blagodari

Ще ви дам следния опит: нека двама души от вас вземат две стъклени призми и в определен час от деня всеки у дома си да постави призмата в такова положение, че да получи слънчевия спектър. След това нека запомни добре цветовете – тяхната интензивност, ширината на полето. Щом схванете добре това нещо, нека единият от тях силно концентрира мисълта си върху един от цветовете. Същото да направи и другият у дома си. След известно наблюдение нека всеки определи дали е забелязал известна промяна върху някой от цветовете на спектъра. Ако наблюдателността е силно развита и у двамата, те ще забележат известна промяна в този цвят от спектъра, върху който всеки поотделно е концентрирал мисълта си. Колкото по-силна е била мисълта, толкова и промяната на цвета ще бъде по-ясна. Изменението на цвета показва, че известна интелигентност е действала върху него. От този опит ще схванете как влияе Светлината, която излиза от разумно същество. По спектъра ние можем да познаем от къде иде Светлината – от разумно или от неразумно същество. Светлината обикновено идва от разумни области, населени с интелигентни Същества. Само интелигентни Същества могат да изпускат Светлина и цветове. Това е един от основните закони на Живата Природа. Мъртвата Природа, в която няма никакъв живот, не изпраща никаква Светлина, никакви цветове. Където съществува Живот в каквато и да е форма, той изпуща Светлина, известни краски, от които може да се съди за степента на разумността и интелигентността на Съществата.

Най-първо ще допуснеш нещата, а после ще работиш върху тях, за да се докажат. Съмнението не е наука. Като върви по този начин, Пътят на ученика е безопасен. Ако само допускате нещата, без да работите върху тях, тогава се излагате на изкушения. Например ти допускаш, че може да станеш музикант и започваш да работиш в това направление – пееш, свириш, докато най-после станеш музикант. Допуснеш, че можеш да станеш художник и почваш да работиш в това направление. Ти трябва да постоянстваш, докато реализираш това, което си допуснал. Обаче човек не може да допуска всички неща. Има едно ограничение в допусканията, а именно: допущат се само разумни неща. Ако допуснеш известна аксиома, това е разумно нещо. В Природата има един закон, според който ти не можеш да допуснеш неразумни неща. Човек може да допусне и направи всичко, което е разумно. Кажете ли така,

законът работи отлично. Та като казваме, че можем да направим всичко, трябва да разбираме, че можем да направим онова, което е разумно, което е в кръга на възможностите на нашия живот. Като разбираме така нещата, и законите са верни за нас, и ние можем вече да работим разумно.

Щом напишете един квадрат, ще знаете, че той означава закон, според който погрешките ви трябва да се изправят най-много до четири поколения. Това е вътрешното значение на квадрата. Четирите проекции на квадрата пък показват начините, смекчаващите условия, при които можете да изправите погрешките си. Ето защо вашите мисли, чувства и действия представляват сили, с които може да работите при изправяне на погрешките си. Когато Питагор нанасял квадрата в окръжността, с това той искал да намери квадратурата на кръга, което значи, че той се е стремил да намери условията, при които може да се изправи общият живот на хората. Само когато впишете квадрат в кръга, само тогава ще определите в кое поколение ще можете да изправите една погрешка – дали в първото, второто, третото или четвъртото поколение.

Когато става въпрос за реализиране на добрите неща, там вече квадратът не е необходим. Доброто се изразява в кръга. За да се реализира едно добро, изискват се 25 000 години. Това показва, че ти не можеш да реализираш едно добро нито в първото, нито във второто, нито в третото или четвъртото поколение, а се изискват най-малко хиляда поколения. Значи и след хиляда рода пак ти се отдава случай да направиш едно добро. Та виждате колко широки са възможностите, за да се направи едно добро. Като говорим за доброто, не разбираме конкретното добро, но идейното Добро. Например искаш да направиш едно добро някому, да се пожертваш за някого или да посветиш живота си на някого; ако не успееш да направиш това добро още в първото поколение, ще можеш да го направиш във второто, третото, четвъртото или най-после след хиляда поколение все ще имаш възможност да реализираш това добро. Голям е срокът, през който имаш възможност да направиш това добро. Значи замисленото от теб добро е валидно през всичкото време от хиляда поколения.

За да придобиете силна и разумна воля, един от методите е да работите с математиката. Не казвам, че трябва да бъдете математици, но трябва да мислите математически, защото математичната мисъл е точна, определена. Някой може да мисли, че нещата в математиката стават по няколко начина. Не, там нещата не могат да станат по няколко начина. Например тъй, както е поставена единицата, тя не може да се замени с никое друго число. Вие може да турите вместо нея друг символ, но като количество, като сила вие в дадения случай не можете да я замените с нищо друго. Освен с математиката вие трябва да се занимавате и с геометрия, да превръщате математическите величини в най-красиви форми. Без това вашата воля ще остане завинаги слаба.

Ще ви дам един умствен начин за уякване на волята: например страх ви е от мечка; за да се калите, не трябва да отидете в гората и да ви срещне някоя мечка, че да изгубите ума и дума, но ще си представите мислено, че мечката идва у дома ви, че я гладите по главата. При този опит страхът, който се поражда естествено у вас, започва постепенно да се възпитава. После, направете друг опит: страх ви е от сиромашия; за да надделеете този страх, представете си, че сте богат човек, че имате на разположение десен милиона лева, замък, къщи, градини, но започвате постепенно да губите това-онова, докато останете последен голтак без пет пари в джоба. При това положение стремете се да бъдете спокойни между хората, да не губите равновесието си. Ако не можете да правите тези опити, тези маневри мислено, когато се сблъскате с действителния живот, няма да издържите, ще се уплашите. Вие трябва да правите ред маневри като войници, за да калите волята си. Правете такива умствени маневри против това, от което най-много ви е страх.

Трети опит: да кажем, че вие много се гневите; как ще въздействате върху този гняв? – Ще си представите мислено, че дохожда някой у дома ви и ви обижда. Вие сега ще се стремите да не се разгневите. Тези упражнения, тези маневри са много приятни. Вие ще ги правите, когато нямате друга работа. След тези опити ще се почувствате освежени, като че сте придобили нещо. Препоръчвам тези упражнения на всички, защото те са много ефикасни. И без това в живота ви ще се явят много спънки и мъчнотии, а по този начин поне ще ги посрещнете по-спокойно. От тези маневри ще бъдете подготвени, та като дойдат тези случаи в живота ви, да знаете как да постъпвате.

Четвърти опит: да кажем, че ви е страх от змия; ще намерите някъде една умряла змия и ще я хванете с ръка, ще я подържите, ще я погалите, докато свикнете с нея. След това ще се опитате да хванете някоя жива змия. По този начин ще добиете известна опитност. Ще вземете един чатал, ще я натиснете с него по главата, ще я погладите по тялото и после ще я пуснете. Ще й кажете: “Аз съм малко страхлив, искам да се освободя от страха, затова правя този опит”. Този опит ще направите първо умствено, защото щом човек дойде до положителни опити, трябва да бъде много внимателен, за да не пострада. Змиите са много пъргави, затова човек трябва да бъде много сръчен, за да се пази от тях. Змиите са хитри, но не дотолкова, доколкото вие мислите.

Тези упражнения, които ви давам, действат благотворно върху човека и служат за каляване и концентриране на мисълта. Някои от вас се плашат от паяк, други от мишка, трети от жаба и т. н. Правете тези маневри, за да надвиете над страха. Дойде ли ви някоя отрицателна мисъл, правете тези упражнения.

Сега ще работите със закона на внушението върху себе си. Ще казвате: “Ще ида, ще ида, ще ида! Ще се моля, ще се моля, ще се моля!” и т. н. Вземайте ред силни думи и ги повтаряйте много пъти. Ето какво ще направите през следната седмица: ще си изберете една дума за понеделник – ден на Луната. Във вторник ще вземете друга дума, в сряда – трета дума, в четвъртък – четвърта, в петък – пета, в събота – шеста и в неделя – последната, с която ще свършите. Ще повтаряте много пъти тези думи, които сами ще си изберете. Аз искам да видя какви думи ще изберете. Ще започнете упражнението от сутринта. Избраната от вас дума ще я произнесете сутрин сто пъти, на обед – сто пъти и вечер – сто пъти. Вие още не сте започнали да работите със закона на внушението. Как ще си избирате думите? – Ето как: ще се спрете в себе си тихо, спокойно, без колебание и като се успокоите, в съзнанието ви ще изпъкне една дума. Тази дума е за вас, тя ще ви се понрави. Например, ако аз правя упражнението в понеделник, ще повтарям думата “ще чистя”. На пръсти ще броите сто пъти. Природата обича точността, тя не си играе. И ако ти не произнесеш думата точно сто пъти, а само деветдесет и девет пъти, тя ще те хване за ухото. Ще броиш точно сто пъти. Всички няма да изберете думата “чистя”, но ще изберете някоя друга дума, като например “ще нареждам”, “ще пълня”, “ще изпразвам” , “ще мия”. По-добре е да употребявате някакъв глагол. Във вторник ще употребявате думите: “ще воювам”, “ще изправям” и прочее. Питат: “Може ли думата “ще уча”? Във вторник не се учи. Учениците много добре знаят тази философия. Впрочем през всеки ден има няколко часа за учене. За вторник подхождат думите: “ще побеждавам”, “ще превъзмогвам”, “ще напредвам”, “ще ставам” и други. За сряда подхожда думата “ще уча” и други подобни. Всеки сам ще си избира думите, според характера на деня. Тези думи трябва да бъдат силни в съзнанието ви. Ще си ги поясните и ще си ги запишете в едно тефтерче. Значи всяка дума ще произнесете по триста пъти. Седем дена по триста пъти правят две хиляди и сто пъти. Това са малки опити, които ако изпълните добре, ще имате добър резултат. Те са подготовка за по-големи работи, които ви предстоят в бъдеще.

Щом ви дойдат някои неприятности, вие ще се спрете и ще си кажете тихичко: “Ще бъде, ще бъде” и ще си отминете. Не се противопоставяйте на вашите желания. Голяма грешка е да се противопоставяте на желанията си. Никога не влизай в борба със себе си. Ще ви дам следното правило: не се бори със себе си, добре разсъждавай и изведи поука, но не се бори. Например някой казва: “Няма да направя това нещо”. Не, не се бори със себе си. Изслушай спокойно, не разрешавай въпроса предварително. Това желание не е твое. Двама души се разговарят някъде, аз ги слушам, мисля си, че това нещо е за мен, но си казвам: “Няма да участвам в техния разговор. А преди всичко това не се отнася до мен, аз само ще ги изслушам”. Те може да искат да отидат на разходка, това не ме засяга. А ние се вплитаме в чужди работи и казваме: “Това се отнася до мен, аз няма да го направя” или пък “Това ще направя” и т. н. Нито едното ще направиш, нито другото. Първото нещо: не се бори със себе си! Щом видиш една погрешка, вземи я, поразгледай я, потупай я, кажи й: “Ти си много разумна, ще бъдеш тъй добра да не ми правиш много пакости”; поговори й мъничко, тя разбира. Колцина от вас, които са решавали, че това няма да направят или онова няма да направят, са успели в това отношение. Някой иска да изкорени един лош навик в себе си. Откъде ще го изкорени? Този навик почти няма реално съществуване, той е само една илюзия на вашия ум. И онзи, който иска да изкорени своите навици, аз го уподобявам на човек, на когото лицето е очернено и той се оглежда в огледалото и казва: “Очисти се!” Така никога не може да се очисти. Като станете сутрин, ще си кажете: “Аз няма да се боря със себе си, но ще бъда в хармония със себе си. Аз няма да бъда в противоречие с Природата, но ще бъда в хармония с Природата. Аз няма да бъда в противоречие с Бога, но ще бъда в хармония с Бога”. Произнесете тези думи и ще видите, че вашето състояние веднага ще се измени. Произнеси тихичко в себе си тези думи два-три пъти. Само така човек може да създаде в себе си велик характер. Само така ще разбере, колко красива е Природата сама по себе си.

Щом мислите и във вас има известно безпокойство, то винаги се дължи на сърцето. Когато сърцето ръководи, в човека винаги има безпокойство. Когато умът работи, тогава в човека има чистота и той е тих, спокоен, невъзмутим. Всичко това повдига човека. Та ще знаете: когато умът работи, там човек всякога е тих, а когато сърцето ръководи, човек всякога се намира в едно тревожно състояние. То ту едно решава, ту друго решава; днес предприеме едно нещо, утре го смени. То все прави нещо и все го недоправя. Казва: “Еди колко си книги ще прочета, туй ще направя, онова ще направя”. В края на краищата обаче нищо не прави. Всеки ден сменя хиляди желания, докато най-после, ако го попитат защо не изпълни всичко това, казва, че нямало условия. Аз наричам сърцето дете, което знае само да яде. Ако майка му е приготвила нещо, то изяжда всичко; не е ли приготвила нищо, цял ден ще има само плач и хленчене. Англичаните наричат сърцето място на постоянно безпокойство. Когато дойдат такива състояния, ще ги поз-навате. Те са състояния на сърцето, те са детински, своенравни състояния. За нищо и никакви неща, които не струват пет пари, ти си в състояние да вдигаш цял скандал. Това са детински работи. Затова като дойде някое фалшиво желание в сърцето, което ви тревожи, кажи му: “Ще бъде, ще бъде”. Учете се да трансформирате тези състояния на сърцето в по-висши.

На вас ви предстои да се борите с ред противоположни сили в света, но трябва да бъдете разумни, т. е. да разбирате закона на внушението. Този закон изисква чистота на мисълта. Всякога трябва да имате чиста и ясна мисъл. Никакво раздвояване на ума. Раздвояването ще дойде, но не го допускайте да вземе място у вас. В момента, в който допуснете раздвояването, ще изгубите своето равновесие.

Вие трябва да ликвидирате със всички наследствени прояви и мисли, които се зараждат в ума ви. Най-малко петдесет на сто от тези прояви са наследствени и по закона на внушението вие може да ги изхвърлите. Как? – Например някой ден нямате разположение на духа и казвате: “Не ми се учи днес”; тогава седни и учи, настроението ще дойде. Седни пред масата си и учи – нищо повече. Че не ти се учи, това е внушение, закон на повторение. Ти си отлагал много пъти и сега казваш: “Нямам настроение да уча”. Не, ще седнеш и ще учиш без да чакаш настроение. Срещу това внушение и вие ще употребите едно внушение. Да кажем, че нямате разположение да отидете някъде. Какво трябва да направите? – Повтаряйте цял час наред: “Ще отида, ще отида”. Като повтаряте тези думи цял час, най-после ще отидете на това място. После направете друг опит: имате силно желание да отидете някъде, но това отиване няма да ви ползва никак; кажете си: “Няма да отида, няма да отида” и повтаряйте цял цас това. След като повторите една дума няколко пъти, ще имате резултат. Колко пъти трябва да повторите една дума? – Има известно число: сто, двеста, триста и повече пъти. Това повторение представлява един цикъл около вас и с това се образува една сила, която дава подтик да бъде движението ви “за” или “против”, т. е. или

в положителен, или в отрицателен смисъл, което е за ваше добро.

Всички ще се заемете сега да учите, да мислите. Вие от немислене дойдохте до това положение. Казват за някого, че полудял от много мислене. От много мислене човек никога не полудява, но хората полудяват от малко мислене. И от учене човек никога не се съсипва, няма такъв пример в историята. От малко учене, от невежество много хора са полудявали. Онзи, който е учен, той знае законите, не го е страх, той има условия по всякакъв начин да избегне мъчнотиите. Невежият човек, като не знае по кой път да мине, уплашва се, умът му се взима.

Човешкият мозък е такава лаборатория, каквато никъде в света няма. И всички химикали, всички елементи са там. Пък и всички инструменти там са толкова деликатни, за всичко ги бива. Вие трябва по-често да влизате в тази лаборатория. Да кажем, че имате една неприятна мисъл, която искате да изпъдите. Какво правите вие? Махвате с ръка, мислите, че можете да я изпъдите. Казвате: “Излез де!”, но тя не излиза. В такъв случай ти ще влезеш в лабораторията, ще разгледаш от каква категория е тази мисъл и след това ще я хванеш с щипците си. Само така тя ще се подчини и ще излезе навън. Има известни киселини, от които щом капнеш върху тази мисъл, ще я изпъдиш вън. Но наука трябва тук. Казано на друг език, като се концентрирате върху една възвишена идея, тази мисъл ще ви напусне.

Целият живот се състои все от математически закони и задачи. Ако вие всеки ден се съсредоточавате, ще намерите една по-велика задача в живота си. Тогава ще разберете, че и геометрията, и математиката, и химията, и физиката са приложени в живота на човека и в човешкия организъм.

В сегашното си положение всички вие трябва да се стремите да имате една вътрешна опитност. Самият Живот без опитност не върви в права посока. Трябва да имате най-малко една, две, три и повече опитности, които да бъдат ръководна звезда в живота ви. Такава опитност всеки от вас може да има. Например колцина от вас имате опитността да знаете, че някъде извън Земята имате един добър приятел, един ръководител, един Ангел-хранител или, както го наричат, Аза. Той е онова Същество, което взема най-голямо участие във вашия земен живот. Той се интересува от всичко коло вас и всякога в най-големи мъчнотии ви идва на помощ. Той е първият и последният приятел в живота ви. Това нещо мнозина от вас го приемат като едно философско твърдение, като една вероятност, но дали е абсолютна истина не знаете. Затова трябва да имате опитност, съзнателна среща с него, за да бъдете положителни.

Единицата можем да уподобим на Духа, двойката – на душата, тройката – на ума, четворката, която събира всичко в себе си – на сърцето. Сега вие можете да направите проверка в себе си на законите на тези числа. Вие може да премахнете известна мъчнотия в себе си чрез закона на делението. Друга мъчнотия може да премахнете чрез закона на умножението, трета мъчнотия може да премахнете чрез закона на изваждането и четвърта – чрез закона на събирането. Това са четири закона, чрез които можете да правите опити, за да премахнете известна ваша мъчнотия. И обратното е верно: вие можете да усилите известна ваша добродетел чрез закона на делението, друга – чрез закона на умножението, трета – чрез закона на изваждането, четвърта – чрез закона на събирането. Също така вие може да усилите способностите си пак с тези методи. Например вие може да усилите паметта си със закона на делението или със закона на умножението. Едновременно вие можете да употребите и четирите метода, но това представя вече един сложен процес. На първо място ще знаете, че законите имат сила, само когато се направи един малък опит с тях, а тъй, както са дадени сега, това са само възможности, това са само вероятности. Вие ще считате тези числа за живи сили и с тях ще работите. Така единицата е жива сила в Природата. За да схванете положението на тези четири закона, изисква се съзнание. За един обикновен човек, за едно обикновено съзнание тези закони са неприложими.

Ако не можете да постигнете известна своя благородна мисъл по един начин, ще употребите втори, трети, четвърти, пети, докато намерите онзи метод, който е най-подходящ за вас. Често съвременните хора губят, хабят своята енергия в празни усилия да постигнат някоя своя цел, но избраните от тях методи не съответстват на целта. Те не са избрали сгодно време, нито подходящи методи, чрез които могат да си въздействат.

Пентаграмът представлява метод за разрешаване на задачите. Той представя човека, който работи, който трябва да работи, да е в движение и да служи на Бога. Пентаграмът представя малкия свят – човека. Значи всички разумни сили и всички добри желания у човека трябва да бъдат впрегнати за изкупване, за изправяне на неговите погрешки. Само в Пентаграма има образци и правила, чрез които можем да изправим една погрешка.

Когато човек е заробен духовно от някакви нисши сили, той трябва да отправи ума си нагоре към Бога. За да се освободи той непременно трябва да отправи ума и сърцето си към Бога. Първият подтик на ума трябва да бъде към Бога. Не направи ли така, може да мисли колкото иска, но всичкото му мислене ще отиде на вятъра. Съедини ли се обаче с Бога по ум и по сърце и воля, веднага ще почне да пъпли нагоре като охлюв.

Пентаграмът започва с движение нагоре, после – надолу, после иде третото движение – отдясно наляво, след това идва четвъртото движение – хоризонтално, отляво към дясно и най-после иде петото движение – надолу, отдясно към ляво. Първото движение показва закона на Истината, но само външната страна. След като направите тези пет движения, няма да спрете, но ще направите едно вътрешно движение, един кръг около Пентаграма. Това подразбира, че вие трябва да съедините всички ваши мисли и чувства с Бога, с първия Източник, от който сте излезли. Тъй трябва да направите всички.

Значи всички вие ще мислите за Бога, че е един Принцип, едно Същество, разлято в целия Космос – не във външния свят обаче, защото видимото е само сянка на невидимото, което е същественото. Вие ще се стремите да се съедините с тази жива идея, за да създадете във вас вътрешен стремеж към Бога. Като правите тези опити, може да нямате веднага резултат, но това да не ви обезсърчава. Та като дойдете до великите идеи, които искате да разберете, вие трябва да правите много опити, да удряте с чука като каменар върху камъка най-малко петстотин пъти, за да имате най-малък резултат. Но вие още от първия опит се обезсърчавате и казвате: “Тази работа не е за мен”. Не, ще чукате, докато отчупите нещо. И след като отчупите едно малко парче от този камък или от тази скала, ще го вземете със себе си и като се върнете в къщи, ще го разгледате хубаво и ще го проучите.

Сега вие присъствате в Школата, но въпрос е дали вашият ум присъства или не. Всеки ученик, който присъства в класа, но умът му е раздвоен, той е наполовина ученик. Човек има около четиридесет чувства и способности; с колко от тях присъства в класа? Ще спазвате следния закон: каквато и работа да започнете, в дадения момент умът ви трябва да присъства изцяло. Не казвам, че трябва да присъства във време и пространство, но само в момента. Само тъй ще добиете навик да се концентрирате. Съвременното обучение е метод за концентриране на човешката мисъл, за да израстат вашите способности. Да е съвършен човек, това значи да е научил закона да контролира ума си и своите способности. Туй е най-голямата придобивка от Ученето. То е същинското предназначение на Училището. Тъй е било в старо време в школите. Днес се дава само знание или по-право – подтик към Знание.

Та, първото важно нещо за вас е да се научите да се концентрирате. Вие трябва да знаете, че това, което учите в даден случай, където и да сте, е най-важно. Не казвам, че трябва да пренебрегвате другите неща, но за всеки даден случай ще бъдете заети само с една идея. После, човек не може да концентрира ума си дълго време върху едно и също нещо, защото тъй ще се хипнотизира. Но концентрираш ли в даден случай ума си в една посока, ти ще можеш да разрешиш задачата си по-лесно. Лесното и правилно разрешение на задачите зависи от концентрацията на ума. Ако можеш да концентрираш своята мисъл и чувство в една посока, ти ще разрешиш скоро своята задача. Ако не можеш да се концентрираш, в теб ще има борба, колебание и ще мине дълго време без да разрешиш нещо. Затова вие като ученици трябва да имате способността да се концентрирате. Ще започнете с малките неща, ще правите микроскопически опити. Има малки задачи за концентриране на ума. Те играят важна роля в живота на ученика. Ученикът без концентриране на ума не е ученик. Концентрирането е необходимо на всинца ви.

Чрез концентриране ще се стремите да се справяте, да отстранявате кармическите недъзи в себе си. Когато човек изправи всичките си недъзи, неговата воля ще укрепне. Затова именно му са дадени тези недъзи. Те са силови линии, дадени на човека за усилване на волята. Ученикът трябва да постави всичко в себе си в хармония. Та значи концентрацията на ума е потребна за всинца ви. Когато концентрирането е слабо, хората лесно заболяват, защото се плашат. Когато концентрирането на ума е силно, страхът е изключен.

Коя е основната мисъл в Живота? – Ще кажете, че основната мисъл е Бог. Не, при сегашното състояние на човека на Земята основната мисъл не е Бог. Туй не е отричане на Бога, но казвам: основната мисъл, която трябва да ви занимава, това е мисълта за Вярата, а тя носи в себе си Знание. Вие ще намерите Бога само по Пътя на Знанието. Аз не говоря за обикновеното знание, но за Знанието, което хвърля Светлина в умовете на хората и ги просвещава. За отвлечените идеи се изисква по-голяма Светлина, по-голямо Знание. Вие трябва да имате знания. Но да прочетеш една книга, това не е знание, това е помнене. Знанието е резултат на човешкия ум, който трябва да роди нещо от себе си. Умът на човека трябва да се запали, т. е. сам по себе си трябва да дава Светлина на човешката душа. Най-първо ви е необходимо Знанието, което от старо време още наричат Знание на Разумното сърце. Аз и друг път съм ви говорил, че ви трябва един ум не обикновен, какъвто и животните имат, но разумен ум. Обикновеният ум не разрешава нещата в Природата. А това разумно Знание, за което ви говоря, се добива по пътя на опитностите и по пътя на дълбоко размишление и вглъбяване, концентриране в себе си.

Сега ще направим едно малко упражнение: представете си, че ръцете ви са в Слънцето. Ще направите един малък кръг да обхване първата планета Меркурий. След това ще направите по-голям кръг и си представяте, че обхващате Венера. Третият кръг ще бъде още по-голям, ще обхване Земята. Кръговете стават все по-големи като обхващат планетите Марс, Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун, Плутон. След това поставяте ръцете напред и после ще произнесете думите: “Всичко, каквото Бог е вложил във Вселената, благото, което е определено за нас, да дойде и да се реализира в нашата душа.” След това ще правите кръгове с ръцете си и ще кажете: “Амин – тъй да бъде”.

Думата “Амин” значи: всичко да бъде тъй, както е написано. “Амин” е дума, която не може да се преведе. Тя е свещена дума, която включва всички хора и божества в себе си.

Сега ще турите в ума си мисълта да се учите правилно и да мислите правилно. Всички трябва да имате в основата на живота си правилна мисъл. Ако тази мисъл е в пътя, по който вървите, и не ви отклонява, тя е правилна, затова дръжте я в ума си. Ако тази мисъл ви отклонява, не е правилна, не я приемайте в ума си. Дайте ход на всяка мисъл, която ще ви помогне в пътя, по който вървите. Не давайте място на всяка мисъл, която може да ви отклони от вашия път. Тя е чужда, не е ваша мисъл. Същото се отнася и до желанията ви.

Трябва да знаете, че всички теми, които се развиват тук, са за усилване на вашия характер. И когато човек развива известна мисъл в света, едновременно с развиването на своята мисъл той спомага за развиване на мисълта на всички хора. Не мислете, че с вашата мисъл не помагате на човечеството. Защото вие не сте сами в света, но имате връзка с цялото човечество. И ако искате да бъдете учени хора, трябва да мислите. Никога не трябва да казвате: “Аз нямам време”.

Най-първо трябва да си създадете разположение на ума. Разположението на ума се създава от правилната мисъл. За да си създадете разположение, трябва ви работа. Значи разположението се създава чрез работа. Работата е благородно нещо, тя усилва създаването на разположения. Обикновено вътре в човека има нещо, което се противи. То е наследствено. Човек трябва да работи разумно. Той трябва да поддържа в себе си онези красиви навици и с тях да побеждава онези криви навици, които е придобил в миналото. Тези навици са животински.

Най-първо ще се научите да се филтрирате. Без филтриране, тъй както сте сега, не биха ви пуснали в Школата на Природата. Пречистване ви трябва. Защото онези Разумни сили, с които ще трябва да дойдете в контакт, са чисти. Ако пък вие сте нечисти, те ще произведат във вашите мозъци силна реакция и вследствие на това ще се явят неразположения, заболявания, ще станете песимисти и т. н. Това се случва с хората от света. Тъй че, дали сте в Школата или не, щом не вървите по естествения път на Природата, с вас ще се случи това. Видимата Природа това е Бог, който се изявява спрямо нас. Той е снизходителен и много точен – не извинява и не прощава непоправени погрешки. Та първото необходимо нещо за вас е пречистването, за да придобиете онези елементи, които са необходими за създаването на един мощен характер, за изявяването на един светъл ум и за съграждането на едно благородно сърце. Няма друг начин. Този е правилният път на развиване.

1. Когато сърцето ви изстине, че не може да обхванете и вместите свободата на другите, продължете тогава радиуса на сърцето си, за да обхване и недостатъците на хората; и продължавайте свещеният път на сърцето към Бога на Любовта и при най-големите несгоди.

2. Когато умът ви се помрачава, че не можете да разберете и приемете известни истини, удължете тогава радиуса на ума си, мислете, че всичко така трябва да бъде, за да се изяви Бог на Вечността в цялото разнообразие – него намирайте във всичко. И продължавайте великия път на ума към Истината и през най-големите противоречия.

3. И когато волята ви се изроди в своеволие, че спре своята деятелност в Доброто, удвоете тогава радиуса на волята си – приемете волята като дар от Бога и я посветете Нему. Тъй продължавайте мощния Път на волята за проява на Божията благост и през най-голямото зло.

Всички вие трябва да бъдете чистосърдечни. Когато дойде тази Чистота във вас, да можете да говорите Истината в себе си, а не отвън. Толстой се изповяда не пред външния свят, а пред себе си, за да възстанови своя мир, да възстанови връзката между своята душа и Бога. Тази изповед стана достояние на целия свят, обаче той се изповяда пред себе си. Толстой е единственият в света, който е изнесъл в своята изповед истината, тъй както трябва. Втори е свети Августин.

Сега, като говоря за изповедта, не подразбирам изповед пред външните хора, но пред себе си, пред своята душа, за да възстановим връзката между Бога и нас. За да се възстанови тази връзка, всичко трябва да бъде изложено на Божествената светлина. Ние трябва да имаме към Бога същите отношения, каквито Той има към нас. Той има отношение към нас като Бог, а ние ще имаме отношение към Него като човеци. Моите отношения към Бога ще бъдат тъй прави, както моята душа може да ги определи. Туй е възможно и то е красивото в света. Реши ли човек веднъж да изправи отношенията си към Бога, той става мощен, той става герой, в неговия ум се явява Светлина, в душата му настава Мир и той расте пред себе си като казва: “Сега всичко е възможно за мен”. Този човек вече е прозрял Божествената светлина, той е пред лицето й.

При размишление отправяйте ума си към всичко възвишено и идеално.