Ани

5. ОПОЖАРЕНАТА ХИЖА С младежите, освен през лятото, но и през зимата правехме екскурзии до Рила. Използвахме направените хижи, които бяха безлюдни в онзи сезон по онези години. Но аз реших да си построим собствена хижа на Вада. Идеята бе моя - трябваше ни хижа, за да бъде наш подслон, когато отивахме зиме за по няколко дни, така също да я използваме като база за почивка през лятото, когато се изкачваме за езерата. Аз взех разрешение от горските власти в гр. Самоков да отсечем дърва, за да направим хижа. Като разбраха каква е нашата цел те ни съдействуваха. Обикновено селяните вземаха разрешение да секат дърва, които извозваха с коли до гр. Самоков, където ги продаваха на гражданите за отопление. А ние искахме да отсечем дървета, за да направим хижа. Събрахме се една група младежи и за два месеца вдигнахме цяла хижа на два етажа. Долу имаше мазе, а на първият етаж имаше столова и над нея спалня. Работехме цяла есен докато падна първия сняг. Цялата младежка група се прибираме в София и реших да се похваля на Учителя, какво чудо на чудесата сме направили за два месеца. Но искам да подчертая, че ние изобщо не Го бяхме питали, а решението беше лично мое. А аз го правех в името на общото дело и за улеснение на Братството. Така аз смятах. Като разказах на Учителя, Той за първи и последен път ме гълча. А знаете ли какво нещо е да те гълчи и да ти се скара Учителят? Голям срам заради голямото ми непослушание. „Вие какво сте направили горе? Вие сте построили свърталище на ловците и те ще изкористят и ще извратят идеята ни за братски живот, която вие сте вложили при самия строеж на хижата." Каза ми още много такива думи. Аз се свих, подвих си опашката и тихичко се измъкнах. Разбрах, че съм направил груба грешка, че не съм питал Учителя. След това седя и си мисля и премислям много неща. По онези години имаше много ловци по Рила, защото имаше и много дивеч. Каквото искат, това могат да убиват. И щяха да пият, да ядат, да печат убития дивеч в нашата хижа, която построихме в името на Високия Идеал. Какво стана по-нататък? На следващата година, когато се изкачихме отново там - какво да видим: хижата бе опожарена. Пред нас се търкаляха овъглени греди, Оглеждаме се и ето се задава един селянин, който караше дърва. Спряхме го, той ни позна, защото ние бяхме същите, които бяхме построили тази хижа. Разказа ни какво се бе случило. Попът от селото насъскал селяните да я изгорят, да не би да стане дъновистко свърталище. Попът им разказвал, че ние ще им крадем жените, после щели сме да ги караме в хижата и да правим с тях, каквото си искаме. И после те щели да се върнат в селото боси и по бели кошули. А бялата кошуля беше част от женското облекло. Тя бе скроена от горе до долу свободно и представлява нещо като днешната нощница, но е направена от бяло платно. А това бе най-ужасяващото за селото, че ще пристигнат боси и по бели кошули в селото. Така че селяните отишли, запалили хижата, напили се и играли хоро около запалената и горяща хижа. Вместо жените да играят хоро боси и по бели кошули в хижата, то селяните решили те да изиграят едно хоро на хижата след като я подпалят. Така бяха решили и така бяха го сторили. Та това ни разказваше нашият познайник от селото. И какво стана най-накрая. Поради нашето непослушание ние бяхме направили хижа за свърталище на ловци. Аз не се сетих да искам от Учителя разрешение да си поправя грешката. Тогава Учителят намери друг, който да поправи моята грешка. Така селяните изпълниха волята Божия. Тоя хижа не трябваше да я има. Така че Бог си служи с всички хора, само и само да изпълнят Неговата Воля. И попа, и селяните, и босите женски крака и бели кошули свършиха една работа за Бога. Но тази идея, която ние пуснахме получи своята реализация по друг начин. Никога не предполагах, че тя може някога да се реализира. Следната година гледам Учителят, че се върти около един голям камък. Той никога не казваше какво ще правим по-напред. А ние застанахме около Него. Учителят оглежда камъка, а ние само се чудим какво ли ще стане с този камък. Учителят взе едно дърво и с него показа, че този камък трябва да се повдигне и премести. Разбрахме, че на това място трябва да се направи нещо като заслон. Аз събрах младежите и слезнахме на първото езеро, където имаше изгоряла гора. Там имаше отделни борове и ние ги отсякохме и с голям труд ги извлякохме горе на билото. Аз отговарях по дървената част на заслона, А Гради, който беше зидар иззида със суха зидария заслона. С тези дървета направихме покрива, а за да го покрием ходихме на екскурзия на Шестото езеро и оттам всеки донесе по една плоча. И така се получи тоя прекрасен заслон, който можеше да ни потули. По-късно там разположихме кухнята. Така Учителят реализира нашата идея, но по друг начин. Когато започна да се строи заслона, Учителят отначало нищо не каза. Отвътре всеки знаеше какво трябваше да прави. Учителят никому не нареждаше какво да прави. Нямаше никой, който да ти нарежда - прави това, не прави онова. Ръководството беше от Учителя по вътрешен път. Той не даваше своите нареждания гласно или отделно. А Той пускаше известна мисъл и тези от нас, които бяха готови я долавяха, но те я долавяха като своя мисъл и я реализираха. Ето, това бе най-чудното. Те долавяха мисълта на Учителя като своя мисъл и сами тръгнаха да я реализират. По този начин Учителят ръководеше цялата работа, без да нарежда на когото и да било. Всеки възприемаше Неговата мисъл като своя и понеже тя излизаше от един център, то този център обединяваше всички части в едно. Всяко отделна насочена и схваната мисъл от нас, след като се реализираше поотделно, тя тутакси се сглобяваше в общия порядък на нещата. Това е най-идеалната и най-съвършена организация. Това е така нареченият синархичен порядък на Бялото Братство. Това е Божественият порядък, това е най-добрият порядък в света, който може да има. А ние го изпитахме като модел горе на Рила. Нашата организация на Рила беше безупречна. Да се заведат горе на 7-те езера над 500 човека и да им се осигури храна, подслон и всичко, което е необходимо за един лагер за два месеца - това не бе малко в онези години. Учителят без никому да нарежда всичко Той движеше със Своята мисъл. Ние като ученици трябваше да я доловим и да я реализираме като своя. Така Той всичко ръководеше и обединяваше. Това бе епохата на онзи модел, който се изпробваше в човечеството чрез синархическият порядък. Той бе сполучлив. Но днес Учителят Го няма и тези хора, които долавяха мисълта му също вече ги няма. Те отдавна си заминаха от този свят. Затова го няма този синархически порядък, но ако от вас някой иска да работи, трябва да вземе този модел. Моделът е изпробван от нас. Обединяващия център е Словото на Учителя. Идеята за този модел го имате в Словото. Ще го намерите там и ще тръгнете да я реализирате и всеки сам ще тръгне да реализира своя дял като всеки ще смята, че сам реализира своята мисъл. Но ако вие сте от вътрешната верига на Бялото Братство, то всеки един от вас ще реализира своя дял от общата работа. И тогава в един миг всички ще разберете как отделните части се събират в едно и то само тогава, когато обединителят се намира в Словото на Учителя, защото Словото е Мечът на Духът Божий. Ето там е разковничето на вашият успех и разрешаването на задачите ви като ученици в тази Школа. Друг път нямате. Другият път е онзи, който опит ние направихме и тогава друг дойде да коригира нашата погрешка. Друг дойде в името на злото подпали онази хижа, която бяхме построили и тя изгоря в името, за да се запазят неосквернени босите крака на селянките, както и да се съхранят неопетнени белите им кошули. В един разговор Учителят каза: „Ако ви се отворят очите ще видите как Злото днес е станало слуга на Доброто и върши неговата воля! " А аз бях свидетел и в един миг ми се отвориха очите и видях цената и истинската стойност на босите крака и на белите кошули. А това не е малко.

2. ПЪРВИТЕ ЛЕТУВАНИЯ НА БРАТСТВОТО НА РИЛА Идеята да се построи братски салон вече няколко години е спохождала умовете на братята. Дошло време да се построи братски салон. Учителят поставил въпроса, къде да се построи салон на ул. „Оборище" 14 или на Изгрева. Тогава там са били закупени няколко места и се е наричало „Баучеровото". Само трима от попитаните са били за това да се построи салон на „Баучеровото". Сега тука е интересно да се види метода на Учителя. Учителят не се е противопоставил на мнозиноството. Тогава те всички са излизали да посрещат изгрева на слънцето на закупените места горе на „Баучеровото", но братския салон се построява на ул. „Оборище" 14, където Учителят държи своите беседи. През 1926 г. приятелите решили за Учителя да направят една стаичка горе, където са посрещали изгрева на слънцето. Направили стаичката като смятали, че тя е за временно и ще се използва докато са там. Обаче Учителят през зимата остава да живее там и не слиза долу в дома на Петко Гумнеров на ул. „Опълченска" 66. Тогава те разбират, че Школата трябва да бъде там, където чакат изгревите на слънцето. Затова през 1927 г. започва строежа на братския салон на Изгрева, който завършва 1928 г. На събора през 1927 г. Учителят говори в салона, а предната година на същия събор е говорил на поляната, а братята и сестрите са стояли прави, слушайки Словото Му. С учредяването на Школите - Младежкия и Общия клас се тури началото на пътя на ученика. Беше много строго. Ако ученикът един път отсъствува, без да има оправдателна причина се изключва от Школата. Проверката не беше външна, но вътрешна. Изключването от Школата се разбира, че ученика прекъсва връзката си с Учителя. Това е вътрешната Школа, където Учителя научава ученика, да се справя с всички трудности и противоречия в живота. Нашият братски живот беше свързан много с живота на природата. Всеки четвъртък братството отиваше на екскурзия на Витоша на нашия Бивак. Бяхме преминали през братските лагери в Родопите и на „сините камъни" в Сливен. От 1922 г. той почва да ги извежда на Мусала. Тук се спеше на голата земя. Тогава нямаше палатки, нямаше спални чували, нямаше и хижа. Каквото си изнесеш на гръб лично, с него ще бъдеш и с него ще прекараш. Изкачвахме се горе и отсядахме на езерото под връх „Иречек". Под „Иречек" има две езера - едното е над, а другото под „Иречек". Там има една поляна. Правехме си малки огньове и се пиеше изобилно гореща вода. Тук спяхме на самата гола земя. Учителят лежеше на дясната страна. Бе завит само с пелерината. Спеше непробудно. Ставахме в три часа през нощта и тръгвахме към Мусала. Там посрещахме изгрева на слънцето. Обикновено Учителят ни водеше, изкачвахме се на върха, правехме молитви и после слизахме на езерото „Окото", където прекарвахме целия ден. Вечерта слизахме да спим на хотел „зелена поляна", т. е. на голата земя. Да, това бе сурова школа. Школата на Учителя е една сурова школа. Ученикът трябваше да бъде здрав физически, психически и духовно. Излизането на връх Мусала почва от 1922 г. Аз, като представител на по-младото поколение имах великото щастие да бъда на тези екскурзии от 1928 г., чрез които ние отидохме за пръв път на 7-те рилски езера. Отначало за 7-те рилски езера ние преминавахме през Дупница (гр. Станке Димитров). Излизането се извършваше на два етапа. Първия ден стигахме до едно място под Скакавица, където преспивахме на открито, а втория ден пристигахме на езерата. През 1929 г., с брат Славчо Печеников-Славянски, с когото ни свързваше много тясно приятелство през лятото на същата година ходихме да работим край Вакарел-Чамурли. Там хем изкарвахме курорт, хем припечелвахме по нещо. Някой ни съобщи, че Братството отива на екскурзия на 7-те Рилски езера. Ние решихме да оставим всичко, онова, което работехме, но да отидем на Рила, затова и не ни платиха. И от Вакарел тръгнахме пеша. Имахме само половин питка кашкавал и почти никакви пари. Пътувахме, а вечер спяхме по плевниците и селяните ни отпускаха по някоя резеница хляб. И така пеша от Вакарел, та до Сапарева Баня. Там спахме пак на открито и се качихме на хижа „Скакавица" без пари и без провизии. Имахме някакъв вътрешен подтик, че трябва да се отиде на езерата. Но изобщо не бяхме се замислили с какво ще живеем. Знаехме, че важното е да сме там. А защо трябваше да сме там - това не знаехме. И в хижа Скакавица се запознахме с един младеж, който неочаквано получи съобщение да слиза веднага. А той си беше изнесъл хранителни продукти за цял месец. Реши и взе та ни ги даде всичките. Напълнихме нашите раници, както и неговата, даде ни карта и компас и ни заведе лично до първото от 7-те Рилски езера. След като се убеди, че ни оставя живи и здрави и с три раници пълни с храна, този младеж се върна пеша без никакъв багаж в града. Ето, виждате как Небето промисля всичко. Ние бяхме там с такава вяра и с такава вяра се бяхме насочили за езерата, че не ставаше въпрос за това какво ще ядем и как ще живеем без храна. Ние не бяхме мислили, но Небето промисли за нас. Така вече ние имахме храна. На първото езеро си направихме Бивак в клека. С клек се оградихме, да не би някоя мечка да стъпи отгоре ни. Решихме да разучим местността. Ходехме на смени - единия седи и пази храната, да не би да се яви мечка и да я изяде, а другия се разхожда. Така се сменяхме. И едно ранно утро пристигна първата група от нашите приятели. Водеше ги брат Симеон Симеонов. Понеже ние вече бяхме цяла седмица там, вече познавахме местността и им станахме разводачи - развеждахме ги и им показвахме. Докато чакахме втората група с Учителя, със Славчо решихме да разведем нашите приятели до езерото на Съзерцанието. От там тръгнахме нагоре по сипея за езерото на Чистотата. Нямаше никакви пътеки. Чак когато взеха да се сриват камъните отгоре, разбрахме колко опасно било да ги водим по този път. И от езерото на Чистотата пак без пътеки се спуснахме до второто езеро. А там вече ни чакаше първата група, която беше пристигнала със Симеон Симеонов. На второто езеро избрахме място за лагер. Значи ние двамата с моят приятел бяхме на първото езеро и там престояхме около една седмица, а след това като дойде групата се качихме на второто езеро. Тези приятели, които Симеон доведе не носеха със себеси почти нищо. Само за най-възрастните сестри ние построихме от две платнища навес, направихме го добре и те там спяха под него. Онова, което трябваше за храна, облекло и завивки, всичко се носеше на гръб. Учителят ни оставяше свободно да се проявим такива, каквито сме. Не искаше да се налага. Оставяше ни ние сами да се организираме. Ние искахме, но не можехме. Като виждаше нашият подтик, то Учителят по вътрешен път ни помагаше. Така на първо време, когато слизахме от влака на гара Дупница приятелите заангажираха разни власи с техните коне да ни карат багажа. Понеже всеки сам за себе си уреждаше въпроса с багажа си, то власите се възползваха от това да ни искат много пари. Скоро ние разбрахме, че трябва да имаме единна организация. С това се заехме ние, младите братя. Но преди това, след като Учителят разбра колко много пари ни взимат, Учителят отсече: „Другата година от тук няма да минаваме. Те, власите трябва да си научат урока, как се работи на Бога с пари!" И те го научиха. Комунистите ги научиха как се работи на Бога без пари: взеха им конете, стоката и ги принудиха да се заселят на едно и също място. А те бяха свикнали на волен и чергарски живот. Движеха се безпрепятствено от място на място и от планина на планина. Същата съдба сполетя и каракачаните, които имаха многобройни стада от овце по планините. Успяхме да се срещнем и да се уговорим с един влах доста благороден, с благородна осанка. Казваше се Янко. Той се нае да поеме превоза на всичките приятели, което окончателно облекчи нашето положение. В тия години качването от Дупница се извършваше на два етапа - с едно приспиване под хижа „Скакавица" на открито, а на втория ден бяхме на езерата. Сутрин за изгрев слънце се изкачвахме на една височина, там изчаквахме изгрева, след което Учителят държеше беседа. Пеехме песни и слизахме за Паневритмия долу в лагера на второто езеро. А когато решавахме да играе Паневритмия на третото или на петото езеро, както и при езерото на „Чистотата", то закусвахме и тогава отивахме. Прекарвахме деня горе в разговори и в малки излети до другите езера. Сутрин от Молитвения връх се разкриваше надолу прекрасна долина, която будеше в мене голям интерес. Аз обичам да изследвам планинските дебри. Затова реших една година с едно приятелче да тръгнем пеша от Самоков, за да изследваме тази долина. Тогава никой не ходеше там. Беше девствено място. Беше пълно с дивеч - имаше вълци и мечки и селяните ни плашеха, че мечките щели да ни изядат. Въпреки това ние пеша от Самоков стигнахме за един ден някъде до там до гдето е сега горския дом. Него тогава го нямаше. Спахме в гората - това си беше за нас нещо обикновено. Втория ден продължихме нагоре, стигнахме до Вада. Нагоре нямаше никакви пътища. Взехме посоката по един коларски път от Вада, който излиза към Салоните, но ние не бяхме минавали по него и не го познавахме. Беше един чудно хубав ден. Стигнахме до една дълга хубава поляна. Вече бяхме минали гората, тук-там се показваше някой самотен бор. И изведнъж от някъде ревна мечка, а ние бяхме застанали до един сух бор. Приятелят ми беше малко тежък и аз го подбутнах отдолу да се качи нагоре, а след него аз се изкатерих като котка. От там наблюдавахме как мечката реве в клека. По едно време спря. Ние не я виждахме. По едно време ми се препи вода и си казах, че трябва да слезна долу, за да си утоля жаждата. А пък долу вода чудна - таман слязох и се наведох да пия, че като ревна онази ми ти мечка над мене и аз право бегом на бора. Тя продължи непрекъснато да реве, но стоеше в клека и не се виждаше. Така ние от бор на бор на прибежки излязохме някъде към Салоните. От там се спуснахме към второто езеро. А тая долина беше пълна с ягоди, малини, боровинки, огромно изобилие. След това започнах да водя младежки групи за ягоди, боровинки и малини. Тогава нямаше този просек, по който вие се изкачвате. Беше голям гъстат клек. А ние се изкачвахме някъде към салоните и от там се спускахме към езерата. Но аз реших, че ние можеше да прокараме през клека път, да слизаме на право и от там вече нашите групи да могат да се качват направо на езерата за един ден. Винаги около мене имаше младежи. Подбрах една групичка и със секири прокарахме път през гъстия клек, изсякохме сумати клек и пробихме клека и прекарахме път, за да могат конете да минат. Вече нашите групи и коне взеха да минават през Самоков и за един ден да се изкачват. Камионите тръгваха от София натоварени с багаж и с приятелите. Понякога багажа се возеше с камиони, а приятелите пътуваха с автобуси, които идваха до гората, която е веднага след Говедарци. Нямаше път за нагоре. И оттам с багажа върху конете отивахме за един ден на езерата. Обаче нашите хора се губеха и затова младежите организираха конвой, така че да не разбират приятелите, че ние бдим над тях. Бяхме най-малко трима. Единият върви най-напред, вторият е по средата, третият върви най-накрая като първия и последния си сигнализираха с определени сигнали според движението на приятелите. Никой не пускаме да мине напред. Първият напред води, последният пази да не изостане някой, а средния поддържа връзката между първия и последния. Така всяка група се извеждаше до езерата. Сега 50 години след това голяма част от гората е изсечена и пътят е обозначен и човек трудно може да се изгуби, защото има и туристическа маркировка. Но в онова време човек лесно се губеше в тези дебри. Рейсовете от София с приятелите пристигаха рано сутринта към 6.30 часа. А ние трябва да сме слезнали преди тях от езерата. Да сме възварили гореща вода като носехме чайниците със себе си, трябваше да ги напоим, да ги поемем нагоре и да ги водим. Това ставаше всеки ден. Нямаше спане, нямаше ядене. За да бъдем в 6.30 часа на мястото, където се спираха камионите, трябваше да тръгваме към три часа от езерата. И като се качи групата горе имахме грижата да им правим палатки, да ги уреждаме. А ние имахме много сили. Това ни правеше удоволствие. През 1939 г, имахме 500 души. Представяте ли си колко групи е трябвало да се водят и изкачат горе? За щастие аз тогава бях свободен около четири месеца след като си вземах студентските изпити през месец юли в гр. Атина. По-късно се записах в Софийския университет. През лятото пак бях свободен. По два месеца изкарвах на Рила. Пръв отивах, последен се връщах от Рила, като изкачим всичките групи и останеха 15 - 20 свободни дни, то аз водех младежки групи до Рупите за 3 - 4 дена. Младежите не ги пускаха без мене. Това беше славен живот, защото знаеш кому служиш и в името на каква идея посвещаваш време, сила и живот. Идеята бе във Словото на Учителя. Работехме за делото на Учителя, защото означаваше, че претворяваме в живот Неговото Учение. А Неговото Учение бе Школа на човешкия дух и човешката душа пред лицето на Бога. На вас оставяме планините и нашите пътеки, които прокарахме в тях. На вас оставяме Словото на Учителя, за да пребъдвате в Него и чрез Него.

КРУМ ВЪЖАРОВ (3.IV.1908 - 2.III.1991 г.) 1. КЪДЕ И КАК НАМЕРИХ УЧИТЕЛЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО И НЕГОВАТА ШКОЛА Казвам се Крум Янакиев Въжаров, роден съм в София през 1908 г. на 3 април. Баща ми се казваше Янаки, роден в село Слишовци, Трънско. Баща ми живя 100 години, а майка му 93 години. Баща ми беше преподавател по физика в Софийския университет, а майка ми беше завършила „Нотър Дам Де Сион" в Цариград. Бащата на майка ми е бил свещеник-бунтовник и като млад е бил заточен от турците в Диар Бекир, където е загинал. И така тя останала без баща на 2 - 3 годинки. Имах сестричка две години по-голяма от мене, но за три дена умря от дифтерит, а тя беше смъртоносна болест в онези години. Това беше много тежко изпитание за майка ми, тя се поболя, после получи рак на гърдата, от което почина. Аз останах без майка на единадесет години, обаче продължавах да чувствувам майка си до себе си много живо. По-рано можех да направя някоя беля, която тя да не я види, но сега, понеже за мен тя беше много жива и стоеше над мен, то аз знаех, че всичко, което правя тя ще го види, затова не смеех нищо да направя, което би я натъжило. Там живеехме в Павлово с баща ми, учих в Княжево основно училище, а след това в реалната гимназия. Тогава имаше реални и класически гимназии. Бях на четиринадесет години, когато станах председател на младежката туристическа чета при Дружество „Момина скала" и правехме големи екскурзии. Една такава екскурзия беше до Черепишкия манастир. Аз водех дружина от двадесет момчета. Обаче ние не спряхме и не спахме в манастира. А срещу манастира имаше едни пещери, отидохме да ги разгледаме и там спахме в пещерите. Никакъв страх не чувствувахме и след това ходихме да се къпем в Искъра и продължихме към Враца. Там ни очакваха от туристическото дружество и се учудваха, че ние сме само деца, а сме предприели такава голяма екскурзия. Този пръв опит се оказа успешен за мен, от тогава аз обичам да организирам и ръководя екскурзии. В реалната гимназия след четвърти и пети гимназиален клас аз развих голяма дейност. Избраха ме за председател на младежкото християнско дружество и изнасяхме редовно беседи и други занимания по религиозни въпроси, които бяха толкова занимателни, че учениците бягаха от клас, за да дойдат на нашите занимания. Но учителите, понеже им харесваше нашата работа, те не ни пречеха. После основахме Младежко християнско дружество в Красно село, където развихме голяма дейност. Значи това беше второто направление, по което аз започнах да се движа по онези години. А сега идва и третото направление. Гимназията завърших в III мъжка гимназия. Един съученик ме покани на гости, та неговата сестра, на този мой приятел заедно с други още устройваха спиритически сеанси. Това много ме заинтересова и тогава реших заедно с моят приятел Славчо Печеников сами да правим сеанси. А как ставаше това? Начертавахме един кръг, написвахме буквите от българската азбука върху една дървена табла и тогава двамата хващахме с дясната си ръка един молив и молива се движеше по посока на различните букви и така се изписваха думите и онова, което трябваше да ни кажат духовете. Разбира се, че първо ние правехме молитви и викахме духовете по специален начин. Те идваха и ние усещахме как някаква сила движи двете ни ръце заедно с молива, който бяхме здраво хванали. Идваха различни духове и ни даваха различни наставления какво да извършим и ние го правехме. Постепенно разбрахме, че тези духове започнаха да ни разиграват и да ни лъжат. А ние всичко проверявахме и като виждахме, че почнаха да ни лъжат казвахме формулата: „В името на Господа кажи истината!" Някои от тия лъжливи духове мигновено изчезваха, а други оставаха и ни се молеха да направим молитва за тях. Тези спиритически сеанси продължиха цели пет години. От малък проявявах голям интерес към философската литература и прочетох много книги от Ани Безант и Ледбитер. Това беше моето четвърто направление. Всичко това събуди в мен голям интерес и исках да намеря моят Гуру, т. е. Духовен ръководител, който според прочетените книги трябваше да се намира в Индия. Като чу това моят баща не пожела в никакъв случай да ме пуска да ида в Индия. След този отказ аз реших да го склоня да ида и да уча в САЩ като смятах, че от там мога да прескоча за Индия. Когато беше всичко готово за заминаване, тогава ме запознаха с един американски професор, чийто баща е бил пастор в новоосвободена България. Професорът редом с баща си беше живял в България няколко години и говореше доста сносно български. Той ми зададе само един въпрос: „Как ще вървите в Щатите, когато не знаете английски?" И веднага ми предложи: „Елате в нашия институт за една година да научите английски, а ние след това ще ви съдействуваме". Това много ми хареса, защото този институт беше в Атина - Гърция. Да видя Атина и да живея в Древна Елада, това ми се стори много привлекателно. И всичко се нареди да замина за там. Ето сега идва най-голямата развръзка в моето пето направление в житейския ми път. Бях чувал да се говори в София за Петър Дънов, а аз ето отивам там в Атина и ще ме питат кой е Петър Дънов? А аз нищо не знаех за Него. Значи ще се изложа пред съучениците си в колежа. Само знаех, че Неговите последователи живеят някъде зад Борисовата градина. Тръгвам веднъж от Подуяне все по шосето покрай гората и стигнах до тяхното селище - Изгрева, което точно сега се организираше. Това беше 1927 г. Беше имало събор, но те бяха се разотишли. Аз заварих салонът на Изгрева, който още не беше довършен. Не бяха сложени прозорците на салона. Аз пристъпих към салона и там заварих г-н Дънов с ренде в ръка, като истински дърводелец. Това много ме впечатли, защото под влияние на толстоизма и на прочетените от мен книги на Толстой смятах, че всеки човек трябва да работи и физически труд. Освен това знаех, че бащата на Исус Христос е бил дърводелец. Значи и Исус е работил с ренде покрай баща си. А ето тук виждам Петър Дънов с ренде в ръка, рендосва една дъска. Значи всичко е така както трябва да бъде. Вече успокоен аз спрях пред г-н Дънов и Го помолих за един разговор. Той кимна с глава. „Мога ли да ви задам три въпроса?" „Може.", отговори Той. „Първият въпрос: Вие Учител на Бялото Братство ли сте?" Той ме погледна, после погледна рендето, погледна дъската и отново се обърна към мен и каза само една дума: „Да!" Аз проследих погледа Му и движенията Му и огледах салона и онези дюлгери, които работеха за довършване на дограмата. Имах усещането, че се намирам в дърводелско училище и че един е майсторът, а другите са ученици на майстора. Но после се сетих, че аз зададох точен въпрос, за което получих точен отговор. Тогава аз не знаех, че Петър Дънов е прочел моята мисъл, но Той остави рендето, изправи се смирено и каза тихо, но много строго, като с ръка посочи гърдите си: „Да, аз съм Учителят. Тук е Великият Учител". „Ще мога ли да Ви задам втория въпрос: Какво е Бог?" „Бог е Любов" отговори Учителят. Зададох и третия въпрос: „Ще мога ли да отида да уча в САЩ?" „Ако отидете в САЩ ще страдате много". Аз свих виновно рамене и да излезна от неудобното си положение Му поисках някои от Неговите книги да чета. Той отиде до приемната си стачка и ми донесе няколко книги. Питам: „Колко струват?" „Колкото обичате." Аз бръкнах в джоба си и извадих една банкнота и платих толкова, колкото струват такива книги в града. И веднага тогава заминах за Атина да следвам Висшия институт както се бяхме уговорили с моят професор. Аз бях стипендиант и записах отдел „Социални грижи", което беше в много тясна връзка с моята дейност през време на гимназията, когато там организирах християнски дружества и работех с младежи. Но моят план тук в Атина беше, като науча английски да отида в САЩ и оттам да се прехвърля в Индия да търся Гуру, т. е. Духовният Учител, който според прочетените книги трябваше да бъде само в Индия. Моят институт се намираше на седем километра от Атина от самия бряг навътре в „Стая Фалеро". Това бе едно прекрасно място, един полуостров от три страни заобиколен с море. Всички, които следваха там знаеха много добре английски. Аз обаче не знаех никак. И гръцки не знаех. Та отидох там с главната цел са науча английски. Но и записах някои курсове. Сложиха ме да живея с един руски емигрант, който бе живял в България пет години и знаеше много добре български и английски. Беше един прекрасен човек. Всеки един новодошъл студент трябваше да каже защо идва, какво иска да научи и какво очаква. Аз не знаех английски, а на какъв език да го кажа? Обаче аз го написах на български. Моят руски приятел Виктор го преведе на английски, научих го наизуст и когато се явих аз го издекламирах. Повечето от студентите това нещо го четяха, но аз след като го издекламирах, аз се скрих, защото не исках да разберат, че знам само това, което бях научил на изуст. А сега идва и следващото направление в моят ранен живот. Благодарение на Толстой бях склонен към вегетарианство обаче вкъщи нямаше условия и като отидох в института реших да стана вегетарианец. Под мое въздействие станахме трима души вегетарианци: аз, един грък и моят приятел по стая Виктор Николенко. Започнахме здравна просвета и обявихме, че един културен човек не може да убива животни, за да ги яде. Значи се застъпихме, че от гледище на културния и цивилизован човек не трябва да се убиват животни, за да се ядат. Имахме студентски стол и готвачите се почувствуваха засегнати и решиха да не ни готвят нищо специално. Решиха да я караме на хляб и маслини. Веднага дойде майката на елина и се завайка: „Майка, ти ще загинеш с този хляб и маслини!" Тя го принуди да се откаже. Виктор, руският емигрант също не можа да издържи - отказа се. Обаче аз съм инат и реших, че ще карам на хляб и маслинки. Почвам да агитирам другите за вегетарианство. Не знаех английски, затова помолих моят приятел Виктор, каквито възражения има по този въпрос да ми ги казва и да ми ги превежда на английски. Аз наизустявах доводите си и следващият път аз ги изтъквах като декламирах наученото предния ден. Така започна един дълъг диалог между колегите ми и мене, от което никой не стана вегетарианец, но аз налучках най-верния път да науча езика. След три-четири месеца аз можех свободно да говоря английски. Ние живеехме на брега на Егейско море. Не случайно му казват Бяло море. Особено септември, октомври, ноември то е идеално гладко и няма нито една тръпка по него. Много прозрачно и от брега се виждат какви ли не красоти по морското дъно. Понеже на първо време нямах много възможност да общувам с другите поради затруднения в езика, аз прекарвах цели часове да размишлявам покрай брега на морето. Едновременно с това аз се свързах с теософското общество в Атина и можех да получавам от тях книги на английски. А аз вече свободно можех да чета на английски. А със себе си бях взел и онези книги, които бе ми дал г-н Дънов. И там край тия прекрасни възможности за размишление, уединение аз постепенно дойдох до прозрение в моето съзнание, че моят Гуру е в България няма защо да ходя в Индия да го търся. След като завърших втората година аз се върнах в България вместо да ходя в САЩ или в Индия. По вътрешен път разбрах, че моят Гуру е в България. Макар че беше ми казал г-н Дънов, че Той е Учител на Бялото Братство, но аз не можах това нещо да го разбера и схвана тогава. Но тук при бреговете на Бяло море аз го прозрях. Но аз си представлявах отиването при Учителя на Изгрева като място на съзерцание и медитация. А какво се оказа? Той ни вдигаше сутрин рано и трябваше да бъдем в четири часа и половина в сряда за Общия клас, в петък за „Специалния клас" и в неделя за „Утринното слово". Значи три дни в седмицата трябваше да бъдем сутрин на Изгрева много рано. След беседа играехме Паневритмия и след това всеки отиваше по своята си работа. Тогава станах много близък с Борис Николов. Не можех да оставам да размишлявам и съзерцавам сутринта и аз осъзнавах, че и аз трябва да отида на работа. Беше голяма и люта зима. Голям сняг до гърдите. С брат Борис ходехме пеша близо до Подуяне в големия сняг и там работехме в едно мазе. По десет часа на ден пипахме студеният камък, който беше мокър и газехме във вода. Връщахме се уморени, премръзнали и ако можеш да медитираш в това положение, но заповядай. Не можеше, заспивахме пребити от умора и така се пренасяхме чрез съня си в другия свят. Аз получих лично разрешение от Учителя и влезнах е Младежкият окултен клас. Постепенно започнах да разбирам от Учението. Проумявах, че това е особена Школа на Учителя. Не бягство от света. А животът е самата Школа. А трудностите, противоречията, които срещахме в нашия ежедневен живот, това са задачите на Школата. А във време на беседите чрез Словото Си Учителят ни помагаше да разрешим тези задачи. Това е коренно различно от другите Школи. Значи Школата на Учителя е тясно свързана със самия живот. Значи пътят на ученика е път на Школата. Задачите на ученика са вътрешни и той ги разрешава със знанието на Учителя дадено в Словото Му. След като получиш разрешение на задачата си, трябва да го приложиш чрез живота си. Тук нямаше опитно поле извън Школата. Всеки беше опитно поле сам за себе си. Имаш задача и я разрешаваш чрез знанието дадено в Словото на Учителя. Решаваш я задачата като я прилагаш и решението го реализираш чрез собствения си живот. Всеки отговаряше сам за своята задача пред Учителя и пред Школата. А разрешените задачи на учениците съставляваха общия път на учениците от тази Школа. Такъв бе пътят на Школата. Пътят на Школата бе реализация на Словото на Учителя от ученика чрез неговия собствен живот.

ШКОЛАТА НА ВСЕМИРНОТО ВЕЛИКО БЯЛО БРАТСТВО От Учителя - мисли Школата на Всемирното Бяло Братство е на Слънцето. Там всяка година Белите братя правят събор. И представителите на белите братя на Земята се събират на събор на един висок връх в Хималаите. Духове ли са тези братя? - Те са хора, облечени в плът както обикновените хора, но завършили своето умствено и сърдечно развитие. Велик, тържествен е съборът на Белите братя на Хималаите - Свещеното място за тях. Тогава Бог изявява към тях Любовта си с всичката своя пълнота, с всичката си енергия, която се отправя към целия свят. Тази енергия е причина за повдигането на религията, на науката, изкуството. Тя е причина за преустройване на обществото, за подобряване на строя и управлението. Светлите и красиви дни в нашия живот се дължат на събора на Белите братя на Слънцето. Когато някой от Белите братя на земята минава през посвещение, той трябва да внимава, това да става в деня на тържествения събор на Слънцето. Тогава именно лъчите на Слънцето изпращат нещо ново на земята. За онзи, който минава през посвещение, този ден е раждане от Бога. Като ме слушате да говоря за събора на Белите братя на Слънцето и на Хималаите, казвате: Ние знаем, че Слънцето е горещо, огнено тяло. Следователно, невъзможно е там да се събират братя на събор. Знаем, че на Хималаите, на 9 км. височина, всичко е покрито със сняг и лед. Невъзможно е там да живеят хора! Това е голямо противоречие. - Така е, обаче вие не знаете още истинското предназначение на снега и на огъня. Има огън, който изгаря. Вие мислите, че огънят от 35 милиона градуса, за който ви говоря, ще ви изгори. Той не изгаря, а прочиства. Там се вземат известни решения по всички важни въпроси. Срещата на всички най-видни ръководители на всички народи, среща на физическото поле, в най-високото поле физическият свят. Тези места в Хималаите са непристъпни, даже невидими за човешкото око. Един от членовете на това Братство е слязъл на земята. Туй Бяло Братство или този Божествения свят се е проявил в лицето на Христа, но не тъй както църквата го разбира. И ако във вас се зароди същия стремеж, който Христос е имал, ще вършите това, което и Той е вършил. Защото, ако нямате Неговия стремеж, не може да извикате Духа на Христа. Той казва така: „Ако думите ми не пребъдват във вас..." Едното условие, моите думи - Разумното Слово. Туй учение, което Той е учил, не е само това, което е в Евангелието. „Думите ако пребъдват във вас, и ако вие пребъдвате в мене, Аз и Отец ми ще направим жилище във вас", подразбират един велик закон. Тогава Аз ще ви се изявя на всеки едному". Тази е една опитност, която може да имате. Бялото Братство сега отваря тази школа, а досега то е държало своята школа затворена. И малцина са влезли в нея. Христос казва; „Малцина са влезли в тесните врати". Сега се отваря тази школа, тоз широк път, да влезете и да учите тази Велика Наука на Бялото Братство. Туй, което се говори и пише за окултната наука, то е още далеч. То е от черното братство, от черната магия, то не е наука, то е помия, ако искате да знаете. Бялото Братство сега отваря своята школа и като влезете в нея и се запознаете с методите, прийомите и законите, които управляват природата, както те ги употребяват, тогава ще имате ясна представа, какво нещо е великата природа, в която сега живеем. Вие ще кажете: Защо ни е нужно да влезем и да учим в школата, в училището на Бялото Братство? - За да научите законите на щастието, на блаженството, законите на живота, да знаете как да живеете, Няма друг път! Новия живот е път към Бялото Братство. То ще ви даде истинските методи и закони. Бъдещият ви живот ще се обуславя от школата, затуй трябва да влезете, няма как друго яче, защото, ако не влезете да научите Новите Методи и начини как да живеете, вие ще фалирате тъй, както досега сте фалирали. Понеже всякога искате да живеете добре, имате желание да бъдете при Бога. Начини за това ще намерите само в училището на Бялото Братство. Кой от вас няма стремеж да влезе в Царството Божие, да е близо до Бога, да го обичат? Но това са само копнежи. Само в тази велика школа на Христа ще намерите ония истински методи на Новия живот, в който душата ви да се задоволи. Една сестра запита: „Защо много хора не възприемат учението на Бялото Братство?" Учителят каза: „Ще го възприемат тези, които са готови още от начало, от векове. Които не са готови, те чакат нова вълна. Ако сега се мъчим да ги обръщаме, то е трудна работа. И губене на време. Обществото на Бялото Братство е на три места: На земята във физическия свят - Агарта. В духовния свят. В Божествения свят. Белите Братя работят на три места и тези три места са във връзка помежду си. Агарта има много врати. И Рила има врата за Агарта. Освен напредналите братя, които живеят в центровете на Агарта има и странствуващи членове на Агарта. Напредналите същества, които живеят в България са във физическото тяло, колко пъти сте ги срещали! Можеш да срещнеш някой човек когото мислиш за обикновен, а той може да е от светлите братя. Някои от тях са излезли вече. Има хора на земята, които се интересуват от живота на Божествената школа. Те се интересуват от лекциите, които ви държа, интересуват се и от вас и всякога ви помагат. Тяхната помощ е невидима, никой не знае как помагат. Те намират посредници и чрез тях действуват. - Как да ги познаем? Де живеят те? - В непристъпни места. Дето те живеят, човешки крак не е стъпвал. Те се движат и между хората, но дегизирани, никой да не ги познае. Те се явяват като стар дядо или като млад красив момък, като дете, като млада жена, или като стара баба, като прост слуга или като виден професор. За да ги познаете, изучавайте човешкото лице. Добрите и свети хора имат особен белег на лицето. Адептите също имат особен белег. Помнете: в живота и в природата има други фактори, други сили, които решават въпросите, а не човек. Ние не сме господарите в света. Има други същества по-силни от нас. През всички времена и епохи една велика разумност е движила цивилизацията и културата на природата. Тази сила е вървяла от Египет, минала през Гърция, отишла в Рима, докато е стигнала до Франция, Германия, Англия. От там тази вълна отива в Америка, после в Русия и т. н. Новото в света е дадено от това Велико Братство винаги. Светлите братя чрез Христа внесоха оброто в света, Ако не беше дошъл Христос преди две хиляди години, какво щеше да бъде положението на човечеството? Та всичкото хубаво в света се е внасяло от Светлите Братя, които са работници за подигането на народите. Това Божествено учение на Великото Братство не се ражда сега. То е съществувало от началото на създаването на света. То съществува, от както Вселената съществува. Христос, апостолите, всички праведници, те са всички на земята. Търсят ги горе, при тях да идат, а те са тук. Не казвам, че те са на земята в плът, а в една или друга форма са тук по целия свят обикалят и работят. Да знаете само, колко е велик Божественият план: Идеите на Бялото Братство ще се приемат. Не от всички, но само от тези, които са готови, а другите ще ги приемат в друга епоха. Готовите са определени. Било е време, когато на първо място са били черните братя, а на последно - Белите. Тогава черните братя са били в изгрев на живота, а Белите - в залеза. Радвайте се, че можете да бъдете членове, оглашени, вярващи и ученици на Бялото Братство, което носи новата култура на света, Следователно, вие имате възможност да работите спокойно, разумно, да прилагате Великите Божии закони. ОБИКНОВЕНОТО И БОЖЕСТВЕНОТО СЪЗНАНИЕ ВЕСТИТЕЛ - VIII години. Лекция държана от Учителя на Младежкия клас (най-новата мисъл на Учителя) Петък, 5.VII.1929 г., 5 1/2 ч., сутринта, Изгрева Зад видимото има друга една реалност. Слънцето виждаме всеки ден, как изгрева. Но реалното не седи в това, а туй, което възприемаме от слънцето и обработваме, то е реалното. Реалното е това, което всякога остава във вас. Реалността се отличава по това, че тя е постоянна. Щом възприемем една мисъл, която е постоянна, тя продължава ден след ден, минута след минута, в нея няма прекъсване. И реалността никога не губи своята цена, но тя прилича на разпалването на огъня, тъй че колкото времето минава, толкоз предметът, идеята придобива по-голяма цена. Това, което се появява в съзнанието и изчезва, то не е реално. Например, имам стремеж към изкуство и след 1 - 2 години престане. Това изкуство не е реално във вас. Или имаш стремеж към музика и след 2 години изчезва. И това не е реално. Или ставате религиозен, молите се, но след 1 - 2 години изстивате. И то не е реално. Тогава в дадения случай е било механическо, не е засягало душата. Трябва разбиране на тази реалност. Човек трябва да има най-малко две идеи. Когато се образува връзка между обикновеното ви съзнание и вашето свръхсъзнание, вашето висше съзнание, образува се радост. И когато се образува разединение между вашето обикновено съзнание и свръхсъзнание, тогаз се образува скръб; това показва слабост. Ще направиш връзката, ще съединиш обикновеното съзнание с Божественото съзнание, с това възвишеното, благородното в човека. Това е необходимо за постижение на каквато и да е работа в света. Никаква благородна работа от какъвто и калибър да е, не може да се постигне, ако няма връзка между обикновеното съзнание и свръхсъзнанието. Да кажем, че сте студент и се явявате на изпит. Да кажем, че професорът е неразположен към вас. Това се дължи на неговото обикновено съзнание. Но ако вие свържете вашето обикновено съзнание с Божественото във вас, той ще се смекчи, у него ще стане един процес, ще ви погледне и ще каже: „Бедно момче", лицето му ще стане весело, ще се засмее. А по-рано е бил съвсем сериозен. Измени се, защото твоето Божествено съзнание се е съединило с обикновеното съзнание на професора, а пък неговото Божествено съзнание се е съединило с твоето обикновено съзнание. Следователно между нас се образува връзка. Щом Божественото съзнание се събуди у единия, непременно ще извика реакция у другия, не може иначе. Всички неприятности в живота произтичат от факта, че ние разясняваме нещата механически. Казват: „Съдбата му е такава". Не, съдбата не е такава. Ти казваш: „Аз ще докажа на професора, че зная". Не се стреми към това. Ти ще покажеш на професора, колко той знае. Ти ще дадеш на професора материал, който той знае. Не се стреми да докажеш на професора, че много знаеш; то е обикновеното съзнание; но да покажеш благодарност, да покажеш това, което той те е учил. Ние искаме да живеем в Бога. Ако искаме да бъдем в света ние праведните, всякога ще ни скъсат. Ти ще живееш, за да покажеш какво е в тебе Божественото, а не ти какъв си. Инак ще имаш всякога единица, и най-после ще кажем, че професорът не знае. Вярно ли е, че професорът не знае, а ти знаеш. Вярно ли е, че този професор, който те е учил 5 години по геология и по-рано е учил 20 години, знае по-малко от тебе? В реалността това не съществува. Щом студентът стои по-горе от професора, то професорът не е професор. В природата професорът всякога стои по-горе от студента. Или преведено: в природата Божественото съзнание седи винаги по-горе от обикновеното съзнание. Погрешки правят и млади, и стари. Старият иска да докаже на младия, че знае повече и младият иска да докаже на стария, че знае повече, че е по-силен от него. Младият не може да бъде по-силен от стария. Ако старият някой път е по-слаб от младия - това зависи от простата причина, че стария човек функционира със своето обикновено съзнание. Аз наричам стари тези, които са вързани с въжета; а младият не е вързан. Но развържете стария човек и той ще е по-силен от младия. Следователно, всеки, който е вързан е стар, а всеки, който е развързан е млад. Стар е всеки, който е завързан, Божественото у него е престанало да функционира. Млад е всеки, у когото Божественото функционира, той мисли идеалното. Всеки, който започва с материализъм и свършва с идеализъм, е млад, а стар е, който започва с идеализъм, а свършва с материализъм. Божественото съзнание е силата, с която се реализират всички копнежи и стремежи на душата. Следователно, щом имаш това съзнание в себе си, всичко е възможно. Единственото, което прави възможни нещата, то е Божественото съзнание в човека. Ако някой път се зараждат колебания у вас, става прекъсване на връзката между обикновеното и Божественото съзнание и човек остава сам. При такъв резултат при съвременното възпитание казват: „Животът е такъв". Ти учиш, но за да има полза от него трябва да има връзка между обикновеното и Божественото съзнание. Инак, каквото учиш, всичко изчезва от ума ти. Ако има тая връзка, всичко каквото учиш, остава в ума ти, макар и да минават години. Има неща, които през целия живот остават в ума ти. Сега едно усилие ще направите в бъдеще. Трябва да изработите нови възгледи; да направите връзка с вашето Божествено съзнание. Ти се колебаеш, казваш: „От мене нищо няма да излезе". Ти си стар човек, то е обикновеното съзнание. Когато казваш: „Има възможност; от мене много работи могат да станат" - вече Божественото съзнание почва да функционира. Следователно никога не внасяй една отрицателна мисъл; тя не съществува в Божественото съзнание. Когато кажем: „Защо Господ ме е направил такъв" ти грешиш. Бог не те е направил такъв; ти си богат, умен, добър човек, но понеже си вързан, затова си беден, глупав, грешен. Всеки един от вас може да си направи първоначална баня. Банята в зданието ли седи? Не, в топлата вода. Банята, която аз мога да си направя е по-хубава, отколкото ходенето на баня. Вие да кажем, че отивате на банята и влизате в басейна; онзи, който пръв е влязъл в банята, е направил най-хубавата баня. Трябва да се къпеме във вода, в която никой не се е къпал; това е баня, а щом един се е къпал, това не е баня. Това е обикновено съзнание. Щом се усетиш неразположен, ще кажем, че има разединение между вашето обикновено и вашето свръхсъзнание, тогаз хората имат такова отношение към вас. Ще кажеш: „Нямам връзка". Тъжен си, смутен си, скръбен си, не можеш да учиш, ще кажеш: „Нямам връзка между обикновеното съзнание и свръхсъзнанието". Употреби известно време, за да направиш връзката, 5 минути, половин час и т. н. Тогаз ще бъдеш радостен през деня. Давам ви проста формула, с която можете да работите. Казваш: „Как да поправя положението си?" Да направиш връзка между твоето обикновено съзнание и свръхсъзнанието си; или между ума и сърцето си или между душата и духа си. Разбрахте ли? Ще кажете: „Не ми е ясно". Разбирайте, без да ви е ясно. Аз ви поканвам на обед; вие вярвате в него, но яснотата ще дойде, когато се наядете. Истинският живот започва, когато се съедини обикновеното съзнание със свръхсъзнанието. Сутрин като станете, седнете на стол и за 5 минути направете връзката. Кажете: „Господи, помогни ми днес да направя връзка между моето висше, Божествено съзнание и обикновеното съзнание". И като си лягаш, благодари на Бога, че си направил тази връзка. Всеки ден прави най- малко два пъти: сутринта направи връзката, а вечерта благодари. Всеки ден ще правиш връзка. И тогаз животът ще се развие в своята хубост и красота. Приложете това за една седмица; резултатите няма да бъдат изведнъж, но все таки ще има едно микроскопично подобрение в съзнанието ви. Обикновеното и Божествено съзнание - и двете са силни, като се съединят - в това седи тяхната сила. Божественото съзнание е силно, когато се съедини с обикновеното съзнание и обикновеното е силно, когато се съедини с Божественото. Свръхсъзнанието - това са възможностите, които човек има да реализира, а пък обикновеното съзнание, е утробата, матката, мястото дето трябва да се реализират идеите. Две разумни души, от които едната живее на слънцето и другата на земята, могат да си подадат много по-лесно ръцете, да се ръкуват, отколкото две неразумни същества, които живеят в една стая. Кои са далечните хора? Неразумните. А кои са близките хора? Разумните.

РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ НА МУСАЛА И ПО ПЪТЯ - 9, 10, 11.IX.1935 Г. Който уповава на светското, на материалното, той непременно в края на краищата ще се разочарова. А който уповава в духовното, но с користни цели, за да уреди своите работи и той се разочарова. А пък само онзи, който уповава на духовното безкористно, той не се разочарова. Това е Божественото. Цялата бяла раса минава през фазата на алчността. (Пример: италианците в Абисиния.) Бялата раса минава през алчността колективно, а пък българина индивидуално. Невидимият свят използва всичко това разбира се пак за добро, Мусала е бил по-рано най-високия връх на Европа, но после се е снишил. България няколко пъти е била море и суша, обаче Рилският масив винаги е стърчал като голям остров над водите, когато България е била море. Енергиите от планините слизат надолу в полето, за да го направят плодотворно. В бъдеще планините ще се снишат, а пък полетата ще се издигнат като планини. При изгрев слънце на Мусала Учителя прочете второ Послание към Коринтяните, 2 гл. Температурата при изгрев слънце на Мусала - 4 градуса над нулата. Учителят погледна от Мусала, отвъд долината на Бели Искър иглолистните гори и множеството върхове и каза: „Те са чисти и там живеят същества служители. Те изобщо обичат да живеят там дето не стъпва човешки крак и дето не ги безпокоят. Те знаят изкуството да стават видими и невидими, те живеят полуфизически и полуастрално, те си имат тук жилища. Етерът прониква въздуха и светлината, един друг се проникват. Това, което прониква, то владее. По- малкото живее в по-голямото, по-голямото обгръща по-малкото. Етерът има 4 състояния. Мислят, че етерът е еднороден навсякъде, а пък то не е така. Слънцата са центрове на етерните енергии. Налягането на етера образува слънцата. Дето има слънце налягането на етера е най-голямо. Като наляга етера образуват се слънчевите системи в безконечното пространство. Значи налягането на етера не е навсякъде еднакво. В сегашните науки всяка наука е отделна от другите. Сегашните науки са се отделили: например физиологията, анатомията и пр. Всяка си има своя област, няма нещо, което да ги свързва. Термометърът показва количеството на топлината, хигрометърът показва влагата, а барометърът - налягането на въздуха. Въздушното налягане е надолу, влагата действува на страни, а пък топлината във всички посоки. Върху всеки организъм се упражнява налягане отвън. А пък с топлината има напор на етера от вътре. И тогаз се дохожда в равновесие. Когато хората изгубят Любовта, тогаз човек става тромав, тежък, както казва българина, тогаз отвътре няма разширение и външният свят наляга. Мусала е над 3000 м. Понеже има едно явление, от което може да се съди. Ако дойде едно чувствително същество отдолу и почне да му тече кръв от носа, това показва тук е по-високо от 3000 м., тия неща стават над 3000 м. Това става, защото тогаз вътрешното налягане е по-силно, отколкото външното. Затова, когато вървим отдолу нагоре трябва да се приспособяваме към слабото външно налягане и вътрешното разширение да се уравновесят. Трябва да се спираме по 30 секунди от време на време, за да дойде това уравновесяване". Учителят пак погледна върховете осеяни зад долината на Бели Искър и каза: „Представете си, че тия същества живеят на едно място, което никак не е привлекателно за хората. Наглед голи скали, а пък те го правят да не е привлекателно и хората няма да искат да живеят там. Има едно Братство, което пътува в света и носи култура. То е живяло в Египет, Вавилон, Персия, Палестина, Гърция, Рим, Англия, Франция, Германия, англосаксонската раса и сега това Братство се е преместило в България у славяните и гдето то дойде - има култура, всичко се движи и се развива. Колкото едно същество живее в по-гъста среда, толкоз е по-низше. Например, къртовете понеже живеят в земята са по-нисши. Има същества, които живеят и в земната кора. Те са невидими. Те се ползуват от особени лъчи. Защото има и други лъчи. Цялата слънчева система е слизала досега с всички свои планети. Сега слънчевата система с всички свои планети върви, върви във възходяща степен, дига се нагоре, следователно скоро ще влезе в една нова област, която отговаря на една нова култура. И земята се дига заедно със слънчевата система, постепенно върви все по-нагоре. Но постепенно - това може да вземе с хиляди години. Изчисляват сега, че цялата Вселена прилича на яйце, на което вътрешната вместимост е равна на 84 билиона светлинни години, тоест толкоз пространство, което ще изходи светлината за 84 билиона години, като изминава 300 000 километра в секунда. А досега хората знаят само 210 светлинни години. Отношение е 210:84 билиона (такава само част знаем от Вселената). И ние сме вътре като в яйце. И старите окултисти казват, че Вселената приличала на яйце. Много голямо яйце! Един Божествен ден е равен на едно число, което се пише с единица и след това 15 нули. На толкоз наши години е равен един Божествен ден. На толкоз е равна и една Божествена нощ. На 365 милиона години Бог слиза веднъж, за да уреди работите. Под думата слизане се разбира насочване на съзнанието. Когато аз насочвам съзнанието си към някого, аз слизам към него. Ангелите се различават един от други по степента на своето развитие, според еволюцията, която са минали. И сегашните хора ще станат ангели. Когато сегашните ангели, които ни помагат са минали през фазата на човечеството тогаз сегашните хора са били като растения и животни и тогавашните хора са си служили с тях като с впрегатен добитък, и сега идат да помагат на хората, за да им се отплатят. Ангелите се съобщават с хората по закона на вдъхновението. По закона на вдъхновението им предават своите мисли. Ангелите за целта избират хората, които да не дават никакво препятствие, за да могат да им предават своята мисъл. Енергиите на ангелите са толкоз грамадни, че те са се оттеглили от хората, за да не им правят пакост. Като дойдат ангелите при хората, които не са готови, хората ще паднат в несвяст, не ще могат да издържат. Нали, които дойдоха в Гетсиманската градина при Христа, за да го хванат, паднаха на земята и Той отслаби енергията си, за да не им препятствува. Черната ложа иска да тури хората в стълкновение с Божествения свят, за да ги осакати. У религиозните хора има една опасност. У тях има честолюбие. У учените има честолюбие. А за Христа се казва: „Той прие рабски образ" - значи имаше смирение. Ти считаш, че един човек е долен, а пък у него Бог живее. Ти ще се обмениш с него. Инак ти се израждаш. Навсякъде е Божественото, ако разбираме нещата. От слънцето сме слезли на луната и от луната сме слезли на земята. Има една група, която винаги идва с Учителя. При всички велики събития членовете на тая група се събират и идат заедно. А пък когато няма велики събития членовете на тая група се разпръскват и се прераждат. Сега е дошло време Черната ложа да се оттегли и Бялата ложа вземе надмощие. „Новият човек" е изпратен на земята, за да се прослави Името Божие, да се прояви Божественото. В Египетските свещени предания се говори за Изида и Озирис. Те са били хора като нас. Те са живели в предисторическата епоха. Но после стават символи в египетските школи. Изида после става символ на Истината, която е забулена, а пък Озирис е представител на изгряващото слънце. Озирис е проповядвал за слънцето. Всеки трябва да мине през Изида, за да дойде до Озирис. Изида беше жена. Който разбули Изида, трябва да умре. Един велик адепт дигнал булото на Изида и видял красотата на нейното лице, но не умрял, понеже знаел законите. Това символизира посвещението. Изида представлява Истината, която е забулена, която се крие от неподготвения. Но в същото време и във всеки човек има Изида - това е душата, Божественото в човека. И велико нещо е да познаеш Душата в човека - това е посвещение. През черната раса е било ужасно. Тогаз е имало толкоз много убийства, толкоз престъпления, колкото в никоя друга епоха. Сега черната раса е служителка на бялата. Сега е епохата, когато ще дойдат Синовете на Светлината - Свещената раса! Безкрайните неща 23.Х.1935 г. Любовта и животът е за младите. Работата и учението е за старите. Младият не му трябва работа, не му трябва да учи; той трябва да люби и да живее. Ама не да ходи да търси момиче. Това е работа вече, това е знание. То е за старите. За да живее човек, той трябва най-първо да обича. И за да се учи, той трябва да е работил най-първо. Ти не можеш да учиш, докато не си работил. И не можеш да живееш, докато не си обичал. И не можеш да работиш, докато не си живял. И не можеш да учиш, докато не си работил. Като млад най-първо ще любиш и ще живееш. Като стар ще работиш и ще се учиш. То е вече почване изпълнението Волята Божия. Изгревът на Слънцето има отношение с очите. Ако ти нямаш зрение, как ще знаеш това? Че слънцето е изгряло, твоите очи ще покажат. По какво се познава Любовта? Младият ще почне да люби и живее; старият - че той работи и учи. За кого се плетат паяжините на паяците? - За мухите. Та човек, който казва, че страда, за него ще кажеш: муха е той! Аз ви говоря така, за да мислите малко. Ревността винаги иде от състояние на преяждане. Всеки, който е ревнив е преял. Младият момък, който се оженил за една мома, ще почне да я ревнува. - Да не вземе някой жена му. Та синко майчин, та ти не я ли взе от баща й, от майка й? Ти я открадна. Казва: ще ми я вземат. Та ти от баща й си я взел. В това отношение ревността ти няма място. За да бъде човек свободен, трябва да го обичат. Ти не можеш да бъдеш свободен, докато не те обичат. Свободата иде от Любовта. Дето има Любов, има свобода. Дето няма Любов, няма свобода. Щом ти ограничаваш, няма Любов; Любовта носи свобода, нищо повече! Ако искаш да бъдеш свободен, трябва да те обичат. И ако искаш другите да бъдат свободни, трябва да ги обичаш. Някой, ако е болен, ако можеш да го обикнеш, той веднага може да оздравее. Аз мога много примери да ви приведа, че в света, което лекува, то е Любовта. Щом ти си се обезверил, Любовта не е при тебе; щом си невежа и др. това са признаци, че онази реалност, която ти търсиш, няма я при тебе. Старите хора да работят, учениците - да учат. На младите Любов и живот им трябва. А вие искате младите да дойдат тука да се учат. Не, не. Старите могат да работят, те ще учат. Ти старостта ще я хванеш, ще кажеш: „Ти трябва да работиш и да учиш! Ти навсякъде трябва да тичаш и да помагаш". Какво разбирате вие да ходите по Божиите пътища? Да ходите по Божия път и да роптаете, че сте остарели? Това е животното. Божественият път иска работа и учение. Божественият път не седи в роптанието. Всичко в Божествения път е благо. Щом дойдеш в Любовта, Любовта е само това, което примирява всичките противоречия, които съществуват. Вярата е свързана с живота. А не можеш да имаш вяра, докато нямаш Любов. Ако имаш Любов, ще имаш вяра; а като имаш вяра, ще дойде и надежда. Те вървят едно подир друго. Ние без любов искаме да имаме вяра. Сега това ви давам, да размишлявате за цялата година. Младият да люби и да живее; старият да работи и да се учи. Няма какво да ми говорите, че крак ви боли или че сте на 70 години. Хайде на нивата, работа трябва и после най-дебелите книги в торбата, че в училището! Три часа ще работиш и като се върнеш 7 часа ще идеш в училището. Училището е за старите, те трябва да се учат. Най-големите книги ще ги носиш и ще се занимаваш с най-високите проблеми. Ще разрешаваш най-трудните задачи. Няма да му мислиш, къде ще му иде краят. Учението няма край. И работата и тя е безкрайна. Никога няма да се свърши. Пък и Любовта и тя е безкрайна. И учението е безкрайно. Аз ви говоря за неща, които са безкрайни. Аз ви говоря за безкрайната Любов, за безкрайния живот! Безкрайната работа и за безкрайното учение. Радостта представлява едно здравословно състояние на човешката душа. А страданието представлява едно нездравословно състояние. Това е диагнозата. Щом страдаш, значи има нещо на кожата на душата ти. Ще го извадя и страданието ще излезе. Живот без Любов е немислимо. Работа без живота и тя е немислима. И знание без работа и то е немислимо. И Любовта без живота е немислима; и живота без работа е немислим и работа без знание и тя е немислима. Окото не трябва да бъде лукаво. Ти искаш да лекуваш очите си. - Не трябва да бъде лукаво окото ти. Никакво лукавство не трябва да има, ни сянка от лукавство, което да е в подсъзнанието на човека. През целия си живот вие сте закъсали на много места и сега сте дошло тука да се учите. Младите ще любят и ще живеят, старите ще работят и ще се учат. Ако не люби младият, няма да има живот. Старият ако не работи, то невежа ще остане. Щом старият не работи и младият не може да го обича. А щом старият не знае, младият не може да живее. От Любовта на младия зависи работата на стария; и от знанието на стария, зависи живота на младия. Аз го турям тъй: Любов, живот, работа, знание. Това е един външен кръг на човешкия живот. Аз не говоря още за дълбоките работи, които има. Но това е външната страна. Бог урежда работите чрез Любовта, чрез живота, чрез работата и чрез онова богатство от познание! Когато човек загуби нещо в света, казвам: „Обикни Бога! " „Де да го намеря? „Обикни Бога". Хубави материали трябва да се взимат за яденето и хубаво трябва да се приготви яденето. Хубавата храна, това е Любовта. Разговор 3.III.1936 г. Силното ражда слабото и слабото ражда силното. В малката форма енергията е кондензирана и като се пръсне от напрежение, разширява се и като се разшири напрежението отслабва. Затова силното ражда слабото. Силният баща ражда слаби деца и слабия баща ражда силни деца. когато се сблъскат две противоположни сили, движението се отправя или нагоре или надолу. Света, в който живеете трябва да знаете къде да отправяте вашите енергии. Не може безразборно да се прахосват. Разговор 5.III.1936 г. Словото е материализирана светлина. Музиката е материализирано движение на Духа. Като направиш добро на някое млекопитающе, ти правиш добро на тази душа, която е затворена вътре в тази форма за наказание. Като знаеш да направиш добро на краката си, ще знаеш да направиш добро и на другите. Защо един пияница не може да направи добро, защото изнасиля себе си, като пие. Вие правете доброто и не мислите какво мислят хората. Днешният ден е важен, че вчера щяла да те завлече бурята, не е важно. Нали днес слънцето грее и ти си радостен. Слугуването е наука, а пък прислужването е репетиция. Да се радваш, когато и другите се радват разбирам, но да се радващ, когато други скърбят, тогава не разбирам. Когато работите и изпълнявате задачата с левчето, която е дадена на учениците и произнасяте лозинката, която е дадена, ще произнасяте и това мото: „Господи, както аз турям по един лев в касата, така и всички хора на земята да турят по един лев" (три пъти) Амин. Разяснение. По тоя начин ще пращаш твоята силна мисъл по целия свят да работи и така хората по въздуха ще възприемат тая идея и ще я приложат. Амин така да бъде. (За задача с левчето виж „Изгревът", том II, стр. 206.)

РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА 7-ТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА, 1935 Г. Записала Цанка Екимова Послание към Римляните, I гл., 28 ст. 21.VII.1935 г., 8 ч. с. Христос страда, защото носи прегрешенията на хората. Човек е раздвоен на две. Най-първо Адам се отделя от човека и после Ева се отделя. От първия човек дойде Христос. Много мъчно е да се определи какво нещо е жена. От голяма ревност да придобие знание Ева съгреши. От голямо щестлавие да придобие това, което Боговете имат. Какво са били Адам и Ева едно време оставете го настрана. Сега е важно. Много лесно може да избегнете техните погрешки. Не поставяйте детето при ябълката и то няма да съгреши. За в бъдеще ще изучавате тази история при друго гледище. Само Любовта е неизменна. Нито един човек не е пострадал от любовта. Любовта е обща навсякъде. Най-мъчно е човек да се отучи да лъже. Съзнанието трябва да е много будно, ти като съзнаеш, че е лъжа, то си хванал вече лъжата. Лъжа е това, което носи всичките нещастия в себе си. Като драснеш на барута най-малката клечка, той отива до края. Това е лъжата. Като направи човек една погрешка, той гледа да я прикрие, да я оправдае. Заради лъжата наложиха на Адама наказание, на Ева наказание и на змията наказание. Доброто на жената ще строши главата на змията, „Петата на жената ще смаже главата на змията". Петата е символ на волята. Краката представляват човешкият свят. А ръцете - ангелският свят. Света отива към подобрение. Времето не играе роля. Хиляда години са като един ден и един ден като хиляда години. След като прекарате 80 г. вие сте преживяли един Божи час. Щом искаш да разбереш Любовта, ти ще я изгубиш. Общо бягане за учениците беше, когато разпънаха Христа. Ако се държиш за едно въже на най-твърдата част, то е реалността. След възкресението учениците стъпиха на една основа, в която нямаше никакво колебание. Слоновете никога не изявяват любовта си. Те са едни от най-умните и благородни животни. 22.VII.1935 г. Щом искаш ти си ограничен. Ще дадеш това, което имаш, за да вземеш това, което нямаш. Щом искаш, ти трябва да дадеш. Щом искаш ти имащ товар и трябва да се освободиш от него, за да вземеш. Природата носи всичките малки същества и тя им удовлетворява всичките прищевки. Създай си един идеал, че ако го постигнеш добре, че намери и друг, който има като твоя идеал. В новото пение ще се научиш да пееш и после ще си направиш теорията. А в старото пение първо ще имаш теорията и после ще се научиш да пееш. Форма, съдържание и смисъл - това са трите качества на един тон. Певицата Морфова е дошла до формата и съдържанието, но няма смисъл. Певеца, който го е страх, не е певец. Има един нормален тон на здравето. Щом има понижение болестта ще дойде. Всяко едно правило в природата е в зависимост от друго правило. Дисхармония в природата няма, тя изкуствено се е създала. В музиката има известни гами, които ги свири музиканта, то публиката става щедра. На себе си ще пееш. Ти си неразположен, публиката ти е вътре в тебе - твоето неразположение, на него ще пееш. Музиканта трябва да мине от състоянието на волята в чувствата в мисълта. То е един цял кръг. Музикантина е един маг. Като слушаш един музикант, ти като се върнеш дома си, си разположен, всички в дома са разположени, работите ти се оправят. Това е магията на музиката. Страданието не е лошо нещо, само да знаеш как да страдаш. В страданията всякога си взел нещо, което не ти трябва. Някой път вие мислите, че страдате, но това страдание не е ваше, по симпатия страдате. Ако Господ те носи на гърба си, какво има тебе да те е страх. Когато провидението те носи на гърба си и те прекарва през опасни места - мълчи. Някой страда, но не знае за какво страда. Страдай равно на стра - дай. Не можеш да вземеш един тон, ако няма в тебе определена идея, ако не мислиш. Икони - то е миналото. Когато се занимавате с миналото, то са икони. Материалният свят представлява нашето минало. Музикалният човек трябва да има мек тон и да отваря сърцата на хората. Всеки иска да накара Господа да изпълни неговия план и всичките разочарования идат от това, че не се реализират техните планове. Божественият свят си има един план и по този план трябва да се реализират нещата. Много планове имате, трябва да ги коригирате. Човек не трябва да се товари с излишни желания. Външната красота е израз на нещо вътрешно. Човек може да се подмлади, ако отмахне своето минало. Ние постепенно вървим към реалността. Каквото човек тури в ума си, то става. Посей семето и не мисли, то ще израсне. Вие искате постижения без страдания. Може ли семето да израсне, ако не е покрито с малко пръст? Света отива към подобрение. В Европа никаква война няма да има. Това е Божествения план. А човешкия план е друг. 24.VII.1935 г. Всички хора, които ни помагат сега, то в миналото ние сме им направили услуга. Нашето „Аз" се проявява в поправяне на погрешките и в подписа. Когато един учител има много ученици и поправя тетрадките им и после се подписва на тях. Това е учителя в поправянето на погрешките. Учителят, това е „Азът". Вашите близки заминали са във вас, вие ги възпитавате. И те играят с вас гимнастика, и когато се чувствате изморени, това са вашите дядовци. Ще ви кажа един закон, който ще ви улесни: Като станете сутрин, ако искате да бъдете щастливи през деня, помислете за щастливите хора и вашето състояние ще се измени. Тази духовна придобивка, която имате, няма да се загуби и когато дойдете втори път, ще започнете от там, до където сте спрели. При такива условия ще ви поставят. Човек, който се обезсърчава ходи в мочурлаци. Разговор Всичката неврастения седи в това, че не мислите. Първо живота, после теорията. Първо крака, после обущата. Животът е един разумен резултат, който аз трябва да опитам. Ти някой път се почесваш, без да мислиш. Помисли, че тогава се почеши. Преди да направиш погрешката помисли. Понеже всички свещени книги не се преведени, танците са в непреведените книги. Библията е една много малка част от свещените книги. Зад всяко едно движение има една мисъл. Много тежка работа е докато се освободим от старите работи. Става една силна вътрешна реакция. Когато дойде Христос беше ли написано неговото учение, после се написа. И сега това, което се дава сега се пише. Водата като тръгне от извора, тя ще си намери пътя. Животът си носи своите правила. Нас правила предварително не ни трябват. Страхът движи хората. Гордостта кара хората да растат нагоре. Щестлавието кара хората да растат на широко. Дърветата са още много чисти, те носят ангелския си характер, още не са се индивидуализирали. Растенията, цветята си имат хубави качества. Тиквата е користолюбива. Динята е горделива, пъпешът е щестлавен. Провидението ти дава страдания, сиромашия, ти си един актьор, ще играеш тая роля. За певците се срещат мъртви зони. Това, което пееш трябва да го живееш. Като се изпее песента „Благославяй душе моя Господа", човек може да се лекува. Трябва човек да бъде много музикален, за да оценява. Българинът е затънал в „ми" и „фа". От песните зависят много работи. Те филтрират, като се вкиснеш, да знаеш как да се филтрираш. Трябва да знаеш първоначално какъв тон да вземеш. Един тон или те отваря, или те затваря. Онзи, който е силен, отначало започва бавно, тихо. Водата от извора ще влезе в морето. От морето ще се върне. Злото се явява от безлюбието. Като престане Любовта идва злото. В доброто ти градиш, в злото ти разваляш, рушиш. Свободата се стреми по възможност към най-малките ограничения. Има хора, които не могат да се проявят добре, ако не ги грухат като жито. Всичките тези животни, коне, волове от любов към вас дойдоха да ви служат, формата още нищо не значи. Човек се показва във време на мъчнотии колко е силен. Щом във време на мъчнотии издържи, той е силен. В мъчнотиите се показва силата. Страданието е нещо изключително. От рая, от Невидимия свят дават милиони, за да изживеят едно малко страдание. Там страданието е изключено. А в ада радостта е изключена. И там за малка радост дават милиони. Много хора има, които не страдат. Някой му се счупил крака, а ти го окайваш. Но тебе не те боли, той е който страда. Най-хубавите неща ние ги добиваме чрез страданието. Ако житото не страдаше, ние нямаше да се радваме. Ако вие страдате, намерете един човек, който се радва. Има известни скърби, които не можеш да ги продадеш. Например имаш кесия с пари и се страхуваш да не ти я откраднат. За да се освободиш от страха трябва да дадеш кесията, тогава ще се освободиш от страха, но и от кесията ще се освободиш. Ти, ако не станеш слуга, никога не можеш да се научиш да работиш. Ако едно лозе не го копаят грозде не дава. Доброто има добри последствия, лошото и тук и където и да е има лоши последствия. Та сега каквото сте правили в миналото сега се печете. В източните народи за камилата имат 5000 думи. Разговор Езерата, 18.VIII.1935 г. Ако си богат и при тебе дойде един беден да му помогнеш, а ти му откажеш, но ти един ден ще изпиташ неговото положение. Ти като богат имаш една малка възможност, не да отнемеш страданията му, а да ги малко облекчиш. В нас Бог воюва за нас. Страданията, изпитите, то са само едната страна. Само един кратковременен живот, той ще страда. Някой път имаш някоя скръб, дойде някой човек и скръбта ти отминава. А някой път си радостен, дойде някой при вас и вие ставате скръбен. Един проповедник, ако се кара с друг проповедник, той е своенравен светия. Онзи, който е минал през голямата скръб е разбрал вече Любовта. Христос научи в страданията, какво нещо е Любовта. Той научи по кой път може да се избави света. Може без страдания, ако имаш любовта. Защо ти е Любовта, за да се освободиш от страданията. Като добиеш Любовта, ще отидеш да помагаш на другите. Има мъчнотии, които разрешения в никои книги не можеш да намериш. Ти като страдаш, ще дойдеш до една граница извън тялото и ще влезеш в Любовта. Мъчениците пяха, когато ги горяха. Любовта е по-силна от страданията на плътта.

ПИСМА ОТ БОЯН БОЕВ ДО ЦАНКА ЕКИМОВА София, 29.VII.1927 г. Веднага след получаване на писмото ви, говорих с Учителя за онова дете. Учителят даде следния съвет: Да се правят обливания върху цялото му тяло с вода, стояла на слънце. Такива обливания могат да се правят 1 или 2 пъти дневно. След обливането може с кърпа да се отнемат само капките по кожата, без да се изтрива тялото и да се облече риза върху влажната кожа. След 10 минути тази риза да се замени със суха. По този начин ще се повдигнат жизнените сили на целия организъм и той по-лесно ще може да се бори с болестта. Учителят каза, че после ще даде допълнителни съвети. Това ще стане към събора. Когато дойдете на събора ще приказвате с него по това. Попитах Учителя за братчето ви. Той каза, че за да свикне братчето ви да диша през носа най-хубаво е да прави упражнения: в определени минути планомерно, съзнателно да диша през носа си, макар и с големи усилия от своя страна. И така това постепенно ще му стане навик. Това е дело на навика. Чрез обратния навик, чрез упражнение човек добива нови привички. Четох „Глупецът" от Келерман. Този роман е цяло откровение за всички, които го четат. Вие вече знаете, че младежкият събор почва на 14 август, общият на 19, а след това ще има екскурзия до Мусала. По-долу ще ви приведа някои мисли от последните лекции и беседи на Учителя: „В природата има еднообразие за хората, които не спазват Божия закон. Втори път, ако дойдат без да работят сега, пак ще приличат на сегашното си състояние. Дето има съпротивление, човешката мисъл се развива. Тогаз защо са тези мъчнотии? Без съпротивление ще приличат на морска гъба. Провидението ще ти постави известни съпротивления в живота, на които трябва да дадеш разумно разрешение. В сегашното състояние на живота хората са научени на науката на вземането. Съзнателният живот започва с обратния процес: давай. В земеделския труд има известна философия. Всяко едно растение, като го бутнеш ще ти плати. Карамфила и другите цветя са синове и дъщери на ангелите, слезли на земята да помагат на хората. Аз виждам в карамфила друго нещо. Като го помиришеш, той ще ти даде правилния начин на разрешение на въпросите, които те измъчват. Подмладяване разбирам, когато човек схваща целокупния живот. Когато една държава не се подчини на великите Божии закони, се заличава. Да отречеш Истината, това значи моментално да умреш. За каквото мислиш, такъв и ставаш. Имаме нужда от онези верующи, които да приложат новото Учение. И в какво седи Новото Учение: не изсичан горите, всеки ден посаждай по едно плодно дърво, всеки ден изчиствай по един тревясал извор, всеки ден превързвай на едно животно крака, всеки ден направи добро на един нещастен. Човек не трябва да мисли всякога за себе си; трябва да е скромен; това е закон за придобиване на енергия. Ако спиш и месечината те грее, лоши влияния има. Когато месечината е пълна, завеса трябва да имате на прозореца, за да не ви грее; изсмуква ви. Изсмуква лошите влияния, но като изсмучи лошите влияния, ще изсмучи и добрите. И затова трябва да бъдете будни, за да знаете, какво ще изсмучи. Когато има нова месечина или пълнолуние или когато се изпразва, излез, разходи се на месечина, но не спи на месечина. При Бога ще отиваме с всичкото смирение, което имаме в душата си, с всичката вяра и с всичката любов; така интензивно ще се помолиш и ще чакаш. И Господ като усети че ти си от онези усърдни, които се молят така, ще дойде благословението. Трябва да има един вечен процес на зазоряване в душата. Зазоряване на любовта трябва да имаме. У човека има чувство на досетливост на всички онези събития, които ще се случат, добри или лоши. Те имат отражение в неговото съзнание. Всеки един човек носи своето бъдеще в скрити форми в своето съзнание." Нарочен поздрав до всички ваши домашни и всички братя и сестри. С братски поздрав: Боян Боев София, 9 септември 1927 г. Любезна сестро, Учителят държа миналата неделя беседа, а вечерта лекция на Младежкия клас. На лекцията, както и по-рано присъствуваха всички. Изглежда, че беседите и Младежкият клас ще продължават. Пращам ви съкратено изложение на беседата и лекцията. Колко са важни основните им мисли: „Познаване името на Бога, на себе си и на ближните" и „Отхранваме най-малката божествена идея". В частен разговор при запитване Учителят каза, че през годината освен обливни бани всеки ден, трябва да се правят от време на време и обтривни. Обтривни бани тук практикувахме 10 седмици тая пролет и в началото на лятото. При обтривните бани предварително се изпиват няколко чаши гореща вода за изпотяване, при което се отварят порите и излизат чуждите вещества. След това става разтривка чрез кърпа или гъба със слънчева или загрята на огъня вода и после става обтриване със суха кърпа. След обтривавната баня се чувствува приятна топлина и бодрост. Вчера посетих общата изложба на българските художници. Изложените картини са много на брой. Най-дълбоко впечатление прави „Пробуждане на съзнанието" от с. Цветана Симеонова. Това показва, как новият елемент в изкуството, внесен от духовната вълна е в състояние да говори на душата и да буди дълбоките й сили. Освен горната картина тя е изложила и 3 нови картини. Ето някои мисли, казани от Учителя в разговор през последните дни: „Българският народ и българската интелигенция се намират сега в златната епоха, в най- благоприятните условия. И ако не се използуват тези условия, тогаз ще дойде железният век. Окултните ученици са в един период, когато минават през растителното царство. И те не трябва да се спират по пътя, а само в движение да прекарват. Инак се спира тяхната еволюция. Сега установили, че Мусала е 3005 метра. Всъщност тя е над 3033 метра. Водата на тая чешма е лековита. Ако искахме, бихме могли да направим да напуснат болните всички клиники и да дойдат. Тая вода има свойството да изкарва на повърхността на тялото, гнилощните вещества на тялото. Когато човек почне да употребява тази вода, става изринване като от сипаница и брусница. Изхвърля навън чуждите вещества като кълчища. Нарочен поздрав до брат Екимов, родителите ви, леля ви, Стефан, Тотка Кочева и майка й, Пенкови, Стойчеви, Илия Ставрев, Илия Рашков, Коцеви, Дечеви, с. Димитрина, Борис Пенев и всички други приятели. С братски поздрав: Боян Боев Адрес: Б. Боев, булевард „Дондуков", № 71 - София. София, 23.IХ.1927 г. Любезна сестро, Получих двете ви писма. Най-хубаво е романите на Крижановска да се четат по хронологическия ред на написването им, но понеже този ред не го знаем, можем да ги четем както искаме. Разбира се, само при приложенията трябва да се спази ред: „Гневът Божий" трябва да се чете след „Маги". Скоро ще ви изпратя на френски „La mission des Jnder" (за Агарта). Преди няколко деня ви изпратих първия номер от астрономическата библиотека. На Изгрева е много красиво сега: също като пролет. Гледката става особено красива от новата трева, която поникна. Учителят каза, че наесен винаги има нов прилив на слънчева енергия, както през пролетта, макар и по-слабо. Борисови от няколко деня се радват на електричество. Учителят живее вече в горната стая. Той каза, че през зимата събранията ще стават в градския салон. Борис и Жорж миналата събота бяха на Витоша (до Резньовете). Интересно е следното: вие се интересувате от линията на щастието и даже ми писахте по това и тъкмо за тая линия говори Учителят в миналата неделна беседа. Ще ви кажа една интересна формула, която миналата година Учителят беше дал да изговаряме всеки ден: „Мога, Господи, да направя всичко, каквото ми кажеш. Няма нищо, което да не мога да направя заради Тебе". Поздрав до всички ваши домашни и всички други братя и сестри. С братски поздрав: Б. Боев Сега чета „Паутина" от Крижановска София, 4 X 1927 г. Любезна сестро, Учителят отпътува в неделя сутринта за провинцията (вероятно за Русе). Няма да се бави много в провинцията. В неделя преди обяд се чете в салона беседа, а вечерта лекция от Младежкия клас. След обяд имаме концерт. Имаме много гости, между които и 5 ^ 6 души вегетарианци, привърженици на Толстоевите идеи. Една от тях е работила в колонията им при Мечкюр до Пловдив. Напоследък идат доста гости на Изгрева, например дойде един руски поет-мистик Колосовски, ученици от една прогимназия с учители и учителки и пр. Днес ви изпращам още два романа от Крижановска: „Гнев Божий" и „Немезида", От нея има още следните романи: „На рубеж", „Царица Хатасу", „С неба на землю", „Голгота женщинь", „Адская чарь", „Фараон Манефта", „В инном мир", „Железньш канцлер древняго Египта", „Бенедиктинское аббатство", „Паутина", „Смерть планетм", „Завоеватели" и пр. Те се печатани преди войната в Петербург, но сега са изчерпани. Сега се препечатват наново в Берлин и Рига, но всички още не са препечатани. Сърдечен поздрав до домашните ви и всички други братя и сестри. С братски поздрав: Боян Боев Из разговор с Учителя: „Ще изучавате вашите чувства. Наука е това. Когато човека малко говори или много говори това са две крайности. Но важното е истински да се говори. Божественото, което ръководи човека, е тежък изпит: дохождат от вън пречки, студ 27 градуса и ще ти кажат: „Ще вървиш нагоре". Сега пита някой: „Какъв е този свят? Защо Господ е позволил на лошите да правят така? На това ще отговоря: „Ти защо си позволяваш да колиш агнета, овци и кокошки? Това позволено ли е на тебе?" Като живееш по Бога, тогаз нито въшка, нито комар, нито бълха ще те ухапи, нито вълк ще те нападне. Вълкът ще се уплаши. На всички, които вървят по Божия път, работят в края на краищата влизат в правия път. Допуснете следното: На един човек устните са почернели или посинели. Да ги чистиш със сапун от вън не може. Едно време устните му са били червени. Какво трябва да правиш? Храна и чист въздух и постепенно ще се възвърне същата окраска. Сега ние търкаме със сапун. Отвътре трябва да се почне". София, 21.Х.1927 г. Любезна сестро, Колко се зарадвахме всички, като почнаха пак беседите и лекциите след завръщането на Учителя от Русе! Той се завърна на 11. т. м. вечерта. От идната неделя беседите и лекциите се преместват в града. Много е хубава вашата идея да се препращат беседите и лекциите в някои градове. Освен в Търново и Трявна, хубаво е да се пращат и в Севлиево, Плевен и Свищов. Може при всяка изпратена група беседи да се прилага отделен лист, на който да се означи адреса и реда на препращането от град в град. На листа да се обозначи, че от последния град да се препратят пак на вас. Адресите за Търново и Трябва вие знаете добре. Ще ви дам адреси за останалите три града: Свищов - Д-р Димитър Халачев, зъболекар. Плевен - Анчо Анев, телеграфист (пощата). Севлиево - Стефан Тошев (в Окръжния съд). За облаците Учителят говори след един мой въпрос. Сестра Дафинка замина на 18 вечерта. Получих „Двата сфинкса" и „Агарта". Поздрав нарочен до всички ваши домашни и до всички приятели. С братски поздрав: Б. Боев София, 21.Х.1927 г. За с. Димитрина Любезна сестро, За напред до второ нареждане ще се изпълнява ланския наряд (даден на събора в 1926 г.). Това ще трае докато се напечатат тазгодишните съборни беседи, които се печатат усилено. И тогаз ще има упътвания за новия наряд. Учителят каза, че при употребяването на гроздето да се измива с повече вода, за да се освободи от синия камък, който често е причина за тежест и болки в стомаха. Когато ципите са по- дебели, можете да ги изхвърляте, също и семките могат да се изхвърлят, ако ви причиняват тежест. Учителят каза, че тези, които чувствуват тежест след употреба на грозде, трябва да го употребяват не отделно, а с хляб, тогаз няма да се чувствува тежест. Нарочен поздрав до всички. С братски поздрав: Б. Боев София, 22.Х.1927 г. Любезна сестро, Получих „La Mission de I'Jnde" и бързам да ви я изпратя. По-важни съчинения на Сент Ив Д'Алвейдр (1842 ^ 1909) са: „Жана д'Арк", „Мисията на евреите" (1884), „Мисията на владетелите" (1882), „Мисията на работниците" (1882) и пр. Когато неговата „Мисия на евреите" проникнала и в Индия, един Гуру (Учител) дошъл при него (в 1894 г.) и допълнил неговите познания. Той стоял при него 6 месеца. Този Учител само допълнил и потвърдил това, което Сент Ив е изучил сам от своето астрално посещение на Агарта. След това Сент Ив написал „Мисията на Индия" и когато я напечатал взел я от печатницата и я унищожил като казал, че не иска да изложи живота на един свят човек, който го е обучил. Но един екземпляр от нея бил запазен и след смъртта му се обнародвала в 1910 година. Вие като я прочетете ще си припомните почти всичко от френския език и ще знаете да се ползувате доста свободно от него. Колко е хубаво да си спираме често мисълта върху Белите Братя! Когато правим това, нали част от техния Мир, от тяхната Мистична Тишина, от тая Радост, Светлина, в която живеят, проникват в нас! Учителят каза веднъж, че е хубаво да мислим често върху съвършенствата, които имат, върху техните благородни качества, чиста и неизменима любов, Вяра, Милосърдие, готовност за жертва и пр. Сърдечен поздрав до всички ваши домашни и всички други братя и сестри. С братски поздрав: Б. Боев „Мисията на Индия" струва 165 лева. София, 28.Х.1927 г. Любезна сестро, Получих писмото ви от 25 октомври. Погребението се извърши в четвъртък на 20 октомври. Понеже в общината бяха казали, че погребението не може да стане без свещеник, повикаха такъв, но той не беше дошъл. Затова погребението стана без свещеник. На гроба се изговориха псалми 51 и 91 и някои молитви. Присъствуваха мнозина братя и сестри. Веднага след погребението с. Дафинка се явила на сън на една сестра и й казала, че е много доволна от голямото и живо участие, което взели братята и сестрите. Вчера имаше беседа на Изгрева в памет на с. Дафинка. Присъствуваха много души. Аз не можах да отида. Една сестра видяла да присъствуват там и с. Дафинка. Сега на „Изгрева" садят лози, една дълга редица край южната граница на голямата полянка. И лекциите на младежкия клас се държат в града. С поздрав до всички ваши домашни и до всички други братя и сестри. С братски поздрав: Б. Боев Получихте ли писмото ми с биографичните бележки за Сент Ив Д'Алвейдр. София, 11.ХI.1927 г. Любезна сестро, Понеже миналата седмица не можах на време да приготвя бележките от беседите изпращам ви сега бележки за две седмици. Писмото предадох на с, Донка Котева. Адресът й е: Донка Котева, ул. „Опълченска" № 66 - София. Тя следва по педагогика. Двете общи екскурзии до Витоша на 1 и 8 т. м. бяха чудно хубави. И в двете екскурзии имахме слънчево време. При първата екскурзия ходихме до горния край на шосето (додето е изработено от трудоваците). То стига вече доста близо до хижата (горния му край е около 45 минути под хижата). Дълбоки са впечатленията на всички от екскурзиите. Учителят говори чудно хубави работи. Тези разговори с Учителя на Витоша заедно с други разговори ще ви изпратя наскоро. Николай ви писа вече за новите названия на витошките местности, дадени от Учителя: „Буди душа" и „Ел-Шадар" (Истинний свидетел). Радваме се, че Школата в сряда почна. Онзи ден (на 9. т. м.) Учителят държа първата си лекция в общия клас. Тогаз се раздадоха и съборните беседи с упътванията за наряда, от които вярвам, да сте вече получили. Учителят особено наблегна на важността на тая година и важността от изпълнението на наряда. Романите от Крижановска получих. Изпращах ви „Паутина". Тези дни чета по хиромантия. Сърдечен поздрав до всички ваши домашни и до всички други братя и сестри. С братски поздрав: Б. Боев София, 3.ХII.1927 г. Любезна сестро, В руската книжарница получиха трилогията на Крижановска. Трите романа заедно струват 330 лв. Понеже ги получих преди една седмица, вярвам, че след 5 ^ 6 деня ще пристигнат. Има и една руска хиромантия (200 лв.). Ако желаете, мога да пратя и нея. Тук има изложба от Борис Георгиев. Картини проникнати от новия дух. Той скоро ще държи сказка на тема „Изкуство и живот". След свършването на изложбата на 10 декември ще посети „Изгрева". Ще уреди наскоро изложба в Лондон и след това ще отиде в Индия на гости у Тагоре. В сп. „Житно зърно" ще има статия за Борис Георгиев. Нарочен поздрав до вашите домашни и всички други братя и сестри. С братски поздрав: Б. Боев София, 16.XII.1927 г. Любезна сестро, Брат Димитър Добрев от Сливен е на гости в София от няколко деня. Той много желае да има беседите от Учителя. Ако е възможно, след като си свършите работа с тези беседи и лекции, които сега ви пращам, пратете му ги в Сливен. Той много скоро ще ви ги повърне и тогаз ще можете да ги пратите на околните градове. Можете да му пратите същевременно всички по-стари беседи и лекции, които Учителят е държал от събора досега (неделни беседи, лекции от Общия и Младежкия клас). Занапред ще се нареди да му се пращат беседи направо от тука. Ако някои от по-старите беседи сте ги пратили вече в други градове, то можете да му пратите тези, които са налице. Адресът му е: Димитър Добрев, улица „Станционна", № 327 - Сливен. Борис Георгиев е устроил втора изложба в Пловдив. И самият той е там. Ще се върне след десетина дена. Тогаз ще говоря с него за репродукциите и ще ви пиша. Получих „Паутина". Харесва ли ви се руската хиромантия? Изпращам ви новата песен „Тъги скърби". Другата песен „Син Божий" не е още нотирана. И песента „Изворът на живота" не е още готова. Сега, когато пеем в салона песните, едновременно свири и един малък оркестър. Вие коя част от човешкото лице ще си изберете за проучаване? Много интересна е тази задача. Така оживяват истините в човека. Нарочен поздрав до всички ваши домашни и до всички други братя и сестри. С братски поздрав: Б.Боев София, 1.I.1928 г. Любезна сестро, Н.Л.К.Б.Л.! Ч.Н.Г.! Изпращам ви чрез Николай новогодишната беседа. Понеже тя е къса, може да пратите един препис за Сливен, а самият оригинал може да пуснете веднага в маршрута ви в околните градове. Както ви бях писал, вие ще пращате в Сливен на бр. Добрев беседите и лекциите, които ви пращам и той веднага ще ги изкара с пишеща машина в 8 екземпляра и ще ги прати в повечето градове в Южна България, дето има наши приятели от Бургас до Пловдив. И след това ще ви повръща беседите, които сте му пратили. А ако искате може да се направи следното: аз направо да ги пращам на бр. Добрев и той след като ги препише на пишеща машина бързо да ви прати моя ръкопис, за да го пуснете в маршрута. Пишете ми, кое е за вас по-удобно. Много е хубава новата песен „Имаше человек", която ви носи Николай. Колко е важна основната мисъл в Новогодишната беседа на Учителя: за искането! И колко е важна Новата година с благоприятните условия, които носи! Аз избрах челото за наблюдение. Скоро ще ви пратя мои извадки от някои книги за челото. Те могат да служат за предварително ориентиране. Но много е важно личните наблюдения. Чрез тях оживяват окултните истини. Нарочен поздрав до всички ваши домашни и до всички други братя и сестри. С братски поздрав: Б. Боев Адрес на Димитър Добрев: Улица „Станционна", № 327 - Сливен. Новогодишна беседа на братска вечеря на 31.ХII. срещу 1.I.1928 г. Беседата почна в 12 часа „Изтеклата година беше сляпа за вас. 1928 г., която има две очи. Ако сте внимателни, тя може да ви донесе много радости, а инак много страдания. Ако вие съберете цифрите на тази година, то окончателният сбор ще даде числото 2. Това е божествената съкровищница, дето има богатства. Следователно, ако очите ви са отворени, тогаз богатствата, които Бог ще ви изпрати чрез тази година, вие ще ги използувате. А ако ходите по ума на миналата година, тогаз няма да се ползувате. През тази година Господ гледа през две очи. На когото очите са отворени, благословението ще дойде за него. А, на когото очите не са отворени, Бог ще мине и ще замине и всеки един ще остане пак със своята празна торба. През цялата година използувайте живота, защото не се знае колко ще живеем на земята. Може да имате смущения, недоразумения и т. н. без онази интензивна връзка, когато човек трябва да има с това Първото Начало. Аз не употребявам думата Бог, защото които са я употребявали са я опорочили. Често Бога ние Го мислим като нещо физическо. Това е онова Начало, което осмисля животът. Няма по-красив момент от този, човек да почувствува за един момент присъствието на това Начало в себе си. То внася голяма радост и светлина. Тогаз човек разрешава всички въпроси на света и у него се заражда онова чувство, онази сила да работи, без да се спъва в живота си. Божията Любов е, която превъзмогва над всички мъчнотии. Няма в Божията Любов дефекти. Защото Любовта, която се размътва, това не е любов. Любовта, която се помрачава, това не е любов. Любовта, която отслабва, това не е любов. Това са само афекти. Но Тя всякога си остава при всички условия: дали човекът е богат или беден, дали е болен или здрав, дали е силен или слаб. Каквото и положение да завзема човека, Божествената любов си остава една и съща. По смисъл и съдържание никога не се мени. Има един закон в нея: тя винаги се разширява, т. е. изменя своята форма. И вследствие на това, че хората не разбират Божията любов, те казват, че Божията любов се мени. Това не е изменение. Това е разширение. В Божията Любов има едно вътрешно разширение. Когато очите ви са отворени, тя ще внесе мир, а когато очите ни са затворени, страдание. Сега гледайте тази година вашите врати и прозорци да са отворени, та когато мине тази Божествена торба с богатства, да си поискате от тези Божествени Вестители. Който иска, получава. Някой казва: „Господ нали знае?" Не! Законът е такъв; „Който иска, му се дава". Никой Учител в света не идва да се натрапи на ученика, но ученикът трябва да дояде да хлопа при вратата на Учителя си, и тогаз Учителят ще отвори съкровището си и ще даде. Детето като плаче дълго време, тогаз майка му му дава. Петелът като кукурига тогаз господарят му отваря. Някой казва: „Не трябва да искаме". Не! Едно от качествата на Великия живот е: Човек да иска. Не да прости. Просията - това е нахалство. Да искаш - това значи, душата ти да е пълна с онова желание да учиш. Само от приятеля можеш да искаш, от баща си, от майка си можеш да искаш. От неприятеля си можеш ли да искаш? Не! На неприятеля си ти можеш да се молиш, не можеш да искаш от него. Затова Христос казва: „Просете и ще ви се даде, искайте и търсете". Това е онзи разумен начин. Така трябва да разбирате. И Бог ще ни опита, дали ние ще искаме или ще се молим. Щом ние се молим, ние сме като грешниците. Като съгрешиш, ще се молиш. Тогаз ти не можеш да искаш вече. Ти ще се молиш за прошка. В първата фаза като грешници хората се молят, а когато станат праведни, тогаз ще искат. И Бог казва: „Преди да поискате, аз ще отговаря на вашите желания". Та желая да завършите първата фаза: да се молите и да започнете втората фаза да искате. Не че молитвата не е потребна. До когато човек греши, молитвата е потребна за лекуване. Когато говорим за лекуване, разбираме, че човешката душа трябва да се очисти. Обаче като се очисти от греха иде втората фаза: искането. И като завършим с искането, ще дойде нещо още по-хубаво. Какво ще дойде тогаз, идущата година ще ви каже. Като видя, дали очите ви са отворени или не. Сега през тази година желая вие да искате, да хлопате и да търсите. Нито един от вас да не седи само да се моли. И така: Пожелавам ви сега всички Божии благости да ви посетят през тази година и да внесат мир и радост в душата ви. София, 12.I.1928 г. Любезна сестро, Заедно с другите лекции и беседа прибързах да ви изпратя и беседата на Бъдни вечер, понеже е много важна и съдържа важна формула. От Сливен брат Димитър Добрев ще организира изпращане на беседите в следните градове: Бургас, Карнобат, Айтос, Ямбол, Стара Загора, Казанлък, Пловдив. Пловдив ще прати в Панагюрище, а Стара Загора в Нова Загора. Ще го моля да прибави и Хасково. Вие може да изпращате в Севлиево, Свищов, Пловдив, Трявна, Търново. Когато изпратите в някой околен град беседи, наблегнете непременно да изпращат в Плевен. Много би помогнало, ако при всяко ваше писмо прибавите маршрутен лист, който ще бъде отделен и ще се препраща заедно с беседите. Маршрутният лист да съдържа редът на градовете и адресите. Тогаз Свищов като получи ще знае, че ще препрати да кажем в Плевен. Колкото до изпращането на беседите в Сливен на бр. Добрев има две възможности, от които разбира се, изберете тази, която ви е по-удобна и възможна: 1. Като получите моите беседи, след прочитането им да се пращат в Сливен до Добрев и той веднага ще ги препише на пишеща машина и ще ви повърне оригиналът, за да ги пратите в околните градове. 2. Може и друг начин, само че изисква повече време. Именно: Вие и други някои приятели, които имат възможност да помогнат, да препишете беседите: единият екземпляр да изпратите в Сливен, а другият - в околните градове. Понеже преписването на всички беседи и лекции би отнело много време, то може да стане друго: щом препишете 2 - 3 беседи, пратете в двете тези направления веднага (в Сливен и околните градове); след това почнете преписването на други 2 - 3 беседи и т. н. до дето се изпратят всичките. А занапред това ще ви бъде по-лесно, понеже аз ще гледам да изпращам по- бързо беседите, за да не се трупа толкоз материал. Понеже Коледната беседа „Подвигът на героя" е доста важна, можете най-напред да пратите нея. С нарочен поздрав до вашите домашни и всички други братя и сестри. Как е Зафирка? С братски поздрав: Б. Боев Ето например какъв маршрутен лист може да придружава всяка ваша пратка до околните градове: 1. От Трявна беседите да се препратят в Търново до К. Иларионов, ул, „Зеленка", №... 2. От Търново беседите да се препратят в Севлиево до Стефан Тошев, следовател. 3. От Севлиево беседите да се препратят в Свищов до Димитър Халачев, зъболекар. 4. От Свищов беседите да се препратят в Плевен до Анго Анев, телеграфист. 5. От Плевен беседите да се препратят в Габрово, до Никола Дойнов. София, 13.I.1928 г. Лобезна сестро, Във вашия маршрутен лист прибавете моля и Лом (с. Еленка Казанлъклиева). Можете да помолите лицата, до които изпращате беседите в разните градове да не ги държат много време. За напред един екземпляр от беседите и лекциите, които ти изпращам изпращайте в Сливен - в Бургас, на адрес: Минчо Сотиров, улица „Цар Симеон" № 27 - Бургас Бр. М. Сотиров ще ги изпраща в околните градове. В Бургас недейте изпраща неделна беседа от 1 април, понеже я изпращам оттук. Скоро ще ви пратя продължение на книгата от Седир. Нарочен поздрав до Николай, всичките ви домашни и всички други братя и сестри. С братски поздрав: Б. Боев От Бургас ще получите лекцията от 28.III. т. г. София, 7.VII.1928 г. Любезна сестро, Изпращам ви 3 лекции. Утре започва Младежкия събор в 5 часа сутринта. Някои гости вече пристигнаха. Останалите ще пристигнат до довечера. След събора и екскурзията ще ви изпратя по възможност по-скоро в резюме говореното от Учителя, също и другото, извършено от събора. През ваканцията ще гледам да ви изпратя и от по-ранните беседи и лекции. С идущото писмо ви пращам продължение на Седир. Разправете поне накратко за екскурзията ви до Узана. От как ми писахте Узана, колко това име ме привлича. Брат Борис Пенев каза, че няма да дойдете на Младежкия събор. Уверен съм, че ще се нареди да дойдете на Общия събор. Още не е точно определено къде ще бъде екскурзията, но вероятно на Витоша. Така е по-добре, защото тогаз екскурзията до Мусала може би ще стане след общия събор и тогаз ще можете да участвувате и вие. За напред за Южна България лекциите пращайте пак на бр. Димитър Добрев в Сливен. Поздрав до всички ваши домашни и до всички други братя и сестри. Със сърдечен братски поздрав: Б. Боев Адрес; Б. Боев, улица „Опълченска" № 66, София. София, 2. август 1928 г. Любезна сестро, Н.Л.К.Б.Л. Беседите, които ви изпращам, изпратете по вашия маршрут в Северна България и друг екземпляр за Южна България. До бр. Димитър Добрев в Сливен. Препратете до бр. Добрев и приложеното тук за него писмо. В Северна България ще ви моля най-напред пратете беседите, ще ви моля, на Стефан Тошев в Севлиево. Дано до събора беседите обиколят повече градове. Вие нали винаги, когато пращате беседи туряте при тях маршрутен лист? Разговорите недейте пуща в маршрут. Пратете ги обаче непременно на бр. Стефан Тошев. Разбира се можете да ги пратите на някои приятели. Дано има екскурзия и след събора, та да можете и вие да отидете до Мусала. Нарочен поздрав от Николай. Тук Учителят даде едно много важно упражнение: Да се отиде до чешмата 4 пъти на ден (преди обед) с 2 стомни за вода. След отиване 2 пъти, да се изпият 2 чаши гореща вода. Тогаз пот руква от цялото тяло. Да се преоблече тогаз човек. След отиване още 2 пъти, да се изпият още 2 чаши гореща вода, да се направи обливане на цялото тяло с топла вода (със слънчева вода само или смесена с малко загрята на огъня вода) и след това преобличане. Тъй че на ден 4 отивания до чешмата, 4 чаши гореща вода, 2 преобличания и едно обливане. Съблечените ризи да се проперат. Това упражнение да се прави 10 дена. Десет дена образуват един цикъл. След почивка 5 ^ 6 дена да се повтори цикъла, след това може да се потрети. Тъй че хубаво е за едно лято да се направят тези упражнения около 30 дена. Тогаз порите на кожата (7 милиона) ще се отворят, цялата кожа ще диша усилено и това ще внесе лекота, бодрост, жизнерадост, болестите ще изчезнат, а здравият ще бъде обновен и кален. В тялото има отрови, които се образуват от храната. Чрез такова изпотяване те ще бъдат изхвърлени. Това ще се отрази и върху душата. Много недъзи ще изчезнат. Там дето по-рано човека се е нервирал или безпокоил, сега ще бъде спокоен, устойчив. С братски поздрав до вашите домашни и всички други братя и сестри: Б. Боев София, 29.ХII.1928 г. Любезна сестро, Ч. Н. 1929 година! Получих писмото ви. Радвам се, че Василка е добре. Ще предам на бр. Жорж сведенията за раждането, за да направи хороскоп. Аз съм уверен, че той ще го направи в най-скоро време. Вчера брат Славчо ви прати две лекции от 26 и 28 декември. Понеже занапред новите лекции няма да ги препращаме в Сливен (защото на тях пращаме отделно), то най-добре ще бъде да се направи следното: Щом получите лекциите оттук, веднага направете препис от тях, така че да имате по два екземпляра от всяка лекция. Единият екземпляр (оригинала или преписа, все едно) веднага пуснете в маршрута, а другите екземпляри, нека се четат от братята и сестрите в Габрово и околията. По този начин в най-скоро време лекциите ще обиколят всички градове, които фигурират в маршрутния лист. Маршрутният лист винаги да придружава лекциите. В маршрутния лист накрая да наблегнете за нуждата от бързото препращане на лекциите. В скоро време ще ви изпратя разговора на Учителя у с. Янакиева на 19 декември т. г., дето беше поканен на обяд. А също така и това, което ще говори Учителят на братската вечеря, която се урежда на 31 декември вечерта в салона на Изгрева (срещу Новата година). Нарочен поздрав до всички ваши домашни и до всички други братя и сестри. Писах на бр. Ст. Тошев да предава лекциите и на бр. Сава Калименов. С братски поздрав: Б. Боев. Изгрев, 28.V. 1933 година. Любезна сестро, Като получите настоящото писмо, веднага елате. Учителят каза, че към 3 юли ще направим няколкодневна екскурзия на Витоша. Ще отидем през Княжево и с. Владая в с. Мърчаево (на западната страна на Витоша) и оттам ще изходим цяла Витоша надлъжно от запад към изток по билото и по южните й склонове, за да излезем към с. Бистрица може би. Ще има и няколко магарета с нас за някои по-важни работи: някои общи продукти, братските чайници и пр. А инак всеки ще си носи раницата на гърба с някое платнище или одеало. Ще спим на открито, дето замръкнем. После друго. Учителят каза, че ще пратим съгледатели до езерата. Такива ще са Славчо, Крумчо и други някои братя. Те ще питат няколко пъти за времето. Предлага се (още не се знае сигурно), че към началото на втората половина на юли ще отидем на езерата. Вече мнозина си приготовляват палатките. Така че вие веднага тръгнете, за да сте тук за Витошката екскурзия. Най-добре е да потеглите и пристигнете в събота на 1 юли, за да не пропуснете двете беседи на Учителя в неделя на 2 юли. Вчера имаше екскурзия на Витоша. Има три нови гимнастични упражнения с нови хубави мелодии. Ще ви изложа тук основните мисли на днешната лекция. „Има една свещена област в природата. Тя не е тук на земята. В тая свещена област живеят висшите разумни същества. Те живеят в щастие, радост, блаженство. Те желаят да ти помогнат, за да живееш в същата радост, мир, щастие и блаженство, което имат те. Ако имаш неразположение, не си в контакт с тая свещена област. Ако си разположен с радост ти си в контакт с нея. Добрият живот се състои в това, да си проводник на Божественото. Когато всички станат проводници на Божественото, ще изчезнат всички противоречия и нещастия в живота. Аз не казвам да започнете да живеете добрия живот, но да се повърнете към този добрия, красивия живот, който сте живели някога. Трябва да работим не за себе си, нито за другите, а само за Бога. Бог е единственото Същество, което винаги мисли за тебе и те отрупва с всички блага. Той е вложил всички блага в тебе. Ти трябва да ги проявиш. Да живееш за Бога. Това, което носи на човека радост, щастие, блаженства, това е свещената област. Всяко сърдене е отрова. Ние искаме да имаме уважението на почитанието на другите хора. Но уважението и почитанието е свързано с тая свещена област. Ако си свързан с нея, ти ще имаш уважението и почитанието. Всички трябва да бъдете отпушени. Да влиза онова чистото във вас! Не се осигурявай в светските банки. Осигурявай се там, дето банката не фалира: това е свещената област. Ако някой обича някого това е от Бога. Горко на онзи, който не обича. За светията е определено 1 час, физ. работа на ден, 3 часа за сърцето, 7 часа за ума, а останалото време за развлечение, за спане, за разходки, за това-онова. Ще ви оставя със следния стих от Писанието: „Бог ще обърше всяка сълза от очите ви". Така, че хубаво ще бъде да дойдете в събота с някого от домашните, например майка ви или ако не й е възможно - сама. Разбира се, хубаво ще бъде и тя да дойде. Поздрав до всички ваши домашни и до всички други братя и сестри. С братски поздрав: Б. Боев За всичко това съобщете на Папазова. Изгрев, 16.XII.1934 г. Любезна сестро, Получих писмото ви. Много има да си говорим, когато дойдеш тук! Защо в края на февруари? Защо не по-рано? Днешният ден мина много интензивно. Ще ви го разправя „от игла до конец". Днес е неделя. Тая сутрин имахме Утринно Слово. Ето по-важните мисли от Утринното Слово. „Трябва да се освободите от личния живот. С нашите мисли, страхове, непостоянство ние вредим не само на нас, но и на нашите близки. Всички сме свързани. Ако един направи престъпление, то много души ще направят престъпление. Ако един направи добро, то много души ще направят добро. Светът е оправен. В тоя живот Бог иска да предаде някои свои благословения по пътя на страданията, а други свои благословения - по пътя на радостта. Даже най-големите добрини тук на земята идат по пътя на скърбите. Едно помнете: човек, когото не го тъпчат, човек не може да стане. Ако във време на мъчнотии се поколебаеш, се уплашиш, малка ти е силата. Писанието казва, че страхливият няма да влезе в Царството Божие. Закон: Онова, в което вярвате то ще бъде! Щом вярвате то към вас ще се присъединят хиляди разумни същества и ще ви помогнат. Ще дойде време, когато и слабите хора ще бъдат повдигнати, но най-първо силните хора в света трябва да се повдигнат - някои от вас сте на прага! Един човек посял едно място с ориз, обаче неговите съседи отбили вадата към своите оризища и той останал без вода. Отнели му водата! Не стига това, но неправедно го наклеветили за нещо и го хвърлили в затвора. Той в затвора се помолил за дъжд. Идва дъжд, напоява неговия ориз, а оризът на съседите му останал без дъжд. И като излязъл от затвора, имал най-хубавия ориз. Казвам: Ако Бог е на ваша страна, вие ще бъдете така благословени. Не се колебайте във вярата си, в своята любов, в упованието си. Уповавайте! Макар и да сте в затвора, пак ще дойде дъжд на вашия ориз! " След това направихме гимнастически упражнения (само старите, с някои съвсем нови, но без музика) и Учителят ни говори. Ето разговорът: „Ако един човек е светия, но ако наруши нещо, то светийството не му помага. Ако на един грешник му кажат, че му предстои лошо бъдеще и той се стресне и се поправи, ще предотврати лошото си бъдеще". След това, до 10 часа ние като се срещахме едни други си пожелавахме много хубави работи! И всеки записваше това, което пожелава на другия! Трябва да ви кажа, че в петък на 14.ХII. Учителят в Младежкия клас даде една работа, една задача за класа за 1 седмица: когото срещнем от Младежкия клас да му пожелаваме нещо хубаво и да си запишем пожеланието. Ето основни мисли от беседата: „Оня свят е в междупланетното пространство. В това пространство има невидими, прозрачни небесни тела на слънчевата ни система. Заминалите хора отиват там. Помнете едно нещо: не можем да приложим един метод на двама души: при всеки човек ще приложим специален метод за неговото повдигане. Ако не го приложим, той ще остане обикновен като другите. В шестата раса всички хора ще бъдат ясновидци. Тогаз няма да има нито един крадец, нито един убиец, няма да има лъжа. Ще има любов навсякъде. Всички врати ще бъдат без ключове. Това, което пожелаеш на хората, то се връща на тебе. До новата година, когото срещнете, кажете му нещо много хубаво. Най-хубавото му пожелайте. Пожелай доброто на всички добри хора в света. Един човек може да греши, пак да бъде добър, ако го мъчи мисълта, че греши. Когато имаш доброто желание, без разлика на верую, да ги подкрепите с вашите добри чувства и мисли и това благо, което направим на тях, то ще се повърне върху нас". На 5 декември Учителят каза (в сряда) да съберем известна сума, която ще видим за какво ще употребим. В следната сряда, на 12 декември всички донесоха суми в пликове. Събраха се 10 125 лева. Учителят каза, че тая сума ще се употреби за плащане на таксата за водата. В началото на беседата брат Симеон обяви: Младежкият клас ще чисти полянката след обед в 3 1/2. Всички отидохме и чистихме. Носихме гребла, метли, колички. И Учителят работи. Банята за Учителя при парахода е готова, но ще почне да работи от пролетта. Получих последното ви писмо, което ми даде Стефан. То е писано не чрез перо, а чрез куки. Прочетох го внимателно и разбрах съдържанието му. Много хубаво! Сестра Попова ми каза да ви пиша това, което ви се съобщава чрез нея: „Кажи на Цанка да бъде спокойна и да бъде свободна. Аз искам да работи тя. Нейната задача там е да работи. Ако ме слуша, ще сполучи. Един ученик ще научи, като слуша. Ние (Духът) постоянно сме с нея. Да работи без страх, от никого да не се страхува и да не се вълнува. Аз бдя над нея. И скоро Цанка ще посети Изгрева". Ето някои разговори с Учителя: „Вие сте тук в живота в най-хубавото забавление. Отвори седемтях милиона прозорци и грехът го няма вече. Всяка сутрин като станеш отвори седемтях милиона прозорци. Доста работа е то! Само Божественото може да целуне човека и то като целуне, ще си замине и ще остави нещо. Известни тонове не можеш да ги възприемеш, понеже съзнанието ти не е още повдигнато. Всичко зависи от съзнанието. Вие още не сте правили опити за действието на музиката. Мине буря и ако почнете да пеете 10 минути, 20 минути, половин час, и ще спре бурята. Природата като ти отнема нещо, дава ти по-ценно, не равно ценно. Дава ти по-ценно от онова, което ти взема. Следующия момент трагедията е възкресението. Втори път като дойдете, ще бъдете по-музикални. Сега гледайте да си поставите една хубава основа. Ако се концентрира вашето съзнание върху цветовете на дъгата (мислено) и се абстрахирате от всичко друго, то ако е напълно сполучлива концентрацията, след известно време ще настане тъмнина около вас (граничната област) и след това ще почнете да виждате цветовете на Невидимия свят. Невидимия свят ще се отвори пред вас. Основата на християнството е Любовта и милосърдието. Сега бедният е слуга на богатия, слабия на силния, невежия на учения, а във новата култура силният ще бъде слуга доброволно на слабия, богатия на бедния, учения - на невежия. Христос ще бъде центъра на новата култура на човечеството, център на цялото човечество, както е писано: „Едно стадо, един пастир". Учителят даде на брат Славов един метод, за да развие гласа си: Да пее всеки ден мислено. И му каза, че след време ще почне да чува гласа си през време на своето мислено пеене. И после всичко постигнато ще се реализира на физическото поле. Защото това, което е горе, слиза долу. Но когато пее мислено, да пее с идеално хубав глас (колкото може да си представи). Брат Славов е правил това упражнение 6 месеца всеки ден сутрин и вечер и вече има резултати. Вчера ме повика радостен и ми каза, че вече два пъти в последните дни е чул гласа си, когато пеел мислено (след 6 месеца упражнения) и че съвсем е друг гласа му от вчера насам. И той ми изпя „Грее слънцето" и „Ти съзнавай", но със съвсем друг глас, много нежен и приятен! Той каза, че ще съобщи това на Учителя. Говорих с Учителя за вашето идване. Той каза, че можете да прекарате в гостната стая за сестри. Нарочен поздрав до всички ваши домашни и до всички други братя и сестри. Специално на сестра Т. Кисьова и на сестра Мария X. Дечева, когато й пишете. С братски поздрав: Б. Боев Изгрев, 10.II.1941 г. Любезна сестра, Хиляди поздрави от Изгрева. Вчера имахме лекция при следната интересна обстановка. Понеже имаше затъмнение, големият салон беше тъмен. Ние всички се събрахме в салона в 5 часа сутринта, в тъмно. Дойде Учителят. Прекарахме в тъмно около 40 минути, додето се съмне. През това време имаше песни, молитви, размишление (тайна молитва). И като се съмна, Учителят почна да говори. Това, което каза, по-долу излагам. Със сестра Попова често говорим за вас. Тя получи вашето писмо и ми поръча да ви отговоря от нейно име следното: За оная госпожица, която искала да се ожени за един, който имал 4 деца, тя каза: Нека тая госпожица сама да си реши задачата, нека тя по вътрешно ръководство, по вътрешния си глас да вземе решение по този въпрос. Защото вътре в човека има един непогрешим светилник, стига човек да умее да се вслушва в себе си! Този глас е тъй тих! А за вас се даде чрез сестра София Попова следното: „Кажи й, че тя ми дава радост, и аз й давам радост, именно дето работи там, дето е започнала да работи сериозно. Да работи! Аз съм с нея! Аз я ръководя! Да бъде свободна". Тук ще ви изложа някои мисли от разговорите с Учителя напоследък: „Ако човек влезе в любовта, всичките работи се уреждат. Новата епоха ще бъде епоха на любовта и затова тя ще освободи хората от ненужни страдания. Хората ще разберат, че няма друг начин освен любовта. Той е единственият път - с най-малко разходи. Хората са механизирали света. Те са напуснали Божествения напредък и са дошли в механическия. За да опита Любовта, човек трябва да се жертвува. Великата жертва се изисква при любовта. Това значи опитване на любовта. И тогава тя се разбира. Душата се показва такава, каквато е само на онзи, който я обича. А от онзи, който не я обича, тя се крие. Само като обичаш някого, душата му се разкрива пред тебе. Любовта ще ви тури във връзка с Напредналите души, с души, които представляват скъпоценни камъни. Няма безизходен път, ако призовем Бога в Неговата милост. Като почнете да еманирате любовта, хората ще почнат да ви търсят, да идват при вас! " Ето някои мисли от последните беседи: „Ако човек е умен и истиннолюбив, любовта ще дойде. При любовта ти никога не разправяй на другите за любовта това, което не си опитал. Щом обичаш, ти не се интересуваш, дали те обичат или не. Аз се радвам на любовта, че тя минала през мене. Когато обичаш хората, ти се ползуваш и си здрав; също и ония се ползуват и са здрави, които обичаш. Всички вие търсите вашето щастие вън от себе си. То не съществува вън от вас". Ето някои мисли от вчерашната лекция: „Има три порядъка в света: Божествен, духовен и човешки. Не прекъсвай връзките си с Божествения порядък. Щом скъсаш тия връзки, ти ще бъдеш като лист отронен от дървото, който вятърът вее насам-нататък; той няма никаква опора. Не се занимавай с лошите работи, с недостатъците на хората, понеже прекъсваш общението си с Бога и ще изгубиш вечния живот. Да започне подобрение на твоето здравословно състояние, не е лесна работа, трябва да дойдат всички Светли духове да работят. Дръжте пакта, който сте подписали с Бога. Ако не го държиш, всичко ще бъде пометено, Сега вие седите и се тревожите. Какво има да се тревожите? Господ е направил света. Като ви вземе в Неговия порядък, ще видиш, че всичко е на място. А като излезем от Неговия порядък, ще видим, че нещата не са на място. Докато мислиш за Бога, ти живееш. Щом престанеш да мислиш за Бога, ти почернееш, потъмнееш, обезсмисля се животът ти и не знаеш, къде ще отидеш. Ако държим с Божественото, страданията ще бъдат най-малки, много малки, като просено зърно, А ако се откъснем от Божествения порядък, ще имаме страдания, които никога не сме ги видели. Та не разваляйте пакта си с Господа. Каквото сте обещали на Господа, изпълнете го. Господ иде на земята сега да научи хората, всички народи как да живеят, всеки да държи обещанието си. Всички народи трябва да служат на Господа. Земята е на Господа. И понеже народите не изпълняват Волята Божия, те страдат. И Той сега иде да тури ред и порядък в нещата. Но този ред и порядък няма да се тури така лесно, а с големи страдания: хиляди кораби ще потънат, богатите ще осиромашеят, болести ще има, земетресения ще има, глад ще има. Даже по един грам масло няма да има. Вие имате много добри разбирания, но още пакта не си прилагате добре." Как прекарвате? С какво се занимавате? Правите ли екскурзии? Поздрави „Петковата нива" от мен. Поздрави до домашните и до всички други братя и сестри. Пожелавам ви вечна пролет в душата и широко поле за работа. С братски поздрав: Б. Боев Изгрев, 25.III.1953 г. Любезна сестро, Получих вчера писмото ви. Вашето писмо е от 18 т. м., а аз го получих доста късно - на 24. т. м., а в писмото си пишете да получите отговора ви до идущата сряда, т. е. до 25, март. Поради късното получаване на вашето писмо това не може да стане. Вие ми пишете да ви пратя нещо за разликата между будизъм и християнство. Ето няколко реда по този въпрос: Будизмът казва, че всичко около нас е майя, илюзия и ние трябва да влезем в един реален, отвъден свят. А християнството казва, че физическият свят, макар и да има относителна реалност, то в него трябва да бъдем деятелни, активни и да проявим любовта. Християнството не проповядва бягане от живота, а активност в живота. Будизмът казва, че човек трябва да се освободи, да отстрани всички желания, за да добие своята свобода, а християнството казва, че човек не трябва да отстранява всички желания, а трябва да ги облагороди, да ги пречисти, за да бъде деятелен в живота. Будизмът туря на първо място бягане от страдания и казва, че външният живот е верига от страдания, а християнството казва, че този живот на страдания трябва да го превърнем чрез работа в място на радост и красота. Будизмът препоръчва влизане в нирвана, т. е. в място на единство и блаженство, а християнството не отрича значението на нирвана, но казва, че е от голяма важност да работим за идване Царството Божие на земята, да изпълним Волята на Бога, служенето на Бога. Християнството не проповядва бягане от физическия живот, а да прославим чрез своя живот Бога на земята. Всички други религии преди християнството са само подготовка на човешкото съзнание за разбиране на християнството. Учителят каза, че в бъдеще езотеричното (мистичното) християнство ще бъде всемирна религия на всички народи. Тук ще ви изложа мисли от един частен разговор с Учителя: „Всички окултни движения на изток и на запад ще се сближат. Във всички окултни движения днес липсва нещо: приложение. То е нещо толкоз дълбоко, че трябва едно вътрешно усилие, за да се добере човек до тази крачка. Не че Христос не можеше да употреби други методи от тия, които употреби, но Той изучаваше и знаеш, че тия методи на ненасилие са по-силни, по-ефикасни, отколкото метода на насилието. Българите си приличат с евреите по едно: както българите, така и евреите са твърдоглави. Само, че у евреина има досетливост, той цени времето, той туря всяко нещо на мястото си и на времето си, а българинът все отлага. И всичките му нещастия идват от там, че той все отлага, казва че има време. Има една мисъл на Бялото Братство, която направлява света. Няма да мине дълго време така. Времето е назряло. Ако европейските народи не побързат да се поправят, ще дойдат нещастия катастрофални. Трябва възпитание на народите, на масите, трябва едно друго възпитание. По структура (строеж) трябва да се вземат тия хора, които са готови и на тях да се говори за новото. По структура хората трябва да се изберат. Има някои хора, които не са готови. В света хубавото ще възтържествува. Национализмът трябва да отстъпи място и да дойде разумното, човешкото. Всеки ден отделяй по два часа за размишление. Вие като излизате между хората, светът все изтегля нещо от тебе. Трябва да бъдеш силен от вътре, за да можеш да трансформираш тия енергии и разумно да дадеш и разумно да възприемеш. Сутринта като се събудиш да влезеш чрез размишление във връзка с Ония, Които ръководят съдбините. Тия в Агарта ще излязат. Ще напуснат ония места. Те няколко пъти са местили своя град. Те са високо културни. Сега са на място недостъпно. Тяхната наука ще се даде на избраните". Тената (брат ти) е добре. Той всеки неделен ден отива със ски по витошките върхове с Крум или Николай, додето има още сняг по върховете. В понеделник вечерта тръгна към Толбухин и Варна. Ще му каже да се отбива при вас. Празникът на пролетта мина доста тържествено. Имаше гости и от провинцията. Чувствуваше се едно неземно присъствие, присъствието на Учителя. За лечебните методи на Учителя ще ви кажа следното: По-нататък ще ги напиша на пишеща машина и ще ги имаш. Поздрав от Борис, Николай и другите, нарочен поздрав до брат Йордан, сестра Пенка Николова и другите братя и сестри. С братски поздрав: Б. Боев Пращам ви подарък един астрономичен календар. Той е полезен за определяне на лунните фази. Изгрев, 30.I.1957 г. Любезна сестра, Тук имаме разрешение от властта за четене на беседите в салона. Попитахме ги: „Ами нали ни взехте беседите?" те ни казаха: „От много частни домове не са взети беседите. Вие можете да вземате беседи за четене от тия лица, от които те не са взети". И ние от 27 декември почнахме да четем беседи в салона. Денят 27 декември тук мина много тържествено. Сутринта се чете беседата „Пребъдване" от книгата „Заветът на любовта". Вечерта концертът излезе много сполучлив. Преди концерта Борис държа хубаво слово. Финансовата ревизия продължава. Поздрав на брат Йордан, сестра Пенка Николова и на всички други братя и сестри. С братски поздрав: Б. Боев. Тената се върна онзи ден от провинцията. Сега е тук. Борис е добре. Изгрев, 4.I.1963 г. Любезна сестра, Борис и Жечо са освободени на 31 декември. Благодарим на Бога за това. Всички братя и сестри са радостни. Някои плачат от радост. Председателят на комитета за вероизповеданията повика Симеонов и Антов и им каза, че братствата в провинцията трябва да се регистрират при Окръжния народен съвет. По това вие ще получите писмо и от тях. Срокът е 12 януари. Ако някое братство не се регистрира до 12 януари, милицията разтуря братството, взема салона, ако има такъв и то няма право вече да се събира. Вие направете потребното в посочения срок. Тената е на езерата и той още не знае за Борис. Тия дни ще си дойде. Получихме пратените от вас за Борис чрез една сестра пакети. Поздрав на брат Йордан, на с. Пенка Николова и на всички други братя и сестри. С братски поздрав: Б. Боев Телеграма Бърза - Цанка Екимова - София Регистрирай се непременно. Няма да споменаваш имената на членовете. Нареждането е от Комитета на вероизповеданието. Ще придобиеш права за салон и за събиране. Боян Верска общност До Изпълкома „Бяло Братство" на Окръжния Народен Съвет Габрово гр.Габрово Молба от Цанка Николова Екимова, ул. „Баждар" 24 Ръководител на Верска общност „Бяло Братство" - Габрово Другарю Председател, Моля въз основа на чл. 16 от Закона за изповеданията и съгласно дадените указания на Централния Братски съвет на Верска общност „Бяло Братство" - София, от Комитета по вероизповеданията при Министерството на външните работи, да бъде зарегистриран клона ни в Габрово от Верска общност „Бяло Братство" с ръководител Цанка Николова Екимова, живуща в Габрово, ул. „Баждар" 24, в който клон членуват ... души. Заедно с присъединения към Габрово Севлиевски клон от Верска общност „Бяло Братство" с 10 души членове и с ръководител Стефан Лазаров Тошев, живущ в Севлиево, ул. „Чапаев" 5, и с молитвен дом - стая в жилището на Сава Иванов Калименов, ул. „Г. Димитров" 83, Севлиево. Молиме да ни бъде съобщено писмено за регистрацията, за да съобщим на Централния братски съвет на Верска общност „Бяло Братство" в София. Гр. Габрово, януари 1963 г. С почитание: Изгрев, 14.I.1963 г. Любезни брат Йордан Екимов, Получих писмото ви. Нареждането за регистриране не е само за Бялото Братство, но и за всички други духовни общества: петдесетници, съботяни и пр. Комитетът за вероизповеданията е получил нареждане от по-горно място. Значи това нареждане не излиза от самия комитет. Някои са на мнение въпроса за регистриране вие сами да го решите по вътрешно ръководство. Комитетът за вероизповеданията нареди при регистрирането да се съобщи само името на ръководителя на местното братство и името на четеца. А ако някои искат имената на членовете, това го няма в нареждането на комитета. Но сега е безполезно вече да се правят постъпки за регистриране, понеже срокът е 12 януари, а този срок мина. За регистриране на едно братство трябва да има минимум 25 члена. А понеже Габровското братство няма толкоз членове, то не може да се регистрира. Вие ще посочите такъв мотив. Нотариално заверен препис от нареждането за регистриране не е възможно да се вземе. Комитетът за вероизповеданията никога не дава писмено своите нареждания, а само устно. Поздрав на Цанка от Борис, Тената и от мен. Също и от Методи. С братски поздрав: Б. Боев Пожелавам ви всичко хубаво и светло! 18.ХII.1924 г. Писмо от Савка Керемидчиева Сестра Цанка, Живота на ученика седи в едно непрекъснато право разбиране на нещата, които се случват около него. Противоречията в живота не са дадени, за да се опита силата на противоречието, но за да се опита силата и мощта на Правата мисъл. И при всяко противоречие, ние трябва да се радваме и благодарим на Бога, че е промислил за нас и ни е създал условия, да можем да проявим Неговата велика и мощна мисъл - Правата мисъл. Нам лежи задачата да покажем на света, че ние сме хора, които носим душа. И казва Учителят ни: „Любовта не може да се прояви без душа. А законът на Любовта е закон на Послушание". Тогава не можем ли и ние, малките на земята, да проявим Любовта? Можем. Но трябва да слушаме Учителя, който ни носи Светлината към Бога и да служим на Бога. Нека в това всички да се подкрепяме. Веднъж беше дал Учителя едно много приятно упражнение за размишление. Всяка вечер като си лягаме да си помислим върху тези два въпроса: Като си замина, какво ще оставя на земята? Кое е това, което ще оставя след мене? И второ: Какво ще занеса със себе си, като ида в другия свят? Ето защо трябва да живеем, да изработим нещо, което да оставим, и друго - което да вземем със себе си. Навсякъде в живота трябва да се прояви душата. Сега на света трябват широки души, носители на новата култура, която иде в света. Няколко думи от неделните беседи на Учителя: „Чрез големи страдания се подхранва човешката съвест. Хора, които никога не са страдали са най-жестоките хора. Жизнените въпроси, които подкрепят нашия живот, трябва да бъдат за всинца ни свещени, и това, което за едного свещено, трябва и ние да го пазим свещено. Не е външното положение, което дава сила на човека, това е неговата душа. Бог трябва да бъде вътрешно не само най-познатия, но и най-свещения Извор на живота. Като срещнете сега един човек, вие искате веднага да го изпитате какъв е той. Не така. Като срещнеш твоя приятел, най- първо ти ще му покажеш, ти какъв си. Ще му покажеш всичкото доверие, което има в душата ти. Заради кого? Ще му покажеш какъв е Бог. Но туй от вътре трябва да дойде. Не само да вярвате в Бога, но и да Го любите, не само да Го любите, но да изпълнявате Неговата Воля. Това е закона на цялото, дето няма никакъв грях. Човек, който е започнал да живее по Бога, той е един Извор, нему всичко съдейства за Добро. Чиста е текущата вода, а не застоялата. Владее, който отстъпва. Човек трябва да бъде съвършено отстъпчив, по човешки отстъпчив, а по Бога устойчив. Свободата на човека е в неговата отстъпчивост. Който живее за Бога може да отстъпва, който живее за себе си, не може да отстъпва". Бъдете сега всички бодри и весели духом, на Бога се радвайте, и Него изявявайте. Ще свърша писмото си с едно обично на Учителя мото: „Които любят Бога, всичко им съдейства за Добро!" Сестра Цанке, поздрави по именно всички в дома души на Господа, с някои от тези Учителеви Слова. 1.Х.1928 г., София Божията Любов носи пълния живот! Любезна Цанке, Твоето писмо получих, аз все пак много го очаквах, въпреки, че то дойде много навреме. Аз много се забавих с отговора и моля те извини ме, ще гледам и на дело да се поправя. Горе си свърших упражнението, след това се преместихме от една къща в друга, нареждаме и моята работа, която е текуща ти знаеш вече, не можех да я оставя, и затова писмото до тебе все отстъпваше. Ето сега вече си наредих време и за твоето писмо. Сега по това стига толкова, ето и другото: На 23. IX. в неделя сутрин „Човек трябва да има едно вътрешно разбиране на живота, то значи да осмисли живота. Бог живее в човека и си проявява в светлината на неговото съзнание. Вярата на човека води към Бога. Когато нашата мисъл е хармонична тя ни приближава към Бога. От сина се изисква послушание. Ученикът трябва да учи. Нас ни трябва едно - то е новото. Вие като четете Писанието, всеки ден Бог влива нещо ново. В живота и страдания и радостите еднакво благо носят - който разбира. Мисълта ви трябва да бъде толкова силна, че тя да измени окръжаващата среда, в която се намирате. Водата доставя подтик за вас да добиете чистота." 24. IX., понеделник (II ден на срещата). „Трите велики закони! Човек не може да бъде умен, не може да мисли право, ако не е добър. Да бъдеш добър това значи да бъдеш господар на низшето, а слуга на висшето. Само силният човек може да бъде добър. През тази година аз искам да се стремите да станете господари на низшето. Добре ще мислим и добре ще служим. Тъй да се поставиш в живота си, че да не шокираш никого с поведението си. Туй го наричам красота, пък аз го наричам акустика на съзнанието." 25 септември. 1928 г. (III ден, вторник, с.) „Прочети 18 гл. Матея, тя показва съвременното съзнание на съвременната цивилизация. Ти трябва да простиш заради Божията Любов. Човек трябва да бъде непоколебим в своите убеждения. Твърдостта на човека не трябва да се мени. Човек не трябва да прави връзка с греха. Съдбата ви ще бъде не как сте живели в миналото, не какви грешници сте били, аз ще ви съдя, като сте видели как аз постъпвам, вие защо не сте постъпили тъй (виж 18 гл. ) Бъдете и вие образци. Ще си турите една задача, за бъдеще да вършите невъзможните работи. Вече възможните работи да вършите знаете. Онзи, който служи на Бога, той не може да бъде в лишение. В лишение ли е, има нещо криво в служението. Любовта носи всички условия на живота. Ако ще живея, аз не искам да умирам, в мен седи тъй въпроса. Искам да бъда съучастник на Божия живот. Това трябва да бъде идеал за синца - живота! Туй ще знаете, че сте души! Законът на Любовта е такъв - тя винаги дава. Ще имате и вие остри ножове - това е Словото Божие! " Цанке, това е последното, това е най-новото! Поздрави майка си и лелите си и братчето си. Твоя сестра в Господа: Савка 1.Х. 1928 г. Комитет при Министерство на външните работи по въпросите на Българската православна църква и на религиозните култове, № 185 София, 6.VI.1961 г. До Никола Антов Вълчев ул. „10-та", № 2, в кв. „Изгрев". ТУК. Боян Димитров Боев ул. „Зелен синур" № 18 кв. „Изгрев". По повод изложението ви от 23 май 1961 г. до Министъра на външните работи съобщаваме, че въз основа на член 10 от Закона за изповеданията регистрацията на Борис Николов Дойнов и Жечо Панайотов Жеков е снета. Председател: (п) М. Кючуков. Вярно с оригинала: (п.) Н. Антов. Обяснителна бележка: Член 10 от Закона за изповеданията гласи: Свещенослужителите и длъжности лица в, кое и да е изповедание могат да бъдат само лица, които са български граждани, честни и благонадеждни и не са лишени от права, с влязла в законна сила присъда. Затова Комитетът на религиозните култове въз основа на член 10 от Закона за изповеданията: СНЕМА РЕГИСТРАЦИЯТА НА ОСЪДЕНИТЕ - БОРИС НИКОЛОВ ДОЙНОВ И ЖЕЧО ПАНАЙОТОВ ЖЕКОВ, като членове на братския съвет на Верска общност „Бяло Братство", дъновисти, на които присъдата е влязла в законна сила, които са лишени от граждански и политически права. Борис К. Дойнов - 15 години, а Жечо П. Жеков -10 години. Съобщавам Ви и присъдата: 1. Борис Николов Дойнов е осъден от Соф. гр. съд по Н.О.Х. дело № 4/1959 г. с присъда № 31 - VII от 19 май 1959 г., потвърдена от Върховния съд на HP България с присъда № 851 от 21.I.1960 година, както следва: 1. Осъден на 12 години затвор; 2. Осъден на 15 години лишаване от граждански и политически права. 3. Осъден на 170 000 (сто и седемдесет хиляди) лева сегашни пари, злоупотреба - обсебил на бялото Братство - дъновисти. 4. Осъден на 40 000 (четиридесет хиляди) лева за причинени вреди и загуби на Бялото Братство - дъновисти; 5. Осъден на конфискация на 1/2 част от цялото му имущество в полза на държавата ни; 6. Осъден да плати глоба на държавното съкровище 25 000 (двадесет и пет хиляди) лева и 5 000 (пет хиляди) лева му наложи Върховния съд, или всичко глоба 30 000 (тридесет хиляди) лева на държавното съкровище, съгласно чл. 29 от Закона за изповеданията. 2. Жечо Панайотов Жеков - също е осъден по горните дела и присъден: 1. Осъден на 8 години затвор; 2. Осъден на 10 години лишаване от граждански и политически права; 3. Осъден на 39 000 (тридесет и девет хиляди) лева - злоупотреба на Бялото Братство - дъновисти; 4. Осъден на конфискация 1/2 от цялото му имущество в полза на държавата; 5. Осъден да заплати глоба 25 000 (двадесет и пет хиляди) лева на държавното съкровище. 3. Освен горните присъди съдът присъди и начет на верска общност „Бяло Братство" - дъновисти. Неплатени разни данъци, сегашни пари 572 000 (петстотин седемдесет и две хиляди) лева в полза на държавното съкровище - установен от ревизията на държавния контрол, поради непризнаването - неизпълнението на социалистическите закони. От конфискацията на банкови влогове и продажба на описани братски вещи, от данъчните власти, са платени около 100 000 (сто хиляди) лева, така че приспаднати са 100 000 (сто хиляди) лева. Остава верска общност „Бяло Братство" - дъновисти да дължи около 472 000 (четиристотин седемдесет и две хиляди) лева за данъци на държавата. Всичко е в застой и те всичко правят да не се плащат задълженията, както данъците, така глобите на Борис Н. Дойнов и Жечо Панайотов. Внесените суми в амблок срещу закупените вещи на Бялото Братство, са събрани от братята и сестрите НЕЛЕГАЛНО в провинциалните братства, фактурите са издадени на закупчиците, без да се внесат нито стотинка, а вещите са прибрали като свои. Вероятна проява на лешоядие, в бъдещно доказателство. Братя и сестри, не може да се служи едновременно на Бога и на Мамона. Служителят на Бога: обича си държавата, народа, законите му, изпълнява ги и се ползува от тях. За него Конституцията е жива и свята. Член на братския съвет на Верска общност „Бяло Братство" -дъновисти, (избран пожизнено, както другите). София, 20 юни 1961 г. Подпис: Никола Антов. София, 26.септември 1962 г. Уважаема сестра Цанка, Получих ти писмото без братско и другарско обръщение, чисто по генералски. Аз съм достатъчно зрял и кален от вас всички пет години та научих да ги прескачам без злобно. Сега по нататък делово: Пишеш ми кому да препратиш изпратените ти наряди за 1962/1963 г. там където имали условия да ги изпълнят? Заявявам, че навсякъде сме изпратили, а тези са за вас и вие сте длъжни да ги употребите разумно, като си създадете сами условия като окултен ученик. Взели ви са школната стаичка, но аз зная, че къщата ти е голяма и все ще намериш къде да ги събереш, книгите са ви взели, все в някой член са останали и ще можеш да ги събереш и сама да наредиш как да ги четете, групово или по отделно. Ние тука в София ги четеме по къщята даже в спалните. Ученика трябва да е винаги готов на изпитания, но той ще се справи, познавам те, ти ще можеш да се справиш. Заявявам, че бяхме викани в Комитета на вероизповеданията и ни беше заявено да си продължиме събранията, четенията, молитвите, гимнастиките, песните, само се забранява пропагандата на външни хора и отделни пропагандатори от братствата, в други братства, защото е констатирано, че представяли учението като параван, а пропагандирали политически. А знаете, че 1947 г. беше разпуснат просветния комитет, за да не пречи възпитанието на народа социалистически. Заявиха ни, че се признава старото ръководство: т. е. четиримата от Братския съвет: бр. Боян Д, Боев, сестра Паша Тодорова, Симеон X. Симеонов и Никола Антов Вълчев, а така и вие ръководителите на провинциалните братства се признавате редовни, нови избори не се признават, не само на нас, но и на всички верски общности и секти в България. Така че няма на къде да философствуваме: сръдни, омрази, лъжи, демагогствувания и пр. са забранени от Учението, а също и от властта, която ни даде правата да живееме духовно и се обединиме, Допълнително ще получите окръжно по-подробно, за сега прощавай за моето философствуване, но пак казвам, поискай и книги от София, там не са взети на всички, само на нас братския съвет и Балтова. С обединението ще получим и опрощението, защото ние не сме разтурени, но наказани, работи за обединение и ще излезем от тази нелегалност и всичко ще се уреди. А като си дойде Борис, вратата аз ще му отворя да се заеме председателското място. С другарски и братски почит: Никола Антов.

Изгревът - Том 13 ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ Сборник ТОМ 13 Спомени на съвременници и последователи на Всемировия Учител БЕИНСА ДУНО Събрал, подбрал, записал, съхранил и представил Вергилий Кръстев Библиотека "Житен клас", София 2000

ЗАДАЧАТА НА УЧЕНИЦИТЕ И БЪЛГАРИТЕ "Моята задача е да ви предам Божественото Учение. Вашата задача като ученици, е да го предадете на българския народ. Задачата на българския народ е да го предаде на всички народи. Аз отговарям пред Бога, ако не изпълня задачата си. Вие отговаряте, ако не предадете на българския народ това Учение. Българският народ отговаря пред Бога, ако не предаде Учението на другите народи." "В България трябва да се изпълни следното: да се приложи новото възпитание в училищата, да се приложи преди всичко Паневритмията в него." Учителят РАЗМИШЛЕНИЕ: Какво означава България да приеме Новото Учение? 1. България трябва да бъде първата страна, в която хлябът да се дава даром; 2. Да се въведе Паневритмията в училищата; 3. Да се създадат училища, в които да се възпитават младите хора. За да се изпълни всичко това, за да приеме България Новото Учение, в нея трябва да има ученици, които да прилагат законите на това Учение. Когато в Новото Учение влязат хора, които не желаят да се променят, те се опитват да заобиколят законите. Неделните беседи, в които Учителят разяснява Закона за Хляба, не излязоха на бял свят. Как ще стане България първата страна, в която хлябът се дава даром, когато в нея няма ученици, които да спазват този закон?! Как учениците ще го предадат на българския народ, когато те самите не са го приложили?! Тези ученици, които купуват и продават хляба, не са проводници на Новите идеи и не могат да въведат Паневритмията в училищата, нито са в състояние да създадат училища, където да се възпитават младите хора. Първото условие за учениците на Новото Учение е да спазват Закона за хляба. (Да не купуват и продават хляба, брашното и житото с пари.) Този закон е пробният камък за учениците. Ако искаш да разбереш какво е нивото на един ученик или на една школа, виж дали спазват Закона за хляба! Това е първият и най-важен закон не само за последователите на Новото Учение, но за всички ученици от всички учения, за всички духовни школи и за всички хора по лицето на Земята. Думите на Учителя ни напомнят за това: "Когато Бог създаде хляба, забрани на хората да го продават." Ученикът трябва да владее един занаят. Развиването на умение и сръчност е едно задължително условие за всеки ученик. В някои източни школи изискват от своите ученици да могат 5-6 пъти по-бързо да извършват определена работа, отколкото може да я свърши един обикновен човек. Учителят дава за задача ученикът да научи един занаят, след което да научи втори, трети и т.н. Има много ученици, които не умеят да правят нищо, а считат себе си за духовно напреднали. Един ученик, който не владее никакъв занаят и не умее да прави нещо с ръцете си, е напълно негоден за духовния път. Учителят е категоричен по този въпрос: "Новият живот изключва бездарност." Същото казва и Христос: "Ако не разбирате земните работи, как ще разберете небесните?!" Всеки ученик трябва да се откаже от своята собствена воля, от своите собствени разбирания и да изпълнява волята на Учителя. Един много здраво вкоренен недъг в учениците е, че не искат да слушат, те изобщо не искат да имат учител - искат сами да изготвят своята програма, сами да вземат решения по всички важни за тях въпроси и сами да направляват своя духовен живот. Тези ученици, които са взели ролята на духовни ръководители на своя живот, трябва да знаят, че човешкият интелект не може да проникне в духовните полета, нито пък може да управлява процесите в тях. Затова всеки ученик, който следва "собствено духовно ръководство", се самоограничава, себеутвръждава и засилва личния егоизъм в себе си. Той "прескача" целия етап на ученичеството и става "учител". На един от първите събори на Рила след 1989 г. присъствал представител на някаква източна школа. Когато го запитали какво е неговото впечатление за събора на Бялото Братство, той отговорил: "Аз никога не съм виждал толкова много учители, събрани на едно място." Никой ученик не може без Учител да намери правилната посока в духовния път. Учителят е категоричен по този въпрос: "Колкото детето може да се роди без майка, толкова и ученикът може да отиде при Бога без Учител." Някои ученици още по времето на Учителя са казвали: "На мен не ми трябва Учител, на мен ми говори Духът." Днес също има голям брой ученици и вярващи, на които "им говори Духът". Духът не говори на обикновени хора. Духът е говорил само на онези Божествени пратеници, които идват на Земята с някаква мисия. Духът е говорил на Мойсей, на Христос, на Учителя. На тези ученици и вярващи им говорят духовете. Духът е Един, а духовете са различни и много на брой. Някои от тях са добри, а други са лоши, някои от тях искат да помогнат на ученика, а други искат да му навредят. Изисква се тънко чувство, за да може ученикът да различава какви са духовете, които му говорят или му внушават да направи нещо. Мнозина биха възразили, че Учителят не е вече на Земята и за конкретни въпроси няма към кого да се обърнат. Този момент е предвиден от Учителя още преди Неговото заминаване. Той остави свой заместник, който да отговаря на въпросите на учениците: "От сега нататък, така ще бъде - ще се събирате по десет души и ще се съветвате!" "Съветът на Десетте" е заместникът на Учителя на Земята. (Десетте души, които образуват този Духовен съвет, трябва да бъдат ученици, които прилагат законите на Новото Учение в живота си.) Този Духовен съвет ще даде отговор на въпросите, които имат учениците. Така всеки ученик, който иска, може да се освободи от "ръководството" на своето лично "Аз".

Съдържание: Учителят за държавите 7 Учителят за българите 9 България и богомилите 19 Мястото на българите в общочовешкия организъм 20 Мисията на славянството 22 Социални въпроси 27 - Нови разбирания 27 - Материално благополучие 28 - Ролята на отделния човек 29 - Живот за цялото 32 - Любов 33 - Любовта изключва насилието 35 - Социална правда 36 - Добрите хора 39 - Партии и политика 40 - Свобода и робство 44 - Частна собственост 45 - Задачата на жената и майката 47 - Божествените и природни закони в обществения живот 48 Кой спаси българските евреи 53 Царе и управници 60 Търпението на Учителя 71 Братът на най-малките 77 Повелител и Господ 85 Учителят за себе си 99 - Животът на Учителя 105 - Божествена същност и мисия 108 Духовенството 112 Гонения срещу Учителя и Братството 118 Побоят над Учителя 135 Бог поругаем не бива 147 Учителят за Евангелието 174 - Съставяне на Евангелието 178 - Редактиране и промяна на Писанията от Новия завет 179 - Христос и есеите 180 - Евангелие на мира на Иисус Христос от ученика Йоан /Евангелие на есеите/ 182 Грехопадението на човечеството 202 Последен зов 205 Природни бедствия и катаклизми 208 - Изпитания чрез огън 212 - Наводнения 216 - Земетресения 218 - Социални бедствия 221 Пророчества за войните 224 Космичен план за промяна на света 234 Епохата на Водолея 239 Шеста раса 242 Победа на доброто 253 Вехтото премина 258 Ново небе и нова земя 261 Новият човек 263 Нов живот 266 Идването на Христос и въдворяване на Царството Божие на Земята 269 Пророчества за комунизма 276 Пророчества за България 284 Изгревът и бомбите 291 Заминаването на Учителя 295 - Последни екскурзии с Учителя на Рила 299 - Последните дни с Учителя на Земята 300 - Последни слова и напътствия ....303 - Заминаването на Учителя 305 - Погребение тялото на Учителя .. 316 Изгревът и Братството след заминаването на Учителя 327 Задачата на учениците и българите 339 - Барометърът на българското плодородие 340 - Барометърът на българското сърце 340 Една неизпълнена задача 350 - Закон за хляба 356

https://petardanov.com/PDF/ULP_t3.pdf

Съдържание: Ясновидство 7 Предсказания 29 Лечителство и изцеления 39 Чудотворни изцеления 66 Чудотворство 91 Възкресение 106 Човеколюбив и помощ 108 Божествена закрила 114 Да познаеш Господа 127 Бог 133 - Познание за Бога 133 - Божият промисъл 136 - Волята Божия 138 - Любов към Бога 141 - Бог е любов 145 - Работа за Бога и отношение към него 147 - Служба на Бога 151 - Вяра в Бога 153 - Христос 153 Новото учение 155 Напътствия към учениците 161 Даване 169 Отношение към природата 185 Законът на кармата 194 Закони на мисълта 200 - Желания и чувства 207 - Мисълта за мира и войната 209 - Силата на внушението 209 - Интуиция 211 Силата на словото 212 Себевладеене 216 Сила 218 Учене 220 - Числа и букви 221 Правила за живота 223 Възпитание на децата 225 Добро и зло 228 Радост и скръб 234 Истина 241 Любов 244 Гордост и смирение 255 Страх и смелост 256 Младост и старост 260 Личен живот 266 Грешки и слабости 269 Тревоги 272 Гняв 275 Обида 277 Критика 278 Богатство 284 Свобода 290 Красота 292 Вяра 294 Щастие 296 Търпение 299 Благодарност 301 Успех 306 Молитви и формули 311 Молитви от Учителя 330 Ограждане и защита 352 Задачи и упражнения 360 - Задача, дадена от Учителя 376 - Упражнения с музика 377 - Песни от Учителя, дадени с движения 377 - Упражнения на планината 379 - Слънце и упражнения 379 - Упражнения за паметта 384 - Упражнения за концентрация 385 - Лечение на болести 386 - Развиване на дарби и добродетели 388 - Физически упражнения 391 Отвъден свят 398

https://petardanov.com/PDF/ULP_t2.pdf

ЖИЛИЩА Записки от беседите на Учителя В каквато къща живееш, такъв и ще станеш, т.е. временните условия повлияват на човека. Не може да живеете в стари, нехигиенични къщи и да искате да сте здрави. Мрачно ви е. Съборете тази къща и направете нова, сложете хубави прозорци да влиза светлина. Всичките си пари похарчете, но направете нова къща, с големи прозорци и живейте не в избата, но в горния етаж. Вие трябва да изчистите така, като че Господ ще ви посети. Здравата, чиста и красива къща е акумулатор на Божествена енергия. Искате ли да привлечете Божия Дух в къщата, създайте условия, които да Го привлекат. Ако вратите и прозорците на къщата ви са малки, Той ще мине и замине покрай вас без да ви посети. Колкото по-големи са прозорците в един дом и по-често се отварят, толкова по-здрави са хората. В Америка има къщи с по 20-30 етажа. Казвам: "Това, което имаме, това не са къщи, това са най-ужасните затвори, които досега светът е виждал, това са гробища. Има случаи, дето слънцето не е прониквало с години. Това не е култура, затова не се възхищавайте на тези големи здания. Аз бих предпочел да живея и в най-простата българска колиба извън града, отколкото да живея в едно 20-етажно здание, което да струва няколко милиона, па макар и да има най-големите удобства. За в бъдеще, ако искаме да въведем едно нормално възпитание в света, когато се създава едно училище, ще трябва да се повикат най-добрите хора, най-добрите майстори да направят училището, чиновете, масите, всички пособия. Като казвам, че трябва да се извикат най-добрите майстори, не разбирам майстори на изкуството, но подразбирам добрите хора, които като работят, да не си кажат една лоша дума помежду. После, тетрадките, книгите, всички училищни принадлежности трябва да бъдат направени от незаинтересовани хора, които да са напълно безкористни. Хората казват: Е, столовете, масите може да ги прави кой и да е. Да, досега те са правени все от кой и да е, но виждаме какво възпитание имаме. После, искате да си направите една хубава къща. И викайте за това нещо не само най-добрите майстори по изкуство, но и най-добрите по характер, по естество, та като градят вашата къща, да не си кажат нито една лоша дума. Иначе, вие може да имате някоя хубава, хигиенична къща, но тя ще бъде пропита от лошите неразположения на работниците, около която те са изпили до стотина кг бира, 50 кг вино и ракия и тази отровена кръв на работниците е влязла чрез енергията им в камъните. По такъв начин вие никога не ще може да се освободите от лошите влияния на тази къща. Вие може да учите какъвто морал искате, но от лошите влияния няма да се освободите. Днес ви учат, че трябва да вярвате в Бога, но как да приложите тази вяра, как да подобрите живота си, нищо не ви казват. Къща, в която хората са живели 30 години в несъгласие, в спорове и недоразумения, трябва да изгори. Болница, през която са минали хиляди болни- от заразителни болести и в която стените са просмукани от охкания, пъшка- ния и нечистотии, трябва да изгори. И тъй, искаш ли да се освободиш от противоречията на живота, не живей в къща, пълна с прах; не ходи по прашен път, не пий мътна вода; не яж плесенясал хляб; не носи скъсани дрехи и не обувай съдрани обуща. Ако строите къща, спазвайте числата. Каквото правите в живота си, правете го с оглед на науката за числата. Някой казва: За мене е важно да си направя една къщичка, да се прибера, а колко голяма ще бъде, с какви размери, не е важно. - Не, от размерите на къщата, на стаите зависи вашето благосъстояние. Добре е размерите на стаята да бъдат 5:6, а не 3:3 или 2:2. Като учи и работи съзнателно, човек се домогва до положителните числа в живота и се ползва разумно от тях. Това е една от задачите на всеки човек. Едно е важно да знаете: камъните поглъщат силата на човешкия живот. Хората са разбрали това нещо и затуй никога не си правят каменни къщи. Те правят къщите си от тухли, от дървета като най-здравословни. Защо камъните поглъщат силата на човешкия живот, това е друг въпрос. Фактът е важен. И в Писанието се казва, че от вкаменяването на човешкото сърце произтичат най-големите нещастия в света. Според мен дървените къщи са по-здравословни от каменните. Съградите една къща от мрамор. От мрамор като съградите, става нехегиенична; Тогава кои къщи ще бъдат най-здравословни? От стъкло ще има за в бъдеще, от хубаво прозрачно стъкло, през което светлината ще може да минава. Ще турим малко тънко платно, с което да регулираме светлината вътре, ако искаме повече или по малко светлина. Нищо не е постоянно в света. Някой направил къщата си там, дето не трябва. Никой не живее там, дето Бог му е определил. И затова, като сте дошли на планината, дето Бог е определил, мнозина казват: Защо ли дойдохме тук да дивеем? Да, тук се дивее, по градовете хората умират. Кое е по-хубаво - да дивеете или да умирате? За предпочитане е човек да подивее, отколкото да умре. Защо хората са недоволни от своя живот? - Защото живеят там, дето Бог не ги е поставил. И след всичко това казват: Аз не искам да боледувам, не искам да страдам, не искам да бъда невежа. Казвам: всичко това може да се избегне като заемете мястото, което Бог ви е определил. Мислете като Бога, вършете това, което Той иска и вие ще реализирате копнежите на своята душа.

БИТА НА УЧИТЕЛЯ В началото на века Учителят пътуваше в цялата страна с тогавашните превозни средства: влак, кола или конски впряг и повече Пеша. Единадесет години обикаля и държа сказки по френология, за хигиената, храненето, при- родосъобразен живот. Обикновено се наемаха салони и всеки можеше да посети беседата на г-н Дънов срещу заплащане на входен билет, с който се заплаща таксата на салона. Тогава Той отсяда за пренощувка или в ханче, хотел, или в познати хора. В София Учителят оставаше да спи в първите години в някакъв дом на евангелисти на ул."Леге", който е бил предназначен за техни хора, които идвали в столицата. До 1905 година Учителят е живял в дома на Тодор Бъчваров. Но в нея година заболяват децата на Бъчваров от скарлатина. За тази болест се пазеше 40 дни карантина и Учителят трябвало да напусне къщата му. Семейството, което поканило Учителя да живее при тях, е сестра и брат Гумнерови. Те нямат деца. Сестра Евангелина Гумнерова казва на съпруга си Петко: "Виждаш, г-н Дънов е учен, духовен, добър човек. Искаш ли да го поканим да живее при нас в трапезарията?" Братът се съгласява. Трапезарията е сутеренна стая и се слиза в нея по пет стъпала. Поканват Учителя и Той приема. След като се пренесъл да живее у тях, Учителят моли сестра Гумнерова да намери жена, която да Му пере дрехите. Тя казва: "Ти си беден човек, аз ще те пера". Къщата на Гумнерови, освен сутеренната стая, имаше и горен етаж, където живееше семейството в едната стая, а в другата имали квартирант. Квартирантът напуска къщата. Като се освобождава стаята, сестра Гумнерова предлага на съпруга си да приемат Учителя да живее в свободната стая. Той се съгласява и Учителят се настанява в югозападната стая на етажа, като в източната остава да живее семейство Гумнерови - леля Гина и чичо Петко, както ги наричахме. Между двете стаи имаше трета стая, свързана с другите две стаи с две антрета. Беше малка стая, два на два метра, в която Учителят си посрещаше гостите. Изминало доста време, откакто Учителят живее у тях. Те все повече Го опознали. Виждат Неговите възможности, прояви и поведение. Случва се някой от техните близки да заболее. Учителят дава съвет как да се лекува и той оздравява. Или се явява някакъв въпрос за разрешаване, за който пак Учителят дава съвет и този въпрос е оправен. Веднъж Петко Гумнеров се оплакал на Тодор Абаджиев, че е тежко болен - последна фаза на туберколоза. Поискал от Учителя да бъде излекуван. Учителят казал: "Може, но ще струва скъпо". Гумнеров отговорил: "Учителю, аз имам една къща и една пенсия, давам ги за Бога". Тогава Учителят го попитал: "Колко живот искаш?" Гумнеров поискал 20 години. Учителят му дал 30 години. От този момент той се почувствал здрав, а всичко, каквото е имал, оставя на разположение на Учителя.. Учителят живееше там от 1905 до 1926 година и приемаше гости от сутрин до вечер. Идваха приятели, както и гости от цялата страна. При Учителя винаги имаше върволица от хора. Понякога излизаше на двора и там водеше разговори с посетителите. Той обичаше да бъде винаги спретнат, чист и никога не се появяваше небрежно облечен - беше изискан в туй отношение. Сестра Василка се грижеше за Неговата външност и за обстановката. Имаше и други сестри, които й помагаха, но главната работа вършеше Василка. (Когато Учителят се премести на Изгрева след 1926 г., Василка продължаваше да върши своите задължения.) Долу в сутерена имаше кухня и трапезария. В кухнята работеха леля Гина Гумнерова и една сестра Янакиева. Тя беше много хубава, висока сестра, възрастна вече, когато ние я заварихме, но много добра домакиня и още по-добра готвачка. Готвеше скромно, но много вкусно и чисто. Така се осигури прехраната и пребиването на Учителя у Гумнерови, както и посрещането на посетители. Как се осъществяваше самата издръжка в този дом? По това време бяха отпечатани първите томчета беседи на Учителя. Те се продаваха. Средствата от тях ги поемаха приятелите, които се грижеха за финансовата страна на Братството. Започнаха да се събират доста средства. Един от финансовите уредници беше Тодор Стоименов - един от първите трима ученици на Учителя, който работеше в дружество "Сингер", беше счетоводител и финансист. Към него се присъединиха и други приятели и заведоха едно редовно счетоводство на Братството. Много братя и сестри, които милееха за Делото на Учителя и искаха да Го подпомогнат, Му даваха в бял плик от своите средства, колкото намерят за добре. Те правеха своята доброволна жертва за своите идеи. Така постъпваха средства и почнаха да се събират, а Учителят живееше съвсем скромно в тази простичка обстановка и се хранеше с още по- простичка храна. При своите срещи Учителят разрешаваше съдби, развързваше родови и кармически възли, а със съветите си лекуваше и възвръщаше към живот хора, които бяха отписани от тогавашните лекари. Те оживяваха, избавяха се от бедите си и в знак на благодарност, поднасяха своята лепта на Учителя в името на Бога. Тази лепта беше давана в бял плик, съобразно възможностите на приносителя, а понякога се поднасяха в натура - донасяха се продукти и Учителят ги насочваше към трапезарията. Ето как се издържаше този дом, който бе дом на Бога и рогът на изобилието се изливаше по съвсем обикновен начин - всеки посетител носеше нещо без някой да го кара или задължава. Поднасяха го на Учителя, Той приемаше дара с усмивка и уважение и после казваше на приносителя: "Рекох, занесете го долу в трапезарията за общата кухня". Ето така Учителят живя и работи в малкия дом на ул."Опълченска"66 до 1926-1927 г, когато след построяването на Изгрева, се прехвърли да живее там. На Изгрева Учителят живееше при най-скромните условия, при които може да живее един човек на земята. Днес изпитвам срам, че братята, които се грижеха за Изгрева, които бяха много дейни и които уж разбираха от много неща, не приготвиха и не създадоха условия на Учителя за работа. Същите тези братя имаха в града по-добри условия за себе си, отколкото за Учителя. Това трябва да се запомни. Да не би да смятате, че поради липса на средства? Не, поради немарливост, поради неуважение, а може би не се досещаха. Ами как се досещаха за удобствата на семействата и жените си? Може би пък жените да изискваха условията. А Учителят не изискване нищо за себе си - от скромно по-скромно, но иначе беше уютно. Сестрите се грижеха за бита на Учителя - едни Му перяха дрехите, други чистеха, трети се грижеха за храната, четвърти я донасяха и всеки се стараеше да съдейства и да Му бъде в услуга. Печката на Учителя се палеше с дърва, но понякога и с кюмюр - каменни въглища. Учителят не обичаше да Му се пали печката с кюмюр. Веднъж Той каза: "Изпразнете печката и я запалете с дърва. Не желая да горя въглища, защото се освобождават духовете от Лемурия, идат при мене и искат да им се изпълняват желанията, които са имали през лемурийската епоха от историята на земята". Но трябва да добавим, че салонът се отопляваше с въглища, както и печката в кухнята. Учителят живееше на Изгрева в малка и скромна стаичка. В нея нямаше мивка, а Му поливаха с кана и Той се миеше над един леген. Неговата скромност и Неговото умение да се задоволява с най-малкото, Го правеха величествен. Когато слизаше долу, си вземаше вода. Като Го видят, все някой ще се втурне да Му вземе стомничката и да Му донесе вода. Там стояха повече момичетата и щом видят, че се отвори вратата, веднага тичат: "Какво искате Учителю, какво да Ви услужим?" Веднъж казах на Учителя: "Учителю, да вземем да изкопаем тука канавки и да прекараме водопровод от кухнята до Вашата стая. Ще направим една малка шахтичка за водата, която се разлива, защото се измъчихте!" И наистина, беше цяло мъчение да се носи чиста вода нагоре в стаята на Учителя и после нечистата да се смъква надолу с кофа. Много често няма кой да хвърли водата от горницата (така се наричаше стаята на Учителя). Той нямаше нито чешма, нито канал, да не говорим за баня и тоалетна. Учителят ме изслуша, погледна ме и каза: "Рекох, ще ми завидят. Няма нужда да ми правите нещо". Величествена гледка представляваше Учителят с такова огромно, извънчовешко знание и власт, а бе с такова смирение. Той се приспособяваше към всички и с най-малкото се задоволяваше. Гради Минчев, Ангел Вълков, Елена Андреева, Борис Николов ОБЛЕКЛОТО НА УЧИТЕЛЯ Облеклото на Учителя беше скромно, но винаги биваше спретнато облечен, чист и изгладен. Имаше хубав вид. В беседите има съвети какви да бъдат дрехите на ученика. Те трябва да бъдат широки, удобни и със светли тонове. Дрехите Му се шиеха по Негови идеи и костюмите Му бяха малко оригинални. Така сакото Му беше 12-15-20 см по-дълго от обикновеното. Панталонът винаги изгладен. Той държеше да бъде хубаво облечен. Имаше сестри около Него, които перяха, гладеха, чистеха, помагаха на Учителя винаги да бъде улеснен в своя бит. Дрехите Му шиеше наш брат. Учителят шиеше и при моден шивач французин, дошъл в България. Имаше една сестра Ганка Парлапанова, която беше шивачка и също шиеше дрехи на Учителя, но Той даваше някои препоръки, които тя спазваше. Идеята за облеклото беше на Учителя, а изпълнението бе на Ганка. Имаше няколко братя, които бяха шивачи и всеки един от тях бе ушил на Учителя няколко костюма. Учителят не даваше на всеки шивач да му взема мярка. Беше позволил само на един да му вземе мярка и тази мярка бе запазена и по нея останалите шивачи разкрояваха плата за костюми на Учителя. Той не позволяваше всеки да Му шие. За тези неща е говорил подробно в Словото Си. А това са правила, които всеки трябва да спазва. Не е без значение какъв човек ти шие дрехите, кой те пере, кой те глади и кой се грижи за твоята обхода. Нали всеки влага нещо от себе си и ние, с нашето несъвършенство, прехвърляме всичко върху Учителя. Понякога някой брат купи плат за костюм на Учителя, занесе го на шивача и му каже: "Ето ти плат за костюм на Учителя, уший го." А шивачът клати глава: "Така не може. Отиди, подари плата на Учителя, а Той ще каже от кой плат да Му ушия дрехи. Да не смяташ, че Учителя си шие дрехите от какъвто плат му попадне и от всеки, който Му подари плат за костюм. Такова нещо няма. Учителят подбира както плата, така и онзи с какво разположение го е дал. Това го знам лично от Учителя, затова отиди при Него и си си направи своя подарък. А платът, който си купил не е лош, но думата има Учителят". Учителят се обличаше чисто, спретнато и красиво. Обичаше свободната, широка дреха. Предпочиташе светлите цветове. Вратовръзка не ползваше. Обикновено Той си слагаше бяло шалче на врата, като го забождаше с една златна карфичка с диамант, може би два или три карата, хубав диамант. На врата си слагаше една златна верижка, на която долу бе закачен златен часовник Омега. Учителят беше точен. Като определи среща навън в града, отиваше на часа. Часовникът му винаги беше в ръката. Тези неща ги пазехме, но милицията при обиска ги взе и те изчезнаха. За нас бяха реликви, а за тях - скъпоценности, които се обръщат в пари. Обущата Му бяха направени от наши братя обущари по мярка. Тогава нямаше още фабрично производство на обувки, обущарите сами правеха обувки. Ние имаме и сега запазена мярка на стъпалото на Учителя - на бял лист очертано с молив ходилото Му. Обущата Му бяха грижливо и хубаво направени. По обувките Му не можеше да се види прах, нито кал, както лете, така и зиме. Даваше да Му кърпим чорапи много рядко, Той толкова много дрехи имаше, такова изобилие, че нямаше нужда да се кърпи. Много имаше - всеки Му подаряваше. На един Петровден получи пет ризи подарък. Учителят много често си сменяше дрехите. Той се потеше. Когато сме ходили на екскурзия, три пъти се е изпотявал винаги. На половината път веднъж се преоблича. Горе на Бивака като пристигне, втори път се преоблича и на връщане - трети път. Но Той се изпотяваше така изобилно, че като даваше ризата да я изперем, тя беше мокра. Не влажна, а мокра. Елена Андреева, Борис Николов, Мария Тодорова Аз се изучих за шивач и можех да шия дрехи. Реших да ушия бял костюм на Учителя. Съобщих Му моето намерение и Той го одобри. Купих бял плат и след това взех мярка на Учителя със сантиметъра. Започнах да го разкроявам и да шия. Това става в трапезарията. За да бъда повече и повече в близост с Учителя, правих Му няколко проби. Правеше ми голямо впечатление, че този човек, който бе на възраст над 75 години, беше абсолютно чист в облеклото си. Долното облекло - бяла фланелка, бяло бельо, просто с аромат на цвете. Миришеше на цвете, а не на човек, а камо ли на възрастен човек. Правеше впечатление на абсолютно чист човек и естет. В облеклото и в обличането Му имаше порядък, непознат дотогава за мен. Това качество аз го придобих от Него и намирам, че това нещо е равно на молитва - да бъде човек чист и да бъде на "ти" с чистотата. По-късно ми разказаха онзи случай, когато един брат попитал Учителя с коя дума може да се изрази цялото Негово учение. Той отговорил: "Чистота!", но онзи брат не проумял нищо, Учителят забелязал това и добавил: "Чистота в мисли, чистота в чувства и чистота в действия!" Аз бях свидетел да видя и опозная чистотата на Учителя - така, както виждах, чувах и наблюдавах делата Му и тези дела аз се опитвам сега да ви ги опиша като дела, дошли от един свят на Чистотата. Атанас Минчев ХРАНАТА НА УЧИТЕЛЯ Учителят обичаше много да пие руски чай - хубав чай, ароматен, и го пиеше доста силен и сладък. Много обичаше картофи, които наричаше "картошки". Той ни запозна с тях, показа ни колко са ценни те като храна и ни упъти как да ги употребяваме. Най-напред Той даде рецептата за картофената супа, която седи в това, да свариш малко лук нарязан и няколко картофа обелени, като картофите ги размачкаш хубаво в чинията. Към супичката се слага една чаена лъжичка зехтин и се изцежда голям резен лимон. Тази картофена супа толкова много хареса на приятелите, че я нарекоха "ангелска супа". Друга рецепта беше картофеното пюре. Картофите се сваряват, белят се, посоляват се с чер пипер и сол, капва се малко зехтин и се ядат топли. Картофите бяха нашата главна храна. Около Учителя имаше братя, които се грижеха за доставянето на най-хубавите картофи. Те не вземаха от пазара, а отиваха до селата към Плана планина и оттам купуваха. Учителят обичаше червен кромид лук повече суров. Обичаше и суров праз зимно време, премръзнал, когато ставаше крехък. Обикновения боб Той сам го приготвяше. Най-идеалната храна, която Учителят препоръчваше, бяха плодовете - ябълки, круши, сливи, грозде. Той употребяваше много плодове - обичаше дини, праскови, ягоди. В провинцията имахме братя, които отглеждаха плодове и зеленчуци и от най-хубавото изпращаха на Учителя - хем да благодарят, хем да им се благослови плодородието. Понякога те идваха и задаваха практични въпроси на Учителя. Той отговаряше, а те провеждаха на опит и беркет изпълваше домовете им. И отново изпращаха най-хубавото на Учителя. Голяма част от тези продукти Той даваше в общата кухня. Учителят обичаше българско сирене, като че ли го предпочиташе пред кашкавала. Например, Той е казвал така: "Я, иди да вземеш хубаво сирене!" Винаги ще каже: "хубаво сирене". Ядеше с удоволствие маслини. Сутрин най- често закусваше чай с маслини или сирене, по-рядко мляко и трахана. Друго не закусваше. За обяд супичка и салата от общата храна. След обяд към 4-5 часа, изпиваше по 2-3 чая. Вечерно време пак чай. Не пиеше вода, чай пиеше. Учителят се хранеше с много проста храна. Аз съм чувала, че в годините, когато е правил обиколките из България, е изкарвал даже с по една-две ябълки на ден. В началото не е имал средства и много скромно е живял. Той не ни съветваше и нас да смесваме храните - само едно ядене и салата. Когато го канят на вечери, ще яде само едно нещо. Ако има сирене, кашкавал и много други неща, ще яде само едно нещо. Не смесваше маслини и сирене; кашкавал и масло. Ако яде масло, масло ще яде. Много просто се хранеше, с много добър апетит. Като Го гледаш, да ти е приятно, че яде. Ядеше, както ние казваме, гладен човек с разположение. Много хубаво си дъвчеше храната. Правили сме Му и компот от ошав, защото от градината пращаха сливи, вишни. Брат Ради като прати голяма кошница с плодове, стига за всички - ние ги даваме в общия стол. Учителят обичаше бамя, зелен грах. С удоволствие ги ядеше. Печени чушки обичаше. Тогава не правехме компоти, като сега. Всъщност Учителят не препоръчва консервираните храни. Понякога Учителят оставяше храната, дори не я вкусваше. Но когато се хранеше, правеше го с разположение. Беше приятно да се наблюдава как се храни. Имаше музика във всяко едно движение и необикновена хармония, Елена Андреева Учителят имаше широко развит гръден кош, беше мускулест и здрав. Но в корема Си беше тънък и ядеше малко, просто удивително малко. Какво само не се донасяше у Него - сладка, масла, баници. Един през друг от провинцията се надпреварваха да Му занасят. А Той си вземаше само на върха на ножа или пък мъничко, с върха на лъжичката, колкото да се рече, че не е отказал да го яде. Останалото се принасяше в стола. И така беше - толкова малко ядеше и с толкова малко прекарваше. Василка Иванова Последните години на Учителя бяха години на недоимък. Хранителните продукти, като сирене, кашкавал, липсваха. Те отиваха за войската. Реших, че трябва да се намери силно и хранително мляко за Учителя, защото беше отслабнал. Споделих с Него и Той каза: "Биволско мляко." Отидох в село Драгалевци, намерих един селянин, който имаше биволица и му казах: "Слушай, ще ти дам повече пари, но ми давай чисто мляко, неразредено." Но скоро този селянин се изкуши и започна да разрежда млякото. Плащам по-скъпо, а той ми го дава разредено. Българска работа. Ето това е отношението на българина към Учителя. Това го видях с очите си и по-късно, многократно. Толкова години Учителят хранеше душите на хората с Божественото Слово и ето сега този българин ни дава разредено мляко. После отидох в село Симеоново и намерих друг селянин с биволица. Казваше се бай Иван. Излезе честен човек. От него често взимах биволско мляко за Учителя и го подквасвахме у дома. Предлагахме Му го в чиния, поръсено с пудра захар. Така млякото беше много вкусно и Учителят го харесваше. А сега ще чуете най-интересното за биволското млякото на бай Иван. Той до края ни даваше неразредено биволско мляко. Чрез нас дойдоха при него и други, които искаха от млякото му. Отели му се и втора биволица. Клиентелата му се разрасна. Започна да печели хубави пари и пръв той си построи в Симеоново голяма, хубава къща. Парите дойдоха от продажбата на биволското мляко. Това бе благословението, което се изсипа върху дома му заради честността му. Беше урок за нас и беше непонятно за селяните, защо толкова много хора търсят само неговото мляко, а подминават другите биволици. Та и от биволица до биволица има разлика. Разликата я създава стопанинът. Ние само я оценяваме. След 1940 г. един селянин ми предложи саанска коза. Взех я. Тя даваше по 3 литра мляко на ден. Това беше достатъчно за нас двамата с Мария Тодорова. Зимата се окози - роди мъжко и женско. Мъжкото яре го дадохме на един човек, а женското го запазихме за тамазлък. Следващата година се увеличиха до пет. Една от тези кози я нарекохме Милка, закарахме я в Мърчаево и я подарихме на Учителя. Тя се окози и даваше хубаво мляко. Приятелите я гледаха и свареното мляко го даваха на Учителя. Понякога сиреха млякото. Това бе разрешение за Учителя. Той беше много доволен от козата. После тази коза, заедно с ярето остана в дома на Темелко. Другите кози натоварих в един кафез и по влака ги пратих на брат Георги Куртев. Той ги прибрал в братската градина и там се грижеха за тях. Ето сега един пример. Дойде външен човек и разреши въпроса с прехраната по онези оскъдни години на двама възрастни човека - това бяха Учителят и Георги Куртев. Ние не се сетихме, че има разрешение в този случай. Разреши го Небето по този начин. През 1943-1944 г. Учителят беше към 79 години. Той позаслабна, силите Му намаляха, движеше се бавно, нямаше апетит. Веднъж помоли Мария Тодорова: "Марийке, можеш ли да ми свариш яйца?" Оттогава тя измисляше различни начини - да ги свари, да ги опържи и да Му ги поднесе. Учителят ги харесваше и с охота ги изяждаше. Борис Николов

ОБРАЗЪТ НА УЧИТЕЛЯ Спомени на ученици Учителят беше красив, с дълги коси, с брада, здрав, строен, пъргав. Все едно виждахме Бога в образ и подобие. Беше много естествен и в държанието си беше с необикновена простота. Нямаше никакви ексцентричности у Него. Самият организъм на Учителя беше деликатен и нежен. Имаше деликатно здраве. Но със своя разумен живот умееше така да живее, че да поддържа тялото си в изправност. Ние не сме го виждали да боледува. На екскурзии ходеше с нас. Изкачваше се на височини. Издържаше продължително пътуване пешком. Издържаше на суровия живот. Зиме сме спали с Него по планините при сняг, дъжд и студ. Той даде подтик на туризма като явление у нас. Масовото ходене по планините ние го дадохме. Когато беше на седемдесет земни години и предприемаше екскурзия на Витоша, ние, макар че бяхме с тридесет-четиридесет години по-млади от Него, едва Го стигахме по пътя. Той така се движеше, като че ли вървеше не по земята, а на десет сантиметра над нея. Походката Му беше такава, сякаш не стъпваше по земята, а някъде по въздуха вървеше. Стъпваше отмерено, имаше красота и хармония в движенията Му. Движеше се по земята, като че ли стъпваше на нещо меко. Стъпката Му беше еластична и Той се движеше много бързо - така, че ние подтичвахме покрай Него. Беше забавно да се гледа как ние, младите, лъхтяхме запотени и решени да не отстъпваме от Учителя, а Той се движеше с лекота. Походката на Учителя ми правеше впечатление още от самото начало. Първо стъпваше с пръстите си, а после на стъпалото. Така си опъваше краката напред и много леко стъпваше. Движението между крак и крак просто не можеше да го следиш. До края на живота Му беше така. Учителят, тъй да се каже, владееше магията на живота. Аз винаги съм Го виждала с бастун. Но Той не се подпираше, държеше го в ръка. Бастунът беше символ у Него. Много рядко, когато се е качвал нагоре по Рила, съм Го виждала да се облегне на бастуна. Когато ходехме на Бивака, не ходехме по сегашната пътека, а имаше една права пътека нагоре, по която се излизаше на "Камъка на съкровището" и оттам се ходеше нагоре. Учителят казваше на всеки 100 метра да се спира, да се вземат 2-3 вдишки и да се продължава. Той казваше: "Трябва да си поемеш дъх." Елена Андреева Тогава Учителят беше на 60 години, а ние на 20-25 години. Един ден си рекох: "Аз ще Го изпреваря, нали е стар." Така разсъждавах и хукнах да бягам, но не мога да Го стигна, а когато спираше, мен ми беше неудобно да мина пред Него. В никакъв случай, не е красиво от моя страна. Но Учителят винаги вървеше напред. Стъпваше на пръсти и казваше да не се клатим ни наляво, ни надясно, да стъпваме на пръсти и после на пети. Защото, казва, който стъпва първо на петите, разклаща мозъка." Милка Говедева Учителят имаше сила и власт, можеше да държи злото далеч, успокояваше, вдъхваше вяра и упование в Бога. В Неговия поглед грееше предвеч- ната Мъдрост на Великия! Учителят държеше главата си изправена. Будно съзнание проличаваше във всяко Негово движение. Той говореше тихо, но гласът Му проникваше далеч. Животът Му беше музика - ритъм, мелодия и хармония. Каквото предприемеше да върши, свършваше го образцово. В Него имаше отношение към всяка една малка работа. Имаше маниер, грация и съвършенство в Неговите движения, каквито никъде не съм видял. Когато ни показваше гимнастически упражнения или упражненията от Паневритмията, тогава можеше да се наблюдава изящество в движенията Му. В тях имаше замах, лекота, красота и пластика. Толкова бяха красиви движенията Му, че ние просто се захласвахме, възхищавахме се. Искам да подчертая, че такова изящество в движенията виждах главно, когато ни показваше новите упражнения. Когато правехме обща Паневритмия и Учителят играеше заедно с нас, Той играеше хубаво, правилно, но изящество не всякога виждах. Само когато ни показваше новите упражнения, винаги тогава съм виждала образец на красота и изящество. Тогава ние се увличахме. Всеки искаше да направи същото движение, но на малцина се удаваше. Когато наблюдавах другите, виждах, че почти никой от нас не беше в състояние да го направи така хубаво, дори не бяха в състояние да го направят точно, камо ли красиво. Обстановката, при която живееше и работеше Учителят, беше скромна. Той не обичаше разточителност с материалните блага и небрежност. Когато трябваше обаче, беше щедър. Никога и за нищо Той не казваше, че е Негово. Учителят казва: "Истинският дом на човека е в душата му. Той няма дом отвън." Учителят беше точен. Имаше правило: "Малко обещавай, но всякога изпълнявай!" Той не обичаше да отлага нещата. При Него разхищение на времето нямаше. Според Него губенето на времето е престъпление. Той беше учтив, внимателен и търпелив към всички. Учителят не се усмихваше често, но беше разположен, ведър и бодър винаги. И всекиго можеше да ободри. Излишни движения на израза на лицето Му нямаше. Усмивки на възторг - не, екзалтация - такова нещо нямаше. Държеше се строго, сериозно и приятно. Около Него бе приятно да се седи. Не се чувстваше никакво насилие и задължение. Разбира се, към Него имахме всички необходимото уважение и внимание. Около Учителя имаше ред и чистота и най-главното - Истина и Свобода. Учителят не обичаше да се налага, да изисква, да командва. Той действаше по закона на Свободата и отстояваше човешките души да се изявяват по закона на Любовта. Правило ми е впечатление, че когато Учителят държеше своите беседи и говореше за Бога, Той се въодушевяваше, вдъхновяваше се. За нищо друго не е говорил така вдъхновено, както, когато говореше за Бога. Заговореше ли за Бога, вдъхновението идваше, дори повишаваше гласа си, радост бликаше от Него. Така беше, когато държеше беседите си; така беше и когато говореше с другите. В библиотеката на Учителя имаше много книги - научна, художествена и окултна литература. Как се набираха тези книги? Някой Му подари книги и Той ги препращаше към библиотеката. Освен на български, имаше и книги на френски, английски и руски език. Тук беше и голямата английска енциклопедия. Когато трябваше да се осведоми по някой въпрос, ползваше енциклопедията. От художествената литература обичаше някои автори. От руските класици обичаше Тургенев, Толстой, Достоевски, Короленко. Понякога караше някои братя и сестри да Му четат от горните автори. Също и ние като попадахме на някой добър автор с идея и със стил, сами предлагахме на Учителя да Му четем, което Той приемаше с удоволствие. Никакъв напреднал човек, пък бил той гений или светия, не може да се сравни с Учителя. Даже и сравнение не може да става. "Светията - казва Учителят - е на границата между смъртта и живота, а Учителят е вън от смъртта. Учителят управлява живота във Вселената, живота на Битието и на Небитието". Из спомените на Ангел Вълков, Галилей Величков, Елена Андреева, Борис Николов Искам да опиша своето впечатление, когато за пръв път видях и чух Учителя. Беседата бе в сградата на Дома на журналиста на ул. "Раковска" и "Граф Игнатиев". С моята приятелка влязохме в салона и застанахме зад столовете, където имаше оставено място за правостоящи. В скоро време салонът се изпълни с посетители. Не останаха празни места, изпълниха се и местата за правостоящи. Изведнъж всички станаха прави и видях по оставената пътека някой да се движи доста бързо. Пъргаво се качи на подиума и застана зад масата. Това бе Учителят. Всички казаха гласно молитва. След това седнаха и изпяха една песен, която ми хареса. Когато Учителят се изправи на подиума, направи ми силно впечатление, незабравимо впечатление израза на лицето Му. Това бе силно концентриран човек, затворен в себе си, вглъбен, като че нищо не го интересува. По време на молитвата и докато пееха, Той беше все така концентриран. Понеже бяхме прави зад седналите, можех хубаво да го наблюдавам. Лицето беше спокойно, бледо. Започна беседата си. При говоренето Той се оживи, отвори се. Говореше тихо, но ясно - пазеше се пълна тишина. Всички слушаха внимателно. Не бях чувала така никой да говори, но ми харесваше, съгласна бях. Всичко, което чух, ми се видя истинно, приемах го, то ме пълнеше с нова светлина и необикновена радост. Всичко в мене трептеше. Нещо ново долавях и казах в себе си: "Това търся!" Този ден, когато посетих беседата, беше първият неделен ден на 1920 г. Оттогава аз посещавах беседите на Учителя редовно - чувствах, че ми бяха необходими. Те ми даваха знание, сила, подтик, самочувствието ми беше повишено. Чувствах, че съм изпълнена с нещо ново, което ми носеше радост. След свършването на беседата изпяха една песен, Учителят стана и всички казаха обща молитва гласно. Той излезе във вестибюла. Когато и ние излязохме във вестибюла, той беше пълен със слушателите на групи и между тях видях Учителя да разговаря с някои от тях. Образът, който видях при първата беседа, остана в съзнанието ми и досега Го виждам вътрешно. Затворен съвършено за външния свят, съсредоточен дълбоко в себе си - животът на Учителя, насочен навътре, като че ли нищо отвън не го интересува и не съществува. Този образ виждах всякога, при всяка лекция впоследствие. Това лице ми се виждаше бледо, но светнало от някаква вътрешна светлина, която усещах вътрешно. Елена Андреева Той беше навсякъде точен и акуратен. Каквото обещаваше, навреме го изпълняваше. Изпълниха се дори неща, които беше казал на братя и сестри и то 10-20 години след Неговото заминаване. Ангел Вълков Искам да подчертая, че Учителят, като правеше известни неща, ги правеше по такъв начин, щото да минат като обикновени, незабелязани. Той ни каза: "Вие мислите, че Учението не се разпространява - в света има толкова много хора, а ние тук сме толкова малко. Ако аз искам Учението да се разпространява тъй, както вие мислите, ще изляза в София и ще върна някого от смърт и тогава веднага ще дойдат тук от Европа, ще дойде толкова народ, че вие всички тук от един километър не ще можете да ме видите. Ако стана популярен, ще дойдат не само от Европа, но и от цял свят хора и вие няма да можете да ме видите, защото ще бъдете далеч от мен. Трябва да знаете, че аз не съм дошъл за тях, аз съм дошъл за вас и заради туй представям нещата като обикновени работи." За света Той беше закрит, но открит за нас чрез Словото Си. Георги Събев Веднъж Учителят бил седнал на една пейка на поляната и се греел на Слънцето с лице към него със затворени очи. Минала сестра Савка край Него, Той я погледнал и казал: "Сестра Савке, я донеси и прочети да видим какво е казал днес Великият Учител". Сестрата веднага донася стенографираната беседа и Му я прочита. Става ясно, че и Учителят е четял Словото, за да види какво е казал Великият Учител, т.е. Божият Дух чрез Него. Георги Събев (По разказа на Д. Звездински) Учителят отначало не позволяваше да бъде фотографиран, но после се остави, защото нахълтаха много хора и непрекъснато Го фотографираха. Сега с тези снимки много хора се свързват с Учителя и онази епоха. Те са безценен документ за присъствието на Учителя между българите. Не могат да кажат, че Учителят не е бил на Земята, както се опитват да твърдят това за Исус Христос. Райна Стефанова

УЧИТЕЛЯТ Петър Константинов Дънов е роден на 12 юли 1864 г. в село Николаевка, Варненско. Негов баща е известният възрожденски свещеник Константин Дъновски, а Негова майка е Добра чорбаджи Атанас Георгиева. Той е третото по ред дете на родителите си и понеже се е родил на Петровден по източноправославния календар, е бил наречен Петър. Майката си заминала рано от този свят. Отгледала го родната му сестра Мария, която е десет години по-голяма от него. Тя разказва за Него, че е бил много кротко и послушно дете и никога нищо не е чупил и развалял. Само седи и гради, прави нещо, да излезе нещо. Бил е слабичък, с деликатно здраве. Проходил е по-късно и не проговорил. Отначало казвал срички, но после спрял. Минали три, четири, пет години и вече са смятали, че няма да проговори изобщо. Дошла шестата му година. Една сутрин майка му Добра, сестра му Мария и дядо поп отишли на нивата. Вкъщи останал малкият Петър и баба му, която готвила гозбите, оправяла къщата и го наглеждала. Както си играел, малкият се обърнал към баба си и казал: "Бабо, направи ми люлка". Баба Му се втрещила, понеже дотогава всички смятали, че Той ще остане ням. Разтичала се тя, вързала му люлка, люляла го, пяла му и голяма радост било за нея - внук й проговорил. Голяма радост било за всички, когато се върнали от нивата. Имало веселби и песни, а накрая тропнали едно хорце. По жътва решили да заведат Петър на нивата. По това време жътварите жънели, а мъжете след тях връзвали снопите. Наближавало вече към обяд, когато малкият Петър се запътил към положените на земята снопи, покачил се на един от тях и извикал: "Селяни, прибирайте, защото иде буря". Селяните се поогледали, но небето било ясно, нямало нито едно облаче, а детето на дядо поп, което до вчера било нямо, сега като е проговорило, та плещи глупости. Продължили те да работят и не му обърнали внимание. Но майка му Добра решила да не му разваля хатъра, да не би да се разсърди и да спре да говори. И понеже е дъщеря на чорбаджи Атанас, тя била новата чорбаджийка, затова наредила на жътварите да спрат жътвата и да събират снопите. Снопите били положени на кръстци. Така класовете се затискат от следващия сноп, че ако завали дъжд или град, да не може да ги очука. Другите селяни гледали как жътварите на дядо поп спрели да жънат по никое време и подреждат снопите на кръстци. Споглеждали се селяните, подсмихвали се и рекли: "Е, нали проговори на попа момчето, дойде време да му вървят по гайдата". Но не минал и час, тъкмо подредили снопите, и небето почерняло от облаци. Задухал силен вятър, започнала буря, пороен дъжд и градушка. Прибрали добитъка под крушата, а жътварите се скупчили под каруцата да се пазят от градушката. След като спряла градушката, селяните, които преди това се подсмихвали и подигравали, сега били като попарени, а нивите им били очукани до зърно. Нямало в тоя ден по-щастлива майка от Добра. От тоя ден нататък, селяните вече знаели, че Петърчо може да предсказва времето и когато имали нещо да вършат на полето, казвали: "Питайте първо поповото дете". Петър започва да се учи на българско четмо и писмо при баща си в село Николаевка, околия Варненска. Когато бил във второ отделение, сестра му Мария била на 18 години и дошло време да бъде омъжена. Дядо поп решил да я сгодява за един богаташки син. Но Мария не го харесвала, понеже си имала друг, когото харесвала и тайно му се била нарекла да му бъде годеница и жена. Казала на баща си, че имала друг на сърце, но дядо поп бил твърд и й казал, че неговата дума на две не се троши и се изпълнява точно, не само от българи, не само от гърци и турци, но и от ходжи и от паши и че думата му се чува чак до Истанбул, та дори в най-голямата джамия. След това я нати- кал в стаята на годежарите. Но на нея й дотегнало да слуша разни приказки и отишла в една друга стая, за да се наплаче. А това било стаята, където малкият Петър си учил уроците. Тя се хвърлила на кревата и започнала да ридае. Петър я запитал: "Како, защо плачеш?" Тя нищо не му отговорила, понеже смятала, че той е още дете и не може да разбере какво става с големите хора. Дошло време пак да иде при годежарите, за да им се представи на изпроводяк, избърсала сълзите и се запътила към другата стая. Между двете стаи имало малко килерче, което ги съединявало. Отгоре на тавана му били накачени много сплитове царевица. Като преминавала Мария, една плетеница от царевицата се скъсала и паднала зад гърба й. Тя извикала от уплаха и като видяла каква е работата, започнала да събира бързо царевиците, а през това време на прага се показал малкият Петър и казал: "Како, не се плаши и не се тревожи. Така както се разтури и скъса тоя сплит царевица, така ще се разтури и оная работа, дето я гласят в другата стая". Тя не обърнала внимание на приказките му. Влязла в стаята и пред всички й било съобщено, че вече е сгодена за богаташкия син. Но, на следващия ден тя получила вест, че момъкът, комуто се била врекла да се сгодят, е пристигнал от Румъния, където бил известно време по търговия. Тя също му изпратила вест и вечерта избягала с него. Пристанала му. Така пророчеството на малкия Петър, изречено след разкъсването на сплитовете от царевица, се сбъднало. Има много случки и събития, които показват, че още от детските си години Петър Константинов Дънов е надарен с една изключителна чувствителност, както и с ясновидски и пророчески дарби. Рожденият му брат Атанас, който е първородно дете в семейството, сестра му Мария и майка му Добра са знаели за тези Негови качества. Баща му поп Константин Дъновски е знаел много добре кой е Неговият син. През 1872г. Петър Дънов постъпва в основно училище в град Варна, а след освобождението на България, учи в петокласната мъжка гимназия, където завършва гимназиално образование. През 1884г. учи в Американското научно-богословско училище в град Свищов. Той наема квартира в дома на Петър Тихчев, който е бил пътуващ проповедник. Дядо Петър имал две дъщери ученички, които били вече девойки. Той разказваше, че Петър като ученик бил много силен по успех, честен, скромен и смирен. По часове четял и след това свирел на цигулка. Понякога разговарял с двете дъщери на дядо Петър, но разговорите били изключително върху музика, наука и други въпроси, засягащи духовния живот на човека. През зимата на третата година съпругата на дядо Петър започнала да се безпокои непрекъснато. Тя харесала Петър Дънов като евентуален жених на по-голямата си дъщеря. По цяла нощ не спяла, непрекъснато ръгала дядо Петър и му думала едно и също: "Ще изпуснем този ангел от къщи и ще отлети по света, а той е само за голямата дъщеря. Трябва да я сгодим за него и да ги оженим". Дядо Петър все се дърпал, било му неудобно, как да говори такива неща на това скромно момче. Но бабата не го оставяла на мира. Накрая дядо Петър започнал да го посещава и да разговаря с него. Но разговорът все се въртял на богословски теми - нали дядо Петър Тихчев бил евангелски проповедник, а Петър Дънов учи в евангелско училище. Тогава, като се съберат двама евангелски проповедника, за какво могат да говорят, освен за Бога. А дядо Петър влизал при квартиранта си съвсем за друго. Той искал да подхване разговор, че има дъщеря за женене и не би било лошо Петър да се задоми за дъщеря му, защото според правилата всеки евангелски проповедник трябва да има жена и семейство, за да не бъде изкушаван от нечестивия в тази насока. Но когато отварял уста да поеме тази тема, то Петър отклонявал разговора съвсем в друга насока. Създало се изключително напрежение. От една страна бабата непрекъснато го ръчкала, от друга страна дядо Тихчев се съгласил на нейния план, но нищо не излязло наяве. Над дома им се събрали тежки облаци. А квартирантът им все едно, че нищо не забелязва. Но един ден, голямата дъщеря, внезапно се разболяла и след три дни починала. Гръмотевица раздира дома на дядо Тихчев. След погребението той заплакал: "Ожени ли я, жено? Не разбра ли, че ангел слязъл от небето на земята, ни за жена отива, ни за жена се жени, защото той е горе оженен за Господа Бога." Бабата плачела и дълги години не могла да прежали голямата си дъщеря хубавица. Дядо Петър Тихчев десетки години като евангелски проповедник посещава градове и села. Той продължава по своя път, но не е безразличен към дейността на Петър Дънов по онези години. Контактува с приятелите и понякога разказва за годините, когато Петър Дънов е живял в неговия дом. За ученическите години на Петър Дънов в град Свищов разказва Гавраил Душков: "Дънов беше с две години по-голям от мене. Беше в по-горен клас: аз - в четвърти, а той - в шести клас. Имахме възможност да бъдем заедно, да се срещаме и беседваме. Той беше убеден трезвеник и разпален пропагандатор против пиенето и тютюнопушенето. И той не само на думи проповядваше, но агитираше и убеждаваше с примери и доводи. Беше вегетарианец. Спомням си го като сега - среден на ръст, с буйни тъмни коси, проницателни очи и високо чело. Лицето му беше чисто и дори прозрачно като на девойка. Беше скромен и тих. Но като започваха разискванията, той се оживяваше, вземаше пръв думата и говореше, говореше. Личеше си още от пръв поглед, че насреща ни имаше един действително надраснал годините си млад човек, пълен със знания, омъдрял преди време, високо интелигентен и начетен. Учителите го наричаха "енциклопедия", а за нас той беше истински мъдрец. Беше изчел всички книги в училищната библиотека и свищовското читалище, което има славата на първото читалище в България. Често в разговор се питахме един друг кой какво чете, какво го интересува. Оказа се, че Петър Дънов чете всичко, интересува се от различни клонове на науката. Той владееше руски, английски, френски, немски език като матерния си език. Когато го питахме как и откъде, той се усмихваше: "Сам ги изучавам." - "А кога?" - "Вечерите за какво са?" - отговаряше той. Любопитно ни беше как си разпределя времето. Оказа се и тук, че той използва цялото си свободно време извън училище изключително в четене. Четеше в училище, четеше в читалището, в библиотеката, у дома, дори по улицата и планината, когато отиваше на излети. Интересуваше го художествената литература, наши и чужди класици, съвременни писатели, философия и медицина, право и археология, история и география, дори метеорология и математика. И знаеше извънредно много, разясняваше ни, когато ставаше дума или поставяхме въпроси. Дори учителите го слушаха с отворена уста, възхищаваха се от неговите знания, сочеха го за пример. А Петър Дънов наистина беше образец във всяко отношение, високо нравствен и етичен. Много ни беше интересно, когато разбрахме, че той изучава санскритски език и различните философски течения. За първи път от него научихме за съществуването на индийските йоги и чухме подробности за тяхното тайнствено учение. Познаваше всички религиозни учения и живота на техните създатели - Христос, Буда, Конфуций, различните ордени и секти; имаше становище за всяка една поотделно. Говореше за Кант и за Галилей, за Сократ и Платон, за Кропоткин и Плеханов, за Маркс и Енгелс. Познаваше Белински и Добролюбов, Бакунин и Херцен. И ние се удивлявахме как е възможно да се поберат толкова знания в главата на един ученик от 6-7 клас! Често ние посещавахме театралните представления на гостуващи в Свищов театри. Той беше един от първите измежду ония, които проявяваха интерес към театралното изкуство, имаше установено мнение за отделни пиеси и автори, сам участваше в театралните представления, които организираше нашето училище и играеше централни роли. Обичаше музиката. Владееше няколко инструмента и особено цигулката. Като бъдещи учители-педагози, това беше задължително за всички; Петър Дънов я владееше до виртуозност и участваше в почти всички наши забави и вечеринки със самостоятелно изпълнение. Ние му предричахме бъдеще на безспорен цигулар. По-късно, когато животът ни раздели, аз завърших в Кюстендил и станах учител, а той - някъде в чужбина завършил няколко факултета." Завършва училище на 25 юли 1886 г. Идва време, когато юношата Петър Дънов трябва да бъде взет войник, за да отбие военната си служба. През тия години имало един военен закон, според който на всеки 25 000 новобранци се освобождава от военна служба един, ако изтегли билетчето, на което пише "да". Имало нареждане момчетата от всяко военно окръжие да теглят билети. Имало един билет за пълно освобождаване от военна служба и няколко билета за съкратена военна служба. Петър се явява пред комисията и казва: "Аз ще изтегля билетчето". Бръква в сандъчето, изважда билета и го показва на комисията. Така Той се освобождава от военна служба. След това никога не е викан от военните - нито през войните, нито след това. Петър Дънов е бил две години начален учител в село Хотанца, Русенско. През 1888г. отива да учи в САЩ като стипендиант на протестантите. Записва се в подготвителния семинар по теология към факултета в Ню Джърси, щата Медисън. На 15 октомври 1890г. завършва семинара и се прехвърля като редовен студент в Богословския факултет в Бостонския университет през годините 1891-1893. На 7 юни 1893 г. се дипломира. През учебната 1893- 1894г. се записва да следва едногодишен курс по медицина и го завършва на 3 февруари 1894г. Като студент в САЩ той се е издържал сам. Ходел е да мие чинии в гостилниците, чистил е комините на къщите и е бил хамалин на пристанището. Чакал пътници, помагал при пренасянето на багажа им. Те го питали колко струва, а той отговарял: "Колкото обичате". Те му давали едри банкноти и така той прекарвал няколко месеца. По това време негов състудент е Величко Гръблашев. Него го било срам да носи багаж като хамалин, да мие чинии в гостилниците и затова ставал или учител, или занимавал в определени часове децата на богатите американци. Един спомен от студентските години на Петър Дънов разказва сестра Райна Каназирева: "Един ден през 1922г. при мене дойде известният старозагорски адвокат Иван Желязков Сливков и ме запита: "Госпожо, Вие сте били от последователите на Петър Дънов, вярно ли е?" - "Да" - отговорих аз. Той ми рече: "Аз го познавам добре, с него бяхме студенти в Америка. Той беше много по-млад, но като българи общувахме всеки ден." Аз живо се заинтересувах от думите му: "Моля, Ви Господин Желязков, разкажете ми нещо от неговата младост, какво е вашето мнение за него?" - "Моето мнение - рече ми той - не е особено добро." Изненадана, аз широко отворих очи и възбудено попитах: "Но защо, моля Ви се, кажете ми нещо по-определено за него - младежки грешки, поведение?" - "Нищо подобно, госпожо. Той беше смирен, скромен, тих, силен в учението но ето защо аз не го харесвам: той беше красноречив, имаше дар слово и като почнеше да говори нещо, всички студенти млъкваха и го слушаха с внимание и уважение. А знаете ли какво значи такъв оратор преди 40 години в Америка? Това значеше, че той можеше да стане не милионер, а милиардер, а беше беден. Освен това свиреше на цигулка. Знаете ли какво значеше в Америка това? Това значеше, че там той можеше да стане един от най-богатите хора, а той, въпреки че беше беден, свиреше без пари. Често студенти излизахме заедно на екскурзии и отивахме в просторните лесове. Студентите обичаха Дънов и при такива разходки често се събираха около него, когато сядахме на почивка, също го наобика- ляхме. Той започваше да говори за красотата и необятността на Вселената, за величието на Бога. "Погледнете, казваше той, звездното небе - каква премъдрост, каква хармония, каква разумност! Погледнете тези поточета, тези цветенца около нас! Кой поддържа тази красота, тази любов?" Слушахме в мълчание и сякаш забравяхме себе си, отнесени в един по-красив свят. Дънов говореше отлично английски език. Понякога неусетно се отделяше от нас и като не се върнеше дълго време, водени от любопитство, тръгвахме да го търсим. Често го намирахме отдалечен, седнал и вперил възхитен поглед в простора или затворил очи, вглъбен в мисъл. Често го виждахме коленичил, със скръстени за молитва ръце и така пренесен някъде далече, че не ни усещаше като приближавахме. И когато някой го побутваше леко, той трепваше сякаш се пробужда от красив сън". Като каза това адвокатът, аз не можах да се стърпя и заплаках. Той се зачуди и попита защо плача, а аз през сълзи му продумах: "Благодаря Ви, господин Желязков, такъв искам да бъде моят Учител! По света има много милионери и милиардери, но като него няма. Затова ние толкова много го ценим и обичаме". Адвокатът вдигна рамене в знак на недоумение, но се раздели с мен видимо доволен от ефекта на своите спомени." В България Петър Константинов Дънов се завръща през 1895г. Прекарва в гр. Варна при рождената си сестра Мария на ул."Дунав" до 1899 г. През 1896г. издава книжката "Наука и възпитание" в гр. Варна. Това е Неговата творба, явяваща се като заключителен акорд от Неговото богословско обучение в САЩ. 1897 година е определена като Космическа година на човечеството от Петата раса. Това е краят на 19 век и според думите на Учителя, за нея се говори в глава 19 от Откровението на Йоана, понеже всяка глава отговаря на даден човешки век. В тази глава пише, че е изпратен Оня, който язди на бял кон и името Му е Божието Слово и из устата Му излиза остър меч, защото мечът на Духа е Словото. Това пророчество от 19 глава се изпълни. На 7.3.1897 г. в присъствието на баща Му поп Константин Дъновски, в село Тетово, Русенско, когато са били двамата в една страноприемница, Божественият Дух слиза върху Петър Дънов. С този Божествен акт Той е осветен и става Учител на Бялото Братство на Земята и на планетите от Слънчевата система. Ето защо годината 1897 е свята и пророческа. Когато Божественият Дух слиза върху Петър Дънов, той е на 33 години. Тогава в тялото Му е развит оня духовен орган, на който съответства развитието на духовното тяло. Той се освобождава от родовата карма, но дълго носи последствията си от нея - Той има деликатна физика и здраве, слаб стомах, не може да се храни, за което споделя, че ако не е внимавал със стомаха, отдавна да си е заминал от този свят. Храни се често, но по 2-3 хапки и накрая на деня се събират 10 хапки. Учителят казва: "Докато бях роден, постоянно попадах под ударите на родовата карма, която носех. Когато станах вселен, кармата изчезна и аз станах свободна душа." Едно от най-важните Знамения Господни се изпълни. На 7 март 1897 година, когато Божественият Дух слиза върху Учителя, Небето над Него се отваря. Започва се пряка връзка със същества от Невидимия свят, населяващи различни йерархии от Духовния и Божествен свят. По това време Той споделя с един от своите ученици следното: "Напоследък небето е било една стълба, по която Ангелите Божии са слизали да Ми донесат благите вести отгоре на Господа, Който се готви вече да посети този свят. Когато се яви, тогава ще Го познаем, както сме познати и ще бъдем подобни Нему. Приближавайте се при Бога и усърдно се молете за изливането на Светия Дух", (писмо от 8.10.1898г., Варна) Много по-късно Учителят пояснява, че слизането на Божествения Дух е многократен процес, траещ дълго време от години, а не е еднократен акт, заключаващ се с еднократно слизане на Духа върху человеческия син. А Духът може да слезе само върху человеческия син. А Синът е този, които е роден от Бога и има пряко общение с Господния Дух. Синът человечески е вече новороден - той става Божий Син. От 1898г. започва кореспонденция между Него и първите Му ученици: Пеньо Киров от Бургас, д-р Миркович от Сливен и Мария Казакова от Велико Търново На 8 октомври 1898г. се явява пред Учителя Петър Дънов изпратеният ангел ЕЛОХИЛ и Му диктува "Призвание към народа ми - български синове на семейството Славянско". Ангел ЕЛОХИЛ е Ангелът на Завета Господен. Той е Ангелът на Третия Завет Господен към човечеството. През 1911 г. Учителят споделя пред първите ученици следното: "Ангел ЕЛОХИЛ е Върховен Водител и Ръководител на българския народ и на целокупното Славянство. Духът ЕЛОХИЛ е Ръководител на българския народ. Той е ангелът, който е поставен от Бога да води българския народ и цялото славянство. Политическата си свобода българите дължат Нему. И Той се яви между славяните, но те няма да Го разпънат, както направиха евреите." Призванието е първом прочетено лично от Учителя на първата среща на Веригата пред първите трима ученици: д-р Миркович, Пеньо Киров и Тодор Стоименов. След това го е чел пред благотворително дружество "Милосърдие" като публична беседа. В 1899г. Учителят свиква първия събор на Всемирното Бяло Братство във Варна. На този събор Той повиква само трима души: д-р Миркович от Сливен, Пеню Киров и Тодор Стоименов от Бургас. На този събор, Учителят е казал каква велика работа предстои на това общество, на което Той туря основата. Тодор Стоименов, зачуден от думите Му, казал: "Вие говорите, че на това общество, на което туряте основите му, предстои една велика работа. Аз не мога да разбера това. Ето, докторът е стар, Пеньо е средна възраст, а аз съм млад - на 25 години. Как тогава ще турим начало на това велико общество?" Учителят му отговорил: "Сега сте трима, но в бъдеще ще станете хиляди!" / До 1908г. съборите стават всяка година във Варна. От 1909-1912, 1918- 1925г. съборите стават в гр. Търново. От 1926 г. съборите се преместват в София./ Установен е вече един духовен триъгълник от първите трима ученици на Учителя. Това са д-р Георги Миркович от град Сливен, Пеньо Киров и Тодор Стоименов от Бургас. Постепенно около този триъгълник се описва кръг, в който влизат и други сподвижници на Учителя, като центърът на описания кръг е словото на Господния Дух, Който се излива чрез Петър Дънов. Идва времето, когато Господнята трапеза на Третия завет е вече сложена и постепенно идват онези, които са призвани от Духа Господен да присъстват. От 1900г. Учителят започва издирване на първите си ученици, изпратени от Небето. Първите срещи са осъществени. Сложено е началото на една обширна кореспонденция чрез писма с първите му сътрудници. Той посещава различни градове в страната. Главно отсяда в Нови Пазар при баща си. Постепенно слага началото на първите обиколки по села и градове в България, така че всяка година започва обиколките си от Варна, преминава през София, посещава Нови Пазар и накрая завършва обиколката си във Варна. С тези обиколки Той издирва своите, изпратени от Небето и родени между българите, ученици. Освен това Той посочва къде и в кои семейства трябва да се родят бъдещите Му ученици, които идват в Школата през 1922г. като младежи и девойки. Така Той обикаля Пловдив, Шумен, Търново, Варна, Ямбол, Стара Загора, Плевен, Русе и др. градове и села и слага началото на първите кръжоци на Синархическата верига на Бялото Братство. Връзката на Учителя с първите ученици е създадена. Кръгът на Духовната верига постепенно се увеличава. Идват нови ученици и стават участници в Духовната верига на онзи кръг, който се ръководи от Словото на Господа и чрез Учителя. От 1899 до 1900г. две години Той е в Нови Пазар при баща си, който изпълнява службата на свещеник в местната църква. Няколко години Учителят посвещава на вътрешна работа, но на гражданите от Нови Пазар им се струвало, че нищо не върши и са говорели пред дядо поп, че синът му се е завърнал от Америка и вместо да се захване с някоя работа, все мързелувал и нищо не правел. Дядо поп слушал, усмихвал се, поглаждал си дългата брада и казвал: "Има време. Що е време - все пред Него е. Ще работи и ще се наработи. Но не Му е дошло още времето." През това време на Учителя било направено предложение да стане евангелски проповедник. Той не отказва да стане проповедник, но им поставя едно условие: "Аз ще проповядвам, но не искам заплата. Ако ме приемете така без заплата, ще проповядвам". Те са изненадани, учудени и не могат да разрешат задачата. Ако го приемат без заплата, става един упрек към другите проповедници, които имат нужда от заплата. Те издържат семейства и са им необходими средства. След като размислят, накрая решават, че без него могат, но без заплати не могат. И така Учителят се освобождава да стане евангелски проповедник, което условие Той е приел при заминаването си в САЩ. На 25 юни 1900г. в дома на дядо поп Константин Дъновски в Нови Пазар, се явява Духът Господен над Учителя. Започва да Му дава Словото, включено в "Седемтях разговора". Още едно знамение се сбъдва през очите на дядо поп Константин Дъновски. Знамението за Прославения Вожд, Който иде и Който трябва да дойде. Прославеният Вожд е вече изявен. Във времето от 25 юни 1900 до 8 юли 1900г. Господният Дух пребъдва с Учителя. Така започва Новият 20 век, който е век на Проявения Вожд на Светлината, на Господната Виделина и на Божествената Слава чрез Словото на Бога. Това е век на Словото на Всемировия Учител . Човек, роден на земята, трябва да премине през онези закони и етапи на човешката природа, които с годините оформят човешкото тяло. Дори и Великият Учител, който се е вселил в човешко тяло, трябва да премине през онези етапи, за които Той споменава по-късно пред учениците си в школата на Бялото Братство. Споменава, че до 7 години след раждането си, човек оформя физическото си тяло, от 7 до 14 години изработва чувственото си тяло (астрално), от 14 до 21 години - менталното (умствено) тяло. От 21 до 28 години - причинно тяло, от 28 до 35 години - духовното тяло. От 35 до 42 години - тялото на Любовта. От 42 до 49 години - тялото на Мъдростта. От 49 до 56 години - тялото на Истината. Ето това е еволюцията на човека, родил се на земята, който трябва да стане человечески син и от человечески син да се претвори на Божий Син. Необходима е еволюция, изграждаща през всеки седем години едно нетленно тяло, което е свързано с развитието на дадени човешки органи и мозъчни центрове. Без развитието на тези центрове и органи не могат да се развиват и съответните тела. Когато се дават Седемтях разговора, Учителят е на 36 години. Това е времето, когато започва да се оформя тялото на Любовта, а орган в човешкия мозък е така наречената пинеална жлеза, която изработва своите хормони за развитието на физическото тяло, така и за оформянето на тялото на Любовта. За да стане това, е необходимо изпратеният Дух Господен да извърши това велико приготовление. От 1900г. до 1911 г. Учителят е пропътувал всички градове и по-големи селища на България, като е държал сказки и е правел френологически изследвания. През 1903г. отпечатва френологични карти по клише, препоръчано от Него, след което започва проучване на българските глави и черепи с оглед какви възможности има българинът за една бъдеща духовна култура чрез Словото на Всемировия Учител. Учителят започва със селищата, където има малки религиозни общества с духовен интерес. Първо на тях говори. Учителят говори общи сказки. Изначало това главно бяха сказки по френология. В тези сказки Той демонстрираше как по устройството на черепа да познаеш характера на човека, неговите възможности, дарби, способности. Държи своите сказки в училища пред ученици, в салони пред публика, след което прави замервания на тези, които искат да бъдат измерени черепите им. След всяко измерване дава карта за степента на развитие на дарбите и способностите на изследваното лице. Във френологичните карти бяха посочени центровете на мозъка с цифри. Картите съдържат повече от 40 способности. За всеки център Учителят дава оценка от 1 до 6. Например, ако е много добре развит, слага отлична оценка; ако не е развит, пише му 2, ако никак го няма, му слага 1. По тези бележки Той описва целия характер на човека, неговите сили, способности, дарби, здравето и възможност за работа в живота. Дава упътвания на този човек за какво го бива, за каква професия, за каква наука и за какво изкуство е годен. Учителят имаше такива карти, повече от хиляда направени и то на хора, които са познати на нашето поколение. Някои от тях бяха видни общественици, някои бяха от Неговите първи последователи, които се привлякоха към Него. Тези карти се държаха в Търново в дома на Иларионо- ви. Тогава имаше гонение срещу Братството и Учителя от духовенството и правителството. Гонеха Учителя, често Му забраняваха сказките, често пъти спираха съборите. Уплашила се осиновената дъщеря на Иларионови и взима, та изгаря френологичните карти. Но от тях има запазени 50 броя и може да се види как е работил Учителят. Това е едно продължително изследване черепа на българите - изследване дарбите и способностите, които българинът носи. Неговите изводи са дадени в Словото Му и са отпечатани в беседите Му. Всяка българска глава при измерването й със специално приготвени уреди за измерване на диаметрите на черепа, трябва да бъде докосната от ръцете на Учителя. А това е цяло благословение за тази човешка глава и с това се дава тласък, отваря се път в духовното подвизаване на този човек. Това е една огромна работа. По-късно споделя пред учениците: "Аз съм изучавал характера на българите цели 11 години. Правил съм най-щателни измервания на главите им с пергели. Всеки ден съм измервал по 10 души. Това продължаваше цели 11 години. А за това нещо търпение се изисква. Цифри, цифри, изчисления, цели таблици." Има случаи когато Той отива в едно училище, говори за френологията на учителите, които могат да Го разберат. И после каже: "Доведете ми една паралелка от ученици." Тогава Учителят гледа едно по едно децата и казва: "Това дете по литература има толкова, по аритметика - толкова, по рисуване - толкова". Учителите вадят бележниците си и гледат. Съвпадат бележките, които имат учениците с това, което казва Учителят. Това така смайва учителите, че някой са повярвали. Френологията е наука. Така чрез френологията Учителят прониква в обществото. Името Му се разпространява. Като се каже: "Г-н Дънов държи беседа на еди си каква тема", и читалищните салони се пълнят с публика. Държи беседи на педагогически теми, понякога по хиро- мантия, засяга въпроси за живота на човека. Бивш учител от Сливенската гимназия разказваше: "Един пролетен ден дойде директорът в учителската стая с един млад господин. Представи ни го - г-н Петър Дънов, френолог, който изучава и проверява своите знания и иска да направи няколко измервания със своите инструменти върху главите на някои ученици. Ние погледнахме с недоверие. Извикахме ученици, способни и посредствени. Г-н Дънов седна на стола и без да вади своите инструменти, започна да говори: "Този ученик има математически способности". Ние веднага побързахме да извадим своите тефтерчета, да видим реално ли е това. Да, наистина, този има шестица. После посочи друг ученик: "Този пък има исторически способности, дарба и силна памет". Пак погледаме тефтерчетата - така е, има шестица. Значи, той позна способностите на учениците, без да приложи своите инструменти, а ние гледахме тефтерчетата си и проверявахме истината на неговите думи. След това той пристъпи към измервания си. Изпращането на г-н Дънов беше пълно с доверие и приятелски чувства към него." По този начин Учителят знае с какви възможности разполага българинът, какви условия трябва да му се създадат, за да може българинът да се отвори към Словото Му. Тези придобити практични знания от Учителя са най- добрите помощници в Неговата полувековна работа с българите. Защото Той направи предварителна подготовка от 22 години за Школата, начиная от 1900 до 1922 година.Така Той 11 години пътува из България, повечето пешком. Използва понякога влакове, конски каруци, както и селски коли, теглени от волове и посещаваше приятелите. Създаде малки групи в градовете и селата. Свърза тези групи помежду им и така се създадоха Братствата в България. Беше приет и признат от всички ни под името Учителя по вътрешно прозрение. Около Него се събираха много хора, жадни за духовна наука и за нещо по-велико от ежедневието. Голяма част от представителите на Братствата присъстваха на съборите в Търново. Преди това те бяха викани поименно с картички, собственоръчно написани от Учителя. Беше им дал наряди, които изпълняваха в едно и също време. Така се създаде една жива връзка между Братствата, пръснати между села и градове. След откриването на Школата тази връзка се уякчи и братския живот беше единен. Така се създаде духовното общество под името "Всемирно Бяло братство", глава на което е Словото, а Негов ореол - великите добродетели, вечните принципи на живота - Любовта, Мъдростта и Истината, Правдата и Добродетелта. От 1900 до 1912 Учителят дава през време на Съборите на Веригата някои данни за Цветните Лъчи на Светлината, намиращи се в Небесната дъга. Няколко години Той работи върху Библията и изважда думите Господни, като ги стъкмява в отделна книжка - "Заветът на Цветните Лъчи на Светлината". През август 1912 г. се оттегля в Арбанаси в пост и молитва. Тогава Той е работил върху "Завета на Цветните лъчи на светлината". Когато я подготвя, Той е бил нападнат от силите на тъмнината, боледувал е много и всички са очаквали, че ще си замине. Бил е много болен и много отслабнал според Елена Иларионова, защото тя го наглеждала. После бил на смъртно легло и накрая Го пренасят във вилата на Иларионова на лозето. Но оживява. Това Той лично споделя и го има в протоколите. А свидетелка е била Елена Иларионова от град Търново. По-късно Той съобщава пред приятели, че черната ложа е правила опит да посегне на тялото Му и да го разруши. Когато започва да говори за краските в "Заветът на цветните лъчи на светлината" на 15 август, Той казва следното: "Духовете се опитаха да се докоснат до здравето ми. Само една сестра, която е между нас сега, знае всичките тези перипетии, но Господ е, който всичко преодоля. Па и всички вие знаете, Христос тази година е с нас. Той казва, че иде сега да тури ред и порядък." Тази книжка е завършена на 12 август 1912г. Тази дата се намира отпред на първата страница на книжката. С излизането на тази книжка се ознаменува годината 1912г. като Христова Година. Защото през 1912г. слиза Христовия Дух и се вселява в Учителя. А мъчнотиите срещу излизането на стиховете на Господнята книга са преди слизането на Христовия Дух. Необходим е дълъг и подготвителен период. Времето наближава, за което съдим по Неговите Думи, дадени на 1 април 1912 г: "Всички вие трябва да бъдете в добро състояние, защото Христос е много близо до България и идущата година тук, на физическото поле, вие ще почувствате Неговото идване. Той иде да работи. Каквото и да стане, да ви не смущава. Той иде сега да направи едно генерално пречистване на целия свят, та покрай него трябва да се пречисти и българският народ. Христос е толкова близо вече, щото и гласът Му се чува. Затова бъдете весели и смели в душата си. Светът ще го е страх и този страх ще почувствате и вие, защото не сте отделни от света. И светът да ви кажа, го е толкова страх, щото гащите му треперят. Да, близо е Христос. България е останала много назад и Той иде да му се даде това, което иска. Сега трябва да сте внимателни и ако използвате - добре. Колкото за Мене, то Аз съм решил: "Твоята воля - моя воля, твоят Дух - мой дух". Ако този народ не приеме, ще се вдигна и ще отида в друг народ. И ако сте готови да кажете и вие като мене, ще ви подам ръка и ще ви изведа на канара. Понеже Христос е близо, чува се Гласът Му, то и вие дръжте се близо и бъдете юнаци." През месец август 1912г. Учителят Петър Дънов е във Велико Търново и отива в село Арбанаси. Изкачва се на един висок връх, накрая на селото. Христовият Дух се появява пред Него и над Него. Той вижда и чува: "Петре, даваш ли тялото, сърцето си, ума си и ще работиш ли за Мене?" Отговорът бил следният: "Слушам Господи. Да бъде Твоята Воля, както на Небето, така и на земята!" Христовият Дух се вселява в Него. Над Него е Божественият Дух. В Него е Христовият Дух. Да се вселят в Него тези два различни Духа, са необходими два развити различни мозъчни центрове. Петър Дънов ги има. На 48 години в Него е оформено тялото на Мъдростта. Той става Миров Учител. Годината е 1912. Година свята и Христова. Мировият Учител управлява Битието и Небитието, управлява Бялата и Черната ложа. На годишната среща на членовете на Синархическата Верига от 15-21 август 1912г. Той казва: "Аз ви поздравявам от името на Господа като добре дошли. Речта, която сега ще започна да ви давам, е чисто Божие Слово, предадено, говорено и опитано от хиляди години". "При тази наша среща присъстват и Христос, и Мойсей. Затова придържайте се към закона на Любовта, защото който не иска да прости на хората, тогава се подига Мойсей и настава кармичният закон. Исус Христос употребява нашите грехове като тор, върху който работи и много усърдно работи, защото Той е Дух много енергичен и един много голям работник". "Като е тъй, бъдете радостни весели, защото Христос присъства, и Той е, Който разпръсква облаците. Спре се и казва: "Ако ме слушате, ще ви бъде простено". Той никога не е присъствал така, като тази година, защото какви ли не мъчнотии ми се създадоха преди събора, когато особено се даваха стиховете от Господнята книга, които със своите вибрации образуват лъчите, потребни за всички". "Па и всички вие знаете, Христос тази година е с нас. Той казва, че иде сега да тури ред и порядък. Свободни са всички навън да опитат кармичния закон, на за вас аз искам да бъдете и да живеете под Христовия закон. Примирете се един с други, да не остава никаква омраза между вас - простете си заради Господа, защото Христос е, Който действа и ще Го опитате". "Господ е между нас, Той ни слуша, радва ни се и ни обича. Тази наредба не съм я дал Аз, а я дава Господ за вас и затова вие трябва да мислите за Неговата Любов, Която да виждате във всяко едно лице. Господ ви изпитва и вие слушате гласа Му." ( записки от протоколите за 15 август 1912г.) "Не искам да изпъква във вашия ум някой си г-н Дънов, а онова, което желая, то е вие да познаете Господа, защото Аз имам и вземам участие във всичките Му работи. И ако не вярвате в Мене, вярвайте в Неговото Слово. Човек, който иска доказателства, трябва да повярва в Христа и ще прави чудеса по-големи, отколкото е правил."(16 август 1912г, Протоколите) "Например, сега Христос е между нас и за мене това е факт - по-скоро бих се усъмнил в моето физическо съществуване, отколкото че Той сега присъства. При все това, вие не можете да Го видите, защото не сте готови, не сте нагласени. А Аз искам да се нагласите и да Го видите, та да бъдете всички негови ученици. Той ще бъде с вас и ще ви помага през годината. Това, което желаете, Аз ще издействам да ви се даде. Всички следвайте Божествения път, изпълнявайте Волята Божия и всички ваши желания и устреми ще се осъществят. Това е Моето Желание, защото Аз зная, че ако една душа не осъществи своите идеали и желания, тя не може да се радва".(16 август 1912г, Протоколи) "Христос е пред нас и между нас, та искам да си отворите сърцата пред Него. Възложете душата си на Господа и Той ще ви даде, каквото никой друг не може да ви даде". (17 август 1912г.) А на редовния събор на Веригата четем из протоколите от 16 август 1912г, четвъртък, 7 часа вечерта: "Аз и Христос, едно сме. И с нищо друго не може да ме подкупите, освен с вашата любов." На една от първите страници на "Завета на Цветните Лъчи на Светлината" са написани инициалите В.щ.С.П.Р.н.Г.И.Х.С.Б. 15.А.Т., които се четат така: "Винаги ще съм предан раб на Господа Исуса Христа, Син Божий ", 15 август 1912г., Търново. От другата страна са нарисувани символите на Божия Дух през времето на Мойсея, на Давид и на Исуса Христа. Това е Заветът на Мировия Учител. Накрая е дадена заповедта на Мировия Учител: Заповедта на Учителя: Обичай съвършения път на Истината и живота. Постави Доброто за основа на дома си, Правдата за мерило, Любовта за украшение, Мъдростта за ограда и Истината за светило. Само тогава ще Ме познаеш и Аз ще ти се изявя. "Заветът на цветните лъчи на Светлината" представлява Заветът на Бога, даден от ЕЛОХИМ, който е Бог на Боговете и управлява Небесната дъга, която е Заветът на Бога. Отец на Светлините е ЕЛОХИМ, Който е Единнаго Бога, "Който има седемте Духове Божии и седемте звезди"(Откровение на Йоана, гл. З, ст.1). ЕЛОХИМ е Бог на Боговете и Отец на Светлините. "И имаше около престола и дъга."(Откровение на Йоана, гл.4, ст. З) "И рече Бог: Поставям дъгата си в облака и тя ще бъде белег на Завета между Мене и земята."(Битие, гл.9, ст.13) Разяснения на Учителя за краските, дадени в "Завета на Цветните Лъчи на Светлината": Вие ще имате работа на Земята само с добродетелта и правдата, т.е. със зелената и портокалената краска, първата от които е на душата. Най- хубавите и естествени краски са дадени в дъгата. Затова вие наблюдавайте дъгата, защото там ще намерите петте основни краски. Може да ги наблюдавате даже с призма, та когато денят е хубав, можете върху бяло ниво да прекарате дъгата, която по такъв начин ще наблюдавате, изучавате и запомняте. Така ще усвоите петте основни краски. И преди да започнете вашите упражнения, питайте се имате ли някакво неразположение, и ако имате, употребявайте розовата краска и четете съответните стихове. Първо трябва да се възстанови вашият мир, защото само тогава ще можете да действате. Затова ние ще направим първия опит и то с най-безопасния метод, защото има и други по-скъпи методи, които като се направят веднъж, няма вече да искате да ги повтаряте. Този метод е метод Христов и като такъв резултатите му ще бъдат прекрасни, при все че повидимому са много прости. И щом с това образуваме хармония помежду си и се свържем с братството - с Бялото Братство, което, нека ви кажа, ви е помагало и много помагало. Някои от вас се възхищават само на някои цветове. Ще обичате всички цветове еднакво, защото здравето зависи от тези седем лъча. Ако сте пристрастени и обичате само един цвят, нарушавате хармонията. Заедно съединени, тия цветове образуват светлина. Цветовете са кредитори. Цветовете се кредитират един друг. Червеният цвят кредитира портокаловия. Портокаловият цвят кредитира жълтия, жълтият - зеления и т.н. Трябва да изучавате светлината, както музиката се изучава. Човек, който няма ясна представа за червения цвят, никога не може да вземе правилно тона "до". Между червения, аления и основния тон на живота има отношение. Има един червен цвят като огън. Гледаш ли или се обливаш с червения цвят, ще оздравееш. Гледаш ли разгорял се голям огън, ще оздравееш. Ако са ви нужни пари, приложете зелената краска, т.е. четене на съответните стихове и обливания с тази краска. За свежест, за благополучие, за растене, използвайте този цвят. Така нека отбележа, че пак можем и при помагане на другите да си служим с краските. Така, когато искаме да помогнем, например, някому, който страда в материално отношение, ще употребим всички стихове, които са за зелената краска и тогава тия същества, които са в зелената краска, ще помогнат. А когато искате да помогнете някому за здравето му, което се е разклатило, ще цитирате стихове, образуващи портокалената краска. Когато имате недоразумения във Веригата по отношение на някои спорове, ще употребите жълтата краска, като цитирате всички стихове, които се отнасят до мъдростта, която може да изглади догматически или други спорове. Засяга ли се обаче някой религиозен въпрос, ще употребите всички стихове за синята краска, която се отнася до Истината и тогава Духът на Истината ще хвърли светлина върху умовете, та да не спорят. Вие искате да възпитавате волята си. За възпитанието на волята си ще употребите жълтата краска, понеже при възпитанието на волята, умът трябва да вземе активно участие, та известни сили да можем да ги управляваме и приспособяваме за всякой един даден акт. Една невъзпитана воля често попада под червената краска със своите вибрации и се преобръща на една стихия. За да се извади от това състояние, трябва да се употреби жълтата краска, която ще подигне вибрациите на червената краска и ще започне да се развива по един нормален път. Активност - червено; искаш да растеш - зелено; да бъдеш умен - жълто; вяра - синьо; царствено да живееш, да имаш достойнство - виолетово. Старайте се да си представяте в ума жълтата краска и се старайте да схванете съдържанието й. Като гледате жълтото цвете, например, волята ви се усилва; по този начин ще действате естествено върху вашата воля. Тези от вас, които са избрали първата стъпка - Добродетелта, те ще употребяват жълтата краска. Тези, които са избрали втората стъпка - Мъдростта - ще употребяват синята, а тези, които са избрали Любовта, ще употребяват розовата. И тогава ще правите разни съединения. Ако човек би имал онази положителна наука да разбира, запример от цветовете и тяхното приложение, той би направил чудеса с тях. И тогава, ако прекара червения цвят върху умрял човек, той ще го съживи. Ако прекара червения цвят върху един прост човек, той ще стане учен. Цветовете са храна за хората. Цъвтенето на цветята крие в себе си велика сила, както за самите тях, така и за хората. Голямо нещастие е да живее човек в свят без цветя. Ако се обръщате към Бога и вярвате, че действително е силен и че всичко може да ви даде, то ще ви се помогне. Но ако чувствате слабост тук, то обърнете се към разните краски. Така, когато искаме да въдворим здравето, прибягваме до портокалената краска; когато искаме да въдворим волята, употребяваме жълтата; когато искаме подем на ума и духа - синята и т.н. Човек трябва да се упражнява, да види коя краска може по-добре да си представи и да знае, че тя е основата на неговия мозък; а човек, който не може да си представи нито една краска, то значи, че мозъкът му е в анормалност Една сестра паднала и се ударила. Отишла при Учителя да се оплаква от бедата, която я сполетяла, защото куцала и се подпирала на бастун. Учителят я изгледал и запитал: Носиш ли "Завета на цветните лъчи"?" - "Не", отговорила тя. "Затова е станало това" - забелязал Учителят. Разговорът бил приключен. А брат Звездински добави, че Учителят му казал, че не е достатъчно само да я носиш тази книжка в себе си, но трябва да работиш с нея. Ако работиш, чрез нея се свързваш с Христовия Дух и Той, Христовият Дух, те закриля. А да носиш книжката у себе си без да си работил с нея и без да си направил връзка с Христа, то от нея не можеш да получиш сила и закрила. ПЕНТАГРАМА Пентаграмът е даден на първите събори от Учителя. Той го беше отпечатал сам. Както всяка работа, която Учителят вършеше сам, правеше я отлично. Пенатаграмът беше отпечатан по Негов чертеж, нарисуван от художник. "Човек представя пентаграм...Като наблюдаваш човека, виждаш в него петте добродетели: правата, която води от левия крак към главата, е Истината; от главата към десния крак е Правдата; от десния крак към лявата ръка е Любовта; от лявата ръка към дясната е Мъдростта и от дясната ръка към левия крак е Добродетелта." Това е една идеална хармонична форма с фигури. Мисълта, която е вмъкната в кръга - "В ИЗПЪЛНЕНИЕ ВОЛЯТА НА БОГА Е СИЛАТА НА ЧОВЕШКАТА ДУША" - е основната формула на Бялото Братство. Тя е основната идея на ученичеството. Там, където са дадени петте лъча на добродетелите - това е пътят на ученика. Пентаграма представлява един синтез на пътя на ученика. В него са синтезирани сили, които действат всякога и навсякъде. Въпросът за Пентаграма е много сложен, сериозен и много опасен за онези, които не са запознати с него. Има правила за работа с Пентаграма. Без знание не може да се работи с него. Който има Пентаграм, трябва да спазва няколко условия: 1. Да бъде чист човек. 2. Където го сложи в стаята си, да има хармоничен живот. Явяват ли се някакви противоречия, дрязки, мъчнотии - това нещо обръща силите на Пентаграма срещу самия човек в стаята и може да го постигнат много нещастия след това. Затова е много отговорно да сложиш в дома си Пентаграм. Това нещо Учителят го изтъкваше още при самото даване на Пентаграма. Да се говори лошо или да сме изпълнени с отрицателни мисли там, където има Пентаграм, това би означавало да предизвикаме разрушителни действия от страна на Пентаграма, защото в такъв случай се смесват две начала: положителното и отрицателното. Когато човек се намира пред Пентаграма в размишление и концентрация, би могъл да си представи три изречения. Най-вътрешното изречение е вече споменато "В изпълнение Волята на Бога е силата на човешката душа". Той трябва мислено да си представи, че около този първи кръг има още два. В средния кръг е написано: "Бог толкоз възлюби света, щото даде Своя Еди- нороден Син, за да не погине всякой, който вярва в Него, но да има живот вечен". И в третия кръг, най-външния, нека си представи написано изречението: "Търсете първо Царството Божие и Правдата Негова и всичко друго ще ви се приложи". Ако, медитирайки върху Пентаграма, човек си представи трите изречения, тогава същият ще има още по-голяма сила. Тези изречения са част от Пентаграма, но са невидими. Всеки може, в случай на опасност, да направи следното: да образува около тялото си Пентаграм. Отначало да го направи мислено, после с ръка и най-накрая да си представи тези три изречения около Пентаграма. Пентаграмът е мощно оръжие за запазване от външни пречки и препятствия и от вътрешна борба със зли сили. Ето още един метод за служене с Пентаграма. (Тези методи и упражнения са дадени за ученици, развиващи се по пътя на Вярата. Всяка злоупотреба с Пентаграма за користни цели или любопитство има за резултат отрицателни и опасни последици.) Когато човек се намира в опасност, нека си представи, че държи Пентаграма пред себе си, като с дясната ръка хваща Правдата, а с лявата - Истината и насочва върха напред към обекта, казвайки: "В името на Господа Исуса Нашего, молим Господа Великия и Силния, да стори богоугодно пред Неговите очи." Така разгледан Пентаграмът - емблемата на новозаветния свят или учението, донесено преди две хиляди години от Христос на човечеството - има пълната си духовна ценност и мистична сила. Ако се използва правилно, тогава той е източник на изобилие и благословение. Ако човек иска правилно да се ползва от Пентаграма, то той е поставен пред необходимостта да реши безвъзвратно пред себе си, че трябва да служи на Вечния Живот и да няма връщане назад. Учителят раздаде Пентаграма на първите приятели с извести поръчения. Този, който приемаше Пентаграма, приемаше и известни задължения по отношение на Учителя на Бялото Братство и на живота си. Всеки, който получаваше Пентаграм тогава, за благодарност трябваше да направи едно добро, каквото той самият намери за най-добре. С туй той се отблагодаряваше на Небето. Тогава всеки от възрастните приятели от благодарност, че са направили залог с Бога, Му даваха по една златна монета. Така Учителят беше събрал 180-200 златни монети. Членовете на финансовия съвет, като намериха тези златни монети след заминаването на Учителя, направиха опис за тях, но не ги обявиха, както беше реда според закона, а ги задържаха за Братството. Впоследствие властта ги взе, видя описа, който имаше към тях и разбра, че те са запазени непокътнати. Милицията, която дойде да вземе златото, провери много добре, че броят на монетите отговаря на описа, който беше към тях, но след това ни обвиниха, че сме злоупотребявали с тях. Пентаграмът и "Завета на цветните лъчи" бяха дадени почти едновременно. Учителят престана да ги дава като видя, че някои от приятелите се отнасят лекомислено, не спазват правилата, които бе дал при работа с тях, и с туй си правят пакости. След като някои приятели си навреждат чрез Пентаграма, Учителят казва: "Пентаграма няма вече да давам, защото приятелите, които го взеха, си навлякоха нещастие и то благодарение на тяхната неподготовка. Който иска да се кара, нека върне Пентаграма назад, защото, когато вие изпълнявате Волята Божия, което е записано в него, заемате неговото положение, тъй като добродетелта и правдата е само за земята, а в Небето няма никакви спорове. Следователно, ако вие тия два принципа ги внасяте в Небето, внасяте повече или по-малко една анархия, защото там само добродетел и правда съществуват." После Учителят преустанови да раздава Пентаграма и забрани да се разпространява. Той може в бъдеще отново да се напечата и да се даде на следващото поколение, но след като най-подробно се опише в отделни монографии неговата история, правилата и методите за работа. Междувременно на 5 октомври 1912г. започва Балканската война. Всички членове на Веригата са изпратени на фронта от Мировия Учител с 91 псалом и "Добрата молитва", зашити във военните куртки и се завръщат живи и здрави след разгрома на България в Междусъюзническата война. На 29 септември 1914г. България влиза в Европейската война на страната на Централните сили, която завършва с погром, с пробив на Добро поле на 14/15 септември 1918г. Пропускат се условията за обединението на българския народ в неговите исконни земи. Отхвърлят се съветите на Мировия Учител. Управниците се явяват като най-големите врагове на този народ и Делото на Мировия Учител. Съборите прерастват в ежеседмично посещение на приятелите в дома, където е отседнал Мировият Учител на ул."Опълченска"66 в София в дома на Петко Гумнеров. От 1914г. Той започва да държи Своето Слово през отворения прозорец на стаичката Си. През 1922/23г. на ул."Оборище"14 се построява салон, където Мировият Учител държи беседи до 1926/27г. Следва построяването на салона на Изгрева през 1927г. Той се премества да живее там и държи Своите беседи до заминаването Си от този свят на 27 декември 1944г. На 16 юли 1922 г, след връщането на Учителя с 104 братя и сестри от хубава екскурзия до връх Мусала, в Петър Дънов се вселява Господният Дух на Силите и Той става Космичен Учител на цялата Вселена. Учителят обединява и хармонира Космоса с Мировата любов и Космичната обич. Вселяването става точно в 15 часа, когато Бог слиза и минава по земята да гледа живота на хората. Когато Божествения Дух слиза - създава Учителя. Когато Христовият Дух слиза - създава се Мировият Учител. Когато Господният Дух на Силите задвижи Словото на Бога чрез Мировия Учител - проявява се Всемировият Учител. Чрез Школата на Всемирното Велико Бяло Братство, която е открита за пръв път във Вселената, се изявява Словото на Бога и се проявява Славата Божия. На 16 юли 1922 г. в Чам Кория, когато върху Мировия Учител Дънов идва Господният Дух, Той е вече Всемиров Учител в Слово, Дух и Сила. В Него е Божествената Троица: Божественият Дух от 7 март 1897 г. Христовият Дух от 12 август 1912 г. Господният Дух от 16 юли 1922 г. Той е Емануил, живият Бог на Земята и Небето. Той е Всьо и Все на Земята и на Небето и на цялата Вселена. Учителят е проявеният Святий Дух на Истината. Мировият Учител е проявеният Дух Христов, Абсолютният Дух на Битието. Всемировият Учител е проявеният Господен Дух на Силите. Всемировият Учител на Вселената дава Словото на Бога за идното човечество от Vy-та раса чрез Божествения Дух, чрез Христовия Дух и чрез Господния Дух. "И на дрехата си и на бедрото имаше написано името: "Цар на царете и Господ на господарите." (Откровение, гл.19, ст. 16) През 1922 г. Учителят Петър Дънов отваря Школата на Всемирното Велико Бяло Братство в София. Тази Школа се отваря за пръв път на планетата Земя и във Вселената между българите и славянството. Господният Дух на Силите е връз Учителя и Той отваря Школата. Словото Божие се излива върху учениците. От 1922 до 1944 г. Всемировият Учител произнесе чрез българска реч 7 500 беседи от Словото Божие на земята българска за синовете български от семейството славянско. Това е Третият Завет към човечеството. Така Всемировият Учител на Вселената Беинса Дуно е проявен чрез Словото на Бога. И Словото на Бога бе Слово на Школата на Всемирното Велико Бяло Братство. Ето защо с отварянето на Школата, Божествената Троица, съставена от Божествения Дух, Господния Дух и Христовия Дух, са единени в едно и са намерили обиталище и храм в тялото на Петър Дънов и по този начин Всемировият Учител на Вселената Беинса Дуно е вече изявен. Духът Беинса Дуно не е от човешка еволюция. Той е от Божествена Еволюция. Той е завършил земната Си еволюция и преминал през нея преди милиарди земни години. Преминал е и през духовната Си еволюция също преди милиарди години. Той е преминал пътя Си на Учител на Бялото Братство, изпращан е като Миров Учител, управляващ Бялата и Черната ложа на Битието и Небитието. Сега е изпратен като Всемиров Учител на Вселената. Духът Беинса Дуно е слезнал от звездата Сириус - система и седалище на по-висша цивилизация от тази на Слънцето и Слънчевата система. Само онези души, които са преминали развитието си като човешки души в Слънчевата система, могат да отидат в системата на Сириус и да почнат друга еволюция в Духовния свят. Земята се приема като паметник на човешкото падение, а Слънцето - на човешкото въздигане и изкупление, докато Сириус се приема като символ на човешкото развитие и култура за човешките души.

Съдържание Константин Дъновски 7 Учителят 11 Образът на Учителя 30 Бита на Учителя 34 Учителят и Велико Търново 41 Пътят на Словото 44 Откриване на Школата 59 Създаване на "Изгрева" 65 Ученици 95 Срещи и разговори с Учителя 125 Учителят за планетите 133 Учителят и личности 137 Боян Боев 150 Катя Грива 152 Николай Дойнов 156 Асен Арнаудов 161 Никола Гръблев 166 Магдалена Попова 169 Методи Константинов 174 Мария Тодорова 177 Игнат Котаров 179 Цанка Екимова 185 Ради Танчев 187 Милка Говедева 192 Старата Попова 194 Георги Радев 196 Савка Керемидчиева 198 Симеон Арнаудов 201 Михаил Иванов 205 Любомир Лулчев 210 Иван Антонов 226 Темелко Стефанов 230 Комуни 236 Спиритизъм 239 Женитба 248 Непослушание 257 Послушание 287 Паневритмия 293 Музика 314 Здравни съвети 352 - растения и билки 255 - рецепти и напътствия 356 - лечение чрез музика 358 - отношение към тялото 360 - лечение чрез вяра 361 - лечение с цветните лъчи 362 - мисли и чувства 362 Хигиена 365 - облекло 366 Слънце 368 - слънчеви бани 373 Вода и извори 375 - лечение с вода 378 Планини 390 - екскурзии до Мусала 391 - случки на планината 397 - планини и лечителство 398 - планини и ученичество 400 Хранене 402 - хранене и здраве 411 - вода и хранене 414 - колко да ядем 414 - хранене и месоядство 418 Пост 421 Жито и житен режим 429 Работа 435 Дишане 443 Сън 448 - задачи и упражнения след ставане от сън 449 Жилища 451

https://petardanov.com/PDF/ULP_t1.pdf Съдържание Константин Дъновски 7 Учителят 11 Образът на Учителя 30 Бита на Учителя 34 Учителят и Велико Търново 41 Пътят на Словото 44 Откриване на Школата 59 Създаване на "Изгрева" 65 Ученици 95 Срещи и разговори с Учителя 125 Учителят за планетите 133 Учителят и личности 137 Боян Боев 150 Катя Грива 152 Николай Дойнов 156 Асен Арнаудов 161 Никола Гръблев 166 Магдалена Попова 169 Методи Константинов 174 Мария Тодорова 177 Игнат Котаров 179 Цанка Екимова 185 Ради Танчев 187 Милка Говедева 192 Старата Попова 194 Георги Радев 196 Савка Керемидчиева 198 Симеон Арнаудов 201 Михаил Иванов 205 Любомир Лулчев 210 Иван Антонов 226 Темелко Стефанов 230 Комуни 236 Спиритизъм 239 Женитба 248 Непослушание 257 Послушание 287 Паневритмия 293 Музика 314 Здравни съвети 352 - растения и билки 255 - рецепти и напътствия 356 - лечение чрез музика 358 - отношение към тялото 360 - лечение чрез вяра 361 - лечение с цветните лъчи 362 - мисли и чувства 362 Хигиена 365 - облекло 366 Слънце 368 - слънчеви бани 373 Вода и извори 375 - лечение с вода 378 Планини 390 - екскурзии до Мусала 391 - случки на планината 397 - планини и лечителство 398 - планини и ученичество 400 Хранене 402 - хранене и здраве 411 - вода и хранене 414 - колко да ядем 414 - хранене и месоядство 418 Пост 421 Жито и житен режим 429 Работа 435 Дишане 443 Сън 448 - задачи и упражнения след ставане от сън 449 Жилища 451

АРХИВЪТ НА БОЯН БОЕВ 1. БОЯН БОЕВ КАТО ПРОПОВЕДНИК 1. За Боян Боев е написано достатъчно много в „Изгревът" том II, III, IV, V, както и в другите томове. В разказите на съвременниците той присъстваше в братския живот на Изгрева. В следващите томове на „Изгревът" той също ще присъства. 2. Като студент той се среща с Рудолф Щайнер, който му казва направо, че Учителят е в България. Той се завръща, продължава да следва тук, завършва биология и естествени науки и работи като учител в гимназиите в Панагюрище и Свищов. 3. Отначало той е бил върл атеист, не вярва в Бога и онзи случай, който разказва Учителят, се отнася за Боян Боев: че по време на Европейската война при отстъпление на войските той се скрива в една пещера и след три дни, огладнял, се провиква: „Ако има Бог, то Той трябва да ми донесе хляб!" Не след дълго една костенурка допълзява и домъква половин войнишки хляб и го оставила пред входа на пещерата. Той трудно става вегетарианец и употребява много усилия да стане такъв. Заболява от влагата, студа по време на войната от туберкулоза на коляното и в следващите десетилетия непрекъснато от раната изтича гной, получава се анкилоза и трудно се движи, понеже не може да сгъва коляното си. Дори веднъж Учителят го попитал: „Сега ли искаш да изплатиш кармата си или после?" Отговорил: „Сега, сега, сега!" И така до края на живота куца и влачи крака си. 4. Още от самото начало се очертава като проповедник на новите идеи в началото на века. Той пише в списание „Всемирна летопис" различни статии по окултна биология, за Рудолф Щайнер, за новото училище, за Петата раса, окултизъм и възпитание и още много други статии. Но за Учителя Дънов нищо не се споменава. Било ли е забранено да се говори за това? Или не го познават? 5. Започва да превежда от немски Рудолф Щайнер и до края на живота си е негов застъпник. Аз заварих десетки преводи на Щайнер на пишуща машина, от времето, когато той до 1944 год. малко се е издавал, а след 1945 год. поради цензурата на комунистическата власт не се е споменавало нищо за него. Но текстовете се предаваха от ръка на ръка. 6. В младежките събори той изнася реферати „Окултизъм и наука", „За окултната педагогика", „Общение на детето с живата природа". Иска да постави окултизма на Запада с Новото Учение на една и съща плоскост, че то е продължение на онова, което идва от Запад или от Изток. А това не е вярно. 7. Проповядва в училище, изнася лекции на учениците по окултна биология, за теософията, за антропософията, за което е изключен от Панагюрище и преместен в Свищов. Там също продължава дейността си и бива дисциплинарно уволнен 6 месеца преди да си вземе пенсия - факт, който накрая го проваля, защото остава зависим за прехраната си от други лица. Изнася сказки пред гражданството, но не върху Словото на Учителя и неговото учение, а въз основа на западните окултни течения и техните идеалистични философски системи. В момента са запазени негови молби за разрешение за изнасяне на сказки и лекции до министерството на просвещението. До края на живота си той провежда тази линия на проповедничество, лектор и сказчик. В бъдеще ще бъдат публикувани, за да се види, че онова, което го води и ръководи, е проповеднически дух, а другото е второстепенно. 2. БОЯН БОЕВ НА „ИЗГРЕВА" 1. Връзките му с Учителя започват от Европейската война, когато се запознава с Георги Куртев и правят наряди по нареждане на Учителя в Скопие. 2. След 1924-1925 год. започва издаването на списание „Житно зърно" и още от 1925 год. започва да публикува статии на различни теми до 1944 год. Пише за окултна биология, за единния живот, за новото направление в труда, мисията на богомилството, мисията на славянството, за идейните насоки в образованието, за музиката на Учителя и Паневритмията. 3. Въвежда рубрика „Из нашия живот", публикува статии за живота на Братството на Изгрева и планината, за срещите на Учителя с учениците му и проведените разговори. Това е най-важният му раздел, защото днес можем да съдим за живота на Братството по тези очерци и пътеписи. 4. Пише статии „Учителят за дишането" и върху здравни проблеми. 5. След застрояването на Изгрева той живее в различни бараки, накрая Борис Николов му предоставя една стая в своята барака, която е била най- устроената и просторна. Той няма пенсия, няма пари и започват да го хранят братята и сестрите. Мария Тодорова му носи ежедневно храна от онова, което готви за Борис Николов. Преподава уроци по биология и немски език, но не взима хонорари, но за сметка на това му носят продукти за храна от селата. Впоследствие става зависим от онези, които му носят храна и защищава техните интереси. Накрая се идва до драматична развръзка и той е бил бит от Никола Антов с бастун заради такъв случай. Предният ден се решава едно, а на следващия ден той се съгласява с другите и се прави точно обратното под въздействието на Борис Николов. Тогава онзи, който му нанася побоя, е вбесен, че се е отметнал и се продава за паница леща. Виж „Изгревът" том VII, стр. 120, ред 22 отдолу до стр. 121, ред 3 отгоре. 6. Той стенографира частните разговори на Учителя с приятелите. Обикновено присъствува на някои посещения на приятели при Учителя и стенографира частния разговор. Друг път, когато разговорът е личен между Учителя и онзи приятел, то Боян Боев го изчаква и го запитва за какво е бил разговорът, какво е казал Учителят. И той записва всичко. А след това проверява как се сбъдва казаното от Учителя за онзи посетител. 7. При всички екскурзии, на които присъствува с болния си крак, записва разговорите, като по-късно ще бъдат дешифрирани и написани на пишуща машина. Някои са публикувани в „Житно зърно", а други са в ръкопис., 8. Приятелите от провинцията, за да не безпокоят Учителя, пишат писма до Боян Боев, той прочита писмото им пред Учителя, той стенографира отговора му и го изпраща в писмо. Писмата от провинцията се увеличават. Той ежедневно пише писма, в които в 5-10 реда отговаря на текущи въпроси и после продължава по един и същи начин: „Днес Учителят каза: ... и започва да пише в писмото онова, което е записал в тетрадката си и което в момента дешифрира и разчита. Тези писма са много ценни, защото отговорите и разговорите на Учителя е оригинал, автентичен и е запазен от редакцията на стенографките. Ето защо в „Изгревът" са публикувани негови писма до различни приятели. Те са неоценим източник за познание на тази епоха. 9. Той става секретар и слуга на всички от провинцията и от града София. Достатъчно е да получи писмо, той оставя всичко и с писмото в ръка тръгва да изпълнява молбата от писмото. Изпълнява я, написва писмо-отговор и тогава продължава с прекъснатите си занимания. Затова го обичат всички, става незаменим посредник между тях и Учителя. Отличава се с безкористие и всеотдайност. Тези му две качества обезоръжават онези, които се опитват да го критикуват за неговите грешки и пропуски. А той говори с един висок, баритонов, проповеднически глас. 10. За своите услуги получава от приятелите колети с хранителни продукти, които раздава на гладните или пък ги насочва към братската кухня. Някои от бедните непрекъснато му оглеждат колетите, но той раздава на всички и не може да бъде упрекнат, че изкористява другите. И че не раздава полученото. 11. По времето на Учителя става посредник между приятелите и Учителя, а след 1945 год. той поема цялата кореспонденция и всичко минава през него. И тук започва началото на провала на него и на Братството. Той участва в Братския съвет, бори се да се юридически оформи братството пред властите, бори се срещу отчуждените имоти и става свидетел на погрома на Братството след процеса 19571958 год. И той носи вина, както всички около него. Вина, която никой не смее да я изкаже. Аз я изказвам и ще я докажа с документи, когато дойде времето да се изнесе истината на Братството от 1945 до 1958 год. и от 1959 до 1990 год. За да се знае и помни! Защото това са етапи, през които днес мнозина преминават, без да знаят поуките от предишното поколение. 12. Още по времето на Учителя някои приятели от провинцията започват да поставят пред себе си Боян Боев на по-висок пиедестал в съзнанието си, отколкото Учителя. Това води до прекланяне към една личност, която е половин арменец и половин българин, която личност прави непоправими грешки и оттам се идва до идолопоклонство. От друга страна, Савка Керемидчиева върви по същия път. Тя застава между Учителя и сестрите и от нейното благоволение и разположение зависи дали някоя може да се добере до Учителя. Тези случаи са описани в „Изгревът". Но накрая Учителят взима мерки и си я прибира още през май 1945 год., защото ако беше останала жива, щеше да подведе братството още през 1945 год. в погрешна посока. Тя си отива, но остава Боян Боев и той прави това, което Савка не успява да направи. Отклонява братството в друга посока и то погрешна. Посока на устави, организация, юридическа регистрация. 13. Започва се от Боян Боев и другите около него, все проповедници. Те започват да създават окултен факултет и въвеждат младежки клас, правят разписание за две години, график кой каква лекция ще изнесе пред сформиралия се младежки клас след Учителя. Братството се разделя на лектори, проповедници и слушатели. Но Учителят натиска своя небесен бутон и държавата спира тази им дейност. Забранява я. И то чрез комунистическата власт! 14. От този период са останали десетки развити теми на Боян Боев, като ползува своите стенографски тетрадки. Заедно с темите от „Житно зърно" те могат спокойно да оформят един том от „Изгревът", което е сторено от мен. 15. Неговата кореспонденция е запазена от приятелите в провинцията и тя днес се издава по онези автори, чиито спомени публикуваме в „Изгревът". 16. Тя трябва да се събере, защото с годините може да бъде унищожена умишлено или случайно, за да не остане следа от Школата на Учителя. И трябва да се издаде към авторите, които публикуваме в „Изгревът". 17. Голямата част от кореспонденцията на Боян Боев е била в бараката на Гради Минчев, който спокойно с нея е палел печката си, за да се отоплява. Унищожава я не комунистическата власт, която се упреква днес за много сторени и несторени грехове, но я изгаря така нареченият верен идеен брат. Невероятно, но факт. Аз заварих именно това. 3. БОЯН БОЕВ И ТВОРЧЕСТВОТО МУ 1. Пише статии във „Всемирна летопис". 2. Участва дейно в „Житно зърно" със статии от братския живот и Школата. 3. Публикувани са немалко негови статии във в. „Братство", както и в други вестници на други идейни течения. 4. „Мисията на Богомилството в свръзка с мисията на Славянството" - 1937 год., книжка от 130 стр. - преработени с допълнения статии, публикувани в „Житно зърно", година VI и VII, с включени изказвания на Учителя. 5. „Учителят за дишането" - 1942 год., книжка от 96 стр., включени са негови разширени и допълнени статии за дишането, публикувани в „Житно зърно" год. XV, 1941 год., бр. 6, 7, 8, 9. 6. „Учителят за образованието" - 1943 год. Книга от 409 стр., предназначена за българските учители в училищата. Продавала се по нов начин. Желаещият я взима и след това плаща колкото може и колкото иска. И накрая пълна загуба - опитът излязъл несполучлив. Болшинството от сестрите са учителки. Но разпитвах и никоя от тях не беше успяла да прочете тази книга, а камо ли да я ползува. Изобщо не са могли да я четат. Каква е причината? Ще разберете по-нататък. След 1990 год. се преиздаде - но едва ли някой я е прочел и едва ли някой може да приложи нещо от нея. А причината - има си причина, но не се знае. Ще се узнае по-нататък. Аз нарочно ще я опиша накрая като за финал. 7. „Учителят" в колектив: Боян Боев, Методи Константинов, Борис Николов и Мария Тодорова. Издание 1947 год. Как е издадена, виж „Изгревът" том II, III, IV, V. Там са разказите на онези, които са я издали. А на потърпевшите от трите бомби - виж „Изгревът" том I, стр. 528-529, 577-578-580. Тя е издадена чрез лъжа. Излъгва се чрез Методи Константинов министър Касабов, който смята, че това е една книга за учителите в гимназиите, разрешава я и се подписва. След отпечатването става голям скандал и Министерският съвет заедно с Георги Димитров са се занимавали с нея. Другата лъжа е от Борис Николов, който заявил, че такава книга за Учителя може да се издаде след 1000 години. А на следващото съвещание на Братския съвет той я донася и я представя. Всички били толкова възмутени, че напуснали съвещанието и никой не е взел бройка от нея. Отхвърлили я. Подарявали, но не я искали. А за времето си била луксозна книга с хубава хартия и много снимки. И което е най- важното, никой не е могъл да я чете от техните съвременници. Нещо голямо ги отблъсквало от нея. Разпитвах мнозина, но нито един от тях не искаше да си спомни за нея. Накрая един ми каза: „Вземи и се опитай да четеш и ако прочетеш и разбереш нещо от нея, то ми се обади." Опитах се. Но не можах. Лъжата стоеше между мен и книгата. А тя беше пълна с цитати от Словото на Учителя. Но те бяха станали сухи фрази, защото Духът се бе изтеглил от редовете и от книгата. Останалото бе непрочитаемо. И когато се напънах да я отворя за себе си, защото разбрах, че е заключена, моят ръководител от горе ми каза: „Спри, тя е запечатана за 1000 години." И спрях. След 1990 год. я издадоха в луксозно издание, с нови снимки, като преди това я бяха издали без снимки. Никакъв ефект. Никакъв резултат. Тя беше заключена за 1000 години за човешките земни съзнания. А вина за това имат и Борис Николов, и Боян Боев, и Методи Константинов. Бяха си послужили с лъжа. Виж „Изгревът" том III, стр. 159, № 23. 8. „Разговорите с Учителя на 7-те рилски езера" - тя също е издадена през 1948 год. на луксозна хартия с доста снимки. Това са различни разговори с Учителя от различни години, събрани по теми. Има описание на братския живот на Рила. Но тя така е написана, така е подредена, но така бива отпечатана, че също остава запечатана за 1000 години. Аз заварих старите приятели, някои я имаха, но не можеха да я четат. „Какво ще четем, когато бяхме горе, бяхме там с Учителя и знаем как бяха нещата." Имаше значителна разлика между техния живот и издадената книга. И тя не успя да свърши работата, за която бе издадена. И днес да се преиздаде - отново няма да има резултат. А защо? Защото тези две книги са заключени за обикновеното човешко съзнание на последователите на Учителя Дънов. Издателите на тази книга са същите, със същите прегрешения, както на предната - на „Учителят". Те могат да бъдат отворени само ако преминат и се включат в „Изгревът". И това беше моят план, който в момента има противодействие от онези Сили, които са врагове на Словото и Школата на Учителя. 4. НЕИЗДАДЕНИТЕ МАТЕРИАЛИ НА БОЯН БОЕВ 1. През 1950 год. се спира свободният книгопечат в България и се затварят всички частни печатници, включително и печатницата на Изгрева „Житно зърно". 2. Боян Боев започва да дешифрира своите тетрадки от частните разговори с Учителя на Витоша и Изгрева. Намира се машинописка, на която се заплаща и той й диктува. Озаглавяват поредицата „Писма до приятелите". Те се изпращат до всички ръководители в страната. Започват да се правят преписи на пишуща машина в 4-5 екземпляра. Да се подготви едно писмо за изпращане се пишат около 15 дни. Боян Боев ги изпраща препоръчано по пощата с неговия почерк. Така се работи около 10 години. Цялата поредица е завършена. И се смята, че материалът му е запазен. Но възрастните приятели умират, а след това идва 1957-1958 година с многото обиски от милицията и много от тези писма са иззети от милицията. А там, където са останали, са разбити. През 1970 год. поставих този въпрос пред Борис Николов да ми се предаде едно копие от оригиналните писма. Обеща, но не изпълни. Сестра му Цанка Екимова ги имаше, но тя ги предаде на Сава Калименов да ги преписва. И започнаха и други да преписват и опорочиха всичко. Днес при мен има най-малко 10 различни преписа с различни изменения и трябва да се сравняват с оригинала. Различията са налице. Случайно ли е това? Не е случайно! 3. „Изворът на Доброто" - той е друг материал, чийто оригинал го пазя, заедно с редакцията на Борис Николов. Явиха се размирни и вражески духове и промениха дори и редакцията на Борис Николов и я издадоха. Виж „Изгревът" том IX, стр. 757-768. 4. „Разговорите при изгревите на Слънцето и при планината Ида" (Витоша) - това е един материал от 1054 страници на пишуща машина, в оригинал, подготвен от Боян Боев по различни теми. Необикновен и уникален материал. 5. КАК СЕ СЪХРАНЯВАШЕ АРХИВЪТ НА БОЯН БОЕВ 1. При обиска през 1957/58 год. са иззети от бараката на Боян Боев всички негови тетрадки на стенограми, всички ръкописи на пишуща машина, стенограми в папки, така и всичко, което е имало в бараката. Абсолютно всичко. 2. Понеже той е раздавал различни тетрадки на свои познати, както и ръкописи, впоследствие те му ги връщат. А по-късно те се предават на Борис Николов, който ми ги предаде за съхранение през 1972 год. А защо на мен? Защото аз му бях приемникът и той с Мария Тодорова знаеха много добре това и имаха доказателства от мен и от Невидимия свят, че аз съм приемникът, а не някой друг. Другите бяха самозванци и си останаха такива. 3. Аз ги съхранявах 30 години, от 1970 до 2000 година, в годините на ежемесечни обиски от милицията на последователите на Учителя Дънов, като обираха, прибираха всичко. И какво ставаше с тези материали - никой нищо не знае до този момент. Там, където работех като детски лекар, имаше болница и линейките ежедневно идваха и през деня, и през нощта и ме взимаха за спешни случаи. Ежемесечно спираха военни и милиционерски коли пред дома ми, звъняха ми, аз поглеждах през прозореца, целият изтръпвах от ужас и си казвах: „Ето, идват за обиск." Преминавах за секунди през преизподнята на Ада. Отварях вратата зашеметен и чувах: „Докторе, дойдохме да те закараме да прегледаш едно болно дете на наш колега." Една дълбока въздишка излизаше от мен и аз се измъквах от Ада и достигах и пристигах до служителите на Кесаря. Та кой можеше да проумее днес през какво съм минал? Никой. Но ги запазих! Бях ги сложил в контейнери, бяха херметически запазени, а на капаците имаше надписи: „Не пипай! Принадлежи на българския народ, Русия и славянството." И така запазването им заплащах с голям страх. Но ги запазих. Не ги взеха, не бях обран от комунистическата власт и нейната милиция. И не бяха унищожени. Не ги окрадоха дори крадци и разбойници. Но се дойде до 1999 година, когато се явиха истинските крадци и разбойници от така наречените последователи на Учителя Дънов и ги откраднаха. Необикновени, ловки крадци, надянали маската на последователи на Учителя. И то пладнешки разбойници - посред бял ден да те плячкосат и оберат. Как е възможно? Щом се случи, значи е възможно, защото лъжците, крадците вечно живеят, защото са продукт на Духа на Заблуждението. И такива да бъдат до края на света земен! 6. ПЛАН ЗА ИЗДАВАНЕ НА ТВОРЧЕСТВОТО ОТ АРХИВА НА БОЯН БОЕВ 1. Всичко, което Боян Боев е написал във връзка с Школата на Учителя и Учението му е от наследството и Словото на Учителя Дънов. То не е негово. А той това забравя вчера и днес. Той е един записвач, преписвач и проповедник. 2. Той не можа да си довърши работата, но в общи черти онова, което се запази от неговото творчество, се дължи не на него, а на други лица от различни поколения. А това той забравя вчера и днес. Другите го запазиха, а от него го прибра милицията. Запомнете това! Другите, а не той самият! 3. Никой не можеше да му разчита стенограмите освен Борис Николов. Още през 1972 год. накарах Борис да ми разчете една негова стенограма от 10-15 страници, записахме я на магнитофон и тя е запазена като код на стенограмата на Боян Боев. От Борис прибрах няколко стенографски учебници от 1912, 1915, 1922 год., за да се види как са обучавани тогава стенографите. И така аз се подготвих за бъдещите поколения, които ще дойдат след мен, за да разчетат онези тетрадки от по 100 листа, които съхранявам от Боян Боев. А те са към 60 броя. В бъдеще ще излезнат и другите тетрадки, запленени от милицията. Но никой не може да ги разчита, ако не притежава кода от стенограмата на Боян Боев. И те ще бъдат разчетени от следващото поколение, което ще дойде след мен, за да поеме щафетата на приемствеността. 4. В разстояние на 2 години - 1998-2000, подготвих и систематизирах целия ръкописен материал на Боян Боев по различни раздели, по различни теми. Според мен той не можеше да се издаде отделно като книги на Боян Боев, защото всичко, което бе издадено в отделни негови лични издания, претърпя неуспех и провал. Не затова, че не е интересен материалът. А защото си служеха с непочтени методи, които нямат нищо общо с Бялото Братство. Духът на Словото на Учителя Дънов и на Бога се изтегли и се извлече от това, което беше публикувал и те останаха като никому ненужни книги. И това е досега. И не само досега, но и за следващите 1000 години. Някой да дойде при мен, да отвори някоя негова книга и да ми каже, че всичко е разбрал и че 1/100 от нея е приложил. Няма такова нещо. Няма такъв човек. Щом аз не можах да ги отворя и когато реших да се изсиля и да ги отворя, то ме спряха и казаха: „Те са запечатани за 1000 години." А защо? Виж Откровението на Йоана, гл. 20, ст. 3, ст. 4. Някои ще бъдат затворени за 1000 години - които приеха белега по челото си на звяра, а други ще живеят с Христа 1000 години - които опазиха Словото Му. Едните ще бъдат заключени за 1000 години, а други ще бъдат свободни чрез Словото Му. За другите издавам оригиналното Слово. 5. Беше подготвен целият му архивен материал, който е на машинописен текст, да се включи в „Изгревът" в три поредни тома. Единствено там им беше мястото със заглавна страница „Боян Боев". И аз задействах този мой план. Предадох материала за единия том на Стоян Кючуков от Стара Загора. Но се намесиха Сили, които разрушиха всичко. И аз си прибрах материала. Виж „Изгревът" том IX, стр. 834-841. Следваха драматични събития за онези, които ме излъгаха и предадоха и станаха врагове на Програмата, която ръководя. 6. И най-важният материал беше предаден в ръцете на Иван Мавров от Казанлък, той го предаде на Димитър Зарков. И накрая аз си получих материала чрез други лица, настана срив и измяна. Виж „Изгревът" том IX стр. 841-844, том X стр. 809-813. И накрая Димитър Зарков бе заявил на много лица, включително и на Жана Иванова от книжарница „Изгрев", че той ще го издаде. А той нямаше право на това. И беше предупреден да не извърши предателство. И той го извърши. В края на 1999 год. той бе отпечатан от издателство „Бяло Братство" под ISBN 954-744-001-2 том I чрез Димитър Калев от Варна. И предателството бе извършено. Издадоха го и провалиха материала. Хайде сега четете го. Нищо няма да проумеете. А защо ли? Защото е отпечатан с лъжа и измама. И с предателство. И Духът тогава се изтегля от Словото. И то става кухо и никому ненужно. И заключено за следващите 1000 години! 7. Така бе унищожен и този материал на Боян Боев, но той носи цялата вина за това. А защо ли? Защото той влизаше в тях, внушаваше им действия, противни на Програмата, която ръководех. Използваше ги за своите користолюбиви цели, да бъдат в отделни томове с неговото име. Той вървеше от екип на екип и им внушаваше: „Кой е Вергилий? Маани го!" А това бе неговият стил и език, както и на всички мозайкаджии. А „Маани го" означава „Махни го", така, както евреите крещяха пред Пилата, за да разпъне Исус. Така евреите крещяха, когато искаха от римляните да разпънат на кръст апостол Павел. Сега се случи същото. Но сега те са извършили предателство и вече са обикновени, празни, изтърбушени мидени черупки, изхвърлени на брега на океана. Те сега са вече нищо. Остава предателството и подлостта им и то ще върви след тях во веки веков. 8. А дали това е така? Ами прочетете как започва от първата страница материалът на Боян Боев, който откраднаха. Паметни и пророчески са първите три изречения, които ще цитирам, което е Слово на Учителя Дънов: „Който уповава на светското, на материалното, той непременно в края на краищата ще се разочарова. И който уповава на духовното, но с користни цели, за да уреди своите работи, и той се разочарова. И само онзи, който уповава на духовното безкористно, той не се разочарова. Това е Божественото." Ето това е отговорът на Учителя към тези, които извършиха кражбата и предателството чрез подлост нечувана, но свойствена на Черната ложа. А какво следва по-нататък? Да бъдете живи и с ума си, за да проверите какво ще последва. Ами тази книга няма да може да се чете от никого в следващите 1000 години. Нарушението е извършено от същите Сили и от същите хора во главе с Боян Боев от Невидимия свят. Кой какъвто е долу на Земята, такъв е и горе в Небесата. Кой каквото е правил долу, същото го извършва и от горе! Редът е един и същи! Няма изключение никому! 9. А сега идва ред да се задейства Божественият закон на Правдата. Ами как така? Ето как описва Учителят този проблем в „Изгревът" том XII стр. 370, отдолу ред 8, която преразказвам тук: Бялото Братство започва да съди, когато е нарушен законът му и е извършено престъпление. И го съди в 4 различни инстанции: на Земята, в чувствения свят, в умствения свят, в причинния свят. Но неосъден няма да остане. Проверете след време съдбата на онези, които извършиха предателството към онзи архив, който аз съхранявах, пазих цели 30 години. Не го взеха и не го откраднаха по комунистическо време нито крадци, нито комунистите. А го откраднаха истинските крадци и разбойници, надянали маски на бели братя, вълци и лисици по същество, но надянали овчи кожи. Комунистите са цвете благоуханно пред вашата подлост. Господа разбойници, крадци и мошеници, идва сега вашето време на грабеж, измама и подлост. Но после идва друго време на Божията правда и справедливост. И аз ще дочакам това тук, на Земята. Рано или късно ще дойдат онези, изпратените по дух българи и онези свободни души, които ще искат да бъдат отключени книгите на Боян Боев, защото там е запечатано Словото на Учителя Дънов с 9 печата. И то за 1000 години, защото се поклониха на звяра и приеха белега му по челата си. (Откр. Йоана,-гл. 14, ст. 9-10.) Но те могат да бъдат отключени само ако се прекарат през „Изгревът" и бъдат отпечатани именно там, а не някъде другаде. Ще си го проверите това дали е истинно и то още по мое време. Ако не стане по мое време, ще стане след 1000 години и тогава вие ще носите отговорността пред следващите поколения българи, че заради вашите деяния на подлеци и предатели то е заключено во веки веков. И ще'проверите какво е Божият гняв и Божията Правда! И вашето престъпление ще върви след вас тисящи години за ваша поука и назидание за останалите. Но ненаучени няма да останете. 10. След като в „Изгревът" том IX, от стр. 841-844, бе описано как действува Духът на Заблуждението над Казанлък, както и в „Изгревът" том XI, от стр. 809-813, то започнаха да издигат отново заблуждения, че този материал го има и на други места по страната. Ще кажа следното: а) Оригиналът е у мен, заедно с корекциите, направени с мастило от ръката на Боян Боев, както и самото оригинално копие. б) Около 1970 год. „майстор Борис" притежаваше един препис, който беше у дома му и аз го виждах, цели 10 години, как стоеше на една етажерка, но не посегнах към него да го прибера. Той беше почнал да работи върху този материал и да го редактира, така както редактира „Изворът на Доброто", чието редактирано копие с подписа на майстор Борис е при мене. От същото това копие Мария Кисова направи нова редакция, за което е вече описано, с цел да разбие и опорочи материала. в) Аз изпратих едно писмо до Мария Кисова да не публикува този редактиран материал, защото оригиналът е у мен и ще бъде изобличена. Виж „Изгревът" том IX стр. 758-764. Сега научаваме, че била подготвила да издаде този редактиран и променен материал от нея, както и променения текст на „Изворът на Доброто". Но понеже т. нар. „Издателство Братство" публикува откраднатия от мен материал от Димитър Зарков от гр. Казанлък и чрез Димитър Калев от гр. Варна, то те бяха спрени временно. Е, все пак някаква полза има, че поне е публикуван откраднат оригинал. А не редактиран и променен. г) Вероятно е да има и други преписи, направени на ръка от някое копие. Но този материал е огромен, от 1054 страници, и не може да бъде преписван на ръка. Тогава нямаше размножителна техника, за да бъде размножен в други копия. е) Ето защо, за да се омаловажи цената на охранявания архив от мен в разстояние на 30 човешки години по време на най-големите гонения, обиски и унищожаване Словото на Учителя от комунистическата власт от 1945 до 1990 год., то се говори, че го имало и на други места. И да не се правя на толкова важен и незаменим. Хайде де! Покажете тогава оригинала! Добре, като го има и на други места, защо не го публикувате, а публикувахте откраднатия материал от мен? Много държа да получа отговор именно на това. Защо крадете от мен, а не от други? Краде се от този, който има, а не се краде от този, който няма и който е просяк и пълен с въшки. Бръкне в пазвата си и извади въшки. Аз заварих такава епоха на просяците и въшкарите. Видях ги! И сега ги виждам. д) Там, където има лъжа, измама, кражба, там е царството на Духа на Заблуждението, който е Духът на Антихриста. Там има само настоящо падение и поквара, която трае ден до пладне и разрушава всичко. Ще си го проверите. А Небето винаги оставя един представител жив до дълги години, за да засвидетелствува за Истината. Това ще го бъде. Аз съм го проверил. И за вас има също време за проверка. 11. И накрая какво се случи и какво остана от Школата? Първо: Не дойдоха онези българи по дух, макар че бяха изпратени от Невидимия свят да работят с Учителя. Отклониха се и се загубиха в света. Второ: Дойдоха онези, изпратени и подбрани в Невидимия свят от Дявола, всички негови противници и врагове, за да се провери дали Учението на Учителя може да се приложи първо върху тях. То бе приложено. А резултатът е налице. (Виж „Изгревът" том XI стр. 826-831.) Трето: Стенографите, изпратени при Учителя, се провалиха окончателно. Българският народ не можа да излъчи българи, а изпратиха хора със смесена чужда кръв от изостанали народи в своята еволюция. И с това попречиха на работата на Школата, за да завърши работата в цикъл от 22 години! Паша Теодорова бе рускиня по баща и българка по майка. Тя промени Словото на Учителя Дънов. Савка Керемидчиева бе германка по майка и българска македонка по баща. Не можа да довърши работата си със „Свещените думи на Учителя" и създаде условия нейните съвременнички да я тачат като идол. А материалите сама си ги разпръсна между своите почитатели. И днес са окрадени и разбити! Елена Андреева - чиста българска македонка по баща и майка. И тя не можа да си свърши работата. А това е описано в „Изгревът" том IX, защото се опитваше да ръководи и управлява, а това не е позволено в Бялото Братство, жени да управляват. Борис Николов - българин по баща и майка, но от неговите стенограми никой досега не се е ползувап. Той има вината за провала на цялото поколение, останало след Учителя. В тялото му съжителствуваха и живееха едновременно две същества. За кратко време Борис Николов и в повечето от времето бе в тялото му „майстор Борис", който бе от Черната ложа и провали всички и всичко. След него остана Разрушението. Боян Боев - половин арменец по майка и половин българин по баща. Като арменец провали всичко. А според Учителя арменците са най-старата изостанала раса на Земята. Провали всичко и унищожи всичко. Онова, което бе записал от Словото на Учителя и то като българин, бе опорочено при издаването му заради неговите арменски методи на действие. И то бе заключено за следващите 1000 години, за онези, които се поклониха на звяра и образа му и приеха белега по челата на Черната ложа, за да бъдат нейни слуги и поданици. 12. Съвременниците на Учителя цитираха едно изказване, което било уж на Учителя: „Ако искате да видите ангел в плът - това е Боян Боев." А това било и се отнасяло уж за неговата безкористност като качество. А това не е вярно! Защо ли? Ето как стои цялата истина. Георги Куртев от Айтос, който е съвременник на Боян Боев и се познават още от Европейската война и ги има дори на снимки, публикувани в „Изгревът" том X под № 3 и № 4, кореспондират помежду си и се възхваляват един другиго. Така в едно писмо Георги Куртев пише, че ако има ангел на Земята, то това е Боян Боев. А Боян Боев, за да не му остане длъжен, му пише, че ако има светия на Земята, то това е Георги Куртев. И това почва да се разнася и дори се пишат стихове на тази тема (виж „Изгревът" том X стр. 51-53 и по точно стр. 53.) Ето откъде иде разпространението на легендата за ангела в плът и за светеца в гащи, оженен и то с 5 деца. Ангел в плът не може да има. Светец в плът не може да има! А защо ли? Защото ангелът е същество, завършило своята човешка еволюция преди 24 милиарда години и не може да пребивава в плът, защото има тяло от Небесна светлина и се движи чрез Божията Слава, т.е. Божествената Светлина. Може ли човек да влезе в кожата на един червей? Не може. Ами тогава? Светия не може да има в плът. А защо ли? Духът може да дойде, Святият Дух може да дойде и да влезе в небесния човек, който има връзка с Бога. Ще влезе, ще свърши работата Си и ще се оттегли. Той не може да пребивава в небесния човек постоянно. А що се отнася до земния човек в плът и кръв - това е изключено, да бъде посетен от Святия Дух. Така че тогава бяха пуснати притчи, за да заблудят и отклонят привържениците и последователите на Учителя в съвсем друга посока. А пътят на ученика е един. Този път е даден чрез Словото на Всемировия Учител - Беинса Дуно. 13. Ето защо ангел в плът няма. Ангел в мъжки гащи не може да има. Нито ангел в женска рокля. Това е изключено. А Боян Боев имаше тежка карма, а един ангел, изпратен от горе, няма тежка карма. В последното си прераждане е бил във франция по време на Френската революция и е бил началник на Гилотината, която е рязала главите отначало на роялистите - на краля, кралицата и на всички френски царедворци, а по-късно е рязал главите на републиканците, когато започват да се избиват един другиго. Та, гилотината е и за едните, и за другите. И сега след 1990 год. Боян Боев приложи гилотината и посече мнозина, онези екипи, на които им бе връчено от мен да въвеждат онова, което той бе написал. А това не бе негово, а Слово на Учителя. Посече ги и едните, и другите. А за гилотината на Боян Боев ще си прочетете в „Изгревът" том XIII в спомените на Магдалина Григорова. Невероятен разказ, но е факт! И така, провалът бе пълен, окончателен. И безвъзвратно загубено бе времето на мнозина българи, родени по дух, за да свършат работата си в Школата на Учителя. Днес това се прави с поредицата на „Изгревът", независимо дали му се харесва някому и дали му изнася на другиго. Самият факт, че в момента в България се наброяват към 1444 негови последователи според думите на Учителя, само между 200 и 300 човека купуват „Изгревът". А колко ли от тях го прочитат? А колко ли проумяват след прочита? Не се знае. А отпечатаното оригинално Слово също се купува по 300 броя от всяка книга. Не ги купуват! Ето защо това поколение няма право на условия, външни и вътрешни. И те ще се затворят. Ще се затворят с железни врати, а ще останат да се отварят само медните врати. Как става това ли? Навремето, когато евреите са бродили в пустинята, изведнъж се явили много отровни змии и умрели стотици от евреите. Тогава Мойсей наредил да се изковат от мед образите на змиите и били сложени да стърчат всред тях. И тогава нито една змия не ухапала никого. Така се отварят медните врати. Само онзи, в когото Духът дойде да работи за делото на Учителя, ще му се отворят медните врати и той може да работи при най-неблагоприятните външни условия, защото ще има вътрешни условия в себе си, създадени от Духа на Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно. Амин! Ето защо е дошло време железните врати да се затворят за това поколение, да се спре извращението, опорочението на Учението на Учителя Дънов. А неговите думи бяха: „Този път Невидимият свят е взел всички необходими мерки, за да не се изопачи Словото и Учението на Бялото Братство." Повтарял го е многократно с различни изрази. Мнозина го декламираха пред мен. Аз го чух и видях! Запомних го! Аз вярвам в това. Аз заварих поколението на Школата. За всичките им нарушения те бяха вързани отвътре и отвън. И те се провалиха. Онова, което се спасява днес, то става чрез „Изгревът". По друг начин не може да стане. За тях важеше притчата за железните врати. А че се отвориха медните врати за „Изгревът", то ги отвори Онзи, Който искаше да запази чистотата на Словото на Учителя и Бога и историята на неговото пребиваване на Земята и на неговите сподвижници. Сподвижници в пътя, в техния възход и падение. Има там, в „Изгревът", истории за истински змии и истории за изкованите от Духа медни змии, които спасяват само онези, които признават Духа на Словото на Учителя и на живия Бог. А за учениците остава Словото Му и историята на Школата чрез „Изгревът". А за учениците по Дух днес аз издавам оригиналното Слово на Учителя. За онези, които ще дойдат в Дух и Истина, ще могат да пият от Извора на Словото на Живия Бог. А това е Живот Вечен за човешкия дух и човешката душа. Амин. 5-6 март 2000 год. София Вергилий Кръстев

ВЕЛИКАТА ИЗМАМА НА ВЕЛИКИЯТ ИЗКУСИТЕЛ Кражбата на архива на Анина Бертоли чрез семейство Гобо и чрез други „велики българи" 1. За кражбата на архива на Анина Бертоли чрез семейство Гобо и другите „велики българи" е описано в „Изгревът" том IX, X и XI том на стр. 820-825. Всичко е написано и доказано с факти. 2. А сега ще разкажем за онова, което бе реализирано чрез тази кражба от Великият Разрушител. В това си старание Павел Желязков е ненадминат. След като настройва семейство Гобо срещу мен, след като прибира част от архива, два куфара със снимки и оригиналния филм за Паневритмията с измама се скрива и от семейство Гобо. Виж „Изгревът" том XI стр. 818-820. А той изобщо не знаеше, че съществува този архив там, защото тайната я знаех само аз, защото тя бе ми предадена от Борис Николов и Анина Бертоли. Но Великият Разрушител се яви и разрушава архива на Анина Бертоли чрез него. 3. През 1998 год. Павел Желязков издава беседите, държани от Учителя Дънов пред ученичките от Класа на Добродетелите, под заглавие „Движение нагоре" с ISBN 954-8785-20-Х. В посвещението си пише от кого е стенографи- рано. Но това не е вярно. Стенографирала е само Паша Теодорова и Савка Керемидчиева. А Елена Андреева е била от втората група. В протоколите от 1924-1925 год. фигурират имената на Паша, Савка, Елена Хаджи Григорова, Мария Тодорова и Сотирка Бабаджова. Това означава незнание на събитията и историята на Класа на Добродетелите. И още една лъжа, че Борис Николов е запазил Словото на Учителя. Напротив, той го разби, даде го да бъде редактирано от Лалка Кръстева, тя го промени и го изопачи. Оригиналите бяха разхвърлени по планини и долини, докопаха ги скверни ръце и сега не може да се прибере и да се издаде по своя оригинал. А той е виновен за всичко. И освен това за разбиването на Протоколите от Класа на Добродетелите и целия материал по тях има вина и Борис Николов, и майстор Борис. 4. Павел Желязков се докопва до един от преписите от откраднатия архив на Анина Бертоли чрез семейство Гобо, които се правят по внушение на майстор Борис на беседите на Учителя пред Класа на Добродетелите. Борис предава тетрадките по протоколите на Мария Тодорова на преписвачи, та да го разбият умишлено целия този материал, за да няма следа от тези протоколи и да не се знае как е работено и как да се работи в бъдеще с Пентограмата. Това е целта на Разрушителят. И така Павел Желязков издава този материал и така реализира в окончателния вид плана на Великия Разрушител. И накрая го раздава срещу подпис по списък на своите съмишленици и поддръжници. 5. И понеже Черната ложа е изключително организирана и дисциплинирана и борави с висша интелигентност за своята кауза, то беше опорочено и този път Словото на Учителя. Интересно е, че те винаги избързват и отпечатват промененото, изопаченото Слово на Учителя. Тук трябва да им се признае, че са отлични слуги на своя си Господар. И получават похвали и награди от него както подобава в такива случаи. Това е видно и има доказателства. 6. Да, дотук това е така. Но Бялата ложа винаги взима мерки и първом изтегля Духа от Словото на Учителя Дънов. И това Слово остава заключено с 9 катинара. Доказателства? Ами вземете прочетете тази книжка и се опитайте да разберете нещо. Нищо не може да разберете. Това е целта - да са разбие материалът, да се наруши целостта му и духовната верига и матрица, чрез която е свързан. Разбие ли се материалът, Духът се оттегля. В този случай същото се случва. Преднамерено! Умишлено разбито и отпечатано! 7. Какво трябва да се прави? Учителят дава указание, че на Черната ложа трябва да се противопоставят чрез Истината. И сега това се прави. Това указание на Учителя е публикувано в „Изгревът" том XII, стр. 371: „На Черната ложа трябва да се даде отпор. Черното и Бялото братство са в стълкновение и вие трябва да вземете участие на едната страна..." Ще си го прочетете закона как гласи, до края, че дори и на стр. 372. 8. И ето защо в „Изгревът" том XII се публикуват всички материали от „Окултният клас на Класът на Добродетелите" от 520-624 по протоколите от тетрадките на Мария Тодорова и с допълнението от тетрадката на Елена Хаджи Григорова. А от 625 стр. нататък са дадени материали от сбирки на Класа на Добродетелите от 1921-1922, 1923 год. Ние можем да се противопоставим и * дадем отпор, като изобличим лъжците, крадците и мошениците. И разбира се, като отпечатим цялостния оригинал. А който иска, да се ползва от тях. Само ученикът може да се ползва от това знание. За останалите то е заключено! 9. Бялата ложа днес отпечатва „Класът на Добродетелите" и дава възможност на следващите поколения да работят с Пентограмата. И затова отпечатваме един нов раздел за Пентограмата и работа с черно-бялата Пентограма, така също и с Цветната Пентограма. За улеснение публикуваме два големи плаката на двете Пентограми и упътвания как се работи с тях. Това е предназначено за учениците на Бялото Братство. За останалите това знание е закрито и скрито и заключено с 9 катинара за следващите 1000 години! 10. В заключение ще кажем така: Има Един Бог. Има Едно Слово. Има Един Учител - Всемировият Учител на Вселената - Беинса Дуно. Амин. Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно е Слово на Бога. То е свещено и неприкосновено за скверните човешки ръце. Словото на Всемировият Учител Беинса Дуно е небесната храна за небесния человек, който се движи чрез Дух и Истина. То е Високият идеал на пробуждащата се човешка душа. За сега, за утре и за векове. Амин!

ВЕЛИКАТА ЛЪЖА НА ВЕЛИКИЯТ ИЗКУСИТЕЛ Кражбата на архива от „Резньовете" - Витоша, и съдбата му 1. Едно копие от оригиналните, неотпечатани беседи на Учителя Дънов, се поставят в големи буркани, херметически затворени и се скриват под една голяма скала при „Резньовете", Витоша. Това копие след това бе откраднато, свалено и разбито чрез Боян Златарев и Петър Филипов. Накрая копието отива при Лалка Кръстева, която променя, редактира Словото на Учителя. За този етап виж „Изгревът" том III, стр. 197-201,201 -203,203-204,204-205. Досега всичко се развива според плана на Великият Разрушител. 2. Димитър Калев от Варна, след като откупува част от онова, което е свалено от „Резньовете", от племенника на Петър Филипов, започва да коригира, променя и редактира. Издава онова, което е закупил, и по този начин вкарва в клопка онзи, който му го е продал. И вкарва в клопка и онези, които ще четат онова, което е отпечатал, като променено Слово. Всеки изпълнява заповедите на своя Господар. Димитър Калев издава книжката „Аз съм истинната лоза", издание Варна 1992 год., с ISBN 954-8005-55-7. Работи върху оригиналите така, че задрасква с две успоредни черти с химикал онези думи, които не му харесват, с цел да ги унищожи. Доказателствата ще бъдат дадени с публикуване на заглавната страница на „Аз съм истинната лоза" и „Изтълкувай ни тази притча". А неговата задача е да промени, изопачи Словото на Учителя Дънов. Сам в предговора си на „Аз съм истинната лоза", на стр. 6, в заключение той пише: „Всекиму е определено да извърши със Словото един малък опит, колкото и несъвършен в човешките очи да изглежда той... " Да, определено е на онзи и на онези, които са изпратени да изопачат, променят и унищожат Словото на Учителя. Те са изпратени именно за това. И те си изпълняват много добре всички заповеди на своя Господар - Великият Разрушител. 3. От откраднатия архив Димитър Калев попада на беседите, държани на сестрите от Учителя Дънов в деня четвъртък. Отново се запретва, започва да променя, да изхвърля думи и изречения, да разбива Словото на Учителя. И накрая ги издават през 1994 год. с надслов „Великата майка" том I с ISBN 954-8091-10-01 и том II през 1997 год. с ISBN 954-8284-51-0. В предговора си сам пише на стр. 6: „С други думи, от дешифрираните стенограми до окончателния вид на тази книга е налице една езикова трансформация, която повече или по-малко е отражение на историческите промени в българската говорна и писмена култура." Какво означава всичко това? Той не познава епохата, историята на Школата, не познава как се дава това Слово на Учителя Дънов, кой го носи, кой го сваля и кой го дава. Това е истината. Не познава кому принадлежи това Слово. А то е на Бога! А другото е също вярно, че изпълнява точно разпорежданията на своя Господар - Великият Разрушител. Искате доказателства! Те са вече дадени чрез „Изгревът" том XII, на стр. 241-519, където са публикувани беседите на Учителя Дънов пред сестрите в деня четвъртък. Всеки сам може да прочете и сравни и да се определи на кой Господар да служи и на кой Учител да вярва. 4. В „Изгревът" том VI, стр. 713-723 бяха публикувани спомените на Геновева Жекова от Варна. Още от 1972 год. аз знаех лично от Борис Николов, че в нея има архив, оставен от него за съхранение. Когато работихме с нея, поставих въпроса за архива, да ми се предаде. Тя се изненада, че аз зная за него. Обясних й подробно всичко. Тя се съгласи да ми го предаде. Но както се случва в такива случаи, винаги се явява някой да пречи и да разколебава. И тук това се случи. Изпратих Марийка Марашлиева до Русе, където пребиваваше в последните си дни Геновева и там тя разбра от нея в кое лице и на какъв адрес и къде точно се пази този архив. По-късно изпратихме писмо на Димитър Калев да прибере този архив и след това да се направи опис и да ми се изпрати. А той го задържа до ден днешен. Та това е кражба. Той не е поставен да приема архивите. А за това съм определен аз. А той е определен да променя, изменя и унищожава. И да си върши своята работа както трябва. Нали затова си има Господар. Нека да си я върши и в бъдеще така. И такива трябва да има. Защо да ги няма, като ги има. И за друго е определен. Да реализира на онези лица всички планове, които ме мамят, излъгват и предават. Така той на финала реализира измяната на Павлина Даскалова и публикува две книги. А те трябваше да излязат в „Изгревът". Този материал, който той бе публикувал, сега излезна в „Изгревът", в Беседите на Учителя пред сестрите. И всеки може да сравни в том XII с отпечатаното променено Слово на Учителя от Димитър Калев чрез „Великата майка". Ето сега издава, редактира откраднатия архив от мен чрез Димитър Зарков на проваления вече материал на Боян Боев, като нарочно укрива лицето, което му е дало набрания материал. И не вписва името на човека, който е набрал на компютър материала. А защо не пишат откъде са го откраднали? Защото предателите винаги се укриват, за да не се знае името им, за да продължат чрез предателствата си и в бъдеще. Но тук това не може да мине. Затова се цитират! Но имената на онези, които явно работят за Господаря на разрушението, се вписват явно, защото те са добри работници на Господаря. А защо това се случва? Това не е нещо ново. То е много старо, от 2000 години. Там, където е Христовият Дух, Духът на Христа, веднага се явява звярът с белега на челото, обсебен с Духа на Антихриста. Те вървят заедно. И сега вървят заедно, както по времето на Школата на Учителя, така и следващите години, че дори и векове, за да бъдат изпитани всички и сами да се определят по кой път да вървят. А пътят на ученика е даден в Словото на Учителя. А защо се случва това? Всеки, който изповядва, че Учителят Петър Дънов е Всемировият Учител на Вселената и че Словото му е Слово на Бога, е роден изново от Духа на Словото. А глава на Словото Му е Истината. А Духът на Истината носи свобода за човешкия дух и душа и Живот Вечен задуха и душата. Амин.

АРХИВЪТ НА ЦАНКА ЕКИМОВА Цанка Екимова е рождена сестра на Борис Николов и Николай Дойнов. За нея виж „Изгревът" том VI, стр. 242-339, както и „Изгревът" том V в разказите на Мария Тодорова за нея. Всеки един заема едно място, на което е поставен от Небето. А по деянията им се съди дали мястото, което са заели, е достойно за онова, което са свършили или са пропуснали. Всеки се оценява по делата си. Цанка Екимова я познавам от 1970 год., срещнахме се на екскурзия на Витоша. Тя ме потърси, защото беше разбрала от брат си Борис за мен. Разположи се към мен, след като разбра, че работя с Борис Николов по неговите спомени. Тя разбираше по хиромантия и ми гледа на ръка на Витоша. Онова, което ми каза, беше вярно и се сбъдна, но онзи, който говореше чрез нея, бе пророчески дух. Това го видях, разбрах и оцених пророчеството й по достойнство. „Ти си водачът на племената и родовете израилски, изпратен да ги изведеш от пустинята." Това беше вярно. И ето сега чрез „Изгревът" се извеждат от пустинята и ги прехвърлям през река Йордан в Ханаанската земя, т.е. в Историята като историческа следа. А този път на превъплътените подух израилтяни между българите по времето на Школата на Учителя Дънов е аналогичен както по времето на Мойсея. Каквото е било навремето, това бе и днес. По онова време тя живееше в собствената си къща в Габрово с много наематели, поставени от държавата, и не можеше да се освободи от тях. Тя беше ръководител на Братството в Габрово. Обичаше да разпорежда като генерал и затова я викаха „Генералът". Събираха се нелегално в нейната къща да четат беседи, но новите габровци не можеха да я търпят вече и я изгониха. Не я искаха. Ето защо тя прекарваше по 3-4 месеца в София в апартамента на брат й Стефан Дойнов, връщаше се за 1 месец в Габрово и после отново идваше тук. Тук тя имаше една позната, д-р Димитрова, която беше от Държавна сигурност и винаги носеше пистолет в чантата си, служебен пистолет, с чин полковник. Това лично ми е разказвала Цанка, че тази била прикрепена към нея и отговаряла за братството към милицията. Тя обясняваше, че Учителят й казал, че ще работи в преизподнята и ада, както със служителите на ада, така и с техните поданици. И аз приех това обяснение. Но другите като нея не го приемаха. След заминаването на Учителя тя тръгва по провинцията по нареждане на нейния духовен ръководител и започнала да събира материали за историята на Братството. Събирала и прибирала писмата на Учителя Дънов до приятелите, както и снимки и други материали, като снимки и спомени. Казваше ми: „Бях изпратена да събирам трохите от богатата трапеза от сватбата на младоженика." И това беше вярно. И какво става по-нататък. Първо: Тя започва да преписва писмата на Учителя собственоръчно в своите тетрадки, а след много години ги отпечатваше на пишуща машина по 4-5 копия с индиго и ги предаваше на своите верни почитатели. Даваше ми и на мен да чета някои преписи, но при условие да ги връщам обратно. Второ: В някои от тетрадките си бе преписала някои от спомените на Паша Теодорова, Никола Гръблов и други. Но тях не ги разпространяваше. Те не бяха интересни тогава за живите съвременници на Учителя Дънов. Те си ги разказваха от уста на уста. Трето: Тя изпълняваше едно от указанията на Учителя Дънов, че когато ученикът работи със Словото Му, да си изважда някои мисли в тетрадки по теми. Те представляваха онези развити теми от Словото на Учителя дословно по Негови цитати. Но тя тогава не бе ги отбелязала по томчета и страници и това бе една грешка, която тя по-късно призна. Например „Учителят за онзи свят". И всичко, което Цанка бе вписвала в тетрадката си от различни прочетени беседи и лекции, тя ги преписваше на пишуща машина по 4-5 екземпляра на индиго. После мъжът й Екимов ги поставяше в зелени дебели корици и ги зашиваше с игла и конци. Така тя ги раздаваше на свои близки и познати, но винаги даваше и едно копие на брат си Борис, което бе подписвано собственоръчно от нея. Но той не ги четеше, а ги захвърляше по разни кюшета. Тя смяташе, че върши голяма работа с тези преписи, защото тогава ежемесечно милицията правеше обиски и прибираше останалите томчета от Словото на Учителя Дънов. Според Мария Тодорова това бе подобно на кокошка, която разрива с краката си плявата и търси някое паднало зърно от хармана, да го глътне. А преди това стопанинът е прибрал житото си в чували. И накрая това нещо излезна вярно. Никакъв ефект, дори обратното. Започваше се разбиването на Словото на Учителя, разрушаваше се всяка беседа, която бе свалена от Духът на Словото и която беседа имаше силата на Духа и се крепеше от нея. Беше разбито Словото, Духът се беше оттеглил, нямаше я вече Силата на Духа и извадките по теми представляваха отделни изречения, кухи фрази, никому непотребни. В тях нямаше Силата на Духа. Четвърто: Тя беше започнала да преписва молитвите на Учителя. Подвързваха ги и ги препредаваха от ръка на ръка. Днес съществуват десетина такива преписа, при проверката им се разбра, че молитвите бяха променени съзнателно или несъзнателно. Но факт бе, че бяха променени. И аз не съм ползувап нищо от нея за „Изгревът" том XI, където са отпечатани молитвите по оригинал. Пето: Имаше и много събрани снимки, които бе предала на Никола Нанков и те изчезнаха в два куфара при Георги Петков в Габрово, а оттам благополучно бяха пренесени от него в Бургас и предадени на семейство Кралеви. Шесто: Постановката на Цанка Екимова за Братството се основаваше на онези представи, които доведоха Братството да се регистрира, да създава устави, да поддържат салони, да правят школи и т.н. Всичко това рухна още по нейно време, когато напълно се разочарова от брат си Борис Николов. Сбъднаха се думите на Мария Тодорова, че след нейната смърт ще трябва да й палят свещи, че е запазила и съхранила Братството от „майстор Борис". Когато това стана, отидох при нея и й казах: „Цанке, време е да палиш свещи на Мария Тодорова", скочи и извика: „Никога!" Провалът продължи и с нейната къща, която смяташе да я остави на Братството в Габрово. Казвах й да я завещае на дъщерята на брат си Николай, но тя не искаше. Накрая бе принудена да я завещае. Стана така, както аз казах, като през това време беше уведомявана племенницата редовно от мен, на име Ина Дойнова. Казвах на брат й Стефан да припише апартамента на Ина, но той отказваше. Накрая го приписаха след смъртта му на други, взетите пари бяха похарчени от Борис и пропилени на вятъра. Защо описвам всичко това? Защото има драматични последици за следващите поколения. Ето сега мнозина от нейните извадки бяха извадени от един таван и публикуваха част от тях под заглавие „Българската душа" с ISBN 951-562-098-6, но никъде не споменават, че това са от преписите на Цанка Екимова. А защо не ги споменават? Защото не знаят кой ги е правил. Освен това свободно са откраднати цели пасажи и страници от „Изгревът", без да споменат, че са взели от него. Кражбата върви заедно с подлостта. А това са методи на Черната ложа, имаща за цел да разруши Словото на Учителя. Ето това е последицата от правените извадки на Цанка Екимова в разстояние на близо 50 години от нея. Пълен провал за нея и разрушение за останалите след нея. Те не могат да бъдат ползвани от никого, защото Духът се е изтеглил от тях. Проверете, за да се убедите нагледно. Бяха издадени „Писма до първите ученици" с ISBN 954-562-096-Х. Това са преписи от Цанка Екимова. Това го знае много добре Лили Димкова, дъщеря на Петър Димков, защото са намерени от сина на Димков, на техния таван. Знаят, но мълчат, че са преписи на Цанка Екимова и след това ги публикуваха и се вписваха онези имена, които са издали горните две книги. А бележките към книгите са взети от „Изгревът". Направо го крадат, защото са против „Изгревът" целият род Димков и другите около него. А съставителят Свилен Чорбаджиев им реализира плана. Винаги при тези случаи се явява един, за да реализира! Ето това е провалът на Цанка Екимова. А защо? Защото има стратегически план отпреди 30 години писмата на Учителя да се издават към материалите за съответните ученици, които ще бъдат издавани чрез „Изгревът". И това се спазва от мен при публикациите на тези писма. Но се явиха първо представителите на Черната ложа, те са по-дисциплини- рани и добри изпълнители на онези сили, които работят за разрушението целостта на Словото на Учителя, като едни го променят, а други го разбиват на теми, за „Мисли за всеки ден" и тем подобни. Черната ложа е еталон на Висша интелигентност, работеща с различни методи, различни от тези на Бялата ложа. На голямото, на най-голямото Добро, посетило някога България чрез Словото на Учителя Дънов, съответствува и най-голямото Зло, посетило България. От една страна има оригинално Слово на Учителя Дънов, а от друга страна има променено, преразказано и разбито Слово на Учителя Дънов. фактите са налице и двете ложи са се реализирали чрез своите служители. Но първо върви Черната ложа, защото е много организирана, дисциплинирана и изпълнителна!. И още нещо важно. Каквито си бяха едните долу на Земята, такива са и горе, след като си заминаха. Ето, Цанка разбиваше Словото на Учителя по теми. Замина си, остави си тетрадките и преписите по разни тавани. Намериха ги и тя им внуши да реализират онова, което тя е правила. И така те издават материалите на Цанка Екимова и разбиват Словото на Учителя. Издават променено Слово. И накрая нарочно или по незнание не пишат нейното име. Забравили го. А не забравят да си впишат имената си и на двете книги. Това е факт. И каквато си беше Цанка долу, такава си е и горе - рушителка на Словото на Учителя Дънов. А свързаните чрез нея също станаха рушители. Много пъти я предупреждавах да не прави преписи на писмата на Учителя, защото ще създаде много проблеми. Не послуша. Искаше да бъде генерал. И стана генерал на изменници на Словото на Учителя Дънов. Днес тетрадките, машинописните преписи на Цанка са пръснати на много места, захвърлени по тавани, килери, сложени в куфари и кашони. Резултат на нейната дейност бе разрушение целостта на Словото на Учителя. И тя успя. Реализира се чрез онези, които дойдоха, за да реализират онова, което тя бе започнала. Дойдоха, защото затова бяха изпратени - да разрушават, променят, крадат и след това да отпечатват, за да може да отклонят онези, които се раждат в България, за да бъдат последователи на Учителя Дънов. Отлични изпълнители! И едните са изпратени от Черната ложа. Те рушат. И другите са изпратени от Бялата ложа. Те съхраняват! Води се битка на живот и смърт за запазването и съхраняването на оригинала на Словото на Всемировия Учител на Вселената Беинса Дуно. Словото на Учителя Беинса Дуно е свещено, неприкосновено, нерукотворно, защото е Слово на Бога. Словото на Учителя Беинса Дуно, дадено чрез български език, е вградило Силата на Духа, Който гради и съхранява, поради което то е недосегаемо за человеците земни със скверни ръце и изопачени човешки умове, омърсено сърце и прегрешения. Словото на Учителя Беинса Дуно, което се изля чрез българска реч от Бога, бе претворено чрез българско Слово в Скрижали на Духа на Отца на Светлините. Словото на Учителя Беинса Дуно е за человеците небесни, защото само те се ръководят от Духа на Словото и само те могат да черпят и пият от Божествения извор на Словото, което е Небесната Дъга, седем цветната Дъга на Седемтях Божи Духове от Отца на Светлините. Има един Бог. Има едно Слово. Има един Учител на Вселената - Беинса Дуно. Има една Школа - тази на Всемирното Велико Бяло Братство, отворена за пръв път на Земята и във Вселената от 1922-1944 год. в обетованата земя на Духа на Словото - земята българска. Амин.

ПАДНАЛИЯТ ИДОЛ В поредните томове на „Изгревът" много пъти се споменаваше за дейността на „майстор" Борис от една страна и Борис Николов от друга страна. Питаха ме: Как е възможно това? Щом е допуснато, значи е възможно. Ами как става това? Нали сте виждали как един човек кара една лека кола, а зад него стои друг човек. Така и тук в едно тяло живее един, после го напуска и друг идва да живее. Един излиза и друг влиза. Един е стопанинът на тялото и дома, а другият е дошъл като наемател и го ползува както му е угодно. В общи линии това е механизмът на обсебване на тялото от различни същества от различна еволюция в тяхното падение. Падналите същества също имат време и място на реализация. Борис Николов бе едно, а „майстор Борис" бе друго нещо. Единият Борис Николов бе от Бялото Братство, а "майстор Борис" бе от Черната ложа. Как е възможно? Щом е допуснато, значи е възможно. Доказателства колкото искате има. И то реализирани от него. На Борис Николов аз издадох два тома от „Изгревът" - II и III, и има материал за още два тома. А „майстор Борис" разруши цяло Братство и провали стотици хора приживе и след това (виж „Изгревът" том X, стр. 760-763, том XI, стр. 793-803). Аз бях свидетел. Доказателства стотици. Явни с факти и с човешки съдби. От 1986 до 1990 год. на всеки 10 срещи в дома му 2-3 пъти в тялото му бе Борис Николов, а другите 7-8 пъти бе „майстор Борис". С един се уточнявах, а другият идваше в тялото му и всичко разрушаваше. А разрушението днес около нас го виждаме явно и неоспоримо. То е доказателството. След заминаването на съпругата му Мария Тодорова, след няколко месеца около него се завъртяха много млади жени. Той беше 76-77-годишен, а те - между 25 и 30 години. Тогава, ако си в провинцията, за да живееш в София, трябваше да си софийски жител. А тогава жителство се получаваше само с женитба. Момата идваше от провинцията и се женеше за софийския ерген. И майстор Борис тръгна с тези млади жени да ги „сватосва", да ги жени за старите братя на неговата възраст, за да получат жителство, да им припишат апартаментите си и след това да ги уморят по-бързо чрез целувки и плътска похот. Всички се видяха в чудо. Онези от неговото поколение си спомниха какво бе казал Учителят за него (виж „Изгревът" том VIII, стр. 64-66 под № 77 и 78). Дори Павлина Даскалова от Велико Търново го вижда в софийския трамвай през 1977 год. как е седнал на седалката, а напряко на коленете му е седнала една от възлюбените му и се целуват и прегръщат за общо възмущение на гражданите. Тогава такова нещо бе много рядко и то само при младежи се случваше. А тук е 77-годишен старец и жена на 25 години. А него го познаваха мнозина и започнали да шушукат в трамвая: „Виж ги какво правят дъновистите." Тогава Павлина отива в дома му цялата възмутена и му вика: „Брат Борис, ако се целувате, целувайте се тук, у дома, а не в трамваите, за да ни се смеят хората." Майстор Борис извикал „Вън от къщата ми!" Сега е 2000 година, Павлина е жива и е с разума си и още го разказва този случай с възмущение. А същата му възлюбена му наследи къщата и имота, като изгони слугинята Станка (виж „Изгревът" том V, стр. 199-201). И понеже ме уведомиха, че съм писал лъжи и че щял съм да бъда съден за неверни неща, бе помолена Марийка Марашлиева да опише тези деяния на майстор Борис, чрез Жана Иванова. Бяха ми изпратени откровенията на една духовна сестра и ето, аз ги публикувам. Изложение на Марийка Марашлиева: Марийка Марашлиева. СВАТОСВАНЕ НА СТАРИТЕ ЕРГЕНИ. Случаят, за който искам да разкажа, е станал към края на 1976 год. или в месеците до началото на м. Май през следващата година. Добри Ганев е болен от рак и е постъпил в болницата в гр. Бургас. Борис Николов и Петър Филипов решават да отидат да го посетят в Бургас. Добри е техен близък приятел и ръководител на Братството в Айтос. Двамата, Борис Николов и Петър Филипов, потеглят за Бургас и отсядат (доколкото си спомням от разказа на Петър) в дома на Кралю Кралев, ръководител на Братството в Бургас. Те посещават Добри Ганев в болницата, като смятат на връщане да се отбият в Айтос, за да посетят Надка, съпругата на Добри. Добре, „но какво става, не мога да си обясня", казва Петър Филипов, „Борис Николов решава да си тръгне направо за София". Петър Филипов отива да го изпрати на гарата. Кой е бил още на гарата, не зная, но Петър Филипов бил изумен, като видял Борис Николов преди тръгването на влака, сграбчил в прегръдките си Милка Кралева да я целува като „селски ерген". Тия, които познават Петър Филипов, знаят, че е много строг в това отношение и такава близост с една сестра бе недопустима за него, каквото особено сега младите считат за нещо обикновено в последните години. Това си спомням от възмущението на Петър Филипов, което той споделяше с приятелите си от Братството. Тук ще се спра на думите на сестра Мария Тодорова, която е казвала някъде: „Когато аз си замина, ще познаете Бориса!" Може да не съм абсолютно точна, но тия са били приблизително думите й. За мен лично Борис Николов в третата си възраст не беше истинският брат Борис. Това беше вече „майстор Борис", както мнозина го наричаха. По-нататък в тая връзка мога да спомена още един факт, разказван пак с възмущение от Петър Филипов: по едно време Борис Николов идва при него с една млада жена на име Светла, която била от Варна, да ги запознае. Тя се интересувала от Учението на Учителя Петър Дънов и Борис я водел, та Петър Филипов да й поговори нещо в тая връзка. Не зная колко пъти може да е идвала тая жена в дома на Петър. Един път идва Борис с нея при Петър и му поднася един пъпеш като подарък. После Петър разбира, че пъпешът е от Светла. Втори път тя носи на Петър една вратовръзка като подарък, но той не я приема. Светла започва да пише писма на Петър и да ги пуща в пощенската му кутия, в които пише между другото кой за кого да се ожени. Тя е влюбена в Петър и предлага да се оженят. Борис да се ожени за майка й или леля й (не си спомням точно) и още други глупости. Веднъж Светла звъни на вратата на Петър и когато той отваря, за да види кой е, „тя се хвърлила на врата му", а той я бил „изритал" навън. Това считам, че е много силно казано, но във възмущението си от нейното нахалство, той искаше да каже, че я е изпъдил навън. Друг път тя идвала със сестра си и настоявали двете да влязат в дома му, но той не ги приел. После идвала с майка си, но не си спомням какво им е казал, но и тоя път не ги приел. След известно време идва при Петър Филипов брат Жечо Панайотов и носи едно писмо от нея за Петър. Последният се обръща към брат Жечо и му казва: „Брат Жечо, и при теб ли идва тая Светла?" А на нас казваше: „Чудя се как се е съгласил брат Жечо да ми носи писмо от Светла, тоя възрастен вече човек, на толкова години." Петър имал няколко писма от Светла, използвал случая, дал ги на брат Жечо да й ги върне, защото не му трябват нейните писма и не иска да има нищо общо с нея. Оттогава брат Петър Филипов наричаше Борис Николов „свата Борис". Аз съм виждала един-два пъти Светла като идва, но какво са говорили, не зная. Не съм присъствала на техен разговор. Веднъж бях в кухнята, когато тя дойде с Борис Николов. Те седнаха на пейката в градината и там разговаряха, защото в момента Петър работеше нещо там. Горното написах по настояване на брат Вергилий Кръстев. Подпис: М. Марашлиева (Марийка Марашлиева) София, 21.11.2000 г. Бележка на съставителя: Словото на Учителя Дънов е Великият идеал на човешката душа. Деянията на человеците земни и человеците подземни са деяния на падналите идоли на човешкото опорочение. Падналият идол в своето падение опорочи мнозина и унищожи стотици хора. Чрез него те бяха изпитани и бяха опорочени и отклонени от пътя им. Падналият идол има само минало. Но няма настояще. Нито бъдеще. В него няма живот! Само високият идеал на Словото на Учителя Дънов има настояще и бъдеще, защото той е сътворен от Духа на Словото за човешкия ум, човешкото сърце и човешката воля, за да претвори себе си в живот и Словото да стане плът и кръв на человека земен и человека небесен. Амин.

ПО СЛЕДИТЕ НА АРХИВА НА АНИНА БЕРТОЛИ 1. В „Изгревът" том XI бе публикувано продължението за архива при се­мейство 2. Гобо и всички проблеми с него, от стр. 820 до стр. 825. 2. В точка 15 бе споменато, че ми беше предаден от Светозар Няголов компакт-диск от семейство Гобо, връчен на няколко лица, но не и на мене. Той беше отворен през месец януари 2000 год. от моя сътрудник Марина Иванова, която направи опис на същия компакт-диск. 3. Пълна изненада за всички. Невероятно изобретение на французите, йезуитите и михайловистите. Оказаха се не само крадци, защото присвоиха архива на Анина Бертоли, който бе обещан на мен, но и лъжци, защото излъгаха онези българи, които извършиха предателството срещу архива. И накрая се подиграха на всички българи. И то жестоко! Невероятно, но е факт! Е, господа чужденци, радвайте се, защото и аз се радвам, че измамихте българските предатели, както и вас измамиха други изпратени при вас предатели, също българи. Да живеят предателите! Сега е времето на предателите! 4. Ето описа какво има в този компакт-диск: а) От пакет 2 на архива са прехвърлени в компакт-диска само 20 лекции (от 18-а до 38-а) на 15-а година на Общия окултен клас - 1935-1936 година. Забележете - половината, а защо не са включени и другите, от 1-ва до 18-а? Защото там има някой българин-михайловист, който с френските йезуити поместват част от годишнината, за да не може с архива и годишнината да се свърши някаква работа. Тук българите, които получиха диска, бяха неприятно изненадани и това бе едно голямо унижение за тях. Разбраха, че също са излъгани! б) От пакет 3 на архива са поместени в компакт-диска от 1 -ва до 19-а лекция на 20-а година на Общия окултен клас 1940-1941 година. Забележете - също половин годишнина, също нарочно, която не ще послужи никому. Но тук трябва да отбележим със задоволство, че същата годишнина аз съм я издал в две томчета от оригиналния текст, който притежавам. Те бяха отпечатани през 1997 год. като „Всеки ден по една добра мисъл" и през 1998 год. като „Прав път", по стария правопис до 1945 год. Издадени са, но предателите там знаят това и изпращат половин годишнина, за да се подиграят с българите, които са техни поддръжници. Продължавайте по същия начин и в бъдеще! Ще остане като поучение на мнозината предатели. в) От пакет 8 от архива са прехвърлени в компакт-диска от 21-ва до 43-та лекция на 21-ва година на Общия окултен клас - 1941-1942 година. Но няма ги също лекциите от 1 до 20, които нарочно не са включени, за да не могат българите тук да издадат нищо. Но за голяма изненада на тукашните българи-предатели, тази 1941-1942 год. е издадена по оригинала от мен, като „Буден ум и будно сърце" и „Великата възможност", през 1999 год. Издадени са от мен, но не от крадците, лъжците и мошениците, както и от предателите! Запомнете много добре това, защото следва драматична развръзка. И вие ще си я проверите сега и след време! 5. Дами и господа чужденци, йезуити и михайловисти. Вие се оказахте не само лъжци, крадци и мошеници, но и големи подлеци. Та вие поставихте на колене вашите застъпници и онези, които писаха писма срещу мен, с които ви разколебаха, та свалихте вече натоварения архив на леката кола, с която трябваше да ми се докара архивът на Анина Бертоли чрез Величка Няголова. Подлостта ви е голяма и съответства на предателството ви спрямо Словото на Учителя Дънов. Тя, подлостта, идва от вчера, тя е днес тук и ще продължи и утре. Непременно ще продължи, защото архивът, който сте запленили незаконно, е у вас и той се държи от Силите на Разрушението. И той ще ви изпрати хора с нови методи, с нови хрумвания и вашата игра ще продължи дотогава, докато на българските предатели това им втръсне и да не могат да понесат унижението си. И тогава ще ви отхвърлят. А дотогава ще гледаме траги-комедията с подставени лица за актьори. А сценарият е написан от Духът на Разрушението. А дотогава ще видим още много големи ваши изпълнения, рожби на подлостта и на покварата. И това трябва да изтече, но чрез вашите слуги тук и идейни застъпници. Ще изтече мътната вода, но трябва и време, за да изтече. А ние ще продължим да описваме тези истории, защото те са предметно учение на всички българи - и от едната ложа, и от другата ложа. Голямо обучение. Необучен няма да остане нито един! Необучен не може да премине нататък. А аз ви благодаря, че ги прекарахте през унижението и за обучението им. Време им е да различават какво е кражба, какво е лъжа, какво е нечестност, какво е измама, какво е подлост и какво е поквара. Това не са думи, а това са състояния на съзнанието им, през които те днес преминават благодарение на вас. И затова те никога това няма да забравят. Ще го помнят. А другите, които идват след тях, ще си го прочетат от „Изгревът". Ето защо ние поместваме историята на откраднатия от вас архив на Анина Бертоли. Думата е точна: откраднат. Та вие нищо не знаехте за него, не знаехте нищо. Узнахте чрез мен и веднага Господарят, на когото служите, ви нареди да извършите предателство към Словото на Учителя Дънов. Днес е времето на предателите. И на покварата! Да живеят предателите и тяхното време! Така те ще се разкрият, оголят и видят от всички. И като премине времето, създадено от Духа на Заблуждението и неговите слуги, то ще дойде друго време! Аз чакам Новото време, създадено от Духа на Истината, което е в Словото на Всемировият Учител Беинса Дуно. Амин. Новото време ще бъде времето на готовите души, изпратени от Невидимата Школа да се преродят или да се вселят и поемат от мен онова, което съм започнал и завършил, както и онова, което е предназначено за следващото поколение, което трябва да го довърши. Но това всичко е по Програмата, която движа, ръководя и осъществявам.