз предупредих всички да не пият студена вода. Минахме от северната страна на връх Мальовица, спуснахме се по тясната пътека надолу и слязохме в Урдината река. Там повечето от приятелите се налокали със студена вода скришом и когато тръгнахме към Зеления рид - Салоните, по баира краката им се подкосяваха и те едва пълзяха нагоре. В същото време дъждът от изток се приближаваше към нас и ни подканяше да бързаме, да се прибираме. Това помогна доста на тия, които бяха закъсали, и в 21 ч. се прибрахме в бивака. Щом влязохме в палатките, изля се проливният дъжд, който през целия ден ни заплашваше. Само в краен случай човек може да вземе в шепата си малко студена вода, да я поеме в устата си и да я задържи известно време, за да се стопли, и едва тогава да я глътне. Винаги, когато ходим на екскурзия, ние палим огньове и топлим чайници с вода и приятелите постоянно се ползват от нея. Важно правило е щом някой се изпоти, трябва веднага да се преоблече в сухи дрехи. Учителят подчертава: „Не забравяйте следното правило: щом се изпотите, веднага трябва да се преоблечете. Никога не оставяйте потната риза да засъхне на гърба ви." /"Закони на доброто",с.379/ И в друга беседа: „Като се изпотявате, веднага се преоблечете. Никога не оставяйте с потната риза на тялото си." /"Петимата братя", с. 207/ Човешката пот представлява силна отрова, която, ако изпотеният не се преоблече, се поема отново от организма и го отравя още повече. В науката са правени опити - инжектирана мишка с човешка пот за 2 минути умира, а куче - за 5 минути. Затова за лечение се препоръчват потни бани, които най-естествено стават в планината. Важно правило е да се движим бавно и спокойно в планината. Учителят ни учи: „Като ходите по планините, вървете бавно, спокойно без бързане. На всеки сто метра спирайте за малка почивка на крак, около 30 секунди. Във време на почивка ще придобивате енергия. Колкото по-високо се качвате, по- бавно ще вървите. По този начин ще се приспособите към силите на природата и ще ги използвате правилно. Иначе те ще ви противодействат... Следователно като се качвате по планинските върхове, мислете за службата, която те изпълняват в природата, за да се свържете с разумността в нея. Всяка планина, всеки връх, всяко езеро има свое велико предназначение." /"Царският път на душата", с. 63/ „Като се качвате на планината, случва се някой да падне между камъните. Не бързайте да го вдигнете. Ако той пожелае да му помогнете, това е друго нещо. Обаче, не иска ли помощта ви, оставете го сам да стане. Някога аз си правя опити, нарочно се спъна, правя специално упражнение. Вие бързате, искате да ми помогнете. Почакайте малко и вие да видите упражнението, което правя." /"Петима братя", с. 207/ Правило е, когато човек ходи по планината да не мисли за хора, които имат отрицателни качества и правят погрешки. Ако мислиш за такива хора, ти падаш и научаваш в коя област е направена погрешката. Ако паднеш по очи, този, за когото мислиш в момента, е направил грешка в материалния живот, ако паднеш на гръб - в духовния живот, ако паднеш надясно - в мислите, ако паднеш наляво - в чувствата. Хубаво е човек да не прави такива експерименти, за да не пострада. Правило е: когато ходим в планината, да дишаме дълбоко чистия въздух. Планината е велико училище, в което и да не искаш да дишаш дълбоко, тя ще те застави, особено, когато се изкачваш по върховете, най-вече връх Мусала. Учителят пояснява: „За пример, ако вие се качите на Мусала и видите вашия високомер, ще видите, че някой път ще измерите на 300 метра по-високо, път някой път на 300 метра по-ниско. Някой път височината на Мусала според вашия високомер се увеличава с 300 метра, друг път се е намалила с 300 метра... Тогава според закона, когато височината на Мусала се намалява, времето се подобрява, когато височината на Мусала се увеличава - времето се разваля. Тогава ако някой се качи на Мусала и гледа височината на високомера, ще каже, че Мусала е с 300 метра по-ниска. Не, да знае, че времето се подобрява. Затова Мусала смирена станала." /"Възможности в живота", с. 18/ Често пъти при изкачване на Мусала има буря и въздухът е рядък - отговаря на въздуха на 5-6-7 хиляди метра височина. Тогава ходенето е мъчно, трудно се диша, на всеки 10-15 крачки трябва да се спира и да се урегулира пулсът на сърцето, което може да „изхвръкне". Щом сърцето започне да бие като барабан, човек трябва да спре за 30-60 секунди, да регулира пулса си и едва тогава бавно да продължи, за да не получи инфаркт. Много от заминалите в планината не са спазвали това важно правило. По време на такива трудни положения много помага молитвата - връзката с Бога. Когато човек попадне сам в природна стихия, той може да уповава само на Бога и тогава той си спомня всички молитви, които знае, и ги казва непрекъснато, докато стигне върха. Веднъж се качвах към върха, както обикновено сам, през зимата и цялата долина на подковата бе в заледен сняг. Движех се с котки на краката при пълна тишина, Оглеждах големите побелели масиви наоколо, покрити с дебел сняг, а аз по средата като малка мравчица в огромния кулоар. Тогава осъзнах величието на Бога и съществата, които присъстват на Рила, и колко малки и слаби сме ние пред тях, но и колко силни можем да сме, когато сме едно с тях. „Не е лесно да се качва човек по високите планински места с голяма раница на гърба си!... Който се качва по планините, той трябва да носи малко багаж на гърба си." /"Нашето място", с 16/ „Вие се качвате по високите планински върхове, но се запъхтявате. Краката ви се пресекват/подкосяват/, не можете да ходите. Защо? Защото бързате, надпреварвате се, искате да покажете, че сте добър турист. Искате ли да се качвате по върховете, ще бъдете тих и спокоен, първо ще си направите молитва, ще закусите и ще благодарите, че ви се дава възможност да се разходите. След това ще тръгнете бавно и постепенно ще ускорявате хода си. Светският човек се качва на планинските върхове и ако стигне пръв, извиква всички да видят, че е стигнал вече. Религиозният пък, като стигне на върха, казва: „При Бога съм. Видях Го вече. И едното, и другото е тщеславие... Който види Бога, става съвършен. Щом не е съвършен, нищо не е видял." /"Отворени форми", с. 178/ „Колкото по-правилно вървите в пътя, толкова повече души ще ви помагат. Най-малко девет души идват на помощ на онзи, който изпълнява Волята Божия... Той /човекът/ вижда вече как неусетно работите му се нареждат една след друга." /"Добри и лоши условия", с, 250/ „Казвам: Ако вървите по Божия път, порои и наводнения няма да има, циклони и разрушения няма да има. Един ден вие ще бъдете свидетели на всичко, което ви говоря. Тогава ще видите как Бог оправя работите." /"По Бога направени", с. 40/ „Бъдете доволни и благодарни, че сте дошли на планината. Знайте, че тук всичко е в порядък, понеже Бог нарежда и оправя работите в Космоса. Щом оправи работите на целия Космос, и нашите ще оправи." /"Отворени форми", с. 176/ „Сега като сте дошли на Рила при тази хубава обстановка, пак можете да се оплачете от нещо. От какво ще се оплачете? Че не сте спали. - Защо не спахте? - Студено беше. - Как е възможно при толкова ясна, светла нощ, при толкова свеж въздух и силен огън да не спите? - Кога можете да спите? - Ако е облачно, ще кажете, че има голяма влага, не може да се спи. Ако нощта е ясна, светла, пак не може да спите - студено било. Значи, все ще се намери някаква причина, която да попречи на желанието ви да си поспите... Тук на Рила, ще изучавате Закона за смяна на енергиите. Той гласи: „След всяка любов иде омраза. След студеното време иде топло, а след топлото - студено." Този закон е главно за физическия свят. Същият закон се отнася и към духовния свят. Той има отношение не само към хората, но и към всички живи същества - растения и животни... Когато става известна промяна в природата, едновременно става промяна във всички живи същества." /"Петимата братя", с.202/ Много същества има в планината, които виждат всичко и отбелязват и съответно постъпват към нас. „Онези от вас, които са дошли на планината, мислят, че са сами, че няма никой около тях. Те се заблуждават, много същества има около тях: Слънцето, въздухът, водите, камъните... Всичко, което ви обикаля, е живо." /"Опорни точки в живота", с. 14/ Най-важната цел на нашето отиване в планината е да направим връзка с невидимите разумни същества, да възприемем техния живот и да оправим така нашия. „Сега целта на нашето пребиваване тук е да направим връзка с невидимия, с реалния свят. Вие мислите, че освен вас никой друг няма тук, вие мислите, че планината е празна. Не, безброй очи има в планината, които следят всичко и ви изпитват." /"Любов към Бога", с. 112/ „Друга задача за нас е да възприемем чистите мисли, които пребивават по върховете, и да пазим чистота. Сега, като се качвате и слизате всеки ден по върховете, вие трябва да възприемете по една нова мисъл, върху която да работите през деня... Едно нещо трябва да имате предвид: Щом сте дошли в планината, вие трябва да пазите абсолютна чистота. Ако не пазите правилата на чистотата, ще ви бият на общо основание. Дойдете ли на планината, не мислете, че можете да живеете, както искате. Не, вие трябва напълно да се съобразявате с условията на планината. Дето мръднете, каквото направите, считайте, че много очи ви следят, наблюдават и преценяват. И сами да сте, знайте, че около вас има много същества, които виждат всичко." /"Ценното из книгата на великия живот", с. 111/ Когато ходим в планината, особено в трудни условия, ние трябва да вярваме в невидимите същества, които ни заобикалят и точно да изпълняваме това, което ни казват. Там се учим на послушание, При многобройните, особено зимни екскурзии до Мусала, още с тръгването ми от двореца на Царска Бистрица по пътеката в гората винаги осезателно съм чувствал две същества отляво и отдясно, които по целия път ми казват от къде да мина в мъглата и бурите, които често ме съпътстват. Същото става и на връщане. При непослушание веднага пропадам до гърди в снега. Съществата ми показват под снега утъпканата пътека, по която ако вървя, затъвам само до колене. Учителят дава следното обяснение: „Трябва ни вяра в Божествения промисъл! Ние ходим из тези места и много същества идват с нас, водят ни, помагат ни. Но като ви говоря тия неща, може да ви се виждат фантастични. Тия същества ни водят навсякъде, упътват ни, пазят ни и ние се връщаме здрави и читави. Толкова мерки се вземат от тяхна страна! Толкова внимателни са те! После, в тези местности има отровни насекоми, ще отровят живота ви. Но тия същества отиват при тях, внушават им да не дохождат при вас. Образуват вятър и ги разгонват. Чрез вятъра, те се отстраняват. Снощи беше студеничко, но комари и мухи се разгониха. Ако нямаше вятър, комарите щяха да ни нахапят много. Студът по-умно хапе и казва: „Вие мен ще търпите, защото иначе комарите ще хапят." Тъй щото да благодарим на Бога. Сега всички сме на курорт, платили са други заради нас. Иначе всинца вие не може да излезете на курорт, скъпо струва. Ще си свършите работата, ще се върнете обогатени, а от излишъка ще занесете и на другите. Няма по-хубаво нещо в света от това, човек да храни хубави чувства към душите на всички хора изобщо." /"Тихият глас", с. 16/ Правило е да гледаме къде стъпваме, да не газим цветята по поляни и пътеки, защото те са деца на ангелите. Те са техни красиви картини, изложба на голямата им и неуморна работа върху чистота и красотата. „Щ е гледате да не тъпчете цветята. И най-малкото цветенце да стъпчете, вие разваляте работата на някой художник. Както постъпвате с картините на художниците, така ще постъпват и с вас... Колкото е по-добър човек, толкова по- внимателно стъпва. Той знае къде да стъпи. Той спазва законите на общността и единството... Ще се качваш по планинските върхове, но внимателно, с будно съзнание, да не стъпчеш нито едно цвете." /" Единство и общност", с. 249/ „Който спазва реда и порядъка по високите планински места, той може да възпитава съзнанието си. Като пазите цветята, вие се свързвате с онези разумни същества, които са работили върху тях - ангелите, които са ги създали." /"Добри и лоши условия", с.248/ „Например ако отидете в някоя планинска местност, населена от нимфи, и се опитате да развалите техните градинки, ще влезете в стълкновение с този закон на природата, който регулира явленията и вие непременно ще пострадате... Та когато минаваме през такива планински местности, трябва да бъдем много внимателни." /"По Бога направени", с. 32/ „Мнозина излизат сред природата, но не обръщат внимание на нищо, заета е мисълта им с техните работи. Казват: „Минахме през там и не обърнахме внимание на изворите, пеперудите и цветята. Пък и те не ме интересуват." Какво може да стане от този човек, който така говори?" /"Мисли за всеки ден1990-1991 г.", с.20/ „За пример някой казват: Защо трябва човек да ходи по планините, да се удря в камъните, да дивее по горите? По-добре да седи в къщи на спокойствие... Следователно в планината човек има 100 пъти по-голяма възможност да намери истината, отколкото в долината. Ако планините нямаха никакво предназначение, те не биха съществували. Планините не са създадени за снеговете и ветровете, те са създадени за хората, да се учат, да се ползват от тях. Както небето сега се замъглява, така и човек е в сила да помрачи живота си. Как може човек да помрачи живота си? - Чрез отрицателните мисли и чувства.",/"Ценното от книгата на великия живот", с. 156/ „Всяко високо място, от което човек може да падне е планина. Всяко дълбоко място, в което човек може да се удави, е долина... Планините са места, дето човешкият ум се възпитава. Долините са места, дето човешкото сърце се възпитава." /Лъчи на живота", с. 134/ „Под думата „планина", „висок връх" разбираме разумното начало в живота. И тогава, ако се качваме на планината, за да разберем какво иска Бог от нас, това качване има смисъл. И ако слезем в долината, за да занесем от онова, което сме взели от планината, това слизане има смисъл." /"Любов към Бога", с. 22/ „През целия си живот човек ще се качва по планинските върхове и ще слиза, за да се научи правилно да ходи... Вие дойдохте на планината сами, не ви предупредиха, че ще носите сами книгата, молитвеника, хляба. Като знаете това, вие трябва да разчитате на себе си." /"Езикът на любовта", с.331/ „Следователно всички хора , които слизат от планинския връх представляват течност. Те са хора на чувствата... Ония пък, които се качват на планинския връх, те са хора на мисълта." /"По Бога направени", с. 109/ „И тъй, изкачването нагоре представлява младостта, слизането надолу - старостта... Слизането надолу е остаряването на човека." /"Нашето място", с. 244/ „Екскурзиите, които правите из планините, представляват външната страна на живота. Нима изпитанията на човека не са екскурзии?... Нима беднотията, болестите, несгодите и несполуките в живота на хората не внасят в тях също такъв ужас и страх, както опасните стръмни места в планината?" /"Любов към Бога", с 110/ „И вие лесно се обезсърчавате. Щом се намерите пред някой висок планински връх, вие веднага се обезсърчавате и се страхувате да не паднете от тази височина и да не се осакатите. Не се страхувайте. Колкото и каквито страшни и неприятни неща да преживеете, в края на краищата все ще придобиете някакво благо." /"Лъчи на живота", с. 18/ „Планината е място за проява на Любовта. За онзи, който не разбира нещата, планината е опасно място. Но за онзи, който разбира, планината крие всички блага в себе си." /"Лъчи на живота", с.190/ „Който се страхува от високите места, той е извън Любовта. Любовта е пробният камък за добрия живот, за добродетелите на човека. Всички добродетели се изпитват чрез Любовта... Човек се качва по високите върхове, за да усили Любовта си." /"Лъчи на живота", с. 16/ „Планинските върхове, които ни обикалят, представят възможност за проява на Божията Любов... Планинските вериги представят ребуси, задачи за разрешаване. Те са свързани една с друга, тъй щото, който се наеме да ги обходи, той трябва да знае отде да започне и накъде да върви. Онзи, който е строил планините, той е поставил врати за преминаване от една планина в друга, от един връх на друг. Следователно човек всякога може да черпи сила, енергия от планината, посредством която да трансформира състоянията си." /"Добри и лоши условия", с.239/ Щом сте дошли на планината, вие имате условия да проявите доброто у себе си... Като ходите по планините, бъдете благодарни за всичко, което виждате. Планината със своята растителност представя дело на велики работници, които са работили с векове. Всичко, което са направили, има свой смисъл и значение." /"Доброто оръжие", с. 268/ Учителят обяснява какво представлява истинската екскурзия за нас: „Не, вие не знаете още какво нещо е истинската екскурзия, какво богатство е да се качите на висок връх... За нас денят има смисъл дотолкова, доколкото през този ден ние сме могли да видим Бога, скрит някъде в необятната природа. Този е смисълът на живота." /"Любов към Бога", с. 165/ „Когато правим екскурзии, ние не се интересуваме толкова от външната форма на планините, канарите, изворите и реките, колкото от въпроса какви разумни същества са минали през тия места и какво са оставили. От външния вид на тия места се определя степента на развитието на разумните същества, които са минали покрай тях. Ние се интересуваме само от тия разумни същества, които стоят на по- високо стъпало в развитието си от нас и затова наблюдаваме и изучаваме картините, които те са изложили в природата." „За да се разберат техните картини, трябва да се гледат отдалеч, на разстояние 10-15 километра." /"По Бога направени", с. 7/ Такава красива картина представлява Великана на Рупите, който добре се вижда от билото пред Първото езеро и Молитвения връх. Разстоянието до Купена е около 20 километра. „Виждате, че някой човек се качва на един висок планински връх. Защо се качва? Като гледате усилията, които този човек прави, намирате, че това изкачване на върха е безпредметно. Не, всяко изкачване на планините има свой вътрешен смисъл, своя добра страна. Когато някой се качва по планинските върхове, в това той вижда нещо добро, към което се стреми. Тъй щото, когато човек се качва по планинските върхове, той живее добре, стреми се към доброто. Той е добър човек. Добрите хора са планинци, те се катерят по планинските върхове. Лошите хора ходят по утъпканите, по огладените пътища. Огладените, утъпканите пътища се отличават с много прах, а планинските с простор." /Лъчи на живота", с. 14/ „Да се качва човек по високите върхове, това значи да се обменя със силите на природата. Както човек отива на гостилница да се нахрани физически, така той се качва на планините, да се нахрани духовно... Колкото по-духовен е той, колкото по-будно е съзнанието му, толкова и обмяната между него и природата е по-правилна. Както човек се свързва с природата, за да се обнови, така той трябва да се свърже и със съзнанията на възвишените същества, за да се поучи от тях." /"Божествени човешки свят", с. 10/ „Изкачвате ли се по високите върхове, вие се освобождавате и повдигате мислите и чувствата си." /"Мисли и за всеки ден 1990-1991 г.'", с. 22/ Учителят ни учи, че на планината трябва да ходим само когато имаме вътрешно разположение и силен импулс да посетим съществата на върха. Тогава те уреждат и оправят всичките ни проблеми, свързани с екскурзията. „Какво ще спечели човек, ако отиде на Мусала при неблагоприятни стечения на обстоятелствата за него? Не само, че няма да спечели, но характерът му може да се изопачи. Човек трябва да ходи по планинските върхове само тогава, когато му липсва нещо, за да се обогати, да има някаква придобивка..." /"По Бога направени", с. 103/ „В стремежа си да стигне върха човек придобива много от елементите на знанието, но ако не може да свърже тия елементи, вместо полза, той си причинява вреда." /"Закони на доброто", с. 370/ „Какво означава числото 6? Който владее числото 6, той може да се качва по планините между снеговете, той може да слиза в долините при плодовете. Той знае как и кога да работи и кога да почива. Числото 6 наричаме „Закон на прилежание". /" Божествен и човешки свят", с. 319/ Числото 6 е числото на Венера, на Любовта. Във Венера са скрити всички възможности на Любовта, от най-ниското й стъпало - омразата, до любовта към Бога. Който владее Любовта, е маг и планината със съществата си го познава и приема винаги с разположение. „Като сте дошли на Мусала, задачата ви е да се свържете с всички добри хора, които желаят подобрението на човечеството. После трябва да се свържете с всички същества от духовния и Божествения свят, които работят за повдигане на човечеството. Като се свържете с добрите хора на физическия свят, с разумните и възвишени същества от духовния и от Божествения свят, вие ще започнете да мислите и да работите като тях. По този начин ще станете проводници на Божиите блага. Когато човек е свързан с добрите същества от трите свята - физически, духовен и Божествен, той става маг." /"Божествени човешки свят", с. 8/ „Сега, като сте се качили на върха, имате слънце, но и вятърът ви придружава, иска да каже нещо. Слънцето се провира и през най-малките дупки на хоризонта, иска да ви види, да ви даде нещо от себе си. Защо? Защото ви обича... Вятърът ви казва, че трябва да бъдете справедливи, да излезете от материалния живот и да влезете в духовния, т,е, в живота на Свободата." /"Божествен и човешки свят", с. 6/ „Изкачването по високите планински върхове подразбира влизане в един висш свят. Следователно изкачването на връх Мусала не е нищо друго, освен отиване при Бога, т.е. изкачване на някое духовно място. Човек може да намери красивото и великото в света само по високите места... Животът по високите върхове е живот на истинска музика и поезия. Само оттам човек може да възприеме нещо възвишено и велико. Гениалните музиканти са възприемали музиката от високите места и после я сваляли в низините между хората." /Божествени човешки свят", с.34/ „Всеки планински връх отразява светлината по особен начин. Отразената по този начин светлина влияе благотворно върху хората, върху всички живи същества. Това влияние се отразява върху мислите и чувствата на човека." /"Царският път на душа та", с. 61/ Учителят препоръчва, когато се качваме по високите върхове, да ходим концентрирано и вътрешно вглъбени с една силна мисъл, отправена към задачата в нашата екскурзия, за да облекчим пътя си. Планината е велика школа, в която ние придобиваме много ценни качества: търпение, самообладание, издръжливост, усилване вярата и любовта към Бога. Всяко изкачване е един велик урок за пробуждане на нашето свръхсъзнание. „Сега вие сте дошли на планината да научите великите Божи и закони. Много неща са научили хората, но още много имат да учат." /"Лъчи на живота", с. 191/ През 1937 г. Учителят прави едно предсказание за условията в планината и великия подем, който ще обхване всички хора, възприели неговите светли идеи за отиване в природата и свързване с нейните живи сили. „Планината дава на човека, а не взима от него. Тя го учи на безкористие... Ще дойде ден, когато и болни, и слаби ще ходят на планината. И до най-високите върхове хората ще отидат с автомобили, с аероплани. Докато сте здрави, ползвайте се от планината, без да очаквате някакви превозни средства." /"Лъчи на живота", с. 258/ Учителят ни обяснява как трябва да подходим при всички трудни ситуации в планината, като се свържем със съществата, които ръководят процесите на природата и ги помолим да бъдат снизходителни към нас, ако заслужаваме. „Новият начин на работа - екскурзия, се заключава в абсолютно спазване законите на разумната природа. Например, когато правим екскурзии, понякога вали дъжд, вятър вее и някои казват: Защо Учителя не разсее облаците, да не вали дъжд? Защо не спре вятъра и не заповяда на слънцето да грее? - "Не, аз съм много внимателен спрямо природата. Аз не променям нито ветровете, нито дъжда спирам, но се нагаждам с тях. Като срещна приятелите, които създават ветровете и дъждовете, поразговарям се малко с тях и им казвам: Виждам, че искате да ни окъпете и да ни проветрите малко, но гледайте да не ни изкъпете и проветрите повече, отколкото трябва. Аз никога не им заповядвам, искам те сами да се сетят какво трябва да направят... Обръщам се към тях внимателно, като им казвам: Ще бъдете така добри, да задържите поливането си за още няколко часа /докато се приберем/. /"По Бога направени", с.31/

1. Законите на планината При първите посещения на връх Мусала Учителя казва: „Значи отсега ще изучавате закона да бъдете добри към Господа. Това е най-великото нещо. Когато научите и приложите този закон, животът ви ще се осмисли, живата природа ще ви заговори и от всичко това вие ще извадите поука. Ако тези камъни проговорят, какво ще стане? Косите ви ще настръхнат от ужас и тази красива местност няма да ви побере. Знаете ли какви страшни работи бихте чули и видели? Това ще бъде ад за вас! Ако тия планини ви разкажат своята история, цяла София не би ви побрала." *Вж Изгревът т. II, с. 243-244, N118 "Тук може да видите двама гиганта, хора на миналото как се убиват. Какво бихте научили от това? Само ще се ужасите, нищо повече. Нужни са хиляди години, докато тези герои на миналото се повдигнат. Всичко около вас са кости на мъртви герои, на богове, живели в миналото. И сега слънцето трябва хиляди и милиони години да грее, много дъждове да валят, за да се измият греховете на хората и да научат закона за служене на Бога. Те са служили на себе си, служили са на ближните си, но не са работили за Бога." /"Петимата братя", с. 219/ „Всички тия камъни, които виждате по височините, това са все развалини, останки. Това приятно настроение, което изпитвате, когато се качвате нагоре, се дължи на това, че вие изживявате останките от миналото величие, което е царяло тук. И днес тия разрушения са дадени на децата за радост. Вие можете да изследвате тия неща, но трябва да знаете, че всеки, който иска да изследва Божиите работи, трябва да бъде абсолютно чист, абсолютно безкористен. Щом у тебе се зароди и най-малкото желание да вземеш нещо от мястото, което изследвате, ти ще причиниш вреда на себе си и другите. Нищо не трябва да пожелаваш. Това е чистота! От всичко можеш да се ползваш, но само след като се обърнеш към Бога и поискаш разрешение за това. Някои мислят, че като са наследници на известен имот, те всичко могат да бутат, Не е тъй, наследникът ще бута нещата разумно, а не неразумно. Когато ви казвам, че не трябва да кършите цветята, то не значи, че е грях да откъснеш едно цвете, но създаваш в себе си една лоша привичка... Често съм ви казвал, че и боговете воюват, но като се казва война между боговете, то не се разбира онази глупава война, която ние знаем. Това е война за идеи, в която боговете творят. В тази война става поляризиране и в това поляризиране се образува материята. Едните са поляризирали материята в едно направление, другите - в друго направление и веднага се започва разделянето. Така са се образували тия развалини. Значи, за да станат тия развалини, част от енергията е била извадена нагоре, а част от енергията надолу. Тази част, която е взета нагоре, е образувала върховете, а тази част, която е взета надолу е образувала долините. Има една материя, която постоянно слиза, а друга остава като върхове. Един ден Земята ще претърпи голямо изменение. Ниските места ще се повдигнат и ще образуват върхове, високи до 10 000 метра, но все пак някои от тези върхове ще си останат - няма съвсем да се обезличат. Като се образуват тия върхове, какво ще стане с хората по тия места? Ще пропаднат. Когато боговете строят велики неща, ние, малките хора, трябва да бъдем надалеч от тях, та като си свършат работата, ние ще дойдем да видим какво са направили." /"Тихият глас", с. 11/ Учителят казва: „Затуй ние сме дошли на Мусала, да се учим от нея. Тя ви казва тъй: „Ако вие не слушате Бога и не изпълнявате Волята Божия, ще бъдете като мен. Едно време и аз бях много велика, и в мен живееха богове, но понеже не послушах Бога, ето какво станах и ако вие не послушате Бога, ето какво ще станете." /Учителят посочва разхвърляните грамади камъни наоколо./ Като дойдохме при тези клекове, те какво говорят? Те казват: „Едно време ние бяхме големи великани, но понеже дойдоха големите ветрове и не можахме да устоим, то се смалихме, смирихме се, за да можем да израснем по-яки, да оправим живота си." Клекът се е смирил. Ти ще се обърнеш към клека и ще му кажеш: „Много ти благодаря, че ми даде един такъв хубав урок на смирение. И аз ще бъда като тебе тъй смирен. Виждате тия клекове как се простират по земята! Корените им извличат всичката влага от земята. Ако не бяха те, всичката вода щеше да потъне надолу в земята и земята щеше да бъде суха, пуста. А така тези клекове привличат водата и я задържат на повърхността й. Тези местности, в които дърветата са изкоренени, съдържат всички нещастия. Те са безводни, сухи. /"Тихият глас", с. 17/.

II. Мусалла! „ Един си ти, мой Мусала, свещено място, Божий връх/' Така започва песента, дадена от Учителя за този свят връх. Мусала е център на енергии, съсредоточие на сили и светли идеи. В беседите си Учителят уточнява: „Мусала е едно духало, хем тъй на общо основание духало. Човек, като дойде тук, трябва да се издуха хубаво." /"Тихият глас", с. 18/ Връх Мусала е отворен на север и планините около него образуват подкова, обърната към Северния полюс, откъдето изтичат всичките земни енергии и се насочват към Южния полюс. Западното рамо на подковата се образува от Маркуджиците, Незнайния връх /АБ-БА/, който според Учителят стои много по- високо в духовно отношение от Мусала, Алековият връх и Безименният връх. Източното рамо се състои от върховете Малка Мусала, Иречек, Сфинкса, Дено и Средния чукар. Мусала се намира в центъра и поради това съсредоточава всички физически и духовни енергии, които протичат по Земята от северния към Южния полюс. Върхът е силен магнит, който привлича всички божествени и духовни енергии, трансформира ги и ги разпределя по Земята в зависимост от тяхното предназначение. „Високите планински върхове са възприематели на най-хубавата част от слънчевата енергия. Тя се складира там. Планините са складове на Божествена енергия, място на една разумна работа." /„Мисли за всеки ден 1986-1987г.", с. 108/ „На най-високите планински върхове турят хора, облечени в плът, но гениални умове, които помагат на човечеството. Те се намират там, защото по високите планини се съдържат ония сили, които поддържат благородното, възвишеното в човешките души. Равните места изопачават човека." /"Мисли за всеки ден 1989-1990 г.", с. 65/ „Сега вие сте дошли на Мусала да прекарате няколко дни. Как ще използвате времето си? Ще кажете, че ще дишате чист планински въздух и ще правите разходки. За да се ползвате от планината, вие трябва да възприемете слънчевата светлина чрез ума си, слънчевата топлина чрез сърцето си и въздуха чрез дробовете си. И това не е достатъчно. Трябва да знаете в кой момент през деня да възприемате светлината и топлината, за да се ползвате разумно от тях. Това значи, да възприемете специфична светлина и топлина от слънцето. Който може да възприеме слънчевата светлина и топлина чрез ума и сърцето си, той се чувства радостен, свободен и разположен." /"Отворени форми", с. 150/ Връх Мусала има олтари - при езерото Окото и при Маричините езера*, които са събирателни фокуси на Божествената енергия, нейни трансформатори и станции за насочване по предназначението им. Затова още от древни времена всички будни души съзнателно са се стремели към този жив център на сила и знание. Много от древните римски и други завоеватели са посещавали Мусала, за да придобият мистични знания, например Александър Македонски, Тит и др.

02. УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО ЗА РИЛА И ЕКСКУРЗИИТЕ ПО ПЛАНИНАТА. /Светозар Няголов/ I - Планината - извор на сила В своето развитие, до което е достигнал човек в сегашната епоха, за да хармонизира и използва правилно силите на своето тяло, трябва да се движи, да ходи. Движението е живот. Според мнението на Учителя човек, за да е здрав и да има правилни функции на организма, всеки ден трябва да изминава по 20 км. пеш. Така всички излишъци ще се премахнат и организмът постоянно ще се обновява. През предните векове хората са се движили много повече от сега и са били значително по-здрави и издръжливи. Хората на сегашния век са свикнали на удобства и използват непрекъснато превозните средства. По този начин се атрофират краката и органите им. Болшинството американци страдат от неврастения, понеже избягват да ходят пеш, а дори и да си купят вестник, отиват с колата си. Когато органите на човешкото тяло са в застой, те се атрофират и някои дори се парализират. В противовес на американците, в Индия и Тибет има цели народи, които живеят високо по Тибетското плато и всеки ден изминават повече от 20 км. и се радват на завидно здраве, голяма подвижност и издръжливост. Самите условия на живот ги карат да се движат и намират прехраната си. В топлите места по екватора, където има изобилие на блага, хората са мързеливи и повече лежат и не се движат много. В северните страни, където условията са сурови и трудни, хората са много подвижни и постоянно техните умове и тела са в движение. По време на бомбардировките над София Учителят прави около 40 екскурзии - всеки ден до Витоша - над село Симеоново. Той казва: „Аз ходя вече 35 деня на Витоша, всеки ден изминавам по 18-20 км. Питат ме: Защо ходя? - Калявам волята си. Не е лесно всеки ден да вървиш по 18-20 км., да се върнеш уморен и на другия ден пак да тръгнеш. С това аз давам пример на хората и казвам: Ако всеки ден не извървявате до Господа по 18 км. и не се връщате назад, не можете да станете човеци. Ще отивате при Господа и ще се връщате, докато разрешите въпросите си." /„Новият светилник", с. 295/ Още в началото на развитието на братския живот в България, Учителят обръща сериозно внимание на приятелите от Веригата и по-късно на съборите във Велико Търново върху голямото значение, което имат физическите упражнения за нашето правилно духовно развитие. Той е дал много упражнения за тониране и трансформиране състоянията на учениците. Учителят 11 години обикаля България, като минава през почти всички планини и се ползва от енергиите, които възприема от тях. След свършването на Първата световна война, след завръщането си от Варна, където е бил интерниран в хотел "Лондон", Учителят започва сам да посещава най-близката планина до София - Витоша, и да проучва нейните хубави местности. Постепенно извежда групи - главно от млади братя и сестри, през лятото и зимата, минавайки покрай с. Драгалевци. Това е един непознат за учениците свят, пълен с красота, чист въздух и доста трудни задачи за решаване. Така започват редовните екскурзии на Братството на Витоша. Посещаването на планината при трудните условия е една строга и сериозна школа за развиване качествата на учениците. Учителят желае да ни запознае с природата и нейните сили при всичкитe и проявления. Най-важно е да не се плашим от честите промени, които стават в планината. Дъждът, бурите и снегът не трябва да спират нашия ход към определената цел. Учителят ни учи: „При всичките условия на живота не губи своя мир." Той ни заведе на Бивака на Витоша - Ел Шадай /Вратата на Рая/, който стана любимо място за отдих и изпълнение на различни задачи. Много пъти в дъжд, сняг и студ малки и големи групи са прекарвали по цял ден в планината и приятелите не са изстивали и не са се разболявали. В беседата „Новият живот" Учителят казва: „Извеждам повече от 200 души на Витоша в най-големия сняг и се качваме на 1500-1600 м. височина. През целия ден прекарваме на снега и никой не се разболява. Направихме 1,2,3 опита, искам да покажа на тия ученици, че в природата има известни закони, които трябва да се знаят." /"Обяснения и упътвания", 1922, с. 25/ Има едно свято име, което внася трепет и светлина в нашите души, при неговото произнасяне. Това е свещената за нас планина Рила, със своята неповторима красота и чистота, в която ни въведе Учителя. Започва посещението на връх Мусала - което преведено означава близо до Бога, място на Бога или носът на Бога. Той е най-високият връх на Рила и в целия Балкански полуостров. На Рила има още 12 върха, които са високи над 2700 метра. На Рила, Мусала и езерата Учителя е изнесъл най-хубавите си беседи и е имал най- плодотворните си разговори с приятелите. „Това, което се говори на Мусала, другаде не може да се каже. Значи, за всяко нещо се изисква специална обстановка, специални условия." /"Определени движения", с. 126/ Всяко отиване на това свято място е празник за нашите души, светлина за ума ни и топлина за сърцата ни. Учителят казва: „Новият живот изисква нови форми. Този разумен живот трябва да се обуслови. Аз направих следния опит на Мусала: изведох на Мусала 104 души, като се започне от 18-годишни юноши до 70-годишни хора, имаше и една сестра - София Попова, на около 80 годишна възраст на височина 3000 метра, без да се разболее никой, всички се върнаха здрави и на другия ден усещаха енергия и подем в своята мисъл." /"Новият живот", с, 20/ Рила е най-високата планина на Балканския полуостров, който е заливан 3 пъти от вода, а тя е стърчала в морето като неголям остров. В нейното развитие са станали многотектонични промени в релефа и състава и. Преди повече от 13 000 години преди Христа, още преди потопа на Земята, Рила заедно с Родопите и днешния Олимп са представлявали древния Олимп висок около 12 000 метра - място на Боговете, на вечните снегове, където човешки крак не е могъл да пристъпи. „Историята на Земята е записана и запазена. Един ден ще я представят на филм. Олимп, който са обитавали Боговете, не е сегашният Олимп, а Рилският масив - големият Олимп. Някога той е бил най-високият връх на Европа, после се е снишил. Сегашният Олимп се е оформил по-късно." /"Мисли за всеки ден, 1988-1989г.", с. 97/ След потопа под натиска на Черната ложа Мусала спада на 6000 метра височина. Тогава Рила е била покрита с вечни снегове и ледници, които при второто понижение на Мусала до към 3000 метра и значителното затопляне на климата започват да се разтопяват и образуват 189-те, предимно глациални езера - сините красиви очи на планината. Сега Бялото братство задържа и повдига височината на Мусала, която през 1940 г., според думите на Учителя е била 3033 метра и всяка година се издига с един-два сантиметра. Учителят определя височината на върховете според идеите, които изпълват съзнанието му, когато ги посещава. „В духовния свят един нисък връх може да бъде висок, а високият връх може да бъде нисък. Това зависи от интензивността на силите, които действат там. Тогава право е, дето казват, че най-високият връх е Голгота, защото там се изживяха най-интензивните страдания. На времето си там Христос е разрешил една от най- важните задачи." /"Петимата братя", с. 250/ По време на една от лекциите на ООК - Общия окултен клас, Учителят задава въпроса: „Кой е най-високият връх на Земята? Учениците отговарят: „Монт Еверест". Тогава Учителят обяснява: „Най-високият връх на Земята е там, където всички разумни същества се събират заедно и отправят ума си към Бога." Този връх беше Изгрева в южната част на София. Учителят казва: „Един ден отидохме с един мой познат на Мусала. Като се качихме на върха, видях на една табела означена височината на Мусала. Там пише 2925 метра. Казах на приятеля си, че изчислението не е вярно. Мусала има височина над 3000 метра. „Отде знаеш?" Не му казах отде зная, но му отговорих: „Има идеи и чувства, които се проявяват само на височина над 3000 метра*. Други идеи се проявяват на височина 3200-3500 метра. Следователно, ако тази идея се роди в ума на човека при дадена височина, значи тя е от 3200 до 3500 метра. Например един месоядец се качва на една планина. По едно време у него се явява мисълта за вегетарианството. Това показва, че сте стигнал на такава височина, на която се ражда мисълта за вегетарианството. Тази височина е 8000 метра. Като стигне височина 9000 метра, човек забравя своята националност." /"Условия за растене", с. 57/. Името Рила, или на славянски език Дункас означава Планина на много води, за разлика например от нейната северна предпланина Верила, която е безводна. По строеж Рила няма голямо разнообразие от скални формации. Тя е изградена от най-старите скали, срещани в България - метаморфните, които имат предкамбрийска, или архайска възраст. Метаморфните скали се изграждат от различни видове гнайси и шисти, амфиболити, прослойки от мрамор и серпанити. Други скални съставки са палеозойските гранити - по високите части, и гранитогнайсите в по-ниските. Най-младите скали са от кватернерния период и се оформят като гланциални наслаги - скали, слабо споени, образувани от ледниковата дейност и натрупани на големи и малки морени, и делувиални наслаги, във вид на сипеи, насипи и пясъчно-глинести материали. Срещат се и някои полускъпоценни камъни, рубини и др. Намира се и природно злато на жилки, много кристали и бял опушен кварц. Структурата на Рила има много тектонически особености. Има много разломи, пропадане на известни котловини като Говедарската и др. Има заравнености и главно планински пасища от 1200 до 2600 метра височина. От глациалната дейност на ледниците са се образували много циркуси, коритни долини, прагове, скални гърбици и др. образувания. Обикновено коритните долини са със загладени корита и доста стръмни скатове. Най-красивият циркус е този при 7-те Рилски езера. Други подобни са Урдините езера, Бистришките езера, езерата при Мусала, Рибните езера и други. Те придават на планината типичен алпийски характер. През последните 10 000 години на Рила е протекла интензивна мразова дейност, в резултат на която са се образували много скални венци и плочници, каменни ивици, подкови и др. Появили са се и буйни потоци, които образуват много реки, като Марица, Искър, Джумайска Бистрица, Джерман, Рилска река, Елийна и др. Постепенно снежната граница на Рила спада и се установява на 2100 метра. Сега по-големи промени стават по високите била на планината, главно от лавините, които изкъртват и пренасят големи скални маси към долините и често унищожават дървесната растителност. Топенето на снеговете често се забавя и снежната покривка присъства по планината до средата на май и най-топлото време не е през месец юли, а по средата на август и първата половина на септември. Броят на дните със снежна покривка на билата над 1800 метра е 250. Обикновено снегът се топи бързо под въздействието на фьона - бурните южни ветрове и обилните пролетни дъждове. * Вж Изгревът т. XX, с. 555-557N8, с. 557N9 Географски Рила се разделя на четири дяла: Северозападен, Централен, Югозападен и Мусаленски. Всеки един от тях има специфична красота и влияние. Най-представителният е Мусаленският дял с връх Мусала. Учителят разделя Рила на 3 части: 1. Мусала е главата на Рила, откъдето идват идеите и всички енергии за България и целия свят; 2. Скакавците и Рупите са гърдите на Рила. На Скакавците и Рупите има места, които са чисти и свети. Там живеят възвишени същества. Започнат ли хората да посещават много тези места, съществата се оттеглят. Те не обичат да ги безпокоят хората. Ако там отиде човек, който не е духовен, може да пострада от тези силни вибрации, които съществуват там. Природата прави свещените места пусти, без растения, без животни." /"Мисли за всеки ден 1988-1989 г.", с27/ „Няма нито една страна в света сега, освен България, която да има гръбнак и глава. Гръбнакът на България е Стара планина - Балканът, а главата е Рила с Мусала." /"Разговори с Учителя"/ Рила съществува на Земята повече от 9 милиона години. Тя е най-старият духовен център на Бялото братство. Понеже в нейните гънки и недра в Акаша е записана цялата история на Земята от създаването и до сега, тя е била притегателен център за всички разумни възвишени същества, които са я посещавали. Учителят казва: „Аз чета какво казва Природата и зная за всеки един от вас какво е написала. Навсякъде Природата всичко пише. И в България има Акашеви записи и аз ги чета... Аз ходя по планините да чета какво е написано по тях, в техния архив." /"Мисли за всеки ден 1986-1987г.", с. 74/ Рила е посещавана от много велики същества и адепти, които са се учили в нейните школи. Тяхното присъствие се е ознаменувало с това, че те са оставили своята светлина и благословение в нея. Затова Рила е благословена планина, център на светли мисли и възвишени чувства. "В Рила е най-старата окултна школа, в която съществата, които я съставляват са в етерни тела. Там е складирано знанието за Египет, Индия и другите страни по света. Все от Рила е тръгвала културата на човечеството и се е разпространявала по целия свят." /"Разговори с Учителя"/ Рила е център на мистични духовни течения, които са се създали в подножието и. Тя е люлка на орфизма, школа на древния тракийски певец Орфей, който се е подвизавал в 6 век пр. Христа в околностите на връх Мусала, където със своите песни и вдъхновена музика е омайвал хората и животните*. Те не са се нападали и не се гонели както обикновено. По-късно, през X век след Христа, около полите на Рила се създава Богомилското учение, които поради своята социална основа - премахването на феодализма и робството, бързо се разпространява по цяла България. Богомилството е един опит на Бялото братство за насочване на народите към един нов общ братски живот в цяла Европа. То подготвя Ренесанса и дава тласък в развитието на културата. Богомилството е най-светлата духовна страница от средновековната история на българския народ. Богомилството със своите общочовешки велики идеи, някои от които и досега не са приложени от хората, подготвя и идването на Учителя и неговото учение на Любовта, основа за развитието на Шестата раса на Земята. Пак около Рила се съсредоточава дейността на Бялото братство в нашите дни. Учителят казва: „Витоша е планина на знанието и самоусъвършенстването, а Мусала и Рила - на самоотричането." *Вж Изгревът, т. Ill, с. 142-143, N9

VII. Учението на Учителя - предвестник на новия живот и идването на Шестата светеща раса . 3. Новата епоха и идването на Шестата раса (продължение). „Когато дойдат бъдещите хора, от главите на които ще излиза светлина, светът няма да се нуждае от никакво друго осветление. Светлината, която ще излиза от главите им, ще бъде по-силна от дневната Така ще действа и музикантът със своята музика... И колкото повече този музикант свири, толкова повече и светлината в пространството ще се увеличава... От лъковете на бъдещите музиканти и от перото на бъдещите поети и писатели ще излиза светлина, която ще осветява цялото пространство. Днес е векът на електричеството. Бъдещето е векът на човешкото сърце. Енергията, която ще излиза от човешкото сърце, ще осветява и отоплява света. Божествената Правда, която иде сега в света, тя ще стопли човешките сърца. Само така можете да се повдигнете. Само така можете да постигнете истинското знание. Това е идеалът на човешката душа." (10, с. 23) „Приятно е на човека да срещне хора, на които главите, лицата и сърцата светят. Това значи култура! Аз бих желал и вие така светите. Щом светите, няма да имате нужда от никаква лампа. Такива братя и сестри, такава публика, на които главите, очите, ушите, устата, сърцата и мозъците светят, са всякога добре дошли. Това значи хора на новата култура! Не е достатъчно само да се говори за новата култура, но трябва да се знае, че хората на новата култура светят. Когато всички хора придобият тази светлина, те ще си подадат ръка и всички заедно ще светят, ще показват пътя на ония, които са се отклонили от него. Само по този начин ще се създаде Великото братство в света." (13, с. 132) „Вие нямате представа какво велико бъдеще ви чака! В бъдеще вие ще разполагате с билет за всички планети, за всички слънца и системи. Но сега, каквото и да се говори, съвременните хора не могат да се ползват от такива билети. Техните тела не са пригодени за такива пътешествия. Не е лесно на съвременния човек да отиде днес до Месечината." (17, с. 84) „Приготовлявайте се за бъдещата култура! Тази култура има свои органи, свои инструменти, които все повече и повече се развиват. С тия органи, с тия инструменти, нещата ще могат вече да се проверяват и по такъв начин всякакво съмнение от умовете на хората ще изчезне. Един ден, когато вашите деца постъпят в новите училища и университети да се учат, при видни професори, щом се заемат да изучават астрономия например, професорите ще кажат: „Хайде сега да направим една екскурзия до Слънцето." Познатите ще излязат да ги изпращат, да им пожелаят добър път и т. н. Ще запитате: „Възможно ли е това?" Възможно е, но не с този организъм, който имате сега. За в бъдеще, когато изработите новия си организъм, с него ще отидете до Слънцето, до Месечината, дето ще направите своите точни изчисления и ще се върнете назад с нови знания и придобивки." (8, с. 23-6. 3) „Ще дойде ден, когато човек ще пътува свободно от една планета в друга, но не със сегашното си тяло. Ново тяло трябва да си създадете, което да може да се разглобява и отново създава, за да го пренасяте от едно място на друго. Ще дойде ден, когато човек ще пътува по Земята без тренове, без автомобили и аероплани. Той ще има ново тяло, устроено по нов начин. Сам той ще разполага с нова светлина и знания; ще познава законите на Всемира и ще ги прилага. Тогава той няма да оре и копае земята както днес прави, но ще се храни по особен начин, който днес и най- учените не познават." (22, с. 16) „Ще дойде ден, когато хората ще се хранят със светлина, всичко е в светлината. Ако ти можеш да сгъстиш светлината, ще имаш храна, каквато пожелаеш." (67, с. 176) Това хората ще го постигат след 365 хиляди години, когато на Земята дойде Седмата раса на Мъдростта. Тогава хората ще станат безсмъртни.'" „Бъдещите здания, бъдещите храмове ще се строя т по нов начин. Прозорците ще бъдат така направени, че светлината няма да пада под прави линии, да образува ъгли на падането и ъгли на отразяването, но ще пада по криви линии. Бъдещите храмове, дето хората ще се молят, ще са откритото небе: вечер, когато Луната и звездите светят, и сутрин, когато Слънцето изгрява. В този храм, ще има безброй картини, които ще се отнасят към по-широк, по възвишен свят от физическия. В този храм всеки ще се интересува от великите картини, които ще се разкриват пред неговия поглед." (14, с. 189) „Сега, в Шестата раса, ще трябва да се създаде един свещен храм на сълзите. И когато някой иска да си поплаче, нека отиде в това свещено място и там да се изплаче. А сега хората плачат там, дето трябва и не трябва; сеят там, дето трябвай не трябва." „В шестата раса хората ще имат изобилно хляб. Когато дойде шестата раса на Земята, хората, както и всеки човек отделно ще си има къщица от етаж и половина, с 4 стаи и една кухня. Пред къщата си ще има градинка, насадена само с плодове. В шестата раса хората ще имат общи съобщения и то от най-хубавите; също така ще имат и общо осветление. Дето и да минеш тогава, през градове или села, всички ще се надпреварват да им отидеш на гости. Като си отиваш, ще си кажат: „Дано не ни забрави, да дойде и втори път." Библиотеките, училищата, ще бъдат навсякъде отворени. И тогава отношенията между ученици и учители няма да бъдат такива, каквито са днес. Между служителите на църквата и свещениците няма да има такива отношения, каквито днес. Когато дойде шестата раса, тя идва вече, Царството Божие ще се всели в миниатюр на Земята. Тогава всеки от вас ще живее 120 години, за да се насити от живота и ще каже: „Слава Богу, предоволен съм, сега вече мога свободно да си замина от Земята! Пък, ако искате да живеете още 120 години, могат да ви се дадат." (7, с. 23 - 6. 21; с. 29-6. 18) „Бъдещите хора, ще донесат нови мерки. Те ще фотографират човешките мисли и желания. Всичко е явно - не мислете, че това, което става в мозъка, може да се скрие. Затова мислите на човека трябва да бъдат чисти. В новата култура няма да има нищо скрито-покрито. Всички мисли и желания, ще бъдат явни. Всеки, който върши престъпления, ще бъде открит.,, (26, с. 225) „И тогава, ето какво ще бъде през времето на шестата раса. Засега само някой хора имат градина, а за в бъдеще цялата Земя ще се превърне в градина. Всеки ще ходи свободно из тях и което дърво си хареса, от него ще си откъсне. А сега, ако влезеш в градината на човек от петата раса, ще намериш затвора. Туй е подпушване на енергията. Разликата между хората от шестата и тези от петата раса е тази, че, човек от шестата раса ще се качи на дървото, ще си откъсне само един най-хубав плод и ще слезе, а този от петата раса, ще си напълни една торба с плодове. Единственото нещо, което спъва сегашната раса, това е голямата лакомия във всяко отношение... В шестата раса, която ще дойде, няма да има лакомство." (33, с. 11-6.20) „В бъдеще, когато животът на хората се подобри всички ще вземат участие във физическата работа. Тогава времето ще бъде така разпределено, че ще се застъпят всички сили: физически, сърдечни и умствени. Човек ще употребява 3 часа за физическа работа, 3 часа работа върху сърцето, 3 часа умствена работа, 3 часа за хранене, 7 часа за сън, т. е. за разходка от физическия в духовния свят. Останалите 5 часа са за благотворителни дела: садене на плодове, отглеждане на цветя, посещения на болни и др." (23, с. 300) „Хората от новата култура ще си служат със златни или поне със сребърни тенджери, вилици, лъжици и ножове. Желязото ще бъде заместено със злато или със сребро. Само ралата ще бъдат железни. Когато ще дойде това време? Когато хората направят завет с Господа. Не е въпросът, че вилиците и ножовете трябва да бъдат златни, но това подразбира, че в човека трябва да се внесат нови чувства, които да имат устойчивостта на златото и на среброто." (13, с. 188) „Светът ще се оправи, когато богатите хора започнат да работят било в сърдечно, в умствено, или в материално отношение. В бъдеще на нивите, трябва да виждаме учени, философи, поети, музиканти с мотики в ръка да копаят. Тяхната мотика ще бъде златна с абаносова дръжка, за отличие от мотиките, с които копаят сегашните работници, повечето бедни сиромаси хора. Какво е допринесло желязото за хората? Само пакости, мъчнотии и страдания. Когато нивата се копае и оре със златна мотика и със златно рало, тя ще донесе толкова злато, че ще осигури господаря си за много години. Идеите, с които съвременните хора орат и сеят, постоянно ръждясват, понеже са от желязо." (19, с. 256) „Като дойде новото време, всички разумни хора ще бъдат готови да поемат живота отново. Тогава всички ще бъдат млади. Стари хора между тях няма да има. Хората на новата култура няма да остаряват. Щом някой стане на 120 години, той ще извика приятелите си, ще им даде угощение и ще каже: „Аз заминавам." В новата култура няма да има никакви гробища." (14, с. 198) „Човекът на шестата раса, ако е момък, трябва да подигне момата, ако е мома, трябва да подигне момъка. Който обича, неговата любов трябва да внесе Божествен елемент в душата на своя любим или любима. Който иска да бъде щастлив, трябва да обича по всичките правила на Любовта. Да обичаме и да ни обичат, това е задачата на новата култура." „Наистина съвременната наука разрешава един велик въпрос - социалния, но разрешението на този въпрос е в ръцете на най-благородните хора - хората на шестата раса. И в сегашната наука има ядро от учени, които работят върху разрешаването на този въпрос, но и техните ученици трябва да го подемат." (15, с.22-6. 6) „Днес иде новата раса - шестата раса, в която мъжът и жената ще се разбират. Колкото повече промени претъпяват, толкова по-добре ще се разбират. Идеите на хората трябва коренно да се изменят. В сърцата им пък трябва да влезе Любовта. Влезе ли Любовта в сърцата им, тя ще изхвърли навън всякакво користолюбие." „Какъв ще бъде моралът на хората от шестата раса? Като носи кошница с череши, новият човек ще ги занесе на определеното лице, без да хапне из пътя от тях. Бъдещият морал изключва всякакво изкушение." (40, с. 243; с. 245) Изкуство е човек да пренася Божиите блага, без да се изкушава." „Хубавото в шестата раса ще бъде още и това, че хората ще имат доверие един към друг. В Бялата раса хората нямат доверие помежду си. Те имат вярване, но доверие нямат. Те имат доверие само на думи. В шестата раса, обаче доверието ще бъде една от благородните черти - пълно доверие." „Или пък, ако вървиш с жената на някого, той ще прати подире им да ги следят, какви ще бъдат техните отношения. В шестата раса за тези неща и въпрос няма да става, те ще имат вяра. Там всеки ще се пази. Няма да ходят детективи да следят хората отвънка, защото всеки сам ще пази себе си отвътре. После, в шестата раса хората ще имат една характерна черта, а именно: като срещнеш един човек от тази раса, той ще внесе в тебе едно разширение на сърцето, едно просветление на ума, и ще се вдъхновиш от един велик идеал. Той може да не ти говори нищо, но ще се вдъхновиш от нещо възвишено и благородно. Само като го срещнеш, той ще ти предаде своята мисъл, без да ти говори нещо.,, (33, с. 13-6.20 ; с. 14-6.20) „Хората от шестата раса, ще имат пълно доверие помежду си. Който и да влезе в дома им, те ще се радват, че ги е посетил. А той, както да намери къщата, отворена или затворена, еднакво ще се радва. Той посещава един дом с цел да внесе нещо ново, красиво в него, а не да изнесе." 40, с246 Новият живот изисква жертва. Човекът от шестата раса живее повече за другите, отколкото за себе си." „След 1000 години ще има начатъци на Божествена Наука, след 350 хиляди години тя ще заеме широки размери, а след 150 милиона години ще бъде приета навсякъде като официално наука. Казвате: "Да се говори за толкова далечни времена, това ни обезсърчава." Аз се радвам на дългите срокове, на далечните времена. Когато ми се говори за къси срокове, аз затварям ушите си. Когато се говори за големи пространства и далечни времена, имаме предвид Божествените закони. Те работят там." (27, с. 22) Голяма работа и велико бъдеще се отваря за душите на учениците, носители на Словото Божие. Тя започва още отсега, от този живот. Всяко малко усилие, приложено правилно, с любов, е важно условие за изграждането на новото ни съзнание и включването ни в многобройните школи на Бялото братство в невидимия свят - носители на Божественото знание. Всичките школи се ръководят от Учителя на Духа на Истината, Беинса Дуно. Той казва: „Истината говори със слънцата, Мъдростта говори с планетите, а Любовта е толкова снизходителна, че е слязла на Земята да говори с хората и с най-дребните същества. Понеже Истината говори със слънцата, далечна и висока е нейната цел." (70,33) Тя обхваща живота на цялата Вселена. Докато Учителя присъства на Земята във физическото тяло на Петър Дънов, той е един неизчерпаем източник на знания, правила и закони, валидни за тоя и другите светове. Той ни обяснява, че всички планети и слънца са населени със същества, с тела пригодени за условията, съществуващи на даденото небесно тяло - планета или Слънце, но коренно различни от нашите тежки земни форми. Запознава ни с техния живот, с културата на Слънцето, на Сириус с милионите планети, които ще посетим в бъдещето. При един такъв разговор с група братя и сестри на Изгрева, за величието на Космоса, който ни заобикаля, за законите по които се движи и развива, един от присъстващите братя го пита: „Учителю, кой управлява тази необятна Вселена с милиардите звезди и планети, които я изпълват?" Учителят оглежда присъстващите, заобиколили го в кръг ученици и отговаря: „Вселената се управлява от Бога, който се е вселил в тялото на Петър Дънов и сега се проявява чрез Великия Учител -Беинса Дуно, който в момента стои пред вас." Та казвам сега: „Всички трябва да се застъпите за Любовта, която живее във вас. Заради нея да бъдете готови вие да живеете тъй, не както аз мога да ви говоря отвънка. Защото, ако искате вие да знаете, не каквото ви говоря е вярно, но това, което аз правя и това, което аз правя и то още не е вярно. Но не и това. По някой път вие трябва да ме наблюдавате когато съм сам, никой няма наоколо ми, Когато съм между хората, както постъпва човек, тогава все ще се докарва малко, Както виждате, сега съм докаран малко. Та като се намирам в стаята си, облечен съм само за себе си, тогава. Та аз, когато съм сам, си имам едни обуща, които обувам отвън никога не ги нося. Имам едни други - никога не ги изнасям отвънка. Така официално се обличам с дрехи, които никога не сте виждали. Тогава аз се обличам в една дреха на истината - една дреха имам, която представлява истината. Имам една дреха, която представлява мъдростта. Ще се облека официално - тогава на целия свят заповядвам. Аз съм един голям господар и един голям слуга. Най-силният човек съм. И на себе си заповядвам. И най-слабият човек съм, защото слаб и силен е все едно. Никого не съдя. Нито съдя истината. Никога не се карам. Казвам: „Целият свят ще се оправи!" (78, с. 211) Този, който управлява Вселената, е предвидил всичко. Взел е необходимите мерки Земята да се превърне в рай и ние да станем разумни послушни деца - носители на любовта. Да живеем постоянно с девиза на Бялото братство: „Любов към Бога", който представлява всичко за нашето правилно развитие - за еволюцията ни. „Моето учение е учение на Любовта, на братството и сестринството, на абсолютната свобода в която всеки зачита правата на другите. Но не опорочавайте Любовта, не говорете много за нея. Ама ще кажете, че аз много съм говорил за Любовта. Не, аз не съм говорил нито една дума за Любовта. Аз за Любовта въобще не съм казал дума. Ако аз произнеса за Любовта само една дума, целият свят ще изчезне, няма да остане от него нищо, на дим и прах ще стане. Понеже тази дума е толкова силна." (75, с. 200) И тъй, колко пъти досега e произнесена думата „Любов"? Ами, че тя е най- силната дума! Когато Господ произнесъл за пръв път в света думата „Любов", Той създал с това целия Космос, образували се всички слънца, които се разделили и тръгнали по своите орбити. Като произнесъл втори път думата „Любов", всички велики същества, всички Богове се събудили от своя дълбок сън. Когато произнесъл десетия път думата „Любов", родил се човекът. Тъй, че Господ е произнесъл досега само 10 пъти думата „Любов". Тази мощна сила - Любовта, ще тури ред и порядък в света." Бог е любов! Библиография * * Цитираната литература е с изцяло преработено описание, но е запазена номерацията от самостоятелното издание (Няголов, Светозар. Светъл лъч към човешките души. София, ИК Виделина, 430 с. ISBN 954-8925-04-4) 1. Дънов , Петър Константинов . Призвание към народа ми - български синове на семейството славянско. Дадено чрез Учителя Дънов на 8 окт. 1898 г. София, Бяло братство, 1994,16 с. ISBN 954-8091-16-Х 2. Дънов , Петър Константинов . Хио-ели-мели-месаил. Глас Божий Еманоил. Ст. Загора, 1912,35 c. 3. Дънов , Петър Константинов . Протоколи от годишната срещ а на Веригата 1906-1911,1913, Варна, Търново, София. [185] с. раздробена паг. Машинопис.; Протоколи на събора от 1912,1914-1915. Търново. 60,77,48 с. Машинопис. 4. Дънов , Петър Константинов . Сила и живот. Беседи държани от Дънов, [ 1914 г.], сер. 1. Постеногр. бел. София, 1924,200с. 5. Дънов , Петър Константинов . Двата природни метода. Беседи, сер. VI, София, [1924], 514 с. 6. Дънов , Петър Константинов . Настанало е Царството Божие. Русе, [1927], 25 с. 7. Дънов , Петър Константинов . Заведоха Исуса. Русе, 1926, 24 с. 8. Дънов , Петър Константинов . Затова се родих. София, 1929,27 с. 9. Дънов , Петър Константинов . За съдба дойдох. София, 1929, [214] с. раздробена паг. 10. Дънов , Петър Константинов . Влизане. София, 1930,168 с. 11. Дънов , Петър Константинов . Праведният. София, 1930,167 с. 12. Дънов , Петър Константинов . Вехтото премина. София, 1931, 315 с. 13. Дънов , Петър Константинов . Мнозина казваха : Беседи, сер. X, т. 1. София, 1933,226 c. 14. Дънов , Петър Константинов . Ни мъж, ни жена : Беседи, сер. Х, т. 2. София, 1933,221c. 1 5 . Дънов , Петър Константинов . Синове на възкресението. Беседи, сер. X, т. 3. София, 1934, 237 с. 16. Дънов , Петър Константинов . Учителю благи!. Беседи, сер. XII, т. 1. София, 1934,142 c. 17. Дънов , Петър Константинов . Който има невестата, сер. XII, т. 2. София, 1935, 194 с. 18. Дънов , Петър Константинов . Голямото благо. Беседи, сер. XII, т. 3. София, 1936,208 c. 19. Дънов , Петър Константинов . Крадецът и пастирът. София, 1937,330 с. 20. Дънов , Петър Константинов . Да ви даде. София, 1938,175 с. 21. Дънов , Петър Константинов . Делата Божии. София, 1942,414 с. 22. Дънов , Петър Константинов . Все що е писано. София, 1942,206 с. 261 23. Дънов , Петър Константинов . Дали може. София, 1942,206 с. 24. Дънов , Петър Константинов . Великите условия на живота. Беседи от Учителя. София, 1944,166 с. 25. Дънов , Петър Константинов . Вечно подмладяване. Беседи от Учителя. София, 1944,111 с. 26. Дънов , Петър Константинов . Да възлюбиш Господа. София, 1946,296 с. ; 20 см 27. Дънов , Петър Константинов . Новият човек. София. 1947, 317 с 28. Дънов , Петър Константинов . Ще управлява всички народи. София, 1948,200 с. 29 . Дънов , Петър Константинов . Петимата братя. Беседи от Учителя. София, 1949,271 с. 30. Дънов , Петър Константинов . Трите живота. Лекции отУчителя на Общия окултен клас, Г. 1,1922. София, 1942, 393 с. 31. Дънов , Петър Константинов . Правила за окултната школа. Беседа държана в гр. Русе, 1 окт. 1922 г., 8 ч. в. Русе, 1928,22 с. 32. Дънов , Петър Константинов . Високият идеал. Беседа от Учителя, държана на 11 септ. 1923 г. Русе, 1928, 16с. 33. Дънов , Петър Константинов . Абсолютна справедливост. Русе, [1924], 31 с. 33а. Дънов , Петъ р Константинов . Отношение на простите истини към човека. Лекции на Общия окултен клас на учениците от Всемирното Бяло Братство, Г. VI, 1926-1927 г„ т. 1. София, 1933, 280 с. 33б. Дънов , Петър Константинов . Условия за разумния човек. Лекции на Общия окултен клас на учениците от Всемирното Бяло Братство, Г. V, 1925-1926 г., т. 3. София, 1930, 238 с. 34 . Дънов , Петър Константинов . Добри и лоши условия. Лекции на Общия окултен клас на учениците от Всемирното Бяло Братство, Г. VII, 1927-1928 г., т. 3. София, 1937,297 c. 35. Дънов , Петър Константинов . Ключът на живота. Лекции на Общия окултен клас на учениците от Всемирното Бяло Братство, Г. VIII, 1928-1929, т. 1. София, 1937,336 с. 36. Дънов , Петър Константинов . Смени в природата. Лекции на Общия окултен клас на учениците от Всемирното Бяло Братство, Г. VIII, 1928-1929 г., т. 2. София, 1938,332 с. 37. Дънов , Петър Константинов , форми в природата. Лекции на Общия окултен клас на учениците от Всемирното Бяло Братство, Г. VIII, 1928-1929 г., т. 3. София, 1938,228 c. 38 . Дънов , Петър Константинов . Определени движения. Лекции на Общия окултен клас на учениците от Всемирното Бяло Братство, Г. VIII, 1928-1929 г., т. 4. София, 1938, 253 с. 39 . Дънов , Петър Константинов . Естествен ред на нещата. Лекции на Общия окултен клас на учениците от Всемирното Бяло Братство, Г. IX, 1929-1930 г., т. 1. София, 1939, 310 с. 40. Дънов , Петър Константинов . Степени на съзнанието. Лекции на Общия окултен клас на учениците от Всемирното Бяло Братство, Г. IX, 1929-1930 г., т. 2. София, 1939,338 с. 41. Дънов , Петър Константинов . Божият глас. Лекции на Общия окултен клас на учениците от Всемирното Бяло Братство, Г.Х, 1930-1931 г., т. 1. София, 1940,325 с. 42. Дънов , Петър Константинов . Събуждане. Лекции от Учителя на Общия окултен клас, Г. XI, 1931-1932, т. 1. София, 1944, 329с . 43. Дънов , Петър Константинов . Начало на мъдростта. Лекции от Учителя на Общия окултен клас, Г. XI, 1931-1932, т, 3. София, 1946, 375 с. 262 44. Дьнов , Петър Константинов . И обхождаше Исус всичка Галилея. Беседа държана от Учителя на 5.07.1925 г. в гр. София. - В: III младежки събор на учениците от Всемирното Бяло Братство, 5-8.07.1925 г., София. София, Просветен к-т , 1940, с. 1-43 45. Дънов , Петър Константинов . Той създава. Утринни слова. Т. 1 [1936-1937]. София, 1947, 325 с. 46. Дънов , Петър Константинов . Старото отмина. Утринни слова. Т. 2[1937]. София, 1947, 324 с. 47. Дънов , Петър Константинов . Абсолютна истина. Утринни слова, Г. 1,1930- 1932. София, 1949,360 c. 48. Дънов , Петър Константинов . Беседи, обяснения и упътвания от Учителя. Дадени на учениците от Всемирното бяло Братство при срещата им в гр. Търново, през лятото 1921 г. София, 1921, 307 с. 49. Дънов , Петър Константинов . Новият живот. Беседа държана на 19авг. 1922 г. в ч-щет о Надежда в гр. Търново. По стеногр. бел. София, 1922,25 с. 50. Дънов , Петър Константинов . Беседи, обяснение и упътвания от Учителя. Дадени на учениците от Всемирното Бяло Братство при срещата им в гр. Търново, през лятото 1922 г. [София. 1923], 365 с. 51. Дънов , Петър Константинов . Съборни беседи от Учителя, дадени на учениците на Всемирното Бяло Братство при срещата им в гр. София, на „Изгрева", презлятото 1926 година. София, Просветния к-т , [1926], 240с. 52. Дънов , Петър Константинов . Пътят на ученика. Съборни беседи от Учителя дадени на учениците на Всемирното Бяло Братство при срещата им в гр. София, на Изгрева, през лятото 1927 г. София, Просветен к-т , [ 1928], 467 с. 53. Дънов , Петър Константинов . Царският път на душата. Беседи от Учителя държани при 7-т е Рилски езера през лятото на 1935 г. София, 1935,339 с. 54. Дънов , Петър Константинов . Да им дам живот. Беседи от Учителя [ 19.08- 22.09.1936, София]. София, 1936.212с. 55. Дънов , Петър Константинов . Двигатели в живота. Беседи от Учителя държани при 7-т е Рилски езера през лятото на 1938 г. София, 1938, 420 с. 56. Дънов , Петър Константинов . Божественият и човешки свят. Рилски беседи от Учителя, държани на Мусала, седемте Рилски езера и София. София, 1940,524 с. 57. Дънов , Петър Константинов . Беседи отУчителя, държани в Окултната школа на Всемирното Бяло Братство. Стеногр. бел. Кротостта и смирението. Беседа държана на ученичките 22.01.1920 г. четв.; Електричеството и магнетизмът. Беседа държана на учениците 22.01.1920 г. четв.; Мъчението. Беседа държана на учениците и ученичките на 5.02.1920 г., четв. [София, 1920], 64 с. 58. Дънов , Петър Константинов . Заветът на Любовта. [Т. 1]. Беседи отУчителя държани[19.03-24.09.1944] вс . Мърчаево и Витоша. София, 1944,194 с. 59. Дънов , Петър Константинов . Заветът на Любовта. Т. 2. Беседи от Учителя държани [ 22.10-17.11.1944] в София-Изгрев. София, 1944, 273 с. 60. Дънов , Петър Константинов . Заветът на Любовта. Т, 3. Беседи от Учителя държани [18.11-20,12.1944] в София-Изгрев. София, 1944,176 с. 61. Боев , Боян Димитров . Мисията на богомилството в свръзка с мисията на славянството. По най-нови изследвания. София, 1937,129 с, 62. Дънов , Петър Константинов . Учителят говори. София, [1939], 166 с. 63. Дъновски , Константин . Едно откровение в Солунската черква Св. Димитрий (Кассъма-Джамиси). Дадено на отца Константин Дъновски, през юношеството му вгр. Солун на 10.04.1854 г. [София, П. Дънов, 1905], 8 с. 64. Дънов , Петъ р Константинов . Разговори на Учителя с Б. Боев, Г. Величков и др. Стенограми. 65. Дънов , Петър Константинов . Мисли за всеки ден 1977-1978 г. [София], 39 с. Машинопис 263 66. Дънов , Петър Константинов . Думи на живот за всеки ден 1984-1985 година. [София], 158 с. Машинопис 67. Дънов , Петър Константинов . Мисли за всеки ден 1985-1986 година. [София], 180 с. Машинопис 68. Дънов , Петър Константинов . Слово за всеки ден 1986-1987 година. [София], 145 с. Машинопис. 69. Дънов , Петър Константинов . Мисли от Учителя за всеки ден 1988-1989. [София], 109с. Машинопис. 70. Дънов , Петър Константинов . Свещени думи на живота за всеки ден 1989- 1990. Думи на живот вечен. [София], 104 с. Машинопис 71. Дънов , Петър Константинов . Мисли за всеки ден 1990-1991 [София], 102 с. Машинопис. 72 . Дънов , Петър Константинов . Кротките. Извънредни беседи от Учителя в периода 1921-1923 г. София, Всемир, 1996, 208 с. ISBN 954-8447-08-8 73. Дънов , Петър Константинов . Важни и належащи неща. Утринни слова 1942- 1943 г. София, Бяло Братство, Урания, 1997,279 с. ISBN 954-8091 -74- 7 74. Дънов , Петър Константинов . Младият, възрастният и старият. Утринни слова, Г. Ill, т. 2,1934 г. София, Бяло братство, 1996, 254 с. ISBN 954-8091-51-8 75. Дънов , Петър Константинов . Думи на правда. Неделни беседи, сер. XVI, т. 1, 1932 г. Бургас, Сила и живот, 1996,304 с. ISBN 954-8146-19-3 76. Дънов , Петър Константинов . Вземи детето. Неделни беседи, сер. XV, т. 2, 1931-1932. Бургас, Сила и живот, 1993, 318 с. ISBN 954-8146-03-7 77 . Дънов , Петър Константинов . Живият хлаб. Неделни беседи, сер. XVI, т. 2, 1932-1933 г. Бургас, Сила и живот, 1997,359 c. ISBN 954-8146-22-3 78. Дънов , Петър Константинов . Изпитът на любовта. Утринни слова, Г. VIII, 1938-1939 г., т. 2. София. АСК 93, Урания, 1998,301 с. ISBN 954-9589-08- 8 Ефросина А. Ангелова-Пенкова 30.11.2005V

3. Новата епоха и идването на Шестата раса . „Денят господен е на нашият праг. Братя, първият звънец е ударил и остават още два! И като ударят последните 2 звънеца, всичките царства на Земята ще бъдат царства на Бялото Братство. И ще има само едно царство на Земята, царство, а не република. Царство ще има! Всички хора тогава ще бъдат царе и свещеници на Бога. Тия са великите мисли, великите идеи, които бъдещето носи в себе си." (31, с. 43-6.30) „Отде ще дойде новото? Новото ще дойде от Бога. Казано е в Писанието:„Ние живеем и се движим в Бога." Следователно, щом живеем и се движим в Бога, ние можем всичко да придобием направо от Него." (54, с. 81) „Новото небе и новата земя, са нашите души, в които ще се възстанови Царството Божие." (8, с. 22-6.1) „Пръв Бог е слязъл на Земята, когато е създал човека по образ и подобие свое. Втори път предстои да слезе сега, когато хората са създали много грехове и престъпления на Земята. Понеже няма кой да ги избави, Той се наел с тази грижа. А това е период от 365 милиона години. Щом слезе на Земята, Бог тъй ще огрее света, че всички грехове ще се стопят и ще изчезнат. Всички хора ще се стопят и моментално ще се създаде нов обществен строй, какъвто никога не е съществувал. Тогава между хората ще се създаде такава любов, такава наука и хармония, каквито никога не са съществували. Когато Божественото работи в света, всичко става моментално, а не както при закона на еволюцията. Обаче, всичко, което става днес в света е приготовляване за идването на Бога на Земята." (14, с. 213) „Царството Божие е идвало на Земята много пъти, но само за ония, които са били готови. И днес Царството Божие иде Земята, но пак за ония, които са готови, които могат да използват неговите блага. За ония, които не са готови, Царството Божие ще мине и замине, без да им остави нещо." (20, с. 80) „Ще дойде ден, когато човек ще стане господар на Земята и ще каже „Дошло е вече Царството Божие." Тогава хората ще бъдат истински братя помежду си. Ще живеят в пълно разбирателство и любов. Всичко старо, всичко отрицателно ще изчезне и ще се замести с новото и положителното." (21, с. 155) „Първата и най-важна задача на съвременния човек не седи в придобиване на богатство и щастие. Тази задача е последна. Той ще е постигне само след като завърши своето развитие на Земята. Завърши ли човек развитието си на Земята, живата природа, която владее всички слънца и системи, ще го вдигне на крилата си и ще го занесе в друга система, на друго някое Слънце, дето ще може да постигне всички блага и богатства, каквито душата му желае. Той ще се храни там само с плодове. Осмели ли се да убие най-малката мушица , отново ще се намери на Земята." (8, с. 8-6. 7) „От две хиляди години насам Христо с царува и на небето, и на Земята. Това, че много народи очакват Христа втори път да дойде на Земята, показва, че старият ред и порядък в света ще се замести с нов. Светът ще се преустрои по разумен начин. Всички напреднали хора от Бялата раса ще станат носители на новата култура, ще вземат участие в създаването й. Пръв Христос ще вземе участие във въвеждане на нов ред и порядък в света. Тия, които работят за идване на новата култура, ще имат големи постижения. Те ще посещават различните планети, както богатите хора на Земята имат възможност да пътуват от една държава в друга. Бедните, обикновените хора не могат да пътуват по света и затова живеят с надеждата, че като умрат, тогава ще имат възможност да посетят рая, място на блаженство и покой. Те и тук се заблуждават. Раят е място за ония, които са завършили своето развитие на Земята." (20, с. 170) „Време е вече всички хора да започнат съзнателна работа върху себе си, да влязат в новата култура, в новия живот. Съзнателно ли ще работят, или несъзнателно, новата култура ще се наложи. Старото ще се заличи, помен няма да остане от него." (38, с. 90) „Мнозина питат: „Как ще дойде новият живо т на Земята?" - Ще дойде пролетта на човешкият живот, ще дойде и лятото на човешкия живот, но усилена работа се изисква от всинца ни. Като очакваме добрите условия на живота, не трябва да бездействаме и да казваме: „Добър е Господ, той всичко ще ни даде." Така правят мързеливите хора, а ние трябва да работим. Дойде ли пролетта, всички трябва да работим, да придобием необходимите блага за вечния живот , който изключва страданията, а включва щастието на цялото човечество и на всички души." „Казвам, няма да минат и десет години, и моите думи ще се сбъднат. И учените хора казват, че в продължение на десет години ще станат големи преобразования в света. Старото ще изчезне, ново нещо ще се яви на сцената: и в религията и в науката, и в обществения живот. Всички хора ще започнат да мислят по нов начин. Тогава между европейските държави ще създадат здрави връзки, които ще почиват на нова, модерна конфедерация; съобщенията между държавите ще бъдат свободни, без паспорти, без ограничения." (8, с. 24-6. 4;с. 28- 6. 5) „Казвам: след десет години ще настане нов живот на Земята в който ще опитате всичко онова, което сте желали. В тези десет години във вас ще станат големи вътрешни промени, при които ще ви се придаде нещо ново към вашата разумност, към вашия живот и към любовта ви. Новите хора - хората на бъдещето, ще се освободят от всякакво недоволство, от всички противоречия на живота." (18, с. 98) „Писано е в Свещената книга, че след 2000 години, Божиите ангели ще слизат и възлизат, ще работят върху хората. Това време е наближило вече. Вярно ли е това? Не само, че е вярно, но и факт. Какво мислят хората, това е друг въпрос." (22, с. 92) „Сега мнозина от вас очакват да дойде нещо хубаво. И еврейските пророци са писали, че ще дойде време, когато хората ще живеят по-добре. Преди 2500 години са го предсказали. Те са живели много преди нас. Сега ние сме по-близо до това време. Според мене до тази епоха ни остават още 2100 години. Това ви предсказвам аз. До тази епоха, за която аз ви говоря, ни остават точно още 2100 години... Европа ще бъде изменена. Там - на Средиземно море, Гърция, ниските места ще бъдат под морето. Ниските места в Западна Европа ще бъдат под морето. И българинът няма да носи калпак, англичанинът няма да е англичанин. Ще има една нова раса хора, не като сегашните, но като ги погледнете, светли ще бъдат." Тогава ще започне епохата на Козирога. „ Но след 2100 години на Земята ще има ред и порядък, Земята ще се измени във всяко едно отношение - климатическо, органическо. Земята в пространството наближава вече да дойде в съприкосновение с една нова Слънчева система, която ще упражни грамадно влияние върху цялата наша Слънчева система... След 2100 години на Месечината ще има растителност." „След 2100 години хората ще говорят другояче. След 2100 години ще има един общ език в света, с който хората ще се разбират. След 2100 години хората ще пътуват по цялата Земя, от единия край до другия, но не със сегашните средства. Земята ще бъде райска градина. Който от вас дойде след 2100 години, той ще каже: „Око не е видяло и ухо не е чуло туй, което виждам сега." Туй ще бъде след 2100 години." (75, с, 149;с. 150;с. 157) „Ще минат стотици хиляди години, но човечеството ще се обедини. Тогава няма да има бедни и грешни хора, няма да има наши и ваши, всички ще бъдат братя и сестри. Днес Земята е пълна с мъртъвци. Тогава няма да има гробища и паметници. Умрелите ще изпращат на Луната, а на Земята ще останат живите, които могат да изпълняват Божия закон и Неговата воля." (21, с. 412) „Христовото учение ще се приложи в новата култура, която иде вече. Хората не са готови още за това учение. Наблюдавайте колко мъчно хората понасят обидите. Те не са в състояние да понесат и най-малката обида." (60, с 154) „Бъдещият живот ще дойде. Сега ние сме в последната фаза на живот, който е желязната епоха. Бъдещата епоха, за която говоря, бъдещата нова раса, тя ще бъде златната епоха, за която всички трябва да се готвим. Тогава ще дойдат всички онези велики хора, онези предци, които са живели някога. Те ще дойдат със своето знание, със своята сила и ще турят ред и порядък. Тези хора са множество, те са живели някога на Земята и сега пак ще дойдат. Ще има тогава увеселения - те ще донесат правото. И тогава всички живи и мъртви ще излязат от гробовете. Всички хора ще се променят: грозните ще станат хубави и хубавите ще станат още по- хубави. Глупавите умни ще станат, а умните още по-умни ще станат, за хиляди години ще има веселие на Земята! Земята ще бъде като райска градина. Ще ядем и ще пием соковете на природата, няма да ходим да вкусваме от стария начин на познаването. Съберете си багажите от железния век, раздайте всичко и се гответе за новия век, за златния век. Това е новото, това е възвишеното, това е благородното - когато всяка омраза изчезне от земята и хората заживеят тъй, както Христос искаше." (77, с. 339) „Когато Царството Божие дойде на Земята в пълнота и сила, хората ще бъдат носители на новото, на Божественото учение. Само така ще се реализират Христовите идеи. Който възприеме Христовите идеи и ги реализира, той ще бъде пълноправен гражданин на Царството Божие. Има хора в света, готови за тези идеи." (21, с. 143) „Комунизмът е религия, защото има мъченици. Християнският комунизъм ще управлява още 5000 години." „Истинска комуна ще се осъществи на Земята, след 300 години, когато първата група от Шестата раса слезе на Земята. Не след дълго хората ще напуснат градовете и ще заживеят сред природата, на групи от по няколко семейства, в зависимост от хармонията, която имат помежду си." (64) „Христос ще дойде на Земята само когато раните Му съвършено изчезнат. Това ще стане във времето на Шестата раса. Значи, докато хората не изправят живота си, Христос няма да слезе на Земята. Със слизането на Христа Земята ще се запали и изгори. Огън ще слезе на Земята, да изгори всички нечистотии. Всички лоши и нечисти мисли и чувства на хората ще изгорят и ще остане само идейното, красивото в тях. Те ще започнат нов живот - живот на любов и знание, на истинска свобода." (37, с. 223-6.4) „Бог е приготвил една голяма реторта за българския народ. И вас ще туря там... Това може да бъде след 10 години, след 100, след 1000, след 2000; не, 1000 години няма да се минат, и всичко това ще се провери. Най-много 1000 години давам срок, да се проверят моите думи. От днешните саби, нищо няма да остане. Ще се превърнат на рала и с тях ще се оре Земята. В бъдеще само със земята ще се воюва. От затворите няма да остане нищо. Тук-таме ще остане някой паметник от тях и хората ще ходят да гледат, както днес обикалят музеите да гледат старините. И от съдилищата ще останат по някои такива паметници." (44, с. 30) „Казвам сега: Шестата раса, която иде, ще отпуши този голям кран (на енергиите на Петата раса), ще даде материал напред, назад, в широчина и в дълбочина, за да може човек да се развива симетрично и правилно във всички направления. Следователно в този човек ще има стремеж към Бога, или реализиране на висшия идеал на неговия дух." (33, с. 10 - 6. 20) „Сега иде нова епоха, която носи велика наука за човечеството, Тази наука не търпи никакво невежество , затова трябва да започнете от малките микроскопически опити, постепенно да вървите към големите, към великите опити, Този метод се спазва и в науката, и в лекуването: от малките към големите резултати. Ако не върви по този път, човек изпада в съмнения, в колебания." (12, с. 66) „Новата култура, която иде сега, ще постави основа за изпълнение на Божията воля. Когато се приложи тази култура, тогава хората ще разберат какво е представлявала сегашната култура. Те сами ще се чудят, как са живели, как са допущали войните и самоизтреблението помежду си. Обаче при сегашното развитие на човечеството войните се явяват като неизбежен процес." (22, с. 109) „Иде новата култура на света, която ще съедини двата принципа - на мисълта и живота. Тя е културата на милосърдието, или културата на Любовта. Първата култура е била на Мъдростта, втората - на Правдата, а третата - културата на Любовта. Тая култура ще съедини мъжа и жената в едно цяло," (26, с. 53) „В новата раса, която ще дойде в следващата епоха ние ще минем в числото две, Досега ние слизахме отгоре надолу, а от сега нататък отиваме от ляво към дясно. С това движение ще започне новата култура - културата на сърцето. И тогава ние трябва да пожертваме всичко." (32, с. 13-6.30) „Истинското знание едва сега се открива на човечеството. Това, което учените досега са казвали, е предисловие на онова, което в бъдеще предстои да се открие. Ще дойдат истинските учени на Земята - да донесат положителното знание за живота. Умовете и сърцата на хората се подготвят вече, за да разберат великите проблеми на живота, скрити в самото Битие. Ако умът и сърцето на човека не са подготвени за възприемане на великото знание, те ще се пръснат." (21, с. 92) „Най-хубавите неща, които човечеството е създало от своето начало досега, се пазят в тайна. Когато дойде шестата раса на Земята, всичките тия велики неща ще се изнесат и тогава хората ще кажат: „Миналите страдания не могат да се сравнят с настоящите блага." Казвате: „Ще помним ли това?" Всичко ще си припомните. У вас ще се пробуди друго съзнание, което ще обхваща и самосъзнанието и подсъзнанието, и свръхсъзнанието. Всички тия съзнания ще се обединят в едно и тогава вие ще видите Божественото начало и човешкия край както и човешкото начало и Божествения край. Тези две начала ще се съединят в едно." (9, с. 119) „Обаче, наближава времето, когато праведните хора ще дойдат на Земята. Те ще вземат властта в ръцете си и ще поставят една разумна програма в училищата, и в църквите и в обществения строй - навсякъде. Тогава всички въпроси ще се решават по един магически начин. Ние ще се намерим пред една епоха, в която затвори няма да има, болници няма да има, а от всички сегашни институти ще останат само образци, в които ще се представлява на новото поколение как са се съдели едновремешните съдии, как са проповядвали едновремешните проповедници, как са учели едновремешни учители, как са възпитавали едновремешните майки своите деца, как са търгували едновремешните търговци и т. н. Всичко това ще представлява едно голямо разнообразие от миналата култура, т. е. останки от културата на XX век. Сега, обаче, аз ви говоря, за онова, което предстои да стане след 10 000 години." (7, 36- б. 31) „В невидимия свят учителите са крайно взискателни: 1000 години ще държат ученика в първо отделение, докато го научат както трябва. Не се влиза лесно в Царството Божие! Някой ученик работил много, приготвил се добре, и мисли, че всичко знае и не могат да го скъсат, но остава изненадан, когато попадне на изпита. В невидимия свят ученика не минава по благоволение. Там се изисква знание - нищо повече! Няма по-красиво състояние за ученика от това, да се яви на изпит в невидимия свят. Сега всички трябва да се готвят, защото за всеки едного ще дойде денят, когато трябва да се яви на изпит пред тази велика комисия. Какво ще бъде положението ви, когато застанете пред масата, около която са наредени 24 почетни старци, пълни със знание и любов? Вие цял ще потреперите пред погледа на тия светли старци, които ви чакат да отговорите на зададените от тях въпроси. Те ви поглеждат и си казват: „Да видим сега дали този млад човек е достоен за това знание." Те са строги, но не са жестоки. Когато видят, че някой иска да мине по- повърхностно, както е било на Земята, тогава те са строги. Но когато видят, че ученикът е благороден, справедлив, те се отнасят с него много внимателно. Тези почтени старци са прозорливи, виждат всички скрити неща в учениците. Нищо не може да избегне от очите им." (16, с. 110) „Ще дойде ден когато няма да съществува нито наука, нито религия, нито законите. Те съществуват днес, понеже индивидите както и семействата, обществата и народите, имат нужда и от външни условия за развитие. Когато човек, носи в себе си религията, науката и законите, защо са му те отвън? Законите са само за онези, които имат нужда от тях, които не могат да живеят без външни ръководни начала." (21, с. 333 „Ще дойде ден, когато къщите ни ще се осветяват от светлината на нашите умове. Тогава няма да има нужда от електричество." (27, с. 22) „Човекът на Шестата раса свети. И като дойде вечерно време при мене, ще свети и ще може да чете от моята книга. Не свети ли вечерно време, за да може да чете от моята книга, този човек не е от Шестата раса." „Та в човека от Шестата раса, в идейния човек, всички движения, мисли , желания, действия ще бъдат отмерени, а не механически. Във всичко у него трябва да има живот и красота." (33,с. 22 - б. 22; с. 28 - б. 22) „Едно време хората се осветляваха с газени лампи, в които имаше фитил. Днес се осветляват с електрически лампи без фитил, но електричеството тече по жици. В бъдеще електричеството ще се пренася и без жици. Тогава всеки човек ще има своя собствена лампа. Коя е тая лампа? Човешкият мозък. Когато човек мисли, главата му ще свети и той ще може да чете на тази светлина. Престане ли да мисли, и лампата му ще изгасва. Има ли такава лампа човек, той ще може да ходи с нея навсякъде в тъмнината. Когато иска, той ще я запали, когато иска, ще я загаси. При това, той няма да плаща нищо за това осветление, както днес плащаме за електричество. Ще кажете: „Кога ще дойде това време?" - След хиляда години. Значи след 1000 години хората ще се осветяват от енергията на своята мисъл, домовете им ще бъдат по друг, нов начин построявани, отношенията между хората ще бъдат разумни, движенията ще бъдат хармонични и т. н. Мнозина от вас след 1000 години може би ще бъдат в друга някоя земя, по-хубава от тази, на която живеят. Нашата Земя ще претърпи голямо вътрешно преустройство. Това и в Писанието е казано: „Бог създава ново небе и нова Земя." Всичко, което сега виждаме на Земята, ще изгори, ще се претопи и от него ще се създаде нов свят." (9, с. 58)

2. Методи за оправяне на човечеството „Външният ред е определен вече, остава само да се приложи. Той представя сбор от опитностите на съществата, които са живели преди нас. Божественият план ще се прилага по-малко, според това - докъде са достигнали хората в развитието си. Степента на развитието, до което човечеството е дошло, определя и бъдещите промени. Значи много промени ще станат, но те трябва да бъдат разумни." (21, с.334) „Питате: „Какво ще стане с нас в бъдеще?" В бъдеще няма да лъжете, няма да крадете. Каквото направите, ще се изпише на лицето ви - нищо няма да остане скрито. Направите ли една малка погрешка, веднага ще дойде последствието." „В бъдеще, когато одухотворим всичките си органи - дробовете, сърцето, стомаха, няма да страдаме. Тогава ще бъдем истински културни хора и ще разбираме великите Божии закони. Тогава ще дойде истинският комунизъм - не чрез насилие, а по общ избор, чрез закона на Любовта. Тоя комунизъм съществува вътре в нас. Клетките на нашия организъм живеят по Закона на Любовта." (26, с. 150; с. 151) „Когато се освободите от всичките свои недъзи и добиете ония велики добродетели, които са били първоначално вложени във вашите души, във вашите духове, вие ще бъдете свободни от законите на света, от законите на смъртта." (32, с. 19-6.22) „Остават две неща, с които човек трябва да се справи: с животното, което обича да яде и човешкото, което обича да се смущава. И тогава остава идеалът за него - Божественото, към което човек трябва да се стреми." (74, с. 151) „Сам човек - бил той цар, княз или какъвто и да е, не е в състояние да изправи човечеството. Всички хора на Земята могат да изправят човечеството. Светът може да се оправи, само когато всички хора поотделно се проникнат от съзнанието, че трябва да служат на Бога. Каквито закони и да съществуват на Земята, писани или неписани, те не са в състояние да оправят света."(19,с.124) „Следователно, обикновеният човек никога не може да оправи света. Защо? Защото температурата му е едва 100 градуса. За да се оправят нещата, светът се нуждае от гениални учители, гениални свещеници, гениални майки и бащи, които живеят за Бога, а не за себе си. На първо място те имат предвид благото на другите хора, а после своето. Ако днес се яви един гениален човек в света, веднага ще го турят в затвор, ще го обвинят, че е носител на злото, че иде да руши." За да облагороди ума си, за да прояви своята любов, човек трябва да има една свещена идея в себе си, или да даде път на Божественото начало в душата си. За да даде ход на Божественото начало в себе си, човек трябва да гледа на всички хора като на свои приятели, както Бог гледа на тях." (21, с. 294; с. 295) „Няма какво да критикувате света и да искате да го оправите. Достатъчно е всеки един от вас да оправи себе си. Вие като изправите себе си, ще подействате на много други да се оправят, понеже един човек не е сам, а колектив от 100 000 - 300 000, пък и повече души, с които е свързан. Понякога ставате лоши, а не подозирате, колко още души повличате със себе си." (68, с. 39) „Кога ще се оправи светът? Как ще се оправи този свят? По 2 начина. Първият начин е да се приспят всички войници и да се обезоръжат. Като се събудят, ще видят, че нямат никакво оръжие в ръката си. Как ще воюват без оръжие? Вторият начин е да се запали въздухът и всичко да се стопи и изгори." (25, с. 172) „Днес всички хора са производители и се стремят към изобилие. Не, хората трябва да се върнат към първоначалната култура, на която девизът е бил: Малко, но хубаво. Малко говори, но хубаво място да хване. Малко направи, но хубаво, всеки да остане доволен." (33а, с.З0) „Едно от качествата на новият живот е, че той не търпи никакъв излишък, никакъв недоимък... Тия излишни енергии в природата създават злото. Никога не дружете с човек, който има излишък - нищо повече. „Всички недоволни хора имат недоимък, а всички хора, които са радостни, които скачат насам-натам, имат излишък," „Умните хора, търсят някой недоволен човек да вземе от тях техния излишък." (32, с. 15-6. 6; с. 16-6. 6: с. 17-6. 6) „Да носи човек новото в себе си и да му служи, това значи да се е освободил от всякакво користолюбие. Докато служи на користолюбието, човек ще бъде вън от пределите на новия живот, вън от границите на Царството Божие." (20, с. 85) „Да си помагате взаимно, да обменяте благата си, това е задача на новото учение. Това учение води хората към нов живот, към условията на духовния четири или пет пет измерен свят. Влезете ли в този свят, всички противоречия изчезват." „Приложете новото, което иде в света. Новото се заключава в отхвърляне на егоизма и в прилагане на общия живот. Не задържайте благата само за себе си, но ги споделяйте с ближните си като им покажете как трябва да обичат Бога." (39, с. 49; с. 165) „Едно може да радва съвременните хора - идването на новото. Ако не се стремяха към новото, нямаше да имат никакво отношение към ангелите, светиите и добрите хора в света." (42, с. 109) „Кога ще дойде новото в света? Когато човешката любов стане служителка на Божествената. Това трябва да стане доброволно, а не с насилие. Човек сам трябва да застави своята любов да служи на Божествената. Само така ще се махнат противоречията ви и ще влезете в новия живот." (45, с. 132) „Какво ще донесе Любовта в света? Тя ще донесе соковете на новата култура. Тя ще донесе материал, който да отговаря на новите форми, т. е. формите на бъдещия строй. Днес старите форми се рушат, нови се създават." (26, с. 121) „Новото подразбира идването на Божественото на света. Бъдещето е в ръцете на онези, които носят новото, а не на онези, които поддържат стария ред и порядък, в който царува насилието и тъмнината. Ние сме за новото, за реда и порядъка на Божественото, което синовете на светлината носят. Ние сме за новият, за вечния живот. Следователно, на младите ще покажем пътя към този живот, а на старите ще покажем начин как да се подмладят." (21, с 115) „Когато очистите ума си от всякакви заблуждения и сърцето си от всички пороци, само тогава новото ще може да влезе във вас. Туй трябва да знаете!" (33, с.9-6.21) „И тъй, работете съзнателно върху себе си, да приемете новата култура. Новата култура изисква от човека едно - да обича Бога. Къде ще намерите Бога? Във всеки човек. Какъвто човек срещнете - добър или лош, прост или учен, той носи някакво благо." „Новото се заключава в примиряване на хората. Новото примирява всички противоречия. Как ще стане примиряването между хората? Много лесно. Който има да взима, да прости дълга на брат си. Който има да дава, да бъде готов да си плати дълга." (55, с. 260; с. 400) „Такива хора са нужни на света: да пръскат своите светли мисли и топли чувства, да очистят Земята. Атмосферата трябва да се пречисти и освежи. Различните болести и епидемии, се дължат на човешките ежби, раздори и недоразумения. Те ще изгорят и върху пепелта им и ще израснат добрините на онези хора, които ще станат братя, а не врагове. Иде това време и скоро е. Лошото се свърши, доброто иде. Тъй казва Господ. Вижда се вече краят на старото, иде началото на новото. Ще блесне красотата на новия свят, която Бог е приготвил за онези, които Го любят." (23, с. 47) „Новата култура, която иде, иска хора с нови разбирания. Влязат ли със старите си възгледи и навици, господарят на света ще дойде и ще ги изпъди вън. Новата култура не приема хора със стари дрехи, със стари разбирания и със стари навици. Всеки трябва да се облече с нови дрехи и така да влезе в новата култура. Той трябва да има някаква опитност за това какво представя Първата Причина и как действа в света." „Какви трябва да бъдат новите социални възгледи и закони? Новите възгледи изискват нови хора, които са готови да се откажат от насилието, от лъжата, от лицемерието, от користолюбието. Щом се освободят от тия отрицателни прояви, хората ще пожелаят естествено да приложат Божиите закони в света. Това е задача на човешката душа." (21, с. 62; с 102) „И тъй търсете новото. Търсете новия живот. За да влезете в този живот, вие трябва да намирате във всеки човек по една добра черта, заради която да го обичате. Умният човек трябва да обича всички хора, без те да подозират за това." „Да помогнеш на човека, когато се намира в нужда, без да му кажеш една дума, без дадеш вид, че го обичаш, в това седи новото в света." (54, с. 85) „И тъй, духовният живот подразбира обединяването на цялото човечество в едно. Съзнанията на всички добри хора по лицето на Земята, трябва да бъдат свързани в едно цяло. Те трябва да представляват апарат, подобен на радиото. Достатъчно е един от тях да се намира в затруднение за да даде сигнал чрез апарата, да му дойдат всички на помощ. Бъдещата държава ще представя учреждение за разрешаване мъчнотиите в живота. Днес всеки трябва да се грижи за себе си. За в бъдеще всички ще се грижат едни за други. Тогава хората ще имат нови разбирания, нова наука, нов морал, нови отношения." (20, с. 158) „Когато всички хора се обединят в името на Любовта, те ще влязат в изобилието на живота." „Докато всички хора не се обединят в един човек, докато всички народи не станат един народ, страданията няма да изчезнат от Земята. Личния живот трябва да отстъпи на Божествения. Докато всички учени, свещеници, проповедници, майки, бащи, слуги и господари не се проникнат от идеята да служат на човечеството в името на Любовта, света няма да се оправи. Радвайте се, че светът върви вече към изправяне. Има хора в света, които служат на Любовта, на Мъдростта и на Истината." (21, с. 386; с. 391) „Сега цялото човечество се намира пред една велика епоха на промени, която ще донесе новото. Затова, именно, всички хора трябва да се пазят да не падат духом, да не обезсмислят живота си. По-добри времена от сегашните няма. Всички пробудени души от четирите краища на света, трябва да се обединят, да си подадат ръка за взаимна работа - за поставяне основата на новата култура, за идване Царството Божие на Земята. Отгоре ще дойдат няколко милиона души, ще впрегнат всички хора на работа и заедно с тях ще въведат ред и порядък на Земята. След свършване на своята работа те ще си заминат, а хората на Земята ще останат след тях да живеят и работят. По този начин ще се възстанови съобщението между видимия и невидимия свят. Вие ще бъдете свидетели на това и ще кажете: Туй се каза едно време и така стана." (9, с. 59) „Днес синовете на светлината канят всички хора на работа. Те дойдоха във времето на Христа, но видяха, че хората не бяха готови още за работа. Сега пак идват да ви поканят, като съработници на общото дело. Щом чуете песните им, станете веднага и идете да ги посрещнете. Те идат да турят ред и порядък в света." (21, с. 123) „Когато влезете в тясна връзка с духовния свят, тогава ще се обновите и ще станете силни. Това в Евангелието се нарича ново раждане, за което какви ли не определения се дават. Новото раждане значи обновление - да можете да живеете едновременно и в този и в онзи свят, или другояче казано, да знаете да трансформирате енергията от физическия свят в духовният и обратно. Работете върху кротостта и смирението, защото няма по-хубаво нещо от това, да сте в едно общество на смирени и кротки хора." (57, с. 20) „Докато Духът Господен не е между хората, те ще се делят на близки и на далечни, на хора от различни народности и вери. Щом Духът Господен дойде, между тях всички народности, всички вери изчезват пред лицето им и те се чувстват като братя. Тогава всички противоречия между хората изчезват." (19, с. 110) „Повдигането на човечеството ще стане когато дойдат истинските философи, поети, учени и религиозни, които ще обединят хората по дух, а не по форма." (21, с.303) „Ако всички хора на Земята работят и мислят едни за други, животът ще се подобри и хората ще се познаят, ще заживеят братски. Който дава, и на него се дава. Няма случай в живота, когато човек да е давал от любов и да е пропаднал." (19, с. 129) „Братството се основава на пълно безкористие. Дето има корист, никакво братство не съществува. Това е принципиален въпрос." 27-30 „Да отидем да работим всички заедно за успеха на Царството Божие на Земята и да видим последното сражение и разгрома на цялата черна ложа, да видим пардесютата хоризонтално обърнати, всичко туй да изчезне в един ден и цялото бойно сражение да остане наше. Тогава ще изпеем новата песен: фир фюр фен тау би аумен." (50, с. 281) „Единственото нещо, което от сега нататък ще живее, това е Братството. То ще владее над всичко. Който не може да живее като брат и сестра, той не може да бъде гражданин на Новото Царство на Земята." (27, с. 129)

VIII. Учението на Учителя - предвестник на новия живот и идването на Шестата светеща раса. Из Словото на Учителя 1. Краят-ликвидацията на века. „Днес светът страда от толкова много бедствия, хората са обхванати от дух на безпокойство, страх от живота, разкъсани от вражди и ако нямат търпение са загубени. Хората да изпитват до дъно, всички свои теории, всички свои вярвания, системи, методи, примамливи пътеки. Търпение е потребно за да се заловят сред тази привидна разпокъсаност на нещата и явленията, онази вътрешна целокупност, в която са свързани всички прояви на живота. Думите Любов, Мъдрост и Истина, са в състояние да изразят тази съвкупност." (70, с.ЗЗ) „Сега е краят на века, свършили се този век, хората ще вдигнат бели знамена, ще дойдат до границата на Царството Божие и ще кажат: Да живее любовта! Да живее Мъдростта! Да живее Истината! Всички хора ще си подадат ръка и ще заживеят в мир и любов, в братство и свобода." (55, с. 205) „Докато има учители, които работят за пари, докато има проповедници, които проповядват за пари, докато има съдии, които служат за пари, докато всичко става с пари, ние ще имаме свят като сегашния." „Тъй щото, ако хората питат как ще се оправи светът, казвам: Светът ще се оправи когато всички хора - учители, свещеници, проповедници, майки и бащи започнат да работят без пари . Всеки трябва да работи даром, от любов." (22, с 67) „Не мислете, че вие ще се избавите от това, което аз ви уча, или пък ще ви оставя да изопачавате моите думи. Ще ви накарам и търпението да научите, и милосърдието, и добрите обноски и надеждата да влезе у вас и прощаването и волята и всичко ще дойде. Този, който е взел нещо от мене, току така той няма да мине." „Аз изпълних пространството със своите думи и нито вие, нито светът може да се отърве от тях." (71, с. 40; с. 54) „Имайте предвид, че вие нямате много време да си играете, вие вече сте на края на тази епоха. Каквото направите сега, направено ще бъде. Всички да имате вяра, да знаете, че във вашия живот Бог действа." (32, с. 19 - беседа 34) Още през 1912 г. Учителят предупреждава човечеството за идването на религията на труда: „Дошло е време, когато християнските народи трябва да се побратимят и да се приготвят за бъдещата религия, която иде. След 1945 г. тя ще дойде, ще се наложи на човечеството и ще го преобрази. Тя е религия на труда. След нея ще дойде новото учение - учението на живота. Докато живеят в религията на труда, хората все още ще се карат, ще се бият, но влязат ли в учението на живота, всичко това ще изчезне. - Защо? Защото любовта ражда живота. Следователно всеки трябва да си даде отчет в която религия живее: в религията на труда или в религията на Любовта. Обаче живейте, трудете се и очаквайте новата религия, т. е. новото учение на живота, на работата и Любовта." (24, с. 88) „Съвременните хора се стремят към нещо ново, без да подозират, че за да придобият новото, те трябва да минат през християнството. То е предговор към новата култура, която иде сега в света. Новата култура изисква хора, които живеят в пълно единство помежду си. „ (21, с. 66) „Една и съща кръв тече в жилите на всички хора. Схванем ли ние този факт. това е новото учение, така трябва да се реформира религията. Ако бъдещата религия не схване този велик закон, тя е осъдена в 100 години отгоре да и пишат Бог да я прости!" (48, с. 43) „Целият свят е във военно положение. След това казват: Така е писано, така казал Господ. Това било християнското учение! Това били християни! Не, това са утайките от старата култура, която е пред своя край. Това, което преживяваме днес и усещаме, че тежи над главите ни, е кармата на цялото човечество. Това е дълг, който трябва да изплатим. Всички ще бъдем засегнати от общата карма на човечеството. Всеки ще понесе нещо от нея." (27, с. 255) „Днес кармата на цялото човечество е назряла и водата прелива бент. Днес кармата се проявява чрез болести, страдания, нещастия. Болестите са признак на назрялата карма на цялото човечество." (26, с. 186) „Израждането на петата, на бялата раса, е признак, за идване на друга раса, която ще използва условията, които Петата раса не може да използва. Тя ще спаси Петата раса, но ще вземе всичко в ръцете си. Тогава Бялата раса ще се намери в особено положение. В какво ще се заключава това особено положение?- Всички членове на Бялата раса ще станат слуги." (18, с. 32) „Казвам, страшно нещо идва сега за света, не само за България, но и за целия свят. То ще дойде до главите и на праведните и религиозните и на светските хора. Затова нещо може да се каже, че човек нито е сънувал, нито на ум му е дохождало това, което ще се случи. Всички хора ще познаят, че има правда в света. Никому не се позволява да лъже, нито да заблуждава в Името Божие. Това нещо ще се провери най-много в продължение на 10 години от днес. Съдбата ще бъде безпощадна." (8, с. 22-6. 11) Учителят казва, че числото 10 е Божествено, а 1000 човешко, и затова Той замества човешкото число 1000 с Божественото 10, което внася хармония в живота. Когато Учителя говори в беседите си, че дадено събитие ще стане след 10 години, ние трябва да разбираме, че то ще се реализира след 1000 години. „Съвременните хора се намират в края на една епоха и трябва да държат изпит за завършено образование. Дните на този изпит за изброени. Още малко време остава, докато дойде изпитната комисия." (41, с. 317) Днес провидението поставя цялото човечество, цялата съвременна култура на изпити. Ние сме в последната фаза на тази култура. Всички народи, всички хора, у които съзнанието е пробудено, са поставени на един вътрешен духовен изпит. И всеки, който има любов в душата си, ще има мир в себе си, няма да се смущава от условията, но ще се намира под великия Божий Промисъл." (15, с. 20-6.1) „Това, което добрите хора вършат в света, то е за благото на цялото човечество. Този е начинът, по който човечеството може да се избави от голямата катастрофа, която виси над главата му, както и над цялата Земя." (18, с. 117) „Живейте по новия начин, за да имате нови резултати. Живейте добре на Земята, за да бъдете добре и на небето. Ако не живеете добре, постоянно ще питате за онзи свят, но никога няма да разберете, какво представлява той." (21, с. 352) „Днес Бог чертае картата на Европа, на него се дава отчет за делата на човечеството. Той преглежда сметките на всички народи и въздава на всеки народ заслуженото. Ще станат големи промени в света." (23, с. 414) „Сега цялата Земя минава през голямо преобразование, атомите се преустройват. Това ще продължи, докато силите на Земята се уравновесят. Земята ще мине през големи сътресения. Има начини за познаване в коя област на Земята ще станат най-големите сътресения. Това на вас не може да се каже, защото ще се уплашите." (26, с. 207) „Целият свят се бълника и лъкатуши. Не се плашете. В тия трудни времена ще познаем Бога, ще разберем, че Той е велика, разумна сила, която превръща всичко на добро. Само така хората ще разберат, че съществува жив математически закон, в изчисленията, на който нищо не е пропуснато." (26, с. 207) „Пред вас стоят велики проблеми за разрешаване. Земята ще се преустрои. Нови елементи, нови слънца, нови планети, ще се явят. Всички градове и села, всички черкви и училища ще бъдат пометени. Навсякъде ще виждате само остатъци от миналото. След вас ще дойде новата велика наука и култура, които ще превърнат всичко старо в стройно хармонично цяло." (27, с. 18) „Идат благоприятни условия за цялото човечество. Това са големите страдания, през които ще минат всички хора, всички народи. На ония, които са трупали милиони, косите им ще настръхнат от ужас, когато банките почнат една по една да пропадат. Ония, които са градили къщи и трупали имоти, ще се видят в чудо, когато всичко изгубят и се намерят на пътя. Ония, които са имали стопанство и са отглеждали добитък, кокошки, патици, горчиво ще съжаляват, когато мор дойде върху добитъка и птиците им и останат с празни обори и кокошарници." (26, с. 199) „Човечеството се намира в навечерието на една нова епоха, но докато светът не се пречисти, не мине през огън, тази епоха няма да дойде. И докато Божественият огън не дойде в човека, той не може да започне новия живот. Този закон е верен единично, индивидуално и колективно." (12, с.37) „Земята трябва да се пречисти. Пречистването и ще стане с огън. Иде огън в света. Ако хората не приемат учението на Любовта, огънят ще дойде и ще помете всичко онова, което от хиляди години се е съграждало. Старата култура ще изчезне, помен няма да остане от нея. Греховете, престъпленията на хората ще изгорят." (34, с. 61) „Казано е, че Земята ще бъде наследена от праведните. Това не подразбира грешната Земя. Земята, на която сега живеем, ще мине през огън - да се пречисти. Като се пречисти, тя ще се прости с хората и ще им каже: „Вие сгрешихте и аз сгреших. Вместо мене ще дойде нова Земя, която ще се насели с праведни хора." (17, с. 61) „Иде огънят ! Който няма любов, нищо няма да остане от него. Нищо няма да остане от европейските държави. Няма да мине дълго време, ще проверите това, което ви казвам. Само любовта ще ви спаси... Нищо няма да остане от сегашните религии и църкви. Камък на камък няма да остане! Любовта ще разруши всичко старо. След това ще започнем да градим." (27, с. 103) „Иде нашата партия отгоре! Всичко ще превърнем на вода. Като дойдат комунистите, ще вземат къщите, имотите ви, всичко, което имате. Като дойдем ние, ще превърнем света във вода. Ще изчистим и попове, и владици и комунисти, ще турим всичко под общ знаменател. След това ще създадем нови риби, птици, млекопитаещи. Най- после ще създадем новия човек и ще го поставим отново в рая. Велика програма имаме ние! Сегашните бради, мустаци, кости, мускули, стомах, дробове, всичко ще се превърне на вода. Ние сме опасни хора. Най-опасните хора на света сме ние. Получихме вече последната телеграма от Слънцето. Там са насочили своята артилерия към Земята. Това коренно ще преобрази умовете на хората. Няма да остане глава на Земята, която да не узрее." (27, с. 98) „Казано е в Писанието, че когато Бог проговори на хората, цялата Земя ще изгори, а те ще се превърнат на прах и дим. Това значи: всичко непостоянно, всичко променливо ще изгори, а мислите и чувствата на човека ще се видоизменят. Под свършване или изгаряне на света се разбира ликвидиране на всички криви мисли, с всички измами и заблуждения. Ще изгори всичко нереално, а ще остане само истинското, реалното. Тогава всички ще разберат, че са братя, а Бог - техен баща. Тогава всички ще разберат, че Земята е създадена за благото на живите същества, а Вселената - за научни изследвания." (16, с. 141) „Всичките култури на миналото, както и сегашната, са приготовление за бъдещето, Няма да мине много време и от сегашната култура, няма да остане помен. От сегашната култура и наука няма да остане нито една прашинка." (17, с. 37) „Всички грешки, всички недостатъци на миналото трябва да изгорят като сухи дървета. За в бъдеще на Земята няма да има паразити, няма да има тунеядци, нито грешници. Те прекарват последните дни на своя живот. Те са в положението на стария човек, който е в последните дни на живота си и затова казва: Дайте ми да си хапна от това, от онова, дайте ми да пийна, че да си замина със затворени очи от този свят. Той ще си отиде, ще си замине и няма повече да дохожда на Земята. Това е решението на невидимия свят." (12, с. 69) „Като влезете в астралния свят, ще се намерите в положението на блудния син: ще ходите окъсани и боси, гладни и жадни и ще търсите път отново да се върнете на Земята. Не е добро положението на грешника на Земята. Не е добро положението на грешника на Земята, но още по-лошо е в астралния свят. Докато е бил на Земята, той си е хапвал повечко, но в астралния свят е осъден на вечен глад. Пред него стоят трапези с богати ястия. Щом се приближи до тях, те веднага се дигат от местата си. Той ги гони, тича след тях, но не може да ги достигне. Гладът му се усилва, но не може да го задоволи," (23, с, 114) „Новото подразбира разумния съзнателен живот, който носи радост и веселие за човека. Новото изключва смъртта от себе си. Смъртта е случайно явление в живота. Така трябва да разбирате новия и стария живот." „Старият живот се отличава по това, че човек търси своето право... Новият живот, обаче, се отличава по това, че и при законно право да иска парите си, човек казва: „От мене да мине. Не искам и не търся правото си." „Ще дойде ден, когато Слънчевата система ще се намира на друга система, която коренно ще измени живота на Земята - в положителен смисъл. При новите условия на живота злото съвършено ще изчезне." „Между старото и новото няма никакви противоречия. Старото е изиграло ролята си. То се оттегля от сцената, да дойде новото и да заеме неговото място... Новото, което сега иде, представлява златото - носител на живота. Който се откаже от новото, той ще фалира." (35, с. 78;с.109;с. 166; с. 191) „Голяма война се води за превземането на Слънчевата система. Някога, в далечното минало, Земята е била пак обсаждана, следствие на което е изкривила оста си на 23 градуса. Днес става бавно изправяне на земната ос. Това изправяне е почти незабелязано, благодарение на което се избягват, катастрофи, които бихаунищожили целия свят. Вие не можете да си представите какво би станало с Европа, ако ледовете на Северния полюс биха се стопили изведнъж. Цялата европейска култура би била пометена." (34. с. 52) През 1918 г. Учителят казва, че Първата световна война свършва, а след нея ще дойде още по-опустошителна война, след която, ако не се вразуми човечеството, ще има трета опустошителна война, която ще разреди значително населението на Земята. През 1933 г. Учителят казва: „Христос дойде, но какво уреди? Тъй, както хората разбират уреждането на нещата, той нищо не уреди. Той дойде и Римската империя го разпна. После Христос дойде в 1914 г., но шест хиляди души измряха. Той им каза: „Не се бийте", а те не го послушаха. Той ще дойде и в следващата война. Хората сега се приготовляват и ако се отвори една война, ще измрат около 50 милиона души. Ако и тогава не поумнеят, ще се отвори нова война, още по- ожесточена, в която ще умрат 550 милиона души. Това не го искам аз, но казвам, че човешките мисли, чувства и постъпки определят тази война, в която ще измрат по-малко от 50 милиона души. Ако и тогава не поумнеят, ще дойде по-страшна война. След нея вече няма да воюват, защото ще стане такова чудо, каквото хората никога не са очаквали. Тогава ще се прекъснат всички съобщения, железниците, телеграфите, телефоните и ще минат най-малко сто години, за да могат да се възстановят отношенията на един народ с друг. До това време те ще бъдат съвършено изолирани." (77, с. 142) През 1943 г. Учителят казва: „Тази война ще се прекрати, но след тази ще дойде друга война, по-голяма в далечното бъдеще. Ако сега вие не се научите да носите с радост страданията, в тази война ще бъдете на фронта и никой няма да може да ви избави." (73, с. 206) Поради безумието на хората, в резултат на лошите им мисли и чувства ще стане тази Трета расова война, която ще продължи повече от 20 години. Ще се води главно по въздух и вода, както и с малки атомни бомби. Ще пострадат Ню Йорк и Вашингтон от самолети, а по-късно Ню Йорк от ракети с атомен заряд, а Вашингтон от съчмени бомби. Ще им помогнат французите, които ще ударят с ракети стартовите площадки на арабите. Когато последните тръгнат да завладяват Швейцария, ще бъдат залети от повдигащите се води, и арабинът 666, който сега живее в Сирия, ще загине с армията си и войната ще свърши. След нея ще настане епоха на мирно развитие на останалите живи хора. Хората ще започнат да разумно да използват природните и слънчеви енергии. Една от тези животворни, кондензирани, потенциални слънчеви сили е атомната енергия, която човечеството започва да използва напоследък. Учителят обяснява, че не е атомната енергия, която ще се използва сега, в тази епоха, но електричеството. Хората са още малки деца и не могат да се справят правилно с нея. За атомната енергия ще дойде друга епоха на Земята. Ако хората използват в ограничени количества атомната енергия за военни цели - до пет обикновени атомни бомби, ще се наруши енергийния баланс на Земята и около нея ще се образува дебел слой от облаци, които няма да пропускат слънчевата светлина и топлина. Това ще доведе до постоянна зима на Земята. Хората ще започнат да умират от студ и глад, понеже няма да има и селскостопанско производство на храни. Според ясновидски предсказания оста на Земята ще започне да се изправя постепенно от 2002 година. По-чувствително изправяне на оста ще стане през 2029 г., в резултат на което ще се стопят белите шапки на Северния и Южния полюс и Земята в ниските си части ще бъде залята от голямо количеството вода. От Европа, Африка, Америка, Австралия и Азия ще останат като острови, най-високите и непристъпни сега планински вериги като Алпите, Кордилерите, планините в Норвегия, Швеция и други. Най-голям ще е континентът - островът в Азия, където се намира сега високото Тибетско плато. Англия ще остане като малък остров. Водата, ще залее и остави само 1/10 част от сушата на Земята. Населението на Земята от 5-6 милиарда в 2080 г. ще бъде около 120 милиона. Това са големите бедствия, които предстоят за хората от Земята. „Казвам ви да вземете мерки, защото Земята ще претърпи голяма промяна. Ако не вярвате, ще дойде ден, когато ще проверите думите ми. Слънцето ще започне по-силно да грее и ще стопи ледовете. Къщите ви ще се разпукат, ледовете ще се стопят и вие ще започнете да потъвате. Казвате: „Каква съдба ни сполетя!" Никаква съдба не е това, но Земята е изменила своя път на движение, слънчевите лъчи падат под прав ъгъл и топят ледовете (оста на Земята се изправя). Вие живеете върху ледено море, закъснеете ли да промените живота си, в скоро време ще се намерите върху дъното на морето. Сега и на вас казвам: Ако не изправите живота си, същото ви очаква. Това не е заплашване, това е естествено положение на живота. Великата вълна, която иде сега в света, руши ледовете и ги превръща във вода. След 1000 години, не само хората ще се изменят, но и вълците ще престанат да ядат овце. Те ще се отвратят от месото и ще употребяват растителна и плодова храна." „Тоя, непознатият, говори на целият свят, говори и на вас. Той ще разтопи къщите ви и основата, на която седите ще изчезне. Ще се намерите върху водна повърхност. Затова постройте си кораб, като Ноевия или поне малки и големи лодки. Като влезете в кораба или лодката, няма да имате нужда от никакви животни. За всекиго ще има по една малка лодка и малко храна, колкото за един човек." (26, с.162;с.175) Понеже цялата Земя е оцапана и по нея няма и една педя, на която да не се е проляла човешка или животинска кръв, а и ние живеем върху костите и остатъците на миналите култури преди нас, за идващата Шеста - светеща - раса, се създава нов континент с абсолютно чиста земя и вода. Новият континент ще се образува между Азия и Америка и ще се издигне от водите на Великия океан. Островите, на които сега живеят японците, ще бъдат върховете на планините на новия континент, които ще достигнат повече от 9000 метра височина - толкова, колкото сега е дълбок Великият океан на това място -Марианската падина, дълбока 11 200 метра. „Водата на Великия океан например, ще залее някой от съвременните континенти, а голяма част от сега живущите хора на Земята ще се преселят на неговата почва. Възможно ли е Господ да ни извади от Европа и да ни постави на почвата на Великия океан при съвсем нови условия за нас? В това няма нищо невъзможно. Както сте напуснали небето и сте слезли на Земята, така ще се изселите и от Европа. Това не е нищо друго освен преселване. Едно време бяхте на небето, веселяхте се със синовете Божии, но след това напуснахте небето и тръгнахте да странствате. Едно време хората живееха в Обетованата Земя, но после я напуснаха и от хиляди години насам, те непрекъснато странстват. Значи, хората са излезли от една грамадна земя в Космоса и са дошли на Земята, да работят, да учат." (13, с. 91) „Съвременното човечество се намира в преддверието на новата епоха, понеже Слънчевата система е влязла в пътя на Божественото зазоряване. Дойде ли това време, за лошите хора няма да има условия за живот. Един след друг те ще измрат и Земята ще се освободи от тях. Новите условия, които идват, не търпят злото. Те сами ще го разрушат. Тъмнината ще дигне своите завеси и ще отиде на друго място. Злото ще вдигне своите капитали и ще отиде на друго място, дето ще основе своите банки и кантори. Достатъчно е да четете Свещените книги, за да се убедите сами, че бъдещата епоха не е далече от вас." (55, с. 393) „Новата култура е велика, защото не търпи нищо отрицателно, никакви лоши мисли, чувства и действия. За да се приготви човек за тая култура, човек ще мине 77 пъти през огъня. Като те проверят и изпитат, ще кажат: „Тоя човек е чист, може да влезе в новата култура." Казвате: „Като поплачем пред Христа, ще ни се простят греховете. Не е нужно само плач и разкаяние, но и чистене трябва." (27, с.33) „Днес се вършат кражби, престъпления, понеже безлюбието се е разпространило много. То е обхванало големи области. То е обхванало човешкото сърце." (19, с. 172) „Обаче, Бог е решил да подложи човечеството на голямо пречистване, да не остане в света нито един лъжец и крадец. Единственото спасение за тях е покаянието. Те трябва да се обърнат към Бога и да искат повече светлина, да видят погрешките си и да ги изправят." (23, с. 52) „Вратата на Новата епоха се отваря вече и душите на хората трябва да се разширят. Човек ще вземе със себе си, само красивото, възвишеното, което е вложено в неговата душа. Нима мъдрецът не носи навсякъде своята мъдрост, своите добродетели? И тъй, всички трябва да знаят, че за лошите хора в света настъпва черен период, т. е. катастрофи. Времето, което сега иде ще им покаже, че те са изгубили добрите условия и няма да намерят това, което търсят. Който не разбира моите думи, той мисли, че светът ще се разруши, ще изчезне. Не, светът няма да се разруши, но човешкият живот ще се обнови изцяло." (16, с. 51) „Някои казват: „Ще се върнем на Земята." Не, на тази Земя повече няма да се върнете. Туй ви живеене на Земята е за последен път. Тия условия, при които живеете, тази обстановка, която имате, всичко това е за последен път. Тия връзки, които имате сега са за последен път. Всички ония души, които са по-напреднали ще ги оставят да живеят в астралния свят, в по-рядка материя, по-чиста, необезпокоявани от никакви апаши, крадци, разбойници, убийци, лъжци - изобщо, ще ги поставят при по-благоприятни условия. Ония пък, които спъват човечеството, ще останат на Земята. Тъй щото, учениците на окултната школа трябва да знаят, че сега е последното им прераждане. За тях ще започне един нов етап, затова трябва да бъдете сериозни с живота си." (32, с. 29 - б. 5) „Мислете, както искате, но няма да минат 10 години, и сами ще разберете има ли правда в света, има ли Божествени закони. В близко бъдеще няма да остане човек в света, на когото главата да не узрее. Това чета аз в Божествената книга. Така ми е казано. Няма да остане глава в света, която да не разбере, че Законът на Бога е всякога един и същ и неизменен." (26, с. 283) „Когато новият живот проникне във вас, старият живот ще му отстъпи мястото и вие ще слезете от мистическия кръст на страданието. След това ще слезе ангел от небето, ще отвали каменната плоча от гроба ви и вие ще влезете в свободата на новия живот - във възкресението." (35, с. 46) „Да благодарим, че сме на Земята. Пръв Бог беше на Земята. След него дойде Христос. Да благодарим, че сме дошли на Земята, защото от нея ще научим много неща." (60, с. 113) „Нова епоха иде, нова култура, нови условия. Новата епоха се ознаменува с това, че Бог иде в света да тури ред и порядък, да отдели смъртните от безсмъртните, грешните от праведните. Всеки сам ще определи категорията, в която ще живее." (22, с. 14) „Как ще се познае свършването на света? Бог ще слезе на Земята и ще го посрещнат тържествено със салюти. Свършването на света ще бъде велико събитие. Реките ще придойдат, и ще излязат от коритата си. Земята ще се разтърси и ще се зарадва на Господа. Вулканите ще изригнат и със силен гръм ще поздравят Господа. Интересно е да се следи колко салюта и поздрави ще се отправят към Господа. Земята като млада мома, ще заиграе пред Него." „Всичко, което схващате като дисхармония, се дължи на голямото проветряване и пречистване, което става сега. Господ иде да оправи света. Няма да остане човек на Земята, който да не види Господа. В дъното на Земята да е, пак ще го види. Живите същества, ще излязат от дъното на морето и пак ще видят Бога. Никой не може да се скрие от Неговия поглед. Той ще ни привлече към себе си. Ще ни съди ли? Бог никого не съди. Той иде да помогне на всички болни, страдащи, немощни." (26, с. 200; с. 216) „

77.Влад Пашов* Друг типичен представител от Братството е Влад Пашов, роден на 11 септември 1902 г. Баща му загива във войната. Цар Борис посещава голямото им семейство и нарежда да им направят къща, като дава голяма сума на майка му, а децата изпраща в пансион за сираци. Там той приема комунистическите идеи и му нареждат да убие царя, който се връщал през Араба конак с лека кола. Влад Пашов застава с два пистолета пред колата и я спира. Царят слиза, гледа го спокойно. В този момент той чува тих глас отвътре: „Хвърли оръжието! Дай път на колата!" Заработва съвестта му и той си спомня всички добрини, които царят е направил за семейството му. Хвърля оръжието на земята и дава път на колата. Скоро негов познат го завежда на беседа при Петър Дънов и Влад познава гласа - същия, който му проговаря отвътре при срещата с царя. Това повлиява силно на съзнанието му и става негов последовател. Скоро царят го поканва в двореца и му казва: „Млади момко, какво зло съм ти направил, че искаше да ме убиеш?" След това го пуска да си отиде свободно. Под влиянието на Боян Боев - негов учител от гимназията в Панагюрище, той се включва в издаването и печатането на беседите. Тази дейност продължава почти до края на живота му. През неговите ръце минават почти всички беседи, печатани по времето на Учителя и след неговото заминаване. Влад Пашов е тих, скромен и образован брат. Постоянната работа със Словото създава условия да направи много извадки от беседите на Учителя. Владее отлично стенография и записва всички беседи, на които присъства. Той е отличен астролог и издава пръв в България астрология. След закриване на братската печатница той постоянно се занимава със Словото. Изнася лекции и посещава много градове в провинцията. Макар че му правят шест обиска и му взимат беседите, той продължава да работи и разнася идеите на Учителя. Влад е голям любител на планината и редовно посещава Витоша - Ел Шадай и лагера на Седемте езера. По-късно организира с по-възрастните приятели лагер на Рила в местността Вада. Неговият благ характер, голяма отзивчивост и внимателно отношение към приятелите е пример за подражание. С Влад бяхме отлични приятели. Стотици пъти сме ходили заедно на Витоша и Рила. Той ми беше първият учител по астрология. Той ме учеше, докато другите десетина астролози само ме изпитваха, и ми възлагаха сложни астрологични задачи. Когато на 1 декември 1957 г. при отиване на Витоша, бяхме спрели под сипея до започнатата да се строи хижа на строителите и аз ги предупредих, че финансовите инспектори са дошли да проучат каква литература имаме и да ни я конфискуват. Тогава всички около 30 приятели се нахвърлиха срещу мене: „Кой дявол е влязъл в тебе и казва това?" Само брат Влад на другия ден донесе с раница най-важните му астрологични учебници и аз ги скрих. В петък на 6.12.1957 г. конфискуваха и откараха на претопяване 22 камиона с беседи. Аз бях скрил всичко в мазето под бараките високо половин метър и само аз можех да влизам в него покрай подпорните колци. Влад си взе книгите и сърдечно ми благодари. На Рила той ръководеше духовният живот на Братството: молитвите и беседите, а аз му бях помощник и четях беседи. Често го посещавах в тях и имахме много полезни братски разговори. Заедно с него години наред посещавахме Ел Шадай през зимата, заедно с много още приятели, като използвахме колибата, построена от брат Димитър Стоянов, докато комунистите я разрушиха. Той беше добър приятел със сестра Юлия Борисова и Мария Шопова. Той постоянно се потеше и си слагаше вестници под ризата на гърба. Разболя се и влезе в болница. Не може да се преоблича, изстина и си замина от бронхопневмония. При погребението му идват двамата му братя - генерали, с мерцедесите си - блестящо облечени, а брат Влад нямаше дрехи за погребението му. Наложи се брат Кирил Стоянов да отиде и му донесе и тогава го погребаха. Той остава верен на закона на Младежкия клас - не се оженва. Смисъл на живота му става постоянната работа със Словото на Учителя. То го облагородява, издига и го прави вдъхновен проповедник на идеите на новия живот. Влад Пашов ни завеща духовност, всеотдайност и безкористие, в работата за делото на Учителя - делото на Бялото братство в България. Почива на 4.02.1974 г. в София. Стотици братя и сестри, потопени в аурата на Учителя - в неговите благотворни вибрации и всеобемна Любов, променят своя обикновен живот, намират вътрешния смисъл на Словото му и отдават всецяло силите си за общия братски живот. Всички обикват работата, която им е определена да вършат, изпълняват я с любов и стават образци в своята професия. Така всеки се изгражда като нов човек и дава своя малък принос за живота на Любовта. Бог е предвидил друг сценарий, друго развитие за учениците на Земята. Поради нашето непослушание и липса на будност ние изпускаме важни моменти от Божието благословение, отправено към нас. През 1939 г. не се хармонираме, за да създадем истински братски отношения помежду си - тази хармония да се разлее по цяла България, а от нея по цяла Европа, за да се избегне готвещата се Втора световна война. Вследствие на това загубваме благоприятните духовни условия за цели 60 години. Втори път Бог ни протяга ръка в 1944 г. - след завръщане на изгревчани и Учителя от Мърчаево. Той ни предлага чрез Учителя да се изгради един образцов квартал на Изгрева с еднакви красиви къщи, построени на парцели от 1 декар, с цветни и овощни градини - условия за спокоен, хармоничен, братски и духовен живот. Това външно единство на формите дава богато вътрешно разнообразие на методите и начините за прилагане на Словото Божие на Земята. Ако това беше изпълнено, комунистите никога нямаше да разрушат Изгрева и ние щяхме да изпълним мисията си като ученици, нямаше да стигнем до ненужни материални разправии и спорове. В разговор Учителят казва, че от Изгрева в този му вид нищо няма да остане, всичко ще се разруши, а нас ще ни пръснат из целия град, за да приложим това, което сме научили. Ще ни преследват и ограничават. „По-късно ще дойде друго управление, което ще бъде много благосклонно към вас. Ще ви върне двойно всичко, което ви е взето. Ще построя Изгрев, какъвто аз желаех: Салон с библиотека над него, Трапезария с кухня и стаи за възрастни братя над нея. Къщите ще бъдат с 4 стаи и кухня, мазе и таван. Всеки дом ще има 1 декар място и ще се отделят с 12 радиални улици, подобно на градовете, строени по времето на Ноя. Но кой ще живее в този Изгрев, когато аз ще ви взема горе при мене, на планетата Вулкан?" Това, което Бог е определил, непременно ще стане, но при съответните условия, които ще се създадат в бъдеще на Земята. Учителят обяснява, че много промени ще станат на Земята, но те ще бъдат в зависимост от пробуждането на свръх съзнанието на хората. Старото ще си отиде. Ще изтече тази материалистична мътилка, задръстила душите, умовете, сърцата и живота на хората. От този порядък на нещата и помен няма да остане. Учителя извърши огромна работа, като подготви много светли души - основа за преминаването на човечеството от Петата към Шестата раса. Небето е взело всички мерки да пробуди готовите души за великия живот на Любовта, който Бог е определил за жителите на Земята. Със своята всестранна дейност и изчерпателно Слово Учителят желае да подготви душите и да ги насочи към един велик живот на Любов, определен на Земята от невидимия свят. Неговите идеи проникват в земята, изпълват въздуха, който е най-добрият проводник на новото. Всеки пробуден човек, до когото се докосват, веднага ги възприема и прилага. Учителя казва, че астралният свят е очистен от всички зли, лукави духове и те са изгонени на Земята. Дошли тук, те ще се проявят толкова лошо, че дори и косите на децата ще побелеят от тях. Сега ще се очисти и Земята от мътната вода, от всички престъпници и хора, които ще заемат своето място, под кората на Земята, където има голяма нужда от работници. На Земята ще останат да живеят само кротките хора, които ще образуват Шестата - светеща - раса на Любовта, която по подобие на ангелския свят, ще възстанови мира и хармонията - Царството Божие на Земята. _____________________________________________ * Виж «Изгревът» том III стр. 61-63; том IX стр. 193-194; том XVIII стр. 256-511, стр. 842-846

76. Иван Антонов* Друг представител на братските среди е Иван Антонов. Роден е на 1.09.1899 г. Остава пълен сирак на 6 години. Не може да яде месна храна, а се хранел със сварен ориз. В миналото е живял в Китай. Не намира условия да живее на село и пеш отива в София, където става скитник. Навърта се около халите и пазара и носи багаж на граждани в продължение на 5-6 години. Една жена му дала да носи някакъв багаж до Руски паметник и когато поискала да му плати, се сетила, че няма хляб и го помолила да и купи от близката фурна. Дала му една по-едра банкнота и той тръгнал. На фурната нямало хляб и Иван тичешком отишъл на друга, до Орлов мост. Върнал се след един час. Жената помислила, че той задигнал парите и останала учудена, когато и подал топлия хляб и рестото. Тя започнала да го вика всеки ден за услуги. Жената била роднина на Паша Тодорова, която търсела такъв млад помощник. Завела го при Паша и тя го приема в дома си да пази овощната градина от кварталните деца и да пазарува. Иван имал силна памет и като отивал към пазара, видял една обява, която един човек прочел на глас. Запомнил я и я казал на Паша. Тя се учудила и отишла да се убеди. Като прочела обявата, видяла, че момчето я е запомнило точно. Веднага му предлага да учи и той приема. За една година взима четирите отделения. Влиза в гимназията и се изравнява с връстниците си, Понеже бил много свободолюбив, не можел да си създаде хубави отношения със съучениците си и завършва като частен ученик. Паша завежда Иван при Учителя. Той разглежда ръката му и казва много работи. Иван запомня само следното; „Ти, момче, се стегни за големи страдания." Това предсказание не закъснява. Иван пожелава да стане авиатор и Паша му съдейства да влезе във Военното училище. Той не е свикнал на ограничения, започва да бяга от казармата, за да посещава беседите. Това се повтаря няколко пъти. Арестуват го и двама войници го конвоират. Иван пожелава да се обади на Паша, но те не го пускат. В джоба си той винаги носел лют червен пипер, с който се храни. Хвърля в очите на двамата войници пипера и избягва. Съди го Военен съд и попада в затвора с голяма присъда като опасен. Идва на власт Стамболийски и го амнистира. Записва в Университета литература и завършва. Работи като журналист. Четейки история, той се възмущава от живота на Наполеон и подготвя остра статия срещу него. Учителят го среща и му казва, че Наполеон е изпратен от Бялото братство да премахне феодализма в Европа и грешката му е, че е тръгнал да воюва срещу Русия. Иван не публикува статията. Той е много силен, строг и крайно изпълнителен човек към нарежданията, които му дава Учителя. Член е на Младежкия клас и изпълнява неговия закон - не се оженва до края на живота си. В разговор с братята и сестрите Учителят открива, че той е бил 11 пъти китайски император. При друг случай, възмутен от поведението на Любомир Лулчев, той взима една брадва и няколко часа го чака да излезе от приемната на Учителя. Вместо него излиза Учителят и го праща да купи два килограма пирони от магазина. Иван веднага изпълнява нареждането на Учителя. В това време Лулчев си отива. Иван донася пироните на Учителя, който му казва: „Илия, Илия, това са старите методи, които не носят нищо добро." Значи, той е бил пророк Илия. Занимава се усилено с астрология, има силна памет и помни наизуст цели пасажи от беседите, които Учителя изнася. Изпълнява всички задачи, давани му от Учителя - да охранява салона, Изгрева, градината и други. В братския живот той участва, като провежда курсове по астрология на Изгрева и Рила. Навсякъде взима дейно участие - в съборите, екскурзиите и братските прояви. На края на живота си се разболява от простатит. Отказва да направи предложената му операция и прилага закона, даден от Учителя, да не се нарушава целостта на тялото. Но Учителят допуска, при липса на друг метод за лекуване, да се прибегне към операция. Всеки, който осакатява своето физическо тяло, дълго време трябва да работи в духовния свят, за да възстанови изгубения си орган. Под влиянието на любовта, която изтича от Учителя до всички души, той омекотява своя характер и изправя отношенията си към всички живеещи на Изгрева. От едно улично дете той се просвещава и става духовен и високо културен човек, носител и изпълнител на новите идеи. Учителят дава задача в Младежкия клас всеки ученик да спи на прясно рендосани чамови дъски 10 дена. А Иван Антонов все отлага задачата. Един ден го арестуват по погрешка - приличал много на някакъв анархист, търсен дълго от полицията, вкарват го в затвора в една килия с нар, постлан с голи чамови дъски. Държат го в затвора без никаква причина и на десетия ден го пускат на свобода. Така той насила изпълнява задачата, дадена от Учителя. Иван работи тежка работа. Занимава се с железарство, но всяка вечер провежда курсове по астрология, като събира много младежи около себе си, предимно комунисти. Една вечер, през 1933 г., като се връща от работа, вижда пред бараката си двама агенти, които го чакат, за да го арестуват. Той заобикаля през гората, отива при Учителя и му казва, че го заплашва затвор. Учителят отговаря: „ти можеш да избегнеш затвора, ако постиш 10 дена." Иван веднага започва пост и всяка вечер вижда, че двама агенти го чакат пред бараката му. На десетия ден след свършване на поста, като минава покрай бараката си, вижда, че ги няма агентите. Полицията не го търси повече. Така той се освобождава от грозящата го опасност да попадне в затвора. Да, когато човек е в трудно положение, тогава почти винаги слуша Бога. Привечер някоя сестра нахално надниква през прозореца на приемната да види какво прави Учителя. Иван Антонов, който е наблизо, я хваща, разтърсва я и я изгонва да си отиде вкъщи. На другия ден Учителят казва: „Вие всички сте любопитни и искате да знаете какво правя аз, но само сестрата е искрена и реши да се изяви. Тя дава израз на вашите мисли, чувства и желания, които храните към мене." При редовните посещения на Витоша братските групи минават през Драгалевци, където едно голямо черно куче често се нахвърля, главно по сестрите. Иван Антонов, който е един от най-здравите и смели братя от школата, казва на две сестри да вървят пред него и да привлекат лошото куче. То се появява и се затичва към тях. В това време здравите ръце на Иван го хващат за опашката. Той го завъртва няколко пъти над главата си и го хвърля в един двор с няколко кучета, които веднага се нахвърлят върху чуждото новодошло куче и започват да го хапят. Оттогава това лошо куче не се явява повече да безпокои отиващите на екскурзия приятели. Ранна пролет е, капчуците капят, снегът се топи. София е покрита с повече от половин метър сняг и хората се движат по тесни пътеки, направени в дълбокия сняг. Иван застава при вратата на черквата „Александър Невски" и вижда, че към него се приближава някакво куче. Той взима от земята шепа от топящия се сняг и прави една заледена топка. Когато кучето наближава близо до него, той я хвърля и го удря в главата. То побягва по близката пътека, като събаря над 50-60 души и ги обръща в снега. Оказва се, че това не е куче, а вълк. След построяването на салона в квартал „Изгрев'1 Учителят започва редовно да изнася своите беседи, но няма ред за влизането в салона. Много приятели закъсняват, постоянно вратата се отваря и затваря, скърца и отвлича вниманието на учениците. Това е голяма спънка за правилното провеждане на беседите. След свършване на една беседа през 1928 г. Учителят се обръща към учениците и казва:„Няма ли кой да сложи ред при влизането за беседите?" Иван Антонов казва: „Учителю, аз ще сложа ред при влизането за беседите." Той слага нова брава на вратата и ключ. След влизането на Учителя в 5 ч. заключва вратата и така всички започват да отиват в салона преди 5 ч., за да слушат беседата. Тогава му излиза прякорът „Иван Салонски". Той поддържа и реда в салона на ул. „Оборище" 214 Иван участва навсякъде в братския живот. Пръв е в общите екскурзии, подрежда и пали огъня, приготвя чай или супа. Заминава си на 29.10.1964 г. сред приятели, които го обичат и уважават. ______________________________________ * Виж «Изгревът» том I стр. 39-42; том VII стр. 333-405; том IX стр. 171-172; том XVIII стр. 512-797, стр. 847-888..

75 . Сава Симеонов Костов Сава Симеонов Костов е най-големият син на Симеон Костов, роден на 30 ноември 1922 г. в Мърчаево. Основно образование завършва в с. Владая. Рано се включва в обработването на земята заедно с цялото си семейство. По време на пребиваването на Учителя в тяхното село той е войник - отслужва военната си повинност. Поделението му се намира в квартал Лозенец . Дават тревога , започва бомбардировка, той напуска казармата и избягва в полето, като оставя поста си. Като свършва тревогата, той се връща в казармата и застава на поста си. Идва командирът и му се скарва, че е напуснал поста си. След няколко дена - в неделя, той отива в Мърчаево при Учителя, но не му казва нищо за случилото се. Учителя се обръща към него и го пита: „Ти защо избяга от казармата при тревогата? Не знаеш ли, че отгоре те пазят?" Като излиза от стаята на Учителя, Йорданка Жекова го вижда и пита Учителя: „Учителю, кой е този млад войник?" Учителят и отговаря: „Като дойде на Изгрева да живее, тогава ще го познаеш." По-късно, при честите посещения при Учителя, Савата споделя своя идея - да си направи барака в с. Мърчаево. В нея да чете беседи и да се подвизава като отшелник. Учителят му възразява: „Тук ще ти одерат кожата. Ти ще отидеш на Изгрева и там ще си направиш къща, в която ще живееш и ще работиш в София." Скоро след това Учителя го сприятелява с Йорданка и доктор Жеков. Той отива да живее при тях като техен син. След заминаването на Учителя Савата започва да работи в строителството, завършва средното си образование във вечерна гимназия. Включва се в бригадата на Борис Николов и след 1950 г. работи в Русе, Варна и други градове на провинцията. По това време Вълко Червенков нарежда да се дава наряд - жито, царевица, мас, вълна и други селскостопански произведения за всеки притежаван декар земя. Сава Симеонов е принуден постоянно да купува продукти от провинцията и да ги изпраща на баща си, за да не му вземат земите. След завръщането си в София той постъпва на работа в „Паркове и градини". В края на 1960 г. си построява триетажна къща в квартал „Изгрев". Напуска „Паркстрой" и започва да работи в почивните станции и домове на Рила до с. Говедарци. Той е крайно услужлив и се отзовава веднага на всяка мъчнотия, за която му известяват приятелите. Участва при преместване на приятели от една квартира в друга, пренасяне на пиана и много други услуги. Той е голям планинар и посещава редовно Витоша и Рила, обикновено сам. Сега е на завидна възраст, все още работи и се чувства като младеж. Савата работи мозайките на видни комунисти от ЦК и всяка сутрин идва кола на ЦК и го взима за работа. Когато той започна да строи къщата си, местните комунисти не му пречеха. Елена, сестра и Вера и аз всяка сутрин ходехме да приготвяме материалите и ги дигахме на етажите. Бетоновите плочи събираха много познати от Мърчаево и до обед се отливаше плочата. Помагахме му до покриването и измазването, а мозайката той си я направи сам. В с. Мърчаево го беше блъснала кола и получава фрактура на кракът и ръката си. Постепенно оздравя, Много пъти сме работили заедно на обекти: Министерство на транспорта, къщата на Петър Павлов Киров, плочите и замазките на братският офис, ремонта от начало почти до края и другаде.

74 . Петър Костадинов Христов Петър Костадинов Христов е роден на 19 юни 1930 г. в село Мърчаево. Той има по-голям брат Стоян, роден на 13.02.1922 г. След него имало още едно момче, което починало. Детството му преминава при много мъчни и мизерни условия. Баща му Костадин е бил каменоделец. Той бил много музикален и свирел на кимане - гъдулка с 3 струни. Участвал във всички сватби, кръщенета и други празници и в неделя на хорото. Така зиме изкарвал по някой лев. Той бил и хореограф и учел младите как да играят хоро, защото, ако някой не знаел да играе хоро, не можел да се ожени - да се хване до момата, която обича. Свирел и пеел хубаво народни песни по седенките. Петър от малък започнал да пасе тяхната крава и още 5-6 чужди, за да изкара някой лев. От 3 години взел да свири на окарина. Пеел много хубаво и в училището го карали при всяко тържество да се проявява. - „Под нашата стреха лястовичка в гнездо си живее и всяка сутрин слушам аз как чурулика - пее." В минал живот е бил голям оперен певец в Италия и носи музикалните си качества и ги проявява и в този си живот. Вуйчо му Петър Киров Николов по-късно ръководител на Братството в с. Мърчаево е юрганджия и живеел в двора на малка барака на ул. „Опълченска" 66 при Учителя. Там работил и шиел. Малкият Петър Костадинов често ходил при него и живеел по няколко седмици там. На улицата пред дома на Учителя всеки ден идвал продавач на пуканки, слепени със захар във вид на топка и ги продавал. Веднага изпращат малкият Петър да свири с окарината си. С музиката, той привличал хората и пуканките много бързо се продавали. Петър получавал две топки пуканки, отивал при вуйчо си и чакал пак да дойде продавача и да свири. В село Владая завършва прогимназия. Там учи с брата на Еленка - Димитър, който бил от богато семейство и ядял бял хляб и давал на Петър, който го имал като сирене към черният нехранителен хляб, който получавахме по 200 грама. В него имаше всичко: шлюпки от картофи, брашно от кочаните на царевицата и др., само жито нямаше в него. Петър отива да учи в 4 мъжка гимназия на ул. „Стара планина" до мъжка, в която учех и аз. После тази гимназия стана руско училище. Петър веднага отива при Учителя по музика и той го изпитва, като му чука с пръсти и веднага му дава да свири на кларнет. Учителят им Момджиев, организирвал концерти, участвали в забави. Съучениците музиканти си правят група и свирят по сватби и забави, като изкарват по някой лев за храна. Живеели на 4-я етаж на ул. „Будапеща" , но се скарват с хазяите и отиват да живеят в Княжево в мазе. Брат му Стоян учи в V мъжка и се прехвърля в Музикалното училище при Кочев. Завършва го и отива в Консерваторията, завършва Теоретичният отдел и става учител - преподавател по музика в град Перник. Петър прекъсва гимназията и отива да работи в печатницата на Стойно Марков, за да се изхранва. Работи до есента и пак продължава гимназията, като продължава да свири с групата им. Завършва гимназията и отива в село Мърчаево, където става секретар на читалището и подготвя и провежда вечеринки, сцени по селата. Изпращат го да учи в Станке Димитров, където да учи за диригент на хор и оркестър на самодейни състави. Петър го завършва, но за да може да си свири партитурите, му трябва акордеон. Братовчед му го поканва да работи в Рудозем, където ще си спести и купи акордеон. Става счетоводител на автобаза. Там шофьорите го карат да пие с тях, или да плаща цялата сметка. Той почва да пие - с каквито се събереш, такъв ставаш. Удря си палеца (не проявява волята си да не пие) и първата фаланга виси. Лекарят искал да го отреже, но той му казал, че с този пръст си държи окарината, за да свири. Превързват му го добре и пръста зараснал. Пуснали го отпуска 15 дена и той си взел дюшеме и го сложил в къщата на Мърчаево. Там изкарал курс за моторист и шофьор. Брат му казал, че в Перник има много хубави немски мотори и той си купил мотор, вместо акордеон. Решил да се махне от пияниците - шофьори. В София неговите приятели го виждат и го викат да свири с тях. Купуват му акордеон и той започва да свири в Студентският дом. Групата им обикаля цяла България и в чужбина по концерти и забави. Комунистите със закон забраниха да се празнува 3 март - деня на освобождението от турците, защото „свободата" била дошла на 9 септември 1944 г. На 3 март 1961 г. ансамбъла им отива в Букурещ, където дават концерт на живеещите българи там, които празнуват празника на Освобождението. След това отиват на Студентски фестивал във Франция, град Поатие и вземат всичките първи награди. Водил ги редактора на в. „Работническо дело". Било много горещо, а нямало чешма от която да пият вода. а в кръчмата я плащали като бира. Един българин, който бил собственик на няколко големи аптеки научил за тях и докарал камион с разхладителни напитки и им ги раздал безплатно: оранжада, лимонада, кола и др. След свършването на фестивала той поканил българската група, заедно със своите над 70 работника в най-хубавия ресторант и ги нагостил богато. Ръководителят им ги завежда в Париж да свирят на концерт по случай 100 годишнината от техният комунистически вестник „Юманите". Не им дали пари и няколко дена гладували и като се върнал в София оставил кларнета си върху гардероба, отказва се от самодейният колектив и започва да работи във „Фармахим", като шофьор. В свободното си време той свири по пазара в София. Чува го негов колега, който ръководел танцовият състав „София" и го извикал да свири при него. Там свири 6 години на дудук, окарина и кларнет. Закриват ансамбъла и Петър отива в Бояна в читалището и прави колектив от боянските баби да пеят и танцуват. Ръководи ги 13 години и с тях обикаля цяла България и отиват и в Хърватско. Получават много награди и медали. Правителството на Желев в лицето на Елка Константинова ликвидират читалищата и Петър напуска и този колектив. Окарината му е винаги в джоба и свири за свое удоволствие и на приятелите си. В 1963 г. среща една бедна мома, съжалява я за трудният й живот и се оженва за нея и му се ражда дъщеря Росица. Петър работи 28 години във „Фармахим". Жена му е много капризна и отива да работи в „Комуна" и не се интересува от дъщеря си. Петър довежда майка си да гледа малката му дъщеря на Драгалевско шосе, където са живели. Веднъж Петър чува как майката на жена му я кара да го остави, понеже бил прост селянин. Той влиза в стаята и казва: „Да, аз съм прост селянин. Това съм аз." Жена му води дела и се развеждат като детето го дават на нея, да го отгледа, но Петровата майка я отглежда и възрастява. Петър гледа да няма разправии с нея, защото той чрез нея станал софийски жител и постоянно отлагал делото. След развода, Петър отива да живее в Мърчаево. Там са при много трудни условия. Баща му дава на майка му петстотин лева да ги внесе в банката и да изтегли след това 2500 лв., за да оправи част от къщата им. Но чиновникав банката като разбира, че има двама сина и казва да не тегли пари, а да ги остави да се капитализират. Скоро след това ги викат да се включат в апартамент, и понеже Петър има софийско жителство го прехвърлят на неговото име и взима апартамент на Бъкстон. От 1968 г. той почва да го изплаща. Като пораства дъщерята, той отива на Бъкстон, където е удобно да учи през зимата, докато в Мърчаево е много трудно. Тя учи в техникума „Киров" електротехника при сестра ми Величка, където отначало преподавали на френски език. Завършва „Киров" и започва да работи при Делчо Георгиев. След това отива на практика в Кремиковци, където се запознава с един Стоян и се омъжва за него. Ражда и се момиченце Албена. След 2 години се развеждат, понеже той я биел често, а и хайманосвал по други жени. Росица отива да работи в цех за луминесцентно осветление, и се омъжва за отговорника на цеха и ражда момче - Георги. Понеже Петър Костадинов пил много и този ген го внесъл в дъщеря си Росица. От нея преминава в дъщеря и Албена и се проявява като разстроени чувства. Баща и Стоян, понеже тя върви по негова линия и предава своите неорганизирани чувства и тя започва след 10 годишна възраст да се люби с всеки срещнат мъж. Петър прави всичко възможно да я оправи: леят и куршум, баят и, развалят магия, но резултата нямат. Освен това тя изобщо не учи. Идва при мене и ми каза: „Срам ме е да ти кажа, но внучката ми е тръгнала по много крив път." И ми разправи подробно. Дадох му молитва, подобна на тази, която се казва в 3 часа сутринта. Продиктувах му я и казах всеки ден редовно да става преди 3 часа и да я казва и след 2-3 месеца ще има резултат. След 3 месеца момичето се оправи. Остави мъжете и взе да учи в училище и стана отличничка и завърши отлично гимназията. Много е умна и научава английски, португалски и италиански. Работи една година и разбира думите на дядо си Петър, че трябва да има висше образование и почва да учи. Петър се пенсионира 1990 г. Посещава редовно беседите. По време на пребиваването на Учителя 9 месеца в с. Мърчаево, Петър с майка си Варда редовно слушат беседите на Учителя. Той участва в направата на изворите, най-вече на извора на здравето. Преди 2000 години по времето на Христа, той е бил неверният Тома, който е искал да сложи пръста си в раната на Христос, за да повярва, че е възкръснал. Оттогава минава през много инкарнации. Петьр съжалява, че не можал да учи и завърши Консерваторията. Едно същество му се явява на сън и му казва, че няма смисъл природата да харчи средства, за да повтаря това, което той го знае от миналите си животи. Той е бил един оперен певец в Италия и сега е дошъл в България да учи търпение, смирение, и да усили волята си. Женитбата е голямо отклонение в живота му и табу за него. Трябвало е да се ожени за музиката и да е работил усилено за нея. Чете непрекъснато Словото и понеже има философски ум, взима поука от всичко, което се случва в живота му. Той е голям приятел с брат Димитър Шуманов от гр. Стамболийски. Приятелството им е от миналото. Димитър преди няколко прераждания е бил патриарх, а Петър е бил владика, заедно и сега пак работят заедно. Димитър има силна интуиция и магнетизъм с които лекува хората. От целият техен край се стичаха при него много хора да ги лекува. Казах му да не лекува всякакви хора, защото болестите са дадени от Бога хората да коригират живота си. Като им помага, той отива срещу волята Божия и може скоро да закъса и се разболее, както и стана. Тогава веднага ме послуша, престана да приема изобщо хора и скоро се оправи от силното психическо разстройство в което беше изпаднал. Като добър ясновидец, той вижда кой му прави магии, и кои работят срещу него, най-вече снаха му, но няма знание как да се бори срещу тази напаст. Аз му дадох формули, с които ще излезе от батака. Една нощ иззвъня телефона ми. Вдигнах го, обажда ми се жена му Невена и ми казва: „Светозаре, много съм зле, помогни ми!" - „Добре" и казах аз. Сутринта в 6 часа ми каза, че вече е добре. Скоро дойде на Мястото на Учителя, донесе ми подаръци и миблагодари. Каза ми, че имала преплитане на червата от голяма тревога и паднала в кома. Щом дошла в съзнание, веднага набрала телефона ми и се обадила. След отговора ми, тя ме видяла, че съм над нея с астралният си двойник и и правя паси над тялото и. Сутринта е напълно здрава. Брат Петър много пъти идва до нас и иска съвет за проблемите си. Казах му да свири и пее братските песни. Страдаше от сърце, но щом дойде до нас му мина. Сега е добре и често свири с окарината и дудука си народни песни и хора. Преди да си замине вуйчо му Петър Киров пожелава да отиде до връх Острец. Той много е обичал Петър Костадинов. Качва ги на колата си и ги закарва с майка си горе. Той държи и води вуйчо си, а Димитър Шуманов - майка му и се качват на върхът и се прощават с него и Витоша. Петър Киров е един представител на ангелската йерархия в Братството и притежаваше много силна интуиция. Той беше ангел, отговорник за Братството в с. Мърчаево, а и сега продължава да се грижи за хората от Братството, които живеят там. Бяхме в офиса и брат Петър по предложение на една сестра извади окарината и засвири едно бързо хоро. Веднага се намеси Галя Герасимова - този музикален инвалид и го спря да свири, защото сме щели да безпокоим хората наоколо. Петър нищо не и каза. Скоро той отива на Мястото на Учителя и седнал на пейка и пред погледа му се явява картина с невиждана красота, показваща му съвършеният живот в невидимият свят. Той има и много сънища и чести срещи с брат Петър Киров, Темелко и други видни работници на живота на Братството в с. Мърчаево. Брат Петър често посещава Мястото на Учителя и свири на приятелите щом го помолят. Целият си живот посвещава на музиката за преуспяване на Делото Божие на Земята.

73. Петър Киров Николов Петър Киров Николов е роден в Мърчаево. В четвърти клас сънува, че небето се отваря на запад от селото и от отвора слиза Христос при него. В този момент той се намира в центъра на селото при фурната. Христос спира за малко при него и след това се отправя към къщата на Темелко. Петър отива нагоре към старата си къща. През 1944 г. този сън се сбъдва. На същото място той среща Учителя, който след проведения кратък разговор отива към къщата на Темелко. Петър се прибира у дома си. Не му идва наум да покани Учителя да посети неговия дом. Когато се образува Братство в Мърчаево, Петър Киров работи като юрганджия. Редовно посещава беседите на улица „Опълченска" N66 и там се запознава с Владо Сергеевич - руснака, с когото стават добри приятели. Веднъж той отива на беседа в петък, когато има занимание на Специалния клас. Владо, който е от този клас, му казва, че трябва да пита Учителя може ли да посещава Младежкия клас. Петър отговаря: „Да, Учителю." Докато Школата е на улица „Опълченска" N66 и на улица „Оборище" N14, той е много редовен, но когато Школата се премества на Изгрева и започва сутрин рано, Петър тръгва през нощта, но понеже няма часовник, често подранява или закъснява. Една сутрин влиза в една хлебарница, от която го изгонва един полицай, но той пак отива на беседа. Друг път, като отива на беседа, вижда на моста на улица „Граф Игнатиев" няколко полицаи, събрани на куп. Той завива надясно и минава през гората. Там попада на друга изненада. В гората го заобикалят няколко ловджийски кучета и ловци, които си казват помежду си: „Сигурно е направил някакво престъпление и иска да се беси в гората." Петър продължава през гората, сутринта рано пристига на Изгрева и застава на полянката при кошерите. След малко на полянката до него идва Учителят, много сериозен и строг, поглежда на изток, стои известно време и се прибира пак в стаята си. След беседата Учителят вика Йорданка Жекова и и нарежда да каже на Петър Киров да започнат да се събират сутрин в Мърчаево. Тогава ръководител на групата става Владо Вазягин и започват беседите в неговия дом до идването на Учителя в Мърчаево. Учителят влиза в положението на всяка душа. Той вижда големите мъчнотии, на които се натъква Петър при придвижването му от Мърчаево до Изгрева, които ще се увеличат още повече с настъпващата зима, затова нарежда да образуват братска група в селото и там да четат беседи. През 1925 година, след беседа в салона на ул. „Оборище" №14 Петьр Киров провежда дълъг разговор с Учителя, който се интересува подробно от Мърчаево - за пътя дотам, дали е добър, какви са хората и условията за провеждане на братски живот в това село. Учителят от много далеч проучва условията за бъдещото си пребиваване определено в плана на небето. По време на престоя на Учителя в Мърчаево в дома на Петър отиват да живеят Балтова, Неделчо Попов, Мариус и Кинчето Попови, Димитрина Захариева, Елена Вълчанова. В малката стая долу, в мазето, живее Савка заедно с една коза. От София идва Димитринка Захариева и като вижда, че Вълчанова е в къщата на Петър, се нахвърля върху нея и я изгонва. Методи Константинов, които по това време е в дома му, го моли да я настигне и да я върне, но Петър отказва. Той започва редовно да носи вода на Учителя от извора в Рударци вместо Ангел и Тодора. На следващия ден, след разправията в дома му, той занася вода на Учителя. Като отваря вратата на стаята му, вижда, че косата му е настръхнала и изправена нагоре. Той се уплашва, оставя водата и избягва. Йорданка Жекова му казва, че Учителя много се тревожи за изгонването на Елена Вълчанова от дома му. Петър се престрашава и кани Учителя да му гостува. На 16 април 1944 г. - Великден, Учителят с група братя и сестри посещава дома му и изнася беседата „Най-красивият ден", отпечатана в томчето „Заветът на любовта". След беседата в неговата стая става общ обяд. Балтова прави палачинки, някой донася кисело мляко, друг купува сладко вино от кръчмата. Учителят казва, че киселото мляко не е хармонично с виното, затова се отказват от млякото и ядат палачинки с вино. При свършване на обяда на посещение при Учителя идва Долапчиев , директор на Държавната печатница. Съобщават за неговото идване на Учителя. Той казва да го почака малко, но Долапчиев влиза направо в стаята на Петър и сяда до Учителя. Всички стават и отиват в дома на Темелко, а Учителят провежда дълъг разговор с Долапчиев. След 9 септември Далапчиев не е преследван от комунистите, макар че е заемал такъв важен пост. Братята и сестрите, живеещи в дома на Петър Киров, решават да направят комуна - да се хранят заедно. Тя просъществува много малко - сестрите се скарват, понеже една от тях се отказва да мие чиниите. Често на вечеря при тях идва от София Любомир Лулчев и им разправя за самолетите и опасностите на войната. Една бременна жена го пита какво дете ще роди. Той и казва, че ще роди момченце, и тя действително ражда момченце. Братът на Петър Киров - Павел, е блъснат от влака в една виелица. Боледува повече от месец и когато оздравява и отива на работа, началникът му го уволнява. Той се оплаква на Лулчев, който нарежда да го назначат веднага пак на същата работа. Лулчев казва: „Ще знаете, че аз съм чиракът, а майсторът в живота е Учителя." Понеже Петър е без работа, Савка му подава един затворен плик. Той го взима, отваря и вижда, че вътре има хиляда лева и на лист написан 91 -ви Псалом. Задържа парите за себе си. В разговор с Йорданка Жекова разбира, че Учителя е много недоволен, че е взел парите от Савка - тя ги заела от него, за да свърши някаква работа. След известно време тя пак му подава затворен плик, но този път той категорично отказва да го вземе. Петър Киров носи всеки ден вода за пиене и миене. В сряда и петък Учителят се къпе. Един петък Учителят го извиква и му казва да излее водата, в която се е къпал, върху плодните дървета в градината на Темелко. Поглежда Петър коритото и вижда, че е пълно догоре с вода. Започва да мисли как Учителя е влязъл в коритото, без да изплиска водата. Дошло му на ум, че Учителя не се потапя във водата, а стои отгоре над нея, без да потъва. Петър едва успява да изнесе пълното корито, без да го разлее, и го изсипва на ябълковите дървета. Учителят винаги се къпе сам. Петър Киров получава повиквателна, с която го викат запас. Недоволен от това, той отива при Учителя да му се оплаче. Учителят му казва: „Рекох, ще отидете. Там ще придобиете хубава опитност." Той съобщава на приятелите, които живеят при него, да напуснат квартирата му, защото го мобилизират. Балтова, като чува това, му казва, че ще го освободи от запаса. Тя отива при познат военен, но се оказва, че е командирован някъде из България. Търси втори, но и него не намира. Най-после тя го завежда при Учителя. Като приближават двора на Темелко, Петър вижда, че косите на Учителя са изправени нагоре. Петър се обръща и избягва. Отива запас, поставят го на пост на една височина в лозята, където изкарва като на курорт около 6 месеца. Когато си тръгва за село, той среща младите запасни, които отиват на фронта да се бият в Унгария. Така Учителят го отървава да не участва във войната. Когато Петър Киров се връща в Мърчаево от запаса, Учителя се е прибрал в София и той отново започва да му носи вода от извора в Рударци. Един ден, като върви с дамаджаната в ръка, си мисли и казва: „Аз нося вода на Учителя, не работя, а всички хора ходят на работа. Как ще живея така, без да имам работа? Трябва да си намеря някаква работа." Така той си размишлява до Изгрева. Учителят го посреща на вратата на горницата и му казва: „Толкова тежко ли е да носи човек вода? Още малко и няма да има нужда да носиш повече вода." Петър Киров разбира, че Учителя е прочел всичките му мисли, които го вълнуват. Малко преди заминаването на Учителя той пак донася вода. Учителят е в горницата, завит с одеяло и обърнат към балкона. Съобщават му, че е дошъл Пешо със сестра си и той ги поканва да влязат при него. Те влизат при Учителя бързо, без даже да си събуят обущата. Петър го пита: „Учителю, ще дойдете ли пак в Мърчаево?" „Да, ще дойда в най-големия студ през зимата." - отговаря Учителя. След заминаването на Учителя от този свят една сряда сутрин, в голям студ, Петър чува стъпки над себе си - някой ходи по тавана. Сеща се за думите на Учителя и разбира, че той го е посетил. След заминаването на Учителя Петър постъпва в една юрганджийница и се успокоява, че си е намерил работа. На много приятели от Изгрева и София той прави отлични дюшеци и юргани с различни окултни знаци: пентаграми, кръгове, триъгълници и други. Той поема ръководството на братската група в Мърчаево и се събират редовно в сряда, петък и неделя до неговото заминаване. Свири добре на цигулка братските песни. Всяка неделя чете беседата от 10 ч. и след това правим общ братски обяд. Приятелите от Мърчаево са изключително гостоприемни. След сутрешните беседи отиваме на полянката, където се е играела Паневритмията с Учителя, и с касетофон играем и ние. Полянката сега е малка и заобиколена с големи борове. Всяка година по традиция братята и сестрите ходят по стъпките на Учителя от Мърчаево до връх Острец. Там през пролетта прекарваме много приятно. Всички поляни са изпълнени с хубави цветя - омайничета, теменужки, незабравки. Пристигаме на върха към обяд, почиваме малко, прочитаме една беседа от Учителя, събираме се на общ обяд и вечерта се връщаме в селото, обновени и отпочинали. Хубавите картини, които виждаме по пътя за Острец и обратно, оставят незабравими спомени в нашите души. Петър заболява и аз с Елена Симеонова го посещаваме в неделята преди заминаването му. Разговаряме приятелски. Той знае точно часа на заминаването си. В понеделник сутринта в 5 ч. без 5 минути на 27 октомври 1986 г. той напуска този свят. Остава верен на принципите на Младежкия клас и не се оженва. Постоянно ни викаше на разговор при него. Оплака ми се, че неговите хора, особено Търса го карат насила да яде, но понеже скоро ще си отиде, иска да пречисти тялото си, да не яде поне 6 дена, както сестра Савка преди заминаването и. В неделя - 26 октомври 1986 г. бяхме няколко часа при него и разговаряхме по братските въпроси. Той ме помоли да отидем със с. Еленка при него сутринта в 5 часа. Аз му отговорих, че трябва да си отидем в София, понеже в понеделник сме на работа. Той отговори: „Добре, идете си на работа." В понеделник - 27.10.1986 г. в 5 часа без 5 минути той напусна този свят. Брат Петър Киров беше един от ангелите в Братството, който без шум и глас работеше за Бялото братство. По характер беше много мек и благ, крайно услужлив и изключително гостоприемен. Той имаше идея да се построи салон за Братството в с. Мърчаево. Десятъка си, той го слагал в беседите, които имал. Съседите младежи влизат в стаята му и намират парите в беседите и ги задигат. От това той беше много огорчен. С Елена редовно ходехме при дядо Симо и сутринта в неделя в 5 часа ходехме на беседата. Имаше много сняг. Веднъж брат Петър се плъзва отгоре от пътя и се изтъркулва в улея на рекичката, която тече отляво на пътеката. Той свиреше с цигулка няколко песни, казвахме молитва, и той четеше беседата. За 10 часа от София идваха много гости - около 20. След беседата правехме общ обяд в голямата стая на дома на брат Темелко. Най-големите му врагове са били близките му, които искали непременно да се ожени. Майка му намерила добра мома, но брат Петър отказал да се жени. След заминаването и, достойно я заместваше сестра му Търса, която искаше да го командва. До края на живота му, тя все ходеше при него. Когато бяха болни, ходеха заедно да искат съвет от доктор Димков, с когото бяха приятели. След 22.03. играехме редовно Паневритмия на местността „Вагище", където Учителят е играл Паневритмия в 1944 г. с приятелите. Аз носех касетофон и играехме между високите борове, които бяха израснали. Отивахме след беседата и се катерехме по стръмнината, докато стигнем полянката. ___________________________ * Виж « Изгревът» том VII стр. 434-435.

72. Велин Темелков * След 9 септември 1944 г. синът на Темелко Велин е изпратен на фронта. Ротата му се съсредоточава на гара Владая и докато чакат композирането на влака, за да ги извози на запад, той предлага на своя командир да го пусне да отиде до Мърчаево, за да се сбогува с майка си и баща си. Тръгват заедно с командира и отиват в дома му. Майка му Софиянка го пита: „Къде отивате, синко?" Офицерът отговаря: „Отиваме да бием немците." Майка му казва: „Отивате да биете немците, но тук има един Учител, отбийте се при него, може да ви каже нещо важно за живота и за работата, която имате да вършите." Те влизат в стаята при Учителя и провеждат дълъг разговор. Учителят им говори за войната и задачата, която имат да свършат. Накрая той ги благославя и те заминават на фронта. Дежа, жената на Велин, кърми детето си и плаче, понеже нямала никакво известие. Учителят я вижда, спира се при нея и я пита: „Защо плачеш? И косъм няма да падне от главата му. Ще си дойде жив и здрав. Понеже е много нетърпелив, сега аз го уча на търпение." Действително след войната той се връща жив и здрав. На шинела му има 8 дупки от куршуми, но тялото му не е засегнато. Само палецът, с който натискал спусъка на картечницата, забира, надува се и го лекуват няколко месеца. След посещението, което правят при Учителя, ротата на Велин заминава на фронта. Войната се води на територията на Югославия. В Мърчаево се чуват изстрелите и вечер се виждат светлините от залповете на оръдията. Темелко се тревожи за единствения си останал жив син и решава да отиде на фронта - да го види къде е. Неговата умна другарка Софиянка му казва: „Къде ще ходиш на фронта? Тук е Учителя, дай да го попитаме и той ще ни каже какво трябва да направим." Те чукат на вратата, Учителят ги приема. Двамата плачат и Темелко му казва: „Единия син загубих в казармата. Вторият е на фронта и искам да отида да го видя какво прави." Учителят се усмихва и казва: „Ти и да отидеш да го търсиш, никъде не можеш да го намериш, Той сега е обграден от немците и от време навреме му пускат храна със самолет. Когато храната падне в окопа му, той си хапва, а когато вятърът издуха парашута настрани, той гладува. Покрай окопа има много киселици - диви ябълки, и той яде главно тях. Той е много нетърпелив и сега учи търпение. Бройте от днес 10 дена и той на десетия ден ще дойде и ще ви разкаже всичко, каквото е преживял." Темелко и Софиянка целуват ръка на Учителя, благодарят за хубавия съвет и излизат от стаята му. Започват да броят дните. На десетия ден, в 11 часа преди обед, Велин си идва у дома и баща му го пита: „Ти да не си беглец, че идваш сам?" Велин отговаря, че са го пуснали в отпуска като награда за неговото геройство. Той е картечар и са завладели един силно укрепен немски окоп. Немците непрекъснато стрелят и избиват всичките му другари, а той остава сам с една немска картечница и много патрони. Стреля често, като мени посоките, и германците предполагат, че в окопа има много хора. Така изкарва 10 дена, като яде киселици, които растат до окопа. На десетия ден българите настъпват и го освобождават. Той остава в дома си до вечерта и пак заминава за фронта. От ротата, в която се числи, остават живи само той и командирът, с когото преди заминаването за фронта са на разговор при Учителя. След завръщането от войната Велин работи в „Каменна промишленост", грижи се за баща си Темелко и за музея на Учителя. На мен(Светозар) като строител, често ми даваха задачи от разни министри да им правя облицовки, цокли и поводи настилки, стъпала от мрамор. Размервах парчетата какви размери трябва да са. Даваха ми кола, закарвах ги в каменна промишленост при директора, на който министърът се е обадил по телефона. Той ме пращаше при отговорника на цеха Велин, с когото се познавахме отлично. Той веднага ми даваше престилка гумирана, ръкавици, и аз на диамантината си нарязвах на необходимите размери парчета мрамор. След това направо отивах при Велин и си свършвах работата. Бях много близък с баща му Темелко и Велин с радост ми услужваше каквото можеше. Той е много благодарен на Учителя, че му е спасил живота и изразява благодарността си с хубавото си отношение към братята и сестрите, които посещават дома им. След заминаването на брат Темелко, беседите спират, понеже и другите негови връстници от селото заминават. Велин посреща всички, които посещават музея на Учителя, с голямо разположение. Няколко години след заминаването на баща му, на 3 март 1995 г. си замина и той от този свят. _________________________________________ * Виж «Изгревът» том VII стр. 434-435.

71. Темелко Стефанов* Ще ви предам разказа на Темелко Стефанов Гьорев, направен на 23 август 1978 г. и стенографиран от мен. В Мърчаево има петима неразделни приятели, отявлени пияници и пушачи: Темелко Стефанов Гьорев, Симеон Стоянов Костов, Владо Сергеевич Вазагин, Петър Киров Николов и Николай Радев Георгиев. След свършване на работния ден те се събират заедно и пиянстват до късно в кръчмата, като не мислят за децата си, които нямат дрехи и често си лягат гладни. Една вечер Темелко вижда дъщеря си Косена, като отива в мазето на къщата, за да спи с баба си, да носи едно столче. Той я пита: „Защо носиш това столче?" - „Татко, всяка вечер при мен идва един старец с бяла брада и ми говори много хубави работи. За да не сяда на леглото, аз му нося това столче, да сяда на него, а сутринта пак го връщам в кухнята." Темелко, който е малко пийнал, казва: „Какъв старец може да идва при теб? Това е някой дявол." Но Косена всяка вечер редовно носи столчето и слуша този старец, който я посещава. Постепенно петимата приятели разбират, че работите им с пиене отиват много на зле. Решават да се откажат от пиенето. За да се откажат от пиенето, подписват една полица и който от тях се хване, че пие, да плати полицата от 25 000 лева. На другия ден Темелко има някаква работа в София и отива на битпазар до Централна баня, където сега се намира ЦУМ. Влиза в една забутана кръчма, в която никой не може да го види, и се напива хубаво. Вечерта, като се връща в Мърчаево, той отива направо в кръчмата и там заварва и четиримата си приятели, които пият. Така опитът с полицата пропада. Те не спират дотук. Съветват се и решават да създадат въздържателно дружество, срещу което се обявява кръчмарят, който по този начин ще загуби своите постоянни клиенти. Това дружество просъществува късо време и приятелите започват пак здраво да пият. През 1924 г. в селото идва нова начална учителка на име Елена Хаджигригорова. Тя е сестра от Младежкия клас на Учителя и от Класа на добродетелите. Още с идването си в Мърчаево пожелава от сърце и душа да пробуди хората му за новия живот и постоянно се моли за това. Квартирата и е в дома на Симеон Костов . Скоро той забелязва, че новата учителка е малко особена. След свършване на училище тя бързо се прибира и затваря в стаята си, където чете някакви книги. В неделя става много рано и отива в София, а когато се връща вечерта, е много радостна, разположена и усмихната. Това нейно поведение заинтригува Симеон. Един ден, когато учителката е на работа в училището, той прави шперц, отключва вратата и влиза в стаята и. На масата вижда книгата „Тайната философия на индусите". Взима я и я прочита. Така той няколко пъти влиза в стаята и, когато тя е на работа и взима книги, които чете с голям интерес. Забелязва, че всичко, което прочита, му изглежда много близко и познато, сякаш десетки пъти го е чел и учил. Решава да проследи къде ходи Елена Григорова в неделния ден. Една неделя той става много рано и когато тя излиза от дома, той тръгва след нея и я проследява по пътя. Стига Княжево, взима трамвая, слиза на една спирка, минава по улица „Опълченска" и влиза в един малък салон на N66. Между приятелите Симеон Костов е най-богатият, той ги ръководи и обикновено той плаща пиенето. Другарите му го считат за свой водач и го слушат за всичко. Следващата събота, след като са пили в кръчмата, Симеон казва на приятелите си, че иска да ги заведе сутринта рано в София. Те мислят, че ще отидат в някоя кръчма на пиене. Той определя да се съберат в 3 ч. при черквата и оттам да тръгнат към София. Всички са точни и тръгват пеш за Княжево. По пътя ги завалява пороен дъжд. Един от приятелите му се обажда. „Симо, и в Мърчаево имаме хубави кръчми, защо да ходим по тоя дъжд в София?" В отговор Симеон им казва да вървят, за да не закъснеят, и така те стигат Княжево. Вода тече от дрехите им. Качват се на трамвая, слизат на ул. „Опълченска" и Симеон ги завежда на площадчето срещу салона на 66. Приятелите от салона ги виждат, една сестра отива при тях и им казва: „Ако сте дошли при нас, влезте вътре, защото сте мокри, а ако не сте за при нас, приютете се някъде, защото може да настинете." Симеон се обръща към приятелите си и казва. „Нека да послушаме жената, която ни покани, да влезем и да видим какво става в този салон." Те влизат и сядат най-отпред на пейката до катедрата. Присъстващите там мъже и жени запяват някаква песен. Скоро след това на катедрата застава един светъл човек, с бяла брада, облечен в бял костюм. Казват няколко молитви, изпяват още една песен и проповедникът започва да говори за голямото зло, което носят пиянството и пушенето, как страдат семействата и децата им - остават голи, боси, гладни, и какви лоши последствия носи това за здравето и живота на всеки човек. Една топла вълна облива петимата приятели. Докато им говори тези неща, които се отнасят точно за техния живот, изпитват голямо вълнение и напрежение и мокрите дрехи на гърба им изсъхват. След това въведение възрастният човек започва беседата си. Накрая събранието завършва с песен и молитва. Всички стават и тръгват да си отиват, а също така и петимата се отправят за Мърчаево. Те са развълнувани и дълбоко замислени. Качват се на трамвая, слизат на Княжево и тръгват за Мърчаево. Като вървят известно време, Симеон казва: „Който има цигари, да ги хвърли и от днес нататък ще ходим да слушаме този човек на това, което ни учи, и повече няма да пием и пушим." Това, което е невъзможно за човека, е възможно за Бога. Учителят само с една среща ги освобождава от отрицателните пиянски духове и ги призовава към нов разумен живот. Петимата приятели започват редовно, всяка неделя, да посещават беседите на улица „Опълченска" N66. По пътя на отиване и връщане те пеят и заучават песните, които чуват в салона, а за пиене и пушене и на ум не им идва. Един възрастен брат от събранието подарява на Темелко портрет на Учителя. Той го занася вкъщи и го слага на масата, облегнат на една книга. Косена, малката му дъщеря, която си играе навън на двора, по едно време влиза в стаята и като вижда портрета, подскача. Темелко я пита: „Защо се уплаши толкова много от този портрет?" Вместо да му отговори, тя го запитва: „Татко, откъде си взел този портрет?" Той не и казва истината, а казва, че го е купил отнякъде. Тогава Косена му открива: „Това е онзи старец, който всяка вечер идваше при мен да ми говори толкова хубави работи." Като пораства, Косена започва да пее много хубаво. Среща Учителя и го пита дали да се омъжи. Той я съветва да остане свободна, да не се омъжва. Тя не се вслушва в съвета на Учителя и загубва ясновидството, което има дотогава. Големият син на Темелко, Костадин, през 1943 г. отбива военната си повинност в с. Божурище. * Една вечер пред къщата на Темелко Стефанов идва кола със закован ковчег, в който се намира синът му. Войниците нареждат веднага да се погребе и обясняват, че се е хвърлил под влака заради любовна история. Те си тръгват, а Темелко взима теслата, отваря ковчега и вижда, че под ноктите на пръстите му са набити игли, а вратът му е стегнат с тел. Той съобщава това на приятеля си Симеон Костов и заедно отиват в София при Учителя. Разказват му всичко. Учителят казва: „Той е умрял като войник на фронта и скоро ще дойде във вашето семейство и ще ви разкаже подробно всичко, което е станало с него. Ще дойде време, когато ще искат да ти дадат награда и пари заради неговата смърт, но ти нищо не трябва да взимаш." * Виж « Изгревът» том VII стр. 433-434. На 9 септември 1944г.сутринта се ражда внук на Темелко от втория му син Велин, когото кръщават Петър. Той пораства и става на 6 години. Понеже другарката на Темелко - Софиянка постоянно плаче за убития си син Костадин, взимат и преместват дрехите и обувките му в плевнята, за да не ги гледа. Окачват ги високо на една греда. Когато малкият Петър си играе при плевнята, отгоре пада една от обувките на Костадин. Петър я взима, занася я при дядо си Темелко и му казва: „Дядо, защо сте ми хвърлили тук обувката?" Темелко му отговаря, че обувката не е негова, а на чичо му Костадин. Детето казва: „Аз съм същият този Костадин и ще ти разправя всичко, което се случи с мене в казармата, но едно не съм доволен, че ми променихте името на Петър. В казармата ние бяхме 18 души ремсисти. Един ден дойде нареждане от партията - да хвърлим чоп и двама, на които се падне, да разбият склада на казармата, да вземат оръжие и да го занесат на определено място, където ще дойдат партизани, за да го вземат. Чопът се падна на мен и на Владимир Бонев от Кюстендил и ние трябваше да изпълним тази задача. Разбихме склада, взехме оръжие и отидохме да чакаме партизаните на определеното място. Заедно с тях трябваше да отидем в гората, но те не дойдоха в уговорения час. Постояхме доста време и аз предложих на Бонев, понеже никой не ни беше забелязал в казармата, да се върна и да взема още оръжие. Върнах се и когато влязох в склада, ме хванаха и започнаха да ме изтезават. Искаха да кажа кои са ми другарите, с които съм свързан. На разпита аз отговорих, че всичко сам съм направил и нямам никакви другари. След големите изтезания ме изведоха на стрелбището и стреляха върху мен, но не бях вече в тялото си. Тогава се издигнах нагоре и отидох при Бога, където стоях известно време. Казаха ми, че трябва да сляза пак на Земята, защото майка ми и баща ми постоянно плачели за мене. Тогава аз се въплътих и се родих като твой внук Петър." ** Петър често разказва този случай на съседите, но майка му се скарва, набива го и му забранява да говори, защото хората ще помислят, че е луд. Темелко се радва много от разказа на своя внук, защото вижда, че всичко, което Учителят предсказва, се сбъдва. Костадин е комунист, идеалист, който желае всички хора да живият добре и се е пожертвал за тази идея. При нечовешките изтезания, през които минава, той не издава никого от своите другари. По същото време Темелко Стефанов е най-големият комунист в Пернишки окръг, Два пъти идва заповед от полицията до секретар-бирника на селото Темелко да бъде разстрелян. Секретар- бирникът е негов приятел, казва му да се пази и изгаря двете заповеди, На 9 септември Темелко пък го освобождава от комунистите, които са го арестували и искат да го разстрелят. Той не позволява да бъде убит нито един човек от селото. Темелко ясно вижда голямата разлика между приложението на комунистическите идеи с насилие и новия живот, даден от Учителя, който трябва да се прилага с любов. В един разговор с Учителя по време на неговото пребиваване в дома му той го пита как да се освободи от Партията. Учителят му отговаря, че скоро ще има условия да я напусне. В Мърчаево комунистите често правят събрания. На едно събрание като представител на градския комитет на партията идва един младеж от селото на име Петър Динов и казва: „Защо търпите Темелко между вас, този фашист? Той не пожела да получи стоте хиляди лева награда за убития му син, защо го търпите на събранието?" Темелко това и чака. Веднага става, хвърля партийната си книжка на масата и казва: „Що м аз съм фашист, сбогом, другари. Ето ми книжката и няма да ме видите повече тук." Всички го молят да остане, но той напуска събранието и партията. Така Учителят го освобождава безболезнено от комунистите. През 1943 г. малката дъщеря на Темелко - Косена ,*** започва често да го предупреждава да опразни южната стая на къщата си, защото в нея ще дойде да живее Учителя. Темелко и възразява, че това е невъзможно -Учителят да живее в тяхната стара къща: „Втори път да не съм те чул да казваш такова нещо. Ние не сме достойни хора да посрещнем един велик Учител" Косена настоява на своето, като казва да очисти и подготви стаята, защото, когато дойде Учителя, ще му се наложи набързо да я опразва и приготвя пред него. Той ще се засрами от него, че не му е подготвил стаята за живеене. Синът на Темелко, Велин е войник и го пускат в отпуск на 14 януари 1944 г. Той влиза в голямата стая, където семейството му обядва, и им казва: „Наздраве, татко, добре, че обядвате. Ама какви гости ви идват?" „Какви гости, бе?" „Вашият Учител иде и по него има върволица от 50 души." Темелко се стряска и скача. В това време Учителят вече слиза по стълбата, заедно с придружаващите го приятели, влиза в голямата стая и сяда на стол. Темелко и жена му Софиянка отиват в южната стая и започват да я разтребват. Изхвърлят старото легло и печката през прозореца, поставят хубаво легло, нова малка печка и подреждат стаята. Когато свършват работата си, Учителят става и без да го поканят, сам влиза в готовата стая. В разговор в Мърчаево, в присъствието на Йорданка Жекова , Учителят открива, че Темелко е същият онзи евреин, който преди 2000 години дава своята горница на Христос, за да направи в нея Тайната вечеря. Тогава Темелко дава дома си за една вечер, а сега за повече от девет месеца. Много от опитностите, които приятелите имат в Мърчаево, са описани. Темелко участва активно в живота на братската група и след отиването на Учителя в София събранията на мърчаевските братя и сестри се провеждат в стаята, в която е пребивавал Учителя. Присъства на погребването на Учителя. По-късно стаята на Учителя става музей и се посещава от много наши приятели, особено в неделя. Учителят поставя Темелко на пост да посреща и изпраща приятелите от София, провинцията и чужбина, да създава условия за четене на Словото. Тази задача той изпълнява с чест до последния си дъх. След заминаването на неговия най-близък приятел Симеон Стоянов Костов, на 12 декември 1979 г., той се разболява много тежко, не може да се движи, непрекъснато лежи. Вечерно време заключват стаята му. Това продължава почти до изтичането на 40 дена от смъртта на неговия приятел. На 14 януари 1980 г. - годишнината от идването на Учителя в неговия дом, ние с Елена Симеонова, го посещаваме и в разговор му казваме, че има още много работа, която трябва да свърши на Земята. Той много ни обича и иска редовно да ходим при него, когато сме в Мърчаево. Ние задоволяваме това негово желание и всяка седмица го посещаваме. Вечерта на 14 януари, след като излизаме, както лежи, чува глас, който му казва: „Стани!" Той се опитва да стане, но не може. След известно време втори път чува същия глас. Той се надига, сяда на леглото и пак ляга. Минава още малко време и чува за трети път гласа. Той скача, като си мисли, че и да счупи главата си, трябва да стане. Сяда на леглото и опира краката си на земята. През заключената врата в стаята му влиза Учителят, облян в бяла светлина в целия си ръст, поглежда на изток и излиза през прозореца навън. На душата му олеква и положението му се подобрява. Ляга и заспива. Сутринта отиваме при него и той разказва за видението. Аз му казвам, че Учителя лично е дошъл при него, за да му продължи живота. След няколко дена той е напълно здрав. През пролетта, когато времето се затопли, заедно с него и група приятели от Мърчаево правим екскурзия до връх Острец. След всяка беседа, в сряда, петък и неделя се качваме по стръмния баир над дома му и ходим на Паневритмия на една полянка в гората, наречена Бачище, на която Учителят играе Паневритмия през 1944 г. По това време правят регулация в селото - оправят улиците и зелените площи. Кметът отива при Темелко и го пита дали иска да направят на това място стълба. Всички от селото го обичат и особено управниците. Той отговаря положително и те правят една стълба с 50 стъпала, по които и сега може лесно да се качва стръмнината. Всяка неделя от София в село Мърчаево идва една група братя и сестри, зиме и лете, за да участват в беседата в 10 часа. След свършване на беседата зимно време правим общ обяд в голямата стая, а лятно време - на пейките в двора. Всеки носи по нещо за хапване и слага на общата трапеза, а и любезните домакини готвят някакво ядене. В нашето съзнание остават много хубави спомени от тези общи срещи, проведени на тишина и чист въздух. Повечето от възрастните приятели в Мърчаево си заминават и Темелко започва да се тревожи и споделя с мен - кой ще го замести. Казвам му, че Учителя има грижа за всичко. През 1991 г. започват да се подуват краката му. На беседата на 17 март 1991 г. той не присъства. Лежи в стаята си болен и след свършване на беседата ни казва: „Който иска да ме види на живо, да дойде следващата неделя - 24 март, за да се видим." На този ден се събираме 16 души, прекарваме много хубаво и се сбогуваме с него. След една седмица - на 1 април 1991 г., Темелко напуска своя пост и си заминава от този свят. __________________________________________ * Виж «Изгревът» том VII стр. 688-689; том XVII стр. 663-664, стр. 753. ** Виж «Изгревът» том VII стр. 417-418. *** Виж «Изгревът» том VII стр. 688-689; том XVII стр. 663-664, стр. 753.

70 . Николай Дойнов * Николай Николов Дойнов, брат на Борис Николов, е роден в Габрово на 18 декември 1904 г. Като младеж заедно с майка ми Стефка Няголова поддържат Младежкия клас и се събират да четат беседи. Николай е типичен габровски представител с всичките техни качества. Отива в София, учи и завършва математика. В разговор Учителят му казва, че не трябва да се жени, но той среща Дора Карастоянова и набързо се оженва за нея. От едно изказване на Учителят научаваме, че той е прероденият Наполеон Бонапарт - първият антихрист, дошъл на Земята, който казва, че парите са най-важното в живота. Отначало работите на Николай вървят трудно, но постепенно наследствените му габровски качества се проявяват и започва да успява в търговията. Скоро става вторият милионер след Славчо Печеников на Изгрева. Участва активно в организиране и провеждане на рилските лагери, като се занимава главно с транспорта и снабдяването на лагера с храна. Той е практичен и лесно се справя с многобройните трудности при тази дейност. Учителят го обича и полага специални грижи за този първи антихрист, като му разкрива много закони и правила на живота. Подарява му астрологията на Саабей, която Николай впоследствие издава като своя астрология, попълнена с извадки от Учителя по физиономия, френология и хиромантия, направени от сестра му Цанка и други наши приятели. При една екскурзия от Изгрева до Витоша по пътя за село Симеоново Николай казва гласно едно свое желание пред Учителя: „Искам да стана Крез на двеста милионен народ." Учителят се спира, поглежда го и казва: „Какво, какво искаш?" От този момент работите на Николай тръгват назад. По време на войната за отопление и готвене в кухнята и салона се използват като гориво каменни въглища. През 1943 г. Учителят извиква Ради Танчев, дава му пари и поръчва да намери Начо Петров или Николай Дойнов да закупят и докарат въглища, необходими за отопление през наближаващата зима. Ради тръгва из Изгрева, среща Николай Дойнов и му предава поръчката на Учителя. Той веднага се съгласява, приема задачата, отива на гарата, купува един вагон въглища, наема няколко каруци и ги прекарва пред бараката за въглища до „Парахода". Обед е и всички са насядали да се хранят. Николай минава пред пейката, на която седи Учителят, който се изправя, обръща се към него и му казва: „Николай, ти ще останеш, защото можеш да работиш!" Николай нищо не разбира от думите на Учителя. По това време правителството взима решение да хване някой черноборсаджия, да го накаже най- строго за назидание на всички останали търговци, повечето от които са черноборсаджии. Два дена след прекарване на въглищата Николай отива в Габрово, сутринта рано експедира всичката си стока, намираща се в склада му, натоварва я на голям камион, който заминава за София. Малко след това, към 10 ч., при него идват група агенти, които правят обиск, но не намират почти нищо в склада. Въпреки това те го арестуват и подвеждат под отговорност. Насрочва се дело срещу него в Търново. Прокурорът подвежда делото по най-тежките членове на наказателния закон, които предвиждат смъртно наказание. Силно разтревожена, сестра му Цанка отива при Учителя и го моли да помогне на Николай. Учителят и отговаря: „Не се безпокой, всичко ще се нареди добре." За процеса в Търново пресата дава голяма гласност. Николай има доста противници в околията, които се радват, че ще се отърват от него. Няколко дена преди започване на процеса, главният прокурор, който движи всичко и иска смъртното му наказание, си заминава от този свят. Тогава делото е прехвърлено в Сливенския съд, където е подведен под съвсем друг параграф. Накрая не го осъждат, а го карат да плати една малка глоба и го освобождават. Така Учителят го спасява от явна смърт. След 9 септември, при идването на комунистическата власт, един ден Учителят го извиква и му подава своя златен джобен часовник, като му казва: „Николай, вземи часовника ми и го занеси на някой часовникар за поправка." Николай мушва машинално часовника в джоба си и слиза бързо в София да гони своите търговски работи. Полицията го среща, арестува и го затваря сам в една килия. При направения обиск не взимат златния часовник, за да не изчезне, а го оставят да стои в него. Три денонощия Николай прекарва в килията и тогава се сеща за задачата, поставена му от Учителя. Изважда от джоба си часовника на Учителя, поглежда го и вижда, че той работи нормално. Часовникът е напълно здрав. Малко след това дежурният милиционер отваря вратата на килията и го пуска на свобода. След заминаването на Учителя Борис и Николай влизат в Братския съвет и Николай се занимава с финансовите въпроси на Братството. По предложение на Боян Боев домакин на Братството става Гради Колев. За да може да получава купони за хляб, се налага да го назначат като домакин със заплата от 9000 лева месечно. Тогава най-малката заплата е 8000 лева. По едно време Николай обвинява Гради, че е откраднал някакви братски пружини, и му спира три месечни заплати, без да има някакво доказателство за това деяние. Гради протестира пред Братския съвет, но Николай му казва: „Ако не си доволен, вземи си багажа и напусни Изгрева." По същото време на Изгрева стават големи разправии. Една сутрин, преди започване на беседата на Общия клас, Николай и брат му Стефан застават на вратата на салона и не пускат Никола Антов да влезе. Той се ядосва много и казва, че ще им покаже кой е той. Няколко дена след тази случка в дома на Николай идва милиция, прави му обиск и му конфискува 120 милиона лева, които се намират в дома му. Незабавно го изпращат на изправителен лагер в Белене. Интернираните са голяма група. Като слизат от влака, ги посреща конна милиция, която с камшици и бой ги закарва в лагера. Там всеки лагерист трябва да изкопава определено количество пръст на ден. Николай много мъчно се справя с тежките условия. Благодарение на габровците, които му дават пари, той заплаща на здрави затворници, които изпълняват неговата норма, Така накрая се връща от Белене жив и здрав, Под благотворното влияние на Учителя Николай успява да промени малко своя характер и да подобри отношенията с братята и сестрите. Известно време той изнася лекции по астрология в провинцията и София. Издава няколко книги. В напреднала възраст рядко се срещаше с приятелите. След кратко боледуване той си замина на 2.10.1998 г. ________________________________________ * Виж «Изгревът» том І стр. 490-510; том IV стр. 577-579; том XV стр. 195-569; том XIX стр. 487-491, стр 963-967.

69. Естирка Иванова* Естирка Иванова е родена в село Каменна река на 27 март 1932 г. Като малка е била палаво дете и обичала да се храни с плодове. Омъжва се, но не живее дълго време със съпруга си и се развежда. Решава повече да не се жени. По настояване на родителите си тя сключва втори брак. Оказва се, че мъжът и пие и постоянно я тормози и бие. Тя често плачела и се молила да разбере защо е такъв. На сън и показват, че е бил нейно дете преди четири прераждания и тя го е изоставила на 5-годишна възраст. Сега дошъл да и отмъщава за злото, което му сторила някога. Мъжът й починал и сама отгледала децата си. Отива да живее в Димитровград и работи като кранистка в Химкомбината. Един ден по време на работа, когато е в кабината на крана, тя се излъчва за 2 часа. Един ангел я хваща за ръка и я завежда в менталния свят, където около голяма маса седят 24 старци и четат дебели книги, написани със златни букви, а Учителят е зад тях. Той поздравява Естирка с вдигната ръка и старците се надигат, поглеждат я, покланят се и Учителят им дава знак да продължат да работят. След това Учителят пак поздравява Естирка и тя си тръгва назад, към Земята. Навсякъде, където минават, съществата, които срещат, пеят и се покланят на нейния придружител. Дърветата са златни, а в реките тече жълта златна вода. Като идва в съзнание, вижда, че всичко около нея свети. Часът е 16 и тя слиза от крана. Цяла седмица не може да яде хляб, защото, като посегне да го вземе, той свети и тя пие само вода. Във всички хора тя вижда, че излъчват светлина. Като отива в салона, където стават събранията на братската група в дома на Ангел Гочев, тя вижда Учителят, застанал до прозореца, изправен в целия си ръст. Тя събира редовно приятели, четат беседи и правят общи беседи. След заминаването на Васил работи духовно, организира срещи със съидейници от провинцията. Естирка живее и преодолява трудностите, които я съпътстват. Естирка страда от херния, която често се подува и й пречи на живота. Синът и, който слиза на Земята да и помогне да се освободи от мъжете, се обърка по жените. Ожени се и има син Георги. Баба му много го обича. Синът й е дърводелец и музикант, певец - свири на електрическо пиано - синтезатор, но не може да си изкарва средства, а жените му правят магии и му ограбват всичко, което изкара. Живеят при Естира, навъртат много ток и вода и я оставят тя да плаща с малката си пенсия. Тя взима пари на заем, плаща си задълженията и после ги връща като често гладува и по цяла седмица, докато си вземе пенсията. Като я посетя - няма нищо за ядене: нито хляб, захар, олио, маргарин, варива - боб, леща. Така кара напоследък няколко години. Ходи и взима кашони от приятели и с тях се топли в студа. Често има големи трудности със здравето - високо кръвно и болки в стомаха и червата. Синът му Георги порасна и почна да го строява: „Толкова ли си глупав, че не можеш да си намериш една разумна жена?" Сега е в трети клас. Има силно развита интуиция и за всичко пита своето вътрешно ръководство. Синът и Димо попадна на една Елена, която постоянно му прави магии. Синът му Георги я изгонва и тя отива при мъжа си, да гледа дъщеря си и домът им почва да се очиства от магиите, които прави. На Димо дошъл акъла и не ще да я види. Всичките разправии засягат пряко Естирка, която изживява всичко много трудно. Женско сърце, което е като трепетлика от всичко се засяга и тревожи. Тя има група приятели от Братството и често я посещават и помагат. _____________________________________ * Виж «Изгревът» том XIII стр. 595-597.

68. Васил Раджев Гарджев На времето в Братството се подвизава един учител по литература на име Васил Радев Гаржев. Като студент в Университета негов колега го завежда до салона на Изгрева. Предлага му да влезе вътре да слуша беседата, която Учителя държи в момента. Приятелят му има някаква работа и си отива. Васил отваря вратата на салона, но Иван Антонов, който стои на вратата, не го пуска. Учителят от катедрата се обръща към него и казва: „Един египтянин е дошъл да ни види. Пуснете го да влезе!" Иван Антонов го пуска в салона, където слуша беседата. Васил започва редовно да посещава всички беседи на Учителя. След завършване на университета той отива на разговор при Учителя и го моли да остане на Изгрева и да работи за Братството. В проведения дълъг разговор Учителя му разкрива, че той идва от Египет и е прероденият Йосиф, син на Яков, после Йоан, любимият ученик на Христа, който изнесе най-мистичните слова, написани в Евангелието и Откровението. През средните векове Бялото Братство го изпраща в Европа като Данте Алигиери. В онова прераждане той дава външен израз на своята голяма любов и написва лирични стихове за своята любима Беатриче. Учителят му обръща внимание, че при онази негова инкарнация той написва книга за ада, но много неща в нея не са точни. Затова той му дава задача да напише нова книга, в която да обрисува живота в рая. Васил Радев обещава на Учителя да изпълни тази задача, но досега ние не знаем дали е написал подобна книга. По повод неговото желание да остане да работи за Братството на Изгрева, Учителят му обръща внимание, че преди 2000 години е работел само с евреите, а сега е необходимо да работи с мохамеданите в Родопите. Той отива в училището на село Манастир, в което е изпратен по разпределение, но се оказва, че местата са заети и там нямат нужда от преподавател по литература. Васил стои няколко дена и моли директора да го назначи за прислужник в училището. Удовлетворяват молбата му и той започва усърдно да почиства училището. Наскоро селото е посетено от окръжния училищен инспектор, който се оказва, че е негов състудент и го познава добре. Като го вижда, че мете, го пита защо е метач в училището. Васил отговаря, че няма щат за него - местата са заети от други учители. Тогава инспекторът събира целия персонал на училището и го назначава за директор. Васил въвежда голям ред в училището. При следващата проверка инспекторът остава много доволен от неговата прецизна работа. По характер той е мек и снизходителен, но много наивен - често го лъжат, особено в сметките. Свири на мандолина, цигулка и балалайка. Има много добър глас и точно изпълнява братските песни. На учениците си никога не пише двойки, а ги предразполага да учат и става добър приятел с тях. Те постоянно споделят с него всичките си мъчнотии в живота. Владее съвършено говоримия и писмения турски език и отлично познава местните нрави и обичаи. Умее да си променя лицето - от възрастен да става млад, като 20-годишно момче. Може да се излъчва с астралния си двойник и много пъти се явява на сестра си и други наши приятели в различни градове. Той подема и започва добре да изпълнява задачата, дадена му от Учителя. Разнася неговото Слово навсякъде, където работи. Притежава дар-слово, събира и лесно се сприятелява с бедните души. Васил създава много братски групи и кръжоци, главно сред младежите от Димитровград, Пловдив, Варна, Кърджалийски окръг, Наречен и другаде. При една среща Учителят му обръща внимание да бъде отзивчив и да услужва на всички хора, които отиват за помощ при него. По едно време при него идва една жена. много окъсана, но красива и очите и светят като звезди. Тя го помолва да и даде нещо за ядене. Като вижда в какво окаяно състояние са дрехите и, дава и едно свое старо палто, като и се извинява, че няма възможност да и даде женско облекло. Тя му благодари и казва, че и това палто, което и дал, може да го носи. След това се обръща към него, изглежда го и казва: „В живота си ти ще срещнеш една млада сестра от твоето общество и тя ще се грижи за теб до края на живота ти. Тя се казва Естирка." Той се учудва на това, което казва, защото не познава жена с подобно име. Жената обяснява, че Естирка е много добра и разумна, но трябва да внимава да не я сърди и да не кара с нея. След този разговор тя си отива. Васил посещава Димитровград и там среща тази Естирка на Паневритмията в парка. Той и казва ясновидски много неща за дъщеря и Мариана и семейството и. Попитал я може ли да отсяда в дома и, да говори за Учителя. Естирка го приема и научава как да развива интуицията си с упражнения за очите, ушите и веждите. Васил имал способността да се излъчва и да се материализира другаде. Веднъж бил в Момчилград, Естирка говорила по телефона с него и след малко го видяла в Димитровград. По невнимание Васил паднал от 8 м. височина и си разбил зъбите, от което понякога изпадал в депресия. Създава братска група и в нейния дом започват редовно да се събират младежи за четене на беседи и разговори. Понеже проявява ясновидство, отвсякъде идват посетители в дома на Естирка. Тя готви и ги посреща. Макар че между тях разликата е повече от 20 години, те започват взаимно да си помагат. Естирка забелязва, че сестра му Вера не го гледа добре и повече от дрехите му са скъсани. Купува му фланелки и долно бельо. Гледа го като свое дете. Васил има силен дух и внася импулс в младежите и те стават последователи на новото. В Димитровград групата се разраства и сега продължава своята дейност. По време на сън Васил редовно среща в невидимия свят жената, която му прави предсказанието. Тя работи заедно с Учителя и тогава той разбира каква душа има тя. Като преподавател той обикаля много градове и села. Накрая отива в Момчилград, където си прави къща, и там се пенсионира. Сприятелява се с попа, който му става добър приятел. Една вечер го вижда, че целият свети, и му казва: „Разбрах те от кои си." Васил го запознава с идеите на Учителя, попът му помага много, като скрива всичките беседи в дома си. Така Васил запазва беседите. В разговор с Естирка Васил и описва едно свое посещение, което прави в ада. Той стига до центъра му, където го посреща тарторът на ада, заобиколен с няколко рогати същества, които му козируват. Васил отговаря на техния поздрав. Обяснява на Естирка, че там е много горещо и съществата работят при много строг контрол, без никаква свобода. Те поддържат живота под Земята - вулканите, термалните извори и промените на земната кора - земетресенията. Васил обяснява, че там е много страшно и човек трябва да бъде герой, за да може да отиде да разгледа ада и да се върне обратно. Вуйчо от рода на Естирка, на име Недко, обича много да пие и веднъж го намират обесен в дома му. Неговите близки започват да се подозират един друг и да се обвиняват за неговата неестествена смърт. Естирка разказва случая на Васил и двамата отиват в къщата на заминалия. Васил обяснява на роднините му, че той сам се е обесил - когато е бил много пиян, е сложил въжето сам на врата си. Понеже обесеният често ги безпокои, тропа, явява им се насън и иска някои неща, Васил взема една пръчка и двамата с Естирка отиват в стаята, където се е обесил. Той махва с пръчката три пъти на мястото, където висяло въжето, казва някаква формула и освобождава душата. От този ден заминалият престава да ги безпокои. Момчилград, където Васил се настанява да живее, е място с много силно турско влияние и голямо количество отрицателни духове. По едно време той се разболява тежко и извиква Естирка да го гледа и да му помага. Когато влиза в дома му, отварят се вътрешните и очи. Тя вижда стотици черни духове с чалми, които прескачат през оградата и прозорците и влизат в стаята на Васил, като казват: „Сега ще се справим с този Васил." Тогава Естирка казва три пъти формулата: „В името на Христа, вън, вън, вън!" Тя вижда, че духовете се обръщат назад и през глава избягват от стаята, а на другия ден Васил оздравява. Сестрите му са против приятелството му с Естирка и му правят магии, за да ги разделят. Той им казва, че никой досега не го е гледал така, както тя. „Вие какво сте направили за мен?" През 1988 г. Васил заболява тежко и цяло лято боледува, като става кожа и кости. Той лежи в леглото си с глава, обърната на север. Естирка вижда над главата му един черен кръст и веднага събира братята и сестрите от Димитровград на обща молитва за неговия живот и неговото здраве. Купува шишета със зехтин, в които слага жълт кантарион, държи ги 40 дена на слънце и ги дава на Васил, който изпива три шишета. В молитвата си Естирка пожелава да даде от своя живот, за да може да живее Васил и да работи за Бога. Постепенно той се оправя. Една седмица след тази акция кръстът над главата му се сменя с една жълта линия, която се простира от главата до краката му, и той оздравява. В Момчилград стават разправии в семейството им за къщата, в която живеят. Васил получава инсулт и влиза в болница, където Естирка го гледа 50 дена. Тя постоянно го разтрива, понеже тялото го боли навсякъде .Вижда над главата му една дъга, която след няколко дена се сменя с втора, наполовина по големина от първата. Тогава Васил и казва, че ще си замине, и Учителят ще дойде да вземе душата му да я заведе в другия свят. В момента, преди да си замине, Естирка вижда образа на Учителя над него и на дясната ръка, пръстите събрани над предната част над главата му, откъдето той изтегля нещо нагоре. Това е неговата душа. Васил изхърква и си заминава на 11 ноември 1995 г. Той живя за делото на Учителя и навсякъде пропагандира и разнася Словото му за будните души. Отлично изпълнява задачата си в този живот. Три месеца след заминаването си се явява в сън на Естирка и я кани да отиде на мястото, където пребивава. Повежда я към един висок, светъл връх. Обяснява и, че майка му го е търсила, но била много ниско и не могла да отиде при него. От върха се откривала чудна гледка. Тя се събужда, но не запомня името на върха.

67. Ганка Бончева, Ружа Чернева, Лалка Кръстева и Стоянка Драгнева В 1938 г. на Изгрева идват да живеят Ганка Бончева, Ружа Чернева, Лалка Кръстева и Стоянка Драгнева. Лалка и Ганка се сприятеляват и живеят заедно. Ганка е смела и отива при Учителя да го пита дали може да е негова ученичка и да остане да живее на Изгрева. Учителят й отговаря, че може да бъде негова ученичка. Лалка не смее да го пита, понеже е много стеснителна, но по-късно отива на разговор при Учителя. След известно време Ганка среща на Изгрева Ружа Чернева, която иска да продължи своето образование, но за целта и трябват 800 лева. Ганка решава да и помогне, да и даде тези пари. Тя отива да се посъветва с Учителя. Той и казва: „Няма ли да ти дотрябват тези пари? Ти сега имаш доста нужди?" Ганка отговаря, че ще работи и ще изкара. „Добре." - съгласява се с нея Учителя. Ганка отива в бараката си, където са получените по пощата 200 лева от родителите й. Събира всичките си пари и те стават 800 лева. Намира Ружа и и ги предлага, но тя категорично отказва да ги вземе. Тогава Ганка и казва, че Учителят е разрешил да и даде тези пари, за да учи, и тя ги приема с благодарност. В края на следващата беседа, изнесена от Учителят, той казва: „Една сестра решила да помогне материално на друга, да учи. Следвайте нейния пример." Лалка и Стоянка са потопени в хубавата братска среда и се включват в общия живот. Живеят доста оскъдно, но приятелите им помагат, настаняват се в бараки и започват да работят. Ганка става помощник на Ради Танчев в земеделските работи при обработването на градината. След неговото заминаване на 12 май 1955 г. тя продължава неговото дело и обработва братските места до 1970 г., когато ги национализират за направа на съветска легация. Ганка насади много ягоди там, където сега е руската легация и около Мястото на Учителя. Тя се грижеше добре за тях и имаха изобилно плод. Аз, сестра Йотка и дъщерите и Виолета и Мими и помагахме особено в брането на ягодите в щайги. Ганка постоянно продаваше хубави, сладки ягоди на наши приятели, които идваха на Изгрева да си купят. Давахме и няколко тона 5-6-7 - наряд в Дианабад, където имаше пункт за събирането на ягодите и ги карахме с голяма каруца, впрегната с 2 коня. Ганка беше неуморна в работата и поддържаше пълен ред в градината. Тя заедно с Ружа Чернева живееше в бараката на брат Георги Йорданов, под Райна Калпакчиева и до брат Игнат. Веднъж отивам рано и чукам на вратата и Ганка излезе веднага гола, понеже малко преди това излязла Ружа и помислила, че не е добре и тя и чука. Извини ми се, че е гола и си влезе вътре. На братската нива до Любен Барбов закарахме платформа с тор и я наторихме добре и засяхме картофи, които дадоха много плод - почти един тон. След това там сложиха бараката на сестра Конова, където след заминаването й живя Марчето Петрова. За празника на просветителите - 24 май, отидох на Мусала, като Ганка ми набра една кофа с ягоди и взех един хляб и с тях изкарах 3 дена на Мусала. Отидох на Маричините езера - Горното „Олтаря", преспах в пещерата, която има там, увит в найлони. Беше хладно и наоколо всичко е преспи. Цяла нощ козите на стада минаваха покрай краката ми, устремени към връх Манчо. На другият ден посрещнах изгрева, и след това слязох надолу по река Марица. Изкарах ягодов режим три дена. Често ходехме през пролетта с нея да берем коприва над водната камера много пъти, на връщане от Присоите. Имаше много коприва и ние се увлякохме и набрахме по един чувал. Взе да мръква и метнахме чувалите на гърбовете си и тръгнахме. Ганка е по-ниска от мене и чувала и стърчеше половин метър над главата. Видяхме трима, които слизаха надолу, обърнаха се назад и като ни видяха, извикаха: „Мечка!" и побягнахме надолу. Тази коприва на другия ден я раздавахме по целият Изгрев. Което останеше, го слагах в корито, в килера, поръсвах я с вода и цяла седмица копривата беше прясна и свежа. Често ходехме с нея на Малкият Резен, където имахме лагер с чайници, имаше и малък извор, от който си вземахме вода за пиене и готвене. Ганка беше изтрепана от работа, лягаше на слънце върху дреха и веднага заспиваше. Аз не я събуждах, но времето напредваше, и към 17 часа я дигах и с бързо темпо се отправяхме към Симеоново, което беше доста далеч от Резена. Веднъж срещнахме брат Гавраил Величков, който ни каза, че добре се обичаме и можем да се съберем да живеем заедно. Аз му отговорих, че и на ум не ми е идвало за такова нещо, нямам знание за такъв живот. - „Тя, Ганка ще те научи." Ганка се сконфузи и взе да отбягва да ходи с мене Тя е с 18 години по-голяма от мене. На Рила бяхме заедно, обикновено отивахме с първата група и строяхме лагера. Ганка водеше кучето Стоянчо постоянно със себе си. Аз си бях пуснал брада. Тръгнахме една сутрин за Страшното езеро в 2 часа - Ганка, сестра ми Величка и аз. Минаваме покрай Харамията, билото и по лифта на поляната пред Дамга. Ходехме бързо и изгрева го посрещнахме на връх Мальовица. Минахме Еленините върхове, Иглите, Орловец, Злият зъб и се качихме на него - имаше тетрадка да се впишеш като си се качил. Стоянчо постоянно тичаше пред нас, и щом видеше някое езеро долу, се затичваше, стигаше до някъде под билото, спираше и изскимтяваше - разбираше, че водата е много далече. Ганка му сипваше в устата от манерка. Минахме Ловница, Купена, който е 1 метър по-висок от Мальовица, и се спуснахме по шията на Великана и стигнахме до Страшното езеро и Заслона. Кучето й Стоянчо се хвърли цялото в езерото и ненаситно пи вода няколко минути. Излезе от езерото и взе да почива. Понеже Величка беше уморена, останахме да преспим в Заслона. Сутринта поехме обратният път към езерата - Орловец този път го минахме от северната страна и се спуснахме по камъните право към пътеката. По нея минаваше група туристи и извикаха: „Гледайте, гледайте един смел поп се спуща по най-стръмното, заедно с попадийката и дъщеря си." Слязохме на пътеката и се върнахме на второто езеро до вечерта. Друг път Ганка носеше една котка, която живееше в кошница до палатката на Ганка. Събрахме лагера и слязохме надолу на хижа Вада, където бай Янко беше стоварил багажа. Ганка беше турила котката в торба, но като я извади от торбата вечерта, тя избяга нагоре. През нощта Ганка отиде на бивака, за да я търси. Намерила я легнала на мястото на палатката и я сложила в торбата. Преспала малко и тръгнала надолу, и дойде точно навреме, когато дойдоха двата камиона за откарване на багажа ни в София. Ганка не извади котката от торбата, а я пусна чак в София. Тя живее заедно с Ружа Чернева и постоянно й помага като родна сестра до нейното заминаване на 8 февруари 1988 г. През зимата една година с Ганка отидохме да чистим покрива на художественото ателие на Стаменов от големият сняг, който беше паднал, много трудна и сложна работа. Понеже бях по-лек - 48 кг., с метла и със снегорин успяхме да очистим стъклата и в ателието му имаше пак хубаво, естествено осветление. Той беше много доволен от това и понеже беше лауреат на Димитровска награда, съдейства на сестра Ганка да отиде на Черни връх при Гошо, да раздава чай на туристите, което изпълняваше много години. Там отиваше и приятелката й Ружа. Преди това, към 1960 г. Ганка и Ружа станаха хижари на хижа „Седемте езера". Ружа беше есперантистка и получаваше много писма и ме помолиха да ги взимам и им ги занасям на хижата. С рейс отидох до село Говедарци, оттам нагоре със ските и въжета отдолу, до езерата. Взех един вестник като тръгвах от будката. Към 15 часа и 40 минути стигнах първото езеро и взех да се качвам по водопада към хижата. Кучето й Стоянчо подуши, взе да лае и дойде при мене и понеже ме познаваше, взе да се гали и скимти. Отидох на хижата и групата туристи, които бяха отишли предният ден не вярваха, че съм отишъл толкова бързо до хижата същия ден. Те преспали на хижа Вада. Извадих и им дадох да четат вестника, който си бях купил и чак тогава повярваха, че съм дошъл толкова бързо. Предадох пощата и легнах да почивам. На другия ден (беше месец февруари - Водолей), излезе силен южен вятър - фьон и хижата се клатеше и скърцаше като кибритена кутийка. Разбрах, че хижата е построена точно на фунията, която се образуваше от Острец към второто езеро. Със ските лесно се придвижих до село Говедарци и оттам до София. След 2 години Самоковското дружество сложи свои местни хора за хижари, а Ганка и Ружа трябваше да слязат през есента. Трудното беше, че всичкият братски багаж: чайници, казани, колци и др. бяха в мазето. Отидохме на помощ, но едновременно дойдоха и новите хижари. Ганка се занимаваше с тях, а ние - няколко братя и измъкнахме всичкия багаж, и го скрихме в пещерите на Молитвеният връх. След това Ганка работи на Черни връх и раздава чай на туристите. Всяка есен и докарваха въглища на Черни връх с камион и с помощта на брат Георги Георгиев и синовете му ги прибираха в мазето за зимата. Докарваха и дърва, които пак Георги ги цепеше и нареждаше. Ганка беше сменена от метеоролога Чавдар, който продължи да прави чай на туристите. След кратко боледуване на 12 януари 1998 г. си замина Лалка Кръстева*. По-късно, след продължително боледуване, на 25 ноември 1999 г. ни напусна и Стоянка Колева Драгнева**. Те оставиха красив спомен в братския живот със своята безкористна работа за благото на хората. ______________________________ * Виж «Изгревът» том III стр. 199, стр. 202-203, стр. 398-399; том XI стр. 773-783, стр. 785-789; том XIII стр. 851, т. 15 буква „Д". ** Виж «Изгревът» том VII стр. 168-182.

66. Красимира Николова Красимира Аркадиева Николова е родена в София на 8 декември 1930 г. Заедно с брат си Петър израства на Изгрева в групата на изгревските деца. Чрез хубавия живот около Учителя - беседите, Паневритмията, съборите, екскурзиите до Витоша и Рила, тя възприема новите идеи и започва да работи за тях. Родителите и са книжари и продават литература в София. Тя завършва средно образование и учи кинорежисура. Дълго време работи в киноцентъра и успява да си направи апартамент на улица „Патриарх Евтимий". Отиват с майка си Мария на разговор при Учителя. В края на разговора Учителят й казва: „Красимира, ти можеш с всичко сама да се справиш. И в ада да влезеш, ще се качиш на рогата на дявола и пак ще излезеш на свобода." По едно време майка и Мария се разболява и няма кой да я гледа през дена, понеже Красимира отива на работа. Тогава в ума и идва една светла мисъл. Тя написва на един нотен лист два реда от нотите на песента „На Учителя", слага го под възглавницата на майка си и отива на работа. Като се връща вечерта, тя заварва майка си, че спи и е в много добро състояние. Много пъти тя използва този метод на лекуване и винаги има добри резултати. Така дълго време тя поддържа живота на майка си. Печата различни братски издания - молитви, беседи и други необходими братски помагала. В нейния дом са съхранявани много от личните вещи на Учителя. Тя има много приятелки и познати, на които раздава беседи и ги запознава с новите идеи. Красимира се омъжи за Тодор Боянов Ковачев, дошъл от Русе да живее в София. Оказа се, че съпруга й е много нервен и изисква пълно подчинение от нея и майка й. Като не може да постигне това свое желание, той купува големи ножове и ги плаши с тях. Те се обаждат на властите и го изгонват от дома си. Така се разтрогва бракът им. На погребението на брат Боев, заминал от този свят на 21 07.1963 г се срещнах с Красимира и тя ми се оплака от проявите на Тодор, с когото се беше развела. Предложи ми да се оженя за нея, тя не е имала полови сношения с мъжът си. Аз й отговорих, че нямам намерение да се женя, и се разделихме приятелски. Десетина години след това аз се ожених за Елена, но Красимира ме обичаше и не си прекъсна връзката си с мене и ми даваше и услужваше с печатните материали, които приготвяше от Словото на Учителя. В нея се влюби братът на Елена - Димитър Симеонов, на когото тя отказа да се ожени и той се отчайва и отива в горите на Рила. Намират го роднините и го прибират. Отиват и разговарят с Димитър и Красимира приема да живеят като приятели. Той е майстор мозайкаджия и прави ремонт на апартамента и и живее при нея и майка й. Същевременно купи стара къща в Княжево, събори и почна да строи нова. Братът на Красимира - Петър отиде в Русия, където се ожени и има двама сина - големият Камен и малкият Огнян. Той не може да живее с рускинята и се развежда. Майка му Мария го обича много и му праща колети с храна. Нямаше сирене, но тя намира овче сирене 1 кг. и му го изпраща. Той пише в писмо, че в техният град е пълно с българско овче сирене и няма смисъл тя да му изпраща. Дойде в София и се разговаряхме с него. Той е два дена по-малък от мене - роден на 23.07.1932 г. Питах го: „Какъв хляб ядете в Русия?" Отговори ми: „Чер, по-чер и най- черен." Красимира се пенсионира, обикна и жена ми Елена, и за да може по-често да се виждаме, тя отиде да работи като метачка заедно с Елена в ТЕЦ „Земляне", макар че имаше две висши образования. Красимира страдаше от тромбофлебит и едно парченце тръгнало по кръвоносните и съдове и запушило аортата и тя си замина на 14.09.1990 г. Беше красива с розово лице. Наложи се да й правят аутопсия. След нея лицето й беше изкривено от страдание и почерняло. Брат й Петър имаше приятелка от България, която искаше да се омъжи за него. Понеже Димитър не е сключил брак с Красимира, апартамента остана за брат й Петър. Пред мене и приятелката му каза, че всичко сега е негово и ще прави каквото си иска. Казах му, че в най-скоро време ще си замине, и то стана след около 6 месеца. Приятелката му ме намрази за предсказанието, което скоро се сбъдна и тя не можа да се омъжи за него и вземе този хубав апартамент на ул. „Патриарх Евтимий". Наследници станаха синовете му и големият Камен продаде апартамента на Лили Иванова и разпиля парите.

65. Лидия Аладжем* Когато е на 5 годинки, Лидия Аладжем пътува с майка си и баща си във влака от София за Варна. В същия влак пътува Учителят и влиза в тяхното купе. Започва непринуден разговор. Учителят изважда своята лупа и разглежда лицето на Лидия, а тя се оглежда в лупата. Той и казва: „Не си толкова грозна, колкото си мислиш." След тази среща минават 20 години и Лидия идва в Братството. Тя боледува от силно стягане и тежест в главата и често забравя. Отива на разговор при Учителя и той и казва, че един от техния род се е самоубил и от време-на време влиза в нея и нарушава душевното и равновесие. Тя пита как да се справи с това болезнено състояние. Учителят и отговаря, че трябва да търпи, да мълчи и за всичко да благодари. Това болезнено състояние, което се проявява периодически у нея, и омръзва. Като гледа усмихнатите лица на братята и сестрите около Учителя в Мърчаево, тя сърдито казва на Учителя: „Аз искам да имам радост." Учителят се обръща към нея, изглежда я строго и казва: „Как ще се радваш, когато не си работила още. Нямаш капитал." След заминаването на Учителя тя живее на Изгрева, където се сприятелява с Васил Георгиев (Вуйчото), който продава беседи в салона. Често те ходят заедно на екскурзии на Витоша, а лятно време посещават рилския лагер. Брат Васил отива в Южна България с беседи да проповядва новото. Без да знае, попада в граничната зона, където граничарите го хващат и го мислят, че е шпионин и го бият много. Пускат го, но той е много изтерзан и скоро след това почива. Учителят не беше доволен от това, че не продаваше беседите честно, а по-скъпо и взимаше пари за себе си, независимо, че Братството му даваше като на разпространител на Словото. Тя се занимава активно със Словото и музиката на Учителя. Имаше хубаво пиано, свири и пее братските песни. Превежда много беседи на еврейски и ги занася в Израел, където Цион Елиазер е образувал Братство. Лидия живееше в блок близо до нас и ние често и ходехме на гости. Тя ни свиреше на пианото братски песни. Аз и носех редовно от храните, които получавахме в Братството. Тя получаваше постоянно ежемесечно помощ от еврейското дружество в България. Когато се почувства не добре, подари цигулката си на Павел, а тя отиде да живее в гр. Видин. Живя при племенницата си в град Видин и си замина на 22 септември 1998 г. _____________________________ * Виж « Изгревът» том ХІІІ стр. 514-548.