blagodari

Човек може да накара една своя мъчнотия да се движи, да се отмести от пътя му чрез логиката, чрез разсъждение. Намери ли се пред някаква мъчнотия, човек трябва да почне да размишлява, да разсъждава върху нея и да си каже: “Аз съм господар на мъчнотията си, аз мога да се владея и няма да се предам”. Като разсъждава така, той укрепва волята си и премества мъчнотията от пътя си. По този начин той заставя мъчнотиите да се движат от едно място на друго. Излишните мисли, желания и чувства са особен род мъчнотии, от които човек трябва да се изчисти, да се премести настрана. Като работи по този път, той ще създаде в себе си характер, който да устоява на всички мъчнотии и препятствия.

Дойдете ли до еднообразие в Живота, което действа приспивателно, започнете да си внушавате такива мисли, които да внасят известно разнообразие. По-добре вие сами да си внушавате и сами да си влияете, отколкото други да ви внушават и влияят. Човек може да си служи с внушението за укрепване на своето здраве, за развиване на своите способности, за усилване на паметта и т. н. При каквито условия и да се намерите, дръжте в ума си положителната мисъл, че все пак можете да намерите благоприятна почва за работа.

Като ученици вие трябва да правите различни опити и наблюдения върху себе си: върху разположението си, върху своя стремеж. Ценно е да знае човек какво влияние имат върху него времето, числата, дните, месеците. Интересно е в течение на една година да отбележите какво влияние оказват различните числа, дни на седмицата и месеци върху разположението ви, върху импулсите на душата ви. Добре е тази година да изпълните тази задача, да видите до какви положителни резултати ще се домогнете.

Сега ще ви дам един метод за работа върху търпението: всеки от вас да вземе хиляда житни зърна. Ако при известни случаи проявите нетърпение, започнете да броите житните зърна. Първо ще броите до десет. Ако нетърпението ви изчезне, ще спрете броенето на зърната. Десетте зърна ще турите настрана. Ако нетърпението ви продължава още, ще броите до сто зрънца. Ако и при това положение сте още нетърпелив, ще продължите да броите зрънцата, докато напълно се успокоите. Ще си отбележите при колко зрънца сте възстановили търпението си. Този опит ще правите в продължение на десет дена. Колкото пъти проявите нетърпение през тези десет дни, толкова пъти ще броите житните зрънца. Броенето на зрънцата ще бъде бавно, спокойно, с пълно съзнание за опита, който правите. По този начин вие ще възпитавате нетърпението си. Колкото повече зрънца сте преброили през тези десет дена, толкова повече сте работили върху себе си. Като броите зрънцата, проявявайте почит към всяко от тях. Те са живи същества и всяко зрънце ще ви предаде нещо от себе си. Те ще ви заставят да мислите. Вие сте проверили този закон по отношение на приятелите си: когато се разговаряте с някой ваш приятел, в ума ви дохождат светли мисли, в неговото присъствие вие се чувствате разположени, а щом се отдели от вас, разположението ви изчезва, като че става някакво изпразване в ума и сърцето ви. Следователно като мисли за вас, всяко добро същество внася в ума ви някаква светла идея.

Срещнете ли някой ваш брат, който се е обезсърчил, изпратете една добра мисъл към свръхсъзнанието му и продължете пътя си. От свръхсъзнанието тази мисъл ще слезе в подсъзнанието, после – в самосъзнанието и най-после – в съзнанието. Като мине през четирите съзнания на човека, тя ще остави нещо от себе си, което ще го ободри. След известно време скръбта, която е причинила обезсърчението, ще изчезне.

За да излезе от егоизма си, човек трябва да развива центъра на милосърдието. Егоизмът се уравновесява с милосърдието. Само милосърдието е в състояние да въздейства на човешкия егоизъм. Колкото и да е гениален, човек неизбежно ще мине през двата полюса на живота – егоизма и милосърдието. Това е неизбежен закон за всички хора.

Дойде ли до състояние да избухне, да се разгневи, за да не се подпуши, човек трябва да прояви самообладание. Може ли да направи това, той ще почувства в себе си изблик на голяма сила. Приложи ли самообладанието си, човек е асимилирал силата на съпротивлението в себе си, вследствие на което удвоява своята вътрешна сила.

Хората не могат да реализират своите идеи, защото се съмняват. Затова вие като ученици трябва да работите върху себе си, да се освободите от съмнението. Страшно нещо е съмнението. То е сила, която спъва човека и руши в него всичко красиво. Някога съмнението е било полезно за човека, но днес то му причинява пакости и нещастия. Искате ли да се справите със съмнението си, концентрирайте мисълта си и се свържете с мисълта на Разумните възвишени същества, които веднага ще ви се притекат на помощ. По този начин човек може да се справи не само със съмнението си, но и с много отрицателни състояния в себе си.

Ако искате да знаете докъде сте достигнали в своите прояви, правете опити и наблюдения. Преди всичко стремете се да преодолявате съмнението. Съществува два вида съм-нение: външно съмнение, което минава и заминава в мисълта на човека; с него лесно ще се справите. Второто съмнение е вътрешно; то е подобно на ръжда – каквото е ръждата за желязото, такова нещо представлява вътрешното съмнение за човека. Предаде ли се на такова съмнение, човек или полудява, или става способен на такива престъпления, които му носят големи страдания и нещастия. Любовта изключва всяко съмнение. Дето и да се намират двама души, които се обичат, те трябва да изпъдят всяко съмнение вън от себе си.

Като обичаш някого, ти обръщаш внимание и на най-малките работи – какво ти казал, как те погледнал и прочее. Любовта извинява човека, но го разтърсва. Докато обичаш човек, ти мислиш, че е много способен, даровит, добър. Щом престанеш да го обичаш, всичко това изчезва. За да не изпадате в разочарование, от време на време човек трябва да се вслушва в Божественото в себе си, което всякога познава Истината. Като се вслушва в гласа на Божественото начало, човек всякога ще има права преценка за нещата – било по отношение на себе си, било по отношение на другите. Не се ли вслушва в този глас, той причинява страдания на близките си и те му причиняват.

Всички растения и животни представляват условия за човека да се самовъзпитава. Иска ли например да развие търпение в себе си, човек трябва да наблюдава как паякът прави мрежата си: той постоянно се мести от един ъгъл на друг, дано хване някоя жертва. Като не успее, той не се отчайва, но с часове чака да мине някоя муха покрай него. Тъкмо построи мрежата си някъде, духне вятър и я разкъсва. Без никакво роптание, с голямо търпение той отново започва да тъче мрежата си. Като наблюдавате как паякът работи, кажете си: “Ако паякът – такова малко същество – проявява търпение, защо аз, човекът, да не бъда търпелив?” Това е най-малкият подтик в живота на човека. Следователно от паяка човек учи търпение, от мравката – трудолюбие и постоянство, от пчелата – чистота и ред. Ако искате да разберете какво нещо е ред и чистота, идете при някой кошер и наблюдавайте какво правят пчелите, без да ги закачате. Когато човек не мисли право, това показва, че на пътя му се е изпречила някоя крива мисъл, която трябва да бодне с жилото, за да се отстрани.

Като наблюдавате хората, виждате, че те коренно се различават едни от други. Ако един работи с методите на Вярата, друг непременно ще работи с методите на Любовта. Ако и двамата са изобретатели, първият ще приложи един от методите на Вярата в своята работа и ще каже: “Аз вярвам, че ще успея”. Вторият ще приложи един от методите на Любовта и ще каже: “Понеже обичам работата си, вярвам, че ще успея”. Кой може да вярва в успеха на своята работа? – Само онзи може да вярва, който има Знание и Любов. Само разумният може да вярва. Вярата подразбира разумност. Човек не може да вярва в устойчивостта на мост, построен от върбови пръчки. Обаче ако мостът е построен от яки, здрави греди, всеки вярва в неговата устойчивост. Това показва, че може да се вярва само на силния, на разумния човек. Любовта обаче има отношение към страдащите, към слабите. Например, ако имате двама души – единият вярващ, а другият любящ – и им предложите една малка колиба и една голяма висока вила, кой какво ще предпочете? – Човекът на Любовта ще предпочете малката колибка, а човека на Вярата – голямата, високата вила. Това е, защото Вярата обича големите, великите неща, тя работи с големи величини, а Любовта работи с малки, със слаби величини. От тук виждаме, че Вярата и Любовта са две разумни сили, които работят както с противоположни методи, така и с противоположни величини.

Намерите ли се пред голяма мъчнотия, вие ще си послужите със закона на Вярата; при малките мъчнотии ще си послужите със закона на Любовта. Вярата побеждава големите мъчнотии, а Любовта – малките. Ако хората не успяват в живота си, това се дължи на факта, че те разместват методите, с които си служат. Те турят Любовта там, където Вярата трябва да работи. Те искат да побеждават големите мъчнотии с Любов, но не успяват. За да разрешите някаква мъчнотия с Любов, вие трябва да я намалите в себе си, да я представите в най-малката й форма. Представете си, че някой ви дължи сто хиляди лева. Като не може да ви се издължи, той идва при вас да ви моли да му простите дълга. В случая този човек разчита на Любовта ви. Обаче той не знае, че сумата сто хиляди лева е голяма величина и Любовта не може да работи с нея, докато постепенно не я намали и превърне във величина, която може да влезе в кръга на нейната дейност. За целта тя заличава една нула на сумата сто хиляди лева и казва:

− Сега ще платиш десет хиляди лева.

− И тях не мога да платя.

След известно време Любовта заличава още една нула.

− Хиляда лева можеш ли да платиш? – пита тя.

− Не мога.

Тя заличава още една нула.

− Сто лева можеш ли да платиш?

− Не мога.

Зачерква още една нула.

− Десет лева можеш ли да платиш?

− Не мога.

Любовта зачерква и последната нула и остава на човека да плати поне един лев – поне за семето, което е дала. По този начин Любовта намалява мъчнотиите на човека до минимум и го представя в такъв вид, че да станат лесно разрешими. Затова е казано, че Любовта е сляпа за погрешките и слабостите на човека. Тя ги представя в такъв малък вид, че да не обезсърчи и отчае човека. Като ги види толкова намалени, той има дух и сила в себе си да работи за изправянето им. Види ли погрешките си в увеличен вид, човек се отчайва и губи сила и вяра в себе си, че може да ги изправи.

Законът на Мъдростта, в която Вярата взема участие, не намалява нещата. Той ги приема в тази форма, в която съ-ществуват, и изисква тяхното изправяне. Ученикът се извинява на учителя, че не е могъл да научи урока си, понеже майка му била болна или нямал учебници и т. н. Учителят казва: “Зная всичко това, влизам в положението ти, но урокът трябва да се научи”. Значи Мъдростта изслушва човека, не го съди, но не го извинява.

Като ученици при самовъзпитанието си ще трябва да прилагате и двата закона – Любовта и Вярата. Като дойдете до малките мъчнотии, ще приложите Любовта. Като дойдете до големите мъчнотии, ще ги побеждавате с Вярата. Всички големи борци са започвали със закона на Любовта и са свършвали с Вярата. За да придобият мускулите си, те започват с Любовта. Те са обичали работата си и затова са имали разположение да правят ред упражнения, всеки ден да ги увеличават, да пристъпват към все по-тежки и сериозни. Като дойдат до известно постижение, те излизат на борба с по-слаби от себе си, за да придобият вяра в своите сили. Постепенно те излизат срещу все по-силни борци, докато един ден се уверят напълно в своите сили и се обявят готови борци. Те имат вече вяра в себе си и работят с нея.

Тъй щото искате ли да работите върху себе си, да изправите погрешките си, започнете от най-малките и постепенно вървете към по-големите. Това не значи, че трябва да изкоренявате погрешките си и да ги хвърляте вън от себе си, без да им давате условия за по-нататъшен живот. Изкорените ли една погрешка от себе си, посадете я в земята, за да се развива далеч от вас. Това е един от методите на Любовта.

Като ученици на Великата школа от вас се иска не само знание, но и приложение на знанието. Ако имате много знания без никакво приложение, вие ще бъдете в положението на земеделец, който има много земя, но необработена, безводна, без плодове и растения. Такава земя е подобна на пустиня, в която се дига голям прах, от който пътниците страдат. Затова, каквото научите, вие трябва да го прилагате.

Искате ли сърцето ви да бъде здраво, дръжте в изправност мозъка си, където минават електрическите течения на Природата, и слънчевия възел, където минават магнетичните течения. За да бъде мозъкът ви в изправност, ще се пазите от противоречиви мисли. Дръжте в ума си всякога положителни идеи. За да държите слънчевия възел в изправност, никога не допущайте в сърцето си отрицателни чувства. В каквото положение и да се намирате, пазете се от противоречия.

За да дойде до пълно съвършенство, човек трябва да знае как да учи и как да прилага наученото. Например като изучава физика, химия, математика или друга някоя наука, човек трябва да изучава не само тяхното физическо приложение, но и приложението им в психическия живот на хората. Всяка наука има отношение към мислите, чувствата и постъпките на хората.

Като ученици вие трябва да прилагате закона на внушението, за да си въздействате в положителен смисъл. Ако паметта ви е слаба, работете с внушението да я усилите. Ако някой обича да спи много и не може да става рано, нека всяка вечер си внушава да стане сутринта точно в 5 ч. например. Като си внушава няколко дни наред, той ще забележи, че точно в този час някой го събужда. Като закон внушението има смисъл, когато се прилага за придобиване на нещо положително, за създаване на нещо добро в характера на човека. Дали съзнават това или не, всички хора и всички животни си служат с внушението като метод за работа.

Като се ползва от живота на великите хора, човек вижда, че и той може да постигне всичко, каквото желае. Природата е вложила в него ред методи, чрез които може да работи. Като става от сън, първата работа на човека седи в това, да разгледа ръцете си, лявата и дясната, да хване всеки пръст на ръката си поотделно и да види какво е написано там. Като изучава ръцете си, човек ще намери в тях ред методи и правила за работа. По този начин той ще изучава както себе си, така и окръжаващите. Казано е в Писанието: “Написал ни е Господ на ръката Си”. Ако Бог е написал всички хора на ръката си и от време на време поглежда към тях да види кой от какво се нуждае, колко повече човек трябва да поглежда към ръката си и да я изучава. Има неща, написани на ръката, които никога не се менят. Всеки ден се пише по нещо ново, което човек трябва да изучава. Ръката е лист от книгата на Великия живот, върху който постоянно се пише.

Докато е на Земята, докато живее, човек чувства Живота в себе си; той чувства как теченията на Живота се втичат и изтичат от него. Под влияние на тези течения именно той расте и се развива. За да разбере теченията на Живота, за да ги използва разумно, всяка вечер и сутрин човек трябва да влага в подсъзнанието си желание да постигне това нещо, като си каже: “Желая да постигна еди какво си”. Вложи ли това желание в подсъзнанието си, той трябва да престане да мисли вече за него. Всяко отправяне на известна мисъл или известно желание в областта на подсъзнанието не е нищо друго, освен посаждане на семена в почвата. Посадите ли едно семе в земята, оставете го свободно да изникне. Няма да се мине много време, семето ще изникне и ще даде своя плод. В подсъзнанието си човек складира нещата, а в съзнанието и самосъзнанието той живее, страда и се радва, пада и става. Като погледне към окръжаващите, човек се сравнява с тях и се мисли или за силен, или за слаб, за способен или неспособен.

През цялата седмица наблюдавайте Луната като си записвате първата мисъл, която мине през ума ви. Ще наблюдавате Луната цяла седмица, а всеки ден от седмицата ще спирате вниманието си върху онази планета, която е свързана със съответния ден. Така в понеделник ще наблюдавате Луната; във вторник – Марс; в сряда – Меркурий; в четвъртък – Юпитер; в петък – Венера; в събота – Сатурн; в неделя – Слънцето, когато изгрява. Като наблюдавате тези планети, същевременно ще си записвате първата мисъл, която е минала през това време през ума ви. Ще отбелязвате и времето дали е ветровито, облачно или ясно. Като правите тези наблюдения, вие ще придобиете нещо, ще увеличите знанията си. Като ученици вие трябва да изучавате влиянието на планетите върху себе си, върху ума, сърцето и волята си.

Сега на вас като ученици казвам: насочете всички свои сили, всички усилия към сърцето си, за да работите за неговото облагородяване. Разумното, благородно сърце крие в себе си нови начини за живеене и за работа. Когато умът на човека е добре развит, ние казваме, че този човек е интелигентен. Неговата интелигентност се вижда в очите, в погледа му. Погледът му е ясен, чист. Благородното сърце пък се изразява в лицето на човека. Лицето на такъв човек свети, от него излиза нещо светло, магнетично, приятно. Приятно е да гледате лицето на човек, който има благородно сърце. Такъв човек не може да не бъде обичан. Всеки обича човек, от сърцето на когото блика благородство. Благородството оживява човека. Жизнеността, която изтича от човека, се дължи на благородното му сърце.

Всяка сутрин като ставате от сън, спомняйте си, че сте минали през културата на растенията и сте развили известна височина; минали сте през културата на животните и сте развили силата; минали сте през културата на птиците и сте развили външната красота; минали сте през културата на човека и сте развили ума си, който е дал израз и красота на очите ви. Сега вече минавате в друга фаза на развитие, в което трябва да развиете благородно сърце, което да даде израз и красота на цялото лице. Красивото лице съдържа в себе си придобивките на миналите култури. То представя човека. Новата култура е култура на сърцето, което води хората към по-братимяване, към братски живот. Чрез сърцето ще се изяви Любовта. В стария живот Любовта е започвала с радост и е свършвала със скръб. В Новия живот обаче Любовта започва със скръб, а завършва с радост.

Като ученици вие трябва да работите върху себе си, да се справите с всички външни и вътрешни мъчнотии и препятствия. Например страхът е голяма спънка в живота на ученика, вследствие на което той трябва да се справи с него. Когато се уплаши, човек трябва да мисли, за да намери начин да се справи със страха. Докато мисли, човек всякога може да се справи със страха. Престане ли да мисли, страхът ще го завладее. Вътрешният страх в човека е една от най-големите спънки в живота му. Страхът внася в човека обезсърчение, отчаяния, съмнение и т. н. Герой е този, който може да преодолее тези състояния в себе си. Преодолее ли ги, той става велик. Не може ли да се справи със страха, с отчаянието си, и най-даровитият може да пропадне. Има случаи в живота на човека, когато при всички дарби и способности, с които Природата го е надарила, той пак пропада. Има случаи, когато обикновен човек при усилията да се справи със страха и мъчнотиите, които животът му е създал, става велик.

Отнасяйте се критично към онова, което четете. Защото всеки поет, писател, философ или учен внася в произведенията си както положителни, така и отрицателни елементи. Съвременните младежи четат безразборно. Те не правят избор на книгите, които четат, вследствие на което чувствата им се развиват чрезмерно. В това отношение някои романисти действат особено вредно върху младежта. Със съчиненията си те внасят в чувствата им особено разкашване. Под влияние на тази литература, младежите попадат в особена област на чувствата, в т. нар. астрална каша.

Сега от вас се иска да правите ред опити, да се калите, да изработите от себе си нови хора, нови типове. Колкото по-идеен е животът на човека, толкова по-лесно той може да преустрои целия си организъм както във физическо, тъй и в психическо отношение. Ако обикновеният човек се въодушевява от една обикновена идея, колко повече духовният човек, който служи на Бога, може да се въодушеви от своята велика идея. Тъй въодушевен, той всеки ден прибавя камък върху камък към Божествената сграда, към великото здание на Битието. Това значи да създаде човек от себе си нов тип. Желая ви да бъдете нови типове, носители на Новото учение.

Следният път ще имате едно мълчаливо събрание. Всички ще бъдете в класа точно навреме, в 7:30 ч. вечерта както обикновено и ще прекарате половин час в концентрация, размишление и мълчание до 8 ч. Ще се поздравите тихо, без да говорите. През деня може да говорите колкото искате, но дойде ли определеният час – пълно мълчание. Всеки ще се успокои вътрешно и ще си представи, че е разрешил всички въпроси в живота. Ще седнете на мястото си тихи и спокойни и ще мислите за Великата хармония в света. Да мълчи човек, това е един от красивите опити. Така той ще разбере силата на мълчанието. В мълчанието човек може да върши чудеса. Чрез мълчанието като вътрешна сила човек може да помага на болни, на бедни и на страдащи. Обаче ние не говорим за външното мълчание, но за онова дълбоко вътрешно мълчание, проникнато от вътрешен Мир в душата. Чрез мълчание човек може да преодолява и най-големите мъчнотии и препятствия.

Представете си, че някой ви обиди. Какво трябва да правите? – Обикновено на обидата хората отговарят с обида. Обаче не е този пътят, по който ученикът трябва да върви. Щом ви обидят, вие трябва да забравите обидата. Намери някой познат и постъпи с него така, както би желал да постъпят с теб. Така ти ще получиш морално удовлетворение за обидата, която ти е нанесена. По този начин ще дадете добър пример и на другите хора.

Когато сте неразположени и не знаете какво да правите, хващайте с дясната си ръка последователно палеца, после показалеца, средния, безименния и малкия пръст. После с лявата ръка хващайте пръстите на дясната и следете каква промяна става със състоянията ви.