Dela

Моля, направете редакция на текста. Правилно е да бъде " Ако въ него нѣма правилни чувства". Това е 8-мо изречение в 7-мия абзац.

XXVI. Бележки на съставителя Вергилий Кръстев 1. Бележки към „Изгревът”, том XXI 1. Когато бе подготвен „Изгревът” том XX, се разбра, че материалът е около 1500 страници и не може да се отпечата в един том. Тогава 500 страници оставихме за том XXI. (Виж том XX, стр. 1033, точки 24 ÷ 26.) 2. „Изгревът” том XX накрая излезе 1044 плюс 80 страници снимки на хромова хартия. Голям обем и можеше да се подвърже на специална машина. В печатницата имаха такава машина, но беше се повредила и я ремонтираха цели 3 месеца. Аз не се съгласих да я подвързват на друго място. 3. Опитаха се да я подвържат на друга машина, но книгата бе дебела и направиха само една книга, като машината се счупи. Когато да сложат корица, случайно някой протяга ръка, взима една корица от онази, другата книга, която печатат, и с нея подвързват том XX. Когато ми я показаха и предадоха, аз се разтреперих. На корицата имаше едно голямо око, с вежди отгоре и отдолу, а по средата - един човешки череп. Казах им: „Защо сложихте тази корица? Това е символ на българското око, а вътре е черепът на Любомир Лулчев, когото комунистите убиха. Значи тази книга няма да излезе скоро, докато този череп не се извади от това българско око.” – „Стана случайно” - така ми отговориха, - „Няма случайни неща. И така чакахме 3 месеца, а през това време подготвените коли бяха натрупани и чакаха реда си. Цели 3 месеца бях разпънат на кръст. И ден, и нощ. Бял ден не видях, само черни нощи. 4. Дойде време и започнаха да я подвързват. Отидох в печатницата. Направо се втрещих от гледката. Работникът на машината слагаше книгата за подвързване и тя излизаше накрая подвързана. Машината си работеше в своя ритъм, но работникът се движеше едвам-едвам, със забавени движения, така, както на някои филми забавят движенията. Тези, които подвързваха книгата, се движеха със забавен ход, а останалите работници се движеха нормално. А това бе от голямото напрежение и от онези сили, които стояха над книгата и я охраняваха. Направо ми дожаля за тези хора. Видях всичко и тутакси изчезна целият ми яд към тази машина. Окончателно разбрах, че те неслучайно тук се забавят. Аз бях сънувал сън, че милицията ми арестува книгата. Така че тази книга бе под арест цели 3 месеца. Но наяве кой ли я арестува? 5. А когато излезе от печат, аз играх хоро около нея. Как така? Ето така. Пеех и играех хоро около отпечатаната книга. Беше голям зор това подвързване на книгата, не може да се опише. А «Изгревът», том XX като концепция е изключителен и поучителен за всички. Без нея не може да прекрачите нито една крачка напред. Как така? Ето така. Това е един от етапите в познанието за Школата на Учителя Дънов. Искате или не искате, трябва да я изучавате. 6. В „Изгревът” том XXI успях да свържа в едно биографията на Лулчев с тълкуването на хороскопа му и с изказванията на Учителя за Соломон, който е прероденият Любомир Лулчев. Вж. стр. 41 (от оригинала, а тук стр. 42 – ГСК) от том XXI. 7. А защо бе включен вестник „Ратник на свободата” I, II, III година, е видн7. о от бележките ми на стр. 328 (от оригинала, а тук стр. 323 – ГСК) от том XXI. А тази, която го въвеждаше от вестниците, бе Лилия Преславска. Питам я: „Харесва ли ти материалът?” Отговаря: Знаеш ли, тези събития от 1924 ÷ 1931 г. са събития, които днес ги преживяваме от 1990 до 2004 година. Само че на местата на старите имена на онези управници трябва да се сложат имената на днешните управници. И този материал може днес да се публикува.” – „Той важи и за днес” - допълвам аз. Той важи не само за днес, но и за утре. 8. Много хора не знаят какво е мнението на Учителя Дънов за войната от 1914 ÷ 1918 г, затова прибавих този материал от стр. 295 ÷ 328 (от оригинала, а тук стр. 294 ÷ 323 – ГСК) в том XXI. След като го прочетете, тогава ще оцените колко високо стои вестник „Ратник на свободата”, който днес е забравен и днес го възкресявам чрез този XXІ том. 9. За убийството на Ангелина Лулчева трябваше също да се включи, защото това е бил един план навремето, с който да се хвърли цялата вина върху Учителя Петър Дънов. Този материал много трудно се намери и още по-трудно се въведе. А как ли издържа Лилия Преславска, аз не зная. Тя си знае. Но аз още се учудвам, че тя успя да издържи и да го въведе за печат. Браво. Благодаря! Ей, има още издръжливи и способни българки! За тези събития виж „Изгревът” том IX, стр. 23 ÷ 24, стр. 291 ÷ 295 под № 118, стр. 605 ÷ 606. Също виж „Изгревът” том XX, стр, 946, № 293, стр. 963, № 405, стр. 1027, № 54. 10. Истината за спасяването на евреите в България е отпечатана на стр. 384-408. Лъжата от вчера продължава днес, като се разпространява както от евреите тук и по света, така и от управниците в България. Лъжат. А защо? Защото, ако кажат истината - че Учителят Дънов ги е спасил, трябва да Го признаят за Учител. А това те не желаят. Никой това не желае тук. Затова ще си понесат последствията. Прошка няма да има за тази лъжа, нито сега, нито утре! Виж „Изгревът”, том XX, стр.1028, № 64. 11. Народният съд срещу Любомир Лулчев. Дознанието съм го взел от архив МВР преди години, когато бях допуснат да работя там. А за да обясня как са събитията, направих Бележки към дознанието на стр. 435 ÷ 436 (от оригинала, а тук стр. 421 ÷ 423 – ГСК). За да потвърдят чрез факти, включих обяснителни бележки, които извадих от излязлата книга на издателство „Астрала” от 1996 г., за което Марина Иванова поиска разрешението на издателя Свилен Чорбаджиев и той любезно го даде, 12. Сега ще обясня нещо много важно. Навремето, когато работех за спомените на Тодор Маринчевски (виж „Изгревът”, том VIII, стр. 613 ÷ 638), той ми разказа няколко важни факта. Първо, по времето на процеса срещу Лулчев 1944 ÷ 1945 г. Маринчевски се е срещал с адвоката, който го е защищавал, и той му е предал препис от дневника, както и препис от заседанията на съда срещу Лулчев от 25 и 26 декември 1944 г. И той ги е съхранявал от 1945 до 1990 г. После ги е предоставил на издателя Свилен Чорбаджиев, който ги отпечатва под заглавие „Народният съд срещу Любомир Хр. Лулчев”, изд. „Астрала”, София 1996. Аз поисках оригиналите, но Маринчевски ми каза, че не знае къде ги е сложил и така те изчезнаха за мен. Но понеже бяха издадени, аз се примирих със загубата. И когато трябваше да публикувам в този том Дознанието на Любомир Лулчев на стр. 415 ÷ 431 (от оригинала, а тук стр. 404 ÷ 418 – ГСК), аз направих допълнителни бележки към дознанието на стр. 435 ÷ 436 (от оригинала, а тук стр. 421 ÷ 423 – ГСК). Но трябваше да добавя и допълнения към тях, взети от съдебните заседания срещу него от 25 и 26.ХІІ.1944 г. и понеже знаех, че това е реализирано вече от Маринчевски по негово време чрез Свилен Чорбаджиев, то спокойно извадих от неговата книга нужните извадки като малки пасажи и ги публикувах в том XXI от стр. 436 до стр. 444 (от оригинала, а тук стр. 423 ÷ 441 – ГСК). Така тази глава бе обяснена. Накрая взехме разрешението на Свилен Чорбаджиев за публикация чрез Марина Иванова. Така Маринчевски реализира нещо докрай. Виж „Изгревът”, том XX, стр. 1028 от № 64 до № 68. Онова, което бе съхранявал, успя да го реализира чрез верни нему по дух хора. 13. В следващия етап беше най-трудното. Трябваше да проверя дали тази книжка, издадена чрез Свилен Чорбаджиев, е вярна. Отидох в архива на Министерството на вътрешните работи и направих справка. Трябваше да подам молба за разрешение на архив по дадена тема и автор. На 24.І.2005 г. подадох молба. След време ми разрешиха. Ходих няколко пъти за попълване на разни формуляри съгласно техния правилник за ползване на архив. Беше ми дадено разрешение. Благодаря на служителите им. Трябваше да се извадят от архива материалите по делото на Народния съд. Подадоха ми материалите на няколко етапа. Накрая ми предоставиха всички томове по разпитите на делото. Бяха около 14 ÷ 15 тома и тежаха около 20 кг. Направо се засрамих, че служителките са ги носили на ръка, за да ми ги доставят. На 20 април 2005 г. отидох и за 2 часа прегледах оригинала. Сравних с отпечатаната книжка на «Астрала» ред по ред. Всичко бе вярно. Оригиналът бе със стария правопис до 1945 г. и с подписите на стенографите на делото. Беше под сигнатура № II - НС-2 на I Върховен състав. Материалът за Лулчев бе в един том от 5-о заседание на 25 декември 1944 г, понеделник, от 9,15 ч, и е включено от стр. 395 до стр. 472. Също продължаваше в друг том в 6-о заседание от 26 декември 1944 г. от 9,10 ч и е включено от стр. 473 до стр. 539. През цялото време бях така възбуден от оригиналите и приятно изненадан, че всичко бе вярно в отпечатаната книжка на „Астрала”. И в тази залисия забравих да поискам да ми извадят ксерокс-копия от посочените страници, А сега е вече късно. Те са ги прибрали вече в архива. Жалко! И аз имам право на пропуск. 14. Маринчевски ми разказваше как проф. Николай Генчев го срещнал и поискал материали да публикува нещо за Любомир Лулчев. Маринчевски му е дал онова, което е имал. А препис на Дневника на Лулчев има в Държавния архив, но този, който го е преписвал, не е бил грамотен и не е писал добре на пишуща машина. Издаденият дневник през 1992 г. под заглавие „Тайните на дворцовия живот” е пълен с грешки. Това го установихме, когато го сравнявахме с оригинала, който бях извадил от архив МВР. На изданието има предговор от проф. Николай Генчев. Прави веднага впечатление, че той не познава нито материала, нито епохата, нито учението на Учителя Петър Дънов, нито Школата му. Не познава, и толкоз. Освен това той е комунист и през целия си живот е изпълнявал заповедите на онези, които са обявили Дънов за фашист, реакционер, хитлерист и т. н. Виж „Изгревът”, том XX, стр. 1033, точки 21, 22, 23. И да искат, те не могат да се променят, защото са завързани отвътре не с въже, а с желязна верига от оня, който е враг на Учителя. А това е проверено от 1945 г. до 1990 г. и от 1990 г. до 2005 г. И доказано с техните дела. 15. В „Изгревът”, том VIII, стр. 638 ÷ 640 съм публикувал една статия: „Без Лулчев не може”. Прочетете я. Ето, аз си изпълнявам както плана по нея, така и обещанията си в нея, като издадох „Изгревът”, том XX и XXI. 16. Глава VII е едно доказателство за дейността на Лулчев в защита на неговите съграждани от личния режим на цар Борис III. Този материал никой не го чете, защото не им изнася. А той е точен и верен. И е спасил хора. 17. От глава VIII започва материалът на Величка Стойчева и след това е материалът за семейство Стефка и Кънчо Стойчеви и за техните деца. Те са свързани с Любомир Лулчев и затова включвам техния материал в този том. Когато говорехме за Любомир Лулчев, казвахме му „Братът”. А когато говорех за Семейството, включвах всички, чийто материали съм включил. Изобщо, Братът е цяла легенда. И семейство Няголови е цяла легенда. Събраха се две легенди и те създадоха „Изгревът”, том XXI. Такава е истината, 18. Благодаря на Полина Тодорова Петкова от гр. Видин, която набра материала на компютър от стр. 500 до стр. 991 (от оригинала, а тук стр. 484 ÷ 1027 – ГСК). Това е един пример, че онези, които са в провинцията, също могат да работят за програмата на „Изгревът”, стига да са закачени за нея. И да си изпълняват задълженията. 19. А как Марина Иванова успя да се справи с „Изгревът”, том XXІ, с тези 3 малки деца, които отглежда самичка, аз се учудвам. Но успя да се справи. Много трудно се работи в «Изгревът». Или биват отклонявани чрез вражески сили отвън от „Изгревът”, или ги връзват с много деца. Важното е да бъдеш свободен отвътре, за да можеш да работиш. Благодаря на Марина. 20. Много трудно бяха въведени астрологическите карти и тълкуванието на хороскопите на Лулчев, Светозар Няголов, Величка Няголова и Стевка Няголова. Въвеждаше ги Буряна Пенкова. Тя ги занасяше на брат си Вихър Пенков, той ги разпечатваше, донасяше ми ги, аз ги преглеждах и ги занасях на Светозар Няголов да ги прегледа и направи корекция или допълнения. Той ми ги предаваше и аз отново ги предавах на Буряна да внесе поправките. И така до три пъти. Много трудно, но успях. И сега мърдане няма за всички онези, които искат да изучават астрология. Имате посочен модел как да я изучавате и да я проверявате чрез живота си. И да не съм чул или видял и да ми говорите за разни други астролози. Астролозите на „Изгревът” стоят над всички, които са родени на земята сега и в бъдеще. Това да го знаете от мен. Аз съм го проверил с живота си. Вярно и истинно е. И няма мърдане от вас, разни синковци, които шишалкавате по разни самозванци астролози и тем подобни мошеници, лъжци и крадци на човешкото доверие към астрологията. 21. Всичко, което се набираше на компютъра, се предаваше на мен и аз го предавах на Вихър Пенков, той правеше разпечатка и ми се връщаше обратно. Накрая аз ги предавах на Марина Иванова. Помагаше, естествено, и Ефросина Ангелова-Пенкова. Изобщо, бяха свързани в тази концепция всички, които съм изброил. И успяхме да се справим. Няма мърдане! 22. Благодаря на служителите на архива на МВР и на оня, който разреши с подписа си да бъда допуснат до материала за Любомир Лулчев. За да се доближа до този архив, аз цели 3 месеца се подготвям и трансформирам съзнанието си за тази институция. Иначе нямаше да ме допуснат. А как издържат тези служители в този архив, е цяло чудо. Аз оценявам много високо тази институция и онези, които работят в нея. За всяко място трябва да има способни и подготвени хора и да изпълняват дълга си. Затова аз, Вергилий, им благодаря за всичко. И да знаете, че аз имам още работа в този архив. Засега - точка. 17 ÷ 19 ч, 18 май 2005 г,, София 2. Бележки към снимките в „Изгревът”, том XXI Снимка № 1. Снимката е направена в гр. Русе през 1921 г. от фотографа Енчо Димитров. Тя е използвана за нападки, като е публикувана във вестник „Седмичен факел”, бр. 6, 3 март 1924 г., при статията „Новият Христос”. Виж „Изгревът”, том XXI, стр. 70 (от оригинала, а тук стр. 69 – ГСК) (защитата на Лулчев, № 23), стр. 71 ÷ 73 (от оригинала, а тук стр. 70 ÷ 72 – ГСК). Снимки № 2 до № 18. Учителят на Рила след побоя през 1936 г. За побоя върху Учителя виж „Изгревът”, том I, стр. 36 ÷ 39, стр. 288 ÷ 291, стр. 350 ÷352, стр. 561 ÷ 571. Снимка № 6. На гърба на снимката Савка Керемидчиева собственоръчно е написала: „м. юли 1936 г., Рила. На Галето (Галилей Величков). Тук имаш два върха големи и високи, много високи - Учителят и планината. Да ти бъдат за подкрепа. „Когато ме призовете, Аз ще ви се явя и ще ви помогна.” Амриха.” Снимка № 7 до № 12. Учителят се възстановява след побоя. Виж „Изгревът”, том I, стр. 568 ÷ 571. Снимка № 13 до № 18. Учителят прави първата си разходка до извора „Ръцете” на 12 август 1936 г. На една от картичките собственоръчно, с почерка на Боян Боев, е обозначена същата дата. На 14 август Учителят се завръща в София. На 19 август 1936 г. е съборът в София и Той изнася беседата „Да им дам живот”. Виж „Изгревът”, том XIV, стр. 409 ÷ 410. Снимка № 9. Учителят пред бялото знаме, 1936 г. 1. Атанас Николов. 2. Васко Искренов - фотографът над Атанас. 3. Катя Зяпкова. 4. Паша Теодорова. 5. Елена Андреева. 6. Учителят. 7. Савка Керемидчиева. 8. Цанка Екимова. 9. Дора Карастоянова, 10. Мария Тодорова. Снимка № 13. Учителят Дънов, с бялата плетена шапка, пред скалата с котвата, вляво при извора „Ръцете”. До Учителя, с баретата, е Мария Тодорова. На преден план, майката с двете деца, е Стефка Няголова - Костадин е в скута й, а другият й син Светозар е с бели чорапи, седнал. Най- отгоре, прав, с бялата шапка, е Мирчо от Петрич. Виж „Изгревът”, том XX, снимки № 32 ÷ 41. Снимка № 14. 1. Облегнат до скалата с котвата, вляво, е Петър Пампоров. 2 Учителят с бялата плетена шапка и белия шал през врата, 3. Мария Тодорова, с бялата барета, до Учителя. 4. Николина Балтова с белия шал и с плитката. 5. Боян Боев. 6. Кирил Икономов, 7. Над него, с фотоапарата през врата, е Васко Искренов. Трети ред: 8. Мариана от Латвия, с увита около главата бяла кърпа. 9. Стоянка Илиева с шапката. 10. Сийка Динова в плетена шапка. 11.Между Мариана и Сийка е Наталия Чакова. 12. Над Наталия е Веска Козарева, с бяла шапка и блуза на бели ивици.13. Над Васко Искренов с фотоапарата е Симеон Симеонов, а до него е усмихната Олга Славчева. Най-отдолу, на преден план, майката с двете деца е Стефка Няголова - с Костадин в скута си, а Светозар гледа към обектива на фотоапарата. Снимка № 15. 1. Най-отпред, долу, е Стефка Няголова, с двете деца -Костадин, в скута й, и Светозар, обърнал глава към нея. Отляво: 2. Ангел Вълков. 3. Мария Захарната. 4. Учителят.5. Мария Тодорова. 6. Николина Балтова. 7. Ана Динова. 8. Боян Боев. 9. Над Мария е Мариана от Латвия и до нея - Стоянка Илиева. 10. Между тях е Наталия Чакова. 11. Горе, вдясно, с бяло елече и рокля на цветчета, е Олга Славчева, 12. Вляво, над Ангел и Мария Захарната, е шивачката Ганка Парлапанова, с бял шал и бяла шапка. Снимка № 16. Всички около Учителя пеят. Най-отляво е Стевка Няголова с двете см деца -Костадин и Светозар. Снимка № 17. 1. Отляво е главата на Мария Захарната. 2.... 3. Учителят. 4. Мариана от Латвия. 5. Наталия Чакова. 6. Най-отдясно е Олга Славчева. Снимка № 22. На първия ред е Любомир Лулчев с приятели. Жената е Елена Андреева. Снимка № 23. Л. Лулчев е откривал много извори. С приятели пред течащия чучур, който са каптирали и на камъка са отбелязали: 28.VIII.1934 г, Виж „Изгревът”, том X, стр. 85; том XX, стр. 534 ÷ 535 Снимка № 29. Величка Стойчева, болна на легло, на 1 февруари 1918 г. Около нея - съмишленици. 1. Сестрата на Иван Калканджиев. 2. Калиопа от Айтос. 3. ... от Айтос. 4. Величка Стойчева на легло. 5. Райна Грозданова. 6. Александра Сотирова (съпруга на Минчо Сотиров). 7. Стевка Стойчева - осиновена дъщеря на Величка Стойчева. 8. Веска Калканджиева, изправена, вдясно. Величка Стойчева си заминава на 3.03.1918 г., неделя следобед, към 2 ч, в гр. Бургас. Снимка № 47. Снимката е направена на 26 юни 1942 г. 1. Станка Симеонова, съпруга на Величко Симеонов, който е брат на Симеон и Юрдан Симеонови. 2. Светла - дъщеря на Станка. 3. Светозар Няголов. 4. Стефка Няголова. 5. Евангелина (Лини), дъщеря на Станка. 6. Васил Симеонов, син на Станка. 7. Костадин Няголов. 8. Величка, на 1 г., в количката, дъщеря на Стефка Няголова. Снимка № 55. Снимката е направена на Молитвения връх, Рила през м. август 1957 г. Светозар Няголов чете беседа. 1. В средата, с винтягата е Паню Балдъров. 2. До него, с такето, е Нестор Чуклев от гр. Пловдив. 3. Над главата на Паню Балдъров е Димитър Звездински, 4. Над Светозар Няголов е Петър Филипов. 5. До Паню Балдъров е Борис Николов, с черното таке. Снимка № 77 а. На Елена Казанлъклиева. На гърба, на снимката има текст: „За любезната ми бивша учителка и начинающа сестра в Господа Кера В. Шивачева. Тук. 15.ІV.1920 год. Сливен. Мила сестрице в Господа, любовтаникога не умира, нито престава да живее, тя се затайва някога в някое скрито място и работи за нов живот, И прясно напъпилият живот там е същата първа любов в нова форма. Твоя верна в Господа Ел. Н. К.” Снимка № 78 а. Елена Казанлъклиева. На гърба на снимката е написано: „Скъп спомен на обичната ми приятелка Радка. Целувам те: Твоя в Г. с. Елена, 27.ІІІ.1937 год.” Отстрани, по ширина: „Спомен за 25-годишната ни дейност на нивата Господня на В. Б. Б.” Снимка №78 б. Д-р Радка Давидова и Елена Казанлъклиева, Към снимката има приложена рисунка на лодка в море, с човек, който гребе с греблата. На гърба на снимката има текст: „Любезни брат и сестра, Изпращам на двама ви сърдечни благопожелания по случай именния ви ден от хубавий морски Варненски курорт, дето съм на гости на моята с. Казанлъклиева. За много години! Ваша с. В Г. Радка (д-р Давидова). Любезни ми брат и с. Г. Ч. В. И. Д., желая ви всичко хубаво. Сърдечни привети вам и всички, които любят Господа. Сърдечен привет на любезния ни Учител. В Г. с. Елена.”

XXV. Писма от Величка Няголова до Вергилий Кръстев 1. Братът е цяла легенда - писмо от Величка Няголова до Вергилий Кръстев от 21.10.2002 г. Бог е Любов! 21.10.2002, France Здравей, Вергилий! Получих писмото ти, с всички обяснения, както и последния там на „Изгревът”, Много ти благодаря. Огромна работа вършиш и няма кой друг да я свърши! Да си благословен от Бога и Учителя! Всеки ден се моля за тебе да си жив и здрав още дълги години, за да свършиш огромната си работа! А да имаш и пари, че е много скъпо издаването! Бог се грижи за тебе и ти помага! Радвам се и за концертите - рецитали, които организираш! Браво! Бог е с тебе! Колкото до материала ми за брат Любомир Лулчев, ще кажа, че е личен и много дискретен. Оставям те да прецениш дали ще го включиш и как.* Аз от моя страна, избягвах имена, има най- вече майка ми, аз и синът ми Благовест. Защото чрез мене говореше братът. И най-вече е давал съвети за мене и моя труден живот в този период. Много ми е помагал. Говорил е и на майка ми, много нежно и с любов, като все й е помагал. Тя трудно преживя заминаването на баща ми Крум през 1976 г. И всяка година на годишнината му едва оживяваше. Този велик брат й помогна да добие свобода на душата си и да продължи да живее за славата Божия, но вече като свободна душа. Много помагаше и на сина ми Благовест, като го наричаше „моя приятел”. Много от говоренето му е в стихотворна форма и трябва да се даде така. В тези негови речи от отвъдния свят няма пропаганда, защото са лични и никой досега не ги е чул. Така че те не са нито за слава, нито за чест и почит, защото има и много критика, както и много стимул и подтик за успех в трудностите. И всичко е пропито с много човечност и любов! Някога говори и Учителят! Че защо не? Той е жив горе и когато реши, се изявява, особено когато някой от учениците Му е в трудност и в беда! А също и при някой специален случай - като празник! Че Той винаги е във връзка с учениците Си, над които бди и ги ръководи! __________________________________________ * Този материал е изваден от касетофонен запис, от 7 касетки, странирани като страници от „Изгревът” от 110 страници, разработен по заглавия от мен и подготвен за печат. Поради големия обем на този материал, той засега не се включва. Озаглавен е „Братът е цяла легенда”, (бележка на съставителя Вергилий Кръстев) Има и някои разходки в Астрала - приеми ги като видения или сън! Важното е, чете разкриват донякъде живота горе, в невидимия свят! Че нали всички големи писатели, и Виктор Юго, и Жул Верн, така са писали, като са имали видения за бъдещето? Има и някои закони и обяснения от брат Лулчев, и то много важни закони и принципи! И загоре, и за физическия свят. И ако тези „разговори” допълват образа на този велик брат Лулчев - нека да се включат! Стига се е говорило лошо по негов адрес! От разговорите се вижда неговото високо ниво горе, ранга му, безпределната му преданост към Учителя, като разкрива и своя вътрешен живот, за който никой не знае. И че е бил готов и в ада да влезе и да срази тъмните сили, които са искали да смущават Учителя и Неговата работа. Вижда се безпределната му вярност и преданост към Учителя и любовта пък на Учителя към него. Та този брат много години (почти 20 години) все край майка ни беше и то 24 часа в денонощието. И неуморно й помагаше в беди и съветваше. А колко е помагал и на мене!* То се вижда от разговорите. Защото аз бях в много трудно положение в брака си и се разболях и имаше опасност и за живота ми. Така че аз много благодаря на този брат Лулчев за помощта му и съм длъжна да изтрия позора над него. Правил бил грешки! Да! Вярно е! Че кой не е правил? И колкото по-високо стои човек, повече и грешки прави. Ио този брат е бил връзката на Учителя с обществото и с правителството. И защо не някой друг, а той? Учителят го е избрал като най-подходящ! И това уважение към Учителя! Събувал си е обувките, когато е влизал в приемната Му, и когато Учителят му е давал някаква важна задача, винаги е козирувал като военен, с чувство на отговорност: „Слушам, Учителю!” На него Учителят е възлагал едни от най-трудните задачи. Връзката с царя, с някои министри и генерали, също и при спасяването на евреите. Учителят казва: „Доведете ми Лулчев!” И на него възлага задачата веднага да намери царя и да се отмени заповедта за отвеждането на евреите в Полша. И тук брат Лулчев изпълнява „отлично” задачата. И България е единствената страна, която спасява евреите от смърт. А колко комунисти спасява от смъртта този чуден брат! Едната от тях е Цола Драгойчева, която за „благодарност” по-късно потвърждава осъждането му на смърт, като близък с Двореца. Кой друг е направил толкова много за страдащите и гонени комунисти? Освен това, този брат е имал огромни знания по окултизъм, хипноза, френология, астрология и ясновидство. Владеел е природни сили и лесно се е справял с враговете си. Те са треперели от него. А и досега има хора, които се страхуват дори името му да произнесат. Умеел е с пръчка да намира води - силен магнетизъм е имал. Освен тези си качества и култура, той е бил и писател, и поет. И сега, и сега, много от разговорите си ги дава в стихотворна форма. В моя албум - книга от песни има една песен – „В планината”, която директно той ми я даде, и се говори в мъжки род. А песента „Възкресение” написах според малката му книжка „Възкресение” и я посветих на него и неговия светъл път. Сигурно с удоволствие някои са прочели романите му „Генко Орлето”, „С Христа”, „При адепта” и много други. Прилагам фотокопие на тези две песни.** На „Изгрева” имаше един брат, казваше се Аню***, военен ли беше, не помня. Живееше със сестра Симона. Той беше събрал огромен материал за брат Лулчев и искаше да издаде книга за него. Но после какво стана, не зная, милицията ли му взе материалите - нищо не издаде.**** И още - кой е този ученик на Учителя, тъй верен, който преди изпълнението на смъртната си присъда повиква Учителя на разговор, там, в килията на затвора, и Учителят идва и братът му казва: „Учителю, ще направя каквато е Волята Божия”. Какво смирение! И когато Учителят му обяснява, че може да се спаси, но ще трябва да се преражда още два-три пъти, за да ликвидира с кармата си, а ако приеме насилствената смърт, заплаща кармата си, брат Лулчев веднага приема по-трудния път, а именно смъртта. И още същата нощ, след полунощ, присъдата е изпълнена. И понеже братът е имал много приятели, някои са го издърпали в коридора, за да го спасят, казвайки: „Ти ни спаси от смърт, сега ние - тебе!” Но той отказал, верен на решението на Учителя, като казал: „Не, аз с групата ще вървя!” И успява да отвори очите на всички осъдени на смърт с него, да не се плашат, и ги подготвя за невидимия свят. Та този брат е цяла „легенда”. Дава часовника си на войника, който ще стреля в него, и му казва: „Да свършиш добре работата си и да не трепери ръката ти!” А на групата осъдени чрез разстрел казва: „Братя, не бойте се! Сега сме тук и само след миг ще сме в Невидимия свят и аз ще ви водя!” Какъв пример на безстрашие и героизъм! На себеотрицание! И на вярност на Учителя! Моите думи са бедни да опишат този героичен и светъл път на брат Лулчев, но смятам, че с тези няколко семпли редове за него ще се прекрати завинаги злословието по негов адрес. А може би е и от завист! Че кой друг в това Братство свърши толкова много работа за Учителя? Отговорете на този въпрос. С уважение: Величка Няголова ___________________________________________________________________ * Виж „Изгревът”, том VIII, стр. 543 ÷ 547. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев) ** Прилагат се на ксерокс-копие тези две песни от стр. 123 ÷ 124 и стр. 222 ÷ 224 от „Песни” на Величка Няголова. *** Аню = Йордан Андреев. **** Виж „Изгревът”, том VIII стр 615, 619; том XX, снимки 50 ÷ 51, 636,64а, б; том XX, стр. 233 ÷ 235. (бележки на съставителя на „Изгревът” Вергилий Кръстев) Забележка на съставителя Вергилий Кръстев: Според разказа на Тодор Маринчевски е имало един агент на милицията, художник, изпратен при Йордан Андреев и се е внедрил при него, като негов близък. Той е знаел, че Аню подготвя материали да пише биография на Лулчев, Накрая го предава, прави му се обиск и му се взимат всички материали от милицията. Аню знае кой е предателят, защото предварително го е предупредил, че тук се заплаща с живот и смърт. Минават 6 месеца след обиска и внедреният агент, бивш познат, отива при Аню да му иска прошка. „Аню, аз те предадох. Аз съм агент на полицията. В момента съм болен от рак и ми дават 6 месеца живот. Съжалявам за това, което сторих.” Аню е мълчал. Онзи си отишъл и след 6 месеца умира. Аню продължава да живее, разказва случая на Маринчевски и аз го предавам, за да се знае колко струва предателството, както на Изгрева, така и в живота на хората. Според Учителя най-строго се наказва шпионинът, както на земята, така и в невидимия свят. Прошка за него няма. А аз шпионите ги заварих, и сега са около мен и в мен! Как така? Ето така. Виждам, че присъствуват. 2. Две песни от Величка Няголова В планината Когат' съм в планината, навред, де поглед лети, пред мене се разкрива неземна, дивна красота! (2) И виждам връх изправен пред мене мощен да стои. Той сякаш кани ме: „Ела, свържи се с моите същества! (2) И щом се аз изкачих, душата ми се изля, видях неземна красота, почувствах аз вселената! (2) И разговарях тихо със светлите същества, в сърцето ми любов преля, щастлив съм в тебе, планина! (2) Възкресение 3. Биографични данни за Любомир Лулчев Величка Няголова Ще се опитам да дам една кратка биография на брат Любомир Лулчев, която съм записала в една моя тетрадка. Брат Лулчев е роден в гр. Кнежа на 1 ноември стар стил, 1896 г. Учи във военно училище и става офицер. След това е избран да следва в Англия за авиатор и става авиатор. Имал е още двама братя, а може би и две сестри. Учил в Румъния медицина две години и не завършил. После завършва авиация в Лондон, Англия, Работи като военен, офицер. Имал е чин полковник. През 1923 г. го раняват в стомаха. Остава едно парче куршум, за което после го пенсионират по инвалидност. Женен е, оженил се е за жена от аристократичното общество - Гела, чийто баща е бил също военен. Гела е била светски човек и е обичала увеселенията и приемите. Той живял при жена си в града, в София, и постепенно-постепенно загубил желание да посещава тези приеми и започнал да се скрива в сутерена и да чете. А по-късно, на 14 август 1927 г., той идва да живее на Изгрева, в бараката при брат Антоний. Той приписва тази барака на Антоний, а след това Антоний го изгонва. Братът веднага напуска къщичката и тогава отива да живее при сестра Невена Неделчева, в нейната барака. Издържа я със своята пенсия, а тя му готви. Тя се е държала не винаги коректно с него. Преди това си заминава неговата жена, Гела. Тя имала една приятелка, бедно, просто момиче. С тази приятелка тя била неразделна. И слугиня в къщи, помагала й в къщи. Жена му Гела била добра, интелигентна жена. Дъщеря на богати хора, единствено дете, бащата е бил генерал. Тази нейна приятелка, бедно и неучено момиче, свирела при нея на пианото й. Братът предупреждавал жена си да не дружи с тази жена, но тя не го слушала. (Тя всъщност за нищо не го е слушала.) Това момиче решава да си купи пиано и като нямала пари, решава да открадне бижу от богатата си приятелка, защото знаела къде тя държи своите бижута. Но как да открадне бижуто? Тогава тя се решава да извърши престъпление. В деня на престъплението двете приятелки отиват при брата на Изгрева, минават през парка, ядат долу, на моста, кебапчета, и после отиват. Братът предчувства нещата. Той казва на жена си да остане тази вечер при него. Но тя отказва. Братът настоява. Тогава нейната приятелка, понеже вече е решила как да действа и сътворила плана си, за да открадне бижуто, се престорва, че е болна, присвива се, че й е лошо, и Гела казва на мъжа си: „Как да я оставя болна?” Тогава братът предлага да я заведе долу, в София, в дома й, и след това той да отиде и да доведе жена си отново в къщичката си, в бараката си, на Изгрева. Но жена му отказва категорично. Вечерта момичето, подпомогнато от майка си, извършва престъплението. Гела бива убита зверски и цялата преса пламва. Вината за убийството, разбира се, пада върху брат Любомир Лулчев. Той бива задържан в затвора десет дена под арест. И той казал: „Втори път вляза ли в затвора, няма да изляза.”* Братът жалил жена си три години и ходел с брада.** С жена си нямали еднакви идеи. Тя не възприемала неговите идеи, не го слушала в нищо. Той не обичал баловете и посрещанията в дома им, на които бил задължен да присъства. Той се скривал в сутерена и четял. Жена му казвала, че не знае къде се намира. Но веднъж един офицер го намерил, открил го, и казал на всички. Гостите казали: „Щом чете в сутерена, не го безпокойте!” ___________________________________________________________________ * Виж раздела „Убийството на „дъновистката” Ангелина Лулчева от „Изгревът”, том XXI. ** Виж „Изгревът”, том XX, снимки № 60, 61 а, 61 6, 61 в. (бележки на съставителя Вергилий Кръстев) Брат Лулчев в миналите си прераждания е бил Соломон, по-късно е бил Пилат - този, който осъди Христос. Имал е важни прераждания в живота си, имал е много големи знания. Помагал е и на бедни. Три хиляди лева от пенсията си давал за храна, 2000 - за бедни и 500 - за авиаторска литература. Знаел е добре и окултни науки - хиромантия, философия, астрология и други. Имал е богата познания в много области. Непрекъснато е имал да изплаща карма с жени - защото още като Соломон е имал 300 жени и 600 наложници. Преследван е бил непрекъснато от жени - като например Елена Андреева, която много го е обичала, стенографката на братството, и с която по-късно той се разделя; Невена Неделчева - с която също е дружал и живял дълго време при нея; Веса Колева и други, които са го обичали. И той е бил строг, достигал дори и до жестокост. С моята майка също имал много добри отношения, но с нея се е държал добре, като приятел. Като живеел при Невена Неделчева, при него са идвали хора. Невена ги е гонела и хукала, държала се е лошо с тях. Накрая, по настояване на Учителя, тя отива в Скопие, Македония, учителка, и остава там две години, където се разболява и едва оживява. След като се завърнала, тя била пак болна. През ноември 1944 г. го арестуват, като Невена Неделчева и Методи Константинов го един вид предават на властта - казват къде се намира, в коя барака е.* Методи имал аспирации също към Невена Неделчева.** ___________________________________________________________________ * Виж „Изгревът”, том IV, стр. 490 ÷ 492. ** Методи Константинов е също голям любовник. Виж „Изгревът”, том VIII, стр. 348, № 6; стр. 570 ÷ 571. (бележки на съставителя Вергилий Кръстев) Срещу 1 февруари 1945 г. го екзекутират, след като по новините казали присъдата. Той е бил с група от видни, правителствени лица, и всички са били осъдени на смърт. След като по новините са казали присъдата, по радиото, в 12 часа. През нощта в 12 ч ги екзекутират. Преди да стане това, братът поканва Учителя, Който идва при тях. Брат Лулчев Го попитал какво ще стане с тях, каква е съдбата им. Учителят отговорил на брат Лулчев: „Няма нужда да оставате повече на земята, няма условия.” При това положение, братът приема думите му и подготвя всички за заминаването. Дава кураж на всички, като казва, че тази нощ ще бъдат екзекутирани. Когато ги извеждат, някой го дръпва силно в един страничен вход, с цел да го спаси. Защото, трябва да се подчертае, че той е спасявал много хора от смърт. Като е бил съветник на царя, много комунисти са били осъдени на смърт и той ги е спасил от смърт. Много хора са дължали живота си на него и са искали да му помогнат и да го спасят. Някой го е дръпнал в коридора, за да го спаси. Но той казал: „Не, и аз - с всички.” На екзекуцията всички били смутени, уплашени, разтреперани, а той бил смел и им давал кураж. Дори казал на войника, който трябвало да стреля в него, дал му часовника си и му казал: „Внимавай да свършиш работата си добре - стреляй точно!” И на другите, на групата, братът извикал: „Не бойте се, братя, сега сме тук, а само след две минути ще бъдем отвъд.” Така си е заминал като герой и като истински ученик на Великия Учител - като изпълнил думите на Учителя да не остава повече на земята, за да може чрез такова едно насилствено заминаване да изплати задълженията си и повече няма да се преражда на земята. При заминаване му в 12 ч през нощта Беса Колева сънува сън. Тя вижда как братЛулчев се възнася нагоре към облаците. Тя му казала: „Чакай да си вземем довиждане!” Братът отговорил: „Не можеш да се докоснеш дори до пръста ми, дори до нокътя ми.” Беса се събудила и разбрала, че той си е вече заминал. На сутринта съобщили по радиото и печата, че тази нощ присъдата е била изпълнена, в 12 ч през нощта. Връзката на брат Лулчев с моята майка датира от вековете. По времето на цар Соломон майка ми е била овчарка, пасяла овцете в полето - Сунамка. И често, когато Соломон се е разхождал, търсейки самота и уединение, той се е срещал с тази Сунамка и е водел с нея важни разговори. И постепенно, постепенно той започнал да разбира цената на човека и на неговата мисъл, и започнал да цени много тази обикновена, простичка девойка. Накрая толкова й харесал, че я повикал да дойде в двореца, за да живее там, но тя категорично му отказала. И тогава, тази любов, който той проявил към тази овчарка, продължила през вековете и той непрекъснато, във всичките свои прераждания, я търсил, без да успее да я намери. Накрая, при Великия Учител, когато се преражда, той я среща в образа на майка ми - Стефка, и тогава пламва тази тяхна силна, велика и Божествена връзка. И когато братът си замина, тогава той можа да изрази тази велика любов към майка ми.* Майка ми остана сама, без баща ми, след заминаването на баща ми, и беше в трудно положение, обградена със среда, която не й отговаряше много. Ние с нея заедно работехме често, било вкъщи, било на Витоша, или пък и на Рила, и имахме една хубава, хармонична връзка. Често брат Любомир говореше чрез мене и даваше някои слова и напътствия за майка ми, или пък дори и за мене и за цялата ни фамилия. Защото и аз в това време бях в много трудно положение - имах един кармичен, тежък брак, бях обградена от тези две същества - мъжа ми и свекър ми, които се поддаваха на тъмните сили и моето положение беше много тежко, бях стигнала до депресия, здравето ми се рушеше и нямах нито миг почивка, дето се казва: 24 часа върху 24 часа имах среща с тези тъмни сили. И аз пък се борех, бях борческа натура и се борех.** ________________________________ * Виж раздела „Учителят Дънов за цар Соломон” в „Изгревът”, том XXI. ** Виж „Изгревът”, том VIII, стр. 540 ÷ 541, № 5; стр. 548 ÷ 549, № 9; стр. 569 ÷ 570, № 19. 4. Спомени за Мария Шопова и Иван Бойчев - писмо от Величка Няголова до Вергилий Кръстев от 11.02.2003 г. Сега ще ти пиша друго. Мария Шопова е възрастна и болна, на легло е. За нея се грижи дъщеря й Йорданка - също болна. Но се грижи. Мария живее на ул. „Карлово” № 9, София 1233. Има телефон, но обикновено никой не отговаря, или рядко. Той е: 31-75-57. Йорданка е по цял ден при майка си. Прибира се вечер късно. Някъде към 9 ч вечер, опитай да я намериш на тел. 32-16-49, кажи й, че я търсиш от мое име. Там е и събота и неделя мисля (не отива при майка си). Но най-добре е със Светозар! Той и Еленка са им много близки приятели и често ги посещават. Това е за тях.* Друго - бях заета около 5 месеца да пиша за брата (касетите) и за Светозар и семейството ни (голямата тетрадка). Бях получила лятото подаръци, разни листчета, писани на машина. И едва сега успях да ги разгледам, след лятото. И добре, че го сторих. Защото едно листче беше: „Петнадесетото съновидение на брат Иван Бойчев от Бургас” и от 1929 г. А аз го познавах! Писала съм в голямата тетрадка за него. Всяко лято отивахме у тях, у жена му Радка с моите родители. И изкарвахме чудесно! Тогава той беше ръководител на Братството в Бургас. И са ни водили и в Салона! Какво свещенодействие беше! Защото брат Иван беше много духовен брат. Той беше и ясновидец, виждаше аурата и други светлинни тела, особено при изгрев слънце. Много ми е разказвал, защото ме обичаше. А аз бях много млада, около 15 г. После те си заминаха! И като чета спомените на брат Жечо Панайотов в „Изгревът”, том XV, стр. 5 ÷ 194, намирам снимка и на тях с жена му (№ 36 - в ляво са двамата и № 37 ги има). И толкова много се зарадвах! Бях започнала да губя образите им с годините (почти 50 г. вече), а иначе останах с духовна връзка с този чуден брат Иван - за цял живот. И сега е така. Та - написах няколко изречения и за него, но нямах никакъв материал. И гледай как отгоре този брат Бойчев нареди така, че да получа този лист с неговото видение. И да знаеш как се зарадвах! Няма случайни неща, а този брат заслужава да се спомене в томовете на „Изгревът”. И ето, изпращам ти това негово видение. Ти си имал и други. Сложи, моля те, този материал на мястото в голямата тетрадка, към края, където говоря за брат Иван Бойчев. И писах и на Светозар да се опитате да намерите още материал или видения на този брат, писах му кой ми даде това листче и т. н. Та двама с него решете, дали ще успеете да ви дадат още материал за брат Бойчев. Защото това е 15-ото съновидение, значи ще има и други. Брат Иван Бойчев имаше една тетрадка с тези „видения” и ми я беше дал. Аз я прегледах и му я върнах. И съм забравила, а и бях много млада. Това е! Вергилий, като станат готови нашите снимки, ще ги сложа в този пакети ще ти пратя всичко заедно! Ти разполагай! Аз положих много труд и средства! Снимките, които ти вече пратих (на брата, на Светозар, на Мария Шопова, на другите от семейството ни, на вас на Рила - с П. Филипов, Светозар и ти), всичко съм преснимала от снимки, което е доста скъпо. И дано ви свърши работа. Слагам ти и една нова снимка на Мон Блан, с нас с мъжа ми Истиян. Няма да я надписвам, но ти ще вземеш надписа от другата при тебе. Там описвам как аз видях още преди 20 години Школата на Бялото Братство над върха Мон Блан (4808 м.) Снимки за майка ми и баща ми съм ти вече давала! Ако трябва да ги сложиш - използувай същите! Хубави са! Дала съм ти и снимка на баба ми Величка Стойчева. Той може би и Светозар щети даде някои снимки, ако има! И особено тази снимка на Рила, дето си и ти, имах я голям формат, и за да я преснимат, направили я малък (нормален) формат и излезе много скъпа. Но нали и тебе ще те има там! Че и Светозар! Много се радвах, че имам тази снимка! ___________________________________________________________________ * От 1980 до 1983 г, ходих три пъти с ролков магнетофон да записвам опитностите й, както и онова, което знаеше от Влад Пашов и от възрастните приятели, но не пожела. Не искаше да се подчини на програмата на „Изгревът”, както и на моя милост. За непослушанието си - всичко се загуби и тя си го отнесе. Ще отговаря непременно за това, че е взела мястото на друг, който щеше по-добре да свърши работа от нея. (бележки на съставителя Вергилий Кръстев) 5. За Ярмила Менцлова - писмо от Величка Няголова до Вергилий Кръстев от 13.02.2003 г. Вергилий, днес е 13.02.2003 г., ще ти напиша още малко. Чух, че д-р Б. Георгиев спомена за Ярмила Менцелова. Аз вече писах за нея, но ще добавя още нещо. Тя беше чехкиня, по професия балерина. Играеше нежно и намираше нужното движение на всяка фраза от песните на Учителя. Например тя играеше чудно изразително песента „Запали се огъня” и беше научила някои французойки да я играят. В България тя е била около Учителя. И на нея Той й казва: „Сестра, Вие ще оправите Паневритмията!” Тя танцуваше много фино. Беше омъжена за брат Крум Въжаров. И Ярмила ми каза, че той можел да мълчи по цяла седмица, а и пари не й давал. И тя го напуска, развеждат се и тя заминава за Франция. И там живя с години.* ______________________________________ * За Ярмила Менцлоаа: виж. „Изгревът”, том VI, стр. 351 ÷ 354; том VII, стр. 660 ÷ 661; том VII!, стр. 558 ÷ 559. (бел, на съставителя Вергилий Кръстев) Във Франция тя организираше стажове по Паневритмия в Алпите, където работеше с някои французи. Беше издала някои книги за Учителя, беседи. Беше много интелигентна и рафинирана сестра. Обичаше да ни заведе в някое кафе, и мене, и сина ми, и ни почерпваше, и говорехме дълго и широко. Тя беше работила в Париж в кабарето „Мулен – Руж”. Но после нямаше пенсия, и нямаше и средства. Живееше у една българка в Париж - Велика, която беше художничка и имаше средства. Тя се грижеше много за Ярмила - хранеше я, плащаше ток, отопление - всичко. И си живееха заедно. Но Ярмила беше много независима и обичаше свободата си. А тази сестра Велика я ограничаваше. И Ярмила все искаше да се махне от нея, дори тайно си търсеше жилище, и все това ми споделяше. Но зависеше материално от тази жена Велика. И двете обичаха котките. И в дома им бяха направили цял склад от консерви с месо за котки. И всяка вечер Ярмила отиваше по дворовете и на определено място занасяше храна на бездомните котки. И така, една нощ, към 10 часа вечерта, някъде 1983 г. е било, тя отива и занася обичайната храна. Бърка в едно мазе със счупено прозорче, и там слага храна. А там гамените от квартала им си криели наркотика. И в тъмното не са я разпознали, мислейки, че краде дрогата им, един я удря с желязо в главата. Тя пада - а то е било недалеко от полицейския пост. Намират я, занасят я веднага е болница. Там тя седя 1÷ 2 месеца, мисля, но се замъти акълът й от удара. Мисля, че беше излязла от болницата (не помня) - и пак влезе. И така си замина с повреден мозък. Беше 1983 г. Няколко месеца преди това, есента, тя ми писа дълго писмо от Алпите. Беше сънувала един пророчески сън и ме питаше за обяснение. Аз не помня целия сън, забравих го. Помня само следното: Тя влиза в едно помещение, отпред има 3 стъпала пред вратата. Качва се и влиза вътре. Имало много народ. И гледа - на едно място стои едно много проницателно „същество” и я гледа строго с дълбоките си очи. Имаше и други детайли - не помня. Накрая тя излиза от това помещение, слиза по тези 3 стъпала и отпред я чака предишният й мъж Крум Въжаров. Тя носи някакви рула, документи в ръцете си, и му ги предава на него. Това е, което помня. Разбира се, сънят й беше с „предупреждение” за нея. Но аз тогава не се сетих, че се касае за живота й. Разказах на една жена съня й, търсех смисъла му, а тя ми каза: „фактът, че накрая слиза по тези стъпала - не е добре за нея този сън!” Така ми каза тази жена. В това време Ярмила Менцелова работеше най-усилено книгата си за „Паневритмията”. И тя беше в печатницата, да се издаде, и стана това нещастие с нея. Излезе книгата й, но тя не можа нито да я коригира, нито да я разпространява. От България ми съобщиха, че била допуснала голяма грешка с някои от упражненията. Не знам! Имам я, книгата, но не ми остана време да я прочета. А и в увода си била писала за „йога” и сравнявала. Защото тя посвети книгата си на Мадам Елен Ши, която е била председател на дружеството по „йога” и която й е съдействувала. Не знам заради това ли, или заради грешката й в упражненията, или нейната карма бе такава, небето просто я спря, и тя не можа да завърши труда си, нито дори да му се порадва. Замина си тъй, с повредено съзнание, и дълго време - с години, не я бях сънувала. Дори горе трябваше да я лекуват и възстановят. Иначе в книгата й има много хубави снимки с Учителя и от Паневритмията в София. А тази сестра беше много спортна, борческа и досега можеше да е жива. Сънят й я предупреди. И тя беше неспокойна. Ярмила организираше и празници за Учителя, например за 27 декември, заминаването Му. И плащаше зала, събираха се доста хора, всеки носеше нещо за ядене. И пеехме, и прекарвахме много приятно. Аз пазя много мил спомен от тази сестра и Бог да я благослови! Искам още да добавя, че Ярмила организираше едно хорче в Париж. Отивахме в дома на г- жа Пиколи, майка на известния киноактьор - Мишел Пиколи. И тя свиреше на пианото, а ние пеехме песните на Учителя на български език. Събирахме се по 10 ÷ 15 души, и пеехме. Бяхме много щастливи. Ярмила Менцелова работеше сама. Не се сдружи със сестра Ана Бертоли, нито с Мария Христова. Но Ярмила беше най-дипломатичната между трите. А Ана Бертоли - най-сериозната. Тя издаваше това малко списание „Житно зърно”, 4 пъти в годината и никога не закъсняваше! Беше старателна и много вярна на Учителя. Но нямаше доверие в българите и ги отбягваше. Просто ненавиждаше тази сестра М. Христова и говореше много лошо за нея. Защото Христова често я беше лъгала и мамила. А Анна беше почтена. За да приключа, ще кажа, че в Париж имаше 2 ÷ 3 групи от братства и те не се разбираха помежду си. Взех, че заведох някои млади от групата на Анна Бертоли да пеят песните на Учителя при тази г-жа Пиколи. Защото аз бях близка с всички. Но не се подчинявах на никого, а ги изследвах. И се научи Анна, и като отидох в неделя на Паневритмията в парка в Париж, тя толкова остро и грубо ми крещя: „Кой ти позволи да ги водиш там! Та това са „моите хора” и аз ги уча да пеят.” Играх и плаках, дълбоко умъчнена. И сестрите от групата й видяха това и мълчаха. Нали тя ги ръководеше? И после, като взе да остарява, а и болна е била (замина си от рак в болница със системи), но е криела, взе да казва: „Е, няма ли кой да ме замести, кой ще ме замести?” Правех се, че не чувам. Защото всъщност тя не желаеше заместници и държеше здраво кокала си. Все казваше, че тя е определена за латинските народи (тя беше италианка), и никой друг. Но пък нямаше друга толкова предана на Учителя като нея! И с каква Любов говореше за Него!* Третата сестра в Париж, Мария Христова - писах за нея в том XV, стр. 903 ÷ 905. Тя си заминала, като оставила наследство „милиони” на племенницата си, която се грижи за нея в последните й дни. И нищо за Братството! Освен тази малка сума, която е дала на музикантите за тази барака в Бистрица. А цял живот тя експлоатира толкова много хора да работят безплатно на вилата й, защото е „Братско място” и тя ще го даде на Братството, Мир и Светлина! Ето, че днес още малко ще ти напиша, Вергилий! Да огрее Слънцето твоя ум и да свършиш делото си с чест. Сестра Ярмила Менцелова имаше един роднина чех. Казваше се Йошко Пех. Той беше едър, червендалест. Пееше много хубаво и свиреше на пианото си. Живееше в София. И всички, цялата група от Израел, отиваха при него да учим песните на Учителя и братските, от голямата песнарка. Плащахме му нещо минимално. Отиваха при него – брат Петър Филипов, Светозар, Еленка, майка ми Стевка, аз, а и др. И пеехме всички песни от първата та до последната и то с години. И така изучавахме всички песни! А Еленка направи голям скок. Защото тя не можеше никак да пее. И пропя, и сега пее хубаво. Този чех същевременно беше и роднина на Ирина Коьосева или мъжа й. И те бяха чехи. Това беше едно семейство музиканти. Майката Ирина свиреше хубаво на пиано и акомпанираше песните на Учителя, и то много хубаво. Ръководеше и братския хор, дирижиране. И помня, че пееха „Мирът иде” и имаше и солисти. Едната й дъщеря, Данчето, беше пианиска, а другата Ружичка – цигуларка. И двете бяха финни като ангели. ___________________________________________________________________ * Който свързва Паневритмията на Учителя със западни и източни окултни школи, е враг на Школата. Рано или късно се проваля. За Анина Бертоли виж в „Изгревът”, том VII, стр. 648 ÷ 672, 673 ÷ 682. За грабежа на архива от Анина Бертоли чрез семейство Гобо виж в „Изгревът”, том VIII, стр. 572 ÷ 596; том IX, стр. 791 ÷ 797; том X, стр. 747 ÷ 755; том XI, стр. 814 ÷ 317; 818 ÷ 820; 820 ÷ 825; том XII, стр. 888 ÷ 889; том XIII, стр. 807 ÷ 810; 810 ÷ 812; 812 ÷ 814; том XIV, стр. 928, 929 ÷ 930; том XV, стр. 902 ÷ 903. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев) 6. „Изгревът” ще се изучава в бъдеще в университетите - писмо на Величка Няголова до Вергилий Кръстев от 14.03.2003 г. Бог е Любов! Здравей, Вергилий, Мерси за писмото ти от 26.02 т. г. днес ще ти отговоря. Нямам оригинала на това „писмо” от Учителя и зная, че от Него! Някой ми бе дал копие, и аз имам няколко – затова и ти го сложих. Впрочем, проверявам и всичко, което ми е в повече и важно за теб – давам ти го. Аз вече нямам нужда. Но и нямам тук много работи! Сега чета том ХVІ – Пеню Ганев. И се възхищавам много на този брат, когото познавам. Той ми предаваше уроци по цигулка, и нищо не искаше. Така - известно време. После останах без цигулката и престанах. Но сега, най-после, на 60 години, си купих цигулка и едно младо и много способно момиче идва в къщи 2 пъти в месеца и ме учи. И благодаря на Бога за милостта Му! Най- после, в края на живота си , да имам цигулка! Дневникът на брат Пеню Ганев е много важен. Вижда се каква вътрешна борба е имал той да преодолее силите на физическото тяло и да остане верен и чист пред Учителя и Школата Му! Той е един прекрасен пример как от един селянин, як и силен, той става учител, да учи турски и български деца, и как той еволюира постепенно, справяйки се с физическите желания на своето здраво тяло! И това чудо с него той го дължи на Учителя и Неговата подкрепа! Прочетох всички тези точки и плана ти за работа по тома за „брата”, а и този за Светозар и семейството ни. Ти всички ни накара да пишем, и аз просто станах „писател”, благодарение на тебе. Бог да те благослови и пази да свършиш великата си работа на тази земя! Това ти е най- важната задача! И затова си пазен и закрилян от милиони светли армии, които бдят и те пазят. Знай, че никой не може да спре делото ти! То е необходимо за бъдещите разумни поколения, както Слънцето и Въздухът! Че те ще се учат от Пътя на учениците, живели пред нозете на Господа – Учителя, и вършили своята си работа - в Доброто или Злото! всичко е за поука. А Великият Учител превръща всичко в Добро! За бъдещите томове на „Изгрева” ще се изучавате университетите на Новото Човечество, и ще служат за пример и поука! Това е Път, по който „задължително” всички ще минат, за да се самоопределят. Благодарим на Бога, че ту има, че съществуваш, и че работиш! И както каза г-н Борислав Георгиев, доктор в Сорбоната в Париж: „Засега по цялата земя няма друг, който да работи толкова много, колкото д-р Вергилий Кръстев!” И така е! Бъди благословен за великото ти дело! Амин! Изпращам ти това, което написах за с. Елена Казанлъклиева и нашето семейство (главно мене - Величка). То е важно, и те моля да го сложиш заедно с другия материал в голямата ми тетрадка и с него да го издадеш. Изпращам ти и 4 копия на 4-те песни от с. Елена Казанлъклиева. И тях приложи, моля те! Най-важното е, че и Косьо, и брат ми Любомир написаха очерци. И тук е твоят пръст замесен! Никога не съм вярвала, че и те ще напишат! И много се радвам! А за Светозар - радвам се безкрайно! Небето му продължи живота, за да напише автобиографията си и др, спомени за Братството. И той толкова много цени и уважава труда ти! И ми пише така: „Животът, описан в „Изгревът” ще го минат почти всички хора, с някои изменения. Това е Живот пред лицето на Бога!” Ще ти пратя и копие на последното писмо на Светозар до мене, което е също, и както винаги, много интересно! Сложи го с тези (56 ли бяха) писма на Светозар. И мерси! Много се радвам, че Надежда - дъщерята на Любомир, е свирила соло на концерта! И то, защото Йоанна си ударила ръката! Време е вече и по-младите да се проявят! А тя - Надежда, е много способна, смирена и добричка. Браво! Отгоре „братът” ще ти помага в работата. Той е голяма Сила и Светлина горе! Всъщност те всички от горе ти помагат. И както ти казах по телефона, така напират да се изявят, да се опишат опитностите им с Учителя, защото това е много важно, а те не са го сторили на Земята! Не са мислили за бъдещето. Слизането на Учителя на нашата Земя е най-епохалното събитие в историята й! И всички тези братя и сестри пред Него, и Той ги е учил непрестанно и е бдял над тях! А сега горе - те са като „мравчици” пред Великата Мъдрост и Любов на Космоса, и не могат дори и да припарят при Великия Учител и Дух - Беинса Дуно. Това много ги смущава и те се чувствуват „длъжни” да свършат работата си, да опишат Пътя си - и това те го извършват чрез тебе и твоя труд! И затова толкова напират, и ти нямаш мир и спокойствие от тях, та дори не спиш! Опитах това на гърба си, но в по-лека степен. Пишейки, те всички бяха край мен, помагаха ми и не можех да спя. Например, когато написах песента си „Молитвения връх” - пак те дадоха текста. И защо ли? Аз не съм била физически на върха с Учителя (родена съм в 1941 г.). И текстът е следният: „Всяка сутрин изкачвахме върха с Учителя, И посрещахме зората светла. Молитви, песни все звучат, Слънцето грей, блести!” Ясно се вижда, че те дават текста? Отгоре! Те са тези, които всяка сутрин са изкачвали върха с Учителя! И сега работят чрез нас, които сме долу, и искат всичко да се опише, да се даде за поколенията, за да може и те горе да свършат работата си и да отдъхнат! А Великият Учител чака резултата от тази работа! Да, Светозар е последният, който знае още неща за Братството и Учителя! И след него - остава „Изгревът”. И бъдещите поколения ще ти благодарят за труда ти. За тях тези томове ще бъдат Път и Светая Светих. Т. е. само чрез тях ще могат да се доближат поне малко до това толкова велико космично същество, което беше Учителят! Да бъде благословен! Надявам се, че и снимката ни с мъжа ми Христиан с Мон Блан ще ви послужи, а текстът е върху първата такава, която ти бях пратила. 7. Защо се променя Панев ритми ята - из писмо от Величка Няголова до Вергилий Кръстев от 29.04.2003 г. Друго- прочетох том XVI, за брат Пеньо Ганев - чудесен е! И ти писах, че той дава нотите на песента «Ти си ме, мамо, човек красив родила, умен да стана...» от Паневритмията. И се свири и пее само 2 пъти, като се повтаря все първият куплет. Няма никакъв втори и трети куплет, както Симеон го пее и както са сега всички касетки - 3 пъти. Не, само 2 пъти се свири, и със същия текст. А тези втори и трети куплети са за концерт, не влизат в Паневритмията. И това е на с. 163, том 16. Друго, в том XVI, накрая, брат Пеню Ганев дава 21 упражнения от Учителя, които са чудесни! И обърни внимание на това, че нито едно не започва назад, а все напред и с десния крак. Така е и с 6-те първи упражнения, преди Паневритмията. И тях Учителят ги е дал да започват напред, с десния крак, писах ти по този въпрос, И после станала войната, и той казал да се играят назад (т. е. да започват назад), за да се скриели от тъмните сили (да не ги разпознаели). А то е свързано и с еволюцията и кармата на приятелите тогава. И по „инерция”, те се започват и до ден днешен все назад, за срам и ужас на Братството, като окултна Школа. А гамата започва напред, защото Учителят я дава по-късно - 1943 г. И нея не са могли да я променят и да я сложат да започва назад. И до днес само тя започва напред. А никъде, в никоя окултна школа по цялата земя, не се започва назад! Това е окултен закон! И е нямало никой буден, който да каже на Учителя след войната, да се започват пак тези 6 упражнения напред, както първоначално ги е дал Учителят. И, ако не беше Светозар, да пръсне светлина и да поясни това положение, не зная колко още века щяха да започват назад. Че и аз все назад съм ги играла - и на полянката на Изгрева, и на Рила! Не съм знаела! И Светозар го оплюха враговете му, но той разкри Истината - да започват напред (3 крачки напред с десния крак и 3 крачки назад - с десния крак пак се започва). И още колко много други неща има. И „Евера” - никога не се е свирила 2 пъти с двете повторения. Това Благовест Жеков го въведе. Свири се 1 път и от повторението се повтаря, и това е! Упражнението е винаги било кратко. Нека да се знаят нещата, защото какво ще остане от Паневритмията. Песните и Словото на Учителя след 1 ÷ 2 века, ако всеки си позволи да променя? И тази новоиздадена песнарка от Учителя, вътре имало много промени. Ще трябва да се преиздаде за в бъдеще - вярно, както трябва да бъде - нито музика, нито текст, нито заглавия променени. Освен тези промени, които посочва брат Пеню Ганев в том XVI. Ето нотите на „Евера”, Вергилий! Свири се 1 път до края и се повтаря от повторението с две точки: и пак до края. И това е! Няма 4 пъти! Няма! (Поставих знак * къде се повтаря). А музикантите са грамотни и знаят да четат ноти, нали? Другата песен от „Лъчите» - «Ти си ме, мамо, човек красив родила...” - нямам тези ноти. Ти ще ги намериш в България. Питай Йоанна. Колкото за песента от „Лъчите” – „Ти си ме, мамо, човек красив родила...”, намерих нотите й в том XVI за Пеню Ганев, на стр. 163 - отгоре. И се вижда съвсем ясно: 1. Има само един куплет - едни думи, и 2. - накрая - повторение - две точки ( което значи, че се повтаря цялата песен със същите думи, като накрая завършва с думите: „Туй животът е на рая”. Това е, Вергил! Значи имаш нотите на стр. 163, аз ги нямам. Няма втори и трети куплети не се пее три пъти, а само два пъти, и със същите думи. С това смятам да приключа, Вергил, и пак много писах, извинявай! Получих снимките ни с мъжа ми, и, ако е рекъл Бог, утре, 15.02.03 г. ще изпратя този пакет, и дано ти свърши работа! Сили, живот и здраве и Бог да те укрепява. Сърдечни поздрави - Величка Няголова 8. За Паневритмията Вергилий, Изпращам ти 3 фотокопия: 1) „Евера” - от Паневритмията (бях ти я вече пратила по-рано). Сега се свири много дълго, което не е вярно. Да свирят по нотите! Защо си измислят? Нарочно - за да го променят. Нотите показват, че се свири 1 път до края и има повторение и се повтаря от „Птички хвъркат весело...” до края. И това е. Няма повтаряне 4 пъти. 2) „Изгрява Слънцето” - тя пък се играе лошо и неправилно при „Зун мезун, Зун мезун - бином то мето” - на края. Играят я - кой с ръцете напред, кой с ръцете назад, всички различно и това внася голяма дисхармония. Още преди 20 години тази французойка Никол Филасие (сега жена на Павел Желязков) веднъж каза: „При първото „Зун” ръцете се отварят4. Аз се учудих тогава, и то много се зачудих откъде тя има в главата си тази погрешна мисъл. И ето минаха много години и по-голямата част в „Новото Братство” започва погрешно, както тя каза тогава. Аз играя Паневритмия повече от 50 години (както на Изгрева, така и във Франция) и никога не сме играли така погрешно. Истината е: При първото „Зун” ръцете се прибират на гърдите, при „Мезун” - второто -излизат напред. Тази е Истината. Да се знае във вековете. За мене тези хора, които променят, са „платена мафия” и имат задача да внасят раздор и смут, а и дисхармония в общите движения. 3) Същото е и за песента „Ти си ме, мамо, човек красив родила...” от Слънчевите лъчи. Направих копие от песента, дадена от брат Пеню Ганев в XVI том на „Изгревът”*. Нотите са ясни и семпли, думите - също. Няма никакви куплети - пее се до края и после има знак за повторение и се повтаря отново със същия текст втори път - няма 3 пъти, няма 3 куплета, няма физически, духовен и Божествен свят. Два пъти се пее и свири, и това е. Няма соло - всички пеят. А колкото за хубавите втори и трети куплети, за концерт са чудесни, да се пеят, но не и в Паневритмията. Това са сериозни промени на Симеон Симеонов - нов човек, певец и зад него е Петър Ганев, а и други музиканти! Който желае да променя било текст, било музика на своя баща - може, но на Учителя - не! Няма право! Учителят си има авторско право и да се знае Истината за вековете и за бъдните поколения. А които променят - да си носят последствията на този и онзи свят. Те са ръководени от Духът на Заблуждението, и са му верни слуги. А ние се борим за Истината! Амин! 11. ЕВЕРА — EVERA. 9. Ноти на скенер 1. „Евера”. - В: Беинса Дуно. Паневритмия: Разумна обмяна със силите на живата природа. София, 1938, стр. 39. Със знак * е посочено от Величка Няголова повторението. 11. ЕВЕРА ЕВЕРА Слънцето грѣй, гали съ лѫчи цветенца, и треви, и насъ. На ранина възторжено играемъ ний. Въздухъ благодать. Птички хвъркатъ весело надъ насъ. Природата сияе цѣла въ красота. Росна тревица блеснала въ елмазъ. Цветята лѣятъ аромать. Слънцето грѣй, праща веселие по цялата земя. Цѣлия миръ събужда, вика съсъ любовь. Влива ни животъ, дава радость, миръ и красота. Залѣзва то, но вѣчно се явява пакъ. Блести, изпраща жива светлина, служитель милъ на благъ Баща. 2. „Евера”. В: Паневритмия: Песни на хармоничните движения. Музика и движения от Учителя. София, 1941, стр. 38. 16. ИЗГРЯВА СЛЪНЦЕТО ИЗГРѢВА СЛЪНЦЕТО Изгрѣва слънцето, праща свѣтлина носи радость за живота тя, (2) Силя. жива изворна течуща (4) Зумъ ме зумъ, зумъ ме зумъ,) би номъ то мето. (2) 3. ”Изгрява Слънцето”. В: Паневритмия: Песни на хармоничните движени. Музика и движения от Учителя. София, 1941, стр. 43. 10. Лъжеучителят Михаил Иванов от Франция - писмо от Величка Няголова до Вергилий Кръстев от 1.09.2004 г. Искам да засегна и още един въпрос. Сега по Интернет се предават много от беседите на Учителя, но променени. И се слага портретът на Учителя от една страна, а от другата му страна - този на Михаил Иванов. Знайте, че за в бъдеще ще се разбере цялата Истина. Как този „ученик” на Учителя отива във Франция, създава Школа в Париж – „Бон фен” и във Фрежус, на Средиземно море. И как той използува всичко научено от Учителя, като променя всичко, използува Словото Му и си прибавя свои неща, създава огромно творчество, в което повече не споменава нито името на своя Учител. И се посвещава в Индия и заема титла „Амраам...”, което е от инволюционния период на Земята. Еволюционният период започва от Христос! И е светотатство навред по земята на разни езици да се разпространява тази лъжа, че Михаил Иванов е Всемиров Учител и др. Космическият Учител е един, и то Духът на Истината - Беинса Дуно. Няма втори! Един- единствен е, и чрез този Велик и Мощен Дух се изяви и Христовият Дух, и Божият Дух. И затова и България е Космичен храм, с това велико посещение на този мощен Дух, Който няма нищо общо с Михаил Иванов и лъжите му. Бъдещото поколение ще разбере това и всички лъжи ще пропаднат в дън земя. Както и промените на Словото Божие, дадено на българска земя, на български език от Великия Учител. Амин! Р.S. Според брат ми Косьо Михаил Иванов е плагиат - човек, който ползува творчеството на Учителя и го представя за свое. И неслучайно неговата група във Франция е обявена за секта, а не за учение. И също е бил и в затвора, и то не случайно. И да се знае, че на Земята дойде само един Учител. И този Учител е Петър Дънов - Беинса Дуно! Както имаше само един Христос на Земята. Забележка на съставителя на „Изгревът”: За Михаил Иванов виж „Изгревът”, том XVII, стр. 822, № 20, както и след това - стр. 811 ÷ 822. 11. За Иза Перец - на снимките в „Изгревът”, том XIX Здравей, Вергилий, Както вече ти обещах, ще ти обясня коя е тази жена в том 19 с Методи Константинов - снимки № 126, 12а, 136, 13а, 146 и 14а, Отляво на Методи Константинов е българската еврейка Иза Перец, живееща във Франция - Париж от дълги години. Тя е художничка и всяка година прави изложби в Париж и има посещение. Картините й са нежни и романтични. Мъжът й Давид Перец също е бил художник. Отдавна си е заминал. Има 2 дъщери - по-голямата Ева е много даровит художник, като творчеството й е повече в черно и червено - протест срещу злото. Прави изложби в Париж. По-малката й дъщеря Даниел е певица. Иза Перец е вече доста възрастна. Бележка на съставителя Вергилий Кръстев На следващата страница прилагаме изпратена от Величка Няголова статия за Иза Перец. Статията се препечатва с любезното разрешение на г-жа Лияна Кирилова, главен редактор на „Вестник за жената”, издание на Журналистическа кооперация „Отечество”. Иза Перец: Останахме си бедни, изкуството ни даряваше с духовен разкош „Вестник за жената”, издание на Журналистическа кооперация „Отечество”. 14.Х1.1997 г., стр. 10, рубрика «Завръщане при корена», интераю на Надежда Соколенко с Иза Перец. След 16 години Иза Гершон видя отново родината си и направи първата си изложба у нас. Нареди картините си до творбите на своя съпруг - известния художник Давид Перец, чиито произведения красят престижни галерии и частни сбирки. В софийския артцентър „Ирида” за първи път бяха изложени нейни и на съпруга и Давид Перец творби. Крехка и нежна, Иза Гершон-Перец е очарователна събеседничка, подкупващо естествена и сърдечна. В тъмносин костюм с бяла блуза (любимото й съчетание), с прибрани черни коси назад, тя излъчва толкова нежност и романтичност, колкото и картините й. На галерия „Ирида” дължим първото й представяне пред българската публика заедно с творби на съпруга й Давид Перец (1906 ÷ 1982 г.). Той е известен в българското изобразително изкуство като един от тримата „Вараци” заедно със Златю Бояджиев и Васил Бараков. Негови произведения притежават Националната художествена галерия, други български галерии, световно известни музеи, частни сбирки. Г-жа Перец бе любезна да разкаже своя живот специално за читателите на „Вестник за жената”. Родена съм край Владайската река на бул. „Сливница” в София преди много години. Бяхме голямо и безкрайно бедно еврейско семейство. Живеехме в една стая ние, децата - 7-те момичета, мама и татко. Мама ходеше по чуждите къщи да пере и чисти, за да помага за изхранването ни, а тате беше работник. От беднотия и глад едната ми сестричка се разболя, когато беше на 2 годинки, и не можаха да я спасят. Нейната смърт е един от най-кошмарните ми спомени. Въпреки всичко живеехме задружно и не пропускахме случай с малкото, което имахме, да си направим по- радостни дните. Обикновено в петък пускахме една претрита от въртене плоча и цялото семейство пеехме в хор. Още от най-ранно детство обичах много да съзерцавам природата, да тичам на воля. Умирах за игрите в двора, но винаги си оставях и време за рисуване. Много ми беше интересно да изобразявам красиви женски лица, малки пейзажи. Моите увлечения, дарбата ми да рисувам забеляза чичо ми Борис и заедно с родителите ми силно ме поощряваше. Той и жена му бяха богати, но нямаха деца. Благодарение на него успях да завърша гимназия, а сетне и да вляза в Художествената академия. Чичо ми купуваше необходимите материали за обучението ми в Академията, видимо беше доволен и, мисля -щастлив. В Художествената академия срещнах мъжа на живота си Давид Перец. Всъщност той ме откри. После разбрах, че имал навика често да наобикаля академичните ателиета и да се вглежда в етюдите на младите. Така в един прекрасен ден, както се казва в приказките, той застана до мен, а след време ми предложи да отидем в сладкарница. Перец вече беше известен художник, а аз - само студентка. Имах дълга черна коса, падаше свободно върху раменете ми. Преди това все я събирах на дебела плитка. Приех поканата и след това с желание отидох в неговото ателие, за да видя картините му. Така започна нашата връзка. Още при запознаването ни той ми даде артистичното име Иза. Родителите ми са ме кръстили Визурка. Но той веднага отсече, че е прекалено дълго и че за него ще бъда Иза. Всъщност с това име влязох и в художествения свят. След по-малко от година Давид ми направи признанието: „Аз съм много беден, виждам, че и вие у дома сте на същото дередже, но ще ти предложа да се оженим!” Споделих с мама неговото предложение да се сгодим. Тя изтръпна: „Как ще се сгодиш, с какво ще те храни, ще умрете от глад, остави тези фантазии. Тук има едно бръснарче, то иска ръката ти.” „Не, не ми трябва никакво бръснарче”, отсякох аз. Въпреки маминия инат, често водех Давид у дома на вечеря. А тя бе от скромна, по-скромна, най-често боб. Когато се оженихме, Давид ме заведе у тях при родителите си. И за него, и за мен това беше първият и си остана единственият брак. Минахме под венчило в Синагогата, беше тържествено и красиво Давид беше от старо еврейско семейство, средно богато, родителите му бяха образовани хора. Отидохме да живеем сами в една къщичка под наем към Дървенишкото шосе, в близост до Ненко Балкански. Помагах на Давид да ковем платно върху рамки, а после и да го грундираме. Немотията не ми правеше впечатление, все повече се сближавахме един с друг. Мисля, че тогава нарисува и първия ми портрет, който се намира някъде в Русия. След време пак му позирах, но и този портрет някъде изчезна и сега не притежавам нито един. Давид работеше много активно и беше известно име в артистичните среди. След 9.9.1944 г. Димо Казасов като министър (на информацията и културата - б. а.) му отпусна стипендия за специализация в Париж. Но вечерта преди да замине, го арестуваха у дома. Ева, нашата първородна дъщеря (родена е през 1940 г.), страшно се изплаши, викаше: „Татко, татко!” Когато го освободиха, не получихме обяснение защо го спират от пътуването му. Така тогава се размина с Париж, мечтата на всеки художник. Когато българските евреи започнаха да се заселват в Израел, ние решихме, че това ще бъде нашето спасение. Тъжно, много тъжно беше прощаването ни с България Давид, аз и Ева се качихме на кораб в Бургас, всички плачехме. България беше нашата родина и ние не искахме да се разделим с нея така, но знаехме, че връщане назад няма. Давид много се страхуваше, че пак ще го арестуват. Докато отплава корабът, все бяхме в напрежение. От Израел заминахме за Париж и там се установихме. Давид специализира при световноизвестния педагог Андре Лот, парите му отпуснаха от френското министерство на културата. Така от 1948 г. останахме да живеем в Париж. Мизерията пак ни съпътствуваше, но никога не ми е минавала мисълта да се разделя с Давид. Той ми даде извънредно много, той е моят учител в изкуството. Прехранвахме се от картините, които продаваше Давид. През 1952 г. в Париж се роди и втората ни дъщеря, Даниел, но аз продължих обучението си при големите майстори - Гьорг, Ожам и Андре Лот. Всъщност не съм си и представяла живота ни за двама по друг начин. Изкуството ни даряваше с духовен разкош. Отново късметът ни споходи Бяхме наели малък апартамент от две стаички. Но сградата бе обявена за продажба и ние изведнъж се озовахме пред неразрешим проблем - или да я купим, или да излезем на улицата. Пари нямахме. Тогава Давид отиде при собственика в провинцията да му предложи картини вместо пари. Нашият въпрос беше уреден и ние останахме там дълги години като собственици. Давид беше доста нервен, неспокоен по дух, но ние - аз и дъщерите ми, много го обичахме и му прощавахме. Той също си даваше сметка за тази нервност и затова често се прибираше с препълнена кошница с плодове и лакомства. Така ни се извиняваше за причинените неудобства. Дружахме с руски евреи, добре се разбирахме. Те обикновено плащаха сметките ни в кафенета и ресторанти. Ценях високо Давид като художник и той знаеше това. Щом нарисуваше картината си, чакаше с нетърпение да чуе мнението ми. Това бяха едни от най-красивите мигове в общия ни живот. Беше нежен, фин човек, това личи и от изкуството му, но не обичаше да демонстрира чувства. Даже не ходехме под ръка на улицата. Беше срамежлив, даже прекалено. Почина в Париж през 1982 г. и много съжалявам, че не можа да види по-сетнешните мои самостоятелни изяви. Но когато рисувам, винаги се питам какво би казал Давид, ако беше до мен пред картината. Бележка на съставителя Иза Перец бе пристигнала в България и през 1971 г. с няколко французойки, заедно с Анина Бертоли се бяха качили на Салоните над седемте рилски езера. Там беше бивакът на Борис Николов и Мария Тодорова. Моята палатка бе на 100 метра от тях. Борис Николов разказваше една любима негова арабска приказка, а Иза Перец превеждаше на френски език. А аз заснемах това посещение. След време ще публикуваме нейни снимки от Салоните.

XXIII. Хороскоп на Стевка Крумова Няголова 1.11.1903 г., 6h 48' 30" Бургас + 1h 50' Светозар Няголов Скорпион на Асцендента оформя на лицето й един голям тежък нос, закривен надолу, подобно човката на орела. Това говори, че родената обича да събира знания по интересуващите я въпроси и когато е необходимо, показва знанието, което крие в себе си. Веждите обикновено са рунтави, а при нея - прави, очите й понякога са остри и пронизващи. Челюстта й е тежка. Блясъкът на очите и стегнатостта на челюстите показват голяма решителност, най-забележителната характерна черта на Скорпиона. Лицето й е ъгловато, кожата е тъмна, косата също е тъмна, с особен червеникав оттенък, забележим лесно, когато косата е огряна от слънцето. Зъбите й са едри, големи и подлежат на ранно разрушаване. Тялото е ниско, набито, с къса шия. В живота тя винаги устоява правата си и никога не се подчинява на принуда, макар че тя самата е готова да язди грубо върху другите. Изпълнена е с безпокойство за неща, за които мисли, че могат да се случат, но никога не се случват и така понякога правят живота на ближните си бреме. Имат сарказъм, който стои на върха на езика и жили, като жилото на скорпиона. Любовта й е много силна, а стремежите й - духовни и много възвишени. Две природи се борят в родения под зодиакалния знак Скорпион: духът и плътта (умът и сърцето) = мислите и чувствата, които носят тъмнина. В моменти на опасност тя никога не бяга, но извършва геройски дела, при пълно пренебрежение към собствената си сигурност, което стига до безразсъдство. Умът им е хладен, остър и пресметлив, и жените обикновено имат много деца (при нашето семейство четири). Слънцето в Скорпион на Асцендента усилва добрите й качества и дава силна любов към мистицизма и окултизма. Показва, че много пъти при опасност за живота й Учителят я спасява, Слънцето в 1 дом (12). Слънцето като източник на живота дава добре оформено тяло и много благоприятни условия в семейството й през време на детинския, й период. Слънцето увеличава жизнеността и способства да прави правилна асимилация на енергиите. То озарява детинството й уякчава телесната й природа, като я прави весела и изпълнена с желания за успех в живота. Тя притежава голяма смелост, която проявява при всяка трудност, явила се в живота й. Животът й протича радостно и оптимистично, което увеличава възможностите й за успех. Тя обича да ръководи другите и да упражнява върху тях въздействие. Родената търси оценката на околните и е честна и почтена в постъпките си. При лошо съчетание на Слънцето (Слънце квадрат Сатурн) се намалява жизнеността й, има плахост, нерешителност и липса на амбиция и смелост. Поради тези обстоятелства възможностите й за охолен живот са ограничени и ще има периоди на оскъдица и бедност. Слънцето в 12 дом в Скорпион говори, че родената притежава големи окултни знания, които скрива от света и умело ги използва при нужда. Повечето от знанията й са преминали в мен и аз ги проявих на физическото поле. Освен това Слънцето в 12 дом (на 40 минути от Асцендента) е знак за уединение на душата й, която като отшелница се затваря в себе си, далеч от света, и усърдно работи за Бога. Това положение на Слънцето говори за опасност от сблъскване с властта и известни мъчнотии при приспособяването и към условията на семейния й живот. Последната част от живота си тя ще изкара като в изгнание, като чужденец между чужди, понеже има силна връзка със съществата от невидимия свят и постоянно работи с тях, и стои далеч от материалните глупости на хората и ние с нашия човешки живот, които я заобикаляхме. Слънцето в 12 дом е знак, че родената никога няма да остане без средства и щом закъса, ще се яви някой, който ще й услужи. А ако има повече, тя обилно помага и раздава на нуждаещите си. Тя имаше малка пенсия, но винаги хранеше едно голямо ято врабчета и гълъби, които бяха постоянно присъствие в живота ни на Изгрева и в „Дружба 1”, където се преместихме през 1976 г. Слънцето в Скорпион при добрите съчетания дава голяма енергия на родената, смелост при всякакви изпитания и силен, независим характер. Това прави мисълта й активна и благоприятства успеха й в хирургията и военното дело. Дава добро материално положение след брака, но тя може да прояви и разсипничество. Обича много да раздава. Слънцето наранено (Слънце квадрат Сатурн) я прави малко груба в обноските си и невежлива. Ще се самоизлъгва, че нейното мнение е по-ценно от това на другите хора и ще има склонност да потъпква хората и нещата, които й пречат в пътя (старите атавистични навици). (Слънце в перихелий всъвпад с Меркурий, полуквадрат Венера, тригон Юпитер, квадрат Сатурн, тригон Нептун, квадрат и половина Плутон, паралел Плутон и квадратЛилит). (Слънце в съвпад с Меркурий) благоприятства паметта и интелекта. Много благоприятно е, че Меркурий е пред Слънцето, тъй като изгрява преди него на хоризонта (Асцендента). Понеже Меркурий е светлоносецът, секретарят на боговете, който носи лампата на нашия дух и подготвя пътя за идването на Бога, представен в хороскопа й от Слънцето, което изгрява след Меркурий. Така е и в хороскопа на Учителя, което дава много пъргав и буден ум, със светли мисли за духовния живот и правилното развитие на душата й. (Слънце полуквадрат Венера) дава на родената условия да се развива в артистична и музикална насока, но няма да има външни изяви на сцената, поради полуквадрата със Слънцето. Когато майка ми е била дете, Учителят често посещавал дома на баба Величка и сутрин взимал цигулката, отивал в източната стая и свирел през целия ден. Майка ми отивала при Него и пеела. Учителят казал на баба ми Величка, че Стевка (така я прекръстил Учителят, като заменил „ф” на „в”) ще стане добра певица. На Изгрева тя постоянно пееше в братския хор, дирижиран от сестра Ирина Кисьова, но никога не пя като солистка на сцената. (Слънце тригон Юпитер). Този аспект й дава изобилни жизнени сили, с които тя може да превъзмогне и най-тежките болести. Даже когато най-злотворните планети влияят за нейното боледуване, излекуването й става толкова бързо, че изглежда почти невероятно. Това непоклатимо здравословно състояние се допълва от весел характер, жизнерадостност, които правят всички, които са в близост с нея, да я обичат. Всички са доволни да са близо до нейното усмихнато лице. Но тя не печели сърцата на хората само с усмивките си, но спечелва всеобщата им обич със своите добри дела, съчувствие, добра воля и подкрепа, които в зависимост от случая проявява към околните си. Всички имат доверие в нея, понеже никого не е излъгала. Родената има ясно съзнание, здрав разсъдък, голяма деловитост и е създадена хармонично да помага на околните си. Тези нейни черти благоприятстват за нейното лично благосъстояние и има нужните средства за живота си. Обаче спечеленото от нея не е никога опетнено, понеже никога не произлиза от загуби на други същества. Стевка има консервативни религиозни схващания и с основание може да се смята като стълб в обществото. Този тригон (Слънце тригон Юпитер) във водните знаци Скорпион и Риби говори за силна духовна връзка на майка ми с Бялото Братство и с Учителя Беинса Дуно, и за нейната непреривна работа за делото Божие на земята. Нейният Юпитер е 13°32' в зодиакалния знак Риби, точен тригон с Медиум Цели (свръхсъзнанието) на Учителя и в тригон с Меркурий, Венера, Слънцето му и Сириус, който е на зенита в хороскопа на Учителя. Това говори, че нейният дух - ангелската й мъдрост (Юпитер), е свързана непреривно с ума (Меркурий), сърцето (Венера), Духът на Учителя (Слънцето), Слънцето и със свръхсъзнанието му (МС точен съвпад със Сириус). Стевка постоянно е черпела чрез своя Юпитер от неизчерпаемия извор на духовни сили -Учителят Беинса Дуно, и така лесно разрешаваше сложните си семейни проблеми и помагаше на много болни и страдащи хора. Достатъчно беше да се помоли точно за здравето на някой човек, дори и че от Братството, молитвата й се чуваше и болният скоро оздравяваше. След заминаването на баща ми на 22.01.1976 г. тя напълно се затвори за външния свят и започна да посещава вътрешната школа на Бялото Братство, като записваше разговорите си и знанието, което получаваше, на повече от 100 тетрадки, които съм ги подредил по години, но не ми е останало време да ги отворя. По това време, след заминаването на баща ми, понеже бяха силно свързани, тя се разболя и доста време лежа в стаята на леглото си. Нямаше подобрение на здравето и сякаш баща ми искаше да заведе и нея горе. Един ден, както лежи, към 15 часа (когато Бог слиза на Земята), Стевка забелязва едно светло същество, в синя тога, че стои изправено до леглото й. Тя го попитва: „Вие кой сте?” – „Аз съм Амрихал, лекарят на Вселената, и дойдох да те видя.” След тази визита майка ми оздравя и през лятото я заведох на връх Мусала, хванах я за ръка и я качих горе. Всички й се радваха, че на тези години се е качила на върха - 73 години, колкото съм аз сега. Брат ми Любомир я води десетина години наред, но все стигат до езерото на „Окото” и тя не може да се качи на върха. Тогава предложих на брат ми Любомир аз да я заведа и кача на върха. Това беше последното й изкачване на връх Мусала. На връщане пак за ръка я водех надолу, почти до Боровец. Тя се умори, но остана много доволна, че отиде близо до Бога. (Слънце квадрат Сатурн). Това е един от най-неблагоприятните аспекти, който из основи разслабва устойчивостта на родената и й докарва много-разнообразни страдания. Този аспект пречи извънредно много на успеха в живота, но дава богати жизнени опитности и от това гледище те съставляват голямо съкровище за душата й. Родената през целия си живот ще се чувства изоставена и лишена от всякаква свобода. Това е един външен опит на природата, но се поражда от нейните вътрешни качества и изяви. Това означава, че тя трябва да промени характера си и да проявява навсякъде в живота си доброто и любовта, за да осмисли и изпълни задачата, която Бог й е дал. Родената ще обича да се затваря в себе си, като става песимистка, враг на радостта, като проявява слабо внимание или изобщо няма да се интересува от чувствата си към другите и ще бъде малко опърничава. Показва брак със строг мъж (кармически), който ще я контролира. Аспектът предрича и смъртта на съпруга й преди нея, което се сбъдна и след това- други бракове, но при нея - духовни, връзки със същества от невидимия свят, които продължават във вечността. Това съчетание показва, че ще има завещание, но съпроводено с трудности или спорове при влизане във владение. Понеже Сатурн е в зодиакалния знак на епохата Водолей, последната част от живота й ще бъде напълно духовен, под въздействието на Божията мъдрост - планетата Уран, която е господар на знака Водолей. Такова голямо завещание имахме от баба ми Величка. Баща ми и майка ми се оженват, като аз ги свързвам, и живеят в квартал „Подуяне”, на ул. „Млекарска” № 2. Баба ми Величка произхожда от богатото габровско семейство Заимови, в което освен баба ми има още една сестра Цанка и трима братя. Те притежават по това време две текстилни фабрики в Габрово и една в София, в която дядо ми Кънчо идва да работи като пазач. Когато аз се раждам, кумът на сватбата, братът на баба ми Величка Алекси и съпругата му предлагат на баща ми Крум веднага да купят цялата двуетажна къща, за да живее младото семейство в нея. Баща ми отказва, като му заявява, че ще отидат да живеят при Учителя на Изгрева, в бараки. След като се раждам на 21.07.1932 г., дядо ми иска да ме кръстят с неговото име - Костадин. Той отива до пазара да ми вземе едно плетено кошче, в което да ме слагат, за да не се търкулна от кревата долу на земята. Майка ми ме гледа в стаята заедно с леля ми Цанка, която е по-малката сестра на баба ми Величка и както се разговарят помежду си, чуват глас, който казва високо „Светозар” и едновременно с това двете го виждат изписано във въздуха с бели, като облачета, букви. Майка ми, която още не се е възстановила от раждането, помолва леля си Цанка да й даде молив да запише даденото име, което не го е чувала никога дотогава. Записва името и след малко дядо ми Кънчо влиза в стаята с кошче в ръцете. Майка ми му разказва за феномена, който са чули и видели. Дядо ми Кънчо е последовател на учението от 1900 година, окултист, който е чел много книги и знае законите. Той веднага приема казаното му име и отива в общината и ме записва с него - Светозар. Семейството Заимови научават, че съм записан в общината с име, съвещават се и предлагат на родителите и дядо ми да отидат следващата неделя в дома на Алекси Заимов, където ще се събере семейството и ще дадат на родителите ми дяла, който се пада на баба ми Величка от тяхното общо състояние, който е бил към 10 милиона лева - голяма сума за това време. Баща ми Крум, който дълго време е търсил Бога и Го намира в лицето на Учителя и го послуша да не отиде в Америка, заедно с пастор Зяпков, да следва за пастор, веднага отива при Учителя, за да Го пита как да постъпят в дадения случай. На зададения му въпрос Учителят отговаря: „Тези пари не са спечелени с честен труд и няма да донесат никакво благословение на семейството ви.” Баща ми благодари на Учителя за добрия съвет, който му дава, и отива в дома и казва на майка ми. Двамата решават да не отидем на определената среща и така ние останахме най-бедните членове в братската общност на Изгрева. (Сатурн съвпад Лилит квадрат Слънце). Това говори за тежкото й раждане и смъртта на майка й Николина Велева. Също показва необходимостта родената Стоянка (Стевка) да си намери друга майка, която да я отгледа. Тя беше Величка Стойчева, която я изучи и възрасти. Рождената й майка Николина Велева след заминаването си се преражда по-късно като Станка, която стана съпруга на по-малкия ми брат Костадин и си роди едно момче, Владимир, което, като порасна изпълни желанието на баща ми Крум да отиде в САЩ и там да учи. Той замина за Америка със семейството си и се установи в град Бостън, където синът му Костадин и дъщеря му Наталия учат висше образование. Този аспект (Слънце квадрат Сатурн съвпад Лилит) като Слънцето е в Скорпион в 12 дом, което говори за смърт на родената от ухапване от отровна змия. Това стана през най-опасния период на живота й от 30 до 50 години, по времето на слънчевия й цикъл от 33 години, която година е най-хубавата в живота й, когато Слънцето в същия ден и час идва на мястото си, определено в радикса. В 1936 г. Учителят спаси майка ми, ухапана от пепелянка, за да довърши работата си, определена за земята да доизплати кармата си, която имаше с Величка и Любомир. Смъртта която я грозеше на нейната 33-годишнина в 1936 г. се подчертава и от Слънце квадрат и половина Плутон и паралел Плутон и особено от (Слънце квадрат Лилит), който носи винаги смърт. Същите аспекти отнеха живота на рождената й майка Николина, при раждането на майка ми. Обикновено лошите аспекти никога не се повтарят в живота на човека, ако живее разумно, и особено ако е свързан с Бога. Аз, който съм събрал майка ми и баща ми, имам съвпад на моя Сатурн с този на майка ми и на баща ми. Много силна кармична връзка, образувана в миналото и дошла да се разреши пред лицето на Бога - Беинса Дуно, с любов и хармония. Освен това Юпитер на баща ми прави съвпад с Луната и Юпитер на майка ми и с моята Луна в зодиакалния знак Риби, Това показва, че в християнската епоха, ние тримата сме се подвизавали като християни. Първоначално баща ми е бил патриций, военоначалник и гонител на християните и впоследствие става християнин. Майка ми е имала подобна история. Както споменах и Сатурн и на тримата съвпадат в зодиакалния знак Водолей. Това е силна кармична връзка, превърната в любов. Майка ми и баща ми ме обичаха много и винаги слушаха съветите, които им давах за живота. Този съвпад на Сатурн при тримата говори, че сме се подвизавали заедно в Русия, където съм бил един от най-известните царе. Ще обясня по-подробно въпроса за майка ни Стевка. Учителят често посещава град Бургас. До 1912 г. е обикалял България и винаги е отсядал в дома на баба ми Величка, която го посрещала като Бога, като полагала всестранни грижи за Неговото отлично пребиваване. Баба ми е била основна учителка в град Силистра и много е обичала децата. Учителят вижда и добре знае за тази нейна любов и при поредно посещение в 1903 г. й предлага да си вземе дете от черквата, където ги излагат за осиновяване и да го отгледа. Величка отива в черквата, където били изложени десетина деца. Величка се спира, разглежда децата и веднага посочва с пръст към едно дете и казва: „Това е моето дете, което преди 2000 години не можах да го отгледам.” Веднага се връща в дома си при Учителя и иска неговото позволение да го вземе. Тя е притежавала много силна интуиция. Учителят й отговаря, че това дете е определено за нея, тя да го отгледа и възпита. Връща се в черквата, взима детето с име Стоянка и по-късно оформя документите. По-късно с позволението на Учителя тя променя името на детето на Стефка, а Учителят променя буквата „ф” във „в” - Стевка. Преди 2000 години в християнската епоха баба ми Величка е била мъж и римски патриций, началник на римската войска.Тя получава заповед да преследва и залавя християните и без съд да ги изпраща на кладите, където да бъдат изгорени. По това време, след възнесението на Христос, аз съм бил ръководител на група от около 400 християни, с които заедно сме бягали от римляните и сме се криели в Галилейските гори (мястото на ума и мисълта). Величка се оказва много умна и хитра и ни залавя и ни изпраща на кладата да изгорим. (На Изгрева аз се срещнах с почти всичките тези приятели от тази епоха и се обичахме и си помагахме в живота. За тези връзки има астрологически признаци, които ги обуславят. Това бяха Методи, Галилей, Райна Калпакчиева, Неделчо, Петър Филипов, Стоянка и Колю Драгневии много други - над 150 души, които съм ги изследвал.) След този варварски насилнически акт към приятелите и мен като християни, аз напуснах своята земна хижина и вече като дух се вселих във Величка, възлюбих я и накарах да стане християнка. Тя става християнка, приема Христовото учение и си заминава от този свят. Скоро се преражда в Палестина, като жена християнка. Там се омъжва и си ражда момиченце и при последвалите големи гонения тя е хваната и осъдена да изгори на кладата. Тя си заминава от този свят, като оставя дъщеря си на произвола на съдбата и не може да я отгледа. Оттогава сестра ми Величка има панически страх от огъня (тя е горяла и друг път - във Франция). Имахме примус, който като го палехме, избухваше нагоре със силен огън и сестра ми избяга чак при салона и не искаше да се върне в бараката ни, докато не махнем този страшен примус. Това дете Стоянка (Стевка) е същото дете, което тя не можа да отгледа преди 2000 години, и сега пред лицето на Бога, дошъл между нас в плът, ще довърши тази своя сериозна задача. Изтича кармичният период от опасния аспект (Слънце квадрат Сатурн) - непослушанието на Бога, и има още едно значение - говори за тежки раждания, причиняващи смърт на родилката и детето. Това става с майка ми Стевка, при раждането на второто й дете, брат ми Костадин. Идва акушерка, детето излиза, но плацентата не се отлепя от детето и майка ми, която може бързо да си замине от кръвоизлив. Акушерката предлага веднага да вика хирург, да махне плацентата, при което си отива детето. Майка ми казва на баща ми Крум веднага да отиде при Учителя и да иска помощ от него. Той отива и чука на приемната. Учителят пита: „Кой е?” (Сякаш не знае отлично нещата.) Баща ми отговаря: „Крум.” Учителят отваря вратата и го пита какво има. Баща ми му обяснява, че плацентата при раждането не се отлепя и Стевка може скоро да си замине от кръвоизлив. Учителят му казва: „Намерете едно шишенце от 100 ÷ 200 грама и накарайте Стевка да духне в него.” Баща ми веднага се връща вкъщи, давай шишенце, в което тя със сетни сили една духва и плацентата пада и остават живи и двамата - майка ми и синът й Косю.† Господ колко умело скрива Своята безценна помощ и насочва ума на хората към шишенцето. Учителят казва: „Аз съм най- великият лекар във вселената.” Да, Той дава изпитите и лекува, когато човек поиска помощта Му. По-късно, след заминаването на баща ми, майка ми се тревожи за брат ми Костадин и се моли за него - беше стигнал с ранг на министър, главен директор на инвестициите в България. Пред разтревожената ми майка се явява Учителят и й казва: „Аз помогнах на Косю при раждането му - и сега ще му помогна да влезе в правия път.” Това стана Дописал съм го в биографията си). (Слънце тригон Нептун) благоприятства родената да се развие духовно, понеже аспектът засилва интензивността на духовните и вибрации и на аурата й. Някои от родените под това влияние чуват хармониите на сферите. Майка ми чуваше музика от другия свят, но е невъзможно да се запише, да се запомни - остава само като ценна храна за душата. Тя може да бъде един отличен музикант. Това се предава на децата й. Аз, при големите страдания, които минах в казармата, като излизах навън под открито небе и отправях погледа си нагоре, слушах концертите в невидимия свят, които се изпълняват от десетки хиляди певци и музиканти, застъпили цялата палитра от известни и неизвестни за нас инструменти, което не може нито да се запише, нито запомни или пък да се възпроизведе в тази пълнота и благост, с които ангелите музицират. Този аспект води до любов към окултното и един възвишен духовен живот. Това е велика връзка на Бога (Слънцето) с Божията любов (Нептун), чрез която може да се преобрази всичко в света. Майка ми започна да живее малко светски живот и започна да добива непосредствено знание от духовния свят. Понеже майка ми има Луна съвпад Юпитер, съвпад Селена в 4 дом в зодиакалния знак Риби, баба ми Величка проявява към нея Божията любов, която майка ми я носи дълбоко в душата си. Нептун латитюд Луна, животът на Стевка в обширния дом на баба ми Величка е бил толкова хармоничен и успешен, че новата й майка правела всичко за дъщеря си. Купувала й дрехи от Париж, последна мода, и я обличала като кукла. Любовта на баба ми Величка от преди 2000 години, събудена в този живот, е била толкова силна, че когато ще си заминава на 3 март 1918 г., неделя, изчаква дядо ми Кънчо да си дойде от беседа и да й обещае, че ще се грижи за Стевка, докато е жив, както може и колкото може. Той веднага й обещава и тя, успокоена, скоро си заминава. Дядо ми Кънчо изпълни отлично своето обещание, като се грижеше за семейството ни, като доста години се хранехме от неговата пенсия и до края на живота си ни помагаше във всичко. Той беше високоблагороден дух, свързан непосредствено с Бога, с Учителя (Слънце секстил Юпитер, тригон Сатурн, точен тригон Уран). (Слънце квадрат и половина и паралел Плутон). Тези аспекти говорят, че родената в миналото е нарушавала Божествените закони и не е имала правилно отношение към земята, растенията и тялото си изобщо. Такива хора отбягват да обработват земята, не обичат физическия труд, не подбират доброкачествена храна и се отличават с голяма лакомия и имат склонност да употребяват неестествени храни и питиета. Подобни хора на нея са създали месоядството на земята и приготовляването и употребата на спиртни питиета и упоителните средства, които, ако сега ги използва, те постоянно ще разрушават организма й. Аз съм я спасявал няколко пъти през нощта от силни отравяния от гъби печурки. (Ние бяхме гъбари и добре познавахме гъбите, но когато печурката е расла в близост с отровна гъба, тя поема част от отровата й.) В миналото е проявявала големи жестокости при всички видове войни и революции, подготвяни лично от тях. Често тя е атакувана от най-пакостните Плутонови влияния. Това са старите атавистични навици, които човек трябва да изгони от себе си и да постави най-високо в живота си (хороскопа) Бога, Слънцето, което да ръководи и крепи живота й. Майка ми е родена в неделя (както Учителят препоръчва да се раждат новите хора на земята). Тя е поставила над всичко в живота си Бога и не понася тежките последици на отрицателните аспекти, а сама се чисти от старите утайки, останали от миналото. Понеже Плутон се намира в зодиакалния знак Близнаци, показва, че тя е направила много отклонения в областта на човешката наука (дадена от мене като философ Аристотел), където е преподавала лъжливи учения, с които е заблуждавала учениците си, и сега болезнено изправя погрешките си. В тази си земна инкарнация тя имаше за главна задача да подчини своя ад, Плутон, напълно на Божественото начало и всяко зло, явило се в пътя на живота й, да го превърне на добро. В това отношение Стевка постигна много. (Слънце паралел Плутон). Това е една от причините да не завърши висшето си образование, и особено (Сатурн съвпад Лилит) в 3 дом - дава смърт на образованието, макар че добре научила френския език при професор Благой Мавров. На нас тримата: баща ми, майка ми и аз, Бялото Братство не ни даде да учим, да повтаряме онова, което в миналото сме го учили - да не изразходваме напразно духовни енергии и ни оставиха души в почивка (каква активна почивка). В живота нищо не се губи. Нейните желания и планове ги изпълни напълно дъщеря й Величка, която пое знанията по френски език на майка ми и отиде да живее във Франция. Всички добри семена, посети навреме в съзнанието на даден човек израстват и дават своите добри плодове в бъдещото развитие на живота и нашите придобивки отиват като капитал в нашите наследници. (Слънце квадрат Лилит) говори, че майка ми Стевка е била много пъти в смъртна опасност, изпадала в кома и е минавала тунела, но силната й връзка с Бога - Слънцето, Учителят във физическо тяло на Земята, я спасява и продължава живота й, като при най-трудни ситуации й изпраща лекаря на Вселената Амрихал. Плутон ретрограден, това е много добре, че намаляват наполовина адските му сили и влияния. Той е в собствения си 8 дом, на смъртта. След случая с ухапването й от пепелянката 1936 г. майка ми живееше на дотации, дадени й от Учителя и Бялото Братство. Тя беше служител на Бога при най-трудните условия на живота ни - жизнено необходима за нашето развитие. Това я правеше тиха, кротка и смирена, изключително практична и умна, като винаги успяваше със своята будна интуиция да свързва двата края с оскъдните средства, които й давахме с баща ми. (Слънце тригон Юпитер, тригон Нептун) говорят за великата духовна среда, в която тя се е потапяла, живеейки на Изгрева, при силна връзка с Бялото Братство, което ръководи Вселената, и голямата Божия Любов, вложена в душата й от баба ми Величка, а и тя я носи от миналото си. Тези два аспекта заедно със силната й интуиция се проявяват след 33-та й годишна възраст. Когато говорим за духовните й връзки, подчертани от аспектите на Юпитер и Нептун със Слънцето, трябва да отбележим, че Слънцето й в 12 дом в мистичния зодиакален знак Скорпион говори за много нейни велики приятели от древността, които винаги са й помагали. Майка ми Стевка е била онази сунамка, овчарка, която спокойно пасяла своите овце по времето на царуването на еврейския цар Соломон, който, като минавал край нея, се влюбил в това бедно скромно момиче и й предложил да я заведе в двореца си и да му стане жена. Тогава той е имал 300 жени и 600 наложници и всичките само принцеси. Тази проста, обикновена душа, се отказала от неговото съблазнително предложение, но нейният светъл образ останал да свети постоянно в съзнанието на Соломон до края на земния му живот и той продължил да я търси и при другите си инкарнации. След еврейския си период Стевка продължава развитието си в Египет, където много пъти инкарнира и учи Хермесовата наука. Ражда се като гордата Клеопатра и там се срещаме баща ми, брат ми Косю и аз с нея, като отношенията ни помежду ни и борбите, които сме водили за надмощие, са създали известни кармически последствия, които след хиляди години трябваше да разрешим в едно семейство пред очите на Бога, на Учителя Беинса Дуно. Аз съм бил син на Клеопатра и когато римляните нахлуват в Египет, аз отивам в Индия, където се срещаме със сестра Елена, която по това време е била жрица в будистки храм. Ако разгледаме хороскопа на майка ми Стевка изцяло, ще забележим, че в него има четири планети в перихелий, много активни. Това са Слънцето, Луната, Меркурий и Марс. Значи тя притежава много силен борчески дух, дълбока всеобхватна душа, изпълнена с милосърдие, активен неизчерпаем ум, напълно хармоничен годен да разбира и прилага Волята Божия и.силна воля за проявяване на доброто и любовта в живота й. Съществуват и три ретроградни планети: Юпитер ретрограден, Нептун ретрограден и Плутон ретрограден. Те сочат, че майка ми ще развие със закъснение своите духовни качества, след 30-годишната си възраст, и тя умело ще ги скрива от околните и ще минава за най-проста, обикновена жена. Тези три планети ще намалят силата на проявлението си наполовина, което е много важно, особено за Плутон, който има доста отрицателни аспекти и почти няма да я засягат. Първо тя проявява силната си връзка с Бялото Братство, която я носи още от християнската епоха. След това появява и Божията любов към всички същества, които ни заобикаляха: кучета, котки, врабчета, гълъби и всичко, което се нуждаеше от нейната помощ. Плутон ретрограден е господарят на хороскопа, и с доста отрицателни аспекти, но силно омекотени, което говори за многото отклонения, които е правила като царица в развитието си. След заминаването на баща ми в 1976 г. тя промени изцяло живота си, като прояви напълно Божествената любов и повечето време прекарваше излъчена в другия свят, унесена във въображението си и постоянната си връзка със съществата от другия свят, като постоянно записваше разговорите си с тях. На зенита МС на хороскопа на майка ми е знакът на Слънцето, Лъва, което говори за голямата светлина, с която се озарява нейното свръхсъзнание. В този царски знак родената няма никакви планети, което говори, че в миналите си инкарнации тя е ликвидирала всичките си карми, свързани с нейните прераждания и не идва на земята да плаща от този период с Лъв на Асцендента, а идва като окултен ученик със зодиакален знак Скорпион на Асцендента сега с голямо благородство и мисъл към всички хора, да им помага поне мислено. Много важно е че нейният Плутон е в секстил с Медиум Цели, което значително смекчава и останалите 50 % негативни енергии на Плутон, като дава силен ход на Божественото си съзнание да разрешава всичките си проблеми царски - чрез благородството, доброто и любовта. Лъв на МС, това е Бог, Слънцето в мавматарите - вратата, откъдето идват големите енергии от природата. 16° Лъв, това е Божието благословение, което обилно и постоянно протича през нейното свръхсъзнание, и тя непрекъснато изпълнява това, което й казва вътрешното й ръководство - изпълнява Волята Божия. Ще разгледаме всичките аспекти в хороскопа и ще преценим на каква степен на развитие е родената, дошла да работи за делото на Учителя на земята. Законът на земята е: Колкото по- издигнато духовно е едно същество, посетило 13-та сфера, толкова по-голяма част от кармата на земята поема, изразена в съответните негативни аспекти. Всички велики души, дошли на земята, са имали тежки задачи за разрешаване и предимно квадратури и опозиции в хороскопите си - Христос, Буда, Мойсей, Учителят. Трудните аспекти в хороскопа на майка ми говорят за големите ограничения, които й слага небето, за да може и тя като душа в почивка да се занимава с делото Божие на земята. Като разгледаме аспектите, които я свързват с духовния свят - деклинациите, забелязваме, че 8 са южни (3) и дават силен ход на Божествената любов в нейната духовна същина, но самата планета на Божествената любов - Нептун, има северна деклинация (14), също ангелската и човешката любов - Венера. Това означава, че първо трябва да се пробуди в съзнанието й Божествената Мъдрост - Уран, но пак с помощта на любовта, за да може да разбира Словото и Писанията, за да ги прилага правилно в живота си. Значи човешката любов, която е табу за Стевка и ангелската, Венера, и Божествената любов Нептун, трябва да се проникнат първо от Божествената мъдрост, за да узреят в ума и плодовете на знанието и да излезе от илюзиите на човешкия живот. Виждаме и аспектите, които я свързват с Божествения свят - латитюдите са 6 южни (8) и 2 северни (14). Това означава, че в нейния Божествен живот човешката, ангелската и Божествената любов са в пълен синхрон, в пълен консонанс, и с тях тя може да постигне всичко, което пожелае във всичките светове. Северни латитюди са тези на Луната и Меркурий. Небето й обръща внимание да озари душата си с Божествената мъдрост и да излезе от затворения чертог, в който понякога попада, водена от силните си чувства, и да приеме Бога в душата си чрез Неговата мъдрост. Умът й - Меркурий, секретарят на Боговете, който посещава всички богове, не трябва да носи в себе си никаква тъмнина (никакво чувство или желание), с които ще бъде спиран на границата на света на светлините, където Учителят Беинса Дуно обитава и към Когото всички ние се стремим с пълна вяра. надежда и любов. (Луна в перихелий опозиция Венера, съвпад Юпитер, полуквадрат Сатурн, квадрат Уран, квадрат Плутон, паралел Венера, латитюд Венера, Марс и Нептун, съвпад точката на щастието и секстил Хирон). Луната й е в 4 дом. Добре съчетана, показва добри условия в брака и семейния живот, особено в края на живота й. Ще прави много физически опити. Осведомява за чести промени в местожителството. Луната в зодиакалния знак Риби дава схватлив ум, плодоносно въображение, безгрижен характер, непостоянство и склонност да възбужда съжаление върху себе си. Склонна е повече да мечтае, отколкото да действа (животът й се обърна обратно). От това инертно състояние следват мъчнотии и изпитания, разочарования, които постоянно ще съпътства живота й. Много чувствителна и често стига до медиумизъм. Обича всичко, което възбужда чувствата й. Обича и доста да говори. Може да бъде добър музикант. Луната наранена в зодиакалния знак Риби - любовните й отношения ще я водят към скърби. (Луна опозиция, паралел, латитюд Венера) указва за брачни неприятности и силни разстройства нателесните й функции, също храносмилателни разстройства. Лошо кръвообращение. Пълно неразбирателство с жените и сестрите в Братството. (Луна съвпад Юпитер). Това е един от най-хубавите признаци за успех и щастие изобщо в живота. Благоприятства за придобиване на богатство и вкусване от всичките луксове на живота. Дава щастлив и сполучлив брак. Ще има добро обществено влияние и уважение от всички, които са около нея. Има весел, оптимистичен характер, благороден, с открито сърце. Тя е гостоприемна в най-висока степен, и привързана и дейна към човеколюбиви начинания. Има свободолюбив дух и уважава възгледите на другите, даже и на тези, които са съвсем различни от нейните. Ще обича пътуванията, удоволствията и винаги ще бъде пълна с жизненост. Има вкус и разбиране за музиката. Този аспект говори за силна връзка и постоянно покровителство от страна на Бялото Братство. Нейната Луна 19°49' в Риби съвпад Юпитер са точен тригон със Слънцето на Учителя - 19°15' в Рак, с Венера на 17°19' в Рак и Меркурий на 12°06' в Рак. Това говори за една дълбока мистична вътрешна връзка с Учителя от векове, която продължава и сега, в тази инкарнация, в която сме дошли пред нозете на Учителя Беинса Дуно. Това е една силна връзка със свръхсъзнанието на Учителя и неговите безгранични, неизчерпаеми духовни и материални енергии. Затова Стевка напусна всичко светско, и богатството, което се падаше от майка й Величка, и се отдаде в служене на Бога, на делото на Учителя. (Луна полуквадрат Сатурн). Това е вторият признак за един тъжовен живот на майка ми, който се дължи главно на нейната меланхолична и безпокойна натура, която създава около себе си мрачна атмосфера. Ще изпитва мъчнотии отстрана на условия и хора, представени от Сатурн, главно от сестри в Братството. Лесно ще губи богатството, което има и много мъчно ще припечелва средствата. Ще прекара голяма част от живота си в нужда и лишения. Ще има врагове и може да бъде жертва на злословие. Трябва да промени характера си, да стане деликатна, устойчива и мека в обходата спрямо околните. Аспектът е много злотворен за здравето, като дава неправилности в половите органи. Сатурн препятства всичко, което е свързано с развитието, образованието й, което се прекъсвали приятелството с братята и сестрите, с Братството. (Луна квадрат Уран) я прави ексцентрична и много чувствителна. Лесно избухва и се сърди на неправдите. Обича истината. Мъчно ще намира работа и няма да може да се задържа дълго време на нея. (Била е основна учителка в с. Армени, Габровско, и я уволняват като дъновистка.) След това е учила и не е работила. Този аспект, понеже Уран е във втори дом, говори за финансови неудачи и оскъдица от средства. (Луна квадрат Плутон) прави родената податлива на всевъзможни заболявания. Понеже Плутон е ретрограден, той намалява наполовина своите отрицателни сили и много слабо влияе, почти остава пасивен. Иначе аспектът говори за големи недоразумения в семейството, нещастен или невъзможен брак. Такива прояви не е имало в семейството ни. (Луна латитюд Венера, Марс и Нептун). Това показва, че от Божествения свят към душата на Стевка постоянно текат силни токове от човешка и ангелска любов (Венера) и от струите на Божествената любов (Нептун). Тази всестранна любов е подсилена от силни волеви подтици и активна проява на волята й (Марс), което води до бързи постижения в живота. Обхваната цялостно от любовта на трите свята, майка ми лесно е решавала мъчните й проблеми, съпътствали живота й. (Меркурий в перихелий съвпад Слънце, полусекстил и съвпад Венера в разменени знаци, секстил Уран, тригон Плутон и - паралел Юпитер). Меркурий в 12 дом, добре аспектиран, дава на родената дух, способен да прави изследвания - окултни и мистични. Меркурий изгрява на Асцендента преди Слънцето и той носи светлината на Духа, която ослепително блести в ума на родената, и тя не прави грешки, много е практична и лесно се справя със сложните финансови въпроси, които постоянно изникват в живота й. Меркурий е в зодиакалния знак Везни, което дава широта на идеите, добре уравновесен ум, любов към изкуството, музиката и голяма лекота в израза. Може да бъде оратор или добър певец. (Меркурий полусекстил и съвпад Венера в разменени знаци) прави родената весела, общителна, с добър характер, и е приятен събеседник. Обича поезията и музиката, а може да бъде и търговски посредник. (Меркурий паралел Юпитер) е един от най-добрите показатели за добър живот. Има весел, оптимистичен характер, и е способна да гледа на добрата страна на нещата и да не пада никога духом в часове на несполуки. Има гъвкав ум с голям кръгозор, способен да разсъждава правилно и да устоява твърдо мнение, постигнато след зряло размишление. Много хора се привързват към нея. Паралелът е една велика връзка на нейния отлично аспектиран ум с Бялото Братство и неговия ръководител - Христос. Това говори, че може да проповядва Словото еднакво добре и устно, и писмено. (Меркурий секстил Уран) й дава оригинален, независим ум, въставащ срещу робството на модата, традицията или обществените условности. Родената е неустрашима да си проправи път към абсолютна свобода. Това е знак на пионерите на мисълта и на откритията. Аспектът дава разбиране на астрологията. Родената има изключително възвишени идеи и идеали, насочени към прогреса на човечеството. Майка ми ще има много приятели и близки, които ще й помагат през целия й живот, Може да има успех и в литературната и научната дейност. Може да изучава добре астрологията. Това е силна връзка на ума й с Божията мъдрост, която тя постоянно слуша. (Меркурий тригон Плутон). Този аспект показва, че родената се е справила с пакостливите идеи и мисли, идващи от подземния свят. Подчинила е ума си на Божествената мъдрост (Меркурий секстил Уран) и е вързала всичките пакостливи духове, представители на черната ложа от подземните светове, най-големите противници на Божествения порядък и организатори и ръководители на всички войни. Този аспект и свързаните с него говорят за един ум, свързан с Бога и отдаден на Неговото дело и на великия закон на Истината, която управлява и владее цялата вселена, на великия Дух на Истината - Беинса Дуно. Плутон е представител на истината в нашата слънчева система, а тя е изчезнала от Земята и Учителят Беинса Дуно дойде на Земята, като една от главните Му задачи беше да възстанови и въведе в съзнанията на човеците тази изгубена от тях истина. Меркурий на майка ми (25°05' във Везни) е в тригон с Уран на Учителя (26°45' в Близнаци) - велика връзка със Словото и Божията мъдрост, протичаща от Учителя към ума й. (Венера полуквадрат Слънце, опозиция Луна, полусекстил и съвпад Меркурий в разменени знаци, квадрат Уран, квадрат Плутон, паралел Луна, латитюд Луна, Сатурн и Нептун). (Венера квадрат Уран). Този аспект дава винаги разногласия между двата пола - прибързана и необмислена връзка, опасност от развод и публични скандали. Всъщност аспектът показва големите неприятности, които е имала майка ми със сестрите в Братството, много от които минавали за нейни приятелки, а й причинявали страдания. Понеже Уран се намира във втори дом в зодиакалния знак Стрелец, показва много финансови спънки и крахове, омекотявани от Юпитер ретрограден, господарят на зодиакалния знак Стрелец, в който, както посочих, се намира Уран. Юпитер, макар и ретрограден, е блестящо аспектиран в хороскопа на Стевка. Това е нейната златна връзка с Бялото Братство и с Учителя Беинса Дуно. (Венера квадрат Плутон) говори за големите изкушения, изпитания и страдания, през които е минало нейното сърце. Стевка лесно може да губи това хубаво чувство - любовта, понеже бързо намира кусурите на този, когото е обикнала, и скоро охладнява към него. Аспектът говори и за непослушанието, което тя е проявила в минали инкарнации към Божията истина, с която тя трябва да свърже неразривно своя живот. (Венера латитюд Луна, Сатурн, Нептун) показва, че от Божествения свят към нейната човешка и ангелска любов (Венера) постоянно текат струи от духовни енергии, идващи от душата й (Луната), от света на Божията правда (Сатурн), от Божествената любов (Нептун), която обединява цялата любов в едно и се изявява в пълнота и благост в майка ми. За разлика от Меркурий - ума, който има отлични аспекти, и Венера - сърцето има на физическото поле само отрицателни аспекти и човешката любов е табу за нея, както казах, но цялата любов, съединена в едно и протичаща през тялото на Стевка, й помагаше постоянно в трудния живот, който прекарваше на земята. (Марс в перихелий квинтил Юпитер, полуквинтил Сатурн, съвпад Уран, опозиция Нептун, опозиция Плутон, паралел Уран, латитюд Луна и Юпитер). (Марс квинтил Юпитер). Юпитер носи консервативност и достойнство, които, свързани с огъня на Марс, дава голям ентусиазъм и способност да вдъхва и на другите хора същите чувства. Това прави характера й благороден, искрен и почтен, без заобикалки, може да печели и много пари, но лесно и бързо да ги харчи, под въздействието на Марс, намиращ се във втори дом. Понеже Марс е в зодиакалния знак Стрелец, а господарят на знака Юпитер е ограничителен по отношение на разходите, в края се получава един идеален характер за родената - нито много щедра, нито много пестелива. Затова Стевка много умело се справяше с дефицитния бюджет на семейството ни, като купуваше най-важното, необходимо за всички ни. Понеже Марс управлява хемоглобина на кръвта, фактор за здравето и жизнеността, затова хубавите му аспекти с Юпитер увеличават - червените кръвни телца и майка ми се радваше на добро здраве, голяма жизненост и силна закалка в живота. (Марс полуквинтил Сатурн) дава на родената подвижна природа, решителност и способност за напрегната работа и продължителна деятелност, от което тя често придобива необикновени резултати. Тя може да осъществява неща, които са невъзможни за други хора. Може да се издигне в живота на висока служба (понеже гледаше децата си, това нещо не се осъществи). Ценена е заради способностите си, но не е била обичана, понеже характерът й е труден и упорит. Стевка имаше устойчива физика и общо взето добро здраве. (Марс съвпад, паралел Уран). Дава буден и ексцентричен характер, военен човек, воюващ на думи и дела. Много упорита и твърда. Върви напред във всяко дело, което тя си е определила. Аспектът показва прелъстяване, което е станало в отношенията на майка ми с баща ми. Този съвпад в зодиакалния знак Стрелец я прави голям фанатик против установената религия и попската система, срещу които се е борила. В резултат на това след 2-годишно учителстване е уволнена. (Марс опозиция Нептун) придава на родената груб, чувствен характер, импулсивен и много войнствен. Проявява фанатизъм на антирелигиозна почва срещу съвременната религия и устоява докрай на своите убеждения, свързани с новото учение. (Марс опозиция Плутон) дава силно разрушителни елементи в живота на родената. Положението се спасява от това, че първо Плутон е ретрограден и пасивен в проявите на злите си сили и второ Марс е в зодиакалния знак Стрелец, ръководен от Юпитер и майка ми проявява и трансформира своите големи сили в работа за братството за общото дело. Стевка не се поддава на низшите влияния на Плутон, от които хората с такъв аспект стават пияници и най-големите гастрономи, а тя пиеше гореща вода и чай и се хранеше с обикновена вегетарианска храна, като ядеше малко. Тук е пръстът на Учителя, Който промени хороскопа й в 1936 г. и й направи нов, с положителни аспекти. Тогава Стевка пое част от товара и отровите на Учителя и Той я благослови и продължи живота й на дотации. (Марс латитюд Луна, Юпитер). Тези латитюди показват, че от Божествения свят се грижат да омекотят войнствените й марсови енергии, като внасят в нея чрез душата й дълбок вътрешен мир и благодарност към Бога за всичко, което се случва в живота й. Силните вълни от Божествения свят от ангелската мъдрост (Юпитер) подобряват материалното й положение, което често пъти беше критично и отвори ума й да разбира Словото и очите й да виждат многото светли същества, които я обкръжават и работят заедно с нея, като постоянно й помагат в живота. (Юпитер ретрограден тригон Слънце, съвпад Луна, квинтил Марс, тригон Нептун, паралел Меркурий, латитюд Марс и съвпад точката на щастието). Юпитер ретрограден се намира в 4 дом и говори за семейно щастие и реализиране на желанията за дома и особено във втората половина на живота й. Ще има голям успех в месторождението и държавата, в която се е родила. Ще получи голяма и пълна помощ от родителите си. Ще има и наследство по права линия (милионите, които трябваше да получим като дял за баба ми Величка от капиталите на семейство Заимови, от които ние се отказахме). Всичките й сделки в живота ще почиват на здрава основа и ще се развиват безпрепятствено. Ще има нужните средства и условия за един добър живот, особено към края на живота си, обичана от децата си, почитана от много братя и сестри. Животът й ще протече спокойно, без резки промени, и тя - ще го завърши сред кръг от приятели, които ще й помагат. Юпитер в Риби дава милостив, състрадателен и гостолюбив характер, готова да служи на париите (бедните) в обществото. Тя е ангел на състрадание надвесила се над всички телесни, душевни и духовни страдания на приятелите. Болните я познават много добре. Притежава изключителна чувствителност и е изложена на непрекъснатото духовно въздействие на невидимия свят. Тя е помогнала на много болни хора и стана верен последовател на Учителя и точен изпълнител на учението, което Той донесе на земята. От малка тя обича много музиката, изкуствата, литературата. Нейният Юпитер е 13°22' в Риби, точен съвпад с моята Луна на 14°22' в Риби. Това говори за една много силна връзка между нея и моята душа от християнската епоха. Аз съм положил душата си за нея и тя от римски патриций (мъж) е станала християнка, подобно на Величка. Чрез духа си съм се вселил в нея и съм обърнал съзнанието й към Бога, Който тогава присъстваше в царството на евреите. Нейният Юпитер е вточентригон с МС на Учителя, тригон с неговия Меркурий, тригон със Сириус и тригон с Венера на Учителя. Това показва, че тя постоянно е черпела енергии оттози велик неизчерпаем извор на живота - Учителя Беинса Дуно, ръководителя на Вселената. Понеже Юпитер - връзката й с Бялото Братство и с Учителя - има само положителни аспекти, Стевка е била винаги под покрива на Всевишната и Учителят е участвал непосредствено отблизо при разрешаването на всичките й трудни и опасни положения в живота й. Такава силна двустранно положителна духовна връзка рядко се среща и тя даде своите отлични резултати в развитието на бедното ни семейство на Изгрева. Трите деца завършиха висше образование, а аз останах в почивка - да работя за Делото Божие. Желанията на майка ми към децата и особено - към дъщеря й Величка, която е преродената нейна майка - баба Величка, се сбъднаха. Добрата подготовка, която майка ми имаше по френски език от университета, премина във Величка и тя отиде преподавателка по електромашини и апарати в Тунис на френски език, след което отиде да живее във Франция, Аз съм Юпитерианец. На Асцендента ми изгрява зодиакалният знак Стрелец и господарят на хороскопа Юпитер се намира на върха на 9 дом, на 25° в Лъв, съвпад с Меркурий, с Нептун, секстил с Венера и тригон с Уран. Положителни аспекти, носители на идеите и знанията на Бялото Братство. Майка ми много ме обичаше и слушаше. Каквото спечелвах, го давах на нея, за да поддържа живота на по-малките ми братя и сестра. Тя споделяше всичко с мене и ми изповядваше всичките си неща, дори и това, че беше заченала пето дете и аз й съдействах и стана спонтанен аборт и тя се освободи. Нейният Юпитер е ретрограден и той така се проявява във втората половина на живота й, особено след 1936 г, когато Учителят й направи нов хороскоп, продължи живота й на дотации, изпълни я снови сили и здраве и доживя от 33 години до 92 години, като си замина на 19.02.1995 г. Говорех за нейния Юпитер, чрез когото тя е свързана с християнската епоха и Христос и тригон с купола на Учителя, Меркурий, МС, Сириус, Венера и Слънцето Му. Това е велика връзка с Учителя, която продължава във вечността. Майка ми е едно високо издигнато същество от ангелските йерархии, дошло на Земята да свърши една малка работа за Бога, за Беинса Дуно и без шум и глас тихо да отлети в света на светлините, откъдето е дошла да се въплъти тук, на Земята. (Юпитер ретрограден съвпад с точката на щастието) показва, че щастието й е в Бялото Братство и братското общество, разпръснато по цялата Вселена, към което тя изявяваше своята светла любов. (Сатурн квадрат Слънце, полуквадрат Луна, полуквинтил Марс, латитюд Венера и съвпад Лилит). Сатурн е в 3 дом, наранен - показва, че родената ще има много неприятности с близки и роднини. Известни опасности при къси пътувания. Много протакания и разочарования в областта на възпитанието и образованието. Сатурн е в зодиакалният знак Водолей-3°10’ Както споменах по-горе, той е в съвпад със Сатурн на баща ми и с моя. Наранен, той съобщава за отрицателните прояви в живота и трудности да се справи със старите си атавистични навици и да заживее в живота за цялото. Кармата на майка ми хич не беше лека, аз говорих в началото обширно за нея и трябваше да си замине на 33 години, но Учителят й продължи живота, като й направи нов позитивен хороскоп. (Сатурн латитюд Венера) показва, че от Божествения свят постоянно изпращат струи от жива ангелска и човешка любов към съзнанието й, за да може да се оправи с тежката карма, която имаше. Както казах, тя е под покрива на Всевишнаго и Бялото Братство я спасява винаги от всички смъртни опасности в живота й. (Сатурн съвпад Лилит). Говори за големите опасности, които тя е имала за живота си. Още при раждането й - опасност да си замине, смърт на рождената й майка Николина. Опасности от заминаване при къси пътувания и от ухапване от змия на 33 годишна възраст. Черната ложа много пъти е искала да й отнеме живота, да не работи и свети тук, на земята. Аз няколко пъти съм я спасявал при отравяне от гъби (печурки, но били отровни двойници) посред нощ. Животът й е бил една постоянна борба, в която Стевка с молитви и песни се е борила срещу тъмните сили, които всячески са се стремели да й отнемат живота. Но над всичко е Бог, Учителят Беинса Дуно, Който я спасява много пъти. По отношение на образованието Сатурн съвпад Лилит значи смърт на образованието, окончателно спиране. (Уран квадрат Луна, секстил Меркурий, квадрат Венера, съвпад Марс, опозиция Плутон, паралел Марс и Нептун). Уран във втори дом показва нестабилно материално положение. Много издигания и много финансови провали в живота й. В никакъв случай не може да се защити и осигури от гледна точка „пари”. За нея няма никаква сигурност и защита от внезапни загуби. Божията мъдрост възпитава много строго хората да се освободят от тази проказа за духовния свят. Уран в Стрелец й дава много развити интуитивни способности. Има склонност към блянове, видения и будно въображение. Има силна склонност към другарство и практикуването на окултните науки (това е вложено в нея, но и в мен и аз го проявих). Тя работи постоянно за напредъка на човечеството и живее за цялото. Уран наранен дава своенравие, непостоянен характер, бунтува се срещу обществените условности и съвременната религия. Затова я уволняват като учителка. (Уран опозиция Плутон) дава големи умствени и сърдечни противоречия. Голяма борба между духа и плътта, между ума и сърцето, между великите заложби, които носим в свръхсъзнанието си и лошите стари атавистични неща, които носим от миналите си животи. В живота си майка ми е имала задачата да разграничи и раздели в себе си духовната от материалната си същност. Родената е минала през големи изпитания и изкушения, противоречия, ограничения и заблуждения, за да стигне до Божията мъдрост, до Словото на Учителя Беинса Дуно, до великия живот, за който се подготвяме от хиляди години. Понеже Уран е в зодиакалния знак Стрелец, не проявява своите енергии за придобиване на материални богатства, независимо от средствата, а е използвал тази материална енергия за възприемане и прилагане на новите идеи, които постоянно са посещавали нейния буден ум (Меркурий е отлично аспектиран). (Уран паралел Нептун). Дава склонност към окултизъм и мистицизъм. Този аспект създава пряка връзка с невидимия свят и осигурява успешните отношения с неговите обитатели. Дава пророчески и вдъхновени сънища. Укрепва лечителната й мощ и тя може да лекува много хора и да им помага. Достатъчно беше да се помоли за някоя много болна сестра, и тя скоро стъпваше на краката си. Знам десетки такива случаи. Родената притежава силно развита интуиция, която достигаше до умствено четене. Има голяма любов към пътуванията и проучването на физическия и останалите светове. Майка ми притежава голяма деловитост, силна воля и способност да ръководи всяка работа. Винаги може да се издигне до ръководител на каквато работа или професия да упражнява. Това е една велика връзка между Божията любов и Божията мъдрост, с която може да се разрешат всички противоречия и недостатъци на този подлунен объркан свят. Учителят казва: „Виждате ли този хаос в света? Аз го създадох и аз ще го оправя.” (Нептун ретрограден тригон Слънце, опозиция Марс, тритон Юпитер, паралел Уран, латитюд Луна и Венера). Нептун е в 8. дом, предвещава богатство след брак. Наранен - ще има загуби вследствие на измама. Също финансови неприятности по повод на имоти. Ще има странна и необикновена смърт. Преди да си замине майка ми, яви ми се Учителят и ми каза, че тя ще си замине без да присъствам аз, защото ще я спра. Тогава у нас дойде архитектката Албена Дякова, която ме занимаваше с хороскопа си. Аз бях много буден за положението на майка ми и изпратих Елена в другата стая, дето лежеше тя. Тя лежала спокойно и Елена й дала да пие мляко. (Тя желаеше аз да съм постоянно до нея, да й давам енергия. Павел и Еленка бягаха от нея, защото тя много силно теглеше енергия от тях, а аз й давах доброволно.) Елена се върна и след малко пак я изпратих. Майка ми си беше отишла. Помилвах я, целунах я и й пожелах светъл път в духовния свят. (Нептун квадрат Опашка на Дракона) говори за започване на кармата й още след раждането й, но понеже Нептун е по-високо - в 8 дом, на смъртта, в зодиакалния знак Рак, а Опашката на Дракона е в 5 дом, кармата й се превръща в дихарма (Нептун - Божията любов, отлично аспектиран) и Стевка попада в един богат духовен дом, в който новата й майка Величка проявява Божията любов към нея в пълнотата и майка ми я носи в, съзнанието си. (Плутон ретрограден квадрат и половина Слънце, квадрат Луна, тригон Меркурий, квадрат Венера, опозиция Марс, опозиция Уран, паралел Слънце). Плутон е господарят на хороскопа на майка ми Стевка. Благодарим на Бога, че е ретрограден и намалява наполовина лошите адски влияния на Плутон и омекотява живота на майка ми и го прави поносим при тия обстоятелства. Виждаме колко тежки чепати аспекти има Плутон, които без помощта на Бога е немислимо да се преодолеят и човек да остане жив. Само Бог - Учителят Беинса Дуно, с великата Си любов може да стопи и превърне тази страшна каша от миналите ни инкарнации в един нов строен живот, отдаден на Бога и Неговото дело на земята и небето. Велик е Бог в любовта Си и постоянно ни прощава престъпленията и грешките, които сме вършили в миналите си животи, като царе, патриарси, военни пълководци и други видни длъжности, които сме заемали и са ни отдалечавали от Бога, от задачата, която сме имали на земята - да познаем Бога, да Го приемем, да Го възлюбим и да почнем да Му служим и да изпълним Неговата Воля на земята. Всички тези велики длъжности, които сме заемали в живота на земята, са украшения, панделки и накити, които са ни отклонявали от най-същественото - работата за Бога на земята; другото е губене на ценно време. Иска се от нас да пробудим свръхсъзнанието си и да ходим в живота със светлина, и тогава ще отчетем точно кое е най-важното на земята и ще го изпълним с всичката си любов и разположение. Майка ми, като високо издигната душа, много пъти е била цар, царица и на други високи длъжности в човешкия порядък. Всичко е заснето, филмирано, и накрая на века трябва да дадем отчет пред лицето на Бога - Учителя Беинса Дуно, да променим съзнанието си и да Му станем ученици. Благодарение на постоянната помощ, давана от Учителя, майка ми излиза от това атавистично блато, от този ад на отрицателни аспекти и тръгва по светлия път, посочен й от Учителя - път на чист, безкористен, изпълнен с любов, мъдрост и истина живот за цялото. Велик е пътят на човешката душа, излязла от Божествения Блист, да придобие опитности и знания за устройството и принципите, които движат развитието на вселената и да намери своето определено място в мирозданието. За да стане въпросът по-ясен, ще цитирам Учителя: „Излезте една нощ вън и обърнете очите си към онова далечно пространство, към онези светли звезди. То е великото бъдеще, което ви очаква. Там са всички онези велики библиотеки, там е скрито великото знание. Това са култури, култури, култури, това са същества, йерархии. Всичко туй ще го пребродите и като живеете по 100 милиона години във всяка една слънчева система, а те са 100 милиона слънчеви системи, в нашата вселена. В края на времето, един ден, като се срещнем, вие ще ми разправяте за всички онези ваши екскурзии, които сте имали, и аз ще слушам всичко онова, велико, което ще ми кажете, с най-голямо внимание. Само тогава ще се разберем.” (Двата природни метода, от беседата „Каквото чух”, стр. 207.) Значи да познаем Бога, да Го разберем, да Го възлюбим, да започнем да Му служим с всичкото си сърце, ум, душа и дух, се иска време на учене от 100 милиона години по 100 милиона и тогава в края на времето ще разберем какво е Бог, нашият създател, нашият Отец, Който винаги ни люби, учи и напътства. Пожелавам светъл път на душата на моята майка Стевка, в безбрежния път, който има да минаваме в еволюцията на нашето развитие. В бъдеще пак да се срещнем при нозете на Учителя Беинса Дуно, като любящи се души, велики служители на Бога, на нашия велик Отец. Амин.

В. Лекции и беседи от Словото на Учителя Петър Дънов: записки на Любомир Лулчев 1. Школна беседа, 6.7.1927 г.* Забележка: гледай отделното листче. _______________________________________________________ * В ЖИВОТА: 41. лекция от Учителя, държана на 6 юлий 1927 г. София. - В: Четирите кръга: Лекции на Общия окултен клас на учениците от Всемирното Бяло Братство, VI година (1926 ÷ 1927 г.). Том IV. София 1934, стр. 183 ÷ 199. (бел. на съставителя на „Изгревът” Вергилий Кръстев) Бог царува на небето. Размишление. Резюме: „Най-лесният въпрос” и „Защо Бог ни е пратил на земята”. Песни: „Духът Божий”, „Изгрява Слънцето”, „Блага дума”, „Бог е Любов”. Съвременното человечество е настъпило в една нова област, която изисква нови методи и схващания за живота, изисква крайно самообладание. Това е велика наука и не е за обикновения человек. Самообладанието е наука за светиите и адептите, и учениците отчасти трябва да го имат. Големите нещастия в света идат от липса на самообладание. Нима детето, което изтървава млякото, което носи, или възрастният, който отива в кръчмата и учи привичките, които му погубват здравето, не страдат поради липса на самообладание? Краката са решили отдавна един социален въпрос и когато человек се запита как трябва да живее, трябва да види как ходи. Някои хора тръгват с левия крак, други - с десния. Двата крака, като ходят, се разговарят, а ръцете пригласят. Краката са обект на човешките добродетели. И в десетте пръста на краката Бог е вложил десет методи за разрешавание на живота. Пръстите не опират еднакво на земята и от това някои изкривяват обущата си. Отначало разумният свят е действувал на краката на човека, а не чрез неговата глава. Учителите на миналото са разбирали това и са биели по краката, за да изцерят мързеливите ученици. Добродетелният человек трябва да държи в изправност своите крака... И Писанието казва: „Твоето Слово е светилник на нозете ми”, а не на ръцете, Разрешение на първия въпрос ще започне с видимото. Ако искаш да разрешиш един въпрос по свобода, с жертва - ще стъпяш с левия крак; ако искаш да го разрешиш с действие - ще тръгнеш с десния крак. Десният крак е свързан с човешката мъдрост, а левият - с човешката душа. Ако завладаме своите крака, ще завладаме света. Истинският човек, това са неговите ръце и крака. Ако се отсечат ръцете до лактите и краката - до коленете, человек престава да е човек. По самото ходение человек може да се познае благочестив ли е или не... Не е позволено човек да си върти краката както иска. Може ли да пишеш както искаш? Нали има правопис? И всяка буква си има мястото. Има наука, която познава характера по ходението - само като те зърне, и ще познае - няма нищо скрито-покрито в света. И вий може да си направите вашите заключения. Вий все бързате. Бързание в окултната школа не се позволява! Бог никога не бърза. Дяволът винаги бърза. Чисти да станем време има - Бог ни е дал излишно време даже да свършим работата си. Няма да бързате! Всяко упражнение е подготвително условие за бъдеща работа. Така беше упражнението за носение вода... Водата е подготовка към един по-устойчив живот... Колко крачки има до мушилата? С еднакви крачки ли ходиш? Има голямо значение колко пъти се стъпва с левия крак и колко пъти - с десния. Сега онези, които ще използуват упражнението, да прочетат и кажат и на другите колко пъти ще стъпят с десния и колко - с левия крак. Десет сестри и братя да направят доброволно статистиката. Това е наука, а не да ставате буквоедци. Ученикът трябва да се справя със своя ход. Някои от вас вървят шаткаво - това е влязло и в мозъка им. Ще стъпваш полека (показва как). Упражнението показва, че иска нещо да подчертае. Има смисъл да се подчертае нещо, но ако човек подчертава безсмислени работи? Ако не сте разположени духом, ако се усещате онеправдани, умът ви не работи (а по-рано сте имали радост и вдъхновение), и всичко сте изгубили - вземете и измийте само левия крак 1, 2, 3 пъти през деня. Това е наука. После - десния крак, с особена вода, и умивайте с любов, понеже те са крака на Любовта. Краката трябва да се мият с най-чиста вода, за да имаме резултат. Ако краката почнат да изстиват или треперят, човек не е вече здрав - неврастеник е. Ходенето по ситен пясък може да му помогне. От сутрин до обяд слънчевите енергии се възприемат чрез ръцете, а вечер - чрез краката, и от това се получават различни резултати, понеже вечерно време се освобождава от излишно набраното по веждите, лицето, носа, косите и пр. Затова е опасно понякога да се бутне човек - има енергия като бомба. Ама ще речете: „Защо е направил Бог така света?” Така е - ако искаш, може да ходиш както искаш, но и резултатите ще бъдат други. Няма да бързаш, когато отиваш някъде... Вечерно време се учи законът на изпразванието. Той е един от великите закони, но по него не е позволено да се говори. Ако човек яде и не се изпразва, какво ще стане с него? Един цар попитал един философ какво е най-важното - и като го задънил след туй 10 дена - като го освободил, той му казал кое е най-важното. Да се изпразниш от злото, от омразата, от лъжата, от съмнението - това е наука. Служение с лъжата има винаги лоши последствия. Сърцето на човека е малко отклонено на ъгъл почти колкото е отклонена и оста на Земята - 23° - то не е на средата. Но, за да има равновесие човек в умствения свят, трябва да има сърцето на мястото си - по средата. А в духовния свят (поле) слънчевият възел е най-нежната област. Черният дроб влияе чрез слънчевия възел и чрез него става изпразванието на всички лоши мисли, чувства и пр.- отиват към центъра на Земята и ако черният дроб не е здрав, и човек не може правилно да регулира живота си. Упражнение за 10 дена, които искат само: измивание на краката с чиста, най-хубава вода (естествена температура) и след умиванието не се трият, а само попиват с една кърпа. Почвание преди изгрев слънце. (Първия път, а 2-ро, 3-то миене и пр. да свършва до 12 часа. След обяд може да почва от 3 часа с интервали произволни 1 ÷ 2 часа и пр.) 1-ия ден - 1 път сутрина само левият крак се мие - вечер - само десният. 2-ри ден - 2 пъти ... (до обяд) само десният ... - (след обед) вечер - само левият 2 пъти 3-и ден - 3 пъти... - ... само левият - ... десният 3 пъти 4-и ден - 4 пъти само десният ... - ... левият 4 пъти И така-до 10 пъти. Само първото миение е преди изгрев. Миение малко, едва да се накваси, най-много 5 минути. Може да се носи водата в шишенце. Влагата ще я попивате с кърпичка, а няма да изтривате. Правете това упражнение в разни времена на годината - и туй, което е действително за един, не е и задруги. Дебелият човек може с часове да стои в морската вода и му е приятно, но на горещината - пада. Сухият - обратно. Когато измиете краката си навреме, ще почувствате една радост; ако не случите времето - ще имате разочарование. Като говоря за краката, разбирам разумните същества, чрез които слънчевата енергия се възприема и тогава става обмяна и тялото се осветява. Птиците и животните знаят някои закони. Ако Бог е вложил Своята благост в земята, ти трябва трябва да ходиш по нея, но трябва да знаеш по коя посока - юг, изток, запад или север. Хората обичат да ходят повече на юг. Западът има своето влияние. Ако имаш мъчнотии, не трябва да седиш или лежиш или да си хванеш с ръцете главата - нищо няма да разрешиш, А трябва да се изправиш на краката си (посочва как) и да мислиш, като походиш. Това е един начин на самообладание и самовъзпитание. Имай други методи. Методите на ума изсушават, методите на сърцето привличат повече влага, правят човека да затлъстява, а методите на краката за разрешение на въпросите чрез ходението съединяват в себе си четири елемента и то е подходящото! Всяко възпитание трябва да се почне с труд - от видимото към невидимото. Природата обича пълнота, но не излишъци! ... Б. Ц. [Бог Царува] на небето. Край. След това го изпратих до Изгрева. По пътя говорихме върху лекцията и други работи, а после се върнах тук. Той е много внимателен. Шапката я няма. Казах му някои смешни работи за една котка, продадена 160 пъти, а сигурно и неговата шапка тъй ще се продава някога. Всички напуснали Братството са се съюзили за борба срещу Него - последствие оттогава, но скоро ще ги вържем и да видиш пак [мене?] дават в ръцете всичко! ... Велик е Бог, неизказано Велик и Милостив. Да бъде свята волята Му винаги за нас и дано имаме сили да я изпълним безпрекословно. Самообладанието - и ходението - това бе за нас, разбрали? Пиши! 2. Школна беседа на 13.7.1927 г.* _________________________________________ * РАВНИ СТРАНИ; 42 лекция от Учителя, държана на 13 юлий 1927 г. София. - В: Четирите кръга: Лекции на Общия окултен клас на учениците от Всемирното Бяло Братство, VI година (1926 ÷ 1927 г). Том IV. София 1934, стр. 200 ÷ 220. (бел. на съставителя на „Изгревът” Вергилий Кръстев) 3 пъти: Б. Ц. на Н. Б. Ц. в Ж. Да Б. И. Му Бл. („Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде името Му благословено!”) Начало: 8 ч вечерта. Кратко размишление. Забележка: Учителят говори бързо, затова предадени са по-главните мисли. Примерите са дадени съкратено. Многоточията показват пропуснати мисли. Защо верующите се обезсърчават? Каква е психологическата подкладка, за да се обезсърчи человек? Когато търговецът работи и губи - намалява се капиталът - вярата му е обоснована на капитала - той се обезсърчава. Ученикът, като започне да губи своята памет - и той се обезсърчава. Но верующият? Нали той вярва във Всемъдрия, Всесправедливия и пр. Бог? Коя е причината на това обезсърчение? Трябва да се обоснове. Мнозина от вас мислите, че имате някаква положителна философия, а то едвам сега се турят едни основи. Но вий не знаете още нищо за отличителните черти на индивидуалното, общественото и човешкото съзнание в човека. И според това на кое съзнание служи човек, такива и методи употребява и разрешава въпросите - такива и изводи ще има. Вий имате само индивидуално съзнание и за другите хора не искате и да знаете. Живеете като едно божество - но преждевременни божества сте. (По пътя си говорихме върху това - индивидуалната мисъл поддържа хармонията. Индивидуалната мисъл на едно божество е вселената, а за човека тя ще е космическо съзнание; ако не разбереш тази мисъл - питай ме като се видим.) Не може човек да играе ролята на едно божество - ще стане смешен. Щом живее човек в индивидуалното съзнание, той не може сам себе си да обиди, но е много деликатен спрямо себе си; същото е с общественото съзнание - хората с такова съзнание не могат да се обиждат един друг. А когато човек е с человеческо съзнание, да мисли и чувства за цялото человечество - всеки го обича. Христос затова всеки Го обича - било християни или не. Христос е идеалното. Сега ще взема една мисъл (по пътя Му говорих, че с тая мисъл съм заминал за Белоградчик и съм мислил върху нея) от беседите: Гъсеницата, която е употребила хиляди години да прави челюстите си, като стане пеперуда, какво ще прави с тях? Има един закон. Ако духовният ученик не може да подобри положението си (съзнанието си) и прояви добрината, то той се само заблуждава. Отгде знаеш, че обичаш Бог или само илюзии имаш? Дохожда един болен и казва: „Искам да се излекувам. Ще дам всичкото си имане.” - Добре, казвам, ще работиш по един естествен метод, [но] той е по-бавен. – „Не, аз искам веднага.” - Добре, ако си готов да дадеш всичко и да вземеш торбичка на рамо, да отидеш да проповядваш Истината на хората, ще кажа една дума, и ще оздравееш, но ако не си готов - ще се простреш на земята! Затова предпочитай естествения, бавен метод, който не иска големи усилия. Вий искате знание, но ако вий не сте още готови? ... Сега всички, като дойдат да изпълнят Божественото, казват: „Аз имам жена, деца” и пр. Та големи герои ли се мислите - да храните една жена? Че какво щели да кажат хората... Ний сме оставили Любовта, Мъдростта и Истината - да не кажат хората, че семейният живот се разваля. Я ми покажете, един семеен живот къде има? Аз съм виждал баща, който трепери над дъщеря си - той бе поп, а после дойде в новото учение, а те казват за баща си: серсемин е, че не е правил къщи... Человек не трябва да се екзалтира от новото учение, а да се вдъхновява и по живота му да разберат... Няма да се молиш веднъж, и като изгрее слънцето, да не залязва - и като спиш, да се молиш, и като спиш, добро да правиш, а не насън да крадеш. Някоя сестра казва: „Лош сън сънувах”, а не го казва. Зная го - хайка жена подир млад мъж или мъж - подир млада жена насън - аз ги виждам какво са правили... Има един живот, който Бог е вложил... Ще ме запитат: какво нещо е Любовта? Направата на нашето изворче е Любов - едно поточе, което кокошките (неразбрана дума), ний вложихме нещо и го направихме ценно за всички - това е Любовта. Да обичаш човека е да обичаш неговата ценност... и като ни обикне Бог, ще имаме разширение. Обезсърчени сте - зная причините, Человек е много хитър. Зная причините. Павел (апостол) с един пример за еволюция... Привеждал съм тоя пример. Един отишъл на една църква - влюбен бил той и плачел, а проповедникът мисли, че от друго е. – „Скръбна е душата ми” - казва той, но мълчи от какво е скръбна. Друг един случай в Русе. Идва един и казва на един брат, че има голям товар. „Да се помолим.” Молят се дълго. „Поолекна ми - казва, но все пак, има го.” Отива втори път. Пита го: „Какъв ти е товарът?” – „Да ти кажа: Влюбен съм и ако Господ не ми я даде - ето револвера, ще се застрелям” - и вади револвера. После, като го изпратил, братът казва: „Освободи ме, Господи, от тая беля...” Това не е пътят. Ако любим Бога, Той ще ни даде повече дори неща, отколкото сме мислили - добрите неща и добрите приятели са дар от Бога. Той всичко ще ни даде - и деца, и говеда... Не е в количеството, а в качеството. Някои отиват на изгрева и чакат да им дойде вдъхновение. Гледат на изток, на запад.... Не, приятелю - ти искаш благата на света... Сега вий казвате, че сте ученици на новото учение. Радвам се, но трябва да бъдете герои. Вий имате ндивидуално съзнание, а ви трябва човешкото. Казват, че съм нарочил някой ученик. Че, ако едно куче лае на всеки, който минава, какво принася на господаря си? Има известни принципи, които ни свързват с живота. Старото се руши - за какво ще се хванете? Гъсеницата прави пашкул - Ноев ковчег, и после отваря вратите на своя кораб и хвръква във вид на гълъб. Ако вий преминете през огън и нямате пашкули, ще бъдете опърлени. Не искам да ме разбирате буквално; па ще излезете от пашкулите и ще литнете... Да не почнете да разправяте, докато не отидете до слънцето, докато нямате вий лично опитност. Щом се обезсърчите - това е индивидуално съзнание, щом имате ревността е обществено съзнание, а щом дойде импулс за една велика работа, то е човешкото. Ревността трябва да се тури на работа. Ако я разберете, тя ви подтиква към работа, ако не... Много неща не разбирате и се озлобявате. Пътят, по който аз вървя, е строго определен и зная всяка моя постъпка към коя категория - индивидуално съзнание ли е, обществено или човешко, и съответно това... Сега някои казват: „Ако след една година не реша този въпрос, ще се откажа от учението.” Аз да ви кажа след една година какво ще станете - ще ви турят в една кочина, после ще ви направят [на] пастърма... Но ако ви кажа истината, ще се уплашите - гръбнакът ви не е толкова силен. Животът не е страшен. Страданието още не разбирате. В страданието човек познава себе си и хората. Горко на онзи, който не страда! Не съм за самоотвержието, а за геройството. А геройството е друга наука. Герой за мене е тоя, който, като види стар човек или мравя, прави им път. Ако спасявате мравката - вий правите това, което цял мравуряк не може да направи. И ний често искаме за една наша беля да слезе Господ да я оправя. Той да оправя нашите работи - голямо тщеславие! - вместо някои други, по-малки същества, а Господ ще изхарчи толкова енергия, колкото би стигнала... Ако бащата купи на ученика мъчни книги, а ученикът ги изгори или продаде, не е ли неверен ученик? (Лично мене, като вървяхме по пътя за беседа, ми го каза приблизително така: ако бащата купи на ученика мъчна книга (учебници), а неразумният ученик ги продаде или изгори, мисли ли, че е разрешил задачата си? Те му са дадени да се учи, а не да ги продава. Мъчнотиите, нещастията, скърбите - това са книгите на разумния ученик, чрез които той се учи да изпълни волята на Бога - цитирам по памет - приблизително)... Вашите материални работи никога няма да ги уредите, но ако вложите любовта, всичко ще се уреди. Ако търговецът люби Бога, ще имаш много мющерии*. Ако любовта е в тебе, умът ти ще е толкова спокоен, че като прочетеш една книга - ще знаеш и ще отиваш на изпит не като при разбойници, а като при баща си и майка си. Имаме една задача в света и аз желая като ученици да я изпълните - не в друго прераждание, а сега. Тази мисъл - за друго прераждай и е - е от ред прераждания, но знаете ли какво ще стане, ако ви забравят в пространството 100 ÷ 300, 1000 ÷ 2500 години - изоставени в самота? Страшно е да се намериш изоставен. Вий имате лоши съветници и учители. Предупреждавам ви - всичко изпитвайте отгде иде, кой [...] е добър и кой - не. По този начин ще уякнете и ще имате хармония. Съществуванието става само по закона на любовта. Любовта дава живот - а ний имаме вече живота; а щом се роди - расте. Растението е процес на мъдростта - как да използваш живота - иде умът като едно слънце. Като даде всичко мъдростта, иде законът на свободата, иде Истината, която показва пък идеала. И тъй, първата фаза е: Любовта носи живота. Втората е мъдростта да даде светлината. Третата е да се изпълним с един велик стремеж, с който да прескочим всички прегради и преодолеем всички препятствия. Само по тоя начин може да имаме един сносен живот. Тия здрави основи трябва да турите. Най-напред - с ревност (?), а после.... Вдъхновението не се губи никога. Павел искаше да спасява своя народ - стоеше а общественото съзнание, а после се уплаши - биха го толкова пъти. Видя, че народът така не може да се спаси - и отиде да проповядва на човечеството. И с вас е същото, същата задача. Ако сега ви пратят да проповядвате, какво ще проповядвате?... Така не се проповядва. Аз направих малки опити - и тия 10 дена с носение на вода, исках да бъдете послушни, да търсите Бога, да влезете в опитност, да се увеличи вашата вяра... (Да се разпростре вашата вяра по цялото човечество, а не само (в) България.)** (Изпуснато доста.) _________________________________________ * мющерия - клиент, редовен купувач на някой търговец, (бел. на съставителя Вергилий Кръстев) ** Това изречение е зачертано в ръкописа, (бел. М. И.) Някои от вас са се спрели на индивидуалното съзнание и го мислят за обществено, други са се спрели на общественото, а го мислят за човешко, други - на човешкото - и го мислят за космично. А да минеш в съзнанието на космоса - това е новорождение. И всички трябва да се повдигнете за това. Това ще стане! И, ако ангелите дойдат и ви кажат- и вий не сте готови... Зная един случай, когато един момък отива да вземе една мома (да му пристане), а тя казва: „Чакай, че не съм си събрала дрехите” - но той не дошъл вече. И Бог иде по един път - ще трябва да бъдем готови. Но някои сега се оплакват: „Какво ще правим, какво ще правят децата?” Това Бог ще каже. А сега, нима светът не е цял ад? Жени продават телата си от глад. Днес светът е един развратен дом. Хора герои трябват днес, сега говоря, а не за постъпките на хората. Интересувайте се от великите промени в душите на хората. Човек трябва да вземе най-грубата работа, но не да се поддаде на порока, не като сега - ръцете меки, а лъжат, измамват и пр. По-добре твърди ръце, а меко сърце. Тия от вас, които са умни - една крачка напред! По-напред! Не се занимавайте с индивидуалното, общественото съзнание – а с човешкото. Не се занимавайте с личните погрешки на света - оставете Бог да ги оправи! Мойсей не можа да научи еврейския народ, а беше адепт... Никаква култура, никакво усъвършенстване не е възможно. Само за Любовта всичко е възможно. Само за Любовта всичко е възможно! Колкото мравката може да излезе от фунийката на мравколева, толкова и вий ще излезете сами... Всеки човек си има по един мравколев. Има лоши учители, (Пак ви казвам да повикате Господ да разреши... Някои казват: Господ ще разреши всички въпроси.)* Да повикат Господ да разреши всички въпроси на индивидуалното, общественото и човешкото съзнание, и тогава ще имате едно вдъхновение, което никой няма да наруши. _________________________________________ * Това изречение е зачертано в ръкописа, (бел. М.И.) „Бог е Любов” (пение; после продължи). Не зная дали хубаво сте ме разбрали - индивидуалното, общественото и човешкото съзнание функционират заедно, както стомахът (индивидуалното), дробовете (общественото) и умът (човешкото). Тъй че има същите отношения - и да гледаме не да се освободим от едното или другото, а да се разбере. Чрез вярата ще добиете нов елемент- търговецът ще привлича мющериите си, и ще започне добра работа. Но някои ще философстват, че Господ всичко може да направи. Всичко от Бога е, казват - но кое? Не казва ли в Писанието, че има пророци, които са говорили това, което на Бога и на ум не Му е идвало? Това е ваша мисъл, но ако с тия мисли може да обърнете някого - пак добре. Но ще дойде истината, да се изпита съзнанието ви. Едно дете на една сестра се разболява. Казват: менингит - а то пило студена боза. И, ако му турят лекарите инжекции, ще си замине, а сега [...] боза с лед.... Говори за баш боза, да се пие малко, че има други резултат. Желая добре да разберете и да го приложите разумно. Когато вчера вятърът ви раздруса... Желая да ви видя герои, а не разкашкани. Целта на новото учение е нови дрехи от хубав материал... Какви са отличителните черти на ученика на новото учение? Ще ви ги опиша един ден. Има един лесен начин... Нашето изворче дава по 3500 английски лири на 1 час. Средства за постигание една божествена цел се намират винаги. Стига да има основен принцип Любовта. Не казвам, че нямате любов, но с любовта на гъсеницата не може да влезете в новият живот - та тя (Любовта) да ви стане като основа. (Амин.) [На обратната страна на листа:] [... не се чете] 11 часа и 5 минути вечер Лека нощ! Много ще се радвам, че ще четеш беседата почти заедно с нас. И мисля си - ако имаха любов, всички градове и села щяха да бъдат в същото положение - даже тая, обикновената любов е достатъчна, а Божествената - какви ли чудеса би направили! Бъди здрава! 3. Последна школна беседа тая година* Б. Ц. в Ж.** (3 пъти.) Размишление. 20.VІІ.1927 г. _________________________________________ * РАБОТА НА ПРИРОДАТА: 43 лекция от Учителя, държана на 20 юлий 1927 г. София. - В: Четирите кръга: Лекции на Общия окултен клас на учениците от Всемирното Бяло Братство, VI година (1926 ÷ 1927 г.).Том IV. София 1934, стр. 221 ÷ 238. ** Б. Ц. в Ж. - Бог царува в живота, (бележки на съставителя на „Изгревът” Вергилий Кръстев) Стр. 974/1036 Какво разбирате под думата Идеал? Бог може ли да бъде Идеал? Най-напред трябва да си обясните нещата по онзи естествен път на живата природа, а какво после са добавили хората - то не е важно. Идеал - това е идол - все едно. Идеята не е нещо живо. Имаш идея да станеш учен човек. Та, не е ли пълен светът с учени хора? Ученият човек ще ти разправи, че земята била малка, после станала голяма. Но той участвал ли е в целия тоя процес? Неговите хипотези може да са верни, може и да не са. Съвременната наука, па и окултната наука също, нямат една сигурна теория за образуванието на Земята. Мойсей, който е бил запознат с окултната наука, казва: „Създаде Бог небето и земята.” Знаете ли какво значи на еврейски език думата „създаде”? Има един французин, който е писал върху Петокнижието. Нас ни интересува създаванието на земята, защото человек е минал през този процес. Създаде Бог земята - това е низшият свят в човека, а небето е свързано със създаванието висшето съзнание в човека. Сега съзнанието на човека е заспало - той не знае преди къде е минал, в атмосферата има една твърд там - прозрачен кръг с 12 врати. И когато една душа ще слиза на земята, вземат я духове и 3 пъти обикалят целия кръг около земята- и после я пущат на земята. Всяка една врата определя и особения път на човека на земята. Не е все едно през коя врата ще слезе душата на земята. Ако по погрешка влезе през друга врата, а не тая, която трябва, погрешно може и да се въплоти на заек, вол и други животни и ще учи това, което те учат. И когато напускаш земята, пак трябва да знаеш през коя врата да излезеш. Ако погрешиш, пак ще теглиш. Вий мислите, че това е лесно? На един древен пророк (Елисей) му пратиха колесница от горе, за да го вземат. Един ученик може да попадне в погрешка, като мисли, че знае. Но той трябва да има една основа. Много пъти са казвали: „Придай ни вяра!” Но вярата е един процес на растене. Вярата се придобива чрез растене, като се дават условия. Защото идват изпитания, които разклащат вярата. Мъчениците са страдали. И сега идат най-големи изпитания. Като запитали един светец какво е животът, той стиснал една керемида, отгоре излязло пламък, отдолу - вода, а в ръката му останало материя. И сега човешкото тяло дава същото. Мисълта е пламък, тялото е това, което остава, а водата - животът. Тялото сега спи; от сърцето излиза вода, а от ума - огън, мисъл. И трябва да се свърже този процес с цялата вечност. За духовете на нещата (?) тялото представлява други обект. Някои индуски факири може да израстат за 1/2 час от една семка едно дърво, а след това подлагат шапки на зрителите и искат пари от тях - те упражняват известни сили, но не знаят как става тоя процес. И вий имате всичкото желание да станете за 1/2 час големи, и плодове да имате, но не се лъжете - плодове, израсли така набързо (по изкуствен начин), нямат тия достойнства, хранителност и др., както другите, узрели при естествени условия. Знаем ний как стават тия работи. Но в 1/2 час в природата не могат да се съчетаят всички тия божествени процеси, които стават при естествено узрявание - няма тая хранителност. Правят и учените хора изкуствени яйца, но не са хранителни. Бързането в живота е погрешен метод. Който бързай ще остарее - остави някои неща да мислиш, недовършени, да се интересуваш. Младите имат хиляди идеи, които ги интересуват - не ги излюпвайте всичките... Тогава може да кажете: „Като се стремим толкова години, какво сме придобили?” Но вий трябва да знаете защо сте слезли от небето и Бог ли ни прати, или ний си слязохме? Сега някои обичат да отговарят: „Всичко чрез Него стана.” Това е глупаво (то за всички случаи не може да се употребява). Ами, ако един пияница се напие в кръчмата и почне да чупи чаши и прозорци? Има глупави братя и сестри, които казват: „Всичко чрез него стана”? Стана, но где? Ум, ум трябва да имате. Ако всичко чрез него стана, тогава защо се оплаквате? Защо си връзвате главите счупени - защо не кажете пак: „Всичко чрез него стана.” Да, всичко чрез Него стана в онзи първи момент, когато се даваха всичките безконечни възможности, всичката добрина, безконечна любов... (Изпуснато.) Нима в името Божие не са се говорили толкова лъжи? В първичния момент всичко е дадено. Но и пророците криво го разбират и криво е записано. Един казва: „Застана Господ на пътя ми като мечка”, а друг: „Излъгал си ме, Господи, и аз излъгах.” Но това не е така. Онези, които са превеждали Библията, не са знаели да тълкуват правилно еврейския език. Пророкът не е така казал. Ако е всичко от Бога, тогава ти нищо не можеш да го направиш. Тогава и всички, които лъжат и крадат, и [имат] всички други пороци, казват същото. А грехът е едно криво схващание на живота. Ако нивата на земледелеца не роди и той вземе пушката и отиде като разбойник, та обере някого, то на това Господ ли е крив? Някои казват: „Съжалявам, че съм тръгнал по този път!” Но с бъклица канят ли те да дойдеш? Колкото знания е трябвало, дадоха ти се. Но, ако един човек влезе в една религия или братство духовно, няма да разбере всичко, а ще се научите да живеете по-разумно. Аз сега не давам [окултни знания] - пазя се от вас, пазя се. При един човек, който за нищо и никакво се гневи, обижда и пр. - какво може да му дадеш? Англичаните, като се обидят нещо, се набият (боксуват се), после си подават ръка, запознават се и се разотиват. Не викат този и онзи да им разрешава въпросите, и никому нищо не казват. А тук - окултните ученици - брей! - като му кажеш една дума, ще знае цял свят... И когато идвате да служите на Бога, не служите на мен, а на себе си и на Бога - не на мен! Ако не сте полезен за другите, не можете да бъдете полезен и за себе си. Имаше някога един стар приятел в Бургас - Пеню*. Той излязъл да проповядва някога новото учение - даром сте приели - да остави човек жена си и пр. И на един арменец жена му оставя мъжа си и идва при него. Моли се той, горкият, три дена. Не знае какво да прави, и идва тук, в София, да проповядва. Без опит в света не може. Само след като ви прекарат през най-малките и големите опити - само тогава ще добиете (ще дойде) знание. Моите мисли отправям само към най-първите ученици, на които ще дадат власт - не на всички. _________________________________________ * Пеню Киров - един от първите трима ученици на Учителя. Виж „Изгревът”, том ІІІ, стр. 8 ÷ 13. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев) Как ще проповядвате сега Новото учение? Кажете ми - как? Вий толкова години като проповядвате новото учение, колко българи има, пожертвували живота си за това учение? Колко ученици са готови да пеят, като ги турят на кладата? Но трябва да знаете, че вече нито един праведен не може да бъде разпънат или изгорен - колкото праведници е трябвало да бъдат изгорени - те са изгорени и разпнати вече, а сега не може вече; грешните - може, но праведните - не. Данаил някога лъвовете го не изядоха; тримата момци в огнената пещ не изгоряха. И сега между вас има ученици, които лъвът няма да изяде - но няма да ви ги кажа кои са - когато стане нужда - ще видите. А сега - какво? Сега ви е страх от всичко: „Я, Учителю, един стражар!” Страх ви е от безработица, от нещастия, от всичко. Кучето лае нощем - вий треперите. Дошъл стражар! Та, поговорете му малко! Дошъл лош дух - също. Има два вида стражари - едни са с бели, други са с черни дрехи. Господ праща и едните, и другите. Мислите ли, че и сега не ви бъркат ума и го правят на каша, та и вий сами не знаете вий ли сте или не. Затова на всички лоши мисли или настроения, трябва да изучвате техния произход. Една мисъл може да зарази човек - със злото може да се зарази. Най-напред ще изучвате законите за хигиеничната отбрана - ще оградите къщата си вечер, като си лягате, стаята, леглото, себе си, главата, стомаха - всичко - нищо да ти не обсебят. Но това е така, ако нямате Любов достатъчно - ако Любовта е в тебе, въпросът е разрешен. Понеже сте в света на Истината, не ми е целта да ви извадя от релсите, а да ви наместя на релсите. Затова най-първо трябва да имате една основна мисъл. Противоречията няма да ги търсите в Бога - в Него всичко е хубаво. Понеже Бог е, Който всичко знае - само като помислите, и ще изпрати възвишени души да ви помагат. Ако насреща ни иде една мечка и няма дърво или камък да се възкачиш, какво ще правиш? (Да се престориш на умрял - казват.) Не, ще коленичиш и ще се молиш на Бога. Мечката ще те само помирише, и ще си замине. И мечките могат да се молят, и всички животни се молят - и те разбират, когато ти се молиш, - и като те погледне, мечката ще се усмихне - и ти през целия си живот ще помниш нейния поглед, как ти се е усмихнала, но трябва дълбоко, съзнателно преживявание - не религиозно, а духовно преживявание. Не каква любов сме имали, а сега каква има... Ако нашето огнище изгасва - слънцето не угасва! Ако нашата любов угасва, изворът не угасва - не трябва да се отчайвате! Няма човек, при когото ако не отидеш с любов, да не може да получиш. Ученикът трябва да е ученик с хиляди години. Ученик - а някои ми казват, че са от 15 години! Та, 15 години - те са микроби още, а не ученици. Аз виждам - това е изопачена религия. Чудно! Нямат нито пенсия, нито къща, нито пари, а идат отвън и искат - от мен искат пари назаем - те имат къща в града, а от мен искат. Аз банкерин не съм. Един дервиш, свят човек, отишъл на баня, но там му поискали 1 грош. Той нямал и се помолил на Бога или да му даде един грош, или да събори банята. След малко се чуло шум и банята се сгромолясала. За Бога това било по-лесно. Приказка е това. Но това не е никакво учение - това е краен материализъм. И ще ме заплашват още, че ще ме опетнят. Аз не съм от страхливите, не съм от онези, които умират. Нито от онези, които може да се опетнят. Но един ден ще ме заставят да... Аз слизам на вашия уровен, но не е така. Когато един човек изгуби страхопочитанието - изгубил е живота. Като се гневиш и правиш скандал, мисли - пред лицето Божие го правиш. Каквото говоря, аз го мисля, много го мисля, и едно ще ви кажа - и най-лошата дума от мен ще ви донесе добро - а вий за себе си може ли да кажете също[то]?Аз бих Магдалина, но тя сега е пророчица и обикаля Европа-това е един начин на възпитание.* Вие трябва да имате страхопочитание от Бога. Няма нищо по-хубаво от смелостта и чистотата в душата... Може да се даде помощ само на този, който е готов, на когото душата е отворена, а който е отрицателно настроен - нему не може да се помага. Тогава се помага на такъв насън. Обидите много помните. Всички седмици до събора да се прекарат в мълчание (събранията) - да имате Божието благословение. Щом си измените настроението, Бог ще се оттегли от вас и ще бъдете в борба със себе си. Ако едно дърво се премести на едно място от друго, ако една пръчка се реже [...]**, за ваше добро е.*** С хиляди години Господ ви дава живот и здраве, а вие какво сте направили за Бога? Какво ще занесете пред Него, какви дела? Смъртта не разрешава въпросите. Желаеш да умреш - искаш значи да се отървеш от страданията. Искаш да живееш - значи искаш да придобиеш нещо. Но има смърт и смърт. (Аз бях мислил за смърт...). Има смърт, в която нищо не остава от човека. _________________________________________ * Виж „Изгревът”, том IX, стр. 162 ÷ 164, № 68. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев) ** Думата не се чете. (бел. М. И.) *** Христос казва: „Всяка пръчка, която не дава плод, отрязва се и в огъня се хвърля.” Това не значи, че вие сте такава пръчка, но ако дойде и до отрязването и до пресаждането, всичко е за добро. (стр. 233 ÷ 234 в печатаната беседа) Говоря на онези от учениците, които разбират. Ще се стремите да имате съзнателен живот. Нима животът на един банкерин, на един пияница... е живот? Живота сам по себе си разбира като се разширяваш, както пеперуда. Ученият има идеи като градина - а ти като пеперуда ще влезеш и ще бъдеш като пеперуда в неговата градина, и ще благодариш на Бога. А ако не отидеш напролет, а наесен, когато няма цветя, а плодове - то ще си направиш зъби вместо хобот, ще станеш човек и ще ядете, ще четете и ще се молите - така ще става това общение - че как инак ще се свържете? (Не е ли чудно, че вече е изпълнено по същия точен начин?) Парите, учението не могат да бъдат връзки! Такава връзка може да бъде само вашата Божия любов - само Духът Божи знае коя душа трябва да образува връзка с друга - с още една, две, три, и пак - до 100 милиона. В [Божествения свят] - до 10, в ангелския живот- до 100, в човешкия живот - до 1000.* „Където са събрани двама или трима [в Мое Име] - там съм и Аз.” И ако се помолят и поискат нещо, ще им се даде. Има някои от вас, които се събират и се молят - зная, а други все по човешки си разрешават въпросите. Зная, че ученици на новото учение по стар начин разрешават въпросите, защото старият метод му се струна по-лесен. Като Давид - дадоха му оръжие, а той взе прашка. Окултното учение е прашката, а светското - тежкото оръжие на Саула. Всичко ще разрешавате с усърдна молитва, ще вярвате, ще се молите, да не се докачате... Само от Бога ще се проси, а не от хората. Светските хора може да просят, но окултният ученик - не! Ако някой има нужда, нека се моли. Ако по Бога вървите - всичко ще имате в изобилие - и в дома ви също. Вий, които сте ученици, трябва да имате закона за жертвата, не за хората, а за Бога - и като жертваш, никой да не знае. Без Любов, без Бога, без Неговия Дух - нищо не може да направите. „Не дойдох да послужа на себе си, а да послужа на другите.” Докато вярваме в Бога, дотогава работите ни ще се нареждат. Да си лягаш радостен и да ставаш радостен - с придобивка - това е животът, ще си заминаваш със спокойствие, ще си лягаш с наслада. Как ще работите на земята за Бога? За да дойде Христос, трябваше хиляди години да работят. „Сладко е в устата Словото и горчиво - в стомаха.” Идеите се харесват, сладки са, но после идат горчивините - защото не вярват и не ги прилагат. Това са окултни тълкувания (истини?). Ако се родят противоречия на окултния ученик, живял в една [среда], която иска голяма решителност, никакво колебание... Който падне - пак да стане! Изнасям контрастите понякога като една необходимост. Имам и друга, красива реч, но дайте ми условия. Критиката не е, която решава... Един музикант знае веднага дали тонът е правилен или не, математикът, художникът, ученият - на всички окото е навикнало. Не искам да виждате повече, не трябва знание, което да ви смущава в живота, а знанието, което сега имате - да го приложите! Ако един стар човек - 120 годишен, мъж или жена, брат или сестра, ви попитат (вий сте на 30 години) какво им липсва - вий какво ще им кажете? Върху това ще мислите, докогато се срещнем пак. Край Б. Ц. На Н.Б. Ц. В Ж.**(3 пъти.) По пътя ми каза: - Когато разрешите въпроса на стария човек, вий ще разрешите въпроса на живота. _________________________________________ * В печатаната беседа (стр. 235) е: „В Божествения свят се групират по 10 души; в ангелския - по 1000; в човешкия свят - по 100 души. (бележки на съставителя на „Изгревът” Вергилий Кръстев) **Бог царува на небето, Бог царува в живота. - формула от Учителя Петър Дънов. Втората половина на беседата беше силно съдрусвателна и говореше доста възбудено - оттам, където казва, че ученикът трябва да служи не 15 години, а 1000, по повод на което аз го пропуснах нарочно. [На гърба на листа:] 23.VІІ [.1927 г] Сега се върнах отпуск и намерих двете твои писма от 18-и и 19-и. Те много ме зарадваха. Взимам ги със себе си и от Изгрева ще гледам да ти пиша. Пиши ми и ти, точно (като наближи, разбира се) кога мислиш да идеш тук, за да зная. Много, много поздрави. Благодаря ти за правилата. Ще ти пиша по път. 4. Извадки от Новогодишната беседа 1929 г. * Да се прочете 21. глава от Откровението. В тази година две неща са важни: 1) Пътят, по който трябва да се върви и 2) Методът, който трябва да употреби за да ликвидира с кармата. Моментът, в който човек започне да мисли за себе си, за богатството си, за благото си - той е лош човек. Само свободният човек може да греши - но щом сгреши - става роб на греха и се подчинява на злото. Но ако заработиш чрез доброто (правене добро) - освобождаваш се. Человек трябва да се насили, за да изпълни волята Божия. Всяка година си има своите задължения. Всяка клетка си взима от кръвта, но хамбар не прави. Докато няма хамбари в тялото, то е здраво. Сегашният живот е привиден - метод за възпитание. Щом съзнанието на човек е разделено - лош е. Щом се съедини - светия е. В тази година идат ред същества. Ще влезете във връзка с тях. Глупавият человек може да е интелигентен, но иска да измени Божествените закони. Духовният път е най-лесният път - когато го знаеш, и най-мъчният - когато го не знаеш. Да се употреби тази година да се опознаем вътрешно, себе си. Опитайте се да чуете тихия вътрешен глас, за да станете силен характер. За да бъдете добри, трябва да сте богати. Златото значи мъдрост. Тази година торбите ви да бъдат отворени през цялата година. Сърцето на човека трябва да бъде отворено за Светлината! До 9 март (22) двете години заедно ще вървят. Всичко, което е вложил Бог в тебе, е добро! __________________________________________________________________________ * ТИХИЯТ ГЛАС: Новогодишна беседа от Учителя Петър Дънов, държана на 31.ХІІ.1928 г. срещу Нова година 1929 г. - В: Тихият глас: (брошура.) (бел. на съставителя на „Изгревът” Вергилий Кръстев) 5. Школа, 2.І.1929, 5 1/2 ч сутринта [сряда] * Размишление върху послушанието. Първият ден на Новата година е ден на давание, проявявание творчество; вторият ден - на послушание, съдбоносен - има значение за цялата година. Ще прочетете 5-а глава от Данаила. Тя е глава на изправление. Религиозните хора приличат на малките деца - щом ги остави майка им, почват да играят, лудуват, а после плачат за счупеното или ядат бой. Ако малко му говориш, а много разбира, той е учен человек. Всичко се реализира във втория ден с ума - [Меркурий]. Носът е израз на човешката интелигентност. Любовта е първият велик дух, който дава живот. Мъдростта дава широта и свобода. А Истината дава посока на движение (тя е перпендикуляр). Перпендикулярът е отношение наедно лице към друго. Кръгът - това сте вие. Линията е отношение на две разумни същества. Първото е Любовта - единият полюс, другият полюс - Мъдростта. Линията е отношение между два полюса - между ума и сърцето. Кривите линии са сложни отношения - тях и боговете, и адептите ги учат. Когато мъдрецът свърши с всички глупости - той обезумява... Светът сега е обсаден отвсякъде. Има някои, които се радват, че са обсадени, защото старото ще се смени с ново - това са любящите, учениците. Във физическия свят противоречия няма, и в духовния - също, но от съединението на тия два свята явяват се противоречията... Който иска нещо, трябва да е дал. Бог всичко е дал. Човек сам не може да се прояви - но двама могат. В нашите страдания Бог вижда ги, но не участвува. В радостите ни - малко, но ако обещаем да правим добро, макар и малко, Бог ще ни помага! Ще започнете със закона на послушанието. В Любовта всички неща са добри. Злото се ражда от неразбирание. Любовта не може да се ограничи. __________________________________________________________________________________________________ * ВТОРИЯТ ДЕН: Лекция от Учителя на Общия окултен клас, държана на 2 януари 1929 г. - В; Смени в природата; Лекции от Учителя на Общия окултен клас, година VIII (1928 ÷ 1929 г.), том II, София 1938 г., стр. 189 ÷ 207. (бел. на съставителя на „Изгревът” Вергилий Кръстев) Бележки на съставителя 1. Поместваме тези записки на Любомир Лулчев от Словото на Учителя Петър Дънов за доказателство, че е бил в салона на Изгрева като слушател. 2. Може да се сверят неговите записки с публикуваните лекции в посочените от мен томчета и веднага ще се разбере, че стенографите свободно са преразказвали думите на Учителя. 3. Аз съм правил сравнения и с други записки на други слушатели, от техните тетрадки. От 3 изречения на Учителя, те записват едно-две. Но това което записват, е вярно. Стенографите записват всичко, но после го редактират, като го преразказват. 4. Този проблем е разгледан в „Изгревът”, том V, стр. 593 ÷ 595, том ІХ, стр. 669 ÷ 755, стр. 756 ÷ 791, стр. 797 ÷ 824.

XXII. Любомир Лулчев и Стевка Стойчева Б. ПИСМА НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ ДО СТЕВКА СТОЙЧЕВА, ВПОСЛЕДСТВИЕ НЯГОЛОВА 31. Пощенска картичка от Любомир Лулчев до Стевка Стойчева от 2 януари 1928 г. 2.1.1928 г. (Меркурий - знак = сряда), 11 ч вечерта Б. Л. Н. П. Щ. (Божията Любов носи пълното щастие.) Трикотажна фабрика Заимови за г-ца Стевка Стойчева гр. Габрово Мислех да ти пратя извадки от беседата - а не можах нито редче да ти напиша. Всеки ден съм с Уч. (Учителя), но има и тупаница чиста работа. Здраве му кажи! На зная какво е, но борба е. Прилича на зимна виелица, която тормози човек както си иска (или: не чака). И мечките се търкаляли, когато... Тук съм заспал на писмото - и днес, 3.1., го продължавам в 121/2 ч. на обяд. Времето е облачно, а и инак си или е облачно. Работа има много - а мързел безподобен ме е налегнал - самият аз не мога да се позная. Пък и много работа вървят полека, а други хич и не вървят - но казвам сит те сигурно са непотребни. Както и да е - все за добро ще е. Ти там работиш ли? Сигурно си са те натоварили добре. Радвам се, че сполучих донякъде да схвана някои неща по землетресенията и почнаха да се проверяват предсказанията. Понеже тая стая е много сънлива - човек му се доспива само щом седне на стола. Ще си ида горе - белким там или дойдат „харниците” духове. Сетих се, за „харници”. Пенка отпътувала за вилаета си, без да я видя, оставила ключа, че Минчо ще дойде. Друго има, но ме мързи да пиша, т. е. то се отнася до Учителя и мен. Хубаво е, във всеки случай. На Нова година си бях съвсем настрана (просто съм си до пианото). Четох им разказа „Край огнището”, всички останаха доволни - поне видимо. Направи им впечатление. Много поздрави на теб, татко ти и приятели и познати. Бъди здрава, будна и учи, чети, мисли, че времето е важно - да не заспиш като мене на писмото. Много привети. Благодарим за новогодишните поздрави. (Подпис Любомир Лулчев Поздрав и от мене. А. Радойкова Лулчева.* ________________________________________________________ * Последното изречение е с почерка на Ангелина (Гала) Лулчева, съпругата на Любомир Лулчев. (бел. М. И.) 32. Телеграма от Любомир Лулчев до Стевка Стойчева от 9 януари 1928 г. Искрени благопожелания и много шекерчета на Бебо – Бати Ст. Стойчева, Скобелевска 19 Подадена в София, 9,І., 1 часа (Кръгъл печат 10.-.1928 г., Габрово 33. Наряд за 22/9 март 1928 г. 1. Обикновения наряд 2. Допълнителен: Добрата молитва 91 псалом Молитва на Царството Лозинката Молитва на триединния Бог Плодовете на Духа Отче наш 1. След свършванието на наряда ще се прочетат следните глави от Евангелието: Марко-гл. 4, ст. 1 ÷ 10 вкл. Лука - гл. 5, ст. 1 ÷ 10 вкл. Матей - гл. 10, ст. 1 ÷ 10 вкл. Йоан - гл. 15, ст. 1 ÷ 10 вкл. 2. Вечерта в 7 часа в салона - братска вечеря. Преди вечерята - Евангелие и молитви (горните) 34. Писмо от Любомир Лулчев до Стевка Стойчева от 14 април 1928 г. 12 ч обед 14.4.28 Изгрева Силни ветрища от два дни съблекоха бялата рокля на Витоша. Почти бури бяха, сваляха и къртеха... Малките къщи на Изгрева се огъваха и пъшкаха... Днес в 11 часа и Земята ни поздрави с едно земетресение. Вятърът също пее... За празниците - всичко хубаво! И за мен са истински праздници - всичко опразнено. Много здраве на теб, баща ти и др. познати. С. Б. Л. н. П. Ж. (Подпис Любомир Лулчев Р.S. Мястото на министър Ляпчев го пазарих днес - около 33 ÷ 35 лв. ще дойде метър с разноските* - ако би искала да имаш, пиши ми, ще се опитам да те вредя. Много поздрави. _______________________________ * Вж. писмо № 25 от септември 1927 г, при което се вижда, че лично министър-председателят идва на Изгрева, за да го види, да види новопостроения салон и да уговори продажбата на собственото си място. А през 1926 г., след като той дава разрешение на събора на Бялото Братство, полицията го забранява, но след намесата на Учителя чрез Методи Константинов той отново го разрешава. Виж „Изгревът”, том IV, стр. 417 ÷ 418; том I, стр. 93 ÷ 96; том VI, стр. 514 ÷ 515. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев) 35. Пощенска картичка от Любомир Лулчев до Стевка Стойчева от 7 юни 1928 г. Бургас, 7.VІ.1928 С. Б. Л. н. П. Ж. Бебо, от твоя Бургас много здраве. Малко бях в него - бях в едно село, после тук, после в околността казват мислим да започнем чешма да правим, а след това сказка може да държа, а после може вода пак да търся, - и много „после” още до някой ден, но не зная кой. Ти какво правиш? Тоя изпит, който знаеш, е мъчен, и не, но другият е още по-мъчен. Дано Бог ти помага да бъдеш умна, да помниш, да работиш и побеждаваш. Бях ти писал по-рано отворена (с молив) картичка, получи ли я? Работи, дете, колкото можеш, чети и умна бъди, защото ти вече достаъчно знаеш, за да разбираш постъпките си, следствията от тях. Надявам се, че ще учиш и ще издържиш всички изпити. Всеки ляга на каквото си постила. Много поздрави теб и другарките ти, пожелавам ви всичко хубаво - а на Бебо какво? Телеграмата да не плаче или като мене да чете? Или и едното, и другото? Бъди здрава! С. Б. Л. е. Л. (Само Божията Любов е Любов.) Бати ти 36. Писмо от Любомир Лулчев до Стевка Стойчева от 20 юни 1928 г. С. Б. Л. е Л. Бургас, 20.VІ. 1928 (Меркурий = сряда)* сутрин Снощи се върнах, Бебо, от Белия връх, където (в подножието му) прекарах в усилна работа 11 дена. Една хубава чушмичка и още. нещо около нея изникнаха в тия дни. Много красиви видения от миналото ми се дадоха, доста борби се водиха - Слава на Богу, всичко стана и става все по-добре - макар, че не тъй, както аз съм го мислил. Днес и утре ще бъда тук, после ще отида в едно или две села, дето не зная колко ще се бавя. До края на месеца във всеки случай не мога се върна, освен насила, ако реша да дезертирам от работата си! Сега и айтозлии искат да правят чешма, тъй че клиентелата се увеличи... Главата и ръцете ми се избелиха (кожата им). Беседите още не съм започнал, а първата част вече излезна в „Житно зърно”, 4 кн. в печат.** В „Nova Kultura” е излязло от печат*** и другата от Sincles Sinner. Работа има - дал Господ, но аз съм като едно листенце, пуснато по вятъра - боя се да си помисля, а не даже да кажа мнението си. Има още работа да се довършва. После, ако е живот и здраве, ще ти ги кажа като се видим, или ще ти ги пиша, защото не зная дали ще се срещнем в София - понеже до края на тоя месец съм зает, а да чакаш само няма смисъл. По-скоро ти може (ако нямаш друга работа в София) да се видим в Габрово случайно като минаваме с брат Сотиров или нещо друго да се нареди някак по- после - но това други ще каже. А сега дръж се, дете мое, и работи, понеже на изпит сме турени, и то не на шега, а съдбоносен - поне за живота ни в сегашната ни форма. Пиша ти набързо, защото имам много да пиша друго - и пак ще ти пиша скоро, ако е рекъл Бог. Едно мислим ний, а друг е, който диктува събитията. Както и да е, Бебо, мисли и моли се, дръж се високо, помагай на другарката си, за да ти помагат и тебе, будна бъди, че всичко сега е много важно. Колкото повече трае всичко, повече се отварят очите и по-особено става. Бог да бъде с теб и да ти помага. Бъди будна, дете! С. Б, Л. е Л. (Само Божията Любов е Любов.) Бати ти. Бебко, работи дете, моли се и внимавай, много внимавай, пази се - моли се повече от всякога - че идат светли, хубави дни, но преди тях ще има бури и светкавици... Будна бъди, умничка и послушна. Срещай се с Гела, докато си в София - тя изглежда, че е много доволна от екскурзията, която сте направили заедно. Пиши ми, ако обичаш, защото вероятно до края на месеца ще бъда тук или около - ако не се случи нещо екстра. Бъди бодра, умна и послушна, че на Бебо шекерчета ще донесе Батко й. __________________________________________________________ * Поставен е знакът на Меркурий , което означава ден сряда. Вж. «Изгревът» том XVIII, стр, 337. ** Виж „Изгревът”, том XX, стр. 536 ÷ 540. *** Виж „Изгревът”, том XX, стр. 458, 644 ÷ 646. (бел, на съставителя Вергилий Кръстев) 37. Писмо от Любомир Лулчев до Стевка Стойчева от 28 и 29 юли 1928 г. „Изгрева” 28.VІІ.1928 г., 7 ч вечер (Сатурн = събота) С. Б. Л. Н. П. Ж.! Само преди пет минути написах „край” под 38-а страница - два дена говорих на Бебо, което го нямаше - и всичко е готово, написано с един ужасен почерк, понеже писах продължително и непрекъснато. Ще трябва да го преписвам, а това е моят ужас, но ще гледам да намеря време и за него. Нашите са още в дома, тъй че и на тях трябваше да отделя малко време, но за два дни прекарани в писане, ядене и спане - вода не пих - работата се свърши. Излезе малко, шибателна, но мен се струва, че това няма да те смути. Ще бъде и доста неразбрана - преднамерено, за да има какво да мислят тия, които четат. Не бях виждал Уч, (Учителя) цяла неделя - едва снощи го видях - беше в пост (?) и доста неразположен. Изглежда има много неприятности, но с Божия помощ всичко ще се оправи. И аз бях като пребит - но работих и работя, колкото мога - на останалото други ще помагат. Пиши ми и ти, когато можеш. Мисля да намеря писмо долу от тебе, но да видим. Много поздрави от Бати ти. София, 29.VІІ.1928 11 ч сутринта (Слънце = неделя) Наистина снощи намерих писмото ти дома и тази сутрин бързам да ти отговоря, но сигурно утре ще тръгне отговорът. Твоята книжка мисля да бъде № 1 от нашенска библиотека „Нови насоки”. Тия дни само дано ми остане време да започна преписването, защото писмото е ужасно неразбираемо и ако мине 1 ÷ 2 недели, и аз самия няма да мога го разбра. Благодаря ти много за изпратеното от Учителя - преживявам доста силни бури, макар че външно наглед съм спокоен. Търся забрава в работата си - каквато и да е - само да работи човек. А и ти, дете, работи много, мисли много и моли се още повече, защото те, трудните задачи, идат като във всяко училище. Отделяй себе си, личното от работата си, ако искаш да нямаш излишни страдания. И без туй ги имаш достатъчно - не ги привиквай. Веднага със свършванието една задача, идват две нови - значи смятат ни за немързеливи ученици. Огънят, който гори е за сламата - златото може да се разтопи, но не изгаря. След стопяванието то е по-чисто от по-рано. Помисли какво ти е говорено, за да не ти припомнят страданията. Правият път е път на свобода и радост - ний си обещахме и да бъдем в Свободата и Истината - внимавай да не се намерим вън от тях, че мъчно се върви без светлина. Бог да ти помага. Бати С. Б. Л. е Л. (Само Божията Любов е Любов.) 7 ч след обяд, неделя, 29.VІІ.1928, София. Днес след пладне прекарах тук долу - Гела и баща ми са на визита, а аз останах да пиша, понеже утре вероятно ще си вървят. От вчера устата ми се израних - ти беше оставила още в понеделник един хляб - малко парче. От него поисках да изям, да се не харча, че е от Бебо, но, види се, мравки са го пълзели и устата ми се израниха. Та, всяко ядене е страдание. Но това е най- малкото - един или 2 дни пост ще излекуват тая дреболия. Пиша ти го не защото е важно, а за да споделя нещичко от обикновения живот, защото от другия не смея. Като дивни миражи се преплитат събития - като ехо в някоя планина, когато едното настига другото и се сливат все в по- нови и по-разнообразни звукове - така се преливат събитията, идат тъгите, скърбите... Отворих душата си за тях, те се урват до самата дълбочина - и не могат да размътят душата ми. По тях съдя за великата работа на свещеното страдание, което е едничък път към Истината и Мъдростта! Огънят на Рила е изгорил твърде дълбоко душата ми, но заедно с това е оставил и сили, които по- рано нямаше. И прониквание в нещата, които са ценен дар. Какъв път за Голгота бе личното. А мъката в тия седем дни - най-трудните от всички, прекарани до сега в братството. И тяхното ехо се носи още в далечината и служи като вярна мярка, да приближи истинските приятели и да отдалечи ония, които са биле приятели само защото са получавали. А приятелят е приятел при всички условия. Като жив мъртвец минавам между тия, които ме заобикалят - в света съм, но никога не ми е било тъй ясно, че вече не съм от света! Пропаст отделя другите, обикновените хора. Самотен бор на върха стърчи... Но и той не е сам. Край него канара го пази от бурните пориви на бурята, над него звездица трепти вечер, а сутрин лъчите на слънцето го милват! А хората - нека те го гледат отдалеч - и той, и те ще са доволни - те, защото е красива картината, той - защото те имат брадви и близостта им е вредна и опасна... А Бебо да работи - да бъде в света, но да не е от света! Прочети гл. 17 от Йоана няколко пъти, както я чета и аз - всеки ден и вечер. Много сърдечни поздрави на Бебо от Бати му. 38. Писмо от Любомир Лулчев до Стевка Стойчева от 5 август 1928 г. Л. е Извор. [Любовта е Извор] Докато да получа отговора ти, ми се сториха, че минаха много дни, в които станаха доста работи. Но от всички една, която ми беше по-рано като нещо невъзможно - то беше преписванието - видях, че може да се постигне. За 3 дни работа, ама каква работа ужасна за мен - преписах на чисто божем - 54 страници тетрадка: „Психическото въздействие и реактивните идеи”*. То колко е чисто и четливо, един Бог знае, но по-рано беше пък хептен на нищо не приличаше. Поправих го доста и ми се струва, че е четливо, но това е човешко мое мнение - какво ще речат словослагателите, е голям въпрос. Та, сега ти пиша това, за да ти се похваля, защото за мен това - препиша - е цял подвиг. Но той беше възможен, защото много ме тикаше майка ти. Тя иска непременно да те види един ден да бъдеш д-р Стевка - и аз съм обещал своята помощ - туй казано между другото. А сега ето какво мисля разбира се, то е мое мнение - ти си винаги свободна да го измениш или съвсем отхвърлиш, като знаеш, че ни най-малко няма да кажа нещо, защото аз зная, че когато един план се отхвърля, човешкият, иде Божественият, който е винаги по-добър. Та, сега - на предмета. Ще отида в печатница да питам, но струва ми се, че отпечатванието на книгата няма да струва повече от 2500 ÷ 3000 лв. 2000 екземпляра. Това- най-скъпо. В мене имам 500 лв., които може да дам за капаро и да започна печатанието, та до събора да излезе (при условие, че печатарите ще се съгласят, че моят „препис”* е написан на български и разбран за тях език). Та така е моята мисъл - да започна печатанието, без да те чакам. Ти сондирай татко си отдалеч или изблизко дали би могъл да ти помогне с някоя сума специално по тоя случай - и ми пиши или телеграфирай, ако изобщо трябва да започна печатанието. На него няма защо сега да казваш, защото и печатанието ще се забави, а и плащането ще стане навярно след излизанието. От съдържанието, мисля, ще бъдеш доволна, макар че на мнозина ще се стори малко непонятна, но научната част е само маска на ненаучната - а тя е да се прекарат скрито макар няколко от идеите на Учителя. А това, струва ми се, постига. Тъй че, понеже ти ще имаш усилена работа с преместванието и няма да ти остане време да се занимаваш с преписването, та да се задоволиш с моя препис. Но казвам ти, както ти помислиш за добре. Аз ще се пазаря и ще гледам дано мога да сведа пазара до 2000 ÷ 2500 лв. за 1 кола 2000 екземпляра, с корица, с всичко, брошувание и изрязвание, ако стане нужда. Въпросът за плащанието е мъчен. Да чакаш да спечелиш нещо материално е немислимо - нито даже разноските си ще покрием, но ще остане само едно име - една позиция заета, едно спътник на печалното минало, което ще ти е необходимо за миналото и за бъдещето. Както и да е, ще чакам твоя отговор и ще постъпя според него. Мисля, няма да го забавиш. Бъди здрава. Всичко най-хубаво ти пожелавам от все сърце. Бъди будна. Много поздрави от Бати ти. С. Б. Л. н. П. Ж.** Ще прощаваш, че ти пиша така набързо (а в същност полека), понеже ми се спи и съм жеден, та на всеки ред като че ли съм готов да заспя и се събуждам наново. Много пожелания да не срещнеш мъчнотии в преписването - това от нашите за „вашите”. Баща ти как е? Вярвам, ти се държиш тактично и не го дразниш. Знай, че старите хора са изпитали много разочарования в материалното и заради това за малко почит и внимание те би се радвали като за придобити милиони - тъй че имай това предвид. Ако го пък и ти, извинявай за излишното напомняние. Много приети. Р.S. Ако искаш пък, може да ти пратя ръкописа да го прочетеш и препишеш, та от него да го печатаме. Пиши ми как искаш, и ще направя. Ръкописът съдържа следните подзаглавия***: 1) Няколко необходими думи 2) Обширността на въпроса 3) Значение на вътрешния мир при въздействието 4) Динамически взаимоотношения 5) Среди и индекси на пречупване 6) Реактивни идеи 7) Доминиращи идеи 8) Значение на създадените отношения 9) Съвпад на човешката дейност с природните закони 10) Нещастието на днешния свят 11) Новото възпитание и въздействие 12) Вечно преодоляващето начало 13) Съществени реформи 14) Идейният хаос в позитивните науки 15) Необходим синтез. Р. S. Моля да ти ангажирам 500 м кв. място х 25 лв. Пиши. _____________________________________________ * Тази книга на Любомир Лулчев е публикувана в „Изгревът”, том XX, стр. 577 ÷ 626. Той е поставил като автор името на Стевка Стойчева, за което Учителят му се е карал ** Формула от Учителя Петър Дънов: Само Божията Любов носи Пълния Живот! (бележки на съставителя на „Изгревът” Вергилий Кръстев) *** Виж „Изгревът”, том XX, стр. 577 ÷ 595, със заглавие „Реактивните идеи на тайните общества на новите хора”, (бел. на съставителя Вергилий Кръстев) 39. Писмо от Любомир Лулчев до Стевка Стойчева от 10 август 1928г. Събота, 10.8.1928 [Сатурн = събота] 9 часа вечерта Бог царува на Небето, Бог царува в живота. Да бъде Благословено името Му! Твоето писмо получих. Благодаря ти много, че си препратила писмата, само че аз ти дължа 12 лв., понеже едно препоръчано толкова струва. Твоето писмо ме зарадва - че си стигнала добре - и натъжи, защото като някой кораб, който бърза към пристанище и покой - ти намери отново буря. Но баща ти не е виновен - като всеки баща, той се страхува за детето си - нему му липсва само оная мекост, която е присъща на майките, които и ти, и аз сме изгубили. Само майката никой не може да замени... Четох писмото ти и на Гела. Тя мисли, че това е работа на завистници, които ги е наспорил Господ. Нейният подарък е смутил душите им - има достатъчно завистнички между тях и всеки според това, което е имал в душата си - си е дал и обяснение. Това не трябва да те смущава ни най-малко. Чудно ми е, че баща ти тъй леко се е поддал на външни внушения. Но ти трябва да му кажеш, че цениш неговото спокойствие преди всичко - и ако той мисли, че поради приказките на хората ти трябва да се не срещаш с мен - кажи му, че си готова и това да сториш. Понеже важно е да се не отделяш от учението - а мъчнотиите - това са нещо второстепенно. Ако той смята, че трябва да другаруваш с други - нека ти каже. Запитай го. Ако има нещо против мен говорено, не вярвам да има нещо против Гела - или ако го има, нека той го каже. Ти все трябва да имаш приятели и приятелки. Не може да живееш като в пустиня. Поговори си откровено с него - и нека той ти каже своето мнение. Баща е и трябва да го слушаш, понеже той все за добро ще иска да стори - никой баща не може да мисли лошото на детето си. Ти ще бъдеш тиха и послушна. Моли се само да ти дадат условия да работиш. Моли се и за баща си - и всичко останало ще се оправи лека-полека. В братството хората по си завиждат един на друг, отколкото вън. Тук всичко е по- силно - и добродетелите - и недостатъците. Ти ще бъдеш умна. Малко ще говориш, много ще мислиш, още повече ще работиш и се молиш. А Бог няма да остави своите чада. Много поздрави от мен и Гела. С. Б. Любов носи пълния живот! Бог да те благослови. Лека нощ. Бати ти. Моли се и работи! Р. S. Днес ти пратих превода на разказа. Внимавай с тия случайни и неумни разправии да не изгубиш вътрешния си мир и заболееш, понеже за теб едно боледувание може сега да бъде доста тежко - внимавай. 40. Писмо от Любомир Лулчев до Стевка Стойчева от 4 септември 1928 г. 4.9.1928, вторник, Изгрева 11,30 ч вечер С. Б. Л. Н. П. Ж. Пратеният ръкопис получих, а също и писмото, в което имаше повече пликове, отколкото текст. При това и адреса си не си писала, види се, да не те безпокоя. Но има някои работи, които сам не мога да реша, затова ще бъдеш тъй добра изрично да ми съобщиш: 1. Да дам ли ръкописа под печат? 2. Би ли се съгласила да влезе като № 4 в Библиотеката „Народни Будители”, или да си остане както си го написала - Б-ка „Нови насоки”? 3. И в единия, и в другия случай с името си ли ще излезеш или ще туриш псевдоним - и какъв? Това питам, защото не зная вашия университетски правилник, и понеже има и нещичко за университета - да не би да имаш нещо казано-речено. По моему няма нищо лошо, но где да ги зная - нали сега те най-малко истината могат да търпят - та по тия въпроси рекох да бъдеш тъй добра и ми пишеш тутакси, за да зная какво да правя. Утре във всеки случай ще обиколя печатниците - имам това намерение, защото има и № 3 да се пазари и даде на печат. Тук от вчера дъжд - планината е покрита с облаци - начумерена и сърдита. Имам много работа - струпа ми се доста - и който не ходи - тича - както обикновено. Ти как си? Татко ти добре ли е? Грижиш ли се за него? Ти обеща това и мисля, че като ученичка ще устоиш на своето обещание. Немски учиш ли? Учи, защото шега няма. Колю Нанков беше обещал да ходи в Габрово - идва ли? В новата къща добре ли си? Ще чакам да се обадиш поне ако не друго, да ми отговориш точно на въпросите, за да зная какво да правя. Бях ти писал една картичка, но не ти я пратих, защото не знаех адреса ти. И това писмо пиша така наслуки - ако те намери. Много поздрави. С. Б. Л. Н. П. Ж. и Мир! 41. Пощенска картичка от Любомир Лулчев до Стевка Стойчева от 10 ноември 1928 г. 10.ХІ.1928, Бургас Б-о, С. Б, Л. Н. П. Ж. За Г-ца Стевка К. Стойчева ул. Парчевич № 36 гр. София Пътувахме отлично, стигнахме и бяхме посрещнати прилично. Трена, освен името си „бърз”, не видях нищо друго бързо в него, но понеже повярвахме - пристигнахме с малко закъснение, като се спасихме по тоя начин от свързванието, което искаха да ни направят под вида на отопление. Което беше ужасно! Бях се разхвърлил като Дон Кихот Балкански. Сега - за тебе - да четеш, четеш, учиш, учиш учиш! Чу ли? Това е най-важното сега! Ако не ме послушаш, ще знаеш, че изобщо не и щеш да слушаш. Поздрави народа и четете - сега му е времето, че после и да търсите време, няма да намерите. Много здраве на тебе, Иванка, ...и прочие народ и население. Всички да работите, да видим колко сте спечелили докато дойда - ако сте изгубили - вий му мислете. Б. е Л. Л. е И. (Любовта е Извор.) Много поздрави от Батко на всичко прочие народонаселение. 42. Писмо от Любомир Лулчев до Стевка Стойчева от 19 ноември 1928 г. 19.ХІ.1928, 11 ч вечерта За Госпожица Стефка Стойчева ул. Парчевич № 36 гр. София Днес се завърнах тук и получих писмото с извадките от беседата. Много благодаря. Гледай да учиш, и то най-усилено, защото изпитите идат, и то от всякакъв род. Това ще проумееш после, но сега учи и работи. Аз мисля, че ще стоя малко още тук, но пак както Бог рече. Много интересни неща стават по тоя бял свят... Ти чети и внимавай! Много поздрави на цялото народонаселение и на теб особено от Бати ти. Шарено писмо - писано с препятствия.Чети, Чети, Учи, Учи, Учи! Стягай си опинците, че бури идат! Ако издържиш изпитите си всичко ще бъде весело и слънце - но сега чети, чети - много внимавай над себе си! Враговете ти са вътре в тебе... Много привети. 43. Писмо от Любомир Лулчев до Стевка Стойчева от 20 декември 1928 г. Б. Л. Н. П. Щ. (Божията Любов носи пълното Щастие.) Оттук, където някога си била малка, Бебо - ти пращам много поздрави! Не съм видял още морето - снощи стигнах и седнах на работа, защото във всеки град сказките искат друго приспособление. В Сливен беше много хубаво - отлична публика - устойчива интелигентна, жадна. Отнесоха се отлично - и докато не им обещах, че пак ще отида, не ме пуснаха. Писаха ми благодарствено писмо и покана писмена. При практическите демонстрации има нещо много красиво като духовно изявление. Ако бях искал да остана, имаше десетки хора се молиха да им гледам в къщи, но няма време - за малко дни трябва много да се направи - който не е ходил - ще тича! Но слава Богу, досега всичко е отлично - мисля, тъй ще бъде и нататък - па каквото ни дадат, все добро е! Малко ти пиша, но и то е в междучасието - много съжалявам, че не послушах Учителя да направя картини там, а сега тук ще трябва да ги рисувам - но все е хубаво, нали една глава узрява, па макар и късно - но все пак узрява. Ти четеш ли, дете? Учи, Учи, Учи - работи и мисли. Моли се и внимавай, че сега сме на сцената. Когато един лекар бута рани, трябва да е много чист - инак ще страда болният - а и самият лекар. И ти и аз сме сега, между тия, които чакат - внимавай, учи, работи, мисли. Отивай при Учителя по-често - чрез тебе ще стига и до мен! Работи разумно - сега дните и часовете са скъпи - те са за разумните, които знаят и могат да ценят. Работа има много, много, много - но е работа, а не мъчение! Всичко преработвам изново. Но радвам се, че отгоре ме бутат и ми показват погрешната, честота още не съм набутал най- сполучливия път - но приближавам го! Много привети най-сърдечни на теб и на Иванка. Тя как е? Ти, детко, чети и учи - и мисли, па и моли се, че на бойното поле сме. Много, много сърдечни привети на Малката Беба от Батко ти. Имаше свидетелство в Сливен духовно много хубаво - чудна случка - като се видим, ще ти разкажа. 44. Пощенска картичка от Любомир Лулчев до Стевка Стойчева от 25 декември 1928 г. 25.ХІІ. (Юпитер = четвъртък) 4 ч сл. обед, Ямбол Б. Л. Н. П. Щ. (Божията Любов носи пълното щастие.) За Госпожица Стефка Стойчева ул. Парчевич № 36, гр. София Получих тук извадките от беседите, много ти благодаря, че не ме остави лишен от думите на Учителя, и тук а моя път. В Бургас има борба, но излезе много интересна и хубава - тук положението е друго, но Аллах керим*. Види се, с времето и задачите стават по-сложни и по- трудни, Редко в живота си съм се пекъл като жива змия на огън - но тук два дена. Здраве му кажи, но пък сигурно след това ще има нещо хубаво - това е естествено и в реда на нещата. Мисля утре да привърша тук и после, ако е рекъл Бог, да се прибирам, че иде нова година Нощеска е било Рождество Христово. Бях в един... - и два ма с него слушахме по радиото цяла Европа - (а мене в туй време вътре ме режеха на парчета). И 12 ч безбожниците болшевици обявиха, че било Рож дество Христово - ако можеше Христос да се роди в Душата и останеше там! Дете, дете, дано ти поне бъдеш родена от Бога, да не страдаш излишно! Но във всяко страдание има пълнота на живота - и благословия - дано бъдем достойни да я получим. Тук времето е сравнително меко. Вчера в Бургас си тръгнах със силен дъжд, който беше започнал още от вечерта, а тук е облачно. Не много студено - прилича малко на пролетно-зимно време. Много поздрави на теб, и на Ив. [Иванка] и приятелите. Ти ще си ходиш ли в Г-во [Габрово] и кога? Много поздрави нарочно и сърдечно на Бебо от Бати й. ___________________________________ * Аллах керим (тур.) - Добър е Господ, каквото даде Господ, (бел. на съставителя Вергилий Кръстев) 45. Писмо от Лю6омир Лулчев до Стевка Стойчева от 4 януари 1929 г. 4.І.1929 (Венера = петък), 6 ч сутринта, Изгрев Б. Л. Н. П. Ж. (Божията Любов носи пълния Живот.) Току-що бях при Учителя - и се върнах - каза ми, че ако продължавало тъй времето, може да отидем на планината. Тук е като пролет - валя цяла нощ дъжд, а сега е сравнително меко, но облаците са доста и възможно е да имаме сняг. На Нова година бях останал без електричество, т. е. интересно беше, че в Салона нямаше, а имаше само Учителя, моята стая и... - другаде беше тъмнота. Но после го поправиха и стана светлина. Газовата лампа я изхвърлиха от салона. Вечерта излезе както си я знаеш. Аз си седях до пианото - там никой нямаше. Вечерта ме потърсиха - и четох от „Край огнището”*. Всички го харесаха, дори Учителят го спомена с 2 ÷ 3 думи в беседата на Нова година. Пенка си отпътува без да я видя - беше оставила ключа на Цеко - измъкна се като мокро въже. Бележките, които ти пращам, са откъслеци. Много трудно работя - като да съм в някоя тиня, или под земята. Давам си зор, но мъчно - но все пак върви. Днес ми дадоха идеята за ново жилище заокултния ученик. Нещо разкошно, а вчера една скица, която само записах повърхностно - за да разкажа други път повече. Неблагодарни чада Божий сме ние - все търсим какво? - И сами не знаем. Минчо ще дойде. Друго ново не зная. Бях си долу, дома, и вчера имахме да правим с Цеко електрическата печка наУч. [Учителя], а той ги само въртя - едва днес тази вечер му я направих (горе-долу - та за срамотите - никога не съм работил тъй небрежно) - сега нарочно ти го обаждам, та да ме е срам от мене си. Просто сам на себе си да се чудя. Но, здраве да е, всичко ще се оправи и нареди. Ти имаш ли много работа? Можеш ли да четеш и се занимаваш или те чака друго занимание? Татко ти добре ли е? Ти добре ли пътува? Че брат ми се връща от влака и на другия ден замина едвам. Ти да не си патила същото? Че ти, работи, моли се и бъди будна! Много поздрави на теб и татко ти, на Еленка и другите братя и сестри от Любомир Лулчев За Именния ти ден моля Бог да ти дари светли мисли, чисти желания, радостни часове, които да продължат през всичките дни на живота ти! Бог да те благослови и ти помага да завършиш успешно работата си, която Той ти е определил. Бъди будна, чиста и разумна! Бог ще ти даде светлина и сили да сториш всичко, което Той намира за добре. ___________________________________________________________ *„Край огнището” - виж „Изгревът” том XX, стр. 207 ÷ 228. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев) 46. Пощенска картичка от Любомир Лулчев до Стевка Стойчева от 11 януари 1931 г. В. И. Ч. И Б. В. Б.!* Д. У. С. Б.** Ние сме служители на Бога: да изясним Неговата мисъл, да предадем Неговата Любов. Ако аз ви говоря, длъжен съм... От Д. С. П. с. б.***стр. 204 11.І.1931 Падна се това за тебе: „Любовта не може да служи на двама господари. Човек може едновременно да обича двама души, но не може едновременно да им служи, защото всеки ще иска да изпълни волята му, както той разбира. Това пък ще обезличи този, който се наема и на двамата да служи. Храната сама по себе си ще дойде. Важно е да изпълнява човек волята Божия, и всичко останало ще се нареди. Следователно човек трябва да прощава, понеже всички живеем в Бога и се радваме в Него. Каквото вършим, за Него трябва да вършим, и то вътрешно, не пред человеците. Ако външно не виждаш правилно, ясно, и в съзнанието ти ще има някакъв дефект - тъмнина. Виждаш ли външно ясно, и в съзнанието ти ще бъде светло.” От Б. М. Ж. **** 76 ÷ 77 стр. от Условия за р. человек*****, стр. 34 (-35) Верен, Истинен, чист и благ всякога бъди! Амин! „Днес вие ме слушате, утре пък аз ще ви слушам. Така и вие ще си говорите и ще се слушате едни други. Ние сме служители на Бога: да изявим Неговата мисъл, да предадем Неговата любов. Ако аз ви говоря, длъжен съм да предам Любовта, която Бог изпраща чрез мен. Ако аз я спра в себе си и не я изявя навън, знаете ли какво би станало с мен? Който се опита да задържи Божията Любов за себе си, тя го изхвърля навън. Щом Любовта го изхвърли навън, той влиза в една нова среда, с която не може да се справи. Щом приемеш нещо от Любовта, ще излезеш вън да дадеш от него и на другите хора.” („Две свещени положения”, стр, 204) ___________________________________________________________ * Верен, истинен, чист и благ всякога бъди! - формула от Учителя. ** Духът. Утешителят. Синът Божий. *** Две свещени положения; Съборни беседи от Учителя. Дадени на учениците от Всемирното Бяло Братство, при срещата им в гр. Търново през лятото 1925 година. Издание на Просветния комитет. **** Благословена между жените: Съборни беседи, 1930 г, София, *****Условия за разумния человек; Общ окултен клас, том III. 1926 г., София, (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев) 47. Пощенска картичка от Любомир Лулчев от 8 септември 1931 г., Копривщица Тук се е родил дедо - и може би аз съм в същата негова къща тая вечер. И колко ми е симпатична тази къща с нейната каменна стена, а стената - със специални дървени подпори и малки прозорчета, нисък таван - как всичко е хубаво, домашно, напомнящо нещо близко, като през сън. Видях двама силуета/старци(?) тая вечер. 48. Писмо от Любомир Лулчев от 26 февруари 1944 г., с. Мърчаево, до Крум Няголов, съпруг на Стевка Стойчева Драги Круме, Получих твоето писмо и ще видя какво може да се направи, защото сега не всички чиновници са в София, а и аз съм в Мърчаево - около 16 км от София. Ще направя справка и ще гледам да се нареди по-скоро този въпрос, ако, разбира се, е законно решението, защото по това не съм никак ориентиран. Както VI да е, ще се опитам да се не забави (телефоните не работят, инак бих влязъл и оттук във връзка с някой, но още не са направени. На Изгрева отдавна има вода и светлина и много хора са се върнали там. Учителят е тука и с него има някои и други (Боян, докторът магарешкият и др., Савка, Пеню и пр.). Беседи не е имало никакви досега, нито наряди, всеки си ги прави сам. В неделен ден, па и други, когато времето е хубаво, идат много гости от София, стоят и си отиват. Оттук до Изгрева се отива за три часа най-бързо, а се връща за 4 (поне аз така се върнах, а други идат по-скоро). Друго тук особено няма. Предсказания за бъдеще не мога ти пиша, защото аз собствени нямам, а другите са без гаранция. Във всеки случай, всички се надяват на по-добро от Бога и небето, пък какво ще стане - ще видим. Пожелавам и на тебе и домочадието ти всичко най-хубаво. Пък с брат Кънчо какво има да се разправяте? Сега хора при чужди живеят добре, а вие със свой не можете! И при това ново учение... хубав модел давате на хората - току Господ да ви помага... Много здраве и на тебе нарочно. 26.ІІ.1944 г. с. Мърчаево Прилагам 1 фотография от Изгрева някога. (Подпис) Любомир Лулчев 49. Молитви и една препоръка от Учителя 1. Молитва на Царството Господи Боже наш, да възлезе молбата ни пред Твоето лице, да дойде Духът Ти и да прозябне Словото Ти в моето сърце, заради Любовта Ти, с която си ни възлюбил. Благий Небесен Баща, Авва Отче, да дойде Твоето Царство, да бъде Твоята воля, да се освети Твоето име на Земята: това желае и нашата душа, това е нуждата, която постоянно усещаме в тоя свят. Велики Господи на всяка сила и крепост, застани за делото Си, приклони сърдцата на всички, които си избрал да се назоват начатък на Твоята Слава и величие. Благи Господи наш, ръководи ни с милостивата Си ръка, просвещавай ни да се не отклоняваме от Словото Ти, да не престъпваме Закона Ти. Води ни като добър пастир при зелените пасища, при бистрите потоци. Единният Ти, Господ и Спасител на света, знаен преди всички векове на светлината, един в зарящата виделина на нашия живот, благоволи да разшириш нашата душа, да възрастиш нашето сърце, да просветиш нашия ум, да можем да Те славим сега и всякога. Амин! 2. Молитва на Триединния Бог I, Господи, да дойде Твоят благ Дух върху моя дух, да изпълни сърцето ми и душата ми с Твоето присъствие, да утвърди нозете ми във всяка правда. Покланям се пред вечната канара от която съм отсечен. Благословено Твоето име, Господи! Укрепи ме, за да Ти служа с веселие. II. Господи, Боже мой, да дойде Твоят Дух и да просвети ума ми, да освети сърцето ми и да изпълни душата ми с всяка радост и веселие. Умий нозете ми, измий сърцето ми, избели душата ми, за да съм чист и свят пред Тебе. Благословен си Ти, Господи Боже мой! III. Господи, Боже мой, да дойде Твоето благоволение върху моя Дух, да изпълни сърцето ми и душата ми с благите плодове на Духа, да утвърди нозете ми в Истината на Твоето присъствие. Покланям се пред Твоя вечен Дух, Който ме оживява и възкресява из мъртвите. Пази ме, Господи, със святото Си име и укрепи ме, за да Ти служа с радост и веселие и да бъда едно с Тебе, Господи Исусе Христе, Както ти с Отца. 3. Плодовете на Духа Господи на обичта, Боже на Любовта, ний Те призоваваме в Твоята милост, приемаме страданията, които ни изпращаш, с радост на нашето сърце. Приемаме мъчнотиите, които ни изпращаш за уяквание на нашия Дух. Ний без колебание и без двоумение ще изпълним Твоята воля. Изпрати Твоя Дух да внесе в нашите сърца, в нашите умове, в нашите души плодовете на Любовта, благото на радостта и мира, основата на Твоето търпение и милосърдие. Дарувай ни дара на вярата, кротостта и въздържаннето. Благослови ни, както си ни благославял винаги. Направи Името Си нам мило на душите. Храни душите ни с Твоето слово, да укрепнат в нас всички Твои добродетели. Нека Твоите светли Духове на обичта, вярата и надеждата да пребъдват в нас сега и винаги заедно с Тебе. Възнасяме хвала и слава на Тебе, Единнаго Господа и Бог на великата жертва. Амин. 4. Препоръка от Учителя Ако не можеш да кажеш Истината - мълчи! * Не се занимавайте с грешките и престъпленията на хората. Занимавате ли се - вие ще направите повече погрешки, отколкото те са направили. * Яжте здрава храна, дишайте чист въздух, обичайте красиво, мислете право и служете на Бога с Любов! 4.3.1940 Бележки на съставителя Вергилий Кръстев: 1. Молитвите на Учителя Беинса Дуно са публикувани в „Изгревът”, том XI, стр. 630 ÷ 685. 2. Лично Любомир Лулчев с ръката си ги е преписал и ги е изпратил на Стевка Стойчева, за да ги научи и да се моли чрез тях. 3. Тук ги поместваме, да покажем, че в някои периоди от живота си Лулчев възприема Учителя Дънов за Учител на Бялото Братство. Но е имало и такива, през които той се е разколебавал в Учителя и проявява своето непослушание. Това се вижда в неговия „Дневник”. Виж „Изгревът”, том XX, стр. 689 ÷ 890 и стр. 891 ÷ 994.

XXII. Любомир Лулчев и Стевка Стойчева Б. ПИСМА НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ ДО СТЕВКА СТОЙЧЕВА, ВПОСЛЕДСТВИЕ НЯГОЛОВА 16. Писмо от Любомир Лулчев до Стевка Стойчева от 24 и 25 юли 1927 г. Неделя, Изгрева, 9.30 24? Днес не успях да пусна писмото, което вчера пропуснах да предам препоръчано - и ще трябва да чакаш. Днес ми донесоха трето писмо от Бебо и аз се чувствам като някой забогатял банкерин. Утре ще се опитам да им отговоря с нещо, но много се радвам на писмото ти от 20 т. м. Знаеш ли, че беседата, която ми пращаш, тъкмо отговаря на състоянието ми - душата ми се върна отнякъде, където беше странствувала, и слугите й докладваха за това, което те са изпитвали в нейното отсъствие. Колко странни и особени преживявания имах! И как чудни ми се сториха хората около ми - а то е, защото душата не е дошла още напълно на мястото си! Когато тя бъде всичко, ще зная - и те ще ме знаят. Достатъчно е, че започна процесът на просветлението. Да бъде благословено Името Божие и тия, които вървят в Пътя! Бог да въздаде хилядократно на Бебо за всичко, което прави за своя Бати, който от сърце я поздравява и й желае всичко най-хубаво! Днес имах доста гости - чужди кора. Идва и Гела (за първи път) с нашите две гостенки - в къщи които са - поседяха малко и си отидоха. Идва ми един арменец (за първи път), един учител от кюстендилското училище - изобщо, панаирът работи. Тая вечер пък се разправяхме за електрическото осветление - ако успеем да го прекараме, ще бъде едно хубаво дело и съборът няма да бъде в тъмнина (физическа) като миналата година. Сега проза и поезия - вън свирят на кавал в общата палатка, в западния платнен град нещо пеят, голямо множество, аз пиша при доста хубава обстановка, а в кухнята ми ври вечерята, още несготвена. Да е и Бебо насам... Или ще речеш, много ще бъде! Но Бебо е тук - писмата и думите, и Душата му е тук. Бог да те благослови! Понеделник, 11.40 сутринта Витоша ме мами със своя вид. Тази сутрина видях за малко Учителя (говорихме по осветлението на Изгрева) и му казвам, че мисля да отида на Витоша. Направих нарочно това, защото в събота бях отишъл в града (на баня) и понеже не го намерих да му се обадя, той вечерта казал на Е.: „Лулчев е на Витоша, нали?” Два пъти й повторил и затова сега ще му се обадя, че мисля да отида нататък. „Аслъ няма какво да се прави тук.”- каза ми той. – „Ами тогава да Ви почакам, заедно да отидем?” – „Не, Вий вървете, свършете си задачата - и после ще видим.” - (Сега тъкмо пишех това, и мина Учителят край прозореца с една сестра и брат,) Аз му се поклоних, той ми каза да седя и си работя. Седнах, но той тръгна към прозореца - аз излязох вън и започнахме разговор. Кога мисля да отида на Витоша? Казах му: „Учителю, аз разбрах, че не трябваше така, а трябваше да питам и Вий кога ще дойдете, но...” – „Няма нищо. А защо не идвате да се храните на общия стол?” - (Защото няма Бебо -трябваше да кажа истината - ние сме с нея заедно - сме двама.) „Защото си имам кухничка и си готвя сам.” – „Ами, идвайте.” – „Ще дойда, Учителю!” После започна да ми говори, отидохме до мястото, гдето са масите, и нагласихме да се вземе неговата палатка и да отидем за десетина дена горе. Това е проект, разбира се, засега, но изглежда, че сам няма да отивам. „Мами ме планината, тъй е красива! - казвам му - От 21-ви не съм ходил.”- „Вярно - казва, - Вий на Петровден не бяхте.” – „Не успях.” Пиша ти всичко това, Бебо, понеже това сега е животът ми тук. Много, много ти благодаря за писмата. Особено за „Разцъфтяването на душата.”5 - от няколко дена аз преживявах този процес и ми се видя чудно това хубаво съвпадение, което стана, че тъкмо сега ми пращаш - но нали в един Дух живеем и се движим. Бебо, Бебо! Тоя Бебо! Кога ще мога да ти кажа пак така, канейки през красотите на планината, която се простира сега пред погледа ми чиста, мамеща сякаш с вида си всеки, който би си сторил труда да я посети, но не като купища храсти и камъни, а като жива майка, която разтваря пазвите си за своите желани деца! Тоя Бебо, тоя Бебо! Леки облачета се носят над върховете и силен вятър вее - стар познат - но кога ще дойдат дъжделивите нощи и радостните дни? Има ли още незнайни дворци за посещение? Това ще ти се каже, а дотогава-търпение и Слава на Бога за подаръците, с които ни е дарил. Много, много поздрави на Бебо от Бати Му! 17. Писмо от Любомир Лулчев до Стевка Стойчева (24 юли1927 г.) 4 ÷ 5 следобед, понеделник Отиванието на Витоша кой знае кога ще стане, понеже го свързваме и с направата на една чушма там - а тя е тъй красива, - иде ми да се измъкна за един ден, макар и да се покача на някой връх. Да беше тук Бебо! Много, много поздрави! Сега ще отида в града нарочно, да предам писмото за Бебо. Забавих го доста, но Бебо да прощава. Пиши пак, Бебо! Аз ще чета писмото ти, докато получа друго. Много, много поздрави от твоя Батко! 18. Писмо от Любомир Лулчев до Стевка Стойчева от 25 и 26 юли 1927 г. 25.VІІ.1927, 12.35 ч обед, вторник, Витоша е чиста и ясна, като да е един километър само оттук. Всяко камъче ме вика сякаш. Душата ми жали по нея, както по погледа на две очи. Иде ми да избягам някоя нощ, да осъмна там и да се върна след някое време - тъй много ме вика всеки връх. Теб те няма и все едно и Витоша я няма... Мислех да ида, а сега ми казаха да чакам. Но аз вътрешно не роптая - това са думи отвън... 8 ч вечер Залязва слънцето. Никога планината сякаш не е била по-чиста, изгледът й - по-примамлив. Никога не съм изпитвал така осезателно невидимите връзки. Като че ли всяка част на тялото ми е свързана с нейните върхове, нейните сипеи и гъвкавите линии на долините й. Разбирам - частици от Бебо има разсеяни там. И като някой скъперник, мен се иска да отида да ги събера из всичките камъчета, през които някога сме минали. Чуди ме силата на това желание... И право да ти кажа, иска ми се четвъртък да се дигна и да обходя планината - от единия край до другия - да тръгна от Драгалевци и да се върна през Княжево. Зная, че ще е много пътят, но тъй съм се затъжил за Витоша! А и струва ми се, че там, всред самотата, Бебо ще е по-близо... Тоя Бебо, тоя Бебо! Много, много поздрави. Аз чета, ходя за вода и понеже имам възможност - пиша, т. е. говоря си с Бебо по няколко думи, гледащ Витоша от прозореца. Много, много поздрави! Среда (26 юли 1927 г.), 10 ч вечерта Никога Витоша не е била по-чиста, по-примамлива от тая вечер! И каква вечер! Тиха, чудна, пълна с желание за достигание върхове и звезди... Целия ден съм се борил с две желания, или по- право - едно и противодействието му. Утре е четвъртък - а аз толкова дни вече не съм бил на планината. Мислех да отида за школата, от там да си отида вкъщи и сутринта да хвана планината... Но смущава ме мисълта, че аз обещах на Учителя да отидем заедно... Ами, ако Бебо беше, ех, ако, ако беше тоя Бебо, сигурно бих отишъл, но сега, като го няма, защо да не изпълня обещанието си? А планината ме вика, вика, като че ли е жива - никога по-силно от сега... Но, казах си - нека остане това желание неизпълнено засега. Но и на школата не отидох - чувствах нужда от тиха молитва - и отидох при върбата на чушмичката... Чудна вечер беше - тиха вечер, пълна с желания да се стигат върхове и звезди... И аз мислих и душата ми се молеше... И знаех, че Бебо също мисли... Като се връщах полека, срещнах Учителя долу - и тръгнахме заедно. После той дойде в стаята ми първи път - и остана около два часа. Много и много ми говори - и много го питах. Но сега почти нищо не помня, нещо набелязах, но сега не ми се пише върху него. Засегна много въпроси и уясни ми други - а някои го питах и направо, защото трябваше да зная - например за писанието, което чувствам, че трябва да започне вече, понеже се е набрало доста вътре, а няма източник. „Почни с малкото” - каза ми той. Не подпушва хората - бент им туряй, но тъй, че ще те прелеят - сега един връзват, 10 се отвързват. И други много, много работи говорихме. Показах му една книга негова (тайна), преписана от мене. Говори ми нещо върху нея също. Но в отношението му като че имаше нещо по-близко, отколкото по-рано. Като че ли вече не съм дете на което говори, а юноша, с който може да се третират по-сериозно въпросите. И колкото напоследък да се държа настрана - даже някой ден не се виждам, освен на обед - все пак сега ми се струва по-близък от по-рано. Сега чета цял ден - вчера и днес съм прочел 270 + 157 страници (от) две книги - покрай другата работа - така, между другото, но пък почти целия ден прекарвам в стаичката, освен когато отивам за вода (сутрин - веднъж и вечер - веднъж) и на обяд, когато излизам. Стаята има засега хубава атмосфера. Личи си, че някой се е молил, нали, Бебо? И твоят подарък е точно над главата ми, знаеш ли това? Като дойдеш, ще видиш. А кога ще дойдеш Бебо? Тук има много дини и пъпеши - и евтини са вече - и кукурузи. И едните, и другите обичам много - но на поканите отговарям, че до събора няма да ям - доста ми се чудят. И за изкушение от Русе донесоха и грозде - но то стои както са ми го дали - ще го дам някому. Хайде, гласи се да дойдеш, че и тогава ще си прихванем и за миналото време дини и шекерчета. Много, много поздрави най-сърдечни. Бъди здрава и когато можеш, пиши. 19. Писмо от Любомир Лулчев до Стевка Стойчева от м. юли 1927 г. Сряда (26 юли 1927 г.) Цяла неделя! В салона нито поглеждам там нататък! Писах, а комари ме хапеха по ръцете, някои думи и не чувах, а и често умът ми бягаше по две очи, които гледаха отнякъде в далечината. Ти знаеш ли ги? „Две очи имаше” - така се започва приказката за Бебо, която не е свършена, защото най-хубавите неща не се пишат - две очи, които заминаха, когато небето грееше с виолетов пламък. И оттогава много тренове дохождат - и никой не ми ги донесе - и много, много често отхождат край самите ми прозорци - и никой мен не отнася в далечината при тях. Но все пак те надничат през тая далечина и слава Богу! „Велика сила е сърцето” - ми каза Учителят, но тя трябва да се употреби разумно. Да я накараш да служи, да ни учи на търпение, да бъдем добри и послушни! Пиши как си. Писах ти преди два дни. Сега ти пращам беседата. Иска ми се ти да знаеш всичко, което говори Учителят! Ако ми каже нещо особено, ще ти го пиша. Горе не съм ходил, освен вчера, сряда. И не зная кога пак ще ида. Възможно е да не стъпя доста. Сега има вече тишина след буря, но много нещо е разгромено вътре. Но въпреки всичко има прилив на енергия и възможно е да се прояви в писане или говорение. Може би - това не е сигурно, с Бертоли ще отидем до Търново, той - по работа и аз поне зная какво. А понеже никога не съм ходил до Габрово, може би ще отидем да го видим - но това е може би - нищо сигурно и не зная кога ще стане това. Ти няма ли да ходиш някъде? Аз не съм му казал, че ще отида освен до Търново, но за 2 часа път той няма да го прави въпрос, вярвам. Но има много „но”... Нали това не е приказка, а живот - път даже в приказките има толкова „но”... Ти добре ли си? Ти започна със скръб, но скръбта ти ще се превърне в радост! Чистота в мисли, чувства и дела - там е твоята сила сега! Търпение и молитва - те ще превърнат всичко на добро, защото всичко в света на хармонията е добро или за добро! Това помни и бъди будна. Прощавай, че така лошо ти пиша. Днес съм писал много, т. е. доста. Часът е два и още не съм обядвал. А, ако речех да пиша това, което съм мислил, поглеждайки Витоша, или това, което говоря на Бебо, то не би м\л стигнало нито мастилото, нито книгата, която имам под ръка!... Ти знаеш това, Бебо, нали? Познаваш го? - Това Бебо, това Бебо... Хайде, пиши ми и ти за себе си повечко и ако можеш, опитай се да прочетеш писмото и беседата. Много, много най-сърдечни поздрави от твоя бати! 20. Писмо от Лю6омир Лулчев до Стевка Стойчева от 29 юли 1927 г. 29.VІІ.1927, 8 ч без 15 вечерта, Изгрева Редко са се случвали последователно толкова хубави дни, както сегашните - слънцето излиза от съвсем чисто небе и почти така залязва. Планините се виждат съвсем близо - като да ги досегнеш! Не изтърпях - снощи си донесох бинокъла и правих екскурзии, на ума си - тъй ясно всичко се виждаше - и Витоша... и Стара планина. 31.VII.1927 г, 10 ч без 15 вечерта Ходих вчера вкъщи и взех твоето писмо. И веднага се върнах тук. Искаше ми се да отговоря тутакси. А едва сега мога да сторя това... Щом дойдох, веднага отидох при Уч. (Учителя) да му занеса вестници и хлебче. Когато тръгнах, не му се обадих. Желанието ми беше много силно да отида на Витоша, но понеже той нищо не говореше за отивание, а почваше все нови работи, аз си помислих, че може би ще се ходи пак с Бебо. И дори се зарадвах. Но щом отидох при него, той ми каза, че идната неделя е възможно да отидем горе на Витоша. Разбрах - по-рано отдалечи тебе, сега - мене... Но аз сега се само усмихнах1. Да бъде Волята Му. Големите бури и сътресения минаха - останаха само последиците и остатъците - те не са страшни... Накара ме да седна вътре и ми говори по политиката и друга работи доста дълго. И ме черпи с варен кукуруз - не смеях да му откажа и ядох. Бих скрил половината за Б-о (Бебо), ако само можеше... Но това бе ми невъзможно. Ти ще прощаваш. Тук дини и пъпеши се носят с кола и грозде - с кошове - хайде, Бебо, идвай! Доста съборяни вече взеха да пристигат отдалеко, да им е леко. Мене не ми се вярва да идем на Витоша, но кой знае пак ... Има много работа - ще правят салон на мястото на столовата, която развалиха вече. Долу на чешмата не се работи, та не зная... Във всеки случай аз ще гледам да ти пиша веднага. И, ако ни е писано да не се видим долу, аз съм сигурен, че ще се срещнем горе. Но за това не мисля никога. Зная, че всичко ще стане тъй както трябва - от хубаво - по-хубаво! А на Бебо писмото приличаше не, не приличаше, а беше, и е музика за душата ми! Да знаеш колко съм ти благодарен, че ми пишеш тия хубави мисли от Учителя! Дано ги осъществим в най- хубавата им форма, за да бъдем истински ученици! Знаеш ли, понякога те сещам близо до себе си! Част от тебе има в мен! Но стомничката изгуби вече флуидите си - трябва пак да я прикъташ, или вдигнеш на рамо. Досега всичко върви по малко - кога добре, кога лошо - не лошо, а по-малко добре, но понеже търсим Истината - и когато печелим - печелим, и когато губим - пак печелим, защото научаваме Истината. През много места в съзнанието минах, доста видях - и Слава Богу, всичко досега е добре! Благословено да бъде и Бебото, което се молеше за душата ми в тия трудни дни! А-на започна по малко да се опитомява уж, но докога ще е - не зная. У къщи има гости - и аз там се вясвам колкото да видя дошли ли са писма. Много мина, Бебо - и светло и тъмно, но красивото е повече, защото дойде разширение, повече светлина и по-дълбоко прониквание в нещата. Дано само продължи и занапред. Всичко е като приказка - и все пак реалност. Чудни са делата Божии! Да бъде благословено Името Му! За тази вечер стига на Бебо. Утре ще продължа... А кога ли ще видя на стола срещу мен едни вперени очи да слушат, или на Витоша да се усмихват радостно? Лека нощ! Само Б. Л.е Л! (Само Божията Любов е Любов!) 12 ч. обед, 1.8.1927 г. Завчера имахме с Учителя разговор, който забравих да ти пиша. Говорех му за красивия изглед от моята стая. Той погледна към своята. И веднага ми дойде мисъл, че ще бъде хубаво да му се направи над сегашната неговата една стаичка горе, която ще му открие широк простор. Той се съгласи и започнахме да говорим на тая тема. После минахме на друга. Вчера брат Бертоли беше при мене. Заговорихме с него. Той вече му говорил за това. После ни дойде на ума да вдигнем над новия салон на единия ъгъл две стаички с разкошен изглед към всички посоки - и се много зарадвахме. Тая сутрина и Учителят се съгласи с тоя план и ако е рекъл Бог, ще има едно истинско красиво жилище с вълшебен изглед. Но и от моята малка стаичка се вижда и Витоша, и Стара Планина. Как ми се иска да седнеш на масата и да се порадваш през прозорците на това, което се вижда! Скоро ли ще бъде? Аз вече няма да ти пиша, а ще чакам само писмо в натура. Само ако отидем на Витоша, ще гледам да ти пиша едно, макар отворено писмо, за да знаеш това. Днес бях се затворил в стаята си (както сега правя целия ден) и четях. Към 1 и 1/2 часа усетих много силно желание да отида в града но се съпротивих с всички сили - защото, мислех, имам работа тук (няма писмо!) и няма защо да се разтакам в града. А сега тъкмо ми казаха, че Учителят заминал сам за града... Аз съм станал мързелив. Не отидох тутакси, а седнах да пиша това писмо, че после ще се облека и ще отида, поне да се върна с него. Наистина не съм много свестен или чувствителен, щом пропущам без да разбера и направя това, което трябва. Днес отворих и почна да функционира и барометърът, че беше счупен; направих долу една нова временна чушмичка, започна да чета една нова книга и сега се каня да сляза в града и за последен път да говоря писмено с Бебо. Но пак както се нареди. Хубава е Витоша - Бебо, чиста и красива - и тъй близко се вижда. Много, много привети от Бати ти! 21. Писмо от Любомир Лулчев до Стевка Стойчева от 1 август 1927 г. 1.8.1927 София, 4 ч следобед От Изгрева отидох право на пощата в гарата, без да се отбивам дома, за да предам писмото за Бебо. Но там ми го върнаха, че пликът бил лошо залепен. Помислих да кипна и да се разправям другояче, но веднага си казах: „Чакай, не знаеш защо ти го връщат.” Отидох си дома - и наистина, каква радост! Имаше писмо от Бебо с радостни и хубави неща: Градът, който не съм виждал, думите на Учителя, които ще чета пак довечера - и известието, което с нетърпение ще очаквам да се реализира... Дано, дано... Но дали същия ден няма да пътуваме ний нагоре? Пък, ако трябва, ще мине тъй, както е най-хубаво. А ако имам радост да те видя в петък - добре ще е - ще потрудя да бъда - пък каквото трябва и което е най-добре, то ще стане. Трябва да се задоволиш с тия няколко реда засега, за да може да ми приемат и тръгне писмото! Колко хубаво е да си кажем: Довиждане! Дано то тъй скоро се реализира. Вече доста хора пристигат по, 1 ÷ 2. Както и да е, многото мина, малкото остана. Само Б. Л, е Л. (Само Божията Любов е Любов.) Довиждане, довиждане! Най-искрени поздрави от твоя Бати! Благодаря на Бебо за думите на Учителя, за картичката и за хубавото известие! Да си жива, Бебо! 22. Писмо от Любомир Лулчев до Стевка Стойчева от 9 август 1927 г. Петък, 9.8.1927, 10 ч сутринта Писмото ми започна още откогато ми каза „довиждане”. Но не го писах. Ти ли мисли тъй много за Витоша в понеделник? Искам да те питам и друго - но няма сега. Между всяко изречение, което ти пиша - има стотици други, които са изпълнили часовете от едно „довиждане” до сега. А те бяха много и разнообразни - чрез тъгата и мъката. И Учителя го няма тук и ученика - като че ли сенки само се мяркат, а нейде далече, неизвестно где - те пребивават и учат, сеят, за да отнесат после плодовете долу... Разказа преведох - много набърже, защото ми се искаше да го чета пак на Б-о. И аз го четох, т. е. превеждах и когато ръката ми беше уморена да пише. Пращам ти го - но ако го не разбереш, няма нищо - не е голяма беда - има време. Местата са покачили цените си - предлагаха вчера по 60 лв.! А от онзи приятел нямам отговор - сигурно си има достатъчно работа и няма нужда от пари! Както и да е, все нещо ще се нагласи както и да е. За ония, които умеят да чакат, всичко иде навреме. Едно е чудно: че най-красивото и най-хубавото остава, а в писмото ти пращам трохиците само - но нали нито ти, нито аз ядем сами? Чудни са човешките души... Небето е все намръщено. И забулена Витоша с бели воали. Накичена със спомени, тя сочи, през тях своите върхове и пита нещо, Бебо знае какво пита тя, нали? 4 ч след обед Ходих на разходка - току-що се върнах - с две приятелки. И те все за Б-о ми говориха! Те са мълчаливи - на другите не казват нито дума, но на мен... Аз зная езика им - езика на двете хубави стомнички. А в кухнята ме чакаше друго. Мълчаливо, закачено на своята кука ме поглежда - и иска да му кажа нещо... Какво ли? Бебо знае! През тъмни облаци, разкъсани на места, слънцето изнича за малко - и пак се скрива. Дъжд ръми леко - приказки разправя за дни далечни... Като незнайни гости, везден вървели, мисли морни прелитат тихо. До вратата на душата те се спират - и молят - едва шепнат... Моли се и ти - моля се и аз. Съдбата дано отново друма да отвори към светлите звезди! Довиждане, Бебо, довиждане! Бди и моли се - много се моли и за тебе - и за своя Бати. 23. Писмо от Любомир Лулчев до Стевка Стойчева от 11 август 1927 г. 11.8.1927, 7 ч в. Само Божията Любов носи пълния живот! „Тисящи ще падат от страната ти; И десет тисящи отдясно ти, но при тебе няма да се приближи.” Като кораб, бързащ към пристанище и покой, ти намери нова буря. Тиха вечер, а много хора - чужди хора, минават наоколо. Къдрава шапка покрива едва върховете на Витоша. Пианото в салона вдига шум - и гласове на хора и коли по шосето... Някои са идвали и са си отишли - останала е утайка в душата ми - чужди хора, на които виждам психиката, а нямам любов да ги възлюбя достатъчно. Лошо е да има човек ум без любов! Тогава, без да ще, работи с едно надмощие, което подтиска. Това два пъти опитах днес. Още колко много има да учим - тъй много! А да бъда човек кротък и смирен е тъй необходимо! Да се смалиш е цяла наука - нещо повече - изкуство, което не всеки му се поддава достатъчно. Тая вечер в школата Учителят говори също за смирението и пр. Пиша - а вечерта пристъпва леко - и при всяко вдигание главата хоризонт е все по-тъмен и като че ли се е приближил... Това, което не ти пиша, ти го знаеш. То е тихо като утринен ветрец, нежно ще ти го пратя ... преписано... като листенцето на току-що цъфнало кокиче и често като люлеющата се при зората на изгрева капчица роса... То е беззвучно, но все пак понятно. Знаеш ли, когато ти пиша, винаги имам чувството, като да си ми родно дете! Като че ли съм ти майка - смешно звучи, а не може да се характеризира по-вярно, това, което изпитвам, с други думи. Дали тя не е при мен? (За моята майка казва - бел. на Стевка Стойчева) И мъчно и свидно ми е за теб и твоите мъки, като за дете, откъснато от неговата майка! Не бих ти писал това, но - ти тъгуваш. Твоята тъга иде и тук. Но моли се - и скръбта ти на радост ще се превърне! Нима сърцето на твоя баща не е достъпно за Бога както и нашето? Моли се - и той няма да ти каже вече нищо скръбно, защото ще се научи да обича и без страх да гледа на всичко в живота - и на своето собствено дете. Работи - и моли се - много се моли, дете мое - и Бог ще отмахне горчивата чаша. Ти ще станеш жена, а Бог е винаги милостив - ще изяви своята милост и щедрост към своите деца. Будна бъди! Бог да те благослови! В чистотата ще намериш мира на твоята душа: чиста мисъл, чисто чувство, чисти дела! Дано Бог бди над теб! Много, много поздрави на Бебо. Лека нощ, дете! Спокойна нощ с тихи сънища пожелава Бати ти! 24. Писмо от Любомир Лулчев до Стевка Стойчева от 12 август 1927 г. 12.VІІ,1927, 7 ч сутринта, ден (знак на Луната = понеделник) „Ще ме призове и ще го послушам, с него ще съм, когато е в скръб.” Днес денят е идеален - чист, светъл, без никакво облаче - дано и твоят ден и живот станат такива! Витоша е ясна - върху син фон - седефена планина без ни едно петно, без ни най-малката мъглица - душата ти така чиста да бъде, красива и ясна като нея днес! Мамят ме нейните върхове отново - зов ми пращат, че мир има там и Божествена мисъл -дано при теб на гости те бъдат днес! Снощи бях „делегат” и записах беседата. Може би тези дни ще ти я пратя, ако успея да я препиша. Не ми се иска да липсваш нито един час от школата! Четоха се теми – „Отличителните черти на великия човек”, - а след това и Учителят говори върху същото, като даде един чертеж. Той намери, че отличителните черти първоначално най-малки на великия човек са: да обича враговете си - с това трябва да започне! Другото ще ти го препиша и ще ти го пратя. Ближния да любиш като себе си е казал Христос, а за врага си казва да го любиш? Пита Учителят „Това е задача само за учениците” - и Той определи цяла година да се мисли върху това - да се не бърза с разрешението. Темите снощи бяха много интересни. Имаше доста хубаво развити - с известна дълбочина и широчина. Много доволен останах - всеки, без да ще даваше своята вътрешна картина - на своята душа - а то бе красиво, защото беше искрено. Когато човек не знае, той е по- искрен в това, което не знае, в знанието е предпазлив - казва само което иска. Сега мисля да слизам в града - и с това малко парченце книга да ти изпратя много благослови и благопожелания. Ти ще ги приемеш - и в момента когато ги мисля - но нищо, прочети ги пак. Внимавай на здравето си - разправиите ще минат, но разклатеното здраве мъчно се възстановява. Затова бъди внимателна и не нарушавай вътрешния си мир за преходни работи. Бъди здрава и умна! С. Б. Л. е Л. Бати ти 25. Писмо от Любомир Лулчев до Стевка Стойчева от септември 1927 г. Петък, 9,30 часа вечерта Само Божията Любов носи пълния живот! Получих писмата на Бебо и не мислех да му пиша, понеже чаках нещо по-хубаво от тях - самото Бебо! Но ще минат няколко дни дотогава и може би ще се видят по-дълги - затова набърже ти изпращам няколко думи. И планината е хубава, и небето е ясно, и времето е приятно... но всичко това, мисля, няма значение, когато няма някого... Имах намерение, или по-право, трябва да отида тия дни в Бургас - чакам телеграма, за да тръгна (ако е хубаво времето ще търся вода в Каяли). Може да се отбия и другаде - но това не е решено - и пари нямам достатъчно за бавение, а и не ми се иска, нали Б-о [Бебо] ще си дойде? Не зная дали ще отида със сигурност, но ти пиши до Минчо Сотиров, ул. „Цар Симеон” № 2 за мен кога точно ще тръгнеш в София - и аз ще те държа телеграфически в течение. Както и да е - все за добре ще е. Цитата от разказа, който правиш, е чудесен! Много допада за случая! Има една друга книга: „Темпераментите”, около 10-ина коли - чудесна философска книга - голяма полза ще имаш лично от запознаванието с нея, а и мен се иска да я преведа. Ще има работа, стига да имаш свободно време. Ще може да дадем нещо. Писмото ти бях писал така, защото мислех, можеше да го прочетеш и на баща си, за да види, че нямаме нищо срещу него... Работата ще се оправи! Днес идва министър Ляпчев тук да се видиме.* Поговорихме за мястото. Той хитрец. Много му хареса - бараките и ми казва, че няма да го даде на други, но колкото за цената - щял да си помисли, и пак щял да ми прати хабер. Тъй че, ако имам късмет, и ако е рекъл Бог, и това ще се нареди. Вярвам, ако отида към Бургас, да намеря още двама и тогава ще бъде три на = 350 + 350 + 450 = 1150 метра, колкото е цялото. Друго нещо особено няма. Богати сме на музика - и тая вечер пианото дрънка една цигулка вие. Цял ден хърка контрабасът и бучи една „банда” - условие за полудяване има чудесно, но понеже и от по-рано не сме си нормални - та сега не е опасно. Да кажа ли „довиждане”? Много си далече още. Но пак ще кажа - само че колко километра има до Габрово? Представяш ли си каква уста трябва да има тоя, който от София ще каже в Габрово „довиждане”? Много, много сърдечни поздрави на Бебо и благодарности за хубавите писма! Бати ти. ______________________________________ * Андрей Ляпчев от 1926 г. до 1928 г. е министър-председател на България, министър на вътрешните работи и народното здраве, (бел. на съставителя Вергилий Кръстев) 26. Пощенска картичка от Любомир Лулчев до Стевка Стойчева от 26 септември 1927 г. Стара Загора, 26.ІХ.1927 Изкарах наряда, беседите си и в 31/2 след обяд отпътувах за други места. Засега беседите бяха добре посетени - и вярвам, ще имат резултати - за тия, на които е дошло времето.* Много силно ме тегли София. Да не ме е срам, бих взел трена вместо за север - за София. Ами обещал съм... Изглежда рождения си ден ще празнуваме разделно - символ на досегашния живот - първи рожден ден отделно, а после - намерените ще бъдат заедно - че колко години са минали, докато двама се намерят - двама гости, влезли в един ден във времето на земята? Много сърдечни поздрави на Бебо от неговия Бати За Бебо Тази вечер съм доста тъжен - твоя гостенка ли е? Или моя мисъл... За Б. __________________________________ * Лулчев изнася беседи по окултизма. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев) 27. Пощенска картичка от Любомир Лулчев до Стевка Стойчева от 3 октомври 1927 г. За Бебо Две стихии - две вечности: душата и морето, една срещу друга, пееха своите песни днес - песни на светлина и радост - радост на Б-о! Много, много привети от Бати! 3.Х.1927, Бургас 28. Писмо от Лю6омир Лулчев до Стевка Стойчева от 25 и 27 октомври 1927 г. Стара Загора, 25.Х.1927 Казанлък, 27.Х.1927 9 ч. сутринта С. Б. Л. на пъл. Живот! (Само Божията Любов носи пълния Живот!) Пътувах - и пътувах - и горе - и в миналото - и в сегашното. Три дни - и винаги заедно - да те благослови Бог! ...На бреговете на Нил, като стройна тръстика, нежна девойка; всред градини от портокали в Италия - и в снеговете и дворците на Русия... в миналото. Хубава картичка, бродирана със синьо по края в горния джоб; бялото шалче и връзка; чашката, с която пия; пликът, в който затварях писмото; ябълката, която вкусвах; наряда, който разгръщам - всичко това е радост - това е Бебо!... В сегашното. А в бъдащето? Къде е спряло фантастичното пътувание? Още ли се наслаждават очите на красивите гроздове, на обилните плодове на бреговете на Тихия океан? Или борбата е вече отворена - и дружините от духове се събират до своите водачи, оръженосците - до своите рицари, учениците - при своя Учител? Да бъде благословено Името Божие! Да дадат радост на Бебо! Много поздрави и шекерчета мислено праща на Бебо неговия Бати! 29. Пощенска картичка от Любомир Лулчев до Стевка Стойчева от 1 ноември 1927 г. 1.11.27 г, Ямбол С. Б. Л. н. П. Ж. (Само Божията Любов носи пълния Живот!) Бебо, Бях в Казанлък (след Стара Загора). После - в Мътиш и от снощи - тук. Ако е рекъл Бог, нощес тръгвам за Бургас. Ще си кажа урока и там и ако е наредено да се отива а Хасково - ще ида. (Но струва ми се, че ще се върна направо в София.) Ще ти се обадя пак. А сега, дете, много, много поздрави за рождения ден на Бебо от неговия Бати! За Бебо Планината чака ли те? Тук имаше три идеално хубави дни, но аз все бях зает. Аллах Керим ще подарят и на нас хубави дни по-нататък. Има през лятото слънчеви дни - сега листата ще опадат в есента. Бъди здрава и моли се! Ако можеш, прочети 14-а беседа Младежкия клас ІІІ-а година. Четеш ли „Нови хора”* или нямаш време? __________________________________ * „Нови хора” - повест от Любомир Лулчев, (виж „Изгревът”, том XX, стр. 618 ÷ 626. (бел. М. И.) 30. Писмо от Лю6омир Лулчев до Стевка Стойчева от 23 декември 1927 г. 23.ХІІ.1927; 11 ÷ 12 ч нощ Бургас Тая вечер точно в десет часа получих телеграмата - дошла за 11/2 час от подаванието с поздрава - Велика е Славата Божия - ако знаеш само какви работи ставаха - и колко ме зарадва тоя поздрав!... Много, много ти благодаря, че го изпрати! Велика борба се води, но жив е Господ. Такава телеграма да е вървяла така бързо, едва ли е имало друга! Мисля утре да отивам в Ямбол за две беседи. Днес след пладне съм имал познавание характера на човека - приеми свободни - до 10 часа вечерта и сега още се разправяме. Чудни работа станаха. Като се видим, ще ти разправям, ще видим още какво ще има, но всичко е за Слава Божия! Както и да е - велика наука е животът - колкото повече учим, толкова повече остава да се учи! Много сърдечни поздрави на теб и на всички около теб. Работи, чети и моли се, защото важни са времената - ти знаеш това! Много, много поздрави и благодарности за всичко от Бати ти! На Бебо (Подател: Лулчев, дом Абаджиев, ул. Бургазка 27, Ямбол; За Госпожица Стевка Стойчева, ул. Парчевич № 36 гр. София)

XXII. Любомир Лулчев и Стевка Стойчева Б. ПИСМА НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ ДО СТЕВКА СТОЙЧЕВА, ВПОСЛЕДСТВИЕ НЯГОЛОВА 1. Писмо от Любомир Лулчев до Стевка Стойчева от 1 май 1925 г. Варна, 1-ви май 1925 г. Днес е първи май. Празникът на пролетта и същевременно на любовта. Тази сутрин с една добра и весела компания отидох вън от града, за да прекараме целия ден всред природата. Всред шеги и веселие мина целият ден и преди половин час – 71/2 ч, си бях вече в стаята. Каква беше радостта ми, като видех на масата ми писмото ти и с какъв интерес го прочетох, оставям сама да си отговориш. Трогнах се както от твоето, така и от няколкото редчета на уважаемата ти приятелка, за които крайно ви благодаря. Тука времето е повече от чудесно. За театъра нищо особено не мога ти писа. Известно ти е за траура, който е обявен до 15.V и през което време се забраняват всички видове забави, театри, концерти и пр.* Всички артисти напоследък са в окаяно положение. Грозна мизерия царува тук, в нашите кръгове - но да не говоря за това. Блазе ти, че ти си живееш спокойна в малкото селце, доволна от това, което притежаваш. Колко бих желал да бъда там при теб!... Знаеш ли какво? Вчера ми се случи едно голямо нещастие. Запознаха ме с една госпожица и ме оставиха насаме. Тя започна да ми подмята големи работи и насмалко щеше да ми се признае в любов, ако не бях променил разговора. Истина ти казвам, цял се изпотих, докато я накарам да говорим за по-отвлечени неща. Но хайде, довиждане, че съм много уморен. Хиляди целувки (Подпис Любомир Лулчев _____________________________________________ * Траурът е във връзка с атентата в църквата „Света Неделя” на 14 април 1925 г. Виж „Изгревът”, том XX, стр. 293 ÷ 296. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев) 2. Писмо от Любомир Лулчев до Стевка Стойчева от 18 януари 1926 г. Бургас, 18 януарий 1926 Получих писмото ти и макар че е много закъсняло, пак ти благодаря. Ти защо започна да ми пишеш само по няколко редчета? Това те атестира твърде зле. За в бъдеще ще очаквам чести и дълги писма, в които да проблясва даже вечността. Фотографирах се преди няколко дни и ти пращам една картичка. Не съм добре излязъл, но пак ти я пращам. Ти не ще ми я върнеш обратно, нали? Тук времето е ужасно лошо. Човек не може да си покаже носа вънка,защото ще рискува да замръзне.Ти как преживяваш? Как съжалявам, че не можахме да се видим през коледната ваканция. Това, вярвам, друг път ще уредим. Хиляди привети и безброй ласки и целувки ти изпраща Любо. Р.S. Преди малко прекъснах писмото ми, понеже в кантората влезоха двама души и ме побъркаха. Искат да им доставя един трактор. Няма що, търговци станахме. Друго нещо не ще ти пиша засега. Хайде, обичай ме! Любо 3. Писмо от Любомир Лулчев до Стевка Стойчева от 2 юни 1927 г. 2.VІ.1927 г. В трена за София Снощи пристигнахме, а днес по обед тръгнахме по обратна посока за мястото. Все с приключения. Ти да четеш сериозно и будна да бъдеш. Поздрави Иванка. Ако ти остане време, изпрати песните и ги дай на Гела.* Нема да забравиш какво съм ти говорил! Ако го забравиш ти - твоя работа, други ще ти напомнят. Днес бях на Изгрева. Но слънцето не се показа. Не сме достойни още. Работа има много. Тук ми отвориха очите за някои работи от миналото. Нейсе, здраве да е, но още не съм дошъл на себе си. С. Б. Л. н. П. Ж.** Много здраве на Бебо от Бати ти ________________________________ * Гела е съпругата на Любомир Лулчев, на име Ангелина. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев) ** Само Божията Любов носи пълния живот. (бел. М. И.) 4. Писмо от Любомир Лулчев до Стевка Стойчева от 23 юни 1927 г. Бургас, 23.VІ.1927 г. * С. Б. Л. н. П. Ж. Щете моля, Бебо, ако можеш, изпрати ми ръкописа „Към Голгота” препоръчано, и вземи ми отделно 2 книжки от 4-а книжка [на] „Житно зърно”, понеже там е началото на „Земетресенията”**, та искам да имам в резерва една-две. Едната от тях, ако обичаш, изпрати препоръчана, заедно с тетрадката, на адрес „Цар Симеон” № 27. Вчера щяхме да заминаваме за село,, а пътят бе разкалян, та отложихме. Днес или утре, ако е рекъл Бог, ще отидем. Ти как си? Докога мислиш да бъдеш в София? Като лист от вятър движен съм сега... Много, много поздрави! На Бебо от Бати му Ако можеш и обичаш, пиши ми няколко реда. Нека си кажем до скоро виждане. Надявам се, че ще бъде! С много, много поздрави Бати ти _____________________________________ * - Сатурн = събота, (бел. М. И.) ** Статията на Любомир Лулчев за земетресенията е публикувана в „Изгревът”, том XX, стр. 536 ÷ 554. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев) 5. Писмо от Любомир Лулчев до Стевка Стойчева от 5 юли 1927 г. Любезна сестра, Н. Л. К. Б. Л.!* Благодаря ти много за писмото. Бях тъкмо що написал заглавието върху бележничето: „Приказка за Бебо”, и те ми го пуснаха под вратата. А още от сутринта знаех, че то ще дойде и бях поръчал веднага да ми го дадат. То ме зарадва не с външното си съдържание, колкото с онзи хубав дух, който блика от всяка дума в него. Ти ще бъдеш спокойна. Знай, че тревогата на баща ти ще иде от грижата за твоето здраве, което той мисли, че е в опасност. Неговата любов е още със страх. Той се бои, че може да се разболееш. Може би и твоето минало, детството ти, което ти не знаеш, или не помниш, да му вдъхва тия безпокойства, като те вижда сега малко поотслабнала. Тъй, че ти бъди търпелива и послушна. Храни се добре и изобилно, поспивай си добре, работи според силите си, не се преуморявай в нищо, моли се както винаги - да бъде буден духът ти - няма да те остават без ръководство! Но винаги помни, че ако баща ти видимо ти се противопоставя в някои неща, то е, защото чрез себе си той изпитва скръбта и тревогата на ония души, които се крепят в твоето тяло и които ти, може би, оставяш ги без съответна поддръжка (чрез храната}. Ще накараш да те напуснат и да търсят други подходящи квартири. Но бъди бодра, дете мое, и внимателна, отстъпчива и любезна. Моли се за сила - да отстояваме на изкушенията; за власт - да владеем себе си; за Любов - да възлюбиш всички - и тези, които те ненавиждат; за Мъдрост - да проумеем волята Му; за Истина - за да бъдем свободни, защото само при свободата всичко останало добива смисъл. И тогава скръбта ни ще се обърне в радост, а радостта ще разшири душата ни, за да почувствуваме Божественото! Историята, която започна с бурята, е на приключване. (Ехото й в Габрово преживяваш и ти там - не се смущавай - и тук цялото Братство ври и се стьлкновява, но не зная защо става всичко това...). Чак в събота след обеда отидох на Изгрев и занесох хубаво никелирана плочата на часовника. Учителят беше много, много внимателен. Попита ме кога ще се пренеса (всякога когато ме види, все това си пита), и дали ще дойда в неделя. Обещах му да дойда. Моето отсъствие е породило много тълкувания и приказки, на които се смея. Той в сряда е бил много тревожен, изгубил си новата шапка! Дигнаха му я духовете. В петък отивахме на работа (беседа нямаше). След пладне - тоже. На обед отидох до бараката и дълго гледах малката стомничка в ъгъла. И ми беше мило, много мило... А после, като се върнах, влязох и пих много - изпих почти всичката вода и тя ми се видя твърде вкусна - по-вкусна от всичко, което съм пил от среда насам. По пътя Учителят ми тълкуваше целата работа. И аз разбрах неминуемостта на станалото. „Лошото не може да се унищожава или захвърля - то трябва непременно да се трансформира - да се изживее. Инак Бог би очистил света от злото в един миг...” И още много ми говори: „Велика сила е сърцето, каза ми той, като ме гледаше. Вземи някой учен, велик философ - има си някое кученце. Бутни му го само, да видиш какъв скандал щети направи!...” Разбрах - и се засмях. Велика сила е сърцето... Знаеш ли, че и моят роднина е постъпил във вторник на лекуване в Червен кръст? Чудно съвпадение наистина. Още веднъж те моля, дете мое, да бъдеш търпелива и внимателна. Издръж си поне ти изпита на послушанието! В това писмо аз нищо не ти пиша за Бебо - а толкова много има да ти казвам за него! Това Бебо, това Бебо - и Витоша! Тези дни, затворен в стаята си, не ми се нищо искаше да видя. В четвъртък казах, та ми донесоха обяда горе в стаята и ядохме заедно с Бебо - само двама - колко всичко беше вкусно!... И целия ден си прекарахме заедно - и петък също... И в тъгата има красота. Нека всяко препятствие укрепява вярата ни. Това, което Бог е съединил, и смъртта не може да раздели. Бъди твърда в твоя път! Не късай връзката с Духът и знай, че всяка сегашна тъга е бъдеща радост. Дано Бог да те благослови и има под Своята ръка! С. Б. Л. е Л. [Само Божията Любов е Любов]! С братски поздрав най-сърдечен на твоя бати Любомир Лулчев. Четох посланието, което и ти си чела и чрез което аз ти бях подкрепа. Пиши ми всичко, което става с тебе - то ме интересува, - да попълни останалото, което се живее чрез далечината. Не се смущавай от нищо. Винаги става само това, което ще трябва да стане - но, ако не е то - тогава внасят корекция по-висшите духове. Спокойствие, Стефко, и работа и молитва. Ти поне знаеш това. В мен има голямо спокойствие и всичко бурно ще се улегне и ще свърши с радост за всички - само търпение! Приказните герои ги оставям свободни да те не виждат - та да им е по-леко. Може би скоро ще се пренеса на Изгрева, ако не отида некъде другаде - така ми се не ходи... В неделя, като работех с рендето и мислех някъде си - порязах си пръста. Казвам: данък плащам. Учителя ми каза: „Все ти плащаш!” Но днес пръстът ми е почти здрав, махнах превръзката, По-рано главата си бях ударил миналата година. Който е богат, той плаща. Ако обичаш, пиши по-честичко. Друго няма да пиша. Работи и мисли. И моли се. Това, което иска Бебо, то ще стане и ти ще се зарадваш. Когато е най-тъмно, тогава слънцето ще изгрее и ще ти донесе радост. Много, много поздрави и шекерчета на из. Пиши ми - ще чакам. ______________________________ * Няма Любов като Божията Любов. (бел. М. И.) 6. Пощенска картичка от Любомир Лулчев до Стевка Стойчева от Белоградчик, 9 юли 1927 г. От петък съм тук. Обещаха ми да ми дадат условия да говоря беседа в читалището, но като дойдох тук, едва не се разтопих от топлина... Мисля да седя още неделя и понеделник, ако е рекъл Бог, да си бъда пак в София. Никога не бях идвал тук - затова се и полъгах, та дойдох... Пътувах с нашите, но не съм с Б-о всичкия път - дори се храних отделно, а последните километри изкарах седнал на стъпалото... Без Витоша и Б-о се чувствувам като разкъсан. Струва ми се, че съм попаднал в ада - тези камънаци ми напомнят с видовете тия далечни времена, когато душите са се скитали там. И тъга, със страшна тъга са пропити тия канари - просто се задушава человек от топлина. Така ли е там в Габрово? Пиши ми какво правиш? - Аз само чакам с нетърпение да си тръгна... ако чакането може да е работа - аз работя с пълна пара. Вместо тук можех да бъда на друго място и тогава друго би било, но пак има едно „но” като в приказките... в истинските приказки... Пиши ми за себе си нещо? Сърдечно те поздравявам, а мислени поздрави от шекерчеполунка. Helfen* Бъди здрава и будна! Пиши. ______________________________ * Сложен е този подпис; думата на немски означава „помагам”, (бел, на съставителя Вергилий Кръстев) 7. Пощенска картичка от Любомир Лулчев до Стевка Стойчева от 11.07.1927 г. Трена Видин-София, 11.7.1927, 1.30 ÷ 3.30 ч. Сам бях доскоро в целия вагон, а сега сам в купето. Може да се чете и мисли - много, и има за какво. Отивам си в София, Утре е имен ден на Учителя. Ще стигна довечера и не знам какво ще има. Пред мен е чантата ми - оная, с която си ходех на Витоша и в която всичко има - и пликове и книги и картички и марки - всичко, освен... Бебо! Но той е на друго място - това Бебо, това Бебо! Много най-сърдечни поздрави. Пиши и ти за себе си. Чета беседите „Свещеният огън” - тъй нужни ми са те сега. Големи лю-леения има... Здраве да е само. Много, много поздрави! Допълвам ти с едно листче няколко думи и много, много мисли, които трябва да хванеш по радиото. Има и шекерчета за Бебо от Бати му. Понеделник, 11.VII.1927 8. Писмо от Любомир Лулчев до Стевка Стойчева от 11 юли 1927 г. 11 .VII., 8 ч вечерта На масата, която е пълна с прах от забравения отворен прозорец, току-що четох писмата ти от 7-и и 10-и и бързам да ти пиша няколко реда заедно с онова, което не пратих от Мездра по вътрешни причини, т. е. почувствувах, че оттам няма да иде. Утре е Петровден - не зная къде ще бъда и как ще прекарам, но ако имам време, ще ти пиша. Пътувах хубаво и не съм изморен, но ми липсва нещо, за да мога да се радвам на Витоша! Това нещо - е ти знаеш - едно Бебо. Но това Бебо нека работи! Когато единият чувства, че почвата под краката му се люлее - другият трябва да бъде непоколебим - затова се и свързват душите. Пиша ти на първата попаднала книжка, защото зная, че за теб ще бъдат важни думите, а не тя. Аз прекарах в Белоградчик отвратително - разбира се, не по причина на друго, а на самия мен. Ти работи - храни се добре, отспивай си. Упражнението аз още не съм го започнал, и не зная кога ще го започвам. Ти внимавай, не бързай - то е дадено в срок за цяла година. Тъй че, да не отегчиш положението си с него. Учителят изрично подчерта, че може да се почне кога да е - само да се внимава в изпълнението! Ще те моля да се задоволиш засега с тези редове - а говори ми през далечината и моли се за мен, защото... има защо! Вълните са големи и вятърът силен, но никакъв страх няма. Корабът върви към пристанището. Душата ми е доста изгорена от личното чувство и раните са дълбоки, но не неизлечими. Всичко е за Славата Божия! И да бъде благословено Името Му! Бъди здрава. Пиши ми какво правиш. Ходи ли някъде на разходка? Как е там Братството и пр. Благодаря ти много за листчетата и песничката. Пиши ми и за баща си. Много, много поздрави най-сърдечни от твоя Бати Топлината в Белоградчик беше ужасна – 3 ÷ 4 дни. Днес като тръгнах, започна дъжд. Имах интересни наблюдения - ще пиша после. Ти ходи ли някъде? Много привети! 9. Писмо от Любомир Лулчев до Стевка Стойчева от 13 юли 1927 г. 13.VІІ.1927 Сф През отворения прозорец иде шумът на улицата и постоянното свиркане на треновете. Един поне от тях може да ме отнесе нанякъде... Като привдигащ се болен, тиха е душата, чакаща неминуемото... Вчера сутринта (разбирай - моя „сутрина”, към 9 часа) се намерих на Изгрева. Те всички заминали на Витоша и тия, които бяха останали там, се чудят на моето неотивание. Пуснали са интриги, че съм отишел в Г-во [Габрово]. Това - за втори път, но нищо - толкова по-добре, че и да стане, няма вече кой да повярва! Идейки за Изгрева, видях дини (лубеници) и купих една за Уч. [Учителя]. Като го нямаше, внесох я в стаичката до твоята стомна и си казах, че време е вече да се видим, нали всички нови плодове започваме заедно? Ти ще чакаш ли? Младежкият събор ще почне на 10-и идния месец, след 25 дни. Могат ли да се съкратят някак? (Вечерта му поднесох лубеницата - с много здраве мислено и от тебе - и твоята стомничка.) Отначало помислих да отида веднага на Витоша, а после... после си останах, върнах се вкъщи и четох беседите на Събора. Уч. [Учителят] е още много бурен, т. е. духовете развързани атакуват. Преди да тръгне, е бил трима (сестри) - нещо незапомнено! Кражбите продължават. Сега е дигнато 2 одеала на С-ка [Савка] и чантата с беседи на П-ша [Паша] (Това между нас да си остане само.) Вечерта отидох наново над чешмата и посрещнах Уч. [Учителя]. Той беше спокоен. Говорихме. Гледаше доста да ме задържи при себе си! Пак пита: „Кога ще се пренесеш?” Казах Му: утре - пълнолуние, и ще гледам да се пренеса. Но в душата ми хич не ми се иска! По много и много причини! Мен липсват някои неща, за да си наглася всичко както ми се иска, а при това сещам, че не ще има условия да работя тъй, както мисля, но както и да е! - това са предположения. Във всеки случай Бебо играе значителна роля в моя живот духовен - и аз се радвам, че е добра спирачка за лошите неща в мене! Нали няма да ми се сърдиш, че така набърже ти пиша и нечетливо? Замислям се обикновено - и понеже мислите бързат много, а ръката не може, излизат йероглифи, които често и аз сам не мога чете... Ако утре няма буря, хубаво ще е, но мисля, че ще има - и дъжд, и буря. В братството - общ кипеж. Изглежда, че до събора всички ще минат през дърмон* - ще ги сеят, перат, чистят, та дим ще се вдига! Представи си, че и барометърът на Уч. е също счупен - днес го занесох на поправка - атакуват духовете по всички линии - и все неизвестно кой - както стана и с шапката му. Довечера, ако има беседа, ще се опитам да държа пак бележки, и ако утре ми остане време (което е малко вероятно, защото мисля да се пренеса в новата къща, ако не я събори бурята...), то макар след 2 ÷ 3 дни, ще гледам да ти я препиша и пратя. Като се връщах от Б-к [Белоградчик], имах доста интересен случай. Заваля ме дъжд, щом тръгнах. Като пристигнах на гарата (12 км се пътува из красива местност), вместо да отида в кръчмата, останах да чакам влака във файтона и извадих беседите (съборни), да ги чета. Като съм се унесъл, не съм чул ни звънец за билети, ни нищо, и ако не бешедошел файтонджията, аз щях да артисам - тренът се виждаше, когато ми дадоха по милост билет... А пък затова пътуването ми беше мното добре. Лежах, пътувах несмущаван от никого... отзън, а отвътре... ти знаеш. Днес преди пладне ходих на пазар (за палатката ме прати Уч. да купя плат) и по моя работа - покупки за новата къща горе. Ходих да водя преговори и за електрическото осветление - пак се карахме с господин Директора, който винаги има голяма температура, която аз обичам да гася с търговски предложения, които го карат да си отваря очите доста нашироко. Пиши ми и ти за себе си. Както виждаш, аз ти пиша дреболии, но хубавото като че ли не ми се пише - да ти го говоря е друго, а в писанието има нещо, което сега не ми харесва - понеже по- рано все съм съчинявал, сега ми се не пише. Чудесно. Много поздрави и шекерчета на Бебо от Бати! Благодаря ти за песента. По нея много бих ти казал - и нищо - написах. Някой открадна и мен един бележник, с началото на една приказка... и аз съм сам с бати, ама нали и Бебо го няма... Пиши, когато обичаш и извинявай за краснописа - все бързам. _____________________________________ * дърмон - сито, решето с големи дупки. 10. Писмо от Любомир Лулчев до Стевка Стойчева от 14 и 15 юли1927 г. 14.VІІ.1927, Изгрев Днес почти целия ден съм употребил да си стягам багажа. Всичко си направих абсолютно сам - опаковах, ковах, правих - вкъщи бях сам, защото другите са още в Белоградчик (a propos* - получи ли ми картичката от Белоградчик?) Нищо нямам от теб. Идех насам към 61/2 часа. Настигнах Ан, ** Носех лампата си. Той ме заговори. Багажът ми беше вече пристигнал. Той ми помогна да поставим леглото. Стомничката го доста посмути, но все пак ми помогна още. После и аз му ходих на гости, да му видя повредите от вятъра. Уч. [Учителят] веднага мина и после ми каза да отидем, че ще говорим нещо. Говорихме по една важна работа, която утре ще продължим. Той отиде да вечеря, а аз взех стомничката ти и ходих за вода - пръв път. И пих много, много много - и още пия... После отидох пак при Учителя, поговорихме си, взех си сбогом, дойдох тук, помолих се и веднага седнах да ти пиша на коляно, защото масичката си не съм я още прибрал от комшиите. Иска ми се и ти да вземеш участие в моите мисли - тая първа вечер в къщицата за която толкова си се молила. Утре, ако имам време, ще гледам да ти препиша беседата (снощната) и да ти пиша нещо. Тази вечер говорихме с Уч. [Учителя] за отиване горе на Витоша за десетина дни на палатки. Но то е още проект. Утре ще ти пиша пак. Пълнолунието започна точно в 7 ч и 23 мин вечер, когато си гласях стаята. Дано е всичко на пълно. Характерно бе, че детективът отсъства. Много поздрави на Бебо от Бати му. 15.VІІ.1927, 10.33 сутрина Пиша ти при условия, за които някога съм мечтал - масичката ми е до прозореца, от който се гледа Витоша... дворецът. Тази сутрина станах рано -в 4 часа, умих се, взех стомничката и отидох на чешмичката. Имаше вече някои. Дез.[?] го нямаше. Направих си наряда и макар че беше петък - забравих, глътнах една глътчица водица - за Бебо - вместо шекерче... Пред чешмата сега има езеро и изгревът е красив. Тръгнах си, на половината път срещнах Уч. да иде. Върнах се с него, полях му да се мие и след туй се върнахме. Из пътя ми говори^ и долу също - но сегашното му говорение е едно навлизайте още по-дълбоко в тайната на живота и него вече не смея да ти пиша. То се отнася изобщо до живота на съвременния човек и новия живот, за който трябва да се работи! После аз се прибрах в бараката, поочуках туй-онуй из нея на бърза ръка, накачих по-здраво пердета, ходих да чистя часовника и сега сядам да ти напиша тия няколко реда, за да почна после беседата. В сряда Уч. [Учителят] стоя до късно на Изгрева. Тръгнахме в 71/2 часа. Из пътя ми говори доста. Имаше едно съобщение от Бургас, доста интересно, но не е за писание - дадено от Духа на Истината! Дадох му го. Отидохме таман когато се канеха да си тръгват. Из пътя също ми говори върху скръбта, желанието да я избегнат, положението на ученика, от което той понякога гледа да се отърве. Говорих му и аз за някои работи, които той после вмъкна в беседата. Вчера ме извика за една работа, но сега се държи много по-сърдечно, по-близко, като е сигурен, че ще бъда послушен и същевременно много мек. Друго няма. Гласят палатки, нови бараки, преобличат със зеленина павилиона - по всичко изглежда - но само изглежда, не е сигурно - съборът ще е тука. Кукурузи сарски излязоха отдавна - носих аз тогава на Учителя, дините и пъпеши - също, не е ли време вече да я вземе... Много, много поздрави сърдечни и шекерчета мислени от Бати ти. Днес, събота, 16.VІІ., се надявам да ти изпратя беседата с писмото. Днес тази сутрина говорихме с У. [Учителя]. Съборът ще е в София и ми каза къде ще бъдат палатките. Много, много поздрави и пиши. Тази вечер пиша беседата и ям от пестила - имам още много - и пия водица от стомничката - всичко от Бебо!... ______________________________ * a propos (фр.) - впрочем, между другото, (бел. М. И.) † Ан - Аню, Йордан Андреев. Виж „Изгревът”, том XX, снимки № 50, 51, 63. (бележки на съставителя Вергилий Кръстев) 11. Писмо от Любомир Лулчев до Стевка Стойчева от 16 юли 1927 г. 16.VІІ.1927, 2 ч следобед Днес се завърнах отгоре за малко в къщи и намерих - нашите се завърнали, и твоето писмо от 12 ÷ 13 т. м. Не зная защо, ме обхвана голяма тъга, с която още не мога да се справя - вече два часа. Може би причината е в къщата или в някого, но в никой случай в писмото ти, мисля. Изобщо в града се чувствува едно напрежение, което горе го няма. Чудно същество е понякога человек. В мен като че ли има някой, който умира - много интересно чувство - умира, и си взима сбогом с всичко - не зная как да ти го опиша, или по-право - много трябва да ти пиша, за да дам картината на това невероятно на пръв поглед чувство на раздвоение. Защото, ако един умира, сигурно друг някой остава, за да регистрира това. В Белоградчик прекарах 3 най-ужасни дни. Стигнах в петък вечер, но когато си тръгнах в понеделник, се чувствах като че ли от ада излизам. А хората там - напротив - бяха най-любезни и искрени, но имаше друго чувство - вътрешно несъгласие мое... После разбрах каква е била работата - донякъде - аз трябваше да бъда във Видин, но както и да е. Много духове имаше в Белоградчик и лошо нападаха, когато аз бях най-разнебитен. Много се радвам, че нещо, писано от мен, ти е харесало. После може да ти дам и друго нещо да прочетеш - има достатъчно - само да не ти омръзне. Четох и аз отдавна пасажа и има много да си говорим върху това. Дано само се малко поуспокоя и започна и аз работа; бих могъл да дам на света книги, при които такива като „наслаждение” да са само куриозно физически играчки. Не разбрах и досега (прощавай) в какво се изразява твоето разстройство - стомашно или друго? Витоша я гледам, но й не достига нещо, за да бъде тя... Вчера изкарах поста много тежко и не доизкарах даже до 5 часа... Липсва ми знаеш ли какво най-много - много малко - един поглед! Понякога ми се иска да го видя и в далечината, но тъй много облаци ме забулват напоследък... Но юнашки съм отстоявал досега, а и Учителят помага! Днес той ми говори пак върху някои неща, които като че ли са все частици от нещо повече - отидохме за вода сутринта, той ми даде да му напълня стомничката, аз напълних и мойта, т. е. твоята, а той седна под върбата, аз отидох, занесох стомничките, турих ги една до друга, седнах при него и той ми говори доста - и в особен род идеи, за които не е говорил още... Мисля вече да си ги записвам - те са тъй интересни! Дано Бог помогне да започна наново да пиша - тогава всичко ще бъде красиво, красиво, като очите на Бебо! Пиши ми когато можеш, а още по-хубаво ще е, ако не става нужда от писма. Днес Уч. [Учителят] ми каза, че съборът ще бъде тук и ми показа местата за палатките. Благодаря ти за писмата. Чета ги винаги с радост. Бъди здрава, Стефо! Твоят Бати те поздравява. 12. Писмо от Любомир Лулчев до Стевка Стойчева от 19 юли 1927 г. Вали дъжд. 121/4 обед 19.VІІ. 1927 Изгрева В неделя седнах на масата и имах щастието да гледам през единия прозорец изгрева на слънцето, през другия - вълшебния образ на Витоша - това, което съм мечтал от години... Вчера ти писах, отворих прозореца си, когато валеше - и водните капки добавили на писмото ми достатъчно, докато съм излезнал навън, за да не мога да ти го пратя. Сега пак вали дъжд, но пиша ти при затворен прозорец. В далечината е Витоша, обвита с мъгли и облаци, а още по-далеко... Бебо... Бурен и силен е дъждът, но скоро минава. Дано скоро мине бурята и в мен - доста нещо отвлече със себе си. И от мойто тяло доста клетки си заминаха... Вчера ходих - па и всяка сутрин отивам редовно, често с У. [Учителя] с твоята стомничка за вода - само с нея. И да знаеш каква радост ми е! Но някои, които я познават, а нямат смелостта да кажат друго - питат ме защо ходя с толкова малка стомничка за вода. На едни казах: да ме питат глупава - те, а на други: тази стомничка ми служи, за да изпитвам хората - кои се интересуват от чуждите работи. Понамръщиха се доста, но вече престанаха да се интересуват от туй, което не им е работа. Вчера късно отидох дома (а от дома тръгнала Гела* да ме вика, понеже вуйчо ми бил дошъл на гости, а също и една нейна другарка от Б-к [Белоградчик]. Взех си писмата, но не можах да ти отговоря както ми се искаше - тутакси, и се върнах обратно тук и сега правя това, когато имам малко по-свободно време. Тук се правят палатки, т.е. бараки, и Уч. [Учителят] иска да се помага. Относително събора: на 14, 15, 16 - Младежкия, на 17, 18 - приготовления за старешкия и на 19-и, Преображение -откриване и пр. Това - теб лично за сведение. Какво можеш да направиш, не зная - но моят план за Г-во [Габрово] изглежда, че не няма да се реализира... Много неща се преплитат, но както и да е - каквото и да стане - все ще е хубаво или за хубаво, щом слушаш вътрешния глас. Картичката ти е много красива. И тъй хубаво ми пишеш. Аз още съм затворен. Заключени са съкровищниците на душата ми и изгубени сякаш ключовете им. Иска ми се да ти пиша някои неща - и винаги се спирам. По-добре е само да ги мисли човек - понякога може и да ги каже в залите на някой просторен дворец, но да ти ги пиша на едно малко парче книга... Отвън Бебо е всичко добре, но вътре като че ли става страшен пожар. Гръмнало е веднъж, а ехото разнася хиляди пъти тоя тътнеж, и дори той се усилва - забелязваш ли, че в сряда се повтарят бурите и дъждовете? На Витоша сега вали - но колко би било хубаво, ако бих бил там, макар и да вали, ако имаше един поглед заедно с мен!... Силни „землетръси” стават някъде навътре в мен! Всички почнаха да ми се струват чужди и далечни - като че ли ги гледам от върха на някоя планина! И дори в дома когато отивам, като че ли са чужди хора, едва познати. Егоизъм ли е, бързо пътувание ли е на душата, събаряне отнякъде ли - нищо не зная, но едно съм уверен - това е подготовка за събора и всичко ще бъде за добро. Ново е - никога непреживявано и следователно има какво да се учи човек. Твоята картичка ми много, много хареса, а и твоите писма ми са радост! Дано Бог те благослови да не познаеш вече никога скръб и нещастие! Снощи видях сини сливи, купих и хапнах една - а после се сетих, че ти не си с мен - и ми стана много мъчно. Вече няма да вкуся нищо от тях - ще ги раздам всичките. И кукуруза аз обичам много, но не съм и хапвал, и дини тук има много, но нали няма Бебо!... Пиша ти с доста изморена ръка, та краснописът ми е ужасен - извинявай. Ще гледам следобед дано може да прескоча до пощата да го пусна. Три недели още. Как ли ще минат? Много, много поздрави на Бебо и витошки шекерчета от неговия бати! Пиши, дете, и за себе си нещо. Утре ще има беседа, ще гледам да държа бележки. Получи ли 11-та беседа? _____________________________________ * Гела е Ангелина, съпругата на Любомир Лулчев. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев) 13. Писмо от Любомир Лулчев до Стевка Стойчева от 20 юли 1927 г. Среда, 20.VІІ.1927 Не успях вчера да отида до града и днес ми се иска да ти пиша пак няколко реда. Тази сутрина се успах и когато станах, Слънцето беше вече изгряло. Набърже се измих и отидох с малката стомничка - водех някого за ръка като че ли - този, който беше я държал толкова време... Интересно - и в мен понякога се явява желание да я вдигна на рамо - чудна стомничка!... Ида знаеш как треперя над нея! Сега разбирам защо някои хора си разменят някои подаръци - досега не ми е било така реално познато. Моите писма не искам да са писма - струва ми се, ще станат литература и ще изчезне красотата - истинската красота, а не труфилото, което смятат за такава. Сега ме пращат в града - Учит. (Учителят), по работа, и вярвам, ще мога да ти пусна писмото. Много поздрави от твоя Бати. Дойдох вкъщи и използвах малко времето, което имам, за да ти попълня с още няколко реда писмото. Днес от теб нямам нищо! Преди 2 дена получих, а ми се струва, че много е минало... Вятър духа много лош вятър, който може би ще докара и буря, ако не тая вечер, то до утре вечер. Тъга ме е налегнала, и аз не зная защо. Ако знаех, че на Учителя няма да му трябвам, бих забил някъде из планината за няколко дена, без да се срещна с жив човек. Става нещо в душата ми - мъти се, но дано всичко бъде за добро! Чуден е човек понякога - има в себе си толкова много отделения, че нито даже подозира за съществуванието на някои... Много неща го изненадват със своето присъствие - той се мисли едно, а излиза често друго съвсем... Много, много поздрави на Бебо! Моли се и за, мен мили Бебо. Твоят Бати. 14. Писмо от Любомир Лулчев до Стевка Стойчева от 21 юли 1927 г. 21 .VII.1927, Изрева Снощи, отивайки за последнята тазгодишна беседа (школна), Учителят ми говори през всичкия път. Започна с положението в света, изопачения човек, страха и предвидливостта, месоядството в човека като едно възвръщание към животинското - резултат от което е алчността на съвременниците, развитието на съзнанието по спирала - сега излизат от животинското състояние и влизат в полуинтелектуалното, а духовните хора отричат войната като средство интелектуалците я смятат като средство за борба и съществувание); мина върху центровете в главата - в месоядните животни са силно развити центровете на дебнението, а в тревопасните - на предвидливостта и бяганието. След това започна за културата на животните. Конете са работили и милиони години, докато направят своята грива, опашка и пр., копита и т. н. - своите форми те също са обработвали. При грехопаданието те са изгубили своя език и са останали с по 2 ÷ 3 думи само, а човекът е дошъл до тяхното положение и сега има много думи, които имат животински произход (например междуметията „ба”, „ъ”). След туй минахме върху събуждащите се диви народи... Ще настъпи такъв ужас, че хората няма да издържат и ще искат да станат мъртвите, да легнат живите а гробовете им! 1928 г. ще бъде година на много събития. А след туй вече стигнахме и започнахме беседата - това - най-накратко. 22.VІІ. По върховете на Витоша се стелят бели облаци. Бързо меняватте своите форми. Силен е вятърът, почти непрекъснато духа няколко дни подред. Вика ме тя, нейните красиви поляни и каменисти върхове - но... Има едно но... един поглед, който от дъжделивите вечери правеше най- красивото време. Чуден е човек понякога! Преписвам ти по малко беседата и поглеждам на планината. Вече месец ще наближи, как не съм стъпвал на нея, а трябва да се отиде - ако не за друго, да не прави впечатление после ходението... Вчера имаше известно просветление в душата ми. Бебо ли се моли много за своя Бати? Всичко отива към подобрение - и влошаванието е само изглед - то е едно ускорявание на процеса, което ни се струва като влошавание, понеже скоростта му е друга. Жив е Бог и Той няма да остави душите да погинат. Виждам: когато нещо умира, друго расте, но е ново, немощно, но затова пък - много по-велико! Щастлив е, който може без смущение да долови слънчевите дни, да не забравя радостите им и при най-мрачните нощи. Противопоставянието винаги докарва раздор, стълкновение - сливанието с волята на Учителя - хармония и радост, разширение и надежда. Егоизмът противопоставя, изкарва на първи план собствеността, собственото достойнство, желанията, а когато всичко това се отърси - иде широтата на душата, разбирание, вечното в человека - душата. Бъди здрава. Много привети от твоя Бати. 9 ч вечерта При общата палатка току до мен, където сега тъкмо завой... Днес имах гости разни приятели и едва сега е на мое място канчето с чорбата. До преди малко бях с Уч. [Учителя]. Днес на два пъти говори много и тъй разположено, но аз почти всичко забравих. Говори за влиянието на мислите върху изкривяванието на човешкото тяло. А докато бяхме само двама - върху някои други въпроси, най-разнообразни, които няма да пиша. Ти как си? Днес успях и преписах беседата, а ако е живот и здраве, утре ще гледам да ти я пратя. Пиша ти почти всеки ден по малко - като че ли говоря с Бебо - а това ми е вече навик - да попълня мислението... А в мен стават странни работи. Имах снощи едно дълго и широко обяснение - сещаш се с кого. Въпросът беше пак за стомничката. Манипулирах с едно нагорещено желязо, защото беше необходимо. Законът за свободата трябваше да бъде разбран. Гнойните рани е по-добре да се горят. Хората стават все по-прозрачни, а това е много тежко положение, когато няма достатъчно обич към тях. Иде ти да им разкриеш цялата голота - всичко онова, което мислят, но не казват, да им го креснеш в очите... а после се сещам за Учителя, който всичко това вижда и знае по-добре от мен, и не само търпи, а и обича - и се мъча да бъда ученик, т. е. да вървя по стъпките Му, доколкото ми е възможно. Имам особени преживявания - като че ли първи път се чувствам като една душа, която е слязла от висинето, от звездите, и обитава тяло, но това е само къща, спирка - място за нощуване - нищо друго! Това са моменти особени, които никога по-рано не е имало в същия вид. При някой огън на Витоша бих ти говорил повече, а сега, мисля, и това стига. Вън свири цигулка. Вятърът леко повява и разклаща завесата на прозореца ми. Аз пиша. В душата ми има сравнително затишие. Мисълта ми е при теб. Да бъде благословен Бог на Любовта во век! И знаеш, понякога ми е радост - от малки и красиви неща. Днес и тая вечер четох беседата, която бе ми подарила („Отличителните черти на человека”) - пия вода тая вечер от твоята стомничка и си похапвам от твоя пестил и мисля за две очи на Бебо! В антрактите... Щастието понякога е в доволството от това, което има човек. Ти как си? Пиши ми по нещо. Утре мисля да сляза в града да видя дали нямам някое писмо от тебе и ти изпратя това, заедно с беседата от сряда. Те поздравява твоят Бати и ти желае всичко най-хубаво. 15. Писмо от Любомир Лулчев до Стевка Стойчева от 24 юли 1927 г. 24.VІІ.София С. Б. Л. Н. П. Ж. * Замина си без да се видим достатъчно, а забравих и аз, и ти, че у петък има клас. Уч. [Учителят] говорил за мързела и за работата. Аз не ходих - види се, не е било за нас. Както и да е. Как пътува? Как си у новата къща? Тук е цяла лудница, 20 деца цял ден викат и се разправят. Вземи си „Неделно утро”, там има за нас. Друго особено няма, ако искаш, пиши. Давам ти адрес у кака Гина**, но ти ми пиши. Много ме викат да отида на гости, но не зная - не ми се мърда оттук. Ти ще ходиш ли някъде? Аз мисля да ходя - без да искам, ама пак не зная. Готвиш ли се за изпит? Друго особено няма, всичко си е старото, както си го знаеш. Ще идеш ли скоро у София или ще отидеш някъде учителка? Много здраве от мен! _____________________________________ * Само Божията Любов носи пълния живот. (бел. М. И.) **Кака Гина - Гина Гумнерова, хазяйката на Учителя, в къщата на ул. „Опълченска” № 66. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев)

XXII. Любомир Лулчев и Стевка Стойчева А. ОБРАЗЪТ НА БЕБА ОТ РОМАНА „БЛАГОСЛОВЕНИЕ” НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ 1. Бележки на съставителя на „Изгревът” Вергилий Кръстев 1. Част от романа „Благословение” на Любомир Лулчев, издаден в книгоиздателство „Братство” на Сава Калименов в гр. Севлиево през 1940 г. е публикувана в „Изгревът”, том XX, стр. 249 ÷ 328. Там са отбелязани някои забележки и коментари на съставителя Вергилий Кръстев. 2. За този роман, „Благословение”, се споменава и в „Дневникът” на Любомир Лулчев, публикуван в „Изгревът”, том XX, стр. 689 ÷ 890, както и в бележките на съставителя на „Изгревът” непосредствено след него. 3. В раздела „При батко” от романа „Благословение” на стр. 88 ÷ 92 от първото издание се споменава името „Беба”. Беба е Стевка Стойчева. Любомир Лулчев се обръща към нея с това име. Това го виждаме в обръщенията в писмата, които той е писал до Стевка Стойчева от 1925 г. до 1931 г. и които публикуваме тук. 4. А разделът „При батко” се отнася за самия Лулчев. Така са се обръщали към него, понеже по възраст е бил „батко”, че дори и „чичо”. Самата Стевка* Стойчева се обръща към него с името „батко”. В следващия етап се обръща към него с името „татко”. А той си подписва писмата с думата „Баща ти”. ______________________________________ * Учителят е посъветвал Стефка да си промени буквата „ф” в името си на „в”, при което да бъде Стевка. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев) 2. „Благословение” - роман от Любомир Лулчев Севлиево, 1940 г., глава „При батко”, стр. 88 ÷ 92 След като пресякоха шосето и приближиха Боровата гора, разхвърлените дървени бараки се очертаха по-ясно.1 Между тях имаше неголеми дворчета, някои от които бяха заградени с леки телени огради. При една от тия дървени бараки, доста голяма и спретната на глед, се спря Иванка и похлопа. След малко се показа чернооко ниско момиче със скулесто мургаво лице и се канеше нещо да запита, после очите му се усмихнаха и от това като че ли цялото му лице се освети от невидими лъчи. - Батко ли търсите? Ей-сега - и то се отдръпна веднага, като остави вратата полуотворена.2 След малко се показа един човек средна възраст, с интелигентно лице, високо чело, внимателни очи.3 Той подаде мълчаливо ръка на Иванка после на Мичето и като се загледа в лицето на Генко, с известно забавяне - и нему. - Имам гости, но и вие може да влезете - каза той. Гласът му беше тих и приятен. - Ние дойдохме малко за една услуга, каза Иванка - да се поизчисти и поизмие малко нашият герой и да му закърпя коляното. Аз зная, че ти имаш постоянно гости, та няма да те безпокоим. - Ами, няма - прекъсна я Мичето. - Как няма? Дай ни първо топла вода, да се умие малко Генко, после и ние ще влезнем, ами как! Човекът се усмихна. - Разбира се, Миче, разбира се. Бебо4! - викна той и момичето с черните къдрици и сърнени дългореснести очи се показа тутакси, като да излезе из някоя скрита кутийка. - Помогни им каквото искат и после нека влязат. - Добре, Батко - каза момичето и усмихнато ги запита: - Какво ви трябва? Мичето я погледна само, но не й каза нищо и отиде да си чисти обущата на стъргалката. Иванка й каза, като я потупа по бузата, като да бе малко момиченце. От това наречената „Беба” разцъфна, стана цяла червена и като рече едно „ей-сега”, изчезна тъй бързо, както беше се появила. Генко разглеждаше с внимание бараката, околните къщи, горицата от борове, недалечната борова гора. Той никога не бе идвал към тоя край. Недалеч му се мярна едно голямо бяло здание5 с големи широки прозорци, много по-масивно от околните бараки. Последните - скромни, скътани, спретнати, с димящи комини, се проектираха върху далечния изглед на планината и това ги правеше да изглеждат още по-миниатюрни, още по-приказни. Генко още наблюдаваше по навик съсредоточено, когато го бутнаха леко и широка усмивка и бликащите огън и смях очи на Бебо го посрещнаха. Тя държеше леген, кана с топла вода, която изпускаше видимо пара, кърпа, метната през рамо и четка, стисната под мишца. - Измийте се, брат! - каза му тя така приветливо, при което погледът и, по неволя отправен отдолу нагоре - тя беше доста ниска, - й даваше такава хубост, че Генко, неочаквано за себе си, я загледа няколко мига, без да каже нищо, и бързо почна да се мие. Бебо му поля да си измие и очите, а после наставнически му съобщи, с един глас, който никак не съответствуваше - звучеше много сериозно за нейните смеещи се очи и малък ръст, че много било полезно да си мие и врата, а също намокря и косата. Генко, който се миеше и пръхкаше, спря временно това, поизгледа я внимателно и без да й каже нещо, се заизмива. Докато той се триеше с подадената му кърпа, Бебо пъргаво шеташе около него, като мокреше четката, чистеше му дрехата и сама си говореше със същия странен глас и маниер, като да беше някоя баба, която държи проповед или съветва своето внуче... - То като се ходи, трябва да се внимава, ами разбира се... човек трябва да съзнава какво върши. Съзнанието на човека се отличава от животните...Я, я ту-у, брей... за цяла локва има! Чакай, аз нож ще взема - и тя прехвръкна като гумена топка и в следния момент стържеше вече големите кални петна. Иванка усмихнато й помагаше. Генко стоеше с хубаво зачервено лице, гледаше с любопитство и смирено се подчиняваше, когато го въртяха на една и друга страна. Мичето беше вече влязло вътре. - Имате ли много посетители? - запита Иванка Бебо. Последната каза едно „Какво?” - после изглежда, че разбра какво я бяха питали, защото бързо добави: - Има, има. Все идват, макар, че времето не е много хубаво, но все идват... Малко преди тая жена имаше цяла група студенти - от нашия университет... - От вашия? - прекъсна я Иванка. - Вие студентка ли сте? - Ами разбира се - каза важно Бебо, - литература следвам. Това „разбира се” прозвуча така сериозно и тъй малко се разбираше и съответствуваше на нейния миниатюрен изглед, че Генко и Иванка се загледаха бързо и усмихнаха едновременно. Тя като че ли схвана това и нещо й стана неприятно... Нейните ръце, бързи и похватни, заработиха с още по-голямо усърдие. - Пък аз мислех, че си още ученичка - каза Иванка меко, като искаше да поправи неблагоприятното впечатление от усмивката си. - Че, ний тук всички сме ученици - каза тя важно и тъй нацупи устните си, вероятно несъзнателно, че Генко се изсмя, а Иванка побърза да каже, че знае това. - Тук живееш, нали? - запита пак Иванка. Бебо само заклати бързо глава, при което черните й къдрици описаха бързи линии около лицето. - Хе, там е моята барака - посочи тя към края на горичката. - Може и вътре да закърпите това - каза тя на Иванка, като й подаваше иглата и конеца. - Пък може и аз; ако искате. Иванка обтегна конеца на иглата, провери го дали има накрая възел и каза: - Ами може, ако... Бебо не почака да я чуе до края. Изтича, хвърли легена с нечистата вода, внесе го тичешком вътре, върна се, взе кърпата, изчезна също тъй бързо, за да се яви в следната минута цяла усмихната, като да беше съвсем друг човек. - Заповядайте при Батко - и се отдръпна, хлопна някаква врата и изчезна. Генко влезе след Иванка в малкото коридорче, при което едва имаше възможност да се затвори вътрешната врата. Две врати, от които една полуотворена сочеше къде трябва да влязат. Най-напред Иванка леко похлопа, може би от навик, и като отвори вратата, влезе. Генко седна веднага на посочения му стол и се заоглежда внимателно около си. Стаята не беше голяма6, но сравнително хубаво наредена. Това изненадваше още повече, защото видът на бараката, като че ли подготвяше посетителя да види нещо временно, случайно, импровизирано. Вместо това, хубавите виолетови тапети, голямата писалищна маса, претрупана с книги, етажерките, също така с изпълнени лавици стройно наредени други книги, даваха неочаквано за посетителя впечатление и събуждаха внимание поради неочакваността или контраста между временната постройка и вътрешността. Генко гледаше внимателно цялата обстановка и много му се искаше тутакси да разбере и схване всичко. Но това не беше лесна работа. Книгите му вдъхнаха неволен респект. Още повече, че доколкото можеше да разгледа тия, които бяха по-близо до него, те бяха все на чужди езици. Техника, философия, медицина, математика имаха свои представители в доста дебели томове. Други някакви книги, също така внушителни, привлякоха тутакси вниманието му. Изведнъж тоя небрежно облечен човек, който тъй свободно му подаде ръката си вън, без дори да каже името си, навярно предполагаше, че Генко го знае, порасте в очите му. 3. Разяснения от съставителя на „Изгревът” Вергилий Кръстев към някои описания в раздела „При Батко” от романа „Благословение” 1. Дървените бараки се намират отдясно на Дървенишкото шосе, което е почвало по посока на реката и ул. „Граф Игнатиев” и е продължавало нагоре през височините и след Боровата гора. Тези дървени бараки представляват селището на Изгрева. 2. „Батко” е Любомир Лулчев. Така са се обръщали към него младите момичета. Те не са били една-две, а цяла дузина. 3. Описаният човек е Любомир Лулчев - описание, направено лично от него. 4. Бебо е Стевка Стойчева. 5. Бялото здание с големите прозорци е салонът на Изгрева. Виж „Изгревът”, том XX, снимки № 4 и № 85. 6. Това е описанието на стаята, в която живее Любомир Лулчев. Тя се помества в една барака. Онова, което е описано за разположението на подредбата на стаята, отговаря на истината. Виж „Изгревът”, том XX, снимки № 60 а, б, в. 7. Любомир Лулчев се е държал напълно естествено, обличал се е скромно, защото е живял в една скромна барака и никой, който е идвал при него, не му е завиждал за неговия скромен дворец. В тази барака са идвали обикновени хора от народа, учени, депутати и министри. Това е описано и се вижда много добре в дневника на Любомир Лулчев, публикуван в „Изгревът”, том XX, стр. 689 ÷ 890.

XXI. Елена Казанлъклиева и семейство Няголови 3. "Дързост в Христа" Мелодия и текст: Елена Казанлъклиева ДЪРЗОСТЬ ВЪ ХРИСТА. Дързость въвъ Христа, другари, Да вървиме все напрѣдъ! Богъ-Христосъ ни въ пѫтя води, Той е мощенъ царь навредъ. }2 царь навредъ. И тукъ долу, и тамъ горѣ, Въ мироветѣ безъ конецъ, Всѫдѣ само Той царува, Той е скиптъръ и вѣнецъ. } 2 и вѣнецъ. Управлява, благославя — Всичко въ мѫдрость да расте, Плодове на Правда свята Въ жертва да му принесе, }2 принесе. Ето днесъ ни горѣ - викатъ, Къмъ небето да вървимъ, Че тамъ радость ни очаква, Новъ градъ да си съградимъ. }2 съградимъ. Отъ смъртьта се не плашете, Не загинва сѫщностьта, Туй, що смърть зовеме тука, За небето е врата. }2 е врата Съ родостъ и хвалебни пѣсни Ще пръкрачимъ нейни прагъ, А отвѫдъ Христосъ ни чака, Все тъй кротькъ, все тъй благъ. }2 все тъй благъ ) И тамъ той ще ни научи Тлѣнното какъ да не тлѣй, Какъ съ тѣлото си човека Вѣчно може да живѣй. }2 да живѣй. София, 1.VII.1921. 4. „На Христа запейте” - Музика: Иван Георгиев. Попов Текст: Елена Казанлъклиева НА ХРИСТА ЗАПѢЙТЕ На Христа запейте химни Нови въ тозъ тържественъ часъ. Той е Божи синъ изпратенъ На земята зарадъ насъ. Той живота си положи Отъ грѣха да ни спаси. Като смъртникъ въ гроба слѣзе, Мъртвитѣ да възкреси. И когато се прослави, Новъ завѣтъ ни даде той, Най-великия отъ всички, Любовьта — закона свой. Благовѣствува и рече: „Вий сте мои, азъ съмъ вашъ, „Хората сѫ всички братя, „богъ Отецъ е татко нашъ. „Единъ другъ се залюбете, „Тъй се служи на Отца. „И Отецъ ви всички люби, „Като негови дѣца. „Азъ съмъ живъ хлѣбъ отъ небето „Язъ съмъ истинска лоза, „Словото ми упазете, „Заживейте въ Любовьта! „Само въ нея е живота, „Нейна е й радостьта, „Тя създава всѣко благо, „Тя едничка, любовьта". Тъй ни учеше тогава Тъй ни. шепне и сега, И възкръсватъ ни душата Тѣзи негови слова. София, 15.ІІІ.1921 г. 5. Бележки на съставителя Вергилий Кръстев за Елена Казанлъклиева 1. Материалите за Елена Казанлъклиева са публикувани в „Изгревът”, том XVII, стр. 532 ÷600 2. Бележките на съставителя за Елена Казанлъклиева са в том XVII, стр. 598 ÷ 594, написани в 19 точки. 3. За нея бях поместил в „Изгревът”, том VII, стр. 54 ÷ 64, стр. 54 ÷ 55, към материалите на Мария Младенова, защото тя бе, която ми разказваше за нея и тя беше, която ми предаде нейните материали. Беше ги запазила. Там включих писмата на Учителя до нея. 4. След като излезе „Изгревът”, том XVII от печат, то Величка Няголова прочита материала за Елена Казанлъклиева, поръчва по телефона от Франция на брат си Светозар в София да купи един том и да го подари на двете внучки на Елена. 5. Не мина много време, и Величка идва в София, среща се с двете внучки на Елена, а сега възрастни жени, разговаря с тях и те са казали, че в написаните мои бележки има много неверни неща. Аз се изненадах, защото това всичко ми е разказвала Мария Младенова, аз съм си го записвал, и тя не може да ме излъже. И вярвах в това. 6. Започнах да се ядосвам, защото това ми създаваше напрежение и тогава им казах да си напишат възраженията и аз ще ги публикувам дословно, 7. Мина още време и Величка няколко пъти по телефона от Франция ме подсеща да отида при тях и да взема онова, което са ми написали. Издиктува ми адреса им по телефона. 8. Няколко пъти ги търсих. Намерих Лиляна Бочева и поисках отнея да ми намери някоя снимка. Обеща. 9. Накрая дойде денят, когато отидох пир тях, приеха ме, разговорихме се. Дадоха ми един лист, на който си бяха написали възраженията. Казах им, че ще го публикувам. Разказах, че всичко това ми го е разказвала Мария Младенова. И, ако има грешка, не съм я направил нарочно. 10. Другата внучка - Румяна, беше много ядосана, че е писано за осиновения син на Елена - художника Кирил, че се е провалил. Даде ми една-единствена запазена книжка за художника Кирил Казанлъклиев от 1965 г. с очерк за неговото творчество с много цветни и черно-бели репродукции. В тях имаше две картини репродукции на Елена Казанлъклиева от 1945 и 1948 г. Те ще бъдат извадени на скенер и приложени. 11. От поправките, направени от двете внучки, мога да кажа следното: а) За пръв път научавам, че е имала два брака, и че от първия брак има 2 деца -Надежда и Георги. б) Научавам за пръв път, че от втория си брак с Найден не е имала деца. но тогава осиновява дете на име Кирил. Но онова, което е написано в точка 8 от Учителя Дънов за Найден и Елена, е вярно. в) В точка 10 е невярно описано от мен, че се оженва за Найден и ражда Лиляна. Фактически тя е женена за първи път за Здравко Атанасов и има две деца от него - Надежда и Георги. Но другото е вярно, което тя сама описва и е публикувано, че са я третирали като продажница и не са искали детето й. Сама си го е публикувала. г) В точка 11 са взети данните от писмата на Учителя до Елена. И то е публикувано. Значи това е вярно. д) Точка 12 е вярна. Учителят я съветва да изпълни дълга си към детето, което е осиновила, понеже е неин много близък. А това е бил прероденият й брат. И това е вярно. е) Онова, което трябва да се поправи, е това, че дъщерята на Елена Казанлъклиева на име Надежда се оженва за Бончо Бочев и има от него две дъщери - Лиляна и Румяна. Трябва да се добави, че Елена Казанлъклиева е водила внучката си Лиляна при Учителя. А аз съм направил грешка, че е отбелязано, че е водила дъщеря си Надежда. Според мен тя е водила и дъщеря си Надежда при Учителя. Самата внучка Лиляна ми разказваше как е била при Учителя. И оттам получава благословението на Учителя и накрая става ръководител на хор „Бодра смяна”. 12. Бончо Бочев е създателят и диригент на хор „Бодра смяна” по времето на социализма. След това го наследява дъщеря му Лиляна Бочева. Когато отидох при двете дъщери на Бончо Бочев и внучки на Елена Казанлъклиева и се разприказвахме, се създаде една необикновена атмосфера. Те бяха творчески личности, макар че бяха в напреднала възраст. Останахме всички много доволни от разговора ни. Това много рядко ми се е случвало изобщо в моя живот. В творческите личности има отворен прозорец, през който винаги може да влезе Духът на Творчеството, Именно той присъствуваше при нашата среща. 13. Внучката Румяна Бочева ми предаде книжката на Кирил Казанлъклиев с доказателство, че не се е провалил, а че е създал нещо. Ето защо аз публикувам творческия очерк от тази книжка за художника Кирил Казанлъклиев дословно. За него виж „Изгревът”, том VII, стр.19, № 21. 14. В тази книжка има репродукции на 2 портрета на Елена Казанлъклиева, които ще бъдат извадени на скенер и ще ги приложим, за да не се загубят. 15. Прилагам и нанесените поправки от двете внучки на Елена Казанлъклиева с имена Лиляна и Румяна Бочеви. 16. Надявам се, че съм се коригирал на направените от мен неволни грешки и пропуски. 6. Поправки по писаното за Елена Казанлъклиева в XVII том на книгата „Изгревът” Точки 8а, 10, 11, 12 са изцяло неверни. Първият й съпруг се казва Здравко Атанасов, учител, впоследствие училищен инспектор. Именно от този брак са нейните две родни деца - Надежда и Георги. А Лиляна, която се споменава като нейна дъщеря, е нейна внучка. Бракът се разпада и децата остават при баща си. От втория си брак с Найден Казанлъклиев тя няма деца, но осиновява момченце, което нарича Кирил. Той израсна, отгледан от нея, завърши Музикалното училище и Художествената академия и стана художникът Кирил Казанлъклиев. Никога не я е тормозил, извън обичайните семейни конфликти, въпреки трудностите, в които живееха, и никога не е съжалявала за постъпката си, както се твърди в книгата. Всъщност тя не прие само съпругата му. Има и някаква грешка в цитираното писмо на Учителя от 18 октомври 1921 г., тъй като Кирил е осиновен през 1922 г. Крайно несправедлива е оценката, че животът му (на Кирил) е завършил с „пълен провал”. Напротив! Дори в ония крайно тежки за млад художник условия, на времето, в което живя, той успя да излезе със самостоятелна изложба, непосредствено след която заболя от мозъчно възпаление и за съжаление почина.(Виж изданието, посветено на неговото творчество в Библиотека „СЪВРЕМЕННИ БЪЛГАРСКИ ХУДОЖНИЦИ” - изд. БЪЛГАРСКИ ХУДОЖНИК 1965 г.) Негови картини има в Национална художествена галерия София, гр. ХГ София, в няколко провинциални художествени галерии (Перник, Бургас и други), в някои министерства, в издателство „Български писател” и у частни лица. Може би интересен щрих от живота й (на Елена Казанлъклиева), преди да се отдаде на Бога, е, че в началото на века е била актриса в пътуващата трупа на Роза Попова. За поправките - Лиляна и Румяна Бочеви, внучки на Елена Казанлъклиева по линия на дъщеря й Надежда Бочева. Дом. телефони: Лиляна Бочева: 944 79 66, Румяна Бочева 944 28 90 7. Кирил Казанлъклиев* *Това е осиновеният син на Елена Казанлъклиева. Виж „Изгревът”, том VII, стр, 19, № 21. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев) Очерк от Евгени Клинчаров (Кирил Казанлъклиев. С въведение от Евгени Клинчаров. София 1965, Изд. „Български художник”) Нашата съвременна живопис не може да се разглежда вече без творчеството и на най- младите поколения художници, въпреки, че младостта в изкуството често няма нищо общо с младостта на възрастта. Някак безшумно и незабелязано мина край нас един от талантливите представители на това поколение - Кирил Казанлъклиев: недооценено е все още творчеството, което този млад художник ни остави. Кирил Казанлъклиев израсна в едно тревожно време, изпълнено с противоречия, с несгоди, с борби. Той има пролетарска биография. Роден в Търново на 31 август 1921 г., прекарал ученическите си години в Перник в пълна оскъдица, той носеше една изключителна чувствителност и надареност. В Художествената академия дойде, след като бе минал през Музикалната академия, където бе завършил средния отдел специалност виолончело. След постъпването си в Академията замина за фронта и продължи следването си след края на войната. Кирил Казанлъклиее възприе пластическата концепция на проф. Кирил Цонев, с когото го свързваше най-чиста и плодотворна творческа дружба до края на живота му. От него той усвои солидното техническо изграждане на картината през цялото това време, прекарано също при тежки условия, той успя да се развие като художник със свой творчески облик, да създаде свое изкуство. През август 1958 г. той уреди в София първата си и единствена изложба. В нея бяха показани 25 картини. 25 картини - сериозно изкуство - углъбено, искрено, вълнуващо, лишено от фалшива ефектност, лишено от съблазните на подсладения пейзаж, който години наред преди се поощряваше. В изказването си по Радио София, по повод изложбата си, Кирил Казанлъклиев каза:„Обичам Балкана, синьото му небе, масивната му снага. Обичам вековните гори, в които са ехтели хайдушки песни сгушените в гънките му селища, огнища на Възраждането, където са се родили големи българи. Увлича ме буйната зеленина, където под бляскавото трептене на листата кипи в пълна сила животът - пълнокръвен и красив. Няколко години работих, за да споделя с хората моята обич. Резултат на това е настоящата ми изложба. Не смятам, че съм се издължил на Балкана. Безкрайно много хубости има в него, но най-хубавото там са хората. И в следващите си картини ще се опитам да ги покажа любими и прекрасни.” Младежката искреност и чистота срещнаха равнодушието на покварения вкус, сблъскаха се с инертността и оскърбиха дълбоко чувствителното сърце на художника. Само два месеца след това- на 19 октомври 1958 г., той почина, без да се издължи докрай към Балкана, към хората. Когато днес гледаме живописните му платна, може би някой ще каже, че в тях липсват големите обобщения, че Кирил Казанлъклиев е само камерен художник. Не бързайте с такива оценки! Нека не забравяме, че той работи предимно в ония години, когато нерядко се спекулираше с „тематичната картина”; нека не забравяме, че още в 1945 ÷ 1946 г. той направи няколко забележителни платна, развълнуван от това, което сам бе преживял. Това бяха композициите „Прокудени”, „След бомбардировка” и „Война”, експресивно изградени като живопис, оригинално построени като композиция, чужди на „фотографската помощ”, към която по-късно прибягна и той при картината; работена заедно с Димитър Кандимиров – „Георги Димитров и опълченецът дядо Кръстю” (1951 г.). И ако тук именно споменаваме за това, то не е за да отречем усилията на художника, а за да подчертаем, че когато по-късно Казанлъклиев се насочи към създаване на определени пейзажни цикли, той чувствуваше необходимостта от изучаване на живата действителност, така сам той се предпази от излишни естетски увлечения. Но за това говорят не само пейзажните цикли. Още в най-първите си творби - интериорите от ателието, портретите на своите близки и приятели, младият художник рисуваше онова, което му бе близко, което обичаше, което най-добре познаваше. Той можа да направи от стария шкаф картина, защото нещата го вълнуваха не само като сюжет, но и от пластическата си страна; той ги възприемаше в цялата им дълбочина. Умееше да вижда и да извлича от нещата и образите най-характерното, да улови и предаде убедително най-верните психологически състояния. Неговите пейзажи са истински поетични откровения. С лекота и смелост той ни въвежда в един претворен чрез чудни хармонии свят, в който всичко - и небе, и нивя, и планини, и гори - тупти с пулса на българската природа. Кирил Казанлъклиев говори с истинския език на живописта - със силата на слънчевите багри успява и от най-незначителния сюжет да създаде картина, която живее, която затрогва защото художникът пристъпва с чисто сърце, с изключителна любов, без каквато и да е преднамереност. И творбите му носят най-ценното качество - искреността. Живописвани смело, на едри мазки, изградени в една интензивна тоналност от топли и студени зелени, умело съпоставени с червени и розови - тези пейзажи остават едни от верните портрети на нашата земя, създадени през последните години. Когато днес прелистваме графичните творби, които Кирил Казанлъклиев създаде през 1946 ÷ 1949 г. - цикъла линорезби „Минало”, „Из съпротивата” и други - не може да не бъдем завладени от силата на експресивната им рисунка, от тяхната правдивост. В тях е изразена будната съвест на художника-гражданин, изразени са много мисли, човешка болка, много героизъм, скръб, гняв. Някои от тях имат затрогващ биографичен характер. Тези линорезби допълват сериозните постижения в областта на нашата революционна графика от последните години, те разкриват по- цялостно творческия облик на този млад художник, който обогати съвременното ни изкуство. Портрет на Елена Казанлъклиева от сина й Кирил Казанлъклиев, 1945 + 1946 Портрет на Елена Казанлъклиева от сина й Кирил Казанлъклиев, 1948

XX. Хороскоп на Величка Крумова Няголова 27.06.1941, петък, 23h 55', София 1h 33' Светозар Няголов На Асцендента й изгрява зодиакалният знак Риби. Обикновено дава ниско тяло на ръст, отпусната, с клатушкаща се походка и пълна. Ходилата са обикновено извити навътре. Тялото е слабо и лишено от възстановителни сили. Кожата има блед цвят, очите са сини или сиви, воднисти и без израз. Носът е голям и тлъст. Има силна склонност към медиумизъм, който е опасен за психиката й. Ако попадне под психически контрол, няма да може да се освободи нито в този, нито в другия живот, понеже е инертна и й липсва волева съпротивителна сила. Доста е страхлива, боязлива и плаче при предизвикателство. Обича бездействието повече от удобствата и се раздвижва при крайна необходимост. Обича промените на сцените и обича да се мести от място на място. Обича изрядните неща за ядене и пиене и поради слабата си воля мъчно обуздава големия си апетит. Някои с този Асцендент стават непоправими пияници. Марс на Асцендента я прави бойка и волева, със стремеж да се справя с мъчнотиите на живота, които постоянно й се явяват и я съпътстват. Склонна е да си навлича враждата на хората, с които живее в близост. Родените с Риби на Асцендента имат една по-висока страна, понеже те са на края на един еволюционен цикъл (на Риби) и в началото на новия (Водолей), който го сменя. Те стоят на прага на нещо по-високо за тяхното развитие. Затова родената обикновено не е способна да живее според възможностите на знака си, който изисква (Риби) по християнския образец да се жертва за другите и да не се съпротивлява на насилията. От това идва и склонността им да се оставят на теченията на живота и да си мечтаят за бъдещо величие. На тази инертност трябва да се противодейства с всяка възможна волева дейност, защото ще стигне до провали в живота и после ще трябва камшикът на необходимостта да ги принуди към работа, действие, учене и служене. Това са хора на милосърдието и постоянно помагат на всички нуждаещи се около тях, без да мислят много за себе си и за своето икономическо положение. (Слънце съвпад Луна в разменени знаци, съвпад Меркурий, полусекстил Юпитер, полусекстил Плутон, паралел Венера и Плутон). Слънцето се намира в 4 дом, в неблагоприятно положение, понеже домът е най-ниско под хоризонта в тъмнина, и лишава родената от помощта на слънчевото влияние (в Мондиалната астрология се приема, че всички планети, които се намират под хоризонта, са пасивни и не проявяват качествата си.) И по тази причина по-голямата част от живота й ще бъде една постоянна и трудна борба. Но 4 дом управлява края на живота и той ще бъде огрян от слънчевите лъчи на успех в този период. Слънцето е в зодиакалния знак Рак. Това е съчетание на Слънцето, Луната - господарят на Рака, и IV дом, който в основния хороскоп е надирът и тук жизнеността е най-слаба. Обикновено лицата със Слънцето в Рак са склонни към отпуснатост, дори когато са съвсем добре със здравето си. Типът Рак е незлоблиз и избягва свадите. Родената проявява тих и приятен нрав, стига да не изискват от нея много работа. Това положение на Слънцето прави първата половина на живота на родената безплодна, но Слънцето носи успех в зряла възраст, след Сатурновия период - след 30- годишна възраст. Ракът е най-психичният знак в Зодиака, врата на живота (в него е дошъл и Учителят) и води родената към окултизъм и психически експерименти. Хората на Рака са с изключителна чувствителност, силна интуиция и богат вътрешен духовен живот и разбиране на нещата. Те минават повече за мълчаливи и дълбоко в себе си изживяват всичко, което им се случва и без шум се справят с мъчнотиите си. Те са хора, в които работи душата и Духът. Преди 2 хиляди години Христос дойде на Земята в противоположния знак на Рака - Козирог, който е вратата на смъртта, знак на Сатурн и мина през кръстната смърт, а Учителят Беинса Дуно дойде със Слънцето в зодиакалния знак Рак, вратата на живота и последният в зенита, в МС да озарява неговото свръхсъзнание. (Слънце съвпад Луна в разменени знаци) се отнася първо до четвъртия дом, семейните отношения и хубавия дом, който ще има във втората половина на живота си. Този съвпад в зодиакалния знак Рак говори за богата духовна и душевна дейност на родената със силна чувствителност и успех в окултните науки и изкуства. Дава щастлив живот, добро здраве, материално състояние, приятен дом и кръг от верни приятели и висока оценка на обществото. Благоприятства за бързото й издигане по обществената стълба. Величка има вродена способност да открива тези хора, които могат да й помогнат, както има и способността сама да си пробива път при трудностите на живота. (Слънце съвпад Меркурий). Облагодетелства паметта. Много е благоприятно за литературни занимания, писане на стихове и музика. (Слънце полусекстил Юпитер) - сигурен показател за здраве, богатство и щастие. На родената дава изобилно жизнени сили, с които превъзмогва и най-тежките болести. И при най- критичните състояния, излекуването става толкова бързо, че изглежда почти невероятно. Това добро здраве се допълва от весел характер, жизнерадост, които правят всички, които са в съприкосновение с нея, да я обичат. Тя спечелва всеобщата обич със своите добри дела, милосърдие, съчувствие, добра воля и подкрепа, които, в зависимост от случая, проявява към околните си. Ползва се от доверието на всички, понеже тя не е излъгала никого. Родената притежава ясно съзнание, здрав разсъдък и голяма деловитост. Създадена е постоянно и хармонично да помага на хората около нея. Личното й благосъстояние се подобрява и тя притежава достатъчно средства, за да живее един добър живот. Има консервативни религиозни схващания и с основание може да се смята, че е стълб в обществото. Тя може да бъде добър държавник. (Слънце полусекстил, паралел Плутон). Говори, че родената е нарушавала Божествените закони и не е имала правилно отношение към земята, растенията и тялото си изобщо. Отбягва да обработва земята и не обича физическия труд, не подбира качествени храни и питиета. Хора с подобри аспекти са измислили и упоителните средства, които, ако ги използва в този си живот, ще разрушат организма й. Понеже Плутон е в полусекстил със Слънцето, се омекотяват разрушителните сили на Плутон (който е в съвпад с Хирон) и Величка, ръководена от своя ръководител и вътрешен Учител Хирон, лесно излиза от клопките на черните сили от ада и променя мисълта си в положителна посока. Понеже съвпадът е в 5 дом, дава сведение за съветите, които е получавала първо от своя ръководител за любовните й връзки, и от мен и други приятели, като Петър Филипов и др. Непослушанието и своеволието я доведе да опита на собствен гръб действието на Плутоновите разрушителни сили в семейството и последствията от тези й дела, които продължават и сега. ASС (Слънце квадрат Асцендент) говори за множеството болести, които ще засегнат краката й през целия живот. МС (Слънце опозиция Медиум Цели) говори за големи умствени противоречия и проблеми в учението и борба в Братството за провеждане на правия курс (никаква корекция на Бога) в Словото, музиката и Паневритмията. Ако разгледаме общо хороскопа, ще забележим, че в хороскопа на Величка има 4 планети в перихелий: Луната, Юпитер, Сатурн и Плутон, чрез когото тя проявява своето естество, най- активна е Луната и показва, че родената ще прояви напълно женския принцип на любовта, мекотата и благородството в отношенията й към хората изобщо. С голям замах и най-активно родената ще работи за Делото Божие на Земята, като преодолява смело всичките спънки и разрушителни влияния на Плутон, който ще я спъва в развитието й. Когато Бог я призове за нещо, тя смело ще си пробие път и ще изпълни дадената й задача. Юпитер в перихелий - връзката й с Бялото Братство (той е най-добре аспектиран в хороскопа й), показва най-активни действия за изпълнението на Волята Божия на Земята. Включвала се е в много братски мероприятия, без да дава външен израз на работата, която върши. Сатурн в перихелий в зодиакалния знак Телец говори за голямата й издръжливост и упоритост при преодоляване на всичките кармични връзки, които й пречат и спират нейното духовно развитие, включително и разрешаването и скъсването й със старите и атавистични връзки с Лилит и неговите пагубни влияния, Плутон в перихелий говори, че родената ще работи постоянно с истината и ще я търси навсякъде в Словото, музиката и упражненията, дадени ни от Учителя. Безкомпромисно ще се бори срещу извращенията, които правят враговете на Учителя на даденото ни от Учителя наследство, да го пазим, учим и прилагаме непрекъснато в живота си. Нейният ръководител и вътрешен Учител Хирон я ориентира много правилно в пътя на новия живот, далеч от разрушителните сили на Плутон и Лилит. Меркурий й е ретрограден и говори за трудностите, които е имала в учението. На 17 години тя се ражда умствено, направен й е хороскоп за нейното умствено развитие и се премахват спирачките, турени й в ума и започва усилено да учи и завършва висшето си образование. Тогава, на 17 години, Меркурий се изправя от ретрограден и тръгва бързо напред. Работи в „Кремиковци” и след това стана преподавател по електромашини и апарати в техникума „Киров”. Величка е преродената ми баба Величка, която с такава голяма любов отгледа майка ми Стевка, които са се търсили отпреди 2 хиляди години, за да се срещнат в този ни живот пред лицето на Учителя - на Бога, дошъл на Земята в плът, да се решат кармичните въпроси, които са се превърнали в дихарма, и Величка й става дъщеря, като води със себе си един голям неин приятел от вечността- брат ми Любомир. Майка ми Стевка има много силна връзка от вековете с дъщеря си Величка, която ги свързва неразривно. Слънцето на Величка е на 5°49' в зодиакалния знак Рак и е точен съвпад с Нептун на майка ми, намиращ се на 5°48' в зодиакалния знак Рак. Слънцето на Величка на 5°48' в зодиакалния знак Рак е в тригон с Юпитер на майка ми на 13°32' в зодиакалния знак Риби. Виждаме каква силна връзка има между тези две души на духа на Величка - Слънцето, чрез Божията любов и Ангелската любов на майка ми. Майка ми обичаше Величка с Божията си любов и Ангелската си мъдрост и правеше всичко за нейното правилно развитие в живота й. Величка е приела от Стевка както проявите на нейната Божия любов на духа й, но и голямата й жизненост и борческа натура, изразена от положението на Слънцето й в зодиакалния знак Скорпион. Приела е връзката с Бялото Братство - основа на нейното духовно развитие. Луната на Величка е на 12°26' в зодиакалния знак Лъв и е съвпад с МС на майка ми, което говори, че Величка чрез душата си постоянно е черпела енергии и знания от свръхсъзнанието на майка ми. Меркурий на Величка е на 13°27' в зодиакалния знак Рак, в точен съвпад със Сириус и тригон със Слънцето на майка ми, което е на 7°35' в зодиакалния знак Скорпион. Оттоза следва, че Величка се е ползвала успешно от знанието на майка ми по френски език и го приложи като преподавателка с него в Тунис и като жителка на Париж, Меркурий на Величка - 13°27' в Рак, е в точен тригон с Юпитер на майка ми, който се намира на 13°32' в Риби, Умът й е бил под постоянната и непосредствена помощ на Бялото Братство, заложено отлично в живота на майка ми Стевка. Меркурий на Величка е тригон и с Луната на майка ми, намираща се на 19°45' в Риби. По отношение на хороскопа на Учителя Меркурий на Величка 13°27' в Рак е в съвпад с Меркурий на Учителя, който се намира на 12°06' в Рак, в точен съвпад с Неговия МС на 13° Рак, с Неговата Венера на 17°19' в Рак, със Слънцето Му на 19°15' в Рак и в точен съвпад със Сириус на 13°16' в Рак (за 1941 г.) Тези връзки на Величка с Учителя се проявяват след 17-та й годишна възраст, когато тя се ражда умствено за Новия живот и Делото на Учителя. Тя е свързана с купола на свръхсъзнанието на Учителя и великата Му духовна същина и тези енергии постоянно озаряват нейния ум и свръхсъзнанието й. Учителят я постави на изпитания, за да се очисти от старите си атавистични навици. Независимо от отклоненията, които Величка направи в живота си, нейният Меркурий така силно е свързан със същината на Учителя, че тя непрекъснато е работела за успеха на Неговото Дело, за Славата Божия на Земята. Това е една велика, непреривна връзка с Бога - Беинса Дуно, и е от векове за векове. Венера на Величка е на 24°23' в зодиакалния знак Рак и в точен секстил с Венера на майка ми, която се намира на 24°28' в зодиакалния знак Дева. И у двете много правилно протича ангелската и човешката любов (Венера), като по-голяма дълбочина и мистичност има във Величка, а по-голяма чистота и духовна сила - в майка ми Стевка. Марс на Величка се намира на 27°28' в зодиакалния знак Риби и е в опозиция с Венера на майка ми, намираща се на 24°28' в зодиакалния знак Дева, в квадрат с Марс на майка ми, намиращ се на 28°28' в зодиакалния знак Стрелец, в квадрат и с Уран, намиращ се на 23°08' в зодиакалния знак Стрелец. Тези констелации говорят, че в минали инкарнации са биди големи врагове и постоянно са кръстосвали шпагите си и са водели кръвопролитни войни. В този ни живот сестра ми Величка често проявяваше своите марсови енергии срещу майка ми, която с голяма любов и мекота я изтърпяваше. Накрая, Марс на Величка 27°28' в Риби е в съвпад с точката на щастието на майка ми, намираща се на 21°21' в зодиакалния знак Риби. Това говори, че кармата между тези две души, воювали десетки прераждания, пред лицето на Учителя завършва с един щастлив край и се превръща в дихарма, в щастие. Юпитер на Величка е на 7°25' в зодиакалния знак Близнаци и е в точен квинконс със Слънцето на майка ми, което е на 7°35' в зодиакалния знак Скорпион и Величка, която е много издигната духовно, прощава всичко на майка ми и проявява своето благородство и според закона на Бялото Братство отговори на всичките злини от миналото с добро и любов. До края на живота й Величка непрекъснато помагаше финансово, с храни и дрехи на своята бедна майка. Сатурн на Величка е на 24°04' в зодиакалния знак Телец не в точен тригон с Венера на майка ми, намираща се на 24°28' в зодиакалния знак Дева. Това говори за великата любов на майка ми към Величка като й прощава всичките нейни кармически прояви от миналото (нейния Сатурн), а Величка прояви докрай към нея човешката правда с любов и благодарност. Уран на Величка 28°28' в зодиакалния знак Телец е в тригон с Венера на майка ми 24°28' в зодиакалния знак Дева, което показва, че Величка е вложила в човешката и ангелска любов на майка ми Божествената Мъдрост, която притежава (отличните аспекта на нейния Уран) и работеше отлично с нея, като се свързваше със съществата от невидимия свят - нейни добри приятели - братя и сестри, които постоянно й помагаха и учеха на правилата и законите в Невидимия свят. Нептун на Величка на 25°02' в зодиакалния знак Дева е в точен съвпад с Венера на Стевка, намираща се на 24°28' в зодиакалния знак Дева. Това е показател на великата Божествена любов (Нептун), която Величка е хранила от векове към тази душа - майка ми Стевка, и я проявява в пълнота и благост, когато я отглежда като „вземанка” от черквата и я възрасти до 15-годишната й възраст. В този период - от 1909 до 1918 г. - майка ми Стевка е живяла в голямо изобилие и пълна вътрешна и външна свобода, потопена в аурата на майка си Величка. И в сегашния ни живот преродената ми баба Величка, в лицето на сестра ми Величка, прояви велика любов към майка ми, като й помагаше непрекъснато в трудния й и оскъден живот, като остави накрая и аз да довърша някои работи от цялата тази картина от развитието на душите. Плутон на Величка се намира на 3°07' в зодиакалния знак Лъв и е в квадрат със Слънцето на майка ми, намиращо се на 7°35' в зодиакалния знак Скорпион. Този квадрат показва, че преди християнската епоха Величка е отнела жестоко живота на майка ми Стевка и сега остави старите си атавистични спомени и прояви и я възлюби с цялото си сърце, като отмахна от ума си всичките негативни прояви, които кармично са имали помежду си. В минали инкарнации ние сме били величия и сме се преследвали и гонели жестоко по света. Но при Бога можем да отидем нито учени, нито богати, а само смирени. Учителят, със Своя живот между нас, ни даде велик пример на смирение и търпение. Това е изява на Неговата велика любов към всичките души, които Той е избрал да дойдат на земята и пред Неговото, лице да разрешат и извадят наяве всичките скрити стари борчове и карми. Този велик дух на Вселената направи невъзможното досега, това, което никой не го е правил. Със Своята велика любов Той обърна почти всичките врагове на Бога (живели на Изгрева) към Него, приеха новото учение и започнаха да го прилагат. Това е нечувано и незнайно за жителите на Небето. Затова в края на 2003 г. около деня на Неговото заминаване от Земята, на Небето става велик празник в чест на Учителя Беинса Дуно, в който взеха участие всичките ангелски ликове и Боговете - съществата от цялата Вселена, и Го издигнаха в една степен по- високо, от тази да ръководи цялата вселена. Затова по това време много наши духовни сестри, свързани с Него, ми се оплакваха, че Учителят ги е напуснал и не се явява при тях. Тази година Той е пак близо до нас. (2004 г,)* _____________________________________________________ * По какъв начин човек може да се свърже с Учителя - виж „Изгревът”, том VI, стр. 740 ÷ 741, точка б. Учителят Беинса Дуно не може да се проявява чрез обикновена човеци. Виж „Изгревът”, том VI, стр. 740, 4 ред отгоре до 18 ред. Бог чрез нечисти канали не се проявява. Виж „Изгревът”, том IV, стр. 639 ÷ 641, точка 20. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев). Ще разгледаме общо хороскопа и след това поотделно аспектите, както направихме с тези на Слънцето. Всички аспекти показват какви са физическите условия за дадена душа на Земята, какви положителни силни качества имат и през какви мъчнотии и страдания ще мине. Аспектите осветяват пътя на душата, който тя трябва да измине в развитието си на тази 13 сфера, в която се е въплътила. Деклинациите показват възможностите на душата и съдействието, което има от духовния свят. Виждаме в хороскопа, че 9 от деклинациите й са северни (N), на ума, и една, тази на Марс, е южна (S). Значи, че трябва да омекоти и върже разрушителните сили на Марс и чрез любовта да ги трансформира. Учителят ни учи: „Стремете се да превърнете чрез ума си черния и червения (на Марс) цвят в бял. Това показва, че в тази душа е застъпен силно мъжкият принцип, който се ръководи от Божията мъдрост (Уран) и постоянно се стреми към Божието знание. От духовния свят искат от родената да омекоти и промени волята си, да проявява в отношенията си Божията воля, а не своята и насилието - този неин стар атавистичен навик. Затова към нейния Марс текат енергиите на Божията любов. В аспектите от Божествения свят виждаме, че латитюдите на 6 планети са южни (S), а две - северни (N) - на ума, като Божествената, ангелската и човешката любов (Нептун и Венера) имат северни латитюди. Това показва, че в този земен живота родената трябва да има мъдрост, за да може да прояви правилно човешката, ангелската и Божествената любов на земята. Тоест, да не се поддава на чувствата си, които й носят тъмнина и я объркват в пътя й, да се държи здраво за великите Божествени идеи и мисли, които освобождават душата от робството и греха. Виждаме в изнесения случай колко специфични и неповторими са влиянията на небето върху всяка отделна душа. Всяка душа има определен специфичен път, по който трябва да мине, за да придобие съответните качества и добродетели. (Луна в перихелий съвпад Слънце в разменени знаци, полусекстил Меркурий, съвпад Плутон, латитюд Меркурий, Марс). Луната е поместена в 5 дом на радикса и осведомява, че родената ще бъде непостоянна в своите чувства и ще е пристрастена към удоволствията и игрите. Указание за плодовитост в брака. Даже в знак на безплодие, например Лъв, Луната ще облагоприятства раждането, когато се намира в пети дом (нейната Луна е в зодиакалния знак Лъв на 12°26'). Това положение на Луната показва, че родената обича много децата и има хубави отношения с тях. Съзнанието й се прояснява, има силен характер, самоувереност, смелост и редки организаторски способности. Тази е причината, че хора с това положение на Луната обикновено ръководят своите близки. Родената е абсолютно честна, както в материално, така и в обществено отношение. Проявява благородство и великодушие към другите хора и затова е много търсена от тях. (Луна полусекстил Меркурий). Придава на родената схватлив ум, добра памет и редки способности. Този аспект е указател за успех в живата - най-вече в литературата, духовенството и пътуванията. Обикновено много е бъбрива. Винаги гледа на хубавата страна на живота и понякога внезапно променя своето мнение по даден въпрос. Обича удоволствията и най- много - пътуванията. (Луна съвпад Плутон). Хората с този аспект обикновено пренебрегват и премахват всякакъв ред, който им пречи на пълното изживяване на своите инстинкти и низши чувства. Това показва също многобройни и чести заболявания, свързани със сърцето. Аспектът причинява хаотичност в идеите, мислите, чувствата, желанията. Аспектът влияе много силно до 30 години на родената, която води непрекъсната борба между духа и плътта, ума и сърцето. Показва големи недоразумения в брака и нещастен или невъзможен брачен живот, от което следва развод. (Луна латитюд Меркурий, Марс). Аспектът показва, че от Божествения свят към родената протичат силни струи на мъдрост и воля, за да може родената да се справи с многобройните мъчнотии и спънки, които съпътстват живота й. Има Един, Който винаги ни обича и се грижи постоянно за нас. Това е Бог на любовта " - нашият Създател. Сириус с Меркурий ретрограден съвпад Слънце, полусекстил Луна, полуквадрат Уран, точен квинтил Нептун, паралел Юпитер, Уран и латитюд Луна). Меркурий ретрограден се намира в 4 дом на хороскопа и дава неустойчивост в семейството - блуждаещ човек, без вътрешно спокойствие, като често сменя местопребиваването си. Това е полезно за хора с Меркуриево занятие, като журналист, редактор и др. Меркурий ретрограден се намира в зодиакалния знак Рак, което прави ума ясен, паметта - силна, и тя е удивително приспособима към условията на живота. Може да работи всякаква работа и лесно да се приспособява към идеите и схващанията на другите хора. Обича да я хвалят и ласкаят. Избягва грижливо всичко, което може да промени мнението на хората за нея. Душата й е насочена към нейния вътрешен живот, към четвъртото измерение, в което душата най-добре пребивава. (Меркурий ретрограден полуквадрат, паралел Уран). Дава неуравновесеност или анархия в идеите за преустройството на света и неговото разрушаване. Създава голяма нервност и напрежение в нервната система. (Меркурий ретрограден точен квинтил Нептун). Умът на родената има изключителна наклонност към окултните знания и изкуства. Предопределена е да работи и успява в окултните науки, където ще прояви изключителни способности. Може да лекува сполучливо с магнетизма, който излъчва - с полагане ръцете си върху болния. В Париж Величка завършва курс по астрология, влиза да работи в радио „Дифюзион франсез”, като завежда успешно астрологическия отдел. След известно време й се явява Учителят и казва, че няма право да печели от прилагането на окултните науки и тя напуска тази хубава работа. (Меркурий паралел Юпитер). Това е един от най-добрите показатели за успех в живота (събрани заедно човешката с ангелската мъдрост - Юпитер). Придава на родената весел характер, способност да гледа само на добрата страна на нещата и да не пада никога духом при несполуки. Има ум с голям кръгозор, гъвкав и способен да разсъждава правилно, да установява твърдо мнение след зряло размишление. Тя не взима никога прибързани решения, но изисква време, за да размисли, но щом стигне до известно заключение, то е неотменимо. Ще има успех в областта на литературата и правосъдието, като е уважавана поради своята почтеност и искреност. Обича много да пътува по работа и за удоволствие, като придобива едновременно и полза, и наслада от подобен начин на живот. Притежава здраве, богатство, мъдрост и много хора се привързват към нея поради положителните енергии на добро и любов, които изтичат от нея. Това е най-хубавият аспект за успешна духовна работа в Братството, със Словото, музиката и Панев- ритмията (аз имам Меркурий съвпад Юпитер). Меркурий е на 13°27' в зодиакалния знак Рак, точен съвпад със Сириус на 13°16' в зодиакалния знак Рак за 1941 г. Сириус е най-ярката звезда от първа величина на небето, наричана святкаща, блестяща и се намира на шията на съзвездието „Голямото куче”. Тази звезда е играла важна роля за магиите и митологията на древните народи. В Египет, Персия, Рим, Гърция и другаде е имало специални светилища, посветени на Сириус. Древните германци са го наричали „Огънят на Локи”. Звездата се намира на 8 светлинни години от Земята, доста близо, и затова се вижда толкова голяма и силна. Тя съчетава в себе си качествата на Марс и Юпитер. От незапомнени времена Сириус е считан като кралска звезда, но доста агресивна. При благоприятни съчетания означава слава, почести и богатство. Съчетанието й с Меркурий дава на родената един отворен ум за свръхсъзнанието й, през който могат да протичат безпрепятствено Божествените идеи, да се свалят и прилагат на Земята. Това са същества много различни по идеи и дейност от другите хора, които я заобикалят. Както казах, нейният Меркурий е в съвпад с Меркурий на Учителя, МС, Венера и Слънцето, откъдето идват в ума на родената всички велики идеи и тя се стреми да ги оползотвори и преведе на разбираем за хората език. Много мощни са духовните енергии, идващи от Сириус и малцина могат да издържат на тяхното пряко въздействие. (Венера тритон Марс, полуквадрат Юпитер, точен секстил Сатурн, секстил Уран, точен секстил Нептун, съвпад Плутон, паралел Слънце и Плутон, латитюд Нептун и съвпад Хирон.) В радикса Венера заема 5 дом, което прави родената да има изключителна привързаност и впоследствие многобройни любовни приключения, които не следват едно след друго. Ще има дете, което ще бъде много мило и обичано. Тя може да бъде добра възпитателка и преподавателка. (Такава беше в техникума „Киров” и десетина години в Тунис). Венера е в зодиакалния знак Рак и родената ще прояви духовното му естество, ще има творческо въображение и е отворена да влиза в обсег с обитателите на невидимия свят. Може и да се присъедини към някое мистично учение, като това на Бялото Братство, най-мистичното учение на бъдещето. Понеже е много сензитивна, не трябва да посещава спиритически сеанси, за да не попадне под контрол на духовете. (Венера полуквадрат Юпитер) дава влечение към лукса, но има недостатъчно средства, за да удовлетвори желанията си в пълнота. Липсата понякога на способност да прави сделки, често пъти я води до фалит. Може да претърпи големи загуби, поради непочтеността на познати. Любовта и бракът й ще бъдат извор на неприятности. Има опасност да бъде изоставена преди брака или съпруга й ще бъде неверен. Няма да устоява обещанията си за брак. Ще е доста снизходителна към себе си. (Венера тригон Марс) създава в родената амбициозен характер, влюбчив и парадиращ, склонен към приключения и с привързаност към спорта и удоволствията. Ще се радва на изобилна енергия и ще има чувство към сделките (неутрализира Венера полуквадрат Юпитер). Може да печели много и харчи необмислено, понеже обича парадността и показността. Като харчи без сметка, печели симпатиите на приятелите си. Влюбчива е и ще се омъжи набързо или преждевременно. (Венера точен секстил Сатурн). Става съчетание на добрите качества на Венера - любов и приятелство, с тези на Сатурн: дипломатичност, такт, методичност, справедливост, пестеливост, които осигуряват успех във всяко отношение. Ще бъде търсена много като приятел и съветник, като човек, достоен за доверие - с изпитана честност и способности за работа. Има вкус към опростен начин на живот и притежава безукорна нравственост, почит и признание, добро здраве и благополучие. (Венера секстил Уран). Дава на родената издигната интелигентност, интуитивна възприемчивост, голямо и магнетично влияние, особено върху противния пол. Ще е заобиколена с множество влиятелни приятели и ще прояви голяма любов към музиката и изкуствата. Говори за сключване на брак в най-ранната си възраст или внезапно. Означава понякога и платонична любов. (Венера точен секстил Нептун). Дава на родената вдъхновение в музиката, надарена с плодотворно въображение с голяма задълбоченост на чувствата, чист, непорочен характер, водещ винаги до платонична любов и до другарство от най-възвишена степен. Това е резултат на този хармоничен аспект, който изчерпва напълно темата любов - Божията любов, съединена с ангелската и човешка любов. Под влиянието на необузданите огнени сили на Марс, който е на Асцендента на радикса на Величка, тя сключи брак с Данаил, като не ме послуша и воюва години с този пиратски род Жекови, които няколко пъти са я давили в морето. Като се стигна до невъзможност да живее при мъжа си, дойде да живее в нашата барака и накрая се разведе. Родът Жекови са били корсари - пирати и са кръстосвали моретата. Мъжът на сестра ми, Данаил, стана добър фотограф и прави снимки. Понеже в миналото е бил калугер, той намери най-добро прибежище в Драгалевския манастир, в който е всяка неделя, а в Братството не се мярка. Беше решил да върже сестра ми Величка и да я закара в лудницата, когато имаше големи разправии с този пиратски род. Това Учителят не допусна да стане и ние я изтеглихме да живее в нас, втретата ни стая, заедно със сина й Благовест. Вторият й брак под въздействието на Нептун, Божествената любов, който й е на върха на 7 дом, е платоничен и е едно другарство на двама албигойци от миналото, изгорени заедно на кладата от инквизицията. (Венера съвпад, паралел Плутон) създава много и големи изкушения, съблазни на сърцето с опасност да стане носител на разрушителните сили на Плутон. Тя е човек, който лесно губи това красиво чувство, любов, като майка си, понеже е много чувствителна и със силна интуиция и бързо намира всичките дефекти на този, който й е харесал и гледа да се освободи от него. Това говори за слаба човешка и ангелска любов. (Венера паралел Слънце). Дава на родената насока към артистичната дейност и музиката и влечение към изкуствата и поезията. Това засилва нейната любвеобилност. Венера на 24°23' в Рак е съвпад със звездата Процион, Алфа от Малкото куче, който се намира на шията на кучето 25°03' в Рак. То значи предно куче, идващо пред голямото, пред Сириус. Процион има марсово-меркуриева природа и прави родената малко ревнива и много пряма в отношенията си. Дава й силна воля и способност да претвори замислените си планове в действие. Много от хората под това влияние избухват, сърдят се и активно защитават идеите си. Процион помага на родения да се издигне високо в обществото, но и внезапно да падне оттам. Постиженията придобити набързо, не са дълготрайни. Надарява родената с остър ум. Дава й силна любов към децата и близките й хора от семейството - баща, майка, братя. Величка развива нашироко човешката и ангелската любов. (Марс тригон Венера, квинтил Юпитер, секстил Сатурн, точен секстил Уран, опозиция и паралел Нептун, точен квадрат МС и съвпад с опашката на Дракона.) Марс се намира в 1 дом, съвпад с Асцендента, наранен. Дава телесни сили, мускули, закаленост, но я прави дръзка, импулсивна и вироглава. Не спазва изискванията за своето здраве и става податлива на трески и други възпалителни процеси. Изложена е на загуба на кръв при произшествия от рани, на попарване. Марс в радикса, „удавен”, е в зодиакалния знак Риби, който дава скрити любовни отношения, които водят до много неприятности. Има опасност от нападение от скрити врагове и съдебни разправии. Ще има много страдания и неприятност, причинени от околните. (Марс квинтил Юпитер). Чертите на Юпитер: консервативност и достойнство, съюзени с огъня на Марс, дава ентусиазъм и способност да вдъхва и на другите хора своите хубави чувства. Родената има благороден характер, искрен и почтен, без заобикалки. Може да прави финансови сделки и да печели много пари, да прави натрупвания. Юпитер е ограничителен към разходите, а Марс е щедър. При това положение произлиза идеален характер, нито много щедър, нито много пестелив. Има изобретателност и способност да води дадено предприятие към добър край. Осигурява й известност и успех, привързаност към спорта и пътуването. При това съчетание се увеличават червените кръвни телца и родената се радва на добро здраве, добра жизненост и закаленост. (Марс секстил Сатурн). Дава подвижна природа на родената, решителност и способност към напрегната работа и продължителна деятелност, от която родената придобива необикновени резултати. Има големи изпълнителни способности и голяма издръжливост, което й позволява да осъществи това, което е невъзможно за други хора. Благодарение на тези си качества, тя се издига на висока служба. Ценена е много поради способностите си, но рядко е обичана, понеже характерът й е груб и жесток. Има устойчива физика и добро здраве. (Марс точен секстил Уран). Дава енергичен и амбициозен характер, оригинален и изобретателен ум - жив и интуитивен, плодоносен, способен да се бори с най-големите трудности, при най-критични обстоятелства. Умът й е склонен към открития, които ще й донесат успех. Това е един пионер на епохата на Водолей. Родената е практична, енергична, предприемчива, до степен, достатъчна за осъществяване на плановете си. Има разширено зрително поле, благородна натура, която я издига над долните разграничения по религии, раси и др. Тя признава на всяко същество Божествената искра, която е основа на Всемирното братство. Родената не е религиозна, но схващанията й са универсални. Много от хората ги считат за мечтатели, понеже не ги разбират. (Марс опозиция и паралел Нептун). Този аспект дава груб, чувствен характер, импулсивна, сприхава и войнствена на думи и дела. Тя е невъздържана и се води по своите чувства и желания. Това съчетание дава фанатизъм на религиозна или антирелигиозна почва. Това е голяма борба между грубите животински енергии на Марс и Божествената любов, която е поставена на върха на 7 дом, в която борба надделява Нептун, а марсовите сили Величка ги връзва и се омъжва втори път за един представител на Божествената любов (Нептун): Истиан, с когото живеят един платонически, приятелски живот. Поради непослушанието си, Величка мина през стръгата на воинстващия Марс и научи много уроци и разбра най-важното: всичко в живота се постига с Божията любов, представител на която в астрологията е планетата Нептун, а с война и борба още повече се разширяват противоречията между душите и кармата остава неразрешена и ще трябва да се разрешава в бъдещите инкарнации. Щом Величка даде ход на Божията любов (Нептун), всичко ще се уреди идеално. (Марс точен квадрат МС). Говори за големите вътрешни противоречия в нейната душа и постоянната борба между духа и плътта, ума и сърцето. При тези борби се пробужда свръхсъзнанието и тя започва да работи с висшия си идеал и великите идеи, които идват в ума й, носени от зодиакалния знак Стрелец, (който се намира на МС), знака, на който Юпитер е господар, знакът на Бялото Братство. Така Величка надмогва низшите си животински чувства, желания и се издига на оная висота, на която може да борави с ангелската мъдрост (Юпитер), който е отлично аспектиран в нейния хороскоп. (Марс съвпад с опашката на Дракона). Още с раждането й, на първата година се опложда марсовата карма и започва да тече, останала отпреди 2000 години, да оправи отношенията си с мене, което се реализира по-късно. Като малка много ревеше и се надуваше да плаче. Аз не можех да уча и намерих лекарство - духна в носа й, и тя преставаше да плаче. Поради непослушание се навря да се омъжи за разведения Данаил, навря се в този пиратски род, който много пъти е отнемал живота й. Аз й казах, че върху сълзите и нещастието на първата му жена тя не може да гради своето щастие. (Юпитер полусекстил Слънце, полуквадрат Венера, квинтил Марс, съвпад и паралел Уран, квинтил Асцендента и тригон Прозерпина). Юпитер е поставен в трети дом на радикса и дава оптимистичен характер и във всяко проявление в живота си родената вижда само добрата страна, държи на нея и забравя тъмнината. Ще има изключително предимство в своето образование и ще извлече от него най-голяма полза. Ще бъде много обичана от братята си и от хората, които я заобикалят и чиято помощ ще й бъде много полезна. Дава успех в пътуване, писателство, издателство. Юпитер наранен говори, че родената е изложена на корабокрушения и други произшествия при пътуване, но няма да й се случи никакво зло, макар че ще се отърве трудно. Тя е под покровителството на Бялото Братство. Юпитер е в зодиакалния знак Близнаци. Дава литературен талант от първа степен. Предрича й успех при изобретения, има голяма склонност към математиката и окултизма. Пътуванията й ще носят полза и удоволствие. Надарена е с почтен характер и изискани маниери. Наранен. При големи опасности, които минава по време на пътуванията си, тя ще мине на косъм от тях и ще остане жива и здрава. Ще изпитва известни затруднения от братята си и сродници (от Любомир). (Юпитер съвпад и паралел Уран). Макар че Юпитер е в заточение в зодиакалния знак Близнаци и Уран - в падение в зодиакалния знак Телец, има благосклонно влияние от съвпада на ангелската мъдрост (Юпитер) с Божествената мъдрост (Уран). Дава на родената широка душа, милостиво сърце, със склонност към изкуствата и окултните познания. Тя покровителства сдруженията и тайните общества, които работят за Бога. Родената е почтена, искрена, общителна, гостоприемна в най-висока степен и способна да се ползва от влиянието на многото приятели, които има, заемащи официални длъжности. Аспектът показва успех в педагогическите науки. Голям успех като астролог с будна интуитивна мисъл и правилно разбиране на аспектите. Навремето, когато не се сещаше даже за астрологията, й казах, че ще стане отличен астролог и както споменах по-горе, е работила и завеждала отдела „Астрология” в радиото и Учителят й казал да не печели пари от окултните науки и тя напуснала хубавата си работа. Този аспект, както отбелязах, е съвпад на ангелската мъдрост (Юпитер) с Божествената мъдрост (Уран), който дава отлична светлина по всички интересуващи въпроси на родената. Това е знак за вдъхновено прозрение в другия свят. Виждане на ясни картини от духовния свят и непрекъсната връзка със съществата и Учителя, Който при голяма нужда отива при Величка и оправя обърканите й работи. (Юпитер квинтил Асцендент) стабилизира здравето, дава й връзка със съществата, които лекуват- Амрихал. Когато работи духовно и се моли, се създава присъствие от светли същества, които я лекуват и помагат. (Юпитер тригон Прозерпина). Понеже Прозерпина е 10°28' във Везни, дава й литературни и главно музикални дарби да пише стихове и музика, дадени й от духовния свят. (Тя написва песнарка със 136 духовни песни, свързани с живота на изгрева и Рила). Аспектът усилва преимуществата й в образованието. Първата година от образованието я бяха скъсали по четири предмета и трябваше да повтаря годината, което водеше до разорение на нашето бедно семейство. Като ми каза, ударих й два шамара (намагнитизирах я, внесох нещо от мене в нея) и й наредих на другия ден да отиде на най-тежкия си изпит по ОЕ (Основи на електротехниката) при професор Минчо Златев (наречен от студентите „Мъглата”). Професорът на никого не пише 6, на себе си - 5, на тези, които знаят отлично материала - 4, и на изкаралите - 3. През 1945 г. излиза първия випуск електроинженери. Като отиват на работа, правят много груби грешки и изгърмяват много трансформатори подстанции. Викат Златев в Централния комитет на Българската комунистическа партия и го питат на какво учи своите студенти, че не знаят Основи на електротехниката (ОЕ). Професорът става много строг и десетки студенти завършват семестриално, но не могат да вземат ОЕ. Сестра ми отива на изпит при професора си. Тя вижда в коридора пред стаята му над 50 студенти, от които никой не смее да отиде на изпит. Излиза Минчо и ги кани да влязат на изпит. „Другари, влезте при мен да ви изпитам.” Никой не смее. Тогава сестра ми казва: „Аз ще вляза.” И смело влиза. Започва да говори (пратих й същество) и не помни какво е казала, но Златев й пише 5 и излиза с нея да я изпрати и казва на събралите се студенти: „Ето, като тази другарка да знаете ОЕ.” Съществото чрез нея говори неща, които и професорът не ги знае. Величка се насърчи, и изкара и другите си 3 изпита и продължи във втората година. (Сатурн в перихелий, точен секстил с Венера, секстил Марс, съвпадУран, точен тригон Нептун, квинтил Плутон, съвпад Лилит). Сатурн се намира във втори дом и дава променливо финансово положение. Понеже е в зодиакалния знак Телец, земен знак е в тригонокрация с неговия знак Козирог, което дава добри финансови възможности в края на живота й, Сатурн прецежда всичко. Макар че Величка няма карма, само Лилит, с който тя трябва да се справи, което не е лесна задача. Сатурн е в зодиакалния знак Телец, дава бавен изговор, но с тежест и заслужава да бъде чут. Спокойна натура, бавна при вземане на решения, но твърда и неотстъпчива при поддържането на взетото от нея решение. Въздържана е при всичките изпитания, които има. (Сатурн съвпад Уран) дава условия за обществена служба. Родената има амбиция, решимост, способност да се съсредоточава в разрешаването на даден въпрос, да проявява мъдро своя авторитет, да планира и систематизира. Притежава силна интуиция и се ръководи в живота си от вътрешно проникновение, особено когато трябва да вземе бавни решения. Може да бъде търсена за работа, а и сама може да си проправи път със собствени сили. Има голяма находчивост и способност към механика. Може да направи изобретения в областта на електричеството. (Сатурн точен тригон Нептун). Благоприятства успеха в сделките, като проявява сатурновите качества: честност, решителност, самоувереност, от които качества родената спечелва доверието на околните. Въздействието е и духовно и може да се възприеме само от онзи, който има повдигната аура. Може да се задълбочи в окултните науки (астрология и да гадае) и да проявява голяма способност в изкуствата и практиката. Виждаме, че нейната карма се стопява (Сатурн), обхваната от Божията любов (Нептун) и Божията мъдрост (Уран), и така кармата й се е превърнала в дихарма и се създават условия тя да прояви човешката правда (Сатурн) и Божията правда. (Сатурн квинтил Плутон). Показва, че Величка е очистила всичките отрицателни влияния на Плутон от себе си и ги е подчинила на Бога в себе си и сега има много хубави отношения с подземните жители, оттам и хармонично състояние на ума и сърцето без изкушения и умствени противоречия. С Божията любов и мъдрост може да се преодолеят всичките отрицателни негативни сили в пътя на развитието на ученика. (Сатурн съвпад Лилит). Има още някои малки атавистични прояви от миналото, които трябва да се изчистят и да се спре всякакво лошо влияние на Лилит към кармата на Величка. Понеже Лилит е в зодиакалния знак Телец и във втори дом, цялото му зло се е изляло върху нестабилното й финансово положение, но то се регулира от Бялото Братство - животът и средствата й са осигурени от Бялото Братство, което постоянно работи на Земята. Така беше и в моя живот. Пенсията ми беше 82 лева, а на Елена - 37 лева, и поисках помощ от общината (Павел - студент) и веднага ми дадоха. Скоро ми се яви Учителят и ме попита: „Светозаре, ти защо взимаш пари от общината? Ти си осигурен от Бялото Братство.” Веднага отидох в общината и се отказах от помощите. След това имах всичко, което ми беше необходимо. (Уран полуквадратМеркурий, точен секстил Марс, съвпад Юпитер, съвпад Сатурн, тригон Нептун, паралел Меркурий, паралел Юпитер, съвпад Лилит). Говори за нестабилно финансово положение. Много издигания и провали в материалния живот на родената. Подобно на майка ми, и Величка не може да се защитава от гледна точка на пари, от внезапните вдигания и спадания, непредвидени печалби и загуби. За такива родени няма сигурно влагане на средствата, защото много непредвидени случки ще доведат внезапни загуби на средствата и условията. Уран - Божията мъдрост, не ще да има работа с проказата за духовния свят - парите и затова чисти всеки, който го има в радикса поместен във втория дом. А сега е епохата на Водолей, на изчистване на всичко старо, гнило, атавистично и ненужно, за новия живот, в това число и от тази банкова и парична система няма да остане и помен. В бъдеще разменна монета ще бъде любовта, чрез която ще се разрешават всички противоречия и мъчнотии в епохата на шестата раса, която идва вече на Земята. Ще дам пример, да се разбере какво значи Уран във втори дом, съвпад Сатурн и какво значи да сключиш брак под силното въздействие на Марс. Сестра ми, след като работи няколко години като преподавателка в техникума „Киров”, отиде в Тунис, където също преподаваше по електромашини и апарати. Заедно със сина си Благовест са живели добре, в голямо изобилие от пресни южни плодове и храни. Трудното е било, че Величка отговаря за обучението и възпитанието на тези туниски деца, които са крайно мързеливи, не учат и не знаят това, което сестра ми им преподава, а й търсят отговорност. След десетина години Величка напуща тази неблагодарна работа, спечелва долари и отива в Париж. Там влиза в черквата „Нотр дам дьо Пари”, където се моли, но отрицателните същества я подвеждат и я карат да си купи нова скъпа кола, с която дойде в България. Но тук законите са много строги срещу гражданите и й искат мито 200 %, т. е. да плати още 20 хиляди долара, за да притежава колата. Тя се отказва от колата и държавата я конфискува, а парите, спечелени с голям труд от работата й в Тунис, изчезват. Мъжът й Данаил нея прие и тя, понеже паспортът й важи още, заминава пак за Франция и остава да живее в Париж. Под влиянието на Божията любов (Нептун), който е господар на хороскопа й и който се намира на върха на 7 дом, тя сключва втори брак в края на м. август 1991 г. - платонична любов и приятелство от най-висша степен. Уран в Телец дава силна интуитивна природа, но упорита и произволна, изпълнена е с възможности, енергия, амбиция, остър ум и способност да се справя с всякакви трудности, особено тези, които са в механиката и електротехниката, където Величка е в собствени води. Така поставен Уран (в Телец) показва, че Божията мъдрост протича до сърцето на родената, облагородява и възпитава нейната човешка и ангелска любов (Венера) и я кара да развие своята каузална мисъл, да мисли за последствията на това, което върши. (Уран тригон Нептун). Двете планети в твърдите земни знаци (Уран в Телец и Нептун в Дева) говорят за голямата твърдост и издръжливост, които родената ще прояви в пътя си към новия живот, който идва вече в света. Аспектът говори за великите условия на Божествената любов и Божествената мъдрост, които съществуват в душата на родената, т. е. в нея са свързани хармонично Божията мъдрост с Божията любов, чрез които могат да се разрешат всичките щекотливи въпроси, кармични и други проблеми в живота. Това е душа, служителка на Бога, от ангелските йерархии – съществата от тези йерархии навсякъде проявяват в пълнота Божията любов и Божията мъдрост и успяват във всичките си задачи, които им се дават от Невидимия свят. От това следва, че Величка е непреривно свързана със Словото Божие, което непрестанно протича през нейното свръхсъзнание и осветява обилно навсякъде трудния й земен път. Тези аспекти дават интуиция, знания по астрология и окултните науки, методите за лекуване и всичките Божествени науки. Родената пребивава повече в духовния свят и от време на време е тук, на земята, но се чувства много уморена и напрегната от неразумния живот на хората, който тя болезнено чувства. Оставила е една малка част от духа си да държи тялото й изправено и да отговаря на изискванията на земния живот. Както споменах, душата й е абсолютно чувствителна и хваща почти всичко, което става по лицето на земята. Няколко пъти има срещи с френския президент, с когото провежда разговори. Отговаря за духовното развитие на французите - много трудна задача. Небето навсякъде работи с неизвестни на хората компоненти, неизвестни за Земята същества, които обаче са много добре известни в Невидимия свят на Небето, където се знае точно кой каква работа изпълнява в общото развитие на Космоса. На Величка й остава да осъществи в развитието си (Слънце тригон Плутон), но тя го направи чрез великата връзка на ума си, Меркурий, с Меркурий, МС, Венера и Слънцето на Учителя - Духът на Истината Беинса Дуно. Значи в бъдеще отсега нататък Величка ще притежава и трите елементи на Битието - Любовта, Мъдростта и Истината, с които тя става чадо Божие, което разполага със силите и възможностите на природата, и повече няма да слиза на земята. Такава душа беше сестра Йорданка Жекова, носителка на трите елементи на Битието - Любовта, Мъдростта и Истината, Учителят я викаше често да готви в кухнята, и тя като готвеше, внасяше тези елементи на Битието в храната и яденето беше винаги много вкусно и полезно за тези, които го използваха. Когато други готвеха, които не ги носеха, и оттам и не влагаха тези елементи в храната, тя не беше вкусна, все едно ядеш трици. Всичко е в ръцете на Бога, на Учителя Беинса Дуно, Когото физически познаваме, любим Го и се учим от Словото Му. Да бъде Неговата Воля за всяка душа, която работи на Божествената нива, за преуспяване на Неговото Велико дело в цялата Вселена. (Уран съвпад Лилит). Аспектът казва, че родената с помощта на Божията Мъдрост, съединена с Божията любов (Нептун) чрез тритона ще върже злото, идващо от Лилит, и ще очисти пътя си, за да може свободно да работи за Делото Божие, за новия живот. Това се потвърждава в хороскопа й от аспекта Нептун тригон Лилит. Значи с Божията любов (Нептун) директно и с Божията мъдрост (Уран) индиректно тя ще се хармонира с подземните разрушителни жители на земята и техните пакостливи сили, които няма да могат повече да се изявяват и да й пречат на нейното духовно развитие. (Нептун точен квинтил Меркурий, точен секстил Венера, опозиция Марс, точен тригон Сатурн, тригон Уран, паралел Марс, латитюд Венера и тригон Лилит). Нептун в седми дом, добре съчетан, дава брак с лице, имащо високи окултна тежнения, изобщо - платонична любов, която удовлетворява желанията на душата - един съюз на две души, наистина сътворени една за друга. Това е мъжът й от втория й брак, сключен през август 1991 г., Истиан, с когото, както споменах, са били албигойци, приятели, които са се обичали и заедно са изгорели на кладата, хванати от Инквизицията. Истиан е окултист с големи познания, крайно мълчалив. Притежава голяма библиотека с окултни и медицински книги и при нужда веднага намира цяр за някоя болест на Величка, от книгите си. Това е човек на Божията любов, с голямо топло сърце, което без шум и глас намира нуждаещите се и им помага всестранно. Нептун е господарят на хороскопа на Величка, заточен в земния знак Дева и както казахме, на върха на седми дом Нептун в Дева смесва своите духовни окултни и пророчески сили с тези на Меркурий, който е в екзалтация в Дева и има точен квинтил с Нептун. Това силно съчетание между Нептун и Меркурий дава извънредно изтънчени духовни способности, интуиция, сънища и много видения от духовния свят. Нептун е Божията любов, вложена всестранно в душата на родената, който има положителни аспекти с изключение на (Нептун опозиция и паралел Марс). Това е тежката карма с този пиратски Жеков род, членовете от когото много пъти са отнемали живота на Величка, като са я давили в морето. Ако беше ме послушала, не би чудо видяла. („Ако би мирно стояло, не би чудо видяло”), но научи много сериозни уроци и се приземи на земята. От Невидимия свят, в който тя често пребивава, й разрешиха и я освободиха от тази страшна кармична връзка. Хубавите аспекти на Нептун в хороскопа и Слънце съвпад Меркурий съвпад Сириус й дават поезия, много нови идеи и от Нептун - голяма музикалност, и Величка написа текстовете и музиката на 136 братски песни: из живота на Учителя, Братството и Рила, събрани в добре оформена песнарка със снимки. Някои от песните са трудни нотно, но школуваните певци лесно могат да се справяте нотния текст. Аз предупредих Величка, че след 40- годишната си възраст може да си замине от този свят, защото има да мине един много тежък 20- годишен период - от 40 до 60-годишната си възраст, изпълнена с много трудни болезнени състояния. Аз се молех непрекъснато за нея и й помагах с каквото можех. В края на периода я посещавам насън. Идвам от школата по астрология, в която преподавам, и й давам нов, направен от мен хороскоп, с който й се продължава животът на дотации. Оздравя, като излезе от тежкото болезнено състояние, в което се намираше. Това е метод на Бялото Братство, на най-великият майстор и създател на астрологията - Учителят Беинса Дуно, да се променя хороскопът на дадена душа, да се трансформират отрицателните аспекти в положителни, за да се продължи животът й на Земята на дотации, за да може да свърши работата си, да изпълни задачата, дадена й за този свят. Този тъмен период за Величка завърши благополучно на 27.06.2001 г. Най-критично беше положението й в 1999 г., по време на затъмнението. През 2000 и 2001 г. Величка редовно идваше в България да се начерпи със сили и енергии и да разреши личните си проблеми. (Плутон в перихелий полусекстил Слънце, съвпад Венера, квинтил Сатурн, паралел Слънце и Венера, тригон Асцендент, съвпад Хирон). Плутон е в пети дом на радикса, който дом е на желанията, удоволствията, децата, възпитанието и известността в обществото. Виждаме, че аспектите му са добри с изключение на Плутон съвпад и паралел Венера, който се отнася за любовните й отношения, за които казах, че е табу за нея, защото са под въздействието на разрушителните сили на Плутон и стоят на една лъжлива основа. Още повече Плутон е съвпад с Хирон, с нейния вътрешен учител и ръководител, който постоянно я напътства и учи, но тя и него не послуша. Тя роди син, който дойде да й помага в живота й на земята, на когото, докато беше бременна с него, му направиха магия. Благовест е една възлюбена нейна душа от векове. Луната на Величка 12°26' в Лъв е съвпад с неговото Слънце на 9°04' в Лъв, Марс на 9°19' в Лъв и Луната му на 3°48' в Лъв. Виждаме, че тук се среща пак старата карма на Величка с Марс по линията на мъжа й Данаил, член на този пиратски род Жекови. Величка много обичаше сина си и отлично се грижеше за него. Заради него отиде да живее и работи в Париж, за да го изучи (завърши Екол Нормал и висше образование). Понеже задграничният й паспорт важеше още две години, тя го използва. На мене не ми каза нищо, но аз знаех за намеренията й и я заведох до връх Мусала, Предложих й да отидем заедно горе, на върха, да се помолим, за да й е по-лек животът. Тя отказа и остана при езерото „Окото”. Аз посрещнах изгрева и след това слязох долу при нея. До езерото тя изпя хубаво песента „Ранен час”, с която се прости с Мусала и Рила, след няколко дена напусна България окончателно. Тя споделяше всичко с майка ми, която я изпрати. В Париж отиде да живее при някаква нейна позната, която след два месеца й казва да напусне жилището й и изхвърля багажа й на улицата. Минава една душа, която я прибира временно, като я съветва да пише писмо до кмета Жак Ширак (Париж има 24 кмета). Описва му положението си - с малко дете и сама. Той й дава в центъра на Париж много хубав апартамент. Тя започва да работи в магазин на гърци и се прехранва, Благовест завършва гимназията, учи естествени науки и завършва висше образование, но няма работа. Отива да живее в Южна Франция. Пиратският род успява чрез Данаил да вкара друг дух в Благовест и той започва да бяга от майка си, понеже този нов дух не я познава. Измени си името с френското Ив и стана френски поданик, като загърбва България и всичко му тръгва наопаки. Постоянно боледува. Както казах, Величка се омъжи втори път под въздействието на господаря на хороскопа Нептун - Божията любов, през месец август 1991 г, за Истиан. (Някои неща се повтарят, защото са във връзка с различни аспекти, които по този начин ги обяснявам.) Двамата албигойци се намират и събират заедно. Понеже наема в Париж го повишават, а и там е много шумно, си купуват къща в град Монтатер, на 60 км от Париж. Имат двор с градина и наблизо - гора с баир, на който ходят да посрещат Слънцето. Както споменах, Христиан (Истиан) е бил чужд на родителите си - особен. Затворен в себе си Телец, но с много знания по окултизма и медицината. Има стая, пълна с книги. Свекървата се обявява срещу Величка, понеже била сектантка, и искала да ги раздели. Тя с мъжа си живеели в южна Франция в село, в което имат голямо място за обработване и жилище. Свекървата почва да прави магии на Величка с цел да ги раздели. Величка заболява и не се чувства добре. Родителите на Истиан (така го прекръсти майка ми Стевка) не се грижат никак за сина си и Величка и не им помагат в живота. Свекървата, от лошите си чувства и борба срещу Величка, се разболява от рак. На 27.05.1995 г. в 15 часа (когато Бог слиза и ходи по земята), Величка и Истиан обядват на масата пред къщата си. Било хубав топъл ден. Изведнъж идва Учителят при тях. Величка веднага донесла стол да седне и Му сервирала от това, което ядели с Истиан. Тя казва: „Истиан, Учителят дойде у нас”, понеже той не Го вижда. Величка подава хляб на Учителя. Той сяда и мълчи. Величка се смущава много от Неговото присъствие и Му казва: „Вие бързате, Учителю, имате много работа?” Той й отговаря: „Не, не бързам.” След обяда влизат в дома. Величка разделя храната, определена за Учителя, на две - за нея и Истиан, която Той не яде с духовното Си тяло. Двамата с Истиан изяждат дяловете от Учителя. В това време идват при Учителя 4 ÷ 5 едри, високи братя и застават до Учителя и чакат да им нареди нещо. Величка и друг път ги е виждала на Рила, където те не се отделяли от Учителя. И аз съм ги виждал, като съм ходил при Учителя в света на светлините, където Той пребивава. Там бяха десет братя на любовта и стърчат до две глави над Учителя и постоянно Го охраняват. Те са много изпълнителни и бързи, и като вятър се движат и веднага изпълняват всичко, което и каже. На нас те не ни обръщат никакво внимание. Не че не ни виждат и не ни помагат, но цялото им внимание е отправено към Учителя и това, което им каже, веднага го изпълняват. Величка ги е виждала веднъж, като отивала покрай Царска Бистрица на път за Мусала в гората. Скоро идват и другите братя около Учителя и стават десет, като не обръщат никакво внимание на Величка и Истиан, който влиза в стаята си да почива. Групата с Учителя влиза в стаята, където почива Истиан, и работят нещо над него - вероятно лекуваха астмата му, от която страдаше много. След това влизат и в стаята, където е полегнала Величка. Наобикалят я и й казват да си почива, а те вършат някаква работа над нея - страдала от магиите. След това всички заедно с Учителя се качват на покрива на къщата им. Тези братя на Любовта са много активни и могат да работят всякаква работа и навсякъде. Монтират на покрива им антена, която я насочват на северозапад, чрез която свързват къщата им с една далечна звезда в тази посока. Това посещение на Учителя е епохално за живота на Величка. Той обръща всичко в нейна полза. След седмица, на 5.06.1995 г. внезапно си заминава свекървата - майката на Истиан и двамата с Величка не я заварват жива. На другия ден в къщата на бащата на Истиан идва духът на майка ми да помогне и ориентира заминалата. Бащата на Истиан се обръща към двамата и ги пита: „Каква е тази голяма светлина в дома ми?” Величка му отговаря, че това е духът на майка й Стевка, която е едно светло същество на небето. Понеже свекървата си заминава от рак, тя ликвидира кармата си и повече няма да се преражда на земята. Майка ми, която си замина на 19.02.1995 г., започва да помага на свекървата да излезе от големите заблуждения на католицизма и да се подготви да влезе в една от школите на Бялото Братство, което става след няколко месеца. Скоро след това се разболява и бащата на Истиан - голям материалист и враг на сина си. Двамата с колата отиват да го посетят. Той ги приема много официално и не ги пуща да спят в къщата му и да говорят по телефона. Понеже Истиан и Величка трябвало да спят на двора в колата си, си тръгват за Париж през нощта. Бащата на Истиан имал една възрастна приятелка, на която искал да припише големия си имот. Тази жена се държала като господарка с Истиан и Величка и за нищо не им услужвала. Бащата на Истиан решил да напише завещанието си сутринта, след като стане. Намесва се Учителят, участват баща ми и майка ми и през нощта бащата на Истиан си заминава от този свят. Сутринта Истиан и Величка, завърнали се в Мантатер, получават съобщение за смъртта на баща му и тръгват веднага, за да сварят погребението му. Този път влизат като собственици, наследници на целия му имот. След погребението, Величка извиква приятелката му в дома, като й предложила да си вземе каквото иска от богато обзаведената къща. Жената си взела някои неща и казала: „Аз не съм и предполагала, че вие така може да се отнесете към мене.” След това те продават имота с къщата за направа на някакъв разсадник и парите внасят в банката. Виждате какво значи да те посети Бог - Учителят, в труден и опасен момент в живота ти и да оправи всички объркани карми на живота. Както споменах, Благовест загърби България, отказа се от нея и стана френски поданик и име Ив. От тази негова глупост всичко му тръгна назад. Започна да боледува от много хронически болести и постоянно посещаваше болницата и поликлиниката. Няма работа. Помощта, която му отпускат, не му стига и Величка постоянно му изпраща пари и се тревожи за него. Аз я успокоявам, като често й пиша писма, които тя ги пази и ги препрочита много пъти. Писах едно такова одухотворено писмо на 13.02.2004 г. във връзка с 9-годишнината от заминаването на майка ми на 19.02. Рядко се срещат такива светли души на земята. И понеже духът й е много силен (Слънцето в Скорпион), тя изживя всичките си мъчнотии, страдания и ограничения безропотно. Тя много ме обичаше и ме слушаше още от малка възраст, защото, каквото й кажех, ставаше, а сега тя ни помага отгоре, но много е заета с важна работа, дадена й от Учителя. Писах на Величка: „Ти имаш важната задача да се грижиш за Благовест, този твой отличен приятел, попаднал е лапите на тъмните сили. В това ти помага постоянно и твоят мъж Истиан, който много обича Благовест и редовно му изпраща пари. Всичките молитви, които правим за Благовест, се чуват и резултатът ще дойде, точно на определеното му време. Благовест има тежка карма във Франция и понеже стана французин, я задвижи и сега я изплаща с болести, които прекарва. (Слънце съвпад Луна, точен съвпад Марс, секстил Уран, паралел Марс и Нептун и съвпад Лилит). Всичко това-в 6. дом, на болестите. Синътти боледува от сърцето си. В миналото, като генерал, е избил много французи и сега плаща за тях. Тогава е бил служител на Черната ложа (на Л и лит) Кармата му е ЬтП$ (Сатурн точен квадрат Лилит). Понеже Сатурн е в трети дом, опозиция с Нептун, има и психическо разстройство. Нептун често води до лудост. Това е най-малкото, което минава сега. Унищожил е цели родове и цялата противникова френска армия. Сега е на 34 години. Отрицателните му прояви започват на 12 години, когато (Марс точен съвпад Слънце) прави по дирекция съвпад с Лилит и се засилва още повече на 18-годишна възраст, когато Луната прави съвпад с Лилит. Досега да си е заминал сто пъти, ако не бяха добротворците и живодателите (Слънце съвпад Луна) в 6. дом, които веднага го лекуват, а и Марс и Луната му не са съвпад с Лилит. Слънцето в хороскопа му е Учителят, Който продължава живота му, Освен тези негативни дирекции, той има в радикса Венера съвпад Плутон и Уран съвпад Плутон. Не е слушал човешката и ангелската любов (Венера) и Божествената мъдрост (Уран), а се е отдал на разрушителните сили на Плутон. Минал е голяма криза на 25.05.2003 г, Плутон по дирекция е направил съвпад с Юпитер в 8. дом, на смъртта. Имало-е голяма опасност за живота му, но този аспект на посочената дата е тригон с Лилит, който на тази дата е 28°56' в Близнаци и спасява положението. На 1.01.2004 г. е имал Уран квадрат Слънце, но в радикса е Слънце секстил Уран и е получил само нервни напрежения. На 1.03.04 г. има Марс квадрат Уран, но в радикса е Марс секстил Уран. Господарят на хороскопа му е Уран, Божествената мъдрост, и по дирекция е на 9°44' в Скорпион в 8. дом. В радикса Уран е съвпад Плутон. Това е момент за разплащане по неговата карма, и да го измолим от Учителя да остане, да продължи живота му, за да свърши работата му, определена от Бога. Както в моя хороскоп, и Благовест е поставил най-високо планетата Нептун, който започва да действа на съзнанието му. (Нептун ретрограден тригон Луна, квадрат Меркурий, секстил Венера, полусекстил Юпитер, опозиция Сатурн, секстил Плутон, паралел Слънце и Марс). Това е Божествената любов, която синът ти притежава и я е прилагал много пъти в живота си. Благовест е под покрива на Всевишнаго и може да разрешава всичките си мъчнотии, страдания и противоречия, ако има силна вяра и абсолютно послушание към своето вътрешно ръководство, съставено от велики, разумни същества, и проявява постоянно милосърдието, любовта и благосклонността си към страдащите души. Благовест може навсякъде, където отиде, да си създаде приятели и да спечели доверието им, защото обича всички хора. В минали инкарнации е бил окултен ученик и е бил готов да пожертва силите си, здравето си, средствата си, и дори и живота си, за да повдигне една паднала душа и я насочи в правия път на живота. Той е научил великия закон: Да жертва човешкото, временното за Божественото, вечното. Затова той е под покрива на Всевишнаго и Бялото Братство постоянно го пази и не дава и косъм да падне от главата му. Благовест минава през големи опасности, но винаги по ръба, без да пострада. Той е вързал низшите същества в себе си и техните влияния и скоро ще се освободи от тях. Неговият вътрешен учител, ръководител и лекар (Хирон) в радикса е на 10°01' в Овен. (Хирон точен тригон Слънце, точен тригон Марс, тригон Луна). Това е велико благо, което рядко се среща в хороскопа на някоя душа. Освен това той има твоята велика любов, която си вложила в него. Твоят Нептун, 25°02' в Дева е съвпад с неговата Венера 22°46' в Дева, точен съвпад с неговия Плутон на 25°28' в Дева. Ти едновременно си вложила Божествената любов в неговата ангелска и човешка и си стоплила и оправила неговия Плутон, който е добре аспектиран. Твоята Луна 12°26' в Лъв е съвпад със Слънцето, Марс и Луната на Благовест, а твоят Плутон е точен съвпад с Луната на Благовест. В миналото ти си му отнела живота и сега Бог те прекарва през голяма стърга, за да го възлюбишс всичкото си сърце, защото той е един велик дух, който отлично може да работи за Бога и новия живот, който донесе Учителят в света. Благовест притежава голямо, любещо сърце и гледа винаги да помага на околните си. Обича да раздава всичко, с което разполага - времето си, знанията си и средствата си. Той е и добър приятел на животните. Когато обърне съзнанието си към Учителя и Бялото Братство, животът му ще се завърти на 180°. Сега Юпитер по дирекция е в 9 дом на 2°17' в Стрелец, в собствения си знак, и ще го въведе в Братството. Това ще стане на 7.02.2006 г, когато Венера ще направи съвпад с Юпитер радикален и едновременно Юпитер по транзит ще направи тригон с радикалното Слънце. Исках да хвърля малко светлина в ума ти, да знаеш какво представлява синът ти Благовест и ти обясних някои неща астрологически. Това е общата задача, която ние имаме да разрешим на земята - да си помагаме един на други и ако Учителят рече само реч тази година освобождението може да стане веднага. Вярвай и знай, че за Учителя няма невъзможни неща и всичко се решава горе, в Невидимия свят, и след това се проектира на земята. Идат дни на радост за онези, които любят Бога. Учителят ме накара да ти обясня тези неща. С тази жива езотерична астрология се занимаваме горе и в нея няма никакви грешки. Тя се ръководи лично от Учителя - създателя на астрологията.” Независимо от обясненията, които давам на сестра ми Величка, тя пак се тревожи и иска да се оправи синът й, както всяка майка. Казах й, че той не е неин син, а син на Бога и да остави Бог да работи над него, както Той желае. Смяташе, че тази 2004 г. няма да може да дойде на Рила и да се качи на Мусала. Като ми се обади по телефона, й казах, че всичките тези въпроси са уредени от Учителя и ще дойде в София и ще отидем на Мусала и направо ще се качим на върха. Седмица преди тръгването им Истиан се отказва да тръгне. Имаше опасност за живота му, но не в България, а във Франция и за да му помогна, взех че поправих един подарен ми от него часовник и почнах да нося два часовника. Като дойдоха на 4.08.04 г. в България, Истиан и Величка се разведриха, починаха си и на 8.08.04. тръгнахме сутринта за Мусала. Оказа се, че на тази дата е празникът на Мусала и беше пълно с хора и по лифта, и на хижа Мусала, където хор пееше песни, раздаваха чая безплатно и присъствал и Симеон (Симеон ІІ Сакс-Кобургготски). В нашето семейство си разрешихме кармичните проблеми с любов и хармония. Тази любов се показва винаги при някои общи прояви, които сме имали в живота. Всички за един и един за всички. При заминаването на майка ми Стевка, която я гледахме с Павел и Еленка 9 месеца, братята и сестра ми не пожелаха да вземат нищо от нейните вещи, дрехи и всичко оставиха на мен и се събраха съдове и посуди за два дома. Косю взе една картина, рисувана от Цветана Щилянова - той, седнал в майка ми. След изпращането й ми се яви Учителят и ми каза, че много добре съм си разрешил задачата с майка ми. На следващия ден ми се явиха сестра Мария Тодорова с брат Борис и ме поздрави за хубавите грижи, които съм положил за майка ми Стевка. След отчуждаването на къщата на брат Стайно Марков отначало плащаха наема за семейството на Любомир, местиха ги 4 ÷ 5 пъти и накрая ги накараха те да си плащат сами наем към 400 лева. Казах на сестра ми Величка, че ако имам пари, веднага ще купя жилище за брат ми Любомир. Тя прие тази моя хубава мисъл и я реализираха, като купиха заедно и главно с Истиан апартамента на Влади и го прехвърлиха на Любомир, а с получените пари Влади отиде в САЩ със семейството си, където продължава да живее. Любомир престана да изпада в шокови състояния всеки месец да събира и плаща 400 лева. В членовете на нашето семейство Божествената любов е добре развита и застъпена. В баща ми Крум (Нептун секстил Слънце, квинтил Луна, квинтил Меркурий, квадрат Венера, тригон Марс и паралел Уран). Нептун е в зодиакалния знак Рак, в 7 дом. Майка ми Стевка: (Нептун ретрограден тригон Слънце, опозиция Марс, тригон Юпитер, паралел Уран, латитюд Луна и Венера.) Нептун ретрограден е в 8 дом, в зодиакалния знак Рак. Светозар (Нептун в перихелий опозиция Луна, съвпад Юпитер, паралел Уран, латитюд Меркурий, Юпитер и Уран). Нептун е в 9 дом, в зодиакалния знак Дева. (Нептун латитюд Меркурий, Юпитер и Уран) е съединение в Божествения свят на Божията любов с практичния свят на човешкия ум, с ангелския ум и Божествената мъдрост, което води във вътрешната школа на Учителя с всичките окултни познания. Елена има същите, но и Латитюд с Венера. Костадин (Нептун ретрограден тригон Луна, паралел Меркурий, Юпитер, Уран). Нептун се намира в 9 дом в зодиакалния знак Дева. (Нептун паралел Меркурий, Юпитер, Уран) е съединение в ангелския свят на Божествената любов с ангелската и човешката и с ангелската мъдрост и Божествената мъдрост, говори за големи окултни познания от миналото. Величка: (Нептун точен квинтил Меркурий, точен секстил Венера, опозиция Марс, точен тригон Сатурн, тригон Уран, паралел Марс и латитюд Венера). Нептун е на върха на 7 дом в зодиакалния знак Дева. (Нептун паралел Марс латитюд Венера) показва, че в ангелския свят Божествената любов трансформира разрушителните енергии на Марс. В Божествения свят имаме пълно свързване на Божествената, ангелската и човешката любов, което е силата на Величка. Любомир: (Нептун ретрограден тригон Меркурий, квинтил Юпитер, тригон Уран, латитюд Марс и Сатурн). Нептун ретрограден е в 6 дом в зодиакалния знак Дева. (Нептун латитюд Марс и Сатурн) показва, че в Божествения свят, Божествената любов омекотява и трансформира енергиите на малкия злосторник - Марс и на големия - Сатурн. Поради тези качества ние с търпение и любов понасяхме големите семейни и материални несгоди, не роптаехме, а от малки започнахме здраво да работим и придобием необходимите качества, с които лесно и разумно да преодоляваме постоянните страдания и противоречия, които съпътстваха живота ни. На сестра ми Величка й е трудно във Франция, плува в чужди води, но изпълни голямото желание на майка ми Стевка да говори френски и живее във Франция. Пожелавам й още дълги години да се срещаме в София и по планините и тези срещи да са организирани от Учителя и да носят почерка на неговата велика Любов, която Той постоянно проявява към всички будни души, готови да служат и живеят за цялото. Костадин Няголов 23 януари 1934 Вт 4:10 (GМТ+2) 42n41 23е19 Аспект Съединение Слънце-Меркурий <2°0'16"> Съединение Сатурн-Раху >2"35'32"< Съединение МароСатурн <3°33'57"> Съединение Марс-Раху <0°58'25"> Съединение Венера-Раху >2°57'58"< Съединение Венера-Марс >1°59'33"< Тритон Юпитер-Раху <11 6°387"> КвадратЮпитер-Плутон >89°22Т'< Опозиция Юпитер-Уран >1 79°10'53"< КвадратСлънце-Юпитер <99°33'44"> Опозиция Слънце-Плутон <1 7Г4'16"> КвадратСлънце-Уран <8Г15124"> КвадратСлънце-Луна <96°51'55М> ТригонСлънце-Хирон <116°34'35"> Тригон Марс-Юпитер >11 7°36'33"< Секстил Марс-Уран >63°1 2'35"< Тригон Венера-Юпитер <119°3б'5"> Секстил Венера-Уран <61 °13'2"> Секстил Уран-Раху <64°11 '0"> КвадратУран-Плутон <89"48'52"> КвадратЛуна-Меркурий <94°51'39"> КвадратЛуна-Сатурн >82°23'3"< Тригон Луна-Нептун >122°42'51"<

XIX. Песните на Величка Няголова Благослови езика ми 1. „Благослови езика ми” - по формула от Учителя. Във: Величка Няголова. Песни, София 2002, стр. 253. Монблан Август 1982 година, Алпите 2. „Монблан” - посветена на съпруга ми Христиан (Истиан). Във: Величка Няголова. Песни, София 2002, стр. 253. Зимхал 3. „Зимхал” - Във: Величка Няголова. Песни, София 2002, стр. 254. Тази песен ми се даде на моя рожден ден - на 27 юни 2001 г., във Франция, на навършването ми на 60 години. Ученик Посветена ма моя брат Светозар 4. „Ученик” - Във: Величка Няголова. Песни, София 2002, стр. 179. Тази песен съм посветила на брат ми Светозар.

XVIII. Величка Няголова за съпруга си Истиан (Христиан) 1. Кратко описание на живота на моя мил съпруг Истиан, юни 2003 г., Франция Съпругът ми Христиан ми бе даден от Учителя. След като синът ми Благовест замина да следва икономика в Централна Франция, аз останах съвсем сама в Париж. Беше 1989 г. Написах писмо на Учителя, да ми пратят човек, да не съм сама. Написах писмото и го оставих, чакайки отговор. Минаха 7 ÷ 8 месеца. И се запознахме с мъжа ми чрез приятели. Позвъних му по телефона и му казах, че на другия ден - неделя, излизаме група приятели в парка „Сен Клу”, за да играем Паневритмия и да се разходим. Тази идея се хареса на Христиан и той дойде сутринта в парка. Учихме го да играе Паневритмия. Много му хареса този наш живот всред природата. И от тогава - не се разделихме. Христиан, още млад, сам беше станал вегетарианец. Прочел книжки и се убедил, че месото е вредно за здравето и сам станал вегетарианец. А и от любов към животните. Той никога не убива и най-малкото насекомо, а му помага, или прави път. Христиан произлиза от прогресивно селско френско семейство. Майка му, отлична домакиня и шивачка, с много тънък вкус и голяма кокетка. Но е била все болна от астма и тази болест е предала и на единствения си син -Христиан. Баща му е работил в химическа лаборатория към циментовия завод край селото им, което се намира на запад, на 150 км от океана. Той е много прогресивен човек и голям борец за чистота и здравословна храна. Като пенсионер работеше градината им и отглеждаше чудни зеленчуци, без да употребява химически продукти. Имаше поглед в бъдещето. Беше с много нежно сърце. И много почтен. С такава радост ни даваше зеленчуци от градината им, компоти, консерви и др. Пълнеше колата ни. А водеше ни и в специален биологичен магазин, където продават продукти без химически отрови. Значи, чиста биологична храна и хубав хляб, яйца, мляко и др. И ни купуваше с радост от всичко, което имахме нужда. Това ставаше, когато отивахме у тях -1-2 пъти в годината. А й те като идваха у нас, носеха пълна кола с продукти. Та, бяха рядко прогресивни хора, с убеждение да се пази и закриля природата и да се яде чиста и пълноценна храна. И такъв син създадоха! Неговата най-голяма борба в живота му е да се яде чиста и свята храна и да се пие чиста вода. Той, като купи някой продукт, винаги гледа съдържанието му. И особено гледа да няма изкуствени елементи, оцветители и разни елементи с номера. Има си постоянно списък в джоба си и гледа - например „Е330” или „Е401”, „Е122” - дали са продукти, вредни за организма, или могат да се толерират. И мене все ме следеше със зорките си очи, да не употребя в кухнята някои продукти, които не са на нужното ниво. А има много наблюдателни очи и зорко следи, най-вече за храните. Много е взискателен. А очите му говорят винаги Истината. Този човек не лъже никога, просто не може да излъже, дори на смях! Винаги си казва Истината! Тъй като рядко говори - то неговите очи говорят! Христиан е зодия Телец, с асцендент Везни, така че е силен Венерин тип. Неговият говор е тих и нежен. Има особено приятен глас по телефона, или като пее. Обича реда и порядъка, и само да му разместиш нещо! Не знае да се кара, нито да крещи. Никак не обича разправиите с хората, дори и той да е прав, а те - криви. И не че е овца! А е истински Телец! Има много стабилен и уравновесен характер и е много твърд. Каже ли нещо - това е! Твърд е като стена (така казваше и майка му). Но е много добър, с отлично сърце и прогресивен ум. Обича да помага на нуждаещите се. Скромен е и не обича буржоазния живот, но се облича с вкус и има отлично разбиране за хубаво и красиво. Обича да носи дрехи от памук и обувки не от кожа. Още като чу и прочете за Учителя - веднага Го обикна и оцени. Защото той не е нито мистик, нито религиозен, но е толкова прогресивен, чист и свят, придържайки се до всичко „естествено” и „природно” в живота си, че за мене е повече и от „ученик” на Великия Учител, макар че не е такъв. Цял живот е живял повечето в самота и неразбран от този свят и общество. Не е водил порочен живот. За него тялото е свято и естествено. И се придържа към „нудистите”, които съвсем нормално се събличат съвсем голи и никой не се привлича от никого. Така, че и сега си живеем чист и свят живот, като брат и сестра. Рядко съм срещала толкова чисти хора като него! И няма страст - тази животинска черта. Аз, лично много се уча от него. И макар и мълчалив, той все надделява, стига да е прав. Аз, приемам. Той е Телец и е почти космически близнак с малкия ми брат Любомир. Роден е на 28 април, а Любомир - на 29, и все 1943 г. Само че Любомир е Телец, Асцендент Телец. И двамата са много Близнаци, с 3 планети. И са подвижни и много умни. Любомир е инженер, а Христиан е работил технически чертежи, а и производство на технически части за машини. Занимава се и с електроника. И сега като пенсионер, все поръчва разни електронни части и уреди, и си работи в бюрото си в къщи. Най-голямата слабост на Христиан са книгите. Къщичката ни е само с библиотеки, пълни с книги и наръчници, енциклопедии. Също като професор. И продължава да купува книги - технически, социални или с красиви пейзажи и области във Франция. Дори вече няма повече място за книгите му и затова ги реди на земята в бюрото си. Понякога му се скарвам, но понеже книгите са неговата голяма любов, оставям го свободен, да си ги купува и поръчва. И така, за мене е съвсем ясно, че тази му любов идва от миналото, в което е работил с много книги, в голяма библиотека, а е бил и много учен. Сега е в живот на почивка. Достатъчно е да му кажа да ми намери данни за Петър Велики, или за някое растение, или за някакво лечение - само бръква и след 5 минути ми носи отговора. А ако аз се оплача на него, че ме боли, веднага ми носи някакво естествено лекарство, и ми минава. Той лекарство не слага в уста и никога не е слагал, освен като му правиха зъбите - слагат инжекции. Той е против ваксинациите и научно обяснява защо са вредни, и то много вредни! Използува често чай от билки, или есенция от растения и така се лекува сам. Обича лук и чесън, който е естествен антибиотик. Обича да яде продуктите сурови. Има много силна мисъл и вяра! И се е случвало да има страшни кризи от астма и сам си се лекува със силна вяра и воля. Никога не е взимал отпуска по болест. И аз съм била свидетел на няколко силни, смъртоносни кризи, и пак оживяваше с волята си. Никога не се предаваше и продължаваше и да се движи и да работи. Голям пример на устойчивост беше за мене! И абсолютна вяра! И чудеса правеше. Никога не се е отказал и обезсърчил, никога не е възроптал и това е човек, който никога не каза нито една лоша дума против майка си и баща си, дори и да бяха криви. И аз се старая като него, и аз се уча от него, а той от мене пък учи "мистичност”, „молитва”, и музика. Христиан не се моли външно, или рядко, но неговият цял живот е преминал като молитва - в чистота и святост. Това е човек, който дори на „майтап” не може да излъже. Често говори с очите си, които изразяват неговите чувства и мисли. Когато майка ми го видя, и чу, че му казваме „Кристиан” (както е на френски), тя отсече: „Не, има кръст! Ще трябва да го махнем!” И помисли, помисли - направи връзка горе и отсече: „Истиан”. И сега така го наричаме. Но майка ми го кръсти. И той отговаря напълно на това свое ново име. Защото е човек на Истината! Затова и толкова много го обича Учителят - Духът на Истината - Беинса Дуно. И го избра и определи за мене. В минал живот сме били двама приятели - военни, патриции в Римската Империя. И оттам датира нашето силно приятелство, в което няма нито страст, нито секс. И сме силно привързани! Аз правя всичко за него и съм му казала, че и горе като отидем, пак ще го намеря и ще бдя над него. За всички мои приятели, роднини и познати той минава за „свят човек” и всички много го обичат. Някои намират, че има голяма красота в образа му (който свети от чистота), а други казват, че прилича на „икона”. Явно, че не е случайно, че Учителят го избра за мене. Едва ли в цяла Франция е имало по-подходящ човек. Не, че не прави глупости и бели! Прави! И му крещя понякога. Но се старая да не му казвам никога лоша дума, както и той никога не ме е обидил. Та, просто нашата връзка е на високо ниво и с велика Любов! Толкова е чудновата и силна. Особено след моя толкова тежък и отрицателен първи брак в България, от който имам син, който и досега плаща злото на рода по линия на баща му. Детето се нагърби да изплати моите погрешки! Нали носи и от техния род! Затова и моят брат Светозар ми пише така за Истиан: „Ти имаш Нептун в 7 дом, опозиция на Марс на асцендента. Не си проявявала Божията Любов и затова първият ти мъж и свекър са с Марсов характер. И ти избяга от тях. Когато ти се пробуди съзнанието ти, ти изпратиха един носител на Божествената Любов, един Ангел на Любовта - Истиан. За Доброто и Любовта, той е готов всичко да направи за тебе. Има голямо вътрешно знание и живее повече в Духовния свят (Нептун в Дева, Главата на Дракона в Лъв). Той е човек на ума и знанието, откъдето ти почва дихармата.” Много пъти ми е писал Светозар за Истиан. Писал ми е, че той е бил богомил и оттам идват неговите прогресивни идеи. Той е напълно готов за Новия живот и с Неговата Луна във Водолей - обича братството, подялбата на богатствата между всички, той е за Мира и Разбирателството между всички народи по лицето на Земята и е носител на Космичната Любов. А когато чуе, че синът ми се нуждае от помощ, или пари - тича да му прати веднага. Толкова го обича и милее. Готов е на жертви, макар и пенсионер, но с широко и всеотдайно сърце. И когато у нас дойдат на гости някои българи, често млади девойки, които кандидатствуват в университетите във Франция, или вече учат, с толкова любов и доброта им помага, развежда! И много се радва. Просто това не е човек, а един ангел! Но и той се учи на земята. И има още много да учи, като всички. За мене той е напълно готов за Епохата на Водолея и Шестата раса и влиза директно в избраните человеци. Така че ние с него имаме необикновен живот. Повечето е в мълчание, защото той малко говори. И много чете. Не се спря пред нищо да помогне на малкия ми брат Любомир и семейството му да имат дом. И като замина синът на брат ми Косьо в Америка на работа, заедно със семейството му, се освободи апартаментът им. И Косьо го предложи на нас. А ний пък го дадохме на Любомир и семейството му, да не останат те без дом и на улицата. Истиан не се дори замисли, и даде от наследството си от баща си, за този апартамент за Любомир. Та това надминава всички граници! Понеже често е разположен да си замине внезапно, аз много го измолвам от Небето. Моля ги и им казвам: „Моля ви, трябва ми още, не е каприз, нека да живее, Господи!” И често са ставали и чудеса. Брат ми Светозар, който също е необикновен човек, или както аз казвам и за него, че не е човек, много ми помага със силните си молитви да живее Истиан. И когато през 1995 г. той отново имаше криза от астма и с опасност за живота си, за първи и единствен път у нас дойде Учителят. Беше събота и, мисля, към 25 май. Хранихме се навън, и изведнъж Учителят пристигна, и аз се много смутих. И казвам: „Истиан, Учителят дойде!” И се чудех как да Го посрещна и Му дам нещо от скромното ни ядене. Той дойде Сам. Но веднага Неговата свита, групата около Него от много възвишени души, които Го и пазят и закрилят, веднага Го откриха къде е, прекосявайки цялата Вселена. А Той - дошъл у Величка и Истиан. Та, и те пристигнаха и седяха дълго време у нас, повече от 1 час и работиха над Истиан. Той си почиваше на леглото, след обяда, а те всичките се надвесиха над него. Зная, че дойдоха и по силната молба на майка ми, която се притесняваше много за мене, и която си беше вече заминала още на 19 февруари, същата година. И Учителят и групата Му се качиха чак и на покрива на дома ни и го свързаха с антена с една далечна звезда. Смятам, че, за да го покровителствуват. И какво стана - вярвате или не на думите ми, около 1 седмица след това необикновено посещение на Духът на Истината у нас, скоропостижно си замина майката на Истиан. Тя беше цял живот болна от астма, но си замина от рак, последна степен. Значи какво направи Учителя? Вместо Истиан - взеха майка му. Мир и Светлина! Тя беше пълна атеистка, макар и католичка, но не практикуваше. И цялото ни семейство много й помагахме, защото като атеист и с агресивен характер, тя не беше си изработила духовното си тяло. И цели 2 години остана завързана за гроба си. И често я виждах да се движи около него с едно страшно грозно и неоформено тяло. И просто вързана като със синджир за гроба си. Но с усилената работа от наша страна и много молитви, след 2 години я освободиха, а и нейното тяло се пооформи. И майка ми горе доброволно се зае да й помага, че и ръководи. И заради това, че е влязла в нашия дом и фамилия - хора от Великото Братство - горе и близки с Великия Учител, й дадоха хубава работа, и при добри условия - да шие красиви дрехи, защото беше отлична шивачка. И когато веднъж бяхме у бащата на Истиан, и аз седнала в двора на пейката седях, изведнъж пристигна майка му и взе мило да ми говори. И отнякъде, отдалеко като пристигна майка (Стевка), като мълния и с голяма сила и мощ, и много строго й каза: „Вие сте дошли тука да безпокоите Величка”, и като я грабна и отлетяха, и повече тя никога не ме безпокоеше - нито за добро, нито за зло. Бащата на Истиан - много прогресивен и почтен човек, живя още към 5 години. А беше силен, як и работеше 2 ÷ 3 градини. Произвеждаше чудни зеленчуци! След смъртта на жена си, веднага си взе приятелка (възрастна жена и бивша приятелка на жена му), нямаше и 40 дни - нещо, което не трябва да се прави. Влюби се в нея и ние го оставихме свободен. Но тази „бабичка” взе да го изтегля от нас, казвайки му, че ние сме „секта” (Братството) и др. и той почти не се интересуваше повече от сина си. И с нищо не му помагаше, макар че той остана без работа на 52 години (като беше работил цял живот и с повече от 40 г. трудов стаж), а имахме още да изплащаме къщата ни. Пак ни даваше зеленчуци като отидехме 1 ÷ 2 пъти в годината, но тази жена се държеше лошо с нас и гледаше да раздели баща и син. Стигна се до там, че бащата реши да остави къщата си на нея, а не на сина си, макар че той вече имаше частта от майка си, и не си я взе, за да живее спокойно там баща му. А аз тогава му казах така: „Ние никога няма да посегнем на дома ви, ползувайте го!” И когато за Коледа на 1999 г. мина на 2 пъти страшния ураган над Франция и покоси много хектари гори, падна в двора на бащата на Истиан, най-красивото и високо дърво - бор. И това беше символ. А и бащата, с много висока пенсия, и без разноски и наем, а със зеленчуци от градината си, никога не помогна финансово на сина си, макар че ние вече и двамата бяхме безработни, а и със заем неизплатен за къщичката ни. Даваше му само по малка сума за бензина, когато отивахме у тях. И така, за Коледа 1999 г. той се разболява остро, гърдите, задуха и отива в болница. И след като никога не беше ходил в такава, нито взимал антибиотици, там набързо за 2 седмици го умориха. И си замина през януари 2000 година. Не може да си представите колко много отново му помогнахме, особено да се освободи от гроба. Защото напоследък той много се молеше и вярваше, а и беше чист и почтен човек. Често разговаряхме с него и той често тръгваше с нас (след нас), от гробищата, през полето до къщата му. И си говорехме. И понеже обичаше да обработва градини, горе му дадоха чудна градина, да я работи, но този път нямаше право да унищожава вредните насекоми (което правеше като жив), а трябваше да им въздействува с мисълта си. Така че горе и двамата родители са добре, и то защото се свързаха с такова семейство на ученици на Великия Учител и Небето, само за това - много им помогна! Но и те и двамата си заминаха преждевременно, за да се продължи животът на сина им Истиан. Защото аз все го измолвах от Небето. А родителите му горе бяха облагодетелствувани, заради това, че имат снаха - ученик на Великия Учител, а и такъв свят син. И често и брат ми Светозар ми казва, че Истиан живее на „кредит” и все ми пише да го обичам много, защото само Любовта е, която продължава живота му. И когато има някой, който силно ви обича на Земята, това продължава живота ви. А самата аз? Отдавна вече живея без „линия на живота”. Значи все на кредит и по милост Божия. И както ми пише брат ми Светозар: „Ти тук нямаш вече линия на живота, но горе я имаш и те определят живот ти!” Защото горе е хубаво, красиво, хармонично, всичко е потопено във великата Любов, но работата е тук и ние още сме нужни на Небето да живеем на тази земя и да работим за Бога! А горе е лесно! И песен се пее! А тука, при толкова трудни условия, ние растем бързо, а и чрез нас Бог работи, Учителят се проявява. И макар че сме малки за Небето, като мравки, много сме им важни, защото сме ученици на Великото Всемирно Бяло Братство и наш Учител е Всемирният Учител - Духът на Истината - Беинса Дуно. И макар и „нищо” за светлите разумни същества, търсят ни и се интересуват от нас, защото с нас се занимава най-великият Дух във Вселената - Беинса Дуно. И макар че много от високо напредналите същества да нямат достъп до Учителя - то ние, най-малките, имаме! А това е огромна наша привилегия, така рядка, а и с такава огромна отговорност. Най-Великият се занимава и обръща внимание на най-малките същества - ние. Поклон пред това Велико и Мощно същество и с такава Любов към нас! Та, моят съпруг Истиан, бе приет отлично от моите братя, Всяко лято отсядахме при втория ми брат - Косьо. И с каква Любов и сладост на устата си произнася „Истиан”. Защото той има много добро сърце и се радва като дете на нас. И много се грижи за нас - разхожда ни, храни ни и всичко с много грижа и любов! А най-големият ми брат - Светозар, той е ненадминат! И не е човек! Толкова е силна молитвата му и толкова много същества Горе работят заедно с него! И като каже „Истиан” - толкова мило и нежно, и се чуди с какво да му помогне и как да се продължи животът му и силите му. И ни води на Рила - на Мусала и все ни помага по вътрешен път. И само да съм в беда, като му звънна - той урежда проблемите и ни помага от разстояние. А най-малкият ми брат Любомир! С него двамата с Истиан са космически близнаци и са като братя. В миналото често са били заедно и са работили заедно. Имат почти еднакви аспекти, но не си приличат външно. Любомир е як, издръжлив - Телец, асцендент Телец. А Истиан е по-фин - Телец, Асцендент - Везни. И двамата имат много приятни гласове, като Любомир пее много хубаво. А Истиан сега се учи! Когато бяхме на Езерата на Рила с Истиан (1999 или 2000 г.), нашата палатка беше под кухнята. И минава Павлина от Търново, и ме гледа със своите изцъклени очи и ми казва: „Тук секс не се прави!” А аз я гледам и премервам колко й струва шапката. А срещу нас беше палатката на една сестра Пенка от Пловдив. Тя често имаше гости и ни гледаше на кафе. Та тя така ми каза: „Аз отдавна разбрах, че вие двамата живеете чист и свят живот, като брат и сестра!” Как можа да разбере тя? А тази Павлина нищо не разбира, а и няма интуиция. Ето, че и брат Вергилий Кръстев ми пише няколко хубави думи за мъжа ми Истиан. Ето и думите му: „Напиши един очерк за мъжа ти. Той много ни помага. Ти знаеш по какъв начин. Вгледах се в неговата снимка - той е много стар дух на древността и е вървял винаги с нас. Сега е „дух в почивка”, но пак помага. Ще публикувам твоя очерк за него и изпрати снимки - негова и с тебе. Всичко хубаво - Вергилий!” И затова и написах това кратко резюме за Истиан и да е за Слава Божия! Амин! 2. Видение от 27.05.1995 г. за Христиан и Учителя Това е едно мое видение - жива реалност, на 27 май 1995 г. Майка ми си замина на 19 февруари 1995 г. Моят съпруг Христиан беше доста болен от астма. И изведнъж дойде у нас, в Монтатер (на 50 км от Париж) Учителят и ни посети. Имаше загрижен вид и работеше над нас с мъжа ми. И изненадващо, вместо да си замине мъжът ми, замина си майка му на 5 юни 1995 г. (нямаше и 10 дни след посещението Му!) Смятам, че силната молитва на майка помогна да остане жив мъжът ми Истиан, но Небето взе майка му. Майка си замина на 19.02.1995 г. Освободи се от гроба си 50 дни след заминаването си - на 12.04.1995 г. Монтатер, с Учителя, към 15 часа Обядвахме навън на масата, пред къщи. Беше хубав, топъл ден. Изведнъж дойде Учителят! Бях изумена. Веднага донесох стол да седне, сервирах Му от това, което ядяхме с Истиан. Казах: „Истиан, Учителят дойде у нас!” Дадох Му хляб! Учителят беше мълчалив. Аз бях много смутена и развълнувана. Казах Му: „Вие бързате, Учителю? Имате много работа!” А Той ми отговори: „Не, не бързам!” После влязохме вътре вкъщи. Истиан отиде да си полегне. Аз разчупих от храната, определена за Учителя, и му дадох и на Него и аз хапнах. После видях, че дойдоха 4 ÷ 5 братя (това са Братята на Любовта) - едри (и друг път съм ги виждала на Рила, вървят все с Учителя като охрана). Много бързат, много внимават какво ще им каже Учителят, и веднага изпълняват. Те са като вятъра, и на нас не ни обръщат никакво внимание. Не че не ни виждат, нито че не ни помагат, но те са в услуга на Учителя, вървят все край Него и бързат, да не изпуснат нещо от Неговите думи, изпълняват веднага. Бях ги видяла веднъж, преди много години, при едно изкачване към Мусала, нагоре в гората, по дългия път. Та, тези братя веднага дойдоха и намериха Учителя. И както винаги, те с мене нито приказват, нито ми обръщат внимание, като че ли не ни виждат нас, а всъщност много добре ни виждат. Но те са „Служители на Учителя” и правят каквото Той им каже. Те дойдоха и наобиколиха Учителя. После цялата група влезе в стаята на Истиан, където той си почиваше, беше заспал! Те се насъбраха около него и заедно с Учителя нещо работеха над Истиан, предполагам за здравето му, асмата. После влязоха в другата стая, където си бях полегнала аз, не спях, и ме наобиколиха. Казаха ми – „почивай си, почивай!” А те вършеха някаква работа над мене. После всички заедно с Учителя се качиха на покрива на къщата ни. Трябва да ви кажа, че тези братя с Него са много активни и знаят да работят всичко (предполагам, че те са работили чрез братята от Айтос, които са дошли на Изгрева през 1927 г. мисля, и са построили Салона там за 2 месеца. Това са били братя с потури). Горе, на покрива, според мене, те монтираха една антена, която насочиха към югозапад и свързаха къщата ни с една далечна звезда в тази посока. Това е, което си спомням. След 1 седмица - на 5 юни, майката на Истиан си замина набързо от рак и дори не я заварихме жива, да я видим. Във всички тези чудеса около нас и с Учителя зная добре, че майка ми ги измолваше с дълга молитва. Тя се освободи от гроба си 50 дни след заминаването си.

XVII. Писмо от Величка Няголова до Учителя Петър Дънов от 23 август 1996 г. Montataire, Франция „Който има уши да слуша - нека слуша! Който има очи да гледа - нека гледа!” Няма Любов като Божията Любов! Само Божията Любов е Любов! Любими Учителю, Господ Мой! Днес ще Ви напиша това писмо, с което желая да Ви уведомя за моята констатация там във Фрежус - Бонфен - Франция. Срещнах се с някои от българите от групата от 16 души, които бяха отишли там, да представяли „Бялото Братство” в България на хората на Михаил. Говорих с Благи Жеков, с жена му Лидия, с Дина Станчева, с Марта Александрова и някои други непознати. Грижих се за двете девойки - Надежда и Елена, които свиреха там. Благи твърди, Велики Учителю, че всичко се нареждало добре с това тяхно посещение - значи Вие сте били съгласни! Зная, че Вие ще превърнете злото в Добро. Вие можете, любимий, святий Учителю! Но аз мисля, че някои от тези българи се продадоха! О, продажен народ! И защо. Учителю, те отидоха и се поклониха на Михаил, да нямат там никаква дума, да не могат да Ви защитят, да слушат „неговите откраднати от Вас Слова”, да не могат да коригират ритъма на Вашите песни и на Паневритмията? Да гледат „безпомощни” всички изопачения, да навеждат глави, а някои от тях дори влязоха в „лъжите на този Михаил!” Срам и позор за България, о Учителю благословен! Те са богати там, имат голямо издателство и могат да издават каквото си желаят! Кои са тези заблудени души? Защо служат на лъжата? Не може ли да намерят пътя на Истината? Това е възможно за Вас, Учителю благи! Което не е възможно за човека, за Бога е възможно! За Вас всичко е възможно! И е дошло вече това време - да излезе Истината пред света! Как може Небето да търпи този „негов бял образ - откраднат от Вас?” Тези дълги коси, брада, бели дрехи! Но очите не лъжат! Няма го там Божественият Дух, няма Вашата топлота и Любов, Бог не е в него! Какво огромно творчество! Колко пари печелят те! Какви грамадни имения, градини, хотел, къмпинг, книжарница, голяма зала - трапезария, украсена с чудни картини, разни малки бараки и помещения, пиана и народ- народ от всякакви държави! Колко много последователи! И всички му казват „Учителю”, а за Вас казват „Петър Дънов”! Срам и позор! О Небе, отвори се и го глътни, заедно с неговата измама и лъжи! Ако той е работил против Вас, значи е работил против Бога! Не го критикувам, Великий Учителю, но Ви пиша за всичко, което констатирах там. За ритуалите, за картата и членски внос, за тези беседи, които той е изнасял, със знание, черпено от Вас и смесено и с други течения, за неговия бял портрет навсякъде и на всяка книга, без да има и дума за Вас, за това огромно, дълго име с титли! Къде сте Вие с Вашата скромност, Вашият взор винаги към Божествения свят, откъдето сте дошли, с Вашата велика милост и Любов! А той е бил заобиколен с млади девойки и момци, се хранел настрани с богати прибори! Как така ще се обявява за „Миров Учител”? Или за продължител на Вашето Велико Дело? Има само един-единствен Учител на Великото Всемирно Бяло Братство, и това сте Вие - било на този, било на онзи свят! Всеки 2000 години идва по един велик пратеник от Небето, за да помогне на човечеството! Това е велика жертва! Преди 2000 години беше Христос - Син Божий, и сега дойдохте Вие - като Отец! Слава Господу! Там липсва свобода, цари ограничение и заблуда! Оградено с огромни врати, автоматизирано, с големи огради навсякъде, с бариера при „приемната”. На мене ми заприлича на затвор, на концлагер! Та там и пиле не може да прехвръкне. Само доверени, техни хора! Какво богатство и организация! Истинска секта! Та това ли привлича тези българи? Ще Ви кажа, Учителю мой, Дина ми каза, оправдавайки се, че е време да се направи „мост” между двете братства. Какви „две” братства? Та Великото Всемирно Бяло Братство е едно- единствено и неговите членове са велики посветени! Това са и Вашите истински ученици! Ние, всички други, сме само кандидати! И на това сме благодарни. А Те са Велики и Мощни в тяхната Любов, Мъдрост и Истина, и светят като Слънца, заливайки тази Земя с дивна могъща Светлина! Още искам да споделя с Вас, Учителю, че в България са взели да издават книгите на Михаил, превеждат ги и ги издават! Срам и позор за България! Какво ли я чака? И тези, които се наричат там Ваши ученици, или последователи, съдействуват това престъпно дело! Поставих въпроса на Благи - той ми отговори, че те си имали издателство и си издавали каквото си желаели! Не ми обясни кой е позволил този резил! Попитах го: „А защо не издавате беседите и материалите от Учителя?” Отговори ми, че издавали, имало такова издателство, но се явили много нови хора, които си „позволили” да желаят да променят Вашето Слово - т. е. Словото Божие? Продажен български народ! Не позволявайте това, Великий и Мощний Учителю, защото Вие всичко можете! От Вас зависи съдбата на този народ, на Братството там, както и „бъдещето на делото на Михаил”! Да бъде Вашата воля за всичко! Амин! Аз отидох там, смятам, по Ваше Висше нареждане и бях като „Ваш инспектор” и сега Ви описвам моите впечатления. Говорих и с Лидия, жената на Благи, тя ми каза: „Ето аз, като слушах Неговите беседи, промених ли се? Пак съм си същата!” Но фактът да се слушат неговите слова, преведени с уредба на български, е непоправима грешка според мен. Марта там играе голяма роля по преводите, събранията им и други. Отдавна знаех, че тя подкрепя Михаил. Дано делото на тези българи е крайна сметка да бъде пак за Ваша Слава! За Слава Божия! Бях и поругана, Учителю любим. На шосето за Бонфен, срещнахме с мъжа ми Християн българската еврейка Иза Перец - художничка, която отдавна познавам. Тя живее в Париж. Не знаех само, че и тя обожава Михаил. Иначе, е много добра жена! Тя се смути много от тази среща и пожела и ние да влезем вътре в имението, имала връзки и можела да уреди! Отговорих й, че това не ме интересува, че сме тук, за да се видим с българите и с моята племенница Надежда. Още й казах, както и на всички други българи, че аз съм с Учителя, т.е. с Вас. Никога с Михаил, че няма двама Учители, а всеки 2000 години от Божествения свят слиза един-единствен Учител, и че това сте Вие - Беинса Дуно! Тя подскочи, уплаши се и влезе бързо в имението на Бонфен. Там тя се развикала, и треперила, търсила Благи, като шеф на българската група и му завикала уплашено: «Вие познавате ли я тази Величка? Тя е дошла тук да прави революции. Тя отрича Михаил и твърди, че има само един Учител!» Благи я успокоил и после предал по двете девойки Надежда и Елена да съм била въздържана и да не ставали такива разправии и бури! Първо, Учителю, аз не съм за революциите, нито Вие! Второ - това се случи извън имението, а не вътре! Да ме обвиняват в революции? Може би е вярно - но това не са външни революции, а вътрешни! Фактът, че бях там, че не влизах вътре в «кюпа», че заявих на всички българи, че съм с Учителя, а не с Михаил, това вече беше една истинска революция! Великий Учителю, стана им неудобно на българите, че ние нямаме право дори да припарим вътре и да преминем през бариерата. Издействуваха от шефа на имението „специална покана” с подпис и печат, за да влезем вътре, да разгледаме и да чуем част от музикалната програма, която те подготвяха, а ние щяхме да си тръгваме. И ето, Учителю, минахме и ние през „Райската врата” и влязохме вътре. А Жени Парлапанова от Мюнхен, Германия, ми писа за това събитие, че все едно сме били посетили Папата. Красиво е вътре, грижливо подредено - градини, овощни дървета, цветя! Хубав хотел, където са българите. Голяма книжарница - само с неговите книги и навсякъде неговия „откраднат” от Вас образ, големия салон за концерти, беседи и общ обяд! Къмпинг и много други постройки - мисля 10 дка, а имат и други терени, както и огромно издателство „Просвета”. Богатство и разкош! А Учителят беше скромен! Тук, на Земята, Вие заехте „последното място”, а горе сте на голяма почит и слава! Всички българи, Учителю, са получили подарък по една малка книжка на български език - отпред с Вашия портрет, а отзад - с този на Михаил. Вътре се дава част от Вашата биография, както и тази на Михаил - как Ви е той намерил, и как Вие лично сте го били изпратили във Франция през 1937 г, за да работи. Един вид вътре той изказва своята почит и уважение към Вас, като негов Учител. Всичко това е, за да се заблудят тези българи! Защото само в тази малка книжка той споменава за Вас, а може би отначало да е споменавал и другаде - не зная! Но във всичката му друга огромна литература няма и нито дума за Вас, макар че той свободно е използувал знанията от Вашите беседи, прередактирал ги е, сложил и други неща и поставил блестящия свой портрет и огромното си могъщо име. Какво безобразие, Учителю! Вярно е, че не е могъл да скрие истината, че песните и Паневритмията са от Вас, пише „П. Дънов” и хората там го знаеха това. Но пък е променил всичко, позволил си е да промени и сега липсва Духът в тази Ваша музика. Не Ви пиша, Учителю, за да ги критикувам - нито българите, нито него, но ето, това е моята констатация, а Вие ще решите по какъв начин ще се опровергае тази лъжа и този лъжец, за да излезе Истината в света, че Вие избрахте България като център за Вашата велика дейност! И че Словото Божие се изля чрез Вас, на български език в свещена България! Амин! С най-дълбоко уважение - Величка Бележки на съставителя Вергилий Кръстев За Михаил Иванов е написано достатъчно ясно и категорично в „Изгревът” както следва: 1. „Изгревът”, том I, стр. 293 ÷ 310; 469 ÷ 472. 2. „Изгревът”, том III, стр. 211 ÷ 212; 213 ÷ 214. 3. „Изгревът”, том IV, стр. 343 ÷ 344; 515 ÷ 516; 517 ÷ 521; 618 ÷ 621; стр. 638, точки 13 ÷15; стр. 639, точка 21. 4. "Изгревът", том VII, стp. 143 ÷ 145; 652÷655; 661; 662 ÷ 666; 689 ÷ 692. 5. "Изгревът", том VIII, стp. 518, № 4; стр. 518÷ 519, № 5; стр. 520, № 8; стp. 524, № 13; стр. 525, № 14, 15; стр.526; стр. 550 ÷555; 556 ÷ 558. 6. А как е посрещнала ясновидката Ванга от Печшч пристигналия от Франция Михаил Иванов, виж в "Изгревът", том VII, стр.689 ÷ 692. 7. Виж "Изгревът", том XIX, стр. 811÷815 № 16; стp. 815÷ 819 № 17, 18; стp. 819÷ 822.

XVI. Величка Няголова Сънища 1. Сън на 10.12.1993 г. Сънувах салона, където се държаха беседи на Изгрева. Но беше на друго място. Ние с мъжа ми Истиан бяхме някъде навън в природата. Казах му, че ще го заведа в салона за беседа. Влязох вътре - имаше много хора. Запазих едно място за него, на една пейка. Изведнъж той влезе през вратата - тази в средата. И аз му посочих мястото му. Но изведнъж някой каза, че вижда навън много деца. Помислих си, че това е видение и че не всички могат да го видят. Погледнах през прозореца навън. Имаше градини, треви, голямо пространство. И всичко беше пълно с малки деца, едва се виждаха (4 ÷ 5 г,), като джудженца. И всички бяха наредени в няколко кръга - голям, и по-малки и се държаха за ръце. Голяма радост беше. 2. Сън, сънуван на 18.03.1994 г. Сънувах, че с голяма група трябваше да минем през едно голямо препятствие - вода дълбока, като море. И брат ми Любомир беше там. Не можеше да се гази във водата - тя бе много дълбока. А и не можеше да се мине по друг път - този беше най-краткият. Имаше една-единствена възможност за преминаване - но тя беше „свръхестествена”. Трябваше да се засилиш и скочиш нагоре високо, и после с мисълта си да се изкачиш още 1 ÷ 2 метра нагоре и да се хванеш с ръце за едни жици (като телеграфни). После трябваше да се отскочи напред по жицата на 2 пъти и с отскачане да се стигне до края й, и там трябваше да се скочи долу, но така, че да се напредне още 1÷ 2 метра напред с превъртане на тялото като кълбо. И най-после се слизаше долу и вече нямаше повече вода. Всички го направиха със силно концентрирана мисъл. Любомир, брат ми, остана да ми помага, защото аз не знаех дали ще успея да направя всичко това, толкова беше страшно и изискваше „акробатика”. Всички ми казваха, че е много лесно, но ще трябва да се концентрирам силно и да се вдигна до горе с мисълта си. Любомир остана, милият ми брат, да ми помогне да скоча. Това беше. И се надявам, че с негова помощ успях. 3. Сън, сънуван на 27-28 февруари 1994 г. Трябваше да мина по един път отляво. Беше много тежко и аз много се измъчих. Имаше води, реки, чак се нараних, помня, че имаше одраскани места горе на десния ми крак и някой после ги лекуваше. Много беше трудно. Но не помня ясно. После реших да мина отдясно. Там пътят беше лек и по-приятен. Имаше и някакво селище. Това запомних. Изведнъж един глас на човек, ми каза: „Ти ще покажеш този път отдясно (по- лекия) на Христос, който е на Христос и да се мине оттам.” Не видях Христос, но Го почувствувах, че е там и аз ще му покажа този път отдясно. 4. Сън, сънуван на 03.11.1993 г., Париж, 3 ч сутринта Събудих се сутринта и помнех, че сънувах хубав, реален сън. Не можех да си го спомня. Казах си; „Господи, моля Те, нека да си го спомня! Беше толкова хубав!” И си го припомних. Бях някъде, имаше и други хора. Пред мене имаше голяма бяла сграда, като склад, с много висок таван, като на етажи, и имаше 10 метра. Изведнъж гледам една светлина, лека, нежна, феерична, се движи, мърда и се качи към тавана. Аз извиках: „Та това е едно същество!” Не, не можех реално много да го различа. Виждах само тази светлина, която пътуваше. Плачех в съня си от радост! И изведнъж - съвсем ясно и реално, видях една дясна ръка до лакътя, протегната, красива, голяма, с дълги пръсти - приличаше на ръката на Учителя, беше с длан надолу. Бях безкрайно щастлива в съня си, че видях тази чудна ръка, и то толкова реално! А това означава покровителство от Учителя. Много хубав, жив и реален сън! 5. Сън, сънуван на 3.03.2002 г. Сънувах, че говорехме със Светозар - брат ми, за книгата ми с моите песни „Песни” от Величка Няголова. И му казах, че всяка книга, която се издава, е като „огнена топка” и като се издаде, започва да пулсира, излъчва светлина и обхваща, залива всичко наоколо си, разпространява се чрез въздуха. 6. Сън, сънуван в края на май 2001 г. Някъде се срещахме с „тъмни сили” и аз ги парализирвах само с вдигане на показалеца си на дясната ми ръка, А той е Юпитеровия пръст и е свързан с Бялото Братство (Юпитер). И тези същества се схващаха и не мърдаха повече. 7. Сън, сънуван на 1 април 1999 г. Сънят е за нашите приятели в Алпите - Франция, фамилия Гобо, у които се пазеха материалите на Ана Бертоли, и които те не пожелаха да върнат на Братството чрез мен за д-р Вергилий Кръстев, да ги издаде, а ги предадоха по-късно на французойката Никол Филасие, а не на мене - българка. Сънувах, че ще има съд с Жан-Луи и жена му Арлет Гобо. Трябваше да се явя и аз. Те бяха някъде в природата, а аз - на един хълм насреща. Пазехме се и от бомбардировки. Срещнах жената, Арлет, и й казах: „Желая да те прегърна. Винаги съм те обичала!” И тя каза същото. После добавих: „Но сега трябва да се плаща за постъпката ви с материалите на Братството.” И бях с някого. И бях написала моите „аргументи” на 1 лист, само няколко изречения. Това беше за съда, която ще съди семейство Гобо, а аз бях свидетел. 8. Сън, сънуван на 08.06.1998 г. Сънувах, че живеехме в къща на една скала - гранит, някъде в планина. Беше толкова красиво! Нямаше дървета, но треви, цветя. Имаше и цветето „царска свещ”, което расте по Рила. Надолу, към изток, падаше една голяма пропаст. Извиваше се някъде една пътечка, отстрани - за слизане. Не зная с кои хора живеехме в тази къща, но тя беше солидна, на канара. И дали не е свързан този ми сън с моята голяма „твърдост” по отношение работата за Учителя! И за тези братски материали, пазени във Франция и които не ги върна фамилията Гобо на България, а ги предадоха на французойка. Всички други мои познати - и французи, и българи, се продадоха и заявиха, че ще останат във Франция, и няма да ги дадат на Братството в България. 9. Сън, сънуван на 11.10.1994 г. Към сутринта, сънувах, че разговарях с Учителя по Астрология, имаше и други хора, не помня кои. Видях написани планети: съвпади, много аспекти. Учителят каза: „Ти имаш 12 000 аспекти. Аз ги създавам.” Зарадвах се много. Бях близо до Учителя. И после си разсъждавам: за да имам 12 хиляди аспекти, това ще рече, че истинската Астрология горе борави с всеки градус, минута, секунда и т. н. Това е точна Астрология. А това може и да са цикли в еволюцията ни и в пътя на нашето усъвършенствуване.. 10. Видение на 08.08.2001 г. Днес - 8 август 2001 г., почувствувах, че от Молитвения връх на Рила (7-те рилски езера) идва огромна светлина и се разнася навред. Тя върви нагоре и е като „вулкан”, но не е червена, а леко жълто-бяла. И отива нагоре. Знаех, че брат ми Светозар е горе на Рила и работи усилено на Молитвения връх и има горе голямо присъствие. 11. Сън, сънуван на 9.04.1998 г. Бях с много хора някъде. Изведнъж видях Учителя - беше изморен, имаше страдалчески вид. Говореше ни нещо - но аз не запомних какво беше. Имаше разни хора, които усилено перяха, търкаха дрехите си. По едно време си спомних и исках да Го попитам нещо, и то за моите „Песни”. Мина ми това през ума. Но не желаех да Го безпокоя. Но забелязах, че Той спря погледа си върху мене, наблюдаваше ме и работеше над мене, уреждаше живота ми (и тези мои песни се издадоха и излязоха в 500 броя тираж в 2002 г.). После бях вътре в един салон, гледам - Учителят идва отвън. Но е заключена вратата. Затичах се веднага, да Му я отключа. Иначе, Той трябваше да заобиколи от другата врата, която беше отворена. Но той бързо се приближаваше към тази именно врата - заключената, и вървеше към нея през градинката. И аз се затичах да му отключа бързо вратата, за да влезе. Радвам се, че насън имах това съзнание, да Го следя, за да Му помогна, а и да тичам да Му отключа вратата.. 12. Сън, сънуван от майка ми Стевка на 18.08.1987 г. между 3 и 5 часа сутринта (Тя си замина през 1995 г.) Майка сънува събора и казва: „Ще говори Великият Миров Учител Благ на празника. Виждам Го жив между братя и сестри - непознати. Той тръгва с група към едно здание. Аз се върнах .и си взех чантата и ги настигнах. Те бяха влезли с Учителя в една стая. Изведнъж гледам, че Учителят падна на земята и умря в момента. Ръцете му бяха отстрани на тялото Му. Никой не се приближи до Него - чакаха Го да стане сам. По едно време, Той стана прав сам и влезе отсреща в една стаичка. Беше прав и се молеше. Вътре беше сам. Аз Го гледах, като се молеше. После излезе от стаичката Си и подаде на мене дясната Си ръка. И аз я целунах. Но дали и други Му целуваха ръката - не зная! И отново Учителят се намери прострян на земята - и пак умрял. И отново всички Го гледаха и чакаха да стане сам. Очаквахме Го всички. Но Той отново не беше в тялото Си. Пак беше умрял. И откъде дойде Любомир (най-малкият син на майка, моят брат), не видях. Той се спусна към Учителя, хвана Го под ръка (лявата) и изведнъж Го вдигна от земята. Учителят вече беше жив! Това е сънят на майка. И никой не помага на Учителя, и се явява брат ми Любомир, който бързо Го вдига от земята и Му помага. Амин. 13. Сън, сънуван на 19.05.1990 г. Не запомних всичко в този чуден, интересен сън! Помня само, че се отнасяше за някакви особени същества, които дойдоха при нас - ние бяхме една група. Аз обяснявах нещо за тези същества. И когато дойдоха, бях заслепена от красотата им и необикновените им качества. Изглеждаха уж обикновени хора. Но понякога през тях, някъде към главата им, заблестяваше нещо като Слънце, с мощна светлина, която блестеше ослепително. И точно тази мощна бяло-жълта светлина ми позволи да запомня съня си. Не мога да я забравя! Но не всички я виждаха. А аз я виждах! И след като тя ме осветяваше, с мене ставаше чудо. Аз започвах да вибрирам по друг, странен начин, и всичко разбирах, разговарях се с тези същества, и то мислено. Но ставаха и други промени с мене - ставах друга, по-слънчева, по-интуитивна и др. Помня, че се мъчех да обясня на хората с мен тези странни същества, но напразно. Те не можеха нищо да разберат. Между тях имаше и хора от църквата. Тези хора не можеха да видят нищо от това, което аз виждах, и не разбираха моето влизане във връзка с тези велики същества. Не го разбираха това. Останалият сън се изгуби от съзнанието ми. 14. Сън, сънуван на 26.01.1991 г. Сънувах, че бях в едно царство и щях да се женя за някоя си жена, която в последния момент се отказа. После попаднах в друго царство - имаше едно езеро, скали и др. Царят беше събрал целия си народ, и аз бях там. Царят беше възрастен, едър, закръглен - Юпитеров тип. Той изведе своята дъщеря - едно малко, слабо, грозно момиче към 16 г. и каза пред всички: „Кой желае да се ожени за моята дъщеря?” Никой не отговори, никой не желаеше, макар че имаше толкова много народ. Тогава аз извиках: „Аз” (а и аз съм жена). Царят ме погледна и каза: „Да бъде според волята ти!” А аз не зная защо казах „Да”, дали от милост към горкото, слабо и грозно момиче, или от саможертва. Не зная. Казах „Да” спонтанно, без много да му мисля. Този цар приличаше на моя съпруг Христиан, с когото току-що се бяхме оженили (на 22.12.1990 г.). Не се сетих в съня си, че това беше той. После царят ме заведе в Съкровищницата си, за да ме възнагради по „царски”. И ми показа огромни, едри монети от чисто злато, които зарови с шепи, и аз също, и ми каза да си взема, колкото желая. Толкова беше доволен от мен царят. И желаеше да ме възнагради царски! 15. Сън, сънуван на 13.04.1990 г. Сънувах, че съм някъде високо в един апартамент на 8 етаж. И майка беше там и синът ми Благовест, но по-малък, към 10 ÷ 11 години. По едно време той както седеше до отворения прозорец, той просто се плъзна и взе да пада надолу с голяма скорост. Аз успях само да извикам: „Учителю!” И не исках да гледам навън, защото знаех, че той е умрял. Слязох долу и се приближих до детето си, но без да го гледам - не можех да понеса тази ужасна смърт! Бях безкрайно нещастна. По едно време чувам, че Благовест нещо ми говори. Учудена и озадачена, аз се обърнах към него и гледам - нищо му няма на детето, нито драскотинка. И то ми говореше. Бях безкрайно изумена на това чудо и благодарих на Учителя, че го беше спасил и този път, по чуден начин, както само Той си знае: Иначе, да падне от 8 етаж, не можеше в никакъв случай да остане жив. А той беше не само жив, но му нямаше нищо. Нито драскотинка дори. Слава Богу! Благодаря! Този ден е точната опозиция на Юпитер и Уран (а аз ги имам в съвпад в моя хороскоп). Луната минаваше тази нощ точно през Уран! 16. Сън, сънуван през годините, когато имаше опасност за гроба на Учителя, да Го извадят и местят - около 1960 ÷ 1970 г. Сънувах, че властта отиде да разбутва гроба с машини, багер и др. А ние седяхме отстрани и гледахме. Не започнали още първата „копка”, и започна страшно, силно земетресение. Земята се разтърси и всички работници, заедно с машините им, избягаха в ужас. И така гробът - си остана непокътнат в градинката. Този ми сън се беше разпространил из целия квартал „Изгрев” и хората го произнасяха, и идваха да ме питат точно какво бях сънувала. И друг сън имах в тези години, пак пророчески - за Изгрева, когато комунистическата власт искаше да го разруши и да изтрие всички следи от Братството и Учителя. Не го помня много! Зная само, че имахме „особен начин” да се разправяме и парализираме враговете си. И то враговете, които искаха да унищожат Изгрева, Салона, Полянката за Паневритмията. И пак този ми сън се беше разнесъл из „Изгрева”. И хората се учудваха и радваха. Но все пак комунистическата власт успя да разруши този чуден квартал „Изгрев” и да разгони братята и сестрите насам-натам, да не се срещат повече. И на мястото на Салона и Полянката построиха и Руското Посолство с тези огромно високи огради, та дори и птиче да не проникне повече там, но за в бъдеще - ще видим какво има да се случва. Защото аз пак сънувах пророчески сън. Не помня годината, но скоро беше, някъде към 1995 ÷ 2000 г., не помня точно. И без детайли. Нямаше и помен от сгради на „Изгрева”, нито от посолства. Покрай Руското посолство и градинката на Учителя течеше огромна река, дълбока. По ул. „Латинка” от другата страна на градинката Му - огромни и бездънни пропасти! И нямаше жива душа. Само градинката седеше, оградена с тел, но нямаше никакви декорации около гроба на Учителя, а беше пусто, нищо нямаше! И за един „чужденец” не беше ясно какво има на това място. Всичките следи бяха изтрити, и не се познаваше, че това е градинката на Учителя. Но гробът си Му беше там - но неизвестен повече за никои. 17. Сън за мъжа ми Истиан Сънувах сън през март 1998 г.: „Сънувах сън - видение, майката на мъжа ми Истиан (тя си замина през 1995 г.) Беше с по-хубаво тяло, по-млада - към 40 ÷ 45-годишна (замина си на 72 години). Разказах й защо синът й е болен (от астма като нея), как се предават програмите на разрушение от майката и бащата на детето, също и от дядото и бабата, прадядо и прабаба, и така - 4 поколения. Тя слушаше с интерес. После я загледах силно в очите й и й казах: „Вие няма да взимате Истиан. Той още ще живее тук, има си работа, а и обича живота!” Тя ме гледаше и нищо не каза. Аз, един вид, я изгоних от сина й, да не обсебва тялото му и да не го кара да боледува и умира.” Така, че ние горе работим и по-изостаналите духове ни слушат, а и ги поучаваме. Той и Светозар ме беше предупредил, че родителите на мъжа й ще гледат да го вземат. 18. Сън за Учителя Сън, сънуван на 09.04.1998 г. „Бях с много хора някъде - познати и непознати. Изведнъж видях Учителя - беше изморен, имаше страдалчески вид. Нещо ни говореше, но аз не запомних нищо от думите Му. Много хора усилено перяха и търкаха дрехите си. По едно време си спомних и исках да Го попитам нещо, и то за „моите песни” (излязоха през 2002 г.). Мина ми тази мисъл в ума. Но не желаех да Го безпокоя. Но забелязах, че Той спря погледа си върху мене, наблюдаваше ме и работеше над мене, уреждаше живота ми и издаването на песните ми. Всъщност Той възприе въпроса ми. После бях вътре в един салон. И гледам, Учителят идва от вън, но е заключено. Затичах се да отключа вратата. Иначе Той трябваше да заобиколи от другата врата, която беше отворена. Но Той бързо, бързо се приближаваше към тази врата именно, която беше насреща Му, вървеше бързо през градината. И аз се затичах бързо да Му отключа вратата, че като дойде - да влезе веднага.” Значи насън имах това съзнание да Го търся, питам, а и следя, за да тичам да Му отключа вратата на Салона. Амин! 19. Сън, сънуван на 22.04.1999 г. Сънувах, че бяхме заедно с Истиан и брат ми Любомир в планината, на Витоша, и то на Бивака. Там имаше много хора от Братството, но аз непознавах никого. Някъде ми се мярна образът на Йоанна Стратева и другаде - на Ина Дойнова, вероятно. Всички ядяха. После започна Паневритмията, с чудна музика. Ние стояхме и гледахме. Изкараха няколко упражнения и се спряха. Попитах ги: „Защо?” Отговориха ми, че ще има снимки на Телевизията и др. Изведнъж аз станах права и извиках силно: „Слушайте всички! Не може така да се прекъсва Паневритмията за телевизия и снимки! С това се прекъсва Духът и вибрациите.” Всички чуха, но не казаха нищо. После чух някъде музика, но беше светска, а не от Учителя. Погледнах в почуда. Това е моят сън. И той се реализира още същата година, лятото, на Събора на Рила, петото езеро, когато музикантите свириха погрешна Паневритмия и Симеон Симеонов - певец, ги ръководеше. Бях предупредила предварително както него, така и музикантите да не променят нищо от Паневритмията. Но не послушаха и аз бях единствена, която реагирах остро и зачуках с камък върху друг, който просто се пукна. Така протестирах за промените. 20. Сън, сънуван на 03,03.2002 г. Сънувах, че говорехме със Светозар за книгата ми с моите песни. И му казах, че всяка издадена книга е като „огнена топка” и като се издаде, започва да пулсира, излъчва светлина и обхваща всичко наоколо си, разпространява се чрез въздуха. И това е валидно както за книгите, издадени от Светозар, така и за огромните томове на „Изгревът”, издадени от д-р Вергилий Кръстев. 21. Сън-видение - Рожденият ден на съпруга ми Истиан, 28.04.1999 г. Отидохме за изгрев Слънце. Изиграхме Паневритмията двамата и се разходихме в гората. Светозар изпрати поздравления по въздуха, после каза: „Тази година вие разрешавате един важен проблем. Къщата ви ще я платите. Подобрява се здравето на Истиан. Ще дойдете в България.” Казвам му: „А за сина ми Благовест-Ив, какво ще кажеш?” Усмихва се. „Цялото небе го знае! Благовест е вече готов! Тестото е замесено, сега остава да втаса и да се опече!” И всичко това за моя съпруг - се реализира. Замина си още в началото на 2000 г. баща му; и платихме къщата ни. И Истиан подобри здравето си, а и дойдохме и в България, и то бяхме на Рила за пълното слънчево затъмнение - Космичен кръст, на 11.08.1999 г. Така че аз често си говоря със Светозар по въздуха. 22. Видение, свързано с майка ми Стевка Майка ми си замина на 19.02.1995 г. на 92 години. И ето, че на 11.04 същата година и някъде към 50 дни след заминаването й, тя изведнъж дойде в работата ми, към 19.20 часа вечерта. Аз се грижех за стара болна баба, милиардерка. Това работех. Дойде майка ми и седна на стола до прозореца, до бабата. Беше млада - към 30 ÷ 35 години, хубава, облечена в сива дреха. Попита ме: „Тази ли е бабата?” Отговорих й: „Да”. Тя не ме напусна повече. Дойде с мене в автобуса, като си тръгнах в 8 часа вечерта, на улицата, после - у дома, вкъщи. Показах й къщата ми - апартамент в Париж, Отидохме заедно и тя спа до мене през нощта. И цяла нощ ми правеше „паси”, пазеше ме и ме укрепяваше. Попитах я няма ли да отиде в София при братята ми. Тя ми отговори, че е измолила горе от Учителя да бъде едно известно време с мене, да ми помага, защото съм била в най-тежко положение в сравнение с моите братя, много преуморена и отегчена (наистина тази баба изсмукваше всичките ми жизнени енергии, защото тя беше и луда). Майка ми каза още, че тя сега може временно да бъде с мене и с братята ми. Каза ми още, че дълго време сме били разделени, а сме много близки души (нали работех, дори и на погребението й не можах да отида, а участвувах от разстояние). И цял живот ми беше огромен проблем, че няма да мога да понеса заминаването на майка ми. Много бях свързана с нея! И така стана, че не присъствувах. Майка ми не беше весела, а сериозна. И все с мене! Навсякъде! Много се радвах. В събота и неделя не работех, и мъжът ми Истиан ме заведе с колата в дома ни извън Париж. И майка ми тръгна с нас. А там бяха пристигнали неговите родители. Майка му беше много болна. Та, майка ги видя, и то за пръв път, а те, разбира се, не я видяха. Радваше се на скромната ни къщичка, на дворчето и на цветята. Аз я попитах какво се случи с нея при заминаването й на 19 февруари (между 19 и 19,30 часа). Защото Светозар й дал вода към 19 часа. И после тя сама си е заминала. Той проверил към 19,30 часа (Еленка го подсетила), и тя била вече отпътувала завинаги. И майка ми поясни, че заспала и отпътувала, както винаги. В това време Те (Небето) прекъснали връзката, затворили вратата. Майка ми се затруднила малко при дишането си. Когато се върнала отново в тялото си, вратата била вече затворена и връзката - прекъсната. Тя гледала болното си, старо тяло и не съжалявала. Така се освободила. Каза ми още, че всъщност тя отдавна е била вече горе и рядко слизала в тялото си. Имало е пазач, който го е пазил, докато умре. Майка ми каза още, чедо 1 година моят живот ще се промени коренно в хубав смисъл и ще ме освободят от тази баба. Още каза, че се грижи и за сина ми, и за мъжа ми. И наистина, още юни същата година си замина майката на Истиан. А беше много болна. Замина си от рак в последен стадии. През август бях в платена отпуска и като се връщам - и бабата взели. Заминала си в мое отсъствие. Отидох на погребението й. И после се уреди животът ми по- добре. Бях безработна и добре платена и така си останах до „пред пенсия”. Накрая ми плащаха много малко, но бях свободна, а и възстанових здравето и силите си. Та, всичко, което ми каза майка - се сбъдна. Така ние общувахме около 1 седмица и после тя си замина и повече нито я видях, нито я чух. Отиде си в своя свят, на нивото си. И пак общувахме, но нямаше повече това нейно явно присъствие край мен. А тя го беше измолила от Учителя, да остане малко време край мен, да ме види и прецени, а и помогне. Каква Любов! Благодаря! Написах песен за майка – „На майка ми”. 23. Сън на 18.03.1994 г. Сънувах, че с голяма група трябваше да минем през едно голямо препятствие - вода, дълбока като море. И брат ми Любомир беше там. Не можеше да се гази във водата - тя бе много дълбока. И не можеше да се мине по друг път - този беше най-краткият. Имаше една-единствена възможност за преминаване, но и тя бе свръхестествена. Трябваше да се засилиш и скочиш нагоре, и после с мисълта си да се изкачиш още 1 ÷ 2 метра нагоре, и да се хванеш с ръце за едни жици (като телеграфни или електрически). После трябваше да се отскочи напред по жицата на 2 пъти и да се стигне до края й (с отскачане) и там трябваше да се скочи долу, но така, че да се напредне още 1 ÷ 2 метра. Напред, с превъртане на тялото като кълбо. И после се слизаше долу и вече нямаше вода. Всички го направиха със силно концентрирана мисъл. Любомир остана да ми помага, защото аз не съм хич акробат и не знаех дали ще успея да направя всичко това. Толкова беше страшно и изискваше акробатика. Всички ми казваха, че е много лесно, но трябва да се концентрирам силно и да се възкача до горе с мисълта си. Любомир, милият ми брат, остана да ми помогне да скоча. И се надявам, че успях. А за Любомир - беше много лесно! 24. Сън на 10.12.1993 г.* Сънувах салона на Изгрева, където се държаха беседите от Учителя. Но този салон беше на съвсем друго място. Ние с мъжа ми Християн бяхме някъде навън в природата. Казах му, че ще го заведа в салона за беседа. Влязох вътре - имаше много хора. Запазих едно място за него на една пейка. Изведнъж той влезе през вратата (тази, която беше в средата) и аз му посочих мястото му. Но изведнъж някой каза, че вижда навън много деца. Помислих си, че това е видение и че не всички могат да го видят. Погледнах през прозореца навън. Имаше градини, треви, голям простор. И всичко беше пълно с малки деца, едва се виждаха (4 ÷ 5 г.), като малки джуджета. И всички бяха наредени в няколко кръга - голям и по-малки, и се държаха за ръце. Голяма радост беше. _________________________________________ * Този сън е публикуван два пъти (виж сън 1 в началото на тази глава), но с малки несъществени разлики - ГСК 25. Сън на 19 декември 1998 г. Бяхме с хора горе на баир. Стана тъмно и аз сложих на една полянка голямата ми чанта, вътре с портмонето, паспорт и др. И изведнъж изчезна. Намерихме я празна - всичко взето. Чухме някъде гласове. По едно време идва Светозар, много по-млад. Аз лежах, той легна до мене и сложи главата си на рамото ми. Аз погалих косата му с лявата си ръка. После той стана и тръгна да се връща. Каза ми, че най-после дошъл във франция, че дошъл за 18 часа. Разбрах, че е дошъл с автобус. Сетих се, че не му дадох пари и той трябваше да се върне пеша. Затичах се надолу и го намерих на една гара, чакаше влак или автобус. Нямах пари, за да му дам. Това е сънят. Светозар все ми казва, че съм отишла във Франция с неговия капитал. Че той е живял в миналото там и че имал огромни богатства, някъде скрити, заровени. И в този сън, през този си живот, той казва, че най-после дошъл във Франция и се срещнахме. 26. Сън през май 1998 г. Видях някъде брат Петър Филипов (живееше на Изгрева и отдавна си замина). Аз минавах отгоре, от високо някъде. Той беше с гръб долу като в пещера и беше заобиколен с хора, на които говореше, проповядваше. Беше с дълги сиви коси и тъмни дрехи и беше много зает. И с двете ръце нагоре и настрани. Въобще не ме видя. Аз бях някъде отгоре, преминах и го видях долу, в тази пещера, където работеше с тези хора. Сънувах го за първи път. 27. Сън на 14.12.1997 г. Сънувах голям кръг Паневритмия, с много хора, Светозар взе да спира след всяко упражнение и да обяснява смисъла му. Постепенно хората намаляха, докато стигнаха до един съвсем малък кръг. 28. Сън през ноември 1999 г. Влязох някъде, имаше хора и казвам строго: „Една песен! Но от Учителя да бъде!” И Росица - певицата, веднага запя „На Учителя покорен”. 29. Сън на 07.12.1999 г. Вече ви писах за този сън. „Сънувах, че Светозар ми даде един нов хороскоп, направен на машина, печатан, с най-големи подробности. Аз се вгледах и взех да търся Асцендента си, а той беше ниско, вляво. И търсейки го, не видях други детайли. А беше с минути и секунди. Светозар ми каза, че бил направен от неговите хора в лабораторията му с най-точни изчисления, И тази лаборатория той ръководел. Каза ми скромно: „Те, моите хора, са ти направили този хороскоп!” И той се отличаваше коренно от моя сегашен хороскоп. 30. Сън на 09.05.2000 г. Едва си спомням. Сънувах Учителя. Срещнах Го с група братя и сестри. Бяха седнали на земята и си почиваха. Учителят беше облечен с гълъбов костюм, скромен, свит, малък. Аз дойдох и носех кръгъл хляб, пресен, топъл. Всъщност беше сладкиш. Казах си: „Ще предложа на Учителя, ако пожелае, няма да настоявам!” Но Той веднага си отчупи парче. Седнах и аз отстрани. Казах си: „Имам да Му задам един въпрос!” Не помня какъв беше.

XV. Величка Няголова Примери из моя живот 1. Беше някъде към 1975 г. Отидохме с първия ми мъж на Мусала. Мисля, че беше януари месец. Зима беше на планината, но нямаше много сняг. Качихме се по въжето нагоре до върха. Седяхме малко горе. Времето беше ясно, слънчево и много студено. Стана време да слизаме. Отначало бе леко, но после оставихме въжето и се отбихме надясно, по летния път. Но сега имаше лед и сняг по него. Стигнахме до една малка скала и трябваше да скоча долу на пътеката. Много беше стръмно и плъзгаво. Опитах се - не можах. Страх ме беше, че ще се плъзна. А надолу е огромната пропаст чак до езерото “Окото”, И всичко е заледено. Мъжът ми веднага скочи долу и започна да ми казва как да сляза, къде да стъпя. Но аз нямах доверие. Времето вървеше и скоро слънцето щеше да се скрие. Беше към 5 часа следобед. Събух обувките си - по чорапи. Но все не можех да се реша. Предпочитах да се плъзна по урвата, но не и да сляза. Това беше по-лесно за мене. Но долу бе сигурна смърт. Мъжът ми взе да ми крещи. Времето вървеше - вече повече от половин час седя на тази канара и не смея да скоча. И колкото повече седя, толкова повече се завърташе главата ми. Само с хеликоптер можеха да ме спасят. Но къде? По въжето до нас прескочиха двама души - също като кози - (раз-прас) и профучаха. Не им се дори обадихме. Те бяха с хубави туристически обувки. И много леко слязоха надолу. Аз бях цялата изтръпнала и се вцепенявах вече. Мъжът ми крещеше и ми протягаше ръка. Но аз не можех да се доверя на нищо. Все предпочитах да се плъзна по пропастта. И тогава стана чудото. Когато човек се намира между живот и смърт, става ясновидец. И дойде до мене едно същество, много строго и категорично. Така ми каза: „Ти ще стъпиш тук с десния си крак! И няма да паднеш - държа те!” И ми показа точно къде да поставя десния си крак. И беше толкова строго, че не можах нито да му противореча, нито да не му окажа доверие. Напротив - на Него имах пълно доверие! И искам, не искам - поставих десния си крак на показаното място. След това Съществото ми посочи вляво и каза: „Ето тук пък ще сложиш левия си крак! И няма да паднеш! Аз те държа!” И отново го послушах. То просто ми заповядваше с много авторитетен глас. И отново десния крак и накрая слязох от тази скала. Нощта вече падаше. Но надолу не ни беше така трудно. И така, благодарение на тази невидима помощ, аз слязох благополучно и останах жива. Не видях добре дори образа на това Велико Същество, което беше оставило важната си работа и бе пратено да ми помогне и спаси. Да бъде благословено! АМИН 2. Бях студентка. До нашия двор на Изгрева далеко, започваше дворът на комшията ни Любо. Той не беше от Братството. Имаше куче - овчарска порода. И се държеше грубо и лошо с него и го възпитаваше. Кучето стана лошо и опасно. Но беше все вързано и в двора им. Вървя по улицата ни „Латинка” и се връщам а къщи. Изведнъж, изневиделица, отляво, от двора на Любо, изскочи това куче. Мисля, че се казваше Видра. И веднага се хвърли на мене да ме разкъса. Насочи главата и зъбите си към дясното ми коляно. Нямаше време за мислене. Само извиках: „Учителю!” И чудото стана. Парализираха се зъбите на кучето и макар че устата му беше вече на коляното ми, то не можа да ме докосне! И си тръгна. Продължих пътя си до нас. Учителят ме спаси! На Запад има много деца, ухапани лошо от кучета, лекуват ги в болница. И невинаги оживяват. Така аз видях силата на Бога, на Учителя. Само при едно повикване за помощ - Той веднага се отзовава и спасява дори и от смъртта. Благодаря, Учителю! 3. Колко пъти ми е помагал Учителят! При всяко затруднение Го позовавах и винаги ми е помагал. Бях малка, в отделенията. Влезе лекарката и каза всички деца да приготвят ръката си, на която имат ваксинация против вариола. Изтръпнах от ужас. Аз нямам такава ваксинация! Учителят не е позволил да ме ваксинират. Родителите ми са ме завели, още съвсем малко дете, и Той казал: „Не я ваксинирайте, а за глобата ще се нареди!” Защото е имало голяма глоба, а моите родители в никакъв случай не са могли да я платят. Но Учителят уредил и този въпрос. По свой си таен и мистериозен начин. Дошла заповед за глоба на Крум Няголов, защото не е ваксинирал детето си. И като по чудо, в пощата работел в този момент наш роднина, Георги. И гледа той: „Глоба! Та това е за вуйчо ми!” И взима и скъсва листа и го хвърля. И така и глоба не плащат родителите ми. А сега - аз седя с голям вътрешен страх и подготвих ръката си, и мълча. Но призовах силно Учителя да ми помогне. И стана чудо! Мина лекарката със сестрата, и не разбраха, че аз нямам тази първа ваксинация за вариола. 4. Синът ми Благовест беше на 3 г. и се разболя много и повръщаше. И се обезводни организмът му. Искаха да го вземат в болница. Но аз не го дадох. И с клизма успяхме да спрем повръщането. Както и на всяка една минута разтвор със солена, после със сладка вода. И спря да повръща. Спаси се, но много трудно! И на сутринта веднага идва у нас уплашена лекарката от поликлиниката, и ме накара да подпиша документ, че не желая да дам детето в болница, И отново му предписа лекарства и антибиотик. Насили ме да му дам, а аз не исках. Детето се беше оправило. Но на сутринта - дадох му. А лекарката в уплахата си, не видяла, че това лекарство подсилва повръщането. И детето започна отново да повръща и този път нямаше спасение за него. При неговия отслабнал организъм, лекарството поднови повръщането и нямаше никакъв шанс да се спаси детето. Постепенно то си умираше - отиваше си. Беше слънчев, пролетен ден! И майка ми дойде и казва: „Ще оздравее детето, чудо ще стане!” А тя имаше много силен, борчески дух. Но аз й отговорих: „Не, майко! Детето си отива!” И се обърнах с последна гореща молитва към Учителя. И казах така: „Вие можете, Учителю! Детето е все още живо. Вие можете да го спасите!” И Го помолих със силна вяра и голяма молба, защото не можех да понеса да си замине това малко дете. И стана чудото. До половин час детето взе да се оправя, повръщането спря, и след 1 час детето яде малко. Та, спаси го Учителят! И от за Слава Божия! За да ви разкажа сега този случай. Учителят всичко може! Бог всичко може! Любовта е над всичко в света. Дори и над смъртта! 5. Дълги години нашето семейство дружахме с брат Петър Филипов. А брат ми Светозар живееше у него и му помагаше за всичко. Много хубаво работехме с този брат. От него аз се научих какво значи „Молитва”, и то дълги молитви и непрестанна връзка с Невидимия свят. Школата на този брат беше строга и безпощадна. „Посипете главите си с пепел!” - казваше често той. И ни съветваше да водим чист и свят живот. Много пъти бяхме заедно на екскурзии на Витоша - през Бистрица, И цял ден изкарвахме в рая! Само в работа, песни, молитви и чудни разговори за Невидимия свят. Четяхме и 1 беседа от Учителя. Изкачвахме се чак до този чуден и необитаем връх „Купена”. Та, брат Петър имаше роден брат - Илийчо. Той беше певец - тенор. Пееше много хубаво. Имаше нещастен брак, беше се развел, а все обичаше жена си. Тя беше пианистка. Той по-рядко идваше при нас на срещите ни. Имаше много добро сърце и ние всички много го обичахме. И от мъка той се разболя. И брат Петър ни каза, че има рак и е осъден да си замине. Но той ни каза още: „Ние можем да направим чудо и да го спасим. Трябва да имаме силна вяра и в непрестанна молитва - и ще стане чудо. И Илийчо ще оздравее и няма да си замине.” Аз взех присърце всичко. И започнах да се моля с гореща молитва и много силна вяра. Просто бях убедена, че Илийчо ще оздравее. Бях студентка. На сутринта отивам за университета си в София, Вървя по улица „Патриарх Евтимий”. И все се моля за Илийчо. И изведнъж пред вратата на един магазин припаднах в несвяст. Веднага ме вкараха вътре, седнах на стол и една клиентка - лекарка се занима с мене. Мина ми. И после разбрах закона. Когато съдбата е определила някой да си замине и ние много силно настояваме пред Бога да остане, възможно е. Но ще трябва ние да си заминем на негово място. Понеже молитвата ми беше силна и много чиста, отговори ми се. Но така, че разбрах закона. Значи никога и за нищо да не настояваме да бъде нашата воля, дори и в молитва. Винаги трябва да приемаме волята Божия и като се молим, да казваме така: „Моля Те, Господи, помогни да оживее и оздравее Илийчо, но ако е такава Волята Ти. Да бъде Твоята Воля!” Така научих този закон за болестите, за заминаването и за решението на Съдбата. Беше към 27 януари, когато Илийчо си замина от този свят. Коя година? Или 1960 г., или 1961 г. - не помня. Изпратихме го с дълбока скръб. Но такава беше Волята Божия! Амин. 6. Имах приятелка Пенка. Тя ми беше колежка в Университета. Заедно завършихме. Имахме и трета приятелка - Мария. И трите бяхме неразделни и се дипломирахме и трите като електроинженери. Пенка не вярваше в Бога. Аз никога не открих идеите си на моите колежки. Те знаеха, че съм вегетарианка, и вероятно се досещаха. Но никога не говорехме по тези въпроси. Те и досега са ми приятелки - толкова години! Но сега им говоря и книги им давам да четат от Словото на Учителя. Но тогава бяха комунистически времена и за вяра в Бога не можеше и да се спомене. А сега и двете се интересуват и четат. Пенка беше сама в семейството си. Майка й беше германка, а баща й българин, архитект и комунист. Много беше добър човек и много обичаше осиновената им дъщеря Пенка. Наричаше я Калинка. Като отивах у тях, много ми се радваха. Особено бащата. И ето - той се помина. А беше атеист. И в семейството му, жена му и дъщеря му Пенка нищо не разбират - нито се молят, нито се интересуват от „невидим свят”. И ето, че аз сънувах сън - видение. Чукам на вратата у Пенка. Отваря ми баща й. И както винаги, много любезен: „Здравей, Величке! Как си?” И т. н. И аз му отговарям. И изведнъж той ми каза: „Добре, че дойде! Защото само ти можеш да говориш с мене. Не зная какво стана - но вече не ми обръщат никакво внимание и жена ми, и дъщеря ми - не ми говорят, не ме чуват, не ми слагат да се храня, не ми дават храна. Нищо не разбирам. Добре, че дойде ти, защото с теб мога да се разговарям.” А аз му казах: „Вие не знаете ли, че с Вас стана една промяна!” – „Не - отговори ми той, - не зная.” А аз продължих: „Вие си заминахте и сега сте в Невидимия свят, като душа, и затова жена Ви и дъщеря Ви нито Ви виждат, нито Ви чуват, нито разбират. Вие сте невидим за тях!” А той ми казва: „А ти Величке, как ме виждаш и можеш да говориш с мен? Много съм ти благодарен.” А аз му отговорих: „Аз нямам проблем да виждам душите в Невидимия свят и да се разговарям с тях!” Толкова много се зарадва този човек, че му отворих очите, че разбра. И се успокои. И повече не го сънувах. Помогнах на душата му да се ориентира горе, в другия свят. А на Пенка казах, че до 40 дни трябва да му оставят храна на масата. Но дали тя изпълни това - не зная. Така помогнах на този човек, който ме беше обичал и уважавал, да се ориентира в новата обстановка, в която трябваше да продължи да живее, но вече като душа. И защо намери мене? Душите в страдание търсят най-малката светлинка, за да им се помогне. Той ме познаваше и мене намери. Всъщност аз сама отидох у тях и така се срещнахме с него и му помогнах много. Слава на Бога! И така, бяхме три приятелки - колежки в университета - Пенка, Мария и аз. С Пенка бяхме родени в една година, а Мария беше 7 ÷ 8 години по-възрасна от нас и имаше дъщеря на 15 ÷ 16 години. И така стана като чудо в природата, че и трите забременяхме по едно и също време. С Пенка родихме синовете си в един и същи ден - 1 август 1970 г., но в различни родилни домове. А с Мария бяхме в един и същи родилен дом. И тя беше с миома и чакаше трудно раждане. Но не се отказа от второто си дете, нито заради тази миома, нито заради голямата си вече дъщеря, която се срамуваше от майка си. Аз родих сина ми на 1 август 1970 г., а Мария - 1 седмица след мене. И идваше да ме види и решеше косите ми, които бяха станали на топка. Помагаше ми. И какво стана! Роди дъщеря, и помен не остана от миомата й. Толкова човечна и добра, с големия си корем идваше всеки ден да ме види, докато излязох от родилния дом. И Бог й помогна. А сега и двете четат окултна литература, която им подарявам. 7. Отидохме с мъжа ми в Алпите. Наши приятели устройваха стаж по Паневритмия. Всеки ден се качвахме на една полянка и играехме, било с магнетофон, било с цигулка и китара. Млада двойка свиреха. Височината бе над 1000 м. Един ден решихме с мъжа ми сами да отидем на екскурзия нагоре. Някъде към 2500 м имало голямо и красиво езеро. И пътят бил лек до там. А нагоре се издигаха високи върхове, много красиви и над 3000 м височина. Приготвихме малки ранички и термос с гореща вода. Беше идеален, слънчев и горещ ден. А това е рядко за тук. Обикновено всяка вечер има буря и пороен дъжд, а сутрин небето е ясно, времето хубаво. И така играехме всеки ден Паневритмия. Тръгнахме сами с колата. По шосето стигнахме до един малък заслон. Оставихме колата. Казаха ни, че нагоре, по виеща се „козя” пътечка, директно се изкачва до това голямо езеро на 2500 м. Вие качвали ли сте се по права линия от 1000 до 2500 м.? То беше един огромен баир и пътечката се въртеше наляво, надясно и беше отвесно - почти 80 ÷ 85°. Само на някои места се образуваше нещо като „легла” - хоризонтални, и човек можеше да си почине. Заизкачвахме се весело нагоре по стръмния баир. Мъжът ми взе малка раничка с термоса, а аз - още по-малка и без термос. Вървяхме смело нагоре. Слънцето печеше безмилостно. Страшна горещина. И по този отвесен баир лъчите падаха почти перпендикулярно. И беше доста трудно. То имало и друг, обиколен път, но ние не знаехме. Мъжът ми отиде напред, нагоре, а аз останах по-назад, по-бавно се движех. То няма място и къде да се спреш. Сърцето се задъхваше. След мене се качваха и други хора, че и цели групи от туристи. Както вървях, Слънцето ме напече силно, и почувствувах, че губя съзнание. А това го правя много лесно. Още от малка, и особено като ми биеха инжекции в училище. И все по-трудно и по- трудно ми беше да вляза обратно в тялото си. Лесно излизах, но трудно се връщах, чак с конвулсии понякога. И сега, като видях, че излизам от тялото си, спрях се и не мърдам. Всяко мърдане е опасно. Малко по-нагоре, намерих една равна тераска и легнах в нея, и не мърдам! Двойникът ми е излязъл вече наполовина. И, ако припадна тук, кой ще ме спаси? Дори и с хеликоптер ще е много трудно. Лежа, мълча и виждам, че само „гореща вода” би ме спасила. И ето, минава покрай мене една дълга група - защото се върви само по един, толкова е тясна козята пътечка. Веднага ги попитах - имат ли термос с гореща вода. Отговориха ми: „Не, имаме само вино.” Отказах им. Казах им нагоре да кажат на мъжа ми в какво положение се намирам. Но те не разбраха, че бях между живот и смърт. Организмът ми бе обезводнен и силно загрят от палещото слънце, което гореше безмилостно. Групата се изниза нагоре. После разбрах, че намерили мъжа ми, казали му, но той колко е разбрал! А и невъзможно му беше да слезе по тази пропаст. Аз лежах и се борех да не изгубя съзнание. Молех се, но се обезсърчих и си казах така: „Сега, Господи, и да искаш да ме спасиш - не можеш! Невъзможно е!” Нямаше вече хора, които да се изкачват нагоре. Лежах, не мърдах, не смеех дори да дишам. Двойникът ми - почти изскочил от мене. И в това мое отчаяние, изведнъж по пътеката нагоре се заизкачва една жена, сама, на известна възраст. Добра туристка - с екип и с хубави туристически обувки. Наближи ме - аз лежа в дупката. Като стигна до мене, и нея попитах много внимателно за гореща вода, без да мръдна. Само устните си движех. И тя не разбра положението ми. Но ми каза така: „Нямам гореща вода, но имам ябълка!” И бръкна в раничката си и ми подаде една ябълка. Казах й да си отреже половината за нея, но тя ми отговори, че имала и други ябълки. И си продължи пътя нагоре по стръмния баир, без да се тревожи за мене. Взех ябълката, и много не вярвах, че тя ще ми помогне. Полека-лека я изядох, като все лежа и не мърдам. И с всяка хапка - животът се вливаше в мене. Изядох я. Надигнах се и полека-лека продължих изкачването си. А то трая 1 или 2 часа. Пооправих се, намести се двойникът ми. По- нагоре мъжът ми, предупреден от туристите, ме чакаше. Невъзможно му беше да слезе по пропастта. Разказах му за преживяното от мене състояние. Пих гореща вода от термоса. И така, когато в крайния и критичен момент аз казах: „Господи, сега, и да искаш, не можеш да ме спасиш!”, Той пак ме спаси, чрез тази самотна туристка, която Той изпрати и тя ми даде ябълка. Така оживях. Да бъде благословена! Качихме се най-после на това толкова красиво езеро на 2500 м. А нагоре от него - огромни, високи и красиви върхове! Не се качихме по-нагоре. Обиколихме езерото, ядохме и по дългия и лек, обиколен път си слязохме. Пътят се виеше всред красиви поляни, отрупани с чудни, нежни цветя. Беше като в рая! Не видяхме никакво затруднение при слизането ни. Радвахме се на тези девствени, райски градини. Закон е: Не оставай сам в планината! Носи си винаги термос с гореща вода! Не губи вярата си в Бога! Той работи в невъзможното! Да, физически беше невъзможно да се спася. Дори и духовно беше непостижимо. Реално погледнато, никой не разбра състоянието ми и никой не можеше да ми помогне! Но Бог пак успя да се изяви - и то чрез тази самотна туристка и ябълката, която ми даде. Прочетох написаното на съпруга ми. Той ми каза, че тази група туристи не са го намерили и нищо не му е казано. Той седял и все ме чакал. Ако е знаел положението ми, щял да слезе при мене, колкото и трудно да беше. Учителят написа писмо и по него аз създадох чудна песен. Ето и част от него. „Вярвай в невъзможното. Вярвай в непостижимото, за да видиш тяхната реалност и постижимост! Бог е Бог на непостижимото, на невъзможното! Ако търсиш възможното, търсиш света. Ако търсиш невъзможното, търсиш Бога! Там е смисълът на Живота! Любовта е Любов за Непостижимия живот, Мъдростта е Мъдрост за Непостижимата виделина, а Истината - за Необятната свобода! Това е Идеалът на Великите души, Великите души, които служат на Бога с пълнота и търсят Невъзможното, но Постижимото.” И т. н. Значи, че Небето разполага с методи да ни помогне, в каквато и беда да попаднем! Трябва да имаме силна вяра в това! Те правят и чудеса и са способни да ни спасят и от смъртта! Амин! 8. Отидохме с мъжа ми да видим една приятелка в Париж и вечерта останахме да спим у нея. Мъжът й беше заминал със синът им. Християн спа на леглото на детето, а аз - на походно легло в коридора. Зад мене беше входната врата. Заспах. Събуждам се от силно притискане върху мене. Бях обърната наляво. И отгоре, върху тялото ми, ме натискаха с огромна сила две яки ръце. И все по-силно и по-силно, задушавах се вече. И това ме събуди. Защото спях дълбоко. И от силното притискане, да ме смачка съществото над мене вършеше работата си, и аз за съжаление не можех да мръдна. Бях хваната като в клещи. И не беше нито видение, нито сън - защото се събудих и продължавах да бъда все по-смачкана и по-смачкана. Не можех нито да се обърна, нито да помръдна. Ужасно тежко изпитание! И целта беше да ме смачка, да си замина. Аз мислех, че е физически човек, нали вратата беше зад главата ми? И тогава, без да се мръдна, и без да мога и да дишам повече, вземах да изговарям формулата: „Бог е Любов!” И то така бавно, защото не можех да произнеса добре думите, от силното притискане: „Бо-о-о-г... е... Любов!” Докато стигна до „Любов”, и само успяла да кажа „Бог”, и то с голямо усилие, махнаха се тези ръце над мене, просто изчезнаха. Веднага се обърнах надясно и гледах да видя някой, очаквах, че е човек. Но нямаше никой в коридора. Гледах наляво, надясно, напред, назад - няма! И не можех да повярвам, защото стискането беше напълно физическо. И тогава разбрах, че е било астрално същество, нещо като „фантом” (между физическо и астрално), и че то ме е натиснало, за да ме унищожи и да си замина. Лекарят би констатирал „сърдечен удар”. И толкова! Но в моето будно съзнание, се яви формулата: „Бог е Любов”, а тя е велика формула и е равна на пистолет във физическия свят. Такава сила има тя! И то не успях да я изговоря до края, и съществото изчезна. И помен не остана от него! Аз зная силата на тази формула от Учителя, но сега я изпитах върху себе си. И без нея и магическата й мощ, никой не можеше да ме спаси. Та, да знаете, и да я употребявате в случай на нужда. Сутринта разказах преживяното на приятелката ми. Тя ми каза, че това същество е търсило нея, а е намерило мене. А брат ми Светозар ми обясни, че в къщата е имало магия, която с тази велика формула - аз развалих! Амин! 9. Не помня коя година беше. Майка ми беше жива и много болна тази нощ. Сънувах Учителя. „Срещам Го някъде и Той каза: „Които не изпълнят Волята Божия - ги чака смърт!” Аз се стреснах. Учителят беше строг! Но изведнъж лъчезарна усмивка заля лицето Му. И Той бръкна с дясната Си ръка вляво, във вътрешното Си джобче, и извади едно малко тефтерче. Отвори и прочете с усмивка: „А които изпълнят Волята Божия, ги чака Живот и Възкресение.” Успокоих се и се зарадвах. Събудих се сутринта и майка ми беше по-добре. Кризата беше минала. Учителят я спаси. Благодаря! 10. Още много малка имах едно „хоби” - страхувах се много от разгарящи се нагоре пламъци на огън. Имахме вкъщи един примус, не помня с какво работеше, но като го манипулираха баща ми и Светозар, се вдигаха нагоре високи пламъци, чак до покрива на бараката ни. Като видех това, отварях вратата и беж да ме няма. Тичах чак горе, до Симеонов, недалеко от салона, и нямаше сила, способна да ме върне вкъщи. Имах панически страх. И моят баща се принуди и махнаха този примус. Минаха много години. И веднъж сънувах как горях на огромен огън - клада, висока. И моята душа отстрани наблюдаваше горенето на физическото ми тяло. И тогава разбрах откъде идваше този страх от пламъците на огъня. Бях изгаряна на клада като християнка или богомилка. Вече преодолях този си страх, останал в моето подсъзнание. Така че - всичко остава складирано - и хубавото, и лошото. И един ден излиза. 11. Смаляване и уголемяване Днес ще ви опиша едно мое преживяване. Моят Асцендент е Риби (аз съм Рак) и Управителят Нептун е в Дева. Това ми дава да се виждам малка, да се смалявам, по-малкат отколкото съм. И така цял живот. Бях много срамежлива, чак до комплекс. Девата вижда нещата малки и дава скромност. Вторият господар на хороскопа ми е Юпитер. Той пък вижда отвисоко! Неговият цикъл е 12 години, И така, при едно от неговите преминавания през моя Асцендент, и в опозиция на Нептун, някъде към 1978 г, ми даде следното преживяване (те никога не се повтарят и не са еднакви): Изведнъж се почувствувах голяма, голяма (това беше психическо изживяване) - 10-на метра и повече, като големите апартаменти. И тръгнах навсякъде, вървя и все съм голяма. Гледам от много високо долу хората вървят, колите се движат, и аз се страхувах да не ги смачкам. Тръгна за метрото в Париж, и все така голяма вървя. Чудех се как ще вляза в това метро, как ще изляза и т. н. Качвам се по стълбите за апартамента ни, където живеех, и все тези затруднения с ръста - огромен и как ще мине. А минаваше, и то много леко. Изведнъж - гледам едно красиво, фино същество в небето, насреща от прозореца ни. Толкова хубаво, лети, лети и седи насреща ми. Чувствувам, че това съм аз, т. е. - моят етерен двойник. Защото те са много красиви! Всички хора имат извънредно красиви двойници! И аз виждам този двойник толкова изящен и с неземна красота и зная, че това съм аз. Това ми е ясно в главата. И лети с различна скорост, и много й е леко да лети, а аз я следях. И знаех с абсолютна сигурност, че това същество съм аз! И бях в необикновено преживяване! Не мислете, че беше сън. Това състояние продължи няколко дни - 1 седмица. И присъствието на това ефирно същество във въздуха беше голямо благословение както за мене, така и за Париж! Гледах и се чудех. И това същество влизаше в мене и тогава аз пак се чувствувах голяма, висока - като гигант! И вървях по улиците, метрото, отивах на работа - и бях сериозна и задълбочена. С мене беше все това велико същество и аз се чувствувах все така огромна. Зная, че бях много учудена и писах на майка ми затова мое преживяване. Тя беше жива. Замина си в 1995 г. Тя ми отговори и писа, че това състояние ще продължи няколко дни, 1 седмица, и постепенно ще изчезне. И така стана. До 1 седмица - изчезна това мое видение, а и физическо и психическо преживяване. Много разсъждавах по това събитие в моя живот. Никога досега Юпитер не ми беше давал такова нещо! Много пъти е минавал през моя Асцендент, т. е. на всеки 12 години. И сега ми даде това силно изживяване, което, беше психическо, но и физическо. Защото е много трудно изведнъж да се почувствува човек толкова огромен по ръст. Казах си, нали се чувствувам все малка, и сама се намалявам, сега Юпитер искаше да ме прекара и през тази опитност - какво е човек да бъде огромен! Това беше някъде към пролетта и при точното минаване на Юпитер през моя Асцендент. След 12 години пак очаквах какво ли ще ми даде Юпитер, с новото си минаване през Асцендента ми. Даде ми всичко друго, но не и същото психично преживяване. А то беше такава красота и великолепие, сила и мощ! И това само Юпитер може да даде! Той е Големият благодетел! Той е и Великото Всемирно Братство! Той е и вождът, ръководителят, Учителят! Та така имах това изживяване, та реално почувствувах какво значи транзит на Юпитер (и мой господар), и то върху моя Асцендент. 17.03.2003 г. Франция 12. Защо Горбачов бе определен за ръководител на СССР Някъде към 1983 ÷ 84 г. (не помня точно), дойде в Париж Горбачов (ръководителят на Съветския съюз), заедно с жена си - Лариса, мисля, че се казваше. И Горбачов с белега на главата си - значи белязан от Небето! А жена му - фина, модерна! Влюбиха се французите в тази двойка. И изведнъж жена му казва, че иска да види френския филм „3-ма мъже над люлката”, филмът беше излязъл наскоро и аз не бях го гледала. Разправя се за 3-ма мъже - приятели, които отглеждат и се грижат за бебето на общата им приятелка. С тънък хумор, какъвто само французите могат да направят! И жената на Горбачов пожелава да види тоя филм. Правителството се намира в чудо. Казват й, че не могат да й осигурят „охрана” в никое кино, но тя настоява, иска да види непременно този филм. И накрая взимат една бобина с филма и й го прожектират в Руското посолство в Париж. Като прочетох всичко това, взех, че отидох и гледах филма. Защо толкова много настояваше тази жена да го види! И наистина - много ми хареса! Хумор, смях и как чудесно се грижеха тези трима мъже за това бебе! Имала е право Лариса, и в комунистическия Съветски съюз, тя не може дори да помисли за подобен филм! А тя - една елегантна, хубава! Падна им шапката на французите по нея. И Горбачов даде интервю по телевизията. Въпросите ги поставяше един от най-известните френски журналисти - Мурузи. И аз слушах въпросите и отговорите на Горбачов, и се много ядосвах. Питаха го за политическите затворници, за живота на руския народ, за диктатурата и др. И Горбачов отговаряше. А аз с яд все казвах: „Лъжец! Как лавира! Това не е вярно!” и др. подобни. Изобщо бях силно настроена против него и комунистическия режим. Мина време. Изведнъж, съвсем ясно Небето ме предупреждава: „Започни да работиш над Горбачов! Той има да свърши една много важна работа!” Щом ми дадоха тази задача - аз веднага започнах, и то с пълното съзнание, че ще трябва да помогна в някаква много важна работа на Небето. И на другия ден, в работата ми, чувам радиото да съобщава: „Вчера беше рожденият ден на Горбачов.” Беше някъде 3 ÷ 4 март, мисля. Годината не помня. Казах вече 1983÷ 84 г., може би. И разбрах, че точно на Рождения ден на Горбачов Небето ми постави тази задача за работа над него. Това беше голямо потвърждение, че посланието е от Небето, защото как пък точно на Рождения му ден! И оттогава, всеки ден, с години, аз работех над Горбачов. И му бях станала толкова близка, че го чувствувах вече като мой роден брат. И все си мислех, че той има една много близка душа в Париж, и не знае това. А в началото, много ме беше яд на него, като представител на комунизма и на Съветския съюз. И така - работих с години. И чудото стана! В 1989 г. падна Берлинската стена без война, без жертви - в мир и разбирателство. Тази стена на позора, която разделяше Берлин на 2 зони - комунистическа и капиталистическа. И колко млади хора бяха загинали да се опитват да я преминат. Това е! Послушах повика на Небето, веднага отговорих и може би и аз имам малък принос за ролята на Горбачов в тези важни исторически събития! Важно е будността на съзнанието. И така Горбачов изпълни с чест мисията си, като представител на Великото Всемирно Братство и Учителя, Който отговаря за нашата земя. 17.03.2003 г. Франция

XIV. Спомени на Любомир Няголов, рожден брат на Светозар Брат ми Светозар беше много добър математик. Тази своя дарба той я използва с успех в астрологията, която е математическа наука. В онези години - около 1950 г. - Светозар работеше като мозайкаджия. Той не започна да следва висше образование, за да помага в изхранване на бедното ни семейство с 4 деца. Майка ни Стевка беше домакиня. Баща ми работеше нископлатена работа. В тези мизерни условия двама братя и една сестра - Величка, завършихме висше образование. Брат ми Костадин - инженер землемер, а аз и сестра ми Величка - електроинженери, специалност „Електрически машини и апарати”. Аз имах много хубав глас и като малък пеех в хор „Бодра смяна”. Нямахме пари, за да вземам уроци по пеене и да завърша музикално образование. Аз също бях много добър математик и имах отлични оценки по математика в университета. После използвах тези свои дарби в астрологията. Майка ми Стевка имаше голяма слабост и влечение към френския език. Това нейно влечение накара сестра ми Величка да отиде да живее във Франция. Аз пък учех освен в университета и вземах частни уроци по френски език. Учеше ме една сестра от Братството, която беше завършила френска филология и специализирала във Франция. След като тя завършила френска филология, отива на специализация във Франция. Адресът бил близко до „Жарден дьо Люксембург” - така звучи на български и на немски език, където „бург” е крепост. Тази наша сестра пита за този адрес, но никой не го е чувал. Накрая попитала един полицай. Той мислил доста време и й казал: „Вие сигурно търсите „Жарден дьо Люксембу” (като „р” и „г” почти не се чуват) и посочил адреса. Аз от тези интензивни занимания с очите ми, ги преуморих. Започнаха да се червят, да парят, да имам често сълзене. Трябваше да ги плакна често с вода. Попитах Светозар за това мое състояние на очите. Той ми каза: „Винаги, когато очите са зачервени от изстинка или друга причина, ако очите парят или често сълзят, трябва да се правят горещи бани на очите. Тези бани се правят така: взима се дълбока купа (аз тогава на времето имах порцеланова) и се налива вода почти до ръба и се сгрява с открит бързовар. От време на време се изключва бързовара, с него се завъртва водата, за да е хомогенна и се проверява температурата й с пръсти на ръцете. Тя трябва да е доста топла, близко до горещата. Аз бях се специализирал и с пипане на ръце определях много точно достатъчно ли е загрята водата. След като се приготви водата, се взема една кърпа и се слага на рамото. Затварят се очите и леко се потапя лицето във водата. Първо носът реагира, ако е прекалено гореща. След 1 ÷ 2 потапяния със затворени очи, започва истинската баня. Поема се дълбоко дъх, вкарва се лицето в горещата вода и започват интензивни мигания (отваряне и затваряне) на очите. Така седим, докато издържаме под водата (1 ÷ 1,5 минути). След това лицето се вдига нагоре и леко се попиват очите с кърпата. Пак поемаме дълбоко въздух и пак мигаме или гледаме в доста топлата вода. Когато водата започне да изстива, се подгрява отново с бързовар и процедурите продължават. В първия момент след банята очите се зачервяват много, но след 1 ÷ 2 часа се успокояват. При сериозни зачервявания банята трябва да се прави 3 пъти на ден: сутрин, обед и вечер. При по-леки състояния е достатъчна една баня на ден. Аз през целия си живот съм направил хиляди такива бани. Каква е тяхната цел: горещата вода раздвижва кръвта в микроскопичните кръвоносни съдове на очите и те започват да се оросяват по-добре. Веднъж, като работех с отвертка и завивах една клема, отвертката отскочи и се заби в дланта на ръката ми. Аз дезинфектирах раната и сложих йод. Въпреки това се получи вътрешна инфекция. Започна да се подува около пръстите ми. Ако инфекцията тръгнеше нагоре по ръката, ставаше опасно. Попитах Светозар. Той ми отговори: „Прави горещи бани на ръката си!” Аз започнах да топя ръката в умерено топла вода, но нямаше голям ефект. Тогава Светозар ми каза да започна да обливам мястото между пръстите с доста гореща вода. Слагах водата с лъжичка. Така ден след ден, докато накрая инфекцията изчезна. Горещата вода предизвиква бурна реакция в тази част на ръката и раздвижва кръвта и разнася инфекцията и я пречиства. След няколко такива бани, ръката ми оздравя. При изстинки и грипни епидемии съм питал Светозар как да се лекувам. Той препоръчва пиене на гореща вода и горещи бани на краката до коленете. Аз съм пил сутрин до 6 ÷ 8 чаши кипяща вода с лъжичка. Водата се загрява в затворен съд и като кипне добре, се сипва в чашка с чинийка. Веднага се пие с лъжица до средата на чашата. След това се пие директно от чашата. В това време се подгрява отново вода и отново се пие до изпотяване. След това човек се преоблича. Ако по този начин човек изпие 6 ÷ 8 чаши гореща вода, никакъв запек (ако човек има такъв) не може да устои и има резултат - освобождаване. Светозар ми е препоръчвал да си правя горещи бани на краката при изстинки, ревматични сърбежи на пръстите на краката и др. Технологията е следната. Загрява се до гореща вода един леген. След това част от горещата вода се сипва в друг леген и се долива малко студена вода. Водата трябва да е доста топла, малко по-малко от гореща. Потапят се за момент ходилата и веднага се изваждат. Пак се потапят и пак се вадят. Като спадне малко температурата, потапяме за момент единия крак и бързо го обливаме до коленете с топлата вода с ръце. После - с другия крак и т. н. Като изстине водата, се долива от горещата, която остана, и баните продължават до изпотяване. При изстинки и грипни епидемии, главоболието е в пряка връзка с дейността на стомаха. Първата грижа е да се освободим колкото се може по-бързо от храната в стомаха и червата. След това оздравяването става бързо. Това очистване на стомаха и червата става много ефикасно с пиенето на няколко чаши гореща вода. През есента на 2000 г. се получи голяма инфекция на левия ми крак. Не знам дали беше цирей или кърлеж, но аз кърлеж не видях. Инфекцията беше много силна и бързо се поду кракът ми под коляното. Ходих на лекар и взех няколко дни отпуска. Той ми предписа и лекарства, но аз не ги взех. Отидох при Светозар и му разказах за случая. Препоръча ми да слагам компреси от царевично брашно. Купих сухо мляко и започнах с компреси. Царевичното брашно се бърка с малко вода и сухо мляко на слаб огън. Слага се и малко захар. Царевичното брашно трябва да се сгъсти, да не тече, а да стане като мека питка. Докато е гореща, тази питка се слага върху цирея или мястото, което е възпалено. Аз слагах почти на целия крак. Слагах нови компреси 3 пъти дневно. В паузите между компресите топях крака в доста топла вода. Над питката се слага найлон, да покрие, след това се обвива с парцал и се бинтова здраво. В първите дни нямах резултат. Но аз продължих упорито да слягам тези компреси. Започнаха чрез компресите да се отделят много отрови. Аз започнах отново работа и сутрин правех компрес. Цял ден работех с него. Вечер го сменях с друг, и така след десетина дни инфекцията изчезна. Остана само една голяма дупка, следа от която имам и сега. Искам да разкажа един случай с майка ми Стевка (по паспорт - Стефана). Тя живееше в кв. „Дружба”, заедно със Светозарови. Когато тя сутрин хранеше гълъбите, или при други разходки около блока, беше се запознала с доста съседи. Един ден разплакана възрастна жена, която живееше над майка ми, й разправила своето тегло със сълзи на очи. Двамата родители имали син. Той пораства и решава да се ожени. След сватбата, подтикнат на снахата, синът започнал да моли родителите си да му припишат имота, и те го направили. Не се минало много време, и синът, под въздействие на жена си, започват да водят дело да изгонят родителите си и да ги осъдят да платят наем за живеенето си там. Делото било в заключителна фаза, в полза на младите. Точно в този момент старите хора се оплакали на майка ми и излели пред нея страданието си. Майка ми нищо не им казала, но започнала много да се моли за тях. Не се минал един месец, и тя отново видяла двамата стари хора. Те веднага се похвалили, че внезапно двамата млади прекратили делото и престанали да тормозят родителите. Невидимият свят, с помощта на майка ми, помогнал за доброто разрешаване на тази задача. Ще опиша накратко един случай с дядо ми Костадин (Кънчо) и баба ми Величка. Те са били от първите, които са приемали Учителя в Бургас. Случаят вече е описан, но аз накратко ще го повторя. Дядо ми е бил пощенски служител. Един ден баба ми Величка не била добре и изпраща дядо ми да изпрати телеграма до Учителя на Изгрева и да Го пита как да я лекува. Дядо ми тръгва към пощата, а в този момент Учителят изпраща един брат да пусне отговор на телеграмата на дядо ми. Когато той отива в пощата с намерение да пусне телеграма, те му казват: „Г-н Стойчев, има телеграма за Вас.” Телеграмата била отговор на това, което той искал да пита. По-късно в София дядо ми разговарял с Учителя. Той му казал: „Когато сте в трудно положение, рекох, напишете ми едно писмо. Където и да съм, аз ще намеря начин да Ви отговоря.” Аз многократно съм писал писма до Учителя през живота си и винаги Той ми е отговарял. Когато искахме с жена ми Славка да посетим Франция, написах писмо до Учителя, за съдействие. Още бяха на власт комунистите. Моят пряк началник ми казваше: „Ти ще останеш там, не мога да гарантирам за тебе.” След като написах това писмо и горе го разгледаха и дадоха положителен резултат, аз видях, че нямаше сила, която да ни пречи да заминем. Навсякъде всичко вървеше като по мед и масло. Успяхме да посетим Франция за 2 месеца. Друг път имах проблеми в службата ми. Аз написах едно писмо - молба до Учителят с цел да ми помогне да разреша проблемите си с тези колеги. В списъка имаше и съседи, роднини, с които в този момент не бях в добри отношения - общо 17 души. Написах писмото и зачаках. След около месец започнах да изглаждам противоречията си с тези лица. Когато им казвах, да забравим миналото, и че аз искам да се помирим, никой не ми отказа. Невидимият свят беше говорил с всеки един от тях и те бяха подготвени. Не напразно Учителят казва: „Рекох, напишете ми едно писмо...” Той не казва: изпратете ми устна молба. Това е нещо подобно при започване на работа. Подаваш писмена молба. Тя се разглежда и в определен срок се взема решение. Важното е човек да знае какво да иска и как да го поиска. Тогава ще получи и отговор. Някъде към 1991 г. аз бях вече завършил и специализация „Педагогическа правоспособност”. Кандидатствах да работя като учител по електротехническите дисциплини в техникум по електротранспорт. Приеха ме. Още в началото, преди да започне учебната година, аз написах едно писмо до Учителя: „Учителю, искам да преподавам електрически машини.” За мое съжаление разпределиха часовете и аз преподавах по други предмети. През другото лято се откриха места за учители в Техникум по електротехника и автоматика. Имаше много кандидати, но приеха мене. Какво беше моето учудване, като основно преподавах „Електрически машини”. Моята молба до Учителя получава отговор през следващата година. Аз съм писал много писма до Учителя. Важно е да знаеш какво искаш и да опишеш случая си кратко. Всяко написано писмо се разглежда в Невидимия свят, и ако се даде положителен резултат, Учителят възлага на някои от нашите заминали братя да разреши случая. Ако става въпрос за разрешение на кармични връзки, в първо време тези същества отнемат кармата от нас и ние преставаме да се мразим. Впоследствие се стига и до подобряване на отношенията. Докато за нас един кармичен проблем е непосилна задача, за съществата от Невидимия свят това е фасулска работа. Важното е ние да сме поискали конкретна помощ в дадена насока. Друг важен момент е: в периода на действие на писмото до резултат, не трябва да споделяме с никого за тази задача. Тя остава само за нас и Бога. След като разрешим дадена задача, за която сме искали помощ и тя става спомен, чак тогава може да се сподели с другите. Също много важен момент е, че не всяка молба се удовлетворява веднага. Само за спешните случаи се отговаря веднага. По този повод си спомням един случай, който съм чувал и е описан. Една сестра, по времето, когато беше жив Учителя, завела малкото си дете в зоологическата градина. Тогава е имало и бели, огромни полярни мечки. Те стигнали до клетката на такава мечка и майката се разсеяла и не видяла, че детето си е пъхнало ръката в клетката. Мечката веднага скочила, отворила уста и да захапе ръката. В този момент майката вижда какво става и само извиква: „Учителю!” Мечката се сковава с отворена уста и детето изважда ръката си. Такъв случай имаше и със сестра ми Величка, когато по преспата литва надолу към леденото езеро „Окото” на Рила. В един момент тя извиква „Учителю” и се спира на една малка бобунка. След това Светозар стига до нея и я спасява. При различни наранявания аз обичах да слагам на раната йод. Той изгаря тъканите и след това раните трудно зарастват. Дори и при по-сериозни наранявания, с кървене, Светозар препоръчва топена на засегнатия пръст в гореща вода. Така тъканите се запазват и по-бързо засегнатото място оздравява.

XIII. Спомени на Костадин Няголов, рожден брат на Светозар 1. Детство на Изгрева и Рила Роден съм на 23.01.1934 г. на Изгрева. Нашето семейство е едно от първите, които се запознават и приемат идеите на Учителя. Още в началото на века баба ми Величка и дядо ми Кънчо Стойчев, които тогава са живеели в Бургас, се запознават с Учителя, с Новото учение, и стават ревностни привърженици на Бялото Братство. Къщата в която са живеели в Бургас, е била голяма, с доста обширен салон, където са могли да се съберат 40 ÷ 50 души. Учителят, когато е идвал в Бургас, винаги е отсядал в нашата къща и там е провеждал срещите си с братята и сестрите. Баба ми Величка е била много одухотворена жена и е водела постоянна кореспонденция с Учителя, като някои от писмата и кореспонденцията с Него са отпечатани в предишни томове на „Изгревът” (том VII, стр. 469 ÷ 475). За съжаление тя се е разболяла зле и през 1918 г. си отива от този свят. По това време Учителят е бил заточен във Варна и не е можел да се движи из страната, и когато научава за кончината й, само казал: „Жалко, изпуснахме Величка.” Когато Учителят създава лагера на Изгрева, дядо ми и майка ми напускат Бургас и идват да живеят там. Тук майка ми се запознава с Крум Няголов, за когото след това се омъжва. През 1932 г. се ражда първото им дете - брат ми Светозар, а през 1934 г. се появявам аз на Божия свят. Моето раждане е било много трудно. Родилните мъки на майка ми са започнали още в полунощ, но аз не съм се раждал и след около 4 часа мъка, когато се появила опасност мама да си замине, а и аз с нея, баща ми около 4 часа сутринта е отишъл при Учителя с молба за помощ. Още докато пристъпвал по стълбата, вратата горе се отворила, и го посрещнал Учителя. Той го попитал: „Какво има брат?”, и баща ми му обяснил голямото затруднение и опасност за живота на майка ми и мене.* Учителят казал: „Сега ще се върнете вкъщи, ще напълните една чаша с вода и ще дадете на Стевка (майка ми) да духне в нея.” Баща ми това и сторил. Майка ми била много изнемощяла и едвам имала сили съвсем слабо да духне, но чудото станало и в 4 часа и 10 минути съм се родил благополучно - с помощта на Учителя - явно Той тогава е помагал с мисълта си. Още от най-ранните ни години ходехме всяка година на Езерата. Аз съм бил едва 2-годишен, когато баща ми ме качваше върху раницата и ме изнасяше до лагера. Независимо, че бях едва 2-годишен, много ясно си спомням случая, когато мама я ухапа змия - пепелянка. Бяхме на почивка на поляната на Вада, преди да започне голямото изкачване. На мене ми се е припишкало, и майка ми ме завежда настрани в тревата, за да ме изпишка. В този момент тя настъпила змията, и тя я ухапва. Аз си спомням само как тя изписка, и след това някой брат каза: „Трябва да се намери някой брат или сестра със здрави зъби, който да изсмуче и изплюе отровата.” Явно това е станало от една страна, а от друга Учителят е бил незабавно уведомен. Това е тогава, когато Учителят беше бит от побойници, и почти не излизаше от палатката си на езерата. Но майка ми със сигурност твърди, че Учителят слязъл до нея, казал й какво да прави и какви билки да пие и тя за около 5 ÷ 6 дни се оправила и напълно се възстановила. Явно Учителят се е излъчил и е дошъл да спаси майка ми. Тогава бил ухапан и един кон от змия и той бе умрял. Интересно е, че конярите, като минавали покрай палатката ни, а мама седяла отвънка я попитали: „Абе госпожо, какво стана с онази жена, която я ухапа змията, дали вече умря, защото нашият кон умря?” Тя им казала: „Аз съм жената, която змията ухапа и сега вече съм съвсем здрава.” Конярите много се учудили и започнали да цъкат с уста - просто не вярвали, че това може да стене.** Но те не знаели, че майка ми е била спасена само от Учителя. Спомням си още един интересен случай. Тогава съм бил може би на 4 ÷ 5 години. Пак отивахме на Рила, само че този път - през Сапарева баня. Тогава пътят минаваше през Паничище, х. „Скакавица”, Бъбрека и стигахме до лагера на второто езеро. Влакът беше късно вечерта, а ние бяхме сами. Майка ми, баща ми, Светозар и аз. Сигурно доста сме вървели, защото някъде към 3 часа сред нощта, малко след хижа „Скакавица” изведнъж срещнахме един коняр с 1 кон. Той каза: „Праща ме вашият Учител, да ви посрещна и кача децата и багажа, защото насам идвало едно семейство с две малки деца и багаж.” Това е още едно доказателство за големите грижи на Учителя за хората от Братството. Ще разкажа още един интересен случай от детските ни години. Трябва да съм бил на 3 ÷ 4 години, а брат ми Светозар - с 2 години повече. Като всички деца и ние правехме бели. Какво ни е дошло на ум, но с ножове сме намушкали изцяло палатката на сестра Елена Андреева, и тя прави голям скандал, разбира се, тъй като палатката вече е негодна за използване, и иска да й се купи нова. Ние бяхме едно от най-бедните семейства на Изгрева и купуването на нова палатка щеше да ни затрудни много. Мама решава да ни заведе на съд при Учителят и ни заведе при Него. Той беше седнал на пейката на поляната, където се играеше Паневритмията. След като мама Му разказа какво се е случило, Учителя ни взе със Светозар, сложи ни на колената си, погали ни по главите и каза: „Те са добри деца и вече няма да правят такива пакости.” След това извика сестра Елена и й каза: „Сестра, не се тревожете, аз ще платя палатката.” Тогава сестра Елена веднага би отбой и каза: „А, не Учителю, тя беше стара, гнила и трудно можеше да се използва” - с което и приключи инцидентът. Това е още един пример за величието на Учителя. ______________________________________ * Виж „Изгревът”, том VII, стр, 458 ÷ 459. ** Виж „Изгревът”, том VII, стр. 453 ÷ 455. (бележки на съставителя Вергилий Кръстев) 2. Паневритмията С Паневритмията сме закърмени още от самото й създаване. Още от съвсем малки, започнахме да играем с брат ми Светозар и смятам, че се научихме добре както да я пеем, така и да играем. Даже по едно време играехме заедно със сформираната от Учителя група от сестри за показно изпълнение. Но тъй като напоследък се навъдиха много „знаещи учители по Паневритмия”, даже и организация, която издава дипломи за Паневритмията, трябва да кажа, че се допускат редица отклонения от начина на игра, посочен от Учителя и разпространяван от новите „знаещи”. Най- фрапиращото изменение е при упражнението „Изгрява Слънцето”. Трябва да кажа, че никога, никога по времето на Учителя „Зун Мезун” не е игран по начина, по който обучават „новите специалисти”. Винаги на „Зун”, ръцете са прибрани до гърдите и на „Мезун” се отварят. Това е толкова ясно - Паневритмията е един пълен Божествено синхрон между музика и движение, т. е. няма движение без музика. А по поуките на „новите преподаватели”, след като привърши музиката, те правят допълнително ново движение, като прибират ръцете към гърдите си.* Това е крайно неправилно и колкото по-скоро се изправи, толкова по-добре ще е за Братството. В допълнение на горното ще кажа, че след 9.ІХ.1944 г. по-голямата част от сестрите, които по волята на Учителя учеха и показваха правилно Паневритмията, заминаха в чужбина и в тамошните братски групи научиха братята и сестрите да играят правилно Паневритмията. И сега е парадоксално, че в чужбина това упражнение – „Зун Мезун” се играе правилно, а тука, в България, се проповядва и въвежда изменение. Има и доста промени в текстовете. Особено в упражнението „На ранина”, където се пее „няма нивга да умра”. Дължа да отбележа, че никъде в братските песни не съществува текст за „умиране”, тъй като ние всички знаем, че не се умира, а само се променя начинът на живот. ** Текста „и за Тебе ще умра” от песента на Ел. К. имаше в първоначален вид и в песента „На Учителя”, но още скоро след това беше променен на „и след Тебе ще вървя” - по Негова препоръка.*** Явно може би в някое от най-ранните издания на Паневритмията е съществувал текстът за умиране, но след това беше променен. Пееше се: „Който играй гимнастика, той ще бъде вечно млад” - повтаряше се 2 пъти. Има и други по-малки промени, но те общо взето са по-дребни и остават на съвестта на тези, които обучават, и на тези, които се учат. ______________________________________ * Виж „Изгревът”, том XX, снимка № 53. ** Виж „Изгревът” том VII, стр. 223, № 23. (бележки на съставителя на „Изгревът” Вергилий Кръстев) *** Виж „Изгревът”, том VII, стр. 152. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев) 3. Брат Лулчев Тъй като напоследък се изсипа много помия по образа на този светъл брат, съм длъжен да изясня някои неща и да обясня голямата му роля по съхраняването на Братството, а така също и на България. Брат Лулчев беше съветник на цар Борис. Независимо, че царят никога не се срещна с Учителя, посредством брат Лулчев той беше запознаван с мнението и препоръките на Учителя, и така, макар и невинаги, но царят се съобразяваше с тях. Особено силен е случаят със спасяването на българските евреи. Когато Учителят научава, че царят е подписал заповедта за изпращането им в лагерите на смъртта, Той извиква брат Лулчев и му казва да намери царя и да го предупреди, че ако допусне изпълнението на тази заповед, то от неговото семейство няма да остане и следа - ще бъде унищожено. Брат Лулчев обикаля 3 дни, в крайна сметка с помощта на Учителя намира царя в Кричим и му предава думите на Учителя. Тъй като царят знае, че Учителят е предупредил баща му - цар Фердинанд, да не влиза във войната, понеже тя ще завърши с катастрофа за България и лично за него, и това се е сбъднало, той веднага се връща, отива при министъра на вътрешните работи и скъсва заповедта. Това става - 1 ден преди влаковете с евреите да потеглят за лагерите на смъртта - ешелоните с конските вагони са били готови. Брат Лулчев беше един от най-добрите хироманти на Изгрева и приемаше доста хора, на които помагаше чрез гледането на ръка. Освен това той беше противник на убийствата и благодарение на него бяха отменени от царя много смъртни присъди, главно на комунисти. Въпреки това, след комунистическия преврат на 9.IX.1944 г. брат Лулчев беше арестуван, съден от Народния съд, осъден на смърт и убит. Въпреки, че някои видни комунисти, спасени от него, са му предлагали да го спасят, той е отказал и е приел смирено съдбата си. Искам да кажа и няколко думи за „Упанишадата”, понеже и тя беше доста оплюта. Брат Лулчев създаде при себе си група от братя и сестри, в която участвуваше и баща ми, която я нарече „Упанишада”. От това, което знам, там са се обсъждали основно беседите на Учителя и приложението на учението Му, тъй като не всичко се разбираше от всички, а за братята и сестрите е най-важно не само да слушат и четат беседите, а да ги прилагат. Така че за мене Упанишадата беше много полезна за Братството. 4. Заминаването на Учителя и живота в Братството след него В началото на 1944 г. започнаха големите англо-американски бомбардировки над София, особено тази на 10.01.1944 г., когато над 200 самолета през деня и след това през нощта бомбардираха София, в това число и Изгрева. На Изгрева паднаха доста бомби, но общо взето пораженията бяха нищожни в сравнение с тези в града. На 13.01.1944 г. ние заедно със службата на баща ми се евакуирахме в с. Бяла Черква, и там изкарахме края на войната. Завърнахме се на Изгрева през м. октомври 1944 г. Междувременно през 1941 г. се роди сестра ми Величка, а през 1943 г. - брат ми Любомир. На 27.ХІІ.1944 г. Учителя си замина от този свят. Спомням си, че мама ни заведе да Го видим за последен път. Той беше положен вляво до централната врата на салона. Видът Му беше свеж и розов като на жив човек. Мнозина от братята и сестрите очакваха и говореха, че Той ще възкръсне, но, разбира се, това не стана. По-късно разбрахме, че комунистическата власт беше решила да Го арестува и унищожи, но Той ги изпревари и не ми позволи да се гаврят с Него. След Неговото заминаване се получи разединяване в Братството и се появиха някои болни амбиции за власт. Новоизграденият братски съвет не беше единен. Особено зле се отрази изгонването на брат Антов от Братският съвет, за което той се закани да отмъсти и разруши Братството. Тогава той беше много силен при комунистите - беше председател на VI Район на ОФ, в който влизаше и Изгревът и понеже знаеше доста работи от вътрешната кухня на Братството, в т. ч. и нередности по заплащане на данъците, укриване на злато и т. н., той извърши своето черно дело и спомогна много за разрушаването на Изгрева. Отначало бяха конфискувани салоните и се наложи за воденето на братския живот и четенето на беседи да се плащат високи наеми. След това за финансови неуредици и други нарушения по комунистическите закони бяха арестувани, съдени и осъдени на затвор брат Борис Николов като Председател на Братския съвет и брат Жечо Панайотов - като счетоводител на Братството. Постепенно бяха конфискувани и всички братски имоти, независимо, че за много от тях имаше нотариални актове на името на отделни братя и сестри. Впоследствие Изгревът беше изцяло унищожен, като се изградиха там посолства на редица държави като най-голямото беше това на бившия СССР. 5. Светозар Искам да напиша и някои спомени за брат ми Светозар, който през целия период след заминаването на Учителя досега работи много всеотдайно за Братството. В началото, когато дойдоха на власт комунистите, всички бяхме увлечени от техните приказки за братство, равенство и социална справедливост. Тъй като нашето семейство беше едно от най-бедните на Изгрева, ние със Светозар бяхме въодушевени от тези идеи и се включихме в тяхното разпространение. Светозар владееше стенография и започна да ходи и пропагандира техните идеи, като за всичко си водеше стенографски бележки и считаше, че те не противоречат на учението на Учителя. В казармата той изживява жесток катаклизъм. Тъй като е вегетарианец, той не е можел да яде храната, която готвят, и се е хранил главно с хляб и лук. Така той отслабнал много и стигнал до положение, че не можел да си носи пушката, и отказал да я носи. Командирите му озверели и се отнасяли много жестоко с него, извеждали го няколко пъти и на разстрел, с цел „да го вкарат в пътя”, но той бил непреклонен. Тогава става чудото, Една нощ му се е явил Учителят и му е казал, че той ще остане жив и ще работи за Братството, за което му е дал и указания. След този случай офицерските власти намират неговите стенограми и решават, че ще го съдят за държавна измяна, тъй като мислели, че това са шпионски бележки за чуждо разузнаване. За голямо тяхно учудване, те разбрали, че това са техни пропагандаторски идеи и веднага променили отношението към него. Спрели насмешките и издевателствата, определен му е бил 10 лв. порцион на ден, с който да се храни и така той постепенно се възстановил. От казармата Светозар се върна съвсем нов човек - скъсал завинаги с комунистите, готов всеотдайно да работи за Братството и учението на Учителя. Тогава в него се развиха силно някои центрове на ясновидство, способности да лекува и помага на хората. Трябва да кажа, че Светозар направи един голям жест към мене, след като ме приеха студент, като заяви, че той повече няма да кандидатства, тъй като баща ни нямаше да може да издържа втори студент, а ще работи, за да помага както в семейството, така и на моето учение. И той изпълни своето обещание. Оттогава до сега Светозар е неразривно свързан с Братството и с неговата дейност. Почитан и уважаван от мнозина, честен и всеотдаден в братската дейност, като се започне от изготвянето на нарядите и организиране зимните беседи, изграждането на лагерите в Рила, помощ в оздравяването на много братя и сестри както от болести, така също духовно, и по лични въпроси. Той е един пример на безкористност и всеотдайност за всички, които искат да учат и прилагат учението на Учителя. Полезна и поучителна е и неговата дейност като автор на редица книги за историята и живота на Братството, лагерите в Рила, Пентаграма, спасяването на евреите, житния режим и др. Лично мене Светозар на няколко пъти ме е връщал към живота, когато съм бил на път да си замина. 6. Отдалечаването Искам да напиша няколко реда и за моето временно отдалечаване от редовния братски живот. След като завърших висшето си образование - геодезия, започнах работа, която беше свързана с непрекъснати командировки. Това - от една страна, а от друга - не харесвах тази непрекъсната борба за власт, фанатизма, сектантщината - т. е. стремежа да се откъсне Братството от всичко и от всички, овчедушието, както го наричам, а това е, че Бог и Учителят ще свършат всичко вместо нас, - спомогнаха за моето оттегляне от редовния братски живот, или по-точно - от хората, които ръководеха Братството тогава. Разбира се, през цел ми този доста дълъг период от живота ми, учението на Учителя живееше и се проявяваше в мене, ходех редовно на Бивака на Витоша, и почти всяка година - на лагера в Рила. През март 1997 г., вече пенсионер, прекарах много тежък инфаркти бях на път да си замина. Спомням си само, че докато ме караха в болницата, навлязох в тъмен и непрогледен тунел, в края на който видях силна светлина и се появи образът на Учителя. Той не ми каза нищо, но аз знам, че с Неговата помощ аз бях върнат към живота, и постепенно се стабилизирах. Явно Учителя ме е върнал към живота, за да си довърша работата, която ми е била предвидена. Пристигна сестра ми Величка от Франция, и започна да ме извежда всяка сутрин на Паневритмията. Отначало само седях на пейката и гледах и пеех, а след това постепенно започнах и да играя и да пея. Играта на Паневритмията ми се отрази много добре на здравето, което бързо се възстанови. Започнах постепенно да ходя на Витоша - до Бивака, до Черни връх, а след това през 1999 г.,2000 г. и 2001 г. ходих и на три пъти на Езерата. През 2001 г, и 2002 г. даже успях да се изкача на Мусала. Всичко това показва колко много ми е помогнал от една страна Учителят, и от друга - колко важно е да следва човек Неговото учение - то дава здраве и живот. 7. Бистрица Искам да напиша и няколко думи за моето отношение към проекта „Бистрица”. Преди това трябва да заявя, че цялата моя трудова дейност е преминала в строителство на големи промишлени обекти, жилищни сгради и др., като съм започнал от помощник технически ръководител, инвеститор на обект и съм стигнал до Директор на Инвеститорска дирекция и Заместник-ген. директор по строителството. Така че тези проблеми са ми до болка ясни. Но преди това ще изразя моето мнение, а то е, че тук се спекулира с изказването на Учителя. Това, че в някакъв разговор Той е споменал за евентуална възможност за изграждане на Братски център на Бистришките поляни, не значи, че това е категорично Негово становище. Още повече, че Бистришките поляни отдавна вече не съществуват, тъй като селото се е многократно разширило и ги е населило, а са останали Бистришките чукари. Считам, че хората, които се занимават в момента с Бистрица, нямат и представа колко по- сложен е въпросът с изграждането на един толкова голям и скъп комплекс - каквото се предвижда, тъй като за някакъв проект въобще не може де се говори. Смятам, че и върховният Братски съвет, дал съгласие за това, съвсем не е наясно по въпроса. За да се изгради такъв огромен център, както се иска, е необходимо следното: 1. Направа на хидрогеоложки доклад на цялата площадка. Това се прави, като на всеки 1,5-2 м се бият сонди и се прави карта, на която се нанасят резултатите - това е необходимо преди всичко, за да се разбере въобще възможно ли е да се изгражда такъв голям комплекс, няма ли свлачища, какво ще е фундирането и т. н., а не само един сондаж, за да се разбере дали има или няма вода. Такъв един проект ще струва около 100 хиляди лева, по мое виждане. 2. Изграждане на микроструктура, представляваща пътна мрежа, електрическо захранване с трафопост, водоснабдяване, канализация с евентуална пречиствателна станция за битово фекални води, което е сложно и скъпо съоръжение. По най-общи предвиждания това ще струва около 500 хиляди лева. 3. Следва изработване и съгласуване на идеен проект и работни чертежи след одобряването му - стойността на проекта е около 10 % от стойността на обекта - около 300 ÷ 400 хиляди лева, където включвам и задължителния контрол по строителството. 4. Изпълнение на самото строителство, което ще струва също приблизително около 4 милиона лева. Това строителство в никакъв случай не може да стане само с доброволен труд. За целта е необходима реномирана строителна и монтажна организация, разполагащи с необходимата техника и изпълнители. Явно такъв комплекс трудно може да се реализира в близките 50 ÷ 100 години, като знаем с какви незначителни средства разполага Братството. Моето скромно мнение е, че на Бистрица - Орфей ще трябва да се култивира земята, насадят дръвчета, зеленчуци, да се изградят някакви допълнително леки навеси и бараки, и да се ползва за братски нужди през лятото. Изграждането на бъдещия международен и световен център на Всемирното Бяло Братство трябва да стане там, където го създаде Учителят, а именно - на Изгрева и аз със всички мои сили, опити и знания ще работя за това. В заключение искам да кажа, че съм приятно изненадан от навлизането на много млади хора - братя и сестри в Братството. Те идват с много желание да се учат, да работят за разпространение учението на Учителя и в тях е бъдещето. Аз вярвам, че може би те ще са тези, които ще разпространят учението първо между българският народ, а след това - и в света. Още повече, че вече до голяма степен са преодолени фанатизма и сектантщината. Все повече се пише и говори за Учителя в пресата, телевизията, издават Му се беседите в оригинал, които се купуват и четат от много повече хора у нас и чужбина, отколкото даже предполагаме. Тъй като съм непоправим оптимист, считам, че мрачните прогнози на астролози и други за световни катаклизми няма да се сбъднат, човечеството ще се извиси и ще създаде условия за идването на Шестата раса, без да бъде унищожен сегашният живот. 17.01.2003 г. Написал: (Подпис на Костадин Няголов) Бележки на съставителя Вергилий Кръстев 1. За да се разбере как стои въпросът за Бистрица, трябва да се прочете и изучи отбелязания материал в „Изгревът”, том XV, стр. 878 ÷ 879 и 877 ÷ 878. И накрая - том XVI, стр. 788. 2. И накрая трябва да научат песента „Писмото”, да я изпеят, като предварително изучат защо е дадена тази песен. Виж „Изгревът”, том XIX, стр. 985. 3. И главният въпрос е признават ли Учителя Петър Дънов за Учител и ще изпълняват ли Неговата воля без никакво изключение. 4. Ще трябва да се определят. Ще изпълняват ли Неговата воля, която е Волята на живия Бог, или ще изпълняват своята си воля, която е деяние на предателите. Това е.

XII. Очерци за Светозар Няголов от неговите приятели Продължение * * * Небето бавно просветлява, гаснат нощните звезди; навън тихичко е поваляло, докато снощи спеше ти. * * * Тихо, невидимо Духът работи, когато гласът на изворите ни зове. Хубаво е да чуваш този глас, да виждаш светлината, да извира и през тебе! Пролет Храни ме въздух, радва ме Слънцето, вдишвам лъчите, играя в росата. Летя над полята, с вятъра тичам, покой не намирам прегръщам цветята. Пролет изгрява, здраве ни носи, ухания горски и мирис на бор. Пеят водите, топи се леда, душата ми пее, пролет изгрява. Стефан Косев 12. Светлозарният Светозар Таня Цветинова Първите ми срещи с брат Светозар Няголов бяха на Рила, където ходех лятно време с братски групи. Още в началните разговори той ме възхити с начина, по който предаваше спомените си за Учителя. С часове и с дни говореше за миналото, без умора, непрестанно, вдъхновено. Пред нас се разкриваше свят, в който властват други закони и принципи, където Живото Слово е дейно и цари пълна хармония. Извисяваше се образът на Учителя като величествен пратеник от висши светове, поел в ръце нелеката роля да подобри нашата българска участ, а последователите си да извиси до водещи световни духовни деятели. Не бях изчела дотогава много от Учителя, а от Светозар получавах наготово знание, опит, философия... Самият той, проучил три пъти цялото отпечатано Слово на Беинса Дуно, беше като подвижна енциклопедия за казаното и писаното от Учителя. Мисията му е да разпръсква светлозарни лъчи в душите на търсещите светлина и нов път. Беше център, около който се завъртаха всички, идващи на планината. Светозар редовно водеше групи до връх Мусала, като със своята желязна организираност запалваше и другите. Тръгваше се в 2 ч сутрин и целият поход се превръщаше в нагледна демонстрация на знанията от Учителя. Всички усещахме как той работи с нас с любов, вдъхновение, около него се носеха искри на радост и лекота! Възприемахме общуването с него като специален дар. Разказваше за Учителя с почит, възхита и любов, а личният му досег до личностите и събитията го правеше незаменим събеседник. Талантливо предадените случки и сценки съживяваха както личността на Учителя и неговите последователи, така и разни истории от Изгрева. Представяхме си Учителя като благ баща, загрижен за всеки поотделно, олицетворение на принципите на Любовта, Истината и Справедливостта. От близки и познати съм чувала, че при личен разговор брат Светозар внася успокоение, хармония и мир в душите. Като го търсят за помощ, казвал им е действително случили се неща и е предсказвал събития с голяма точност, които после времето е потвърждавало. Неговото ясновидство е доказателство за безпределните възможности на човешките способности. Стотици наши братя и сестри, живеещи из страната и в чужбина знаят, че могат да се допитат до него през всеки час на денонощието, вярват, че той умее да помага и спасява дори от разстояние. Светозар е много известен със своите качества на алтернативен лечител и сред чужденците, интересуващи се от идеите на Беинса Дуно. Той пише всеки ден по няколко писма до страната и чужбина и с това поддържа живота на десетки души, за да изпълнят мисията си на земята. Мога да си представя интереса към него, като знам как, като го слушаме, умее да ни издигне в друг свят, как помага съзнанието ни да надхвърли обикновените граници и как зарежда душите ни с висша енергия. Моите лични преживявания с него бяха по повод загубата на близки от семейството ми. Три- четири дни след заминаването на обичния ми брат, който се помина твърде млад и аз бях потресена от загубата му, реших да потърся утеха при Светозар. Неутешимата скръб ме караше непрекъснато да плача, страдах като за загубената си половина, Светозар веднага улови състоянието ми, погледа ме няколко секунди и без да промълви дума, зарони съчувствени сълзи. Казах, че на теория знам, че душата е вечна, но в този момент не мога да преодолея липсата на близкия човек. Той ми припомни, че трябва да чета псалмите и молитвите на Давид, посочени от Учителя за такъв повод: В процеса на разговора започна да ми олеква, а Светозар заяви, че ми отнема половината от товара. При втората ми среща показах на Светозар снимка от болната ми майка, защото той никога не я беше виждал. Безпокоях се, че положението й е критично. Той отсече: “Майка ти си заминава, но ти се пази!” Оказа се ужасно прав - след няколко дни тя издъхна, а аз се опитах да преобърна моето страдание в сила, правеща душата по-устойчива. Изпращала съм много хора при Светозар, лица, които нямат нищо общо с учението, и той никога не е отказвал помощ на търсеща душа. Те винаги са оставали доволни, успокоени, облагородени, попивали са с душите си оживялото в устата му Слово. Въпреки скромността си, той има необикновено силно благотворно въздействие върху хората. Убедена съм, че е извършил огромна тежка работа с хиляди души в беда, като е провождал Божествените лъчи към нуждаещите се, без да очаква слава, пари, дори благодарност! Брат Светозар е сред личностите в българската школа на Всемирното Бяло Братство, които ще оставят ярка диря в историята й. Семенцата знание и опит, които е посял в хилядите си слушатели, ще разцъфтят, а плодът ще бъде популяризиране на идеите на Любовта и Истината тук, в България. 13. Писмо от сестра Мария Шопова Получено от дъщеря й на 28.06.2003 г., 20 дена след нейното заминаване на 8.06.2003 г. Светозар. Откъде дойде това име? Ти истина светиш, още те помня: младо момче, в сутрешните беседи, мислех си: Какво, какво търси това дете? Какво ли разбира? Ти не се спираш да вървиш по този светъл път. Защото ти сам си светлина. Бъди пример за всички. Ти светиш, Светозаре. Благословен бъди. Твоята майка, която добре познавах, те е възпитала още в утробата си. Вече съм на 90 години и виждам нещата по-ясно. Не смущавай душата си. Помагай на всички, които са изпратени от Бога, Бог е Любов, Бог е всемъдър, Бог е всеблаг. Да осветяване Името Божие, Да търсим Царството Божие и Правдата Негова и да изпълним Волята Божия. Бележка на съставителя Вергилий Кръстев От 1970 г. няколко години подред се качвах с Мария Шопова на хижата при 7-те рилски езера около първомайските празници, които бяха почивни дни. Престоявахме 3 дни. Разхождахме се по планината и тя ми разказваше много случки от живота на Школата, разказвани от Влад Пашов. Бяхме се уточнили да ми разкаже тези спомени и аз да ги запиша. Няколко години подред - и то 3 пъти, ходих и носех един голям ролков магнетофон, укрит в голяма чанта, за да записвам спомените. Но тя не пожела. И в трите случая, и в трите поредни години се връщах без да запиша нещо от нея. А причината - не пожела да се подчини на програмата на “Изгревът”, която ръководех.

XII. Очерци за Светозар Няголов от неговите приятели 1. Очерк за Светозар Няголов Стефан Стоянов Косев Всеки човек, докоснал се до Словото на Учителя, получава кореспонденция, която го упътва за нови и важни промени. И винаги, когато се доближим до приятели, непосредствено общували с Него, доволството е пълно. Светозар е художник и музикант, който умело пренася картини от един жив (а не митичен) свят на спомени за Учителя и като свидетел на една епоха, пълна с красота, при нашите срещи ние спонтанно сме се отваряли за Словото. И всякога се е формирала в съзнанията ни невидима мисловно-творческа среда на реално духовно присъствие, което обновява и дава някакъв вътрешно сладък разумно доловим копнеж към Божественото. Годината е 1995 г. - 12 април, София. Уран от 01.04 е във Водолей и в този знак престоя до 2002 г, което бе време на съдбовни промени. Разговорите при нашите гостувания в дома на Светозар, Еленка и Павел почти винаги са започвали с цигулка и песни. Тематичните размишления при всеки наш престой, споделяни диалогично, са записани от нас с внимание, тъй като в такъв момент се стремим да откриваме аналогии и съответствия, които са в съзвучие със случващото се в нас самите и това, което ставаше като историческо събитие извън нас, Проникновено и с топлота, въпреки студения априлски ден, Светозар ни обгърна с поглед, и с обич започна да изрича цели пасажи от Словото на Учителя, както и свои вътрешни откровения, което ни пренесе в една жадувана реалност. „Бог живее в нас, но ние да Му дадем условия да се прояви чрез нас. Изгревът на Слънцето е мигът, в който Неговият благ Дух ни говори. Птичките млъкват в този момент. Единственото място във Вселената, където Бог говори на съществата по този начин, е Земята, затова душите се стремят да се родят тук, за да слушат гласа Му. Той е възлюбил Истината в човека; затова изпрати Духа на Истината - Учителя. България е оградена от 500 милиона ангели - на това се дължи този син цвят на небето. Сега хората на Земята са 12-годишни деца, които обичат да се хранят със сладки храни. На 2000 години слиза един Мъдрец, за да поеме горчивото в живота. Нужно е абсолютно послушание, смирение, любов. Трябва да дойдем до положение да живеем за цялото и като живеем в чистота, ще привлечем някой ангел да живее в нас, а той от своя страна ще покани и други негови приятели да дойдат. Така постепенно ще се съберат хиляди ангели у нас. А накрая ще дойде Господ. В 5 часа чрез неделните беседи Учителят твори новото небе, а в 10 часа - новата земя. С Окултния клас в сряда под знака на Слънцето, Той сваля новите принципи и закони, а петъчните беседи градят новия човек - носител на чистота, изправност и стремеж към познание. Бог е Незнайният, Неизменният, Невидимият, Който се движи с такава ментална скорост, че всеки миг е навсякъде и във всичко. Името Христово е колектив от 100 милиона Божества - Господ, същества завършили своята еволюция, Бялото Братство, Вселената и нейното разумно изражение - Природата. Централното Слънце Алфиола излъчва 75 милиона пъти повече светлина от нашето Слънце. Когато искате да се свържете с Бога, правете това, което е невъзможно. Абсолютна точност, абсолютно послушание, абсолютна дискретност - тогава Бог познава Своите. Когато ангелите нарушиха равновесието на своята воля, те паднаха. Правата линия е неразложима и никой не може да разкъса връзката между силите на умствения свят. Който се опита да разкъса тази връзка, сам ще се разруши. Ангелите паднаха именно по тая причина. Три велики закона управляват битието: „Закон на абсолютната реалност, закон на абсолютната разумност и закон на абсолютната материя” При едно гостуване в София на 17.01.1996 г. Светозар ни разказа един сън, който е сънувала майка му Стевка на 10.11.1983 г. за него самия как стои изправен на изгревската полянка и пее следната песен: „Аз съм Дух Божий, Духът Божий живее в мен. Къщата, в която живея, е свята, Изпълнена е с присъствието на Божия Дух.” Споделените при това посещение неща бяха нови и важни за нас. Важни за този период, тъй като, съсредоточен върху беседа на Учителя, Светозар разбира, че много хора ще си заминат и ще останат само тези, които искат да работят честно и безкористно. Отново за справка потърсил прочетения текст, но странното е, че не могъл да го открие. Информацията е била написана в паралелна гама, но в хармония с беседата. За да повиши вниманието ни, Учителят я свежда до нас чрез един наш брат: „Ако искаш да служиш на Бога, Бог веднага заличава цялата ти карма. Повечето от нашите приятели на Изгрева живяха на дотации. Срещнеш една хубава мома, но я пожелаваш. Не я отклонявай от пътя й, от Бога. Който не се ожени от МОК (Младежкия окултен клас), се избави от кармата. Човек е излязъл от Бога и ще се върне в Бога. Жената е излязла от мъжа и ще се върне в мъжа. Но трябва да се изравнят по вибрации, да станат едно цяло, тогава стават една душа. Бог 10 пъти е казал „Любов” и на 10-я път създал човека, Неделята е ден на изявения Бог в природата и живота. Понеделник: ден на душата, която търси Бога и преодолява всички трудности. Вторник: Ден на пътя на ученика във всичките му трудности и противоречия, чрез които се свързва с Бога. Сряда: Ден на Всемирното Бяло Братство, което носи Мъдростта и благославя Бога навсякъде. Четвъртък: Ден на Духа на Истината, на Учителя. Петък: Ден, в който е създаден човекът - 09.03. Затова на всяко 9-о число е хубаво да се храним само с плодове. Човек е създаден със силата на Троицата - Ден на -Христовия Дух, Който премахва всички пречки по пътя на хората. Събота: Ден на Бога, Който живее вътре в нас, към Когото се стремим, и Който ни се открива, ако сме достойни. При Бога няма да отидете праведни, учени, а смирени, и когато отидете на другия свят, 10 ангели ще ви съдят, но достатъчно е Учителят да каже две добри думи за вас, и те ще прекратят съда и ще кажат: „Братко, къде искаш да живееш, на коя планета, при какви условия?” Това е да имаш разположението на Бога. От нас се иска Светлина и красота. Светлина, за да разбираме нещата и красота, за да привличаме съществата. Красотата е изпит. Това ни прераждане е изключително важно за нас, кардинално, защото Бог е бил тук, на Земята. И сега подготвяме условията за хиляди години бъдещи прераждания.” Личността на човека е нещо, което се движи в определена посока според вътрешната отдаденост. И когато се срещнеш с такова явление, то най-малко ти с благодарност към Бога отдаваш внимание към Великото цяло, което е съчетало така събитията в живота ти, че да имаш нещо като гид в областта на Словото. Често споделяните от Светозар разкази са много увлекателни и пропити с приказна мистичност. Добрия човек познаваме по това, че неговите качества някак ненатрапчиво преливат в нашата индивидуална аура, сякаш като наши собствени, И само когато се отдалечиш, разбираш кое е твое, но с обич отделяш някъде навътре образите на пожеланите духовни дадености и ако си художник - картините на живите спомени остават в душата ти, за да повлияват благотворно, когато искаш да градиш. Спомням си една тиха, топла лунна утрин от моето мечтано присъствие на Езерния молитвен връх. Не ми се спеше и затова реших в и без това светлата и топла нощ, да прекарам повече време на върха. Може би заради респекта от Величието на това свято място, се придвижих ниско в клековете и зачаках. В около 3 часа дойдоха мъж и жена, които с песни и молитва започнаха да изричат духовен наряд, което ме привлече повече, като усещане за едно възвишено общуване с разумния Космос. Светозар и Еленка разговаряха по един чудодеен начин със заобикалящата ни звездна, рилска красота, като че слушах музика, която долиташе от незнаен за мен свят. След наряда Светозар с вдъхновение ни посочи характерните за август съзвездия, а особено с трепет ни показа Великана - мястото, откъдето всички очаквахме да се появи Сириус. След изгрева на Слънцето съзрях в очите му радостни сълзи, а такова вътрешно състояние на духа бях чувал или чел някъде, че посещава човека само когато години е живял всеотдайно, посветен на нещо велико и възвишено. Да - Светозар виждаше, но очите му бяха навътре, зад формите. Наблюдавайки лицето, аз по своему съпреживях едно веселие на Духа, което в този момент възнасяше в съзвучие душите ни и ги обединяваше. Бог ни придава на Земята Надеждата, Вярата и Любовта в три степени. При първата степен ни говори меко и тихо. Втората степен вече ни говори чрез диктатори и велможи, а през времето на третата и крайна мярка допуска стихиите и войните. И всеки от нас сам избира превозното средство. А докато хора като Светозар са все още сред нас, чуваме тихия глас на Бога. Ние, по-младото поколение, носим примес от една светска тиня, от която ще се очистим само ако слушаме и прилагаме това, което ни поучават по-старшите братя и сестри, споделяйки ни за онзи позитивен живот, който са водили при Учителя. От тях разбираме, че Новото учение е космична вълна, която, вече преминала през другите галактични системи, сега прихваща и Земята. Духовните ни водачи с майчина загриженост ни насочват тук към същества, които превеждат, чрез начина си на живот, на разбран език мощните трептения на духовните светове, Водими от ехото на светлите исторически епохи, интуитивни и будни - по пътя на великата жертва, те създават естествени огнища на приятелско общуване, които ни притеглят към себе си със силен вътрешен магнетизъм. 2. Очерк за Светозар Няголов Славея Стоянова ... Прекарваме прекрасни слънчеви дни на заслона „Еверест„ под връх Мусала. На 21.07.1994 г. петима тръгваме в ранния следобед към Олтара - сърцето на Рила. Спокоен, ведър, усмихнат ден. Вървим, разговаряме, берем мащерка, пеем и благодарим. Подсичаме двата върха Близнаци и се спускаме по наклона надолу към свещеното място. Спокойна, тиха долина. Река Марица тук все още е малки вадички, които сълзят от трите езера. Отсядаме до най-малкото езеро - сърцето на България. Силни, Божествени, хармонични мигове. Това са определени от векове и пожелани от душите преживявания. Спокойствие, мир, блажено разширение, безвремие. Приемаме Божествената благодат и благодарим, благодарим... Усещане за предстояща буря. Тръгваме. Бавно се изкачваме. Събират се тъмни облаци. Задухва. Завалява суграшица. Загърмява. Засвятква. Ние сме на билото. Край нас падат мълнии с трясък. Вървим с усещането за Божието величие и нашето човешко безсилие. Един от нас е спокоен и усмихнат. Пее „Фир-Фюр-Фен”. Казва ни: „Не бойте се. Няма страшно.” Чува се силен трясък. Усещаме удар - кой по главата, кой по брадата, кой някъде другаде. Човекът до нас се усмихва: „Няма нищо страшно, Това е посвещение.” Нямаме избор. Просто вървим. Скоро стигнахме метеорологичната станция. Бурята спря. Небето се изчисти. Човекът с нас беше Светозар. 3. „В изпълнение Волята на Бога е Силата на човешката душа” Ивелина Адер, Германия Като студентка често разговарях с колегите си по духовните теми. Задавах си въпроси, на които не знаех отговора. Душата търсеше опора. Умът ми - обяснение. А Духът ми „знаеше” накъде да върви, само че умът ми все още се луташе из лабиринта на въпросите без отговор, По същото време попаднах на литература, в която се обясняваше, че всяка душа си има водач, Учител, който я напътства и води през вековете. Само че аз не знаех кой е моят Учител. Започнах да медитирам и да се концентрирам, призовавайки „моя” Учител да се появи пред мен. И отговорът на моите апели не закъсня. Сънувах сън, в който ясно виждах този, който ме води. Той ми говореше телепатично, без думи, но аз го чувах ясно. Казаното бе свързано с въпросите, които ме терзаеха години наред. Чух отговорите, а в душата ми настъпи мир. Година по-късно, отново търсейки Истината и Причината за живота, отново след Молитви се случи така, че за месец време помагах на колега при продажбата на книги на пл. „Славейков”. Използвах времето да чета изданията. Тогава именно отворих първата за мен книга с беседи на Учителя Петър Дънов - ”Начало на Мъдростта”. Четях и осъзнавах вече с ума си Истините, които ми разкриваше този автор. Оттогава редовно купувам беседи. През 1996 г, юни, за съвсем кратко време в живота ми настъпиха промени . Това ме принуди да търся нова квартира и я намерих. В дома на Костадин Няголов. Вече бях се настанила в квартирата, когато за разговор с хазяина ми се наложи да вляза в неговия дом. И сърцето ми затуптя така силно, когато съзрях на стената портрет. От портрета ме гледаше, именно, Онзи, Който 4 години по-рано ми се яви в сънищата, за да ми даде отговор на въпросите и мир. Плахо попитах чичо Косьо кой е този човек. А той ми отговори с такава гордост: „Ами, това е Учителят.” До този момент не бях виждала портрета на Петър Дънов. Четях беседите, но в нито една от книгите нямаше портрет на автора, така че нямаше откъде да направя връзката между моите сънища, моя Учител и беседите. Това бе за мен вълнуващ момент, но все още бях далеч от многото информация, която тепърва щях да откривам. Чичо Косьо ми даде 5 тома на „Изгревът на Бялото Братство.” Имах достатъчно време и с денонощия поглъщах написаното и редях картината на познанията, За по- малко от седмица бях изчела първите 5 тома и бях осъзнала кой именно е Петър Дънов. Бях направила осъзнато връзка с Учителя. И разбирах неслучайността на събитията в моя живот до този момент. Четейки 5-и том от „Изгревът” - томът на Мария Тодорова, в мен преля сила и такава радост. Благодарях на Бога, на чичо Косъо, и най-вече - на моя мил Учител за това чудо, което се разкриваше пред мен. Пърхах от радост. Израствах с всеки нов ден. Благодарях на човека, който се бе заел да събира с години тези писания от братята и сестрите. И така ми се прииска да му стисна ръката лично и да му кажа: „Продължавай, г-н Кръстев, продължавай без страх и тъмнина, с Любов и Светлина.” И какво се случи 3 ÷ 4 дни след това? В София бе пристигнала сестрата на чичо Косьо - Величка Няголова. Не бях срещала в живота си по-лъчезарно лице от нейното, Чичо Косьо бе радостен, че аз така се интересувам от беседите, от Учителя, и ме запозна с нея. Вече осъзнавах къде ме бе довел Учителят, в чий дом и защо. И в един слънчев ден Величка ми каза, че ще идва гост и би се радвала да се запозная с него. Какво бе удивлението ми, когато стиснах ръката на Вергилий Кръстев няколко часа по-късно! И му казах, сдържайки сълзите си, думите, които пожелах да му кажа дни по-рано. Разговорът бе вълнуващ, а аз все повече осъзнавах как работи Учителят. Бях благодарна за всичко и всички в моя живот. С чичо Косьо и Величка отидох на моята „първа” Паневритмия. Забележителна бе и срещата ми с техния брат Светозар Няголов. Вървяхме към мястото на Учителя и разговаряхме с него. Най-сетне бях намерила хора, с които да говоря на един език. Най-сетне! От този момент нататък не се чувствувах сама. Имах приятели, които мислеха, вярваха и живееха долу-горе по същия начин, както самата аз. През 1997 г., шест месеца след като заживях в къщата на чичо Косьо, той получи един от най-тежките инфаркти. Мисля, че не ме водеше само милосърдието в болницата. Изпитвах нуждата да се грижа за него, да му давам кураж и вярвах силно, че ще преодолее този тежък момент. Да е жив и здрав до дълбоки земни старини чичо Косьо! Но и за него Учителят бе казал какво предстои. И така много набързо Небето ме заведе в този дом, за да бъда там готова за подкрепа, когато тази душа трябваше да посрещне страданието. За всички чичо Косьо бе живял далеч от Учението на Учителя, но аз виждах, че семето на Словото бе посято и чакаше мига да покълне. Учителят избира най-правилния начин, за да ни покаже, че е време да се осъзнаем. Инфарктът бе начинът за чичо Косьо. Семейство Няголови в следващите 5 години бяха моите приятели и опора. Благодаря на Учителя за тези приятели и поддръжници. Не знам защо Учителят е избрал точно тези души да са първите, които ще срещна в това си прераждане, след като съм се докоснала до Словото и Учението Му, но за мен те бяха добрият пример за Братство и Любов и приложението им в нашия труден век. Всеки от тях се стреми да върви неотклонно в Пътя на Истината и Доброто. И аз наблюдавам техния живот вече седем години. Има ли по-лесно нещо в живота, ако живееш братски и в мир със себе си? През летата на Рила срещам всякакви души. Болезнено е да съзираш и такива, които имат други задачи, освен Братство, Мир и Любов, но и това е част от Школата на Нашия Велик Учител. В един сън, който сънувах през 2000 г. на Рила, видях Учителя да плаче заради тоза, което се случва на човешко ниво в Братството. В този сън ясно ми се показа, че Учителят е сред нас, наблюдава ни, слуша нашите мисли и думи. И колко много болка събира от нашите дела и постъпки. И се питам защо уж всички четем едно и също Слово, следваме едно и също Учение, имаме едни и същи идеи, а между нас изниква пропаст? И се разделяме на групи. На това не ни е учил Учителят. Спомням си едни Негови думи, че ще ни разпръсне. Може би, за да ни предпази от суетата и тщеславието? И именно това ни разделя. Суетата и тщеславието. Добре е да слушаме по- възрастните братя и сестри. Добре е и да не ги слушаме. Ала приемственост е нужна. Има ли нещо по-силно от добрия пример, който дават по-възрастните братя и сестри? И има ли нещо по- отблъскващо от суетата и тщеславието? Наблюдавам на Рила свадите и споровете, когато играем Паневритмия! И ме е срам от Учителя! Срам ме е от Небето. Та нали от тази Паневритмия зависи бъдещето на България и хармонията на планетата ни? Какво виждат и чуват по-младите братя и сестри, които тепърва опознават Рилските лагери? Брат Вергилий с години работи за томовете на „Изгревът”, Ала се намират братя и сестри да разпространяват слухове срещу тази огромна работа. И да настройват общото мнение. Не е ли прекрасно това, да четем мислите и мъдростите на тези, които са преди нас и на живо са се докоснали до Великия Всемиров Учител? Нали това е, за да се учим от делата на търсещите души? И вместо да сме благодарни, че имаме опита на братя и сестри от Школата, в четмо... ние злословим. Брат Светозар систематизира информация от различните науки. Ползва беседите, цитира Учителя. Ами, това пак е труд. Колко пъти съм отваряла някоя от неговите книги, за да си припомня нещо от френологията или хиромантията. И съм била благодарна, че мога набързо да прочета интересуващото ме. Добре е да зачитаме работата на онези, които я вършат с Любов, без комерсиализъм. Добре е да сме безпристрастни в преценките си. Да мислим самостоятелно, а не да приемаме мнението на негативните, но по-активни слухове. Какво ли не се е приказвало за Любомир Лулчев! Щом Учителят е взел тази душа до себе си и я е напътствал, значи човешкото ни мнение не струва, В една малка, тънка книжка Светозар съвсем безпристрастно описва ролята на Любомир Лулчев. И мисля, че е добре да признаваме добрите дела на онези, които са ги извършили, а не да ги слагаме в категорията „черни”. Последната книга, която прочетох, бе „Светъл Лъч” на Светозар Няголов. И наистина бе Светъл Лъч за мен, защото вече живея в Германия и съм благодарна, че тази книга ме озари за нещо, които не знаех до този момент. С всичко горе написано искам да кажа на всички мои млади и по-възрастни приятели, с които се срещаме на Рила: Учителят ни събира. Учителят ни наблюдава. Да оставим критиките настрана. Да мислим самостоятелно, а не под влияние на отделните групички в сегашното физическо „Братство”. Да се запознаем с писанията на братята и сестрите от времето на Учителя, за да имаме сили и вяра да продължаваме напред. Лично за мен дебелите томове на „Изгревът” са информация, която от друго място не можем да получим. Четейки, осъзнавах Величието на живота, силата на Небето, и най-вече - Могъществото и Любовта на Учителя! И как след години земен живот, години, след като Учителят вече не е бил на Земята, душите, които са го следвали, осъзнават своя живот. Удивена съм от безпристрастието на тяхната мъдрост. Удивена съм от смирението им. Ето това ни е нужно на всички. Живеем във време на епохални катаклизми и мисля, че сме още по-отговорни именно днес. Как бихме били достойни за живота, силни в Доброто, предани на Учителя, ако нямаме примерите на онези преди нас и на онези сред нас? Преди месеци Величка Няголова ми изпрати книга с нейни песни. Не разбирам от ноти, но четох стиховете. Бих нарекла тези песни „Късче Любов и Признателност към всеки”. Колко от нас имат дарбата и таланта да творят в слово, песни, ноти? Говоря за талантите на Душата, а не за пресметливостта на комерсиалния ум. Нека бъдем признателни на тези братя и сестри, които с месеци и години почти денонощно творят не за слава и пари, а за нашето обединение в Любовта. Нека не критикарстваме, ада сме признателни. Хубаво е да не приемаме всичко, но да отхвърлим позитивното, градивното - това е вече стар модел на поведение. Чета Словото на Учителя и съзнавам колко сме важни всички ние, които се докосваме до Истината. Колко са важни мислите, чувствата, делата ни, свързани в Цялото. И ми се иска всеки да го осъзнае и да се засрами, че с едно или друго, дребно или по-голямо, допринася за хаоса, а не за реда. Нека не се оправдаваме с века. Векът си е на място. И ние да бъдем по местата си, когато Учителят ни заговори. Вече съм физически далеч от България. В Германия ме доведе Учителят. И тук има работа да се свърши. Ала във всеки миг в мислите си съм в България, на Рила. Няма значение къде е една душа. Достатъчно е да изпълнява Волята на Бога. Може би от дистанцията от родината ми се открива възможност да преосмисля, реалността там. Освен болката и отчаянието, друго не улавям така силно. А ми се ще... как ми се иска да усетя Вярата на българина. Да го видя обърнат към Бога! Да го чуя как признава Учителя Петър Дънов! Да се радвам на играещи в училищата Паневритмия! И, когато сме през август на Рила, да се вие блестящ от Любов и Хармония кръг... Ето така-ще сме по местата си, когато Учителят говори. Трудна задача ни даде нашият Учител, но със старите методи не можем да я изпълним. Имаме задачата, но имаме и средствата за изпълнението - приложението на Учението... и в това се крие силата ни. Иначе как ще решим задачата, дадена от Учителя? 4. Необикновено запознанство Красимира Димитрова Беше първи май 1998 г. За първи път се откриваше Паневритмията в Южния парк. Времето беше слънчево и топло. На една от пейките имаше книги и една от тях ми привлече вниманието. По това време бях студентка в университета 3-ти курс, по две специалности - социална дейност и психология. Тази книга даваше много практични насоки в тези области. Цената беше ниска, но аз имах само половината пари. Изразих съжаление, че не мога в момента да я купя. Какво беше учудването ми, когато човекът, продаващ книгите, ми каза: „Вземи я, пък когато имаш пари, ще ми я платиш!” За първи път през живота ми се случваше. Втората среща беше същата година на Рила - езерата. Същият човек говореше на малка група за вселенските порядки. Присъединих се. След известно време една малка симпатична жена ме помоли да освободим Светозар, че още не беше обядвал. Погледнах часовника - без да усетя, бяха минали 4 часа. Третата среща беше съдбоносна за мен. Вкъщи, в продължение на 20 дни, имаше два смъртни случая. Не можех да се съвзема. Една сутрин звъни телефонът. Светозар се обаждаше, Накара ме да изляза. Не бях излизала близо месец и повече навън. Отдели цял ден за мен, за което много му благодаря. Вдигна ме за живот. Но това не беше единственото. На Рила - Мусала - щях да загина. Наново ме спаси, и още няколко пъти. По-късно се запознах с братята и сестра му. Необикновени хора. Когато веднъж възмутена зададох въпрос на Светозар: „Защо помагаш, как възприемаш това ти им помогнеш, а те да говорят неприятни думи по адреса ти”, отговорът беше следният: „Аз съм длъжен да помогна. Хората трябва да са здрави, да изпълнят задачата си на Земята. А който товори, той и ще си отговаря. Това мен не ме засяга.” И това е най-важното - да си изпълним задачата за която сме дошли тук. 21.01.2003 г. София - Изгрева 5. На брат Светозар Няголов Благодарствено писмо от Пенка Дякова Георгиева от гр. Пловдив Познавам Светозар Няголов и неговото семейство. Благодаря на Учителя за това, че ме свърза с много братя и сестри. Благодаря за брат Светозар и неговата помощ, оказана ми в трудни моменти. Тя е и духовна, и физическа. Познавах Светозар, преди да се запозная официално, от Рилските езера. Имах го на снимка „случайно” с Еленка наред с други братя и сестри, преди започване на Паневритмия, Официално обаче стана пак „случайно” в Айтос, на градината. Мои познати от Враца ме поканиха да отида с тях до къщата и да ме запознаят със Светозар. Пепа ми каза, че иска да чуе какво ще ми каже той на мен, защото й било интересно. Това беше за Петровден на 1993 г. Аз страдах от алергия, която се изразяваше много силно по цялото тяло в обриви при топло време, особено през лятото. С радост отидох в Айтос, заради големия празник - Петровден. С малко неудобство и притеснение тръгнах след Пепа и един брат. Когато отидохме до вратата, аз се изненадах, защото тя се отвори рязко от Светозар, преди Пепа да извика или тропне, той каза: „Пенке, влизай!” И затвори вратата пак така бързо, както я отвори, Веднага разбрах, че Учителят ръководи Светозар. Той започна да говори за живота ми с такива подробности, че се смаях. Благодаря Ти, Учителю! Благодаря ти Светозаре! След не много време Светозар не си спомняше нищо от това, което ми беше казал. На Мусала, си спомням, през юни аз отидох с приятели с чувството, че ще се видя със семейството на Светозар. Минаха два дни и ние вече се връщахме и чувам гласа на Светозар и се засмях. Попитаха ме приятелите защо се засмях. Аз им казах: „Светозар и Еленка идват.” Слизаме, продължаваме, а тях ти няма. Тъкмо си казах, че Небето си е направило шега с мен, изведнъж от завоя излязоха Светозар и Еленка с още приятели. Те пък се качваха на Мусала. Светозар каза, че се радва на срещата. За 1 ÷ 2 минути ми каза това, което исках да разбера и чуя. Слава на Бога! В Бялото Братство помощта и добродетелите, Любовта, милосърдието и благотворителността са съществували, съществуват и ще съществуват. Светозар е отдал душата си в служба на Учителя, на Бога, на Братството! Разболях се, постъпих в болница. Аз не бях съгласна с диагнозата, която ми определиха лекарите - втори инфаркт. Учителят ме беше вече предупредил. Бях в интензивното отделение 3 дни. Казах на професора, че не е това, каквото предполагат, а е друго. Свалиха ме в реанимацията. Когато останах насаме с моята майка и започнахме да се успокояваме взаимно, изведнъж вратата се отвори и се подаде главата на Светозар. Аз се зарадвах, но погледнах на противоположната страна, към прозореца, и после пак се обърнах към вратата. Светозар се засмя, отвори напълно вратата и влезе. Той ми каза: „Ти не повярва, че съм аз наяве, нали? Дойдох, защото лекарите не знаят какво ти е и може да те объркат. Трябва до една седмица да напуснеш болницата.” Влязоха на визитация много лекари, много от които ме познаваха и чух ги да казват в коридора: „Ще видим алпинистката, която ходи на Рила.” Те не знаеха, че Светозар е при мен и още от вратата ми казаха: „Вече не ще да можеш да се качваш на Рилските езера и на Мусала. След 2 ÷ 3 месеца може би на Альоша ще можеш да се качиш.” Аз казах: „Още този месец ще се кача на Мусала! (Беше 5 ÷ 6 юни). Смятах да се кача за 21 юни! Те пак казаха да забравя, и че ще видя Мусала през крив макарон, и се смееха. Светозар до тогава не се обади. Тогава каза: „Пенка ще се качи това лято на Рила.” Лекарите не му противоречиха и след 5 ÷ 10 минути излязоха. Аз попитах Светозар как ще се кача - пеш или на кон. Той ми отговори, че пеш ще се кача, но с тояга. Така и стана. Благодаря за подкрепата му. Той ми беше много добър приятел в много трудни моменти. Преди близо 8 години ми беше недобре. Пратиха ме на болница. Казаха ми, че съм болна от рак, и че има разсейки не само в черния дроб, а и по всички вътрешни органи. Беше четвъртък и ми казаха, че ще ме местят на 8-ия етаж от понеделник. Светозар ми каза: „Учителят ще ти помогне! Няма да те местят.” Така и стана. Вечерта в неделя ми каза лекарят, че има свободен час за скенер в понеделник, На скенера видях Учителя 2 пъти (главата му). Когато свърши, лекарят каза, че се радва много. „Добре си, интересно, всичко е току-що калцирано.” Отвън ме чакаха главният лекар на отделението и лекуващият ме лекар, много изненадани, че съм на крака след сърдечния алергичен шок, Наистина, Учителят ми помогна за всичко. Слава на Учителя! Благодаря на брат Светозар Няголов! Спомням си, бях пак в болница и когато излязох отидох с приятелка на мястото на Учителя. Учителят ми помогна, даде ми сили да отидем у Няголови. Еленка ми се зарадва, а Светозар се разтревожи, че съм се променила, много слаба бях, и ми даде съвети за здравето. Много пъти ми са помагали с Еленка в Пловдив, в София и на Рила, когато не съм се чувствала добре. Масаж, билки и сокове вървяха наред с молитвите и формулите. Добър проводник и честен брат е Светозар. Вратата им е отворена за помощ. Аз съм свидетелка за това. Не съм била, у тях без да са присъствували или идвали след мен други братя и сестри. Аз не познавах други братя и сестри да са раздавали хляб след молитва, и то многократно. Гладът за хляб беше голям на Рилските езера, тъй като хората бяха дошли по-рано, сухари малко хора носеха, а и количеството им беше ограничено. Светозар и Еленка платиха на конярите да донесат с конете на кервани хляб и провизии. Започна и безплатен обяд да се дава от сем, Няголови. Те уредиха и много евтино и хубаво прясно мляко да донесат всяка сутрин от мандрата на хижа „Иван Вазов”. Помолиха мандраджията за хубаво сирене също да донасят в тенекии. Много безплатни обеди дадоха сем. Няголови оставаме и за вечеря. Бог да ги благослови! Това е Любов и Милост. Още много благодаря на Светозар и Еленка. Има неща, които не ми е приятно да ги кажа, но трябва. След направена ми магия от сестра на Рилски езера, обърнах се за помощ към тях и те ме насочиха за начина, и помощта дойде. Когато имах някакъв проблем, Светозар като добър проводник е винаги готов за помощ. Проводник на Учителя на Любовта, Мъдростта и Истината! Той ми се обаждаше по телефона да ми даде съвет и указание за състоянието, болките и болестите. Без да съм му казала какво ми е, аз когато съм се обаждала и говорих с Еленка, чувах го как идва и говори на Еленка да ми каже, че ме боли това или онова, и какво да правя, билки и т. н. Слава на Бога, че го има брат Светозар! Благодаря за човещината, добротата и великодушието, което Светозар дарява нам от Братството и винаги при нужда помага. А това, че е ученик трудолюбив на Учителя, и че пише и издава книги, е потвърждение за връзката му с Бога. С уважение и Любов: Пенка Дякова Р.S. През есента на миналата година - 2002 г. започнах да падам. Много зле бях. Нарушение на вестибуларния апарат. Дойде Светозар внезапно. Каза още от вратата: „Никъде няма да ходиш навън, защото падаш! Ако си сама, ще паднеш и никой няма да ти помогне. Да, така е! Пази се!.” Пак проводник беше брат Светозар! 6. Няколко разказа за Светозар Няголов Румяна Георгиева Христова 1- Познавам брат Светозар може би от 10 ÷ 12 години. Още в самото начало ми направи много силно впечатление, че той има много познания, опитности, отлично дар слово, всички моменти и събития ги казва с голяма точност, на дело прилага Словото на Учителя Беинса Дуно. Неизчерпаем източник на знания в различните области на науката. С него можеш да беседваш с часове по въпроси за астрология, хиромантия, музика, медицина и други области. Благодаря на Бога, че съм имала възможността да се запозная с брат Светозар, от който съм научила много неща. 2. Свещен момент гр. Поморие, 12.03.2003 г. За голяма наша радост, осъществи се отиването на планината, на Рила, след дълго прекъсване от 5 години. Заедно със сестра ми Радостина и приятели от Бургас, качихме се на Бивака на Второто езеро на 15.08.1999 г. При пристигането ни в лагера, имаше голямо раздвижване. Всеки се приготвяше да тръгне за някъде. Разбрахме, че Паневритмията ще се играе на поляната на езерото „Чистотата” и потеглихме по пътеката нагоре, за да стигнем навреме. Благополучно се придвижихме и се наредихме в кръга. Времето беше слънчево и топло. С голяма радост и разположение изиграхме Паневритмията, След това имаше беседа. Прочете се лекцията „Малкият брат”, държана на 01.01,1939 г. След което брат Светозар Няголов имаше слово, което направи на мен и на присъствуващите много силно впечатление. Говореше за нарядите. Всичко го слушаха с голямо внимание и уважение. Изнасяха се истини и начини за духовна работа, които до сега никъде не бяха писани и публикувани. Както Христос преди 2000 години е проповядвал Божественото Слово в Гетсиманската градина, в този момент в лицето на брат Светозар виждах Христос, заобиколен от множество привърженици, които слушаха с интерес и внимание. Той обясняваше с голямо разбиране, опит и познание Божествената Мъдрост. Голяма радост изпълваше душата ми, тъй като много рядко можеш да имаш удоволствието да чуеш неща, които те вълнуват, на живо от човек, който е бил близко до Учителят и целия си живот е отдал в служба за изучаване и проучване Словото на Учителя. Написала: Румяна Георгиева, гр. Поморие, 03.03.2003 г. 3. Безплатен хляб Денят беше 18.08.1999 г, - лагера Рила. Имаше подготовка за празника, за първия съборен ден на Божествената Нова година. По предложение от ръководството на лагера, след Паневритмия всяка братска група трябваше да изчисти по едно езеро. Стр. 741/1036 Беше към края на пребиваването на лагера. На повечето от присъствуващите запасите от хляб бяха на привършване. Много често ще чуеш въпроса в кухнята: „Ще има ли хляб?” Връщайки се следобед в лагера, направи ми силно впечатление фактът, че брат Светозар Няголов раздаваше хляб на всеки, който имаше нужда. Той изпълняваше на дело всичко, което е прочел в беседите на Учителя, където препоръчваше на управниците хлябът да бъде безплатен. Раздадоха се около 150 ÷ 200 хляба без пари. На следващия ден - 19.08.1999 г., на празника имаше приготвен безплатен обяд пак от семейството на брат Светозар - боб, жито, плодове - сини сливи и грозде. Всичко беше много хубаво, красиво и вкусно, тъй като беше приготвено и дадено с много любов. Множеството братя и сестри останаха доволни и благодарни. Всичко това беше лукс на това високо място. 4. Свещени места Написала: Румяна Георгиева гр. Поморие, 10.03.2003 г. На 18.06.2000 г. група от 8 души тръгнахме от София за Мусала, за да посрещнем лятното слънцестоене и да сме по-близко до Бога, на Божи връх. Ръководител на групата беше брат Светозар Няголов. Придвижихме се с лифт до Ястребец, а след това - пеш до хижата и след това - до заслона „Еверест”. Времето беше добро за пътуване. С приятни разговори и песни неусетно изкачихме върха и на метеорологичната станция на връх Мусала пристигнахме в 15,45 часа. Движихме се по зимната пътека, тъй като имаше сняг и поляни от заскрежена трева. За голяма наша радост, след настояването на всички и силната мисъл на брат Светозар, и след дълги разговори, метеорологът Георги се съгласи да останем в метеорологичната станция да нощуваме при известни ограничителни условия. Всички бяхме много доволни, защото бяхме на самия Божи връх (Мусала). Сутринта на другия ден - 19.06.2000 г„ имаше гъста мъгла и изгрева на слънцето не можахме да видим. Показа се по-късно, към 8,30 часа. Изчакахме да се вдигне мъглата и тръгнахме за Маричината долина, за Олтара. Отначало времето беше ветровито, хладно, мъгливо. Благодарение силната мисъл на брат Светозар и способността да оправя време, към обяд времето беше слънчево, топло. Вървяхме някъде около 3 часа. От високо гледахме трите Маричини езера. Първото езеро представлява Южна Америка, второто езеро представлява Азия и третото езеро - Олтарят, представлява България. Слязохме близо до езерото Олтара. Мястото е много магнетично, център е на светли същества, които идват от Сириус, то е един от центровете на Агарта. Всичко беше много хубаво и приказно, необикновена обстановка, слънчево време, красива природа. Никой не искаше да тръгва от това свещено място. Видяхме пещерата, където брат Светозар е прекарал на това място на младини по цели месеци. Прекрасен, необикновен ден, изпълнен с много хубави преживявания всред красивата природа. Написала: Румяна Георгиева 12.03.2003 г. 7. Някои мои впечатления от познанството ми със Светозар Няголов Цв. Ганчева Приятелството ми със Светозар и семейството му започна от есента на 1993 г. Една от по- новите ми приятелки ме запозна, по-скоро ме представи на него след беседа в клуба на ул. „Жолио Кюри”. Общуването ни се състоеше в провеждане на разговори. Говорехме, по-точно предимно той говореше, по много теми и които ме интересуваха и бяха важни за мен и фамилията ми според мен, също и по теми, които той смяташе за съществени за мен, Тези разговори приземяваха моя идеализъм и ме насочваха към реалността на живота. В общуването си с хората Светозар е много внимателен. Неговите интуитивни и други способности му дават възможност за кратко време да проникне в съзнанието на човека и да го прецени в положителните и отрицателните му страни. Доброто го казва с радост, която не може да се скрие в очите му, забележки и критика никога не прави, но с благ тон и добри думи препоръчва на човека на какво да обърне внимание. Готов е винаги да се притече на помощ на приятелите. Аз съм му много благодарна затова, че по различни поводи и в различни области на живота ми е помагал - и със съвет, и с метод за работа, и с конкретно действие. У дома имахме проблем със здравето на голямата ми дъщеря - остра алергична реакция - по Божията воля беше спасена и остана жива. След като споделих с него, той ми обясни как постепенно ще отзвучат нещата и какво да направя и аз по време на следващите, вече по-леки, пристъпи. Така и стана. По-късно ми препоръча и билколечение, което й се отрази добре. Разговорите ни по медицински въпроси за мен бяха освен интересни, и важни. Аз имам медицинско образование в някаква степен - за медицински фелдшер и санитарен инспектор съм завършила и работила. До този момент - 52-годишната ми възраст - за мен са меродавни методите на лечение с това, което съм учила и прилагала в дългогодишната ми лечебна и профилактична практика. Всеки медик търси причината за болестта, но кой успява да я открие, е въпросът. Ето защо тези разговори бяха интересни за мен и когато Светозар казваше, че причините за болезнените състояния у човека са дълбоко духовни, аз и вярвах, и си оставях известни резерви. Във всеки случай се замислях. Но когато, четейки беседа на Учителя, попадах на тази тема и казаното от Светозар се потвърждаваше, съмненията ми изчезнаха. Убедих се, че той не изговаря думи просто ей-така - да каже нещо. Всяка негова дума е премерена, изпълнена със съдържание и изречена в подходящ момент. Когато в началото на приятелството ни след беседа вървяхме по улица „Жолио Кюри” до автобусната спирка „Плиска”, всеки да се качи на своя автобус - аз, той, Еленка, Павел, още някои приятели, непрекъснато разговаряхме и каквото ми кажеше Светозар, след 10 ÷ 15 дена се сбъдваше като факт в живота ми. Ставаше това, което той ми е предсказал, така да се каже. И не само с мен е така. Той непрекъснато е заобиколен от дългогодишни и нови приятели - едните, за да си сверят становището я по проблем, я по астрономия, я по билколечение, я за друго нещо, другите - младите - по-новите, за да чуят нещо за себе си, с което трябва да се борят, да научат нещо за Учителя, за Бялото Братство, за живота като единно цяло, и за Космоса и т. н. А ако знаете само как разказва Светозар! Особено на Рила. Думите се нижат от устата му една след друга. Темите се навързват една за друга, от интересни по-интересни, и забравяш къде си. Пренасяш се в един прекрасен свят и не усещаш жега, глад, жажда или хлад. Той излъчва невероятен магнетизъм и всички окръжаващи го се тълпят около него. Когато говори за Учителя, самият той забравя за времето и пространството. Любовта му към Учителя е необятна. Аз не знам не дали има човек, а самият Светозар дали може да намери подходящи силни думи и изрази, за да квалифицира любовта и обичта си към Учителя. Малко е да кажа, че връзката му с Учителя е същността на неговия живот. По този въпрос оставам той да си каже. Преди няколко месеца присъствах на една лекция по астрология, изнесена от Светозар като гост-лектор на курса по астрология към Братството. Всички го слушахме и си водехме записки със затаен дъх, включително и ръководителката ни - много добра астроложка. Към края на лекцията му в моето съзнание просветна мисълта колко дълбока наука е астрологията и колко много я познава Светозар. Но, за да навлезеш в дълбините на тази наука, както е направил Светозар е необходимо да я обикнеш, да притежаваш и проявяваш силна воля, упоритост и постоянство за усвояване на знания. Светозар сам пише книги, съставя тематично материали от Словото на Учителя и сам финансира издаването им. Това е резултат на много сериозна работа. Той осъществява един затворен производствен цикъл. За всеки етап от този цикъл, необходими подходящи знания и умения. И тук, в тази си дейност, той е пример за много бизнесмени. През лятото на 1998 г. реших да отида на 7-те Рилски езера с внуците ми. Големият беше на 15 години, малкият още нямаше 14 години. Всички близки ме подкрепиха. С голяма радост подготвихме багажа си. Всичко вървеше като по вода. Момченцата просто излетяха нагоре. Аз и още една приятелка едвам ги догонвахме. Като пристигнахме, започнахме да се настаняваме. Мястото, където отпреди си поставях палатката беше свободно, но тази ми палатка вече е по- голяма. Необходимо беше да се разшири пространството. Взехме инструменти, но умората вече се усещаше и ние се затруднихме. Момченцата още тогава бяха височки, но все пак си бяха деца. По същото време наблизо Светозар разговаряше с едни чужденци. Аз се обърнах към него с молба да ни помогне. Дойде човекът, разкопа, изравни, стабилизира ни палатката и ние се настанихме. През цялото време на престоя ни, бяхме заедно със Светозар и Елена. Всеки ден след Паневритмия правехме преходи из планината. Светозар непрекъснато говореше на внуците ми. И той, и Ленчето се отнасяха към тях като към свои деца. Изкарахме прекрасно и времето беше с нас -топло и ясно. Децата, сега вече пълнолетни младежи, с много приятност гледат общите ни снимки и си спомнят за времето, прекарано на палатка в лагера на 7-те Рилски езера. През последните 10 ÷ 12 години от живота ми, откакто познавам Светозар, имам много спомени и опитности, свързани с него. Съпругът ми е заклет месоядец. Като лечебна страна приема само класическата медицина. Предстоеше му хирургическа интервенция на простатната жлеза. Той е болезнено чувствителен. Не му се постъпваше в болница, при това - в хирургия, при положение, че до този момент – 56 ÷ 57 години, не е имал никакви оплаквания, и хапче дори не е пил. Казах му, че съществува и друг вариант-безоперативен, нетрадиционен метод. Съпругът ми вече знаеше за Светозар, но до този момент само той лично не го познаваше. Преодоля съпротивлението в себе си и се срещна с него. Светозар поговори със съпруга ми, даде му съвет, препоръча му една хранителна смес и чайове и се разделиха приятелски. Изпълнихме препоръките и положителният резултат не закъсня. Оттогава изминаха 6 ÷ 7 години, а съпругът ми не се оплаква. Светозар има много хармонично семейство. Съпругата му Елена му е изцяло предана и всеотдайно му помага. Тя е поела по-голямата част, да не казвам изцяло, от грижите за дома и домакинството и с това осигурява време на Светозар да работи. Наред с това Елена намира време да поговори с приятели, да им каже окуражителни думи при нужда. Тя дава и свой дан в живота на Братството в София и провинцията, заедно със Светозар и сина им Павел при провеждане на братските мероприятия. Те и двамата са силно любящи родители. Техният син Павел им отвръща със синовна обич, нежност и уважение. Той знае своя път и го следва. Както вече споменах, много са спомените и опитностите ми със Светозар и семейството му. Благодаря на Учителя и на Невидимия свят, че ме свързаха с тези хора. Благодаря ти, Светозаре, за всичките добрини, коитоси направил за мен и за всичките ми близки. Благодаря ти за обичта, която проявяваш към нас. Ние се опитваме да ти отговаряме по същия начин. Ще се радвам да успяваме и приятелството ни да продължава във вечността. Р.S. Ще споделя още един случай: Бяхме на лагера на Братството на 7-те Рилски езера. Който е бил там, знае, че в хубав слънчев ден, в началото на вечерната молитва - 20 часа - слънцето е високо и е още горещо. Но то много бързо се скрива зад високите планински върхове и краят на наряда завършва в сумрак и става студено. Който не се е облякъл в топли дрехи, зъзне и бяга да се облече. Този факт е известен за всички и участниците в молитвата идват облечени или си носят дебели дрехи на ръка. В една топла слънчева привечер, аз се. приближавам към мястото на палатката на Учителя за молитвата. Бях се облякла доста добре, като имах за връхна дреха една шубичка. Там вече стояха някои приятели. Между тях видях една лечителка и партньора й, също лечител. Тя беше в тънки бели дрехи - панталон до глезените, с тънка блузка без ръкави, боса, по чехли и с грамадна сламена шапка на главата. Той беше по риза и се подпираше с двете ръце на неизменната си тояга. Аз познавам тези хора, те са ми земляци по месторождение и в онзи момент - мои приятели. Поздравихме се и те се наредиха за молитва до мен: тя - до мен, той - зад нея, Молитвата започна. Всичко си вървеше нормално, така и завърши. Преди края слънцето изведнъж изчезна зад върховете и започна да става студено. Аз усетих, че приятелката до мен започна да зъзне. Съблякох единия ръкав на шубичката си, прегърнах я и я загърнах с половината от дрехата си. Тя се почувства по-добре, престана да трепери и спокойно участва до края на вечерния наряд. С мен се случи, обаче нещо странно. Дотогава, а и след този случай, от молитва си отивах спокойна, леко ми биваше, имах хубаво разположение, Говорехме си с някои приятели, пожелавахме си лека нощ и се разотивахме по палатките. Тази вечер, така, както стояхме на молитва и аз я бях прегърнала да я топля, се почувствах недобре. Започнах да усещам една тежест в гърдите. Много бързо тежестта се ограничи зад гръдната ми кост и продължаваше да се увеличава. Тежестта стана силна скубеща болка и дишането ми се затрудни. Междувременно молитвата завърши. Аз понечих да си тръгвам, но лечителката не се отделяше от мен. Поиска да поостанем още. Отговорих й, че имам работа и трябва да тръгвам веднага. Тя с нежелание се отдели от мен. На нея веднага й подадоха едно яке да се загърне. Аз тръгнах, но само след 4 ÷ 5 крачки се спрях - нямах сили да ходя. Болката зад гръдната ми кост беше толкова силна, че дъхът ми спираше и краката ми се подкосяваха. В този момент тя ме настигна и ме пита защо съм се спряла, нали имам да върша работа. Със секнат глас й отговорих, че наистина имам работа и пряко сили просто се оттласнах напред, за да не съм повече близо до нея. Бодежът беше ужасен, дишането ми - почти невъзможно. Изплаших се. Тъмно е, почти всички се разотидоха, а аз с тази ужасна болка, сама, поемам като риба на сухо, без да вдишам въздух и едвам се движа. Какво да правя? Как да си помогна? „Учителю, моля те, помогни ми!” - едвам изстенах. Почти веднага получих отговор: „Отивай при Светозар!” И аз отидох. Как не се сетих по-рано? Те се приготвяха за лягане. Извиних се и с няколко думи описах какво ми е. Светозар скочи и веднага започна да прави кръгови масажи върху гръдната ми кост. Каза, че е много изморен от дългия планински преход през деня, но не спираше движенията на ръцете си. Упоритата болка започна да намалява и само след десетина минути едва се усещаше. Тогава вече можех да разкажа как съм прегърнала и топлила с дрехата си приятелката ми - лечителка. Стана му неприятно, замълча за момент, не изрече нищо, само каза, че тук, горе, има всякакви хора. Благодарих му, че ми върна доброто състояние на тялото и духа и помолих да ми каже как го постигна. „Любовта, отговори той, любовта прави тези чудеса.” На следващата сутрин след беседата на Молитвения връх, Светозар ми каза, че е предупредил лечителката, ако не може да помага на хората, поне да не им причинява лошотии. Тя се сконфузила от изненада, че той знае за снощната й проява на вампиризъм. 8. Среща с един Мъдрец Минка Чиликова Преди повече от 15 години бях в Айтос на братската градина. Една голяма група от братя и сестри се беше събрала около един човек с особено излъчване и богато дар слово. Спрях се и аз да послушам. След като свърши разказа си, Светозар започна да ми говори. Така стана запознаването ми с този изключителен човек. Щастлива съм, че съдбата ми отреди да се запозная с цялото им семейство. Те са хора, които са готови винаги да помагат, винаги и на всеки, който страда. На мен самата ми се е налагало много пъти да изпадам в трудни моменти. Още от първата среща разбрах, че Светозар е човек, на когото всичко можеш да довериш и винаги да разчиташ на него. Точен и акуратен винаги. Впечатлява ме неговата точност и себеотдаване. Той с часове ни е разказвал случки из живота на Братството и Учителя. За мен Той е един посланик на Небето, изпратен ни да сее семето на любовта в душите на хората. Не жали сили да ни говори с часове. Да ни съветва, напътства и разяснява Словото на Великия Учител. Незабравими остават за всички ни срещите на Рила - Салоните. Чакали сме го с нетърпение да доведе някоя група от приятели, за да се наслаждаваме на неговото дар слово. Атмосферата се променяше. Песните на Учителя, спомените, които Светозар ни разказва, ни пренасят в друг свят, много по-различен от ежедневието. Винаги съм го усещала като Мъдрец, дошъл от древна окултна школа да разнася навред Мъдростта, Любовта и Истината. Много е чувствителен към живота на бедните и страдащите. Спомням си, преди години беше дошъл да раздава някакви помощи. Аз в момента бях пенсионерка, а издържах детето си като ученичка. Нямах нито лев в джоба си. Най-малко очаквах на мен да се дадат средства. Светозар ме усети и ми даде една малка сума, за да мога да купя хляб на детето си на другия ден. И това не е единственият случай в моя живот. Бях много болна. Писах му писмо и знаех, че само той ще ми помогне със съветите си в този труден момент. На писмата ми точно и редовно отговаряше. Ако се налагаше, ми изпращаше и билките. Аз точно изпълнявах, и сега изпълнявам съветите му, затова ми помагат. Помагал е и на децата ми. Когато синът ми беше болен, на връх Мусала се видяхме. Той отдели от малкото си време и ми даде напътствията. Благодаря му! Благодаря на Небето и Учителя, че имам възможност да общувам с този Мъдрец! 9. Спомени за Светозар Няголов Райка Маркова Светозар Няголов и неговото семейство познавам от около 26 ÷ 27 години Запознах се с него и съпругата му Елена в дома на майка ми и сестра ми - Мария и Екатерина Маркови. Те живееха в стара частна къща, където винаги се явяваше нужда от някаква поправка, от някакъв ремонт - ту на падналия таван, ту на някой прозорец или някоя врата. Нашият баща бе рано починал и там, при майка ми, нямаше кой да извършва тази „домашна работа”. Аз, с моето семейство, живеех отделно. И ето, че започнах често да чувам: „Светозар ще дойде да ни помогне”, „Светозар и Ленчето ще дойдат за тази врата” или за нещо друго. Самите те ходеха на работа и в малкото си свободно време, въпреки умората - те работеха мозайка - намираха начин да помогнат на майка ми и сестра ми - безкористно! Семейството ни бе при трудни житейски положения: имахме душевно болен брат, сестра ми се раздели със съпруга си и остана при майка ми с две малки деца, средствата за преживяване не достигаха. Атмосферата бе тежка, натегната. Светозар, чрез своята способност за концентриране, винаги намираше как да разнесе сгъстената отрицателна енергия, Майка ми приготвяше братска супа и те - Светозар и Ленчето, - седнали около наредената маса, четяха молитви и пееха братски песни и ни олекваше на душите. По-късно, когато техният син Павел отрасна, започна и той да се включва в тези духовни дейности. През 1979 г. аз и моят съпруг - ние сме музиканти - се явихме на изпити за работа в чужбина. Издържахме изпитите и заминахме на работа в Германия. С нас дойдоха и трите ни деца. Намери се работа като музикант и за големия ни син. Всичко тръгна добре. Двете по-малки деца започнаха да учат в гимназия. Но в 1993 г, светът се събори върху нас: почина големият ни син Александър! Страшна мъка! И в тази чернилка се яви светлинка - Светозар и Ленчето ни вдъхваха сили, за да оцелеем. През м. март 1998 г. почина майка ми. Една седмица преди заминаването й Светозар и Ленчето идваха всеки ден при нея, молеха се и й помагаха, и на мен помагаха. През м. септември 1998 г. моят съпруг получи белодробен инсулт, но за две седмици се оправи - Светозар ни крепеше с мисълта си. През м. октомври 2000 г. моят съпруг получи мозъчен инсулт и се парализира десностранно. Сега се движи трудно и бавно; но умът му, съзнанието му останаха светли, ясни, непомрачени, Светозар продължавала ни изпраща светли енергии, да ни дава сили. Накрая искам да кажа, че над всичко стои нашият Учител! Че Той ни крепи и ни дава сили, прави ни устойчиви, винаги ни подава ръка, за да излезем от тинята. Той дава енергии и на Светозар, за да може той от своя страна да помага на нас! Благословен бъди, Учителю! Светозаре, благодаря ти! Тези свои преживявания описах със съвсем ясно съзнание. 22.04.2003 г., Германия. 10. Две стихотворения, посветени на Светозар Няголов На кръстопът На Светозар Няголов Когато съм на кръстопът и търся в живота верен път тогава там, в далечината, проблясва пламък в тъмнината и зная, че не съм сама, защото ти си там, с твоята доброта. Присядам мълчалив и тъжен протягам треперяща длан, на колене смирено там заставам, от слънцето да бъда аз огрян. Потръпват дъбове смълчани видели чудеса безкрай, как любовта от вечното се ражда, и тука на земята става рай. Просветва ми светулчица в тъмнината посочва верния ми път и ето, идва пак зората и аз не съм на кръстопът. Сега вървя по този път избран - обсипан с теменуги не се боя да бъда сам, защото знам, че съм избран! Й. Ш. (Йорданка Шопова) Благодарност На Светозар Няголов Благодаря на Бога, че те има, благодаря на Бога, че те срещнах сред бурите на тежка зима и в мрака на безкраен страх и всичко стана като в сън. Погали ме с ръка корава, погледна ме със поглед чист и с мисълта божествена и права направи ме отново ти щастлив. Светът е сякаш променен, душата ми е пълна със Любов и вече аз не съм сломен, защото съм от добротата ти пленен. Обзема ме безкрайна топлота, обгръща ме любов неповторима, навсякъде аз виждам светлина, която в душа ми прелива. И чувам ромон в тишината, игриво извор да се смей и малките пчели в далечината с радост слънцето ги грей. Благодаря ти, братко Светозар, от Бога ти за мен си дар бъди благословен, помагай и Любовта си щедро ти дарявай! Й. Ш. (Йорданка Шопова) 11. Светозар и приятелите от Димитровград Стефан Косев Веднъж в парка „Пеньо Пенев” - Димитровград, при едно обичайно прочитане на беседа от Учителя, Той казва, че ние все още не познаваме онези добри и всеотдайни същества, които ни обичат истински. Сигурно доста съм се замислил върху това, понеже в съзнанието ми започна да идва образ на човек, който в голяма степен по един чуден начин материализира пред нас, приятелите, тази изказана от Учителя мисъл, давайки изражение на едно такова любящо същества. Братството е обич извън сегашния покварен свят, а също и мерило за хармонично единение с онази реалност, в която божественият свят изпраща своите послания и формули за разумен живот. Тя иде незнайно в душите и ни намира във времето и условията според формите, които сме сътворили и продължаваме да ваем. Има хора, с които с лекота ни въвеждат до онова състояние на себеуважение, което бързо преминава като самоосъзнаване в един по-висок свят, в който процесът на зреене вдъхновява и едновременно ни утешава. Словото Божие дотолкова е проникнало в тях, че ги прави да изглеждат пред нас като нещо, което е самото изражение на Светия Дух. В това невинно състояние се съзира една постоянно самодоказваща се в Бога същност, която не търпи компромис. Пътят на такива хора обикновено е необичайно труден, изпълнен с жертва. Докосването до такъв извор е подарък, а краткото общуване - радост и непресъхващ оптимизъм в доброто. Многобройни са ни срещите със Светозар и трудно различими в постоянно топлото и благо отношение към нас. Когато сме заедно с него на Рила, Витоша или Айтос, всичко преживяно е по- различно, богато и автентично. Аурата му е пропита със Словото на Учителя и слушайки го, човек усеща не само приятност, но и вяра, че и той самият е в събитието на казаното. От атмосферата, която възприемаш, лъха един постоянен стремеж към единение с Духа на Истината. Личността на всеки човек е сбор от множество прояви, свързани с унас-ледени родови и изработени качества. При Светозар привилегията да се роди в Боголюбив и скромен род дава основа и стимул за уникална посветеност към едно Велико дело. Димитровград е особено място - съсредоточите на духовност, символ и надежда за по-добър и разумен живот, сбор от множество души, събрани да поставят ново начало. В края на петдесетте на двадесети век Димитровград се превръща в истинска Голгота за Светозар. Преживяното от него е преизпълнено с евангелски дух и мистицизъм, равен на този, който са преминали Христовите мъченици. Но най-красивото на тази история е, че възродената му, издържала своя изпит душа, получава като награда обичта на Братството в Димитровград. Божественият Дух обилно излива чрез него живото си Слово - за радост и на нас, по-младите приятели. Той застава като мост, чрез който Учителят ни посещава и до ден днешен, носейки ни мъдри и разумни послания. Паркът „Пеньо Пенев” и домът на наш приятел са свидетели на хубавите, незабравими мигове, прекарани в оживени разговори и песни. Това взаимно проникване в Духа на Словото на Учителя събуди жив интерес и разумен стремеж към духовното. Много са чудните картини и ярки съновидения, които предхождат и съпътствуват нашите братски срещи. Ако искаш да осветяваш пътя на хората, ти не само трябва да будиш, но и да приобщаваш душите, възстановявайки първичния колективен дух, които постоянно ни подтиква към творческо възраждане. Без канон и строга външна мантия, но с едно определено повдигащо духа усещане, ние и до днес се събираме, когато чуем, че Светозар идва. И тогава нашето ежедневие подобно красива симфония, носена от повика на душите, се превръща в поезия, а някои от приятелите естествено и непринудено будят своя поетичен дух. В общуването това внася лекота, защото поезията предава невинност и оцветява онези вдъхновяващи моменти, които повдигат една цяла епоха, забавила нормалния си ход. * * * Един ден бели отблясъци ще затрептят в твоя прозорец, ще отвориш сънен очи и ще Го видиш в стъклото. Не питай чие е това лице, не питай! Той е пролетният дъжд, в който та си играеше като мъничко дете Той е вятърът, който милва зрялата ръж в полето; Той е Този, Който избърса сълзите ти след първата раздяла. Затова ти казвам: не питай чие е това лице, не питай! * * * Очите на Рила Божия благост! Гледат ме с радост, щом мисля за тях. * * * От дълбините на Млечния път долетя една сълза. Мусала - бяла, студена, бащински строга, гледа ме мило, с приказна кротост. Там нещо синьо потрепна, засмя се и се скри в кристалните води на „Окото”. Тук светлината с веселие буди ни да търсим Истината. * * * Аз съм една идея, събрала милиарди частици в едно тяло. Ти Си всички идеи, всички полети на мисълта, всички чисти Вдъхновения, но и още нещо, което никога не ще узнаем. Ти Си Всичко и отвъд Всичкото. Благодаря Ти, че съществувам, че живея в тази Безграничност, че и аз съм частица от Твоята Безграничност. Разширявай ме, Господи, оживявай ме, облагородявай ме! Какво по-хубаво от това да се изпълвам с Твоята пълнота, да дишам Твоя мир, да пия от Твоето блаженство да светя с Твоята Светлина?! * * * Облей ме със светлата струя на новия живот; изкъпи ме в радостния дъжд на Твоите Небесни благословения; облечи ме в дрехи на смирение и абсолютна кротост. Разтвори ме в Твоята Любов; Искам да бъда Любов, искам да бъда Светлина, искам да бъда Мир, искам да бъда Радост! * * * Розичката малка, спря ме тя на пътя, а на нея малка капчица роса. За сълзата на едно момиче споменът пробуди тя.

XI. Писма от Светозар Няголов до сестра му Величка Няголова, живуща във Франция 1. Писмо от Светозар Няголов до Величка Няголова от 26.02.1993 г. Б. е Л. 26.02.1993 г. София Обична сестра Величке, Получих писмото ти и отговарям. Верно е, че годината е съдбоносна и много сериозна за Братството. Започват революции в умовете на хората (Козирог) и пречистване на старото. Три съвпада, от които най-сериозен е Уран ретрограден съвпад Нептун ретрограден - 20.08.1993 г. Още по-труден за нас и положението ни е Сатурн квадрат Плутон ретрограден - 20.03.1993 г., малко преди пролетта и вторият Сатурн ретрограден квадрат Плутон - 9.10.1993 г, които ще се отразят най-силно в Русия. Ще има земетресения в Америка и Европа, суша и 1994 г. - глад. Венера в Овен е в падение и любовта между хората ще бъде слаба остра, но омекотена. Марс също е в падение в Рак и дава неподчинение, борби и трудности в душата. Потискане на духовните условия и течения. Всичко е изпита отвън, които не трябва да ни засягат вътрешно. За издаването все още условията са много трудни, почти нищо не се е променило, но идват дни на радост за служителите. Катаклизмите няма да засегнат пробудените души, те са запазени. Хубаво е да зашиеш в дрехата на Благовест 91-ви псалом и Добрата молитва, като отидеш при него. Работа, за да се пробуди съзнанието му, иначе ти си спъната. Да благодарим за всичко, което животът ни поднася. То е заслужено. Светозар 2. Писмо от Светозар Няголов до Величка Няголова от 07.03.1993 г. Б. е Л. 07.03.1993 г. София Обична сестра Величке, Получих писмото ти и се радвам, че се интересуваш от астрологията. Всичко е в кардинални знаци. През февруари светна, а сега ще се чуе и видят последствията от Уран съвпад Нептун - Венера в Овен - това са потайни банди и вътрешни неуредици - Германия и Англия. Насреща е Юпитер във Везни - Китай, Австрия по-меко - Марс е в Рак. Виждаш Италия, като мине в Лъв и Франция, Чехия и др. Уран и Нептун в Козирог тежат най-много и понеже са в земен знак - Козирог - много земетресения и природни бедствия, заминаване на видни политици и България до просешка тояга. За качулка Сатурн квадрат с Плутон = Русия - Бог да им е на помощ. Целият свят ще познае, че Бог царува и управлява света с голяма сила и мощ. Доста хора ще си заминат. (…) Светозар 3. Писмо от Светозар Няголов до Величка Няголова от 28.09.1993 г. Б. е Л. [Бог е Любов] 28.09.1993 г. София Обична сестра Величке, Получих две писма и ти отговарям с малко закъснение. Доста съм зает, а вярвам, че има малко хора, на които да им стига времето. Общо взето сме добре. Майка ми пази къщата и малко излиза. Предимно си почива и се пече на слънце на балкона. Имахме много работа на полето, а и някои приятели имаха лошо отношение към мен и бях решил да не ходя на езерата. Но много наши приятели ме повикаха и искаха да съм на планината. Учителят ми нареди да тръгна на 09.08 и да се върна на 21.08.1993 г. Събрахме багажа, организирах превоза с един малък рейс до Вада, Трябваше да дойдат приятели от Димитровград, но те не могли да си уредят отпуските. Групата, която беше за 08.08, не можеше да пътува тогава, понеже рейсът беше ангажиран от други хора, и тя цялата дойде с мен и попълни местата в рейса. Беше голяма суша и цял месец не беше валяло дъжд. Пристигнахме на „Вада”, стоварихме багажа и заваля проливен дъжд. Покрихме багажа с найлон и към 2 часа по мое настояване (конярят не искаше да товари, понеже беше мокро), натоварихме багажа на около 30 коня и се качихме на езерата. Горе не беше валяло и добре си построихме палатките. През нощта заваля дъжд, който продължи 3 дена! Аз бях предупредил, че при тези тежки аспекти обикновено е падало сняг. Времето застудя, валя суграшка и мокър сняг и сутринта на 12-и замръзна. Изясни се и се стопли. Точно за 19.08. имаше най-трудните аспекти. Ние проведохме бдения по 1/2 час от групи от 9 души за хармония, разрешаване на братските въпроси и хубаво време за събора. Аз бях с първата група и им дадох програма, по която да се водят молитвите. През нощта бденията бяха по 1 час и едва намерихме място, за да включим руснаците, които непременно искаха да участват в духовната ни работа. Събират се всички ръководители и ясновидци и решават аз да ръководя събора - Учителят чрез мен. За 19-и небето беше предвидило буря и дъжд. В 2 часа валя дъжд и аз станах да работя и след половин час спря. Сутринта имаше облаци, но слънцето изгря чисто. Проведе се много хармоничен наряд. Паневритмията беше на петото езеро в 3 кръга по двама души - 1000 души. На обед предложих данаправим обща молитва, която ръководех и всички облаци се пръснаха и настъпи идеално топло време с голямо присъствие и необикновена хармония. Понеже петото езеро - Махабур - Бог е силният - е мястото на Божествените сили, те за няколко минути разчистиха небето. Небето се отвори на 21.08. Беше Учителят с голямо небесно войнство. Всички бяхме захласнати и вдъхновени от голямото присъствие и пълната хармония между нас. Бурята се отложи за десетина дена и тогава се разразява доста силно, събаря палатки на тези, които останаха, покрива на бараката на Йоана. Ние си бяхме свършили отлично работата. Ръководството ме помоли да ръководя нарядите и в София. На 22-ри изкарахме много добре и хармонично празника. На 25.09 ходих в Айтос, където имат среща всяка последна събота от месеца с обща молитва и наряд. Помогнахме им да се оберат орехите и бадемите. След това ходих до Стоянка, Румяна и Радостина в град Поморие, където ти си ходила няколко лета с мама. Поздравяват те всички. Ти желаеш да си дойдеш и Небето ти урежда въпроса. Ще си дойдеш и ще останеш в България, защото ние сме дошли в България заради Великият Учител, Духът Божии, който 61 години, чрез Духът си даде Словото и Светлината на Новият живот, който идва в света. Христос проповядва само 3 години, а Бог ни учи 44 години. Божият Дух да бъде с теб. Светозар 4. Писмо от Светозар Няголов до Величка Няголова от 06.08.1996 г. Б. е Л. 06.08.1996 г. София Обична сестра Величке, Получих отдавна писмото ти и се обаждам с голямо закъснение, за което моля да ме извиниш. Бях зает с полска и братска работа, а и аз си имам и моя и гледам в малкото време, което ми остава, да свърша непосредствените си задачи. Ние нямаме право да се оплакваме, защото Учителят ни е дал светлина по всички въпроси. Той казва, за да не ни болят ръцете, да носим товарите си в раница на гръб. Всяко прекаляване води до демагнетизиране и заболяване на съответния орган. Възстановяването става бавно, но при системна почивка и дълбоко дишане и правилно хранене всичко се регулира. Важна е вътрешната мобилизация на силите и използване на скритите сили на организма. И годините си казват тежката дума - за подобрение на кръвообращението хубаво е човек да си мие краката по 2 ÷ 3 пъти на ден с топла вода. Сатурн влияе най-силно в тези държави, които управлява. Типична такава е България и всеки 30 години Сатурн й напомня за неразумния живот, който се води в нея, за да може да дойде новото, всичката кал от съзнанията на хората трябва да се изчисти, за да могат да се отворят умовете им да разбират писанията - Словото на Учителя. За тази цел ще са необходими съответни действия от страна на природата. Докато ние, последователите на Учителя, не се обикнем вътрешно и постоянно да си пращаме добри мисли и благословения за успех в живота и учението, до никъде няма да стигнем. Само чрез вътрешната любовна обхода ние ще можем да изградим едно Братство, подобно на това в духовния свят и чак тогава да поставим началото на новия, разумен братски живот. Затова Учителят казва, че след хиляда години ще има начатъци на новия живот - явни войни няма, но се водят много необявени. Небето забавя някои процеси, но не забравя. Аз ходих 2 пъти до Мусала - за 22.06 и за моя рожден ден. Всичко е много скъпо и сигурно няма да отида на езерата. Бялото Братство има едно голямо сито, поставя всеки оглашен на изпит и го пресява и поставя всеки на неговото място. Най-важното е каква любов имаме към Учителя, само тя е, която го привлича към нас. Учителят живо се интересува от светлата любов, която храним към Него, към Бога, Идват много нови хора и много от тях приемат Словото и без шум започват да прилагат и изпълняват принципите и законите, които са вложени в Него. Това са готови души, които са се определили към Учителя. И всеки ясно ще се определи в тези времена на кого служи. С когото се свържеш, цял живот изкарваш с него. Нашият братски съвет начело с Благи отиде във Франция „да се поклонят” на Михаил, който беше от Черната ложа и работеше против делото на Учителя, като обърка умовете на много французи, за да не видят и познаят Бога, който присъстваше в България във физическо тяло. Който е минал през смъртта и с помощта на Учителя е останал, той добре знае кой е този светъл Дух, Кой е Бог. В 1960 г. при една зимна екскурзия сам до Витоша пред вратата на Ел Шадай дойде Учителят при мен и ми каза, че е роден със Сатурн в първи дом на Асцендента на 11.07.1864 г.... в 11 часа и 47 минути. Ти можеш да го изчислиш Rе 6 часа 56 минути 31 секунди. Това беше Неговият отговор на многото запитвания, които бях отправил към Него. Всичките 4 тома на „Изгревът” съм ги прочел внимателно и сега чета и 5-ия, в който Вергилий пише, че и ти си му съдействала. В томовете всеки е писал своята лична гледна точка, но най-близо до истината е този, който е изживял случая. Това, с какво тяло Учителят е отишъл при майка ми при това нейно тежко състояние, ние не знаем, но важното е, че Учителят я спаси и можахте да се родите с Любомир. Учителят стои над всичко. Брат Любомир си служеше с методите на лявото течение и често не слушаше точно Учителя. Но накрая по нареждане на Учителя, той си замина заедно с членовете на буржоазното управление. Систематизирай си въпросите и като се видим ще говорим по-обстойно. Брат Лулчев е роден на 13.11.1886 г.... в 11 часа и 20 минути - Асцендент Козирог 12° и 37 минути. За Петър изглежда, че аз трябва да напиша нещо. Галилей беше много близо до Учителя и голям приятел със Савка. Аз бях много близък с Мария Тодорова, с която той не се разбираше. Савел беше Айнщайн, който даде един математичен израз на Христовото учение на Земята, което хората не разбраха. Твоите разправии с този род и Галилей се дължат на непослушанието ти. Когато човек не изпълни Волята Божия, всички се опълчват срещу него, но Бог винаги помага. Благовест е типичен представител и носи качествата на Данаиловия род. Той показва те докъде са стигнали. Учителят казва в томчето „Синове на възкресението”, стр, 214: „Тъй щото, бъдете смели като българина, да не се отказвате от своята българщина. Българинът е благороден, както и хората от всички нации, заради това, че Бог е вложил божествена душа в него. Ако в неговата душа не е вложено Божественото, той не е никакъв българин.” „Българин значи човек на Духа.” България е най-високото стъпало, през което минава всяка човешка душа, за да мине по-нагоре. Благовест, този горд дух, трябва да се обърне към Учителя и да го помоли Той да му уреди живота. Кризата, през която минава цветът на бялата раса, изявен в Европа, е епопея на старото учение на егоизма и безлюбието, на злото и непослушанието. Бялата раса ще бъде заместена от славянството, което ще доведе човечеството до 6-ата раса на Любовта. Ще стане голямо пречистване, в което ще участваме и ние, било от този или онзи свят. Всичко не мога да напиша, защото заминалите приятели не желаят да им се изнасят погрешките, а и ние не сме пратени за съдии, да ги съдим. При нозете на Учителя протичаше един велик живот, в който взимаха участие всичките приятели и минаваха непрекъснато през изпитна сесия, която Учителят им я създаваше. Той със своята Божествена Любов проникваше всяка душа и променяше съзнанието й, и изправяше пътя й. Всеки в Братството си има задачи, които трябва да изпълни. Най-трудни са тези, поставени пред вътрешния живот на всяка душа. Ти си чела за брат Нестор Илиев. Той си замина. Също Мария Златева, Илия Узунов и др. Ще дойдат нови светли готови души, които ще поемат делото - Учителят е взел всички мерки да не се измени Словото Му и да успее тази Божествена мисия за идването на братството, любовта, мира и хармонията на Земята. Всички заминали приятели работят усилено и подготвят условията за идването на новото в света. Това е един голям процес на пречистване, в който участват милиони будни и предани души на Бога. Много е хубаво, че сте двама с Християн, за да си помагате при тия трудни и тежки условия на живота. Духът на Учителя да бъде винаги над вас, 5. Писмо от Светозар Няголов до Величка Няголова от 05.09.1996 г. Б. е Л. 05.09.1996 г. София Обична сестра Величке, Преди няколко дена получих трите ви писма с парите и таблицата, Благодаря за грижите. Действително трудно е при нас с тези лемурийци, но Бог ще съкрати дните им, защото злото им стига своят краен предел. На Рила не отидох, понеже така ми наредиха, имаше опасност за живота ми. Там се събират всичките врагове на Братството и имат пъклени планове. Бог ги запази, като даде непрекъснато дъжд и студ. Една будна сестра ми каза, че нямало присъствие на съществата. Много хубаво, че сте били на Алпите с Жан-Луи. Поздрави го и му благодари от мое име. Новото, което иде, ще преодолее всичко старо. Ще бъдат вързани всичките пакостливи духове, които внушават на хората лоши и гибелни мисли. Брат Лулчев е роден на 1(13).11.1886 г. нов стил в 11 часа и 20 минути в гр. Кнежа. Асцендент - Козирог 12°37', МС - 9° Скорпион. Симеон Борисов е роден на 16.06.1937 г. в 6 часа и 40 минути в София. Асцендент - Рак - 17° и 56 минути, МС - 27° Риби. В 10. дом му е Сатурн (вместо Слънцето, което дава царете). Слънцето е само квадратури. За света е много интелигентен, но връзката му с Братството е слаба. Учителят каза, че е закъснял, а цар Борис е последният цар Галилей не е Савел, но Айнщайн е Павел и даде Христовото учение в математически ангелски език, който никой от хората не разбира. Петър е този, който създаде Братството в Мърчаево. С Мария Тодорова бяхме сто пъти по-близки и се разбирахме, отколкото с Борис. По време на гонението почти всеки ден ходех до тях. Вергилий изнася животът на Изгрева като история с отрицателните прояви на приятелите, които Учителят със своята велика любов е преобразил. Той казва, че „истината е само в положителното”. Ние ще работим колкото можем. Нашите коли не са леки и трябва да ги теглим и разрешим кармата си. Без помощта от горе нищо не можем да направим. Ти виждаш тия разумни същества, които ще дойдат на Земята и ще я уредят по Божествен начин. Ние носим светлината на Учителя и ако сме чисти, винаги ще сме заобиколени от същества, които живеят и работят за Него. Те са навсякъде и помагат. Те търсят да видят някъде, че има запалена свещ - човек, който се моли, и го заобикалят. Важно е също, че и мястото е чисто - те не влизат в градовете и селата. Ние сме част от Братството и сме непреривно свързани с него и Учителя и излъчваме съответна светлина. За всеки от нас Учителят е гарантирал и ни е избрал. На Рила съществата имат лагер на изток от Молитвения връх в палатки, наредени в права линия, по две, и са облечени в бели дрехи. И малко да сме, важно е да поддържаме огъня на доброто и любовта. Най-важна е нашата вътрешна работа. Сега ще се отделят овцете от козите (свързани с отрицателните сили) и ще се създадат благоприятни условия за духовна работа. „Бон фен” няма нищо общо с Братството. Това посещение на Благи е позор. 6. Писмо от Светозар Няголов до Величка Няголова от 15.10.1996 г. Б. е Л. 15.10.1996 г. Обична сестра Величке, Получих писмото ти и отговарям с малко закъснение. Бог има грижа за всяка душа и всеки, който работи за делото Божие, няма да остане в лишение. Гледай да си изплатиш дълга, а ние ще се оправим. Всичко е резултат на лошото отношение, което българите имаха към Учителя и Неговото дело. Той казва, че каквото е отношението на българите към Него, такова ще е и отношението на света към България. Косю не съм го виждал скоро. Ти имаше голяма нужда от почивка на чист въздух. Благодари на Бога, че ти дава всичко, което е необходимо. Ти работи вътрешно за Бога и остави Той да уреди материалните ти работи. Каквато и работа да ти даде, приеми я с разположение. Човешкият живот може само този хаос да направи. Спасението ни е само в Словото на Учителя, в Бога. Благи и всичките противници на Делото Божие ще си платят. Учителят казва, че България ще съществува още 3000 години. Важно е ние да свършим работата, която Бог ни е определил. Ти не си ме разбрала за брат Петър Филипов. Той не е апостол Петър, Прочети добре писмото ми и ще разбереш. Кой каква задача е изпълнявал в миналото, това сега не е важно. Важно е сега да изпълним задачите, които Господ ни дава. Брат Галилей идва от друга Вселена, за да работи за делото. Всеки човек си има път, а децата са огледало на родителите и изявяват всички скрити техни неща. Радостина ще мина през големи страдания. Този Сатурн в заточение (Рак) опозиция със Слънцето, Луната и Асцендента ще я накара да оправи отношенията си с всички хора. Тя има много хубави качества и е работила в християнската епоха, заедно с мене, Петър и др. Сега има сериозен изпит, през който трябва да мине. Бог да я благослови и просвети ума й, за да разбира какво прави и какви последствия ще има. Младото поколение, което дойде след нас, е по-хилаво. Ти не си ме питала за Павел и затова не съм ти писал. Завърши първата си специалност по съобщителна техника, сега е взел изпитите си по втората и ще има държавен изпит и след това ще отиде войник. Сестра Мария е идвала много пъти на Земята във висшето общество, и за да не прави грешки, си е заминавала млада. А Борис почти не е идвал и затова беше чужд на земния живот. Те имаха карма от 15 хиляди години. Пред лицето на Бога всички ние си разрешавахме кармите и създавахме ново съзнание, добродетели за новия живот. Учителят имаше постоянно присъствие на ръководните същества от целия Космос и е разговарял с тях на непознати за нас езици. Преди заминаването си е говорил с Руския дух, за да се завърши войната и да се примирят двата народа след стотици години. Ти правилно си ме видяла в Русия, където като император много строго съм изпълнявал религиозните догми и съм направил много грешки, които в този живот трябваше да изправям. Радвам се, че Учителят постоянно ти съдейства и си си намерила работа. Не мисли, че си уморена, а работи, приятелите ще ти дадат нужните сили. Учителят е призовал милиони светли същества да работят за изпълнението на Неговата воля на Земята. Част от тях ще се вселят в готовите души и ще създадат условия за новият живот. Бог познава своите си и им дава възможност да работят. Разчитай винаги на Учителя - на Бога. Остави Той да уреди материалните ти работи и живота на Благовест. Моли се да дойде неговият дух в него и да се проявява адекватно и разумно. Той минава през много трудна школа, да се отърве от мързела. От нас се иска постоянна благодарност, която да съпътства всичките добри и лоши неща в живота. Всичко е за добро - за Славата Божия на Земята. 7. Писмо от Светозар Няголов до Величка Няголова от 19.12.1996 г. Б. е Л. 19.12.1996 г. София Обична сестра Величке, Получих писмото ти и отговарям с малко закъснение. Този, Който ни е изпратил на тази Земя, има грижата за прехраната и отоплението. Взимаме само най-необходимото, понеже цените са баснословни. Парното го ползваме и си плащаме. Трябва да благодарим на комунистите за уроците, които ни предават безплатно. Учат ни на пестеливост, да мислим усилено, да търпим, да мълчим и на Бога за всичко да благодарим. Така се подготвяме за новия живот, който идва, и за който западните народи нямат още хабер. Тази тояга на природата ще дойде и до техните глави, никой няма да може да мине гратис. Новото е като светлината, въздуха и водата - навсякъде прониква и всичко ще пречисти. В бъдеще от стария ред и порядък и помен няма да остане. Важно е в тия усилени времена ние усилено да работим, да свършим успешно работата, която ни е определена. Аз написах нещо за Петър Филипов, а има и още много други неща, които в бъдеще ще видят бял свят. Светът е в кризисно състояние, понеже 3 планети са в падение: Сатурн, който управлява България и излиза на 09.06.1938 г. от Овен и окончателно го напуска на 01.03.1999 г. Това е грубият материализъм и човешката правда, които ще ни докарат до просешка тояга. Юпитер - ангелската мъдрост, който излиза от Козирог на 22.01.1997 г. и Нептун - Божествената любов, която ще се пренесе от материалния свят на Козирог в новия братски живот на 29.01.1998 г. и окончателно на 28.11.1998 г. Постепенно ще станат катаклизми и потъване на земи. По отношение на идейните въпроси истината е една и не се нуждае от доказване. Духът на Истината - Беинса Дуно я донесе и предаде на българите. В тия трудни времена, те ще я намерят и ще започнат да я прилагат. Няма да остане нито една глава, която да не поумнее и познае Бога. Който каквато люлка го е залюляла от началото, тя остава и до края на живота му. Веднъж свързан с Учителя, където и да се намира този човек, живее и се движи в аурата на Учителя. Това е високият връх, към който всяка будна душа се стреми. С Еленка ходихме на гробището и почистихме мястото на майка ни. Любомир е написал името й до баща ми. Радостина ще си научи добре урока. Сега се ликвидират всички назрели карми. С Мария Тодорова сме били заедно, майка ми и много други в християнската епоха и оттам сме приятели. Желаем успех на Благовест. Той ще изплава от тинята. 8. Писмо от Светозар Няголов до Величка Няголова от 28.10.1997 г. Б. е Л. 28.10.1997 г. София Обична сестра Величке, Получих писмото, картичката, парите и физкултурния марш. Отговарям ти с малко закъснение. На 04.10 - събота, след обяд чествахме 100-годишнината от рождението на брат Пеню Ганев. На касета той пя песни и Петър придружаваше с цигулка. И аз говорих за някои спомени, които имах с него. Много хубав концерт стана. Любомир сега е по-спокоен, но си има постоянен дразнител. Всичко е за Славата Божия. Небето има грижа за всички и за вас. Имаме достатъчно и само можем да благодарим за Великата Божия Милост и благост. Ще имате и подкрепа от бащата на Истиян, но най-важно е Бог да ви помага в трудностите. Знай, че всички ние сме свързани духовно и като работим, помагаме и на другите около нас. Благовест ти си го предала в най-сигурните ръце в ръцете на Бога, и Той ще го промени. С Бога всичко мога, без Бога нищо не мога. Пророчествата са писани от Георги Йорданов, но Учителят не е казал за 11.08. Това може да е само от Иван. Аз ги имам, извадките, и в книгата са дадени последователно. Учителят казва, че ликвидацията на века, ликвидацията на света не значи, че той ще се разруши, а ще се ликвидират старите човешки разбирания и Земята ще се очисти от всички разбойници, крадци и насилници, за да се създадат условия за идването на 6-ата раса, на новия континент. Ти знаеш какво предстои - изправянето на земната ос = на наводнения, но не трябва да се безпокоиш. Силна вяра в Бога. Така ние винаги ще сме под покрива на Всевишнаго. По отношение на Гобо, това са хора медиумични и лесно приемат добрите и лошите духове. Всичко, което има при тях, е българско, и то ще дойде пак в България. Учителят има грижа за всичко и винаги го питай как трябва да постъпваш. Павел Желязков иска да ги вземе и да има монопол, но небето има друг план. Те те атакуваха на 21.09., но Бог те пази. Имаш богата опитност да разбереш на кого служат. Материализмът с парите и банките е Черната ложа. Работата ще я свърши този, който е определен, и то съвършено, а всички издадени погрешно беседи ще отпаднат. Бог няма да остави работата Си несвършена, има милиони готови души. Грешката е твоя, бориш се с черните, кажи: „Да бъде волята Божия”, както архангел Михаил каза при тялото на Мойсей срещу сатаната. Тук вали сняг, ще очисти въздуха. Р.S: До 60 години си в много труден период и навсякъде само с Бога напред. Отец те люби (40 до 60 години - горчивини). Прати светли мисли към Гобо, Бог да ги благослови, и те ще се коригират в бъдеще. Не давай никога такъв силен израз на чувствата си, но винаги мисли и отстъпи в името на любовта. 9. Писмо от Светозар Няголов до Величка Няголова ОТ 27.11.1997 г. Б. е Л. 27.11.1997 г. София Обична сестра Величке, Получих писмото ти и отговарям. Няма случайни работи. С Християн сте приятели от миналото и сега взаимно си помагате, Той отдавна трябваше да си отиде, но го оставиха заради тебе. Цени близките хора, мъчно се намират. Велико нещо е човек да има приятели в живота. Ние искаме хората да ни разбират, но те стоят 2 хиляди години назад от нас и затова ние сме самотни и вътрешният ни живот е много труден. Малко души има с пробудено съзнание. По отношение на Словото има следната трудност: почти всички, които се занимават с издаването на непечатаните беседи, ги коригират, дори преразказват, а това е фатално за тях. Никой няма право да коригира Бога. Беседите трябва да се дадат на човечеството такива, точно както ги е говорил Учителят, без никакви промени. Навъдили са се много млади глупаци и профани, които коригират и изменят. Затова всичките непечатани беседи трябва да дойдат до мен. Палка също коригира много, което е лошо. От това коригиране на Словото, сестра Паша ослепя. Словото трябва да се предаде на човечеството в неговия девствен вид. Всички коригирани (даже по нареждане на БКП до Хелиопол) ще се унищожат и ще остане това, което е дадено от Духът на Истината. Ако Жан-Луи постъпи меркантилно, ще плати много скъпо. Много строг е законът. Той взе тези материали от Кармело - син на Бертоли, без никакво разрешение на Братството. Учителят има грижа за всичко и всеки ще покаже колко струва. Зелето, когато е чисто, е незаменимо лекарство. Постъпвай добре с Истиян и баща му, които често са обсебени от духовете на майката. 91 псалом и нашите молитви са много силно средство. Не се бори, но ги благославяй. Учителят изпраща хиляди незнайни същества да ни помагат и пазят. Той ръководи всичко. Всичко, което е допуснато, ще стане. Само ние да си изпълним работата както трябва - с Любов. Павел Желязков е издал няколко беседи и сега е отишъл при Лалка, за да работят заедно, но тя не го иска. При „Фир-Фюр-Фен” - Благославяй душе - ръцете са с дланите надолу. Учителят е говорил, за затъмнението 1999 г. и затова, че ще видим такива неща, каквито и на ум не са ни идвали. Виждаш, че хороскопът показва масова смърт, ликвидиране на общочовешка карма. Аз съм добре - не принадлежа на себе си и полагам големи усилия да оправя книгата. Една „Себе си познай” - 3 томчета - излезе първият. Еленка кара мъчно, боледува. Павел го преместиха на някакъв полигон, където е по-свободен, идва си два пъти. Ще изкара, но и ще се превъзпита. За Благовест не се тревожи. Учителят има грижа за него. От всичко се учи и за всичко благодари. 10. Писмо от Светозар Няголов до сестра му Величка Няголова от 14.01.1998 г. 14.01.1998 г. София Обична сестра Величке, Получих писмото ти и отговарям. Аз гледам веднага да отговарям, защото ме затрупват с писма, а има и един брат Тео, който ми пише по 30 ÷ 40 страници. Работи усилено духовно, защото пролетта ще бъде трудна при вас. Ще има много кармически развръзки. Хубавото е, че Благовест ти се е обадил. Той ще се оправи с Божията помощ. Той ти е една от най-трудните задачи в живота. Благодари, че завърши, ще започне да работи и ще стане самостоятелен и разумен. Ние сме много силни в духовният свят и от него успешно му въздействаме. Моят хороскоп е интересен - Лилит е на 8°56 минути в Телец, на 8° в Телец ми е точката на Пентаграма - Правдата. Това показва опасност от смърт за Павел и за тези, които ме обичат. Ако удвоиш = 16 години след раждането на Павел си замина Емилия Минкова - 22.06.1991 г. Като се видим, ще си поговорим. Тук времето от началото на годината е като пролет. Ясно, слънчево. Сутрин - около 0 градуса. Аз съм спрял парното, купил съм си въглища и е една печка - кюмбе, в хола караме добре. Онзи ден бях на рожден ден на Веса Маркова, където заварих Вергилий и проведохме около 5 часа разговор. Аз получих от Гобо препоръчано писмо с това, което Вергилий му е писал. Нашата най-важна задача е да се издаде Словото на Учителя без редактиране, по първичната стенограма - едната от които е в Гобо. Анина е взела всичко от Кармело в Италия и сега ще накара Гобо да върне нашите материали, които ще ни трябват, особено след 1999 г. Учителят има грижа да уреди въпроса. Жан-Луи е писал писма на 10 души за кореспонденцията му с Вергилий и отказа да му предаде материалите. Той ще ги даде на тебе: стенограмите от непечатаните беседи, снимките и филма с Паневритмията.* За всичко ще си дойде времето, но Бялото Братство не си поплюва. Много лесно може да вкара всеки в пътя. Всички, които променят Словото и го редактират и изопачават, ще си отидат. Замина си и Лалка на 12.01. За Бога ще останат да работят само тези, които никога няма да Го коригират. Учителят ще уреди всичко. Хубаво е, че идва бащата на Истиян, майка му го изпраща. Приеми го с Любов, обратно на това, което той направи. За Луна съвпад със Слънце на 11.08.1999 г. Изгрява Скорпион съвпад Марс опозиция Сатурн - Луна съвпад Слънце квадрат Марс, квадрат Сатурн, опозиция Уран, Марс опозиция Сатурн, Плутон ратрограден в съвпад Черна луна (лимит) в първи дом. Плутон, господарят на хороскопа е смъртта в 1 дом с Венера. Черна луна - Сатурн - кармата е само с отрицателни аспекти. Точката на щастието е в съвпад с Асцендента. Всичко това може да се анализира. Това е ликвидацията на века, народна, държавна и общочовешка карма. Бог да ни е на помощ за пробуждане на хората. Всичко, което е определено, ще стане. Невидимият свят не може повече да отлага. Учителят пише в беседите за трудностите, които има да минаваме. След 1999 г. в България ще има благоприятни духовни условия и Словото ще се разпространява навсякъде. Обаче Учителят ще си изтегли семейството, дошло в тази страна, за да работим по-важна работа от горе. Той казва, че това ни е последното прераждане на Земята и ще станем служители, ангели, при съвсем други условия и с големи възможности. Сега имаме пълната подкрепа и благословение от Учителя и милионите наши братя и сестри над нас, които винаги участват във всяко наше проявление с Любов. Любовта е единствената сила, която ни свързва с Учителя и Бога. С любовта ние сме хора от 6-ата раса. Еленка е работила много, падала, удряла се и сега навсякъде я боли, но справяме се с работата. Атакуват ни и някои доброжелатели от Братството, аз вече не им обръщам внимание. Нямам време да се оплаквам, боледувам, защото постоянно идват при мен много по-закъсали, на които трябва да се помага. Имам много работа и постоянно присъствие и за всеки ден - определен план, който трябва да изпълня. „Безсмъртната любов” е книга препоръчана от Учителя 1900 година. Тя е истински случай и е доста голяма и подробна. Скинията е човешки дом при евреите, построен от Мойсей по план от Бога, в която да се срещат просветените с Бога. В нея е имало много големи окултни сили. Скинията е място, където Бог често присъства. ___________________________________________________ * Виж „Изгревът”, том VIII, стр. 561 ÷ 563, 572 ÷ 596; том XI, стр, 814 ÷ 825; том XII, стр. 873 ÷ 874; том XIII, стр. 807 ÷ 810; стр. 810 ÷ 814; том XV, стр. 328. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев) 11. Писмо от Светозар Няголов до сестра му Величка Няголова от 31.01.1998 г. Б. е Л. 31.01.1998 г. София Обична сестра Величке, Обаждам ти се и пращам една книжка с извадки, в която участвам и аз. Една астрология, написана от една моя приятелка по астрология – „Какво има на оня свят”. Учителят е казал на приятелите от Веригата: баба ми и дядо ми да си вземат и четат „Безсмъртната любов”, която я имаме у нас, доста голяма. Учителят казва, че случките са действителни и тези същества са живели на Земята. Също духът Франчезо е живял в Италия, във Венеция, бил е отличен художник и много затворен, но от похвалите се увлича в охолния живот, продава замъка си и завършва е беднотия. Също „Камо грядеши” („Quo vadis” - роман от Хенрик Сенкевич) е истинска случка, в която е участвал Павел. Учителят е посочвал на приятелите развоя на душите от отрицателното към положителното и доброто, което ще завладее света. Когато дойде Любовта между хората на Земята, ще дойдат и милиони светли същества, които ще научат хората как да живеят разумно по новия начин. Тогава ще дойде и Христос, и Бог. На Земята ще се въдвори Царството Божие в миниатюр. Ще мине войната Гърция - Турция, Третата Световна война на третия Антихрист = 666 и хората от 6 милиарда ще останат 120 милиона и 100 години ще живеят, без да имат никакви съобщения - Земята ще се промени и залее с вода. 12. Писмо от Светозар Няголов до Величка Няголова от 26.03.1998 г. Б. е Л. 26.03.1998 г. София Обична сестра Величке, Получих писмото ти и отговарям с малко закъснение след празника на пролетта. Благодаря за хубавите пожелания. Така се дава ход на вътрешната, ангелска любов, която свързва душите през вековете и усилва притока на Божието благословение в живота ни. Любовта е първата проява на Духът, а Словото, с което се храним, е материалният израз на тази Велика Божия Любов, която обгръща цялата Вселена. Моят живот е на много високи обороти и обхващам нещата, които се проявяват в нашият братски живот. (...) Аз издадох 2 книжки и има да излизат поне още 3. Това е голямо тичане. След като предадох в печатницата „Истината за спасяването на евреите”, Учиелят ми каза веднага да отида при двете Марии: Маркова и Шопова. През януари тя лежи повече от две денонощия, не яде и внучката й е спокойна и доволна, че не става да готви, защото вижда, че идват хора у тях от другия свят. Беше си почти отишла. Казах едни силни свещени думи към нея, тя се върна, отвори очи и ме позна. Стана от леглото, отиде в кухнята, направи ядене и тримата с Еленка ядохме и напълно се съживи. Когато отидох при нея през март 13, тя беше минала тунела и не искаше да се върне. Приложих всичко и тя се върна, отвори очи, позна ме и се ръкува с мен и Еленка и се сбогувахме. Понеже имат някакви търкания с дъщеря си, Учителят позволи да дойде и да се примирят и простят. Тя иска да стане и Райка, дъщеря й я дига, но понеже Мария не може да се държи, сяда до нея, а тя я прегръща и така стоят прегърнати повече от половин час и си оправят отношенията. След това отиваме при Мария Шопова. Там са Юрданка и Софка. Тя й било горещо, отворила прозореца и вратата да се проветри, изстинала силно, бледа като платно и лежи, заминава си. Веднага я разтрихме и тримата, след това й дадохме гореща вода да пие и се съживи. Казах й да не взима никакви лекарства, а да пие, много гореща вода. На сутринта й лошо, но си спомня какво съм й казал, изпива 3 чаши гореща вода, прави си супа и гореща я яде и като отидох при нея, беше много добре, не отваря прозореца. - В събота беше и Павел дошъл. Отидохме при Мария Маркова, но тя вечерта се беше помирила с дъщеря си и лежи, гледа с хубави сини очи, диша, но неадекватна. Изсвири й Павел песни, и аз, но тя не се мръдна. С Еленка отидохме при Шопова, а Учителят ми каза, че Маркова вече няма съществена причина да остане повече на Земята. Правим молитва с Мария Шопова след 15 часа и тогава тя си заминава - Мария Маркова. Като разпространих книгата за „Житния режим”, много приятели го направиха и през март в края е настъпването на пролетта и искат да отидат на Мусала. Реших и аз да отида, да им помагам. Прекарахме 3 хималайски чудни дни на Мусала. Спахме на върха около 30 души от Братството и в събота слязохме. На 22-ри бе празника на пролетта. Снимаха ме от телевизията, интервю и го дали през деня. Посрещнахме една хубава зимна пролет. Аз имам таблица за Лилит - апогея на Луната. Невидимият свят опитва умовете на хората и когато те се молят, се отлага злото, но то е определено и ще дойде за лошите хора на Земята, за които няма бъдеще. Сега, 8.03 ÷ 16.03 Слънцето ми е съвпад с МС. Голям подем в живота, издаване на книги и много помощници и млади хора, които всичко правят за мене. Доскоро са ми непознати. Чертежът е от Учителя и е много верен. Човек започва от Асцендента, минава през 1, 2, 3 дом, IC = душата, 4, 5, 6 дом, Десцендента = сърцето, 7, 8, 9. дом, МС = Духът. Например, когато планетите на един човек са в 7, 8, 9 домове, той е сърдечен и работи главно със сърцето в причинния свят - когато е издигнат. А особено когато и МС е Венерин - Телец, Везни, Риби. А най-хубавото положение е, когато повечето планети са в 10 и 11 дом = Духът - умствен свят. Когато Слънцето е в МС в наталния хороскоп, то огрява отвсякъде живота на индивида и той успява във всяко начинание, подтикнато от неговото вътрешно ръководство. Като дойдеш, си приготви въпроси, да говорим. Сърцето, това са желанията - тъмнината в живота, и пробудената душа там търси причините на нещата; отношенията - 7 дом; другият свят -8 дом; и духовното - 9 дом. А Духът дава простор на индивида да се изяви в пълнота. Духовни дирекции Ум е мястото на светлината и виделината. Както е на чертежа: от Асцендента започва физическото и духовното развитие на индивида и резултатът е в обходата, в живота за цялото (Десцендента). Най-важната точка е МС = къде е свръхсъзнанието на човека, какво Бог е вложил дълбоко в неговата душа за този живот. Например за мен МС във Везни - Любовта, Венера. За Косю се моли да узрее, да му дойде времето, и той сам ще почне усилено да търси Словото и Бога. Той е готова душа, но спънат в този живот, понеже не се обърна към Учителя. Бог да възрасти всичките добри семена в душата му и той като феникс да излезе от пепелището на нищожеството и се издигне във виделината на Божия мир. За Бога всичко е възможно. Майка ми го спасява много пъти, но няма повече реакционно време! (...) При Бога ще отидем не учени, не святи, но само смирени. Ние сме проекции на Великите Божи мисли и сили. На всички, които са били досега срещу мен, съм им отмъщавал по законите на Бялото Братство - само с любов, лекуване и постоянни добрини - затова нямам врагове. Като ме атакуват и ми мислят зло, аз така се ограждам, че всичко, което ми изпращат, като бумеранг се връща върху тях и аз съм все още жив и здрав за Славата Божия. Учителят ме избавя постоянно от техните капани. Бог да ги благослови и просвети. Аз съм готов всеки момент да си отида, но имам още работа. Стотици души са около мен и постоянно имам условия да проявявам доброто. Не принадлежа на себе си и почти нямам време, макар че ставам доста рано. До последно дихание ще работим за Бога, за Неговата Слава и делото Му на Земята. Светозар Р.S. Ако разглеждаш планетите ми по знак, всички се концентрират при Слънцето, а домовете - всички в 9 дом. 13. Писмо от Светозар Няголов до Величка Няголова от 09.06.1998 г. Б. е Л. 09.06.1998 г. София Обична сестра Величке, Получих писмото ти и отговарям. Аз съм много зает и досега излязоха седем книги и още една е в ход – „Себе си познай” III. Печатането е голяма мъка във всяко отношение. Аз ти изпратих поредните книги. Особено важна е „Светъл лъч към човешките души”. По нея ти ще имаш много въпроси. Дано се срещнем, и този път да имаме време да си поговорим обстойно по братските въпроси. Всичко е в ръцете на Учителя и той ще доведе нещата до правилно разрешение. Тия йезуити Жан-Луи и Арлет Гобо ще отговарят с живота си за лошите си постъпки. Те ще ти донесат всичко и ще искат да го предадеш на мен. Вергилий, с който работиш, е прероденият Мойсей, с неговите качества на насилие. Ние работим само с доброто и любовта. Това е девизът, завещан ни от Учителя за идването на новият живот на Земята. Всяко съзаклятие срещу Братството, Словото и делото на Учителя е обречено на провал. Благодари за всичко на Учителя. Нека Неговата милост и благост постоянно да присъстват в нашите души и да се изпълни напълно Волята Божия, определена за България и целия свят. Учителят да даде ход, да очисти Братството от многобройните му врагове и Неговата любов да сплоти всичките готови, всеотдайни души в едно общо, едно непреривно единство. Да изчезне фалшът, лъжата и егоизмът от нас. Да станем мили братя и сестри и да дадем пример на разумен живот за цялото човечество. Имаме голяма отговорност пред Бога за всичко, Франция е родината на първия антихрист - Наполеон, който не изпълни волята Божия, а доведе грубия материализъм в тази страна. Идеалистите създадоха културата. Когато се увеличат идеалистите, създава се цивилизацията, а когато материалистите станат повече от идеалистите са явява диващината и държавата загива. Франция в сегашният си вид е противник на Новото - затова за тебе животът там е ад. Помагай на Истиян. Разтривай му гърба 12 пъти настрани по ребрата от горе надолу и 12 пъти по гръбнака от вратъ до опашката. Може без натискане, а само магнетично да го милваш. Да спи в пресно сено, поне един месец. Бог да му помага, да имаш другар и опора в мъчния живот. Да бъде всичко за Славата Божия. Р.S. В писмото има пет снимки на Истиян, в малък размер. 14. Писмо от Светозар Няголов до сестра му Величка Няголова от 02.09.1998 г. Б. е Л. 02.09.1998 г. София Обична сестра Величка, Получих писмото и таблиците. Благодаря ти за грижите, и Бог така да се грижи за тебе. „Всичко чрез Него стана.” Дадох картичката на Албена и тя се зарадва Здравето ви ще се подобри и гледайте да не се тревожите, пийте обилно гореща вода - 6 чаши при трудно положение, и състоянието се възстановява. Врялата вода лекува всички болести. Това важи особено за Истиян, който има много втвърдени отрови, които се разтопяват само с непрекъснато пиене на гореща вода. Придобие ли човек този добър навик, за него няма неизлечима болест и тежко състояние, от което да излезе веднага. Учителят казва, че може да пиеш и студена вода, но след това трябва да тичаш 1 километър, да се изпотиш и тя да излезе извън тялото ти. С Еленка ходихме на Мусала 5 дена за моя рожден ден, където прекарахме отлично. Чудното небе, осеяно с безброй звезди и особено хубавите изгреви, с дъгата и виолетова украса на запад допълваха нашето богато духовно разположение. Починахме и приехме нови сили и разположение. На 03.08 отидохме на езерата до 21.08. Времето беше изключително меко, топло и благоприятно за духовна работа. Постепенно от 5 ÷ 6 лъча на Паневритмията станахме повече от 30 и се прехвърлихме от Чистотата на Махабур. На 19.08 бяхме в 3 кръга и още 1000 души гледаха наоколо. Вечер и сутрин невидимите същества ни поздравяваха в точен час и минута със силна, като прожектор, светлина, продължаваща кратко и след това се задвижва и с голяма бързина изчезва на север. Това бяха послания към будните души. Голямо присъствие, мекота и хармония в отношенията. Палатките бяха една до друга около хижата, баира на третото езеро, при изворчето, голям лагер на Салоните и Зекирица. На 19.08. в 5 часа започна Божествената година. Имаше чуден изгрев, наряд протече спокойно. Паневритмията се филмира от Езерният връх. Имах постоянни разговори с наши и чужденци. Почти всички книги със снимки се продадоха. Павел взе и раздадоха 400 хляба за 19.08. безплатно, и плодове. Ние направихме 2 казана с компот за сутринта. Имаше концерт. Ходихме и на Айтос, където се срещнах с тези приятели, с които не бях се виждал. Има много нови млади хора, но малцина са готови за работа. Косю е подмладен и всяка сутрин е на Паневритмията. Като казва, че ми е брат, всички го уважават. Той се чувства в свои води. Пее добре песните. Албена кара втори живот. Детето също я подкрепи. Ако искаш да й пишеш, пиши до мен, понеже не й знам сега адреса. За съвпада на Плутон с Уран според таблиците, които имам, съм дал тази дата. Може да има разлика в таблиците - Плутон е голяма колкото Юпитер - Учителя. Вулкан е вероятно планетата Омния, на която Учителят е занесъл Своите капитали от Земята, и която ще е център на Бялото Братство (писано в „Светъл лъч”). И ние ще трябва да отидем там. Много се радвам, че изтече злото от главата ти и се освободи от кармата на Иван, която ти пречеше да проявяваш в пълнота милосърдието и любовта към Бога. Той (Иван) все заставаше в съзнанието ти и те спъваше. Бог да го просвети и благослови. Трябваше един Сатурнов цикъл от 29 години (1969 г.), да се разреши този много труден кармичен въпрос. Любовта оправи всички неща. Мажи си мястото на главата редовно със зехтин. Ти още не ме познаваш, но в бъдеще ще се срещнем горе и ще работим общо за Бога. Косю е много добре и идва редовно на Паневритмията и се опозна с почти всички приятели. Хората го обичат и има сега много приятели от Братството. Аз играх с него Паневритмия, по желанието на Учителя, да се стопи всичко от старата омраза, която сме имали. Ходихме на рождения ден на Владко (аз получих обувките - благодаря). Еленка им направи хубава баница. Учителят ги пробужда за новия живот и ще им даде подходяща работа за Братството. Сутрин се вижда най-красивата част от нашето небе. На запад е Юпитер, Сатурн съвпад в Овен, Плеядите, Алдебаран, Арион, Сириус („Господи, да изгрее Сириус на Божествената мъдрост в моят дух и аз да изпълня Твоята воля на земята”). Вляво е Капела, Кастор и Полукс, Процион и Сириус - правят една парабола. На земята най-силно влияе Орион, Козирог и Юпитер. (...) Прочетох целия том 8 отдавна. Хубаво си писала. Не може да се хули и злослови към един от най-добрите ученици на Учителя от вътрешната школа - Любомир Лулчев, Той е Божи син, изпратен на Земята да работи. Бог живее в него и ние трябва да го обичаме и уважаваме за голямата работа, която той свърши под ръководството на Учителя. Горе всичко е записано и коригирано. Майка ми е онази сунамка, при която ходел Соломон, пиел от млякото на овцете й, като я канил да отиде с него в двореца. Оттогава датира тази любов, която продължава във вековете. Любовта е вечна, защото е проявеният Бог в живота. С Бога всичко мога, без Бога нищо не мога. Всичко е за добро. Благодари за всичко, което става. Р.S. Поздрави Истиян! Да не се свързва силно с баща си. Радвам се, че си посетила Благовест. Привидно той не се е променил, но за Бога всичко е възможно. Майчините сълзи никога не отиват напразно. Поздрав на Истиян! 15. Писмо от Светозар Няголов до сестра му Величка Няголова от 07.03.2001 г. Б. е Л. 07.03.2001 г. София Обична сестра Величке, Получих писмото ти и отговарям, (...) Аз разбрах по действието на Плутон, че Асцендентьт ми е точен - 11° 19 минути в Стрелец. Точно когато Плутон премина, транзитира Асцендента на 27.10.2000 г, започна екземата ми. Понеже е 1 дом и в Стрелец, засегна най-силно краката ми. Благодаря за голямото пречистване, което правят с мене. По годишен хороскоп ми се пада мъчноизлечима особена болест - Плутон в съвпад с Хирон) в 6 дом. Почти мина. Ям доста моркови, но иска време за всичко. Аз направих 2 поста житни по 10 дена, което много ми помогна. Ти, за да постиш, иска да имаш тренинг и да се научиш да дъвчеш дълго време - до 100 пъти всяка хапка. Такава сдъвкана храна действа като лекарство. Ти можеш да не ядеш, но пий по 3 ÷ 4 ÷ 5 литра гореща вода, като всяка глътка я дъвчеш по 10-тина пъти. Това е основа на здравето. Йорданка често боледува и търси само лекари. Мария беше добре, но е на възраст. Павел кара мъчно с този комунизъм и Плутон на Асцендента. Взе да се осъзнава по малко. Има хубави качества, когато ги проявява, но има и негативни. Уча търпение. Майка ми и баща ми са добре и често ни помагат, но навсякъде е Учителят, който много бързо действа. Аз ще си изкарам карта и ще получавам, ако ми пратиш в съответната валута. Вземат ми около 50 лева. Всичко ще се нареди. Ти си прикрепена към бюджета на природата и все ще имаш храна и условия. Будна бъди и слушай това, което те учат. Вътрешната школа е най- важната за сегашното ни духовно развитие. Костадин дойде на беседа много официално облечен. Поздравих го и си поговорихме. При пръв удобен случай ще говоря с него. То ще стане като с Любомирови. Гърдите ми са слаби, но простата я излекувах преди 3 години. Аз много не се спирам на отрицателните аспекти (но и те действат като часовник), Слънце в 10 дом съвпад .... 8.08.2000 г., Венера съвпад Нептун 12.1999 г., Нептун тригон Луната 14.08.2000 г. Каквото трябва да минем, го минаваме - това е Божия работа, но почти не забелязвам действието на отрицателните транзити. За микозата (гъбичките) може да ми пратиш лекарство. Ние и тримата заедно боледуваме, а Елена ни лекува. Аз не съм се виждал с Ивелина, но вътрешните връзки са сила. Благодари на Бога, че ураганите засегнаха дърветата, а не милионите хора, които трябваше да си отидат. При вулканите не е добре да живеете, защото при едно по-голямо земетресение, те ще се пробудят и ще започнат да действат. Отдолу има много лава. 2038 г. е 2000 години от Рождение Христово. Сбъркано е с 38 години. Тогава Земята ще има население от 120 милиона хора. Работи върху песните си, аз още не съм намерил твоите записки. Тук ще ги издадем, ако е рекъл Бог. Аз гледам да мога да се движа и да свърша работата, която ми е определена. Отрицателните аспекти много я забавят, но уча търпение. В ума си превръщай всичките отрицателни транзити в положителни, и те почти няма да ти действат. Мисълта е велика Божия сила. От известно време тук падна доста дъжд. През февруари валя с гръмотевици. Постепенно пролетта настъпва. Има свежа трева, кокичета. Витоша е в сняг, а често, забулена в мъгли. За Благовест ще му дойде времето и той ще се събуди и ще продължи твоята работа и ще свърши онова, което ти не си свършила. Небето има велик план за всяка душа. Тук, на земята, минаваме за най-прости, но каквото помислим, кажем, става. Горе другояче гледат на нас и на големите усилия, които правим да служим. Р.S. Юпитер на 1.06. прави опозиция с Марс, а на 8.07. съвпад с Меркурий и влиза в Рак на 13.07. 16. Писмо от Светозар Няголов до сестра му Величка Няголова от 28.06.2001 г. Б. е Л. 28.06.2001 г. София Обична сестра Величка, Получих писмото ти и отговарям. Допълнението към молитвеника обяснява главно еволюцията и защо трябва да играем първите 6 упражнения (малката програма на ученика за деня) напред. В 1927 година Учителят показва „Слънчевите лъчи” и „Пентограма” от Паневритмията, но нашите братя и сестри нищо не разбират. Тогава изчака до 1938 г, когато ги предаде на нас- 10 малки, но будни деца, които отлично ги научихме и предадохме на възрастните приятели. Учителят загатва, че песните трябва да се пеят с движения, а за молитвите приятелите не бяха готови - повечето не знаеха молитвите. Дадоха ми се движения за всяка молитва и наряд, който се изпълнява в ангелския свят, с който работих 40 ÷ 50 години и имах отлични резултати. Споделих моя опит за молитвите, като написах всичко в молитвеника, за да може всяка будна душа да се ползва. А и в предстоящите трудни времена молитвеникът ще им е жизнено необходим. Учителят постоянно се молеше и правеше движения и казваше: „Господи, благослови тази душа.” Малцина го забелязваха. Той желае сега ние да се подготвим за новия живот, който идва в света. Великият незнайният Бог е цялата Вселена, това е Неговото тяло, а най-великият дух на Истината - Беинса Дуно, който е изградил Вселената с Христос и Бялото Братство, я ръководи и направлява. Колко много се е ограничил, през какви неимоверни страдания е минал, за да слезе на нашето ниво, да ни учи и търпи 80 години. Велик е Бог в Своите прояви на любов, милост и благост към всичките души. Учителят ликвидира кармата ти с тези хора безболезнено. Не продължавай връзката си. На 20 и 21 юни бяхме на Мусала с Павел, Елена, Валентина и над 40 приятели и посрещнахме лятото. На 21-ви играхме Паневритмия на върха, свири Павел. Постепенно атмосферата ще се разведри. Всеки в живота се проявява такъв, какъвто е и докъдето е стигнал. Да проявяваме винаги Божията Любов към всички. Р.S. Като се видиме, ще говорим по-обстойно. Времето е кратко! Навсякъде има добри хора, от тях се интересувай, защото те ще останат на Земята. Дадох на Иоанна нотите и текстовете, да ги прегледа. 17. Писмо от Светозар Няголов до сестра му Величка Няголова от 09.09.2001 г. Б. е Л. 09.09.2001 г. София Обична сестра Величке, Получих писмото с 69 снимки. Много са хубави снимките. На Рила с Божията помощ прекарахме добре. Взехме си храна, която си я готвихме и почти не взимахме храна от кухнята. Даже малко върнахме. Бяха въвели ред всеки град с Братство да е дежурен 2 пъти и да готви със свои продукти. Обедът е безплатен. Но слагаха и касата, да пуска, който желае. Направихме регистрация на над 640 дошли с палатка на лагера. От всеки взимах по 3 лева, за да има пари за дърва, които купиха и ги донесохме от новата хижа до кухнята. За края да има пари за свалянето на боклуците, които не са малко. Времето беше топло. Чувалът топли добре. Валя 2 пъти проливен дъжд, благодарение на което имахме вода от близкия извор до края на лагера. Не ми позволиха да взема и раздам безплатен хляб, а те доставяха и го даваха по 1 лев. Нямаше го Павел, да организира доставката. Павлина говорила, че изобщо нямало да ме допусне да ръководя на 19.08. След като отидохме на езерата на 30.07., тя имала разстройство и ние й дадохме лекарство и тя се излекува! Тя не е много добре психически и започна да забравя, да сбърква наряда, който беше й даден напечатан. Аз намерих една друга сестра - Мария, която да се грижи кой да чете на Молитвеният връх. Тя е от Търново и ми каза, че е невъзможно Павлина да отстъпи ръководството на беседите. Учителят уреди веднага въпроса. Аз й предложих и тя се съгласи, отстъпи. Бяха решили след мен на втория ден да чете Симеон, понеже викал силно и на третия - Ина. Веднага ги замених с Огняна и на третия ден - ръководителя на лагера Атанас. Симеон от Стара Загора направи много пакости.* Направи хор и всяка сутрин след беседата пееха на Молитвеният връх „Химна на Слънцето” и още две и разваляха времето. Явяваха се облаци и мъгли и студен вятър. Дори и на 19.08. се заоблачи и беше много студено. Не може един светски певец да внесе нещо духовно с песните, които пее, защото няма такива качества. Създаде хор, който пееше до оркестъра, и то се знае - 3 пъти „Ти си ме, мамо”. Паневритмията, от метод и начин за навлизане на хората в ангелския свят, се превърна на панаир. Дойде белгийската телевизия и увековечи този панаир. Учителят казва:„Упражненията на Паневритмията са като преддверие на Божественият свят.” (за ангелите), стр. 15 от Паневритмията - Светозар.** В бъдеще всичко ще се оправи. Преди да отидат на Рила, един мой приятел от Стара Загора сънувал сън, в който Симеон с негови хора взели 3 купа, но все зелени, дини, и ги ядели. Това се прояви на Рила. (...) На Молитвения връх работихме непрекъснато за подобряване на времето. Небето се изчистваше от облаците и се виждаше Овен, Плеядите, Алдебаран съвпад Сатурн Юпитер съвпад Венера съвпад Луната, Капела. На 15.08. се видя Сириус. Имахме и хубав изгрев и след това Симеоновото крещене разваляше времето. Водораслите чак сега, след Айтос, взех да ги пия. От време на време в Елена влиза едно тъмно същество, но аз не го допускам да ми влияе. Желая всеки човек да постави като основа на живота си доброто и любовта, за да успява Делото Божие на Земята. Ти беше на езерата с мисълта си, с двойника си. Това е най-важното. Учителят беше постоянно с нас и ни помогна да се качим горе на Мусала с всичкия си багаж - мъчнотиите ни в живота, а след това помогна и на Косю. Той първият ден си почива, а на 19.08. дойде и игра Паневритмия. Аз днес ходих сам до Ел Шадай. Рано нямаше хора, а има винаги присъствие. Желая всички хора да разбират Божия план и да му съдействат. Бог ми е пратил тези хора да ги уча - много мъчна работа. Благовест ще се оправи, ще дойде неговият дух в него. Аз живея и приемам всичко, което ми поднасят. Учителят да ме пази. Лекарството ти е много силно и избива на слабите места. Любомир не съм го виждал. Избрах снимки за книгата. Тя ще стане през октомври. Поздрави Истиян. Бог да ви пази и закриля, Р.S. Мъчно се живее с хора, които не те разбират, но Бог ми е определил такъв труден път - благодаря! Валя даже и при хижа „Вада”. Много добре се прибрахме с един пикап, заедно с Петър, и ни закара вкъщи. ___________________________________________________ * Виж „Изгревът”, том IX, стр. 834 ÷ 841. ** „Паневритмия от Учителя Беинса Дуно от Светозар Няголов, ИК „Виделина” София 1999,ISBN 954-8929-13-3. (бележки на съставителя Вергилий Кръстев) 18. Писмо от Светозар Няголов до сестра му Величка Няголова от 28.11.2002 г. Б. е Л. 28.11.2002 г. София Обична сестра Величка, Получих колета с писмото, снимките. Благодаря за стихотворенията и хубавите снимки. Незабравими са хубавите дни, прекарани на Рила и Мусала. Там е Бог и се изявява към своите послушни деца в пълнота и благост. Дадохме писмото на Данчето, като посетихме Мария. Техният живот е симбиоза: Мария и София, а Данчето е помощник и се учи да служи с любов. С Вергилий говорих, ти си му писала писмо и ще се срещнем с него следващата седмица, да разговаряме по въпроса за брата [Любомир Лулчев]. Тогава ще му предам стихотворенията. Животът е труден, но само чрез страданията и мъчнотиите, човек може да се домогне до истината и да я възлюби. Понеже Бог обича истината, която е вложил в човека, затова изпрати на земята най-великия дух - Духа на Истината - Беинса Дуно, за да възкреси истината в душите на хората. Истината съдържа в себе си всичко: Любовта, Мъдростта, Правдата. Затова нейният път е най-трудният и най-великият в развитието на Вселената. Към обикновения живот - той не може да носи нещо добро на хората, а само страдания, защото Бог не присъства в този живот. Хората на Шестата раса ще спасят Петата от тази страшна финансова криза, която се задълбочава още повече. Те ще внесат любовта в живота, и тя ще бъде разменна монета. Цялата банкова финансова система ще изчезне, ще отиде в ада, откъдето е дошла, черните ще бъдат вързани, и на Земята ще се възцари в миниатюр Царството Божие, живот на мир, хармония и велика любов между душите. Затова се готвим ние сега. Музиката ще бъде най-важният фактор в този светъл живот. Навсякъде ще се чуват песни и свирене. Сутрин след Юпитер изгрява една светла звезда - това е Арктур - звездата на любовта и на Франция. Голямата мечка, опашката й я сочи. В петък (в сряда) се разбрах да изнеса лекция за Учителя и астрологията. Косю и Грива ми казаха неделя 24, че прогнозата дава дъжд, трябва да се изнесе лекцията на пейките при къщата на Райна. Аз отговорих: „Ще си поръчам хубаво време.” В събота валя през нощта, но отидохме с Елена на Бивака. До обед беше слънчево. Следобед преваля. В неделя - прекрасно, слънчево време и аз им говорих повече от 3 часа. Направиха видео и ще може да го чуеш. Р.S. Ти искаш да ти пиша за моя живот. Значи аз трябва да го напиша и ще се разберем с Вергилий. 19. Писмо от Светозар Няголов до сестра му Величка Няголова от 16.01.2003 г. Б. е Л. 16.01.2003 г. София Обична сестра Величке, Получих препоръчаното ти писмо и дадох тези, на които беше писала. Благодаря за музикалната картичка и снимките. Тази от Рила аз я имам в няколко вида. Честита нова година! Това е Меркурий - практичният ум, но той е един от факторите на земетръсите. Вергилий дойде втори път и ми даде задачи. Много харесал биографията. Занимавам се с моята. Това е един океан от спомени и преживявания и на цялото Братство. Аз съм бил много чувствителен и буден и помня и си припомням почти всичко. Пресявам спомените си и гледам кратко да изнеса същественото. Събудих се вчера през нощта и умът ми се изпълни с много картини от миналото, преживяни пред нозете на Бога. Ние сме били в постоянни напрежения и борби, студ в бараките, глад, недоимък и без помощта на Учителя никога нямаше да издържим. Това се усили особено след заминаването на Учителя. Ние, най-бедните и загубени на Изгрева, им пречехме. Да, ние им светехме и ги изобличавахме с нашия живот. Това продължава и сега. Постоянно ни атакуват, най-закъсва Елена. Когато бях болен, се излъчвах и почти ме нямаше. Благодарение помощта на Еленка, която всичко направи за мен и Павел с Люба и Деяна, оцелях. Имам много работа с приятелите. Емилия ми се обади към 18.12.2002 г. и след това не се обажда. За втори път изпада в психическо разстройство и лежи, не яде и се изтегля. Тя има ключ в мен, който дадох на Павел, но не можел да отключи. Викнах го на 10 този месец от Шумен, и леля й. Отворих и я намерихме жива. Върнах я, разтрих я и я настанихме в болницата на лечение. След това - в Димитровград, където има не по-малко мъчнотии и страдания. В неделя се прибрах. Заваля сняг и застудя. Пълня две алуминиеви манерки с гореща вода и Елена ги слага на краката си. Времето се затопли и сега е около 0°С. Снегът се топи. Вечер след 19 часа изгрява Сириус и Луна съвпад Сатурн. Сутрин Венера, Марс, Арктур - той е много войнствен = Юпитер съвпад Марс и много предприемчив. Там е и Спика от Дева, чието влияние доминира над Арктур. Велика е Вселената. Няма двама еднакви хора, защото за всеки има специални, неповторими влияния на звездите. Денят се увеличи и Слънцето залязва след 16,30 часа. Едва сме започнали да учим. Какво велико знание стои пред нас за учене и приложение! Горе има велики школи. Да свършим с успех работата си на Земята. Да имаме велика любов помежду си, и тя да се увеличава във вековете. Р.S. Величке, имам достатъчно средства, гледай ти да не си в лишение. 20. Писмо от Светозар Няголов до сестра му Величка Няголова от 05.04.2003 г. 05.04.2003 г. София Обична сестра Величке, Получих писмото ти и отговарям със закъснение, за което моля да ме извиниш. Ходихме с Елена и Павел до градината в Айтос и в Поморие. Посрещнахме пролетта на 21.03. в 3 часа сутринта вкъщи. На 22-ри бяхме в Бялата къща. На 21-ви с Косю, Павел и Елена взехме питки, кашкавал, пакети с фъстъци и много хубави сладки ябълки и направихме 200 пакета, които раздадохме в къщата след наряда. Ограденото помещение, покрито и затворено с печка, пое към 200 души. Изпълнихме наряда отлично, след което раздадохме закуските. Отидохме на мястото на Учителя и направихме кратък наряд. Слънцето изгря, беше хладно - слънчево. Играхме Паневритмията в гората над 400 души в 2 кръга и навлязохме в гората. С Косю и Расимира отидохме в нас, където обядвахме. Елена набързо направи и опече баница. Косю много ги обича. След обеда те си отидоха с колата. Вечерта отидохме в салона на „Опълченска” 66, където имаше отличен братски концерт. Елена занесе от закуските на Мария Шопова и дъщерите й, заедно с Веса Маркова и др. Не даваха на Павел да свири (не бил академик). Накрая го пуснаха и изсвири „Химна на великата душа” заедно с Надето и се зарадва. Говорихме с Любомир. Той взе да изпълнява точно всичко, което му кажа и оздравяха гърдите - болката, ануса, а сега имаше някаква бучка в основата на Юпитеровият пръст (R. е). В мен идва едно същество и ми казва веднага какво трябва да се направи с дадена болест и казвам само веднъж. Така и по телефона и те, ако го изпълнят, ще имат веднага резултат. Днес говорих с Плама. Мъжът и детето болни - казах й какво да направи. Поканих Величка и дойде и й говорих за живота и семейството. Остана много доволна. Ти си й дала песните и „Светъл лъч”. Аз й дадох „Себе си познай”. Покани ни в тях. След това отидохме на градината на 27.03. Времето студено и духа източен вятър. Купихме им някои продукти. Вратите - заключени и легнали да се топлят. Чукахме, отвориха и ни посрещнаха. Нямаха дърва за греене. Има много пънове, които трябва да се секат с клинове, а те не могат. Аз им насякох в четвъртък и петък много дърва. Брат Величко - 80-годишен, ми каза: „Откъде се взеха тези сили в тебе? Печките горяха непрекъснато. В събота ходихме на върха и посрещнахме слънцето с Елена. Дойде и Павел и близначките и Стоянка. Те спаха при нас. Те проведоха наряда и го съгласуваха с мен. Вечерта беседата чете Радостина, а сутринта в неделя - Румяна. На 30 март има рожден ден Стоянка и тя отиде да е по- рано в Поморие да се подготви. Румяна остана с нас. Ние (аз) имах задача да се извадят 3 стълба бетонови за тока, който по-рано е минавал, и Желю (на Таню баща) постоянно иска да вземе ток от Братството. В събота свалихме двата стълба, а в неделя до обед - третия, с помощта на брат Христо Христов, който дойде с колата с коня. Каза ми, че имал работа в неделя и аз му казах да не идва. Но приятелите не го оставили да спи и рано дойде в неделя и извадихме и третия стълб и ги изтъркаляхме до оградата (500 кг единият). Качихме се на колата на един брат, аз веднага отидох за билети, а в това време влакът дойде. Отидохме в Поморие. Павел им оправи колата и отидоха за вода. Напълниха всичките им найлонови шишета, и се заредиха за няколко месеца. Имаха още вода от януари, когато Павел ги беше пак заредил. Вечерта Павел си отиде с нощния влак. Има лекции в понеделник. Ходихме с Елена на морето и си натопих краката. Върнахме се вечерта във вторник. Една Мариана родила леко момче. Приятелката на Илиан Хлебаров - Розалия родила на 31.03. с операция - не пожела да й помогна. Детето било с дупето напред, подобно Павел, хоризонтален. Него го обърнахме, но Розалия не пожела и насила нищо не става. Аз постоянно ви държа в съзнанието си. Благодаря ти за парите, които ми изпрати - свършиха ми добра работа. Не ти благодарих, когато говорихме в Косю, за да не чуе и се наскърби. Снощи той чете отлично беседата. На 04.04. се навършиха 15 години от заминаването на Станка - направихме молитва. Написах биографията, но реших да я препиша. Дадох на Вергилий материалите и очерците за астролозите на Изгрева. Избра си снимки от тези, които имам. Най-тежък хороскоп има Иван Антонов, но Учителят му прави нов и го спасява много пъти, като брата (Л. Лулчев), Николай и др. Иван е бил 11 пъти китайски император, Свети Илия, Йоан Кръстител, в средните векове - Рафаел и сега - ученик на Учителя. Ти имаш голяма грижа за Любомир, защото в миналото си го преследвала в християнската епоха, и мен, а по-късно ти е бил син. Затова и сега го водиш за ръка. Ти имаш Нептун на 7 дом опозиция Марс. Не си проявявала Божията Любов и затова първият ти мъж и свекър са с Марсов характер и ти избяга от тях. Когато ти се пробуди съзнание, ти изпратиха един носител на Божествената любов, един ангел на любовта - Истиян. За доброто и любовта, той е готов всичко да направи за тебе. Има голямо вътрешно знание и живее повече в духовния свят (Нептун в Дева съвпад Северен възел). Човек на ума и знанието, откъдето ти почва дихармата. Това е новият хороскоп, който ти направихме - Слънце съвпад Меркурий съвпад Сириус - говори за великата Божия мъдрост (Уран секстил Венера, секстил Марс, съвпад Юпитер, тригон Нептун, паралел Меркурий, Юпитер), от която ти черпиш обилно знание за изявяване нагази мъдрост - писането и музиката (Уран тригон Нептун). Ти си един вдъхновен певец на Божията Любов и Мъдрост, затова Учителят има голяма грижа за тебе. Аз съм Юпитер в 3 дом съвпад Уран и ти се дава чрез мене астрологията и другите окултни науки. Моят Юпитер съвпад Меркурий, тригон Уран е на върха на 9 дом - освен астрологията, но имам условия да отида където пожелая в света. Аз отстъпих тази моя привилегия на тебе - за Франция, и накрая започна да ме познаваш. Ние имаме силна Божия Любов и Мъдрост и в духовния свят се разбираме отлично. При мен Юпитер съвпад Меркурий, тригон Уран, съвпад Нептун. При мене нещата са по-скрити. Исках да ти намаля страданията, когато отиваше във Франция, като те кача на Мусала, но ти отказа и ми създаде много главоболия. Когато ти казах да не се жениш за Данаил, и че има един дядо Иван, ти ми каза: „Лесна работа, ще се справя.” Само Бог, Учителят може да се справи с тях. Това е и Благовест, който те обича много, но носи кармата на тези пирати, морски разбойници, които няколко пъти са те давили в океана, не може да е добре. Трябваше, когато ти предсказвах, ти трябваше да кажеш: „Да бъде Волята Божия за всичко.” И сега го кажи: „Господи, това дете е Твое, Ти оправи ума му, да стане Твой служител!” Аз съм се грижил от малка за тебе, за храната, дрехите, ученето - в университета, и твоето непослушание доведе до големи дисонанси в нашето семейство. Благодари на Учителя, че чува постоянно нашите молитви и ни държи на дланта си. Това е Божият Учител - Беинса Дуно, Който постоянно ни учи и напътства от създание Мира досега и в милионите години напред. Щом се обърна към Него, Той веднага продължава живота, излекува неизлечими рани и болести - влиза в мене и върши чудеса. Р.S. Благодари за всички страдания и мъчнотии, които имаш. Така ние помагаме на милиони същества по лицето на Земята. Обичай Истиан и се моли за него. Когато има някой да те обича на Земята, ти живееш дълго. Като дойдеш, ще отделиш време да ти обясня хороскопа от знанието на школата, в която съм. Знам, че Бог е винаги с нас и като работим за Него, Той ще ни примири с враговете ни. Сестра Малина Класса, ясновидка, ми каза: „Светозаре, какво е това нещо? Виждам ту теб, ту Учителя в тебе.” Същото важи и за тебе, защото ние сме в едно Негово тяло и в един Дух. 21. Писмо от Светозар Няголов до сестра му Величка Няголова от 26.06.2003 г. Б. е Л. 26.06.2003 г. София Обична сестра Величке, Получих писмото ти и двете снимки и свирещото за рождения ми ден. Получих писмото ти на 24.06. и през нощта бях при Учителя и работихме нещо за тебе. Имаше някаква задача. Сега - по ред. На 08.06. в 15 часа без 10 минути си замина сестра Мария Шопова, Толкова дълго я бяха вързали нейни „приятелки”, повече от 4 месеца. Караше ме да й съдействам, да си замине. Предупредих Данчето. Погребението беше на 11.06. на „Бакърената”. Отидохме с Елена. Наоколо имаше облаци и валя дъжд. При нас нямаше дъжд. Говори добре един възрастен. Казах няколко думи и аз. Говори и Албена Янкулова. Нямаше я там. След това ядохме почерпка. Тръгнахме си. Аз поех много силно и ме заболяха много силно зъбите - така, както не са ме болели никога досега. Не ядох няколко дена и болките спряха. Като ядох, пак ме заболяха. Отидох на Мусала и там оставих болките си. Обърнах се към Мария и разбрах, колко са я грабили и мъчили на земята. Косю беше много нервен и прави ремонт на покрива. Посрещна внуците си. Ходихме с Косю, Красимира, брат й Александър и Елена на мястото им към Своге. Брахме ягоди и направихме на Красимира слънчева баня в найлон, за да може да си взима изпитите... Както винаги, решихме да посетим Мусала. Тръгнахме на 20.06. сутринта. Красимира има много изпити и рожден ден на 22.06. С голяма радост дойде и Наталия. Косю ни закара до Боровец с колата. Оказа се, че лифтът е в ремонт и тръгнахме пеша нагоре. Времето беше облачно, мъгливо и хладно и много подходящо за ходене. Дъжд не ни валя. Пътеките са се изровили от поройните дъждове, които са текли и са стопили почти напълно снеговете. Поляните около пътеката са чудна картина, нарисувана от природата. Незабравими жълтурчета (мечо око), лютичета, овча опашка и чудно красиви омайничета. Вървяхме бавно и слушахме песента на Бистришката река. С нас беше Емилия и една Людмила. На последния мост, който не съществува, минахме по камъните. Аз се хлъзнах и влязох във водата с краката, Людмила падна на задник, а Емилия цялата се окъпала. Преобухме се и стигнахме хижата, където изпихме по няколко чая. Тръгнахме нагоре по улея и на Красимира й става лошо - аз бях напред и беше паднала мъгла и ги чаках при Алековото езеро. В това време ги настига младеж и Елена го помолва да вземе раницата на Красимира и я занесе на „Хималаи”. Веднага я разтрих и се оправи. Починахме на „Хималаи”, а Елена и Людмила отидоха до върха, до Гошо, да го питат дали ще ни приеме. Той ни прие - върнаха се и се качихме след 20 часа на върха. Настани ни в две хубави стаи. Минахме по въжето. Добре ходи и Наталия. Носеше малка раница, която често се късаше и я поправяхме. На 21.06. Слънцето не се видя при изгрева. Имаше мъгли. Постепенно се разясни. Вижда се целият Пирин, Родопите. Имаше много хубав залез в 21 часа и 12 минути. Нощта - звездна и красива. Сутринта слънцето изгря в 6 часа и 20 минути - червено. Имаше малко мъгли и облаци, които скоро се пръснаха и слязохме по пътеката надолу в слънце. Наталия събра много енергия и нямаше раница надолу и тичаше по пътеките. Красимира пак не беше добре и я разтрих - оправи се. Казах й какво да направи вкъщи. Косю ни чакаше с колата в Боровец и ни закара до нас. Значи, най-дългият ден на Мусала беше 15 часа и 32 минути. Желая ти и ти да имаш рожден ден с поздрав от чудната Мусала. Той е на 27.06.2003 г. в 21 часа и 48 минути по Лондон. Изгрява ти на Асцендента Риби - 14°19 минути, точен съвпад с моята Луна. Ръководи те Нептун - Божията Любов (Нептун тригон Луна, опозиция Юпитер). Ще имаш малко сърдечни смущения и мъчнотии при храненето. Имаш транзит на Сатурн съвпад Слънце на 19.07.2003 г. Това намалява жизнеността и интелигентността. Дава склонност към простуди, протакания, разочарования. Ще имаш много трезва мисъл за дома и неговото добро уреждане. Ще имаш известни неприятности с Истиян и с някои жени. Ще си много нервна и напрегната. Неправилности в здравето и болки в половата система. Справи се с тези негативни състояния, като постоянно пееш и свириш и се молиш. Няма опасност за живота ти. С Бога напред върви и с Неговата помощ, всички мъчни и трудни въпроси ще разрешиш. На нас с Елена е по-трудно - на по-голяма възраст сме. Важно е как се чувстваме в ръцете на Онзи, Който винаги ни люби. Ти хубаво решаваш да ми пишеш само една страница, но тя не можа да изчерпа общите въпроси, които са ни вълнували хиляди години и които получиха светлина и разрешение пред нозете на Бога - Беинса Дуно. Много работи имаме да си кажем от миналите инкарнации и с помощта на Учителя благ да разрешим всичките си проблеми правилно, което е за благото на цялото човечество. Вярно е, че на Рила е мъчно, но Учителят казва: „Аз работя с най-калпавите, най-непослушните хора. Тези Бог ми е дал и с тях ще свърша работата си на Земята.” На Мусала бях решил да се отделим и сами да посрещнем лятото, но Учителят ми нареди да отида при тях и да ги ръководя. Все нещо ще приемат тези мои мили братя и сестри, повечето разбойници и явни врагове на Учителя и делото Му. Отидох по-рано на молитвеното място и изгоних един, настанил се да спи там. Имаше повече от 100 души, а и долу, при Еверест. Ние постоянно ходим с Елена на Паневритмия и се „лекуваме” от любовта им. На другил ден пак сме на линия - упорито работим. Чудят се как не са ни унищожили и сме все усмихнати. Умориха се и почти ни оставиха. Ние постоянно се ограждаме. Като дойдеш ти, ще решим къде да отидем. Около 19.08. имам Слънце съвпад Юпитер, съвпад Меркурий (радиален), съвпад Венера, съвпад Юпитер в Лъв. Това дава голяма духовна сила. Каквото ми нареди Учителят. Учителят казва, че когато помагаш, от теб излиза духовна силна енергия и свършва работата. Ще почиваш с цигулката и пеене. Благовест е бойно поле, на което Братството ще победи. Той ти е един най-голям враг от миналото, който още не разбира от Божията Любов, която проявяваш. В света има много диаманти, които блестят, но посееш ли ги, нищо не излиза от тях. А ние сме житени, прости зърна, но храним човечеството духовно. Никой няма право да се меси и пречи на любовта на хората. Това е Бог. Аз скъпо плащам за хубавите си чувства, но те ще оставят дълбоки следи. На Земята се извършва велика работа за цялата Вселена. Ние сме тяло на Учителя и където е Той, там сме и ние. Ние сме велико нещо за света. На Любомир му помагам и той ме слуша. Напиши нещо за Истиян, този ангел, който Бог ти прати. Ти си баба Ми Величка със същите противоречия, които имаше - и сега. Преди 2000 години беше мъж, Патриций, а аз - жена. Като ме унищожи, влязох в тебе и те направих християнка. Ти омекна и се роди като жена, която роди майка ми Стевка. Римляните те преследват и убиват, а Стевка остава сама - не можа да я отгледаш. Затова сега, по нареждане на Учителя, я взема от черквата, за да я възпиташ и учиш. Голямата...(ЛИПСВА ТЕКСТ) Р.S. Много пъти съм ви спасявал живота - и на майка ми, и на тебе (Рила). Богатството на Заимовите дойде чрез тебе от Франция. Аз ти гарантирах. Аз там имам огромни богатства. Като се видим, ще си приказваме за някои минали филми на живота. 22. Писмо от Светозар Няголов до сестра му Величка Няголова от 07.06.2004 г. Б. е Л. 7.06.2004 г. Обична сестра Величка, Получих отдавна писмото ти и ти отговарям чак сега, за което моля да ме извиниш. Постоянно ми задават задачи, и то бързи, които трябва да решавам. Трябваше да направя хороскопите за вселяванията на Духа за епохата на Водолей. Това ми отне доста време. Едновременно и много други задачи. Вчера завърших писането на първия проблем, има още два. Трябва да поправим покрива на с. Пенка Драгнева, който тече, - и в стаята да отиде Мариана Янушева, на която и удвоили наема. За седмица свалихме старите керемиди, заменихме загнилите дъски с нови и наковахме един изкуствен материал (боброва кожа) за лек и сигурен покрив. Измазахме стаята, Павел прекара и оправи тока и нанесохме момичето в новата квартира. Ние бяхме до Айтос, градината. И там - работа. Някой си си взел ключовете и влиза навсякъде, където пожелае, и си прави каквото иска. Заключил се в горните стаи и жените вдигнали гюрултия и го изгонили. Направихме, монтирахме нови секретни брави и дадохме ключовете на отговори инката Ирина. Сега не може никой да влиза в помещенията в градината на своя глава, боз да се обади на отговорника. Отидохме в Поморие. Там Радостина си секнала кръста, но я пратили на някакъв курс във Варна, но не може да се движи, и до тоалетна не можела да отиде. Веднага изпратих Павел с колата до Варна и вечерта я докара. Разтрих я здраво, сложих й хубав пояс и мина схващането и на втория ден пак отиде на курса. Вкъщи постоянно идват хора. Снощи 3 сестри дойдоха да ни видят, затьжили се за нас. Посрещнахме ги добре. Взех от Вергилий от томовете 18 и 19 и продавах в Айтос. Това, което съм написал, ще излезе в 20 том. Обадих се няколко пъти на Косю. Ти скоро си говорила с него, Каня го на баница, но последният път не дойде, понеже имал някаква работа. Казва ми, че си решила да дойдеш през лятото - това Учителят го нарежда. Това, което написах за Учителя, е злато, което духовните хора от земята и небето ще го оценят високо. Горе има велика необятна наука, напълно реална и абсолютно точна, без помен от лъжа. Учителят Беинса Дуно дойде на земята да възстанови загубената истина и така да освободи човечеството от непоправимото и вечно зло, в което то живее. (...) Ученика магии не го хващат, но те атакуват мене, а всичко се стоварва върху Елена и затова главно не ходим на Паневритмия. Павел за Мусала имаше ниско кръвно, и тя, и едва дойдоха до горе. Аз му поисках раницата да я нося, но той ми отказа. Имах доста трудна задача, но му помогнах да се качи, а горе го излекувах и надолу беше добре. Аз гледам реално на нещата и помагам и на враговете си, да останат на земята и си научат урока. В това размирно време ще се разделят овцете от козите. Това са стари кармични развръзки. За Косю съм полагал много грижи. Десетки пъти го спасявах от кризите, които минаваше със сърцето. Както ти писах, ние си поговорихме и умът му се проясни, той ме разбра. Когато се връщахме от лекцията ми в Ямбол, пътувахме през нощта и Павел искаше да отидем в Димитровград, но аз разбрах, че има нещо сериозно и се върнахме в София, където се видяхме с Косю. С парите купихме храна за градината. Учителят казва, че когато човек работи за Бога, Той го примирява с враговете му. Това стана и на Мусала - с всичките, които бяха против мен. С Пламен сме добри приятели. За горе не мисли - заедно ще се качим. Аз качих майка ми на 84 години горе и всички й се радваха, а и тя беше много доволна. Любомир 10 пъти я води и не можа да я качи, а аз я хванах за ръка, и нагоре и надолу вървяхме заедно. Колко пъти тя и баща ми са ме водили на Рила! Аз, между другото, съм изпратен и да помагам на вас в живота и да ви спасявам при опасности. Не ви се меся в личния живот, но щом имате нужда, веднага идвам. Независимо от вашите отношения, аз ви обичам и винаги ви помагам. Моето съзнание е винаги будно и веднага се притичам към тези, които Учителят ми покаже. Когато ние се обичаме, между нас застава Бог и оправя всичките ни трудни проблеми. „Дето са събрани двама или трима в мое име, там съм и Аз посред тях.” Много силна формула при големи мъчнотии, при пътуване, болести. Понеже Бог е между нас, като се обичаме, кой може да бъде против нас? Учителят обърна на 180° положението на Любомир и той се освободи от началничката си. Ти си родена посред нощ, което говори, че ще работиш много усилено духовно в тайно и скрито и във втората половина на живота си ще проявиш Божественото, вложено в твоята душа в пълнота. Ние не сме от този свят, нито от другия, а от третия и затова тук, на Земята, ни е много трудно. Но аз считам за велика привилегия да работя за Бога в тия трудни условия, да проявявам доброто и любовта и да помагам на всички страдащи, отправили зов към мене. И сестра Мария Тодорова ми каза; „Светозаре, нашата любов е от векове за векове. Където и да се намирам, аз винаги ще ти помагам.” При избора на Андрей, аз направих това, което Учителят ми заръча, без да мисля за себе си. Ако не бях свободен, как щях да напиша толкова работи? По цял ден пиша и смятам, и времето ми пак не стига. Не мога да ти напиша и писмо. Учителят прави всичко за нашето добро. Той нареди всичките тези неща. Аз нямам карма и атаките не ме хващат. Имам големи духовни сили, с които мога да ги помета. Няма смисъл после да работя за тях 100 години. Но с мен шега не бива. Аз съм оставил Бог де ме пази и закриля и не мисля за себе си. Брат Петър Филипов - мир и светлина на душата му, той ми беше най-големият ми враг, и аз знаех всичко, но мълчах и търпях. Описал съм в 19 том, а в биографията ми. Аз постъпих добре. В 20 том ще има още по-важни, дълбоки езотерични неща за Учителя, Братството и България. Ангелите не смеят да направят хороскопа на Учителя. Аз го попитах и Той се съгласи и чак тогава казах на Вергилий, че ще направя тази работа. За всяка написана книга, аз съм питал Учителя, и даже за евреите, Той ми нареди да я напиша, и ми помогна напълно. За живота ни се грижи лично Учителят и като работим добре за делото Му, Той постоянно ни го продължава. Аз не търся слава от хората, защото много пъти съм я имал, а работя за Славата Божия на Земята. Учителят знае отлично кой ще свърши работата и ми го каза в 1960 г. на Петровден. Имах две срещи с Него: На Молитвения връх и на Вътрешния Близнак. Учителят ни заръча всеки от нас да напише поне по една страница от новата Библия, която се пише тук, на Изгрева. Като напиша нещо, чувствам голямата радост на съществата, които ме заобикалят, и аз се радвам на това, което съм написал с тяхната помощ. За да разберат хората това, което съм писал, те трябва да са свързани с Онзи, който е дал това знание - с Учителя, иначе то ще остане заключено за техните умове. Дойде Вергилий и му предадох материалите, да тръгнат по реда си. Радвам се на великите истини, които се откриват за езотеричния живот на Учителя и Великото дело, което Той свърши на Земята и каза: „Свърши се една малка работа.” Какво смирение, какво величие се крие в тези думи на Онзи, Който е направил всичко за нас и постоянно изгражда Вселената. Велико нещо е човек да работи за Делото Божие на Земята, да го обича, да му служи, да изпълни Неговата воля, да даде своя малък принос към гигантската работа, която Беинса Дуно проведе на Земята. (...) Ще успее Великото Дело Божие на Земята. И тя ще се очисти от всичко старо, атавистично, и ще даде ход на новия живот на Братство, Мир, Хармония и велика Любов! Амин! Твой брат Светозар

X. Величка Няголова Спомени за брат ми Светозар Няголов и за приятелите 1. Светозар Няголов ............................................................................................................................. 671 2. Светозар и родителите ни и брат Петър Филипов ........................................................................ 674 3. Женитбата на Светозар.................................................................................................................... 675 4. Светозар и Рила ................................................................................................................................ 676 5. Съборният ден 19 август 1999 г...................................................................................................... 677 6. Екскурзия със Светозар ................................................................................................................... 678 7. Светозар и брат ни Костадин .......................................................................................................... 680 8. Светозар и аз - сестра му Величка .................................................................................................. 681 9. Студентските ми години ................................................................................................................. 687 10. Братството и Светозар ................................................................................................................... 688 11. Светозар и Паневритмията на Учителя........................................................................................ 690 12. Светозар и градината в Айтос....................................................................................................... 691 13. Христиан - съпругът ми, и Светозар ............................................................................................ 693 14. Светозар и астрологията................................................................................................................ 694 15. Светозар и книгите......................................................................................................................... 695 16. Светозар и приятелите му ............................................................................................................. 698 17. Пояснения за движенията.............................................................................................................. 699 18. Братството в Бургас ....................................................................................................................... 700 19. За Вергилий Кръстев, 21.01.2003 г., Париж ................................................................................ 702 1. Светозар Няголов Светозар е роден на 21 юли 1932 г. в София. Той е зодия Рак с Асцендент Стрелец. Вода и огън се сменят непрекъснато! С чувствителността на водата, сензитивност, интуиция и с плам и сила на огъня! Когато се ражда, на Изгрева, в малката ни барачка, построена от баща ни Крум, майка ни Стевка чува името му да слиза отгоре надолу и просто стъпва на земята. Ето така: Све-то-за-а-р! И слиза със светлина и мощ. До майка ми е имало една комшийка (или леля, не помня) и тя веднага й казва: „Моля ти се, дай ми лист и молив, да запиша името, което слезе от Небето и което аз не зная!” Майка ми не е била чувала друг път това име. И го записва. И то изиграва ролята си: Светлина, която озарява света! И така и става. Майка ни Стевка е осиновена дъщеря на баба ни Величка Стойчева, от първите ученици на Учителя. Когато в началото на века Учителят обикаля България и търси Своите ученици, Той отсяда винаги при баба ни, когато посещава гр, Бургас. Баба ни Го е посрещала както Господ се посреща! Учителят е оставал по 1 ÷ 2 месеца у тях. Дядо ни Костадин Стойчев е бил чиновник в пощата, а баба ни е от заможно семейство в Габрово. Братята й там са имали фабрики за платове и са били много богати хора. Баба ни Величка е изнасяла сказки в близките села и градове, според указания на Учителя. Имало е за деца, както и женско събрание. Заминава си в 1918 г, когато Учителят е интерниран във Варна, в хотел „Лондон”. Отива дядо ни Коста да Му каже. Той излиза горе на балкона и казва: „Грабнаха я Величка, докато ме нямаше.” И по-късно Той посвещава песента „Ще се развеселя”, по текст от Библията, на Величка Стойчева. Баща ни Крум е роден в многобройно семейство в 1903 г. в гр. Силистра, на Дунава. Имал е и братя, и сестри. Като става младеж, се интересува от новите прогресивни идеи и става вегетарианец. Бил е протестант. Намира Учителя и за всичко Него пита за съвет. Идва да живее на Изгрева и построява барака, дървена. Бил е идеалист и не е искал да се жени. Отишъл да следва право в Университета и се е готвел за проповедник. Протестантите решават да го изпратят да учи в Америка, с хубава стипендия, и като се върне, да проповядва. Той веднага отива да пита Учителя, влиза при Него и стои 3 часа - от 8 до 11 часа. Навън станала тълпа и притеснение, защото и други искали да влязат при Учителя. Баща ни е мълчал почти през всичкото време, след като е казал на Учителя за предложението на протестантската църква. Учителят също е мълчал. Така в мълчание Учителят променя съдбата на баща ни, и той не заминава за Америка. И след 9 септември 1944 г., при новата комунистическа власт, всичките тези проповедници, завършили в Америка и завърнали се в България, са обвинени в шпионаж и пратени по затворите Белене и др., където и умират. Веднъж майка ни вървяла по улица в София и след нея се затичала една циганка - гледачка. И й казала: „Ти виждаш ли този, който върви след тебе? За него ще се ожениш!” Майка ни не е знаела кой върви след нея. Обръща се и вижда далеко, че Крум върви. Тя не повярвала на циганката. Но после всичко това се реализирало. Майка ни е била строга и идеалистка и не е мислела за женитба. По това време тя е обичала безкористно брат Лулчев и често е отивала при него на разговори. А той нищо не вкусвал, без да го сподели с нея. Например първи плод на пролет, чака я да дойде и така заедно ще вкусят плода. Братът е бил женен и по-късно си има други приятелки, като Елена Андреева - стенографката на Учителя. Тя много го е обичала и за нищо на света не е можела да се освободи от него. А връзката им е била кармична. Още по времето на Пилат, който съди Христос, тя му е била жена. И сънува през нощта сън, че осъденият е голяма светлина, и сутринта казва на мъжа си Пилат да не осъжда този човек. И Пилат е искал да го спаси, казвайки на тълпата, че този човек е невинен. Но тълпата, разярена, крещи, че иска Христос да бъде осъден и сложен на кръста. Тогава Пилат измива ръцете си и казва: „Наказанието да падне върху вас!” Както и става с евреите. А този Пилат е бил брат Лулчев. По-късно той дружи с Невена Неделчева дълги години - и пак връзката им е кармична. Брат Лулчев го е знаел това - както за Елена, така и за Невена. С майка ми Стевка е имал чиста и свята връзка. Тя датира още от древността, от времето на Соломон. И чак сега, при Учителя, се срещат тези две любящи се души. Майка ни забременяла преди брака си с баща ни. И той, като научил това, взел, че избягал, нали е идеалист и не желае да се жени? И като се връща на Изгрева, отива при брат Лулчев и той му казва: „При Стевка ще отидеш!” И той отива и се жени за майка. Явно е, че майка ни по това време все обича брат Лулчев. А в астрологията има закон, че първото дете на жената идва не по линия на мъжа й, а по линия на този, когото тя обича. А това е било брат Лулчев! Така че духовният баща на Светозар е той, той е, който е повикал духа на Светозар. Говореше се, че и физически Светозар е син на този брат. Не съм чувала от майка ми да е имала физически контакти с брат Лулчев. А и когато тя е забременяла - някъде октомври-ноември 1931 г., по това време брат Лулчев е със сестра Невена Неделчева и Учителят ги е изгонил от Изгрева и те са в провинцията (мисля, в Кнежа). Това прочетох в томовете на „Изгревът” и така сметнах и реших за себе си, че не може физически баща на Светозар да е брат Лулчев. Но и така да е, ние се радваме на всичко, а и нали по дух той е син на брат Лулчев? Когато се оженват майка ми и баща ми, богатите роднини на баба ни Величка, Заимови - фабриканти, извикват майка ни да й предадат дела на Величка Стойчева за сватбата й. Но тъй като баща ни е питал за всичко Учителя, отива при Него и Му обяснява случая. Учителят казва да не взима тези пари, защото са спечелени с експлоатация на работниците и нямат хубави вибрации. И баща ми и майка ми послушали Учителя, и не отишли на срещата и не получили този сватбен подарък. А това е било голяма сума. И по това време баща ни е бил безработен. Много по-късно намира работа, където и остава до пенсия – „Транспроект”. И така, Светозар расте и живее в едно от най-бедните семейства на Изгрева. След него се ражда Костадин - 1934 г. След него - аз, Величка - 1941 г, и накрая - най-малкият ни брат, Любомир - 1943 г. На това голямо и затруднено семейство много е помагал дядо ни Кънчо Стойчев, с голямата си пенсия. Всичко е давал. А на Изгрева казват подигравателно: „Стевка с многото деца!” Светозар завършва гимназия и е добър ученик. Но заедно с брат ми Косьо са отивали да работят в един гараж. И в училище ръцете им все били черни и с масло. Класният им (мисля, че се казваше Червенков) веднъж ги видял как работят и разбрал защо са такива ръцете им. Така че още от млад Светозар е научен на труд и дисциплина. Като деца, те - Светозар, Косьо и синът на комшиите ни, Божидар, играят в техния обширен двор. А там били опънати няколко братски палатки. Шиела ги е сестра Елена Андреева - стенографката. И децата взели, че пробили с пирони всичките тези палатки, играли си добре. И после Братството съдило децата и решили родителите ни да платят похабените палатки. А те били бедни - как ще платят? И завеждат децата на съд при Учителя. И сестра Елена Андреева е била там, И Учителят заявява: „Аз ще платя палатките” - взима вината на Себе си. Като чула това, сестра Елена Андреева пребледняла и взела да казва: „Не, Учителю, не е нужно да се платят тези палатки, те бяха стари и изгнили. Аз ще ушия нови!” И така се разрешил този спор. Но от този случай нататък и за през целия живот на Светозар, Учителят го взима под Своя закрила и го носи на гърба Си. Поемайки да плати детинските лудории, Той поема Светозар за цял живот. И все му е помагал, и го е крепил в трудни моменти. Често Той е взимал на колене Косьо и Светозар и им е разказвал приказки. И Учителят казва, че това са двама видни философи в Гърция, но с противни възгледи. А на Светозар казал: „И ти, как така се реши да слезеш на Земята?” Значи Светозар горе си е бил добре, но е слязъл на Земята, за да присъствува на нея по времето на Великия Учител и да помага с каквото може за делото Му. И когато Учителят си заминава на 27 декември 1944 г., Светозар е бил още малък, но е отишъл с Гради и другите братя да помага в копаенето на гроба Му. Светозар участвува още млад в работата на Изгрева. Включва се в различни мероприятия. Пее в Братския хор и помага на разни възрастни братя и сестри. И когато подава молбата си в Университета, кандидатствува да следва, молбата му е отхвърлена със забележка: „Пее в Братския хор и е дъновист.” Когато отива да завърши войнишката си служба, отказва да носи пушка. Оставят го почти без храна, нали е вегетарианец, и цели 17 месеца, мисля, е ял само хляб и лук. Станал на вейка. Освен това, тези събития са по времето на Сталин и са решили, че той е агент на чуждо разузнаване. И един ден шефът му, офицер, го взима с колата си и го отвежда далеко извън казармата. Слизат от колата и отиват в съседното пусто поле. Офицерът вади пистолета си и го насочва към Светозар, за да го разстреля. Светозар извиква: „Учителю!” И веднага офицерът сваля ръката си с пистолета и като пробуден от сън започва да вика: „И защо сме ние тук? Бързо в колата!” И връща Светозар в казармата, без да може да изпълни пъкления си план. След това повикват родителите ни. Отиват майка ми и баща ми и обясняват на военните защо Светозар се държи така, и че той е с такива миролюбиви идеи. От този ден започват да му дават храна и той се поправя. И успя да завърши военната си служба, която по негово време е удължена. И той изкарва 3 години и половина. Щяло е да коства живота му, но Учителят го спасява и го оставя за работа. И често Светозар казва: „Че, аз трябваше да си замина още на 23 години.” И ако се погледне хороскопът му, Слънце съвпад Плутон в Рак и в 8-и дом - на смъртта. Но господар на хороскопа му е Юпитер, Асцендент Стрелец. А той е в 9-и дом в Лъва, точен съвпад с Меркурий. И Юпитер го спасява. А той е символ на Бога, на Учителя, на Бялото Братство. С много силен 9-и дом, който отговаря на Стрелеца и с 3 планети там + Опашката на Дракона - миналото: той е бил проповедник, учител, вожд, и сега се ражда с този си капацитет. Съвпад на Юпитер с Меркурий и далечен - с Нептун! Това му дава голям ал-труизъм, идеализъм и готовност на саможертва. В Лъва- обаятелност, магнетизъм и способност да ръководи. Обаятелен в говоренето, той е като един извор. И започне ли да говори, не спира. Може да говори с часове и отгоре тече знанието. С идеите на Аристотел, той се ражда в Новата епоха, да се подготви като проповедник на Новия живот и епохата на Водолея. Това е казал и Учителят за всички Свои ученици. Бялото Братство неведнъж му е възлагало важни задачи. И е бил и известен цар в Русия. Това го сънувах и после търсих в речника. Кой ли цар е бил? Предположих един, който е бил много духовен. Не зная точно. Владеел е закона и е бил много строг и неумолим за истината. Тази му Луна в Риби е добре, в 3-ти дом на Близнаци и в съвпад с Главата на Дракона - целта на прераждането му. Ще му даде популярност, силно въображение и писателски качества. Той написа, много ценни книги и свърши хубава работа. С Венера в 7-и дом, в Близнаци, дава голяма обаятелност и красноречие, силен магнетизъм и привлекателност. Особено за дружества. Има силен Сатурн във Водолей и половината Козирог в 1-ви дом. Дава му голяма дисциплина, много трудно детство - недоимък и беднотия, също и гони все високите върхове. И така е! Той обича винаги планините и високите върхове, обича да върви без път и по най-трудното място. Беше отличен скиор, слизаше от хижа „Алеко” на Витоша до Драгалевци по шосето. Че и мене ме е учил да карам ски. Често е ходил и на Рила зимно време със ски и с 2 ÷ 3 приятели от Братството - Гената, Крум Въжаров и др. Че веднъж паднала мъгла, били са близо до хижата на второто езеро, И един казал надясно, другият - наляво и щели да паднат в пропастта. Тогава Светозар посочил и казал: „Тука е!” И така намерили хижата и се спасили всички. Често пъти е отивал зимно време на хижи в Рила и като влезе - няма никой! Запалва огън, изсушава се и си приготвя топъл чай. Хижарите го познават и понякога още долу в селото му дават ключа на хижата. 2. Светозар и родителите ни и брат Петър Филипов Майка ми Стевка и баща ми Крум много обичаха своя първороден син. Те виждаха в него необикновени способности и духовни качества. За всичко взеха да се допитват до него. И което кажеше - така и ставаше. И всички заедно, и аз с тях, взехме да посещаваме брат Петър Филипов. Един прекрасен и духовен брат. Много верен на Учителя и на чистия и свят живот. Светозар отиде да живеe у него и му помагаше в домакинството. Защото много често в къщата на този брат ставаха духовни срещи, празнуваха се празници, работеше се. Идваше и сестра Мария Тодорова и свиреше на пианото. Там беше непрекъснато и брат Галилей Величков. Той ни свиреше с цигулката. Нали беше музикантът цигулар в Школата на Учителя! А Мария - на пианото. Изкарвали сме чудно, потопени в духовна атмосфера, музика, разговори за Невидимия свят, за Учителя свещен. И Еленка идваше, тя стана и съпруга на Светозар. И помагаше в кухнята. А Светозар прекопаваше големия двор и се грижеше за дърветата и ягодите. И всички отивахме в неделя на Витоша, от Бистрица нагоре до Купена горе. Тръгвахме в ранни зори - 2 часа и към 3 и половина минаваше един персонален автобус. И с него - до селото и после - нагоре по обширните поляни. Имаше много лоши, свирепи кучета в това село. Те бяха овчарски - но големи като мечки. Отначало се хвърляха. Но ние ги превърнахме в приятели. Носехме им хляб и те сладко ядяха. Познаваха ни и ни чакаха всяка неделя. Тръгваха с нас. Някои ни напускаха нагоре, но други идваха с нас и прекарваха заедно целия ден. Страхувахме се, че овчарите ще им се карат. Но на тях им беше много приятно с нас. Обградени с грижи и любов! Посрещахме Слънцето на баирите нагоре и полека-лека се изкачвахме на върха Купена. Откриваше се чудна гледка към Рила и се виждаха върховете на Витоша. Приготвяхме чуден чай от боровинки и листа, пиехме, закусвахме и четяхме беседа. Почивахме си на тази височина и обядвахме всички заедно. Започвахме да слизаме върха към 4 часа след обед. А имаше едни огромни камъни! Често с нас идваше и Донка, която е работила в къщата на генерал Стоянови и ги познаваше много добре. Сега тя работеше във вегетарианския ресторант в София. И носеше чудно хубави неща за хапване! Големи, едри маслини, червени едри чушки и др. Тя много обичаше и уважаваше брат Петър. А какви разговори имахме с брата, както и с Галилей! Просто бяхме потопени в хармоничната атмосфера на един възвишен и невидим свят, а брат Петър ни отваряше очите към този свят и ни говореше за светли същества, които присъствуват, и той ги виждаше. И така, обградени с тази чудна светлина, в молитви, песни и разговори с невидимите същества, прекарвахме деня. Това бяха незабравими дни, години. Родителите ми бяха много доволни от брат Петър, и че Светозар има тази привилегия да бъде с него. За мене това бяха най-духовните ми години. От брат Петър се научих какво значи молитва, и то дългите молитви, какво значи служене на Бога и връзка с Учителя. Много му дължа, на този свят брат! Той ме учеше да живея чист и свят живот, да бъда „дева” и да пазя чистотата на тялото си, за да мога да работя с този възвишен свят, с който той работеше. Често брат Петър ни съветваше: „Сипете пепел на главите си и започнете нова страница в живота си! Покайте се и се изчистете!” Той беше неумолим за тази чистота и много строг. Към Светозар се държеше често троснато, караше му се и когато искаше да говори - все го възпираше. Имаше някакъв страх, че Светозар може да го надминава духовно и по знания. И чрез този брат се сближиха Еленка и Светозар и по-късно се ожениха. Но мога да кажа, че брат Петър „скъса цървулите си”, за да стане това явление и така да бъде сигурен, че Светозар пада надолу с тази си своя женитба и не го надминава в духовно отношение. Брат Петър си имаше и свои създадени песни, и често ги пееше. Говореше и на един език - казваше, че е ангелският. Школата му беше много строга и с голяма дисциплина и чистота. Не беше за всички! Той самият много изискваше. Например с мене - непрекъснато ме питаше дали съм чиста и девствена, да не съм допуснала физическа близост с младеж. Разпитваше ме и изискваше! Този велик брат изигра огромна роля в моето духовно пробуждане. При него често идваше и Елка Кралева от Бургас. Тя учеше фотография. Беше тиха, кротка, мила и много духовна. За разлика от сестра си Милка, която ми се виждаше винаги агресивна. Елка преспиваше у брат Петър и идваше с нас на Витоша. Братът я уважаваше много! За Елка Кралева - тя си замина отдавна, като остави две деца. Брат Иван Бойчев от Бургас, ръководител на Братството там, ми беше казал, че тя е роден ангел. И така беше! Толкова смирена. По-късно отношенията ни с брат Петър се влошиха нещо и ние престанахме да го посещаваме. Но Светозар остана да живее там и да му помага - и материално, и физически. А баща ни Крум продължи да отива у брата. И Петър започна да го привлича все повече и повече, с цел да го отдели от семейството ни. И щеше да успее! Защото боравеше с разни сили, че и с магии. Но майка ми - тя е много силен дух - духът на Клеопатра, отива при Петър и смело го заплашва, че ако не остави Крум да си гледа семейството, тя ще потърси властта. Уплашва се Петър и така се спаси баща ни. Но Светозар остана да живее там и трябваше да му прави политика. И то беше да не контактува с нас, с родителите си и семейството си. И ние минавахме всеки ден по пътя покрай тях, и често Светозар беше в градината и копаеше ягодите, но не ни казваше „Добър ден” - и ние не казвахме на него. Това продължи с години и накрая Петър реши да се отърве от Светозар. Задачата я възложи на брат Галилей Величков. И той взе да минава всеки ден през нас и все едно и също разправяше: че Светозар трябвало да дойде тук, при родителите си, и че щял да получи апартамент с тях при събарянето на Изгрева. Родителите ми се радваха много, ако дойдеше Светозар при тях. И накрая той дойде - Светозар, и действително получи апартамент чрез родителите ми. Баща ни почина и апартаментът в кв. „Дружба” беше за Светозар и семейството му. Той се беше вече оженил. Там живя и майка ни. Брат ми Любомир също получи стая, но се отказа в полза на Светозар. И така Светозар се освободи от голям гнет с брат Петър. А последният даде цялото си имущество на племенника си Филип, а той излезе, че е с властта и комунистите, и Петър беше изигран по всички линии, както и той изигра Светозар. 3. Женитбата на Светозар Светозар държеше много да не се жени, както и е препоръчвал Учителят на всички от Младежкия клас - чист и свят живот. Но чрез брат Петър Филипов той влезе в контакт с Еленка, която всеки ден идваше в дома му и помагаше. И работеха заедно със Светозар мозайка. Светозар, като брат Борис Николов и други, работеше този занаят, и то в бригадите на Борис. И постепенно се увеличава дружбата на Светозар и Еленка. Светозар й е помагал много. А брат Петър Филипов ги поощряваше, за да бъде сигурен, че надминава духовно Светозар. Нали той не беше женен. И един ден Светозар идва при родителите ми и им заявява, че ще се ожени за Еленка. Те се просто изумиха от ужас, че той ще се жени, а не от Еленка. Те я познаваха вече. И аз се размислих много. И го попитах направо: „Еленка бременна ли е?” Той ми отговори: „Да!” Аз тогава казах: „В такъв случай, ти ще се ожениш за нея.” И родителите ми се съгласиха. Светозар си остана с мъката, че се ожени, но с радостта, че има син. Всички много се радвахме на това дете, А то излезе много способно и с много знания. Светозар се погрижи много за образованието му. Завърши техникум по телефонна техника, мисля, а сега следва физика. Научи се и много хубаво да свири на цигулка. И макар че сега и отдавна вече и Светозар, и Еленка са пенсионери и в тези трудни времена, те продължават да се грижат за сина си, който е вече на 27 години. А Павел е много работлив и навсякъде помага. Кой ще запали огъня на Рила, на бивака? Още в 3 ÷ 4 часа Павел става и го запалва. И после свири - дава концерт и събужда лагера. И помага за багажите, за конете. Конете спират пред палатката им. Тича Павел да помага на багажа. Някои селяни донесоха сирене - прясно, много хубаво, също и прясно мляко. Пак Павел и Светозар се занимаваха и го продаваха. Селяните си отиваха - имаха им доверие. Още вода за кухнята! Понякога водата не е достатъчна. И Павел ще събере децата и всички ще тичат до близкия извор и ще донесат вода. А Пазел им даваше бонбони и шоколади на всички. Жената на Светозар - Еленка, е селско, трудово момиче, от село Мърчаево. Нейният баща е Симо, който поканва Учителя там в къщата си по време на бомбардировките през 1944 г. Но Учителят отива в къщата на Темелко, че е по-настрани. Еленка е много трудолюбив човек и отлична домакиня. Много добре се грижи както за мъжа си Светозар, така и за Павел. Готви много вкусно! На Рила често взима дежурството и приготвя много хубаво ядене - било боб или леща. И с такава радост раздава на всички! Също и на съборите в Айтос, на градината. Ще приготви чуден боб, или гювеч, ще изпържи и мекици. И с каква радост раздава на всички! Тя живееше при сестра Йорданка Жекова, която се грижеше за кухнята по време на Учителя, че и след Него. И Еленка продължи делото на Йорданка, и като отидем у нея - каква хубава баница прави! Сама я точи и е чудна! Че и тутманик, мекици, също и хубав козунак. Всичко прави с голямо удоволствие и с много любов! А колко пъти на Рила със Светозар дадоха безплатни обеди, раздаваха безплатно и хляб. През 1999 г. се бяха свършили дървата за кухнята. И Светозар веднага даде пример. Подпомогнат и от сина си Павел и други някои братя, отидоха и събраха наоколо много сухи дървета и корени. Така се осигури огънят за горещата вода, а и бе даден пример на младите братя как се е работило на Рила по времето на Учителя. Че и Учителят Сам е работил. Светозар дава пример, въпреки напредналата си възраст. По-късно Братството взе да купува дърва за огъня на Рила. Нямаше повече резерви. Конете донасяха дърветата. 4. Светозар и Рила Вече писах много за помощта, която оказва Светозар на бивака на Рила. Това е физическа помощ. Но той работи и духовно за хармонизирането на братята и сестрите. Също и за хубаво време! Защото има и много по-възрастни приятели, на които им е трудно, дори и при идеално време! А на Рила често стават бури, че и урагани, дъждът може да вали цяла седмица, без да спре. Понякога е падал и сняг! Всяка сутрин Светозар с жена си и малка група отиват още в 2 ÷ 3 часа на Молитвения връх и работят до 5 ÷ 6 часа, докато вземат да идват братя и сестри за изгрева и беседата. Но атмосферата е вече приготвена. А също и денят! И като чели времето го слушаше! През 1999 г, все хубаво беше и почти не валя. Веднъж съм простряла пране и след обяд взе да гърми много силно и валеше долу, в долината. Изгърмя до нас! Скочих и казах: „Ще бързам да събера дрехите!” А Светозар казва: „Няма да вали тук, не бой се, тези същества са наши приятели.” И представете си - не заваля! Навсякъде гърмеше и валеше, но не и на нашия лагер. Хубавото време е важно условие и за провеждане на събора на 19, 20 и 21 август! Защото обикновено след 19 август - Преображение, времето се променя, започва да вали, а понякога и сняг е падал: Беше 1999 г. и пълното Слънчево затъмнение на 11 август! Големият космичен кръст и разплатата на човечеството. Този кръст е означен и на последната карта от Таро с № 21, което отговаря на 21-ви век. Засягат се неподвижните знаци - Лъв и насреща Водолей, Телец и насреща Скорпион. И всичко - в кръстове помежду им, И сега се изяви този кръст с това пълно затъмнение. Времето беше слънчево и чудно красиво. А се очакваше краят на света! И всички гадатели и астролози го предричаха! И в неделята, нашите приятели музиканти решават, че Паневритмията ще се играе на петото езеро, а обикновено през този период се играе все на поляната на езерото на Чистотата. Щели да дойдат важни светски хора, да посетят Паневритмията, и понеже били на Новата хижа - да се играела Паневритмията на петото езеро. А Светозар определяше на Рила къде да се играе Паневритмията, кои беседи да се четат, както и той ръководеше празника за 19 август - Събора. И Светозар казва: „Не - пак ще се играе на Чистотата.” И го определя по дух, без да обяснява защо. Всички музиканти и близките им се просто „озвериха” срещу Светозар. И ме срещнаха мене и изляха всичката си отрова върху мене. Зъбеха и крещяха. Аз спокойно им отговорих: „Тук е окултна школа и програмата се определя от Небето и от този, който е определен да я провежда. И вие нямате право да правите изключение заради тези светски хора. Това не се допуска в никоя окултна школа по света!” После, след Паневритмията горе на Чистотата, следва беседа в 10 часа на поляната. Музикантите направиха „бойкот” на Светозар и не дойдоха да свирят. Светозар им казал: „Ако не дойдете, то аз ще взема цигулката си и ще свиря!” И дойде само Таничка и свири. А по-долу, преди баира за слизане, Йоана свиреше и даваше концерт на минаващите братя и сестри, на връщане след беседата. На мене Светозар обясни. Този ден и поради пълното затъмнение на 11 август, Небето беше предвидило да си заминат четирима души от лагера на Братството. И, ако бяхме играли горе на петото езеро - това щеше да се реализира. Но тук, на Чистотата, Харамията прие удара върху себе си (този остър и негативен връх отстрани на поляната), и така се спасиха тези 4 души. Единият от тях щеше да бъде нашият брат Косьо. Той е болен от сърце и след тежък инфаркт. Всеки миг може да си замине.. И той се качи на Рила. И изведнъж стана много зле. Веднага викнах Светозар. Той го сложи сам в своя палатка. И му направи добър масаж, както той си знае. И ми каза: „Този масаж ще го поддържа още 1 година!” И оздравя Костадин, оправи се! И никой от лагера не си замина. 5. Съборният ден 19 август 1999 г. Учителят е казал още в 1939 г, че условията ще се повторят едва в 1999 г. И наистина, на езерата се събраха хора от цял свят. Имаше много дошли от страх за това пълно Слънчево затъмнение на 11 август. Но то не даде много външна изява! Но от този момент се завъртя ключът на Историята на човечеството и то започна усилено да плаща кармата си. Защото сме в „Ликвидация на века” и няма време. Учителят обяснява това. Природата започна своя танц срещу човека - бури, ураган помете горите в Европа, наводнения, смерчове, голямото земетресение в Турция - Цариград и то веднага след затъмнението. А на Рила се яви много силен вятър. За събора на 19 август станахме рано- в 2 часа и 30 минути. Небето е цялото осеяно с едри звезди, каквито има само на Рила! Хладно е. Взимаме си фенер и дебели дрехи и тръгваме за Молитвения връх. Тъмно е, спъваме се, лазим нагоре. Лагерът още спи! И стигаме Молитвения връх. Започваме наряд - молитви, песни, окултни движения. И така с часове! Подготвяме аурата за Великия Празник! Посрещаме изгрева на Сириус - най-силното Слънце в Небето. Мисля, че изгря някъде към 5 часа и 45 минути. Изведнъж изскочи зад Рупите. Едър, красив, блестящ! Казваме формулата: „Да изгрее Сириус на Божествената Мъдрост в нашите умове и да изпълним волята Божия в този свят!” Поздрав с дясната ръка. Постепенно започва да се развиделява и братя и сестри тихо, в медитация, идват и заемат място на върха. Скоро няма да има никакво свободно място. Развиделява се на изток! Чудни цветове се преплитат в неземната картина, рисувана от даровит художник! Вижда се цялата долина надолу, чак до село Говедарци и до града Самоков, който свети, осветен с лампи. Надясно, в дъното, е мощният купол на Мусала и тя е свидетел на Великия ден, когато тука, на тебе, Рила, и върха, бе Учителят! Насреща - веригата на Великана - Рупите, Мальовица, а близо насреща - Салоните, долу с Мечата долина. Всички върхове са безмълвни и участвуват в тържеството. Отзад Харамията ни пази, на запад - Купена, Остреца, Дамга! Върхове велики, святи! И всички очакват този тържествен миг - Изгрева на Слънцето! Върхът е препълнен с народ! Че и долу, по скалите, по клека! Трудно е да се види Слънцето! Ето, и то се показва! Най-великият миг в живота на човека! Това Божествено око всичко озарява, живот дава, мир и хармония раздава! Медитация, песни, молитви. Музикантите са на поста си, макар че е хладно сутрин. Но Слънцето ще ни стопли! После се чете беседата. Светозар е съставил наряда - според начина при Учителя. Чете се една от чудните беседи, които Учителят е държал в 1939 г. тук, на Рила! Чудна красота! Мъдри слова! И Слънцето ни стопля вече. Небето е синьо, лазурно, и ни облива със светлина. След беседата - песен, молитва, и всички слизат надолу към кухнята, да пият гореща вода. Водата отдавна е готова, казаните са пълни, огънят игриво гори! Дежурните са на своя пост, че много хора има - над 1000 души, и всеки трябва да си пийне гореща вода. Така ни е учил Учителят! На Рила - само гореща вода. И опашката е дълга. Всеки чака своя ред, взима си в канче водичка. А някой брат от провинцията е донесъл цял бидон с чуден мед. Загребваме и лъжица от меда. Да е благословен! И един французин, директор на министерство, гледа тази картина и споделя: „Не съм виждал такова чудо! Толкова много народ, и всички сутрин пият само гореща вода!” А имаше чужденци от цял свят. Чуваха се разговори на английски, френски, немски, руски! И след закуската, тръгваме към петото езеро за Паневритмията. Денят е чуден - светъл и красив! Тръгва веригата от хора! Някои са вече горе на поляната на петото езеро, а други едва сега тръгват от Бивака. Дълга верига по целия път до горе! И там, на голямата поляна, всички слагат бели дрехи, музикантите са в кръга 10 ÷ 15 души, има и хор. Дирижира Петър Ганев. Чудната музика започва заедно с нежния танц. Играем в 3 кръга - много народ има! И наоколо туристи, на големи групи, гледат тази красота. „Първият ден на Пролетта, първият ден на Радостта, първият ден на Любовта - носят сила и живот!” Ехото отговаря: „Сила и Живот!” Цялата природа е тържествена, смълчана и гледа и слуша този необикновен оркестър. И всичко е в движение. И все напред! След Паневритмията - общ обяд. Насядали хилядите хора на тревата, всеки вади от раницата си и споделя с околните от скромното си ядене. А долу, в кухнята, дежурните са приготвили чуден обяд! Казаните врат! Зарзават - доматки, картофки, боб. Всеки си взима порция от топлото и вкусно ядене! Яли ли сте така на Рила? Такъв апетит и в тази дивна красота, чистота и светлина? Прозвучава: „Сладко-медено, сладко-медено”! Обща молитва и всички си хапват- кой където намери място там сяда. И след обяд, на мястото на Учителя, на малката полянка, започва концерт. Свирят братя и сестри, пее хорът - дирижира Петър Ганев. Еква силният и мощен глас на Огнян Николов: „Ти си ме, мамо, човек красив родила!” Пригласят му върховете. След чудния концерт - обща благодарствена молитва, и всички сияят. Така завършва един тържествен ден с Учителя! Защото Той е там. Присъствува, и всички чувствуват мощната Му аура. Той е невидим, но всичко следи и благославя! Най-важно е хармонията! В Мир и Любов да премине този тържествен ден, както когато на теб, Земя, бе Учителят! 6. Екскурзия със Светозар Щом се чуе в лагера, че Светозар тръгва нагоре по върховете, веднага се събират много хора (15 ÷ 20) души, че и повече. А е трудно със Светозар! Той познава отлично Рила и върви без пътеки. Слизаме на второто езеро, после - баирчето над третото, пресичаме го отдясно и - нагоре по урвите към петото езеро. Чудни клекове, треви, цветенца нежни! Радва се душата ни! И разговорите със Светозар нямат край. И са толкова интересни! Разказва за Учителя, за Рила, за Небето! Всички слушат, питат го. Аз вървя най-накрая, бавно, трудно ми е по тези непристъпни скали. Не мога всичко да чуя и съжалявам. А те ме изчакват! Ето - стигаме и голямата поляна на петото езеро. Паневритмията още не е започнала. И пак надясно, покрай петото езеро, по урви и скали, треви и клекове - изкачваме малкия Кабул. Тук почти не идват хора. И природата е девствена. Долу синее дълбокото езеро, Ний сме вече почти горе и на четири крака пълзим по отвесната стена! Замайва се главата! Ето, долу започва Паневритмията! Чува се съвсем ясно и кръгът се задвижва, Най-после стигаме върха. Молитви, песни. И надолу слизаме в долината - над шестото езеро. Високо е тук. Стигаме до чуден извор! Напълваме си вода. Вкусваме само по 3 глътки - водата е ледена. И пак нагоре, към Остреца. Много е трудно, пътечката е козя и върти, върти. Накрая сме горе, влизаме във врати, и сме на билото. Още малко, и сме на Остреца. Говори Светозар: „Тука има свещена школа и ни чакат нас. Днес сме им на гости и заедно ще кажем молитва:”Отче наш, Който си на Небесата, да се свети Името Ти! Да дойде Царството Ти! Да бъде волята Ти - както на Небето, така и на Земята!” Пеем „Благославяй, душе моя, Господа! Не забравяй вейте Му милости!...” Слизаме малко надолу, на малка полянка, и всички приготвяме за обяда. Всеки вади от раницата си блага! А колко е трудно да се качи дотук храна! Маслинки, сиренце и кашкавал, домати и лук. Който яде домати, не яде сирене. Не трябва да се смесват храните. За десерт - ябълки и шоколад! Чудно вкусно се яде, особено след толкова дълъг път и трудно изкачване! Въздухът е свеж! Вижда се наоколо цялата панорама! Дивна красота! И съществата тук са особено внимателни към нас - рядко имат такива гости, скъпи гости! Тръгваме по билото над седемте езера. Долу се виждат всичките! Любуваме се на красотата и мислите ни летят нависоко. Пред нас идват туристи. И хоп - вятърът грабна шапката на един и тя полетя точно над пропастта. Никой не би могъл да я намери. „Господи! - рекох аз, - шапката!” И като по чудо, невидима ръка я хвана, изви я над пропастта и я постави леко, нежно пред краката ни. А туристът се чудеше, че спасил шапката си от пропастта. И така напредваме бавно по пътя за Дамга. Но свиваме вляво и по ръба отиваме за Салоните. Вдясно е чудната Урдина долина, горе Мальовица сияй и след нея - веригата на Рупите. Чудна мащерка - никъде няма такъв аромат! Чудни розови цветя. Снимки правим. А наляво е пропастта към Харамията и Чистотата. Вървим и разговорите нямат край. Все за Тебе - Учителю любим! Стигаме Салоните! Тук е друг олтар в Рила! Чудни скали и бели мрамори. Бял и розов кварц! Тук идваха с палатка брат Борис Николов със съпругата му Мария. И колко пъти сме им идвали на гости. Играли сме и Паневритмия. А сестра Мария - все гости посрещаше. И споделяше скромния им обяд с всички нас. Веднъж - доматена супица с ориз! Толкова малко количество, а на всички раздаде. А бяхме 15 ÷ 20 души. И не я забравих цял живот, тази супа! Макар и по една лъжица- всеки си вкусна и благослови. А аз си спомням още - като че вчера беше! Сядаме на каменната маса, направена от брат Борис. Хапваме си, пийваме си водичка. Тука няма дърва. От термосите, или слънчева. Че тука след брат Борис взе да идва Гриша Кьосев с група мъже и жени (уж от Братството били) и им проповядваше „окултен секс”. За да измърсят святите места. Но бурите ги прогониха и повече не стъпват там. На тези святи места! Какъв резил! И след закуската надолу, покрай пропастта над езерото „Съзерцание”. Много ми е трудно на мене. Вися над урвата. Йорданка от гр. Шумен ми подава ръка, Светозар - с мисълта, а Еленка, и тя ме чака, изчаква и макар че я болят ръцете - гледа да ми помага и тя. Слизаме опасната зона. Стигаме до изворчето „Адюнай” над езерото на Чистотата. Тук идваше брат Петър Филипов с малка група: Светозар, Галилей, Донка, Еленка и др. И работеха - далеко от света и хижата. И покрай Чистотата - нагоре по лекия баир до полянката на Паневритмията. И после, надолу по стръмната пътека, направена още при Учителя, се слиза до бивака. Навсякъде има палатки! Белеят се! Какъв възвишен, свят живот! И после - стигаме бързо, че в 2 ÷ 3 часа - отново на върха! Молитвения връх! И наново ще започне ден тържествен по стъпките на Учителя. А вечер на Рила, гледаме звездното небе. И някой брат ни обяснява: Плеядите, Телеца, Алдебаран, Касиопея, Ориона, Сириус. Красиво небе е сътворил Нашият Баща! А в голямата палатка на кухнята - Светозар разказва случаи за Учителя. И всички го слушат с отворена уста. Той е сладкодумен и мисълта му блика като извор, тече като река. И така - с часове. Лягаме да спим, че утре пак рано върха ще изкачим! Години наред Светозар участвуваше в работата на първата работна група на Езерата. Идваха 15 ÷ 20 братя и подготвяха лагера. Кухнята, казаните, тоалетната, изворът от Молитвения връх, че е наблизо и е удобен за нуждите на кухнята. Приготвяха дърва, построяваха палатки и тъй - цял ден работа. Тази група идваше към края на юли, за да подготви лагера за август. По това време все валеше, рядко имаше слънце. Идваха и някои сестри, за да готвят. И аз веднъж отидох, сестра Жейнова, Надя, тя беше главният готвач. И готвеше много вкусно. А братята работеха по цял ден - плочи, дървета, поправки на пътеките, изворите. Имаше много работа. И Светозар редовно участвуваше в този братски живот. 7. Светозар и брат ни Костадин Както вече казах, те са били двама известни гръцки философи, с противни възгледи. И още като малки са били все врагове! Светозар е гонил Косьо да го бие, а Косьо се е спасявал в прегръдката на дядо ни Кънчо. Косьо е близо 2 години по-млад от Светозар. И пътят им по-късно се раздели. Косьо тръгна по света, като стана и голям директор на Обединение, с ранг на министър, и обикаляше обекти из цяла България. Той прие блясъка и славата на света. А Светозар пое духовния път. И той е човек на голяма дисциплина и организация. Всяка сутрин в 2 часа започва работа. И чете, чете - като си вади записки по теми. Знае отлично стенография и си служи свободно. И така той събра материал за някои от книгите си, като „Познай себе си” - всичко, което Учителят е казал за лицето, главата, центровете, ръцете, краката, очите. В тази му организация, както и любовта му към планините и високите върхове, се чувствуваше силното, положително влияние на Сатурн. А Светозар е и висок. Та, Светозар и Косьо вървят по коренно различим пътища и почти нямат допирни точки. Остават чужди един за друг. След инфаркта на Косьо, той беше в много тежко състояние и почти не се движеше. И аз, като дойдем с мъжа ми Християн от Франция, взех да го водя с нас сутрин на Паневритмията. Ще му намеря място да седне в трамвая, и после го завеждахме в гората и го слагах в центъра, при музикантите. Сядаше и слушаше. И полека-лека взе да играе и той - и играй и пей цялата Паневритмия - от началото до края. Той знае думите още от малък, и си ги пее, дори са по- различни от сегашните думи. Той така си ги пее. Казвам му: „Не се ли уморяваш, като играеш и пееш?” А той ми отговори: „Не само че не се уморявам, но това спаси живота ми.” И редовно отива и без мене и играе Паневритмията и пее. Той пее много хубаво. И сам се е научил да свири и на акордеон, и на китара. Без ноти. И веднъж за Празника на Учителя - 12 юли (беше 1998 г., мисля), Светозар е сам и играе с брат си Косьо. И от този момент се оправят отношенията им и се възлюбиха двамата братя. Светозар ми каза на мене: „Нали играхме заедно с Косьо. Оттогава се завъртя животът ни на 180°.” И това Учителят го нареди. Да станат приятели добри. По-късно Светозар спаси живота на Косьо 2 или 3 пъти на Рила. Вече споменах. Единият път беше при пълното Слънчево затъмнение. Костадин получи удар на сърцето си. Светозар му направи масаж, изолира го сам в своя палатка и полека-лека Косьо възвърна живота си. Че игра и Паневритмия на петото езеро за Празника. Втория път - пак на Рила. И отново Светозар го сложи в своя малка палатка сам и го наглеждаше. Сутринта Косьо бе по-добре и пак се качи на Молитвения връх. Светозар ми каза: „Масажът, който му направих, ще му държи сито дълго време.” И оттогава двамата братя станаха прекрасни приятели! И Косьо казваше: „Само да чуя нещо против Светозар!” И някой му беше говорил на Изгрева, без да знае, че му е брат. И му казал, че трябва да се спасят от това зло - Светозар. Косьо се облещил и му отговорил: „Нашият разговор беше дотук и повече не искам нито да те чуя, нито да те видя!” И така двамата вековни врагове станаха отлични приятели. И това чудо го направи Учителят! Слава на Бога! Светозар умееше да лекува. Явно, че и тази дарба е развил в минал живот. Имаше на Изгрева едно куче, Белчо се казваше. В братския двор имаше женско куче - Роза, и брат Ради се грижеше за нея. Той се грижеше и за градините. И това лято тази кучка беше родила много кученца. А беше много лоша и никой не я доближаваше. Отиваме ние с брат ми Любомир, малки бяхме, и гледаме: едно от децата на Роза - бяло и красиво кученце, все отделно си стоеше, настрана от другите. Ние го харесахме и попитахме брат Ради може ли да го вземем. Той ни позволи. Взехме го и го отгледахме, този Белчо, и той стана много лошо куче. Пазеше ни много и с достойнство. Но и нападаше хора - не всички. Подбираше си ги според вибрациите им. Беше много опасно и почти все вързано го държахме. И всички ни беше хапало. Много мразеше кучето на Йордан шофьора. Така му викаха. Неговото кученце беше черно и много добро. И когато той минаваше с кучето си по долната, отдалечена от нас улица, Белчо го усещаше и се хвърляше като бесен да го лае. И Йордан казваше: „Вашето куче е бяло, но душата му е черна, а моето е черно, но душата му е бяла!” Белчо живя много години - 15, мисля. Остаря накрая, студено му беше и седеше все в кухнята ни до печката. А то - и кухня, и стая, и всичко. Никой не можеше да припари у нас! Всички знаеха, че кучето е лошо. А как гонеше котките и кокошките! Тичаше след тях чак до отсрещния двор и устата му се напълваше с перушина. С нашата котка беше голям приятел. И тя сядаше до него на сянка под дюлята и си почиваше необезпокоена. Едва ли би имала по-добър пазач от този Белчо! Веднъж той се затича подир една котка с пълна сила напред и като я наближи, разпозна, че е нашата и продължи да тича с ярост, все едно, че гони нещо друго. И не се издаде, че се е объркал. А котката сви надясно и спря. Та, когато кучето беше вече старо, взе да се схваща и парализира. И все вътре у нас, до печката. Веднъж съвсем се схвана и явно си умираше. Изтичахме да повикаме Светозар - той живееше у Петър Филипов по това време. Идва Светозар и грабва с две ръце кучето. Изтръпнах от страх, че ще го ухапе. Но не - то почувствува, че Светозар ще му помогне! И като взе да му прави масажи - по гръбначния стълб и навсякъде. Съживи се животното и още дълго живя. Светозар спаси живота му. И най-важното е, че той хич не се смути от кучето, и с голяма енергия и сила, а аз бях тази, която изтръпнах от страх, каква ще бъде реакцията на кучето. А то, горкото, така добре схвана, че Светозар ще го спаси. 8. Светозар и аз - сестра му Величка Аз съм третото дете. Имам трима братя. Всички много ме обичаха. Но Светозар много ми е помагал. Водеше ме редовно на Витоша, често - и на Рила. Като станах студентка, той дойде и донесе на всички ни по 1 часовник - купил ги за нас. А часовникът е израз на живота! И с този негов часовник аз изкарах всичките ми години на следване в университета. Никога дотогава не бях имала часовник. И то подарен с толкова много любов! Една година, някъде към (1959 ÷ 1960 г.) Светозар живееше, мисля, у брат Петър Филипов. И за Коледа цялото ни семейство отидоха у брат Петър - за духовно чествуване на Коледа. Беше страшен студ, сняг, лед. Аз не можах да отида. Бях много болна от грип и с висока температура. Лежах в малката ни дървена стаичка на Изгрева. Печката до мене бумтеше. Мъчно ми беше, че не мога и аз да отида. Постепенно печката загасна и стана студено. Наближаваше полунощ. И изведнъж влезе Светозар и подкара огъня, сложи дърва и въглища. Той беше дошъл специално за мене - да ме види, а и да провери гори ли печката. Трогна се моята душа. Друг път отидохме заедно на Мусала - пролет беше - май, юни. Имаше още сняг високо в планината. И вместо по обикновената и дълга пътека за хижата, се отбихме наляво и цял ден вървяхме, за да завъртим към Мусала. Пресякохме много преспи. Срещнахме и змия, заспала и замръзнала на леда. Много се уморихме. Към края на деня се качихме на баирите под връх Дено, а долу е хижа „Мусала”. Оставаше ни да слезем. Поехме по пътеката, която върти и слиза надолу в долината и точно до хижата: Пресякохме няколко преспи, а аз бях с гуменки. И по една преспа, пресичайки я, полетях надолу с шеметна бързина. Светозар беше пред мен. Нямах време да мисля. Само извиках „Учителю!” И раницата ми се спря на един клек по средата на урвата и аз се спрях. Ако бях летяла до долу, щях да се разбия. Долу бяха само камъни, а и скоростта беше огромна. Повиках веднага Учителя на помощ и Той веднага ме спаси. А Светозар слезе и ми помогна да достигна отново до пътеката. Нищо ми нямаше, само задната ми част беше охлузена и ме боля 2 ÷ 3 дни. Така благополучно със Светозар стигнахме хижата. На другата сутрин в 2 часа тръгнахме със Светозар, нагоре към върха „Мусала”. И се качихме по въжето и зимния път, защото все още имаше сняг и лед. И останахме да спим горе в наблюдателницата. Пазачът познаваше отлично Светозар както го познаваха и в повечето хижи на Рила. Изкарахме незабравими дни! А горе нямаха вода. Тогава не беше още построена въжената линия, по която им качват и вода. И гледам аз долу Маричините езера и водите, които текат. Всичко беше кристално ясно! И на мене ми се вижда много близко долу! И викам: „Светозаре, дай да слезем и донесем вода от тази чудна долина!” А той се смее: „А, не е толкова близко, колкото ти изглежда!” Но аз настоях. И взехме съдове и слязохме долу в долината. Наистина - слизането ни не отне много време, но да се качим отново, се оказа много дълъг път. И макар че се качва отзад по върха и няма пропасти, а хубав път! И до вечерта се качихме и донесохме вода. След това тръгнахме по върховете към хижа „Граничар”, Качвахме, слизахме била и върхове. Имаше пътечка. И някъде пред нас гърми, трещи, вали. Зад нас - също. А ние - сухи, вървим, и нито капка дъжд. Щом стигнахме в хижата, ни казаха, че паднала градушка със зърна, едри като яйца. И все така. Докато ние се движим, няма нито капка дъжд, а навсякъде около е буря, дъжд и град. Това преживяване съм го имала често със Светозар. Неговите молитви бяха дълбоки и винаги имаха резултат. Смиляваха се съществата над нас и ни пазеха и закриляха. Случвало ни се е, че бурята ни изчаква 1 ÷ 2 часа, и щом пристигнем и влезем в палатката на Рила, и започва силна буря, дъжд, гръмотевици. Ходили сме със Светозар за 1 ден до Мальовица и обратно, от лагера на второто езеро. Тръгвахме както винаги в 2 ÷ 3 часа. И през Чистотата, нагоре по Зелени рид до билото. И след това се спускахме в Урдината долина. Там има няколко езера. И е чудно красиво. Вървим по треви, качваме, слизаме, съзерцаваме красивите езера. Тук често има и овчари. Ще се срещнем със стадата им и с тях. Ще поискаме да си купим кисело мляко. А то е толкова хубаво! Ако ги няма - влизаме в кошарата, взимаме си мляко и им оставяме пари. Ако са там - те ни дават, ако имат. И така продължаваме и се изкачваме горе на баира след Дамга. По билото полека-лека стигаме до Мальовица. Лесно е изкачването й по този южен склон, има пътека и няма пропасти. Като се качим на върха, изказваме благодарствена молитва на съществата за гостоприемството. И продължаваме надолу, до Еленин връх и Орловец. Светозар ме водеше без път. Има и други приятели с нас. И под Орловеца са девствени, чудни места! Това са пропасти, но с едни дълги треви и е лесно да се държиш. И така се качихме на върха. И после обратно - целия път до езерата. Дълга и чудна екскурзия. Пълна с впечатления за цял живот. И се прибрахме посред нощ, капнали от умора, но пълни със сили, събрани от тези велики места. Много пъти Светозар ни е водил на Рупите - този заспал Гигант. И там е един важен център на Бялото Братство и има врати за Агарта. Ходили сме и на Страшното езеро и сме се качвали по Великана. Чудни, девствени места! И веднъж, спомням си, че бяхме 5 души - ние двамата със Светозар, Благи Жеков, Йоанна и майка й Гита. И Светозар ще ни качва на „Злия зъб”, до Орловец. А това е един съвсем малък връх, с малка полянка, а надолу на север е бездънна и отвесна - 800 м. пропаст. Качването е почти невъзможно - по тесен улей, без да има къде да се заловиш, а и трябва да разтвориш краката си на много голям ъгъл, за да се качиш. И то пак над пропаст. И - горе имаше книга - който се качи, се разписваше. Явно, че само алпинисти можеха да се изкачат. То да се качиш, както и да е, но как ще слезеш после! Просто невъзможно. И ние петимата пристигаме до улея за изкачване. Горе се качи Благи, а отдолу Светозар и всички ни качиха. Благи дърпа отгоре, Светозар бута отдолу. И горе се разписахме в тетрадката. По-късно я махнаха, тази тетрадка. Как слязохме? Един Бог знае. Но бяхме щастливи, че успяхме да се изкачим на този Зъл зъб. През годините след 1970 г, когато властта забрани отиването на 7-те езера, ние, с малка група, прекарвахме на палатки над хижа „Мусала”, по пътечката към Сфинкса, вляво. И се настанявахме на една малка полянка под върха Дено. А насреща ни беше красивият връх Иречек. И всяка сутрин в 3 ÷ 4 часа тръгвахме за Сфинкса, за изгрев Слънце. Носехме си фенерчета. Беше хладно и небето - осеяно с огромни, красиви звезди, каквито има само на Рила. Че кой ли не е идвал при нас! И Крум Въжаров, и Мария Митовска, и майка ни Стевка, и синът ми Благовест, и Данаил, и Иоанна, - идваха и англичаните Кар Гом, както и много руснаци. Изкарвахме отлично, като обикаляхме чудната природа около връх Мусала. Тук рядко стъпваше човешки крак. Имаше силно присъствие на светлите същества. И тук създадох едни от най-хубавите ми песни за Рила и Учителя. Та, тук идваха и брат ми Любомир, както и Светозар и Еленка. Те отиваха на хижата. А сутрин рано, в ранни зори, идваха до лагера ни и заедно поемахме нагоре към Сфинкса. Изкачването е трудно, по малката алпийска пътечка, която се вие до горе, до върха Сфинкса. И е трудно да се намери. Трябва да се познава местността. Изкачвахме се на Сфинкса и мръзнехме. В хубаво време имаше слана. Но после Слънцето ни сгряваше. Четяхме беседа, молитви, песни, а понякога и Паневритмия сме играли. И после поемахме нагоре по билото и до върха Иречек, Приятно е да вървим със Светозар! Разговорите ни бяха все духовни и възвисяваха душата и духовете ни летяха нагоре и нагоре! Светозар е неизчерпаем източник на спомени с Учителя, както и на знание. Той не завърши висше образование, защото комунизмът- властта не му позволиха. В досието му писаха: „Дъновист, пее в братския хор”. Но той си носеше знанието от горе. Той беше слязъл с духовно знание. И така всички заедно ще посетим този чуден и много висок връх, Иречек, от страна на Мусала. Горе има чудна поляна, а надолу към север са страшни пропасти и игли. Често ще продължим по билото и по иглите след него и ще се намерим над пропастта, която слиза до алпийската хижа под Мусала. То е пропаст, но има треви и ние на четири крака слизахме до тази хижа. Над нея има дървен заслон. В случай на нужда, може да се преспи. И сме преспивали там със Светозар. Запалим огъня, донесем вода от леденото езеро „Окото” и направим топъл чай. И сутрин рано, в ранни зори, потегляхме към Мусала. Изкачвахме се на върха за изгрев Слънце. И пак в молитви, тишина - посрещахме изгрева. Случвало ни се е със Светозар да преспиваме и в наблюдателницата на върха. Познаваха го всички и го приемаха. Седяли сме по няколко дни. И си спомням гръмотевичните бури, когато по металната мрежа на наблюдателницата прескачаха искри. Други път пък от Иречек сме продължавали към връх „Малка Мусала”. Но това е алпийски обект, и за мене беше много трудно да се изкача. Замайваше ми се и главата от пропастите. Имаше и трудни места - отгоре ме дърпа брат ми Любомир, а отдолу ме подпира Светозар. Качвал се е с нас и мъжът ми Истиан (Христиан). Тя, майка, му даде това име! Каза: „Кристиан, а, има кръст! Ще го махнем!” Мисли, мисли и каза: „Ис-ти-ан”. И така му викаме сега. А майка ни беше силен дух, носеше духа на египетската царица Клеопатра. И каквото правеше, с дух и мощ го правеше! И нали, когато Учителят беше парализиран след побоя 1936 г. и тръгна за Рила, но много зле, той избра майка ни да поеме част от Неговата отрова и да Му помогне! Трябваше някой от учениците да се пожертвува. И Той избра майка ни! И затова я гледаше така строго, строго и я подготвяше! А тя тръгнала с баща ни Крум, и с двете си деца - Светозар и Костадин. И си мисли, че Учителят я гледа строго, защото не Го е попитала дали да тръгне с тези 2 малки деца. И я ухапва пепелянката. И Той я спасява, макар и толкова болен и парализиран. И когато се изкачим на Малка Мусала, оттам по урвите, наречени Триони, стигаме до върха Мусала. Защото е невъзможно връщането назад. И всяка година Светозар и Еленка посещаваха „Олтаря”, който се намира над Маричините езера, долу в долината под връх Мусала и Манчо. Тази екскурзия е трудна, защото няма път, и се слиза по пропасти до долината на Марица и Олтаря. После обратно - до върха Мусала. Аз съм ходила един път и видях Олтаря, това е една от вратите за Агарта. Тук често е идвал брат Борис Николов с Мария и са прекарвали на палатка край Маричините езера. Това са чудни места, където е пял Орфей. И тук се намира този Олтар, за който Учителят е говорил. Врата за Агарта има и над 4-тото езеро - Близнаци. Във вътрешния Близнак, нагоре по урвата и отвесна пропаст, се вижда нещо като стъпала и там е тази невидима врата. Едно лято Светозар ни заведе там - но насреща, високо на една полянка над езерото и срещу нас беше пропастта и тези стъпала. И Светозар ни обясняваше за този Олтар и тази врата към Агарта, за което Учителят е говорил. Изобщо - всички екскурзии със Светозар бяха много интересни, много трудни, но богати на духовен живот и много интересни разговори. Просто се потопявахме в една духовна атмосфера и разговорите ни нямаха край, а Светозар ни отговаряше на зададените от нас въпроси. Пък носеше и цигулката си и ще я извади и засвири! Хубаво свири, макар, че не е професионалист, а може би е и „самоук” - не зная точно. И понякога на езерата, преди празника на 19 август, ако има някой труден астрологичен аспект, или дисхармония в Братството, за да се създаде хармонична среда, а и за да се оправи времето, Светозар ни извикваше няколко души да се качим след обяд, към 4 часа, на Молитвения връх. И той носи цигулката и провеждаме специален наряд от подбрани песни от Учителя и молитви. Често с нас са и двете близначки Румяна и Радостина от Поморие. И Светозар ще даде цигулката на Радостина и тя ще свири. Целият ни живот със Светозар беше пълноценен! Просто един осмислен и разумен живот. И колко пъти той ще ни каже някои важни неща, ще ни предпази от някоя трудност, която той виждаше! Например, лятото на 1999 г. - на езерата горе. Бяхме и ние с мъжа ми Истиан. И Светозар ни каза: „Сега, като се върнете у вас във Франция, и бащата на Истиан ще си замине. Викат го вече горе!” А аз му казвам: „Как така бе, Светозаре! Че той е здрав и макар на 80 години, работи градината си и произвежда зеленчуци и все ни дава и на нас!” И пак питам: „Кога, бе, Светозаре?” А той пак ми повтаря: „Ей - сега, след като се върнете.” Връщаме се у нас и аз забравих случая и предупреждението му. Ходихме на гости на свекъра ми, а той живее на 400 км от нас и от Париж - към океана. И добре беше, и аз дори не можех и да помисля, че ще си заминава. Дойде Коледа, той ни телефонира и ни каза, че не е добре. И за Новата 2000 г. влезе в болница, дишаше тежко. И там, с тия лекарства и антибиотици, а той не взимаше лекарства - само природни билки. И до 2 седмици си замина, изненадващо за всички нас. Нямаше и 6 месеца от предупреждението на Светозар. Просто Небето грабна свекъра ми. Тази пък година - 2002 г., Светозар ми каза, че ще имаме забавяне при пътуванията. И наистина все така ставаше! От Париж със самолет до Виена и тук прехвърляхме. Но самолетът от Виена за София не тръгна вечерта и ни оставиха да преспим в луксозния хотел на летището, като ни и храниха. В България, при едно пътуване до Благоевград и оттам до Рупите, при Ванга, на връщане, пред нас точно - катастрофа страшна. Слязохме и Расимира, приятелката на Косьо, отиде да помага. Благодарение на нея беше спасен един човек, който тя измъква от колата и докато дойде Бърза помощ. Това ни забави 1 час. При друго пътуване с брат ми Косьо и Красимира до Айтос и градината, колата на Косьо „Ситроен” взе да загрява по пътя и недалеко от Стара Загора, не можехме да продължим. А на градината ни чакаха вече Светозар и Еленка. Извикахме „Пътна помощ”, която ни заведе до най-големия гараж „Ситроен” в Южна България, недалеко от Стара Загора. И тук се забавихме 2 ÷ 3 часа, но колата беше оправена. И до вечерта пристигнахме на градината. Светозар ни чакаше и ни каза: „Нали те предупредих, че ще имате забавяния и премеждия при пътуванията си!” А Еленка ни беше приготвила чудесна ангелска супа и си хапнахме сладко. А тя готви много хубаво и с любов! Като ще се връщаме за Франция, питам го пак Светозар: „Е, сега как ще мине пътуването ни?” А той се позамисли (пита горе) и ми каза: „Пак няма да е лесно, но ще си стигнете благополучно!” И отново същата история - самолетът за Виена не тръгна въобще, и цялата ни група намериха различни места в други полети. И ние се намерихме в самолет за Лондон. Във всичките тези авантюри, с мъжа ми виждахме хубавата страна. Той не беше ходил в Англия и сега му се удаваше тази възможност! И се даже радвахме. И от Лондон веднага с друг самолет - до Париж. Стигнахме си посред нощ. В бързането, единият ни тежък сак, 20 кг., не го качили на самолета в София. И провериха по компютъра в Париж на летището. И ми казват: „Вашият багаж въобще не е тръгнал от София. Но утре ще дойде и ние ще ви го доставим у вас!” И така и стана. На другия ден до 7 часа вечерта багажът ни пристигна у нас, със специална кола. А ние живеем на 30 км от летището. Така, всичко, което ми каза Светозар, се сбъдна, но небето ни пазеше и подкрепяше. И колко пъти, като си заминаваме, нямаме вече нито 1 стотинка. И все треперя на летището, че ще ни вземат „свръх багаж”. Но Светозар идва да ни изпраща редовно, както и Косьо и Расимира, а Еленка винаги ни поднася баница за път, а тя я прави чудно хубаво! И Светозар носи пари, - и ако трябва да плащаме - веднага дава, помага ни. После му ги връщам. То не са само нарядите на Светозар, но и редовната му работа от 3 часа сутрин, когато идва Великото Всемирно Братство на посещение на Земята и когато енергиите са най-силни. Това Учителят го е казал. Но има и нещо друго - тази светлина, мир и хармония, които се отделят при тази всеотдайна работа и възраждат аурата. И до такива святи хора, тъмните сили се страхуват да се доближават. Понякога се разговарям с него по въздуха. Питам го нещо и той ми отговаря. И е много по- млад, силен и светъл. Защото той навърши 70 години и е вече в напреднала възраст. Понякога му пиша, или по телефона. И му казвам: имам такъв и такъв проблем. Например срещу нашата къща има голяма вила, дели ни само пътят. И там живееха под наем едни хора. И синът им редовно пристига с колата си и пуска в пълен марш музиката си - звучи като високоговорител, ечи, влиза навсякъде в стаите ни, чак до кухнята. И не можехме да си почиваме с мъжа ми. Аз получих и „шок”, защото не знаех в кой момент ще пристигне младежът с тази силна музика. И тя беше „модерна” и за мене много неприятна. А аз съм много музикална и пея песните на Учителя. Че и издадох една книга с мои 136 песни, духовни песни - за Учителя, Рила и т. н. И му бях казала най- малкото 100 пъти на този младеж, че няма право, че е забранено, че тук не е ресторант и т. н. Предупредих и родителите му. И те ми крещят на мене. А не желаех да се оплаквам на властта. Той понамаля малко силата, но временно, и после отново пусне много силно, и то по всяко време. И аз се оплаках на Светозар, писах му. Казвам: „Молитвите ми са слаби, Светозаре. А то не е каприз! Много зле ми влияе тази силна и негативна музика!” И не се мина много време - няколко месеца, и тези хора напуснаха къщата, преместиха се. И заедно с тях изчезна и този ужасен шум. Та, методите на Светозар са тихи, кротки, но ефикасни. И много ми помага, дори и от разстояние! Говоря с него по въздуха. Друг пример: Сънувам, че идва „кредиторът” на Костадин, брат ни. И това е едно силно и ужасно същество с изцъклени очи. И ми казва: „Ей-сега, декември 2001 г., е редът на Костадин. Ще го вземем!” А аз го погледнах, погледнах и към Небето и посочих с ръка нагоре, като казах: „Небето ще разреши този въпрос! Да бъде волята на Небето!” А съществото ме гледаше с тези изцъклени очи и искаше да ми каже: „Небе, небе, но то е вече решено и ще го вземем.” Защото Косьо се беше залутал в света и беше опитал всичките му блаженства и удоволствия. Но Учителят го е обичал винаги и го е защитавал. Писах този сън на Светозар. Той ми каза по телефона само: „Ще видим тази работа!” И до декември оставаха 3 ÷ 4 месеца. Аз усилено работих да остане още Костадин на земята и да работи за Делото Божие, тъй като точно сега се е събудило съзнанието му и защо да не постои още. А той е болен от сърце, имаше много силна криза и едва остана. Беше сънувал астрала и казваше: „Не се страхувам вече да умра, познавам астралния свят, ходих там.” И от своя страна и Светозар работеше усилено за живота на Косьо и дойде декември и аз бях изтръпнала. Дойде и отмина. А Светозар ми каза по телефона само 2 ÷ 3 думи: „Видя ли, че Косъо остана.” А Косьо не знаеше нищо за опасността за него, не му казахме нищо. А и за нашата усилена работа. Светозар е един „феномен” в Братството и голяма рядкост. Такива велики братя имаше по времето на Учителя. Но вече почти ги няма, И Светозар е един от последните, който е бил физически край Учителя. И след него - сме ние, които бяхме малки деца тогава и малко си Го спомняме! Родена в 1941 г., аз бях на 3,5 години, когато Той си замина, и това го помня съвсем ясно! Но само това за Него! Още бебе, моите родители са ме завели при Него, за да го питат за ваксинацията ми, която е била задължителна. И Той е излязъл на балкона и казал: „Да не се ваксинира детето, а за глобата ще се нареди.” Този случай ви го разказах вече. И като по чудо, като пристига заповедта с глобата в пощата, този, който е работил там, е бил наш роднина - Георги. И видял глоба за Крум Няголов. „Та това е вуйчо ми” - рекъл той. И хвърлил глобата. Така се сбъдват думите на Учителя. Да не плащат глоба моите родители, които са били много бедни по това време. Думата на Великия Учител е закон. И аз Му благодаря. Та, Светозар не е нито „маг”, нито „светия”. И той си има слабости. Но работи добре, старае се да бъде истински ученик на своя Учител, учи се от грешките си и върви напред, И ако има резултат, то е благодарение на огромната му работа. И зиме, и лете, и болен, и здрав, със своята силна положителна воля, той преодолява всичко и излиза всяка сутрин в природата за изгрев Слънце. Няма чудеса тук! Всеки, който работи като него, и то с годмни, и то цял живот, би постигнал подобен резултат. Нали Сам Учителят ни казва: „Гледайте Мене какво правя и как живея, и правете същото.” Това е тя, магическата формула. Да правим като Него! Да мислим като Него! Да любим като Него! И Бог ще ни благослови. В своите наряди - молитви, Светозар включва отделни хора, закъсали или болни, които го молят за помощ. Той включва и цялото Братство, всички, които работят на Земята за делото Божие, както и ония, които са горе и продължават да работят. Той включва и градовете и селата в България, София, Изгрева, както и цялата Земя. Т. е. прави връзка с всички души от различни школи, които работят по Земята. Прави връзка с Рила и светилищата й, както и с Хималаите и Агарта. И когато една такава връзка и молитва са системни - те дават резултат и цялата природа му съдействува. И така оправяше времето на Езерата за празника - 19 август, също и времето, когато сме били на Мусала. Прогресът е в работата! Но се изисква будно съзнание, много смирение и силна воля. Всеки не може като него. Че и аз не мога. Но нека всеки да работи според силите си и възможностите си - без да се упреква. Учителят е казал, че трябва да отделяме поне 1 час за работа за Бога, и то за деня. И ако работата е усилена и молитвата се качва до горе, по перпендикуляра, то резултатът е голям! Защото в тези усилни години за Земята, най-вече до 2024 г., се изискват „стълбове”, хора, които да работят истински за спасението й от катастрофата и войната, надвиснала над нея. Свещена е Земята и няма да погине, но много страда тя! И вече с векове! А човечеството е неразумно и спящо. Затова са нужни такива силни души като Светозар, за да работят. И заедно с всички други будни и работещи души по цялата земя, тя ще бъде спасена и ще възкръсне за Новия Живот на Шестата раса! Значи всички на работа и всеки според възможностите си. На много хора е помогнал в болест или мъка, и е правил дори и чудеса. Но с много усилена работа и с молитва: „Да бъде Волята Ти, Господи!” Помагаше на една сестра, болна от рак. Мисля, че се казваше Емилия Минкова. Тя много го обичаше! Живя доста с неговата помощ и после си замина. Помогнал е много на някои сестри да имат деца. Но аз не ги познавам, той само ми е споменавал. Защото той не се хвалеше. Някои сестри на Рила му целуваха чак ръцете. И Таничка музикантката, възмутено ми каза: „Чак и го целуват и прегръщат!” А аз й отговорих: „То не е случайно. Сигурно им е помогнал с нещо и те за благодарност целуват ръцете му.” И така беше. На мене ми излекува една бучка на главата - липом ли, как се казва. От 30 г. и все растеше и растеше и се виждаше. И Светозар ми каза: „Трябва да се махне, защото пречи на центровете на главата ти!” И през лятото, като бях в България, той започна да разтрива тази бучка силно, сложи и компрес от царевично брашно. Но резултат нямаше много. Бучката се зачервяваше. И след дълги усилия всеки ден, като се върнах във Франция, тази бучка проби и взе да тече и изтече. Така се освободих от нея с помощта на Светозар и златните му ръце. 9. Студентските ми години Имам един много интересен случай със Светозар през студентските ми години. Беше някъде към 1961 г. и бях втора година студентка по електротехника, машини и апарати. И тази година е една от най-трудните. Получавах и стипендия, защото и брат ми Любомир взе да следва, същата специалност. Дадоха на мене стипендия, а аз я разделих на две - за него и за мене. И помня, че с първите две стипендии, които получих, заедно отидохме с Любомир в магазините и му купих един костюм, да има. Това беше първият негов костюм. И с него завърши електроинженерство. Тази моя стипендия бе много важна, защото всъщност беше и за двама ни. А моите родители нямаха средства да ни поддържат. Та, трудни бяха тези студентски години за нас. И втората година ми останаха 3 много мъчни изпити за септември. И бяха все трудни - висша математика, електротехника (3 части) и електрически машини - вече по специалността ми. Изпитите бяха насрочени от 1 до 15 септември, след което никой нямаш е право да се явява, освен с много важна причина и с разрешение на ректора. А това лято бях задължена да изкарам два задължителни стажа: единият-селскостопанска бригада, мисля, че беше през юли, и през август - работа в предприятие. По цял ден работех, връщах се уморена и лятото не можах да се подготвя много. Дойде септември. Явих се на изпита по математика и го взех. Оставаха ми още 2 дни за електротехника - 3 части, 3 тома по 1000 страници. Това беше много труден изпит и много малко студенти го взимаха. Професор беше Минчо Златев, който със самолет отиваше всяка седмица в Сорбоната в Париж и преподаваше там електротехника. Беше много способен професор, но при него много малко студенти успяваха да издържат изпита си. Казваха му „Минчо мъглата” и някои студенти бяха хвърлили „паве” от етажите горе, да го ударят. Толкова го ненавиждаха! Ако днес се явят 30 ÷ 40 студенти при него, само 2 ÷ 3 изкарваха. Другите ги скъсваше. А за мене беше много важно да издържа този изпит - заради тази моя стипендия, така необходима и за брат ми, и за мене. А и на родителите ми беше трудно, ако трябваше да повторя втората година. А тази година голяма част от студентите я повтаряха. Изпитът се провеждаше с билета. Във всеки билет имаше по 3 въпроса - един от I част, един от II част и един от III част. И без да се отговори изчерпателно и по трите въпроса, не бе мислимо да се издържи изпитът. Чрез студенти бях успяла да намеря някои билети - около 10-на, значи 30 въпроси. И за тези 2 дни и нощи едва можех да приготвя, и то сравнително добре, 3 билета - т. е. 9 въпроса. А аз съм „Марко Тотев”. Само 1 въпрос да не зная, то той ще ми се падне. Такъв шанс имах. Но сега беше изключително, и аз бях длъжна да издържа изпита на всяка цена, и то при „Минчо мъглата”. Представете си! Учех вечер до към 11 часа, лягах си и от 2 часа сутринта започвах отново. И така - приготвих тези 3 билета, но имах шанс само 1 % върху 100 % да ми се падне някой от тези билети. А дори и да се паднеше - почти сигурно беше, че професорът ще ме скъса, както и всички други. И със Светозар започнахме усилена работа. Той ми даваше надежди. И с молитви и медитация молехме Небето да има милост! Първо - да изтегля един от тези 3 билета, които бях понаучила, второ - да изкарам при професора изпита! Дойде денят. Учих от 2 до 7 часа сутринта и тръгнах. Светозар ме подкрепяше с мисълта си и молитвите си. Отивам за 8 часа пред залата, където се провежда изпитът. Чакаха около 20 студенти и трепереха от страх. А бяха учили цялото лято! И аз застанах до тях. И не треперех, а бях само в молитва, съсредоточена и с надежда и молба да се изяви Небето и да ми помогне! А Светозар продължаваше своята велика работа от разстояние. Влязох в залата без страх, една от първите. И отидох до професора и на масата пред него имаше разположени много билети. Концентрирана и с голяма сила отвътре, изтеглих билета си. Първото чудо беше, че този билет беше един от тези три, които аз едва успях да приготвя. Поуспокоих се и видях, че Небето се намеси в съдбата ми, и че молитвата на Светозар е чута! Концентрирах се. Професорът каза: „Ако някой от вас има въпрос - да го зададе.” И аз го попитах един въпрос. Той ми каза: „Ето такива студенти обичам! Да се интересуват!” И тези негови думи ми дадоха кураж. Писахме по 2 ÷ 3 часа. И после един по един сядаха студентите при професора и един по един той скъсваше всички. Дойде и моят ред, Седнах съсредоточена. Развих първия въпрос - добре, втория - също, а третия - по-трудно, защото не бях доучила всичко. И все се моля на Учителя да ми помогне. Изкарах сравнително и третия въпрос, И професорът ме пусна - изкарах! И каза: „три - мину-у-у-с! (3-}. Което е и най-долната оценка за „изкарал” при него. Той и не пишеше повече, И аз бях първата, която изкарах, и то за „чудо и приказ”. И този ден от 20 ÷ 30 студенти, той пусна едва 2 ÷ 3 и първата бях аз. И ако това не е чудо? После имах след 1 ден изпит по специалността ми вече - електрически машини. Тук за 1 ден и 1 нощ нищо не можех да приготвя. Казаха ми, че професорът ми поел, машини - Ангелов, е и ректор или заместник, не помня вече. И написах молба за отлагане на изпита, като се явих „лично” при него, да му обясня причините. Като му казах, че е трябвало да работя цяло лято и не съм имала време да се подготвя, той веднага ме разбра и пак за „чудо и приказ” ми позволи да се явя по изключение след 10 дни. На всички други беше отказал. И се явих. И той беше толкова разположен към мене, с такава любов, и изкарах изпита чудесно, писа ми много добър (5), което е много висока оценка. И той като че ли знаеше, че съм от Братството. Живееше надолу, под Изгрева, и изглежда ме познаваше. И беше съмишленик, така си мисля аз. И той веднага ми помогна! Значи Учителят го беше избрал за това! И стана това „голямо чудо” - изкарах и трите толкова мъчни изпита и преминах в третата година. И най-важното - стипендията оставаше, а тя беше за двама ни с брат ми Любомир, И мисля, че беше 300 лв. (или 30, не помня вече). Друга толкова тежка година по-нататък не съм имала. И Небето, и Учителят, и Светозар много ми помогнаха! А за мене това събитие ми послужи да усиля вярата си в Бога и в молитвата, и то със Светозар, и че за Небето и Учителят няма невъзможни неща. И Учителят казва: „Вярвай в невъзможното, вярвай в непостижимото, за да видиш тяхната реалност и постижимост!” Това е едно писмо от Учителя и аз написах песен върху този текст. 10. Братството и Светозар Светозар е взимал винаги участие в братския живот, както по времето на Учителя, така и на Изгрева, а и сега, в третата фаза на братския живот. Който ида го помоли за услуга - тича! Много работлив, че чак и панталонът му работи. Необходими са наряди за Рила, за празниците, за Школата - сяда и приготвя всичко. На него може да му се гласува пълно доверие! И е безкористен. Изпращат пари от странство - приятели, до Светозар - да ги раздаде на нуждаещи се. И той добре ги използува! На Рила – 2 ÷ 3 безплатни обяда - Еленка готви! Или раздава хляб! А когато ще има празник, например за 12 юли - денят на Учителя, Светозар с Еленка и синът им Павел ще отидат в магазина „Метро” и ще купят кашкавал или халва, кайсии, хляб и приготвят сандаичи (а то е огромна работа) и ги раздават на всеки на мястото на Учителя. Направили, мисля, в Англия, окултен сеанс - с радиестезия, мисля, за да намерят кой е най- почтеният човек в България, за да дават на него десятъка и така да помагат на Братството. И се паднало, че този човек е Светозар. Светозар е един от първите пионер и да се играят 6-те упражнения - програма на ученика за всеки ден, като се започва с десния крак напред. Защото те и досега се започват назад. А такова явление не съществува в никоя окултна школа по цялата Земя. И Светозар пише в издадения от него „Молитвеник: „На 24.02.1922 г.. Учителят откри за пръв път на Земята Школа на Бялото Братство, с изнесените от Него две беседи: „Двата пътя” - от Младежкия окултен клас, и „Трите живота” - от Общия окултен клас. На 19.08.1922 г., събота - Преображение, на Събора във Велико Търново, Учителят дава шестте упражнения на учениците от Школата, като тяхна ежедневна задължителна програма за всеки ден. Упражненията започват напред с десния крак, както и всички упражнения, дадени от Учителя в Школата.” Така те се играят до 1938 г. Във връзка с подготовката на Втората световна война, Учителят дава следната задача на братята и сестрите. Да възстановят пълна хармония и мир помежду си, без никакви спорове и разправии, и тази хармония да се предаде на целия български народ и тази вълна да залее цяла Европа и така да се избегне избухването на войната. Учителят отбелязва, че ако ние не изпълним тази задача заедно с българския народ, то България ще загуби своите благоприятни духовни условия за 60 години - от 1939 г. до 1999 г. Черната ложа, която тогава беше много активна, щом разбра плана на Учителят веднага развали нашата работа и ние не изпълнихме повелята на Бога! Последствията от нашето непослушание се изсипаха върху главите ни. Сега България е в своя златен век, което се обуславя от присъствието на Духа на Истината - Беинса Дуно, с физическо тяло в нашата страна. Учителят отбелязва в един разговор, че България е единствената страна в света, която има двама представители в невидимия свят: Ангелът на Завета Господен - Елохил, Който е Света Богородица, и Учителят Беинса Дуно - Духът на Истината. След неизпълнението на повелята на Учителя, след 1939 г. Братството премина в един инволюционен период на развитие и първите шест упражнения започнаха да се играят назад. Ние навлязохме в един шейсетгодишен тъмен период на мъки и страдания. Учителят обяснява на ръководителите тежката ситуация, в която се намира светът, и понеже злото е много силно и активно, трябва да започнем да играем упражненията временно назад и черните да не забелязват светлината, която излиза от тях, и да не ни пречат и спират. По-късно Учителят шеговито добавя: „Ще се върнете малко назад, за да си платите кармата, която сте натрупали от миналите векове.” Понеже музикалното упражнение с гамата се даде в 1942 г. - то започва напред с десния крак, и сега така се играе. И така, този 60-годишен тъмен период изтече, и е крайно време вече да играем упражненията напред с десния крак, в пътя на еволюцията, в пътя на Любовта - да се приближим до Бога! На мене преди повече от 30 години ми се каза да ги играя напред, и аз така ги играя. Преди няколко години ми се каза да кажа това на приятелите, и аз го казах писмено и устно. Колкото години човек се е връщал назад с първите упражнения, толкова години трябва да ги играе напред, за да стигне до мястото, от което се е отклонил, и да продължи по-нататък своето правилно еволюционно развитие. Кой човек, като тръгне за някъде по работа, или да пътува, прави няколко крачки назад и тогава тръгва напред? Напротив, ние тръгваме винаги напред, и то с десния крак. Десният крак и дясната ръка са Новото, еволюционното в човешкия живот и с посока към Бялото Братство, а левият крак и ръка са свързани със старото, миналото, негативното, което често ни спъва. Това е, което написва Светозар за 6-те упражнения, а аз ви го предавам малко съкратено. Аз самата съм го започвала все назад, така се играеше на полянката на Изгрева, и не съм се запитвала защо е така! Но във Франция, последователите на Учителя често идват от различни окултни школи. А такива има много на Запад. И някои мои приятели от 30 г., откак познават Учителя, и играят 6-те упражнения, са си задавали въпроса: „Е, защо започват първо назад? Защо Учителят ги е дал така?” И не са намирали отговор на въпроса си. И аз им казах: „Че, Учителят още отначало ги е дал напред, да започват напред” - и им обясних защо са били променени преди Втората световна война - назад. А те ми казаха: „А, така ли? А ние толкова години сме се чудили защо започват назад. И отсега нататък все напред ще ги започваме.” Разбрахте ли? А тези хора са французи, а не славяни. Но те разбират Учителя по дух. И каква беше „остра и безпощадна” реакцията срещу Светозар, че напомнил на колектива как е Истината! И аз си спомням на Рила, на петото езеро, през 1999 г., на Събора на 19 август, цяла група „разярени” братя от провинцията и София се нахвърлиха като „зверове” срещу мене, че им обясних тази проста истина за 6-те упражнения. Просто те бяха готови да ме разкъсат! Че кой им пречи да си играят тези упражнения назад? Тогава защо се ожесточават толкова? Нима виждат края на царството си? Защото само тъмните сили могат така „със зъби и нокти” да защитават инволюцията. И затова, ако няма такива братя като Светозар, с будно съзнание, а и много е чел и чете, то докога ли ще продължи да се започва назад? Ето го въпросът. Отговорете вие всички! Защото и аз все назад щях да започвам. Необходими са такива хора като Светозар, със светлина и разум, за да разкъсват мрака! А Светозар хич не се смущава от тези остри реакции и критики. На мене казва: „Имам и методи и разполагам със сили, да ги сложа на мястото им, но това не ми е работа. Аз със Злото не се занимавам!” Това е той, Светозар! И добре, че го има, че съществува! Да бъде благословена майка му, която го е родила, и баща му, който е извикал духа му от Вселената, да дойде и помага на работата на Великия Учител на нашата Земя. Амин! 11. Светозар и Паневритмията на Учителя В Паневритмията непрекъснато се правят промени.^ в какъв вид ще стигне тя за следващите поколения? Затова книгите „Изгревът” играят огромна роля и опровергават промените. А аз ще ги дам в Националната библиотека в Париж, където се пазят всички книги „шедьоври” на света. И така, Истината ще се знае! И за песните, и за Паневритмията, и за Словото на Великия Учител. И всеки, който си позволи да променя, макар и запетайка, името му остава записано за вечни времена! Амин! Например: „Евера” - свири се 1 път до края и после повторението. Кой ви позволи да го свирите 2 пъти и пак с повторението? Няма ли ноти? Слепи ли са тези музиканти? И никога не се е свирило толкова дълго време. Няма такова нещо! Това е самата Истина! Ще ви дам и нотите - да видите. Също и от „Слънчевите лъчи” песента „Ти си ме мамо родила...” - Свири се 2 пъти и всички пеят, като се повтарят думите на първия куплет. Ще ви дам нотите - да видите. Светозар се бори против всичките тези промени, но кой го слуша? Също и упражнението „Изгрява Слънцето” - При „Зум” - ръцете са на гърдите, при „Ме-зум” - ръцете се отварят. Чудя се кой ви научи да го играете обратно? Защо не четете? Писано е как трябва да се играе. И Светозар ви обяснява, но вие нито го зачитате, нито уважавате. Той е един от последните край Учителя и живял на Изгрева и Школата. След него - няма кой да ви учи! И, ако приемате! Но Истината е една, и тя ще остане в поредицата на „Изгревът” и бъдещите поколения ще я знаят. Също и за ритъма! Защо е бърз? Като французите на Михаил Иванов ли искате да го играете? Че, идете там, а не в България, Учителят е определил ритъма*, както и дистанцията между двойките, за да няма „врати”**. Ако не слушате какво ви говори Светозар, то поне четете „Изгревът”, от доктор Вергилий Кръстев. Там е отбелязано всичко подробно. И е било така по време на Учителя. Че кои сте вие, да променяте? За мене сте платени наемници в тези тежки времена и имате роля всичко, което е от Учителя, да го опорочите и промените! Но няма да успеете! Така да знаете! Истината е една и за нея говори един от най-великите Духове, които управляват Цялата Вселена (а те са 7) - и то Духът на Истината - Беинса Дуно. „Всичко друго може да ви се прости, но лъжата – никога” - казва този Дух на Истината. С Него ли ще се борите? Знайте предварително, че ще загубите всичко! Запишете си го в главата! _______________________________________________________ * Виж „Изгревът”, том IV, стр. 225 ÷ 233. ** Виж „Изгревът”, том IV, стр. 332 ÷ 333 № 22; том VII, 323 ÷ 324 № 11. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев) 12. Светозар и градината в Айтос Единствен от салоните на Братството се запази този на градината край гр. Айтос. Там работеше брат Георги Куртев, а той беше един от отличните ученици на Учителя. Той прилагаше Словото на Учителя и затова се запази там салон. А на Изгрева беше се превърнало на секта - с ред, с обряди, с пищни трапези за празниците и около тях - само няколко „избрани” възрастни братя с бели дрехи, И хапваха, а останалите гледаха. А имаше и много спорове! Нямаше мир и хармония. И затова, по решение на Учителя, салонът бе съборен и всичко - конфискувано. И сега затова не се дава салон. Който действително иска да служи и учи, има го Словото, да чете и да прилага. Има и вътрешна Школа на Учителя, тя е скрита, в нея участвуват само тези, които работят. Тя винаги е съществувала и съществува. Светозар познаваше и общуваше с почти всички възрастни братя и сестри. Работеше мозайка с Борис Николов, Петър Филипов, Методи Константинов, Гради Минчев и др. и беше приятел с тях. Сестра Мария Тодорова, жената на Борис Николов, беше много близка със Светозар. И преди да си замине, тя му споделя: „Светозаре, тези хубави отношения между нас ще останат за вековете!” А сестра Олга Славчева го обичаше много и му казваше „Пророчето”. Сестра Райна Калпакчиева, която даде дома си на Изгрева за клуб, го наричаше: Светла заря! Та, Светозар беше близък и с брат Георги Куртев на градината в Айтос. И редовно посещаваше там братството. И сега продължава. За празниците 12 юли - Петровден, и 28 август - Дева Мария, те са все там с Еленка и сина им Павел, И са като у дома си! Имат си стая долу да спят. И ние с мъжа ми, че и с брат ми Косьо и Красимира, като отидем там - те ни чакат! И Еленка е направила чудна картофена супа и ни посреща с нея! А там е много приятно! В салона са запазени вибрациите на тези братя и сестри, комто така добре работеха тук! Има аура и аз я почувствувах. Особено като запеем в Салона песните на Учителя! Има и оркестър - няколко цигулки. И се пее с вдъхновение! Там идват приятели от цялата страна, и от Варна, Поморие, Габрово, София и др. И е много задушевна атмосферата. А и братът, който ръководи молитвите, е много духовен! А сутрин рано, още в 2 часа, ставаме. Навън на поляната спят някои гости. А по-долу има и няколко палатки. А около къщата и салона са лозя, дървета и зеленчукови градини. И ние поемаме през лозята и посрещаме изгрева на Сириус с формулата: „Господи, да изгрее Сириус на Божествената Мъдрост в моя дух и аз да изпълня Твоята Воля на Земята!” (3 пъти) При изгрева на Венера: „Господи, да изгрее Венера на Божествената Любов и да намери път да проникне и изпълни моето сърце!” (3 пъти) И започваме с песни и молитви! Почти винаги минава високо в небето по един „квазар” (така го нарича Светозар) и като мощен прожектор осветява всичко и нас и после бавно слиза надолу и се изгубва. И така – 2 ÷ 3 пъти. Същото сме гледали и на Рила - на Молитвения връх. Сутрин рано, към 3 и половина, после към 4 часа внезапно ни осветяват тези могъщи прожектори - квазари. И ясно е, че нямат земен произход, защото са много силни и мощни, повече от планетата Венера. И светват «изведнъж», и докато ги видим, и слизат плавно надолу и изчезват. Това са някакви космически прожектори - фарове и присъствие. Нито го приемаме като присъствие на този възвишен и сюблимен свят, който съществува и ни следи, а и благославя. Такъв мощен фар от земен произход - не съществува. След наряда ни и посрещането на Сириус и Венера, се качваме нагоре по баира за изгрева на Слънцето. Тук е идвал и Учителят с много братя и сестри и огньове са горели и горещата вода е пяла своята песен! Изкачваме се горе, на върха. Чудна красота! Навсякъде - баири, а далеко вдясно свети градът Айтос. Тук почти винаги има силен вятър. И растат едни чудни, нежни сини и червени цветенца, които не съм срещала никъде другаде. А Изгревът е прекрасен! Ето и първият лъч на Слънцето, погалва главите ни. Казваме формулата при изгряването на Слънцето: „Господи, да изгрее Слънцето на Новия Божествен Живот в моята душа, тъй както изгрява днес това велико Слънце на Новия Живот в света! Благословен Господ Бог наш, Който праща Слънцето, да се ползуваме от неговата Светлина и топлина!” (3 пъти) И Светозар ни обяснява: „Учителят казва: „В денонощието има три важни свещени момента за живота на човека. Първият момент е изгревът на Слънцето, вторият - изгревът на Венера, и третият - изгревът на Сириус!” „Ако човек не посреща изгрева на Слънцето, не може да бъде ученик на Новия живот!” „Който не посреща изгрева на Венера, не може да бъде отличен музикант, поет, артист или човек на изкуството!” „Който не посреща изгрева на Сириус, не може да стане учен, здрав, светия, гении!” И отново слизаме надолу по стръмния баир, и през лозята стигаме на поляната пред къщата, където ще играем Паневритмия. Има дух и бодрост! Всички се приготвят. Няколко души ще свирят. И Павел е там - синът на Светозар. И взима едно въженце и от центъра очертава с него кръга, движейки се! Така са правили и по време на Учителя! После оркестърът засвирва, но Павел следи и диктува ритъма, да не е бърз! И така показа на всички как да се играе Паневритмията, с умерен ритъм. След това, в 10 часа - беседа. Всички са насядали вън на пейките. И музиканти свирят „Благославяй, душе моя, Господа!” А настрани дежурните работят. Навън е запален чуден огън и след горещия чай се приготвя яденето за обяд. Обикновено е стар боб в събота, а в неделя - гювеч. Идват много братя и сестри от цяла България и някои донасят зеленчуци и плодове. За обяда е дежурна Еленка. Тя тича, пъргава е и всичко приготвя с любов, А няколко сестри сервират храната на обяд. Всеки взима и благодари! А когато има време, Еленка прави и мекици. А те са тъй хубави. В разговори и музика се приключва денят. И в неделя - отново на работа! Ние с мъжа ми Християн, с приятели от Габрово Петю Николов и Веска, с Косьо и Красимира заминаваме за Поморие, на морето. Отиваме в къщата на сестра Стоянка и дъщерите й - двете близначки Румяна и Радостина. Те също идват на градината в Айтос и двете свирят на Паневритмията. И така стигаме в Поморие и само оставяме багажа си. И веднага тичаме на морето! Горещо е! Водата е много топла. Плажът не е далеко от къщата на сестра Стоянка, Тя посреща вкъщи и дава под наем дома си на курортисти. А ние сме приятели! И ни посрещат с много любов. След банята в морето се прибираме радостни и весели! Към надвечер пристигат у с. Стоянка и Светозар и Еленка и Павел. Значи всички сме тук! Хапваме чудното ядене, приготвено от сестрата, а вечерта близначките ни свирят песни от Учителя, Марин Камбуров, Надка Куртева (дъщерята на брат Куртев, ръководител на градината, а сега - горе) и много други. Тук научих, че тази песен, която така често я пееше брат Петър Филипов и аз я научих от него, е от сестра Куртева: „Идем, идем, идем, от света на Светлините, носим, носим,носим, радост за душите!” Сестра Стоянка ни набира чудесни смокини от двора си - едри и сладки. А това е голям лукс! Ядем и домати от градината й. След няколко чудни дни се прибираме - ние всички към София, а Петю и Веска - към Габрово. Приятно е да срещнеш мили приятели и да изкараш няколко приказни дни. Павел идва често тук, да посети сестра Стоянка и дъщеричките й. Тя има и трета дъщеря - Мария, която е женена и идва тук през лятото с децата си. А Павел като дойде - помага. Ще нацепи дърва, заедно със Светозар или Косьо, ще донесат хубава вода от един извор. Или Светозар и Еленка наесен им помагат да съберат бадемите или гроздето им. Те тук са приети като членове от фамилията. И са помагали и при строежа на къщата. Нали това е братски живот? И много често двете сестрички, Румяна и Радостина, идват с нас на екскурзия на Мусала или на 7-те езера! Често изкачват Мусала със Светозар и Еленка. И те се качват за всяка важна дата: най- напред - за Пролетта (21 ÷ 22 март), когато е истинската Нова година. Значи с първия ден на влизането на Слънцето в овена и започване на Пролетните енергии. После - през лятото, 1 или 2 пъти, обезателно за рождения ден на Светозар. И отново - за есенното равноденствие и започване на Класа към 21 ÷ 22 септември и когато могат - и за зимата - 22 декември. Значи и в зима, и пролет - в буря и сняг, или в дъжд и вятър, а се е случвало и при хубаво време, Светозар с малка група изкачва Мусала. И при сняг - по въжето за алпинистите. И обикновено след пристигане в хижата започват масажи на всички. Първо са тези, които са най-зле. Например Светозар започва с Костадин - брат ни, и му прави пълен масаж, което възвръща силите му. После - Истиан -съпруга ми, после - мен и така всички - близки и далечни. А на Светозар прави масаж сестра Емилия - много добре работи и има силни ръце. Също и Еленка. И така се възобновяваме за нови екскурзии в планината. Колкото да градината край гр. Айтос, ще отидат Светозар, Еленка, че и синът им Павел, и ще им занесат храни. Защото там има 3 сестри, които пазят и нямат храна. А често идват и гости. Ще отидат с Косьо и с колата му в „Метро” и всичко купуват на едро и по-евтино. Ще платят и тока за къщата и салона. Въобще много се грижат, а Павел помага с труда си. Як е, силен и много трудолюбив. Много мил човек. 13. Христиан - съпругът ми, и Светозар Моят мъж има 3 имена: Кристиан-Жан-Робер. При тях няма презиме на бащата, и затова имат по 2 ÷ 3 имена. И още към 1990 ÷ 1992 г., като заведох моя мъж в България, майка ни Стевка чу, че се нарича Кристиан (на български Христиан) и каза твърдо: „Има кръст! Трябва да се смени името!” Мисли, мисли, мисли - и отсече: „Ис-ти-ан”, което идва от Истина, Та, майка ни беше много силен дух и изведнъж прекръсти съпруга ми. Тя си замина през 1995 г. А ние всички вече казваме на мъжа ми: Истиан. А той и отговаря на това име! Няма нищо случайно! Той не е ученик, но ги надминава всичките. Сам е станал вегетарианец и се храни само с чиста, биологична храна. Този човек никога не е лъгал, и не може да употребява лъжа. И самите му кротки и добри очи говорят истината. Много е еволюирал и много обича и уважава Учителя! И без много да съм му говорила. Него Учителят ми го изпрати и чрез него работя над Франция. Та, Светозар много обича Истиан! Радва му се и като каже: „Истиан, коман са ва?” (Истиан, как си?), сякаш мед има на устата си. И понеже Истиан има астма и трудно диша (майка му е била болна от астма цял живот), Светозар се грижи много за него. Прави му масажи, разтрива го. И не само това. Когато Истиан получи криза, телефонирам на Светозар, и той ми помага по въздуха. И когато през 1997 г. Истиан получи много тежка, смъртоносна криза при баща си, бяхме там и оздравя благодарение на моята силна молба към Небето, Светозар ми писа: „Добре, че ми остави тази машинка за бръснене, та остана жив.” Така с един предмет, който той взима в ръцете си, помага! А още той пази един часовник, който му даде Истиан, и все го следи работи ли, или не, и така съди за живота на Истиан. И ми каза Светозар: „Замина си майката (1995 г.), за да живее синът й Истиан, и то заради тебе, Величке, да не останеш там сама.” После си замина и баща му на 80 години (2000 г.), а беше здрав и як, и работеше градината. Мина през Франция този страшен ураган за Коледа в 1999 г. (след затъмнението на 11 август) и унищожи цели области с гори. При бащата на Истиан, нямаше много щети. Но точно в неговия двор пада най-хубавият и красив бор (а това е символ)! И бащата си замина много набързо. А още лятото Светозар ме беше предупредил, че бащата ще го вземат. И така стана, макар че аз не можех да повярвам. И бащата си отиде, за да се продължи животът на сина - т. е. на мъжа ми Христиан. И като питам Светозар: „Още колко ще живее Истиан?” А той ми отговаря: „Още ще живее. От теб зависи! Ако го обичаш, ще живее!” И на Рила разтрива Истиан, лекува го, дава му разни рецепти за лекуване. Ето, и сега ми е писал в последното си писмо, че най-ефикасното лекарство за астма е (дадено от Учителя): 5 глави чесън, очистени и счукани и се слагат 2 ÷ 3 лъжици зехтин и 1 лъжица оцет. Яде се по 1 лъжица преди ядене - сутрин, на обяд и вечер. И така Светозар и аз, с молитви и молби поддържаме живота на Истиан и сега е много по-добре. Няма вече тези тежки кризи. Амин! 14. Светозар и астрологията Светозар е добър астролог. Учил се е от Иван Салонски, Влад Пашов, Петър Филипов, а най- вече - сам. Всичко, което Учителя го е дал за аспектите и влиянието им, го използува. Искаше и книга да пише по астрология. На мене ми пише в последното си писмо, че звездата Арктур е на Франция. И ми обяснява как да я намеря на небето, и чертеж ми е начертал. Голямата Мечка - и вдясно се пада тази звезда. И сега се вижда! След опашката на Голямата Мечка - веднага вдясно! И ми пише така: „Сутрин след Юпитер изгрява една светла звезда. Това е Арктур, звездата на Любовта и на Франция. Опашката на Голямата Мечка я сочи!” И допълва: „В петък се разбрах да изнеса лекция за Учителя и астрологията в клуба и Андрей Грива ми каза за неделя - 24.11.2002 г., че прогнозата дава дъжд, а трябва да се изнесе лекцията на пейките в къщата на Изгрева (на Райна). Значи - навън.” „Аз отговорих, продължава Светозар: „Ще си поръчам хубаво време.” И в събота валя през нощта, но отидохме с Елена на бивака. До обяд беше слънчево. След обяд преваля. В неделя бе прекрасно, слънчево време и аз изнесох лекцията си и им говорих повече от 3 часа. Направиха видео касета и ще може да го чуеш!” В писмо ми пише, че по транзита на Плутон в Стрелеца, е разбрал, че Асцендентът му е точен. И точно когато Плутон транзитира Асцендента му на 27:10.2000 г, започва екземата му. „Понеже е в 1 дом и в Стрелеца, засегна най-силно краката ми” - пише Светозар. „Благодаря за голямото пречистване, което правят с мене. По годишен хороскоп ми се пада мъчно излечима, особена болест - Плутон е в 6 дом (на болестите). Почти мина, ям доста моркови, но иска време за всичко. Аз направих 2 поста - житни, по 10 дни, което много ми помогна!” Светозар ми пише; „На небето има две звезди - Плеядите и Алдебаран с триъгълник. До него е Сатурн, а Юпитер е до Кастор и Полукс (Близнаци).” „Защо има толкова бедствия във Франция? Защото затъмнението (пълното слънчево на 11 август 1999 г.) бе на 18° Лъв (а Франция е под знака на Лъва) и две години и нещо ще друса Франция и Русия (оста Лъв-Водолей). Значи Франция -Лъв, и Русия - Водолей. Добре, че не е на мавматарите (15° Лъв).” През май 2000 г. ми пише: „По дирекция, аз имам един изключителен астрологически период: Венера ми прави съвпад с Нептун в Дева - събира се човешката любов с Божествената в 9- и дом, в съвпад с Юпитер, Меркурий. Точният аспект беше декември 1999 г. Орбисът е 3 години.” Светозар ми пише още: „Човек започва от Асцендента, минава 1-ви, 2-ри, 3-ти дом (душата), 4-ти, 5-и, 6-и - Десцендента (сърцето), 7-и, 8-и, 9-и дом и Медиум Цели - Духа. Например, когато планетите на един човек са в 7-и, 8-и, 9-и домове, той е сърдечен и работи главно със сърцето в причинния свят (когато е издигнат). А най-хубавото положение е, когато повечето планети са в 10- и и 11 -и дом - Духът (умствен свят). Когато Слънцето е на Медиум Цели (МС) в рождения хороскоп, то огрява отвсякъде живота на индивида и той успява във всяко начинание, подтиквано от неговото вътрешно ръководство. Отношенията в света са 7-и дом, другият свят - 8-и дом и духовното - 9-и дом. А Духът дава простор на индивида, да се изяви в пълнота. Умът е мястото на светлината и виделината. От Асцендента започва физическото и духовно развитие на индивида, и резултатът е в обходата, в живота за цялото (Десцендента). Най-важната точка е Медиум Цели (МС) - където е свръхсъзнанието на човека, какво Бог е вложил дълбоко в неговата душа за този живот. Например за мене МС е във Везни, Венера, Любовта.” „На запад е Юпитер, Сатурн, съвпад в Овена (писмо от октомври 1998 г.), Плеядите, Алдебаран, Орион, Сириус. Вляво е Капела, Кастор и Полукс (Близнаци), Процион и Сириус и правят една красива парабола. На Земята най-силно влияе Орион, Сатурн и Юпитер.” Сънувах един сън за Светозар - 07.12.1999 г: Сънувах, че Светозар ми даде един нов хороскоп, направен на машина, печатан с най-големи подробности. Аз се вгледах и взех да търся Асцендента, а той беше ниско вляво. И търсейки го, не видях други детайли. А беше с голяма точност - и минути, и секунди. Светозар ми каза, че това го направили, с най-точни изчисления, неговите хора в лабораторията му, която той ръководел. Каза го скромно: „Те, моите хора, са ти направили този твой хороскоп!” Но този хороскоп се отличаваше коренно от моя действителен такъв. 15. Светозар и книгите Светозар издаде доста книги. Той написа една брошурка, „Учителят за значението на стария правопис”. И в нея обясни значението на старите букви в азбуката ни, и сега отхвърлените. Например за „е – двойно”. Най-важната буква, или знаменосецът на славянската азбука, е буквата ѣ („е” двойно), която е съставена от числата 1 и 7. Това е Сатурнов знак. Буквата "е двойно" е хубава. Ако се изхвърли от употребление - българите ще загазят. В тази буква са свързани заедно Божественият и човешкият принцип и българите ще оправят всички народи, понеже в техният език е тази буква - двата принципа, свързани в едно. Никой не може да оправи света, освен славяните и българите. Това се дължи на тази буква .... кръста, търпението. Тази буква означава още събиране и примиряване на доброто и злото.” Друга много важна книга е Библията, която Учителят употребява. И Националната библиотека в Париж, където се съхраняват много важни, световни книги, се заинтересуваха много от тази Библия. Понеже и Учителят си е правил своите схеми и бележки по нея, и на края има раздел със символите и обясненията от Учителя, има огромна светлина в тази книга, и Светозар я издаде много трудно, с много забавяния и бяха откраднати и парите. Но накрая излезе - 2000 г.! Излезе и ще пръска Светлина в мрака! Амин! Много е важен накрая, отделът: „История, значение и сила на Цариградската българска библия от 1871 г.” И нашият писател Петко Рачев Славейков участвува в превеждането на тази Библия и Учителят казва за него, че е бил повикан специално да слезе на Земята и да състави тази Библия. Той работи заедно с Христодул Костович, д-р Ал. Лонг, д-р Елиас Ригс и самият той - Петко Рачев Славейков. И от 1859 г, до 1871 г. Важен е и разделът: „Учителят за библейското Слово”. Тук са събрани почти всички изказвания на Учителя за Библията. Например Учителят казва така: „Ние не притежаваме друга книга като Библията. На мнозина тя може да изглежда разхвърлена, съставена без определена система и безсмислена, но там се съдържат велики истини, които като възприемем, ще се възстанови хармонията в света.” - Протоколи от Годишните срещи на Веригата 1906 ÷ 1915 г., стр. 229, 15 (18).VІІІ. 1912 г. И още Учителят казва: „Българският език е най-точният език, на който могат да се предадат окултните закони и Словото на Бога, защото българският народ е най-древният народ на Земята.” И още: „Библията е един малък превод от Истинската Библия. Не мислете, че Евангелието съдържа всичко, което Христос е говорил. Сам Йоан казва, че Христос е говорил по 3 ÷ 4 часа. Ако всичко, което е говорил, беше напечатано, щеше да се събере в хиляда книги, големи като Библията.” - Из „Мисли за всеки ден” (1993 ÷ 1994 г.) Накрая на тази Библия е отбелязана разликата между българските думи „светлина” и „виделина”. Защото думата „виделина” я няма в другите езици, а тя се употребява в Библията. Докато светлината е външна, виделината е вътрешна, духовна светлина. Както и думите „любов” и „обич” - няма „обич” в други езици. А Любовта слиза отгоре, а обичта се качва нагоре. Затова и тази Библия е една от най-точните по превод и съдържание. Друга книга от Светозар е „Светъл лъч”. В нея в 400 страници Светозар дава накратко образа на някои братя и сестри от Школата на Учителя. И това са стотина образа! И ако нямаше томовете на д-р Вергилий Кръстев, само тези образи щяха да останат в Историята. А те са много важни за бъдещите поколения и новата 6-та раса и ще се изучават в бъдещите университети. Някои от тях са разгледани най-подробно от Вергилий, а има и такива, за които никой досега не е споменавал, а те са много важни. Като например братята от селото Мърчаево, където се приютява Учителят през Втората световна война. И много други. Накратко е дадено, но нали остават в Историята. На края, последните страници са много силни и аз ги преведох тук на някои французи и те се изумиха! Като например (на стр. 409): „При един разговор с група братя и сестри на Изгрева за величието на Космоса, който ни заобикаля, за законите, по които се движи и развива, един от присъствуващите братя Го пита: „Учителю, кой управлява тази необятна Вселена с милиардите звезди и планети, които я изпълват?” - Учителят оглежда присъствуващите, заобиколиш Го в кръг, ученици и отговаря: „Вселената се управлява от Бога, Който се е вселил в тялото на Петър Дънов и сега се проявява чрез Великия Учител - Беинса Дуно, Който в момента стои пред вас!” И на стр. 410: „Моето учение е на Любовта, на братството и сестринството, на абсолютната свобода, в която всеки зачита правата на другите. Но не опорочавайте Любовта, не говорете много за нея! Ама ще кажете, че аз много съм говорил за Любовта! Не, аз не съм говорил нито една дума за Любовта. Аз за Любовта въобще не съм казал дума! Ако аз произнеса за Любовта само една дума, целият свят ще изчезне, няма да остане нищо, на дим и прах ще стане. Понеже тази дума е толкова силна!” Тази книга „Светъл лъч” се беше изчерпала много бързо и Светозар я преиздаде и разшири. Купува се и от светски хора. Друга книга: „Учителят Беинса Дуно за Рила и екскурзиите”. Тя е също много интересна и важна! Например на стр. 8 се казва: „Рила е най-високата планина на Балканския полуостров, който е заливан 3 пъти от вода, а тя е стърчала в морето като неголям остров.” Още: „По време на една от лекциите на Общия окултен клас, Учителят задава въпроса: „Кой е най-високият връх на Земята?” Учениците отговарят: „Монт-Еверест в Хималаите.” Тогава Учителят обяснява: „Най-високият връх на Земята е там, където всички разумни същества се събират заедно и отправят ума си към Бога. Този връх беше Изгревът в южната част на София.” И друго за височината на Мусала: Учителят казва, че е над 3000 метра. Той обяснява така: „Има идеи и чувства, които се появяват само на височина над 3000 м. Други идеи - на височина 3200 ÷ 3500 м. Например един месоядец се качва на една планина. По едно време у него се явява мисълта за вегетарианството. Това показва, че сте стигнали на такава височина, на която се ражда мисълта за вегетарианството. Тази височина е 8000 м. Като стигне височина 9000 метра, човек забравя своята националност.” Друга важна книга беше: „Истината за спасяването на евреите в България”. Светозар получил тази идея от Горе, но казал: „Учителю, не помня всичко, не съм сигурен, че ще успея да напиша такава книга!” Но му се отговорило: „Ще ти пратим помощници!” И той сяда и я написва. И тя също беше много важна за Националната библиотека в Париж. Тази книжка развълнува много среди и в България и Светозар бе търсен за обяснение. Защото Истината беше, че Великият Учител Петър Дънов, чрез своя добър ученик Лулчев, а и Методи Константинов, спаси евреите! Тази книга бе цяла „сензация”. Светозар написа и книга за „Житния режим” - за пречистване на организъма и за здраве. Още –„Пентаграмът” с обяснения от Учителя. Въпросът е разгледан подробно и в томовете на „Изгревът”. Още Светозар написа и книга „Паневритмия”, в която обяснява окултния смисъл на упражненията. Той през този си живот не е учил в никоя окултна школа, освен при Учителя. Но в миналото си е минал през всичките окултни школи и познава добре, дори „отлично” законите им, А сега на Запад е пълно с окултни школи и тези хора имат знания и всякога си задават въпроса какъв е окултният смисъл на всяко движение от Паневритмията на Учителя. Например - упражнението „Аум” (аоум). „Това е най-свещеното упражнение от Паневритмията, а някои наши приятели го играят като балет. Правим крачка с десния крак напред, като едновременно дясната ръка се издига с длан надолу, напред и нагоре под ъгъл 45°, а лявата ръка остава спусната покрай тялото. И после - същото с лявата ръка, а дясната остава спусната покрай тялото. Вижте във филма, който е заснет, как Учителят играе това упражнение." А когато дясната ръка е напред и нагоре, а лявата - назад, се черпят енергии от Земята. Аз лично показах на Рила голяма снимка на Учителя как играе това упражнение. Заинтересуваха се братя и сестри, мина снимката от ръка на ръка, гледаха и после пак си играеха своя си балет. Също и за „Изгрява Слънцето” при третата част: Зум - ръцете идват на гърдите (възприемаме енергия от Слънцето), после се отварят при думата Ме-зум (даваме на нуждаещите се от нашите блага.) Всички сега го играят точно обратното. И Светозар пише на стр. 46: „Ние сме отишли да посрещаме Източника на Живота - Слънцето, и искаме първо да му дадем на Него (като отваряме ръцете си). Какво ще му дадем, когато по отношение на неговите богатства и възможности, ние сме крайни сиромаси. Ние сме отишли първо да вземем нещо от Слънцето (Зум - ръцете идват на гърдите) и излишното от това, което приемем - да го раздадем на нашите братя и сестри (Мезум - ръцете се отварят напред). Значи ние първо вземаме от Слънцето и след това даваме на ближните си!” Друга книга е „Себе си познай!” - главата, лицето, ръката, с извадки от беседите. Светозар съставя тази книга заедно с приятелите Трендафила Балдевска и Ангел Кермедчиев. Тя се изчерпва бързо, защото събуди силен интерес на само в нашите приятели от Братството, но и много хора си я купуват от книжарниците. И Светозар я преиздаде 1 ÷ 2 пъти. Например на стр. 70, за аурата: „Аурата на човека представлява нещо подобно на кръг, различно оцветен, с различна големина и дебелина. Тя определя неговия манталитет.” И още: „Ако погледнете един светия с окото на ясновидеца, ще видите, че той не е толкова малък, както изглежда. Той излъчва от себе си цветна аура, която обхваща километри пространство.” И още: „Духовната музика създава около човека особена аура, с която той разполага хората към добро!” Светозар ви предлага и една книга, голям формат, красива и дебела - това са моите песни, които създадох преди 30 г. – „Песни - Величка Няголова”. Нотите написа специалист - Йоанна Стратева. Ако не можете да четете нотите (защото песните са доста трудни, а някои и дълги), то може да четете текста. Тези песни са ми давани от цял колектив горе. А аз не съм специалист, но съм много музикална. И в тази книга прославих с музика и чуден текст Учителя, Рила, Извора, Мусала, Сфинкса, 7-те рилски езера, Молитвения връх, Изгрева и България. Направих го за Учителя и Делото Му! Има и много песни по формули от Учителя, или по директен текст от Словото Му. Предлагам ви: „Ученикът може”, най-късата песен, и от беседите на Учителя: „Пътят на ученика”. Текстът е: „Ученикът може да превъзмогне всички мъчнотии в живота си!” (3 пъти) А това е цялата програма на ученика. Слагам ви и формулата, по която създадох песен, посветена на брат ми Светозар: „Ученикът трябва да има сърце чисто като кристал, ум светъл като Слънцето, душа обширна като Вселената, Дух мощен като Бога, и едно с Бога!” (3 пъти) Преди да си заминем със съпруга ми Истиан, това лято (2002 г.), отидохме у Светозар и Еленка. Седяхме целия ден. Храниха ни чудно, а Павел направи разкошна торта за нас. Отиде и купи най-хубавите напитки - все за нас! Обсипваше ни. с любов! А Еленка - баница, боб, бялото разкошно ядене - картофи с ориз и масло и др. Поканиха и една певица - специалистка - Плама се казва. Не я познавах. Пяла е в Италия, Испания. Има чуден и мощен глас! Извади песнарката ми и запя: „Езеро на Чистотата”. А Павел й пригласяше с цигулката. Така чудно зазвуча песента! А тя е много хубава! И за първи път чувах моя песен да се изпълнява от такъв голям специалист! И беше толкова хубаво! И тогава разбрах, че песните ми ще имат бъдеще, особено за 6-та раса. А вие не ги купувате! Жалко! Както и томовете на „Изгревът”. А една друга позната ми певица не иска да ги пее. Гледа, гледа - и говори за „аз-ът” и др. неща. И нито една песен не чух да изпее. Ако желае! Нека и тя напише толкова песни (136 на брой) и над 250 страници и голям формат! Небето ми ги даде, тези песни и ги написах, колкото можах. Те ще служат и за пример на бъдещите композитори на Новата духовна музика. 16. Светозар и приятелите му Трябва да подчертая чудесното отношение на Светозар към приятелите му. Например сестра Стоянка от Поморие. Често я посещава и той, и Еленка, а и Павел. И как се отнася с двете сестрички близначки Румяна и Радостина! Лекува ги, помага им. Защото едната, мисля, Радостина, я беше повлякъл влакът. Тя скача от него, но той я повлича и влачи дълго време. Спаси се, но с голяма трудност. И после Светозар все им помагаше, и на двете, за здравето им. А и всяка година си правят среща в Боровец и заедно се качват на Мусала. Двете сестрички са много симпатични и не могат една без друга. Също така и търсят и Светозар, той им е като духовен закрилник. Техният дом е отворен за него и семейството му. Друг приятел на Светозар е сестра Мария Шопова. Тя е вече възрастна и на легло - болна е. Тя е една много духовна наша сестра - с много светлина! Тя цялата свети! Беше отлична шивачка. Шиеше разкошни сватбени дрехи. Тя идва в Братството чрез свекърва си - София Шопова. Тя е била край Учителя. И е участвувала в „Женския съвет”, заедно с Милка Периклиева, Вичка Георгиева (беше ни съседка на Изгрева) и др. Те често приготвят храна в кухнята и помагат в братския живот. И чрез свекърва си, Мария Шопова възприема Новото учение. Тя е наша много предана сестра. Често я срещахме на Витоша с брат Иван Антонов, Влад Пашов и др. И тя със съпруга си, слагаха една голяма палатка на Витоша, нагоре, към брезовата горичка, и там изкарваха лятото по 1 ÷ 2 месеца. Често сме им гостували с майка ми и баща ми. И имам с нея такъв един много важен случай. Бяхме нагоре, към хижа „Алеко” с майка ми и баща ми. И както вървях, настъпих клонче и влезе долу в десния ми крак едно парче. Помъчих се да го извадя, но не успях. И в усилието си да сторя това, взех да припадам, като казах на майка: „Аз сега ще припадна малко” и легнах на земята. Интересно е, че като припаднах - всичко чувах наоколо си, но не можех да отговоря. Така ще е и при смъртта! Моите родители се уплашиха много! Дойдох на себе си и трябваше да вървя така, с парчето клонче в крака ми. А то все по-навътре влизаше! И решихме да слезем надолу пеша и да минем през мястото на Мария Шопова - палатката й. Отидохме при нея и тя веднага схвана сериозността на положението. И като разбра за крака ми, каза че ще направи „операцията”, и то с подръчни материали. Стопли вода и направи сапунена течност. После взе иглата си - а тя е специалистка, голяма шивачка! И полека-лека - извади парчето дърво и намаза със сапунената течност. И успя! Спаси ме тази сестра и Бог да я благослови! Защото на другия ден работех, а бях преподавател в техникум и не можех да отсъствувам. А за операция при лекар - много се смущавах. Та, тази сестра много ми помогна тогава и аз никога не забравих това. С нейната дъщеря сме отлични приятелки и колежки. И често се срещаме и ни е много приятно! Казва се Йорданка Шопова, инженер е и заемаше пост на директор към Министерство по труда. Много ми е помагала и тя, особено като останах без работа и чрез нея си намерих такава в същото министерство, Светозар посещава често сестра Мария и й помага с каквото може. Еленка и Павел също. Ще й занесат храна - сирене, маслини, баница. Всеки път, като има братски празник и се раздават пакетчета храна, те ще заделят и за нея, и за Йорданка. А Павел много го обичат. Той често им е в помощ. Йорданка уважава много Светозар и го нарича „Светозарчо”. Тя написа 2 чудно хубави стихотворения за него, които се надявам да се поместят: „На кръстопът” и „Благодарност”. Ще ви кажа още за сестра Мария Шопова. Тя икономисвала своя „десятък” за Бога, макар че има от минималните пенсии. И казала: „Ще ви го дам, но искам да направите нещо - така че да се вижда и да остане. Да построите нещо с тези пари. И така Братството построява тази чудна чешма в „Градинката на Учителя» на Изгрева. Та, тази чешма ви е от Мария Шопова. Тя е още жива и ми обеща като си тръгне „нагоре”, да ми се обади. И зная, че ще го стори. Тя е много сериозна и задълбочена. Бог да я благослови! А Светозар поддържа непрекъсната връзка с нея. Ще ви дам и една хубава снимка - тя и Светозар. Понякога на Светозар му е много трудно с най-близките му хора. Еленка се грижи много за него, много е трудолюбива и издръжлива. Винаги участвува и в духовната работа с него. Само един кусур има - много е ревнива. А след Светозар често вървят хора, най-вече сестри, на които е помогнал с нещо. Еленка го ревнува и понякога много. Единственото дете в рода ни, което уважава майка си и баща си, е синът на Косьо - Владимир. Той е атеист, пуши, ожени се и има две деца. Нито една лоша дума не е казал нито на майка си, нито на баща си. Инженер е и жена му, също. И макар и не от „Братството”, Господ им помогна, заради доброто отношение към родителите им. И заминаха за САЩ със зелена карта. И сега и двамата работят, че и синът им работел и учи, за да си дойде в България, която много обича. И двете внучета на брат ни Косьо идваха на Рила и играха Паневритмия. Това ви го написах за поука! И е много важно. 17. Пояснения за движенията Във връзка с движенията и смисъла им, било при молитвите с движения, било като се играе Паневритмията, ето какво срещнах днес в беседа от Учителя от 1919 г. на Събора в Търново. Ще ви го напиша, като много важно за разсъждение: ”Във всяка форма има известно съдържание, което трябва да изучите и опитате. Например равностранният триъгълник ви показва стремеж към Бога нагоре, сиреч един завършен симетричен живот. Триъгълник, обърнат с основата нагоре, показва живот, който е изгубил равновесие. Когато видите два триъгълника, единият-нагоре, а другият-с основата надолу, че се преплитат, вие ще се запитате: „Дали моите стремежи са като в един от тези триъгълници - надолу или нагоре?” Вие издигате ръцете над главата си, така че да се образува еврейската буква шин - това значи, че искате да растете към Бога; то означава закон за размножаване и изпълване с всички блага, Този закон, който е от древната школа, сега съвременното общество е изопачило в една извратена форма, която по-рано е означавала: „Аз съм готов да възприема Божествените зародиши и да обработя мисълта, която ми даваш. Татко, с всичкия си ум, с всичкото си сърце, и с всичката си воля, и ще й дам всички условия за развитие.” Подир това съединявате ръцете си горе, като триъгълник, което значи, че всички мисли, желания и действия ще бъдат извършени в хармония и съзнателно. Във всичко това има голям смисъл. Когато разтваряте широко ръцете си, то значи, че искате да възприемете, а като ги съберете, свиете, това показва, че искате да извършите съзнателно всичко, що сте възприели. Всяко наше външно действие е израз на действие, което става вътре, в духовния свят. А вие вдигате ръце, без да разбирате смисъла на движенията. Като опишете с ръката си един кръг, това значи, че ще свържете опашката и главата, ще напуснете алчността и с всички сили, които са вложени във вас, ще служите на Бога. Когато някой маха с ръка надясно или наляво в знак на отрицание, това значи, че духът му е започнал да работи в подсъзнанието и проявява това вътрешно чувство, макар той да върши това нещо несъзнателно. Някои хора държат главата си надясно, други - наляво и ние мислим, че всичките тези неща са случайни! Не са случайни и несъществени - в тях има дълбок смисъл. В Америка един знаменит проповедник държал главата си обикновено малко наляво; неговите слушатели, които имали желание да бъдат красноречиви като него, почнали и те да държат главата си малко наляво - подражавали му. Човек, чиято глава е изкривена малко наляво, показва, че у него чувствата вземат надмощие, а у когото главата е малко надясно - умът взима надмощие. А трябва да се стремим към балансиране, към познаване и разбиране, сиреч да възстановим необходимото равновесие между ума и сърцето си, и да не влагаме в тях повече, отколкото трябва!” Из беседа на Учителя „Разбиране и прилагане”, държана на 20.08.1919 г. на Събора в Търново, стр. 31 ÷ 33. Та, продължавайте да играете „Аум” - най-святото упражнение - като балет, „Изгрява Слънцето” при „Зун-Мезун”, едни - с ръце навън (погрешно), а малко - с ръце „навътре”, което е вярното, и много други. 18. Братството в Бургас С това приключвам за Светозар Няголов. А сега ще напиша някои неща за Братството в гр. Бургас. Неща, които зная и помня. И най-вече ще кажа няколко думи за брат Иван Бойчев, който беше ръководител на Братството в града Бургас, Когато четях томовете „Изгревът”, все си мислех за него и си казвах, дали Вергилий няма материали и за него, да напише нещо. Жена му се казваше Радка. И като четях 15-и том на „Изгревът”, при спомените на Жечо Панайотов, той споменава за брат Иван Бойчев - познавал го е. Нали е живял в Бургас дълги години и там е работил. Също видях и снимки - има го брат Иван Бойчев и жена му Радка (снимки № 36 и 37, вляво). Много се зарадвах, защото бях започнала да губя образа им в главата си. А иначе непрекъснато съм във вътрешен контакт с брата. Работим с него заедно и често го споменавам в молитвите си. А той беше чудесен брат! Аз бях млада, ученичка, и всяко лято с майка ми и баща ми отивахме в гр. Бургас, и то все у брат Иван Бойчев. Тогава той беше ръководител на Братството в града. Било е към 1950 ÷ 1955 г., не помня точно. Те живееха в голяма къща, но я бяха дали на роднините си, или под наем, не помня. И братът живееше цял ден долу, в една съвсем малка стаичка, кутийка. Вътре имаше едно миндерче, малка масичка и прозорче. Там прекарваше дните си, и то в работа. Съвсем скромно и бедно! Те бяха възрастни със сестра Радка, и пенсиите им трябва да са били нищожни. Защото си спомням, че имаха котка. Тя седеше все в градината им. И сестрата й даваше всеки ден храна - и то само водичка с малко напоен хляб. Това беше. И всеки ден. Ние, като отивахме у тях, им занасяхме разни храни - маслини, сирене, зехтин и др. Те живееха в голяма мизерия и скромност. Брат Иван Бойчев беше много духовен и издигнат брат. Верен на идеите на Учителя, той ръководеше там Братството. Често са ни водили в салона, който беше в града някъде. И братът всичко осветяваше с присъствието си и работата си. Пееше много хубаво, сякаш и сега чувам гласа му. Той беше от възрастните приятели по това време. Познаваше баба ми Величка Стойчева и много я уважаваше. Тя също е живяла а гр. Бургас и е от първите ученици на Учителя. Живеели са с мъжа си Коста Стойчев в голяма гръцка къща, в която имало салон със 100 стола. И събранията на окръга са ставали у тях. И то, когато е идвал Учителят. Тогава Той обикаля България и търси учениците Си. И като дойде в Бургас, е отсядал в дома на баба ми и дядо ми, и е преседявал по 1 ÷ 2 месеца. Баба ми Величка Го е посрещала както се посреща Бог! Толкова много Го е обичала и ценяла! Тя си заминава в 1918 г, когато Учителя е бил интерниран от правителството във Варна, в хотел „Лондон”. Та, брат Иван Бойчев познаваше баба ми и често ни говореше за нея. Той я ценеше и уважаваше много. Той казваше, че аз съм преродената Величка Стойчева (родена съм 8.1941 г.). И ми обръщаше много внимание. Имахме много духовни разговори. У тях прекарвахме в духовна атмосфера и работа. Четяхме беседите от Учителя и Библията. А братът излъчваше голяма светлина. Той беше ясновидец. Виждаше аурата и цветовете й. Имаше и видения, особено сутрин при изгрев слънце. Записваше си в една тетрадка. И веднъж ми каза, че ще ми даде една такава тетрадка, да я прегледам и разуча, но да не я показвам на никого. На родителите ми не я даде, само на мене. Взех я в София, разглеждах я, четох я. Вътре имаше и много чертежи, сигурно на това, което виждаше той с духовните си очи. После му върнах тази тетрадка, но нищо не преписах. И за съжаление е. Ето, че сега го споменавам, а нямам нищо конкретно да й предложа. Брат Иван Бойчев и сестра Радка познаваха и семейство Кралеви. И ни запознаха и с тях. След заминаването на брата, Кралю Кралев става ръководител на Братството в Бургас. И едно лято им отидох на гости. Така се запознах и с тях. Жена му беше симпатичен човек. А той ми се видя остър и нервен. Имаха 2 дъщери - Елка и Милка. Аз се запознах най-вече с Елка. Тя беше чудесна, много добричка и скромна. Точно обратна на сестра си Милка, която не опознах добре, и останах с впечатление, че е остра и с труден характер. За Елка брат Иван Бойчев казваше, че е ангел. За никой друг не казваше това. И така беше. Тя беше тиха, скромна, мила, добричка. Нямаше нищо общо със сестра си Милка. Елка учеше в София във фотографско училище. И често в събота идваше у брат Петър Филипов на Изгрева и там преспиваше. И в неделя е идвала с нас на екскурзия на Витоша. Ставахме голяма група - и Галилей, и Светозар, родителите ми, аз, Елка. И прекарвахме чудесно, в един духовен живот, потопени в аурата на Учителя. Брат Петър Филипов обичаше много Елка и когато тя дойдеше да преспи в къщата му, той я обсипваше с внимание. Другите повече не бяха така важни за него. Той много държеше на Елка. По-късно тя се оженила и имаше 2 деца. Веднъж се срещнахме на Рила - Мусала, където вляво имаше лагер, под Дено. И я срещнах, тя беше с двете си малки деца. И много се зарадвах! Мисля, че бях със съпруга ми. По-късно научих, че тя си заминала, И остави децата си на мъжа си. Аз запазих вътрешна връзка с нея и я споменавам редовно в молитвите си. Беше прекрасен човек. И минаха години. Веднъж с мъжа ми Христиан бяхме на чешмичката на Рила, на второто езеро. И помолихме някой да ни направи снимка. И веднага се впусна един брат и ми каза: „Ето, дъщеря ми ще ви снима!” Снима ни младо момиче. Благодарихме. И мъжът продължи: „А знаете ли кой ви снима?” – „Не” - отговорих. „Че това беше дъщерята на Елка, а аз съм съпругът й!” Толкова много се зарадвах. Елка си беше заминала, но се прояви чрез дъщеря си и мъжа си. Така си останахме с нея завинаги добри приятели. Но не беше така със сестра й Милка. Нямах нищо против нея, но ми беше чужда, груба, че и арогантна ми изглеждаше. Веднъж на Рила, качваме се с мъжа ми горе към петото езеро за Паневритмия (към 1992 ÷ 1993 г. беше). И отзад - далече, забелязах, че идва Милка, заета с разговор с някого. Не ме интересуваше с кого. Спрях се и я изчаквах, обърната към нея, да я поздравя. Радвах се да видя една позната личност. А тя, като ме наближи, каза ми иронично: „А, чакаш ме, за да чуеш какво си говоря на френски с този човек!” Погледнах я и разбрах, че повече няма да имам нищо общо с нея. Вулгарна и безцеремоннаг тя ме обвини веднага, че искам да я подслушвам. А аз я видях от толкова далеко, и нито чувах що говори, нито разбирах, че било на френски, и че този човек, с когото вървеше, бил французин. И това беше. Повече с нея нямах никога нищо общо! И свиренето й ми се виждаше грубо. Имах касетка с нейно изпълнение, но не обичах да я слушам. Свиреше на цигулка. Живях във Франция 7 ÷ 8 години и не бях се връщала в България да видя майка си и тримата ми братя. Бяха комунистически години. Страхувах се да си дойда през лятото. И някъде към 1988 г. си дойдох - най-после, за голяма радост на майка ми и братята ми. И отидох на Рила, заведоха ме на лагера на Вада. Там беше и брат Кралю Кралев и много други братя и сестри. Имаше много палатки и носехме вода от един извор, насреща в гората, И веднъж сме се събрали няколко души и братът Кралю ми каза: „Ела, ела, имам да ти казвам нещо много важно!” И аз тръгнах с него настрани, с пълно доверие в добрите му мисли за мене. А той ме погледна остро и още по-остро ми каза: „На тебе кой ти позволи да отиваш във Франция?” Този въпрос беше така неочакван, като че заби сабя в тялото ми. В момента се шашардисах и не можах нищо да му отговоря. Смути се силно моята душа. Всичко друго бях очаквала, но не и такова отношение. Петър Ганев и Божанка бяха наблизо и взеха да му казват: „Остави жената, остави я!” А аз в момента, неподготвена за този удар, нищо не му отговорих. По-късно описах този случай, но не казах, че братът се нарича Кралю Кралев. Сега ви казвам. А на него отговарям: „Той - Учителят ми разреши да отида във Франция и нищо не направих без да Го попитам. И то дълго време, с години! Докато накрая отговорът Му беше: „Сега вече можете със сина ти да заминете за Франция!” Аз Му бях писала писмо. Познавах д-р Вергилий Кръстев отдавна. Често с мъжа ми и него сме ходили на екскурзии на Витоша, Рила. И той е, който ме подтикна да напишем с майка ми нейните спомени с Учителя. Аз не знаех тогава каква огромна работа работи той! Но седнахме веднага с майка и записахме на касетки нейните примери с Учителя, Така, че изпълних задачата веднага! И когато научих, че се бил оженил за тази Милка Кралева, много се учудих. И когато прочетох в "Изгревът" за нейното толкова лошо и вулгарно отношение към него - не се учудих много! Нямах много добро впечатление за нея и баща й Кралю. И толкова много са изтормозили Вергилий! Да има дъщеря, която никога не е видял, да плаща издръжка редовно до нейните 21 години, и да бъде пренебрегнат и опозорен! Това може да се случи само с хора от това Братство. Защото няма по-добри хора от тези в него, но няма и по-лоши от тях! Навсякъде в света си има закони и детето има право да вижда баща си. Дори има организации „за защита правата на децата”. Така е на Запад. Например: един французин се оженил за виетнамка. Тя избягва, напуска страната, изчезва, но взима със себе си и детето им. Години наред този човек я търси и иска да види детето си. И с помощта на тези организации, той замина, чак във Виетнам (или Япония - не помня), и там намери детето си, вече пораснало. И голяма радост беше. Всичко беше филмирано, защото този случай го разгледаха по телевизията. А такава неправда, която е понесъл д-р Вергилий Кръстев, съществува само в България и никъде другаде. И това не им прави чест на семейство Кралеви. И на всичкото отгоре откраднали и материалите му за Учителя, които той събира толкова години! И ги продавали и печелели. Че и салона в Бургас продали! Че как така? Кой ви даде това право? Той не беше ваша собственост, този салон. Там работеше този чудесен брат Иван Бойчев! Учудвам се от толкова злини, които направиха сем. Кралеви на Братството! Но и ги бях добре познала! Отчетът си ще дават горе! Както вече си бил заминал братът Кралю Кралев и какъв отчет ще даде горе? 19. За Вергилий Кръстев, 21.01.2003 г., Париж Много е пострадал брат Вергилий в живота си и добре познава Бялата и Черната ложа, как работят и какви прийоми имат. Но той е много силен! Издържа на всичко и много работа свърши. Отдаде живота си, силите си, средствата си за делото на Учителя! И е много силен дух! С него не можете да се борите. Във всички случаи ще бъдете победени! С какъв замах и енергия той работи денонощно над томовете на „Изгревът”! Ето, че искам да напиша и няколко реда за д-р Вергилий Кръстев. Познаваме се отдавна! С него и мъжа ми и други приятели, често ходехме на екскурзии на Витоша и на Рила. Не знаех тогава какво работи той. И когато ни каза с майка ми да напишем спомените й с Учителя, ние седнахме веднага с нея и с магнетофонче записахме всичко. И аз предадох касетките на Вергилий. Така излязоха спомените на майка ми с Учителя. Този енергичен брат Вергилий ме е подсетил какво да направя. И Бог до го благослови! Няма друг като него в това Братство! И ще кажа, че и той е „феномен”. След като първият, вторият, третият и т. н. не свършиха работата за Братството и Учителя, ето че Небето изпрати като10-ти - последен, този брат да свърши работата. А 10-тият е този, който свършва обезателно работата за Бога! Такъв е законът - обяснява Учителят. А в началото д-р Вергилий не е бил и от това Братство. Идвал е на полянката на Изгрева да спортува и играе топка (мисля, че беше). И така се запознава с Братството и Изгрева, а и с много ценни братя и сестри, като Борис Николов, Галилей Величков, Пеню Ганев и много други, и започва работата си, и то в тези тежки, комунистически времена. И така 30 години той работи в тайна и събира спомените на учениците на Учителя. С какъв плам и кураж, с много сили и ентусиазъм, с много преданост и всеотдайност! А той не е бил нито при Учителя, нито на Изгрева. Намира го Самият Учител, и то като най-способен да свърши работата. Нямаше кой друг! Вие разбирате ли това? Нека на всички да стане ясно - нямаше кой друг да свърши тази Велика работа!И нека да бъде благословен през вековете! Защото всичките тези образи на ученици на Изгрева са необходими за бъдещите поколения! И всеки образ ще се изучава в бъдещите университети на подготвителната раса за 6-тата раса! И ще се търсят начини и пътища как да се избягват за в бъдеще грешките. Това ще бъдат „задачи” за разрешаване на „новия човек” през следващите векове! Защото цяло космическо „чудо” е слизането на този могъщ Дух - Беинса Дуно на Земята, все едно между „мравките”, каквито сме всички ние по отношение на тази велика култура и хармония, която цари в безкрайната Вселена! И да не се намери кой да напише и остави тези спомени за бъдещето! Голям резил! Та вие, и всички ние, за в бъдеще ще „целуваме нозете” на този велик брат Вергилий, за делото му! И вечно ще остане името му във вековете! А как се бори той! Защото го гонят отгоре духовете на всички братя и сестри, заминали си и несвършили работата си за Бога за и Учителя, за поколенията! И го натискат нощем и той не спи - толкова е силно напрежението горе на всичките тези духове. Те искат да се изявят, но трябва чрез някой, който ще ги разбере, да им довърши работата! А брат Вергилий е натискан и от тези братя и сестри, които са във физическо тяло! Колко лъжи и измами, кражби на материалите му, и то от най-близките му хора - жена му Милка и баща й Кралю! Че и този прекрасен брат Борис Николов - пример за всички нас и как защити Братството на Процеса в 1957 г.! И как геройски понесе затвора - като истински ученик! И той, моля ви се, си е изгубил ума и е пожелал „да открадне” и жената на Вергилий - Милка! А този брат беше много възрастен. И всички много го почитахме и обичахме! Значи е станал „проводник на Черната ложа”. А д-р Вергилий го е лекувал, живота му е спасявал. С години е бил у тях, и е помагал както на Борис, така и на жена му Мария. А тя беше чудесен човек! Истински ученик на Учителя, и много строга и взискателна! Ето че и добричкият Жечо Панайотов, толкова предан и почтен брат, и той в дадени случаи е изигравал Вергилий с материалите си, които подготвял за него. И колко други! Не е ли това срам! И, ако беше някой друг, щеше да капитулира, но не и Вергилий! Вари го, печи го - той все Вергилий си остава и продължава работата без капка отчаяние, а напротив – и с още по-голям устрем! И тази му сила идва директно от Небето и Учителя! Защото той е избран като последен да свърши работата. И с мощния дух на Мойсей - с него ли ще се борите! Предварително сте загубили, знайте го това! С него работи цялото Небе и ще се слави името му! А и ще е обсипан с Любовта и благодарността на всички горе приятели, чиято работа ще свърши! Че и сега Братството „забранило” да се купуват томовете на „Изгревът”. Браво! Но знайте, че всички, които спъват тези томове свещени, работят от името на Черната ложа, която присъствува и винаги е била. Та, всеки да се определи на кого служи! И по това ще ги разпознавате! „Всеки, който е против „Изгревът”, принадлежи към Враговете на Бялото Братство”. И така - да е ясно! И завинаги! И за бъдните времена! Амин! Сега чета в том 15-и за някакви сестри Шкодреви от Габрово. И те писали против Вергилий и делото му! И разнасяли писмата си навред из България! И вие сте от „тях”, познавам ви - ще кажа аз. Щом се опълчвате против труда на този безкористен брат - от черните сте. Това да ви е ясно от мене, Величка! А аз съм назначена за „инспектор”, както в Европа, така и в България. Учителят ме е назначил. И ви казвам - Небе и земя ще паднат, но делото на брата Вергилий ще успее! И той ще завърши работата си успешно! И нищо няма да ви помогне - нито магиите ви, нито лошите ви мисли, нито клеветите ви срещу него, нито писмата ви! Щом Бог живее в него, кой може зло да му стори? Амин. Когато пиша - имам дарба, и не съм аз, която пиша. И някой ми купи и подари един том, мисля 1-ви, от „Изгревът”, преди години. Може би беше брат ми Любомир. И веднага разбрах това толкова велико дело! И си казах: „Че аз може би познавам този Вергилий? Дали е той?” И му писах и казвам: „Вие ли сте този Вергилий, с когото ходехме по Витоша и Рила, и когото аз познавам?” И така влязохме във връзка. И аз много голяма оценка дадох на труда му. Но не живея в София, нито в България, а във Франция! И отдалеко се вижда още по-ясно! И колко е предан да не се редактира Словото на Учителя! Никаква редакция. Как си позволявате? Че Паша Тодорова, която редактираше беседите Му, накрая остана сляпа. И когато комунистите вземаха с камиони литературата на Братството на Изгрева - това е било все редактирано Слово! И Учителят е разрешил на комунистическата власт да ги конфискува и претопи! Защото за Изгрева, което беше Скинията на Бога, без Неговото разрешение нищо не става! Че и Изгревът и Салонът бяха пометени! Защо? Искаха на „секта” да го направят, учението на Учителя. А това беше Школа. И този брат Икономов, който променя само един тон от песните на Учителя, завърши живота си парализиран! Също и сестра Милка Периклиева, защото се забави 4 години в нерешителност и не приложи Паневритмията в училищата! Може би България щеше да избегне болшевизма и комунизма - този бич на Бога и духовно невежество и тъпота цели 45 ÷ 50 години! Цял половин век! И сега - какво наказание: да нямате пари за хляб и сирене! Не е случайно. Защото България е най-великата страна в света и от събитията в това „Братство” се диктуват и събитията в цялата земя! Знаете това! Тогава защо на Рила вече толкова години играете променена Паневритмия, грешна, и я защитавате? Защо започвате първите 6 упражнения с крак назад? Защо променихте песните, гамите, заглавията им? Кой ви позволи? Запитвам Благи Жеков, който беше председател на Братския съвет. Че нали той отиде да се поклони на тази „секта” на Михаил Иванов във Франция! И заради пари и подаръци! Бъдете горди - българи сте! И Учителят избра България и Изгрева в София за център на Великото Всемирно Бяло Братство и за център на Школата Си и работата Си! Още питам и Петър Ганев за променените песни и заглавия! Също и Симеон Симеонов - певец, дето променя Паневритмията, Лъчите със солото: „Ти си ме, мамо, родила...”, също питам и Ина Дойнова: защо е променена Паневритмията! Няма да се размине на никого! А Гриша Кьосев, който създава нови, поетични думи на Паневритмията, написани от сестра Олга Славчева и с участие на съществото Асавита, дошло специално от Слънцето за целта и изпратено от Великия Учител? Че и нови имена на езерата - той ги дава - Гриша Кьосев и духът, който работи с него. Против всички тези промени се бори със „зъби и нокти” този брат Вергилий! Ценете го! И няма да намерите друг като него! И сега пише материалите за брата Любомир Лулчев. Знаете ли колко мръсота и презрение изсипа Братството против този брат! И той си замина насилствено с името на Бога и Учителят на уста! И колко хора спаси той от смърт, чрез близостта си с царя и правителството! Имал грешки! Че кой няма! А той беше един истински ученик на Учителя и Бог разчиташе на него. Знайте, че закон е - колкото се говори лошо за някой брат или сестра, толкова по-внимателно трябва да изучаваме живота им. Има и отрицателни - това е неоспоримо! Но има и много злоба, завист и омраза. В Братството нямаше друг толкова силен и ерудиран брат като Любомир Лулчев. Не можеха и на пръста му да се мерят! И това е работа на брат Вергилий - да ги опише в томовете „Изгревът”, с техните слабости и погрешки, както и с техните велики дела! И бъдещето поколение ще прецени! А брат Вергилий организира и много концерти! С музика от Учителя, както и рецитали с пасажи от „Изгревът”. Няма друг, който да е свършил толкова много работа, и така ценна! Да се изявят музикантите, певците, хорът, че и да се чуват примерите на някои братя и сестри, живели и работили по време на Учителя! Много е важна работата му. И не искам да го хваля! Но той заслужава „благодаря” от вашите уста, Той и горе ще си има „трон” и ще свети! Защото Славно е делото му и велика е жертвата му! Амин. Написано с много обич: Величка Няголова

IX. Светозар Няголов Б. Хороскоп 1. Хороскоп на Светозар Крумов Няголов 21.07.1932 г. 16h36'София Изгрява Стрелец на Асцендента, който дава високо тяло с големи ръце и крака. Понеже костите са тежки, с напредване на възрастта може да се свият и роденият да се прегърби. Лицето е продълговато и добре оформено, носът - правилен, очите са тъмни с добър поглед, а косата - тъмно кестенява. Тялото действа бързо и активно, но не се нуждае много от почивка, защото възстановителните сили са добри. Роденият е издигнат над обикновения живот и е насочил стремежите си към безграничното пространство, изпълнен с висок идеал. Той почита законите и има висок морал. Този знак създава стълбовете в обществото и религията. Има известна опасност от счупване кости на краката. Роденият трябва да се научи да реализира идеалите вътре в себе си, вместо да ги търси отвън. Там, където е поставен, трябва добре да свърши работата, определена за неговата душа, за да може да реализира идеалите си. Слънце в VIII дом е на много благоприятно място за родения, понеже изпълва с живот и сила дома на смъртта. (Много пъти съм бил на прага на смъртта и Слънцето ме е връщало в живота). Животът дава големи надежди на родения, но често се прекратява преждевременно. Може приживе да не го оценят, но след заминаването му ще има слава в живота на хората. Тук Слънцето указва увеличение на богатството след брака и ще има великодушна съпруга. Слънце в Рак. Зодиакалният знак Рак е вратата на живота, свързан с душата, с Луната, и дава на родения дълбока скрита духовност. Жизнеността е много слаба. Понякога прави родения малко отпуснат и бавен. По характер е незлоблив, има тих нрав и избягва свадите. Първата половина на живота е безплодна - до 33 години, когато работи вътрешно върху себе си, а след това се радва на успех в зряла възраст. Има силно влечение към окултните науки. Ракът е най-мистичният знак в зодиака, в който дойде и Учителят на земята, също Петър Филипов. Той дава голяма привързаност към дома и удобствата му и към големия дом на братския живот и неговите проблеми. (Слънце точен квадрат и половина Луна, точен полусекстил Венера, опозиция Сатурн ретрограден, квадрат Уран, разпадащ се съвпад Плутон, паралел Сатурн ретрограден, секстил Медиум Цели, секстил Хирон, съвпад точката на щастието и квинтил Лилит). (Слънце точен квадрат и половина Луна) дава непостоянство, нерешителност, променчивост и мъчно преследване и постигане на някоя цел в живота - мъчно ще успява в това, което предприеме. Роденият ще има мъчнотии в отношенията си с жените, с началниците си и високопоставените. Здравето е увредено с простуди, които мъчно оздравяват. Аспектът показва, че когато майка ми е била бременна с мене, не ме е искала, мислила е да абортира, изживяла е много тревоги и напрежения, които са се втъкали в тялото ми, да нося тези негативи през целия си живот. Майка ми напълно си оправи отношенията си към мене и ме обичаше много, но последствията от изживяното останаха да ги нося. (Слънце образуваща се опозиция паралел ретрограден Сатурн). Това е най- неблагоприятният аспект за родения, при който устойчивостта из основи е отслабена. Добре, че Сатурн е ретрограден и намалява наполовина злите влияния на силния във Водолей Сатурн. Говори за мъчен детски период, изпълнен с болести, главно настинки, слаб и нервен стомах. Липса на апетит и злоядство. Пречи извънредно много на успеха в живота, като ще има постоянни отлагания на нещата, закъснения и спиране на някои работи. Мъчно ще намира работа и ще има много неприятности с началниците си. Роденият ще се чувства изоставен и лишен от всякаква свобода. Тези негативи се оправят, когато роденият се освободи от отрицателните качества на Сатурн - злоба, несправедливост, скържавост, ревност, критичност, клевета и др. Тогава Сатурн отваря торбата с хубавите си аспекти (секстил, тригон), и ги дарява на родения. Опозицията се превръща в тригон. Всичко това започна да се променя в 1935 г, когато направих вътрешна връзка с Учителя. Майка ми, брат ми Костадин и аз бяхме извикани от Учителя привечер на полянката за скъсването на една палатка на сестра Елена Андреева. Учителят ни помилва по главите с брат ми, обърна се към сестра Елена Андреева и каза: „Аз плащам палатката.” След това се обърна към нас и каза, че аз и брат ми в Гърция преди 2000 години сме били видни философи, но и големи врагове, и сега сме такива. Мене ме попита: „Ти как се излъга да дойдеш на Земята?” Аз отговорих: „Учителю, оставям гръцката философия, а аз съм дошъл за Вашето учение - да го приема и приложа в живота си.” Целият Изгрев беше там. Този аспект (Слънце опозиция, паралел ретрограден Сатурн) е най-трудният за живота ми и ме спасява донякъде това, че Сатурн е ретрограден. Слънце квадрат Уран, Слънце съвпад Плутон, Луна опозиция Нептун. Уран квадрат Плутон, са все разтурящи се аспекти, разрешени в минали животи, а за този живот имах да разреша Слънце образуваща се опозиция, паралел Сатурн ретрограден. Светозар Крумов Няголов 21.07.1932 r. 16h 36', гр. София (Слънце разтурящ се квадрат Уран). Този разтуряш, се аспект е изживян в минали прераждания и ми напомня, че не съм слушал Божествената мъдрост - вътрешното си ръководство - интуицията. Прави родения много докачлив, нервен и слаб самоконтрол. Предсказва много нервни разстройства и болести. Като малък почти не ядях и няколко години си гризях ноктите. Имаше отрови в тялото ми, които избиваха като бели петна по ноктите ми. Роденият е привърженик на сродството и братството на душите и свободната любов. Изложен е на злополуки от гръм, ток и ще претърпи разочарования от всяко естество. След промяната на хороскопа ми (Слънце секстил Уран) дава условия за придобиване и приложението на астрологията. (Слънце разтурящ се съвпад Плутон). И този аспект е разтурящ се - от минала инкарнация. Нарушавал съм Божествените закони и не съм имал правилно отношение към земята, растенията и тялото си. Аз съм неутрализирал този аспект, като от малък съм започнал да обработвам земята и съм отправял низшите си енергии в нея. Цял живот, до 60 години съм работил тежка физическа работа в строителството, подбирал съм най-качествена храна - плодове и зеленчуци, като съм се хранел малко и скромно и никога не съм проявявал лакомия. Понеже аспектът е разтурящ се и Богът в мен (Слънцето) стои по-високо от ада (Плутон), той не може да прояви силно лошите си влияния, а и Слънцето ми е в съвпад с точката на щастието, който аспект почти блокира бруталните сили на негативния Плутон. Слънце секстил Медиум Цели) ме свързва със свръхсъзнанието ми - идеите и мислите, които протичат през Слънцето и озаряват моя ум. (Слънце секстил Хирон) в шести дом, показва, че моят вътрешен ръководител и учител е неразривно свързан с Учителя и постоянно ме е осведомявал как да постъпвам при различните ситуации в живота ми и бързо да поправям показаните ми от него грешки. Хирон в шести дом е лечител и прави тригон с Медиум Цели и ме свързва с Бога (Слънцето), свръхсъзнанието ми и Бялото Братство, което ръководи здравето на човечеството и ми дава едно вътрешно проникновение - методи как да лекувам и приятелите. В минала инкарнация, според Учителя, съм бил виден лекар на средните векове. (Слънце квинтил Лилит) превръща лошите влияния на Лилит от пети дом в добри и положителни. Луна в трети дом говори за силна наклонност към науката. Роденият има будно, ползотворно въображение и силен стремеж към литературни занимания. Ще обича неестественото осветление и ще го ползва често. Луна в Риби дарява родения със схватлив ум, плодоносно въображение, безгрижен характер, и непостоянност. Обича да мечтае и всичко, което буди чувствата му. Има дар слово - да приказва много. Притежава изключителна чувствителност и интуиция. (Луна точен квадрат и половина Слънце, разтуряща се опозиция Нептун, латитюд Марс, Сатурн ретрограден, Уран квадрат с Асцендента, съвпад Главата на Дракона, квинтил. Хирон). (Луна разтуряща се опозиция Нептун) дава богато въображение, сънища и видения, които го свързват със съществата от невидимия свят. Роденият има способности да изучава окултните науки с успех и да търси великото в природата, особено в планините. Не трябва да участва в сеанси, понеже има опасност от медиумизъм. Никога не съм присъствал на сеанси. (Луна латитюд Марс, Сатурн, Уран) показват голямата помощ от небето към моята душа от тези три злосторници, които в Божествения свят са големи добротворци. Марс носи много положителни сили, Сатурн ме изпълва с топлината на Божията правда, а Уран - с Божията мъдрост, носителка на езотеричната астрология. Луна квадрат Асцендент говори за мъчнотиите и болезнените ми състояния през моя детски период - нервен и чувствителен стомах (Слънце опозиция Сатурн). Бях много слаб - кожа и кости и лекарите за засилване ми даваха купон за мляко. Този труден период продължи до 11-годишната ми възраст, когато Юпитер съвпад Меркурий направи по дирекция съвпад Нептун и се пробуди свръхсъзнанието ми и започнах усилено да чета беседите. Тогава - при евакуацията от София, отидохме в село Бяла Черква, при много храна и блага. По-късно започнах да пия редовно много горчив чай от червен кантарион близо 20 години и стомахът ми се оправи напълно. Луна съвпад Глава на Дракона показва благотворното Юпитерово влияние върху моята душа на пробуждането на складираните в подсъзнанието ми добродетели от миналите прераждания и насочването им към новите идеи, донесени от Учителя и вложени в Словото. Преди две хиляди години съм бил християнин и съм се подвизавал след възкресението на Христа с група от около 200 души християни. Криели сме се в Галилейските гори и сме проповядвали Христовото учение. На Изгрева се срещнахме почти цялата група пред лицето на Учителя и бяхме много добри приятели в братството и си помагахме в превратностите на живота. (Луна квинтил Хирон) - пълно съдействие на моя ръководител към нуждите на моята душа, насочена към Учителя и Словото, а по-късно и към болезнените състояния на приятелите. Меркурий на върха на IX дом ми дава любов към религията, науката и литературата. Надарява ме с прилежен ум, способен да прониква дълбоко в проблемите на живота със склонност към философия и човеколюбие. Умът е обширен, гъвкав, находчив и каузален - търси причините на нещата. Меркурий в Лъв дава благороден идеал с възвишени наклонности, буден, положителен, упорит разсъдък, ненавиждащ долните и подли дела. Характерът е симпатичен, но понякога казва в очите на хората това, което мисли. Роденият притежава организаторски дарби и способности и може да бъде водач или началник на група хора (бях бригадир на бригада в строителството.) (Меркурий точен съвпад Юпитер, разтурящ се тригон Уран, латитюд Юпитер и Нептун и квадрат Хирон.) Виждаме един много положително аспектиран Меркурий - отправен към духовното (Бялото Братство- Юпитер и астрологията - Уран). Меркурий, свързан с Юпитер и Уран, показва, че в ума ми има синхрон между практичния ум (Меркурий), ангелската мъдрост (Юпитер) и Божествената мъдрост (Уран). (Меркурий точен съвпад Юпитер) е един от най-положителните аспекти. Дава весел и оптимистичен характер, способен да гледа на добрата страна на нещата и не пада духом в часове на несполука. Умът е с голям кръгозор, гъвкав, способен да разсъждава правилно и да установява твърдо решение след зряло размишление. Роденият не взема никога прибързани решения, а изисква време за размишление и като реши нещо, то е неотменимо. Показва успех в литературата и правосъдието. Ще бъде уважаван за почтеността и искреността, които проявява. Много благоприятно съчетание за литературата и за научни окултни познания - специално астрологията. Ще има достатъчно здраве, богатство и мъдрост. Много хора ще се привличат от неговите положителни жизнени трептения. Умът е свързан с идеите и новия живот, показан от Братството, със Словото, Има богати възможности да пътува до чужди страни (което отстъпих на сестра ми Величка и тя отиде във Франция). (Меркурий тригон Уран) дава оригинален, независим, своеобразен ум, въставащ срещу робството на модата, традицията и обществените условности. Роденият е неустрашим да си проправи път към абсолютна свобода. Пионер в мисълта и откритията. Идеите му са възвишени и насочени към прогреса и развитието на човечеството. (Меркурий точен съвпад Юпитер тригон Уран, латитюд Юпитер, Нептун) и (Юпитер точен съвпад Меркурий, образуващ се секстил Венера, тригон Уран, съвпад Нептун, латитюд Меркурий, Уран, Нептун) - това са аспектите, които ми дават астрологията, която я нося от миналото. (Меркурий точен съвпад Юпитер тригон Уран) показва, че в миналото съм имал школа по астрология (окултна, скрита), и сега имам друга в невидимия свят. Тази астрология е свързана с живота и идеите на Бялото Братство. Ще имам много приятели заради обичливия ми и отзивчив, услужлив характер. Тези аспекти говорят за моя скрит езотеричен живот, непознат на хората. (Меркурий латитюд Юпитер, Нептун) потвърждават горното. Тези латитюди са струи от мъдрост и любов, идващи от Божествения свят и насочени към ума ми. Меркурий квадрат Хирон говори за пречките и мъчнотиите, които биха ме последвали, ако проявявах непослушание към моя ръководител, Учител и лекар в живота ми. Тези хубави аспекти не допуснаха при провежданите обиски да ми се вземе нещо. Бях предупреждаван навреме и взимах бързи мерки. Всичко ми беше написано на стенографски и тези, които ме преследваха, не можеха да го разчетат. Венера в VII дом е признак за съпружеско щастие. При съдружие или обща работа, Венера ще я превърне в хармонична и ползотворна. При създаден спор, роденият намира начин да го уреди приятелски. Ако стане певец (за което имам заложби), Венера ще осигурява обичта и признателността на слушателите. Венера в Близнаци съчетава красотата на Венера със способността на Меркурий за изразяване. Роденият умее да подбира думите си с голяма лекота ида влага в тях ритъм, който като музика гали ушите на слушателите. Мисловността му се издига и роденият се насочва към писателското поприще. Ще бъде обичан от братята и сестрите си, съседите и хората, които са в непосредствена връзка с него. Ще прави много къси щастливи пътувания (главно в планината). (Венера точен полусекстил Слънце, разтурящ се секстил Юпитер в перихелий, квадрат образуващ се с Медиум Цели и разтурящ се полусекстил Хирон). (Венера разтурящ се секстил Юпитер в перихелий) е много хубав признак за успех и щастие изобщо. Роденият ще придобие богатство, ще има сполучлив брак и голямо обществено влияние и уважение. Понеже аспектът е разтурящ се, това в пълна сила е било в минала инкарнация, а сега се проявява по-слабо. Роденият притежава весел характер, оптимистичен, с благородно и открито сърце. Гостоприемен в най-висша степен и деен в човеколюбиви начинания. Притежава свободолюбив дух, уважаващ възгледите на околните и дори различните от неговите. Роденият има дълбок вкус и разбиране на музиката. МС (Венера образуващ се квадрат Медиум Цели) показва неразбиране и неправилно проявление на чувствата, идващи от свръхсъзнанието, като мисли и идеи, и от това- грешки и неприятности с жените. (Венера полусекстил Хирон) говори за пряко ръководство на ръководителя ми при връзките и отношенията с жените. Марс в VII дом е в перихелий, първата активна планета в хороскопа, следван от Юпитер в перихелий и Нептун в перихелий. Роденият е способен, трудолюбив съпруг, извънредно активен и неумолим в усилията за благосъстоянието на семейството. Голяма активност в ученето и образованието. Неутолима жажда за знание и от това - прочитане на много научни книги. Марс в Близнаци дава на родения активен, подвижен темперамент, открит, почтен и скромен. Винаги казва това, което мисли, направо в очите - така си създава врагове. Впуска се в ораторство и обича споровете и дискусиите. Може да има успех в правото и в литературата. Има забележителна способност да учи старателно и да намира бърз отговор на зададен му въпрос. (Марс в перихелий, образуващ се полусекстил Плутон, паралел Плутон, разтурящ се квадрат Главата на Дракона, разтурящ се квадрат Опашката на Дракона, полусекстил Лилит). (Марс в перихелий, образуващ се полусекстил Плутон, паралел Плутон) дава големите гастрономи, лакоми и търсещи постоянно в голямо количество пищна храна. От този аспект ме освободи Сатурн опозиция Слънце и дългото боледуване на стомаха ми и аз съм напълно обратен на това, което дава аспектът. От 20 до 60-годишна възраст бях не повече от 49 ÷ 50 килограма, на тежка работа и постоянно движение до планината. Изобщо не можех да напълнявам. (Марс разтурящ се квадрат Главата на Дракона, разтурящ се квадрат Опашката на Дракона) говори за известни негативни отношения с обществото, все едно е Марс квадрат Юпитер (Глава на дракона) и Марс квадрат Сатурн (Опашка на дракона) и опасност и неприятности с военните - тежка карма от миналото (Марс разтурящ се квадрат Опашката на Дракона.) Добре е, че и двата аспекта са разтурящи се и силното им проявление се отнася до друго прераждане и те само ми напомнят за противоречията с военните, но много жестоко ми напомниха. (Описано е в автобиографията ми.) (Марс разтурящ се полусекстил Лилит) омекотява чувствата и грубостта в отношенията ми с жените и обществото и довежда кармата ми (Марс разтурящ се квадрат Опашката на Дракона) до разумен край с помощта на Учителя. П 20°24' в Близнаци е точен съвпад с Гама Орион - Белатрикс 20°02' в Близнаци, наречена „Амазонка” и е на лявото рамо на Ориона. Проявява марсов и меркуриев характер. Дава бързо и приятно решение на въпросите. Роденият има смелост и организаторски способности и при реализиране на плановете си проявява войнстващ дух. Винаги постига целта си. П 20°24' в Близнаци е точен съвпад с Алфа от Колар - Капела 20°58' в Близнаци. Капела значи коза. Тя проявява също меркуриева и марсова природа. Дава на родения голяма любов към науката, познанието с изобретателски интереси. Ще има успехи и почести в материалното производство (много пъти съм награждаван в строителството с медали). Юпитер в перихелий на върха на IX дом - в собствения си дом, втората ми активна планета. Придава на родения благороден, оптимистичен и миролюбив характер, с доброта и духовни тежнения в живота. Обширен и толерантен ум, насочен към духовния живот. Ще бъде ценен в обществото и може да заеме високо държавна служба. Има голяма склонност да пътува и да придобива знания и хубаво настроение. Юпитер в Лъв дава открит характер, с добра воля, смелост, твърдост, воля, със състрадание, милосърдие и справедливост. Има образец на добродетели, които не могат да бъдат надминати. Притежава голяма жизненост и силна конструкция на тялото, водач във физически или духовен смисъл. Стреми се да не върви след другите, а да достигне до дадена служба с голяма отговорност. Не злоупотребява с доверието на тези, които са му го гласували. Роденият показва великодушие, интелигентност и живо се интересува от всичко, което служи за издигането на човечеството. По същество е духовен и има знание за новия живот. Може да се радва на успехи при финансови спекулации. Както споменах, в хороскопа ми има три активни планети, в перихелий: Марс, Юпитер и Нептун. От всичките планети в хороскопа ми най-добре е поставен господарят на хороскопа - Юпитер, който има само положителни аспекти, с изключение на Юпитер квадрат Хирон. Подобни са и Меркурий, Венера, които също имат по един квадрат (Меркурий квадрат Хирон, Венера квадрат Медиум Цели и Юпитер квадрат Хирон). Това показва, че Бялото Братство има най-силно присъствие в хороскопа и ми дава съответни външни форми, чрез които да изразя това положително влияние. (Юпитер в перихелий точен съвпад Меркурий, разтуряш, се секстил Венера, разтуряш, се тригон Уран, образуващ се съвпад Нептун, латитюд Меркурий, латитюд Уран, латитюд Нептун, точен полуквинтил Медиум Цели и квадрат Хирон.) Тези аспекти на Юпитер и тези на Меркурий показват астрологията в мене. Юпитер, в перихелий в IX дом, на върха, ми осигурява всестранни възможности да пътувам по целия свят. С тези духовни сили и помощ завърших отлично гимназията (описано в биографията ми.) Те ме правят отличен математик. През 1950 г. работех като финансов агент в Първи райсъвет и отговарях за 6-а и 7-а секция, на които народен представител беше Магдалена Баръмова - сестра на Георги Димитров. По нейно предложение ме извикаха в Градския съвет, при Стела Авишай, началник на личен състав за окръга. Когато отивах в съвета, в градинката срещу пощата, и бях пред стъпалата, Учителят ми каза: „Не приемай това, което ти предлагат!” На площадката повтори и като влязох в залата, за трети път ми каза: „Не приемай това, което ти предлагат.” Още първия път Му казах: „Ще Те послушам, Учителю.” Една чиновничка ме попита: „Какво търсите тук, другарю?” Отговорих, че ме е извикала другарката Стела Авишай за някаква справка. Попита за името и ме извика при нея. „Другарю Няголов, по решение на Градския съвет и Градския комитет на БКП ви предлагаме да учите в чужбина. (Изброи ми десетина.) Отивате в която държава желаете, учите езика една година на държавни разноски и следвате каквото пожелаете.” Отговорих: „Трогнат съм от високото доверие, което ми гласувате, но аз не искам да уча в чужбина, а в България.” Отказах да служа на комунизма и си навлякох гнева на партията им. По-късно, през 1967 г., работехме сградата на транспорта, извикаха ни спешно да направим два балкона с венецианска мозайка. Свършихме работата предсрочно и отлично. Началникът на БДК Петко Илиев ме извика и ми предложи да работя по поддръжката на легациите по света. Всеки месец сме в различни държави и ми плащат в долари. Категорично отказах да работя с тези агенти. Затова в 1976 г., когато ни изселваха от Изгрева, Илиев шест месеца не ни даваше жилище - бяха ни отрязали тока и спрели водата. (Юпитер в перихелий разтурящ се тригон Уран) дава на родения широка душа, милостива сърце, със склонност към изкуствата, музиката и окултните познания - астрологията. Ще участва в тайни общества - в Бялото Братство. Роденият е почтен, искрен, общителен, гостоприемен и се ползва от влиянието на приятели, заемащи високи длъжност. Може да има успех и в педагогиката. П (Юпитер в перихелий съвпад Нептун в перихелий) дарява родения с дръзновена мистична природа, заета с окултни идеи и науки. Когато характерът е достатъчно развит, става проводник на най-благородните и духовни сили на тези две планети, съдържащи Ангелската мъдрост (Юпитер) и Божествата любов (Нептун). Радва се на многобройни духовни и окултни опитности. В сънно състояние (излъчване), роденият придобива съвършени познания за невидимите светове. (Юпитер в перихелий латитюд Меркурий, Уран и Нептун) показва, че досега изброените по-горе физически аспекти се дублират от фините влияния на Божествения свят, проявени чрез секретаря на боговете Меркурий, Божествената мъдрост - Уран, и Божествената любов - Нептун. Те внасят в родения много духовни сили и енергии и възможности за проявяването им на физическото поле. МС (Юпитер в перихелий точен полуквинтил Медиум Цели) говори за силната връзка на господаря на хороскопа, Юпитер, със свръхсъзнанието ми, с ангелите и Бога. (Юпитер в перихелий квадрат Хирон) говори за някои допуснати от мен грешки, които трябва да изправя, иначе много скъпо се плаща. Да притежавам абсолютно послушание и голяма будност. П 25°38' в Лъв е в точен съвпад с Алфа Хидра Алфард 26°22' в Лъв. Това е главната звезда, водеща змея, Хидрата. По арабски се казва „самотната” звезда. Има качествата на Сатурн, съчетани с Венера и Нептун. Обикновено това влияние е неблагоприятно и е свързано с ядове, несполуки и провали, отнасящи се до нашето братство в България, на което и аз съм член. Еволюцията е обща и не може някой сам да излезе напред и всички вървим общо напред. Сатурн във втори дом, при положителни аспекти дава голямо физическо богатство, но когато е ранен (Сатурн опозиция паралел Слънце) дава по-големи духовни богатства на будните души. физически човек може да е беден, но духовно да е много богат, притежаващ големи капитали, натрупани в минали животи. Сатурн във Водолей, знакът на епохата, дарява родения с любезен и симпатичен характер. Има способност за ясно и смислено изразяване и проникване в деловите отношения. Голяма тактичност, методичност, справедливост и пестеливост да проявява в живота си. Сатурн латитюд Луна говори да пестя и използвам правилно благата, които се отправят към моята душа, и духовните ми условия и постоянно да отправям красиви, чисти мисли и възвишени чувства към братята и сестрите. Сатурн латитюд Уран дава силно влияние на Божествената мъдрост в живота ми и голям подтик за работа с астрологията. Проявявам благородство и хуманност към приятелите, за задоволяване с разположение и щедрост някои техни нужди. Сатурн тригон Хирон - моят учител и вътрешен ръководител трансформира енергиите на Сатурн, като ме изпълва с блага и знание да лекувам по-възрастните приятели. Сатурн точен тригон Медиум Цели показва, че кармата ми и финасиите ми се ръководят от свърхсъзнанието ми, което следи всяка моя стъпка и ме ръководи отблизо. Учителят ми каза, че съм осигурен от Бялото Братство. Тези два тригона на Сатурн: с Медиум Цели и с Хирон, са много важни за правилното ми духовно развитие. Сатурн ретрограден 1°38' във Водолей е точен съвпад с Алфа Орел - Алтаир (0°48' във Водолей). Звездата има марсово съчетано Меркуриево и Юпитерово влияние и дава издръжливост, смелост и голяма щедрост - да раздава материални и духовни блага. Съвпадът е във втори дом - на благата. Роденият е човек с искрени духовни убеждения и много целенасочено се движи към осъществяване на замисленото от него добро. Виждаме в хороскопа, че само господарят на кармата Сатурн е ретрограден. Това ми помага много, защото ретроградните планети променят основите си качества и Сатурн не може да прояви силно отрицателните си качества в живота ми, а само сенки от тях. В началото на живота си съм учил неговите строги уроци. Минал съм през големи лишения - беднотия, глад и съм свикнал с тези страдания и накрая имам всичко, което ми е необходимо. В началото на 2000 година сестра Елена получаваше пенсия 37 лева, а аз - 91 лева, а Павел учеше. Подадох заявление до общината и започнаха да ни дават помощи. Яви ми се Учителят и ме попита: „Ти защо взимаш пари от общината? Ти си осигурен от Бялото Братство.” Веднага отидох в „Социални грижи” и помолих да ми спрат помощите. Служителката ми каза: „За пръв път в моята практика се случва да дойде човек при нас и да се отказва от помощта на общината.” След това Учителят ми каза да си оправим пенсиите и това се реализира за шест месеца. Небето ни осигурява средства за един нормален живот при пестеливо изразходване на средствата. Уран в IV дом, наранен, показва, че роденият трябва веднага да напусне родното си място, защото там не може да има успех. Околните ще бъдат враждебни към него. Аз съм роден в квартал „Подуене” и през следващата година сме се преселили на Изгрева - изпълнил съм повелението. Уран в Овен дава на родения оригинална независима природа, остър ум, с амбиция и енергия, способен да посреща всяка трудност. Понякога проявява марсовите качества на знака Овен и се отнася грубо и неправилно към околните и си създава неприятности. (Уран разтуряш, се квадрат Слънце в перихелий, разтурящ се тригон Меркурий, разтуряш, се тригон Юпитер, разтурящ се квадрат Плутон, паралел Нептун, латитюд Луна, Юпитер, Сатурн и Нептун.) (Уран паралел Нептун) дава склонност към окултизма и мистицизма и роденият може да стане авторитет в тази област. Води към пряка връзка с духовния свят и отношения с неговите обитатели. Може да лекува болни успешно, дошли при него. Високо развита интуиция, достигаща до умствено четене на мислите. Любов към пътуванията и излетите в планина. Роденият притежава силна воля, деловитост, способност да ръководи работата. Каквато и професия да работи, той може да се издигне до ръководител. Нептун в IX дом благоприятства развитието на духовните способност. Дава ход на окултните науки - астрологията, хиромантията и други. Нептун в Дева надарява родения с изтънчени духовни способности, пророческо вдъхновение и голяма преданост към високия идеал, който има. Дава чисти приятелски отношения или платоничен брак. (Нептун в перихелий латитюд Меркурий, Юпитер, Уран) говори, че от Божествения свят към най-високопоставената ми планета в хороскопа, Нептун в перихелий в девети дом, текат силни положителни енергии, носещи хармонични мисли, изградени от сливането на физическия (Меркурий), духовния (Юпитер) и Божествения ум (Уран). Това дава богата възможност за проявата на Божията любов в трите свята и възможност за проява на Божествения ум в живота и придобиване на дълбоко вътрешно знание. Това е най-силният и мистичен аспект в хороскопа ми. Плутон в VIII дом е в своя дом и е много силен. Предвещава преждевременна и внезапна смърт. Много пъти съм стигал до смъртта, но Слънцето, Учителят са ми продължавали живота. Плутон в Рак дава чувствителен и нервен стомах. Влияние на отрицателните сили върху душата ми. (Плутон разтурящ се съвпад Слънце, образуващ се полусекстил Марс, разтурящ се квадрат Уран, паралел Марс, квинтил Медиум Цели, тригон Главата на Дракона, секстил Опашката на Дракона, секстил Лилит.) Плутон 21°52' в Рак е в точен съвпад с Бета Близнаци - Полукс 22°24' Рак. Има силно Марсово влияние. Дава грубост, деспотизъм, агресивност и жестност. Това са качествата на военните в казармата, които опитах в 1952 г. „Когато влезете в тясна връзка с Духовния свят, тогава ще се обновите и ще станете силни. Това в Евангелието се нарича новораждане, за което какви ли не определения се дават. Ново раждането значи обновление, да можете да живеете едновременно в този и в онзи свят, или, другояче казано, да знаете да трансформирате енергиите от физическия свят в духовния и обратно.” Учителят 2. Моят хороскоп, свързан с празниците на Братството 1. На физическата Нова година, която започва в 0 часа на 1 януари, Слънцето се намира на 10°20' в зодиакалния знак Козирог - в тригон с моя Нептун на 6°18' в зодиакалния знак Дева. 2. Духовната Нова година, която започва около 22 март, с влизането на Слънцето в 0° на зодиакалния знак Овен, същевременно е празник на Светите Четиридесет мъченици и всички, които нямат имен ден, празнуват при започването на пролетта. Значи тогава е моят имен ден. 3. Слънцето ми в радикса се намира на 28°34' в Рак и е в съвпад със Слънцето на Учителя, намиращо се на 19°16' в Рак. 4. Божествената Нова година, която започва на 19 август, когато Слънцето е на 26° в Лъв, точен съвпад с върха на моя ІХ дом, точен съвпад с моя Меркурий на 25°26' в Лъв, с Юпитер на 25°38' в Лъв, с Нептун на 6°18' в зодиакалния знак Дева, тригон с радикалния ми Уран на 23°22' в зодиакалния знак Овен. 5. На празника Голяма Богородица, който се празнува от Братството на 28 август, Слънцето е между 5° и 6° от Дева и в съвпад с моя радикален Нептун, намиращ се на 6°18' в зодиакалния знак Дева. 6. При започването на Новата учебна Духовна година на 22 септември, с влизането на Слънцето в 0° на зодиакалния знак Везни, съвпада с моя МС, намиращ се на 2° в зодиакалния знак Везни, с моето свръхсъзнание, което се пробужда и активно работи за идването на Новия живот на Земята. 7. При заминаването на Учителя на 27 декември Слънцето се намира на 5°38' в зодиакалния знак Козирог и е в точен тригон с моя Нептун, намиращ се на 6°18' в зодиакалния знак Дева. 8. На хороскопа, построен за България за идването на Новата епоха на Водолея в 1914 година, на асцендента изгрява 27°29' Рак - в съвпад с моето Слънце, което се намира на 28°34' в знака Рак. 3. Величка Няголова за хороскопа на Светозар Крумов Няголов За твоя хороскоп много мислих. Имаш съвпад на Плутон със Слънцето - тежък кармичен аспект. Тъмнината и светлината заедно. Добре е, че се разпада (разрешен в минал живот). Но една седмица преди твоето раждане е бил точен. И ако си се родил тогава (13 ÷ 14 юли 1932 г), можело е да си заминеш още малък. А опасно е било и за баща ни. По дирекция, тази разлика от 6 и половина години между Слънцето и Плутон, мисля, че показва, че ти горе си се приготвил да слезеш и е трябвало да изчакаш тези 5 ÷ 6 градуса (5 ÷ 6 земни години), за да отмине този силно разрушителен аспект. Едновременно си подготвил и срещата на баща ми с майка ми. Но небето и Учителят са ти подготвили по-подходящи условия да слезеш, за което ти много си настоявал. Дори и при смъртоносни аспекти. Така да знаеш. Всичко е било заради срещата с Великия Учител, слязъл в България, а не за българите, за почест и слава. Учителят ти е позволил, макар че условията са били много трудни. И толкова тежки аспекти си се нагърбил да разрешиш. (Аз съм ги разрешил 6 минали животи, а сега са останали само последствията. - бел. на Светозар Няголов) Отгоре си знаел, че ще ти бъде много трудно, носи решил с Бога напред. Затова и Учителят те е попитал: „Ти как се излъга да дойдеш на Земята?” А това, че вече не искаш да идваш между този народ, това е съвсем друго нещо. Че кой ли иска да е между упорит, неразбран и негативен народ? Но то всичко е за добро. Слязъл си с мисълта, че ще е за малко и при тези трудни аспекти няма да останеш за дълго. До 20 години, когато линията на живота беше прекъсната и Уран по транзит прави съвпад с Плутон, в 1952, 3 година и опложда квадрата Уран квадрат Плутон. Но Учителят ти продължи живота и достигна до Пентограма - 72 градуса, че и още, ако е рекъл Бог. И колко работа свърши! Никой друг не можеше да свърши твоята работа, и затова остана, а и още може да седиш, докато има работа за тебе. Друг няма кой да я свърши! Тук е трудно, заобиколени сме отвсякъде с неприятели, но така се кове нашата сила! То е много лесно да си само между приятели и всички да ти се радват, обичат, славят и почитат. Сега минаваш този изпит, като Йова, да те отхвърлят и унизят и пак две пари да не даваш, а да се радваш, че те махат от това тегло. Учителят си отиде отдавна, разруши външните форми - салона и Изгрева, и остави всеки сам да работи или в малка хармонична група. След като и тебе те отхвърлят, значи край - няма нищо духовно в това тъй наречено братство и Учителят ще го разпръсне. Ще отдели овцете от козите. Като ученик - гонят ли те, и праха си вземи. Това са повечето врагове на Учителя и ти нямаш нищо общо с тях. И Косю вече не ги иска, а това си е тяхно „Братство”. Ходиха във Франция при Михаил - голям враг на Учителя. И техният хор пак дойде и книгите му се печатат. Какво искаш ти! Истината остава в твоите хубави книги, които създаде, в некоригираните беседи, които Вергилий издаде, и в поредицата „Изгревът”, където участваш и ти. И аз много се радвам за това. И кой е бил този Вергил, който тича като луд да издава? Да не е този, който запали библиотеката в Александрия или Рим? Но той сега има пробудено съзнание и съвестно работи! Това е пак кармично. Да, аспектът ти Слънце съвпад Плутон е в осми дом, където Плутон е много силен, но над него по-високо е Слънцето, което много пъти те спасява от смъртта, която Плутон ти приготвя. Това е една постоянна борба за живота ти, в която Бог е над всичко. Остави миналото. И защо искаш да те почитат и уважават такива невежи хора? Че как се отнесоха с Христос? Ами с Учителя? Че тебе ли ще признаят? Добре, че се отърваваш вече от тях, защото носиш отговорност, като им даваш такава светлина; а те ти отговарят с тъмнина. Те не могат да се мерят с тебе и бъди снизходителен към тях. Много е хубаво, че точката на щастието ти е в съвпад със Слънцето ти. (Неутрализира лошото влияние на Плутон.) Защото голямо щастие е било за тебе да се родиш на Земята край Учителя и при такива духовни родители. Цялото небе е празнувало раждането ти. (Слънце образуваща се опозиция Сатурн ретрограден). Това е много разрушителен аспект. Планетите са в различни противоположни знаци и Слънцето е горе напред. Някъде към 3,5 години, като си бил, е имало опасност за живота ти или за баща ти. (Бях замръзнал на пързалката и ме занесли у дома. - бел. на Светозар Няголов.) На точния аспект ти пак си бил горе, изчиствал си пътя си. (Слънце разтуряш, се квадрат Уран), това се внезапните затруднения и опасности за живота ти. Особено на 5-годишна възраст, точният квадрат Уран квадрат Слънце, трудно си оживял, като малък още, но си бил в аурата на Учителя и на Изгрева. Но тези трудни аспекти и условия дават и развиват твоята личност и само „велики посветени” могат да издържат на толкова трудни аспекти и заплахи за живота им (Слънцето и то в VIIІ дом). Благодари на Бога за живота си на Земята и че напълно разреши всичките тези трудни аспекти. И то за Славата Божия! Колкото по-тежки са аспектите, толкова по-велики духове се раждат. А ти си благословен от Бога. И след тебе всички ние сме се родили и твоят дух ни е помагал. Ти помогна на Косьо да се пробуди и отново да влезе в руслото на Братството. Всъщност твоят Уран те пробужда по отношение на Сатурн и Слънцето (егото). Иначе е чудно аспектиран. Имаш чудесно поставен Юпитер в Лъв, точен съвпад с Меркурий. Чудно хубава работа си имал още в миналите си животи – толкова точен аспект (на човешката и ангелската мъдрост). Цар си бил (Юпитер, Меркурий в Лъв) и тогава си свършил тази чудна работа за Бога. И планетите ти са в IX дом и са в съвпад с Нептун (Божията любов). Чудна работа! И всички са тригон на Уран: силно ясновидство, пътувания в невидимия свят, сила, воля, жизнерадостност, доволство. И най- високата ти планета е Нептун в Дева - да служиш на Бога и Любовта с чистота. И тук е кармичната ти ос, с опашката най-горе: за да разрешиш и последните трошици от кармата си и да преуспееш в Божията Любов. И тези ти превъзходни планети са в секстил с Венера. Как всичко се уравновесява в тебе. И ако нямаше този кръст: Сатурн, Слънце, Уран, какво щеше да правиш на Земята? Цялата ти гигантска работа се дължи на тези три планети в трудни аспекти. Това те събужда и поощрява в пътя на ученика и новия живот, който идва. Вярно е, че Учителят те е определил за тая мисия в Братството. И в астрологията ти приключваш работата си с успех. Мислех още и за твоите аспекти. Всеки 7 ÷ 7,5 години (14, 15), (21, 22), после (28, 29), от цикъл на Сатурн си имал все трудни положения. Това е и цикъл на Уран в един знак. (Никога не ми е било леко. - бел. на Светозар Няголов) Сатурн и Уран са свързани. Сатурн в Рак, юли 1946 г. съвпад твоето Слънце. А Уран е в Близнаци - секстил към радикалното си положение и тригон към радикалния Сатурн (на 14 години). Януари 1962 г. Сатурн е в радикалната си точка, а Уран опозиция на тази точка в Лъв. Добре, че малко се разминават и не са точни и ударите са по-леки. Април, май 1969 г. Сатурн е в Овен и Телец квадрат с радикалното Слънце, а Уран е във Везни, тригон с радикалната точка на Сатурн. В началото на 1976 г. Сатурн отново прави съвпад със Слънцето ти, а Уран е в Скорпион и прави квадрат към радикалната точка на Сатурн. (Тогава си заминава баща ми. - бел. на Светозар Няголов) Уран съвпад Сатурн в 1988 ÷ 1989 година в Козирог въздейства този голям цикъл и се сменя управлението на комунистите (падането им). Ти си взел активно участие отгоре. Тогава Уран, Сатурн и Нептун са останали дълго време в Козирог, февруари 1991 г. Сатурн е на радикалното си място в опозиция на Слънцето. Юпитер в Лъв ти е помагал. През ноември 1996 г. Уран влиза във Водолей върху радикалната точка на Сатурн (съвпад Сатурн), а Сатурн от Овен подготвя квадрат към Слънцето. Май, юни 1998 г. Сатурн е квадрат Слънце и съвпад Уран радикален. През 2004 г. септември Сатурн е съвпад Слънце, но Уран от Риби прави тригон със Слънцето и ти помага. 2005 г. юли Сатурн ще направи опозиция на радикалната си точка, 1°38' Водолей, а Уран - съвпад Луна в Риби 14°22' в Риби. Изобщо, ти си роден да имаш будно съзнание цял живот, всеки ден, всяка минута, това, което ти го правиш. Ти успя да обуздаеш разрушителните енергии на ( - Сатурн ретрограден опозиция Слънце) и Уран ретро-граден квадрат Плутон, че дори и впрегна в работа тези негативни сили. Сатурн те прати да работиш в студа с камъните. Но така ти се кали. Животът ти е бил всякога в опасност. Бог все ти го е продължавал, за да работиш. Луната добре поставена в Риби, в тригон с Плутон, ти е помагала (майка ми). Но тази ти Луна е била в опозиция Нептун (Божествената любов), квадрат Марс и т. н. Не ти е било лесно. Свършваш циклите и се освобождаваш от опасностите. Целият ти живот е в ръцете на Учителя - на Бога.

IX. Светозар Няголов А. Автобиография Четвърта част 121. Бандата Правех неуспешни опити да накарам Павел да научи математиката. В 11-и клас идва математик, който през целите часове ги карал да решават задачи и той я научи добре. Когато завършваше, комунистическите деца образуваха хайка и постоянно го гонеха и биеха. Веднъж майка ми минава през двора на училището и вижда Павел, заобиколен в кръг от децата, и го удрят. Тя се развиква и те се разпръснали. Павел има Сатурн в 7 дом в Рак - в заточение; и със своят упорит Козирогски характер не можеше да оправи отношенията си със съучениците си. След свършването на гимназията бандата се разпръсна: едни отидоха да учат, втори - да работят, трети се ожениха и се махна тази тежест от главата ми. Аз редовно посещавах Мусала и езерата. Никога не са се повтаряли условията, времето, случките, които са ме съпътствали. Давам едно описание за отиването ми на Мусала през 1990 г. 122. Една екскурзия „близо до Бога” - Мусала Нареди ми се да отида на 20.03.1990 г, до Мусала и да посрещна духовната 1990 г. и първия ден на пролетта. Имах да взимам компенсации, взех два дена, купих си билет за автобуса във вторник сутринта в 6 часа за Самоков. Подготвих раницата, макар и късно - имахме гости. Какво ми беше нужно да преспя на заслона: трионче за рязане на клековете, кибрит, канче алуминиево за топене на сняг за гореща вода и малко храна. Много пъти пожелавах за такъв празник на природата да съм сам в планината и винаги се намираха по десетина наши приятели, които ме срещаха още от лифта и с приказки стигахме до върха. Този път не пожелах нищо. Рекох: „Да бъде Твоята Воля, Господи”, и престанах да мисля по въпроса. Сутринта станах рано, небето беше осеяно със звезди. Времето - тихо и меко. На запад се виждаше Регул с Лъв, Малката и Голяма мечка, която сочеше към Арктур, Спика, Антарес със Скорпион, Луната, на изток - Вега, Алтаир и Дениб. След 5 часа посрещнах изгрева на Венера. Въздухът трепти от свежест и сила, пролет идва. На спирката заварих автобуса, като никога, да стои на мястото си със запален мотор. На изток се появиха първите признаци на зората, побеля и порозовя. Нежни трептения на светлината допълваха хубавата картина. Подухва слаб ветрец от изток. Скоро влязохме в автобуса и когато радиото каза 6 часа, потеглихме, Огледах се, нямаше никой от нашите приятели. Бяхме малко хора - около 15 души, и свободно пътувахме. По пътя зората се усили, промени розовия цвят с червен и накрая стана бял. Слънцето наближаваше да изскочи от околните хълмчета и да възвести, че новият ден е дошъл. Минавайки покрай Панчаревското езеро и язовир „Искър”, видях много лодки и параходчета, останали на сухо, а водата се е дръпнала застрашително с 20 ÷ 30 метра навътре. Суша, недостиг на вода, суша и в умовете, сърцата и душите на хората, отправили егоистичен взор само към своите лични материални работи, а не към Онзи, Който дава всичко. Започна да се вижда бялата Рила. Вдясно от Дено блести триъгълникът на Мусала като бяла малка шапка на грамаден великан, който стои неподвижен, но постоянно изпраща блага и сили в долините, за да могат да живеят хората. Над Рила небето е синьо, тъмно, до виолетово. Скоро се показа Слънцето изпод един баир, изгряло бледо бяло, и започна да се крие зад дърветата при движението на автобуса. Издигна се нагоре и взе да се чувствува топлината му през прозореца. След язовира Мусала се вижда постоянно като малък триъгълник в бяло, до Самоков. В Самоков изчакахме автобуса за Боровец, Там бе значително по-студено от София. В 7 часа и 30 минути автобусът за Боровец се напълни от многото хора, които чакаха, и след 8 часа ни стовари на „Песъко”. Потеглих към лифта. Цялата гора е в сняг и е доста хладно. Близките баири са голи, само пистите светят на слънцето от заледения сняг по тях и напомнят, че все още е зима. На касата при лифта голяма група немци и българи чакаха за билети. Скоро взех билет и влязох в чакалнята. Целият коридор беше зает от раници и ски, предварително наслагани да пазят ред. Аз минах напред, макар че някои ми направиха бележка: „Защо отиваш напред!” Казаха ми програмата: в 9 часа ще съм на Ястребец, в 10 - на хижа „Мусала”, в 11 часа - на Заслона и в 12 часа - на връх Мусала. Помислих си в съзнанието: хубав план, но мъчно изпълним. Не ми се отговори нищо. Качихме се на лифта и потеглихме нагоре, над свежата зелена гора. Въздухът е рядък и духа студен източен вятър. Стара планина е в омара и едва се забелязва, а над нея има една хубава бяла лента от край до край, която говори за хубаво време. Вижда се отлично бялата шапка на Витоша и смогът над София. Около Слънцето и на изток е омарно, прашно, а ниско долу - мъгливо. Сняг има само в гората. Рила от Белмекен до Мусала е прошарена и на много места снегът е стопен. На запад се вижда Мечит, Попова шапка, Мальовица и на дъното - Езерата, покрити добре със сняг, блестящи, ефирни, красиви: сякаш ни канят: „Елате при нас!” Слязохме от лифта, билото е заголено, няма сняг. Точно над Мусала е застанала Луната в своята последна четвърт и сякаш ми говори: „Тук те чакат твоите приятели.” Мусала от край време ме привлича като силен магнит. В миналото съм го достигал почти без почивка, за рекордно време. Лятната пътека е отъпкана донякъде от машините и се върви леко. Западната страна на Дено и на средния ... са заголени и тук-там има по някоя тясна ивица сняг. Небето над Мусала е синьо- виолетово. Започва от бледосиньо на Дено и прелива до виолетово. Духа остър източен вятър, който често ме принуждава да слагам качулката на анорака на главата. Приказен, чуден, Божествен ден, изпълнен с бяло и сиво, синьо и обилна слънчева светлина и топлина. Завоя след третия влек на Макурджиците - зоната на лавините - е излъскан и покрит със замръзнал сняг. Преминах го доста трудно. В 10 часа бях при дървената хижа. Макар че времето беше хладно, ветровито, ризата ми беше станала за пране. Преоблякох се и веднага продължих по улея. Бях като една малка точица в обширната подкова на Мусаленския дял, една мравка, която пълзи по гърдите на този добър великан. Пред мен вървяха германец и приятелката му, добре екипирани. Вятърът, чистият и рядък въздух ми създадоха трудности при изкачването, а може би и възрастта си казваше думата. Исках да стигна германците. Казаха ми да спра и почина малко: „Ще стигнеш навреме!” Аз не можех да преценя състоянието си, имаше други, които се грижеха за мене. Сърцето ми биеше като барабан, наложи се често да спирам по улея, за да го урегулирам и успокоя, и тогава пак да продължа. На изток Сфинксът, Дено и Иречек до средата са без сняг. Снегът се е стопил и над езерата, които приличат на големи бели кошници с много пръчки, радиално наредени, които не са доизплетени докрай, а дъното плътно покрито със сняг и лед, По пътя за Заслона в съзнанието ми оживя цялата последна обща екскурзия с Учителя, направена преди 50 години до Мусала. Всичката онази бащинска грижа и любов, които Той неуморно отправяше към нас, малките Му непослушни деца. Очите ми се насълзиха. Той пак беше тук. Снегът по пътя до Заслона е замръзнал и много хлъзгав. Вървях бавно, с почивки, вглъбен в себе си, изпълнен със светли спомени и благодарност за хубавите условия, и неусетно стигнах до Заслона в 11 часа. Благодарих на Онзи, Който постоянно ми помага и ръководи през целия ми, в много случаи неразумен, живот и душата ми се изпълни с Неговото присъствие. Сълзи бликнаха от очите ми, Да, Мощният, Силният винаги бди над нас, малките човечета, да израстем и станем разумни души. Преоблякох се и продължих към Мусала по въжето. Добре, че то съществува, защото без него при тая екипировка мъчно може да се качи човек горе. Наредиха ми да занеса целия си багаж на върха, а не както обикновено го оставях в Заслона. Това ми даде допълнителни трудности при изкачването. Казаха ми да не слагам котките, а да избирам камъните, по които снегът беше стопен. Снегът е заледен и надупчен от котките на други туристи, минали преди мен, Едно случайно подхлъзване можеше да завърши в следата на езерото. Вятърът се усили и стана студено. На върха пристигнах навреме - 12 без десет минути. Направих молитва и се потопих във великата хармония, която царуваше наоколо. Бях у дома си – „Наистина, благодат и милост ще те следват през всичките дни на живота ти и ще живееш в дома Господен на дълги дни.” Починах на завет до наблюдателницата и похапнах. Пред мен снегът е събран от вятъра на пирамида на вратата и е на нивото на прозорците - прозореца, през който се влиза в наблюдателницата. Открива се чудна картина. На юг е Пирин в омара. Пред краката ми се разстила Маричината долина с езерата, покрити с дебел сняг, Манчо, Маричин чал, Малкият и Големият Близнак, Вапа с малко сняг. На запад са Скакавците, прошарени, и язовир Бели Искър, целият в сняг. Времето е лъчезарно и топло. От време на време вятърът се сеща да ни разхлади, да пречисти умовете ни. Езерото „Окото” е овално в сняг, който стига до средата на венеца на Малка Мусала. На върха дойдоха голяма група българи и по-малка от немци. Стоеше ми се още на върха, но ми казаха след 14 часа и 30 минути да сляза долу. Слязох на Заслона. Пих вода и напълних канчето и алуминиевия съд със сняг, да се топи на слънцето. Сърцето ми продължаваше да бие силно и неритмично. Казаха ми да легна при „Окото”, Взех едно одеало и легнах на посочения ми камък, на който прекарах повече от един час. Сърцето ми се успокои и ритъмът му стана нормален. Прибрах одеялото и влязох в Заслона, където ми казаха да напиша спомените си за общата екскурзия с Учителя през 1940 г. Писах и завърших темата след 16 часа и 30 минути, Трябваше да вечерям преди залеза на Слънцето. Запалих огъня и сложих съдовете със сняг на печката да се стопи и пия гореща вода. Дойде ми идеята да опиша тази екскурзия и да отида на беседата у Мария Златева и да я прочета с подробностите по интимния ми план на рилски живот. Понеже бях писал „Спомените за екскурзията с Учителя” с черната си писалка и поисках пак да пиша с нея, опипах писалките във вътрешния си джоб и извадих тази, която смятах, че е черната, но се оказа, че съм извадил синята. Взех черната, но тя отказа да пише. Тези до мене по-добре знаеха с каква писалка трябваше да пиша. Свърших описанието на екскурзията до изтеклото време и прибрах синята писалка в джоба си. Водата беше завряла. Напълних термоса си и вечерях. След това реших да продължа писането. Извадих черната писалка и за мое голямо учудване, тя пишеше отлично. До вечерта беше слънчево и топло. Скоро Слънцето се скри зад Безименния връх и падна сянка над „Окото” и Заслона. То мило ме подсещаше, че денят си отива и идва нощта, за да дойде пак ден. Залезът беше чист и величествен, изпълнен с вътрешен мир и хармония, сякаш ефирни същества пееха тихо и много меко велик химн: „Залез няма, а вечен изгрев, вечен ден в духовния свят. Постоянно изгряващото слънце е Бог, към Когото са отправени умовете, сърцата и душите на всички будни същества.” На запад стана светло розово, а на изток - сиво, Светлината постепенно намаля и отстъпи на идващата нощ. В зенита се яви Юпитер. Потърсих Сириус и той скоро блесна над Трионите в - синьо сияние. Небето постепенно се покри с големи и след това с безброй по-малки звезди. То заприлича на пролетна поляна, изпълнена с големи и малки бели цветя. В сравнение със софийското небе, тук звездите са по-големи и светли и десетки пъти повече на брой. Те трептят меко и пеят неземни химни, с които славят своя Велик Творец и Баща. Нощта е сравнително мека и тиха. Слаб ветрец раздвижва въздуха и усилва трептенията на звездите. Може ли да се спи в такава омайна нощ? Буден посрещнах идването на астрономическата пролет след 23 часа. Въздухът е много чист и атмосферата - лека и с прекъсвания на съня изкарах до към 3 часа. Излязох навън. Чудна сутрин. Небето пак е бял килим от неръкотворни съзвездия. На запад е грамаден Регул с Лъв, Голямата и Малката Мечка, Арктур, Спика, Скорпион със светлата Антарес, Стрелец. Точно на изток са Вега, Алтаир и Денеб. Към 4 часа някаква бледа светлина огря тайнствено горната част на Мусала - като голям далечен прожектор. Беше изгряла Луната зад Малка Мусала и осветяваше бледо купола на върха. Постепенно небето на изток започна да побелява, яви се виделина, която постепенно се усили, пращайки обилно енергии към земята. Пристигна най-красивата дъщеря на Бога - Зората, която започна да показва всичките си неземни костюми на онези, които я съзерцават. От бледа, Зората стана розова, жълта, бяла и омарно розова. Промените стават толкова бързо, че даже и най- съвършеният човешки апарат на Земята, даден му като дар - очите, мъчно ги отбелязват. Това е едно бързо полюшкващо се силово движение на светлината. Яви се Венера - Любовта, която подготвя пътя за идването на великия Божий служител - Слънцето - носител на всичките блага в живота. Малките звезди една по една се загубиха и останаха по-големите - Луната и Венера. След 5 часа и 30 минути тръгнах за върха. Казаха ми да сложа котките, и аз веднага ги сложих. Вървях будно и съсредоточено. На запад и север е сиво и изпълнено с прах. На изток Зората стана бледо жълта и сива. Има голям слоест сив облак по целия хоризонт. Вятърът духа от време на време със силни пориви и тръбите, за които е закачено въжето, свирят особена симфония, сякаш Ерихонските тръби възвестяват идването на онзи велик Дух, Който е създал всичко на Земята и слиза да повдигне и обнови с твоите малки деца - човеците, да станат братя и сестри, носители на любовта, мира и хармонията на Земята. На Мусала бях преди 6 часа, Минах на югоизточната част, по пътеката за Малка Мусала, и се преоблякох. На полянката, на южната страна на Мусала, на която снегът е стопен, се появи голямо стадо от диви кози, които спокойно пасяха оскъдната трева и обикаляха в кръг. Често се виждаше бялата козина по задниците им. Около мен накацаха с писък рилски гарги и започнаха да си търсят храна. На запад се виждат Кабул, Езерата, Дамга, Калинините върхове, равната Мальовица, Попова шапка, Голям и Малък Мечит, почти без сняг. На юг е очертана пътеката по Малкия и Големия Близнак. Маричината долина с езерата са в дебел сняг. Маричин чал и Манчо са почти без сняг. На юг е Пирин със сняг от средата нагоре, в омара. Най-високо блести Вихрен, Кончето. На изток в омара са чаловете, Ибър до Белмекен. В 6 часа и 20 минути изпод сивата омара над Белмекен без шум изгря Слънцето, бледо-бяло на цвят, и оповести първия ден на пролетта, идването на духовната нова година 1990. Има много прах в атмосферата около Слънцето. Няма я любовта - дъждът, който да абсорбира този прах и да го прати в полята като благодатен тор и влага. Запекло се е съзнанието на хората и не желаят да се освободят от ненужните утайки в сегашният си живот и природата им отговаря по същия начин ~ на затягане - не дава влага. „Окото” - този светъл фокус на духовни енергии, е покрит плътно с дебел сняг - възприема великите сили от Космоса и ги отправя щедро към хората, за да възраснат в тях всичките добродетели на Духа - условие за разумният вечен живот на безсмъртието, към който нашите души от милиони години се стремят. Тъмнината бяга на запад и скоро се превърна в розова светлина и след това западът стана жълт. Слънцето усили греенето си. Лек ветрец подухва и ни подканва към работа в този хубав Божествен ден. Наредиха ми да остана на върха до 7 часа и да работя с песни и молитва. След 7 часа тръгнах надолу бавно. Напомниха ми, че трябва да стигна на Ястребец в 11 часа. Надолу се слиза по-лесно, разбира се, внимателно, Стигнах Заслона и влязох вътре. Наредиха ми да продължа описанието. Седнах и взех да пиша. Постепенно слънцето огря „Окото” и Заслона. Започна пролетта на 1990 г. Нека тя да бъде пролет и за нашите изстрадали души, да възприемем онези творчески сили, които небето ни е определило, и да можем да израснем толкова, колкото трябва. В писането стигнах до момента, в който бях в Заслона. Погледнах часовника, беше 9 часът без 20 минути, а трябваше да тръгна в 8 часа. Чух тих глас: „Спокойно, ще стигнеш навреме.” Заслизах надолу. Пеех и мислех за великата милост, която Небето проявява към нас. Пред мен на пътеката застана малко стадо от едри кози, които ме видяха, изчакаха ме да ги наближа на 20 метра и бавно тръгнаха нагоре към Иречек, като често се спираха и обръщаха да ме гледат. Помислих за техния труден и опасен живот. Колко велико и разумно е човек да ходи по определения му от Бога път и да слуша разумността, за да не изпада в незавидното положение на козите, постигнато от своеволието и непослушанието им. На няколко пъти се подхлъзнах, но двама приятели отляво и отдясно ме подкрепяха и не паднах; По улея слизането беше доста трудно. Вървях съсредоточен и към средата ми казаха да мина по дясната пътека. Веднага изпълних, макар че видимо лявата пътека беше по-лека, полегата и по-широка. Този, който ми говореше, знаеше милиони пъти по-добре от мен откъде трябва да мина, за да не пострадам, къде ме чакат разумни приятели, които ще ми помогнат и пазят, Те говорят много тихо и само веднъж казват, и те оставят напълно свободен. Те искат да ни научат да живеем разумно, без никакво насилие, налагане, а само с любов и будност, До хижата стигнах за половин час. Казаха ми да не влизам вътре, а отвън да се преоблека. Стана ми горещо в улея, огрян отвсякъде от слънцето, и заврях от топлина. Трябваше да сваля грейката, която ме затопляше допълнително. Наредиха ми да си сваля обувките и котките и тогава - грейката. Аз реших, че по-практично и бързо ще е да я сваля през обувките, понеже бяха доста широки крачолите. Опитах - невъзможно. Наведох глава, извиних се и казах: „Докога, Господи, ще имам такава дебела, непослушна глава, да Ти създавам толкова много грижи и неприятности? Кога ще се пробуди съзнанието ми да разбирам правилно Словото Ти, да слушам не със затворени очи, а с отворени очи, уши, ум, сърце и воля, да схващам това, което Ти желаеш, без да ми се казва, и да чуя само тихия Ти глас: Ти постъпи добре.” Обикновено при първото непослушание съществата изчезват и те оставят сам да си чукаш главата. Този път не ме оставиха. Продължиха надолу. Учителят казва: „Когато отивате в планината, стотици ангели ви придружават и пазят.” Те ни поемат от дома и ни съпътстват по трудните пътеки на планината, докато ни върнат здрави и читави вкъщи. Слънцето силно грее и снегът милиони пъти пречупва неговите лъчи и създава атмосфера на една гореща баня. На едно място ми казаха да изляза от пътеката и да мина направо по снега. Послушах веднага. После ми обясниха, че по отъпканата пътека има мек сняг и мога да хлътна и изкълча крака си. Благодарих им. Стигнах завоя на лавинната зона. Стотици скиори, облечени въз всичките цветове на дъгата, летяха със ските си и със слалом слизаха от баира до долу. Преминах доста мъчно по излъскания сняг и лед, като често изчаквах да не ме блъсне някой забързал се скиор. На няколко места се подхлъзнах. След завоя, на летния път в 10 часа срещнах сестра Илияна, която с две торби и котки на краката отиваше към върха, Поговорихме малко, обясних й къде са трудните места по пътя - да внимава, и се разделихме. След третия влек ми казаха да сваля котките. Пристигнах на лифта навреме - 11 часа без 10 минути (все с 10 минути по-рано, може би поради моето неспокойствие и припряност). От вратите на лифтовата станция излизаха непрекъснато десетки хора, главно скиори, облечени с най- разноцветни дрехи. Сбогувах се с чудния Мусала. Качих се на лифта, преоблякох се и продължих да пиша. Не усетих кога стигнах в Боровец. Затворих тетрадката, сложих раницата на гърба си и слязох. Беше топло и разкаляно, Бързо се отправих към автостанцията, като мислех да изчакам директния автобус за София, който тръгва от Боровец в 13 часа. Приятелите ми казаха да се кача на градския автобус до Самоков и оттам в 12 часа да взема автобус за София. В това време чух автобуса, който идваше отгоре. Казаха ми да тичам и ще го хвана. Затичах се, шофьора гледаше обратно, не към мен. Колата се напълни, но не тръгна. Качих се на стъпалото и шофьорът включи на скорост и автобусът тръгна. Седнах на една седалка и благодарих. Приятелите ме оставиха да пиша в автобуса. В Самоков взех малко бавно билет. Часовникът наближаваше 12, а касиерката се отчиташе. Всичко се нареди добре. Качих се на автобуса, седнах и продължих да пиша. Завърших описанието и си помислих: „От какво имам нужда аз - от пари, имоти, злато, материални блага и условия? - Не! Господи, искам Твоята Любов, Твоята Мъдрост, Твоята Истина и Твоята Правда постоянно да пребъдват в мен. Твоят Дух винаги да пребъдва в мен, в моя ум, сърце, душа, дух и воля, за да се отвори съзнанието ми да разбирам Словото – Писанията. Да чувам гласа Ти, да изпълнявам Волята Ти и да Те славословя винаги. Да станем всичките Твои човешки деца, едно тяло и един Дух, беззаветно да Ти служим с радост и веселие, тъй както ангелите Ти служат.” 21.03.1990 г., 13 часа 123. Идеята за безплатните обеди По времето на Учителя в Братството имаше двама милионери, които организираха рилския лагер - Славчо Печеников и Николай Дойнов. Николай се занимаваше с покупката и транспортирането на продуктите, а Славчо - със сметките и парите в магазина и кухнята. Обаче всяко лагеруване с Учителя, включително и 1939 г, излизаха с дефицит от няколко хиляди лева, които Учителят плащаше, Помислих си: „Тия двама наши милионери не можаха ли да се сетят да поемат поне една година разноските на Братството за лятната рилска школа: пътните за отиване и връщане, храната и другите общи разноски, за да са свободни приятелите от материалните задължения и да концентрират ума си към духовната работа, за която отиваме в планината.” Това не се случи и на тях едва ли им е идвала в ума подобна идея. Понеже идеята се роди в мене, аз реших веднага да я приложа. През 1990 г. купих продукти по изготвен от мен списък, 50 хляба и взех казан 80 литра. Помагаше ми брат ми Костадин да откараме продуктите с неговата кола с багажник до хижа „Вада”. Оттам конете занесоха всичко до хижата и настанихме багажа в преддверието на хижата, определено за раниците на туристите, Хляба качихме на тавана, където се настанихме да спим. Не бях взел палатка. Сутринта отидохме на Молитвения връх и след беседата се изигра Паневритмията около камъните, където стоварихме багажа. След Паневритмията всички отидоха при палатките си да си приготвят закуска и обед. Така - всеки ден, и не можеше да се отиде и играе Паневритмията другаде. С Елена донесохме казана и започнахме да готвим. Оправихме огнището и на другия ден сутринта приготвихме гореща вода за чай и след това - обед. Обедите бяха безплатни. Павлина донесла казан, но пробит и не можеше да се ползва. Картината на братския живот се промени и започнахме да ходим на Паневритмия на поляната на езерото на Чистотата, на първото езеро за дърва, и няколко пъти - на петото езеро. Организира се дежурство към кухнята, Раздадохме безплатно и хляб. Дойде младеж и поиска да му дам от Божествения хляб, който се дава без пари. Отидох с него в хижата и му дадох 2 хляба, но като съм отишъл в лагера, той си взел още няколко. Помолих брат, който имаше втори широк покрив, да подслоня храните там. Той позволи и с Елена пренесохме всичките продукти от хижата. По-късно направихме малко заслонче, в което слагахме продуктите. Приятелите се включиха, като почнаха да донасят продуктите, които им бяха в повече, и даваха пари. Лагерът се уголеми и изкарахме много добре. Накрая, като отчетох парите, се оказа, че сумата, постъпила при мен, е 2 пъти по-голяма от парите, които бях изразходвал за купуването на продуктите. Внесох сумата в братската каса в София. За тези прояви се научи сестра Астрид Мюлер, която на следващата година ми даде средствата, с които плащахме половината от парите за конския превоз и увеличихме значително продуктите. Съборът протече при хубаво време и добра организация. Следващата година отидох с 3 палатки: едната - за спане и двете - за продуктите, които бях купил. Отидох до Учителя и питах по телепатия кога да тръгна за езерата и кога да се върна, Отговори ми да тръгна на 8 август и да се върна на 21 август. Йоанна Стратева отишла на езерата след 20 юли и постоянно валяло дъжд до 8 август. Тя казала на приятелите: „Кога ще дойде Светозар, за да се оправи времето?” На 8 август, като се качвахме към езерата, имаше облаци, но до вечерта се пръснаха и времето се установи постоянно слънчево и топло. Започнахме да готвим в кухнята. Не приемах никакви пари за обедите, но приятелите започнаха да ги оставят в палатката ми, понякога в джобовете ми, и пак се събра сума, двойно по-голяма от тази за закупуването на продуктите. Внесох всичките пари в касата на Братството. През 1992 г, останаха повече от 7 хиляди лева и виждайки тенденцията да нахлуят комунистическите методи в лятната школа, купих 4 неръждаеми казана от град Силистра, единия от които дадох за детската школа в Троян, а останалите 3 - за рилския живот. 124. Как се отменя бурята на Рила На езерата съществата са много строги и веднага отговарят на нашите грешки. Молитвеният връх е център, радиопредавател на това, което правим. Той е място за връзка и хармонизиране със съществата за оправяне на времето. През 1994 г. през нощта срещу 19.08 времето се промени. В 2 часа заваля дъжд. Отидох на Молитвения връх и почнах да се моля. Дъждът спря, небето се разясни и имахме хубав изгрев, с малко облаци по небето. Казаха ми, че предвидената буря се отлага с 5 дена. След закуската играхме Паневритмията при езерото Махабур, На обед предложих да направим обща молитва, да се свържем с мощния дух на Махабур. След молитвата облаците се пръснаха и трите съборни дни бяха слънчеви и топли. На 25.08 се разразява силна буря, която съборила палатките на останалите приятели в лагера. Скъсали се доста палатки. Приятели казали: „Трябва да гледаме Светозар - щом си отива, и ние да си тръгнем, за да не опитваме силите на природата в бурята.” През 1988 г, и 1989 г. преди тръгването за езерата, намирах в пощенската си кутия плик с надпис „За Светозар”, с пари за летуването. Някои приятели са искали непременно да присъствам в рилската лятна школа. Тогава отсядахме в хижата, където се събирахме с приятели от провинцията: Стойчо Андреев, жена му Яна и други от Нова Загора и от София. На 18.08.1988 г. през целия ден валя дъжд и суграшка. Стана време за вечерната молитва при палатката на Учителя. Предложих на приятелите да отидем горе. Взех цигулката и найлон и отидохме горе. Взех да свиря и пеем, дойде Йоана, и тя се включи. Дъждът спря, облаците се пръснаха, небето се изясни и се явиха звезди. На 19.08 имахме хубав изгрев и слънчево време през съборните дни. Много пъти се е налагало да работим, за да имаме хубаво време поне за събора. Учителят казва, че един човек с лошите си мисли и чувства може да развали времето на Рила и друг, който работи с доброто, може да го оправи. Когато посещавахме хижата повече от 6 години, се събирахме заедно приятелите и аз говорех за Словото и изнасях случки с живота на Учителя и братята и сестрите от Изгрева. След 1990 г. изнасях беседи пред приятелите на езерата, Айтос и Изгрева. Най-много лекции изнасях на езерата, По някой път разговорът продължаваше повече от 8 часа. Елена ми носеше топла вода да пия и ме викаше да се храня. След 2000 г, говорех и вечер на петромаксова лампа до 24 часа. Задаваха се въпроси по Словото, астрологията. Изнесох много беседи пред групата от Плевен. Имаше много нови хора, които се интересуваха от разни житейски въпроси. 125. Кой е този, който те допуска да следваш Павел ходеше на уроци по цигулка при сестра Мария Златева, после - при професор Зидаров, който му даде добра основа. Водих го да свири в оркестъра на Влади Симеонов и учеше при Ешкенази. След завършване на гимназията кандидатства с математика в пощенското училище и влезе с отличен. Учеше съобщителна и радиотелевизионна техника и го завърши в 1997 г. През 1998 г. Павел кандидатства физика, яви се на изпит и дойде на езерата. Нямаше добро отношение с мене. Родителите са представители на Бога за децата на Земята. Младите имат много неорганизирана енергия, но малко знание за законите на живота и затова често закъсват. Казах му, че от изпита, на който се яви, няма да му стигне 1/1000, за да влезе и няма да влезе. Отиде да провери резултатите - беше това, което му предсказах. Отчая се и аз му предложих да отиде при професорите, които познавам - Саздо Иванов, Марин Маринов и Петър Велинов, и да им иска съдействие. Той отказа. Иска със собствени усилия да влезе. На езерата през 1999 г. му казах, че ще го пуснем да учи, ще влезе първо по физика и по-късно - в специалността, която желаеше - инженерна физика. Така и стана. 126. Да имаш керемидка над главата При брат Цочо Диков идваше една Мария Арсениева - цветарка. Запонахме се. Имаше син, малко по-малък от мене, а мъжът й като фашист избягал в Америка. Скоро синът й отиде в Югославия, където го чакал баща му, и с него замина в Америка. Идваше често в Братството. Лицето й беше бледо и изпито и й казах, че страда от кръвоизливи и тя призна, че от 7 години не е добре. Ръцете ми са много магнетични, разтрих я и тя оздравя. Отиде в Югославия, където се омъжила и след две години дойде с повече от 10 югославянки със здравословни проблеми. Отговорих на въпросите им и те останаха доволни. Имах много приятели в провинцията, особено в Димитровград, където бях служил и често ги посещавах. Посещавах и с брат Илиян Стратев, като членове на Братския съвет, братските групи в провинцията. Тогава държавата разреши на хората, живеещи в държавни апартаменти под наем, да ги изкупят, по цена около 17 хиляди лева. Знаех интуитивно, че скоро ще увеличат много цените им и помогнах на сестра да го купи. Друга вдовица с 2 деца, Ангела, търси заем няколко хиляди, които не й достигат, но никой не й дава, в това число баща й и брат й, понеже била от Братството. Услужих й, тя закупи апартамента, в който живееха, и ми каза: „Имам вече керемидка над главата си.” След седмица увеличиха цените на апартаментите на 50 хиляди лева. Постепенно ми върна заема. 127. Лечение на мастит и цирей Снаха ми Славка е бременна с Радостина. Трябва да си вземе изпита по пиано, Казах й, че детето, което идва, е музикално и ще й помогне да завърши музикалното си образование. Тя отиде в Пловдив, взема си изпита отлично и завърши музикалното си образование. На 11.01.1973 г. в Шейново тя ражда дъщеря си Радостина. След раждането й се явява някаква вътрешна инфекция и вдига висока температура и в гърдите получава мастит. Детето суче отровното мляко, получава отравяне на кръвта и заболява. Лекарите не забелязват, че детето е болно. В един момент Славка сваля температурата си и като минават лекарите на визитация, я изписват на другия ден. Като се връща в дома си, кварталната лекарка й казва детето да смуче от болната гърда, да изсмуче отровата и след това щяло да излезе чисто мляко. Тогава върху сърцето на детето, което е на десетина дена, се явява голям сляп цирей, който при всички случаи води до смърт. В дома им идват няколко лекари, пробиват й двете гърди и ги напълват дупките с марля. Любомир вижда, че положението й е много сериозно, а лекарите само влошават положението. Подписва декларация, че се отказва от лекарската помощ. Имало много майки зарязани в критично положение, Любомир ме извика на помощ. Отидох и като видях пробитите й гърди на по 2 места, пълни с марля, се хванах за главата - за голямото невежество, което са проявили. Веднага направих компрес от царевично брашно, сварено в мляко със захар - доста сгъстено. Извадих марлите от дупките и сложих компреса. Всяка сутрин преди работа бях у тях и вечер след работата. Сменях компресите и бързо заздравяха дупките и след седмица гърдите й придобиха нормален вид. Радостина с този опасен слепок върху сърцето си беше осъдена на смърт от лекарите. Аз взех много сериозни мерки, за да й помогна. Направих силен млечен качамак (с повече захар) и сутрин и вечер го сменях. След няколко дена цирея се проби, изтече доста гной и раната й се позатвори, Намазах раната дебело с ихтиол, след това стопен мек восък и раната й се затвори напълно и изчезна всякакъв белег от гърдите й, тя напълно оздравя. По това време Еленка роди Павел и имаше много мляко и отиваше да кърми Радостина, понеже Славка нямаше никакво мляко. Гърдите на Славка оздравяха и след раждането на второто си дете - Надежда, я кърмеше нормално. В същото време идват няколко лекари при мен и ме молят да помогна на много майки, които били в критично състояние и някои си заминали от този свят. Аз отказах, понеже това са месоядци и кръвта им е много отровена и трудно може да им се помогне, а болестта им е в крайна критична фаза. Болницата старателно криеше, че има такава опасна зараза за бременните майки. След това на Славка й направиха операция на жлъчката и изпадна в много тежко положение. Веднага отидох и помогнах да излезе от това опасно положение. Давах й да пие по цял ден синя жлъчка. Тя се възстанови и започна да работи с пианото и напълно оздравя. 128. Двете рождени сестри Веселина и Живка търсят помощ Братовчедка и Веселина Маркова се омъжила млада и мъжът й Румен я държал много строго. Наредил й от работата си да се прибира веднага вкъщи. Веднъж минала по други улици и видяла мъжа си да се прегръща и целува с друга жена. Това й подействало като удар и тя престанала да се храни. Славка я посъветвала да дойде при мене и Веса всяка вечер идваше в бараката ни на Изгрева. Казах й, че лесно може да се реши въпросът, но тя много го обича и продължава живота му. Синът й Крум завърши гимназия с отличен, а тя записала фармация и престанала да посещава лекциите си. Помолих я да не се занимава с мъжа си, а да започне усилено да учи и завърши, да има професия, с която да си печели хляба. Състоянието й се промени, лампичката й светна, започна да се храни нормално, остана да живее в дома на мъжа си, където я обичаха, и досега работи с фармацията. В началото на 1975 г. при мен дойде сестра й Живка с майка си Мария, да ме питат какво да направи, за да зачене. От 4 години се е омъжила. Казах й какво да направи, и ако изпълни точно нещата, ще има дете до края на годината. Зачена и на 14.09.1975 г. роди Александър. В миналото е била мъж и женските органи не са й оформени добре, тясна е и ще има трудно раждане. След това ще се явят много проблеми с функциите й. Роди и момиче по-леко, но при мензис припада за 20 минути. На върха на 6 дом е Скорпион и Юпитер е в Скорпион в квадрат със Слънцето, Луната в квадрат с Нептун, Плутон в съвпад със Сатурн, и Плутон в опозиция с Марс. Доста опасни положения за раждане. 129. Мария Шопова Сприятелихме се със София Шопова, която често идваше на Изгрева. Станахме приятели и със снаха й Мария Шопова и семейството й. Тя има Слънце тригон с Луна, съвпад с Меркурий, съвлад с Юпитер, тригон със Сатурн, тригон с Плутон, паралел с Меркурий и Юпитер; Луна тригон със Слънце, тригон с Меркурий, тригон с Юпитер, съвпад с Плутон. Последната констелация показва атаки от отрицателни сили, труден семеен живот и заминаване на съпруга й преди нея. Имаше много хубава обхода с околните и високопоставените. Беше шивачка. Имаше към 50 постоянни клиентки. Меркурий й е пред Слънцето, което дава много добър практичен ум и вътрешно ръководство да се справя с трудните си задачи и да помага хармонично на нуждаещите се. Меркурий съвпад със Слънцето, тригон с Луната, съвпад с Марс, съвпад с Юпитер, тригон със Сатурн, тригон с Плутон, паралел със Слънцето и Юпитер. Силно свързана с Братството и редовно посещаваше беседите. От техния квартал при гарата се събирали на група и в 3 часа сутринта тръгвали за Изгрева и навреме отивали в салона. Мария беше отлична шивачка: Сатурн в Близнаци тригон със Слънцето, тригон с Меркурий, тригон с Марс, тригон с Юпитер, полусекстил с Нептун, съвпад с Плутон. Шиеше на приятели цял живот. Тя се сприятели с брат Влад Пашов и често ходеха заедно на Витоша. Като помагаше на хората, поемаше от страданията им и ги изживяваше. При едно посещение я заварих в болезнено състояние и съседка я разтриваше, от което й ставаше по-лошо. Приближих се до нея, помилвах я по главата и казах: „Ще ти мине всичко, здрава си!” Стана, сготви ядене и заедно обядвахме. При следващата среща ми каза, че като съм я помилвал, веднага й олекнало, почувствала прилив на сили и станала. Дъщеря й Йорданка завърши висше образование и стана главен инспектор към Министерството на финансите, макар че не беше партийка. В работата си имаше много мъчнотии и често идваше при мен за съвет. 130. Послушание и благодарност Ходех всяка неделя с първия автобус до Алеко и оттам - на Черни връх. Понякога се събирахме по 20 ÷ 30 души и вървяхме нагоре в мъгла и бури, които често се явяваха. Маркировката е добра и отивахме в туристическата стая и пиехме чай, приготвен от Ганка. При едно тръгване на автобуса, дойде сестра от провинцията Емилия Малева и поехме нагоре заедно. Когато стигнахме на Черни връх, схванаха й се краката. Влязохме във външната стая, където я разтрих хубаво. Казах й, че повече краката й няма да се схващат. Дълго време заедно посещавахме Витоша. По-късно тази сестра ме финансира при издаването на Библията и други книги. Наскоро успях да върна заема си. Мина през гинекологическа операция, леко и бързо се оправи. Три пъти имаше разстройства с опасности за живота й. Сега е добре и работи. Както споменах, сестра ми Величка се омъжи за Данаил Жеков, без да се съобрази с това, което й казах. Роди син Благовест и избяга от дома на Данаил и живееше у нас, в кухнята. През нощта потича кръв от носа на сина й, тя ме извика, понеже не може да я спре. Разтривах известно време синусите му и кръвоизливът престана. Пътувах в автобуса и момичето до мене държеше носната си кърпичка на носа - капеше й кръв. Разтрих я малко и кръвоизливът престана. Тя ми благодари и прибра кърпата си. 131. Оздравя, когато послуша, замина си, когато не послуша Сестра Емилия Минкова се разболява от тромбофлебит и лекарите предлагат да й отрежат крака. Той се подул, станал тъмносин. Извика ме у тях и казах, че след месец ще отиде на Витоша, а след два месеца - на Мусала. Отговори ми, че не й е до шеги, защото искат да й отрежат крака. Започна да налага крака с листа от зеле и ги сменяше на 24 часа. За две седмици двойният й крак придоби нормален вид и тъмната окраска изчезна. На 16-ия ден отиде на контролен преглед. Лекарите бяха отказали да й дават болнични, понеже отказа да ампутират кракът й. Намира познат лекар, който й извинява отсъствията. Комисията я преглежда, виждат, че кракът й е почти нормален и казват, че за 2 седмици не може да се излекува тромбофлебит и е сбъркана диагнозата. След месец посетихме Черни връх, а след два - Мусала. Започнахме всяка седмица редовно да посещаваме Витоша. 7 ÷ 8 години преди това, като тичала, се блъснала в дърво и костта отпред я боляла непрекъснато. Разтрих я и на следващия ден ми каза, че е станало чудо. Натискала болното място, но вече нямало никаква болка. На гърдата си имала малка бучка. Помолих я да отиде в онкологията, да я махнат, защото в бъдеще може да се получат разсейки и да си замине от левкемия. Не ме послуша. Заболя и влезе в Окръжна болница. При свиждане ми каза, че иска да си замине. Обясних й, че Учителят ни учи никога да не пожелаваме да си заминем преждевременно, защото тогава ще ни стоварят да плащаме изведнъж цялата ни карма. Иначе тя се дава по-малко, колкото можеш да носиш. След няколко месеца си замина от левкемия - рак в кръвта. 132. Грозящата опасност През есента на 1998 г. напуснах „Софстрой” и отидох да работя в завод „Електроника”. Скоро станах бригадир на комплексна бригада от около 20 души. Работехме по ремонтите в завода и поддържане почивните станции във Велинград и Мичурин. Получавах добра заплата и работих 2 години. Учителят ми каза да се пенсионирам. Някаква опасност грозеше живота ми. Послушах Учителя и направих необходимото. Не искаха да ме пуснат. Да остана само да ръководя бригадата, без да работя. Промениха закона за строителите и станахме втора категория и от 1.01.1991 г. излязох в пенсия. В Братството идваха колети с продукти, които трябваше да се раздават на социално слабите. Изготвих списък на хората и разделяхме продуктите на броя на хората и с Елена с по две торби ги разнасяхме по къщите. След 2 години ме извикаха в Електрониката да направя мозайката на офис, понеже колегите ми, които останаха, не бяха мозайкаджии. Помогнах им и получих 7 хиляди лева, част от които пари дадох на тях. Обаче това беше известно непослушание към повелята на Учителя. Като работех, товарих японка с 6 торби цимент. Тя падна върху палците на краката ми и те дълго време бяха безчувствени. Напоследък им обърнах сериозно внимание и те се пооправиха. Това беше най- малкото от онова, което ме грозеше в завода. 133. Как чрез молитва се пробужда съзнанието Племенницата ми Симона Кутева завърши отлично гимназия. Явява се на кандидат студентски изпит по физика и го взе отлично. От 1000 кандидати приемат 10, а тя е 6-а, и започва да учи. Когато учила в гимназията, в класа им дошъл проповедник, който ги агитирал да станат калугерки. Симона изкарва първия семестър, взима си багажа и отива калугерка в манастира в гр. Калофер. У нас дойдоха разтревожените й родители и ме питат какво да правят. Казах им всяка сутрин да стават рано, точно в 3 часа, когато идват съществата на Бялото Братство на Земята, и да се молят да напусне манастира, с подходяща молитва. Започнаха да работят, без да пропуснат ден. В манастира Симона вижда колко е ограничен животът, че има много негативни прояви и отношения. След повече от 3 месеца, тя напуща манастира, но отива при леля си Вера в с. Мърчаево. Започнала да работи като санитарка в Института за спешна медицинска помощ „Пирогов”. През есента отива в университета и веднага я приемат и завърши физика, специализира и сега продължава да учи с мъжа си - също физик, в Германия. Внучката на Петър Христов, 12-годишна, започнала да се люби с всеки срещнат и престанала да учи. Казах на Петър да става в 3 часа и да се моли за нея. След около 3 месеца се пробужда съзнанието й, престава да хайманосва и започва усилено да учи. Завърши гимназия и продължава нагоре. 134. Как се вижда Рила през крив макарон След 1991 г. влязох в Братския съвет и имах задача да се разправям с противоречията в семейството на Петко Кралев, Радка Денкова и много други. Братството не е съд, а приятелите не са дорасли да живеят заедно, да се търпят, и да си помагат взаимно. В Айтос се запознах с много приятели от провинцията. Една от тях беше Пенка Дякова от Пловдив. На градината беше дошла с Венко и Пепа. Извиках я и си поприказвахме. Говорих й за дъщеря й, като я предупредих да се пази от нея, Пенка се разболя от диабет, казах й как да се лекува. Обясних й, че захарта в нея е в зависимост от тревогите, които изживява. След известно време получава инфаркт, взимат я в болницата и я слагат в интензивното. Тя ме търсила да се свърже с мен. Отидох в Пловдив. Сутринта играх Паневритмия и след това питах за нея. Владко Петров ми каза, че е в болницата и с колата си ме откара там. Влязох при нея в интензивното, където беше с майка си. Много се зарадва. Казах й, че ще оздравее и след два месеца ще отиде на езерата пеш. Лекарката, която беше наблизо, каза: „Ще види Рила през крив макарон.” Освен инфарктното положение, с видеозона и скенера бяха открили ракови образования в черния дроб. Казах й, че след няколко дена ще я изпишат. Приятелите от горе ще я възстановят. Сутринта я гледат на видеозона и виждат, че тъмните ракови клетки са изчезнали и на тяхното място се е появила нова розова тъкан. Кръвното и пулсът се нормализират. Записват всичко в книгата си и се чудят. След 4 дена я изписват. Дойде на езерата пеш и се настани в центъра на лагера, близо до мен, и изкара повече от месец в планината. Ободри се и здравето и се стабилизира. 135. Различни случаи на лечение с наместване на етерния двойник Друга сестра, която мина през много болезнени състояния и болницата, е Минка Челикова. Боледуваше от жлъчката и черния дроб. Поддържахме връзка по телефона и с писма й пишех как да се лекува. Сега е добре. Синът й Иван Джеджев се разболя от компютърна болест. Работи непрекъснато на компютър, без да прави почивка на всеки час по 10 минути. Когато отивал на кръстопът, не можел да се ориентира накъде да тръгне. Понеже нервната му система е претоварена, не може да функционира правилно. Предложих му веднага да спре работа с компютър един месец и като почне да работи, да не е повече от 8 часа, със съответните почивки. Оправи си психиката, но понякога пак се претоварва. Облъчването на компютъра при продължителна работа разстройва нервната система. Станахме приятели с Димитър и Невена Шуманова от гр. Стамболийски. Те имаха много проблеми в живота си и за всички празници идваха на мястото на Учителя. Димитър беше екстрасенс, лекуваше и помагаше на хората от техния край. Казах му, че не трябва да лекува всеки човек, защото ще се изчерпят енергиите му и ще заболее. Не ме послуша и се разболя - психически се разстрои. Сега ме послуша, веднага спря да приема и да се среща с хора, да мине през пост. Изпълни всичко и сега е добре. Една сутрин преди 3 часа иззвъня телефонът и се обади Невена: „Светозаре, много съм зле - помогни ми!” – „Добре”, отговорих аз. В 6 часа ми се обади, че е добре. Срещнахме се. Имала преплитане на червата и паднала в безсъзнание. Дошла в съзнание и веднага ми се обадила по телефона. След като съм й казал, че ще й помогна, тя ме видяла до нея и правя паси на стомаха, и червата се оправили. Минала голяма тревога, която причинила преплитането. Сега здравето й е добро. Млада сестра желаеше да учи там, където е роден баща й. Разбрах, че преди повече от 300 години тя е била изгорена на клада от инквизицията и духовете на кармата я чакат там, пак да вземат живота й. Обясних й положението и тя ме послуша, следва тук и завърши. Друга закъсала със здравето, я разтрих. Умът й се оправи и взе да взима редовно изпитите си. Всички в семейството й - месоядци и против нея. Баща й казал, че била тъпа и нищо нямало да излезе от учението й. С Божията помощ завършва. Друга, закъсала с функциите, имаше болки и кръвоизливи и не можеше да си взима изпитите, Баща й престанал да й дава средства. Разтрих я, здравето й се оправи и започна отлично да взима изпитите си и завърши. При слизане от Мусала, спъна се на равното, падна и си счупи крака. Помислила за нейна съперница в любовта. Понаместиха й крака, но и аз го наместих - щракна. Заболя я и ми каза, че много грубо съм я дръпнал. Оставихме я при Елена, а ние занесохме раниците до лифта и като тръгнахме обратно, тя беше тръгнала и дошла до първия влек. На рентгена в Пирогов й казали, че костта й е добре наместена и направили гипс. Скоро оздравя. На езерата друга се разболява, дигнала температура и 3 дена не могла да яде и повръщала, Извика ме и я разтрих до изпотяване. Сутринта, като слизах от Молитвения връх, се срещнахме и ми благодари: повръщането престанало, температурата й - нормална и се явил апетит за ядене. Брат Ангел Гунев от гр. Шипка доведе Катя Мишкова на езерата. Разболява се от разстройство и дигна температура. Не може да ходи и само лежи. Ангел се чуди как ще я свали до хижа «Вада». Повикаха ме. Разтрих гърба й, поуспокои се и почна да пие гореща вода, която й давахме. На сутринта става и отива на Молитвения връх. Започна да се храни и дойде с нас на Паневритмията на петото езеро. На другия ден си слезе надолу. В лятната школа имаше и 4 ÷ 5 „Добри сестри”, които правеха магии. Две сестри от провинцията бяха станали обект на това „добро дело”. Бяха станали разногледи, залитаха и ръцете и краката им се бяха схванали и не можеха да си слязат до Вада. Понеже на другият ден слизах, имах малко време, но ги разтрих добре. Краката и ръцете им се освободиха и на другия ден си слязохме заедно. В провинцията бяха атакувани много пъти и им помагахме. За невидимия свят най-голямото престъпление - насилие, което се наказва строго, е някой да прави магии или да проявява вампиризъм - да смуче енергиите от хората. 136. Строежът на нова къща взима жертви На градината в Айтос се запознах със семейство, което решило да издигне на мястото на старата си къща нова. Предупредих ги, че строежът взима жертви и може да си замине бащата и дори и майката. Отговориха ми: „Ние сме решили и сме започнали.” На четвъртата плоча отидох и аз да им помогна. В околията наоколо навсякъде валеше дъжд, а само при нас не валеше. На другия ден трябваше да се излива бетонът, а арматурата не беше готова. Майсторите не искали да дойдат, защото щяло да вали дъжд. Накарах да ги извикат веднага, защото при нас няма да вали, докато не излеем бетона на плочата. Дойдоха и до вечерта арматурата беше готова. Прегледах кофража - имаше доста дупки по него. На другия ден - петък, намериха помпа с дълъг маркуч и започна наливането, като пускахме бавно и по малко бетон в колоните. Четири-пет колони избиха, затегнахме ги и ги подпряхме здраво и наляхме плочата. Изтеклия бетон го събрахме и с кофи го пренесохме. Предишните плочи ги изливали без обработване и ставали порозни - отвън дъждът спирал, а вътре не спирало да тече. В събота сутринта гланцирах отгоре бетона на цялата плоча с мистрия. След обед, когато циментът беше постегнал, заваля дъжд - да полее плочата. Повече не капеше надолу. Бащата почина, а майката мина през криза, но остана да живее. Покриха къщата, измазаха отвътре и почнаха да я ползват. По-късно, преди срещата за Богородица на градината в Айтос, майката сънува 5 вечери наред малката си дъщеря в ковчег в дома им. Сестра й я сънувала 3 пъти. Дойдоха на градината и влязоха да спят, като никога в стаята, в мазето, където ние отсядахме. Не ни казаха нищо. Двете често боледуваха и аз ги бях разтривал няколко пъти. След свършване на братската среща ни поканиха на гости у тях. Прекарахме 3 дена заедно. Сутринта на третия ден направихме упражнение, дадено от Учителя за идването на Духа и запазване на живота. Преди няколко прераждания малката направила някакво престъпление, сега кармата назряла и господарите на кармата искат живота й. Когато майка й боледува, дава част от живота си. Поисках съдействието на Учителя и Той ми каза, че ще мине през най-лекото плащане. Дойде да ни изпрати на влака и седна с нас в купето. Дотогава влакът тръгвал в 11 часа и 40 минути, но променили разписанието на 11 часа и 20 минути, Еленка я покани да слезе, но тя отговори, че има още време. Влакът потегли бавно. Попитах я може ли да скочи в движение. – „Разбира се!” Взех й найлона и тя скочи добре, но не пусна дръжката и влакът я повлече. Бяхме на предпоследния вагон. Падна под влака, но не отиде под колелетата и след малко се изправи. Хвърлих й плика на перона и тя си го взела. Натъртила се много. Елена много се разстрои. Било предвидено, като се връща, да я блъсне кола и да си замине. Падането от влака беше по-малкото зло, което отмени голямото. 137. Лечение чрез разтриване на двете рождени сестри и на някои други 10 дена по-късно Учителят ми каза веднага да отида при пострадалата Румяна. Влакът беше в 9 часа и 30 минути, а аз трябваше да взема от Сточна гара няколко пакета с книги и след това „Мисли за всеки ден” от Изгрева. Викнах приятел с кола, който дойде в 7 часа у нас. Отидохме и взехме пакетите от Сточна гара и тръгнахме за Изгрева. Приятелят ми каза, че до 9 часа и 30 минути няма да можем да стигнем до Изгрева от многото светофари, които има. Отговорих му, че за това има грижа онзи, който ме изпраща. Навсякъде светофарите светеха зелено и много бързо се отзовахме на Изгрева. Взех „Мислите”, отбихме се у нас, взех багажа си и на Гара Искър бяхме 10 минути преди минаването на влака. Отидох при пострадалата. Лекарите й дали много антибиотици и се отровило тялото й, а тя не пила никак гореща вода. Ходилото на десния й крак беше почерняло, имаше много синини и открити рани. С кола я караха на превръзки. Минахме на усилен воден режим от гореща вода и постоянни разтривки. Синините изчезнаха, раните се затвориха и взе да пристъпва. Червенината от крака й избледня. Постепенно проходи и оздравя. На мястото на Учителя срещнах преди този случай голямата дъщеря и видях в ириса й, че има проблеми с функциите и болки. Не пожелала да й помогна. След като привърших с разтриването на малката, тя се престраши и ме помоли да я разтрия. Раздвижих я основно до изпотяване. Месец след това дойде в командировка в София и ми донесе бонбони. Благодари, че болките, които имала 2 години, престанали и функциите станали нормални. По-късно лявата й гърда се увеличила и станала почти двойно по-голяма от дясната. Лекарите прогнозирали, че това е рак. Отидох у тях, разтрих я добре и за няколко дена гърдата стана нормална. Разрешиха се и други подобни проблеми с разтриване. Майка им беше изстинала и я разтрих леко през дрехите й. На сутринта ми се оплака, че където съм я разтривал, й горяло, топлило я през цялата нощ. Дъщерите й се смееха. От ръцете ми излиза топлина, която разкарва и стопява подутините. Беше оздравяла. По-рано изпаднала в инфарктно състояние и лекарите я отровили с лекарства. Тя не е взимала дотогава лекарства. Обадиха ми се по телефона и им наредих да спрат всякакви лекарства и да пие отвара от исландски лишей - сутрин, обед и вечер. Да пие и гореща вода на глътки, за да се очисти от отровите. Излезе от критичното положение, в което беше изпаднала, и оздравя. Внучката на сестра Сабина, Виолета, имала подутина и изкривяване на гръбнака. Помоли ме да я разтрия. Като се съблече, беше в черно бельо, Казах й да махне черното от себе си и веднага ме послуша. Разтрих я, подутината й изчезна и гърбът и се оправи. Срещнах я напълно здрава. На братските срещи на градината в гр. Айтос много хора се допитваха за здравословните си проблеми и помагах, колкото можех. Казах на една сестра, че тъй, както живее, ще стигне до инфаркт, но й казах как да се излекува. На другата година ми даде буркан с мед, Попитах я защо ми дава този мед. Отговори, че както съм й казал, станало. Не коригирала живота си и стигнала до инфаркт, но започнала да прилага лечението, което съм й казал, поздравяла. За благодарност ми дава буркан мед. Преди 15 години Лефтер от Айтос беше закъсал и му помогнах и оздравя. После винаги гледаше да ми даде нещо. Сестра от Ямбол страдаше от много често уриниране и ходеше с памперси. Разтрих я и разбрах, че употребява месо и й казах, че докато яде месо, не може да се излекува. 138. Шарката и зелените джуджета При сутрешна молитва рано ми наредиха да се моля за сестра Маргарита Вонидова, която не познавах. Започнах веднага да работя. Отидох при брат Гавраил Величков и питах за нея. Каза ми, че е от Младежкия клас и напоследък много боледувала. Направихме вътрешна връзка, без да сме се срещали на земята. Заминала си, но ме свърза със семейството в провинцията - две сестри и баща им, което често тя го посещавала. Започнахме да се срещаме на сбирките в градината на Айтос. Голямата се разболяла от вариола - като малка не е боледувала - и й предложих да я видя и помогна, за да не й останат белези по тялото. Понеже е мома - отказа. След време от големите неприятности, които изживява, й се схващат и подуват краката и не може да качи дори едно стъпало и да ходи. Молила се повече от седмица на Учителя и той насън й казал да дойде при мен да я излекувам. Учителят ми нареди да помагам на сестрите, понеже много боледуват, и да не връщам никого, който идва при мен за помощ. Обади ни се по телефона и дойде у нас. Павел я посрещна на гарата и с наша помощ се качи по стъпалата и седна в хола. Взе да плаче - боляха я краката, Влезе в спалнята и се разсъблече. Казах й: „Ти не пожела да ми покажеш шарката, когато беше болна от вариола, а сега се съблече.” – „Нямам избор, разтривай ме!” Краката, доста дебели, бяха твърди буци и почти нямаше оросяване. Започнах с десния, а след това и левия крак. Доста я болеше. Каза ми: „Не обръщай внимание на това, че викам, та ме разтривай.” Разтривах я повече от 2 часа и казах, че да се излекува, трябвала я разтривам поне една седмица. Отговори ми, че си е взела отпуска за седмица. На другия ден прояви женските си качества и каза: „Няма да ме разтриваш, защото ние сме близки и какво ще каже жена ти Елена, че се събличам гола пред тебе.” Отговорих й: „Ето я Елена, разберете се двете.” Елена веднага каза: „Ще я разтриваш, докато оздравее.” Разтривах я по два и три пъти на ден. Ръцете ми изпускаха голяма топлина и полека- лека буците по краката й се стопиха и разкараха и не остана нищо твърдо. Възстанови се оросяването и взе свободно да се движи. Каза ми, че в болницата хирурзите й предложили да махнат буците от краката й оперативно. Повече от 15 години досега краката й са здрави и добре се движи. При друго идване в София на симпозиум ми се оплака, че всяка вечер преди лягане вижда едни зелени човечета - джуджета до леглото й. Тя има Уран точна опозиция с Марс. Една нощ се вижда вързана в лаборатория на зелените същества. Над нея имало система, която да изтегли кръвта от тялото й - да си замине от този свят. Близо до нея минало същество и тя го захапала за гърдите със зъбите си. Съществото нямало плът като нас, а било като гъба. Обърнала се към Учителя, помолила се и лабораторията изчезнала. Всяка вечер те настойчиво били до леглото й. Казах й да остане 3 вечери да спи у нас и човечетата ще изчезнат - няма да се появят повече. Пак прояви женските качества, но Елена имаше счупена ръка и я придума да остане. Оттогава досега -15 години - не ги е виждала в стаята си. Премина през големи неприятности в семейството си, предизвикани от кармична връзка с един мъж. Накрая й казах да прекъсне връзката си с него, защото скоро ще си замине и ако е свързана с него, и тя ще си отиде. Този човек всеки ден я търсел по телефона по няколко пъти. Накрая тя се осъзна и ме послуша. Заяви ми, че прекъсва връзките си с него. Престава да я търси по телефона и скоро си замина. Повлече след себе си друга своя приятелка. Освен краката, тази сестра имаше и ракови образувания - червеи във влагалището, които се стопиха и изчезнаха. 139. Кой предизвиква любовните увлечения Сестра имаше болки и кръвоизливи, които след разтриване престанаха. Често ходеше в чужбина. Отиде в Гърция и като се върна, преспа у нас. Беше много напрегната нервно и се трансформира. Купила си златен пръстен от Атина. Накарах я да го продаде, или да го замени с друг, понеже носи тежки влияния и ще й причини големи страдания. Послуша ме, отишла в Пловдив и го сменила. Когато ходехме на езерата, в хижата, както споменах, изнасях беседи пред приятелите. Момиче на 12 години, дошла с майка си и баща си, като ме слушала се влюбила в мен, След 1990 г. става студентка и ми пише писмо, че не знае защо, но много ме обича. Покани ме на гости и ми обясни, че ме обикнала на езерата, когато била на 12 години, а сега е на възраст и може да ми отговори на каквато любов искам. Съблече се, а аз я разтрих добре и след това взимаше отлично изпитите си и завърши образованието си. Разсърди ми се. Срещнах я и попитах защо е сърдита. „Защото не отговори на любовта ми.” – „Аз съм на 70 г, а ти - на 20, и мога да съм ти дядо. Намери си момче на твоята възраст и разбиране и с него се люби!” Изгрява и на Асцендента Козирог и тя ще се пласира в живота, ще си намери мястото. Юрданка Георгиева ме обиква през 1952 ÷ 1953 г. в Димитровград, където бях войник. Преминава през много житейски трудности и се разболява от епилепсия. Срещнахме се на езерата и аз й препоръчах да ходи зиме и лете на Рила, на езерата, и ще оздравее. Послуша ме, започна всяка седмица да посещава езерата и оздравя. Никога не ми се е натрапвала и ми изповядваше всичко, което минаваше в живота си. Беше един отличен приятел, с голяма любов към всички в Братството. На езерата се появи младо момиче с очила, което постоянно се въртеше около мене. Не й обръщах никакво внимание. На следващата година разбрах, че е племенница на мой добър приятел и се запознахме. Разбра кога ходя на Мусала и идваше редовно на екскурзиите, които организирах с група приятели. Следваше икономика и при една екскурзия ми каза, че ще се откаже да учи. „Ако не учиш, не се завъртай повече около мене!” Вечерта в Заслона „Хималаи” ми каза причината за това си решение. От две години нямала мензис и изпитвала голямо нервно напрежение. „Лесна работа” - казах й аз. Преди лягане я разтрих добре и сутринта, като тръгвахме за върха, ми каза, че мензисът й започнал, но имала силни болки, Казах й да върви близо до мене, за да няма силни болки. Помолих Юрданка Георгиева да й помогне и тя й набави всичко необходимо, След това завърши с отличие образованието си и започна да работи като икономист. В края на месец май всяка година й прилошава и припада. В първия деканат на Стрелец има Марс съвпад с Юпитер и съвпад с Нептун. На Асцендента е Овен и когато Слънцето транзитира чрез опозиция, този съвпад има голямо нервно напрежение и тя пада на земята в безсъзнание за около 1/2 час. Взехме мерки и тези припадъци престанаха. 140. Уроците на връх Мусала В 1998 г. 12 души отивахме на Мусала за посрещане на пролетта. От Ястребец тръгнахме по зимния път, а в мъгливото небе се явиха две слънца като големи очи, които ни съпътстваха повече от час. Преди хижа „Мусала” сестрата припаднала - спряло дишането и сърцето. Усетих, че става нещо. оставих раницата си и се върнах назад, където лежеше на снега. Разтрих главата й, дойде в съзнание, хванах я за ръка и я водих до дървената хижа и казах: „Сега си вече добре, можеш сама да ходиш.” Приятелите й носеха раницата. Като се качвах по въжето, се скъса каишката на котките, Беше много студено При последния стълб се плъзнах и ударих крака си и той посиня. Минах по камъните и излязох горе. Сестра Албена ме излекува. Събра лимони от приятелите и ми слагаше филии хляб с лимони. Кракът оздравя и си слязох. За всяко направено добро се плаща. Отрицателните сили си отмъщават. Сестра решила да дойде при мен и цяла година не се решавала. Дойде и си каза проблемите. Разтрих я и болките изчезнаха и функциите й се нормализираха. Имаше подуване на гърдите и често задух. Често боледуваше. Поканих я да дойде на Мусала и два пъти пропусна. Дойде на третия път и едва се качи горе. Стана й лошо. Разтрих я и състоянието й се подобри, можа да си слезе нормално. Отидох у тях и я накарах да направи слънчева баня, увита в найлон при което става силно изпотяване. Последва коремообтривна охлаждаща баня. Пак я разтрих основно и след като съм си тръгнал, повърнала към половн - кофа боклуци от стомаха и гърдите. Олекнало й веднага. Учеше с дъщеря си в „Свободния университет” и като го закриха, я накарах да се прехвърли в „Климент Охридски”, където завърши, дипломира се и започнала работи по специалността си и продължава да учи. 141. При негативните качества са силите на разрушението Друга ходила при д-р Чаушев, бай Данчо в Родопите и при други двама да излекуват бучките, които имаше на гърдите си. Идва при мене десетина дена да я разтривам и бучките й изчезнаха. Работила в ресторант, където постоянно пушели и в гърдите й се събрало никотин. Постепенно гърдите й се изчистиха и здравето й се подобри. Намери й се работа и работи редовно. Сестрата с дъщеря си живее заедно с една баба, която постоянно им пакости. Понеже има в кухнята неин хладилник, бабата им слага разни неща, дори игли в яденето. Напоследък сложила живак. Дъщеря й се отрови и получи силна атака в апандисита и направиха операция и изкараха всичките отрови и гной. Майка й получи също атака на сляпото черво и апандисита, но й казах, че всичко е на нервна почва и няма смисъл да й се прави операция. Тя ме послуша и оздравя, като проведе няколко поста, за да не може да я тровят повече, и купихме хладилник, който го поставихме в стаята й, така че бабата не може повече да им пакости на храната. Лекар, неин познат й казва: “Ти го обичаш, Светозар, и затова ще оздравееш.” Така и стана. Дъщеря й, която отсъства много време по болест, накрая се засили - след операцията - и завърши отлично класът си. В провинцията друга приела новите идеи - Валентина Г. Кюприйска, но нямала работа и мъжът й не й давал средства за храна, понеже станала вегетарианка. Взела от баща си половин чувал жито и карала 6 месеца на жито. Учителят ми каза да й помогна. Извиках я у нас и живя около 6 месеца. Това пробуди съзнанието на мъжа й, който идва в София, наема квартира и тя отиде да живее при него. Нареди й се да работи по специалността си. Идва няколко пъти с групите на Мусала и езерата. Съзнанието й се пробуди и започна да се занимава със Словото и с астрология. По-късно взе да проявява свои негативни качества, да си служи с магии, главно срещу жена ми Еленка, и аз я отхвърлих от себе си. 142. Здравословни проблеми без операции От провинцията идваха много жени със здравословни проблеми. От Хасково повече от 10 дойдоха. Понеже не ги познавах, а всичките се съблякоха голи пред мен, за да ги лекувам, ги попитах как са ме намерили. На Иванка й се явил Учителят на сън и й казал да намерят Светозар и той ще я излекува. Те питали в Хасково за мен, попаднали на приятели от Братството, които им дали моя адрес, Иванка имаше 2 бучки на гърдите и 2 под мишниците. Разтрих я и бучките се стопиха. Благодари ми, че съм я спасил от 4 операции. Посъветвах я да измени живота си и как да живее, да не закъсва. Друга дошла и лявата ръка й се схваща. Разбрах, че яде месо, пуши и пие. Казах й да стане вегетарианка, да престане да пуши и пие и тогава да дойде при мен. Останалите се оправиха, разтрих ги и функциите им станаха нормални и спряха кръвоизливите им. Запознах се с Цветанка Ганчева, която работеше постоянно нощна смяна в психиатрията. След беседа на връщане от клуба до Цариградското шосе разглеждахме проблемите й. Беше преуморена от нощната работа и когато дойде времето да се пенсионира я посъветвах веднага да излезе в пенсия и отиде на селото си да се съвземе и отпочине. Послуша ме и се пенсионира, Като напуска, а болницата й правят пълен преглед и намират 5 възелчета на гърлото й, които трябва да се оперират. Идва разтревожена и ми казва. Разтрих й гърлото, препоръчах и да отиде на село, да си почине и като се върне през есента в София, пак да отиде на преглед. Връща се и отива на преглед в болницата, но от петте кисти няма и следа. Отива при професора, който я лекувал преди това, който казвал, че без операция не могат да се махнат. През 1998 г. бяхме съседи на езерата и често заедно. След свършването на лятната школа се прибрахме. Към края на годината голямата й дъщеря изживява някакво притеснение като счетоводителка - не й излиза балансът, и пилорът й се затваря и всичко, което яде, го повръща. Отслабнала много и майка й идва при мене. Казах й, че за няколко дена ще се оправи. Да свари шепа червен кантарион в половин литър вода. Понеже е в кома - загубвала съзнание, да й разтваря с лъжичка или нож зъбите, и да й сипва от отварата. Стомахът се успокоява и след 3 дни пилорът й се отваря, Почувствувала глад и започнала да се храни, като сутрин, обед и вечер половин час преди ядене пиела по чаша отвара от кантарион. На 10-ия ден отива на работа. След това няколко месеца пиела редовно кантарион. Проблемите на по- малката се оправиха с разтриване. 143. Мария Маркова, сестра на поетесата Димитрина Антонова Често ме търсят по разни проблеми в живота. Бяхме близки със сестра Мария Маркова, сестра на Димитрина Антонова.* Имаше две дъщери и син. Живееха в стара къща на ул. “Тотлебен”. Често ходех да й правя ремонти по покрива и други. Синът й Стоян говореше срещу комунистите, набедиха го, че е луд и го пратиха в Курило, където беше много зле. Голямата й дъщеря Райка и семейството й отидоха като музиканти да работят и живеят в Германия. Малката Екатерина образува дружеството за свободна проява на хората и 40 пъти я викаха в ДС. Екатерина работи в хотел “Шератьн» и успява да даде едно писмо на американка, която го публикувала в Интернет и по целия свят станало известно каква “свобода” има в България, Правителството, силно засегнато и изложено на показ пред целия свят, взима мерки и на последната страница пише със ситни букви, че недоволните от управлението 20-тина души, между които и Екатерина Маркова, могат да напуснат България. Сестра й Райка прочела това дребно написано обявление и веднага съобщава на сестра си по телефона. Към Екатерина се прикрепил доктор Христо Сватовски - агент - провокатор. Отиват във Виена, където ги разпитват и им предлагат да отидат, където искат. Екатерина искала да остане в Австрия, но приятелят й Сватовски желаел да отидат в САЩ. Отиват и живеят в Ню Йорк заедно с двете й деца и получават социални помощи от правителството. На втората година Екатерина забелязала и разбрала, че Сватовски вземал за себе си 2/3 от парите, а за тях тримата оставял 1/3. Тя веднага напуснала този мошеник и отишла да живее в гр. Буфало. Успява да отиде във Виена, където американците я разпитват и изпращат в САЩ. Изтегли и брат си Стоян, когото лекарите там го оправиха от психическото му разстройство. Взеха им къщата на “Тотлебен” и им дадоха апартаменти. Мария често посещаваше мястото на Учителя и братските празници, където се срещахме. Тя остаря и дойде внучката й Надежда от САЩ да я гледа. Мария ставала посред нощ и почвала да готви за гости, които щели да дойдат. Такива не идват и цяла седмица ядат приготвеното ядене. По едно време се укротява и само почивала на леглото. Учителят ми каза да я посетя. Отидох с Елена у тях и Надя ми се похвали, че баба й станала от известно време кротка. Влязох в стаята, а тя се излъчила и лежи неподвижна на леглото. Концентрирах се в точката на дъха й, изпратих й силна мисъл, тя се върна и отвори сините си очи. Видя ни с Елена и каза: “Дошли сте ми на гости и аз трябва да ви нагостя.” Стана, приготви ядене и се хранихме заедно. Не беше яла няколко дена. На смяна дойдоха да я гледат Райка и Захари. Зет й си удари палеца, той се подул и не може да свири с флейтата. Отива на мястото на Учителя, помолва Му се и на другия ден пръстът му спада и започва пак да свири. Той направи разработка на песните и Паневритмията. ____________________________________________________________________________ * Виж “Изгревът”, том VIII, стр, 356 ÷ 410, а за родословното дърво - на стр. 410. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев) 144. Ръкавицата на Мария Маркова Един студен следобед Учителят ми каза веднага да посетя двете Марии: Маркова и Шопова. Отидох при Маркова, където ме посрещнаха Захари и Райка, и започнахме да говорим. Казах им, че съм дошъл да видя баба Мария и влязох в стаята й. Беше в кома, опъната и не даваше признак на живот. Мисълта ми не помогна и разтрих главата й. Въздъхна, отвори очите си, но нямаше сили да говори. Мария обичаше Екатерина, а с Райка имаше някакви кармически противоречия. Надигна се да седне и Райка идва да й помогне и сяда до нея. Мария я прегръща и така прегърнати стояли повече от час. Обясниха ми, че така в този живот разрешават кармата си. Иначе е трябвало един цял живот да живеят заедно. 20 години преди това Мария казва на зет си Захари, който е бил материалист, че ако си замине преди него, на третия ден сутринта ще му загаси лампата. На другата сутрин, 14.03.1998 г., Мария Христова Маркова си заминава след разрешаването на кармата с дъщеря си Райка. Отидохме с Елена при Мария Шопова. Заварихме я в кома и двете й дъщери - там. Било й горещо, разтворила прозореца и изстинала много. Разтрих я и дойде в съзнание. Дадохме й да пие чай и след него взе да яде яденето, което Елена беше приготвила за нея. Казах й, ако има криза, да изпие няколко чаши гореща вода. На другия ден сутринта й станало лошо, но изпила няколко чаши гореща вода и оздравяла. На 19.03.1998 г, беше погребението на Мария Маркова, а аз с група отивахме на Мусала и преди последното изкачване към заслон “Еверест”, хвръкна ръкавицата на сестра Албена. Оставих раницата и слязох надолу да я взема. Вятърът я духна по-надолу. Така - няколко пъти. Сетих се и казах: “Марио, не си прави шеги, задръж ръкавицата.” Вятърът се усили много, но ръкавицата си остана като закована на място и аз я взех и дадох на Албена. На третия ден от заминаването, зет й Захари довършва писането на наряда за заминали, който му бях дал, и лампата му угасва. Спомня си думите на Мария, казани му преди 20 години. 145. Христо тракториста Мария Шопова останала сама и се сетила, че чешмата в кухнята не е пусната и може да замръзне. Отива, пуща я, но на връщане пада, натьртва гърба си и пуква таза. С големи усилия пропълзява до телефона и се обажда на сестра си, която идва с дъщеря си и я дигат в леглото. Всичко я боли. Обадих се по телефона и питах дъщеря й София може ли да я видим. Каза: “Ела, но тя е неподвижна.” Отидохме с Елена. Лежеше със затворени очи. Поразтрих я малко и милвах лявата страна на главата й. Успокои се и започна да ни разправя случки от живота си. Елена взе да й дава от баницата, която й беше занесла. Стомахът й се оправил и през нощта се освободила. Започнала да се храни, но има болки по тялото. На градината в Айтос се запознах с брат Христо Христов, много близък приятел на Илия Тимев. С него бяхмо на езерата и пожелал да отиде до Рупите, но не го вземали в групата. Научих за желанието му и го поканих да го заведа. На другия ден сутринта рано тръгнахме. Посрещнахме изгрева на Мальовица, продължихме през Еленините върхове, Орловец, Злия зъб, Ловница, Страшното, езеро и вечерта късно се прибрахме в лагера. Илия остана много доволен и станахме добри приятели. Предупредих Христо, който работеше с голям трактор, че тракторът ще се обърне, и да се моли на Учителя да остане жив. Скоро, като кара трактора по голям наклон, се обръща и по чудо остава жив и няма пострадали от другия трактор, който бил пред него. Желязо го ударило по главата и потекло кръв, но бързо се оправил в болницата. Редовно помага в орането на лозето в градината. Павел води коня Мечо и Христо оре. Понеже измоли от Учителя живота на най-големите си врагове - жената и дъщеря му, на тяхното място си заминаха двамата му внука, за да се пробудят другите от семейството му - жена, син, дъщеря. По-големият му внук обича момиче от Бургас, а родителите не му дават да има връзка с нея. Той тръгва с колата си да отиде при нея и се блъсва в електрически стълб и си заминава. По-малкият внук работи, а майка му взима парите му и яде и пие и не се грижи за него. Той се отчайва от живота и се обесва, като се връзва за шията с тел. Христо в този момент е на градината в Айтос, има силна интуиция и разбира, че става нещо у тях, и веднага си отива. Закъснял и момчето си заминало. От това нещо получи психическо разстройство. Отива да пасе овцете на зет си в с. Люсковец, където му е по-добре, Вижда насън двамата си внуци, че държат изпит в Невидимия свят и влизат да учат в Школата. От големите напрежения му се увеличава пердето на окото и той прави операция с лазерен лъч и скоро оздравя. Той е човек, готов да направи всичко за Братството. При сбирката за ”Богородица” донесе 3 пъти овче мляко и сирене за празника. Винаги подпомага градината в орането, копането и общата работа. 146. Електрически ток за градината в Айтос В градината има много работа и в бъдеще ще дойдат много млади хора, които ще помагат безкористно на общото дело. Градината е отлично място за братски срещи и духовна работа и винаги да изпълнява тази своя основна функция. През пролетта на 2002 г. водата от извора намаля и искаха да разкопаят при главата и да хванат по-голяма струя. Предложих им да изчакаме, защото ако има дъжд, водата ще се усили. Есента и зимата валя и тази пролет имаше изобилно вода, даже изтичаше от междинната шахта. Друг проблем беше с тока. Често го спираха от Енергото, понеже виладжиите не си плащали, и градината е няколко пъти по 10 дена без ток. Жиците по дървените стълбове корозирали и създават голямо съпротивление и токът е много слаб. Сестра Недка задвижи този въпрос. Намери фирма да извърши работата по прокарване на подземен кабел от кантона до сградата. Въпросът с прокарването на тока седи така. Сестра Недка прави предварителна сметка, че прокарването на тока ще струва 1500 лв. Аз й дадох тези пари. Когато фирмата започва да работи, изкопават канал 1 метър в земята и прекарват кабела, се оказва, че работата ще струва 3500 лв. Недка се обръща към Антон, но той й казва, че няма да даде нито един лев за прокарването на тока (добър ръководител!) и Недка да търси от братствата. Казват на брат Колю от Страцин - и той не може да събере пари. Тогава Недка ми телефонира и плаче по телефона, че фирмата свършва работата си и след 3 дена трябва да им плати 3500 лв., а не й стигат още 2000 лв. Аз й казах, че ще помогна. Имах тези пари от десятъка си. Сутринта взех влака и следобед й занесох парите. Тя ми даде бележки и за двете суми. Отидох да спя на градината. Кабелът беше прокаран и оставаше да се зарие и таблото беше монтирано и на другия ден щяха да пуснат тока. Легнах да спя и към 23 часа се събудих от чуден цигулков концерт, звукът на който идваше от Салона, който е над мен и в него нямаше никой да спи. Музиката ми беше непозната и много бърза и игрива. Концертът продължи повече от един час. След прекарването на тока взехме мерки и оборудвахме градината с комбинирана печка, ток и газ и фурна с горещ въздух, за да могат приятелите и при липса на ток да си сготвят и стоплят вода. 147. Зачеване След Живка Маркова много жени идваха искат съвет как да заченат и имат деца. Една беше Десислава, дъщерята на Славчо Стоилов, която роди. Друга, която живее на Изгрева, не може да зачене 6 години. Казах й, че има силни страсти и при полов акт изгаря мъжките попови клетки. Тогава да е спокойна и с вътрешно разположение. Скоро зачена и роди красиво момиче, Мъжът й Стефан-бизнесмен, ми предложи да ми даде 600 хиляди лева затова, че има дете. Казах му: “пари не вземам” и ако желае да почерпи братята и сестрите, които идват на беседа в трафопоста. Той купи 50 пити кашкавал (по 2 ÷ 3 кг), хляб и други продукти и ги даде като подарък от Светозар за детето, което има. Разделихме питите на две и дадохме на всички присъстващи на беседата.* 148. Задигнаха го Отивахме на беседа в трафопоста с Елена и когато минавахме покрай салона на руското посолство, покрай нас мина кола и спря пред “Топенерджи”, От нея излезе Андрей Луканов с наметнато сако на гърба - дясната ръка в ръкава, а лявата - свободна и тръгна по стъпалата да влезе вътре. Учителят ми каза: “Какво прави този още на Земята?” Казах го на Елена. След няколко дена го убиха при жилището му. ____________________________________ * Андрей Луканов по времето на социализма е от 1972 ÷ 1976 г. заместник-министър на външната търговия, 1976 ÷ 1986 г. - заместник-председател на Министерския съвет, 1987 ÷ 1989 г. - министър на външноикономическите връзки. А след промяната от 1990 г. е министър-председател на България за 3 месеца, през 1990 ÷ 1991 г. - член на Висшия съвет на Българската социалистическа партия (комуниста). През 1992 г, е арестуван и подведен под съдебна отговорност за безвъзмездните помощи за т. нар. Трети свят и е освободен през същата година. На 2 октомври 1996 г. е убит в София, (бел. на съставителя Вергилий Кръстев) 149. Простуда и зачеване Запознах се с Албена Георгиеваи приятеля й Николай, които живееха до летището и имаха фирма за оформяне на митнически документи. Отидохме с Елена да ги посетим. Заварихме я, че лежи на леглото и често изпада в безсъзнание, а мъжът й се оправя с клиентите, “Приятелка” им направила магия да си заминат с мъжа й за 48 часа. Накарах Елена да я разтрие, но не успя да й помогне. Тогава я разтрих, мина тежестта и болката в главата и магията се пресече, оздравя, стана и отиде да работи. След няколко дена се видяхме пак и казах, че по-добър партньор от Николай не може да намери. Той има Слънце съвпад с Венера в Лъв в 10 дом, тригон с Луната, съвпад с Юпитер, съвпад с Нептун. Каза ми, че много добре се разбират, но доста време не може да зачене. Отговорих й, че на по-млади години е ходила тънко облечена и е простудила яйчниците си и не може да протича семенната течност към утробата й. Предложих й да я разтрия, ако не я е срам. Съблече се и я разтрих основно. След десетина дни ми донесе снимка от видеозон, на която личеше, че е заченала. На 30.01.1999 г. роди едно много активно момче, с кардиналните знаци на ъглите. Асцендент Овен - 0°, 1С - Рак - 0°, Десцендент - Везни - 0°, и МС - Козирог - 0°. Слънце съвпад Меркурий, съвпад Уран съвпад Нептун, секстил Плутон, паралел Луната. Слънцето е във Водолей. 150. Пушене и никотин Направиха операция на сърцето на баща й. Той имаше кризи. Албена положи много грижи за него и всяка вечер с колата си отиваше в Стара Загора. Помогна и на майка си при болезненото й състояние. Веднъж тя с мъжа си и приятелката й Мариана Видрарска дойдоха на нивата ни да копаем царевица. В миналото Марияна пушела много, а сега не пуши, но от чистия въздух и раздвижването се отрази на насъбралия се никотин и й стана лошо. Закарахме я във фургона и я разтрих. Започна да диша свободно и пристъпът й мина. Същата 1998 г, отидохме за 22 юни заедно с тях на Мусала. Чистият въздух и голямото раздвижване по изкачването предизвика задух на Марияна и на връщане припадна. Разтрих я, хванах я за ръката и я водех по дълбокия сняг до долу. Не беше добре и си влачеше краката. Бързахме, понеже влизането на Слънцето беше в 16 часа и тогава тръгнахме надолу и нощта ще ни хване в гората. В тъмнината, от другата страна я хвана Павел и стигнахме до Боровец. Казах на Албена как да помогне на Марияна и на другия ден беше добре. 151. Мъчно се отглежда седмаче На Паневритмията се срещнах няколко пъти с Мария Димитрова и понеже е дъщеря на Лиляна Събева, си позволих да се намеся в живота й. Казах й, че ходи с един, който е 15 години по- възрастен от нея и му се дава. Ще забременее и ще трябва да се омъжи за него, но той не може да се грижи за семейство - интересува се само от науката, и ще се явят много противоречия помежду им, което може да завърши с развод. Ще има трудности при носенето и раждането, и ако закъса, да ми се обади. В хороскопа има Луна квадрат с Меркурий, квадрат с Венера, опозиция с Марс, Тя нищо не ми отговори и се изгуби от Паневритмията. След известно време, една вечер ми се обади от Майчин дом, че има силни болки и решила да роди на седмия месец с цезарово сечение. Отговорих й: “Знаеш ли колко мъчно се гледа седмаче, цял живот ще се мъчиш с него. Ще ти помогнем, и родиш на деветия месец нормално.” Отказала се от решението си и ме послуша и роди на деветия месец. Роди момиче - Невена, с Асцендент Козирог. След това започнаха разправии в семейството. Те завършиха с развод. Брат й Асен работи във фирма, където се влюбва в момиче, което му прави магии, да го обича постоянно и да може да му взима парите. Асен стига до психическо разстройство и няколко пъти идва при мене. Накарах го да напусне тази работа, помогнах му и постепенно се освободи от магиите и прекъсна връзките си с въпросната жена. Оздравя и изчезна и досега не се е обадил - още не е закъсал. Затова не отидох за освещаване на апартамента, който си купили Лилето и Мария. Отидоха Елена и Павел. 152. Отказ от операция Дойде при мен Силвия Младенова от Северна България. 8 години не може да зачене. Казах й какво да направи и зачена. За раждането дойде в София, но раждането й закъсня от термина и бързаше да го извади оперативно. Посетих я в Майчин дом и казах да почака да мине на 16.07.2000 г. Слънчевото затъмнение. Послуша ме и вечерта на 18.07. роди нормално момче. Кръстиха го Найден. Казваше: “Моето дете е най-красивото, най-хубавото!” За благодарност ми докараха чувал с брашно. Отначало се чудех откъде се научаваха за мене и идваха толкова непознати на мен жени. Разбрах от тях, че насън им се явявало същество - Учителят, или други, и ги насочвали към мен. Дойде Росица Кирилова с мъжа си Венцислав. Не можела да зачена. Видях причините и я посъветвах какво да направи. Зачена и идва няколко пъти при мен по време на бременността, Посъветвах я да е спокойна по време на бременността и за нищо да не се тревожи, защото всичко се отразява на детето. Роди нормално, макар че има Луна опозиция с Марс. Детето беше момиче и го кръстиха Бетина, Преди зачеването Росица имаше голяма киста от лявата страна на лицето, Правили й операция, но кистата се появила отново, още по-голяма. След раждането искаше да прави пак операция на кистата. Казах й, че няма нужда да минава през излишни страдания. Така ще оздравее. Помилвах й раната няколко пъти и й казах да си отива. След повече от два месеца дойде тя с мъжа си и ме разцелува. Лицето й беше чисто и красиво, без никаква следа от грозната киста. Бог и помогна чрез детето, което роди, да се освободи и да го отгледа с любов. Колкото пъти ме посещава, все ме прегръща и целува. Доведе сестра си Мариана бременна в 9 месец, да й кажа нещо. Разгледах хороскопа й - има много хубави качества. Казах й, че всичко при нея е много добре и ще роди леко. На 1.04.2003 г. ражда момче. Друга близка - Розалия, имаше трудна бременност. Работи духовно през нея и на 31.03.2003 г. роди момче оперативно. Кръстиха го Изидор. Да са живи и здрави майките и децата. 153. Новороденото довежда баща си Дойде една красавица, Мигуела Григорова, с мъжа си Дечо Дечев - художник. Видях причините защо не може да зачене и я посъветвах да хармонира чувствата си и да се справи със страстите си. Изпълни всичко точно каквото й казах, и зачена. Предупредих я, че ще има трудна бременност и раждането ще е труден проблем. Има в хороскопа Луна опозиция с Меркурий, квадрат с Марс, който е в Скорпион в 6 дом. Казах й да идва при мен, щом закъса нещо. След 4 месеца й се схванаха краката. В хороскопа има Хирон опозиция с Плутон в Дева в 5 дом - мъчнотии в стъпалата при бременност. Разтрих колената й, и казах, че ще се оправи. Оправи се бързо и идваше с баща си, който я чакаше вън в колата. Тя ми изповядваше всичко от живота си. Намерила някакво писмо в боклука на мъжа си с жена. Извикала и му казала: “Ние сме културни хора и щом имаш отношение с друга жена, напусни дома ми!” Той си събрал багажа и излязъл. Предупредих я да е много внимателна през време на бременността и да ми се обади, когато отиде в Майчин дом. Десетина дена преди термина, като минавала през двора, шофьор паркирал назад и я блъснал с колата си. Това активизирало процесите, закарват я в Майчин дом и ражда веднага момче. Тя ми се обади по телефона. Искали да го кръстят Александър. Казах и в никакъв случай. Тогава Алекс. Казах й Ален. Тя спира списъка за имената на децата (по професия е адвокат) и семейството й решава да е Ален и го записва на другия ден в списъка така. Тя тича и при съвета стига служителката от болницата и променя името на детето. Бащата веднага идва - детето ги събира. Понеже в човека най-късно е създадена дихателната система, в детето не е дооформена и го държаха десетина дена в кислородна камера. След това се наложи да му вържат крака за три месеца, да се изправи и израсте правилно. Тя се беше схванала през бременността и това се отрази на детето. В хороскопа детето има Слънце съвпад със Сатурн, в Близнаци и опозиция с Плутон. Отвързаха крака му, който се оправи и сега детето палува. Дойде Иванка Димитрова, омъжила се втори път за Божидар и иска да има дете от него, но не може да зачене. Посъветвах я, послуша ме и зачена. Идва няколко пъти по време на бременността си и в средата на януари роди момиче. 154. Как се увеличи пенсията ни Често ми задават въпроси по телефона, или писма, на които отговарям. Грижа се и за здравословното състояние на семейството ми. В 2001 г. пенсията на Елена беше 37 лева, а моята - 80. Подадох молба в съвета и взеха да ми дават помощи. Яви ми се Учителят и ми каза: “Ти защо взимаш пари от общината? Ти си осигурен от Бялото Братство?” Отидох в “Социални грижи” и се отказах от помощите, които ми даваха. Учудиха се и казаха, че за пръв път им се случва някой да се откаже от помощите, отпускани от съвета. След известно време Учителят ми нареди да оправим пенсиите си с Елена. Намерихме специалистка, работила 35 г. в пенсионното - Виолета Мишева. Тръгнахме по мъките, да търсим години с по-висока заработка - 15 години назад. След 6 месеца променихме базите на изчисление и се удвоиха пенсиите ни. Променят се законите, но има и определено време - астрологически, когато трябва да се свърши дадена работа, което небето отлично го знае! 155. Кои и защо променят Словото на Учителя Както ми каза през 1960 г. Учителят на Рила, от 1990 г. започнах да се занимавам с духовна работа в Братството. Започнах да изготвям нарядите за братските празници: Пролетта, Петровден, събора - 19 август, 22 септември и 27 декември. В 1991 г. правех и Слово към наряда, но следващите години ръководството ги премахна, за да не се удължават нарядите. Имах за главна задача да следя за чистотата на Словото в издаваните беседи и изнесох няколко лекции в салона. Оказа се, че мнозина искат да коригират Бога и да не остане нищо от Словото, което Учителят е изнесъл в България. Да замажат и променят смисъла и съдържанието с техните объркани глави. Имах разправии с Димитър Калев от Варна, който беше редактирал беседата “Истинната лоза”* така, че загубила духовното си влияние. Каза ми; “Нямам ли право да интерпретирам беседа от Учителя, както аз разбирам?” Казах му: “Ти имаш право само да напишеш беседата точно както Учителят я е произнесъл, дума по дума, без никакво изменение.** Учителят ни учи, че “азбуката в Божествения свят има 35 милиона букви и милиарди думи. Знаете ли колко е мъчно да се свали на Земята един Божествен закон и да се преведе при тия ограничителни условия на Земята с една азбука от 32 букви, каквато е нашата (или еврейската с 24 букви) и десетина хиляди думи? И въпреки всичко, аз съм успял да се справя отлично с тази задача. Понякога търся някоя старинна дума, която да попълни мисълта ми, Моите лекции са изградени по законите на музиката и всяка дума звучи със своя тон и допринася за хармонията в това музикално произведение. Щом се махне само една дума, лекцията започва да звучи фалшиво и ангелите, като се докоснат до такова томче с беседи, казват, че това не е Словото Божие.” При едно лагеруване в лятната школа на езерата брат Борис Николов сънува Учителя, Който слязъл от духовния свят с голяма бяла книга в дясната Си ръка. Показва му я и казал: “Виждаш ли тази книга? В нея в невидимия свят са записани всичките 7777 беседи, които съм държал на Земята, точно - дума по дума. Нищо няма да се измени и загуби от изнесеното Слово Божие.” В бъдеще голяма група ангели ще слязат и ще се вселят на Земята и ще поправят всички грешки, които сме направили - в Словото, в Паневритмията и в братската музика. ______________________________________ * “Аз съм истинната лоза”. Беседа за младите, 25.08.1922, В. Търново, съб.. Аз съм истинната лоза, 1992, Роял-77, ISBN 954-8005-55-7, стр. 7 ÷ 16. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев) ** Виж “Изгревът”, том XII, стр. 822 ÷ 887. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев) 156. Как издавах книгите си Дълго време правим житен режим. Аз го започнах в казармата през 1953 г., а Елена - при сестра Юрданка Жекова от 1964 г. От 1990 г. се налагаше няколко години наред да изнасям в клуба лекции за правилата и начините за провеждане на житния режим. През 1996 г. брат Иван извади на ксерокс част от лекцията ми, а през 1997 г, я напечатах като учебник за хранене. Казаха ми да напиша книга за значението на Пентаграма. По-късно Учителят ми каза да напиша книга за спасяването на евреите, понеже много се лъже по този въпрос. Отговорих Му, че не помня добре нещата от това време и нямам достатъчно знания. Отговори ми: “Ти пиши, ние ще ти помогнем”, и издадох “Истината за спасяването на евреите”. Използвах спестяванията, които имах, и като продадях една книга, с получените пари печатах друга. Помагаха ми и приятелите. Най-трудно беше с издаването фототипно на Библията на Учителя, но за около две години се напечата, Черната ложа не искаше тя да излезе и всячески пречеха. Издадох фототипно Библията, подарена от Учителя на доктор Жеков - Издателство “Матеосян”, 1912 г., като учебно помагало с най-точен превод и подреждане от Петко Рачов Славейков. Понеже постоянно посещаваме Мусала, езерата и Витоша, написах книга за правилата, които трябва да спазваме в планината. Извадките от беседите, писани на стенография около 40 г., послужиха да се издаде книгата “Себе си познай”. Сестра филка и брат Ангел Кермедчиеви ги подредиха по теми: главата, лицето и ръката. Издадох и 2 молитвеника и други книги. 157. Песните на Величка Помагаше ми сестра ми Величка финансово. Издадохме и нейните хубави песни, които ще се пеят в бъдеще. За школуваните певци не са трудни и сега да ги пеят. Една хубава книга е “Светъл лъч към човешките души”. В нея е изнесен езотеричният живот на Учителя и помощта, която е оказал на България и на отделни личности. Сестра ми Величка има Слънце съвпад с Меркурий, а Меркурий съвпад със Сириус, което й дава поезия и нови идеи, Нептун полуквинтил с Меркурий, секстил с Венера, опозиция с Марс, тригон със Сатурн, тритон с Уран й създава големи музикални възможности, и тя написва текстово и музикално 136 духовни песни, събрани в добре оформена песнарка със снимки. Някои от песните са трудни, но както казах, школуваните певци лесно могат да се справят с нотният текст. Величка премина през тъмен и тежък 20-годишен период, от 40 до 60-годишна възраст, за което я осведомих предварително и й помагах. Сънувала сън, че отивам при нея, от школата по астрология в невидимия свят, в която работя и й давам нов хороскоп, с който се продължава животът й. Тя оздравя и излезе от тежкото положение, в което се намираше в момента. Има начини да се променя съдбата на даден човек, да му се промени хороскопът, да му се направи даже и нов и този човек да живее на дотации на Земята още време - докато довърши работата, за която е дошъл на този свят. В писмо сестра ме пита как променям лицето си, когато съм на езерата в лятната школа, където ме видяла. Отговорих й: “Когато човек се концентрира и работи с доброто и любовта, в него влизат светли същества и променят аурата и външния му вид.” 158. Истинското Братство е в Словото, музиката и Паневритмията Друга, с добре развито ясновидство, ми каза някои работи, които няма да споделя. За душите, на които очите са отворени, няма скрито-покрито в живота. Това е сестра Малина Класса, която ми каза: “Светозаре, какво е това нещо с тебе? Ту виждам тебе в тялото ти, ту Учителя?” Отговорих й, че в тия трудни моменти, когато отговарях за школата на Рила и ръководех кухнята и духовният живот, постоянно призовавах на помощ Учителя и Той никога не ме оставяше. Аз не съм в едно външно братство, в което всеки иска да коригира Словото - Великото, което Учителят ни е оставил да го проучваме, да коригира песните, Паневритмията, да правят магии, да проявяват вампиризъм, да атакуват с лошите си мисли и чувства всеки, който не им харесва. Това са врагове на Братството и нямат нищо общо с учението на Учителя. Те ще платят скъпо за злото, на което служат, било в този живот или като си заминат от този свят. Това са мили братя и сестри разбойници, крадци и врагове на Учителя. “В бъдеще на Земята ще остане само Словото, Паневритмията и Музиката, която съм ви дал.” - Учителят. На Земята ще се вселят много ангели, които ще живеят между нас и ще коригират всичките грешки и глупости, които сме направили в Словото, Музиката и Паневритмията. Ще ни научат да живеем като братя и сестри в пълна хармония и любов и тогава ще се дигнат в другия свят. От злите хора и насилието помен няма да има. Велико бъдеще се открива за тези, които любят Бога и изпълняват Волята Му. 159. Сънища Имал съм много сънища - предсказвателни, срещи със заминали наши братя и сестри, с Учителя. Най-често съм се срещал със сестра Мария Тодорова, която винаги е придружена от Борис Николов. Една нощ в сън бях с брат Юрдан Новаков в Ню Йорк. Той беше ръководител на русенското братство, живял повече от 20 години в САЩ. Вървяхме по широка улица и влязохме в голям магазин. Аз разбирах и говорех добре английски език. Собственикът ни каза: „Вземете си каквото искате, без да го плащате, защото утре всичко ще ми вземат, понеже изтича срокът на полицата ми. Падежът й е на сутринта.” Попитах го колко има да плаща. Отговори ми: 10 хиляди долара. Бръкнах в десния си джоб, извадих пачка със 100-доларови банкноти и му я подадох: „Платете си борча и останете да работите в магазина си.” Двамата с Новаков излязохме от магазина, изпратени от широко отворените очи на собственика. 160. На посещения в невидимия и видимия светове Посещавал съм Хималаите и други непознати, много високи планини, Луната, Венера и други планети. Животът на Лунните жители е под кората на Луната, където Слънцето не се вижда и светлината е сива, кафява, както при облачно време на Земята. На Луната има много дълбоки циркуси до 1000 и повече метра, в които лунните жители кондензират слънчева енергия и я използват. Посетих град с двуетажни къщи и големи тераси отпред, насадени с красиви цветя. Понеже Луната няма атмосфера и от нея много хубаво се наблюдава красивото звездно небе, вероятно жителите бяха отишли над кората за наблюдения. Имаше двама пазачи, които ме видяха и извикаха: „Кой те пусна да дойдеш тук?” И ме подгониха. Аз извиках: „Учителю!” и взех да летя над сградите и отидох на другия край на града. Така се отървах от преследвачите си. При друго посещение там, срещнах два вида същества; високи и ниски. Високите ръководеха работата и бяха неколцина, а ниските изпълняваха нарежданията им и правеха някакви настилки - пътища. В духовния свят не се говори, а връзката става телепатично - с мисълта. На Венера срещнах също два вида същества: високи, които ръководеха, и голяма група ниски същества, които работеха. Навсякъде има големи цветни поляни с най-различни по цвят и големина цветя и отлично подредени градини с дървета, окичени с плодове. Планетата е обвита в облаци, които спират силните слънчеви лъчи. Понякога става разместване на облаците и проникналите слънчеви лъчи изгарят земята и растителността на нея. Съществуват групи, като пожарна команда, които веднага запушват получения отвор с облачно вещество, получено от някакви химикали, разкопават изгорялата площ и възстановяват растителността с нови насаждения. Влязох в завод за фини платове, дълъг няколкостотин метра. Управляваше се от едно същество, пред което имаше командно табло с множество копчета и голям екран, който отразяваше цялостния процес на производството. Той протичаше от суровината до готовия плат, без никакъв шум и прах! Навсякъде във Вселената съществува един красив, музикален и хармоничен живот, който дава велики условия и блага за правилното развитие на душите. Тази Божествена хармония, музика и любов ще дойдат и на Земята. Ще има едно стадо с един пастир - Бог, нашият Велик Баща. Тогава ще дойде в миниатюр Царството Божие на Земята, за разумните й жители, които тогава ще я населяват. Красив е животът на доброто и любовта. В бъдеще ще бъдем носители и служители на този велик живот. 21.03.2003 г.

IX. Светозар Няголов А. Автобиография Трета част 81. Стенографските записки и шпионите Всеки ден имахме занимания по материалната част и аз записвах на стенография лекциите. По няколко пъти дневно имахме тревоги, а нощем много пъти - и цяла нощ. Американските самолети Б-29, които летяха над страната ни, имаха точни сведения за батареите ни и ни заобикаляха. Служех във втора батарея до квартал „Млада гвардия”, северно от града. На баира над нас имаше миньорско селище. По-късно откриха, че там, на един таван, шпионин с радиостанция, съобщавал, когато удари камбаната за тревога, че самолетът е открит и пилотите правят кръг и се връщат в Турция. Засякоха го с пеленгатор и го хванаха. Уволниха 28-и, а след него и 29-и набор, след изтичане на срока им. Разузнаването в Турция хванало, че всички позиции в Димитровград са издадени от шпионин между военните. Най-подходящ за такъв се оказах аз. Една сутрин в батареята дойдоха около 15 стенографи, вземаха ми тетрадките със стенограмите ми и цял ден ги проучваха. Установи се, че съм писал само това, което ми е преподавано и ми върнаха тетрадките. Почувствах силна болка в слънчевият възел и горчивина в устата си и престанах да ям. Политическият ме насилваше да ям месо. Аз му заявих, че баба ми и дядо ми са били вегетарианци, баща ми, майка ми, „и аз също - и да ме убиете, няма да ям месо”. Старшината Тильо Петков започна да ме наказва често с арест. Казваше „Арестки” и ме вкарваха в празна стая до столовата. Мой колега по съдба беше Илийчо - Макарончо. За наказание ни караха следобед и вечер да мием чиниите. Мене ми се повдигаше и ми ставаше лошо. Илийчо миеше всичките чинии. Сутрин ме прекарваха през двата реда войници, строени за утринна проверка. По нареждане, войниците ме удряха и блъскаха. Аз пеех братски песни и не чувствах никаква болка. Около мен имаше някаква твърда обвивка (аура), в която те удряха ръцете си и ги боляха. Казваха ми Исус, „Сега Исус се моли на Господа да ни прости, че го бием и блъскаме” - казваха някои от войниците. Арестът ми свършваше бързо, понеже имаше постоянно тревоги - въздух, и командирът ми, лейтенант Ангелов, ме освобождаваше да заема мястото си на плазото. Престанах изобщо да говоря, а само си пеех. Помислили, че съм полудял. 82. Двата опита за разстрел В батареята ни дойдоха 120 запасняци от окръга и гледаха как постъпват с мен. Някои, които си отишли, след седмица разказали за моя случай. Постът и големите напрежения, през които минавах, ми отвориха очите и ушите, и аз взех да виждам и чувам почти всичко. В Пловдив, в зенитните войски, имало двама съботяни, които не искали да постъпват караул в събота и ги разстреляли за неизпълнение на заповед и за назидание на останалите войници. На политическия ми комисар му се карали, че не може да се справи с един упорит войник. Вика ме няколко пъти в канцеларията и ме блъска с приклада на пушката в главата ми. Бях добре ограден и запазен. Нощем почти не спях. Излизах навън и чувах музика от духовния свят. Хиляди същества пееха тихо и мелодията се носеше нагоре и надолу по гамите, в акомпанимент от много музикални инструменти. Бяха чудни музикални концерти, които нито можеха да се запомнят, а камо ли да се запишат. Нагоре музиката се превръщаше в свистене - нямах органи да я чувам. Отслабнах много и гледах да лежа. Моите наборници ме обикнаха много, като гледаха как ме тормозят и се чудеха защо е всичко това. Решават да ме разстрелят и строяват отделение - 10 души с карабини и патрони. Аз лежах на леглото си и чувам всичко. В канцеларията решиха да питат дежурният генерал в Министерството на народната отбрана (МНО), които се сменяваха всеки ден, какво да ме правят. Видях как Духът на Учителя влезе в генерала, и той им заповяда да не ме разстрелват, а от Министерството ще проучат въпроса. Разпуснаха отделението и прибраха карабините и патроните, Следващата вечер пак подготвиха въоръжено отделение и питаха другия дежурен генерал. И в него влезе Духът на Учителя, и той им заповяда да ме оставят на мира. Станах много слаб - към 35 кг., но с много буден дух. Влязох в мазето под спалнята да си почина на тъмно. Там ми се яви Учителят в бели дрехи и Му казах: „Учителю, нямам никой близък на тази Земя, Нито майка ми и баща ми, нито братята и сестра ми, а какво да кажа за тези, които ме бият и тормозят. Искам да отида горе, при моите приятели, които ме обичат и чакат да продължа работата си там.” Учителят беше много сериозен. Помълча малко и ми каза: „Светозаре, ти имаш работа тук, на Земята, и трябва да останеш!” – „Разбира се, Учителю, щом Вие казвате, аз оставам.” 83. Разследване от военната комисия На другия ден дойде на инспекция от Пловдив началникът на медицинската служба с чин генерал – лекар. Като дойде в батареята и като ме видя, каза: „Защо стои този войник в батареята? Той има вид на болен втори период. от туберкулоза. Веднага го изпратете в болницата на химкомбината за изследване.” Качиха ме в каруцата на артелчика Асен Стоичков, който отиваше за продукти име закара на поликлиниката. Чака ме, докато мина прегледа и взе болничния лист. Лукът, който ми беше основна храна, очистил напълно гърдите ми, кръвта – „0” група, кръвното - нормално, но съм 35 кг. Върнахме се в батареята и генералът прегледа документите и каза: „Този човек е абсолютно здрав, но е гладен. Ще умре от глад. Ако се научат на Запад, че войник в България е умрял от глад, ще ни вдигнат на вили и могили. Командирът-полковник Ненов, лично ще отговаря за неговата храна.” Тогава артелчикът Асенчо дойде при мене и ми каза: „Вземи си поне една праскова от тези, които получих. Виж какви са хубави!” В каруцата имаше няколко касетки с едри зрели праскови. Взех една и с нея отпостих; на вторият ден започнах да ям по няколко хапки на ядене. Стомахът се беше свил и ме болеше, щом поемах повече храна. Брат Боев и баща ми писаха писмо до командира, че съм отишъл в казармата да изкарам военната си повинност, но не мога да ям месо, понеже от рождение не съм ял, и молят командира да ми дават по малко вегетарианска храна. Писмото прочетоха пред всичките войници. След няколко дена дойде комисия да проучи въпроса за мен, Бяха шестима полковници-ръководителите на противовъздушната отбрана. Разпитваха ме насаме. Аз знам, че гарван гарвану око не вади и от нищо не се оплаках. Питаха ме: „Биха ли те?” Отговорих: „Не”. Питаха ме: „Сега, ако си на границата и сърбите идват и стрелят, ти ще стреляш ли по тях?” Отговорих, че няма да убивам хора. Това влошаване на отношенията ни със сърбите е за последен път и ние няма да воюваме повече помежду си. „Ако си на пост на позицията и те нападнат врагове, какво ще направиш?” – „Ще стрелям във въздуха, да събудя другарите си за отбрана.” Решението беше: началникът ми полковник Ненов лично да отговаря за храната ми. Да не ми пречат на религиозните ми задължения и да ме пускат да отивам в града, когато Братството има беседа или сбирки. Да ме слагат само дневален в спалното помещение. Учителят с един замах ми уреди почти всички въпроси. 84. Трети опит за разстрел Линията на живота ми, която беше прекъсната на 20-годишна възраст, се съедини. Яви се втора сатурнова линия, която започваше от венериния хълм. Съзнанието ми се промени и взех пак да си пея, както през 20-дневния пост. Разбрах, че плащам за грешки от минали животи. Често се излъчвах. Сутрин рано правехме учение с противогаз на главата, Батарейният Ангелов ми задава въпрос, но аз не го чух. Новобранците ме побутнаха и ми казаха въпроса. Аз . свалих противогаза с голямо закъснение. Той се ядоса и извика: „Марш навън, сега ще те разстрелям!” Зареди пистолета и тръгна след мене. Изходът беше към изток и се виждаше изгряващото слънце. Казах си: „Господи, какъв хубав изгрев!” И започнах „Отче наш”. За мен беше хиляди пъти по-добре да се отърва от този ад и никак не се страхувах. Свърших молитвата си, постоях малко и се обърнах да видя какво става. Ангелов с пистолет в ръка, целият трепереше и ръката му подскачаше нагоре-надолу. Поуспокои се малко и каза: „Какво правиш тук?” – „Нали щяхте да ме разстреляте?” – „А, ще те разстрелям! Марш! Отивай си!” Извади патрона от пистолета си и го прибра. Какво изживя, не разбрах, но след това ми стана най-добрият приятел. Това беше третият неудачен опит да ме разстрелят. Посетиха ме майка ми и баща ми, да ме видят и донесат малко храна. Бяха седнали в беседка до входа на поделението, където ставаха свижданията. Съобщиха ми, и аз отидох при тях. Те не ме познаха, толкова съм се бил изменил. Чак като заговорих с тях, разбраха, че съм техният син. Разплакаха се и двамата. Поговорихме си и ми дадоха храната, която ми носеха, и си тръгнаха. Разбраха, че съм минал през големи страдания и съм се изменил до неузнаваемост - външно, но едновременно се измених и вътрешно. Започнах да обичам всички войници - и тези, които ме изтезаваха. Страданията ми дадоха мекота. 85. Истинските шпиони В мината срещу поделението беше изходът и там работеха земеделци и други врагове на комунистите. Имаше 4 реда тел, в средата святкаха лампите на миньорите, а от двете страни през тел вървяха милиционери с автомати. Сутрин рано това беше страшна картина. Взех да се моля за тях и след 2 ÷ 3 месеца ги освободиха и закриха мината. В София хващат група шпиони, свързани с Димитровград. Оказа се, че връзката им бил партийният секретар на полка, завеждащ секретната секция, Ликвидираха го, а на мен не се извиниха за тормоза, през който ме прекараха, Молих се и за старши лейтенант Тосков, който най- много ме мъчеше. Стана командир на трета батарея в квартал „Мариино”, до завода „Вулкан”. Нашата предупредителна радарна служба държеше под наблюдение летището в Турция и щом се издигнеше самолет и се насочваше на север, даваха тревога. Американците се изхитриха. Вдига се В-29 и се отправя на юг. Нашите не го следят. Дига се на 12 км, завива към нас, засилва се и спира моторите и лети по инерция, като постепенно намалява височината си. При пълнолуние такъв самолет се оказва над завод „Вулкан” без да е дадена тревога, запалва 4-те си мотора над батареята - войниците се уплашват и не откриват огън по самолета. Военните решават да разстрелят старши лейтенант Тосков. Положението се омекоти и го разжалваха на младши лейтенант с една звезда. 86. Истинските крадци По време на службата ни се губеха чаршафи, долни ризи и други. Не ни даваха полагаемия ни се сапун за пране. Правят някои оплакване до командването и внезапно правят проверка в жилището на старшината ни Тильо Петков. Живееше в блоковете над батареята - кв, „Млада гвардия”. Намират цяла стая с чаршафи, долни дрехи, сапун, които не ни го давал, няколкостотин специални обувки, които се използват при война. Уволниха го веднага и конфискуваха всичко откраднато. Разбрахме кой ни крадял дрехи и чаршафи. След 10 години брат ми Любомир служеше в пехотата и старшината му бил същият Тильо Петков, който ми изпращаше по него поздрави. Асен Стоичков се уволни и на неговото място артелчик стана моят приятел Илия - Макарончо. Той ми даваше ключовете на артелната: „Вземи си от склада каквото искаш за ядене.” Наборниците ми получаваха колети, отваряха ги пред мен и ме караха да си вземам онова, което можех да ям. 87. На посещение на Братството в Димитровград Брат Боев ми даде адреса на ръководителя на братството в гр. Димитровград, брат Паню Балдъров, и редовно посещавах беседите, срещите. Казвах им почти всичко за живота, но помолих Учителя да намали виждането ми, защото виждах как бият хората по затворите, престъпления, които не можех да предотвратя - да помогна. Това стана. Ходех всяка неделя редовно на беседи, докато не пускаха никой да излезе от батареята. Офицер, ако имаше работа, трябваше да иска позволение от дежурния генерал в МНО. При честите братски срещи правеха трапези с баници и различни ястия. Аз търсех нещо леко за ядене - компот, понеже ядях 10-ина хапки. Следобед в неделя се връщах от беседа и вървях по пряк коларски път, който минаваше през житата. Пред мен се появи индус, който дигна ръката си и ме поздрави. Отговорих на поздрава му и се попитах: „Откъде ли е дошъл този индус?” Обърнах се да го видя пак. Беше изчезнал. Попитах ръководителя си какво означава тази среща. Обясни ми, че индусът идва от Агарта и ме поздравява за издържания от мене изпит. В казармата често идваха да ни изпитват по материалната част и по физкултура. Материалната част знаех добре, и когато дойдоха младите войници, им я преподавах. Предложиха ми да ми дадат чин сержант - отказах, Бях лек и лесно се катерех по върлината и играех на уредите, И на пост да бях, веднага ме освобождаваха да защищавам честта на батареята. В стрелбите наборниците ми не бяха добре. Аз стрелях отлично и винаги след стрелби получавах по 3 дена гарнизонна отпуска, която прекарвах при приятелите в Димитровград, През есента стана среща на лозето, което имаха духовните общества от Димитровград до с. Крепост. Запознах се с Влайчо, Леко и много други. 88. Пепелянките През пролетта на 1953 г. ни вдигнаха по тревога и напуснахме батареята. Хората мислеха, че има пак война. Качиха ни на влака и се отзовахме до с. Търничене, Казанлъшко. На Стара планина, на поляна кацал самолет Б-29, стоварвал партизани и отлитал. Имаше 3 влакови ешелона от вътрешни войски, които обградили партизаните в с. Търничане, но не ги заловили, защото под къщите имало подземен тунел, който водел извън селото, и те избягали. Не ни даваха да пишем писма и хранителните ни дажби бяха намалени. Около полигона растеше много коприва и аз си берях и варях. Войниците видяха от мен и започнаха да варят по цели казани. Една сутрин след посрещането на Слънцето, насочих погледа си под 45° и се концентрирах. Навлязох в духовния свят, където светлината е по-сива, както при облачно време. Има много жилища с отворени врати и прозорци, и в градините - много плодове. Като се върнах, видях пред себе си в копривата няколко пепелянки, които не ме закачаха. 89. На посещение на Братството във Варна Дигнаха ни да отидем на стрелби в с. Галата - Варненско. Вечерта самолетът минал и пуснал позиви. В Стара Загора влакът имаше престой няколко часа и аз отидох до ръководителя, брат Руси Николов, сестра Райна Каназирева и до салона при Аязмото. Във Варна посещавах брат Велко Петрушев, от когото взимах беседи и постоянно четях и му ги връщах. В с. Галата се запознах със сестра Катя Кисельова и майка й Мария. Тя ходеше всяка неделя на беседа на братското лозе. Сънувах Учителя срещу неделята и ми каза да отида на лозето. Не пускаха никого да излезе от лагера. Сутринта рано излязох от лагера и отидох при Катя и с автобуса до Варна. Минахме покрай комендантството и никой не ни спря. На лозето се срещнахме с брат Петър Арабаджиев, Ангел и други братя и сестри. Благополучно се прибрах в казармата. Никой не беше забелязал моето отсъствие. На другия ден ни преместиха на 30 км далеч от Галата, при хижа „Родни балкани”, където проведохме учебни стрелби по самолет. 90. Новобранец и вегетарианец Командирът ми, лейтенант Ангелов, го преместваха в Пловдив и ми предложи да отида с него. Там довърших службата си. Бяхме на Асеновградското шосе до летището, от което взимахме храна - 9 вида с месо. Ангелов извоюва да ми дадат пари - 600 лв,, все едно, че се намирам в затънтено село и трябва да си купувам сам храна. Тогава дойде Минко Тодоров Кинов от с. Бели Осъм, Троянско - млад войник, вегетарианец, и аз му помагах. Тях не ги пускаха никъде. Той имаше много роднини в с. Прослав. Помолих Ангелов да го пусне с мене и всяка неделя ходехме до Прослав и той се снабдяваше с храна за цяла седмица. Посещавах брат Михаил Стоицев и братския салон. 91. Уволнение на баща ми заради мене На 1.01.1953 г. уволняват (съкращават) баща ми от „Транспроект”, където работеше заради мене. Комунистите веднага взимат мерки. Той ходи често при сестра Елена Казанлъклиева, която живееше в стая от къщата на Николай Дойнов. Тя му казва, че ще отиде пак да работи там, където е работил, но ще мине известно време. Назначават го като временен работник - V разряд. В трудното положение, в което се намира семейството ни: аз - в казармата и баща ми - без работа, майка ми взима от Петранка Михайлова 200 лв. назаем. Петранка идва няколко пъти да си иска парите, но нашите нямат и не могат да й ги върнат, Накрая идва и казва на майка ми, че й ги прощава тези пари и няма да й ги връща. Семейството ни изкарва трудно 1953 г, но жестът на Петранка дава смелост на баща ми и той през 1954 г. отива при Тодор Василев Михайлов - директор на ж. п. управление, и иска неговото съдействие да бъде назначен отново в „Транспроект”. Той живееше на долния край на Изгрев, вдясно от Жечо и Парлапанов. Беше политически отговорник на квартала и ни познаваше добре. Отива на другия ден в „Транспроект” и веднага го назначават като старши чертожник І степен. На тази длъжност работи до 15.10.1969 г., когато се пенсионира. Подава заявление да работи още в управлението. Понеже работи много точно и хубаво, веднага го назначават. Продължава да ходи с бригади. На 30.10.1971 г. при връщане от Димитровград към Пловдив, джипката се плъзга по заледеният път и той се удря в железата отзад и припада. Излекува се и напусна работа. През лятото на 1975 г. отидохме с него, майка и Любомир на Мусала. По стръмнината в гората му стана лошо и щеше да си замине. Разтрих го, почина малко и се качихме на Мусала. Оттогава духът му се оттегли от него и започна да намалява храната. Започна мъчно да се движи. Накрая престана да яде и си замина сутринта на 22.01.1976 г. Поиска хапка хляб, сложи я в устата си, изплю я и си отиде. 92. Посещение на връх Мусала След казармата посетих за малко езерата и след това работех при баща ми като фигурант. Започнах да посещавам редовно Мусала лете и зиме, когато ми нареждаха. В събота работехме до 13 часа, а в 17 часа тръгваше автобус от Орлов мост за Боровец, където пристигах към 19 часа. Тръгвах нагоре покрай двореца „Царска Бистрица”. Отдясно и отляво до мен заставаха две невидими същества, които ми казваха къде да стъпвам, за да ходя по пътеката, по която са ходили преди мен и да не пропадам в дълбокия сняг. Ходех в сняг до колене, при отклонение от пътеката ставаше над гърдите. Стигах хижата. Често хижарят го нямаше, но печката беше заредена, кибритът-отгоре, и шише газ до печката. Стоплях си вода и понякога преспивах и сутринта рано поемах нагоре. Обикновено продължавах направо към върха. Понякога нямаше метеоролог на върха. Преспивах на заслона, който беше добре оборудван. Знаех къде крият ключа. Посрещах изгрева, закусвах на заслона и се връщах в София. Лятото и есента в облачно и мъгливо време, като ходех през гората, краката ми напипваха пътеката. Под Ястребец често чувах ръмженето на мечките. Там имаха свое леговище. 93. Задача на Бивака Четях усилено беседите и реших да направя задачата за отиване на Витоша нощем през зимата. На Ел Шадай имаше заслон с 2 стаи, направен от брат Димитър Стоянов, в който се приютявахме през зимата и четяхме беседата в 10 часа. На 12.02.1956 г. ме събудиха в 24 часа, с казване на името ми – „Светозаре!”, както в казармата ме събуждаха в 1 часа. Свързах се с Учителя - че тръгвам, и поех към Симеоново. Когато стигнах бялата къща на края на селото, ме заобиколиха кучетата, но понеже всяка неделя, като ходехме на Витоша, им давах хляб, те ме подушиха и се пръснаха. Снегът беше към метър, но преди да изляза на поляната пред Бивака, снегът стигна до гърдите ми. Достигнах Ел Шадай и влязох в колибата. Запалих огъня и сложих чайниците. Извадих си свещта и зачетох беседа. Като се зазори, посрещнах изгрева на Слънцето и след това допълних чайниците и приготвих гореща вода за приятелите, които скоро дойдоха. Останах с тях. Прочетох пак задачата и разбрах, че не съм я изпълнил точно. Повторих я на 26.02. От Симеоново нагоре попаднах на стъпките на вълк, който беше слязъл към селото. Помогнаха ми от Невидимия свят, като се разпръснаха облаците и Луната огря, освети пътя ми и по-лесно стигнах и влязох в колибата. Залостих добре вратата, запалих огъня и взех да чета беседа на свещ. След около час взе да се драска по вратата. По моите стъпки вълкът дошъл до колибата и драскаше. Отиде си. Излязох за изгрева и проследих с поглед стъпките му към морената под горския дом, където беше леговището му. Следващата седмица бяхме ходили на Алеко, и като се връщахме, видяхме вълка, че се движи по шосето. Развикахме се и той избяга в гората. Пак не изпълних точно задачата. На 27.05. я направих за трети път. Отидох горе, престоях в колибата до зазоряване, посрещнах Слънцето и си тръгнах надолу към къщи, без да поздравявам и говоря с приятелите, които срещнах. 94. Чудноватото спасяване На 4.05.1956 г. след беседата на Младежкия клас със сестра ми Величка тръгнахме за Мусала. Раниците бяха приготвени от вечерта. Пристигнахме в Боровец и сме се отклонили от редовния път наляво, минахме покрай горското училище и се отзовахме при Саръ-гьол. Пожелахме да преспим в хижата, но пазачите грубо ни отказаха, понеже била почивна станция на Пенчо Кубадински и ни насочиха да минем покрай Чадър-тепе, в Дено, и да отидем на хижа Мусала Късно следобед запъплихме нагоре. Носех и нейната раница, понеже беше слабичка и лесно се уморяваше. Всичката гореща вода от термоса я дадох на нея по пътя. На една преспа видяхме голяма пепелянка, която излязла да се препича, но като се скрило слънцето, замръзнала. В края на деня излязохме на пътеката, водеща от Ситняково за х. „Мусала”, и видяхме долу хижата Оставаше да слизаме надолу и преминем през 7 ÷ 8 продълговати преспи, които пресичаха пътеката, широки 5 ÷ 6 м., дълги над 100 м, и завършваха на морена. Понеже слизахме надолу, свалих раницата на сестра ми и й я дадох да си я носи. Предупредих я да внимава, като минаваме по преспите, да не се хлъзне. Минах напред, правех стъпки по снега, а тя ме следваше. Минахме първата и втората преспа, но на третата Величка се подхлъзна и полетя надолу Извиках: „Учителю, помогни й!” Както се хлъзгаше стремително надолу, към средата на преспата, дясната презрамка на раницата й се закачи за клек и тя увисна във въздуха. Благодарих на Учителя за чудното й спасение от смърт свалих раницата си и отидох при нея, изтеглих я от преспата, взех раницата и се изкачихме на пътеката. Продължихме много внимателно да преминаваме по останалите пет преспи. По тъмно влязохме в хижата и там преспахме. Сутринта рано потеглихме за Мусала, по която святкаха и гърмяха гръмотевици и валеше дъжд. Минаваше смерч над Витоша и Рила, който изкорени много дървета и паднаха градушки. Отивайки към върха, дъждът се измести, зави наляво и когато стигнахме горе, небето беше ясно, а дъждът валеше при хижата. Посрещнахме слънцето, което се показа от облаците, закусихме и се отправихме към хижа „Грънчар”. Зад Близнаците се святкаше и валеше силен дъжд. С придвижването ни по Близнаците, бурята се премести на изток. При Песаклива Вапа пътеката беше покрита с едър град. В хижа „Грънчар” имаше пострадали от града. Обядвахме и тръгнахме обратно към Мусала. Слънцето печеше силно Величка вървеше пред мен по пътя и не забеляза пепелянка, която се печеше на слънцето, пред краката й. Чух нареждане и извиках: „Прескочи я!” Тя я видя и я прескочи. Понеже слънцето блестеше от зенита право в очите на змията, тя не забеляза Величка и не я ухапа. Втори път Учителят я спаси. Това бяха знамения за големите мъчнотии, през които сестра ми щеше да мине в бъдещия си живот. 95. Сбъднатото желание Имах голямо желание да уча и знаех, че като отидеш на Мусала на 22.06, когато Слънцето влиза в знака Рак (лятото), направиш молитва и пожелаеш нещо, то се сбъдва. Петър Пампоров, като есперантист, има много приятели в цяла Европа, с които кореспондира. Пожелал да ги посети, но няма средства. Казва мъката си на Учителя, и Той му казал да отиде на Мусала и при започването на лятото да си каже желанието. Той изпълнява поръката на Учителя и обиколи Европа без пари, а разноските му поеха неговите приятели. Отидох на Мусала, изпълних наряда и пожелах да следвам електроинженерство, цигулка или за лекар. Яви ми се същество и каза: „Ти в миналото си бил инженер бил си и виден цигулар, и много добър лекар през XV век. Няма смисъл да си губиш времето да повтаряш това, което знаеш. Стани ученик и всичко, което желаеш, ще го проявиш.” Отказах се от следването. Два пъти придружавах Милка Говедева до връх Мусала за 22.06, на нейни разноски. Тя имаше желание да обиколи света и това нейно желание се изпълни. 96. Кой е онзи, който се явява на изпита Величка завърши отлично гимназия и кандидатства в Машинно-електро-техническия институт (МЕИ). Трябваше да вземе сведение, атестат от службата на баща ми, където за мен имаше лош атестат и нямаше в никакъв случай да я пуснат да следва. Учителят й помага. Разболява се началникът на личен състав и неговата заместничка - младо момиче, което не знае подробностите, й дава много хубав атестат и тя влезе да учи електромашини и апарати по мое предложение. Беше болнава и я скъсват на 4 изпита и трябваше да повтаря годината. Най-страшен беше изпитът по ОЕ (основи на електротехниката) при Минчо Златев - наричан от студентите Минчо Мъглата. През 1946 г. излиза първият випуск електроинженери и отиват по станции, където правят много поразии: изгарят инсталации, гърмят трансформатори и др. Викат го в ЦК на Българската работническа комунистическа партия (БРПК) и го питат на какво учи студентите, че те нямат елементарни знания по ОЕ. Стяга се и къса много студенти. Имаше завършили семестриално, но не могат да вземат ОЕ. Станал страшилище за студентите. Не пишел 6, на себе си-5, на владеещите отлично материята - 4, а на изкаралите - 3. Спяхме с Величка в малката стая, в която живееше дядо Кънчо. Като ми каза положението си, й ударих два шамара и й казах, че ще си вземе всичките изпити. Най-напред, на другия ден да отиде на ОЕ. Послуша ме и отива при стаята на Златев, Събрали се над 50 студента и никой не смее да влезе. Излиза професорът Минчо Златев и ги поканил; „Колеги, заповядайте на изпит!” Величка казала: „Аз ще вляза.” Отваря вратата и влиза в кабината му. Започнала да говори, но непомни нищо от това, което е говорила (влиза същество в нея и отговаря на въпросите). Минчо Златев остава много доволен от нея и като никога, й пише 5. Изпраща я до вратата и казва на чакащите състуденти: „Като тази другарка да знаете Основи на електротехниката” Величка се върна радостна вкъщи и придоби силен импулс да учи и изкара и другите 3 изпита. Не се наложи да повтаря годината. Завърши МЕИ и по разпределение работи известно време в завод „Кремиковци”, а след това - като преподавател в техникума „Киров”. Научи добре френски език. 97. Съпругът - кармичен враг Сприятели се с Данаил Жеков. Казах й, че с този човек ще има много страдания. Обясних й, че няма да излезе на глава със свекъра си Иван, а тя отговори, че било лесна работа. Не ме послуша. В хороскопа си има на Асцендента знака Риби в съвпад с Марс и той, Марс, в опозиция с Плутон в Дева. Това дава упорит, борчески характер. В миналото е била генерал и е печелила много битки, но тази с Иван не можа да се справи и избяга от дома на Данаил и дойде да живее у нас. Скоро отиде в Тунис със сина си, където работи няколко години като преподавател по електромашини и апарати. Страданията, предсказани в екскурзията на Мусала, се проявяват, Първо-неудачната женитба. Работата в Тунис се оказва много трудна, понеже децата били много мързеливи и не искали да учат, а тя отговаря за тях. Изтича й договорът и тя се връща за България през Париж. Отива в „Нотр Дам” и се моли. Отрицателните същества й казват да купи хубава кола за 5000 долара. Тя не слуша интуицията си, взема колата и се връща в България. По новия закон й искат мито 100 % - да плати 20 000 лева. Не може да плати и държавата взима колата. Печалбата й от няколкогодишен труд отива на вятъра - заплаща греховете на Данаил и рода им. Данаил взима хубави снимки на Учителя от Вергилий, размножава ги и започва да ги продава скъпо и да печели. Учителят казва в Словото, че не позволява Неговият лик на снимки да се използва за печалба.* Отнася се и до мене, но аз ги продавам колкото ми струват за отпечатването и филма: 20 ÷ 25 стотинки за малките и 40 ÷ 50 стотинки за големите. Сестра ми с детето си няма къде да живее и решава да отиде във Франция. Паспортът важеше 10 години. Отидохме към Мусала с нея, но тя не пожела да се качи на върха, а остана да пее при езерото „Окото” Исках да я изведа горе, за да се намалят страданията, които я очакваха. При езерото пред мен, тя изпя „Ранен час” и след няколко дена замина за Париж, без да ми каже, но аз знаех вътрешно. Сблъсква се с големи мъчнотии. Остава на улицата, без квартира, пише писмо до кмета Жак Ширак и той й дава хубав апартамент в центъра на Париж. Разведе се с Данаил.** Споменах, че има на Асцендента Марс в Риби, в опозиция с Плутон в 7 дом. Първата й женитба с Марс на Асцендента беше ад, от който още носи последствията. Родът на Иван са били морски пирати, които няколко пъти са я давили и отнемали живота й. Омъжи се повторно за същество с Нептунов характер - човек на проявената Божия любов. Живеят като добри приятели и си помагат във всичко. __________________________________ * Аз го бях предупредил, че това е нарушение от негова страна, поради което бяха наказани със загуба на 5000 долара - толкова, колкото струва колата, която тогава бе голяма сума, възнаграждение за 3 години работа. Изгубиха всичко. ** Виж „Изгревът”, том VIII, стр. 540 ÷ 541, 548 ÷ 549, 569 ÷ 570. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев) 98. Кой бе истинският крадец на Рила През пролетта на 1956 г. работех при брат Гради бюста на Георги Димитров от мозайка в удвоен размер. Беше за град Ардино, където го откарахме и монтирахме. През лятото бяхме на езерата. С брат Гради бяхме в една палатка и работехме постоянно. Моят добър приятел Влад Пашов ръководеше духовната работа - беседите, а Антов и Симеонов - кухнята и магазина. Забелязали, че липсват пари от касата на магазина и взеха да подозират мене, че вероятно взимам продукти. Разбрах от намека, който ми направиха, и престанах да се занимавам с магазина. Те да се оправят. След беседата на Молитвения връх и закуската, вземах раницата и обикалях върховете. Това ми беше хубава почивка от грижите за продуктите. След няколко дена дойдоха и ме помолиха да отида пак в магазина и да преглеждам продуктите. Сутрин преглеждах зеленчуците: домати, чушки, зеле, моркови, картофи, плодове и всичко, което започва да се разваля, го давах на дежурните веднага да се сготви. Оправи се състоянието на продуктите, да не се хвърлят, за които беше платено плюс цената и два превоза. Влад Пашов ми даде да чета беседата в петък, когато постех, и един „брат”, С. С. ме атакува, и аз едва я прочетох. Повече тази личност не дойде на езерата. Влад ми се скара, че от поста не съм могъл да прочета добре беседата, Следващата 1957 г., когато търсехме скрития братски инвентар под Молитвения връх, намерихме 3 кутии от халва, 5 кг., пълни с паниран кашкавал - гранясал. Там бяха затворени липсващите пари от магазина. Знаех, че ще стане буря и изпратих семейството ни да слезе. С бай Янко свалихме багажа до пункта „Мальовица”, откъдето Николай Дойнов го извозваше с камион до Изгрева. Предадох му багажа и го предупредих да внимава да не забрави нещо. 99. Бурята Върнах се веднага в лагера, където духаше силен вятър. Казах на Стоянчо дърводелеца да притегне въжетата на палатката, бях изпотен и отидох да се изкъпя на банята. Стоянчо не изпълнил това, което му казах. Взех да се къпя, но ламарините, по които течеше водата, падаха от вятъра. Приятелите, които ми отстъпиха да се измия, ги оправяха, докато се измих. Отидох в палатката, легнах и веднага съм заспал. Събудих се посред нощ. Палатката паднала върху нас и духаше силен вятър. Излязох навън - не можеше да се изправи палатката, Вятърът, който духаше от юг, утихна и заваля проливен дъжд, Почти всички палатки .бяха съборени. Отидох в кухнята и запалих огъня на огнището. Скоро тя се напълни от пострадалите приятели и прекарахме там до сутринта. Падна гъста мъгла и стана студено. Запрехвърча сняг и брат Борис с голямата група тръгнаха към Вада. Останахме да приберем лагера: брат Гради, Ганка, Ружа, Катя Грива и аз. Преместих се в палатката на Гради. До вечерта наваля половин метър сняг. Сутринта беше студено и всичко замръзнало. Небето се изясни и посрещнахме Слънцето. То скоро ни стопли и стопи снега. От билото до езерото имаше разпръснати лъжици, вилици, чинии, шапки и други, които започнахме да събираме в кафези. Събрахме и скътахме падналите палатки, скрихме гредите от кухнята и магазина, След няколко дена слязохме от планината. Това беше знамение, което ни показваше какво има да се случи с Братството.* __________________________________ * За бурята през лятото на 1949 г. виж „Изгревът”, том VIII, стр, 170 ÷ 172, том XV, стр. 374 ÷ 378. За злокобното знамение виж „Изгревът”, том III, стр. 359 ÷ 371, (бел. на съставителя Вергилий Кръстев) 100. Липсващият денк и парите на богатия В София разбрахме, че ни липсва денк с дрехи, балтони и обувки. Николай забравил да го вземе. Повдигнах голям въпрос за нехайството му и Братският съвет решил Николай да ни плати за денка 50 лева. Срещнах Николай, който се занимаваше с финансите на Братството, и се сети, че има да ми дава пари - 50 лв. Бръкна в десния джоб на панталона, извади тесте с пари от 100, 200, 500, 10 000 лв. но 50 лв. нямаше. Същото и от левия джоб. Каза ми: „Като те срещна друг път, ще ти ги дам.” След няколко дена му направиха обиск и му взеха скритите в дома му 120 милиона лева, Интернираха го в Белене, където след слизането от влака ги посрещат конни милиционери с камшици в ръце и така ги откарват в бараките. Габровци му дават пари да плаща на здрави, силни хора да изкопават нормата му, и така оцеля. Ще ми върне парите в друг живот. Майка ми взе открит лист и посети Ванга, която я извиква от края на опашката от насъбралите се над 100души. Казвай: „Идвайте по-често при мен. Вие светите и ми давате сили, а другите само взимат от мене, Дрехите ви са попаднали у бедно семейство, което е имало нужда точно от тях. Не ги търсете.” Тогава четях усилено беседите. В 1 часа ме събуждаха, като казваха името ми, и четях до 6 часа няколко беседи, като си правех записки на стенография. След това тръгвах на работа. Така успях да прочета издадените беседи 2 ÷ 3 пъти, по видове. Челото ми, което беше 3 см. се увеличи на 6 см. Придобих вътрешно знание, с което винаги можех да разполагам. Минавах през законите на Питагоровата школа и само мълчах, но записвах всичко важно по теми в тетрадки на стенография. Имах стотина такива тетрадки. 101. Обискът на 6.ХІІ.1957 г.* След свършване на лятната школа на Рила, всяка неделя ходехме на бивака Ел Шадай с Влад Пашов, Иван Антонов, Методи Константинов, Петър Филипов, Крум Въжаров, Борис Николов, Гавраил Величков, Петър Манев, Никола Гръблев, Атанас Николов и др, Вървейки нагоре, астролозите постоянно ме изпитваха, като ми казваха Асцендентът, Слънцето и Луната в кои знаци са, и да определя характера и качествата на човека. Виках на помощ интуицията си, разбирах за кого става въпрос и го описвах много добре. Влад Пашов ме учеше, а другите нищо не ми казваха по Астрология, а само ме изпитваха. През 1957 г. започнах да работя мозайки в „Софстрой” при майстор от бригадата на Борис - Илия Василев от Симеоново. В Братството ставаха много борби в Братския съвет между Антов и Коста Стефанов срещу Борис Николов и останалите от съвета. Не се прие финансовият отчет на Коста Стефанов. Тогава Антов предизвика финансова ревизия на Братството. Веднага дойдоха двама финансови ревизори: Самуил Захариев Стоянов и Крум Георгиев Тодоров. В средата на месец ноември подредихме беседите в мазето на Жечо Панайотов. Имаше подвързано цялото течение беседи на брат Неделчо Попов. Поисках на сестра Милка Аламанчева да ми ги продаде, но тя ми отказа. Цялото мазе беше пълно с беседи, които подредихме добре. На 1.12.1957 г. - неделя, голяма група от Изгрева отивахме на Бивака и спряхме на почивка под сипея, където бяха изкопали основите на новостроящия се дом на строителите. Там казах: „Братя, тези финансови ревизори са дошли да-проучат къде какви беседи имаме и да ги конфискуват. Дайте да скрием беседите, за да ги имаме и да ги ползваме.” Всички ме нахокаха хубаво: „Кой дявол е влязъл в тебе, за да говориш такива неща?” Само брат Влад на другия ден ми донесе най-важните книги по астрология, да му ги скрия. Бараката ни беше построена върху колци и отстрани иззидано с тухли. В това ниско мазе само аз можех да се провирам и там навътре скрих всичко. Дойде 6.12.1957 г. - петък. Отидох рано на Младежкия клас. Но беседата не почна. Оказа се, че Изгревът е блокиран и обраха от приятелите и складовете 22 камиона с беседи, снимки и други наши пособия. За пръв път закъснях за работа (обикновено отивах 1 час по-рано) и се извиних на техника. Той ми каза: „Няма нищо, и аз съм от властта и знам за тази акция отпреди 10 дена.” Върнах книгите на Влад и той ми благодари. Бяха му обрали всичко. Спасихме беседите от пловдивските стаи, които ги изнесохме през нощта. Сестра Олга Славчева дойде и ме попита какво ще стане по-нататък. Отговорих й, че ще осъдят Борис и Жечо. Подготвили са смъртна присъда, но няма да намерят доказателства, че сме шпиони, и ще ги осъдят на 10-ина години (на 12 г. ги отсъдиха), ще изкарат няколко години в затвора и ще ги освободят, Тя ме нарече с името „пророче”. __________________________________ * Виж „Изгревът”, том I, стр. 598 ÷ 600; том III, стр. 235 ÷ 237, 258 ÷ 261. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев) 102. Защо не уволниха дъновиста Майка ми се разболя от гастрит и не можеше да се храни. Имаше постоянни болки в стомаха. Започнах да я водя всяка неделя на Витоша, през с. Бистрица по Янчева река, към хижа „Алеко”. Вземах чайник и на определени места палех огън и заварявах вода, от която пиехме обилно. Тогава почти нямаше туристи по този път и никой не ни безпокоеше. Майка ми ходеше бавно - изчаквахме я. Постепенно, се оправи. На жарта печахме филии хляб и тя ядеше от тях. Почна да яде 40 дена непрекъснато препечени филии с чубрица, и болките в стомаха престанаха. Почна да се храни нормално, укрепна и оздравя напълно. Помогна й чистият въздух и горещата вода, по няколко канчета на екскурзия. Тогава ме преследваха четирима агенти. Като отивах на работа, вадех тетрадка с извадки на стенография. Надничаха отляво и отдясно, но нищо не разбираха. Единият живееше в къщата на Николай Дойнов. Аз мълчах в работата, нищо не говорех, а само работех с любов. Взех бързо 7-и разряд. Отлично знаех теорията. Комисията попита как работя, техникът им показа мозайки - стълби и плотове, които бях работил. Писаха ми отличен. Агентите, като не намериха нищо, в което да ме обвинят, отиват при началника ми Нешо Атанасов, който имаше ранг на министър, и му докладват: „Другарю началник, във Вашето управление има един голям враг на комунизма, който трябва да уволните. Той е дъновист. Става рано, посреща слънцето, не яде месо и не посещава събранията на ОФ организацията.” – „Как се казва този човек?” - «Светозар Крумов.” – „Ами той ми е най-добрият работник. Когато комисията не приема някой наш обект, поради допуснати дефекти, изпращам него, и той оправя всичко. Обектът се приема с отлично качество и след това няма никакви оплаквания. Де да имам десетина като него, па каквито и да са: фашисти, дъновисти! Оставете човека на мира да си върши спокойно работата си!” Това беше заповед за тях и те ме оставиха. Така за добрата ми работа, началникът ме отърва от това непоносимо преследване. 103. Обвиненията В работата бях дежурно виновен за всичко. Всички бели, допуснати от членовете на бригадата, ги приписваха на мене. Работехме на Биологичния институт, и за да не науча как се прави римската мозайка, ме пратиха с двама най-възрастни да работя в Подуене два блока на „Кремиковци”. Имаше бетонобъркачка „Кайзер”, която бъркаше много бързо замазка за подова настилка. Набърквахме няколко барабана замазка, качвахме я в стая на етажа и цял ден я обработвахме - изкарвахме 300 %. На Биологичния институт налагат много римска мозайка. Тя стегнала и не могат да я изтъркат. Веднага ме извикаха на помощ - бях специалист по търкането. Видях обстановката, сложих на машината отпред желязо 40 кг. и почнах да търкам. Свързах две машини една до друга с дъски и поставени тежести. Работата тръгна. Работехме на две смени и изтъркахме мозайката. Бригадирът ми пишеше по две надници на ден. Като търках, видях паднала муха в калта. Спрях машините, взех мухата и я пренесох на сухо място. Говореха си: „Той е луд, за една муха спира машините и пречи на работата.” След това, като правехме стъпала и обикновени мозайки, трябваше някой да остане да приглади мозайката. Никой не желаеше да остава и аз по желание оставах за 2 ÷ 3 часа. Бригадирът ми писал по 1/2 надница на всяко оставане и аз имах 40 надници и съответно - висока заплата, а другите - 25. След това всички желаеха да остават за довършване на работата. Техникът Дако Еревинов, който имаше архитектурно образование, пита: „Кой направи тези стълби и недоизтъркани чела?”-Светозар. – „Кой направи тези нефугирани цокли?” - Светозар – „Тогава вие къде сте работили? Ще дам всичките пари на Светозар, и той ще поправи грешките.” Оттогава престанаха да ме обвиняват неправилно. 104. Гаражите и кучето Белчо От южната страна покрай мястото, където живеехме, минаваше път и на стълб имаше лампа, която светеше нощем. По време на пълнолуние, сутрин рано, като си правех молитва, чух зад мен особен шум. Обърнах се и видях два таралежа, изправени на задните си крака, танцуваха. Беше пролет. Вероятно пълнолунието им влияеше. Друг път кучето ни Белчо влезе в стаята ни, спря до кревата и взе силно да лае, но не смееше да влезе под леглото. Отидох да видя какво го безпокои толкова много и видях таралеж, извадил бодлите си нагоре. Използвал, когато вратата е била отворена, и се промъкнал под леглото. С метлата го търкулнах на лопатата и го изхвърлих навън. Белчо беше много вярно куче, подушваше хората, които имаха лоши мисли към нас и яростно.ги лаеше, та не припарваха покрай двора ни. Шест пъти го тровиха и аз го спасявах, като му наливах в устата голяма лъжица рициново масло. Веднага изхвърляше погълнатата отрова, и оживяваше. Живя в дома ни повече от 15 години. 105. С пълно болшинство През 1960 година, за Петровден посетихме езерата. На 11.07.1960 г. в 5 ч и 30 минути ми се яви Учителят и ми каза да се готвя да вляза в ръководството на Братството. Казах, че има много по-издигнати братя от мене; Борис Николов, Гавраил Величков, Никола Гръблев и др. Отговори ми: „Ти се готви. Ще минете през още едно страдание, което ще ви сплоти, и ще дойдат по-добри дни за Братството.” След 30 години - един нов цикъл - ова стана през 1990 г., когато в Айтос ме избраха с пълно болшинство в Братския съвет (Сатурн беше в Козирог). Следобед в 15 часа на вътрешния Близнак имах втора среща, на която ми каза, че съм дошъл на Земята да уча търпението и смирението, да стана разпространител на Словото. Обясни ми кой съм в другия свят и да работя с любов, за да разреша правилно задачите си. Аз не наруших абсолютната дискретност - основа за влизането на ученика във вътрешната школа на Учителя. 106. Срещали ли сте черна магия? През 1958 г. осъдиха брат Борис Николов и брат Жечо Панайотов на 12 години затвор. Борис го изпратиха да работи на кариерата в с. Огняново. Мария Тодорова всеки петък го посещаваше и носеше по две торби храна. Борбата продължаваше на Изгрева. На брат Борис не му беше лесно, а и тук борбата беше голяма. С Петър Филипов, на когото Борис повери сестра Мария след процеса, редовно я посещавахме. Сестра Мария беше много чувствителна и схващаше всичките злини, които се отправяха към тях. Домът им често беше обикалян от Любен евреинът. Направили магия двамата с Борис да си заминат за 48 часа. Мария усеща тежкото влияние и веднага ни извика. До източната страна на къщата имаше пчелен кошер, в който беше сложена магията (черна топка от парцали, преседели 40 дена в гробищата), обработи се и кака Станка, без да я пипа с ръка, я хвърли в реката.* На другия ден двамата извършители - Мария Иванова и Коста Стефанов, си заминаха в едно и също време. Опитаха се и на нас да сложат магия, но кучето Белчо ги подуши и взе да лае яростно. Веднага излязохме с баща ми и брат ми и видяхме Тошо босия, който бягаше по улицата. Този период изтече безвъзвратно. Майка ми 3 пъти се трови от гъби (Слънце в Скорпион в квадрат със Сатурн) и все нощем й помагах с мляко и паси. Петър Филипов се отрови от печурки купени, и сготвени от снаха му Цветанка, която много тормозеше брат му Илия. Една от печурките е била по-стара и взела да се разлага. Казах му веднага да пие мляко, но той не ме послуша, пости, прави горещи бани и чак на третия ден пи и се оправи. _____________________________________ * Този случай много пъти ми го е разказвала Мария Тодорова с най-големи подробности. Той е верен и проверен, (бел. на съставителя Вергилий Кръстев) 107. Лотарийният билет На 5.03.1960 г, майка ми получи златен медал за многодетство. В целия ни квартал нямаше друга жена с 4 живи деца. В тази работа помогна и брат Крум Въжаров, който работеше в Профсъюзите. При разговор с Учителя, на няколко братя, между които и Крум, Той казва, че на един от тях ще се падне от лотарията милионът. Падна се 1/4 - един билет на Крум, който не поглежда билета си. Получава парите, купува кола с дини за събора 1943 г. и направи пътека от Дървенишкото шосе до салона с плочи. Ожени се за Ярмила Менцлова. Отидох у тях и жена му охкаше от болен зъб. Помилвах я по болното място и болката й престана. На другия ден ме заболя на същото място моят здрав зъб. Разправи ми един свой сън. Отишла в Невидимия свят и вижда хубава триетажна къща. Запитала: „На кого е тази къща?” – „На Светозар.” – „Ами той тук, на Изгрева, няма нищо.” – „Да, но всичко, което той е спечелил на Земята, го изпраща тук, и е изградил този дом.” 108. Пенчо Кубадински и мозайкаджийската бригада на Борис Николов Борис Николов излезе от затвора на 1.01.1963 г. и работеше мозайките на дома на МВР - сега Сатиричен театър. Пенчо Кубадински му наредил да организира бригада, с която да изработи мозайките на новото Министерство на транспорта. Покани ме и мен. През есента на 1963 г. се събра бригада от около 30 души - Савата, Николай, Крум Въжаров, Методи, Балючев и др. Отначало работехме на профсъюзния дом на транспорта, Дойде да работи в бригадата и малката сестра на Сава - Еленка, с която по-късно станахме приятели. Прехвърлихме се и завършихме Сатиричният театър. Започнахме Министерството на транспорта. В бригадата Борис приюти десетина души, минали през лагера в Белене. Бяхме 30 мъже и 5 жени, към които се отнасяха лошо. Даже Савата се отнасяше много лошо и жестоко към сестра си Елена. Борис ме извика и ме помоли да поема жените и да ги науча да работят. Те бяха много прилежни и бързо се научиха да търкат и зареждат машините с шмиргели, особено Елена. Римската мозайка, за да стане красива, иска да се търка много. Кубадински удвои цената на търкането и получавахме добри заплати.* Стъпалата и плотовете работихме в топлото мазе и после ги монтирахме. Николай Дойнов не можеше да се разбере в работата с никого и Борис го тури сам да монтира плотовете. Всяка вечер Кубадински идваше да проверява как върви работата. Борис ме направи отговорник - да се грижа за материалите и доставянето им. Една вечер Кубадински ми каза: „Светозаре, стъпалата не са монтирани точно.” Извадих метъра и пред него измерих стъпалата от едно крило: 15 см височина, 15 см, 14,9 см и т. н. Той каза: „Отлично.” По това време се построи ЦУМ и за година стъпалата от римската мозайка се изядоха от ходенето на хората, Кубадински поиска от нас да направим стъпала, които да не се изядат от движението на хората. Брат Борис беше специалист по свойствата на минералите и докара от с. Гложене черни, много твърди, мъчни за обработка камъни, от които направихме стъпалата. Те няма да се променят до 100 години. Министърът, като гледаше хубавата ни работа, ми предложи да ни представи да получихме ордени. Казах му, че е по-хубаво да ни награди с пари. Той се усмихна и отпуснал 10 хиляди лева за мозайкаджиите. Началникът, главният инженер и счетоводителят взимат по 2 хиляди лева, тримата техници взеха и те и ние получихме по 18 лева - да пием по една боза. Ходех в пощата,, където заседаваше Министерският съвет под ръководството на Кубадински. Казвах му от какво имаше належаща нужда, например бял цимент, дигаше телефона и до няколко часа циментът идваше. Милиционерите ме познаваха и ме пускаха (Кубадински ги беше предупредил). Веднъж, когато Кубадински влизаше в коридора на пощата, зад него падна един голям полилей, който за щастие не го засегна. Веднага се разтичаха и установиха, че куката, за която е закачен тежкият полилей (400 кг), е ръждясала, изгнила и не издържала. _____________________ * Пенчо Кубадински - от 1962 г. до 1966 г. е министър на транспорта и съобщенията. От 1968 г. до 1971 г. е министър на строежите и архитектурата, (бел. на съставителя Вергилий Кръстев) 109. Защо се разтури мозайкаджийската бригада През 1968 г. обектът се завърши и останах с Елена, Станка, Янчева и Джидров да отстраним дефектите и да го предадем, Борис с бригадата отиде да работи на гара Горна Оряховица. Той имаше голяма слабост към габровците, които работеха в бригадата. Бяха 5 ÷ 6 души дошли от Белене, без да имат нужните знания, а той им даде най-високите разряди, Пращаше ги на специални обекти на БОДК (Бюрото за обслужване на дипломатическия корпус), да вземат повече пари, но те закъсваха и ние - бригадата, отивахме да довършим работата. Това създаде голямо недоволство и бригадата се разтури и Борис остана без хора.* Много пъти, заради неразумните им отношения и неправилни нареждания, аз решавах да не ходя повече у тях.** Обаче Учителят ми каза да го посещавам и поддържам, защото има много трудна задача. С Елена вземахме пъпеши от пазара, които той много обичаше, и отивахме у тях. Той интуитивно схващаше, че аз остро реагирам на неговите глупави прояви и се чудеше защо пак го посещавам. Взех да не обръщам внимание на глупостите му и постепенно оправихме отношенията си. Кубадински дойде с 50 архитекти и министри да приеме обекта. Влезе в стая, накована с паркет, и той взе да пука. „Да се накове наново!” Беше обут с гьонени половинки, засили се, плъзна се по полираната мозайка и стигна до края на коридора. „Мозайката е приета!” __________________________ * Бившите затворници не са могли да работят, но са боготворели Борис, докато останалите работници от бригадата са им изкарвали надниците. Виж „Изгревът”, том VII, стр. 120 ÷ 121. **За деянията на мозайкаджийската бригада на Борис Николов виж в „Изгревът”, том X, стр. 760 ÷ 763. (бележки на съставителя Вергилий Кръстев) 110. Сеансите С Елена се прехвърлихме в „Софстрой” при Илия Василев. От 1965 г. отидох да живея при Петър Филипов. Той дойде от Русе, стана като строител софийски жител и си направи къща, в която живееше с брат си Илия. На 27.01.1965 г. почина брат му и можеха да му сложат някой агент да живее при него, понеже имаше жилищна криза. Покани ме да живея при него и аз отидох. Петър е духовен брат и всяка събота с него и Елена приготвяхме вечеря и провеждахме молитвен наряд с приятели от Изгрева и от провинцията. Често ни гостуваха сестра Надка и брат Добри Ганев. Надка беше сензитивна - проводник, и чрез нея говореше Учителят. Изпадаше в транс и Учителят чрез нея ни даваше напътствия как да се справяме с мъчнотиите, които ни съпътстваха.* Правени са много сеанси, на които присъстваха сестра Милка Периклиева, Верка Куртева, Райна Найденова и др. братя и сестри. На 27-и се събирахме всеки месец за Учителя и често при сестра Мария Тодорова. Прочитахме беседа, пеехме песни, понякога имахме и сеанси и вечеряхме. В Братството борбите не преставаха. Посред нощ пренасяхме вещи и беседи, останали от обирите, да ги запазим у Петър и на други места. __________________________________ * За Надка Куртева виж „Изгревът”, том X, стр. 491 ÷ 560. А за това как се проявяват медиумите виж „Изгревът”, том IV, стр. 639 ÷ 641, точки 20 и 21. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев) 111. Отровната трева На 26.06.1966 г. отидохме с автобус на Пирин, до хижа „Вихрен”. Петър работеше в бригадата на брат Гради Минчев в „Паркстрой”. Правеха фонтани и фигури, с които украсяваха градинките на София. С техния автобус осъществихме екскурзията. Бяха Петър, баба Божанка с двамата му племенника, Филип и Пламен, Балючев, Недялка, майка ми Стевка, Елена и аз, Игнат Котаров и други. Вечерта стигнахме до хижата, но не искаха да ни приемат, понеже правеха ремонт. Предложихме им да помогнем и хижарите се съгласиха да преспим там. Заварихме вода и брат Игнат излезе да набере мащерка, но в тъмнината откъснал друга подобна трева, която сложи в горещата вода. Пихме от чая, но децата не искаха да пият от него. Станахме рано и изкачихме връх Вихрен. Слязохме до хижата и се прибрахме с автобуса. От този чай всички получихме разстройство за няколко дена, Излекувахме се, но разбрахме, че Пирин не е подходяща планина за посещение от хората на Братството. Учителят ни е определил Рила, Повече не съм ходил на Пирин. 112. Наблюдение и следене чрез пеленгатори С Петър обработвахме двора пред къщата. Имаше ягоди, малини, които поливахме и даваха добри плодове. Сеехме и зеленчуци - главно домати. През есента правехме желета и сиропи от плодове. Петър беше специалист сладкар и научихме някои неща от кулинарното изкуство. Всяка събота сутрин почиствахме къщата. Забърсвахме пода и изтупвахме чергите. Веднъж в бързането съм отишъл на работа по чехли в КОЦМ - цветни метали. Вечерта след полунощ, след свършване на срещата ни, взимахме персоналния автобус до Бистрица в 1 часа и оттам се качвахме на големия Купен. Вечерта, обновени, се връщахме в София. Занимавахме се с астрология. Петър имаше хубави таблици, правех хороскопите и общо ги разчитахме. През зимата работата намаляваше. Взимахме отпуска и обикаляхме приятелите в провинцията. Отивахме в Русе при брат му Ною, оттам - във Варна, в Айтос у семейството на Добри Ганев. Знаехме къде е ключът, влизахме и приготвяхме няколко яденета. Вечерта Надка и Добри се връщаха и вечеряхме. Посещавахме и брат Георги Куртев. Завръщахме се обогатени в София. Там постоянно ни следяха. Много нощи идваха военни коли с пеленгатори да ни засекат, ако предаваме с радиостанция. Следяха ни и на Витоша и ни следваха до Малкия Купен, да не носим радиостанция и да предаваме. Един дойде, докато почивахме на полянката, и взе да къса цветя и влезе в гората. Минахме там, където береше цветята, и ги видяхме хвърлени в тревата. На връщане пак ни следваха и тръгваха след нас. Ние знаехме наизуст правата пътека и слизахме много бързо и те ни загубваха в лещаците. Вечерта агентите се събирали в Руския ресторант и коментирали, че много бързо слизаме и не могат да ни настигнат. Там работеше сестра Донка Проданова, която слушала разговорите им и ни осведомяваше. Големият Купен беше много чисто, девствено място. Като легнеш следобед на гръб, се виждаше Венера в зенита. Той беше барометър за София. Щом се появи там облак (шоп), времето се променя и вали. 113. Вярвате ли в психотронното оръжие Срещу дома на Петър четирима полковници от Държавна сигурност (ДС) си направиха къща и редовно ни следяха. Петър реши да осинови големия си племенник Филип, като мислеше, че той е прероденият му баща и че ще продължи духовната работа, Петър имаше Уран във Водолей в зенита в квадрат с Марс в 12 дом, което показва много разправии с милицията, придружени от обиски, Племенникът му имаше Уран в съвпад със Слънце в Лъв, квадрат с Марс в 6 дом, което дава връзка с милицията (не е като него свободолюбив) и показва, че ще го предаде. Аз му казах за тези аспекти и той се разсърди, но скоро опита действието на аспектите. На 20.03.1972 г. - идването на Пролетта, отидох да живея при родителите си в бараката. Петър беше изнесъл навън посудите, които бях купил, и си ги взех. С Елена ние го пазехме и му помагахме. Правиха му 6 пъти обиски и му взеха всичко. И другото се сбъдна - за сина му. Съседът му от запад Краю беше дипломат и притежаваше психотронно оръжие, с което облъчваше Петър. * Той избяга при брат си Ною, придружен от Мария Марашлиева в с. Миндя, където почина на 20.04.1984 г. Щом племенникът му Филип влезе в дома му, братският живот изчезна. Той се свърза с Огнян Дойнов и му продаде парцела на Пенка Краева. __________________________________ * Аз лично няколко пъти съм ходил в къщата му и повече от 10 минути не можех да издържа. Отвсякъде невидими хиляди иглички ме нападаха както по тялото ми, така и етерния ми двойник. Часове след това не можех да се възстановя. Знаех, че това е нападение, но го свързвах с откраднатия архив на Савка от Витоша. Приемах, че го атакуват от Невидимия свят. Виж „Изгревът”, том III, стр. 197 ÷ 206; том XIX, стр. 971 ÷ 974. (бел, на съставителя Вергилий Кръстев) 114. Раждането на сина и получаване на дом През 1974 г. се оженихме с Елена и на 18.01.1975 г. се роди синът ни Павел. Бременността на Елена не беше лесна. След шестия месец се оказа, че детето е хоризонтално в утробата, и раждането трябва да стане с операция, Казах й, че детето ще се обърне и тогава ще го роди леко. За задържане на детето влезе в болницата за 2 седмици. Живяхме с нея в малката стая при майка ми и баща ми. При деветия месец ги предупредих, че детето може да се обърне и веднага.да я заведат в Майчин дом, понеже аз бях на работа. На 17.01.1975 г, детето се обръща и родителите ми я закарват в родилния дом до гарата и на 18.01.1975 г. се роди Павел. Акушерката й каза: „Елена, ти си царица. На 10 хиляди случаи един път се случва да се обърне детето.” В бараката беше тясно и Павел си изгори лицето на кюнеца. Елена отиде с него при сестра си Вера да живее в София. По ул. „Латинка” изкопаха и направиха дълбоки канали и в 1976 г. ни накараха да напуснем жилището си. Спряха ни тока и водата и ни караха да живеем в кв. „Люлин”. Аз категорично отказах, понеже работех в заводите на Гара Искър и поисках жилище в кв. „Дружба”. При привършване на работата в министерството, от БДК ни извикаха на италианската легация да направим балкон с еенецианска мозайка до 1 юни, празника на Италия. Първия ден не ни пуснаха да влезем, но бързо ни проучиха и ни дадоха пълна свобода. Справихме се бързо и добре с работата преди срока и ни платиха. Петко Илиев - началникът на БОДК, ме извика и ми предложи да работя в управлението му по поддържане на легациите. Ще ми плащат с долари и всеки месец ще бъда в различни страни. Като видях, че всичките им началници са агенти с пистолети, отказах. Затова при отчуждаването ме въртяха 6 месеца, докато си намеря квартира. Съветът ми дава апартамент в някой блок и като отивам на посочения адрес, намирам човек, който ремонтира апартамента, даден му преди няколко дена. Така обходих десетина адреса и отидох при подпредседателя Цървенков (мислех, че е моят класен от гимназията, но беше съвсем друг човек), да ми посочат квартира, която да не е заета. Нареди на някой Николов, който ни посочи сегашното ни жилище. То било канцелария на строежите и беше доста разнебитено. Оправих го след това, за около 6 месеца. Бараката ни я оцениха за 1000 лв. Влязохме да живеем заедно с майка ми и плащахме наем. 115. Гълъбите На Изгрева бяхме навикнали да храним врабчетата, а тук имаше гълъби, но комунистите забраняваха да им даваме храна до блока и ние им носехме надробен хляб на една поляна, далеч, на около 200 ÷ 300 метра от блоковете. Ята от гълъби ни следваха и кацаха около нас и кълвяха хляба. Познаваха ни отдалеко и идваха при нас. Постепенно животът очовечи комунистите и се стигна до положение те да ги хранят и ние да им даваме храна пред нас, а противниците ни взеха да им хвърлят изостаналия им твърд хляб. Една зима стана много студено и Станка Желева, Павел и други събраха в кафези замръзналите гълъби и ние ги сложихме на балкона (остъклен), където размръзнаха и почнаха да се разхождат. Хранехме ги и щом почнеха да хвъркат, ги пускахме. Сега всяка сутрин ме чакат да се върна от посрещане на изгрева на слънцето и пред блока накацват около мене. Хвъркат над главата ми, когато искат храна, трептят с крилата си пред лицето ми: Имаме над 30 редовни гълъба. Откъдето и да се връщам, те ме познават и кацат пред мен и чакат да им дам жито. Те най-добре го ценят и използват. До стълбата на входа беше паднало гълъбче. Помилвах го и то взе да мърда. Втори път го помилвах и то се изправи и отиде до стената. Спед третото помилване хвръкна. 116. Черешите Преди няколко години през пролетта отидох на мястото на Учителя. Войник с автомата си през рамо се беше качил на черешата и береше. То дори и другите не смееха да му кажат нещо. В мен влезе същество и го изкомандвах да слезе веднага: „Ти нямаш право да береш, защото не си ги садил и довечера, като дойде смяната с камиона ви, ще кажа на началника как пазиш легациите.” Войникът си тръгна и повече никой не дойде от войниците да бере череши. Там бяха Божанка и Петър Ганев. Тя ме попита: „Може ли ние да си съберем от падналите череши по земята?” – „Разбира се.” Земята беше посипана от зрели череши, съборени от войника. Мястото на Учителя трябва да се пази и стопанисва. Всеки може да вземе участие в това дело. 117. Подвързаните беседи След 1976 г. започнах редовно да посещавам брат Гавраил Величков. Говорехме по братските въпроси, често той свиреше и искаше да направя записи. Не разбирах и направих малко записи. Помагах му в текущи ремонти на апартамента. Помагах му с каквото можех. Той се отдръпна от Петър Филипов. През ноември 1985 г,, като влязох при него, той отвори шкафа в кухнята и ми показа два реда подвързани беседи: „За тебе са, взимай ги.” Него ден се пренасях от един обект на друг и носех дрехите и инструментите си, и не можах да взема нищо. Отложих за следващата среща в четвъртък. На другия ден получава криза и го закарват в онкологията, където почина на 3.12.1985 г. Загубих този ценен подарък. Разбрах - никога не отлагай. Не ми е дошло и на ум, че това беше последната ни среща наживо.* Брат Илия Узунов и сестра Стоянка решили да отидат на Мусала и ме повикаха да спя в бараката им - да я пазя. Попитах ги какво ще искат да им взема за ядене, когато се върнат. –„Диня” - каза брат Илия. Намерих 1 ÷ 2-килограмова диня и я оставих в стаята им. Цяла седмица яли, докато я свършат. Благодариха ми - динята била много хубава, сладка. __________________________________ * Тези подвързани беседи аз поисках да ги прибера, но сестра му беше свикнала да ги гледа. Написа ми писмо до нейния племенник след смъртта те да се предадат. Но не можах да се срещна с него. Пропаднаха и при мен, (бел. на съставителя Вергилий Кръстев) 118. Юмрук по главата Елена кърми детето повече от година. Гледаше го, а аз работех. Павел порасна. Веднъж ме попита защо сме го кръстили Павел, когато няма никой в рода ни става име. Помисли малко и каза: „Понеже съм много палав!” Действително беше много палав и подмладяваше майка си, като обикаляше по няколко пъти блока, и тя - след него. Често го водеше на поликлиниката да го лекува. През 1980 г. Павел влезе в детската градина и Елена стана чистачка в училището, за да го наблюдава. По характер и живот той беше много различен от другите комунистически деца и те не го обичаха. Често го биеха и тормозеха. През лятото ходехме на Мусала и езерата. През есента на 1986 г. Павел го удариха с юмрук в главата и през пролетта на 1987 г. започна да има епилептични припадъци. Започнахме да го лекуваме по Димков с квас на главата и пиеше лекарства с алое. Падаше на земята в кома, спираше сърцето и дишането му и лежеше повече от 20 минути. Взимах цигулката и му свирех „Аин Фаси” и той се връщаше. Разтривах го и го слагах на леглото. На Елена бързо й побеля косата. Павел имаше повече от 50 такива тежки припадъци и в продължение на година се пооправи. Водихме го на скенер няколко пъти и му направиха всички изследвания. На няколко места ми предложиха да го оставя те да го лекуват. Подписах няколко декларации, че се отказвам от техните услуги. Зная, че като му дадат силните лекарства, които използват, ще трябва цял живот да ги взема. Учителите влязоха в положението му и като се подобри, го изпитаха и не изгуби годината. За една година престанаха припадъците и Павел оздравя, но трябваше да си пази главата. 119. Стоянка Драгнева* Дойде една сестра и ме повика да отида при сестра Стоянка Драгнева, която била много болна. Отидох при нея и я заварих много слаба - не е яла десетина дена, а пиела само гореща вода. Разбрах от нея, че много лошо й ставало, когато отива в тоалетната. Отидох там и намерих магията, сложена от етървата й. Хванах я с дилаф, обработихме я и я хвърлихме в реката. Казах на Елена да отиде при Стоянка и да я разтрива 10 дена по гърба, а аз ще се оправям с Павел, Стоянка се съвзе и оздравя. Започна да работи в градината и да посещава Витоша. По времето на Учителя след 1940 г. Стоянка се сприятелява с Колю Драгнев. Той симпатизирал на комунистите и няколко пъти спорел с Учителя и казвал, че като дойдат комунистите, ще дойде братството и равенството в живота. Учителят нищо не му отговорил и го оставил сам да си научи урока. Сестра Стоянка постоянно го съветвала да слуша Учителя. Направиха си къща на западния край на нашето кварталче, до ъгъла на братското място. След 9.09.1944 г. Колю влиза в партията. Започват да му дават задачи срещу някои наши братя и сестри. Вижда проявите им в живота и се отказва от партията. Комунистите взимат мерки и изпращат военен да вземе мястото му и да се засели там. Всяка сутрин ходех при тях да си говорим. Предложих му да напусне това място и да си купи друго. Военният спечели делото и Колю купи място в кв. „Витоша”, където си построиха къща и в двора отглеждаха ягоди. Колю и Стоянка работеха в „Софстрой” паркет и често се срещахме по обектите. Комунистите не го оставят на мира, че се е отказал от тях и всяка вечер милицията идва с джипа, качват го в нея и цяла нощ го разкарват по София. Сутринта го връщат и той отива на работа не спал и не починал, а паркетът е много тежка работа, особено цикленето. Този тормоз продължава дълго време и той се разстройва психически, Стоянка го гледа няколко години и на 10.04.1981 г. той си замина. Братята му не предявиха никакви претенции към имота му, в купуването на който са му помагали, и всичко остана на сестра Стоянка. Виждаме какви се последствията, когато човек спори с Бога. Никога не трябва да разчитаме на човешкото и материалния порядък, а само на Божественото. След магията сестра Стоянка живя още 12 години - от 1987 г. до 25.11.1999 г. Често й ходехме на гости. В нейния дом се срещахме с брат Николай Калерт, който посещава няколко пъти България, идващ от Латвия. Преди да си замине, сестра Мария Тодорова поверява 3 костюма на Учителя на сестра Стоянка. Тя казва на певицата Искра, след като си замине и взима костюмите на Учителя, да ги занесе в дома си, да извика и мене да присъствам. Бяхме няколко души. Костюмите бяха в добър вид. __________________________________ * Виж „Изгревът”, том VII, стр. 168 ÷ 182. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев) 120. Закупуването на апартамента През 1980 г. решихме да купим апартамента и се свързах с Учителя. Той ми каза да почакам. Тогава апартаментът беше 12 хиляди лева, а скоро го увеличиха на 20 хиляди лева. Плащахме месечно 50 лева наем. Имахме спестени пари от работата по частните обекти. След 1 година ми казаха да действам. Братята, сестра ми и майка ми се съгласиха и подадох документите. Брат ми Косю, макар че не беше партиец, беше началник на инвеститорския контрол за страната. Когато трансформират това управление, много от неговите чиновнички отиват на работа в съвета. Косю отиде при тях и те ни уредиха за няколко месеца документите. Казаха ни цената - около 18 хиляди лева. Внесохме парите в банката от спестяванията, които имахме, и отидохме в съвета да си вземем документите за собственост, Подпредседателката ме попита дали нямаме някой министър приятел, че толкова бързо ни се уредили документите, докато хората чакат 3 ÷ 4 години. Отговорих, че имаме Един, по-голям от министър, и си взехме документите.