valiamaria

57. НЕВЕРИЕТО Бях на поляната. Една вечер към 10 часа. Голяма скръб се носи над света. Видях Учителя отдалеч. Казах: "Светни в душата ми! Светни в ума ми!" Лежах на поляната. Когато се връщах, срещнах Паша и Савка. На прозореца горе беше Учителя. Светеше с нощното си фенерче, с лампичка. Господи, нима за мене е това? Беше неземно хубав. Като че главата и гърдите от небето ми светеха. Бях казала: "Господи, светни в ума ми, светни в душата ми!" И Той сега осветяваше алеята, по която минаваха Савка и Паша, хванати под ръка както и моя път. Той чу моя зов. Отговори ми. Като се върнах у дома скръбта ми беше изчезнала, а умът ми беше чист и светъл. А докога? На следващия ден Учителят ме срещна и каза: "Боята няма за какво да се сърди, когато художникът взема и я слага, за да рисува картината. Някъде той ще сложи повече. Аз като нямам нищо, се радвам, не ме е страх, че ще ме ограбят. Вижте какви чудеса върши слънцето, погледнете ягодката, която е узряла. Я ми разправете какво значи неверието. Много хубаво нещо е да не вярва човек. Например, някой не вярва, че има да ти дава. Вие се занимавате с тази наука: "Той не ме обича!" Не можеш да предадеш нещо, което нямаш. Вярата се предава. Един адепт ходел да воюва. Вързали го. Вечерта той знаел закона. И ги навързал. И после като се събудили, видели, че и той, и те са вързани. Вие трябва да имате 7 костюма, за да ги обличате: месечината, Марс, Меркурий, Юпитер, Венера, Сатурн, слънцето. Нощта обира, денят дава. Щом се свличаш надолу, ти си под наклон. Не режи въжето! Качи се на балона, който Господ ти е пуснал. В един момент, когато ще дойде красивото, ти се обърнеш и го изпуснеш. Не се обръщай! Учителят влезна в приемната стая, обува обувките си. Тук е Неделчо Попов. Говори ни: "Тургам си левия върху десния крак. Връзвам отвътре. Защото искам да ми върви отвътре. После обувам десния. С дясната ръка дърпам езика, с лявата задната част. Когато искаш сърцето да вземе надмощие при сядане, сядай с кръстосани крака. Когато те боли стомаха, сложи левия върху десния крак. Бодежите се дължат на електричеството. Бог ви е дал свобода, а вий не давате свобода на Бога. Водата, когато тече, може ли да остарее? Ако се спре, тя остарява. Всичко, в каквото човек вярва, то става. Един предмет като се качи нависоко, висок ли е? Вий като се качвате на планината, вий ли сте високи? Не, планината е висока, като сте слезли в долината, низки ли сте? колкото се може, по-малко безпокойствие! Преди 9 месеца. Гледайте добре да си играете ролята всеки ден. Не мислете за утрешния ден, той ще се погрижи за себе си. Не сте родени още. като се е създавала слънчевата система, вие сте били в слънцето. Кажете ми, кое ви накара да се съгласите да дойдете на земята?"

56. БОЖЕСТВЕНИЯТ ИЗВОР "Вземете от този товар най-ценното, възможностите за деня, и повече не се интересувайте. Вашата работа е само да учите. (от беседата "Царския път на душата") Разговарях с Учителя. Питах го за сестра ми Милка. "Няма нищо. Пишете й едно писмо. Нищо, че е плакала. За детето: при дизентерия малко кафе да ближе. Плодовете да бъдат попарени." Вчера Учителят каза: "При любовта ще обичаш, няма да искаш. Но когато дойде момента да ти дадат, ти трябва да можеш да приемеш, трябва да бъдеш подготвен да получиш. Една чашка. Ти си я напълнил от извора. Тя не може да остане пълна. Ще почерпиш някой жаден с водата, която е в нея. Ще се изпразни. После пак ще отидеш при извора да я напълниш. Любов е онова, което се взема от Божествения извор. Всеки човек е една чешма, през която тече Божествената вода. Ти не трябва да се отказваш от онова, което ти дават. Защото се отказваш от живота. Кой градинар се отказва от водата, която е нужна да полее градината му? И тъй, помнете, че в света има земни кредитори, на които сте задължени. Те са тъй наречените земни банкери, които скубят хората. Те взимат по 10, 20, 30%. Трябва да се освободите от тези кредитори, нищо повече. Ти имаш излишни желания, от които трябва да се освободиш, нищо повече. Това са банкерски операции. Стремете се към такива мисли, чувства и постъпки, на които да разчитате при мъчнотиите си. При каквато мъчнотия и да се намирате, разумният свят ще ви помогне да я разрешите."

55. СВЕЩЕНИЯТ ТРЕПЕТ НА ЛЮБОВТА Слушах Учителя, запитах го: "Защо днес никой не ме обича?" "Защото ти си била по-рано мъж, и сега са те пратили в тази форма да придобиеш мекота. А другите, които са били жени, са ги пратили в мъжка форма да придобият повече активност. Ти не трябва да чакаш да те обичат." "Но аз чакам ли?" "Да, ти повече искаш да те обичат, отколкото обичаш. Сега трябва да се научиш да обичаш. Ти не бива да искаш голямата любов. Любовта не е голяма и малка, тя е една. На малкото бъди благодарна и не искай повече." 19.V. Сутринта се събудих с хубав сън. 7.30-8.00 часа сутринта при белите маси Учителят ми каза, като ме видя: "Вий ще си намерите поезията!" При Него бяха Теофана Савова и Маргарита Мечева. Той почистваше едно дърво. Той продължи: "За да дойдем на земята, ний сме били обичани. Бог ни е обичал и ни обича. Ний не трябва да чакаме да ни обичат, защото никой не може да ни обича повече отколкото Бог ни обича. Сега ний ще обичаме. И оня, когото ний обичаме, ще го накараме да разбере, какво нещо е Божествената любов. Нашата задача при любовта е да проявим Бога, а не себе си. Не нарушавайте свещения трепет на любовта! Пазете оня трепет, който сте имали, когато за първи път любовта ви е посетила. Твоята любов трябва да бъде такава, че оня, когото обичаш, да го накараш да повярва в Бога. Да бъдеш един художник и непрекъснато да работиш върху собствения портрет, защото с него ще се представиш на Божествената изложба. Ревнуваме ли, ний излизаме вън от любовта. Бог е в мене и затова няма защо да го търся вън от себе си. Любовта на Бога е слънце, а тази, която ний очакваме от хората е свещ. При Божествената любов зреят плодовете, а при човешката това не може да стане. Какво трябва да прави човек, за да не губи любовта си? Той трябва да я пази като зеницата на окото си. В любовта има едно свещено място, което трябва да се пази внимателно. Никой няма право да пипа там."

54. ПЕСЕН ЗА ДЕТЕТО Учителят бе дал задача в клас да се напише песен. Песен за детето, което се радва на всичко и после, когато порасне, как гледа на нещата и света. Да напиша текста аз. Така казал Учителя. 20.V. Днес на поляната, след като целунах ръка на Учителя, написах: 1. Ей, капчица роса е твоята любов за моето сърце. Че моето сърце е неразтворен цвят. Че майка го люлей в своите ръце, о, моето сърце е несъбудено дете! 2. Ей, слънчев лъч златен е Твоята любов за моята душа. Че моята душа е пъпчица сега, сънува пролетта и чака своя ден, честит, благословен да се разцъфне в красота. Един бял облак прозрачен имаше там горе от лявата ми страна, когато с лице бях обърната към салона. Като фигура беше облака, с ръце над главата, като че носеше нещо. Отидох при Учителя и му прочетох това. Той изслуша много хубаво и каза: "Хубаво! Пазете тези работи, те са скъпоценности!"

53. НАЙ-ВЕЛИКАТА РАБОТА Едно лице ме гледаше отсреща. Отгоре червена шапчица. "Здравей", казах аз, "здравей и добре дошъл в стаята ми. Любимец и красавец. Странник, който отиваш навсякъде. Богат гостенин, който влиза, за да нагости тия, при които отива. Какво ми носиш ти? Къде искаш да влезеш? Аз те обичам. За благодарност на това, че ти си щедър, аз ще напиша приказка за тебе." Вчера бях у Марини. Децата спяха. В ъгъла над едното легло - портрета на Учителя. Загледах се. Очите, като че оживяха. Гледах право в тях. Почувствах нещо особено. В цялата глава. Времето, казах аз. Времето. Това е Времето. Аз трябва да напиша Приказка за времето.Как ще я нарека? - "Старецът и времето". Петък, 1.ХI. Учителят каза: "Да обичаш е едно изкуство, най-първо заради себе си, после заради другия. Аз виждам, че мнозина от вас сте заровили талантите си". Учителят пя: "Живот, за тебе моята душа жадува!" "Някой от вас сте с пет таланта, заровили сте ги. Някои от вас сте с десет таланта, волята си не употребявате да ги разработите." След беседа: най-първо Учителят свири. После: "Талантливият да свири". Започнаха с "Запали се огънят на огнището". Когато завих за покрай салона и издигнах очи към стаята на Учителя, защо заплаках? Обхвана ме настроение както никога по-рано. Защо заплаках, когато зачетох от Йоанна 6 гл., 67 ст.: Тогава рече Исус на дванадесетте: "Дали искате и вие да си идете?" А Симон Петър му отговори: "Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи на живот вечен. И ние повярвахме и познахме, че си ти Христос, Син на Бога живаго." "И тъй, дайте път на любовта в себе си, обичайте всички хора, за да получите Божието благословение. Любовта е най-великата работа в света. Да обичаш някого, това значи да работиш за него, да го освободиш от мъчнотиите му. Не можеш ли да освободиш някого от мъчнотиите му, ти не го обичаш, както трябва." Днес, в 10 часа Учителят каза: "Намерете някого да обичате, но не с тази любов, която се сърди, че не я обичат. Любов, която не може да претърпи една обида, е по-долу от обидата. Любов, която изтърпява една обида, е по-горе от обидата. Една обида е един скъпоценен камък."

52. ФОРМИТЕ НА ЛЮБОВТА Искам да бъда при мама сега, да бъда близко до нея, да зная, че когато простра ръката си, ще се докосна до лицето й. Ще ме попита: "Завита ли си добре". Да си чуя гласа, когато кажа: "Мамо!" Когато се връщах, отидох в салона, където беше Учителят. Той беше при пианото и свиреше. И после пееше. Някакви думи казваше, от които, тези, които бяха наблизко, се смееха. Когато приближих, Учителя затвори пианото. "Още", го молеха те. После почна разговор. "В коя форма се изразява най-добре любовта на една мома към момъка?", запитах аз. Той сведе очи, помълча, помълча и рече: "Когато облаци закрият слънцето, то не значи, че слънцето е престанало да грее. Трябва ли да се сърдим на слънцето, че то не ни обича?" По-нататък: "Любовта дойде, налее ни кофите с вода и си отива. А ний мислим, че наша е водата. Любовта се спира само за миг. Тя дойде при нас, остави ни най-хубавото и си отиде. Тя отива на друго място да дава." Какво още снощи каза Учителя? - "Когато обичаш някого, Бог е, Който го обича." Някой каза: "Този, когото обичам, Учителю, ми се струва, че е в мене". "Когато човек обича някого, себе си обича", каза Учителя.

51. НЕДОИМЪКЪТ И ИЗОБИЛИЕТО Тази сутрин дадох на Учителя малкото бяло пакетче. Той стоеше долу при стълбата, когато аз слизах отгоре, след като бях чукала на вратата. Той се усмихваше. "Искам да Ви дам, Учителю, това. Малко е то." "Нищо, друг път повече." И после като ме погледна: "Малко дава чешмичката, затова". Беседата беше красива. Каквато дума и да употребя, малко ще бъде. Учителят завърши: "Днес аз ви поведох по пътя на любовта". Когато Той чакаше на поляната да се съберат за упражнения, аз бях между тези, които тичаха и видях: Главата Му светеше. "Това, което някога сте извършили, се отнася до минало време. Сега ще работите за настоящето. Настоящият момент определя живота на човека." (Томчето "Учение и работа") "Съвременните хора са загубили своята музикалност, вследствие на което се натъкват на големи противоречия, страдания. Езикът на човека е лишен от музикалност, вследствие на което му създава големи неприятности. Иска да каже една дума, но тя не излиза както трябва, все засяга някого. Всяка дума, която не е музикална, няма съдържание." (от беседата "Учение и работа"). "Какво нещо е човешката любов? - Забава. Най-голямата и красива забава на човека, това е неговата любов." (от беседата "Учение и работа"). "Проявите ли Божествена любов към някого, не само че не се отделяте от него, но ставате уд от неговия организъм. Вие се присъединявате към него с готовност да му услужвате във всички моменти..."

50. ТИШИНАТА НА НОЩТА 9.II. Аз съм на село учителка. Селото се казва Безден. Вън една овца блее. Оная нощ, когато се е раждал Христос са блеели овце. Струва ми се, че в тая нощ ще се роди Христос. Но къде и в кого? Ето там е въпросът. 10.II. Печката гори. Особено вътрешно състояние. На тишина, на лекота. Чета: ... Ангелът казва на Петър: "Стани и бъди свободен!" Никога не съм чувствувала Учителя така близко. Особено чувство, когато е вечер. Като че се намирам някъде далеч, много далеч. Откъсната, в някоя пустиня, където няма никой и където Бог ще ми проговори. Тишина. Никога не съм чувствала тишината така. Като една стена. Аз пробивам стената и от дупката протича нещо. Мляко. Тук в тази стая вечерите, нощите са чудни. Ако ме запитат: "Кое е най-хубавото, най-чудното от твоя живот в Безден?" Ще кажа: нощите. Всичко е особено. Подрънкват звънци на овци. И сякаш не овците, а самата нощ отронва тия звуци. Звънците на нощта. Ако не са заниманията ми с учениците, бих се оставила така дълго до запалената печка, за да слушам това, което разказват нощите тука. Нещо се разтваря, събужда и говори. Някакви спомени, нещо близко, тъжно, което аз съм забравила. Какво е то? Искам да го намеря. Нощта е живо същество. Ще изляза и ще разговарям с нея. От Учителя в София още чух: "От великия източник на живота, оттам трябва да черпя вдъхновение." Тук всичко е особено. И часовникът е особен. Да, като че ми говори, говори. Много нещо има да ми каже. Какво чудно нещо е самотата! Какво хубаво било, да се отдалечи човек! Да съм знаела, да съм дошла още по-рано. И дори, без да съм учителка да дойда и да седя. Нощта е пита. Нощта е хляб. Ще разрежа тази пита, ще взема едно парче и ще го захапя... ще се нахраня. Струва ми се, че така мога да преседя с часове. Така загледана в кандилцето и заслушана в нощта. Аз и нощта сме едно и също нещо. Някой ме взе и ме сложи тука, за да ме запази. Някой ме взе и ме скри. С часове, с часове бих седяла тука. Заслушана, като че се возя на един влак. Безкрайно и дълго пространство, което трябва да премина. Никой не е с мене. Пътувам сама. Наоколо е тишина, никой не ме познава. Защо трябва да вървя през тази пустиня? Сложена съм, не зная защо. Като че светът умира. Като че е станало нещо и сега иде друго, за което още се пази тайна. В мен се крият някакви писма, които трябва да предам някъде. Стража, невидима и за мене, ме придружава. Не аз съм важната тука, но писмата. Забранено е да говоря, трябва да мълча... Но от всичко най-особена е тишината. За мен тя сега е като едно живо същество, с което мога да разговарям лице срещу лице. И мисля, никога няма да се наситя да я слушам, макар да зная, че векове да стоя пред нея, тя не ще отрони ни дума. Аз също. Но може би тя ще иска да ме накара да говоря. Затова тя ще мълчи. Защото досега аз пред всички съм говорела, но никога пред тишината. Какво е тишината? Звънците, които чувам сега? Не, това не са звънците на овцете, това са звънците на тишината. И те не идват тук от съседния двор. Не, те се отронват далече, много далече, но аз ги чувам, защото въздухът, който ме обикаля, има свойството да предава звуците на далечни разстояния. Спрях се преди малко и се запитах, кое е това, което ме прави да се чувствам добре? Живота е това! Струва ми се, че не съм в малката стая, осветявана от едно кандилце, но на брега на едно голямо море и аз непрекъснато слушам плясъка на вълните, които се разбиват о брега. Това е тишината. Зная, че съм сама, но зная и друго. Река ли да извикам, ще ме чуят отвсякъде, ще се откликнат милионни гласове. Това е тишината. Ето тя казва: "Толкова отдавна те чакам!" Тишината ме води някъде. Къде?... Тя ми казва да мълча. И все пак ще го кажа: последната станция, от която никога назад не ще се върна към живота, който напускам. Заминавам някъде, заминавам. За нищо не съжалявам. Ще се завия с този шал, който ми поднася животът и ще заспя. Това е тишината. Портрета на Учителя на масата. С Него съм тръгнала, няма връщане назад. Което написах горе, така е. Един завой прави животът ми сега. "Крайно време", казва този, който ме води. Петък вечерта, когато исках, но не можах да чета, защото кандилцето ми угасна, видях: огън. През натрупаните съчки пламъците на огъня. В тях Христос. И после в пламъка, който се издигна много, много фигури, които отиват нагоре. 20.II. Боря се с лошите мисли. Пея "Изкачвам аз". Отворих прозорчето. Звездите. Почувствах: Учителят е там, на разговор с Бога. 25.II., сряда. Нощес сънувах Учителя. Пред салона. Около Него група. Не беше светло. Аз се провирам през другите и му подавам една малка стомничка, пълна с вода и му казвам: "Мисля, че Вие ми я дадохте да я напълня". Той нищо не каза, гледа ме, и пак му казвам аз: "Мисля, че Вие ми дадохте тази стомна". Той пак нищо не ми рече, но ме гледаше с много радостно лице и ми подаде едно малко лешниче и аз излязох от кръга на хората, и го чукнах. Вътре имаше една малка ядка и тя беше много сладка. Стомната, като че остана в Него. Гледаше ме много интересно, искаше нещо да ми каже. 6.III. "Заблуждението е, човек да изисква другите да го обичат. Дали хората ви обичат, това е тяхна работа. Дали ти обичаш, това е твоя работа. Щастието на човека се заключава в свободно проявената любов към първата причина на нещата. Само този се обижда, който обича отвън, а не отвътре. Хората са нещастни, понеже търсят щастието вън от Божествения свят."

49. ВЯРАТА 10 януари 1942 г. "Да имаш вяра, значи да бъдеш по-силен от окръжаващата среда. Безверникът е по-слаб от окръжаващата среда. В този смисъл ние казваме: Вярващ е онзи, който работи, а безверникът, който не работи. За да преодолеете неразположението си, вие трябва да усилите своите вътрешни условия, да излезете над средата, която ви потиска. Щом станете вътрешно по-силен, вие лесно ще се справите с външните условия. Ето защо, натъкнете ли се на неуспехи в живота си знайте, че външната среда е по-силна от вас. Какво трябва да прави човек, като пропада на изпитите си? - Той трябва да работи над себе си, да се кали." ("Служене, почит и обич", стр. 149) Днес бях на обед. Когато обеда свърши и Учителят стана да излиза, като минаваше покрай мене, ме поздрави. Вчера исках да се видя с Него. Почаках навън. Имаше много хубаво слънце. Преживях особен момент. Светла фигура. Остана за друг път да вляза при Учителя. Вярата у човека е връзката ни с Бога. "Ти казваш на някого: "Обичам те!" - Ти излизаш от света на любовта. Този, когото обичаш, не се нуждае от това да му казваш, че го обичаш. На огъня, запален от тебе ще се стоплят мнозина, ще се стопли той, без да знае."

48. ЛЮБОВТА В ЖИВОТА 23.ХII. "Степени на съзнанието". От томчето четем: "Хората наричат любов много от чувствата, които влизат в сърцето на човека, като неканени гости. Това не е любов. Това са особен род чувства, които минават през сърцето и заминават, като оставят следи от себе си. Любовта, обаче, не е преходна, тя е нещо постоянно. Едно от качествата на любовта е, че тя не познава злото. Любовта никога не прави зло. Дето любовта присъствува, там всякакво зло и престъпление отсъствува. Животът на любещия е подведен под особена гама. Каквото да му се говори, каквито неща да гледа, той навсякъде вижда и чува красивото. На всички неща той гледа особено, не както обикновените хора. Как може този човек да отрази отрицателното в света, когато няма достъп до него? Пред любовта злото и престъпленията се стопяват." Отварям томчето "Божествен и човешки ясвят", стр. 170. "Какво трябва да прави човек, за да не губи любовта? - Той трябва да я пази като зеницата на окото си. В любовта има едно свещено място, което трябва да се пази внимателно. Никой няма право да пипа там. Дойде ли до това място, човек трябва да събуе обущата си и да стъпи бос." Какво по-голямо страдание от това, да желаеш едно благо, да ти го покажат и да не ти го дадат? Какво по-голямо страдание от това, да ти дадат благото, което желаеш, и да не можеш да го ползуваш?" (Добри и лоши условия, стр. 17) "Какво значи да обичаш и да те обичат? Да обичаш и да те обичат, значи да си помагате взаимно." (стр. 416, "Човешки и Божествен свят) "Приятно е на човека да го обичат. Той мисли, че това благо му е дадено за вечни времена. Не, човек се ползува от благата на любовта, докато чешмата тече. Човек се ползува от любовта, докато водата е чиста. Щом чистата вода престане да тече, и от чешмата почне да излиза мътна вода, човек се отказва от любовта." ("Човешки и Божествен свят", стр. 416) 5.I.1941 г. "Как може човек да измие своите погрешки и престъпления? -Чрез прилагане на закона на любовта. Преди да приложи любовта, човек трябва да я придобие. Дето е любовта, там няма насилие. Любовта се придобива по пътя на прилежанието. Защо трябва да обичаме? Да придобием онова, което нямате и да усилите онова, което имате. От различните хора ще черпите различни неща. Като обичате известни хора, вие ще станете по-здрави, отколкото сте били; от любовта си към други ще увеличите добротата си; от любовта си към трети ще увеличите разумността си. И най-после от любовта си към четвърта категория хора ще светнете/красотата ви ще се увеличи, ще станете подобни на ангелите." ("Човешки и Божествен свят", стр. 325-326) 9.I.1942 г. "Дето има състезание, там любовта отсъствува. Дето любовта отсъствува, там идат ограниченията." "Какво да правим, за да се освободим?" "Дайте място на Божията любов в себе си. Щом Божията любов обхване човешката душа, любовта му минава в по-висока степен: от човешка в Божествена. Божията любов прави човека силен, тя му дава възможност да се справи със старите си навици, да изправи всичките си погрешки." ("Човешки и Божествен свят", стр. 26)

47. ПЕРИОДИЧНОСТ В ЖИВОТА 12.ХII. До 11.20 бях при Учителя. Не зная в колко съм влязла. Може би в 9 часа, малко повече или малко по-рано. Най-напред заприказвах за поезията, за стихотворенията в сбирката "Чучулига". Почти всички, с изключение на твърде малко прочетох. Радвам се извънредно много. Ще има да коригирам много от тях, ще преработвам, ще прибавям куплети, ще пиша нови. Ще има да работя. "Образност", каза Учителят. Извънредно много придобих. "Е, какво значи да се влюбиш? Да се качиш на гърба на някого. Аз съм ви давал този пример с това дете, което обича да се качва на гърба на баща си. Когато то се влюби в баща си. Когато то се влюби в баща си, то му се качва на гърба.А когато слезе, на бащата му е добре, тогава той започва да се влюбва. Не е вярно, че никой не ви обича. Ами ако не сте обичани, вие нямаше да живеете. Ами слънцето ви грее. Вие сте обичани, само че не знаете кой е. При всяка любов човек трябва да расте. Любовта му да става все по-красива. Да се приближава до Божествената. Жената не трябва да иска мъжът й да обича само нея. Ако мъжът й обича красиво, тя трябва да го остави свободен, когато един мъж престане да обича другите, той представа да обича и своята жена. Хората не разбират правилно. Когато се каже любов, те разбират еротичното. А то не е така. Винаги трябва да се мисли за отношението към една душа. Любовта като отношение между две души. Когато обичаме, ако неговото добро не расте в нас, ние не го обичаме. И ако нашето добро не расте в нас, и той не ни обича. Ако някой ме обича, но не предава любовта такава, каквато е, и ако аз не оценявам любовта такава, каквато е, това не е правилно. Когато говорим за жената, която ревнува мъжа си. Ако аз съм посял една нива, трябва ли да се сърди другата нива за това? Да обичаш някого, значи да посееш в него семената на доброто, да се съберат волята на ума, на сърцето и на действието. Във всяка любов трябва да се даде подтик за по-висока любов. По-красиво да обичаш." "По-рано вие ми бяхте казали, Учителю: "Вий ще си намерите поезията! А сега дали онова, което преживях лятото, е станало причина да не стане това?" "Когато прозореца си ти затваряш, и слънцето е залязло, ще чакаш другото изгряване на слънцето. Благата идват периодично. Когато слънцето грее, вземай! Когато залезе, почивай, за да работиш пак при новото изгрява-не на слънцето. Периодичност. Любовта е работа. Тя не е удоволствие. Когато обичаш, ти като един кантонер ще дадеш свободна линия на влака, който е минал край тебе. Ти няма да го спреш да остане при тебе по-дълго време, отколкото му е определено, защото ще дойде друг влак и катастрофата е неизбежна. Пусни влака, защото в него има много други души, които имат своето предназначение. Всеки на определеното време да отиде на определеното място. Периодичността в живота."

46. БЕЗЛЮБИЕТО ОТ ЧОВЕКА, КОГОТО ОБИЧАХ Отидох при Учителя. Бях наскърбена от безлюбието на оногова, когото обичах. Каза ми: "Любовта на Бога трябва да потърсите!" Учителят беше скръбен. Говореше ми един, който ме обича. "Следователно, всеки човек, когото не можете да търпите, е незавършена картина. Вие сте влезли в ателието на Бога без негово позволение. Бог работи върху този човек, той не е завършена картина." "Искате ли хората да ви приемат добре, носете им скъпоценностите, скъпоценните камъни на вашата любов. Нека първият камък на Божествената любов, бъде скъпоценният камък на търпението." "Слушайте гласа на великата майка, която ви говори, и благодарете на Бога, че чрез нея се учите на търпение." "Казвам: обичаш ли; любиш ли, ти си свободен. Не ти трябва никакви връзки, никакви товари. Ти си свободен да слизаш от височината и да се качваш навсякъде безопасно. Свободни трябва да бъдете. Старото няма да хвърляте, докато не сте усвоили новото. Малките птички, докато се научат да хвъркат, само над гнездата хвъркат. После по-далеч. Постепенно трябва да се научите на новото и да отхвърляте старото. Но, докато научите новото, старото не трябва да го хвърляте! Когато дойде любовта и обичта във вас, всички неща, които се крият във вас, даже и най-черните, които сега имате, ще видите, какво голямо богатство са, какво богатство се крие в тях, което вие не сте разбрали. Тогава вие ще разберете, защо са дошли страданията и ще се радвате, че са минали. Сега, нека седи във вас мисълта: има две врати за освобождение. От затвора можете да излезете или по закона на обичта, или по закона на любовта. По закона обичта и любовта може да подобрите здравето си, мислите си, сърцето си. Ще имате желание да обичате едного, да обичате Бога. Туй ще бъде нещо свещено в душата ви. Да се изпълни сърцето ви с радост, че има Едного в света, Когото да обичате и има Един, Който ви обича. Тогава ще разберете, какво е любов, какво е любов към всички. Само от Бога можете да разберете, какво нещо е да обичаш всички. За да обичаш, трябва да дадеш. Дотолкова, доколкото даваш, ти обичаш. Доколкото любиш, дотолкова възприемаш с радост."

45. КАК И КОМУ СЕ ПИШЕ ПОЕЗИЯ 1 .XII. Днес минах край Учителя, видя ме и ме извика. "Това стихотворение не бива да го изпращате! То е лично стихотворение. Не бива да се пише тъй поезия. Когато искаш да кажеш нещо, ще го пишеш, че до други се отнася. Аз ще ти кажа, как ще пишеш. Ще пишеш за едно цвете. В миналото ти си била един мъж. Мъчила си толкова хора, сега тези същите са станали мъже и те те мъчат. В миналото Асен е бил жена. "Тя" те е обичала, сега ти обичаш. Тогава ти си мъчила. Днес той те мъчи. Ако той разбира, той ще се отнася по-друго и ще се освободи от кармата, която има между двама ви." Приближи Савка. Разговорът прекъсна. През цялото време Учителят се смееше, а аз се усмихвах, но няколко сълзи паднаха от очите ми. "Да, зная, казвах аз. Зная, зная." Зная, какво зная аз? Учителят продължава: "Това е черната мантия на любовта, личното чувство. След обед вие ще дойдете и аз ще ви кажа как трябва да пишете стихотворението." Отидох. Приказвахме пак навън. Той проговори: "Едно цвете расте край един извор. Един пътник минава. Пътникът се радва на цветето. И двамата: и пътникът, и цветето се радват, че пият от един и същи извор". "О, това е много хубаво, Учителю!" Той се усмихва, много доволен и много радостен. "Тъй ще го напишеш. Не, скръбта трябва да се изразява по друг начин. Не личната скръб. И често това, което преживява човек, не е негово. То е също, както един вагон когато се удари, а другите усещат сътресението. Всичко е в любовта. Безлюбието е ад. Където има любов, няма мъка... Към любовта на Бога трябва да се обърнете." "Ами ако напиша такова стихотворение, да му го изпратя ли?" "Може". Учителят се усмихва.

44. ВЗАИМОПОМОЩТА След гимнастическите упражнения, се бях спряла пред стълбите. Учителят изнесе чайничето и погледна. Аз изтичах, взех го и го напълних на чешмата. Като бях наново горе, Той отвори вратата, за да го вземе. От това, което го запитах и от това, което ми отговори разбрах, че не трябва да отсъствувам от беседа. Ученикът трябва да слуша, да поема Словото и после да го прилага. 8.Х. Днес получих от Учителя лекарство за кашлицата си. Паша му поиска и Той й дал и казал да го вземам на топчици, колкото царевичното зърно и да го смуча, а не да го гълтам. Много се зарадвах. Имам облекчение. И разправям на сестра Калудова: "Знаете ли? Аз имам радост. Имах кашлица... Не казах: имам, но имах. Сега я няма". 30.Х. Днес сутринта бях в ягодовата градина. Беше и Учителят. Исках да намеря момент, за да го запитам, как да се освободя от мисълта, която ме гнети. Той скубеше трева. И аз край Него. Но момента не ми се отдаде, защото Го повикаха. Осъзнах сама. Започнах са скубя и да плевя тревата от ягодите. Мисълта, която ме гнетеше изчезна. Някой я бе изскубал преди това от главата ми.

43. НАЙ-ДОБРИЯТ ПОДАРЪК 1.Х. При Учителя: "Ти си от влюбчивите натури. После пък си и честолюбива. Когато обичаш, не казвай! Остави го! Едно цвете ще го полееш и ще мълчиш. Това е достатъчно. То ще се радва, че е дало плод. Един слънчев лъч не прави ден. Той дойде, свърши си работата и си отмине. При скръбта ний се учим, а при доброто прилагаме. Ако не е скръбта, няма да бъде разорана земята и не ще може да се сее. Когато ний направим някоя грешка, Бог се радва, че ще може да ни помогне. Когато грешим, да се радваме, а при доброто да се веселим. Ти вървиш по мъжка линия. В миналото ти си била един много твърд, упорит мъж. Сега мъжът е влязъл в една женска форма, за да учи мекотата. Когато човек е много мек, той образува кал около себе си. А когато е много твърди, липсва му съвсем влагата и се изсушава. Нито много мек, нито много твърд. Трябва да обичаш Бога. Ти се много раздвояваш. Аз онези твои книги не съм ги предал. Те седят при мене. Той сега ще заминава да учи арфа в Берлин." "Ще заминава? Асен Арнаудов ще заминава?" "Да, и се тревожи сега." "Ами, Учителю, аз бях намислила да му подаря една Библия от по-рано още. И вий като казахте, че най-хубавия подарък за този, когото обичаме е Библията, насърчих се." "Не бързай, на времето трябва да стане. Всяко нещо нито по-рано, нито по-късно."

42. СТРАДАНИЕТО Е ПЪТ НА УЧЕНИКА Аз съм пред Учителя. Той ми говори: „Цели 40 години еврейският народ пътува през пустинята с намерение да влезе в Ханаан, а отиде в Палестина. Ханаан не съществува на земята, но само на небето. Ханаан е място гдето живеят съществата на Любовта. Изкуството е човек да прощава. Да прощаваш на другите и да ги съдиш е по-лесно отколкото да прощаваш на себе си и сам да се съдиш. Казал си една обидна дума на някого. Какво ще правиш? Как ще се накажеш и как ще си простиш? Да се биеш не можеш, да си простиш веднага, не искаш. Тогава започваш да се разговаряш с онзи, който греши. Казваш му: "Моля ти се, бъди внимателен и не се произнасяй бързо за нещата. Нали знаеш, че ти като грешиш и аз страдам". Казвате: "Как ще придобием живота?" Животът се придобива чрез познаване на Бога. Познаването на Бога, пък подразбира служене. Тъй щото, когато работите по закона на Любовта, Вие няма да се нуждаете от пари. Човек не трябва да се заблуждава, да мисли, че може да работи при всички условия на живота. Как ще работите при 25 градуса студ? Как ще говорите или ще свирите при 25 градуса студ? За да свири цигуларя добре, салона трябва да е отоплен и да има добра акустика. Човек може да работи само при добро разположение на ума, на сърцето и на цялото тяло. Мислите ли, че като се молите ще избегнете страданието? Христос не се ли моли? Някои страдания не могат да се отменят. Христос беше умен шофьор, автомобилът му бе здрав, но условията, при които дойде бяха лоши. Бог е Любов. Божията Любов съживява. Бог е Мъдрост. Божията Мъдрост освещава. Бог е Истина. Божията Истина освобождава".

41. ЩЕ РАБОТИШ Учителят беше слязъл долу в стаята. Навън е навалял сняг. Аз мета снега по мозайката. Учителят изпраща някого в преддверието. Гледам. Неговият поглед се спира върху мене. В мене е мисълта, че като излиза Учителя и преминава, за да отиде горе, да не се спъне. Погледа, с който Той ме погледна, беше последният Му поглед, отправен върху мен. После сестра Керемидчиева, когато й казах за този момент, ми каза: "Учителят ви е погледнал и казал: "Както ти не ми даваш да падна, така и аз няма да ти дам да паднеш!" Окултен закон на съотношения. На следващия ден Учителят беше отново слезнал долу в стаята. Навън е вчерашният навалял сняг. Аз мета снега по мозайката. Учителят изпраща някого в преддверието. Гледам. Неговият поглед се спира върху мене. "Рекох, ще работиш! В това е спасението ти." След като изпрати госта, Той се приближи към мене. "Учителю, какво ще се прави, как ще се живее в тези трудни времена?" "Ще прилагаш доброто, и туй то." На следващия ден ме извика, за да ми даде следното упътване: "Вярвам в Единния Вечен и Истинен Бог, който ми е говорил в миналото, Който ми говори сега и Който ще ми говори в бъдеще. Вярвам в Господа и Неговия Дух, Който създава условията на моето спасение. Вярвам в Господа Исуса Христа, Който е дошъл да спаси света". Христос казва за себе си: "Син человечески не дойде да Му служат, но да служи на другите. Аз дойдох да им дам живот, и то изобилно. Люби, учи и свободен бъди! Това е мотото на Новото Учение". Новото Учение, което Христос проповядва трябва да се приложи първо в училищата. Това се изисква от умните и добри учители, специалисти. Майките и бащите също трябва да приложат в домът си Новото Учение. От Невидимия свят ви се отваря път да работите свободно и самостоятелно в областта на поезията. Не го изпускайте. Дръжте го."

40. ХЛЯБЪТ И СЛОВОТО Една вечер чукам на вратата. Тихо. Чувам отвътре говор. Отказвам се и се прибирам. На другата заран изкачвам стълбата и чукам. Вратата се отваря. Аз подавам хляба, белия хляб, който вечерта не исках да подам в присъствието на сестрата, която беше вътре и чийто глас познах. Учителят пое хляба и нещо каза. Разбрах. Той беше доволен от моето разрешение. Намисленото добро извърши, не се разколебавай! Една вечер нося топлата пита от Мара. Вътре е Савка. Учителят е в стаята седнал на едно кресло. Поглежда ме. Аз не зная какво да правя. Очите му са дълбоки, големи. Савка поглежда питата и казва: "Топличка е". Учителят става и поема питата от мен. Свенливо пояснявам: "От сестра ми е". Той казва нещо. Не помня целунах ли ръка. Казах си: Учителят стана от креслото да посрещне питата топла и вкусна. На следващата беседа спомена, че една сестра му е донесла хляб и Той сега същия хляб го поднася в салона на класа. Всички очакваха да видят хляба. А Той каза: "Хлябът е символ на Словото".

39. ИЗЧИСТЕНАТА ВЪТРЕШНА ПЪТЕКА Една сутрин, отивайки в града, се отбих към салона, за да видя дали Учителювата стълба е изметена. Беше 10 часа. Не, не е изметена. Оставам си раницата. Измитам стълбата и вече съм долу, мета мозайката. Чувам, че ми се говори. Дигам глава. Учителят ме гледа и говори. Не чувам. Хвърлям метлата и изтичвам. Учителят говори. Става ми страшно срамно, защото не мога да чувам. Той говори тихо. "Учителю, слухът ми пак отслабна." "Това е от притеснение." Учителят гледа към това, което съм мела, дето е метлата и казва: "Работите могат да се оправят само по този начин. Или по-точно по този начин работите се разрешават най-добре". Учителят говореше още. Мъчно ми беше, че не разбирам всичко. "Да не съжаляваш, когато нещата не се постигнат. Да се радва човек, че други са ги постигнали. Една дума сред другите става фокус." Дано някой път разбера това, което Учителят ми е казал тогава! Мъчно ми беше, че не го разбирам и да го държа вън в нетопло време. "Аз ще измия стълбите, Учителю." "Добре." Поглежда ме, Затвори вратата. Отивам, взимам леген, вода и кърпа и се изкачвам. Започвам да мия. Учителят отваря вратата. Гледа ме как мия. После затваря вратата. Измих стълбите, те светнаха. Изправих се и казах: Дано съм проправила вече собствената си човешка пътека, за да мога по нея да вървя спокойно.

38. ЗАДРЪСТЕНИЯТ ПЪТ Отново съм при Учителя. Съобщавам му: "От централния комитет ми дадоха много хубав документ за назначение." "Е, сега вие имате условия да си вземете едно по-хубаво място." "Къде, Учителю?" "Там, където обичате." Пак запитвам: "Къде?" "Където обичате!" Същото "Където обичате" повтори след няколко дена. Една сутрин отивам на беседа. Той отвори вратата на балкона и ме гледа. След това вече, с раница за път за града, пак от балкона ме гледа и ме посреща. Аз си оставям раницата в малкия салон. Когато по-късно, след като си свърших някои работи, пак с раницата на гърба, тръгвайки вече за града се обърнах, на балкона видях Учителя. Три пъти тази заран Той ме посрещна. Наблюдава моя вътрешен път. Друг път му занасям нещо, което бях приготвила. "Назначиха ли ви вас?" "Не, Учителю, още не са." "Е, ще ви назначат, ще ви назначат." Няколко дни бях болна. След оздравяването отидох при Него. Отвори вратата. Останах захласната. Хубав! С ново кожухче. Гледам Го, не мога да се нагледам от радост. Може би тогава беше: "Е, назначиха ли ви?" Аз мълча. Чайниче имаше отвън. Поглеждам го. "Да донеса ли вода?" "Да, трябва да се напълни." Тичам. Радост. Хвърча към изворчето. Една сутрин, при влизане в салона за беседа, забелязвам, че по стълбата има заледен сняг. А Учителят вече ще слиза. С лопатата се опитвам да махна заледените места. Радка Герова ми помага. Учителят отваря врата и заслизва. Бързо с метлата измитам накълцания лед. Оттеглям се и заставам до вратата. Учителят влиза и ме поглежда. Това, може би, беше среда. Преди това, в неделя сме в салона. Със сестра Клинчарова излизаме от салона. Някой говори. Дигаме глави: Учителят. "Какво правят в салона?" "Едни си приказват, други си четат беседата, а трети си почиват." "Значи добре си прекарват времето." "Искате ли нещо, Учителю?" "Не. Да се наблюдава как протича времето в хората и за какво го използват - това е истинско проучване", завършва със спокоен тон.

37. НАЗНАЧЕНИЕТО И ДАЛЕЧНОТО ПИСМО Чукам. Отваря се прозореца и Учителят се явява. "Учителю, отивам да видя назначението си. Като че далечно място ще ми дадат." "Нищо, рекох. Далечното място с аероплан е близко. Близкото с мравешки ход е далечно. Идете, рекох, идете! Идете и работете!" Гласът му беше чудно мек и пълен с любов. Дадоха ми село Филиповци. Там отидох като учителка.

36. ДВИЖЕНИЯТА Учителят е пред салона. Слънце. Наталия, Веска Несторова, аз. Запитвам го: "А как да започваме часа?" "Ще ви дам една формула: Да мислим добре, да чувстваме добре, да работим добре." Учителя даде движенията, които да придружават тия думи. Учителките ги записаха за да ги показват на учениците в училище. Днес никой вече не ги знае и помни.

35. ВОЕННОПЛЕННИКЪТ Бях в салона, където Учителя беше дошъл да види лимоните. След завръщането ми от Радомир научих, че Гошо - военнопленникът е жив. "Учителю, научих от фелдфебела, че е жив и здрав." "Жив и здрав?" (Учителят, който вървеше пред мене по пътечката към вратата на салона, се обръща.) Аз малко съм смутена: "Да, тогава какво следва? Войната още бушува. Ще се върне ли?" "Сега ще го чакате да се върне, докато премине пушека". Върна се след време жив и здрав.

34. УЧИЛИЩНАТА МОЛИТВА В КЛАС След Мърчаево, горе в антрето срещу Учителя. "Молитвата се изхвърля от часа на учениците. Дойде такава наредба от новата комунистическа власт." "Нищо. Това беше само механическа молитва." "Как ще се започва часа?" "Вътрешна молитва. Всяко дете мислено да отправи мисълта си към Бога, да се свърже с Бога. Всяко дете да изкаже в мисълта си нещо: да благодари за деня, за хляба, за слънцето. Децата да знаят, че всичко иде от Бога. Да се почитат, да си помагат. Или да се започне часа с някакво упражнение отвън, или с песен в стаята. Това е новият метод при новите условия."

33. ЧИСТОТАТА Учителят ни говори: "Водата съдържа водород и кислород. Но онова, което носи живот, то е по-висше. Водата, която я виждаме, влиза в нас и като пречисти тялото ни, излиза навън. Водата идва и от пространството, от слънцето. Това, което утолява жаждата ни, то остава. Един лош човек сред 9 добри човека е едно блато. Ако той се махне, те ще се вкиснат. Лошият човек е като канал, през който се изтичат нечистотиите. Добрият човек е комин. Природата дава изобилно, но не разточително. Ти не трябва да даваш нито повече, нито по-малко. Когато хората ни оскърбяват, те ни помагат. Светът не може да се измени. - Да накараш хората да мислят за тебе, тъй както ти искаш. Детето е разумно, само че прозорчето, през което то гледа, е малко. И колкото расте, толкова и прозорчето става по-голямо. Възможностите са в него. Майката бие детето, то я милва. Детето знае, че само с любовта то ще я смекчи. Елементите на водата се разединяват и отиват на слънцето да се обновят. После пак идват. Това е идеята за прераждането. Цялото може да се уголемява и да се намалява. Това са негови качества. То се уголемява, без да се уголеми и се намалява, без да се намали. Реалността храни човека. Една идея, която не е реална, не може да го храни. Сливиците не трябва да се махат, чрез тях се лекуват болестите. Поправената погрешка носи едно добро. Направеното добро донася две. Вие бяхте против богатите, сега не постъпвайте като тях. Човек не е кит. Дайте му да яде. В закона на черната ложа слабият ще слугува на силния. А сега силният ще слугува на слабия. Никога глупавите не са управлявали. Никога слабите не са управлявали. Бог ще тури новия порядък на нещата. Трябва да се съгласим. Всичките хора са добри, като ги бутнем някъде. Ние се борим не за това, което е в касата. Парите покваряват човека и нравите на обществото. Въздухът представлява Божествения порядък. То ще бъде, хлябът да бъде безплатен. Нещата, които поддържаме, не са верни. "Аз съм го хранил", днес някой казва. Съществата отгоре се радват. Времето е хубаво. Те вярват, че свободата е дошла. То е писано. Тази и идущата година 1945 г. е година на ликвидация. Русите сега не са това, което бяха преди 20 години. Българите са последните монархисти. Сега децата ще царуват. В човека има едно чувство да прави добро, но остави го свободен. Ако богатите се бяха отрекли от богатството, нямаше сега да бъде така зле с тях. Денят постепенно се увеличава. Това е закон. На онзи свят не можеш да крадеш. Заповядано е гъсениците да станат пеперуди. Разбира се, не всички отведнъж ще станат."