Ани

ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ ДОБРЕВ (1907 - 1992) 1. ЗАСЕЛНИЦИ НА ИЗГРЕВА Георги Йорданов: Роден съм в 1907 г. в с. Горица, Поморийско, Бургаски окръг. Вергилий Кръстев: Това село голямо ли беше? Георги Йорданов: Състоеше се от 500-600 души. Майка ми беше религиозна, а също и баща ми. Баща ми беше дългогодишен църковен настоятел и начален учител в първите килийни училища. Казваше се Иордан Добрев. Той приел първо занаята на баща си - дядо Добри, който бил терзия, което значи шивач на тогавашни дрехи. Майка ми беше домакиня и се казваше Желязка. Вергилий Кръстев: Помниш ли баща ти да ти е разказвал нещо за неговия род? Нещо интересно от неговия род или от страна на майка ти? Георги Йорданов: Ами в селата е обикновен живот. Майка ми се е запознала с Учението на Учителя, когато първоначално е обхождал този край, а после е имало и други възрастни братя. Имало един дядо Иван от Айтос, след туй Георги Куртев и след това една сестра Мария, която също ходела да им проповядва, да им обяснява някои неща от Учението на Учителя. Майка ми е била женена тогава. Вергилий Кръстев: Във вашето село кога за пръв път се научиха за Учителя и Учението Му? Георги Йорданов: Може би от 1906-1907 г. Когато съм се родил те са били вече запознати, били са заквасени вече с Учението. Първо баща ми е получавал издавания от Лулчев по него време вестник, в който е писал за Учителя и за Новите идеи, а след това приеха Учението и двете им сестри и майка ми. Това е било вече след Балканската война. Майка ми е била религиозна, а и баща ми също като църковен настоятел. Но Лулчев издава вестника си след Балканската война. По-късно баща ми излязъл от къщата на дядо ми и започнал да търгува с разни дребни неща, имал си дюкян, че и така бил известен в селото като добър и честен, и общителен човек. Давал им често на вересия храна, поддържал ги когато нямат пари и по-късно, когато имат пари си плащали. Та баща ми се ползваше с добро име, той беше много човечен. По това време при него се събираха даскала, фелдшера и спореха във връзка с Новите идеи. Също и бащата на един от нашите приятели. Това е било преди революцията от 1917 г. Така майка ми и двете й сестри както и баща ми заедно са се подвизавали. Те се , събираха в една къща на един от нашите съидейници и дори като дете помня как ходех с тях. Вечер се събирахме като се стъмни. Аз съм свидетел как по онова време хвърляха камъни след нас и когато се съберем вечер и почвахме да пеем, хвърляха камъни на къщата където бяхме. Вергилий Кръстев: Това поповете ли ги учеха? Георги Йорданов: Попа ги настрои, викаха ни „набожните". Вергилий Кръстев: Значи вие седите и се молите, а те хвърлят камъни по къщата и керемидите. Къде се събирахте? Георги Йорданов: У Митю Апостолов, съидейник, който живееше на края на селото. У тях се събирахме. Най-напред учих на село в училище, а после отидох в Айтос да уча занаят в една грънчарска работилница, бил съм 15-16-годишен. Там работих 3 и половина години. Зет ми също прие Учението и ние четяхме беседи у тях. Веднъж решиха сестра ми да отиде в София по някаква работа и мен ме пратиха с нея да я придружавам. Това беше през 1927 г. в началото. Като отидохме на Изгрева, тогава видях за пръв път Учителя. Бяхме значи със сестра ми. Стояхме там няколко дни. Вергилий Кръстев: Имахте ли някакъв разговор с Учителя? Георги Йорданов: Не, тогава нямахме разговор с Него, защото бяхме там, но ходихме по някаква работа в града с една позната. Бяхме за няколко дни само и спяхме на поляната. Носехме си завивки. Времето беше топло през пролетта. Мина лятото и зимата. През това време аз имах един сън, че една група от ангели, наредени така с крила, ама като хора, едри хвърчат от изток към София на северо-запад, летят като ято птици, наредени и аз ги гледам как летят и те заминаха. Аз разказах сънят си на моя зет и сестрите ми. Зет ми беше там като ръководител. И те казаха, че това е много знаменателен сън. И тогава се нареди през пролетта да отидем със сестра ми в София и за пръв път да видим Учителя. Като се върнахме у мен остана впечатлението от Изгрева и приятелите, с които се видяхме и реших. Та през пролетта сложих раницата на гръб и сутринта рано смятах да тръгна пеш. Обаче майка ми ме усети. Скрих раницата аз. Майка ми казва: „Къде?" Казвам: „Ще отида до Айтос", а тя казва: „Няма да отидеш до Айтос, по-далеч ще отидеш." Но", казвам, „пак ще се върна". И тръгнах и тя ме изпрати. Пеш вървях до Айтос, Карнобат, Стралджа. До Стралджа вървях пеш. От там се качих на влака и отидох в София на Изгрева. Там точно се хранеха навън Учителят и другите. Тогава сестра Василка Иванова, нали е айтослийка, извика: „О, братченце, сега ли идваш? Ела!" Хвана ме и ме заведе при Учителя до масата така, дълга, още трапезарията не беше направена и аз му целунах ръка, а Той взема три сливи и ми ги подаде. И тогава си останах с Михаил Звездински и брат му. Ние бяхме приятели и с Павел Русев от Новозагорските села. Направих си при Влад Пашов един навес с едно легло и там прекарах лятото. За зимата си направихме с Игнат Котаров една стая от кирпич. Една стаичка два на два и през зимата на 1928 г., голямата зима там карахме в тази стаичка. Вергилий Кръстев: Когато отиде на Изгрева какво представляваше там през 1926 г.? Георги Йорданов: Голяма поляна, бараки почти нямаше. Една-две, тук-там. Палатки имаше малко. Вергилий Кръстев: Значи вие с Михаил Звездински бяхте под един навес. Георги Йорданов: Имам снимка даже, може да я намеря. Вергилий Кръстев: Колко време изкарахте така? Георги Йорданов: Това бе през лятото. През есента си направихме с Игнат кирпичена къщичка с керемиди покрита, с малко прозорче и врата и един нар, на който спяхме двамата. Вергилий Кръстев: И с какво се отоплявахте? Георги Йорданов: С едно кюмбенце мъничко, бяхме близо, там където са сега руските жилища, близко до гората. В.К.: С какво се хранехте? Георги Йорданов: Аз имах така пари и лятото изкарах без работа. Есента се хванах във фабрика Виларов, имаше една малка тенекеджийска фабрика на един евреин. Там започнах в тая тенекиена фабрика. Игнат не работеше. Така заедно прекарахме. Пролетта се захванах при Бертоли да работя през 1928 г. Вергилий Кръстев: Сега вие като дойдохте салона не беше построен. Георги Йорданов: 1927 г. салонът беше построен, но нямаше прозорци. Да, не беше напълно завършен, а 1928 г. салонът беше вече готов и се напълни. Есента на 1927 г. ние си направихме кирпичената къщичка, а 1928 г. голямата зима я прекарахме в нея. Студено беше, но Игнат беше много буен пък и аз съм издържал на студа. Имах голям вълнен селски юрган и с него се завивахме двамата и вечер отваряхме прозорчето и сутрин се намирахме затрупани със сняг. Събирахме от гората съчки и се топлехме. Нямаше въглища. Вергилий Кръстев: Друг един въпрос. А как протичаше живота в ония години през 1927 г.? Какви ви са първите впечатления? Георги Йорданов: Първото ми впечатление, че всички приятели, които идваха и по двама и по трима и по пет души живееха в барачки и в палатки през лятото и с дълги коси ходеха, така кротко, смирено, идваха повече така за Учителя, да се лекуват там. Имаше много възрастни сестри, на които Учителят препоръчваше да носят вода със стомнички от Диана бад, от една чешмичка, която Той, Учителят я открил. Те изпълняваха една задача като отиваха със стомничка или дамаджанка, донасяха вода и я изливаха на дръвчетата или пък я слагаха на слънце и после се обливаха с нея. Вергилий Кръстев: Така ли протичаше задачата с носенето на вода от извора на Диана бад. Георги Йорданов: А носенето на вода беше задачата, за да се лекуват онези, които са болни. Вергилий Кръстев: Това е 1928 г. Ти си искал по това време да се върнеш в провинцията. Георги Йорданов: Аз дойдох през пролетта, после лятото. По това време веднъж Учителят излезе от стаичката и дойде към мен и ме запита: „Как си, къде ходиш, какво правиш?" Казвам: „Учителю, добре съм така и така и казвам, не ми се седи тука, намислил съм да си отида". Той казва: „А-а, няма да си отидеш! Ти си за тука, тука ще седиш, тука ще седиш". Има още един случай по-късно когато минаха години... Учителят дойде при мене пак по същия начин, пак ме разпитва и тогава аз му казах какво правя и Той ми отвърна без да Го питам: .Рекох, ти може без да се жениш, щото на вола не му тежат рогите да си върши сам работата! Ти може да не се жениш!" И тъй било аз освен моята работа вършех и на толкова още. Имах още един случай също с Учителя подобен, но него трябва да разкажа може би по-нататък.

3. ПИСМА НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ДО ЕЛЕНА КАЗАНЛЪКЛИЕВА София, 10.XII.1912 г. Еленке, Любовта дълго търпи, благосклонна е, не завижда, не се превъзнася, не дири своето си, не се раздражава, не мисли зло, на неправдата се не радва, а сърадва се на Истината. Не са всичките цветя на полето с еднакъв мирис. И не всички души са еднакви по уровен на развитие. И не можем от всички да очакваме еднакъв плод. Само Господ е в сила да преобръща злото да работи за добро. И религиозните хора си имат своите особености. Някои хора Божествената Любов ги прави като рози, а други като тръни. Някой прави като сочни смокви, а други като стипчиви трънки. И всеки си стреми според разбиранията си. Трябва Мъдрост, трябва знание. Трябва Сила и търпение, да се победи злото в човека. Който иска да следва Господа трябва да дигне своят кръст и да го носи с търпение и радост. В кръста е скрита и смъртта, и живота, и радостта, и скръбта, и славата, и безчестието. В него са скрити Любовта и възкресението. Блажен, който работи. (Свещеният подпис) София, 22.III. Любезна Еленке, В материалния свят човек трябва да има познания. Всеки човек трябва да е роден за една работа. Ако дойдете в София ще имате други мъчнотии, вие вече бяхте. В работата ви трябва постоянство, учение и да се съобразява човек с условията. Не трябва тъй скоро да се обезсърчаваш. Кармата на Найдена не е една от добрите. Не може и да му върви тъй лесно. Ще се уреди. Само Божията Любов (Свещеният подпис) София, 28.I.1914 г. Любезна Е.Н. Казанлъклиева, Моят съвет е да имате пълна вяра и с голямо търпение да понасяте всички за Господа. И да оставите Той да уреди всичко. Светът е училище и трябва да се научат добрите уроци, които Бог ни дава. Животът тук е кратковременен. Гледайте да добиете това, което не се разваля. Промени, измени, това са обикновени неща за тоя свят. Вие опитвайте това, което е свлекло човека от горе на долу. Обърнете очите си нагоре. Зная пътят е тесен, но е възможен. По него са вървели всички, които са търсили горното Отечество Бащиния Дом. Ваш Верен П.К.Дънов София, 20.III.1915 г. Любезна г-жа Е.Н.Казанлъклиева, Получих вашето писмо. Недоразуменията често трябва да се приемат на радо сърце. Господ често опитва хората и всякога преобръща нещата да работят за добро. Вий тръгнете на 5-и април за южна България и посетете всички места гдето ви се отваря пътя за работа. Може да посетите Казанлък, Ст. Загора, Нова Загора, Ямбол, Сливен, Карнобат, Айтос, Бургас, Пловдив и пр. Ако ви се удаде може да посетите и други места. Може да съобразявате и с времето. Господ да благослови. Честито Христово Възкресение. Ваш Верен П.К.Дънов София, 7.V.1915 r. Любезна г-жа Е.Казанлъклиева, Получих вашето писмо. Книги каза г-жа Гумнерова не са оставали. За Борис Х.А. да употреби водата от копривените корени и да диша дълбоко. За вашето ухо ако се отбиете в Казанлък нека да го промие д-р Дуков и да го почисти. Земния живот си има той своята програма и предназначение. И дълго време се иска докато човек разбере какво трябва да върши и как трябва да живее. Имате виделината. Ходете съобразно нейните изисквания. Чистота на мислите и желания. Правото на действията. Това е Волята на Небесния Отец. В.В. П.К.Дънов Варна, 28.IX.1917 г. Любезна Е.Казанлъклиева, Получих вашето писмо. Господ да ви благослови. Всичко, което вършите, вършете с Божествено мълчание. Вяра и упование в живия Господ, Който говори навсякъде. Аз ще уредя всичко постепенно. Господ Бог Мой ще извърши своето Дело. Аз ще сторя онова, което е добро. Моя поздрав на г- жа Стоянова. Аз кога намеря удобен случай ще й пиша, живейте с Духът на Любовта. Бог е с нас. Нека да вършим добрата Му Воля. Правдата на Неговото Царство и Славата на Неговото Име. Ваш Верен П.К.Дънов (Свещеният подпис) Варна, 21.VI.1918 г. Любезна Е. Казанлъклиева, Пристигнахме с Божията сила. Благословен е Господ във всичките свои проявления. Благословен в Своята Милост. Моето благословение и благосло- вението на Господа на всичката пълнота на всички, които следват пътя Господен. Бъдете бодри, весели и радостни духом. Поздрав на всички по име. Ж.К.В.О. (Жив е Този, Който ви обича) (Свещеният подпис) София, 26.VII. 1918 г. Любезна Е. Казанлъклиева, Приключаните 200 лева в писмото ми са от Маню Райнов за вас, а 20 лв. са от Ив. Русев. Те са една малка помощ в дадения случай от Господа. Употребите ги за нуждите си. Стаята задръжте и за идущия месец. Изпращам Ви сумата от 60 лв. Поздравете мадамата. Хайвера раздайте на приятелите. Има две шишета с шарлан, дайте ги на стария. Дайте му и малко захар около едно кило. Песмата задръжте за себе си, а което не може да употребите раздайте го на приятели. С приносящия изпратете, което намерите за добре. От което имате нужда услужете си. Едното шише дървено масло в горната стая задръжте го за себе си за употребление. Там гдето ви се отваря работа, стойте. За в южна България по-после. Не всичко, каквото човек чувства, мисли и преживява е вярно. Във всеки човек има много кукувичи яйца снесени, да ги мъти без да знае той. Всичко изпитвайте доброто дръжте. Самотен е човек в света, само когато греши, а когато върши Волята Божия, Господ е с него и ангелите, и светиите. Всеки ученик на Истината трябва да си носи кръста с радост. Светлия кръст Нинешните страдания не могат да се сравнят с бъдещата слава, която има да се открие в нас. След няколко дни може да дойде още един наш познат да услужи. Поздрав на всички приятели В.В. (Свещеният подпис) 25.IX.1918 г. Любезна Е. Казанлъклиева, Получих вашето писмо. Светът е една сцена, гдето се разиграват много трагедии и драми на паднали души. Човешката воля само с ред страдания може да се принуди да не греши и само по тоя начин в човека може да се събуди и повдигне съзнанието. Господ, който е създал тоя свят по своята добра воля Той ще да го и уреди съобразно със своята Мъдрост. Душите се различават според възприятието на Духа. Всеки трябва да се стреми към Herd да Го познава. Всичко друго само отвлича душата от нейния прав път. Ватев ще ви предаде новия наряд. Освободете стаята в хотел „Лондон“. Повече няма нужда от нея. Вие гледайте да се примирите с вашия Найден. Аз не обичам семейни раздори. Вие настоявахте да се приберете по законен начин с него. Това сторихме: Божието учение си е учение, но и човешките задължения са задължения. Ако Найден не иска да се прибере с вас и доброволно ви напуща тогава вий не сте отговорна за последствията. Във Варна ако желаете доброволно може да останете ако не може да се преместите гдето ви е най-удобно. Трябва да се живее и словом, и делом. Това иска Божия Дух. Надявам се да разберете правилно моите думи. Поздрав на всички приятели по име. Ж.К.В.О. (Свещеният подпис) София Любезна Е. Казанлъклиева, Получих писмото ви. Пътят, който Господ е начертал в своя промисъл за всяка душа на земята трябва да се изходи, зададените уроци да се научат, поетата работа досвърши. Всеки трябва усърдно да търси своя път и да пребъдва в него. Лутанието не е наука. Ученика като постъпи в първия клас след като го свърши успешно трябва да продължи да свърши трети, четвърти, пети, шести, седми и тъй нататък. Когато някой направи дългове и ме пита що да прави, казвам му, плати ги. Когато някой е пропуснал училището и ме пита що да правя, казвам му, постъпи да довършиш. С Найден ако не можете да живеете тогава по добър начин се разделете с негово съгласие. В Христа нито жена без мъж, нито мъж без жена може. Христовото Учение е учение на създавание характер, постоянство, търпение, развиване на Надежда, Вяра и Любов. Земята я наричат плачевен юдол, място на страдания. Тук е изкуството да преодолееш всички мъчнотии със Силата Божия и Неговата Любов. Ти се постарай сама да разрешиш тоя въпрос. Може да останеш във Варна, можеш да идеш в Русе, да дойдеш в София. Ако сама не ти се вдаде тогава Аз ще ти кажа. Давам ти широк избор. Аз постъпвам тъй както Господ иска, но когато Аз служа самоотвержено и зная, че Неговата воля е винаги добра. Вещите ако ви се удаде случай изпратете ги, ако не, оставете ги у някой приятели или както намерите за добре. Всичко ще се уреди. Сега идат по-добри времена за работа полезна. Няма защо да се вдавате на лошите внушения. Времето всичко изправя. Чистете миналото. Приемайте в себе си Божествения живот. Изпращам ви една беседа върху надеждата. Препишете си я и прочетете внимателно. Моя поздрав на всички приятели. Ваш Ж.К.В.О. (Жив е Този, Който ви обича) (Свещеният подпис) Любезна Е.Казанлъклиева, Днес получих двете ти писма и колета. Всичко в тоя свят си върви по своя определен път от Бога. Слизание и възлизание това е терена на пътя. Промените, това са промени на страните на нещата. Промените в топлина и студ е промяна във формата на материята. Когато едно движение по права линия от вън се превърне в движение на частиците от вътре, образува се топлина. Така и хората според движението си или се опознават, или се забравят. Когато движението е отвън хората се забравят, кога са отвътре, се запознават. Човека е същество засега променчиво, движи се и от вън, и от вътре. Ако ми се падне в пътя ще посетя пак Варна. Посещавал съм я по много пъти, но тя си остава се Варна от камъни само за вар. Така и София. Но и тя си остава Мъдрост, знание само за себе си, за своите книжни Богове. Старото вече отлита и Божията Виделина долита до всички, които могат да я възприемат и доловят. Разкрива се Божия свят пред умовете, сърцата и душите на Божиите синове, Божиите деца, Слушатели, верни и избрани. Вие може да задържите стаята и за следущия месец. Моя поздрав на всички приятели ученици и слушатели. Моето благословение на всички. В.К.Ж.О. (Виделината, която е живот и обич) (Свещеният подпис) 19.IX.1920 r. Любезна Е. Казанлъклиева, Писмото ви получих. Търпени, умение, вяра и надежда. Ти можеш да идеш до Лом, Свищов, а може и до Мездра. Цеко желае това. За другите работи, те сами по себе си ще се оправят. Трудните работи в тоя свят по-лесно се разрешават. Иска се време. Твоя Найден това знае, това прави. Той по душа не е лош, но се влияе. Ти ще гледаш по Бога да разрешиш всичките въпроси. Всяко обезсърчение, колебание в пътят не води към добро. Живота иде от Бога и той трябва добре да се използува. От Виктория можеш да си препишеш новия наряд за учениците. Щом сте свободни може да тръгнете за Свищов или Лом, или Мездра. Аз кога се върна в София, ще поговорим. Всичко ще се оправи. Ваш Верен П.К.Дънов (Свещеният подпис) Бургас, 25.Х.1920 г. Обична Елена, Бъдете съвършени, както е Отец Ваш съвършен. Любящият трябва да вижда навсякъде Божието присъствие. Слепият изпитва тъмнотата, а здравия светлината. Любете, това е заповедта на посветените. В.В. (Свещеният подпис) 18.Х.1921 Л.Е.Казанлъклиева, Получих писмото ви. Разбирам положението ви. На първо място спазвайте абсолютно всички правила на Божествената Любов. Прилагайте нейната сила. А силата й се прилага като поставяме тялото си в жертва жива и свята благоугодна Богу. Жертва, в която Духа да участва. Той тогава раздава отреденото благо според своето усмотрение. Любовта, според писанието е плод на Духа, а силата изтича от растенето на плода. Правете разлика в проявлението на стария и нов човек. В единия действува личното, егоизма, в другия действува Духа, Любовта и свободата. Изпълнете своя дълг към детето, то е ваш много близък. Нападките на духовете не са сериозни. Това са лични забавления на няколко ненапреднали души. Употребявайте формулите, изреченията, които ви дадох на събора. Найден да чете отначало Евангелието и да пази третия петък от месеца като ден на почивка и връзка с Небето. Ние ще се постараем да ви помогнем във вашите усилия. Аз съм за сега занят с материала на събора, приготовлявам го за четене. При това приготовлявам и друго четиво. Но ти когато се намираш в нужда, пиши. И ако не ви се отговори, това да не ви смущава. Аз всякога се стремя да отговоря по един или друг начин. Давайте си точния адрес във вашите писма, не сте си дали точния адрес. Любов жива, Вяра светла, Надежда радостна да пълни душата. (Свещеният подпис) София, 21.XI.1921 г. Любезна Еленке, Получих писмото ви. Дадох исканото от вас на Найдена. Дадох му и някои наставления за вашето дете. За вашата работа ще ви кажа следното. Работете усърдно, но не се пресиляйте. Работете от Любов за Господа с всяко знание и мъдрост, които ви са дадени. Пазете дълбоко смирение, търпение, въздържание, самообладание. Дълбока вяра, силна надежда. Имайте пред очи само живата Истина, Великата Любов, която е Бог проявен в Христа. Имайте пред себе си жертвата на самопожертвувание. Дишайте дълбоко переменно, ту през едната ноздра, ту през другата. Сутрин започвайте с лявата, вечер с дясната. Дръжте пълна хармония с цялото Всемирно Братство. Учете всички на тази Любов, която носи здравие, щастие и блаженство. Тя, която отваря вратата на Новия Живот. При по-добро време може да ви пратим и някоя друга беседа за жените. Сега работете, туряйте здрава основа на Вечната канара Любов, братство, сестринство, единство. Само Божията Любов (Свещеният подпис) София, 4.VI.1923 г . Любезна Елена, Получих писмото ви. На дъщеря ви трябва вяра. Ако се постарае да я придобие всичко може. Истинския път за здравето е непоколебимата светла вяра в Бога. Не обикновената Вяра. Само по този начин могат да се използуват разумните сили. Трябва нещо чисто свято. Само по тоя начин могат да се постигнат резултати. Използувайте сутринните лъчи на Слънцето. За лекуване има особена Божествена наука, но тя е само за посветените. За нея по- нататък ще се говори. Има неща, които могат да се предадат само чрез живото Слово. Работи разумно за Господа без колебание, без съмнение, с пълно душевно смирение. Само на смирените Бог дава благодат. Моя Мир да пребъде с тебе. Само Божията Любов. (Свещеният подпис) София, 14.XII.1923 г. Любезна Елена, Любовта към Бога, своя Учител и Духът в себе си дава възможност човек да надмогне. Стегни връзките. Думите лесно излизат, делата мъчно стават. Съборянето идва като водата, а съграждането като кога из баир. Желая да имате познания истински за живота. Живота не е в богатството, ни в сиромашията, не е в силата и безсилието. Живота е в Любовта, в Бога висшето благо. Не огорчавайте Духа, казва Писанието. Не отнемайте условията на проявлението Му. Враговете на душата само смутове внасят. Сега държиш зрелостен изпит за принципите и добродетелите на живота. Извадете основното от всичко казано досега от всичките ваши съществувания. Разберете съвършено думите на вашия Учител, вложете ги в сърцето си, посейте ги в умът си. Желая ти да растеш и плод да дадеш. Една е Любовта у Бога. (Свещеният подпис) София, 3.1.1924 г. Любезна Еленке, Доброто в живота всякога тържествува, а Любовта всякога побеждава. Да се служи на Господа, това е смисълът на живота. Скърби и страдания, това е само менене на сцената. Трагичните случки, съвпадения, това са действия на духовната драма на живота. Бог е Любов и велика и непонятна е тази Любов в своите прояви. Весел Дух. Само Божията Любов е Любов. (Свещеният подпис) София, 18.II.1924 r. Любезна Елена, За болния препоръчвайте му диета и пост и молитва към Бога. Болестите изпитват вярата на човека. Трябва да се изправи вътрешния живот на душата. До толкова, доколкото той има пълно упование, дотолкова ще може да му помогнете. За Бога няма нещо невъзможно. Но трябва непреодолима Любов към живия Господ на живота. За книгата, тя е турска попара. Тия, които са я писали нямат абсолютно никакво понятие за Истината. Тод, това е Египетски Бог на смъртта. Тод е български търговец, Христос е псевдоним на български бояджия, а Кришна Мурти и тримата още не проявени. Те искат без много мъчнотии на гърба на пострадалия човек Исус Христос да оберат лаврите. Но закона е, че в света расте и вирее само това, което Бог е посадил. Учение без Любов, учение без Мъдрост, учение без Истина е само измама. Но той стои твърдо на показаната основа. Краят, плодът е, който краси всичко. Ако думите Ми пребъдват във вас и вий пребъдете в Мене. Изпращам ви три беседи по Борис. Поздравете Люба и всички приятели и ученици. Бъдете всички умни, разглеждайте нещата дълбоко, бъдете усърдни и в постоянна молитва да имате Светлината на Духа и помощта на Господа. Един е Духът, Който раздава всичко. В беседите ще намерите Моите Слова. Слова на Истината. Това са Моите дълги писма. Само Божията Любов. (Свещеният подпис) София, 25.IX.1924 г. Любезна Елена, На вашите болни препоръчвайте печение на гърба, излагане на слънце от сутрин до обед, а може да продължават и след обед. Да се правят обливки с вода топлена на слънцето. Измивките да стават на тялото по обед. Но ти най-добре ще направиш след посещението си от Буковци, отбий се в София. На брат Гюдерев ще пишеш: Гюдерев, Буковци е селото гдето той работи, а Липнишко е общината. Буковци, Липнишко, Оряховска околия. Ти ще му пишеш 5-6 дена по-рано, да може той да получи писмото ви. Ти ще идеш до Червен бряг и от там с диковилката до Бяла Слатина и там братя ще ви срещне. Ще му дадеш знак, с който да ви познае. На сестрите от Трявна пиши да се не боят. Ще се оправи всичко. Само да имат вяра, насърчи ги и ти бъди бодра. Сега е време да се разкрие тайната на Божията Любов и Правда. Само Божията Любов. (Свещеният подпис) София, 27.I.1925 г. Любезна Елена Казанлъклиева, Получих писмото ви. Ти бъди бодра духом. Изследвай вътрешните състояния на Новия живот. Бурите, несгодите, тъмните нощи, мракът, недоволството, които по някой път нападат човешката душа трябва да се използуват за полезна и добра работа. Само съвършената Любов е в състояние да отмахне всичките противоречия и да даде мир и вътрешна радост на живота. На Люба й кажи да помни, че Бог не е Бог на мъртвите, но на живите. Когато има мъчнотии, да си спомня и произнася тия думи. Нейните близки засега живеят в сянката на живота, в обятията на религиозния егоизъм, гдето хората боравят само с материалната кръв на Великия Учител на Любовта, а тя да бъде смела в своята душа, да служи на Великата Любов, на великия живот, на необятната Истина и Аз ще си спомня и ще й помогна да познае Истината и Истината ще я направи свободна. Да се учи на търпение, разумност, да отбягва дреболиите, да не очаква много от хората. Да прочете беседата „Бог не е Бог на мъртвите, но на живите“. Аз ви имам в ума си. Не се колебайте, не се поддавайте на лошите внушения. Всичко в живота работи за добро. Само Божията Любов. (Свещеният подпис) София, 21.V.1925 г. Любезна Елена, Правете всичко, което е добро. Съобщенията с другия свят е дело Благородно. То е само за души възвишени, просветени, въздигнати, пълни с Любов, Мъдрост и Истина. Ти можеш да посетиш Казанлък, а така и Стара Загора и ако ти се удаде може и други места като Сливен, Ямбол, а може и Русе. Духовната ти опитност е добра. Учи се, внимавай, изпълвай се с Дух Святи. Върви по пътя славно и неуморно и Бог на Мира ще извърши своето велико дело. Пътя е Мъдрост, Истината е целта. Живота е Любовта. Само Любовта, която дава живот е Божия Любов. (Свещеният подпис) София, 25.V.1925 г. Любезна Елена, Вече са ти предали Моето писмо. Всяко нещо на своето време. Живота се нуждае от Любов, Умът от светлина, Волята от Сила. Служението на Бога, от послушание. А работата от разумност. Да живее человек това е най-голямото изкуство. Да мисли, това е най-голямото творчество, а да се стреми към Истината, това е осмисляние на всичко. Само Божията Любов води към Бога. (Свещеният подпис)

2. ПИСМО ОТ ЕЛЕНА КАЗАНЛЪКЛИЕВА ДО МАРИЯ МЛАДЕНОВА 23.март 1944 г., село Липница Обична ми в Господа сестра Маре, Получих ти писмото и разбрах, но не ти отговорих веднага, понеже рекох да мине празника на пролетта. Ний я прекарахме тук много добре. Радка беше тук и снощи имахме вечеря Господня. Вчера имах в изобилие - Слово и поезия и песни. Изпращам ти две песнички. Едната е: „О, иде вече той“, а другата е „Вера крепка ний държим“. А другите не са нотирани. Радка ги нотира, но нека брат Михал да ги прегледа и ако има нещо в тактовете да ги поправи. Днес ще ги изпращам и двете на Учителя. Думите да не се изменят, но ако може да се замести с някоя от същия род дума, с по-мека и звучна, да се сложи. Понеже съм бедна от речника и не зная как се пише по правилата, как се редят стиховете, то което съм могла, писала съм. Когато дойде песента, аз я слушам като в радио вътре в мен и много добре я схваща душата ми, но когато почвам да я предавам на апарата, той е несъвършен. Ако бях разбирала от тия важни правила, чудни ще бъдат песните. Защото гласа не може да изрази онези небесни гласове, нито пък думите да се преведат. Аз съм като някой беден преводач на ангелския език. Искам да се пoзанимая малко, но все не остава ми време, понеже не мога да отхвърля работата си. Ако имам при мене някой, който разбира не само поезията и да разбира от тонове и тактове, но да можеше да разбира от онази вътрешна музика. Давала съм да се поправят някои стихове, но те остават човешки. Вътрешната светлина, нежност, сладчина, тайнственост я няма. Затова и Учителят ми каза, че трябва да чета книги по това и да се развия и науча. Аз да си ги напиша, та отвън с една малка корекция. Но и то ще бъде. Сега да дойдем по въпроса за Кортеска. Г-н Никола и Кортеска, жена му и дъщеря му са много близки души. Те от много отдавна са ликвидирали кармата си и са в любовта на една много пречистена Любов. Те са били преди един живот брат и сестра и тяхната майка е била Кортеска. Силна обич е била техната обаче са имали един баща, някой лорд богат, който живеел в разкош и е бил женогонец. Майката е подала надеждата си само в тия деца, но като не е могла да понесе пренебрежността на мъжа си, тя си е заминала и ги е оставила малки по на 8 и 10 години. Те са расли в пансиони и чужди за всички, те са ги третирани като обикновени чужди деца, особено като не са имали бащински грижа, бащина милувка, нежност, освен една студена парична сума. Заградени със суетни и обикновени деца, с егоистични сърца, то те още повече са се сближили братът и сестрата и заедно са споделяли своята тежка съдба. Така расли и свършили училище, живели са заедно, доволни от своята братска и сестринска любов, те са се опазили от половата любов и не са се оженили. В миналия живот те са били родени във Франция, но когато са се видели и са се обикнали, нещастие се случва пак като причина, бащата на нея е бил против тяхната женитба и тя била принудена да вземе някакъв ректор в университета, който й бил избрал бащата. Обаче тя ражда едно момиче и след две години умира. Той не се е оженил и след шест годишна скръб по нея умира. В този живот се виждат, пак с любов се вземат, но тъй като те са в по- горна фаза на любовта, половата любов е попречила на нея. Дават й само Кортеска, да се яви майката на сцената. Майката Кортеска иска да се съгради отново онази духовна връзка между тримата и да работят в това духовно направление тъй като не иска да се връща във водовъртежа на прераждането. Тя иска чрез Кортеска да си довърши своите духовни тела, които й не достигат, и които като получи ще почне да работи в по-горни полета. От Кортеска не иска да не се жени съвсем, но сега няма условия и не е здравословен такъв брак. Ще дойдат по-добри условия, ще се приготвят подобри сърца и тогава за нея може да се яви и да дойде нейната сродна душа. А сега по никакъв начин да не се жени. Сега се женят слугите и слугините, които трябва да еволюират техните животински сърца. Нека учи, ако е свършила, нека си намери някоя по-лека или приятна работа, да обича природата, за да се свързва с по-висши същества. Да чете беседи, хубави окултни книги и да се вглъбява в себе си, като се съсредоточава дълбоко в своята душа. Тя трябва да се моли, за да се образува една броня, която ще я предпазва от външните лоши и нечисти влияния. Като се срещнем в Софи ще ви обясня по-подробно. Добре е ако си живее настрана в един по-спокоен мир, за да се развива по-бърже. Тук трябва да спазва много работи, за да бъде запазена. А за гдето се е оженил за Цветка наш Колю, то е за децата. Той им е бил задължен от много отдавнашни животи, когато той не е бил в тази напреднала душа. Но и те не са лоши деца, но понеже те са близки много на майката, тя ги е много галила, и от силната нейна топлина са се развили в тях едни кармически души, които действат върху децата и я изнудват да си плаща борча. Ако би разбрала това учение и ходеше по правилата Божествени, щеше да се развива и тя, и децата. А сега много повече плаща, а и няма ни мир, ни почивка. Колю по този начин си плаща дългът и е свободен. Той е намерил начин: търпи и дава и не ги закача с нищо, свободни ги оставя. Но е време да надникне и вземе участие в този път, иначе не ще може да е в контакт с близките си души. Цвета не е лоша жена, добро сърце има, но е немарлива към душата си. Тялото й взема надмощие, има в него духове, които обичат живота и тия я оставят да се заинтересува. Но ще дойде време, когато този възход към материалния успех ще престане и тогава тя ще потърси, но дано не бъде късно. Понеже човек като не познава закона, той си събира причини за страдания. Понеже Христос вече си събира своите души, понеже цикъла е завършен, то които останат ще чакат пак 2000 години. И пак ще бъдат в този свят на мъчение и неправда. Тия, които са с Христа сега ще минат в по-горна фаза, а тия, другите, ще останат. Едните, които са с Христа не ще ги закача злото, защото няма да имат материал за злото. Но има души, които са записани, а изостанали, закъснели или в ума или в сърцето, или във волята, или има да съградят в себе си някоя добродетел, или да си организират някои важни органи в телата духовни. И ако те не са готови, ще минат през големи страдания, за да си създадат тия важни необходими органи в техните духовни тела и да се пречистят физическите им тела. Сега вярвам ме разбираш. Повече не може да се поясни, понеже поясняването става в тия- ,които го разбират. Още не са подготвени не може да го разбират. За Възкреса писах, че може за Стоян да се ожени. С него ще има добър и сносен живот. За други, за сега не. Ако не й допада, да чака. И тя трябва да улегне, за да разбере какъв мъж иска. Човек трябва да се жени не само външно, но той трябва да има вътрешно съчетание. Не може кон и вол да се впрегнат в кола. Не може камила и кон да се впрегнат. Не може да се съчетаят гарван и песнопойна птичка. Животните много повече знаят и познават своята природа. За Мария казах, добре е да не се жени сега. Тя не е готова за това. Да се ожени за по-добър не е готова. Да се ожени за по-долен по душа, няма да живее. Затова трябва да работят върху себе си. Ние живота гледаме само върху външното, а истинския живот е вътре, как разбираш нещата и как ги цениш. Външното виждане колко струва. И всичко да имаш, като че нищо нямаш. Губиш време по него, правиш грехове, а изгуби ли се, да си вътре празна и живота е без смисъл. За други не ме задължавай да гледам минали връзки. Много време ми отнема, а и полза няма ако те от любопитство искат. Да следва всеки пътя Божий. За тези с радост направям, защото има смисъл. Целувам те в Господа Сестра Еленка Казанлъклиева

ЕЛЕНА КАЗАНЛЪКЛИЕВА 1. ПЪТУВАЩИЯТ И ПЕЕЩИЯТ ПРОПОВЕДНИК Отначало тя живее в гр. Варна. Тя е омъжена за съпруга си Найден и понеже той я напуснал, то Учителят Дънов я съветва, че ако не може да живее със съпруга си да се разведе. От брака си има една дъщеря на име Лиляна, а по-късно осиновява едно подхвърлено бебе и го назовава Кирил. Обгръща го с внимание, че дори оставя на втори план роденото си дете. Обикновено Учителят когато отива във Варна е посещавал домът й. По-късно в едно писмо Той я съветва да освободи стаята в хотел „Лондон“, където Учителят я обитавал в разстояние на една година. Той съобщава в писмо от 25.IX.1918 г. да бъде освободена стаята, което тя изпълнява. Със съпруга си Найден има много семейни неприятности. Учителят й казал, че кармата й с Найден не е добра и ако дойде в София ще има и ще се явят други мъчнотии. В една от срещите си, Учителят дава съвети на съпруга Найден, как да се справи със себе си и със своите състояния и го посъветвал да чете Евангелието и да пости всеки трети петък от месеца. Учителят я е изпращал да посещава градовете в страната и да провежда събрания с духовните групи съставени от сестри. Тя е пеела хубаво, свирела на китара духовни песни, която е носела винаги със себе си. Още от 1915 г. Учителят я съветва кои градове да посети. Имала е дар слово, както и духовни заложби. Имала развито ясновидство и е могла да разрешава семейни и други проблеми, за което е била желана във всеки дом. Обикновено е влизала в пост, три дена е в пост и молитва, след като е получила молбата от някои приятели върху какъв проблем да им даде сведения. След три дни започват да й се явяват картини, които вижда и почва да ги тълкува. А тълкуванието е фактически разрешаването на онзи проблем, който са искали от нея да разреши. Тя е имала дарба за лечение като с молитви и с вътрешната си връзка е получавала сведения за причината на болестта, която трябвало да се отстрани. Обикновено е назначавала диети, пост и молитва към Бога на онези, които са търсили нейната помощ като лечителка. Тя имала пряка връзка с невидимия свят - имала е ясновиждане и яснослушане. Понякога е чувала небесна музика. В дейността си като проповедник в онези години тя издава една беседа държана в гр. Елена на 12.VI.1919 г. със заглавие: „Жената като майка и нейната задача“. Тя е отпечатана от книгоиздателя Котев. През 1920 г. тя издава книжка „Път“ отбелязано, че е от Е.К.Бездомник, който е неин псевдоним. Това са нейни размишления като наблюдател, когато тя посещава градове и села и когато изнася сказка пред жените на духовните групи. През 1934 г. тя издава следващата книжка „Стани, събуди се, търси пътя“. Това е описание на нейни мистични опитности както и пътувания в другия свят. даден е призив към майките да се завърнат към свещеното си призвание, да се предадат външно и духовно в една обща Божествена работа. А това може да стане човек когато стане, събуди се и тръгне да търси Учителя си. Тези три книжки дават представа как са работили приятелите в първите години преди откриването на Школата. Някои от тях са продължили да работят по стария начин, но младите, които влизат в Школата стават ученици в Школата и изучават Словото на Учителя. Елена Казанлъклиева беше типичен пример за чист и праведен проповедник на Словото Божие. В братските среди тя бе желана и търсена. Като пътуващ проповедник тя отсядаше в някой град, престояваше по една-две седмици, събираше онези, които имат духовна нагласа, говореше им за Евангелието и пееше духовни песни. Но най-беше търсена за това, че имаше пророчески дар и беше в услуга на наши приятели. Моето семейство също се ползваше от услугите й особено дъщеря ми Лиляна, като тези случаи са описани от нея. Тук прилагам едно писмо на Елена Казанлъклиева до мен, Мария Младенова, за илюстрация на това, което споменах по-горе. Предоставяме ви препис на писмата на Учителя до Елена, което е едно съкровище за ученика. Мария Младенова

9. РАЗГОВОРИ НА ИЛИЯ МЛАДЕНОВ С УЧИТЕЛЯ В С. МЪРЧАЕВО Първо писмо до съпругата му София, 3.IV.1944 г. Мила Маре, Вземам голям лист да пиша, защото имам много неща да ти съобщя. Аз съм още в София, защото човек цял ден си губи времето и нищо не може да свърши. Учрежденията пръснати, когото търсиш, не можеш да го намериш. Времето от вчера се оправи и снощи веднага има затъмнение и летяха над София единични самолети - сигурно тези дни пак ще додат тези гангстери. София е почти запустяла и навсякъде разрушения виждаш. За нашата махала и улица ти писах и вярвам, че вече имаш представа какво е развалини. Сега обаче като обиколих по-добре видях, че има на още много места бомби, които не бях видял. Така например бомби има пред входа на Аламанчеви, на кооперацията, която е зад нас, пред Золотов, който е до нея и по-надолу в къщата на Тананов, всред къщата на Танинчеви и още много други места. Аз стоя тук, ама да ти кажа право, не ми се седи никак, но трябва да стоя, за да си нареждам работите и да се грижа за къщата и за складовете. Ето сега ще гледам да мога да взема работници да направя керемидите на покрива, та при нов дъжд да не тече. Ето Горбанов, на който всичкия покрив беше разнебитен, сега го поправи и покри с керемиди. Във вторник отидох на Мърчаево и бях на разговор с Учителя от 10.30 ч. до 12.20 минути. Ето като пристигнах и влязох в стаята неотпочинал, Той отвори стаята си и запита кой доде, казаха Му, че съм аз и Той ме повика веднага. Говорихме до 12.20 ч. и по едно време една сестра отвори вратата и каза, че е готово за ядене. Той тогава каза: „Ама, нима стана време за обяд?“ и тогава отидохме та обядвахме и моя милост както други път до него, но сега от лявата Му страна, където ми бяха приготвили стола. Както и други път разположен, а този път аз Му казах, че искам да записвам по-важните мисли, казани от Него и моя милост се приготви с бележника и молив, а Той се позасмя. След като ме разпита за всички в Сливен, за вас, за евакуацията на града и пр. започнахме един интересен разговор, като аз Му задавах въпроси и Той ми отговаряше. Отговорите Му на всички мои въпроси доколкото можах да ги запиша са следните: (28.III.1944 г. II-ри разговор) „Започналата война сега върви по инерция. Всички работи зависят само от хората. Ако хората станат умни и работите ще вървят добре. Един има да взема от друг 1000 лв. и води дело в продължение на 8 години и похарчи 10 000 лв. Друг има да взема 100 лв., а похарчи, за да го съди 1000 лв. и това продължава години на ред. разумно ли е това? Не е ли по-доб- ре да пие една студена вода за тези 1000 лв. или 100 лв. и да ги опрости; или да се споразумеят и уредят вземанията си с разбирателство. И сега се води такава война. Победата носи неминуемо дългове и инвалиди. Ще трябва да минат 25 години, за да се народят отново всички избити във войната и тези нови хора ще бъдат добри работници, за да дойде царството Божие и да настъпи любовта, истината и мъдростта. Що е война? Големи загуби, малки печалби. Що е мир? Големи печалби, малки загуби. Вълкът всякога има правото над овцата. Кой може да го съди? Силният винаги има власт над слабия. Кой може да го съди? Силните се мъчат да изградят голямо здание, обаче то е със слаби основи. Здрави основи са необходими, а това може да стане само с разбирателство между народите и да се зачитат техните права. Сега е векът на обединяването (сдружаването), а не на уединено живеене между народите. Бащата има власт и е слушан от своите деца докато пораснат, след това те искат своето право да живеят независими. Народите - това са децата и трябва да им се даде правото да живеят. Народите ще се уморят вече и трябва да се потърси пътя, за да не“се стигне до това уморяване. Българите трябва да уповават само на Бога. Хората не трябва да се ожесточават. Законът на шумците, който се създаде сега и преследва домашните и близките на избягалия, е една грешка, защото какво са виновни другите за грешките на един. Богатите където и да са по земята са обединени и са на един ум, само долу другите са разединени. Има закон по силата, на който всички ще се отвратят най-сетне от това, което става. Тогава коя сила ще може да го накара да продължава тази война? Само за здравите има закони, но за болните хора закони няма. Някой не можал да живее със жена - ако той е здрав и не може да живее с жена си, причината е у жената и обратното. Здравият винаги има правото, а сега хората казват, че болният имал право. Болният се наказва само със закона на милостта. Ние сме болните. Болният трябва да кротува, а здравият да работи. Не трябваше да се дава коз за война срещу нас, нито на Англия, нито на Америка. Не трябва да им се обявява война. Аз казах още в началото на войната, че победители няма да има. Китай още не е воювал. Той сега се въоръжава и утре може да даде 50 милионна армия. Кой ще се бие с тях? Ами Япония? Америка и Англия ги събудиха от летаргичния им сън, но после може да дойде още по-лошо. Ние, българите се показахме по-големи германофили от самите германци. Казват на българите да изпъдят германците от България, но ние имаме коз, защото им отговаряме, защо те не могат да ги изпъдят от Италия. Англичаните все пак са търговци, хора на интереса и може с тях да се спогодим. Германците нямат вече приятели, а само ние сме с тях, като Санчо Панса. Преди окупацията на Добруджа нашите даже бяха намислили да обявят война на Румъния. Какво е спечелила България от войните? За 1000 години е водила 150 войни, значи всяка 8 години по една. Всички се надуват и сами се правят велики, а всъщност нищо не са, защото като види насреща си по-голям лъв от него, готов е да бяга, макар че и другият лъв е като него. В един цирк разигравали лъвове. Случило се един ден умрели, а представлението било обявено. Склонили един да го облекчат в лъвска кожа да излезе да играе на арената. Във време на игрането на ринга, от друга една врата излиза още един по-голям от него лъв. Човекът с лъвската кожа като вижда това настръхва и се готви до побегне, но в това време другият лъв се доближил и се навел та му прошепнал на ухото да не чуе публиката: „Не се страхувай и аз съм като теб“. Това са силните. Силният е докато види насреща лъва. Германците трябваше досега да намерят начин да свършат войната. Те трябва да се откажат от идеята „Германия над всичко“. Старото християнство (допреди революцията) в Русия сега няма място, сега там е ново християнство. Русия е конфедерация, всички членуващи в нея народи имат общи интереси, обаче всеки народ си има свои права, свои обичаи, своя религия. Едно време не искаха да остане Сан-Стефанска България, защото щяла да стане задунайска губерния, но за да стане това има много други работи, които я отдалечаваха от това. Плашеното от Русия не беше толкова страшно. Германците вървят по пътя на англичаните и постъпват също жестоко, а това не трябваше да правят. Германците имат отлични военни, но нямат политици. Питате ме, кой ще победи? Любовта, истината и мъдростта имат думата. Само онзи народ, който върви по този път ще има бъдеще. И Чърчил, и Рузвелт, и Хитлер трябва да разберат това. Иначе всичките ще бъдат повикани горе да отговарят за делата си. Сега горе започва да се гледа делото. И нашият цар получи призовката и сега е горе, за да отговаря. Всеки по отделно ще го съдят за грешките и делата му. Питат ме до кога ще продължава войната? Войната е спряла, сега остава да се изтече пороят на бурята, която се разрази горе. Ще кажете на всички в Сливен, че колкото е продължила досега войната, няма още толкова да отиде. Победа не трябва да има. И едните, и другите ще бъдат победени. Когато двама души чукат червените яйца, на едното ще се счупи върха. След това обаче обръщат задните части на яйцата и пак се чукат, но се счупва задната част на другото. Кой спечели? И двамата имат яйца, но счупени. Яйцето - това е победата. Който и да победи, ще бъде счупено яйцето му, безразлично от върха или отзад. Тази война е израз на кармичната вражда между богати и сиромаси. Богатият трябва да се научи когато плаща на сиромаха да му плати 1 лв. повече (ако има да взема 45 лв. да му даде 46 лв.), а не да го подяда. Казват някои: „Мъчна работа“ и най-мъчните работи са лесни, който знае, как да ги направи. Има само една държава където съществува божественият порядък - това е Божествената държава. Целият астрален свят по-рано беше в ръцете на черната ложа, сега обаче тези духове са изпъдени оттам. Които сега умират отиват в астралния свят където се поправят, подготвят и идват на земята вече като добри работници. Сега войната е на физическото поле от черната ложа. Войните ги образува богатството и съблазънта за него. Има два вида войни: война на смъртта и война на живота. Сега се води първата война и тя се ликвидирва.Ще дойде втората война, в която ще воюват без да се убиват. Сега ще започне истинската война (втората). Светът е окупиран и всички народи трябва да капитулират. Всички ще трябва да служат на Господа и ще има само една държава - Царството Божие.“ Този ни разговор обаче не го давайте на всеки да го чете, защото той не е за всеки. На въпроса ми, дали има опасност за бомбардиране на Сливен, ми каза: „Колкото е вероятността за София, 50% е за Сливен“. В това време ни повикаха за обед и прекъснахме хубавия и дълъг разговор. Маре, тези хубави негови мисли като дода ще ги допълня и доогладя в духа на това, което съм възприел и тогава ще го напишем на машина и дадем само на някои наши близки от братството, като двамата Михалевци. Сега може да го прочетеш само на Кантарджиеви и на М.Райнови и на Иванка Гешева. Учителят изрично ме помоли да не съобщавам на всички този ни разговор и това трябва да го изпълня. Ти разбираш защо? Че не всеки ще го разбере правилно. За Лиляна каза да не си напуска работата, обаче да поиска отпуска, за да оздравее и си поуспокои нервите. От всичко разбрах, че войната не ще свърши много скоро, както някои му приписваха думи. Такова нещо не казва. Относно бомбардировките за София и България, каза, че ако се открие втория фронт ще ни пооставят малко - значи не е изключено да има още бомбардировки. Каза, че следущите два месеца ще се развият много големи събития. Има още работи, които каза, но писмото стана дълго, та ще остане за друго писмо или като дода. За св. Георги относно шумците каза: „Е, нали има там гарнизон. То Сливен е последен, където ще додат, ако додат“. Искаше да каже, че е по- опасно от тях в селата, които са далеч от града и че не ще рискуват да додат чак до самия град. Тука какво да ти кажа. Снощи имаше над София, но единични самолети и това ни кара да мислим, че днес-утре може да очакваме нещо. Днес на обед имаше предупреждение за тревога. Лиляна не би ли могла да си намери някоя работа там в Сливен. Говори с Кольо да й потърси. Дотук спрях снощи, защото ми се спеше и си легнах в 10.30 ч., но в 12 ч. имаше тревога и трая близо 4 часа, та сега съм уморен от безсънието, но слава Богу, че мина без бомби. Мен не ме чакай по-рано от десет дни, защото има да ходя в Лъджене, после Черни Вит и чак тогава при вас, ако е живот и здраве. Вие как сте, Кольо и Цвета идват ли при вас за спане, или пак не им се качва. Сега за Гергьовден ще бъде при вас весело и съжалявам, че не ще мога да бъда. Поздрави на всички. Целувам ви. Твой Ильо Второ писмо до съпругата му София, 15.V.1944 г. Мила Маре, В неделя ходихме с Младенчо и Лиляна при Учителя и аз пак можах да водя един дълъг разговор в присъствието на Лиляна, от който разговор държах бележки за по-важните мисли, които искам да ти ги предам. Беше много разположен, даже Боян Боев ми казва, че правело впечатление на околните там, че към мен бил много благоразположен и водел дълги разговори, каквито рядко с други е водел. Разбира се аз се чувствам много поласкан от това негово внимание. Може би намира в мен някакви работи,които да му дават надежда, че може и от мен да излезе нещо. Въпросите, които му задавах няма да ги пиша, защото ще стане много дълго - цяла беседа, затова като дойда ще го четем заедно и ще ти кажа моите въпроси. Ето неговите отговори: (14.V.1944 г.- Ill-ти разговор) „Победата ще бъде на страната на доброто. Всички воюващи трябва да разберат това и да поумнеят, защото иначе големи страдания ги чакат. Злото - това е обществената безопасност, където като влезе човек ще трябва да бъде поставен на изпитания. За силния няма закони и няма отговорност и виновност. Вълкът като извърши престъпление няма кого да хванат и да държат отговорен. Овцата обаче като извърши престъпление (влезе да пасе в забраненото), отговорен е и плаща щетите господаря й. Сегашните народи разсъждават като преди 3000 години. Тази тяхна карма е карма на миналото и затова трябва да се изплати и ликвидира с нея. Никоя война досега не е била толкова жестока, варварска и с толкова много жертви. Христос самичък се пожертвува за доброто на всички - това е доброто; значи един се жертвува за благото на всички. Злото - тука всички се жертвуват за доброто на един. Кое е доброто? Когато един умира за благото на всички. Кое е злото? Когато всички умират за благото на един. За лошите хора законите служат като ограничение. За пример: В Англия имало един престолонаследник, който живеел много разпуснато. Веднъж той извършил някакво нарушение при своя разгулен живот и трябвало да отговаря пред съда. Всички смятали, че не ще има съдията кураж да го осъди. Обаче за изненада на всички съдията го осъдил на глоба и три дни затвор. Минало време и този принц наследил престола и станал крал. Съдията очаквал кралят да го гони и му отмъсти за смелостта му да го осъди като престолонаследник, обаче за учудване на всички кралят дал най-почетна служба на съдията. Сега хората мислят трезво. Мирът трябва да доде да намести изкълчените крака на народите. Остава още една война да има в далечното бъдеще. Когато народите станат с изкълчени крака и негодни повече да се бият, те по неволя ще се побратимят, защото няма да има кой да се бие. В 1870-1871 г. Франко-Пруската война, на полесражението останали ранени тежки един французин и един германец. Виждайки се съвсем самотни и изоставени, те се доближили един до друг, започнали да си говорят и да си превързват раните взаимно - значи те са си простили помежду си и се побратимили. Народите трябва да си простят дълговете и да започнат наново нов живот. Отсега нататък настъпват 45 юбилейни години, през които кой каквото е взел ще трябва да го повърне. Всеки 45 години всички се повръща - така е в евреите. По закона на Мойсея земята след 45 години владение се повръща на собственика й. Робът е такъв до 45 години и след това е свободен. За пример: Имало един поп, който придобил собствеността на една нива и почвайки да я обработва, казал: „Сега аз ще те науча как се работи и как ще раждаш“. А нивата му казала: „Колко души чорбаджии като тебе минаха през главата ми та не ме научиха и ти ще минеш като тях“. Земята е училище за всички. Идва вече новата държава, която ще бъде една, а тя е Божествената държава. Бог я вече прави и си е избрал хората, които ще ги изпрати да я наредят. Щом като можем да вървим подир сегашните водачи, защо да не вървим подир другите, които ще изпрати Бог ако додат по-добри. Тези, които Бог ще изпрати, ще ги познаем, защото всички, което е по- добро се разпознава лесно. Ако сега хората слушат Чърчил, Рузвелт и др. защо да не послушат хората на Бога. Ако в града запалят една лампа, колкото и да е голяма не може да освети целия град, но когато изгрее слънцето то ще освети навсякъде със своята изобилна светлина. Сега има по света частични светлинки (лампи), които подготвят условията, за да изгрее слънцето със своята изобилна светлина. Тази светлина е която ще оправи целия свят. Пролетта идва вече, но не изведнъж, а постепенно. Хората ще се изменят незабелязано, така както незабелязано наближава пролетта. Всяко добро е плод на Божествения свят. Когато нещата почнат да цъфтят (цветята) навън под откритото небе, а не в парника, значи, че пролетта е дошла. Светът сега е миниран, той е обсадно положение, от което има само един изход - капитулация. Капитулация чака само тази обсада, иначе тя може да се премахне. Всички трябва да капитулират пред Божествената сила. Само когато хората го видят, тогава ще го повярват това. За войните майките са виновни. Ако майките започнат още от утробата да възпитават детето си да не прави зло никому и да не убива и това възпитание продължи докато детето порасне, ще има ли хора способни да убиват? Ако на една трънка присадите череша, то соковете от трънката като додат до черешата няма да дадат плод трънка, а ще се роди череша и обратното. Има хора присадени на трънка - череши, и обратното. Някои казват, че ще оправят света. Светът е оправен, но трябва да възприемаме нещата както са. Душата е благородна, само дайте й простор да се прояви. Законите и парите са водители на Любовта, а трябва обратното - те да станат слуги на Любовта. Една майка като гледа детето си и бди над него денонощно, жертвува всичко за него - колко й се плаща? Нищо. Тя прави всичко това по закона на Любовта. Така трябва да станат и хората. На един човек без крак ако му поставите изкуствен крак, колкото и сполучливо да е все пак ще хлопа този крак и ще се отличава от естествения крак. Така са и хората, лъжите им колкото и да се прикриват, все ще се разкрият и видят. За пример: Имало един момък с кафяви очи, но едното око изкуствено. Имало една мома със сини очи, но и тя с едно изкуствено. Тези изкуствени очи били така направени, че не се никак познавали. Този момък и мома се харесали и оженили и в продължение на 10 години те си живели щастливо без да могат да си открият един на други този недостатък. Една вечер те били на театър и се завърнали вкъщи доста късно, и уморени си легнали, и за да им отпочинат очните орбити, в тъмното извадили изкуствените си очи и сложили незабелязано един от други очите върху нощното шкафче. Сутринта се поуспали малко и в бързината да станат скритом един от други взели очите си и ги поставили на мястото им, обаче без да забележат те си разменили очите. Като седнали да закусват, загледали се учудени един в други и започнали да се питат: „Защо ти е едното око синьо?“, а другият питал: „Защо ти е едното око кафяво?“ Значи цели 10 години те криели, но дошъл момента, когато се издали. Гладът ще накара хората да потърсят добрия хляб. Когато хората изгладнеят, те ще намерят хляба. Има неща, които са непонятни за хората. Божественият порядък ще дойде. Злото не може повече да отиде по-далеч. Всяко нещо има своя краен предел. Свободата с оръжие не се добива, тя не е нещо физическо. Тя не се добива също и нито с пари, нито със закони. Ние трябва да ценим в хората знанията, защото иначе Бог ще ни покаже камшика. За пример: Имало един полковник много груб. Той имал един ординарец, един много начетен и учен човек, който понасял безропотно ор- динарческата служба, макар че полковникът постоянно го обиждал и грубял. Веднъж полковникът паднал от коня и си изкълчил крака. Ординарецът се заел и излекувал крака на своя началник. Чак тогава полковникът видял грешката си за обноските си към него и се коригирал, и по този начин полковникът станал ординарец, а ординарецът - полковник. Ние сме слепи за Божественото в света. Изискват се условия, при които да се прояви то. Новото от Бога идва сега. Йерусалим сега е обсаден и ще трябва да капитулира. Нашият народ е страдал от липса на разумно духовенство. Те нямат любов към народа ни. Ако имаше разумно духовенство ние нямаше толкова да страдаме в миналото. Всички народи са страдали от духовенството и от управляващите ги. Сега войната в астралния свят отдавна е свършила. Сега се изтичат пороите (остатъците от тях) мътни и скоро ще почне да тече бистрата и кристална вода. Народите имат още хляб и затова се бият. Ако ги оставите 5 дни без хляб - гладни, веднага ще настъпи краят на войната. Сегашната война е за големите народи. Те мамят малките народи, за да ги вкарат във войната. Също както един момък, който иска да се ожени за една мома и й обещава да я направи княгиня, а после като се ожени вместо княгиня, той я прави слугиня. Ние трябва да се научим, да знаем, какво да искаме. За пример: Когато се освободи България, пристига от Америка един българин, учен и се явява при княз Батенберг да иска служба. Нямайки учени хора, князът му казал, че ще го направи министър, обаче българинът не знаейки какво е това министър, казал, че иска да бъде направен директор, мислейки че тази служба е по-голяма. Тогава князът го изпратил при министъра, за да го назначи директор. Трябва да се научим, да знаем, какво да искаме. Хората трябва да научат законите на тялото си и оттам ще извадят всички закони и порядък в света. Във физическия свят трябва да изучат стомашната система. В духовния свят трябва да изучат дихателната система. В Божествения свят трябва да изучат умствената система (мозъка). Стомахът има 10 милиона клетки, които работят в идеален унисон и ритъм за целия организъм. Тези милиони клетки работят, а не им се плаща. Ако им се плаща на ден по 1 стотинка, трябва по 100 000 лева дневно. Ако им се плащаше на ден по 1 лв. трябват по 10 милиона лева дневно. Ако им се плащаше на ден по 10 лв. трябват по 100 милиона лева дневно. От где ще се намерят толкова пари, за да се плаща? В Божествената държава всички ще работят по закона на Любовта, а няма да се плаща. От стомашната система енергиите ще отиват в дихателната система, а тя ще ги препраща в мозъка, а оттам в кръвта, която ще отиде по цялото тяло. За в бъдеще оттам ще се извадят всички закони. Хората са много закъснели, а време трябва, за да се проучи всичко и да се приложи. Един ме пита: Какъв е смисълът на живота? Във Вселената има 100 милиона слънца, и всяко слънце има по 12 планети. Ще отидеш да ги обиколиш всички и на всяко ще живееш по 100 милиона години. Тогава ще научиш, какъв е смисълът на живота. Сега ние живеем на тази планета - Земята. Ние сме тука на земята екскурзианти, на които им се дава възможност безплатно да я пропътуват и да я изучават. Сладкото не можеш да кажеш, че е сладко, ако не го опиташ. Светлината трябва да я видиш, тогава ще кажеш, каква е и ще имаш теорията за нея. Само като опиташ нещо, ще го знаеш, какво е. Защо има някои хора слепи? На добрите хора Бог е отнел зрението, за да не виждат злото и се изкушават от него. И обратното - на някои лоши хора Бог им е отнел зрението, за да не виждат доброто. За пример: Един цар имал две дъщери: едната сляпа, а другата глуха. Явили се двама момъка, които се оженили за тях. Момъкът, който се оженил за глухата мома бил сляп, а момъкът, който се оженил за сляпата мома бил глух... Примерът го има в беседите. Бог дава понякога така нещата, че да има хармония и щастие между хората. Хората трябва да станат разумни, за да подготвят по-добри условия да посрещнат доброто, което идва.“ Така приключи разговорът ми с него. Мислите му ти ги пиша неогладени стилистично, но няма време. Трябва да седна да помисля върху писаното и да си припомня разговора, за да огладя бележките. Това ще стане като си дода в Сливен след десетина дни. На Младенчо можах да наредя следното: Отмениха отиването му в Щип, остава тук в допълняющето отделение на 4-ти Артилерийски полк, които са в новите казарми при Дървеница. Командир е полковник Кръстев Андрей (който беше във Враца) и който ти прати много здраве и поръча да ти кажа да не се безпокоиш и мислиш за Младенчо, той ще го нареди добре. Навярно ще го вземе при себе си. Тази сутрин го заведох в казармата аз и го оставих при Кръстев да го облечат. Вярвам, че ще може да си идва всеки месец в отпуска, а освен това ще може да прескача и до София да наглежда къщата и складовете с паркет, защото Мирчо го мобилизират и тези дни и той заминава. Искаш да съм го освободил съвсем, а не знаеш, какъв зор видях докато можах това да наредя. Цели пет дни съм тичал непрекъснато по селата докато уредя, защото всички са евакуирани около София, а няма съобщения. Вчера взех с мен и Младенчо, за да отидем и вземем новата заповед и сме се возили с влак, вървели пеша 20 км, после с камион и пак с влак, за да се приберем в София. Както и да е, трябва да бъдем доволни, че Бог помогна, та така се нареди работата. За Лиляна също аз пак виновен. За всичко аз съм виновен? Така да бъде. Колкото до материалната страна, ти никога не си ми съчувствувала и съдействувала. Не искаше и да знаеш, че сега съм без пари и че даже за Сливен да искам да тръгна трябва да търся пари. Защо поне ме ядосваш, ако не можеш да ми бъдеш полезна. Паркет има, ама паркет не се яде. Кажи на Кольо да не продава без мен, защото не знае какво качество и какъв метраж имам свободно. После, паркетът е под режима на комисариатството, та аз трябва да го уредя този въпрос с комисаря като дода в Сливен. Ако има купувач да ме запита с телеграма, какво качество иска, колко метра и аз ще му отговаря какво има свободно и по каква цена. То не е току-тъй само да се продава и да вземем пари, а после да нямам какво да дам. Кажи му, че този паркет, който е в Сливен 1/2 е продаден още по-рано и платен, но артиса в Бургас и не можахме да го пренесем в София, та го пренесох в Сливен. Прочети му тези редове от писмото ми непременно. Лиляна е без работа, така както ти желаеше. Докато се върне хората взели на нейно място друга. Учителят не е казал сега да си почива още, а ми каза, ако е вътре в себе си раздвоена, да не остава в София, ако ли е спокойна и не е раздвоена за работата си да продължи работата. Сега ти остави детето без пари, а не мисли, че тук в София е толкова страшно и опасно. Ето вече от няколко дни имаме осветление, вода има в казармата, мляко има кисело и прясно колкото искаш по 24 лв. Зеленчук има в изобилие, хляб има. Сега вече тук там има трамвай, а и улиците започнаха да ги почистват и да запълват ямите от бомбите. Днес имахме на обед тревога и летяха самолети, но пуснаха само няколко бомби. Изглежда, че имаха друг обект за бомбардиране, а едно ято обърка се в облаците и доде над София. В това време започна дъжд и гръмотевица, та се омесиха гръмотевица, дъжд, стрелба на оръдията и експлозиви от бомби, но само няколко. Защото сме свикнали вече та не ни прави впечатление. Аз казах на Лиляна щом като няма да работи, да си замине за Сливен, но тя иска още да седи. Какво прави сладката ми Анжелика, да я караш да чете и да пише, защото всичко е забравила. Сега поне ти нямаш много работи и можеш да се занимаваш и с нея. Цветини какво правят. Да ги караш да идват горе при вас, а майка ти да се научи да търпи всичко, щом е гостенка на тях. Утре ще приготвя две сандъчета с разни работи и ще ги изпратя по железниците до Кольо. Поздрав на всички, целувам теб и Анжето ПРОРОЧЕСТВОТО И ПОБЕДИТЕЛЯТ НА СВЕТА! Разговорът е даден от присъствуващите: дъщеря и майка й, съпругата на пишещия тези спомени: „Рекох, тази, тази война свърши, но другата, другата, там на изток, която иде...“ Учителят загатнал за онази война от изток, която трябвало след време да дойде. На въпроса поставен от същия брат на Учителя в момент, когато германците настъпвали към Москва в своя триумф: „Учителю, нали бъдещето е на славянската раса, а ето германците превзеха Русия. Какво ще стане?“ На това Учителят отговорил: „Рекох, руснаците ще влезнат в Германия и в Берлин, ще забият червеното знаме над Райхстага“. Илия се стреснал от тия думи. Учителят го повторил 3 пъти и накарал да го запише в присъствие на дъщеря му Лиляна, която е била току-що завършила университет. На този отговор той онемял, записал го, споделил го само със съпругата си и го пазил като най-свещена тайна и от страх да не си навреди, защото правителството е било германофилско. След време той и ние се убедихме в правотата на думите на Учителя. След първоначалното стъписване Учителят отново повторил посочвайки с пръст: „Рекох, пиши: Руснаците ще забият червеното знаме над Райхстага“. Доживяхме това време. Небето намери онези, които да забият червено знаме над Райхстага. ЗНАМЕНОСЦИТЕ На 29 април 1945 г. в центъра на Берлин проникват част от 3-а ударна армия на 1-и Белоруски фронт. Военният съвет на армията връчва на полковете, които на другия ден ще щурмуват Райхстага 9 еднакви червени знамена. В щаба на 756-и стрелкови полк е донесено знаме N 5. Съдено е тъкмо то най-напред да бъде окачено на купола на Райхстага и да стане известно като „Знаме на победата“. Това историческо дело извършват сержант Михаил Егоров и ефрейтор Мелитон Кантария, като преодоляват десетки смъртни опасности. На площада пред огромната сграда загиват 37 автомат- чици от поддържащата ги рота. Това са осемдесет процента от тръгналите за изпълнение на задачата. Страшен кървав данък! И то само два дни преди окончателното падане на Берлин. Но знаме N 5 плющи на най-високата точка на Райхстага, а на площада кънти мощно руска „ура“, надмогнало невъобразимия грохот... Предсказанието на Учителя се изпълнило. Решението на Бога и чрез Учителя проведено било и изпълнено. Ние го проверихме. ЧЕТВЪРТИ РАЗГОВОР ВОДЕН С УЧИТЕЛЯ НА 6 ЮНИ 1944 Г. Говорил по задавани въпроси от мен. „Хората не могат да надраснат личните си чувства. Сведенията, които се дават за войната са 25% верни и затова не може да се базираме на тях. Когато един търговец закъса, той почва да търси малките си вересии. И в политиката е същия закон. Миналото обаче е опит и трябва да бъде използван в бъдещето. Един търговец ако иска да му върви трябва на десет души да оставя да има да му дава един. Защо човек трябва да бъде щедър? За да си подготви условия утре да може да напълни хамбара си. Житото хвърлено на нивата е загубено, но то ще напълни после хамбара, но може и да не стане. Германия е поставена на изпитание. Гърбът й не е свободен. Един оратор когато говори не трябва да има зад гърба си хора, а да има на какво да се опре. Войната в Европа е безпредметна, а мъчният въпрос остава далечният изток. Бялата ложа е взела надмощие, защото е проникнала в тайните на черната ложа. Светлината е проникнала в тъмнината. Тази фаза на живота е подготвителна. Опълченците за какво се биха на Шипка? За да подготвят условията на днешния живот на България. В България трябва четирима души дипломати да направят един дипломат, който да има всички необходими качества на дипломата. Досега в миналото България е имала само четирима дипломата: Начевич, Стоилов, Стамболов и Каравелов. Тези четиримата по отделно са имали известни качества, но събрани заедно образуват един дипломат в пълната смисъл на думата с всички необходими качества“. Отговор на въпрос: И днес ги има такива дипломати, но не могат да ги намерят. Да ги потърсят из хамбарите и ще ги намерят. Политически България е в разцвета си. България сега се намира в Златния век. Нашите дипломати досега водиха дребнава политика. Вслушват се в съветите ми, но малко късно. Отговор на въпрос: Те са преродени (Начевич, Стоилов, Стамболов и Каравелов), но трябва да ги потърсят и да ги намерят. Да потърсят изворите отдето ще доде бистрата вода. Те няма да додат сами. Отговор на въпрос: Нито един народ не може да освободи другия. Свободата Бог я дава. Даровитият и при най-лошите условия ще се прояви и развие. За пример: Идва при мен един българин, който сега е голям човек и ми казва, че когато следвал в Русия, били трима другари, които живеели заедно и следвали с един костюм. Когато единият отивал на изпит обличал костюма, а другите стоят вкъщи. Така било при всички случаи, когато е трябвало да из- лезнат от къщи. И така те свършили учението си и това не им попречило да станат учени и видни хора и общественици. Българинът лесно се приспособява навсякъде. Тук в България е упорит, а навън гъвкав - славянска черта. За пример: Настрадин Ходжа построил една пещ за печене на хляб. Обаче като дошъл един намерил му кусур, че не бил построил добре пещта и той я съборил и я обърнал към страната, към която той му казал. Дошъл друг и той му намерил маана и му казал да я обърне на другата страна. Той я съборил и я обърнал към третата страна. Така той я въртял няколко пъти и най- сетне съборил я и я построил на колела и кой както искал на тази страна я обръщал. И в политиката трябва да построим пещта на колела и да я въртим, както е въртял Настрадин Ходжа пещта. Човек, за да направи една грешка се изисква много енергия, а да я поправи се иска малко. За дипломат човек трябва да бъде такъв - търпелив. Сега идва фазата на сдружаването на народите - разумното сдружаване. Както сезоните на годишните времена се менят незабелязано, всеки три месеца, така и условията на живота се менят незабелязано. В природата човек има чувството за познаване на горчивото и сладкото. Политиката е слаба, а слабият не бива да се бори със силния. Разумната сила решава нещата. Някой казва, че не можел да изтърпи. Ще се научи. Отговор на въпрос: Идва фазата на присаждането, но да гледаме подложката да е хубава и здрава. Българският народ е добър и умен и ако управниците му го слушаха, много малко грешки щяха да направят. Човекът от екватора не може да живее на северния полюс и обратно. Ескимосът не може да живее на екватора. За всяко нещо е аклиматизиране необходимо. Всички народи не се знаели до каква степен да се разширяват и затова додоха тези сътресения и противоречия. Отговор на въпрос: Бог не е казал да се къса този, който знае, и ако някой не спази този закон ще му се посочи юмрука и ще го накарат да се подчини на този закон. За пример: Един студент се явява два пъти на изпит, но не напълно подготвен и бил късан. Третия път научил материята много добре и се явил, обаче професорът, който обичал много да къса бил пак с намерение да го скъса. Тогава студентът му казва: „Първия път Вие ме скъсахте, за да ме научите как да чета. Вторият път ме скъсахте, за да ме научите как да уча. Сега обаче аз научих как да чета и да уча и идвам подготвен. Ако Вие и сега си позволите пак да ме скъсате, ще Ви покаже юмрука си“. И така студентът издържал изпита си, защото и той се научил как да учи, а и професорът се научил, че на знанието не може да се слага двойка. Ако германците биха се държали приятелски със славяните, нямаше да стане това, което става сега. Сега те се научиха вече. Сега в Германия всички учат руски език. Значи германците коригират грешката си. За пример: Един турчин имал една ханъмка, която при една злополука си изкривила челюстта при падане. В града имало един ходжа, който поправял изкълчвания и турчинът качил ханъмката на една кобила и я подкарал за града при ходжата. По пътя обаче кобилата се подплашила и ханъмката паднала и при падането кобилата я ритнала в главата вследствие на което ритане челюстта се наместила и не станало нужда да се ходи при ходжата. Така и с германците - кобилата ритна и им намести челюстта. Отговор на въпрос: Някои хора се пристрастяват. Всички народи имат хубави черти. Българинът е щедър. Германците са при лоши условия поставени, нямат достатъчно земя. Те ще придобият качества, които иначе не можеха да ги имат. Англичани, американци и германци си приличат и затова си съперничат. Но винаги порока се преследва със закони. В това отношение американците са на прав път. Там апашите не ги преследват със закони, както у нас, а имат създадени специални дружества за преследване на апашите. Апашите там повече ги е страх от членовете на това дружество, което изучава всички техни начини на действие, отколкото да се страхуват от самата полиция. Там на едно зло, поставят друго зло да се бори. Със закон нищо не става. Трябват нови начини на възпитание. В природата има закони, които трябва да ги изучаваме и да ги използваме. Така например в природата има разумни растения. Такива разумни растения са бобовите растения. Ако посадите един корен боб, който се увива около кол, но без да има близо до него кол, а по встрани насадите един корен боб, който не влече, а поставите до него кол, като пораснат бобът, който влече ще отиде до кола и пак ще се увие. Ако поставите една суха пръчка до кол до една млада фиданка зелена, бобът е разумен и ще знае около коя пръчка да се увие. Хората се увиват около сухите пръчки, защото няма други. Сега вече не ни трябва сухи пръчки. В Америка плодовете сортират през специални решетки. Пускат прасковите да текат по наклонени решетки отначало с малки дупки и постепенно към по-големи. Така прасковите, които са дребни падат още отначалото през малките дупки, после по-големите и най-сетне остават да паднат през най-големите дупки най-големите, най-хубавите. Така са и хората - гениалният ще влезе през най-голямата дупка, а глупавите ще изпаднат още отначалото през малките дупки. В природата има един закон за наклоните. Нас ни препятствуват наклоните и не можем да се задържим щом като ни пуснат по наклонената плоскост. Това обаче става само с млекопитаещите, но не и с другите. В политиката като турнат голям наклон на политиците, те паднат. Пример: Бисмарк в Русия. Отговор на въпрос: Питате ме, ще се оправи ли светът? Ще се оправи - ще го видят как ще се оправи. Слънцето ще изгрее. Няма да закъснее повече от 12 часа, най-многото, което може да стане от вечерта до сутринта. Отговор на въпрос: Искате да знаете ще се намесим ли във войната? За пример: Един баща имало, който никому длъжен не оставал и готов бил да се бие винаги с всеки, който го оскърби. Случило се да заболее тежко синът му. Веднъж един го обидил, но той не можел нищо да направи, защото е бил зает с болестта на сина си и казал: „Да не беше болният ми син, аз щях да те науча тебе“. Същото сега е и с България - тя е заета с болния си син. Българинът не иска да воюва, защото е зает с болния си син. Народът има предчувствие дали ще победи, или не. Отговор на въпрос: Ако София се е покаяла ще спрат бомбардировките. Аз преди години им казах да не строят големи кооперации и други здания (това беше преди 15 години), защото предстоят да станат големи землетресения и други събития, но те не ме послушаха. За войната има 1 билет от една лотария от 100 билети. Трябва да знаят българите да изтеглят всичките 99 билети, но да знаят, кой е билета за войната и да не го теглят. Българите са изключени от войната. Провидението не разрешава този път да воюваме. Ако въпреки това воюват, ще изгубят войната. В 24 часа не могат да станат два прилива. При освобождението на България беше прилив, Втората война беше отлив. Трябваше да бъдем неутрални им казах, иначе ще загубим войната.- Отговор на въпрос: Всички славяни трябва да се споразумеят, а балканските народи да се сдружат, да се кооперират. Българите поумняха след сътресенията, които дойдоха. Отговор на въпрос: До есента да се приберем в София има шанс, а може и по-рано. Войната е стигнала своята най-висока точка. Ще стане това, което никой не е очаквал. Войната вече е нежелателна от всичките народи. Мирът сега е на ухото. Както пушачът като поставил на ухото си лулата и я забравил там, пък после пита и търси лулата си, за да пуши, така и биещите се - забравили лулата си на ухото (мира), а те я търсят. Във всички има страх един от други и затова не се решава никой да заговори за мир. Сегашните хора приличат на ранения германец и французин от фран- копруската война, когато изоставени в нужда се примирили и станали приятели. Има божествен закон в света и народите трябва да вървят по него. Когато народът не върви по божествения закон стават сътресения. В света сега почва луната да управлява. Епохата на Марса свърши още през месец март (1944 г.). Новата епоха ще наложи примирието на хората. Богатият ще трябва да изгори всички тефтери и да започне отново. Защо ще бием детето, че счупило стомната? Купете нова стомна и въпросът се изчерпва. В политиката се иска време. Всички народи са слуги на Бога. Бог ще оправи света. Наближило е.да се каже от Невидимия свят да спре войната. Никого няма да питат, когато се каже от горе, че свършва войната. Всички ще се подчинят. Тези неща са предсказани отдавна в Библията, аз не казвам нещо ново. Войната е спряла, но по инерция се движи още малко както се движи по инерция големият параход още известно време след като са спрели машините му да работят. Отговор на въпрос: Ще върви още 1-3 месеца по инерция войната за Европа, но за Далечния изток остава сериозно положението. Гдето пише в Евангелието, че Ерусалим ще бъде обсаден, сега целият християнски свят е обсаден. Тази война е отражение на войната от Далечния изток. Отговор на въпрос: Всяко нещо, което има начало има и край. Религията е сянка. Религията не спасява хората, а този, който създаде слънцето, месеца и звездите. Със щерни, в които се събира водата от капчуците въпросът не се решава, а трябва да се намерят изворите. Всички религии са щерни, в които се събира водата от керемидите, а Божественото не е тези щерни, а самите извори. Всичко ще се измени, „и ще ви дам пастири според сърдцето си“ е казано в Евангелието. Свещениците още носят черни дрехи, жалят за Христа и не вярват, че Христос е възкръснал отдавна. Черният цвят е за почивка, а светлият цвят е за работа. Водата още като извира е осветена от Бога, какво ще я осветяват свещениците. В Невидимия свят има само 24 старци - владици. Една епоха от милиони години образуват един старец, от тези, които ги има там. Днес казват, че старият човек е бил глупав, болен и пр. Старият човек обаче ако ще и на 120 години да е, това значи умен човек - тогава почва да учи той в училището на живота. Едно време езичниците считаха християните за безбожници. Сега свързването ни с формите е идолопоклонство. Светиите не са в иконите, а те са вън от тях и за в бъдеще ще има не мъртви икони, а живи такива. Вън между хората има икони, но трябва да ги потърсим, да ги намерим къде са и да ги почистим. Сянката идва от реалността. Ние трябва да благодарим на сянката, защото тя ни показва, че има реалност. Но сянката не храни хората. Едно време искаха аз да се махна от София, но им казах, че ако се махна и вие ще се махнете. Ако не тръгнете по Божествения път от София нищо няма да остане. Това беше преди 15 години. Казах им, че трябва да бъдат строги, но справедливи. Свещениците искаха да ме гонят. Ще поумнеят всички понеже сега законът идва по обратен път. Сега Бог прави народа умен и той няма да чака управниците да станат умни. Всички народи са поумнели сега. Ако управниците не разрешат въпроса през следващите 10 години, ще станат големи промени в света. През следващите 45 години всички народи трябва да се освободят и ликвидират колониалното робство. Това са 45 юбилейни години. В природата всяка буболечка знае какво прави, а ние хората не знаем. Трябва да се научим, за да не страдаме. Отговор на въпрос: Многото мина, малкото остана. Новото не е материално и ще се различава от старото. Аз каквото говоря, не го говоря за вас, защото няма ида го разберете. Аз говоря за тези, които ще дойдат след три хиляди години. Българите са пионери на славянството. България сега е в златния си век и затова тя кредитира останалите народи. По невидими пътища нещата се нареждат така, че другите народи без да искат помагат за невлизането на България във войната. Въпрос: България има духовна мисия. Паневритмията ще бъде въведена в бъдеще в Германия и в Русия. Цялото Учение на Бялото братство ще бъде прието и приложено в Русия. След векове ще дойде време когато ще се смята за велика привилегия да се допре някой до едно парцалче от моята дреха. Тези идеи, които ви проповядвам, вие сами можете да дойдете до тях,, но за всяка една моя идея ще ви трябва 25 000 години. Вие сега с това ускорявате вашата еволюция, защото получавате на готово всичко и се иска само да го приложите. ПЕТИ РАЗГОВОР ВОДЕН НА 14.VII.1944 Г. „Когато дървото хвърля сянка на земята хората казват, че дървото прави сянка. Не е дървото, което прави сянката, а слънцето. Сянката ни показва, че има дърво, а не дървото показва, че има сянка. Ако нямаше дърво, нямаше да има сянка. Така е и в живота. Слънцето обаче е първоизточника на всичко. Без слънце и да има дърво, няма да има сянка. Има един закон в света по силата на който Бог е винаги на страната на слабия. Добро не го чака силния. Планината е само резервоара, от който полето черпи, за да принася полза на човечеството. Планината не е който принася ползата, а полето. Планината живее за полето. Силният трябва да живее, за да подкрепя слабия. Бащата живее за децата си - за слабите. Който знае да яде няма нужда да го гледат, а има нужда да му дадете хляб. Дайте му хляб, той знае да го яде. Народът тях храни - управниците. Значи силен е народът. Питате ме, как могат да се поправят отношенията между народите, когато сега от войната се е наслоило толкова злоба? Изостреният камък може да се отъпи. Ама може и обратното да става - тъпото да се заостри. Правия път, по който трябва да вървим го е написал Бог, свещениците няма нужда да ни го показват. Трябва да дойде справедливостта, това трябва да го разберат всички. Щом има справедливост не може да има недоволство. Не трябва да има насилие. Сега вече трябва да се научат всички да казват истината. Мина времето на лъжите. Ако оризът ти не е чист, трябва да кажеш, макар и едно камъче да има в него. Вече идва времето, когато ще се говори само истината. Отговор на въпрос: Слънцето оправя работите, а не малките свещеници и попове. Който господарува не е избран, а обратното. Господар има само един - Бог. Милиони слуги, а един Господар. А сега е обратното, много господари, а един слуга (народа). Казват, че лекарят излекувал някого. Не е вярно това. Той не го е излекувал, а е спомогнал чрез него да се излекува болният. Отговор на въпрос: Светът ще се оправи когато злото слезе долу и стане слуга, а доброто се качи горе и стане господар. По-добър слуга от злото няма. В злото не е всичко лошо, в него има само една малка частица лошо, както в хляба кваса е една малка частица. Намерете тази малка частица и я махнете и ще остане само добро. Тогава злото ще бъде един отличен слуга. Кога ще се оправи света? Когато остане само един господар, а всички станат слуги. Един народ трябва да слугува на един господар, а не на много. Отговор на въпрос: Нека да турнем народът да господарува, а господарите му, които са досега да слугуват на него. Не току така е казано: Глас народен, глас Божи. Като поставят народът да бъде господар, всичко ще е в ред. Човек няма нужда да го учат как да яде. Дайте му хляб той знае как да яде. Отговор на въпрос: Този мир е от Бога. Когато в училищната стая влезе учителят всичко замлъква, сяда на мястото си и настъпва тишина, така и сега когато доде учителят (Бог) всичко ще млъкне и ще отиде на мястото си. Пример за един американски университет... Отговор на въпрос за шумците: В гората бягат от несправедливостта независимо в каква форма е. Сега правителството ще трябва да премахне условията, които съществуват, да даде чрез народното събрание амнистия за тях и ще се върнат по домовете си. Преди 3 години Германия настъпи в Русия и караше последната с цената на много жертви да брани страната. Сега Русия се научи от Германия как трябва да се бие и кара сега Германия да защищава страната си. Руснаците се научиха от германците и сега русите знаят, как да отидат в Германия. Има една турска дума - Едеи - Болнур, което значи: който прави, намира. Та и сега Германия, която прави, намери. За пример: Имало един бей, който имал син, който много ненавиждал българите (гяурите). Веднъж синът набил един гяурин и се похвалил на баща си, но той не одобрил постъпката му и казал: Едеи - болнур. Втори път пак същото станало. Третият път синът извикал на баща си, не че набил един гяур ами: хванах един гяур, ела да ми помогнеш. Баща му казал: „Доведи го при мен“. Синът отговорил: „Добре, ама не ме пуща“. Значи гяурът бил този път по-силен и хванал здраво сина. Отговор на въпрос: Аз казах от началото още на войната, че победители няма да има. Отгде намериха, че Германия ще победи? Та се обявиха открито на нейна страна? Казваха ми, че Япония ще е с Германия. Япония е далеч и тя работи за себе си. Тя мъчно може да има връзка с Германия и как може да й помогне, за да победи? Те (воюващите) трябва да дойдат по-скоро до споразумение. Един германец ми казваше във връзка с новите оръжия, че имат много силни изобретения, обаче за крайния момент имат едно най-силно оръжие - бялото знаме. Войната вече няма смисъл - с бой нищо не ще се постигне, а трябва споразумения. Цялата година вече германците водят боеве на изтока и все се отскубват. Е, добре, това отскубване, което правят всеки военен най-добре го разбира добро ли е? В Германия има две течения - едно за Русия, друго за разбирателство с Англия, кое ще надделее е въпросът. Във случай Германия няма да се пожертвува за Хитлер. Най-сетне, в крайния момент военните там ще решат. Злото няма да оправи света, а доброто. Ако един колар знае да прави кола и да я кара, не значи, че може да кара и оправя света. Той знае кола да прави. Ама казват: да ги избесим виновните. Има две думи: бес и бес. Едната образува думата беся (обесвам), а другата бес (болест). Бес обаче на турски значи да му дадеш дрехи. Хората не трябва да ги бесим, ами да им дадем дрехи. Хората искат (имат нужда) дрехи - искат умни да станат сега и всичко ще се оправи. Отговор на въпрос: Европейските народи трябва да станат конфедерация и всичко ще се разреши. На Балканите същото трябва да стане и тогава ще престанат всички спорове и ще настъпи успокоение. На всички народи ще се даде простор за работа. Германците изиграха ролята на богоизбран народ, без да знаят, какво значи това. Не е „Германия над всичко“, ами Германия да помага на всички. Ако така бяха разбрали това богоизбранство, другояче щяха да се развият събитията. Казват, че силните ще оправят света. Силните да слугуват на слабите, а има кой да оправи света. Вкъщи детето, което е слабо господарува над цялата къща и над всички възрастни. В обществото е същото - слабият ще господарува. Бялата ложа има едно средство - тя приспива своите противници, взема им оръжието и после ги праща да работят. Бог се е проявявал много пъти, но хората не знаят. Няма оръжие в света, което да противостои на силата на Любовта. Не се противете на злото със зло, а със силата на Любовта. Отговор на въпрос: Национализъм трябва да отстъпи място на друго нещо, по-високо. Синовете и дъщерите достатъчно са седели в дома под грижите на бащата и майката, те трябва вече да идат на училище да учат. Онези хора, които нямат вяра в Бога се плашат, само от русите, които имат вяра няма защо да се плашат. Ами Германия? И тя имаше свои задни цели - да ни направи слуги. И русите искат да ни направят слуги. Но ако сме умни, трябва сами доброволно да станем слуги, но на кого на що? На Бога. Бащата и майката доброволно стават слуги на децата си. Една планина не може да владее света, колкото и голяма да е. Същото и Русия - не може да владее света. Един американец скочил с парашут и го пленили. Когато на другия ден му казали да бяга да се скрие в скривалище, че идват аероплани и ще бомбардират - той казал, че няма нужда, защото това са американци и те знаят, къде да пускат бомбите. Обаче когато през нощта му казали, че има бомбардировка, той сам питал за скривалище, защото казал, че това са англичани, а те пускат бомбите където завърнат. Отговор на въпрос: Трябва да стане промяна във веруюто на хората. Отвори прозореца и въздухът (Божественото благо) ще влезе. Въздухът и светлината са божествения порядък. Светлината идва от 150 милиона км и според големината на прозореца ти ще влезе и светлина, и въздух. Всичко обясняват произволно, а не е така. Никоя държава досега не е имала закон, който да го копираме. Сега ще трябва да отчупим присадките. Трябват нови присадки. Бялата ложа е научила нещо, което другите не знаят. Тя изважда от злото само лошото и остава в него доброто. Лошото е много малко, както кваса в хляба. Хората мислят, че злото е много голямо. То не е голямо и е безплодно, то не ражда, а това което ражда в света е доброто. Злото е присадка на доброто - отчупете присадката. Има два вида хора: Лоши с присадка на добро, и добри с присадка на лошо - значи добри отгоре, а лоши отдолу и обратно. Отчупете лошата присадка и ще остане добрият човек. Добрите отгоре, а лоши отдолу, като им направите малка пакост, веднага лошото отдолу се проявява. Българинът казва: Набий турчина, за да те слуша. Бог е определил всеки народ да има бъдеще. Новото в света е да се слугува на Бога. Син человечески доде не да му слугуват, а да слугува. Това е новото в света. Отговор на въпрос: Някои искат старият порядък да бъде в света. 10 милиона тона злато има в пясъците на реките по света. Златото ли трябва да господарува? Парите са едно условие само. Въздухът и светлината са същественото - реалното. В света Любовта е на която всички трябва да се подчиняват. Силата на любовта е, че те се занимават с най-големите и с най-малките величини. Всяка власт е от Бога. Отговор на въпрос: Виновниците са управляващите. Народът е добър. Вярата на човека се познава когато той може да издържи на всичко. Когато минаваш през гората да можеш да издържиш да не късат цвета и листа, защото и листото диша. Новият ред идва и ще дойде по-скоро отколкото го очакваме. Ще има един Господар - Бог и една държава - Божествената държава и един закон - закона на Любовта. На вашите ще кажеш, че наближава времето да се приберат“. Разговорът водихме в с. Мърчаево, сутринта от 9.30 до 11.30 ч. Допълнителен текст Закон: У злото, в което Божествения дух работи порядъкът е Божествен. Д.В. го спасихме, понеже страда, животът му е дарен. Трябва да го употреби за добро. Самостоятелни не могат да бъдат. Те всички са в пряга (впрегнати). Духът на справедливостта вее - Старите управници, което сечат сега, да не го правят. Църквата друг път да хване вече. Националсоциалистите нямат хубаво верую. Германците упорствуват, защото ги очаква много лошо. Химлер работи за споразумение с Русия, тя може да продължи... Овцата и вълкът няма да се карат за тревата. Така е и Русия и Англия. Което е право на Русия е нейно. На всеки трябва да се даде правото, което му е дадено от Бога. То е правото в света, което трябва да съществува. Това, което сега става е резултат на Бялото Братство. Всичко се урежда от горе. Светът (злото) е обсадено и има път само надолу, да слезе да работи. Времето е много хубаво, което показва, че невидимият свят работи добре. Хитлеризмът иска частта да стане господар на цялото. В света служенето на Бога е цялото. Идеята на Хитлер е еврейска - да слугуват всички на тях. Въздухът всички еднакво го дишат. Мнозина се влияят от миналото, а не е така. Изтеклата вода не ни ползува, а тази, която тече сега. По-добре от туй, здраве. Новото ще дойде по особен начин. Шумците ще слязат по особен начин. (Забележка: Шумците са комунистическите партизани.) В природата Божественият ред се управлява по особен начин. Правото в света е една абсолютна монархия, която става демократична. Там силният служи на слабия. Този закон е навсякъде. Голямата вода приема малката мътна вода и я очиства. Влязлата вода не може да се върне мътна. Страх ги е от русите. Ще ги посрещаме, зимата тук. Сега сме към края. Ще стане федерация. Г.Димитров от Русия ще дойде. Династията Кобурги имат тежка карма. Ние ще бъдем между Русия и Съединените щати. Русия няма да ни се бърка във вътрешния ни живот. Едно море не може да обсеби целия свят. Нито някой ще измести земята от нейния път. Така мислеха германците. Божественото начало предвижда всичко. Водата, която пада отгоре е буйна, но като слезе долу е вече тиха. Тези революции са склоновете, по които минава водата, а тихият живот е долу в равнините. В слънцето има желание всяка трева да поникне, така е и живота. За боевете на нашата граница... от Сталинград останаха двама души. Маршал Конев е българин. В Германия идва едно просветление и ще дойде. Новата власт по Бога е възложено да приобщи всички. Библията - послание Яково гл. 5 „Елате богати, плачете и работете“. Това ще се случи. Светиите идват сега да оживят света. Германците да се справят с Хитлер. Наплашеният човек от лошите.се плаши и при добрите. Страхът постепенно ще се премахне. Революцията трябва да бъде мирна. Тито е хърватин. Формата и количеството не е, а качеството е важно! В такъв случай и продоволствието ще се затрудни. Не бива да се изкушава Бог. Нека се приберат в града. Ще продължи още малко. Към септември ще свърши. Вторият фронт ще кара още. Сега ще трябва да се очаква една изненада? (Вероятно за атомната бомба над Япония?) Ще трябва да поумнеят и да не търсят победа, а да се споразумеят при взаимни отстъпки. Бялата раса ще бъде носителка на 6-та раса, която ще дойде чрез вселяване. Както един човек търси квартира светла, красива, хигиенична и пр. Така светлите души ще търсят подходящи обекти, в които ще се вселят. Ние ще дадем квартирата за тях, ще заспим и ще се събудим други хора с други разбирания и желания.“ (Разчетено от съпругата и дъщерята от записките, при присъствието на Вергилий Кръстев.) Настоящите спомени за Учителя са преписани от личните записки на съпруга ми, приготвени от него при разговорите му с Учителя. При всяко свое изказване Учителят е изчаквал Илия да запише изказаното Слово. Благодарение на това имаме тия разговори. Подарявам тези спомени на брат Вергилий за печат. Април, 1972 г., София Мария Младенова Бележка на редактора: Спомените на Мария Младенова бяха написани 1970-1972 г., когато в растояние на две години живеех в тях под наем в таванския им етаж. Тогава след дълги разговори и наставления те бяха написани, подредени, записани на магнетофонен запис, а дъщеря им Лиляна, която бе машинописка ги преписа от ръкописа. Те бяха разказвани устно в големи подробности, но Мария Младенова ги написа в един сбит съкратен вид, с което аз не бях съгласен. Но трябваше да отстъпя, за да ги имаме и такива каквито са. Трябва да благодарим и на това. Те ми бяха връчени с посвещение и с право на печат. -

6. ДА ТЕ ПЪРЗУЛНАТ НА ПАРКЕТ Илия направи съдружие с един наш приятел. От приятеля К.С. парите, а от Илия трудът: завеждане фабрика за паркет, намиране материали, изработка, продажба, с една дума цялата организация. Илия има дарба да организира и всичко тръгна бързо с добри печалби. Но К.С. като че ли не беше доволен да печели Илия и настоя да постави двама свои хора на своето място. Илия дълго се противеше, но най-после се съгласи, защото братът на К.С. е B.C. е в братството и пред мен и него обеща - даде честна дума, че няма да остави тия двама непознати на Илия, да го изиграят. И тъй, влязоха тия двама хора на К.С. Предприятието стана дружество О.О.Д-во от трима души, Илия и тези двама. Продължи се пак тъй успешно с печалба добра. Не се мина и няколко месеца, те го предизвикаха да напусне сдружението, като не му платиха нищо. А неговите акции, които трябваше да му изплатят, взе същият този брат B.C. Илия беше много отчаян, толкова труд беше положил. Почна да отива всяка заран на Изгрева при Учителя. Учителят му поръчва да каже на брата B.C. да изпълни дадената честна дума. Но то не стана (нали той взе акциите на Илия). Излъгаха го. Измамиха го. Изпързаляха го на паркета и той падна и загуби всичко. Под указания на Учителя Илия почна да работи същата паркетна индустрия сам. Помогна му парично брат му. Имаше на четири места складове с готов паркет. При индустриалния квартал, през бомбардировките изгоряха складовете на всички наоколо. Запалителни бомби паднаха и върху бараката с паркет и на Илия и не се възпламениха. Паркетът остана невредим, когато наоколо всичко бе поразено. След погасяване на пожара се събират много хора и говорят: „Кой е този праведник, че огънят дошъл до него и спрял“. Не бе ли тука пръстът на Учителя? Пак му показва своята милост. Хората го ощетиха, но Бог го възнагради повече. А на онези, които го излъгаха складовете с паркет изгоряха и те фалираха. А Илия можа да продаде този паркет, когато вече цената бе по-висока и покри предишните си загуби. След една такава тежка бомбардировка К.С. среща Илия и го пита: „Илия, ти пострада ли нещо?“ Отговорил: „Никак, абсолютно всичко е запазено“. К.С. само въздъхва тежко и казва: „Всичко изгоря, всичко загубих“. Всички тия, които го изиграха, лежаха в затвора дълго, даже там умря и самият К.С. Тази опитност затвърдява още повече вярата на Илия в Учителя и той научава Закона за възмездието и неизпълнено обещание. А как се развиха събитията? И двамата братя бяха големи комунисти. След 9.IX.1944 г. единият брат И.С. заемаше висш пост в министерството на външната търговия и с една търговска делегация отива в Лондон и сключват някаква търговска сделка от името на държавата. Но той подписва договора и английската фирма му дава една голяма сума комисионни, които той като комунист трябва да остави за партията и държавата. Но той нали е търговец, свикнал да лъже и краде, взима тези пари и ги внася на свое име в западна банка. Но комунистите си имат голямо разузнаване и секретарката му, която е също комунистка се възмущава и го предава. Хващат го, съдят го и отива в затвора. А другия му брат B.C. е също голям комунист и заема също голям държавен пост. През 1949 г. започнат е процеса срещу Трайчо Костов, виден комунистически и държавен деец обвинен в държавна измяна и бе осъден на смърт. Покрай него като съмишленик бива осъден на затвор и B.C. и чак през 1956/57 г. беше реабилитиран и излезе от затвора. Всички платиха по деянията си. А Илия Младенов получаваше офицерска пенсия, работеше тук-там, за да издържа голямото си семейство. Накрая си замина на 4 март 1970 г. и аз се вредих да получавам неговата пенсия. Той бе си я заслужил като офицер от Българската армия, воювал през 1912-1913 г. и 1914-1918 и 1944-1945 г. Имаше Георгиевски кръст за храброст. А през 1943 г. лично маршал Тоблухин му закачи орден на гърдите, като полкови командир на Карловския полк взел участие във войната срещу немските фашисти. Ето такава бе развръзката. И поуката. След 9-ти септември 1944 г. Илия разшири предприятието си с нови съдружници, за което Учителят не беше съгласен и му беше казал, не се носят две дини под една мишница. Другарят Д. Търпешев му отпусна 2 милиона лева да купят от Германия още машини за фабриката. По-късно дойде национализацията. Трябва да се плащат дълговете. Пенсията му беше малка - 65 лв. и затова работихме заедно детски играчки, габъри и др. Но и това свърши. Тогава стана бояджия, беше изучил всички тънкости на занаята и всички познати го търсеха за работа. Така плащаше дълговете. Така понесе последствията на непослушанието. Учителят е предвиждал това и е искал да го избави от ненужни дългове - мъчнотии, но всяко непослушание се заплаща скъпо. Трябваше да научи още един нов закон. През 1944 г. редовно е посещавал Учителят в село Мърчаево и там са водени тези разговори, които съм дала отделно.

5. УВАЖЕНИЕТО През 1939 г. бяхме на Рила с майка ми и трите деца. Тази година имаше много гости от Франция, Литва и други страни. Бяхме стояли само 17 дена и една събота Илия пристига. Разправяха му, че трябва да поздрави и целуне ръка на Учителя. Казах му, че това място ни е подарено на всички братя и сестри от всички краища на България и от целия свят трябва да се събираме общо, да се опознаем едни други и да изучаваме всичките закони на природата. Отговори ми: „Мене не ме интересува никой, дошъл съм да видя семейството си“. Аз не настоявах повече. На сутринта в неделя се измъквам тихичко и отивам на първата беседа в 5 часа. В неделя има и втора беседа в 10 часа на полянката сред борчетата при палатката на Учителя. Помолих го повторно да отидем заедно на втората беседа. Той пак отказа и останахме. След обяд го заведох да види красотата на „Езерото на Съзерцанието“, чисто, кристално, мир и тишина, която ни поглъща. Чувствуваш вечното, безкрайно великото и неволно изпадаш в молитвено настроение и благоговение. От това езеро може да се отиде на „Езерото на чистотата“. Път няма и е доста трудно да се изкачиш. Илия почна да търси нов път. Ние чакахме с детето, далеч от него при поточето. Аз наблюдавах работата му. Изведнъж една голяма канара го закри от погледа ми. Изтръпнах от болка и уплаха, мислех, че ще го видя смачкан. Мисля бързо: „Мариьо, самообладание“. В този момент гледам, тича към мене, но загубил самообладание, не е в себе си. Искал да подпре канарата с ръката си, но тя му пречупва на две показалеца, а по-малко пострадва малкия пръст. Показалецът висеше на една кожичка. Той вади ножче джобно и бързо ме кара да го дорежа. Не е на себе си. През езерото на отсрещния бряг беше брат Георги Тахчиев, викам го тревожно. Той пристига тичешком, поверявам му Илия. Братът го хвана за ръката и го поведе послушен като малко дете. Аз и детето, което беше едва три години, тръгнахме след тях. Като наближих мястото до Учителя, където братът отведе Илия, посрещна ме брат Петър Манов. Учителят поръчал да си отида направо в палатката. Сам Учителят издялал шиничка и сестрите Давидова и Манолова превързали пръста му под Неговите нареждания. Илия не отиде доброволно да изкаже уважението, което дължеше на Учителя, но отиде по закона на необходимостта, принудително. Строг е законът за онзи, който знае, но не иска да изпълни Божията воля. За непослушание загуби пръста си. Нали го бяха предупредили със сънищата му, още много по-рано. Но човек не мисли, не разсъждава и забравя и тогава се учи от своята опитност. Така стана официалното запознаване на Илия с Учителя. Учителят му препоръча един лекар, но брат му го заведе при друг. Отново непослушание. И така му отрязаха двете първи фаланги на показалеца, а малкия пръст остана неподвижен с първата и втора фаланга. Сам наруши законът и сам го изпита не на гърба си, а чрез ръцете си. Осакати се. От вироглавство и непослушание.

4. ЗАКЛЮЧЕНИТЕ ДРЕХИ След това премеждие пристига в Сливен. Под впечатленията на изживените ужаси при бягането и войната той бе затворен и мълчалив. Аз съм свободна и посещавам неделните беседи. Разправям му много неща, които съм научила от Учението. Той ги приема с пълна вяра и е щастлив и напълно убеден, че моите молитви са го запазили. По-късно изпадна под влияние на моите роднини: „Нямаме ли си църква, какво ни срами жена ти, с тия стари баби да се молят с бели кърпи на главата“. Той надъхан, възмутен веднъж ми казва: „По-добре да имаш десет любовника, но да не си дъновистка“. Заключва ми дрехите и аз трябва да стоя вкъщи. Беше 1918 г. Не се минава и десет дена, една нощ съм събудена от неговите викове, ръкомахания с ръце и крака. Не мога да го събудя, мъчно мога да го доближа, ще ме удари. С мъка се проврях и едва го събудих. Като чу гласа ми, извика с всичка сила: „Тука ли си, ти ли си, Маре?“ Прегърна ме силно, намокри лицето ми с изобилни сълзи. Питам: „Защо плачеш, сънува, че съм умряла ли?“ Бързо отговаря: „Не, няма да ти кажа“. Дълго упорствува, но по-късно отстъпва и разправя, че сънувал, че съм тръгнала с друг и даже не съм го поглеждала. Той викал по мене, но аз съм вървяла с другия и като на сън, той ни гони със сабята, но ние все му убягваме. Напомням му, че нали иска да имам любовници. Мълчи и дълго плаче. След тоя сън той ми отключи дрехите и почнах спокойно да посещавам събранията. Това продължи цели две години, през което време ходих и на събора в Търново. Пак почна същата история да ме спира и ограничава и пак съвсем същите думи чувам една нощ и отново той сънува същия сън, но беше 1920 г. Повтори се досущ същото. Забележителна опитност, два пъти един и същи сън, по един и същи начин всичко се повтори. Пак бях и съм свободна. Той е будна душа, определена, но с амбиция мъжка, защо да върви след мене. Посещаваше ни понякога у дома Софроний Ников. Само да не е с мене, на пук на идеите ми се записа теософ през 1918 г. и получи грамота. На фронта са били с Минчо Сотиров. В 1923 г. го преместиха от Сливен в София в артилерийския полк.

26. УНИВЕРСИТЕТСКИ ИЗПИТИ Като ученичка учех музика. Майка ми имаше големи амбиции да свиря на пиано и да давам концерти по Европа. Но аз в себе си нищо не бях решила, но не казах нищо. Бях решила: „Учителю, каквото кажеш това ще бъде". Нищо още не бях избрала в себе си. Но майка ми ходи при него и Той бе казал музиката да ми бъде втора специалност, а първата да е литература, т.е. филология. Аз го приех, че така трябва да бъде. В прогимназията пишех стихове. Записах немска филология. Вървеше ми много, но и учех. Професор Коста Гълъбов по пет-шест пъти ги скъсваше още на първия писмен изпит, а аз с такава лекота завърших. Но учех много, но не ме измъчваха изпитите. Професор Гълъбов два пъти беше давал „Фауст" на февруарска сесия. Никой не можеше да предположи, че ще го даде трети път. Обаче вечерта се помолих: „Учителю, искам да си сънувам изпита". Този съвет ми даде кака Еленка Казанлъклиева. Цяла нощ сънувам стая с книги обърнати към мене Гьоте - „Фауст". Събуждам се сутринта и взимам същата книга, слагам я в чантата. Всички в Университета четат друго, а само аз „Фауст": „0, малката, той два пъти е давал „Фауст". Друго нещо ще даде". Нещо не ми дава мира под лъжичката. Реших да прочета отново „фауст". Професор Гълъбов бе на дъската и каза: „Пишете Гьоте - „Фауст". Аз подскочих, а книгата .бе с мен и падна на земята. Аз набързо я прибрах в чантата да не би да кажат, че съм преписвала. Написах си темата. Издържах пет-шест човека между които и аз. После казваха: „Я виж това малкото за пръв път се явява и издържа. Как може такова нещо." Но те не знаеха за помощта от Невидимия свят и от Учителя. Същото бе и на другите изпити. На вратата преди да влезна в стаята винаги преговарях онези въпроси, които ми ги даваха когато влизах за изпит. Винаги така ми се случваше. Случайно е нали. На един изпит помолих кака Еленка Казанлъклиева: „Имам изпит. Помоли се за мене. Какво ще ми кажеш?" Тя отвори Библията, прочете нещо в нея, помоли се, съсредоточи се в нещо и каза: „Ще имаш едно изпитание. Внимавай, ако не се усъмниш дори и на косъм - ще издържиш. Ако се усъмних - не мърдай". Аз отидох и се явих на изпит. Отговорих на първия и втория въпрос. Но третия въпрос беше за Освард Шпенглер „Залезът на Запада". Аз бях го чела, но в момента не мога да се спомня нищо. Също както, когато черната дъска се избърше с една гъба и на нея не остане нищо написано. Нищо не мога да си спомня. Гледам професора и си казвам на ум „Ще се сетя, ще се сетя. Аз съм го учила". Но бях спокойна, не бях се паникьосала. Знаех, че ще издържа изпита. По едно време професора се усмихна и почна да говори: „Ние едно време когато бяхме на фронта по време на войните четем за Освард Шпенглер, а по нас лазят въшки и глад стърже коремите ни". Започна да разказва. Аз се сетих и исках да взема думата, но той не ми позволи и половин час говори дори и повече от това, което аз можех да кажа. Като свърши да говори, подаде ми ръка и каза: „Много съм ^волен, госпожице. Благодаря ви". Аз го гледам и не вярвам на очите си. Мълча, не продумвам дума. У дома питам: „Како Еленке, какво стана? На третия въпрос ми се запечати съзнанието и професорът говори вместо мене и накрая ми благодари". А тя каза: „Един ангел е влезнал в тялото на професора, а пък него са го извадили настрани да слуша. А ангела чрез устата му е разказал целият въпрос, а той, професора отстрани е слушал, затуй е имал впечатление, че ти си разказвала след като отново е влезнал в тялото си. Нали ти казах на косъм ако не се усъмниш - ще издържиш". Цялото ми следване премина при невероятни опитности. С музиката продължавах. Работех и свирех на пиано и учех пеене. Една година нервът ми се беше възпалил на дясната ръка и загубих чувството за допир, не усещах, че допирам до предмети ръката си. И тогава цяла година не свирих. Прекъснах да свиря. Постепенно, много бавно се възстанових. После започнах да уча пеене при майка си, а след това при Прокопова. Имах много висок глас. Но при нея ми се „задъни" гласа и при високите места започнах да „късам". Тя ми каза: „Две години да не пеете, за да забравите как сте пели преди това". Бях много отчаяна, не ми се живееше. После отидох да уча при Ана Тодорова, но гласът ми беше вече преболедувал. При нея тръгна по-добре. Но гласът ми стана по-нисък. От колартурно сопрано стана на драматичен сопран. Тогава като излизах от работа тичах да отивам на урок, а вън е мъгливо, студено, влажно, гълтам мъглата и получих възпаление на гърлото. Получих хроничен фарингит, а това е краят на една певица. Така ми се затвори пътят за музиката. Остана вече немската филология. Бях назначена на работа като преводчик на немски. Но отначало не знаех терминологията на търговската кореспонденция. Започнаха да ми помагат и да ме обучават. Имаше германки в службата, които ми проверяваха преводите и ги поправяха. А аз си вземах бележки. След време усвоих търговската кореспонденция и вече всичко носеха при мен за преводи. Така там в тази служба се пенсионирах. Значи думата на Учителя се изпълни, че трябва да следвам немска литература.

25. ДОКЪДЕ СЕ РАЗТЕГЛЯ ЕДИН ЛАСТИК При едно друго нападение аз работех на ул. „Гурко". Бяхме много любопитни с една моя приятелка. Дотогава нямаше нападения в центъра, а само в покрайнините на града. Но в една беседа Учителят каза: „Е, рекох, тъпана бие най-напред в края на селото, обикаля, пък после тъй, тъй бие и в центъра". Тогава не го разбрахме. Бяхме сигурни, че отново ще се бомбардират покрайнините, а не центъра на града. Качихме се на втория етаж на терасата и от там искахме да гледаме американските самолети какво ще правят. Сградата беше на ул. „Гурко" и „Света София" и на терасата горе имаше един българин и един германец - беше-военен наблюдателен пост. Те отначало не искаха да ни пуснат. Но като разбраха, че сме любопитни оставиха ни на терасата да гледаме. Бомбардировката започна. В това време една бомба падна долу и избухна в скривалището на същото здание, където ако бяхме останали да гледаме там преди това, щяхме да бъдем убити. Там беше мястото където работехме. Нашата канцелария беше разцепена на две. Ако бяхме останали там щяхме да бъдем разкъсани. Оказа се, че горе на терасата от където се виждаше цяла София, беше най-сигурно. И отгоре гледахме как се бомбардира града, падне бомбата, избухне и се вдигне гейзер от дим. Изведнъж се чу свистене във въздуха. Немският войник ме блъсна и аз се отдръпнах. Покрай ухото ми премина шрапнел и щеше да ме убие. Бутнаха ни в една дървена барака и аз започнах да произнасям на глас каквито молитви знам. Като свърши бомбардировката, немският войник запита българина какво сме правили. Отговори му, че произнасяме молитви. Като излезнахме навън, той се спусна да ме прегръща: „Майн Гот. Вие сте ангел. Заради вас Господ спаси и нас. Аз съм голям грешник. В Германия имах жена с две деца, а тук си намерих любовница". Изповяда се пред мен. Бил е похарчил тук и служебни пари. Аз гледам и се чудя. Обясни ми, че една бомба е паднала косо и е минала на един сантиметър от ръба на терасата. Ако беше закачила ръба щеше да избухне. Той говореше на немски, а аз нали бях завършила немска филология. Долу бомбите бяха изпотрошили всичко - имаше ранени и убити. Ние не предполагахме, че бомбардировката ще бъде в центъра. Отидохме в Мърчаево и разказахме на Учителя. Нали всяка неделя ходехме до Мърчаево. Бяхме ходили преди това в Сливен, върнахме се и баща ми искаше аз да остана в къщата в София, за да не бъде сам. Отиваме и питаме Учителя дали да остана в София. Каза: „Е, по-добре е да заминете". Но баща ми разбрал, че трябва да остана. На следващата седмица отново сме в Мърчаево и аз вече питам: „Учителю, не разбрахме дали да останем в София или да заминем в София. Каквото кажете - това ще е". Той си затвори очите и една сянка премина през лицето му: „Рекох, по-добре заминете. Един ластик се тегли, тегли и..." Учителят спря. Обръщам се: „Татко, сега разбра ли. Учителят каза да си замина". Мина една седмица докато се подготвим и като забие тревога вече изпитвах страх. Страх от ластика, който се е разтеглил. Тогава със страх заминах. А на връх Великден на нашата улица всички къщи почти бяха разрушени и само нашата остана невредима. София бе бомбардирана по Великден. Засегна и нашата улица „Тракия". Цялата улица бе обсипана с бомби. Нашата къща остана като остров всред разрушенията. Всички бяха засегнати - кой без покрив, без стена и т.н. Откъм североизток имаше една голяма бомба от 250 кг, на един метър от къщата ни, побита в земята, а крилата й нагоре стърчат. По чудо тя не беше избухнала. Гледахме я с брат ми. Ако беше избухнала щеше да разруши къщата. Имаше паднали запалителни бомби на тавана и покрива. Паднали, но след това угаснали. Можеха да причинят пожар. Ако бях останала тук в къщата щях да преживея ужас. Затова не трябваше да се тегли онзи ластик, за който Учителят говореше. Баща ми беше също в Сливен. Той също излезна късметлия. Всички бомбардировки над София, които станаха той все някъде преди това бе заминал. Но на 10 януари 1944 г. когато стана голямата бомбардировка над София цялото семейство беше тук. На другия ден всички заминахме за град Сливен. Като пътувахме до Мърчаево с трамвай пътувахме до Княжево, а след това пешком. И времето минаваше неусетно. Там атмосферата беше друга. Присъствието на Учителя променяше обстановката. Като отидем в Мърчаево Учителят ни види и каже: „Брат Илия, рекох, елате". Всички се учудваха. Аз влизах с него. Водеше си бележки. Първият път не си записваше, защото не очакваше такъв разговор. Смятам, че после първият разговор ние го възстановихме по памет, но при другите разговори баща ми си записваше. Върнахме се след 9 септември 1944 г. в София. Когато Учителят си замина ходихме на Изгрева да го видим. В салона го бяха сложили на една висока маса. Направи ми впечатление, че като минавахме покрай него като че ли не е умрял, а излизаше някаква мека светлина и се разнасяше една миризма на нюкс. А когато го погребваха всички плачеха, а аз си мислех какво ще стане. Като положиха ковчега, хвърлиха пръст отгоре му и той като че ли много надолу спадна като някакъв взрив стана, като че ли се разпръсна. Не можах да разбера какво стана. Пропадна ли надолу или се дематериализира. Още се коментира това необикновено събитие.

22. МАГИЯТА Ангел Терзистоев се беше оженил за една жена от Братството. Беше моя близка от осемнадесет години. Казваше се Марийка. Ангел има още трима братя и те не искат Марийка в никакъв случай, защото била е разведена, а той - ерген. Но той се оженва за нея. Тогава решават тримата братя да отидат при някого, да направят магия и да я уморят. А те са ужким от братството. Отиват в едно турско село, намират ходжата и искат от него да направи магия, за да умре жена му. Той отказал: „Не искам да правя такъв грях". „Направи го, нека грехът да бъде върху нас", казали тримата. Съгласил се. Предали му нещо от дрехите, дето нейната етърва успяла да открадне. И на нея направил своята магия. След това я върнали в стаята на младата булка. Една вечер Марийка си ляга и почувствувала, че от пръстите на ръцете и краката й изтича огън. Започва да се втвърдява, да не може да мърда и да говори. По едно време влиза Ангел, тя едва успяла да проговори: „Деветдесет и първи псалм". Той се уплашил и започнал да чете 91-и псалм. Щом започнал да чете и постепенно тя се оправя. На никой не му минавало през главата, че това е магия направена от братята му. Било събота вечер. А в неделята отишли сутринта в салона да слушат беседа. Брат му се приближил и запитал как е жена му. Той разказал всичко. Тогава той се уплашил и казал: „Братко, какво щяхме да направим". И тогава братята му разказали греха си. Та с молитва към Учителя успял Ангел да спаси жена си. Та има рождени братя по плът има и братя по дух. Над всички стои Учителят.

20. ПОСЛЕДНИЯТ ВЛАК Сестра ми Весела Ангелова беше хубава и имаше много кандидати, които искаха да се оженят за нея. Беше сексапилна. Беше много разглезена от многото ухажори и кандидати. Съдба ли беше какво ли беше, но не можеше да се ожени. Като стана на 40 години беше много отчаяна и отива при Учителя и му плаче, че не е могла да се ожени. А Той й казва: „Ех, ти си изпуснала всички влакове". Тогава тя много се натъжила, че ще остане самичка. Тогава Учителя я погледнал съжалително: „Е, рекох, има още един закъснял влак. Гледай и него да не го изпуснеш". А тя взе, че го изпусна и него. И сега като стои горе самичка на таванския етаж казва често на две студентки, които са квартиранти: „По-добре един несполучлив брак, отколкото самота". Долу при нас седеше, разговаряхме, но после се качваше в своята стая на самотата. Беше се разкаяла накрая. А на млади години бе много красива. Нямаше мъж, който да я види и да не хлътне по нея. Веднага тръгваха след нея. Нейната красота привличаше, беше магнетична, жива, приятна. По начало беше добра по характер, с тях спореше и се караше по съвсем друга причина. Намираше кусури на мъжете. Този имал таквоз, онзи имал онаквоз. Последният влак беше един вдовец с едно дете. Не го взе и него. Остана на перона. А сега плаче. През 1930 г. Весела през лятото отива при Учителя и му казва, че не може да се ожени за този, който обича. Учителят й казва: „Както сте си мислили - така трябвало да бъде. Щом не е станало - така е по-добро". Но премина през големи страдания. Оплакваше се, че кара тежка карма с рода си и че това не е било по съдба, защото ако е било по съдба по-леко щяла да го мине страданието. Весела Ангелова е родена на 30 декември 1899 г., заминава си на 15 ноември 1976 г.

7. ВЪПЛЪТЯВАНЕ В 1933 г. и 1934 г. през лятото прекарахме с Учителя на Витоша в местността „Присоя", над Бистрица, под Резньовете. С мен беше и съпруга ми. В 1934 г. съм заченала, без да зная, горе на Витоша. Учителят слезе преди нас в София. Всички, които останахме на бивака, Го изпращаме и Му целуваме ръка. Аз също Му целувам ръка. Той ме погледна с благоговение, особено, като че ли искаше да ми каже нещо, както и ми каза с мисълта си. Как свързах всичко това в ума си, не мога да разбера и аз, но едно ми беше ясно: този поглед с уважение не беше за мене, а на духа, който щеше да се роди. Това го разбрах по-късно когато слезнах в града, когато окончателно разбрах, че съм бременна. Въплътяването е голямо тайнство и се подчинява на строги окултни закони. Ние ги проверихме.

5. БОРБИТЕ И МЕТОДИ ЗА РАЗРЕШАВАНЕТО ИМ След края на лятото 1922 г. през есента ние се преместихме да живеем в София. Като останали без мене, тези които бяха с него, с нашия ръководител Добрев - се обърнали срещу него. Те продължили борбата. Но вече аз не се интересувах. Усещах се, че в мене нещо е изгоряло и че съм изпепелена отвътре. Бях се самозапалила чрез борбите, които се водеха. След десет години се срещнахме с брат Добрев в София на Изгрева, сърдечно се ръкувахме. Аз му се извиних, всичко е отлетяло, минало. Остават сега най-мили братски чувства и спомени. Но десет години аз бях изпепелена без живот. Години по-късно в 1958 г. след големите спорове и недоразумения в Софийското братство и последиците от това ми напомниха онзи път, който минах през моите младини в 1921 и 1922 г. когато едната и другата страна се обвинявахме. Спомних си думите на Учителя от приложеното писмо: „Ние ви оставихме свободно да действувате от едната и другата страна. Ний нямаме закон, с който да съдим лошите постъпки на другите... Гдето е Любовта там съм и Аз". Преди борбата имах силен подтик към Бога, свещен трепет, вдъхновение. Всяка пробудена душа е опитала този свещен огън, този копнеж на духовен глад. Състоянието ми след борбата беше както човек усеща отпадане, обезсилване след голямо напрежение. Изчезна вдъхновението. Застой, затишие. В мене са все същите идеи, същите свещени разбирания, същото уважение и вяра в Учителя и школата. Той стоеше в мене на същия връх, въпреки празнотата, която чувствах. И тъй беше 7-8 години. Едва в 1930 г. отново почнах да навлизам в оня период на работа. Разбрах, какво значи да водиш борба, да бъдеш полюс. На полюсите няма живот, а само студ и мраз. Разбрах думите на Учителя от писмото: „Ще поучите едно правило, че без любов няма живот". Прочитането на съборните беседи от 1922 г. и посочените там закони категорично изясниха душевното ми състояние да установя и изясня закони, чрез които съм се движила като ученик на тази школа. Сравнявайки двете оригинални писма на Учителя до мен, сравнявайки ги и със цитатите от съборните беседи от 1922 г., които ще цитирам по-долу, установих, че тези две писма представях кодове, т.е. вълшебен ключ за разгадаване и разкриване на окултни закони при разправии, кавги и спорове. Ето цитатите: „Беседи, обяснения и упътвания от Учителя" 1922 г., гр. Търново (Стр. 99) „Сега първото нещо, което трябва да знаете, като ученици на окултизмът е: като ви глътне някой кит, да кажете: „Стомаха на един кит не може да ни смели". Като престоите 24 ч., най-много 36 ч. в кита, духовете ще ви избълват, кита ще бъде принуден да ви избълва, понеже вие сте толкова тежък, че ще каже: „Не ми трябва тази беля". Но щом се изплашите, този дух ще бъде толкова силен, че някой път с години не можете да дойдете в себе си. Туй става с хора, които полудяват, както аз ги наричам, обсебени. Аз пък казвам: това не е полудяване, а изсмукване на всичката тая енергия. След това ще те пуснат навън пак да почувствуваш. И сега често духовете, за да разбогатеят, правят тия операции. Например, сливенци си живееха братски, пеят си по Бога, ядат си заедно, но духовете започват да ги разделят на два лагера - едните, че уж служат на Бога, а другите - на дявола. Разделиха ги на два лагера. Започват всеки със своите идеи и тогава духовете си турят пипалцата. Едни с едната партия, другите с другата партия, докато изсмучат всичко. Дойдеш в себе си, виждаш, че всичко е изчезнало. Та и едните и другите, ще се пазите от ония, които ви казват, че сте прави или криви - един чешит сте. Като дойде един възвишен и благороден дух, който е на правата страна ще каже: „Ще живееш сега според Любовта Божия, според Бога". Той няма да вземе твоята страна, а ще каже: „Живей по Любовта". А като дойде един лош дух ще каже: „Ти си благороден човек, ти имаш право," ти трябва да докажеш своето право, ти трябва да го дадеш под съд". Не, ти трябва да имаш силата сам да респектираш този дух. Ти трябва да му кажеш, че трябва да мълчи и ще затреперят гащите му. Само тъй може да се оправи светът. Само туй учение е право. И действително от 8000 г. прилагаме старото учение и на какво сме замязали? Сега в нашата школа ще приложим другото учение - учението на абсолютната Любов и всички заедно ще работим. Например, как? - Да кажем, че сливенци се скарат, влизат духовете, не се споразумяват. Ще искат помощ. Ние ще им пратим. Ще кажете: Ние сме в обсадно положение, нападнаха ни, елате ни на помощ". Ще им изпратим от София, от Пловдив, от Варна, от всички градове ще им изпратим по една рота, ще им изпратим своята артилерия - воюване ще има. Друг ден неприятелят нападнал ямболци, те пострадват. Сливенци ще идат на помощ - воюване ще има. У всинца ви трябва да има общо ревнование за тази кауза, която поддържаме, да внесем единство в мисълта си. Защо да мисля, че си по-лош от мене? Може да бъдеш. Сега аз не препоръчвам този морал, а морала на абсолютната чистота, чистотата на любовта. Без любов не може да има единство. Не мислете, че без любов може да има братство и равенство. Трябва да внесем любовта и тогава да говорим за братство и равенство. Но ако няма между нас любов, тоя въпрос е решен. Докато не внесем в нас любовта, може да спорим с години, въпроса ще си остане пак спорен. Всичките окултни сили имат приложение само в Божествената Любов. Единствената сила, която може да владее всички други сили и да ги регулира, това е Любовта." (Стр. 107) „Сега в школата ще имаме един метод, ще правим опити за преобразования. Ще ви създадем един ден на всички нарочни бели. Ще ви туря в една такава голяма напаст, каквато никога не сте видели и после ще ви кажа: „Според законите, които сте научили, разплетете се, и ги приложете, превърнете тия енергии във ваша полза. Ще чакам 30 дни и после ще ви освободя". За пример: двама души от вас ще ви скарам и ще ви кажа тогава: Примирете се според окултните закони". Нарочно ще ви създам такива бели. Ами че това, което ми разправяте, че става по градовете, аз го правя. Сега това аз направих със сливенци. Знаете ли, как го правя? Някой път като мина през някой град, виждам духовете без работа. Аз си правя смешка с духовете, а пък като си правя смешка с тях, те си правят с вас, тъй си отплащат". (Стр. 109) „И тъй когато дойдат спорове, ний ще ангажираме цялата школа. Ние казваме, че те кармично се създават. Лекарите често, за да освободят болния от някой абцес, за пример от някой цирей, отварят рана около този цирей. Правят изкуствено пробиване, за да може да изтече гнойта. Значи, за да излезе нечистата материя, правят нови дупки. Има един брат у когото на много места са отворени такива дупки, абцеси имал. Като действуваме кармично, ще отворим една, две, три дупки и с това ще причиним страдание. Виновен ли съм за това? И като пробием три-четири дупки, ще кажем: „Туй ние го причиняваме". Защо? - За да ви излекуваме. Като казвам, че причинявам тия бели из градовете, то е, за да ви излекувам. Сега ще ви обясня. Забелязвам, че някой от вас ще се отклони от пътя и ще се спъне нещо. Той ще направи един грях, който ще го отклони от пътя за няколко прераждания и чак тогава ще оправи живота си. Тогава ще му дам възможност да се скара с някого и да се предпази от по-голямо зло. По-добре е двама души да се скарат, отколкото да се убиват. Та всички тия неща, които стават между нас те от окултно гледище са методи за отвличане на нашето внимание, за избягване на много нещастия, а някой път действуват за концентриране на ума". (Стр. 116) „Има да се изглаждат спорове между вас. Някои били по- стари братя и сестри, някои по-млади. В школата има само ученици, братя и сестри са отвънка. В школата всички са ученици, млади и стари няма. Напредналият ученик всеки ще го признава. Напредналият ученик всякога ще може да помага на онези, които са по-назад от него. Не трябва да завиждаш на онзи ученик, който е напреднал. Във вас ще има стремеж да го настигнете. Той ще ви помогне и ще ви бъде за пример. Взаимно почитание ще има навсякъде". (Стр. 125) „Тъй че за окултният ученик е една привилегия да може да се бори с известни мъчнотии. От астралния свят ви дойде някоя мъчнотия и когато вие се чудите как да се освободите от нея, отгоре, тия ученици на Бялото Братство се радват и ми казват: „Иди там, между сливенци има голямо недоразумение, иди да ги успокоиш". Тук бутнеш, там бутнеш, казват: „Примирихме се". Разбира се, спрях градушката, спрях тази мечка, спрях заека. Казвате: „Сега ние сме атакувани". Казвам: „Чакай, сега ще турим картечниците, че ще им кажем, ще ги нашарим хубаво". А сега, религиозните седят, молят се, това онова, пеят, казват: „Картечници има". Не е така, туй показва, че вие сте далеч още от разбирането на Христовото Учение. Това не е учението на Христа, на Бялото Братство, това е един изопачен окултизъм на миналото, примесен с Християнството. Христовото Учение е точно определено". Предоставям тези мои опитности на онези, които ще дойдат по-късно, като илюстрация, че школата на Бялото Братство представлява житейския път на човека на земята, като единствени ученици са човешката душа и човешкият дух, а човешкото същество, чрез своя път на земята представлява предметно учение на тази школа. На едно място Учителят казва, че опитността на един ученик се явява като опитност на цялата школа. В случая ученикът е длъжен да я изучи, или доброволно по закона на свободата, или по закона на необходимостта. Като премине през страдания да изчистят неговите чувства, през мъчнотии да просветят неговия ум и при съпротивление на физическото поле да калят неговата воля. И при единия и другия случай целта е една и съща: прави чувства, прави мисли, прави действия, а разликата се състои в преодоляване фактора - време. Изводът за ученика е: Ако тръгне по закона на свободата, за който по- горе ставаше дума, печелиш време; ако тръгнеш по закона на необходимостта изразходваш сили, време, енергия. А когато тръгнеш по закона на Любовта, времето отпада, като фактор и величина (което е характерно а горните два закона). Защото Той - закона на Любовта действа като сила само в свръхсъзнанието на човека, където човешкият дух и човешката душа обитават. А те бяха ученици на Божия Дух - Учителя, явяващ се като принцип на Самият Божий Дух. И не случайно Учителят Беинса Дуно собственоръчно в писмото си до мене от май 15.1922 г. завършва с думите: „Гдето е Любовта, там съм и Аз".

2. РОДОВАТА КАРМА Баща ми е бил от богато заможно семейство с хубава, голяма къща в гр. Свищов. Били търговци братята му. Решили да го изпратят да се изучи в Париж. Приготвили му куфарите, всичко е било опаковано. Но... Баща му станал на някого поръчител. И понеже онзи фалира, трябвало с богатството да изплати ипотеката на онзи. Като изплатил останал без пари и така не могъл да изпрати сина си в Париж да учи инженерство. И тогава понеже бил добър математик изпратил го във военното училище да стане артилерист. Като свършил дошъл като военен на служба в Сливенския гарнизон. И майка ми като го видяла го харесала. А тя имала много кандидати за женитба и то богати търговци. Отказала и казала на родителите си: „Искам да се оженя за Иван Гешев". „Виж го какъв е грозен, какъв е одран, на какво ти прилича". Искали с грозни думи да я откажат. „Него искам - или той, или никой". На майка ми родителите са от Сливен. На дядо ми Георги е братовчед с Хаджи Димитър. Едно време дядо ми работеше като търговски агент при едни гърци в Цариград, като се върнал в Сливен, баба ми тогава била на 15 години, оженил се за нея и отишли на черква. Тогава мъжете сядали отпред, а жените отзад. Но дядо ми такива предразсъдъци не признавал и взел баба ми, която е била млада булка и седнал заедно с нея при мъжката група: „Марийке, ела с мен". Тя била на 15 години, но му се подчинила и седнали всред мъжете. А всички жени насядали назад и започнали да я одумват. Най- вече нейната етърва, защото започнала да й завижда. И започнала да прави магии. Направила магия на моя вуйчо. Направила го от злоба, защото баба ми имала 6 дъщери и син на 14 години, който искали да го пратят да следва. От направената магия парализирали се краката му и докарали една количка от Виена и един слуга винаги вървял след него да му бута количката и да' го придвижва. Той живя до 28 години, изпратил слугата да купи неща от черквата, използвал баба ми, която отишла на гарата да изпраща гости, взел ключето, отворил сандъка, намерил един пищов и се гръмнал. Майка е била 6 по ред дъщеря и е свършила френския колеж. След брака им баща ми е страдал от бъбреци, правили му някакви инжекции, влошил се от тях и го намерили умрял. Майка ми наследи пенсията на баща ми и много трудно ни изхранваше. От голямото охолство премина в нищета. Беше много разглезена от богатия живот и от баща ми и много трудно се помири. Може да се каже, че останахме в немотия, а умът й бе все в предишното богатство. Две години е била в меланхолия и всеки ден са я разхождали. Бяхме 4 деца - 2 братя и 2 сестри. Единият ми брат бе изпратен в морско училище в Холандия, но умира от туберкулоза. Другият стана фотограф в Сливен, за да си изкарва прехраната, като заснемаше войниците от гарнизона за спомен. Големият ми брат, майка ми му даде пари да отиде да учи в Германия, но отива в Америка, оженва се, има две деца, решава да се върне след 16 години, качва се на парахода „Куин Мери", който катастрофира и се удавя в морето. Майка ми тогава пита Учителя за него. „Сестра не се интересувайте за него сега. Не мислете за него сега". До този момент ние получавахме писма, интересуваше се дали има работа в България. Така че Учителят в това време знае, че той се е удавил и затова отбягва въпроса по този начин. На 16 години човек има устрем, жар за нещо красиво. Тогава всички ходехме на църква, а аз пеех в църковния хор. Майка ми беше голяма църковничка. Моята баба на 82 години прие Учението на Учителя. Каквото й разкажа и прочета за Учителя, всичко вярваше. Викаше ме непрекъснато да й говоря, а аз имах вече деца и грижи покрай тях. Тя имаше съзнание за окултните закони. Кортеза Георгиева Гешева е родена на 13.III.1872 г., замина си на 15.I.1961 г.

МАРИЯ МЛАДЕНОВА (6.I.1896-29.I.1986 г.) 1. БРАТСТВОТО В СЛИВЕН Целта, за която ще опиша по-надолу моите спомени от Учителя е: да изпълня дълга си като ученик на Великата Школа на Учителя. За всички ученици, които ще дойдат по-късно и които нямаха щастието да Го видят в плът. Дано мога да предам оня вътрешен огън, с който всичко се изживя. Макар изказаното с думи да е слабо, всяко будно съзнание ще долови в мълчанието дадената задача - решението й и извадената поука. Учителят казва: „Всяка една решена задача е едно посвещение". Родена съм на 6.I.1896 г. в Сливен. Баща Ангел Илиев Гешев от Свищов, майка Кортеза Георги Чаракчиева от Сливен. Те са живели 15 години брачен живот в пълна хармония и любов. Майка ми ми казваше, че никога не са си казали лоша дума или да се скарат за нещо. Доволни били един от друг. Баща ми бил съзнателен и справедлив и никога не й правел някаква забележка. Когато не одобрявал нещо в нея, само я поглеждал или мълчал. Тя разбирала, че той я превъзхожда, уважавала го и обожавала. Останах без баща на 11 години. Свършила съм гимназия в Сливен, където живееха родителите ми. Като ученичка учих частно музика. Свирех на флейта и пиано. По-късно учих пеене. Сестра Еленка Казанлъклиева, която аз наричах кака Еленка е израсла с моите лели по майка и с майка ми. Влязла отрано в братството, посещаваше често леля ми Ана и майка ми, която беше вече вдовица. Един ден през зимата на 1912 г. пак ни посети. Правеше молитви и ни говореше много чудни за нас неща. Беше много сладкодумна, говореше увлекателно и ние ставахме само слух. Накрая аз пожелах да ме заведе със себе си, където се събират голяма група да се молят. Беше неделен ден сутринта към 10 ч.; валеше сняг на едри парцали, който веднага се топеше, рядко явление за Сливен. Тогава хвърчах от трепет и радост, всичко ми се виждаше хубаво, прекрасно. Влязохме в молитвената стая, състояща се от две половини: едната с 30 см по-висока, с прозорци, покрит под с дебели козяци и черги. Там бяха насядали сестрите на чергите с бели кърпи на главите и пееха. Застанахме до вратата и на мене ми се струваше, че гласовете се носят, слизат отгоре. Като че ли ангели пеят. Пожелах да отивам всяка неделя. Но майка ми, която не беше още в братството, каза на кака Еленка, че не й е приятно да ме води при тези баби и че ние си имаме черква. Тогава майка ми беше още голяма черковница. И тъй аз не отидох повече там. Бях на 16 години и се подчинявах на майка си. През тези няколко следващи години свърших гимназия. Интересите, влеченията, желанията ми бяха вече съвсем далеч от духовното, обърнати към света. Бях много религиозна, както всички доста повърхностно. Пеех в черковния хор. Имах хубав глас с мек, приятен тембър, с широк диапазон. Имаше сола и взимах горно „ла" на буквата и съвсем свободно. Тъй моят съпруг се заинтересува от мене, като ме чул да пея в черквата. На 9.III.1915 г. се сгодихме, а на 26.1.1917 г. се оженихме. След два месеца мъжът ми замина за фронта, а аз влязох в братството. Нашата къща в Сливен е в центъра на града. През тази 1917 г. се събирахме редовно два пъти седмично на молитва, четяхме беседи, пеехме братски песни, или братята разказваха в духа на Учението, а в неделя отивах на братските събрания. Бях много ревностна, изчетох теософската литература, каквото беше преведено на български. Всичко ми беше ясно, напълно приемах като аксиома, без колебание. Даже и мисъл за съмнение нямах: вярвах в задгробен живот, телепатия, прераждане, дълбоко убедена във всички окултни закони. Събирахме се сестри: Руска Жекова (майка на Жечо Панайотов от братския съвет след заминаването на Учителя), нейната сестра Ташка Станчева, Цонка Стефанова, Еленка Шумналиева, Керачка, Кортеза (ясновидката, казваха й светицата), която Учителят единствена признаваше за ясновидка, като чиста душа. За нея е писал в беседите. Братя: Михаил Кантарджиев, Петър Чорбаджиев, Пренеров и жена му, Иван Гешев (за него също Учителят е писал в беседите), Иван Жеков и др., на които имената съм забравила. Братята идваха много често и през другите дни у нас, събираха се, обичаха да философствуват, спорят, разискват, критикуват. Идваха често и Софрони Ников и Тодор Бъчваров. Бъчваров беше отначало с Учителя, но след онази случка на Сливенския балкан, когато им казал за тримата, че един от тях ще си замине, друг ще си загуби богатството, на третия ще остане в самота, то той се озлоби. Тогава написа едно стихотворение с акростих, така че първите букви отгоре надолу означаваха „Петър Дънов е лъжеучител". След това стихотворение той бърже, бърже си замина от този свят. Трябваше да провери кой е лъжеучител там. А ние останахме с Учителя. (Бел. редактора - виж „Изгревът", том III, стр. 24-26). Между тия братя, интелектуалци аз пораснах бърже в свободен дух, развих ума си и цялото ми същество трептеше в палящ копнеж. Вдъхновение към Великото, Незнайното, Безкрайното, желание за окултни закони, знания. Прочетох Библията, Евангелието, беседи от Учителя с неудържим стремеж бързо поглъщах всичко. Станах любимка на нашия ръководител Димитър Добрев, като най-млада и интелигентна. Той ме задължаваше да изнасям малки беседи на сестрите, каквото намеря за добре. Обясних им за човешката аура, разликата между Учител и Господ (от беседата на Учителя) и др. Ръководителят ни беше много доволен от мене, даде ми Пентаграма и ходих на събора в Търново в 1922 г.

СЪДЪРЖАНИЕ НА Т. VII 1. Мария Младенова 2. Лиляна Младенова 3. Полковник Илия Младенов 4. Елена Казанлъклиева 5. Георги Йорданов 6. Драган Петков 7. Боян Златарев 8. Стоянка Драгнева 9. Гради Минчев 10. Атанас Минчев 11. Иван Антонов /от Тодор Ковачев - внук/ 12. Темелко Гьорев 13. Стефка Няголова 14. Йотка Младенова 15. Васко Искренов 16. Ангел Вълков 17. Анка Тодорова 18. Юрданка Жекова /от Цанка Екимова/ 19. Юрданка Жекова/от Радка Левордашка/ 20. Любка Хаджиева 21. Анина Бертоли 22. Мариета Бертоли 23. Крум Божинов 24. Писмо на Учителя 25. Снимки и бележки към снимките 26. Забелязани грешки в том VI * * * * * * * Съставител и редактор д-р Вергилий Кръстев Главен сътрудник и предварителен машинопис Марийка Марашлиева Компютърен консултант Стефан Кръстев Предпечатна подготовка Величка Халембакова Тираж том VII - 2000 броя