Ани

16. ВЕЛИКАТА МАЙКА Прочетоха се зададените работи от миналия четвъртък върху костната система, сърцето и неговата функция и храносмилателната система. Ние сме пратени на Земята не на гости, а на работа. И Земята търпи своите гости само 3 деня. Всички съвременни нещастия произтичат от факта, че ние искаме да бъдем гости на Земята. И тъй, като ви говоря от чисто окултно гледище, ако ме попитате от какво произтичат нещастията в света, ще ви кажа, че те произтичат от това, че вие искате да бъдете само гости тук, на Земята. Земята е място за една от най-сериозните работи. За всяко същество, колкото малко и да е то, има математически точно определено място и работа, която то трябва да свърши. И днес в света по-висшите същества живеят на гърба на по- нисшите. Аз нарочно поисках за пояснение да се опише костната система, сърцето и храносмилателната система, защото вие, учениците на окултизма, даже и не подозирате какво се върши всеки момент вътре у вас. Всеки от вас трябва да проучи добре своя организъм. Единственото реално нещо, което притежавате в този свят, то е вашият организъм. Докато вие не проучите вашия организъм, ще бъдете невежи и не ще може да разбирате природата. Нашата велика Майка - Природата спира постоянно Своите деца по всички правила, които има. Имайте пред вид, че Тя е безпощадно груба. Никои окултисти не трябва да се самоизмамват, да мислят, че това ще мине за тях незабелязано. Когато тази Божествена Майка те хване, Тя ще те прекара през всички правила на възпитанието, без да Й мръдне окото. Аз ви говоря върху възпитанието, защото оттам трябва да започнете, в Нея се крие начинът на възпитанието. Туй, което на един обикновен човек се вижда грубо в света, това, което ние, съвременните хора забелязваме като някаква дисхармония в света, всъщност това са най-хармонични действия. Аз не смея още да ви кажа, че природата трябва да се изучава от опаката й страна. Вие трябва да започнете да изучавате и своя живот от опаката му страна. Например добрината на един човек зависи от лошавината, която се съдържа в корените на неговия живот. Следователно математически може да определим, че добрината на един човек ще бъде толкова голяма, колкото лоша- вина има в корените на живота му. Аз изключвам вашите морални разбирания и не взимам думата „лош“ в смисъл на „лоша постъпка“. Под думата „лош“ разбирам онези материали, които работят в разрез с вашия живот. Казах ви, че трябва да проучавате живота от неговата опака страна. Сега у мнозина от вас има желание да се покажат по-добри отколкото са или по- лоши отколкото са. Това е едно лъжливо положение и Природата не търпи такъв фалш. Природата има два метода, чрез които Тя си служи: или точно математически трябва да определяш нещата, във всичката им точност, или никак не трябва да ги измерваш. За да се измерят точно силите, които действуват в нас, ние трябва да развием тези сетива, които имаме в организма си, за да работят, т.е. да развием нашата душевна чувствителност. Вземете понятието „студено“ - имате физиологически процес, физиологически причини на студа. Как ще преведете студа? Той е емблем на какво? На омразата. Значи подобно на студа е омразата. Направете една аналогия между студа и омразата. Какво произвежда студът върху организма? Свиване. И наистина, всички тела от студа се свиват до известна степен. Омразата предизвиква същото действие - и тя свива човека. Противоположното на студа е топлината. Преводът на топлината е обичта. Какво произвежда топлината? Разширение. Какво произвежда обичта? Също разширение. Следователно окултистите, които разбират законите, могат чрез топлината да въздействуват на омразата, а чрез студа - на обичта. Великите маги в бялата окултна школа, употребяват топлината против омразата, а черните маги употребяват студа, като противодействие на обичта. Белите маги употребяват топлината за усилване на обичта, а черните употребяват студа за усилване на омразата. Ако ме запитате защо имаме студена зима, ще ви отговоря: тия две ложи - Черната и Бялата, действуват в природата. И според този закон, онези от вас, които са наблюдавали какво е било времето, когато воюваха помежду си Централните сили и Съглашението, са забелязали следния резултат: когато Централните сили имаха победа, времето всякога беше студено, а когато побеждаваше Съглашението, времето беше топло. И тогава, от чисто окултно гледище, ние заключавахме, че Бялата окултна ложа беше на страната на Съглашението, а Черната - на страната на Централните сили. Дали те знаят това нещо или не, това е друг въпрос. При сключването на мира, Черната ложа измени тактиката си и започна да действува върху Съглашението, а Бялата ложа започна да действува върху Централните сили - размениха ролите си. Аз няма да се спирам, а само мимоходом минавам този факт. Положението, в което се намирате в даден момент, когато поддържате известна идея, може да бъде подкрепено или от Бялата, или от Черната ложа. И тъй, ако вие искате да се самовъзпитате, най-първо трябва да определите откъде се дирижират идеите, които имате и които ви вълнуват. Някой ще каже: „Аз вярвам в това и това!“ Но това още не те спасява. И глупавите хора вярват. На глупавия човек като му даваш нещо, например 100 наполеона, той е готов веднага да ги вземе, като казва: „Аз ще ти дам 150%“, макар че може след това всичко да изгуби. Не е въпросът за печалбата. Имайте пред вид, че всички наши постъпки и идеи на Земята определят нашето бъдеще. Може би някоя ваша сегашна мисъл да определи бъдещия ви живот след хиляди години. Затова имайте пред вид, че което вършите сега, вършите го за себе си. Може да минат и хиляди години, но вие няма да избегнете от да влезете в една права посока. Сега тези лъжливи учения на Черното братство идат да изопачат стиховете на Свещеното Писание. И когато искат да те впримчат в някой грях, да изопачат нещо, веднага цитират някой стих, който им благоприятствува. Бялото братство, когато иска да те спаси, взимат друг стих от Светото Писание, който на тях благоприятствува. Черните братя, когато искат да поставят някого в грях, биват с него много любезни, учтиви, предлагат му кокошки, баници, докато му турят юларя на главата, но турят ли юларя, подкарват го напред и с остена го побутват, а после нито баница, нито кокошка ще има. Тогава започва тъй наречената „черна съдба“. Българите казват: „Каквато ме майка залюляла, такава ме от- люляла.“ Обаче ученикът на окултизма не може и не трябва да мисли по такъв начин. Неговите възгледи за живота трябва да бъдат строго определени, да не се обусловяват на онези глупави тълкувания и вярвания, които имате от миналото. Ученикът трябва сам да проверява основно нещата, а сенките на нещата, второстепенните и третостепенните неща само по себе си ще дойдат. Всеки трябва точно да разбира закона, служи ли на закона или не, има ли вяра в Бога или не. Аз не взимам думата „Бог“ в тази смисъл, в каквато вие я разбирате. Аз поставям окултния закон така: имаш ли вяра в живия закон на Природата, но не като влияние, защото всяко влияние ви е известно. Всяко влияние е резултат, то произтича от един жив и разумен център. Следователно, когато кажем, че нещо ни влияе, това се дължи на мисълта, която е вложена в това влияние. Когато хвана някого с ръката си и му влияя да ходи, това е резултат на мисълта, която е вложена в мене. Следователно в мисълта си трябва да бъдете строго определени - имате ли вяра или не. Как ще определите вярата? Щом дойде истинската вяра, ще дойде и неверието, а с това - и противоречието в живота. Там, дето има противоречия, животът е започнал. Това е един признак, по който се познава, че истинският живот на ученика е започнал. Няма ли противоречие, вие сте далеч от истината. Това е закон за Земята, но това противоречие не трябва да става спънка за вас, които искате да се учите. Когато в миналата си беседа казах, че онзи от вас, който не е готов да следва, кракът му да не стъпва в окултната школа, подразбирам: не си туряйте крака в школата на тази ваша Майка, понеже Тя ще ви изхвърли навън по всички правила на изкуството. Може да влезеш при Нея, но ще влезеш с всичкото смирение на душата си и ще й говориш меко и нежно. Всяка груба интонация на ума и душата ти ще предизвикат всички противодействуващи сили и ти ще се спънеш в пътя си. В Стария Завет се казва: „Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат.“ „Бог“ подразбирам Майката, живата Природа. Как изразява Майката Своето противене? Живата Природа се противи на Своите горделиви деца, като ги хваща с трите Си пръста, дигне ги нагоре, после ги хвърля и казва: „Ти познаваш ли Ме? Знаете ли какво мога да направя с вас? Ще се гневите ли? Аз мога от един човек да направя най-малко едно микроскопическо животно.“ Вие ще кажете: „Не, човек не може да се върне назад в своята еволюция, да стане животно.“ Не е вярно, човек може да се върне назад в своята еволюция и то по всички правила на този велик закон на Майката. Християните казват: „Човек, който се е родил веднъж, остава си винаги като човек.“ Да, но ако престъпи правилата на Майката, Тя ще го върне назад и тогава той ще започне едно дълго правилно пътешествие от форма в форма и ще минат милиони години, докато се пречисти. Докато мине през този път, той ще напълни 10 джобури[1] със сълзи. Като ги напълни, ще носи своите възпоменания, та срещне ли го някой и го запита: „Ти няма ли да сгрешаваш вече?“, той ще му отговори: „Ти пълнил ли си джобури със сълзи?“ Когато Христос казва, че ще прати някого на вечно мъчение, аз казвам, че ще изпрати всички духовници, учени и философи, както и техните слуги, да се мъчат, да пълнят джобурите си със сълзи. Затова ще минат през голям огън. Този огън не е такъв, какъвто го описват, той е тих, има си и своите приятности. Той е огън на чистене и смирение. Аз ви предупреждавам да се пазите от трите пръста на вашата Майка - Природата, Тя е опасна. И когато в православната църква се кръстят с 3 пръста, това значи да се пазиш от трите пръста на Майката, за да не те бутне. Особеното значение на кръстенето в окултна смисъл е следното: „Помни трите пръста на Майка си и в ума, и в сърцето, и във волята си.“ А религирзните хора казват, че единият пръст бил Отец, другият-Синът, а третият - Отец и Син. Може и така да бъде, но вие трябва да знаете, че това са трите пръста на вашата Майка, трите разумни сили, които работят в Нея. А Тя е велика, велика е вашата Майка Природа. И вие, които обичате да дигате шум, трябва да знаете, че без да ви изобличавам, мога да се оплача на Майка ви и ще Й кажа да ви хване с трите пръста. И тогава, мъж или жена, момък или мома, да му мислят! Тя ще ви попипа и ще каже: „Аз ви пратих да се учите ли или да философствувате, да слугувате ли или да заповядвате?“ Този закон е разбрал и Христос, като ученик на тази велика окултна школа. Казва се в Писанието: .Като се намерил в образ човешки, смирил се.“ За да има благословението на тази Божествена Майка, Христос беше готов да понесе всички страдания. В окултизма знаят Отца като Майка, Той е Любовта, не както вие разбирате тази майка-любов. Не туряйте даже в ума си мисълта да сравнявате тази Божествена Майка с любовта, която вие познавате. Няма образ, с който да сравним това понятие. Аз я наричам Божествена Майка, не в смисъл, че родила Бога. Окултната школа разбира Божествената Майка - същината на всичко живо в света. Да се повърнем назад, защото това са отвлечени неща, които могат да внесат в умовете ви страх и трепет. Целта ми не е да се внесе страх у вас, защото страхът е едно чувство, а досега са открити 40 способности у човека. Страхът съставя 1 /40 от сегашния живот, тъй щото отношението на страха трябва да бъде 1:40. Ако целият ви живот се обърне само на страх, вие не разбирате живота. Страхът трябва да бъде само предупреждение на човека, да ви напомня дали това което сте учили, сте разбрали Добре, дали сте го приложили добре или дали сте постъпили добре. И тъй, страхът е, за да ви покаже, че имате отговорност, след това иде чувството на съвест, което ти казва: „Направил ли си го по всички правила на Божествения закон?“ Сега, първото нещо, което се изисква от всички ви, е да вземете като правило мотото: „Ако не станете като малките деца, не може да влезете в царството Божие.“ Аз превеждам: Ако не заемете положението на малките деца, в никоя окултна школа не може да влезете, в никое разклонение на тази велика разумна окултна школа. Второ правило: Ученикът на окултната школа трябва да се научи на мълчание, да мълчи, за да може да мисли. Неговата мисъл трябва да бъде строго определена, не трябва да бъде разсеяна, да има тези противоположни мисли на съмнения. Някой казва: „Аз мисля.“ Но какво мислиш? Ако погледнете лицата на съвременните хора, те показват, че тези хора не мислят, а се чешат. Сегашното философско мислене е чесане, но черепите и костите показват до каква степен е тяхното правилно мислене. Първото нещо, което ви предстои, е да възстановите правата мисъл. Вие ще запитате: „Отде ще знаем кое е правата мисъл?“ Това не се доказва. В окултната школа няма доказателства. Това е един закон, вложен още отначало в човека - душата му да мисли правилно. И тъй, понеже душата всякога мисли право, няма какво да доказвам това нещо. Всеки може да го опита, стига да се върне към това положение, от което се е отклонил. Това е достатъчно. Какъв ще бъде първият резултат на тази права мисъл у тебе? Щом дойдеш до това положение - да изпиташ тази права мисъл в себе си, всички мрачни мисли ще те изоставят, в ума ти ще се появи една светлина и ти ще започнеш да се примиряваш с всички. Ти ще започнеш да назърташ малко, ще схванеш съотношението, което съществува между причините и последствията, и ще разбереш защо всичко става така, а не по друг начин. Писанието казва: „Да мълчи земята, за да говори Бог.“ Мълчанието, това е първото правило във всяко училище. Когато, дойдат учениците в училището, а след тях влезе учителят, всички ученици млъкват, за да говори учителят. Затова, когато заговори тази Божествена Майка, всички трябва да млъкнат. По някой път Тя насила ни заставя да мълчим. Тя ни изпраща едно голямо нещастие и с това ни казва: „Мълчи!“ Тогава ти казваш: „Нямам разположение да говоря“ и започваш да размишляваш. Мислиш, мислиш и най-после казваш: „Животът няма смисъл.“ Казвам: Още не си научил смисъла на мълчанието. В мълчанието именно има смисъл. Чул ли си в това мълчание гласа на твоята Майка, който глас иде от дълбочините на душата? Този глас е спокоен и ще ти проговори тъй тихо и нежно, както никой друг глас не ти е говорил. Но кога ще ти проговори този глас? Когато човек е минал през най-големите мъки и страдания и след като е напълнил 10 джобура със сълзи. Това проговаряне на този глас ние наричаме тук, на Земята, любов, обич и т.н. Този глас предизвиква в човека моментално, магическо променение. Ти може да си бил най-оскърбеният, най-огорченият човек на Земята, може да се намираш на умиране, но проговори ли ти този глас, у тебе веднага се заражда едно съживяване. Вие търсите тайната, истината на живота някъде вън и ми казвате: „Научи ни как да я намерим.“ Научете се да разбирате себе си и да намирате тази тайна в себе си. Някой път вие, без да знаете, полагате ръката си на челото на детето, което плаче. Питам ви: Защо я полагате? Колко философи и учени има в България, които знаят причината на това нещо? Аз ще ви кажа: когато полагате дясната ръка на горната част на челото, вие предизвиквате едно от най-благородните чувства. В тази част на главата се намират много чувства, но вие засягате главно милосърдието - Божествената любов. И ако онзи, който полага ръката върху главата ти, има чувство на милосърдие, ти веднага ще почувствуваш в себе си една приятност. Майката, като полага ръката си върху главата на детето, с това тя казва на неговия дух: „Майката Природа, Която ме е оставила да те гледам, те обича и Нейната любов никога не се мени.“ А тази майка, която полага ръката си върху детето, тя е неговата мащеха, оставена да гледа това дете. После, някога, когато се разтревожите, турете си [ръката], вие или друг някой, върху челото си, съсредоточете ума си върху това място и като повикате вашата Велика Майка, всичко ще мине. Това е едно красиво движение. Да знаете значението на всяко едно действие, това са новите начини на възпитание. Всяко действие в природата е строго определено и оттам, всички хора могат да бъдат или добри, или лоши. Ако вашето дете плаче, а вие вземете горната част на ръката му, доближите я близо до устата си и му духнете, болката на детето минава. Но ако при подобни случаи ти свиеш долната си устна и я изкараш навън, ти си опетнил вече ума си. Всяко неправилно мърдане на ръката или на устната ти опетнява ума ти. А тези действия влияят. Ето защо, всяко действие на ръката, на очите ни, трябва да бъде строго определено, да става по всички Божествени правила. Сегашните много учени хора са като онези деца, които за пръв път започват да пишат, и затова, като вземат калема, започват да дращят по хартията. Това дете драще, драще по хартията и казва на майка си: „Мамо, виж какво написах!“ Но това дращение не съдържа никаква Божествена мисъл, в него няма никакво съдържание. Така и днешните вестници дращят. Така и при някои сеанси, някой пишущ медиум първо започва да дращи върху хартията и после започват да се определят някакви букви. На мнозина от съвременните християни умовете и сърцата им приличат на тия драскулки на децата - дращят, но нищо не излиза. И тъй, най-първо започнете да дращите, после - да образувате кръгчета и най-после - да излизат буквите. Научете се да се спирате, да се вглеждате в действията си, та като направите едно какво и да е движение, действие с ръце, глава, очи или уста, да сте сами доволни от него. Внимавайте в действията си, но не се страхувайте. Някои поети често говорят и си разтърсват главата. Това тяхно движение аз тълкувам така: „Ех, дано тези гнили круши паднат!“ Вие казвате за тях: „ тези идеи, които се зародили у тях, има нещо съществено, те са поети, ще напишат нещо.“ Нищо няма да напишат. И тъй, внимавайте действията ви да бъдат хармонични. У вас може някога да се зароди желание да поправите някого. В окултната школа не се позволява никой никого да поправя. Това е обида. И онзи, който поправя, и този когото поправят, вършат и двамата престъпление. Мислите ли, че движението на онова колело във фабриката, което веднъж се е завъртяло и върти, не е точно определено? Мислите ли, че онзи господин, който се е разгневил, господарят му не е определил това действие? Мислите ли, че трябва да затворите онази канализация, през която излизат всички нечистотии? Не, вие с това ще създадете най-голямото нещастие на хората. Онзи човек, който се гневи, е един канал, затова нека изтекат всички нечистотии, не го спирайте. Този твой брат, който се гневи, днес е дежурен, изригва толкова много неща и затова ти му кажи: „Братко, ти днес извършваш една велика работа, изхвърляш много нечистотии и с това помагаш на толкова хиляди хора.“ Ако ти не разбереш това нещо така, утре ти ще станеш дежурен. И тъй, разумният ученик трябва да разбира добре причините и последствията на всяко нещо и да знае следното: че животът е определен много разумно, в него няма никакви изключения, никакви случайности и всичко е предвидено до най-малките подробности. Това не е ограничение на човешката воля, защото з тази стадия, в която се намирате, вие още нямате никаква воля, казвам ви истината. Аз намирам, че има воля само този човек, който, като го обидят, може да прости; воля има у този човек, на когото, като отнемат всичкото богатство, той забравя стореното; воля има у този човек, който помага на някой паднал, макар и да има много работа. А да заповядаш на едного и другиго, това не е воля. Волята започва с грях. Ако схващате тъй въпроса, веднага в ума ви ще дойде едно просветление. Направете един опит, за да може Майка ви да ви проговори. Ако се държите за вашите възгледи, каквито имате днес, вашата Майка няма да ви проговори и след хиляди години, но ще ви хване само с трите Си пръста. Като ви казвам, че вашата Майка ще ви хване с трите Си пръста, аз не визирам вашия индивидуален живот, а ви говоря принципално, какви са законите. В тези закони има изключения, те не са абсолютно механически. Тъй че, като казвам, че Майка ви ще ви държи с трите Си пръста, то ще бъде до момента, когато се противите, но в момента, когато се промените, и Тя ще се промени по отношение към вас. Никаква философия, никаква логика не е в състояние да измени Природата, но в момента, когато вие почувствувате в себе си едно разкаяние, че не е този пътят, по който вървите, веднага във вашата Майка настава друго разположение. Щом настане в Нея това разположение, веднага вие ще почувствувате една приятност, едно облекчение. Докато изпитате това разположение, вие ще се борите и всеки, който се изпречи на пътя ви, ще бъде лош. Сега, Природата не съжалява, че има такива опърничави деца; напротив, Тя се радва на тях, защото те вършат една отлична работа. Тя поставя тези Свои деца дето им е мястото. Когато се уморят, те казват: „Мамо, ние изучихме това изкуство.“ Майката им отговаря: „Добре, Аз ще ви преведа в друга област.“ Тъй както ви виждам, вие сте се уморили от живота и казвате, че той няма смисъл. Това, което досега сте изучили, не ви задоволява и вярванията, които имате, и те не са положителни. Ако ви подложат на мъчения за вашите вярвания, колцина от вас сте готови да се самопожертвувате, да умрете за тях? Ще кажете: „Трябва да си помислим малко, че тогава да отговорим готови ли сме да се самопожертвуваме.“ Сега да се повърна към мисълта си, към красивите движения. Ще ви представя два примера. Казвам така: Денят е ясен, слънцето хубаво грее, висока скала, обърната към юг, а под тази скала извира чист, бистър извор на изток и малка рекичка тече също на изток. Ако ви представя същата картина, само че обърната така: Висока скала, обърната към север, на запад от нея бистър извор извира. Ако вие посетите такива две местности, у вас, във вашия ум ще се зародят две различни идеи. Наблюдавайте какви са хората, които живеят при такива северни склонове и на които реките текат към запад, и такива хора, които живеят в южни склонове, а реките им отиват към изток. Направете сравнение между едните и другите хора, имайте това като задача. Тази задача някои от вас могат да разрешат след една седмица, други - след месец, а трети - след една година. Затова ние при възпитанието трябва да използуваме Природата, защото в различните форми, които Тя е създала, лежи онази основна, велика мисъл - да изменя настроението на нашия ум, сърце и воля. Ще ви дам едно малко пояснение, за да обръщате внимание на облаците, да се свържете с тях и да не мислите, че те са мъртви, а да ги считате винаги като живи. Някой път на небето се образуват цели планини от облаци, насочени към север или към юг. Наблюдавайте тези живи образи вътре в пространството и размишлявайте защо едни са обърнати към север, а други - към юг. Съвременните хора днес са изтощени, издребнели, защото не излизат да наблюдават небето, а се обръщат само към земята, към това, което ние сме създали, а то е дребнаво. Ако хората излизаха да наблюдават небето, облаците, звездите, тяхното настроение щеше да се измени и ние, съвременните хора на бялата раса, щяхме да бъдем по-благородни, отколкото сме сега. Понеже ние доброволно не искаме да се откажем от стария ред на нещата, затова от Бялата ложа са решили да ни направят хора, да ни освободят от тези постройки, за да гледаме Природата. Едно време хората са си правили идоли, покланяли са се на тях, а ние днес им се смеем. Но и съвременните хора са си направили къщи, имат си имоти, радват им се, защото те ги прехранват. Нима това не е идолопоклонство? Никога не влагайте каква и да е мисъл в това, че вашата къща, нива или лозе ще ви прехранват. Не туряй никаква надежда в тях. Мислиш ли така, ти си на крива посока. Аз ви говоря като на ученици от окултната школа. Ще изхвърлите от ума си тези ваши къщи и ще гледате на тях като на едно просто упражнение. В Америка има къщи с по 20-30 етажи. Казвам: Това, което имаме, това не са къщи, това са най-ужасните затвори, които досега светът е виждан, това са гробища. Има случаи, дето слънцето не е прониквало с години. Това не е култура, затова не се възхищавайте от тези големи здания. Аз бих предпочел да живея и в най-простата българска колиба извън града, отколкото да живея в едно 20- етажно здание, което да струва няколко милиони, па макар и да има най-големите удобства. Аз правя една аналогия: един автор описва къщите на един град, описва улиците, как е нареден този град и ти четеш и си казваш: „Защо всичко това не ми предизвиква никакъв ефект?“ Защото няма нищо ново. Нека той развие това действие всред природата, нека опише нейните прояви, да видите няма ли да има ефект. Този автор описва как двама се любили, единият бил на сцената, а другият - в някоя ложа. Има ли по-изопачени действия от тези? Като окултисти, не си хабете времето за тези романи, а прочитайте само идейното. Ако някой от вас започне да пише, да не подражава на тези писатели. Вижте как пише псалмопеецът в своите песни. Той казва: „Да пляскат реките, да се снишат горите и високите кедри.“ Той уподобява всички хора на дървета, на планински върхове, на реки, извори, а света уподобява на море и т.н. Във всичкс това има смисъл. В тези описания, като окултисти, те са влагали онези истински Божествени идеи, които ръководят света. Тълкувателите, като взели тези форми, изопачили са ги и сега съвременните хора не могат да мислят правилно. На вас сега предстои една задача: да се повърнете най-малко 8000 години назад, да дойдете до вратата на райската градина, да ви покажа, че сте хванали крива посока. Когато хората излязоха от рая, имаше два пътя напреде им и трябваше да изберат единия от тях. Цялото човечество взе кривия път и казваш „Така е определено.“ Не, имаше друг път определен, а той беше тъй нареченият правият, тесният път. Под „тесен път“ се разбира онзи велик път на живата Природа и в този път трябва да влезем. Не може да се върнем през пътя, по който сме излезли, но аз ще ви върна по обратния път, по тесния път. Като дойдем до това място, аз ще ви посоча пътя, който трябва да вземете в новата насока на своята еволюция. Направете си едно малко размишление в ума, кажете си така: „Где съм бил преди 100 години?“ Поспрете се, после си помислете: „Де съм бил преди 1000 години, де - преди 2000 години, де - преди 3000, 4000, 5000, 6000, 7000 и де - преди 8000 години?“ Направете си мислено един такъв малък процес и се спирайте на всяко положение. Вие няма нищо особено да разрешите, но като се връщате мислено по пътя, който сте минали, ще се подчините на този закон и като дойдете до състоянието, в което сте били преди 8000 години, отбележете си състоянието, което сте преживели, и мисълта, която ви дойде, и после пак се върнете в сегашното си състояние. Ако не се породи никаква мисъл или ако не преживеете никакво състояние, това да не ви смущава, върнете се пак назад. Аз постепенно ще ви показвам математически съотношения, как да работите. Тези упражнения са най-малките, които ви задавам. Във вашия ум възниква идеята: „Как мога да се върна 8000 години назад, как ще направя това?“ Вземете пример от малкото дете, което, като се изправя на краката си, има ли идея как ще пристъпва? Не, то се подчинява на инстинкта, изправя се на краката си, пада, отново се изправя, пак пада и т.н. Така и вашият ум е едно четвероного животно. Умствените хора са четверокраки, започват да се изправят, падат, пак се изправят и най-после казват: „Не можем да разсъждаваме.“ Не, ще падаме, ще ставаме, ще се покланяме, докато най-после застанем на двата си крака и започнем да мислим. И тъй, запомнете, че умът ви не е човешки, той е на 4 крака, но това не е за обида. Ако умът ни беше човешки, то животът ни щеше да бъде другояче устроен и нямаше да бъдем на този хал, на който сме сега. Че умът ни не е просветен, това може всеки да го провери. Може ли да намерите две души вкъщи, които да са на един ум, които да живеят в любов? Много рядко и то когато хората имат разположение. Това е не че нямаме желание да живеем, но има нещо изкълчено в нас. Щом се повърнем в първоначалното си състояние, ние веднага ще се освободим. Тогава ще се намерим в положението на човек, когото лекуват с вода или слънчеви лъчи - той се изпотява, докато изхвърли всички нечистотии и след това се усеща като новородено дете. Ето защо нам предстои първо да се освободим от тези нечистотии, събрани у нас от хиляди години, и да остане само чистата кръв, т.е. чиста Божествена мисъл и чисто Божествено сърце. След това с нас ще стане същото, каквото става с някой човек, който е тежал 120 килограма, но после заболява от тифус и отслабва, става като чироз. И с вас ще стане същото. Ще изхвърлите едно-друго, всичко, което е непотребно, и ще почувствувате, че сте оглупял. Докато не оглупеете, нищо няма да излезе. След като се изпразните съвършено, тогава новият Божествен живот ще дойде от друго място и той ще напълни вашето шише. От вас не се изисква голямо геройство, а само вяра и послушание, за да можете да направите този малък опит. Вие ще ми цитирате онзи стих, дали това е съгласно с волята Божия. Всяко добро действие в света е съгласно с волята Божия. Всяка добра мисъл, всяко добро начинание, колкото малко и нищожно да е, е съгласно с волята Божия. Знайте, че всяко добро започване, всяко добро начинание показва резултат и ще може да се реализира, но се изисква затова дълго време. Затова, най-малкото добро желание, най-малкият добър подтик след време ще произведе добър резултат. Всяка добра мисъл и желание се дължи на подтика на нашата Божествена Майка, Която иска да ни подигне на уровена, на който Тя се намира. Между вас сега има една малка дисхармония, аз ще проверя дали аз или вие сте причина за тази дисхармония. Вие ще правите вашите упражнения и аз - своите и като ги разрешим, ще се срещнем в някои допирни точки. Имайте вяра и не се колебайте. Като правило ще имате следното: От вас се изисква вяра в себе си, във вашата разумна душа и то дотолкова, доколкото тя ще бъде свободна да мисли и да разбере всичко, което Бог е направил. Доколкото вашата душа е събудена, дотолкова и вие ще се ползувате от Божествените блага в света. И тъй, между всичките правила поставете вярата. Беседа, държана на 26 февруари 1920 г. (четвъртък) ----------------------------------------------------------------------------------- [1] джобур - дървен съд, като ведро.

15. СИЛИТЕ В ПРИРОДАТА Ще направя едно обобщение между кротост, смирение, електричество, магнетизъм и мъчение. Кротостта и смирението показват пътя на духа, електричеството и магнетизмът - пътя на душата, а мъчението - пътя на тялото, или физическия свят, т.е живота на Земята. Всякога свързвайте кротостта с духа, смирението - с душата, електричеството - с мозъка, магнетизма - със симпатичната нервна система, а мъчението - с всички несполуки в живота. Тази е правата свръзка. Ученикът на окултизма трябва да говори на разбран език, разбрано трябва да говори на себе си. В българите има предание, че на Йорданов ден небето се отваря и следователно онзи, който може да види отварянето на небето, каквото пожелае в този момент, дава му се. Един българин ред години наблюдавал небето през тази нощ, та дано някога види това нещо. Една година, като наблюдавал по това време през прозореца, вижда, че небето се отваря и искал да каже на Господа: „Дай ми една крина злато,“ но в бързината си казал: „Дай ми една крина глава“ и главата му станала голяма като крина и не могъл да я прокара през прозореца. Този закон действува и в окултизма, т.е. каквото човек помисли или пожелае, то става. И тъй, окултизмът гласи: Всички блага в живота са свързани с кротостта и смирението, всички сили са свързани с електричеството и магнетизма, т.е. с мозъка и симпатичната нервна система, и всички несполуки - с мъчението. За да бъда ясен, ще ви обясня от какво произтича мъчението. Всеки ученик, който не спази един от вечните закони, които съществуват, той създава мъчението; обаче този ученик или съзнателно, или несъзнателно отхвърля факта, че е направил грешка и върви в живота от едно прераждане във второ и трето, а законът на мъчението постоянно си действува. Този закон действува тъй, както една река си пробива път и взима ново направление от това, което е имала по-рано. Следователно аз наричам мъчението метод или начин за изправление на човешкия живот. Вие, които сте се събрали тук да слушате окултното учение, сте на различни възрасти, нали? Аз искам от всички ви да се освободите от мисълта, че някои неща ги знаете. Не отричам знанията ви, но знанията в окултизма имат валидност само тогава, когато минат през Божествения огън 7 пъти и се пречистят. Само такива знания може да се приложат в преорганизирането на нашия живот. Ние имаме наука, с която може да пресъздадем сегашния си живот. За да се изучи тази велика Божествена наука, трябва да се разбират нейните форми, правила, чрез които тя си служи. Ще си послужа с едно малко обяснение. Ако посадите едно житно зърно, жълъд или една ябълчна семка, силите на раздвояването или поляризирането на тази семка или зрънце ще действуват така, че най-първо всички магнетически сили, които действуват вътре в Земята, ще привличат стремежа на ябълката надолу. Това значи: всеки корен търси онези магнетически течения, които служат за храна. Тези корени се стремят не само да придобият стабилност, но търсят онези течения в почвата, които се кръстосват като малки рекички. Ето защо всички корени отиват в разни посоки, за да намерят онова течение, което им е потребно, и спират службата си. Затова някои корени потъват дълбоко в земята, други - по-плитко, трети излизат на повърхността на земята, поради което различните корени биват различно дълги. Ако почвата е чернозем или някой насип, корените търсят винаги тези течения, които вървят по земята. И в съответствие на тия течения корените се проектират надолу, а клончетата се проектират в разни посоки. Всяко течение долу, в земята, има съответно течение горе, във въздуха. Тези течения вие не може да ги проверите, понеже не сте чувствителни. Ако имате време, някоя ясна вечер може да направим една малка екскурзия към Витоша, за да ви покажа тези магнетически течения, които вървят в разни посоки. Всяка добра мисъл, която излиза от вашия мозък и я проектирате в пространството, върви нагоре-надолу, като тези течения в растенията, и търси съответствуващ жив магнетизъм или електричество, които служат за нейното оформяване или развитие. Следователно онзи, който по-често изпраща добри мисли, те не се отделят далеч от него, а остават тясно свързани с него. Съвременните учени, които са малко запознати с окултизма, мислят, че нашите мисли са далеч от нас. Не, всяка добра или лоша мисъл, която вие изпращате, си остава винаги ваша, никой не може да ви я вземе, тя си е ваша собственост, защото вие сте я създали. Тази мисъл трябва завинаги да задържите в ума си. Всяко едно растение, след като пусне по всички посоки своите коренчета, след това започват последователно да се развиват клончета, листа, цветове, плодове и най-после зреене на плодовете. Така се развива и всяка мисъл. В окултната школа се забранява всяко одумване, изтъкване погрешките у другите хора, изобщо лошите мисли се забраняват. Знаете ли защо? Понеже, щом мислите лошо за някой човек, вие отправяте ваши корени към този лош човек, а там, в него, няма никаква храна за вас. Тези ваши коренчета започват да всмукват сокове от този човек, но тези сокове са чиста отрова, която постепенно трови, разваля вашия живот. Много жени се развалят не само от това, че имат лоши мъже, но мислят, че мъжете им са лоши и започват от ден на ден да отпадат, да съхнат, докато един ден кажат: „Сбогом от този свят,“ а мъжът мисли и си казва: „Не знам от какво се помина моята жена.“ Същото нещо става и с ученика от окултната школа. Затова се казва на ученика: „Не мисли зло,“ т.е. не пущай корените на твоята душа в лош човек, стой настрана от него. Тъй стои научната страна на въпроса. Разберете следния факт: Мъчението показва истинския път на отклонението. Когато казвам, че трябва да слезем до дъното на мъчението, това сравнявам със следния прост факт от съвременния живот. Някой човек пътува в едно планинско място, но се заблуди из пътя. За да вземе друга, права посока, той трябва да се върне точно на това място, отдето се е заблудил, отклонил от правия път. Когато дойдеш в мъчението и видиш, че си се заблудил, след като си пътувал дълго време, ще се върнеш назад, за да дойдеш до мястото, от което си се отклонил. Това подразбирам слизане и връщане назад, за да поправиш погрешките си. За да може да схванете силите в природата и да ги употребите за добро, непременно трябва да развиете съответни сетива или органи на душата си. В сегашното състояние на съвременната цивилизация много от тези органи са осакатени. Мнозина християни, които са влезли в този път, са станали по-чувствителни и казват: „Не струва човек да бъде много добър“, т.е. не струва да бъде много чувствителен, да страда. Благородството на човека се състои именно в това - да бъде чувствителен, възприемчив към чуждите скърби и радости. Мозъкът е орган на електричеството. Задната част на мозъка съдържа отрицателно електричество, а предната част - положително, значи има раздвояване. И тъй, ако електричеството в предната част на мозъка вземе надмощие над това от задната част, човек става чрезмерно активен по мисъл, но същевременно и груб. Ако отрицателното електричество в мозъка вземе надмощие, човек става пасивен, но в същото време пълен и ненаситен с неосъществими потайни желания, вследствие на което се раждат омраза, завист и други подобни чувства. Когато говоря за положителното и отрицателното електричество, подразбирам закона на приливите и отливите, които стават в мозъка. Приливите, това е положителната страна на мозъка и се извършват в предната част на мозъка - на челото, а отливите - на задната част на мозъка. В природата тия приливи и отливи стават равномерно, планомерно, защото в нея Бог действува. В природата няма погрешки, но в нашата земя - в мозъка ни, стават такива, понеже не сме научени да управляваме тези течения - приливите и отливите, и вследствие на това стават закъснения. Когато ви се случи някое нещастие, например къщата ви изгори, пари изгубите, кракът ви се счупи, стоите няколко дни гладни или какво и да е друго, във вашия мозък веднага се нарушава равновесието между приливите и отливите. Имайте пред вид, че от тези планомерни приливи и отливи в мозъка ви зависи растежът и успехите на вашия живот в света. Това наричат в някои школи да бъде човек „магнетичен“. И аз казвам: За да бъде човек магнетичен, приливите и отливите в него трябва да стават правилно. И тъй, първото нещо, което се изисква от вас, е да не спъвате вашите приливи и отливи. Много умопобърквания, анормалности в живота се дължат на нарушаване равновесието между тези приливи и отливи. Запомнете това изяснение, защото то има приложение в живота ви. Ще знаете какви действия произтичат вътре в душата ви при приливите и отливите. Приложете този метод и ще видите, че той във всички свои подробности е напълно естествен. Като наблюдавате природата, ще видите, че за всяко нещо има точно определено време. И в Притчите се споменава, че за раждане, за смърт, за всичко има точно определено време. В окултизма, на окултиста ученик не се позволява да прави предпочитание между добро и зло. Тази мисъл е малко тъмна, нали? Ще я поясня: Ако трябва да направя една операция, аз ще си послужа с един остър нож, а не с тъп. Острият нож е лошият човек, а тъпият-добрият. Следователно при една операция ще си послужа с лош човек, него ще предпочета пред добрия. Когато Господ иска да накаже света, предпочита лошите хора, а когато иска да съгради нещо, предпочита добрите; когато иска да корени, предпочита лошите хора, а когато иска да насажда - добрите; когато иска да корени дупки, ще предпочете лошите хора, а когато ще съгражда дупки - добрите хора. В окултизма не се сърдят на хората, когато правят зло, но всяко действие трябва да се извършва точно в определеното си време. Сега аз не говоря за обществения морал тук, на Земята, защото той от окултно гледище не търпи никаква критика. Ако аз раздам богатството си на бедните, това е зло за мен, а добро за своите ближни; ако аз обера ближните си, това е добро за мен, а зло за другите. Тъй че в света за всяко нещо има две мерки: добро за себе си и добро за другите. Следователно аз имам два избора: или да раздам парите си на другите хора, или да взема парите на другите. Значи два метода има, по които може да се действува, и двата са прави. Ако 10 души, натоварени с по 20 килограма злато, се давят в морето, а аз снема златото от гърба им, зло ли им правя? Не, избавям живота им. Щом ги спася, аз имам право на златото им. Ако аз съм натоварен с 20 килограма злато и се давя в някое море, а някои ми се притечат на помощ и свалят товара от гърба ми, те имат право на това злато. Така аз примирявам този морал. Тъй гледа окултизмът на доброто и злото. Обаче, ако ти срещнеш човек, натоварен със злато, и ти го спреш, свалиш златото от гърба му и го вземеш, тогава казвам: ето една постъпка, извършена не на точно определено време, т.е. плодът е откъснат зелен. И тъй, стягайте се сега, за да приложите този закон, според който ще ме обирате и ще ви обирам, но на време. Аз употребявам думата „обирам“ в много добра, в много широка смисъл, а именно както обираме плодовете от градината, а не както правят крадците - господарите на лозето видели или не видели още плод от труда си, а те бързат да оберат крушите и ябълките от лозето им. В първата си беседа ви говорих върху кротостта и смирението. Те имат връзка, отношение към чистата човешка мисъл. То значи: човек, който няма кротост и смирение, не може да има чиста човешка мисъл. Всяка човешка мисъл се отхранва само чрез кротост и смирение, а вън от тези две качества мисълта ще бъде като тази на животните. Този закон е точно определен. Така и всяко желание, което е отхранено в живото електричество и живия магнетизъм, е желание на душата, а всяко желание, което не е пропито от това живо електричество и магнетизъм, не е желание на човешката душа. Следователно всички лоши мисли са отхранени вън от кротостта и смирението; всички лоши желания са отхранени вън от живото електричество и живия магнетизъм. А мъчението е отгледано в неразумния живот на глупавия човек. Разглеждайте това живо електричество и магнетизъм като две велики, разумни сили в света. Мъчението е незаконороденото физическо дете на човека, което бащата и майката трябва да признаят, че е тяхно. В окултизма не се позволява помятане и убиване на деца, т.е. не се позволява да унищожаваме никоя мисъл или желание, била тя своя или чужда. Ти можеш да приемеш или не някоя мисъл или желание, но нямаш право да я унищожаваш. Следователно всеки трябва да се остави да действува тъй, както желае. Никой няма право да противодействува и да влияе нито на добрия, нито на лошия човек. Аз предупреждавам моите ученици да не се опитват нито да ми противодействуват, нито да ми влияят, защото и аз постъпвам и ще постъпвам по същия начин - нито ви противодействувам, нито ви влияя. Аз излагам велики Божествени закони, които, ако искате, ще ги изпълните, ако не - ще носите последствията. Имайте пред вид, че тези закони, тези сили, с които влизате в свръзка, ще започнат да действуват върху вас, щом вашето съзнание се разтвори. Този закон е неизбежен. Никакви чадъри, големи шапки не ви е позволено да носите, за да пазите главите си от слънцето, от тази жива светлина. Привиквайте главите си на тази жива светлина, ходете гологлави. Имайте предвид, че ви предстои сериозна работа. Под думата „сериозна работа“ подразбирам движение, че трябва да се върви, да не се стои на едно място. Да не мислите, че сте стари или млади, но ще мислите, че сте ученици, които трябва да учат. На живота ще гледате тъй, както някой ученик постъпва, когато му предстои да решава някоя задача: легне си вечерта, но в ума си държи мисълта, че сутринта ще трябва да стане рано, за да я реши, и става. Някои от вас може да имат още няколко, например още 2-3 часа, да учат и после ще заспят. Нищо от това - на другия ден ще продължат; или ако не в този живот, то в другия живот ще продължат и то оттам, докъдето са дошли. Онзи ученик, у когото мисълта не е съсредоточена, цял ден ще мисли върху какво е мислил предишния ден и не ще може да си припомни. Друго едно положение: Ще научите, че има моменти през деня, които съответствуват на кротостта, други, които съответствуват на смирението, трети - на електричеството, на магнетизма, на скръбта и мъчението и всички се поляризират. Мъчението е най-силното, а скръбта е противоположна на мъчението. Сега съвременните учители често забелязват едно противоречие в училищата. Влиза учителят по математика в клас, всички ученици са добре разположени, защото този предмет събужда в тях електричество. След учителя по математика влиза учителят по химия, който предмет също възбужда електричество у учениците. Вследствие на това събрало се в голямо количество електричество, учениците се чувствуват вече малко нервни. Ако влезе трети учител, чийто предмет събужда пак електричество у учениците, те са още по-нервни и стават скандали. Не, предметите в училищните програми трябва да бъдат така наредени, че единият предмет да събужда електричеството, а другият - магнетизма на учениците, да има смяна в предметите. Това се забелязва и в природата. Законът е същ. Например ражда се син - създали са го електрическите влияния, значи влязло е в него кротостта, електричеството и мъчението. Ражда се дъщеря - създали са я смирението, магнетизма и скръбта. Ако ме пита някой: „От какви елементи е създаден синът ми?“ - От кротост, електричество и мъчение. - „А дъщеря ми?“ - От смирение, магнетизъм и скръб. Ето защо момъкът се мъчи, а момата скърби. В нашата работа ние трябва да се трудим да избягваме еднообразието. Не искам да ви направя набожни, защото това е еднообразно учение. Тъй, както днес разбират набожния човек, той е като впрегнатия кон, който има отстрани на очите си капаци и поглежда само отпред. Набожният човек, едва що стане - и на църква, вечер - пак на църква, сутрин - на църква, вечер - на църква и всички казват за него: „Набожен човек е този.“ В работата, която ви предстои, ще започнете последователно да развивате разни области. Първо ще предизвикате долната част на мозъка, нисшия ум на човека върху природата, върху всички форми, образи, цветове, числа. После ще предизвикаме по-висшите форми на ума, въображението, слушането, разсъждението, музиката, творческия ум. Най-после ще предизвикаме любовта към Бога, към хората и към животните, ще предизвикаме още чувството на вяра и надежда, на дружелюбие, общителност, приятелство, но не в тази смисъл, както сега се разбират. Ще предизвикаме още закона на справедливостта, изпълнителните сили, от които произтича разрушението, т.е. екзекутивната страна на живота. Разбира се, това е трудно, понеже, ако речем да предизвикаме сега музиката, не ще можете всички да я възприемете, защото у едни от вас музикалното чувство е доста развито, а у други - слабо. У някои от вас обективният ум е много силно развит, а висшият е слабо развит; у някои от вас религиозното чувство е силно развито, а схващането за кротост и смирение са слабо развити. Защо Христос е казал: „Аз съм кротък и смирен по сърце“? Смиреният и кроткият човек лесно може да се справи с всички мъчнотии в света. Един естествен метод за самовъзпитание е да се поставите в положението на гладния човек. Щом е така, не мислете какво сте яли в миналото, как сте яли ред години, това не е важно. Може да сте яли много добре, важно е днес как ще се нахраня. Не се ли нахраня добре, ще изгубя живота си. В окултизма е важен настоящият момент. Сега ще ви свържа с живата природа и знаете ли какво ще стане след това с вас? Ще ви дам една картина. В Европа, при един много богат учен, физик, влиза един разбойник с намерение да го ограби, физикът имал в лабораторията си две вълма, с които правил опити по електричество. Затова, като разбрал намеренията на разбойника, подава в ръцете му двете вълма и казва: „Подръж ги малко, докато си направя опитите, а после прави каквото знаеш.“ Разбойникът улавя вълмата, а физикът пуснал тока. Разбойникът започнал да подскача силно. „Пусни ги“ - казва ученият. - „Не мога!“ физикът го запитва: „Ти друг път ще обираш ли учени хора?“ Сега, ако вие дойдете да ме обирате, ще скачате под тези вълма. Живата природа е тъй умна, затова не се е намерил досега човек, който да я измами в нейните методи. И за в бъдеше няма да се намери човек, който ще може да я излъже, затова аз наричам живата природа „най-добрата майка“. Ако вие я слушате, тя ще ви даде такова учение, каквото никога не сте имали. Престъпите ли нейните правила, ще опитате как тя възпитава своите деца. Ще ви дам още една формула: Ще мислите, че всичко в света е живо. Ще ви разясня думата „живо“. Когато гледате картина на някой велик художник, питам ви: жива ли е тази картина? Да, жива е, ви казвам аз. Но вие ще ми възразите, че тя не се движи. Допуснете, че имате едно дърво, насадено в земята, и въздухът около него е много спокоен, няма никакъв ветрец, затова и на листата му не се забелязва никакво помръдване. Като гледате, че на това дърво няма никакво помръдване, какво бихте казали за него? Че не е живо, нали? Затова и картината е толкова жива, колкото и дървото в това си състояние. За в бъдеще художниците няма да имат нужда от платна. Аз мога да проектирам пред вас една жива картина и да я държа 1, 2, 10 часа или 2 дни и след това тя да изчезне. Има ли някакво противоречие, има ли съмнение, че тя е съществувала? Тя си съществува, но след време я пренасяте на друго място. Следователно един художник, който ще нарисува една картина, може да я проектира дето иска. Следили ли сте как се боядисват цветята, как постепенно се оформява тяхната краска през време на растенето им? За забелязване е, че бои, които са изкуствено получени от хората, избеляват и се разрушават от слънцето, а тези, които природата е създала, колкото повече Слънцето ги пече, толкова по- хас[1] стават, защото са живи. Колкото повече един художник мисли върху цветето, което създава, толкова е по-живо то, но престане ли да мисли върху него и то изчезва. Първото нещо за един окултен ученик е да има силно въображение. Без въображение не може да извърши нищо, затова той трябва да го развива. Аз ще ви дам един метод, който ще трябва да практикувате, за да съсредоточавате мисълта си. Ако някой от вас е разсеян, а иска да се съсредоточи, нека вземе една игла и я забие половин сантиметър в ръката си. Като го заболи силно, ще започне да мисли върху ръката си и разсеяността ще изчезне. Като забиеш десетина пъти иглата в ръката си, докато потече кръв, подсъзнателният човек у тебе ще каже: „Не струва човек да се разсейва.“ Нещастията, които днес се срещат в обществата, са именно такива игли, които природата забива в нашите умове, за да мислят правилно, и в нашите сърца, за да дойдат на местата си. Като се забива тази игла в тебе, тя те кара да мислиш за същественото. Така мнозина хора, като отидоха на бойното поле, върнаха се, но вече с наместен ум и сърце. Гостуването ви вече се свърши и сега ви питам: Ще си ходите или ще останете? Който си отива, ще му дам препоръка да отиде на друго място да гостува, а който остане, ще му се даде работа. Сега вие си мислите: „Какви ли сериозни работи ще ни се дадат?“ Много приятни работи ще ви се дадат и то две от тях ще бъдат приятни, а една - неприятна. Сега искам от всинца ви да бъдете кротки и смирени. Кротост и смирение, както и стремеж към абсолютна чистота - това е смисълът на живота. Без тази чистота вие не може да пристъпите нито крачка напред. Най-първо ще трябва да изнесете навън своите недъзи и да се погрижите за изправянето си. Не крийте недъзите си, не ни заставяйте да ви ги търсим. Тъй че, ако искате да се ползувате, ще бъдете смели и решителни в себе си, за да изкарате недъзите си, без да имате това високо понятие за себе си, каквото сега имате, и ще слезете 10° надолу. Всички ученици, които имате недъзи в ума, в сърцето или в тялото си, ще ги представите ясно. А най-мъчното нещо е човек да изкара своите недъзи на лице. В Америка имаше един знаменит професор по красноречие - Силва Неа, при когото отиваха свърши висше образование по ораторство, красноречие, с достойнство, че знаят да говорят. Като излизали от този професор, всички се чувствували като попарени, оквасени, защото той режел безцеремонно. Всичкото изкуство на този човек се състояло в това да им казва направо истината. Излиза някой пред него, започва да декламира, но професорът му казва: „Слез, слез при мене“ - и започват да се разговарят. „А, сега те разбирам, качи се отново.“ Ораторът започва отново. „Чакай, чакай, не разбирам, слез, слез.“ Не декламирайте, кажете ми една проста истина, без никаква приправка. Поставете я в яснота, за да изпъкне. Аз искам всички да бъдете естествени и затова казвам: Окултизмът е такава школа, че който влезе в нея, излиза много прост. Който влезе тук, най-първо казва: „Аз имам особено мнение по това, тъй мисля, иначе мисля, тъй разбирам Бога и т.н.“ Е, хубаво, приятелю, ти тъй или иначе мислиш, но работите ти не са оправени, ти не си здрав човек, имаш недъзи. - „Да, но Господ тъй иска.“ - Не иска Господ хора с недъзи, това е лъжливо учение. Господ не иска да мислим, да чувствуваме криво. Ако мислим и чувствуваме криво, това е наше, а не от Бога. „Господ тъй ме е създал“ - казва някой. Не те е създал Господ тъй, а ти сам си се създал. Ние сме налепили толкова много мазилки върху това, което Бог е създал, че трябва дълго време да ги разлепяваме, докато намерим Божественото. В съвременните хора много добродетели не може да се забележат веднага, но има външни признаци, по които може да се забележат. Например честността у някои хора е изразена с две черти на челото, а с една черта по средата на челото - справедливостта. Тези черти, както и чертите на любовта у някои хора са тъй загладени, че за тях казват, че мязат на месечинка. Това аз наричам „джунгур-лунгур-пух“, т.е. пълнички хора и нищо повече. И тъй, ще се стараем да въдворим простота и хармония в нашите обноски. Между мене и вас трябва да има най-прости, най-естествени действия и обноски. Всяко действие на ръката, на главата, трябва да се стреми към най-правилни форми. Например ръката, насочена напред и свита на юмрук, както кога мушкат някого, изразява движение на зло. Правилно движение е, когато свиеш трите пръста на ръката, а палеца и показалеца доближиш един до друг във вид на колелце. Защо е правилно това движение? То означава змията, която е хванала своята жертва, то е колело, движение, в него няма опасност. Щом се отвори колелото, започва съскане и казва: „Пази се, защото мога да те ухапя.“ Следователно, когато един ученик се разгневи, покажи му така свита ръката си. А вие какво правите? Показвате му шамар. Това не е окултно движение, това е движение на черните маги. Когато някой момък хване под ръка някоя мома, това движение е на черните маги. Някой дава пари на някой беден и му ги мушва грубо, като си отминава. Не, дайте пари на просяците и им направете почести. Всички тези лоши образи и движения, събрани вътре в нашия ум, предизвикват и съответни сили, които разстройват хармонията на мозъчните центрове, и вследствие на това се ражда известна дисхармония. Ние трябва да имаме пластични движения, а ще ги добием, като се оглеждаме пред огледалото. С тези пластични движения ще възстановим загубената хармония . Вие не може да възпитавате децата си, ако не постъпвате хармонично. Много прости сте, нали? Няма да се обиждате, като ви казвам, че сте прости. Днес аз ви показах едно правилно движение, а друг път вие да намерите едно такова и ще помислите върху него. Пазете се от лоши подражания в живота си. В Америка, в една област имало един евангелски владика, който обичал да носи главата си накриво малко, едното рамо издигнато повече. Всички проповедници от неговата област му подражавали, носели и те главата си малко настрана. И днес всички наши лоши привички са подражание на лошите привички на някой владика. Аз взимам думата „владика“ не в прямия, а в широкия й смисъл, защото бащата е владика в къщата, майката - владичица. Първото нещо, което ви е необходимо, е да развивате силно въображението си, за да може нещата силно да изпъкват. Щом ви се каже нещо, ще трябва веднага да можете да го проектирате в ума си. Без въображение нищо не може да постигнете в окултната наука. Считайте, че живеете в един широк свят и сте сами всред него. Щом се затъжите, представете си, че се намирате пред хора. Като ви дотегнат хората, мислете, че сте сами. Аз не искам да очаквате всичко от мене, пазете се от тази илюзия. Ще ви обясня какъв е този Божествен закон със следната формула: Когато житното зърно се постави в земята, то трябва да прояви тази енергия, която е скрита в неговата душа. Кои са условията за това проявление? Светлината и топлината, които идат отгоре му, както и влагата и дъждът. Щом има тези условия, то започва да расте. Аз употребявам и към вас законите на окултната наука защото и във вас има всички възможности, необходими за вашето развитие Топлината и светлината идат от Бога; влагата, това е животът и нам предстои да използуваме тези външни условия. Почвата, това е нашето тяло, в което житното зърно, т.е. нашата душа е посята. Топлината, това е любовта, светлината, това е Божествената истина, а мъдростта се изразява чрез процеса на растенето. Това е правилния път, по който стават движенията в тялото. Това учение, върху което ви говоря, не сравнявайте с други учения и не говорете абсолютно нищо за него навън. Защо да не разправяте? Докато не опитате това, което учите, какво ще разказвате на другите хора? Добийте опитност, резултат и тогава ще имате силата да разказвате и на другите хора. Който от вас обича да разказва натук-натам и не държи в тайна, ще го хвана по всички правила на окултизма. Българите казват: „Който много говори, малко върши.“ И вие сте от тези герои. В древността един цар имал мечи уши. Когато викал берберин да го бръсне, на излизане от двореца отрязвали главата на берберина, за да не разказва, че царят има мечи уши. Един ден повикват един берберин да избръсне цар той, като свършил работата си и видял какво го чака, започнал да моли да с пощади животът му, като обещал, че никому няма да съобщи това, което видял в двореца. Царят го пожалил и освободил. Берберинът, за да бъде сигурен няма да изказва никому нищо, забегнал в един далечен край. Дълго време той крил тайната, но толкова много се измъчил, че отишъл всред гората, изкопал една дупка и извикал силно в нея: „Царят има мечи уши!“ На това място един ден израсло голямо дърво, от което един овчар си направил свирка. Като започнал да свири, чувало се: „Царят има мечи уши!“ Така и вие ще направите една дупка и ще извикате в нея: „Царят има мечи уши.“ Какво и накъде ще разказвате, това за мене е безразлично, но за вас е безполезно. Опити, опити ви трябват. Това учение има вътрешни реални преживявания, които трябва да проверите на опит, тъй че не искам да казвате, че това е заблуждение, онова е заблуждение. Който не иска да се заблуждава, да влезе в света - там няма никакви заблуждения. Това е предупреждение, защото сега сте ми гости, а правилата на учтивостта не позволяват човек да бие гостите си. Когато ученикът от окултната школа сгреши нещо, най-голямото наказание е това, че всички наоколо му млъкват и с това го изобличават. Друго правило за ученика: Да бъде искрен спрямо духа си, искрен спрямо душата си и искрен спрямо себе си, или, на ваш език казано: искрен спрямо баща си, искрен спрямо майка си, искрен спрямо братята и сестрите си. Двата елемента - бащата и майката, не ги виждате, те са горе, а остават само вашите братя и сестри, които виждате тук, на Земята. За следния четвъртък искам някой от вас да напише нещо върху костната система, костите на скелета; друг - върху функциите на сърцето и кръвообращението, а трети - нещо върху храносмилателната система. Беседа, държана на 19 февруари 1920 г, четвъртък, 7 часа вечерта [1] хас (от ар.-тур.) - диал. чист, истински.

14. ПОЯСНЕНИЯ ВЪРХУ ОКУЛТИЗМА, СПИРИТИЗМА, ТЕОСОФИЯТА, МИСТИЦИЗМА И ХРИСТИЯНСТВОТО Ако известна сила, която съществува в природата, няма съотношение към нашите сетива, към нашите чувства, тя не може да реагира против дадено чувство. Допуснете, че вие се намирате при слепи хора и им запалите клечки - светлината на последните съществува ли за тях? Не. Следователно всяка сила, която действува в нашия живот, ако не можем да я възприемем, т.е. да възприемем светлината на тази сила, ние не може да разберем самата сила. Слепият може да пипне кибритената клечка и да каже: „Това е кибритна клечка“ и че разбира що е клечка, обаче всъщност той нищо не е разбрал. Тя наистина е клечка, но вътре в нея има нещо по-съществено - светлината. Ако очите ви могат да възприемат светлината, вие отваряте книга, четете и разбирате написаното в нея. Та, когато дойдете и до окултните сили, трябва всяка такава сила да се хване и да се впрегне на работа. Ученикът, който се усъмни и рече: „Докажи, че тази окултна сила действително съществува“, той не е ученик. В окултната школа няма никакви разисквания и спорове, тя не е школа за проверяване на факти и истини. Ние не се занимаваме с мъртвите истини - има и мъртви истини, - а с живите истини на света. Спиритизмът показва движение на духа. Той е ембрио на нещата - нещо неоформено. За да разберете спиритизма, трябва да създадете на този зародиш условия да мине през всички фази на развитие и оформяване. Следователно спиритизмът е учение неоформено. Теософията е учение за примирение противоречията в света. Тя е наука за примиряване мъжа с жената. Нищо повече. Като казвам да примири мъжа с жената, подразбирам да примири човека с Бога. Онзи, който мисли, че е теософ, трябва да знае този закон: как да се примирява с някого, когото мрази. Има противоречие между теб и Бога - трябва да го примириш. Ако не можеш да го направиш, не си теософ. Ние, съвременните хора, със своя критичен ум, мязаме на онзи български чорбаджия, който бил много стиснат и като повикал един абаджия да му крои дрехи, понеже знаял, че абаджиите обичат да пооткрадват, постоянно седял при него и наблюдавал как крои, да не би да отреже от плата. Обаче абаджията, като виждал плата хубав, отрязал едно голямо парче и рекъл: „Това - за Св. Никола“ и го хвърлил навън. Чорбаджията извикал: „Какво правиш?“ и се завтекъл да вземе парчето. В това време абаджията отрязал едно голямо парче и го турил под себе си. Та казвам: Ние, които критикуваме и гледаме да не ни излъжат, все ни лъжат. Някой ще хвърли парче за Св. Никола и като отидем да го вземем, той скрие друго, по-голямо парче под себе си и мислим, че никой не ни е излъгал. Мистицизъм не е закон за възлизане, а закон на слизане. Мистикът не е възлязъл, а слязъл към Бога. И е опасен затова, че при слизането, който не знае как да слиза, може да падне и да се осакати. Сега за окултизма. Аз го сравнявам със съвременните естествени науки. Окултизмът, това е наука за изучаване явленията на Земята, на невидимото, а не видимото; той не се занимава с безформените светове. Това, което се е оформило в себе си, което има форма, съдържание, смисъл - то е област на окултизма. Тогава къде ще поставим християнството? Мислите ли, че то е наука? Запитване: - Едно обяснение. Правите ли разлика между християнство и окултизъм? Изложеното в Евангелието дали е едно и също учение с окултизма? Изучавайте природата както е. В окултизма няма никакъв морал. Той изучава нещата както си са, като чисти факти. - Значи християнството е отделно? - Отделно. Окултизмът е наука да се познават природните сили, тяхната област, как действуват и как може да се използуват. Окултистът е човек реалист, той не вярва, а борави само с природата - с материалните неща. Мистикът постоянно живее със сърцето си, изпитва неговите вибрации и всички състояния, през които то може да мине. В християнски смисъл може да бъде християнин и мистикът, и теософът, и спиритистът. Ако вземем областта на Духа в широк смисъл, в неговите разклонения - то е спиритуализъм. Опасността при изучаване на спиритизма лежи в това, че хората имат други утайки, които собствено им причиняват вреда. Но ние ще оставим засега настрана онова, що говорят за него критиците. Спиритизмът е движение; теософията - примирение на противоречията; мистицизмът - слизане, а може да се каже още, че той е закон за труд, за работа; окултизмът дава всички форми, по които можем да живеем на Земята, единствената наука, която ни научава как да живеем. Той само може да ни избави от всички нещастия. А християнството е наука за ликвидиране на кармата - за изплащане на стари дългове. Ако вземем стиха на Евангелието, който казва, че Христос е понесъл греховете на света, то значи, че Той е платил дълговете му. Що е християнството? То е да знаеш да плащаш дълговете на хората. А кой може да плаща дългове? Само богатият. Следователно богатият може да бъде християнин, сиромахът не може да бъде такъв. Обаждат се: - Ами обещанието, че Христос обогатява? - То е за християните на кредит - за ония, които Христос кредитира, търговци с чужд кредит. Съвременните хора са християни, защото Христос е християнин. Теософията е наука за примирение на половете, а християнството - за сближение и обединение на последните. Християнството, в неговия вътрешен смисъл, е наука за обединение на духа с душата. Това, което сега учат, не е християнство. То трябва да претърпи преобразувание. Ако бе християнството тъй, както ние го схващаме, светът сега щеше да бъде в друг вид. Но ние ще оставим това, защото то не влиза в нашата област. Сега ще ви запитам: вие научихте ли що е мъчение? С него ще започнем. От гледището на мъчението, в неговия дух, ще разгледаме всички други науки - теософия, мистицизъм и пр., защото за тях аз ще ви дам и друго пояснение. Теософията има 7 начина на изяснение. Така също и окултизмът, и мистицизмът имат своя вътрешна и външна страна. Теософското общество сега разбира външната страна - организирането. Теософията приготвя ония форми, които може да се нарекат анатомия на теософията. Християнството е изкарало първата фаза на развитие и след изминатите 2000 години е взела да се развива анатомията на християнството. Дали Синът изтича из Отца или не и още какви ли не спорове са ставали във вселенските събори и сега християнството се заключава в това: като ви срещне някой християнин, пита: „Ти вярваш ли в трите лица на Бога?“ - „Вярвам.“ - „Християнин си.“ Аз обаче ще попитам: „Ти, който вярваш в трите лица на Бога, какво подразбираш под това?“ Ще го обясня аз. Второто лице на Бога е лицето на Любовта. Мъжът и жената, всички хора, трябва да търсят това второ лице - Любовта. И когато кажат, че Бог бил троеличен, също така говорят неразбрани думи. Великите учители, които са писали върху това, са имали много ясни разбирания по въпроса, но техните ученици са изопачили учението. И спиритизмът е учение, което е дошло от Бялото Братство, но и неговите ученици опетниха. Теософията е друго учение, пратено пак от горе, което учениците също така опетниха. Окултизмът е учение, също дадено от Бялото Братство, но и в него има черни и бели окултисти. Мистицизмът, и той е опорочен. Християнството също е опорочено. Нека бъда ясен. Когато един свещеник или владика тури одежди, патрахил и корона, венчае някого и каже: „Плати толкова“, аз го наричам чер маг. Белият маг работи без да му се плаща. Ако мома се облече в хубави дрехи, с намерение да оплете някой момък, тя също е чер маг. Ако момък се нагизди, за да омотае някоя мома, и той е чер маг. Ако правник, съдия си послужи със закона, за да обвини някого, той е също чер маг. Прочее, както окултистите, тъй и теософите, и мистиците, и християните трябва да се делят на бели и черни. Някой ще рече: „Аз съм теософ.“ - „От кои? От белите или от черните?“ - „От белите.“ - „Може да се разберем.“ - „От черните.“ - „Ще остана на особно мнение.“ Били сте спиритисти, теософи, мистици или християни; ако сте от черните, светът е пълен с такива. Двадесетте милиона, паднали в сегашната война, показват какво християнство е днешното. Не казвам, че самото християнство е виновно - виновни са черните християни. Нам трябва правилно разбиране на окултизма - да слезем до дъното на мъчението, защото в него няма разединение, а обединение. Грешните хора са грешни, защото не са се мъчили, а праведните са праведни, защото са се мъчили. Ако ми речете, че има противоречие в това, което ви говоря, ще ви кажа, че Христос на едно място дума, че в края на века ще прати лошите духове и техните синове на вечно мъчение - ще ги прати в дъното на ада да се мъчат. Защо? Именно защото не са се мъчили. Лошите хора не се мъчат, добрите се мъчат. Работили сте и сте печелили пари, дойде лошият и ви обере - той не се мъчи. Ако вие не се решите да се мъчите, аз ви считам знаете ли какви? От черните. Такива, които не се мъчат, казвам: писано е, че в бъдеще ще отидат в мястото на мъченията. Може да мъдрувате колкото щете - там ще бъдете. Първото нещо за ученик, който иска да стане окултист, е да не мисли, че другите спъват неговия ум, понеже светът е толкова широк, че има място за всички, но че той сам се спъва. После, не трябва да мисли, че може някой да спъне неговото сърце, понеже светът на чувствата е толкова широк, че за всички има място. Ще рече, първото правило в туй положение на ученика - мъчението, е да мисли, че никой не може да повлияе на неговия ум, да го изопачи; че не може да повлияе и на неговото сърце в една или друга посока, защото светът е широк. Тази мисъл не ви е ясна, нали? Една мисъл може да бъде ясна и да повлияе само тогава, когато дойдем на същия уровен, на който стои онзи, който я изказва. Как действува законът на влиянието? За да ви повлияе кой да е човек, добър или лош, трябва да ви снеме до своя уровен. Само тогава той може да ви повлияе. Или той ще ви повлияе, или вие ще му повлияете. Щом не сте на неговото равнище, по никой начин не може да ви повлияе. Следователно, докогато държите ума си в безграничния свят, дето действува Божественият закон, вие сте свободен, невредим; щом помислите, че някой може да ви повлияе, вие сте слезли долу от този свят. Когато слугата помисли, че господарят му го ограничава, той вече се ограничава със самата мисъл, че господарят му го ограничава. Ходите из улицата със скъсани дрехи, срещнете някой познат благородник или богаташ и той ви отмине, не ви поздрави, и си кажете: „Нали съм сиромах, никой не ме поздравлява!“ Питам: Като ви поздрави, ще ви придаде ли нещо? Нищо. Само ще ви погъделичка малко. Ако някой ви погледне и се усмихне насреща ви, какво ще спечелите от туй усмихване? Нищо. Това са илюзии на черния маг. Когато се усмихне човек, трябва да почувствува това от дълбините на душата си, че Бог присъствува в този момент. Какво трябва да разбираме под усмивка? Като се засмеем, да сме доволни от своята усмивка. Дали хората ще се зарадват от нашата усмивка, не е важно. Ние лично трябва да сме доволни от нея. И когато се начумерим, и него може да направим, и в него трябва да действува същият закон. В окултно училище и начумерването трябва да става по всички правила - и в него да почувствуваш присъствието на Бога. Мислите ли, че като видя някой човек, когото бесят, ще се усмихна? Не. Ще се начумеря, ще призова Бога и ангелите и ще кажа, че това, което става, не е право. Не че фактът не е верен, но че тези хора са криво разбрали Божия закон. Осъдили са известен човек по еди-кой си член от еди-кой си закон. Е, моля ви се, къде е авторитетът на този и изобщо на всички други закони? Те трябва да бъдат вечни, неизменни. В окултизма може да се накаже човек, но когато сам иска това. Сам трябва да даде молба да го накажат. Така гласи окултизмът. Ще вмъкна една мисъл. Някои казват, че не бива да измъчваме животните. Но знаете ли, че много от животните сами искат да бъдат мъчени, за да се повдигнат? Следователно, като казват да не се мъчат животните, трябва да разбираме: да не мъчим ония от тях, които не искат да бъдат мъчени. Обаче тези, които искат да бъдат мъчени, ако не ги мъчим, закъсняваме тяхната еволюция. Много кокошки, изядени от вас, са прогресирали. Но вие не прогресирате! Следователно ще трябва да покажем на кокошката, която иска да прогресира: „Съжалявам, не мога да те заколя, защото не искам да спра пътя на своята еволюция; но понеже искаш да прогресираш, намери някой друг, който да те заколи и изяде.“ Ученик, който е влязъл в една окултна школа, няма право да причинява мъчение никому. Има право да причинява мъчение, но само на себе си. Да слезе в дъното на мъчението и да го опита и като се върне на Земята, да работи според закона, който е изучил. Затова казвам, че не бива да се измъчвате един други. Един приятел ми разправи анекдот за себе си. Много чувствителен и с хубави пориви в душата си, иска да живее добре с хората, но като се върнал от странство и се срещнал с българите, те почнали да го шокират и подиграват. По едно време взел да мисли за някакво средство, да може да се владее и затова си наел двама хамали да го псуват. Седнал при тях, издържал всички техни псувни с надежда да може да издържи и псувните на другите. Но след като правил това няколко дена, рекъл си: „Защо наемам хамали да ме псуват, когато в обществото има толкова много хамали? На тия им плащам, когато на другите няма да им плащам.“ Всички неприятности, които се случват между вас, в окултната школа, са благо. Когато имате недоразумения, гледайте да ги изгладите, не по изкуствен начин. Зная случаи, съберат се двама, целунат се и рекат: „Да се примирим.“ Но като излязат вън, пак почват да се одумват. То не е начин на примирение. Примирението трябва да стане вътре във вас. Като слезете в дъното на мъчението, готови ли сте да кажете: „Светът е широк за моя ум и за моето сърце, аз ще приема мъчението във всичките му форми.“ Това е най-важния психичен момент. Искам всички ученици, като се върнат дома, да си създадат благоприятна атмосфера. Тази вечер е последната четвъртъчна вечер. - Обаждат се: Имаме още един четвъртък. - Тогава следният четвъртък е последният - гости вече не приемам. Тъй постъпват бедуините - 3 дена може да гостувате у тях, но на четвъртия ще ви дадат работа: или на нивата ще ви пратят, или ще ви дадат да гледате крава; и смятам това правило за отлично. Който остане в нашата школа, ще му намерим работа: или ще го пратим на лозето, или ще му дадем крава, или кърпене, или писар ще бъде, или разсилен - ще има и такива. После, друго. Каквото се говори тук, в школата, не искам да се изнася навън. Може да го изнесете, но за последиците не отговарям. Не изнасяйте едно учение, докато не го изпитате. Инак, то ще бъде най-голямата глупост, която може да направите. Опитайте го, защото още не знаете дали е вярно. В Англия има комисия със свои експерти, която проверява стоките, що фабрикантите изработват и търговците продават, и само когато експертите турят щемпел, че са проверили, фабрикантите и търговците имат право да изнасят или да продават стоките си във или извън Англия. Вие сте търговци на дребно, но аз не обичам търговците. Всяко нещо трябва да бъде проверено. Първата задача, която ще дам на жените в това направление, ще бъде например следната. Да кажем, някоя има дъщеря, която не обича - да направи така, че да я обикне. Или мъжът й е неверующ -то е една задача, която трябва да разреши. Някой от вас е беден, други - болен; ще трябва да направи потребното. Някой има в стомаха си тумори - ако не ги отмахне, те ще го унищожат. Всяка болест се образува от същества, които живеят в нас, и се образува психологически и органически от изверженията на тия същества. Когато дойде едно такова същество във вашия организъм, трябва да приложите закона, че 3 дена може да седи като на гости, защото, ако го оставите за повече, ще се загнезди, ще образува тумори, ще събере кръв и вие ще умрете и другите ще кажат: „Бог да го прости!“ Господ не прощава на такива. Той прощава само когато хората не крадат и не лъжат. Някой ще дойде тук да вземе нещо и да го обърне против мен. Горко ономува, който ще направи това! Проклятие ще има отгоре си, не до четвърта, но до тисяща рода. Такъв е великият Божи закон. Той е Божествената истина: „Който съгреши против Духа, казва Христос, нито в този век, нито в бъдещия ще му се простят греховете.“ Всичко, което тук ще учите, е велика истина, която трябва да приложите в живота си и да бъдете искрени със себе си при приложението й. Искрени не спрямо мен, а спрямо вашия Господ, спрямо вашия ум и вашето сърце, спрямо вашия дух и вашата душа във всичките им пориви. Вие трябва да застанете на нозете си, да не кажете утре: „Дънов иска да ни хипнотизира и да ни влияе.“ Нямам намерение да ви влияя, защото в момента, когато ще искам да сторя това, ще бъда демон, с главата надолу. Па и вие, ако искате да ми влияете, ще бъдете с главата надолу. Туй е Божественото учение. Да се разберем. На Земята отсега нататък има да живеете с хиляди години, но в която окултна школа и да влезете да учите пътя на вашето развитие, все правила ще ви се дадат. Ако не приемете мъчението като фактор на вашето бъдещо съществувание, вие ще се лутате в света, без да разбирате вътрешния смисъл на живота. Мъчението ще направи всички ви герои. Аз искам да бъдете [герои], да не се страхувате. Щом обаче не се мъчите, вие ще се страхувате, не ще бъдете герои. Не искам да употребя фразата: „Не се страхувайте,“ а ще употребя другата: „Мъчете се!“ Приемете мъчението, защото то ви е дадено от Невидимия свят. Не се силете никога. Има някои от вас, които, и да искат, не са определени за мъчение. Не всички, които ме слушате, ще бъдете мъчени. Всички не сте герои, а мъчението ще дойде за героите. То ще заобиколи някои от вас и ще каже: „Хайде, за друг път.“ Който се мъчи, той трябва да счита мъчението за една привилегия. И първото нещо, което ще почувствувате, когато започнете да слизате в дъното на мъчението, е една тишина; ще прониквате в душата на страдуще същество, ще започнете да разбирате колко много страда то и ще си кажете: „Толкова криво съм мислил досега!“ У вас ще се събуди едно съжаление към всички същества, които се мъчат, и ще пожелаете, от това място, дето сте паднали, дето стоите, да започнете да подигате другите същества нагоре или поне да им облекчите мъченията. Онзи, който не е разбрал мъчението, той туря другите хора под краката си, качва се на тях и казва: „Слез долу, аз ще възляза нагоре.“ Учението, което Христос е учил, е: да почувствуваш, че всички същества се мъчат. То е разбиране на великото християнство. Когато излезем от мъчението, ние ще дойдем до други методи, а именно ще учим методи как да обработваме, как и за какво да използуваме окултните сили. Ако вие приемете мъчението, светлината ще дойде във вас от вътре, т.е. Божественият Дух, Който е у вас, ще се събуди и ще подигне вибрациите на вашия мозък и на вашето сърце. Органически клетките на ума и на сърцето ще се видоизменят, а с това ще се измени съзнанието на мозъка и на сърцето ви. Думата „клетка“ има двояко значение. „Колко е клет“ на български значи „колко е нещастен“, но и „колко е обвързан“. Но и съзнанието на всяка клетка е ограничено. Затова има много клетки в нашето съзнание, които са недоволни от положението си. А като се съберат милиони такива недоволни клетки, ние ставаме неразположени. Първото нещо, което ние трябва да направим, то е да превъзпитаме клетките на нашия мозък, на нашето сърце и на стомаха. Много лесно може да превъзпитаме тези клетки, но това превъзпитание става, когато слезем до дъното на мъчението, което е основа на живота. Оттам Божественият Дух ще започне да ни подига нагоре. Ще се качим на крилете на Божията мъдрост и като влезе Божията любов в нашата душа, ще влезе в нея вдъхновение. Тогава ангелите на живота ще започнат да ни подигат в еволюцията и ще излезем от дъното на мъчението. Защо Христос възкръсна? Защото Този, Който е бил горе, слезе долу и Го възкреси. Бог едновременно се намира и на Небето, и в ада. Който отива горе при Бога, Бог го праща долу, а който отива долу, Бог го праща горе. Всички днешни проповедници на християнството учат, че трябва да отидете горе, на Небето, при Бога, а аз казвам: Ще отидете горе, за да ви прати долу. Всички, които ме слушате, сте от ония, които обичат лесния път. Лесен път в света няма, има тесен път. Друго нещо за учениците, което трябва да научат, е примирението, но не индиферентността; да слязат до дъното, да забравят какво мислят хората за тях и да чувствуват само своето мъчение. Тези са няколкото практически правила, върху които трябва да помислите и които да се постараете да приложите, без да правите някакви изкуствени усилия над себе си. Някой път, като ми се удаде случай, ще ви поговоря върху произхода на греха - как е влязло злото в света. Било е време, когато не сме били такива, каквито сме днес. Кои са причините за нашето падение? Сега няма добър човек в света. И онзи, който плаче, и онзи, който се смее, и онзи, който говори добро, и онзи, който говори лошо - всички са под еднакъв знаменател. Като гледат един забогатял търговец на кожи, всичко го облажават, без да знаят, че неговото положение се гради върху кожите на хиляди овце, които е одрал. Търговецът казва: „Това е моя стока - спечелил съм си я.“ Възразявам: Ти си лъжец и крадец, защото си придобил богатството на гърба на животните, като си одрал кожата им. Някой ще каже: „Това е моя къща, съградил съм я с труд, с пот на челото.“ Отговарям: Направил си я на гърба на толковато хора, чиито кожи си одрал. Някой каже: „Това е мое тяло.“ Да ме простиш - не е твое тяло, защото, за да се поддържа човешкото тяло, знаете ли колко същества страдат? Колко майки, бащи, сестри, братя са положили живота си за него? Затова вие нямате право да мислите, че това, което имате, е ваше. Според християнството първото нещо, което трябва да имате предвид, е това: да признаете, че всичко, което имате, не е ваше, а на Бога. Когато някои говорят против мене, и аз казвам: Слушайте, това, което казвам, не е мое. Аз не защищавам своя собственост, защото този Бог, Когото аз зная, е много добър и едновременно много лош. Той е толкова добър, че няма по-добър от Него, когато вършим волята Му, но няма и по-лош от Него, когато не изпълняваме волята Му и вършим зло. В момента, когато кажем, че това тяло е наше, върху нас, върху децата ни, върху всички ни идва проклятие. Трябва да кажем: „Господи! Благодарим Ти, че си ни турил вътре в това Твое тяло.“ Така трябва да мислят всички. А днес ние се хокаме хамалски и казваме: „Махни се оттук!“ Няма какво да се махаме. Аз често казвам, че съм готов да отстъпя, ако съм причина на вашите страдания; но да ви дам тялото си, това няма да направя - то не е нито мое, нито ваше, а ще го предам на Господаря му. Моя ум, моето сърце ще предам Нему. Вие не можете да бъдете господари на тях. Това трябва да знае всеки ученик на окултизма, на теософията, на спиритизма, на мистицизма, на християнството, защото всички тези наименования изразяват една цел. Те представят онзи Божествен живот, който се проявява. Състоянието на духа е едно, а състоянието на душата - друго; състоянието на ума и на волята е едно, а състоянието на сърцето - друго; то са 5 състояния, които се различават помежду си. Воля, сърце, ум, душа, дух са неща непознати. Туй, което знаем, то е, че страдаме. Усещаме само известни промени: някога мислите ни са ясни, а някога - тъмни; понякога умът ни е ясен, а някога - тъмен; някога чувствата ни са ясни, а някога - тъмни; понякога имаме сила, а някога нямаме. Някои [казват], че имаме душа, но какво нещо е душата? Туй, което чувствуваме, то е само проявление на душата. Първото нещо, което искам от вас, то е да накарам това бурно море у вас да утихне - да бъдете [тихи и спокойни]. При сегашното общество и строй ние имаме нужда от работници, които да спасяват затиснатите, защото много здания ще се съборят и много души ще бъдат затрупани под развалините им, под съборената материя, които трябва да се отровят. Моето желание е да ви изтегля изпод вашите съборени къщи. Под всяко ваше психично неразположение аз разбирам, че някоя ваша греда е изгнила и се е съборила. Завистта, омразата, всички подобни отрицателни качества, това са съборени греди вътре във вашето здание - вашето тяло. Като ви гледам сега, знаете ли какво ми напомняте? Деца, които са огладнели, когато им помирише ядене, а учителят им продължава да разправя урока, си казват: „Дано спре вече, да идем да се нахраним!“ Или: „Не ни говори, Учителю, а сложи да ядем!“ Право е вашето схващане - трябва да ядете. Но, ако ме слушате, трапеза ще имате, ще ви дам да ядете; не ме ли слушате - няма трапеза. Колкото за трапеза, такава още няма да ви сложа, защото на гости се дава малка закуска, а на работници се слага трапеза. Като ви дойде гост, нали му давате само едно сладко и вода и - „хайде, със здраве“. Трапеза слагате и гощавате само онзи, който е работил на нивата ви. Когато ви дойде на гости някой възлюблен или заслужил приятел, вие го нагостявате добре, а това що показва? Че той е работил дълго време на нивата ви. Сега ще видя кому от вас ще сложа трапеза. Който не е работил за мене, ще му дам само едно сладко и вода, а който е работил, ще му сложа царска трапеза и сам ще му прислужвам. И тази вечер има хванат един, още един, който е разбрал закона на мъчението. За два четвъртъка - двама. Бих желал да преброите колко души сте тук, за да видим как работи този закон. Беседа - пояснения, дадени на 12 февруарий 1920 г., четвъртък, 7 часа. Стенографирана и дешифрирана от госпожиците, а проверена от Т. Г.

13. ПРИЗОВАХА ИСУСА „А призоваха Исуса и учениците Негови на сватба.“ Ев. Йоана, 2 гл., 2 ст. Няма съмнение, че на Земята най-приятните, най-тържествените неща са обредите на сватбата, както и самата сватба. Аз искам да поразясня малко вътрешния принцип, вътрешното значение на сватбата, защото във вашия ум тя има съвсем друго значение. Според вас сватбата означава събиране, оженване на двама души, мъж и жена, като предварително ги сгодяват, с участието на свещеник, който изпълнява няколко молитви, след това надошлите гости ядат и пият. Тези веселби се продължават 1 -2 дни, след което време гостите се разотиват, а остават младоженците сами. Това е външната страна на сватбата, което и вие най-добре разбирате. Обаче под думата „сватба“ в дълбок смисъл се разбира започване на нов живот. Тази дума произлиза от старосанскритски език, от корен, който означава „това, което става и се проявява като съзнателен живот“. Сватбата е процес, който изважда човека от едно състояние и го води в друго, т.е. излизане от един живот и влизане в друг, при което се напущат старите идеи и се заживява с нови. Забележете, че на тази сватба биде поканен Исус и Неговите ученици, тъй че на тази сватба присъствува един от Великите Учители. Тази сватба стана принцип, който за в бъдеще да разрешава какви и как трябва да стават сватбите. За в бъдеще на всяка сватба трябва да присъствува Исус със Своите ученици, но не Исус като човек, а Негово учение. Няма да се спирам да обяснявам в какво се състои Христовото учение, защото то може да се изрази накратко в двата велики закона: „Обичай Господа Бога Твоего с всичката си душа, сърце, ум и воля и ближния си както самаго себе си.“ Няма да обяснявам какво нещо е любовта. Ще резюмирам накратко това, което съм ви говорил в четвъртъчните беседи. Имайте предвид две неща. Когато слушаш някой да ви говори, трябва да обърнете ухото си в такава посока, че да схващате думите, а не само да ги чувате. Умът ви трябва да бъде поставен в такава посока, че не само да разбирате думите, а да долавяте смисъла им, защото всяка една дума съдържа в себе си известна сила. Затова и Христос казва, че всяка Божествена сила е начало на нов живот, т.е. новият живот започва с Божествените думи, а не само със слово. Преди да отида нататък, ще ви обясня по колко начина си служи съвременната медицина. Тя си служи главно с два метода: алопатически и хомеопатически. Първият метод препоръчва силни дози от лекарствата и да бъдат те по възможност по-горчиви; вторият метод поддържа щото лекарствата да са по възможност сладки, а ако това за даден случай е невъзможно, то препоръчват хапчето да се обвива поне външно с една тънка корица от нещо сладко. Съвременният свят е алопатичен, но хората днес са толкова хитри, че всички неща в живота ги покриват с една сладка корица. Божественият начин на лекуване е обратен: хапчетата отвън са горчиви, а отвътре - сладки. И тъй, лекуванията в живота стават по два начина: някой път даден човек го лекуват с горчиви думи, а някога със сладки думи. Аз взимам нещата от обществения живот и от природата. На някои хора обаче нито горчивите, нито сладките хапове помагат, а то е защото не са разбрани условията, при които биха помогнали. Не забравяйте, че в света нещата са строго математически определени. Както има определено време за сеене, тъй има определено време за лекуване. Това е Божествен принцип, Божествен закон, който е верен и по отношение на тези, които искат да изучават Христовото учение с цел да подобрят живота си, защото то е учение на живота. Ученикът ходи на училище, за да придобие знания, които ще трябва след излизане от училището да ги приложи. На същото основание и аз желая да приложите Христовото учение в живота си. Вие може да имате много желания, било те за придобиване на знания или на богатства - това ще бъде за в бъдеще, но важно е в дадения момент колко разумно може да използувате Христовото учение. В прочетения стих се казва, че на сватбата били призовани Исус и учениците Му. Това показва, че младоженците съзнали, какво[1] ако на сватбата не поканят Исуса, нещо важно ще липсва. Така постъпвайте и вие: при началото на всяка работа призовавайте Христа. Ще си кажете: „Друг някой не можем ли да призовем?“ Може, но той трябва да съдържа в себе си двата принципа: Любов към Бога и към ближния си. Любовта към Бога и към ближния е едно разширение, а не едно обикновено чувство. Да любиш Бога и ближния си, то значи да им дадеш една от своите стаи. Ще кажеш: „Ами аз къде ще живея?“ Ти ще живееш във волята си, Бог - в сърцето ти, а ближният - в ума ти. Ти не може да обичаш ближния си, докато не започнеш да мислиш за него, затова ще го държиш в ума си, а Бога ще държиш в сърцето си. Тези двама души ще ти бъдат гости, а ти ще работиш за тях, т.е. те ще те учат, а ти ще им бъдеш ученик. Бог, Който е в сърцето ти, е Исус, ближните ти са Неговите ученици, а ти ще бъдеш един от сватбарите. Като знаете това, ще може да мислите правилно с ума си. При изучаване творенията на някой велик поет или писател, при слушане на някакво музикално произведение, при разглеждане картината на някой бележит художник, вашият ум трябва да схваща тези неща, защото те са вашите ученици, вашите ближни и от тях ще се учите, а Божественият принцип ще бъде в сърцето ви. Сватбата е начало на един нов живот. Момъкът и момата излизат от дома на баща си и заживяват един нов, самостоятелен живот. Тази аналогия може да я приложите навсякъде в живота. Учениците и учителите дохождат на училището и започват един нов живот. Това се отнася до добрите учители. На сватбите има обикновено 3 вида гости: едни са прости зрители, вторите са неканени гости, а третите са близките на младоженците. Простите зрители в църквата ги наричат оглашени, поканените - верующи, а близките на младоженците - ученици. По същия начин на няколко категории и вие трябва да нареждате вашите мисли. Трябва да определяте мястото на всяка ваша мисъл. В света има 3 вида мисли: едни, които произтичат от Бога, Божествени мисли, и втори, които произтичат от нашите близки, и трети, които произтичат от самите нас. Едни мисли идат от света, други - от ангелите, а трети - от Божествения свят. Ето защо трябва да се научите да различавате кои мисли отгде идат, за да не грешите в своите действия. Никой от вас не е свободен от окръжаващата среда и затова вие ще възприемате нейните мисли. Когато правите сравнения между трите вида мисли, ще видите коя мисъл каква е, ще може да се борите с тях и по този начин ще се развивате правилно. Друго нещо важно е това, че сватбата е място за работа. Когато започнете една работа, трябва да сте на сватба. Вън от сватбата всяко започнато дело е труд или мъчение. Всички сватбари са весели. Когато искате да работите в този свят, трябва да си представлявате, че сте на една Божествена сватба, или в епохата на един нов живот. Само в това се състои спасяването на една душа. По същия закон се създава една култура, религия или какво и да е друго. Но главното нещо, от което трябва да се пазите, когато сте на сватба, то е да не дадете ход на вашата алчност. Един ангел бил изпратен от Бога на една сватба като представител, но той много харесал царската дъщеря, която била невестата на тази сватба, и пожелал да я вземе за себе си. Когато вие присъствувате на една сватба, не пожелавайте никога мястото на невестата, нито самата невеста, защото с това започват всички раздори и падания. Аз виждам между вас неуспехи, раздори, несъгласия, защото искате да заместите царската дъщеря, невестата. Казвате: „Ние искаме да сме на нейно място.“ Може, но в някоя далечна епоха, а засега сте сватбари. Да сте сватбари значи да работите. Христос присъствуваше на тази сватба, за да благослови младоженците. Когато се решите да влезете в един нов живот, т.е. да се жените, трябва да съедините вашия ум, който е момъкът, със сърцето, което е момата. Ако искате вашата сватба да стане по всички Божествени правила, по всички Божествени съчетания, непременно Божественият принцип трябва да бъде у вас. Как мислите, сватба ли ще бъде това, когато булката, като влезе в къщата, прогони свекърва, сестри, братя и други близки на момъка? Това ще бъде свада. Това, което ви говоря, не е за мене, а за вас. Ако изпълнявате волята Божия, вие ще се подигнете и ще давате простор на душата си. Грешите или правите добро, това е за вас. Всеки се подига чрез своите действия. Спазвате ли този Божествен принцип, умът и сърцето ви да са в съчетание, вие ще имате в себе си Христа и учениците Му. Тогава, като прилагате Христовото учение, ще разберете Божествения живот, който се изразява в природата, ще знаете как да възпитавате вашите домашни, защото синовете и дъщерите ви, които трябва да се родят, ще минат през тази сватба. С това аз обяснявам защо се раждат добри синове и дъщери. Ако сватбата не [е] сватба, а свада, ще се родят синове и дъщери. Когато ви дойде някоя мисъл или желание, тя ще зависи напълно от вашия ум и сърдце. Каквото съотношение имате, такава ще бъде и вашата мисъл. Ако умът е покварен, и мисълта ще бъде такава. Ако сърцето е покварено, и желанието ще бъде покварено. Не мислете, че мислите и желанията се неща фантастични. Те си имат свой образ и тяло и си живеят самостойно. От тези именно ваши мисли и желания ще бъдат изтъкани ваши, за в бъдеще, вашият мозък, дробове, стомах и т.н. Някои питат: „Защо да мислим добре?“ За да може за в бъдеще да си изтъчете нова дреха. Следователно ние приготвяме нова дреха, в която за в бъдеше да облечем духовното си тяло. И тъй, Христовото учение не е учение на формите, да се придържаме в някоя църква или да вложим парите си в някоя банка, но то е учение на личната инициатива. Никой не може да мисли, да действува и да чувствува за вас. Вие ще мислите, ще действувате, ще чувствувате за вас си. Ако мислите, действувате и чувствувате добре, ще имате Божието благословение. Когато съчетаете вашия живот с този Божествен принцип, вие ще можете да поправите много несгоди, които срещате. Трябва да намерим начин, по който да подигнем живота си и всеки търси такъв начин. Ако сте ябълчна семка, ще молите Бога да ви даде всички условия, за да прораснете най-напред и после - да се развивате. Ако сте в положение на една човешка душа, ще изисквате благоприятни условия за своето развитие. Това, което страда, което въздиша у нас, това е душата, която е затворена. Често ние искаме да премахнем страданията. Страданията не трябва да се премахнат, но да се превърнат в радост. Превръщания могат да стават навсякъде в природата. Например въгленът може при специални условия да се превърне в диамант, диамантът после може да се превърне в семка, в дърво отново, после - пак във въглен. Исус дойде на сватбата, за да покаже да младите как трябва да живеят. Всеки от вас се е женил, знае колко хубаво е времето до сватбата, какви мечти, какви фантазии на ума и мисълта има. Всеки, като се ожени, казва: „Всичката прелест е до годежа.“ Момъкът и момата са идеални, но щом се оженят, всичко минава и затова хората казват: „Не струва човек да се жени.“ Действително, не струва човек да се жени, защото това не е сватба, а свада. Според мене умът, който се жени за сърцето, трябва да е здрав, да не е заразен от никаква болест. Сърцето, което се жени за ума, трябва да здраво, чисто. Ако това бъде така, то нашите мисли и желания по същия закон трябва да бъдат здрави и чисти. Зная, че вие, които ме слушате, имате неспокойни сърца и умове. Защо? Защото този първоначален закон е нарушен. Когато християнството проповядва, че трябва да се върнем към Бога, то значи да се върнем в рая, към онзи първоначален живот, който създава условия за един спокоен и разумен живот. За тези условия не се искат векове. В един момент може да станеш добър и в момент да станеш лош. Това, което казват, че се родил някой добър или лош, това не е вярно. Може да сме родени в доброто или злото, но в момента, когато действуваме, ние сме добри или лоши. Може да си много лош, но престанеш ли да вършиш зло, ти си добър и обратно. Следователно Бог ни определя какви сме според момента, в който действуваме. Даденият момент определя какви сме били в миналото и какви ще бъдем за в бъдеще. Този момент, в който вършиш лошо, показва, че си бил такъв и в миналото, но той е отражение на миналото. Някой ще каже: „Аз засега съм лош, но за в бъдеще ще стана добър.“ Не, още сега измени твоите действия! Ти трябва да престанеш да си лош, а това значи да предизвикаш доброто от своето минало. Този е първият принцип, който Христос е препоръчал на младоженците. Той им е казал да се обичат. Обичта не [е] нищо друго освен възприемане на доброто, посаждане и оживотворяване на доброто в нашия живот. Аз ви говоря за сватбата, защото мнозина обещават това, което не може да стане. Обещания за в бъдеще, това са празни приказки. В Божествената икономия няма какво да се предвижда. Бог е предвидил всичко добро за тези, които вършат добро. Тези, които не действуват добре, ги чакат злини. И едните, и другите ще носят последствията на великия закон. Това е не защото Бог иска да ги наказва, но следствията са плод на самите наши действия и затова ние не може да ги избегнем. В самата наука, култура първо трябва да се създаде един морален живот, т.е. сърцето трябва да се приготви, за да може умът да възприема неговите желания и да ги произвежда като мисъл. Това е факт. Проверено е например в Америка, че ако жените на някои мъже са добри, те са се издигнали до положение на проповедници; мъже, на които жените са лоши, са паднали до много долно положение. Ако имате един даровит ум, но сърцето ако не му подхожда, то ще свали ума на нисък уровен. Ето защо Бог трябва да живее в сърцето ви, за да го измени. Не давайте никому другиму да обръща сърцето ви. Често говорим, че еди-кой си обърнал сърцето на жена си. В света само обръщания стават и от това днес страдат всички хора. Обръщането е движения на колело. На тази сватба се дадоха общи принципи, по които човек може да се издигне и облагороди. Често някои стоят и плачат за свои минали погрешки, за това, че са били много грешни, че се отнасяли зле с майка си, а днес им дават добри условия за живот, за работа, но той се отказва и казва: „Аз съм грешил и пак ще греша.“ Ти си човек и може да измениш действията на закона, защото тези действия са подобни на движенията на колелата, които се движат механически и то само в две посоки - от дясно към ляво и от ляво към дясно. И нашият живот, тъй, както е направен, може да се движи в същите две посоки. И в такъв случай, ако не се движиш в едната посока, ще се движиш в другата. Същото е и във водениците. Там има две колелета, от които едното се движи в една посока, а другото - в противоположна, но резултатът е един и същ. Сега твоето колело се движи от дясно към ляво или в обратната посока и ти питаш: „Може ли да бъда добър?“ Питай воденичаря, той ще ти каже. Тези колелета може да се нагласят и по двата начина и да мачкат хората. Когато отивате на една сватба, трябва да формирате вашия език. Дълбока наука е да разбирате характера, нравите и обичаите на езика и неговите действия. Няма човек с по-силна воля от този, който може да обуздава езика си. Някой път искате да кажете нещо на някого, за да му покажете, че и вие разбирате работата. Но какво излиза от това? Не само че не оправяте работата, но още повече я забърквате. Знайте, че всички лоши думи се казват извън сватбите, защото там, гдето няма сватба, има свада. Щом замислиш нещо лошо, ще знаеш, че не си на сватба, при тебе не е Христос. Мислиш ли добре, ти си на сватбата заедно с Христа и учениците Му. Всеки ден ти можеш да присъствуваш на сватба заедно с Христа и учениците Му. Аз взимам това като общ принцип, а не го разглеждам с онези догматични схващания, които има църквата. Аз говоря за енергията, която произтича в живота. Земята постоянно се приближава към Слънцето, но тъй бавно, че едва след милиони години ще дойде при Слънцето и ще го види какво е то. А днес всеки може да съдържа в себе си елементите на Слънцето - топлина и светлина. Може някой да те пита: „Ти виждал ли си Слънцето, знаеш ли го какво е?“ Не, но елементите му зная. Някой ще те пита: „Ти виждал ли си Христа и Неговите ученици?“ Не, но две неща аз зная, два Божествени принципа, а именно - Божествената любов и мъдрост, които се вливат както в моя ум, така и в умовете на всички, по същия начин, както се възприема слънчевата светлина и топлина. Всяко добро желание и всяка добра мисъл е Христос и Неговите ученици. Нямате ли добри мисли и желания, Христос не е с вас. Ако схващате принципално въпроса, Бог ще бъде за вас една разумна сила. Вие може да правите опити в това отношение. Един ден ще постигнете способността не само да възприемате светлината, но със слуха си да чувате някаква песен от нея, а после да различавате и отделни думи. Може да мислите, че това е една илюзия. Не, това е факт, защото има хора, които не само външно възприемат топлината и светлина, но чуват и техните песни, а разбират и техните думи. Да бъдат умът и сърцето ви чисти, то значи да сте ясновидци. Като се очистите така, вие ще можете да разберете от кого ви е изпратена дадена мисъл, от кого ви е изпратено дадено желание. А днес ние чувствуваме една мисъл, без да разбираме вътрешния й смисъл. Като ви кажа например, че трябва да се обичате, вие разбирате вече по особен начин любовта. Да любите вие разбирате, като имате една приятелка, тя да принадлежи само на вас и в деня, когато тя се сближи с други някои, вие разваляте приятелството. Представете си, че сте запознати с моя пръст и разговаряте с него, казвате му, че го обичате. Подир малко дойде другият ми пръст, но вие започвате да се сърдите и казвате: „Какво право имаш да се разговаряш с първия ми пръст, когото аз обичам?“ Но това зависи от мене, а не от пръста. Тези дни дохожда при мене една госпожа, която ме наведе на една хубава мисъл и която ми показа колко правилно схваща Христовото учение. Разказа ми, че мъжът й вече не я обичал и я напуснал. Тя страдала много от това нещо, постоянно плакала, но една вечер й се присънва един много жив сън. Сънува, че дохождат при нея някои хора и й казват: „Жено, няма защо да плачеш, трябва да знаеш, че сърцето на мъжа ти не е твое и като тъй, ти нямаш право да искаш да го обръщаш. Представи си какво би било положението на твоя мъж, ако утре дойде друг някой и иска да обърне сърцето му към себе си - какво ще излезе от това сърце?“ Така и ние искаме щото всички хора да имат като нашите сърца и се стараем да ги обърнем. Това е най-голямото зло. Нека всяко сърце си остане такова, каквото го е създал Господ. Всяко сърце поначало е добро, но става такова, каквото направление му дава умът. Като се поусмихна някому, кажа му някоя блага дума, веднага и вие сте доволни от мене, намирате, че съм добър. Но понамръщя ли се малко, казвате, че съм си изменил характера. Тези неща в света са привидни, те са едно фокусничество. Някой път бащата се показва по-сериозен, отколкото е в действителност. Не трябва да става по-сериозен, но да каже: „Синко, това, което вършиш, не е добро за тебе, то те води към погибел, защото не изпълняваш Божията воля.“ Не казвайте, че еди-кой си е лош, защото такива бяха родителите му, прадедите му и така нататък. Учителят може да те обича, но като правиш грешки, той ще ти забелязва. Ученикът в такива случаи апелира към любовта: „Господин учителю, ние нали се обичаме?“ Да, обичаме се, но си направил грешки на няколко места и трябва да ги поправиш. В правилното решение на тази задача почива животът на мнозина, неправилното й решение компрометирва и мене. Преди два дни говорих нещо върху късането на цветята и им казах, че всяко откъсване на 10 цветчета води след себе си смъртта на някой човек. Ако кажете някому 10 лоши думи, къщата на някого ще изгори. Ако посеете някъде 10 цветя, някой добър човек ще дойде на Земята. Правете наблюдение от този характер, за да видите, че това не е само приказки. Наблюдавайте плодните дървета в някой двор. Докато клоните на дърветата са зелени, хората на тази къща си живеят добре, но започнат ли да съхнат, то животът се разваля в тази къща, благодарение на лошите мисли, които взимат надмощие. След това някой от тази къща ще умре. Един господин ми разказваше следния случай. Той имал в София голяма градина, която се наглеждала от един градинар. Един ден трябвало да се подрежат дръвчетата, а едно от тях даже и да се отсече. Градинарят обаче много обичал това дръвче и настоявал да не се отсича, но, по желанието на господаря, било отсечено. Не се минали и 3 месеца и градинарят умрял. Отсече ли се дървото, което обичате, и вие ще отидете след него. И вие, които ме слушате сега, извадили сте ножове и фехтувате нагоре-надоле с тях, много учени сте, много неща знаете. Бих желал обаче тези хора да ни разказват не само как се преде тъче, снове, ами сами да седнат в стана и да покажат на практика. Виждал съм такива учени какво правят, като влязат в стана. Започват да сноват, да предат, но не върви и хайде - режат. Започват да тъчат и пак не върви. Дойде втори, трети - все режат и не върви напред. Дойде майсторът и работата тръгва. Христос дойде на сватбата, за да научи младоженците да тъчат, защото сватбата дава нови условия за живот. Когато искате да издигнете вашето настроение, представете си, че сте на сватба, защото на сватба има всякога ядене и пиене, а също и музика. Зъбите са инструментите, а езикът е пръчката, която удря на арфата и произвежда песента, която ви много разполага. Бих желал всички хора да свирят и пеят. Яденето се отнася и до духовния живот, защото като възприемеш една мисъл или желание, то се обръща на храна, която после влиза в твоята кръв, в живота ти, и ти се проявяваш. Това показва, че сме разбрали Божествения живот. За тази цел, стремете се вашият мозък да бъде винаги в нормално състояние. Ще питате: „Кое [е] нормалното състояние?“ Нормалното състояние се намира всякога между две крайности, т.е. то е по средата. Как ще намерите средата? Представете си, че ви дадат една празна линия, за да намерите средата й. Средата й ще намерите, като от двата й края опишете с помощта на един пергел дъги. От точката, дето се пресичат двете дъги, ще спуснете перпендикуляр към дадената линия и тази именно точка на правата линия ще представлява средата й. По същия начин вие може да постъпвате и с вашите мисли. Лошите мисли в света съществуват, за да калят вашата воля, тъй че ние може още в момента да неутрализираме тези мисли. След всяка радост, след всяка приятна мисъл иде неприятна. Наблюдавайте колко време е траяла у вас всяка добра или лоша мисъл. Това е нова психология. Трябва да проучаваш себе си, защото ако не знаеш как се проявяваш ти, то как ще знаеш външните неща? Всички неща в природата са отражение на Божествения живот, който е вътре у нас. Отражението показва един образ, който иде от вън. Този образ не си го създал ти, а е чужд. Дойде ли ти някоя радост, тя не твоя, ти не си я създал. Тя като мисъл пътува и се спира за малко време у теб. Добрите мисли пътуват и се спират на различни станции, гдето им е определено. Всяка станция си има свое име. Станциите сте вие. Мислите се спират за толкова време, колкото им е определено и доколкото стои тренът. Понякога се спират за минута, две или повече, според важността на станцията. Има екскурзианти, които искат да се спират някъде повече и затова прекарват там по месец, два или повече. Както има добри мисли пътници, така има и лоши мисли, които излизат от някои немирни деца и по същия начин се спират по известно време на определени станции. Тъй че, нито добрите, нито лошите мисли са наши. Ако искате някоя добра мисъл да се задържи повече у вас, трябва да й създадете за това условия. Това учеше Христос младоженците, казваше им, че в живота ще имат много приятности и неприятности, много добри и лоши мисли, но ще знаят, че те не са техни, а са посещения. Трябва да знаете, че нито доброто е много добро, нито лошото е много лошо. Доброто или лошото са такива само за момента, в който се вършат. Престанат ли да се вършат, те не са вече такива. За да бъда по-ясен, ще ви дам следния пример. Вие стоите на разстояние на 10 метра от нагорещена пещ. Какво ще усещате? Една голяма приятност. Какво ще изпитвате, ако седнете 5 сантиметра от тази тъй нагорещена пещ? Ще изгорите ръцете си и ще бягате далеч от пещта. Такова е отношението на нещата, което ги прави добри или лоши. Такова е отношението на една Божествена мисъл, която иде от различни посоки. Каква ще бъде мисълта, добра или лоша, то ще зависи от състоянието, в което се намирате. Затова нам са необходими знания, да не се поставяме на пътя, когато ще мине влакът. Царският път минава и затова няма да се изпречвате на пътя му. Христос е учил така: на железния път няма да стоите, на покрива няма да се качвате. Човек, който се качва на покривите, мисли да бяга. Така правят апашите, когато ги гонят. Железният път, това е старостта. Одумваш някого, неразположен си, не вярваш - ти си все на железния път. Излизането и влизането в света има съвсем друго значение от това, което вие разбирате. Например ние си правим къща, в която ще живеем. Защо си правим къща? Понеже условията на живота са такива, че ако нямаме подслон, ние ще пострадаме, затова си строим къща. По същия начин и ние трябва да имаме една обвивка, която да ни запазва от различните мисли, които ни нападат от вън. Ето защо ние трябва да живеем чисто и свято, за да образуваме около себе си такава аура, която да ни предпазва от всички напасти и злини. Затова е присъствувал Исус на сватбата с учениците Си. Бих желал всички да започнете добре и тези от вас, които не работят, ще останат назад. Извадете от всички държани досега за вас беседи общия принцип, който тя включва и него разучавайте. За 2-3 месеца ще ви дам следната работа и следните опити. I. На една тетрадка ще си държите бележки за всяка по-важна добра или лоша мисъл, която ще ви дойде. Ще следите по часовник, когато е дошла добрата или лошата мисъл или желание и щом изчезне, ще отбележите времето, по което ви е напуснала. II. Когато ви дохождат лоши мисли или желания, ще се опитате да ги превръщате в добри мисли или желания. Затова ще се върнете назад 2000 години от времето, в което сте сега, за да си представите сватбата, на която е присъствувал Христос с учениците Си. Ще се опитате да си представите къщата, в която е станала сватбата, сватбарите и младоженците. Постарайте се да определите на кое място е стоял Христос, на кое - учениците Му, но гледайте да не създавате илюзии, а да има нещо поне приблизително в представите ви. Тъй че мислено ще фотографирате цялата сватба, като си представите мястото на. младоженика, вашето място и т.н. Христос ще поставите в сърцето си, а учениците Му - в ума, младоженика - в ума, невестата - в сърцето. Невестата и младоженикът ще бъдат разделени, защото в духовния свят двама души в една стая не живеят. А тука в една стая живеят по няколко души, затова се и карат. Жителите на онзи свят свободно си четат мислите. Затова, когато някой от тях е неразположен, то другите, като прочетат мисълта му, отминават го, без да става нужда той да ги пъди. Ето защо от онзи свят няма условия за грях. А в този свят някой ви дойде на гости и стои, без да разбере, че ви е отегчил и става нужда вие да го излъгвате. Оставете тези стари методи, защото докато държите тях, не може да бъдете ученици. Ще си представиш, че си облечен със сватбарски дрехи, че си радостен и весел и ще слушаш какво е говорил Христос на присъствуващите. Ако може да произведете една такава картина, веднага ще се освежите и ще бъдете готови да се борите с мъчнотиите си на този свят. Много философии на този свят ще ви станат ясни и вибрациите на вашия ум ще се подигнат. Такова представяне на картината има и здравословно влияние. Трябва да знаете, че доброто се учи само на сватбата, а злото - на свадата. III. Задайте си въпрос: Защо у вас се пораждат добри и лоши мисли и желания. Защо към някои сте разположени повече, а към други - по-малко, някои обичате, а други - не, някои ви са приятни, а други - неприятни? Ще кажете: „Това е кармично.“ Да, но кармата още нищо не обяснява, защото тук се явяват ред причини. Като сте неразположени, размишлявайте върху причината [за] това неразположение. Припомнете си къде сте ходили, в коя къща, колко време сте прекарали и след излизането от коя къща иде неразположението ви. Обяснете си защо от някоя къща излизате неразположен. Обяснете си защо някога, като се върнете дома, тогава идва неразположението и дали то иде от север, юг, изток или запад. Като намерите причината на неразположението, не се нахвърляйте върху човека, който го е създал, но изменете посоката му. Някой ваш приятел ви иска пари назаем с условие да ви ги върне след 10 дни, но не ви ги връща. Не е сърдете за това. Ако някой човек е неразположен спрямо вас, то [е] защото има да взима нещо от вас. Ако няма да взима, той е сгрешил и затова казва: „Твоят баща има да ми дава, а ти, понеже имаш възможност да платиш, плати вместо него.“ Когато имате едно добро разположение, трябва да съхраните енергията му в себе си. Важна наука е да съхранявате енергията на добрите мисли и желания. IV. Всяка вечер, като си лягате, ще употребите 10-20 минути, за да си дадете отчет за постъпките ви през целия ден. Това ще извършвате безпристрастно. Ще видите кое [е] лошо, за да го избегнете на другия ден. На другия ден ще се помолите: „Помогни ми, Боже, да избегна лошите постъпки и да изпълня добрите, които съм пропуснал предния ден.“ Ще разглеждате живота си тъй, както един художник своята картина, без да се самоосъждате. Ако не успяваме в живота, то е защото се смятаме за глупави, грешни хора и т.н. Ти не си нито добър, нито лош, но трябва да присъствуваш на сватбата и да работиш. Ако вашите деца вкъщи дигат шум, то представи си дали и те са били някога на сватбата. По този начин вие до известна степен - 50% или 75%, ще може да промените неразположението на мъжа или на децата си. Тези упражнения ще уякчават добрата ви воля. Младоженеца ще поставите в ума, а невестата - в сърцето. Обикновено на сватбата почетните гости стоят на първо място. Христос е гост на сватбата. Булката посреща гостите и първа целува ръка, а после младоженикът. Какво означава целуването на ръка? Когато целуваме ръка, ние обещаваме, че ще изпълним Божията воля и закон. Ученикът, който иска да се учи, трябва да има желязна воля, нищо [да] не го отчайва. Аз постепенно ще ви обяснявам всички форми, по които мислите и желанията действуват, как се градят общества, домове, култура и причините, по които се раждат добри и лоши деца. Когато вие остареете, вашите деца ще изпълняват това. Младостта е образувана от думата „махатади“, което значи превръщане на Божествения принцип в една човешка форма, т.е. обновяване на остарелия живот. Когато остареем, ние не слушаме Бога, ставаме недоволни, сърдим се и казваме, че в света няма нищо. Аз зная, че трябва да се действува в момента, когато Господ действува, да се мисли, когато Господ мисли, и да се чувствува, когато Господ чувствува. Едни от упражненията ще правите сутрин, а другите - вечер, защото сутрин сте положителни, а вечер - отрицателни; затова, като залязва Слънцето, хората са тъжни. Ето защо, когато човек иска да се смири, да се моли вечерно време. Когато иска да се моли за милосърдие, да се моли сутрин. Енергията на Земята сутрин е положителна, след обяд - отрицателна; същото е и с човека. Затова псалмопевецът казва, че радостта иде сутрин. Радостта е положителна енергия, а скръбта - отрицателна. Доброто е положителна енергия, злото - отрицателна. Ако някоя ученичка е слаба, ще помоли другарките си да й помогнат. Когато кажете, че условията са лоши, аз разбирам, че нямате книга. Който иска да се учи, не може да каже, че няма условия, няма време. Поне 5 минути имате на разположение. Като правите опитите, не поставяйте мисълта, че не може да ги правите. Аз не искам изведнъж да направите хубава картина. Може да цапате, но вършете работа. Ако не работите, ще платите за това здание, което сме наели. Така че, работим или не, пак ще плащаме. Аз ще ви направя един ден сметка колко струва нашето пребиваване тук, на Земята. Срамота е, като се харчи толкова много за нас, да не работим нищо. Упражненията за сватбата ще правите 3 пъти през неделята и то сутрин: в неделя, вторник и петък. Упражнението за поведението ви през деня ще правите всяка вечер преди лягане. У нас предшествува умът, после - сърцето, а после - волята, но първоначално е действувала волята, после - желанието и най-после - умът. Бог чрез Своята воля ни подтиква, при което нашата мисъл започва да действува, после - сърцето ни и най-после - волята. Беседа, държана в четвъртък, на 19 юний 1919 г. --------------------------------------------------------------- [1] какво - остар. идиал. че.

12. ТОВА УЧЕНИЕ „Всеки, който престъпва и не пребъдва в Христовото учение, няма Бога; този, който пребъдва в учението Христово, той има и Отца, и Сина. Ако иде някой при вас и не носи това учение, недейте го приема в къщи и не го поздравлявайте.“ Второ послание на Йоана, 9 и 10 ст. Прочетените стихове представляват ядката на Посланието. Думата „престъпва“ има двояко значение. Детето пристъпва, например, и каква радост усеща майката, когато детето й започне да пристъпва. Тя отива да съобщи на съседите си, че детето й пристъпва. Разбирате ли защо майката се радва? Детето й, което е ходило на четири крака като животно, започва да се изправя, т.е. пристъпва, а това радва майката. Апостолът казва: „Всеки, които престъпва и не пребъдва в Христовото учение, няма Бог, а този, който не престъпва, той е в Отца и Сина.“ Вярвам, че мнозина са смели да престъпват, но има двояко престъпление. Когато човек се разгневи, в душата му влиза омразата и той престъпва. Престъпи ли по този начин човек, той вече не може да пребъдва в Христовото учение. Христовото учение е Божествено, то е учение на вечния живот, не на човешкия, временен. Животът може да се раздели на три категории: животински, човешки и Божествен. Животинският живот е живот на постоянни мъчения, човешкият - на постоянен труд, а Божественият живот е на постоянната любов или на Блаженствата, Човешкият и Божественият принципи се сменят в душата на всекиго. Например вие обичате някого, някоя ваша приятелка, давате й подаръци, каните я вкъщи, приемате я добре, но един ден казвате: „Аз я намразих вече.“ Как е възможно любовта да се превърне в омраза? Тази любов е човешка, любов на съображения. И днес всички домове, всички общества страдат все от такава любов. Ако сте богат или учен и влезете в някои общество, всички ви посрещат добре, защото има какво да вземат. Вземат ли ви каквото имате, показват ви вратата, през която сте влезли. Макар че толкова пъти сте влизали и излизали, все още не сте научили урока си. Когато се говори за това учение, вие си казвате: „То няма отношение до мене.“ И добрата, и лошата страна на едно учение имат отношение до вас, защото, ако ти страдаш, страдаш за себе си или ако се радваш - пак за себе си. Никой не може да влезе в твоята радост или в твоето страдание. Следователно, в това отношение, всеки си носи своя кръст. Мнозина искате някой да ви вземе страданието и затова го разказвате на един, на друг, на трети и т.н. и казвате, че хората не ви разбират. Да допуснем, че кракът ви е изкълчен и отидете при някоя ваша съседка да ви го намести, но тя, като не разбира това изкуство, върти го, върти го и с това ви причинява по-голяма болка. Отидете при втора ваша съседка, но и тя не може да ви го намести и болката ви се усилва. Кой е виноват за това: вие или тази жена, която не разбира от това изкуство? Вие сте виновати, защото давате крака си на човек, който не разбира от тази работа. Трябва да се предадете в ръцете на опитен човек. В Писанието се казва: „Изповядайте греховете си един на друг.“ Сега има друг надпис: „Крийте греховете си един от друг.“ Ако вие изповядате греховете си един на друг, тъй както давате крака си на вашите съседки, които не разбират, те ще въртят и нищо няма да излезе. Затова изповядайте болките си на този, който разбира. Христовото учение възстановява Божествената хармония или изгубените добродетели у човешката душа. Най-първо то трябва да ви направи чисти по сърце. Ще кажете: „Може ли човек в този свят да живее и сърцето му да е чисто?“ Може. Когато човек стои във водата всякога може да бъде чист. Второто нещо, което може да направи Христовото учение, то е душата ви да бъде девствена. В какво се заключава тази девственост? Земеделецът нарича девствена почва тази, която е богата със сокове, а бедната от сокове почва не е девствена. Следователно, ако вашата душа може да роди нещо добро, възвишено, тя е девствена. Ако не може да ражда такива неща, тя не е девствена. Йоан казва: „Да пребъдваме в това учение.“ Пребъдването е както когато човек пребъдва в чист въздух, живее в него и го диша. Когато влезем в Христовото учение, когато то се всели в душите ни, то непременно ще произведе у нас едно олекване, ще почувствуваме една чистота. Тъй че очистването ще дойде от самото учение. Съвременните напреднали физици си имат големи дискове, с които се чистят. Когато някой от тях прави опити и не може лесно да се очисти, той влиза вътре в този диск, пуща електричеството и в пет минути е очистен. В Христовото учение е този Божествен ток и като го пуснете в душата си, той ще произведе тази чистота. Казва се: „Всеки, който пребъдва...“ Ако мнозина от вас не могат да успяват и да прогресират, подразбира се, че те престъпват в нещо, но не като малките деца. Когато ние престъпваме някоя Божествена заповед, веднага изгубваме равновесието си и спокойствието си. За да може да живее човек в този свят спокойно, трябва да има това учение, защото то е храна за душата. Както всеки ден трябва да взимаме храна и да я превръщаме в сила, така и Христовото учение трябва да се превръща в постоянна сила. Забелязвам, че много от вас, вместо да стават тихи, кротки, стават нервни, докачливи, но това е болезнено състояние. Друга грешка има у вас - мислите, че много знаете и затова всяка една на общо основание осъжда другите. Много от вас чакате да ви дойде отнякъде сила, някакво откровение, за да покажете на света, че Господ е с вас. Че, Господ от хиляди години е вътре във вашите души, затова няма какво да показвате, че Господ е с вас. За света е потребно слънце, каквото е нашето, за да им дава храна. Вие мислите, че като запалите една свещ, ще просветите света. Не, други ще запалят по-голяма свещ и вашата ще остане на заден план. Трябва да прилагате Христовото учение за благото на вашите души. Като ви казвам някоя истина, гледам ви, обръщате погледа си към други и мислите, че за него се отнасят тези думи. Аз никого не изключвам, а говоря за всички. Злото си е пак зло, та ако ще някой да се облече и в златни дрехи, ако тялото му е прокажено, той не може да бъде обичан. Душата е, която дава тон на тялото. Когато душата ви е чиста, когато в нея е Христовото учение, тялото ви ще бъде здраво и всички неща лесно ще понасяте и най-големите страдания ще понасяте с най-голяма радост. Не забравяйте, че земният живот не е живот на удоволствия. Наблюдавайте как малките деца ловят риби на реката. Те вземат една малка въдица и поставят на края едно малко червейче и я хвърлят във водата, а рибата погълне червейчето и се закача на въдицата. Често и вие поглъщате въдицата и дяволът ви изважда навън. Като глътнете въдицата, вие мислите, че вървите по пътя. Първото нещо, което ви предстои, е да прережете въжето, а после да викате лекар, който да извади въдицата от гърлото ви. Аз виждам у вас много такива въдици, които са останали от миналото ви. Колко куршуми има останали у войниците. Лекарите казват, че те полека-лека ще излязат, но развали ли се времето и болките се явяват. Христовото учение е учение на Божествената и вечна любов. Следователно, ако човек може да ви обича 10 пъти на ден и да ви намрази 10 пъти на ден, не вярвайте на това учение и не приемайте такъв човек в къщи. Любовта е, която носи вечния живот. Имате ли този живот в себе си, ще разберете Божествените тайни. Искам да положите тези два принципа в живота си, защото те работят еднакво: „който престъпва“ и „който не държи“. Жена, която не знае да тъче, не я туряйте във вашия стан - ще развали платното. Слугиня, която не знае да готви, не й давайте да готви. Човек, който не се учил, не го приемайте учител на децата си. Не приемайте прокажените хора, защото тази проказа ще се яви във вашите души. В небето нищо нечисто не трябва да влиза, а небето е вашата душа. Сега у вас владее този принцип: да сте като ленивите ученици и да искате учителят ви да бъде снизходителен. Това не може да бъде. Например архитект свършил науките си, но учителят му бил винаги снизходителен към него и какво излиза от това? Дойде този архитект и му възложите да ви направи един план. Този план ще бъде като на онзи архитект, който преди 10 години гради едно здание във Варна, в което наскоро се събори една стена. Какво щеше да стане с чиновниците, ако бяха влезли вътре? Следователно всеки човек, който е свършил със снизхождение, ще съгради едно лъжливо учение и мислите и желанията ви ще бъдат затрупани. Не искам да кажа, че вие не сте на пътя, че сега търсите истината, защото ученикът, когато решава една задача, знае дали е права или не. Много пъти задачите имат отговор, който по някого бива проверен. Този ученик, който не разбира работата си, иска отговорът му да бъде точно според книгата, но способният ученик казва: „Отговорът на тази задача в книгата не е верен.“ Следователно вие трябва да поправите отговорите по книгите и да смятате по всичките правила на математиката. Този процес, през който ще минете, ще бъде за вас полезен. Христовото учение е живо и апостол Павел казва: „Христос е дошъл в плът.“ Как си представлявате Христа? Апостол Павел казва: „Не познаваме Христа тъй, както е бил.“ Тогава как Го познаваме? Значи има начини, чрез които Христос може да се познае, да се почувствува. Когато казваме, че Христос можем да Го познаем, аз разбирам, че светлината можем да я познаем само с окото си, но не и с пипането, нито с мириса, нито с ухото си. Как познаваме мъдростта? Чрез ухото си. Тъй че слушането е мисъл. Как ще познаем любовта? Чрез езика. Вкуси я и ще познаеш любовта. Езикът съдържа в себе си два елемента, той внася най-голямото благо в света, от него излиза разумната реч. Сладките и хубавите думи са плодове на любовта. Следователно, ако сте разбрали любовта, вашите души ще бъдат плодове. В любовта всяка изказана дума е мощна. Някой път думите ви са слаби. Защо? Защото нямате любов вътре в себе си. Някой път казвате: „Да се любим!“ Същото е и когато казваме, че трябва да ядем и говорим за кокошки, за агнета, а няма нищо сложено. Това са празни думи. Да предположим, че на маса съм ви сложил нарисувани или от гипс направени кокошки, пуйки, залени с хубав сос - ще ви ползуват ли те? Това учение ли е? Не е учение. И вие, които ме слушате, сте вървели и вървите по този път. Казвате: „Да се обичаме!“ Досега не съм забелязал между вас любов. От толкова години работя с вас и от вашата любов не съм могъл да направя едно въже, да извадя някого. А Господ казва: „Привлякох ви с нишките на любовта Си.“ Това, което наричаме „теготене“, то е много тънка нишка. Цялата Земя се държи на такава една нишка, всяка душа се държи на такава една нишка. Ако тази нишка се къса, вие ще паднете далеч от Бога. Държите ли се за Бога, вие ще сте свързани за тази нишка и ще сте в един център, около който ще може да се движите. Това подразбира учението на Божествената любов. Може да проверя колко от вас имат тази любов. Някои казват: „Аз съм крайно обиден!“ - Защо? - „Защото не ме приеха добре.“ Питам ви: Вие приехте ли вътре в себе си Бога, Христа, както трябва? Това не е упрек, а въпрос за човешкото развитие, защото храната, която приемаме, влиза в нас, за да създаде нашето ново тяло, и тя трябва да е непрестанна и непреривна. Божествената любов е също непреривна и пресъхне ли тя, и реката пресъхва. Божествената любов никога не пресъхва, а човешката пресъхва на всеки 6 месеца. Пресъхне ли тази любов, пресъхва и коритото, но понякога има големи наводнения и водата се разбърква. Когато вашата душа се размъти, вашият дух ръководител ви показва, че се намирате в човешката любов, а не в Божествената. Ако не обичаш никого, това показва, че дяволът живее у вас. И дяволът си има любов. Когато у вас любовта се смени с омраза, това [е] имитация на любовта и такава любов се нарича любов на смъртта, за която днес всички умират. Ще ви приведа един пример от такава любов. Във Варна един млад господин, богат бакалин, намислил да се жени. Намира една мома, която харесва, и се оженва за нея. Наскоро след оженването си заболява много сериозно. От що? От жена си. Заминава за Европа да се лекува и едва след 4-5 години успява да си спаси кожата. Затова всяко учение, с което се свържете, ако произведе у вас такова състояние, трябва да го отхвърлите. Поставете Христа или видимия Бог вътре в себе си и си кажете: „В Божията любов няма промяна.“ Мислите ли така, няма да кажете, че сте грешни, защото няма същество, което, като влезе в Божествената любов, да получи отказ. Вие може да влезете в Божествената любов, да се радвате, без да я познавате. Като влезете в Божествената любов, вие ще плавате и всеки, който не знае да плава, ще се удави. Някои казват: „Аз като вляза в Божествената] любов, ще изпия само половин килограм вода, за да не се удавя.“ Да, но там има милиони, милиони килограми вода. Затова всеки ще се държи за Божествената любов, за да може да плува в нея. Що е плуване? Като ходите по земята, вие казвате: „Ние искаме да сме в съприкосновение с Бога.“ Но какво излиза? Влачите се. Когато сте във водата, ще се покриете в нея. Такъв е законът на плаването. Същият закон е и в Божествената любов - в нея ще останете на повърхнината. Когато някой е ударен от гръмотевица, поставят го с лице на земята, за да изсмуче земята електричеството, което е влязло в него. Така и вие, като се поразите от злоба, скоро падайте на лицето си. Това значи да потънеш в тази Божествена любов, за да може тя да се просмукне, докосне до материята и да проникне вътре у вас. Йоан казва: „Отец и Син.“ Отец е, от Когото сме излезли, а Синът е видимата любов. Тази любов, за която ви говоря, не е нещо временно, не едно приятно настроение, а една постоянна топлина. Това може да го проверите. Ако след половин час у вас настане промяна, това е човешка любов. Някой път лицето ви е светло и казвате: „Близо до Христа съм.“ На другия ден обаче - друго настроение. Това са фази на човешката любов, която от една страна е топла, а от друга студена. Щом влезете в животинската любов, там ще усетите жажда за отмъщение. Следователно любовта на дявола се заключава в това, че той се радва на отмъщенията. Божествената любов хармонира двете състояния - на животинската и човешката любов, изважда соковете им и ги привежда в съгласие. Това учение е необходимо за вашия личен живот. Вие вярвате в Христа, ходите на църква, палите свещи, срещате се с този-онзи и все Христа търсите. Казвате си: „Като умрем, ние ще видим Христа.“ Че, вие може и сега да умрете и пак да продължавате да живеете. Смърт е да умрем за злобата, а не да се освободим от физическото си тяло. Някои казват: „Смъртта е затвор.“ Не, затвор са нашите недостатъци. Ако сте много борчлия, продават къщата ви и пак ви държат отговорни, задържат част от заплатата ви. Тъй че, и да излезете от тялото си, кредиторите ще ви хванат във втората и третата, докато се изплатите. Какво трябва да правите? Единственото спасение е Христовото учение, да влезете в Божествената любов и всички, които любят Бога, ще ви помогнат. Във всяко училище се задават задачи, а такива задачи и Господ задава във всеки дом. Задачи могат да бъдат вашите мъже и жени, вашите деца, вашите приятели и т.н. Често и аз решавам задачи, а такива сте вие за мене. Много пъти се замислям защо се карате помежду си. С това каране вие разваляте това, което аз градя, късате цветята, които садя. Как ще ви посрещнат напредналите души, като отидете при тях на Небето? Представете си, че се намирате при ученици, които знаят да свирят, а вие нищо не знаете. Как ще ви посрещнат такива ученици? Ще ви посрещнат като слушатели; а ако знаете да свирите, ще ви приемат между тях. Същият принцип е и в християнския живот. Някои искат аз да ги направя съвършени, аз да им дам наготово знания, да ги направя разумни. Не, такова учение няма. Учението, което проповядвам, е учение на любов, на постоянство, на самоотричане и т.н. Ще учите сами всички предмети, ще учите българска литература и др. Казвате: „Българските писатели са глупави.“ Ако ви обясня какво е писал Пенчо Славейков, например, ще видите, че той стои много по-високо от вас, но ако би дошъл тук, щяхте да го оставите вънка. Вие не четете и мислите, че като вземете една моя беседа и я прочете, запомните някоя мисъл от нея и често я повтаряте. Не, това не е ваше, това е възпроизвеждане на грамофон. Вие трябва да пеете и да свирите, т.е. това, което ви давам, трябва да влезе в мозъците ви, да се превърне на мисъл и чувства, за да влезе в Божествения свят и да даде плод. Това е учението, което Христос е проповядвал. Той и сега помага в това училище. Някой път се борите, имате страдания, но изведнъж ви дойде светла мисъл и вие си разрешавате въпроса. Това показва, че ви се помага. Преди няколко дни дойде при мене един господин, който ми каза: „Един господин ме обиди, но понеже тръгнах в пътя, не исках да му отвърна по същия начин и започнах да търся да му кажа две такива думи, които отвън да са гладки, а да са тъй съдържателни, че никога да не ме забравя и реших нищо да не му казвам, да не му давам горчиви хапове.“ Всички вие давате такива хапове в софийското общество, но бих желал този господин да ви служи за пример. Христовото учение по този начин трябва да се прилага. Обичта се състои в това да понасяме обидите. Две обиди не правят една добродетел. Когато Господ ни прощава, Той иска сами да признаем, че сме Го обидили. Но когато дойдем до положение да съзнаем това и започнем да плачем и скърбим, Бог ни изпраща ангели да ни помогнат. Понеже иде Възкресение Христово, то откажете се от тези две думи, които отвън са гладки, а отвътре не носят мир, а вложете в себе думите: „Отец и Син“. Искаш да направиш нещо лошо, то кажи си: „Какво ще каже Татко, Който е горе, като ме види в този вид?“ Или: „Какво ще каже по-големият ми брат - Синът?“ Веднага лошото желание ще се парализира и ще дойде обратното действие. Този е начинът, по който можем да се обновим. Сега в света идат големи изпитания, които го пречистват. Ще кажете: „Какво мисли Господ за нас? Какво мисли Христос?“ След като знаем какво мисли Господ, ще научим какво мисли Христос за нас. Защото ако не разбираме какво мисли Господ за нас, няма да разберем какво мислят и другите хора. Любовта само тогава ще влезе между нас, когато сме гладували 3-4 дни. Върнете се уморен, убит и аз започвам да ви проповядвам, че Господ е любов. Какво ще разберете от тази любов, щом сте гладни? Като ви измия, нахраня, вие ще почувствувате любовта. Това е Христовото учение. Обиди ви някой - представя ви се случай да отидете при Господа и да кажете: „Моля Ти се, Боже, превърни това докачение, тази обида, в любов.“ Някой път почувствувате мир в душата си при нанесена обида и казвате: „Мене ме обидиха, но аз простих.“ Неочаквано обаче, след една или две години, тази обида отново я почувствувате. Ако 3 години след обидата не се разтревожите, значи треската е минала. Щом дойде Божественото учение, бъдете уверени, че обида в света няма да има. Ето защо старите християни са били радостни, когато са ги гонили, преследвали. Този човек, който ходи в Божествената любов, счита хулите като венец. Пазете се да не огорчавате вашия Баща, а не мислете, какво аз мисля за вас, но какво Бог мисли за вас. Ще ви кажа какво Господ мисли за вас. Той казва, че вашите прозорци са затворени, светлината не е достатъчна и макар че толкова храна ви праща, вие сте гладни и болни. Сега гледайте да се научите да пристъпвате като малките деца, а да не престъпвате Христовото учение. Имате ли някой труден въпрос, повикайте вашия Баща и кажете: „Татко, понеже Ти изпрати Христа на Земята, то нека бъдат Твоите думи тъй, както си ги казал!“ Девизът, който трябва да турите, да бъде: „Ние ще изпълним Твоята воля тъй, както искаш.“ Ще кажете: „Не се обещаваме, защото мъчно е да се изпълни волята Божия.“ Веднъж имате такова съмнение, то е от лукаваго. Трябва да се изпълнява волята Божия, заради Господа, а не заради света. Какво иска Господ? Да изпълниш това, което си обещал. Това иска и Христос. Христос, Който е светът, Той е и в плът, която не умира. Това, което умира, то е човешко. Вие може да разберете вашите приятели по два начина: приятел, който само ви хвали или показва само погрешките ви, той не ви е истински приятел. Онзи, който ви показва погрешките ви и ви хвали, той е истинският ви приятел. Последният, като види, че имате едно леке, взема четката и ви изчиства, а вие му благодарите. С тази четка той ви показва погрешките. Вие с четката изчиствате само праха. Ако четката употребявате на лицето си, не е на мястото си тя. Вие имате такива четки за пудрене на лицето. Не съм против пудрите, както не съм и против да измазвате и къщите си, но казвам: никога да не прекарвате четката по лицето си грубо, макар пудрата да е екстра. По-хубава пудра от Христовото учение няма, по-добра четка от това учение не съм срещал. Затова ви го препоръчвам. Следователно, като турите Христовата пудра и Христовата четка, ще имате съвсем друг изглед. Тъй като живеете, Христовото учение ще ви доведе в съгласие с природата, ще може да почерпите нейната енергия. Всяка сутрин, като произнасяте „Отец и Син“, ще придобиете голяма енергия. Излезете ли със съмнение, вие едва ще успеете да посрещнете разноските си. Тъй че, ако разбираме тези две думи, ще влезем в цялата природа и ще сме в хармония с нея. Явява се въпрос: кое започва по-рано-учението или раждането? Раждането. Следователно, ако някой не се роди от Дух Божий, на какво ще се учи? Някой казва: „Аз не мога да разбера това нещо, нямам подтик.“ Как ще го разбереш, ти трябва да се родиш, Божественото трябва да дойде вътре в тебе и тогава ще започнеш да разбираш елементарните неща. Най-елементарното е да може да измените своето състояние. Ако в 5, 10 или 15 минути може Да измените своето състояние, след като ви е някой наскърбил, вие имате тази наука в себе си. Например, някое куче ви ухапало. Изкуството е да турите на раната такъв лек, щото да не остане никакъв белег. Христовото учение носи лек за всички недъзи. Сега за часовете. Някой казва: „Дали точно в 5 часа да стана?“ Когато усетите едно голямо желание да се молите, то е 5 часът, т.е. вашия ум. Когато усетите голяма скръб, то е 4 часът. Когато сте забъркали всичките си работи, то е 6 часът. Когато ви сполетят големи нещастия, то е 7 часът. „Кога да го направя?“ - пита някой. Когато усетиш побуждение. Някой казва: „Това побуждение ще дойде друг път.“ Не, пропуснеш ли го, няма да дойде. Някой път Духът ти казва: „Стани да се помолиш!“ Казваш: „Няма 5 часът.“ Не, стани защото Духът ти казва, че е 5 часът. Следователно, като извадите от вашето време 2 часа, остават 5 часа. Ще кажете: „То е много рано.“ Защо? Защото сте легнали късно. Лягайте си рано, с птичките. Казвате: „Не мога да излизам рано сутрин, защото не съм си уредил работата.“ И без да си уредил работата си, излез. Ако стане някакво земетресение, а ти си правиш тоалета, ще чакаш ли да си го направиш и тогава да избягаш? Когато Господ ви призове, не трябва да довършвате тоалета си; той и на друго място ще се довърши. Днес всички наши тоалети ще се развалят и то главно отвън, а отвътре ще дойде онзи, истинският тоалет, който ще прилегне добре за душата ви. Господ казва: „Ще ви дам нови дрехи.“ Тези нови дрехи ще бъдат хигиенични, топли, приятни и ще бъдете доволни и способни за всяка работа. Тази дреха в окултизма се нарича магнетична дреха. Днес всички болести не са нищо друго освен продиране на тази Божествена дреха. Ухото те боли - там се скъсала дрехата. Кракът те боли - там се скъсала дрехата и т.н. Тази дреха няма да се кърпи, а ще се обърнете към Господа да изпрати майстори, които да я обновят, защото те знаят това изкуство. Сега забелязвам у вас едно смущение. Не трябва да се смущавате, а да разглеждате обективно нещата. Решили сте една задача криво, ще започнете отново да я решавате. Ще кажете: „Аз грешки не правя.“ Правят се, правят се грешки, и учените хора ги правят. Като се върнеш да поправиш задачата, ще намериш какво си пропуснал. Целият ваш живот не е лош, но погрешки имате. Малките грешки са по-опасни от големите, защото не се виждат. Необходимо е у вас да се създаде хармония между темпераментите и съм решил да ви разделя на класове според темпераментите. Двама нервни хора, като ги събереш на едно място, не могат да се спогаждат, затова единият трябва да бъде по-студен, а другият по-горещ, за да има преливане. Двама с шилести глави не могат да живеят, ще има между тях ритане, тъй както у конете. Всички, които се хапят, които се одумват, са с шилести глави. Затова, като се срещнете, питайте се: „Твоята глава шилеста ли е?“ - „Да.“ Тогава друг потърсете. Човек, който не е милостив, главата му е като покрив. В бъдеще възпитанието в училищата трябва да бъде с оглед на френологията. Сега, като ви говоря, вие се ритате, защото не сте добре наредени, теченията ви не са еднакви. Трябва да сте на разстояние един метър един от друг, а сега по необходимост стоите като в затвор и си казвате: „Ела, зло, че без тебе - по-зло.“ Някой като се ръкува с вас и ви стисне ръката, вие се сърдите, но ако го обичате, не му се сърдите. Това показва, че вашите мисли са различни. Не съм против ръкуването, но и многото ръкуване е вредно. Но ако кажете да не се ръкувате, това е още по-лошо. Бедният човек трябва да има при кого да работи, за да разбогатее. Някой казва, че е глупав, но той не говори истината, защото ако това някой друг му го каже, той ще се разсърди. Нямате право да казвате, че Господ ви е направил глупави. Господ всички ни е направил умни, но после, като сме се учили при дявола, ставали сме глупави. Бих желал да подражавате на доброто. Някои от вас имат много добри черти, но не тези, които са изкуствени, но тези, които са ви дадени от Бога. Някои идат с големи кокове, с по-бели лица, но всичко това е изкуствено, а то се взима. Изкуственото е потребно, но не е съществено. Следователно добродетелите не могат да бъдат изкуствени, затова виждайте във всяка сестра само хубавото. Христовият закон е следният: Никога не мислете, че вашата сестра е лицемерна или лоша. Обърнете се към минералното царство, вземете един кристал и го разгледайте; идете после в растителното царство и разгледайте едно житно зърно; минете след това към животинското царство и като дойдете до човека, ще видите, че той има такива добродетели, каквито няма ни у минералите, ни у животните, ни у растенията. Това показва, че у човека Господ живее. Тази е причината, по която мнозина от вас се спъват. Мислите ли, че една или друга от вас е още зелена, вие не ще можете да се развивате. Ако внесете една погрешка в себе си, вие си препятствувате тъй, както една малка прашинка, влязла в окото ви. Сега, ако изкарам някой от вас да поговори 5-6 минути, вие не ще можете да я търпите. Ще кажете: „Само тя ли има опитности? И ние имаме такива.“ Имайте пред вид, че няма двама души, които да имат еднакви опитности. Някои преувеличават нещо в своите опитности. Например някоя видяла един старец с бели дрехи, с бял калпак, и казва: „Аз видях Господа!“ - Този старец каза ли ти, че е Господ? - „Не ми каза, но предполагам, че е Той.“ Ти видиш някой момък и го харесваш и казваш: „Той е за мене!“ Момъкът обаче мине и замине и не дохожда. Това значи да разбираме истината, която ни се проповядва, да се научим да говорим истината, без да прекаляваме. Някой, за да покаже, че е много скромен, си приписва грехове, които, няма, а друг отрича грехове, които има. И двата метода са погрешни. В Христовото учение всичко трябва да бъде точно предадено. Колкото по-близо си до същността, до предмета, толкова по-близо си до това учение. Говоря ви за начините, по които да изправите вашите сърца, умове и души. Говоря ви, че като служащи не изпълнявате навреме службите си. Закъснявате малко, а после давате лъжливи извинения. Говорете истината тъй, както си е, само така Господ ще ви научи на всичко и другите хора ще ви съдействуват в мислите и желанията ви. Всяка книга, която прочетете, ще има смисъл за вас. Някой казва: „Да четем само Библията.“ Добре, да кажем, че ти си проучил Библията и ти се иска друга книга - прочети я и не мисли, че тя е от дявола. Всяка книга, от която може да почерпите поука, прочитайте я. Това значи да пребъдваме в Божествената любов, която е вечна и която носи всички блага. Тя носи сокове и за носа, и за устата, и за очите, и за сърцето. Ако имате тези сокове, ще бъдете безсмъртни. Безсмъртието е потребно, за да намерим вечно щастие. Може и на Земята да бъдем щастливи. Вие мислите, че сте нещастни. Защо? Защото Господ не ви обича. Кажете ли така, това са кармичните ви грехове, затова излезте от вашите зимници и турете в сърцето си думите: „Отец и Син“. За идейния човек трябва борба, но християните сме малодушни хора. Сега, ако ви погонят малко, ще кажете: „Дали' това учение е право или не?“ Че кое учение е вярно? Ще кажете: „Дали тази храна е реална или не?“ И да ядете от тази храна, и да не ядете, пак ще умрете. С тази само разлика, че който е ял повече, ще има повече опитност и знания. Важно е да не мислите зло един другиму. Това искам от вас. Вашите лоши мисли много ме засягат, не ме карайте да повръщам, защото ще опръскам всички ви. Като говоря за Христовото учение и като казвам, че то ще ви спаси, аз имам пред вид всички ваши мъчнотии и не искам да станете светии. На една давам най-простата задача: да събере 1 и 2. На друга - 3 и 4. Като съберете 1 и 2, ще получите 3. Числото 3 показва, че вие като единица ще умрете, а ще останат на ваш гръб да живеят децата ви. Майката умира, а децата се подмладяват, т.е. соковете на числото 3 ще влязат във вашите деца. Казвате: „Тогава ще умрем.“ Да, втори път като се върнете, децата ще умрат, а вие ще живеете. Смъртта подразбира самопожертвуване. Всички трябва да гледате един на друг тъй, както майките на децата си. Христовото учение е да се не цапате. Друго нещо ще ви препоръчам. Когато някоя ваша сестра се намира в скръб, в тревога, нека 5-6 до 12 сестри отидат вкъщи и се помолят за оправяне на работата. Ако някой е болен, ще се съберете у него на молитва, макар и да сте скарани някои от вас. Ще кажете: „Господи, ние сме решили да работим тъй, както Ти искаш, затова сме се събрали да ни научиш как да живеем.“ Така искам да посрещнете Великдена. Имайте широки сърца, не бъдете тесногръди, границите на Божествената любов са безпределни. Когато кажете за някого, че той е лош, той е вратата, през която ще мине злото, през него ще минат всички нечистотии. Когато видите, че вашият мъж е неразположен, да знаете, че той изхвърля сметта навън. На другия ден, когато вие изхвърляте сметта навън, мъжът ви трябва да благодари на Бога. Днес вие сте доволни, когато не изхвърляте сметта и вашите ръце са чисти, но дъното, къщите ви са нечисти. Аз ви говоря днес, за да умре всяка злоба, всяко зло, всяко съмнение. Приложете тези практически правила и не разправяйте за резултатите, а само уякчавайте, докато видите плодовете. А сегашните християни само реклами дават. Сега ще размишлявате върху 9-и и 10-и стих от тази глава и върху думите: „Отец и Син“. Беседа, държана на 17 април 1919 г. (Велики четвъртък)

11. ВСТЪПЛЕНИЕ В ЛЮБОВТА Послание към Ефесяните, 4 гл. Като встъпление на тази беседа ще ви приведа следния пример: представете си, че по улицата вървят цял керван от каруци и всеки от вас кара по една каруца. Каруците на някои от вас вървят гладко, тихо, а останалите скърцат много, дигат голям шум. Какво трябва да направите, за да не скърцат толкова много? Ще вземете гърненцето с катраника, ще потопите в него перото и ще намажете осите на колелетата, за да няма скърцане. Скърцането, това са страданията в живота ви. По същия начин и сърцето ви, когато скърца, трябва да се намаже от катраник.[1] Това послание ще го проучите в свръзка с притчите. Всеки от вас да се спре върху най-важните пасажи на това послание, тези, които съставляват ядката. Това встъпление е необходимо, затова го дръжте постоянно в ума си. Знайте, че всяко страдание е встъпление, въведение към любовта. Някой пита: „Защо страдам, защо тегля?“ Отговарям: Понеже се пише твоята книга, прави се встъпление към любовта. Като правя това встъпление, обръщам внимание на това, да не мислите, че много знаете. Който мисли, че много знае, скоро остарява. За да не остарява човек, най-доброто нещо е да мисли, че има много да учи. Същото се забелязва и у децата. Те имат ламтеж всичко да учат. Никога не казвайте, че „това е за младите, не за нас, старите“, защото у вас ще остане тази мисъл, че сте стари и действително ще станете такива. Няма да забележиш как ще се прегърбиш, ще станеш въпросителна и всички хора ще кажат, че си стар. Имайте пред вид, че младостта е въведение към царството Божие. За да влезете в царството Божие, необходимо ви е в живота едно нововъведение, да станете млади. Ще пристъпя към разяснението на 4-та глава. „И тъй, аз, узник в Господа, моля ви да ходите достойно на званието, в което бидохте призвани, с всяко смиреномъдрие и кротост, с дълготърпение да си претърпявате един друг с любов, като се стараете да увардите единството на Духа в свръзката на мира.“ [ст. 1-3] „Узник“ значи човек, който е призван в Божието училище. Павел казва: „Аз, който бях призван в Божието училище, моля ви да се учите тъй, както аз учих, а именно с всяко смиреномъдрие, кротост и дълготърпение, като претърпявах един друг с любов.“ Като стоите в клас, може някой да ви стисне, да ви мушне, но кажете: „Няма нищо, стаята е малка, любовта ще претърпи.“ „Като се стараете да увардите единството на Духа в свръзката на мира“ - то значи да се стараете да свързвате един урок с друг, да имате тази вътрешна връзка, която Духът, т.е. Учителят, е вложил. Павел казва: „Аз слушах този Учител много внимателно.“ В Посланието се казва: „Едно тяло и един Дух, както се и призвахте с една надежда на званието ваше.“ [ст. 4] С това Павел казва: „Аз подчинйх своето тяло на Духа, като Му служеше в надежда.“ „Един Господ, една вяра, едно кръщение, един Бог и Отец са вейте, Който е над всички, през всички, чрез всички и във всички нас.“[ст. 5-6] Павел казва: „Това правих, защото слушах, изпълнявах мислите на този един Господ, Който ми говореше за една вяра, вяра по отношение на ума.“ „Едно кръщение“, то значи да изпълняваш, да пренасяш всички скърби и мъчнотии с благодарност. Не е кръщение това да те потопят в котела. Кръщението е изпит, през който трябва да минеш. Павел казва: „Всякога, когато Учителят ме изпитваше, аз пренасях добре, т.е. добре отговарях, защото добре проучваш уроците си.“ Под „един Бог“ се разбира мястото, условията, които са били дадени на Павла от Бога, защото Павел казва: „В един Бог ние живеем и се движим“, т.е. в едно училище се учим. „А всекому от нас се даде благодат по мярката на Христовото даруване.“ [ст. 7] Павел казва: „Аз използувах тази Божия благодат.“ Благодатта се състои в това, че, във време на нужда, по-напреднали духове, наречени ангели, слизат да ви окрилят, да ви помогнат, да ви осветлят по известен въпрос. Това осветление може да стане по различни начини. То може да дойде чрез някакъв сън, по внушение на някаква мисъл, като спите и като станете сутрин, да чувствувате една ясна мисъл. Помощта не дохожда всякога чрез говорене. Има три начини, по които може да се говори: говорене отвън, говорене от вътре и говорене от горе, т.е. да се говори на тялото, на сърцето и на ума. Някой казва: „Да ядем, обядът е готов“ - това е говоренето на тялото. Е добре, аз казвам: „Да се обичаме“ - това е говорене на сърцето. Това говорене не го разбираме тъй съществено, както като да ядем, защото за яденето вие имате опитност. Помислете как ще разберете обичта. Като ви кажа: „Да познаем Христа“, това е вече говорене на ума. Как ще познаем Христа? Помислете върху обичта и познаването на Христа. Обяснете ми като българи как обичате и как познавате Христа. У нас аз зная как е това, но ме интересува за България. Затова казва: „Като възлезе нависоко, плени плен и даде давания на человеците. А това „възлезе“ що е друго, освен че е и слязъл по-напред в най- долните страни на Земята? Този, Който е слязъл, Той е, Който и възлезе по- горе от всичките небеса, да изпълни всичко.“ [ст. 8-10] Христос, като е бил на Земята, изпълнил е всичко и казва: „Аз победих света.“ Другата победа - над плътта, той е оставил на вас. Има три неща, които спъват живота, а именно: плътта, светът и дяволът. Най-опасен противник е плътта. Тя е връзка между човека и света, а светът е връзка между плътта и дявола. Христос, като е победил света, е скъсал съединителната връзка между плътта и дявола. Имаш дъщеря, която кореспондира със своя любовник, но майката скъсва този телеграф и кореспонденцията се е прекъснала. Така Христос е прекъснал връзката между плътта и дявола и той няма място у вас, освен ако го поканите. Павел казва: „Аз ходих по този път и там нашата борба беше голяма.“ Под „всички небеса“ се разбира появяването на Бога в целокупността на човешкия живот. „И Той даде едни да са апостоли, други - пророци, други пък - благовестители, а други - пастири и учители, за усъвършенствуване на светиите в делото на служенето, в назиданието на тялото Христово.“ [ст. 11 ] Забележете, че всички тези неща са дадени, за да се усъвършенствуват светиите. Кои са апостолите? Те са тези, на които Христос говори. Пророците са тези, на които Духът говори. Благовестителите идат след пророците, а след тях - пастирите и учителите. Намерете в себе си онова, което съответствува на апостолството. Помислете върху този стих - на какво ще уподобите апостолство- то, пророчеството, благовестителството, пастирството и учителството? Думата „пророци“ се употребявала още преди Христа. Намерете отношението между пророка, благовестителя и т.н. Човек трябва да развива своята дарба на апостолство. Апостол е този, на когото се говори от вън. Пророк е този, на когото се говори от вътре. Благовестител е този, който е опитал нещата. Като ядеш някоя ябълка, ще благовествуваш, ще кажеш: „Сладка е.“ Кой е пастир? Пастир е майката, която кърми детето, овчар, който пасе овците, учителят, който предава знания. „Докле достигнем всинца в единството на вярата и на познанието на Сина Божия в съвършен мъж, в мярата на възрастта на Христовата пълнота.“ [ст. 13] Апостолите ходиха с Христа, слушаха, тълкуваха учението Му, Духът е работил в тях. Те бяха на брой 12. Пророците са продължили работата на апостолите и са били на брой повече от тях. Благовестителите са били още повече, а пастирите и учителите - най-много. Намерете колко пророци са били. Във всяка църква трябва да има поне един пророк. Във всяко най-малко общество трябва да има поне един пророк. На всеки пророк трябва да има най-малко 10 благо- вестителя. Този ред е на увеличаване, тъй че и дарбите по същия начин се увеличават. Дарбите у човека съответствуват на пророците, апостолите, благо- вестителите, пастирите и учителите и всички трябва да се развиват. Всеки може да бъде за себе си пророк. Пророк е всеки прозорлив човек, който предвижда нещата отдалеч. Той е учил в училище, свършил е и започва да прилага знанията, да прави изчисления и най-после предсказва, че еди-коя си комета след толкова и толкова години ще се върне. Като се сбъдне казаното от него, казват: „Ето един пророк.“ Всички тези дарби са дадени, за да познаем Сина Божия, докато стигнем съвършен мъж във вярата на възрастта, във възрастта на Христовата пълнота. Един стих казва: „Ние имаме ума Христов.“ С това Павел подразбира връзката между Божествената душа и тяло. Като казва, че „Духът ще ви научи“, той турва Духа по-високо от душата. В някои отношения турват душата между духа и тялото. Павел казва: „За да имате Дух Христов, трябва да имате тази връзка между дух и тяло.“ „Да не сме вече младенци, блъскаеми и завличаеми от всеки Вятър на учението с челоВеческото лъстене, с пронирстВо, по ухищрението на измамата.“ [ст. 14] От това се вижда, че в света ние не трябва да бъдем младенци. Може ли твоето дете да отиде до Витоша през някоя бурна нощ? За преминаване на планината в такова време се иска възрастен човек. Затова Павел казва: „Аз не бях младенец.“ Аз зная, че у българите любознателността е много развита. Преди 50 години във Варненско се явила една циганка с голям охлюв, на който врачувала. Тя се много разчула и около нея започнали да се събират хора от цялата околия, за да им врачува. Тя събрала много пари, разбогатяла, за което една вечер я нападат разбойници и я ограбват. Тя всичко е виждала за другите, а не могла да предвиди, че ще я оберат. Всички обичат да им врачуват, но то е само за преминаване на времето. Врачуват обикновено на кафе, на карти, по това как пропял петелът, накъде бил обърнат, как реве магарето и т.н. Човек като тръгне на път, и тогава си има гадания. Например срещне празна кола, някой свещеник, започва да се смущава. Тези неща са от хиляди години вложени у вас, само че сте изгубили ключа на разгадаването и затова се смущавате. Защо ще ви смущава това, че сте срещнали празна кола или че ви е минала котка път? Какво трябва да направите? Трябва да научите времето, когато котката няма да ви мине път, когато котката не излиза. „Но с истинство В любовта да порастем по всичко в Него, Който е главата, Христос.“[ст. 15] Тази любов Павел подразбира чисто духовната, която не се мени, в която няма поляризиране на обич и омраза. В духовния свят любовта се проявява само с привличане. А любов, в която има привличане и отблъскване, вие я познавате. Запознаете се с един човек, вие го привличате, но скоро му се насищате и го отблъсквате. Това става и с млади, и със стари. Някой момък обича някоя мома, а после я отблъсква. Това е законът на Земята. Когато две същества се съединят на Земята, те непременно ще ритат. Това ритане е неизбежно. Ще ви обясня защо. Да допуснем, че вие лежите на едно легло, на което само един човек може да лежи. Да предположим, че по нямане място, вашият възлюбен легне отгоре ви. Вие за половин час ще го търпите, но повече не ще можете, ще ви тежи и ще започнете да ритате. На Земята няма условия за обич. Когато обичаш някого, трябва да го държиш половин метър на разстояние от себе си. В любовта обикновено единият или другият ще се качи на гърба. Като се казва да обичаш ближния си като себе си, то значи да го държиш половин метър разстояние от себе си. Обичаш ли го повече от себе си, ще го носиш на гърба си. В един разказ от „Халима“ се разказва следното. Един господин минавал през една река и вижда, че на брега стои един старец, защото не можел да премине през реката. Взима го той на гърба си и преминават заедно реката. Когато трябва да слезе, старецът не искал и този господин бил принуден да го носи 1, 2, 3 и повече дни на гърба си. По едно време му дохожда на ума да извади шишето си с вино и да си пийне, за да успее да напие стареца. Пие си той виното, а старецът го стиска за гърлото - и той иска. Господинът му давал, давал, докато най-после старецът се напил. Пуснал се тогава от гърба на младия господин и започнали да играят и двамата. Тъй че, когато не те пуща обичният човек, понапий го малко, а после и двамата ще си поиграете. Днес вие все от любов страдате. Аз наричам хората на Земята нещастни хора от любов. Всички хора страдат от любов, а после се оплаквате, че не ви обичат хората. Аз бих препоръчал, за да се намалят страданията в света, да има по-малко любов. „ Прочее, това казвам и свидетелствувам в Господа, да не ходят вече както ходят и другите езичници в суетата на ума си.“ [ст. 17] Вие мислите, че сте много учени. Ученият човек е здрав, той няма циреи, няма болки, богат е. Езичниците говореха на много езици и не се разбираха. Хора, които не се разбират, говорят на много езици. Едни говорят на езика на стомаха, други - на сърцето, трети - на ума. Ако ви заговоря да познаем Христа в Неговата пълнота, вие ще ми кажете: „Имаш ли купон, захар имаш ли?“ Това не е познаване на Христа. Някой казва: „Като познаем Христа, ще има повече ядене.“ Ако ние познаем Христа, за да ни даде повече ядене, то е неразбиране на въпроса. Яденето е една необходимост само докато имаш кола. Тъй че, докато имаш кола, трябва ти и катраник. Оставиш ли колата, не ти трябва катраник. Ти оставаш само с коня, затова ще вземеш храна в торбата за тебе и за коня. Като дойдеш много стръмно място, ще оставиш коня, ще оставиш торбата с храната му, а ще вземеш само твоята торба. На човека му трябват 3 катраника: за колата, за коня и за себе си. Имаш мъж - ще носиш катраник и за него. Но не го искаш. Който е вързан, да се не развързва. Деца имаш - ще им носиш катраника. Помислете какво е отношението на децата към родителите, на мъжа към жената и обратно. Защо мъжът търси жена и жената - мъж? Това ще си напишете като упражнение. „Помрачени в разума и отчуждени от живота Божий за невежеството, което е в тях, и заради окаменението на сърцето им.“ [ст. 18] Аз тълкувам тази мисъл обратно: когато сърцето е окаменено, по-малко работа има, а когато има по-малко работа, умът е помрачен. Окаменено сърце не може да ражда. Ще ядете по-малко, а при по-малко ядене разумът се окаменява. Сърцето е по отношение на почвата. Тялото трябва непременно да е здраво. Сърцето означава условията, животът-това, което се произвежда от сърцето, а разумът - плодът от вътрешния процес. „Като в нечуствие са се предали на похотливост да вършат ненаситно всяка нечистота.“ [ст. 19] Павел казва, че чистотата е необходима вътре в живота. Когато сърцето, стомахът са окаменени, явява се вътре известно разлагане, вмирисване, затова те не трябва да бъдат окаменени. „Но вие не сте така познали Христа.'„ [ст. 20] Христовото учение е учение на живота, разбиране на основните закони не тъй, както са на Небето, а както се развиват на Земята. Ако познавате Христа, то, като се разгневите, като сте недоволни нещо, трябва веднага да се поляризирате и да дойдете в спокойствие. Ако повърхнината на морето се вълнува, то не значи, че и дълбочината му се вълнува. Като познаем Христа, ще имаме тази сила да не се вълнуваме и ще заповядваме на себе си. Вие искате да заповядате на сили, които са в природата. Н[е], заповядайте на силите, които са вътре у вас. Не може да заповядваш на нещата, докато не знаеш езика им. Докато не научиш езика на едно животно, не може да го разбираш. Като кажете на коня: „Дий“, той тръгва. Ние трябва да научим езика на тези живи сили вътре у нас, та като кажем на сърцето си да кротува, и то кротува, като кажеш на ума си да мирува, и той да те чуе. „Да се съблечете от ветхия человек, според по-предишното си поведение, който тлее в прелъстителните похоти; и да се подновявате в духа на вашия ум, и да се облечете с новия человек, създадения по образа на Бога в правда и в светост на истината.“ [ст. 22-24] „Ветхия човек“, това са всички лъжливи навици, мисли и желания, които от миналото са вложени у нас и сега се проявяват. Тези стари навици представляват ветха дреха, която е надупчена и вятърът влиза в нея. Ветхият човек е съдран, а новият е здрав, няма дупки. Духът е съединителната сила между ума. Да се подновявате, значи да си турвате всеки ден по малко масло. Духът е сила, която превръща работата в гориво, а умът я използува. Новият човек трябва да бъде създаден по образ на Бога в правда, светост и истина. В правда - по отношение на тялото, в светост - по отношение на душата, в истина - по отношение на ума. Затова отхвърлете лъжата, която е качество на ума, негов недостатък и всякога с ближните си говорете само истината. Всички спорове между близките стават само за лъжата, заблуждаваме се един друг. „Затова отхвърлете лъжата и всеки с ближнаго си говорете истината, защото сме удове един на друг.'' [ст. 25] Не се лъжете. Не лъжете и стомаха си. В Америка често хората, като са гладни, за да пресекат глада, ядат леденица или пият кафе. Не залъгвайте стомаха си с кафенце, с чай или с друго нещо. Така няма да вървят колата. Ще вложиш в стомаха си нещо съществено. „Гневете се и не съгрешавайте, слънцето да не зайде в разгневяването ви; нито давайте място на дявола.“ [ст. 26-27] Друг недостатък е гневът. Той е качество на сърцето. Сърцето ви да не гори, то е опасно. Не давайте място и на дявола, който живее в тялото. Не му давайте възможност да се загнезди. „Който е крал, да не краде вече, а най-паче да се труди, да работи доброто с ръцете си, за да има да раздава и на тогози, който има нужда.“ [ст. 28] „И не оскърбявайте Светия Дух Божий, с Когото сте запечатани за деня на изкупуването. Всяко огорчение и ярост и гняв и вик и хула да се дигне от вас наедно с всяка злоба. А бивайте благи един другиму, милосерди: прощавайте си един на друг, както ви е Бог простил чрез Христа.“ [ст. 30-32] Работата ви през този месец ще се състои в това: да намерите най-главните основни мисли, които Павел е вложил в това послание. Ще намерите мислите, които се отнасят до тялото, душата и духа. Опитайте да намерите метод, чрез който да приложите това учение в живота си. Предметът е обширен, затова отчасти да има приложение, достатъчно е. Не мислете, че искам изведнъж да станете учени. Главното е упражнението да се разбере в даден момент. Намерете връзката между Посланието към Ефесяните и притчите. Друго нещо, което ще спазвате, то е да задържате езика си, да не говорите много. Обсъждайте всичко, което ще говорите. Възбудени сте - не говорете! Говорете само същественото, контролирайте езика и речта си. Да няма скърцане на кола, да няма преплитане краката на коня. Господарят, който кара колата, да не е със замаяна глава. Трето упражнение, което ще вършите поне един път на ден, е следното: ще седнете хубаво на един стол или прави ще стоите, ще отворите прозореца, ще оставите временно раницата си, за да имате добро разположение. Затворете дясната си ноздра, а с лявата ще поемате въздух, като броите до 10. Ще затворите и лявата ноздра и при двете затворени ноздри ще задържите въздуха з дробовете си, като броите пак до 10 (мислено). След това ще отворите дясната си ноздра и от нея ще изпуснете въздуха, като броите пак до 10. После затваряте лявата ноздра, а с дясната поемате въздуха. Направяте същото, каквото и в първия случай. Това упражнение ще направите 10 пъти едно след друго или 2 пъти по 5, като поемането на въздуха се редува - ту с лявата, ту с дясната ноздра. Преди упражнението ще отворите Светото Писание при Посланието към Ефесяните, ще прочитате всеки ден по 10 стиха, като започнете от първата глава и ще пожелаете да разберете основните мисли на тези стихове и най- главната да се влее у вас. Беседа, държана на 16 януари 1919 г. (четвъртък) --------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- [1] В оригинала има празно място в размер на 2-3 реда. Възможно е да е пропуснат текст.

10. МАЛЪК РАЗБОР Притчи Соломонови, гл. 31. Един малък разбор върху: „Думите на цар Лемуила, Пророчеството, което го поучи майка му.“ Под думата „цар“ се разбира човешкият дух. Под думата „майка“ се разбира Господ, Божествената Майка, Която го е получила. „Що, сине мой, и що, сине на утробата ми?“ Думата „син“ означава човекът, както си е на Земята. „И що, сине на моите обричания?“ Природата-Майка всякога прави Своите обричания все за децата Си. „Не давай силата си на жените, Нито пътищата си на погубителките на царете.“ Първото нещо е да не даваш силата си на жените. Тук под думата „жена“ се разбира човешкото сърце, което се е отклонило от правия път, затова не давай силата си нему. „Погубител“ се разбира един от пороците на човешкия ум, а то е гордостта. „Не е за царете, Лемуиле, Не е за царете да пият вино, Нито за князете да пият сикера, Да не би като се напият, да забравят закона, И извърнат [съда] на всичките угнетяеми.“ За човешкия дух първо не трябва да се пие вино. Под думата „сикера“ се разбира подсечено вино, в което тургат малко мед, захар и черен пипер. Под „вино“ се разбират пари. И на най-добрия човек да дадеш пари, той се забравя. Под „вино“ се разбират още всички слабости, които затъмняват човешкия ум, били те мисли, желания или действия, които дават крива насока на желанията. Угнетени у човека се явяват всичките му добри мисли и желания. Всеки, който угнетява желанията си, изопачава съда в себе си. Щом изопачите вътрешния си съд, то какъвто е той, такъв ще бъдете и отвън, такъв ще бъдете и отвътре. Такъв е Божественият закон. Човек представлява отвън физическия свят, а отвътре - Божествения свят. Никога хората не могат да направят твоя свят по- добър, отколкото ти си го направил. И онези от вас, които очакват щастието им да капне отнякъде другаде, те се лъжат и затова остават разочаровани. Не очаквайте щастието си от другаде, то е вътре у вас. На кого трябва да се дава вино и сикера? „Давайте сикера на тези, които са в премеждие, И вино на огорчените в душата, За да пийнат и да забравят сиромашията си, И да не помнят Вече злостраданието си.“ Давайте сикера на тези, които са в премеждие, а вино на тези, които са наскърбени, гневни, начумерени. Напой и нахрани лошия, гневния човек. Вие не може да разберете защо лошия човек трябва да го нахраните, напоите, а добрия не трябва. Вие не може да си представите това противоречие. Ако имате един корав ремък, който не е годен за работа, нали трябва да го турите в мас, за да омекне? Мек ремък не трябва да се тури в мас. Това подразбира, че енергията, която е корава, трябва да се нахрани, да се тури в масло, за да омекне. Наскърбеният човек, понеже е корав, дай му вино, хлебец, той ще стане годен за работа. Добрият човек сам по себе си има това, има тази мекота. „Отваряй устата си за безгласния, За съда на всичките сирачета.“ „Отваряй устата си за безгласния“ значи: умният човек трябва да защитава този, който не може да говори; а този, който може да говори, не трябва да се защищава. „Отваряй устата си, съди праведно, И защищавай сиромаха и оскудния.“ За вас, жените, които сте майки, е необходимо да съдите праведно. Когато човек седне на съдийското кресло, трябва да забрави всички свои лични отношения, не трябва да мисли за себе си, а да стане едно с Бога, едно с човечеството, т.е. интересите на Бога да са негови и интересите на човечеството да са негови. Голямото включва малките интереси, а малкото не включва малкото в себе си. „Кой може да намери добродетелна жена? Защото такава е много по-скъпа от многоценни камъни.“ Под думата „добродетелна жена“ се разбира „добро сърце“. Казва се: „Ще им дам сърце, направено от плът, ще им отнема каменната плът.“ „Добра жена“ подразбира „добро сърце“. Който придобие такова сърце, е по-добро от скъпоценни камъни. „Сърцето на мъжа й уповава на нея И не ще бъде лишен от изобилие.“ Под „мъж“ се разбира човешкият ум, който също има сърце. Уповай на нея, защото сърцето, за което се говори, е разумно. Размишлявай за сърцето си. Щом едно ваше желание ви дава възможност да разсъждавате, то е разумно желание, а не ви ли дава възможност да разсъждавате, то е опасно. Вижте как се отразява у вас едно настроение на гняв. Вие веднага избухвате и не мислите за последствията. Това е глупавата жена у вас, т.е. глупавото сърце. Изобилието подразбира всички радости, които се търсят. Всички радости произлизат от сърцето, то е почвата, в която растат Божиите блага. „И ще му донесе добро, а не зло, През всичките дни на живота си.“ Като не огорчавате никого, като не оскърбявате никого, ще имате повече приятели, повече хора, които да ви обичат. „Търси вълна и лен, И що й е угодно, работи с ръцете си.“ Христос казва: „Търсете, хлопайте и искайте.“ Тъй че тя постоянно търси. Търсенето, това са разумните желания на човека. През всичките дни на живота си, тя търси. Какво? Вълна и лен. Вълната и ленът имат две различни качества. Вълната задържа в себе си топлината, а ленът я изпуща. Хигиенично е лятно време да се носят ленени дрехи, а зимно време - вълнени. Еврейските свещеници са носили все ленени долни дрехи. Разумната жена търси и обработва вълна и лен, а под „вълна“ и „лен“ се разбират две благородни желания. От вълнените и ленените нишки излизат най-добрите платове. Под думата „ръце“ се разбира, че тази жена има разумна воля, за да изтъче от вълната и лена нещо. Ленът, това е мисълта, а вълната, това е желанието. Когато чувствува и мисли, тя знае какво да изтъче от всичко това. Вълната подразбира горещи желания, а ленът показва малко хладнокръвие. А под думите: „що й е угодно, изработва с ръцете си“, то значи: добре разработва всичко със своята воля. „Тя е като корабите на търговците: Донася храната си отдалеч.“ То значи: тя има кормило и знае да направлява корабите. Кое е човешкото кормило? То е човешкия език. Корабите са устата, в която носи храната си отдалеч, отвътре. Тъй че тя знае, че е като кораб на търговците. „И става, доде е още нощ.“ Това значи, че Слънцето не я заварва в леглото. Преди да дойде господарят и тя е на крак. „И дава храна на дома си Идял на слугите си.“ Домът, това е тялото. Сърцето, умът и всички желания, това са нейните слуги, които ги нарежда през дните. „Съглежда нива и купува я: От плода на ръцете си сади лозе.“ Тя съглежда нива с очите си, защото очите представляват извор на истината, вижда кое е полезно и кое - не и купува нива. Нивата подразбира външните условия на физическото поле, което Бог е дал. Под „плод на ръцете“ се разбира светът на нейното сърце. Лозето означава, че всички благородни мисли и желания са у нея посадени. За такъв човек се казва, че е магнетизиран. „Опасва чреслата си с крепост И укрепява мишците си.“ Под думите „опасва чреслата си с крепост“, се разбира нейната воля. Тя е жена, която обработва тялото си, прави гимнастика, не я мързи. Тялото й е много добре обработено, няма никакъв недъг. Различава добре действията, желанията и мислите си и с това укрепява мишците си. „Усеща, че търговията й е добра: Светилникът й не гасне ноще.“ Под „нощ“ се разбира, че когато я налегнат скърби и нещастия, светилни- кът й не угасва. Жена, която, като се намира в нещастие, каже: „Досега ходих на църква, вярвах в Бога, но отсега нататък няма да ходя“, то значи, че тя е без светилник. „Туря ръцете си на вретеното И държи в ръката си хурката.“ Съвременните хора откриха, че Земята се върти около своята ос, като вретено. Жените преди време са казали, че ако Земята се върти около своята ос, трябва и ние да се въртим около себе си. То значи, че всяка жена трябва да обръща и двете си страни към Слънцето. Двете страни са радостта и скръбта и към тях трябва едновременно да се върти всяка жена. Страната, която е радостта, е светла, а другата - скръбта, е тъмна. Затова жената трябва да върти вретеното си. Като дойде скръбта, завърти вретеното си, изправи се и запитай: „Моето вретено върти ли се?“ А ти какво правиш? Оставиш хурката и казваш: „Земята не се върти.“ Не, Земята всякога се върти, затова и жената трябва винаги да се върти. Ако Земята би престанала да се върти, всички хора щяха да умрат, а благодарение на тази майка вие всички сте облечени. Хурката означава Божествения свят. Тази връв, нишка показва откъде иде енергията. Къделята представлява Слънчевата система. Хурката се турга в пояса. Млечният път означава пояса на човешкия дух. Слънчевата система се стреми към този пояс. Всеки трябва да има къделя. Престане ли да се върти къделята, да няма вретено и хурка, всичко се обръща с главата надолу. „Отваря ръката си на сиромасите И простира ръцете си към оскудните.“ Вие не можете да отворите ръцете си на сиромасите, докато не изперете и опредете вашата вълна. Думата „сиромах“ в този стих означава всички семенца, които не са още посадени. Отвориш ръката си, вземеш тези семенца, посаждаш ги в градината - ти с това вършиш едно добро. Веднъж ти отвориш ръката си на сиромасите - то значи, че съизволяваш. Когато помагате някому, вие помагате на слабия, а не на силния, а сиромасите са бъдещето на света. „Не се бои от сняг за дома си, Защото всичкият й дом са облечени в двойни дрехи.“ „Двойни дрехи“ в окултен език означават „магнетични дрехи“. Има хора, които се поддават на всяка болест - те са голи. Всеки човек, който се гневи, съмнява, той е гол. И наистина, Адам и Ева, след като съгрешиха, оголяха, вследствие на което не можаха да удържат външните борби. Силата на християнството е тъкмо тук - всеки да може да се облече. Като започнем да придобиваме тази дреха, ние забелязваме у себе си една сила. За това нещо ние съдим и по естествения процес. Като облечем една дреха, ние чувствуваме едно приятно състояние, една топлина, но съблечем ли дрехата, изпитваме едно неприятно състояние. Скръбта не е нищо друго освен това, че дрехата ни е открадната. Когато сме радостни и весели, дрехата ни е на нас. Този закон е много верен. Когато вашите деца са радостни, те са облечени, но опитайте се да им вземете дрехата - веднага иде скръбта. Тъй че всички страдания, които имате, са защото нямате тази дреха. Ако бяхте ясновидци, щяхте да видите как сте без тази дреха и как сте с нея. „Прави за себе си завивки: Облеклото й е висон и багреница. Мъж й е познат в портите, Когато стои между старейшините на мястото си.“ „Мъжът“ подразбира „нейният ум“. Когато говори нейният ум, всеки ще я слуша. На такава жена мъжът й е почтен. Ако е ленива, никой няма да я слуша. На такава жена мъжът й не е почтен. „Прави тъкан и продава, И дава пояси на търговците. Облечена е с крепост и благолепие И се весели за бъдещето време. Отваря устата си с мъдрост. И закон на благосклонност има на езика й.“ Този закон на благосклонност е потребен на всички. Върху тези стихове вие сами помислете, а аз друг път ще ви ги обясня. „Внимава за управлението на дома си. И хляб на леност не яде.“ Тази жена никога не взима каква и да е храна, а избира здравословна във всяко отношение. Известно е, че леността е майка на всички пороци. Сега изобщо съвременните културни хора са станали много лениви. Те отиват на църква да излъжат Бога, запалват свещ и казват: „Хайде да се помолим, да запалим една-две свещи, та ако капне нещо.“ Вземат един лотариен билет, а след това седят по кафенетата и чакат, дано капне нещо от този билет; като дойде срокът за тегленето му - няма. Купуват нов билет и хайде пак на църква, да запалят свещ и да се помолят. Купуват акции тук-там, но някога акциите спадат и така изгубват. Такива хора са лениви. Не, да работиш, ще обработваш всичко в себе си. Нещастията, които сега ви сполетяват, са нашето минало и с тях ние изплащаме нашите стари дългове. Защо тя не яде хляб на леност? В съвременното общество често намираме такива случаи - да се яде хляб на леност. Някой момък уважава момата в някой дом. Той е облечен хубаво, добре нареден, но има дългове тук-там. Той търси тази мома като богата, за да плати дълговете му. Бащата и майката гледат да го уловят, без да знаят неговото материално състояние. Оженват младите. Заемодавците започват да се явяват един по един със своите полици и казват: „Той е богат сега, ще си плати дълговете.“ Родителите се чудят и казват: „Чудно нещо, той беше много добър човек!“ Да, понеже вие се съюзихте с този ленив човек, ще носите сега неговите последствия. Когато дойде някой дух и ви каже, че можете да минете по лесен начин живота, вие не се возете на неговата кола и не вярвайте на неговите обещания. „Чадата й стават и казват: Влазе й. Мъж й я хвали и казва: Много дъщери са се обходили достойно, Но ти надмина всичките.“ Вярно е, че такива майки и чадата им ги уважават, и светът ги уважава. С тези стихове Соломон описва идеалната жена, или стремежа на човешката душа. „Красотата е лъстива и суетна е хубостта. Жената, която се бои от Господа, тя ще бъде похвалена.“ Под думите „бои се от Господа“, се разбира, че всяка жена, която е благочестива, ще бъде похвалена. „Дайте й от плода на ръцете й; И делата й нека я хвалят в портите.“ I. През този месец ще проучите цялата тази глава. II. Ще направите един опит, за да познаете силата на тези стари формули, да видите каква магическа сила има хурката. Когато сте неразположени духом, ще направите следния опит: Мислено ще си представите в ума 10 оки вълна, ще вземете една голяма харания, съд, пълен с вода и мислено ще започнете полека да изпирате тази вълна. Ще я изперете 1, 2, 3, 4 пъти, докато стане съвсем чиста. След това взимате един от циганските дараци и започвате да я влачите. Като я повлачите така около половин час, направете я на къдели. След това турете я на големи дараци и я направете на големи къдели. От готовите вече къдели вземете една, турете я на хурката да предете. Аз бих желал да ми опишете този процес. Да ми опишете какви чувства ще изпитате, докато започнете да предете. Ще ми направите описание, подобно на това, което прави естественикът, когато наблюдава под микроскоп известен процес. Наблюдавайте след всяка къделя каква нова мисъл ще ви дойде. Тази формула за изпридане на вълната и опридането й ни е дадена от окултизма и тя в половин час ще допринесе много повече, отколкото един педагог в цяла година. Този опит с вълната ще го направите най-малко 4 пъти в месеца. Ако някой заболее от испанската[1], както лежи в леглото си, нека пере тази вълна. Ако тези опити ви дадат резултат, те са верни,истинни. Това, което е измислено, съчетано от нас, с него не може да се направят опити. Не се заблуждавайте в някои знания, които не може да ви дадат сила. Като ви дойде някоя мисъл, спрете се върху нея, подръжте я 1-2 дни в живота си и ако тя нищо не роди, тя е безплодна. Не задържай желания, мисли, които нищо не допринасят. Въртете постоянно вретеното и нишката му да слиза постоянно от горе и така навивайте 2-3 вретена. Такъв процес трябва да стане в умовете ви. Не се изисква само молитва, но и работа. Какво подразбира думата „молитва“? Дишането има смисъл само когато кръвта циркулира. Когато влезе кръвта в дробовете и се пречиства, то е молитва. Ако в нашите дробове няма кръв, каква смисъл има да поемате въздух и да се молите? А да се молите, трябва да има въздух, който да се пречиства. Някой път вие се молите, но не знаете защо. Казвате: „Боже, благослови ни!“ Не знаете в какво да ви благослови. Казвате: „Господи, нека се подобри малко моето положение!“ Нима вашето положение е лошо? Но ще кажете: „Да съм като другите хора.“ Нима не сте като другите хора? А да се молиш, храната трябва да се сдъвче със зъбите ви, да влезе в стомаха, той да свърши работата, да я превърне в сок, който да мине в дробовете и чак тогава да започнеш да се молиш. Само съзнателният човек може да се моли. Някои питат: „Защо да се молим?“ За да се пречисти кръвта ти, мислите и желанията ти. Ако доброволно не се молите, то Провидението ще ви създаде условия, за да се молите. Най- коравите хора се молят. Заболее - вика доктор и казва: „Моля ти си, докторе, да ми помогнеш!“ Постави те Господ в лишение - скоро отидеш при някой заемодавец и му се молиш. Господ е поставил като закон: Човек трябва да се моли. Някой казва: „Не искам да се моля на Бога.“ Добре, избери си когото искаш. Има хора, които се молят на конете си. Казва им: „Хайде, дий, карай, конче!“ Молиш се на коня си, дано той вземе участие и изнесе твоя товар. От чисто психическо гледище, молитвата е един необходим закон. Като се молиш на Бога, то е правилното, то е чистият въздух. Вън от тази молитва ще слизаш все по-надолу, все по-надолу. Всички среди, в които слизаш, са все понечисти. Когато нямаш разположение да се молиш, влез в стомаха си и поработи там. В тези опити, които ще правите, стремежът ви не трябва да бъде егоистичен, но всички трябва да се заемете с изучаването на Божествените закони, тъй, както се изучават разните предмети - естествена, български, геометрия и др. Всеки, който е влязъл в училището, трябва да провери кое е вярно и кое не. Това не е като във вестниците. Във вестниците може да съобщят, че един град е паднал, подир един-два деня да съобщят, че отново е превзет и т.н. Например пише се за Добруджа, че там са навлезли румъните и всички отпадат духом. Снощи се пишеше пък, че не са навлезли румъните там. Някой дойде при тебе и ти каже: „Твоята глава ще пати нещо.“ Ти започнеш да се тревожиш, ето че румъните навлизат в главата ти. Вие ще приличате на онази мома, която сънувала, че се оженила, имала детенце и то умряло. Станала сутринта и разказала съня на майка си. И двете се разтревожили и започнали да плачат. Вие си създавате много неприятности в ума си с тези фиктивни неща. Някоя казва: „Чух, че сестрите не мислят добре за мене“ - ето, румъните влизат в главата ти. После кажеш: „А, излъгала съм се, те добре мислят за мене“ - румъните излизат от главата ти. Колкото е вярно едното, толкова е вярно и другото. Някой свещеник ти каже, че си еретик. Аз ти казвам, че не си. Румъните влязоха и излязоха от тебе. Като влезете в една школа, трябва да имате критически ум, да изследвате нещата, да имате отношения към Невидимия свят, към тези закони. Само така ще може да си създадете един солиден характер. А сега очаквате всичко да ви дойде наготово. Аз искам тази вълна сами да я перете, да я влачите и предете. Ако не знаете как се преде и влачи, аз ще ви науча. Само по този начин хората могат да се облагородят и подигнат. Трябва да се работи, работи и работи. Казвам: Не да се трудите, а да работите. Мъчението и труда оставям за хората, защото светът се занимава с тях. Щом си скръбен, тъжен, кажи си: „Да взема работа.“ Беседа, държана на 5 декември 1918 г. -------------------------------------- [1] испанската болест - пандемия от грип през 1918-1920 г„ която обхванала 550 милиона души от всички континенти и взела над 20 милиона жертви.

9. КОЙТО НАМИГНУВА „Който намигнува с око, докарва скръб, а безумний в устни ще се подплъзне.“ Притчи Соломонови, 10 гл., 10 ст. През този месец ще искам да прочетете всички Соломонови притчи и тези от тях, които ви направят силно впечатление, да научите наизуст. Аз ще ви разкажа после защо трябва да ги изучавате наизуст. Забележете, че от всички човешки чувства окото заема едно от най-видните места. Окото си служи с виделина и с нея се докосваме до предметите. Усещанията в ухото се предават чрез известни вибрации на въздуха, при обонянието също чрез вибрации на въздушните частици се предават миризмите. Но щом се дойде до вкуса и осезанието, трябва да си служим с чисто физически средства - с доближаване до езика, с попипване с пръстите. Следователно окото има чисто умствено значение. Да намигне човек, това са два момента: единият - като се затваря окото, а другият - когато се отваря. Отварянето, това е денят, то е един миг. Като си отвориш и затвориш очите, то е един период от 24 часа. Като си затвориш очите, тогава стават всички престъпления в света, това намигване всички го вършите. Когато влезе някоя лоша мисъл у вас, вие намигате. Някой греши, значи често намигва. Мома намигва на момък и момък - на мома. В това движение на ума се подразбира едно неправилно движение на човешкия ум. Да намигваш значи да слизаш една степен по-надолу. Очите на хора, които намигват, стават малки и за хора с малки очи казват, че са хитри и лукави. Това е резултат на намигване. По същия начин (закон) и вашият ум се деградира. Щом очите стават малки, деградира се и умът, изгубват се от него всички благородни мисли и чувства. Това показва, че вашият свят става по-тесен и кръгът на вашите знания се стеснява. Соломон, който е събрал тези притчи, казва: „Който намигва с окото, докарва скръб.“ Скръб на какво? На своята душа, защото прозорците й стават по-малки, по-малко светлина влиза, а през прозорците влиза и животът. Ако дойде някоя Божествена мисъл у вас, и вие си кажете: „Не му е времето сега“, това значи, че си намигнал. Карат те да извършиш някоя работа, но кажеш: „Не му е времето сега“ - намигнал си. Днес намигнеш, утре намигнеш, другиден намигнеш, намигнеш на един момък, на два, на три-виждаш, че всички тръгнали подир теб, цял скандал станало. Ако една мома е сериозна, никой няма да я преследва. В живота има много такива момци. Не мислете, че такива момци има само на физическото поле. Има ги и в сърцето, и в ума. Под „намигване“ се разбира човек, който не иска да учи Божествените закони. У нас българите имат обичай да си клатят главата, в знак на потвърждение или отрицание. Когато утвърждават нещо, поклатват си главата надолу, а когато отричат - нагоре. Ще забележите, че и конят си така поклатва главата. Това движение, това поклатване означава нещо. Когато конят си поклатва главата, то значи: „Господарю, този път, по който вървиш ти, жена ти и децата ти, няма да те изведат на добро.“ На физическото поле конят е емблема на интелигентността. Ако, като минавате покрай някой кон, той поклати главата си, то означава: „Приятелю, докато не изхвърлиш тази мисъл от главата си, няма да ти тръгне работата.“ Поправи поведението си - иди при този кон, ще видиш, че той няма да поклати главата си. Когато вашият ум си поклати главата като един часовник, това показва, че няма да ти върви работата. Гледай твоят ум да си не клати главата, да стои на едно място и да работи. Това има отношение и до някои психически състояния. Хора, които са много нервни, мигат с очите си. Когато човек започва да губи своето душевно равновесие, той клати главата си, мига с очи и си движи краката. Но това движение е неправилно, то е като една вихрушка, която само прах дига. Обяснявам си закона на скръбта. Някои казват: „Скърбен съм.“ Хубаво, дръж очите си отворени. „Но много ми е тежко на душата.“ Дръж очите си отворени. „Боли ме гърбът.“ Изложи го на слънце. Дръж ума си бодър, свеж и отвори очите си към Бога. Казваш: „Е, сега за Господ ще седна да мисля.“ Е, та ти с това си затворил очите. Някоя мома се влюби в някой момък и затваря вече очите си за майка си, за баща си, за всички вкъщи, за момъка само мисли. Така и ние: затворим си очите, душата и сърцето и започваме да мислим само за временни неща. Човек има три вида очи: едните са физически, другите - на душата и третите - на ума. Ако в това се съмнявате, направете един малък опит: Станете сутрин много неразположени, спрете се и кажете: „Няма да намигвам.“ Отправете ума си към Бога, започнете да мислите за Бога, за всичко хубаво, за ангелите. Помислете това 10-15 минути, най-много половин час, веднага ще придобиете равновесие на душата. А сега как се лекувате? Станете сутрин - неразположени сте. Турите раницата си на гърба и тръгнете по съседки и започвате: „Знаеш ли колко ми е тежко?“ Другата отговаря: „Ами ти знаеш ли на мене какво се случи?“ Тръгват и двете при трета някоя и й разказват своето тегло. Тя им се оплаква от своите несгоди. И какво излиза от това? Всички носят раниците си. Не така, съберете се трите сестри, седнете на стола, обърнете се на изток, помислете малко, около 10-15 минути, и умът ви веднага ще се разведри и една светлина ще проникне в него. Тогава, каквато и малка мисъл да ви дойде, приложете я. „А безумний в устни ще се подплъзне.“ В тази притча са взети очите и устата. Който намигва, докарва скръб, а безумният е този, който дълго време намигвал. Неговият ум от дълго намигване е станал безумен, т.е. говори което трябва и не трябва. Съвременните хора всички страдат от това. Мъжът ти направил, казал ти нещо обидно - веднага тръгнеш от къща в къща да разказваш какъв е мъжът ти. Ти, като повтаряш едно и също нещо, бъркаш в един и същи кош. „Мъжът ми е жесток, вагабонтин, а аз го мислех, че е благороден.“ А другата казва: „Твоят е цвете, ами моят да знаеш какъв е.“ Кой е крив за това? Мъжът ви е намигнал, и вие отивате сега да намигвате. Мъжът ви е намигнал, а вие вече сте безумен в устата. Това, което развращава в света, което причинява най-големите страдания, то са онези нехармонични образи, некрасиви образи. Например говориш някому, а той си изкривява устата. Какво значи това изкривяване? Щом се подхлъзнеш, ще има падане, тъй че онзи, който намига, ще му бъде тежко на душата. Паднеш от някой мост, при някоя катастрофа - то е подхлъзване. Падането е всякога изгубване равновесие на душата. В това падение стават най-големите нещастия. Най-важното нещо е да държиш ума си бодър и свеж. Друго важно е, когато ще говорите нещо, да го обмислите добре. Дайте си един отчет върху това, което ще говорите, ще причини ли то полза вам или другиму. Ако това, което ще говориш, не ще причини никому полза, занимавай устата си с друго нещо. От устата ти трябва само чистота да излиза. Устата не е канал за помии. От нашата уста трябва да излиза всичко най-възвишено и чисто, всичко, което може да причини благородство. А лошите думи, които често излизат от устата ни, да отидат на друго място, на място специално за помии. Аз ще ви покажа закона, как действува физиологически една мисъл. Ако не държите вашите мисли отворени, т.е. ако не контролирате вашите мисли, тези нечистотии ще излязат от устата ви и няма да се мине много време и вие ще пострадате от запичане и ще трябва да си правите клизми. Казвате: „Запекъл се е той.“ Казвам: Намигнал е, не е пазил словото си. Всяка мисъл произвежда физиологическо действие върху нас. После викате доктори. Не ви трябват доктори, а трябва да потърсите причината на всяка болест. Ще кажеш: „Аз съм направил устата си канал, трябва да я изчистя.“ Всички хора са направили устата си канал и искат да живеят добре. Устата ви трябва да бъде чучур на някоя чешма. Ако има запичане, наука не може да имате. Червата и стомахът трябва да бъдат свободни. По нататък ще ви говоря какво отношение има между главата и стомаха. В тялото, между душата и духа има много тясно съотношение. Имайте пред вид, че стомахът е глава на душата. Стомахът е мъж. Между този мъж и главата има тясно съотношение, те се разбират добре, защото са мъже. Белите дробове са жени на мозъка, а сърцето, това е тяхното дете. И стомахът си има жена и дете. Аз с това искам само да ви наведа да знаете, че всяка мисъл, която минава през нас, ще произведе известен резултат в организма ни, който резултат ще се прояви или сега, или в друг някой наш живот. Ако не поправите сега мислите си, те ще останат такива и за хиляди години напред. Някой ще каже: „По благодат съм спасен.“ Как? Като паднеш във водата и те извадя, да, по благодат си спасен, но като те извадя, трябва да се научиш да работиш. Аз ви говоря върху прочетения стих, защото зная, че вие много се ритате в устата. Знаете ли, че човешката уста е едно от скорострелните оръдия, ужасна картечница е тя. Досега тя е била в чужди ръце и ние трябва да я освободим. Човек, който не може да мисли добре, той си удря главата в стената. По главите аз класифицирам хората така: едни, на които главите са разумни; други, на които главите са от тиква; а трети - с глави от чутура. Този, който си бие главата в стената, има такава от чутура. Ако главата ви е от тиква или чутура, няма шанс за успех. Трябва да направите мозъкът ви да работи и да свършва работата си. Не искам да се обезсърчавате, да не работите. Когато констатираме някоя погрешка, знайте, че тя е отвън присадена, това не са качества на душата. Не мислете, че сте се родили с раница. Влязла е някоя лоша мисъл у вас, тя не е ваша, изхвърлете я. Като ви кажа, че у вас има някоя лоша мисъл, това да не ви докача, защото аз искам да ви спася. Самата мисъл, със своето пребивание у вас, ще ви докачи. За да се утаят тези мисли, трябва да намерите противоположни на тях. Не намигайте, а дръжте мислите си отворени. Който и да дойде у вас, нека дойде, но без да му намигате. Защото Христос казва: „Всеки, който влезе през плета, крадец е и разбойник.“ Всяка мисъл трябва да влиза през вашите очи и мозък. Всяка мисъл, която е влязла през сърцето ви, тя е един разбойник. Всяка такава мисъл не трябва да ви безпокои, но да се държи вън от кошарата. Вътре в човека има три подразделения. В православната църква има също три подразделения, които са измислени от хиляди, хиляди години. Това показва вървежа, развитието на човека. Първо иде отделението за оглашените, после - за верующите и трето - за свещеника, който свещенодействува, разбира начина, по който да се служи на Бога. Попът е учителят. Олтарът е мястото на учителя, който излиза оттам, турва огън и тамян в кадилницата, кади. Ако питате днешните попове защо правят това, защо кадят, те не знаят защо. Аз зная защо. Това правите и вие често, тургате тамян в кадилниците си и тръгвате да гоните дявола. Дяволът с тамян не се гони. Тамянът е само едно дезинфекционно средство. Когато гори тамянът, това показва, че вашето сърце трябва да бъде тъй горещо. Хубави мисли от сърцето ви трябва да излизат и да освежават атмосферата, в която вие живеете. Ако така кадите, вие добре разбирате символа на тамяна. Но ако носите вашия буквар под мишци, без да го четете, той не ще ви ползва. Ето защо Господ ви е дал очи, които са прозорци на душата. Следователно всякога, когато е светло, трябва да държим очите си отворени и да вземаме толкова светлина, колкото ви е потребно. Някой път казвате: „Е, много е светло.“ Някога казвате: „Тъмно е.“ Е, добре, отвори си повече очите! Има хора, които нощем пътуват и им е светло, а други пътуват денем и им е тъмно. И вечер има светлина, само че за нея са необходими по-чувствителни органи, за да я възприемат. Нея я използуват ясновидците. Истинските ясновидци виждат вечер по-добре, отколкото денем, но те не намигват. Те държат очите си отворени. Имайте всякога мисълта очите ви да бъдат отворени. Казват за някого: „Умрял с отворени очи.“ И скоро бързат да му затварят очите. Оставете този умрял с отворени очи. Сега всички, учители, свещеници, гледат да затварят очите на хората. Отваряйте очите на хората! Например някой се подвизава в живота, а вие му казвате: „И ти мислиш, че християнин ще станеш? Че, ти си много закъснял, ние колко неща вече знаем.“ Това значи да му затвориш очите. Какво знаете вие? Не така, не! Кажи на този свой брат: „Братко, много добре си направил, започнал си хубаво.“ Не е важно кога ще се стигне - когато стигнеш. Аз, като тръгна на разходка, вървя полека, разглеждам всички буболечки, всичко, каквото срещна из пътя и най-после стигам. Не е важно да се бърза, за да се стигне скоро до Черния връх. Като тръгнеш за Черния връх, наблюдавай по пътя изворчетата, какви буболечки, какви пеперуди има, нека умът ти бъде постоянно буден, за да видиш как Бог работи. Така бих желал на всички да са отворени очите. Казвате: „Какво да направим, за да се спасим?“ Как да се спасиш? Че, като ти са отворени очите, ти си спасен. Всеки, който не намигва, той е спасен, а който намигва - той се дави. Затова не обезсърчавайте никого. Лицата, които ви гледам, на вид строги, те не са такива от истинска сериозност, но от съжаление за изгубени младини. Казвате си: „Едно време колко бях хубава, млада!“ Не си остаряла, не се лъжи. Мислите, които имаш в себе си, те са стари, дрехите ти са стари, но душата ти е всякога млада. Когато остарее твоето тяло, не е способно вече да предава твоите мисли, Господ казва на ангелите: „Иди съблечи това Мое дете, чиито дрехи са много нечисти, не може да се перат.“ Казвам: „Братко, ще те съблекат“ - или, казано на ваш език, значи: „Ти трябва да заминеш и втори път пак ще дойдеш.“ Като ви говоря за отворени очи, искам да държите физическото си тяло всякога чисто. Ще ви кажа какво влияние имат добрите мисли върху физическото ви тяло. В светиите, които са живели дълго време чист живот, у тях се образува една особено приятна миризма, едно вътрешно много хубаво благоухание, наречено „нюкс“. Когато имате някое хубаво душевно настроение, когато сте били в някакво размишление, почувствувате една миризма, която е на някой възвишен дух, който ви е посетил. Вземете поета - в него има такива мисли, той .вижда такива неща, които други не виждат. Има религиозни хора, които много се молят, но нищо не виждат. Те само мислят как да се спасят. Долу тези мисли! Има страдания на онзи свят, но тук има и по-лоши. Като извършите едно престъпление, усещате един голям ад. Всеки е опитал този ад вътре в душата си. Защо търсите друг ад? Другият ад е играчка. Този, вътрешният, е страшен. И тогава казвате: „Този червей не угасва, рови, рови, не се свършва.“ Той е като една тения, срещу която взимате лекарства, изхвърля се тя навън, но главичката й пак остава. Казвате: „Защо е влязла тази тения?“ Защото вашите очи са били затворени. В тази тения е влязъл един нечист дух, който постоянно смуче. Тази тения ще излезе сама по себе си, ако научите закона да държите очите си отворени, а устата ви да не са безумни. Може така да калите вашата воля, че там, гдето е тенията, да я отправите от това й място вътре в една минута. И тъй, ние, сегашните хора, които може да се лекуваме сами, нямаме нужда от лекар. Вие трябва да се калите. За да познаете вашата мисъл силна ли е или не, направете следното. Имате ревматизъм, който с никакви лекарства не се излекува, затова вижте първо каква храна му е потребна и после, със силата на волята, започни да го местиш от едно място на друго в тялото си. Щом започне да се мърда от едно място на друго, кажи му: „Господине, ти си влязъл в моя организъм, когато очите ми са били затворени, но сега заповядай към задните врата.“ А задни врата ние имаме много. Като се простуди някой, лекарите му дават аспирин, който докарва изпотяване. Порите, през които става изпотяването, са задни врати. Не казвам, че не трябва да се изпотявате, но казвам, че една мисъл, когато се сгъсти и влезе в нашето физическо тяло, трябва да излезе вън чрез тези пори. Порите са били жертва на нашите очи и казват: „Ние сме готови да услужим на нашия господар.“ През тях излизат всички нечистотии. Когато човек в моралния свят извърши една грешка, усеща една голяма скръб, защото в него се събират много утайки. Не махай тази скръб, но бъди герой, да изучиш причината на тази скръб. Някой казва: „Искам да бъда светия.“ Като искаш да станеш такъв, върви по пътя, по който са минали те. А тебе те заболи гръбнакът и хайде - скоро при мене. Болките, скърбите, страданията са необходими и за тях не съжалявайте, но намерете начин, по който да ги използвате. Дяволът е влязъл у нас, но ние няма да го изхвърлим навън, а ще го впрегнем на работа и ще му кажем: „Приятелю, ние 8000 години ти работихме, твой ред е сега и ти на нас толкова години да работиш.“ Дяволът е интелигентно същество, затова трябва да го накарате на работа. Едно главно упражнение, което ще ви предстои през този месец, е следното. Първо: Развиване на волята, но не тази, която вие имате, а разумната Божествена воля. При развиване на волята, мислите ни трябва да бъдат строго определени. Две мисли едновременно не трябва да ни занимават. Ще разберем едната мисъл, едната работа ще свършим първо, а после другата. Всичко у нас е свързано като в една верига. Ще поясня мисълта си. Ние вървим по един определен Божествен план и всеки ще работи различно. Да допуснем, че един от вас е тъкач, друг - писар, а трети - на лозето работи и т.н. Търговецът ще приложи мислите си в търговията, тъкачът - в тъкачеството си, копачът - в копането, изобщо всеки в своето призвание. Онзи, който е тъкач, ще тъче здраво и солидно, преждата му ще трябва да бъде здрава, жицата - също здрава, а не прецвъкната, защото всяка мисъл се оприда от мисли на желания, които ни занимават. Така ще се сформира цялата мисъл. Тази нишка ще бъде здрава и по всички правила изтъкана. Тази мисъл, така изпредена, ще влезе като сила на вашата воля, защото волята ще трябва всякога да се приложи в материалния свят. Там, гдето искаме да приложим мислите си, ще имаме спънки и препятствия. Ребус е този свят заради[1] нас. Например вие се оженвате за един мъж и искате да бъдете щастливи, но не можете да се споразумеете. У кого е грешката? И у мъжа ви липсва нещо, и у вас също. И двамата сте влезли със затворени очи. Ако главата му отзад [е] вирната или сплескана, ако очите му са много малки, устата - много тънки, какво очаквате от такъв човек? Това показва, че не сте един за друг. Добре, какво остава тогава? Да направите вашата уста по- дебела, да развиете вашето сърце. За да развиете вашето сърце, трябва да турите в действие волята си. френолозите казват, че сегашните хора имат 41 врати, през които може да приемат хората. Опитвате през една врата - не може да влезете, опитвате друга и най-после ще намерите някоя врата, през която ще може да влезете. Така че, по много начини вие може да влияете на хората. И децата знаят този закон и забележете как те искат нещо. Започват: „Мамо, дай това!“ - „Не може.“ Започва тогава то да те милва, целува и най- после ти се съгласяваш. То е отворило една от твоите врати и е влязло вътре. Умно е това дете и то по този начин е употребило своята воля. Но ще кажеш: „Не искам да лицемеря.“ Няма какво, ще гладиш, ще милваш, ще лъснеш този човек. Неговата ръка е нечиста - ще я измиеш, ще направиш една превръзка. Трябва да изучаваме човешката душа. Това не е лесно изкуство. Аз говоря за здрави хора, но ако и двамата са болни, тогава ще извикате някой ваш ближен отвън. Някой път се роди едно дете, то ще лекува баща си и майка си. Всеки отделен член може да спаси целия дом. Отворете очите си към Бога. Ще знаете, че няма същество по-умно, по-добро, по-чувствително, по-отзивчиво от Бога. Никакви ангели, серафими, херувими не може да се сравнят с Бога. Някой казва: „Че, този Господ с мене ли ще се занимава?“ Вие с това причинявате страдания на Бога, като нямате вяра в Него. философите казват: „Нима Господ ще се занимава с тебе, ти - един нищожен пигмей!“ Знайте, че Господ се занимава и с най-малките същества в океана, и тях чува, та вас ли няма да чуе? А хората на ХХ-я век държите очите си затворени и се лишавате от Божествената светлина. Ако ние живеем в една изба с десетки години, ще има много болести у нас. Аз взимам това не само на физическото поле, но и в духовния свят, гдето причините са едни и същи. Молиш се на Бога, но не излизаш от избата си. Първото нещо е да отвориш очите си към Бога. Но ще кажеш: „Не зная какво е Бог.“ Това не е важно. Аз може да не зная какви са елементите на Слънцето, но излагам гърба си на него и се ползувам от лъчите му. А учените хора казват: „Не използвай лъчите му, защото не го знаеш какво е.“ Човек, който е тръгнал към Бога, колкото и малко да се замислюва за Него, той е спасен, колкото и да е лош като човек. Знайте, че в това учение, за което ви говоря, човек не погинва. Ако изгубите ръцете, краката, очите, ушите си и т.н., и тогава няма погинване. Но казвате: „Изпъдили го.“ Нищо, той е изпъден от училището за година, две, но после ще го приемат да учи пак. Който смущава другите, той се изпъжда вън. Ако вие не изпълнявате това, което ви учат, ще ви изпъдят, за да дойдат други, които искат да слушат и изпълняват. Сега в духовно отношение аз често ви чувам, че биете скамейки. Наука не може така. Не се ползувайте с биенето на скамейките вътре в училище. Който има воля, ще я упражнява не по скамейките, а на ревматизма, или когато ви боли корем. Турете у вас чистите си мисли, за да видите каква сила имат чистите влияния. Ако вие се подвижите само 1/100 000 000 част от милиметъра, то е много нещо. Не мислете, че като започнете с това учение, изведнъж ще направите нещо много. Аз ще считам голям прогрес, ако само 1/100 000 000 част от милиметъра успеете. И това е един прогрес. В цялата вечност ще има един прогрес от знание в знание. С такава бързина и аз се движа. Не се обезсърчавайте. Всеки учен, който изследва нещата, се движи много бавно. Който иска да наблюдава, ще се движи бавно. А вие искате всичко с бързина и да кажете след това: „Готов съм вече за катедра.“ Тази 1/100 000 000 от милиметъра е вечна мярка, най-точна. Ще ви представя една фигура: представете си проектиран един център на безконечност и да кажем, че трябва да се завърти в 24 часа, за да направи един кръг. Знаете ли с каква бързина ще се движи, за да измине 1 /100 000 000 от километъра? Тук се движи много полека, но бързината, с която обикаля горе, е много голяма. В центъра движението е много бавно, но горе е много бързо. Ако се подвижи материята на вашето сърце с това движение, вашето сърце и ум щяха да се стопят от тази скорост. Затова трябва да се движите много полека, за да върви движението горе хармонично. И не се обезсърчавайте. За да може да упражнявате волята си, всякога трябва да сменявате едно неприятно състояние с друго, приятно. Второ: Ще ви дам начин за усилване на волята ви. Например имате едно много неприятно чувство и не може да се освободите от него. Станете, употребете един час, посетете едно семейство, което е в много по-лошо състояние, отколкото сте вие. Да не кажете: „На мене огън ми гори на главата, а ще ходя да посещавам други.“ Да, идете при такова едно семейство, което няма дърва, няма хляб, нищо няма, постойте 10-15 минути там и вижте ще има ли някакво роптание или не. Върнете се у вас и сравнете тяхното състояние с вашето. Искам да градите вашето здание. Каквато благородна мисъл дойде у сърцето ви, изпълнете я. Ще изпълните тази мисъл не както е писано в книгите, а както ви подсказва вашето сърце. Ще я изпълните не по принуждение, а по закона на Божествената воля. Може да си кажете: „Е, най-напред ще поправя своя дом.“ Че, всички хора нали са все Божии домове. Един човек, на когото може да помогнеш, е все от Божествения дом. Не престъпвай закона на баща си и майка си, дръж своята воля с тяхната и ще бъдеш спасен. Не се пресилвайте в каляването на волята си. Достатъчно е всеки ден да свършвате най-малката работа. Например, ако дадеш на един човек чаша вода, и то е достатъчно. Ще кажете: „Е, толкова малка работа!“ И то е нещо сторено. Друго: Не отивайте в други къщи, по разни семейства, когато ви е много тъжно скръбно, за да ви олекне, т.е. не носете своя боклук в къщата на ближните си. Това не е наука, не така трябва да ти олекне. Ще отидете с мисъл да използувате и да дадеш да използват. Ако ходите по другите къщи с цел да ви олекне, да оставяте там своя боклук, ще ви научат всички и няма да ви приемат. Искам всички да сте чисти, да нямате нищо под ноктите, изчистете си дрехите, измийте се и идете тогава при Бога. Защото самата мисъл да бъдеш чист, то е воля; самата мисъл да отидеш при Бога чист действува на ума ви. Ако си нечист, съблечи дрехата си, измий се и иди при Бога, иди да се помолиш. Ученик, който е нечист, не се приема. Не разбирам с това да станете педанти, да се вглеждате в хорската чистота. Всеки да се занимава със своето. Който се занимава с хорските нечистотии, той се покварва. Така ще започнем от физическото към духовното. Аз харесвам светските хора, защото те вървят много добре, те обръщат голямо внимание на физическата чистота. От тях се иска само крачка напред, за да влязат в царството Божие. Имат ли това изкуство - физическата чистота, ще започнат духовната. Тези неща са потребни за създаване на една благоприятна атмосфера за човешката мисъл. От нечистотата на мислите се създава една неприятна атмосфера, от която учениците се демагнитизирват. Не, всякога за работата на ума е потребна чистота. За да се наблюдава Небето, трябва да има чистота. Като казва Христос, че чистосърдечните ще видят Бога, това показва, че чистотата е едно условие за виждане. Тъй че, чистотата ще я държите като едно условие за усилване на волята. Тя може да се придобие, когато бъдеш ученик. Това е религия. Религията има за цел култивиране на сърцето, но не трябва да се спираме само там. Това кланяне на Бога трябва да бъде в дух, в истина и в разбиране. Тези сили, които Бог ни е дал, трябва да знаем как да ги владеем. Душата и сърцето имат капитал, който трябва разумно да се използува. Ще каже някой: „Ще го хвана като вол с повод.“ Не може така. Що е повод? Поводът е един закон, с който може да владеете силите на вашата душа, ум и сърце. Не гледай дали си настроен или не. Прочети днес малко и като се свърши денят, дай си сметка какво си научил. Написвайте това в едно тефтерче. Досега вашият живот е бил безразборен. Ставате сутрин и до обяд - все в кухнята, след обяд - пак нагоре-надолу и вечер си лягате уморени. Казвате си: „Е, утре пак същото нещо ни чака, кога ще се освободим?“ Няма да се освободите, защото в този труд придобивате знания. Калете вашата воля в тези мъчнотии. Не съдете другите, оставете ги, те в своите грешки ще учат уроците си. Събирайте се по няколко в клас, по-силните да помагат на по-слабите. Няма по-добра молитва от тази да помогнеш на брата си. Господ, на Когото се молиш, Той е умен и казва: „Я слушай, не си криви устата пред Мене, я излез навън и свърши тази работа.“ Но ще кажеш: „Господи, аз не съм разположен.“ Не си разположен, защото си турил на гърба си по-голям товар, отколкото може да носиш; то е все едно като да вземе едно дете алгебра и я разглежда, макар че знае само да смята. Така и вашите мисли. Някой път имате много хубави мисли и чувствувания и казвате: „Аз имам много хубаво настроение.“ Това настроение е от един ваш приятел, който ви е посетил и нагостил. Не се заблуждавайте с тези угощения, защото утре ще останете без тях. Главното за вас е да се трудите и да знаете, че всеки ден свършвате една работа. Необходимо за вас е: сърцето да бъде чисто; душата - свежа; умът - бодър; а духът - крепък. Помагайте си през този месец едни на други, не ходете да се плашите, че това казал Учителят, онова казал Учителят. Аз на място съм казал всичко, но вие криво тълкувате нещата. Който се учи, всякога е на главата, а който не се учи - на опашката. Много човешки души са се подигнали толкова, че са дошли до ангелите, а много ангели има, които са паднали. Имайте пред вид, че вие имате всичката възможност да учите и ако не учите, грях е на душата ви. Не трябва да казвате, че сте остарели. Дяволът е само стар. Мислете, че сте млади за това Божествено знание, да влагате вашата воля в тези знания. Някои са богати, а други - бедни. Сиромашията е работа, а богатството - почивка. Сега, има лоша сиромашия и добра сиромашия, т.е. лоша работа и добра работа. Добра работа е, когато знаеш да работиш, а лоша - когато не знаеш да работиш. Така, има лошо богатство и добро богатство. Но друг път ще си сменят ролите. Като си сиромах, кажи: „Слава Богу, имам работа“ и започни да работиш. Утре си богат - кажи: „Днес ще си почина.“ Сега, казвам, че ние ще помръднем света тази вечер с 1/100 000 000 част от милиметъра, но трябва да работим всички колективно. Като ви се каже да обърнете омразата в обич, чудно ви е, но всякога тя може да се извади, защото е вътре у нас. Как ще се извади омразата? Ако искате да пречистите водата, оставяте я да се утаи или поставяте малко стипца в нея, за да се избистри. Имайте пред вид, че вие сте в едно училище и ще следвате уроците, които ви се дават. Онзи, който ме слуша, а не изпълнява, знаете ли на какво прилича? Все едно, че го прекарвате в една гостилница само да помирише всичко и да си замине, а той е много гладен. А с мирисане живот се не живее. Тъй и много от вас само с мирисане служат на християнството и казват: „Отлично е, вкусно е.“ Който иска да влезе в християнството чрез знания, трябва труд. В учението няма благодат. По благодат може да ви спасят, да ви лекуват, да ви обличат, но знания по благодат не може да ви налеят. Това е човешко. Павел казва: „Отчасти знаем, отчасти учим.“ Не трябва само да се молим. Да се молиш, това е твоя длъжност. Да се молиш, това показва, че трябва да си платиш борча. Казваш: „Аз дишам.“ Длъжен си да дишаш, то не е работа на твоя дух. Знанието произлиза от свободата на човешкия дух, от разбиране на Божията воля. Искам да бъдете свободни, да разсъждавате, а не е важно вашето настроение. По благодат учителят не може да тури бележка на ученика. Ако не учи, не може да се тури 6. Шесторката трябва да е вътре. У мене няма шесторки, не давам нищо по благодат. Шесторка турвам само на онзи, който знае да работи. Какво значи шесторката? Тя е закон на прогрес, на развитие. Като ви туря 7, то е закон на съвършенство. Вие искате да започнете с големи работи, но ние трябва да се повърнем назад. Когато Христос дойде от онзи свят, Господ Го изпрати в най-ниското положение - на училище. Той се учи близо до 33 години, макар че произлизаше от най-високото положение. Смири се, послушен биде, впрегна се в дърводелие, работеше столове. Той правеше столове за вас, които сега все за столове спорите. Столът е символ на известно положение, което човек трябва да заеме в света. И вкъщи, навсякъде, все за столове спорят. Христос учи това изкуство, да прави столове, та, като седнете на тях, да ви е приятно. Христос имаше желание и да спаси хората. В какво се състои то? Той ги учеше да ядат здравословна храна. Трябва да храниш душата си със здрава храна, ума - със здрави мисли, сърцето - със здрави чувства. Беседа, държана на 7 ноември 1918 г. (четвъртък) -------------------------------------------------------- [1] заради - диал. за.

8. СЪХРАНЕНИЕ НА ДУШЕВНАТА ЕНЕРГИЯ Беседа за жени От Исаия глава 62, ст. 3: „И ще бъдеш венец на слава в ръката Господня.“ Думата „венец“ има двояко значение. Под тази дума се подразбира правилно движение в кръг, правилно даване. Всички тела в пространството, които съхраняват своята енергия, се движат в кръгообразна орбита. Това, което е вярно за небесните тела, е вярно и за човека, затова човек, който иска да съхрани своята енергия, трябва да се движи в кръгообразна орбита. Или, казано на ваш език, работа, която се свършва по най-лесен начин. Да се знаят начините или методите за съхранение на душевната енергия е необходима наука за правилното човешко развитие. Всички съвременни страдания, индивидуални и общи, се дължат на изгубването на тази Божествена енергия. Докато сте били млади, тази енергия, която сте имали в организма ви, е била толкова голяма, че сте били наклонни да мислите, че тя така ще се продължава до веки веков. Но това е една илюзия в земния живот. Тази енергия може да се изгуби така, както изгубвате парите си. Тя изтича от вас тъй, както когато пукнете някое шише и водата изтича от него. Така и някои винари наливат в бутилки сладко вино и го заравят в земята, за да престои там няколко години, гдето ферментира бавно; при това стоене на виното се развива известно количество въгледвуокис, затова отварянето трябва да става много внимателно, защото всичкото вино може да изтече наведнъж. Така и човешката енергия, която е складирана в човешката душа, при известни моменти може да изскочи изведнъж, което става при голяма радост или голяма скръб. Затова човек трябва да знае как да се радва и как да скърби. И това е изкуство. Не трябва да се прави в това погрешки, защото човек пострадва. Ще ви дам един пример, отдето ясно се вижда как се отразява силната радост. В Цариград турили на лотария един английски параход, който коствал 4-5 милиона лева. Той се паднал на един хамалин, когото накарали да отиде и види своето притежание. По пътя обаче от радост той полудял. Сега хората от голяма радост и от голяма скръб полудяват. Що е полудяване? То е изгубване на душевната енергия или неразбиране на душевния език. Няма защо да се радваме много, но не трябва да скърбим много, защото голямата радост подразбира голяма скръб и обратно. Това е верен закон. Казвате: „Като отидем на Небето, ще се радваме много, но които слизат долу, в ада, ще скърбят.“ Това са два противоположни полюса. Вие, които не разбирате Божествените закони и не сте запознати с тях, казвате: „Защо тези хора са долу, в ада, да се мъчат?“ Аз бих питал: защо онези, които са горе, се радват? Каква разлика има между страдания и радост? Скръбта произтича от факта, че онова, което ни е дадено, сме изгубили. Например, ако изгубим здраве, очи, слух, пари и др., ще скърбим. Следователно трябва да се научим да пазим онова, което Бог ни е дал. За да можем да пазим даденото, непременно трябва да удвояваме своята енергия, а за това е даден закон в Евангелието. Удвояването е законът на сеенето. Ако земледелецът не сее, всякога ще губи. В това отношение вашият мозък е нива, върху която вие трябва да сеете. Във вашата житница Бог е положил семето, а като дойде определеното време, Господ казва: „Посей нивата!“ Вие отговаряте: „Тази година няма да сея, имам достатъчно храна, затова ще си почина.“ Оставяте мозъците си необработени и те треволясват, т.е. както се казва научно - атрофирват се. Главното изкуство в спазване на душевната енергия е обработването на човешкия мозък. Има три начини, по които човешката енергия се изразходва: 1) чрез физическия организъм - чрез ръце, крака, мускули, стомах, бели дробове; 2) чрез човешката мисъл, разсъждение и 3) чрез човешките страсти. Най-опасните елементи за изразходване на енергията са страстите и онези от вас, които се оплакват, че паметта им отслабва, ще знаят, че у тях страстите са взели надмощие. Забелязва се този факт у млади момичета и момчета, на около 15-16 години. В тази възраст те почват да любят и затова започват да забравят, не могат да си учат уроците. Така е и с възрастните: те се влюбват в други неща, но това не е любов, това е привидна любов, любов на чашката. Такова е положението на всеки пияница, който обича чашката: погледне я, глътне от нея и е доволен. Такива биват и мислите. В окултна смисъл взето, има мисъл чисто физическа, има мисъл на желанията и мисъл духовна. Съвременното общество страда от мислите на желанията, т.е. епохата, в която живеят днес хората, е такава. Това движение вътре в нас, този стремеж трябва да стане на венец в ръката Господня. А под думата „ръка Господня“ ние разбираме волята Божия. В съвременното общество човек трябва да има силна воля. Вие мислите, че имате воля. Да, имате, но тя е обикновена. За да имате воля, трябва да знаете да се движите в кръг. В Америка има столове, наречени „рокинг-чеър“[1], които са най-глупавите столове, на които като седне някой, завъртяват го. На такъв стол никога не сядайте, никога не се движете. Когато искаме да паднат ябълки от дървото, ние ги разтърсваме. Когато имате някоя еднообразна мисъл, например не обичате някого, вие изпращате мисли от вас до него, от него до вас - то е все едно, че сте на този рокинг-чеър и няма да се мине 1-2 дни и вие ще се усетите неразположени духом. Ако ме питате защо този човек ви е казал обидна дума - казал ви я, за да опита вашата воля. В Писанието е казано: „Трябва да имаш шлем, за да отбиеш стрелите.“ Неприятелите от Невидимия свят може да хвърлят една лоша мисъл чрез когото и да е: чрез жена ви, чрез мъжа ви, чрез децата ви или чрез кого и да е другиго. Даже и тези, които най- много обичате, ще ви подхвърлят такава мисъл, каквато не сте очаквали. Трябва да отбивате всяка мисъл. Слушали сте това старо изречение: „Господ ще направи всичко.“ Как ще направи всичко? Да допуснем, че в една стая храните буби и в нея пуснете вашия млад юнак, 1-2 годишно детенце. Какво ще направи то с бубите? Ще обходи и изпомачка всички тези буби. Така може да пуснете една ваша двегодишна мисъл във вашата святая святих и тя в един час отгоре ще изпомачка всичките ви буби. Под думата „буба“ аз подразбирам известен род мисли, действия или желания на вашата воля. В живота си ние трябва да следваме точно методите, които природата употребява. Никога не може да си представляваме Слънцето в един тъмен кръг-то няма да бъде слънце, - но всякога трябва да си го представляваме светло. Светлината е кръгообразно движение. Най-напред турете в мисълта си това, че всяка една мисъл, желание, действие, което прониква вътре във вас, е изпратено от Невидимия свят и да знаете, че това, което ви се случва, непременно трябва да ви се случи. Ако разбирате този закон на движение, вие ще знаете, че една мисъл, която е изхвърлена от някого, като мине от единия край на вашата орбита до другия край, на противоположния край тя сама ще падне и ако сте на този край, вие ще може да я хванете; и затова никога не хващайте мисълта, когато току-що е дошла, когато кръстосва във вашия край. Затова Христос казва: „Не противи се злому.“ То значи: Не му се противи, но застани на другия край и го улови. Сега, разбира се, ще ви трябва опит. В какво се състои този опит? Мнозина са ми задавали въпроси: „Как да се развиваме? Как да напредваме? Как да видим това или онова?“ Аз бих желал не само да виждате, но и да усвоявате нещата. Може да видите едно житно зърно - то е едно нещо; а ако вземете и го посеете, то е друго нещо. Тъй че една Божествена мисъл, която ви се дава, не е достатъчно само да я почувствувате, но и да я усвоите и приложите. Искате например да видите някой ангел. Може да видите ангели колкото искате, да отидете при тях, но като се върнете, оставате си пак същите и разказвате, което сте видели, като да сте били на представление и свършва се с това въпросът. Трябва усвояване на тези принципи. Важно е, като видите някой ангел, да влезете в съприкосновение с неговата интелигентност, с неговия дух. Така и в природата, най-напред нещата започват с чувствуване, а после с виждане. Има много животни, които ни чувствуват, но не ни виждат. Един ден, като израстят, като дойдат на нашето положение, ще кажат: „Виждаме сега това, което по- рано ни е препятствувало в живота.“ Ще ви дам един опит, който да изпълнявате в продължение на един месец. Мнозина от вас може да го изпълните. Не мислете, че когато правите опити, всичко е приятно и всичко има резултат. Някога може да имате най-лош резултат, но това да не ви обезсърчава. Най-лошите резултати са някога най- добрите. Ще ви дам пример за обяснение на тази мисъл. Жената на един турчин, като се смяла много, челюстта й се изместила и с това устата й се изкривила. Търсили лекари да наместят челюстта, но никой не могъл това да направи. Затова един ден мъжът й я качва на колата и я завежда при един добър лекар. По пътя обаче конете се подплашват, обръщат колата и жена му пада от колата. Но с това падане челюстта й се намества. Турчинът отива да направи опит за наместване челюстта на жена му при един знаменит лекар, но Господ намира за добре да падне тази жена от колата и по този начин да се намести челюстта й. Затова не считайте, че падането от колата е лошо - напротив, ще ви се намести челюстта. Опитът ви ще се състои в следното: 1. Като се породи у вас една мисъл на омраза, да се обърне в обич. Този, когото мразите, веднага се поставете на неговото място, че и вие имате същата грешка по отношение към Бога. Кажете: „Господ, при всичките ми грешки, ме обича, затова и аз ще направя същото с този човек - ще го обичам!“ Каквато грешка или каквото поведение има даден човек спрямо вас, също в такова положение сте и вие по отношение към Господа. Господ и досега не си е изменил поведението спрямо вас, Той ви обича. Започнете да мислите от вас до Господа, а после се обърнете от себе си до другия, до човека, когото мразите. Тази обич, която Господ има към вас, ще мине от вас към другия човек и той ще бъде в същото положение към вас, в каквото сте и вие към Господа. В съзнанието на този човек ще бъде същото. 2. През целия този месец не одумвайте никого или като ви одумват, мълчете, правете се, че това не се отнася до вас. Може да се вкиснете малко, но считайте, че това не сте вие. Ако жена положи ръцете си във вкиснато тесто, тя вкисната ли е? Даже и цялото ви тяло да се вкисне, считайте, че вашата душа не се е вкиснала. Не приемайте външното вкисване за вътрешно. Не мислете, че то ва е лесно, да се откажете от одумване. То е сериозна работа. Аз не искам да се откажете за цял живот да се одумвате, но само за един месец. Това е само за един месец, да опитате каква е вашата воля. И като ви карам да превръщате омразата в обич, тя няма да изчезне изведнъж, все ще си върви. Ако опитът ви излиза всеки ден сполучлив, ще усетите един вътрешен мир, придобиване на една малка енергия; ако пък опитът ви през деня излиза несполучлив, ще имате малко загуба от енергията си. През тези 30 дни ще имате загуба и печалба, но главното е крайният резултат да бъде добър. Може да падате от колата, но в края на месеца челюстта ви ще се намести. Тези два опита ви давам, защото те вървят в естествения път, по който ангелите работят сега в света. Вие ще имате тяхното съдействие. 3. Произведете в себе си една добра мисъл и я задръжте през целия месец. Когато правите този опит, всякога мислете, че вие сте свободни, не мислете, че външният свят или отношенията, които имате към хората, може да ви противодействуват. Преди да почнете опитите, ще кажете тъй: „Този момент, когато започвам опитите, чрез силата Господня, която е у мене, аз мога да сторя всичко.“ Да не ви смущава думата „всичко“. Тя подразбира всичко добро, но не и всичко зло. Няма сила, която в този момент може да преодолее. Дръжте в ума си живата мисъл: Всякога, когато човек иска да извърши едно добро дело, Божието съзнание е будно. Щом решиш да извършиш едно добро дело, между тебе и Бога се явява връзка, завежда се вече разговор. [В] момента, в който решиш да вършиш добро заради Бога, Той мисли за тебе. Тези три опита, които ви давам, ще бъдат като основа за обновление на вашите мисли и сърца, докато не почнете да се борите. Мнозина от вас, гледам, живеете като тези, които са купили лотарийни билети - гледат да им капне нещо. Втората година пак продължават билета, третата година - пак, а то я им капне) я не. В царството Божие по този начин не се влиза. Царството Божие чрез сила се взима, знанието чрез сила се придобива, всичко в света чрез сила се придобива. „Чрез сила“, то значи: чрез тези разумни същества, които стоят по-горе от ангелите. Те са силите Господни и чрез тях всичко се придобива. Тези същества са архангелите. По-после, като направите тези опити, ще дойдем до това да изгонваме ревматизъм, главоболие, сърцебиене, охтика и др. болести, които съществуват не само в организма, но и в ума горе, и в сърцето. Казва се в Писанието: „Ще бъдеш венец и слава в ръката Господня.“ Под „венец“ се разбират най-възвишените ангелски същества. Да имаш венец Господен, то значи да си в съприкосновение със серафимите, с възвишените духове на любовта, които са и извор на Божествената любов. Всеки, който пие от този извор, неговата жажда ще се утоли. Има две категории: „венец“ и „слава“. Славата, това са архангелите, които са носители на Божествената воля на физическото поле. Когато искаш да усилиш волята си, ще извикаш един архангел, а той е мощен, силен. Това е един закон, който работи чрез внушение. Всяка майка, която зачва детето си, какъвто идеал е имала в ума си, такова ще бъде детето й. Нашите мисли и желания стават точно такива, [за] каквито същества мислим в дадения момент. Ако мома люби някой глупав момък, такова ще бъде и нейното дете. Тя го гледа с други очи, представя си го по- идеален, а той всъщност не е такъв. То е едно състояние, което не съответствува на това, в което той се проявява. Ние не трябва да гледаме каква е неговата душа, а какви са проявленията му. Не трябва да гледаме неговата външност, че е хубав, че ходи спретнато и т.н. Че, и един кон може да бъде спретнат, но в тази спретнатост няма никаква интелигентност. В движенията разбирам разумност. Спретнатост разбирам, когато някой ти намести счупения крак или ако те облекчи, когато си неразположен. Да вземем например някого, когото мислим за спретнат. Влезе той в едно молитвено събрание и го развали, като каже лошо за едного, лошо за другиго. Това са спретнати хора, които развалят настроението в едно молитвено събрание, това са ваклите моми и момци, това са чернооките и чернокоси хора. Ако си спретнат, трябва, като идеш от вън с разположение, трябва да го внесеш и в останалите. Не е такъв венецът и славата Господня. И действително, в такова събрание човек скоро остарява. Как да не остарееш? Ако казвам постоянно на някого от вас, че е грозен, грозен, ще видите, че след един месец той ще почернее. Ако на някого казвате постоянно, че е хубав, той ще се поправи. Когато ви видя някога почернели, казвам: Някой върху вас е работил. Вътре в дома на Бога не искам червеи. Ако има червеи, да стоят вън. Когото хвана, ще го прехвърля през дувара отвън. Който си прави добре опитите, ако е паднал пред дувара, ще го взема и ще го туря на друга страна. Това е един отличен опит. Когато реших да говоря на жените, времето беше дъждовно. Казвам: Този дъжд, този дъжд, той показва, че на жените не им върви. Но гледам, днес времето се поправи. Това показва, че и на жените се отпуща кредит. Слънцето, което грее, показва, че и то е в съгласие. Това не е само за утеха, това са факти. Като пристъпите към първия опит, не се спъвайте от нищо. Не губете вашите чувства, вашите мисли и религиозни вярвания, които имате. Всеки мъж или жена трябва да прилага своята опитност. Дошли сме на Земята да печелим, за да се върнем при Бога богати. Да се губи е лесно, но да се печели е изкуството, понеже на мнозина от вас умът не работи. Това нещо, губенето, окултистите наричат демагнитизиране. Ако тези зададени опити не може да направите сами, поискайте помощта на другите, работете колективно. В цялата тази работа трябва да имате търпение. Започвайте опитите обикновено сутрин или когато имате разположение. Но ще питате: „Дали ще ни се приеме молитвата?“ Ние сме длъжни да се молим, но не трябва да се интересуваме дали Господ ще ни приеме молитвата или не. За да успявате в този живот, трябва ви силна воля, силен ум и силно сърце. Тези неща се добиват само когато човек води един чист и свят живот. Вън от това никаква друга сполука не може да се очаква. Като се разгледа цялата история от единия край до другия, най-сполучливи са тези мъже и жени, които са живели най-чист и свят живот. Не мислете, че е мъчно нещо да бъдеш чист и свят човек. За да се изцапаш, някога си се опил, паднал си. Изобщо в света надделяват чистотата и святостта. Имаме грешка, като мислим: „В грях ме зачена майка ми“. Всички, които не изпълняват волята Божия, са в грях заченати, а всички, които изпълняват волята Божия, не са в грях заченати. Някой казва: „Ние сме грешни.“ Да, това не отричам, че правим грешки, но че сме заченати в грях, това отричам. Всички, които изпълняват волята Божия, са в любов заченати. Христос иска щото човек да бъде правдив в душата си. Това, което съм горе, да бъде и долу. Разтревожен си - не скривай това. Като си разтревожен, то значи, че вашите деца, които са вътре във вас, са много шумни, но и това ще се нареди. Като се упражнявате така, всичките мъчнотии в света ще изчезнат и ще дойде благословението в света. По този начин най-после ще заставим хората да не крадат и да не лъжат. Сега вече ще упражнявате волята си, за да станете чисти и святи. Като бъдете такива, ще имате силата да късате плодове от дървото на живота, за да видим, че всичко е възможно. Само по този начин животът ще стане интересен. Отсега нататък все в училище ще бъдете. Досега не сте били в такова училище, а сте мили паници, рязали лук и др., а отсега ще започнете от буквата „а“, която е глас на волята. Само така ще упражните волята си. Беседа, държана на 10 октомври 1918 г. (четвъртък) -------------------------------------------------------------------- [1] rockingchair (англ.) - люлеещ се стол.

7. Беседа за жени НАСТАВЛЕНИЯ Казва се в Писанието: „Без вяра не може да се угоди на Бога.“ Аз преобръщам малко този стих и казвам: „С вяра се угажда на Бога.“ Имайте пред вид това: вярата е, която апелира към Господа. Писанието казва, че каквото попросим съгласно волята Божия, дава ни се. Тази вяра не е общоприетата, която имат хората, а е вярата на децата - там ще я търсите. Вяра като у децата трябва да имате, а не вярата на възрастните. Аз искам които ме слушат, да не мислят, че са възрастни. Ако така мислят, няма защо да идват тук. На Земята няма нужда от възрастни хора, те са хора за Небето. Ще кажете: „Аз съм 50, 60- годишен.“ Не се заблуждавайте с вашите години. Според мене годините на човека се ценят според преживяванията. Колкото повече преживявания имате, толкова повече са годините ви и обратно. Важно е какви скъпоценности носите в раницата на живота си. Можете да носите 50 килограма товар и да струва 50 лева, може да носите само един грам диамант и да струва десетки хиляди лева. Не е в количеството товар, което носите, а в качеството. Някой казва: „Аз зная, че се върти Слънцето.“ Питам: Твоето слънце върти ли се? Казвате: „Зная, че Месечината се изпразва и се пълни.“ Питам: Твоята месечина празни ли се, пълни ли се? Ето къде е знанието - да знаеш кое е добро и кое е зло. Гледайте вашето сърце пълни ли се с добро и изпразва ли се от зло. Това е да знаете какво е изпразване и какво - пълнене. Знаете, че Месечината употребява 14 дни за пълнене и 14 дни за изпразване. Тъй че 14 дни вашето сърце ще работи за пълнене с добрини и 14 дни вашето сърце ще работи за изхвърляне всички помии от вас и от обществото и след това да почувствувате лекота. Така постъпват и лекарите. Видят, че някому е разстроен стомахът, има диария и вие веднага търсите лекар, да спре това разстройство. Чакайте, нека си повърне, да му олекне, да изтече всичко събрало се. Някой се разфучал, развикал - не го спирайте, нека си вика, да излезе всичко навън. Ама дразни ви това - затворете ушите си, отдалечете се, не е ваша работа да спирате канала. Това е философията на новото учение, това е учението на християнството. Някой път мъжът ви се разсърди за нещо. Кара се, а вие искате да го спрете. Чакайте, нека си повърне. - „Да, но ще ме цапа!“ - Ти стой настрана, а не отпреде му, дай му легена и стой отзад, а той нека си повръща. Не го спирай, помогни му и благодари, че се е освободил от тази тежест. А какво прави жената? Тръгне от къща в къща и разказва: „Знаете ли какво нещастие ми се случи? Мъжът ми повърна.“ Напротив, това е щастие, защото той е облекчен. Всички хора, които повръщат, гледам на тях като на надеждни. Тъй че, отсега ще говорите по-малко, а ще вършите повече. Тъй правят и учителите в училищата - за да ги приучат да работят, дават им класни работи, домашни, развиват теми и др. Като влезете в духовния свят, не мислете, че сте вече святи и чисти. Това ще си дойде само по себе си, не се грижете за него. Ако виждате една свещ и започнете да разсъждавате как тя свети, кога по-добре и т.н., полза няма да имате. Оставете настрана разсъжденията, а драснете клечка кибрит, запалете свещта и се ползувайте от нея. От вас се иска само стремеж за послушание на Бога на всичката пълнота. За този Господ, за Когото говоря, Той ви вижда, защото има милиони очи и уши. Той ви вижда чрез котките, чрез мухите, вижда ви като ви гонят. Господ вижда всичко, защото има много тайни места, през които наблюдава. Господ не е нито в котките, нито в мухите, но вижда чрез тях. Като ви види, че минавате пред някоя круша, гледате някое цвете, Той ви знае вече намеренията. Всичко е известно на Бога. Като пиете малко вода, чрез нея Той знае каква е вашата вътрешност. Най-важните, необходими за вас неща са следните: послушание и внимание. Какво значи послушание? Послушание е да направиш нещо, а внимание е когато Господ прави нещо, да внимаваш. Така и вие сега ще трябва да слушате и да внимавате. Може да мислите: какво ли има да ви кажа? От вас се иска само послушание и внимание. Ако ви пратят в някоя градина с толумба[1], с маркуч, от вас се иска да насочите маркуча да поливате, а не да разсъждавате защо на вас дали да поливате, а не на други. Вас намерили. В твоите ръце е маркучът, поливай и не мисли повече от това, защото който полива Божествената градина, той се ползува от плодовете й. Наставления: Прочетете 9-а глава от пророк Данаил. Тази глава има тясна връзка с това, което ви казах да направите. Вие не знаете бъдещето си, то е скрито от вашите очи, не знаете какво Господ е намислил. Казва се: „Молете се, за да не паднете в изкушение.“ Мнозина от вас сте заети с много работа, но има и по-важна работа, за която сте дошли. Ще бъда кратък. Искам това, което ще трябва да изпълните, да помислите в себе си около 4-5 минути, да видите готови ли сте да изпълните доброволно това, без после да се разкайвате. Ще изпълнявате следното. През продължение на 10 дни, начиная от 27 юни, ще ставате сутрин към 4 часа и в промеждутъка от 4 до 5 часа ще прочетете 9-а глава на Данаила, ще размислите внимателно върху нея, ще се помолите и ще се изповядате пред Бога, като пред духовник, за прегрешенията си, за тези на своите ближни, за тези на народа ви и ако иска Господ, ще ви прости. Вие ще изпратите с това вашето прошение до Бога, а каква ще бъде резолюцията, то е Негова работа. В това време и заминалите ваши близки ще се помолят за себе си, за вас, така че ще има молитва и горе, и долу, тъй както дървото се храни и от горе, и от долу. Ще се оставите на Божието влияние. Ще ядете два пъти на ден, никакво масло, яйца, а само растителна храна; ще се яде сутрин, след молитвата, и вечер, преди молитвата. Вечер ще ядете преди залязването на Слънцето, а молитвата и прочитането на 9-а глава - след залязването на Слънцето, към 8 часа вечерта. Господ е наложил пост на целия свят. Като закусите сутрин и като се навечеряте, ще благодарите много на Бога. През тези 10 дни ще има абсолютен пост на сърцето и ума си. Да няма никаква лоша мисъл, лошо желание, никакво одумване. През тези дни искайте от Бога само важни и необходими неща, а не празни работи. Ще се молите Бог да подкрепи всички ваши сестри и братя, където и да са те, да помогне Господ на всички страждущи, на всички, които се борят със злото. Като молитви може да четете „Добрата молитва“, „Отче наш“ и др. Гледайте да не бъде всичко пресилено и сърцето ви да е всякога топло. Приближавайте се към Господа с вяра. Имайте вяра в Неговата благост и доброта. Така ще видите какъв е резултатът. Беседа, държана на 26 юни 1918 г. София ------------------------------------------------------------- [1] толумба (от ит.-тур.) - помпа.

6. ПРОСТОТА Това заръчане ти предавам, чадо Тимотее, според станалите по-напред за тебе пророчества, да войнствуваш в тях доброто войнствуване. Първо послание към Тимотея, гл. 1, ст. 18 Думата „войнство“ и [думата] „подвиг“ имат сходство, защото само правилното войнствуване подразбира подвиг в света. Думата „подвиг“ означава подигане нагоре. „Войнствуване“ е подигане на човешкия дух, а слизането надолу е падане на човешкия дух. Преди всичко от всинца ви се изисква простата, т.е. не да бъдете прости, а всички знания у вас да се опростят. В основата си нещата да бъдат прости, тъй както е проста в първо време основата, върху която тъкат, а после, с преплитанията, тя се усложнява. Така че в основата схващанията ви трябва да бъдат ясни и прости. Простота трябва да има в умовете ви и в сърцата ви. Искам да схванете думата „простота“. За да я разберете, като сте разтревожени, изговорете тази дума и ще усетите една тишина в душата си. Всяка добра дума трябва да произведе утихване вътре във вас. Ще ви говоря върху думата „войнство“ и ще обърна ума ви върху един факт, за да разбирате противоречията, които съществуват в живота, защото такива забелязвам между вас и вие не можете да си ги разясните. Но да не си мислите: „А, сега ще ни задяла.“ Никакво задялане, но искам известни мисли и желания да ви станат по-ясни. Представете си, че се намирате в една богата градина, седнали сте на един стол и пред вас се намира едно ябълчево дърво, добре сформирувано, с листята си, цветовете и вие му се радвате. Да допуснем, че тези листя на дървото са тихи и спокойни, разговарят се помежду си и казват: „Колко е хубав Божественият свят, живеем си в мир и съгласие.“ Но по едно време излиза вятър, листята започват да се удрят помежду си и някои от тях падат. В това общество горе на дървото има крамоли, започват: „Ти не разбираш християнството, ти си дивак“ и т.н. Такова е вашето положение, като тръгнете от къща в къща и казвате: „Знаеш ли онази, тя е такава-онакава.“ Това показва, че между вас има вятър. Питат някои: „Защо ходят от къща на къща да разправят за тази, за онази?“ Питам: Защо е този вятър? Причината е външна. Трябва да разбирате тези външни движения, които не зависят от вас. Ако си един лист и дойде вятър, непременно ще сблъскаш някого и затова кажи: „Прости, не исках.“ Затова трябва да си прощавате. Като утихне вятърът, пак ще има мир и съгласие, духне вятър - пак каране. Това е един действителен факт в живота и вие казвате: „Вятър духа.“ Всеки трябва да си има по един калпак, та като духне вятърът, да го сложите на главите си и всичко ще бъде в мир и съгласие. Който има такъв калпак, това подразбира, че той умее да въздържа своите мисли и желания. Има ли човек такъв калпак, и в мислите, и в желанията му ще има порядък; няма ли такъв калпак, работата е зле. Ако се влезе в Божествения живот, няма да има такива ветрове, а ще има тихи повявания, които само ще раздвижат листята като на трепетликата, които повявания показват, че живеете в света на ветровете. Каквото и да направите, ще кажете на този лист: „Ти бъди уверен, че аз друг път няма да правя това нещо и се разкаях.“ Ден след ден ще има грешки и разкаяния. Това са хората моралисти, които казват, че трябва да живеем добър, справедлив и честен живот. Да, колкото листята на дървото. Като дойде прах на листята, те ще се оцапат. Тъй че в ежедневния живот ще има напрашване, очистване, каране и т.н., но този живот трябва да се премине. Когато се съберете две сестри, които се карате, ще кажете: „Сестро, извини, вятър има, затова се клатим.“ Това е правилното разрешение на въпроса. Ето една формула, като се скарате, съберете се и кажете: „Христос е равен на „у“ (игрек), 0=0, 1=1.“ Това подразбира последният стих от притчата: „Този, който Ме слуша, ще живее в тишина и безопасност, без да се бои от зло.“ Този е същият закон. Някой път между сърцето и ума има борба, раздвояване. Сърцето желае едно, умът - друго. Има спор. Решавате да правите едно, а всъщност вършите друго. И като апостола Павла се провиквате: „Кой ще ме избави от това грешно тяло“, т.е. от тези външни причини. Като дойдете до 8-а глава, намирате разрешение на въпроса. Задавате си въпрос: „Как ще се разреши този спор?“ Разрешава се, защото листята, които стоят отворени в някои растения, като дойде на тях някое насекомо, те го улавят и скриват. Когато листята се превърнат в едно животно, те се скриват в един калпак и следователно трябва да си направите калпак, т.е. от растения да се превърнете в животни. А знаете ли какво значи от растение да се превърнеш в животно? То значи да имаш кожа. А в окултизма това значи да си образуваш една аура, която да те пази от външните ветрове и бури, които стават в психическия свят. Сега, към първата формула за слънцето: „Може - Така да изгрее моето слънце в моята душа и да обнови моето сърце“, ще приложите следнята формула отделно: „Господи, аз ще посадя всички добри желания, а Ти ги възрасти.“ Това разбирам обновление на сърцето. Да си обясня мисълта. Нали искаме да направим християнството наука за живота, а не празнословие. Допуснете, че две от вас имат по 100 декара земя, оставена от баща им. Едната от вас е работна, обработва земята си, направила си градина, посажда я с плодни дървета, в другата част насажда жито, ечемик, царевица и др., а втората казва: „Мене не ми трябват тези неща“ и оставя земята си ненасадена. И двете отиват да разглеждат имането си. Едната има царевица, жито и др. и се радва на всичко, за нея животът има смисъл, а нивите на другата са обрасли с бурени и казва: „Животът няма смисъл.“ Кой създаде смисъла и безсмислието в живота? Вие казвате: „Господ да им даде това, онова.“ Дал ви е Господ земя - тя е вашето сърце, обработвайте го. Това сърце се обработва тъй, както се обработват плодните дървета: дайте му всички добри желания, посадете ги у него. Трябва да садите навреме, а не без време. Онези, които садят дърветата, имат два периода на садене. Земледелците също имат два периода на садене: зимно и лятно садене. Тези, които садят царевицата, и те имат известни периоди на садене. Тъй че, когато дойдат у вас добри желания, не отлагайте, за да си свършите другата работа, а веднага ги посейте. Но вие казвате: „Как ще го посея - онази какво ми направи, тази какво ми направи.“ Остави тях настрана, посей това добро желание. Не си разположена - остави неразположението настрана. Твоето неразположение и ти сте две неща различни. Като се гневите една на друга, знаете ли на какво приличате? Представете си, че една муха дойде и ви наплюе по носа. Започвате: „Какво право има тя?“ Хукнете да я гоните, гневите се на всички други мухи. Изчистете носа си и нищо повече. Казал някой за вас нещо - изчисти го и нищо повече. Ама не, вие казвате: „Знаете ли какво направи тази муха на носа ми?“ Остави я настрана. Някой ви обидил - не разправяйте това, което той ви е казал, на други, защото вие го посаждате в техните умове. А вие започвате да разказвате обидите си една на друга и тъй разнасяте приказките си из цялото общество. Едната като разкаже това нещо на втора, втората - на трета, прибавя се към казаното по едно качулче и излиза една голяма новина. Това сте вие, учениците на XX век. Разбира се, това за света, за хората, които нямат работа, е полезно, но за онези, които имат работа, има по-сериозни неща. И тъй, Апостол Павел се обръща към Тимотеяните и казва: „На Царя на вековете чест и слава и во веки веков, амин.“ Ако Бог ви е дал такова сърце, за да Го прославите, трябва да посадите добрите желания в сърцето си и Господ да ги възрасти. Всички добри желания се садят само сутрин, вечер нищо не се сади. Вечер семенцата растат, а сутрин се садят. Така е и в духовния свят. Знаете ли какво значи „сутрин“? Сутринта е младост. Сутрин Слънцето е един млад момък, на обед - женен, а вечер - стар дядо. Когато ходите вечер да го гледате, то казва: „Е, мина, мина всичко, оттогава има 100 години. Трябваше да дойдете, когато бях млад, когато работих, да ви дам нещо.“ Идете на нивата и пак накарайте един стар човек да ви помогне - той ще ви каже: „Стар съм вече, не мога, кокалите ме болят.“ Повикай млад -той веднага ще „ дойде да ти помогне. Кои жънат на нивата? Младите моми и момци. За да работите в света, трябва да бъдете млади, а за да бъдете такива, не трябва да грешите. Който греши, остарява; който върши добро, той се подмладява. Затова употребявате думите: „Така да изгрее моето слънце в моята душа и да обнови сърцето ми.“ Това значи да се подмладиш. Това значи да искате да бъдете добри, а добър е този, който има много плодни дървета в градината си. Как да се сади, с вода или без вода? С вода, разбира се. Този закон действува по следния начин. Направете опит. Някой път може да ви се случи някоя голяма неприятност или нещастие в живота, която може да бъде от различен характер. Дохождате до отчаяние от това, което ви се е случило. Всякога след такова нещастие ще дойде добра мисъл - посейте я. Тогава му е времето. Който не е страдал, не може да има добри мисли. Когато ви нападнат страдания, това показва, че Господ ви обръща внимание, че е дошло време за садене. Това е правото тълкуване. Казал някой за вас нещо обидно, кръвно ви е обидил; ще пострадате, ще поплачете, ще настане едно утихване, ще настъпи една добра мисъл - веднага на работа, посейте я. Това посяване ще плати дълга за тази обида. Ще ви обясня закона защо не трябва да отмъщавате. Допуснете, че някой влиза в къщата ви и задига 1000 лева. Но в същия ден имате една важна работа, от която ще спечелите 100 000 лева. Ако вземете да гоните крадеца, вие ще загубите 100 000 лева. Господ казва: „Остави хилядата лева, ще спечелиш сто хиляди лева, свърши си работата.“ Обидил ви някой, но в същото време имате да вършите една добра работа за Бога - свършете си работата, защото ще изгубите двойно повече, отколкото ако речете да си отмъщавате. Има ли философия в това? Има. Опитайте дали е вярно или не. При пръв опит, който ви се представи, приложете това нещо. Аз често срещам хора по пътя да гонят 1000- та лева. „Къде отиваш?“ - „Откраднаха ми пари, 1000 лева.“-Ще изгубиш 100 000 лева. И на вас казвам: Срещал съм ви да гоните 1000 лева - внимавайте, че ще изгубите 100 000 лева. Това е, което Евангелието препоръчва, да не си отмъщавате, защото Господ казва: „Мое е отмъщението, не съдете, за да не бъдете съдени.“ Важна работа има всеки в света, а не да съди другите. Тогава ще имате един живот тих и спокоен, но ако слушате вашия Господ, Този с Когото се познавате. Кой е този Господ, всеки ден може да Го опитате. Щом изпълнявате волята Му, всеки ден ще се чувствувате тихи и спокойни. Не изпълнявате волята Му - неспокойни сте. Защо тогава Го няма Господ? Господ идва само във време на страдания. Когато в света има най-големи страдания, тогава Господ слиза. Когато някой човек е много напечен, Господ го посещава, а когато е много добре, Господ казва: „Повикайте този човек тука.“ Ние казваме: „Бог да го прости, заминал е.“ А аз казвам: Отишъл е да види Баща си в отечеството си, в дома си, а после пак ще се върне. Тъй че, един път Господ идва при нас, а един път ние отиваме при Него. На какво прилича това? Когато някой баща ожени сина си, отделя го в нова къща и един път той му отива на гости, а друг път синът го посещава. Кажете ми, кога вие посещавате Господа? Когато се намирате в голямо отчаяние, страдате. А когато някой ви посети в това време, тогава Господ ви е посетил. Ето защо трябва да правите посещения на страждущи. Отсега вече ще знаете, че всеки може да посети Бога, на ден може по 10 пъти да Го посетите, а Господ - един път на ден. Молитвата е зов към Бога. Скръбни сте, натъжени сте - молете си. Господ по 3 начина утешава: Първо, ще ви прати някой човек да ви помогне; второ, ще ви прати някой ангел; и трето, сам Той ще слезе. Питате: „Защо сме се родили?“ За да посещавате Господа. Този е великият закон, по който хората със своите скърби и земни нужди се сближават. Ако нямахме нужди, не бихме разбрали в какво се състоят хубостите на живота. Ще си турите тази мисъл: Животът, тъй както е направен, е най- добър живот и вие, тъй както сега живеете, живеете най-добре. Някой ще каже: „Аз съм лош човек.“ В какво отношение? Не си лош, но имаш земя, която не искаш да обработваш, мързи те. Трябва да работиш. Почни да работиш, няма да бъдеш грешен. Как се ражда грехът? Като не работиш, ще грешиш, ще мислиш откъде да вземеш, какво да направиш и ето че на цял свят си задлъжнял. И тъй, вие не сте грешни по същество, а по това, че някои от вас не искат да работят. Някои например казват: „Как да стана в 4 часа сутринта, става ли се тогава?“ Да, става се, защото нощта е за спане, а сутринта - за работа. Когато Слънцето изгрява, всеки трябва да е вън от леглото си, а когато залязва - всеки да е в леглото си. Така правят и птиците. Ако искате да разбирате Христа, така трябва да постъпвате, да живеете. Когато дойде страданието, кажете: „А, време е за работа.“ Гответе се да сеете; дойде първо добро желание - посейте го; и в една година като постъпвате така, ще видите колко богати ще станете. Това подразбират българите, като казват: „Отворили му се очите.“ Като стане човек богат, отварят му се очите. Например някой сиромах, беден човек, направи си колиба без прозорци. Като поразбогатее, веднага си отваря един, два и повече прозорци. Който знае, той има прозорци. Страданията, които ви се пращат, са една необходимост за вашето развитие. Като казвате: „Така да изгрее моето слънце“, това показва въплотения човек на Земята. Вие трябва да използувате това слънце, което изгрява. Всяка сутрин човек като се събужда, той се ражда, а вечер, като заспива, умира. Затова сутрин ако не станете навреме, за да родите детето си, то ще умре. Забележете: хора, които стават късно, не са разположени през целия ден. Казваме за тях: „Не родили детето си.“ Трябва да разбирате дълбоката смисъл на нещата, а не тяхната буква. Под „сутрин“ разбирам всички добри условия, които Бог ни дава, затова не ги отлагайте! Те са една утрина в живота. Със ставането рано сутрин има ли някаква реакция у вас, например някакво заболяване. Ще ви препоръчам едно правило: забелязал съм, че някои ходят много бързо, а трябва да се ходи полека, защото иначе се изпотявате и с това се обясняват слабите заболявания. Наблюдавайте какви са цветовете на Слънцето, особено какво е то на Енюв ден. С наблюдаването сейте добри мисли у вас. Да допуснем, че у нас има изобилие от добри мисли. Трябва да дадем и на други, за да си посеят и те от тях, като ги препращате и на други. Ако между вас има дисхармония, нека тя се намали поне 50%. Ще ви дам друго правило: Като ви кажат, че две сестри се скарали, ще кажете: „Вятърът ги е духал, затова нека се съберем и да се помолим на Бога да се помирят.“ Ще им препратите добрите си мисли. Освен това, съберете се няколко и се изредете по този начин всички у тях да ги посетите. Резултатът ще се състои в следното. Например една от вашите сестри има 100 лева. Дойде някой обаче и й ги вземе. Затова другите, като й дойдат, като я посетят, всяка ще й даде по 1 лев и тя ще спечели изгубените. Тя е пострадала и затова трябва да й се донесе нещо добро. По въпросите не трябва да гледате от ваше гледище, а принципиално да се разрешават, тъй както в училището въпросите се разрешават принципиално. Човек не може да живее принципиално, докато не се свърже с Господа, докато не живее у Него. Може ли разведена жена да живее добър живот? Никога. Оставете едно дете без майка, то огрубява. Ако живее 15-20 години с майка си, тя ще му придаде малко деликатност. А тези, които са живели без майка, са по-груби, затова им се дават страдания, за да се облагородят. Когато някой страда, казвам: Майка ти е рано заминала, затова ти трябват страдания, за да се облагородиш. Този е пътят за тези, които искат да се развиват, да растат, да се повдигат. Ходете да гледате как растат у чуждите градини плодните дървета, за да си насаждате така и своите градини. Всеки ден отбелязвайте в книгите си направили ли сте някакво добро, било с думи или със сърцето си. Ако изпратите някому добра мисъл, забележете си я. Често казваме: „Господ ще оправи света.“ Как ще го оправи? Чрез нас. Ако всяко клонче не цъфне и не върже, как ще се развива то? Това е практическата страна. Вие сте много честолюбиви, срамите се да не изпаднете пред едни, пред други. А колко пъти на ден се засрамявате пред Бога? Но като не го виждате, не държите сметка за това. След време ще ви дам начин да превърнете лошите думи в добри. Искам да се въодушевите от тези добри идеи. Гледайте да приложите всичко това във вашия духовен живот в целокупност: и в ядене, и в пиене, и в ходене, и в пение. Това значи духовен човек - да върши човек всичко за славата Божия. Трето правило: Ако у вас се зароди желание да избягвате хората, пазете се от това. Искам да имате приятели от вън, от света, а не само между вас. Защо се женят хората? Нали за да се сдружат. Отсега ще трябва да отворите кесиите си и да давате и на другите. Няма защо да се плашите, защото този, който дава, печели всякога повече от този, който взима. Четвърто правило: Усещате се някой ден скръбен, обременен, мислите, че животът няма смисъл. Слезте по-долу от вас, вижте тези хора, които са по- скръбни, по-обременени от вас, и ще видите, че животът има смисъл. Когато искате да се повдигнете, тогава гледайте как живеят хората, които са над вас, подражавайте ги в живота, защото животът се предава. Ако аз не ви предам нещо от себе си, нищо няма да научите. Животът се предава чрез контакт, чрез влияние, като предавате и доброто, и злото. Аз зная много добри мъже, които в обществото на лоши жени се развалят и лоши мъже, които в обществото на добри жени се поправят. Законът е много верен. Ние си влияем. А вие казвате: „Какво ли сме ние?“ Турете на вашите стари тефтери кръст, турете нови листя и пишете: „Отсега нататък взимам-давам по Христовите правила.“ Ще бъдете радостни и весели. Пето правило: Пазете се от следното нещо. Често казвате на дъщерите си: „Ти не познаваш живота, трябва да бъдеш по-умна; ти си млада, като остарееш, ще го разбереш.“ Не ги възпитавайте така, не им говорете за старост. Весела е дъщеря ти - нека е весела. Нека играе, нека пее, остави я. Като се разгневи дъщеря ти, кажи на Господа: „Благодаря ти, Боже, че видях дъщеря си да прави такива хубави гримаси.“ Ами и в природата е същото: гледате как едно дърво се криви, прави гримаси, но и то е приятно. Вие искате от вашите деца това, което вие сами не правите. Чудно е, когато един грешник иска дъщеря му да бъде светица. Нека се гневи, нека поплаче, а ти като гледаш на това философски, спокойно, тогава и на нея ще се отрази. При новото възпитание ще приложите Христовото учение. Изцяло трябва да бъде ново, а не на старото - нови кръпки. Стара дреха не може да се кърпи с нови парчета. Ще кажете: „Дъщеря ми ще бъде добра, ако не сега, по-нататък.“ Защото това, което човек мисли, то става. Ти и дъщеря ти сте едно и също нещо. Аз защо не мисля зло за хората? Защото то е отражение. Когато помисля за хората зло, то и на мене ще се отрази. Мисълта създава нещата и се отразява и върху нас. Тези неща ще ги прилагате този месец. Ще излизате до 24 юни на изгрев Слънце и ще си починете у дома 20 дни. Има други начини за изпълняване закона на ходенето: ако нямаш възможност да излезеш, то ще станеш рано и след като си направиш молитвата, ще направиш мислено една разходка. А като казвате: „Днес не мога да изляза“, вие с това разваляте работата си. Искаш някой път да посетиш някоя твоя сестра, но нямаш възможност- седни на стола си и духовно я посети. Не трябва да си внасяте отрицателни мисли: „Това не мога, онова не мога.“ Даже на легло да си, болен да си, кажи: „Тялото си сега го поправям, но душата ми може да отиде.“ Тъй че, законът всякога да е с „може“. Тъй се проявява човешката воля. Ако някои неща ви са неясни, съберете се по няколко и размишлявайте, защото това, което опитате и научите, то е полезно за вас и ще уякчи вашата вяра, че имате една положителна наука, на която може да се базирате. Беседа, държана на 31 май 1917 г. (четвъртък)

5. КОЕТО БОГ Е СЪЧЕТАЛ „И тъй, онова, което е Бог съчетал, человек да не разлъча.'' Евангелие от Марка, гл. 10, ст. 9 Сега да се повърнем към онова, което Бог е съчетал. Аз взимам тези думи в много широка смисъл, т.е. тъй както Христос ги е разбирал. Те обхващат целия човешки живот, във всички негови проявления. „И тъй, онова, което Бог е съчетал, човек да не разлъча.“ Всяко страдание в живота произтича от това разлъчване. Няма защо да аргументирам това, да го доказвам, всеки може да го провери на опит. Като се разлъчите от вашия мъж, от вашата жена, от вашите братя и сестри, приятели, от вашата къща, от вашето отечество, вие сте скръбни. Защо? Думата „отечество“ има малко по-друго значение от това, което хората разбират. Под „отечество“, хората разбират дом, фамилия, но това, което е на Земята фамилия, то на Небето е отечество, Божествен дом. Съвременните хора под „разлъчване“ разбират разлъчване само между мъж и жена, т.е. това, което наричат парясване. Под разлъчване се разбира отлъчване на всяка мисъл и желание от своя ум и сърце. Когато отлъчиш от своя ум една добра мисъл и от своето сърце едно добро желание, ти вършиш едно престъпление. „Не изхвърляй навън това, което Бог е съчетал.“ Упражненията, които ви дадох миналия месец, имат връзка с този велик закон. Вие казвате в първото предложение[1]: „Така да изгрее моето слънце в моята душа.“ Защо? Както Слънцето във физическия свят е причина за растенето в природата, когато то изгрее на хоризонта, освежава природата, така и у човека има едно слънце, което изгрява и освежава по същия начин. Когато лъчите на естественото Слънце изгре[ят] в пустинята, то сгорещява само пясъка и ако пътувате бос по пустинята, то ще ви изгори. Ако слънцето пада на една почва, богата със семенца, то донася блага, развива тези семенца и създава живот. И ако пътувате през такава местност, изпитвате приятност. И ако вашето слънце изгрява по същия закон, то вие ще опитате и ще видите, че всичко е тук и е много вярно. Ако вие сте разлъчили това, което Бог е създал, вашето слънце ще изгрее, както в пустинята, ще образува топли и горещи течения. Виждали сте как лятно време хората се разгръщат, задъхват се, горещо им е - тази горещина се дължи на това, че има малко растителност. Защо трябва да изгрее вашето слънце? За да възрасте у вас всичко, което е добро. Сега, към първото предложение ще добавите следното: - Така да изгрее моето слънце в моята душа и да обнови моето сърце. Ще добавите и към следните предложения, за следующите лица, по някои нови думи. II лице: Можеш - Така да изгрее Божието слънце в мене и да обнови моята душа. III лице: Може - Така да изгрее слънцето на моя дух и да обнови моя ум. Множествено число, I лице: Можем - Така да изгрее слънцето на нашите ангели и да обнови нашите сърца. II лице: Можете - Така да изгрее слънцето на Великия Господ на мира и да обнови нашите души. III лице: Могат - Така да изгрее слънцето на всички слънца в нашите духове и да обнови нашите умове. Цял месец ще се работи за обновление на сърцето, душата и ума. Това значи „туй, което Бог е съчетал, човек да го не разлъча.“ Това е законът, към който се връщате, за да турите съгласие между сърцето, душата и ума си. Всеки, който е направил разлъчване от това, което Бог е съчетал, той е изгубил тази хармония. Има много жени, на които мъжете са умрели, но някои от тях са живи, макар че хората ги смятат умрели. И обратно, има жени умрели, но те са живи. Тъй че, според моето схващане, някоя жена може да е жива, но тя отдавна е умряла, тя стои вкъщи, както в някоя зоологическа градина има скелети останали или както в някои музеи има препарирани птици. Турците за такива случаи казват: „За ибрет.“ Така аз разбирам посланието на апостола Павла. Той казва: „Да не приемаш вдовица по-долу от 60 години.“ Числото бе число на любовта. Това показва, че такъв човек не е за работа. Младите вдовици да се женят и да отглеждат деца. Това е велик закон. Думата „женене“ значи „живот“. Съвременните хора не разбират живота, понеже те не разбират духовния смисъл на нещата. Имате дете, което не яде, майката го счита, че е болно и се безпокои. Ами дете, което престава да пее? Ами дете, което престава да се моли? Човек, който престава да яде, да пее и да се моли, е болен. Яденето се отнася към тялото, пеенето - към сърцето, молитвата към човешкия ум. Някои философи казват: „Човек не трябва да се моли.“ Казвам: Някои микроби са влезли в ума ти, затова ти си болен. Разбира се, вие трябва да правите опит, вие сега сте като в една школа. Не ви казвам като отидете вкъщи, да изхвърлите всичко. Не ви уча да изхвърляте всичко, а да използувате. И съвременните хора, като имат парцали, събират ги и от тях правят книга. Имате тор, наторявайте нивите си. И тъй, задайте си за задача да се върнете към думите: „Това, което Бог е съчетал, човек да го не разлъча.“ В какво се състои това съчетание? Съчетанието между човека и Слънцето се обуславя от 5 чувства. Ние можем да влезем в съчетания със Слънцето чрез нашите очи. Ако повредим очите си, ще се лишим от това благо. Ако повредим обонянието си, няма да влезем в свръзка с плодовете, тяхната миризма, които Слънцето ги създава. Вкусът ако ни е повреден, няма да разберем това вътрешно благо, което се съдържа в плодовете. Очите си трябва да пазим чисти. Как се развалят очите? Някоя жена като изгуби мъжа си, плаче, плаче за него и очите й отслабват. Защо трябва да плаче? Този, същия мъж тя по-рано не го е искала, а сега плаче за него. Според моето схващане, плачът не е естествен в това отношение. Плачът трябва да бъде израз на едно смекчаване на сърцето. Плач, който не произвежда смекчаване, той е без благо. Ще ви приведа следния пример за изяснение на мисълта. Осъдили един крадец за кражба - откраднал 25 лева, осъдили го на 3-годишен затвор. Адвокатът, който го защищавал, казал: „Той тази кражба не я направил умишлено, защото ако той беше крадец, на същото място имаше 10 000 лв., които също би взел.“ Крадецът, като чул това, започнал да плаче. „Защо плачеш?“ - го запитали съдиите. - „Защото не можах да взема 10 000 лева.“ Мнозина сега плачат не за това, че са откраднали 25 лева, но че не са видели 10-те хиляди лева, за да ги вземат. Често някои плачат, казват: „Съжалявам, че нямам това, нямам онова!“ Казвам: Съжалявате, че не сте взели 10-те хиляди лева. Знанието е необходимо дотолкова, доколкото може да ви принесе полза. Много хипотези, теории философски, са дотолкова необходими, доколкото да представляват гимнастика на ума, но за живота е необходимо същественото, защото то внася всякога здраве, мир и една вътрешна радост. И тъй, по аналогия ще съдите: това, което Слънцето произвежда в света, а именно - извори, гори, планини, всички блага на Земята, така и вашето слънце, когато изгрее във вашето сърце, по същия закон ще създаде всички блага, само ще трябва разумно да работите. Вие сте господари на вашия живот, няма никоя сила в света, която може да ви противодействува, защото Бог, Който е турил тези неща в съчетание, Той се грижи да пази това равновесие. И всяка мисъл, добра или лоша, която се породи у вас, предизвиква голяма борба. У вас едновременно се борят две разумни сили - и едната, и другата ви казват как трябва да постъпвате. Разумният живот е потребен за вас, а не за обществото. Обществото е • условие за индивида. Христос казва, че човек не е създаден за [съботата], а [съботата] за човека. Човек не трябва да става роб за обществото. Обществото е условие за развитието на индивидуалната душа. Колективните общества са - единици, събрани в едно. Когато кажете: „Защо Бог създаде света?“ - създаде го за моята душа. А вие казвате: „Нека се подобри обществото; светът.“ Ако всички хора са здрави, пеят, ядат, а ти не си добре, какво ще те ползува този свят? Каква полза, че има много ангели, светии? Светът ще се подобри, когато ти се подобриш. Когато говоря за обществото, разбирам вътрешното у човека. Никога не казвай: „Какво мога да направя аз?“ Развалата в света как е дошла? - Все от хората, от индивидите. На някоя парижка дама й дошло на ума да си тури някоя перука и видиш след малко всички други тръгнали по пътя й. На някоя дама й дошло на ума да си направи тясна рокля - всички подире й тръгват с такива. Или решила да носи широка рокля - всички други я подражават. На някой мъж се дощяло да си ушие панталони долу широки - въвежда се тази мода и всички - подире му. Един дава пример за много. Не мислете, че всичко това, което вие правите в света, няма последствие. Има последствие и за вас, и за другите. Затова Христос казва: „Не бойте се, Отец ваш е благоволил да ви даде царството Си.“ За да бъдете силни, трябва да възстановите у вас това съчетание; тази дисхармония, която съществува у вас, трябва да я обновите, защото у вас има много мисли, които ви смущават, много противоречия. Например задавате си въпрос: „Какво ще бъде моето бъдеще?“ Някой път казвам: Не мога да ви кажа нищо. Защо? Защото виждам, че някому бъдещето е много лошо. Един калугерин бил много набожен, правел по 500 поклони. Друг калугерин, като го видял, казал му, че го познава като много набожен. Първият се чуди как го познават, а се не сеща, че от многото поклони, които правил, пръстите му хванали мазоли. Тъй че, всеки има мазоли у себе си и от тези мазоли може да ви познаят какво правите. Христос казва: „Вие, жените, трябва да се повърнете към първото си положение.“ - Към кое положение? - Към положението да се храните с плодовете от дървото на живота. Дойде ви една горчива мисъл, горчиво желание - това е от дървото на познание добро и зло. Каквато мисъл ви дойде, веднага я отхвърлете, турете друга, добра, на мястото й. Мразиш някого - не се старай да се махне този човек, да го избегнеш, а намери някого да обичаш. Светските хора по-добре разбират този закон. Например някой мъж не обича жена си, той намира друга да обича. Същият закон е и за светските жени. Не обича мъжа си, обича друг някой. Не може да се избегне тази реакция в света. Не мислете, че вие постъпвате по друг начин. Ще кажете: „Такива неща у нас няма.“ Законът е такъв; за да се избегне той, ще приложите всякога противното. Ще кажете: „Това е криво учение.“ Ако е криво, няма какво да се говори за него. Турете правото напред, а кривото да остане негова сянка. От това може да се научите как да изправите настроението на мъжа си и как да поправите вашето настроение. А вие какво правите? Обърнете се към Бога и се молите: „Боже, вземи този мъж или мене вземи, да се освободя от него.“ Но вие не знаете, че и тогава няма освобождаване, защото ако той замине, за вас ще бъде още по-лошо. От спиритизма има много примери, които потвърждават това. Например един мъж, който не живял добре със жена си, се освободил от нея и се оженил за друга. Но първата му жена, макар и умряла, успяла да изпъди втората. Когато някой каже: „Аз не мога да живея с мъжа си“ или „с жена си“, то значи, че има някой умрял мъж или умряла жена, които им пречат. Умрелите мъже и жени имат голямо действие, затова Христос казва: „Това, което Бог е създал, човек да го не разлъча.“ Когато човек влезе в тази Божествена хармония, ще изчезнат всички недоволства от живота, защото сега хората не са на местата си. А сега срещам мъже, жени, все подозрителни. Например казвате: „Той не е искрен.“ Ако не е искрен, как може да се противодействува? Аз имам събрани доста картини, все от характери без съчетание, без музика. Второ лице на глагола „мога“: „Можеш - Така да изгрее Божието слънце в мене и да обнови душата ми.“ Под думата „душа“ в тази смисъл се разбира граница на вашия свят, това, което е оформено вътре във вас, всички възможности, които се крият вътре у вас, защото слънцето е вътре у вас и само това Божествено слънце е в сила да обнови тази голяма и обширна душа. Вие понякога мислите, че сте много малки или пък се чудите какви ли сте. Вие не сте виждали колко е голяма вашата душа. Всеки от вас има три лица. Например Мара. Има една Мара на физическото поле, една между ангелите и една в Божествения свят. И трите Мари са свързани, но като ми говорите за някоя, аз питам: „За коя Мара ми говорите?“ Истинската любов се състои в това да обичаме и трите Мари. Мъж дойде, обича само едната, вие казвате: „Не може, трябва да обичаш и трите!“ Жена обича само едното лице у мъжа - този, който е на физическото поле. И за такива жена или мъж казват: „Те са хора без сърца.“ На такава Мара сърцето й е между ангелите. Това значи да познаваш душата на един човек и тогава ще почнете да гледате на хората малко по-другояче. Като познавате човека, който е на физическото поле, като познавате човека, който е между ангелите, като познавате човека, който е в Божествения свят, тогава ще разберете какво велико нещо е човекът. Когато казвате: „Мога, можеш, може“, това са трите ти лица, все вие, аз, ти, той. Аз, който съм тук; ти, който си между ангелите; той, който е при Бога. Човек и ангелите съставляват една двойка, а Бог показва посоката, по която ангелите трябва да се стремят, т.е. образува се триъгълник, първата геометрическа фигура. Когато дойдем до множественото число на глагола „мога“, казваме: „можем, можете, могат.“ Като кажем „можем“, значи всички хора, цялото човечество на Земята можем. „Можете“ - значи вие, ангелите, които сте горе. „Могат“ - значи всички богове, които сте горе. Ако така схващате този дълбок смисъл, веднага ще започнат да се събуждат у вас тези висши чувства, естествено ще растат и тогава всички окръжающи около вас ще бъдат разположени, ще ви обичат. Не могат да ви обичат хората, ако не обичате и вие. За да се разтвори цветът, трябва Слънцето да изгрее. Когато твоето слънце изгрее, непременно сърцето ти ще се разтвори. Когато Божието слънце изгрее, непременно цветът на твоята душа ще се разтвори. Когато слънцето на твоя дух [изгрее], тогава и твоят ум ще се разтвори. Това е съвременната философия, събличане от всички тези черупки. Казвате: „Много мъчна е тази философия, с толкова много черупки е.“ Взимате един орех, хвърляте му черупките и тогава виждате колко е голям той. Някои хора са много големи, но хвърлете обвивките им, ще видите тяхната големина. Вие трябва да се държите за всяко учение, което има вътрешно съдържание. Вие сте в едно напрегнато състояние и казвате: „Какво ли ново ще ни се каже?“ Не мислете какво ново ще ви се каже, но мислете как да приложите това учение по отношение към вас. Някой колар минава покрай някое дърво и си казва: „Е, какъв хубав кол, ще си направя от това дърво за колелетата!“ Минава някой дървар покрай това дърво и казва: „Колко хубава греда може да направя от това дърво!“ Минава някой воденичар през някой извор и казва: „Колко хубава вода за воденицата ми!“ Тъй и вие, като минете през едно дърво или някой извор, помислете си за какво може да го използувате. Които от вас са правили опит през изминалия месец, забелязали ли сте някакви резултати? Имате ли апетит? У вас първо трябва да се възстанови хармония между яденето, пението и моленето. Избягвайте самоосъждането. Схванете ли, че има една грешка у вас, поправете я, не се осъждайте, но я изправете. Ако схващаш, че има грешка и не я поправиш, значи това не е правилно схващане. Наблюдавайте сутрин какъв е цветът на Слънцето. Когато цветът е много червен и това ви направи впечатление, то значи, че вие сте много преситени от живота. Ако при изгряването на Слънцето забележите един облак, това показва, че в твоето слънце има облак и затова гледай да го премахнеш. Например някога не си разположен, не обичаш някого - ти имаш такъв черен облак на твоето слънце и Господ го вижда и казва: „На слънцето на Мара има черен облак.“ Гледайте от всички неща да добиете една приятност, едно детинско разположение, а не да мислите, че много сте живели, много сте страдали. Един вол, който е носил много товар и всеки ден е изяждал по 50 тояги, той какво знае? Знае само закона на тоягите. Ако един вол 20 години наред е работил добре и господарят му го е гладил по гърба, той какво знае? Знае само да го гладят и нищо повече. Колко пъти ще виждате на Слънцето черни облаци! Но всеки ден то носи за вас благословение, нови мисли, нови желания. Разбира се, това Слънце е само като обект на тези слънца, които у вас изгряват - слънцето на сърцето, душата и ума ви. Някои ви питат какви са тези слънца. Това ще го държите за вас си, ще направите един опит и като видите резултата, ще го кажете и на други. Ако не проверите сами това нещо, то при най-малък неуспех ще кажете: „Това не е вярно.“ Напредвай малко, но това малко, в което успееш, да си сигурен. Сега ще ви дам няколко допълнителни изречения към по-раншната молитва, която ви бях дал: Вярвам в Тебе, Господи, Който си ми говорил в миналото. Ти си вложил в мене всички добри семена на живота ми. Вярвам в Тебе, Господи, Който ми говориш сега. Ти възрастваш доброто в мене. Вярвам в Тебе, Господи, Който ще ми говориш за в бъдеще. Аз ще се радвам в Твоя живот. Думата „Твоя“ е съдържателна. Тя разбира обединение на тези три принципа. Буквата „Т“, долната линия представлява мъжа, а хоризонталната представлява жената. Те се стремят да се обединят, или има стремление към пасивното и активното състояние, между двете велики сили, които работят в света. А буквата „В“, то е принципа на обединението, то е начинът, по който се работи. Тъй както се работи в този свят, ние трябва да се радваме. Казвайте: „Аз ще се радвам в това, което Ти приготовляваш.“ Но вие ще кажете като онзи, който вярва само като му се дадат пари. Като му дам пари, няма защо да вярва, то е вече свършен факт. Казвате много пъти: „Какъв ще бъде моят бъдещ живот?“ Като станеш сутрин и кажеш: „Това ще направя, онова ще направя“, това ще бъде твоят бъдещ живот. Казваш: „Аз ще го смажа него“ - за в бъдеще ще те смажат тебе. Като кажеш, че ще направиш добро някому, то значи, че за в бъдеще теб ще ти направят добро. Трябва да бъдете бодри и весели, защото най-велики тайни ви се откриват със страданията. Светските хора се радват и веселят. Духовните хора си придават една сериозност и с това дават вид, че на тях се налага сериозен живот. А духовен човек се разбира всеки, който живее съзнателно. Ще ви дам пример за истински духовен човек. Един майстор зидар давал наставления на слугите си как да дигнат един голям камък върху къщата, но като показвал, камъкът паднал върху ръката му и му откъсва един пръст. Той се обърнал към Бога и казал: „Благодаря Ти, Боже, че не ми се откъсна цялата ръка!“ Който гледа така, той е духовен. Сегашните жени трябва да образуват една велика атмосфера, трябва всички да си помагате. Гледайте да имате всички вътрешно разположение и да сте доволни от малкото, което имате. Слушал съм някоя жена казва за друга: „Тя не ме посрещна добре.“ Как щете посрещне добре-мъжът й я бил, със сина си имала неприятности. Затова духовните хора трябва да имат добри мисли за другите хора. Да казваме: „Той е добър“ и с това действително ще го подобрим. Ще учите закона на подмладяването - то е възкресението. Няма да казвате: „Остаряхме“, а ще казвате: „Млади сме, ние отсега нататък ще работим.“ Няма да казвате: „Ще умра“, а ще казвате: „Намислих да си направя нова къща.“ Изгубил си парите, ще кажеш: „Дадох ги в банката.“ Тълкувайте нещата в права смисъл. Един ден учениците на Христа, като минавали покрай едно умряло куче, казали: „Колко лошо мирише!“ Христос казал: „Колко хубави, бели зъби има то!“ Пази се от това, не казвай колко лошо мирише, а си измий ръцете. Да си миеш ръцете значи да си правдив. Само така ще се оправи светът. А за това се искат много години, докато научите проявленията, които хората имат. Беседа, държана на 3 май 1917 г. (четвъртък) ------------------------------------------------------------------------ [1] предложение (рус.) - остар. изречение.

4. ОПРАВДАНИЕ И СПАСЕНИЕ „Защото със сърце вярва някой за оправдание, и с уста бива изповядвание за спасение.“ Послание към Римляните, гл. 10, ст. 10 Ще се спра върху двете думи: „оправдание“ и „спасение“. Тези думи искам да приложите и да направите един опит върху тях. Всяка една жена се стреми към независимост. Когато е мома, тя гледа да излезе от къщата на баща си, да се освободи от майка и баща, да стане господарка в своя къща. Този стремеж е естествен и Божествен. Когато се ожени и влезе в новия живот, тя занася в своята къща чеиза си: ризи, възглавници, постилки, дарува тези-онези, нарежда къщата си и изпитва приятност от тази нова, тъй добре наредена къща. И действително, нещастни са бездомните жени: без дом човек е човек без характер. Тялото е една къща на човешката душа в духовния живот; по същия закон, като жената, душата трябва да влезе в тялото и да го устрои. Някои искат да се освободят от тялото си и казват: „Кога ще се освободя от тялото си?“ Има тела, от които човек може да се освободи. Това са онези нездравословни, влажни изби, без прозорци, в които хората хващат ревматизъм. Като излизаме от тях, това не значи, че трябва да излизаме и от здравословни къщи. Павел на едно място в Писанието казва: „Има дом неръкотворен.“ „Оправдание“ излиза от „да оправим нещата“. Кой човек е оправдан? Онзи, който не греши. Но за да не греши, човек трябва да има знание, да разбира смисъла на нещата около него, да прави правилен избор. Вие се стремите към свобода. Трябва всяка жена да има тази свобода, но с условието да може да я използува, като върху нея гради щастието и здравето на своя мъж, на своите деца. Жена, която не е свободна, мъжът й не е щастлив. Мислите ли, че болната жена е свободна? Жена, на която умът и сърцето постоянно се смущават, не е свободна. Не казвам, че умът не трябва да се вълнува. Смущение е едно нещо, вълнение - друго. Умът и сърцето трябва само на повърхността да се вълнуват, а не да се смущават издъно, за да не се размътват, защото това показва, че те са плитки, дълбочината им е само 10 сантиметра. Питам: С 10 сантиметра дълбочина какво може да се направи? Ако вземем 10 сантиметра плат, какво може да се направи от него? Първото и най-главно нещо за жената е да има дълбочина в сърцето си най-малко 10 километра. В такава дълбочина, който се опита да ви смущава, ще се удави. Какво правят малките деца, като намерят плитки локви около 10 сантиметра? Влизат във водата, размътват я и им е приятно. Мъже, като намерят такива плитки жени, размътват ги и са доволни от това. Тогава жените кажат: „Ние сме много нещастни.“ В плитка вода се вдига голяма глъчка. Там жабите през целия летен сезон крякат - голям кипеж, шум, който едва през зимата престава. Значи, сърцата ви не трябва да са плитки, не трябва да има кипеж в тях. Питам: Какъв е церът за такава локва, в която водата е застояла? Ще внесете струя нова вода в тази локва - ще прекарате вадичка, за да може прясната вода да измие всички останки [от] миналото. Христовото учение е една нова струя, която трябва да влезе в сърцата ви и да ги измие и като ги изчисти, ще остави утайките на нивите ви, за да се наторят. Ще запитате: „Как да се прекара този извор?“ Изворът сам ще дойде при вас. Христос казва на самарянката: „Водата, която Аз ще ти дам, ще бъде един извор вътре в тебе на живот, който извира постоянно.“ Следователно, думата „спасение“ подразбира този извор. Когато човек попадне в някоя пустиня, дето няма вода, устата му пресъхват, чувствува непоносима жажда и единственото спасение е водата, иначе той е осъден да падне мъртъв. Така „както пътникът през пустинята, много жени умират в този свят от жажда със своите камили, със своя багаж. Вие сте слушали думата „извор“. Бих желал, като излезете на разходка вън от София, да опитате водата на такива извори. Но високопоставените дами, па и всички други, ходят на разходка не по-далеч от Борисовата градина и то по едни и същи алеи, дето освен прах нищо друго няма. Нагълтат се с прах и като се върнат дома, казват: „Каква хубава разходка направихме!“ Казвам: Нагълтахте се с прах. Често хората, като възприемат Христовото учение, служат си с едни и същи отъркани фрази и после казват: „Заболя ме главата да слушам.“ То е защото си гълтал прах. Това не е място за оправдание и спасение. Думите „оправдание“ и „спасение“ имат 7 значения. Аз ви говоря сега за едното и ако разберете него, тогава ще ви говоря за другите. Дойде някой приятел и ви каже: „Да отидем на разходка, но не далеч, защото ме боли глава, сърцебиене имам, не съм свикнал.“ Значи, вие сте хора с къси крака, когато[1] истината иска хора с дълги крака; и вие несъзнателно ще дойдете до положението да вършите престъпления. Щом краката на хората станат къси, те започват да мислят лукави неща. Някой казва: „Не мога да отида на Витоша.“ Че, ако не можеш да отидеш на Витоша, как ще отидеш при Христа? Христовият път е тесен и стръмен, той е пътят на разумната човешка воля. В ума си кажете: „Ще отида с моите приятели на Витоша.“ Ако не можеш действително, то поне мислено ги проследи, пропътувай целия път в ума си. Това е философията на живота. Преди да се ожените, като се срещнете с вашите възлюблени, те ви наричат ангели, обичат ви, умират за вас, не могат да живеят без вас, коленичат пред вас и колко плач, ридания и преструвки се изливат. Но това е не защото те не могат без вас. С това те произвеждат ефект и искат да кажат: „Нека видят какъв е Господ.“ Когато се оженят, жените започват да коленичат. Ето вашата философия. Наместо мъжете, вие сега коленичите. Защо? Защото умовете и сърцата ви са плитки. Не го вземайте в лош смисъл. Ако взема една мярка и опитам дълбочината на сърцата и умовете ви, ще констатирам един факт, тъй както си е. Тези думи, които ви говоря, аз ги тълкувам, те са в преносно значение, не ги вземайте в обикновен смисъл. Сърцата ви могат да бъдат и плитки, и дълбоки. Ако в сърцата ви постоянно влизат утайки, дъното им ще се изпълни и ще стане плитко. Има езера, които са станали плитки, а има и такива, които са станали по-дълбоки. Защо в жената се явява желание щото мъжът да коленичи пред нея? Да коленичиш, това подразбира закона на самоотвержението, само- пожертвуванието. Като направиш ъгли на колениченето, това показва, че си готов да слезнеш долу и да се самопожертвуваш. Когато умреш за някого и се жертвуваш, значи ти коленичиш през него. Но когато някой момък коленичи пред някоя мома, той я лъже. Кажете, колко българки има, които живеят идеално с мъжете си, никога да не са си казали лоша дума? Аз ще ви оставя да размишлявате, вие сами да констатирате истината. Истината трябва да изпъкне, ни повече, ни по-малко. Тази истина не искам да ви я представя тъй бляскава, за да ви ослепи, прекарвам я през много облаци, за да я направя поносима за вашите очи и с това искам да ви избавя от илюзии, които създават всеки ден нещастия, защото тези илюзии ви отдалечават от Бога. Когато Бог е изпратил един мъж или жена на Земята, Той им е дал един бюджет. Ако някой го изяде, това е несправедливо. Никой няма право да ти го взема, освен ако ти го дадеш доброволно. Кажеш някому: „Ти не се жертвуваш за мене.“ Няма защо той да се жертвува за вас; ако той прави тази жертва, за да ви подигне, той ще слезе. Такъв е Божественият закон - един слиза, а друг се качва. Ако жената слиза, мъжът се качва; ако мъжът слиза, жената се качва. Вие сега като вървите, хвърлите една котва, уловите мъжа и го сваляте, тъй че нито той върви нагоре, нито вие. Спирате се на едно място и се гледате. Такива са съвременните жени, спират своите мъже и не ги пущат да се качват. Тази е причината, задето вие спите, задето не можете да отивате на другия свят, да слизате и да се качвате. Когато ви питат: „Защо спите?“ - „За да отиваме при Господа.“ Когато кажете: „Добре спах“, то е защото сте били горе, но впечатлението, което сте придобили оттам, е загладено, от него остава само една сянка на приятност. Някой път казвате: „Лошо спах, лоши сънища сънувах.“ То значи: спряла си мъжа си някъде. Това неестествено положение всякога произлиза от крайното користолюбие, което съществува у жените. Користолюбието ражда користолюбие, нещастието ражда нещастие, скръбта ражда скръб. Когато говоря за страданията, нещастията, аз разбирам скръбта, като обвивка на Божествената истина. А съвременните хора обвиват скръбта в радост и следователно отвън те я подсладяват. Такива хапчета има: отвън ги обвиват със захар, а отвътре са горчиви. Господ сега не поддържа ни хомеопатията, ни алопатията. Първите лекуват с малка доза от горчиви прахове, за да действуват, а вторите - с голяма доза горчиви прахове и болките престават. Когато човек е здрав, няма нужда от никакви хапчета. Знам много хора, които по навик от време навреме си гълтат по едно хапче аспирин, хинин, за да не заболяват. С това те си внушават мисълта, че може да заболеят. Всеки ден си казвайте по една дума, която да е положителна. С това вашето положение ще се подобри. Всички, които ме слушате, направете следния малък опит, за който ви давам срок една година, след което време вие ще сте свободни. Първите 6 месеца ще бъдат положителни, ще орете, ще сеете, ще жънете, а другите 6 месеца ще бъдат пасивни, ще берете нова енергия. Да няма никаква сянка от съмнение, защото това, което казвам, може да се направи от всекиго. Смешно е да се каже, че не можете. Някой ден ще събера малките деца и с тях ще направя опит и ще докажа, че това, което не можете да направите, малките деца ще го направят, защото вярата у тях е по-голяма. Ще кажете: „Може да се излъжем.“ Може да се излъжете едната година, втората година няма да се излъжете. Ще изпъдите тази мисъл, че ще се излъжете. Там, гдето Господ работи, няма лъжа. И ще знаете този стих: „Всичко, което ще се случи с ония, които обичат Господа, е за тяхно добро.“ Ще си турите това като мото: „Всичко, което ще се случи с нас, Господ ще го обърне на добро.“ И след това нека дойдат всички лоши мисли, лоши желания, нека се опълчат всички хора, вие не се бойте. Страх да няма, дръжте го вън от себе си. Аз сега ще ви говоря за глагола „мога“. Какъв опит правихте вие досега? Вие го употребявахте само в първо лице - „мога“. Отсега нататък ще го употребявате във всички лица: Мога, можеш, може, можем, можете, могат. Като срещнете спънка, ще кажете в себе си, в душата си: „Мога, можеш, може!“ „Мога аз; можеш Ти, Господи, Който си в мене, в моята душа; може великият Ти Дух, Който ме ръководи.“ След това ще употребите трите лица за множествено число. Вашата вяра, вашата чистота ще помага на всички, които са горе, да съдействуват на Божествената идея да се осъществи в живота ви. В тоя път се иска Божествено търпение и постоянство, докато Виделината преодолее във вас. Това ще правите на всяко време, когато се усещате слаби. Ще го правите сутрин между 4 и 7 часа. Точно в 4 часа сутринта, който може, да стане и да започне драговолно своя опит. Като изгрява Слънцето сутрин, ще кажете: I лице: Мога - Така да изгрее моето слънце в моята душа. II лице: Можеш - Така да изгрее Божието слънце в моята душа. III лице: Може - Така да изгрее слънцето на моя дух. I лице, IV: Можем - Така да изгрее слънцето на нашите ангели. II лице, V: Можете - Така да изгрее слънцето на Великия Господ на Мира в нашите души. III лице, VI: Могат - Така да изгрее слънцето на всички слънца в нашите духове. Така трябва у вас 6 слънца да изгреят. На всяко слънце ще се спирате по 4 минути, всичко 24 минути ще се употребят за изгряването на 6 слънца. Правилото, което ще спазвате, е следното: Ще ставате тихо, спокойно и след като се умиете, ще застанете тихо, без всякакво смущение, нищо да не ви плаши. Може да сте неразположени при ставането си, може да чувствувате като да ви е крив светът, но вие се оправете и кажете горните думи тихо, всяка за себе си. Ще си вземете едно тефтерче и всяка сутрин, в продължение на 6 месеца, ще си отбелязвате в колко часа сте станали и колко пъти сте закъснели. Като изговорите тези думи, ще почувствувате една приятност под лъжичката и духът ви ще се повдигне. Трябват ви шест години, за да разберете как изгряват тези слънца. Този опит продължавайте 6 месеца и го предайте, препоръчайте и на някои свои приятелки. Ще започнете от 6 април. Някои ще кажат: „Дали ще може да се става тъй рано, как ще може“ и т.н. Такива мисли да няма. Ще отбелязвате в тетрадките си какво е било времето, като ще разделите на графи: ясно, облачно, дъждовно, ветровито. Всички тези 4 състояния на времето са добри. Ако е дъждовно или облачно, да се не оплаквате никак през тези 6 месеца. Ако е дъждовно, ще кажете: „Днес времето е дъждовно, Бог го пречиства и нивите ще родят повече.“ Ще гледате всичко това да приложите и да искате обещание и от вашите другарки, на които ще го препоръчате, и те да го изпълняват. През първия месец, след като изговаряте всички 6 точки, ще наблягате най-много на първата; през втория месец ще изговаряте пак всички, но ще наблягате на втората точка и т.н. Искам да бъдете тихи, спокойни. Благословението, което дойде, ще бъде толкова, колкото то ви е потребно. Дъждът, като вали, ще даде на всяко растение толкова влага, колкото му е потребна. Искам да произведете една благоприятна вълна и от всичко, което ви се случи през тези 6 месеци, ще се стараете да извадите поука, да извадите добрата страна от неприятността и да намерите ползата от нея. Ще кажете: „За добро ще бъде всичко това за онзи, който люби Господа.“ После ще употребите следните изречения: Вярвам в Тебе, Господи, Който си говорил в миналото. Вярвам в Тебе, Господи, Който ми говориш сега. Вярвам в Тебе, Господи, Който ще ми говориш в бъдеще. Да дойде Твоята виделина върху всички ни. Да се прослави името Ти. Да се въдвори царството Ти и Да се изпълни волята Ти на Земята, както се изпълнява горе на Небето. През деня, каквото ви се внуши - да четете някой псалом или нещо друго, четете, но само ако усещате дълбок вътрешен стремеж към това. Като прочетете горните изречения, размишлявайте върху неща, които могат да ви повдигнат, за всичко, което е най-красиво в света и ще видите как ще ви се представят най-хубави картини. Само по този начин ще можете да изправите миналото и да си приготвите условия добри за бъдещето. Този е пътят, по който ще може да калите волята си и да облагородите ума си и сърцето си. Разбира се, светът ще върви по същия път, но всичко ще се обърне на добро. През тези 6 месеца някога ще се почувствувате пообезсолели - тогава ще употребите следното изречение: „Господи, стопли сърцето ми с Твоята любов.“ Ако умът ви някога се позамъгли, ще кажете: „Господи, просвети ума ми с Твоя Дух“, или: „Дай виделина на моя ум чрез Твоя Дух.“ И след това стойте си спокойно; може да мине 1, 2, 3, 4 часа, но резултат без друго ще имате. След като изгреят шестте слънца едно след друго, ще има резултат. През тези 6 месеца ще гледате да бъдете в добри отношения с мъжете си, с децата си, с окръжающите ви и ще говорите само за полезни работи. Ако някой път се излъжете и кажете за някого лошо, ще си го запишете в тетрадките си, ще бъдете искрена спрямо себе си. Друго едно правило: Ако някоя от вас сама не може да си помогне, ще повика още една сестра; ако и двете не могат, ще повикат и трета и заедно ще изпълнят молитвата си. Събирането всякога трябва да става преди обяд, до 12 часа най-късно, защото тогава има добри влияния. Ето как се оправдава и спасява човек. Това е първото значение на тези думи. Колкото приятелки имате обични, дайте им този ред, този съвет. Щом имате дълбоко побуждение, кажете това нещо и на други, тогава ще се благословите и вие, и те. Така да просветне вашата Виделина пред вашите ближни. Мир на всички. Беседа, държана на 5 април 1917 г. -------------------------------------------------- [1] когато -разг. докато.

2. ВЕНЕЦЪТ НА ЖИВОТА „Блажен е онзи человек, който претърпи изкушение, защото като премине изпитът, ще приеме венеца на живота, който обещава Господ на онези, които Го любят.“ Послание от Яков, 1 гл, 12 ст. Малко ще ви бъде чудно как може Господ да изпитва, т.е. то е чудно за онези, които не са преживявали мъчнотии в живота. Не знаят закона на страданието. Не се иска вънкашни понятия за живота, че например една хубава жена може да е красива, хубава, млада, бяла, червена, но тя ще я изгуби и ще остане с онова вънкашно. Питали где е останала тази вънкашна хубост, красота, знание и пр. Първоначалната хубост ще се изгуби. Ако човек има здраве, но после го изгуби, где може да го намери? Ще го задържи 10, 15, 20, 50, 60, 100 години и пак ще го изгуби. В началото той расте и учи, а после почва да се изгубва, да се забравя, докато всичко изчезне. Значи, здраве, знание, богатство, всичко ще мине. Вашето богатство от приятели на приятели ще премине и ще изчезне. Къща ако имате, и нея ще задигнат; и други блага, каквото имате, и него ще задигнат. Да бъдете богати, но как? Учени, но как? Както ви аз проповядвам: здраве, духовна чистота, красота на душата - учен, но в Бога. Да имате всичките добродетели във вашата душа и от това да станете богати, учени, красиви и да учите хората в добро учение, да им проповядвате мир, па и във вас самите да има мир, любов, правда, мъдрост и истина. Сега, Яков е претърпял изкушение и казва: „Блажен е онзи человек, който претърпи изкушение, защото като претърпи, ще приеме венеца на живота.“ То е, че вашият кораб, когато го пуснете да пътува, той ще се бори всред вълните на живота, та, ако не е здрав, той ще се изпълни с вода и ще потъне. А ако е здрав, ще се бори всред вълните, макар и да са силни, но корабът, щом е здрав, ще отстои на тези бури. Сега вашият кораб, в който вие пътувате, не е здрав, защото щом ви срещнат някои бури, изкушения, неприятности, увиснете надолу. „Отиде си, казвате, корабът потъна.“ Защо, казвам, потъна? Защото бяха тежки думите на онзи неприятел. Трябва да си направите корав кораб. Когато ученикът учи и постоянствува, той ще има знание. Той трябва да изучава всичко, да се изучи добре. Вие, когато се учите, искате да получите външни венци и животът ви все един и същ се повтаря и вас ви омръзва. В какво ви се състои вашият живот и защо ви омръзва? Сутрин ставате, хващате, се за закуска; свършите закуската, хайде обяд; свършите обяда, хайде вечеря, хайде креват, печки, лампи и хайде пак на сутринта същото. И това е едно колело, което всеки ден се повтаря, едно и също нещо. Както някой кон е впрегнат на някое колело, да върти, да вади вода за някоя градина, за да я полива. И той върти, върти, вади вода 2, 3, 5, 10 години и най-после му одерат кожата и ще го заровят и ще го хвърлят нанякъде. Това е спечелил той през тези години на живота си, въртял е това колело всеки ден на градинаря и най-после градинарят го захвърля. Вие най-първо трябва да угаждате на Бога. Не ви говоря за онзи Бог, за Който говорят учените, че е в пространството, аз ви говоря за Онзи, живия Бог, Който е [на]всякъде - и във вас, Който иска вашето добро, благо. Светът е крайно [...], ако мислите, че светът ще ви направи щастливи, лъжете се. Той ще ви впрегне на колелото да му носите вода и след като му свършите работата и заболеете, той ще ви одере кожата. При този лош господар, лош син, лош баща, лош учител, в каквито условия се намирате сега, вие трябва да разрешите трудните задачи. Деца. Защо ви са децата? Знаете ли защо сте родили тези деца? Да ги възпитавате както трябва. А вие как ги възпитавате? Майката на дъщерята почва да я възпитава: „Ти ще трябва да се държиш гордо, защото ти си дъщеря на еди-кой си. Знаеш ли, че ти притежаваш наследство, имаш образование, владееш пиано, пък си хубавичка, ти много по-горе седиш от нея. Затова дръж се на положението.“ И бащата дава морал на сина: „Ти синко, знаеш ли, че аз не съм като оня и еди кой си. Ти имаш да наследиш имане добро, а пък той е един простак и ти трябва да се държиш на положението, да се не унижаваш, но да се държиш на цена.“ И бащата надъха сина с гордост, с подутост, да бъде жесток към слабите, а майката дъщеря си - с гордост и кокетство; и всичката тази поквара става от самите родители. Те дават зародиша на злите семена, гордост, съмнение и всяко зло. И казва Давид в своя псалом: „Отчуждиха се още от матката на майка си и забравиха твоя закон, Господи.“ Момите сега се гордеят с външната красота, която сега я притежават, с външни приправки. Приличат на една мома, която се сгодила за един младеж, момък и годеникът й отишъл с един момък, свой приятел, да я изпита. Като ги поздравила за добре дошли, взела таблата, за да ги черпи, но той рекъл: „Чакай да я препъна, за да видя ще ли се разгневи.“ И дал си крака, та я препънал и тя паднала и таблата се разпръснала. Но тя веднага станала без да каже дума и се разгневи и си отишла долу. И момъкът рекъл: „Бре, колко добра мома, че не се разгневи и колко умна - не се разсърди, нито нервира, колко може да понася такива случки.“ И много му се харесала и се оженва за нея. Като се оженили, [тя] почнала да вика, да се кара от най-малките неща и той й спомнил за този случай, колко е била добра като мома и как тогава претърпяла този случай. А тя казала: „А да, търпях зер, да беше дошъл, та да видиш колко си пострада масата, като я хванах със зъбите, че счупих я от яд.“ Че, сега и вие сте много добри отвън, но ако влезе някой във вашата изба, ще строшите костите му. И съвременните християни мязат на тази мома - много са добри отвън, прощават, но вътре в избата да ги видите, какво правят. И всички вие, всеки ден се чешете с приказки недобри, защо станало това и онова и казвате: „Няма смисъл в този живот, в този свят.“ Аз казвам: Не сте изпитали учението, което ви проповядвам. Хорат[а], кога правят изпит на Господа и постоянно Го дразнят, но Той се държи много добре с тях. Но ще кажете: „Той може да се държи. Той е силен.“ Да може, защото разбира с какво може да ви цери. Като онази дъщеря ленива, която не похващала нищо, а само: „Дай, мамо, това, дай онова“, и най-после от леност та се разболяла и легнала и накарва майка си да вика лекар. И майка й повиква лекаря и той дошъл и разбрал що е болна и дал й наставление да прави разходки и гимнастика из стаята. А тя я мързяло това да стори и като стояла на кревата, та позавъртвала двата си палеца, да ги подвижи по малко. Като дошъл докторът, видял, че тя е в същото положение и я пита направила ли е гимнастиката и тя му казала, че я направила. Той я попитал как я правила и тя му показала с палеца и той разбрал работата, че от мързел е болна и казал: ако не стане да направи това, що й казва, няма да оздравее. Че, и християните така се подвизават - с двата пръста. Господ не ще такова подвизаване и нека гимнастика жива на ръцете и краката, да се раздвижите, да сторите. Иска Господ добродетели, добри дела, да се раздвижите добре, за да оздравеете. Защо сте болни? Защото сте лениви. Схванати сте в краката, в сърцето, в ума, в очите, в устата, а само знаете да искате от Господа: „Дай ми, Господи, това и онова.“ Искате Господ да ви слугува. Да, но вашите ръце, крака ще се схванат. Защо ви болят нозете? - Нямате добродетел. Защо ви болят ръцете? - Правдата ви липсва. Те ви са дадени да ги движите в добро дело. Не работите добро, ще страдате. Защо ви болят ушите? - Липсва ви мъдростта. Защо ви болят очите? - Нямате виделина. Ако устата ви боли, нямате любов, зъбите - също; главата - нарушили сте истината, няма я във вас. С тях трябва да вършите добро за Господа, а вие вършите противното. Когато Господ им дава здраве, те ги мързи да си прислужват, щом запрат да правят добро, разболяват се и викате доктора. И докторът им дава гимнастика. Една майка, когато я мързи да струва добро за Господа, Господ ще й даде една мързелива дъщеря, за да й шета и да й заповядва. Когато една мома е ленива за Господа, Господ й дава един мъж да му стои диван насреща и да му угодява във всичко. Когато Господ види мързела в бащата, че не струва добро, то Той му дава един разсипник син, за да му разпилява парите по карти и блудства. Така Господ разбира от болните, мързеливи и ги цери с гимнастика. Мъжът не може да се подвизава с жената, не могат да се търпят. Не трябва хората да се измъчват, но да живеят колективно и да си помагат. Ако вие работите задружно, ще помогнете на много хора, ще ги избавите от много беди. Също става и с духовния свят. Трябва да си помагате един друг. Ако ти помагаш на близкия си, то по-добре ще вървиш по пътя. Трябва личността да се премахне, а колективността да живее с вяра. В старо време как са живели хората задружно. Когато някой има нива за жънене, викат мъдрия и като идат на нивата, поженват я. Също и с гроздобер. Също и с царевицата. Съберат седянка и отрошат царевицата. За каквато и да е работа, ще се съберат и ще я свършат. И вие така правете. Има някой някаква беда - съберете се две, три и си помагайте и ще ви помогне Господ. Ако не може двама, трима, съберете се четирима, пет и така ще се облекчите, без разлика кой е. Живейте в едно всички! И сега Яков казва: „Блажен е, който претърпи изкушение докрай, той ще спасен да бъде и ще получи венеца на живота.“ И искайте венеца на безсмъртието, а не венеца на суетност, в което няма страдание, няма изкушение, няма болест, но живот, пълен с добрини. Този живот е едно растение и като почне да расте, този живот се изменя. Изменя се почвата. При всяко растение - различна почва. Вие не сте еднакви инструменти, не сте еднакви струни, но ще се нагласите така, че да можете да работите в едно [...], да излиза една прекрасна хармония. И като почвате да свирите, който ви чуе, да му е приятно и като почнете да свирите, ще научите този закон, ще се нагласяват вашите сърца, вашите умове, вашата воля и ще свирите отлично. Във вас когато Небето говори, не можете да го приемете, защо? Защото уста като имате, приемате добра храна и добра се дава, а гнилата се изхвърля и не е за хора. Какво става с вас? Казва Господ: „Вие сте турили във вашия ум лоши мисли, лоши желания в сърцата си и лоши думи излизат от устата ви.“ Ще се спират устата ви от лоши думи. Ако вие вземете помия и попръскате брата си, какво ще стане? Добро ли е това? Ще ви похвали ли вашата майка? Това не е християнство, да опръскаш твоя брат не е добро нещо. Ама ще кажеш: „Не го искам!“ Ама ще кажете: „Човек може да съди.“ И аз казвам: Иди, примири се с брата си. Иди при него и кажи му: „Братко, извини ме.“ Ако не те извини, иди втори път с някого и му кажи: „Сестро, извини ме.“ Ако не иска, пак иди с църквата и ако пак не ще, нека ти бъде като езичник и митар. Иди и му кажи истината и ако е сбъркал и го оправи. Ако е раната му гангренясала, иди, покажи му и го изцели; ако е болен, кажи му как да се излекува. Аз виждам, че светът е болен. Болни жени викат, сърдят се на мъжа и искат да се разведат. Болни мъже търсят разни удоволствия, несъвместими с Божия закон, искат неща невъзможни и оставят жените си. Виждам болни умове, болни сърца, болни души, разбира се, как ще живеят? Аз един път пътувах с трен, видях един господин, наметнат с пелерина. Един господин върви свободно и маха ръце, без да иска да стори някому зло, и си тананика. Изведнъж онзи господин с пелерината извика: „Сляп ли си, че блъскаш у мен, не виждаш ли, че ръката ме боли?“ И действително, дясната му ръка беше превързана, боляла го и този господин не е знаял, че е болна ръката му, но този продължава да си вика. Вика, защото ръката му е болна. Вие трябва да ходите 15 см далеч от всеки човек, защото има болни хора, а вие не спазвате това. Жената трябва да бъде близо до мъжа и не го оставя да иде от нея и него му омръзва това и почва да ходи в кръчма и да пие, защото боли го душата. И понеже не сте 15 см далеч от него и постоянно искате да търкате болната му душа и той почва да бяга от вас. Казва се в Писанието, че Бог направил жената от ребро [...], а знаете ли що е ребро? Буквата „р“ означава „работа“, да донесе благото в света, а тя после размирила света и Господ я наказва. Значи Бог е направил жената от реброто на мъжа, ребро от Мъдростта, да бъде разумна, да свърже света, да им придаде една сладост, да намират утеха в нея. А сега жената ражда неразумни деца. Отрастете ги и те почнат да хулят баща си и бащата казва, че синът е лош: „Не мяза на мен“ - или е пияница, или е крадлив. От глупави родители - глупави деца, от неразумна майка - вагабонтин син, това е закон. Ако син ви умре, то [е] затова, защото не сте чисти, защото сте омърсени, омърсили сте Божия закон и вие плащате за това. < Днес говоря една истина и ако ме послушате, добре ще сторите, а ако ли не послушате, ще видите, ще си научите урока. Най-накрая ще ви накара господарят да му посипе[те] вода с колелото и като си научите урока, ще ви одере. Аз не бих желал това. Затова Бог се обръща към своите дъщери. Който е в страдание, той е в котела. Сега сте добри, защото човек като ври в котела, той е добър. Която душа е била в големи страдания, тя се почиства. Всинца сте страдали, а чистота е необходима за щастие на живота. Като сте чисти, на добре върви. Ставате сутрин, всичко наопаки ви върви - защо? Защото няма чистота. Сега вземете пример от тази мома. Дава човек здраве на човека и той го мързи да работи - Бог му дава страдание. Като не иска страдание, дава му се мъка. Като приеме мъка, научи се на страдания и като се примири със страданията, тогава Бог казва: „Той се научи да страда, отнемете ги и дайте му да работи.“ Сега вие, като сте на работа, какво работите за Господа? Или ще кажете: „Господ е добър.“ Той е добър Господ, но Той ще ви пише бележки. Имате 2, 3, 4, 5, 6, 10, на всичко положителни бележки: за лицемерие - 6, за лъжа - 5, за гняв - 7, за невъздържание - 5 и половина. Без изпитания не може да минете. И този живот като върви така, вашите бележки ще бъдат слаби. Аз искам да изучите тази задача, да се саморазвиете. Трябва да се молите, да турите този въпрос: „За какво трябва да се моля?“ - Да имам търпение. И като продължавате да се молите, то отива в прогрес напред. Детето си науми нещо да иде и иска от майка си ябълки. То си турило в програма ябълки, орехи и други работи и иде и се помоли. Майка му даде ябълки, то поиска и орехи. Даде му орехи, то поиска сладко. Но майка му каже: „Не бива всичко, чедо, в едно. Утре пак, друго.“ И то си знае обещаното, че утре пак ще получи. И вие трябва да си имате подобна мисъл и като си наумите нещо, идете и искайте и Той ще ви даде всички ваши необходимости. Да бъдете добри. Добър да си, то не значи да си като овца. Господ не ще, не иска овца, а иска добри и разумни хора. Добрите хора са ония, които не се вкисват. Вкисваш ли се, не си добър. Вие трябва да имате добра почва, да очистите ония, който вкисват човека. Вашата почва е гнила, затова казва Господ, че семето, което паднало в тръните, заглушило се и не израснало. Друго паднало на камък и слънцето го напекло и то изсъхнало. Защото в камъка не може да хване корен и затова не е порасло. Не че се лъжете. Сега ако не си създадете почва, никога няма да я създадете. Отлагане няма. Добре не я отлагате. Една добра мисъл ще привлече всички добри мисли и ще помогнат да се свърши доброто дело. Вие някога се чувствувате охладнели към някого и не ви се иска да идете някъде. Защо става това? Знаете ли защо? Защото там има миризма, воня, затова не ви се отива, почвата им е гнила, заклали са някоя овца и тя се вмирисала. Разбира се, че ще се вмирише. Хвърлете я, хвърлете овцата, изчистете си почвата или къщата и ще се изгуби миризмата. Това е законът на истината. Когато във водата се набират нечистотии, то изолират резервоара, пречистват водата, като я прецеждат, пресекат и после пак пущат водата, защото тези нечистотии, като са се набрали, ще ги изпиете и ще се разболеете, ако не ги изчистят. И тъй, когато хората направят грях, те го затворят, скрият го и той завони. Не, ти отвори стаята и кажи: „Заклах овца или говедо, съгреших, ето хвърлих го. Плащам го, от когото съм го взел.“ И така грехът ще се изхвърли и няма да вони. И в нашия живот има бунища. Не е злото че иде, то нека си иде, но вие трябва да го не приемате, да ставате с него едно и да влизате в греха, като блудния син. Аз не казвам, че около вас няма да обикалят някои гарги или орли, за да ви оцапат гнездото; те отвън може да го оцапат, но отвътре то трябва да [е] чисто, да е свято. Вие чистите всеки ден физическата си къща, не ви ли стига един път в годината? Да, и духовно ще се чистите така всеки ден, както и физически. Всеки ден трябва да се чистите. Приятели ще ви идат - да ви не дотягат. Господ не ще такива хора. Някой казва: „Ама не мога да се превия.“ Ще се превиеш, ще се превиеш. Ако си греда или камък, няма да се превиеш, но ако си человек, [ще] се превиеш. А що е превиване? - Да гледаш еднакво както за себе си, така и за близките си. Имаш гняв - не отивай никъде, седи си дома. Натоварен си с товар - не отивай никъде да си стовариш товара. Това не е по закона Божий, този живот не е добър. Някой ще ми каже, че и религиозните хора оставят товара си, и мъже, и жени, и поети, и писатели, и учители все се разтоварват едни на други. Затова пророците са ходили в гората, за да си разтоварят товара. Ако една нива не се пожъне, то тя никога сама няма да се пожъне. Тази година ще даде малко, другата година - още по-малко и така ще престане да дава нивата жито. По-добре малка нива да имаме пожънена, отколкото голяма непожънена, защото малкото добро, гледано, се умножава. Така е в душата - когато внесе Господ в душата ти плод, ти изнасяш през дупка да храниш мишки. Дупките трябва да се затулват. С игла не се шие. Някои закърпват сърцата си, ума си - това не добро. Вие трябва да разбирате добре, когато Господ ви даде нещо. Да разбирате добре, когато ви говори, какво иска Той от вас. Да Го слушате. Какво искате вие от него - за живота ви нужното. В живота най-съществените неща, вижте. Ако във вас има раздвояване, не е Божия мисъл, ни желание. И като се молите без да ви е необходимо и нужно, дали Господ ще ви послуша? Няма да ви послуша, защото не сте отишли със същия урок, който е бил за днес. „Ама Господ ще ни прости.“ Той ще ви прости, но ученикът трябва да се учи. Учителят има програма наредена, първия час - история, втория - четене, третия - смятане, а петия - музика и шестия - гимнастика. „Ама в нас, вкъщи, друго учат.“ Ти си стой вкъщи, не идвай в училище. Детето иска все да суче от майка си, но тя щом види, че има зъби, отбива го. Някое дете иска да му се сдъвче храната. Ще му сдъвква храната 1, 2, 3, 4, 5 години, но да му сдъвква храната до 20 години, това не може. Кокошката и тя, като й пораснат пиленцата, почне да ги поклъвнува сами да си търсят храна. И Господ иска да ни научи да се храним сами и да подбираме добра храна. Ето какво иска Господ от нас: Гняв не върши, то е безумие. [С] правда Божия всякога излизай пред человеците. Ръцете не са за зло, а са за добро. Не вършите правда - ще ви болят ръцете; не вършите добродетел - ще ви болят краката, няма да сте здрави; любов нямате - ще ви болят устата, зъбите; нямате истина - ще ви боли главата; не мислите добри мисли - ще станете глупави; не сте мъдър - ще ви болят ушите. Понеже не сте в съгласие с Божия закон, винаги ще сте болни, неразположени. И сега ще идете при Господа и ще кажете: „Господи, аз искам търпение, дай ми Твоята сила, за да понасям всяко изпитание, което ми иде, да го понасям с готовност. Искам смирение.“ Или имам някой лош навик. Когато дойде този лош навик, вие почнете да броите: 1, 2, 3, 4, до 30, 40, 50 и докато изброите, ще ви мине това лошо настроение. Как ще броите? Ето как: Днес изтърпях малко, не се разгневих толкова, утре с два пъти се въздържах да не излъжа, друг път три пъти се опазих да не одумвам - и така всеки порок ще се намалява по един, два и три и пр., догдето изчезне. Не мога да говоря добро за хората - днес ще си туря в ума, че ще говоря добро. Днес говорих веднъж добро за някого. Утре ще направя добро за някого, друг ден ще го избавя от зло и така доброто ще се увеличава всякога във вас. Една жена, която има 1000 думи добри, ще е една добра жена в държавата, добра майка, ще има добри синове, умни дъщери ще има и ще процъфти тази държава. И аз искам да мислите добро, да вършите добро, да гледате добре. Не се безпокойте - детето, когато почне да ходи, не се бои, че пада. Вие ще падате, ще се подобрите, но не се бойте, ще се научите. Във всинца се явяват силни желания да правите добрини. Апостолът казва, че праведният пада 7 пъти. Ще имате големи спънки в живота, но и ще добиете нова опитност и нов начин на живота. Амин! Беседа на жени, държана на 17 февруари 1917 г.

1. ХИГИЕНА НА ЧОВЕШКАТА ДУША „Който не греши в слово, той е съвършен мъж, възможен да обуздае и всичкото тяло.“ Послание Яковово, 3 гл., 2 ст. Днес ще ви говоря за небесен език. Тъй както говори учителят на учениците, когато започват да изучават азбуката; както жената започва пере вълната, да я влачи и преде на нишки и т.н. - приготвя плат. Днес беседата си ще нарека: „Хигиена на човешката душа“. Вие сте слушали много проповедници. Яков казва: „Който не греши в слово, той е съвършен мъж, възможен да обуздае и всичкото тяло.“ Тялото е вашият капитал, същественото и затова аз ще започна от това, което вие виждате. Вие много малко внимание обръщате на вашата душа. Тялото е една обширна градина, в която работи Божественият Дух. Движението изкарва кръвта на Божествената градина. Домакинята се познава от държането на къщата. Вие не сте дошли да градите къщи, а да ги уреждате. Туй учение вие ще го приложите и към себе си. Вие търсите щастието и не можете да го намерите, но ако ви лиша от храна, вода и въздух, тогаз ще го разберете. Вашето щастие се гради върху храната, водата и въздуха. храната - яденето - тялото вода - пиенето - сърцето въздух - дишането - умът Необходимо е да имате страдания, за да работите. Който се отказва от работа, Бог му дава да се труди. Ако се отказва от труда - страдание. Ако се отказва от страдание - мъчение. За да можете да работите, се изисква изкуство, талант. Само великите художници могат да работят. Работата е за учените. Да переш, да одумваш е труд. Вие сте напуснали работата, която Бог ви е дал, и сега се трудите. В труда, страданията, мъчнотиите няма щастие. Страданието е един костелив орех. Изкуството е да се научите да го счупвате и използувате. Думата „мога“ - по нея ще ви говоря. Вие не съзнавате вашето положение. Трябва да се пробудите, за благото на вашето щастие - то е около вас, но да почнете правилно да работите. Трябва да поразпуснете жиците на вашата цигулка. Вашето сърце е много сухо, трябва му малко влага. Без вода не може да се чисти, вдига се прах. На първо място - да имате вяра. Всяко нещо, което ви е дадено да го проверите, е да се ползувате. Защо се молите? Защо ядете? Защо пиете? Молитвата е процес на дишането. Ако мислите дали ще чуе Господ молитвата ви, значи молите се със съмнение в Бога. Макар да не Го виждате къде е, но можете да Го усещате. Във всяко желание и мисъл има три неща: ширина, височина и дълбочина. Който има дълбочина, шум не вдига. Да се научите да не заповядвате на другите, да се научите да заповядвате на себе си. Тия мисли, които сега ви смущават, трябва да започнете с вяра да ги изхвърляте. Вярата е един принцип, вярата трябва да бъде положителна, разумна, където може да влезе Божественият живот. Вие трябва да започнете с план да работите, върху себе си, както градинаря. Като изпълните дълга си към къщата, започнете със себе [си]. Първото нещо е да бъдете здрави телесно и душевно. Човек, който изгуби всяка вяра, е болен. Както децата често пъти развалят, развалят с ножиците, режат, има такива писатели, проповедници, които развалят със своите ножици. Теса прочути развалачи, затова трябва да напуснете тези учители, които развалят. Яви ви се една лоша мисъл, която със своя нож иска да реже, да разваля - изхвърлете я навън. Някой иска да бие барабан - кажете му, че не може. Вашите мисли се живи, те като деца играят във вас и около вас. Влезе ви някоя мисъл във вас и ви смути. Например казали нещо за вас. Мислите ви може да ви разтревожат и владеят. Вие трябва да ги учите. Лъжливият учител е дяволът. Води ви и ви учи, докато останете със скъсани дрехи. Тогава ви напуща и вие отивате при Господа със скъсаните си дрехи, но Той не ще ви приеме, и ще ви изпъди. Но ако е останало едно житно зърно, има все надежда да се поправите след 12 години. Една благородна мисъл, ако я култивирате, след 12 години ще ви направи най-благородната жена. Вие постоянно се демагнитизирате, гневите се, тревожите се - става изтичане от нервната ви система, до дъно размътване, спукване на нервната система. Щом сте индиферентен, вашата магнетическа сила е намалена. Когато сте здрави, може да чувствувате състоянието на другите. Сърцето може да загуби магнетическата си сила. Не носете мъжете, децата си и други, както вълкът носи лисицата. Вие често носите здрави хора на гърба си. Когато правите услуга на здрави хора, вие ги учите на леност. Всички жени Бог ги прати да работят, а вие трошите камъни. Ако трябваше жената да бъде слугиня, Господ трябваше да я направи от краката на мъжа. Ако трябваше да бъде господарка - от главата. А Той я направи от реброто на мъжа - значи да му бъде другарка в работата. А сега жените какво правят? Стоят пред огледалото и за женитба мислят. Женитбата аз разбирам да мине човек от животинското състояние в човешкото и от човешкото в Божественото. Веднъж е тази женитба, да станете граждани на Небето. Затова се изисква да имате здрав ум, здраво тяло и здраво сърце. Как храните вие вашите душа, ум и сърце? Тялото си вие добре храните донякъде. Но как храните вие вашето сърце и ум? Храната, която вие приемате без да благодарите, тя не може да доставя нужните чувствувания на вашето сърце и ум. Мислите ви и желанията ви искат храна, дрехи, вие не им давате и те измират. Вие имате чрезмерни желания. Гледайте да имате съществени мисли във вас, да не са в разрез с околните ви. Човек, който работи, много енергия губи. Следователно вие трябва да пестите вашата енергия. Трябва да имате непоколебима вяра в Бога, че Той е промислил всичко. Бог се грижи и за най- малките червейчета. Един косъм от главата ви не може да падне без Неговата воля. Всяка мисъл и желание, които поискате, ще ви се даде, но трябва да имате непоколебима вяра. Всяко нещо, което не ви стане, не съжалявайте за него, то не е за вас. Някоя мома напусне я годеникът й - това става, защото той не е за нея. Понякога вие искате големи гащи или голяма рокля, както малкото дете иска като на баща си, но не му е времето. У всички има непотребни мисли и желания. Туй показва, че ви е слаба вярата. Господ е голям извор, отивайте при Него за прясна вода сутрин, обед и вечер. Той няма да дойде при вас, ще идете вие при Него, но ще си носите съд.. Добрите мисли са съдът, върху който ще излее Господ Своето благословение. Примерът с маслото на бабичката... Така вие, докато имате добри мисли и желания, Бог ще ви благославя. Ако чувствувате, че не ви благославя, вземете назаем съд, прочетете някоя добра книга, извадете хубавото от хората. Одумване да няма. Който иска да успее, да не одумва, останете 5 минути без да мърдате, отправете мисълта си към Бога, но ще почувствувате щипене, ще мръднете и ще развалите упражнението. Някой ден кажете: „Няма да одумваме“, но дойде някой, каже нещо за вас лошо и вие започвате да одумвате - развалите упражнението. Палите свещи, светите си масло и пак нямате благословение - то е, защото одумвате. Започнете с 1 минута, 2 минути, 3 минути, 4 минути, 5 минути да не мърдате никак, да можете да контролирате себе си. После вземете упражнение 5 минути да мислите само върху едно нещо. 5 минути упражнение върху вашето тяло, 5 минути упражнение върху вашия ум, 5 минути упражнение върху вашето сърце. Което придобиете от тези упражнения, не казвайте никому. Едно желание, една мисъл, за да може да се реализира, трябва 12 месеца. За да се роди една мисъл, трябва една година. Други искат 10 години и т.н. Добрите мисли и желания образуват дрехите на ангелите. Мислите и желанията са дрехи, в които се обличат Божествените духове. Ако можете да играете туй хоро, хванете се, ако не обмислите добре, не се хващайте. Резултатът от тия упражнения идва бавно. Може след една година, но никому не казвайте какво правите. Догде не сте го изтъкали, не го режете, по един аршин да го изнасяте на пазар. Започнете с най-малкото, с думата „мога“. Дойде ви голяма скръб - кажете в себе си „мога“; страдание, труд - „мога“. „Всичко мога чрез Христа.“ Ако не разберете думата „мога“, не можете разбра и Христа. В Христовото учение винаги има думата „мога“. И когато Петър каза на Христа: „Да ти не бъде, Господи!“, Христос отговори с думата „мога“. Спрягайте глагола „мога“. Ако не можете да решите някой въпрос, казвайте „мога“. Господ ходи и казва: „Напълнете му стомната, а който не казва „мога“, не я напълвайте.“ Лошото във вас е гориво, лошите мисли, които ви додат, са импулс във вашето развитие, ако ги победите. Дойде ви лоша мисъл - искайте й място от Господа, не казвайте нищо, не одумвайте, мълчете. В началото ще усещате неприятност, но после тя ще изгори и ще получите енергия. Дойде ви болест - не бойте се, то е малко масаж, то е благословение. Да бъдем съвършени в словото, то е да бъдем разумни. Хората плачат, нещастни са, но аз казвам: Това е благословение. Сега хората работят и аз се радвам и благодаря на Бога. 101 000 000 ангели работят на Земята и помагат. Сега става чистене, в тия времена, трябва да сте бодри и весели. По-славни времена не е имало. Сега хората си поливат градините. Тази религия да не е като старата. Разказът за религиозния човек, който откраднал кесията от прозореца. При всяка молитва кесията се изправяла през него и той не можал да се моли. Най-после я върнал. И вие сте задигнали кесията на някой богат, затуй ви стяга. Кога одумвате, то е крадене на кесията. Върнете кесията, за да ви се чуе молитвата. Не мислете лошо за никого! То ще дойде, но вие го изхвърлете навън. Мълчете отвън, а работете отвътре. Всяко желание, за да се реализира, си има срок. Трябва да чакате. Може да мине 1 година, 2 години, 10 години, не бързайте. Когато искате бързо да се реализира желанието ви, Господ ще ви прати при корените на дървото, ще ви даде лош мъж или жена. И всички ваши нещастия сега са от миналия ви живот, имали сте лоши мисли и желания. Трябва да бъдете здрави по тяло. Позатлъстеете - радвате се. То не е здраве. Да имате здрави мускули, трябва да бъдете кротки, смирени - не разбирам да бъдете отпуснати, а да бъдете активни. Някоя ваша сестра е обременена - предайте й вяра, насърчете я. Не плачете и двама, защото ще изгубите вяра и двама. Умрял някой. Не е умрял, само къщата е съборена. След година ще се създаде пак. Човекът е добрите качества в своята душа. Смъртта е прецеждане на водата, преминаване на живота от един пласт в друг и излизане на добър чучур. Трябва да преминете през този свят, през материята, да се прецедите. Тук чувате това, но светът ще ви разколебае. Обаче вие кажете „мога, мога“. Ще вземете 119-и псалом. Всеки ден ще учите науст една част с думата „мога“. В 22 дена да го научите. Всеки ден, преди да почнете да учите, ще си измивате ръцете и краката и ще казвате: „Ще бъдем като краката добри и търпеливи и послушни.“ Ако човешкото сърце беше добро като краката, хората щяха да бъдат светии. А ръцете като мием, ще казваме: „Да сме послушни, добри и справедливи като ръцете.“ Колко е добър Господ, че ни е дал ръце и крака, които да ни научат как да работим. Съединете се с Господа и с всички хора и всичко ще ви се направи. Да бъдете търпеливи и услужливи като краката и справедливи като ръцете. Да владате тялото си и да настане една хармония между вас. За една година ако можете да се нагласите, ще е добре. Да бъдете свободни както птиците, търпеливи като млекопитаещите, мъжествени като лъва и разумни като човека. Думата „мога“ започнете да я прилагате. За добро е като ключ, но за лошо ако я употребявате, няма да ви послужи. Употребете я за подигане на човечеството, за просвета на ума, сърцето, но за лошо - не. За една година научете да разбирате думата „мога“. „Не“-то, първата сричка от думата „не мога“, да го турите на опашката. Разтревожени ли сте и кажете „мога“, да се измени вашето състояние, настроение. Думата „не“ нека ви стои, оставете я на почивка. Като изучите псалома, някои от вас ще имат резултат едно, други две, три, до десет различно. Едно да е, пак е благословение. Беседа, държана в софийския женски кръжок. Преписана от бележките на г-жа Гумнерова. 8 февруари 1917 г.

НАРЯДИ за 1950 година Обични братя и сестри, 1. VII. 1950 г. - наряд за Петровден. Обични братя и сестри, 1. VII. 1950 г. (Слово за Петровден.) До братята ръководители, 1. VII. 1950 г. - наряд за новата уч. год. и летуването на Рила. Любезни брат Георге, 3. VII. 1950 г. (за устава) Обични братя и сестри, 7. IX. 1950 г. - наряд за 22. IX., есенното равноденствие и годишен. Наряд за молитвени събрания. Любезни брат, 5. X. 1950 г. (за беседите) Обични братя и сестри, 12. XII. 1950 г. - наряд по случай 6 год. от заминаването на Учителя. 1) ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, Тази година 12 юли - именният ден на обичния ни Учител - ще се отпразнува по следния начин. Сутринта в 5 часа ще се изпълни следният ред: Добрата молитва. 91 псалом. Пътят на живота. „Духът Божи". Евангелие от Матея, 5 гл., 1-12 ст. Евангелие от Марка, 4 гл., 30-41 ст. Евангелие от Лука, 9 гл., 1-6 ст. Евангелие от Йоана, 17 гл. Беседа: „Даром давайте" от тома „Красотата на душата". Мото: „Това е живот вечен, да позная Тебе, Единаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил." (З пъти) Отче наш. „На Учителя". След това ще се изпълнят гимнастическите упражнения. Вечерта в 7 часа - братска вечеря. На вечерята ще се изпълни утринният ред без беседата. Молим, съобщете настоящето в околните села, дето има кръжоци. Със сърдечен братски поздрав: От Братския съвет на общество „Бяло Братство" Изгрев - София 1. VII. 1950 г. 2) ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, Годините, които живяхме при нашия Учител и се учехме, са най-хубавите години на живота ни. Те са подобни на зрели класове, натежали от зърно. Опитът, който почерпихме, знанието, което Той ни предаде, разкриха пред нас живота в неговата пълнота, цялостност и единство. Пред очите ни е примерът, който Той ни даде, пример на съвършен живот, но тъй естествен и прост, че остана за мнозина незабелязан. Наистина, съвършенството не шуми, не блести, не се хвърля в очи. И пак Любовта е, която го открива и разкрива на човека, но не изведнъж, а постепенно. И тъй като го познава, човек расте, приближава се към Него. Всъщност Любовта търси човека. Учителят ни привлече чрез връзката на любовта - вечната и нерушима връзка, която и днес чувствуваме най-силно, която ни крепи и от която черпим вдъхновение и сили да решаваме задачите си в живота, да издържаме на всички изпитания. Тази връзка постепенно ще привлече, примири и обедини всички души около Великия Център. Животът може да бъде разбран правилно само когато се търси връзка между всички явления, външни и вътрешни. Тъй човек неизменно идва до онова велико ръководство, което устройва и направлява живота във всичките му прояви. Това ръководство слиза отгоре надолу, човек го познава чрез своя ум, сърце и воля: то му се изявява като идеи, мисли и чувства, и добри потици. Като ги приема, човек се стреми да ги реализира. Така той идва в съприкосновение с един висш свят и разбира, че по този път са минали и други човеци, негови братя, почва да търси тяхната помощ, да се ползува от тяхното знание и опит. Така постепенно той намира своето място във великата стълба на живота. Животът е йерархически устроен, той е един, единен, цялостен и неделим. Каквото положение и да заема, човек е силен, когато е свързан с Цялото. Откъснат от Него, той не може да постигне нищо. Докато е свързан с Него, той се храни от соковете на живота, черпи сили и знание, има Неговата помощ. И ако човек трябва да пази нещо свято и нерушимо, това е връзката с Вечното Начало. Вярата, знанието, силата и свободата произтичат от Него. Школата на Учителя, Божествената школа, продължава и ще продължава, докато съществуват човешките души. Защото тя дава знанието за пътя към Великия Център на живота. Ако човек се стреми към нещо тук, на земята, под каквато форма и да му се представи то, това е Великият Източник на живота. Този стремеж определя мястото му в Школата. Не е външното положение, което човек може да заема, а неговият живот, неговата мисъл, неговото отношение към Учителя определят да бъде той ученик или не. Законът на школата е вътрешен. Докато законът на света е външен; той се пази и крепи от силата, законът на школата е вътрешен; пази се и се изпълнява от любовта. Като служим на любовта, изпълняваме вътрешния закон. Животът произтича от любовта. Тя е основният закон на живота, а не борбата. Мирът също почива на любовта. В пътя на борбата човек се индивидуализира, отделя се от Цялото, отдалечава се от Великия Център. Човечеството в своето развитие днес е достигнало крайно отдалечаване, достигнало е повратната точка. Учителят дойде в този, именно, момент, за да посочи пътя за възвръщане към Великото Разумно Начало. „Път" значи посока на движение, живот, знание и сила. В пътя на любовта се постига хармонията между човека и Великата Разумна Природа. Това е задача на съзнателния живот. Понякога в човека се ражда идеята, че може да подчини природата - опасна идея на крайния индивидуализъм. Не да подчини, а да бъде в съгласие с Великата Разумна Природа и нейните предвечни закони - там е пътят на човека. Днес на човека е необходимо това знание: как да бъде в съгласие с Великия Разумен живот. Разумността изпълва цялата вселена. Няма частица, няма същество, което да не е подчинено на нейните закони. Разумността е проява на Духа. Духът е творческото начало. Условията са само условия - пасивната страна на Битието. Творческата сила е в Духа, Който използува условията. С тях гради и твори, той е Божественото Начало. Художникът е художник и без да има бои и платно. Но истината е тази: Духът носи и условията. Той е господар на всичко. Задачата на учениците на Божествената школа е да поддържат живата връзка с Великото Разумно Начало. По този път са идвали и идват всички блага на живота, външни и вътрешни. Поздравляваме вие празника на обичния ни Учител. Неговият поздрав днес до учениците е: „С Бога сме силни. Чрез Неговия Дух се утвърждавайте крепко във вътрешния човек." С братски поздрав: БРАТСКИЯТ СЪВЕТ Изгрев - София 1. VII. 1950 г. София, 1 юли 1950 г. кв. Изгрев, пощ. кл.13 УЧЕНИЦИ НА ОБЩЕСТВО „БЯЛО БРАТСТВО" БРАТСКИ СЪВЕТ СОФИЯ 3) ДО БРАТЯТА РЪКОВОДИТЕЛИ ЛЮБЕЗНИ БРАТ. Тъй като наскоро Братството започна своята обичайна лятна ваканция, Братският съвет чрез настоящето споделя с Вас някои мисли за нашия общ живот. Годината 1949/1950 преминава със своите благоприятни условия. Събранията ни, четенето на беседите и лекциите минават при добър ред. Всеки брат, всяка сестра и нашите съмишленици свободно се подвизаваме в светлите идеи на Учителя. Както знаете, още миналата година представихме братския устав за утвърждаване. Постоянно сме във връзка с Министерството, уставът ни е прегледан, така щото възможно е в най-скоро време да стане утвърждаването му заедно с други устави на разните вероизповедания в страната. Такива досега не са утвърждавани. Вероятно през м. август ще се съберем на нашите братски срещи, които ще станат по места. За разглеждане текущи въпроси и обмяна на мисли ще бъде необходимо братята ръководители да се съберат на редовната си годишна среща пак през м. август. Точната дата и дневния ред ще ви съобщим допълнително. Тази година летуването на Рила ще бъде ограничено, поради някои съображения. Ето защо, за предпочитане е братята и сестрите от провинцията да не канят гости. Като дата за начало на ваканцията определяме неделя, 16 юли т. г., когато ще се съберем и прочетем определените за тази дата беседи (Утринно слово и неделната беседа в 10 часа). Започването на новата школна година ще стане на 17 септември - неделя. За да има единство в четивата между Изгрева и провинцията, съобщаваме ви с кои беседи и лекции ще започне новата учебна година: Неделя -17 септември, 5 часа сутринта, беседата „Слабо и силно" от тома „Ценното из книгата на Великия живот" (Рилски беседи 1932). Неделя -17 септември, 10 ч. сутринта, беседата „Две думи" от тома „Вехтото премина", 9 серия, 4 том. След завършването на този том започва четенето на 10 серия. Сряда-20септември,5ч. сутринта, „Правилно хранене" от тома „Добри и лоши условия". След завършването на този том ще се започне четенето на тома „Ключът на живота" - Общия клас, 8 година, I том. Петък - 22 септември, 5 ч. сутринта, лекция „Периодичност в живота" от тома „Отворени форми", Специален клас, 8 година, II том. Желателно е четенето на лекциите и беседите да става в този ред, с което ще подчертаем нашето единство и хармония. Отговорете ни за получаване на настоящето, като отправите писмата на адрес: Жечо Панайотов - кв. Изгрев N 79, София XIII. Ще ни бъде приятно, ако ни съобщите някои Ваши особени мисли, които биха били от полза за доброто развитие на Братството. С поздрав, за Братския съвет: /п/ Т. Стоименов /п/ Ж. Панайотов София/Изгрев, 3 юли 1950 г. 4) ЛЮБЕЗНИ БРАТ ГЕОРГЕ, Тук приложеното писмо изпратихме на всички наши ръководители, които са регистрирани пред Министерството, съгласно закона за верите. По този начин пожелахме да направиме една обмяна в края на годината. За всички братя ръководители от Вашия край също надписахме по едно писмо, както си му е реда. Изпращаме ги нарочно право до теб, като предполагаме, че за Петровден все ще дойдат в Айтос. Моля те значи, да им прочетеш това писмо и да им го предадеш лично. Които не дойдат и ти намериш за добре - изпрати им писмото по човек или по пощата. Ще очакваме да ни се обадиш по този въпрос, а най-вече да ми съобщиш можеме ли оттук направо да им изпращаме по пощата такива и подобни писма или това да правиме чрез тебе. Например как да постъпиме, когато ще поканим ръководителите да дойдат за събора? За нашия живот тук няма какво да прибавиме. Миналата седмица четирима братя от Братския съвет ходиха по делегация пред министъра относно устава. Получихме нови уверения, че ще ни се предаде готов наскоро. Дано е така! Брат Боев чувствително по-добре. Все пак още му правят превръзки и изглежда, че по-голямата част от времето прекарва на легло. Прави постоянно и слънчеви бани. Другите всички сме живо-здраво. Пожелаваме ви всичко хубаво и те моля лично да поздравиш братята и сестрите около теб. Чакаме да ни се обадите. /п/ Жечо Панайотов Забележка на редактора: Писмото е до Георги Куртев от гр. Айтос. 5) ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, Съобщава ви се, че тази година празникът 22 септември ще се отпразнува в 5 часа сутринта по следния начин: Добрата молитва. 91 псалом. Молитвата на Царството. „Духът Божи". Евангелие от Матея, 18 гл., 18-35 ст. Евангелие от Марка, 9 гл., 9-23 ст. Евангелие от Лука, 15 гл., 1-10 ст. Евангелие от Йоана, 10 гл., 10-21 ст. Послание към Галатяните, 5 гл., 22-26 ст. „Благославяй, душе моя, Господа". Беседа: Правила за живота" (от тома „Ново разбиране"). „Господи Боже наш, да дойде Твоето Царство на земята, както е горе на небето и всички народи, които Ти си призовал, да заемат своето място в Царството Ти, за да Ти служат с радост и веселие." „На Учителя". Гимнастически упражнения. При братската вечеря в 7.30 ч. ще се повтори утринният ред, без беседата. Тази програма важи само за 22 септември, а не за цялата година. През годината, при всекидневната молитва, ще се произнася мотото само веднъж. Ще се проучават през годината Библията и беседите по следния начин: Всеки ден ще се прочита с размишление посочената страница от беседите или посочения стих и след това ще се прочете по свобода известно място от Библията. В другото свободно време - проучване на Библията и беседите по свобода. Почивка всяка седмица от четвъртък на обед до петък на обед по свобода. Молим, съобщете настоящето и във всички околни села, дето има кръжоци. Поздрав на всички братя и сестри. С братски поздрав: Братският съвет на Общество „Бяло Братство" Изгрев-София 7 септември 1950 г. 6) НАРЯД ЗА МОЛИТВЕНИ СЪБРАНИЯ Сутрин - 5 часа Обграждане с мотото: „В името на Божията Любов, в името на Божията Мъдрост и в името на Божията Истина, в които живеем и се движим и със Силата на живото Слово Божие, да се разпръснат всички лоши помишления и всички вражески сили." (3 пъти) Добрата молитва. Псалом 91. Молитва на Царството. Лозинката. Тайна молитва за мир. Отче наш. Мотото: „Господи, запази ни, за да проповядваме за Тебе." Мотото: „И това е живот вечен, да познаем Тебе, Единаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил." Вечер - 18 часа Обграждане. Добрата молитва. Псалом 91. Молитва „Пътят на живота". Молитва на избраните. Тайна молитва за мир. Отче наш. Мотото: „ Господи, запази ни, за да проповядваме за Тебе." „А това е живот вечний, дето да познаем Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога и Исуса Христа, когото си проводил. (Евангелие от Иоанна, гл. 17, ст. 3.) 7) ЛЮБЕЗНИ БРАТ, В неделя, в 5ч. сутринта, се чете томът „Ценното из книгата на великия живот". В този том има беседи, къси, с 1-2 или малко повече страници. Те се четат в един и същи ден. Ето беседите, които се сливат: 3 и 4 беседа; 5 и 6;7 и 8;9 и10;16 и 17; 22 и 23 (номерата са по съдържание). Това ви съобщаваме, за да има съгласуване между Изгрева и провинцията. С братски поздрав: Б. Боев 5. Х. 1950 г. Изгрева 8) ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, На 27т. м., в 5 ч. с., по случай годишнината от заминаването на обичния ни Учител, ще се изпълни следната програма: Добрата молитва. 91 псалом. Молитва на Царството. „Духът Божи". Евангелие от Йоана, 17 гл. Беседа: „Блажени сте" (от тома „Сеятелят"). Отче наш. „Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите братя в Божията Любов." (З пъти) „На Учителя". След това ще се изпълнят гимнастическите упражнения. В 7 часа вечерта - братска вечеря. Ще се изпълни утринният ред, без беседата. След вечерята ще се изпълни литературно-музикална програма. Молим, съобщете настоящото в околните села, дето има кръжоци. Със сърдечен братски поздрав: Братският съвет на Общество „Бяло Братство" Изгрев - София 12 декември 1950 г. * * * ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ ЗАТВАРЯНЕТО НА ПЕЧАТНИЦА „ЖИТНО ЗЪРНО" НА ИЗГРЕВА През 1950 г. в Държавен вестник, брой 65, е публикувано 620 постановление на Министерския съвет, от 13 март, с което се отчуждава в полза на Държавно полиграфическо обединение, печатница „Житно зърно" на верска общност „Бяло Братство", съгласно член 5 от Закона на книгопечатането. През 1950 г. се спира книгопечатането на беседите и лекциите на Учителя Дънов. По такъв начин се спира отпечатването на нарядите в печатницата. Те продължават да се отпечатват на пишеща машина и да се изпращат. На 30. XI. 1950 г. милицията изземва от Изгрева 5 броя пишещи машини, за да се спре писането на нарядите и работата по Словото на Учителя Дънов. В Държавен вестник, брой 92, от 16. XI. 1951 г. излиза Закон за авторското право. Съгласно Закона за авторско право, точка 18 гласи, че авторското право в полза на други лица има сила до 10 години, след което остава в полза на държавата. По този закон авторското право, откупено от наследниците на Учителя Дънов през 1945 г., ще важи до 1955 г. Печатницата е отчуждена през 1950 г. и от 1951 г. се спира всякакъв печат. Причината за затваряне на печатницата и спиране на книгоотпечатването на промененото и редактирано Слово на Учителя Дънов от страна на комунистическата власт, ще намерите в поредицата „Изгревът", и по- подробно в том IX, стр.505 под №180, стр.786,787 в точка 7, точка 8, стр. 798,799, 800 в глава XII. След 1951 г. наряди се пишат на пишещи машини. Властта разрешава отпечатването на годишен наряд по дни и месеци, с указание какво да се чете всеки ден. Такива наряди се отпечатват до 1963 г., като отдолу пише: Изгрев - София. Братският съвет продължава да изпраща наряди на пишеща машина всяка година. До 1961 г. те се съставят от Боян Боев. А от 1962 до 1990 г. - от Борис Николов. Поради разцеплението на Братството и други групи пишат наряди и послания. В бъдеще посланията и нарядите от 1951 -1962 г. трябва да се съберат, подредят и издадат. Посланията и нарядите, съставени от Борис Николов, 1962-1990 г., също трябва да се съберат, подредят и издадат. Онези, които притежават наряди и послания от времето на Школата 1922-1944 год., както и от 1945-1990 год. могат да ми ги предадат, за да бъдат подредени и отпечатани в бъдеще в „Изгревът". Нарядите от времето на Школата, както и посланията са част от вътрешната работа на ученика, където той изучава, проучава Словото и доколкото може го прилага чрез живота си. С отпечатването на нарядите се слага край на опитите да се отклоняват последователите на Учителя Дънов в различни насоки от невежи лица, но злосторници при това. Нарядите са отпечатани. Ето ги. Работете чрез тях. И никой повече не може да се оправдава, че не е знаел за тях, че не е чувал. Ще кажа: Да си ги чел. И толкоз. Не си губете времето по проповедници, лъжеучители, ръководители, лъжеапостоли тълкователи на Словото на Учителя Дънов, ясновидци, пророци и тем подобни. Имате Словото в оригинал - четете го. Имате нарядите - проучавайте ги. От мен Вергилий - толкова! Епохата 1922-1944 г. бе приключена. Епохата 1945-1990 г. също приключи и ние бяхме свидетели на тези драматични събития. Тази епоха 1945-1990 г. ще бъде описана след време подробно, за поучение на следващите поколения българи. 1.08.1999 г. София

НАРЯДИ за 1949 година Обични братя и сестри, 14.II.1949 г. (За кн. „Разговорите при Седемте рилски езера") Обични братя и сестри, 7.III. 1949г. -нарядза22. III., пролетното равноденствие Позив, 27.III. 1949 г. Протокол на год. конгрес, 26. IV., Айтос. Обични братя и сестри, 27. VI. 1949 г. - наряд за Петровден. Обични братя и сестри, 27. VI. 1949 г. (Слово за Петровден.) Обични братя и сестри, 19. VIII. 1949 г. - наряд за събора. Приветствено слово от Тодор Стоименов, 19. VIII. 1949 г. (на събора) Любезни брат, 1 .IX.1949 г. (за беседите) Обични братя и сестри, 5. IX. 1949 г. - наряд за 22. IX., есенното равноденствие и годишен. Обични братя и сестри, 27. X. 1949 г. (писмо за упр. от „Връзка на съзнанието") Обични братя и сестри, 10. XII. 1949 г. - наряд по случай 5 год. от заминаването на Учителя. 1) ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, Като ви поднасяме „Разговорите при Седемте Рилски Езера", ние изпълняваме един завет на обичния ни Учител. Веднъж, като седяхме около Него и разговаряхме, някой запита: „Учителю, тези разговори ще видят ли един ден бял свят?" Учителят се усмихна и каза: „ Един ден те ще видят бял свят, ще излезат, те не са само за вас." Неизчерпаемото богатство от знание и мъдрост, което Учителят ни остави, трябва да стане достояние на човечеството, не само сегашното, но и бъдещето. Това е задача на учениците. Разговорите са неделими от обстановката и живота край езерата, затова в тях са дадени характерните моменти от живота ни с Учителя край тях. Онези от вас, които са имали щастието да участвуват в този живот, пред тях ще възкръснат незабравимите дни и те отново ще ги преживеят, потопени в светлата мисъл на Учителя. Които не са имали това щастие, ще почувствуват сиянието на онзи хубав живот и те ще получат своя дял от него, дар от нашия обичен Учител за тях. Нищо не отминава безвъзвратно. Което е било, може да бъде пак, зависи доколко съзнанието е отворено за живота. Въпросите, засегнати в „Разговорите, са предимно за учениците, но тъй като учениците живеят и работят навсякъде, то „Разговорите" могат да бъдат предложени на всеки, който покаже интерес към Новото учение. Ние трябва да вършим нашата работа „без страх и тъмнина, с обич и виделина". Изпращаме ви... броя от „Разговорите". Които от братята и сестрите желаят, по свобода, могат да си получат от вас. Книгата може да предложите и на външни лица, които са подготвени да разберат новите идеи. Останалите екземпляри съхранявайте до второ нареждане. Единична цена 500 лв . Събраната сума, моля, изпращайте с пощенски запис на адрес: Борис Николов, кв. Изгрев 44, София XIII. Ако имате нужда от още книги, обърнете се до същия адрес. Изгрев, 14февруари 1949 г. С братски поздрав: Б. Боев 2) ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, Отпразнуването празника на пролетта - 22 март, т. г. - ще стане по следния начин: Сутринта на 22 март - излизане в 5 часа на определеното досега място. Молитвата ще започне точно в 5 часа, както следва: Добрата молитва. Молитвата на Царството. „Духът Божи". Евангелие от Матея, 5гл., 1-12 ст. Евангелие от Марка, 8 гл., 1 -9 ст. Евангелие от Лука, 10 гл., 10-20 ст. Евангелие от Йоана, З гл., 1-15 ст. „В начало бе Словото". Беседа: „Даде ми се всяка власт" (от тома „Красотата на душата"). Отче наш. „Това е живот вечен да познаят Тебе, Единаго Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил" (З пъти). „На Учителя". След това ще се изпълнят гимнастическите упражнения. Вечерта в 7 ч. братска вечеря. На вечерята ще се повтори утринният ред без беседата. Умоляват се братята ръководители да съобщят настоящето на всички братя и сестри в града и околията. Поздрав на всички братя и сестри. Със сърдечен братски поздрав: БРАТСКИЯТ СЪВЕТ 7.III.1949 г. Изгрев - София 3) ДО БРАТЯТА, СЕСТРИТЕ И СЪМИШЛЕНИЦИТЕ НА ОБЩЕСТВОТО„БЯЛО БРАТСТВО" Копие: До Националния комитет за защита на мира УЧЕНИЦИ НА ОБЩЕСТВО „БЯЛО БРАТСТВО" БРАТСКИ СЪВЕТ СОФИЯ ПОЗИВ Драги братя, сестри и съмишленици, Вие знаете, че обществото „Бяло Братство" винаги е работило за мир между човеците, за сътрудничество и взаимопомощ между народите в света. В своята петдесетгодишна дейност Учителят П. К. Дънов е работил за мира. Цялата наша дейност е за любов, братство и мир между народите. Днешната епоха се характеризира с пробуждане на колективното съзнание. Индивидуалното съзнание разглежда живота разпокъсано, а колективното го разглежда като цяло, като едно велико единство. И колкото повече се пробужда това съзнание в човека, толкова повече той чувствува своите връзки с всички хора. Ето защо колективното съзнание води към правилно разпределяне на благата и побратимяване на всички народи, като членове на едно голямо семейство. Съвременната епоха е епоха на обединяване, групиране, коопериране и взаимопомощ. Човечеството мина през две катастрофални световни войни, които му струват скъпо. Затова днес носителите на прогресивни идеи трябва да се борят с всички сили за траен мир по цялата земя. Нека честните хора дигнат високо глас за тържеството на тоя мир и срещу войните, които винаги са били против развитието и културата. Разумните хора по целия свят желаят мир. Той е прекрасен плодна творческия дух. Прогресивните хора желаят мир, за щото за тях човеците са братя, а брат е всеки, който желае да сподели благата със своя ближен. Ние отправяме апел към народите за любов, братство и мир! Поканваме всички членове съмишленици на обществото „Бяло Братство" да се присъединят към акцията за защита на мира. БРАТСКИ СЪВЕТ НА ОБЩЕСТВОТО „БЯЛО БРАТСТВО" София 27 март 1949 г. 4) ПРОТОКОЛ на редовния годишен конгрес на верската общност „Бяло Братство", състоял се на 26 април 1949. г. в гр. Айтос Днес, 20 април 1949 г., 8 часа сутринта, се откри в гр. Айтос, в братската градина, конгреса на Върховния съвет на верската общност Бяло Братство. Откриването на конгреса стана от старшия брат Георги Куртев с няколко приветствени думи. След това се избра бюро в състав: председател на конгреса - Стефан Тошев и секретар - Паша Теодорова. Дневният ред на конгреса: Разглеждане проектоустава на Верската общност „Бяло Братство", изработен от Жечо Панайотов, Симеон Симеонов, Георги Куртев и Боян Боев, на които се възложи да подпишат постоянния протокол. 5) ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, Тая година Петровден, 12. VII. 1949 г. - именният ден на обичния ни Учител - ще се отпразнува по следния начин: Сутринта в 5 часа в салона на Братството ще се изпълни следната програма: Добрата молитва. 91 псалом. Молитвата на Царството. „В начало бе Словото". Евангелие от Йоана, 17 глава. Беседа: „Даром давайте" (от тома „Красотата на душата"). „Благословен от Бога Ти". Отче наш. „Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите братя в Божията Любов" (З пъти). В 7 часа вечерта братска вечеря, в която ще се повтори утринният ред без беседата. След това ще се изпълни литературно-музикална програма. Молим, съобщете настоящето във всички околни села, дето има кръжоци. Поздрав на всички братя и сестри. Със сърдечен братски поздрав: БРАТСКИЯТ СЪВЕТ 27. VI. 1949г. Изгрев - София 6) ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, Като чествуваме днес паметта на нашия обичен Учител, ние искаме да споделим с вас някои мисли върху учението, което Той донесе на света. Преди да отвори Божествената школа, Учителят дълго време проучава българина, респективно човека. В своите пътувания Той прави научни изследвания, за да види докъде е достигнал човек в своето развитие, какво е усвоил от Божественото знание, какво му се е преподавало в миналото и къде се спъва сега в своя път. Учителят слезе в нашия свят, за да види условията, при които се намираме, да ни помогне, да ни подаде ръка и да ни изведе в един по-висок свят. Днес не е лесно да се говори на хората за Божественото учение, защото те още носят предразсъдъците, суеверията и заблужденията на миналото, подобни на джунгли, в които човек се е загубил и не може да намери своя път. Като се говори за Божественото учение, хората се стремят да го подведат към някоя от познатите тям религиозни, философски или социални системи - статични системи на миналото. С това те прекъсват живата връзка, която именно Божественото учение установява между човешката душа и нейния Първоизточник. Има едно единно и неделимо знание, което иде от Великото Разумно Начало. То не принадлежи на никоя църква или общество, на никой учен или философ. Това е Божественото знание, знанието на Разумния живот - велико и необятно. Всички същества, от най-великите до най-малките, черпят от него и разрешават своите задачи в живота. Въпросът е човек*да намери пътя към това знание, т. е. онези методи, правила и закони, чрез които може да се ползува от него. В своите беседи и лекции Учителят излага Божественото знание по начин, достъпен за нас. Затова главната ни задача е да проучаваме и прилагаме това знание, за да можем да го предадем и на нашите братя по цялата земя. Има голяма разлика между знанието, което се преподава в една гимназия или университет и знанието, което се дава в Божествената школа - школата на Бялото Братство. Първото е външно знание, то може да се разбере и заучи; второто е живо знание, то трябва да стане живот на ученика - негова плът и кръв. В школата на Бялото Братство знанието се дава като семенца. Ученикът трябва да ги посади в своята душа, да ги възрасти и отгледа, да принесат плод, да узрее този плод, и като го опита, да го поднесе на своя Учител, а после и на своите братя. Божествените идеи, мисли и чувства се отглеждат в градината на човешката душа. В тази свещена работа ученикът не е сам. В нея участвува целият Разумен свят, всички Напреднали Същества. Като учи и работи, ученикът се свързва с тях, свързва се с Бога. Тази връзка е жива. Знанието расте заедно с ученика. В това се изявява великото единство на живота. Когато една истина на Божественото знание влезе в човека, тя оживява в него и той живее в нея. Някои идеи се посаждат за по-малък период от време; те принасят плод скоро. Други обаче принасят плод след векове. Като растат и се развиват, те организират съзнанията на много хора, обединяват ги, разширяват ги, внасят в тях светлина и сила, като същевременно черпят сокове от тях. Тъй те се реализират на земята. Днес в живота прониква нова светлина. Тя носи новото знание. Тя разкрива непознати досега области на живота. Тя определя новото отношение на човека към Великото Разумно Начало-към Бога, отношение на син към Баща. Тая светлина Учителят нарича разумната Любов. Тя ще преустрои живота първо отвътре, а после и отвън. Учителят казва: „Ние проповядваме едно учение на Любовта, според което всички народи да живеят разумно като в един организъм." Досега в пътя на борбата човек е бил враждебен на останалия живот, на цялата природа, която той иска да подчини. Сега, в пътя на Любовта, човек ще се възвърне отново в живота на Цялото - ще заеме своето място в Божествения организъм. „Новото учение е Христовото учение, което трябва да се приложи поне в малки размери, поне в отношенията между бащи и майки, между слуги и господари, между всички хора на земята." „Всички съвременни учения, всички теории могат да се приложат, но на базата на Любовта, т. е. на вътрешния принцип на живота. Всички растения могат да растат и да се развиват само, ако са посадени. В този смисъл Христовото учение е почвата, т. е. основа на всички социални учения. На тази почва всичко може да се приложи, всичко може да расте" - казва нашият обичен Учител. Божественото учение днес влиза в живота. То носи със себе си всички условия да се реализира. Защото животът е цялостен, единен и неделим. Бъдете бодри! Бъдете смели и решителни! Работете за делото на нашия обичен Учител - за идването на Царството на Мира, Светлината и Любовта! Той е винаги с нас! С поздрав: Изгрев, 27. VI. 1949 г. БРАТСКИЯТ СЪВЕТ 7) ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, Тази година Братската среща ще стане поместно и ще трае три деня: 28,29 и 30 август т. г. Събранията ще стават всяка сутрин в 5 ч. с. при следната програма: ПЪРВИ ДЕН на събора, неделя, 28 август 1949 г. Приветствено слово от старшия брат Тодор Стоименов. „В начало бе Словото". Добрата молитва. Молитвата на Царството. Евангелие от Матея, 5 гл., 15-24 ст. Евангелие от Марка, 6 гл., 1-13 ст. Евангелие от Лука, 6 гл., 22-28 ст. Евангелие от Йоана, 14 гл., 1-17 ст. „Духът Божи". Беседа „Лъчи на живота" от тома със същото заглавие. „Това е живот вечен, да познаем Тебе, Единаго, ИстиннагоБога и Христа, Когото си изпратил." (З пъти) Отче наш. „Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите братя в Божията Любов." (З пъти) Песента „На Учителя". Гимнастически упражнения. В 10 ч. преди обяд ще се чете беседата „Път на освобождаване" от тома „Лъчи на живота". ВТОРИ ДЕН на събора, понеделник, 29 август 1949 г. Същата програма, както първия ден, без приветственото слово. Ще се чете беседата „Стани!" от тома „Лъчи на живота". ТРЕТИ ДЕН на събора, вторник, 30 август 1949 г. Същата програма, както първия ден, без приветственото слово. Ще се чете беседата „Четири правила" от тома „Лъчи на живота". През трите деня на Братската среща ще има общ обяд и вечеря. Моля, съобщете тази програма на околните села, дето има кръжоци. Сърдечен поздрав на всички братя и сестри. С братски поздрав: БРАТСКИЯТ СЪВЕТ на Обществото „БЯЛО БРАТСТВО" 19 август 1949 г. Изгрев - София 8) ПРИВЕТСТВЕНО СЛОВО от старшия брат на Бялото Братство, Тодор Стоименов към братята и сестрите по случай V-я събор след заминаването на Учителя Христос казва: „Тази е Моята заповед - да имате любов помежду си, както ви Аз възлюбих. И тогава светът ще познае, че сте Мои ученици." Иоанна 15:12 Обични братя и сестри, Като ви поздравлявам от името на Братския съвет и от мое име, пожелавам, обединени в Божия Дух на безграничната Любов, да продължим с нови сили светото дело, предадено ни като завет от нашия светъл и любим Учител за общото добро и за наше добро. Учителят казва: „Любовта е непобедима сила, тя е солта на земята. Всичко отрицателно ще изчезне, но любовта ще преживее вековете, защото тя е велика и безгранична." Култура без любов и разбирателство не е имало и няма да има. Любовта и разбирателството са здравата, непоклатима основа на истинския живот. Учителите и гениалните хора със своя силен дух и висок морал, носят красивите семена за разумния живот. Добрите и почтените хора представят добра, плодотворна почва за великото и красиво в живота. Те ще изнесат на дело идеалите на Великите Учители, защото те носят в себе си смелост и решителност, когато се касае за общото благо. Днешният човек познава миналото, работи в настоящето и, според разумната насока, вижда красивата перспектива на бъдещето. Той знае, че егоизмът, тщеславието са погребали велики империи. Днес благородните и просветени водачи от всички съсловия и всички народи, стоящи в горните стъпала на живота, познавайки историята и потресени от страшните разорения и кръвопролития на близките войни, търсят нови пътища за облекчение живота на изтерзаното човечество. Казано е: „Който търси, ще намери; който хлопа, ще му се отвори и който проси, ще му се даде." Разумният човек знае какво търси, защо хлопа и що иска. В него всичко е отмерено, затова всичко ще му се даде. В неговото съзнание е ясно, че настъпва нова ера - ерата на любовта, другарството, приятелството и братството между всички народи. Великият руски гений Толстой е казал: „Царството Божие е вътре в нас и от човека зависи неговото приложение в живота." Човек е искра от Великата Разумност - Бога, Всички искри, съединени в едно, ще създадат огнената пещ, в която ще се стопи всичко нечисто от лицето на земята и ще се въдвори новата религия за всички народи, племена и раси. Вярата в любовта, братството и разбирателството ще бъде общата, неразрушима спойка за през вековете. Любовта е за великите и силни души, защото те познават нейната неизчерпаема енергия. Любовта е най-великата непобедима сила. Пред нея и смъртта благоговее. Тя носи в себе си мъдростта и истината. Велико е предназначението на човека. Безкрайно е неговото усъвършенствуване. Христос казва: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш небесни." Любовта на Бога към човека е велика и безкрайна, затова Той пожертвува Сина своего единороднаго, за да не погине всеки, който вярва в Него, но да има живот вечен. Човекът по своята сложност представя микрокосмоса, т. е. малката вселена и в неговите вътрешни заводи работят милиарди работници-клетки. Така те поддържат многостранните функции на общото благо. От неговата разумност като автономен управител, зависи да бъде или да не бъде. Обични братя и сестри, да благодарим на Бога от дълбочината на сърцата ни за изпратения между нас любим и светъл Учител, Който ни отвори златните двери към великата безгранична Любов и ни откри великата Премъдрост, създателка на вселената. Тя движи всички по пътя на вечната еволюция. Учителят казва: Ученикът трябва да учи, да учи и все да учи. Пред него е безкрайната еволюция на неговия дух. Радостта на Учителя е във всестранното развитие на ученика. Да бъдем верни и предани ученици на обичния ни Учител! Да носим в себе си великия живот! Да сме образци във всичко и навсякъде - в личния, колективния и обществения живот. Да рушим старото в себе си и да градим новото! „Търсете Истината - казва Учителят - защото тя ще ви освободи." Както не може без хляб на физическото поле, така не може без Истината в целокупния живот. Тя осмисля всичко, тя освобождава, тя е въздухът на душата. Де е Истината? - В земята, във водата, във въздуха и в светлината. Това са, според Учителя, четирите категории хора: старозаветни, новозаветни, праведни и ученици. Когато се говори за богатство, за материални блага, за осигуряване, това е стремеж на старозаветните. Те се бият, ограбват и убиват Такава е обстановката на техния живот. Новозаветните търсят любовта, но нямат светлина; търсят светлината, но нямат мир; и те са недоволни от живота си. Праведните търсят правдата, но нямат методи за прилагането й. Старозаветният работи в нисшите области на живота - в стомаха и червата; новозаветният работи в дробовете; праведният - в нисшите области на мозъка, а ученикът работи във висшите области на мозъка. Ето защо старозаветният се озлобява, новозаветният се съблазнява, праведният се наскърбява, а ученикът се радва на всички противоречия, които среща в живота си. Животът на ученика е нашият идеал. Ученикът излъчва светлина, която не дразни очите. Той говори с мек, тих глас, който не дразни ухото. Обични братя и сестри, нека не се смущаваме, когато срещаме в живота си старозаветни, новозаветни и праведни. Естествено е в нашето развитие да минем през тези фази. Да вярваме, че ще срещнем ученика. Той е носител на новото. Той сее в добрата почва семена, които дават изобилно плод. И ние да сеем семето на любовта, за да изникне мирът в нашите умове. Да сеем семето на дълго търпението и благостта, за да изникне милосърдието в нашите сърца. Да сеем семето на вярата и надеждата, за да изникне в нашия живот плодът на въздържанието. Да носим новата светлина, която ще разсее всички заблуждения, всякакъв мрак. Този е възходящият път към виделината, нужна за всички общества, народи, за цялото човечество. Само така, от трънения венец на всяка глава ще се изплете великото благо за всички народи, за цялото славянство. По този път славянските народи ще дойдат до истинското обединение. Да следваме завета на Любовта - носителка на живота; на Мъдростта - носителка на знания и светлина, и на Истината, която освобождава. 19 август 1949 г. София - Изгрев 9) ЛЮБЕЗНИ БРАТ........................... , Известно Ви е, че на 28,29 и 30 август се състояха нашите братски срещи по братствата в цялата страна. Тук на Изгрева отпразнувахме тия дни добре. Изнесоха се и три концерта пред братята и сестрите. В София присъствуваха и около 25 души братя ръководители из цялата страна, които заедно с Братския съвет имаха две събрания, на които единствено се разгледа въпросът за братската книжнина - отпечатване беседите на Учителя. Направи се в случая кратък доклад, в който се изтъкна, че досега нашата книжнина се доставяше на братята и сестрите сравнително много евтино - по 365лв., повишени напоследък до 500-1000 лв., макар че тия 7-8 тома, които се поднасят годишно, струват на Братството 1500-2000 лв. Това, разбира се, не можеше да продължава така. Въпросът бе разискван подробно от присъствуващите. Всички се изказаха, като главно се изтъкна, че печатането на беседите трябва да продължи поне в този размер, както досега. За набавяне на нужните средства се препоръча щото всеки брат и сестра, член на школата на Учителя, който получава отпечатаните през годината беседи, да внася минималната вноска от 1500 лв. Присъствуващите ръководители се задължиха след завръщането си по своите места да разяснят на братята и сестрите положението по отпечатването на беседите. На второто събрание присъствуваха представители на ония градове и села, чиито ръководители не бяха дошли в София. Молим Ви и Вие да направите потребното в този смисъл - да разясните на братята и сестрите, че се определя минимална вноска за настъпващата година по 1500 лв. на брат или сестра за беседите. За да не се затрудняват братята и сестрите, може вноската да се прави на два или три пъти през годината. А които не могат да внасят такава сума, нека внесат според както Духът ги научи отвътре. Но пак повтаряме: нуждите са належащи. Към края на октомври Ви молим да ни изпратите списък на всички братя и сестри, които получават беседите и лекциите на Учителя. Този списък ни е необходим. При всяко записване на нов брат или сестра за беседите, веднага да ни уведомявате. Желателно е да се развие от братята и сестрите дейност за записване на нови братя и сестри за беседите. Сумите за беседите и приносът ще изпращате по същия начин, както досега. Приносът е въпрос, независим от въпроса за книжнината. Поздрав на всички братя и сестри. Със сърдечен братски поздрав: БРАТСКИЯТ СЪВЕТ 1. IX. 1949 г. София - Изгрев / П. п. Изпращаме Ви годишния наряд. Нека всеки брат и сестра да го подшие, преди да почне употребата му. 10) ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, Съобщава ви се, че есенното равноденствие ще се отпразнува в четвъртък на 22 септември, 5 ч. с., по следния начин. Добрата молитва. 91 псалом. Молитвата на Царството. Евангелие от Матея, 5гл., 1-16ст, Евангелие от Марка, 10 гл., 17-31 ст. Евангелие от Лука, 6 гл., 41-49 ст. Евангелие от Йоана, 16 гл., 1-11 ст. „Духът Божи". Беседа: „Закон за вечната младост" (от тома „Лъчи на живота", Рилски беседи, 1939 г.). Отче наш. Мото: „Господи Боже наш, да дойде Твоето Царство на земята, както е горе на Небето и всички народи, които Ти си призовал, да заемат своето място в Царството Ти, за да Ти служат с радост и веселие." „Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите братя в Божията любов." (З пъти) След това ще се направят гимнастическите упражнения. При братската вечеря в 7 часа ще се повтори утринният ред без беседата. Тази програма важи само за 22 септември 1949 г., а не за цялата година. През годината при всекидневната молитва да се произнася мотото само веднъж. Ще се проучават през годината Библията и беседите по следния начин: всеки ден ще се прочита с размишление посочената страница от беседите и след това ще се прочете по свобода известно място от Библията. В другото свободно време - проучаване на Библията и беседите по свобода. Почивка всяка седмица - от четвъртък на обед до петък на обед - по свобода. Молим, съобщете настоящето на всички братя и сестри в града и околията. Сърдечен поздрав на всички братя и сестри. С братски поздрав: БРАТСКИЯТ СЪВЕТ 5 септември 1949 г. Изгрев - София 11) ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, На 7 септември тази година, в сряда, се прочете на Изгрева лекцията „Връзка на съзнанието" от тома „Четирите кръга". В тая лекция е дадено едно упражнение за две минути. Тук, на Изгрева, ние правим това упражнение всеки неделен ден сутринта на полянката след утринното Слово и преди гимнастическите упражнения. А през другите дни на седмицата, който желае, го прави сам у дома си. Ето упражнението: В неделен ден, преди изгрев слънце, заставаме на полянката в прави редици, на разстояние един метър един от друг и прекарваме две минути в мълчание, тайна молитва и размишление. В първата минута мислим за любовта към Бога, а във втората минута - за любовта към ближния. В първата минута мислим върху първия закон: „Да възлюбиш Господа Бога Твоего с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила." А във втората минута мислим върху втория закон: „Да възлюбиш ближния си като себе си." Ето няколко извадки от лекцията, за да се види важността на това упражнение. „Сега, като ученици, пред вас седи великата задача - всяка сутрин да употребите по две минути от времето си за връзка с Великото Космично Съзнание. Две минути през деня, използувани правилно, съставят истинския ден. Истинската работа през годината се равнява на тези две минути, употребени всеки ден. Това упражнение ще ви донесе голямо богатство. Всички мъчнотии и страдания на човека не са нищо друго освен приготовление за тези две минути. През тези две минути ще мислите само върху тези два закона, а всичко друго ще оставите настрани. Ако опитът излезе сполучлив, ще направим и втори опит, и трети, и т. н. Докато не се изпълни законът за двете минути, на никого не се позволява да замине за онзи свят." Препоръчваме ви да прочетете цялата лекция, за да се уясни характерът и духът на това упражнение. Това упражнение да се последва с тайна молитва за следното: Да се благослови Бялото Братство и всички негови членове, Бог да отстрани от неговия път всички препятствия и пречки, да го огради със своята сила и светлина, и нека то със своята дейност да прослави Името Божие на земята. Вечерните молитви да продължават. Поради късите дни сега те могат да почват в 6 часа вечерта, обаче нека часът да се определи според местните условия. Поздрав на всички братя и сестри. Със сърдечен братски поздрав: БРАТСКИЯТ СЪВЕТ Изгрев, 27 октомври 1949 г. 12) ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, На 27 декември, по случай годишнината от заминаването на обичния ни Учител, в 5 ч. с. ще се състои братска среща, при която ще се изпълни следният ред: „В начало бе Словото". Добрата молитва. Пътят на живота. Молитвата на Царството. „Духът Божи". Ев. от Йоана, гл. 6,26-41 ст. (Минчо Сотиров) Ев. от Лука,гл. 7, от 36 ст. до края. (Борис Димитров) Ев. от Матея, гл. 10,7-23 ст. (Димитър Стойнов) Ев. от Марка, гл. 12,1-12 ст. (Милка Аламанчева) Беседа от Учителя: „За името ми" (от тома „Петимата братя", стр. 55). Песента „На Учителя". Отче наш. Формулата: „Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите братя в Божията Любов." Братската вечеря ще почне в 6 ч. вечерта. На нея ще се изпълни утринният ред, без беседата. Молим, съобщете настоящето и на околните села, дето има кръжоци. С поздрав: БРАТСКИЯТ СЪВЕТ 10 декември 1949 г. Изгрев - София

НАРЯДИ за 1948 година Обични братя, 8. III. 1947 г. - наряд за 21. III. Обични братя и сестри, 1. VII. 1948 г. - наряд за Петровден. Братя и сестри, 1. VII. 1948 г. (Слово на Петровден) Обични братя и сестри, 21 .VIII. 1948 г. - наряд за събора, 5. IX. Приветствено слово, 5. IX. 1948 г. Обични братя и сестри, 12. IX. 1948 г. - наряд за 22. IX., есенното равноденствие. Обични братя и сестри, 19.IX. 1948 г. (за беседите) Обични братя и сестри, 22. IX. 1948 г. (Слово на есенното равноденствие) Обични братя и сестри, 10.XII. 1948 г. (Писмо по случай 4 год. от заминаването на Учителя.) Обични братя и сестри, 14. XII. 1948 г. - наряд по случай 4 год от заминаването на Учителя. Песни за Учителя. 1) ОБИЧНИ БРАТЯ, Отпразнуването празника на пролетта -21 март 1948 г., неделя - ще стане както следва. Сутринта на 21 март - излизане в 5 часа пред изгрев слънце на определеното място. Молитвата ще започне точно в 5 часа, както следва: Добрата молитва. Молитвата на Царството.. Евангелие от Иоанна, 15 гл., 1-18ст. Евангелие от Лука, 12 гл., 13-41 ст. Евангелие от Марка, 10 гл., 17-18 ст. Евангелие от Матея, 20 гл., 20-29 ст. „Духът Божи". Беседа: „Единният живот" (от томчето „Майката на времето"). Отче наш. „ПОЗНАВАНЕТО НА ЛЮБОВТА НОСИ ВЕЧНИЯ ЖИВОТ" (З пъти). Вечерта в 7 часа - братска вечеря. На вечерята ще се повтори утринният ред без беседата. Умолявате се да съобщите настоящето на всички братя и сестри в града и околията. Поздрав на всички братя и сестри. С братски поздрав БРАТСКИЯТ СЪВЕТ 8. III. 1948 г. Изгрев - София 2) ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, Петровден, именният ден на обичния ни Учител, тази година ще се отпразнува по следния начин. В 5 часа сутринта ще има събрание в салона, в което ще се изпълни следният ред: „В начало бе Словото". Добрата молитва. Пътят на живота. „Духът Божи". Евангелие от Матея, 4 гл., 1-17 ст. Евангелие от Лука, 17 гл., от 20 ст. до края. Евангелие от Лука, 2 гл., 7-20 ст. Евангелие от Иоанна, 17 гл. „Четирите правила" (беседа от Учителя из тома „Лъчи на живота"). „На Учителя". Отче наш. „Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите братя в Божията Любов" (три пъти). След това ще се направят гимнастическите упражнения. Вечерта в 7 часа - литературно-музикална вечер. Молим, съобщете настоящето на околните села, дето има кръжоци. Със сърдечен братски поздрав: БРАТСКИЯТ СЪВЕТ 1. VII. 1948 г. Изгрев - София 3) БРАТЯ И СЕСТРИ, На днешния ден, като чествуваме светлата памет на нашия обичен Учител, трябва да отправим благодарност към Бога за милостта, която ни е дал, да бъдем ученици на Неговата велика школа. Ние живяхме с Учителя и слушахме Неговото Слово и То стана за нас живот и плът. Днес повече от всякога трябва да ни бъде ясна работата, която вършим и има да извършваме в Неговото име. Днес в живота се извършват велики промени, подготвят се условията за идването на новата култура. Винаги преходното време се характеризира с това, че силите, които тогава са действували скрито отвътре в подсъзнанието, се изявяват навън, очертават се ясно. А в съзнателния живот става едно строго самоопределяне. Някои казват, че старият свят загива - светът се преобразява и възражда под действието на Божия Дух, т. е. под действието на онези разумни сили, които работят в живата природа. Те са като огъня, който отделя същественото от несъщественото; непотребното изгаря, а вечното влиза в новия живот. В това важно преобразяване учениците на Божествената школа имат голям дял. Когато говорим за учениците на Божествената школа, разбираме онези души, които са се учили и работили в миналите култури и сега държат своя изпит, за да влязат в новата култура, която Христос нарича Царството Божие. Мнозина седят и изчакват Царството Божие, но ние знаем, че всичко добро и красиво в живота е резултат на усилията на разумни напреднали същества, които работят. Следователно Царството Божие с изглеждане няма да дойде, а с учение, приложение и работа. С тези обикновени разбирания, с тези обикновени мисли, чувства и желания, които днес хората имат, Царството Божие няма да дойде за тях. Съвременното човечество е в безизходно положение. То се върти като в затворен кръг в стария живот, всред стари идеи, разбирания и методи за работа, безплодни и безрезултатни и не може да излезе от него. Западноевропейската култура беше култура на ума. В нея се разви главно умът, неговите сили и способности, оформи се човешката индивидуалност. Човек се почувствува самоуверен, силен, господар на природата и се възгордя. Той не се приобщи към живота на Цялото, а напротив, отдели се, противопостави се на него. Оттам започна онази борба, външна и вътрешна, в която седят всичките противоречия на съвременния човек. Западният човек попадна в затворения кръг на личния живот, въздигна себе си в култ, достигна до самообожествяване и вместо да се движи към Великия Разумен Център, да бъде в съгласие с Неговите закони, сам пожела да бъде център, да наложи свой закон, свой ред и порядък в живота. Това състояние на интелигентните представители на Запада, на хората на творческата воля, на мисълта, науката и изкуството, постепенно проникна в народните маси като съмнение, като обезверяване в Разумното Начало, отклони ги от пътя им към вечното, духовното, като ги насочи към временното, материалното, конкретното. Така се създаде една религия, култ на която е самият човек, религия удобна, проста, която почти с нищо не задължава човека. Тя поставя пред човека конкретни задачи, свързани изключително с неговото материално съществуване и по този начин потиска в него стремежа към духовното, вечното, безграничното, в който стремеж човек расте и се усъвършенствува. Задачата на учениците е да изведат човека от това статично положение, от този затворен кръг, да му посочат пътя към Бога. Днес мнозина се страхуват да говорят за Бога, ала идеята за Бога е най-високата идея в живота. Тя е идея за разумни, мислещи същества. Може ли да се говори на един бръмбар за Бога? Идеята за Бога е вдъхновявала човека през всички времена към велики подвизи и жертви. И ако някои са търгували с нея и са вършили престъпления в нейно име, какво има с това самата идея? Тя остава неопетнена, чиста и свята, високият идеал, към който човек вечно ще се стреми. Тя е извела човека из мрака на вековете, отличила го е от другите същества, възвърнала е достойнството му и, доколкото човек има права и свободи, дължи ги на нея. Съвременните хора искат да устроят живота си без идеята за Бога. Животните, които са лишени от тази идея, каква култура имат? Може ли тя да бъде идеал за човека? Какъвто израз и да й даде, човек не може да живее без идеята за Бога. Тя го прави човек. Днес възраждането вече се чувствува, както най-ранната пролет. То се подготвя отдалече. Дълбоко в човешката душа се събужда отново копнежът към вечното, непреходното, човек се обръща към извора на живота и знанието, потърсва пътя към съвършенство. Или както казва Учителят: „Любовта почва да действува в живота." Човек е в предверието на една нова култура, не на ума, а на сърцето, където предстои да изучава нова наука, да развива нови сили и способности, да дойде до едно ново познание за Вечния. За идването на тази култура работи Учителят. За нея работят всички напреднали същества. За нея работят учениците на Божествената школа. Малкият Божествен потик работи вече отвътре - Вярата се възражда. Не говорим за суеверията и заблужденията на миналото, а за живата вяра, която свързва човека с Бога. Вярата, като сила на човешката душа, чрез която той преодолява мъчнотиите и разрешава задачите на живота. Интересно е, че днес много от най-издигнатите представители на човечеството се възвръщат към вярата, докато народът в известни свои слоеве се обезверява. Днес видни хора на мисълта, науката, изкуството навлизат в нови области на живота и знанието отвъд видимото, конкретното и там намират разрешението на много задачи, неразрешими досега за човека. Любовта вече действува като потик в душата и тя се отваря за живота. Новата мисъл, новите чувства разтапят преградите на личния живот, прехвърлят пространството и свързват душите. Човек почва да чувствува скръбта на своя ближен като своя скръб и радостта му като своя радост. Зачита правото му като свое право и свободата му като своя свобода. Този Божествен потик, който кара човека да погледне с обич ближния си, да му се усмихне, да му се притече на помощ в нужда, това е любовта, която почва да действува в живота. Затова бъдещето носи добри и велики неща. Работата, която предстои на учениците за идването на новата култура, за идването на Царството Божие на земята, е да оправят пътищата на любовта. Казано е: „Прави правете Неговите пътеки." Това значи човек да бъде отзивчив и за най- малкия потик на живота. Бог работи с нас и чрез нас, следователно не трябва да седим да изчакваме Царството Божие, а трябва да работим за него. Задачата на учениците е да доловят и предадат новата мисъл, която Бог праща днес. Да приемат и изявят новия живот, който днес излиза от Бога. Да бъдат чутки, какво Той иска да извършат за Него - да вършат Неговата Воля. Всеки ден иде новата мисъл, новата виделина, хлябът на живота. Когато учениците на Христа Му казаха, че народът е гладен, Той им каза: „Нахранете ги вие." И сам показа как да сторят това. Разчупи хлябовете, даваше тям, а те - на народа. Този е пътят за работа. Човек е силен и свободен, доколкото работи с Бога, с Великото Разумно Начало и има знания, доколкото Божият Дух живее в него. Задачата на учениците е да дадат условия Божият Дух да дойде в тях да работи. Това е дълбока вътрешна работа на ученика - свещена работа, която се извършва в мълчание, молитва, съзерцание, размишление. В нея душата се отваря за Вечния, Безграничния и иска подкрепа и светлина, черпи вдъхновение и сили, за да може да работи тук на земята между своите ближни. Учителят казва: „Един момент ще те призове Господ да извършиш една малка работа за Него. Бъди буден за този момент. Бъди готов за този свещен момент и всякога се готви за него. В това седи смисълът на твоя живот." Бъди във връзка с Бога на Любовта, за да знаеш какво иска Той от тебе да направиш. Бъди от разумните девици, на които лампадите са пълни с елей. Всички блага на живота се донасят от разумни същества - хлябът, плодовете, светлината, мисълта, добрите чувства. Чрез всеки човек Бог изпраща нещо специфично, едно специално благо, което чрез никой друг не може да се изпрати. Затова всеки трябва да извърши работата, която Великото Разумно Начало иска от него. Злото в света, това са пропуски, онези места, където липсват специфичните Божии блага. Съществата, които са били натоварени да ги донесат, са се захласнали и не са ги донесли навреме. На тези места има празнини. Който стъпи там, сполетява го нещастие. Злото, това са същества, които не са изпълнили Божията воля. И ако днес човек е изгубил смисъла на живота, то е, защото се отказал да пренесе едно малко Божие благо, да изпълни задачата, която Бог му е възложил. С това се лишава от радостта, която нейното изпълнение носи. А радостта е като светлината. Тя разкрива смисъла на живота. Човек трябва да знае как да работи. Ако работи и е недоволен, той внася недоволство в живота. Ако одумва, внася мърморенето. Ако работи и мрази, внася омразата и покваря всичко. Каква полза от такава работа? Работата не седи само в това човек да движи ръцете си и да напряга мускулите си, важно е какво излиза от неговото сърце, от неговия ум, от неговата душа. Работата на учениците е отговорна. От това как ще решат те своите задачи, какви са отношенията помежду им, от това какви сили внасят те в живота, зависи бъдещето. Задачите, които те решават, ще бъдат задачи на всички. Пътищата, които те очертават, ще бъдат пътища за всички. Затова при извършването на най- малката наглед работа, важно е какви сили са призовали да работят - те ще бъдат силите, които в бъдеще ще работят. Когато нашият обичен Учител беше с нас, Той работеше и със своя пример ни показваше как и ние да работим. Сега Той пак работи, но вече чрез всички, чрез учениците. Ние трябва да бъдем будни и внимателни, за да съдействуваме на Неговата работа. А Любовта е първото условие. Христос казва: „Ако Ме любите, ще опазите Моите заповеди." Словото, което Учителят ни остави, в което е втъкан и нашият живот, ни свързва с Него за вечни времена. Днес, както и в миналото, Неговият завет е един:: „Това е моята заповед: да имате любов помежду си." Защото само в любовта, в хармонията между нас Той може да ни се изяви, да чувствуваме Неговото присъствие, да имаме Неговата помощ. Така Той ни свързва и обединява с Бога, и ние ставаме съпричастници на Великия живот - Животът на Цялото. БРАТСКИЯТ СЪВЕТ 1 юли 1948 г. Изгрев-София 4) ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, Тазгодишната братска среща ще се състои в неделя, на 5 септември т.г. в 5 часа сутринта при следния ред: Добрата молитва. 91 псалом. Молитвата на Духа. „В начало бе Словото". Евангелие от Матея, 5 гл., 13-16 ст. Евангелие от Марка, 10 гл., 17-31 ст. Евангелие от Лука, 19 гл., 1 -10 ст. Евангелие от Иоанна, 15 гл., 1-17 ст. Беседа: „Какъв трябва да бъде ученикът" (от Търновските съборни беседи, 1922 г., стр. 330). „Духът Божи". Отче наш. Да се прослави Бог. „На Учителя" (песен). Гимнастически упражнения. В10 ч. с. ще се чете беседата „ Разумно служене" (от Търновските съборни беседи, 1921 г., стр. 285). През деня братята и сестрите на групи ще разискват и размишляват върху прочетените беседи. Братската вечеря почва в 7 часа след обяд. На братската вечеря ще се изпълни утринният наряд без беседата. След братската вечеря, дето има условия, да се изпълни литературно- музикална програма. Молим, настоящето да се съобщи и в околните села, дето има кръжоци. Сърдечен поздрав на всички братя и сестри. С братски поздрав: БРАТСКИЯТ СЪВЕТ 21 август 1948 г. Изгрев-София 5) ПРИВЕТСТВЕНО СЛОВО от старшия брат на Бялото Братство -Тодор Стоименов по случай годишната духовна сбирка на 5.IX. 1948 г. към членовете на Братството ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, Пред вид на сезонното време, когато народът ни е в стремеж да вложи своя интелектуален и физически труд за здравото и красиво изграждане на нашата млада република, Братският съвет намери за добре да свика братята и сестрите на местни духовни сбирки само за един ден, за да отправят дълбоки и сърдечни молитви към Бога, Той да даде своята мощна подкрепа на всички верующи, благородни и високопросветени хора, без разлика на вяра и народност, по лицето на земята, да изградят мир и благоденствие, върху закона на разумността за всички народи. Плуговете и тракторите преобръщат земните пластове, за да бъдат в близък контакт със светлината, топлината и влагата, и да бъде готова, плодородна почвата за семената, що сеятелят ще посее. Противоречията, страданията, това са плуговете и тракторите, които ще преобърнат закоравелите от гордост и тщеславие човешки умове, да се приобщят към общото, да живеят за общото и общото да живее за тях по закона на великата и разумна правда. Старото си отива безвъзвратно; тъмнината не може да устои пред зарите на изгряващото слънце. Пред светлината на красивия пролетен ден всичко се пробужда за нов, интензивен живот. Нашият светъл Учител е казал още преди 50 години: „Иде новото и нищо не е в положение да му се противопостави. Старото в своя порочен път ще бъде пометено, защото новото не търпи нищо нечисто." В чистата, светла мисъл и благородството се формира човешкият характер, а човек с изработен характер е носител на новото. В него се формира човекът на шестата светеща раса, която ще донесе истинския мир и благоденствие на земята. Човекът на шестата раса носи топло сърце, силен дух и проницателен ум; той носи образът и подобието на своя Създател, живее за Цялото и Цялото живее в него; тялото му служи за проява на физическото поле, а духът му броди из безграничните пространства на великата вечност. За него любовта служи за храна, а дългът - за наслада. Учителят - добрият ни и светъл Учител - беше светлият лъч, изпратен от Бога между нас. Той със своята обноска, със своя живот, със своята любов към нас и със своята мъдрост в изясняване на Божиите истини, обгръщаше душите ни с нетленни духовни богатства. Неговата всеотдайна преданост към Бога надминаваше всичко. Неговите мисли, Неговите чувства и Неговата обхода бяха във всичко отмерени. Той казваше: „За всяка своя дума аз съм отговорен пред Бога и пред съвестта си." И в тази светлина Неговите ученици с голяма любов и преданост Го слушаха. Учителят за своите ученици беше видимият образец във всичко. Той беше живият пример за нас. Той ни въвеждаше в законите на Любовта. Той ни учеше: „Влезте в закона на Любовта, защото Любовта е най-великата непобедима сила в живота!" „Пътищата на Любовта ще ви изведат в пътищата на Мъдростта; пътищата на Мъдростта ще ви изведат в пътищата на Истината, а Истината ще ви направи свободни." Истината, това е Божествената огнена пещ, в която ще се стопи всичко нечисто. Верният ученик носи дълбоко в душата си духовния образ на Учителя. Той знае, че всичко в живота е преходно и че е изложено на вечни еволюционни промени. Той мълчаливо търси дълбокия смисъл на всяка проявена мисъл и чувство и тогава им дава ход. Ученикът се учи винаги от Словото на своя Учител, прилага Неговите принципи и живее, и черпи сокове от Неговия Дух, както лозената пръчка от дънера. Ние изпращаме към Бога и към Учителя нашата всеотдайна любов и им изказваме нашата безгранична благодарност за всичко, което те правят за нас и сме готови да работим с всичкия си ум, сърце, душа и дух за великия Божествен идеал - идване Царството Божие на земята, изразено в братска любов и разбирателство между всички хора! Амин! София - Изгрев 5. IX. 1948 г. 6) ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, Съобщава ви се, че есенното равноденствие ще се отпразнува в сряда, на 22 септември, 5 ч. с., по следния начин: Добрата молитва. 91 псалом. Молитвата на Царството. Евангелие от Матея, 6 гл., 1-8 ст. Евангелие от Марка, 11 гл., 17-23 ст. Евангелие от Лука, 9 гл., 10-21 ст. Евангелие от Иоанна, 14 гл., 1-17 ст. „Духът Божи". Беседа: „Двете свещени положения" (от тома със същото заглавие, търновски съборни беседи, 1925 г.) Отче наш. Мото: „Господи Боже наш, да дойде Твоето Царство на земята, както е горена Небето и всички народи, които ти си призовал, да заемат своето място в Царството Ти, за да Ти служат с радост и веселие." „Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите Братя в Божията Любов" (3 пъти). След това ще се направят гимнастическите упражнения. При братската вечеря в 7 ч. ще се повтори утринният ред без беседата. Тази програма важи само за 22 септември 1948 г., а не за цялата година. През годината, при всекидневната молитва, да се произнася мотото само веднъж. Ще се проучават през годината Библията и беседите по следния начин: Всеки ден ще се прочита с размишление посочената страница от беседите и след това ще се прочете по свобода известно място от Библията. В другото свободно време проучаване на Библията и беседите по свобода. Почивка всяка седмица - от четвъртък на обед до петък на обед - по свобода. Настоящето да се съобщи на всички братя и сестри. Сърдечен поздрав на всички братя и сестри. С братски поздрав: БРАТСКИЯТ СЪВЕТ 12 септември 1948 г. Изгрев - София 7) ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, Всеки човек чрез своя ум, сърце, воля, душа и дух е свързан с цялото човечество. Онези сили, които работят в нега, работят и в Цялото. Затова не е безразлично какво мисли, чувствува и върши човек. Това се отразява върху живота на Цялото. Ако ние се стремим към чист и свет живота, този стремеж се предава по онези вътрешни пътища на човечеството. Когато се молим, когато пеем, когато работим, този стремеж в нас се предава на всички; той влиза като добър потик в общия живот. Това е една от вътрешните работи на школата - на учениците по цялата земя. Работата, която те извършват в себе си, онези задачи, които разрешат, представят вече добри възможности за другите човеци - братя, да ги разрешат. Затова Учителят често даваше общи задачи като наряди, упражнения, обща духовна работа, размишления и молитви, макар и малки наглед, обаче, когато се изпълняват със съзнание, с вяра, с любов, те дават чудни резултати. Чрез тях много добри потици могат да се внесат в душата на човечеството. Така работеше Учителят с всички ни и особено по-възрастните братя знаят, голяма работа извърши Той в това отношение. Необходимо е от време на време да се внесат нови мисли, нови идеи, нови потици в човешките души. За това работят всички духовни хора по света, обединени в общества или братства по цялата земя. Тези задачи на съзнателния живот са особено важни в днешните времена. Чрез тях ние поддържаме връзка с духовния свят и сътрудничим в неговата работа. Затова ние се обръщаме към всички братя и сестри - ученици в цялата страна и целия свят, и искаме да им припомним и освежим една от хубавите задачи, която Учителят ни е дал някога - да изпращаме всеки ден зов към всички човеци - братя, да дадем малък потик, всеки да направи една малка жертва за Божието Слово. На времето задачата е поставена от Учителя така: Всеки ден ученикът като прочете нарядната страница от Словото на Учителя, да пусне своята малка лепта в една кутия и каже: „Господи, както аз пускам своята скромна лепта за Твоето Слово, тъй да направят и всички хора по земята." Като се изпълнява тази задача от учениците, дава се малкия потик и той действува вече в душите на всички човеци. Отвътре ще се зароди той в душите им и те да жертвуват за Божественото. Днес има нужда от този потик в света. Учителят свързва тази задача с издаването на беседите. Като ви припомняме упражнението, ние пожелаваме да се освежи то и обнови, тъй както го е поставил отначало Учителят. Тази задача е в сила за учениците и до днес. Тъй се поддържа онзи естествен приток на средства за издаване на Неговото Слово, както Той нареди - по онзи Божествен начин, според който човек работи съзнателно в трите свята: физически, духовен и Божествен. По този повод Учителят казва: „Ние ви подаряваме беседите, а вие правите своя дар за Господа. Това е нов начин за работа." Днес ние се обръщаме към всички братя и сестри - ученици, припомняме ви задачата за малката всекидневна жертва за Господа (всеки колкото намери за добре), с пожелание тя да бъде поставена и изпълнявана, както ни я дал нашият обичен Учител. Тъй ще се поддържа в човешката душа малкият потик - да жертвуваме за Господа и същевременно ще се засилва все повече и повече приходът за издаване Словото на Учителя - а това е една от най-важните ни задачи сега - да предадем Словото на Учителя на българския народ, а оттам на целия свят. Мнозина от братята и сестрите ни запитват дали е достатъчна първоначално определената сума 365 лв. годишно. Отговаряме - при днешната стойност на лева, спаднала около 20 пъти, потребно е поне тройно да се увеличи вноската, за да можем да отпечатваме и изпращаме по 5-6 книги годишно. Събраните суми да се изпращат заедно с приноса. С поздрав: БРАТСКИЯТ СЪВЕТ София, 19 септември 1948 г. 8) ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, Днес светът се преустройва според великия Божествен план. Нови идеи, нови сили действуват вече, за да изведат човека от стария живот. Старите форми на живота се рушат под напора на новите сокове, които напират отвътре. Когато един младеж порасне и дрехите му стават малки, той не може да остане в тях, трябва да му се ушият нови, според възрастта му. Човечеството е вече възмъжало, нови дрехи се приготовляват за него. Човек напуска отживелите форми на религиозния, обществения и личния живот. Задачата на учениците в този момент е важна и отговорна. Те трябва да съдействуват на творческите Божествени сили да съградят новото вътре в човека. Защо промяната, която се извършва днес, е преди всичко вътрешна, в съзнанието, в душата на човека, а после външна? Новото се гради отвътре навън. Нова светлина иде. Нова мисъл се ражда, ново разбиране за живота, вдълбочено и разширено. Създават се нови отношения към Живата Разумна Природа. Нови, непознати досега области на живота стават достъпни за човека. В душата се пробуждат нови сили, способности и дарби. Подготвят се условия за голяма градивна творческа работа, вътрешна и външна, в която учениците на Божествената школа имат голям дял. За тази работа нашият обичен Учител ние подготвил през почти петдесетте години на Неговата школа. Стъпка по стъпка, с търпение и любов, Той работи върху нашите души, върху нашия ум, сърце и воля, за да ни подготви да бъдем работници в Божието дело, което Той ръководи. Той ни даде знание и ни посочи пътя, за да имаме жива връзка с Него, да се подготвим да бъдем под ръководството на Неговия Дух, който обединява работниците за идване на Царството Божие на земята - Царство на Любовта, Мъдростта и Истината. И как ще изразят учениците обичта си към своя Учител? - Като учат и като работят добре. Затова от учениците се иска внимателно, вдълбочено проучаване на материала, който Учителят ни остави в беседите и лекциите, за да черпим оттам и внесем в живота знанието, което Той ни даде, та да могат да узреят плодовете на новата светлина, която сега иде. По това се познава, че учениците са във връзка със своя Учител - когато принасят плод. Да се водят доктринерски и догматични спорове е безпредметно. Не е въпрос кой в какво вярва или не вярва, а в това как живее, за кои принципи в живота той отстоява със своите дела. Учениците на Божествената школа отстояват за принципите на Бялото Братство. Идеята, че човеците са братя, е идея на Бялото Братство, идея на Любовта. Нея внасяме сега в живота, за нея работим. Не е достатъчно само едно външно преустройство на живота. Ако се извърши само външна промяна в религиозния или обществения живот, без едно вътрешно преобразование, без едно възраждане на самия човек, такава промяна няма никакво значение, тя ще бъде само механично разместване на обществените пластове, без значение за самия живот. Необходимо е вътрешно преобразование на самия човек, за да излезе от света на личния, егоистичен живот, да дойде до идеята за Цялото, да живее за Бога. Днес човек изживява разочарование от старите идеи и разбирания за Бога. Той напуска вече заблужденията на миналото, ала в своето отрицание отива в друга крайност, изпада в друго заблуждение - отрича Бога. Затваря се само в материалния, конкретния свят и иска тук, с оскъдните и корави средства на този свят да устрои живота си и да го осмисли. Ала човек не може да се задоволи само с материалното. Той може да бъде добре нахранен, добре облечен, добре устроен, обаче пак ще чувствува голяма празнота в живота си. Христос казва: „Търсете първом Царството Божие и Неговата правда и всичко друго ще ви се приложи." Животът се простира далеч зад границите на материалния свят. Той се изявява в необозримо разнообразие, в необятните области и светове на Разумната Природа, които човек още не познава, но предчувствува, докосва се до тях. Той чувствува, че отвъд материалния свят животът продължава непреривен, вечен. Към този живот човек винаги ще се стреми, ще копнее за него, ще го търси. Там седят отговорите на много въпроси, които вълнуват неговата душа. И никаква сила не ще може да ограничи човека, да го затвори само в границите на видимия, материалния свят. Човек никога няма да се задоволи само с придобивките и благата на материалния живот, защото той е част от Великата Разумност - Бога и се стреми към Него. На учениците предстои задачата да покажат пътищата към Невидимия свят, да посочат правилните отношения към разумните същества, които го населяват. А това е една огромна работа върху човешкото съзнание, върху човешкия ум, сърце и воля, пък и върху човешкия организъм, за да се подготвят те за това. Едно велико знание е приготвено, дадени са и методите как да се приложи то в живота. Това знание е дадено в Евангелието, в беседите и лекциите на Учителя. На учениците предстои работа - вътрешна и външна, работа, която ще ни свърже и обедини с Учителя и ще ни подготви да имаме ръководството на Неговия дух. Така при общата работа се създава онази вътрешна връзка на Любовта, която трябва да пазим. И Христос казва: „Като видят добрите ваши дела, да прославят Отца вашего на небеса." Животът във всички свои прояви се ръководи от един Велик, Разумен Център, с него ние трябва да имаме жива връзка. Да поддържаме тази връзка, това е нашата съществена, дълбока вътрешна работа като ученици. Така обединени с нашия обичен Учител, чрез Любовта, ние сме свързани с Бога. Тогава Великият Разумен свят може да ни помага и подкрепя. Без тази връзка ние не можем да извършим никаква работа за Божието дело. Имаме ли тази връзка, всичко добро можем да направим. Като ученици и съзнателни работници за Божието дело, ние трябва да се стремим да имаме жива връзка с Великия Разумен Център. От Него да черпим вдъхновение, светлина, ръководство, знание, сила. Това е вътрешната ни връзка с Учителя и с Бога. Това е свещеното предназначение на нашия ум, сърце, воля, душа и дух. Ако ние разчитаме на външно ръководство и уповаваме на него, силите на нашата душа ще останат спящи, неразвити. Докато пък в онова вътрешно усилие да бъдем във връзка с Учителя и с Бога, да знаем всеки момент каква е Неговата воля за нас и как да я вършим. В този непреривен вътрешен стремеж силите на душата се развиват, като при това в нас се ражда съзнанието да носим сами отговорност за постъпките си. Това поддържа духа бодър, запазва достойнството и свободата на ученика. Казано е: „Не огорчавайте Божия Дух." Поддържайте добри мисли, добри чувства и постъпвайте добре и разумно с всички хора, при всяко положение в живота. Това е вътрешната работа, за която Учителят в школата ни е подготвял. Само тъй, ние ще опазим Неговото Слово, ще бъдем съработници в Неговото дело, проводници на новия Божествен живот. Промените, които сега се извършват в живота, не са случайни. Разумни, Божествени сили работят и преустройват живота, затова ние трябва да гледаме с упование и вяра в бъдещето. В това преустройство учениците на Божествената школа ще извършат своята работа. Сега е епохата, в която се пробужда Божествената природа в човека и той се подготвя да бъде носител на новата форма на Любовта, която влиза вече в света - Мировата Любов. Днес вълната на Мировата Любов слиза към човешките души. Учениците на Бялото Братство и всички благородни и високопросветени, без разлика на вяра и народност, имат мисията да възприемат и предадат тази любов в живота. Мировата Любов ще създаде новия човек - човекът на новата раса, който във всички същества ще вижда и ще люби Бога. Затова от дълбочината на сърцето ни отправяме нашите общи молитви към Бога, да помолим за Неговата подкрепа и закрила, да помолим за преуспяване делото на обичния ни Учител. Ние трябва да благодарим и за великата милост, която ни е сторил Бог, като изпрати обичния ни Учител да ни призове и свърже с Него, да Го познаваме, да имаме живот, да се учим, да Го славословим, да осветяваме Неговото име, да работим за идването на Неговото царство на земята. Така, обединени всички в Любовта, да прославим Бога - нашия Баща. Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите братя в Божията Любов. ОТ БРАТСКИЯ СЪВЕТ 22. IX. 1948 г. София - Изгрев 9) ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, „Учете ги да пазят всичко, що съм ви заповядал; и ето, Аз съм с вас през всичките дни до окончанието на века." Матея, 28:20 Днес, като чествуваме паметта на обичния ни Учител, ние отправяме погледа си към Него, отваряме сърцата и душите си да почувствуваме Неговото присъствие, да приемем Неговото благословение, да получим подкрепа в работата, която има да извършим в Негово име. Всякога, когато поменем нашия обичен Учител, благодарност изпълва душите ни, че Той ни е призовал и ние присъствувахме на най-хубавото и чудно явление - явлението на Божието Слово. Едно от свещените тайнства на живота - когато „Сеятелят сее зърното". Около Учителя бяха представени всички категории души, от всички вериги, за да може чрез тях благовестието да достигне до всички, с които те са свързани, на които те са представители. Те бяха живата среда - „нивата", в която зърното се сее. Чрез живота на Словото в нас ние сме свързани с неразривни връзки с нашия обичен Учител, затова ние чувствуваме, че Той е с нас и сега, както и преди. Като учим, като работим, като възрастваме в нас Словото на живота, ние се приобщаваме към великия живот, на който Той е център. Така ние излизаме от временния и влизаме във вечния живот, който е живот на душата и духа. Ние се молим да ни благослови Господ да бъдем „добрата почва" ида принесе Неговото Слово плод много, плод, достоен за Него. Така ще влезем в радостта на всички Светли братя, които работят за идване на Царството Божие на земята - Царството на Мира. Днес всички хора говорят за мира и го търсят, но те го очакват отвън. Мирът не е едно механично равновесие на силите във външния свят. Такова всякога може да се наруши. Мирът има основа вътре в самия човек. Без тази основа той е невъзможен отвън. Основанията на Мира са добродетелите, т. е. силите на Божествения живот, на които човек трябва да даде път да текат през него, за да се изявява той свободно. Не може да има мир без добродетели. Не може да има мир между крадци и разбойници, между хора, които не обичат истината. Мирът има за основа Доброто, Разумността и Любовта преди всичко - вечната канара, върху която се гради животът. Под Любов ние разбираме Бога, Великото Разумно Начало, което се изявява чрез всичко, чрез цялата Жива, Разумна Природа. Мирът е един от плодовете на Духа, а първият от тях е Любовта. Затова Учителят започва с Любовта. Пътят на Любовта досега не е опитван. Досега хората са опитвали други пътища: пътя на Правдата, пътя на Мъдростта. Обаче всичко, каквото се е създавало в тези пътища, се е разрушавало. Само онова, което се съгради в пътя на любовта, е вечно. Само Любовта може да доведе Мира. Всички, които работят за Любовта, работят за Мира. Исаия, като е съзерцавал идващия мир, той го описва в живи образи. Като вдъхновен поет, той пише: „И вълкът ще живее с агнето, и рисът ще си почива с ярето, и телето, и лъвчето, и угоените все наедно ще бъдат. И малко дете ще ги води..." „И не ще направят зло, нито пагуба във всичката ми свята земя, защото земята ще бъде пълна със знание за Господа", т. е. с любов. Тук, в поетични образи, са дадени силите на човешката душа, тяхното хармонично съчетание в любовта. „И малкото дете ще ги води" - Божественото ще води и направлява всичко. Трябва да дойде Божият Дух, Той да ръководи човека, т. е. нисшето да се подчини на висшето, неразумното - на разумното, животинското - на Божественото, злото да дойде да служи на доброто. Такъв е Божественият ред на нещата. Има положения в живота, до които се стига по силата на неумолим вътрешен закон, който се нарича „съдба". Това става, когато човек върви в разрез със законите на Разумната Природа. Има положения в живота, до които се стига по силата на друг вътрешен закон, който се нарича „ благодат" или „милост". Това става, когато човек върви в съгласие със законите на Разумната Природа. Това са двата пътя. Единият е път на слизане, а другият - път на възлизане. В първия път човек навлиза в гъста среда, среща все по-голямо съпротивление, ограничение, губи светлината, мира и свободата си. В този път, при това вътрешно усилие да се справи с ограничението, човек развива своите сили и способности - човек се индивидуализира. В другия път, в пътя на възлизането, човек се приобщава към Великия Разумен Живот с всичко, каквото е придобил първия път. Свързва се с всички разумни души, които работят за Царството Божие. В първия път се постига индивидуалното развитие на човека. Във втория път се постига Единството. Досега човечеството е слизало. По този път мирът не може да дойде. Учителят посочи новия път на възлизането - пътя на Любовта. В него човек ще придобие Мира. Досега Мирът е бил достояние на малцина, сега ще бъде достояние на мнозина. И тъй, Мирът почива на добродетелите. Следователно пътят на Мира е път на съзнателна работа, път към съвършенство. Много трябва да се работи, за да се придобие Мирът. Учителят казва: „Миротворството е качество, което се придобива не в един живот, а през цялата вечност". Мирът говори за присъствието на Божия Дух в човека. Мирът е пламъкът на Божественият Дух, който е посетил човека. Затова Учителят казва някъде: „Мирът Божи превъзхожда всяко знание." А Христос в блаженствата казва: „Блажени Миротворците, защото синове Божии ще се нарекат." Сега пред човечеството се отваря новият път - възходящият път на Любовта, на Мира. В този път ни води нашият обичен Учител. БРАТСКИЯТ СЪВЕТ София - Изгрев 10. XII. 1948 г. 10) ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, По случай годишнината от заминаването на обичния ни Учител, в неделя, 26 декември, точно в 5 ч. с. ще се състои братска среща, в която ще се изпълни следният ред: Добрата молитва. 91 псалом. Молитва на Царството. „Духът Божи". Евангелие от Матея,9гл.,9-14ст. Евангелие от Марка, 9 гл., 38-50 ст. Евангелие от Лука, 15 гл., 11-32 ст. Евангелие от Иоанна, 14 гл., 1 -24 от. Беседа: „Хигиена на живота" (от тома „Нашето място", стр. 78). Отче наш. „Благославяй, душе моя, Господа". „Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите братя в Божията Любов" (З пъти). В10 ч. ще се прочете беседата „Ръката съблазнява" (25-та беседа от VII серия). Братската вечеря почва точно в 6 часа вечерта. На братската вечеря ще се повтори утринният ред без беседата. След вечерята ще се изпълни литературно- музикална програма. Молим, съобщете настоящето и на околните села, дето има кръжоци. Със сърдечен братски поздрав: БРАТСКИЯТ СЪВЕТ 14. XII. 1948 г. Изгрев - София 11) ПЕСНИ ЗА УЧИТЕЛЯ Живият жив е, живее, време, пространство не знай. В ада и рая един е, слънчеви пътища знай. Слиза, възлиза и свети, блясък и слънце в нощта, огън запален сред зима, радост неземна в скръбта Живият жив е, живее и възкресява безспир. Там, дето буря и смърт е, носи Той обич и мир. Ей Го, Той слиза и идва, кротко подава ръка: „Ставай! - в небето възлезе твоята светла звезда." Живият жив е, живее, златните струни трептят - живите, живи чрез Него в звездни пространства летят. Димитрина Антонова ТОЙ РЕЧЕ Те бяха само трима, те бяха малцина. Но Той ги поведе и рече: Ще станат мнозина и хиляди, ще станат след време безброй. Минаха дни и години, растеше веригата светла от будни души, растеше и пъплеше бавно по стръмния път, път верен, единствен, красив, че Той го избра. Той мина безшумно низ земните друми, остави дълбока бразда, изгря като слънце, призва към живот избраните свои чеда. Години Той буди, години Той ся в човешката нива най-чисти зърна, преся и раздруса световната мъдрост с безпримерна смелост и дух. Той носеше още и лира в душата, най-дивната песен на нея изпя, всред бури и мрак, и вековни заблуди за мирова обич Той пя. Днес хиляди вече след Него вървят по стъпките верни и святи, днес в хиляди вече звучат и растат и песен, и мъдри слова. Той рече - и Словото стана съдба. Стоянка Илиева 14. XII. 1948 г. * * * ЛЪЧ ГОСПОДЕН По друмите световни прошества Дух велик и даде на Епохата подобие и лик. За музика вековна душите ни призва и със Любов съдбовна нашепна ни Слова. По струните световни премина чуден лък и Музика чаровна извая Златорък На Музика върховна Той беше Инструмент. Мелодии духовни разбиха всеки бент. Тъй струните козмични целуна Лъч - любов и звуци мелодични, черта ни Път и Зов. Чертае Път към Бога И лей молитвен зов - в печал и изнемога да пеем пак с Любов. По струните световни премина Светъл Дух и музика върховна помилва всеки слух. Елвилюри УЧИТЕЛЮ, В ръката си аз още чувствувам топлината на Твойта свята длан! Очите ми още виждат светлината - грейнала в Твоите зеници! В ушите ми още звучи мелодията на Твоя пълен със смирение и кротост глас! Още звучи в ушите ми Словото Ти - Словото, което ми разкри незримите дълбини на истината и роди в сърцето ми нестихващия копнеж към съвършенство! Но от всичко най-вече, душата ми ще пази безценен, неувяхващ спомен за Твоето мълчание! С него аз искам да изпълня моето сърце, то да ме научи на неведомите пътища, дето всичко се претворява в красота и съвършенство. Ръката ми ще пази спомена от топлината на Твоята длан - да не би да я изгори палящата ръка на ласкателя! Очите ми ще пазят спомена за светлината на Твоята зеница, за да не може бляскавата светлина на измамата да затули погледа ми и се отклоня от пътя! Ушите ми ще пазят спомена за мелодията на Твоя глас, за да убегна пагубните нашепвания и се подчинявам само на святите повеления на Този, Комуто Ти Служи всеотдайно! Но от всичко най-вече душата ми ще пази спомена, драгоценния неувяхващ спомен за Твоето мълчание! С него искам да изпълня моето малко сърце и то да ме научи на най-съвършения говор, на безмълвния говор на мълчанието, гдето единствено се слуша съвършената песен, що изпълва безкрая. К. Манолова

НАРЯДИ за 1947 година Любезни брат, 14. II. 1947 г. (за беседите) Любезни брат, 14.II.1947 г. (замолитвата) Обични братя и сестри, 12.Ш.1947г. -наряд за22. III., пролетното равноденствие. Обични братя и сестри, 12.III.1947 г. Любезни брат, 10. IV. 1947 г. (за кн. „Учителят") Обични братя и сестри, 12. VII.1947 г. (Писмо за Петровден) Обични братя и сестри, 12. VII.1947 г. (от Велко Петрушев) Любезни брат, 12. VII.1947 г. (за беседите) Обични братя и сестри, 12.VIII.1947 г. - наряд за братски срещи. Любезни брат, 12. VIII. 1947 г. (програма за братските срещи) Обични братя и сестри, 16. VIII.1947 г. (послание за братските срещи) Обични братя и сестри, 7. IX. 1947г. -нарядза21. IX., есенното равноденствие. Обични братя и сестри, 15. XII. 1947 г. - наряд по случай 3 год. от заминаването на Учителя. Възпоменателно слово, 27. XII. 1947 г. Обични братя и сестри, 31. XII.1947 г. (поздравления за новата година) 1) Изгрев, 14.11.1947 г. ЛЮБЕЗНИ БРАТ, Намираме се в една от най-важните епохи в историята на човечеството. Предстои едно пробуждане на човечеството. Ние се намираме пред идването на Любовта. Нейната мощна вълна слиза към земята, за да озари умовете, за да възроди сърцата и да даде нов потик на волята, да причини велик преврат в човешките души и да ги насочи към нашия Небесен Баща. Пътят на бъдещето е светъл. Иде глад за Словото Божие на земята. Идеите на Учителя - това са идеите на шестата раса. На нас се пада красивата задача да изучим Словото на Учителя, да го приложим и да го направим достояние на всички человеци в България и по целия свят. Словото на Учителя трябва да проникне до всички градове, села и паланки. Много души днес копнеят за нещо възвишено и светло, търсят висшия смисъл на живота, но не знаят къде да го намерят. А това, което те търсят, е тъкмо Словото на Учителя. Те са готови за него, но е имало случай да влезат в досег с това Слово. Готовите души за новите идеи са много повече, отколкото някои предполагат. Но трябва да ги намерим и те трябва да ни намерят. Братският съвет реши да засили печатането на беседите. Има толкова беседи за печатане, колкото са напечатани досега. Предстои ни грамадна работа. Братският съвет реши да покани всички братя и сестри да направят потребното за увеличението броя на лицата, които са записани да получават беседите и лекциите на Учителя. В това отношение може да ре направи много нещо с общи усилия. Сравнително броя на нашите братя и сестри, и на съмишлениците, и на съчувствениците, броят на записаните за беседите е доста малък. Нека сега да поработим в това направление. Нека увеличим броя на записаните за беседите. Тук целта не е толкова за сумите, които ще се внасят, колкото намиране начин да се чете Словото на Учителя от по-голям брой готови души. Ето защо Братският съвет ви препоръчва следното: Първо, нека всички братя и сестри, които досега не са получавали беседите, да се поканят да се запишат за тяхното получаване. Второ, да се поканят по-готовите, по-идейните съчувственици, които редовно, от доста време посещават неделните беседи с усърдие и постоянство, да се запишат също. Нека тази работа да се проведе във всички села и градове, дето има кръжоци, а могат да се намерят отделни готови души съчувственици и в други околни села, дето няма кръжоци. Може да им се каже, че по-раншната вноска беше 365 лева, но днес поради поскъпване на хартия и печат, тая вноска, който иска, може да я увеличи доброволно, по свобода. Разбира се, записването на нови лица за беседите ще става в духа на пълната свобода и по закона на Любовта. Нека всички да направим нещо за Божественото дело на обичния ни Учител, Комуто сме безкрайно благодарни, че ни показа светлия и радостния път към Бога. Накрая ще ви съобщим какво четем сега: В неделя в5ч. с., на16.И., ще се чете 26-а беседа от тома „Езикът на Любовта". След свършването на този том ще почне четенето на тома „Да им дам живот" - съборни беседи от 1936 година. В неделя в 10 ч. на 16. II. ще се чете 7-а беседа от четвъртата серия. В сряда в 5 ч. с. на 19. II. ще се чете 37-а, последната лекция от третата година на Общия окултен клас и след това на 26. II. ще почне четенето на четвърта година от същия клас. В петък в 5 ч. с. на 21. II. ще се чете 8-а лекция от четвъртата година на Младежкия клас. Молим настоящето съобщете на всички братя и сестри във вашия кръжок и във всички околни села, дето има кръжоци. Сърдечен братски поздрав до всички братя и сестри с пожелания за напредък в Божествения път и за успешна плодотворна дейност на Божията нива. С братски поздрав, Ваши верни, за Братския съвет :/п/ Т. Стоименов /п/Ж. Панайотов /п/ Б. Боев 2) ЛЮБЕЗНИ БРАТ, Учителят говори много върху молитвата, за нейната чудна сила. В това отношение могат да се прочетат освен много мисли за молитвата, пръснати в беседи и лекции, още и специални беседи за молитвата: „Общение с Бога" и 36-а лекция от Общия окултен клас, година трета, със заглавие „Молитвата". Молитвата е метод за свързване с Бога. Няма по-велико нещо за човека от това да мисли за Бога. Свържеш ли се с Бога, ти вече можеш да владееш силите на ума и сърцето. Ето защо Учителят нарича молитвата „път към постижение". Светът се намира в една от най-важните епохи в историята на човечеството. Сега се намираме пред вратата на новата култура. Сега се подготвят условията за шестата раса. Учителят казва: „Непрестанно се молете. Даже и когато сте на банкет, на концерт, в разговор с другите хора, незабелязано отправете мисълта си към Бога и Му кажете няколко думи. Чрез молитвата човек привлича Небесното благословение - живот от висшите сфери, една Божествена светлина идва като отговор на нашата молитва. Ако молитвата не привлече тази светлина от висшите сфери, тя не е била истинска молитва. И тая светлина, която иде отгоре като отговор на нашата молитва, тя преобразява нашите умове, сърца и воли, и изменява и околните условия." Братският съвет реши да покани братята и сестрите на усилена молитвена работа за делото Божие, за мисията на Учителя, за събуждането на човечеството, за подкрепа на всички Божии работници, за влизане на човечеството в красивия свят на Любовта. Хубаво е във всички кръжоци да се образуват молитвени групи най-малко от по трима души, а може и цялото Братство да се моли общо. А които нямат условия да влизат в групи, могат да се молят и поединично. Но важното е да помогнем на Великото Божие Дело. Казва Христос: „Търсете, искайте и хлопайте." Пожелаваме ви всичко хубаво и светло. Моля, съобщете настоящето във всички околни села, дето има кръжоци. Със сърдечен братски поздрав: /п/ Т. Стоименов /п/ Ж. Панайотов /п/ Б. Боев 3) ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, Отпразднуването праздника на пролетта ще стане по следния начин: Сутринта, в неделя, на 23 март т. г. излизане преди изгрев слънце на определеното досега място. Молитвата ще започне точно в 5 часа както следва: Добрата молитва. Евангелие от Матея, 12гл., 1-10 ст. Евангелие от Марка, 10 гл., 3-12 ст. Евангелие от Лука, 10 гл., 10-20 ст. Евангелие от Йоана, 15 гл. Молитвата на царството. „Духът Божи". Беседа „Външна и вътрешна Любов" (от тома „Да им дам живот", съборни беседи 1936 година). Размишление. Отче наш. „Блажени, които гладуват и жадуват за любовта, защото те ще се наситят." (З пъти.) Гимнастически упражнения. В10 часа ще се чете беседата, която е по ред. Вечерта в 6.30 часа братска вечеря. На вечерята ще се повтори утринният ред без беседата. Умоляват се братята-ръководители да съобщат настоящето на всички братя и сестри в околията. Поздрав на всички братя и сестри. Със сърдечен братски поздрав: БРАТСКИЯТ СЪВЕТ Изгрев - София 12 март 1947 г. 4) ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, Днес човечеството изживява една голяма духовна и материална криза. Тази криза засяга не само външния, но и вътрешния живот, не само личния, но и обществения, народния и международния живот. Всяка една култура се определя от отношенията на човека към вечните Божествени принципи - Любовта, Мъдростта и Истината. Когато човек загуби връзката си с тях, в него настава една вътрешна пустота. Животът изгубва всякакъв смисъл, човек изпада в безпътица и почва постепенно да губи светлината, свободата и мира си. Животът му започва да се движи в един затворен кръг. Обаче Разумната Природа, която не търпи никакъв застой, има един начин да го извади от това статично положение. От Великия, Вечния Източник на живота идва един нов Божествен потик, една нова вълна. Тя подема човека на своите плещи и го издига в един по-висок, в един по-съвършен свят. В този свят за него се разкриват нови, необятни възможности. Когато тази вълна почне да действува, под нейния напор втвърдените форми на стария живот почват да се разпадат, настават движения, борби, катаклизми във всички области на живота. Всички стари понятия, всички стари разбирания на хората, всички кумири, предразсъдъци и суеверия, които човек си е създал при своето отклонение от Божествения път, почват да се рушат. Кой предизвиква всичко това? - Новото, което иде. В началото на една нова култура винаги един Божествен Пратеник, един Велик Учител идва. Той носи Словото на живота. Чрез езика на един народ Той може да даде конкретен словесен израз на онова велико богатство, което иде от Божествения свят. Неговото Слово съдържа знанието за новата култура. В нея това знание има да се приложи и принесе плод. Всяка дума, с която Учителят си служи, е строго определена и пълна със съдържание. Чрез своя живот Учителят внася нови сили в човешката душа; дава потик на човешкия ум, на човешкото сърце и на човешката воля да се развиват. Неговият живот е синтез и символ на новата култура, които Той благовествува. Това е единствено и неповторимо явление. И тъй, когато днес се засрещнете с противоречия от какъвто и да е характер, да знаете, че те се дължат на новото, което вече действува в света. То е още слабо, неопределено, неясно очертано, едва доловимо, ала то носи в себе си бъдещето. Днес всеки съзнателен човек трябва да различава новото от старото. Старото е мощно, силно, авторитетно, неговите форми са завършени, строго определени, то господствува сега в света. То прилича на стар аристократ, с почтена бяла брада, безупречно облечен, добре устроен в живота. Силата и властта му са в богатството му, в общественото му положение, в титлите му, ала животът му е изчерпан. Новото сега започва, то е като най-ранният трепет на пролетта, то сега приижда и е пълно с живот. Старото е егоизмът - новото е любовта. Новото обединява хората чрез любовта. Ученикът трябва да знае как да работи с Любовта. Това знание Учителят дава в своите беседи и лекции. Той посочва и методите за работа, защото новото учение е приложение и живот. Това е Божествената трапеза, която днес се слага. Всеки, който е призован, ще яде от хляба, ще пие от виното и ще има живот в себе си. „Ученикът на Божествената школа има известни качества, по които се отличава. Ученичеството не се определя от външното присъствие в школата, но от вътрешната връзка на човека с Любовта и готовността му да й служи." Има един закон на духовния живот, който гласи: Ако искаш да ти помагат висшите, напреднали същества, трябва да имаш техните добродетели. Ако искаш да не ти пакостят нисшите същества, не трябва да имаш техните слабости. Това е един метод за работа. Новото, което иде, това са разумни, напреднали души, които идат сега да помагат на своите братя на земята. Те внасят нов живот в тях. Старото, това са изостанали души, които гледат да спънат човека, да го отклонят от неговия път, за да го оберат. Днес пред човека стои една важна, една съществена работа - да даде ход на силите на новото в себе си. Учителят казва: „През всеки едного от вас ще протекат известни сили на новата култура, необходими за нея." Всеки човек днес се ползува от това велико благословение, което новият живот носи, но и една голяма отговорност има той, ако му противодействува. Ученикът не се смущава от противоречията, които изпъкват в неговия път. Когато се разрешават разумно и честно, те се превръщат в благословение. Учителят казва: „Когато Любовта царува, смут не става. Когато Мъдростта управлява, редът не се нарушава. Когато Истината грее, плодът цъфти и грее." Учителят казва: „Поливай дървото и то ще даде добър плод. Поливай цветята и те ще се разцъфтят с всичката си красота. Когато човек изпраща любов към света, той полива дърветата и цветята в човешките души." Учителят казва: „Изпращайте всеки ден по една вълна на любов към човечеството." Това става чрез молитвата. Нека навсякъде да се образуват молитвени групи, които да бъдат светли центрове, чрез които да се праща красив потик към всички. Поздрав до всички братя и сестри. Със сърдечен братски поздрав: БРАТСКИЯТ СЪВЕТ Изгрев-София 12. III. 1947 г. 5) Изгрев, 10. IV. 1947 г. ЛЮБЕЗНИ БРАТ, .../Михаил Краев/..., Ще ви изпратим в най-скоро време .../5/... екземпляра от книгата „Учителят". Единична цена 600 лв. Които от приятелите желаят, могат да си я набавят. Сумите изпращайте с пощенски запис на адрес: БОРИС НИКОЛОВ, кв. Изгрев, София XIII. Останалите непласирани екземпляри моля съхранявайте на наше разположение, догдето ги поискаме. За стореното молим пишете на същия адрес. До него можете да се обърнете, ако стане нужда, за пояснение или за нови поръчки. Със сърдечен братски поздрав, Ваш верен: /п/ Б. Боев 6) ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, Нека в днешния светъл ден - Петровден, празникът на Учителя - сърцата ни да бъдат изпълнени с безкрайна благодарност към Провидението за привилегията, че сме били в досег с обичния ни Учител, че Го познаваме, че сме слушали Словото му, че сме били свидетели на великия Му живот, който протече пред нас като приказен сън! Преди всичко трябва да проучим скъпото наследство, което ни остави Той. Словото на Учителя съдържа идеите на шестата раса. То хвърля светлина върху всички въпроси, които вълнуват човешкия дух, дава ключа за разбиране на нашите задачи и методите за работа. Предстои ни красива и отговорна задача. Учителят казва: „Българският народ трябва да направи тези идеи достояние на всички народи." Да продължим делото на Учителя - ето свещената ни задача, която буди в нас радост и вдъхновение. Защото милиони души в света, живущи в безсмислието на живота, в безпътица, в тъмнина, копнеят за светлина, свобода и красота. Учителят носи това, за което те бленуват. Но как ще можем да работим за великия идеал - изграждане на новата култура, как животът ни ще стане светъл подвиг за повдигането на нашите братя? Само при едно условие! -Когато всички станем едно чрез великата хармония, която да ни споява в едно цяло. Христос казва: „Отче, да бъдат всички те едно, както Ти си в Мене и аз в Теб." Учителят казва: „Любовта обединява всички хора в една велика хармония." А що е „хармония"? Тя е външен израз на Любовта! Тук говорим първо за хармония вътре в нас и после за хармонията между нас. Преди да изкарат вълшебни тонове от цигулката, нагласяват четирите й струни. Това съответствува на хармонията между членовете на едно общество, на едно братство. Учителят казва още: „Каква е целта на тази школа? Да се възлюбят членовете й с една велика любов." Обществото, в което царува хармония, става привлекателен център на вълната на любовта, която иде отгоре. По този начин школата ще стане образец на новите отношения, които ще легнат в основите на шестата раса. Хармонията, това е надрастване на личния живот. Учителят казва: „Хората на новата култура наричам братя на човечеството или синове на любовта." Само общество, в което царува хармония, е дееспособно, може да постигне всичко. Без хармония е немислима работата на едно братство. Даже молитвата, отправена от група хора, които не са свързани със закона на хармонията, е безрезултатна. Тогава как ще може едно духовно братство да изпраща вълна на любов към човечеството, ако членовете на братството не са споени със свещените връзки на любовта, на хармонията? Защо хармонията носи всички постижения, защо при нея всичко е възможно? Защо тя е магическият ключ за успеха? Защото дето е хармонията, там е Бог! А какво може да направи едно братство, ако Бог не е в него? Тогава дейността му е безплодна. Хармонията дава условия за съдействието на Невидимия свят. А без това съдействие нищо не може да се направи. Ето защо, нека в днешните важни моменти на човешката история да обърнем особено внимание на хармонията. Нека една велика хармония да ни обединява в едно цяло. И тогава Братството ще стане проводник на Божественото. Нека в интереса на хармонията да жертвуваме от нас, да отстъпваме, да виждаме доброто и Божественото в околните, да превърнем всички противоречия в единомислие и съзвучие. Само така ще станем съработници на Бога! Само така ще можем да работим за великото дело! Само така ще изпълним сериозната задача, която ни предстои! Настоящето се прочете пред братята и сестрите на Изгрева и те ви изпращат своите братски поздрави и благопожелания. „Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите Братя в Божията Любов!" Със сърдечен братски поздрав, БРАТСКИ СЪВЕТ: Тодор Стоименов, Паша Теодорова, Симеон Симеонов, Никола Антов, Жечо Панайотов, Борис Николов, Боян Боев. 12. VII. 1947 г. Изгрев - София 7) 12 юли 1947 г., гр. Варна ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, Днес, 12. VII. 1947 год., Петровден, ни напомня името на любимия ни Учител. В миниатюрен образ, дълбоко в сърдцата ни е запечатан един благ и внушителен поглед, който прониква в душата, огрява я и вдъхва стремеж нагоре. Това е образът на Учителя. Той тачеше свободата на всички, никого не насилваше. Учеше и възпитаваше с личния пример, без да напомня задълженията ни. Учеше ни на трудолюбие и работа по вътрешно подбуждение и без насилие. Приемаше посетители от сутрин до вечер, неуморно помагаше на всички. Всеки свободно влизаше при Него, с наведена глава, смачкан от житейските неволи, а излизаше с крила от радост и изпълнен с енергия. Изпращаше ни по една струя от любов и освобождаваше. Той и през нощта работеше. Характерът на Неговата работа надрастваше човешките разбирания. Той говореше с ангели и търсеше все нови и нови методи за нашето спасение и възкресение. Щастливи сме ние, че Го видяхме. Душите ни по-лесно Го разбраха, отколкото умовете ни. В изгрева на всяка една нова култура се явява по едни велик Учител, чиято светлина огрява част от земята, носейки нова култура, нова светлина, нов метод за живеене. Малцина от съвременните хора имат ясна представа за истинските причини за човешкия прогрес. За да разберем това, трябва да имаме нова представа за природата и великите закони, които управляват Битието. Природата не е мъртва, но един жив организъм със своя душа и дух, които взимат участие в развитието ни. Като външен изразител на душата и духа на природата е слънцето - носител на живота. Видимото слънце е израз на една велика духовна реалност, която може да се нарече духовно слънце. То е първата причина на всеки духовен и културен подтик в живота. Това е истина, но скрита за много хора. Това невидимо слънце със своята топлина и светлина носи любовта и мъдростта, залива умовете и сърдцата на хората в дадена епоха и по-напредналите се събуждат като ранни пролетни цветя, носейки аромата им през вековете. Едно от тези духовни слънца, което озари изстрадалия през вековете български народ, но криещ в пазвите си едно добро сърдце, това е нашият Учител - Петър Дънов. Малцина познаха този мъдрец и още по-малко Го разбраха, но Неговата мъдрост за разумния живот на земята, за любовта между хората, ще ечи във вековете, носейки светлина за новия живот. Учителят е изразител на шестата култура на земята. Той е носител и Учител на Любовта. Беседите Му са азбуката, а животът Му - образец на тая нова култура, която иде. Учениците му са първите пионери - бъдещи проповедници на шестата раса. Наш братски дълг се явява да следваме неотклонно пътя на Неговия живот, да станем проводници на Неговата любов, изразители на Неговата благост, вестители на Неговата мъдрост. Да живеем в пълна братска хармония и любов, да забравим личните недоразумения и затваряме очи пред личните недостатъци, и живеем с мисълта да приложим Неговото учение. Денят Петровден ни напомня за човека, който ни срещна с човещината, за брата, който ни стопли душите и сърдцата, за пророка, който ни научи да разбираме силата и тайната на нашата съдба; за мъдреца, който ни разтълкува звездния език, за да разбираме и четем книгата на вековете. Учителят- слънце от слънчевия свят, запали мистичния огън в нашите души и ние видяхме истинската светлина, която огрява живота ни, пробужда съзнанието и освобождава мисълта. Той ни учеше да бъдем добри по дела, мисли и братски отношения, съвършени по сила и красота, по любов и чистота; да се чувствуваме като души и обичаме като братя и сестри; да носим в сърдцата си Завета на Любовта; да бъдем готови за учене в школата и добри граждани на Всемирното Братство; да бъдем верни на Завета Му, наследници на Словото Му, за да радваме душата Му. Нека настоящото ни писмо, израз на всички братя и сестри от Варненското Братство, да споделим в този ден един молитвен час за обичния ни Учител, при първия лъч на слънцето, и благодарим за Неговия труд и любов към нас, да стопли и обедини сърдцата ни, да хармонира душите ни и задружно да работим, следвайки неотклонно пътя, по който Той ни води, за да приложим новото на земята. Със сърдечен братски поздрав от всички Варненски братя и сестри, /п/ Велко Петрушев 8) ЛЮБЕЗНИ БРАТ, Изпращаме Ви едно писмо (послание) от Братския съвет. Молим, прочетете го в събранието на Братството и изпратените екземпляри раздайте на братя и сестри. От тези послания пратете и в околните села, дето има кръжоци. Тия дни ви изпращаме новия том беседи „Силите на природата". Както виждате, тук усилено печатаме беседите на Учителя. През тая учебна година, както знаете, са излезли доста томове беседи. Понеже хартията и печатът са извънредно скъпи, вие ще изтъкнете пред братята и сестрите следното. По-рано за задачата с левчетата се внасяше сумата 365 лева. Сега, поради днешните условия разбира се, тая сума трябва да се повиши. Но колко да се повиши, това се оставя да реши всеки брат и сестра, по свобода. Молим, занимайте братята и сестрите в събранието и със следния въпрос: Броят на лицата, които правят задачата и са абонирани за беседите, сравнително не е голям. Нека всички братя и сестри да се постараят и потърсят нови абонати за беседите. Отсега до септември и октомври събирайте нови абонати за идната учебна година. И в началото на идната учебна година, а може и през октомври, пратете пълен списък на абонатите. Ще се надяваме, че ще се прояви усилие от всички за записване на нови абонати. Защото трябва да се направи всичко за проникване Словото на Учителя в по-широк кръг хора. Учебната година се завършва на 20 юли. Лятната ваканция трае до 14 септември. На 14 септември почва новата учебна година. Тук ще ви изложим с кои беседи и лекции ще почне новата учебна година. На 14септември, в неделя, в 5 ч. с. ще се прочете беседата „Божията Воля" -11-а беседа от тома „Новото начало". След завършването на този том ще се почне с томовете „Той създава" и „Старото отмина". На 14 септември, в неделя, в 10 ч. с., ще се чете беседата „Ще се стопи" от пета серия беседи. На 17 септември, сряда, в 5 ч. с., ще се прочете 21-а лекция „Истинско служене" от IV година на Общия окултен клас. На 19 септември, петък, в 5 ч. с., ще се прочете 30-а лекция „Учтивият човек" от четвъртата година на Младежкия клас. Поздрав до всички братя и сестри. Със сърдечен братски поздрав: за Братския съвет Изгрев - София 12. VII. 1947 год. 9) НАРЯД за братски срещи на 22-24. VIII. 1947 г. ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, Съобщава ви се, че братските срещи ще станат поместно, като се изпълни долуизложения ред. Там, където условията не позволяват това, ще се изпълни редът, предвиден само за неделя, 24. VIII. 1947 год. ДЕН ПЪРВИ - 22 август 1947 год., 5 ч. с. Добрата молитва. 91 псалом. Пътят на живота. „Духът Божий". Евангелие от Матея, 12 гл., 1-10 ст. Евангелие от Лука, 9 гл., 9-21 ст. Евангелие от Марка, 10 гл., 1 -10 ст. Евангелие от Иоанна, 3 гл., 1-15 ст. „Начало бе Словото". „ Безопасното място"(беседа от Учителя от тома „Новият светилник"). Отче наш. „Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите братя в Божията Любов." (З пъти.) След това ще се направят гимнастически упражнения. ДЕН ВТОРИ - 23 август 1947 г., 5 ч. с. Добрата молитва. 91 псалом. „МахарБену". Молитвата „Хвалата". Евангелие от Иоанна, 14 гл. „Бог е любов". „Той създава"(беседа от Учителя от тома със същото заглавие). Отче наш. „Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите братя в Божията Любов." (З пъти.) След това ще се направят гимнастически упражнения. ДЕН ТРЕТИ - 24 август 1947 г. , 5 ч. с. Добрата молитва. 91 псалом. Молитвата на Царството. „Духът Божий". Евангелие от Матея, 21 гл., 1-10 ст. Евангелие от Лука, 20 гл., 10-20 ст. Евангелие от Марка, 9 гл., 1-7 ст. Евангелие от Иоанна, 12 гл., 1-10 ст. „Начало бе Словото". „Старото отмина" (беседа от Учителя от тома със същото заглавие). Отче наш. „Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите братя в Божията Любов." (3 пъти.) След това ще се направят гимнастически упражнения. В10 часа ще се прочете беседата „ Прояви и постижения на Любовта" (беседа от Учителя от тома „Двигатели на живота", рилски беседи от 1938 г.). През трите дни ще има братски обед или вечеря. Всеки да си определи своя принос на Господа, според както Бог е вложил в сърцето му. Молим, съобщете настоящето на околните села, гдето има кръжоци. Божията Любов носи пълния живот! Сърдечен братски поздрав, БРАТСКИЯТ СЪВЕТ: Тодор Стоименов, Паша Теодорова, Симеон Симеонов, Никола Антов, Жечо Панайотов, Борис Николов, Боян Боев. Изгрев- София 12 август 1947 г. 10) ЛЮБЕЗНИ БРАТ, Изпращаме Ви програмата за братската среща на 22-24августт. г., заедно с едно послание от Братския съвет. Молим, прочетете това послание в събранието на Братството и изпратените екземпляри раздайте на братя и сестри. От тези послания изпратете и в околните села. Както ви съобщихме и по-рано, учебната година се завърши на 20 юлий. Новата учебна година ще започне не на 14 септемврий, както беше казано, а на 21 септемврий. Тук ще ви изложим с кои беседи и лекции ще започне новата учебна година: На24 септемврий, сряда, 5 ч. с., ще се прочете 21-ва лекция „Истинско служене" от IV година на Общия окултен клас. На 26 септемврий, петък, в 5 ч. с. ще се прочете 30-та лекция „Учтивият човек" от IV година на Младежкия клас. На 28 септемврий, неделя, 5 ч. с., ще се прочете беседата „Божията Воля" -11-та беседа оттома „Новото начало". След завършването на този том ще се започне с томовете „Той създава" и „Старото отмина". На 28 септемврий, неделя, в 10 ч. с. ще се прочете беседата „Ще се стопи" от 5-а серия беседи. След завършването на 5-та серия, ще се започне 6-та серия. Поздрав на всички братя и сестри. Със сърдечен братски поздрав: Братският съвет 12. VIII. 1947 год. Изгрева-София 11) ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, Тазгодишната братска среща ще се извърши поместно. Тихо, вдълбочено, всеки да възстанови връзката си с Великия, Единния, Вечния Източник на живота. Бог е извор на всички блага. Светлината иде от един център. Топлината иде от един център. Животът иде от един център. Доколкото сме свързани с Него, дотолкова ние имаме живот и условия да се изяви Той в нас. Днешният свят е крайно обеднял. Когато в един дом се разхищава повече, отколкото се внася, сиромашията иде. Обедняването иде от това, че човек прекъсва връзката си с Великия Източник на живота. Когато не живее в съгласие с Неговите разумни закони, човек харчи повече, отколкото придобива. Когато живее в любовта, човек приема Бога в себе си. Тогава иде животът и всички добри условия; в неговия дом настава изобилие и радост. БЛАГАТА НА ЖИВОТА ТРЯБВА ДА СЕ ПАЗЯТ. ДОБРОТО Е ОСНОВА, ВЪРХУ КОЯТО КАТО СЕ ГРАДИ, ДОМЪТ Е УСТОИЧИВ. РАЗУМНОСТТА Е ОГРАДА. ИСТИНАТА Е ПАЗИТЕЛ. Задачата на учениците на Божествената школа е да поддържат връзката си с Великия Разумен Свят. Да бъдат онази жива среда, през която Божествените блага достигат до човешките души. Днес в светът има много вярвания. Хората спорят кое от тях е право. Във всички вярвания има еднообразие. Каквито и да са те, хората мислят, чувствуват и постъпват все по един и същи начин. Какво ползуват тогава вярванията? - Всеки живее за себе си. Това е механично разбиране на живота, в него е еднообразието. В Разумния живот има единство. Единството е живот за Цялото. Там всеки се стреми към Единния, Вечния Източник. От Него черпи вдъхновение и сила. Тогава животът се изявява в неповторимо разнообразие, хармония и красота. Задачата на духовната школа е да подготви човешките души да общуват с Бога. Учителят ни даде знания за това. Даде ни и методи и правила за неговото прилагане, т. е. всички условия за съзнателна и разумна работа. Любовта е път, по който животът иде. Мъдростта е път, по който светлината и разумността идат. Истината е път, по който свободата се придобива. Когато не приема Любовта, човек изгубва живота си. Когато отрича Разумността, той изгубва светлината си, изпада в мрак и безпътица. Когато изостави Истината, изгубва свободата си. Тогава робството иде. Днес човечеството държи своя голям изпит. Въпросът не е в какво вярват хората. Въпросът е: Ще приемат ли Любовта? Ще проявят ли разумността? Ще служат ли на Истината? От това ще зависи бъдещето на човечеството. Днес хората очакват помощ оттам, откъдето не може да дойде. ПРИЛОЖЕТЕ ЛЮБОВТА. ПРОЯВЕТЕ РАЗУМНОСТТА. СЛУЖЕТЕ НА ИСТИНАТА. Само така ще дойде животът, светлината, свободата, мирът и радостта - Божиите блага, определени още преди векове за човешките души. Нашата братска среща ще бъде в Дух и Истина. Всеки дълбоко в душата си да потърси връзката си с Бога - Великия Вечен Извор на живота. Тя да бъде опора и сила за нас в работата ни за Светото Божие Дело, на което нашият обичен Учител посвети живота Си и което ни завеща да продължаваме. НЕГОВОТО БЛАГОСЛОВЕНИЕ ДА БЪДЕ С ВСИЧКИ НАС. НЕГОВИЯТ ДУХ ДА НИ РЪКОВОДИ И КРЕПИ В ПЪТЯ НА ЖИВОТА. Приемете нашите братски поздрави, БРАТСКИ СЪВЕТ: Тодор Стоименов, Паша Теодорова, Симеон Симеонов, Никола Антов, Жечо Панайотов, Борис Николов, Боян Боев. 16. VIII. 1947 г. София, Изгрев 12) ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, Съобщаваме ви, че есенното равноденствие ще се отпразднува в неделя на 21 септември в 5ч. с. по следния начин: Добрата молитва. Пътят на живота. „Духът Божи". Евангелие от Матея, 21 гл., 1-10 ст. Евангелие от Марка, 10 гл., 1 -10 ст. Евангелие от Лука, 20 гл., 10-20 ст. Евангелие от Йоана, 12 гл., 1-10 ст. „В начало бе Словото". Беседата „Да имате любов" от тома „Божествен и човешки свят". Отче наш. Мото: „Господи Боже наш, да дойде Твоето Царство на земята, както е горе на Небето и всички народи, които Ти си призовал, да заемат своето място в Царството Ти, за да Ти служат с радост и веселие." „Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите братя в Божията Любов." (З пъти.) След това ще се направят гимнастическите упражнения. В 10 часа ще се прочете беседата „Четири правила" от тома „ Лъчи на живота" . При братската вечеря в 7.30 ще се повтори утринният ред без беседата. Тази програма важи само за 21 септ. 1947 г., а не за цялата година. През годината, при всекидневната молитва, ще се произнася мотото само веднъж. Ще се проучават през годината Библията и беседите по следния начин: Всеки ден ще се прочита с размишление посочената страница от беседите и след това ще се прочете по свобода известно място от Библията. В другото свободно време - проучаване на Библията и беседите по свобода. Почивка всяка седмица -от четвъртък на обед до петък на обед - по свобода. Настоящето да се съобщи на всички братя и сестри. Поздрав на всички братя и сестри. С братски поздрав: БРАТСКИЯТ СЪВЕТ 7. IX. 1947 г. Изгрев - София 13) ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, На 27 декември, по случай годишнината от заминаването на обичния ни Учител, точно в 5 часа сутринта ще се състои братска среща, в която ще се изпълни следният дневен ред: „В начало бе Словото". Добрата молитва. 3.91 псалом. Пътят на живота. „Духът Божи". Евангелие от Йоана, гл. 15. Възпоменателно Слово за Учителя от брат Тодор Стоименов. „Лъчи на живота", стр. 277-278. „Двигатели в живота", стр. 340-341. „На Учителя" (песен). Отче наш. „Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите братя в Божията Любов." (З пъти.) След това сестра Цветана Табакова ще изпее „Сътворението на света" (по Учителя). Братската вечеря почва точно в 6 часа вечерта. Преди концерта - приветствено Слово за Учителя от брат Кирил Икономов. В провинцията възпоменателното Слово сутринта и приветственото при братската вечеря ще се произнесат от някой брат или сестра. Молим, съобщете настоящото и на околните села, дето има кръжоци. Със сърдечен братски поздрав: БРАТСКИЯТ СЪВЕТ 15. XII. 1947 г. Изгрев- София 14) ВЪЗПОМЕНАТЕЛНО СЛОВО от старшия брат Тодор Стоименов към учениците на Великото Всемирно Бяло Братство, по случай три години от преминаването в безсмъртие на обичния ни и светъл Учител „Аз съм лозата, вие пръчките. Който пребъдва в Мене и Аз в него, той принася много плод. Защото без Мене нищо не можете да сторите" Евангелие от Иоанна, 15 гл., ст.5. Обични братя и сестри, Преди три години, на днешната дата 27 декември 1944 година, в ранни зори, нашият добър и светъл Учител напусна тесните предели на физическия живот, облече се в светлата дреха на безсмъртието, литна в безпределните пространства на Вечността, за нова работа на Великото Всемирно Бяло Братство, на което Христос е глава. Божествените Христови принципи - Любов, Мъдрост и Истина, ще въдворят Царството Божие на земята, а добрите хора, без разлика на вяра и народност, ще бъдат съработници на Бога. Днес всички преживяват трескаво състояние, епохата се превива от родилни мъки. Лекари и милосърдни сестри бързат, готвят се за посрещане на необикновения младенец, който носи свобода, братство и равенство между всичките народи. Той ще събори границите на егоизма и ще даде широки, безпределни простори на алтруизма. „Аз съм лозата, вие пръчките; който пребъдва в Мене и Аз в него, той принася много плод, защото без Мене нищо не можете да сторите." Да пребъдваш значи да имаш солидни основи в живота. Коя къща може да устои срещу природните стихии? - Онази, на която основите са поставени на камък. Къща, основана на пясък, ще се срути. Само умният човек може да търси здрави основи и само той може да гради. Той е човек с пробудено съзнание. Той търси преди всичко причината на всяко явление, първо в своя собствен живот. Той е онзи бдителен капитан на парахода, който през всяко време на неговия морски път зорко бди над компаса и направлява парахода по най-безопасния път към предназначеното му пристанище. Христос казва: „Който пребъдва в Мене и Аз в Него". За да пребъдеш, трябва да си като лозовата пръчка, здраво свързан с кютюка; да съставяш неразделна част от него, от който тя черпи жизнените сокове и принася изобилно плод. Човек не е дошъл случайно на земята. Той не е във видимата фигура; той е преди всичко духовно същество и носи красиви безсмъртни заложби в неговата душа. Той трябва да работи върху тези заложби, да се проявят като светъл ореол в топлите свещени и приятни чувства в неговото сърце, като мека светлина в неговия ум, като благородна обхода в неговата душа и като силен и устойчив характер в неговия дух. Учителят казва: Човек е сбор от всички добродетели. Който не притежава тези добродетели, той е изсъхнала пръчка и игра на природните стихии. Ученикът трябва да бодърствува със свещен трепет върху правилния развой на своята права мисъл, защото тя е компасът, който ще го изкара на неговото духовно пристанище. Светът днес представя развълнуван океан и в него се сблъскват почти всички идейни течения на земята; старите идеи са в своя залез и от тях нищо не може да стане. Алтруизмът, изразен в принципа „един за всички и всички за един", приложен по закона на великата любов и справедливост, ще донесат истинския мир на земята, като нови идеи, запечатани със собствената кръв на Великия Учител - Христос, Който казва: „Аз съм Пътят, Истината и Животът." Той е Онзи, за когото древните пророци са казали: „Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла. 0 За великата вълна, която Христос донесе на земята, пророк Данаил говори със следните думи: „Камъкът, който удари образа - царствата земни, стана планина голяма и изпълни всичката земя - това е федерирането на всички народи по закона на разумността. Обични братя и сестри, нашият светъл Учител ни даде най-широки и приемливи за нашия ум тълкувания, да разбираме това, което днес става и да знаем онова, което след него ще дойде, защото всичко еволюира. Без противоречия на земята е невъзможно - хората се намират на различна степен в своето развитие. И не може да искаш от всички еднаквост. В духовния живот по-големият брат се познава по неговите обръщения към по-малкия брат и изобщо в живота. С кротост и мекота, той всякога е готов в услуга, без мисъл за отплата, но с любов, защото това е, което свързва душите през вековете. Христос казва: „В света скръб ще имате, но дерзайте. Аз победих света." Неговите принципи, че частта е част от Цялото и Цялото трябва да живее за частта, ще победят света. Във Всемирния Божествен План няма нищо случайно. Всичко се движи по строго определени линии. Христос е категоричен. Той казва: „Всяка власт отгоре е дадена." От разумността на управлението зависи нейното дългоденствие. След всяко престъпление иде възмездието; и след всяка благородна постъпка иде възрастването на всичко смислено в живота. Учителят казва: „ Щастието на земята е изключено, защото животът на земята представя люлееща се земетръсна област. Когато не мислиш, тогава ще изригне вулканът. Докато смъртта върви след човека, щастието за него е изключено." Древните цезари, потънали в разкош и пиршество, не можаха да проумеят думите на мъдреца Солон, че преди смъртта няма щастие. Но изправени пред грозния образ на смъртта, разбраха, че мъдреците носят опитността на вековете и за тях истината е без противоречие, преклониха глави, опростиха се, защото видяха, че всичко на земята е преходно и участта на човека зависи от неговата разумност и далновидност. Целта на човека е да намери себе си в безграничното, да се познае като душа, като част от Цялото и да схване, че му предстои труден, но красив стремеж към центъра, дето ще намери своето здраве, щастие и блаженство. Човекът с пробуденото съзнание е обична душа на Светлите Духове; той е тяхната радост и обект на най-приятна работа - да създадат от него идеалния образ на красота, чистота и святост, за да бъде поставен на видно място в художествените галерии на великия и невидим художник. В живота на човека се преплитат две сили от две противоположни йерархии: едните работят чрез тъмнината, а другите - чрез виделината. Там, дето работи виделината, ще видите проявата на топли чувства, светли мисли и благородни постъпки, защото те съставят градивния духовен материал за светящото тяло на човека от шестата - светяща раса. Чрез светлото тяло ще се проявят великите архитекти на новата култура. Новата култура ще почне градежа отвътре-навън. Човекът на новата култура ще бъде огледало и образец във всичко. В него ще бъде съчетано Словото с делата му; в очите му ще виждаш истината, в устата му - любовта, в носа му - неговата интелигентност, а в брадата му - устойчивостта в идеите. И всичко в него ще лъха духовна чистота и съвършенство. За човека на шестата раса животът на земята, в сравнение с Великата Вечност, е един миг, а той стои по-високо от този миг. Той живее в безграничното пространство на вселената. Той намира смисъла на живота в светлите и възвишени мисли, чувства и постъпки, защото те носят жизнените елементи за правилната му функция на физическото поле. Той знае, че същината не е във формата, която носи, а в съдържанието й. Той, със своя живот, дава пример във всяка благородна проява: на физическото поле със своя труд; в чувственото поле с чистотата на сърцето и в умственото поле с широката светла мисъл. Учителят казва: Учете, придобивайте знания, вниквайте в смисъла и съдържанието на всичко, което срещате в живота. Не се мамете от преходните неща, за да бъдете Синове на Виделината. Разумният човек носи в себе си прозорливостта на своя дух. Той различава всички прояви в живота и държи само онова, което носи доброта, истина и красота, защото те са чистота за сърцето му, светлина за ума му, свежест за душата му и здравата крепост на неговия дух. Христос казва: „Бъдете съвършени, както Отец ваш е съвършен." Учителят изяснява: „Ученикът трябва да изработи в себе си сърце чисто като кристал, ум светъл като слънцето, душа обширна като вселената и дух мощен като Бога и едно с Бога." Учителят е дошъл за реализирането на тая възвишена култура на земята. Това е Неговата мисия, възложена Му от Бога. Със своето Слово, със Своя живот, той даде мощен потик за идването на новото. Този потик изпървом засяга известен брой души, но постепенно се разраства и ще обхване цялото човечество. Днес сме в една преходна епоха - разцъфтяването на човешката душа. Тя се пробужда. Ето защо, иде глад за човешките души за Словото Божие, за проява на духовния човек в новия ден. За това копнее човешката душа в своите глъбини. Словото на Учителя съдържа идеите на шестата светяща раса. Днес сме в началото на пробуждането на човешката душа, има нужда от много работници. Новите идеи, които Учителят носи, са елементите за съграждането на новата култура и за създаването на новия човек на правда, святост и истина. Трябва да употребим всички усилия за проникване Словото на Учителя във всички кътове на българската земя: във всички села, паланки и градове, и във всички континенти. Невидимият свят ще ни съдействував тая велика задача. Нека с радост и абсолютна вяра да работим за делото на Великия ни Учител. С това подготвяме и съдействуваме за реализирането на Великия Божествен план, по който ще дойде Царството Божие на земята, за благото на всички народи. Нека всички се обединим в една велика хармония, за да можем да работим за великия идеал, за увенчаване с успех мисията на Учителя. Благопожелавам на всички души, за които е дошъл нашият добър и светъл Учител, да проникнат дълбоко в духа на Неговото Божествено Учение, да го реализират в себе си, за да бъдат причислени към Божиите работници и да работят за доброто на цялото човечество. Учителят се обръща към Своите ученици: Вървете напред без страх, без тъмнина, но с любов и светлина за мир и правда на земята. Любовта е най-мощен фактор. Тя ражда живота и носи възкресението, а ние всички, които сме проникнати от Духа на Учителя, да бъдем синове на възкресението! 27. XII. 1947 г. 15) ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, Живеем в една от най-важните епохи на човешката история. Кое е характерно за днешната епоха? Старото се руши, ново се гради. Когато се руши старото, има противоречия, страдания. Всичко, което става, се ръководи от един Божествен план. Христос казва: „Да се не смущава сърцето ви." Днес, когато целият свят живее в тревоги и неизвестност, когато мнозина се смущават и страхуват от това, което става по цялата земя, нека ние, учениците на Всемирното Бяло Братство да не се влияем от света, но да бъдем твърди, смели, спокойни - с мир, вяра и упование в Божественото ръководство, и с радост да гледаме на светлото бъдеще, което иде на земята. Невидимият свят ръководи събитията. Всичко е в Неговите ръце. Там, дето има противоречия, мистикът не вижда противоречия, защото разумната природа, великото Провидение, превръща всичко на добро. Но човек трябва да има голяма светлина отвътре, за да не вижда противоречия в света. Данаил, един от древните знаменити пророци, е разтълкувал съня на вавилонския цар Навуходоносор. Той е видял насън голяма статуя, чиято глава била от злато, гърдите от сребро, коремът от мед, бедрата от желязо, а краката долу съставени от смес от глина и желязо. Бил хвърлен един камък, който ударил краката на статуята. Краката се строшили и цялата статуя паднала и се разрушила. А камъкът пораснал и изпълнил цялата земя. Разните части на тази статуя, казва Учителят, са разните епохи, през които е минало човечеството. Краката, съставени от глина и желязо, представят днешната епоха, а камъкът, който строшава статуята, е новата вълна, която влиза днес в човешката култура. Тая вълна иде от Всемирното Бяло Братство. И тази вълна, тази нова идея, която Невидимото Всемирно Бяло Братство внася в света, почва вече да работи във всички народи, в цялото човечество. Коя е основната идея на тая вълна, която иде отгоре? - Това е любовта, братството. Новото, което иде, има индивидуално и общочовешко значение. Индивидуалното значение се състои в следното: То събужда добродетелите, вложени от Бога в човека, събужда възвишеното, красивото, Божественото. А общочовешкото значение се състои в следното: То довежда до обединяване на човечеството. За новото, което иде, Учителят казва: Слънчевата система влиза в една нова, висша област на вселената и това ще постави Земята и цялата Слънчева система в нови, благоприятни условия. Влизането на Слънчевата система в тази висша област на всемира ще постави човечеството във връзка с висши напреднали същества и под тяхно влияние ще се събуди благородното във всички народи - нисшите прояви няма да имат условия да се проявяват. Трябва да бъдем благодарни, че сме във връзка с това велико движение на Бялото Братство, което носи Учителят. Чрез Богомилството България даде на човечеството своя ценен принос. Днес България отново става носителка и огнище на смели, плодотворни, новаторски идеи, които имат силата в себе си да преустроят света. Българският народ днес е поставен пред една важна задача - да предаде идеите на Учителя на всички народи. От 8,000 години Всемирното Бяло Братство приготвя българския народ за днешното време, за днешната му мисия. Ние, учениците на обичния ни Учител, имаме важна работа: Да работим за Божието дело, за новата култура, от една страна, като приложим и опитаме идеите на Учителя в собствения си живот. Преди всичко трябва с най-голяма грижливост, трудолюбие и любов да проучим великото наследство, което ни е оставил скъпият Учител - беседите и лекциите. Това да считаме като важна наша задача и всички велики закони и методи, които се съдържат в беседите и лекциите, да ги опитаме и преживеем като наша опитност. Само така ще бъдем достойни работници за повдигане на човечеството. Скъпият ни Учител, с Когото сме свързани от много хилядолетия чрез нишките на любовта, и сега е с нас. Ние чувствуваме силно и днес живите връзки с Него. Всеки от нас чувствува, че расте в светлина, в разумност, в разбиране, в любовта. А всичко това се дължи на Бога и на съдействието, което иде от Учителя. Кое ни прави възприемчиви към благословението, което иде от Бога и от Учителя? - Любовта. Този момент сме на границата между старата 1947 година и новата 1948. Учителят казва, че иде духовен глад за човечеството - глад за Словото Божие. Нека с пълно доверие и упование да посрещнем всичко, което новата 1948 година ни носи. То ще бъде новото откровение от великия свят на Абсолютното. Тази година ще донесе нови условия за събуждане на великите заложби на човешката душа и за нейното разцъфтяване във всичката й красота. Нека пожелаем, щото през новата 1948 година да растем в любов, в мъдрост и истина, да станем съзнателни ученици на Учителя и да бъдем добри работници на Божията нива. Нека пожелаем още щото новата година да донесе едно осъзнаване на човечеството: да възприеме и приложи великите идеи на Христа, да възприеме вълната, която внесе Учителят в света и така да се приближим до онзи красив ден, в който Царството Божие ще дойде на земята. Всяка нова година ни приближава към този свещен копнеж на нашата душа. Нека пожелаем, щото през новата година да познаем още по-добре Учителя и да станем носители на новите идеи. Със сърце, пълно с благодарност, отправяме нашата права мисъл и нашата любов към обичния ни Учител и заявяваме, че ще работим с всички сили, всеотдайно за великия идеал: идването на Мировата Любов на земята, за слава Божия. Братя и сестри, от името на Братския съвет ви поздравявам и пожелавам светла нова година! Според желанието на всички народи, тази година да донесе мир, плодородие и дългоденствие. Амин! БРАТСКИЯТ СЪВЕТ 31. XII. 1947 г. Изгрев

НАРЯДИ за 1946 година Любезни братя и сестри, 14.I.1946 г. (за учителската среща, 8.1.) Любезни братя и сестри, 10.II.1946 г. (за сказките и кръжока) Обични братя и сестри, 10.III.1946 г. - наряд за22. III., пролетното равноденствие. Обични братя и сестри, 10.III.1946 г. (поздравления за 22. III.) Любезни братя и сестри, 1 .V.1946 г. (за беседите) Обични братя и сестри, 1.V. 1946 г. Любезни братя и сестри, 10.VII.1946 г. Обични братя и сестри, 1 .VIII .1946 г. - наряд за събора Обични братя и сестри, 12. IX. 1946 г. - наряд за 22. IX. Обични братя и сестри, 22. IX.1946 г. Любезни братя и сестри, 27. IX.1946 г. Обични братя и сестри, 18. XII.1946 г. - наряд по случай 2 години от заминаването на Учителя. Възпоменателно слово, 26. XII.1946 г. 1) ЛЮБЕЗНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, Във връзка с решенията на братската учителска среща на 13 и 14 август 1945 г., ще се правят учителски срещи всяка година във време на събора. Реши се тогава извън тая обща редовна среща да се свикват, при сгоден случай и групови такива. Такава групова среща се състоя на 8.I.1946 г. на Изгрева, на която присъствуваха около 15 души. В срещата се разгледаха следните въпроси: Обмисляне дванадесетте точки от миналата среща, състояла се на 13 и 14.VIII. Изнасяне на педагогически опитности. Изработване дневен ред на бъдещата педагогическа среща във време на общия събор. По първа точка се взеха следните решения: Определиха се подходящи лица, които да съберат примерите, разказите и легендите на Учителя. Определиха се лица, които да приготвят сборник от песни на Учителя и такива и на някои наши братя и сестри, подходящи за училищата. Реши се да се напомни на братята и сестрите учители да побързат с приготвяне на статии за педагогическия сборник, които да ни се изпратят навреме. Реши се да се издаде сборник от гимнастични упражнения, като се вземат подходящи такива от паневритмията и те се предшествуват от подготвителни упражнения. Определиха се лица за изпълнение на тази задача. Изработи се следният дневен ред за идващата педагогическа среща във време на събори: а) Реферати. б) Курсове. в) Педагогически опитности. г) Разни. Предложиха се следните теми за реферати: Идеята за Цялото във връзка с образованието. Мистичната страна в педагогическите идеи на Учителя. Пътят към детското сърце. Образователното дело в Русия. Текстуален доклад на педагогическите идеи на Учителя. Педагогическите идеи на Учителя в моята практика. Умоляват се братя и сестри, които желаят да вземат някои от горните реферати, да ни съобщат най-късно до края на м. март. Могат да се посочат и други теми за реферати от желаещи да ги изнесат. В случай, че се предложат много теми, комитетът на групата ще направи подбор с оглед на времето, с което разполагаме. Сестра Ярмила Въжарова ще открие кратък курс през време на събора по ритмика за учители, в който ще ги запознае с песните на Учителя, превърнати в движения. На състоялата се среща на 8 януари няколко братя и сестри изложиха свои интересни и ценни педагогически опитности. Срещата мина с повишен дух и желание за творческа работа. Пожелаваме на всички братя и сестри най-усилена и смела работа за изграждане новото свободно училище на любовта. Всички материали, сведения, запитвания и помощи за касата при групата да се изпращат на адрес: Еленка Н. Григорова, кв. Изгрев - София XIII. Със сърдечен братски поздрав: От Комитета на братската учителска група 14.I.1946 г. Изгрев 2) ЛЮБЕЗНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, Вие знаете, че всяка сряда след обед на Изгрева се държат сказки, в които се засягат научни въпроси във връзка с идеите на Учителя. Просветният съвет реши да се печатат тия сказки, в ограничен брой засега, и да се пращат във всеки град по един екземпляр за целия кръжок. След прочитане на този екземпляр, молим същия да се изпрати на околните села, където има кръжоци. За изпращане на тия сказки, изобщо за общение с провинцията, Просветният съвет на Изгрева образува специален кръжок. Желаещите да се свържат с този кръжок на Изгрева, да се отнасят до ръководителя на кръжока А. Бертоли, кв. Изгрев 1272, София. Във връзка със сказките и за други въпроси, отнасящи се до дейността на Просветния съвет, отнасяйте се до горния адрес. Например, може някой да иска допълнителни осветления по някой специален въпрос, изложен в сказките. Може да иска повече сведения по дейността и живота на Братството на Изгрева. Желателно е да се обменят мисли и върху някои пасажи от беседите и лекциите на Учителя или върху някои упражнения и задачи, дадени от Него на ученици и др. Целта е да се образува по-интимна, по-сърдечна връзка между Изгрева и провинцията. Нека да се чувствуваме като едно цяло, като едно голямо семейство, което продължава да работи под ръководството на любимия ни Учител за великото Божие дело. Кръжок за кореспонденция при Просветния съвет - Изгрева 10. II. 1946 г. 3) ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, Праздникът на пролетта - 22 март т. г., петък - ще се отпразднува по следния начин: Молитвата ще започне в 5.30 часа сутринта на определеното досега място, както следва: Добрата молитва. „В начало бе Словото". Евангелие от Матея, 5 гл., 13-18 ст. Евангелия от Лука, 12 гл., 32-37 ст. Евангелие от Йоана, 14 гл., 1-12 ст. „Духът Божий". Пътят на живота. Прочитане на беседата: „Разумно разбиране". Отче наш. „Господи Боже наш, да дойде Твоето Царство на земята, както е горена небето и всички народи, които Ти си призовал, да вземат своето място в Царството Ти, за да Ти служат с радост и веселие." След това ще се направят гимнастическите упражнения. Братската вечеря ще се състои в 7 часа след обед. На вечерята ще се повтори утринният ред без беседата. На вечерята ще се прочете и последното писмо на Братския съвет. Умоляват се братята ръководители да съобщат настоящето на всички братя и сестри в града и околията. За получаването на настоящето молим, отговорете с отворена карта. Поздрав на всички братя и сестри. С братски поздрав, Братският съвет: Тодор Стоименов, Паша Теодорова, Симеон Симеонов, Никола Антов, Жечо Панайотов, Борис Николов, Боян Боев. 10 март 1946 г. Изгрев - София 4) ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, На 22 март ще се съберем да изпълним една свещена древна традиция на Всемирното Бяло Братство. От този ден нови сили на разумната природа влизат в действие, почва прилив на животворни и духовни сили. Учителят, чрез празника 22 март, иска да ни свърже с ритъма в природата, с вътрешния й живот. От друга страна, 22 март - началото на пролетта - ни наумява и за една друга пролет, която идва днес - пролет в човешката душа, в живота на човечеството. Ражда се едно ново съзнание, човешката душа се пробужда! Идеята, която ще легне в основите на новата култура, е: Изпълнение Волята на Бога. Христос казва: „Дойдох да изпълня не моята воля, а Волята на Отца, Който ме е изпратил." Христос излага разказа за петте разумни и петте неразумни деви. Когато дошъл младоженецът, първите имали масло в светилниците си и влезли вътре, а вторите нямали масло и останали вън. Тази притча говори за нуждата от будно съзнание. Особено в днешната епоха се изисква от човека будно съзнание, за да приеме духовната вълна, която сега слиза към земята. Това, което сега ще се изяви на земята, е Любовта като принцип - Космичната Любов. Човечеството влиза в нов свят - в света на Любовта. Учителят казва: „Сега човечеството е в завоя между две култури, между две епохи. Иде една нова епоха, в която всички погрешни идеи, с които хората са живяли досега, ще бъдат преобразени. От днешните форми на живота ще се родят новата земя и новото небе. И хората ще имат такова отношение един към друг, както брат към сестра и сестра към брат. Сестрата може да се жертвува за своя брат при всички условия. И братът може да се жертвува за своята сестра при всички условия. Хората са нежни цветя, посадени в живота и ако те нямат топлина, светлина и влага, какво може да стане от тях? Хубостта на цветята зависи от топлината, светлината и влагата. Топлината отговаря на любовта, светлината - на правата мисъл, а влагата - на силите в живота. Сегашният свят е обречен на преобразование. Раят е място, дето съществата се обичат и живеят един за друг. При новото разбиране на живота човек вижда, че неговото благо е благо за всички. Новото съзнание, новото разбиране ще внесе коренно преобразование в целия строй на живота. И тогава ще се даде ново направление на труда. Потикът при новите форми на труда ще бъде любовта. Бъдещето, което иде, е светло. Новата епоха, която иде, можем да наречем епоха на възкресението. Възкресението не е нищо друго, освен оживяване на съзнанието на всички хора от Божествената Любов. В бъдеще всички народи ще се побратимят и ще образуват светещата раса на любовта. Тогава свещеният пламък на истинския живот ще се изяви във всичката си красота. Животът ще се изяви не в своите сенки, а в своята същина. Днешните страдания са родилните мъки на новия човек. С тихи стъпки Новото пристъпва към земята, както утринната зора, която показва идването на новия ден." Ще завършим със следните думи на Учителя върху Любовта: „Къде е Бог? - В Любовта. Ако любите, Той е във вас. Да любиш, това значи, че Господ се е проявил в твоето сърце. Христос казва: „Който слугува на Любовта, той слугува на Мене." „Любовта зависи от този досег, който бихте имали с Христа. Когато издигнете ума и сърцето си към Христа, Той ще ви хване за ръката, ще ви въведе в Божествената градина, ще ви заведе при извора на Любовта, да вкусите от нея. По-щастлив момент от този за вас няма да има." Когато обичаме Бога, ние едновременно обичаме всичко, което Той е създал. Ако не обичаме Бога, отношенията ни спрямо Неговите създания не са прави. „Докато човек живее за старото, ще обича само едного. Щом влезе в новия живот, той ще обича всички, понеже те съставят едно цяло. Дойдете ли до тази любов, всички ще бъдете свободни и щастливи. Ако любите, ще влезете в безсмъртието." Любовта към Бога дава силен тласък в живота на човека. Любовта е първият и най-силен стимул за човека. Тя е първият лъч, който прониква в човешката душа. Щом дойде Любовта, тя събужда великото, славното, красивото в човешката душа и човек става герой в света. Който люби, само той има Истината в себе си. Който има Истината, той може да бъде обичан. За да можем да свършим една работа в този свят, непременно трябва да имаме любов. Тя е велик фактор в сърцата на онези, които я имат. Истинските духовни хора разглеждат любовта като особен свят, свързан с най-възвишените същества, които живеят на небето. Без любов не може да има никаква положителна наука. Без любов не можем да проучаваме човешката душа. Без любов не можем да направим нищо. Любовта е единствената светлина, с която разполагаме, за да познаваме живите същества, с които сме заобиколени. За да познаваш хората в същинския смисъл на думата, трябва да ги обичаш! Когато човек изяви любовта, тя го преобразява. Вън от любовта няма живот, няма никакви постижения. Без любовта нещата са мъртви, несъзнателни, механични. С любовта човек всичко може да постигне: грозният може да стане красив, бедният - богат, невежият - учен. Който има любовта, той не може да падне духом, той има дълбок мир в себе си. Любовта е велико нещо в света, което прави човека силен, мощен, благороден. Тя хвърля светлина в ума на човека. Който има любов в себе си, той вижда нещата. Когато човек долови само един лъч от любовта, в него става такова разширение, че той веднага разбира отношенията си към хората и не се страхува от нищо. Дойде ли любовта в човека, той казва: „Сега вече аз мога всичко да направя. За любовта препятствия няма. Явят ли се някакви препятствия, тя ги преодолява. Да любиш, това е великият смисъл на живота. Аз говоря за възвишената, за Божията Любов, която носи новия живот и лекува хората от всичките им рани. Великата наука на Любовта е новият път, по който всички хора трябва да вървят. Великата наука на Любовта включва в себе си всички други науки. Който има любов в себе си, може да се справи с всички положения в живота си. Докато човек следва закона на Любовта, той може да запази своя вътрешен мир и съгласие. Щом престане да го следва, той изгубва всичко. Любовта разрешава всички въпроси. Ако си спомните за Любовта и за Истината, и ги приложите в живота си, вие ще придобиете нова светлина. Тогава всички хора ще се разберат. Ако не се приложи тая любов и тая истина, в живота на хората винаги ще има противоречия. Новото учение е потребно на хората днес, за да се създадат благоприятни условия, при които мозъчните центрове да се развиват нормално. За тая цел сега трябва да се приложи в живота законът на Любовта. Защо сте нещастни? - От отсъствието на Любовта! Едно от условията за придобиване на щастие е разбирането на Любовта. Правилният начин за развитие е пътят на Любовта, Мъдростта и Истината. Няма по-красив от този път! Опитали ли сте онази любов, при която да сте готови всичко да извършите заради Бога? Да любиш, това е работа! Защо човек става роб? - Защото не знае да люби. Някой казва: „Дотегна ми вече да любя." Казвам: Ти още не си любил. Да любиш, това значи душата ти да се разцъфти като цвят, на който да кацат Божествените пчелички и започнат да събират мед. Отворете сърцата си на дневната светлина и цъфнете като цветята! Ще проверите всичко, което ви говоря и ще кажете: „Струва си да се живее за новата култура, в която царува Божията Любов." Бъдещата култура е култура на Любовта и тя представя организиране на човешкото сърце и проявление на човешката душа. Велико нещо е да живее човек за Любовта! Тогава животът на всички хора ще се превърне в песен и молитва. Сега е началото на великата култура, на великата епоха на Любовта. Като дойде новата култура, човек ще има велики стремежи, ще се добере до великата Истина - да стане гражданин на Царството Божие!" „Винаги мислете и постъпвайте като граждани на Царството Божие!" Настоящото се прочете пред братята и сестрите на Изгрева и всички сърдечно ви поздравяват и ви пожелават работа във великия и светъл Божествен път! Сега ще ви съобщим кои беседи и лекции четем в София: В сряда, на 6 март, се прочете лекцията „Божественото и човешкото" от II година на Общия окултен клас. Скоро ще завършим втората година на Общия окултен клас и ще започнем III година на същия клас. В петък, на 8 март, в Младежкия клас се прочете лекцията „Живите точки в природата" от третата година на Младежкия окултен клас. В неделя, на 10 март, в 5 ч. с. се прочете беседата „Трите книги" от тома „Трите родословия". След изкарването на този том в утринните събрания в неделя, в 5 ч. с., ще се започне с тома „Устойчиви величини". В неделя на 10 март, в 10 ч. пр. обед, се прочете беседата „Сънищата на Йосифа" от тома „Сила и живот", I серия беседи. След завършването на първа серия в неделя, в 10 ч. ще се започне втората серия. Със сърдечен братски поздрав, Братският съвет: Тодор Стоименов, Паша Теодорова, Симеон Симеонов, Никола Антов, Жечо Панайотов, Борис Николов, Боян Боев. 10 март 1946 г. Изгрев-София 5) ЛЮБЕЗНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, Отправяме към вас нашите сърдечни поздрави и братски ви подаваме ръка в името на Великото дело на Любовта, Мъдростта и Истината, което дело е вече посято в душите на народите от цялата планета и което чака да израстне и стане начало на новото, освободено и любящо човечество. Днес големи промени стават в живота на човечеството. Днешната епоха е епоха на противоречия, на големи страдания. Издъно се рушат основите на многовековни култури. Като че ли човечеството отива към израждане, като че е в опасност бъдещият културен възход на човечеството. Обаче, който е следил историята знае, че винаги на границата между две култури, между две велики епохи, през преходния период се минава през хаос и големи крушения. Това да не стряска, защото старите форми на живота се рушат, преди да се изградят новите форми. И кой е онзи принцип, който ще легне в основите на новото човечество, обновено, пречистено и възродено чрез днешните големи сътресения? Това е общността, единението, взаимопомощта. Това е сближението на индивиди, народи и раси. Това е обединението на всички в едно велико общочовешко семейство. Признаци за това вече виждаме навсякъде. По много симптоми, които виждаме около нас, можем да съдим вече за тенденциите на развитието и за характера на бъдещето, което пристъпва към нас. Тая тенденция, която забелязваме, към общност, единение, показва, че една нова сила се ражда в света, една нова сила се пробужда в човешката душа. Това е Любовта като принцип - Мировата Любов. Тя е единственото нещо, което обединява всички души. Затова можем да кажем, че днес се намираме в зората на една нова епоха. Иде културата на братството, на Любовта. Това ново съзнание се пробужда днес. Вълната на Мировата Любов иде в света. И тая вълна, това ново съзнание ще преобрази света. Този нов свят на Любовта, в който влиза човек, ще стопи всички препятствия, всички противоречия, които днес съществуват, ще озари умовете, ще преобрази сърцата, ще внесе нов потик в човешките воли. Любовта ще внесе новото в света. Тя представлява един красив свят, от който произтичат всички радости в света, всичко хубаво и възвишено. Човешките мисли, чувства и постъпки, преобразени чрез огъня, ще представляват скъпоценни камъни, които ще образуват една огърлица - най- красивото украшение на човешката душа. Чрез Любовта човек ще влезе в света на великата реалност, защото да обича човек, това е най-великото нещо, което може да направи. Всички хора, които обичат, носят известно благо от Великото Разумно Начало. Мировата Любов, която днес се ражда, ще примири всички неща в света. Тя е единственото място, гдето се примиряват нещата. Когато говорим, че хората ще трябва да се примирят, подразбираме, че те трябва да влязат в Любовта. Пред всички народи се открива велико бъдеще. Велико е бъдещето поради Любовта, която ще се изяви, понеже пътят на Любовта е осеян с всички възможности и постижения. Когато вълната на Любовта влезе в света, тя ще внесе живот. Човешката душа от хилядолетия чака Божествения Дух да я посети. Божественият Дух сега иде като Любов! Това са идеите на Учителя - Един от Великите Пратеници на Светлината, който живя и работи между нас. Ние сме живи свидетели на един велик живот, на едно велико творчество в България и в света. Това е делото на Учителя, Иде един светъл ден. Иде шестата раса, която ще бъде осъществяване на вечния блян на човека за една красива култура на земята. Учителят казва: „Иде пролетта. Божественото слънце ще изгрее, ледовете ще се стопят. Цветята ще цъфнат и дърветата ще дадат своите плодове." Учителят дойде именно за да подготви това светло утро, за което копнее човешката душа. Той ни е дал оригинална нова музика, дал ни е методи, извлечени от Разумната Природа, за разрешение на всички индивидуални, обществени, народни и международни проблеми. Светлината на новите идеи на Учителя трябва да озари умовете на всички народи. Чрез тях те ще получат обнова, надежда и вяра в светлото бъдеще, което ги очаква; ще се строшат оковите, които са свързали техните нозе и ръце, и те ще намерят пътя към свободата и радостта. Предстои ни грамадна работа. Тая работа можем да извършим само, когато сме винаги в досег с вечните извори на живота. Нека с отворени души да станем възприемчиви към новото, което сега влиза в живота. Нека погледът ни да е устремен към Светлите Божествени Върхове, отгдето общочовешката култура черпи своите животворни сокове. Навсякъде в света има вече пробудени души, които желаят да работят за великата култура на Любовта, на братството, която иде на земята. И нека всички ние, работници на новото във всички страни, да се опознаем, да се сближим, да свържем силите си за една обща красива работа за великото дело. В нашата дейност ние няма да сме сами. Ще имаме подкрепата на разумни сили, които ръководят човечеството в цялото Битие. Жетвата е готова. След днешните страдания умовете на много хора са отворени за новото, което иде сега. Нивата се нуждае от жетвари - борци за великата култура на братство и сестринство. Едно нещо, от което се нуждае днес човечеството, е проникването на новите идеи в живота. Ето защо, необходимо е беседите и лекциите на Учителя, които съдържат в себе си идеите на новата култура, която иде, да бъдат преведени на чужди езици. Ще ви съобщим скоро кои беседи са предвидени за превеждане на първо време. Ще ви молим да ни се обадите на адрес:......................................................................... за получаване на настоящото писмо и да ни пишете нещо за вас. Съобщете ни нещо за вашия живот там, за вашата дейност, за условията, при които работите. Нека връзките между вас и нас да станат все по-живи. Да влезем в оживена кореспонденция помежду си. Всички братя и сестри тук сме винаги с вас! Ние живо чувствуваме вечните връзки, които ни свързват с всички вас, гдето и да се намирате. Приемете поздрави от всички ученици в България. Предайте нашите поздрави и съдържанието на настоящето писмо на всички братя и сестри във вашата страна. Пожелаваме ви плодотворна и радостна дейност за великото дело, за идването културата на Любовта на земята. Със сърдечен братски поздрав, Ученици на Всемирното Бяло Братство в България. 1 май 1946 год. Изгрев - София 6) ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, Винаги в историята на човечеството след разрушението на една култура възниква един нов свят, по-велик, по-благороден, по-разумен. Това е защото в човешкия дух има нещо вечно и неразрушимо. Той винаги се възражда отново по-красив и по-мощен, както птицата феникс възкръсва из пепелта си. След всеки период на упадък, на разочарование, винаги човечеството се издига с нов устрем, с нови творчески сили. Много пъти човешкия дух досега в историята на човечеството е бил хвърлян в тъмни подземия и окован във вериги, но той винаги е строшавал оковите, преодолявал е всички препятствия, защото стремежът му към свободата и светлината е непреодолим. В човешкия дух има Божествени сили, които побеждават всички ограничения. Никой не може да зароби човешкия дух. Човешката душа крие в себе си големи богатства. Тя е съкровищницата на всички сили, които тепърва ще се пробудят. В глъбините си тя е нещо възвишено, Божествено и свято; тя е изтъкана от светлина и чистота. Но тя още не се е проявила с всичката си красота. Дълбоко във всяка душа има копнеж към Красотата, към Истината, към Любовта. Това е гласът на Бога в човека. Това показва, че човешката душа има Божествен произход. Това е една Божествена искра, която нищо преходно и илюзорно не може да задоволи. Днес човечеството минава в един от завоите на своята история. Духовните ценности, с които то е живяло досега, изчезват. Затова днес има много души обезверени, обезнадеждени, залутани в тъмната нощ на безпътицата. Основите на старата култура са разколебани. Те се рушат всеки ден. Мнозина минават разочарования и съмнения, но все пак дълбоко в душите си те жадуват за висшия смисъл на живота. Има души, които днес жадуват за един нов свят на правда, на братство. Те са готови за новото, което иде. Те търсят път към освобождение. Но ето, на изток вече утринната зора хвърля своите първи зари в нощта и всички ранобудни души с радост поемат новия път към върха. Днес по всичко се познава, че приближаваме към една нова култура. По известни симптоми, които можем да четем в живота, се вижда, че се гради един нов свят. Нали на есен, още преди да окапят старите листа, са готови вече пъпките за бъдната пролет. По много признаци вече се вижда, че зимата си отива. Ледовете и снеговете се топят. Иде пролет в живота на човечеството. И тези души, които са вече озарени и просветлени от новите идеи, са ранни пролетни цветя, които показват, че е близо пролетта. Кои са признаците, които говорят, че нов дух се влива в живота на човечеството? Такива признаци забелязваме днес навред, във всички области на живота: в науката, във философията, в литературата, в музиката, в обществения живот и пр. В науката и философията днес вече имаме една духовна вълна. Представителите на тая духовна вълна установяват, че природата си има една духовна страна. В друга форма се забелязва същото и в литературата. Затова днешната епоха можем да наречем епоха на пробуждане и разцъфтяване на човешката душа! И това подготвя нова велика култура, която ще бъде осъществяване на това, което в човешките души е живяло като съкровена мечта, като един светъл блян. Душите, които търсят днес висшия смисъл на живота, трябва да знаят, че новото е тъй близо до нас; стига само да се вслушаме дълбоко в душите си, за да чуем един вътрешен зов в глъбините на нашето естество. Този зов ни казва: „Всички вие сте братя! Всички вие сте едно велико семейство от камъка и кристала до гения! Излезте от вашата отделност и съзнайте вечните връзки, които ви свързват в едно цяло." Онова, което иде днес в света, е Любовта като принцип. Това е Духът на братството, на обединението. Днешната култура е развила човешкия ум. Днес хората са отделени един от друг, прегради има между душите. Новият свят, в който влиза човек, е светът на Любовта. В Любовта е смисълът на живота. Тя е онзи Божествен принцип, който носи живот. Светът на Любовта е свят на радост, на хармония. Любовта е естествената среда за човешката душа. Онзи свят, който копнее човешката душа, е светът на Любовта. Светът на Любовта ще даде на човешката душа всички възможности да се разцъфти и да изяви заложбите, които крие в себе си. У нас в България от половин век насам има един буден духовен център, който работи за идването на новото в света. Кое е новото? - Новото е Любовта, която сега влиза в света. Кои са новите хора? - Новите хора са тези, които копнеят за един свят на Любовта. Всички те, макар и пръснати по всички краища на света, са членове на Едно голямо семейство. Към всички тях ние изпращаме нашите сърдечни братски поздрави и хубави пожелания. От Учениците на Всемирното Бяло Братство 1 май 1946 г. София - Изгрев 7) ЛЮБЕЗНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, Вие сте събрани сега тук в името на една велика идея. Тя внася топлота и възторг в душата ви. Коя е тази идея? - Това е идеята за служене на Бога. Това е идеята да се работи за една нова култура. В днешния ден, на тая братска среща лицата на всички вас са радостни и светящи. Това е защото духът на шестата раса - любовта, ви обединява в едно цяло. Днешният ден е един ден от шестата раса. Вие днес сте щастливи и радостни, понеже сте събрани тук в името на любовта. Тя е средата, в която днес сте потопени. Това показва, че щастието, красотата, вдъхновението е в любовта. Човечеството днес се намира в зазоряване на една нова култура. Движението на Бялото Братство и идването на Учителя не е случайно, но е във връзка със сегашните и близките задачи на днешната епоха. Учителят е дошъл, за да даде потик за идването на културата на шестата раса. Велико нещо е да бъде човек ученик на школата на Бялото Братство. Това значи съзнателно да работи за новото човечество, което иде на земята. Кой е ученик? Ученик е онзи човек, който е влязъл в света на любовта. Той е надраснал личния живот и живее за Цялото, за всички, за Бога. Едничката идея, която го радва и осмисля живота му, е да работи за великия Божествен идеал. Днес човечеството се събужда постепенно и пробудените души, които живеят в любовта и слугуват на любовта, са ранни пролетни цветя, които показват, че е близка пролетта. Пътят на бъдещето е светъл. Великото и Красивото иде на земята. Нощта си отива, денят идва. Човечеството, което досега е живяло в тъмните подземия, в тъмница, сега строшава оковите и излиза на широк простор. Създава се нов тип човек на земята, който е брат на всички същества. Днес човечеството се намира в една преходна епоха. То търси, копнее за висшия смисъл на живота. Ученикът на Бялото Братство има за задача да покаже пътя към слънчевите върхове, към животворните извори, към Божественото. А работата за великото Божествено дело е извор на истинска радост, на творчество. Когато човек работи за Бога, Бог ще го благослови, ще му даде знания, дарби, сили и широко поле за работа. И така, днешното човечество има нужда от жетвари, защото жетвата е готова. Учениците на Бялото Братство трябва да бъдат благодарни, че Учителят им е дал по един златен сърп, за да жънат Божията жътва. Пожелаваме ползотворна дейност на братската среща. Нека всички да почувствувате днес, през целия ден, присъствието на Бога, на Учителя и нека тук, на братската среща, всеки един от вас да получи скъпи дарове отгоре и така обогатени, просветлени, озарени с нова светлина, с ново познание за любовта, да се върнете по домовете си, за да раздавате на света богатствата, които сте получили тук. Приемете сърдечни поздрави и благопожелания от Братския съвет. С братски поздрав: БРАТСКИЯТ СЪВЕТ Изгрев-София 10.VII.1946 г. 8) ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, Съобщава ви се, че тазгодишната братска среща ще стане в съответните кръжоци на Братството по следния начин: ПЪРВИ ДЕН, 28 август 1946 г„ СРЯДА В 5 часа сутринта събрание в салона на Братството: Добрата молитва. 2.91 псалом. Пътят на живота. „В начало бе Словото". Евангелие от Матея, 5 гл., 14-19 ст. Евангелие от Йоана, 14 гл., 15-24 ст. Евангелие от Йоана, 15 гл., 1-11 ст. „Духът Божий". Беседата „Проява и постижение на Любовта" (от тома „Двигатели в живота"). „Аз мога да любя". „Господи Боже наш, да дойде Твоето Царство на земята, както е горе на Небето и всички народи, които Ти си призовал, да вземат своето място в Царството Ти, за да Ти служат с радост и веселие." Отче наш. „Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите братя в Божията Любов." (З пъти). Гимнастически упражнения. В 10 часа прочитане на беседата „Което Бог е съчетал" (от тома „Устойчиви величини"). ВТОРИ ДЕН, 29 август, ЧЕТВЪРТЪК Събрание в 5 часа сутринта със същия ред, както в първия ден, само че ще се чете беседата „Езикът на любовта" (от тома със същото заглавие). ТРЕТИ ДЕН, 30 август, ПЕТЪК Събрание в 5 ч. с. със същия ред, както в първия ден, само че ще се чете беседата „Великият потик" (от тома „Двигатели в живота"). През трите дни ще има общ обяд. В първия ден в 7.30 ч. след обяд ще има братска вечеря и концерт. Всеки да си определи своя принос на Господа, според както Бог е вложил в сърцето му. Молим, съобщете настоящето на околните села, дето има кръжоци. За получаване на настоящето молим, отговорете с отворена картичка. Поздрав на всички братя и сестри. С братски поздрав, Братският съвет: Тодор Стоименов, Паша Теодорова, Симеон Симеонов, Никола Антов, Жечо Панайотов, Борис Николов, Боян Боев. 1 август 1946 г. Изгрев-София 9) ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, Съобщава ви се, че братската среща ще се състои в неделя на 22 септемврий. Молитвата ще почне точно в 5 ч. с., както следва: Добрата молитва. 91 псалом. Пътят на живота. „В начало бе Словото". Евангелие от Матея, 5 гл., 14-19 ст. Евангелие от Йоана, 14гл., 15-24ст. Евангелие от Йоана, 15 гл., 1-11 ст. „Духът Божий". Беседата „Проява и постижение на Любовта" (от тома „Двигатели в живота"). „Аз мога да любя". „Господи Боже наш, да дойде Твоето Царство на земята, както е горе на Небето и всички народи, които Ти си призовал, да заемат своето място в Царството Ти, за да Ти служат с радост и веселие." Отче наш. „Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите братя в Божията Любов." (3 пъти). Гимнастически упражнения. При братската вечеря в 7.30 ч. ще се повтори утринният ред без беседата. Тая програма важи само за 22 септемврий, а не за цялата година. При всекидневната молитва ще се произнася мотото в точка 11 само веднъж. Всеки петък утринната молитва ще става точно в 5 часа сутринта, за да се усили съединителната връзка между братята и сестрите. Тогава ще се прочита и упражнението „Един ден в Царството Божие", за да се изпълнява съзнателно през този ден. Вечер или сутрин да се правят молитви на групи по свобода. Молитвата „Мисията на Учителя" ще се чете по свобода През годината ще се проучават Библията и беседите по следния начин: Всеки ден ще се прочита с размишление посочената глава от Библията или страницата от беседата. В другото свободно време - проучаване на Библията и беседите по свобода. Почивка всяка седмица - от четвъртък на обяд до петък на обед - по свобода. Молим, съобщете настоящето на околните села, дето има кръжоци. За получаване на настоящето, молим, отговорете с отворена картичка. Поздрав на всички братя и сестри. Със сърдечен братски поздрав: БРАТСКИЯТ СЪВЕТ 12.Х. 1946 г. Изгрев - София 10) ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, Кое ни обединява като ученици на Всемирното Бяло Братство? Това е идеята за служене на Бога, идеята за една нова култура. Духът на шестата раса ни обединява в едно цяло. Човечеството се намира в зазоряването на една нова култура. Учителят е дошъл, за да даде потик за идването на културата на шестата раса. Красиво нещо е да бъде човек ученик на Всемирното Бяло Братство. Кой е ученик? Ученик е онзи, който е влязъл в света на Любовта. Той е надраснал личния живот и живее за Бога. Едничката идея, която осмисля живота му, е да работи за Божествения идеал. Днес човечеството се събужда и пробудените души, които живеят в Любовта и слугуват на Любовта, са ранни пролетни цветя, които показват, че е близка пролетта. Пътят на бъдещето е светъл. Великото и красивото иде на земята. Нощта си отива, денят идва. Човечеството, което досега е живяло в тъмни подземия, строшава оковите и излиза на широк простор. Създава се нов тип човек - човекът на Любовта - който е брат на всички същества. Ученикът на Всемирното Бяло Братство има за задача да покаже пътя към слънчевите върхове, към животворните извори, към Божественото. Работата за Божието дело е извор на радост и творчество. Когато човек работи за Бога, няма да е сам, но във всяка стъпка на своя живот ще чувствува съдействието и подкрепата на Невидимия свят, на Великото Провидение. Когато човек работи за Бога, Бог ще го благослови, ще му даде знания, дарби, сили и широко поле за работа. Изпращаме Ви една молитва - „Мисията на Учителя", която да се чете всяка сутрин по свобода. Учителят каза на 4 октомври 1939 год. в един разговор: „Молете се, щото мислите на Светлите, Напреднали Същества, които работят за благото на човечеството, мислите на Бога, да бъдат възприети от тия, на които е поверено да ръководят съдбините на народите. По този начин последните ще бъдат упътвани към Божественото. Отправете ума си нагоре към Божествения свят, за да помагате на работата му. Трябва да има на земята хора, които да помагат на Небето в това направление." Ние, учениците на Всемирното Бяло Братство, трябва да работим с всички сили за делото на Учителя, за великото дело на Божествения свят. Така ще оправдаем голямата привилегия да бъдем ученици. Нека с души, пълни с любов, преданост, безкористие и самоотричане, просветлени със светлината, която излиза от Словото на Учителя, да работим за великото дело. Учителят в гореспоменатия разговор казва още: „Станете съработници на Божествения свят в това, което той иска да извърши." Има едно важно условие, което е необходимо, за да се извърши тази задача: то е да има пълна хармония между нас. Нека тая година да работим най-усилено и съзнателно в това направление. С взаимни отстъпки, с дух на прощение и снизхождение да въведем идеална хармония във всички кръжоци. И най-малката дисхармония в Братството представлява спънка за Божествената работа, пречи за изливане на Божието благословение. Не можем да бъдем проводници на Божественото и съработници на Великия Разумен свят при най-малката дисхармония. Нека добре преценим важността на този въпрос. Може да се молим, да се учим, да се подвизаваме, но ако има дисхармония, всичко това няма да даде очаквания резултат. И най-малката дисхармония веднага да се урежда в самото начало. За целта ще изложим едно упражнение, дадено от Учителя през 1940 г. Той го даде в Общия окултен клас за една седмица, но нека ние при днешните условия да го правим по един ден в седмицата. Ето това упражнение: ЕДИН ДЕН В ЦАРСТВОТО БОЖИЕ Всеки петък да живеем в Царството Божие. Сутринта ученикът да си каже тайно в себе си, с всичкото присъствие на съзнанието: „Заради Любовта, с която Бог ме е облякъл, всичко през днешния ден ще считам, че е хармонично създадено." През този ден в речника си ще употребяваме най-хубавите и най-добрите думи. Всичко, което ни се случва през този ден, ще считаме за добро. Ще изключим от своето съзнание всички противоречия, с които живеем в другите дни. Един вид през този ден съзнанието ни ще пребивава в света на Хармонията, Красотата и Любовта. При всяко нещо, което ни се случи през този ден или при отрицателни думи, които ни се кажат, да си казваме: „Благодаря Ти, Господи, че си ме удостоил със Своята Любов. Аз зная, че Ти ме обичаш." През този ден да бъдем изпълнени с любов към всички, които срещаме, да виждаме в тях доброто, възвишеното, вечното, Божественото. През този ден да бъдем в рая. За да има съединителна връзка между всички братя и сестри, то сутринната молитва в петък да става в един и същ час, а именно в 5 ч. с., отделно или на групи. Поради важността на днешното време, сутрин или вечер, по свобода, могат да се правят от тези, които чувствуват вътрешен потик, молитвени събрания на групи. 22. IX. 1946 г. Изгрев-София 11) ЛЮБЕЗНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, Съобщаваме ви кои беседи четем тука, на Изгрева, за да има съгласие в това отношение между Изгрева и провинцията. ШКОЛНИ ЛЕКЦИИ В СРЯДА - 5ч.с. На 18 септемврий се прочете 15 лекция от Общия окултен клас, III година, със заглавие „Закон за късите и дългите линии". В следващите сряди ще продължават по-нататъшните лекции от същата година. ШКОЛНИ ЛЕКЦИИ В ПЕТЪК - 5 ч. с. На 20 септемврий т. г., се прочете 19 лекция от III година на Младежкия окултен клас със заглавие „Моралният тип". В следващите петъци ще продължават понататъшните лекции от същата година. СЪБРАНИЯ НЕДЕЛНИ - 5 ч. с. На 15 септемврий се прочете беседата „Езикът на Любовта" от тома със същото заглавие. В следващите събрания на същото време ще се четат понататъшните беседи от същия том. Изключение се направи само за 22 септемврий, защото тогава се прочете в 5 ч. с. беседата, предвидена за празника 22 септемврий, определена в наряда. СЪБРАНИЯ В НЕДЕЛЯ -10 ч. с. На 15 септемврий се прочете първата беседа „Солта" от III серия беседи от Учителя. В следващите събрания, в същия час, ще се четат по-нататъшните беседи от същия том. Изпращаме Ви молитвата „Мисията на Учителя". Раздайте я на братята и сестрите в града и околията. В околията я раздайте само на тия села, които получават беседи чрез вас. Сумите за левчетата и приносът се изпращат до брат Боев. ОТ БРАТСКИЯТ СЪВЕТ Изгрев, 27. IX. 1946 г. 12) ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, На 27 декемврий, по случай годишнината от заминаването на обичния ни Учител, точно в 5 ч. с., ще се състои братска среща, в която ще се изпълни следният ред: „В начало бе Словото". Добрата молитва. Пътят на живота. „Духът Божий". Евангелие от Йоана, 17 гл. Възпоменателно слово. „Сътворението на света" от Учителя. (Пее Цветана Табакова.) „Красотата на живота" (от тома „Опорни точки на живота", стр. 6263). „Царският път на душата" (от тома със същото заглавие, стр. 4-5). „На Учителя покорен". Отче наш. „Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите братя в Божията Любов " (Зпъти). Братската вечеря почва точно в 6 часа вечерта. На братската вечеря ще се повторят молитвите и песните от утринната програма, а четивото ще бъде: „На работа" (от „Свещените думи на Учителя", стр. 123). Молим, съобщете настоящето и на околните села, дето има кръжоци. Със сърдечен братски поздрав: БРАТСКИЯТ СЪВЕТ 18. XII. 1946 г. Изгрев-София 13) ВЪЗПОМЕНАТЕЛНО СЛОВО От старшия брат Тодор Стоименов към учениците на Великото Всемирно Бяло Братство - София, по случай две години от преминаването в безсмъртие на обичния ни и светъл Учител „И за тях, учениците, Аз осветявам Себе Си, да бъдат и те осветени в Истината." Иоанна, 17 гл., 19 ст. Обични братя и сестри, Преди две години, на 27 декемврий 1944 г., в ранна зора, по Божие повеление, нашият обичен и светъл Учител напусна плътта и се облече в светлата дреха на безсмъртието, която имал преди създаването на мира, за да работи с по-голяма сила за Великото Бяло Братство, глава на което е Христос. Великите Учители, които оперират с неизменните и вечни закони на Любовта, Мъдростта и Истината, са органи на Единния Велик Всемирен Учител, пред Когото благоговеят всички съзнателни същества от най-долната до най-високата духовна йерархия. От любов към своя Създател, те идат на земята да помагат на падналото човечество. Великите Учители оставят след себе си огромно духовно богатство, в което се крие тайната и загадката на живота. С това се занимавали мъдреците на миналите времена. С това ще се занимават мъдреците на бъдещите епохи. Обичният ни и светъл Учител - образец и велик пример във всичко - засегна всестранно проявите на целокупния живот. Той остави в нас образ за добра обхода, за чистота и светост, за саможертва и пълно безкористие. Той се грижеше за нас като нежна и любеща майка и като мъдър баща. В ранни зори Той ни повеждаше по високите върхове на Витоша, Рила и Родопите, да ни запознае с величието на природата, да ни вдъхне любов и разумно отношение към нея. Така Той събуди в нас непреодолимото желание да търсим жадно чистия планински въздух, да приемаме неговата прана, да се къпем в светлите лъчи на слънцето - носител на живот и сила за всички живи същества. Така обогатени, ние се връщахме с песен и радост, готови за работа, която идният ден ни предлагаше. Учителевият Дух, Учителевото Слово откри за пробудените души онова, за което те са копнели през вековете. Той ни откри смисъла на живота, даде ни необятен простор на мисълта и ни научи да се задоволяваме с малкото. Със Своя живот Той ни откри несъкрушимите сили на оная любов, която уравновесява мислите, чувствата и постъпките. Той ни запозна с любовта като трансформатор на силите. Той ни показа лицето на любещия, от което изтича мека, приятна светлина. Разбрахме, че когато обича, и грозният става красив. Мекота и добро разположение на духа са качества на любещия. Любовта прави смъртния безсмъртен. Струята на любовта прониква в индивидуалния живот на човека, в семейния, в обществения и в живота на цялото човечество. Тя обновява клетките на човешкия организъм и го прави млад. Само при любовта хората ще се осъзнаят като удове на Великия Божествен организъм. Само така те ще заживеят братски - един за всички и всички за един. Както кръвта храни клетките на физичния организъм, така любовта - жизненият еликсир на живота - храни клетките на духовното тяло на човека. Без любовта като животворен елемент, никакъв живот не съществува. Божественият Дух на Христа донесе необходимия елемент за духовен живот - Любовта, а Учителят даде методи, чрез тоя свещен елемент, да работим за съграждане на своето духовно тяло. Няма живот на земята без физично тяло. Няма условия за растене и развитие в духовния свят без духовно тяло. Христос казваше: „Наближило е Царството Божие на земята." Учителят казва: „Вие сте в епохата на въдворяване Царството Божие на земята." Какво иска Учителят от нас? - Да анализираме и пречистваме мислите и чувствата си, преди да сме ги проявили; да се освободим от тежките окови на нашето своеволие, чийто данък и вековете не могат да покрият. Трябва ли да оставим тоя данък наследство на бъдещето поколение? Ако синът плаща дълговете на баща си, той не е ли като него? Синът не е ли бащата и бащата - синът? Да се радваме днес на връзката между Учителя и нас като вечна и непреривна. Тая връзка крие началото си в недрата на вековете, когато душата е излязла от Бога. Тая връзка ще се изявява и в бъдеще, през дългото странствуване на душата под зоркото око на Учителя, докато придобие съвършенство. Така ще се изпълнят думите на Христа към учениците: „Славата, която Отец ми даде, дадох я тем, за да бъдем едно - аз в тях, и те в мене. Така светът ще разбере, че Ти, Отче, си ме проводил и възлюбил. Възлюбил си и тях, както си възлюбил и мене." Един ден, когато душата се освободи от мрежата на плътта, човек заживява нов живот -живот на светли мисли, чисти и благородни чувства и постъпки. Той дава простор на своя дух, който се стреми да реализира високия идеал на своята душа. Той смело се провиква, както някога апостол Павел е казал: „Око не е видяло и ухо не е чуло това, което Бог е приготвил за ония, които Го любят." Да се изпълним с онова благоговейно чувство на любов и благодарност към своя Създател, за да можем и ние да кажем: „Няма по-велико благо за човешката душа от това да намери своя Баща, да Го познае, да се свърже с Него и да Му служи през вечността." Ние виждаме днес какво е направила Любовта от малкото, несъзнателно същество - детето. С векове тя е работила и работи върху човешката душа, както добрите и благородни родители върху своя новороден младенец. С нежни чувства и светли мисли Любовта обгръща и подхранва новороденото.С мощна и крепка ръка Духът го подкрепя и засилва, докато порасне и стане съзнателен човек, готов да работи върху това, което Великият е вложил в неговата душа. Учителят казва: Зад всеки талантлив и гениален музикант, поет, художник и учен стоят по-велики музиканти, поети, художници и учени, които ги вдъхновяват и водят в света на светлите и възвишени същества. Колкото по-велик е човек на земята, толкова по- здраво е свързан с Великия и необятен свят, отдето текат енергиите на Любовта, Мъдростта и Истината. Великите Учители, според нашия обичен Учител, създават велики епохи, зад които се крие Божият Промисъл, изявен чрез същества, завършили своето развитие. Те идат на земята да придружават Великите Учители в техния стръмен и труден път. Те дойдоха и с Христа до яслите, и като видяха зората на новия живот и правия път, очертан от Духа на Христа, път на братство и любов между народите, възкликнаха от радост и изпяха ангелската песен: „Слава във вишних Богу, на земята мир и в человеците благоволение!" Тая песен и до днес още звучи и вековете не ще я заличат. Иде доброто в света със своята сила и мощ. Пробуждат се човешките души за него, разкриват се дверите на сърдцето да приемат доброто като свой отдавна чакан гост. Злото, лишено от храна, остава вън от пределите на доброто и ако доброволно не отстъпи, смърт го очаква. Това е неизбежен закон. Как се проявява доброто? Как може да вземе то надмощие? - По най-трудния и по най-лесния път. Ако знаеш как да го проявиш, пътят е лек; ако не знаеш, пътят е труден. Ще започнеш от личността, ще вървиш към семейството, обществото, народа, племето и ще стигнеш най-после до общочовешкия живот. Значи ще започнеш от малкото добро, докато стигнеш до голямото добро, изявено в цялото човечество. Труден и приятен е тоя път, а плодовете му са сладки и безсмъртни. Нашият светъл Учител казва: „Любовта ражда доброто. Доброто е основа на живота. То го подхранва и усилва. Доброто носи изобилието; дето има изобилие, там е мирът." Какво е за нас Великият Учител? - Светлата зора на изгряващото слънце. Той е носител на живота, елексир за душата, път към Бога. Той е запален светилник в тъмна, непрогледна нощ. Без светлината на Великия Учител катастрофата е неизбежна. Великият Учител иде на земята да изяви великата Божия воля. Той освобождава душите от хипнотичното влияние на злото и ги поставя на работа в полето на безкористната Любов, на истинската Мъдрост и на необятната Истина. Само така човек може да придобие образа на своя Създател и да стане Син Божи. Труден, но красив е пътят на Великия Учител, облечен в дрехата на смирения човешки образ. Със светлината на своя крепък дух Той оправя обърканите пътища на човечеството, за да минат през тях всички ония, които искат да бъдат носители на светлината, на мира и на радостта. По тоя път минават и учениците, съработници на Бога и на своя Велик Учител. Какво иска Учителят от своя ученик? - Сърдце, което да пулсира в хармония с неговото; ум, който да се направлява от мъдростта на неговия великУчител; душа, широка и благородна, да обхваща цялата вселена и дух, светъл и мощен, да преодолява мъчнотиите в живота. Само така ученикът ще броди по пътеките на своя Учител. Само така той ще свърши успешно изпитите си, ще мине от преходното към вечното. Той ще изпие горчивата чаша на живота и ще се облече със светлата дреха на милосърдието. Само тогава ученикът може да се моли за ония, които го гонят и да каже: „Отче, прости им; те не знаят какво правят." Така каза Синът Божи -Христос. Хвала на Бога! Вечна и безгранична благодарност към нашия обичен и светъл Учител за извършеното от Него светло и велико дело! Ние чувствуваме Неговото невидимо присъствие, живеем в Неговия Дух, продължаваме и ще продължим Неговото дело, за което Той е бдял зорко през вечността. Да Му благодарим за грижите и любовта към душите ни. Ние чувствуваме крепката Му ръка, която ни води и ще ни води и в бъдеще. Да Му благодарим като на верен и светъл вожд, Който ни води към Бога. Да Му благодарим, че ни е утешавал, че с балсама на своето слово е лекувал раните на страдащите ни души. Да Му благодарим, че и сега, като свободен, мощен Дух, щедро раздава елексира на своята любов и продължава да ни води в светлия път на живота, на знанието и на свободата. Да Му благодарим за всичко! На мястото: „Махар Бену." Молитва на Царството. Евангелие от Иоанна, гл. 14. (Жечо Панайотов) Тайна молитва. „Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите братя в Божията Любов." (З пъти)

НАРЯДИ за 1945 година Мисията на Учителя-молитва. Драги и верен брат в Господа - (наряд за молитва) Обични братя, януари 1945 г. (за работа с беседите) Обични братя, 21.I.1945 Програма за 4. II. 1945 г. Обични братя - наряд за празника на пролетта, 12. III. 1945 г. Обични братя-наряд по случай 3 месеца от заминаването на Учителя, 12. III. 1945 г. Обични братя, 20. III. 1945 г. (слово за празника на пролетта) Обични братя и сестри, юни 1945 г. - наряд за Петровден Обични братя и сестри, 20. VI. 1945 г. - наряд по случай 6 месеца от заминаването на Учителя Програма за 12. VII. 1945 г. Обични братя и сестри, 18. VII. 1945 г.(слово за Петровден) Обични братя и сестри, юли 1945 г. (за работа по теми) Любезни брат, 21. VII. 1945 г. (покана за събор) Обични братя и сестри 18. VII. 1945 г. - наряд за събора Приветствено Слово, 10. VIII. 1945 г. Любезни братя и сестри, 27. VIII. 1945 г. - доклад- резюме пред ръководителите Обични братя и сестри, 3. IX. 1945 г. - наряд за 23. IX.1945 г. Лично за ръководителите, 3.IX. 1945 г. Обични братя, 5. IX. 1945 г. - наряд по случай 9 месеца от заминаването на Учителя Обични братя и сестри, 12. XII. 1945 - наряд по случай 1 година от заминаването на Учителя Обични братя и сестри, 12. XII. 1945 г. Любезни брат, 25. XII. 1945 г. Из живота на Братството, 31. XII. 1945 г. (За фонда „Даровити младежи") Бележка на редактора: В „Изгревът", том III, настр. 347/357са публикувани: - „Обичнибратя"от 21.I. 1945г. (N4) - „Обични братя" от 20. III. 1945 г. („Както днес пролетта пристъпва с тихи стъпки...") (N8) - „Обични братя и сестри" от 12. XII. 1945 г. („Ако ме любите, ще опазите моите заповеди... ")(N22) - „Изживота на Братството", 31. XII. 1945г. (N24) Ето защо тук те се публикуват отново за прегледност. 1) МИСИЯТА НА УЧИТЕЛЯ МОЛИТВА Господи Боже Наш, Вечна Красота и Виделина на всички ни. Нека съзвучието на Твоя живот да обгърне нашите души. Отправяме нашите души към Тебе, извор на всяка благодат, Който даваш живот и радост на своите деца и ги утешаваш във всяко време. Благословен си, Господи, Който ни ръководиш в пътя на Своята Виделина и ни благославяш чрез Духа на Своята безкрайна Милост и безмерна Любов, чрез която се изявява Твоята Слава. Сърцата ни имат тихо упование в Любовта Ти, която ни съживява. Благодарим Ти за хубавия живот, който си ни дал, за всички добрини, които непрестанно правиш заради нас. Всички блага, с които ни обсипваш и ограждаш, идат от Тебе. Благодарим Ти за светлите мисли, възвишените чувства и благородните подтици, които Святият Ти Дух ни дарява. Виделината на Твоята Мъдрост да просветли умовете на всички народи, Истината Ти да възсияе във всички души и Любовта Ти да протече през всички сърца, за да влязат народите в света на Любовта и да познаят, че животът иде от Тебе. Стори това, което си казал, че всички ще Ти се поклонят и ще прославят Твоето Име. Подкрепи ръководителите на народите да възприемат началата на Всемирното Бяло Братство и да вземат решения в съгласие с Божествения план за братство и обединение на народите. Нека цялото Небе да работи с Учителя и Неговата мисия да се увенчае с успех. Словото на Учителя да озари всички съзнания, да бъде възприето и приложено навсякъде в света. Събуди Духа на българския народ, на славянството и на всички народи, които Ти си призовал, за да изпълнят своята мисия. Подкрепи всички Свои работници, дай им сила, знание, любов и вдъхновение да работят с радост за великото Ти дело. Изпрати още работници на Твоята нива. Простри Своето благословение над нас, които нищо не можем да направим без Твоята сила и благодат. Ние искаме да живеем по закона на Любовта, за да можем чрез нея да разрешим въпросите, които седят пред вратата на нашите души и да ходим в Твоя свят път. Изпращай ни всеки ден Своя мир и Своята радост. Простри и днес ръката си върху нас. Ти си ни крепил винаги с Любовта Си и ние ще Ти служим с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила. От Тебе научихме великия пример в живота. Нека нашият живот да принесе изобилен плод за делото на Господа Исуса Христа и да бъде жертва жива, свята и благоугодна Нему. Святият Христов Дух да се всели в нас, за да ни въздигне и работи чрез нас. Направи ни избран съсъд за Твоето дело, укрепи ни да работим за идването на Твоето Царство и Неговата Правда на земята. Учи ни да изпълняваме постоянно Твоята блага Воля и с нашия живот да прославим Твоето Име. Заради Своята Любов извърши всичко. Амин. 2) ДРАГИ И ВЕРЕН БРАТ В ГОСПОДА, Когато добрият ни и светъл Учител беше видимо между нас (а сега е винаги невидим с нас), нареждаше, когато България минаваше през тесни и опасни завои, преданите на Бога и верни на Учителя ученици да стават в 12 часа по полунощ и да се молят от сърдце да се омилостиви Бог над България и да отстрани всички външни и вътрешни сплетни, да внуши на всички световни и местни управници да приложат във всичките си действия Божията Правда, в която се крият зародишите и гаранцията за действителен мир между всички народи. Това ще съобщите само на ония ученици, които могат да изпълнят определения за това наряд. В изпълнението на тоя наряд ние ще влезем в духовна връзка с всички видими и невидими светли духове за съграждане Царството Божие на земята. Амин, така да бъде! Ваш верен в Господа старши брат: /п/Т. Стоименов Изпълнението на наряда ще започне от деня на получаването му и ще трае до свършването на Парижката конференция. Който обича, по свобода може да продължи наряда, докато има вътрешно разположение. За получаването на наряда съобщете писмено. НАРЯД Добрата молитва. Молитвата на избраните. Пътят на живота. Тайна молитва. „Господи Боже наш, да дойде Твоето Царство на земята, както е горе на небето; и всички народи, които си призовал, да заемат своето място в Царството Ти и да Ти служат с радост и веселие." Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите Братя в Божията Любов. 3) ОБИЧНИ БРАТЯ, Братският съвет подхвана работата си от 1 януарий 1945 г. Ние приехме от нашия обичен Учител неоценимо богатство на Словото. В продължение на повече от 30 години Той раздава с щедра ръка от съкровищницата на Божествената Мъдрост. Такова изобилие не е познато досега. Братският съвет винаги се е вдъхновявал да продължи делото на Учителя у нас и в чужбина по методите, по които Той работеше. Затова на първо време той реши да се почне систематично проучаване на беседите и лекциите от класовете, и то, като се почне от началото. Защото знанието, което Учителят ни даде, не е книжовно знание, което трябва да се запамети или заучи. То е живот и път, по който трябва да се върви. Проучването на беседите и лекциите започна в София и в провинцията, както следва: В сряда Общият клас започна с лекциите от първата година, томчето „Трите живота", след свършването на което преминахме към лекциите от втората година. В петък Младежкият клас пак се почна с първото томче от първата година - „Двата пътя". След като се изкара цялата година, премина се към втората година - томчето „Допирни точки в природата" и се достигна до осмата лекция. Всички упражнения, теми, задачи, зададени в лекциите, се правят пак, както и резюме на всяка минала лекция. Неделните утринни слова почнахме отначало с томчето „Ценната дума", след което преминахме към томчето „Учение и работа". Неделните беседи в 10 часа започнахме с проучаване с томчето „Все, що е писано", след свършване на което преминахме към томчето „Дали може". Своевременно беше съобщено на кръжоците в провинцията, за да се съгласуват и те с работата в София и да има единство в цялата страна. Братският съвет взема грижата да се съхранят и запазят всички беседи и лекции, които не са отпечатани, но са дешифрирани. Също да се запазят на сигурно място стенограмите на онези лекции и беседи, които не са дешифрирани. Той възложи на стенографите да продължат работата по дешифрирането на същите. Работата в това отношение върви добре. Същевременно Братският съвет възложи на Просветния съвет да продължи издаването на беседите и лекциите и въпреки изключителните времена, в които живеем, можаха да излязат от печат пет томчета досега, а именно: „Събуждане" - I том наХ1 година от Общия клас, и всичко, каквото е говорил Учителят в 1944 година, събрано в три тома „Заветът на Любовта", и тома „Вечното подмладяване" - неделни беседи от 1943 година. Тази работа Просветният съвет изпълни добре. След заминаването на Учителя Братският съвет реши да се запази обстановката, всред която е живял и работил Учителят тъй, както си е била. И тази работа той възложи на един малък Музеен съвет, който се грижи за това. По отношение на братското стопанство на Изгрева, направи се всичко възможно да се поддържа добре. И може да се каже, че въпреки сушата тази година, то е в добро състояние, за което най-много трябва да се благодари на нашия отличен работник брат Ради. Продуктите от стопанството се употребяват главно за поддържане на братския стол - една инициатива на Учителя, която Братският съвет взима присърце и въпреки трудните продоволствени условия тази година, поддържа я досега. Този общ стол обслужва братята от Изгрева и ги улеснява твърде много; също и онези гости, които идват от провинцията. То е място, където братята се срещат на общ обед, молитва, песни и разговори. Братският съвет възнамерява и занапред да поддържа братския стол, като умолява братята от провинцията да го подкрепят с каквото им е възможно. Братският съвет води голяма борба, за да издействува да се положи тялото на Учителя в нашето братско лозе. На това място той направи скромен парк, като планът за него бе изработен от брат архитект по идеи, дадени от Братския съвет. Братският съвет смята, че връзката с провинцията трябва да се оживи още повече. И занапред ще се работи в това направление. При всеки по-важен случай Братският съвет е изпращал общ наряд за изпълнение от всичките кръжоци, както и специални послания за повдигане духа и поддържане жива връзка с приятелите. Все за поддържане връзката с провинцията допринесоха и посещенията на някои братя из кръжоците, както и няколко братски срещи, които станаха на разни места в страната. Животът на Братството в София - на Изгрева, се е водил по онези живи и прекрасни методи, които Учителят ни завеща. Правени са редица екскурзии до Витоша, а напоследък и летуване на Рила. Сутринните молитви, посрещането на слънцето, гимнастиките и паневритмията се играят редовно и посещават добре както от приятелите от Изгрева, тъй и от тези от града. Обични братя, няма да ви отегча, ако се спра малко върху един от най-важните въпроси, върху една от най-съществените задачи, които предстоят пред нас като ученици на Божествената школа. Светът е погълнат от външни борби и очаква от тях своето щастие. Ние обаче знаем нашето истинско място като работници на Божията нива. Нашият живот трябва да бъде пример във всяко отношение. Нашите мисли, нашите чувства и постъпки трябва да бъдат израз на онзи възвишен живот, за който нашият обичен Учител говори във всички свои беседи и лекции. Между нас трябва да царува любов, мири светлина. Само в тази среда ние може да растем правилно и да бъдем полезни на себе си и на нашия народ. Затова ние смятаме, че главната работа на всички трябва да бъде насочена в това направление. Един от най-мощните методи за работа, които ни е завещал Учителят, е молитвата. Учителят казва: „Аз всякога се моля." Поддържайте връзката с Бога, с невидимия разумен свят, откъдето идат всички добри условия за живота ни на земята. Единична или обща, молитвата е мощна сила. Тя привлича светлите небесни същества и им дава условия да ни помагат. Ние сме едно голямо семейство между всички народи, във всички страни и нашият общ Баща е Бог. Към Него трябва да бъде отправена нашата мисъл, към Него трябва да бъде отправена нашата топла благодарност за всички условия, които ни дава да Го познаваме и да придобиваме живот. Общият живот на братствата трябва да се поддържа чрез обща работа по изучаване на Словото, чрез общи екскурзии, общи братски вечери, чрез общи молитви. Сега светът минава критични, съдбоносни времена. Трябва да се молим на нашия любезен Баща да съкрати тези страдания, да изпрати светли разумни души да помогнат на човечеството. Молитвата е мощно средство за работа. Ала най-голямата сила е животът на любовта, който трябва да струи през нашите сърдца. Христос казва: „Това е Моята заповед: да имате любов помежду си." Братя ръководители, това е в общи черти работата, която Братският съвет извърши за времето, за което го бяхте натоварили и което Изтича до този събор. Нека, които желаят от вас, се изкажат по някои въпроси във връзка с работата на съвета. След което ще трябва да изберете нов съвет, който да продължи работата през следващата година. Божият Дух да ни ръководи във всичките ни дела! Януари, 1945 г. 4) ОБИЧНИ БРАТЯ, Учителят каза преди няколко месеца: „Иде пролетта. Божественото Слънце ще изгрее, снеговете и ледовете ще се стопят, цветята ще цъфнат и дърветата ще дадат своите плодове." Иде един светъл ден, иде шестата раса, която ще бъде осъществяване на вечния блян на човечеството за една красива култура на земята. Небето ще слезе на земята. Учителят дойде, за да подготви това светло утро, за което копнее човешката душа. Учителят каза в беседата от 10 декемврий 1944 г.: „Ние сме вече в демаркационната линия между две епохи - старата и новата. От 1945 година встъпваме в една нова епоха. Всички народи са призвани да бъдат служители на Бога, на Великото." Нека ние, окрилени и радостни, да продължим красивото дело на Учителя, за да се увенчае с успех Неговата мисия. Делото на Учителя надхвърля границите на България. То надхвърля и днешната епоха. Предстои ни грамадна работа. Тая работа можем да извършим само когато винаги сме в досег с вечните Божествени извори на живота и когато погледът ни е устремен към светлите Божествени върхове, отгдето общочовешката култура черпи своите животворни сокове. Нека с отворени души, пълни с любов към обичния ни Учител, да станем възприемчиви към възвишената струя на новото, което иде от горе. Всички чувствуваме Неговото присъствие в нас, Неговата мощна подкрепа. Той сега вдъхновява цялата ни дейност. Всички чувствуваме Неговото вътрешно ръководство. В глъбините на душите си трябва да чувствуваме зова на Небето, зова на Учителя и да работим с вдъхновение за великото дело. Днешното човечество е безпомощно. То се гърчи в страдания, мъчения, в тъмнина. Светлината на новите идеи на Учителя трябва да озари умовете на всички народи. Чрез нея те ще получат отново надежда и вяра в светлото бъдеще, което ги очаква. Чрез нея те ще строшат оковите, които са свързали техните нозе и ръце. Чрез нея те ще намерят пътя към свободата и радостта. Важната работа, която ни предстои, можем да вършим само когато сме споени в едно цяло чрез хармонията, чрез любовта. Всички трябва да бъдем годен оркестър, на който Великият Диригент ще свири. Затая цел всички инструменти трябва да са хармонично нагласени. Нека оставим настрана всичко, което противоречи на любовта, на хармонията. Нека всички да почувствуваме вечните връзки, които ни свързват с всички същества. Нека една велика любов, един дух на преданост да минат през нас. В нашата дейност няма да сме сами; ще имаме подкрепата на Небето. Учителят казва, че Светли Същества от възвишени светове са слезли на земята, за да подкрепят човечеството в днешната тъмна епоха и да го изведат към светли простори. Всеки, който работи за новото човечество, ще има подкрепата на невидимия свят, на всички напреднали същества. В лекцията от 6 декемврий 1944 г. Учителят казва: „Сега искам да се върнете 25 години назад и да станете такива, каквито бяхте пред 25 години. Трябва да се върнете 25 години назад." Т. е. всеки да има онзи младежки огън, възторг и ентусиазъм, който е имал преди 25 години! Нека всеки да почне да работи с велика вяра в светостта на делото, за което работи. Учителят е оставил грамаден материал. Това са 600 тома беседи и лекции, в които са изложени принципите, законите и методите на новата култура. В тия беседи и лекции са посочени методите за разумно разрешение на всички противоречия на днешната култура. Всеки ученик, който иска да бъде полезен за човечеството, за Божественото дело, трябва да проучи материала, който се съдържа в тези беседи и лекции. Те се нуждаят от планомерно и систематично проучаване. Това е вече почнало на Изгрева. В сряда е почнало основно проучаване на лекциите на Общия окултен клас по ред. Например, в сряда, на 3 януарий т. г. се прочете първата лекция на първата школна година (в тома „Трите живота"). В Младежкия клас в петък е почната подобна работа с младежките лекции. На 5 януарий се почна с първата лекция от първата година на Младежкия клас (в тома „Двата пътя"). След прочитането на лекцията в сряда или петък, се избират няколко души, които да приготвят за следния път резюме на прочетената лекция. Това се прави, за да се запечатат основните мисли в душите. В неделя, в 5 часа, на 14 януарий, се почна проучаването на тома „Ценната дума" (утринни слова). Същия ден в 10 часа се почна проучаването на новия том неделни беседи „Великите условия на живота" и на беседите „Езикът на Любовта". Хубаво е подобна работа да се започне и във всички кръжоци в провинцията. Освен огромния материал, вложен в напечатаните беседи и лекции на Учителя, има още толкова беседи и лекции ненапечатани. Взети са мерки за постепенното им отпечатване. Жетвата е готова. След днешните страдания умовете на много хора са отворени за новото, което иде. Има нужда от много работници. Нивата се нуждае от жетвари - борци за великата култура на братство и сестринство. Нека влезем в народа, нека работим всред него, да проникнем в широките народни маси и нека светлината, която излиза от идеите на Учителя, да освети света! На работа! Мото, дадено от Учителя на 20 декемврий 1944 г.: „Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите братя в Божията Любов." Настоящото се прочете пред братята и сестрите на Изгрева. Всички те горещо ви поздравляват и ви пожелават радостна плодотворна дейност. Със сърдечен поздрав, Братски съвет: Тодор Стоименов, Симеон Симеонов, Никола Антов, Паша Теодорова, Борис Николов, Жечо Панайотов, Боян Боев. София - Изгрев, 21.I.1945 г. 5) ПРОГРАМА ЗА 4 ФЕВРУАРИ 1945 ГОДИНА Сборен пункт 8 часа сутринта в Големия салон, където ще се изпеят няколко песни. На мястото: Добрата молитва. Молитва на Царството. Отче наш. Ев. от Матея, гл. 7, ст. 7-14. (Чете Ем. Иванов.) Ев. от Лука, гл. 10, ст. 1-9. (Чете Жечо Панайотов.) Ев. от Иоанна, гл. 15, ст. 9-17. (Чете Мих. Стоицев.) Ев. от Иоанна, гл. 17, ст. 1-10. (Чете Минчо Сотиров.) „Двигатели на Живота", стр. 204. (Чете Неделчо Попов.) „Царският път на душата", стр. 4-5. (Чете Цветана Симеонова.) „Опорни точки в живота", стр. 64. (Чете Славчо Славянски.) „Опорни точки в живота", стр. 57. (Чете Мария Милева.) „Свещени Думи на Учителя", стр. 123: „На работа". (Чете С. Симеонов.) „Пътят на Учителя" в „Свещени Думи на Учителя", стр. 7. (Чете Борис Николов.) Мото: „Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите братя в Божията Любов." А вечерта в 6 часа в Големия салон: Ще се повтори сутринната програма без мотото. Братска вечеря. Обща песен. „Привет до Учителя" от Мария Тодорова. (Чете Димитър Сотиров.) „Духът Божий". (Изпълнява хор.) „Обетована земя". (Дует, изп. Мария и Димитър Сотирови.) „Вехади". (Соло цигулка, изп. Мария Сотирова.) „Киамет Зену". „Буря". „Хваление за Него". (Отг. Цв. Симеонова. Изпълнява хор.) Песни от Учителя. (Изпълнява на арфа Асен Арнаудов.) Почивка. Общи песни. „Божият глас", стр. 30. (Чете С. Симеонов.) Общи песни. Завършване с мотото. 6) ОБИЧНИ БРАТЯ, Праздникът на пролетта - 22 март т. г., четвъртък - ще се отпразднува по следния начин. Молитвата ще започне точно в 5.30 часа сутринта на определеното досега място, както следва: Добрата молитва Евангелие от Матея, 5 гл., 13-17 ст. Евангелие от Лука, 17 гл., 5-11 ст. Евангелие от Йоана, 15 гл., 12-18 ст. Първо послание към Коринтяните, 13 гл., 1 -8 ст. „Духът Божий". Молитвата на Царството. Прочитане на беседата „Единният живот" (из книгата „Майката на времето"). „В начало бе Словото". Отче наш. „Господи Боже наш, да дойде Твоето Царство на земята, както е горе на небето и всички народи, които Ти си призовал, да вземат своето място в Царството Ти, за да Ти служат с радост и веселие." Гимнастически упражнения. Братската вечеря ще се състои в 6 часа след обед. На вечерята ще се повтори утринният ред без беседата. Умоляват се братята-ръководители да съобщат настоящото на всички братя и сестри в града и околията. С братски поздрав, Братски съвет: Тодор Стоименов, Симеон Симеонов, Никола Антов, Паша Теодорова, Борис Николов, Жечо Панайотов, Боян Боев. Изгрев, 12 март 1945 г. 7) ОБИЧНИ БРАТЯ, По случай три месеца от заминаването на Учителя, на 27 март т. г. ще има събрание в 5.30 ч. сутринта за изпълнение на следната програма: „Духът Божи". Добрата молитва. Молитвата на Царството. „В начало бе Словото". Евангелие от Матея, 28 гл., 16-20 ст. Евангелие от Лука, 9 гл., 23-28 ст. Евангелие от Йоана, 12 гл., 44-50 ст. Послание към Ефесяните, 6 гл., 10-18 ст. „Чист и светъл", стр. 3-4. „Царският път на душата", стр. 99. „Големият брат", стр. 8. „Вечното благо", стр. 24. „Устойчиви величини", стр. 73. . „Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите братя в Божията Любов." В 6 часа след обед ще има братска вечеря, при която ще се повтори утринният ред. Умоляват се братята-ръководители да съобщат настоящето на всички братя и сестри в града и околията. Със сърдечен братски поздрав, Братски съвет: Тодор Стоименов, Симеон Симеонов, Никола Антов, Паша Теодорова, Борис Николов, Жечо Панайотов, Боян Боев. 12 март 1945 г. Изгрев. 8) ОБИЧНИ БРАТЯ, Както днес пролетта пристъпва с тихи стъпки към нас, така иде една друга пролет в душите и в живота. Човечеството ще влезе в новата епоха, епохата на любовта. Учителят казва: „Всички се пригответе за любовта! Бъдещето е в нея. Шестата раса ще има един нов морал, който ще почива върху любовта. Слънцето ще изгрее, то няма да закъснее. Каквото и да стане, то ще изгрее. Когато зиме кажеш на тревата да израсне и на черешата да даде плодове, те мълчат. Но когато заговори слънцето, те всички слушат. Сега иде вече това Божествено слънце и всичко ще цъфне и завърже. Сутрин, като изгрее слънцето, светлината идва на власт. Днес властта на тъмнината си отива. Сега светлината ще управлява." За характера на новото, което иде, Учителят казва: „Сега доброто иде да управлява. Новото учение иде в света да внесе идеята за братство и сестринство между хората, да работят един за друг. Дето съществуват братство и сестринство, там любовта царува. Сега иде един нов порядък в света, който ще се ръководи от любовта. За него всички трябва да бъдете готови. Нови светли дни идат в света. Те изискват нови чисти дрехи, нова светла премяна." „Слънчевата система, казва Учителят, излиза от тринадесетата сфера. Слънчевата система в миналото е слизала, т. е. е отивала в по-гъста среда, а сега отива към по-възвишени области. Това ще улесни идването на новата култура." Новият ден се гради. Хиляди работници от всички краища на земята с радостни сърца и с поглед, устремен в далечината, градят новия ден. Той е тъй близо до нас! Въздухът е напоен вече с дъха му, въпреки вихъра на днешните събития, въпреки водовъртежа, през който минава сега човечеството. Днес сме свидетели на едно небивало раздрусване на света. От всички тия страдания, през които минава светът, ще излезе едно възродено човечество, което ще тръгне по съвсем нови пътища. Новото е по-близо до земята, отколкото всеки друг път. В тая красива градеж на работа участвуват не само всички решителни и искрени борци на земята, но и цялото небе. Днес, казва Учителят, се създава един нов тип човек на земята. Представители на шестата раса има вече между всички народи. Цялата природа е затаила дъх, за да присъствува при раждането на новия човек на земята. От сърцето му ще блика бистър кристален извор, който ще напоява всички тревички, цветя и дървета, които ще срещне по пътя си. Над главата му ще блести светла звезда, която ще показва пътя на всички, които са се залутали в пътя на живота. В очите му ще се чете светлината на възвишения свят, отдето иде. В новата епоха за всички народи се открива велико бъдеще. Учителят казва: „Великото бъдеще на човечеството е поради любовта, която ще се изяви. Защото вълната на любовта иде в света! Близо е времето, когато човечеството ще схване в какво седи великата цел на човешкия живот, а именно в това да бъде човек свободен и да служи на любовта. Да служи човек на Цялото - това е главната задача, която човек трябва да разреши." Светът днес се нуждае от новите хора, от хората на любовта. Щастието е в любовта. Тя е идеалът, към който човешката душа се стреми. Човек трябва да бъде извор, да дава от изобилието на своя живот, Учителят казва: „Новата култура изисква от човека да обича Бога. Къде ще намери Бога? Във всеки човек!" За любовта Учителят казва: „Любовта изглежда най-малката сила, но тя е най-великата сила. Тя започва със слабите работи и свършва с най-силните. Придобиете ли любовта, вие придобивате помощта на хиляди, милиарди любещи души." Тук на Изгрева кипи интензивен живот. Работите в Общия клас в сряда в 5 ч., в Младежкия клас в петък в 5 ч., в неделя в 5 часа и 10 часа сутринта продължават радостно и енергично. Продължава се четенето поред на беседите и лекциите от книгите, които посочихме миналия път. Само в неделя в 10 часа се започна четенето на беседи от тома „Все, що е писано", понеже се завърши томът „Великите условия на живота". В школите в сряда и петък всички братя и сестри на Изгрева изучават старателно Словото на Учителя. Всички теми и резюмета се правят редовно. И всички упражнения, давани в школните лекции, се изпълняват съвестно. Сестра Цветана Симеонова разяснява някои от лекциите в сряда чрез художествени цветни картини, които илюстрират някои основни идеи на четената лекция. Учителят казва: „Сега сме в една от най-великите епохи в човешката история!" Нека ние, вдъхновени от величието на епохата, в която живеем, да работим за красивия ден, който иде. Има какво да се работи. И нека тази работа да ни изпълва с радост. Всички живо чувствуваме присъствието на Учителя, Неговото непрекъснато съдействие и благословение! Това, за което гладуват днес душите на всички народи, това, което те търсят съзнателно или несъзнателно, това е животът, който излиза от Словото на Учителя! Нека бъдем благодарни на небето за тази привилегия, която сме имали, че в този живот бяхме в досег със Светлото Същество на Учителя и с Неговите идеи. И нека това съзнание да ни даде нов потик да вложим всичките си сили за проникване на идеите Му всред народните маси! Нека във всички градове, паланки и села, нека до всички души да занесем новата, блага и радостна вест за красивия живот, който иде на земята! Настоящото се прочете пред братята и сестрите на Изгрева. Всички те горещо ви поздравляват и ви пожелават радостна плодотворна дейност. Със сърдечен братски поздрав, Братски съвет: Тодор Стоименов, Симеон Симеонов, Никола Антов, Паша Теодорова, Борис Николов, Жечо Панайотов, Боян Боев. 20 март 1945 г., Изгрев. 9) ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, На 27 юний се навършват шест месеца, откак нашият обичен Учител си замина. Казваме „замина", но не ни се вярва в това. И така е, наистина - ние Го чувствуваме с нас навсякъде. Неговият Дух обгръща и укрепява нашия дух. Неговото Слово изпълва душите ни със знание за Господа. Той отвори очите ни и ето, виждаме красотата на Божия свят навсякъде. Научи ни да работим, да мислим и да живеем добре. Добрият живот трябва да се изучава сега. Това трябва на хората. Това знание са изгубили те някога и от това страда цялото човечество. Предстои му отново да го придобие. Учителят донесе знанието за добрия живот. Не извика ли ни Той от мрака на времето към светлината? Не показа ли ни Той пътя към Бога? Как да не пеят душите ни, как да не Го благославят за всеки ден, който ни подари? Ще пеем песните Му винаги и хваленията ни ще изпълват земята и небето. Мнозина се смущават за делото Божие. То е в добри ръце поверено. Бог всякога навреме изпраща работниците Си и не ще остави да пропадне нито едно зрънце. Трябвали да се смущава оня, който има пресния пшеничен хляб? Какво ще стане с хляба? - Ще дойдат гладните от всички краища на земята да се нахранят. Трябвали да се смущава чистият планински извор какво ще стане с водата му? - Ще дойдат жадните от всички краища на земята, да утолят жаждата си. Словото Божие е извор с вода на живот вечен. „Който пие от тоя извор, няма да ожаднее во веки." Ние принадлежим на делото Божие, защото ядохме от живия хляб и пихме от извора на живота. Учителят изпълва целия ни живот. Когато посрещаме слънцето, какво ни говори първият лъч? Не говори ли ни за нашия обичен Учител? Не виждаме ли Неговия благ поглед на изток, когато се отваря окото на деня? Когато отправяме молитвата си към Бога, не стои ли редом с нас кротко и смирено нашият обичен Учител? Той е в душите ни и в сърцата ни, когато се срещнем и вдигнем ръка за братски поздрав. Когато възлизаме на планината, Той е с нас, стъпка по стъпка. Неговият кротък глас ни тълкува книгата на живота, разгъната пред нас във всичката си красота. Той е с нас, когато се извисяват песните ни в сините простори. Когато работим, Той е с нас и Неговият тих глас ни нашепва: „Внимавай, работи добре." Неговият благ поглед ни следи с грижата на майка. Той ни благославя, когато спим и когато сме будни. Той е с нас, когато се радваме и когато скърбим. Той, заедно с нас, носи нашето бреме, затова бремето ни е леко. Вечер, в тишината на нощта, когато звездите трептят в небесата, ние можем да чуем тихия Му глас: „Отче, искам тия, които Си ми дал, дето съм аз, и те да бъдат с мене." Думите на Господа са живи, те не са еднократни като човешката реч. Те са вечни, винаги звучат, винаги се изпълняват - през цялата вечност и за всички души. Господи, Ти всякога Си бил с нас, укрепвал Си ни в пътя ни, осветявал Си ни с присъствието Си и всякога ще бъдеш с нас през всичките дни на живота ни. Да се не смущава сърдцето ви: Силата е в Любовта. Силата е в Словото. Силата е в Истината. Ние сме премного богати поради Словото, Което нашият Учител ни говори. Ние сме премного богати поради живота, който нашият обичен Учител ни предаде. Ние сме премного богати поради Неговото присъствие в нашите души. Обични братя и сестри, така събрани на тая братска вечеря, да споделим хляба с всички наши братя и приятели от тоя и оня свят, според древната традиция на Братството, Да отправим нашата молитва към Бога и да Му благодарим за великата милост, която ни е сторил, като ни е призовал на Своята Божествена трапеза. Да застанем като добри работници, верни и истинни за делото Божие. Да бъде животът ни радост на нашия обичен Учител и благодарност към Бога за Неговата велика милост. И сега шепне тихият Му глас в душите ни: „Не избрахте вие Мене, но Аз вас избрах." И неговото благословение ни следва винаги. „Мир ви оставям, моят мир ви давам. Аз не давам, както светът дава." Братята и сестрите от Изгрева ви изпращат своя братски поздрав. Предайте го на всички приятели. Верен, истинен, чист и благ всякога бъди. И Господ на мира ще изпълни душата ти с всички добрини. Вечерята ще бъде в 7.30 ч. вечерта със следния ред: „В начало бе Словото". Добрата молитва. Пътят на живота. Евангелие от Матея, 4 гл., от 1-17 ст. Евангелие от Лука, 17 гл., от 20 стих до края. Евангелие от Лука, 2гл., от 7-24 ст. Първо Петрово послание, 2 гл., от 1-7 ст. Евангелие от Йоана, 17 гл. „Благославяй, душе моя, Господа". От книгата „Ценната дума", от 300-305 стр. „Бог е Любов". „Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят белите братя в Божията Любов." Забележка: Този ред може да се изпълни и сутринта в 5.30 ч., дето условията позволяват това. Със сърдечен братски поздрав, Братски съвет: Тодор Стоименов, Паша Теодорова, Симеон Симеонов, Никола Антов, Жечо Панайотов, Боян Боев, Борис Николов. Юни 1945 год., Изгрев. 10) ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, На 20 юний т. г. се навършват шест месеца от заминаването на Учителя. Тук приложена се изпраща програмата, която ще се приведе в изпълнение тоя ден. Нека всички братя и сестри, събрани в името на нашия Велик Учител, почувствуват силата на Духа във всичката Му пълнота. Нека и в най-отдалечените краища на Царството се почувствува силата на братския зов, който Учителят пръска по цялата земя. В беседата „Трите положения" от книгата „Дали може" Учителят казва: „Аз проповядвам едно Божествено учение. Това учение не е секта, както някои го считат, нито някаква религия. То е Христовото учение. То е за ония, които имат дълбоко разбиране за живота. То е за всички хора, за цялото човечество, за всички положения, за всички времена и епохи." Братя и сестри, това учение е тъкмо за днешната, повидимому мрачна, тъжна епоха, в която страданията на човечеството достигнаха своята кулминационна точка. Но за нас става от ден на ден по-ясно, че именно тия страдания ще послужат като потик за отправяне погледите на цялото човечество към Божествения порядък на нещата, както казва в една своя беседа Учителят. За всички ни е ясно, че рушенията на един отживял свят, изоставянето на вкостенели от времето идеи, ще донесат противоречия и страдания в света, затова пък изграждането на един нов свят ще донесе радост и благополучие за цялата земя. „Лошото се свърши, доброто иде", казва Учителят в същата беседа, по-горе цитирана. Той казва това със своя смел език и вярва в него. Повярвайте и вие, братя и сестри. От обиколката, която направи брат Симеонов в някои градове в провинцията, както и от тая на брат Боев, още незавършена, се установи един положителен подем в Братствата, един възторг за работа. Възторженият прием, който сте им оказали, говори за вашето добро желание за обща работа. Ще направим всичко, за да се продължи обмяната на много идеи между София и провинцията и в бъдеще. Културният живот на Братството в София се поддържа на нужната висота. Продължаваме редовното четене на беседи в братския салон. Посещението от страна на братя и сестри е добро, а в неделен ден не липсват и посетители от града, които идат да чуят Словото на Учителя, както това са правели и по-рано. Във връзка с работата на Изгрева, съобщаваме следното: За да има единство и съгласуване, в неделя в 10 часа, 24 юний, ще се чете беседата „В истия час" от книгата „Дали може" и ще се продължава по-нататък всяка неделя по една беседа. В сряда, на Общия клас, на 27 юний, ще се чете лекцията „Влияние на музиката, пението и движенията", трета лекция от втората година на Общия клас. След това ще се продължава всяка сряда по една лекция до прочитането на всичките 35. Тия лекции са печатани в Русе и раздадени на времето на всички приятели. Надяваме се, че някои от вас ще ги имат и ще услужат за четенето в клас. В неделя сутрин в 5 часа ще се чете от книгата „Ценната дума". На 17 юний се чете лекцията „Любов и служене". Продължават се по-нататък и останалите лекции до края на томчето. След това ще се четат лекциите от книгата „Учение и работа" - утринни слова, държани 1934-35 г. В Младежкия клас завършихме лекциите от първата година и преминахме към изучаване на тия от втората годишнина. Започнахме с първата лекция на 8 юний т. г. от лекциите на втората година: „Допирните точки в природата". Работата за тая година ще приключим на 20 юлий т. г. с петата лекция от същата книга. Следната учебна година ще започнем на 14 септемврий, в петък, с шеста лекция от същия том „Допирни точки в природата". Лекциите на Общия клас приключват на 18 юлий и започват на 19 септемврий т. г. Всяка сутрин на красивата изгревска поляна се разнасят Божествените мелодии на Паневритмията. Братя и сестри изпълват кръга и двама по двама отмерено играят гимнастическите упражнения. Особена красота е постигната в „Слънчевите лъчи" и „Пентаграма", които все повече и повече се усвояват от всички. В сряда, петък и неделя сутрин, като школни дни, посетителите са още повече, оживлението е по-голямо и по лицата на всички личи ободрителното въздействие на Паневритмията - музиката, завещана от Учителя, както и влиянието на тоя утринен час, прекаран в задружен братски живот. Музикалният живот на Изгрева е интензивен. Изнасят се сказки и музикални вечери от братя и сестри. Заслужава да се спомене цикъл сказки върху велики композитори, илюстрирани с части от тяхната музика. Досега са изнесени сказки за Бетовен, Чайковски и др., придружени от тълкуванията на братя, завършили музикалната академия. Братският хор възобновява изучаването на братски и други песни. Вие знаете какво място заема песента в нашия братски живот. Красивата Витоша не е преставала да ни подканва за излети, още повече като в душата на всеки от нас се таят множество спомени от близкото минало и от екскурзиите, правени заедно с Учителя. Ето защо, в свободните празднични дни предприемаме общи екскурзии до нашия бивак „Ел-Шадай", намиращ се на височина около 1200 метра надморското равнище. Излизайки от Изгрева в 4 часа в ранно утро, за 3-4 часа всички са горе; следва закуска, пием изобилно топла вода, към 10 часа „Паневритмия", прочитане някоя беседа, а след това - приятелски разговори и отпочиване под благодатните лъчи на слънцето. След общ братски обед и още няколко часа почивка, малки разходки и разговори, завръщаме се с добро разположение, с нови мечти за бъдеща разходка. Братският стол -трапезария на Изгрева, идеята за който се поддържаше от Учителя и до последните Му часове, прекарани между нас, продължава да съществува и сега; трудностите в набавяне на продукти са значителни, обаче ще се преодолеят било от производството, което очакваме да получим от добре обработените тая година братски градини, било от това, което ще постъпи от приятелите от провинцията. Затова умоляваме братята от провинцията, когато дохождат в София, или по пощата, да изпращат някакви продукти, особено мазнини, които ще се заплащат на редовни цени. В това Учителево начинание виждаме известна красота и идейност, а плюс всичко имаме и практична изгода за братя и сестри, които нямат свое домакинство. След казаното дотук, няма да се поласкаем, ако кажем, че културният живот на Братството е гордост за идейните хора в София; не липсват съвети от тия наши приятели да продължаваме нашия задружен братски живот. И други идеалисти, които се приближават до нас, остават приятно изненадани от възможностите ни да изнасяме организиран обществен живот. Това, разбира се, се дължи преди всичко на идеите и примера, завещан ни от Учителя, както и на даровитите братя и сестри между нас. Нека и ние сами да ценим хубавото, което вече другите виждат в нас! Със сърдечен братски поздрав, Братски съвет: Тодор Стоименов, Паша Теодорова, Симеон Симеонов, Никола Антов, Жечо Панайотов, Боян Боев, Борис Николов. Изгрев, 20 юний 1945 г. 11) ПРОГРАМА ЗА 12 ЮЛИЙ 1945 ГОДИНА Събрание в салона в пет часа сутринта. Добрата молитва. „Духът Божий". Евангелие от Йоана, глава 17 (Н. Антов). Учителят (четиво) (Сим. Симеонов). Стълбата и пр. (поеми в проза) (Катя Зяпкова). Към Мусала (четиво) (Неделчо Попов). Към езерото на чистотата (Аня Теодорова). Учителят за музиката (Дим. Сотиров). „Мусала". „НаУчителя покорен". Отче наш. 12)ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, През есента на 1944 година Учителят каза: „Иде пролет в историята на човечеството." Напредналите същества, които ръководят човечеството с голяма любов и велико знание, работят усилено, за да подготвят новата култура. Обширният план, който е изработен от тях, ще се приложи тук на земята. Нека всички братя и сестри с радост и светла надежда да гледат на бъдещето, което иде. Учителят казва: „Пътят на бъдещето е светъл." Днешните страдания на човечеството са като изораване на една нива, която с това се подготвя за посяване. След тия страдания човечеството ще изпита гладуване и жадуване за новото. Защото много от ценностите, с които то е живяло досега, са разбити, разрушени и човечеството ще почувствува един дълбок копнеж към един нов път, към осмисляне на живота. Близка е една епоха, която ще донесе пробуждане на съзнанието. Светът днес има нужда от работници. Нека всички станем съработници за реализиране на онзи красив план, за който работи цялото Небе. Всички могат да бъдат съработници за тая красива и радостна работа. Важната работа днес е пробуждането на душите. За една пробудена душа, която е намерила светлия път на новите идеи, се радва цялото Небе. Учителят казва, че днес можем да бъдем полезни чрез изпращане на хубави писма към всички човешки души: това е изпращане на хубави мисли, хубави чувства към всички народи, към всички култури. Това е изпращане на един молитвен зов за любов, за братство, за топлота, за разумност, за чистота и служене. И всяка красива молитва, всяка такава мисъл към човешките души ще допринесе за великото дело! Най-великата работа, която може да свърши един съзнателен ученик на Божествения път, е да излъчва любов. И човек, който излъчва любов, той навсякъде работи, даже и когато не говори, даже и когато не проповядва - със самото си присъствие, защото любовта, която минава през него, действува благотворно на околните, съдействува за тяхното разцъфтяване, както цветята сутринта се разцъфтяват, когато бъдат помилвани от нежните и топли слънчеви лъчи. От друга страна всеки брат и сестра може да бъде полезен чрез някоя книжка, дадена на някоя по-готова душа или чрез няколко думи, които ще й каже. Всяко усилие, макар и най-малкото, в това направление не отива безследно. В днешната епоха една вълна слиза към земята. Това е вълната на космичната любов. Всяка душа, която възприема тая вълна, влиза в новия живот; тя е вече подготвена за влизане в шестата раса. Нещо повече. Една такава душа отсега е вече представителка на шестата раса на земята. И лесно могат да се познаят тия души, когато ги срещнем в живота. В тях има една привлекателна сила. Навсякъде тяхното присъствие внася обнова, радост, хармония, музика и красота. При изграждането на новата култура славянството ще изиграе една важна роля; тя ще допринесе за раждането на шестата раса на земята. Сега ще възникне една нова култура, която ще надмине всичко, което човечеството е дало досега в своята история. Учителят казва: „Всички да бъдем радостни, доволни, бодри и пълни със сили за работа!" Желанието на разумната природа не е да страдаме, да бъдем нещастни, а да бъдем щастливи и радостни. Когато през човешкото сърдце протекат кристалните, чисти и свещени струи на любовта, човечеството ще влезе в царството на радостта, на щастието, на силата и светлината. Ще завършим с няколко мисли от Учителя: „Любовта представя абсолютния Божествен свят, отдето произтичат всички радости в света, всичко хубаво и красиво. Правите мисли и чувства са скъпоценните камъни, които ще образуват една огърлица - най-красивото украшение на човешката душа. Всеки човек, който обича и когото обичат, се ползуват. Няма нещо по-велико от любовта. Да обича човек, това е най-великото нещо, което може да направи. Всички хора, които те обичат, ти носят известно благо от Бога. Щом влезе човек в любовта, всички противоречия, които съществуват в живота, ще се уредят. Тя е единственото място, дето се примиряват нещата. Когато говорим, че хората трябва да се примирят, подразбираме, че трябва да влязат в любовта. Пътят на любовта е осеян с всички възможности и постижения. Единственото нещо, което обединява всички души, това е любовта. Всеки човек, който ви обича, ви показва пътя към Бога!" Петровден, именният ден на обичния ни Учител, тук се отпразнува с голяма сърдечност и красота. На работа! Настоящото се прочете пред братята и сестрите на Изгрева. Всички те горещо ви поздравляват и ви пожелават плодотворна дейност. Със сърдечен братски поздрав, Братски съвет: Тодор Стоименов, Паша Теодорова, Симеон Симеонов, Никола Антов, Жечо Панайотов, Борис Николов, Боян Боев. 18. VII. 1945 година Изгрев - София 13) ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, Учителят в своите беседи, лекции и разговори ни остави мъдростта си, която хвърля обилна светлина върху много въпроси из всички области на живота. Ние, Неговите ученици, които първи имахме привилегията да чуем Словото Му, за щастие, записано в по-голямата си част, имаме и най-голямата отговорност и дълг да се погрижим за това неизмеримо духовно наследство, което Той ни завеща. Пред нас стои задачата: от една страна, самите ние да опознаем из основи великото дело на Учителя и от друга, да направим всички усилия да запознаем с Него както сегашните, така и бъдните поколения. Тази задача е много сериозна, но тя е най-благодарната, която бихме могли да си поставим в нашия живот. За нея ще се изискват много усилия, но те ще се дадат с обич. Ще трябват много сътрудници, но те не ще липсват. Защото Учителят казва: „Много хора са определени да свършат Божията работа и те ще дойдат." Една от задачите, които Просветният съвет си постави на първо време и за която ще се изискват задружните усилия на значителен брой приятели, е: Да се издири и събере всичко онова, което Учителят е казал за всеки отделен жизнен въпрос, за да се даде възможност отпосле да се разработят систематизирани трудове върху тях. Тия трудове ще бъдат неоценимо полезни както за нас, тъй и за всички ония по света, които дирят Истината. Защото по такъв начин ще може най- добре да се обхване и изясни широкият духовен поглед на Учителя върху тъй многоликия, но в основата си единен живот. Но тъй като тази задача е извънредно голяма и изисква много време и сили, ние ще трябва да започнем по метода на Учителя - с най-малкото и постепенно да вървим нагоре, към по-голямото. След многостранни проучвания Просветният съвет се спря на първо време върху следните седем теми: БОГ, УЧЕНИК, ЛЮБОВ, МЪДРОСТ, ИСТИНА, МУЗИКА и ОКУЛТНИ НАУКИ. Ето как се поставя задачата за ония, които желаят да сътрудничат в това хубаво начинание: Всеки един от сътрудниците ще трябва да извлече всички мисли, изказани от Учителя, върху горните седем теми из един том беседи, който ще му бъде изпратен допълнително. Трябва да отбележим, че в случая ще се вземат под внимание не само ония места, в които се споменава изрично интересуващата ни тема, а и всички други текстове, които по смисъл и подух спадат към нея. (Виж поясненията в приложените листа за работа.) Томчето се прочита систематично отначало до край и щом се срещне мисъл, която се отнася към някоя от посочените теми, ще трябва да се подчертае с отвесна черта отстрани на текста. Към тая черта се отбелязва съкратено за коя от темите става дума. Например, ако мисълта се отнася към темата „Бог", отбелязваме буквата Б; темата „Ученик" - с У; „Любов" - Л; „Мъдрост" - М; „Истина" - И; „Музика" - муз.; „Окултни науки" - о. н. Подчертаванията и буквите да бъдат написани с черен молив, а не с мастило, химически или цветен молив, а нанасянията върху листовете да стават с мастило. Ако в една мисъл се засягат повече теми, всички тия теми се отбелязват със съответните букви към отвесната черта. Така отбелязаните места на мислите в тома трябва да се нанасят в изпратените за целта разграфени листа, като в първата графа се отбелязва страницата, а във втората - от кой до кой ред. Да се внимава щото всяка мисъл да бъде нанесена в листа със съответната тема. За улеснение, при отчитане на редовете, използувайте приложеното картонче, като поставите цифрата 1 върху горния пръв ред на страницата. Ако една мисъл има отношение към повече от една тема, тя се вписва поотделно във всеки от листовете на темите, за които се отнася. От практиката се оказа, че най-лесно ще бъде нанасянето в листовете да става наведнъж, след като сме отбелязали вече текстовете в цялото томче. Добре е, преди да се приключи работата, да се прочете томчето още веднъж, за да се види дали не е пропусната някоя мисъл и дали всичко е нанесен правилно в листовете. Сътрудниците да запазят за себе си по един препис от попълнените със сигнатури листове. Оригиналните листове, както и книгата с подчертаните текстове, снабдени с подписа и адреса на сътрудника, се изпращат препоръчаното Б. Боев за по-нататъшно използуване. Умоляват се братята-ръководители да прочетат настоящото пред общото събрание на приятелите, като подканят присъствуващитеда запознаят с въпроса и ония, които не са били на събранието. Братята-ръководители се умоляват, по възможност, в най-скоро време или най-късно след изтичане на две седмици от получаване на настоящото писмо, да ни съобщят кои братя или сестри имат желание да работят върху задачата, с оглед тя да бъде завършена най-късно до 30 октомври т. г. Разбира се, желателно е ония, които имат възможност да я завършат преди горния срок, да изпратят веднага готовия материал в София. Ще бъдат от полза още някои сведения, които по възможност да се изпратят ведно с горните или малко по-късно, а именно: а. Кои лица са извличали вече материали из беседите. б. На какви теми са извлечените материали, из кои беседи точно са взети те и по кой начин се е работило, и в. Правени ли са по-нататъшни опити за систематизиране на извлечените материали, на кои теми, из кои беседи и по какъв начин се е работило. Ако има неясности, могат да се поискат допълнителни пояснения. Нека си пожелаем да завършим със задружни усилия предстоящата работа, изпълнени с радостта, че ще допринесем нещо за едно светло дело. С братски поздрав, за Просветния съвет: Боян Боев Изгрев-София, юлий 1945 г. Забележка: Тъй като първите седем теми, упоменати в настоящото писмо, се поеха от приятелите в София, Просветният съвет избра нови 7 теми за братята и сестрите от провинцията. Те са: Живата природа, Христос, Всемирното Бяло Братство, Човекът, Новото учение, Възпитанието, Легенди, анекдоти, примери. При попълването на графите, страниците и редовете се попълват последователно отгоре надолу. 14) ЛЮБЕЗНИ БРАТ, Изпращаме Ви тук приложени програмата за братската среща, един позив до братята и сестрите и една брошура, която съдържа между другото и четивата, които ще се прочетат на братската среща. Позива може да раздадете още сега на братята и сестрите. Програмата за братската среща им съобщете най-късно до 5 август, а брошурата раздайте през дните на братската среща. Изпращаме Ви повече екземпляри от брошурата за по- широко разпространение между обществото. Брошурата се дава на братята и сестрите безплатно - за задачата, а другите да внесат кой колкото обича или да им се дава даром. Братските срещи ще се състоят в местните кръжоци. А братята и сестрите, които силно желаят да посетят Изгрева по случай братската среща, да си носят по едно одеало. Дните на братската среща, това са едни от светлите дни в живота на учениците. Тая среща има значение не само като условие за уреждане на някои външни въпроси, но преди всичко тя е важна като условие за духовен подем, за привличане на една духовна вълна и подкрепа отгоре. Нека работим с радост и гореща вяра в светостта на великото Божествено дело. Нека продължим делото на Учителя, за да се увенчае то с успех. Нека вложим всички сили на ума, сърцето, душата и духа на работа. Великите идеи, които носи Учителя за обнова на човечеството, трябва да проникнат в човечеството, в народите. Нека всички в единомислие, в хармония, с дух на самоотричане, на жертва, на преданост към обичния ни Учител, работим за красивия нов ден, който иде в живота на човечеството. И нека с отворени умове, сърца и души да приемем вълната на новото, което иде. Учителят каза, че въпреки големите страдания и катаклизми, през които минава човечеството, има най-благоприятни условия днес за възход и подем, защото Невидимият свят сега най-усилено работи върху човечеството и изпраща една мощна вълна към земята. Навсякъде в братските срещи, които ще се състоят, да има мистичен дух, единение, връзка с Божествения свят, защото тази постоянна връзка с Невидимия свят, със светлите същества е необходима. Отгоре идат идеите, вдъхновението, благородните подтици, ръководството. Нека се разраства мистичният живот на всички братя и сестри. Братският съвет поканва Вас, като ръководител, непременно да присъствувате на Изгрева на братската среща, понеже присъствието Ви ще бъде от голяма полза както за братството, така и за вашия кръжок. Очакваме Ви. С братски поздрав: БРАТСКИЯТ СЪВЕТ 21 .VII. 1945 г. Изгрев - София 15) ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, Съобщава ви се, че тазгодишната братска среща ще стане в съответните кръжоци на Братството по следния начин: ПЪРВИ ДЕН, 10 август 1945 г., петък В 5 часа сутринта - събрание в салона на Братството: Добрата молитва. Пътят на живота. „Духът Божий". Евангелие от Матея, 12 гл., 18-22 ст. Евангелие от Лука, 6 гл., 27-39 ст. Евангелие от Йоана, 13 гл., 31-36 ст. Размишление: „Аз затова се родих и затова дойдох на този свят, да свидетелствувам Истината. Всеки, който е от Истината, слуша гласа Ми." Четене беседата: „Мога да постигна" (из тома „Заветът на любовта, трети том). Молитвата на Царството. „В Начало бе Словото". „Учителят" (четиво). Отче наш. „Благославяй, душе моя, Господа". Гимнастически упражнения. ВТОРИ ДЕН, 11 август, събота Часът и редът, както в първия ден, само че ще се чете беседата „Двоен дял" (из тома „Събуждане") и четивото „Ученикът". ТРЕТИ ДЕН, 12 август, неделя Часът и редът, както в първия ден, само че ще се чете беседата „Заветът на новото" (из тома „Заветът на любовта", том първи) и четивото „Любовта". На третия ден, в неделя, в 10 часа, ще се прочете беседата „Вечно подмладяване" (от тома със същото заглавие). След обед свободно събиране по групи и обмяна на мисли. През трите дни ще има общ обед. В неделя, на третия ден, ще има братска вечеря, на която ще се повтори утринният ред без беседата, с трите четива. Всеки да послужи на Господа, както разбира и да Му принесе своя принос, тъй, както му се открива. Молим, съобщете настоящето на околните села, дето има кръжоци. „Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите братя в Божията Любов." С братски поздрав, Братски съвет: Тодор Стоименов, Паша Теодорова, Симеон Симеонов, Никола Антов, Жечо Панайотов, Борис Николов, Боян Боев. 18. VII. 1945 г. Изгрев - София 16) ПРИВЕТСТВЕНО СЛОВО четено от Т. Стоименов на събора -10. VIII. 1945 г. - на учениците на Великото Всемирно Бяло Братство, София - Изгрев „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец наш на небесата." Това е зовът на безграничната Любов, да бъдем синове на виде- лината. Обични братя и сестри, На мен се наложи в един важен момент, при видимото отсъствие на любещия ни и светъл Учител, да открия пред братята-ръководители и всички братя и сестри този наш духовен събор. И като ви поздравявам с „Добре дошли!" от мое име и от името на Братския съвет, пожелавам ви даденото от Бога дело на Учителя да расте чрез учениците от сила в сила, за славата на Божието Име и за благото на всички души по лицето на земята. Учителят, добрият и светъл Божествен Учител, чийто Дух работи непрекъснато в душите на своите предани ученици, ся семето на безграничната Любов, Мъдрост и Истина близо половин век и вкуси от ранните плодове на своето Боговдъхновено Слово по върховете на Витоша, Мусала и Рила, заедно със своите ученици. Той излъчваше от себе си топлота, светлина и любов към своите ученици. И те, вдъхновени от Неговото Слово за вечния живот, проникнало в клетките на техния духовен организъм, Му се отзоваваха с нежно чувство и преданост. По Божие повеление добрият ни и светъл Учител на 27 декемврий миналата година, в ранни зимни зори напусна плътта, облече се Той в светлата дреха на безсмъртието, която е имал преди създание мира, за да работи с по-голяма сила за Великото Всемирно Бяло Братство, на което глава е Христос. Обични братя и сестри, всички ние, които сме слушали и възприели Неговото Божествено Слово, виждаме неговата величина и грандиозност; то е предназначено за всички души по лицето на земята, безразлично от каква народност са. Преди войната още, неговите ученици от различни народности и страни пропътуваха хиляди километри и дойдоха в България да се срещнат с Учителя си. Колко мила и красива бе тази среща в свещените дебри на тайнствената Рила! За нас е радостен фактът, че Невидимият свят - Божият Промисъл- е избрал България като огнище на тия висши общочовешки духовни идеали. Ако не беше войната, днес България щеше да се залива с пробудени души от всички народи, идващи да проучат Словото в страната, дето е говорил Учителят. Това пак ще бъде. България е била и ще бъде духовен център, защото е кръстопът на невидимите светли сили, облечени във властта да обновят и просветят душите, предназначени да влязат в йерархията на шестата светеща раса. Човек е преди всичко духовно същество. Той ще не ще, по закона на разумността или по закона на необходимостта, ще влезе в релсите на своя духовен възход, защото природните закони не търпят дисхармония. Всичко, що е обмислено, е дело на плътските пожелания. Затова се казва: „Да се не похвали нито една плът", защото духът е творческата сила - той носи победа. Плътта, според степента на своето развитие, може да послужи като орган за проява на духа. Без духа плътта е най-жалката останка от човека; и добрите му приятели, баща или майка, брат или сестра, мъж или жена казват: „Махнете го по-скоро." Духът е разумната проява, правата мисъл и същина на човека. Без него човек е жив умрял. Духът - това е любимецът на човешката душа. Те не могат един без друг. А плодовете на Духа са: Любов, радост, мир в Божествения свят; търпение, благост, милосърдие в ангелския, в духовния свят; вяра, кротост и въздържание във физическия свят. Следователно учениците на физическото поле, като първа стъпка в духовната йерархия, трябва да се отличават с вяра, кротост и въздържание. Чрез вяра ученикът се приближава към своя Създател, отдето черпи сили и всички възможности - красота, доброта, разумност за своя възход. Чрез кротост той неуморно гради своето духовно тяло. Чрез въздържание той разходва само лихвите от своите духовни капитали. А капитала той пази за по-големи бъдещи предприятия на духа, като несъкрушима сила, при важни и съдбоносни моменти. Човек може да предаде само онова, което сам е постигнал, т. е. онова, което носи в душата си. Само плодовете, които е отгледал в градината на своята душа, може да предложи. С чужди дарове той не може да се натовари и да ги раздава. В реалния свят на душите това е невъзможно. Тъй щото, който има любовта, който има Духа, ще носи плодовете на Духа, които споменах преди малко. Великият Дух изпи в Гетсиманската градина горчивата чаша и каза в Христа: „Затова се родих, за да свидетелствувам за Истината." Великият Дух в Ян Хуса каза: „Ако щат в Констанц (мястото, дето го изгориха) всички керемиди дяволи да станат, аз ще отида за Христа." Великият Дух се прояви в майката на благородния Симфорин, когото караха на кладата, защото устоял на своите убеждения. Майката, вървейки след него, насърчаваше го с думите: „Сине мой, върви напред, да се не поколебаеш; днес ще влезеш в истинския, красив живот!" Това е майката, дала сърцето си на Христа. Човек има една свещена задача в своя живот. Една свещена работа има да извърши той. Тя е: да се подготви Бог да се изяви чрез него. На тази работа съдействува цялатажива природа. Всички условия, през които минаваме, всички изпитания, радости и скърби имат за цел да ни подготвят да служим на Бога. Това е пътят на съвършенството. От незапомнени времена Бялото Братство работи между народите, да ги подготви и постави в пътя на тяхното върховно предназначение. И ако проследим историята на кой да е народ, ще срещнем светлите образи на Божествените пратеници, които са работили всред него, пробуждали са го от неговия дълбок сън, сочили са му великото предназначение и са му предавали даровете, които Бог му изпращал чрез тях. Тези пратеници не всякога са бивали облечени в багреница и пътят им най-често е бивал стръмен и трънлив и често е завършвал с една голгота, ала този път, който води през страданията и смъртта, е пътят на възкресението. По този път са минали всички Божествени пратеници, пророци, апостоли и Учители, за да възкръснат в душите на човеците като живи сили, като светли водачи на вечни времена към Царството Божие. И днес Бог изпраща своите благословения на всички души чрез своите служители. Такъв е законът на жертвата, законът на възкресението. „Ако житното зърно не умре, остава само; ако умре, принася плод 30- 60 -100." Бялото Братство работи по Божествените методи. Те са методи на светлината, на чистотата, на Истината, на Любовта, на красотата. От най-дълбока древност и до днес те се предават като свещена традиция, която се е пазила ревниво през всичките времена. Ще споменем някои от древните традиции на Братството, следи от които са запазени всред всички народи, дето то е работило. Някои от тия традиции водят началото си от преди 10,000 години, както казва нашият обичен Учител. Една от най-древните традиции на Братството е посрещането на слънцето с молитви и песни. Правило в Братството е всяка работа да се започне и свърши с молитва и песен. Тая традиция Учителят възстанови и освети между нас. Друга от свещените традиции на Братството е братската вечеря. Хлябът и виното са емблема на жертвата, а жертвата е пътят към възраждането на човешките души. „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот вечен." Това е пътят на пратениците Божии. Учителят ни посочи и освети този път за нас. Друга свещена традиция е възлизането на планината. Планината винаги е символизирала Божествения свят - светът на Истината. Всички знаем с какво свещено чувство ни е извеждал Учителят на планината. Там ние влизаме в общение с великия Божествен свят, от който черпим сили и вдъхновение, за да изпълним мисията, за която сме дошли. Друга от свещените традиции на Братството, една от най-красивите - това са братските срещи. Те се устройват всяка година в определени дни. Това са срещи на работниците Божии, на учениците от този и онзи свят, под ръководството на върховните ръководители на Братството. На тези срещи учениците идат да получат наставления и упътвания за работа от своя Учител, както и неговото благословение за през цялата година. Това са свещени дни за ученика, незабравими по своята красота, мир и светлина. Те събуждат спомена за светлите небесни селения, които душите са напуснали, за да дойдат и работят на земята. Това са методи за работа, които възстанови и освети между нас нашият обичен Учител. Ала Той ни завеща най-мощния от всичките - великият пример на своя живот. Той раздаде себе си нам и неговият светъл образ живее в душите ни. Той ни вдъхновява, Той ни дава сила да следваме пътя, който ни посочи. Неговият живот всякога ще стои пред нас. Неговият жив пример казва: „Следвайте пътя, който ви показах." Учителят живя с нас. Той ни показа примера на любовта, примера на търпението, примера на милостта, примера на свободата, примера на жертвата, примера на силата; даде ни примера на трудолюбието и на издържливостта, на постоянството, на добротата, на вярата и примера на любовта към Бога. Сега, когато търсим методи за работа и желаем да продължим Неговото дело, Той казва: „Следвайте пътя, който ви посочих." Нека всеки носи в душата си образа на нашия обичен Учител, да черпи сила и пример в своя път. Нека всеки, по вдъхновение, свърши работата, за която Бог го е призовал и както Духът го научи, така да работи. Ние живеем в моменти на велики, епохални събития. От сцената на великия космос се събарят хилядолетни, стари култури, негодни да вместят новото. И от трясъка на това събаряне иде суматохата и страданието, както за отделния човек, така и за всички народи. Спасението на човека е в силата на неговия дух; иначе той представя жалка останка, носена от бурите на живота из широките степи, в непознати на него пустини. Силните, пробудените души са авангардът - те знаят, че след тях идат велики архитекти от Невидимия свят, които ще построят новото. Те ще донесат онова, което е нужно за безграничната еволюция на човешкия дух: топлина за сърцето, светлина за ума, благородство и широта за душата и сила на духа, и всичко, що е потребно за общия живот в 4-те царства: минерално, растително, животинско и човешко. Нашето присъствие в тези моменти не е случайно. Във великия Божествен план за човешката душа няма нищо случайно. Сега Духът иде да се всели в най- вътрешните глъбини на душата. И като намери Божествените заложби в нея, изчиства ги от наслоените непотребности, шлифова ги, за да придобият първичната си чистота и светлина, и украсен с тях, човек излиза на повърхността смел и бодър за нови подвизи. Христос казва: „Ако вашата правда не надмине правдата на книжниците и фарисеите, не можете да влезете в Царството Божие." И на друго място казва: „Така да просветне вашата виделина пред човеците, че като видят добрите ви дела, да прославят Отца вашего, Който е на небесата." физическият баща обича всички свои деца, но тайно, незабелязано той храни по-особена любов към онова дете, което иде по неговата линия. Защо? Защото чрез него ще се продължи родът му. Но и това дете носи в себе си нежни чувства към своя любещ баща. И за тези унизени, заробени души Бог жертвува Сина Своего Единороднаго, Възлюбенаго, за да не погине, който вярва в Него, но да има живот вечен. Но формите и съдържанието, това са лабораториите, в които работи човешкият дух, за да намери смисъла на всяка проява, и обогатен със сила, знание и любов, той поема стръмния път на Христа, за да изпълни върховната воля на своя Създател. А това е идеалът на светлите духове - да бъдат съвършени, както Отца си. И кой баща не би се радвал, като види въжделените желания на благородното си сърце, отразени в неговия отрок? В този момент светът представя, както за отделния човек, така и за обществата и народите, едно развълнувано от дъното море. Несгодите, болестите, международните недоразумения и смъртта са опасните бушуващи вълни. Под техните удари неминуемо ще загинат разглобените кораби на непредвидливите самонадеяни капитани. Но корабите на предвидливите и гениални капитани, запасени с всичко необходимо, ще излязат невредими на предназначените пристанища. Преди години от Бургаското пристанище, в едно много бурно море, излизат два парахода: единият голям презокеански, а другият малък, със самонадеян капитан. Още с излизането им от пристанището, посрещат ги вън свирепите морски вълни и бреговата стража наблюдава, как свирепите вълни се разбиват в здравата конструкция на големия параход и как малкият параход, тласкан като треска от тези вълни, изчезва безследно, заедно с всичко в него. Човек, в когото бушуват отрицателните сили на духовната поквара, неминуемо ще загине под вълните на живота, защото в него няма сила на съпротива, няма морал. Той е разлагащ се труп, а човекът на разума, благородството и труда, който живее в цялото, ще изплава на блаженото пристанище, защото това е човекът на духа, това е човекът, който носи в себе си всестранна безсмъртна култура. За него няма нещо невъзможно, защото той не живее сам за себе си. Той съчетава в себе си подсъзнанието със свръхсъзнанието. В неговата фина прозорливост се виждат следствията, преди да са произведени причините. Това е човекът - авангард на шестата светеща раса. Обични братя и сестри, днес трябва да благодарим на Бога чрез нашия мил и светъл Учител, че Той ни е качил на Божествения параход, изкован от най-силните материали на Неговите Любов, Мъдрост и Истина. Параходът е неуязвим, капитанът му е нашият Учител. Той ни е запасил с всички духовни блага и ще ни изведе на блаженото пристанище. Сега на този първи събор, при видимото отсъствие на Учителя, а невидимото присъствие - ще издържим ли генералния изпит като достойни приемници на Неговото епохално дело? Да, всички, които любим Бога и Учителя, ще издържим. Христос казва: „Да се не смущава сърцето ви. В света скръб ще имате, но дерзайте. Аз победих света." Тези думи се отнасят за духовните герои, чиито капитали грижливо са запазени там, дето ни молец, ни ръжда ги разваля. Днес сме в теглилката на Божествените везни. Всеки сам себе си ще определи на коя ложа принадлежи. Аз ви моля, братя и сестри, в името на Бога, в чието име сме се събрали и заради светлата памет на добрия ни и светъл Учител, който ни отвори златните двери на красотата и величието на безграничната Божия Любов, Мъдрост и Истина, да пристъпим с любов и взаимно доверие към разрешаването на сложните въпроси и мероприятия. Защото към нас са устремени погледите на видимите и невидимите наши доверители и с трепет следят нашето държание. Божият Дух носи всичките блага на живота. Той присъствува в нашите души и Той ни е довел на това място да извършим Неговата света Воля като Негови достойни работници. 17) София-Изгрев,27август 1945г. ЛЮБЕЗНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, Братският съвет счита за свой приятен дълг да сподели с всички интересуващи се братя и сестри впечатленията си от преживяното на тазгодишната братска среща, да съобщи идеите, които ни занимаваха през тия дни, както са изразени в прочетените доклади пред ръководителите и водените с тях разговори. Първото отрадно впечатление на всички бе радостта, с която мнозина се оказаха готови да дойдат в София, на прекрасния Изгрев, за да присъствуват на братската среща. Така, начело с братята-ръководители, надошли от всички братски кръжоци от цялата страна, ние видяхме между нас засмените и жизнерадостни лица на много познати братя и сестри, а заедно с тях и някои нови, които за пръв път идеха да вкусят от духовното общение на душите, обединени в светлите идеи на Учителя за братски живот и за подвизи. Имаше и една група братя и сестри, които една седмица преди събора посетиха върха Мусала. Изпитали там всичките блага, които първенецът на Балканите и любимецът на нашия светъл Учител обилно им е поднесъл, те пристигнаха освежени на Изгрева, като вляха между всички струя на радост и веселие. Работата на братската среща се започна на 10 август, 5 часа сутринта, както бе обявено в програмата. Голямо насърчение и разположение внесе духовното слово, прочетено от старшия брат Т. Стоименов, с което се обрисува състоянието на Братството, както и идеите, които ни въодушевяват като ученици на Учителя и работници за идване Царството Божие на земята. Понеже се изказа желание да го прочетат и отсъствуващите от събора, Братският съвет реши да напечата това слово. След наряда, изпълнен в братския салон на Изгрева, всички заедно, с благоговейно чувство в сърцата, посетихме мястото на Учителя, дето в тайна молитва и песен приобщихме душите си към светлата памет на Учителя. Там мнозина наново дадоха обет да работят за своето усъвършенствуване по пътя на Любовта, Мъдростта и Истината, за да станат достойни граждани на Царството Божие. Отдавна полянката на Изгрева не бе виждала такъв наплив от изпълнители на Паневритмията; отдавна кръгът на участвуващите в упражненията не е бил тъй сгъстен от ученици. И през трите дни на братската среща паневритмичните упражнения бяха един от красивите номера на програмата. Братята и сестрите оркестранти особено усърдно извличаха от цигулките и другите инструменти мелодиите на Паневритмията. Така се редуваха: „Първият ден на пролетта", „Евера", „Аум", „Запознаване", „Рано ти стани"; най-после се построиха 12-те слънчеви лъчи, образувани от животрептещи братя и сестри, като пееха: „Ти си ме, мамо, човек красив родила, умен да стана, добре да мисля". Разви се и Пентаграмата със своите вълшебно-подвижни фигури, правилното изпълнение на които, според думите на Учителя, показва и правилния ход на еволюцията на участвуващите. Някои ще запитат: „Не скърбите ли, че Оня, Който ни събираше и поучаваше толкова години, не е между вас и тези дни?" Отговаряме: „Ние непрестанно чувствуваме присъствието Му между нас; не преставаме да виждаме Неговия светъл образ на катедрата и да чуваме Неговия кротък и любещ глас. Мощта на Неговото Слово не престава и няма да престане да звучи в ушите ни. Неговите ритмични и хармонични стъпки в центъра на полянката остават паметни и за далечното бъдеще. Споменът от Него и за Него е не само минало, но и настояще, и бъдеще. Всеки да каже в себе си: „Дерзай! Духът Му и наяве и тайно всякога е с теб." Присъствуващите на събора братя ръководители, както казахме, дошли от цялата страна, използуваха свободното време за решаване множество важни за братския живот въпроси. Първия ден бе изслушан докладът на финансовия и домакински братски съвет. Ето някои от мислите на този доклад: „Датата 27.XII. 1944 г. донесе нови задачи за всички ученици: да преповторим и приложим в живота си знанието, което Учителят ни предаде в течение на 25 години. На около 20 души братя и сестри се възложи трудната задача да се грижат за правилния ход на братските работи: от тях се съставиха братският, финансовият, домакинският и просветният съвети. От 1 януарий т. г. до деня на събора, всички, с особено старание, достойно изнесоха своите задачи. През всичкото време ние чувствувахме Духа на Учителя да ни нашепва и вдъхновява със своите светли идеи. Първата стъпка, която се направи във вътрешния живот на братството бе постигнатата хармония между братята и сестрите, живущи на Изгрева, които вътрешно разбраха, че със заминаването на Учителя делото продължава и ще ни се дадат всички добри условия да се подвизаваме и занапред, както това ставаше при Учителя. Известно е на всички, че заминаването на Учителя стана във време, когато някои обстоятелства от нашия обществен живот косвено засегнаха и Братството и го злепоставиха пред мнозина наши съчувственици, па и между по-широк кръг на обществото. Разпръсването на тая неблагоприятна атмосфера бе не малка грижа на Братския съвет и благодарение на някои щастливи стечения на обстоятелства, в кратко време корабът на Братството пое своя правилен ход. Делото на Учителя запази своето право на живот - братята и сестрите на Изгрева и в цялата страна продължихме да слушаме Неговото Слово; започнаха да прииждат към нас всички, които жадуваха за новото, красивото - за знанието, вложено в беседите на Учителя. Нашите даровити братя и сестри - художници, музиканти, общественици, бяха призовани да дадат своя принос за съграждането основите на Нова България, за внасяне повече ред и справедливост в живота. В много прояви около нас виждаме подчертаната почит към Братството, за реализираните между нас идеи на новото време. Застанали в нужната спокойна атмосфера, Братският съвет се отдаде на творчество, направлявайки братските работи с нужната опитност, запазвайки интересите на Братството както в София, така и в провинцията. Изпратените ви шест тома беседи и лекции са също така един задружен подвиг на всички ни, в това число и братята от Просветния съвет и сестрите стенографки. С тия беседи и лекции имаме възможност да изпълняваме ежедневната ни задача, завещана ни от Учителя, която всякога ни е донасяла духовна радост. Налага се вече Братството да се обзаведе със своя печатница, дето и в бъдеще да се отпечатват беседите и друга полезна книжнина за духовна просвета на народа ни. Подобна книжнина представя изпратената ви брошурка „Към новата култура", която съдържа идеи на Учителя тъкмо за настоящия момент. Нека всеки брат и всяка сестра да я поднесе на своите познати. Словото, което разнасяме между народа, е истинска работа, според думите на Любезния ни Учител. Имуществото на Братството е в добър ред - недвижимите имоти около Изгрева се използуват за зеленчукови и овощни градини. Салонът използуваме за беседи, концерти, събрания и др.; полянката - за паневритмия и отдих, а една голяма част от мястото на Учителя е отредено за парк, построен по план, който с течение на времето ще стане най-красивото място на Изгрева. Разполагаме със свой домакински инвентар, който използуваме за братската кухня и трапезария, и за други нужди на общия ни живот. Музеят на Учителя е подреден и запазен в същия вид, както Той си е служил, а към него се проектира и братска библиотека-читалня. Музеят можем всички да посещаваме и през съборните дни - да се отдадем там за няколко минути на пълно съзерцание. След заминаването на Учителя между нас се яви идеята да се учреди при Братството един фонд за поддържане даровити младежи, да завършват образованието си. Проекто-правилникът за този фонд ще се попълни и обработи, за да имаме възможното най-добро приложение на идеята. Съществуващият подобен фонд към женското дружество на Изгрева автоматически преминава към новообразувания, приет от братята ръководители като дело на Братството в цялата страна. Така именно бедни и даровити младежи от братски семейства ще завършват университети и академии, за да бъдат полезни на народа ни. Забележка. Идеята за фонда „Даровити младежи" се възприе възторжено от братята ръководители, като се възложи на Братския съвет в София да изработи и утвърди правилник за функционирането му. С отделно писмо ще изпратим този правилник на всички кръжоци. Известни ви са грижите, които Учителят полагаше за преуспяването и поддържането на братската трапезария на Изгрева, в която има вложени доста духовни елементи - безкористно трудолюбие и организирана самопомощ. Желанието ни е и в бъдеще столът да се поддържа и развива в духа на Учителевите идеи, така че чрез приятната братска обстановка, чрез музиката, изпълнявана на обедите, да стане назидателен фактор за външния свят. Ние разчитаме на обща подкрепа с продукти и др., срещу заплащане, за да имаме и в тази област добри постижения. Покрай другите въпроси, дотук разгледани, заслужава вниманието ни и тоя за предсказанието и ясновиждането. Между братята и сестрите, както на Изгрева, така и в провинцията, има такива с дарби и способности в областта на ясновиждането - Божествена дарба, която изисква Божествено отношение към нея. Желателно е, както за тия, които я притежават, така и за ония, които се ползуват от нея, да подлагат всичко на щателна вътрешна критика, пресяване и преценка. Кой човек със здрави физически очи и със здрав поглед за нещата, със здрави уши и добро чуване говори за всичко онова, което чува и вижда? Нека не забравяме великия пример, завещан ни от най-големия ясновидец в света, как се говори и на кого се говори. Изкуство е не само да виждаш и да чуваш, но и да знаеш да мълчиш. Още по-голямо изкуство е всичко да разбираш, да носиш Мъдростта на вековете в себе си и да бъдеш тъй смирен и малък, за големите и силните да бъдеш невидим, за малките и слаби - вечен идеал на живота. Нека всеки се стреми и работи да стане ясновидец, но да знае да мълчи; да слуша ясно и да знае с кого да споделя видяното и чутото. Кой човек, като разглежда един предмет, може да каже, че напълно разбира смисъла и съдържанието му? Затова Великият Учител на човечеството казва: „Изпитвайте духовете." Да се вслушваме в тихия глас, който говори на душата ни като най-добър съветник и ръководител в живота ни. Нека остане паметна за нас мисълта, казана от обичния ни Учител: „Истините, идеите, които изнасям пред вас, са резултат на хиляди опити. Щом в резултатите на опитите ми няма нито едно изключение, казвам, че идеята е абсолютна, т. е. Божествена." Питаме се: Ако Великият Учител прави хиляди опити, за да изнесе пред света една идея или една мисъл, какво трябва да прави ученикът, чийто живот, външен и, вътрешен, е изложен всеки момент на изпитания, изкушения и проверки? Ще завършим нашия доклад пред ръководителите, като изложим разбирането ни, че Братството и занапред трябва да обърне внимание на колективния живот, тъй както това ни се налага отвън. Хората искат да видят приложени нашите идеи и познание на организирано общество. Това ни подсказва, че братските кръжоци навсякъде трябва да станат образец за новия живот. Предвиждаме, като културна връзка между София и провинцията, при настъпване нормални времена и условия, да си послужим с братския хор и оркестър. Поне един път в годината братският хор, подсилен със солисти, певци и цигулари, да прави обиколка по градовете, дето има братски кръжоци и да дава публични концерти за популяризиране Братската музика между народа. Тази сериозна работа за подготовка на хора Братският съвет е възложил на опитния диригент брат Симеонов, като вярваме, че със съдействието на всички ни, а най-много със старанието на хористите, ще имаме добър успех. Като казваме, че трябва да бъдем образец, специално за Изгрева, напомняме, че той трябва да бъде израз на красота и хармония пред цяла България, както и пред външния свят. Да излезем вече от бараките, разхвърлени тук и там. Да се съобразим с модерното градоустройство. Заедно с новия план на София да се изработи такъв и за Изгрева, за който план имаме идея от Учителя. Така щото, в близкото бъдеще, като идвате тук, да видите на изток, още при входа от шосето, разположени стопанските заведения на Братството: кооперация, складове, фурна, баня и пр. След това центърът - с братския салон, трапезарията, музея, библиотеката, а на запад - научните институти: игрището за паневритмия, университет, обсерватория и пр. Всред всички братски имоти да личи като бисер парка на Учителя. От центъра на юг ще водят лъчи-алеи през красиви обществени градини, към подновените удобни жилища, в установен архитектурен тип, разположени във вид на подкова от единия до другия край на Изгрева. Да пожелаем всички в душите си да се изпълни това за слава Божия и за слава на Учителя! Завършваме доклада на финансовия-домакински съвет. Пред ръководителите бе прочетен доклада на Просветния съвет, съдържащ освен отчет за дейността на съвета, още и редица полезни идеи и начинания. По технически причини не можем да дадем резюме от този доклад, но си запазваме правото да направим това при друг случай. В едно от събранията си братята ръководители, в качеството си на Върховен Братски съвет, преизбраха седмочленния Братски съвет в София като постоянно присъствие - пожизнено, да продължават да се грижат за запазване интересите на Братството и в бъдеще. Всяка година през дните на събора, Братският съвет ще дава своя отчет пред ръководителите. Върховният Братски съвет намери, че едно от условията за процъфтяване на Братството въобще, е да се спази пълно единство в работите на Братството в цяла България. Преди всичко събранията трябва да се водят при пълен ред. Всички беседи и школни лекции да се почват точно навреме; да се чете препоръчаното в изпратеното вече окръжно; да се почва винаги с няколко песни, молитва и да се приключва с песен и молитва. Да не се допущат никакви тълкувания и обяснения на прочетената беседа, защото с това се засенчва дълбокият смисъл на беседата, губи се връзката с общата мисъл, а често се идва и до пререкания и недоволство от изказаното. Учението на Учителя е изложено в повече от 7000 беседи. Ако този огромен материал се проучи основно и се приложи поне част от даденото, това е предостатъчно и за най-просветения ученик. Гореказаното не изключва изнасянето на ред сказки от просветени братя и сестри, но то трябва да става в часове и дни вън от определените за Словото на Учителя - сряда, петък, неделя сутрин и неделя 10 ч. преди обяд. Там, дето няма определен брат ръководител, управлението на Братството става от Братски съвет - трима избрани души, утвърдени от седмочленния Братски съвет в София. На втория ден на събора брат Боян Боев говори в братския салон на Изгрева на тема „Мисията на Учителя", изслушана с голям интерес от присъствуващите братя и сестри. Третият ден - неделя, премина все тъй с добро и повишено настроение на съборяните. Редът бе изпълнен идеално добре, а вечерта - братска вечеря, последвана от концерт с подбрани музикални творби и четива. През следващите дни гостите от провинцията започнаха да се разотиват по местата си, със силното желание идната година да имаме още по-добри условия, за да се съберем отново в по-голям брой. Да пожелаем да дойдат ония, които тази година не можаха да бъдат между нас. Със сърдечен братски поздрав: БРАТСКИЯТ СЪВЕТ 18) ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, Съобщава ви се, че есенното равноденствие ще се отпразнува в неделя на 23 септемврий. Молитвата ще почне в 5 ч. сутринта, както следва: Добрата молитва. Пътят на живота. „Духът Божи" Евангелие от Иоанна, 14 гл., 1-10 ст. Евангелие от Матея, 5 гл., 1-12 ст. 6.1-во посл. Коринт., 13 гл., 1-13 ст. „Заветът на новото" (из тома „Заветът на любовта", т. I). „Бог е Любов". Отче наш. „Господи Боже наш, да дойде Твоето Царство на земята, както е горе на Небето и всички народи, които Ти си призовал, да вземат своето място в Царството Ти, за да Ти служат с радост и веселие." След това ще се направят гимнастическите упражнения. При братската вечеря в 7.30 ч. ще се повтори утринният ред (без беседата). Тази програма важи само за 23 септемврий, а не за цялата година. През годината при всекидневната молитва ще се произнася и мотото само веднъж. Ще се проучават през годината Библията и беседите по следния начин: Всеки ден ще се прочитат с размишление посочената страница от беседите и след това ще се почете по свобода известно място от Библията. В другото свободно време проучаване на Библията и беседите по свобода. Почивка всяка седмица - от четвъртък на обед до петък на обед. Настоящето да се съобщи във всички околни села, където има кръжоци. За получаването на настоящото, моля, отговорете с отворена картичка. Поздрав на всички братя и сестри. Със сърдечен братски поздрав, Братски съвет: Тодор Стоименов, Паша Теодорова, Симеон Симеонов, Никола Антов, Жечо Панайотов, Борис Николов, Боян Боев. 3. IX. 1945 година Изгрев - София 19) София (Изгрев), 3 септемврий 1945 г. ЛИЧНО ЗА РЪКОВОДИТЕЛИТЕ Любезни брат, Изпращаме ви настоящото с молба да го прочетете пред братята и сестрите в събранието Ви. По случай новата духовна година - 22. IX., нека си припомним следните три неща: Да поддържаме редовно внасянето на приноса, чрез който Учителят ни е поставил под благотворното влияние на един мощен закон за духовно и материално преуспяване. Чрез приноса Братството ще бъде материално добре поставено, за да може да реализира редица задачи на физическия свят. Да сме редовни със задачата за книжнината, годишната вноска за която остава и занапред 365 лв. (събирани по 1 лв. на ден); въпреки общото поскъпване, нарочно оставяме в сила свещения размер, определен от Учителя. Мнозина братя и сестри закръгляват вноските си за книжнината на 500, дори и 1000 лева. Оставяме всеки сам, според силите си, да разрешава този въпрос, имайки предвид, че поднасяните всяка година беседи и лекции струват три пъти повече от сумата, внасяна досега. Нека да поставим датата 22. IX. 1946 г. като начало за вноски по фонда „Даровити младежи" при Братството. Братята и сестрите да си спомнят при всеки радостен случай в живота и да предават на ръководителите своя скромен дар за фонда. Надяваме се още тази година да се наберат средства и да се започне издържането на някои младежи. Всички тия три вида суми, постъпващи като принос, за книжнината и за фонда „Даровити младежи", да се изпращат по следния начин: Ръководителят, заедно с двама или трима души като комисия, съставя протокол в два екземпляра, в който се изброяват лицата, носители на сумите, с обозначение внесената от всеки едного сума. Протоколите, заедно със сумата, се изпращат до члена на Братския съвет в София - брата Боян Боев, който издава квитанция и като завери единия екземпляр от протокола, връща го заедно с квитанцията до ръководителя за оправдание на последния. По такъв начин всеки ще е спокоен, че внесената сума е отишла по предназначението си; ще е оправдан и оня, чрез когото се изпраща сумата, а общата ни отчетност всякога ще може да даде справки по вноските. Сърдечно ви поздравяваме: БРАТСКИЯТСЪВЕТ 20) ОБИЧНИ БРАТЯ, Денят 27 септемврий, по случай девет месеца от заминаването на любимия ни Учител, ще се отпразнува от 5 ч. сутринта по следния начин: Добрата молитва. Пътят на живота. „В начало бе Словото". Евангелие от Йоана, гл. 17. Евангелие от Йоана, гл. 14, ст. 1-10. Евангелие от Йоана, гл. 15, ст. 1-12. Деяния на апостолите, гл. 1, ст. 4-8. „На Учителя покорен". „Дом на блаженството" (из том „Опорни точки на живота"). „ Красота и благост" (из същия том). „Лъчи на живота (из том „Лъчи на живота"). Отче наш. От Братския съвет 5. IX. 1945 г Изгрев - София 21) ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, На 27 декемврий, по случай годишнината от заминаването на любимия ни Учител, точно в 5 ч. с., ще се състои братска среща, в която ще се изпълни следният ред: Добрата молитва. „В начало бе Словото". Пътят на живота. - Евангелие от Лука, 10 гл., 17-24 ст. Евангелие от Матея, 10 гл., 5-13 ст. Евангелие от Йоана, 14 гл., 10-21 ст. Евангелие от Йоана, 17 гл. „Духът Божий". „Възможности за щастие", стр. 112, от първия нов ред до края на страницата. „Големият брат", стр. 37, от първия нов ред до стр. 38, до първия нов ред. „Опорни точки на живота", беседата „Красотата на живота" (стр. 62-63). „Вечното благо", стр. 203, от последния нов ред до стр. 205, до първия нов ред. „Към новата култура", стр. 35, от предпоследния нов ред до края на книгата. „Свещени думи на Учителя", четивото „На работа", стр. 123. „На Учителя покорен". Отче наш. „Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите братя в Божията Любов" (З пъти). Братската вечеря почва точно в 6 часа вечерта. На братската вечеря ще се повтори същата програма. Молим, съобщете настоящето и на околните села, дето има кръжоци. За получаване на настоящето, молим, отговорете с отворена карта. Със сърдечен Братски поздрав, Братски съвет: Тодор Стоименов, Паша Теодорова, Симеон Симеонов, Никола Антов, Жечо Панайотов, Борис Николов, Боян Боев. 12. XII. 1945 год. Изгрев - София 22) ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, „Ако ме любите, ще опазите моите заповеди. И Аз ще поискам от Отца, и ще ви даде друг Утешител, за да пребъдва с вас в века. Духът на Истината, Когото светът не може да приеме, защото Го не вижда, нито Го познава. Вие Го познавате, защото Той пребъдва с вас и във вас ще бъде. Няма да ви оставя сираци; ще дойда при вас." Ев. от Иоанна. гл. 14, ст. 15-18 Днес сме в едно преходно време между една стара култура, която си отива и друга, която се ражда. Винаги в такъв преходен период има големи сътресения, катаклизми, страдания и пр. Те се явяват, за да се стопят всички стари, неправилни мисли, схващания и разбирания на човека. И след това изгрява тихата, красива зора на новия ден. Винаги в началото на всяка нова култура седи един нов потик, даден от Всемирното Братство. Идването на Учителя дойде в зазоряването на Новата култура, за да даде новия потик, новите идеи, които ще легнат в основите на идващата култура. Ние сме живи свидетели на един велик живот, на едно мощно творчество в България и в света. Това е делото на Учителя. Творчеството Му е разнообразно. Той е държал 7,000 беседи, дал ни е оригинална нова музика, дал ни е методи, извлечени от разумната природа, методи за разрешение на всички индивидуални, обществени, народни и международни проблеми. Безкрайно сме признателни всички, че сме били в досег с Учителя през време на земния Му живот. Предстои ни грамадна работа. Тази работа е вътрешна и външна. Учениците на Великото Божествено учение, от най-малките до най-големите, знаят закона, чрез който се поддържа връзката с Учителя, независимо от това дали Той е в този или онзи свят. Това правило гласи така: Пригответе умовете, сърцата и душите си, за да чуете гласа на вашия Учител. Божият Дух работи в чистота, светлина, мир и доброта. Още когато нашият Учител беше между нас, това правило беше необходимо, за да приемем Словото Му. Това правило е необходимо и днес, за да поддържаме връзката с нашия обичен Учител. То ще бъде необходимо всякога. Това е най-малката работа, която се изисква от ученика - да бъде достоен за своя Учител. Духът не търпи никаква нечистота, никаква небрежност, никаква немарливост. Христос казва: „Ако имате любов към Мене, опазете заповедите Ми." Ние сме поставени в този свят да се учим. И ако този, външният свят, е достъпен за нас чрез петтях ни сетива, които трябва да поддържаме в изправност, за да го познаваме, то в духовния свят ние познаваме чрез ума, сърцето и душата си. Как да обновим живота си, как да развием ума си, как да очистим сърцето си, как да развием душевните си сили, знанието за това нашият обичен Учител ни е дал в лекциите на класовете. И методите за работа ни е дал пак там. Мнозина от вас сте слушали лекциите. Сега предстои те да се проучат и прилагат. Учителят разправя следния случай. Един човек дошъл при Учителя и Му казал: „Запознах се с Вашето учение." - Как? - „Прочетох всичко, което сте говорили." - Приложихте ли го? - „Не." - Тогава не сте разбрали учението. - Какво ползува хлябът, ако не се вкуси? - Знанието трябва да се приложи и опита. Правилото на Божествената школа гласи: Знанието се придобива по закона на Любовта. Ако придобиеш знание без любов, няма да те ползува. За да ходим в пътя, който Бог ни е отредил, това знание трябва да придобием тук на земята. Това знание е и за трите свята: физически, духовен и Божествен. Чрез добрите постъпки ученикът работи във физическия свят; чрез добрите чувства - работи в духовния свят; чрез молитва, съзерцание и уединение - в Божествения свят. За молитвата препоръчваме беседата от Учителя „Общение с Бога" (тя е изчерпана, но скоро ще излезе във второ издание). Учителят казва: „Като мислите, чувствувате и постъпвате правилно, вие изправяте погрешките си." Има идеи човешки, има и идеи Божествени, които стоят по-горе от човешките. Ученикът трябва да ги познава и да знае на кои служи. Учителят казва: „Вън от Истината животът няма смисъл." Тя дава потик на човека за работа и внася в сърцето и душата му радост и веселие, в ума - светлина и знание. Който има тези неща, той се чувствува свободен. Затова е казано в Писанието: „Истината ще ви направи свободни." За да бъде проучването на беседите и лекциите систематично, планомерно и плодотворно, най-добре е човек да изважда в тетрадки при четенето им по-важните закони, правила и методи, наредени по отдели. Вътрешната работа на ученика да върви паралелно с външната му работа. Външната работа е разнообразна и в каква форма ще се изрази, това зависи между другото и от местните условия. Трябва да се направи възможното за проникване идеите на Учителя всред народа. Ще завършим със следните думи от Учителя: „Съвременните хора се намират пред светло бъдеще. Всичко лошо ще изчезне. Бог ще сътвори нов свят, нови условия. Нови, светли дни пристигат. Иде нов порядък в света, за който всички трябва да бъдете готови. Новото изисква приложение на всичко добро, което човек носи в себе си. Пред вас, пред всички народи се открива велико бъдеще. Велико е бъдещето на човечеството поради любовта, която ще се изяви. Вие живеете в един свят на щастие и сте нещастни поради вашето неразбиране. Любовта е един огън с 35 милиона градуса и когато този огън влезе, той внася живот; и тогава твоята душа ще трепне, както душата на един ангел. Този огън всичко старо събаря. Този огън иде в света! - Ако можеш да любиш всички хора, всичко е възможно. Когато дойде в душата ти това чувство - аз го наричам прозрение - такава сила ще получаваш, че всичко ще превръщаш в добро. Окултната наука казва за такъв човек, че е станал маг. Истинската Любов прилича на вадичка, която ще внесе нещо ново в живота ти: умът ти ще стане светъл, душата ти свежа и волята ще стане мощна." Всички братя и сестри ви поздравляват и ви пожелават радостна ползотворна дейност за Великото дело. Със сърдечен братски поздрав, Братски съвет: Тодор Стоименов, Паша Теодорова, Симеон Симеонов, Никола Антов, Жечо Панайотов, Борис Николов, Боян Боев. 12. XII. 1945 год. Изгрев - София 23) София, 25 декемврий 1945 г. ЛЮБЕЗНИ БРАТ Заедно с настоящето Ви изпращаме правилника за фонда „Даровити младежи", основан при Братството. Правилника е одобрен в тази му форма от Братския съвет в София, съгласно мандата, даден му на събора тази година. Надяваме се, че през настъпващите празници ще ви се отдаде случай да поканите братята и сестрите от кръжока Ви (както и в кръжоците из селата в околията) да внесат по някоя сума за засилване средствата на фонда. Доста подходящи дарители за фонда се указаха нашите братя и сестри, които празнуват свой имен или рожден ден: вместо да изхарчат суми за прекалено тържествено празнуване, отделят и по една сума за фонда „Даровити младежи". Също и тия, които имат някакъв радостен случай в живота си (женитба, родено дете, нова служба, материална сполука и пр.). Разчитаме, че и Вашето Братство ще бъде винаги в подкрепа на тази идея на взаимопомощ в Братството ни, като по този начин ще можем към идния Великден, например, да видим, че са се събрали достатъчно средства и да Ви поканим да посочите и Вашия кандидат, ако имате такъв. Добре е Братството ви да си определи ден в годината, когато всеки да внесе каквото може за фонда „Даровити младежи". Когато се реши избирането на кандидат, ще ви изпратим формуляр за попълване данните, които трябва да се знаят за всеки едното. Приемете поздрав от всички ни. За БРАТСКИЯ СЪВЕТ: /п/Т. Стоименов /п/С. Симеонов /п/ Н.Антов /п/ Ж. Панайотов 24) ИЗ ЖИВОТА НА БРАТСТВОТО През време на Братската среща тази година в доклада на Просветния съвет се разгледа в подробности нашето организиране и разпределяне на работата в Братството. Нашата дейност може да се сведе засега в следните точки: Изработване беседите. Книгоиздателство и печат. Домакинство. Музика и паневритмия. Литература. Изобразителни изкуства. Връзки с чужбина. Академия. Всички тия отдели, малко или повече, действуват в своя обикновен ход, но ще се спрем повече върху последния споменат отдел - Академия като нещо ново в живота на Братството. Засега това са редица сказки на окултни и научни теми, изнесени в братския салон на Изгрева от наши братя. Сказките се предшествуват от малко музика - изпълнение на братски песни от наши цигулари, пианисти или певци. С течение на времето тия сказки добиха интерес не само за нашите братя и сестри от Изгрева, на живущите в града, но също така са посещавани и от множество граждани, наши съидейници от по-рано и въобще интересуващите се от идеен живот. Затова виждаме салона пълен с посетители, които жадно слушат новите съвременни идеи - насъщния хляб за всяка душа. Сказките започнаха към края нам. септемврий. По-долу изброяваме имената на сказчиците, темите и някоя основно мисъл от всяка сказка. Г. Томалевски - „Знакът на новото време". Ще ви говоря за една категория хора, които изучават света, живеят и промишляват проблемите на живота. Това са смирените духовни, съзнателни люде в света. Като изучаваме явленията на живота, ние изключваме суеверието, което е голям враг на вярата. Признаваме същевременно, че науката е един непрестанен прогрес. Ние твърдим, че както науката, така и човешкият усет, са продукт на Божествения замисъл и продължение на развитието. При наличността на всички днешни изнамирания, привидно нищо не ни липсва; изглежда, че ние живеем много щастливо; ние сме близо до щастието, но трябва да открием и още нещо, което ни липсва, за да бъдем наистина щастливи. Между хората съществува голямо противоречие, когато дойдат до въпроса какво е предназначението на човека. Всички Учители на човечеството са вярвали в безсмъртието на живота; същото може да се каже и за хората на науката. Човек от време навреме е хващан за ръка и повеждан напред. Отделните религии не са нищо друго, освен опит за извеждане човека на пътя на неговото издигане. Човек не се ражда на земята, за да прекара един безсмислен живот, а съзнателно да преживее известно време на земята. Ние искаме да осъществим идеите на Великите Бели Братя, които представят всички добри и съзнателни светли люде. Един ден техническият човек, който създаде днешната култура, ще дойде да се покори на духовния човек. Носителят на новия живот ще дойде, както идва пролетта. Сред разочарованието на епохата, в която живеем, ще се надигне новият божествен човек, който ще има волята да не върши насилие и да впрегне всичко, за да осъществи Царството Божие на земята! Боян Боев - „Инволюция и еволюция". Инволюцията е слизане на човешката душа от Бога към материалния свят, а еволюцията е изкачване от материалния свят към Бога. В XIX век човечеството беше слязло най-ниско в материалния свят. Потик за издигане към Бога даде Христос. От днес нататък човек, при своето издигане, ще развие най-първо колективното съзнание, после космическото и най-после Божественото. А чрез това става подготвянето на една нова култура и побратимяване на всички народи. Кирил Икономов - „Граници и възможности на музиката". След основната тема на Учителя - Любовта, Той е говорил най-много за Музиката. Учителят казва, че човек е още в началото на своето музикално развитие. Въз основа на устройството на вътрешното ухо и на музикалния център в мозъка, Учителят твърди, че човек в бъдеще ще може да възприема 3000 октави - около 25000 тона. Особено в славянската раса, музиката в бъдеще ще дойде до висок разцвет. Музиката прониква цялата природа. Истинският музикант, чрез вдъхновението, сваля музиката от Божествения свят и я предава на човечеството. Тази музика, която Учителят ни дава, има магическото свойство да организира силите на ума, сърцето, волята, душата и духа и да ги насочи към възходящо направление. Един ден музиката ще бъде молитвата на душата. Влад Пашов - „Идеите на Бялото Братство през вековете". Културата в света е плод от дейността на Бялото Братство. Дето се е установявал центърът на дейността на Бялото Братство, там се е развивала и културата. В развитието на петата раса Бялото Братство е дало четири велики импулса, от които са се развили - пет култури: древноиндуската, персийската, египетско-халдейската, гърко- римската най-после западноевропейската. Сега се подготвя шестата култура, която ще се развие между славянството. Първият импулс създаде древните култури и изнесе основните принципи на Божественото учение. Вторият импулс подготви условията за идването на Христа на земята и подготви хора, които да разнесат учението по цялата земя. Третият импулс, минал през Мала Азия, се разви в България, даде азбуката на славянството и достигна кулминационната си точка в Богомилството, което се разпространи по цяла Европа и подготви Ренесанса, като произведе цяла революция в духовния живот на човечеството. На запад Богомилството се превъплоти в Розенкройцерството и създаде западноевропейската култура. Четвъртият импулс идва чрез Учителя и има за задача да даде методи за приложение на Божественото учение. Новото, което Учителят внася в света, е пътят на ученика и учението на Любовта, като прави Божествената светлина достояние на цялото човечество. Учениците, приели вече тази светлина, сме квасът, от който ще се закваси цялото човечество. Ние сме на пост, от който зависи съдбата на България, славянството и цялото човечество. Животът на света е отражение на нашия живот. Затова ние трябва да реализираме братството помежду си и да възстановим хармонията в себе си, за да послужим като образец и стимул на света, както Учителят, който е живо въплощение на Божествения живот на земята, е образец и стимул за нас. Иван Антонов - „Майката и съдбата на човека, според Учителя". Животът и идеите на майката, особено през време на бременността, определят съдбата на човека. Сказката бе подкрепена с множество мисли и примери от Учителя. Имаме и един пример от Библията - Яков, който роди много синове, но Йосиф бе роден от любимата Ревека, затова неговите качества бяха съвършени. Д-р Илия Стратев - „Хармония и дисхармония на организма". Човешкото тяло е един нежен инструмент, необходим на душата. Голяма част от болестите се дължат на тревогите и безпокойствата, с които обременяваме нашия живот. Трябва да бъдем спокойни и жизнерадостни, тъй като доброто духовно разположение дава и хармонично развитие на тялото, здраве и устойчивост в живота. Инженер Д. Кочев - „Атомната енергия". Науката доскоро твърдеше, че атомът е най-дребната частичка, на която се дели материята. Но в научните изследвания се стигна и до делението на атома. Частиците на атома са в постоянно движение около едно ядро. Това доведе до заключението, че атомът е един микрокосмос, подобен на макрокосмоса, че няма материя, а само движение на енергията. Колкото по-силни трептения на енергията имаме, толкова тя е по- възвишена. Тук е допирната точка на науката с окултизма, който твърди, че освен материалния свят има етерен, астрален, ментален и пр. - светове, различаващи се по своите трептения. Тия въпроси за материята, разпадането на атома и атомната енергия са разгледани от Учителя в беседите му през 1925-26 г. Още тогава Той е предвидил, че науката ще стигне до днешното напредничаво разбиране и ще признае твърденията на окултизма. Тодор Симеонов - „Идея и число". В творчеството на природата съотношенията на числата взема голямо участие. В неорганическата природа преобладава числото 6 (снежинки, минерали, раковини и др.), а в органическия свят - числото 5 (цветовете на растенията и др.). Красотата на античното изкуство, изразено в постройки, статуи, вази и пр., както и всички възвишени форми в изкуството на всички времена, носят отражения на тия съотношения на числата. Числото 5 е изразител на развитието на новата култура, която иде. Това е „Пентаграмата" на окултизма, предадена на Братството ни от Учителя. Антон Петков - „Педагогическите идеи на Учителя, приложени в моята учителска практика". От приложението на педагогическите идеи на Учителя в училището добих чудесни резултати. Това показва, че новото училище трябва да бъде съградено върху идеите на Учителя. Приложих Любовта като най-важен възпитателен фактор и с нея преобразявах най-развалените и покварени деца. Приложих идеите на Учителя за трудовото училище - трудът на децата сред природата: посаждане и обработване на зеленчукови, овощни и цветни градини. При тази идейна работа детето събира много знания и опитности, които после ще служат за изходна точка при обучение по геометрия, смятане, роден език, рисуване, пение и пр. Приложих и Паневритмията в гимназията. Цялата гимназия се промени чрез нея. Немирства, буйства и прочее престанаха. Учениците станаха съвсем нови хора. От това се вижда, че Паневритмията трябва да се въведе във всички училища в България и в света. И учителят, когато влиза при децата, трябва да остави своите семейни, обществени, политически и други грижи, защото той влиза да работи в една свещена област. Както и Господ каза някога на Мойсея при къпината: „ Изуй обущата си, защото мястото, на което стоиш, е свято!" Г. Томалевски - „За изкуството". Човек понякога върши неща, които не всякога са потребни. Когато нашият пра-прадядо е правил в пещерите разни изображения, това са били първите опити да се създаде изкуството. Историците никога няма да забравят цъфтящата елинска култура, няма да забравят и усмивката на Ренесанса, който върна радостта на човека. Изкуството е една деятелност, която ни посочва величието на вековете. То е създадено за преобразяване на човека. Творческите импулси идват извън човешкото, извън тоя свят. Истинският творец вижда бъдещето. Изкуството е общочовешко. Музикалният гений слуша музиката в небесните сфери и я предава в нейната красота. Човек трябва да се научи да живее музикално, както казваше нашият Учител. Музиката трябва да се счита за най-първия закон на възпитанието. Бялото Братство е построено на музиката. Като изброи всички видове изкуства, сказчикът заключи: „Изкуството е път към Мъдростта и Истината, която ще освободи заробения човек. Непобедимият човешки дух намира своя път. Майките, които родиха децата на красотата, пак ще ги родят и ще донесат на човечеството оная радост, която му е обещана." Според съобщената по-рано програма, четенето на беседите в братския салон продължава четири пъти в седмицата. Всички братя и сестри тук се подвизават добре, посещават редовно тия беседи, а в неделен ден имаме посетители и външни хора, съмишленици на Братството. Съобщава ви се за сведение, че на 2. XII. т. г., сутринта, се прочете от тома „Учение и работа" беседата „Причинният свят", а в 10 часа - от тома „Дали може" беседата „Дух Господен"; в сряда, 5. XII. т. г., се прочете от лекциите, II година на Общия окултен клас, беседата „Съмнение и воля", а на 7. XII., петък, се прочете „Педагогическата лекция" от тома „Добри навици". Всекидневните молитвени събрания на Изгрева продължават редовно в 7 часа вечер. Освен тия сказки, братският салон се указа удобен и на неколцина видни музиканти от града, които дадоха безплатни концерти пред наши братя и сестри, и поканени гости. Такива бяха концертите на братя Янкови (цигулка и пиано), съпровождани с флейта от техния баща; същата вечер взе участие и певицата - сестра Л. Табакова. По-късно слушахме твърде хубавия концерт на квартета Владимир Аврамов, който изпълни музикални творби от Бетовен, Чайковски и други композитори. Третият концерт, който ни се даде, бе от госпожа Недялка Симеонова, известна наша цигуларка, прекарала последните 6 години в странство. С чистотата на своите тонове и извънредно добро изпълнение тя затрогна всички присъствуващи на концерта, а особено с изпълнението на Учителевата песен „Вехади". На 9.XII. нашата млада сестра Ветка Жечкова - виртуозка цигуларка и пианистка, даде последния концерт за тази година, изпълнен с вещина и разбиране. Тя изпълни няколко композиции от Шопен и „Жоконата" от Бах. Като съобщаваме всичко това на любезните ни братя и сестри, живущи навсякъде в страната, ние им пожелаваме добро здраве и усърдно подвизаване в духа на това, което Учителят ни научи. Изгревът продължава да бъде духовен център и всеки брат или сестра, които биха пожелали да вкусят от настоящия наш братски живот, се считат добре дошли между нас. Ще ни бъде особено приятно, ако братята ръководители из цялата страна се отзоват на молбата ни (повтаряме тази молба и сега), отвреме навреме да ни пишат подробно за живота на кръжока им. Знаем, че се устройват братски срещи, посещават ги братя и сестри от съседни градове; има братски вечери и вечеринки - всичко това е интересно да ни се описва, за да го прочитаме и пред софийското Братство. Ще очакваме да ни пишете по-често. ЗА НОВАТА ГОДИНА Всякога сме се интересували каква е новата година, която идва и затова Учителят в беседата си при традиционното й посрещане казваше нещо, за да ни задоволи. Ако си послужим със символичния език на Словото на Учителя, можем да оприличим тази нова година на един млад момък, който пристига от път и ни носи новото в живота. Поради суровите условия навън той добре се е загърнал с връхната си дреха, а главата си обвил с гугла. Похлопва на пътната врата - излизате да го посрещнете и приемете това, което носи. С десницата той ви подава един лист - стенен календар за 1946 година, прегънат на четири. Нищо не ви проговаря, само забелязвате, че лицето му е осенено от една блага усмивка. Единственият упрек, който сте готови да му отправите, е защо е сгънал календара и така - малко смачкан, ви го поднася. На упрека ви не отговаря с нищо, а усмивката продължава да грее на лицето му... С нея той като че ли иска да ни каже: „Ето, съдбата на света за идната 1946 година е написана в този календар. Знаете да четете, поглеждайте на него от време навреме и ще разберете „времената и събитията", които Бог е начертал." Запитваме се: Как ще четем тия събития? Да видим какво ни говори Астрологията, според един брат, владащ тази наука. Той тълкува хороскопа на идващата 1946 година. Астрологични предвиждания за 1946 година тази година е под влиянието на планетите Юпитер и Венера. Това е много благоприятно за благоденствието на света, във всяко отношение. Те ще спомогнат за успокояването на положението, а така също и за стопанското и политическо възстановяване на Европа. Ще донесат и желания мир между народите. При все това, в началото на годината, даже до пролетта, ще има неизясненост в световното положение, което астрологически се установява от съвпада на Сатурн и Марс. Тяхното влияние обаче се неутрализира от съвпада на Юпитер и Венера, които, както казахме в начало, ще надделяват с благоприятното си влияние. Пак под влиянието на планетите Юпитер и Венера може да се очаква добро плодородие, предимно за житните растения, но не по-малко това важи и за другите култури. Общо погледнато, според хороскопа на 1946 г., през нейното течение не се предвиждат природни катаклизми и стихии. Разгледана и кабалистично, числото 6, с което завършва годината, е число на любовта. През тази година има изгледи за пробуждане на ново съзнание в човечеството, което ще допринесе много за разрешаване на всички световни проблеми чрез физически, умствен и духовен труд. Ще благоприятствува за разпространяване на новите идеи, които ще проникнат по-дълбоко в съзнанието на хората. Добрите и духовните хора ще имат инициативата в ръцете си за омиротворението и оправянето на света. Това съвпада и с мнението на Учителя, че от 1945 г. светът върви към оправяне. Братският съвет, по случай Новата 1946 година, благопожелава най-сърдечно на всички предани приятели, братя и сестри всичко най-хубаво в живота! Със сърдечен братски поздрав, Братски съвет: Тодор Стоименов, Паша Теодорова, Симеон Симеонов, Никола Антов, Жечо Панайотов, Борис Николов, Боян Боев. София - Изгрев 31 декемврий 1945 г.

НАРЯДИ за 1944 година Обични братя, 12. III. 1944 год. - наряд за22. III., пролетното равноденствие. Обични братя, 1. IX. 1944 год. - наряд за събора, 24 IX. 1) ОБИЧНИ БРАТЯ, Съобщава ви се, че денят на пролетното равноденствие - 22 март, тая година ще се отпразднува по следния начин. Молитвата ще почне точно в 5ч. с., както следва: Добрата молитва. Евангелие от Матея, 15 гл., 1-10ст. Евангелие от Лука, 17 гл., 1-10 ст. Евангелие от Марка, Згл., 1-10ст. Евангелие от Йоана, 6 гл., 1-10ст. „Духът Божий". Отче наш. „И това е живот вечен, да познаят Тебе, Единнаго Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил." (три пъти) Гимнастически упражнения. Братската вечеря почва в 7 ч. вечерта. Моля, съобщете настоящето на околните села, дето има кръжоци. Поздрав на всички братя и сестри. 12 III 1944 г. Изгрев- София С братски поздрав: Тодор Стоименов 2) ОБИЧНИ БРАТЯ, Съобщава ви се, че братската среща ще се състои в неделя, на 24септемврий. Молитвата ще почне точно в 5 ч. с., както следва: Добрата молитва. Първо послание към Коринтяните, 13 гл., 1-13 ст. Евангелие от Йоана, 7 гл., 14-24 ст. Послание към Галатяните, 5 гл., 22-26 ст. „Духът Божий". Молитвата на Царството. Отче наш. „Господи Боже наш, да дойде Твоето Царство на земята, както е горе на Небето и всички народи, които ти си призовал, да вземат своето място в Царството Ти, за да Ти служат с радост и веселие." Гимнастически упражнения. При братската вечеря в 7.30 часа - Добрата молитва и мотото. Тая програма важи само за 24 септемврий, а не за цялата година. * * * През годината при всекидневната молитва ще се произнася и мотото само веднъж. Ще се проучават през годината Библията и беседите по следния начин: Всеки ден ще се прочита с размишление посочената страница от беседите и след това ще се прочете по свобода известно място от Библията. В другото свободно време - проучаване на Библията и беседите по свобода. Почивка - всяка седмица от четвъртък на обед до петък на обед. Настоящето да се съобщи и във всички околни села, дето има кръжоци. За получаването на настоящето, моля, отговорете с отворена картичка. Поздрав на всички братя и сестри. 1. IX. 1944 година Изгрев-София С братски поздрав: П. Епитропов

НАРЯДИ за 1943 година Любезни братя и сестри, 19. II. 1943 год. Обични братя, 12. III. 1943 год. - наряд за 22. III., пролетното равноденствие. Обични братя, 10. VIII. 1943 год. - наряд за събора, 15. VIII. Обични братя, 5. IX. 1943 год. - наряд за събора, 3. X. Любезни брат, 27. XII. 1943 год. - наряд за молитвите. Наряд срещу бомбардировките. 1) ЛЮБЕЗНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, Иде една велика епоха. Тъмната епоха е в залез, а светлата е в изгрев. Всички Светли, Напреднали Същества са на усилена работа. Те днес работят много повече, отколкото кога да е друг път. Живеем в една от най-важните епохи, за която са говорили пророците и Христос. Христос иде сега в душите като светлина и като Любов, за да възкреси спящите и да ги въведе в един нов свят на радост, хармония и свобода. Днес сме пред прага на Новата епоха. Една вълна на Любов слиза към земята. В основата на нашата дейност трябва да турим нашето правилно отношение към Бога и към Любовта! Това е основата на нашия напредък и на постоянната ни радост. Нека станем съработници на всички, които работят за идването на новия живот на земята! Светлите същества отгоре идат, за да организират на земята новия живот. Преди всичко трябва да желаем и да работим за идването на мира. С това ще съдействуваме на великия Божествен план. С една гореща, силна, вдъхновена молитва, която излиза от дълбочините на душата, се ускорява идването на мира! Затова нека да се молим усърдно за мир: Във всички редовни събрания на Братството; Освен това, всяка седмица да има извънредни събрания специално за идването на мира; От друга страна, сутрин и вечер, и в друго време всеки да се моли за мир поотделно и с членовете на своето семейство. Изгрев, 19.II.1943 г. С братски поздрав: /п/ П. Епитропов /п/ Б. Боев /п/ Д. Добрев П.П. Ние знаем, че ще се приложи Божият план. Ще се молим само да се ускори приложението на Божия план. 2) ОБИЧНИ БРАТЯ, Отпразднуването праздника на пролетта 21 март, неделя, тази година ще стане по следния начин. Сутринта на 21 март - излизане преди изгрев слънце на определеното досега място. Молитвата ще започне точно в 5.30 часа, както следва: 1 .Отче наш. Евангелие от Матея, 12 гл., 1 -10 ст. Евангелие от Лука, 9 гл., 9-21 ст. Евангелие от Йоана, 3 гл., 1-15 ст. „Духът Божий". Молитвата на Царството. Добрата молитва. „И това е живот вечен, да познаят Тебе, ЕдинагоИстиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил." (три пъти) Гимнастически упражнения. Вечерта в 7.30 часа - братска вечеря от плодове, жито или ориз. На вечерята ще се повтори утринният ред. Умоляват се братята-ръководители да съобщат настоящето на всички братя и сестри в града и околията. За получаването на настоящето, моля, отговорете с една отворена карта. Поздрав на всички братя и сестри. 12 март 1943год. Изгрев-София С братски поздрав: П. Епитропов 3) ОБИЧНИ БРАТЯ, Съобщава ви се, че тазгодишната братска среща ще се състои на 15 август 1943 год., в неделя, по следния начин: Молитвата ще почне точно в 5 ч сутринта, както следва: Отче наш. „Духът Божий". Евангелие от Матея, гл. 10, ст. 10-20. Евангелие от Марка, гл. 12, ст. 12-22. Евангелие от Лука, гл. 5, ст. 1-10. Евангелие от Йоана, гл. 10, ст. 1 -10. Размишление: „Бог е вечният извор на живота." „В начало бе Словото". Беседа (по избор). Добрата молитва. След това ще се направят гимнастически упражнения. Ще има общ обед. Всеки да послужи на Господа и да принесе своя принос, както е ръководен отвътре. Умолявате се да съобщите настоящето във всички села, гдето има кръжоци. За получаването на настоящето, моля, отговорете с една отворена карта. Поздрав на всички братя и сестри. 10 август 1943 год. Изгрев - София С братски поздрав: П. Епитропов 4) ОБИЧНИ БРАТЯ, Съобщава ви се, че братската среща ще се състои в неделя на 3 октомврий. Молитвата ще почне точно в 5 ч. с., както следва: 1.Отче наш. Евангелие от Матея, 12 гл., 1 -10 ст. Евангелие от Лука, 9 гл., 9-21 ст. Евангелие от Йоана, Згл., 1-15 ст. „Духът Божий". Молитвата на Царството. Добрата молитва. „И това е живот вечен, да познаят Тебе, Единаго Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил." Гимнастически упражнения. При братската вечеря в 7.30 ч. ще се повтори утринният ред. Тая програма важи само за 3 октомврий, а не за цялата година. * * * През годината ще се проучават Библията и беседите по следния начин: Всеки ден ще се прочита с размишление посочената глава от Библията или посочената страница от беседите. В другото свободно време - проучаване на Библията и беседите по свобода. При изпълнение задачата, вместо старото мото ще се произнася следното само веднъж: „Да бъдем готови да приемем Словото Божие в нашите умове, в нашите сърца и в нашите души и да го приложим. Амин. Тъй да бъде." Почивка - всяка седмица от четвъртък на обед до петък на обед. За получаването на настоящето, моля, отговорете с отворена картичка. Поздрав на всички братя и сестри. 5. IX. 1943 год. Изгрев-София С братски поздрав: П. Епитропов 5) ЛЮБЕЗНИ БРАТ На Изгрева стават две молитвени събрания всекидневно: в 5 часа сутринта и в 6 часа вечерта ново време. Молитвите, които се употребяват, са в две групи, които се сменят последователно всеки ден. В първата група влизат: Добрата молитва, 91 псалом, Молитвата на Царството и Лозинката. Във втората група влизат: Добрата молитва, 91 псалом, Пътят на живота и Молитвата на избраните. Между молитвите се прави и тайна молитва. Молитвеното събрание се завършва с Отче наш. Които желаят отвътре във вашия кръжок, могат да вземат участие в молитвени събрания. В начина на правенето им, също за часа и мястото, чувствувайте се напълно свободни, като се съобразявате с местните условия. Дето е нуждно, могат да се правят молитвени събрания на групи, по квартали. Всичко да става по любов, със съизволението на Божията Мъдрост и на Божията Истина. Да живеем в надеждата, вярата и Любовта и да служим на Името Божие, да служим на Царството Божие и Неговата Правда, и да служим на Волята Божия. Изгрев - София 27. XII. 1943 год. С братски поздрав: 6) НАРЯД срещу бомбардировките А. Молитви за България и мира да се правят всяка сряда в 7 часа сутринта, общо или самостоятелно, а също и по всяко време и всяка сутрин по желание, поради сериозността на положението. 1. Молитвата за България , дадена през 1925 година. Господи, Боже наш, Ти, Който бдиш над света, чуй нашата утринна молитва. Озари ни с лъчите на могъщия Си Дух и разпали в сърцата ни искрата, която си вложил в нас. Укрепи в гърдите ни пламъка на свободата и правдата. Просвети ни да бъдем смели и доблестни българи, достойни за своя славен род, за Твоята велика Милост. Ти, Който си вдъхновявал за светли дела нашите духовни първенци, Ти, Който си благославял меча на нашия войни си го водил към подвиг и величие, Господи, Ти няма да забравиш и нас. Простри десницата Си над нас: Да вървим по тоя път с нашия избран народ и нашите братя, Твои верни, заседнали в своята земя по Твоята Воля. Дай ни сила да живеем, да работим за благото и величието на Отечеството. 10 Дай на нашата скъпа родина твърдост в изпитанията, воля за живот и вяра в нейния устрем, за да летим през вековете, водени от своя мъдър Баща, към победи и възход, към могъщество и вечност, за Твоя слава! Амин. 2. Формулата: „Господи, доброто, което си вложил в нас, да стане ръководител на нашите мисли и постъпки." 3. Формулата: „Господи, смили се над България, изпрати Божествените сили да я пазят от разруха." 4. Формулата: „В Божествения план е България да се запази в тези световни катаклизми. В Божествения план е България да израсне духовно. От България трябва да излезнат потоци светлина към цялото човечество. В Божествения план е Словото, което е продиктувано от Небето, да се запази." 5. Формулата: „Христос е на всемирната Любов, Христос е на всемирната Благост, Христос е на всемирната Мъдрост." 6. Формулата: „Господи, Ти, Който си бдял над България, бди и сега. В ореола на Твоята Мъдрост, в положителната енергия на Твоята Любов, Истината, която трябва да управлява, да стане закон." Б. Молитва, която трябва да се казва всеки ден за спасяването на България и на българския народ Господи, помогни на българския народ, вярата, упованието в Твоите неограничени сили да поддържат духа му, да устои на всяко посегателство на свободата. Нека пътят, който има да извърви, да бъде освободен от мракобесните сили, които искат да спрат развитието му, определено от Тебе. О, Господи! Поддържани от Твоите Началства, подпомагани от Твоите Херувими и Серафими, окриляни от Твоята Божествена мисъл, водени от Твоята мъдра ръка, пътят, който ни предстои, да няма повече пречки и посегателства. Да се срине старият строй и да се даде път на новите начинания, които да бъдат в хармония с всички разумни същества, избрани от Тебе, о, Господи, за да настъпи мир и благоденствие. Забележка на редактора: Този наряд започва да се изпълнява след първите англо-американски бомбардировки над София и страната, започнали от 1943 до 1944 година.

НАРЯДИ за 1942 година Обични братя, 12. III. 1942 год. - наряд за22. III., пролетното равноденствие. Обични братя, 12. VIII. 1942 год. - наряд за събора. Резюмета от беседите на Учителя през съборните дни -28. VIII., 29. VIII., 30. VIII. 1942 г. Обични братя, 12. IX. 1942 год. - наряд за22. IX., есенното равноденствие. 1) ОБИЧНИ БРАТЯ, Отпразднуването праздника на пролетта - 22 март, т. г. ще стане по следния начин: Сутринта на 22 март - излизане преди изгрев слънце на определеното досега Молитвата ще започне точно в 5.30 часа, както следва: Добрата молитва. Евангелие от Матея, 15 гл., 1 -10 ст. Евангелие от Лука, 10 гл., 10-20 ст. Евангелие от Йоана, 1 гл., 1-15 ст. „Духът Божий". Молитвата на Царството. Отче наш. „Блажени чистите по сърце. Те ще видят Бога." (три пъти) Гимнастически упражнения. Вечерта в 7.30 часа - братска вечеря от плодове, жито и ориз. На вечерята ще се повтори утринният ред. Умоляват се братята-ръководители да съобщат настоящето на всички братя и сестри в града и околията. За получаването на настоящето, моля, отговорете с една отворена карта. Поздрав на всички братя и сестри. 12 март 1942 год. Изгрев- София С братски поздрав: П. Епитропов 2) ОБИЧНИ БРАТЯ, Съобщава ви се, че тазгодишната братска среща ще стане в съответните кръжоци на Братството по следния начин. ПЪРВИ ДЕН,28. VIII. 1942 г. петък. В 5 часа сутринта събрание в салона на Братството. Добрата молитва. „Духът Божий". Евангелие от Йоана, глава първа, стих първи. Евангелие от Йоана, гл. 2, стих 10. Евангелие от Йоана, гл. 3, ст. 10-12. Размишление: „Бог е Любов". Четене беседата „Все, що е писано" (първата беседа от книгата със същото заглавие). „В начало бе Словото". Отче наш. След това ще се направят гимнастическите упражнения. ВТОРИ ДЕН, 29 август 1942 г., събота. Часът и редът - както в първия ден, само че ще се четат Евангелие от Матея, гл. 5, ст. 1-12 и беседата „Всичко ми е предадено" (от същата книга). ТРЕТИ ДЕН, 30 август 1942 г., неделя. Часът и редът - както в първия ден, само че ще се четат Евангелие от Лука, гл. 12, ст. 1-10 и беседата „Доброто съкровище" (от същата книга). През трите дни ще се размишлява върху следното: „Аз мога да любя, добър да стана. Аз мога да обичам, силен да стана." През трите дни ще има общ обед. Всеки да послужи на Господа, както разбира и да Му принесе своя принос тъй, както му се открива. Моля, съобщете настоящето на околните села, дето има кръжоци. За получаването на настоящето, моля, отговорете с отворена картичка. Поздрав на всички братя и сестри. 14 август 1942 година Изгрев - София С братски поздрав: П. Епитропов 3) РЕЗЮМЕТА ОТ БЕСЕДИТЕ НА УЧИТЕЛЯ ПРЕЗ СЪБОРНИТЕ ДНИ ПЪРВА СЪБОРНА БЕСЕДА 28. VIII. 1942 г„ петък, 5 ч.с. ЗА ЧОВЕКА Човек, който се смущава и тревожи, прилича: на канари, които се събарят; на изсъхнали листа; на съборени къщи; на изгорели въглища; на пепел от огнище. Сега хората търсят красиви имена, красиви дрехи, книги, часовници, търсят красота отвън, а не отвътре. Прокажения човек с каквито дрехи да го облечете, той си е пак прокажен. Аз наричам неблагодарността в живота проказа. Неблагодарните са обикновени хора, а благодарните са герои. Хората сега, като изваждат въглищата от земята за горене, освободиха вързаните духове, които са правили зло в миналото, преждевременно, преди да е дошла Любовта и те сега създадоха неблагодарността и вашите нещастия. Сега Любовта трябва да изправи погрешките на миналото, да донесе възкресението и възстанови първоначалния живот. Полезна е машината, когато оживее, когато излиза пара и колелетата й се въртят. Но ако човек мяза на една застояла машина или параход, той не е човек. Както параходът без капитан не тръгва, тъй и всеки човек трябва да си има по един капитан, който да го направлява в живота. Някои го наричат дух, някои-ум. Аз желая, тази сутрин, на недоволството, по закона на Любовта, да му дадете други стол отвънка, то да ви бъде слуга, а доволството да ви бъде господар. Казват някой: „Да се обичаме." Но как? Любовта иде само от едно място. Всички казват: „Аз те любя, аз те обичам", а всички от любов умират. Сега залюбиш кокошката - изядеш я; залюбиш гроздето, ябълката - изядеш ги. Това е неразбиране на живота. Първо любовта трябва да дойде. Любовта е това, което носи живота. Но живота не може да възприемеш без любовта и благодарността. Благодарете винаги за доброто и злото, благодарете за богатството и сиромашията, благодарете за всичко, за да бъдете безсмъртни. Да обичаш, да любиш, разбирам: щедро да даваш и да благодариш за всичко. Да обичаш и нищо да не даваш от себе си, не е любов. Турете неблагодарността отвънка и ще видите Христа. Христос е туй, което внася сила и живот, не търсете Го отвънка: Той живее в сърцата, умовете и душите на хората. Да благоговейте пред Него. Благодарете на Бога за ума, сърцето и тялото си, и за всичко постоянно благодарете. Каквото и да ви боли, не мърморете, а благодарете. Всички тия болки и страдания, които имате, това са ръцете на Бога, с които Той работи за вашето добро. Благодарете, че влизате в затвора и излизате от затвора, че се раждате и умирате. Човек, ако не може да се роди и умре, не може да разбере любовта. Бог ни е слугувал и ни дава свобода, и сега ни слугува, а ние искаме, без да слугуваме да станем господари. Първото нещо: искайте да станете доволни слуги. Няма по-хубаво нещо от слугуването и от благодарността. Благодарността отваря пътя на любовта. Сега ще ви разкрия една малка тайна. Защо хората постоянно се карат? Човек, когато каже на някой, че го обича, той себе си обича в него, себе си хвали в него. И ти когато кажеш, че го обичаш, ти си влязъл в него и хвалиш себе си в него, а не Бога, Който живее в него. Ти, когато излезеш от него, виждаш погрешките си; и той, когато излезе оттебе, вижда погрешките си. Ако някоя мома залюби някой момък, тя люби себе си в него и обратно. Затова хората сега не се разбират, а постоянно се карат. Ти трябва, заради Бога, Който живее в хората, да ги обичаш. В сегашния живот има влюбване и разлюбване. Когато залюбиш някого, влез с Господа в сърцето му. Онзи човек, който влиза в домът ти без любов, носи нещастие. И ти, който влизаш без любов, носиш нещастие. Винаги в свойте мисли, чувства и постъпки носете любовта. Ако не станете като малките деца, не може да влезете в Царството Божие. Или, ако не станете благодарни, не може да влезете в Царството Божие. Човек, ако не е доволен и ако не благодари за всичко, което му идва, той ще го изгуби. Всякой, който не благодари, е сиромах, а който благодари, е богат. Там, дето няма благодарност от сърце, доброта, разумност и любов, там има безпорядък. Затуй, да ви се оправят работите, приемайте с любов и благодарност всичко. Сега има особени лъчи, които слизат от Божествената Любов, за да хранят вашите сърца. Желая тия лъчи да бъдат храна за сърцето и душата ви. ВТОРА СЪБОРНА БЕСЕДА 29. VIII. 1942 г., събота, 5 ч. с. Важно е човек да има една ясна представа за себе си. Най-първо човек трябва да се запознае със своята душа, после със своето сърце и със своя ум. „Бог е Любов"-турете тази мисъл в сърцето си, в ума си, в душата си. Кажете си: „Ще бъда като Него." Вложете Бога в сърцето си. „Бог е Любов" -тази мисъл да оживее във вас. Без любов нищо не можем да постигнем. Щом приемем любовта, Бог ще ни даде всичките възможности. Светът няма да го измените, но вие ще измените себе си. Днес Любовта ще ви посети в най-скромната си дреха. Да я познаете, тя ще ви донесе първия плод на живота. Ако вложите Любовта в сърцето си, ще имате новото -ще имате здраве. В любовта онзи, който ви измъчва, ви изпитва. Злото казва: „Можеш ли да обичаш Господа?" Трябва да го обичаш. Злото ще остави материал. Доброто ще покаже пътя на постижението. Злото ще го обикнеш, за да го разтопиш. Само Любовта е, която разтопява злото. Любовта е един колективен акт. Двама, щом се любят и се крият, ще свършат катастрофално. Любовта трябва да бъде явен акт. Като любиш, да светиш. Слаби, болни, невежи сте, защото сте се отдалечили от Бога. Бъди добър! Бъди силен! Бъди добър чрез любовта! Бъди силен чрез обичта! Турете основата на любовта, която не се мени. Тя навсякъде е еднаква. Като станеш майка, трябва да намериш първата майка - Любовта. Като станеш баща, трябва да намериш първият баща - Мъдростта. Като станеш приятел, ще намериш първият приятел. Тогава ще разбереш силата на живота. Не си струва човек по човешки да се жени. Има една волска любов - ще ти дадат слама. Истинската любов е онази, от която става хубав пшеничен хляб, в която оживяваме и възкръсваме. Преди да е станал красив човек отвътре, не може да бъде щастлив. Благодарните са красиви, щастливи, силни. Всеки ден ще се срещаш с Господа и ще благодариш. Тогава „Аз и Отец Ми ще дойдем и ще направим жилище във вас". Както Отец ни е възлюбил, така и ние трябва да Го възлюбим. Трябва да приемем нещо и да дадем нещо от себе си. В най-лошото, което днес става в света, искам да видите онова доброто, което иде и което е скрито в това лошото, а именно БОЖИЕТО БЛАГОСЛОВЕНИЕ. ТРЕТА СЪБОРНА БЕСЕДА 30. VIII. 1942 г., неделя, 5 ч. с. Кое е най-ценното на Любовта? Любовта ще те заведе най-първо при Мъдростта и Мъдростта ще те запознае с Истината, която дава свобода. Любовта ти е дала живота, Мъдростта ти е дала знанието, Истината ти е дала свободата. Любовта е, която отваря книгата със седемтях печата. Тя е агнеца Божий. Ти трябва да имаш кандило на Мъдростта, да гори със сока на Истината и запалено с огъня на Любовта. Щом обичаме света повече от Бога, ние сме в прегрешението. В новото учение ние трябва да се запознаем с Любовта, Мъдростта и Истината. Любовта дава живот и движение. Мъдростта дава знание и светлина. Истината дава свобода и сила. Бог е Любов, Мъдрост и Истина. Що е любов? Туй, което не се мени. Ония, които се запознаят с Любовта, ще възкръснат. Ония, които се запознаят с Мъдростта, ще бъдат облечени с най-красивата дреха, изтъкана от светлината. Ония, които се запознаят с Истината, ще бъдат свободни да ходят навсякъде. Само с Любов, Мъдрост и Истина ще отидете при Бога. Днес трябва да се запознаете с Бога. Днешният ден определя бъдещето. Щом можеш да ядеш, можеш да приемеш Любовта. Красота без Любов, Мъдрост и Истина не е красота. Красота, която произтича от Любовта, от Мъдростта, от Истината, това е красота. Любящите от какво се нуждаят? Слънцето да ги грее, никой да не им хвърля сянка - да им закрива слънцето. Човек е направен по образ и подобие Божие. Какво по-велико благо от това Любовта да се всели в сърцето му и да му даде движение и живот; Мъдростта да се всели в ума му и да даде знание и светлина; Истината да се всели в душата му и да му даде свобода и работа. Живота е най-хубавата песен. Твоята душа трябва да изпее тази песен както трябва. В движенията трябва да има красота. Кажи: „Господи, тъй както си показал своята Любов към мене, така аз ще покажа своята обич към Тебе." - „Отворете сега сърцето си", казва Господ. Не бъдете скържави, не скривайте нищо от Бога. Няма по-хубаво нещо от това човек да бъде чистосърдечен. Благословен Господ, Който се проявява навсякъде. ЧЕТВЪРТА СЪБОРНА БЕСЕДА 30. VIII. 1942 г., неделя, 10 ч. с. За да може да ме разберете като ме слушате, трябва да бъдете като дете, което се ражда, като затворник, когото освобождават. Да бъдете млади. Блажени кротките, които са силни да наложат своята кротост. В сегашния век се изискват герои. Те ще победят смъртта. Не е Волята Божия ние да умреме. Като раздадеш твоето богатство на бедните, цялото богатство на света е на твое разположение. Вие всички сте скържави. Джон Холм, английски проповедник, казал на една мома: „Сърцето си дай на Бога, богатството - на сиромасите, а ръката си на този, който те обича." Утре, като турят тялото в земята, къде е човекът? Това, което не умира, то е човекът: сърце, което е пълно с любов; ум, пълен със знание и светлина и душа, пълна със сила. Любовта, Мъдростта, Истината-то е човекът. Къде е Господ? Той е във въздуха, светлината, във водата, в хляба. Божественото е, което ни свързва. Ако една майка не може да обърне своите дъщери към Любовта, тя не е истинска майка; ако един баща не може да обърне своите синове към Мъдростта, той не е истински баща; и ако един брат не обърне свойте братя към Истината, той не е истински брат. Любовта, Мъдростта, Истината, съединени в едно, раждат живота, знанието, свободата. А шестте заедно раждат работата. Блажени, които любят. Блажени, които обичат. Блажени, които служат и говорят Истината. Направете вашите хижи, вашите тела храмове, в които да живее любовта. Направете въглените, които сега имате, на диаманти, с които да се украсявате. 4) ОБИЧНИ БРАТЯ, Съобщава ви се, че есенното равноденствие ще се отпразднува в неделя на 20 септемврий, в 5ч. с., по следния начин: Добрата молитва. Молитвата на Царството. Евангелие от Йоана, 14 гл., 1-16ст. „В начало бе Словото". Отче наш. Гимнастически упражнения. При братската вечеря в 7.30 ч ще се повтори утринният ред. Тая програма важи само за 20 септември, а не за цялата година. * * * През годината ще се проучават Новият Завет и беседите по следния начин: Всеки ден ще се прочита с размишление посочената глава от Новия Завет или посочената страница от беседите. В другото свободно време - проучаване на Библията и беседите по свобода. При изпълнение на задачата, вместо старото мото ще се произнася следното само веднъж: „Да бъдем готови да приемем Словото Божие в нашите умове, в нашите сърца и в нашите души и да го приложим. Амин. Тъй да бъде." Почивка - всяка седмица от четвъртък на обед до петък на обед. Настоящето да се прати и до околните села, дето има кръжоци. За получаването на настоящето, моля, отговорете с отворена картичка. Поздрав на всички братя и сестри. 12. IX. 1942 г. Изгрев-София С братски поздрав: П. Епитропов

НАРЯДИ за 1941 година Обични братя -12.III. 1941 год. -наряд за 22. III., пролетното равноденствие. Обични братя -12. VII. 1941 год. - наряд за събора. Обични братя-12. IX. 1941 год. - наряд за 22. IX., есенното равноденствие. 1) ОБИЧНИ БРАТЯ, Отпразднуването праздника на пролетта - 22 март т. г. - ще стане по следния начин. Сутринта на 22 март - излизане в 5.20 часа, преди изгрев слънце, на определеното досега място. Молитвата ще започне точно в 5.40 часа, както следва: Добрата молитва. Евангелие от Йоана, 12 гл., 10-21 ст. Евангелие от Марка, 10 гл., 3-12 ст. Евангелие от Лука, 16 гл., 12-21 ст. Евангелие от Матея, 5гл., 1-12ст. „Духът Божий". Молитвата на Царството. Отче наш. „Блажени, които гладуват и жадуват за Любовта, защото те ще се наситят." (З пъти) Гимнастически упражнения. Вечерта в 7.30 часа - братска вечеря от плодове, жито и ориз. На вечерята ще се повтори утринният ред. Умоляват се братята-ръководители да съобщат настоящето на всички братя и сестри в града и околията. За получаването на настоящето, моля, отговорете с една отворена карта. ПОЗДРАВ НА ВСИЧКИ БРАТЯ И СЕСТРИ. 12 март 1941год. Изгрев-София С братски поздрав: П. Епитропов 2) ОБИЧНИ БРАТЯ, Съобщава ви се, че тазгодишната братска среща ще стане в съответните кръжоци на Братството по следния начин. Първи ден, 24 август 1941 г., неделя. В пет часа сутринта - събрание в салона на Братството. Добрата молитва. „Духът Божий". Молитвата на Царството. 91 псалом. Евангелие от Йоана, гл. 14, ст. 10-20. Размишление: „И това е живот вечен да познаят Тебе, Единнаго Истиннаго Бога". „В начало бе Словото". Беседа (по избор). Отче наш. Гимнастически упражнения. Втори ден, 25 август 1941 г., понеделник. Часът и редът - както в първия ден, само че ще се чете Евангелие от Матея, гл. 16, ст. 10-20. Беседата - по избор. Трети ден, 26 август 1941 г., вторник. Часът и редът - както в първия ден, само че ще се чете Евангелие от Лука, гл. 20, ст. 12-22. Беседа по избор. През трите дни ще има общ обед. Всеки да си определи своя принос на Господа според както Бог е вложил в сърцето му. Моля, съобщете настоящето на околните села, дето има кръжоци. За получаването на настоящето, моля, отговорете с отворена картичка. Поздрав до всички братя и сестри. 14 август1941 год., Изгрев-София С братски поздрав: П. Епитропов 3) ОБИЧНИ БРАТЯ, Съобщава ви се, че праздникът 22 септемврий ще се отпразднува в 5 часа сутринта по следния начин. Отче наш. Молитвата на Царството. Евангелие от Йоана, 12 гл., 1 -10 ст. Евангелие от Лука, 20 гл., 10-20 ст. Евангелие от Марка, 10 гл., 1-10ст. Евангелие от Матея, 21 гл., 1-10ст. „Духът Божий". Добрата молитва. „Бог е Любов и които Го познават, трябва да Му служат в Дух и Истина" (три пъти). Гимнастически упражнения. При братската вечеря в 7.30 часа ще се повтори утринният ред. Тая програма важи само за 22 септемврий, а не за цялата година. * * * През годината ще се проучават Библията и беседите по следния начин: До 19 декемврий включително ще се прочита посочената на отвъдната страница глава от Евангелието и една страница от беседите по свободен избор. А от 20 декемврий нататък ще се прочита посочената отвъд страница от беседите и лекциите на Учителя и една глава от Библията по свободен избор. В другото свободно време на деня - проучаване на Библията и беседите по свобода. През годината всеки да прилага това, което е научил. Почивка - всяка седмица от четвъртък на обед до петък на обед. За получаването на настоящото, моля, отговорете с една отворена карта. Поздрав на всички братя и сестри. Изгрев - София, 12. IX. 1941 г. С братски поздрав: П. Епитропов