Ани

ЗА МОЛИТВИТЕ 1. В „Изгревът" том XI, от стр. 630 до стр. 680 са публикувани Молитвите на Учителя Беинса Дуно. 2. От стр. 681 до стр. 685 са отпечатани бележки към молитвите, от Вергилий Кръстев. 3. Всички молитви са дадени и преписани от старите ръкописи и от стария правопис са отбелязани в новия правопис след 1945 год. 4. Дадени са чрез старите форми и изрази на изразяване и така трябва да останат. Например на стр. 667, в Целителната молитва в т. 1, втори ред, е написано: „който е говорил с рабат ти". Трябва да остане в тази изразна форма и правопис. Така Святият Дух е дал тази молитва. А всичко останало са човешки разсъждения на изопачени човешки умове, които по начало не знаят кой е Духът, Който носи молитвите, кой е Духът, Който ги сваля от Божествения свят и кой е Духът, Който ги предава на Учителя Петър Дънов. Не знаят и вместо да учат и четат „Изгревът", търсят да изнесат несъществуващи пропуски. А направените пропуски от нас, аз ги изнасям. 5. По някой път има разлики, незначителни, от оригиналното тефтерче на Учителя и някои Негови собственоръчно написани молитви. Той впоследствие е внасял промени. Пример: в „Добрата молитва", стр. 631, стих 6, в оригиналното тефтерче на Учителя е отбелязано: „Ти благославяй живота ни, който посвещаваме на Теб за доброто на нашите братя и ближни". Тук е словоредът в оригинал. Публикуваният текст е също оригинал. 6. Така, както са дадени молитвите, така подред трябва да се преписват в „молитвеното тефтерче" от всеки. Наруши ли се редът и порядъкът, той, ученикът, нарушава и разкъсва последователностите и връзката, която ги свързва. А чрез тази връзка на Съвършенство те са свалени от Божествения свят от онзи Дух, Който ги сваля чрез Учителя Беинса Дуно. А това е Духът на Словото. 7. Молитвите не трябва да се приспособяват към езика, който ще говорят българите в дадено следващо столетие. Ще си останат в своя оригинал. В бъдещото човечеството ще учи онзи български език, на който е публикувано оригиналното Слово на Учителя. Той ще остане като класически български език на Словото на Учителя. 8. На стр. 679-680 в „Изгревът" том XI са дадени дните на седмицата и онези молитви, които трябва да се четат всеки ден. Това е дадено от Учителя. А в Нарядите, публикувани в XI том, от 1897-1918 год., на стр. 716, 719, 721, 764, 766, 767 са дадени упътвания за „Добрата молитва". Тя присъства на всеки събор. А в „Изгревът" том XII, стр. 4-240 в Нарядите от 1919-1950 год., това се вижда много добре, че тя присъства във всеки ежедневен наряд. 9. Беше ми обърнато внимание от Мария Арсова, че е чела от Учителя, който в една от беседите си казва, че всяка сутрин и вечер трябва да се казва, освен ежедневният наряд за деня, и „Добрата молитва" и 91 псалом. Ето защо тук добавяме тази забележка, която е вярна и да бъде за уточнение. Според съставителя това е видно от нарядите. Но редно е да се уточнят в действителност както е било и как трябва да бъде. 10. Беше ми обърнато внимание, че има разлика между молитвите в нарядите и онези, които са дадени в отделната глава. Да, има ги, защото ги има в протоколите и там така са отбелязани. Това са началните години и има пропуски в изписването им. Или пък Учителят ги е дал в първоначална редакция. Ето защо аз не промених нищо. Но на стр. 630-680 те са в своя окончателен оригинал. И по тях трябва да се ръководите. Ако се доберете до тях, ще видите и ще се срещнете с Духа на молитвите. И тогава ще се убедите какво значи молитва, която носи със себе си Дух, Мощ и Сила. Амин!

КОЙ Е УЧЕНИКЪТ, ЗЕМЕН И НЕБЕСЕН? Чрез работата на Пентограмата, ученикът влиза в 5-тях свята на човешката еволюция на человека земен и небесен. Ученик е онзи, който има пряка връзка със Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно. Ученик е онзи, който има пряка връзка, чрез Словото на Учителя, с онзи център, от който излиза това Слово. Ученикът е онзи, който чрез Словото на Учителя прави връзка с Духа на Словото и с онзи център, откъдето слиза Словото. А този небесен център е онзи небесен Престол на Отца на Светлините, на Бога Саваота. Ученикът е онзи, който чрез Словото на Учителя сваля онзи небесен лъч от Отца на Светлините в своето съзнание и оттам - в ума, чувствата и действията си реализира Словото. И Словото става плът в человека земен и небесен. Чело- векът земен, защото е от плът и кръв, и человекът небесен, защото с духа си прави връзка чрез Словото на Учителя си с Отца на Светлините, онзи небесен център, откъдето слиза Животът Вечен на това Слово. Ето това са етапите на пътя Господен на ученика земен и небесен, за да се свърже с Космическия ученик на Всемирното Велико Бяло Братство: 1. Изучаване, работа и приложение с Антиминса. 2. Изучаване, работа и приложение с Пентограмата. 3. Изучаване, работа и приложение със „Заветът на Цветните лъчи на Светлината". 4. Изучаване, работа и приложение със Словото на Учителя Беинса Дуно, Всемировият Учител на Вселената. 5. Чрез Светлината от Словото на Учителя Беинса Дуно ще влезнеш в Света на Любовта и ще крачиш като человек в Дух и Истина. 6. Чрез Виделината от Словото на Учителя Беинса Дуно, която ще влезне в ума человечески и от земен ще го направи человек небесен, и тогава ще влезне в Света на Мъдростта. 7. Чрез Славата (Небесната, Божествена Светлина) от Словото на Учителя Беинса Дуно, която ще влезе в човешката душа и чрез Божествената Светлина на Словото ще я свърже с Божествената Душа на Бога. Само тогава може да влезе в Света на Истината, Свят на Слава Господня. А Духът Христов , Който беше в Мойсея, Исуса и Учителя, ще свърже всичко в едно, защото произлиза от един и същ източник. Христос вчера, днес и утре е един и същий. (Виж „Изгревът" том XII, стр. 368, 369, 370, 371, 372.) Съставено на 3 март 2000 год. от 17до 19 часа в гр. София от Вергилий Кръстев за улеснение, упътвания към материала на „Изгревът" от том XI и том XII.

Антиминсът и Бялото Братство Антиминсът и Святият Дух Антиминсът и Духът Христов Антиминсът и Отца на Светлините Антиминсът и Цветната Пентограма Антиминсът и 5-тях Свята на Пентограмата Антиминсът и человекът земен и небесен Антиминсът и ученикът на Словото Антиминсът и Космическият Ученик * * * * * * * * * * * * Работа с Антиминса Работа със „Завета на Цветните лъчи на Светлината" Работа с Цветната Пентограма Връзката между человека земен и Антиминса Връзката между человека небесен и Завета на Цветните лъчи на Светлината Връзката между ученика и Цветната Пентограма Връзката между ученика и Словото на Учителя Беинса Дуно Връзката между ученика и Космическият ученик на Всемирното Велико Бяло Братство I. ЕЖЕДНЕВНА РАБОТА С АНТИМИНСА 1.В „Изгревът" том XI, стр. 88-90 е дадена статията „Как се работи с Антиминсът". То е безкръвно жертвоприношение за Господнята вече­ря, която е тайна вечеря, на която се установява Тайнството Евхаристия. 2.При ежедневната работа с Антиминса той стои окачен в рамка със стъкло на стената. Застава се пред него с Евангелие в ръка, като преди това почти наизуст трябва да се запамети всичко, което е описано за Антиминсът от стр. 4 до стр. 159. 3. Да си прочете на глас, застанал прав пред него, от стр. 88-90, за да си припомни как се работи с Антиминсът при Господнята вечеря. 4. След това прочита бавно стиховете от Евангелието, посочени в стр. 89, глава VII, от 5 ред отгоре до 9 ред. 5. Чете се глава XI на стр. 89, отгоре от 28 ред до 50 ред. 6. Чете се глава XII, от стр. 89-90. 7. Чете се глава XIII, от стр. 90, като всички стихове от Евангелието продължават със следващите редове. 8. За упътване е дадена гл. XIV на стр. 90. 9. Ежедневната работа с Антиминсът цели да се свърже ученикът със Святия Дух, а чрез Него да се добере до Христовия Дух. А чрез Него ще се добере до Отца на Светлините в Небесната дъга. Чрез нея той ще се влее в Духа на Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно, което е Божествената Троица от Божествения Дух, Христовия Дух и Господния Дух. II. ВРЪЗКА НА АНТИМИНСА СЪС „ЗАВЕТА НА ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ НА СВЕТЛИНАТА" 1. Ученикът може да направи връзка със Святия Дух, Който е Духът на Обещанието от Небесната дъга от Отца на Светлините. Така той може да направи общение със „Завета на Цветните лъчи на Светли­ната", защото Духът на Обещанието е Духът Святий и е портокаленият цвят от спектъра на Небесната дъга. (Виж стр. 15-17 от книжката „Заве­тът на Цветните лъчи на Светлината".) А чрез портокаления цвят от Отца на Светлините на Небесната дъга той влиза в посвещение на едно тяло, на един ум и един дух, когато вижда цялата дъга от Отца на Светлините и проумява стиха „Свят, свят, свят Господ Саваот". (Исай, глава 6, стих 3.) 2. След посвещението си чрез Святия Дух, той се добира до Хрис­товия Дух, Който е сияние на Неговата Слава на Отца на Светлините и образ на Неговото същество и държи всичко със Силата на Своето Слово (Послание към Евреите, гл. 1, стих 3.) Ето тук се установява от ученика, че Христовият Дух е Духът на Обединението, Единението на Небето и Земята, на Битието и Небитието. А Духът Христов се пред­ставя от диамантовите бели лъчи на спектъра на Небесната дъга. 3. Отец на Светлините от Небесната дъга държи и съдържа Све­тата Троица от Божествения Дух, Христовия Дух и Господния Дух. Отец на Светлините държи в ръцете Си Седемте Духа, Седемте лъча от Дъгата, Седемте звезди от престола Всевишен на Бога Саваота. Ученикът чрез Антиминса влиза в общение със Святия Дух, а чрез Него - в общение с Христовия Дух, а чрез Него - в общение с Господния Дух, а чрез трите, чрез Божествената Троица - в общение с Отца на Светлините от Небесната Дъга на Бога Саваота. III. ВРЪЗКАТА МЕЖДУ АНТИМИНСА, „ЗАВЕТА НА ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ НА СВЕТЛИНАТА" И ПЕНТОГРАМЪТ В следващия етап ученикът работи със „Завета на Цветните лъчи на Светлината" и чрез тях, чрез лъчита на Дъгата, той може да влезе в петтях Добродетели от Цветната Пентограма. Така портокаленият цвят, на портокалените лъчи от Дъгата, от Святия Дух, преминава в диамантовите бели цветове на Христовия Дух, Който обединява всички Добродетели от Небето и Земята и е даден в белия цвят в рамото на Пентограмата - Добродетелта (стр. 15-17,40-47, 49-50, 58 от книжката „Заветът на Цветните лъчи на Светлината"). Така жълтият цвят на жълтите лъчи от Дъгата е представен от Духа на Мъдростта (стр. 18-21 от книжката „Заветът на Цветните лъчи на Светлината") и заема рамото на Мъдростта от Цветната Пентограма. Така розово-червеният цвят на розово-червените лъчи от Дъгата се движи от Духа на Любовта (стр. 8-11 от книжката „Заветът на Цветните лъчи на Светлината") и заема рамото на Любовта от Цветната Пентограма. Така зеленият цвят от зелените лъчи от Дъгата се движи от Вечнийт Дух на Вселената, Който движи Дървото на Живота на Небето и Земята (стр. 22-29 от книжката „Заветът на Цветните лъчи на Светли­ната") и Който преминава в Духа на Живота (стр. 12-14 от книжката „Заветът на Цветните лъчи на Светлината"), който управлява Живота Вечен с Божествената Правда. Правдата осъществява опознаване на Вечния живот с познанието на истинния Бог и утвърждаване на Неговия Дух във вътрешния человек на Земята и Небето. Зеленият цвят заема рамото на Правдата в Цветната Пентограма. А зеленият цвят, чрез зеле­ните лъчи от Небесната дъга, е който се управлява от Духа на Живота , един от Седемте Божии Духове. Така синият цвят от сините лъчи от Дъгата се движи от Духа на Истината (стр. 30-32, 55-56, 60 от книжката „Заветът на Цветните лъчи на Светлината"). Тук е връзката между Словото на Бога и Духа на Истината, защото „глава на Твоето Слово е Истината" (псалом 119, стих 160). А глава на Истината е Божественият Дух. Синият цвят заема рамото на Истината от Цветната Пентограма.

18. ПЕНТОГРАМЪТ Тодор Ковачев Ще започнем с откъс от Гьотевия „Фауст". Фауст Не проумявам аз, защо ме питаш - вече те познавам, когато искаш, идвай ти; за вход по избор ти оставям комин, прозорец и врати. Мефистифел Да си призная! Да изляза пак оная дребна пречка ми не дава - петорната звезда на тоя праг. Фауст Нима те ПЕНТАГРАМАТА смущава? На ада син, кажи тогава - ако те спира тя, как влезе в моя дом и как подобен дух бе хванат слепешком? Мефистофел Той спи! Благодаря ви, прелестни създания! Със чудна вещина приспахте го завчас! За тоя ваш концерт длъжник ще съм пред вас! Не си човекът ти, що дявола ще хване! Във сладки сънища го уплетете вие, в море от блянове да тъне той без път! А тук магията веднага ще разбие на някой плъх зъбът Не трябва дълго да заклинам аз - ей там шуми един, сега е той при нас. Зове те царят на мухите, на въшките и на бълхите и заповядва ти тоз час навън ка да се подадеш и тоя праг да разядеш Фауст - събужда се Нима и този път измамен бях? От предоставения на вниманието на читателя откъс от произведението „Фауст", заключението е само едно: За Пентаграмът е знаел и Йохан Волфганг Гьоте. Други титани в литературата, като че ли няма, които да са го използвали в творбите си. Нито Достоевски, нито Толстой, нито Пушкин от руските писатели са споменали нещо за него в произведенията си. Западните: Шекспир, Байрон, Милтън, Оскар Уайлд, Шилер, Юго, Русо, Сервантес, Ибсен и други не са показали в творбите си, че познават тая окултна фигура. Поне аз не съм открил това. Разбира се липсата на отражението й в произведенията им не е доказателство, че не са знаели за нея, за Пентаграма. Може да са знаели, но не са намерили подходящ случай да го покажат. За сега знаем, че само Гьоте е направил това успешно. Фигурата Пентаграм е известна още на древните Мъдреци. Тя е дадена от Великите Посветени на учениците в окултните школи. В ония времена фигурата е била твърде опростена. Литографското копие и цветната картина, която имаме, са дадени от Учителя. Това вероятно е станало в края на миналия век. На учениците, които са били поканени да присъстват на събора през 1912 година в Търново, Учителят е дал Пентограмата, за да се ползват от нея. Познавах фигурата на Пентограма още от малък, защото копието, направено върху хартия от литографския камък, стоеше налично място в салона в Русе. Освен това, майка ми и баща ми имаха Пентаграма изработен от злато. Историята на златните образци на Пентаграма я има разказана в II том, стр. 218 на „Изгревът". Борис Николов увлекателно разказва за идеята на Савка, да се направи златен Пентаграм във вид на украшение, което да се носи от учениците в школата. Затова няма да я повтарям за съществуването на голяма цветна картина на Пентаграма научих едва през студентските си години в София. Един от нашите добри приятели, ученик в школата на Учителя, беше дядо Цочо Диков Ракитски, роден в плевенските села. Казвам „дядо", защото той беше на 80 години тогава, а аз на 20-тина. А и на него му беше приятно да го назовавам така. За него съм разказвал в VII том от сборника „Изгрева". Умен човек беше и ми беше приятно да общувам с него. И ето, вика ме един ден дядо Цочо в дома си ( а домът му представляваше една много малка барачка, за основа на която служеше сандък от някаква машина, с който е била транспортирана). Когато отидох, казва ми: „Чувай дете (това беше негов израз на обръщение към мен) ти се занимаваш и с фотография. Искам да ми направиш голяма снимка на ето това." И извади дядо Цочо една изрезка от доста стар вестник. На изрезката се виждаше черно-бяло изображение на цветния Пентаграм, Тогава той ми разказа за станал инцидент с властите по време на събор в Търново. Един журналист е успял да заснеме Пентаграма, след което го е публикувал в централен столичен вестник, придружен с критични слова. В кой вестник е станало това, не съм запомнил. В изрезката липсваше придружаващият я текст. Разбира се, това което искаше от мен дядо Цочо, го извърших. Мисля, че във фотографската репродукция взе участие и моя приятел Христето Христов, който се задоми, след като приключи следването си, в квартал Прослав на гр. Пловдив, където живее и досега. От фотокопията, които направихме, освен на дядо Цочо, дадохме и на други приятели. Това даде повод да заговорим за оригинала на тоя цветен Пентаграм. Постепенно се изясни, че картината - Пентаграм се пази в банята на частната къща на Паша Теодорова в недобро състояние и навит на руло. Не беше необходимо много умуване. Явно беше, че е необходима реставрация. Споделих идеята с бай Иван. То се знае той я прие с разбиране. След като бай Иван заставаше зад тая идея се заехме да я осъществим. Разговаряхме и с Боянчо Златарев. Така увеличихме групата на трима. Сега трябваше да намерим начин да вземем картината от Паша. Сондажите показаха, че няма да я даде. Съображенията й - неизвестни за нас. Тогава извикахме на помощ Колю Каишев. Те с бай Иван бяха големи приятели. От друга страна Колю Каишев беше в изключително добри отношения с Паша. Но и той не се реши да направи работата легална. Ето защо трябваше да свършим работата без знанието на Паша. Така и направихме. Бдителния читател, следящ поредицата „Изгревът", логично би задал въпроса: „А защо Иван Антонов не уреди вземането на Пентаграма от Паша? Нали той, както прочетохме в VII том на сборника, е живял у тях. Помагал им е. А благодарение на Паша и сестра й Ана се е образовал и завършил висшето си образование. Отношенията са им биле изключително близки." - Да. Точно така е. И до изселването на Паша и Елена Андреева от Изгрева, направено принудително от властите, той, бай Иван общуваше с тях. След тоя процес контактите се намалиха до крайния минимум. Защо? Ами защото Паша не живееше вече на Изгрева, а далеч от него. Комуникативността и на двамата обаче беше твърде ограничена. Паша можеше да се движи само с придружител, защото не виждаше. Иван Антонов - също, защото и той не виждаше добре особено вечер. Имаше така наречената кокоша слепота. Това е обяснението и причината да прибегнем до услугата на Колю Каишев. Изпълнителят беше той - Колю. Сборният пункт беше бараката на бай Иван. Разгледахме Пентаграма. Аз го виждах за първи път. От неправилното съхранение, боите се бяха напукали. Вероятно можеше да се реставрира. Ние обаче се страхувахме при тая манипулация, да не се повреди оригинала. Затова решихме да направим най- напред копие и след това, ако има възможност, да осъществим реставрацията. Така, ако се повреди нещо при възстановяването, да имаме точно копие на оригинала. Решението е взето. Посоката на действие е очертана. Остава да се осъществи. Изборът на художник, който да извърши репродукцията, бе ясен. Това можеше да бъде Цветка Щилянова. Разговора с нея проведох аз. Тя се съгласи веднага, без колебание. Нейните изисквания към нас бяха: да направим хубава здрава, устойчива и лека рамка, на която да опънем платното. За всичко това нямахме никакви проблеми. Братът на Цаню Антонов от Трявна - Трифон Антонов, беше специалист по дървообработването и работеше, като преподавател в института за усъвършенстване на учители в София. Бай Иван му обясни какво трябва да се направи. А той пое задължението да направи рамката в работилницата на института, като спази изискванията на художничката за рамката. И я направи. Отклонения нямаше. Следваше да намерим платно за рисуване и да го опънем върху рамката. И това беше направено. Вече думата имаше Цветка Щилянова. Занесохме рамката с платното и оригинала на Пентаграма в дома й. Тя живееше на ул."Мальовица" по това време. Платното бяхме грундирали по нейно указание предварително. Когато всичко беше поставено на стативите Цветка каза, че няма да може да се справи с чертането на Пентаграма. Отстранихме тази пречка, като с тая задача се заех пак аз. Сега вече майсторът художник трябваше да покаже изкуството си. И тя го показа. В това не се съмнявахме. Нали затова се обърнахме към нея. Кога стана това? - Датата е 19 юли 1963 година. Така е и записала Щиля- нова в десния долен ъгъл на картината - Пентаграм. Разплатихме се и прибрахме творбата. Сега къде да я съхраним? Тя е голяма. Размерите са 138 см. широчина и 178 см. височина. Да я наролим, значи да повторим невежеството, проявено при оригинала и да получим същия резултат. Заръката на Цветка беше да не се сваля платното от рамката. Трябваше да я съхраняваме там, където има условия за това При мен и при бай Иван нямаше такива. Оставаше това да направи Боянчо. Той имаше хубава къща близо до Изгрева, където живееше с рождените си сестри - Димка и Лунка. Така и направихме. Сложихме я зад гардероба в стаята му. Излишно е да казвам, че всичко се извършваше тайно. Тогавашната комунистическа власт би съсипала всичко, ако узнаеше за такива еретични, според нея, начинания. А извършителите ги чакаше подходящо наказание. Но всичко мина добре. Никой не се разприказва на неподходящо място. Преди да я укрием у Боянчо направихме цветна снимка. Това направи Николай Монов от Дунавци - Видинско. Той имаше фотолаборатория, правеше художествени снимки. Имаше такива умения. Само че точно с тая работа не се справи. Отиде си от тоя свят с несвършена работа. Къде му е наследството не знам, за да вземем негативите и да свършим работата му. Чух, че ги е дал на Илияна Иванова от Шумен. Друг слух е, че ги е занесъл в Бургас и предал на Милка Крапева. Вярно ли е всичко това - не знам. Сега, обаче, ще направим това, което Николай не направи от липса на воля и залитане по разни хубавици. Спомням си с горчивина, че Елена Андреева много чакаше тая фотография, но така си отиде от тоя свят, без да я види. Лично аз много съжалявам за това. А тя заслужаваше да я зарадваме с такова фотокопие. През пролетта на 1986 година си прибрах Пентаграма от Боянчо. Аз вече имах условия да го съхранявам. От тогава той е у нас. Наскоро след това Боянчо се пресели в невидимия свят,- По време на контактите си със Щилянова по повод Пентаграма, имах възможност да слушам от нея преживяванията, които е имала, когато е рисувала Учителя. Тогава от нея научих, че Той е бил инициатора за рисуването на тоя портрет от нея. С какво вълнение разказваше за срещите си с Него по време на сеансите. Запомнил съм от нея, че й е направило впечатление, как Той е слизал от стаята си и как старателно е нагласявал шала, с който се намятал и който виждаме изобразен на портрета. Всичко това тя разказваше с вълнение и радост при тия спомени. Предаваше състоянието си и на слушателя. След като Цветка Щилянова завърши работата си по Пентограма и ние си го прибрахме, нямаше време да извършим възстановяване на оригинала. Бързахме, да не би по някаква причина Паша да разбере, че той е изчезнал от банята й. Затова, по обратния ред го върнахме на мястото му. После вече не се създадоха условия да довършим замисленото от нас начинание. Къде е сега оригинала? Доколкото ми е известно, той се намира в къщата на Сава Симов - наследника на Йорданка Жекова на Изгрева. Ако е така, то е добре, защото в неговото жилище има подходящи условия да се съхраняват такива неща. Сега идва ред да видим какво представлява Пентаграма, какво е закодирано в него, как се тълкуват изображенията, които се виждат върху платното? Отговора на това се съдържа в поясненията, дадени от Боян Боев по изказвания на Учителя. Какво пише той? - Ще го прочетете в неговата статия „Пентограмът". Към всичко това няма какво аз да добавя. Заключението е едно: Само разумният ученик може да се ползва от силите, които излъчва Пентаграма. Който го притежава, трябва да го пази, да не се повреди, да внимава Мефистофел да не го приспи, защото царят на мухите, на въшките и на бълхите, може да заповяда на някой плъх, да го унищожи и когато се събуди, да констатира, че отново е бил измамен. Следователно, притежаването на Пентаграма означава още, че трябва да имаме будно съзнание и насън и наяве. Комунистите откраднаха тая форма и я ползваха за свой символ наред с кръстосаните сърп и чук. До скоро, тоя техен символ, петолъчната червена звезда, стоеше на върха на техния партиен дом в столицата. Отначало те си рисуваха петолъчката в правилна геометрична форма. Но понеже имаше нещо криво в ума им, в сърцето им, в съзнанието им, то те започнаха да я рисуват деформирана, разкривена, изопачена. Отражението на това изопачаване не закъсня. Силите, които стояха зад тая форма, ги провалиха. Съзнателно или несъзнателно те изоставиха петолъчката, като свой символ и приеха сега червената роза, да ги символизира. Ще видим какво ще им донесе тя? А учениците на школата трябва да бъдат внимателни, защото природата не понася изопачаването на формите, които ни е дала. [Преди да се работи с Пентограмата трябва основно да се проучи и да бъде с чисто сърце, светъл ум и праведна воля!]

17. КАК БЪЛГАРИТЕ ПОСРЕЩНАХА ПЕНТОГРАМАТА? Официалните власти направиха обиск, взеха цветната Пентограма от Горницата в гр. Търново, свалиха я, намотаха я на руло и години тя стоеше в Дирекцията на полицията. Духовенството и църквата водиха злостна кампания срещу Пентогра- мата, упреквайки, че г-н Дънов си направил икона и сам се е изрисувал. На цветната Пентограма художникът Ф.Шламбора бе изрисувал вместо портрета на Христа, който е в черно-бялата пентограма, образа на Учителя Дънов. (Виж Изгревът, том IX, стр. 452-453). Пентограмата бе заснета и поместена в българските вестници със злостни клевети срещу нея. Това продължи десетилетия наред. Предоставяме една изрезка от в-к София за доказателство на твърдението ни: „Разговор с Учителя Дънов". Вестник „София" бр. 150 РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ [1] За иконата и за идеалния човек. За Лулчев и за присъдата на Тимеви. - „Вие българите" От няколко деня отново се заговори за „учителя" Дънов и неговата секта. Даже се клишира и една икона на самия Дънов. Редакцията на в. „София" изпрати вчера един от своите сътрудници, който има щастието да говори с „учителя", защото наистина достъпа до него не е тъй лесен. Първият въпрос, който е задал нашият сътрудник, е бил: - Кажете нещо по иконата господин Дънов? Вярно ли е, че вие сте светец и че можете да сторите всичко каквото пожелаете? - Полицията извърши едно беззаконие, като влезе в един частен дом и взе една картина, върху която няма никакво право. Това е беззаконие на грешния човек. - Слушайте, докато вие българите (като че ли той не е българин б.р.) не се покаете, ще бъдете унищожени. Ако не бях аз да предотвратя, България отдавна би загинала(!?) Аз съм идеалния човек, на картината е изобразен само идеалния човек, който си е показал двете ръце, че са чисти. Сегашният човек е един отпадък от първообразния човек, който е божие подобие. Петоъгьлника изобразява пътя на идеалния човек - любов, мъдрост, истина, правда и доброта. Вратата - през нея трябва да мине идеалният човек. Тоягата - закона на правдата. Ножа - словото, разумното у човека. Чашата - страданията, книгата - съвестта, съзнанието у човека. Кандилото - божествения живот (любовта), която трябва да блика у човека. Дървото - истинската храна на човека. Окото - Бог, който всичко вижда. Крилатото колело върху земята е крилатата душа на човека. Това е една обикновена картина, както всяка друга. След тия обяснения, нашият сътрудник е задал и следния въпрос на Дънова: - Защо вашия пръв последовател Лулчев е недоволен от присъдата на двете Тимеви и е поискал да се апелира делото, за да получи и „лихвите" върху откраднатите скъпоценности на Гела. - „Лулчев е като вас, българин, роден от грешни родители. Той е само позлатен, но не златен. Не ме интересуват неговите работи. Гела била самотна. Та всички, които не са с мене, са самотни." - Кажете нещо и за мене - моето бъдеще? - го запитва нашият сътрудник. - Как е вашето име? - Рашо. - Много добре. Вие сте щастливец, защото имате в името си буквата „Ш"(?!) ---------------------------------------- [1] В статията личи грубата перрефраза на думите на Учителя, ако въобще е имало реална среща.

Вергилий Кръстев 16. ЦВЕТНАТА ПЕНТОГРАМА I. УПЪТВАНЕ По времето на събора в гр. Търново в Горницата на вилата, освен другите чертежи и символи, била окачена и цветната Пентаграма. Тя е била нарисувана по идея на Учителя Дънов от руския художник емигрант-белогвардеец Ф. Шламбора, като отдолу стои името му и датата 19.VIII. 1922 г. (Виж Изгревът том. IX, стр. 452-453). Тя е била с размери 138 см. широчина и 178 см. височина и е била закрепена на рамка. Над Пентограмата са изрисувани три херувима в детски образи - два в профил, един в анфас с големи разтворени крила, символизиращи Божествения Дух, Христовия Дух и Господния Дух. Кръгът на Пентограмата, който в черно-бялата се образува от думите „В изпълнението Волята на Бога е силата на човешката душа", то тук е дадена дъгата, разложена в 7 цвята. Надписът започва отдолу и продължава от ляво на дясно и опасва целия кръг, образуван от седем цветната дъга. На върха на Пентограмата, заеман от Истината, е нарисуван образа на Учителя Дънов до пояс с разтворени ръце и длани с ореол на главата му. Книгата е отляво, а отдясно вместо свещ е нарисуван стар светилник от времето на Скинията на Мойсея. В дясно е свещеният подпис на Учителя Беинса Дуно. Окото в ляво и Дървото от дясно са извън върховете на хоризонталното рамо на Пентограма, представено от Мъдростта. Долу, широкият път с широката врата при левия долен крак на Пентогра- мата, както и стръмният път от дясно са дадени извън рамената на Пентогра- мата, този на Истината и на Любовта. Долу е нарисувано колело с крила, изобразяващо Духа Господен, който със своите облачни крила е покривал през деня пътуващия Израел по пустинята. Под колелото е нарисуван като слънце онзи огнен стълб, който е водел израилтяните през нощта в пустинята. „И Господ предхождаше пред тях, деня в стълп облачен, за да ги управя по пътя, а нощя в стълп огнен, за да им свети, та да вървят деня и нощя." Изход гл.13. ст.21 Отдолу извън кръга на Пентограмата са нарисувани 5 ангели с крила в детски образи, изобразяващи, че са носителите на 5-те добродетели на Пен- тограмата. Буквите, изписани в малките триъгълници, образувани от 5-те върха и рамената на триъгълниците означават: „Исус Христос син Божий Спасител". Другото останало съответствува на черно-бялата Пентограма. II. КАК СЕ РАБОТИ С ЦВЕТНАТА ПЕНТОГРАМА В Пентограмата е сътворено цялото Битие на Вселената. И ученикът тръгва сам с помощта на Учителя или по-точно казано човешката душа, излязла от Битието на Духа се връща отново към Божествения Дух, като по пътя си минава през Пентограмата през Добродетелта, Мъдростта, Любовта, Правдата, Истината. Като преминава през всеки един свят от петте свята на Пентограмата е потребно да изпълнява винаги Волята на Бога. Каква е Волята на Бога през света на Добродетелта? - Да се изявява Христовата Слава като Дух на Словото в живот и плът. Каква е волята на Бога през света на Мъдростта? - Да се изяви Силата на Виделината като Дух на Виделината за човешката душа. Каква е волята на Бога през света на Любовта? - Да се изяви Силата на Любовта чрез Светлината като Дух на живота. Каква е волята на Бога през света на Правдата? - Да се изяви силата на Духът Божий като Сила, управляващ живота на Битието чрез Вечния Дух- Каква е волята на Бога през света на Истината? - Да се изяви Свободата на Духа, като живототворящ Дух на живота. III. ЦВЕТОВЕТЕ НА РАЗЛИЧНИТЕ ПЕТ РАМЕНА ОТ ПЕНТОГРАМАТА И ВРЪЗКИТЕ ИМ СЪС „ЗАВЕТА НА ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ НА СВЕТЛИНАТА" * Добродетелта е нарисувана с бял цвят, защото чрез нея се изявява Христовата Слава, която е проявление на Духа Христов, който е с диаманто- ви - бели лъчи (Виж „Завета на цветните лъчи на Светлината", стр. 40.) След като се изкаже формулата 1., тогава се отваря на посочената стр. 40-41 и се работи с тях. Чете се за Диамантовите бели лъчи. Мъдростта е нарисувана с жълт цвят, защото чрез нея се изявява Духът на Виделината, която е с жълти лъчи на Дъгата. След като се изкаже формулата 2. Тогава се отваря на стр. 18 - 21 от „Завета на цветните лъчи на светлината" и се чете и проучава за жълтите лъчи. Любовта е нарисувана с розов цвят, защото чрез него цвят се изявява Духът на живота, който е розов цвят от дъгата. След като се изкаже формулата 3., тогава се отваря стр. 49 от „Завета на цветните лъчи на светлината" и се чете за Розови лъчи, както и на стр. 60 и се чете за Розовия цвят. Правдата е нарисувана с зелен цвят, защото чрез нея се изявява Силата на Духа управляващ живота на Битието, който е Вечния Дух. След като се изкаже формула 4., тогава се отваря на стр. 22-29 и се чете от „Завета на цветните лъчи на светлината" за зелените лъчи. Истината е нарисувана със син цвят, защото чрез нея се изявява Духът на Истината, който ни води в Духа на Свободата, който се проявява като животворящ Дух на живота. Като се изкаже формулата 5., отваря се на стр. 30 - 32 от „Завета на цветните лъчи на светлината" и се чете за Сините лъчи. После се отваря на стр. 60-61 и се чете за Плодът на Любовта, който се сътворява от Седемте Духа на Дъгата, които сътворяват Седемте цвята на Дъгата. Накрая се чете заповедта на Учителя от стр. 61. Ето така се работи с цветната Пентограма, свързваща се с Дъгата на седемте Божии Духове на „Завета на цветните лъчи на светлината". Амин. 10 ч. с. 10.01.2000 IV. ЦВЕТОВЕТЕ НА РАЗЛИЧНИТЕ ПЕТ РАМЕНА НА ПЕНТОГРАМА I рамо - Добродетел е с Белия цвят II рамо - Мъдрост е с жълтия цвят III рамо - Любов е с розовия цвят IV рамо - Правда е с зеления цвят V рамо - Истина е бледо (светло) син цвят Така са дадени в оригиналната цветна Пентограма от Учителя и нарисувани от художника Ф. Шламбора на 19 август 1922 г. Цветовете на рамената са такива каквито са дадени от стр. 854 „Изгревът" том XII Потвърждението се намира и в книжката на „Завета на цветните лъчи на светлината". Думата „Добродетел" има значение, че се е реализирало най-малкото Добро чрез човешката воля. Най-малкото Добро и Добродетел са в единствено число. Но „Добродетел" се употребява и като сборно, събирателно понятие - като 5-тех рамене от Пентограмата, като 5-тех Добродетели на: Добродетелта, Мъдростта, Любовта, Правдата, Истината. Тогава се казва: „Петтях Добродетели". Когато дойдем до онова време, когато ще публикуваме всичко това, което съм събрал за „Завета на цветните лъчи", тогава ще дадем необходимите упътвания за работа с тази книжка. Първо се работи с Антиминса. Второ се работи с „Класа на Добродетелите". Трето се работи с Пентограма. Четвърто се работи с Цветния Пентограм. Пето се работи със „Завета на цветните лъчи на светлината". Ето това са етапите на петтех върхове на Живата Пентограма, които означават човешката еволюция от милиони и милиарди години, за да може чело- века земен да се претвори на человек небесен. Словото на Учителя Дънов е за человека небесен. „Изгревът" е също за человека небесен. А человекът земен ще върви по своя път, ще учи, ще прилага, докато стигне до реализиране на най-малкото Добро, за да се добере до първото рамо на Пентограмата, където е Добродетелта. А след това го чака дълъг, дълъг път на обучение.

15. [ НАРЯД НА УЧИТЕЛЯ ЗА ПЪТЯ НА УЧЕНИКА ПО СТЪПКИТЕ НА ДВИЖЕЩАТА СЕ ПЕНТОГРАМА У ЧОВЕКА ]* 1. Доброто семе, което Господ е посял в твоята душа ти поливай за да израсти; защото това семе носи всичките блага за твоята душа. Слушай Господа Който те учи и душата ти ще получи мир който превъзхожда всичко. Псал. 119; 1 - 8 2. Добрите желания, които Небето е вложило в тво­ето сърдце прилежно ти отглеждай; защото те носят за теб всичките радости на животът. Не отлагай доброто, което ръката ти дава да вършиш. Защото в това се Господ весели. Слушай го всякога за да те благослови. Псал. 119; 9-16 3. Добрите мисли, които Господ сам е внесал в твоето сърдце ти не опъждай; храни ги с млякото на животът за да укрепнат; защото в тях Господ е поставил всичките сладо­сти на животът за тво­ята душа. Пази ги като зеницата на окото си и Господ ще благоволи в теб. Псал. 119; 17-24 4. Подвизавай се в добрия подвиг Ходи в пътят на животът с вяра и Господ ще преобърне всичко да ти съдействува за добро. Пази Словата му. Изпълняй волята му и ще познаеш Истината; Тогава Господ ще ти е всегдашно веселие Псал. 119; 25-32 5. С Добродетелта Господ основа светът и е положи крайъгълен камак в осно­вите на душата. Затова пази това съкровище скри­то в дълбочините на тво­ето сърдце, защото в него е поставено твоето ща­стие, което Небето ти е отредило. Псал. 119; 33-40 6. С Правдата Господ утвърди и съгради све­тът и е постави свое мерило в душата да й показва пътят към Небето. Пази тая Небесна мярка като пробен камак да узнаваш и познаваш всички неща; Защото в тоя камък е скрита сполуката на твоята душа. Псал. 119; 41 -48 7. С Любовта Господ направи всяка жива твар и с нея вдъхна в человека дихание на живот и той стана жива душа; Затова Той е поста­ви Кърмилница на душата да е храни с млякото на животът. Съхранявай това мляко в сърдцето си за да си жив. Псал. 119; 49-56 8. С Мъдростта Господ създаде светът и постави всяко нещо на местото му; Затова Той е постави наставник на душата; Слушай гласът на този твой наставник за да ти е добре през всички­те дни на твоето пришелствувание на земята. Внимавай в Нейните Слова на животът. Псал. 119; 57-64 9. С Истината Господ произведе светът и тури образ на всичко да се познава; Затова Той е постави светилник на душата за да е упътва в Пътят на животът. Пази този светилник да не угасне за да ти е добре през всичкия твой живот на твоето пребъдвание на земята. Псал. 119; 65-72 10. С Милостта Господ съгради жилището на ду­шата и с нея е пази от всички злини; Затова Той е постави целител на нейните болки и грешки; Затова пази милостта в твоето сърдце за да си здрав и щастлив през дните на животът си, не е отдаличавай от вратата на жилището си. Псал. 119; 73-80 11. Следвайте, което е истино, което е честно, което е праведно което е чисто, което е любезно, което е доброхвално, ако има някоя добродетел и ако има някоя похвала това разми­шлявайте. И Господ ще съхрани сърдцата ви от всяко зло и лукаво помишле- ние и ще ви придаде сила за да струвате което е Нему угодно. Псал. 119; 81 -88 12. Заради това възлюблен и изрботвайте спасението си с благочестие; Защото Бог е Който действува в вас хотението и действуванието според Неговата добра воля. Да бъдите безукоризнени и незлобиви чада Божии непорочни да светите пред светът да сте пример на всички. Псал. 10; 3 13. А сега отхвърлете и вие всичко това, гняв, ярост, злоба, хуление, срамотии речи от уста­та си. Недейте говори лъжа един на друг като се съблекохте вече от стария человек с делата му. И като избрани Божий, облечете се в Милосердие, благост, смиреномудрие, кротос, дълготърпение. Псал. 17; 6 14. Претърпявайте си един на друг, и един на друг си прощавайте, ако би някой да има тъжба връх някого; Както Христос е простил вам, така и ви; И над всичко това облечете се в любовта, която е свързка на съвършен­ството. И мир Божий да владее над сърдцата ви. Словото Христово да се вселява в вас богато. Псал. 6; 4 15. За това отхвърлете лъжата, и всякой с ближният си говорете Истината. Защото сми удове един на друг; Гневайте се и не съгрешавайте. Слънцето да ви не завари в разгневението ви. Нито давай­те место на дяволът. И не оскърбявайте святийт дух Божий с когото сте запе­чатани за денът на искупуванието. Псал. 7; 4 16. А плодът на Духът е Любов, радост, мир, дълготърпение, благост, вяра, кротос, ми­лосърдие, въздържание, против таквиз н яма закон. Ако духом Живеете, Духом и да ходите. Да не бивами тщеславни та да се раздразняваме един друг и един друг да си завиждами. Псал. 21; 5 17. Любовта дълготърпи, благосклон­на е. Любовта не завижда; любо­вта не се превъзнася не се горди, не безобразствува, не дири своето си, не се раздражава, не мисли зло; На неправдата се не радва, а срадва се на Истината, всичко претърпява на всичко хваща вяра, на всичко се надее всичко търпи. Псал. 13; 7 18. Които ще въздаде всекиму според делата му; жи­вот вечен на тези, които с постоянството в доброто дело търсят слова, почест и безсмъртие; и презрение и гнев на тези, които упорствуват и се не покоряват на Истината. Затова трябва да се стремим да имами удобрението в душата си от Бога. Псал. 73; 10 19. Истина ви казвам, Аз съм вратата; през мен ако влези някой спасен ще бъди и ще влези и ще из- лези и паша ще намери. Мойте овци слушат моя глас и аз ги познавам и те идат вслед мене. И Аз им давам Живот вечен и няма да загинат, никой няма да ги грабне от ръката ми; Това е волята на Отца. Псал. 63; 7 Душата си ти подигни в Господа за бъдни дни в основа чист живот положи с сърце пълно с любов ти служи. 15-ТЕ СТЪПАЛА НА БОЖИЯТА ЛЮБОВ: Любовта дълготърпи, благосклонна е Любовта не завижда не се превъзнася не се гордее не безобраствува не дири своето си не се раздражава не мисли зло срадува се на истината Любовта всичко претърпява на всички хваща вяра на всичко се надее всичко търпи Любовта никога не отпада. Първо Послание към Коринтяните Глава 13 Любовта грешките не вижда, а само доброто. „Господи на Любовта, Ти си изпълнението на всичкия закон вътре в нас. Ти си радост на всички от сега за през всичките векове." Свещеният подпис на Духа Беинса Дуно 24. IX. 1921 г. ------------------- * Нарядът е написан с почерка на Учителя на отделни малки, еднакви по големина и форма листчета, като всеки номер е на отделно листче. На плика, в който са съхранявани, има стенографска бележка: „Наряд от Учителя. [...] Мисли за всеки ден."

Вергилий Кръстев 14. УПЪТВАНЕ ЗА РАБОТА С ПЕНТОГРАМАТА I. УПЪТВАНЕ Трябва основно да се проучат всички материали от „Класът на добро­детелите". Трябва да се проучи и разбере, че чрез Пентограмата е работило едно предишно поколение. От последователите на Учителя Дънов, влезнали в поредицата „Изгре­вът", аз не срещнах нито един, който да можеше и да знаеше как се работи с Пентограмата. Бяха събирани десетки години онези ръкописи, които даваха някаква представа. Но в основната си част бяха материалите, които ми бяха предаде­ни от Мария Тодорова. Тя не можа да ми каже нищо повече от това, което се изнася, защото те бяха заети с борбите, които се водеха непрекъснато между последователите на Учителя Дънов. Но това, което бе спасено и събрано, все пак не е малко, макар че липсваха материалите от първите две години на „Кла­сът на Добродетелите". Поместих онова, което бе съхранено, за да има човек нагледно представа, че работата с Класът на Добродетелите е траела три - четири години (Виж „Изгревът", том II, стр. 208, 218; „Изгревът" том V, стр. 615 -619). Много добре да се усвои целия материал за Пентограмата - описание, наряди, правила, обяснения. Пентограмата се поставя в остъклена рамка, окачва се в онази стая, в която ученикът работи. В тази стая други лица не трябва да влизат. Ако притежателят на Пентограмата не може да спазва чист живот с чисти чувства, светли мисли и праведни постъпки, то по-добре е за него да не я окачва в дома си. По-добре да стои навита на руло и да чака своето време, когато ще има условия да бъде окачена. Пентограмата е могъщо оръжие за съзидание и за добро. Пентограмата е могъщо оръжие за разрушение и за зло. Затова бъдете внимателни с нея. Човек може да се ползува от съзидателните сили, които са в нея, както за своята еволюция, за духовното си сътворяване и за вътрешния духовен път, през който трябва да премине. А етапите на Пътя му са обозначени в Пентограмата. Всички материали за Пентограмата бяха подготвени, събрани в едно ця­ло в дните 7 януари (петък) и 8 януари (събота) през 2000 година. Амин. II. КОГА СЕ ДАВА И СВАЛЯ ОТ НЕБЕТО ПЕНТОГРАМАТА Пентограмата се предава на Учителя Дънов на 13 февруари 1900 година от Господ Емануил. Ето какво е записал Учителят Дънов в едно свое тефтерче: „Февруари 13,1900 год. Господният Дух говори: Познавам аз сърцата на всички. Не са толкова чисти и свети както си ги мислите. Тези които ви заоби­калят са развратни до корен, те всички са чада на беззаконие, синове на блу- деяния, но нито един не ще успее против Моето решение. Защото съм Аз, Кой­то сам те водя, няма ухищрение против мене, което да може да успее. Ти си победител! Ето ще приемеш един знак от мене: в тоз месец. Говори ясно. Господ те чува. Той беше отгоре ти и наблюдаваше твоите мисли и желания. Това Слово, което ти се дава, е вярно. Да бъде Господ твой благословен. Сега и винаги. Твой Господ Емануил." III. ВСТЪПЛЕНИЕ ЗА РАБОТА С ПЕНТОГРАМАТА ВЪНШНИЯТ КРЪГ I. Човек застава пред Пентограмата и да смекчи Силите, които протичат в нея, то мислено прекарва със светъл лъч един външен кръг около Пентогра­мата. Изговаря следната формула: „Търсете първом Царството Божие и Неговата Правда и всичко дру­го ще ви се приложи". Мисленият светъл кръг започва от точката долу и се прекарва от ляво надясно. II. Вторият кръг започва от същото място долу и със светъл мисловен лъч се прекарва от ляво на дясно. Прокарва се като вътрешен концентричен кръг на няколко сантиметра по-навътре от външния кръг, който вече сме прека­рали. Изрича се следната формула: „Бог толкова възлюби света, щото даде Сина, Своего Единородного, за да не погине всякой, който вярва в Него, но да има Живот вечен." III. Пристъпваме към изговарване на думите, опасващи петте върха на Пентограмата, който кръг затваря самата Пентограма: „В изпълнението Волята на Бога е силата на човешката душа" IV. ОТВАРЯНЕ НА ПЕНТОГРАМАТА Три пъти се изрича формулата „В изпълнение Волята на Бога е силата на човешката душа." Започва да се отваря Пентограмата чрез формули, като се започне от левия долен връх, на който е написано Добродетел и се върви по рамото на петоъгьлника и се стига до рамото на Мъдростта, после се слиза по рамото на Любовта, качва се по рамото на Правдата, отива се на върха и се слиза по рамото на Истината. Пентаграмата е отворена, извървян е пътя по нея с формулите и отново се затваря. Изговарва се по реда описан по-горе следните формули: „В изпълнението волята на Бога, чрез Добродетелта е силата на човешката душа." „В изпълнението волята на Бога, чрез Мъдростта е силата на човешката душа." „В изпълнението волята на Бога, чрез Любовта е силата на човешката душа." „В изпълнението волята на Бога, чрез Правдата е силата на човешката душа." „В изпълнението волята на Бога, чрез Истината е силата на човешката душа" V. РАЗГРЪЩАНЕ НА ПЕНТОГРАМАТА Три пъти се изговарят думите от външния кръг на Пентограмата - „В из­пълнението волята на Бога е силата на човешката душа". Отваря се отново Пентограмата като се започва произнасяне на форму­лите от левия връх долу, на който е обозначена Добродетел: "В Божествения план е, аз да раста в Добродетелта." "В Божествения план е, аз да цъфтя в Божията Мъдрост." "В Божествения план е, аз да зрея в Божията Любов." "В Божествения план е, аз да възраствувам в Божията Правда." "В Божествения план е, аз да живея в Божията Истина" Амин VI. ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ВЪТРЕШНА ВРЪЗКА С УЧЕНИЦИТЕ НА ВСЕМИРНОТО ВЕЛИКО БЯЛО БРАТСТВО Застава се пред Пентограмата и се произнася три пъти „В изпълнението Волята на Бога е силата на човешката душа." Започване да се произнасят формулите към Пентограмата по друг ред, именно: Нема Любов като Божията Любов. Само Божията Любов е Любов. Нема Мъдрост като Божията Мъдрост. Само Божията Мъдрост е Мъдрост. Нема Истина като Божията Истина. Само Божията Истина е Истина. Нема Правда като Божията Правда. Само Божията Правда е Правда. Нема Добродетел като Божията Добродетел. Само Божията Добродетел е Добродетел. Нема Слава като Христовата Слава. Само Христовата Слава е Слава Божия. Нема Сила като Силата на Духа. Само Силата на Духа и Сила Божия. Амин VII. ВЕЛИКИЯТ УЧИТЕЛ НА НЕБЕТО Трите големи букви, изписани горе отляво и отдясно на върха, са „В" и „У", а отдолу, между двата крака на Пентограмата, е буквата „Ж". Затова те означават „Великият Учител на Живота". Кой е този Учител? Отговорът се дава от същите букви, а това е „Великият Учител на Небето". Долната буква е нари­сувана така, че може да се чете веднъж на „Ж", а друг път на „Н". Сега, чрез формулите се обръщаме към Господа Емануил, който е сва­лил Пентограмата от Небето. Да се прославиш Господи в нас чрез Любовта Си. Да се прославиш Господи в нас чрез Мъдростта Си. Да се прославиш Господи в нас чрез Истината Си. Да се прославиш Господи в нас чрез Правдата Си. Да се прославиш Господи в нас чрез Добродетелта Си. Да се прославиш Господи в нас чрез Славата Си. Да се прославиш Господи в нас чрез Духът Си.

13. НАРЯД ЗА ПЕНТОГРАМАТА 1923 година* По нареждане на Любезния ни Учител, Съобщавам ви, че всички братя и сестри, които са ученици на школата на Всемирното Бяло Братство и тези, които са участвували в събора, ще им се даде следующия наряд, който влиза в сила от 23 септември т.г., а именно: Изпълнението на наряда ще става всяка сутрин при започване изгрева на Слънцето. ЗА ПЪРВА СЕДМИЦА (Неделя) 1. Прочитането 15 гл. От Евангелието на Йоана и размишление върху първия стих: „Аз съм истинната лоза и Отец ми е земеделецът". 2. Добрата молитва 3. „Нема любов като Божията Любов [Н.Л.К.Б.Л.] Само Божията Любов е Любов" (три пъти) [С.Б.Л.Е.Л.] ЗА ВТОРА СЕДМИЦА (Неделя) 1. Прочитане 15 глава от Евангелието на Йоана и размишление върху 5 стих: „Аз съм лозата, вие пръчките, който пребъдва в мене и Аз в него, той приноси плод много, защото без мене не може нищо да сторите." 2. Отче наш 3. „Нема Мъдрост като Божията Мъдрост [Н. М. К. Б. М.] Само Божията Мъдрост е Мъдрост" (три пъти) [С. Б. М. Е. М.] ЗА ТРЕТА СЕДМИЦА (Неделя) 1. Прочитане 15 глава от Евангелието на Йоана и размишление върху 10 стих: „Ако държите моите заповеди ще пребъдете в Любовта ми, както съм Аз държал заповедите на Отца си и пребъдвам в Неговата Любов." 2. Лозинка 3. „Нема Истина като божията Истина [Н. И. К. Б. И] Само Божията Истина е Истина" (три пъти) [С. Б. И. Е. И.] ЗА ЧЕТВЪРТА СЕДМИЦА (Неделя) 1. Прочитане 15 глава от Ев. на Йоана и размишление върху 16 стих: „Не избрахте вие мене, но Аз вас избрах и поставих ви да идете вие да принасяте плод и плодът ви да пребъде; щото каквото поискате от Отца в мое име, да ви даде." 2. Молитвата на Триединния Бог 3. Молитва на братството 4. Молитва - Хвала 5. „Нема Правда като Божията Правда [Н. П. К. Б. П.] Само Божията Правда е Правда" (три пъти) [ С. Б. П. Е. П.] ЗА ПЕТА СЕДМИЦА (Неделя) 1. Прочитане 15 глава от Евангелието на Йоана и размишление върху 26 стих: „А когато дойде Утешителят, когото Аз ще ви изпратя от Отца, Духът на Истината, който от Отца изходи, той ще свидетелствува за мене." 2. Молитва за плодовете на Духа 3. „Нема Добродетел като Божията Добродетел [Н. Д. К. Б. Д.] Само Божията Добродетел е Добродетел" (три пъти) [С. Б. Д. Е. Д.] ЗА ШЕСТА СЕДМИЦА (Неделя) 1. Прочитане 16 глава от Ев. Йоана и размишление върху 23 стих: „И в оня ден нема да поискате от мене нищо. Истина, Истина ви казвам, че всичко каквото попросите от Отца в мое име, ще ви даде" 2. Молитвата на Царството 3. „Нема сила като Силата на Духа [Н. С. К. С. Д.] Само Силата на Духа е Сила Божия." (три пъти) [С. С. Д. Е. С. Б.] ЗА СЕДМА СЕДМИЦА (Неделя) 1. Прочитане 17 глава от Евангелието на Йоана с размишление върху 3 стих: „А това е живот вечни, дето да познаят тебе Единаго Истинаго Бога и Исуса Христа когото си проводил." 2. Преповторение на всичките предишни шест седмични четива (наряди) и прочитане текста на един стих, които беше избран за всяка седмица, без да се четат отбелязаните глави от Евангелието. 3. „Да се прослави Името Божие на земята, както е горе на Небето" (три пъти) Този наряд е само за неделните дни (седмици), като се преповтаря, а през другите дни от седмицата са свободни да се молят, както ги ръководи Духът, като се чете и Молитвата на Братството. Нарядът ще се даде само на ония братя и сестри от Школата, които ще го изпълняват. Досегашните гимнастически упражнения остават в сила и за през тази година. Трудовият час остава и занапред. „Празникът на труда" ще се отпразнува на 22 септември нов стил, в които ден ще започне труда (виж стр. 361 от Търновските беседи от 1922 г.) За новоначинаещите братя и сестри ще им се даде за наряд през годината да четат под ред всеки ден по една глава от Новия завет, като започнат от Ев. на Матея и свършат с Откровението. Да се молят с Добрата молитва и Отче наш. Ще им се даде пост, третият петък от всеки месец по 24 часа или 36 часа. За гимнастически упражнения ще им се дадат старите четири упражнения от 1921 год. Поздрав от Любезния ни Учител на всички братя и сестри, които живеят в Господа. ------------------------------------------------------------------------ * Изпратено от П. Епитропов до братствата в страната

12. НАРЯД ЗА УЧЕНИЦИТЕ НА ВСЕМИРНОТО ВЕЛИКО БЯЛО БРАТСТВО 1920 година Даденият наряд от събора в гр. Търново 1920 година, ще се изпълнява само в неделните дни и то колективно в обикновените неделни събрания, а всички други дни от седмицата се прекарват със свободна молитва и четене на Библията по дадения ред с думите. Гимнастическите упражнения - задължител­ни за всеки ден. Този наряд впоследствие става индивидуален за онзи, който ще работи с Пентограмата. Работи се всяка неделя. [ЗА РАБОТА НА УЧЕНИКА С ПЕНТОГРАМАТА ОТ УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ] [ I. ФОРМУЛИ: ] ЗА УЧЕНИЦИТЕ НА ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО [Материал с почерка на Учителя] Сеп. 22.9.1920 г. Нема Любов като Яну. 14.1921 г. Божията Любов. Май 20.[1921 г.] Само Божията Любов е Любов. Сеп.30.[1920г.] Нема Мъдрост като Яну. 22. [1921 г.] Божията Мъдрост. Май 28. [1921 r.] Само Божията Мъдрост е Мъдрост. Окт. 15. [1920г.] Нема Истина като Фев. 20. [1921 г.] Божията Истина. Юни 18. [1921 г.] Само Божията Истина е Истина. Окт. 23. [1920г.] Нема Правда като Фев. 28.[1921 г.] Божията Правда. Юни 26. [1921 г.] Само Божията Правда е Правда. Ноем. 21. [1920г.] Нема добродетел като Март 14. [1921 г.] Божията добродетел. Юли 18. [1921 г.] Само Божията добродетел е добродетел. Ноем. 29.[1920 г] Нема слава като Март 22.[1921 г.] Христовата слава. Юли 26.[1921 г.] Само Христовата слава е слава Божия. Дек. 21. [1920г.] Нема сила като Апр. 27.[1921 г.] Силата на Духа. Авг. 17.[1921 г.] Само силата на Духа е сила Божия. [Свещеният подпис] 17.09.1920 [ II. МОТА ЗА РАБОТА С ПЕНТОГРАМАТА ОТ КНИГАТА ГОСПОДНЯ: ] [Материал с почерка на Учителя] ЗА ЛЮБОВТА I Кор. 13: 4,7; Кол. 3:14; Мат. 22: 37,39; 2 Сол. 3: 5; Гал. 5: 22,23; 1 Йоан 4:19; Йоан 14: 31; Псал. 5:11; 1 Йоан 5:1; 1 Йоан 2: 5; 1 Йоан 4:17,18; 1 Кор. 8: 3; Рим. 8: 28; Юдино 21 ст.; 2 Кор. 5: 14; Йоан 14: 21,23; Йоан 16: 27 ЗА МЪДРОСТТА 1 Лет. 22:12; Дан. 2: 20; Деян. 7:10; 2 Тим. 3:15; Рим. 16:18-19; Ефес. 5:15; Иак. 1: 5; Прич. 2: 3; Прич. 8:11; Исаия11:2 ЗА ИСТИНАТА Йоан 14: 6; Йоан 7:18; Йоан 1:14; Йоан 14:17; Йоан 16:13; Йоан 17: 17; Рим. 2: 2; Псал. 96:13; Йоан 4: 24; 2 Кор. 6: 7; Ефес. 5: 9; Псал 51: 6 ЗА ПРАВДАТА Исая59:16,17; Исая61:1 0,11; Мат.5:15; Откр. 19:11; Псал. 45: 6; 2 Кор. 5: 21; Ефес. 4: 24; 1 Йоан 2: 29; Евр. 11: 33; Мат. 5: 6 ЗА ДОБРОДЕТЕЛТА Иак. 3:17; Фия. 2:13; Откр. 14:13; 1 Тим. 2:10; Евр. 6: 9; Мат. 25: 34, 40; 2 Кор. 9: 8; 1 Тим. 6:18; Евр. 13: 21; Йоан 3: 21 ЗА ХРИСТОВАТА СЛАВА Йоан 1:1, 5; Фия. 2:6,12; Кол. 1:15,18; Евр. 1:6; Отк. 17:14; Псал. 45: 2; 1 Тим. 2: 5; Лук. 1: 78, 79; Йоан 11: 25; Йоан 17: 24 ЗА ДУХА Мат. 12:28; Лук. 4:14; Бит. 1:2; Псал. 104:30; 1 Пет. 3: 8; Рим. 8:11; Сол. 1: 5; Лук 24: 49; Ефес. 3:16; Ефес. 1:17 [17.09.1920 г. Търново] III. „Винаги ще съм предан раб на Господа Исуса Христа Син Божий 15 август Търново" [Свещеният подпис на Духа Беинса Дуно] [ IV. УПЪТВАНЕ ] Всички молитви ще се четат много бавно, за да взема участие цялото битие на човека. Почва се с „Добрата молитва" и се свършва с „Отче наш". Ставане в 5 часа - 5.30 часа, започване точно в 6 часа по официалния часовник. След първото изречение от формулите за Пентограмата следва съответ­ното четене от мотата съответно за дадената Добродетел, за която се изрича първото изречение. След дълбоки размишления по четенето с тих и спокоен глас и от дълбо­чината на душата, ще се каже гласно второто изречение от формулите за Пентограмата. След това се чете съответното мото. Пример: втората формула е за Мъдростта и ще се чете мотото за Мъдростта.

11. [ ПЪРВИ НАРЯДИ ЗА РАБОТА С ПЕНТОГРАМА ] 1915- 1916 г. НАРЕДБА ЗА ПРЕЗ ГОДИНАТА До сега работихме за себе си и видяхме последствията; следващата от септемврий година няма да мислим ни за себе си, ни за света, а ще се посветим на работа изключително за Господа. Наредбата, която ще ви дам е от Горе; върху нея не философствувайте и никому нищо не казвайте без позволение. Който не иска да вземе участие в подвига, за да няма отпосле недоразумения, нека без двоумение и колебание каже отсега - свободен е, ще го извиним. Нашата работа ще започне от идещий септемврий - точно от 6-й; до тогава всеки ще реши за себе си и ще направи необходимите приготовления. Първите 10 седмици през годината ще посветите в размишление върху Божията Добродетел, във всичките отрасли на живота (между хората, животните, света - всякъде, дето можете да я намерите) и ще се стараете да правите добри дела, както ви продиктува Духът от вътре. Вторите 10 седмици ще посветите в размишление върху Божията Правда и ще се стараете да изправите своите дела. Третите 10 седмици ще посветите в размишление върху Божията Любов, върху идването на Христа на земята, тогава и сега, върху изкуплението на човешкия род и неговото издигане. Четвъртите 10 седмици ще посветите в размишление върху Божията Мъдрост, върху въдворението Царството Божие на земята, върху създаването на новата човешка раса. Петите 10 седмици ще посветите в размишление върху Божията Истина. Последните две седмици ще посветите на Духа. 52-те неделни дни ще посветите на молитва и размишление за Бога следователно, през тия неделни дни няма а вършите нещо лично за себе си, от което бихте имали каква-годе облага (пари, храна, удоволствие). Само, ако някой ви повика да му услужите или поиска да му дадете нещо, ще го направите. През останалите дни на седмицата сте свободни. Всички онези, които ще вземат участие в подвига, в началото на всеки от посочените шест седмични срока (шест пъти в годината) начиная от 6 септември, обезателно ще стават в 4 часа сутринта и след като се омият и облекат, всеки сам (отделно мъжът, отделно жената, ако са женени) ще произнася гласно следния пропуск: „Благославяй душе моя Господа", „Благослови Господи душата ми, да нося основата на Добродетелта Ти", „Така да възпламени Божията Добродетел в моята душа" и ще започне размишленията първите 10 седмици върху Добродетелта. Последните две фрази от пропуска се изменят спроти седмиците и размишленията, които са посочени по-горе; например: в началото на вторите 10 седмици, след първите две фрази от пропуска, ще прибави: „Да нося мерилото на Правдата Ти" и „Така да възпламени Божията Правда в моята душа". В началото на третите 10 седмици ще прибавя: „Да нося образа на Любовта Ти" и „Да възпламени и възсияе Божията Любов в моята душа, като слънчевите лъчи". В началото на четвъртите 10 седмици - „Да нося съзвучието на Твоята Мъдрост" и „Така да просвети Господ моята душа със своята Мъдрост". В началото на петите 10 седмици - „Да бъда озарен от Твоята Истина" и „Така да озари Господ моята душа със своята Истина". В началото на шестите 2 седмици „Да нося силата на Твоя Дух" и „Така да изпълни Господ моята душа със своя свят Дух". Ще следва съзерцание 5, 10, 20, 30 минути - всеки колкото пожелае. Подир това всеки е свободен да чете и размишлява върху Лозинката или Библията. Всичко това ще прави три пъти през този ден след 4 часа сутринта, между 10 и 12 часа преди пладне и между 6 и 9 часа вечерта след залязването на Слънцето. Моленето прав и съзерцанието може и седнал, сутринта ще става уединено, преди пладне - по двама (мъже с мъже, жени с жени) и вечер - двама, ако преди пладне не са били двама. В краен случай, ако някой не може да намери другар, може да направи това сам. Може една седмица да се събере с един приятел от веригата, друга - с друг - всеки има пълна свобода на промяна. Спроти разположението на Духа, през последующите 9 седмици може да повикате между вас трети, други път четвърти; може да се съберете и повече от веригата, но не повече от 9 души. И това събиране да става така, че да не обръщате внимание никому, да подозира, че се подвизавате - да влезете в своята стаица, това е угодно Богу. Ставането точно в 4 часа в първите недели от шестте срока и моленето и съзерцанието е задължително за всички участници, за да се образува мислена верига и силна връзка и влезем всички в общение и хармония. Датите на шесттех недели, през които всички ще стават в едно време, са: 6 септемврий, 15 ноемврий 1915 г., 24 януарий, 5 април, 12 юний и 21 август 1916 г. В другите недели всеки е свободен относително началото на моленето и съзерцанието (4 часа), но непременно три пъти в ден, в определените вече часове (4-9 часа сутринта, 10-12 часа преди пладне и 6-9 часа вечерта) и ще се моли и размишлява, колкото време пожелае. След ставането в 4 часа никой вече няма да ляга да спи, нито да се излежава; може само след обед, подир 12 часа да полегне и си отпочине половин - един час. През другите дни на седмицата, делниците, всеки е свободен напълно да става когато иска. При молене може да произнася една от двете молитви: „Добрата" или „Отче наш". Ще изберете през годината от всеки месец един постен петък - един от последните два петъка от разсипа на месечината след пълнолуние до новолуние. Датите на тия петъци са: 18 или 25 септемврий, 16 или 23 октомврий, 13 или 20 ноемврий, 11 или 18 декемврий 1915 година, 8 или 15 януарий, 12 или 19 февруарий, 11 или 18 март, 8 или 15 април, 6 или 13 май, 10 или 17 юний, 8 или 15 юлий и 5 или 12 август 1916 година. Ще употребите този петък, чрез пост (без храна и вода) да ви помогне Господ да победите някой свой порок, недъг, недостатък или някой лош дух - вътрешен или външен неприятел. В поста ще направите избор от тези три срока: най-малко 24 часа или 36 часа или 40 часа - можете да си изберете (без колебание) който искате; може първия месец 24-те часа, втория 36, третия 40, после пак да се върнете. 24 часа е закона на прогреса, който иска да прогресира, 36-те на ликвидирането сметки, дългове, грехове, 40-те на очищението, пречистването на душата. В този избор всеки е свободен и ще го направи за себе си, без да говори някому, че пости. Постът да започва от залязване на Слънцето. Никакъв друг пост не се налага. Онези, които са обречени, да се изоставят за следната година. Може за пречистване да постите, като не ядете само блажно. С парите, които ще спестите от ядене през тези петъци, ще намерите някой беден и ще го нахраните, у вас или у дома му (пари няма да давате, а храна, хляб, плодове и каквото си определите), което ще направите в първата неделя на новолуние (нов сърп) и ако не може тая неделя, във втората (през двете седмици на уголемяване луната). Човекът може да бъде някой беден мъж, бедна вдовица, бедно дете, сираче, ученик. Ако не намерите тогава случай, ще оставите за следния месец - все при новолуние. При нахранването на бедния първите 10 седмици ще казвате мислено: „Така да насити Господ моята душа със своята доброта". През вторите 10 седмици: „Така да насити Господ моята душа със своята Правда". През третите 10 седмици: „Така да изпълни Господ моята душа със своята Любов". През четвъртите 10 седмици: „Така да просвети Господ моята душа със своята Мъдрост". През петите 10 седмици: „Така да озари Господ моята душа със своята Истина". През последните 2 седмици: „Така да изпълни Господ моята душа със своя Свят Дух". В последната седмица подир нахранването на бедния ще потърсите да утешите някоя обременена душа. Такива души сами ще дойдат, без да ги търсите, било на яве, било на сън. Всички, които ще вземат този ред, трябва да прочетете в продължение на годината цялата Библия - стария и новият завет, по план, който сами ще си наредите. Вън от Библията, при свободно време, ще гледате да попрочетете и други добри книги, колкото се може повечко. Ако някой се намери в пътуване, ще изпълни този ред доколкото може, като се позаинтересува за бедните и училищата, там където е. Приятелски бъдете разположени към хората; с никого не спорете; никому не налагайте вашето мнение; не укорявайте хората за техните религиозни убеждения, стига те да имат стремеж към Господа; не мислете, че вие сте най-благоугодни Богу, а се молете, Господ като благослови другите, най-накрая да благослови и вас, да се удостоите да седнете не на първо, а на последно място на Неговата трапеза. Ония ваши приятели и познати, които искат също да се молят и да се подвизават, ще им дадете само някой упътвания - да четат Евангелието или някоя добра книга и да постят 12-те петъци. Във всичката тая работа дръжте свободата на Духа, а не формата; никакви ограничения, никакви теории; Господ да ви вдъхновява; Неговите пътища са безброй - Той ще намери за всяка душа особен начин да я упъти, според нейното духовно развитие и готовност да му служи. И тази опитност, която придобиете, дръжте за себе си, не я казвайте. Ако Господ, Неговият Дух ви пошепне да я кажете, ще я кажете. Да не се смесва „неделя" със „седмица". Първата дума говори за празника, а втората за седемтях дена. 6 септемврий 1915 година София (Преписал на вр. Прашник Панайотов, 11.02.1918 г.)

10. ЗА ПЕНТОГРАМАТА И ПЪРВИТЕ НАРЯДИ ЗА НЕЯ От тефтерчето на Стефан Тошев от гр. Севлиево, Октомври 1914 г. София За Пентограма Помещението, в което се намира Пентограмът, има динамическа сила, защото той съдържа небесни знаци. Ясновидците чувствуват тази сила. Тя действува разрушително на човека; но когато той живее добре, дава благословение. Понеже тази динамична сила може да увреди на човека, то човек, даже и когато живее добре, трябва да прекара мислено още два кръга около Пентограма, за да се смекчи силата. Първият кръг, най-външният се състои от следните думи: „Търсете първом Царството Божие и Неговата Правда и всичко друго ще ви се приложи." Кръгът почва от точката долу и върви от ляво към дясно. След това ще прекарате по-навътре втори кръг (и той почва от същото място): „Бог толкоз възлюби света щото даде сина Своего Единороднаго, за да не погине всякой, който вярва в Него, но да има живот вечен." След това се казва третия кръг, написан на Пентограма: „В изпълнението Волята на Бога е силата на човешката душа". През петтех добродетели, които са написани на Пентограма, трябва да минем, за да отидем на Небето. А те са: Добродетел, Истина, Правда, Любов и Мъдрост. В своята еволюция човек се намира най-първо вън от Пентограма и обикаля външния кръг, който съдържа тези неща: сабля (сила), чаша (карма), книга (знание), свещ (истина), жезъл или скиптър (законност). Когато влезем в световния живот дохождаме на тази точка, дето е сабята, която означава, че правото е наше, додето сме силни и ако сме слаби, други ще имат право върху нас. Но човек след това преминава в друго положение: дохожда кармичния закон на отплатата (чашата). Това е втората стъпка от урока. Тогаз човек ще пие горчивините на живота. Той ще пие, додето поумнее. И тогаз дохожда мястото на книгата. Той вече разбира кое е право, кое е криво (от гледна точка на света, а не от Божествена). Той се счита вече човек със знание. Когато почне да различава по-добре Правдата от Истината, когато почне да гледа по-идеално на живота, той дохожда до просветата (свещта). Тая просвета е от света, тя е знание на света, световна мъдрост. Тогаз човек почва да мъдрува със световната мъдрост и почва да нарежда живота си: да си постели добре, да си направи къща, да има. Значи дава тон на вървежа на живота. Поставя всяко нещо в живота на мястото му. Това е жезъла. Но след като обиколи първия кръг във вълните на живота, в тласъците на света, човек един ден си казва: „Трябва да има нещо по-велико в света". Тогаз той почва да разбира, че да дава човек е по-велико нещо, отколкото да взема; ще получи наследство, което няма с какво да замени. И не ще съмнение, че Провидението ще даде случай на човека да върви по-нататък. Притиснат от неволите на живота, човек почва да си казва: „Това ли е целта на света?" И когато почне да дири целта на света тогаз ще почне да дири духовния живот. Тогаз вече почва вторият кръг. Вторият кръг почва с минаването през първите врата. Това са тесните врата. Това е първата стъпка за отиване към Царството Божие. След това се минава през Истината. После човек минава Правдата, той слиза в ада, като го води Христос. По-нататък минава втората порта и отива по-горе. Вторите врата са много по-тесни от първите. Там има крепост (кули); там вардят. При първите врата има стълба, там е по-лесно. След като минете вторите врата, вие вече приемате любовта, а по-после Мъдростта (символ око) и ядете от Дървото на живота. Тогаз вече слизате долу на земята, за да работите: това е Добродетелта. След това иде по-нататъшен път, за който няма нужда сега да се говори. Този път се символизира със знаците, които има в центъра на Пентограма: змиите, кръста, кръгчетата. Това е подвига, през който човек ще мине в бъдеще. Най-външните три букви значат В = Велики, У = Учител, Ж = на Небето. Тези три букви заедно трябва да се четат: „Великият Учител на Небето" Имат значение и петтях знаци, които са във вътрешните ъгли на петтях върха на Пентограма. Ако човек иска да добие Любовта, трябва да насочи мисълта си към Правдата и Мъдростта. Ако искаш да се оградиш от някого, то трябва да си мислиш, че около стаята или къщата са прекарани трите кръга на Пентограма (трите стиха формули). Окултно може да се действува чрез върховете на Пентограма в дадена посока за реализиране на известна цел. При запалването на свещта се изговарят думите: „Така да възпламени и възсияе Словото Божие в нашите умове и в нашите сърца и в сърцата на всички верующи."

9. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ПЕНТОГРАМА I. (Дадено на събора 1911 г. На 11 август) Виждате от картината Пентограма, че главата на дявола мистически е вътре в нас. А при подвига ще трябва да [с]е започне с ножа, който представлява силата, след който иде чашата, която символизира страданията и оттам към Правдата. Като се завърши този кръг, слиза се вече в ъгъла на Добродетелта - чисто Божествения кръг, дето става подигането. Жезълът означава закона на Правдата. Книгата е разума, а светилникът представя човека, който разсъждава. Но в истината, като влезете, ще ви срещне Христос, ще минете тогава през втората врата, Божественото око, Божественият Дух, Който ще ви научи как да разбирате Божествените истини. Подир Мъдростта вие ще дойдете до дървото на живота и след като свършите, ще слезете към змиите, дето ще се срещнете с най-големия противник. Но за вас сега е потребен външният кръг, а за втория кръг не сте подготвени. Трите инициала в картината са: В - Ръководител, У - Учител, Спасител, Ж - Царствуващ. А който иска да слугува на Бога, първото правило е написано в картината. То е : „В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа". Но специално върху картината ние ще се спрем друг път, а това, което се загатна върху нея сега е мимоходом. II. УЧИТЕЛЯТ ДЪНОВ ЗА ПЕНТОГРАМА Дадено на събора 1911 г. на 15 август, понеделник, ден на св. Богородица ... И така, когато дойде някое изкушение пред вас, кажете: „Аз не се боя, защото Господ е с мене." И после тази картина, която днес ще ви се даде, често я четете, защото за вас са много важни написаните в нея думи: „В изпълнението волята Божия е силата на човешката душа."... (Г-н Дънов раздаде картините от Пентограма и каза: ) Умът ви да бъде съсредоточен към духовния живот, та за следващата година, като дойдете, да бъдете готови за по-твърда храна. Някои искат опит. Но аз искам да направя опит, с който ще писнат ушите на всекиго. Няма да правя опит за любопитство на който и да е. Аз искам да направя опит, който да бъде в полза на България. Всеки е свободен да вярва или да не вярва. Не съм пратен да давам отчет на някой, който не вярва, дали съм пратен. „Сега измежду вас, който иска да бъде пръв, нека бъде слуга вам." Вие се допълняте един други. Картините, които сега ви се раздадоха, ви се дават даром от Духа. Но за тия картини направете следното: през годината всякой от вас ще се помоли дълбоко за картината, която му се дава и следи и види, като колко ще му се внуши да внесе за нея, но няма да се спира върху други, освен върху следните цифри: 1, 2, 3, 4, 5, 6, 10, 12, 14, 15, 21, 24, 30, 35, 36, 40, 41, 50, 51, 60, 64, 71, 75, 82, 91, 100. И която цифра ви се внуши, толкова лева ще дадете за картината. Тия пари ще изпратите в Търново на Константин Иларионов и разбира се може да ги изпратите, когато желаете през годината. Не бива тия пари да се изпращат в София, защото София не намирам готова за тоя закон. Тия числа, които ви се прочетоха сега, се отнасят за една година и важат не само за картината, но ще ви съдействуват през годината и във всичките ви частни работи, защото дръжте и се ползувайте от тях през течението на тая година. А от числата 7, 8, 9, 16, 18, 27, 91 * отбягвайте. Те не са добри числа за вас тая година. Отбягвайте изобщо числата, сборът на които образува 13, 16, 17, 18, 19. Числото 100 е числото на ангелите, общение с ангелите и светиите. Едно правило при общение с Господа може да усвоите. Да кажем, че когато си правиш сметка, печелиш на годината едно число. Но ако спечелиш повече, то, като даваш обещание, ще се задължиш например, че от това повече спечелено тая година, ще внеса за Господа еди колко си или всичкото или половината или четвъртината и пр. И колкото обещаеш, непременно трябва да изпълниш. Ето на, това е контрактът, който свързваш с Господа. Опитайте се и упражнявайте себе си най-вече в изпълнение на такива обещания. (Тук, по желание на всички ни, изразено чрез Симеон Драганов, Г-н Дънов даде следните разяснения върху картината, която ни се раздаде: ) Външният кръг в картината представлява света, опитност, земното училище във всичките негови занятия. Ножът обаче, показва силата. Значи, силата ви трябва да бъде или във вашите мускули, или във вашия ум, или в сърцето. Без тази сила нищо не можете да направите. След като имате тази сила, като живеете и работите с хората, то ще правите и погрешки, за които погрешки ще ви сполетят нещастия, та ще трябва да се научите да носите с търпение страданията, а тия страдания са чашата, която, понеже прилича на цвят, защото, както виждате има формата на лале, показва, че страданията чрез търпение т.е. чрез претърпяване на страданията, животът ни ще се разцъфти, а цветът ще се оплодотвори и ще даде добър плод. От книгата, която виждате разтворена, по-нататък ще се научим защо страдаме. Тогава ще отидем при светилника, та чрез неговата светлина ще можем да узнаем и знаем за какво именно можем да бъдем полезни. Тук ще почнем да разсъждаваме и да учим хората, а тогава вече ще отидем при закона на Правдата, при скиптъра, който не бива да отстъпваме. Минем ли скиптъра, връщаме се пак при ножа, т.е. при своята сила, която сега ще влезе в твоето сърце и ще отидеш при Добродетелта, ще застанеш при вратата, дето ще почнеш да молиш Господа да се изповядаш и да кажеш, че не си могъл да живееш добре, та ще искаш да влезеш в новия път, за да заживееш и живееш вече добре. Тогава ще ви се отвори вратата, която виждате и ще започнеш да вървиш и отиваш в пътя на Истината, гдето ще започнете да разсъждавате за дълбоките Божии наредби, за кармата например и изобщо за вътрешната страна на живота. После ще отидете при самоотричането, когато ще бъдете вече справедлив. Първият кръг беше когато вие биехте. А тук сега, понеже отношенията ви са вече към Бога и желаете да работите не както вие искате, но както Господ иска, затова казвате, че това, което светът прави, не е в реда и туряш в себе си Божествената Правда и казваш, че като си дал думата някому, трябва да я изпълниш. Тогава ще минете през втората врата, която е вратата на Любовта, когато ще потърсите страдащи хора, за да им помагате. После настъпва полето на Мъдростта, сиянието на окото, гдето ще размишлявате за дълбоките наредби, защо именно Господ е наредил така света и там ще разберете това. Най-после идвате при дървото на живота, което е Добродетелта, гдето с вашата опитност, ще живеете на Небето и ще се радвате на благата, които Господ е дал. След всичко изложено дотук иде вътрешният кръг, когато вече ще имате желанието да се слеете с Господа. Но това ще бъде последната работа на вашата еволюция. Колкото за буквите в картината, те са три инициала, с които Господ е известен в Небето. Първата буква е „В", което значи Ръководител в Небето. Втората-буква „У" е известен като Учител, Спасител, а третият инициал „Ж" е известен за Царствуващ, Господ, Който казва, че Му се даде всяка власт на Небето и на земята. Тези са те - буквите на Христа, Който е ръководител на веригата. Духът Елохил, който е Бог помазаник, е ръководител на българите. Той е ангел, който е поставен от Господа да води българския народ и цялото славянство. Той е Ангел на [завета], Господ, на когото тази политическа свобода на българите се дължи. Да, българите дължат много работи на Елохила. И той ще се яви между славяните, но те няма да го разпнат както евреите. Но най-първо и ясно казано, Господ е с много имена. В еврейския език например Той е с 34 - 35 имена. А пък когато призоваваме Христа като Исус, то значи, че ще трябва да се научим на търпение. Исус е символа на търпението. А под сегашното си име - Христос, Той е син Божи. (В 12 часа на обед събранието се разотиде, за да се събере наново в 4 часа след обед.) [В 4 часа след обед.] (След като се изредиха Всички и се завърнаха от горницата, Г-н Дънов възгласи): Думите Господни, които отправям към вас са тия: „Вярвайте в думите ми, Аз ще бъда с всекиго от вас. Моя мир ви давам, Моя мир ви оставям. Работете в нивата, в която сте поставени и Отец Ми ще ви утвърди във всяко добро дело. Ходете в пътя на Истината и Живота, в който Аз пребъдвам. Отец ще промисли всичко за вашите души. Той ще ви даде според изобилието на своите щедрости! Спънките във вашия живот аз ще изгладя и ще преобърна всичко за добро. Вярвайте и ще ви даде всичко." III. УЧИТЕЛЯТ ДЪНОВ ЗА ПЕНТОГРАМА Съборът 1914 г., 18 август, понеделник ...Тук Г-н Дънов веднага мина да разяснява Пентограма и каза: (много малко успях да запиша, защото нищо не разбрах) Има ключове и змии - там са лошите духове - ада. Когато известни сили искат да ви повлияят, гледат да разрушат ключовете, съобщенията, които имате; също ако се прекъсне корена на дървото, за да няма съобщения за храна. Така са нашите мисли и желания. Имате още и други десет емблеми: чаша, книга, светилник и прочее и три букви, обърнати с ъглите нагоре, нещо, което е признак, че действително сме в 13 сфера, а то значи, че сме в ада. Появяването на тази емблема - Пентограма, ни показва, че времената са дошли и най-първо Този (сочи образа на Христос на стената), когото зидарите отхвърлиха, застава на ъгъла. (По-нататък се дадоха и други, доста много и подробни разяснения по този символичен знак - Пентограма, но и господин стенографът не е успял да ги схване.) Тази емблема се състои от вибрации, които ако не се възпроизвеждат във вашия ум, сърце и душа, няма да имате желания ефект; когато напротив, ако вибрациите се възприемат както следва, словото тогава е мощно и ще дойдете в съприкосновение с всичките висши същества, та да може да работите във външния свят. Особено буквата „Ж" в Пентограма, с живота си трябва да я качите горе, защото този Пентограм за в бъдеще трябва да се измени, понеже тъй както и сега е даден, показва, че настоящето положение на църквата трябва да се измени в смисъл: тази буква „Ж" да излезе горе. Как? Като положите тази корона върху Христа. И когато дойде Христос у вас, ще станете силни чрез знание, светлина и възможност да ги възприемете, та да ви даде най- висши знания за Божествения свят и ще се разкрие пред вас нов свят. Ако вие не усвоите тази енергия (материя), която ви се дава тази година, всичко друго, което ще ви се каже, то ще бъде тера инкогнита. Трябва да знаете, че вие имате първата стъпка, защото тази година е първата година от настоящата нова епоха от развитието на человечеството. И ако от знанието, което Небето ви дава, вие съумеете да се приспособите, то ще се ползувате. Вътрешно е нужно да се обедините с Христа, а за начина е ваша работа да го намерите. Опитът всекиму ще покаже начина и този опит, понеже ще е важен, съществен, всякой може, ако иска, да ми го съобщава. Работете повече със себе си, а не със света. Светът ще бъде зает със себе си, та няма да ви закача - Пентограмът рисува състоянието на света понастоящем и от него е явно, че той се разправя сега със змии и други животни, следователно Пентограмът е тъкмо на място. Като дойде времето ще му се даде друга форма, но сега той е на мястото си. Божиите закони не търпят отмяна и от сега нататък няма сила, която да препятствува за идването на Царството Божие. Всичко ще си отива по естествения ред и път и вие наблюдавайте и ще видите как Небето ще развие своя план. IV. УЧИТЕЛЯТ ДЪНОВ ЗА ПЕНТОГРАМА 6 февруари 1911 г. ...Пентограмът е символ на петте велики добродетели и петте велики принципи: Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта. Пентограмът е извор на светлина, която се излъчва по всички посоки. Този символ има благотворно влияние и може да съдействува на ученика, понеже създава наоколо благоприятна аура чрез Окултните сили, които дейстувват в него. Но ако човек не живее в абсолютна чистота на мислите, чувствата и делата, Пентограмът има обратно действие. Той е Соломонов знак и се е използвал в много окултни школи. Всеки, който иска да служи на Бога, първото правило за него е написано в Пентограма: „В изпълнение волята на Бога е силата на човешката душа." Тези думи са много важни и при съсредоточено произнасяне имат мощно въздействие. Пентограмът е пътя на човека към Божественото, пътя на душата и нейното развитие. Осъществил този символ в себе си Божествениятд Дух ще се излива и работи през петте канали и ъгли. Когато петте принципа оживеят, човек се слива с Божествения свят и става една разумна, съзнателна същност, която знае вече да работи за еволюцията с пълно съзнание и знание на Божествените закони, които постига чрез просветлението на Божествената Мъдрост. Така ще оживее Пентограмът: „В изпълнението Волята на Бога, чрез Любовта е силата на човешката душа. В изпълнението Волята на Бога, чрез Мъдростта е силата на човешката душа. В изпълнението Волята на Бога, чрез Истината е силата на човешката душа. В изпълнението Волята на Бога, чрез Правдата е силата на човешката душа. В изпълнението Волята на Бога, чрез Добродетелта е силата на човешката душа." И която формула употребите, ще обърнете съответния връх нагоре. Например, когато искате да се борите за доброто, искате да победите известна мъчнотия чрез Истината, ще насочите върха на ъгъла с Истината в Пентограма нагоре. После, искате да победите нещо в себе си с ума си - тогава ще насочите върха на ъгъла с Мъдростта нагоре. Значи с ума си ще работите. И с другите добродетели ще направите същото, според случая. Живият Пентограм, това е човека - главата, двете ръце и двата крака. Главата е Истината. Десният крак - Правдата. Дясната ръка - Мъдростта. Левият крак - Добродетелта. Лявата ръка - Любовта. Тези пет точки са пет центрове, през които непрестанно се изливат токове, протичат енергии, пет точки, които ни ограничават в света на проявеното, на формите, но силите текат, за тях няма ограничение, изграждат в невидимия свят невидимия човек. Петте върха са петте места, през които може да се влезе в Пътя. (Учителят дава и кратки пояснения за другите символи, с които си служи Бялото Братство и които са в Пентограма. Поясненията са от 1911 г.) Пентограмът е вписан в един кръг, който ученикът трябва да извърви. Кръгът, като символ на вечност казва, че това, което не можеш да постигнеш в един живот, в безкрайността ще го постигнеш. Триъгълникът с връх надолу значи слизане надолу, а триъгълник с връх нагоре - възкачване, спасение, стремеж. В равнобедрения триъгълник са скрити всички възможности за постижение. Чрез ъгъла на Добродетелта става повдигането. През тази врата трябва да мине идеалният човек. Най-лесният път е от там. Ще започнете с Любовта и Мъдростта и ще приложите всичко с Добродетелта - това е външния кръг, който представлява света, опитността, земното училище. Отидете ли до вътрешния кръг, там вече отношенията ви са към Бога, ще желаете да работите, не както ви се иска, но както Бог иска и започвате да работите с Божията Правда. Дали сте дума, ще я изпълните. Във вътрешния кръг ще имате желанието да се слеете с Господа - последната работа на вашата еволюция. През втората врата - врата на Любовта ще потърсите страдущите хора, за да им помогнете. После идвате до полето на Мъдростта - сиянието на Божественото око - Бог, Божия Дух, Който всичко вижда и Който ще ви научи да разбирате Божествените Истини. От там ще отидете в пътя на Истината, най-строгия път, където ще разсъждавате за дълбоките Божии наредби, за кармата и изобщо за вътрешната страна на живота. После ще отидете при самоотричането. Тоягата, жезълът - това е закон на Правдата. Човек разбира този закон, той е най-строгия. За всичко, което мисли и върши, човек си плаща. Чашата - това са страданията, през които има да мине човек и които с търпение трябва да се пренесат, тогава животът ще се разцъфти и ще даде плод. Страданията показват, че човек е съгрешил, отклонил се е от Божия закон. Книгата - е разума. Тя говори, че след страданието, човек ще разбере защо нещата стават така и защо са били дадени. Книгата е символ и на съвестта и на съзнанието. Светилникът или свещта - това значи, че знанието ще даде светлината, това е човека, който разсъждава. Чрез светлината ще може да узнае за какво ще е полезен, как и на какво да учи хората. Ножът - всяко събитие, за да се прояви, трябва да има сила. Ножът е символ на силата и на Словото. Крилатото колело върху земята е крилатата душа на човека. Дървото - това е истинската храна на човека. Дървото на живота е Добродетелта. Ще живеете и ще се радвате на благата, които Господ е дал. Змията - е противника, когото ще срещнете, врага когото трябва да възлюбите, за да го победите. Буквата (първата) „В" - значи ръководител на Небето. Буквата (втората) „У" - известен е като Учител, Спасител. Буквата (третата) „Ж" - известен като Царствуващ. Господ казва, че Му се дава всяка власт на Небето и земята. Тези са буквите на Христа, Който е ръководител на Веригата 8 февруари. Колкото повече се жертвува човек, толкова по-силен става. Всяка погрешка, която виждаш, поправи я. Може друг да я направил, няма значение, тя е и твоя - поправи я. V. УЧИТЕЛЯТ ДЪНОВ ЗА ПЕНТОГРАМА [Етапите, през които човек трябва да премине, са обрисувани в Пентограма. Това са исторически процеси и се измерват не с човешки години, а със столетия и хилядолетия. А за онзи, който работи с Пентограма тези процеси се съкращават в зависимост от постигнатите от него резултати.] 18 март 1912 г. „Праведните от Домът (Господен) Божий" са всички тия, които са изпълнявали Волята Божия през всичките свои прераждания. Необходимо е да знаем, че ще настъпи процесът, за да се изпитаме. Така, най-първо пред нас е Арарат, т.е. че трябва да намерим за нас едно пристанище. Ний сме в потопа и първото място, което трябва да намерим е планина, на която трябва да можем да застанем. Вторият етап е гората Мория, гдето да принесем жертва на Бога. Третата стъпка е Синай, гдето се даде закона Божий. Там ще се замъгли, но ще се даде закона. Четвъртата степен е Тавор, гдето се преобрази Христос и най-последният етап е Голгота. Тия етапи човек трябва да премине през духовното си развитие и върху тях трябва да размишлявате. И Христос е, Който има тази алхимическа сила, която, като ни се даде, можем удачно да минем и заминем тия етапи. Докато не започнем сами себе си да съдим няма да настъпи силата. В настоящите времена ние имаме най-големите условия да се приближим до Бога и да станем господари на нашата съдба. А да сте господари, значи да сте извън кармичния закон. Работа, работа още 15-16 години трябва да работите най-добре за Господа и след това време ще посрещнете Христа или тук или в Астралния свят. VI. БЕСЕДИ, ОБЯСНЕНИЯ И УПЪТВАНИЯ ОТ УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ 1919 г. стр.4 - 5 ...Вашата задача през годината ще бъде да схващате Бога като Любов и Мъдрост и чрез тях да всаждате във вашата душа всички други Добродетели. Само по този начин може да се развиете и подигнете. За да бъде човек силен в света трябва първо да започне с Любовта. Добродетелта представя самия човек, минал през Любовта. Чрез Мъдростта човек е научил Божиите изявления към него. Сега ще ви дам мотото: „В изпълнение волята на Бога чрез Любовта е силата на човешката душа", защото Бог е Любов. Не можем да изпълним волята Божия, ако не Го обичаме, ако не Го любим. Волята Божия е да бъдем всички добродетелни. Да бъдем добродетелни - това са отношенията на хората едни към други. Трябва да сме добродетелни не само към своите ближни, но и към всички създания. VII. БЕСЕДИ, ОБЯСНЕНИЯ И УПЪТВАНИЯ НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ 1922 г. Стр. 252 ...Тази картина показва вашето сегашно състояние.[Пентограмата] Вие сте всички в тъмнина. Целият фон е тъмнина. Вие излизате от тъмнината, не сте още в светлината. Туй е тъмнината, в която всички се движат. Това са двата пътя, през които хората влизат. Този е третия път (на дясно) - пътя към съвършенството, той е новата епоха, новия живот. А тази глава показва сегашното състояние на хората, на учениците, които следват. Туй е пътя. Ние означаваме Добродетелта с белия цвят, Правдата със зеления цвят - това е материалния свят, Любовта с розовия цвят - това е астралния свят, а в по-висшите му проявления, той се губи в полето на Нирвана. Истината - със синия цвят или висшето ментално поле. И Мъдростта с жълтия цвят. Добродетелта - белия цвят. Правдата - зеления, Любовта - розовия, Мъдростта - жълтия и Истината - синия. Тия цветове, тия добродетели ще ги носите в умовете си, ще ги опитвате и ще се ползувате. VIII. УЧИТЕЛЯТ ДЪНОВ ЗА ПЕНТОГРАМАТА [Свещениците упрекват Учителя Дънов, че си е направил икона и че е нарисуван образа му като Христос. Под тяхно внушение и постъпки, то полицията прави обиск в Горницата в Лозето в Търново и прибира Цветната Пентограма. По-късно фотографи я преснимат и я поместват във вестниците с цел да се обругаят върху нея. Това е около 1922 г. Последват политическите събития през 1923 - 1925 г. и управниците и българският народ трябва да плаща за извършеното кощунство.] ...Казват, че съм криел нещо. Вярно е, има скрити неща, но те са извън България, извън света. Те са много далеч - на Небето. Вечер, когато искам да изучавам световете, излизам, ходя там дето човешки крак не стъпва и човешко око не прониква. След това пак се връщам. Казват, че в Търново съм имал скришна стаичка. Каква скришна стаичка е тя, когато съм пущал да влезат в нея хиляди души? Там имало скрита някаква тайнствена икона, особена. Това не е икона, но картина, която показва развитието на човешката душа. Ние нямаме икони, на които да се кръстим и които да целуваме. Свещениците и владиците мислят, че аз имам някакъв план против тях. Аз нося в ума си съвсем друга мисъл, не се занимавам с тях. Ако бих ги държал в своя ум, те щяха да бъдат благодарни. Но аз нося в ума си идеята за благото на цялото човечество. Аз мисля за благото не само на човечеството, но и на всички животни и растения. Желая на всички същества да живеят в Любов и да придобиват добродетели. Аз искам да бъда искрен към себе си и вас. Да ви обичам, както обичам Божественото в себе си. Не е въпрос да ви направя щастливи. Земята е училище, а не място за щастие. Аз искам да оставя в ума ви мисълта, да бъдете свободни по ум, сърце и душа. Ако има нещо, което не обичам това е измамата... " IX. УЧИТЕЛЯТ ДЪНОВ ЗА ПЕНТОГРАМАТА Лекции на Младежкия окултен клас от Учителя Дънов 1924-1925 г., IV година, 8 лекция от 7.12.1924 г.,"Великата погрешка" Стр. 156-159 Петоъгълникът започва с движение нагоре (А), после слиза надолу (В), което движение представлява рефлексия на първото. После иде третото движение, отдясно към ляво (С). След туй и четвъртото движение, хоризонтално, отляво към дясно (D), най-после петото движение надолу, отдясно към ляво (Е). Първото движение показва закона на Истината, но само външната страна. След като направите тези пет движения, там няма да спрете, но ще направите едно вътрешно движение, един кръг около петоъгълника. Това подразбира, че вие трябва да се съедините във всички ваши чувства и мисли с Бога, с Първия източник, от Когото сте излезли. Туй трябва да направите всички. Значи, всички вие ще мислите за Бога, че е един принцип, едно Същество, разлято из целия космос, не във видимия свят, обаче, защото видимото е само сянка на невидимото, което е и същественото. Вие ще се стремите да се съедините с тази жива идея, за да се създаде във вас вътрешен стремеж към Бога. Като правите този опит, може да нямате веднага резултат, но това да не ви обезсърчава. Ако вие сте един каменар и вдигате чука си, удряте с него някоя скала, можете ли да имате резултат още от първия удар? Като ударите първи път скалата, чукът отскача и нищо не отчупвате. Някой път вие трябва да ударите 500 пъти едно след друго, за да имате малък резултат. Та като дойдете до великите идеи, които искате да разберете, по същия начин и вашият чук отскача. И вие трябва да ударите най-малко 500 пъти, за да имате и най-малък резултат, но вие веднага се обезсърчавате и казвате: „Тази работа не е заради мене!" Не, ще чукате докато отчупите нещо. И след като отчупите едно малко парче от този камък или от тази скала, ще го вземете със себе си и като се върнете у дома си, ще го разгледате хубаво и ще го проучите. Следователно, у вас трябва да се създаде постоянство, черта, която липсва у мнозина. Кой човек е постоянен? В туй отношение учените хора са успели донякъде в постоянството. Много от тях, за да дойдат до някои малки резултати, са работили по 20-30 години върху известни задачи. Това вече е постоянство. И благодарение на туй постоянство те са сполучили да открият нещо. Впрочем, те сами не са открили нищо, но след като са хлопали дълго време със своя ключ на вратата на природата, най-после тя им даде нещичко и те казват: „Отрихме нещо ново!" Сега и вие можете да приложите този закон във вашия живот. Когато искате да развиете една добра черта във вашия характер, преди всичко трябва да имате постоянство. Може да се изчисли, на колко удара се равнява сегашното ви постоянство. След като ударите стотина пъти, вие напущате работата си, ръцете ви заболяват, откъсват се от умора, волята ви отслабва, но вие трябва да се научите как да чукате. Има един начин за удряне. Като удряте, никога не бързайте. Знаете ли как да удряте? Когато удариш, движението на чука не трябва да се пренася в ръката ти. Изкуството е, като удряш, сътресението от чука да не се пренася в мускулите, а произведената от удрянето енергия да се поляризира навън. Има майстори, които знаят как да удрят: колкото и да чукат, ръцете им всякога остават здрави. При неестествените удари се произвеждат дразнения. X. Лекции на Младежкия окултен клас на Учителя 1924 - 1925 г., София, IV година 25 лекция от 14.06.1925 г. „Влияние на вътрешната светлина" Стр. 29 - 38 ...На чертежа имате: триъгълника ABC, четириъгълник и петоъгълник. представлява триъгълникът в природата? - То представлява съзнателния на човека, т.е. пътя на душата в Божествения свят. Четириъгълникът означава слизането на душата в материалния свят, дето изучава законите на развитието. Квадратът е място на борба. Тук човешката душа се намира на два полюса. Ако в квадрата се прекара един диагонал, получават се два триъгълника, с обща основа. Квадратът означава още и семейството: бащата, майката, сина и дъщерята (Б, М , С, Д). Той представлява завършена форма на дома, на семейството. Петоъгълникът представлява правилата, законите и методите, по които едно общество може да се ръководи. Ако с един от върховете му съединим всичките останали върхове на петоъгълника, получават се три триъгълника. В Пентограма има пет малки триъгълника и един петоъгълник в средата, обърнат с върха надолу. Там човек всякога ще се намери в противоречие с Божественото в себе си. Законът е такъв. Вие едновременно не можете да бъдете в хармония и с Божествения и с физическия свят. Ако сте в хармония, с физическия свят, ще бъдете в противоречие с Божествения свят; ако сте в хармония с Божествения свят, ще бъдете в противоречие с физическия свят. Да бъдете едновременно в хармония и с двата свята, това е невъзможно. Това не е абсолютно невъзможно, но при сегашните условия, в които се намира човек, е невъзможно. Защо е невъзможно? - Защото в човека има едновременно две течения: едното течение отива надолу - към земята, а другото течение отива нагоре - към Слънцето. Всички философи, мъдреци и Учители на човечеството твърдят, че човек едновременно не може да угоди и на физическия и на Божествения свят. Щом искаш да угодиш на Божествения свят, ще обърнеш Пентограма с върха нагоре; искаш ли да угодиш на физическия свят, ще обърнеш Пентограма с върха надолу. Триъгълникът (3) с върха нагоре представлява Божествения свят, а двата триъгълника надолу (1 и 5) представляват физическия свят. Ако обърнеш Божествения свят надолу, а физическия нагоре, тогава ти ще бъдеш справедлив спрямо света, но несправедлив спрямо вътрешния закон и ще изпаднеш в противоречие с Божествения свят в себе си. Тия два принципа са в самия човек. Някои искат да изхвърлят петоъгълника от себе си. Това не може да стане по никой начин. Ако се разгледа шестоъгълника и в него има преплетени триъгълници, но той се отнася до макрокосмоса, когато Пентограмът се отнася до човешкия живот. Само в Пентограма вие може да намерите правилния израз на вашия индивидуален живот към вас и към обществото, както и различните начини, по които трябва да постъпвате във всеки даден случай. Лицето, с което ще имате някакви отношения, ще поставите на върха, горе в числото 3. Върховете на Пентограма ще се движат тъй, че целият Пентограм ще бъде в постоянно движение. Най-първо ви предстои да намерите де е поставено лицето, с което ще имате известни отношения, дали в точка 1, 2, 3, 4 или 5 на Пентограма. Числата по върховете показват положителните или отрицателните принципи, които действуват в човека за всеки даден момент. И тогава, спрямо този човек вие ще действувате с добродетели, съответни на това място. Ако този човек се намира на мястото при числото две, вие ще действувате спрямо него с Мъдрост, а не с доброта. Той има знания и затова оттам ще започнете с него. Ако този човек се намира при числото едно, върху него трябва да се действува с Любовта, да се смекчи сърцето му, защото единицата е най-силния, най-суровия принцип, който трябва да се смекчи. Ако някой човек се намира при тройката, ще му се въздействува чрез Истината, защото той обича свободата. Когато някой човек се намира при четворката, ще му се въздействува с Доброто; ако се намира при петорката, ще му се въздействува с Правдата, с правото. Следователно, с всеки човек ще се постъпва специално, според това, на коя страна в Пентограма се намира той. По същия начин ще действувате и спрямо себе си, защото всякога не сте на едно и също място в Пентограма. Някога се намирате при числото 1, друг път - при 2, после при 3 и т.н. При това, числото 3 не е всякога върх на Пентограма. Някой път числото 1 но става главен център, друг път - числото 2 или 4 илй 5 и т.н. Съобразно това движение и вие трябва да нареждате отношенията си спрямо хората. Че това е така, ние виждаме от отношенията ни, например към малките деца. Докато детето е малко, вие му давате бонбончета, милвате го по главата, по лицето, но като порасне, като стане ученик в гимназията или студент в университета, отношенията ви към него се изменят, като към възрастен човек. Това показва, че неговия Пентограм се е завъртял. Тъй щото, вашите чувства, вашите отношения, както към самия вас, така и към другите хора, постоянно се изменят. Значи, центровете 1, 2, 3, 4, и 5 в Пентограма постоянно се движат, менят местата си. Щом известен център се измени по отношение към Слънцето, образува се дъгообразно движение, а не движение по права линия. Обаче, докато новият център се сформирува и заеме своето положение, в съзнанието ви ще станат известни пертурбации. Докато тази дъга се движи, т.е. докато измине ъгъл равен на 72 градуса (360 :5 = 72), вие ще усещате тия пертурбации. Някога тази смяна ще бъде във възходяща, а някога - в низходяща степен, ще зависи от това в каква посока се движите - нагоре към Слънцето или надолу към земята. Ако посоката ви е надолу към земята, значи движението става във вътрешния петоъгълник, обърнат с върха надолу; ако посоката е нагоре към Слънцето, значи движението става по върховете на Пентограма, чийто връх е обърнат нагоре. Щом силите дойдат в нормалното си положение, започва ново движение, нова пертурбация и т.н. Това са движения на прилив и отлив, които стават периодически. Пентограмът представлява велики, разумни течения в живата природа - течения на светлината, които индусите наричат „прана". Те ги наричат още „движения на праната" или „течения на живота". Това са пет велики центрове, в които стават велики процеси. Те представляват пет положителни и пет отрицателни сили. Възходящите или положителните се намират по върховете на петоъгълника, обърнат с върха си нагоре, а низходящите, т.е. отрицателните се намират във вътрешния петоъгълник, обърнат с върха надолу. Аз бих желал още тази вечер, всеки от вас да определи на коя страна или на кой връх от Пентограма се намира в дадения момент, според както са наредени числата по върховете. Това отношение не е абсолютно, то е само една фаза във живота ви за дадения случай. Ще определите мястото си в Пентограма, според както се чувствувате сега, през време на лекцията. Ще ви дам и друго определение на числата по върховете на Пентограма. Числото едно представлява Божествената страна. Оттам движението върви към върха 2, дето е човекът. От върха 2 движението отива към върха 4 - повторно отиване към Бога, но вече конкретно проявен в обществото. От върха 4 движението отива към върха 3. Тройката е неутрално число, което показва отношение към самия себе си. Числото 3 е дома, отношението на човека към неговите приятели, към неговите близки, но не и към народа или към външните хора. Най-после движението слиза към числото 5. Тия центрове имат и други обяснения. Например, числото едно представлява общия принцип, с който човек започва. В числото две се включват методите, с които човек трябва да работи. Във всеки метод обаче, има ред изключения, на които човек се натъква. И другите числа имат свои обяснения, които ще ви дам друг път. Ако разгледате Пентограма, ще забележите, че е вписан в един кръг, който ученикът трябва да извърви. В кръга са означени образите на няколко предмета: сабя, чаша, книга, светилник и тояга или жезъл. Сабята показва, че всеки човек иска да бъде силен, но силният човек понякога може да извърши и някакво престъпление. След силата ученикът пристъпва към чашата с горчивото съдържание, което той трябва да изпие. Като изпие горчивото съдържание в чашата, той минава към книгата, която трябва да чете и изучава. За да чете от тази книга, светилник му трябва. Светилникът представлява човешкия разум, който му показва, какво е написано в книгата на природата. Най-после ще му се покаже закона - тоягата или жезъла. Природата му дава своята тояга и казва: „Чети в моята жива книга и знай, че всичките твои стремежи трябва да бъдат обърнати към Бога!" При това, сабята трябва да бъде в хоризонтално положение, а не нагоре; тоягата трябва да бъде изправена нагоре, към Бога, което показва стремеж към Бога. След това иде ново положение за ученика - да влезе през вратата на Добродетелта, отдето ще започне посвещението му. Най-после идат ред други стадии в неговия път. Всичките добродетели представляват пътя, през който човешката душа трябва да мине ------------------------------------- * Вероятно става дума за числото 19, защото числото 91 фигурира в групата числа, които се препоръчват като благоприятни.

8. ШКОЛАТА НА УЧИТЕЛЯ Нейните задачи, принципи и методи Влад Пашов 1. В миналото школата за кратко време е излизала пред света, осветявала е живота на епохата, давала известни духовни импулси на живота и се оттегляла в своите вътрешни убежища. Сега школата пак се изяви в света, но сега тя е решила да проведе всичките си принципи в цялостния живот и да одухотвори живота, като внесе в него нови импулси, постави нови принципи, които като се реализират по новите методи на школата, ще дадат нов облик на живота на човека и на човечеството. 2. Сега ние отваряме школата. Тя не е само за избраници - тя е за всички, които имат стремеж да учат, които имат стремеж да служат на великото и красивото в света и живота. 3. На няколко пъти школата се е отваряла в Европа, но поради спорове между учениците се е затваряла. Сега пак се отваря школата, затова бъдете изправни към нейните принципи, за да продължи тя своето съществуване и да прокара принципите си в целокупния живот. Първото нещо, което школата изисква от учениците, е братски отношения и хармония. Защото само при тези условия тя може да съществува. Защото школата е контакт с невидимия свят. Този контакт се поддържа само чрез хармония. Учителят Школата на Учителя е школа на Бялото Братство, което ръководи раз­витието и възпитанието на човечеството от началото на неговото излизане от Бога, от Божествения свят до ден днешен. В течение на това дълго развитие школите на Бялото Братство са били неотклонно свързани с човечеството. Чрез тях Бялото Братство е ръководило човечеството в пътя на неговото развитие, развивало е неговите дарби, способности и добродетели. През всички времена и епохи принципите на школата се неизменни, но в различните културни епохи са се изменяли методите на работа. Учителят казва, че принципите на школата на Бялото Братство в течение на сто милиона години не са претърпели никакво изменение. А от преди сто милиона години е началото на първата човешка раса, която се е развила в етерната област на земята и която под ръководството на школата е развила една висока култура, която настоящето човечество ще достигне в далечното бъдеше. Това е едно проти­воречие за съвременните хора, но това е един факт в историческото развитие на човечеството. Така че, принципите на школата са вечни и неизменни, както и същест­вуването на школата е вечно. Изменя се само формата, в която школата се явява, изменят се методите, с които школата работи. Това е защото в различните културни епохи развитието има специфични задачи. Във всяка културна епоха, която обхваща един период от 2160 години, приблизително, от Слънцето идва нова космическа вълна, която носи специфични сили и енергии, и с това създава специфични духовни условия за развитието на определени страни от душевния живот на човека. И в зависимост от това какъв е характерът на тази вълна и оттам и каква страна от душевния живот на човека ще трябва да развие, са и методите, които школата прилага в дадена епоха. Затова ученикът не трябва да бъде тесногръд и фанатик, но да знае, че всички школи са школи на Бялото Братство, но се различават по задачите, които им са дадени и оттам и по методите, с които работят. Като казвам, че всички школи са от Бялото Братство, разбирам всички школи, които са излезли от Бялото Братство, защото има школи, които са под влиянието на черното братство - за тях не говоря. Черните винаги се стремят да завладеят школите на Бялото Братство на физическия свят, като извратят методите, с които се работи и по такъв начин прокарват своите цели и задачи. Затова се изисква будност в учениците, да не се подават на странични внушения, които идват от страна на тъмните сили, а да се следват методите и принципите, дадени от основателя на школата. Бялото Братство е изпратило в света всички духовни импулси, движения и учения, от които са излезли всички световни религии, всички изкуства, всички научни дисциплини. Затова Учителят казва, че великата Божествена наука, науката на Бялото Братство е разпръсната във всички религии, във всички школи от всички времена и епохи. Християнството, като окултна школа, имаше за задача да спре инволюционния процес на човешкото слизане и да даде обратен импулс - да даде импулса за възхода. Това е една грандиозна задача, затова начело на тази вълна стои най-великият Дух - Божественият Дух, Когото ние познаваме като Христос. Това е момент на повратната точка в човешкото развитие. От 18 - 20 милиона години човечеството е слизало постепенно в материята. Със слизането на Христа на Земята беше отбелязана повратната точка на това слизане - беше завършен първият цикъл на земното развитие - цикъла на слиза­нето и се започна новият цикъл на възлизането. Процесът на слизането се извършвал под влиянието на Божествената Мъдрост, която в процеса на това слизане постепенно прониква в цялата природа и устройва и организира света. Тази Мъдрост организира и човешкото тяло и оставила своя отпечатък в света на човешкото тяло. Затова виждаме тази велика Мъдрост днес отразена в цялата видима природа, отразена и в строежа на човешкото тяло. Целият този процес се извършва под ръководството на Божествения Дух - на Христа. В Писанието се казва: „Земята беше неустроена и пуста и Дух Божи се носеше над водите и тъмнина беше върху бездната." Този Дух е устроил Земята и е внесъл в нея Божествената Мъдрост, създал и одухотворил човешкото тяло, в което вселил човешката душа да се развива и изучава този проникнат от Божествената Мъдрост свят. Затова Учителят казва: „Христос е, Който е движил, движи и ще движи историческия, космическия и мистичния живот на човека и човечеството. Без Христа няма история, няма космос, т.е. организиран свят, няма мистичен живот. Той е вдъхновител на всички откровения във всички времена и епохи." Когато този процес на проникване на Божествената Мъдрост бил завършен и човечеството слязло до най-ниската точка в гъстата материя, когато човешката душа напълно се индивидуализирала и обособила като отделност, трябвало да се даде обратен импулс - трябвало да се почне възходът на човечеството. Докато процесът на слизането бил движение от центъра към периферията, то процесът на възлизането е движение от периферията към центъра. Този нов импулс, който Христос дал на човешкото развитие, бил даден от друг принцип - от принципа на Любовта, която има за задача да върне човека в неговото първично Божествено състояние, да свърже човека отново с Бога - но човек вече добил самосъзнание и съзнава своята индивидуалност и сила, които е придобил под влияние на Мъдростта. Такава е великата задача на християнството като окултна школа - да даде импулса на Любовта, която да обърне движението на човешкото развитие в обратна посока, да свърже човека с Бога, да го издигне до първичното му състояние. Защото Любовта е принципа, който действува от периферията към центъра и обединява битието като едно цяло. Световният развой се извършва едновременно под влиянието на тези два велики Божествени принципа, които се взаимно уравновесяват в процеса на тяхното проявление. Мъдростта, която действува от центъра към пери­ферията, раздробява и индивидуализира света и живота, а Любовта, която действува от периферията към центъра, обединява всичко в едно цяло. Ако би действувала само Любовта, светът би бил една хомогенна еднородна маса, защото в този смисъл Любовта действува като едно налягане. А ако би действувала само Мъдростта, тя би разпръснала всичко на най-малки частици и не би съществувала никаква форма, никакъв свят. Но под влияние на двете сили, които са двете ръце на Бога, светът с всички форми в него се проявява и развива правилно. Така че, християнството е импулс на Любовта, който трябва да обедини човечеството в едно велико Братство на съзнателни и силни хора, които са готови съзнателно да служат на Бога. Значи великата задача на християнството е да одухотвори живота, като внесе в него Любовта, което е мисията и задачата на настоящия земен период. Но реализирането на тази задача става постепенно и последователно. Импулсът е даден, Любовта като космическа сила, е турена в действие. Но всяка космична енергия в своето проявление минава през ред стадии и цикли, докато достигне до пълното си проявление. След първия импулс дошъл втори спомагателен импулс, който е изразен чрез богомилството. Той има същата задача - да одухотвори живота чрез проникване на Любовта в него. Този импулс, както и първият, привидно не можаха да постигнат целта си, но силите, на които те били носители, проникнаха в света и живота и ще дадат своя плод - одухотворяването на света и живота. Импулсът на богомилството събуди човешката мисъл и от този момент се даде импулс за развитие на човешкия ум, което е било и задачата на Петата културна епоха - западноевропейската. И затова богомилството премина на Запад и се превъплоти в розенкройцерството, което като окултна школа имало за задача да помогне за развитието на човешкия ум, за раждането и развитието на обективната наука, която да проучи външната природа и да види в нея отразена Божествената Мъдрост и да направи връзка между науката и религията, като ги обедини в един велик синтез. Под влияние на розенкройцерството, науката пое този път, който бил очертан от Франциск Бекон, който излезе от центъра на розенкройцерския орден. Но под влиянието на други сили науката не можа да изпълни напълно възложената й задача, но все пак остана като орган за развиване на човешкия ум. Следващият етап в провеждането на Христовия импулс е явяването на Учителя в началото на епохата на Водолея, което отбелязва началото на една епоха от 2160 години, а също и началото на един по-голям цикъл от 26 хиляди години, когато се полагат основите на една нова човешка раса - шестата раса, расата на любовта и братството. Учителят е третия етап в провеждане на Христовия импулс - първия етап бе даден от християнството, вторият от богомилството и розенкройцерството и третия етап е сега. И с всеки етап вълната на одухотворяването на света и живота все повече и повече е засилва и прониква все по-дълбоко в живота. Затова Учителят казва: „В миналото школата само за известно време се явяваше на историческата сцена, осветяваше тъмните хоризонти на човешкия живот, даваше известни импулси, внасяше известни принципи в живота и се оттегляше в своите вътрешни убежища. Но днес школата е решила да прокара всичките си принципи в целокупния живот и да одухотвори всички прояви на живота, да внесе духовния импулс във всички области на човешката дейност." Така че, задачата на школата на Учителя е да одухотвори целокупния живот на човека и човечеството, като даде методи за приложение на Божествените принципи във всички области на живота. И понеже следващата културна епоха има за задача развиването на човешкото сърце, което в сравнение с човешкия ум е изостанало назад, то затова Учителят апелира преди всичко към облагородяването и развитието на човешкото сърце, което става под влиянието на Любовта. Под влиянието на Любовта в човешкото сърце трябва да се събудят нови сили и добродетели, които ще издигнат сърцето на по-висока стадия на развитие. Любовта ще внесе разумния живот в човешкото сърце и ще му предаде нов импулс за развитие. Като проникне в човешко сърце, Любовта ще внесе топлина и светлина в него и в човека ще се роди велик импулс да учи и да придобива знание и мъдрост. Учителят казва: „Първото качество на Любовта е, че тя събужда една велика жажда за придобиване на знания и мъдрост. Любовта се стреми към Мъдростта, Любовта се стреми да направи човека мъдър. А Мъдростта има точно обратен стремеж - Мъдростта се стреми да изяви Любовта. Затова мъдрият човек има желание да направи услуга и на най-малкото същество, което среща на пътя си. Така че Любовта е стимул към учение и придобиване на знание и мъдрост, а Мъдростта раздава от своето изобилие на всички нуждаещи се." Така че, Любовта, която има жажда към придобиване на знание и мъдрост, не е още истинската любов, за която говори Учителят. Затова Учителят в школата дава импулс на ученика да учи и придобива знания. Но само онзи може да учи, който има Любов - Любовта е вътрешен имупулс към знание. Човек трябва да има обич към знанието, за да го придобие. Затова обичта към знанието е първото качество, което отличава ученика в школата на Учителя. Не става въпрос за теоретично знание, но за знание, което има отношение към живота, което може да се приложи във всекидневния живот, което може да се приложи във всички области на живота. И затова Учителят казва още в началото на школните лекции от младежкия клас: „Аз ще ви предам окултната наука в нейните практични изводи, които имат приложение в живота." Предшестващите етапи на великия Христов импулс са една подготовка за настоящия етап, начело на който стои Учителят. Затова и в задачите и прин­ципите на школата на Учителя се включват и задачите, принципите и методите на предшествуващите етапи. Учителят казва, че в Бялото Братство има главно три вида школи, които си служат с три вида методи, в зависимост от принципа, който полагат за основа. Едни можем да наречем школа на Любовта, които имат за обект развитието и облагородяването на човешкото сърце. Вторите можем да наречем школи на Мъдростта, които изхождат от принципа на Мъдростта и имат предвид преди всичко развитието на човешкия ум. Третия им клон са школите на Истината и волята - те има предвид преди всичко развитието на човешката воля, на човешкото съзнание и човешкото тяло и оттам развитието на ума и сърцето. Това са три пътеки в общия път на окултното развитие. Учителят казва, че по първия път вървят християните, по втория път вървят теософите, а по третия път различните школи на йогите, а ние, казва Учителят, употребяваме едновременно и трите вида методи. Плюс тези три вида методи има още два вида, които произлизат от Правдата и Добродетелта, за да допълнят добродетелите до пет, както са в Пентограма. Затова Учителят казва: „Пен- тограмът показва пътя на човешкото развитие, то е символ на човека в процеса на неговото развитие." И човек може да тръгне по която и да е страна на Пентограма, все ще обиколи всички останали, за да достигне целта, която-е една и съща при всички пътеки - съвършенството, познаването на Бога и служенето на Бога. Затова онзи, който внимателно е проследил лекциите и беседите на Учителя, ще види, че Учителят дава различни методи, които се основават на петте велики добродетели и работи едновременно и с петте вида методи. Всеки ученик може да почне с който и да е вид метод, но ще прилага и останалите като допълнение. По такъв начин се постига по-пълно и цялостно развитие, каквото се изисква от окултния ученик. По-късно ще се върна към тези пет вида методи, които произтичат от петте велики принципа, по които се работи за развиване на вътрешните сили на човешката душа. От друга страна Учителят казва, че в школата има три фази, три етапа, през които ученикът минава. Първата фаза Той нарича слушатели или оглашени, втората нарича верующи и третата са учениците. В първата фаза, като слушатели, ученикът проучава теоретически принципите на школата и на окултната наука и се подготвя да пристъпи към практическо приложение на тези принципи, легнали в основата на школата. В тази първа фаза преди всичко ученикът се самоопределя, че следва пътя на школата, това никой не му го налага, но той доброволно се самоопределя. Но един път самоопределил се, той поема вече известен ангажимент, който трябва да изпълни. Както във всяко училище има програма, има правила за вътрешния ред, така и в окултната школа. Един път човек решил да стане ученик, той трябва да проучи програмата и правилата за вътрешния ред и да ги съблюдава в живота си, защото школата е в живота и там ученикът ще бъде изпитан, доколко спазва принципите на школата. В този период ученикът преминава през ред изпитания в живота си, за да се опита неговата готовност да върви в Пътя. В течение на този период, през който минава ред изпитания, изработва своя вътрешен морал и постепенно добива морална стабилност - т.е. почва да прилага в живота си духовните принципи, които се изнасят в школата и които трябва да легнат в основата на живота на всеки ученик, а в далечното бъдеще и на цялото човечество. Редом с придобиването на морална стабилност, човек се учи да пречистя своите мисли и чувства, защото чистотата е основата, върху която той може да изгради живота си като ученик. Без чистота той не може да бъде ученик, защото в процеса на окултното развитие той се свързва с окултните сили, които, като почнат да действуват в неговото съзнание, ако не е чист, вместо да съграждат в него, ще произведат разрушително действие. Моралната стабилност и чистота, които са неразделни, е първото нещо, което човек трябва да изработи на прага на окултната школа. Но това не се постига така лесно, както се говори. Човек ще мине през много борби и изпитания и ще преживее много разочарования и несполуки, но той трябва неотложно да следва пътя. В пътя към високия връх на съвършенство човек неизбежно много пъти ще пада и става но след всяко падане трябва с още по- голяма енергия да върви напред. Това значи ученикът да има висок идеал. Без висок идеал човек не може да бъде ученик. Идеалът е непостижим, но той стимулира да върви все напред и напред, без да се спира пред погрешките, паденията и изпитанията, които се неизбежни в Пътя. В тази фаза ученикът трябва постепенно да изучава закона на концент­рацията и концентриране на мислите и чувствата. Постигнал до известна степен това, той може да създаде в себе си една здрава основа, за да мине по-нататък в своето окултно развитие. Във втората фаза на школата, във фазата на верующия ученикът е отишъл достатъчно напред, след като е тренирал своето тяло, след като е придобил морална стабилност и чистота, след като е добил контрол на своите мисли и чувства, той дохожда до това, което се нарича вяра в себе си, вяра в Божественото в себе си, вяра в Божествените сили, с които той вече почва да работи. В тази фаза той разбира, че зад всички негови мисли, чувства и постъпки стоят разумни Божествени сили на космоса и той трябва да знае законите как да работи с тези сили. Да изучава човек законите, по които работят Божест­вените сили във вселената и човека и да ги прилага в живота си, това значи да придобие човек вяра, която е основа на човешкия ум. Да вярва човек, значи да може. В първата фаза ученикът развива надеждата си и се учи да се справя с всички сили, които работят във физическия свят. Във втората фаза той развива вярата си и се учи да работи със силите, които действуват в духовния свят. В тази фаза той вярва, че може и действително може, защото вярата му почива на познаване на законите, които действуват в Духовния свят. Вярата е мощна сила, с която ученикът постига своите желания и развива спящите в себе си сили, с които изгражда духовното си тяло. През тази фаза ученикът също ще мине през много изпитания, падения и ставания, докато вярата в него укрепне и се развие до магическа сила. В третата фаза на школата човек е истински ученик. Неговото съзнание се пробужда и той става съзнателен в духовния свят и непосредствено изучава и опитва Реалността. Туктой влиза в съзнателна връзка с разумните същества на космоса и от тях придобива знание и мъдрост. Той вижда вече, че всичко, което съществува във външната видима природа има своя първопричина в разумните същества на космоса, с които той сега влиза във връзка. В тази фаза природата за него става жива книга на творческото слово, изявено във всичките форми на тази жива природа. В тази фаза ученикът преминава през посвещения и неговото съзнание все повече и повече се развива и прониква във все по-широки сфери на битието. След като е станал съзнателен за духовния свят, той постепенно придобива сила да се откъсва от гравитационните сили на земята и може да излиза извън сферата на Земята. При още по-голямо разширение на съзнанието, той влиза в съзнателна връзка със съществата на космоса и неговото съзнание се видоизменя Той почва да чува музиката на сферите, която не е нищо друго освен самото космично Слово. Най-после той се издига толкова високо, че може да проникне до същината на нещата, слива се със самата същина и тя му говори и му разкрива своите тайни. Такъв е великият път на ученика. Но, за да достигне до тези висини, той трябва да премине през ред стъпала и степени, като почне от най-малкото. Всяка стъпка ученикът трябва да я овладее, с всяка стъпка той трябва да трасира по едно стъпало от своя възходящ път, за да няма подхлъзване и връщане назад. Затова Учителят казва, че както природата започва с най-малкото, от слабото и постепенно отива към великото, силното, така трябва да постъпва и ученикът. Първите слънчеви лъчи са слаби, но постепенно се усилват. Така трябва да работи и ученикът. Понеже ние се намираме в началото на възхода на човешкото развитие, затова трябва да почнем от малкото, от видимото и да отиваме към голямото, към невидимото. Видимото, най-малкото в човека това е човешкото тяло. Значи ученикът първо трябва да се заеме с организиране, възпитание и трениране на своето тяло, за да го направи послушен инструмент на разумното начало, което работи в човека. Редом с това, той ще работи за организирането на своето сърце и на своя ум, с което ще дойде най-после до пробуждането на своята душа. В това направление ще практикува и работи с петте вида методи, които произтичат от петте велики принципа, които стоят в основата на космоса и живота. Ще кажа по няколко думи за всеки един от тези видове методи. 1. Методите на Любовта. Любовта е съграждащия принцип в битието и живота. В човешкия живот тя има преди всичко като обект човешкото сърце. Затова всички методи, които произтичат от любовта, са насочени към облагородяването и възпитанието на човешкото сърце - превръщането от животинско в човешко и от човешко в ангелско. В тази насока са работили почти всички религии. Тука от ученика се изисква преди всичко Любов към Бога, Любов към ближните, благоговение пред Великата Разумност, преданост, почитание и всеотдайност. По такъв начин енергиите на човешкото сърце, които са локализирани предимно в симпатичната нервна система и оттам в астралното тяло, което е свързано със симпатичната нервна система, се отправят към възходяща посока - към Бога на Любовта, където те се трансформират и се превръщат от обикновен въглен в диамант и от обикновен метал в злато. В центъра на тези методи стои молитвата. Чрез молитвата човек се свързва с Бога на Любовта, от Когото очаква помощ и подкрепа. Чрез молитвата ученикът добива от Бога една вътрешна светлина, която е необходима за неговото духовно развитие. Без тази светлина той не може да прогресира, а тя се добива само чрез молитва. В пътя на тези методи на Любовта човек се свързва със силите, които изтичат от Любовта, като един велик принцип и по такъв начин човек организира и трансформира висшата си природа и извлича елементи за съграждане на безсмъртното тяло на Любовта. Този е един от най-лесните пътища, затова Учителят препоръчва пътя на Любовта като първоначален път на окултното развитие. 2. Методите на Мъдростта. Мъдростта е творческия принцип на Бога, който е свързан с човешкия ум. И всички методи, които произтичат от принципа на Мъдростта, имат отношение преди всичко към човешкия ум, към човешката мисъл. Светлината, казва Учителят, е признак на интелигентност, и колкото по-силна и по-мека е светлината, толкова и интелигентността е по-голяма. Методите на Мъдростта са насочени към организиране на човешкия ум и развиване на дарбите и способностите, които от своя страна са свързани с организиране на етерното и умственото тяло и по такъв начин се събуждат органите в тези тела и се прави връзка между физическото съзнание на човека и неговото духовно съзнание. По такъв начин човек става ясновидец. При пътя на мъдростта човек се учи да работи със своята мисъл, както работи със своята ръка - мисълта да бъде оръдие, инструмент, чрез който човек да работи, затова преди всичко умът трябва да бъде възпитан, обучен и всички сили, които се проявяват чрез него, да бъдат организирани и целенасочени, да са под контрола на разумната воля. Затова тук се практикува размишлението, концентрацията, съзерцанието, медитацията и пр. По такъв начин човек влиза в контакт с висшите сили на космоса, които събуждат спящите сили в човешкия мозък и така постепенно пред човека се открива нов свят. Ето какво казва Учителят по този въпрос: „Като ученици вие трябва да се самовъзпитавате. Не е лесно човек да се самовъзпита. Това не може да се постигне изведнъж, но чрез постоянство. Всеки ден, при всяко разположение, добро или лошо, човек трябва да отделя по 5-10 минути за пълно вглъбяване в себе си. Това наричаме ние скриване в тайната стаичка. Отдели ли се в тази тайна, свещена стаичка, човек трябва да забрави всичко около себе си. След това той пак може да продължи работата си. Каквото и да прави човек, не трябва да забравя да отделя всеки ден по 2 - 10 минути за съзерцание, размишление, през което време може да си даде отчет за всичко, което е извършил през деня. Който на каквато и работа да е, може да направи това." Към методите на Мъдростта принадлежи и музиката, за която Учителят е говорил толкова много и е дал толкова много музикални и окултни упражнения. 3. Методите на Истината. Истината е принцип на Божествената хармония и равновесие. Истината, като принцип има отношение към физическия свят, към човешката воля, към човешкото тяло и човешкото съзнание. Затова методите на истината имат преди всичко отношение към човешкото тяло и към възпитанието на човешката воля и човешкото съзнание. Към тези методи се прилага максимата: Здрав дух в здраво тяло. Затова методите на Истината целят преди всичко да тренират физическото тяло в човека, да укрепят неговата воля, да разширят неговото съзнание. Затова тук се практикува преди всичко специален режим на хранене, дишане и окултни гимнастики - Паневритмия и други упражнения, които са методи за трансформиране на енергиите в човешкото тяло и за свързване със силите на истината. След това се практикуват методите на дишането - дълбоко дишане, ритмично дишане и пр. По такъв начин, чрез дишане и гимнастика, човек развива волята си и прави тялото си способно да отговаря на висшите духовни енергии, пречистя кръвта чрез дишането и облагородява човешките мисли и чувства. Ето какво казва Учителят по този въпрос: „Щом е дошъл на земята, човек трябва да учи. Той трябва да има преди всичко здраво тяло, добри чувства и светли мисли. Ако тялото е здраво и душата ще се прояви правилно. Добрите чувства пък са условие за развиване и поддържане на топлината в човека. Не са ли добри и правилни чувствата в човека, а това зависи до голяма степен от правилното дишане и топлината на тялото му е оскъдна. Тогава човек ще се оплаква, че пръстите на краката и ръцете му постоянно изстиват. Неправилните чувства оказват влияние върху кръво­обращението. Подобрят ли се чувствата и кръвообращението се подобрява. Щом кръвообращението се подобри, заедно с това и топлината се увеличава и с това пръстите на ръцете и краката постепенно започват да се затоплят. Дишането също спомага на мисленето да бъде ясно и трезво и да носи светлина и да осветява пътя на човека в тъмната нощ на неговия живот. Мисълта ражда светлината. Следователно и светлината в природата е признак на интелигентност и колкото по-голяма е интелигентността, толкова и светлината е по-голяма и по-мека. За да добие светлина на мисълта и топлина на чувствата, човек трябва да води чист и свят живот." Така че, методите на Истината водят човека към чист и свят живот, живот в хармония с природата и сред природата. 4. Методите на Правдата. Правдата е подобна на кръвта в човека. Както кръвта разпределя благата между всички клетки така и Правдата разпределя благата на живота между всички хора. Правдата е обективна проява на Любовта. Любов без Правда не може да се прояви на физическия свят. Затова можем да кажем, че методите на Правдата са допълнителни към методите на Любовта, но са на една друга плоскост. Тук човек се стреми преди всичко да бъде изправен в живота си във всяко отношение, защото знае законите на причинността, според които, който каквото прави, това му се връща. Затова, като работи по тези методи, човек се стреми да прилага Правдата в живота си, като спазва максимата: Отнасяй се с другите хора така, както би желал да се отнасят с тебе. При прилагането на Правдата човек развива в себе си ред морални и социални чувства, с които се свързва с интелигентните сили на космоса. При Правдата човек се чувствува като част от общия човешки организъм и се стреми да изпълнява функциите си както трябва. Чрез приложение на Правдата човек развива колективното съзнание. Правдата е свързана и с Мъдростта, защото, за да прилага Правдата, човек трябва да има знание и мъдрост. Правдата е дете на Любовта и Мъдростта. 5. Методи на Добродетелта. Доброто е основа на живота. Без добро човек не може да живее. Доброто също е плод на Любовта. Затова и методите на доброто са производни на методите на Любовта и Истината, но вече на съвсем друга плоскост. Човекът на Добродетелта е активен в проява на доброто. Той се стреми навсякъде да вижда доброто, навсякъде да прави добро заради самото добро, като по такъв начин туря в хармония в себе си всички сили, които действуват в трите свята - физическия, Духовния и Божествения. Чрез доброто човек трансформира енергиите си от един свят в друг. Когато човек проявява доброто, той организира своето сърце, възпитава своята воля и развива своя ум. Добрият човек прилага милосърдието, а милосърдието като френологически център се намира горе на челото на границата на косата и е противоположен полюс на егоистичните чувства, които се намират отзад на главата. По такъв начин човек трансформира енергиите на егоизма и ги превръща в енергии на милосърдието. С това той привлича тези енергии в предната част на челото и с това развива своя ум. По въпроса за различните методи на работата Учителят казва: „Някои от вас разбират нещата чрез сърцето си, други - чрез ума си и трети - чрез волята си. По същия начин вие може да посрещнете някой ваш приятел. Може да го посрещнете с ума си, да му говорите красиви думи, да споделяте идеи и мисли с него. Може да го посрещнете със сърцето си, да отправите към него нежни чувства и най-после, може да го посрещнете с волята си, като му дадете едно голямо угощение и подаръци. Чрез ръцете си хората свързват приятелство. Чрез ума си се свързват идейно. Вие може да прилагате тези три вида методи всеки ден. Ако първия ден започнете сутринта с волята, на обяд ще употребите сърцето, а вечерта - ума си. На другия ден ще смените тези методи: сутринта ще започнете със сърцето си, на обед с ума си, а вечерта с волята си. На третия ден сутринта ще започнете с ума си, на обед със сърцето си, а вечерта с волята си. И тъй всеки ден ще употребявате и трите вида методи за реализиране на доброто в себе си, да градите върху характера си. Вечер преди да си лягате, ще прегледате живота си през целия ден, като си дадете искрен отчет какво сте придобили и какво сте изгубили. Аз искам да гледате на нещата философски, да знаете, че страданията са методи за работа, методи за възпитание на човека и човечеството. И за възрастването на индивида има различни начини. Има главно три метода на възпитание и самовъзпитание на човека, а именно: методи на тялото - физически методи, методи на сърцето и методи на ума. Според мене най-добрите методи са методите на ума. Като казвам, че методите на ума са най-добрите, аз не пренебрегвам методите на сърцето и тялото, но турям на първо място ума, понеже той пръв се е освободил от звяра в човека. Ние виждаме, че главата на сфинкса е човешка, а тялото му е животинско. Значи умът на човека се е освободил от животинското влияние, затова той може да даде методи и начини за възпитание на човека. Умът трябва да оправи пътя на сърцето, а сърцето - пътя на волята. Този е методът, който ни води към Божест­веното." Понеже човек в живота си минава главно през три периода на развитие, които периодически се повтарят, които съответствуаат на сутринта, на обеда и на вечерта в живота, то човек може да сменя в тези периоди различни методи. Ако в един период е приложил един метод, в следващия да приложи друг. Тези периоди са следните: до 7 годишната си възраст човек е дете във физическия свят. Тогава главно се развива физическото тяло. От 7-та до 14-та година човек е дете в ангелския свят и се развива главно астралното тяло, което е свързано със сърцето. От 14-та до 21 годишна възраст човек е дете в Божествения свят. Тогава се развива умственото тяло. Ето защо когато човек стане на 21 годишна възраст, всичко решава лесно, много е смел в постъпките си, защото Бог е в него. Тогава се развива умът в човека. От 21 година нагоре тези периоди се повтарят. От 21 до 28 годишна възраст човек се намира във втората фаза на физическия живот. Той започва да мисли как по-добре да нареди живота си. Пожелава да се ожени да си направи къща. Оженва са, раждат му се деца и заживява физически живот. Това е физическия живот в астралния свят. От 28 до 35 годишна възраст той почва да мисли и да живее по духовно и си казва: „Човек не трябва да мисли само за материални работи, но трябва да се погрижи и за духовното и умствено възпитание на децата." Сега той се намира във втората фаза на ангелския свят. От 35 до 42 годишна възраст човек навлиза във втората фаза на Божествения живот, той вече се предава на истинско служене на Бога. От 42 до 49 годишна възраст човек влиза в третата фаза на физическия живот - именно физическия живот на Божествения свят. От 49 до 56 годишна възраст човек се намира в третата фаза на ангелския живот и най- после от 56 до 63 годишна възраст той е в третата фаза на Божествения живот. И след тази възраст пак се повтарят тези периоди със все по-нови и нови постижения и придобиване на познания. Когато човек влезе в пътя на окултното развитие, когато стане ученик, с него става голяма трансформация във всички членове на неговото сложно естество. Това, което става с гъсеницата, за да стане пеперуда, става и с човека, като влезе в пътя на окултното развитие. И от него като от обикновен червей се ражда пеперуда, която изхвръква от пашкула и излита свободно в космичното пространство. Ще се спра накратко на тази трансформация и метаморфоза, която довежда човека от положението на гъсеница в положението на пеперуда, което е именно целия процес на окултното развитие - от влизане в Пътя до пробуждане на душата, което става с новораждането. В това време човек минава ред фази на преобразувание, които остават скрити за външния поглед, но за онези, които минават през този процес, това е една жива опитност. Когато влезе в пътя на окултното развитие, човек е подобен на семе, посадено в земята. Под влияние на светлината, топлината и влагата, под влияние на Любовта, Мъдростта и Истината, като прилага техните методи, човек постепенно израства, развива се, дава цвят и най-после и плод. Такъв е Пътят на ученика. Под влияние на Любовта, като се прилагат нейните методи, сърцето се трансформира от каменно в плътско и става отзивчиво към болките и страданията на другите и от егоист човек става постепенно алтруист. Под влияние на Мъдростта човешкият ум с всички негови способности постепенно се развива и прониква от светлината на Мъдростта и почва да свети като Слънце и осветява пътя на човека в мрачната нощ на живота. Под влияние на силите на Истината, като се приложат нейните методи, човешката душа се пробужда, разцъфтява, волята се укрепва и душата като пеперуда изхвръква от пашкула на ограниченията и литва свободно в безпределното пространство. Тогава можем да кажем, че човек добива сърце чисто като кристал, ум светъл като Слънцето, душа обширна като вселената и дух мощен като Бога и едно с Бога. Животът е така нагласен, че представя Велико училище и всеки се учи в това Велико училище на живота, ще не ще. В живота си, понеже хората са лишени от светлина в съзнанието си, правят ред погрешки. Погрешките произвеждат страдание, страданията дават опитност, опитността носи знание, а знанието носи светлина. Така се учи човек несъзнателно във Великото училище на живота. По такъв начин той облагородява своето сърце, развива своите дарби и способности, усилва своята воля, изработва своя характер. Тук страданието е главния метод, който природата употребява за развиване и възпитание на човека. Но когато човек влезе в окултната школа, когато влезе в пътя на окултното развитие, тогава той вече съзнателно работи за облагоро­дяване на сърцето си, за развиване на ума си, за усилване на волята си и трениране на тялото и разширение на съзнанието с помощта на методите, които му дава школата. И това съзнателно развитие е по-бързо, защото всяка съзнателна работа е по-благодатна и по-резултатна. Душевния живот на човека се изразява на три направления - направлението на сърцето, в направлението на ума и в направлението на съзна­нието и волята. Сърцето се облагородява под влияние на топлината на Любовта и светлината на Мъдростта. Зародишите на добродетелите, които са вложени в него, постепенно се развиват и то се превръща в райска градина. Умът се развива, като постепенно се развиват различните му способности и той придобива все повече и повече светлина. Най-после волята се усилва с преодоляване на пречките и мъчнотиите, а съзнанието се разширява от опитностите, които човек е преживял в ума и сърцето си. За да развие сърцето си човек трябва да обича. А да развие ума си, човек трябва да решава ред задачи и да проучава великата книга на природата и живота, с което прониква в Мъдростта, която е проникнала цялата видима природа и целокупния живот. За да развие волята си, човек трябва да преодолява ред препятствия, трябва да побеждава. Всички тези неща в училището на живота стават несъзнателно, а в окултната школа всичко това става съзнателно. Хората от широкия свят са несъзнателни ученици. Хората, които се влезли в окултната школа, са съзнател­ни ученици и разполагат с повече методи за работа, защото са в контакт с Учителя, Който познава потънкостите на човешката душа и знае за всеки даден случай какви методи да препоръча. Ще завърша със следната мисъл на Учителя: „Подигането на българския народ зависи от вас учениците на школата. Защото учениците са душата и сърцето на един народ. Ако вие работите, той ще се подигне и ще прогресира в своето развитие. Ако вие не работите, други ще свършат вашата работа, но затова вие колективно ще бъдете отговорни пред Небето. Вашите капитали като ученици в школата са вложени в българския народ. Ако той пропадне, с това пропадат и вашите капитали. Ако той печели и придобива и вие ще печелите. Затова работете за повдигането на този народ, за да можете да реализирате и вашата задача като ученици и изпълните задълженията си към Небето." УЧИТЕЛЯТ ЗА ПЕНТОГРАМА Външният кръг в Пентограма представя света, опитностите, земното училище с всичките негови занятия. Ножът показва силата, която ученикът трябва да има. Силата ви трябва да бъде или във вашите мускули или във вашето сърце, или във вашия ум. Без тази сила нищо не можете да направите. След като имате тази сила, като живеете и работите с хората, то ще правите и погрешки, за които погрешки ще ви сполетят нещастия, та ще трябва да се научите да носите с търпение страданията си. Тези страдания са чашата, която прилича на цвят, защото, както виждате, тя има форма на лале, което показва, че чрез търпението, т.е. чрез претърпяване на страданията животът ни ще се разцъфти, цветът ще се оплодотвори и ще даде добър плод. От разтворената книга, която виждате по-нататък, ще се научите защо страдате. Тогава ще отидете при светилника и чрез неговата светлина ще може да узнаете за какво именно може да бъдете полезни в живота. Тук ще почнете да разсъждавате и да учите хората и тогава вече ще отидете при закона на Правдата, при скиптъра , който не бива да отстъпвате никому. С това се завършва първият кръг на човешкото развитие. От скиптъра се връщате пак при ножа, т.е. при своята сила, която сега ще влезе във вашето сърце, ще отиде при Добродетелта, ще застане пред вратата, дето ще почнете да молите Господа, да се изповядате и да казвате че досега не сте могли да живеете добре и ще искате да влезете в новия път, за да заживеете добре. Тогава ще ви се отвори вратата, която виждате и ще започнете да вървите в пътя на Истината, където ще започнете да разсъждавате върху дълбоките Божии наредби за кармата например и изобщо за вътрешната страна на живота. После ще отидете при самоотричането, където ще срещнете Христа и ще отидете при Правдата, когато ще бъдете вече справедливи. Първият кръг беше когато вие бяхте сами, когато вие се проявявахте и се учехте от своите опитности и страдания. А сега, във втория кръг, понеже отношенията ви са към Бога и желаете да работите, не както вие искате, но както Господ иска, затова казвате че това, което светът прави, не е в ред и туряте в себе си Божествената Правда и казвате, че като сте дали дума някому, трябва да я изпълните. Тогава ще минете през втората врата, която е вратата на Любовта, когато ще потърсите страдащите хора, за да им помогнете. После настъпвате в полето на Мъдростта, означено от Сияющето око, дето ще размишлявате върху дълбоките наредби, защо именно Господ е наредил така света и там ще разберете това. Най-после идвате при Дървото на живота, което е Добродетелта, гдето е вашата опитност ще живеете на Небето и ще се радвате на благата, които Господ ви е дал. След всичко изложено дотук, иде вътрешният кръг, когато ще имате желание да се слеете с Бога. В този кръг виждате змиите, което показва че тук ще има да се справяте с най-големия си противник. Но това ще бъде последната работа на вашата еволюция. Колкото до буквите в картината, те са трите инициали от Свещеното име, с което Господ е известен в небето. Първата буква „В", което значи: „Върховен ръководител на Небето." С втората буква „У" Той е известен като „Учител и Спасител", с третата буква - „Ж" е известен като царствуващ Господ, който казва, че му се даде всяка власт на Небето и на земята. Тези са буквите на Христа, които са началните букви на Негово свещено име, с което е известен в Небето. Той е ръководител на Бялото Братство. Сега, в настоящата епоха, когато развитието навлиза в епохата на Водолея, когато се полагат основите на шестата раса, която ще осъществи общочовешкото братство, Школата работи с петте велики принципи - Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта. Затова и емблемата на Братството е Пентограмата. Понеже сега се дава импулс за раждането на един нов свят, затова са впрегнати на работа всички сили, с които разполага Бялото Братство - турени са в действие всички принципи и свързаните с тях методи, за да могат да засегнат повече хора. Днес целта на Бялото Братство е колкото се може повече хора да вземат участие в провеждането на новия импулс, защото днес е епохата, когато става разделяне на човечеството. Всички, които приемат днес духовния импулс, който Бялото Братство внася в света, ще минат в новата раса и ще имат светло бъдеще, ще се развиват все по-нагоре, докато онези, които не могат да приемат този духовен импулс, ще се спънат в своето развитие. Те не ще могат да минат в новата раса и постепенно ще почнат да се израждат. Този процес се наблюдава в началото на всяка нова раса. Всички изостанали народи, които виждаме днес по лицето на земята и които се считат за диваци и първобитни хора, са именно такива остатъци от минали култури и цивилизации. Затова усилията на Бялото Братство сега са насочени към това, колкото се може повече хора да приемат този духовен импулс, за да влязат в новата раса, в новите условия на развитие. За тази цел именно се дават най-различни методи, свързани с петте велики принципа, за да могат повече хора да приемат този велик импулс, който влиза сега в света. Затова Учителят казва, че в нашата школа се прилагат методите на петте велики добродетели, на петте велики принципи. Под метод се разбира специфичен път и начин, по който човек трябва да върви и да работи, за да постигне определената цел. В този смисъл, школата е път за придобиване или развиване на добродетелите. Школата е път за развиване на потенциалните, скритите възможности на човека. Човек е образ на вселената. Това, което съществува във вселената в проявено състояние, в човека е в потенциално, спящо състояние и той трябва да намери път, метод, да прояви и развие тези потенциални възможности. Понеже хората, в пътя на своето развитие, са развили различни качества от сложното човешко естество, то за различните хора ще бъдат нужни различни методи за по-нататъшното им задълбочено развитие на вътрешните възможности. Учителят казва всеки да почне с най-силната си черта, с най-силната си способност и добродетел, които ще му послужат като основа, върху която да стъпи, за да развие това, което още не е развито в него. Както вече казах в школата на Бялото Братство се работи с пет вида методи, които произтичат от петте велики принципи. Всички възможни методи, които са безброй, могат да се подведат към тези пет вида или категории. С която добродетел и да почне човек, другите ще му бъдат като тил. За всички тези пътеки, по които може да върви ученикът в Школата на Бялото Братство, Учителят е дал много и премного методи, които трябва да се открият и прилагат в една систематична работа. Методите са прости наглед, но са много ефикасни, защото ни свързват с живите сили на природата, които почват да работят върху нас. Така например, за развитието на доброто Учителят препоръчва посаждането на семена от различни растения и грижа за тяхното отглеждане. За развитие на Правдата препоръчва поливането на дърветата и цветята с вода и пр. По която пътека и да върви ученикът, той има една цел - високия връх на съвършенството, който в християнството е символизиран с възкресението, което означава пробуждане на висшето Божествено съзнание, наречено още свръхсъзнание, което прониква физическото, астралното и умственото тела, одухотворява ги и ги прави безсмъртни. Но преди да достигне до това състояние ученикът минава през седем степени, при всяка от които има да разрешава известни задачи, да събужда и завладява известни сили в себе си, да се справи с известни свои състояния. Ученикът има за задача да превърне всички отрицателни сили в себе си в положителни, творчески и организиращи, с което той завладява и онези духове, които стоят зад тях, защото всички сили в природата и живота са свърза­ни с известна категория същества, които са тяхни господари. И за да стане човек господар на своя живот трябва да се научи да управлява тези духове, които стоят зад енергиите, които пораждат различните състояния на човека. Ето как Учителят определя седемте стъпала на човешкия възход: „Седем стъпала има, които трябва да извървите, преди да можете да властвувате над лошите духове. Нечистите духове ги е страх от светлината. И докато човек е обърнат с гръб към Бога, той няма светлина, защото светлината идва от Бога. Затова първото нещо, което човек трябва да направи, е да се обърне към Бога. Трябва да се обърнете с лице към Бога. Без обръщане към Бога не може. В процеса на обръщането си към Бога, човек трябва да обърне ума и сърцето си, да ги очисти от всякакъв прах, който се е наслоил по тях. Обръщането е от Бога. Човек не може да се обърне към Бога, към духовен живот, преди Бог да го е свързал отвътре. И затова Христос казва: „Никой не може да дойде при мене", подразбирайки, никой не може да влезе в духовния път, ако Отец ми не го призове. И никой не може да отиде при Бога, ако Аз, т.е. Мъдростта, не му покажа пътя. Второто необходимо нещо е покаянието. То е преглеждане, ликвидиране на старите сметки. Човек си прави равносметка на досегашния живот и намира, че така, както е живял, е задлъжнял и не може да излезе от това положение. Като не може да се оправи с това положение, той трябва да се моли на своя кредитор - в случая Бог, да му отпусне нов кредит. Това е покаянието. Ще признаеш пред Бога, че си пропуснал добрите възможности и си проиграл всичкия капитал и ще молиш за нов кредит. Тогава Бог ще ти даде нов кредит и ще те прати в света на учиш наново. Покаянието е от самия човек. Третата степен е спасението. Прощението и спасението са две неща свързани. Спасението настъпва, след като човек е минал обръщението и покаянието. Спасението седи в това, че Бог дава на човека нов кредит и го праща в света да учи и работи. Четвъртата степен е възраждането. Възраждането е процес подобен на цъфтенето и завързването на плодовете. След като човек е спасен, той е посаден като семе в земята, пониква, израства, разцъфтява се и дава плод. Той се възражда за нов живот. Възраждането е от човека и иде след спасението. Петата степен е новораждането. То иде след възраждането. При новораждането човек се освобождава от кармичния закон на причини и последствия. Тогава той става свободен гражданин на природата и господар на своя живот и никой не може да владее над него. Само като влезе в петата степен, човек може да владее над лошите духове. Само тогава човек може да бъде в истинския смисъл ученик на Христа. А то е високо нещо на бъдеш ученик на Христа. Христос даде на своите ученици власт над лошите духове и ги изпрати в света да изцеляват болни и да възкресяват мъртви. Това показва, че учениците на Христа са били изминали първите четири степени и са се намирали в петата степен на своето духовно развитие - били са новородени. Тази власт над лошите духове не може да бъде дадена при другите степени. Новораждането е от Бога. Шестата степен е посвещението. То е от човека. След като човек е добил новораждане, като е станал господар на лошите духове и на силите свързани с тях, той се посвещава да служи на Бога. А на Бога може да служи само този, който е намерил методите за приложение на Божествените истини в живота и работи за тяхното приложение. Велико нещо е посвещението. Велико нещо е служенето на Бога. Тук човек, след като е добил власт над лошите духове, след като е завладял всички стихии на природата, той се свързва с възвишените същества и с Бога и му се разкриват великите тайни на Битието. При тази фаза става голяма трансформация на съзнанието и човек влиза в областта на свръхсъзнанието, което е вечна светлина и хармония. Седмата степен е възкресението. Това е последната степен в духовното развитие на човека, когато човек завършва човешката еволюция и става равноангелен. Възкресението е от Бога. Това е пълно пробуждане на Божественото космично съзнание, при което човек става един съработник на природата и служител на Бога в истинския смисъл на думата. При петата степен става особена промяна в човека. Става такава промяна, каквато не става при другите степени. Като наближи петата степен наближава една буря за човека, става вихрушка в него. Това предшествува новораждането. След като човек получи новораждане, няма нищо да го безпокои, няма да мисли за къщи, прехрана и пр. Той знае, че има това, което се нарича вяра, но не вяра в обикновен смисъл на думата. А щом човек има тази вяра, при каквото положение да изпадне, той знае, че всичко това е за негово добро. При новораждането всички връзки няма да се скъсат, но ще се видоизменят. Преди новораждането човек минава през големи страдания, които са символ на новото, което се ражда в човека. Преди човек да се новороди, той се намира в големи страдания и мъчнотии. Тези страдания са преди всичко дълбоко вътрешни страдания. Човек, който се намира пред новораждане, усеща като че светът се събаря и всичко за него е загубено, без никаква надежда. Това са много тежки страдания. Чрез тях човек се прочиства и излиза от тях обновен и новороден, както пеперудата от пашкула. Причината за тези големи страдания е, че всички хора, с които човек е имал взимане - даване в течение на дългия живот през вековете, искат сметка от човека. Това е скъсване на връзката с миналото и ликвидиране на кармата. След новораждането човек отива към висшите светове и затова трябва да се разплати на всички, на които дължи, за да бъде освободен. Преди новораждането човек може да прекара и тежки физически болести, които също са признак за ликвидация на кармата. При обръщението се образува правилна връзка между физическото и астралното тела и светлината от Духовния свят може по-правилно да осветява пътя на човека. При спасението се образува правилна връзка между астралното и умстве­ното тела, хармонизират се умът и сърцето. При новораждането се образува правилна връзка между умственото и причинното тела, умът и душата се хармонизират и душата почва един нов път на развитие. При възкресението долните четири тела - физическо, астрално, умствено и причинно се свързват с Божественото тяло. Това е влизане в нирвана и всички тела почват да вибрират в унисон. А сега физическото тяло отива на една страна, астралното на друга, умственото на трета. При новораждането се получава хармония между тях. Сегашната дисхармония между нашите мисли, чувства и действия е вследствие на дисхармоничната връзка между нашите тела. Такъв е великият път, който ученикът трябва да измине, докато достигне високия връх на съвършенството, където ще получи своята свобода и ще поеме съдбините си в своите ръце и се посвещава в служене на Бога. Затова трябва разумно да използуваме условията, които школата ни дава и да знаем, че с това работим за прокарване на Божия план на земята, за идването на Царството Божие на Земята, за идването на новата култура. Школата е в приложението на методите, които Учителят ни дава, а не в заучаването на окултните теории. Теориите са на място, но важно е приложението както в индивидуалния живот, така и в отношенията помежду ни в нашия колективен живот. Школата има, както казах, за задача да одухотвори живота, да приложи всичките си идеи в живота. Затова трябва да се даде образец. Този образец ще го дадем ние, като приложим учението в нашия ежедневен живот. Тогава ще бъдем като квасът, който заквасва цялото тесто. Затова Учителят казва, че повдигането на българския народ и на цялото човечество зависи от нас, от нашата работа. Затова всички трябва да се запретнем за сериозна работа, за да оправдаем доверието, което ни е дадено.

7. ПЕТТЕХ СТЪПКИ В ПЪТЯ НА ПОВДИГАНИЕ ЧОВЕШКАТА ДУША Пеньо Киров Петтех стъпки за подвигание човешката душа имат общност с петтех планински върха, където са станали пет велики събития на времето си, за прог­реса на человечеството, които са: Арарат, Морея, Синай (Хориф), Тавор и Гол­гота. Человеците в света, се делят на „естествени" и „духовни". Двата тези дяла, имат по пет стъпки за повдигание. „Естественни" человеци са ония, който не приемат нито познават Бога и живеят по влечение на естеството си. „Духовни" человеци са ония, които познават Бога и живеят съгласно волята Му - по Духът, който им се дава. Естествените человеци са млади души, които не познават никакво дру­го право, освен правото, което биха имали те, [... ] чрез фактическата им сила, или чрез имотна, парична, знание или влияние сили. Те, в това направление, угнетяват подобните си, злоупотребяват с тях, даже много пъти ги лишават и от живот. В старо време, те са угнетявали человека дотам, щото често животните при человеците са имали по-добро положение и по-добра цена, при размяна едни с други. В ръцете на страстните, случайно подпадналите человеци, не са имали никаква цена: много пъти една девойка се е продавала за две-три оки ракия, двама - трима мужика са ги разменяли за едно добро куче, няколко работника са послужвали вместо снопове пръчки, които са бивали хвърляни в мочерливо място, за да мине колесницата на един с власт человек. Продажба­та на човека като добитък е било нещо обикновено, а също и принасяние чело- века в жертва на някакви суетни богове, е било тоже в реда на нещата. В по-новите времена, тези отношения на потисниците с другите человеци, се поизменили в по-мека форма, за което са ги имали за използувание в работа и други такива, което продължава в една или друга форма и до днешни времена. Каквото е например отношението на капиталистите и онези от тях, които притежават знанието, с останалото человечество. Така щото, това отношение на потисниците с подобните си, е първата им стъпка в живота, където създават своята съдба и това им отношение се изявява с емблема „сабля". Но понеже Божествените закони са Правда, то затова человек каквото е вършил на другите, ще дойде време в същия или други живот сам да изпита поношението на такива отношения, от други сурови души от първа стъпка и там се изпълват думите на Христа в Евангелието на Матея 7:2 - „С каквато мярка мерите, ще ви се възмери." Онези от человечеството, които не могат да разбе­рат неволите, които прекарва страждующия в тази стъпка, много пъти хулят Провидението и все защото, като не намират причината на страданията, поне­же тя се крие в миналото, остава разбиранието им в тъмнина и не могат да разгатнат истината. Така например, ако една госпожа е третирала зле своите слугини, то и тя ще стане слугиня, за да изпита това положение. Ако един гос­подар е угнетявал чрез измъчвание, неправди, побои и други своите служащи или подвластни, то и той ще се постави в подобно положение и ще изпита всичко неговата душа. И всичко това се заплаща четворно, в онова което се дължи. В това положение, человек пие горчивата чаша на живота и затуй тази стъпка се явява с емблемата „чаша". Человекът, който е минал първа и втора стъпка, той поумнява и почва добре да различава злото и доброто, защото опитностите в миналите две стъп­ки са го направили по-умен. Положението в тази третя стъпка, се изображава с емблемата „разт­ворена книга". След поумнението на человека, дохожда знанието. В тази стъпка чело- век изучва живота във всичко що го окръжава, и той с ума си разрешава много проблеми; и със силата на това знание, твърде много подобрява живота. Почти всичко важно в живота се изучва и прилага за благоденствието, както на инди­вида, тъй и на обществата. Това положение на живота се изявява с емблемата „запалена свещ". По-нататък, когато человекът е минал през тези четири стъпки на живо­та, той гледа всичко онова що познава и знай да го използува за благото на своя живот. Знае да си направи къща, да си обработи имота, да си нареди доходи, да обогатява със знание своите деца, дава им отхрана доста завидна, понеже е пълен с познания. Прави си железници, параходи, фабрики за много изобретения, за да направят живота по-приятен. И в края на това, заобикалят се със закони, за да се запазят от посегателството на другите. С една реч, след като си нареди живота и осигури с доходи, такъв човек вече се счита, че се намира на върха на славата на човешката мисъл. И това е петата стъпка на живота на естествения человек и тя се изявя­ва с емблемата „скиптър с четири ябълки." Духовни са ония человеци, които, след като са преживели живота на естествения человек и се наситили от такъв живот и понеже в тях става раз- буждание, те в мисълта си почнат да виждат, че целта на живота не е такава, каквато досега са разбирали, че смъртта не може да бъде край на това разум­но същество човека и че, ако всичко се свършва със смъртта, то защо тези големи трудове и тревоги в живота? И след като се съпосрещнат с такива и тям подобни мисли, те пожелават да намерят Истината и това стремление най-пос­ле ги докарва до онова пристанище, което се казва „Вяра". (А Вярата им до­казва) Онзи, Който е направил Небото и земята и всичко видимо и невидимо, Който се нарича Бог Тайний. Това положение на человека има съотношение на Ноевия ковчег, кой­то след много лутание във времето на потопа, най-после намери пристанище на върха на планината Арарат, от където започна да се развива наново живо­тът на человека. Вярата е скалата, фундамента на живота, който е застанал на тази ска­ла, той е който намира спасение и никакви бури на живота не са в положение да го завлекат. Вярата е първата и последна преходна стъпка от настоящето към вечността или мост, по който се минува от тоя свят към Бога. Защото вяра­та е сила, степента на человеческия дух, която показва неговата любов спрямо Бога. Тя е вътрешната, тясната връзка на человека с неговия Небесен баща. Тя е духовно единение, най-висшето възвишение на человеческия дух, която го свързва с обямляющата Божествена Душа на живота. В прогреса на человечеството има три места, където се посочва за съ­вършената вяра на три лица. Първото лице е Авраам - родоначалника на еврейския народ. Той е, в когото верующите и до днес се именуват и ще се именуват „синове Авраамо- ви", защото неговата вяра беше изпитана и заверена. Защото да вярваш в ня­какъв Бог, тогаз, когато и други преди теб и с теб вярват е обяснимо, но да вярваш в един Бог, когото нито баща ти, ни родът ти, ни народът ти са вярвали, това е велика вяра. Такъв е бил случаят с Авраама. Той е повярвал в Бога тогаз, когато баща му Тара бе езичник и не само че повярва в Бога, но и възп­рие, че ще го направи народ велик и че потомството му ще наследи земята, която му се обещава. А при това, той още нямаше наследник от жена си, макар, както най-после се вижда, че е стигнал в дълбока старост, а така също и жена му, той пак оставаше да вярва, че потомството му ще наследи обещаната земя. И когато стана вече на сто години, а жена му на 90, тогава според Словото Бо­жие, роди син и нарече името му Исак. Втора подобна вяра има в новия завет и то е вярата на Апостола Петра, един от учениците Христови. Мнозина упрекват апостола Петра, че се отрекъл от Христа и много други такива по адреса му, но малцина размислюват, защо се отрекъл Петър. Отрекъл се, че съвсем не Го познава или с това отричание, той се силеше по- близо да отиде при Христа. От истина, като се разгледа добре този въпрос, вижда се, че Петър, за да иде по-близо при Христа, направи това отричание. Той не държеше сметка, че със своята дума ще се счита, че се отрича от Госпо­да и затова, когато петела попя три пъти вече се бе отричал и като го погледна Христос, с което си погледвание му напомни онова, що бе му казал, че ще се отрече от Него, той си припомни думите Му и излезе вън и плака горко за необмислените си думи. От истина, ако той умишлено се отричаше от Него, то нямаше във вре­ме на улавянието на Христа, да извади ножа си и отсече ухото на първосвещениковия слуга. Кой друг от учениците направи такава защита на Учителя си? Не се ли всички разбягаха, а един Петър се намери да Го брани и последва. Кой друг от учениците ходи по вълните морски, в онова време, когато ходеше Исус? Не бе ли пак Петър, който от вяра към своя Учител, обърна се и поиска от Него думата Му да ходи и той по морето, което от истина, като му се разреши, той скочи и тръгна по вълните морски, тъй както сам Господ върве­ше. А другите видим, че бяха се поизплашили, като мислеха че виждат „веда" или някакво видение на дух. А казват някои, че Петър ходи по морето, но потънал, за което и извикал към Господа: „Господи помогни ми!" И Христос го уловил за ръката и го изобличил за маловерието му, че се е съблазнил. Но що поне и другите не проявиха толкова малко, колкото Петровата вяра, а се из­покриха? Ако е потъвал Петър, то е потъвал заради естеството си, а що е вяр­ал, вярвал от сърцето си, защото Петровата душа бе такава, в която вярата бе основата на живота му. А като казваме вяра, не вяра каквато може да се намери и в други хора, но вяра, за която Христос, когато веднаж питаше учениците си, казваше: „Ме­не - Сина Человеческаго, кого ме казват че съм?" Едни от тях казваха, че наро­да Го мислил че е Илия, който имало да дойде, други - че е Иеремия или някой от пророците, а други - друго. Но Той казва: „Но вий, кого ме мислите че съм?" Тогава Петър, който всякога прибързваше, отговори: „Ти си син на Бога Вишняго." На това Христос отговори: „Плът и кръв не са ти открили това, но Отец мой Небесний." „Но и аз ти казвам, че ти си Кифа - Петър и на този камък ще построя моята църква и вратата Адови няма да й одолеят. И ще ти дам ключо­вете на Царството Небесно. И каквото вържеш на земята, ще бъде вързано на Небеса и каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на Небеса." С това, Христос много добре определяше силата и величието на Петро­вата вяра, като казваше, че на такава вяра ще съгради своята църква, защото такава вяра е като камък - скала, гдето от никакви бури в живота няма да се поколебае и такава вяра, който я има ако и в ада се постави, пак ще излезе като разбие вратите му, или верующи, които имат такава вяра, те ще разбият вратите адови, да извадят всички ония, които са за спасение. Тъй както и днес става человек, който има такава вяра, той, като уверява и спасява едного греш­ника, той с това си действие разбива вратата адови, за да води тази грешна душа от онова несносно положение, в което дяволът я сковал, за да пребъдва в греха. И който има такава вяра, на такъв се дават ключовете на Царството Небесно, т.е. дават му се сила, знание за разбиране закона Божий в правата му смисъл и прилагание в живота. Такава вяра, който има, той може да върже или развърже, т.е. може да нареди наредби, да прости грехове или да задържи грехове на хората. И кому другиму каза Христос след възкресението си: „Паси агънцата ми, паси овците ми"? И при това: „Когато ти се обърнеш, утвърди братията си." Не пак ли на Петра казваше? И когато седемдесеттех ученици бяха се съблаз­нили от следующите думи на Исуса, че ако не ядат плътта Му и не пият кръвта Му, няма да имат живот вечен, от които думи те се съблазниха и Го напуснаха, тогава Той каза и на дванадесеттях, дали не искат и те да Го напуснат за тия думи, а Петър казал: „Господи, при кого да идем, Ти имаш думи на живот вечен и ний повярвахме и познахме, че Ти си Христос - Син на Бога Живаго." От всичко това се вижда, че Петър е имал вяра жива, непоколебима, затова именно неговата вяра се избра за образцова вяра, основа на нов жи­вот в Бога. Католическият свят мисли, че понеже се дали ключовете на Царството Небесно на Петра, то все таки, той е нещо като вратар, който държи ключовете на Царството Божие, а също и понеже той е бил разпнат в Рим, то и затова мислят, че както Христос оставил Петра като свой заместник, който умрял в Рим, то и те по силата на това положение на Петра, имат право да станат за­местници Петрови, а с това и на Господа Христа. И затова и папите им носят надписа на трикатната си корона: „Vicarius Filii Dei" т.е. „Наместник на Сина Божий". Тази тяхна вяра, както се вижда от описанието, което се изложи малко по-преди, няма основание, понеже вярата на Петра има значение, да послужи като основа, върху която трябва да се гради живота на всеки християнин. Друга подобна вяра като Петровата е и вярата на едина от разбойници­те, който бе разпнат с Христа, именно онзи, който след като възрази на другия разпнат разбойник, който хулеше Христа: „И от Господа ли не те е грях, че роптаеш, понеже праведно понасяме наказанието си, а Този, Който не е сто­рил нищо за наказание, защо злословиш?" Казал на Христа: „Помени ме Гос­поди, когато отидеш в Царството си." И Господ му отговорил, че днес ще бъдеш с мен в рай. От истина, че и тази вяра е чудна! Да вярваш в един человек и да го възприемаш за Господ и то в минута, когато този человек е безсилен, увиснал на кръстното дърво и умира, без да се избавя и да се иска от Него благословение да бъде поменат в едно Царство не от този свят, тази вяра е безподобна. Много добре се вижда, че този разбойник е бил случайно станал разбойник и че той е познавал Христа от по-напред. За което и именно иска Неговото благословение, да бъде поменат в Царството Му. След вярата обаче, человек не остава в това положение, той желае да нараства и то е необходимо, но за да може да направи това, трябва да се сми­ри, тъй както и Авраам се смири и отиде да принесе сина си за жертва. И този, чрез когото се очакваше да се завземе обещаната земя, то за същия този син, като поотрасна, каза се на Авраама да го вземе и принесе жертва. И Авраам, без да губи време или да се двоуми, че как ще принесе жертва този, чрез който му се дава в обещание земята, той го взе и натовари дърва и замина да го принесе жертва на посоченото му место. Той вършеше това, защото знаеше, че в онзи, в когото вярва, Той може и от мъртвите да възкресява, затова и без колебание, след като отидоха на посоченото место, дигна ръка да го посече, но Ангел Господен го спря. И така се завърши изпита на Авраамовата вяра, изпит, който от днешните верующи надали ще се намери някой да претърпи. Така щото, человек след като повярва в Бога, трябва да се смири и това положение има съотношение на Авраамовата жертва на планината на върха Мория. Това е втората стъпка. След като человек мине тези две стъпки, трябва още да продължава да нараства, да се повдига духовно, за да има възможност, да разбира гласа Гос­поден и да възприема Неговите упътвания. За да получава человек Божиите упътвания, той трябва да запази съвестта си и сърдцето си чисти. Затова тряб­ва да се пази от пиянство, блудство, нечистота, похотливост, идолослужение, черодейство, вражди, разпри, ревнования, ярости, крамоли, раздори, ереси, зависти, убийства, кущунства и други такива, които ако и да са извършвани от него, той трябва да ги изхвърли, и вместо тях - тури други добродетели, като Любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосердие, кротост, въздържа­ние и други такива. Това положение има съотношение с възкачванието на Мой- сея на планината Синай, на върха Хорив, за да получи двете скрижали с десет- тех Божии заповеди. Това е трета стъпка. И тогава, когато се повдигне, той има вече възможност да се преобра­зи и да стане нов человек или тогава възкръсва Духът Христов в него и той добива новорождението. Това положение има съотношение на Христовото пре­ображение на планината Тавор, където Той показа своето духовно естество. Това е четвъртата стъпка. Най-после, человек, като поживее в четвъртата стъпка, той ще бъде го­тов вече да замре плътта му и ще има сила да изработи своето духовно тяло и ще може получи възкресението. Само да гледаме, като се обличаме в това ново тяло, да не би пак да останем голи, тъй както се посочва в притчата Хрис­това, за онзи който нямал сватбарска дреха и са го хвърлили в тъмницата. А възкресението е крайната цел на человека, което може да получи от всичките си трудове на земята. Това е петата стъпка на повдиганието и има съотноше­ние на Христовото умирание на кръста, на върха Голгота. С понасянието кръстните мъки, Христос получи възкресението, но по­неже устоя, понесе всичко, така и с възприеманието обновлението, ний ще направим да замре плътта ни и така ще имаме сила на възкресение в уречено­то време. Пеню Киров Забележка: Тази проповед е държана в Бургас, Айтос, Карнобат, Сли­вен, Ямбол, Нова Загора, Стара Загора, Казанлък, Сопот и Пловдив през април, май и юний 1915 година. (Дадено ми от г-н П. Киров на 30.07.1915г.) [подпис:] Жечо Панайотов

6. ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА ОТРАЗЕН В ПЕНТОГРАМА (Разговори и мисли от Учителя) 1. Петте стъпки в пътя за повдигането на човешката душа Петте стъпки за повдигането на човешката душа имат връзка с петте планински върха, където са станали пет велики събития на времето за прогреса на човечеството. Те са: Арарат, Морея, Синай (Хорив), Тавор и Голгота. Те са изразени символически в Пентограма, който представя човека с разперени ръце и крака. Пентограмът има три кръга, които отговарят на трите категории хора в света: 1. Външният кръг отговаря на светските хора. 2. Средният кръг са самите линии на Пентограма - отговаря на учениците на окултната школа, които не са светски, а духовни хора. 3. Вътрешният кръг, светая светих отговаря на учителите - великите посветени. Засега може да се говори и то много накратко само за първия и втория кръг на Пентограма, т.е. за светските хора и за учениците. Тези две категории хора имат по пет стъпки за повдигане или пет фази, през които трябва да минат, за да завършат по един цикъл от своето развитие. Светски хора са онези, които признават правото на силата, на парите - ако са капиталисти; на знанието - ако са учени; на властта - ако са държавници и управляващи. Техният живот е едно угнетяване, едно ограничение на другите, като понякога дори ги лишават от живота им. Това отношение днес най-добре е изразено в положението на капиталистите спрямо работниците. Капиталистът разполага с труда и живота на онези, които му са подчинени. В Пентограма това е изразено със символа „Сабя". Капиталистът със своите пари, ученият със своите знания и държавникът със своята власт, имат силата в своите ръце, но сила груба, егоистична сила, която служи само за тяхно лично благоденствие или най-малко на една малка група около тях, но не за всички хора. В света обаче съществува един страшен закон, наречен закон на кармата, който връща на всеки онова, което той е сторил, както добро, така и зло. И когато някой забогатее с пари, със знания или с власт и почне да угнетява другите за своя лична полза, т.е. когато е взел сабята в ръцете си и сече с нея наляво и надясно, след известно време той ще се намери на мястото на угнетените и ще изпита на гърба си това, което е вършил на другите. Той ще плати за страданието, което е причинил на другите и то не един път, а четирикратно. Това второ състояние или втора фаза, която почва за него, е символизирана в Пентограма с „Чаша". Той изпива до дъното горчивата чаша, в която са всичките страдания, причинени на другите и в четворен размер. След това у него, подобно на болен, който взема някакво лекарство, настава една промяна, едно подобрение, той е излекуван вече от една болест, научил е урока да живее без да угнетява и измъчва хората. Това му състояние е символизирано в Пентограма с „Разтворената книга". Той е прочел вече от Великата книга на живота един урок, който никога вече не ще забрави. Той почва вече да мисли, как да живее, за да подобри живота си, но вече съвсем другояче, не както по-рано със сабята, защото по-раншното му подобряване на живота се оказа всъщност влошаване. В процеса на това мислене той добива светлина в живота, защото, за да мислиш правилно значи да светиш. Следователно той знае вече къде върви и какво върши. Тази фаза от неговото развитие е символизирана в Пентограма със „Запалената свещ". Когато върви с тази запалена свещ в живота, светлината на която трябва постоянно да се увеличава, той пак придобива влияние и власт над другите, но не вече като властта на сабята. Със сабята той е живял само за да взема, а сега със светлината, която сам излъчва, той живее, за да дава. И само когато може да дава, той може да владее. Това му състояние, петото, е символизирано в Пентограма със „Скиптъра". И тъй, сабята и скиптъра са два символа на власт, но два вида власт: на светската власт, която убива и на духовната власт, която дава и възкресява. Те се взаимно изключват - там където е едната, другата не може да бъде. От това следва, че онзи, който държи сабята на капиталиста, на учения и на държавника и казва, че служи на Бога, лъже и себе си и другите. Той сам ще се увери в това, когато му отнемат сабята и го поставят на мястото на онези, които е угнетявал със сабята. Само тогаз той ще разбере, че е още на първата стъпка на Пътя и то по широкия светски път, а не на последното стъпало, както той си е мислил. От този момент, когато човек е запалил вече светлината на своя собствен ум и добива скиптъра на знанието се завършва първият, светският цикъл на неговото развитие и той влиза във втория кръг, в Пътя на ученика. За да стъпи вече на духовната стръмна пътека на ученичеството, той трябва предварително да мине през тясната врата, за която говори свещеното Писание. Преминал през нея, той среща великия Учител Христос, лице с лице физически, както е посочено и в Пентограма. Оттук нататък ученикът е в непрекъснато общение с Христа и неговият път има вече връзка с петте върха, за които споменах в началото. Но само онзи може да стане ученик и да срещне Христа, който има непоколебима вяра в Него. Вярата му трябва да бъде като гранитна скала, в която да се разбиват вълните на житейското море. Тази вяра е символизирана с планината Арарат, на която се е спрял Ноевият ковчег. Значи планината Арарат е онази здрава канара, която символизира непоколебимата вяра на ученика. В Писанието има три образа на хора с такава вяра: Авраам, Петър и разбойника на кръста. Авраам, който имаше тази вяра се удостои да се нарече приятел на Бога. Но това високо положение, вместо да го направи горделив, го направи толкова смирен, щото той не се подвоуми да принесе в жертва сина си на Планината Морея. С това смирение човек вече напредва бързо в Пътя и се възкачва като Мойсей на планината Синай, където получава десетте заповеди Божии. Когато ги получава, човек се преобразява и над него слиза Духът. Това е планината Тавор. Той се преобразява, но това още не е края. Краят е безсмъртието, но за да го получи, човек трябва да се отрече от себе си, т.е. да умре за света. „Ако не умрете, нямате живот вечен", казва Христос. Но трябва да се знае, че човек умира плътски, т.е. за всички наслади и удоволствия на човешкия живот, за да се роди за новия, духовния живот. Това е вече възкресение от мъртвите и то става на Голгота. И тъй, петте планини: Арарат, Морея, Синай, Тавор и Голгота са петте стъпки за повдигането на човешката душа. Те са пет цикъла в пътя на неговото развитие, които той минава за хиляди, а може би за милиони години, докато завърши своята земна човешка еволюция. Това се петте посвещения, които чакат всеки окултен ученик, тръгнал по пътя на Христа и ръководен от Него. Всички сте чели и постоянно четете окултна литература и знаете за Пътя на ученика и за посвещенията. За тези пет стъпки обаче там не се говори. Те са стъпки на един път, по който трудно се върви, защото е път не на философствуване, а на живи дела, на постоянно творчество. Той е именно пътя на Христа. Всеки, който иска да върви в този път, се задължава всеки ден в определено време да мисли поне пет минути за значението на тези пет планини - Арарат, Морея, Синай, Тавор и Голгота. По този начин ние ще се приближим към тях най-напред с мисълта си, после със сърцето си и най-после с цялата си душа, ние ще станем едно с тях. И само тогава ще завършим своята човешка еволюция. Еволюцията от третия кръг от Пентограма не е човешка еволюция, а ангелска, затова за нея не се говори. Забележка: Това кратко тълкувание на Пентограма е дадено от Учителя на дванадесеттех събрани от него ученици в гр. Търново. 2. Изказвания на Учителя за Пентограма през 1911 година на събора. Тази година ще ви се раздаде Пентограма, за да се занимавате с него и да го проучавате, защото искам у вас да образуваме огнище, олтар за Господа. Господ се проявява в един народ само когато има огнище за него. Когато Господ пребъдва в един народ само тогава той се благославя. Не се страхувайте от греха и никога не се опитвайте да се биете с дявола. Него само Господ може да го бие. Ако речете вие сами да се биете с дявола помнете, горчиво рискувате и започвате борба, която не е по вашите сили. Борете се с дявола само тогава когато Господ е с вас и около вас. Виждате от Пентограма, че главата на дявола мистически е вътре във вас. При подвига трябва да се започне с ножа, който представя силата, след което иде чашата , която символизира страданието и оттам към Правдата. Като се завърши този кръг, слиза се вече в ъгъла на Добродетелта - чисто Божествения кръг, гдето става повдигането. Жезълът означава закона на Правдата, книгата е разума, а светилникът представя човека, който разсъждава. Като влезете в пътя на Истината, ще срещнете Христа. Тогава ще минете през втората врата - вярата, Божественото око , Божествения Дух, който ще ви научи как да разбирате Божествената истина. Подир мъдростта ще дойдете до Дървото на живота и след като минете този път, ще слезете към змиите, където е най-големият противник. Но за вас сега е потребен външния кръг, а за втория кръг не сте всички подготвени, за третия кръг не може и да се говори. Трите букви, които виждате в Пентограма, са три надписа и те са следните: буквата „В" значи Ръководител; буквата „У" - Учител и Спасител; буквата „Ж" значи Царствуващ, Господ. Който иска да слугува на Бога, първото правило е написано в окръжността на Пентограма и гласи: „В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа." „Търсете първом Царството Божие и Неговата Правда и всичко друго ще ви се приложи." Тези думи на Христа дават смисъл и израз на човешкия живот на земята. Царството Божие на земята - това е целокупния живот на земята и обема всички отрасли и стремежи на човешката душа. С тези думи Христос е подразумявал въдворяването на реда и порядъка в човешката душа, ум, сърце и дух. По отношение на своята душа спрямо Царството Божие ние трябва да сме пасивни, т.е. да възприемаме само светлината, както възприемаме светлината от Слънцето. Царството Божие в човешката душа значи разрушаване на всичко, което е било и да бъдем активни. Това е мъжката страна, Божествения принцип. Вселяване Царството Божие в човешкото сърце може да се каже, че прилича на житницата съкровищницата на душата, сърцето е съкровищница на душата. И когато душата изгуби сърцето, прилича както когато господарката изгуби своята слугиня и няма кой да й помага. Умът това е хранилището на човешката душа. По отношение на света ние трябва да бъдем активни, да не го оставяме да ни завладява, а напротив ние трябва да го завладеем. Всеки един човек си има своите мисли и желания и ние трябва да сме внимателни, да не възприемаме тези, които ще покварят душата ни. Външният кръг в Пентограма представя света, опитностите, земното училище с всички негови занятия. Ножът показва силата, значи силата ви трябва да бъде или във вашите мускули или във вашия ум или в сърцето ви. Без тази сила нищо не може да направите. След като имате тази сила, като живеете и работите [... ] хората, ще правите и погрешки. За тези погрешки ще ви сполетят страдания и нещастия, та ще трябва да се учите да носите с търпение страданията. Тези страдания са представени в Пентограма от чашата, която прилича на цвят, защото както виждате има формата на лале и тя показва, че страданията чрез търпението т.е. чрез претърпяване на страданията, животът ни ще се разцъфти и цъфтежът ще се оплодотвори и ще даде добър плод. От книгата пък, която виждате разтворена, по-нататък ще се научите защо страдате. Тогава ще отидете при светилника и чрез неговата светлина ще узнаете за какво можете да бъдете полезни. Тук ще почнете да разсъждавате и учите хората и тогаз вече ще отидете при закона на правдата и скиптъра, когото не бива да отстъпвате никому. Минете ли от скиптъра връщате се пак при ножа, т.е. при своята сила, която сега ще влезе във вашето сърце и ще отидете при Добродетелта и ще застанете пред вратата, където ще почнете да молите Господа, да се изповядате и да казвате, че досега не сте могли да живеете добре и ще искате да влезете в новия път и ще започнете вече да живеете добре. Тогава ще ви се отвори вратата, която виждате и ще започнете да вървите з пътя на Истината, гдето ще започнете да разсъждавате за дълбоките Божии наредби, за кармата например, и изобщо за вътрешната страна на живота. После ще отидете при самоотрицанието, когато бъдете вече справедлив. Първият кръг беше, когато вие бяхте в света. А тука, във втория кръг сега, понеже отношенията ви са към Бога и желаете да работите не както вие искате, но както Господ иска, затова казвате, че това, което светът прави, не е в реда и туряте пред себе си Божествената Правда и казвате, че като дадете дума някому, трябва да я изпълните. Тогава ще минете през втората врата, която е вратата на Любовта, когато ще потърсите страдащите хора, за да им помогнете. После настъпва полето на Мъдростта, сиянието на окото, гдето ще размишлявате върху дълбоките наредби, защо именно Господ е направил така света и там ще разберете това. Най-после идвате при Дървото на живота, което е Добродетелта, гдето са вашите опитности на живота и ще се радвате на благата, които Господ ви е дал. След всичко изложено до тук иде вътрешният кръг, когато ще имате вече желанието да се слеете с Господа. Но това ще бъде последната работа на вашата еволюция. Колкото до буквите в Пентограма, те са трите инициала, с които Господ е известен в Небето. Първата буква „В" значи Ръководител на Небето. С втората буква „У" Господ е известен като Учител и Спасител. А с третата буква „Ж" е известен Царстващ Господ, който казва, че Му се даде всяка власт на Небето и земята. Това са трите букви от свещеното име на Христа, който е ръководител на веригата и глава на Бялото Братство. Духът Елохил (Елохим), което значи Бог помазан е ръководител на българите. Той е ангела, който е поставен от Господа да води българския народ и цялото славянство. Той е ангела за Завета Господен, на когото се дължи политическото освобождение на България. Българите дължат много работи на Елохила и той ще се яви между славяните, но те няма да го разпънат, както евреите. Но ясно казано: Господ е с много имена. В еврейския език например е с 34 - 35 имена. А пък когато призоваваме Христа като Исус, то значи, че ще трябва да се научим на търпение. Исус е символ на търпение. А под името Христос, Той е известен като Син Божи. 3. Мисли от беседите и лекциите за Пентограма 1. Ако се разгледа шестоъгълника и в него има преплетени триъгълници, но той се отнася до макрокосмоса, докато Пентаграмът се отнася до микрокосмоса - до човешкия живот. Само в Пентограма вие може да намерите правилен израз на вашия индивидуален живот към вас самите и към обществото, както и различните начини, по които трябва да постъпвате във всеки даден случай. (Младежки окултен клас, 4 год, т.4, 32 стр.) 2. Опорни точки на живота. Първата опорна точка на живота се намира в краката. Втората опорна точка се намира в главата. Първата точка се нарича Добродетел, втората се нарича Мъдрост. Без Добродетел движение не може да съществува. Всяко движение е израз на доброто. Без Мъдрост никакво мислене не може да съществува, никаква уредба не може да се извърши. Помощник на Мъдростта е знанието. Главата и краката са границите на живота. С други думи казано: Добродетелта и Мъдростта са границите на живота, между които той се извира, движи се и се развива правилно. Следователно, погледне ли човек краката си, той трябва да знае, че те са символ, който всякога му напомня, че трябва да бъде добър, добродетелен. Някой пита: „Защо ми са краката?" - За да се движиш. Движението е най-голямото добро на земята. Погледне ли човек главата си, той трябва да знае, че тя е символ, който всякога му напомня, че трябва да бъде разумен, мъдър, да мисли. Мъдростта е най- голямото добро на Небето. Когато животът тече правилно между главата и краката, т.е. между Добродетелта и Мъдростта, всичките работи на човека са оправени. Докато си в пролетта на живота си, ще се учиш да мислиш, ще служиш на главата си. В лятото на живота работи и жъни - служи на краката си. В есента на живота събирай плодовете, сей доброто, служи на сърцето си. В зимата на живота почивай и всичко изправяй. Радвай се на краката си, радвай се на главата си, защото животът се проявява между краката и главата, между Добродетелта и Мъдростта. А дето са Добродетелта и Мъдростта, там и Любовта се проявява. (Из „Ценното из книгата на великия живот") 3. Добродетелите и посоките на света. Изток е Правдата, север зенитът е Истината. Тази точка наричаме още пладне, обед. Попадне ли човек в този момент, той започва да яде, да се храни. Тогаз именно той се свързва с Любовта и Истината. Долу точно пред Истината на юг живее Доброто. Човек се движи непреривно между тези две точки - Истината и Доброто, т.е. между главата и краката, като се образува един непреривен кръг от сили. Ако доброто не беше долу, човек би потънал и безследно изчезнал. Този кръг е Божествен кръг. Изтокът представя Правдата, която трябва да царува в човека. Запад е точката на приложението. Там се прилага Правдата. Север е зенита, където Истината изгрява. Юг е точката на приложението на Истината, тя се казва точка на Доброто, в която Истината се прилага. 4. Жената е емблема на любовта. У мъжа се проявява онази груба Божествена сила, която се казва Мъдрост. Когато Любовта и Мъдростта се оженят, ражда се Истината. Искате ли да узнаете истината, трябва да намерите баща си - Мъдростта и майка си - Любовта и те като ви родят, ще ви кажат кое е истината. Тогаз ще се прояви тази истина. Истината върви по бащина линия. Тя е пак от мъжки пол, тя е син на Любовта и Мъдростта. Любовта и Мъдростта като заченат, ще родят Добродетелта - вашата сестра. А Добродетелта и Истината съединени, това е Правдата. 5. Някои носят Пентаграм. Каква полза може да ви донесе Пентаграма, ако не издава светлина? От всеки връх на Пентаграма трябва да излиза светлина , та където минете, всеки да се спре да ви гледа. 6. Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта са висши области, висши светове, в които животът се проявява. Под думата „живот" ние разбираме онова висше съзнание на човека, в което се крие постоянен и непреодолим стремеж към постижение. 7. Разумните сили в човека. Пентограмът представя човека в движение. Този символ означава още разпределение на разумните сили в човека. Откъде започва дейността на тези сили? От точката 1 Любовта е първия зов, първия импулс, първото освобождение. Любовта е единствената врата, от която можеш да излезеш от затвора. Тя е единствената сила, която освобождава. Процесът на освобождаването се нарича Истина. И тъй, всяко движение започва от пътя на Любовта. Тя се кръстосва с разумността. Пътят от точката 1 към 2 е пътя на Истината. Той е прав и води към свобода. Пентограмът представя човека с разпрострени ръце настрани. Какво показват разпрострените ръце? Че човек е в движение. Всяко движение, което човек прави, е резултат на вътрешните разумни сили. В Стария завет са жертвували животни, но сега жертвата подразбира да пожертвуваш себе си. Да се жертвуваш, това значи да се движиш по точката 3 към 4, т.е. в посоката на Любовта. От точка 1 може да отидеш към точки 2 и 5, но отношенията в човека се изменят. При всеки връх ще придобиеш нещо. Не е безразлично, през кои върхове ще минеш и от кой връх ще тръгнеш. Добродетелта например, е завършен процес, който става в човешките мисли и чувства. Пентаграмът е път към истинския живот. Ако човек като се ожени, иска да живее добре с жена си, трябва да знае, какъв път да избере. Ти тръгваш по пътя на Истината, а жена ти върви по пътя на Любовта. При това положение между вас не може да съществува никакво отношение. Друг е въпросът, ако жената тръгне по пътя на Правдата, а ти по пътя на Истината. Те имат вече отношение. Ако жената върви по пътя на Доброто, мъжът в пътя на Мъдростта, така те са дошли по границите на разумния живот. Всеки от вас трябва да си начертае по един Пентаграм, да знае по кой път върви. Единствения път, по който може да вървиш, е правата линия. Христос съдържа в себе си петте добродетели - Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. Това са пет велики свята, пет мощни сили, събрани в една велика необятна сила. Тя разрешава всички мъчнотии в света. Пентаграма се пише обикновено с върха нагоре. Обърнеш ли го с върха надолу, ти влизаш в ада. В човека адът и раят са едновременно. Ако живееш разумно, ти си в рая; ако живееш неразумно, ти си в ада. Човек представя Пентаграма. Като наблюдавате човека, виждате в него петте добродетели. Правата, която води от левия крак към главата, е Истината. Правата, която води от главата към десния крак, е Правдата. Правата от десния крак към лявата ръка, е Любовта. Правата от лявата ръка към дясната, е Мъдростта. От дясната ръка към левия крак, е Добродетелта. Каквото и да правите, не можете да се освободите от Пентограма. Той определя пътя на вашето движение. (Общ Окултен клас 12 год., т.1 от 28 до 40 стр.) 8. Пентаграмът представя правилата, законите и методите, по които едно общество може да се ръководи. В Пентаграма има пет малки триъгълници и един Петоъгълник в средата с върха надолу. Там човек всякога се намира в противоречие с Божественото. Законът е такъв. Вие не можете едновременно да бъдете в хармония с Божествения и с физическия свят. Това е защото в човека има едновременно две течения - едното течение отива надолу към Земята, а другото отива нагоре към Слънцето. Щом искаш да угодиш на Божествения свят, ще обърнеш Пентограма с върха нагоре. Щом искаш да угодиш на физическия свят, ще обърнеш Пентаграма с върха надолу. Триъгълниците с върха нагоре представят Божествения свят, а двата триъгълници с върха надолу представят физическия свят. Ако обърнеш Божественото надолу, а физическото нагоре, тогаз ще бъдеш справедлив към света, но несправедлив спрямо вътрешния закон и ще изпаднеш в противоречие с Божествения свят в себе си. В Пентограма ще намерите методи и пътища да знаете как да постъпвате във всеки даден случай. Лицето, с което ще имате отношение, ще поставите на върха горе в числото 3. Върховете на Пентограма се движат, тъй че целият Пентограм ще бъде в постоянно движение. Най-първо ви предстои да намерите, де е поставено лицето, с което ще имате известно отношение - дали е в точките 1,2,3,4 или 5 на Пентограма. Числата по върховете на Пентограма показват положителните и отрицателните принципи, които действуват във всеки даден момент в човека. И тогаз, спрямо този човек вие ще действувате чрез добродетелите, съответно на това място. Ако този човек се намира на точката 2, вие ще действувате спрямо него с Мъдростта, а не с Доброто. Ако този човек се намира при числото 1, върху него трябва да се действува с Любовта, да се смекчи сърцето му, защото единицата е най-силния и най-суровия принцип, който трябва да се смекчи. Ако някой човек се намира в числото 3, ще му се въздействува чрез Истината, защото той обича свободата. Когато този човек се намира при точката 4, ще му въздействувате с Доброто. Ако се намира в числото 5, ще му въздействувате с Правдата, с правото. Следователно, с всеки човек ще се постъпва специално, според това, на коя страна на Пентаграма се намира той. По същия начин ще действувате и спрямо себе си. Защото всякога не сте на едно и също място в Пентограма. Някога се намирате в числото 1, друг път при 2, после при 3. При това, числото 3 не е всякога на върха на Пентограма. Някой път числото едно става главен център, друг път числото 2 или 4 или 5. Съобразно с това движение и вие трябва да нареждате отношенията си спрямо хората. Така че числата на Пентограма се местят. Някога силите ще бъдат възходящи, а някога в низходящо направление. Зависи от това в каква посока се движите - нагоре към Слънцето или надолу към земята. Ако посоката ви е надолу към замята, значи движението става във вътрешния петоъгълник, обърнат с върха надолу. Ако посоката ви е нагоре към Слънцето, значи движението става по върховете на Пентограма, които са обърнати нагоре. Това са движения на приливи и отливи, които стават периодически. Пентограма представя велики разумни течения в живата природа, течения на светлината, която индусите наричат прана. Наричат ги още движения на праната или течения на живота. Това са пет велики центрове, в които стават велики процеси. Те представят пет положителни и пет отрицателни сили. Възходящите и положителните сили се намират по върховете на Пентограма, обърнат с върха нагоре, а низходящите, т.е. отрицателните сили се намират във вътрешния петоъгълник, обърнат с върха надолу. Друго определение на числата по върховете: 1-то представя Божествената страна. Оттам движението върви към върха 2, дето е човешкото. От върха 2 движението отива към върха 4, повторно отиване към Бога, но вече конкретно проявен в обществото. От върха 4 движението отива към върха 3 - 3 е неутрално число, което показва отношение към самия себе си. Числото 3 е дома, отношението на човека към неговите приятели, към неговите близки, но не и към народа и към външните хора. Най-после движението слиза към числото 5. Тези центрове имат и други обяснения. Например числото 1 представя общия принцип, с който човек започва. В числото 2 са методите, с които човек трябва да работи. Във всеки метод обаче има ред изключения, на които човек се натъква. И другите числа имат свои обяснения, които ще ви дам друг път. Ако разгледате Пентаграма, ще видите, че е вписан в един кръг, който човек трябва да извърви. В кръга са означени образите на пет предмета: сабя, чаша, книга, светилник и жезъл. Сабята показва, че всеки човек иска да бъде силен, но силния човек понякога, може да извърши някакви престъпления. След силата ученикът пристъпва към чашата с горчивото съдържание, което трябва да изпие. Като изпие горчивото съдържание на чашата, той минава към книгата, която трябва да чете и изучава. За да чете тази книга, трябва му светлина. Светлината представя човешкия разум, който му показва, какво е написано в книгата на природата. Най-после ще му покаже законите на жезъла. Природата му дава своята тояжка и му казва: „Чети в моята жива книга и знай, че всички твои стремежи трябва да бъдат обърнати към Бога." При това, сабята трябва да бъде в хоризонтално положение, а не нагоре. Жезълът трябва да бъде изправен нагоре към Бога. След това иде ново положение за учениците • да влезе през вратата на Добродетелта, от където ще започне посвещението му. След това идват ред други стадии в неговия път. Всички добродетели представят пътя, през който човешката душа трябва да мине. (Младежки Окултен клас 4 год., т.4, 36-38 стр.; 30-33 стр.)

5. ЗНАЧЕНИЕТО НА ПЕНТОГРАМАТА (Дадено от брат Боян Боев) Пентограмата излага пътя на човешката душа. Човешката душа минава през външния и вътрешния кръг и след това поема третия път - към центъра на Пентограмата. I. а) Сабя - Човешката душа, като неопитна още, започва с насилие. б) Чашата - След насилието душата изпива чашата на страданието - кармата. в) Книгата - Чрез страданията човека учи законите на природата, това е книгата. г) Свещта - След четене на книгата, човек добива светлина, знание и се просвещава. Това е запалена свещ. д) Жезъл - Чрез знанията на човек му се дава сила, мощ да използува известни природни закони. Това е жезъл. II. След изминаването на външния кръг, човек чувствува известна непълно­та, пустота и чувствува стремеж да търси по-дълбокия път: Това е пътя на уче­ника. Той се състои от 5 фази. а) Порта със стъпала - През нея значи човек влиза в мистичния кръг на школата, минава през Истината б) Христос - Ученикът прави вътрешна връзка с Христа. Минава по пътя на Правдата. в) Тесният път - Портата е много тясна и няма стъпала, но само канари. Любовта изгрява в човека. г) Окото - След Любовта, човек изучава Мъдростта. Това е окото. д) Дървото на живота - Човек добива връзка с вътрешния живот и нау­чава законите за добротворство. III. След това почва вътрешната пътека: Побеждава нисшата си природа и злото (змиите). След това минава през великата жертва на самоотричането. Кръстът означава жертвата и тогава произнася думите: „Живея, да изпълня не своята воля, но волята на Бога." Престава в него личният живот и всичките свои сили, впряга да работи за Славата на Бога. Така той придобива Възкресение. Около Пентограмата има думите: „В изпълнението волята на Бога е сила­та на човешката душа." Колелото около Пентограмата, означава условията, които Любовта на Бога създава, за да извърви човешката душа този път на съвършенство. Това се нарича още Божието Провидение или Промисъл. Това колело показва, че човешкия живот е потопен в Любовта на Бога и ръководен от нея. А думите в колелото показват, че човекът върви правилно в този път, ако приложи тези думи.

4. ПОЯСНЕНИЯ ЗА ПЕНТОГРАМА от Боян Боев 3 септември 1951 г. Пентограмът, като фигура петоъгьлник, съществува от дълбока древност в окултните школи на Бялото братство. Обаче такъв пентограм, какъвто ние имаме, с тези картини, с тия изречения и имената на добродетелите такъв Пентограм е даден за пръв път от Учителя. Пентограмът е даден от Учителя за отпечатване към 1912 -1913 г. и в 1914 г. започва да се раздава. Има клише, което е запазено в братство[то] в [„Опъл­ченска"] 66, готово клише и по него могат да се напечатат още Пентограми. В бележките на Учителя е намерен Пентограмът с някои картини в 1898 г. Пентограмът с картини, с имената на добродетелите и с изреченията, Учителят е получил отгоре. Още в 1898 г. този Пентограм му е даден, напечатан е по-късно. Освен този Пентограм, който се раздава и другия - цветния, Учителят е приготвил един голям Пентограм, колкото половин стена с бои. Този Пентограм е приготвен и рисуван от художник по указания на Учителя. Той се намира в горницата. Пентограмът, ако го разгледаме, ще видим, че той до известна степен отговаря на човешкото тяло. Ако се разкрачим и ръцете поставим настрани, се получава Пентограм. В Пентограма са вложени петте думи: Любов, Истина, Правда, Добродетел и Мъдрост. Тези пет добродетели са добродетелите, кои­то човек трябва да изработи, за да стане съвършен. Любов, Мъдрост и Истина се разбират, но що е Правда? Под думата Правда или справедливост се разби­ра нещо по-дълбоко от това, което разбира днешната юриспруденция. Човек спазва правдата, ако има уважение и почитание към всичко живо в света. Към вола, овцата, паяка, мушицата, към всички живо човек да има уважение и по­читание, понеже в него живее Бог. Те имат Божествена цел за бъдеще. Ако човек обиди едно животно, с това нарушава закона на правдата. От друга стра­на под думата правда се разбира още едно нещо: В едно общество се спазва закона на Правдата, ако всички блага, които дава Бог, се разпределят равно­мерно, между всички същества. Благата, които Бог дава, те са за всички съ­щества и всички същества трябва да се ползуват от тези блага. Третото нещо, което трябва да се разбира под думата „правда" е следното: Всеки човек, кой­то се ражда, се ражда с известен бюджет, с известен кредит. Което и да е същество, то се кредитира от невидимия свят. Обществото трябва да му даде всичките условия за развитие. Ако това се приложи, тогава се спазва законът на Правда. Какво значи Добродетел? Любов, Мъдрост, Истина Правда - това са доб­родетели. Тогава, какво се разбира под думата Добродетел? Тая дума се употре­бява в широк и тесен смисъл. В широк смисъл на думата се разбират всички добродетели, а в тесен смисъл - Добродетел значи: добри дела, добротворство, правене добро. А още в по-тесен смисъл на думата се разбира служене на Бога. Който служи на Бога, той е добродетелен, той има добродетел в себе си. На Пентограма виждате три Букви: В.У.Ж. Тези букви означават: „Вели­ко Училище на Живота." С други думи: Пентограмът излага картинно, нагледно училището на живота, в което ние сме поставени. Виждате числата 1, 2, 3, 4, и 5. Това са числата на добродетелите. Най-първо ще изложа Пентограма като път за еволюцията на човешката душа, а след това начини, по които може да си служим с Пентограма. Човек, когато е още млада душа, която тепърва добива опитност в живо­та, той извървява външния кръг на Пентограма. Във външния кръг се намират: сабя, чаша, книга, свещ и жезъл. Тези пет неща са вън от кръга. Човек, в нача­лото на своето развитие, почва с насилието, служи си със силата правилно или неправилно. Като си служи с насилието, с неправдата, тогава, по закона на кармата, той минава през страданията, т.е. ще почне да пие от горчивата чаша на страданието. Затова след сабята иде чашата. Тя е последствие на са­бята. Той, като мине през тези страдания, се учи, страданията го учат. Дохожда до книгата. Започва да чете законите на живота и добива поука от тази книга. Той, като се учи, посвещава се, добива светлина в себе си и става по-разумен. След книгата иде свещта. Тази свещ е в него, той се учи. Като добие тази свет­лина, той тогава иде до жезъла. Жезълът означава, че добива известна власт в себе си, известна власт върху известни сили и закони. Той е господар вече на себе си. С тези пет фази на външния кръг той се завършва. Свършва се външ­ното учение на човека в живота. Всичко това става несъзнателно. След това той дохожда до една вътрешна криза, той търси по-дълбок смисъл. Той влиза в пътя на ученика, който е минал през сабята, чашата, книгата, свещта и жезъла, това е външния светски живот и влиза в пътя на ученика. На Пентограма имате врата и това е вратата за влизането в школата на ученика. В него започва да проблясва истината, не пълната Истина, защото пълната Истина ще проблесне, когато стане съвършен. Христовият дух започва да работи върху него и тогава минава през Правдата. Като изучи закона на Правдата, в този смисъл, за който говорих преди, тогава иде до това място, през което минава ученикът. Тази врата е по-тясна от първата, която е широка. Той минава по тесния път, за който говори Христос. Тази врата означава от­казване, отричане до известна степен на светски неща, които дотогава са го съблазнявали. Затова е нарисуван пътя стръмен и каменист и вратата тясна. Като мине този път на самоотричането, дори от интересите на своята личност, тогава той върви в пътя на Любовта. Като се развие в него Божествената Лю­бов до известна степен, нали казва Учителят: „Любовта носи светлина, носи мъдрост." Тогава работи мъдростта. Окото символизира мъдростта. Щом той добие Любовта, Мъдростта, тогава иде Дървото на живота - неговият живот дава плодове - иде Добродетелта. Добродетел в мистичен смисъл на думата. Той разбира, че смисълът на живота е в служенето на Бога. Добродетел значи да правиш добро. Какво значи да правиш добро? Ти може да нахраниш един човек, може да помогнеш на един болен - това е добро, но всичко, което пра­виш, да бъде служене на Бога. Тогава иде тая идея, че смисълът, радостта на неговия живот е само в служенето на Бога. Той дохожда до осмисляне на своя живот. С това се завършва вторият кръг в развитието на ученика. След втори кръг иде третата фаза на неговото развитие. Тази трета фаза е в центъра. Тук има две змии, кръг, кръст и пак кръг. Двете змии показват, че той се бори със своята природа. Побеждава нисшата природа, злото в себе си и минава през кръста. Под кръста се разбира пълно самоотричане. Той не гледа своите лични интереси, а гледа работата само за Бога. Слива се с Божественото. С това той завършва своята еволюция като човек. Като постигне пълно самоотричане и пълно единение с Бога, той завършва напълно своето развитие. Затова казва­ме, че този Пентограм показва пътя на развитието на човешката душа. То е Велико училище, което трябва да мине човек, за да добие съвършенство. Ще кажа няколко неща за ползване на Пентограма, за неговото употре­бяване. Веднаж бяхме на [Опълченска] 66, имаше братя е сестри, които носеха златни Пентограми на дрехите си. Учителят каза: „Вие носите Пентограма, но това е идолопоклонство. Вие го носите като украшение. Вие трябва да знаете, че от Пентограма излиза динамична сила. Пентограмът е извор на светлина. От тази форма излиза светлина. Един ясновидец ще види, как излизат лъчи по всички посоки. Като знаете, че излиза такава светлина, носете го съзнателно, а не несъзнателно. Ако го носите несъзнателно, тогава сте идолопоклонници". Ако човек съзнава, каква сила има Пентограмът каква светлина излиза, тогава Пентограмът може да му служи като мощно оръжие. Всяко място дето има Пентограм, това място е оградено, силни вибрации излизат и това място се огражда от лоши влияния и нисши същества не може да припарят там. Пра­вилно поставен, Пентограмът е с върха нагоре. Пентограмът никога не трябва да се обръща с върха надолу. Един наш брат от Казанлък направи в двора си каменни стъпала с пери­ла и на перилата направил Пентограми от цимент с върха надолу. Този брат напусна братство, къщата и всичко загуби. Около Пентограма виждате едно изречение: „В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа", написано в една окръжност, а пък окръж­ността в окултната наука означава Божествените условия, благоприятните Бо­жествени условия. Човек, за да може да се развива правилно, той е поставен в благоприятни условия. Значи кръгът е Божественото, в което човек живее. Бла­годарение на това има благоприятни условия да се развива, докато дойде до съвършенство. Потопен в Бога, това е кръга. Който има Пентограм, той трябва да го тури в рамка, със стъкло и не в коя да е стая, но където идат рядко чужди хора и където той се моли. В тази стая не трябва да се говорят лоши неща, понеже излизат сили от Пентограма. Ако тя срещне противодействие, обратна сила, става катастрофа. Ако в стая, където има Пентограм, се говори лошо, мисли лошо и се вършат лоши постъп­ки, тогава Пентограмът действува разрушително, защото се смесват два вида влияния положително и отрицателно. Когато човек се намира пред Пентограма и се моли, тогава, ако иска може да си представи три изречения. Най-вътрешното изречение е това: „В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа." Той трябва да си представи мислено, че около този кръг има още два. В средния кръг пише така: „Бог толкоз възлюби света, че даде своя син Единороднаго, за да не погине всеки, който вярва в него, но да има живот вечен. "И в третия, най-външния кръг да си представи следното изречение: „Търсете първом царството Божие и Неговата правда и всичко друго ще ви се приложи." Като се моли човек да си представи тези три изречения и тогава Пентограмът има по-голяма сила. Тези изречения са дадени от Учителя, те са част от Пентограма, но са невидими. Учителят в частен разговор ми каза така: „Човек може в случай на нуж­да, в случай на опасност да си представи следното нещо: с ръка да образува Пентограм около своето тяло. Отначало ще го направи мислено, после с ръка и после тия три изречения около Пентограма. Много препятствия, които има, ще се пръснат." Това е друг начин за служене с Пентограма. Той е мощно оръ­жие, за да бъде запазен човек от външни пречки и препятствия и от вътрешни борби с лоши сили. Щом човек притежава Пентограма, трябва да работи за славата Божия. Ако човек го използува правилно, тогава Пентограмът ще бъде източник на богатство и благословение. Ако иска човек правилно да се ползува от Пентограма, безвъзвратно да реши в себе си, че трябва да служи на Бога и да няма връщане назад. В началото, когато се давал Пентограма на братята, първо се давали по­яснения върху него от брата Пеню Киров, който е казвал на брат, получаващ Пентограма: „Ти съгласен ли си да служиш на Бога?" - „Съгласен съм!" Ако няма това съзнание в себе си, този Пентограм ще му навреди. Метод да си служи с Пентограма: Когато е в опасност, човек да си пред­стави, че държи върха на Пентограма пред себе си, като с дясната ръка хваща Правдата, с лявата - Истината и насочва върха напред към обекта и казва: „В името на Господа Исуса Христа нашего, молим Господа Велики и Силни да стори благоугодното пред Неговите очи."

3. ПЕНТОГРАМЪТ Използуването на Пентограма датира от дълбока древност. Той е сим­вол - знак и с този символ са си служили много окултни школи. Пентограмът е символ на петте велики добродетели и петте велики принципа: Любовта, Мъд­ростта, Истината, Правдата и Добродетелта. Чрез ъгъла на Добродетелта ста­ва повдигането. Това са петте качества, които трябва да изработи в себе си човек, за да бъде съвършен. Във всичко пулсира живият Бог. Всички рано или късно ще осъществят Божия замисъл. Пентограмът е извор на светлина, на динамическа и на магическа сила. От Пентограма на всички посоки струят лъчи. Този символ има благоприятно влияние и може да съдействува на учени­ка понеже създава наоколо благоприятна аура чрез окултните сили, които действуват в Него. Но ако човек не живее в абсолютна чистота на мислите, чувства­та и делата, Пентограмът има обратно действие. Затова трябва да се носи са­мо от човек с високо съзнание - посветени, адепти. С върха надолу този сим­вол никога не бива да се поставя. Пентограмът представлява два равнобедрени триъгълника - единият с върха надолу и другият с върха нагоре1] . С върха надолу значи слизане, паде­ние, с върха нагоре - възкачване, спасение, стремеж към Бога. В равнобедре ния триъгълник са скрити всички възможности за постижение. Пентограмът до известна степен наподобява човешкото тяло, когато е в разкрачено положе­ние и с разперени ръце. Главата е Истината, десният крак е Правдата, дясната ръка - Мъдростта, левият крак е Добродетелта, лявата ръка - Любовта. В Пентограма се виждат три букви: „В", „У" и „Ж". Това са началните букви на думи­те: Велико училище на живота и още: „В" значи Ръководител, Вожд в Небе­то; „У" - Учител, Спасител, значи Вожд и Учител на живота - това са буквите на Христа, Който е ръководител на Всемирното Бяло Братство. Виждаме и числата 1, 2, 3, 4, 5 - числата на добродетелите. Ясносиният цвят е за духовния човек на върха на Пентограма, там където е Истината. Ясно розовият цвят е за сърцето и дробовете и е на върха на Любовта. Ясно жълтият цвят е на върха на мястото на Мъдростта. Ясно зеленият цвят е там, където е Правдата и е за жлъчката и черния дроб. На мястото на Добродетелта е цветът на узрялото жито, но в златно и е за краката и изобщо за цялото тяло. Външният кръг, в който е вписан Пентограмът, представлява цвета, опит­ността, земното училище, самият кръг е символ на безкрайност и говори, че това, което не можеш да постигнеш в един живот, в безкрайността ще го пос­тигнеш. Когато човек е млада душа, когато добива опитност, той извършва външ­ния кръг на Пентограма, където се намират: сабя, чаша, книга, свещ или свеще­ник и жезъл, те са вън от петолъчката. Всеки предмет е символ на природата и език на природата. Копието е на Марс, чукът на Сатурн, чашата на Луната, плодното дърво на Венера, светилникът със свещта на Слънцето, книгата на Меркурий. Силите, които човек употребява за прилагане на тия предмети, са различни. Тези сили са в зависимост от енергиите на мозъчните центрове, които вземат участие при служене с един или друг от тия предмети. На кой уд отговаря чукът? - На юмрука. А копието? - На езика. Чашата - на сърцето и чешмата също на сърцето. Книгата отговаря на паметта. Всяко нещо в приро­дата е поставено точно на място и всяко разместване на силите в природата създава дисхармонията. С книгата и свещта могат да си служат само разумни­те същества - тях ще ги поставите най-високо. Разумният човек може правилно да използува символите на природата. Човек в началото на своето развитие си служи със силата, но всяко събитие, за да се прояви, трябва да има сила. Ножът е символ на силата и на Словото. По силата на кармични закони човек минава и през страданието, това е чашата. Чрез търпение приемат ли се стра­данията, тогава животът ще се разцъфти и ще даде плод. Страданията показ­ват, че човек е съгрешил, отклонил се е от Божия закон. Когато човек се просвещава, добива светлина, става разумен. Разум­ността, това е книгата. При страданието човек ще разбере защо нещата стават така, а не иначе и защо са били дадени. Книгата също е символ на съвестта и съзнанието. Добил вече светлина, човек идва до жезъла - емблема на власт, т.е. човек има вече власт над някои сили и закони. Той е господар на себе си, а също значи, че за всичко, което върши, ще си плати. С жезъла завършва външното учение на човека в живота. Всичко това става почти несъзнателно. Човек е все още недоволен и търси по-дълбок смисъл на живота. Който е минал през фазите на сабята, чашата, книгата, свещта и жезъла, той встъпва вече в пътя на ученика. Влиза в първата врата - школата на учени­ка. Христовият Дух започва да работи у него и тогава ученикът минава през Правдата - да бъде правдив и справедлив към всички и всичко. Да почита и уважава, да не обижда и най-малкото създание, защото всичко има право на живот. Като мине този строг закон - Правдата, човек идва до новото, откъдето започва стръмен път, вижда се тясната врата (по-тясна от първата), откъдето трябва да мине. През втората врата ще потърси страдащите, за да им помогне. Тази вра­та символизира отказване от светския живот. Ученикът вече желае да работи както Бог иска. Във вътрешния кръг ученикът има желание да се слее с Господа последната работа от неговата еволюция. Оттам тръгва по пътя на Любовта, а тя му донася, до известна степен, Мъдростта. Овладял Любовта и Мъдростта човек е изправен пред дървото на живота. Новият живот дава своите плодове идва Добродетелта, т.е. символа на живота е в служене на Бога. Човек овла­дява Любовта, Мъдростта, Правдата и Добродетелта, стига до най-високия връх Истината, най-мъчния и най-строг път, където ще разсъждава за дълбоките Божии наредби, за кармата, за вътрешната страна на живота. С това свършва вторият кръг от развитието на ученика. Третата фаза е в центъра - тук има две змии, кръг и кръст и пак кръг. Змията е противника, когото ще срещнете в кръга, когото трябва да възлюбите, за да го победите. Двете змии показват, че ученикът се бори със своята приро­да и побеждава нисшата - злото в себе си и минава през кръста - пълното самоотричане. Насочва усилията си само в служба на Бога, с това привършва човешката си еволюция. Постигнал пълно себеотричане и пълно единение с Бога, той е вече съвършен. Петте върха на Пентограма непрестанно излъчват енергии, за тези сили няма ограничение. Чрез тези пет върха може да се влезе в пътя. Всеки, който иска да служи на Бога, първото правило за него е написано в Пентограма: „В изпълнение Волята на Бога е силата на човешката душа". Тези думи са много важни и съсредоточено произнасяни имат мощно въздействие. Пентограмът е пътя на човека към Божественото, пътя на душата и нейното развитие. Осъ­ществи ли този символ в себе си - Божественият Дух ще се развива и работи през петте ъгли. Когато петте принципа оживеят, човек се слива с Божестве­ния свят и става една разумно-съзнателна същност, която знае вече да работи за еволюцията с пълно съзнание и знание на Божествените закони, които пос­тига чрез просветлението на Божествената мъдрост. Така ще оживее Пентог- ръмът: В изпълнението волята на Бога чрез Любовта е силата на човешката душа. В изпълнението волята на Бога чрез Мъдростта е силата на човешката душа. В изпълнението волята на Бога чрез Истината е силата на човешката душа. В изпълнението волята на Бога чрез Правдата е силата на човешката душа. В изпълнението волята на Бога чрез Добродетелта е силата на човешката душа. И която формула употребите ще обърнете съответния връх нагоре. Зап- ример, когато искате да се борите за доброто, искате да победите известна мъчнотия, чрез Истината, ще насочите върха на ъгъла с Истината на Пентагра- ма нагоре. После, искате да победите нещо в себе си с ума си - тогава ще насочите върха на ъгъла с Мъдростта нагоре, значи с ума си ще работите. И с другите върхове и добродетели ще направите същото според случая. Когато човек се намира в опасност, нека да си представи, че държи Пентаграма пред себе си, като с дясната ръка хваща Правдата, а с лявата - Истината и насочва върха напред към обекта, който го заплашва, казвайки: „В Името на Господа Исуса Христа молим Господа на Силите да стане Богоугодното пред неговите очи." В средния кръг е написано: „Бог толкова възлюби света, че даде в жерт­ва Своя единороден Син, за да не погине всеки, който вярва в Него и да има живот вечен". И в третия кръг, най-външния, е написано: „Търсете първом Цар­ството Божие и Неговата правда и всичко друго ще ви се приложи." Тези два стиха са в Пентаграма, но са невидими. Пентаграмът представлява една маги­ческа формула - това е човешката душа, която излиза от робството и оковите на греха и животинската природа. Знае ли човек как да си служи с тази форму­ла ще опита силата й. „Послушанието е най-голямата добродетел на ученика. Може всички велики Учители да дохождат на земята, да говорят на хора­та, но ако нито една дума от тяхното слово не падне точно на време и не поник­не точно навреме в сърцето на човека, това слово няма никакъв смисъл за него." 22. 03.1932 г. ----------------------------------------------- [1] - Това се отнася за шестограма - Соломоновата звезда

2. ПЕНТОГРАМЪТ КАТО ПЕТОЛЪЧЕН ЕМБЛЕМ (Дадено непосредствено от Учителя) През 1914 г., когато нашата слънчева система премина в знака на Водо­лей, в гр. Търново стана събор на Братството в България. На този събор Учите­лят разкри дълбокото мистично съдържание на Пентограма. Пентограмът като петолъчен емблем датира от дълбока древност в шко­лата на ВББ [Великото Бяло Братство], но в този вид, в който ние сега ще го опишем тук, Учителят за първи път го разкрива на човечеството. Разглеждайки Пентограма ние виждаме, че фигурата му наподобява до известна степен човешкото тяло, когато е застанало в разкрачено състояние с разперени ръце. В Пентограмата са написани: Любов, Мъдрост, Истина, Прав­да и Добродетел. Това са петте качества, които трябва да изработи в себе си човек, за да бъде съвършен. Любов, Мъдрост и Истина са понятия разбираеми, но какво точно да се разбира под понятието Правда? Под понятието Правда или Справедливост трябва да се разбира нещо по-дълбоко от онова, което разбира днешната юриспруденция. Човек може да окаже Правда, ако има уважение почти към всичко живо в света: към вола, овцата, паяка, към малката мушица и т.н., понеже във всички твари пулсира Живият Бог. Както всичко живо и те има да осъществяват Божествена цел в бъдеще. Ако човек обиди едно животно, той нарушава с това Правдата. Всички блага, които Бог дава, трябва да бъдат правилно разпределени, защото тия блага са за всички. Всички трябва да ги получават. Трето нещо, което се разбира под понятието Правда, е следното: Всеки човек, който се ражда, идва с известен бюджет, с определен кредит. Което и да е същество е предмет на кредитиране от страна на невидимия свят. Общес­твото е длъжно да му създаде всички условия за развитие. Ако това се прило­жи, тогава може да се счита, че са запазени законите на Правдата. Какво значи Добродетел. В случая тази дума има двуяка употреба, един път в широк смисъл и друг път в тесен смисъл. В широк смисъл на думата се обхващат всички тия добродетели, а в тесен смисъл се обхващат само добри дела, правене на добро. А в още по-тесен смисъл пък трябва да се разбира служене Богу. Който служи на Бога, той е добродетелен, има добродетел в се­бе си. На Пентограмата се виждат буквите В, У и Ж, което значи: „Велико Учи­лище на Живота". С тези думи Пентограмът изразява картинно нагледно учи­лището, в което сме поставени ние тук, в живота. В Пентограма се виждат числа­та: 1, 2, 3, 4, и 5 - числата на добродетелите. Нека изложим сега Пентограма като Път на еволюцията на човешката душа, а след това в начина, по който можем да си служим с Пентограма. Кога­то човек е още млада душа, която тепърва добива опитности, той извършва външния кръг на Пентограма. Във външния кръг се намират: Сабя, Чаша, Книга, Свещ и Жезъл. Тези пет неща са вън от Пентограма, вън от Петолъчката. Човек в началото на своето развитие започва с насилието, служи си със силата, прав или не. Това е значението на сабята. Служейки си с насилието, с неправдата, тогава, по силата на кармичния закон, той минава през страдания, т.е. започва да опитва горчивата чаша на страданията. Затова, след символа на сабята, идва този на чашата. Чашата е последствие от играта със сабята. Като мине през страданията, те го поучават. Той дохожда до книгата. Като се учи, той се просвещава, добива светлина, става по-разумен. Затова след книгата идва зна­ка на свещта. Тази свещ е в него, той се учи. Сдобивайки се със светлина, той идва до жезъла - емблем на властта, т.е. човекът е добил власт над някои сили и закони - става вече господар на себето. С тези символи завършва външният кръг. Свършва се външното учение в живота. Всичко това става несъзнателно. След това у човека настъпва една вътрешна криза. Той се усеща недоволен. След тази неудовлетвореност, под натиска на тази вътрешна криза, човекът потърсва по-дълбокия смисъл на жи­вота. Стъпва се в пътя на ученика. На Пентограма има изобразена врата. Това е врата на влизане на учени­ка в Школата. В него започва да проблясва Истината, но не пълната истина, която ще заблести за него само когато стане съвършен. Христовият дух започ­ва да работи в него и тогава той минава през Правдата. Когато научи закона за Правдата, той идва до мястото, където начева каменистият път. Вижда се тяс­ната врата, през която минава ученикът. Той минава по тесния път, за който говори Христос.Тази врата символизира отказване, отричане, до известна сте­пен, от светските неща, които дотогава са го съблазнявали. Затова пътят е стръ­мен, а вратата - тясна. Изминал този стръмен път на отричане, дори и от тежне­нията на своята личност, той тръгва вече по пътя на Любовта. Развивайки у себе си Божествената Любов, тя му донася, до известна степен, Мъдрост. Тога­ва заработва и Мъдростта. Окото е символ на Мъдростта. Обладал Любовта и Мъдростта, човекът е изправен пред Дървото на жи­вота. Неговият живот дава своите плодове. Идва Добродетелта в мистичен сми­съл на думата. Той оразумява, че великият смисъл на живота е в служене на Бога. Добродетели значи да правиш добро. А какво значи да правиш добро? Можеш да нахраниш един гладен, можеш да помогнеш на един болен - това е добро. Добро е всичко, което правиш в служба на Бога. Така човек идва до пълно осмисляне на своя живот. С това се завършва вторият кръг в развитието на ученика. След него идва третата фаза на неговото развитие. Тази фаза е в центъра. Тук има две змии, кръг и пак кръг. Двете змии показват, че той се бори със своята природа, побеждава нисшата си природа, злото у себе си и минава през кръста. Под кръст се разбира пълно самоотричане. Той отвръща взор от своите лични из­годи, насочва всичките си усилия само в служба Богу. Той е завършил напълно развитието си. Той е съвършен. Затова казахме, че този Пентограм символи­зира пътя на развитието на човешката душа, на Великото училище, през което се минава, за да се стигне до съвършенство. УПОТРЕБА НА ПЕНТОГРАМА Да се носи Пентограм само като украшение - това е равносилно на идо- лопоклоничество. Този, който носи Пентограма, трябва да знае че от този знак лъха динамична сила, че той е извор на светлина. Един ясновидец ще устано­ви, че от Пентограма струят лъчи във всички посоки. Това, като се знае Пентограма трябва да се носи само при високо съзнание за неговата символична сила и значение. Всяко място, където стои Пентограмът е място оградено, протежирано от силните вибрации, които излизат от него. Правилно поставен, той трябва да стои с върха нагоре. С върха надолу не бива никога да се постави. Около Пентограма се чете изречението: „В изпълнение волята на Бога е силата на човешката душа", написано в една окръжност, а окръжността в окул­тен смисъл символизира благоприятни Божествени условия. За да може човек да се развива, той трябва да бъде поставен в благопри­ятни условия. Кръгът означава Божественото начало, в което човек живее. Бла­годарение на това той добива благоприятни условия да се развива, докато стигне до съвършенство. Човекът, потопен в Бога - това е кръга. Където има Пентограм, да се говори лошо или да си намираме отрица­телни мисли - това би значило да предизвикваме разрушителни действия от страна на Пентограма, защото в случая се смесват два вида начала - положи­телно и отрицателно. Когато човек се намира пред Пентограма и се моли, тогава, ако иска, би могъл да си представя три изречения. Най-вътрешното изречение е следното: „В изпълнението Волята на Бога е силата на човешката душа." Той трябва да си представи мислено, че около този кръг има още два: „Бог толкова възлюби света, че даде своя Син Единороден, за да не погине всеки, който вярва в Него и да има живот вечен." В най-външния кръг нека си представи написано изре­чението: „Търсете първо Царството Божие и Неговата Правда и всичко ще ви се придаде!" И молейки се човек нека си представи трите изречения и тогава Пентограмът ще има по-голяма сила. Тези изречения са част от Пентограма, но те са невидими. Човек може, в случай на нужда или в случай на опасност, да си предста­ви следното: С ръка да образува около тялото си Пентограм. Отначало да го направи с мисълта си, после с ръка да образува около тялото си Пентограм и да си представи тези 3 изречения около него. Пентограмът е мощно оръжие за запазване от външни пречки и препятствия и от вътрешна борба със зли мис­ли. Ето още един метод: когато човек се намира в положение на опасност, нека си представи, че държи Пентограмът през себе си, като с дясната си ръка хваща Правдата, а с лявата - Истината и насочва върха напред към обекта, казвайки: „В името на Господа Исуса Христа нашего молим Господа Великия и Силния да стори благоугодно пред Неговите очи!" Горното изложение се отнася само за ученици.

1. ПЕНТОГРАМЪТ ПО УЧИТЕЛЯ Боян Боев Още от древно време е известен Пентограмът. Той е даден от Великите Посветени и окултните школи. Обаче е даден със своите линии без никакви картини, думи и букви. А Пентограмът в такъв вид, какъвто го дава Учителят, Му е даден отгоре през последните години на XIX в. На Търновския събор в 1914 година Учителят го даде на учениците, присъствуващи на събора. Пентограмът, това е пътя на ученика. Това е пътя, който човек извършва за постигане съвършенство. Пентограмът представлява самия човек. Върхът, който е обърнат нагоре, представлява главата на човека. Двата странични върха представляват двете ръце, а долните два върха - неговите крака. Пентограмът има три части: външен кръг, вътрешна част и център. I. ВЪНШНИЯТ КРЪГ Външният кръг е пътя на човека, който е още в началото на своето развитие. Външният кръг е изразен в пет картини, които ще разгледаме по ред. 1. Сабята Външният кръг започва със сабята. Какво означава сабята в случая? Това е пътя на насилието. Значи, в началото на своето развитие, когато е още млада, неопитна душа, човек си служи с насилието. Той мисли, че всичко му е позволено, че може да прави насилие, неправди, всичко каквото си поиска, без да мисли за последствията. 2. Чашата Обаче, който върши насилие, ще си научи урока рано или късно. Законът е: Насилието ражда насилие. За онзи, който върши насилие, ще дойдат последствия, страдания. Това именно представлява чашата. Чашата е символ на страданието. Страданието е метод за пробуждане на човешката душа. Чрез страданието човек почва да разбира, че насилието, неправдата, не е метод, с който трябва да си служи. Значи чрез страданието човек добива един урок. Може би не всякога той вижда връзката между насилието, което е вършил и страданието, което иде след него. Но когато след смъртта отиде горе, ясно вижда тази връзка и взема решение, като дойде следния път на земята, да води друг живот, да не минава през страдания. Страданието има и второ значение. Има окултен закон: Страданието се превръща в любов. Страданията, през които минава човечеството, подготвят новия човек, човека на любовта. Учителят прави следното сравнение: Като бият млякото, то дава масло. Млякото [маслото] тук символизира любовта. Страданието е временно явление в живота. Ще дойде време, когато страданията ще изчезнат от света, защото ще изчезнат причините, които ги създават. Страданието има трето значение. Новите идеи идат от Слънцето. Човек не може да ги възприеме, ако не е префинен неговият организъм. Това става чрез страданията. Затова има закон: Винаги раждането на една идея в човека се предшествува от страдания. Значи, третото значение на страданието е, че то представлява родилните мъки за раждането на новите идеи в човека. Обаче в бъдеще ще възприема новите идеи без да минава през страдания, понеже ще има префинен организъм. Затова Учителят нарича страданието: „Бич за повдигната ръка на Бога." 3. Книгата След чашата иде книгата. Чрез страданията, които минава човек, почва да изучава книгата на живота, изучава законите на живота, гледа да спазва тия закони. Обаче в тая форма е още в началото на своето пробуждане. Той чете в книгата на човека още първите уроци. 4. Свещта Човек, като чете в книгата на живота и на цялата природа, добива просветление. Нова светлина озарява съзнанието му. Това е свещта. Чрез тая свещ, чрез тая светлина, човек почва да вижда величието и красотата на Божествения план, който води човека от тъмнина към светлина; от робство към свобода; от несъвършенство към съвършенство; от греховност към чистота; от невежество към знание. 5. Жезълът Чрез четене на книгата, чрез това просветление, човек добива известна власт над себе си. Това именно е жезълът. Той вече е извлякъл поука от изучаването на живота и се старае да владее себе си, да управлява себе си. Учителят казва: „Човек трябва да стане цар, но цар на себе си, да владее себе си." Жезълът означава, че човек вече има известно самообладание. Той гледа да се въздържа, когато в него дойде желание да прояви своята ниска природа. Той се учи да я владее, да я контролира, да я управлява. Това е жезъла. Жезълът има и друго значение. Човек, при тая фаза на своето развитие, се учи вече да манипулира с известни природни сили и закони, да си служи с тях. С това се извършва външният кръг в развитието на човека. Човекът на външния кръг, това е живота и пътя на светския човек. Както виждаме в Пентограма, първите пет картини, сабята, чашата, книгата, свещта и жезъла са вън от петолъчната звезда на Пентограма. Това показва, че човек минава по този път преди да стане ученик, докато е още светски човек. Влизането в самия Пентограм, това е началото на ученичеството. II. ВЪТРЕШНАТА ЧАСТ НА ПЕНТОГРАМА След изминаването на външния кръг, човек минава във вътрешната част на Пентограма. Човек вече съзнателно работи върху себе си, работи за своето повдигане и усъвършенстване. С влизането в тая част на Пентограма почва пътят на ученика. Досега външният живот е работил върху него без активното участие на неговото съзнание, а сега той поема еволюцията си в своите ръце. Това значи вече влизане в Божествената школа. Той почва съзнателно да работи за изработване на Божествени добродетели, които характеризират съвътрешения човек. Един английски писател казва: „Когато видя, че един човек работи върху себе си за своето усъвършенстване, аз се изпълвам със свещено благоговение, един свещен трепет ме изпълва, чувствам, че се намирам пред нещо велико. Всички преходни работи бледнеят пред това." Тук има пет стъпки. Всяка стъпка се илюстрира със една картина. Ще ги разгледаме поред. В началото на всяка линия на Пентограма има нарисувана една картина и в продължение на същата линия е написано името на добродетелта. 1. Първа картина - Стълба с удобни стъпала, които водят към една врата. Заедно с влизането на човека в пътя на ученика, почват изпитанията му. Разбира се, когато човек е в началото на своето развитие, дават му се по леки изпити, които той е в състояние да издържи. А по-тежки изпити той не би могъл да издържи, те не са по силите му. Затова се почва със следната картина: Стълба със удобни стъпала. Щом стълбата е удобна, това показва, че изпитите, които почва ученикът, са по-леки. Тия изпити са най-разнообразни. Те постоянно се срещат в живота на човека. Тук ще дадем само три примера: Ако при някоя неприятност, по-малка или по-голяма или при някоя мъчнотия или препятствие, които среща в живота си, човек губи кураж, своя вътрешен мир, изгуби самообладание и отпадне духом, той е пропаднал в изпита. Запример, човек е изгубил ценен предмет. Да кажем, че някой е правил изследвания в течение на 20 години и приготовлява друг научен труд и този труд е изгубен. Да не трепне окото и сърцето му. Все едно, че нищо не е станало. Да не изгуби присъствието на духа си, да не изгуби самообладание. Ако изгуби присъствието на духа, самообладанието, значи, че не е издържал изпита си. Друг пример, минаваш покрай едно страдащо същество. У тебе се явява подтик да му помогнеш, обаче ти идва мисълта, да си вървиш по пътя, да го отминеш. Ако направиш последното, значи не си издържал изпита си. У ученика в тая фаза на неговото развитие, почва зазоряване на Истината. Какво значи зазоряване на Истината? Бог е Истина. Затова, зазоряването на Истината значи начало на познаване на Бога. У ученика се явява подтик да върви в Божия път, да изпълнява Божествените закони, да изпълнява Волята Божия. Разбира се както казахме по-горе, сега имаме само зазоряване на Истината, а ученикът ще я познае в нейната пълнота, по-късно, след като мине през Любовта и Мъдростта. 2. Втората картина - Начало на връзката с Христовия Дух Като достигне до тая фаза на своето развитие, Христовият Дух почва да работи върху ученика. Той вече е направил първата връзка с Христовия Дух. Това именно е изразено във втората картина на Пентограма. Разбира се това е само началото. Това не е пълното вселяване на Христовия Дух в човека. Хрис­товият Дух почва да го ръководи отвътре. И ученикът почва постепенно да се изменя. В тази фаза на своето развитие ученикът постепенно влиза в Пътя на Правдата и Справедливостта. Какво значи Правда на мистичен език? - Правдата от дълбоко гледище, има две значения, които ще изложа тук. а) Първото значение на Правдата или справедливостта: Всяко същество, което срещаме в живота си, заслужава да бъде почитано и уважавано, защото като творение на Бога, то има известна мисия, която му е определена от Бога. Това същество, макар сега да е на ниска степен на развитие, има велико бъдеще. То ще се издигне постепенно в пътя на съвършенството. Такива отношения трябва да има човек към всички същества без разлика: човек, вол, кон, птичка, дърво и др. б) Второ значение на Правдата На всяко същество, със самото раждане на земята, природата му е дала известен кредит, то има право на благоприятни условия на живот за развитие. И тия права трябва да му се дадат. Тия права има всяко същество, без разлика дали е човек, вол, кон, дърво и прочие. Ученикът се учи в този стадий на своето развитие да живее по закона на Правдата. Разбира се, той ще прави само първите стъпки в това направление. В бъдеще, заедно със своя напредък, той постепенно ще разбира Правдата и нейната дълбочина и същина. 3. Трета картина - Странен каменист път, който води до здание с тесни врати. В тази фаза на своето развитие ученикът почва по-сериозни, по-трудни изпити в своя път. Това е показано в Пентограма с един стръмен и каменист път. Кърви ще потекат от нозете му, докато се качва по този път до зданието. Вратата на зданието са тесни. Тук важат думите Христови: „Влезте през тесните врата, защото просторни са вратата и широк е пътят, който води към погибел." Нека дадем няколко примера от тия по-трудни изпити. Един от изпитите е любов към врага: Когато някой ти е враг и ти прави пакости, ти да не се озлобиш, да му простиш и да го възлюбиш. Учителят казва, че любовта към врага е една от най- трудните задачи. Има закон: Истинско прощаване има, когато е придружено с любов към онзи, комуто прощаваш . В една лекция на младежкия клас Учителят казва: „Кои хора са велики? - Тия, които имат Любов към Бога." Друг пример: Когато минаваш през някое голямо страдание, например, тежка болест или друг вид страдание, да не се обезсърчиш и обезвериш, но да запазиш мира си и радостта си, като съзнаваш, че всичко е за добро или ще се превърне на добро. Това е изпита на Йова. Всеки ученик в пътя на своя възход непременно ще мине през изпита на Йова. Това е изпит за добиване посвещение. Изпитът на Йова е най-големия изпит през тази фаза на развитие на ученика. Една сестра попита Учителя в разговор: „Нашите страдания не са ли подобни на изпита на Йова?" - „Не, вашите страдания са още страданията на актьора, който играе на сцената." Трети пример: Ако един ученик се съблазни от жажда за власт, слава, богатство и пр. и за цената на тия неща изневери на своето убеждение, на своята връзка с Бога, той е пропаднал в изпита си. Има много примери за подобни изпити. По-рано, в древните окултни школи ученикът минаваше през изкуствени изпити, създадени от неговите ръководители. Сега, когато вече животът е сложен и разнообразен, няма нужда от изкуствени изпити, животът сам ги предлага. След като премине през подобни изпити и ги издържи, той е вече пречистен и готов да приеме любовта. След приемането на Любовта, ученикът вече влиза в живота. Той чувству­ва, че досегашният му живот е бил приготовление за влизане в истинския живот. 4. Окото Следващата картина на Пентограма е Окото. Окото в случая символизира Мъдростта. Ученикът има по-дълбок поглед към нещата. Той е приел Божествената Мъдрост в себе си. Когато е бил във външния кръг, той е приел външно знание, а сега вече влиза в Божествената Мъдрост. Портите на храма на мъдростта се отварят пред него. Само на човека на любовта се отварят тия порти. Само нему се поверяват ключовете на висшето знание, знанието на Великата Божествена Наука. Защо? - Защото няма да злоупотреби с него за свои лични цели, за свои интереси, но ще го употреби за служене на Бога, на всички. Ако биха поверили това знание на онзи, който не е минал през любовта, той ще злоупотреби с него и с това ще докара големи нещастия на себе си и на околните. 5. Дървото на живота След това иде картината: Дървото на живота. Ученикът проявява дълбок вътрешен живот, който се изявява в проява на добродетелите. Това е петото качество, което ученикът изработва в себе си след Любовта, Правдата, Истината и Мъдростта. Що значи Добродетел в дълбок смисъл на думата? Тук под Добродетел се разбира добротворство, правене добро. А що е истинско добро? - Истинско добро е това, което произтича от Любовта. Кое е най-високото добро, до което човек може да достигне? - Това е служене на Бога. И така в тая фаза на живота, ученикът се озарява от идеята, че едничкото осмисляне на живота му е в изпълнението Волята на Бога и служене на Бога. Учителят казва: „Проявата на Любовта е вече служене на Бога. Щом проявиш Любовта, ти служиш на Бога." Обаче, коя е най-високата форма на служене на Бога? Коя е най-високата проява на Любовта? Ето коя: Да показваш на другите пътя към Бога, да помагаш за пробуждане на тяхното съзнание, за да познаеш Бога, да печелиш души за Бога. Пита се: по кое се познава, че си спечелил някого за Бога? Учителят казва: „Смята се, че действително човек е спечелен за Бога, ако той от своя страна да почне да печели души за Бога." III. ЦЕНТЪРЪТ НА ПЕНТОГРАМА След като измине външния кръг и вътрешната част на Пентограма, ученикът минава в центъра на Пентограма. Този път също е илюстриран с картини. Това е пътят, който води към съвършенството, към вечния живот, към безсмъртието. Това е пътят на пълно самоотричане, пълно отдаване на Божественото дело, пълно отдаване на служене на Бога, на човечеството. Тук човек достига до висша проява на Любовта. В тази фаза на своето развитие, ученикът минава най-тежките и страшни изпити. В центъра на Пентограма са нарисувани няколко кръга. Това е Божест­вения център. Тук става сливане на човешката душа с Бога, при което човек запазва своята индивидуалност. Но, за да дойде до този Божествен център, той ще мине един голям изпит. Това е изпита на Голгота. Той ще мине през Голгота. По пътя на тия кръгове са нарисувани две змии. Това значи, че той трябва да победи нисшата си природа, да я трансформира, да победи личния си живот. По този път ученикът ще мине през най-големите страдания. Ще бъде оставен сам, като че ли всички са го напуснали, всички са го изоставили. Като че ли всичко е пропаднало, като че ли всичките му стремежи и копнежи са били напразни, като че ли всичко е изгубено. Голяма тъмнина около него. Той минава през един тъмен тунел. В този момент той мисли, че е изоставен, обаче много светли Същества бдят над него, треперят над него и гледат той да издържи този, най-тежкия от всички изпити. Ако в този момент той се обезсърчи, отпадне духом, той е пропаднал на изпита. Ако в този върховен момент той съзнава, че макар да е изоставен от всички, има Един, Който го обича и Който винаги е с него - това е Бог, той е издържал вече върховния изпит. В този момент той съзнава, че опората му е само в Бога. Ако той разбере това, той влиза в един нов живот на блаженство, на радост, на светлина, на свобода. Той е вече един от безсмъртните. Той е завършил вече човешката степен на развитие. Той е изпита, който води към възкресението. В центъра на Пентограма има един кръг, през който трябва да мине. И тъй два са най-трудните изпити на ученика, преди да завърши своето развитие и да влезе в живота на безсмъртието: Изпитът на Йова и изпитът на Голгота. Всички тия изпити, през които минава ученикът, са необходими, чрез тях той развива ума и сърцето си, калява волята си. От друга страна, тия изпити, които са придружени със страдания, пречистват човека, пречистват висшата му природа. Всичките му нисши мисли, чувства и наклонности изгарят в огъня, през който минава. Те са били пречка за проявяване Божественото. Около Пентограма има нарисувани три букви: В, У, Ж. Тия букви означават: Великото Училище на Живота. В това училище човек се учи. В това училище на живота, от всяко преживяване човек се учи нещо. От всичко, което е поставено на пътя му, той се учи, напредва, развива своите способности и добродетели. Чрез опитностите, които добива, той развива своя ум, сърце и воля. От всеки човек, с когото се среща в живота, той се учи, получава нещо, защото всеки човек е специфична проява на Бога. Ученикът, чрез общение с всеки член, влиза във връзка с Божественото, което работи в него. Не само общението с хората го учи и възпитава, но общението с всички други неща: цветя, дървета, звезди, планини. И всичко, което гледа около себе си, действу­ва върху него, учи го, развива нови страни на неговото естество. Препятствията, мъчнотиите, които среща в живота си, укрепват неговата воля карат го да мисли, да разсъждава, за да намери начин, за да ги отстрани. Това значат думите: Великото Училище на Живота. Около Пентограма са написани няколко думи в кръг. Според окултната наука кръгът означава благоприятните условия, в които е поставено едно същество. Животът на човека, както е описан в Пентограма, е обиколен от този кръг и това показва, че при своето развитие, по пътя на съвършенството, човек е поставен в благоприятни условия. Божественият Промисъл, напредналите същества и Бог са с него, помагат му и го крепят. Той винаги в своя път ще чувствува пръста на невидимия свят. Когато е в безизходно положение, идват му на помощ отгоре. Това е проявата на Божествения промисъл. Значи човек, в пътя на своя живот се ръководи от една любяща ръка. Това означава кръгът. А думите, които заграждат Пентограма в кръга са: „В изпълнението Волята на Бога е силата на човешката душа." Ученикът, като се учи във Великото училище на живота и като изминава всички стъпки, които са показани в Пентограма, пътеводна звезда в живота му става идеята, че в изпълнение волята на Бога е силата на човешката душа. Това е крайния предел, крайния резултат от целия път, който извървява. Това е придобивката от целия извървян път. Това е венеца на неговите придобивки. Учителят в разговор каза: „Някои считат Пентограма като една мъртва форма, без никакво действие. Те много се лъжат. Пентограмът е извор на живот, извор на светлина. От Пентограма постепенно извира светлина и като лъчи се разпространява. Защо? - Защото Пентограмът не е обикновена фигура, а е построен по окултните закони. Окултните сили действат в него." Че действително е така се вижда от един факт, който е знаел Гьоте. Когато Фауст начертава Пентограм на прага на своята стая, то Мефистофел не е могъл да прекрачи прага, за да влезе в стаята. Значи Гьоте е знаел, че окултни сили се крият в Пентограма. Това показва, че Гьоте владее окултни закони. Трептенията, които излизат от Пентограма са силни. Те действат благотворно върху човека, повдигат го, вливат сили в него. Обаче, ако в стаята има каране, лъжа, престъпления и пр., то понеже трептенията на Пентограма са дисхармонични с отрицателните трептения на тия прояви, става сблъскване между тия две противоположни трептения, а това действа разрушително и причинява нещастия. Затова опасно е в помещението, дето е Пентограма, хората да имат лоши мисли и чувства, да произнасят отрицателни думи и да вършат отрицателни постъпки. Пентограмът да е обърнат винаги с върха нагоре, дето са буквите „В" и „У". Ако се обърне с върха надолу, той има отрицателно действие, това може да има нежелателни последствия. Ще дадем един пример: В един провинциален град едно лице построило в своята външна стълба каменен парапет от ред Пентограми, обърнати с върха надолу. Това семейство съвсем пропадна, завърши катастрофално и трябваше да се изсели от града. Учителят е дал Пентограма на учениците си по две причини: В Пентограма нагледно и картинно е изложен пътят на ученика. Това, което е говорил Учителят в школата за ученика, чрез Пентограма има пред себе си изложен пътя на ученичеството. По този начин пътят на ученичеството става за него по-лесен и по-жив. Понеже Пентограмът е извор на Светлина, която се излъчва във всички посоки, той има благотворно влияние върху ученика. Значи Пентограмът може да съдейства на ученика, понеже създава наоколо благоприятна аура чрез окултните сили, които действат в него.

IV УРОК НА УЧЕНИЧКИТЕ ОТ КЛАСА НА ДОБРОДЕТЕЛИТЕ (Присъствуваха всички, с изключение на Сотирка във Варна и Пенка в Стара Загора) Вън бе снежен ден, дълбок сняг и мъгливо. През времето когато Учителят ни говореше постепенно взе да се прояснява и към края вече изгря слънце, но все пак беше доста студено. Кратка молитва Да ви прочета 2-ра глава от Галатяном. Тази глава е малко тъмна заради вас, нали? Аз ще направя едно съпоста­вяне. Всеки един живот е така тъмен на човека, както тази глава. Сега, вие сте млади, нали. Често хората мислят за младите, че не знаят как да живеят. Някой път у вас се заражда желание да отидете да живеете в света, както светът живее - нашироко. - „Е, да се понаживеем малко!" Но туй живение в света и вънка от света, във вярата и вънка от вярата, аз го съпоставям в такова едно положение: Представете си, че стотина прасета все в кочина ги държат, но не в обикновени някакви кочини, но в тъй хубави кочини, дето ядат и ги гоят, оправенички са. А други стотина са в гората изоставени, ходят, ровят с муцуните си да си търсят хляба, бучкат тук там, изпосталели са, не са оправенички. Сега, в туй аз подразбирам съзнанието на хората. Тези два вида прасета ще имат две различни мнения. Едните ще кажат: „Ние в гората не ходим, нашият господар е отличен, хубаво сме облечени, нахранени, топло ни е, културни сме." Но, иде Коледа. Първата Коледа и те са я посрещали, но сега те не знаят, радват се. Хората казват: „Коледа иде!" И те се радват и скачат из двора, казват: „Коледа иде, ще има дръвчета, подаръци, това-онова", мислят, че и за тях ще има нещо хубаво. Децата се радват: „Коледа иде!" И малките прасенца и те скачат: „Коледа иде!" Много добре. Но, като дойде Коледа, квичене има тук, квичене там, докато всичките изчезнат. Остават само тези в гората. Та, когато някой казва: „Аз ще ида в света да се понаживея", туй е положението на онова прасе, което е там в кочината. Нищо повече! Човешката история не помни някой, който да е бил в света и в крайните резултати да го е постигнала някоя по-добра участ. Затова човек сега трябва да върне своята свобода. По-добре да е в гората. Аз ще ви обясня. Гората, това е между всичките хора. Човек в душата си трябва да има предвид всичките хора. Да живеем в гората, подразбирам да живеем с цялото човечество. А да живеем в кочината, подразбирам, това е само едно косвено разбиране на живота. Кочината е едно косвено живение между хората. Идете, ще видите, един е демократ, друг радославист, православен, католик и др. И такива дребни възгледи. То е кочина. Един ден направиш една малка погрешка, хайде, из кочината навънка те изхвърлят, изчислят те от партията. Сега, аз имам пред вид всичките човешки нареждания. Тия нареждания, които съществуват в света, те са хубави, но трябва да знаете, че те са само предисловие на Божественото, на реалното. Човек не трябва да се противи на човешкото. Един закон трябва да спазвате: Никога човек не трябва да жертвува в себе си Божественото за човешкото. Дойде ли дотам, ще се противопоставите и ще кажете: „Човешкото трябва да отстъпи място на Божественото." Туй е закон. Сега, всички ще имате една опитност, която в света ще научите: Няма по- хубаво нещо в света от това, човек да бъде в общение с Бога. Сега, в тази смисъл аз взимам Бога тъй както душата Го разбира. Туй положение, туй разбиране вие ще го имате, може би веднъж, може би дваж, три, четири пъти, може би десет пъти в живота. Тази опитност ще я придобиете само тогава, когато ще минете през една голяма криза, когато ще мислите, че всичко за вас в света е свършено, че от всички сте изоставени. Когато останете сами в една бурна нощ, туй Божественото ще Го изпитате. То отнякъде ще изпъкне. Тогава ще видите една ръка, която ще ви похване и ще каже: „Не бойте се!" Туй Божественото се явява от невидимо. Само тогава ще познаете какво нещо е Божественото, когато никой няма да ви помогне и когато мислите, че всичко за вас е свършено. Тогава иде туй Божественото и душата казва: „Значи имало нещо по-съществено, отколкото съм предполагал." Та, когато някой път дойдете до тези моменти на отчаяние, трябва да знаете, че сте наблизо до тази красива опитност. Най-страшните опитности, най-страшните мъчнотии са само предговор на онази велика опитност, която душата може да придобие. Аз наричам тази опитност, да придобиете вярата на светлината. Сега, ще ви вметна две предложения,[1] те са следующите: Когато топлината идва, тя на живота помага, на здравите хора помага, но болните уволнява, праща ги на почивка. Няма защо болните да се мъчат. Сега, обратното: Когато студът в света идва, гниенето се спира, но същевременно се спира и растенето. Топлината увеличава болките, но увеличава и растенето. И тогава има един закон: Любовта разкрива доброто, но открива и злото. Тъй, показва доброто, но същевременно разкрива и злото. Обратния закон: Злото покрива омразата, но потъпква и доброто. Нали някой път искате някои ваш приятел да не ви разкрие някой ваш недъг, тъй да го скрие някъде. Може да го направи, ще го скрие, но ще потъпчи и доброто. А другият закон е, че онзи, който ви обича, винаги без да иска, той ще разкрие злото у вас. Сега, аз ще направя много ясна моята мисъл. Този самият закон за вас е много тъмен. Казвате: „Ама как тъй? Не може ли да бъде другояче?" Аз ще направя закона в една много мека форма. [Беседата е недовършена] 31 декември 1923 г. понеделник, 9.30 часа сутринта източната стая * Ще заключа с един разказ из древността на Египет. Действующето лице е Емелита. Раамезенфухи бил тогавашен адепт. Тогавашните астролози предсказали, че за благото на египетския син, трябвало да се ожени за някоя царска дъщеря от най-добродетелните и да се ожени за нея. След като се ожени, по начина, по изкуствата на черната магия да се извади сърцето й и да се посади то на мястото на неговия син. Туй е секрет. Това, обаче е трябвало да стане. И тази Мелита е която трябвало да стане жертва. Пращат сватове. Представете си, че тя трябвало да стане царица в Египет. Кой от вас за такова високо звание не би се съгласил. Да царува, но на тази царица мислят да й извадят сърцето и да го присадят на друго място. Какво струва човек без сърце. Обаче благодетеля Ама- хафу съобщава на тази Емелита следното: „Ти ще приемеш да станеш жена на Египетския цар, но ще ти покажа един начин как да избегнеш нещастието. Има една слугиня, която мяза точно на тебе. Ти ще положиш условия царския син да не се допира за една неделя до тебе. Ще й дадеш дрехите си и ти ще станеш слугиня на нейното място, а тя ще стане царица. Ще си промените ролите." Сега тук се ражда едно користолюбие. Ще кажете: „Тя трябва да стане жертва." Този велик Учител се решава да спаси и нея и сърцето на царската дъщеря. И действително, след нейната женитба, идва слугинята и казва: „Аз съм предназначена тук да бъда." Царицата й казва: „Ти ще вземеш всички тия накити, всичките ми дрехи, ще облечеш, ще те оставя на моето място, а пък аз ще взема твоето място." Тя се зарадвала... До Г-н Костадин Иларионов (запасен майор) За Учителя ул. Зеленка Търново Обични ми Учителю, От писмото Ти разбрах, че съм издържала изпита си. Колко се радвам! Но, няма да ида в кръчмата да се напия! През тези 40 дена много мислих и разбрах, че човек трябва да устоява на Божественото при каквито условия и да е поставен. И когато съм близо при Теб и когато съм далеч, аз трябва да бъда чиста, т.е. да се не занимавам с дребнавостите, които ограничават. Разбрах още, че животът не се крепи на материалните блага, а на вярата. Който има вяра, той е силен да носи и радости и скърби и богатство и бедност. Който няма вяра, всичко му тежи и го смущава. Разбрах също, че за да стъпя в положението на ученик, аз трябва да имам непоколебима вяра. Само този, който вярва и никога не се съмнява, може да учи. Тази сутрин разбрах и друго, че фактите нищо не доказват. Тяхното тълкувание зависи от това, в какво човек вярва, ако вярва в доброто, ще ги тълкува добре, ако вярва в злото, ще ги тълкува зле. Искаш от мен да бъда послушна. Ще бъда послушна, защото Истинността Ти ме уякчава, любовта ми към Теб ме подтиква и малкото мъдрост, която съм възприела от Теб ме озарява. Ти ме водиш, Учителю, в правия път, затова живота си полагам, за да ти бъда послушна. Твоя ученичка Марика 31. X. 1925 г. София --------------------------------------------------------------------------- [1]предложение (рус.) - остар. изречение

Жертва Жертвата казва на човека да живее за Бога - да приложи в живота си всички добродетели. Марика 28. X. 1923 г. София [ V. МЕСЕЦ ] О.К.Н.Д. Тема 15 Благоразумие Благоразумния човек е познал реалността и се държи за нея. Той живее съгласно със законите на природата. За да запази реалността той, някой път ще се качи на висок връх, други път ще слезе в долина, трети път ще пази мълчание. Той постъпва всякак в зависимост от вънкашните условия, но в себе си пази строго Божественото. За да се прояви човек като благоразумен, трябва непременно да има светлина и знание, да се движи из пътеката на Мъдростта. Марика 22. XI. 1923 г. София III група V5 Любов Добродетелта, която стои далеч от мен и върху която най-много би трябвало да работя, това е Любовта. В Любовта няма пристрастие, тя дълго търпи, в обидата намира добрата страна и я използва, на неправдата не отговаря с неправда, на злото не отвръща със зло, всичко претърпява. Аз не намерих в себе си тези качества. Може да направя добро само на тези, които обичам, на тези които ми са приятни. Правя разлика между хората, не съм в състояние да извлека добрата страна от една обида, а тя дълго време засяда дълбоко в душата. Любовта изисква жертви, а това правя спрямо известни хора. Такава една любов е егоистична. Предстои ми дълго работене върху нея . Марийка 22. XI. 1923 г. София НА МОЯТ УЧИТЕЛ В момента, когато аз намерих Човекът, Който носеше Високия Идеал, аз съзнах себе си като ученик, а Човека, Който носеше Великата Светлина на Чистота, Любов и Истина, аз нарекох: Мой Учител И тръгнах подире Му. Тук разбрах, че както семенцето изниква и расте под топлите слънчеви лъчи, тъй и ученикът расте и се развива в аурата на Учителя си. Вашата Илрах 22. XI. 1923 г. София Добродетел Тъй както от всички основни цветове, които като ги приведем в движение получаваме белия цвят, почти също и при всички основни добродетели, проявени, ще имаме добродетелта, а тя ще ги обгърне и ще ни даде добродетелния човек. За мене добродетелен човек е само онзи, който може да бъде носител на всичко Божествено, а това е любящия човек, мъдрия човек, справедливия човек и човека, който живее в истината. Той винаги носи един велик идеал в душата си, когото неотклонно следва. Тъй аз разбирам добродетелта. В работата си този месец имах доста сполучливи опити, имах и погрешки. Изисква се голяма осторожност, за да се издържи във всички случаи. 22. XI. 1923 г. [Без подпис] Правда Правдива ли съм аз? Туй, което днес мисля за правдиво, утре виждам, че далече не е такова. Значи аз още се движа към тоя строго установен закон, но нямам още тая чистота, при която в мене ще се прояви абсолютната правдивост. Като че всеки човек е обвит в една своя цветна атмосфера, през която гледа на нещата, тъй че те никога не идват до него в същинския си вид, а винаги боядисани от собствената му боя. А „Правда" предпоставя абсолютно безпристрастие. Цветана 22. XI. 1923г. За Истината В тази област из много малко имах възможност да работя и наблюдавам. Едно констатирах, че да говориш истината, то нейната светлина трябва да грее в твоята душа. Мъчно се понася изказана истина спрямо нас, когато съвестта е нечиста и умът помрачен и смутен и чувствата окаляни. Пред нейния лъч всичко се топи. Когато обаче умът е светъл и съвестта спокойна, Истината тогава допринася най-висшата наслада за душата. Тя завежда душата в една велика школа дето душата започва да проумява загадките на живота. 22. XI. 1923 г. София [Няма подпис] Мъдрост Два пъти мисли, после действува - така постъпва само умният, мъдрият човек. Никога не ще сбъркаме, никога не ще причиним дори и най-малката неприятност на околните, когато обмислим своята постъпка. „Обмисли и тогава действувай!" Този трябва да е нашия девиз. Да си мъдър, то значи да знаеш; да знаеш, значи да се поставиш в условия и да създадеш такива за развитие. Мъдрият човек се отличава с една велика вътрешна тишина. В душата си той има един ненарушим мир, който никой не е в състояние да го наруши. Само умният може да люби правилно, да се жертвува правилно и да живее правилно. 22. XI. 1923 г. [Няма подпис, би трябвало да е Невена] Чистота Чистотата е, която ще ни приближи към Бога, с нея ние ще се домогнем до истинското знание. Да знаеш, значи да бъдеш чист, само чистотата привлича душата и съединява я с Божествения Дух. Чистотата на сърцето и ума са необходими за растежа ми, но за това аз се боря с мислите си, разпределям ги, познавам ги, кои са егоистични и кои Божествени. Искам да обичам без да говоря за това. Желанието ми е да се науча. Василка Иванова 22. XI. 1923 г. София

[IV. МЕСЕЦ] III група IV 1 Добродетел Докато желая за себе си повече блага, отколкото за другите, не мога да бъда добродетелна. Ако аз съумея, за даден момент, да не оскърбя онзи, който ме е наранил или съм силна, да храня добри чувства към хората, които не ме обичат или някаква помощ като окажа някому, никога да не очаквам признателност - в тия неща се вижда самата Добродетел. Затуй мисля, че за да бъде човек добродетелен, не е нужно да е богат материално. Аз съм способна да бъда добродетелна само спрямо ония хора, които обичам. А за да бъда истински добродетелна, трябва да обикна всички поне колкото себе си. Значи: Любовта е основата на всички Добродетели. Цветка 22. 10. 1923 г. София IV2 Правда Под Правда аз разбирам да се проявя на всякъде, тъй както Господ изисква от мене. При проявата на Правдата спрямо мене, аз можах да схвана един важен факт, че Правдата действа в повечето случаи ръководена от закона на възмездието или разплатата. Наблюдавайки в моя живот аз съзирах навсякъде Божествената Правда да ме бие там дето съм нарушила нейните правила и закони и за стореното добро да ме възнаграждава най-щедро. За да мога да схвана гласа на Божествената Правда и стана проводник, да мога да я предам правилно, то аз трябва да имам светъл ум и топло сърце. Винаги когато съм била ядосана или с помрачени мисли и неблагородни чувства, аз съм постъпвала спрямо моите ближни неправедно и закона на Правдата ме е наказвал. В такъв случай, съзнавайки моята погрешка, аз се стремя да се отдръпна в себе си с молитва, за да се проясни моят ум и да се изпълни сърцето ми с най-благородни чувства. При такова едно съсредоточение аз винаги съзирах помощта на моя Господ и се стремях да поправя погрешката си, която ясно се очертаваше в моето съзнание, при светлината на Божествения лъч на Правдата. Сийка 22. 10. 1923 г. София IV3 Истина Това е онази Добродетел, която осмисля живота на човека, разкрива му нов мир, сближава хората, дава им възможност да се опознаят и да добият онази необятна свобода. Невенка 22. 10. 1923 г. София IV 4 Мъдрост За да може човек да разбере правилно живота и да има вярно схващане за нещата, необходимо е да познава тази добродетел. Мъдростта - това е онази добродетел, която хвърля необходимата светлина, за да даде възможност да се видят и разберат много неща, които биха останали затъмнени без нея. Първата стъпка към тази добродетел, това е знанието. Човек трябва всестранно да се развива, да добие обширни познания, за да има верните разбирания за живота и винаги да дава вярна преценка на нещата. Марийка 22. 10. 1923 г. София IV 5 Любовта За да обичаш, преди всичко трябва да си чист. Кой човек обича? Не е ли този, който носи най-красивото в душата си? Не е ли онзи, който е олицетворение на всички добродетели? Не е ли онзи, който познава великата хармония? Не е ли онзи най-после, който живее по Бога? Защото Любовта вън от Бога не съществува. А за да познаваме Любовта, да живеем в нея, трябва да носим този възвишен образ в душата си. Само една чиста, светла кристална душа може да люби. Нека не си правим илюзии, че ние с всичкия този багаж от мисли, чувства и желания, носен от векове, ще познаем Любовта. Допуснеш ли най-малката отрицателна мисъл за своя ближен, ти не можеш да го любиш. Любовта живее само с красивото и възвишеното, тя не се занимава с погрешките на другите. Чувствувам ли се там където отида свободна, чувствувам ли лекота, аз виждам Божествената Любов да се проявява. Стеснена ли съм, подтисната ли се чувствувам, там Любовта я няма. Където Любовта царува, тя внася една мекота, изпълня с нежност и топлота сърцето. Пенка 22. 10. 1923 г. София II група IX1 Жертва Да се пожертвува всичко низше, за да се придобие Висшия Живот. Всичко да се изостави настрана, дори и най-приятните всекидневни забави, за да дойде Истинското и Разумното. Що е жертва? Кой я иска? Иска я самият разумен принцип, който управлява Вселената. Но научи ме Ти, Господи, що е Истинска жертва. Олга Славчева 22.10.1923 г. IX2 Равновесие Да имаш Равновесие ще рече да се вълнуваш на повърхността, но вътре дълбоко да има един център, в който винаги да е спокойно. Всички промени, всички пертурбации, които претърпяваш да не изменят неговото спокойствие. Уравновесен е човек, който не се води нито само под давлението на своето сърце, нито на своя ум, а който служи и се ръководи от гласа на своята душа. Виктория 22.10.1923 г. София IX3 Свобода и простор Да е свободен човек, то значи да има възможност да се подвижи във всички посоки и навсякъде, както във физическия свят, така и в душевния и умственият. Нам ни спират физически пречки, спират ни душевни и умствени пречки. Умствени са заблужденията; сърдечните, това са връзките, които имаме, а физически, това са пречки, които имат основа в двата по-горни свята. За да бъдем свободни или по-право за да се освободим, ние трябва да имаме светлина, знание, това е, което освобождава човека. И този е пътя, по който ще се освободим. Казва Учителят: „Истината ще ви направи свободни." Защото целта на знанието е Истината. И като достигнем Истината, тя ще ни освободи. В процеса на добиване Истината, ние ще се освободим. Свободни хора няма. Нито ние сме свободни, още по-малко аз. Ние всички сме роби на едно или на друго. Ние относително сме свободни. Свободни сме в едно отношение, а в друго не сме. Целта е да се стремим към освобождаване, а това ще бъде като се стремим към Истината. А затова ще ни помогне знанието. Имах една връзка, която исках да премахна. Каквото и да направя, тя все ще изскочи пред мене. При всеки един въпрос като чели и тя се намисаше. Като река да вървя някъде, пък кракът ми като че ли е вързан и една крачка да направя, то ме тегли. И тук разбрах какво значи човек да не е свободен. Реша ли да направя нещо свободна, явява се тази връзка и те държи завързана. Уж аз тъй повидимому съм свободна, нищо не ме спира, а има някои връзки, които ми пречат. Лъжата е сянка, тъмнината и тя връзва. За свободния човек дълг няма, той го е надживял. За него няма „трябва". „Трябва", когато имаш връзки, когато нямаш връзки - когато си свободен - „не трябва". Еленка 22. 10. 1923 г. София IX4 Светлина и Знание Светлина и Знание е идеала наш. Той ще ни донесе благото в живота и ще издигне душите ни. Това го знам, но за да имам тази Светлина, трябва да ме озари Духът Божий и като просвети ума ми със знанието на Мъдростта, аз ще знам в дадения момент как да постъпвам с всички създания Божии, тъй да се обръщам, щото никоя душа да не се оскърби, нито да почувствува, че е отчуждена или е самотна от общото цяло на Единия, Който съединява всички в едно. А сега аз се измъчвам, когато не действувам тъй както светлината и знанието изискват. Съзнавам, че само светлината примирява всички мъчнотии в нас, а тя липсва от мене. Василка 22. 10. 1923 г. София IX5 Чистота [липсва текст] I група XIV 1 Щедрост. Жертва и добродетел Щедростта, това е в по-широк смисъл жертва. А жертва подразбира давана. Даването седи в това да може да даваш при всяко условие и на всяко време. А да дава може само този, който има. Щедростта се отнася за всички случаи, а не само за известни. Ето защо тя включва Любовта. Бедните и лошите не могат да дават. Добрият може да дава всякога, защото той носи със себе си богата душа - добрата душа. Ето връзката на Щедростта и с Добродетелта. Савка 22. 10 .1923 г. София XIV2 Великодушие Правда. От работата ми през този месец върху Правдата разбрах, че тя е една от първите Добродетели, която лежи в основата на човешкия живот. В Писанието е казано: „Търсете първо Божието царство и Неговата Правда и всичко друго ще ви се приложи." Това значи, доде човек не се облече в дрехите на Правдата и не приложи нейния закон в живота, не може да върви в пътя на еволюцията, нито ще стигне пътя на блаженството. Правдата е строга и за да се приложи, човек трябва да притежава силен характер и развит разум. Равновесие: А за да има човек вътрешно равновесие - равновесие на ума, сърцето и волята, трябва да има един център, един идеал, към който да се стреми неговата душа. За да се поддържа туй равновесие, трябва голямо внимание и силен контрол над себе си, защото при най-малкото отклонение, то се нарушава. Великодушие: Велика душа има този, който нарасне до там, че да може да прощава и най-големите прегрешения без да се обижда. Елена X. Григорова 22. 10. 1923 г. София XIV Искреност и чистосърдечие Искрен и чистосърдечен може да бъде този, който е свободен от всички човешки връзки и има простор. А свобода и простор има само този, който е видял Истината. Искрен и чистосърдечен може да бъде този, който има пълна вяра в Бога и в ближния си. Искрен и чистосърдечен може да бъде този, който е възлюбил Господа Бога своего с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа, с всичкия си дух и е възлюбил ближния си както себе си. Щом се даде на ученика един изпит, то значи, че той може да го издържи, като има вяра в Бога и ближния. Проверих, че когато човек действа искрено и чистосърдечно по отношение на другите, всякога има резултат. Искрено да вярва на другите и чистосърдечен да бъде, нищо да не желае за себе си, ще се постигне резултат. Марика 22. 10. 1923 г. София XIV 4 Благоразумие Благоразумие, значи да си благ и разумен, още значи да владееш сърцето и ума си, т.е. героя и героинята. Едно нещо забелязвам, мили сестри, откакто съм започнала да работя върху добродетелите, ако не съм внимателна, бият ме. От опит научих това. Бяхме събрани наши хора и започнахме да говорим за възвишени работи и имахме хубави преживявания, но не се усетихме как се спуснахме надолу • да гледаме погрешките на другите, но с цел как да им помогнем. Но наместо да ги оправим тях почувствувахме се натоварени толкова много, че трябваше 1 -2 дена да страдаме и се чистим. Казах си: „Сотиро, ако беше блага и разумна, щеше да минеш без това, но затова пък спечели един урок и други път бъди ученичка и като такава работи над себе си със смирение и търпение." А там гдето прилагах същината на моето Благоразумие бивах радостна и славех Бога на Добродетелите. Приемете сестрински поздрави от Сотирка 19. 10. 1923 г. Варна XIV 5 Милосърдието Представиха ми се доста случаи, за да проявя това ценно качество. Някои изпълних много естествено, други сполучливо, като знаех, че това са случаи, дадени ми специално за работа, а трети пропуснах. Те бяха дошли тъкмо тогава, когато аз бях усилено заета с друга работа и ми се видя много естествено, че не можах да им се отзова - не разбрах тогаз, че това бяха щастливи пропуснати моменти за работа. Сега, т.е. после разбрах грешката си. Паша 22. 10. 1923 г. София

[III. МЕСЕЦ] III група III 1 Добродетелта Добродетелта се проявява по три начина. Първата проява е в даване на материална помощ на нуждающите се. Втората проява е в даване на добри съвети и упътвания. Най-съвършената проява на Добродетелта е духовната помощ, която изпращат светлите души със своите молитви за человечеството. Към тази висша проява на Добродетелта пристъпят само светлите души на всемирното Бяло Братство. Като основни техни качества са щедростта, милосърдието и жер­твата. Най-големите врагове на Добродетелта са омразата и завистта. За да бъде разумна Добродетелта, необходимо е да се ръководи от Мъдростта и стопля от Любовта. През този месец аз изпитах щедрата ръка на Господа, разтворена към мене със своите милости. Видях аз Божията Добродетел проявена към мене, но съм недоволна от това, което аз дадох на тази велика Божия Милост, защото беше много малко бедно. Сийка Динова 22. 09. 1923 г. София III 2 Правда Да бъдеш справедлив към себе си и околните - това ще рече, че си правдив човек, че притежавам тази Добродетел - Правда. Колко мъчно е да бъдеш абсолютно справедлив в своите постъпки в отношенията си с окръжающите - поне това мога да кажа за себе си. Невенка 22. 09. 1923 г. Банки - София Ill 3 Истината Истината дава Свобода, онази безгранична Свобода, в която човек може да извърши това, което Бог иска от него. Свободен е само разумният човек. Без Любов и Мъдрост Истината не може да се прояви. Истината изключва абсолютно всяка лъжа, тя е която осмисля целия ни живот и сближава душите. Единствено тя създава истински приятели, готови да се жертват един за друг. През този месец размишлявах повече върху тази добродетел - Истината. Марийка 22. 09. 1923 г. Банки - София III 4 Мъдрост Мъдростта според мене лежи в основата на всички Добродетели. Аз не мога да си представя Любовта без Мъдростта или жертвата без Мъдростта или пък Правдата. А обект на Мъдростта е Светлината. Ние не можем да имаме знание без Светлина. Преди няколко дена Учителят в общи черти ни даде образа на разумния човек. Сравних този образ със себе си и видях, че аз съм толкова далеч от него* Изживяла съм и то може би не напразно минути, когато ми се струваше, че всяка една моя дума, всяко едно мое желание и действие е толкова глупаво и глупаво. Не смея да направя нещо, на всяка крачка виждах все неразумни постъпките си. Каквото направя не на време ще го направя. Не смея да проговоря нито дума. Каквото да кажа, не на място ще го кажа. Струваше ми се, че очите на всички ми казваха: „Ти си глупава, глупава, много глупава. Не само това, но от всяко дърво, всяко клонче и всеки лист аз чувах тази дума: „глупава", „ти си много глупава". Тези преживявания, които имах този месец ме засегнаха много дълбоко- „Глупава, много глупава." Действително има минути в живота, когато може да почувствуваме, че сме такива каквито сме без прикритие. Божествената Мъдрост всеки може да постигне, тя не е непостижима, но необходима е тука преди всичко чистотата. Пенка 22. 09. 1923 г. София Ill 5 Любовта За да обичаме хората, трябва да виждаме само положителните им черти или може би хората, които обичаме у тях виждаме само доброто. Когато сме далеч от хората, по-лесно е да мислим добро за тях, но при сближението ще познаем, кои сме обичали истински, най-силно за техните недостатъци ние сме слепи. Когато съм [се] замисляла за материални неща, чувствам като че всички същества са мои врагове. За да обичам хората трябва напълно да съм проникната от мисълта, че всяка душа е сродна с моята и по произход всички са Божествени. Може да обичаме едно същество и през неговата душа като гледаме света, ще обичаме всички. Но това същество трябва да бъде тъй идеално, щото никога да не съзреш грешка у него; веднъж почнеш ли в ума си да критикуваш някого - ти не го обичаш. Така си обяснявам и думите на Учителя: „Може да Любим само Бога." Цветка 22. 09. 1923 г. София II ГРУПА VIII 1 Жертва Да ви кажа ли сестри? - Жертва що е - не можах да проумея. Жертвува само тоя, който има. Този месец аз имах възможност да гледам как другите жертват за мене, а аз не можах нищо да пожертвувам. Мислех често: понеже жертва само, който има или ако аз пожертвувам някое свое отрицателно качество - жертва ли е това? Мисля, че това е жертва за самата мене. Виктория 22. 09. 1923 г. София VIII2 За равновесието За да има човек равновесие, той трябва да има едно централно движение в себе си, около което да се координират всичките други движения. Човек с равновесие представлява слънчева система, която има своя посока на движение и в която движението на отделните планети е хармонично с общото движение на системата. Или такъв човек прилича на държава, в която всичките органи са подчинение на централното управление. Така както в една държава, за да има ред, трябва и най-малката обществена единица да се подчинява на централното управление, така и у човека, за да има равновесие, трябва всяко негово движение (в най- широк смисъл) да е в съгласие с централното. Кое е това централно движение? - Идеалът, който постоянно се вживява. Това е връзката ни с Бога. Всяка наша постъпка трябва да произтича от нашия идеал. Той е слънцето в системата. Ако ние имаме равновесие, не ще изпадаме под влиянието на когото и да било, защото чуждото влияние се състои в това, че ние се увличаме в движението на друг център. Човек с равновесие е силния човек. Има равновесие в едно състояние, което човек изживява, но то е променливо и не е такова, на което може да се разчита. Има и друго равновесие, което не се разрушава от смяната на състоянията. И трето равновесие, Божествено, което остава незасегаемо от никакво движение, достъпно за боговете. Първото е равновесие по форма, второто - по съдържание и третото - по смисъл. Еленка 22. 09. 1923 г. София VIII 3 Свобода и простор Дълбоко в душата си изпитвам тази Истина, която ще ни донесе простор и свобода, но жалко е, че тя не може още да се изповяда открито, защото ще нарани много сърца, т.е. ще ги освободи от тежки вериги, които от векове са оковани с хитростта на лъжата. Изобщо казано, човек за да носи простор и свобода в себе си и за да я даде на другите, тази свобода, той трябва да се издигне до това становище, че да не го засяга никоя отрицателна мисъл и да не го смущават противоречията в живота. А това ще стане само тогава, когато душата ми се слее в безграничната Любов на Бога. Василка 22. 09. 1923 г. София VIII 4 Знание и Светлина Много нещо научих този месец. И много знанието ми пречеше. Въвеждаше ме до много съмнения и противоречия. Но пък и много ми помогна знанието да разбирам по-иначе нещата. Противоречията са необходими за знанието на ученика. Необходимо е за ученика да мине една тъмнина, за да намери пътя на Светлината. Съмнението, противоречията и борбите това са тъмните пътеки на ученика. А само със Светлината той ще излезе из всичко това. Дафинка 22. 09. 1923 г. София VIII 5 Чистотата Чистотата е рожба на Любовта. Само който люби, може да има абсолютна чистота, тя седи в сърцето, защото то е трансформатора на нашите чувства и желания. Само онзи, който люби може да има добрата воля да работи над своите странствуващи мисли и да ги вкара в нормалния им път. „Без Любов, чистотата е невъзможна", казва Учителят. Щом си отиде Любовта, тогава идва нечистотата и започва падението. И пак Христос казва: „Дай ми сине сърцето си, ще ти дам ум Христов!" Значи, ако сърцето се изпълни с великата Любов и умът става интелигентен, способен за правилни разсъждения и умствен труд. Чистотата е първата Добродетел, която трябва да придобием. Олга Славчева 22. 09. 1923 г. София I ГРУПА XIII 1 Щедрост Добродетелта е израз на Бога у човека. Чрез добрите дела Бог се проявява и дава възможност на всеки един от нас да го види и познае. Както в Писанието е казано: „По делата ще ме познаете." Ето защо човек не трябва да се гордее с делата си, защото всичкото добро, което той прави, прави го онова Божествено начало, което живее в него. Бог чрез всеки един от нас върши туй, което му е нужно. Ние сме само оръдия, посредством които се върши от Него Неговото дело. Както земята се украсява с прекрасни растения, които тя произвежда, тъй се украсява чрез добрите си дела и този, в чиято душа живее Владиката на живота. Такъв човек може и готов е всеки момент да се самопожертвува. Защото само умният, благородният, високоинтелигентният човек - човек с интуиция може да се хвърли във водата, за да избави този, който се дави. Разумната жертва принадлежи на умния човек. Жертвата е в причинния свят. Само същество, което е в причинния свят има какво да жертва. Неговата кесия е пълна и всякога отворена. Под кесия разбирам неговото сърце. Той е щедър - не крие светлината. Дава във всички полета. Елена X. Григорова 22. 09. 1923 г. София XIII 2 Великодушие Не съм доволна от работата си. Не съм още в състояние да проявявам Великодушие. Марика 22. 09. 1923 г София XIII 3 Чистосърдечие и Искреност Любовта към Великото ме кара да бъда чистосърдечна към всички. В искреността намирам още страданието. Сотирка 22. 09. 1923 г. Варна XIII 4 Благоразумие Трябваше да работя върху Благоразумието. Рекох си: „Тебе пък приятелко ще те позная, като си позволя по-смела да бъда!" И станах по-смела: да помисля без ограничение, да почувствувам на воля и да си кажа, като пред себе си: „Тъй мисля, тъй чувствувам." Сгрешавах в тази си смелост, но разбрах малко повече от Благоразумието. Паша 22. 09. 1923 г. София XIII 5 Милосърдие Милосърдието предпоставя абсолютно чистосърдечие и искреност. На сила милосърдие не става. Само Любовта може да роди Милосърдието. Този месец приложих Милосърдието само в сърдечната област, в умственото поле и на физическото поле не можах - боях се от неискреност. Савка 22. 09. 1923 г. София