Ани

8. РОДОВАТА КАРМА Тя, Вера Христова да ходи в Белене, където баща ми я доведе. Аз не развалям семейство. Баща ми искаше да ме изсели чрез милиция от София. Тях тогава много слушаха родителите - партийците. А преди да се оженя гледах на сестра ми детето - Петърчо. Аз говоря истината само че безразборно го казвам. След туй Тошо идваше при баща ми. Обръща се към мене: „Той, Колю няма да се ожени за тебе“. Казвам му: „Ти от къде знаеш?“ А той следил живота ми. Той идваше през време на бомбардировките при баща ми. Аз като бременна се омъжих за Тошо. Бях бременна на седем месеца когато подписах. Той не искаше да сключва брак. Искаше да го родя, а не искаше да се подписва. Та се сбиха с баща ми. Големи истории. Моите работи стават все с кавги и с милиция. И сега когато смених моя апартамент с тоя на Стефчо пак стана с милиция. Не знам каква е тая мойта карма. Не ме обичат хората.А сина ми Стефчо, обичах го много. Тошо обичаше и мене, и синът ми, но аз не го обичах. Аз не съм го обичала и това му го казах в очите. Омъжих се за него просто така, защото ми омръзна сух хляб да ям и да пера на хората.Щото съм била слугинче от осем годишна възраст, бе. Това ми е живота на мене. Това е много. Аз на дарбата си разчитам. Баща ми вика: „Ако си свирила можеше да бъдеш световно известна, като Недялка Симеонова да си станала“. Само това ми каза. Аз му викам: „Гледаш по ръцете на хората, а на мене нищо не ми казваш“. Той каза: „Ти не си постоянна, но си даровита.“ „Ами защо не ме поддържаш, а на Вера даваш пари?“ Ако ме беше поддържал можеше поне оркестрантка да стана. Майка ми избяга от него, защото я биеше. А след туй Вера идва, а той живееше с нея. Той казва: „Тя ми е духовна дъщеря“. Учителят говори за духовната любов, но те не я разбират. Той говори за Божествената любов, а те я бъркат с човешката. Майка ми още в Хасково се караха с баща ми. Баща ми обичаше да пие и Вера пиеше бира с него. Ти не знаеш, тя се прави на светица, но тя е много лоша ако искаш да знаеш. На мене нищо не е направила. Тя ми казва веднъж: „Грешна съм, виновна съм“. Викам: „Далеч от мене. Аз ти прощавам, защото на онзи свят като си замина трябва да простя на всички“. Нали така казва Учителят, аз го четох това, колкото и да си работил духовно, трябва да се помириш с всички. А Вера първо не се помирява, не се признава, и после си призна. Но далеч от мене. Викам: „От далече да се обичаме“. Тя обича да заповядва, тя е много мръсна. Тя обича да командва и да дава съвети и затова отначало е любезна. Дава съвети пък не се вижда каква е. Знаеща, а това е най-лошия характер. Това е мръсен характер. С такъв човек не може да се живее. И Таню я намрази. Таню я нарича крадла и това онова. „Абе, Таню, ти нали беше влюбен във Вера?“ Ами тя нали е към неговата група? Ама тя е крадла. Тя окраде Емилия. И Емилия е мръсна. И двете са лошо. Ама и Таню не е стока. Той нещо ти говореше ама ти не се навиваш лесно. Те се разделили Братството на две, вярно ли е, бе? Как може да разделяш Братството, бе? Седалището си е там при Учителя, където е мястото на Учителя. Аз не се деля. Аз си отивам там където си е Учителят на мястото му и в гората. Какво ще делят? Ще делят, така ли ни учеше Учителят да се делим или да си помагаме. Ама те са големи истории нашите. Три нощи да говориш няма да се свърши. Само за мене три нощи може да се говори, да. По- рано пък от духове ме беше страх. Един път бях легнала и не мога да стана, че едни кадъни като чувам, че пеят и тогава право при Гита отивам. „Гита, баща ми го няма, съвсем съм сама, ще спя при тебе.“ Тя беше насреща. А пък баща ми и Гита, ние все пеем братски песни. Викам: „Гита, пей!“ Тя най-обича това: „Аз в живота ще благувам“. Ей това й харесвам на Гита, много пееше. И като беше болна. И много беше загрижена за децата. Е, и за това я хвалеха. Обаче тя работа не знае. Дрън, дрън, свири на китара, само това. Обаче не беше^ музикална. Честно ти казвам. Имаше глас, обаче фалшиво пееше. Това и Йоанна го признава. Йоанна на кого се е метнала, на баща си сигурно. Не бе, всеки дух си идва с капитал. Знаеш ли какво казва Лиляна Табакова: „Може един гениален да се роди в циганска колиба, при най-лоши- те пияници. Какъв дух слиза в момента е важно“. Виж Стефчо какъв даровит, пък на, отиде в наркоманията, хайде де, можеше да стане гениален. Така му пишеше, казва Дора, че е съвършен. Той какво работеше? Той беше шивач и го научи тази, на Игнат приятелката - Дора. Тя е ясновидка. Тя ще го посрещне сега. Имаше една Дора Кръстева, на Фанчето Русева роднина. Тя ходеше с Игнат. Ама той, Игнат, той шареше навсякъде. Но след като Лиляна, жена му на Игнат си замина. Той Лиляна си обича, да. Дора и по-рано го обичаше, но той не й обръщаше внимание. Както и да е. И аз имах любов с Игнат. Аз обичам да си признавам. И той ми е преподавал уроци в началото. Значи аз смених много учители и си вземах каквото ми трябваше и после аз съм си аз, непостоянна. Даровита с дарба, но непостоянна. Така е.

7. ЦИГУЛКА И БУЛКА И след туй какво, омъжих се за Тошо-Босия. Намерих го него. Ходих с много момчета, лъгаха ме. Децата ми от Тошо ли са? Двете - Александър и Тодорка са от Тошо, а Стефчо, най-малкият не е от Тошо. Един брак имам. Нали имахме разни кавги. Нали Вера беше при баща ми. Той искаше да ме изсели. Как така та аз цигулка съм почнала да свиря. А сега ще кажа историята за цигулката. Аз още не свирех, бях в началото. Свирех на празни струни. Нали свирехме със сестра ми Стефка „на уж“ с пръчки. Един ден гледам, нали бай Ради имаше едно прозорче отворено и Ангел живееше там. До кухнята, там беше стаята на Ангел. „И знаеш ли колко цигулки има Ангел? Две-три цигулки“, казва Стефа. „Ти ще стоиш отвънка, а аз ще вляза вътре през прозорчето.“ Голяма история с тая цигулка. Тя ми я даде. После имах 3- 4 цигулки. Една малка дадох на Йоанна, а тя вика не помнела, прави се на ударена, че не помнела. За 40 лв. я дадох. Бяха ми се събрали 4 цигулки. Сега си имам пак две цигулки. И на сина си бях купила. Ама сега не можеш да купиш никаква цигулка. Няма. Значи тя влиза през прозорчето, а аз треперя. „Ама, Стефо, викам, по-бързо излизай, защото нали крадем.“ Била съм на 18- 19 години. Ама аз започнах на 19 години сериозно да свиря. Стефа е две години по-малка от мене и четири по-малка от сестра ми Мария. И измъква тя цигулката. И какво да видиш. Гледам такава дървена цигулка, но хубава, нежничка. Нямаше лък, но аз си купих лък, един много хубав. После го смених с Гого, защото концертмайстор е той, да вземе хубавия, пък той ми даде лошия. Като казах това на Антов когато отидох на урок, той ми каза: „Какво като е голям цигулар, вземала си, че го дала, а защо?“ Държеше много на мене, защото ме съжаляваше, нали съм бедна, пък съм способна. „Защо си дала лъка на Гого?“ „Ама той е голям цигулар, аз няма да стана никаква цигуларка.“ И ми се кара той тогава: „Много си сгрешила, как може да си дадеш хубавия лък. Може да станеш цигуларка, отде знаеш? Ако учиш, то зависи от тебе. Дарба имаш.“ Ама не съм учила сега, какво да правя. Три деца съм родила. Това е много дето съм научила, стига ми. След туй Гита продължаваше да си ходи там и един ден отивам на урок при Антов пак и взех да се оплаквам. Той вика: „Народи три деца та време ти е Братството да те изгони.“ Тогава бях родила Стефчо, но по-късно. Та така аз си останах със същия лък. После си купих друга цигулка, пък имаше цигулки по за 70 лв. Купих на сина си. Той беше войник. Той не свири ама искаше моята да взе- ме.Какво ще правя без цигулка? Казвам му: „Ще я носиш там в казармата, ще я тряскаш. Ще ти купя една цигулка най-после“. Един ден идва сестра Отунова на гости: „Анче, ти си доста напреднала и аз ти бях първата учителка, изсвири ми нещо от Хофман, някоя мелодийка. Много хубавичко си започнала да свириш.“ Взе да разглежда цигулката. Аз бях тогава на 19 г. А на колко години родих децата? На 24 години се омъжих. И после ходих при Антов, че Тошо ме ревнуваше. Че пак прекъсвах. Пък три години свирих преди да ги родя. После ту взема цигулката, ту я оставя. Ама не ми се оставя, отвътре ме човърка. Виж какво ще ти кажа, децата ги преспя, пък взема да свиря. По четири пъти на ден съм прала пелени. С голяма чистота и с голяма любов съм гледала децата си. Благодаря на Бога, живяхме хубаво, но това третото дете не е трябвало да го раждам. Той Стефчо вика: Защо си ме родила, майко?“ „Защо съм те родила, това не е твоя работа.“ И то гдето си го обичала най много. Да, това бе малкия гдето умря. Имах желание той да стане цигулар и двамата да си свирим вкъщи. Исках да имам музикална къща бе, лошо ли е? Един ден Антов ми казва: „Много я хвалят Гита, че си възпитавала децата, пък аз не съм ги възпитавала“. Нали после се омъжих де, после пак ходих при него. На прекъсване. Ами то вътре те човърка. „Две години свириш, после оставиш“. „Ами децата на Гита са добри и затова има условие да ги възпитава, макар че е била бедна.“ „Бедна ли е, вика Антов, най хубавата ракия ми носи и по половин агне на гърба, че масло, че яйца. С това си заплаща уроците по цигулка на двете си деца. Те са богати шопи, Ано.“ Така говореше той. „Как ще е бедна. Ти си бедна, че всеки те гони, но ти не ме слушаш. Аз исках тебе да направя цигуларка. Виж тя се вреди и тя стана цигуларка Йоанна.“ И той Антов ги изкара и качи двамата на сцената. Пък аз се занимавам с триста работи. Стига ми толкова колкото съм научила. И след туй ставам на 24 години. Оставя ме моят любим с когото ходих. Той беше роден 1924 г. Колю се казваше. Това беше преди да се омъжа за Тошо- босия. Пък ходих си с гаджета много, флиртувах си и това е, само че не можех да забременея. Аз много обичах Колю и исках да имам дете от него и много страдах. А пък той ме лъжеше. След туй Тошо-босия все идваше при баща ми и адаш, адаш. И сестра ми Стефка, която почина вика: „Адаш, адаш, ама той май ще се вреди и ще се ожени за тебе. Той все се върти тука, ама внимавай да не те излъже. Той е много по-голям от тебе“. А Тошо имаше брат, който живееше на Цариградското шосе. Брат му беше много учен - инженер. Ангел се казваше. Той работеше в центъра там, до банята при архитектите. А Тошо как се казваше? Тодор Коцев Недин. Родителите му са от Лютаково, Ботевградско. Той е завършил столарското училище в Русе. Обаче чистеше комините на сестрите и на братята. Родителите му са много добри хора, пък и той беше добър, даже много добър. Майка му един път като дойде каза за Тошо, че бил много пъргав и як, но веднъж отишъл да гаси един пожар и тогава си счупил кръста и се увредил. И тъй аз се омъжих на 24 години за Тошо. Не го обичах, но се омъжих, защото бях разочарована от любимия, който ме остави. И родих, второто дете не го исках. Той вика: „Ще го родиш“. И тъй те ми са първи деца. Нямам никакъв аборт. Та Стефчо е най-малкият ми син, когото най-много обичах. Да, той е дете на любовта. И то го родих, за да не ходя в концлагер в Белене. Защо ще ходя да дивея, да ми изгният костите ли? По-добре дете да гледам, отколкото в концлагер. Баща ми искаше да ме изпрати там за наказание и за изправителен изпит.

АНКА ТОДОРОВА ПЕТРОВА 1. НАЙ-ДОБРИЯТ ХИРОМАНТ Родена съм в гр. Хасково на 6 юли 1923 г., точно на обед в 12 часа, в петък. Майка ми, Тодора Йорданова Станчева по баща, е родена в гр. Лозенград, май.1899 г., а почина на 20.III.1972 г. Баща ми Тодор Петров Пецанов е роден в Хасково на 10.септември 1895 г. Известен е като Тодор-гледача от с. Крепост, Димитровградско. Почина през 1986 г. Още в Хасково родителите ми знаеха за Учителя и Учението Му. Майка ми идва на няколко пъти до София и като дошла един път със сестра ми Мария постъпват в склада за тютюн на ул. „Любен Каравелов“. По-късно дойдохме цялото семейство да живеем на Изгрева. Това беше през 1935 г. Ние живеехме под наем, нямахме собствена къща. Отидохме да живеем в къщичката на Веса и Колю Йорданови. Аз съм била 12-годишна тогава, но помня как се преселихме от Хасково. Тогава нямаше бързи влакове. Ние дойдохме с пътнически влак с целият ни багаж. Спомням си, че след като пътувахме и пристигнахме на Изгрева, то ми стана лошо и тогава дойдоха да ми помогнат сестрите Бахчеванови, Папазов, Кисьова. Помня, че ме сложиха в една барака. И тъй къщичката, където се настанихме беше от една стая. Баща ми е бил пленник през Балканската война в Гърция. Били са шест души пленници и като пленници се било наложило да газят сняг до гърдите, от което той беше получил хроническа кашлица, от която впоследствие почина. В Гърция баща ми се запознал с един грък, който гледал на ръка - хиромант и тоя грък му казал на баща ми, че има тая дарба. Открил му значи, че има тая дарба и го упътил в гледането на ръка. Другите пленници загинали, но шест души от които и баща ми успели да се върнат в България. Гъркът му казал още, като отиде в България да намери книгата по хиромантия от Дебарол, за да може още по-добре да усвои тази наука. И наистина, той намира тази хиромантия от Дебарол и я прочита. А когато дойдохме на Изгрева, баща ми ходи при Учителя, разказал му за пленничеството си и за гърка-хиромант, който му казал, че може да стане добър хиромант, че е прочел книгата на Дебарол и че е допълнил знанията си получени от гърка първоначално и запитал Учителя какво ще му каже в тая връзка. Учителят му казал, че е направил много добре, че е прочел хиромантията на Дебарол и че може да стане най-добрият хиромант в България. Така на няколко пъти моят баща ходи и разговаря с Учителя и Учителят му казал: „Ти си най-добрия хиромант в България“. На много хора бил гледал на ръка и всичко им познавал. Той не вземал пари за гледането, но те идвали после и му казвали, че всичко, което е казал се е сбъднало и че наистина познава. Но първо Учителят му е казал, че може да бъде голям хиромант. Трябва да кажа, че още в Хасково баща ми и майка ми не живееха добре. Той я биеше много и често ние ставахме свидетели на скандали. А навремето преди да се оженят баща ми я харесал и веднага решил да се ожени за нея. Баща й, т.е. моя дядо по чехли я изгонил от къщи. Майка ми била много хубава и имала дълга коса до петите. Сестра ми също беше много хубава. Дядо ми какъв е бил в Лозенград? Ами продавал семки и бонбони. Аз не го познавах. Той дойде по-после и живееше в Бургас. Тогава ние бяхме мънички. И в Хасково е идвал. Сега най-голямата ми сестра се казва Мария. Тя е родена през 1921 г. в Хасково. След това идвам аз - Анка, родена 1923 г., и след това идва по-малката ми сестра Стефа родена на 6.II.1925 г. Последната почина на 40 години. Утрепа се в асансьора. Най-малък е брат ми Димитър, родена на 11.I.1931 г. Още в Хасково ние бяхме в Братството, но майка ми изяви желание да дойде в София да е по-близо до Учителя. Майка ми беше вегетарианка още в Хасково, но ние не бяхме.

48. ГЛАВОБОЛИЕ Веднъж бяхме събрани пред стаята на Учителя доста братя и сестри пред салона до Неговата приемна. Един Го запитва за едно, друг Го пита за друго. А една сестра Му казва: „Учителю, що народ сме се събрали тука и непрекъснато Ви питаме за туй и за онуй, и виждам какво главоболие Ви правим“. А Той отговорил: „Да сте само вие с цвете да ви галим. Да знаете как постоянно пристигат и получавам телеграми от другите светове, на които трябва да отговарям“. Ние всички занемяхме. Значи Учителят говори с нас, работи с нас, отговаря на въпросите ни, а едновременно с мисълта си отговаряше на зададените Му въпроси на съществата от другия свят. Учителят Го търсеха не само българите, Неговите последователи или Неговите противници-врагове, но Го търсеха от другите светове и Го намираха тук на земята. А защо това е така? Това се покрива с едно Негово изказване: „На Небето Аз съм най-големия светия, а тук на земята съм поставен на най-големия изпит. Тук на земята се изпитва моя най-висш ранг, който заемам на небето!“ А ние смятахме, че Бялото Братство ние го създаваме тук на Изгрева с нашето присъствие. За потвърждение на гореказаното ще разкажа една друга случка. Веднъж Учителят се скарал на сестра Мара Савова Четалбашева. Повидиму нямало е в момента някаква причина за тази караница. Тогава тя се обръща към Него, престрашава се и Му казва: „Защо, Учителю, ми се карате? Аз не виждам да имам никаква вина“. А Той омекотил тона си и казал: „Аз ти казвам това, което други щяха да ти кажат, за да те предпазя от другите, които щяха да го изрекат в много по-тежка форма и можеше да изгориш, защото и думите човешки, когато са напоени с огън, изгарят човека отвътре“. Тя стояла и не могла да схване какво иска да й каже Учителят. Само след няколко часа я пресрещат две сестри от Изгрева и като започват да я обвиняват в същите онези неща, които преди няколко часа тя е чула от устата на Учителя. Но в момента тя почувствала, че била обвита с една обвивка и думите, които са изрекли сестрите срещу нея направо са се отблъсквали от тази невидима, стъклена ограда между нея и онези, които я обвинявали. Тогава Мара разбира, че Учителят я спасил. На следващата беседа Той споменал: „Когато аз изнеса погрешките на някого вземам половината от товара му на гърба си. По този начин му помагам да продължи пътя си като ученик, за да може да се справи сам с останалата част от товара му. Но при всички случаи той трябва да разреши задачата си и този товар да го свали на земята, за да бъде свободен“. Ето, разказахме една милионна част от главоболията, които ние, учениците създавахме на Учителя. Ами другите главоболия, които Му създаваха от другите светове и на чиито телеграми Той трябваше да дава отговор? Помислете върху това.

31. ПЕТЕЛЪТ През месец май бяхме насядали доста братя и сестри на една хубава поляна в двора на Темелко. По едно време една сестра откъм къщата се обажда не знам по какъв случай: „Учителю, Учителю“. А Той се обърна и рече: „Вашият Учител отдавна си е отишъл“. Изтръпнахме. Поглеждаме се. А Той е пред нас физически. Значи Духът, Божественият Дух си бе отишъл. Това не можехме да го проумеем. Докато се оглеждаме в недоумение точно пред нас беше застанал един петел и изкукурига. След като изкукурига Учителят му каза: „Ха изкукуригай още веднъж!“ И той изкукурига. След всяко изкукуригване Учителят се обръщаше към него и го поканваше да изкукурига. Така до десетина пъти. После се обърна и каза: „Българите знаят, че когато петелът се качи на стобора и кукурига, значи ще дойде гост, защото пее към улицата. А този петел се е обърнал на запад и все на запад кукурига“. И по едно време ние пак се оглеждаме и какво да видим, слънцето вече залязваше на небосклона. Значи петелът кукуригаше на изпроводяк на залязващото слънце. А преди това Учителят ни каза, че нашият Учител отдавна си е отишъл. На Изгрева аз бях работникът в градината. Имах най-голяма възможност да Го посещавам по всяко време, да го питам за най-различни работи. Но понеже аз чувствах Неговото величие и не ми беше удобно да Го занимавам с мои работи. Но ето два дни преди да си замине идва сестра Савка да ме повика, за да поправя един електрически уред, защото аз по професия съм електротехник. И действително аз отидох в стаята Му, но не намерих никаква повреда. През това време Учителят стоеше прав и се виждаше, че беше затруднен в дишането. Дишаше често и учестено, постоях известно време и си излязох. По-късно разбрах, че Той беше ме повикал да ме види и да си взема сбогом с Него. Защото знаеше, че си заминава. Излезнах навън на поляната и не можех да проумея какво означава всичко това. Огледах се насам и натам и по едно време зърнах слънцето, което вече залязваше и беше на една педя над небосклона. В ушите ми прозвуча изкукуригване на петел. През очите ми премина цялата онази картина в Мърчаево, където петелът кукуригаше на Учителя обърнат на запад към залязващото слънце. След два дни Учителят си замина и вече разбрах значението на всички онези неща, които ми се случиха. Те бяха предназначени за изпроводяк на Учителя.

25. КОГА ЩЕ ПРИКЛЮЧИ ВОЙНАТА? След 9.IX.1944 г. руските войски дойдоха в България, комунистите дойдоха на власт и управлението на страната се смени. Дойде време и се върнахме от село Мърчаево всички на Изгрева. Бяхме няколко души с Учителя близо до салона и един брат, директор на Държавната печатница Долапчиев, попита: „Учителю, кога ще свърши войната?“ А Той отговори: „Абе аз когато кажа кога ще свърши войната, тя отива по-нататък“. „Защо, Учителю?“ „Ами не се ли досещате? Наоколо стоят и подслушват духове от другата ложа и като чуят нещо от мене или пък нещо от вас, дето обичате да разказвате на ляво и на дясно, то те се връщат по своите места, влизат в онези, които са пълководци и ги ожесточават още повече. И вместо да спре войната, те духовете я продължават, защото не са съгласни с онова, което се чува. Но накрая Бог има думата“. А братът се провикна: „Леле-леле, как ще издържим?“ Учителят се наведе и тихо шепнешком добави: „Войната ще свърши през май, идната година“. Така и станa. На 9.май 1944 г. Германия подписа капитулация и се призна за победена от съюзниците - СССР, САЩ, Англия и Франция. А пък на Великден 1944 г. когато бяха големите бомбардировки над София ние тогава бяхме двамата с Учителя в двора на брат Пешо в село Мърчаево. Ятата от аероплани идваха от запад, минаваха над Мърчаево и заминаваха към София, бомбардираха я и пак се връщаха и минаваха над селото. Ние сме с Учителя и наблюдаваме самолетите. Последното ято самолети като се върна от София изсипало смъртоносния си товар над града, Учителят каза: „Повече няма да дойдат^ Но ще мълчиш“. Аз кимнах с глава, че съм разбрал. Така и стана. Те повече не долетяха. Аз много пъти лично съм чувал Той да казва: „Ние управляваме света. Великият Учител е повели- тел на света, на небето горе и на земята“. А ние с годините проверихме, че Истината е една. И за небето, и за земята. Тя е в Словото на Учителя.

16. СЛЪНЧЕВИЯТ ЛЪЧ Василка Иванова беше член на онова колективно семейство, което живееше на ул. „Опълченска“ 66. Тя се грижеше за бита на Учителя, помагаше, съдействаше на домакинката на дома, за да посрещат многобройните гости. Когато имаше излети до Витоша, понякога тя идваше още предния ден, за да преспи в някоя от бараките при сестрите, така че да бъде готова още посред нощ, за да тръгнат на екскурзия до Бивака. Така един ден Учителят е пак с цялото Братство на Бивака на Витоша. Всички били около огъня, а там са се греели чайниците с топла вода. Учителят за кратко време се отделил от огъня настрана, отишъл в храстите и доста се позабавил. Всички помислили, че Той е отишъл да се преоблече както това правеше, когато след дълъг преход пристигне мястото, което е определено за почивка. По това време Василка била се завряла в един храст наблизо до поляната, съсредоточавала се в себе си и се чудела как да се справи с някаква мъчнотия, която я била сполетяла. Умувала, но нищо не могла да измисли - мъчнотията си оставала. По едно време инстинктивно се обърнала към греещото слънце и какво да види. Ахнала от почуда. Вижда как по един слънчев лъч Учителят слиза горе от Небето, стъпва леко на земята и с тихи стъпки се отправил към огъня, където приятели седели и се греели и пиели топла вода. Тя като видяла това, освен, че се втрещила от изумление, но забелязала, че всичките й мъчнотии се изпарили. Изчезнали неприятностите й мигом. Тя се върнала към огъня, седнала при приятелите и се заслушала. Един споменал, че днеска времето е много хубаво, небето чисто и слънцето е приятно. Учителят се усмихнал и казал: „Е, рекох, днес слънцето ни обича и изпраща своите лъчи да ви посетят. Това са разумни същества, но вие може да ползвате само светлината и топлината им. А понякога слънчевите лъчи служат за превозно средство за разумните същества, които посещават различни планети“. Всички ахнали от тези думи. Учителят леко погледнал Василка и тя разбрала, че тези думи се отнасят за нея и са разяснение на това, което е видяла. Затаила това в момента за себе си. По-късно тя ни го разказа. Има и други подобни случаи с братя и сестри, които са виждали как Учителят понякога е слизал внезапно от небето. Така, както хората се спускат по някое въже, от някое високо място. По човешки обясняваме, с човешки думи разказваме за явление от друго естество и от други измерения, които нашите сетива не могат да видят и да различат.

АНГЕЛ ВЪЛКОВ (1899-1985 г.) 1. ПЪРВИТЕ СЪБОРИ ЗА НОВОДОШЛИТЕ Казвам се Ангел Вълков Михалев и съм роден на 14.XI.1899 г. в с. Горица, околия Поморийска, от баща Вълко Михалев Великов и майка Неда Вълкова Михалева. Родителите ми са родени от с. Копаран, днешно Порой. Семейството ни се състои от трима братя и три сестри. На Изгрева дойдох на Младежкия събор на 12.VII.1925 г., а окончателно дойдох на Изгрева 1928 г. Бях поканен на Младежкия събор състоял се на 12.VII.1925 г. в София, след което направихме екскурзия до Мусала. Първият ден пътувахме, втория ден се изкачихме на върха, след което се върнахме долу при езерата да преспим. На третия ден се изкачихме пак на върха и от там продължихме зад Мусала и слязохме в Маричините езера. Този циркус Учителят го нарече „Олтаря“. Там пренощувахме и на другия ден аз и една група се отправихме за домовете си. Същата година -1925 на 19.август (Преображение) имаше общ събор в Търново. Бяхме поканени всички, от цяла България. Съборът беше определен да стане на запад от града, където имаше една вила на наш брат с голямо дворно място - цяла нива. Ние пристигнахме един-два дена по-рано и всички съборяни си направихме импровизирани палатки от черги, платнища, кой каквото си е донесъл от къщи. Времето беше хубаво, дъжд не валя през цялото време, затова бяхме много добре. Величествена гледка представляваше съборът. Там се събраха около 1200 души. Сутрин рано в зори всички бяхме на крака. Сестрите в бели забрадки на една страна, а братята до тях на друга страна и всички изпълнявахме задружно гимнастики, които Учителят беше дал. През това време имаше дежурни братя и сестри, които приготвяха вода за чай. Закуските, обеда и вечерята бяха общи. По такъв начин всички братя и сестри имаха възможност да общуват и да се опознават. Учителят държеше по две беседи на ден. Сутрин в 10 часа и след обед в 5 часа. Всички бяхме ентусиазирани и душите ни като че ли се къпеха в някаква духовна баня. Съборът трая около десетина дена и всички си отидоха обновени и възродени.

22. ОТ КЪДЕ НЕ СА ДОШЛИ БЪЛГАРИТЕ В: Чувал съм, че Учителят е казал, че школата на Орфей се е намирала в Маричините езера, горе срещу Мусала. И: Да. В: Знаеш ли нещо по този въпрос? И: Не. Не знам нищо. Но знам, че Орфей е тракиец. А траките са българите. Траките не са изчезнали, а продължават да живеят в лицето на днешните българи. Българите не са никакви късни воложко-турски пришълци, а най-стар народ на Балкана. Българите имат възпоменания непосредствени възпоменания за Орфей 1300 години преди Христа. Българите имат възпоменания за своите панонски крале от III. век преди новата ера. Българите имат възпоменание за Траян, в именика на българските владетели на поп Йовчо от Трявна. Българите се споменават по времето на Траяна, че Траян ги е изгонил, но по-късно са се върнали. Траян е живял 96-107 г.на Дунава. Българите имат възпоменание за Константин Велики. Единствено при българите Константин Велики се рисува на черковна икона като светец. Стара икона, нестинарската баба Нуна се вдъхновява пред нея и чрез нея може да навлезе в жаравата да играе боса без да се обгори. Константин Велики е подпомогнал Улфила да изнамери писмена за неговия гетски народ. Да се преведе Библията на гетски език. Готи и гети са един и същ народ. Гети и готи. Готите не са германци, готите са старите гети, а това са българите. Хуните са българи. Славяно говорещи хуни в IV. век на Дунава изучаваха Евангелието. Библията написана с писмената на Улфила. В: Да. И сега каква е връзката между тези прабългари, които са дошли? И: Никой, никъде, от никъде не са идвали прабългарите. Българите са тукашен народ. В: А хан Аспарух? И: И Хан Аспарух няма за него история, а Шафарик написа българската история върху сведения на Теофана и е поставил в устата на Теофана думи, които Теофан никога не е изричал. Теофан говори за българи 160 години преди да се появи Аспарух, а 160 години преди да се появи Аспарух българите трябваше да разбият ромеите в Тракия, за да стане мир в страната. Това е от Теофана, а отделно са тия по-стари свидетелства за българите, като старинен народ тука. В: Сега Учителят споменава за българите много пъти, Учителят дава разяснения на една теория. И: Учителят казва, че е стар българския народ. В: Да, от 5400 години българския народ се подготвя за идването на Великия Учител. И: Да. В: И казва, от една страна първо са траките, дават мистичният елемент, после идват славяните - дават жертвата и накрая българите - дават волевия елемент. И: Знаете ли кой е бил първият учител на траките - духовен учител? В: Кой? И: Професор Селмоксис, най- добрия ученик на Питагор. Той е бил там. Преди много годни ми попада на ръката едно книжле, издадено във Виена преди освобождението ни от турско. Автора е Иван Момчилов, събрал и написал двете български азбуки, глаголицата и кирилицата. Не ме интересуваха азбуките, но ми направи силно впечатление забележката на една страница при глаголичното писмо, че старото Далманско духовенство отдавало сътворението на глаголицата на мъжа на Иеронила, роден Естридонски, роден в 313, умрял в 420 година и Момчилов добавя тук: „Това съвсем си няма мястото“. И действително, как може българите в IV. век да имат своята глаголица, да са християни, когато още не бяха дошли тука и до IX. век са останали фанатични езичници. Ето какво зло ни е нанесъл този Шафарик на българската история за своята т.нар. волжки българи, че били 600 000, а пък после се коригира, когато числото се оказа над 5 милиона. Защото в началото на XVIII. век когато в Европа започваше бурния подем, разцвет на науките и изкуствата, политиката и Коперник вече беше открил мястото на земята във Вселената, а мястото на старовековна България непосредствено намираща се до Европа бе изчезнало, затрито от османското робство и трябваше тепърва да ги търсят. Българите бяха изчезнали от историята и трябваше да бъдат тепърва откривани. Първият откривател на изчезналата в историята България, многовековна България е със свой независим политически, духовен и книжен живот още от IV. век, а не от IX. век беше открита от Паисий. „От днес българския род има история и става народ.“ Той намери българите в IV. век под името хуни и готи. Ние отхвърлихме Паисий, защото се смята сега, че хуните са лонгози, а готите германци. Това пише във всеки лексикон, а всъщност това е лъжа. Тъкмо това не е вярно. В 1951 г. съветските археолози откриха едно чудно откритие: нови данни за произхода на славянските народи. Изследванията станаха между басейните на реките Днепър, Прут и Днестър откъдето трябваше да минат тия източни народи да навлязат в римската империя. Такова нещо няма. Там се казва така: цяло десетилетие организираните от академиите на науките на Естер и Устер археологични експедиции работеха върху своите открития между басейните на реките Днепър, Прут и Днестър. Само по десния бряг на реката Днестър на едно протежение от 100 км бяха открити над 100 големи селища свидетелстващи според научните открития находки за една богата култура и голям междуплеменен търговски обмен извършван на грамадни разстояния от Приазовието та чак до прикарпатията. На мен ми направи силно впечатление факта, че същия тип жилища с глинен под и пет къщи беше намерен не само в България и Украйна, но и в Румъния, Унгария и България, там където беше мощната държава на Атила. Тия чудни открития на тия ранно-земеделски така наречени триполси от гр. Триполи, Киевска област племена, най-културните в югоизточна Европа от III. век преди новата ера не са били обезпокоявани и завладявани от никакви индо-германски племена от чужди народи. И не е намерена и най-малката следа от някои индо-германски племена, които уж унищожили местната култура, щото тя сега с нова сила се разкрива вече от научните твърдения на буржоазната история за нахлуването на някакви индо-гер- мански племена, които уж унищожили местната култура и на нейно място основали своя собствена. Това е измислица. Тая измислица разкри и изнесе в България още 1910 г. Ганчо Ценов, български историк. И той доказа, че готите не са германци, хуните не са монголци, българите не са лоши турци, а са три сродни стари скитски племена на най-стари жители на Дунава. Това е истината. В: Те вече получават различен език. И: Нямат различен език. Хуни, готи, българи говорили един език, един и същ език. Ще ви разправя за моите три случки: бях почнал да ви разправям за моите три случки. Първата случка, че Иван Момчилов не може да приеме сътворението на глаголицата в IV век, защото българите не са били тука. Така ли? През 1961 г. в България се преиздаде и Паисиевата история славянобългарска. Втората случка: Накрая на тая книга бяха цитирани три намерени стари разкази за българите. В единия от тях четем: „Още по времето на Кубрата, когато българските владетели са кйязе, а не тархани (или тюркски владетели) владееха Илирия, Панония, Горна Мизия включително Белград, преди да дойде Аспарух, избягалите при далматинците поради религиозни несъгласия българи притежаваха всички църковни книги написани с букви, които българите изоставиха след като си намериха Кирилските.“ Ясно, нали? Аспарух е вписан като шести княз в именика на рода Дуло. Пътувам от Шапхаузен за Щутгарт. Във вагона на моето купе виси едно списание „Шьоне Велт“, немско списание. Редакторът, собственик на списанието написал една подробна статия за Югославия, в която споменава за една базилика на остров Крит в Адриатическия залив, че са я изградили в 480 г., т.е. 360 години преди Кирил и Методи, в която и до ден днешен християнската служба се извършва с глаголичното писмо. В: Това какво означава? И: Значи, ние имаме три случки: Момчилов с далманското духовенство, Паисий, разказа за археологичните находки и случая с базиликата на остров Крит. Ама това не са отделни случаи. Тези кардинални случаи нашия изследовател, който е написал вярната българска история не ги е знаел, но той ги е допълнял с други. Тия други факти искам сега да ви ги прочета тука. В IV. век се превежда за българите Библията. Константин Велики подпомага превеждането на Библията, а той е бил последовател на двамата себиянци, а самите себиянци поставиха Улфила за главен владика на Мизия. Подпомогнат от Константин Велики той превежда Библията на гетски език. В: А това е езикът, на който говорят. И: Ама това става в 306-337 г., а не по времето на Валенс, император от 645 г., когато Паисий намира българи в неговата империя. Под името гети и хуни, християни със свои превод от Библията. Валенс изповядва готската вяра на Улфила, който живее 364-365, а в 306-337 Константин Велики е общ император на цялата римска империя. Въвежда християнската религия официално и подпомага Улфила да преведат Библията за неговия народ. Или както казва и сам Георги Раковски за Константин Велики: „Же българин“. Георги Раковски е казал, че Константин Велики е българин, а ние го знаем за римски император, но той не живееше в Рим. Ама ние не четем нашата истинска история, а ние четем какво са писали средноевропейците, а каква представа имат за Балкаския полуостров? Че най-напред е бил император на римската империя, после на Византийската и на турската. А българите официално от днешната история няма до VII.век. А българите разрушиха римската империя: готите и хуните. Анастасий библиотекарят, който е взел непосредствено участие в миналото за покръстването на българите от гърците доказва, че не е имало никакво покръстване от гърците, а е имало спор между тях под чия зависимост да остане българската църква - под Византия или Рим. Анастасий библиотекарят показва българите в IV.век, че са завладели двата Епира, Тесалия, Дарадания и други Дунавски области. Че българите от IV.век са стари християни и владеят двата Епира чак до Гърция. В Солун българите в 610 година се бият в града на своите деди с Кубер, който е един от синовете на Кубрат, първоначално заселил се в Панония. През 670-675 г. вдигнал въстание срещу аварите и след това напуска и се заселва с хората си в Битолския край. През 688 г. води сражение с Византийската империя. Това са Куберовите българи. Надписите около Мадарския конник сочат, че Кубер в Битолско е брат на хан Аспарух. Дошъл някой си Кирил от Кападокия, той се меси, бърка с Улфила, щото от Кападокия е Улфила, а не е Кирил от Кападокия. Той е чул глас в александрийския патриаршески храм, който му казва: „Иди в земята при българите да им дадеш закон. Нали той минава после Кипър, идва до Солун и там се натъква на гръцкия владика Йоан. Войната в СолуН с българите се е водила не с гръцката армия, а с гръцкия владика Йоан. Не са били два народа, а са били две християнски секти. Този Кирил се натъква на Йоан. Йоан му казва, не отивай при българите, те са човекоядци, ще те изядат. Обаче той намерил българите, написал им 38 знака, с които унищожил гръцкия език и т.н. Това са легенди, ама тия легенди не са само легенди. Трябва да се разчетат. Ама вижте какво, това е сериозна работа. Вие като чуете една дума от началото, когато аз ви казах, че се занимавам с историята на българите и може би ще си помислите, че аз на стари години съм се побъркал. Това не е плитка работа, ама това е много дълбока работа и ако вие се интересувате елате ми друг път, на спокойствие да си поговорим на една тема. В: За славяните, дошли в България. И: Та тука пишат за славяните и ги разглеждат, и за траките книги има .трилогия на славяни и траки и българи разпокъсано, ама ако ви покажа кои са били жителите, нали сега видехте кои са били жителите. Румънизирани траки, италийци и малоазиатски преселници. Келтите и скитите са живеели тук в днешните земи около Дунава, защото според Херодот, Дунав, Истър извира от страната на келтите и след това тече през страната на Скития. Херодот е меродавен историк. В: Приключваме за днеска, защото Учителят на едно място казва: „Българското правителство трябва да даде награда на онзи, който напише история на българския народ, като помене за траките, от които днешните българи са наследили мистичния елемент, за славяните, от които са получили тая жертвоготовност и за българите, от които получават волевият елемент“. Учителят говори за прабългарите. И: Да. В: И накрая сега като се резюмира всичко, защото не може да се отрече сега този език, който ние говорим, че е славянския език. И: Да, славянския език. В: Тракийската култура съществува, славяните са били тука, българите също са били тука - волевият елемент го има. Учителят също го признава. И: Ама цели народи разпръснати на Балканите, които са славянски народи, ама тия славянски народи ги намираме и в Румъния. Траян засели, това дето се говори тука за малоазиатски преселници. Траян засели румъните в Дакия. Той влезна като клин между славяните на север от Дунава и с тия на юг от Дунава. Македонци и лирийци, ами Венедите на Адриатическия залив нали са все славянски народи. Всичко е било славянско, няма пришълци. Тука са местни славяните. Как могат славяните от пръв път да дойдат и да заемат такова голямо пространство, гъсто да го населят от това, което са вземали за приход. Те са си били тука. В: В посланието на Учителя към славянството, към българския народ, Той разглежда нещата по съвсем друг начин. И казва за Кирил и Методий, че тези духове ги извикал от края на Вселената, за да дадат писмеността. Учителят ги извиква. И тая постановка на Учителя е вярна и точна. В посланието на Учителя към славянския народ и към българския народ Учителят много точно отбелязва, че той извиква Кирил и Методий от края на Вселената, за да дойдат тия духове, да се родят тука между славяните и да дадат славянската писменост. Учителят например за бъдещето на Бялото Братство споменава, че в бъдеще то ще се прероди в Русия, там в Кавказ. И посочва къде, какво точно ще стане. И: А пък знаете ли какво ще стане? В: Какво ще стане? И: Че Той е казал, че земната ос сега ще се промени. Ще се изправи. Да, и там дето сега минават студените полюси, там ще мине екватора. Значи Кавказ и Аляска и Сибир, с тая хубава природа, чиста, ще бъде райско място с един топъл климат. В: Да, но това ще бъде в една друга епоха. Ние няма да бъдем. И: Ние ще го видим от друго място по-хубаво. В: По-хубаво ще го видим, но в други тела, а не в човешко тяло. И: Оптимист съм, защото не мога да си представя живото да бъде мъртво. Но умрелите са живи, а живите са умрели. Някой от тях са богове смъртни, а други богове хора безсмъртни. Българите ги има още от IV.век. Кирил и Методий поправиха глаголицата в кирилица. Глаголицата е съставена от Улфила. Улфила също е Божи пратеник, защото той е чул глас от небесата в храма за свето посвещение. И трябвало да изпълни нареждането. При съставянето на азбуката е взел участие и Евстатий Палестински, който е вмъкнал в нея и други букви. Тези букви са дело на Хозарсифа (египтянин), син на сестрата на Рамзес II, или така наречения Мойсей, който изведе еврейския народ от Египет в пустинята, за да го заведе в Ханаанската земя, земя обещана от Йехова на предците му. А в именника на древните български владетели се говори за 13 български князе датиращи от IV-V. век Никъде не фигурира титлата хан или тюркския произход на българите. Авитохол е родоначалник на прабългарската династия произлязла от рода Дуло. Предполага се, че това е хунския вожд Атила (434-454) владеещ земите между Волга, Рейн и Дунав с център Панония. Втори княз след него е Ирник князувал в Добруджа около 460 г., който е най- малкия му син. Пети под ред е Аспарух, който е хун и господар на хуни. Така че Кубратовата България никога не се е намирала в Приазовието, а в Трако- Илирия, където по исторически документи са показани още в IV. век. Единствено, което ни смущава днес е славянския език. Той идва от славяните, които населяват тези територии на Кубратова Велика България. Декларация Аз, долуподписаният Васил Искренов, роден на 29.XII.1899 г. в гр. Видин, присъствувал в Школата на Учителя от 1924 г. по професия фотограф- художник. През време на Школата съм правел снимки с фотоапарат Лайка - 24x36 формат като съм илюстрирал живота на братството и Учителя в София на Изгрева и на Рила. Предавам на Вергилий Кръстев правото да издаде от моите негативи албуми от снимки, като в тях се добави коментар за снимките за живота на братството и извадки - мисли от Учителя. Аз, Васил Искренов разрешавам на Вергилий Кръстев да редактира моите спомени които той е записал на магнетофон, за братския живот и Учителя. Смятам, че тези документи трябва да останат за следващите поколения за последователите на Учителя. 30 март 1991 г Подпис: Васил Искренов

20. ОТЦЕПНИЦИТЕ И: Елиезер Коен, евреин, но той много ми симпатизираше. Когато идвам в София винаги ме кани на обед. Казва: „Васко, съжалявам, интелигентен човек си, а пък нямаш ценз, значи щом нямаш ценз, щом нямаш звание не си човек“. А аз бях третокласник. Много ми симпатизираше и по-късно след като дойде 9.IX.1944 г. той се беше оженил за една Марияна, латвийка. Идвам аз в София и той отдалеч ми казва: „Васко, ако си дъновист, нямам работа с тебе. Няма да остане нищо от голямото приятелство“. Викам: „Елиезер, аз не съм бил никога дъновист, за да не ставам дъновист днес. А пък ти ако си бил дъновист и сега си станал друг, това е друга работа“. По тоя начин той млъкна и ме остави на мира. В: Защо той се преобърна срещу братството? И: Това не можах да разбера. Той работеше, възхищаваше се от Трайчо Костов, че е интелигентен комунист, работеше като геолог и аз съм му съдействал. Всички камъни се заснемаха и фотографската му колекция съм я репродуцирал. Винаги ме е викал да му помагам там. Не съм си късал връзките. Всеки си е за себе си каквото ще. Мен ми правеха забележка: „Защо ходиш при Лулчев“. Един сериозен брат, когото аз уважавам най-много ми казва да не ходя при Лулчев. Викам: „Брат мой, нали ако един слънчев лъч грее през окаляната улица, оцапва ли се? Това, което не се цапа, не се цапа. Ако аз съм слънчев лъч няма да се оцапам, мога да отида където искам“. Нашите разговори с Лулчев не бяха на духовна почва. Той се интересуваше от фотографията, обичаше моята работа. Аз ви разправих за него моите опитности, че съм получавал негови книги винаги ми е давал и съм извадил от тия книги впечатлението си, че е така разсъдливо честен, разумно честен човек. Ако е извършил такива постъпки, той трябва да си направи своята изповед. При последното ми отиване при него, което беше наистина последно, звъня на вратата му, той мълчи, чукам, не седи на бюрото си ама не идва. Настоях и дойде разсеян, нещо задълбочен, работи. Викам: „Ако не съм улучил времето, не сме чужди, може да ми кажеш кога да дойда другия път“. И той ми даде знак да почакам. Върна се, взема от рафтовете си една малка книжка и ми я пъхна в ръцете. Аз си казвам, сигурно това е изповедта. Но аз ви говорих за това нещо, нали? В: И това е изповедта. И: И това си беше действително така, просто аз се чудех защо трябваше да мисля така, защо трябва да го задължавам да прави това. Но стана така както бях почувствал, щото не съм ясновидец. Развиха се събитията, които доказаха, че когато се откърши, отцепи един клон от дървото то клона изсъхва и умира. А дървото продължава да си живее. В Учението на Учителя това е основен окултен закон.

19. ФРАНЦУЗИ И ИТАЛИАНЦИ В: Да ни кажете нещо за френската група. И: Чул съм да казват, имаше там професори, художници. В: От французите? И: Да. Един се изрази така: „Когато бяхме студенти ние бяхме идеалисти, като влязохме в живота станахме материалисти, сега когато намерихме Учителя отново сме идеалисти“. Едно хубаво сравнение, нали? В: Да. И: Или както казват - да си на 20 години пък да не си комунист, загубен човек си. Ама да си на 30 години и да си комунист, пак си загубен. В: Пак си загубен. Така. А за Михаил Иванов? И: Михаил Иванов имам с него преживелица. В: Каква преживелица? И: Ами той беше един особен така, със особено самочувствие. На Мусала бяхме и хижата не можеше да ни побере. Голяма част от нашите хора спяха на открито. Аз бях също така се проспал на открито и призори пристига една група и до мен на няколко крачки ляга един със сетре. Няма палто, няма раница, цел се натъпка и зъзне. Аз ставам и му мятам моето одеало върху него и под одеалото един глас се чува: „Бог да те благослови!“ Това беше Михаил Иванов. Във Франция когато той замина една красива ломчанка-художничка ми писа едно писмо, страшно писмо против Изгрева. Михаил какво очи имал, какви в астрала имали деца, побъркала се жената. В: От него? И: Не знам от какво е. В: Ама тя от Франция пише. И: Да, и ми пише писмо и за Изгрева пише толкова лошо. Тя ме познаваше в Лом, ама аз не съм я занимавал на духовна почва. Симпатизираше, идваше така на книжарницата. Не съм се задълбочил в нея, но като получих това писмо писах на Михаил, да внимава какво прави, защото разрушава Изгрева. Не е приятно такова нещо. Е, такива отношения съм имал с две случки с Михаил. В: А след като си замина Учителят? Защо се развалиха отношенията между Михаил и нашите приятели тук в София? Вие не сте в течение? И: Говорил съм на брат Боян какво писмо съм получил от Михаил, щото нали да се помогне на тая работа. Но какво е самият Михаил, как е работил там във Франция - това е друга работа. Знам, че Бертоли също така замина за Франция ама не са се споразумели. Сега, Михаил е много хитър, Бертоли вярно е ученик, брат, но за мен италианците няма да се освободят от своето суеверие. Те си остават с чудото, със суеверието. Какво е религията днеска. Те не са разбрали християнството. Бертоли бе един голям майстор-мозайкаджия, верующ, брат, обаче аз с него на духовна тема не мога да говоря. Италианска черта, ограничени са. Така са построени. Суеверието вътре все си остава у тях, една следа е оставило. Не забравяйте едно нещо, италианците не са имали своя култура, те не са имали нищо свое, освен римляните с изключение на военното си насилие. Всичко друго са се кичили с чужд блясък, това на ертрурите. Всичко е етруско. След Тецит те не са могли да дадат историк равен на неговия ранг, дори когато стават християнски народ, по времето на Константин Велики. Това е V. век вече. Те си остават със старата суеверна вяра. Искам да допълня още едно нещо, даже и при Ренесанса Рим копира етруски образци. Всичко е етруско. Рим, вечният град е основан от Ромола, който е етруски, но отцепен от тях и латенизиран. Това изнася един германски археолог, професор, който десет години изследва етруската история на самото място в Италия с помощта на италиански свои колеги. В: А етрусите от къде са дошли? А те от къде са дошли? И: Това е много загадъчна и интересна работа, защото нашия Раковски е гениален. Раковски казва: „Пелазгите станали ертрури, ертрурите лирийци и македонци, а македонците - българи“. Значи българите се свързват с етруското начало. Това е една много заплетена работа, обаче много интересна. В: Да. И: И криво разбрана. Ще говорим друг път за нея.

18. ПРИТЧА ЗА ЧУВАЛА С ЖИТО И ВЪШКАТА И: Не съм оставил някога да не дойда на събор, на Рила също. Последната година на Рила, казвам на Учителя, че аз направих доста снимки на чужденците, те трябва да си ги занесат за спомен. Трябваше да замина сега в Лом, да ги проявя, да ги откопирам и веднага ще дойда да ги донеса. Той се обърна към всички и казва: „Кой колкото може по-дълго да остане, никога вече няма да имате тия условия на Рила“. В: Това е 1939-та година. И: Да. Така и стана. След 1945 г. дойде онова събитие, което докара комунистите в България. Неговите думи са, които съм чул също от устата Му, че най- накрая Русия и Америка ще се разберат. В: Това вие сте го чули лично. Я го кажете как точно беше: за Русия и Америка. И: Най-накрая ще се разберат. Той даваше едно сравнение. Светът казва е разделен на два лагера - наказани са двама души. Единият е наказан да носи сто килограма жито на гърба си, а другия да носи една въшка. Човекът с чувала пъшка под тая тежест. Всеки го пита: „Какво носиш?“ „Жито.“ „Мога ли да взема малко?“ „Може.“ Всеки взема по малко и го посява в земята. Чувалът се намалява, а житото се увеличава. Другият го питат: „Какво носиш, бе?“ „Въшка.“ Никой не иска въшка. Въшката една ходи, двеста води. Какво ще стане един ден с въшката, т.е. човека с въшката и оня с чувала? Ще си заменят жито за въшки. Едните ще посадят житото и ще го овършеят и сложат в чувалите, а другите ще се справят с въшките. Защото сега са си разменили местата и не могат да се справят с чувалите и въшката. Така накрая казва Русия и Америка ще се разберат. И когато аз бях на времето в Европа, аз заминах в Германия по времето на Шмит и Вили Бранд, след това дойде другото правителство на Кол, в което главна роля играеше Щраус, най-големия привърженик на студената война, който винаги е готов да натисне копчето и да хвръкне Вселената във въздуха. И аз се питах лично, Учителят каза и той ми каза, че най-накрая Русия и Америка ще се разберат. Може ли Учителят да сбърка, когато всичко е казал така. Какво е станало? Личеше, че света отива на катастрофа. Изведнъж стана чудото. И всеки го признава, че е чудо. Всеки каза, неочаквано, нечувано, необяснимо, чудеса за земята и за света. В: Учителят дава примера така: за Невидимия свят е много лесно да промени съдбините на света. Ще вземе този, който е ръководител на държавата, ще вкарва друг дух в неговото тяло и той взима коренно противоположни решения. И: Точно така. След това Учителят казва така: „Да кажем, че когато станаха войните когато бушуваха. Казвате, дали Господ няма сила да спре това нещо? Разбира се, че има сила. Но представете си, Той ще преспи човечеството, обаче като се събуди, ще почне от там, докъдето е дошло“. В: Значи трябва да се премине този етап. И: Закон на развитие. В: Да. И: Нали човечеството трябва да премине през страдание през опита. Тук Изтока и Запада правиха опит и накрая Берлинската стена падна 1989 г. и комунистическата империя на СССР рухна. Остана само Русия в нейните стари граници.

17. БУРЯТА НАД ТЪРНОВО И: Аз имам едно такова преживяване от последните години на Търновските събори. Ние сме на събора, 1925 г. - Търново. На събора в Търново лозинката, което даде Учителят беше „Това е живот вечен да познаеш Единнаго, Истиннаго Бога и пратения от Него Исус Христос“. Това познание не е така просто. Трябва да се извърви един дълъг път, да може човек да го разбере в неговия дълбок смисъл. По едно време на събора стана една суматоха. Искаха да дойдат, да ни разпръснат от събора. Църковниците подбудили народа да дойде със сопи. Обаче всички се преобърна наопаки. Тогава се изви една буря, керемидите хвърчаха от покривите на къщите. Всички се изпокриха в домовете си. Никой не дойде в лагера. Бурята премина. За мен беше особено, първо преживяване от този род чудеса. А на заминаване трябваше да си взема сбогом с Учителя. Чака ни един файтон трима души, вземаме си довиждане. Ама приказките не ни се чуват, само бърните се движат на устните ни. Изведнъж една огнена вълна премина през мен. Качвам се като перце лек, сядам и не мога да си намеря място от радост. Една радост ме облива. Идвам си в Лом, вървя по единия тротоар на улицата, в дясно. Отсрещната страна друг приятел ме поздравява и се отбива при мен и казва: „Не се виждаме често, не сме заедно, ама когато ме поздравите, една радостна вълна ме облива“. Тая радост, която аз получихот Учителя тогава, тя се излъчваше от мене. И аз не мога да кажа, че аз съм това. Аз благодаря, че съм проводник на тази Любов. Никога не съм преписал нещата на себе си. Казах ви и по-рано, обичам последното място. Тая радост дълги години ме държа и може би на това се дължи и това обаяние, което имам. Навсякъде ме посрещат, отварят си вратите на домовете, душите и сърцата за моята скромна личност. Но това не е за мен. А за Любовта на Учителя.

16. КЛЕВЕТИТЕ В: Значи така. И накрая се върнахте пак в България. И: Върнах се заради Учителя. В: Според вас как виждате като перспектива живота на братството? И: Е, ама може ли Бог да бъде преборен от някого? Учителят много се смее на еврейския закон, там където един се бори с Бога, нали. Как ще се бориш ти с Бога? Ама всичко е ясно. Ние не се познаваме. Аз не съм могъл да заменя братството с друго нещо. На мен ми беше ясна окултната наука, много ясна, но не съм могъл да отида в никакво друго общество. Единственият Който ме привлече по човешкия негативен път, както ви казах, това бе Словото на Учителя. Познавам Го от една брошура, която Го очерни нали, а пък аз чета Негова беседа и викам, това е което аз търся. Езика ми е познат, никакво съмнение. Знаете ли, в Лом аз никога не съм казвал, че съм дъновист, не знаеше никой. Събираме се като фото-репортери на маса в един чешки ресторант, елитно общество и в това време носят вестника, нещо против Учителя писано. Възмущават се всички. Става един от масата, беше дошъл в Лом от друго място, един много интересен човек и не знам защо ме беше обикнал той мене, аз седях до него. Той вдигна ръка, казва: „Господа ще ви кажа кой е Дънов. Когато е била написана тая брошура против Него, американския консул отива при нашия главен съдия и го пита: „Има ли в България правосъдие? Трябва да има нали? Ако тоя човек е това, което пише тая брошура, защо стои на свобода? Но ако това не е вярно, защо петните един честен човек?“ Стоя само три дена по будките тази брошура и после изчезна. Аз станах тогава от масата и казвам: „Моля ви се бихте ли ми нарисували моя портрет с три думи, що за човек съм аз?“ Изказаха се за мен толкова хубаво. Викам: „Аз не очаквах толкова хубаво мнение за мен. Предпочитам един такъв описан в брошурата мошеник да ми бъде Учител, за да бъда толкова добър, колкото ме нарисувахте, отколкото един разбойник“. Така мълчат всички, нали. „Тогава разбрахте, че аз съм ученик на Дънов.“ Те разбраха не само по думите, но и по делата. Аз съм бил симпатичен, но съм носил със себе си доброто. В: През времето на Школата много във вестниците от самите журналисти са писали срещу Учителя. Аз виждам това в много обвинителни статии от вестниците, през времето на Школата. Софийските вестници са писали срещу Учителя. И: Да. В: Какво беше вашето мнение по този род деяния? И: Ами пишат за пари, нали? Сензации. В: Някой им плащаше. И: Ама много добре се разбира, че се заплаща, всичко е ясно. Учителят пита: „Ако една муха плюе на Мон Блан, ще може ли да Го оцапа?“ В: Да, за Мон Блан е ясно. Но в тези статии те са помествали някой път много интересни неща. Доводи, поводи, критични бележки, т.е. даваха примери от живота на изгревяни. Има такива случаи. От живота на ония, които са били на Изгрева, понеже не всеки е бил идеален, всеки прави грешки, пропуски в живота си и някой път тези неща са изнасяни на показ. И: Не знам, аз не съм чел такива работи. Аз знам най-напред Лулчев написа една книга за Учителя, за да Го защити, защото Го петнят, той отива да чуе обвиненията срещу него и написа една много хубава книга за Учителя. В: Да. И: Вместо да отиде да Го изобличи, става Негов ученик. В: Да. И: Един човек, който може да мисли ще се добере до Истината, един човек, който няма морал и пише за пари, много естествено, че ще бълва клевети и зловония.

15. СНИМКИТЕ НА ВАСКО ИСКРЕНОВ В: Вие сте правили доста снимки. Сутрин се ставаше, отиваше се там. И: Ами Паневритмията с планински пейзажи, който гледа тия снимки се учудва къде са, какви са. Мистична работа, прави впечатление. В: Да, самите снимки са много хубаво направени. И: Да, ама на, жалко, къде са? Язък. Хем искахме да ги съхраним най-сигурно, а пък това сигурно не излезе сигурно. В: Не, те са съхранени тези снимки. И: Да, дано. В: Аз имам част от тях. И други ги имат, съхранени са снимките. И: Но както тия снимки, така и по планините, така и навсякъде и във всички редакции където съм бил, моя почерк е един. Аз 19 години бях без работа, уволнен, но не съм гладувал. Пращан съм командировки от Държавното фото. В: С какъв апарат работехте? И: Лайка. В: Колко - 6/9 ли е? И: Не, малко форматен. В: 24/36. И: Да, ама големи увеличения правя. В: Добре де, аз смятах, че са вашите филми 6/9. И: Не, спорех често с един стар фотограф Илачков. Аз му показах портрет голям направен и съм турил малката снимка, толкова малка снимка на жена - портрет. Няма зърно, няма ретуш, няма нищо. Гледа го, хвърля го, гледа го, хвърля го, гледа го, хвърля го. Аз работех прецизно и си проверявах филмите, филм с най-хубавия филм, който имам AGFA, не много чувствителен, защото зърното там се губи и трябва познание, много познание, трябва вкус, трябва виждане. В: Да. Значи вашите филми са правени на формат Лайка и 24/36 тези малките. Аз смятах, че като гледам тези снимки, аз смятах, че е 6/9 см. И: Не, не. Аз започнах с едно апаратче 6/9 фоклендер и когато се връщах от Камчия, от Черно море, направих едно пътешествие с платноходна лодка по Дунава и по Черно море. Там ме има на снимката, а при Дончо Карастоянов се отбих при него и си правих в неговото ателие филмите. Като съм ги закачил така 6/9 филми, той гледа и се учудва, че от предния план до безкрайност има острота. С голям апарат 6/9 такава острота не може да се постигне. Аз му казах, че бях намерил едно тефтерче, където е показано бленди и разстояния от колко до колко при дадена бленда и даден метраж, от колко до колко метра ще има острота. И благодарение на това, а пък тая схема е вградена на обективите на малко форматни камери и там като се постави обектива не на фокус, а на метража вие получавате тая острота, който го знае. Ама почти никой не го знае. Аз на много хора съм отворил очите, защото те не могат да разберат как трябва да получат една хубава снимка. Имам много мои ученици, които са ми благодарни за това. А пък Дончо Карастоянов се изуми и той се чуди на моя 6/9 апарат фоклендер и ме заобича тоя човек и даже когато дойдох в София, каза: „От тебе по-добър няма“. В: Значи всички филми, които сте снемали в София и на Рила с Учителя са формат Лайка 24/36. И: Малък формат. В: Аз смятах, че са големи ленти. И: Не. Малки. Като ръкавичка ми беше в ръката. В: Как се казваше апарата? И: Лайка. С четири обектива. Широк 5 см, 9 см, 13 и 1/2 см. Тая снимка на върха дето я виждате е с 13 и 1/2 см обектив. В: Вие този фотоапарат продадохте ли го? Къде отиде този фотоапарат? И: Много работи съм имал, но изчезнаха при моите пътувания по чужбина. В: На мен ми направи впечатление, че там имате доста панорамни снимки. На първото, на второто, на третото, на четвъртото езеро. Имате много хубави панорамни снимки. Имате ли някаква идея, как да станат тези снимки впоследствие? Аз смятам, че трябва да се направи един албум и някакъв коментар отдолу. И: Би трябвало да, да се издаде пак с известен текст, нали. В: Какъв текст смятате да се сложи отдолу под вашите снимки? И: Не, то ако се говори за Рила. В: Нещо от беседите на Учителя за Рила, така ли? И: Да, и между другото да се посочват. Тук таме по някоя снимка, а като има и текста и снимката, да се допълва. В: Да, защото аз ще искам след това да ми напишете на един лист хартия, че ме упълномощавате мене, нали, то не е юридически документ, да ви издам вашите спомени и да издам един албум. Нали това не е юридически документ, но все пак да има нещо написано. Да може да го издадем. И: Да. В: Но вие смятате, че един албум може да се направи и с коментари от долу с рилски извадки от беседите на Учителя. Аз така смятам да бъде направена вашата продукция. Дано имаме дни и дано ни се дадат условия. А ти от Невидимия свят ще ми съдействуваш. Обещаваш, нали?

14. НАРУШЕНИЕ НА ОКУЛТНИТЕ ЗАКОНИ И: Моята дъщеря Стела беше дете с много таланти. Ако искате нещо може веднага да ви нарисува. Казваше: „Дайте нещо да ви нарисувам“. Те дават и тя за 10 минути нарисува и то трудни работи. В: Тя до колко години живя? На колко години си замина? И: Четиридесет и няколко години. В: От какво си замина тя? И: Защото нейния съпруг я научи да пуши и да пие и да яде месо. В: И затова си замина. И: Да, хвана я рак на гърдата. Има един син. Аз ви го показах на албума. А тя се развиваше необикновено за възрастта си. Тя изведнъж стана и проходи. Тя не е ходила на четири ръце. Отведнъж от седене, започна да ходи. Нищо не й убягна. Проговори много рано. В: А съпругата ви коя година си замина? И: 1987 г. на 80-годишна възраст. Тя живя добре. В: Добре де, как така не можа“ дъщеря ви да устои да бъде вегетарианка? Да пие и пуши, дъщеря ви? И: Нали ви казвам такъв е живота там. Тя казва: „Папа, как ще обиколиш ти света“, защото аз проектирах с едно ауто и ваген-караване да обикалям света, да направя една илюстрация с фотоси заедно с художник, с писател. Нищо не стана. Казва: „Как ще обикаляш ти света след като си вегетарианец?“ Та аз го обиколих пак света, живях 20 години в странство, компромиси не направих, особено в старческия дом дето жената искаше да ме принуди да ям месо дето се казва една глупачка, собственичката. Компромиси не правих, ама Бог ме е пазил винаги. Аз съм така силно убеден в това, че човек когато е идейно чист печели! Знаете ли, всяка печалба по пътя на лъжата е загуба. Всяка загуба заради истината е печалба. Единственото нещо, което не губи, това е доброто. Прави добро па го хвърли в морето, казва поговорката. Неумолим закон на причина и следствие. В: Сега вие сте присъствали на съборите, а присъствахте и на Рила, защото виждам ваши снимки. И: О, да. В: Коя година присъствахте? И: На Рила, последната година 1939-та година. Тогава Учителят се разсърди. За пръв път Го видях сърдит. В: За какво се разсърди? И: аз не можах да разбера нищо, гледах една група голяма с Него. Той така маха с ръце, изгони ги, разпръсна ги, отива към палатката Си. Те са три възвишения. На първото възвишение го среща една по-малка група, а на третото трима души Го срещнаха и тях ги разпръсна. Чух, че иска да напуска България. И аз отивам при Учителя горе сам и Му казвам: „Учителю, ако може един човек да се пожертвува, за да останете в България аз съм готов да изгоря на огъня. Готов съм“. Трогна се, целунах Му ръка, а пък аз почувствах, че Той ще ме остави да бъда свидетел до най-последните дни. И се чудя от къде у мене такава мисъл, че аз преди си мислех, че няма да живея до 60 години, аз бях така нежничък, нали. Достигнах до 91 и 92-рата започнах. В: Вие бяхте ли там, казахте до последните дни? Бяхте ли когато Той си замина на Изгрева? И: Не, не съм бил в София. Аз получих телеграма от брат Боев: „Учителят си замина“. Ето, аз останах, върнах се в България и сега с тоя разказ приключвам тази епоха.

13. ОКУЛТИСТИТЕ ОТ ЗАПАДА И УЧИТЕЛЯ И: Аз себе си търсех, такива преживявания имах. Ние загубихме всичко след Първата световна война и аз бях дълго време без работа. А пък не оставах гладен докато търся себе си, нали. И както бях ви казал вече, бях запознат с всички окултисти. И сега като бях в Германия имах възможност да присъствам на събрание на Фраймалрите. В: Кои са тези? Щайнеристи? И: Свободни зидари и на Розенкройцерите. Да видите какво интересно нещо. В: Те знаят ли, че тук е бил Учителят? И: Аз кореспондирах от Италия, защото те бяха тайни общества, нали? В смисъл тайни, не че са тайни, но затворени общества с ограничен достъп, защото както се казва да не се хвърлят бисерите на свинете, нали. И след това сега се обявяват открито. Обаче други са били първите розенкройцери, други са днешните. Ония са били по-издигнати. В: Мен ме интересува какво е отношението на розенкройцерите, на теософите в Европа, на щайнеристите по отношение на Учителя? И: В Лайпциг има общество на атропософите на д-р Рудолф Щайнер. Аз ги търсих един ден, намерих къщата където се събират, но не намерих никого там и след това не отидох втори път. Обаче в нашия квартал, свещеника, който ни навестява, нали немците са религиозни, то той ми даде една книга на д-р Рудолф Щайнер на немски. А с розенкройцерите кореспондирах от Италия. На моето писмо веднага ми изпратиха една брошура, те са от египетската мистична школа. Центърът е в Америка, нали. И ми предложиха членство. Членството е 60 марки на месеца. Плаща се литература. Брошурата ми беше ясна от край до край. Всичко е прекрасно казано, познато. Чел съм за Египет много работи. Обаче един капител в брошурата не ми хареса. Капителът, в който те дават образец форбио, ненасилието и на Истината. За Истината е посочен Сократ, а за насилието Юстиниян I. със своя лежеедик, християнския дик, с който преследвал розенкройцерската школа. Обаче се намерили хора, които я съхранили за бъдещите поколения. И аз им писах: „Розенкройцерското общество има основата си от 15-16 век, а Юстиниян царувал в 6. век. Каква връзка имат? И второ, Юстиниян не е преследвал никакво мистично учение, а напротив, той е защитил тракийската горска църква, която е била преследвана от суеверния Рим и лицемерния Бизанс. Следователно ако трябва да посочите като форбилд на насилието по-скоро е един Сталин, един Хитлер, но не и Юстиниян, който е защитил една църква, за да не бъде преследвана от другите“. В: Какво ви отговориха? И: А пък Сократ обезсмърти своето име със своя честен характер. Той не може да противоречи на себе си, не може да умре като една мърша, нали. Не може едно да приказва и друго да върши с неговия морал, обаче Сократ не се занимаваше с духовния свят, той имаше друг с когото говореше както човек с човек говори. В: И какво ви отговориха на писмото? И: Сега, нали да ви кажа и за Сократ. Един ден Сократ казва на своя най-любим ученик Платон: „Дете мое, ти си поет и често залиташ, хвърчиш зад облаците, не забравяй, че живееш на земята“. Платон му отговаря: „Учителю, аз знам всичко, което ти знаеш, а освен това зная нещо, което ти не знаеш“. За тия думи един друг ученик на Сократ с прякор кучето казва: „Аз се гордея с моя прякор кучето, защото хапя всички,които са по-големи от Учителя“. Той е фанатик обаче много мил, щото е откровен, ама до там е стигнал. А пък Платон е бил във връзка с висшата школа на Египет. Неговият чичо Солон-атинецът също е бил във връзка с мистичната школа на Египет, нали. И тия работи понеже ми са известни, аз ги казах така и очаквах, че щом те разбират своята работа ще ми отговорят, макар че самия тоя секретаря казва, значи името е важно, не стои в това какво човек учи, а как го учи. Именно аз исках това да подчертая, че вие учите това нещо, но как го учите, ето една хубава фраза сте казали, а пък стоите в противоречие с нея. Не ми отговаряха. В: Не може да ви отговорят, там е ясно. Още от самото начало бе ясно. И: Защото немците със своята мануя, че са най, най, най, те развалиха и теософското общество. В: По отношение тоя въпрос ми е ясен. Сега те, розенкройцерите знаят ли, че е съществувал Великия Учител тука в България, знаят ли или не знаят? И: Не знаят. Аз им изпратих от Учителя някои работи от „Учителят говори“ на немски, има го на немски. Нищо не разбраха. В: Те нямат представа от тази работа. И: Нищо не разбраха. В: Те нямат представа от тази работа. И: А Фраймаурите имаха събрание и търсят членове и те. Присъствах на събранието им в един голям там луксозен хотел, всичко струва пет пъти по-скъпо. Всичките са богати хора, всеки има кола, осигурени са и един беден човек като мене не може да бъде там, който стои със социална помощ от Германия, живее в социални жилища. Мен ми стига това, което получавам, разбрах, че не е за мен. Те се явяват на събрание с фракове, имат там ритуали. В: Така както и теософите. Друг въпрос. За теософите в западна Европа от времето на Кришна Мурти и т.н., какво знаеш по този въпрос, когато е бил теософският конгрес в Холандия? Когато са искали да провъзгласят Кришна Мурти за Христос, знаеш ли нещо по тоя случай? И: не зная, но знам, че Кришна Мурти отрече тия хвалебствия по отношение неговата личност, мисля че знаете това. В: Да, знам аз. И: Аз нали ви казах, не харесах и Софрони Ников с неговите кармични обяснения за убийството. Знаете ли, след като си отиде при Голямата Светлина, то пречупената светлина вече не е светлина. В: Сега аз ви задавам тези въпроси, за да видя и знам какво е вашето мнение, понеже сте били съвременник на Школата на Учителя и освен това Вие сте били в Европа. Защо? Защото в момента нашите приятели, нови млади, също залитат по Запада, което е изопачение и не е правилно. Тук е бил Великият Учител, те са тръгнали да търсят теософи, Рудолф Щайнери и т.н. И: По-семпло от Учителя и по-дълбоко няма. Абе това е неповторимо. В: Аз за това ви питам. И: Не може да се сравнява с никого Учителя. Аз не съм могъл никога да слушам един поп да ми говори за Бога. Ама Учителя говори за Бога, ама съвсем с Мъдрост. Ама сам Христос не създаде някаква религия. В: Ясно, въпросът е ясен. И: Ако ние познаваме Словото на Христа. Събират се днес от всички браншове на науката, учени, професори. Учените-теолози, даже от всички браншове, но какви са тия учени, не са учени, защото не творят наука, а които са заучили наука и според която и според Дарвиновата теория човек не е вече Форбилд Готес, създаден по образ и подобие на Бога, защото произлиза от маймуната. Но Божиите, теолозите, пък държат, че човека е направен по образ и подобие Божие. Обаче какъв е тоя образ също така не могат да обяснят. Едните и други са прави и криви. Еволюират формите, които са несъвършени, а онова, което е съвършено, което е направено по образ и подобие на Бога, то няма нужда от еволюция. Благодарение на него има еволюция, а не обратно. Когато Христос казва: „Аз и Отец сме едно“, Той не разбира, че Той като личност и Бог като бяла брада са едно. Ами Той каза и на своите ученици: „И вие сте едно с Мене, ама още не знаете това“. Как може човек Бог да бъде ограничен в една форма ако Той е без начало и без край. Ако Той е нещо, което стои над нашия триизмерен свят - дълбочина, височина и ширина. Ако е от едно по-високо измерение за това измерение ние нямаме представа за него, защото сме сами триизмерно устроени. Един шведски писател Морис Метерлинг беше написал една много хубава книга за пространството и времето, където засяга областта на опасната област на висшата математика и казва: „Вие като прочетете моята книга няма да разберете какво е четвъртото измерение, но поне ще може да правите разлика от това, което не е то“. На морския бряг, но върху пясъка беше открита една неимоверна голяма стъпка. Цяла сензация, преса, шум голям. Изследваха я учените и най-накрая установиха, че това е нашата собствена стъпка. Така човек по пътя на математиката и геометрията постига сам себе си. Бог като есенция е Дух и щом като той е направил човека по образ и подобие свое, то и човека е дух или една искра от необятния всемирен план. Тая същина, както ви казах, е това, което се казва „направено по образ и подобие“, съвършеното, което е вечно, не подлежи на промени, нали. Ние с на- шия език още и с нашите представи още не сме стигнали до съвършенство. Например, ние търсим щастието, всеки човек има право на щастие. Ами Учителят е казал: „Представете си щастието ще го поканите, то ще дойде във вашия дом, ама няма да хареса обстановката, ще се изпари“. На земята няма такава съвършена форма, която може да изяви щастието и следователно ние не можем да смъкнем щастието в локвата, а трябва да излеземе от локвата и да станеме едно с щастието. Познай себе си, за да познаеш цялата Вселена. В: Сега всички тези въпроси, които говорихте са застъпени и разрешението им е дадено в Словото на Учителя и нашето мнение е мнението на Учителя. То е дадено в Словото. Но поради това, че различни поколения в различно време по-малко са се занимавали със Словото, а повече залитат върху някои странични неща, по западни философи и т.н. И: Едностранчиво. В: И което е най-важно залитат по разни окултни школи. Учителят казва още 1922 г.: „Тази Школа се открива за пръв път във Вселената“. Не на земята, а във Вселената. Това е написано, има го и публикувано 1922 г. Беседи и упътвания. Тези неща са дадени. Всички онези окултни школи,които са били в Европа според Учителя, това като спиритизма, теософите и Рудолф Щайнер са дадени стъпала на европейската подготовка. Сега, нашето Учение на Учителя Дънов е дадено. Но което е най- интересното, съвременниците на Учителя от вашето поколение искаха да докажат Учителя чрез западните философи. И сега има такива методи, такива опити. Няма какво да се доказва, то е доказано. Те искат да докажат Учителя, кой какво казал в света, искат да докажат, че това, което Учителят го е казал, го има еди къде си в еди коя си философска концепция и т.н. Както в последно време беше правил опити един д-р Стратев и т.н. Тези опити ще се правят. Още 1945 г. този въпрос е разрешен с издаване на книгата „Учителят“. Когато е решено да се прави книгата „Учителят“, тогава брат Боев е искал да сложи една специална гласа с доказателства за Великия Учител. Кой какво казал за Учителя от Европа, на Изток и на Запад и тогава Мария Тодорова казва: „Няма да се включва този материал. Учителят е проявен и изявен, дошъл и се е проявил в Слово и в Дух и Сила“. Ние слагаме бариера, който иска да прескочи бариерата и да отиде в Словото. И сега се правят тези опити. Понеже вие сте били на Запад и затова аз ви питах за теософите и останалите общества. Сега всичко е ясно.

12. ПРОРОЧЕСТВА ЗА СЪДБИНИТЕ НА СВЕТА И: Слушал съм Учителят непосредствено да казва много работи за войната и за края на войната и ми се е запечатало в съзнанието силно думите Му, че най-накрая русите и американците щели да се разберат. Бях в Германия цели 12 години. След това дойде Кол. А зад Кол стоеше Щраус, най-големият привърженик на студената война, който все искаше да натисне копчето, да хвръкне нашата планета във въздуха и се чудех как ще се развият събитията при това положение сега. Беше страшно. Сбъркал ли е Учителят или нещо се е случило та да се промени? Че Той никога не е казал нещо, което да не е било така. Как мога да се усъмня в Учителя? Нали? Беше много нажежено положението. Изведнъж най-неочаквано за целия свят, за всички, изпъкна Горбачов, стана ръководител на СССР - голямата съветска империя от 1945 г. Той промени историята на света и се обърна всичко. Хайде сега какво да кажем, нали? Толкова много опитности имаме с Учителя. У мене е залегнало убеждението, уверението, толкова силно, че ще се променят политическите събития без всякакво съмнение. Учителят е нещо извънземно. Той е пратеник на Бога. Например, когато заминах за Германия аз не се посъветвах с Учителя. Впрочем, да. Но когато си доведох жена от там, то аз го питах за нея. Един път Учителят ми каза, че моята съпруга има връзка от богомилството. По време на богомилството тя е била при богомилите. В: И от там е връзката ви с вашата съпруга? И: От там иде връзката. Защото аз не търсех жена, нали, търсех душа. Сродна тъй да се каже. В: И я намерихте в Германия. И: Да. И веднъж тя беше тука в София, летуваше в Своге с малката ми дъщеря и отива на Изгрева. Беше ми писала в Лом да й изпратя пари. Тя седи на пейката, нали имахме пред салона маси, като лятна трапезария. Пред вратата на Учителя стоят сестри и чакат за разговор. Тя седи на пейката далеч от тях. Учителят излиза на балкончето и вика с пръст жена ми. Казва й: „Васко те чака в Лом“. „Но, Учителю, аз чакам да ми прати пари.“ „Парите са изпратени при Боян Боев. Идете при него.“ Как Той знае всичко и помага. В: Вие казахте, че сте ходили в Германия без да Го питате, така ли? И: Да. В: Това при първото ви заминаване ли? И: При първото ми заминаване в Германия през 1933 година. В: И вие докога стояхте там? И: Четири месеца. В: Вие за какво ходихте там? И: Нарочно за това. Нали ви разправих за кореспонденцията. В: Отидохте да си доведете съпруга. Но вие не Го питахте предварително Учителя. И: Не. В: И после като я доведохте, я показахте на Учителят. И: И после виждам, че всичко върви наред. Той беше много разположен към мен. Един ден по-късно, когато Учителят вече си беше заминал и трябваше да остана в София на работа, дадоха ми пак същата дървена къщичка, в която по-рано беше ни настанил Учителя временно когато отивахме в София. Един ден като се връщам от работа жена ми ми казва: „Васко, май ми е изхвръкнала чивията! Днес нещо ме накара да гледам в облаците. Гледам истинско кино. Толкова живи картини като кино. Един полуостров с вода, военната флота го щурмува, след това отвътре на средата преминаха и земята гори“. Тя не знае, не чете вестници и не знае нищо от политика, не знае какво става по света. Това беше 38 паралел, когато влязоха през май американците в Корея. Същият ден тя вижда събитието как е и други случаи имаше, само че тя е малко, как да кажа, свенлива, не страхлива, тя е смела. Има интересни положения както отговаря на германците нали, обаче страхува се от другите да не помислят, че е откачила и че е полудяла. Пазеше си виденията и не ги разказваше. Викам: „Щом не искаш, те ще престанат“. Ама много интересни работи. И аз един ден като наблюдавах Учителя на поляната, Той беше се съсредоточил в едни такива облаци, като че се е концентрирал само там, така нали и ми беше любопитно да знам, какво наблюдава той в облаците. И като се случи туй нещо с моята съпруга имам известно обяснение нали. В: Той наблюдава горе облаците над Изгрева? И: Ако Хилда може да види толкова, Той може да вижда повече, нали? Той не само наблюдаваше съдбините на света, но ги и управляваше чрез небето над Изгрева. Тук беше пъпа на земята и център на света.

11. ИЗПОВЕДТА НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ И: Когато ходих при Лулчев, той ми даваше книги и аз чета неговите книги. Аз си зададох въпроса: Тоя човек го познавам като честен човек. Ако той наистина е честен, тия работи, които върши с Учителя, той трябва да осъзнае един ден грешките си и да направи своята изповед. Защо исках тая изповед аз не знаех. Защо мислех така също не знаех. И най-накрая на живота на Учителя, близко, в последните дни, когато идвам веднъж в София и посещавам Лулчев. Чукам на вратата му. Той седи на бюрото си и не ми обръща внимание. Почуках настоятелно, стана, дойде, отвори вратата, беше разсеян някъде другаде, мисли. Викам: „Не сме чужди, ако не съм улучил удобно време, да не ви преча да ми кажете да дойда друг път?“ Той ми даде знак да чакам. Отиде назад, бръкна в един рафт, извади ми една малка книжка. Няма време значи да ме приеме, а ми пъхна книжката в ръцете. Защо няма време? Той е разбрал сигурно, че вече никога няма да се видим. Защото тая малка книжка беше изповедта, която аз очаквах. Наистина, аз не съм ясновидец, ама много работи ги предчувствам така и тъй се случват. Книжката беше неговата изповед. В: Как се казваше тази книжка? И: нищо не помня, съжалявам, че съм я загубил. В нея той разправя и предава разказа с един старец, а стареца му разправя как Учителя го е обичал, как му е давал познания, а той ги е преписал на себе си. Често пъти, когато Лулчев е бивал изпращан от Учителя да си отиде, е поискал да се връща, да върви по една посока, а Учителят му е попречвал и го е превеждал по друг път.И след туй той е узнавал, че на този път и на едно място са го очаквали да го убият. В: И това се случвало много пъти. И: Да, случвало се е много пъти. И даже ако не се лъжа дори изпратените убийци после разказвали, че този Лулчев имал голям късмет, понеже върви, но не се връща по един и същи път. В: Аз знам, че са му правили атентат. И: Да. Най-после стареца от книжката като му казал тия работи, Лулчев хуква да бяга и стареца го пита, къде? „Отивам да целуна нозете на Учителя.“ В: Това е към книжката, така ли? И: Това е към книжката. В: Значи, отива да целуне нозете на Учителя. И: Това е една изповед, това е едно разкаяние. В: Значи в тази книжка се съобщава, че винаги когато го е изпровождал, превеждал го не по същи я път, а Той му е давал друг път. И: Друг път, а той след това узнава, че там са го чакали да го убият. В: Това е в самата книжка. И: Да, в самата книжка. Ако се намери тая книжка, тя е много ценна. В: Да. Аз имам такива напечатани негови неща, трябва да проверя за тази книжка. И: Слушал съм да казват, че когато Лулчев е бил в една килия с друг един приятел. В: С Методи Константинов, защото били в една килия. И: С Методи Константинов е бил по-късно. А той с някого е бил в една килия? В: Отначало бил с Методи Константинов. И: Не, аз съм чул нещо друго, бил с друг човек. Той говорил така с него, от което личи, че той е голям комунист по идея, че не е против комунистите, напротив, в тяхна полза е, симпатизирал е. В: Когато е бил в една килия с някого. И: Казал на своя другар (съквартирант) по килия, че ще има духовна среща с Учителя в 10 часа. В 10 часа Лулчев става, прави няколко крачки, кланя се, говори. Тоя нищо не вижда, ама се сетил. Смушкал го: „Питай за мене“. След свършване на разговора Лулчев казал на съквартиранта: „Учителю ми каза, че мога да бъда свободен, че няма да бъда осъден, обаче по тоя начин аз оставам в кармична връзка с комунистите. Ако искам да скъсам с тях, трябва да приема разстрел“. И Лулчев приема, че трябва да мине през разстрел. В: Сега тоя съквартирант кой е? И: Не го знам, мен ми е разправял това друг. Кой ми го е казвал? Ами същият, който е бил в килията с него и който бил освободен. Нали е искал да узнае чрез Лулчев какво ще стане с него, на което Учителя казал: „Другият е свободен“.

10. НЕПОЗВОЛЕНИ СНИМКИ И: Аз вече правех с удоволствие снимки на Учителя и един ден като знаеха това Славчо Печеников беше ме поканил на вечеря. Аз не бях поканен на вечерята, но бях поканен да снимам Учителя. В момента когато вдигам апарата, Учителят стана така сериозно намръщен, вдига ръка, разбрах, че не позволяла и веднага изчезнах. В: Значи Учителя не е съгласен? И: Изчезнах, защото почувствах, че Той е несъгласен и мене ми стана толкова мъчно, че аз не можех да си намеря място. Исках да не съществувам. Ама такава мъка. Братя идват при мене, утешават ме: „Ти не си виновен, ние знаеме какво е, всички знаем, Учителят знае“. Не мога да се успокоя. И Учителят като си тръгна ме намира в стаичката, идва при мене и ми казва: „Само когато съм на храна не ме снимайте!“ „Ох!“ И така приключи тоя случай.

9. БОЛНОТО УХО И: А един втори случай има с жена ми когато тя заболя с ушите си. Стигна се до там, че трима лекари я преглеждат в Лом, за консулт я пращат в София на хирург. Трапанация трябва да се прави на ухото. Тръгваме веднага за София. А от Германия, тя казва, че имала някакво вътрешно предупреждение непрекъснато, че това ще й се случи. В: Някой ясновидец? И: Не, как беше точно не помня, че няма да бъде операцията сполучлива. И затова тя не пожела да отиде при хирурга, а пожела да отидем при Учителя. Вечерта пристигаме в София, Той на сутринта трябваше да отиде на Витоша. Предадох, че съпругата ми е в ръцете на сестра Гумнерова, която знае немски, тя се среща с Учителя, Учителят казал, че ще мине, но да й налага на ушите с един топъл компрес с трици. Вечерта се връща, пита: „Как е германката?“ Дава назначение за един млечен компрес. Мляко се сварява, изцежда се лимон в него, после се вари, получава се едно сирище и се прави лапа в тензухена кърпа, налага се на болното ухо. Изтече всичко от ухото като гной и секреция. Олекна й, спадна температурата, която бе висока. Тя е вече здрава, на другия ден се връщаме в Лом. Лекарите я гледат, преглеждат я отново и не могат да разберат нищо. И какво да им разправям, дали ще ми вярват? Замълчах си. А жена ми Хилда също мълчи. Тя знае вече, че Христос и Учителя е едно и също нещо, оценява вече, има две опитности с него, живи и реални, които дават живот.

8. ИНФЕКЦИОЗНАТА БОЛЕСТ И: така живяхме тука, роди ни се една дъщеря, като малка тя заболя от една инфекциозна детска болест. В: Дъщерята как се казваше? И: Стела. И съпругата ми Хилда мислеше, че като е прекарала същата болест, има имунитет, обаче и тя се разболя. В: Каква беше болест, скарлатина ли, варицела, морбили, дребна шарка? И: Да, нещо подобно. Понеже никога не искам помощ от Учителя, получавам едно писмо от брат Боян Боев. Учителят ми прави поръчка за снимки от Рила. Аз разбрах вече какво става, щото Той казва: „Ако не чукаш, няма да ти отворят, ако не искаш, няма да ти дадат“. Понеже аз не чукам, Той по тоя начин ме подсеща да търся помощ от него. Дава ми да разбера, че трябва да чукам и искам. Отговарям веднага, че ще изпълня поръчката след като се освободя от карантината, защото аз бях в карантина. Трябваше да ги пазя и вечерта когато ги настанявам за спане, връщам се и в моята стая през една стая, сядам на леглото си и съм изморен и готвя се да си лягам. А чувствам, че Учителят е дошъл при мен и, не съм ясновидец, но така живо го чувствам, че Го виждам, че ми се усмихва и иска да ме освободи от страданието ми. И аз Му се кланям. Нали никой не ме вижда. Изведнъж жена ми писна от другата стая: „Васко, Васко“, тревожно вика „Васко!“ Отивам и тя със сълзи на очите ми каза: „Ти си отиде да спиш току-що. Аз съм будна, не съм заспала. Стената изведнъж стана млечно бяла, прозрачна до безкрайност и Христос с една светлина голяма ми подава една корона и аз се изплаших и викам: „Васко, Васко, Васко“. Да. В: Това е през време когато дъщеря ви е болна? И: Да, когато те бяха болни и двете от инфекциозна болест. Точно така оздравяха още на следващия ден. Жена ми - вече повярва в Христа и Учителя.

7. ГЕРМАНКА ЗА СЪПРУГА В: Да, сега разкажете за вашата съпруга? И: Да. Аз имах един приятел, който беше музикант, бедно момче, а аз продавах музикални инструменти в моята книжарница. Подарих му една цигулка да си изважда с нея хляба. Станахме добри приятели. По-късно той се ожени за една германка, която беше на гости в България, кореспондирахме си с Германия, разменяхме си снимки чрез него. Запознах се с една германска девойка, завързах кореспонденция и едно чудо, четехме си мислите в писмата преди да си получим писмата. В: Как ги четяхте, в какъв смисъл? И: Ами мисли, които аз изказвам, тя ги вече почувствала и обратно и това ни свърза да се потърсим, да се запознаем. Пътувах в Германия, останах там четири месеца, бащата беше против нашето приятелство, казваше, че в България къщите нямат дюшемета и за вода се ходи на далеч, въобще искаше да я изплаши, да не тръгва с мен. Аз казах: „Ако идваш сега, идвай. Ако отложиш - край“. Да, сключихме брака в Германия, дадоха й един паспорт, че губи жителството на Германия, ама с тоя паспорт не може да получи виза от никакво посолство. Като едно куче изпъдено на улицата без права. В: Кога сключихте брак? И: През 1933 г. през времето на Хитлер. Отидох при българския вицеконсул в Лайпциг Парлапанов, той взе телефона, намеси се и чрез него получих редовен паспорт за нея. На влака ни свалиха. Свалиха жена ми гестапо, да я разпитват. Влакът стои, не може да мърда. Връщат се с жена ми да видят, защото като й задали въпроса тя им отговори така, че такива мъже не се отхвърлят. „На германците такива ни трябват“. В: В какъв смисъл трябват? И: Дала им отговор, че мъжът й е от висша мъжка раса та им затворила устата. Те я питат защо се жени за чужденец? И дошли да любопитствуват да видят кой е този българин, който е откраднал една германка и я отвежда в България. В: Те видяха ви, одобриха ви. И: Не, много те няма какво да одобряват, те просто не можеха да ни спрат по закон. Обаче едно друго тесногръдо нещо се случи, шест месеца след престоя ни в България жена ми трябваше да се венчае втори път и в България, за да има българско поданство. А получаваме писмо от „Кранкенкасе“, че те са били отговорни за тия шест месеца за нейното здраве и я молят да внесе вноските във валута за тия шест месеца. В: „Кранкенкасе“ е осигурително дружество? И: Болнична каса, която осигурява здравето ама се плаща членски вноски за месеца, понеже са отговорни за това време. В: А това е в Германия или в България? И: В Германия. И от там пращат писмо в България. Сега, ако аз им пиша, че нямат право ще ми кажат, че съм некултурен българин. А пък аз не им казах лъжа, казах им, че моята съпруга наистина е паднала от едни стълби по време на бременността и детето в нея беше се обратно преобърнало. В: Значи тя е била бременна. И; Да, и имаше нужда от лекар. И питам: „Аз не знаех, че вие сте осигурили жена ми и сте отговорни за това време. Моята жена имаше такъв и такъв случай. Моля ви, кажете ми какви формалности са нужни, какви документи трябва да ви пратя за това време, за да получа разноските“. Не се обадиха. В: Понеже трябва да дадат пари. И: Да, щом имат да взимат - да, щом имат да дават - не.

6. КОЛКО Е ВИСОК ВРЪХ МУСАЛА? В: Казахте за Лулчев, вие сте го посещавали много пъти, така ли? И: Да, и той винаги ми даваше негови книги. Така например той разправя за себе си, че един ден като чел сутрешния си вестник в едно кафене, чете една новина, а по-напред имал разговор с Учителя. Учителят го пита: „Колко е висок Мусала?“ И Лулчев като един ученик, който си е научил добре урока, отговаря: „2927 м“. Учителят го пита: „Как измервате?“ Лулчев, разправя Му всички научни методи за измерване. Учителят се усмихва и казва: „Мусала е над 3000 метра“. А Лулчев пита: „А Вие как измервате?“ „Има известни магнетични течения, които се чувстват само над три хиляди метра“. Магнетични течения има, които ги чувства Учителя, ама нали той ги не чувства. Един ден Лулчев седи в едно кафене, чете сутрешния вестник и едно малко антрефиле съобщава, че германски учени били на връх Мусала, измерили върха и бил 3009 м. Скача той зарадван да се похвали на Учителя, че Мусала е над три хиляди метра, обаче изведнъж се засрамил пред себе си. Лулчев ми разказва: „Учителят, който никога не ми е казал една лъжа, който толкова пъти ми е спасявал живота. Аз искам по едно място да си ида, а ме препраща от друго място да си отида, където е безопасно за мен. Нали аз не му повярвах, а повярвах на жълтата преса“. И не се смирил пред знанието на Учителя, а решил да му се похвали с новината от вестника. Неверни Тома. Такива бяхме всички отначало. После го познахме в Дух и Истина.

5. ГРЪМ ОТ ЯСНО НЕБЕ Още във втората година като бях на 26 години чувствах, че имам някаква пъпка, която ме мъчи, боли ме, не можех да разбера защо не излиза, защо не пробива навън. Цяла седмица изминава и най-после ме тръшна на легло. Викат стар лекар, веднага казват, това е червен вятър, да не бъде късно, веднага пращат, дават рецепта да вземем един мехлем от аптеката. Намазаха ме с този мехлем. По едно време несъзнателно се изправям седешком в леглото, чувствам, че един мой брат от Лом, единствения, който имам, той е сега жив, ама на моя възраст на 91 г. на легло. В: Как се казва? И: Никола Ценов. Прекрасен, добър човек. Той телеграфира на Учителя, че брат Искренов е в опасност за живота си и както казвам чувствам, че една вълна минава през мене и един гръм от ясно небе, силен гръм ама не на слух, а на усет. Инстинктивно слагам ръката си на носа. От носа ми изтича кръв, пъпката се пукнала, гнойта изтече и в същия момент аз съм бодър, ставам, ходя си, здрав съм. На другия ден отивам на работа. Когато един ден пътувам за София и се виждам на поляната с Учителя, между разговора исках да Му благодаря. Изведнъж почувствах една стена издигнала се между двама ни. Той се загуби, съобразих и проведох първия разговор и стената изчезна. Учителят усмихнат разговаря с мене. Същата тая невидима стена друг един брат е изживял по същия начин. Ясно е, че Учителят не обича да Му се благодари. В: Той другия брат кой беше? И: Учителят казва така: „Когато едно зло идва отвън, не кармически, мога да му махна на раз-два. Ако е кармически не се мешам в работата на Бога“. Тогава идва гръм от ясно небе. В: Другия брат кой беше? Лулчев ли беше? И: Лулчев, да. В: Той тогава е вдигнал стена, за да не пречи. И: Да му каже, че не е нужно да говори. Защото Лулчев правеше неща на своя глава. Той е такъв, а аз съм го посещавал при всяко идване на Изгрева.