valiamaria

5. СЛЪНЧЕВИТЕ СЪЩЕСТВА Беше ранна пролет и бях се качила на Бивака на Витоша. Бях легнала между храстите към любимите ми скали на Бивака. По едно време съм задрямала без да се усетя. Виждам се заобиколена от някакви розови фигури, излъчващи светлина. Схващам ги, че са слънчеви фигури. Чувам се да казвам в просъница: "Та това са значи Слънчевите Същества, за които говори Учителят". Ставам и отивам при големия камък, където Учителят е поседнал, а около Него група от четири-пет ученика. Приближавам се и аз да послушам. Учителят говори: "Понякога от Невидимия свят взимат човека и го качват на слънцето, свързват го със слънцето и му показват понякога жителите на слънцето, чийто тела са от светлина. По този начин показват, че слънцето не е огнено тяло, а е живо, там има живот и слънчевите жители са онези, които даряват живот както на земята, така и на останалите планети". Учителят ме поглежда и се усмихва. Аз трепвам и мислено благодаря Нему за тази екскурзия до слънцето. А аз бях отишла на екскурзия на Витоша, а то се оказа, че от там ме препратиха на екскурзия до слънцето. Това можеше да се случи само при Учителя.

4. ИЗГРЕВЪТ НА СЛЪНЦЕТО Ние сме на Витоша. Бях се качила още от вечерта и цялата нощ усещах студа, зъзнейки облечена в едно обикновено палто. Рано на другия ден виждам, че идват отдолу хора единично и на групи. Не знаех тогава, че това е обща екскурзия на братството. Тогава аз тръгнах откъм храстите, където бях престояла цяла нощ отсам изворчето на Бивака и минавам край кошарата, а това беше една ограда от камъни, висока над един метър, която ограждаше Бивака от постоянните ветрове, идващи от северозапад. Виждам Учителя при запаления огън. Седнал, току-що пристигнал. Лицето Му розово, гледаше лъчезарно. Аз се спирам пред Него, навеждам глава и Го поздравявам. И Той ме поглежда особено. А защо ли? Ето защо. В момента, когато слънцето започна да изгрява, всички се бяхме наредили за молитва с поглед вперен в изгрева. А изгрева беше особен. Когато слънцето се подаваше на хоризонта, с първите му лъчи видях Учителя на хоризонта, до кръста, свири на цигулка. След малко в едно ново избликване на светлина пак виждам същото: Учителят свири с цигулка. За трети път същото. Аз виждах на хоризонта. А иначе, Учителят беше сред нас в общата молитва, която произнасяхме по Неговото указание. Ето защо след като свърши молитвата и се греехме на огъна, Учителят ме гледаше по особен начин. Той знаеше какво съм видяла. Бях видяла истинския изгрев.

3. БОЖЕСТВЕНИЯТ ЛЪЧ Бях започнала вече да идвам на Изгрева. Бе летен ден. Преди това бях със Стоянка Илиева, разхождахме се пред салона до скованите дървени маси. Срещам Учителя. Поглежда ме някак особено. Очите Му и погледът Му полягат на моите очи. Той е усмихнат, а аз съм в недоумение. Защо ли ме гледа така? И в същия момент от очите Му излиза по един лъч отправени към мене. Обхващат ме. Аз цялата лудея от радост. Казвам си: Той знае, че изпраща лъч от светлина към мен. По-късно чух да казва на беседа: "Човешката душа е лъч от Божествената Душа". Тогава разбрах какво представляваха тези лъчи, те бяха лъчи изпратени от Божественото слънце.

2. СРЕЩАТА МИ С УЧИТЕЛЯ Мария Пашова трябваше да намери леля си от Казанлък, която бе дошла на Изгрева. Тогава аз още не знаех какво е това Изгрев, но придружих Мария. На връщане вървим по шосето, идваме до мястото около мостчето. Виждам там, където е сега градината зад кухнята Учителя Дънов. Изправен сам, наметнат с пелерина гледаше към изток. В същия момент усещам особена радост под лъжичката в стомашната област. Нещо топло и хубаво се разля по цялото ми тяло. Казах си: Я, защо ми стана така? Какво ли не говорят хората за Него, а на мене защо ми стана толкова хубаво? Бях в необикновено повдигнато състояние на духа. Когато казах това на Еленка Андреева, тя рече: "Това ти е била срещата с Учителя". Така се осъществи първата ми среща. После дойде и втората, и третата, но вече срещах Учителя и целувах десницата Му.

ДИМИТРИНА АНТОНОВА (25.Х.1898-30.10.1976) 1. СЪН ЗА ХРИСТА И ЗА УЧИТЕЛЯ Сънувам, че се намирам пред някакво платно, което представлява някакъв екран на кино. Пред мене стои тезгях. Зад тезгяха двама, трима братя спорят дали Учителят Дънов е Учител. Между тях беше и Игнат Котаров, който впоследствие непрекъснато възразяваше на Учителя, когато съм идвала на Изгрева. От дясната страна излиза Христос, облечен в червена мантия. Със самото излизане слага ръка на тезгяха, което означаваше: "Да, Той е!" В следващите две-три стъпки Христос се преобрази и се преобърна в образа на Учителя, наметнат с пелерината. Този сън бе в началото на моето идване, преди да намеря Изгрева и преди да се срещна с Учителя Дънов.

ДЕКЛАРАЦИЯ Долуподписаната Мария Арсова, жив. ул. "Бачо Киро" N0 46, София, предавам моите спомени за ученици, с които съм контактувала отблизо от Школата на Учителя Дънов на д-р Вергилий Кръстев, с желание да бъдат отпечатани в поредицата "Изгревът". София, 21 .ХII.1996 г. Декларатор: /подпис/ Свидетел: М. Марашлиева

2. СРЕДНОЩНА СРЕЩА В хижа "Еделвайс" в обща стая са спали всички заедно с Учителя. Една нощ, някой, който е бил там, не зная името му, вижда, че Учителят станал и започнал да се облича с дрехите си за излизане. Този, който го е видял, запитал Учителят защо се облича и къде ще ходи. Учителят му отговорил, че чака гости. Седнал на леглото си облечен и разбрали, тези които го видели, че "разговаря" с гостите си дошли от Невидимия свят. Говорил с тях на непознат за тях език. След срещата всички отново си легнали.

СПОМЕНИ НА МАРИЯ АРСОВА ЗА БРАТ МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ 1. ЗАВЕТЪТ През 1944 г. по време на евакуацията, Учителят заедно с братя и сестри тръгнали от село Мърчаево, наречено от Него Светляево и отишли на Витоша във хижа "Еделвайс". Там са прекарали няколко дни. Тогава Учителят накарал брат Борис Николов да напише под една пейка следното: 1. България - неутрална. 2. Евреите няма да се спасят от страдания, докато не приемат християнството. 3. В Русия ще избухне много по-голяма революция от тази, която стана.

СПОМЕН С УЧИТЕЛЯ, РАЗКАЗАН ОТ БРАТ НИКОЛАЙ ОТ РИГА На 20 август 1989 г. след вечерната молитва на братята и сестрите, на поляната на мястото, където е била палатката на Учителя на лагера на Братството на 7-те рилски езера, брат Николай от Рига, над 80-годишен, разказа следна своя опитност: Когато е бил млад, идвал е с Учителя на лагеруване на 7-те рилски езера. Един ден, той попитал Учителя, дали може да се разходи нагоре по езерата. Учителят му разрешил. Брат Николай тръгнал, бил сам, но нагоре някъде към "Бъбрека" паднала толкова гъста мъгла, че нищо не се виждало, дори на 1 крачка. Братът повървял, но по едно време помислил, че загубил пътя. Не знаел какво да прави и решил да призове мислено Учителя. Свързал се пак мислено с Него и почувствувал Учителят при себе си, видял го пред себе си и чул Учителят да му казва: "Не се страхувай, върви напред". Братът тръгнал и след няколко крачки мъглата се раздигнала и той видял, че е на пътеката и продължил разходката си.

4. ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ Брат Методи Константинов ми разказа, че Учителят казал за брат Темелко, че той е същият онзи израилтянин, който дал стая на Исус Христос, за да стане там Тайната вечеря. Казал е още, че тогава е дал стаята си само за една нощ, а сега ще я даде за по-дълго време. Тайната вечеря в Мърчаево продължи 9 месеца, където бяха дадени беседите "Заветът на Любовта".

З. ОГЪНЯТ Сестра Марийка Златева ми е разказала, че видяла как в двора на брат Темелко в Мърчаево Учителят изгорил голямо количество свои тефтерчета, записки и други материали. Огънят бил много голям. Наоколо встрани стоели учениците. Казал: "Българите не заслужават тези скрижали". За българите Учителят остави огъня, който ще ги изгаря ежедневно отвътре и отвън.

2. ПЕТЕЛЪТ Сестра Наталия ми разказа следното, на което е била очевидка: В с. Мърчаево, наречено от Учителя Светляево, в двора на брат Темелко, в чиято къща е живял Учителят, един ден Учителят хванал един петел и започнал да го мачка и натиска. Сестра Наталия се чудела защо така Учителят мъчи петела, и скоро Учителят дал отговор: хванал петела за краката и го държал с увиснала глава надолу и казал: "Ето така Сталин ще чете Отче наш". А за Хитлер казал: "Хитлер ще се преражда 9 пъти като вол с човешко съзнание и 9 пъти ще го колят".

СПОМЕНИ НА МАРИЯ АРСОВА ЗА СЕСТРА НАТАЛИЯ ЧАКОВА 1. СБОГУВАНЕ Сестра Наталия Чакова ми разказа един път следното: по време на евакуацията, когато Учителят е живеел в Мърчаево, през лятото на 1944 г., тя е била на Изгрева във ваканция, тъй като е работила като основна учителка в провинцията. На няколко пъти Учителят е пращал някои от приятелите да й кажат да отиде при Него в Мърчаево, но сестра Наталия все отлагала и не отивала. Преди да си замине, за започването на учебната година, тя отишла при Учителя. Той я приел в стаята си и разговаряли. Тя била седнала на стола срещу леглото Му, а Той седял на леглото си. Както разговаряли, тя вижда, че Учителят започнал да се отдалечава и да се смалява. Отдалечил се много в безкрая и толкова се е смалил, че тя се уплашила и изпищяла. Тогава Учителят изведнъж станал обикновен, както си е седял на леглото. Тя не могла да си обясни това нещо. Когато Учителят починал през зимата, тя разбрала, че Той с това отдалечаване е искал да й покаже, че ще си замине. Тя съжалила, че не отишла веднага при Него, когато я повикал.

9. ОПОРОЧЕНИЕТО Учителят си беше отдавна заминал от този свят. Беше ни оставил Словото си да го проучаваме и да прилагаме кой колкото може и както може. Но се получи нещо съвсем друго - всеки правеше кой каквото си иска или му хрумне. А защо се случи това? Поради незнание, поради невежество или заради самото опорочение? А имаше го Словото. Онези, които бяха по времето на Школата бяха живи и някои от тях знаеха как са нещата. Казваха ги, но никой не им обръщаше внимание. Примери много. Когато бяхме на Рила на 7-те езера по стара традиция още от времето на Учителя се събирахме в строго определен час - 19.00 ч. пред палатката на Учителя. Сега там е обозначено само мястото. А тогава всички са идвали пред Неговата палатка и са правили своята вечерна молитва.А след това са следвали лагерните огньове и концерти. Катя Грива се ядосваше много, че определеният час за молитва не се спазваше, закъсняваха с десетки минути. Тя няколко пъти с мен сподели, че съществата от Невидимия свят пристигат също на молитвата, за да направят общение с нас, но в строго определеното време и изчакват 1-2 минути и си тръгват обратно. Аз за закъснелите времето е отлетяло и се лишават от присъствието на Невидимия свят. А там на това място ставаха молитвите, правеха се концерти, рецитали или изнасяха сказки. Катя Грива след сутрешната обща молитва на Молитвения връх оставаше сама в размишления. Онова, което ставаше на Молитвения връх и на лагера, тя не бе доволна. Не беше доволна от начина, по който се играеха гимнастическите упражнения както и Паневритмията. А за изпълнението на песните на Учителя да не говорим. Понякога тя се обаждаше и правеше забележки, но никой не я слушаше. Като срещна безразличието на всички, тя сподели с мен, че вече си е заключила устата, защото ако им каже нещо, те изобщо нито я чуват, нито се вслушват в нейните думи. А тя бе школуван музикант, знаеше много работи, но не се намери някой да отиде, да запише всичко и да заснеме, за да остане за поколенията българи, които търсят Истината чрез Словото на Учителя. Ето за Паневритмията за жените има специална кройка за дълги бели рокли с широки дълги ръкави. Ушити са белите рокли, но материята е прозрачна и се виждат голите им тела. Това не е Паневритмия, а модно ревю. А защо се прави? Поради незнание или за модното ревю. Ако е така, то тука има думата духът на Опорочението. А къде остава Високия идел от Словото на Учителя Дънов?

8. НАЗДРАВИЦА Сестра Катя е имала приятел, за когото щяла да се омъжи. Този й приятел е имал приятел, който също посещавал сестра Катя и я е харесвал. Но сестра Катя не е имала отношение към него. Обаче, Учителят един път й е казал, че тя трябва да бъде благосклонна и към него, но тя не е могла да разбере, както ми каза, в какъв смисъл да бъде благосклонна. Сестра Катя се е приготвила за сватбата си, ушила си рокля, но в деня, в който е трябвало да се оженят (доколкото си спомням), нейният приятел се оженва за друго момиче. Учителят като разбрал това казал, че трябва да се почерпят за сватбата на годеника на сестра Катя и от една дамаджана налял вино и пили заедно със сестра Катя и приятелят на годеника й. Сватбарят е бил Янушев, а приятелят му Асен Арнаудов. Пили тримата за наздравица на младоженците.

7. РАБОТАТА НА УЧЕНИКА Сестра Катя Грива не е ходила на работа, защото искала да бъде винаги при Учителя, да посещава лекциите и беседите. Обаче, Учителят не е бил доволен от това, че тя не работи и многократно й е казвал, че трябва да постъпи на работа. Но сестра Катя не е искала. Стигнало се до там, че няколко пъти Учителят й казал, че ако не тръгне на работа, Той няма да я приема. Тя пак не е желаела да работи, като мислела, че Учителят казва това само така. Обаче, Учителят когато я е виждал, започнал да й обръща гръб. Отначало тя помислила, че това е случайно, но един път, Той демонстративно й обърнал гръб и не си подал ръка, за да Му я целуне. Тогава тя разбрала, че Учителят сериозно иска от нея да тръгне на работа. Решила да постъпи на работа и била назначена за учителка по пеене в гр. Трън. Там тя се проявила добре и образувала хорове. Неделен ден, обаче, е искала да бъде в София на Изгрева при Учителя. Тогава, както ми казваше тя, криела се е от директора на училището, да не я види, че отива в София. Когато е отивала при Учителят, казвала Му е, как се е криела от директора си, да не я види, че заминава. Учителят по този повод й казал: "Не трябва да казваш: Да не ме види, а да казваш: Зло око да не види, защото, ако казваш: да не ме види, скъсяваш си живота". Когато след пенсионирането си сестра Катя получила пенсия, казваше ми, че е много благодарна на Учителя, че я е накарал да отиде да работи, защото имала препитание чрез пенсията си. Аз зная, че Учителят не е искал учениците Му да не работят, а ги е карал всички да отиват на работа. Ученикът трябва да работи в света и там да прилага наученото знание от Словото на Учителя.

6. КАРАНИЦАТА Сестра Катя е била от тези сестри, които постоянно са били край Учителят. Казвала ми е, че понякога когато е отивала при Учителя, без всякаква причина, Той започвал много да й се кара. Тя се е чудела защо прави така, когато нищо не е сгрешила. Това е ставало в стаята Му. Той й се карал, но през това време не е гледал в нея, а погледа му е бил над главата й и е гледал през отвореното малко прозорче над нея. Докато й се карал, през цялото време е гледал навън през прозорчето. Имало е случаи, когато толкова много й се е карал, че тя много е разплаквала, дори с хлипане. След като свършвал да се кара, Учителят изведнъж ставал мек, внимателен и я успокоявал. Сестра Катя е разбирала, че Той не се кара на нея лично, а използва само нейното присъствие и чрез нея се кара на някого в света, защото непрекъснато погледа му е бил навън през прозореца, а може би, тя казваше, че се е карал общо на някои хора от света. Нейното съзнание е било един микрофон, чрез който Учителя е говорил и чрез Катя се е предавало по вътрешното радио на хората.

5. ЛЮБОВТА Е ЗА СИЛНИТЕ Един път сестра Катя ми разказа следното: както са били събрани братята и сестрите и Учителят е бил там, задали се брат Борис Николов и сестра Мария Тодорова. Учителят като ги видял, че идват, казал: "Любовта е за силните". Тази мисъл аз съм я срещала и в беседа, но не помня точно коя. Сестра Катя ми каза, че вероятно това изказване е направил Учителят, тъй като някои братя и сестри мърморели и казвали по адрес на брат Борис Николов и сестра Мария Тодорова: "Тези пък все са заедно". Накрая те заживели под един общ покрив и се оженили накрая.

4. УЧИТЕЛЯТ И ПЪРВИЯТ МУ УЧЕНИК Сестра Катя е обичала да харчи много пари. Учителят й казвал, че не трябва да прахосва толкова много. Как е станало така, не зная, че Учителят поискал да държи при себе си парите на сестра Катя, сложил ги в един плик и когато тя имала нужда от тях, отивала да иска от Него да й даде. Така Учителят е искал да контролира нейните разходи. Един ден, когато имала нужда, сестра Катя отишла при Учителя за пари. Тя почукала и когато вратата на стаята му се отворила, Той застанал срещу нея и тя казала: "Учителю,..." Той отговорил: "Учителят Го няма!" Тя се стъписала, вижда пред нея Учителят стои, а Той казва: "Учителят Го няма". Тя казала, че дошла за пари, след кратък диалог, в който тя обяснила, че при Учителя са нейните пари, Той влязъл вътре, побавил се малко, след което излязъл с нейния плик, попитал дали това са нейните пари, дал й го и много строго й казал: "Не безпокойте повече Учителя за такива работи". Цялото му държание било много строго, неприсъщо за държанието на Учителя. Сестра Катя се озадачила много от всичко това. Не след дълго тя се срещнала пак с Учителя и Му разказала всичко. Той много се смял, разпитвал дали наистина е бил толкова строг и отново взел парите й, за да ги съхранява. Друг път след време сестра Катя е имала нужда пак от пари и отишла при Учителя да си поиска. Почукала на вратата, Учителят се показал и казал: "Учителят Го няма! Тук е Неговият пръв ученик". Тя поискала пак пари. Забравих за съжаление, как е протекъл този разговор, но помня, че той е трябвало да се подпише за нещо и поставил подписа на Учителя. Когато сестра Катя се срещнала отново с Учителя, разказала Му всичко. Той пак много се смял и на строгостта на първия си ученик и поискал да види, как Го е подписал. Сестра Катя показала подписа и Учителят казал, че добре го е подписал.

2. ПЕСНИ И УПРАЖНЕНИЯ Учителят е показвал на сестра Катя в стаята си и други движения - на песни, например на "фир-фюр-фен" и други упражнения. На Молитвения връх на Рила, тя обичаше да остава по-дълго време сама сутрин, след като всички си отидат. По някой път и аз оставах с нея и тогава тя ми показваше някои движения, и въпреки че ги правеше много красиво и мистично казваше, че далеч не са това, което Учителят е правил. Другите песни ги пееше едновременно с движения, които й бе дал Учителят.

СПОМЕНИ НА МАРИЯ АРСОВА ЗА СЕСТРА КАТЯ ГРИВА С УЧИТЕЛЯ 1. ПАНЕВРИТМИЯТА Общувах със сестра Катя Грива главно през летата, когато Братството отиваше на лагеруване на 7-те рилски езера. Там аз от нея научих движенията на Паневритмията. Тя я играеше много точно, защото по нейните думи, Учителят на нея е показвал упражненията в стаята си. Учителят е играел и тя е вървяла след Него и е повтаряла упражненията. След това тя е имала задачата да ги предава на другите братя и сестри. Учителят също е показвал упражненията на другите братя и сестри на поляната на Изгрева. Сестра Катя ми казваше, че ние изобщо не можем да си представим, как Учителят е правил движенията в стаята си. Движенията му са били толкова изящни, хармонични, пластични, красиви и мистични, че тя, която го е гледала и вървяла след Него, в никакъв случай, не е могла да ги повтори като Него (При това сестра Катя Грива е завършила Римската консерватория и е била готова за оперна певица, но като се запознава с Учителя, остава на Изгрева при Него.). Но, казваше ми тя, когато Той играеше навън пред всички, играеше по друг начин - съвсем обикновен, и въпреки това, никой не можеше да прави движенията като Него.

11. ПРИСЪСТВИЕТО НА УЧИТЕЛЯ Един ден сестра Стоянка Илиева е присъствала на един разговор между Учителя и един брат, което е станало пред една врата на стая и тримата са били прави. Разговорът тя не е запомнила, но помни, че изведнъж Учителят без да има връзка с разговора, който водил с брата, обръща се към сестра Стоянка и й казва: "Аз винаги съм навсякъде". След това се обърнал към брата и продължил разговора си с него. Наскоро след това Учителят си заминал. Сестра Стоянка от скръб по Учителя се разболява тежко. Толкова много се разболяла, че щяла да си замине. Един ден изведнъж тя си спомнила тези Негови думи и те й помогнали да оздравее. "Значи, Той сега е винаги навсякъде и е и тук. Аз се хванах за тези думи и те ми помогнаха да оздравея." Така тя обясни оздравяването си. След това сестра Стоянка е отишла при този брат, с когото Учителят е разговарял в нейно присъствие и го е попитала дали помни думите на Учителя, казани на нея. Братът й казал, че не помни такова нещо. Следователно, тези думи са били само за сестра Стоянка, тъй като Учителят е знаел, че тя ще има нужда от тях.

10. ПОДТИК Тъй като Учителят е препоръчвал чесъна счукан като масло срещу туберкулоза, сестра Стоянка питала веднъж Учителя, дали да счука чесън и да занесе на болния от туберкулоза брат. Учителят казал, че може и тя му занесла. Наскоро братът починал (доколкото си спомням на другия ден). Това показва, че Учителят никога не възпира за доброто дело, макар и да знае, че вече е късно за него. Важното е подтикът към доброто.

9. РЕНТГЕНОВ ПРЕГЛЕД В съседство със сестра Стоянка Илиева е живял един брат болен от туберкулоза. Сестра Стоянка беше в крехко здраве, и Учителят й е казвал, че е като рохко яйце. Тя зимно време кашляше, лесно се простудяваше. Веднъж тя почувствала бодежи в гръдния кош и отишла на преглед на рентген, като мислела, че сериозно е заболяла. Обаче рентгена не показал, че има заболяване. Тя разказала това на Учителя, а Той й казал: "Аз съм те поставил там да помагаш, а ти ще ми ходиш на рентген!" Значи, бодежите са били определени за болния брат, а тя ги е поела, за да го облекчи.

8. ЛЕК Един път сестра Стоянка Илиева е била болна от простуда и кашляла. Била при Учителя и му казала за това. Като си отишла вкъщи, не след дълго идва при нея една сестра и носи чаша топло червено вино с черен пипер от Учителя, който казал да го изпие, за да оздравее. Тя изпила виното и оздравяла. Този лек го приложиха много ученици.