Търсене във форума

Аудио - чете Димитър Калев Архивна единица От книгата, "Двата пътя". Младежки окултен клас - година първа (1922). Издателство: "Бяло Братство", София, 2011 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата "Двата пътя", София, 1934 г., стар правопис - Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Сила на волята Т. м. (Прочете се резюме от темата: „Най-добрият метод за работа“.) За следния път пишете върху темата: „Мястото на волята в живота“. Помислете добре върху тази тема и напишете най-много една страница. Тази тема е от значение за вас, защото волята още не е намерила мястото си в живота. Повечето от съвременните хора имат слаба воля. Защо? 3ащото проявата на волята започва от разумния живот, дето няма никакви разрушения. Сега, аз ще ви дам няколко правила, чрез които да различавате съзнателните волеви действия от несъзнателните. И тогава, дойдете ли до съзнателната воля, вие ще я разглеждате като най-висша проява в живота на човека. Тъй щото, като пишете темата, бъдете свободни, всеки да се изкаже според своите разбирания. Пишете без страх, без съмнения и без колебания. Право–криво, не се страхувайте. Щом се страхувате, това показва, че нямате воля, не искате да се проявите. Изкажете се, проявете волята си, макар и да сте написали нещо глупаво. Отде знаете, че е глупаво? Мнозина мислят, че като не цитират някой виден автор, а изказват своето мнение, са глупави. Според мене, когато някой цитира само чужди мисли, без да ги разбира, без да ги е преживял, и се мисли за учен, е по-глупав от онзи, който изказва мисли, преживяни и опитани от него. Няма норма в света, която определя кое е умно и кое – глупаво. Това, което днес минава за умно, утре може да мине за глупаво. За пример, в една от миналите култури хората са се поздравявали с езика си, нещо, което днес вършат животните. Ако в сегашните времена двама души се поздравят с езика си, това ще бъде атавизъм. Днес е на мода хората да се ръкуват. Един ден и ръкуването може да се замести с друг поздрав. Сега, ще дам няколко правила, които трябва да се спазват от окултните ученици. Значи, когато се намери пред прага на окултната школа, било като редовен, или слушател, ученикът требва да знае следното: Ако веднъж само се опита да коригира Абсолютното, Божественото, той се отстранява от класа. Ако отсъствува от клас без никакъв повод, без важна, неотложна причина, той се отстранява от класа. Пред съвестта си и дълбоко в душата си ученикът трябва да знае, важни ли са причините, които са го задържали да не отиде в школата. Определянето важността на причините абсолютно се предоставя на съвестта на ученика. Ученикът никога не трябва да лъже себе си. Ако се самоизлъгва, той, сам по себе си, е вън от класа. Който не изпълнява зададената работа в школата, той се отстранява от класа. Ако двама ученика взаимно се нагрубяват, и двамата се отстраняват от класа. Абсолютно не е позволено на окултните ученици да се сърдят, да се карат помежду си. Всичко, каквото става и се говори в класа, трябва да бъде тайна. Който се опита да изнесе навън нещо от това, което става в школата, той се отстранява от класа. Има неща, които не трябва да се изнасят вън от школата. Сега, ще обърна вниманието ви на следното явление в природата: всички млади издънки на дърветата, или всички току-що покълнали растения, имат стремеж бързо да растат нагоре, на височина. Като достигнат най-голямата височина, възможна за тях, те започват да растат на дебелина. И художникът работи по този метод. Първо той нахвърля върху платното общите черти на предмета, т.е. неговата височина, идеята, която се крие в него, а после поставя сенките, широчината, дебелината на предмета. Това показва, че в първо време човек требва да схваща общите черти, т.е. важните идеи. За пример, ако рисувате някой човек, на кои черти ще спрете вниманието си? Първо, ще се спрете върху формата на тялото, върху очите, ушите, веждите, носа, челото и устата. След това ще нахвърляте сенките. Ако върху лицето на човека има повече сенки, това показва, че той се намира в голямо затруднение. Изобщо, ако фонът на човешкия образ е тъмен, това говори за неблагоприятните условия, при които живее. И наистина, когато човек прекарва безсънни нощи, около очите му се явяват сенки. Едно от важните неща в живота на човека е сънят. Затова, именно, окултният ученик трябва да спи правилно. Той трябва да определи час, в който да си ляга. При това трябва да си постави като задача, щом легне, да заспи веднага, или най-много в продължение на 5–20 минути. В това отношение и вие трябва да правите опити, да упражнявате волята си, да видите, можете ли да си легнете в точно определения час и да заспите в продължение на 10 минути. Ако можете да заспите в определеното време, волята ви е силна. Ако мине половин час или повече и не можете да заспите, волята ви е слаба. При това упражнение ще изпитате силата на волята си. Иначе ще си правите илюзия, че имате силна воля. Не, волята се изпитва само чрез упражнения. За да усилвате волята си, добре е, като лягате вечер, да си кажете, че тези вечер искате да спите само на дясната си страна. Ако сутринта се намерите на дясната страна, волята ви е силна; ако се намерите на лявата страна, значи волята ви е слаба. Обаче това не трябва да ви обезсърчава. Правете опити в това отношение, докато добиете резултати. От окултно гледище, сънят има дълбоко предназначение. Когато спите, вие отивате в астралния свят на училище. Това, което вечер учите, денем го прилагате. Ако не спите правилно, и в астралния свят не можете да учите добре; щом в астралния свят учите добре, и на земята ще можете да учите. Следователно сънят е от голямо значение за човека. Когато спи правилно, добре, човек става бодър, със свеж ум, с пресни сили и каквато работа започне през деня, всичко ще му върви добре; обаче ако ученикът не е спал добре, той не е работил добре и в астралния свят, вследствие на което се събужда неразположен, уморен. И тогава работата му през целия ден ще бъде такава, каквато е била в астралния свят. Ето защо, като лягате вечер, кажете си: „Сега отивам в училището на астралния свят и желая да свърша добре работата, която ще ми се даде там“. Питам: Как гледате вие на съня? Вие гледате на съня само като на почивка и затова не можете да намерите онези, които искат да ви преподават. В това отношение вие сте подобни на онези деца, които бягат от училище и отиват в гората да играят. Щом децата бягат от училището, на кого ще предава учителят? В такъв случай, който ляга да спи с мисълта, че отива само да си почива, той бяга от училището, отива в гората и на сутринта, като се събуди, казва: „Нищо не научих“. Ето защо, легнете ли да спите, кажете си: „Отивам сега в училището на астралния свят, да науча нещо ново, което да приложа през деня на земята“. И в астралния свят има разходки, както на земята. На всеки, който учи добре, се позволява да прави разходки до някой планински връх или до някой хубав извор, отдето ще се върне обновен, богат с красиви впечатления. Следователно едно от важните правила за ученика е да се научи да спи правилно. Легне ли да спи, в продължение на 5–10 минути трябва да е заспал. Това упражнение е необходимо за усилване на волята. Ако не можете да заспивате в такова кратко време, тогава ще продължите времето с няколко минути. Най-много в половин до един час човек трябва да заспи. Ако до един час не може да заспи, той трябва да търси причината за своето безсъние и като я намери, да се помъчи да я премахне. Сега, ще ви дам още едно естествено упражнение: медитация върху дъгата. Ще медитирате върху дъгата дотогава, докато създадете в ума си красива картина за нея. Това упражнение може да отнеме на някои една, на други две, на трети три години, докато в ума им се създаде тази красива картина, но те трябва да работят в това направление. Някои пък могат да успеят в кратко време – това зависи от способността на ученика да се концентрира. Значи всеки ден ще медитирате върху дъгата, докато в ума ви се създаде жива, ясна картина. Ще си я представите такава, каквато сте я виждали в природата, с всичките ѝ цветове. Това упражнение ще послужи като стимул за развиване на въображението във вас. За окултния ученик въображението е необходимо, понеже то е майка на идеите. Когато медитирате върху дъгата, ето какви картини можете да си представите: на запад слънцето, на изток черен, тъмен облак, а дъгата от север към юг, след ситен, пролетен дъжд. Или: на изток е ясно, а дъгата се явява на запад. Изобщо, каквито положения да заема в ума ви, един ден дъгата трябва да изгрее в душата ви така, както изгрява в природата. Като медитирате по 5–10 минути на ден върху дъгата, ще видите как незабелязано, естествено в ума ви ще се яви образа на дъгата. Като медитирате, ще затваряте очите си, да виждате образа на дъгата ясно, картинно. В първо време, като си я представите умствено, тя няма да бъде ясна, но след време ще изпъкне добре и то такава, каквато е в природата – жива, реална. Най-доброто време за медитация е сутрин, или при всяко добро разположение на духа. За резултата на упражнението не мислете. Какъвто и да бъде резултатът, все ще спечелите нещо, но няма да загубите. Освен сутрин, можете да медитирате преди обяд, няколко часа след ядене и вечер, преди лягане. Всеки е свободен да избере онова време, което е най-добро за него. Добре е да нарисувате дъгата, винаги да я имате пред себе си. Още по-добре е да наблюдавате дъгата след всеки дъжд, да запомните обстановката, условията, при които се е явила. Дъгата ще внесе в ума ви нов елемент. Ще ви дам още едно правило, което ще прилагате против гнева, против дразненето. Щом се разгневите, изпейте упражнението „До, ми, сол, до“ (горно „до“) десет пъти. Прилагайте това правило, да видите как музиката тонира. Не само учениците, но и учителите трябва да си служат с музиката като метод за тониране. Когато учителят по музика се разгневи, той забравя да приложи това правило, но удря учениците си по главата с лъка. Не, щом учителят се разсърди нещо, нека вземе лъка и започне с него да свири упражнението „До, ми, сол, до“. По този начин той ще свърши работата си по-добре, отколкото да удря учениците с лъка. При повече свободно време ще ви говоря за значението на тия четири тона. И тъй, като главно нещо в вашия ученически живот ще бъде желанието ви да се хармонизирате. Това трябва да стане естествено, а не пресилено. Да се хармонизирате, това не подразбира всички да застанете на един и същ уровен. Това би значило всички да бъдете еднообразни, а според мене еднообразието е зло, разнообразието – добро. Всички трябва да се стремите към разнообразие. Разнообразието е качество на Духа. Дето е Духът, там всякога има разнообразие. Разнообразието е изобилие, богатство, а еднообразието – недоимък, сиромашия. От окултно гледище, неприятностите говорят за еднообразие в живота. За да освободи човека от това еднообразие, невидимият свят е допуснал злото в света. Злото създава разнообразието в живота. Значи всички страдания, мъчнотии, спънки показват, че животът на човека е еднообразен. Но всичко това е необходимо, за да внесе в човека разнообразие. Разнообразието пък е богатство, необходимо за развиване на човешкия дух. В това отношение страданията, мъчнотиите са преходни състояния, преходни гами в живота на човека. Едно от правилата гласеше: „Който се опитва да коригира Абсолютното, Божественото начало, той не може да бъде ученик“. Това значи: Не коригирайте природата в себе си! Който се е опитвал да коригира природата, той всякога е свършвал фатално. Няма изключение в това правило. Ако не вярвате, направете следния опит и ще се убедите в истинността на моите думи. Започнете да храните някои тревопасни животни с месна храна и в скоро време ще видите последствията от промяната на храната. Значи вие сте направили опит да коригирате природата на тия животни. Според мене злото е месоядство, а доброто – плодоядство, но не вегетарианство. И затова, когато от астралния свят искат да покажат, че постъпките ви не са прави, ще ви представят сън, че ядете месо. Значи, когато насън ядете месо, това показва, че вървите по неестествен път. И тъй, когато говоря за човека, аз подразбирам духовното, разумното начало в него, което показва, че в човешкото тяло живеят едновременно две същества. Животът на тия две същества не върви в една посока, вследствие на което между тях винаги се явява борба. Тази борба се дължи на факта, че едни от клетките, които съставят храната на човешкия организъм, са месоядни, а други – растителни. Месоядните клетки са били такива от хиляди години насам, и днес, и да желае човек да стане вегетарианец, тия клетки му се противопоставят. Ако не се достави съответна храна, месоядните клетки се самоизяждат. Клетките на белите кръвни телца, например, водят борба помежду си и се самоизяждат едни други. Значи войната съществува още в самия организъм на човека. Вследствие на тази война, човек е вегетарианец по идея само. Вътре в него, обаче, клетките се самоизяждат. Ето защо, за да станете някога плодоядци, още сега трябва да поставите в ума си идеята да се храните с плодове. Тази идея ще работи в ума ви години наред, докато един ден, незабелязано за самите вас, ще видите, че сте готови да се храните с най-чистата засега храна – с плодове. Що се отнася до вегетарианството, в пълен смисъл на думата, във всички светове – физически, сърдечен и умствен – това е въпрос на вековете Правилата, които ви дадох днес, ще напишете на чисто, за да ви служат като ръководно начало в живота. По-нататък ще говоря подробно върху всяко едно от дадените правила. Сега, като влизам в клас, аз ще ви поздравявам с мотото: „Без страх!“ Вие ще отговаряте: „Без тъмнина!“ И тъй, аз искам от всички да се самоопределите, готови ли сте редовно да посещавате класа, за да не се разколебавате после. Засега са достатъчни 50 ученика в класа. След като се самоопределите, тогава ще ви се даде вътрешния смисъл на формулата: „Fir fur fen, tao bi aumen“. За онзи, който не се е самоопределил, тази формула е опасна. Първите думи „fir fur fen“ изчистват, а думата „tao“ съгражда. Същото значение имат и останалите думи от формулата. Но първо човек трябва да мине през чистене, а после вече може да гради. Последните думи са силни, защото дето има градеж, там всякога се изисква сила. Казвам: Онези от вас, които сте влезли в класа, да не се страхувате, че нямате време да посещавате или че много време ще ви отнеме. Не, за този клас се изисква малко време, и то само онова, което не знаете как да употребите. Ето, и в Моисеевия закон е казано; „Шест дена работи за себе си, а седмият само посвети за Бог!“ Като ученици на окултна школа, вие трябва да спазвате правилото за съня. Сънят ще реши много от въпросите на вашия живот. Засега седем часа сън са необходими за вас. И пет часа сън могат да ви задоволят, но при условие да спите непробудно, без да се обръщате на една или друга страна. Най-здраво е човек да си ляга в 10 часа вечер, но това не може да се вземе като правило. Ако някой има особено важна работа, той може да си легне и в 11 или 12 часа, но трябва да заспи в продължение на 5–10 минути. Когато някой остане да работи след 10 часа вечер, сънят се изгубва. Сънят ще се яви отново едва след 12 часа вечер. И тогава човек трябва веднага да си легне, да не се разсъни. Колкото по-рано ляга човек, толкова по-добре за него. Защо? Които рано лягат, те поглъщат всичката събрана прана, т.е. жизнената енергия в атмосферата. Които късно лягат, мъчно заспиват, защото за тях няма вече нужното количество прана за организма им. Те трябва да почакат известно време, да се събудят ония, които са легнали вече, и тогава ще им дойде сън. Затова, именно, богатите заспиват едва към 4 часа сутрин, когато бедните отиват на работа. Към 4 часа сутрин в атмосферата се образува ново количество прана, от което богатите ще се ползват. Следователно, ако можете да си създадете навик да лягате рано, вие ще можете да доставите на организъма си нужното количество прана. По-късно от 12 часа вечер не лягайте. Ако се усетите изморени, вечеряйте рано и в 8 часа най-късно си легнете, да набавите повече енергия, от която организмът ви се нуждае. Ако имате енергия в запас, можете да си легнете и по-късно. Изобщо, часовете, определени за лягане, са 8, 10 или 12. Ние започнахме лекцията с тайна молитва. Какво означава тайната молитва? Тя означава за отваряне жиците на телефона, свързан със света. Когато се моли тайно в себе си, човек трябва да вземе свободно положение, да прекъсне всякаква връзка със света, да стане глух за всякакъв шум, за всички звукове вън и вътре в него. Молиш ли се тайно, затвори всички ключове, всички съобщения със света, за да не те смущава. И при това положение остани сам, в размишление. Медитация и тайна молитва не е едно и също нещо. Те се различават. Обаче вие сами трябва да намерите тази разлика. Тайната молитва подразбира повдигане на ума на човека към Бога. С други думи: Тайната молитва подразбира отправяне погледа на човека към слънцето, източникът на живота. Най-красивата молитва се заключава в това, човек да помисли за Бога като източник на живота. Сега не ви остава нищо друго, освен да размишлявате върху въпросите, които засегнах в тази лекция, да правите опити за усилване на волята си, за да станете господари на себе си. Т. м. Лекция от Учителя, държана на 8 март 1922 г., София.

МОЛИТВА. NB 04.07.1915, Sofia Сегодня утром я буду говорить о молитве. С чисто философской и научной стороны существует много споров о молитве; в церкви также ведутся споры о том, как следует молиться. Религиозные люди спорят о форме и манере - должны ли мы молиться стоя или на коленях; люди науки рассматривают вопрос о том, нужна ли молитва, то есть является ли молитва чем-то нормальным в жизни человека или чем-то ненормальным. Я должен объяснить вам этот вопрос с религиозной точки зрения: молитва - это действие души, это душевное состояние (выражаюсь так, потому что у нас нет лучшего слова), стремление, которое обусловливает человеческую речь. Ведь для того, чтобы выразить молитву, нужна определенная форма, следовательно, речь создана для того, чтобы человек мог молиться. Теперь я возьму слово «молитва» в широком смысле, чтобы понять, что это такое. Есть четыре вида молитвы: во-первых, молитва может быть чисто физической; во-вторых, молитва может исходить из сердца; в-третьих, молитва может быть просто формой ума; в-четвертых, молитва может быть стремлением души, действием Духа. Следовательно, все зависит от того, о чем вы молитесь. Например, когда имеется нужда в вас, молитва возникает из стремления вашего тела, то есть ваше тело молится по отношению к телу; такая связь существует, когда тело человека болеет - происходит пробуждение и стремление к изречению. С точки зрения эмбриологии, когда ребенок зарождается в материнской утробе, его органы начинают формироваться. Сначала ребенок не двигается; сначала формируются его конечности - сначала руки, затем ноги; позже формируется кишечник, затем мозг и, наконец, легкие; затем ребенок начинает совершать движения и показывает, что ему необходимо высшее действие. Человеческая душа тоже переживает подобное состояние - она пробуждается, рождается. Человек может быть очень образованным, может быть очень сильным, но когда приходит время «рождаться», он чувствует слабость и нужду - он чувствует потребность в Боге. Следовательно, молитва - это знак того, что душе нужно войти в духовный мир, нужно оказаться в руках Божества - это и есть молитва. Так молитва возникает из самосознания и вместе с Духом удерживает сознание человека. Долгое время человеческая душа вынуждена молиться, чтобы достичь этого Божественного источника; поэтому, чтобы душа стала чистой, нужно молиться. Вы спросите, почему? Как дыхательная система необходима человеку, чтобы дышать и создавать необходимую энергию, так и молитва необходима для питания нашего душевного тела. Поэтому молитва имеет силу в той мере, в какой человек молится осознанно. Существует множество ошибочных представлений о молитве, порожденных нашим превратным пониманием, и поэтому мы часто беспокоим Бога по пустякам. Как дети брыкаются, когда хотят получить что-то от матери, так и мы ведем себя по отношению к Богу. Когда душа рождается и пока живет на земле, Бог не записывает наши грехи, но как только она входит в Дух, человек должен молиться - душа не может ни о чем просить. Когда приходят благословения, человеку нужно иметь чистое сердце и сильный ум. Следовательно, не нужно ставить вопрос о том, даст ли нам Бог пищу и знания - как только мы научимся молиться, Бог готов дать нам все, что мы захотим, Он не откажет нам ни в одном благе. Тех, кто начинает молиться, часто терзает вопрос, послушает ли их Бог. Для того чтобы он вас послушал, вы должны быть девятимесячным ребенком; если вы большой ребенок, Бог не обратит на вас внимания. И поэтому молитва не для всех людей; есть люди, которые просыпаются преждевременно и получают повреждения. Некоторые люди говорят: «Давайте разбудим этого человека»; хорошо, но он будет поврежден - почему? Потому что он попадает в атмосферу сношения с определенными элементами, которые не может выдержать. Ученые по опыту знают это и никогда не задают детям непосильных задач. У вас не должно появляться желание стать крылатыми существами, а должны быть отношения с Богом. Ты должен быть в отношениях с матерью, чтобы она давала тебе пищу; после ты постепенно выйдешь из материнских объятий, а когда вырастешь, она познакомит тебя с миром. Все, кто становятся христианами, спрашивают, не опоздали ли они; вы опоздали, если мама ваша родила вас, но если вы еще не родились, подождите, не нужно вам бегать за людьми - каждому свое время. В Библии мы находим множество примеров молитв. Когда вы читаете псалмы, там есть разные молитвы: молитва о грехах, молитва о помощи, хвалебные молитвы. Есть пример в псалме 51, есть другой пример в шестой главе Даниила, когда он молится и исповедует свои грехи; есть пример у Авраама, есть пример у всех пророков, которые молились. Но теперь давайте перейдем к пониманию молитвы, ведь пророки и Давид очень хорошо понимали, как нужно молиться. Прежде всего, молитва требует полного упования и доверия Богу. Ум не должен быть рассеян; Бог, предвидя наши трудности в этом мире, создал для нас страдания, чтобы мы могли концентрировать наши мысли в себе. Ведь когда душа приходит в этот мир, ей грозит опасность быть поглощенной различными впечатлениями, поэтому появляются страдания различными путями, чтобы мы могли вернуться к Богу. Молитва - это сила в Жизни, человек не может развиваться без молитвы. Христос рекомендует тайную молитву: «Когда молишься, будь один!» Некоторые говорят: «Давайте соберем несколько душ»; польза двух или трех душ - это другое дело, но молитва, служащая развитию души, должна быть всегда в одиночестве - соединиться с Богом - с образом всей Любви, Добродетели, Чистоты, Интеллигентности. Он - единственное Существо, которое знает нужды вашей души и поступает так деликатно, так нежно, как никто другой. И именно поэтому все, кто просыпаются раньше, повреждены. Обратитесь к Богу, обратитесь к Христу; Христос - это Бог, Его отношение к нам - отеческое. И когда вы таким образом постигнете Христа внутри себя, вы почувствуете Мир, Радость, которые ободрят ваши трудности. Ведь когда вы войдете в духовный мир, вы будете иметь такие же трудности, с какими сталкивается ребенок, когда рождается в этот мир. Когда все ваши враги соберутся, чтобы помешать вашему развитию, - это опыт святых, добрых людей, всех, кто начинает молиться, и поэтому каждый, кто входит в Духовный мир, должен начинать с Бога. И когда не встаешь на этот путь, возникает Божье напряжение. Держись за Бога, верь в себя, люби Его, люби Его всем сердцем - какие бы препятствия ни мешали, за Него держись! Как ребенок говорит «мама!», так и мы, когда обращаемся к Богу по имени, под которым Его знаем, Он всегда отвечает - это закон всякого развития. Могут появиться люди и сказать вам, что это так или иначе, указывать вам на различные учения; те из вас, у кого много времени, могут попробовать все учения, а те, у кого мало времени, пусть обернутся к Богу. В глубине держи душу для Бога, верь, что Он перед тобой, верь, что Он обнимает тебя Своими силами, Своими руками. Сейчас у философов есть определенные взгляды на Бога, и, конечно, в умственном отношении они правы. Когда мы говорим о Боге, все зависит от того, как мы смотрим на этот вопрос: когда мы рассматриваем Бога по отношению к молитве, мы имеем в виду слова Писания: «Призовите Его в скорбный день»; в другом месте говорится - отбросьте грехи ваши. Если вы идете к Богу с тайными грехами, вы не рождены; прежде всего, нужно исповедаться перед Богом, и если Он вам скажет исповедаться и братьям, только тогда вы сделаете это перед теми, кого вы обидели. Это исповедь перед людьми - таков путь каждого, кто хочет стать христианином. Теперь перед вами встает вопрос, как найти подходящего духовника: найдите сначала души, живущие на Небе, то есть когда найдете Бога, вы пойдете к духам и там исповедуете свои грехи; и тогда их Ангелы дадут вам исповедаться, если нужно, и перед физическим миром. Только в этом процессе развитие протекает нормально и правильно. Когда мы таким образом соединяемся с Богом и находимся в согласии со всеми праведными душами, в наших действиях не будет никаких препятствий; если вы полюбили какую-то душу, эта мысль передается духам. Никто не может обрести богатство, настоящее Знание и настоящую Добродетель, если не исповедует свои грехи в молитве. Вы скажете: «Если мы станем немного сильнее, мы переборем Бога», - я говорю вам по опыту всех прошлых и всех нынешних поколений. Молитва - это то, что сообразно нашей жизни, и чем более человек высокоразвит, тем он вступает в большее общение с Богом. Молитва - это разговор с Богом, при котором мы начинаем влиять на мир. В молитвенном состоянии не должно быть никакого раздражения, никакой обиды - все это нужно отбросить. И когда входите в тайную свою комнату, необходимо чувствовать, что вы в отношении с Ангелами. Вот почему Христос говорит: «Бог изгладит ваши отношения с людьми». И как только Он вас благословит, придет и материальное благословение. Когда дыхание становится правильным, тело здорово, но если дыхательная система не развита должным образом, то дыхание неправильное и дети нездоровы. Тот же закон применим и к вашим душам: есть много больных душ, потому что их развитие шло неправильно. И как в этом мире нам необходимо улучшать дыхание искусственными методами, так и в мире душ нужно творить молитву - этот закон верен. И так же в отношении нашего сердца чувства должны протекать беспрепятственно по тому же закону, и как только мы начинаем делать усилия к тому, чтобы любить и думать, это показывает, что в нашей душе есть определенное отклонение. Теперь я расскажу вам о силе молитвы. Христос в одном месте намекает и говорит, что злые духи не выходят иначе, как через пост и молитву. И заметьте, что когда представители еврейского народа молились, они всегда побеждали; то же самое можно сказать и о египетском народе: пока египтяне молились, они имели прекрасную культуру, которая сохранялась тысячелетиями, но когда пришел грубый материализм, сразу же пришли все несчастия на Египет. Это верно и в отношение современных народов; проследите и увидите, что разрушение страны наступает, когда люди перестают молиться. И в наше время стали появляться смуты в семье, в обществе, но говорю: единственная причина в том, что мы или прекратили общение с Богом, или перестали исполнять Божью волю. Говорят, что англичане выиграли битву при Ватерлоо, потому что пошел дождь и артиллерия Наполеона не могла действовать; так ли это - те из вас, кто хотят, могут проверить историю… Существует множество примеров силы молитвы. В 1899 году, во время великого голода в России, о котором писал и Толстой, одна семья, жившая далеко от города, осталась без еды три-четыре дня. Тогда один из детей начал молиться и сказал родителям: «Скоро у нас будет еда, но когда будет, я уйду». Случилось так, что один петербуржец заблудился в окрестности, искал, где бы приютиться, и пришел в тот дом, где нашел голодающую четыре дня семью. Он дает им еду и деньги, чтобы помочь им и на будущее, но вскоре, как было предсказано, ребенок покинул этот мир… Я также приведу вам пример доктора Тайлера, проповедника в Китае. Тридцать или сорок лет назад, когда он решил поехать в Китай проповедовать, он посчитал, что ему нужно двадцать или тридцать тысяч левов; когда друзья его услышали об этом, они сказали, что одна из его досок сдвинулась, но доктор Тайлер начал молиться и приобрел двадцать тысяч левов. Он был единственным миссионером, который поддерживал себя молитвами, и около 1870 года он поддерживал шестьсот тысяч проповедников. Но внезапно его вера поколебалась, сила его молитвы уменьшилась, и получилось так, что его подопечным тоже пришлось молиться Богу. И что же из этого вышло? Некий богатый американский торговец, переехавший в Австралию, дал себе внутреннее обещание, что если он выиграет такую-то и такую-то сумму, то отдаст такие-то и такие-то деньги на дела Божьи; дела его уладились, он встретился с доктором Тайлером и дал ему деньги, чтобы тот распорядился ими по своему усмотрению… Но вы всегда должны иметь нужду в том, о чем молитесь: если вы молите Бога об избытке, Он никогда не даст вам его; вы можете молиться, и Бог может слушать вас, но если вы просите о чем-то излишнем для вас, Он не даст вам. Молитесь за болгарский народ - когда всем болгарам будет хорошо, то и ваши дела пойдут хорошо. В правильном смысле мы должны молиться за всех, и когда Бог благословит всех, тогда Он даст. Сейчас мы молимся: «Боже, дай мне одну копейку!» - нет, просим двести тысяч копеек, а потом берем одну; или молимся так: «Боже, дай мне немного!» - и Бог говорит: «Пойди к некому человеку, и он даст тебе". Думаете ли вы молиться о буханке хлеба - у Бога всегда нужно просить то, что люди не могут нам дать; поэтому, не довольствуйтесь грошами, а просите у Бога великой работы. Сейчас многие спрашивают, почему наши священники не молятся. Принудительной молитва быть не может; молитесь вы, обращайтесь к Богу за них. Мы говорим, что они такие-то и такие-то; нет, молитесь тайно за них. В коллективной молитве спасение - почему именно в коллективной молитве? Представьте, что вы военачальник и у вас армия в сто тысяч человек; допустим, что вы подвергаетесь сильным холодам и вашим солдатам грозит опасность умереть; спрашиваю вас, что значит множество ваших солдат, когда каждый из них замерзнет. По тому же закону мы по отдельности погибаем, но когда молимся вместе, люди становятся одной могучей силой. Следовательно, чтобы могли воспринимать все сердца, путь спасения лежит через молитву. Итак, в тех условиях, в которых мы живем сегодня, молитва необходима: ее силой вы восстановите свои дома, своих детей, великие дела совершите. Христос говорит: «О чем ни попросите во имя Мое, дано будет вам, и если двое или трое попросят, дано будет вам». Что мы должны делать в этот важный момент нашей жизни, нашего развития, как мы сможем исполнить свой долг в этом беспорядке, который наступил в мире? Все должны вступить в общение с Богом и призвать Его - единственное избавление находится там. И пророки говорят: «Когда вы Меня ищете, вы найдете Меня»; когда в молитве мы ищем Бога, чтобы Он проявился в нас, и мы проявимся в Нем, наше избавление придет. Некоторые говорят, что они имели долги: долги - это общество злых духов, которые развращают сердца наши, развращают души наши. Итак, общение с Богом должно быть личным. Если вы не вступите на этот путь, вас постигнет множество несчастий; тот, кто встал на этот путь, развивается правильно, но тот, кто не постиг эту Жизнь, будет иметь множество переломов. Потому что развитие личности отражается на обществе и на церкви, то есть то, каково стремление и направление этой личности, таково и стремление всех людей. Приведу вам пример молитвы из болгарской жизни, взятый из нынешней войны между греками и болгарами. Один болгарский солдат, учитель по профессии, после отступления из города Салоники отстал на вражеской территории и долго прятался в пещере (этот пример мне рассказал господин доктор Дуков); когда солдат проголодался, он начал молиться и заметил, что черепаха несет кусок хлеба, подошла к нему, оставила его и пошла обратно. В ту войну многие болгары уверовали, потому что на собственном опыте убедились, что Бог есть. И вы, кто здесь сегодня утром, если умеете просить, Бог вам поможет. Кто-то говорит: «Помолись за меня!»; я говорю вам: иди к Богу, молись Ему, не ищи никого; если Бог не послушает тебя, тогда можешь искать других людей. И здесь кроется великий камень преткновения. Когда этот болгарин молился, Бог помог ему, а вы - эта черепаха. Если вы обратитесь к Богу, Он глубоко поймет нужду вашей души и вам ответит. И когда приходим к такой жизни, мы должны забыть о наших отношениях на земле и считать себя сынами Божьими. Когда мы примем Божье благословение, тогда мы будем служить на земле, будь то среди болгар, или среди греков, или среди любого племени, то есть мы войдем в данный народ, когда будем служить Богу. У каждого народа свое призвание, у каждого народа своя миссия; когда-то были египтяне, римляне, греки, англичане, немцы, американцы, а теперь пришли славяне. Все народы должны служить Богу, и перед Ним они все стоят как один человек. И когда мы обретем эту молитву, тогда придет новая философия и новая наука прояснит смысл вещей, тогда Природа поймет наш язык. Первоначально, до грехопадения, когда человек проходил мимо дерева, на котором были плоды, оно само наклонялось в его сторону; теперь же деревья не только не наклоняются к людям, но и поднимают свои ветви вверх. Когда мы придем к такому состоянию, то увидим, что эти животные, которые, как мы думаем, ничего не понимают, - умны. Проведите эксперимент со своей собакой: например, иногда вы приходите недовольный, и собака идет к вам, а иногда вы возвращаетесь сердитым, и собака виляет хвостом, потому что понимает ваше состояние. Вот почему Христос говорит: «Ищите всегда вашего Бога и правды Его» - тогда будете иметь это Знание. Я знаю, многие из вас имеют трудности; лица многих показывают, что вы неспокойны, что имеете какую-то нужду, что все вы имеете шип - и индивиды, и семьи, и общество имеют шип, и мы задаемся вопросом, что делать с этими шипами. Нужно идти к Богу - Он их вытащит; мы должны вернуться к нашему Отцу, который может нас любить. И тогда наши лица засияют, наши умы пробудятся, сердца наши станут радостными. Итак, обернитесь к Богу. Попытайтесь, когда вы молитесь, почувствовать, что Бог присутствует в душе вашей. И когда Бог присутствует, Он вам даст и внешнее доказательство, потому что, когда Он приходит к нам, Он принесет благословение. Иван Кронштадтский поначалу не был очень умен, но однажды он молился так искренне, что жизнь его изменилась, и тогда он стал Иоанном Кронштадтским. Когда Толстой стал Толстым? Когда мыслил о самоубийстве и создал свою исповедь; тогда он молился: «Боже, избавь меня от этого зла!» Так же происходит и с вами. Обернитесь к Богу, соединитесь с Ним, посвятите себя Ему, и Он вас научит. Вы узнаете, что все люди, которые приносят добро, тайно молятся. И Гладстон был человеком молитвы. Все великие люди древности тайно молились, а мы, современные люди, стоим в безводном месте и жалуемся, что мы бедны. Вернитесь к вашему Богу, потому что Он зовет вас, Он хочет благословить вас; Он говорит сейчас всем: «Пусть вернутся мои дети !» И поэтому сейчас в мире такой шум - дети начали собираться вместе, наши души начинают собираться вместе, и мы собираемся поладить. Тогда заговорит язык Отца; и когда Он заговорит, мы увидим, что природа извне начнет говорить. Когда сейчас встречаем человека, мы думаем, что он думает о нас, и пугаемся. Давайте обернемся к Богу. Я скажу вам одну вещь: во многих разговорах Истина не говорится. Если в десяти словах я бы я мог рассказать вам все, для меня это было бы очень хорошо, но сейчас мне приходится применять тысячи лишних слов. Излишние слова - это растирание: когда видят, что человек болен, делают ему растирки. А Христос говорит: «Когда молитесь, войдите в тайную комнату, и Бог даст вам явно» - насколько совершенные слова есть! И поэтому люди, которые соединяются с Богом, являются благословением для народа; в этом смысле я желал бы, чтобы болгары так молились - и только так этот народ может подняться. Придет время, когда люди поймут. А сейчас вы должны, как тот болгарин в пещере, обратиться к Богу с мольбой принести вам живой хлеб свыше. Однажды, когда Илия молился, Бог послал ему ворона, а тому болгарину послал черепаху - это показывает, что Бог заботится о нас. Имейте такую веру, молитесь, чтобы прекратились все распри, любые недоразумения. Молитесь, чтобы нас просветил Бог, чтобы стать служителями этого народа для его блага, чтобы смогли все люди найти это благо. Такова моя речь этим утром, и думаю, что не поймете меня превратно, потому что я говорю закон: всегда молитесь. Молитесь в одиночку, и Бог благословит вас. Воскресная беседа 04.07.1915, София /перевод беседы на русский с болгарского языка/

ЧЕТЫРЕ ПОЛОЖЕНИЯ 17 сентября 1941, 5.00 ч., София - Изгрев Дыхательное упражнение: Медленно поднимите руки над головой и сделайте глубокий вдох. Когда руки подняты, глаза также поднимаются вверх. Задерживаем воздух на некоторое время. Медленно опустите руки вниз, выдохните и медленно опустите глаза. Современные люди жалуются на ослабление зрения. Вполне естественно, что ослабевают - ведь они не двигаются. Люди крайне небрежно относятся к своим глазам. Они тренируют свое тело различными движениями, упражнениями, экскурсиями. Когда же дело доходит до глаз, они ничего для них не делают. Когда они хотят увидеть что-то в стороне, вверху или внизу, они двигают головой, а глаза стоят неподвижно, как у аристократов. Глаза приказывают другим конечностям выполнять ту или иную работу, но сами не работают, поэтому к ним поступает мало крови и они плохо питаются. Делайте упражнения для глаз, чтобы направить к ним больше крови. Поэтому часто поднимайте глаза вверх, откуда исходит свет, а затем опускайте их вниз, в том направлении, где растут и прорастают травы. Обратите внимание на четыре линии OA, OB, OC, OD, которые расположены по две в противоположных направлениях (рис. 1). Кажущиеся независимыми друг от друга, на самом деле они имеют общую связь друг с другом, двигаясь по кругу. Чтобы гармонично идти по четырем направлениям, нужно знать, как их согласовать. Два из противоположных направлений, например, направления OC, OA, представляют собой направления движения человеческого ума и человеческого сердца. Двигаясь, хотя и в противоположных направлениях, ум и сердце образуют круг. Внешне они кажутся далекими друг от друга, как два разных мира, но на самом деле они близки, у них есть точки соприкосновения. Выходя из точки O и двигаясь в направлении OA, ум движется в двух направлениях - AB, AD, образуя полукруг. Сердце также выходит из точки O, идет в направлении OC, двигаясь в направлениях CB, CD, и снова образует полукруг. Два полукруга пересекаются в точках B и D и образуют полный круг. Когда мы говорим, что человек живет, мы имеем в виду четыре направления, которые встречаются в нем. Двигаясь в этих направлениях, он сталкивается с определенными противоречиями, обусловленными различной плотностью материи, которая и является причиной движения человека по кругу. То, что происходит с силами в физическом мире, происходит также с чувствами и мыслями человека. Это причина того, что вначале мысли и чувства движутся перпендикулярно земле, но, встречая сопротивление извне или изнутри, отклоняются вправо или влево и образуют кривую линию - круг. Например, дева и юноша любят друг друга и притягиваются друг к другу, как земля притягивается к солнцу. Будучи большим и мощным, солнце притягивает землю с огромной силой, но не может приблизиться к ней, потому что встречает большое сопротивление в пространстве. Стремясь к юноше, дева встречает сопротивление, с одной стороны, со стороны родителей, которые не разрешают ей дружить с ним, а с другой - со стороны девы, которая любит того же юношу. Дева начинает смущаться, как же они могут помешать ее любви. Она думает, что любить юношу - это ее право. Насколько одна дева имеет право любить юношу, настолько же вторая имеет право. Вина не в том, что обе девы любят его, а в том, что обе держат в голове мысль, каждая хочет привлечь его к себе. Это невозможно. Ни дева не может привлечь юношу к себе, ни юноша к деве. Причина этого проста: дева и юноша выходят из общего центра - их господина, который владеет ими обоими. Ни один человек не является господином ни самого себя, ни своей судьбы. Если вы думаете, что человек - хозяин своей судьбы, то вы на ложном пути. Человек лишь отчасти господин своей судьбы, но не полностью. Как долго длится привязанность между птенцами или ягнятами? Если два цыпленка или ягненка полюбят друг друга, а через несколько дней придет их хозяин, возьмет одного из них, приставит нож к шее и унесет домой, другой начнет плакать, искать свою вторую половинку. На следующий день хозяин все так же приходит с ножом в руке и решает и его судьбу. Вы скажете, что это противоречие. Может быть, это и противоречие, но что бы ни говорили о противоречиях, люди все равно спрашивают, почему они существуют. Неважно, почему они существуют; важно то, что люди не должны создавать противоречия между собой, а если они уже создали противоречия, то как их исправить. Противоречия должны быть объяснены с научной точки зрения. Сегодня большинство людей страдают из-за отсутствия необходимых знаний. Вы слышите, как кто-то излагает определенные факты, но он не знает глубинных причин, порождающих эти явления. Они приводят законы природы, рассуждают о них, но фрагментарно. И на основе нескольких фактов и законов создают научные теории. В изучении явлений и законов, которым они подчиняются, необходимо одно - соотнести все явления. Когда явление изучается в физическом мире, оно должно быть перенесено в духовный и ментальный миры; если эта связь не установлена, возникает раздробленность, в которой есть пробелы как в науке, так и в философии. Отдельные явления, законы и принципы не решают проблемы. Сегодня все говорят о любви, ищут ее, а найдя, жалуются на нее. Почему они жалуются на Любовь? Очень естественно. Когда два существа из разных слоев общества встречаются и любят друг друга, они неизбежно сталкиваются с противоречиями. Какая любовь существует между рыбой и курицей? Рыба любит по-одному, курица - по-другому. У них нет точек соприкосновения друг с другом. Это все равно что говорить об ангельской и человеческой любви. Ангел любит одним способом, а человек - другим. Чтобы понять друг друга в любви, они должны жить в одном мире. На самом деле это невозможно: ни ангел не может жить на земле, ни человек в ангельском мире. Это вносит разлад в их любовь. Когда мы говорим о любви, мы имеем в виду существ, которые живут в одном мире и понимают друг друга. Между ними нет недопонимания. Вот почему говорят, что Любовь исключает любые противоречия. Находясь на земле, человек неизбежно проходит через противоречия. Он спустился в физический, или материальный, мир, который не так стабилен, как кажется. Материя, из которой состоит физический мир, сама по себе нестабильна и переходит в четыре состояния: из твердого в жидкое, из жидкого в воздушное и из воздушного в световое. Как физическая материя переходит из одного агрегатного состояния в другое, так же меняется и материя чувств. Мы говорим, что мы имеем твердые, жидкие, воздушные и светящиеся чувства. Каждый вид ощущений подчиняется определенным законам, но между всеми законами существует согласие. Сцепление между частицами твердой материи велико, поэтому она неподвижна, устойчива и не может двигаться. В жидких телах сцепление слабее, а в воздушных - еще слабее. По этой причине жидкие тела подвижны и легко перетекают из одного сосуда в другой. Воздушные, напротив, настолько подвижны, что их частицы легко рассеиваются и не могут удерживаться в открытых емкостях. Несмотря на различие между разными видами материи, при определенных условиях они переходят из одного состояния в другое. Поэтому, когда человек сталкивается с твердым ощущением внутри себя, он должен знать законы преобразования или трансформации энергий: твердое чувство может стать жидким, воздушным и, наконец, светящимся. Изменения происходят со всеми видами материи. Человек должен знать, как и когда трансформировать материю, выраженную в мыслях, чувствах и поступках. Это научные положения, которые должен знать каждый, чтобы освободиться от противоречий, в которые он попадает. Не зная законов преобразования энергии, невозможно помочь ни себе, ни другим. Пока вы не измените и не исправите свою жизнь, вы не сможете ничем помочь другим. Англичане предпринимали попытки изменить жизнь индийцев, но они всегда оказывались бесплодными. Они увозили индийцев в Лондон, давали им школьное и университетское образование, но как только те возвращались в Индию, они жили по-старому, как жили их отцы. Внешнее образование и воспитание не способны изменить человека. Они пытались научить лошадей считать, и им это в какой-то мере удалось. Некоторые лошади научились считать, даже вычитать квадратный корень из некоторых чисел, но, оказавшись среди своих, они забыли математику. Можно ли заставить лошадь поверить в Бога? Прежде всего, у него нет религиозного чувства. Вы окажетесь в такой же ситуации с человеком, если религиозное чувство в нем не развито, а вы хотите сделать его религиозным. Говорят, что молиться человеку несложно. Он поднимет руки и глаза вверх, и молитва готова. Получится, что Бог находится только наверху. Как вы будете молиться, если вас привяжут ногами к дереву, а голова будет свисать вниз? Будете ли вы молиться в такой ситуации? Конечно, вы будете молиться, хотя ваши глаза и голова опущены. Так что внешнее положение и внешняя обстановка не важны; важна внутренняя расположенность человека к молитве. Самая естественная поза для молитвы - закрыть глаза и уйти в себя. Направить взгляд вверх - значит направить мысль в ментальный мир, затем спуститься в сердце, а оттуда - в душу и дух. Направление OA означает ментальный мир в человеке, OC - мир сердца, OB - мир души и OD - мир духа. Эти миры имеют точки соприкосновения друг с другом. Первая и самая важная точка соприкосновения - центр О, где все сливаются и откуда черпают свои жизненные силы. Современные люди не имеют четкого представления о мире, созданном Богом, поэтому часто впадают в состояние внутреннего беспокойства и тревоги. Их пугает мысль о том, что с ними произойдет. Если они любят кого-то или их любят, они боятся потерять свою любовь. Мужчина может любить вас так же сильно, как он сам любит Бога. Более того, он будет знать вас так же хорошо, как вы знаете Бога. Он готов жертвовать ради вас, если вы жертвуете ради Бога. Настойчивость и постоянство в любви других людей к вам зависит от вашей любви к Богу. Ваша любовь к Богу определяет любовь к вам ваших ближних. Безопасность вашей жизни также определяется вашей любовью к Богу и Его любовью к вам. Любовь - это единственная сила, которая регулирует ситуацию. Стоит ли тогда спрашивать, почему нужно верить в Бога и любить Его? Некоторые люди думают, что для того, чтобы верить в Бога и любить Его, нужно сначала познать Его, увидеть Его. Это невозможно. Он безграничен, всеобъемлющ, заполняет собой всю вселенную. Чтобы увидеть Его, нужно ограничить Его, а это невозможно. Он сам себя ограничивает , уменьшается, становится таким маленьким, что никто не может Его увидеть. Любите Бога, верьте в Него и тогда вы познаете Его. Ребенок сначала любит своих мать и отца, а потом начинает их знать, разговаривать с ними. Некоторые представляют себе Бога в виде человека, похожего на их отца. Отчасти это правда. На земле есть отцы, которые в какой-то степени похожи на Небесного Отца, но большинство из них изменились, сошли с правого пути. Одним из вопросов, о котором говорили и продолжают говорить больше всего, является любовь. Однако и сегодня она остается непонятой. Одни путают любовь с чувствами, другие - с внутренней силой и порывами, третьи - с благородными проявлениями и т.д. Любовь пробуждает в человеке чувства, мысли, благородные проявления, силу и порывы, но она не является ни чувством, ни мыслью, ни благородным проявлением, ни силой. Она находится за пределами всех видимых и невидимых вещей. Это нечто необъятное, невидимое, неограниченное, и поэтому она остается непонятой. Она проходит и проезжает мимо людей, видит их плачущими и радующимися, но не останавливается, чтобы скорбеть и радоваться вместе с ними и утешать их. Она знает причины радостей и печалей людей. Она видит мать, оплакивающую своего умершего ребенка. Она смотрит на нее, ничего не говорит, но посылает другого ребенка, такого же, как первый. Если у нее забирают второго, она посылает ей третьего. Любовь может дать матери столько детей, сколько она захочет. Сколько детей у рыбы? Люди съедают детей рыбы, а она не замечает, сколько их пропало. Она не знает их количества, не знает их и не отличает одного от другого. Люди, которые выдают себя за памятливых, не используют в своей речи много слов. Проведите эксперимент, чтобы узнать, сколько слов вы используете в устной и письменной речи. Обычные люди используют не более четырех тысяч слов, а писатели - около пяти, шести, семи или восьми тысяч слов. Милтон обходился 8-10 тысячами слов. Шекспир - с 15 тысячами. Даже англичане, когда читают Шекспира, пользуются словарем - они не знают всех слов. Как человеку обогатить свою речь? Тот, кто не любит учиться, работать, оправдывает себя тем, что ослабляет зрение. От чего слабеют глаза? От неправильного образа жизни, от неправильных мыслей, чувств и поступков. Чтобы укрепить зрение, нужно совершенствовать свои мысли и чувства, причем не внешним, а внутренним, духовным путем. Когда мысли, чувства и поступки человека чисты, он не страшится, не тревожится и не беспокоится. Какие бы болезни ни приходили, он остается неуязвимым. Даже если он заболеет, болезнь пройдет и уйдет, не оставив следа. В чем же причина этого? Чистая кровь. Поэтому, чтобы противостоять болезням и страданиям, легко справляться со своими противоречиями, очищайте свои мысли, чувства и поступки. Это так называемая внутренняя чистота. Кто имеет эту чистоту внутри себя, кровь того чиста. Здоровье, сила и нрав человека обусловлены чистотой крови. В этом отношении было проведено множество экспериментов. В человека с чистой кровью вводили бациллы холеры, но он не заболевал. Внутренняя чистота делает человека привлекательным. Если нет этой чистоты, он отталкивает людей. Чистый человек создает вокруг себя приятную, здоровую атмосферу, которая притягивает людей. Нечистый человек не имеет такой ауры и отталкивает окружающих. Благоприятная атмосфера иногда обусловлена чистотой мыслей, иногда - чистотой чувств. Поэтому, если вы посмотрите на человека оком ясновидца, вы заметите яркое сияние вокруг его головы или почувствуете приятное, мягкое тепло вокруг него. Значит, причина здоровья и настроения человека кроется в нем самом. Тот, кто живет по Божьим законам, всегда обладает крепким здоровьем и бодрым духом. У такого человека мало противоречий. Если же он не живет по великим законам Бытия, то недоволен собой, окружающими, и вместо того, чтобы справляться со своими трудностями и противоречиями, он еще больше запутывается. Каждый человек хочет выйти из жизненной дисгармонии, но не знает как. Он связан с тысячами поколений до него, которые ошибались и передавали свои ошибки будущим поколениям. Поэтому, чтобы исправить свои ошибки, человек должен заглянуть в прошлое, где скрыты как хорошие и положительные черты, так и отрицательные. Осознанно работая над собой, человек работает и над теми, с кем он связан. Когда он выпрямляется сам, он выпрямляет и своих родственников. Например, в прошлом человек много работал над развитием своих личных чувств. Сегодня они мешают его духовному развитию. Если он не может с ними справиться, человек начинает страдать и думает, что люди его не уважают, не преклоняются перед ним, не почитают его. Станьте источником, и все будут уважать и почитать вас. Быть источником - значит отдавать. Отдавайте людям из богатства своего ума, своего сердца, своей души, и они будут любить вас, они будут близки к вам. Будьте проводниками Божьих благ и энергий, и тогда они будут искать вас и почитать. Каждый человек в чем-то нуждается. Когда вы удовлетворите его потребности, он полюбит вас. Христос говорит: «Любите врагов ваших». Все возражают против этого призыва: «Невозможно человеку любить врага своего». Как можно любить того, кто причиняет вам страдания и несчастья? Когда вы любите тех, кто любит вас и делает вам добро, это естественно; но любить тех, кто не любит вас и делает вам зло, противоестественно. Это так для людей, но не для Христа, Человека любви. Когда вы идете по улице и пачкаетесь, вы спешите почистить обувь и одежду, чтобы не занести грязь в дом. Однако из той же грязи растения извлекают питательные вещества, перерабатывают их и производят сладкие плоды и продукты питания. Растения зарываются головой в черную землю и наслаждаются ею. Они находят в земле то, что человек не видит и не знает, как использовать. Растения годами лежат, зарывшись в землю, и тихо, мирно работают. Мы видим дерево, усыпанное сладкими спелыми плодами, но о том, как эти плоды появились, не задумываемся. Вы встречаете певца, восхищаетесь его голосом и мечтаете, чтобы у вас тоже был такой голос. Вы встречаете богатого человека, и вам хочется, чтобы вы тоже были богаты. Это хорошо, что вы хотите иметь хороший голос, быть богатым, но спросите, как это было достигнуто. Каждый дар, каждая способность - это результат взаимной работы человеческого разума, человеческого сердца, человеческой души и человеческого духа. Они работали в согласии, в единстве, и сегодня человек наслаждается их плодами. Легко сказать, что у человека сильный дух, широкая душа, светлый ум и благородное сердце, но как он их координировал, как работал, вы не знаете. Более того, вам нужно знать, где проявляется сила духа, души, ума и сердца. Осознанно работайте над собой и не бойтесь, что черная земля запятнает и осквернит вас; не бойтесь нечистого воздуха; не бойтесь и нечистой воды. Из черной земли рождаются сладкие плоды. Если нет чистого воздуха, примите и нечистый. Лучше принять нечистый воздух, чем жить без воздуха. Он все равно что-то даст вам. Когда он попадет в ваши легкие, он очистится. Если нет воды, принимайте нечистую. Вода - это проводник жизни. Другими словами, не убегайте от людей, не делите их на плохих и хороших. Люди представляют собой черную землю, из которой происходят все продукты и плоды. Вода олицетворяет человеческие чувства, а воздух - человеческие мысли. Не бойтесь чувств и мыслей людей. Даже если в них есть что-то нечистое, они несут в себе определенное богатство. Научитесь преобразовывать вещи, отделять чистое от нечистого. Не смотрите на человека как на грешника. Вы надеваете на глаза черные очки и видите все в черном цвете. Это очень естественно. Какие бы очки вы ни надели на глаза, именно так вы будете видеть предметы. Помните: противоречия в жизни возникают от нехватки, а не от изобилия. Когда приходит изобилие, противоречия исчезают. Когда людям проповедуют любить друг друга, иметь любовь друг к другу, мы имеем в виду, что они должны широко открывать свои сердца и отдавать. Тот, у кого широкое сердце, отдает всем поровну. Он знает, что то, что правильно для него, правильно и для других. Что мы видим сегодня? Волк нападает на овец, они гонятся за ним и убивают его. Он не имел права есть овец. Человек убивает овец и ест их, но у него было право. Кто дал ему это право? Вы скажете, что Бог дал ему право распоряжаться всеми животными. Вот как мы понимаем данное право. Бог живет во всех существах и через закон жертвоприношения позволяет одним жертвовать за других. Так, овце разрешено принести себя в жертву, но только за того, кто приобретет ее качества - кротость и смирение. Поэтому волку разрешено есть овец, но только если он станет таким же, как они. Если же он снова останется волком, ему не разрешается. Человеку разрешается есть рыбу, если он приобретает чистоту рыбы: если он ее не приобретает, то ему не разрешается. Приобретение богатства, знаний и власти законно, но если он отдает часть приобретенного своим ближним. Если же он оставляет все себе, то эти блага не от Бога. Вскоре он их потеряет. Человеческие блага и приобретения временны, а Божьи вечны. Бог дает человеку блага только тогда, когда он готов поделиться ими со своими ближними. Все ищут любви, но когда кто-то говорит вам, что любит вас, вы не верите в его любовь. Почему не верите? Не лучше ли верить в любовь? Вы скажете, что сейчас он вас любит, а завтра он от вас отречется. Оставьте его, пусть он сам себя испытает. Поверьте, что в этот момент в нем есть хотя бы один человек, который вас любит. Может, лучше сказать, что он вас не любит? Иногда волку лучше не любить овец. Когда волк не любит овец? Когда она больна. Он подталкивает ее туда-сюда, обнюхивает и говорит: «Я оставляю тебя на свободе. Когда ты поправишься, я навещу тебя снова». То же самое относится и к человеческой любви. Иногда хорошо не быть любимым людьми - будешь жив. Если кто-то тебя любит, он обязательно тебя съест. Ужасно, когда женщина любит мужчину или мужчина любит женщину. Если мужчина где-то работает, то весь день проходит как в оцепенении. А женщина сбита с толку любовью мужчины. Любовь, которая путает и сбивает с толку людей, - человеческая, жестокая. Стремитесь к той любви, которая поднимает человека и расширяет его. Она приносит мир и покой в душу человека. С такой любовью человеческое сердце открывается для всех людей, а не только для одного. Любите Того, Кто открывает ваше сердце для всех людей, Кто дает вам импульс ко всему разумному, великому и благородному. Каковы законы питания, таковы и законы любви. Наблюдайте, как ест голодный и как ест сытый. Когда голодный ест, на него приятно смотреть, и в вас появляется желание поесть. Все движения его рта и лица гармоничны. Он берет и сгибает хлеб красивыми и гармоничными движениями. Когда сытый человек ест, в нем заметно недовольство: пища была недостаточно соленой, масла было мало, хлеб был несвежим. Его лицо измождено, брови сведены. Его движения нерегулярны и дисгармоничны. На том же основании я говорю: когда в душу человека входит Любовь, весь мир приобретает для него иной облик. Куда бы он ни посмотрел, все улыбается ему. Вся природа радуется и ликует вместе с ним. Это человек, который голодает и жаждет Любви. Если он внутренне не жаждет Любви, то, сколько бы он ни говорил о ней, он всегда будет неудовлетворен. Какие бы блага он ни получал, он все равно обнаружит, что чего-то не хватает. Вся природа, весь мир закрыты для него. Говорят, что любовь была неправильно понята, но в ней есть что-то понятое. Какие вещи мы называем понятными? Те, которые созвучны духу, душе, уму и сердцу человека. Когда вы соприкоснетесь с понятыми вещами, они дадут вам необходимый свет, чтобы понять непонятное. Нынешним людям нужны новые знания, чтобы правильно применять Любовь. Это подразумевает одинаковое отношение к старикам и молодым. Любите как старую бабушку, так и юную девицу. Старая баба замаскировалась, вы не видите ее прекрасного лица, но у нее больше опыта и знаний, чем у молодой девушки. Придет день, когда она сбросит свою маску, и тогда вы увидите, какое богатство она несет в себе. Как ученики жизни, старайтесь воплотить в жизнь тот идеал, который новое учение ставит как задачу всем. Она выражается одним словом - служение Богу духом, душой, умом и сердцем. Не откладывайте экзамены в иной мир. Здесь вы должны их сдать. Если вы не сдадите их и отправитесь в иной мир, вас тут же отправят обратно. В том мире не разрешается совершать ошибки. Того, кто совершил ошибку, отправляют обратно на землю, чтобы он ее исправил. Если человек перестает совершать ошибки, он может остаться там. Тот, кто исправляет свои ошибки и не совершает новых, - хороший певец; того, кто совершает ошибки и не исправляет их, всегда освистывают; тому, кто больше не совершает ошибок, рукоплещут. Это и есть жизнь вечная - познать Тебя, Единственного Истинного Бога, и Христа, Которого Ты ниспослал». Беседа 17 сентября 1941, 5.00 ч., София, Изгрев.

Да се не смущава сърцето ви! Да не смущается сердце ваше! Теперь я хочу показать вам светлую сторону, потому что все вы, да и вся современная культура, движется по линии Сатурна. Я называю это так, потому что они идут не по линии счастья, а по линии несчастья. Все люди подозревают, что должно случиться какое-то несчастье, они не ждут чего-то хорошего. И, действительно, так и происходит. Все люди заканчивают плохо, за исключением лишь немногих, кто не закончил плохо. Как правило, все люди разоряются. Люди напуганы. Никто не ждет ничего хорошего. Теперь, когда вы проследите всю философию и теорию, через которую прошел человеческий разум, вы увидите, что было достигнуто. Но я не буду останавливаться на этих теориях. Когда Бог создал вола и шершня, шершень был недоволен своим ростом, находил его очень маленьким, хотел стать больше. Но Бог сказал ему, что, поскольку вол больше, они не могут быть одновременно большими. Один из них должен быть маленьким, чтобы представлять контрасты, противоположности друг другу. И если он станет убегать, ты будешь знать, что между тобой и им есть определенная пропорция и что вы равны». И действительно, вырвавшись из рук Бога, шершень подошел к волу, толкнул его и слегка ужалил, но вол убежал и так сильно испугался шершня, что мысленно представил его существом в десять раз больше себя. А когда его спросили, почему он так часто убегает, он ответил: «Опасно это! - Сколь опасно это маленькое животное». - Нет, страшная работа это, жалит сильно". Итак, то, что беспокоит вас в мире, - это ваш шершень, который беспокоит вас и от которого вы все убегаете. Вам говорят, что он маленький, но вы не верите, вы представляете, что он в 10 раз больше вас. Вам говорят, что он очень маленький, его можно посадить в бутылку и смотреть на него в одиночестве. Сейчас существует множество способов рассуждать. Современное общество идет по пути внушения и самовозвеличивания. Возьмите газеты, все пишут: «У нас все плохо, с каждым днем все хуже и хуже, из нас ничего не выйдет», и так далее. Куда бы вы ни обратились, вы услышите бабушек, матерей, отцов, детей - все поют одну и ту же песню. И после всего этого они не перестают думать о том, как исправить мир. Как исправить мир? Все говорят, что виноградник не выкопан, но никто его не копает, он остается не выкопанным. Тогда они начинают новую ситуацию: «Давайте вскопаем виноградник, давайте вскопаем поля!» Но они по-прежнему их не копают. Они говорят, что все должно быть выкопано, но все равно это остается не выкопанным. И наконец они приходят к положительному результату: «Виноградник должен быть выкопан!» Представьте, что вы больны и спрашиваете: «Почему Бог дал мне эту болезнь?». Так спрашивает религиозный человек. А ученый говорит: «Почему природа допустила эту болезнь?» Вы спрашиваете: «Что такое болезнь?» Болезнь кроется в очень маленькой причине. Очень маленькая причина может породить большие несчастья. Чтобы пояснить эту мысль, приведу следующий пример. В реке Нил в воде плавают маленькие лягушки. Крокодилы, также плавающие в воде, заглатывают различные жертвы, и когда одна из этих маленьких лягушек попадает к ним в пасть, они говорят: «Ты очень маленькая, но иди, я проглочу и тебя».Тут она начинает понемногу разгрызать брюхо крокодила, пока не проделает в нем отверстие, чтобы выйти наружу. Крокодил начинает переворачиваться с боку на бок, пока наконец не переворачивается на спину, его брюхо наполняется водой, и все готово. Что он получил от этой маленькой лягушки? Зачем она ему понадобилась? У людей тоже бывают такие неестественные желания в жизни. Кто-то хочет стать богатым человеком. Для кого-то богатство - великое благословение, а для кого-то это тоже такая маленькая лягушка, которая проявляется в животе человека и отправляет его в мир иной. Здоровье - это благословение для того, кто понимает. Но для тех, кто не понимает, это такая костлявая лягушка. Кто совершает преступления в мире: больные или здоровые? Кто из больных до сих пор убил человека? А здоровый возьмет нож, этого зарежет, того зарежет. И поэтому, когда говорят, что мы должны быть здоровыми, я добавляю: «Здоровыми, но разумными!». Но и больной человек, не понимающий своей болезни, тоже придет к отчаянию. Иногда больные тоже пытаются покончить с собой, но они не понимают, что болезнь, страдания, которые они испытывают, - это наименьшее зло для них. Они думают, что, убив себя, они избавятся от страданий. Но они не знают, что попадут в мир, где все забыто, в мир полного забвения. Когда вы попадете в этот мир, вы увидите, что никто не помнит вас, никто не знает вас, как будто все люди там забыли вас. Вы словно провалились в яму: ты думаешь, вы чувствуешь, но никто о тебе не помнит, все тебя забыли. Если вы находитесь в тюрьме, надзиратель все равно придет, но в этом забытом мире никто не вспомнит о тебе. Я говорю: не стоит входить в этот мир забвения, а потом говорить, что все люди тебя забыли. Самое большое несчастье для людей - это когда они попадают в этот мир забвения. Христос говорит: «Да не смущается сердце ваше». А современные люди, чтобы показать, что они культурные, отрицают истину. Есть три вещи, которые люди никогда не должны отрицать. Они не должны отрицать любовь, которая приносит жизнь; они не должны отрицать мудрость, которая приносит свет; и, наконец, они не должны отрицать истину, которая приносит свободу. Эти три максимы необходимы людям для прогресса. Все остальное вы можете отрицать, но эти три максимы вы никогда не должны отрицать, потому что все остальное - это результат этих трех вещей. Если вы будете отрицать их, то попадете в мир забвения. Теперь я хочу поговорить с вами о том, почему именно вы смущаетесь. Вас смущают мысли, которые не ваши. Вас смущают чувства и желания, которые не являются вашими. Вас смущают поступки, которые не ваши. Бог сотворил мир, но вы беспокоитесь о том, что будет с Землей, которая существует уже тысячи лет. Наши ученые спорят о том, сколько тысяч лет существует Земля и через сколько тысяч лет погаснет Солнце. Что они понимают из вопроса, когда и как погаснет Солнце? Действительно, если Солнце сделать как свечу, из такого же вещества, то можно сделать математический расчет, через сколько лет это Солнце погаснет. Если 250-граммовая свеча может гореть 10 часов, то можно составить соотношение между Солнцем и этой свечой. Отсюда, принимая во внимание массу Солнца, можно сделать расчет, сколько еще миллиардов лет будет гореть Солнце, пока в один прекрасный день не погаснет. Но сначала мы должны доказать, что Солнце горит так же, как и вещество свечи. А затем мы должны доказать, что у этого Солнца тоже есть фитиль. Если мы предположим, что у Солнца есть фитиль, то сможем провести параллель между свечой и Солнцем. Но и сейчас научно невозможно доказать, откуда берется энергия Солнца. То, что вся энергия исходит от Солнца, это так; но что эта энергия [исходит] от самого Солнца или откуда-то еще - это спорный научный вопрос. Те, кто не знает этого, говорят, что Солнце - это горящее тело. Когда вы кладете дрова на очаг, разве тепло этих дров находится в самих дровах? Есть что-то, что входит в древесину после этого. Сначала вы должны зажечь эти дрова, а потом уже появляется огонь. Сухое дерево горит на огне, но огонь должен прийти извне. То же самое можно сказать и о солнце: горючая материя находится внутри него, но энергия, которая развивается при горении, приходит откуда-то извне. Так рассуждают некоторые ученые люди. И человек всегда должен быть на стороне истины. Теперь я спрашиваю: что отличает красивого человека от некрасивого? Красивый человек приносит с собой счастье, а некрасивый — несчастье. Это общая ситуация, но бывают и исключения. Точно так же умный человек приносит с собой счастье, а глупый — несчастье. Поэтому, если умный человек войдет в ваш дом, он принесет вам счастье, а если глупый - несчастье. Если красивый войдет в твой дом, он принесет тебе счастье; если некрасивый войдет в твой дом, он принесет тебе несчастье. Если добрый человек войдет в твой дом, он принесет тебе счастье; если злой человек войдет в твой дом, он принесет тебе несчастье. Вы спросите: «Почему так?» Давайте оставим вопрос о том, почему это так. Так оно и есть, не более того. Если огонь войдет в ваш дом, он сожжет все. Но должен ли огонь войти в ваш дом? Оставим этот вопрос. Верно, что огонь, который может сжечь ваш дом, не должен входить в него. Для меня зло заключается в том, что этот огонь не должен войти в мой дом. Но я спрашиваю: должно ли это зло исчезнуть из мира? Скажите мне! Зло в мире - это неправильно понятое добро. Другого определения зла не существует. Я говорю об относительном зле. Относительное зло - это неправильно понятое добро. Если вы поймете его, это зло станет добром. В мире существует относительное [зло], которое, когда вы его познаете, становится добром. В мире также есть относительное добро, которое, когда вы его познаете, превращается в зло. Поэтому, когда вы входите в это царство, вы должны познать зло, чтобы оно стало добром. И не стремитесь познать добро, чтобы оно не стало злом. Но если вы извратите и то и другое, вы поменяете их полюса, и тогда добро станет злом, а зло - добром, и в итоге вы ничего не приобретете. Вот почему, когда познаешь, что зло - это добро, не нужно спрашивать добро, добро ли оно. Если узнаешь, оно обернется злом. Теперь вы зациклились на философии: почему так? Потому что иначе быть не может. Почему оно малое? Потому что оно не большое. Почему оно большое? Потому что оно не может быть маленьким. Большое и малое - это два полюса, между которыми вы ходите. Чтобы понять вещи, вы должны поместить маленькое на одну сторону, а большое - на другую. И между этими двумя величинами будут двигаться ваши рассуждения. Они должны быть точками опоры. Поскольку сейчас мы действуем по закону наименьшего, то мелочные люди не могут быть счастливы. Что вы можете получить от таких мелочных людей? Вы ничего не можете получить. Следовательно, человек для человека не может быть целью. Для меня целью может быть то, что может добавить что-то к моему развитию. В чем заключается развитие? Сейчас мы идем по пути эволюции формы. Увеличение формы - это еще не эволюция. Говорим ли мы: «Пусть человек растет». В росте формы, например, есть эволюция? Например, слон больше человека. Являются ли те допотопные животные, которые были больше человека, умнее его? Чего вы достигли с помощью большой формы? Нынешние люди говорят: «Пусть у нас будет громадная форма!" Я спрашиваю: «Что даст вам эта громадная форма? Говорю: "В человеке прежде всего в человеке должны быть идеи. Он должен иметь идею стать богатым». Так говорят современные люди. И я соглашаюсь. Спрашиваю: если в этом случае вы богатый человек, что вы будете делать со своим богатством? Вы должны знать, на месте ли это богатство. Вы для него или оно для вас? Если вы были бедным, а стали богатым, и в этой ситуации все ваши болезни покидают вас, все ваши страдания исчезают, значит, это богатство на своем месте. Но если болезни не покидают вас и несчастья преследуют вас, это богатство не на своем месте. И тогда, если вы заболеете, у вас будет много хороших врачей, которые будут крутиться вокруг вас, но не ради вас, а из-за вашего богатства. Они будут говорить вам очень приятные слова, но эти слова будут не ради вас, а из-за вашего богатства. Они будут говорить вам: «Вы благородны, вы такой-то, такой-то...», а за спиной они будут говорить, что вы большой негодяй. Философия, которую проповедуют в мире, такова: может ли вол, который думает, что он миллиардер, стать миллиардером? Может ли лошадь, которая считает себя банкиром, стать банкиром? Никогда. Люди просто смешны, когда хотят стать богатыми! Если они пойдут по пути вола, то никогда не смогут стать миллиардерами. Если они пойдут путем лошади, то никогда не смогут стать банкирами. Если они пойдут путем запряженного скота, то никогда не смогут стать миллионерами. Сегодня мы обижаемся и говорим: "Мы не животные". Мы не животные, но едим, как они; мы не животные, но пьем воду, как они; мы не животные, но дышим, как они; мы не животные, но спим, как они; мы не животные, но бьемся, как они, жалим, как они, и т. д. Я спрашиваю: что же такое существенное отличает нас от животных? Должно быть существенное различие. Я согласен, что между человеком и животным существует большая разница. Но что является существенной чертой?Даже когда я говорю, что мы животные, это не извинение. На мой взгляд, еда - это благо в природе; дыхание - великое благо в природе. То, что иногда животное брыкается, я говорю, что это великое искусство. Сколько тысяч лет оно училось искусству бить ногами? Знаете ли вы, сколько тысяч лет потратила лошадь, чтобы овладеть искусством бить ногами? Знаете ли вы, сколько тысяч лет потратил бык, чтобы создать свои рога? Знаете ли вы, сколько тысяч лет потребовалось собаке, чтобы создать свои зубы, которыми она кусает? Знаете ли вы, сколько тысяч лет потратила змея, чтобы сделать свое тело настолько гибким, что оно обвивается вокруг своей жертвы? Это искусство, это достижения. Мы живем в условиях, отсталых от прошлых культур. Мы говорим о культуре, мы говорим о религии, мы говорим о Боге, но это все далекие от нас вещи, которых нам еще предстоит достичь. Ученые и религиозные люди все еще живут в прошлом. У них хорошие устремления, но их жизни переплетены. Спрашиваю сейчас: "Что нужно делать?". Мы поступим так, как поступают растения. Как только вы сеете растение, оно начинает брать из земли то, что ценно для его развития, чтобы дать свои плоды и предложить их людям. И если мы любим растения, то любим их только за ту разумность, с которой они вырабатывают свои плоды и дают нам самое необходимое. Если бы они не давали нам самого необходимого, мы бы их не любили. Но не только это, они ценны для нас и по другим причинам. Они очищают воздух. И в другом отношении они оказывают нам большую услугу: они воспитывают самых свирепых животных, приручая их и делая более снисходительными. Если бы этих растений не было, в нашей жизни были бы большие беды. Если бы люди не понимали растительное царство таким образом, они не смогли бы понять жизнь. Вы можете провести эксперимент. Много раз я бывал в семьях, где муж и жена не могут жить хорошо, они несчастны. И мужчина, и женщина - хорошие люди, но они однообразны, оба - батарейки, наполненные огромной силой. И женщина идейна, и мужчина идейный, но они не могут жить. Я говорю женщине, которая говорит, что не любит своего мужа, купить гвоздику. Когда она посмотрит на эту гвоздику, она скажет ей то, что она ни в коем случае не должна говорить своему мужу. Теперь я скажу и вам, но вы не должны говорить это другим, тем более своему мужу. Поскольку я доверяю вам, я расскажу об этом, но вы не скажете об этом посторонним. Эта женщина говорит мне: «Ну, ты не шутишь со мной?» Попробуй сделать это. Если сделаешь то, что я говорю, и это принесет пользу, тогда надо верить в это. Иначе ты можешь принять это за шутку. Ты возьмешь эту гвоздику, приласкаешь ее, будешь целовать ее три раза в день и говорить: «Пожалуйста, скажи моему мужу, чтобы он был таким же, как ты». Если после того, как ты приласкаешь ее, твой муж подойдет к ней, знай, что закон уже сработал. Запиши это. А вечером проведи тот же эксперимент. Через месяц приди и расскажи мне о своем опыте. Мужчина улучшит свои отношения. Таким образом, мужчина станет подобен этой гвоздике. Через гвоздику вы привнесете в своего мужчину новый элемент, который начнет трансформировать его энергию. И когда этот элемент проникнет в мужчину, он начнет сидеть рядом с женой, ладить с ней. Ты не любишь своего мужа, потому что у тебя нет ни одной гвоздики. Вот почему Бог создал гвоздику. Поэтому ты сделай эту практику. Если не хотите гвоздику, попробуйте розу или фиалку. Есть тысячи цветов, с которыми, сделав тот же эксперимент, вы все равно придете к волшебному воздействию друг на друга. Вам может показаться, что это легкомыслие. Если это легкомыслие, то разве лекарства, которые вы используете против лихорадки или других болезней, не основаны на легкомыслии? Я неоднократно пытался давать хинин людям мысленно, и они излечивались. «Как же так?» Я им говорю: «Есть закон, который если исполните, то без денег можете вылечиться» - «Как же так, я уже 3-4 месяца страдаю от лихорадки». Представьте, что вы идете в аптеку и берете 30 граммов хинина, который вы разделите на 3 части. Затем представьте, что вы мысленно принимаете 10 граммов утром, 10 граммов в полдень и 10 граммов на ночь. «Через 2 недели я встречаю этого парня, и он говорит мне: „Хинин помог!“. Возможны некоторые случаи исключения в законе. Однако проведите эксперимент. Возьмем, к примеру, гомеопатию. А она рекомендуется в медицине. В современной медицине существует два метода лечения: гомеопатия и аллопатия, которые кардинально отличаются друг от друга. Аллопатия считает, что человеку нужно давать самые сильные дозы. Гомеопатия рекомендует давать самые слабые дозы. Например, 30 граммов хинина растворяют в 100 граммах воды. Из этого раствора берут еще одну каплю и добавляют ее в другие 100 граммов. В 30 бутылочках по 100 граммов воды поочередно берут по одной капле раствора из предыдущей бутылочки и добавляют в последующие, пока не дойдут до 30-й бутылочки. А когда человек вылечится, он возьмет одну каплю из последней бутылки. От такого разбавленного раствора он излечится. «Нерде Шам, нерде Багдад» (турецкая пословица: означает примерно „Откуда куда?“, „Пусть будет!“, выражает сомнение). Такую гомеопатическую аптеку можно проглотить целиком. Однако с аллопатией дело обстоит иначе. Если кто-то попытается проглотить одну такую аптеку, он поплатится жизнью. Один монах лечился лекарством из этой аптеки, но оно было очень ядовитым. Врач посоветовал ему принимать по 3 капли в день. Монах задумался и в конце концов решил: «Вместо того чтобы принимать по 3 капли каждый день, я выпью их все сразу, так я быстрее выздоровею». Когда выпил, вылечился полностью. Отошел. Нет, в этом методе нужно принимать слабые дозы. Не спешите сразу избавиться от всех болей и страданий. Если в нынешних условиях убрать все страдания и боль, люди попали бы в состояние гораздо худшее, чем нынешнее. Теперь мы возвращаемся к целесообразности природы. В природе зла абсолютно не существует. Зло - вещь относительная. Относительное зло - это то, от чего страдают люди. Если человек идет по закону Божественной любви, то всякое зло, когда его распознаешь, обратится тебе во благо, ты выиграешь. Зло в мире - это сила, которая что-то вносит в жизнь людей. Иначе, если бы это было не так, природа тоже никогда бы не допустила зла в мир. Конечную цель зла все испытают. Вы скажете: «Это только предположение». Нет, это результат, который покажет будущее. В одном месте Христос говорит: «Не противься злу!» Что это значит? Не думай, что зло - это зло; не сопротивляйся ему, но позволь ему делать свое дело. А оно, как и человек, делает свое дело. Предположим, у тебя есть отец, который ничего тебе не оставил, но все отдал твоему брату. Ты ненавидишь своего отца. Я спрашиваю: что ты от этого выиграешь? Ты не знаешь, какова цель твоего отца. Представь, что он не питает к тебе никакого расположения. Но если ты ненавидишь его, что ты получишь от своей ненависти? Сын, ненавидящий своего отца, умирает раньше него. Теперь вторая ситуация: кроме того, что твой отец ничего тебе не дал, но пока ты не поймешь, почему и для чего он это сделал, и не захочешь исправить ситуацию, смерть придет. Поэтому лучше жить, чем иметь богатство, которое даст отец. Твой отец - мудрый человек. Теперь я поясню свою мысль на другом примере. Представьте, что у того же отца есть милая, красивая дочь, которую он любит. Однажды дочь увлекается молодым человеком и говорит отцу, что хочет выйти замуж. - «Я не против, но я не думаю, что ты сможешь жить с этим молодым человеком» - «Но я хочу выйти за него замуж» - «Ты можешь выйти за него» - «Ты дашь нам денег на жизнь?» - «Нет, я дам тебе все, что тебе нужно, но когда ты выйдешь замуж, я не дам тебе ничего. Вы оба будете работать и на все, что заработаете, будете жить». Девушка выходит замуж. Но через 3-4 месяца муж говорит ей: «Иди к отцу, он даст тебе сумму на жизнь». Возлюбленный говорит ей: «Если ты не возьмешь денег у отца, ты не сможешь жить со мной». Такой возлюбленный может жить со своей возлюбленной только с деньгами, но не может жить без денег. Отец говорит: «Ты можешь жить со мной и без денег. Но если ты вернешься к нему, я не дам и пяти монет». С кем нужно жить? У людей, пришедших на Землю, есть возлюбленные. Земля - это возлюбленный, с которым мы живем, и он посылает нас ввысь к нашему Отцу, чтобы молить о деньгах. Но Отец не дает. Он говорит: «Вы будете работать, пахать и копать!» Вы говорите: «Господь богат, у моего Отца много денег!» Он богат, но Он не дает. Ремень затянешь, будешь пахать. И после отец тебе скажет: «Он не для тебя." Пусть ваше сердце не смущается. Когда? Когда твой возлюбленный не хочет жить с тобой, потому что ему нужны деньги. «Что мне делать?» Оставь своего возлюбленного. Если может жить с тобой без денег, это хорошо. Но если он говорит, что если отец не даст тебе денег, то ты не сможешь с ним жить, уходи от него! Это афоризмы. Мы должны разумно понимать жизнь, чтобы иметь четкое представление о том Божественном Принципе, который действует в мире. Сейчас вы находитесь в вечном противоречии. Много раз мне задавали самые разные вопросы, многие из которых были очень ясными, но не отвечал на некоторые. Собеседник мой, который не понимает вопрос, спрашивает меня, понимаю ли я его. Всякий человек, который хочет объяснений на вопросы от меня, сам их не понимает. Когда я чувствую, что человек меня не поймет и я не буду ему полезен, я ничего ему не объясняю. И сейчас, когда я встречаю эту женщину, я говорю ей: есть и другой путь. Вместо того чтобы заниматься гвоздикой, иди к своему отцу и оставайся при нем. Но гвоздичный метод гораздо экономичнее, с меньшими затратами. В то же время я могу сказать ей, чтобы она пошла к отцу, попросила 5000 левов с условием, что капитал не может быть снят, только проценты. Тогда ваша возлюбленная, думая только о процентах, сможет жить с вами. Этот метод похож на гвоздику. Проценты будут поцелуями гвоздики. И тогда ваш муж простит вас, скажет, что вы очень милая, будет говорить с вами ласковые слова, но пока гвоздика лежит в банке. Пока ваш цветок - проценты - выходит наружу, будут поцелуи. Если вынуть гвоздику из горшка, все перевернется с ног на голову. И тут кто-то говорит: «Отдай мне свое сердце!». Юноша подходит к девушке и просит у нее сердце. А девушка хочет получить сердце юноши. Нет глупее девы, чем та, которая отдает свое сердце юноше. И нет глупее юноши, чем тот, кто отдает свое сердце девушке. Любить девушку - это одно, но отдавать ей свое сердце - глупость. Любить - это по-человечески, это благородно. Но отдавать свое сердце человеку - это глупость. В мире существует только одно исключение. Это Бог. Держите свое сердце при себе. Девушка и юноша, хозяин и слуга, учитель и ученик, кто бы они ни были, держите свое сердце при себе, не отдавайте его никому. Как только вы предадите свое сердце, все беды последуют за вами. Почему вы страдаете? Потому что вы отдали свое сердце кому-то. Сейчас я говорю это не вам. Вы извините меня, вы можете не страдать, вы можете быть одним из счастливых людей. Однако я говорю: «Несчастье в мире происходит оттого, что люди отдали свое сердце куда-то». Отчего страдают богатые? Они потеряли свое богатство. Отчего страдают ученые? Они потеряли свой ум. Отчего страдают здоровые? Они потеряли свое здоровье. Человек, который теряет свое сердце, теряет многое, теряет очень многое. Это источники жизни. А что этот источник берет у вас? Ты в зависимости от других. Пока твое сердце бьется в тебе, пока твоя воля работает, пока ты мыслишь, чувствуешь правильно, сердце твое находится в тебе. Как только ум твой перестает мыслить, как только сердце твое перестает чувствовать, как только воля твоя перестает действовать, сердце твое ушло куда-то. И пока ты находишься в затруднении, если хочешь, послушай меня. Как бы ты ни был несчастен, обратитесь мысленно к своей душе и себе скажите : «Господи, помоги мне вернуть мое сердце, пусть сердце мое вернется на место! Теперь я буду хранить его как святыню внутри себя. Помоги мне вернуть мое сердце!» Ничего больше. Когда некоторые люди любят, они страдают. Я знаю, откуда берутся страдания, и поэтому говорю: «Не отдавайте свое сердце никому! Христос в одном месте говорит: «Я имею власть положить душу Мою и имею власть взять ее». Он отдает ее, но снова берет ее. И если ты можешь положить свое сердце и взять его, ты сильный человек. Но если ты оставишь свое сердце где-то, чтобы им распоряжались другие, ты окажешься на перепутье, и люди будут проводить различные эксперименты с твоим сердцем. В своей душе никогда не допускай, чтобы родилось желание завладеть сердцем другого человека. Для святого, для гения владеть сердцем человека - это преступление. Когда отдаешь сердце свое Богу, Он возвращает его со всеми его благами. В Боге есть нечто благородное и возвышенное. Когда ты отдаешь сердце свое Богу, ты возвышаешься. Но когда ты отдаешь его людям, ты унижаешь себя. Когда человек унижает себя, он вкладывает свое сердце туда, куда не следует. Христос говорит: «Да не смущается сердце ваше!» Во что должен верить человек? В изобильную жизнь, в изобильное знание, в изобильный свет, в изобильную истину, в изобильную любовь, в изобильную мудрость, в изобильную силу. Это есть мощная сила в мире. Другого спасения нет. Это путь, на котором человек может спастись. Другие вещи приводят человека к преходящим состояниям. Значит, мы можем раскрыть себя и получить тот опыт, который был у козла в басне о козе и лисице. Козел покинул свое стадо, отправился на прогулку и проходил мимо канавы, где увидел лису. - «Что ты здесь делаешь?» - «Я увидел, что на улице очень холодно, и зашел сюда.» - «Можно и мне зайти?» - «Можно». Не успел он зайти, как лиса прыгнула ему на спину и сказала «До свидания!». Козленок остался внутри, чтобы провести исследование и проверить, насколько там прохладно. Так и мы, если послушаем совет лисы, попадем в эту ловушку жизни, заблуждений, беззаконий. Неправедность в мире заключается в непонимании тех реальных интересов, которые есть у человека. Природа определила будущее для каждого человека. Когда человек совершает преступления, это говорит о том, что он потерял правильное направление своего развития и лишает себя блага, которое определила ему природа. У нас есть один такой случай с нашим знакомым. Отец оставил ему в наследство 600-700 акров земли. У них было несколько детей. Его дядя был оставлен опекуном. Отец умер и оставил свое наследство. Идя по юридической стезе, он допустил небольшую ошибку. Закон поймал его, был подан иск, и за эту ошибку его посадили в тюрьму на один год, лишили права голоса на 3 года, и он лишился службы на 10 лет. Итак, за одну маленькую ошибку на Земле закон поймал его. Спрашивается: зачем ему этот фальшивый документ? Природа еще более требовательна: когда она ловит вас, то за одну маленькую ошибку сажает вас в тюрьму не на один год, а на 10 лет и лишает гражданских прав. Что вы получите, подделав этот документ? И все эти противоречия, которые входят в нашу жизнь, происходят потому, что мы не пришли к позитивной науке. Что тот путь, по которому мы сейчас идем со всеми нашими пониманиями, не может принести нам счастья. И тогда остается только один путь - Божественный. Люди ищут Бога извне. Я не доказываю существование Бога извне, я считаю это предметом для других. Трудно доказать, что Бог существует вовне. Внутренне вы можете убедиться, что Бог есть. Вот, в Писании сказано: «Ищите Меня в день скорби, и Я помогу вам». Я могу привести вам множество примеров. Ты попал в трудное положение и ищешь помощи у людей. Сначала обратись к Источнику, и тогда изнутри тебе будет указано, кто из людей в данном конкретном случае могут помочь тебе . Только те, кто любит тебя, могут помочь тебя. Спасение не может прийти иным путем, кроме пути Любви, Мудрости и Истины. Божественное заключается в следующем: когда ты наиболее взволнован, к тебе придет Божественная мысль, и Бог будет говорить с тобой. Тогда все в тебе утихнет, и ты решишь изменить свою жизнь. Это и есть Божественное начало. Но поскольку человек свободен, он все еще сомневается и говорит: может ли эта маленькое существо, которое говорит с тобой, быть Богом? Нет, всякий человек, который мыслит так, - невежда. Невежды и сейчас удивляются, как это возможно, чтобы такое маленькое солнце могло обогревать такой большой мир. Ученые люди пришли к выводу, что солнце не маленькое, но оно таким кажется. А простые люди удивляются и говорят: «Как это возможно, чтобы такая большая Земля обогревалась и освещалась этим маленьким солнцем?» В этом кроется огромная сила! Да, это дело рук Божьих. Это маленькое существо, которое вы ощущаете каждый день, - гигантское Солнце, которое в тысячи и миллионы раз больше всей Земли. И тот, кто не верит в Бога, верит в Солнце. Говорю: Ты, кто сознаешь тоже вышел из Бога, и ты - часть Его. Невозможно отрицать Бога. Ты можете отрицать Бога, но себя можешь ли отрицать? Да, ты - малая часть этого целого. Поэтому ты можешь отрицать Бога в Его совокупности, но ты, маленький человек, не можешь отрицать Бога в себе. Ты прикован к Богу. Однажды ты умрешь, но в твоем уме остается мысль о том, что люди после тебя будут жить. Снова веришь. «Кто такие неверные?» Нет неверных. Кто не верит в предположения. «Да не смущается сердце ваше». В Болгарии первые, кто правил, и те, кто сейчас у власти, должны знать, что вся власть дана Богом. А те, кто собирается править, - это маленькая гвоздика, и вы должны поливать ее, заботиться о ней и говорить: «Пусть ты исполняешь волю Божью, как сказал Бог!» Все будут молиться, чтобы те, кто правит, исполняли Божью волю, как сказал Бог. Все будут молиться, чтобы правители исполняли Волю Божью, как Господь послал их на Землю. Они пришли в Болгарию свыше. Вы скажете: «Это служители с Земли». Вы скажете: «А такие, как они, кто знает, что они сделают?» Кто же тогда будет исправлять мир, скажете вы? Любая разумная власть дана Богом. И если эта власть не разумна, она не от Бога. И иногда причины несчастий, неудач кроются не только в правителях, но и в людях. Каков народ, таковы и его правители. Не только правители не правые. Народ должен изменить свое поведение. Народ должен верить в них. Народ не должен колебаться ни в чем. На мой взгляд, народ не должен быть массой. Под словом «народ» я подразумеваю сознание, а не массу. Возвышенное, благородное, то, что думает, то, что чувствует, то, что действует, - это и есть народ. Кто был отцом еврейского народа? Авраам. Кто является праотцом болгар? Болгары его не знают. У болгар нет Авраама, который их создал. Держитесь за первого Авраама. Вы скажете, что Бог - наш Отец. Если это так, если вы верите в это, то и я рад. Ведь и вы радуетесь и думаете, что Бог - ваш Отец! Если Бог - ваш Отец, то о чем можно беспокоиться? Он сотворил всю вселенную, Он создал Солнце, Луну, звезды, Он все упорядочил. Иногда вы падаете духом, испытываете беспокойство и говорите: «Как же это будет работать?» Тогда я говорю: «Если вы встревожены, значит, отношения с вашим отцом немного нарушены. Если я люблю своего отца, то между мной и отцом не может быть никаких нарушений. Его сердце всегда будет открыто для меня. Иногда земной отец эгоистичен, но и земной сын тоже эгоистичен. Так эгоизм вошел в этот дом. Эгоизм должен занять достойное место. Человек, который с утра до вечера думает только о себе, не сможет ничего достичь. Думайте о своем отце и будьте полезны всем. Когда вы не можете чего-то добиться, думайте и о себе, но смотрите, чтобы вы тоже были полезны своим ближним, чтобы вы исполняли волю Божью, чтобы у вас была светлая и прекрасная идея. И когда вы видите бедного человека, вы должны знать, действительно ли он беден. Он роется в кармане, у него есть деньги. Он снова роется в кармане, снова достает деньги. Если он ковыряет 20 раз, у него все равно есть деньги. Все эти земные источники - это такие бедные люди, от которых источники постоянно исходят. Тот беден, у кого богатая душа, у кого богатый ум, богатое сердце. Собственно, это и есть богатый человек. «Да не смущается сердце ваше», „Верьте в Бога, верьте и в Меня“, „В доме Отца вашего много обителей“. Все небо создано для вас, не о чем беспокоиться. Думайте хорошо обо всех. Давайте пожелаем всем правителям, которые сейчас приехали в Болгарию, исполнять волю Божью. Тогда будет радость всем. 20 мая 1934, 10 утра, София, Изгрев

ЛЮБОВЬ, ЗНАНИЕ И СИЛА Воскресная беседа 21 сентября 1941, 10 часов, София Отче наш“ „Ще се развеселя“ Евангелие на Иоанна, глава 5, стих 5: „И там был некий человек, болеющий 38 лет“ „Духът Божи“ Я просто возьму 5-й стих 5-ой главы Евангелия от Иоанна: «И был некий человек болен 38 лет». Речь идет не о знаменитом человеке, не об именитом человеке, его имя не называется. Его просто называют неким сторожем № 38. Тридцать восемь лет он был в бане, 38 лет он был сторожем. Он говорит: «Ты свободен». Он говорит: «Достаточно этого сторожительства». Тридцать восемь лет - я беру возраст, в котором современное человечество, находясь в определенном состоянии, ищет способ исцелить себя. Он сидит в этой купальне, чтобы вылечиться, он хочет выйти здоровым. Но до сих пор ничего не получилось. В этом отношении наука выступает как слуга, ее нужно понять. Что мы понимаем под словом «наука»? Наука - это то, что приходит на помощь человечеству. Если вы прочтете ту же главу, там говорится, что Отец открыл удивительные вещи. Это Бог открывает людям. Современное человечество пользуется особой благосклонностью невидимого мира. Открываются многие тайны, которые не были понятны в прошлом. Если взять любое направление, то в прошлом радио было известно только посвященным. У посвященных есть радио из того мира и из этого, и они разговаривают. Если кто-то отправился в другой мир, вы будете знать, на каких волнах разговаривать. Он скажет вам свой адрес, какое место. В том мире есть города, деревни, есть школы, есть университеты. Вы поймете этот мир в самом лучшем смысле. Вы будете представлять себе лучшее из того, что у вас есть. Потому что если он будет похож на этот мир, то у вас будут искаженные представления. Например, у вас есть понятие о хлебе. Но что это за хлеб? Он из ячменя, из ржи, из испорченной муки или из хорошей пшеницы? У пшеницы есть качества. Тот, кто вспахал поле, проклял, собрал пшеницу, проклял - эта пшеница не чиста, вся пшеница испорчена. Она испорчена тем, кто ее пашет. Поэтому говорю, что хороший хлеб из той пшеницы - тот, кто пахал поле, пел, любил волов, что целовал их, он говорит: «Братья, давайте пахать. Вы как-то понимаете, а я как-то понимаю. А тот, кто пашет, пусть молится три раза в день». Что означает молитва? Молитва - это сознание. Когда человек постится, он молится. Он говорит: «Да будет хлеб. Где хлеб?» Голодный человек нюхает хлеб. Если голодный человек находится здесь, на восходе солнца, он узнает, в какой печи в Софии пекут хлеб - прямо у печи. Тот, кто не чувствует этого запаха, отправляется бродить. Он возвращается, найдя непропеченный хлеб. Хлеб был, но он не пошел туда, где его пекут. Или он говорит: «Я ем все, что попало». Я тоже не должен верить во что бы то ни было. Вы прочитали учебник, выучили основы, буквы. Это самое основное, алфавит. Наиболее целесообразное взяли. Нет ничего более значимого, чем буквы. Буквы, которые вы выучили, вы будете использовать всю жизнь. Чтение, когда речь идет о грамматике, - это правила, которые покажут вам, как вы должны действовать в том или ином случае. Сейчас мы часто останавливаемся и говорим: «Я знаю алфавит», но мы не выучили алфавит природы. Язык природы нам еще предстоит выучить. Мы не знаем языка природы. Было передано, что Бог говорил с Адамом. На каком языке? Он не говорил на иврите. Говорят, что это было на иврите. Он не говорил на иврите. Есть даже один язык - более древний, чем ватанский. Они считают, что ватанский язык - самый древний. Санскрит и другие языки называются ответвлениями. Это исторические вещи. Мне нет смысла объяснять вам, как образовались эти языки. Один перевод. Так что приспособиться к этому языку можно - но для этого нужна некоторая подготовка, пока вы не научитесь говорить. Возьмите, пока вы не научитесь петь. Вы можете быть музыкантом, но чтобы научиться петь, вам придется побеспокоиться о своем горле, взять правильный тон. Не только взять, но и отличить, какой тон - «до», «ре» или другой. А чтобы отличить, повышен тон или понижен - нужен отличный слух. Некоторые тут и там знают что-то о музыке. Я привожу это в качестве пояснения к языкам. Например, вы желаете чего-то и не достигаете этого. Почему? Потому что то, что вы знаете, вы не понимаете, вы не можете этого сказать. Если вы поедете во Францию, или Германию, или Англию - куда угодно, сейчас опасно говорить об Англии, России, Америке. Потому что если вы заговорите о России, они скажут, что вы принимаешь страну. Если будешь говорить о Германии, они скажут, что ты принимаешь страну. Эти вещи я рассматриваю вскользь. Я принимаю людей в том положении, в которое их поставил Бог. Каждый народ - это слуга Бога в мире. Сколько народов существует, столько являются слугами Бога. Это правильное положение. То, что эти слуги иногда не исполняют волю Божью, - это другой вопрос. То, что Бог поставил их выполнять Свою работу, - это самое главное. Давайте перейдем к главному. Нам не важно, кто напился. Они где-то подрались, проломили себе голову. Нам все равно. Пусть перевязывают раны, головы, пусть получают урок. Если вы видите, что два пьяных человека дерутся, как вы должны к ним относиться? У вас должно быть какое-то лекарство для больного. Тот, кто любит вино, интересуется нами, когда он приходит, он говорит: «У вас есть немного денег, чтобы дать мне, у меня закончились деньги. Я хочу побаловать себя в пабе». Я спрашиваю: люди, которые пьют уже тысячи лет, что они приобрели? Пьянство сформировалось не у людей. За тысячи лет до людей мухи напивались, танцевали, ходили в кабаки. В природе существует множество кабаков. Муха, напившись, начинает кружиться, а потом возвращается в улей. Ее спрашивают: «Почему она опоздала?». Она молчит. Она говорит: «Я не могла найти улей. Шел дождь, такая погода». Она извиняется. Вы думаете, что пчелы очень исполнительны. Иногда они очень буквальны. Королева, когда она говорит этому парню, куда идти, три раза повторяет, а на третий раз втыкает жало. Пчелиная королева никогда не говорит человека жалить. Она толкает его головой, бьет его, и наконец королева говорит, чтобы он тебя ужалил. Сейчас то ложь. До сих пор не слышал. Я разговаривал с пчелами, спрашивал у королевы. Королева говорит: "Нет такого приказа. Они жалят рабочих сами по себе". Я сказал, что надо нажать на втулку и начать жалить. Или слегка воткнуть жало, но немного клюнуть и вытащить жало. Ни в коем случае не втыкать жало». Я говорю: мы, современные люди, похожи на тех пчел, которым королева отдала приказ, и мы применяем закон по-своему. Мы говорим: «Так говорит Бог. И это правда. Как рабочие пчелы исполняют заповедь, так и мы исполняем. Не то чтобы мы были плохими людьми. Мы лучше, чем огонь. Огонь сожжет вас. Человек никогда не сможет сжечь вас. Мы лучше воды. Вода утопит вас. Мы лучше ветра. Ветер снесет ваш дом своим порывом. Пока что я не снес ни одного дома. Когда дует ветер, сколько домов снес ветер. Я лучше ветра, я лучше воды, я лучше огня. Камни, когда они падают, разбивают и тебя. Пока что, слава Богу, я никого не раздавил. Потому что мы, люди, лучше, чем камни, чем вода, чем ветер, чем огонь. Человек может немного подтолкнуть, но это ничего не значит. Некоторые из вас могут сказать, что это небольшая ирония. У меня нет никакой иронии. Я хочу представить вещи такими, какие они есть. Иногда человек высмеивает других. Учитель может высмеять ученика, поддеть его, задеть его личные чувства. Когда они высмеивают, они затрагивают личные чувства. Или когда они хотят призвать нас к силе, они говорят: «Ты бабушка. У тебя нет никакой силы. Разве люди тебя не знают?». А я?» Вы показываете свою силу. Тогда тот, кто бросил вам вызов, берет его и кладет на землю. Как он покажет, что он сильный? Если он победит его, то скажет: «Как ты думаешь? Правильно ли то, что я сказал?». Сейчас в мире нам бросают вызов. У нас есть знания, а кто-то говорит: «У тебя нет знаний». Если кто-то сбивает вас с ног, у вас нет знаний. Если вы сбиваете его с ног, у вас есть знания. Все люди - пехлеваны. Мужчины, женщины и дети - все они пехлеваны, они ведут себя как пехливан. Когда вы боретесь с дьяволом, дьявол приходит, он обманывает вас в чем-то. Если он одолевает тебя, ты платишь борцам. Если ты его победил, он должен заплатить за борщ. Итак, я спрашиваю: все вы, кто беден, кто платит? Дьявол платит или вы? На мой взгляд, все люди стали бедными, которых дьявол прижал к жизни. Они платят долги. Все те, кто богат, надавили на дьявола. Но борьба еще не закончена. Дьявол очень научен. Когда дьявол не может вас укусить, он приходит поесть. Он говорит: «Ты не знаешь, как есть. «Как, а я?» Они начинают кайфовать. Вы посмотрите, все богатые, дьявол набрал их на дюжину мисок. Они соревнуются, они борются с дьяволом еды. Но когда они соревнуются, в этом соревновании рождаются болезни. Самые богатые страдают от подагры, королевской болезни. А теперь позвольте мне донести до вас этот закон с научной точки зрения. В каждой сфере человек должен знать, как контролировать свои силы, свои мышцы, контролировать свои чувства по отношению к еде. Затем человек должен знать, как управлять своими склонностями. Он должен знать, как управлять своей верой, своей надеждой. Он должен знать, как вести себя в соответствии с законами любви. В мире есть много хороших вещей, которые человек должен изучать. Можно создать множество научных теорий, но они не будут актуальны через двадцать или тридцать лет. В то же время я провожу свои исследования и вижу, что мир создан не так, как говорят ученые люди. Что на Солнце есть огонь, что там двадцать пять миллионов или пятьдесят миллионов тепла. Внутренняя часть солнца твердая. Снаружи живут существа. И поскольку существует также вторжение с какого-то другого солнца, они поставили снаружи крепость - большой жар. Это меры предосторожности, меры - чтобы не напасть на них. И солнца иногда ссорятся. Потому что они ссорятся, поэтому Бог предусмотрел, расположил их на большом расстоянии. Ближайшее к нам солнце находится на таком расстоянии, что свету требуется три года, чтобы доплыть до него. В космосе можно разместить три тысячи систем, подобных нашей Солнечной системе. Бог разместил это пространство так, чтобы между двумя солнцами не произошло столкновения. Возможность начала войны между одним солнцем и другим исключена. В таком случае требуются большие затраты. Теперь вы спросите: «Эти продвинутые существа, какая у них необходимость воевать?» Я спрошу вас. Та царская дочь, которая счастливо живет с отцом, что заставляет ее выходить замуж, искать любовника. В этом нет нужды. Царская дочь обеспечена, чтобы жить, развиваться умственно. Нигде не написано, что она должна выйти замуж. Такого закона не существует. В христианстве выступают против бесцельного брака. Царство Божье - для девственников, для тех, кто вообще не женат. Апостол Павел говорит: «Кто женится, тот поступает хорошо. А кто не женится, тот поступает лучше». Не вступать в брак. Прежде всего, что такое брак? Это когда двое собираются вместе, чтобы поссориться, или когда двое собираются вместе и затевают предприятие, что-то делают, рожают детей. Это заблуждение. Какая женщина может родить детей? Люди удивительны, когда преувеличивают. Они сажают саженец в землю, а когда дерево вырастает, земля говорит, что она его родила, что она его воспитала, как мачеха. Но это семя не вышло из земли. Я говорю, что мы должны иметь четкое представление о жизни. Для тех, кто понимает. Это не для детей. Когда я говорю о браке, я понимаю его в очень широком смысле. Тот, кто запутался в плотной материи, уже женат. Он стал плиточником, он дробит пыль. Он хочет зарабатывать на жизнь, это необходимость. Когда он не смог найти другого занятия, он стал плиточником. Что лучше? Быть плиточником или быть садовником? Сейчас вам приходится выбирать между плиточником и садовником, вам приходится выбирать преподавание. Что лучше? Преподавание лучше. Учить детей — лучше. Я говорю, что в браке некоторые женятся, чтобы стать плиточниками, некоторые - чтобы стать садовниками, некоторые - чтобы стать профессорами, учителями. В браке есть что-то еще. В браке человек должен прийти к тому, чтобы стать слугой Бога. И он, и его возлюбленная должны идти и служить. Под словом «жена» в вечной жизни подразумевается та, кто обладает благочестием. О Боге говорят, что он благосклонен и милостив. Каждый человек, который занимается самосовершенствованием, должен обладать этим принципом. Я говорю, что в семье мужчина и женщина являются символами определенных добродетелей. Если женщина не представляет эти добродетели и если мужчина не представляет эти добродетели, то этот символ не имеет смысла. В Америке есть один день - День благодарения. Вы смотрите на одно письмо, оно пришло с подарочным чеком на двадцать пять тысяч долларов, другое письмо пришло с подарочным чеком на пятьдесят тысяч долларов. Ваш друг отправляет их. Все чеки обналичиваются. Пятьдесят или шестьдесят собраны, и вы думаете, что жизнь уже обеспечена. Но американцы знают, они говорят, что это обман. Теперь перехожу к закону. Есть лакомства - срок прошел, пяти монет не стоят. Есть знание, которое не стоит пяти монет. Есть вера, которая не стоит пяти монет. Выпьешь холодной воды и начнешь все сначала. Нет жизни важнее, чем настоящая жизнь, чем настоящая наука. Вчера вечером я сидел, закрывшись в зале, и играл. «Почему ты закрылся?» Я говорю: «Я играл в это время». Я говорю на его языке: «Пожалуйста, будьте лучше, дети на улице голые, не пугайте их сегодня морозом. Накройте немного облаками, пусть будет мягко, не пугайте их преждевременным снятием одежды». Они говорят: »Нет. Пойдемте, мы их оставим». Я спрашиваю, кто мне поверит? Так это просто они говорят, что музыка влияет. Когда идет сильная буря, и ты играешь, буря может пройти, ее можно отменить. Есть музыка, когда играешь - тут же становится облачно. Есть музыка, когда играешь, - погода сразу же проясняется. Те, кто создает бури, те, кто делает облачным небо, - все они разумные существа. Когда вы говорите с ними, вы говорите: «Будьте так добры, пусть солнце светит на нас, отложите, не закрывайте солнце». Они говорят: «Мы отложим на несколько часов. Этого достаточно». Но это не происходит произвольно. Иной раз, если понимаешь их язык, они предупреждают тебя. Хочешь пойти прогуляться. Они говорят: «Сегодня у нас работа. Если пойдешь, с нашими волынками мы тебя сейчас заквасим». Сейчас - зима - решено, откладывать нельзя, будет полметра снега. Сиди дома. Хочешь в горы пойти. Они говорят: "Сейчас проветрим салон. Если выйдешь из дома, тебя сдуем куда-нибудь. Мы тебе сделаем плохо - и тебе, и горе". Не ходи, не поднимайся на гору. Я говорю, что то, что я вам говорю, однажды вы попробуете. Эти бури, эти дожди, эти снега происходят внутри нас. Они предупреждают. У вас есть состояние, которое стоит миллионы. Одна маленькая причина - и вы потеряете свое состояние. Вы теряете смысл жизни. Кто-то приходит и говорит вам ложь. У вас есть четыре или пять миллионов, положенных в банк, и вы думаете, что обеспечили себя. Он приходит и говорит вам: «Банк Гирдапа провалился!» Вы сразу же верите в это, весь мир переворачивается, вы говорите себе: «Мне ничего не остается, как пустить себе пулю». Вы выходите на улицу и видите, что «Гирдап-банк» не рухнул. Вы снова становитесь счастливым. Я спрашиваю, почему вы опечалились? На каком основании вы опечалились? На том, что тогда вы не имели ни малейшего представления. Вы не представляете, что такое жизнь. Представьте себе четыре миллиона - это один килограмм воды. Даже с четырьмя миллионами вы не сможете купить один килограмм воды. Но представьте, что вы находитесь на озере, где таких килограммов бесчисленное множество. Что вас будет беспокоить в этих четырех миллионах? Посмотрите на них сейчас. Англия потеряла четырнадцать миллионов кораблей, и вы знаете, сколько миллиардов они стоят. Если бы раньше этим англичанам предложили дать такие деньги, они бы сказали, что не могут их дать. Теперь все эти богатства уходят на дно морское. Сколько еды уходит, сколько ракушек, сколько людей. Почему и для чего они уходят? Для каких-то выдуманных вещей. Для будущего человечества. Когда вы читаете Ветхий Завет, вы видите, насколько героическими были евреи. Они вышли из Египта. Что они приобрели? Что выиграли евреи от своего прошлого героизма в Палестине или от героизма Давида? Для нас важно быть героями. Любой человек, который не является героем, чтобы принести любовь, любой человек, который не является героем, чтобы принести знания, иметь знания и мудрость, любой человек, который не является героем, чтобы принести истину, я знаю, каким будет этот героизм. Это то, из чего строится весь человеческий организм. Тело строится, голова строится по закону мудрости. Сердце строится по закону любви. Все остальные органы строятся по закону истины. Поэтому, если вы поддерживаете мудрость, истину и любовь, у вас будет здоровый организм. И не только это. Но если вы поддерживаете их, вы не будете знать, что такое бедность, у вас будет жизненный опыт, и вы всегда будете побеждать. В природе есть свои законы. У нас есть закон о защите государства. Нет лучшего закона для защиты государства, чем закон любви. Нет лучшего закона для защиты государства, чем знание и мудрость, и нет лучшего закона для защиты государства, чем истина. Если государство обладает силами природы, то для того, чтобы оно было сильным, все люди, входящие в него, должны быть сильны умом. Если бы болгарский народ состоял из героев, вы знаете, что бы он сделал. Четыре или пять миллионов, чтобы иметь возможность бросать гранаты за тысячу миль. За тысячу миль они могли бы поразить всех врагов. Четыре-пять миллионов могли бы обратить в бегство этих врагов с расстояния в двадцать километров. Они придут, заберут свое оружие. Я спрашиваю, кто победит таких людей? Теперь они говорят: давайте вооружимся. Я за хорошее вооружение: снаряды любви, снаряды знания, снаряды мудрости и снаряды истины. Более сильного оружия, чем это, в мире не существует. Мы уже входим в мир, который не похож на наш собственный. Мы говорим о том мире, но так, как животные говорят о нашем. Животное, встретив вас, убежит и вернется. Что это за существа, животные ничего не знают о наших церквях, о наших священниках, о нашем вероучении, о науке, о философии. Эти вещи для них непостижимы. Мы говорим о том мире, но наш мир по сравнению с их миром - бычий. Мы здесь, на земле, но по сравнению с тем миром мы как заключенные. Чтобы увидеть, что такое орган, что такое фортепиано, что такое скрипка, что такое гитара, что такое арфа, что такое оркестр, нужно отправиться в тот мир. Есть оркестры с двадцатью тысячами оркестрантов. Есть хоры, состоящие из ста сорока четырех тысяч человек. Они поют так мастерски, что, когда они поют, сама земля в этом пении поворачивается и идет своим путем. Вы говорите, что это не настоящие вещи. А все, что мы имеем в другом мире, реально? Это не реально. Реально только то, что не меняется, что постоянно сидит в сознании. Если вы что-то теряете, забываете, это не реально. Настоящие вещи не теряются, настоящие вещи не забываются. То, что вы забываете, не является реальным. Многие говорили мне: «Ты сказал, но то, что ты сказал, я забыл», «Он провел отличную сценку, но я ее забыл». Это не настоящее. То, что вы постигаете, реально. Ваше сознание свободно. Вы должны начать со всей сценки. Они особенные, внутри них есть особые вещи. Это долгий процесс. Иногда ученому человеку требуется десять или пятнадцать лет, чтобы решить математическую задачу. Вы получили только этот результат. Вы не прошли через то напряжение его ума, то беспокойство, проверки, чтение книг, сбор данных, вычисления, исправления, пока не пришли к решению. Знаете, Бог, сотворив мир, сказал: «Давай создадим человека». Сколько времени у Него ушло на это. Он сказал: «Давай сделаем человека думающим». Сколько времени ушло на создание человека? Вы не знаете, у вас нет истории. Все, кто изучал Библию, говорят, что Бог создал человека на шестой день. Это правда. Один день, это одна конкретная эпоха, это может быть целый период, медленно это происходило. Поэтому я говорю: тридцать восемь лет. Три - благородное число, 3 - юпитерианское число. Восемь - крайне материалистичное число. Тридцать восемь лет этот человек лежал больной. Почему? Потому что он не был первым, кто вошел в ванну, и на тридцать девятом году он выздоровел. Девять - это число Марса. Я говорю, соедините его с числом Юпитера, то есть верьте в Бога, выньте нож знания и сегодня же будете здоровы. Человек, который верит, выбрасывает восьмерку, говорит: «Мне не нужна восьмерка». Мы смотрим сквозь 8, сквозь это материалистическое число, пока не придем к истине, которая освободит нас. Это знание, которое мы имеем сейчас, в будущем у нас будет еще два глаза, их станет четыре. У нас будет еще два сверху, их станет шесть. Два снизу, два спереди и еще два, которые станут двенадцатью. Астрологически это означает по одному глазу на каждый зодиак. Вот что я имею в виду под расширением человеческого сознания. Вы входите в дом, в котором двенадцать окон. Если их два, вы будете смотреть только в одну сторону. Есть еще два - вы смотрите в противоположную сторону. Еще два - вы можете смотреть вверх, перед вами откроется широкий простор. Это говорит о том, что в ваш ум попадет некий свет, который будет восприниматься по многим каналам. Ваши глаза - одна из возможностей. Верующим нужна наука, в которой нужно постоянное применение на практике. Вы говорите, что верите в Бога. Вы должны знать, верите вы или нет. Как вы собираетесь верить? Я верю. Иногда я что-то не могу сделать. Когда я произношу имя Бога, я могу это сделать. У меня есть некоторые трудности. Когда я произношу имя Бога, трудности исчезают. Вы постились три дня, и когда вы произносите имя Бога, пища приходит. Когда вы произносите имя Бога правильно, вас одолевает дремота, и вы засыпаете. Когда вы встанете, вы увидите, что теплый кокон находится рядом с вами. Вы скажете. Смотри, это не сказано. Кокон есть, но кто его принес, не сказано. Вы засыпаете и думаете, что кто бы ни принес кокон, вы не должны его видеть. Вы в лесу, вы голодны, хлеба нет, вы засыпаете - и хлеб пришел. Кто вам принес его - того нет. Такое бывает только в лесу, в городах такого не бывает. Вы скажете: «Чем же мы обмануты, как не тем, что было в те дни». Мы рады, что кто-то получил здесь довольно крупную сумму. Потому что здесь тоже везет в лотерею. Но не все могут участвовать в лотерее. Тот, кто произносит имя Бога так - со всей любовью, со всем знанием, со всей правдой души, его лотерея всегда выигрывает. Вы не будете желать многого. Вы не поставите миллион. Вы спросите, что вам нужно сегодня, на этот день. Поскольку вы путешественник, не стоит просить больше груза. Вам нужно так много, и они дадут вам это. Ни крошки больше. Ты не должен терять. Христос, когда кормил голодных, сказал: «Соберите это в двенадцать корзин». Вы не беспокоитесь ни о чем и вообще ни о чем. Сестра приходит сюда, я смотрю, в каком она состоянии. Верующая сестра, я ее знаю, она уже двадцать лет в новом учении, заболела. У нее экзамен в двадцать лет, у нее аттестат зрелости. Она подхватила болезнь. Она спрашивает меня: «Выздоровею ли я?» Когда вы сдадите экзамен. «А раньше нельзя?» Она хочет поскорее выздороветь. «Как долго я продержусь?» Пока она держит экзамен. Может быть, год, два года, может быть, три года. Иной раз один день, один час. Болезни не так страшны, как вы думаете. Эта болезнь приносит величайшее благо. Люди не знают, как ее искоренить. Когда находишься среди людей, эта болезнь - это одна задача. Когда они решают эту задачу, болезнь исчезает. Приходит другая болезнь - приходит другое благо. Когда они находят ключ, понимают закон, эта болезнь исчезает. Пока люди ропщут, говорят: «Почему Бог допустил эту болезнь?» Они не могут найти благо, которое она приносит. Мы - хозяева болезней. Бог создал жизнь. Мы создали смерть. Или Бог открыл дверь для жизни, чтобы она пришла к нам, а мы открыли дверь для смерти, чтобы она пришла к нам. Бог сказал первым людям: «Не открывайте эту дверь смерти». Ева пошла, постучала в дверь. Кто же теперь? Она просто постучала и открыла дверь. Если не открывать дверь, то можно разозлиться. Когда они войдут, вы будете злиться. Что лучше? Они разозлятся или вы разозлитесь? Пусть они злятся. Пусть они входят через дверь жизни, а не через дверь смерти. Скажите: «Мы не принимаем гостей через дверь смерти». Когда к вам приходят эти мысли, которые вас беспокоят, что вы с ними делаете? Вы уносите их прочь. В этом отношении болгары - очень своеобразный народ. В деревнях есть особые старушки, которые являются корреспондентами. Восьмидесятилетняя бабушка, очень красивое лицо, борода, нос. Их называют ведьмами. Они умеют лечить. Идет с костылем, говорит: «Я тебе одну вещь скажу, только ты ее знай, никому не говори». - Рассказывает, говорит: - Дочь нашего знахаря обручилась с одним знатным человеком. Пусть никто об этом не знает. Она уходит, приходит в другое место и снова говорит то же самое. Однажды вся деревня узнала. Он спрашивает: «Кто это сказал?» Она всем говорит: «Не говорите». Она побывала в тридцати местах, все знают, а она всем говорит: «Никому не говорите». Те, кто слушает, говорят: «Иди, мол, бабка Тодорица, не говори». Вы не беспокоитесь ни о чем и совсем ни о чем. Сестра приходит сюда, я смотрю, в каком она состоянии. Верующая сестра, я ее знаю, она уже двадцать лет в новом учении, заболела. У нее экзамен в двадцать лет, у нее аттестат зрелости. Она подхватила болезнь. Она спрашивает меня: «Выздоровею ли я?» Когда вы сдадите экзамен. «А раньше нельзя?» Она хочет поскорее выздороветь. «Как долго я продержусь?» Пока она держит экзамен. Может быть, год, два года, может быть, три года. Иной раз один день, один час. Болезни не так страшны, как вы думаете. Эта болезнь приносит величайшее благо. Люди не знают, как ее искоренить. Когда находишься среди людей, эта болезнь - это одна задача. Когда они решают эту задачу, болезнь исчезает. Приходит другая болезнь - приходит другое благо. Когда они находят ключ, понимают закон, эта болезнь исчезает. Пока люди ропщут, говорят: «Почему Бог допустил эту болезнь?» Они не могут найти благо, которое она приносит. Мы - хозяева болезней. Бог создал жизнь. Мы создали смерть. Или Бог открыл дверь для жизни, чтобы она пришла к нам, а мы открыли дверь для смерти, чтобы она пришла к нам. Бог сказал первым людям: «Не открывайте эту дверь смерти». Ева пошла, постучала в дверь. Кто же теперь? Она просто постучала и открыла дверь. Если не открывать дверь, то можно разозлиться. Когда они войдут, вы будете злиться. Что лучше? Они разозлятся или вы разозлитесь? Пусть они злятся. Пусть они входят через дверь жизни, а не через дверь смерти. Скажите: «Мы не принимаем гостей через дверь смерти». Когда к вам приходят эти мысли, которые вас беспокоят, что вы с ними делаете? Вы уносите их прочь. В этом отношении болгары - очень своеобразный народ. В деревнях есть особые старушки, которые являются корреспондентами. Восьмидесятилетняя бабушка, очень красивое лицо, борода, нос. Их называют ведьмами. Они умеют лечить. Идет с костылем, говорит: «Я тебе одну вещь скажу, только ты ее знай, никому не говори». - Рассказывает, говорит: - Дочь нашего знахаря обручилась с одним знатным человеком. Пусть никто об этом не знает. Она уходит, приходит в другое место и снова говорит то же самое. Однажды вся деревня узнала. Он спрашивает: «Кто это сказал?» Она всем говорит: «Не говорите». Она побывала в тридцати местах, все знают, а она всем говорит: «Никому не говорите». Те, кто слушает, говорят: «Иди, мол, бабка Тодорица, не говори». Я говорю вам, чтобы вы ничего не говорили, когда приходит ведьма. Вы говорите - ведьма, значит, вещь. Это хорошее слово. Человек, который знает, обладает знанием. Ведьма - это тот, кто любит немного подурачиться, преувеличить что-то. Когда появляется этот звук «щ», может уже сработать белая ложь. Все слова, которые заканчиваются на «щ» в иврите, английском, немецком, на букву «щ», означают что-то материальное; армянское шкафы, большие, маленькие. Четверка - это материальное. Разбойники, когда за ними гонятся, говорят: «Заткнись», молчи, материальная работа. Турки говорят: «шен выпила вина, ракии, шен встанет». Один турок ездил в Шумен к болгарскому помещику, и они пили хардалию. Они выпили хардалии, и он встал, чтобы поиграть. Вернувшись, он сказал, что пил у чорбаджи. Другой человек идет к чорбаджи и говорит: «Дай мне немного из того, что ты сказал, чтобы я тоже стал шен. Я - за шенлике». Нет лучшего вина, чем знание. Нет лучшего вина, чем добрые чувства, предлагаемые человеческим сердцем. Нет более приятного вина, нежели когда сознание чисто. Ты чист, свободен. Сразу же человек теряет свое расположение. Поэтому я говорю, что в нынешнем веке новое учение должно изучаться с совершенно иной точки зрения. Мы должны полностью исключить сомнения. Когда мы приходим к любви Божьей, к имени Божьему, когда мы говорим об имени Божьем как о любви, пусть у нас будет только одно мнение. Мы никогда не допускаем, что может быть задняя мысль у него. Если подумаешь так, ты уже опорочил себя. Тогда имейте одну позитивную мысль. Когда говоришь, что Бог всемудр, у тебя будет только одна мысль. Не допускай, что Он может совершить хоть одну ошибку. Все могут совершить ошибку, но Он никогда. Нет ничего, что могло бы заставить Его совершить ошибку. Когда думаешь о Боге, ты должен думать, что Он всегда за Истину, что Бог всегда на стороне слабых существ в этом мире. Он всегда на стороне слабых, потому что они всегда нуждаются в Нем. Это ободряет, дает стимулы. Он - причина всех ваших радостей, всех ваших мыслей, всех ваших растущих домов. Все, что происходит в мире, имеет свою причину в Боге. В мире любви, в мире мудрости, в мире истины, в физическом мире, в духовном мире, в Божественном мире он является причиной, побудителем людей радоваться благам в этих мирах. Все это для нас создано. Мы должны понимать законы. В современной науке каждый должен быть заинтересован не только в себе, не только в чтении. Кто-то молится Богу. Он молится только за себя. Что значит молиться? Есть два вида молитвы. Я приведу вам пример. Один болгарский учитель - это было в турецкие времена - умел играть на скрипке. Он взял свою скрипку и пошел в церковь петь. Поскольку у болгар есть поговорка, что скрипка в дом не заглядывает, его никто не пригласил в гости. «Господин, вы очень хорошо поете. Никто его не приглашает». Он честолюбив, голоден. Он берет свою скрипку и идет в паб. Начинает играть болгарские песни. Тут же появляется еда». Поп схватился за голову - учитель играет в пабе. Он говорит: «Я пел в церкви, вы меня не поняли. Я пришел посмотреть, поймут ли они скрипку. Эти люди меня поняли. И вам я говорил истину». Но те со скрипкой поняли его, эти люди ближе. В этом случае скрипка, которая может тебе помочь, используй ее, играй на ней. В пабе играй. Ничего больше. Церковь не нуждается в скрипке. Скрипка нужна пабу. Голодным людям нужен хлеб. Сытым в церкви - нет. Когда люди голодны, это хорошо. Сделаешь что-то в мире, попой немного. (Учитель поет очень приятную мелодию без слов, только горлом.) Сколько стоит твое пение? (Он продолжает петь.) Сидишь, чего-то не понимаешь, попой немного. (Учитель продолжает петь.) Ищите имя Божье с любовью. Ищите Царство Божье со знанием. Ищите волю Божью с силой. Тайная молитва Воскресная беседа 21 сентября 1941 года, 10 часов утра. София, Изгрев

Аудио - чете Милен Колев Важностьта на числата (Беседата за четене в стар правопис) От книгата „Високият идеал“, Общ окултен клас - трета година, (1923 г. - 1924 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2009 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От Общ окултен клас - трета година, (1923 г. - 1924 г.), 38 лекции на общия окултен клас, 3-та година (1923-1924 г.), Единичните беседи са събрани в едно книжно тяло през 1926 г. с цел удобство при четенето им. За теглене на PDF Съдържание ВАЖНОСТТА НА ЧИСЛАТА Размишление Ще ви говоря върху важността на числата 3 и 5. Ако преведете числото 3 в геометрическа форма, какво ще получите? – Триъгълник. Ако преведете числото 5 в геометрическа форма, какво ще получите? – Петоъгълник. Числото 3 произлиза от числата 1 и 2. Значи то е резултат от тия две числа. Числото 3 съществува като норма в Природата. Висшите сили, с които човек борави, започват с числото 3. Неговият ум, неговото сърце, неговата воля представляват числото 3 – резултат на тия сили, които действат в човека. Питам сега: можете ли да повлияете на ума на някой човек? – Не можете по никой начин. Можете ли да повлияете на човешкото сърце? – Не можете. Можете ли да повлияете на човешката воля? – И на нея не можете да повлияете. Съвременният свят се опитва да тури човешкия ум в нова насока. Ако някой мисли, че може да влияе на човешкия ум, той се лъже. Единственото нещо, върху което може да се влияе на хората – това са техните чувства. Ние можем да повлияем на чувствата на един човек чрез неговия слух, чрез обонянието му, чрез вкуса му, чрез осезанието и чрез зрението му. Например някое дете не стои мирно. Как ще го умириш? – Ще му направиш кукличка, ще му устроиш едно представление или ще му издекламираш нещо, ще му кажеш някоя хубава дума или ще му дадеш една хубава ябълка, или пък ще му дадеш да помирише нещо – всичко това действа възпитателно върху неговите чувства. Следователно хората работят с числото 5 – то е число на чувствата, а с числото 3 работи само Бог. Запомнете тия мисли, които сега ви нахвърлих. Някой човек казва за друг: „Умът на този човек не е достатъчно просветен. Трябва да хвърля светлина в ума му.“ Питам: ти, който искаш да хвърлиш светлина в ума на този човек, имаш ли достатъчно светлина в себе си? Ти, който казваш, че онзи човек няма достатъчно светлина, че няма благородно сърце, твоето сърце благородно ли е? По какво оценяваме дали едно сърце е благородно, или не? Кои са нормите за това? Тези норми се намират само в Божествения свят. На физическия свят няма норми за добрия човек. На физическия свят добрият човек е богатият, силният и ученият човек. Сега вие философствате, но като дойде някой и ви удари в носа, казвате: „Трябва да се слуша.“ Вие усещате болка. Това е първата болка, резултат на чувствата ви. Вие се уплашвате след този удар. Вие седите, разсъждавате, но в ума си носите една отрицателна форма, т. е. едно отрицателно чувство – болка, и едно отрицателно действие – удар. Питам сега: мислите ли, че след като този човек ви е ударил в носа, той е разрешил един въпрос? Освен че не е разрешил никакъв въпрос, но даже е усложнил положението. Мнозина ученици питат: „Защо еди-кой си мисли така?“ Ние не можем да му заповядаме да мисли другояче. „Защо еди-кой си чувства така?“ Ние не можем да му заповядваме да чувства другояче. „Защо еди-кой си действа така?“ Ние не можем да му заповядваме да действа другояче. Ти можеш ли да заповядваш на един вълк да не яде месо? Или можеш ли да заповядваш на една овца да не пасе трева? На една ябълка можеш ли да заповядваш да не расте нагоре? На една киселица можеш ли да заповядваш да роди сладки плодове? Да, ако си умен, можеш да ¢ направиш присадка, но това е само една присадка – нищо повече. Ти ще мислиш, че си надхитрил Природата, но щом се пречупи присадката, киселицата пак излиза и казва: „Какво мислиш ти, че аз мога да бъда ябълка? Не, аз пак съм си киселица!“ Добре, може да предизвикаш обратния закон. Вземеш една хубава ябълка, казваш: „Ще ¢ въздействам, ще присадя върху нея киселица.“ Присаждаш я и цели десет години тя ражда все тия кисели плодове, но един ден дойде буря, пречупи присадката и там остане хубавата ябълка. Следователно каквито са нещата по своето естество – по ум, сърце и воля – те всякога се проявяват съобразно него. Значи внасянето на светлината в ума на всеки едного е прерогатив само на Бога, на най-висшите същества, даже не и на ангелите! Внасянето на чувствата в сърцето на всеки човек също е прерогатив само на Бога! Благородните прояви във волята на всеки човек се внасят там само от Бога. Щом е тъй, защо трябва да се бъркаме в работите на Бога? Щом дойдем до мисълта, ще кажем: „Каквото Господ даде.“ Щом дойдем до чувствата, ще кажем: „Каквото Господ даде.“ И за волята е същото нещо. Нашата задача е да създадем благоприятни условия за ума, сърцето и волята си, а останалата работа, по-висшата, предстои на Бога. Често вие казвате: „Какво са се разпуснали тия братя?“ – Ами ти какво си се разпуснал? –„Къде се намират тия братя?“ – Ами ти къде се намираш? Кой те е турил съдник на човешкия ум, на човешкото сърце и на човешката воля? Ти казваш: „Оставете ме свободен!“ Щом е за тебе, искаш свобода, искаш да те оставят свободен, а другите ограничаваш. Как тъй! Ако ти искаш свобода за твоя ум, ще дадеш свобода и на другите. Бог разполага със светлината и свободата на твоя ум. Това е Божествен прерогатив. Работата на човека е до условията – да използва условията и да ги подобрява, а работата на Бога се отнася до вътрешното естество на нещата. Ти можеш да разкопаваш една ябълка, да я ториш и поливаш, но да измениш нейното естество – това никога не можеш! Някои учени хора казват, че може да се измени естеството на едно живо същество. Да, може да се измени естеството на коня и на магарето, от тях да се роди катър, но този катър още в първото поколение изчезва. И нашата философия е такава: всичките наши мисли, чувства и всичките ни действия живеят само по 20 години. Вие може да ми възразите, но това е факт! Защо? Защото вие живеете в света на промените. Майката и бащата трябва да кажат на сина си: „Синко, ти ще ходиш в Светлината, която Бог ти е дал! Ти ще се проявяваш с чувствата, които Бог ти е дал. Ти ще действаш с волята, която Бог ти е дал! Ти трябва да ни слушаш!“ А какво казва днес бащата на сина? – „Ела, синко, при мен, вземи тази вощеница, нека осветлява пътя ти. И аз си послужих с нея.“ Тежко на твоя син, когото ще водиш с тая малка вощеница! Ще прокопса той! И след всичко туй вие мислите, че може да се самовъзпитавате. Не си правете илюзии! Човек може да се дресира, но не може да възпита своя ум, не може да възпита своето сърце, не може да възпита своята воля. Невъзможно е това! Какво може да направи човек за себе си? – Той може да възпита своите сетива, зрението си, слуха, обонянието, вкуса и осезанието си. По такъв начин, косвено, той може да събере факти или материали, с които да работи. Развиете ли повече вашите сетива, вие ще бъдете в по-пълен контакт с физическия свят и ще можете по-добре да го изучите. А сега вие заемате едно фалшиво положение и казвате: „Ние не можем да мислим.“ Че то не е ваша работа! Вие отнемате работата на Бога. Той се занимава със Светлината във вашия ум, с вашите мисли. Вие казвате: „Чувствата са празна работа, те не ме интересуват. Аз искам да се занимавам с ума си.“ Как ще се занимаваш с ума си? Щом искаш да се занимаваш с ума си, внесе ли Истината в него? Внеси Истината в себе си и ти ще имаш Свободата да боравиш със своя ум! – Това е първото условие. Ти започваш да работиш с ума си и казваш: „Според Кант-Лапласовата теория светът се е образувал от някаква мъглявина, която се въртяла около известни центрове, и от това се е образувала цялата Слънчева система.“ Добре, има ли някаква вероятност във всичко това? Казвате: „Всичко това е доказано!“ Кои са научните данни, кои са математическите доказателства? Това са предположения, това са теории, това са хипотези, но не и самата Истина. Има нещо вероятно в тези данни, но има и нещо невероятно. Нови учени хора, нови теории идат сега в света и всички досегашни теории губят своята научна стойност. Човешкият ум се повдига на едно по-високо стъпало. И днес Бог внася в умовете на хората нови идеи, вследствие на което цялото мировъзрение се изменя. Тъй действат от Невидимия свят. Дойде например един учен човек, прокара някоя нова философия в науката и си замине. Той е изпратен от Невидимия свят специално за това. Бог хвърля Светлина в умовете на хората и с това и понятието им за Бога постоянно се изменя. Тази Светлина постепенно изменя научните схващания на хората, както и религиозните им схващания. Само Бог действа в света. Новото, което идва сега в света, създава едно стълкновение със старото, вследствие на което вие се усещате стеснени и казвате: „Как тъй ни се взема това? Ние досега мислехме, че сме господари на себе си, а какво излиза?“ Вие сте смешни! Ако се качите на един параход, вие ли въртите колелото, вие ли го управлявате? Казвате: „Аз заповядвам!“ Не заповядвате вие. Колко души има долу в парахода, които работят? Този параход върви и без вас. Тук имаше една македонка, която казваше: „Аз нося целия свят на ръката си.“ Мислеше си тази македонка, че действително носи целия свят, че е толкоз силна. Добре, като е толкова силна, че може да носи целия свят на ръката си, защо не помогне на Македония, чиито работи са тъй забъркани? Тя носеше свои илюзии на ръката си. Същото е и с вас. Всеки ден Невидимият свят трябва да ви просвещава. Вие например си турите една програма в живота, казвате: „Аз ще започна да се занимавам с философия, ще проучвам еди-кой си философ.“ Обаче умират баща ви, майка ви, вие оставяте философията настрана и казвате: „Сега съм в траур, не мога да се занимавам.“ Пак философски разсъждавате. „Пари нямам, средства за живеене нямам“ – философията остава на заден план. Друг път казвате: „Нека поне да залюбим хората! Моето сърце е толкова широко, че целият свят може да влезе в него.“ Значи ти любиш като Бога! Ако ти като Бога любиш целия свят, всички хора, трябва да си в състояние да измениш техните сърца. „Ама ти не можеш да намериш подобно на моето сърце.“ Да, вярно е, че като твоето сърце не може да се намери, защото който влезе в твоето сърце, умира. Който влезе в човешкото сърце, умира. Писанието казва: „Сине Мой, дай Ми сърцето си!“ Дай сърцето си на Бога! В това седи истинската философия. Вие трябва да напътите и вашите приятели към Бога – да Го схванат като вътрешен принцип: не личен, но безличен, който схваща и разбира всичко. По отношение на Бога всички ние сме отворена книга, на която Той всеки ден пише новата философия на Живота. Когато вие влезете в училището и учителят по музика започне да ви разправя за тоновете, питам: туй знание от вас ли излиза, или от вашия учител? Знанието, което ние имаме, от нас ли излиза, или от Бога иде? Любовта, която се проявява в нас, от нас ли иде, или от Бога? – От Бога. Туй е истинското положение. Следователно умът в нас действа в областта на числото 3. Вие не знаете още кой е Първият, великият Принцип, който действа в света. Вие не знаете кой е Вторият принцип, който действа в света. Какво означава числото 2? Аз ви казах, че числото 2 означава пътя на единицата, но какъв е пътят на единицата? Представете си, че вие сте във Вселената и за вас съществува само една идея, всичко около вас е само Светлина, Земята я няма, Слънцето го няма – виждате само Светлина, нищо друго не съзнавате. Какво ще бъде вашето понятие за света? Ще можете ли да различавате интензивността на Светлината? Това ще бъдат извънредни разбирания за човешкия ум. Какво ще бъде това състояние, не знаете. Може да го схващате, но може и да не го схващате. Допустимо е и едното, и другото. За вас е важно какво ще схванете от това особено състояние. Това е един от въпросите, които само Бог разбира. Хората нищо не разбират от това. Единицата в пространството е понятие само за Бога. Двойката в пространството е понятие само за Бога. Когато се дойде до числото 3, вече се явява законът от вашия ум, от вашето сърце, от вашата воля – започва се проявлението на човека. Ето защо, за да разберете тия неща, вие ще започнете с един малък идеал. Не започвайте с някоя грандиозна идея – с най-малката идея започнете. Направете един малък опит, започнете с една малка мисъл. След туй с най-малкото чувство, в което няма да иждивите много енергия и за което се изисква най-малкото усилие на волята. Така действа и Бог – това е Божествен път. А когато дойдете до Божествените чувства – там имате вече простор в действията си. Тогава зрението ще ви помогне да развиете художествен талант. Слухът ще ви помогне да развиете музиката. Езикът ще ви послужи да развиете говора си. Обонянието ще ви помогне да развиете тия качества, тия сили, които действат в цветята. Най-после чувствителността, или осезанието ще ви помогнат да схващате различието между телата: какво положение заемат, какви сили действат между тях и т. н. Всичко това е метод за възпитание. Когато се заемете да се самовъзпитавате и да възпитавате вашите деца, вие трябва да започнете по този начин именно – да развиете най-първо вашите сетива. Вие започвате с числото пет. Как ще нарисувате Пентаграма? Как ще започнете да го рисувате? Вие ще започнете да рисувате Пентаграма по следния начин (фиг. 1): Първото движение на ръката ви е от ляво към дясно. Такова движение правят и всичките военни, когато вадят сабята си, за да секат главите на неприятелите си. Българите пък, когато секат дърва с брадвата, правят същото това движение, но от дясно към ляво. Всеки народ има свой метод, своя определена посока при движението си. Всяко движение има своя сила. Искате ли да развиете вашия ум чрез сетивата си, ще правите движения. Сега при начертаването на триъгълника какво движение ще направите? Движението ще бъде по посока на стрелките (фиг 2). Движенията трябва да бъдат естествени, каквито са в Природата. Щом направите това движение, каквото правите при начертаването на триъгълника, ще усетите една приятност. Това движение, само по себе си, е разтваряне. Като направите туй движение (фиг. 3), веднага ще почувствате малко видоизменение на вашия ум. Ако при туй движение изговорите подобаващи на него думи, то придобива по-голяма сила. Какви са тия думи, няма да ви кажа, защото вие приличате на малките деца: кой как дойде при вас, цял ден ще му показвате играчките си – момиченцето ще показва своята кукла, а момченцето – своето конче. И с това тия думи ще изгубят силата си. Тази кукла и това конче обаче нищо не носят със себе си. Те са мъртви. Защо да не започнем да движим ръцете си една срещу друга (1), а започваме обратно (2). Според правилата на съвременната геометрия точката се движи все към една посока, например от ляво към дясно, а тук, при движение на двете ръце в обратна посока, се образува правата линия. После ръцете се движат нагоре, докато се срещнат заедно и образуват триъгълник. Когато отдалечавате ръцете си, туй движение действа успокоително. Когато пък движите ръцете си една срещу друга, туй движение действа в противовес на първото. Затова вие ще кажете на тия противодействащи сили да се движат нагоре. Сега във вас остава желанието да проверите дали това нещо е вярно. Туй положение са го проверявали хиляди философи и не са дошли до никакъв резултат. Как не са описвали човешкия ум? И философи са го описвали, и окултисти са го описвали, но тъй, както окултистите са го описвали, това не е умът. Те описват само проявата на ума. После, тъй както те описват сърцето – това е само проявата на човешкото сърце. Тъй както описват волята – и това е само проявлението на човешката воля. Например някой адепт описва какъв е Будическият свят, какъв е Менталният свят, но това са само прояви на тия светове. При описанието на тия светове се изисква буден ум. Вие сте били в тези светове, имате опитност от тях. Когато ви се описват тия светове, постарайте се да събудите възпоминанията за тях от миналото, които са вложени във вашия ум и сърце. Вие мислите за неща, които сте запомнили. Вие четете някой философ, който служи във вашия ум като подбудителна причина, за да събуди някои спомени. Вие четете и казвате: „Чакай да си спомня, този човек разправя за нещо, което аз зная.“ Когато той описва Астралния свят, или човешкото сърце, вие си спомняте нещо. Когато той описва човешката воля, пак си спомняте нещо. Вие виждате тогава, че във вас има заложено нещо Божествено, в което са складирани тия спомени, и трябва да го проявите. Проявите ли го, Бог действа във вас. Значи дойдете ли до физическия свят, ще дойдат и вашите сетива и ще се учите как да си служите с тях. Например някой разговаря с вас, вижда вас, вижда и хората, а едновременно се вслушва какво се говори зад него. Друг пък разговаря с вас, но едновременно слуша какво говорят другите, а с ръцете си бърка в джобовете на хората, изпитва дълбочината им, изпитва съдържанието на кесиите им: злато ли има в тях, или сребро. Всичко това говори за невъзпитание на сетивата. Някоя сестра казва: „Аз ти изпитвам ума, изпитвам кесията ти.“ Никой не може да изпита твоя ум, нито твоето сърце, нито твоята воля. И в туй отношение, ако искате да се владеете, погледът ви трябва да бъде хармоничен. Не се старайте едновременно и да слушате, и да гледате, и да питате. Възприемете една идея, вземете от нея най-хубавото, та нека бъде и най-малкото. Една идея е достатъчно. Казвате някому нещо. Кажете едно изречение, но да е хубаво. Не трябва много да говорите. Това се отнася до самовъзпитанието. Тъй трябва да правите, ако искате да възпитате вашия език. Нашият език е невъзпитан, понеже всеки го е пипал. Кой не е влизал в тази станция? Като се завърти кранът и човек започва да говори. Казват: „Фонографът говори сега.“ Това не е разумно. С устата ли говори човек? Казват, че човек говори с устата си. Питам тогава: фонографът с какво говори? Де е неговата уста? Той говори с една иглица, която се движи по една плоча. Тогава нашата теория се опровергава. Ето, чрез тая плоча може да се говори. Значи има един говор, който е много практичен – без да си отваряш устата, говориш. Някои хора имат обичай да се пипат за врата, за краката, за ушите и другаде. Това са все подбуди на разни физически енергии. Който иска да развие своите висши енергии, трябва да се пипа на друго място. Някои правят безразборни движения, както някои медиуми дращят разни безразборни криви линии по хартията, докато се прояви някой дух. Казвате: „Колко е учен този медиум!“ – Не, той е първокласен глупак, първокласен невежа, нищо не знае. Никаква философия няма в него! Друго щеше да бъде, ако този медиум нарисува някоя разумна фигура или ако употреби азбука на известни интелигентни същества. А тия драскулки по хартията говорят за невежеството на някои духове. В Природата съществуват такива знаци, но те не ги знаят. Някой път и вие неволно правите някакви движения, но не разбирате техния дълбок смисъл. Разправяше ми един мой приятел, че както пътувал в колата, почесал се отзад по главата и си помислил, че ще дойде при него някой човек, когото той не обича. Вади си той заключения, но те не са на място, в тях няма никакъв смисъл. Почесал се, защото го сърбяла главата – нищо повече. Някой брат, като се почеше, мисли си, че кой знае каква велика идея го занимава. Не, това почесване може да бъде едно безсмислено движение. Когато детето направи някоя грешка, то си туря ръцете на очите. Това движение означава: от срам не мога да те гледам. Туй не е благородно. Човек, който затваря очите си с ръце, не е благороден. Някой път и по друга причина можеш да си затвориш очите – да не влиза много светлина; значи – помагаш си физически. Но когато си между хората, не прави това. Когато си сам, може да го правиш. Ако вие влезете в моята стая и аз затворя кепенците си, какво означава това? Значи, че казвам: не съм разположен да ви приема. Когато вляза при един човек и той тури ръцете на очите си, аз ще си взема шапката и ще си изляза. Казвам: не оставам в стая, дето кепенците са затворени. Представете си, че аз ви говоря за Любовта, казвам ви, че трябва да служим на Бога, а вие седите пред мене, почесвате се зад ухото и казвате: „Каква велика идея е тази, да служим на Бога.“ Да, но този човек си мисли за своята любов, не за Божията. Той е материалист. Няма да се почесваш отзад, когато говориш и когато ти се говори за Божията Любов! Той казва: „Аз разбирам Божията Любов“, и се почесва зад ухото или отзад на главата. Щом се говори за Божията Любов, на друго място ще туриш пръста си. После някой говори за Божията Мъдрост и се почесва по коляното. Не, щом ти се говори за Божията Мъдрост, няма да се почесваш по коляното. Почесваш ли се по коляното, това показва, че не си силен, че нямаш ум. Най-първо ще се научите да владеете чувствата си, понеже те са във вашите ръце, те са на ваше разположение. Ще се научите да владеете езика си, очите си, носа си, ушите си. Като овладеете чувствата си, ще постигнете много работи. Привикнете да казвате всеки момент само това, което трябва. По някой път вие казвате туй, което не трябва, но ще се научите. Сега какъв е общият сбор на числата 3 и 5? – Осем. Какво означава числото 8? Осем е числото две, взето на куб. За да разберем какво означава числото осем, трябва да разберем числата две и четири. В сегашната математика числата се разглеждат от друго гледище, разглеждат се като резултати, а не като живи числа. Първото важно нещо сега за вас е идеята, че само Бог може да внесе Светлина в ума ви. Само Бог може да внесе топлина в сърцето ви. Само Бог може да внесе сила във волята ви. Следователно, ако нямате правилно понятие за Бога, вашият ум, вашето сърце и вашата воля не могат да се развиват правилно. Затуй трябва да се стремите да имате за Бога по-правилно понятие, което можете да придобиете. Придобиете ли това, ще дойде и тази Божествена светлина в ума ви. Когато пък дойдете до вашите чувства, тогава ще навлезете в човешкия живот, ще разберете и научите туй, което хилядите поколения преди вас са работили, за да го придобият. Вие ще разберете как са работили животните за създаването на своите органи: очи, уши, нос, език. Всички тия органи ще ги вземете предвид и ще работите съобразно тях. Това е една велика педагогическа задача за бъдещето. Аз мога да създам разни играчки за децата по Пентаграма. Или мога да им създам разни музикални упражнения, с които да повлияя върху чувствата им благотворно. Или мога да им правя разни цветя и да ги занимавам с тях. Ще си служа и с живи цветя. Всички миризми на цветята не действат еднакво върху децата. Някои миризми имат обратно действие върху тях. Правете различни опити в това отношение. Например вашето дете е неразположено. Какво ще направите? Откъснете една роза, едно карамфилче, една теменужка или друго някое цвете и без да забележи детето, туряйте под носа му едно след друго тия цветя и следете кое цвете как му влияе. Запомнете онова цвете, което ще произведе ефект върху разположението на детето. Запишете името му, запишете деня, часа, когато сте му дали да го помирише. Направете опит и втори, и трети път, за да се уверите в резултата. Ето ви друга педагогическа задача. Пък може да направите опита и с голямата си дъщеря, някой път може да го направите и с мъжа си. Някой път мъжът може да направи същия опит и с жена си. На мъжа си ще кажеш тъй: „Тази роза е специална, има много хубава миризма, опитай я!“ Опитайте как ще ви повлияят карамфилът, теменугата и ред други цветя. Записвайте си тия резултати. Вие се накичите някой ден с едно карамфилче и целия ден сте весели, живеете в мир. Значи едно карамфилче спасява положението за цял ден. Ако една роза се жертва за нашия мир, тя има цена. Ако можем да възприемем и вложим в себе си туй чувство, този благороден импулс на жертвата, тази жертва от страна на розата не е напразно дадена. Тогава при възпитанието на децата може да откъснете една роза, една теменуга или друго някое цвете. Тази вечер трябваше да имам едно цветенце, всеки да го помирише, без да знаете защо, и по този начин да опитам какво въздействие оказва върху вас. Ако сега ви покажа някое цвете, вие ще кажете: „Учителя ни изпитва.“ Затова друг път ще направя някой опит с вас, без да се сетите. Има и други начини за възпитание на децата освен тия, но цветята са най-ефектни. Направете опит с всички цветя, които имате. Направете опита много разумно, без да грешите. Естествено ще го направите. Направете опита и с някоя ваша приятелка и най-после го направете със себе си. Неразположени сте: откъснете една роза, помиришете я. Не ви ли подейства, вземете едно карамфилче или една теменужка. В туй отношение добре е да си имате градина. Като помиришете едно цветенце, между цветята и вас ще се образува една моментна връзка и вашето душевно състояние ще се измени. Цветята са най-близко до нас. Като се приближиш до някоя роза или до някое бяло карамфилче, те казват: „Не се тревожи, не бой се, твоето положение не е така лошо. Изпитанието е благословение!“ Сега обърнете внимание върху методите, които дадох. Числата 3 и 5 са отвлечени понятия, но дойдете ли до цветята, те са вече реални величини, с които може да боравите. Онези от вас, които имат разположение за тия опити, нека ги правят, а които нямат разположение, нека го създадат. Ние, в Школата, някой ден трябва да излезем на открито някъде и по пет души заедно да направим някои гимнастически упражнения, но не във формата на петоъгълник, а във формата на Пентаграм – във всеки ъгъл по един човек. Всички трябва да знаете кой накъде ще си движи ръцете. Кой каквато добродетел изразява, ще се движи по съответната на нея посока и ще заеме отреденото място на един от върховете на Пентаграма. Любовта разкрива Бога в нас. Изговорете формулата: „Любовта разкрива Бога в нас.“ (с движение на ръцете според означените стрелки на триъгълниците – фиг. 4) Тайна молитва Тридесет и осма лекция от Учителя 10 септември 1924 г., София

https://petardanov.com/files/file/538-%7B?%7D/ Аудио - чете Милен Колев Добро и зло (Беседата за четене в стар правопис) От книгата „Високият идеал“, Общ окултен клас - трета година, (1923 г. - 1924 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2009 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От Общ окултен клас - трета година, (1923 г. - 1924 г.), 38 лекции на общия окултен клас, 3-та година (1923-1924 г.), Единичните беседи са събрани в едно книжно тяло през 1926 г. с цел удобство при четенето им. За теглене на PDF Съдържание ДОБРО И ЗЛО Тайна молитва Прочетоха се някои от темите „За кого грее Слънцето?“ Тема за следния път: „Кой е бил първият поет?“ Ще мислите кой е бил първият поет. Няма да си подсказвате, всеки ще мисли за себе си. Дето грее огънят, там и топли. Да вземем линията АВ (фиг.1). Тя е жива линия. Колко тълкувания може да ¢ дадете? Защо някой път правата линия е по-дълга, а някой път – по-къса? Ако бихме означили човешкия живот с линия, как бихте означили късия живот? Можете ли да го означите с една дълга линия? Не, късият живот ще се означи с къса линия, а дългият живот – с дълга линия. Ако върху тази права линия вдигнете перпендикуляр СD, какво отношение ще има между линията АВ и перпендикуляра СD? Перпендикулярът е също така жива, съзнателна линия, както и линията АВ. Можете ли да кажете кои са причините за образуването на перпендикуляра? Той е резултат на една проста, но и дълбока истина. Питам ви: колко перпендикуляра може да издигнете на дадена права? (Колкото точки има.) А колко точки има? (Безброй.) Как определяте правата линия? (Най-късото разстояние между две точки наричаме права линия.) Ако най-късото разстояние е правата линия, тогава колко точки може да има на дадената права АB? Тази права линия, която имаме, не е права линия, но е резултат от нещо. Защо употребяваме думата права? Има един закон, според който всички хора, които вършат престъпления, избират кривата линия. Човекът на престъпленията, както и всички ония животни – от най-малките до човека, които вършат престъпления, всякога избират кривата линия за път в своите действия. Всички ония хора и животни, които извършват благородни дела, избират правата, късата линия за път в своите действия. Тогава ние извеждаме един закон. Щом някое дело ни се покаже трудно, казваме, че то е непостижимо и вървим към него по крива линия. Някой път обаче казваме, че някои неща са постижими. Казваме например, че трябва да бъдем добри, но някои ни възразяват, че е невъзможно човек да бъде добър. Питам: възможно ли е човек да бъде добър? – Възможно е. Други казват: „Възможно е човек да бъде добър, но за в бъдеще.“ Защо твърдим това, последното? Кои са причините? На какво основаваме това твърдение? Как може туй, което сега не съществува, да съществува за в бъдеще? Ако човек сега не е добър, може ли в бъдеще да бъде добър? Когато казваме, че човек не може да бъде добър, ние тълкуваме тази мисъл по друг начин. Човек не може да бъде добър – значи човек не може да прояви своята Доброта. Това показва, че той още е една непроявена семка. Да допуснем, че семката се намира на перпендикуляра, в точката D. Когато казваме, че човек може да бъде добър за в бъдеще, подразбираме, че той може да израсне, да цъфне и да даде плод. Значи в тази семка има вече смисъл. И тъй, когато казваме: „Човек не може да бъде добър“, подразбираме, че той е семка – неговата добрина е в зародиш. Но щом тази семка се посее, тя вече може да даде плод. Следователно човек може да бъде добър. „Човек не може да бъде добър“ – това не подразбира, че в него няма възможност да бъде добър, но значи, че при сегашните условия той не е започнал да се проявява още. Някой казва: „Аз съм добър.“ Да, ти си израснал, цъфнал и завързал. Друг казва: „Аз не съм добър.“ Да, ти си семка, която още не се е проявила. Кривата философия на живота седи в това, че ние отричаме всички възможности за проявление на Добротата. Казваме: „Ние не можем да бъдем съвършени, ние не можем да бъдем истинолюбиви, ние не можем да бъдем любящи“, и т. н. Това е криво тълкуване на самия живот. Защо? Защото ако Бог прониква цялото Битие и ако човек е произлязъл от Бога, то неизбежно той ще има зародишите на тази Божествена доброта, посадени в душата си. Щом човек е произлязъл от Бога, невъзможно е да не прояви това, което е посадено в него. Когато казваме, че човек е лош, какво трябва да подразбираме? – Една много проста истина. Ако вие сте един орех, посаден в земята, но дойде някой след малко и ви разрови, остави ви на повърхността на почвата, какво ще стане с вас? – Ще изсъхнете. Какво сте вие в този случай? – Един лош човек. Защо? Защото ви чакат година-две, та дано изникнете, но вие не изниквате: не са ви дали условия да се проявите. Тъй че, когато посадя своя орех, но дойдат хора да го разровят, той всякога ще бъде лош. Тогава извеждаме следния закон: всеки човек, който не дава възможност на известна добродетел в себе си да се прояви или пък не я прояви на точно определеното време, което Бог изисква, е лош човек. Ако ти отидеш и махнеш пръстта на всяка добродетел, която Бог е посадил с цел да израсне, ти си лош човек. Ти си лош човек за това само, че препятстваш на онова велико Божествено дело, което работи във всяка семка, посадена в Земята. Това е лошавина, това е порок, това е престъпление, това е безумие, това е зло: изобщо може да го наречете, както искате. Аз ви давам такова определение за лошото, за злото, за да могат някои от вас да го използват. Вие често сами се спъвате и казвате: „Аз съм лош човек.“ В какво седи твоята лошавина? Ще знаете вече: лошавината седи в това, че ти въздействаш на Доброто, което работи в тебе – не му даваш място да расте. Що е Доброто? По същия закон, щом даваш възможност на всичко онова, което Бог е посадил, в даден момент да се прояви, ти си добър човек. Всяко нещо има свое определено време за проявление, следователно Доброто в нас може да се прояви вън от нашата воля, а нашата воля може да му съдейства. В какво седи едно престъпление? Престъплението седи в туй, че ти сам или някой друг спъва растенето на каквато и да е добродетел в душата ти. Всеки, който постъпи така, той върши престъпление или спрямо себе си, или спрямо другите. Законът, който съществува в Природата, е следният: шом извършиш едно престъпление – дали съзнателно си го извършил, или не; дали ти си го извършил, или може би са го извършили хиляди други хора, които са в същото поле – всякога ти ще почувстваш скръб в душата си. Следователно всяка скръб, която съществува в света, е признак за известно престъпление, което е извършено. Всичките скърби – това са глас въпиющ, който показва, че престъпление се върши. Всяка радост по същия закон показва, че Божествените семена растат някъде. И тъй, вие питате: „Защо съм скръбен?“ – Да знаете, че престъпление се върши в света. „Защо съм радостен?“ – Да знаете, че Божествените добродетели растат. Има ли смисъл тази философия? – Има. Каква философия вие може да дадете на скръбта, я ми кажете? Някой казва: „Много ми е тежко, мъчно ми е днес.“ – Това е скръб. Не, скръбно ли ти е, ще знаеш, че някъде в тебе или вън от тебе, по цялото Земно кълбо, се върши някое престъпление, и следователно Господ ти казва да въздействаш на това престъпление в твоето съзнание, да се молиш. Ти, втори, трети, четвърти, пети, десети и още много хора ще въздействате, за да се махне престъплението. Сега вие как лекувате скръбта си? Вие се лекувате като ония хора, на които лекарите пущат кръв. Като ви дойде скръб, тръгвате да разправяте де кого срещнете, че имате скръб. Казвате: „Скръб, скръб имам.“ И да разправяш, и да не разправяш, скръбта си е скръб. Скръбта означава известен факт, а именно, че известно Божие дело в света е спряно. Туй спиране, туй подпушване на тази Божествена енергия образува скръбта. Скръбта е границата, дето започва Животът. Скръбта е основата на Живота. Който разбира Скръбта, той лесно ще изправи погрешките си. Който не я разбира, много мъчно ще може да ги изправи. Затуй ние в Радостта си имаме плода на нещата. И растенията имат скръб, но в зачатък. Спънките, които срещаме в пътя си и които трябва да се премахнат, са скръб в широк смисъл на думата. Ние схващаме скръбта като едно общо проявление в сегашния живот. Тя съществува не само в един човек, тя съществува във всички животни – от най-малките до най-големите. И животните чувстват скръбта, само че човек чувства голяма скръб. Някои хора са толкова чувствителни, тъй силно скърбят, че ако вземете скръбта на един такъв човек, която той претърпява само за един ден, и я турите на всички други по-нисши същества, те не биха могли да я изнесат – толкова тежка е тя. Скръбта на животните е микроскопическа. Аз днес ще ви определя каква и колко храна е нужна за човешката душа. За човешката душа на Земята е нужна само една десетмилионна част от грама. А пък туй, дето вие ядете този боб, леща, месце, плодове и ред други храни – това е нужно за слугите, които работят за вас. За душата ви, както виждате, е нужна микроскопическа част храна. Някой път вие казвате: „Трябва да се погрижим за своя живот.“ Питам ви: ако вие живеете сто години и всеки ден употребявате по една десетмилионна част от грама, знаете ли колко храна ще ви трябва за тия сто години? – През целия ви живот едва ли ще се събере един грам. А колко много се смущавате вие за храната? Туй, което ви смущава, то е от съвсем друго естество. Христос казва: „Не се грижете какво ще ядете и какво ще пиете.“ И право е, не се грижете. Какво ще се грижите? Който и да е ангел, като ви даде нещо на върха на една иглица, все ще ви нахрани. Дето и да сте, и най-малкото същество, колкото и да е бедно, може да ви нахрани. И то може да ви даде тази малка част, без да почувства, че сте му били на гости. Ще каже: „Този гост е добър, не яде много.“ Тъй, от всички ви се изисква разбиране на Божествената Истина и благоговение към Божиите закони. Ние казваме: „Всеки човек, който влиза в морето с лодка или с параход, трябва да знае да плува. На какъвто кораб и да се качи, щом ще минава през вода, той трябва да знае да плува.“ Който идва да живее в този свят, той трябва да знае да плува, а не само да философства. Философията не е знание – философия е например, като вземе човек да разправя, че като влезе във водата, тъй ще си държи ръцете, тъй ще си държи краката, тъй ще си държи тялото. Да, но като влезе той във водата, тази философия не работи. Като влезеш във водата, не се изисква философия, но се иска знание. Ще влезеш във водата, ще се научиш да плуваш и като излезеш от водата научен, тогава ще дойде философията. Ние, съвременните хора, първо учим философията, после плуването. Онези, които са влезли във водата, са много учени. Вие казвате: „Какво нещо е Небето? Де живеят ангелите? Какви са ангелите? Аз искам да бъда като тях.“ Чудни сте вие! Не се занимавайте с философски въпроси! Така като вас и някой микроб казва: „Аз ще вляза в областта на човека, в неговата орбита, в неговия университет, да послушам нещо.“ Какво ще чуе? Може ли да чуе най-знаменития виртуоз, като свири на пиано? Или може ли да разбере най-знаменития професор? Ако попиташ този микроб: „Какъв е човешкият свят?“, той ще каже: „Като нашия.“ Някой казва: „Искам да бъда при Бога, при ангелите, при Христа.“ За да бъдеш при ангелите, трябва да имаш ума на ангелите. За да бъдеш при Бога, трябва да имаш ума на Бога. За да бъдеш при Христа, трябва да имаш ума на Христа, сърцето на Христа – нищо повече. Няма никаква друга философия. Имаш ли ума и сърцето на Христа, ти ще разбираш тъй, както Той разбира, ще чувстваш тъй, както Той чувства. „Ами как чувства Той?“ – Не е твоя работа. Първото нещо: искате да придобиете сърцето и ума на Христа. Във вас може да се зароди мисълта: „Може ли да имаме сърцето на Христа?“ – Можете. – „Може ли да имаме ума на Христа?“ – Можете. – „Кога? За в бъдеще?“ – Не, сега. Вие не тълкувайте това в смисъл да имате ума на Христа в целокупността на Неговото творение. Като казвам, че можете да живеете, не подразбирайте, че вие ще опитате Живота в неговата целокупност. Аз подразбирам, че за всеки даден момент вие можете да опитате Живота в неговия най-малък размер. Тия последователни моменти, които ни въвеждат в изучаването на Живота, съвременната наука нарича развиване, еволюция, усъвършенстване и с какви ли не други имена. Сега от всинца ви се изисква опит и приложение. Всеки трябва да прави известни опити и наблюдения за развиването на своята душа. Обмяна трябва да има всякога! Тайна молитва Да произнесем следната формула: Бог е Светлина на Живота. Тридесет и трета лекция от Учителя 11 юни 1924 г., София

https://petardanov.com/files/file/528-%7B?%7D/ Аудио - чете Милен Колев Добритѣ и лошитѣ мисли (Беседата за четене в стар правопис) От книгата „Високият идеал“, Общ окултен клас - трета година, (1923 г. - 1924 г.), .), Издателство: "Бяло Братство", София, 2009 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От Общ окултен клас - трета година, (1923 г. - 1924 г.), 38 лекции на общия окултен клас, 3-та година (1923-1924 г.), Единичните беседи са събрани в едно книжно тяло през 1926 г. с цел удобство при четенето им. За теглене на PDF Съдържание От книгата „Приливи и отливи“, Общ окултен клас. Година 3, т.2 (1923 − 1924) Издателска къща „АЛФА-ДАР“ − София, 2001 Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето ДОБРИТЕ И ЛОШИТЕ МИСЛИ Двадесет минути мълчание. Мълчанието в Природата е процес на събиране на енергии. Има три вида мълчание. Едни мълчат, когато говорят, другите мълчат, когато разсъждават, и третото мълчание аз наричам Божествено: когато човек само възприема – нито говори, нито разсъждава. Не мислете, че разсъждението е нещо лошо – то е най-висшето нещо в човешкия живот, но в Божествения живот то е начало на знанието, то е физическата му страна. Най-висшето у човека е най-нисше у Бога, а най-нисшето у Бога е най-висше у човека. Това са контрасти. Малцина са ония, които разбират контрастите. Например вземете такъв един контраст. Поетът казва: „Вън беше зима студена, сняг се сипеше на парцали, нощта беше тъмна, бурна, а в малката къщица свещица бледа една мъжделей.“ Какво ви интересува днес, че зимата била студена, че нощта била тъмна, облачна, че снегът се сипел на парцали? В това изречение на поета има едно математическо изложение на факти, което може да се тури в хиляди форми. От него може да се образува известен ритъм, но това са само голи факти: „Беше зима студена.“ Поетът описва една далечна епоха на живота. Ако той би описал живота такъв, какъвто си е, духовните хора биха му се скарали, биха го наругали. Когато той е писал тази поезия, духовните хора са били лоши. Следователно той казва в прикрита форма: „Беше зима студена.“ Значи животът на хората е бил студен. Всеки е бил затворен в себе си, всеки е живял един егоистичен живот. Поетът не казва, че хората са били лоши, но казва: „Беше зима студена.“ И онзи, който разбира езика на поета, ще разбере и смисъла, който той е вложил в поезията си. Нощта е била тъмна. Значи хората много малко са разсъждавали. Тъмнина е имало в човешките умове. Бурята пък показва, че хората са обичали да се карат помежду си. Запалената свещ в малката къщица показва някой човек, който се е сгушил и си мисли: „Как ще прекарам този живот?“ Сега някой ще пита какъв е езикът на поета? Някои поети обичат да описват зимата. Те са майстори на това. То е навик, останал от минали, далечни епохи, през които са живели. Те описват много хубаво зимата. Някои поети пък описват полето. Тия поети са живели в епохи, когато хората са били добри. Някои възпяват птичките, песните, любовта. Това показва, че тогава животът на хората не е бил като този на животните. Следователно в поезията имаме две фази: едната, наречена минорна поезия, когато човек се е скрил в себе си, окайва се, че се е родил в такива лоши времена. Другата – мажорна, експанзивна, когато човек казва: „Струва си да се живее!“ И тъй, туй, което е станало някога в живота, става и сега. Вие казвате: „Какво е било далечното минало на човечеството?“ Всеки един от вас по настоящето може да разгледа и проучи какви са били тези далечни епохи. Да кажем, че един ден вие имате разположение на светия, готов сте със сърцето си да обгърнете целия свят, да помагате на всички, да правите благодеяния, да се жертвате за народа си, проектирате планове за повдигане на бедните и т. н. Но изведнъж, в един момент, всичката поезия се пресича, настава тъмна нощ, във вас се заражда бурно състояние. Започвате да гледате на хората като на дяволи. Започвате да се съмнявате в Бога, в себе си; искате, ако ви е възможно, да отсечете главите на всичките хора, да унищожите целия свят. Питам: от где дойде това нещо? Коя е причината, че се сменят тия състояния? Всички вие горе-долу сте изживели по някой път такива състояния. Това са атавистични архиви. Аз ще ви кажа един факт, от който трябва да се пазят всички ученици. Всичко, което човек помисли, е вярно и става някъде; всичко, което човек отрича, е вярно и става някъде. Ще кажете: „Че как тъй?“ Аз ще ви докажа. Вие сте честен, почтен човек. Представете си, че в някоя каса има торби с пари и вие, като ги видите, мине ви мисълта: „Я да взема аз тия пари с торбата!“ После си казвате: „Не, това не е благородно.“ В дадения момент обаче, когато вие помислите това, някой вече върши тая работа. Ти само го помисляш, а друг го върши някъде в света – взел е торбата с парите и я носи. После, мине ти мисълта: „Да ги скрия поне някъде.“ Ти помислиш, но се откажеш, а този, който е откраднал парите, крие вече торбата. Туй, което вие сте намислили, друг го върши. После вие казвате: „Е, да стана богат човек!“ Когато изказвате желание да станете богат, в дадения момент някому дядото е умрял и му пишат, че му се падат 10 милиона лева наследство. Ти мислиш да станеш богат, а друг някой, комуто дядото е умрял и е оставил наследство, получава парите. Искаш да удариш някого, но не го направяш, но друг вече бие някого. Всяко нещо, което в даден момент мислите, е вярно. Дойде ви някоя мисъл. Спрете се в себе си и кажете: „Това е станало вече.“ Дойде ви в ума мисълта да направите някъде училище, но нямате достатъчно средства. Някой вече го е направил. В Англия, в Америка или другаде това училище е направено вече. Това е по отношение на всички материални работи. В другите светове това нещо става по отношение на духовните работи. Замислите да повдигнете някой народ. Някой ангел или някой светия е турил вече този проект в действие. Всичко, каквото мислите, става. На туй основание ние казваме: „Слънцето грее заради мене.“ Защо? Господ, Който е направил Слънцето, като го види чрез мене, казва: „Аз направих това Слънце.“ И аз казвам: аз го направих. Да кажа, че не съм го направил, това значи да отричам реалността на нещата. Ти разсъждаваш като човек, като материално същество, като отделна личност, а не като същество, което е свързано с Бога. „Аз го направих вътре в тебе“ – говори Господ. Господ каже: „Аз направих Слънцето.“ Ти ще кажеш: „Слънцето грее за мене.“ Това е хубавото, това е правилният отговор. Затова Бог е направил Слънцето – да грее заради тебе. Излизаш денем и казваш: „Обича ли ме Господ?“ Този е най-глупавият въпрос. Щом те грее Слънцето, Той те обича. Господ казва: „Аз направих туй Слънце да грее заради тебе.“ И тъй, в живота си всякога трябва да намерите най-правата мисъл. Ако чуеш в себе си мисълта: „Вселената Аз я създадох“, ще знаеш, че това е гласът на Бога, гласът на Духа Божи, който говори. Тогава ти ще кажеш: „Заради мене, Господи!“ Това е изяснение. Бог заради тебе е направил тази Вселена. Ти ще го потвърдиш. Сега ще дойдат философите, ще ти казват: „Ами, заради тебе Господ ще мисли, заради теб, малкото човече!“ Този философ, който разсъждава така, е от рода на бръмбарите. Той е бръмбарче. В него няма никаква философия, никакво разбиране. В дадения момент, щом кажеш, че тази Вселена е направена заради тебе, ще почувстваш една Радост в душата си. Няма да кажеш: „Аз направих Вселената.“ Тя не е твоя, но ще знаеш, че Бог говори, а твоят Дух ти казва, че е направена заради тебе. Господ казва: „Аз направих Слънцето.“ – „То грее заради мене.“ – „Аз направих Земята.“ – „Заради мене е.“ Господ казва: „Аз създадох дърветата.“ – „Плодовете им са заради мене.“ – „Аз направих водата.“ – „Заради мене е, аз да пия.“ Ако разсъждавате по този начин, вашата меланхолия ще изчезне. Меланхолията, която иде, произтича от личните чувства на човека. Вие сте били божество, някой виден ангел в Небето, заповядвали сте на цяла слънчева система, но един ден Господ заповядва: „Вземете този крилат ангел и го пратете на Земята като обикновен човек.“ И вие слизате на Земята не като министър на България, но като един прост слуга някъде – седите и въздишате. Вие, като ангел, знаете своето високо произхождение. Ще научите ли нещо на Земята? – Ще научите един велик закон: ще намерите противоположния полюс на живота. Сега и вие, които сте слезли до дъното на живота, ще намерите противоположния полюс. Оттам започва вашето възлизане. Ще се върнете пак при Бога, но с една придобита опитност. Мнозина, не само между вас, но и между хората от целия свят, очакват благословението по един материален начин. Аз казвам: не очаквайте подаяния отвън. Ученикът на Окултната школа трябва да има една основна идея – сам да работи. Това е смисълът. Какво ще ми дават завещание. Аз казвам тъй: сега ще разговаряме по следния начин: „Земята е моя, защото аз живея на нея.“ Казват: „Виждаш ли този богат човек каква хубава къща има!“ – „Тя е моя, аз му я дадох да живее под наем.“ Минавам покрай някой богат търговец с 10 милиона лева: „Виждаш ли колко е богат?“ – „Аз му дадох парите.“ Срещнеш някой виден професор. Кажи: „Аз го назначих. Той сега се занимава с наука, нека се порадва. Аз го похвалвам, отличен професор е.“ Тъй ще разсъждавате. Само на себе си ще разправяте тъй. Това е интимен разговор. Щом отидеш да разправяш това нещо на хората, ще минеш за ненормален. Това е правилният разговор. Ще се радваш, че този, когото си назначил за професор, успява. За него всички ученици се радват. Отдето минеш, кажи: „Хубаво е нареден светът!“ Само така ще бъдеш щастлив. Сега, понеже не разсъждавате така, казвате: „Виж Господ какво благо е дал на този, а на мен не е дал нищо – аз ли съм най-големият грешник?“ – Не, ти си от философите на бръмбарите. По-добре е да разсъждавате по първия начин и да се радвате на чуждото благо, отколкото да мислите по втория начин. Защо? Защото няма по-лошо нещо от това, когато имаш дете, да му даваш да яде всичко безразборно. То хвърля това, хвърля онова, нищо не обича. Каквото трябва, ще му дадеш; не ще ли, вземаш пръчицата и ще го понашариш. Това става и в Природата. Който не е доволен от големите благословения, пръчица иде за него. След като Природата го понашари по този начин, той става отличен човек, доволен е от всичко и казва: „Слава Богу, че се освободих от едно зло, много добре стана.“ Следователно вие трябва дълбоко да разбирате вътрешния език на живота. От неразбирането се зараждат съмнения. Имало е епохи на големи съмнения и тия минали епохи и сега се проявяват понякога. Съмнението си има свой произход, гордостта си има свой произход; омразата също си има свой произход. Омразата – това е зимата на живота. Някой път трябва да мразиш. Щом почнеш да мразиш някого, ти започваш да учиш проявите на това изкуство. Някои го прилагат често. Омразата съществува в света. Изобщо всички неща, които човек твърди, съществуват. Дойде омразата – виж защо съществува тя в света. Дойде неверието – проучи и него. Някои хора са проучили тия неща, минали са ги, а вие сега ще ги учите. Мине ви някоя странна мисъл, вие казвате: „Каква странна мисъл!“ За този, който не знае, тази мисъл е странна, но за онзи, който я знае, тя е изтъркана мисъл, минала е хиляди пъти през неговия ум. Умният ученик или умният човек избира онова, което е нему потребно. Всички хора, всички ученици правят две главни погрешки. Някои изпъждат злото, а туй зло се загнездва в тях. Някои приемат Доброто и то се загнездва в тях. Злото чрез изпъждане се загнездва, а чрез възприемане бяга. Ако се противиш на една лоша мисъл, тя се загнездва. С Доброто е обратното. Ако ти му противодействаш, то се отдалечава. Ако го приемаш, то се загнездва. Дойде лоша мисъл – остави я да влезе в двора. Ти се скрий и следи само нейното ходене. Наблюдавай я! Тя ще ходи, ще ходи, ще обикаля, докато си излезе. Ако я питаш защо е дошла, какво иска и почнеш да я пъдиш, ти не можеш да я изпъдиш. Белята ще си намериш – няма отърваване от нея. Тя като влезе, ти само я наблюдавай! Дойде ли Доброто, посрещни го, отвори му вратата, нека влезе! По същия закон и двете ще влязат – и Доброто, и злото. При злото ще се скриеш да гледаш, при Доброто ще излезеш да го посрещнеш и ще останеш при него. Сега, когато у някого се яви Доброто, някоя добра мисъл, той казва: „Не съм готов за тази мисъл.“ Кога ще бъдете готови? Да допуснем, че у вас дойде мисълта да раздадете 100 000 лева на бедните хора. Ти казваш: „Трябва да продам всичкото си имане и едва ли ще мога да изкарам 50 000 лева. Как може това?“ Е, тази мисъл е от дявола. Не раздадете ли тия пари, ще ви продадат къщата – нищо повече! Законът е такъв. Няма Добро или зло, което, като е дошло при вас и не спазвате закона, да мине незабелязано. И злото е неизбежно, и Доброто е неизбежно. Ако се противиш на злото, то ще дойде. Ако не приемаш Доброто, то ще избяга. Вие имате тука две обратни действия. Ако приемете злото, имате обратно действие – то си заминава. Ако не приемете Доброто, пак имате обратно действие – и то си заминава. Ако се противите на злото, имате обратно действие – то остава. Ако приемете Доброто, и то остава във вашия живот. Като ви дойде мисъл да раздадете имането си, подпишете се отдолу: „Съгласен съм да дам 100 000 лева на бедните. Аз ги раздавам на бедните.“ Кажете ли така, някой човек вече раздава тия пари. Вие ще санкционирате. Сега у вас ще се яви една слабост – ще вземете да се шегувате с всичко, което говоря. Онзи, който се шегува, всякога го бият. При разискването на Божиите мисли шега да няма! Вие трябва да знаете, че за да се реализира една мисъл в света, тя трябва да мине през много хора. Тя ще мине през хиляди хора, докато дойде до онзи човек, който е най-способен да я реализира. Кръгообразни връзки има в мислите. Една мисъл може да е минала през една верига от десет-двайсет хиляди души, докато един я реализира. Другите ще бъдат на тила, той ще бъде на фронта. Ще излезе на фронта и ще изпълни тази мисъл. Тъй щото, каквото той печели, и вие печелите. Каквото той губи, и вие губите. Пък има такива добродетели, за които в даден случай цялото човечество взема участие. Значи, ако в цялото човечество има един способен човек да изпълни тази мисъл, цялото човечество печели. За нас е важно да се извърши нещо, безразлично е кой го върши. Може да го извърши едно дете, може да е някой професор, някой цар – който и да е, но ще го извърши този, който е най-способен в дадения случай. Кой ще бъде този човек, не се знае: този най-способен може да е и в някаква колиба, може да е някой царски син, а може и да е най-добрият – но във всеки случай ще е човек, който най-добре знае. Великите мисли, които минават през ума ви, възприемайте ги и не се спирайте! Ще си кажете: „Каква странна мисъл ми дойде снощи в главата – искаше ми се да стана цар.“ Ами че в какво седи царуването на един човек? – Като станеш цар, да освободиш хората от злото – това разбирам под царуване. „Да царува Господ и да се весели Земята, да бъде Волята на Бога!“ Това значи: като се възцари най-силният, най-добрият, той ще тури ред и порядък в света и всичките хора ще бъдат свободни. Когато ти дойде мисълта да станеш цар, кажи: „Да се възцари Божията Правда!“ Кажи това и потвърди. „Искам да се възцари Божията Правда!“ – Подчертай, подпиши отдолу и то ще стане. Вие казвате: „Това аз не съм го мислил – цар да стана.“ Обикновен цар всеки може да стане. Има царе в света по кръв, а има царе по призвание. Писанието казва: „Този е свещеният цар на Бога Живаго.“ Така нарича Писанието всички избрани и с това подразбира духовните сили в човешкия живот. Да кажем, че някои от вас ги повикат да се молят за някого да оздравее. Ти кажеш: „Чакай, аз не мога да го повдигна, ще повикам другиго.“ Веднъж мисълта е проектирана върху тебе, че ти ще помогнеш на този човек: ти се моли, моли, подпиши се, но мълчи и провери. Когато оздравее този човек, тогава и твоята вяра ще се усили. Слабост има у всички, които още не са се подписали. Казват: „Дойде ни мисъл, че еди-кой си брат щял да оздравее.“ Вие кажете това и го изоставите. Не, това е човешкото. Ти ще се задълбочиш в себе си, ще туриш в действие Божественото и ще се подпишеш. С това едновременно ще вземеш участие в живота на този болен. Ако вие бяхте работили по този начин, половината болни, които имате, не биха съществували. Кашлицата показва, че в Умствения свят има дисхармонични мисли. Всякога, когато хората страдат епидемически от кашлица, има обща дисхармония. Тази дисхармония не е грях на един човек, но общо престъпление на всички хора. И тогава по-слабите натури ще се засегнат от кашлица. Все трябва злото да се излее през някъде. Тези, които кашлят, през тях злото излиза навън. Сега вие мислите за другия свят, но не сте готови за него, защото ви е страх. Комуто и да кажа, че утре ще замине за онзи свят, непременно ще му потекат сълзи. Колко души биха се зарадвали, ако им кажа така? Веднага ще станете много сериозни. Някой казва: „Искам да умра.“ – Не, това не е вярно. Когато кажеш, че искаш да умреш, то значи да си готов да отидеш в другия свят и да ти е приятно това. Трябва да имате разбиране на нещата. Онзи, който умира по този начин, ще го повикат в онзи свят, но няма да го заравят, свещеници няма да го опяват. Вие ще си заминете тъй, както е заминал пророк Илия. Ще кажете: „Аз заминавам за далечна страна.“ Заминете ли така, никой няма да знае къде сте и гроба ви никой няма да знае. Това значи отиване в онзи свят. А сега заминаването в онзи свят е голяма мъчнотия. Защо? Защото хората имат връзки. Като отидете с тия връзки в другия свят, няма да мине много време, и вие пак ще се върнете в този свят. Ще престоите там 40 – 50 години и от онзи свят ще ви кажат: „Хайде сега на Земята! Тук нямате работа.“ Като стоите без работа, започва шиканиране, затова ще ви изпратят на работа на Земята. Ще дойдат при вас трима ангели, не от много големите, ще ви вземат на ръце, ще ви донесат около Земята, ще ви приспят, като прекарат няколко пъти ръцете си над вас. След това ще ви прекарат през една вода. Минете ли я, всичко ще забравите. Като ви доведат до Земята, ще намерят вратата, ще дойдат при майка ви, която ви чака, и ще се върнат назад. След девет месеца ще се явите на този свят. Учениците на Божествената школа трябва да бъдат смели и решителни, да не се боят от страданията. Не се противопоставяйте на злото, мислете за причините и последствията – защо и какво е дошло. Тази мисъл няма да дойде току-тъй: дойде ли, тя ще ви причини някой път и страдания. Тези мисли ще дойдат тогава, когато имате някое хубаво настроение. В реда на нещата е да дойдат. Не се борете с лошите мисли. То е губене на време. С тях заедно ще дойдат и добрите. Понесете тия мисли – това е най-доброто. Онзи, който изтърпява злото, е по-силен от онзи, който му се противи. Мине ти лоша мисъл да откраднеш нещо, кажи си: „Цялата Земя е моя, къде ще туря тази вещ?“ Ако Бог живее в нас, и Земята е наша, и Вселената е създадена за нас, и Слънцето грее за нас. Щом е така, отде ще се родят изкушенията и съблазните. Разсъждавате ли така, вие ще имате един правилен растеж. При такива разсъждения може да се зародят онези противоположни мисли: „Това е залъгване, това е губене на време.“ – Не, философските изследвания тука, на Земята – те са губене на време. Вън от това разбиране всичко друго е губене на време. Всеки човек, когато умира, усеща, че всичко е изгубено. Идете при някой умиращ и го попитайте: „Доволен ли си от своя живот?“ Какво ще ви каже? – „Дано ми върне Господ живота, другояче ще живея.“ Ние все уреждаме живота си, а животът си остава неуреден. Не, животът за ученика е уреден. Туй, което трябва да стане, е определено. Това не е ограничение на волята ви, защото всяко нещо става по закона на кармата. Идва един беден, който не ви познава, и ви иска хиляда лева назаем. Този човек в едно минало съществувание ви е приел в дома си, дал ви е 10 000 лева назаем, но вие сте задържали парите, офейкали сте и не сте му ги върнали. Минават хиляда години, той идва да ви ги иска. Ако се пресметнат с лихвите, колко трябва да платите? Той ви иска 1000 лева, а вие казвате: „Не признавам.“ – Не, вие трябва да го повикате и да му кажете: „Аз ви дължа още 10 000 лева. Ще си изплатя дълга.“ Не ги ли изплатите доброволно, той ще дойде веднъж, два пъти, десет пъти, докато му върнете парите. Каква е вашата философия? Вие казвате: „Ако речем тъй да даваме, къде ще му иде краят?“ Трябва да знаете обаче, че при вас ще дойдат да искат пари само онези, които имат да вземат от вас – и то ни повече, ни по-малко. В Божествения живот няма нищо случайно. Има известни хора, на които ние дължим нещо. Има други хора пък, на които ние трябва да направим една услуга. Те са ни направили едно Добро някога, без да са ни взели нещо. Когато вземеш от някого нещо и се подпишеш на полицата, той по закона те хваща. Друг някой направи едно Добро, но казва: „Аз не искам нищо, от Любов направих това.“ Този човек, комуто е направено това Добро в този живот, дохожда и по същия закон направя едно Добро по Любов на същия човек. По Любов ще ти направят едно Добро, по Любов ще отговориш. Следователно има два вида правене на Добро: едните от хората работят по задължение, а другите – по Любов. Такива трябва да са вътрешните ви разбирания; така трябва да разсъждавате, за да се освободите от дребнавостите на живота. Някои от вас страдат, защо? – Парички нямат. Всички страдате за пари. Аз обаче мисля, че съвременните хора страдат от нямане на идеи – безидеен е животът им, убеждения нямат. Те имат вяра, която не издържа критика. Разправяше ми един евангелски проповедник един действителен пример от своя живот. Той бил проповедник в Русе, но живеел в едно близко село. Един ден, преди Великден, отивал в Русе; придружавал го един селянин. Селянинът карал една крава и едно теле. Проповедникът искал да го обърне към Бога и почнал да му разправя как Христос дошъл на Земята, как искал да спаси човеците и т. н. Селянинът казал: „Приятелю, хубави неща разправяш, не съм срещал друг човек като тебе. И нашите свещеници все такива неща разправят, но не изпълняват. Виж дрехите ми как са скъсани! Цървулите, шапката ми – също; пък и деца имам. Карам тази крава в града да я продам. Ето, Великден иде, нямам нито пет пари; търсих работа, но не намерих. „Чувам – казва проповедникът – един глас, който ми казва: ти имаш нов костюм, затова ще дадеш дрехите си на този селянин.“ Проповедникът седи цяла нощ и се бори да даде ли дрехите си на селянина, или да не ги дава. „Отде се намери тази беля из пътя, та трябваше да му проповядвам?“ Но става рано сутринта, събира палтото, жилетката, шапката и цървулите си, отива и ги занася на селянина. Селянинът остава много благодарен. Казва му: „Виждам, че прилагаш Христовото учение. Ако всичките проповедници бяха като тебе, светът щеше да се оправи.“ Ние говорим да се оправи светът, но трябва да сме готови да дадем новите си дрехи. Бори се цели 24 часа, но трябва да ги дадеш. И проповедникът се борил 24 часа, молил се Господ да му покаже какво да прави. Той проповядва, пък се моли Бог да му каже да даде ли дрехите си, или не. Казвате: „Ама може някой дявол да ни лъже.“ Толкова дяволи са те лъгали, нека те излъже и още един дявол, но дай дрехите си на един беден. По-блажен е онзи, който дава в този случай, отколкото този, който разсъждава. Човек трябва да бъде последователен на онова, което проповядва. Ние трябва да приложим онова, което проповядваме. То е най-вярното. Всеки човек трябва да прилага. Аз трябва да прилагам тъй, както разбирам; аз трябва да бъда последователен в себе си, за да бъда доволен. Ще си кажете: „Аз искам да мисля добро за хората. Аз искам да бъда доволен от себе си, че съм приложил закона на Любовта – тъй го разбирам.“ Туй е хубавото, красивото в света. Сега всички вие трябва да бъдете последователни със самите вас, с вашия Дух. Вашият Дух е Духът на Господа, който работи у всинца ви. И всяка добра мисъл, която мине през вас, подпишете я! А всяка лоша мисъл, която мине през вас – наблюдавайте я само и се учете от нея. От лошите мисли ще се учите, на добрите ще се подписвате. Тайна молитва Бог на Любовта не е Бог на мъртвите, но Бог на живите. Двадесет и трета лекция от Учителя 26 март 1924 г., София

Аудио - чете Надка Иванова Вѣра и съмнѣние (Беседата за четене в стар правопис) От книгата "Положителни и отрицателни сили", Общ окултен клас - година втора (1922-1923 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2008 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Положителни и отрицателни сили“, 35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), по стенографски записки, изд. София, 1923 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата „Положителни и отрицателни сили в природата - първа част“, 22 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), Издателство "Хелиопол", 1998 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Вяра и съмнение (Прочетоха се няколко теми върху „Ползата от предметното обучение“.) (Прочете се резюмето върху темата „Отличителни черти на младостта и старостта“.) Тема за следващия път: „Разликата между Добро и Правда“. Ще определите какво нещо е Доброто не само теоретически, но какво вие схващате под „добро“. После, ще определите какво нещо е Правда, а не какво нещо е право, защото правото е излязло от Правдата. Добро и Правда, това са два принципа, които докосват материалния и духовния свят. Ще имате и още една тема: „Задачата на ученика във Всемирната Бяла Школа“. Сега ще направя малки бележки върху „Вяра и съмнение“. Вие всинца се спъвате от съмнения и от вяра. Вяра, която носи след себе си съмнения, е пресилена вяра. За пример вие като дете може да мислите, че вашият баща е най-силният, най-умният човек, че всичко може да направи. Туй е вашата положителна вяра. Но при един изпит вие виждате, че баща ви не може да издържи изпита. Тогава вие виждате, че баща ви не е такъв, какъвто сте го мислили. Вашата вяра претърпява едно малко отклонение и започвате да се съмнявате и виждате, че баща ви не е това, което сте мислили. Следователно всеки ученик трябва да има вяра, която да вижда съмнението, но да не го ражда. Злото не е там, че можем да се усъмним в Бога, в нашите близки и в приятелите си, но в това, че можем да се усъмним в себе си и да се спрем в развитието си. Ние мислим, че всичко можем да направим, но при един голям изпит усъмним се, падаме духом и веднага изгубваме половината от своята вяра. Вие, като ученици, ще помните един факт: на земята няма силен човек. Човек, облечен в материално тяло, е едно слабо същество. Туй е първото нещо. Не по душа, но по тяло човек е едно слабо същество. Туй трябва да го знаете и винаги трябва да го имате предвид. Силен може да бъде човек само тогава, когато е свързан с онези вечни принципи на живота, когато е свързан с Бога. Тогава неговият дух владее законите на живата материя, защото ние сега сме в мъртвата материя, а трябва да я одухотворим. Трептенията на тази мъртва материя са много слаби. Като влезем в нея, нашият дух веднага се ограничава, губи и ние изгубваме половината от своите знания. Когато слезем на земята, пред очите на нашите по-напреднали братя ние ставаме като малките деца. Някой може да е бил голям човек, да е писал големи книги, да е свършил 10 факултета, но после, като слезе на земята, той е като малко дете и трябва наново да се пробужда. Майката го къпе и то плаче, криви се, сърди се, не знае да ходи. Ама че ти някога си бил стар философ!... Може да отворите аналите на миналото, да видите как някога е бил цар, владика, философ, как е бесил и заповядвал, какво не е правил. А сега той е едно слабо дете. Защо? Щом един ученик престъпи духовните закони, слагат го в закона на забравата. Това е наказанието му. Влезеш ли в закона на забравата, върху ти ще дойдат всички слабости на света и ще изпиташ всички несгоди на живота. Ще изпиташ всички закони на необходимостта върху си, за да се учиш постепенно да служиш на Бога. Често у вас има едно криво понятие. Схванали сте, че може да насилим нещата, че можем да направим това-онова. Не, истинските неща в света стават точно на своето време. За пример, ако пробудя вашето съзнание преждевременно, аз ще ви осакатя. Има много ученици, много религиозни хора, много учени, които от обич към науката са осакатени, те са преждевременно събудени и вследствие на това са осакатени. Човек трябва да се събуди точно навреме, когато са най-хубавите условия. Следователно от невидимия свят, където познават Божествените закони, то когато дойде дреме да се роди човек, всички Йерархии, през които той ще премине, трябва да дадат съгласието си за това негово раждане, за това негово идване на земята. Всички тия Йерархии, всички тия същества, които са минали нашата еволюция и които направляват Вселената, трябва да дадат съгласието си. Във всички трябва да има съгласие дали една душа да дойде да се въплъти на земята, или не. Туй е най-щастливото раждане. Туй астролозите го наричат щастливо съвпадение на планетите в живота. За пример, ако във вашия живот има щастливо съвпадение, тъй че вие да сте под щастливото ръководство на Венера или да сте под щастливото ръководство на Юпитер, или да сте под щастливото ръководство на Слънцето, или да сте под щастливото ръководство на Меркурий, или да сте по някой път под щастливото ръководство на Сатурн, което е рядко изключение, то е голямо благословение. Особено голямо благоволение е някой път Сатурн да има доверие към тебе. Той на много малко хора се доверява. Следователно да имаш неговото доверие, това е едно изключение, тъй го наричат астролозите. Затова астролозите казват, че за да се смекчи неразположението, влиянието, което Сатурн има към някой човек, трябва да влияе върху него или Венера, или Юпитер. Като ви говоря по този въпрос, вие ще кажете: „Ние сме родени вече“. Тъй, физически сте родени. Да допуснем, че досега вашият живот е бил нещастен, отсега нататък вие можете да го направите щастлив. Как? Вие можете да се родите духовно и вашето духовно раждане да се съвпадне с едно щастливо благоволение на съществата от по-висшите Йерархии. Туй е, което Христос нарича „новораждане“ – може да се родите, без да умрете, и пак да живеете в тялото си. Целият ви живот ще се измени, всичките нещастия ще ви напуснат и отгоре започва едно благоволение. За да дойдете до това щастливо съчетание, под ръководството на тия висши Йерархии, които да се заинтересуват от вас, вие трябва да намерите вашия Учител и да нямате абсолютно никакво съмнение в Него. В небето, в този висшия живот съмнението е изключено. Защо? Ученикът като оглашен има право да се съмнява, да мине този период на съмнение. И като мине съмнението, ще добие знанието. Какво има да се съмнявате? Съмняват се само онези, които нямат истински познания. Които имат познания, няма какво да се съмняват. Идете в Америка, там има двама–трима видни френолози, те могат със завързани очи да ви определят всичко. Искате да имате някой приятел или да вземете някоя слугиня, или да започнете каква и да е работа, идете при някой от тях и той ще ви даде такива точни определения за вашия характер, че вие ще се учудите. Ще опише каква е вашата професия, свършили ли сте висше училище, или не. Значи всичко е написано вътре в човека, няма нищо скрито-покрито. Най-първо, всички вие трябва да се научите да изучавате себе си. Няма по-хубаво нещо от това, да изучава човек себе си в обективен смисъл. Във всеки един от вас има заложени красиви черти, но се изискват условия за развиване на тия дарби. Туй, което спъва сега учениците, аз намирам, че е в тяхното люшкане и колебание. Питам: Тъй, както сте поставени тази вечер, има ли по-учени хора от вас в България? Вие казвате, че не сте учени. По-учени хора от вас има ли? Вие заставате привидно тъй, като че нищо не знаете, но в себе си всеки мисли, че знае нещо. Тъй седи истината. Ако някой по някаква слабост не признае вашето учение, вие веднага са докачвате. Как трябва да се прояви туй зачитане на вашето учение? Вие дойдете тук в салона, поставили сте си един стол на едно място, дойде друг, премести стола ви, вие се докачвате, казвате: „Аз съм учен човек, не смей да отместваш стола ми, не смей да коригираш моите работи!“ На какво основание правиш това? И веднага почвате да спорите. И действително, като дойдете в окултната Школа, според законите на висшата математика всеки един ученик в даден момент не може да седи на кое и да е място в този салон. От невидимия свят, от тия по-висши Йерархии има определени течения за всекиго едного и всеки един трябва да намери своите течения. Когато отидете в един салон и намерите там своите подходящи течения и седнете на това място, то като започнете да си мислите, веднага ще се въодушевите. Седнете ли на чуждо място, веднага усещате, като че нещо ви стиска, и виждате, че не сте на мястото си. Този закон, като окултни ученици, вие ще го изпитате. Отивате да си купите хляб. От всяка фурна не можете да си купите хляб. Ако разбирате закона, трябва да знаете, че на всеки един от вас, като окултен ученик, е определено отгде може да си купува хляб. Защо? – Вибрациите на този фурнаджия, който е месил хляба, съответстват на твоите вибрации и като купиш хляба, ще усетиш едно разположение, едно въодушевление. И сега вие, като ученици, идвате в салона, седнете кой където завари, после купувате хляб откъдето и да е, и става една каша във вас, а после казвате: „Нашите работи не вървят добре“. Някои ще кажат: „А, това не зависи от тия неща“. Не, туй е съществено в света. Има и други важни неща. За пример всеки ден ти е определено с кои хора ще говориш и с кои – не. Не можеш да се срещнеш с когото искаш, определено ти е с кого да се срещнеш и с кого – не. Ти можеш да престъпиш закона, да го измениш и можеш да се срещнеш с когото трябва и с когото не трябва, но щом престъпиш закона, веднага усещаш една тъга, една скръб, че денят не е минал тъй, както си желал. Сега вие ще кажете: „Много тънки работи са тия“. Действително много тънки са, но са много съществени работи и вие трябва да ги проучите, за да може да се ползвате. Сега аз като ви говоря върху този предмет, искам да ви избавя от вашия стар страх, да не се безпокоите как ще прекарате деня. Вие ще учите онази велика наука, в която нещата са точно определени. За всеки ден е определено какво трябва да направиш, но е оставено на твое разположение да възприемеш и изпълниш, или не. Този закон е тъй, както в училищата. Баща ти те праща в училище. В училището има определени предмети, които ще учиш днес: история, география, математика, старобългарски език и други някои предмети, но ти изклинчваш, не ходиш на училище. Отидеш си вкъщи, баща ти те пита: „Ходи ли на училище?“ – „Е, малко бях болен“ – излъгваш. Излъжете баща си една лъжа. После излъжете учителя си – втора лъжа. Две лъжи казвате и тогава всичко изгубвате. В живота ви стават много такива пропущания и вследствие на това нашият сегашен живот е съграден върху множество такива малки погрешки. Затова днес сме дошли до това състояние. За пример на някои от вас челата са много малки. Защо? – Причини има. Изклинчвали сте да учите в Божественото училище и сте слезли надолу, челото ви е слязло надолу. У някои религиозни хора главите им горе не са развити. Защо? – Не сте ходили в миналото на църква, не сте мислили. И вижте, главата на някой човек е станала такава, каквато не е трябвало да бъде. Като погледнеш главата на някой човек, виждаш неговия минал живот, напечатан върху нея. Ние трябва да се върнем, да изправим живота си от всички тия недъзи и да се свържем със съществата от тия висши Йерархии, защото иначе няма отгде да черпим сила, а животът на земята е скачен с тия Йерархии. Ние не можем да прогресираме, без да спечелим благоволението на когото и да е от тях. Да не мислите, че можете в света да си пробиете път другояче. За да си пробиете път в света, в каквото и да е направление, непременно трябва да имате едно горещо желание за това. Освен туй трябва да придобиете Закона на пълното смирение и само така да искате да придобиете туй знание, да искате да се учите. Някои от вас имат горещото желание да са богати. Имате ли туй горещо желание, ще станете богати. Някои имат горещото желание да бъдат добри и стават добри; някои имат горещото желание да бъдат чистосърдечни и стават чистосърдечни. Не мислете, че добродетелите, че учението може да се добие в един живот – нито в един, нито в два, нито в 10, нито в 20 живота. Това е един дълъг процес. Туй знание, което сега добиете, то ще е за в бъдеще като основа на други едни знания, които ще се добият. Та, казвам: при сегашното състояние, в което сте, ще се явят много съмнения у вас. Например тия съмнения често се зараждат и у теософите, и у спиритистите. Последните често извикват духовете и се разговарят с тях. В Англия, в една теософска ложа се явява един махатма в плът и казва на теософите: „Тук в Англия аз бих ви открил много тайни, но условията не спомагат, затова вие трябва да си продадете имането и да отидете в Мадагаскар, там ще ви открия големи работи“. Това е един действителен случай. И наистина, около десетина души видни теософи продават имането си. „Яви се – казват те – в нашето общество един махатма, който ще ни разкрие велики работи. Ние сега отиваме в Мадагаскар, а след това ще реформираме Англия“. Отиват там, хващат ги болести и един след друг всички измират, остава само един и той се връща в Англия. Сега и в България може да се явят много махатми, които ще ви кажат: „При тия условия ние не можем да ви открием великите тайни, но идете в Америка и в Индия при индусите, които с хиляди години са развивали своите способности, та дано ви разкрият много неща. Ще отидете там, да придобиете своето първо посвещение“. Какво ще бъде то? За да ви приемат в школата си, какво ще ви правят? Ще те турят на един каменен кръст, да стоиш вързан там 5–6 дни, за да видиш какво можеш да научиш от камъка. Някои ще отидат, ще се върнат в Европа така инициирани, ще кажат: „Ние минахме през кръста“. Индусът може да види нещо на този камък, но европеецът само ще се въодушеви, че стоял на него 5–6 дни, ще си мисли, че е посветен, че е видял нещо, но на този камък няма никакви знания. Тия посвещения, които могат така да се дадат, това са външната страна. Туй посвещение на този камък изисква да знаеш свойствата на органическата, твърдата материя, за да можеш да видоизмениш своите кости. Първото посвещение се дава, за да можеш да научиш онези закони, чрез които да видоизмениш своите кости и мозъка, който се намира в костите. Следователно при този нов строеж на твоя мозък в тебе ще нахлуят нови енергии. Знанията ти ще се разширят, умът ти ще ще опресни. Туй състояние наричат „възраждане“ или опресняване на човека. А така можеш да седиш и 10 дни на кръста и нищо да не научиш. Христос беше разпнат на кръста, но след като слезе от него, възкръсна и тогава научи нещо. Кога? – Като слезе в ада. Там Той научи една от великите тайни на живота. И Христос не беше сам, двама бяха. Този, Който Го учеше, Учителят Му, Го заведе там долу в ада, да научи първите уроци. Христос, като слезе долу на земята, каза: „Не дойдох да изпълня моята воля, но волята на Отца си, Който ме изпратил долу в ада“. Той слезе долу, в ада, и Неговият учител Му предаде първия урок. По какво? – Първият урок на абсолютна забрава, а то значи да дадеш живота си напълно в ръцете на Бога и да не се роди в душата ти никакво съмнение. – Господ да постъпва с тебе тъй, както иска. Ни капка съмнение! Ако Учителят ти те заведе в ада и ти се усъмниш, ти си затворен там и там ще останеш. Следователно в душата си Христос беше чист и тъй чист излезе от ада. Ако не си чист, не можеш да излезеш. Докато човек не слезе долу в ада, той няма да се качи горе. За да се качим на небето, необходимо е да слезем долу, да оставим там своите съмнения. Мястото на съмненията е адът, там ще ги оставим. Следователно всички ние имаме съмнения. Аз зная свойствата на съмнението, то изпъква много естествено. Пътят, по който вървите, има толкова съвпадения, та мнозина от вас, като имат толкова прозорлив ум, нека видят дали туй, в което се съмняват, почива на някакъв верен закон, или не. Не трябва само да се съмнявате, но трябва да определите причината на туй съмнение. Туй съмнение се явява като една спънка във вашето развитие, а същевременно става спънка на общия вървеж на развитие с известни души, с които сте свързани. С вашето съмнение по някой път вие косвено въздействате и на Христовото тяло, понеже сте удове на това тяло. И Павел казва на едно място тъй: „На мъки съм аз още, докато се образува у мен Христос“. Как ще се образува Христос? – Докато Любовта вземе надмощие, понеже Любовта е Първият Божествен образ. Щом Любовта вземе надмощие, тя остава като един господстващ закон над вас и всяко съмнение ще се изхвърли навън. Щом дойде Любовта, идва и светлината, и тогава ние познаваме нещата тъй, както са. Като ученици на Школата ще знаете, че в която школа и да влезете, принципите са едни и същи. В черната школа, в черното братство ако влезете, там пак не търпят съмнение. Вие няма да се съмнявате във вашата кауза. В черното братство искат, като правиш зло, да мислиш, че то е необходимо, че то е доброто в дадения случай. Ти няма да се съмняваш върху принципите. Те казват: „Ти трябва да вярваш и да не се съмняваш“. Щом се усъмниш, те веднага те хващат и ти налагат най-голямото наказание, ще оковат ума и сърцето ти във вериги, докато се примириш. В Бялото Братство като се усъмниш, няма да те изключат, но ще те извадят навън, да понесеш последствията на своите съмнения. Във всичките спиритически сеанси са проверили този факт. Дойде на сеансите една душа, която е излязла от черното братство, и като каже някоя истина, уплаши се и казва: „Идват, ще ме затворят сега“. Издала е някоя истина. Следователно не мислете, че в света, в който живеете, можете да бъдете свободни. Не! Този свят, дето живеем, е свят на борби, такива преплитания стават, че вие не можете да бъдете абсолютно самостоятелни. Вие мислите, че можете да бъдете самостоятелни във вашата мисъл. Не, вие се лъжете. Борбата е от толкова векове, от толкова хиляди години и вие можете да бъдете под хиляди преплитания. За вас е важно само да знаете кои влияния да използвате. Тук е вашето спасение. И казано на християнски език, за вас е важно да познаете в дадения случай една мисъл на вашия Учител ли е, или не, на Христа ли принадлежи, или не. Тази сутрин аз ви казах, че зад всяко явление седи една разумна сила. Ако искате да използвате каквато и да е сила в Природата, в окултната наука на Бялото Братство, трябва да имате разрешение дали да употребите тази сила, или не. Може да я употребите, но непременно трябва да имате едно вътрешно решение. Сега аз ви говоря върху този въпрос и той трябва да се реши между вас. Знаете ли защо? Ако в Школата се допусне една мисъл, противна на другите, веднага отвън, от противоположния лагер ще дойде едно течение, на което мнозина от вас ще станат жертва. Коя беше причината, че Христос стана жертва? – Юда, който внесе отвътре отрицателни идеи. Отвътре стана предаването. Защо трябваше Юда да стори това? Имаше ли нужда да го предаде той? Не можеше ли друг някой да предаде Христа? Предаването на Христа беше един вътрешен процес. Крепостта се предаде отвътре. Следователно в Школата, в която ние живеем, трябва да има единство в принципите. И тия принципи не са наложени, аз съм ви говорим толкова пъти. Туй е по свобода. Знайте, че ако вие злоупотребите с тази свобода, вие ще злоупотребите спрямо вашата душа. Туй, за което ние сега работим, е за Бога. То не е нито за мен, нито за вас, нито за България. Ние работим за една Божествена кауза. Ние имаме един план, за който сме дошли на земята, и казваме: „Вие ще свършите това, вие ще свършите онова и т.н.“ Дава ви се една задача, която дали ще свършите, или не, дали ще приемете, или не, то е друг въпрос, но това е една зададена задача, за която, като се върнете назад, ще ви питат: „Защо не изпълнихте задачата?“ В тази задача, аз съм казвал, ще имаме всичкото съдействие на невидимия свят, на видимия свят. Аз сега желая между вас да се създадат по-меки отношения. Знаете ли по какъв начин? За пример вие не можете да търпите някой брат, нали? Аз ще ви дам един начин как да търпите този брат. Аз не ви съдя, защото не можете да го търпите, но ще ви кажа кои са причините за това. Стечение на обстоятелствата е, че и двамата сте положителни, и двамата сте с излишна енергия и не можете да се търпите. Какво ще направите? Вие ще намерите един брат, когото той обича, и ще му кажете: „Моля, запознай ме с този брат“. Той ще ви запознае с него. Вие веднага ще го обикнете, но прямо с него няма да имате съобщения. Направете опит. Нека тия братя и сестри, които имат антагонизъм помежду си, си дадат тайно кандидатурата. Ще направим един опит, да видим доколко е сполучлив. Ще сложим една среда, втора среда, да видим тази енергия право ли работи. Тия енергии на противодействие трябва да се прекарват през тия благотворни среди, за да се породи една вътрешна хармония. Има и друг начин, той е духовен начин, за да можеш да търпиш брата си. Той е следният: ще се обърнеш към Христа и ще кажеш: „Господи, заради Тебе застани сега между мен и моя брат, превърни неговото и моето сърце, да се опознаем“. Този е най-добрият метод. Само така ще се обърнат сърцата ви, душите ви ще просветнат, става ви леко и вие се поляризирате. Единият става положителен, другият – отрицателен. Веднага почвате да се изменяте и между вас се поражда почит и уважение. В какво седи почитта? Ето, аз ще ви моля едно нещо. То е следното: понеже желанието на всеки ученик в Школата е той да бъде изслушван, когато говори, то щом двама измежду вас водите разговор, постарайте се да се изслушвате внимателно, да влезете в думите и да се разберете. Туй е едно от условията за почит. Изкаже ли се единият и бъде внимателно изслушан, то като говори вторият, първият ще има желание да го слуша. Прекъснеш ли го и казваш: „Чакай аз“ – у него се появява едно подпушване. И той „чакай аз“, и ти „чакай аз“, чакай, чакай, излезе едно „пфиу“. Ще стане само на „чакай“. Трябва да бъдете много внимателни помежду си! Говорите ли на някой брат, наблюдавайте лицето му. Почне ли тъй малко да се мърда, спрете разговора. Това мърдане показва, че не може да ви слуша, но го е срам да ви каже. Тогава у вас пък се набира енергия, заражда се едно още по-силно желание да му говорите. Не, спрете да говорите и кажете: „Братко, друг път ще продължим разговора, ще извините, че може би говорих повече, отколкото трябваше“. В училището непременно трябва да се отнасяте вежливо помежду си, ако искате да бъдете ученици. Ако не спазвате тия закони, ще се натъкнете на големи мъчнотии, които ще ви наведат на големи неприятности в живота. Аз съм казал много пъти на годишните събрания, че това ще направим, онова ще направим, но трябва да пристъпим към един опит. По някой път, като погледна лицата ви, хваща ме една тъга. Знаете ли защо? Лицата ви са тъй омърлушени, като че казват: „То нашето се свърши, нас няма да ни бъде“. Обезсърчени, обезкуражени сте. Вие сте под закона на мая, но това е една илюзия. Когато дойде една отрицателна мисъл да ви казва, че от вас нищо няма да стане, при вас седи друг един велик закон, вие сте при един възел на най-големи възможности и от черната ложа искат да ви отнемат възможността, да ви отвлекат вниманието. Преди няколко дни един млад брат ми разказваше: „Идва ми една мисъл, зная, че не е моя, но ми подшушва: „Излез от това Братство, не ти е тук мястото“. „А – казвам, – те знаят, че тъкмо сега трябва да си тук.“ Те ти казват да излезеш, че като изгубиш условията, пак да влезеш. Не, не, ще седиш вътре и ще чакаш. Нали ние искаме да опитаме Господа, Великия учител в живота? Сега между по-младите и по-старите ученици аз искам да се установят едни правилни отношения. Има философски работи, които аз съм зачекнал, някои от младите след 4–5 години ще бъдат в състояние да ги разберат. Някои от по-старите ученици, като мислят, че знаят, че разбират великия закон, те са на друга опасност. Ще започнем от „А“, „Б“, това да го знаете. Не считайте туй за докачение. Всички от „А“, „Б“! В Бялата Школа е тъй. Някой може да е свършил три факултета, нищо от това – ще почне от Божественото „А“, „Б“ – и бързо ще прогресира. Ще започнете основно и няма да пропускате нищо. Всичко във вашето съзнание ще бъде тъй, че да не става никакво пропукване. Ще кажете: „Учителят ни връща към „А“, „Б“. Не, не ви връщам, аз ви тикам напред. Знаете ли какво нещо е Божественото „А“, „Б“? Няма по-велика сила в света от тази, да придобиеш съзнанието, че Бог е с тебе! Да знаеш, че като седиш на бойното поле, той ти казва: „Стой, не бой се!“ Изпитва те Господ. Господ казва: „Стой!“ Гранатите падат пред тебе 4–5–10 метра. – Ще стоиш, няма да те повредят. Около тебе навсякъде ред гранати падат, но ти ще седиш и ще чуваш Божия глас: „Не бой се!“ Да не бягаш! След туй ще ти каже: „Премести се на 100 крачки!“ Веднага ще се преместиш. Ще ти каже: „Стой тук!“ Веднага започва другото обстрелване. Пак ти казва: „Премести се на още 100 крачки“. Пак обстрелване, но от тебе няма да падне нито един косъм. Ще опиташ един велик закон. Питам, след като те прекара Господ през бойното поле, минеш през тия шрапнели и останеш здрав, в тебе няма ли да се зароди онова съзнание, че има една сила, на която можеш да разчиташ? – Ще се роди туй съзнание. Втори опит. Ще прострат един тънък конец от макара, който само от тежестта на половин килограм може да се скъса, и ще ти кажат: „Мини през този конец!“ Ти ще минеш, без да се скъса той. Ще минеш един път, ще минеш два пъти, три пъти, ще се хоскаш на конеца и той няма да се скъса. 10 пъти ще минеш през конеца. Питам: След като направиш този опит, няма ли у тебе да се засили вярата, че има нещо в света, което в най-слабите случаи в живота ни поддържа? Трети опит. Господ ще те прекара да минеш през всичките твои неприятели, всички те вардят с пушка, всички се ококорили и ти казват: „Не можеш да минеш от тук“. Ще минеш един път, два пъти и никой няма да те види. Питам: няма ли у тебе да се зароди вяра, че има сила, която те пази? – Ще се зароди. Туй е положителна вяра, положително знание. Няма да се съмняваш, ще минеш, а като ти каже: „Спри!“, ще спреш и ще опиташ, че в думите Му няма никакво изключение. Ще знаеш, че ти си свързан с Онзи, Който ръководи съдбините. И от главата ти няма да падне нито един косъм. Аз бих желал, като ви каже: „Направете това“, и вие да го направите. А сега често опитът излиза несполучлив, защото когато Господ ти говори, ти не слушаш, а после се зароди желание да изпълниш волята Му, но Той казва: „Сега ще чакаш“. Знаете ли какво е туй говорене? Аз ще ви говоря някой път за него. Някои казват: „Духът ми говори“. В Цариград на един осиромашал евангелист проговорил Духът и му казва: „Ще отидеш при един от мисионерите, ще му поискаш 3,000 лева и той ще ти даде“. Отива при един мисионер и му казва: „Духът ми каза, че ще ми дадеш 3,000 лева“. – „Криво си дошъл до мене, напразно ти е говорил, защото ако ти беше казал така, аз щях да имам 3,000 лева, а всъщност нямам такива.“ Връща се той у дома си, почесва се, поседял малко, отива при друг мисионер и нему казва същото, но той му отговаря: „Не, аз нямам пари, ти не си разбрал“. Най-после, като излиза от там обезсърчен, среща го един ходжа и му казва: „Ефенди, защо си така обезсърчен?“ – „Остави се, Духът ми говори да отида при един от мисионерите да ми даде 3,000 лева, но не мога да разбера при кого да отида.“ – „А, напразно си отишъл при мисионерите, аз съм този човек, ела, аз ще ти дам“ – изважда 3 хиляди лева и му ги дава. „Аз съм човекът, за когото ти е казано, не са те.“ Ние мислим, че онзи, който трябва да ни помогне, трябва да е от нашето верую. Туй не е право схващане. Един ходжа срещаш и виждаш, че той е човекът, който може да ти помогне. Та ние трябва да различаваме Божественото от човешкото. Има начини на различаване. Божественото не говори отгоре, от главата ти. Някой път казвате, че Духът ви говори, а усещате едно стягане при слепите очи. Внимавайте, вие сте на едно изкушение, вие сте на крив път, 99% е лъжа. Говори ти: „Това ще стане, онова ще стане“. Не вярвайте, вие сте на изкушение. Доктор Миркович правил един сеанс в Пловдив и духовете му казвали: „Иди до Сливен, че като се върнеш в Бургас, ще ти разправяме големи работи“, щяло да вали дъжд от жаби. Отива до Сливен, връща се в Бургас, няма никакъв дъжд. Това са символи. Той ми разправяше тия анекдоти. Аз му казвам: „Блажен си, че имаш такава вяра“. Той е много лъган от тия духове. Той имаше един стиснат характер за пари, петаче не даваше, но щом говорят духовете, отваряше кесията си. Кажеш ли: „Аз искам пари“, той отговаряше: „Е, не може, тук има сметка“. Но като му говорят духовете, широко отваряше кесията си. Дойде при него един изпаднал евангелист, младо момче, и духовете му казват: „Да помогнеш на това момче“. Викна го той вкъщи, цял месец го храни, прати го на баня, даде му пари, стана му гарант, да му дават книги да чете, да се развива. Казва: „Духовете тъй казват, не може другояче“. Този, на когото стана гарант, изяде парите. „Е, няма нищо – казва, – духовете тъй казаха, ще го търпим.“ Дойде онзи книжар, който му давал книги, казва му: „Или да платиш, или да се закълнеш“. – „Щом духовете казват ще платя, няма да се кълна.“ Аз харесвах тази черта у него, че има голяма вяра. „А – казваше той, – духовете не могат да лъжат, будала съм аз, че не съм ги разбрал право.“ Той не казваше: „Тъй рекъл Господ“, но – „Тъй рекли духовете“. Блажени верующите! Аз бих желал всички да имате тази детинска вяра. Той беше отличен човек във всяко отношение, разсъждаваше философски, но дойдеше ли до духовете, казваше: „Тук разсъждения няма. На нас говорят по-висши същества, аз съм ученик и ще изпълня всичко“. Щом няма духове, той казваше: „Аз съм лекар“, и тогава сам, по своите медицински познания, предписваше лекове. Щом дойдат духовете, пита ги: „Какво да се даде на болния?“ – „Намагнетизирана вода.“ „Слушай – казва на болния, – има една медицина по-висока от нашата, тя е медицината на духовете. Като пиеш намагнетизирана вода, ще оздравееш.“ И действително, той лекуваше добре. Дойде някой болен при него, даде му намагнетизирана вода и след един месец оздравява. Той казваше: „Трябва да знаете, че когато духовете намагнетизират водата, всичките болести се лекуват“. Той лекуваше по два начина. Всякога запитваше духовете: „Как да лекувам, по научно-медицински начин, или чрез намагнетизирване?“ Ако му се кажеше, че трябва да лекува по медицински начин, той даваше хапове, доста вещ медик беше, но щом му казваха да лекува по начина на духовете, веднага даваше магнетическа вода без никакви хапове. И казваше: „Тази магнетическа вода е хиляди пъти по-силна от нашите лекарства“. Следователно съмнението се заражда още от неразбиране на нещата. Съмнението ще дойде, но пазете се да не се подхлъзнете, да не влезете в примката му. „Всичко изпитвайте – казва Писанието, – доброто дръжте.“ Само така ще добиете сила за постигане на желанията си. Но за успеха в науката е потребно сила в мозъка. За успеха във всяко едно изкуство, за успеха в каква и да е област на живота се изисква също сила. Вие, учениците в тази Школа, напразно харчите излишна енергия. За пример учениците с речено-казано харчат грамадна енергия. Туй е демагнетизиране. Щом одумваш един човек, ти му правиш услуга. Ти се свързваш с него и се демагнетизирваш. Защо? Защото когато говориш за него, законът те свързва. Та, като ученици, ще гледате да не се свързвате, да не си правите излишни връзки. Може да одумвате колкото искате, то е за вас, за мене е безразлично. Аз зная, че ако се откажете поне в най-минималната степен, то е пак полза. Да кажем, че днес можеш да одумаш 10 души, постарай се утре да одумаш само едного. И аз забелязвам, често правя опити, отивам в някоя къща и опитвам дали там хората одумват, или не. Има един закон на противодействие. Едва седна, почне нещо да ме шушка да ми казва: „Кажи де, кажи де“. Първото нещо: ще се въздържаш. Има неща, които трябва да казваме, но има неща, които не трябва да казваме. Спрете ли одумването, то ще се изроди в следното: Направете опит! Седнете за половин час тихо и спокойно и си кажете: „Няма да мръдна“. Веднага почва щипене оттук-оттам. Не правите ли никакво обещание, нищо няма да ви щипе. Дадете ли обещание да сте спокойни за половин час или 20 минути и седнете на стол, всичките щипения ще дойдат. Вие ще седите спокойно и всички тия щипения за 20 минути време ще ги изтърпите, като че нищо не е станало. Ако искате да се занимавате с тях, ще изброите колко щипения са били. Туй щипене е на физическо поле. Ако успеете да не му се подадете, то ще влезе във вашето астрално тяло и ще ви подшушне: „Кажи, кажи онова, което ти казаха“. Туй подшушване ще бъде нито в клин, нито в ръкав. При съмненията се явява и нещо друго. Ние направим една погрешка и търсим причината извън себе си, казваме: „Аз я направих, защото тъй и тъй беше“. Не, ти просто ще констатираш една своя погрешка и ще кажеш: „Аз в дадения случай имах слаба воля, не устоях. Сърцето ми не устоя, умът ми не можа да схване нещата“. Съзнай и се помоли, не съжалявай за първата погрешка, защото няма да се мине много време, ще дойде и втора погрешка. За нея трябва да бъдете готови. За втората се помолете. Ако и втората не можете да издържите, пак се помолете. Молете се за всяка една грешка. Цял ден ще водиш борба, 99 сражения ще имаш и като направиш 99 сражения, ще кажеш: „Победата е моя“. Но 99 пъти трябва да се молиш, да се свържеш с Бога. Знаете ли какво нещо е да се свържеш с Бога? За това нещо се изисква постоянство от ученика. Ученикът трябва да бъде като октопода – ти пускаш, той не пуска. Сега някои от вас искат да влязат като ученици, но като претърпите 10 несполуки, вие сте готови да се усъмните. Даже и вън в света да сте, вие ще имате същите изпити. Нима Стамболийски нямаше изпити? Нима неговите ръководители не му подшушнаха: „Напусни властта!“ Колко пъти му подшушнаха, но той не слушаше. Той се самозабрави във властта, мислеше, че е силен, че всичко може. Не се самоизмамвайте! Всички хора на земята са слаби. Когато мислите, че сте най-силни, да знаете, че се намирате пред най-голямата опасност. Туй да го имате като закон. Когато мислите, че сте най-слаби, тогава имате най-голямото Божие благоволение. Затуй в Писанието се казва: „Господ на смирените дава благодат, а на горделивите се противи“. Проверявайте закона! Насилието ражда насилие. Ако Стамболийски би вървял по пътя на Христа, ако в своето управление не би допуснал нито една капка кръв, нямаше да има никакво отклонение и неговият живот нямаше тъй да се изложи, но понеже той допусна това, допусна се и този край. Казвам в Школата: Допущат се тия неща, обаче не трябваше да го убиват, защото българите се свързват с него и за в бъдеще ще изплащат. Те нямаха право да го съдят. Ако бяха просветени, трябваше да оставят да го съди невидимият свят, той да му наложи наказание, каквото знае, та да се опомни, да се разкае и да се обърне към Бога и да каже: „Господи, ще изпълня Твоята воля“. А при това разрешение на въпроса, което дадоха българите, от чисто окултно гледище той влиза сега в невидимия свят и там може да направи сума пакости, докато дойде в съзнание. Сега вие може да имате и други изкушения – такива, каквито имаше Стамболийски, и втори, и трети. Всеки може да попадне в тях, да иска да си отмъсти. Не си отмъщавайте! Казва се в Писанието: „Отмъщението е Мое“. Вие ще живеете без отмъщения! Светът може да живее по свои закони, те имат право да постъпват тъй, но ние ще постъпваме според нашия закон. Нашият закон е законът на Любовта, ние трябва да вървим по този закон и ще имаме Божието благословение. Ако вървим по Божия закон, нито един косъм няма да падне от главата ни. Защо? – Защото сърцата на всички хора, на всички управляващи в света седят в ръката на Господа. Той управлява всички хора сега. И тъй, досега в Школата трябваше да воюваме с ред съмнения. После, друго нещо трябваше да знаете и да го спазвате. Аз не мога да говоря, когато вие искате или когато аз искам. Това е по човешки. Аз искам да спазвам онзи Божествен закон, според който мога да ви говоря в най-благоприятни случаи, тогава, когато от Божествения свят искат да ви предам една истина, която да ви ползва, защото ако във вашите умове и сърца не е този Божествен Дух, да разбере туй, което ви говоря, какво ще ви ползва то? Ако не е Той, който да ви разясни и хвърли светлина, за да се ползвате, тогава говоренето няма да има смисъл. Туй е Божествено. Щом няма този Божествен Дух да ви говори, семето е паднало на лоша почва. Не само аз, но и вие трябва да спазвате този закон. По някой път вие ме виждате не такъв, какъвто искате да бъда. Защо? Вие още не разбирате какво нещо е отговорността в света. Да кажем, имате отговорност за нещата, които са важни и в един даден момент се решава една такава важна съдба в света, дето аз трябва да внимавам, а вие се занимавате с посторонни въпроси. Има време за философските въпроси в света. Та и вие, като ученици, в Школата всеки си има свои задължения. Казвам ви: Втори път, когато влезете в този салон, седнете тихо и спокойно на един стол, според това, където е влечението ви. Всеки да седне там, гдето теченията са най-благоприятни за него. Нека се намести всеки, където иска, за да видим как ще излезе работата. Е, тогава стенографите къде ще бъдат? – Стенографите ще си преместят и местата, и масите, където искат. И те могат да се местят. Аз искам всички да станете чувствителни, възприемчиви, да използвате закона. По този начин ще се избавяте от много неприятности. Тия 10 години, които сега минавате, ще трябва да се калите, да бъдете силни, защото след тия 10 години ще има един такъв велик изпит, какъвто светът не е виждал. Вие ще трябва да бъдете герои. Този изпит ще бъде не само за вас, но и за целия свят. Вие трябва да бъдете герои, да посрещнете този момент. Ще има едно такова силно проявление на духовния свят, такова мощно сътресение по целия свят – и вън, и вътре, че всички глави ще узреят. Даже и най-заспалите хора ще се пробудят. Не мислете, че тъй лесно ще мине. Ние сме вече в края на тази епоха и всички ще минете през 35 милиона градуса топлина. Разбирате ли? Този ток ще премине през този свят и той ще бъде пречистен. Не отлагайте, не си правете илюзии. Вие не казвайте това на света. Ще мълчите, то е за вас. На света може да кажете: „Ние знаем нещо много хубаво, което ще се случи след 10 години“. Ами че хубаво е, как не! Светлина ще дойде! Затуй именно сега ние в Школата искаме да ви калим, геройски да посрещнете нещата и да се ползвате от тях. Няма да казвате: „Ще умрем“. Не, ще минете от едно съзнание в друго и пак ще се срещнем. И тук, и там пак ще се срещнем. Не мислете, че втори път като дойдете на земята, пак ще се трудите да ме намерите. Не, и тук на земята, и там горе, в духовния свят, светът е един. Горе и долу било, като ви срещна, ще ви кажа: „Добре издържахте изпита си, радвам се, туй е хубаво“. Аз желая всички вие да издържите тъй изпита си. И всички може да издържите този изпит. Ако не е така, аз не бих си отворил устата да ви говоря и да ви казвам, че всички можете да си издържите изпита. Това не е само за насърчение. И тия малките спънки, които ще дойдат, те са като тия щипения, не ги считайте за нещо голямо. А това, речено-казано, това са малки закачки. Ще вървите напред. В тия 10 години вие трябва да научите нещо. В Бялото Братство не трябва да бъдем слаби. Ние ще воюваме. Как? Ако вие бяхте готови ученици, щяхме да прекараме една електрическа вълна от няколко милиона волта и с нея да нагорещим всички пушки и топове на неприятеля. Какво ще правят те след това, как ще воюват? – Ще отстъпят настрана и ние ще бъдем свободни. Ще нагорещим всички камъни по пътищата. Как ще минат? Ще нагорещим всички земни течения, че като минат, краката им ще се спънат. Кого ще гонят? Никого няма да гонят. Тъй ще бъде, като дойде Бялото Братство. Ще видите какво ще стане на земята. Белите Братя ще пуснат такава артилерия, каквато светът не е виждал. Ще пуснат тия подземни токове, та всички хора да познаят, че има един Велик закон, на който всички същества трябва да се подчинят. Няма да остане човек, който да не каже: „Господи, да бъде Твоята воля!“ Ние сме хора неразбрани, ние досега не изпълнихме Твоята воля, но отсега нататък трябва да бъдем честни и справедливи. Такова желание трябва да се зароди у всички хора, у жени и мъже, у млади и стари, у професори и всички на един глас така ще викат. У всички ще се зароди такова желание. Сега се приготовлявате. Навсякъде трябва да дойде едно такова учение. Всички ученици на окултните братства в Индия и в Англия – навсякъде сега се обединяват. Туй обединение става вече в духовния свят, а за тази физическа връзка те ще почнат да пращат свои депутации да се опознаят. Опознаването сега ще става бързо. Дойде един брат от Чехия и разказва, че там се интересуват за окултните братя в България. Запитват какво е нашето верую. И от Америка вече се интересуват. Един наш брат ми разправя, че намерил там братя. Аз му казвах: „Като отидеш в Америка, и там ще намериш братя“, а той ми пише, че не ги е намерил още и ме пита къде са. Но сега ми пише вече, че ги намерил, как ги намерил, какво е тяхното мото и т.н. Те му казват тъй: „Ние държим запалени нашите факли на пътя, по който ще минат нашите братя, за да може да ни видят и дойдат при нас“. Следователно Бели Братя има навсякъде, но ще ги търсите. Ще ги намерите, ще се запознаете с тях, но трябва да бъдете добри, примерни ученици, да изправите живота си, да проверите, да опитате всичко. Аз искам да опитате всичко туй, което ви говоря, и да кажете: „Всичко туй, което нашият Учител говори, е вярно“. Искам да се уверите, че това е една велика Истина. Туй е моето желание. Като се уверите в истинността на думите ми, да кажете: „Учителят е бил нещо по-хубаво, отколкото в постскриптума. Сега разбираме вътрешния, скрития смисъл на живота и можем вече да започнем една нова работа“. Само по този начин ще се осмисли вашият живот. И в душата на млади и стари нещо ново ще прозре. Тогава всички ще говорите от изблика на сърцето си, ще бъдете радости и весели и ще кажете: „Минахме през най-големите страдания, но най-после добихме това, което търсихме. Сега ще работим за Господа“. Не само тогава, но и сега ще работим за Господа. Аз ви казвам: Ще дойдат съмненията, но чрез вяра трябва да победим! Аз трябва да ви запозная с Бялото Братство. Вие още не го познавате. Искам всинца вие да се наричате ученици на Всемирното Бяло Братство, на което Христос е глава. В себе си тъй ще кажете: „Ние сме ученици на Всемирното Бяло Братство, на което Христос е глава“. И на другите същото ще казвате: „Ние сме ученици на Всемирното Бяло Братство, на което Христос е глава“. Бъдете смели в себе си и ще видите дали ще пострадате, или не. Пък на външния свят може да казвате, че сте окултисти. Теософите казват: „Ние сме ученици на Бялата Ложа“. Кое е по-съществено – Бялата Ложа или Бялото Братство? „Бялото Братство“ – това е първото име, но то има по-свещено име, което сега не смея да го произнеса. Дръжте туй име в себе си. Има имена, които не е позволено да се произнасят. Къде е туй Братство? Ще ви кажем къде е. Църквата казва: „Вие сте еретици!“ Не, ние сме членове на Всемирното Бяло Братство, на което Христос е глава. Ако Христос е глава на църквата, и ние сме ученици на тази глава, значи имаме една глава, няма какво да ни злословите, няма какво да ни гоните. Този, който е ваша глава, Той е и наша глава. – Следователно една обща глава имаме. Вие наричате Христа глава на църквата, а ние – глава на Всемирното Бяло Братство. Кое е по-ефикасна дума? Всемирното Бяло Братство е по-ефикасна дума. Защото думата „братя“ означава живи същества, а „църква“ подразбира хора на съдържанието. И едното, и другото са важни. Тогава ще имате предвид следното: Във Всемирното Бяло Братство употребяват три метода за работа. Единият метод е методът на Любовта, по който метод Христос сега работи. Вторият метод е методът на Мъдростта, а третият метод е методът на Истината. Това са три метода, три Школи, които Бялото Братство употребява едновременно. Следователно ние боравим и с Любовта, и с Мъдростта, и с Истината едновременно. Християните боравят само с Любовта, теософите – с Мъдростта, а йогите употребяват Истината за услуга на волята в нейното физическо проявление. И тъй, в Бялото Братство изучаването на Любовта, Мъдростта и Истината са методи за работа, за да се образуват онези духовни връзки за служене на Бога. Казва Христос: „Търсете Царството Божие в Неговото проявление и всичко друго ще се приложи“. Тази е идеята. Христос казва: „Който се отрече от мене пред человеците, и аз ще се отрека от него пред ангелите“. Белите Братя са служители на Бога, те са ангелите. Това е, което се подразбира в стиха. И аз ще се отрека от него не пред Бога, но пред тия братя. Вие трябва да казвате: „Ние се готвим за ученици, да влезем в туй Всемирното Бяло Братство, на което Христос е глава, и в стремлението си няма да отстъпим нито една крачка, няма да се отречем от принципите Любов, Мъдрост и Истина“. Само така ще станем Негови членове. Станем ли Негови членове, и ще започнем истинския живот. Аз ще се спра някой път да ви поговоря върху Бялото Братство, има много да се говори върху него, да се запознаете със законите на тази Божествена наука. Постепенно ще ви въведа, не изведнъж. Ако бяхте готови, трябваше да ви приведем между тия Бели Братя, да ги видите, но те не пускат когото и да е. Разбирате ли? Та сега няма да се обезсърчавате. Имате една велика задача и не трябва да напуснете живота си. Аз съм бил толкова снизходителен, толкова внимателен, никога не съм изисквал да напуснете жена си и децата си. Но един ден ще кажа някому да напусне жена си, децата си. Сега се приготовлявате. Но кога? Когато ми се каже отгоре. Каже се някому да напусне жена си. „Какво ще правя?“ Ще идеш да извършиш такава и такава задача. Че щели да станат раздори между тебе и жена ти... Сега ти ще се отделиш сам и ще отидеш в Америка. Може да отидете и двамата заедно, а може и мъжът, и жената поотделно, но като дойде този момент, трябва да бъдете готови да изпълните една заповед. Ако дойде този важен момент и се даде тази заповед, пригответе се да изпълните всичко, което ви се каже. Поколебаете ли се, вие се спъвате. За пример на някой ученик аз заповядвам да си извади един билет и да отиде в Америка. Дава му се един затворен плик и макар че не знае езика, казва му се: „Ще отидеш!“ Няма по-велико нещо от това! Как на Йона за пример Господ каза: „Иди в Ниневия да проповядваш!“ Можа ли да избяга? Отиде в Испания и после се върна. Казваше: „Мъчно е да риташ срещу остен“... После отиде в Ниневия и много време проповядваше там. На всеки един ученик ще се даде една задача и в тази задача се решава неговото иницииране, да мине от една степен в друга, да мине от един клас в друг. Будни трябва да бъдете сега, та ще учите. И тия неща ще дойдат, за някои ще дойдат по-рано, за някои по-късно, но все таки ще дойдат в живота ви. И казвам: Да се не обезсърчавате, много минало, малко останало. Апостолите, които живееха преди 2,000 години, казваха: „Близо е денят Господен“, а това беше преди 2,000 години. Какво търпение имаха те! И пророците, и те също. А сега ние казваме: „Денят Господен е на нашия праг“. Братя, първият звънец е ударил, остават още два! И като ударят последните два звънеца, всичките царства на земята ще бъдат царства на Бялото Братство. И ще има само едно царство на земята, царство, а не република. Царство ще има! Всички хора тогава ще бъдат царе и свещеници на Бога. Тия са великите мисли, великите идеи, които бъдещето носи в себе си. Засега имаме още някои мъчнотии, които трябва да преодолеем. Аз ще ви кажа какви мъчнотии са те. Те са известни задачи, които трябва да решите. Друг път ще ви кажа какви задачи има да решавате и трябва да ги решите правилно, разбира се, всеки човек според това, което има – някой повече, някой по-малко! Размишление 30-та школна лекция на Общия окултен клас (II година), 17 юни 1923 г., София.

Аудио - чете Йордан Стоянов Тритѣ зрънца (Беседата за четене в стар правопис) Архивна единица От книгата, "Посока на растене", Младежки окултен клас - година шеста, (1926-27), Издателство: "Бяло Братство", София, 2011 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Светото място“, 20-37 лекции на Младежкия окултен клас, т.II (1927 г.), държани от Учителя П.Дънов (по стенографски записки), изд. София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето ТРИТЕ ЗРЪНЦА Само светлият път на Мъдростта води към Истината. Размишление. Представете си, че са ви дадени три зрънца за изследване: едното зрънце е пясъчно, второто - житно, а третото - зародиш от някое млекопитаещо. Какви резултати ще се получат от трите зрънца, ако им притурите единица калория топлина? От топлината пясъчното зрънце ще се разшири малко, житното - ще почувства импулс за растене, а зародишът на млекопитаещото ще се зачене; значи при нагряване неорганичната материя само се разширява, а органичната започва вътрешно да расте. Изобщо процесите, които стават в неорганичната материя, са по-прости от тия, които стават в органичната, и ако в органическия и психическия свят човек постъпва както в неорганическия, той ще се натъкне на едно вътрешно ограничение в себе си. Дойде ли до механизиране на органическите процеси, човек приготвя условия за склероза в организма си; склерозата не е нищо друго, освен изгубване на пластичността на организма - това се дължи на недоволството, на което човек се натъква. За да се справи с анормалните състояния на своя физически и психически живот, човек трябва да изучава окултната наука - тя дава методи за съграждане на здраво, мощно тяло, за реорганизиране на човешките мисли и чувства, за укрепване на нервната система. Щом придобие това нещо за себе си, човек ще го приложи и в обществото; ако е мъчно човек да приложи тия методи към себе си, още по-мъчно е да ги приложи към обществото. Една от задачите на окултния ученик е да се справи с недоволството си. На какво се дължи то - много причини има за недоволството, външни и вътрешни. Например убоде ли ви някой с игла, вие веднага ставате недоволни; тази игла може да се забие в тялото - да предизвика физическо недоволство, но може да се забие в сърцето и в ума - да предизвика сърдечно и умствено недоволство. Обаче има случаи, когато една и съща причина може да произведе, а може и да не произведе недоволство: ако вашият възлюбен ви убоде с игла, вие няма да се сърдите, но ако ви убоде човек, когото не обичате, веднага ще станете недоволни и ще му се разсърдите. Коя е причината, че в първия случай човек не се сърди, а във втория се сърди, не е известно - това остава тайна, която човек може да разреши само отчасти, но не напълно. В света съществуват три вида тайни: тайни на физическия, на Духовния и на Божествения свят. Тайните на физическия свят могат да се разкрият напълно, 100% ; тия на Духовния свят - отчасти, 75%, а тайните на Божествения свят всякога остават скрити, обикновеният човек не може да проникне в тях. Отидете ли при извора, ще видите, че винаги една част от него остава закрита - това е мястото, откъдето водата изтича, това е главата на извора, т. е. неговата Божествена проява. Искате ли да измерите дълбочината и интензивността на извора, свойствата и качествата на неговата вода, застанете на мястото, което представлява духовната част на извора, т. е. неговите дробове; дойдете ли до физическата му проява, ще спрете вниманието си върху неговата дължина, т. е. разстоянието от главата на извора до морето; като измервате дължината му, вие не можете да говорите вече за чистотата на водата - можете ли да съдите за чистотата на извора от водата на реката, произлязла от него? Все има известно уподобяване, но за да определите каква е всъщност разликата между физически, духовен и Божествен живот, вие трябва да държите вътрешна връзка между Бога и своята душа. Божествените неща са всякога закрити - за да разберете съдържанието им, вие трябва да отидете на мястото, откъдето те извират; речете ли да ги разкриете, вие ще ги развалите. Някой иска да разбере какво представлява той като човек, като его; този въпрос не се разрешава, никой досега не е отговорил на него. Ще каже някой, че е душа, че е его - това са думи, които не разрешават въпроса; или ще кажете, че човек мисли, чувства, действа, движи се, пее, играе - и това още не е човекът. Човек не е нито в мисълта, нито в чувствата си, нито в постъпките си, нито в движението. Дойдете ли до Божественото, не пипайте. Някой казва, че иска да се изяви, да покаже кой е и какъв е, да разкрие целия си живот; човек трябва да знае, че цялата Слънчева система даже не може да го побере - колкото и да се разкрива, няма къде да направи своето изложение. И като знае какво представлява, човек все пак трябва да бъде смирен; смирението е закон за запазване на енергиите - с малко енергия смиреният извършва добра работа. Сега да се върнем към трите зрънца, на които се прибавя по единица калория топлина. От топлината пясъчното зрънце само ще се разшири; то може да се уподоби на човек, който е придобил голямо наследство, но гледа на живота механически - с получените пари той ще си направи къща, ще я нареди добре и ще се радва, че ще може да живее охолно. Житното зърно като получи топлина, ще придобие импулс за растене, то може да се уподоби на човек, който е дал ход на вътрешния си живот. От приетата топлина в себе си зародишът на млекопитаещото започва да се развива; това семе може да се уподоби на човек, който изучава смисъла на Живота. Следователно единицата топлина, съзнателно поставена в трите свята, извършва три различни служби. Живо нещо е топлинната енергия, вследствие на което влезе ли в тялото, тя произвежда оживяване, в сърцето - въодушевление, а в ума - светлина; значи една и съща енергия произвежда три различни резултата според областта, в която прониква. Като влезе в тялото и не намери отглас, топлинната енергия отива в сърцето; ако и там не намери отглас, тя отива в ума; ако и там не намери отглас, отива във висшите области на живота. Добре е откъдето мине, да остави и да вземе нещо и да се върне към своя източник. Какво ще вземе от човека - неговите недъзи, недоволства, скърби и страдания; тя ще ги занесе в ретортите на Божествения свят, където ще ги превърне в нещо възвишено и красиво. Това, което хората считат за безсмислено, в Божествения свят се превръща в нещо смислено. И тъй, изучавайте окултната наука, нейните методи и закони, за да ги прилагате във всекидневния живот, да го осмислите и обновите - това значи да мине човек от обикновено състояние във възвишено, в което всичко преживяно изчезва, окапва като листата на дърветата и в края на краищата от човека остава корен за основа на физическия живот, стъбло - за основа на Духовния свят и клони - за основа на Божествения свят. На Земята човек може да е бил виден, знаменит, но влезе ли във Висшия свят, от него остават само три неща: корен, стъбло и клони. Като ученици на Велика Школа от вас се иска геройство, юначество; за да се насърчите в тази област, вие трябва да проследите живота на революционерите, да видите с какво въодушевление са се хвърляли в борбите - град от куршуми се сипят пред тях и около тях, но те вървят напред. Трябва ли човек, който е изпълнен с велики идеи, да се страхува от живота? Вие сте изпълнени с велики идеи, а въпреки това се страхувате; вземете пример от великите хора в света, които са излагали живота си за своите идеи и убеждения - тези хора могат да ви дадат добри уроци, да ви помогнат в трудни моменти от живота ви. Поради изсичане на горите и избиване на млекопитаещите хората се натъкват на големи страдания, без да могат да си помогнат; те не подозират, че животните и растенията представляват резервоар на жизнени сили за растенето и развитието на човека - с изтребването на млекопитаещите жизнената им енергия се разпръсва в пространството; понеже хората не могат да се свързват пряко със силите на Природата, те се лишават именно от ония жизнени сили, които възприемат от животните. Казано е в Писанието: „Не се свързвайте със света" - това значи: не се свързвай с илюзиите на света. Сега и на вас се казва да не се свързвате с нисшите животински прояви, но да използвате техните жизнени сили - те са космически сили, необходими за развитието ви; като ги приемате съзнателно, вие ще примирите физическия свят с Духовния и с Божествения - тези светове са неразривно свързани помежду си. Живейте съзнателно и изучавайте мислите, чувствата и желанията си. Не се смущавайте, че не сте постигнали известно желание - всяко желание се реализира на определеното за него време; същото се отнася и до мислите и чувствата на човека - в това именно седи красотата на живота. От вас се иска внимание, да не пропуснете времето за проява на дадена мисъл, на дадено чувство или желание; пропуснете ли времето им, ще изпаднете в такова положение, че на 30-годишна възраст ще пожелаете това, което е за 80-годишна възраст, или на 80-годишна възраст ще пожелаете това, което е за 30-годишен човек. Спазвате ли съответното време за всичко, вие ще придобиете особена пластичност и здравина на тялото си, които ще се отразят благотворно върху живота на душата и на духа ви; искате ли да хармонизирате живота на ума, на сърцето, на волята, на душата и на духа, сложете за основа на живота си идеята за братството и приятелството. Съвременните хора говорят за братство и приятелство, но като дойдат до приложение, не издържат; те се натъкват на ред атавистични чувства, мисли и желания, които нарушават чистотата на братството и приятелството. Рядко ще срещнете мома или момък, които да запазят помежду си братски и сестрински отношения - в края на краищата в тях възникват такъв род чувства и мисли, които помрачават светлината в техния живот. Те не трябва да се смущават, но трябва да се справят със своя атавизъм - какво от това, че някой ял и пил, трябва ли за сметка на миналите поколения вие да страдате? Други са яли и пили, а вие се нагърбвате да плащате техните дългове. В Писанието е казано, че за всяко престъпление се въздава до четвъртия род. Един от древните пророци е казал, че който яде киселец, зъбите му скоминясват; с други думи казано: който пипа огън, той непременно ще се изгори. Ако бащата е ял киселец и ако е пипал огън без участието на сина, само бащата ще носи последствията на своя изопачен живот, но ако бащата и синът са пили заедно, и двамата ще носят последствията на своя ненормален живот. Това не значи, че трябва да се страхувате от влияния; каквото и да правите, вие сте потопени в света, от чиито влияния не можете да се освободите. Благодарете на разумните братя и сестри, които грижливо пазят телата ви, когато се излъчвате във време на сън; ако нямаше кой да пази телата ви, вие щяхте да ги намерите ограбени и разрушени. И тъй, дойдете ли до Божественото, спрете се с всичкото уважение и почитание, без да го отваряте. Ще дойде някой да ви пита вярвате ли в Бога; ще кажете на този човек: „Мога да ви говоря върху астрология, хиромантия, графоло- гия, но по въпроса вярвам ли в Бога не казвам нито дума - това е въпрос, от който стоя далеч, не се занимавам с него". - „Съществува ли Бог?" - „И с този въпрос не се занимавам". Когато запитали Хермес20, великия Учител на Египет, какво представляват злото и грехът, той стиснал устни и премълчал. Ако бяха задали този въпрос на някой обикновен човек, той щеше да извади ножа от ножницата си, да разреже връвта, която свързва злото, и ще започне да говори; не, стане ли въпрос за злото, ще стиснете устните си и ще мълчите, както Хермес е мълчал - отворите ли устата си, ще я напълните с нещо лошо. Тъй щото не говорете за злото, но дръжте се за Доброто и за красивото в света: нека Доброто и красивото в света бъдат място за почивка в живота ви, нека красивото и Доброто бъдат вашите ръководни начала. Съвременните хора обичат да философстват и се натъкват на въпроса за душата, която разглеждат ту като материално, ту като духовно проявление. Когато говорим за душата, ние имаме предвид Космическата душа, която съдържа всички слънца в себе си - те представляват нейни клетки, в които тя прониква, за да ги движи. Космическата душа манипулира с тия слънца както желае, следователно тя е господарка и на материалната, и на духовната им страна. Когато съществата не са пробудени още, ние казваме, че Космическата душа е материална; пробудят ли се съществата, започнат ли да се движат, в тях се проявява духовното естество на душата и казваме, че всичко в Природата е одухотворено; и най-после, когато съществата започнат да живеят смислено, да мислят и да чувстват правилно, казваме, че душата проявява своето Божествено естество. Каквото и да се говори за душата, каквито и теории да четете, в края на краищата всеки трябва да задържи онова вътрешно разбиране, което има в себе си; не е важно, че не може да го изкаже с думи, важно е, че това понятие, което той има за душата, го задоволява. Христос казва: „Скръбна е душата ми до смърт" - тези думи изразяват материалното състояние на душата, те подразбират някаква физическа болка. Когато някой счупи ръката или крака си, казва: „Заболя ме душата" - значи болката е толкова силна, че се отразява на душата. Мине ли болката, всичко се забравя, обаче има състояния, които са по-страшни от всякаква физическа болка - те се отразяват на духовното състояние на душата и при това положение човек мъчно забравя онова, което е преживял. Според някои учени душата представлява съвкупност от умствени способности в човека; умствените способности са в зависимост от проявите на сърцето и волята, значи душата представлява сбор от прояви на ума, на сърцето и на волята на човека. Дойдете ли до френо- логията, тя разглежда тия прояви по друг начин - тя изучава умствените способности на човека според развитието на различните мозъчни центрове и от тях вади заключение за интелигентността на човека. Като ученици, вие трябва да работите съзнателно върху себе си, да пресъздадете своя мозък, да преработите неговата материя. Това не се постига в един живот, много работа се изисква от човека, докато постигне съвършенство. Ако изучавате клетките на човешкия мозък, ще видите, че клетките на моралния човек се различават коренно от тоя на обикновения човек, а още повече от тия на престъпника. Каквото е изработил човек в един живот, оттам нататък ще продължава да работи, нищо в Природата не се губи. Следователно където и да са разпръснати клетките на даден човек в пространството, в края на краищата, когато той отново слиза на Земята, те ще се съберат на едно място и ще образуват новото му тяло. В създаването на човешкия организъм се крие голяма мистерия. Когато се казва, че планетите имат влияние върху човешкия организъм, това показва, че те са му дали нещо - това е закон в Природата. Влияния има само там, където съществуват отношения на вземане и даване. Като знаете това, вие трябва да бъдете смели и решителни, но това не значи да мислите, че всичко можете да направите - има неща, които човек безусловно може да направи, но има и такива, които не може да направи. Един стар дядо възседнал магарето си, а редом с него вървяло едно младо момче и си говорели. Момчето казало: - Дядо, хайде да си поговорим по някои философски въпроси. - Хайде, дядовото, аз съм стар, опитен, всичко зная и всичко мога да направя. - Не, дядо, макар да си стар, не можеш да направиш всичко. - Всичко мога да направя, дядовото. - Щом всичко можеш да направиш, слез от магарето - аз да се кача на него, а ти да вървиш пеш. - Виж това не мога да направя. След няколко дена младото момче се качило на магарето си - отивало в града. То настигнало дядото, поздравило го и продължило пътя си. Дядото го извикал и му казал: - Синко, хайде да поговорим за една работа, която може да стане. - Каква е тази работа? - Да слезеш от магарето, за да се кача аз. Момчето веднага скочило на земята и казало на дядото: - Заповядай, дядо, качи се на магарето, аз мога да вървя пеш. Значи това, което за стария е невъзможно, за младия е възможно. Следователно, когато някой се запита дали е млад или стар, нека си отговори може ли да слезе от магарето, да отстъпи на дядото, а той да върви пеш - ако може да направитова, той е млад; не може ли да го направи, той е стар. В дадения случай магарето ще послужи като символ, с който ще разрешавате задачите си. Намерите ли се на кръстопът, кажете в себе си: „Мога ли да сляза от магарето (да отстъпя), или не мога?". Какво правят повечето хора - щом се намерят пред известна мъчнотия, те казват: „Защо ми дойде тази мъчнотия на главата, все аз ли трябва да страдам; кога ще се смекчи съдбата към мене?". Каквито и въпроси да си задава, човек не може да си отговори защо страда; не е единственият, който страда, всички хора страдат. Той е здрав, има здрави очи и уши, за да вижда и да чува добре; има здрави ръце и крака, за да ходи и да работи; има книги на разположение, за да се просвещава - какво повече иска? Наред с него седи сляп и глух човек, който не може да работи, но благодари на Бога и за това положение - кой от двамата стои по-високо? Казано е в Писанието: „Който изтърпи докрай, той спасен ще бъде", следователно ще дойде ден, когато тия двама души ще сменят положението си: на недоволния ще се отнемат благата и ще се дадат в ръцете на доволния. Сега от всички хора се изисква да дойдат до съзнателно разрешение на въпросите. Задачата на човека не седи в избягване на страданията; човек трябва да страда, но разумно и когато страда, той трябва да придобива нещо красиво. Не е въпрос да убива желанията си, но да ги облагородява, докато един ден ги постигне; красивите желания са бистра планинска вода, която полива всичко, което срещне на пътя си. Като не могат да реализират желанията си, мнозина се обезсърчават и започват да отричат всичко - те казват: „Бог не съществува, душа не съществува". Ако наистина душа не съществува, защо хората се занимават с въпроса за нейното съществуване или несъществуване? Душата съществува, затова именно хората се занимават с нея. Човек обича да говори за това, което знае, тази е причината, поради която човек всякога говори за живота, за душата, за добродетелите - без тия неща слизането на човека на Земята е безпредметно. Най- понятна и близка идея за човека е тази за живота - каквото и да прави, човек все за живота говори, той излиза от него и се връща към него. Какви са формите на живота - това не е важно; формата се определя от мислите и чувствата, от подтика на душата и на Духа: колкото по-мощен е Духът и по-възвишена душата, толкова по-сложна и красива е формата, в която животът ще се излее. За да разбере живота в неговата пълнота и целокупност, човек би трябвало поне за момент да влезе във всички форми, да разбере състоянието, в което се намират - но това може да направи само адептът, само посветеният; затова е казано на слабия да не се свързва с грешния, да не би и двамата да паднат заедно - само силният може да се свързва със слабия и с грешния, и то временно, докато ги повдигне. Като ученици, от вас се иска силна, съсредоточена мисъл. За да постигнете това, вие трябва да правите ред упражнения и усилия. Например наели сте се с издаването на списанието Житно зърно - какво показва името на списанието ви: че трябва да орете, да сеете и да жънете. Ако почвата му не е добра, трябва да я наторите; ако има плевели между житото, трябва да ги оставите настрани, да не се смущавате от тях. Почвата на списанието ви ще се подобри с увеличаването на материалните средства. Колкото повече абонати имате, толкова по-добре ще върви списанието; ако има абонати, които не искат да плащат, ще гледате на тях като на плевели, които сами по себе си ще отпаднат. Работете усилено с мисълта си, за да заставите абонатите си да плащат, а тия, които не са се записали, да се запишат - с мисълта си можете да постигнете големи резултати. Мощно нещо е човешката мисъл, тя прониква навсякъде и преобразява нещата незабелязано. Единственото препятствие на вашето списание е материалната му подкрепа. За да знаете как ще върви, направете му хороскоп, да видите кои планети му влияят благоприятно и кои - неблагоприятно. С издаването на списанието ще се изпитат вашата разумна воля, вашият ум и вашето сърце. За всичко това обаче се иска искреност и чистота: искреност в списването му, както и в прокарването на самото списание в обществото. Само светлият път на Мъдростта води към Истината. 1927_02_20 Трите зрънца.pdf

https://petardanov.com/files/file/505-%7B?%7D/ Аудио - чете Милен Колев Високиятъ идеалъ (Беседата за четене в стар правопис) От книгата „Високият идеал“, Общ окултен клас - трета година, (1923 г. - 1924 г.), .), Издателство: "Бяло Братство", София, 2009 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От „Високият идеал“, 38 лекции на общия окултен клас, 3-та година (1923-1924 г.), Единичните беседи са събрани в едно книжно тяло с цел удобство при четенето им през 1926 г. За теглене на PDF Съдържание От книгата „Високият идеал“, 11 лекции на общия окултен клас, 3-та година, т.1 (1923-1924 г.), Второ (фототипно) издание, ИК"СОНИТА", 2001 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата „Високият идеал“, Общ окултен клас. Година 3, т.1 (1923 − 1924) Издателска къща „АЛФА-ДАР“ − София, 2001 Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата "Високият идеал", единична беседа 1923 г. Първо издание - 1924 г., Свищов, печ. "Паничков" Четвърто издание - 1948 г., София За теглене на PDF (1947 г.) от томчето "Новото човечество" За теглене на PDF (1924 г.) Съдържание на томчето ВИСОКИЯТ ИДЕАЛ Природата обича само ония, които имат висок идеал. Тя ги нарича свои възлюблени деца и по име ги знае. А ония, които нямат никакъв идеал, те не са написани в нейната книга. Те са бракувани, оставени са в нейните изби за далечни дни, за далечни времена. Тъй щото, ако вие някой път се усещате, като че никой не ви обръща внимание, като че вие сте изоставени от Бога, от Природата, ще знаете, че погрешката е във вас – нямате висок идеал. Туй е правило, това е закон. Тъй е, другояче не може. И следователно всеки един от вас може да поправи своя живот, своето нещастие, всеки ще излезе от тази забравена изба. Даже един от най-забравените на дъното на тази изба, ако един ден си създаде един висок идеал, той ще почне да пъпли като един охлюв и няма да се мине дълго време, ще се намери на повърхността отгоре. И Природата ще каже: „Ето едно от моите деца, което възкръсна.“ Що е смъртта в света? Смъртта – това е нещастието на забравените деца, на децата без идеал. Възкресението – това са децата на високия идеал, които излизат от дъното на тия изби на материалния свят. Сега, за да изпъкнеш или да изпъплиш от такава изба, се изисква воля, изисква се безпримерна вяра, която с нищо не може да се сравни. Има известни хора в света, които казват: „Аз нося, каквото и да е, ям, каквото и да е, всичко ям.“ Не е тъй. Човек, който казва, че всичко яде, е човек с нисък идеал. Той е всеядно животно. Онзи, който яде, трябва да яде най-избрани храни от Природата, които действат най-хубаво. Нищо повече! Когото и да е от вас, Природата ще го познае. Как го познава? Тя всеки ден прави своите изпити. И знаете ли какви отлични изпити прави? За да изпита какво се крие вътре в гънките на вашата душа, какво се крие в гънките на вашия ум, в сърцето ви, за да види туй, което вие сте скрили, за да разбере какви пориви имате и какво може да стане от вас, Природата създава в градината си най-прекрасни плодни дървета и ги окичва с плодове от разни качества. Ще те пусне в тази градина и ще внимава кой плод ще вземеш. Ако имаш висок идеал и намериш най-хубавия плод, тя ще каже: „Ето едно мое умно дете.“ И веднага ще отбележи в своята книга: „От теб човек може да стане.“ Но домързи ли те да се качиш горе, тя има друго мнение за теб. Сега, тоя плод на дървото трябва да е най-добрият. Може да ти коства живота, за да го вземеш, но ако ти се качиш и го откъснеш, Природата ще каже: „Смело е това дете, взема най-хубавото.“ Но ако туй дете погледне нагоре и каже: „Кой ще се качва сега“, след туй погледне долу да види дали не е паднала една круша и после посегне от близките клони да си вземе, тя казва: „Това е едно от забравените деца, от него човек няма да стане.“ Сега, забележете всички, Природата гледа само на вашите вътрешни стремежи. Тя само констатира фактите, само ги наблюдава, и според това, което вижда, така и бележи. Следователно, ако тя е отбелязала най-хубавото за вас, причина за тази бележка сте вие. И ако тя е хроникирала нещо, което не ви препоръчва добре, причина сте пак вие. Тя не е турила нито повече, нито по-малко. Тя е отбелязала просто факта и от този факт тя изважда своите заключения. Сега кои са тия заключения, които ще повлияят на вашия живот? Те са вашият избор – този, който вие сте направили. Аз ще ви приведа един малък пример за пояснение на тази идея с една египтянка, която се наричала Елтамар. Тя била дъщеря на най-бедния селянин в Египет, но била много умна и интелигентна, добродетелна и много скромна. Когато тя постъпила в училището, запитал я нейният учител: „Ти ще се ожениш ли, или девица ще останеш?“ Тя казала: „Аз имам само един идеал на Земята. Аз съм решила тъй: само за царския син мога да се оженя. Който и да е друг, ако не е царският син, ще го върна. Един избор имам, пък ако той не дойде, аз съм решила да остана девица.“ Ще кажете вие: „Глупава работа!“ Не, идеал има тя. „Ако дойде царският син, ще се оженя, ако не, не ми трябва никаква женитба.“ Где е сега приложението на този велик идеал вътре в света? Ако ще имаш едно верую, ако ще имаш едно учение, ако ще имаш една мярка, ако ще имаш един образ, ако ще имаш едно сърце, ако ще имаш един ум, ако ще имаш една душа, един Дух – този Дух да е синът на Истината. Сега ще пристъпим към сравнението. Отиваш да посрещаш Слънцето. Не отивай да го посрещаш, когато то вече е излязло четири пръста над хоризонта. Ти трябва да си там при първия лъч, който се покаже. Той е най-важният. Той е царският син. Не си ли там за него, другите не струват. Не видиш ли него, ти си изгубил изгрева на Слънцето. Него хвани, другите не ти трябват. Ти вземи него и се върни у дома. Сега някои казват: „Ходи ли на изгрева?“ – „Ходих. Видях как изгря Слънцето.“ Аз казвам: ти не си видял първия лъч. Другите лъчи са последните плодове на това велико дърво. От теб човек няма да стане! Ако отиваш в планината, да не казваш: „Аз пия каквато и да е вода.“ – Не, ако намериш най-хубавия извор и отидеш да пиеш от центъра му, от там, дето извира най-чистата вода, ти си човек с висок идеал. Отиваш ли ти към края му и кажеш ли: „И от тук може да се пие“, имаш един нисък идеал. Казват някои от вас: „Мога и от тук да пия.“ – Не, това не е характер. Ученикът на Окултната школа трябва да се отличава от всички. Отидеш ли там, при извора, макар че има мъчнотии, от центъра ще пиеш. Който и да си, ще вземеш от най-чистата вода. Идеал имаш вече. Ако се качиш на някой планински връх, пак е същият закон. Някой казва: „Където и да е, аз мога да се кача.“ – Не, на този планински връх ще избереш най-хубавото място, най-красивото място, за да остави в душата ти най-дълбоките впечатления. И като слезеш, този връх трябва да го носиш в сърцето си като един жив връх. Ако четеш книги, същият закон е. Прочети книгата на най-знаменития писател, на най-видния философ, на най-видния проповедник! Ако отиваш да видиш някои картини, иди разгледай тези на най-видния художник, не на посредствения – на най-видния! А пък тия, обикновените картини, ще ги видиш, когато наблюдаваш хората: кой кога яде... Тях като наблюдаваш, ще видиш обикновените картини. Но като правиш избор, ще идеш да видиш само една картина. Първата картина в света – тя е достатъчна. Когато избираш приятел – съществува същият закон. Избери най-благородния, най-умния, най-интелигентния, най-добрия, с най-чистото сърце. Мъж избира ли жена – същият закон е; жена избира ли мъж, пак е същото. Не отстъпвайте от това правило! Отстъпването от това правило ражда хилядите страдания в този свят. Сега аз говоря идейно върху нещата, върху принципите, които трябва да прилагате ежедневно. Някой път вие ще кажете, че вашият идеал е крив. Хубаво! Сега е крив, но следния момент какъв идеал ще изберете? Да допуснем, днес вие сте пропуснали деня – не сте посрещнали първия лъч. Но утре пак трябва да го посрещнете. Ако го посрещнете по същия начин, вие пак сте изгубили деня; но ако днешния ден вие сте били примерен, посрещнали сте първия лъч, и утре ще посрещнете първия лъч. Така целият ви живот ще се измени. Когато дойдем до това да поправим живота си, пак важи същият закон. Ако искаш да поправиш живота си, хвани най-голямата погрешка, не се занимавай с дребните. Хвани оная, най-голямата погрешка, дръж я ден, два, три, седмица, месец, година, десет години – и най-после тая погрешка да знае, че има човек пред себе си, и да каже: „Аз капитулирам. Ти заслужаваш да бъдеш на туй положение, на което се намираш.“ Има някои ученици, като клекнат два-три пъти, като ги повалят два-три пъти на земята, казват: „От нас хора няма да стане“, напуснат полесражението. Това са хора без идеал. Ами че защо сте повикани вие на Земята? За угощение ли? – Не. Вас са ви повикали да опитат какъв е характерът ви, умът ви. И като ядете на трапезата на Природата, тя наблюдава – очи има, гледа как постъпвате. Вилушките, лъжиците, кърпите – всичко вижда и от туй съди какво ще стане от вас. Ако ви поканят на угощение и ви турят на втората смяна и ви дадат една паница, от която другите са яли, вие мислите ли, че сте с висок идеал? Ще ми кажете вие сега: „Тогава какво да правим?“ Ще носите паницата със себе си. Ще кажете: „Моля, у вас ще има ли една чиста паница?“ – ”Няма.“ – „Аз си нося моята паница.“ Ще я дадеш да ти сипят в нея. Тъй ще ядеш. После ще питаш: „С вашата лъжица друг ял ли е?“ Ще си извадите лъжицата, ще си извадите вилицата, вашия нож... Разбирате ли? – Това е правило за окултните ученици. Ама вие ще кажете сега: „Като ни поканят на гости, как ще го приложим това?“ Ето аз как бих угостил моите гости. Един ден, като ви повикам на гости, знаете ли как ще ви гостя? Ще заръчам десет пити хляб, хубаво направени, хубаво опечени при един майстор фурнаджия – най-видния, най-спретнатия, най-умния, най-добрия, най-благородния фурнаджия. Него ще намеря, той ще пече хляба. Тъй ще направя, ако искам да ви дам едно угощение. При това на моята трапеза няма да има никакви паници, никакви ножчета, никакви вилушки. Ще туря тия десет пити хляб, ще ви донеса грозде, избрано от най-хубавите чукани на лозето си, разбирате ли – от най-отбраните чукани. После ще сложа ябълки, от най-хубавите си ябълки. И тогава ще взема по един грозд и ще го дам в ръката ви. Вашите паници са вашите ръце. Хляба ще го разчупя и ще ви дам по едно парче. Тъй ще ви угостя. Разбирате ли? По един грозд, по една круша, по една ябълка, по едно парче хляб – и ще си приказваме сладко, както в „Сладко,медено“. И мърдане няма да има, нито търкане на вилици... Без шум ще мине. И кърпи няма да ви дам. Защо? Знаете ли, няма да ви дам кърпи. Щом си изцапате ръцете, ще ви заведа при най-хубавата си чешма, ще ви кажа: измийте се тук, извадете си вашите кърпи и се избършете. Туй е един идеал на съзнателния живот. Например много богати хора има, които са взискателни към храната, но те в морално отношение, в умствено отношение нямат такъв идеал. Аз харесвам един богат човек. Той е много внимателен към хляба, към яденето, но в друго отношение – като открадне – не е тъй внимателен. Казвам: добре започваш, зле свършваш. Идеалът ти на физическото поле е добър, но в Духовния свят от теб човек няма да стане. Някой казва: „Аз мога да любя когото и да е.“ Не, вие не говорите Истината. Аз бих желал един от вас да ми каже, че той може да люби когото и да е. Не само тъй да кажеш. Ние трябва да поставим Любовта на един вътрешен опит. Като кажеш думата любов в нейния пълен смисъл, тя има свое съдържание. Какво е съдържанието на Любовта? В света ние можем да любим само Бога – нищо повече. Това е великата Истина! Великата Истина е там. И онзи човек, който не започва с Бога, от него човек не става. Ако моите думи не са верни, прегледайте цялата човешка история и намерете някого, който, като е постъпил другояче, да е станал човек. Всички велики хора, всички светии, гении, учители на човечеството, са били хора, които са любили само Бога. Сега някои правят възражения: „Ако е такова Учението, ние ще забравим хората.“ Не, не ще ги забравим, ние ще дадем на хората един Идеал. Ако всички хора се стремяха към първия лъч на Слънцето, ако всички хора се стремяха към идеала на Божествената Любов, какви щяха да бъдат съвременният свят и съвременните ваши души? Щяха ли да бъдат така хилави? – Не. Добре! Аз ще ви дам едно възражение – на всички онези, които казват тъй: „Аз мога да любя когото и да е, аз любя човечеството.“ Казвам: добре, за да любиш всички, трябва да познаеш човека. Значи щом любиш човечеството, ти познаваш хората, а щом познаваш хората, ти можеш да изправиш техните погрешки. Питам: ти имаш една жена – и тя е член на човечеството, а ти с нея не можеш да живееш. Защо? Имате син – не се разбирате. Трябва да се обичате. Имате дъщеря, трябва да се спогаждате. Отде познаваш дъщеря си? Значи лъжливо е твърдението. Тъй съдя аз. Казвате: „Много лесно е то. Моето сърце гори, умирам заради теб.“ Да, да, вие сте в любовта, която уморява хората. Това не е Любов – това е смърт, това е смрад. Това е любовта на черната светлина, която разлага и осмърдява, и опетнява, и развращава, и помрачава човешката душа. И не мислете, че този, Великият, вътре в света... В Бога има едно велико качество. Бог обича в нас най-доброто, Бог люби в нас най-доброто. Вие ще намерите този стих в Писанието: „Възлюбил е Истината вътре в човека.“ Най-възвишеното, най-чистото вътре в нас – това Бог обича. Някои искат да знаят дали Господ се интересува от техния обикновен живот. От вашия обикновен живот може да се интересуват хиляди други хора, но не и Бог. Ако аз съм слуга при някой виден господар и наоколо си имам десет души слуги на разположение, да ми обуват чорапите, да ми чистят обущата, ще дойде ли господарят ми и той да ме обува? Ще бъде ли умно? – Не. Той не се интересува от моите чорапи, кой ще ги тури, той казва: „Има десет души, които ще ги турят.“ Той не се интересува и кой ще лъсне обущата ми. Защо? Сума ваксаджии има – щом им дадеш пет лева, те са готови както искаш да ти ваксат обущата. Някои питат: „Дали Господ днес е доволен от моите обуща?“ Че защо Господ да е доволен от твоите обуща? Той може да е доволен от онзи ваксаджия, който си е турил за идеал следното: „На първия човек, който дойде при мене, аз ще му лъсна обущата най-хубаво.“ И ти идеш, възприемеш идеята на ваксаджията, казваш: „Дали Господ се интересува от моите обуща?“ – Не. Той се интересува от ваксаджията. Идея има в него. Той ти е лъснал обущата най-хубаво, тъй, както той разбира. Сега ще ви говоря за един идеал. Ако една жена шие риза на мъжа си и даде пари, па вземе какъв да е плат и я мине отгоре-отгоре, тя не е жена! Не, тя трябва да преброди целия град и да намери най-хубавото платно – тънко, копринено или най-здраво, ленено – да му ушие една риза и да си каже: „Веднъж ще му ушия една риза, но да я помни.“ Тя трябва да вложи всичкото си изкуство – това е жена с идеал. Мъжът отива да купи плат за своята жена. Не да вземе една басма и да каже: „Скъпи времена са, да я позалъжа малко.“ Това не е мъж. Той трябва да преброди целия град и да купи най-хубавия плат, да няма подобен на него. Това е идеал в него! Него ден Природата записва за жената и за мъжа, че те са направили най-добрия избор. Това е характер в тях. Избираш една книга за своя приятел– ще му избереш по възможност най-хубавата книга и ще му я дадеш за подарък. Да те помни! Даде ти някой своя албум да му напишеш за спомен няколко реда. Ти седнеш и казваш: „Хайде, нещо от Петко Славейков: Парице, парице, всесилна царице,...“ – Така ти ще идеш на дъното на тази изба. Това не е идеал. Ти ще избереш най-хубавото, каквото има – ще му го напишеш, че като прочете той тия думи, да се забрави. Най-хубавото ще вложиш. Веднъж ще напишеш, ама ще напишеш най-хубавото, което имаш вътре в себе си. Щом го запишеш така, пак пише Природата: „От това дете човек ще стане.“ После, обичаш някого, нали? И там се познава каква е Любовта. Някой казва: „Аз обичам моя приятел.“ – Защо? – „Ами че отлични вежди има, а очите му тъй... да се не нарадваш.“ Той не е разбрал Любовта. Нисък идеал има. Друг пък казва: „Носът му да видиш, устата му какви са...“ Друг казва: „Мустачките му какви са.“ Тия всичките хора имат нисък идеал. Ще намериш вътре в своя приятел онова качество, което го отличава от всички други хора. Ще кажеш: „В него има една черта, която другите я нямат. Еди-каква си е тя.“ – Тя не е отвънка. Тя не е в неговите очи, не е в неговия нос, нито в неговата уста. Тя е на най-високото място в тия клони. И като я намериш, ще я откъснеш, ще я държиш в своята душа, ще я запишеш в своята памет – и Природата ще пише пак: „От това дете човек ще стане!“ Имате учител, казвате: „Нашият учител е много учен – той по химия, по физика, по астрономия, по философия, по това, по онова много знае.“ – Не, това не е вашият учител. Това е натоварена камила. Това, което отличава вашия учител, не седи в туй. Това са панделки, това са украшения, но где е шапката? И тогава знаете ли как се преиначават идеалите? Учителят казва на ученичката тъй: „Ще си вземеш най-хубавата шапка, без панделки.“ Тя отиде при шапкарката, която ¢ каже: „Той, вашият учител, казва тъй, но не може без панделки. Ако турим една малка панделка, шапката ще стане по-хубава.“ Добре. Турят една панделка. Но там има и други хора, те казват: „И от другата страна ако турим още една панделка, ще стане още по-хубава.“ И тя каже: „И на мен ми се струва, че учителят ще бъде доволен.“ Мислите ли, че тази шапка стана по-ценна? – Не, тя изгуби своята цена. И да ви докажа защо изгуби своята цена. Представете си, че моят учител ми дава едно красиво перо, с което може да се пише отлично. Дойде някой мой приятел, каже: „Чакай, аз имам един скъпоценен камък, като едно кокоше яйце – ако го турим на върха на писалката, по-хубава ще стане.“ Със синджирче, тъй го туря. Аз пиша. Дойде друг, казва: „И аз имам един диамант като паче яйце – да го турим отгоре, още по-хубава ще стане.“ Тури го. Питам: този писател ще може ли да пише хубаво с тези скъпоценни камъни? – Не. Това са глупавите идеали на съвременното човечество. Това са глупавите идеали на съвременните ученици, това са глупавите идеали на съвременните религиозни хора, които не разбират онази велика Божествена искра, която трябва да проникне дълбоко вътре в нашите души. Някой път вие казвате тъй: „Да има някой да ми закачи един диамант.“ Хубаво, ако аз река да закача някому един диамант, трябва да намеря най-големия в света. Ако го намеря, ще го закача. Ако не го намеря, никакъв диамант не закачам на врата. Такъв трябва да бъде идеалът и за вас. Най-хубавото в света! Именно по този вътрешен ваш избор всичките вие ще се отличавате от другите хора. Сега схващате ли накъде отива моята мисъл? Схващате ли накъде отива тази река, която тече сега? Толкова време не съм ви говорил. Тази вечер аз реших, казах: тази вечер на тия ученици ще им говоря, ще им говоря най-хубавото, най-хубавото, което мога да им дам! Ако сте схванали първия лъч, който излезе от Божественото, от вас ученици и човеци ще станат. Ако сте закъснели и не сте схванали този, първия лъч, ще ви кажа, ученици, една горчива дума: вие ще бъдете забравените деца в дъното на тази изба. Любящият говори за Любовта, а страхливият – за страха! Кой печели в света? Който говори за Любовта ли, или който говори за страха? Умният говори за Мъдростта, а глупавият – за блудкавите работи в света. Кой печели от двамата? Умният гради, а глупавият разсипва. Умният пише, а глупавият се разписва. „Аз – казва – съм се научил само да се разписвам на записа, който баща ми праща.“ Все се разписва. Има хора, на които целият им живот е само разписване. Все се разписват, че са взели нещо. И когато Природата погледне това нещо, казва: „От това дете човек няма да стане.“ То се е научило само да се разписва, а никога нищо не написва. И тъй, всичките възвишени същества, всички онези братя на Всемирната Бяла школа, са минали по този път. В тях има велик идеал. Те всички все така мислят. И когато някой брат от тях реши да дойде на Земята, какво казват? Той ще дойде при най-добрия. И сега може да ми цитират кой е най-добрият. – Който има стремеж, който има идеал – най-високия идеал. При него той ще дойде. При онзи ученик, на когото душата трепти, който всеки ден мисли за своя Учител – при него ще дойде Учителя. А онзи ученик, който мисли за това-онова – Учителя ще мине покрай къщата му и ще каже: „Тук седи един от забравените ученици“ – и ще си замине. А щом мине покрай дома на първия, ще каже: „Тук седи един от учениците, когото трябва да посетя тази вечер.“ Това е то Великият идеал, Високият идеал, който всички трябва да имате. Най-хубавото, най-възвишеното, най-красивото, най-силното, най-мощното, най-доброто, най-умното, най-правдивото, най-истинолюбивото – всичко от първа степен! Вложете този идеал и вижте как вашият живот ще се измени. Но приложение трябва! Седиш, паднал си духом, кажеш: „Празно е сърцето ми, няма я Любовта. Какво да правя?“ Кажи: „Утре ще ида да посрещна Слънцето и ще гледам да хвана първия лъч.“ Вие правили ли сте наблюдение сутрин, като се събудите, да видите каква е първата ви мисъл? Природата в туй отношение е крайно взискателна. Щом се събуди едно дете, веднага тя се спре пред него с един трепет, задържа дишането си и се вслушва за какво ще помисли това дете. Ако веднага, като се събудиш, отправиш ума си към Бога и помислиш за тази велика Любов, която е изпълнила твоята душа с всички блага, тя казва: „От това дете велик човек ще стане!“ Лекция на Общия окултен клас 11 септември 1923 г., вторник, 19 часа София-Извор

26. ПРЕМЕСТВАНЕ ОТ БУРГАС В СОФИЯ През 1922 г. шестчленното ми семейство живееше в Бургас, но през есента така се стекоха обстоятелствата, че петимата заминаха за София, младите да учат в университета, а възрастните да водят домакинството. Останах пак сам в Бургас. Разбира се в братството имаше доста добра младежка група. Имахме доста добра младежка група. По- голямата част от заплатата си изпращах в София, тъй като други приходи нямаха. Писмата, които получавах от майка ми, сестрите ми, описваха живота на братството в София много привлекателен. Слушаха по 2-3 беседи от Учителя, учеха новите песни дадени в Школата, братски екскурзии на Витоша, отлични братя и сестри и т.н. Само аз им липсвах. Изкарахме така до Коледа. Аз взех малко отпуск и дойдох да се видим в София. За пръв път идвах в София, в свой дом посрещнат радушно. Наетото жилище ми се видя разкошно, макар че бе дъсчена барака от три стаи. Нашите стари домашни мебели и постелки бяха уютно подредени и обстановката насити душата ми. Следващите дни имах и аз щастието да присъствам в Школата и да слушам неделната беседа. Всичко това създаде в ума ми, че мястото ми е в София, и че освен крайното улеснение, ще донесе и по-великото благо да бъда край Учителя, да живея красивия живот, който тогава царуваше в Софийското братство. Но как да се настаня на такава работа, каквато имам в Бургас? До кого да се отнеса? Посетих още първите дни Учителя, той ме разпита за живота ми и разбра всичко. Започнах да търся работа в София. Запитах познати братя, които биха ми помогнали, но един те насочи натам, друг нататък - успех никакъв нямаше. Само един брат ми предложи някаква работа при негови съдружници-търговци, но и това със сравнително малка заплата. Между другото посетих един бургаски търговец, който имаше кантора в София, да искам от него препоръка до един директор на банка, някакъв познат. И там не стана нищо. Свърши се и отпуската. Значи, трябваше да се връщам и в Бургас. Отидох пак при Учителя да се сбогувам и му разказах, как търсих работа, несполуките, които имах. Относно предложението на брата търговец, беше категоричен „Не постъпвай там, защото е несигурно. Утре ще се скарате със съдружниците и ще останеш без работа". Заключението му беше - „Не бързай за работа. Почакай. Ще се нареди. Върни се на работа в Бургас, докато се нареди да си намериш тук работа". Така и направих. Макар и със съжаление, че трябва да продължа самотния живот в Бургас, далеч от своите. Но преди всичко имах предвид завета на Учителя и неговите думи „Ще се нареди" изпълваха душата ми с надежда. Дните минаваха, увлечен от работата си и дружейки с младите братя от Бургас очаквах нещо да се нареди. Един ден може би месец след завръщането ми от София, идва човек при мен от оная търговска фирма, чийто член бях посетил София и исках препоръка за директора на една банка. Каза ми „Ти като си бил в София и си ходил в нашия клон и си казал, че търсиш работа там. Пишат ни сега да те питаме, би ли отишъл да постъпиш там, като счетоводител. Ако си съгласен, ела в кантората да поговориш със шефа и да се разберете". Най-после благоприятно разрешение дойде. Не мина и тук без размисъл. Как ще се разделим с братята от Бургас, когато толкова години живях. Запознах се с Братството. И все пак имам и добри връзки. Но видях и щастливото разрешение, към което Учителят ме насочи. Неговата помощ и изпълнението на думите „Ще се нареди". Приех поканата от най-неочакваното място, от хора, които никога не биха си помръднали пръста гдето се казва, да ми помогнат. Дойдох в София и поех работата, за която ме повикаха и останах там 25 години. Когато се виждах с Учителя, той винаги се интересуваше от тия хора. Благослови ги и те се издигнаха между първите търговски фирми в България, заедно с тях израствах и аз в своята специалност, и всички бяха добре. Това разбира се дължи на Учителя, който разбира се със своите невидими помагачи ме доведе в София. --------------------------------------------- Настоящите бележки спомени (от N 7 до N 26) написах на пишеща машина през времето м. март 1973 година до 27 май 1974 г.

Аудио - чете Нели Недялкова От книгата "Големият брат", две извънредни беседи, изнесени от Учителя в края на 1938 г. и началото на 1939 г. Издание - 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Друг вариант за четене на книгата онлайн КНИГА: Големият брат, Малкият брат Съвременното човечество живее в една от най-важните епохи. Тази епоха е важна по своите последствия. Тя е толкова важна и сериозна, колкото е сериозно положението на мъртвия, който е заровен в земята. Близките и роднините плачат над гроба му, той чува плача, но нищо не може да им каже. Страшно е положението на този човек. Той мисли, че всичко, каквото е имал — знание, слава, богатство, е заровено с него заедно. Най-важното за него в този момент е да дойде някой отвън и да каже: Отворете този гроб! Чуе ли тези думи, това значи, че е дошъл часът на неговото спасение. Хората заравят своите умрели на доста голяма дълбочина, най-малко на един метър. Житното зърно, обаче, заравят на дълбочина един-два сантиметра. Ако биха го заровили на един метър дълбочина, по никой начин то не би могло да израсте. Сега аз искам да обясня ценността на нещата, без да изнасям някакви нови хипотези или теории, нито да казвам, кое е право и кое — криво. Правите и кривите работи са все човешки. В човешките работи има права, а в Божествените — има ценности. Тъй щото, когато се говори за ценности на нещата, ние разбираме Божествени работи. Дойдете ли до правото или кривото на човека, там спирате. Никой не иска да отнеме неговото право или криво. Понякога и кривото е нужно. Запример, колелото, което се върти, е направено не само от прави линии, но и от криви. Само при това положение колелото се върти. В Божествения свят кривите работи въртят колелото. Там те са поставени отвън, а правите — отвътре. Двете неща, събрани заедно, образуват динамо. Обаче, в човешкия свят не е така. Като не разбират законите на живота, някои хора се смущават от закона на безлюбието, а други — от закона на любовта. — Защо? — Защото безлюбието отнема, а любовта — дава. Ако сиромахът се намери пред изобилието на живота, той се радва. Отнемат ли му това изобилие, той скърби. В Божествения свят е точно обратно. Когато лишават някое същество от изобилието, в което се е намирало, то се радва. Това виждаме и в живота на плодните дървета. Човек, с кошница в ръка, се приближава до някое плодно дърво, увиснало от плодове, и започва да бере един след друг плодовете му. Той бере и разказва на дървото, че взема неговите деца да ги прати в земните училища и университети да се учат. Наистина, плодовете отиват на училище. За да ги запишат като редовни ученици, те трябва да държат приемен изпит по няколко предмети. Те влизат през вратата на първото училище — устата, дето ги посреща 32 професори. Тук им задават различни въпроси, докато комисията се произнесе, че са издържали изпита си успешно. Щом резултатът от изпита е добър, тогава се отваря друга врата, и те влизат в по-висок университет, дето ги очакват десет милиона учени, които ги приемат тържествено, с ура и с овации. Този университет е стомахът на човека. Казват, че плодовете, т. е. децата на плодните дървета не отиват на училище, но на смърт. Какво представя смъртта? Смъртта представя стомаха на живота. Следователно, който иска да влезе в живота, той първо трябва да мине през стомаха на живота — през смъртта. Там ще го посрещнат 32 професори, облечени с бели дрехи. Те ще го турят на чин, като ученик, дето трябва да държи изпита си по всички правила на ученичеството. Ако не иска, могат да отложат изпита му, но временно. Кога да е, той трябва да мине през тази врата. Друг път за отиване на небето няма. Някои мислят, че могат да отидат на небето по друг път, да избегнат смъртта. Засега историята помни само два случая за специално възлизане на небето: единият случай е бил с Енох, а другият — с пророк Илия, който се възнесе с огнена колесница. Обаче, Илия пак се върна на земята, и този път мина през същата врата, през която минават обикновените хора. Всеки човек може да бъде приет като слушател в някое училище, но иска ли да бъде редовен ученик, той непременно трябва да мине през изпит. Да замине човек за другия свят без изпит, с огнена колесница, това беше само едно изключение. Сега, да дойдем до ценността на нещата. Три неща правят живота ценен и разбран: любовта, мъдростта и истината. С други думи казано: без живот, без знание и светлина, без свобода, без движения, без постижения животът всякога остава неразбран. Без любов животът няма смисъл. Любовта е онзи велик принцип, който стимулира духа и го заставя да прояви своите възможности. Животът е скрит в любовта, както плодът — в костилката. За да се прояви животът на плода, светлината и топлината трябва да дойдат отвън, да действуват върху костилката. Хората отричат, именно, тази семка или костилка. Тази семка представя човешката душа — същината на нещата. Тя е стояла милиони години в Божествената житница, докато дойде времето на нейното проявление. Ако не влезе в живота, при условията на любовта, на мъдростта и на истината, тя не може да узрее. Като говорим за любовта, за мъдростта и за истината, ние ги разбираме в техните динамически, а не статически прояви. Ако дойде в статическо положение, любовта се превръща в безлюбие. Безлюбието всякога отнема, а любовта всякога дава. Знанието внася светлина в човешкия ум, а невежеството — тъмнина. Светлината освобождава човека, а тъмнината го ограничава. Нещастията в света произтичат от тъмнината. В човека са вложени светлина, знание, любов. От него се иска само едно: да отвори прозорците на своя ум и на своето сърце, да проникне в тях любовта, знанието и светлината. Човек трябва да тури в действие своя ум, да разреши всички трудни задачи в живота си. Умът може само да разреши задачите, но не и да ги изпълни. Духът е, който изпълнява и прилага нещата. Духът е великият изпълнител в човека. Дойдете ли до изпълнение на нещата, обърнете се към духа си. Чрез ума човек може да разреши една задача, да знае, какво нещо е любовта, запример, но това е само знание. Любовта трябва да се приложи. Човек може да пипне хляба, да го близне отвън, без да си хапне от него. Той има външно познаване за хляба, но не го е вкусил, не го е приложил. Следователно, докато работи само с ума си, човек има знания; щом духът започне да прилага тия знания в живота му, той придобива любов, светлина и свобода. Съвременните хора се нуждаят от приложение. Те имат истината в себе си, но трябва да я приложат. Всяко нещо, което не може да се приложи, е мъртво. Най-малкото парче хляб, което човек е приел, трябва да се приложи, да даде плод. Ако парчето хляб не се превърне в красиво чувство, чувството — в светла мисъл, мисълта — в доброкачествен плод, яденето няма смисъл. Тези процеси са свързани помежду си. В яденето е скрито нещо, което човек не познава. В самия човек е скрито нещо, което той не познава. Скритото в човека се проявява само тогава, когато той страда. Съвременният човек не разбира, какво нещо е страданието. Страданието е процес на растене. То е признак на това, че човек е вън от лошите условия. Докато не е почнал да страда, човек се намира в робство. Почне ли да страда, той вижда вече светлината в себе си и вън от себе си. Щом почне да страда, човек иска да извади корените си от земята. Всяко растение се мъчи и страда, защото иска да извади главата си от почвата. Главата на растението е неговият корен. Същото се отнася и до човека. Главата, т. е. мисълта на човека е заровена в гъстата материя. Когато майката и бащата се оплакват, че децата им не ги обичат, това показва, че главата им е заровена в гъстата материя. Когато държавата се оплаква от гражданите си, че не се подчиняват на законите й, това показва, че главата й е заровена в земята. Човек трябва да освободи главата си от гъстата материя. По кой начин? Много начини има, по които човек може да се освободи. Първият начин за освобождаване на човека е любовта. Обаче, преди да разбере и приложи любовта, той трябва да опита безлюбието. За да разбере любовта, човек трябва да има широко схващане за живота, а не едностранчиво. Широта се иска от човека. Мислите ли, че положението на детето, което седи свито цели девет месеца в утробата на майката, е добро? Майка му казва: Ще стоиш вътре и ще мълчиш, дума няма да кажеш. Ако си позволиш да кажеш само една дума, веднага ще те изхвърля навън. Щом детето намисли да каже една дума само, т. е. да заплаче, майка му веднага го изхвърля навън. Това изхвърляне на детето вън от майчината утроба наричаме раждане. Ако детето се опита да се прояви на седмия месец, то пак се ражда. Ако се прояви по-рано от седмия месец, детето не може да се роди. Днес всички хора бързат да се родят, вследствие на което са нещастни. Те казват: Трябва да се родим! Добре е човек да се роди, но на време. Велико нещо е раждането. Който прибърза с раждането си и се роди преди деветия месец, той не може да живее. Който се роди през 1939 година, на деветия месец, добре ще бъде за него. Роди ли се по-рано или по-късно, той ще мине през големи изпитания, Ако се родите тази година, бъдещето е ваше. По-добра година от тази не сте срещали досега в живота си. Ако тази година не се родите, ще чакате 1999 година, когато ще се повторят същите условия. Сега, аз не искам да доказвам истинността на моите думи, защото доказването е гимнастика, а гимнастиката изисква много време. За да даде един концерт, който трае най-много един час, цигуларят се упражнява усилено цяла година. Като свири един час пред хората, той доказва, че е свирил, че се е упражнявал дълго време. Всяко нещо, което се изсвири добре, показва, че музикантът се е упражнявал. Не се ли изсвири добре, това показва, че той не се е упражнявал. Като живее, човек ежедневно прави упражнения. В това отношение животът е музика. По-велика музика от живота не съществува. Да живееш, това значи да се упражняваш, да изучаваш законите на великите добродетели в света. И тъй, любовта е основният тон на живота — тонът до. Мъдростта е доминантата — сол. Истината, това е тонът си, който дава разрешение на нещата. Значи, имате три основни тонове в живота: до, сол, си. Щом дойдете до тона си, вие се намирате в положение на възлизане, т. е. минавате в по-висока октава на живота. Влезете ли в по-висока октава, редът на нещата започва да се изменя. В тона до на първата октава има известно напрежение, каквото забелязваме в размътеното яйце. Това яйце е стояло известно време под квачката и трябва да стои докрая, докато се измъти. Щом влезете в тона до на втората октава, няма да имате напрежение, но движение. Човек трябва да знае, какво може да извърши, като попадне в тона до, когато е в движение. Следователно, когато човек се намира пред известни мъчнотии, казваме, че е в тона до на първата октава. Той се намира в основния тон на материалния живот. Дето има мъчнотии, разрешението им иде от физическия живот. Като се разрешат тия въпроси, човек влиза вече в духовния свят. Духовният свят се намира в динамическо, а не в статическо положение. Докато живее само на физическия свят, човек постоянно плаче, че няма дрехи, обуща, пари, къща и т. н. На физическия свят плачът е на място, но не в духовния и в умствения. Като дойде професорът, започваш да учиш другите тонове — ре, ми, фа, сол, ла, си и стигаш до горно до, т. е. влизаш в духовния свят, дето плачът не се позволява. Като дойдеш до тона до на горната октава, плачът се превръща в музика. Там нещата се разрешават. Като стигне до духовния свят, човек получава свободен билет, качва се на парахода и тръгва на път. Дето мине, той наблюдава всичко и си държи бележки. Като влезе в духовния свят, човек иска да има приятни чувства. Това е възможно, когато престане да се интересува от материалните работи. Може ли, като се мести човек от една държава в друга, да вземе със себе си къщата, имотите, мебелите си? Той ще продаде всичко, каквото има, ще го превърне в пари, в ценни книжа, които ще пренесе, запример, от българската банка в някоя чуждестранна. Ако заминава за Америка, той ще пренесе всичките си ценности там. Ако се мести от Америка в България, ще пренесе всичките си ценности тук. И тъй, духовният живот не е нищо друго, освен специален път, който показва на човека, как може да пренесе ценностите си от земните в небесните банки. Който знае начин за пренасяне на своите ценности в духовния свят, той е умен човек. Този човек е добре приет в духовния свят. Същото става и на земята. Ако някой чужденец отиде в Америка, веднага ще го запитат: Имаш ли нещо в джоба си? За да живее добре в Америка, човек трябва да има в джоба си най-малко 500-1000 долари. Мнозина мислят, че Бог е любов, благост, че Той ще ги посрещне добре на земята и на небето, независимо от това, дали имат някакви ценности или нямат. Това е невъзможно. Ако бащата изпраща сина си в странство да учи, и всеки месец редовно му дава по пет хиляди лева, но през всичкото време той яде и пие, без да се учи, мислите ли, че бащата ще се радва на сина си? Той ще бъде недоволен и огорчен. Някои ще кажат, че след дълго скитане по света, блудният син се върнал при баща си, който го приел с радост. В негова чест той закла теле и даде угощение. Блудният син се върна при баща си, но след като свърши земния университет. Той яде и пи с приятели и с млади моми. изяде всичкото си богатство и, когато остана последен сиромах, без пет пари в джоба си, отиде да пасе свине. Той научи поне един занаят — да пасе свине. Като пасеше свинете, той наблюдаваше, какво правят те. Със зурлите си те разораваха земята, като посаждаха семената на дърветата. Като падало някое семе от дърветата, чрез зурлите си едни от свинете правели дупки в земята, а други — заравяли падналото семе. Значи, дърветата израснаха благодарение на свинете. Ще кажете, че това е свинска работа. Наистина, свинска работа е да заровиш главата на едно растение, но по- добре е да е заровена, отколкото да не е заровена. Като се върнал при баща си, блудният син казал: Татко, аз не можах да свърша онзи университет, който ти искаше, но свърших земния университет. Сега разбрах, че не съм достигнал такъв чин, за да ме считаш свой син. Синът трябва да е учил много. Понеже не можах да уча много, аз идвам при тебе не като твой син, но като слуга. Моят диплом е за една от най-малките служби, каквито даваш на слугите си. Големите служби нека останат за други. Като слушал думите на сина си, бащата видял, че той е дошъл до дълбоко разбиране на живота, затова го прегърнал, целунал, турил му пръстен на ръката и заповядал на слугите си да заколят най-угоеното теле за него. Синът му се върнал от странство с отворени очи, готов да се учи при баща си. До това време той никога не виждал своя баща, нито го познавал такъв, какъвто сега го видял. Той не виждал друго лице в баща си, освен строго, навъсено, което само заповядвало: Това направи, онова направи! Като му дотегнало да гледа навъсеното лице на баща си, един ден той му казал: Татко, искам да отида в света да се уча. Дай ми, каквото ми се пада, искам да придобия знания вън от тебе. Обаче, сега той видял такава любов в баща си, каквато никога не е могъл да си представи. Бащата го прегърнал, целунал и заповядал в чест на неговото връщане да се устрои голямо угощение и веселие. В това време другият син се връщал от нивата и като видял и чул веселби, движения на хора, той запитал: Какво става? Защо се прави това угощение? Бащата отговорил: Брат ти се върна от странство, дето е свършил земния университет. За неговото връщане се дава това угощение. Като чул тия думи, по-старият син се разгневил и казал: Толкова години вече, как ти работя, но ти досега не си дал за мене такова угощение. Този, който едва ли е научил нещо, ти го приемаш с толкова големи почести. На мене не си дал нито едно теле да заколя, да се повеселя с приятелите си, а за този, който изхарчи и изпи всичко, закла най-угоеното теле. Тогава и аз мога да отида в света да ям и да пия като него. Така говорел по-големият син на баща си. Баща му отговорил: Синко, всичко, каквото имам, е на твое разположение. Сега брат ти ще те замести; той ще работи, а ти ще отидеш в света да учиш. Това е психологическо тълкувание на състоянията на двамата синове и на бащата. Историята за блудния син и досега още се повтаря в света, вследствие на което хората са недоволни едни от други и се сърдят на Господа, на своя велик Баща, защо едни е облагодетелствувал за сметка на други, защо на едни е дал къща, пари, добри деца, а други е лишил от тия блага. Едни не се молят, не уповават на Бога, а въпреки това имат Неговото благословение. Други се молят, водят добър живот, а въпреки това са бедни, болни. Хората се натъкват на тия противоречия и не могат да ги разрешат. — Защо? — Те не са се домогнали до ценностите на нещата. В какво седи ценността на нещата? — В любовта. Бащата казва на по-големия син: Синко, всичко, каквото имам, е на твое разположение. Аз не те лишавам от нищо Ти трябва още да учиш, да придобиеш онова смирение, което брат ти е придобил. Ти не си още смирен. Казвам: Много благочестиви хора има в света, но те нямат смирение. Дойде някой човек при мене и казва, че ме обича. — — Много добре. Щом обичаш, ти вършиш една добра работа. Аз оценявам любовта ти. — Но аз искам и ти да ме обичаш. — Готов ли си тогава да оцениш моята любов? Като дойде при мене някой златар, аз ще извадя пред него своя скъпоценен камък, защото той познава скъпоценните камъни и може да ги оцени. Дойде ли при мене човек, който не познава скъпоценните камъни, аз няма да извадя пред него своите ценни работи. Едно американско семейство изпаднало материално толкова много, че всички негови членове дошли до голямо отчаяние. Един ден, край дома им минал един турист, който се отбил при тях да си почине. Като видял посърналите лица на децата, той поискал една цигулка да им посвири. Домакинът отговорил: Никой от нас не свири, но имаме от дядо си стара цигулка, хвърлена някъде на тавана. Ще я донесем да я опиташ. Туристът нагласил добре цигулката, изчистил я, разгледал я и останал учуден - това било цигулка Страдивариус. Той посвирил и останал много доволен от цигулката. След това предложил на домакина да му я продаде, ако не му трябва. Той казал, че цигулката е много хубава, и е готов да даде за нея голяма сума. Домакинът се съгласил на предложението на цигуларя и му продал цигулката. Ог парите, които получил за цигулката, материалните работи на цялото семейство се подобрили. Днес всички хора имат по една цигулка Страдивариус, която са захвърлили на тавана, като непотребна. Един ден, обаче, ще дойде в дома ви някой виден виртуоз, който ще иска цигулката ви, за да посвири. Той ще стане причина да свалите цигулката от тавана. Като посвири с нея, той ще ви каже, че цигулката ви е много хубава. Тогава вие ще разберете, че в цигулката ви се крият онези условия, от които зависи вашият живот. Какво повече можете да искате от това, да дойде в дома ви един виртуоз или учен и да ви научи да цените ума си, който Бог ви е дал, и да го употребявате на място? Какво по-ценно нещо за човека от това, да знае, как да употребява сърцето си, да знае, как да се разговаря със своята душа? Няма по-велико нещо за човека от това, да чуе гласа на своята душа и да се разговаря с нея. Мнозина казват, че душата е нещо отвлечено, невидимо, на което гласът не може да се чуе. Според мене, невидимите неща, именно, са реални, а видимите са сенки на реалността. Зад видимите неща седят невидимите, реалните. Следователно, реалността създава видимите неща. Реалността, сама по себе си, не може да се въплъти в никаква форма и, след като създаде безброй видими форми, тя пак остава непроявена. Колкото видими форми да създава, реалността не може да се прояви в своята пълнота. Тя всякога ще остане непроявена, все ще има още нещо непроявено от нея. Това може само да ви радва, защото пред вас се отварят бъдещи възможности. Ето, и човешкото сърце не е проявено напълно. Днес човек издържа най-много до 41 градуса топлина. Мине ли тази граница, сърцето не издържа, и човек умира. Нормалната топлина на тялото е 37 градуса. Нервната система на съвременния човек е така устроена, че може да издържа напрежение само до известна степен. Мине ли тази граница, човек се разстройва. Всеки човек иска да има повече любов, но не може да издържа високата температура на любовта. Също така човек не може да издържа и високата температура на знанието. Много от новите теории са недостъпни за умовете на всички хора, вследствие на което някои са разстроили нервната си система. Теорията на Айнщайна, запример, създаде голямо умствено и нервно напрежение на много учени. Щом не може да издържи на големи напрежения, нервната система се разслабва, както металите се стопяват при висока температура. Мнозина се стремят към духовен живот, искат да го изучат, но се натъкват на големи мъчнотии. Те говорят за духовната любов, но не знаят каква сила крие тя в себе си. Хората не могат да издържат на материалната любов, а колко повече на духовната. Един евангелски проповедник се молил дълго време на Бога да му даде възможност да опита духовната любов. След това той разказва своята опитност. Една вечер, както се молил, почувствувал, че нещо приятно, меко се влива в него и цял го обхваща. Това състояние било толкова силно, че той паднал с лице към земята и започнал да рита. Той пак продължил да се моли, но желанието му вече било да се прекрати това вътрешно напрежение, което едва издържал. Голямо е напрежението, което Духът създава в човека. Малцина издържат на това напрежение. Ако някой юнак иска да се прояви в материалната любов, той може да стисне човека така, че костите му да се строшат. И тъй, числото девет в 1939 г. означава резултат на Божествени процеси. Това число изисква съвършенство. Всички форми на физическия свят, всички чувства и мисли на човека трябва да бъдат съвършени. Това число означава завършени процеси, вследствие на което човек не може да отиде по-далеч от него. Числото три показва пътя, по който човек може да постигне резултата на числото девет. За да постигне резултата на числото три, човек трябва да работи с три велики сили; с живота, със знанието и със свободата. Работи ли с тия сили, човек непременно ще има резултат на физическия свят. Всеки човек иска да бъде красив, да има красиви вежди, очи, нос, уста, но за да придобие тази красота, той трябва да разбира основните закони на живота. Животът не е нещо празно. Той е велика реалност, велико благо, което ни е дадено. Като изучавали живота, индусите са дошли до два важни процеса: процес на разрушаване и процес на съграждане. Според тези процеси те са разделили божествата си на две категории: едни, които работят с разрушителните процеси, а други — със съграждащите. Съвременните хора се стремят не само към външна красота, но и към вътрешна. Вътрешната красота подразбира съвършенство. Светските хора се стремят към външна красота, а религиозните и духовните — към вътрешна. Да бъде човек вътрешно красив, това значи да е ликвидирал със своите слабости и погрешки. В един момент човек може да бъде съвършен. Ако приложи закона на любовта, на мъдростта и на истината, в един момент той може да се освободи от погрешките си, да стане съвършен. Когато работел в лабораторията си, дето правел своите опити, Едисон често цапал дрехите си. За да ги изчисти, той стъпвал на особен електрически диск и пущал ток върху дрехите си. В няколко минути дрехите му ставали съвършено чисти. Следователно, искате ли да се изчистите, да се освободите от погрешките си стъпете на диска на любовта и пуснете нейния ток да тече върху вас. Само любовта е в състояние моментално да изчисти човека и да го върне в положението на новородено дете. Възрастният и старият казват, че в грях ги е заченала майка им. Обаче, детето никога не може да каже, че майка му го е родила грешно и нечисто. Човек е създаден чист и без погрешки. Тъй щото, щом е създаден съвършен, той се ражда такъв. За да запази чистотата и съвършенството си, човек трябва да прилага в живота си Божията Любов. Така той ще прояви всичко красиво и възвишено, което е вложено в неговата душа. Какво говорят хората за вас, това не трябва да ви спъва. Те говорят отвън и вътре във вас, но вие трябва да различавате техния говор от този на вашата душа. Запример, вие решавате да направите едно добро, но нещо отвътре ви казва: Не бързай да правиш това добро, не му е дошло времето. — Направете доброто, без да се вслушвате в този глас. Това е гласът на вашия съсед. За правене на добро няма определено време. Добро можете да правите всякога. Когато бащата прави добро на бедни деца, жена му и децата му веднага го заобикалят и започват да го съветват да не прави това. Те намират, че той не постъпва правилно. — Защо? — Интересите им се накърняват. Като прави добро вън от дома си, те се страхуват, че ще остане по-малко за тях, ще се лишат от известни блага. Затова, именно, Христос е казал: „Когато човек прави добро, лявата му ръка да не знае това, което дясната прави". Само Бог трябва да знае за доброто, което човек е намислил да прави — никой друг. Когато обичате някого, когато искате да бъдете свободни, само Бог трябва да знае това. Мнозина говорят за свободата, търсят я, но въпреки това не са свободни. Като разискват върху известни въпроси, хората намират, че са свободни да изказват мнението си. Да изказваш мнението си, това още не подразбира свобода. Ти си толкова свободен, колкото и онзи, който влиза в гостилницата без пари. Той е свободен да влезе в гостилницата да си поръча едно или две яденета, да си хапне от тях. Рече ли да излезе от гостилницата, той не е свободен. Гостилничарят веднага го посреща и му казва: Плати! Свободен е само онзи, който носи хляба в торбата си и, когато огладнее, сяда и яде. Този човек е свободен, защото яде от своя хляб. Яде ли от чуждия хляб и не може да плати, той не е свободен. Кое е наше и кое — чуждо? Само Божественото е наше. Човешкото е чуждо. Божественото освобождава, а човешкото ограничава. Следователно, всяко нещо, което ограничава любовта, знанието и свободата в човека, е чуждо. И тъй, приемете ли Божественото, дадете ли му път в себе си, вие всякога ще бъдете свободни. Тогава любовта ви ще се прояви така, както слънцето проявява своята топлина и светлина. Далеч е слънцето, но голяма е любовта му. Когото срещне на пътя си, слънцето го прегръща и целува със своите лъчи. Няма същество на земята, което да не е било прегръщано и целувано от слънцето. То намира и ония същества, които се крият в тъмнина. Любовта на слънцето прониква навсякъде. За слънцето няма нищо скрито-покрито. Всеки, който се лишава от светлината и топлината на слънцето, т. е. от неговата любов, той е осъден на смърт. Светлината и топлината, това е изявление на Божията Любов. Затова е казано в Писанието: „Ние живеем и се движим в Бога". Това значи: ние живеем и се движим в светлината и топлината. Там е нашето място. От светлината произтича знанието. Няма ли светлина, няма и знание. Сега, като наблюдавам лицата на хората, намирам, че някои от тях мяза по лице на блудния син, който се е върнал при баща си разкаян и смирен. Затова, именно, баща му го прегръща и целува и в негова чест дава угощение Лицата на други мязат по лице на по-големия брат, който, като се връщал от нивата, видял тържество в дома на баща си и навъсил лицето си, като разбрал, че това става в чест на малкия му брат, който се върнал от странство. Той останал недоволен от поведението на баща си и го осъдил в несправедливост. Защо да не светне лицето на този син, като чуе, че малкият му брат се е върнал жив и здрав? Защо и той, като баща си, не се затича към него да го прегърне и целуне? Тази година изисква от всички хора да изправят мнението и възгледите си, които имат за Баща си. Не дръжте в ума си мислите на големия син, който не оценява живота, който се отегчава от работата си и казва, че животът му е дотегнал. Бъдете готови, като блудния син, да се разкаете и да съзнаете, че като сте яли и пили, като сте водили лек, повърхностен живот, отклонили сте се от правия път, от великия закон на любовта. Какво е научил той от жените? Не само че нищо не е научил, но даже е изгубил свободата си. Жената е чуждо същество за човека. Сестрата, обаче, това е Божественото, което човек трябва да има общение. Търсите ли жената, търсете я като ваша сестра. Жената е слугиня, която е дошла на земята да свърши известна работа. Трябва ли да я спирате в работата й? Какво ще й допринесат вашите любовни писма? Тя работи, за да изкара прехраната си. С вашите любовни писма вие няма да й донесете нито хляб, нито вода, нито знание. Същото се отнася и до мъжа. И мъжът е слуга, дошъл на земята да работи, да свърши някаква работа, да изкара прехраната си. Трябва ли да го спирате от пътя му? Жената трябва да гледа на мъжа като на брат, а мъжът на жената — като на своя сестра, за да могат взаимно да работят, да свършат дадената им работа. Съвременните хора не са дошли още до идеята на братство и сестринство, а се наричат ангели. Мъжът казва на жената, че е ангел, че не може да живее без нея. И жената казва на мъжа ангел, но докато се ожени за него. И мъжът, и жената са ангели без крила. Преди да се оженят, те са ангели един за друг. Щом се оженят, крилата им веднага падат. Има един начин, по който могат да израснат крила на човека за една година, даже и за девет месеца. Кой е този начин? Като приложат любовта, знанието и свободата в живота си. Знанието и свободата, това са двете ръце на човека. Като погледне дясната си ръка, човек трябва да знае, че това е истината в него, която го прави свободен. Като погледне лявата си ръка, да съзнава, че разполага с известно знание. Това изисква съвременното възпитание — не да бъдеш господар на сърцето и на ума си, но да знаеш, как да се обхождаш с тях. Не казвайте, че сърцето ви е лошо, но се отнасяйте добре с него. Не казвайте като Давида, че в грях ви е родила майка ви. Не, в любов ви роди майка ви, и ще живеете по любов. Колкото да е лош животът на вашето минало, един ден той ще се превърне в скъпоценен камък. Няма да остане нещо в света, с което Бог да не примири човека, но затова се изискват дълги години. Човек трябва да мине през големи опитности и страдания, докато разбере, че всичко, което Бог е създал, е велико. Човек трябва да разбере, че от нищо не е лишен. Стремете се тази година към придобиване на Божествени неща, защото само те не произвеждат противоречия. Всяка Божествена идея носи светлина за човешкия ум и за човешкото съзнание. Ако идеята произлиза от земята, тя носи тъмнина за човешкия ум. Всеки глас, който иде от дълбочината на земята, носи тъмнина за човека. Всеки глас, който иде от центъра на слънцето, от Божественото, носи светлина за човешкия ум. Вие ще бъдете изпитани чрез светлината и тъмнината, в които се движите. Затова е казано в Писанието: „Изпитвайте духовете"! Когато гласът иде от тъмнина, изпитвай го; когато иде от светлина, възприемай го и прилагай! Някои казват, че човек трябва да се противи на дявола, т. е. на злото в света. Не, не се противете на злото, нито се борете с него, но извадете огледалото си и го накарайте да се огледа. Огледа ли се, злото веднага ще избяга. Следователно, щом дойде изкушението във вас, веднага извадете огледалото си и наблюдавайте, какво ще стане. Чудотворно е това огледало. Огледа ли се изкушението в огледалото ви, всичко се разрешава. Огледалото е светлината на живота. В тази светлина ние се оглеждаме. Дето е светлината, там е огледалото. Бдете свободни да проявите любовта си тази година така, както никога не сте я проявявали. Това значи: проявете любовта си в Светлината на живота. Проявете мислите и постъпките си в светлината на живота. Проявете свободата си в светлината на живота. Радвайте се на всичко, което правите при тези условия, без да съжалявате някога. Каквото направите, знайте, че има Един, Който постоянно ви наблюдава. Той е Онзи, Който ви обича и Който живее във вашия ум и във вашето сърце. Той говори тихо на ухото ви, като ви показва начин, по който можете да изправете живота си. Ако Го слушате, животът ви ще бъде изправен, няма да има плач. Тази година не трябва да плачете. Който не се е доизплакал, той има право да плаче; който се е доизплакал, той требва да пее. Желая ви, тази година да се подмладите. Любовта подмладява човека. Тя доставя необходимите вещества за подмладяване; знанието прилага тия вещества, а истината ги показва. Любовта е козметиката в живота. Знанието ще приложи красивото, а истината ще покаже това, което е изработено, за да може, който види, да каже: Ето човекът! С други думи казано: Облечете се с хубавата премяна на любовта, в красивия живот на мъдростта и в удобните кройки на истината. Само истината може да даде красиви линии на очите, на веждите, на носа, на устата на човека. И тъй, понеже 1939 г. е епохална, желая ви разумно да използувате всички условия, които тя носи. Ако не ги използувате, същите условия ще дойдат пак, но в 1999 г. Вие сте работили стотици години, именно, за тази година. Ако тази година работите съзнателно върху себе си, вие ще имате по-големи постижения от тия, които сте имали от времето на Адама до днес. Като мине това време, ще се убедите в истинността на думите ми. Благото, което тази година носи е резултат на Божието Слово, на Великото в света. Всички трябва да работим за възстановяване на Царството Божие и Неговата правда в нашите умове, сърца и души. Приложите ли това нещо в живота си, ще бъдете радостни и весели. През тази година не се позволяват никакви оплаквания. Желая ви, тази година да се запалите със свещения огън на любовта. Желая ви, ако не можете изведнъж да реализирате стремежите на вашата душа, поне да ги посадите. Желая ви да посадите своите добри мисли, чувства и постъпки и, като ги поливате грижливо, да видите, че сте реализирали нещо. И тогава, като си замине тази година, да бъдете доволни от себе си, че сте постигнали нещо. За онези, които изпълняват изискванията на 39. година, тя ще се продължи и в следващата. За онези, които не изпълняват великите закони, ще дойде 1940 г., която завършва на края с нула, с яйце. Значи, през тази година човек трябва отново да мъти това яйце, докато се излюпи. За да реализира своите желания, той трябва да чака добри условия на живота, които ще дойдат едва през 1999 година. За онези, които слушат и изпълняват това, което им се говори, ще бъдат постоянно в 1939 г. За тях ще се заколи най-угоеното теле и ще им се даде угощение. Всички, които присъствуват на Божествената трапеза, ще бъдат благодарни за онова, което им е дадено. Дръжте в ума си мисълта: Пътят на Божията Любов е осеян с всички възможности и условия за постижение. Беседа отъ Учителя, държана на 1 януарий. 1939 г., 10 ч. пр. об. София—Изгрев.

Аудио - чете Цвета Коцева От книгата, "Този е живият хляб". Неделни беседи (1934–1935). Първо издание. Кърджали, Издателство „АСК-93“, 1998 Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Добри вести „Така са добри вести от далечна земя.“ Отче наш. „Ще се развеселя“. Ще прочета част от 25 глава на Притчите, от 10 стих надолу. „Духът Божий“. Ще взема само две думи от 25 стих на прочетената глава: „Добри вести“. Това е едно изречение за децата, които отиват на училище, за да научат нещо. Онези, които нищо не знаят, отиват в първо отделение. Онези, които малко знаят, отиват във второ отделение. Това са човешки институти. В света има институти, които са за забавление, а има институти, които са за учене. Когато хората отиват в театър, това е пак за забавление. Натъжен си, наскърбен си, отиваш в театър и казваш: Това не се отнася само за мене, за всички хора се отнася. После има институти за учене като училищата. После има институти за оправяне, те са като справочни книги. Сега да дойдем до еднообразието. Когато се говори по един и същ начин, когато се употребяват едни и същи думи, например хората често употребяват думите да живеем. Това са думи, които вече са се втръснали на хората. Да живеем?! Нима хората досега не са живели? Всички хора живеят! Или, като се каже: Да се учим! – Нима хората досега не са се учили? Всички хора са се учили. Всички хора учат, но трябва една система. Тази система се нарича организиране на неорганизираното. Да живееш, това значи да се организираш. А значението подразбира да придобиеш повече светлина. Има неща, които са необяснимост за човека. Ти не можеш да живееш в един свят, дето няма светлина; ти не можеш да живееш в един свят, дето няма въздух; ти не можеш да живееш в един свят, дето няма вода; ти не можеш да живееш в един свят, дето няма храна. Това са четири основни положения, без които не може. Следователно, ще изхождате от тези четири положения. Първо вие искате да разберете живота. Всеки за себе си ще избере известни положения. Има положения, в които ние нищо не можем да изберем. Например детето няма власт да избере майка си. Каквато и да е майка, ще му я дадат. Ако му дадат майка с два ножа, то ще мяза на нея. Ако майка му е риба с перки, то ще мяза на нея. Значи каквато майка ти дадат, ти ще мязаш на нея. Ти не можеш да се освободиш от нея. Каквато е майка ти, такъв ще бъдеш и ти. Ти не можеш да бъдеш нито по-добър, нито по-лош от майка си. Това са съвременните условия. Следователно, каквато форма ти е дадена, ти не можеш да я измениш. Въпреки това, тази форма може да се измени. И учените хора ни доказаха, че от рибите произлязоха птиците. Когато рибите напуснаха водата, те не направиха това от добра воля, но се намериха в голямо нещастие и от зор се превърнаха в птици. Те казаха по-добре ще бъде за нас да напуснем условията на водата, да се превърнем на птици. Казвате: По какъв начин са се превърнали рибите в птици? – Аз няма да се спирам да обяснявам това нещо, няма да обяснявам закона на еволюцията. По този въпрос има писани цели томове книги, достатъчно е само да четете от тях. В разбиранията си религиозните и учените хора се различават едни от други. Религиозните поддържат, че Бог е създал хората, а учените поддържат, че хората са дошли до това положение чрез закона (на) еволюцията, но не са създадени от Бога. Те са се развивали, като са започнали от малки същества и са дошли до положението, до което днес се намират. И учените, и религиозните хора са прави. Те са прави за себе си, а са криви за другите хора. Наистина докато хората употребяват думата създадени, тя се отнася до външната страна на живота. Еволюирането е вътрешна страна. Обаче, и еволюцията е права, и създаването е право. Следователно, когато религиозните хора разглеждат света от външната страна, те казват, че светът и хората са създадени от Бога, а когато учените казват, че хората са еволюирали, те са дошли до положението да разглеждат живота от вътрешната му страна. Значи две страни има тук – едната страна е изпъкнала, а другата е вдлъбната. Тъй щото, който не разбира този език, ще каже, че няма никакво отношение, никаква връзка между едната и другата страна, т. е. няма никакво отношение. Обаче, това са две страни на една и съща реалност. Това, което е създадено, е отвън, а това, което е еволюирало, е отвътре. Хората още не еволюират, казват, че хората са създадени по еволюция. Еволюцията не е престанала още, но има един процес още по-дълбок от самата еволюция. Този процес е изявлението на разумното в света, Бог, който се проявява, Той не еволюира. Бог нищо не придобива. Защото под думата еволюция се разбира едно същество, което еволюира, което придобива нещо, а Бог, който се проявява в света, какво придобива? Той е всичко. Той има всичко в себе си. Той е Всезнаещ, Всемъдър. От гледището на тази философия, като създава света, какво печели Бог? Казвам – често и вие казвате: Какво печеля аз? Или какво ще спечеля? Значи, вие заставате на положението на Божествената философия. Казвате: Аз всичко имам. Тогава, какво знаете вие? Вземете положението на Бога, Който има всичко и от нищо не се нуждае. Но вие не можете да бъдете в това положение. Вие казвате, че всичко имате, от нищо не се нуждаете, а при това все пак ще дадете ухо да чуете кой какво казал. Четете автор, четете неговия роман, но какво ще добиете? Нищо особено няма да придобиете, но все искате да кажете какво ще каже този автор. Всеки автор описва по един начин живота, тъй както го е видял и разбрал. При това, то не е още истинското положение на живота. Частичното наше разбиране е съвсем външно, съвсем субективно, то не представя живота в неговата целокупност. Сега, аз не искам да ви говоря, както обикновено се говори, с цел да се замести една система с друга. Всички системи, които съществуват от памтивека в света, функционират едновременно. Доброто и злото функционират едновременно. Те функционират още преди Адама, защото окултните науки казват, че преди да е съгрешил първият човек, преди него са съществували други същества, които са съгрешили. Какъв е бил поводът да съгрешат, това е друг въпрос, но казва се, че техните постъпки са били от друг характер. Казват те, че някои ангели са паднали още преди човека, но какво нещо е падането? Какво нещо е паднал ангел? Това падане се дължи на някаква промяна, която е станала в техните възгледи за създаването на света. Това падане е от умствен характер, затова то е в техните клетки, в тяхното сърце и ум. Падането на човека е започнало с яденето. И действително, днес всичкото нещастие на хората произтича от яденето. Ще видите, че постоянно се говори, че този ял кокошка, а онзи не ял. Този ял агънце, а онзи ял само хляб. Друг пък само коричките от хляба и т. н. Значи, единият отупал добре чувала, а другият не го отупал. Че единият живее в къща добре мебелирана, а другият няма никаква къща и т. н. И всички считат това за престъпление. Но да оставим този въпрос настрана. Питам: На какъв креват спи рибата? Тя няма никакъв креват, никакъв юрган, спи направо във водата. Рибите нямат никакви шапки, никакви дрехи и обуща. Те са без нищо и ние не знаем. Не сме чели какво пишат техните писатели и философи за живота, нито сме чели тяхна книжнина – всичко това е за нас терра инкогнита – непозната земя. Какво става във водата, това е забранена област, за която ние нищо не знаем и не можем да проникнем. Някои разправят, че там съществува крайно насилие. Разправят, че между тях имало големи богаташи, които в устата си имали малки фенерчета, които те от време на време отваряли и осветявали салона си, в който канили гости. Привличани от тази светлина, малките гостенчета влизали направо в този отворен салон, но оттам повече не се връщали назад. Тъй щото, за да влязат, те виждат през коя уста влизат, но отде ще излязат, нищо не се казва. Казвам: Все-таки тези риби трябва да се хранят с нещо, не могат да бъдат вегетарианци. Във водата няма никаква трева, а те гладни не могат да седят. Или ако има трева там, тя е малко, затова едни риби изяждат други, по-малките от тях. Тях пък изяждат други и т. н. Все-таки животът трябва да се поддържа. Това е едната страна на въпроса, но ние не знаем кои са били причините, които са заставили животните да се ядат едни други. На едно место в Писанието казва апостол Павел: „Гледайте, като се ядете, да не се изтребите едни други.“ Чудно нещо! В едно отношение в свещените книги е писано, че не трябва да се ядете, а в друго отношение виждаме, че този човек Христос, Който е дошъл със съвсем нови разбирания, казва: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето, и който ме яде, ще има живот в себе си. Който не ме яде, няма никакъв живот в себе си.“ Това е едно противоречие за хората. Докато от една страна се казва, че хората не трябва да се ядат, от друга страна Христос казва, че трябва да Го ядат, ако искат да имат хората живот в себе си. Днес казват, че хората не трябва да се ядат. И тогава хората се намират в две положения: едни казват, че не е вярно това, което е писано, а други казват, че то е символ. Добре, че Христос е обяснил мисълта си, като казва може да се яде само едно нещо в света. И когато ние казваме, че не трябва да се ядем, имаме предвид човешкия порядък на нещата. В този порядък никой никого не може да яде. А в Божествения порядък всякого можеш да изядеш. Обаче, ако човек мисли по човешки, а постъпва по Божествено, той ще дойде в едно противоречие. Питам: Ако разтворите десет бучки захар в едно кило вода, какво зло сте направили? Като изпарите водата, захарта пак ще се отдели, тя не се е изгубила. Загубата е само в нашия ум. Докато мислим, че има загуби, ние живеем в човешкия свят. Загубите остават само в човешкия свят, но не и в Божествения. Нещастия съществуват само в човешкия свят, но не и в Божествения. В Божествения свят нито загуби има, нито нещастия. В Божествения свят има постоянни печалби. Тези два свята – човешкият и Божественият са в съприкосновение един с друг, но се различават напълно. Казано е в Свещената Книга, че ние живеем и се движим само в Бога. Ето, всеки момент, всяка секунда ние взимаме от въздуха, поемаме въздух, но кой от нас е могъл да задържи този въздух в себе си? Кой от нас е могъл досега да погълне въздуха? Колкото въздух поеме човек, го връща назад. Човек поглъща от въздуха такава микроскопическа частица, че след като живее на земята няколко хиляди години, едва ли може да събере само един грам от веществото на въздуха. След като е работил няколко хиляди години на земята, човек едва е събрал един грам материал. Това е неговата придобивка. Сега това са ред научни твърдения. И често хората казват: Еди-кой си ме изяде, еди-кой си ме онеправда. Кого могат да онеправдаят? Слабият. Силният никога не може да бъде онеправдан. Следователно, щом страдате, вие сте слаби хора; щом ви онеправдават, вие сте слаби хора; щом боледувате, вие сте слаби хора; щом грешите, вие пак сте слаби хора. Щом не обичате, щом завиждате, вие сте пак слаби хора и принадлежите към един свят, от който никога няма да се освободите. И затова казвам: Докато живеете в този свят, вие, както сте се родили, така и ще умрете. И всеки, който ви каже, че при тези разбирания на живота, вие можете да се освободите, той не говори истината. „Добрите вести“. Отде идат добрите вести? Добрите вести идат от Божествения свят. Тогава ти ще бъдеш силен, но силният човек има три качества: той е човек на преизобилната Любов; той е човек на преизобилния живот; той е човек на преизобилното знание и мъдрост; той е човек на преизобилната истина и свобода. Следователно, силата на човека е резултат на това, което има в себе си. Казвате, че тя може да се придобие. Ако можете да придобиете, вие ще бъдете свободни; ако не можете да придобиете, вие ще носите своето бреме и никой не може да ви помогне. Ама може да те съжалява някой. Тези съжаления са безполезни. Добрите вести трябва да ни покажат един изходен път. Кой е пътят, по който ние можем да излезем вън, т. е. не да излезем вън, а кой е пътят, по който ние можем да влезем вътре? Защото ние сега сме вън, а въпросът е да влезем вътре. Ние сме отвън вече. Де сме? В света на страданията. За да излезем от този свят, ние трябва да направим друга една погрешка. Както с друга една погрешка излязохме от Божествения свят, сега с още една погрешка трябва да излезем от този свят, в който сега се намираме. Сега трябва да направим друга една погрешка, за да влезем в другия свят и да ни изпъдят от този свят. Защото подобното подобно лекува. Значи, за да излезем от този свят, трябва да направим друга една погрешка. Сега мислите какво престъпление трябва да направите, за да влезете в другия свят? Те да ни затворят, нито да ви обуздаят, но сами да си кажете, че в този свят, в който досега сте живели, и начинът, по който сте живели, като член на този свят, по никой начин не можете да продължавате повече и трябва да ви изпъдят навън. В Писанието е казано: „Когато баща ви и майка ви ви изпъдят, Аз ще ви приема.“ И наистина, докато от нашия свят не ни изпъдят навън, ние нямаме Бога в себе си. Докато не правите някаква беля в този свят, няма да ви изпъдят вън от него. Сега майсторлъкът е да направите такава беля, заради която да ви изпъдят. Това са опити. И сега всички хора, които вършат престъпления в света, това са все учени хора, за които се пише, че трябва да ги изпъдят навън. Казвате: Най-после да ме убият, да се освободя. И наистина, ако един човек могат да го убият, за да се освободи, той е разрешил вече въпроса, той е влязъл в другия свят. Ако разрушат тялото ви и по такъв начин ви освободят от затвора, няма защо да съжалявате. Ако тялото е ограничение за човешкия дух и той се освободи от това тяло, това е една добра вест за него. Обаче, има ред философи, които учат, че човек не трябва да желае да го убиват, а да живее, да живее, колкото може по-дълъг живот на земята. Но дългият живот на земята не е възможен. Човешкият живот е кратък, а Божественият живот е дълъг. Казано е, че по човешки не може да се живее дълго време на земята. Дълголетният живот е само на добрите хора. И всички онези хора, които живеят дълъг живот, все имат някаква добродетел в тях. Може да се каже за някой, че той не е религиозен човек. Религиозността още не показва доброта, нито живот в човека. Веруюто, което човек има, то е работа на неговия ум, едно качество, което той трябва да има в себе си, ако иска да живее дълъг живот. Например, ако вие имате знанието, за което окултистите говорят, вие лесно бихте се справили с болестите. Засега болестите са методи за продължаване на живота. Това са доказали много учени. Те казват, че деца, които са боледували много пъти през своето детинство, като пораснат, те могат повече да издържат. Обаче, ако някои деца не са боледували в детинството си, като пораснат, при най-слабата болест, не могат да издържат. И ще видите, че един такъв човек, едва дошъл 30 години, умира. Болестта го завлича лесно. Значи, болестите са метод за уякване на човешкия организъм. И ако вие знаете да използвате този метод, лесно ще се лекувате. Болестта всякога се дължи или на някакъв чужд живот, който не хармонира с вашия, или тя е един излишен материал, който не принадлежи като материал на твоя организъм. Значи, ако причината на известна болест се дължи на чужд някакъв живот, който не хармонира, не е в унисон с вашия, с живота на вашето тяло, причината за това е трептенията на този организъм, които са много низки, не съответстват на трептенията на вашия организъм. Нито трептенията на вашия ум са в хармония с трептенията на чуждия ум. Следователно, три неща има като причини в човека, от които се зараждат болестите. Ако човек може да превърне, да трансформира тази чужда материя, да я организира, болестта му веднага ще го напусне. Ако по-низкия живот успеете по някакъв начин да го превърнете и да го доведете в унисон с вашия ум, този живот ще ви бъде в полза. Всеки от вас трябва да изучава този закон на превръщане, за да може да превръща своите мисли и чувства. Казано е в Писанието: „Мек ответ“. Това е онзи ответ, който може да превръща вашите мисли и чувства. Например, как може човек да се освободи от омразата или да я превърне? Той ще я превърне в Любов. Как ще се освободи от страха? Като го превърнеш във вяра. Как ще превърнете онази сила на разрушението? Като я превърнете в милосърдие. Това показва, че в човека има съответни места, центрове, чиито енергии могат да се превръщат едни в други. Следователно, умният човек трябва да знае как да превръща своята енергия от едно състояние в друго. Когато човек знае как да превръща една енергия в друга, той ще знае как да се освободи от едно нещастие. И когато се казва, че един човек може да обърне друг към Бога, това значи, че той може да превърне в него известен ред енергии, които са за престъпление, в по-висша енергия. И наистина, в човека има вложени енергии за вършене на престъпления, но с работа върху себе си той може да ги трансформира в по-високо състояние. Съвременната криминална психология прави ред наблюдения за изучаване на човека в престъпните му прояви и се добира до ред резултати. Криминалистите френолози са забелязали, че когато черепът се разширява в широкия си диаметър напречно, има известни области над ушите, когато тези мозъчни центрове чрезмерно се увеличават. Тогава и пръстите на ръцете стават къси, а в основата си много дебели. Такъв човек вече има склонност към известни престъпления. От престъпниците те констатират, доколко тия данни са верни. Почти на всички престъпници ръцете са къси, пръстите им също къси, а главата широка. Горната част на главата им е низка, а челото слабо развито. Обективният ум – долната част на челото е развита, устата е разкривена и издадена навън, устните дебели, а ушите не са добре оформени. Също така и едната част на челюстта не е добре сформирана. Това са резултати от патологически типове, наблюдавани от психологическо гледище. Тези типове са се отклонили от правия път на развитие. Ние по този начин не можем да разглеждаме човека, но трябва да видим кои са причините за създаване на една престъпна склонност в човека, защото всяко престъпление в човека произтича не от недоимък, но от натрупване в него (на) излишна енергия, която не е била трудна турена на работа. Тази енергия след време може да създаде голямо зло в човека. Мога да ви приведа един такъв пример от живота, станал преди около 30 години в Америка, в един град Джон Стоун. Един граф от този град намислил да направи едно голямо езеро за удоволствие на гражданите аристократи от неговата класа, и затова решил да направи един бент над реката, която минавала покрай тоз град. Те направили бента, отбили една голяма част от водата и по този начин направили едно голямо езеро над самия град, дето да се удоволствуват. Те не помислили даже, че един ден този бент може да се разруши и водата да залее целия град. Бентът бил висок около 30–40 метра. Те не направили бента под града отдолу, но го направили над града – имали за това ред съображения. Не се минали седем–осем години и водата придошла толкова много, че съборила целия бент, в следствие на което много къщи били залети до горните етажи с вода, и повече от две хиляди души били удавени. По същия начин и човек може да направи един бент в себе си, да подпуши тия енергии и да си причини сам голяма пакост. Защо? Защото един ден, когато този бент се събори, той ще завлече целия живот на този човек. От този ден жителите на Джон Стоун решили, че не им трябва никакъв бент. По същия начин, като се върви по този ред на нещата съвременното човечество се подпушило в много направления. Ако творческата енергия в човека се спре, подпуши, и той не може да мисли, да върши нещо хубаво, този човек се поставя на опасен път, той започва да мисли престъпни работи и да ги извършва. Това се забелязва в ежедневния живот. Ако на децата се забранява да прилагат своята творческа енергия, в тях ще стане подпушване и те ще се проявяват в ред отрицателни направления: в кражби, в лъжи и т. н. Коя е причината за лъжата в децата? За да се избегне кражбата, добре е във всяко село или всеки град да има една общинска или градска плодна градина с няколко хиляди плодни дървета и децата да се пущат свободно вътре и да си късат, колкото плодове искат за ядене, без обаче да турят в торбите си. По този начин кражбата ще бъде избегната. Иначе, децата всеки ден ще се намират под силното желание да си откраднат било ябълки или орехи, или круши. Затова, дайте свобода на децата да ходят из градините да си късат свободно плодове. Казвате: Кой ще харчи тия пари за такива градини? – Ако не харчите за градините, ще харчите за затворите, дето седят да се хранят с хиляди хора, без да се използва техния труд. Аз разглеждам въпроса от друго гледище и затова казвам, че трябва да има една градина, в която да се даде право направление на децата. В това отношение на всяко дете трябва да се знае какви наклонности, какви дарби и таланти е вложила природата в него, и да се даде възможност на тия негови дарби и стремежи да се развиват правилно. Не се ли развиват правилно, това значи тази енергия в него да се подпуши и да се прояви за сметка на нея някаква престъпна наклонност. Всички престъпления сега в света се дължат именно на тази подпушена енергия в децата от миналите векове още. Не е само това, но човек като съзнае тези неща, той трябва разумно да изправи своите погрешки още от създаването на мира. Някой носи едно тяло зле организирано, с ред отрицателни наследствени качества още от миналото от хиляди години насам. Ти съзнаваш, че в тебе има нещо зло, нещо престъпно, не искаш да го вършиш, но нещо в тебе те подтиква да го направиш. Това показва, че има някакъв закон, който работи в тебе. Как се е явил този закон? Съвременните учени правят ред опити в това направление, за да научат закона, който действа в човека. За тази цел те поставят човека в магнетичен сън. Всеки човек може да се постави в такъв магнетичен сън, не в четвърта, но в трета степен, да заспи и тогава съзнанието му не е будно. В това положение на магнетичен сън, някой може да му внуши една мисъл или една идея да извърши някаква кражба или едно убийство, или някакво престъпление в точно определен ден и час. Като се събуди от този сън този човек нищо не знае и не помни, обаче когато дойде ден на това престъпление, той ще извърши точно това, което някога му е било внушено. Казвам: Ако хората знаят този закон, че като заспи човек магнетически сън, може да му се внуши да направи някакво зло, те трябва да знаят, че същият закон работи и за доброто. Ако такъв човек, който сме приспали в магнетически сън, се намира под внушението на едно добро дело, като се събуди, той ще изпитва също така едно силно желание, без да знае защо и как, да извърши едно добро дело. И той сам ще се чуди как е направил доброто дело. „Добрите вести“. Това са добрите вести, които идат сега в света. Докато са в будно състояние, както и да се проповядва на хората, те няма да се поправят, но като заспят, тогава могат да се оправят. Докато всички хора желаят много неща, светът няма да се поправи. Но в момента, когато те престанат да желаят, светът ще се оправи. Достатъчно, колкото са желали. Да се желае постоянно, това е престъпно. Някой иска да стане богат. Стане сутрин, моли се на Господа да му даде 500 хиляди лева. Той изпраща заявлението си, но на другата година пак иска 500 хиляди лева. Така продължава той година след година да иска от Бога богатство, но Бог не му отговаря нито на едно заявление. Защо? Той трябва, като подаде веднъж заявлението си, да го остави и повече да не споменава за него нищо. Няма последователност във вашите постъпки. Вие считате, че сте в един свят, дето постоянно трябва да искате. Ако съжаляваш, че малко си поискал, нищо няма да получиш. Някой поиска нещо, а после съжалява, че искал малко и повторно иска. Не, ти трябва да съзнаваш, че си искал повече отколкото трябва. Мъчнотията на вашия живот седи не в това, че не сте поискали колкото трябва, но че не знаете как да искате. Ако аз бях дошъл в този свят със знанието, което днес имам, нямаше да подавам на Господа заявление да ми даде 500 хиляди лева, но щях да Го помоля да ме запознае с няколко добри хора, а те със своите приятели. Ако аз бях дошъл на земята, щях да поискам от Бога едно изкуство: или да си нося цигулката на гърба и да бъда музикант, или да си нося четките в торбата, или да си нося в една торбичка една малка аптечка със своите лекарства. Така щях да си избера една от тези три професии, а другите щях да оставя на страна, защото са свързани с много разноски. Ако бях си избрал да бъда търговец, щях да нося цели тевтери, цели книги, а това ще ми струва много. „Добрите вести“. Сега питам: Можем ли ние да вярваме на хората? Ето един принципален въпрос – това е първото положение. След това иде второто положение: На кои хора можем да вярваме, и на кои – не? После ще се запитаме, колко може да вярваме? Кои хора трябва да обичаме? И до каква степен трябва да обичаме човека? Виждаме, че това, което решим, не може да се приложи. Ти обичал ли си всички хора изведнъж да знаеш, как се обичат? Даже и когато бащите и майките казват, че обичали еднакво всичките си синове и дъщери, те не говорят истината. Срещал съм добри бащи, които ми са се изповядвали, като са ми казвали: Не зная защо, след като имам няколко сина, които обичам, но като видя малкия от тях, сърцето особено трепва. На всички давам с разположение, като дойде ред да дам на малкия, сърцето ми някак особено се отваря, трепва нещо в мене. На всички казвам, че еднакво ги обичам, а всъщност не е така. Сега, защо е така и аз не зная. Туй са ми казвали добри бащи, то не се отнася за вас. И те са ме питали защо обичат това дете повече? Казвам: И аз не зная това. Това е лесна работа за обяснение. Аз да ви я обясня. Представете си, на масата имате две торби със злато: едната съдържа един килограм злато, а другата – десет. Коя от двете торби ще обичате повече? Разбира се, че онази, която съдържа повече злато. Или пък ако имате пет торби със злато, едната да съдържа един килограм, другата два, третата три, после четири и пет килограма. Разбира се, че вие ще обичате най-много онази, която съдържа пет килограма злато. Защо? Тя съдържа най-много от всички. Та когато някой казва, че аз го обичам, имам доверие в него, прав е този човек, той добре разсъждава. И когато някой казва, че не го обичам и той е прав. За да обичаш човека, непременно той трябва да съдържа нещо ценно в себе си, иначе напразно ще губи времето си. Казвате: Тогава, как трябва да се разбира религиозното твърдение, че трябва да обичаме всички хора? Питам: Какво разбирате под думата, че всички хора трябва да се обичат? Наистина, основно правило е, че ти трябва да обичаш всички хора като себе си. Да но все има една разлика. Човек трябва да прави в себе си ред огъвания, за да обича всички хора еднакво. Не е лесна работа тази. Ти трябва да бъдеш прозорлив човек, за да намериш в човека онова хубавото, заради което да го обичаш. За да обичаш някого, Любовта ти трябва да се основава на нещо. Ние казваме, че всички хора са направени от Бога, но докато се убедите в това нещо, изисква се голяма философия. Между хората се забелязват ред различия, които съществуват вътре в тях. За да кажете, че всички хора са направени от Бога, вие трябва да влезете в Божествения свят да живеете. Щом дойдете до Любовта, въпросът е вече разрешен. При Любовта, ние дохождаме до завършените резултати. Вие не можете да не обичате онази ябълка, която е родила много плодове, и те са узрели и увиснали на дървото ѝ. Обаче онази ябълка, която не е родила още нищо, вие не я обичате. Любовта ви към нея ще бъде в проекция. Сега да дойдем до основната мисъл, до „Добрите вести“. В какво седи добрата вест? Най-първо тя седи в онова, което ние можем да запазим. Запазете това, което имате в себе си. Човек трябва да използва онзи начин, който е вложен в него, за развиване на това в себе си, което може да ражда, да дава плодове. Значи, човек страда от две основни неща в себе си. Първо: Той страда, когато изгубва онова, което има в себе си. Второ: Той страда, когато е спънат от нещо, че не може да развие хубавото, Божественото в себе си. Тъй щото, две неща човек трябва да има предвид: Да не губи това, което има и да не се спъва, за да не може да развие в себе си онова, което е вложено от Бога. Затова всички трябва да воюват за две неща: Да не изгубят това, което имат и да не изгубят онова знание, с помощта на което могат да развият онези способности и дарби, вложени от Бога. Следователно, човек трябва да има ясна представа за себе си, от какво зависи неговото развитие. За да бъде справедлив, човек трябва да бъде съвестен, а съвестта е морално чувство. За да може да защитава това, което има, човек трябва да бъде твърд, непоколебим в своите убеждения. Твърдостта е пак едно чувство. За да може да се запази човек, трябва да бъде разумен. В разумността влизат няколко способности. Тия способности човек трябва да има отвън, той трябва да бъде прозорлив. Има хора, които са обективни, в тях интуицията е слабо развита. Има мъже, които са обективни, но често мъжете са субективни. Има мъже, които не вярват на жените си, обаче, когато интуицията у жената е добре развита, те трябва да дават внимание на нейната интуиция и да я слушат. Когато тя даде мнението си, нейното мнение е меродавно. Щом дойде въпрос до обективното, до материалното, там мъжът е силен, и затова, каквото той каже, жената трябва да се вслушва в думите му. Интуицията се отнася до далечните неща, които има да се случат на човека, а обективният ум се отнася до близки, до материални неща, които се случват в живота на човека. Ние трябва да знаем какво има да ни се случи. Разправяше ми един наш приятел, който сега е в онзи свят, следното: Когато бил в Париж, той беше д-р Миркович, отишъл при един ясновидец, който му предсказал всичко, каквото ще му се случи в живота. Той му предсказал и най-последното, което му се случи. Пак доктор Миркович ми разправяше друг случай. Някой си грък, който впоследствие свършил по медицина, станал доктор – доктор Ксанти, като отивал да следва в Париж по медицина, той си казал: Ако свърша науките си успешно, ще се върна в България пеш. Като свършил добре, турският посланик му дал пари за път, но той каза: Аз си обещах, че ако свърша добре, ще се върна пеш в България. И тръгнал назад за България. Като наближил родния си град, спрял в едно турско село да нощува. Вечерта му се явили насън трима турци, които му казали: Единият от тях му казва: Стани да видиш какво правят с мене. Той става, излиза в двора и вижда, че няколко души убиват един турчин и го скриват под стълбата, като го затрупват с тор. Той става и заминава за Одрин. През нощта пак му се явяват тия трима турци, които му казват: Иди при валията и му разкажи какво си видял. Той става, отива при валията и му казва: Не съм проверил факта, но ми се присъни. Тогава валията изпраща с него един юзбашия да видят какво е станало и намират, че е станало точно така, както той разправил. Намират убития турчин под стълбата. Тогава хващат разбойниците и разследват работата. Когато си отивал в Цариград, тримата турци пак се явяват на д-р Ксанти и му казват: Ти ни направи една голяма услуга, искаме да ти дадем каквото искаш. Искай едно добро от нас да ти направим. – Искам да зная кога ще умра. Ти искаш нещо много трудно от нас, но ще знаеш, че като ти се явим, три дена след това ще умреш, ще заминеш за онзи свят. И д-р Миркович разправя, че тази работа станала точно така. Питам: Как стават тия работи? Питам: Когато се телеграфира от Цариград или от Франция, или Германия за България, как става това? – Когато се говори по радиото от една държава в друга, как става това? Става по някакъв начин. Това показва, че целият свят лежи на една разумна основа. Ако съзнанието на добрите хора се пробуди, те ще разберат как стават тия работи. Не е въпросът да се вярва в това или онова, в този или онзи, но има един начин, чрез който можем да прозрем в другия свят, дето тези напреднали същества могат да живеят. Ако прозрем в другия свят, и след това се върнем на земята, целият ни живот ще се измени. Но съзнанието на човека трябва да бъде подготвено за това. Ако човек се върне от онзи свят в този, пак ще се яви съмнението в него. След като са боледували дълго време и след това са оздравели, много хора са обещавали, че ще живеят по особен, по нов начин, но като оздравеят, те пак забравят. Но има един начин, по който да не се забравя истината. Та казвам: Щастието на хората в този свят зависи не толкова от самите тях, колкото от хората, които ги обичат. Вие можете да не сте съгласни с това, но аз разсъждавам малко по-другояче. Силата на един нож зависи от ковача, който го е направил. Този ковач е вложил в ножа известни качества, които определят силата му. Силата на едно рало зависи пак от ковача, който го е направил. Каквото качество е вложил ковачът в ножа, такова качество и ножът ще прояви. Ако онзи, който работи с ралото, го тури в земята корава и суха, че не може да издържи и се счупи, кой е причината за това? Причината е в онзи, който управлява ралото. Значи, на същото основание, Бог, Който е направил нашия свят, нашето тяло и ни е вложил много добри качества, Той ли е виновен за нещастията, които ни сполетяват? Причината за нещастията седи в самите нас, които си правим опити. Турям ралото в твърда земя и то се счупва. Ние сами сме виновни, че не орем в мека земя, но в твърда. Питам: Може ли един богат човек в съвременния живот да води щастлив живот? Може ли сиромахът, който живее при сегашните социални условия на живота, да бъде щастлив? И той не може да бъде щастлив. И богатият се мъчи от нещо, и сиромахът се мъчи от нещо. И единият, и другият разрешават един много труден въпрос. Всички виждат погрешките в живота и искат да намерят кой е виновен за това положение. Май после изкарват богатите виновни за всичко. Други пък вземат сиромасите виновни за всичко, че не работили както трябва. Аз не намирам причината за неуспехите в живота нито в богатите, нито в бедните, нито в сиромасите. Според мене всичката погрешка седи в това, че когато богатите работят, те работят без Любов. И когато сиромасите почиват, и те почиват без Любов. Сиромахът няма никаква работа, а седнал да се безпокои, че няма работа. Нека седи и почива. Благодари на Бога, че няма какво да работиш. А като дал Бог повече работа на богатия, той не мисли за Бога, но мисли как да увеличи богатството си. В това именно седи всичкото: Богатият работи без любов, а сиромахът почива без любов. Вложете в работата си Любов, вложете и в почивката си Любов, и всичко ще се нареди. Другояче казано: Вложете в работата, т. е. в богатството Любов, вложете и в сиромашията Любов, (и) всичко ще се нареди добре. Недоволен си, вложи в недоволството си Любов. Иначе, ако вървите по човешки начин, нещата никога няма да се наредят и нищо не може да се постигне. Как може богатият да вложи Любов в сърцата на хората? И на сто души да направи добро, те пак ще бъдат недоволни. Колкото и да плати богатият на сиромаха, последният пак ще каже: Той може повече да ми плати. И какво да работи сиромахът на богатия, последният все ще гледа да отбие нещо от него. По този начин светът не може да се поправи. Работниците и господарите не могат да си услужват едни на други. Работниците винаги ще казват, че са изнасилени от господарите си, а господарите винаги ще казват, че са изиграни от работниците си. Слугата казва, че господарят не плаща добре, а господарят казва, че слугата работи малко. В края на краищата и богатият, и сиромахът, каквото спечелят, и двамата умират. Богатият с богатството си отива ли на небето? Не отива. Сега казват, че сиромахът по-лесно може да влезе в небето. Виждаме, че и сиромахът не отива на небето. В небето, в онзи добре организиран свят, в света на Любовта отиват само онези хора, които изпълняват Волята Божия. И богатите, които изпълняват Волята Божия, отиват на небето. И сиромасите, които изпълняват Волята Божия, отиват на небето. Но и сиромасите, и богатите, които не изпълняват Волята Божия, не отиват на небето. Казва се, че бедният Лазар отишъл на небето. Лазар е бил смирен човек, но някога и той е ял и пил като богатия. И затова като седял при вратата на богатия и поглеждал как той живее, казвал си: И аз едно време живях като тебе, ядох и пих, но сега разбрах в какво седи смисъла на живота. Доволен съм на всичко, каквото Бог ми е дал. И на кучетата, които лижат раните му , той казвал: Сега можете да лижете, каквото имам, ще оставя един ден на вас. Но какво става? Умира Лазар и отива на небето. Умира и богатият и отива на курорт, в топлите места, там да се лекува. Но като му става много горещо, устните му засъхнали, моли Аврама да прати Лазара да му накваси малко гърлото. Не е въпросът само до външното богатство. Всички трябва да бъдем богати, както Бог е богат. Всички трябва да бъдем в постъпките си както Бога. Това е философията на живота. В Бога има едно качество, че Той като мине покрай най-малките същества, спира се и им услужва. Колкото малки и да са те, макар и да не Го познават, Той е готов всякога да им услужи. Вие мислите, че като се молите на Бога, Той ви помага и отговаря. Не, той помага на ония малки същества, които не Го познават и които нито знаят какво е молитва, нито знаят как да се молят. Те казват: Господи, ние не знаем как да се молим. Ние мислим, че само на напредналите същества Бог отговаря.Не, Той се занимава и с най-малките, с микроскопическите същества. И да се молим, и да не се молим, Бог ни е осигурил. Той ни е дал изобилно вода, въздух, светлина и храна. Който иска повече от това, той трябва да бъде способен да работи. За в бъдеще всички хора, каквито да са те, колкото и да са учени, все трябва да имат поне по един или два занаята. Лекарите в бъдеще трябва да бъдат и ковачи, и зидари и на всеки да му е приятно, че може да свърши и друга някаква работа. Не трябва да се поставя само една чисто обективна наука. Слабата страна на сегашното учене е, че ние се морализираме и казваме: Трябва да се живее добре. Според мене животът не трябва да се подпушва. Не е въпросът, че трябва да се живее добре. Ние живеем добре, но животът е подпушен. Казвате: Трябва да се мисли добре. Не, мисълта не трябва да се подпушва. Казвате, че човек трябва да бъде търпелив. Не, не трябва да се подпушва търпението на човека. Когато се подпушва търпението на човек, образува се нетърпение. Ние искаме да накараме някой човек да търпи повече отколкото трябва. Той търпи, търпи, но тази пара трябва да излезе от някъде. По-добре да се отпусне пищялката някъде, че да не стане нещо по-лошо. А ние, като видим, че пищялката в някой човек се е отпуснала, казваме, че е станал нетърпелив. Той казва: Благодари, че котелът ми не се пръсна. Всички съвременни хора са нетърпеливи, макар (да) минават за търпеливи. Аз съм виждал много нетърпеливи хора, които минават за кротички. Кротички хора са те, но са нетърпеливи. Ще ви приведа един пример за една такава кротка мома, но нетърпелива. Разправяха ми този пример, който се случил с един млад момък. Той бил от добро, благородно българско семейство, но харесал една мома, която също минавала за много благородна. Той се годил за нея и бил много доволен, че направил добър избор. На приятелите си постоянно говорел за нея, за нейното благородство и самообладание. Един ден поканил един от своите приятели в дома на годеницата си, за да го запознае с нея. Ще видиш, казал той, какво нещо е моята годеница. Влезли в дома ѝ, запознал я с приятеля си и се поразговорили малко. След това тя излязла да ги почерпи и донесла една голяма табла със сладко. Годеникът ѝ, за да я изпита, поставил крака си пред годеницата, но като не видяла това, тя се спънала и изпуснала цялата табла със сладко на земята. Тя внимателно се навела, събрала всичко от земята и казала: Няма нищо. Излязла навън да донесе ново сладко. Годеникът се обърнал към приятеля си и казал: Видя ли какво самообладание има моята годеница? Като се оженили обаче, не излязло така. Тогава той я запитал: Де отиде твоето самообладание? – Да беше дошъл долу, да видиш какво правих от яд. Само масата знае какво беше състоянието ми. То беше дъвкане на масата! Така и всеки човек казва за нещо, че няма нищо, но като влезе в стаята си, масата знае какво тракане със зъби става. Има едно отношение, което всякога трябва да се спазва между хората. Ще ви дам един съвет, който трябва да имате предвид, без да ви уча. Не искам да ви уча, но ще ви дам един съвет. Когато дружите с някой човек, никога не го подпушвайте, оставете го свободно да се изкаже. Човек е като цвете, оставете го да се измирише, да покаже каква му е миризмата. – Ама той не мисли право. – Право мисли. Той е като роза или карамфил, оставете го свободно да се прояви. Всеки човек трябва да се прояви такъв какъвто си е, а не какъвто не е. Никого не подпушвайте. Ако не искате да обидите човека, след като ви е говорил много, а имате работа, кажете му: Много те харесвам както говориш, но понеже сега имам работа, ще ме извиниш, че ще прекъсна, но друг път бих те слушал повече. Но после след него да не кажете, че добре се освободих. Във Варна преди години срещнах двама господа и една мома, които се разговаряха. През всичкото време говореше дамата, а те я слушаха със страхопочитание. Като се отделиха от нея, те взеха да си изтърсват яката, доволни че се освободили от нея. Много говорила, че им омръзнала. Да, но ако хората не се предизвикват едни други, те ще се изкажат много добре. Когато срещнете един човек, дайте му възможност да се изкаже. Не казвайте, че говори много. Той се намира в известна степен на развитие. И вие трябва да бъдете внимателни към него. Казвате за някое дете: Глупаво е това дете. Не, и в тази степен на развитие, то е много умно. Ако пък наистина не е умно, не говорете нищо за него, да не си напакостите. В сегашния век хората пишат във вестниците де какво станало и се разговарят по това. Като срещнат някой мъж и жена, казват: Тези хора не си живеят добре. Не, те си гугуцат помежду си, те са добри приятели. Това е най-добрата обхода, която днес може да съществува между тях. Така трябва да гледаме на живота. Казвате: Ама в еди-кое си религиозно общество съществуват такива и такива работи. – Тези хора се опознават, няма какво да се смущавате. Сега всички се опознаваме. Вие искате да видите в хората това, което няма в тях. Питам сега: Как трябва да се прояви един добър човек? Ще ви обясня по следния начин: Ако вие обичате някой човек, ще му посвирите най-хубавото си парче, и няма да му вземете нищо. При това, както вие, така и той трябва да останете напълно доволни. Ако пред свиренето ви този човек е бил тъжен, а после се е развеселил, нали ще остане благодарен и доволен от вас? Аз считам, че това е една услуга, направена за ваше добро. Ако пък съм художник, ще ви представя най-хубавата си картина, която да внесе един хубав подтик в душата ви. Ако не можете да направите това, ще му кажете една хубава, сладка дума. Ако срещна един млад момък, ето какво бих му казал: Ще се приближа до ухото му и тихо ще му пришепна. Ти ще си намериш най-хубавата, най-красивата мома, с която ще живееш един щастлив, добър живот цели 60 години. Ако срещна един търговец ще му кажа: След 10 години ти ще спечелиш едно състояние от няколко милиона лева и къщи. Ако срещна един лекар, ще му кажа: След 10 години ти ще направиш едно откритие и ще станеш виден лекар, ще се прославиш между хората. Та сега и вие като срещнете някого, кажете му една сладка дума и той ще ви каже една сладка дума. Защо са дошли хората в света? Като поставите на грамофона една плоча, какво ще ви каже тя? Нали ще каже това, което е написано на плочата? Ако на тази плоча има написано нещо от Бетховена или от Моцарта, или от Баха, или от Шопена, това ще изсвири. Та и вие, щом сте дошли на земята, като една грамофонна плоча, защо не свирите както трябва? Разликата е само тази, че човек е една грамофонна плоча с много ключове. Но трябва да поставите вашия ключ така, че като говорите или свирите, в дадения случай да има нужда от вашия говор. Добрата вест. Добрата вест в света седи в следното: Вие всички сте много богати, но очаквате вашето богатство да се управлява от слугите ви. На слугите сте дали вашето богатство, те да го управляват. Всички вие сте много добри, но очаквате щастието си оттам, отдето то никога няма да дойде. Всинца вие сте кандидати за щастието, но трябва да знаете, че щастието ви ще дойде оттам, отдето не го очаквате. В света, в който е дошъл, човек е кандидат за три неща: Той е кандидат за здравето. В духовния свят той е кандидат за доброто, а в Божествения свят, той е кандидат за Любовта. Онзи, който е кандидат за Любовта, той иска да влезе във висшия Божествен свят. Който иска доброто, той е кандидат за духовния свят, а онзи, който иска здравето, той е кандидат за физическия свят. Следователно, първо искайте здравето, после доброто и най-после Любовта, за да поддържа здравето и доброто във вас. Добрата вест. Ако ти минаваш за един сприхав господар, направи следния опит: Повикай слугите си и слугините си за един месец да се хранят с тебе, и виж след това какво мнение имат те за тебе. Ако те имат добро мнение за тебе, ти си вървял в правия път. Но ако след един месец твоите слуги и слугини нямат добро мнение за тебе и се качат на гърба ти, ти (не) си в правия път на прогрес и развитие. Питам: Ако вие поканите слугата си на гости, как трябва да го нагостите и какво място трябва да му дадете? Ако го турите отляво, ще имате един резултат, ако го турите отдясно, ще имате друг резултат, ако го турите отпред, ще имате други резултат. Коя от трите страни ще изберете? Ако го турите отдясно, той ще стане силен, ако го турите отляво, той ще стане слаб. Ако го турите пред лицето си, какво ще му дадете тогава? Да гледаш човека в лицето, това значи да изявиш своята Любов към него. В какво седи великото в човека? В неговото лице. Колко е голямо човешкото лице? - То е 18-19 см в дължина и 15-16 в широчина. Всичкото щастие на човека зависи от неговото лице. Ако вие можете да концентрирате мускулите на лицето си, погледа си, устата си, да действате правилно, вашето щастие само ще дойде. В лицето на човека има мускули, движенията на които се дължат на неговата мисъл. Ако един от тези мускули мръдне от мисълта на човека, той ще развали своето щастие. Ако в едно общество между добри хора изкривиш малко устата си, ти ще развалиш цялото си положение. Та когато човек владее мускулите на лицето си, той може с него да даде такъв израз или такова отражение, че в него да се чете Божественото. Тогава всички хора трябва да видят, че зад това лице седи цял един свят. И те ще му отдадат всичкото си почитание. Та първо ние трябва да направим лицето си красиво. Във всеки поглед, във всяко движение на устата, на мускулите на лицето, трябва да се чете, че в него има душа и дух и то от първостепенните. Не е достатъчно само човек да се задоволи с това, че е носител на една свещена идея в себе си, но той трябва да изразява тази идея. Вашето лице е нещо като небето, което постоянно трябва да се чисти. Има нещо в него, което трябва и може да се изчисти. Нашите страсти, нашите постъпки, аз ги считам като пара на небето. Един ден, когато тази пара се оттегли, нашето лице ще мяза на звездното небе с всичката онази външна красота. Сега чрез усилие във вас трябва да се премахнат онези облаци, които забулват вашия поглед, вашите възгледи. Тогава ще дойдете до добрата вест. Казва Христос: „Ако ме любите, ще опазите моите заповеди, моя закон“. Кой е този закон? – Щастието. Щастието на човека седи в едно нещо – да люби. Щом люби всички, това значи, че той е щастлив. Да обичаш само едното, по човешки, това значи да бъдеш нещастен. И когато казваме, че обичаме Бога, това значи, че ние обичаме в душата си всички същества. Това значи да обичаш всички същества, но не вън от себе си, но да ги държиш в ума си, в душата си. Защото ти не можеш да обичаш едно същество отвън, което заема част, место от пространството. Това малко същество в тебе, което обичаш, не заема никакво место в пространството. Всички същества, които ти обичаш и които съществуват в Бога, могат да се съберат в твоя мозък, в тази малка държава. Тогава вие можете да обичате всички, понеже и те ви обичат. Какво лошо има в това да обичате онези, които ви обичат? Добрата вест. И Писанието казва: „Примирете се!“. С кого? – С онзи, който ви обича. Сега остава на хората да се учат да се примирят. А примирение в света не може да стане без Любов. Човек трябва да има знание, да разбира, време ли е да се примири или не. Човек трябва да знае, време ли е да обича другите или не. Защото и Любовта трябва да дойде навреме и да съответствува на степента на развитието на всяка душа. Изискват се много умни хора, които да обичат. Защото с Любовта си човек може да направи най-голямото добро и най-голямото зло. И със знанието е същото: Човек може да направи най-голямото добро и най-голямото зло, ако, например, знанието му се открие преждевременно. И в свободата човек може да направи много голямо добро, но и много голямо зло. Ако на някои хора се даде голяма свобода, с нея те могат да извършат ред престъпления. Казвам: Любовта трябва да дойде на своето време. И тя е дошла вече. Сега въпросът е какъв е пътят, отдето Любовта е дошла. Според мене, в сегашния живот Любовта трябва да започне от бащите. Значи Любовта трябва да започне отгоре, от Бога и да слезе постепенно в семействата, в бащата, в майката, в големия брат, в голямата сестра, докато най-после стигне естествения път. Този път е истинският, по който Любовта трябва да върви. Този извор, тази Любов, която иде от Бога, всички вие трябва да станете проводници за нея, да дойде до всички хора. Ако ние сме отворени проводници за тази Любов, по целия свят ще прочетете нейното благословение. Тогава сърцата на всички ще се отворят и каквото желаем, ще дойде. Всичко в света е на место, само че когато богатите хора работят, те работят без Любов. И когато сиромасите почиват, те почиват без Любов. Когато професорът преподава своите лекции, той предава за пари, а не от Любов. Когато лекарят лекува, и той лекува за пари, а не от Любов. Когато свещеникът служи и той служи за пари, а не от Любов. Днес Любовта не е стимул в живота на хората. Следователно когато направиш едно добро, мисли за Любовта. Нека тя бъде като стимул в твоя живот. Тя още не представлява онази истинска любов, която трябва да стане основа на сегашния живот. „Любете ближния си, както себе си!“ „Благословен Господ Бог наш“. Тайна молитва. 11. беседа от Учителя, държана на 9 декември 1934 г. Изгрев. София (Мъгливо, меко, но приятно време).

Аудио - чете Живка Герджикова Прави и криви линии (Беседата за четене в стар правопис) От книгата „Козативни сили“, Общ окултен клас - четвърта година, (1924 г. - 1925 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2010 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Козативни сили“, 12 лекции на общия окултен клас, 5-та година, т. I (1925-1926 г.), стенографски записки, изд. София, 1930 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата „Козативни сили“, 12 лекции на общия окултен клас, 5-та година, т. I (1925-1926 г.), стенографски записки, Издателска къща „АЛФА-ДАР“ − София, 1995 Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето ПРАВИ И КРИВИ ЛИНИИ „Верен, истинен, чист и благ всякога бъди. " Прочетоха се работите върху темата: „Най-красивият орган в човешкото тяло." От темите се вижда, че почти всички сте на едно мнение. Всички считате окото за най-красивия орган. Разнообразието се отнася само до службата на окото. В какво седи красотата на известен орган? Мнозина казват, че красотата на човека седи в неговата душа. Какви са качествата на красотата? За следния път пишете върху темата: „Качества на красотата". Като мислите върху тази тема, все ще се доберете до известни истини. Окултният ученик трябва да разбира преди всичко езика на природата, как тя се изразява. Някога природата се изразява много просто, с елементарни изрази, но това ни най-малко не говори за простота в природата. Някога тя се изразява много сложно, но и това не говори, че между тези нейни изрази няма пълно съчетание. Напротив, и в простите, и в сложните изрази на природата има пълно, хармонично съчетание. За да се разберат сложните изрази на природата, изисква се познаване на геометрията и на геометричните форми. Например съвременните учени са създали пишещи барометри, в които с помощта на перо се описват промените на времето. Колкото промените са по-големи, толкова и линията е по-крива, с по-големи повдигания и спадания, т.е. с по-големи отклонения от правата линия. Кривата линия /фиг. 1./ ни показва такова едно отклонение от правата. Тия повдигания и спадания на линията съответстват на атмосферното налягане. По тях може да се определя и влагата във въздуха. Понеже влагата пък е свързана със силите в природата, от количеството на тази влага ще се определи какви сили и какво количество от тях са взели участие при промените на времето за всеки даден момент. Да допуснем, че някои разумни същества от невидимия свят искат да се проектират в нашия свят. Нали някога свети Илия се възнесе на небето с огнена колесница? Тогава как ще се проектират ангелите и архангелите например във физическия свят? Какви линии ще образуват те? Казвам: Колкото съотношенията между линиите, които те образуват, са по-правилни, толкова и съществата са по-разумни. Следователно от кривата линия, която се образува при промяната на времето, вадим заключение, че тук взимат участие и неразумни същества, неразумни сили, които създават големи пертурбации в природата. Значи понякога и растенията, и животните взимат участие в промяната на времето. Като наблюдаваме барометъра, виждаме, че линията, която перото описва, върви правилно и спокойно и веднага след това започва да криволичи, да слиза и да се качва. Значи някакви неразумни сили са повлияли върху времето. Това зависи още и от чувствителността на барометъра: колкото е по-чувствителен, толкова по-вярно той схваща и най-малките промени на времето, били те даже и на далечни разстояния. Въз основа на този закон ние вадим и следното заключение: колкото едно същество е по-разумно, и линиите на лицето му ще бъдат по-правилни. Например каквито са линиите на носа у човека, такава ще бъде и неговата мисъл. У някои хора долната устна е по-къса, а горната - по-дълга; у други пък е обратно. По дължината и извиванията на тези линии може да се съди за характера и способностите на човека. Това може да определи само онзи, който разбира отношението между живите линии. По живите линии върху лицето на човека може да се чете така, както графологът чете по почерка. Някои пишат дебели, груби букви и числа, а други пишат нежни, деликатни букви; едни пишат остри букви, а други - обли, кръгли; едни започват писмото си например с нежни, деликатни букви, но завършват с груби, дебели букви. Кои са причините, че тези хора започват грубо? Тънките нежни линии показват, че някъде се явява един малък слаб извор. Постепенно обаче в този извор започват да се вливат нови притоци вода, които го правят силен, голям и той се изразява в груби, дебели линии. Значи, когато този човек е започвал писмото си, в него е действал само един мозъчен център, но впоследствие повече центрове взимат участие и той изменя начина на писането. Това показва още, че и в началото на неговия живот е действал главно един мозъчен център, а после са се пробудили още няколко, които са увеличили енергиите на неговия организъм. Някои хора мислят, че тези неща не са важни за живота им. Те са много важни, защото определят вътрешния живот на човека. Външният живот на хората пък не е нищо друго освен резултат на вътрешния. Ако човек иска да разбере сегашния си живот, той трябва да се върне с хиляди години назад, да прочете всичко, което е написал и да съпостави миналото си с настоящето. Това той може да прочете по линиите на лицето, на носа, на ушите, на устата, на брадата; също така това може да прочете и по устройството на своята глава, на ръцете си, както и на цялото тяло. Да се върнем назад, това подразбира да проучим всички линии на нашето тяло. По носа на даден човек можем да прочетем какви са били неговите деди и прадеди от преди хиляда години и до днес. По неговия нос можем да проследим и за условията, при които те са живели и са се развивали. Това са ред математически задачи, които могат да решават само онези, които знаят висшата математика и геометрия. Някой казва: „Какво ме интересува миналото?" - Ами защо ви интересува настоящето? Преди всичко миналото на човека е свързано с неговото настояще така, както изгревът на слънцето е свързан с неговия залез. И тогава съществува следния закон: всеки човек трябва да се прояви. Без прояви животът няма смисъл. Животът е реален само тогава, когато се проявява в каква и да е форма. Тия форми, в които съвременните хора се проявяват, са преходни. Обаче срещат се хора и на земята, и на небето с установени форми. Те са същества със завършен, установен характер; те са същества, които са завършили своето развитие на земята. Като отидете в духовния свят, вие ще видите тези същества във всичката им красота, а на земята тази красота се изразява главно в правилни и хармонични линии. Временните, преходните характери мязат на буквите, които в разните езици се изменят. Има някои букви, които са еднакви почти във всички езици. Например буквата А, буквата О и други. Буквата О показва, че в нея има скрити сили, още непроявени. Следователно, за да се прояви дадена сила, тя трябва да даде нещо от себе си. И наистина, когато буквата О е дала нещо от себе си, образувала се е буквата А. Значи буквата А е начало на проявяването. Това са символи, които вие трябва да знаете, защото те съществуват в природата. Например разгледайте линията на човешките устни и размишлявайте защо природата ги е създала такива именно; после размишлявайте върху въпроса как и защо е създала този разрез между двете устни, който ние наричаме уста. Дълбок замисъл има в създаване на устните в човека, но нам се вижда днес това нещо така естествено, така просто, че не се замисляме даже върху него. Всички хора имат уста, но забележете, че у всички хора устите не са еднакво големи, не са на едно и също място, не са на еднакво разстояние от носа; устните им не са еднакво дебели, нямат еднаква форма и т.н. По тези признаци именно и хората се различават. Ще кажете, че това не е важно. За простия човек нищо не е важно, но за учения, за идейния човек всичко е от значение. Той се стреми да разбира нещата тъй, както Бог ги е създал първоначално. Проучването на тия неща съставлява положителна, Божествена наука, в която няма никакви заблуждения. Когато човек изучава Божествения свят, в него няма никакви противоречия, той изпитва само радост и веселие. Срещнете ли някой волев човек, той е активен, човек на деятелността или, както го наричат индусите, „Rajas". И най-после може да срещнете някой глупав, невежа човек, който нищо не разбира. Такъв човек индусите наричат „Tamas". И тъй в света съществуват три категории хора: първата категория е човекът на Истината, Божественият човек, когото индусите наричат „Satwa"; към втората категория се отнася волевият човек – “Rajas" , а към третата категория - обикновеният човек - „Tamas". Когато говоря за Истината, за Мъдростта и за Любовта, аз разбирам три определени неща. Под думата „Истина" разбирам Божествения закон, чрез който е създаден разумният свят; към този свят именно и ние се стремим. Истината съдържа в себе си велики методи, чрез които ние можем да работим. Мъдростта пък е единственият обект, към който ние трябва да се стремим. Тя е създала телата на всички същества, които се поддържат чрез законите и методите на Истината. Любовта внася съдържание, живот в тези форми. Мнозина казват за някого: той е умен, мъдър човек. Значи този човек има светлина в себе си. Следователно, щом дойде светлината, тя винаги създава образи, форми. Във формите се виждат вече и най-малките частици, както и законите, по които частиците се съчетават, за да образуват формите. Някой казва, че Бог му говори. Питам: По какъв начин ти говори? Не е достатъчно само да кажеш, че Бог ти говори, но трябва да знаеш по кой начин именно ти говори, защото Бог говори на хората по три начина. Когато им говори чрез закона на Истината, Той им дава методи, по които могат да работят при всеки даден случай. Когато им говори чрез закона на Мъдростта, Той им показва образите, които те трябва да реализират в себе си. В това отношение Христос е съвършен образ. Какви са качествата на съвършения човек? Вие ще кажете, че той трябва да бъде мъдър, истинолюбив. Да, но думите мъдър, истинолюбив са неопределени понятия. Кажете ми поне една дума, един съюз например от езика на Истината. Вие още не можете да произнесете нито една дума според законите на Истината, а мислите за себе си, че сте придобили Истината. Тук именно е вашето заблуждение. Някой казва: „Аз зная английски език много добре." - Щом знаете английски, кажете една дума, но така, че и англичанинът да не познае, че сте чужденец. Можете ли да произнесете по този начин една английска дума? Не можете. Тогава не казвайте, че знаете английски език много добре. Ако е въпрос за български език, като българи вие можете да произнесете една българска дума правилно. За да произнесете правилно една дума от езика на Истината, вие трябва да имате толкова нежно гърло, всички да разберат, че вие не сте човек от „мiра сего". При сегашното състояние на хората, когато те по десет пъти на ден скърбят и се радват, падат и стават, те още не могат да си служат с езика на Истината. Който иска да си служи с езика на Истината, той трябва да е надраснал дребнавостите и да разбира дълбокия смисъл на живота. Когато вижда хората да скърбят и плачат, той трябва да знае защо скърбят и плачат; когато ги вижда да се радват, пак трябва да знае защо се радват. Някой си счупил крака. Трябва ли човекът на Истината да плаче заедно с него? Ученик стои пред дъската и плаче, че не може да реши някоя трудна задача. Човекът на Истината и в единия, и в другия случай знае дълбоките причини за това и той бърза да помага на тези хора, а не отива да плаче заедно с тях. Ако срещнете в някоя книга числа с различни знаци пред и след тях, както в написаните тук няколко числа, 6+, 7-, +6, -7, какво значение ще им дадете? Числото 6+ показва, че някой човек има да получава нещо, някакво наследство например. Като получи наследството, на какво число ще бъде равен той? Числото 7- показва, че от някой човек трябва да се вземе нещо. Като се вземе от него това число, на какво ще бъде равен и той? Да допуснем пък, че числото 6+ представлява ябълково дърво, посадено на богата почва, а при това редовно се полива. Какво ще придобие това дърво в продължение на десет месеца? Ако пък това дърво е при неблагоприятни условия, какво ще стане с него? То ще изгуби нещо от себе си. Значи в първия случай ще имаме 6+1 = 7, а във втория случай ще имаме 7-1 = 6. Според този закон числото 6 е майката, а 7- е бащата. Щом се роди дъщеря, майката се увеличава; когато син умира, бащата губи. Тогава той става по-слаб от майката, енергиите в него се намаляват. Тъй че, когато хората плачат за своите умрели, всъщност те не плачат за самите тях, а за загубата, която претърпяват. Когато майката плаче за дъщеря си, то е, защото тя е станала по-слаба, загубила е нещо от себе си. Следователно, когато хората губят, те всякога плачат, скърбят, а когато печелят, те всякога се радват. Казвате: „Ами Христос защо плака?" Той плака за еврейския народ, който изгуби благоприятните условия на живота. И след това той им каза: „Аз ще отида при Отца си, ще ви приготвя жилища, и вие ще се зарадвате; скръбта ви ще се превърне в радост". Вместо евреите други народи спечелиха и затова радостта на Христа беше по-голяма от скръбта Му. Казвате: „Защо еди-кой си човек плаче?" - Защото сте му взели нещо. - „Какво трябва да направим, за да не плаче." - Върнете това, което сте му взели. И тъй помнете следната философия: не взимайте от човека онова, което не можете да му дадете. Това са задачи в живота, които всеки трябва правилно да разреши. Доброто в света може да се изрази със знаковете за събиране и умножаване /+ и х/, а злото - със знаците на изваждане и деление /- и:/. Доброто оперира със събиране и умножение, а злото - с изваждане и деление. Вълкът например знае да изважда и да дели. Първо той се приближава до кошарата, изважда една, втора, трета овца от стадото, занася ги някъде в гората, дето започва да ги дели. Той знае делението по всички правила, а не само на теория. Доброто пък създава нещата. Следователно всички процеси у нас, които делят, трябва да се ограничат. Това е философия, това е наука. С това именно се занимава окултната наука. Тя дава методи на човека за развиване на Божественото в него, което твори. Хората постоянно се смущават от това защо този или онзи живеят така. Защо хората живеят така, не мислете по този въпрос, но се запитайте защо вие живеете така. Някои казва: „Защо хората не ме разбират?" - Ами защо ти не разбираш хората? - „Защо еди-кой си ме обиди?" - Ами ти защо го обиди? Питам: В какво се заключава обидата? Обидата седи в това, че думите на някой човек ви оскърбяват. Следователно, кажете ли някому нещо, което може да го обиди, веднага се коригирайте. Дайте място на Божественото в себе си, то да се прояви. Само по този начин човек може да расте. Затова и Писанието казва: „Не съдете, да не бъдете съдени!" Бог не съди никого, ние сами се съдим. Силният човек сам се съди. Той казва: „Това, което направих, което казах, не беше добро.,, Някой казва: „Аз съм учен човек, погрешки не правя." Не мислете така. И учените правят погрешки. Представете си, че вие сте учен, учител сте в някоя гимназия и задавате на учениците си темата: „Най-важният елемент в природата." Като написвате темата на дъската, вие изпущате една буква и вместо „най-важният, пишете „на-важния". Изговаряте думата правилно, а изяждате една буква. Защо направихте тази погрешка? Две причини може да има за това: или съзнателно може да я направите, да проверите вниманието на учениците си, или от навик да пропущате по една или две букви в думите. Има хора, които изпущат букви в края на думите, особено това се забелязва в подписите им. Те така се подписват, че краят на фамилията им не може да се чете. Когато човек изписва всичките букви, това показва, че той свързва всичките си работи. Така пишат обикновено хора, които разполагат с време. Когато човек изпуща някои букви, особено крайните, това показва, че той бърза, няма време да свърши работата си. В българския език и да се изпускат букви, пак може да се чете написаното, но еврейският език не търпи това. Той е точен, определен език. Следователно, дойдем ли до Истината, трябва да знаем, че всички нейни форми са строго определени. Там не може да се лавира. В Истината нещата не могат да се изменят нито на йота. Ето защо всеки трябва да има стремеж да изменя своите състояния от лоши на добри. Не е лошо, когато човек мени състоянията си, това го обогатява вътрешно, но той трябва да е над всички състояния в себе си, да се разбира. Дойде ли ви някое тъжно състояние, това не сте вие; дойде ли ви радост, пак не сте вие; разбогатеете ли, това не сте вие; осиромашеете ли, пак не сте вие; придобиете ли знание, не сте вие. Всички тия неща - богатство, знания, сила - това са състояния само. Вие трябва да дойдете в реалното, да знаете къде се намира човекът. Дойдете ли до реалното в човека, вие можете да се спогодите с него. Разумният човек не обръща внимание нито на своите, нито на чуждите погрешки. Той само коригира и върви напред. Докато хората се спират пред погрешките, те живеят по човешки. Ако някой ангел слезе на земята и види, че един вълк яде овца, мислите ли, че той ще тръгне след вълка да го гони? Напротив, той ще каже на вълка: „Добре направи, че изяде овцата. Изяде ли я поне по всичките правила на естеството си?" Вълкът ще отговори: „Изядох я, но остана от нея един малък излишък." Този излишък ще създаде кармата на вълка. Ангелът знае това нещо и не прави опити да изменя кармата на вълка, нито пък да изменя неговото естество. Всички овци, които са пострадали от вълка, един ден ще създадат неговото нещастие. Как? - Като го глобят, като го накарат да плати всичко. Разправят за един вълк, който посред ден влязъл сред едно стадо от сто-двеста говеда и грабнал от него едно теле. В този момент всички говеда се нахвърлили отгоре му и с рогата си го удряли, мушкали, докато го разкъсали на парчета. Питам:Трябваше ли този вълк да бъде толкова глупав да влезе сред стадото? Той си мислил, че и говедата пасат трева, като овцете. Не, те имат роги, с които мушкат и могат да разкъсат един вълк. Казвам: Всички лоши постъпки в живота носят и своите лоши последствия. Те създават особени форми, през които ще мине този, който ги е създал. Докосне ли се до тази форма, тя като бомба ще избухне и нейният създател ще бъде първият, когото тя ще убие. Забележете, много от съвременните изобретатели на бомби, на избухливи газове и на ред още зловредни изобретения, са платили с живота си. Гледаш някой изобретател днес прави опити, утре прави опити със своето изобретение, докато някоя бомба избухне и му отнеме или крак, или ръка, а понякога и целия живот. И затова казвам: Не се самоизлъгвайте да мислите, че каквото и да вършите, ще мине незабелязано. Не, живата разумна природа държи сметка за всичко. Едно правило дръжте в ума си: честни бъдете! В честността се крият велики енергии, които въздигат човешката душа. Човек трябва да бъде честен и справедлив. Това са първите морални сили, с които той трябва да си служи. Освен това той трябва да бъде интелигентен и благороден. Без тези сили той не може да се прояви като човек. Всяка негова постъпка трябва да изразява благородство, в което Бог да се прояви. Всяко негово действие трябва да е продиктувано от Мъдростта. Който погледне на тази постъпка,да види в нея светлината на Мъдростта. Постъпва ли човек така, той ще привлече Бога в себе си и по този начин ще бъде полезен на ближните си, ще може да им помага. Влезе ли Бог в човека, той престава да живее за себе си, прощава се с дребнавостите на живота и се слива с Бога. Само такъв човек може да отиде на небето. Един човек е достатъчен за небето. Той ще представлява всички останали хора. Яви ли се човек на небето, между красивите ангели, и той трябва да бъде красив. В ангелския свят не могат да живеят грозни същества. Влезе ли някой грозен човек между ангелите, достатъчно е само веднъж да се погледне в техните огледала, за да се ужаси от своя образ. Види ли образа си, той за нищо вече не е в състояние да остане между ангелите. Те нищо няма да му кажат, но той ще изпита в себе си голяма тъга, че не разбира живота им, не разбира езика им и ще пожелае час по-скоро да слезе на земята. Ангелите ще се отнесат внимателно към него, но не могат да направят никаква връзка с него, защото знаят, че той е невежа човек. Трябва ли след всичко това той да им се представя, че знае много? Рече ли да им се представя за това, което не е, той вече е влязъл в злото. Щом е попаднал между ангелите, ще трябва да се смири и да си каже: „Господи, тези същества са високо напреднали, аз не съм за тук. Моля Ти се, определи ми мястото." Когато хората искат да се представят такива, каквито не са в действителност, те повдигат главата си нагоре, заемат положение, което не отговаря на действителността. И сега като окултни ученици, като хора, които искат да изучават Истината, вие трябва да знаете, че всички форми, които хората имат, както и всички техни движения се дължат на техните мисли, чувства и действия. Които от тях са неправилни, нехармонични с природата, трябва да се коригират. Как могат да се коригират? Кой как мине покрай такъв човек, било някой добър човек, било някое дете, все ще му направят по една малка забележка в едно или в друго отношение. Невидимият свят не обича да казва нещата изведнъж, но той казва всеки ден по малко. Задачата на човека не е да се преобрази изцяло в един ден само, но да изправя поне по една микроскопическа част от своя живот. Днес ще изправи една микроскопическа част от някоя линия на лицето, на носа, на устата, на веждите си и т.н. Утре ще изправи друго нещо. Всеки ден ще ретушира по нещо в лицето си, както художникът ретушира някоя своя картина с четката си. Ако човек през целия си живот може да подобри очите си или устата си, или ушите си, или брадата си, да ги доведе до положение да съответстват на реалността, това е голяма придобивка. За да се постигне това, всички мисли, чувства и действия в човека трябва да бъдат съзнателни, да преминат през законите на неговото сърце, през законите на неговия ум и през законите на неговата воля. По този начин ще се развие Божественото начало в него и той ще може да работи за в бъдеще по-успешно и съзнателно. Като разглеждам темите ви, намирам, че някои ги пишат красиво, чисто, отчетливо; други ги надраскват набързо, както им дойде. Най-доброто време за размишление върху дадена тема е вечер, в 10 часа, когато повечето хора спят. Този час е най-добър за размишление върху това, което Бог е сътворил. Като обмислите въпроса добре, напишете си темата спокойно, тихо, с красиви правилни букви. Пишете ли така, това ще повлияе благотворно и върху характера ви. Всички хора имат наследени качества, добри и лоши от своите деди и прадеди, върху които трябва да работят: добрите да развиват, лошите да възпитават и облагородяват. Някои хора имат добро желание да пишат пра-. вилно, красиво, но са наследили една черта от своите деди да изяждат от време на време по една буква в думите. Те сами не могат да видят, че са пропуснали някои букви. Други пък каквото и да пишат, винаги забравят да турят датата. Сега всички трябва да привикват към новото, т.е. да работят според изискванията на живата природа - без погрешки. Новият живот изисква да се избягват старите погрешки. Повтарят ли се те, човек не може да се извини. Ако той прави нови погрешки, благодарение на това, че влиза в нова област между непознати местности, погрешките му се извиняват. Стара погрешка е например одумването. Искате ли да се освободите от този стар недъг, препоръчвам ви следния метод. В продължение на цяла година определяйте всеки ден по едного, когото ще одумвате. Например първи януари, понеделник, запишете името на едного от вас, когото определяте да бъде одумван, и всички кажете нещо по негов адрес, кой каквото знае, добро или лошо. На другия ден втори януари, вторник, вземете друг човек и го подложете помежду си на подобна критика. Така продължавайте всеки ден, докато изкажете всичко, каквото знаете. По този начин ще отвикнете да критикувате и всички противоречия, които ви спъват в живота ви, ще изчезнат. Така тежестта ще се разпредели равномерно върху всички. Сега обаче върху едни хора пада по-голяма тежест, като ги хвалим или корим много, а върху други -по-малка тежест. Природата обича равновесието. Когато човек одумва някого, той трябва да бъде справедлив. И след като се изкаже, ще се запита: „Вярно ли е всичко това, което говорих?" Окултният ученик трябва да бъде праволинеен, т.е. когато говори добро или зло, било за другите или за себе си, той трябва да бъде искрен. Който не е съгласен с този метод, нека всеки ден ангажирва мисълта си с красиви и възвишени неща, по-високи от обикновения, делничен живот. Сега да се върнем към основната мисъл на лекцията. Вие не трябва да се отказвате от действителността. Някой казва: „Аз не мога да живея чист и възвишен живот." - Тогава ще бъдеш активен, деятелен. - „И това не мога; аз искам да почивам." - Можеш и да почиваш, но всяко нещо трябва да дойде на своето време. Почивката е временно състояние, тя не може да бъде вечна. Да се отказваме от живота, това не е волята Божия; да се пресилваме, да се изнасилваме, това не е волята Божия. Всеки трябва да даде израз на живота, който Бог е вложил в него. Всеки ученик трябва да бъде искрен, доблестен и да не се мъчи да подражава на другите.Изразява ли човек своя живот, тъй както се развива в него, той ще получи Божието благословение. Само Бог ни знае, Той ни познава най-добре, а ние сме предмет, обект на Божието знание. Следователно във всеки даден случай аз зная за себе си това, което Бог знае за мен. Божието съзнание е всякога будно за нас. Той постоянно ни държи в ума и в сърцето си. Когото Бог държи в ума си, той постоянно прогресира, расте. Види ли, че някое цвете расте, Той го полива с росата си и огрява с лъчите си. Види ли, че някое същество страда, скърби, Бог се радва; радва ли се това същество, и Бог се радва. Срещне ли някой невежа, спре се при него, даде му малко светлинка и си замине. Срещне ли някой учен, погледне го, порадва му се и си продължи пътя. Вие ще цитирате стиха: „Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат." Върви някой богат, учен човек с пълен чувал на гърба си, среща Господа и му казва: „Господи, аз работих и забогатях!" - „Добре, подължавай пътя си." След него Господ среща друг човек, с празен чувал на гърба си, плаче и нарежда: „Господи, аз осиромашах. Няма ли Правда в света?" - „Почакай малко, сега и ти ще придобиеш нещо." Господ веднага спира богатия и му казва: „Дай половината си богатство заради мене на този беден човек!" Той сваля от гърба чувала си, пресипва половината богатство в празния чувал на бедния и после двамата продължават да вървят заедно, да пеят и славославят Бога. Така постъпва разумният човек в света. Следователно по същия начин и ние трябва да постъпваме със своите мисли и чувства, без да се само-осъждаме. За пример случи се, че някоя наша мисъл е много натоварена, а друга някоя е празна, слаба. Какво трябва да направим? - Натоварената мисъл да даде малко от своя товар на слабата, за да се уравновесят. Постъпваме ли така, много от нашите дефекти ще се изправят. Същото може да се приложи и към чувствата. Тези мисли, които ви давам сега, са необходими за обяснение на някои закони, с които можете да изправите своите недъзи. Някои питат: „Ние изправни ли сме в своите работи? Как изглеждаме?" Питам: Вие какво мислите за себе си? Ако вие се мислите за изправни, и аз ви считам такива. Каквото човек мисли вътрешно за себе си, това мислят и другите хора за него. Някои казва: „Добър човек ли съм аз?" - Ти какво мислиш за себе си? - „Не съм много добър." Казвам: Този човек не е искрен. Той иска да предизвика другите, да се изкажат какво мислят за него. Добър човек е той, добри са и всички останали хора, понеже Бог ги е създал. Човек е и красив, и добър, но се е накалял отгоре. Той трябва да се измие добре, да изчисти всичката кал от повърхнината си, за да се прояви Божественото в него. Задачата на всеки човек е да изчисти своята кал, с която се е напръскал отгоре, за да види, че наистина е чист и светъл. Сега аз бих желал вие често да пеете, да прогресирате в пението, да се издигнете над окръжаващата среда. Пението изисква силно концентриране. Който иска да пее хубаво, най-първо той трябва да се освободи от влиянието на хората и да пее за себе си. Пей за себе си, да задоволиш своето музикално чувство; пей за съществата от невидимия свят и най-после пей за хората! Пеете ли първо за хората, те ще окажат известно влияние върху вас и вие ще почнете да се съмнявате. Съмнява ли се човек, той не може да пее хубаво: гласът му е груб, неточен. Гласът на добрия певец трябва да бъде мек, ясен и изразителен; умът му не трябва да е раздвоен. Изобщо музиката се отнася към формативните сили в природата. Тя е във връзка с интелектуалните способности на човека. Взимат ли участие при пението и нисшите чувства, например щестлавието, певецът вече има желание и другите хора да го чуят как пее; той иска да има тяхното добро мнение, тяхното внимание, а с всичко това той губи в пението. Това чувство се среща и в животните. Веднъж аз наблюдавах един славей, като пееше. Той беше затворил очите си, забравил се беше в песента си, в желанието си да бъде чут и от другите славеи. Като се приближих към него, той се стресна, отвори очите си, засрами се и престана да пее. Той се засрами, защото аз разбрах неговото щестлавие в пението. Той не пееше само за себе си. Може да се яви спор сега дали наистина той се е засрамил. За мене това е безспорно така. Той се засрами и като за извинение казваше: „При други условия аз бих пял по-хубаво." Съвременните певци, когато обичат някого, и те като славеите не могат да пеят пред него хубаво. Защо? -Защото при пението се намесват други чувства, които спъват ума. Пението пък е способност, качество на ума. Хубаво може да пее само интелигентният човек. Когато умът на човека проработи, тогава той започва да пее. Докато само чувства, той не може да пее. Забележете, когато се дават хубави концерти, парчетата, които са предвидени в програмата, не изразяват толкова чувства, колкото права мисъл. Всеки ще пее за сърцето си дотолкова, доколкото да се разкае, да вземе един нов път, подем нагоре. Изобщо, докато умът на човека не е проработил, той не може да пее. Но и онзи, който много мисли и философства, и той не може да пее. Добре пее само онзи, който има чист, природен, а не критически ум; добре пее само онзи, който мисли по Божествен начин, а не по човешки. Дребнавостите в живота пречат на музикалното чувство. Единственото нещо в живота, което създава най-красивата музика, е скръбта. Когато човек скърби, той мисли, а мисълта създава музиката в него. Слушали ли сте някой кавалджия-овчар да свири? Слушате го, свири той и сълзи пролива. Кога свири кавалджията хубаво? - Когато неговата възлюбена го напусне и се ожени за друг някой. Като вземе кавала си, той започва да мисли за нея и излива скръбта си. Значи скръбта представлява тъжната душа. Няма по-хубава форма за тъгата на душата от скръбта. Нашата скръб е представена на небето в много красиво лице. Когато някой човек скърби и плаче на земята, в небето той е много красив. И действително скръбта е създала истинската музика и поезия в живота; тя е създала дълбочина в музиката, дълбочина в поезията. Коя скръб създава дълбочина в музиката? - Скръбта на възвишените същества. Те не скърбят за себе си. Тяхната скръб е велика, благородна и буди възвишената мисъл. Тя носи светлина за съзнанието на човека. Радостта пък е създала веселата музика. Тя внася разширение в ума и чувствата на човека. Мнозина от вас са музикални, но религиозното чувство у някои препятства за развитието на музикалното. Те считат, че като религиозни хора не трябва да пеят и съзнателно се въздържат. Въздържа ли се някой да пее, той е светски човек. Истински религиозният човек всякога трябва да пее, да слави Бога със своята песен. Когато ангелите искат да развият музикалното чувство на някой човек, те го поставят на големи страдания и изпитания. С това същевременно те развиват и дълбочина в чувствата му. Скръб и тъга са две различни понятия. В скръбта човек всякога знае защо скърби. Той има някаква цел, която иска да постигне, и като не може, скърби. Тъгата е неопределена. Скръбта, тъгата, радостта са различни методи, с които невидимият свят си служи, когато иска да развие музикалното чувство в човека. Истинският музикант същевременно трябва да бъде математик, да има силно въображение, да разсъждава правилно. Музикантът, певецът същевременно трябва да бъде и поет, и религиозен човек. Най-правилната проява на религиозното чувство е любов към Бога. Любовта към Бога се изразява по три начина: да слушаш, да чуваш Божия глас, да го възприемащ в себе си и да изпълняваш Неговата воля. Това значи истински просветен човек. Той се отдава изцяло в служене на Бога. Всички негови мисли и чувства са в услуга на възвишеното и благородното в живота. Много хора само външно, формално са религиозни; вътрешно това чувство отсъства у тях. Има ли човек любов към Бога, той постепенно се облагородява. Онзи, у когото това чувство е събудено, има вътрешна мекота. Той никога не оскърбява. Каквото и да каже на човека, колкото строги да са думите му, те никога не произвеждат болка, понеже са пропити с мекота. Някой казва: „Как можем да познаем, че Бог съществува в света?" Едно от доказателствата, че Бог съществува, е благостта, която всички хора чувстват, въпреки големите злини в света. Зад всички противоречия в живота се крият Божията Любов и Божията благост. Един ден, когато всички хора дойдат до положение да мислят, както Бог мисли, и да чувстват, както Бог чувства, и новата култура ще дойде. Дойде ли това време, всеки човек трябва да бъде доволен от себе си. Пробният камък, с който ще се познават хората на новата култура, ще бъде следният: вашите неприятели ще дойдат да ви оберат, ще ви отнемат всичкото богатство и ако вие запазите пълно присъствие на духа и не се поколебаете в нищо, вие сте хора на новото време, вие сте хора, в които Бог живее. Иска ли човек да се повдигне, той трябва да се стреми към Бога, да придобие Божията любов. Без Бога няма растене, няма подем. В Бога всичко е възможно; без Него нищо не се постига. Събере ли се любовта на всички хора, това приблизително ни дава идея за Божията Любов. И тъй колкото душата на човека е повече проявена, т.е. събудена, толкова по-хубаво той пее. В това отношение на всички предстои много работа. Че имате много работа, това ме радва; то трябва да радва и вас. Всички съвременни хора трябва да работят за постигане на Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина. „Верен, истинен, чист и благ всякога бъди. " 2 лекция, от Учителя, държана на 25 ноември, 1925 г., София

Аудио - чете Данчо Пандулчев От книгата, "Този е живият хляб". Неделни беседи (1934–1935). Първо издание. Кърджали, Издателство „АСК-93“, 1998 Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Оставете да растат наедно и двете! Отче наш. „Духът Божий“. Ще прочета част от 13 глава от Евангелието на Матея, от 18–31 стих. „Бог е Любов“. „Оставете да растат наедно и двете до жетва“. „Оставете да растат наедно!“ В природата има близки и далечни причини. Причините, които сега ни засягат, са се явили преди хиляди години, а сега носим само последствията им, резултатите им. А има причини, които са от близко време. Сега се изисква едно научно изследване. Върху тия причини и последствия. Децата разсъждават много конкретно, образно, макар че сега се говори за една философия на живота. Тази философия е само за малцина. Вие имате един револвер, например, който бие само на няколко крачки, но веднага виждате резултата. Имате едно пушкало, едно оръжие, което бие на няколко километра разстояние, но не знаете какъв ще бъде резултатът. Представете си, че имате едно оръжие от месечината, което обстрелва земята. Там причината е още по-далечна. По същия начин има снаряди, които са изхвърлени от преди хиляди години, които едва сега идват да засегнат земята. Някои от тях са от наши приятели, а някои са от наши неприятели. Мнозина се запитват как могат звездите и планетите да влияят върху хората. Онези, които не разбират законите на природата, ще кажат, че тези неща са илюзии. Що е илюзията? Илюзията е криво тълкуване на един факт. В природата илюзии няма. Илюзии има само за човешкия ум, който не може да изтълкува нещата. Аз намирам, че всички причини в настояще време се дължат на три неща: стомахът произвежда едни причини; белите дробове произвеждат други причини, и мозъкът произвежда трети причини. Стомахът е свързан с известни области в природата. Наблюдавайте с каква храна човек се храни. Не трябва да знаете характера му. Достатъчно е само да знаете с каква храна се храни. Като проследите с каква храна се храни, ще знаете какъв е характерът му. Казвате: Как е възможно това? Да, проследете с каква храна се храни вълкът, или паякът, или змията и ще видите какъв е техният характер. С какво се храни овцата? С трева. Значи, храната е създала вълка, храната е създала змията, храната е създала характера на овцата и т. н. После, гледайте как диша един човек, за да знаете какъв е характерът му. После, гледайте как той приема въздуха и на кое место живее. После вижте как той мисли, какъв е неговият природен ум. Като казвам ум, разбирам само човешкия ум. Като казвам природен ум, разбирам, че всички живи същества имат природен ум. В по-голям или в по-малък размер този ум съществува в тях. Ще кажете, че нисшите животни нямат разум. Това е друг въпрос. Нисшите животни имат природен ум, с който си служат. Поставете в една градина десетина хиляди охлюви, заобиколете ги с една жица и прекарайте през нея електрически ток. След това наблюдавайте кой от охлювите, като мине един път през тази жица и се опари от тока, ще повтори ли да мине през същото место. Забелязано е, че онзи охлюв, който веднъж се е опарил, помни вече, втори път не минава. Когато хората, колкото пъти и да са се опарвали, пак искат да пипната жицата. Това не е в ущърб на човека, но то показва, че с едно опарване охлювът вече се е уплашил. Той казва: Това не е в силите ми да седя в този кръг. Човек пък, като се опари веднъж, казва: Няма да бъда като охлюва, ще вляза и ще изляза и два, и три, и пет, и десет пъти през тези условия, докато ги преодолея. Интересно е да се наблюдава как човек се храни. Някой, като седне на трапезата, бърза на две – на три да се нахрани, като че го гони някой. Като се нахрани пак отива на работа. Питам: Какво е спечелил човек, като е ял толкова бързо? Спечелил си е някаква болест. Тази несдъвкана храна ще влезе в стомаха му, а стомахът не е научен да върши тежка физическа работа. После стомахът казва: Корем ме боли, някъде съм урочасал. После, като се наяде някой, бърза да пие вода. Напие се с една–две чаши студена вода, и като последствие на това в него спира процесът на мисълта – мисълта му престава да работи. Той казва: Не зная какво ми стана. Ако се опитате да му кажете причината на неговото заболяване, той казва: Остави тази работа, това е малка работа. Да, но малките работи произвеждат най-големите бели в света. Та, ето и съвременните учени хора обясняват създаването на цялата вселена от един малък атом. На един атом му дошло на ума да се пръсне и като се пръснал, запалил всички останали атоми. Така станала една голяма анархия в света, и от тази анархия първото вещество, което било единното, се образувала вселената – то се разпръснало навсякъде. Така се създали играчки на хората, да си живеят и да се забавляват в тях. Това учените наричат светове. Учените създават по това много теории. Това дали е вярно или не, не знаем. Ние не сме били в началото на създаването на света, не сме били очевидци. Това са наши предположения, които може да са верни, а може и да не са верни. Че не са верни, виждаме по това, че тия теории се менят. Всичко в света се мени, няма нещо постоянно. Мени се и храната, мени се и дишането, менят се и възгледите – всичко се мени. На физическия свят няма нещо установено, което да не се мени. Преди хиляди години предците на сегашното човечество са били идолопоклонници, а сегашните хора вярват в Един Бог, но докато дойдат до това положение, техните възгледи постоянно са се менили. И тъй, от тези три причини са се създали три анормалности. По пътя на яденето е слязъл грехът в света. Всички недоразумения в света произтичат все от яденето. Не само на думи е това, но вземете и най-ученият човек, който е свършил четири факултета, като се върне дома си, намери, че жена му не е сготвила, както трябва, турила е или повече сол, или е прегорила яденето, той хвърля вилицата на страна, развали се цялото му настроение. Първия път, понеже обича жена си, иска да премълчи; втория път пак премълчава, трети път също, докато най-после изгуби търпението си и избухва. Тогава човек изпада в положението на един българин, който привикнал да яде прегоряло ядене. Той се оженил за една млада красива жена, която не знаяла да готви добре. Тя почти винаги прегаряла яденето, и отначало мъжът не харесвал това ядене, но понеже често се повтаряло, той привикнал да яде прегоряло ядене и започнал вече да го харесва. Затова той често си казвал: Много добре готви жена ми. Случило се, че жена му умряла. Той си казвал: Де ще намеря такава добра готвачка, като моята жена? Най-после той се оженил за втора жена, която била много скопосана, добре готвила, но мъжът ѝ винаги оставал недоволен и казвал: Първата жена знаеше много хубаво да готви. Чудила се тази жена как да го задоволи. Тя била много уредна, добра домакиня, но все не могла да задоволи вкуса на мъжа си. Така минали година, две, три, той все бил недоволен от яденето. Един ден се случило, че жена му се забравила някъде из комшиите, и като се върнала, намерила яденето прегоряло. Какво ще правя сега, казала си тя. Ще ме утрепе мъжът ми. Той досега не харесваше яденето, а сега не знам какво ще каже. Като се върнал от работа, мъжът вкусил яденето и казал: А, ето, това ядене е отлично сготвено. Така готвеше покойната. Сега едва разбрала коя е причината, че този мъж всякога оставал недоволен. Първата му жена обичала да ходи по комшиите, та често прегаряла яденето. Сега всички хора обичат да ядат прегоряло ядене. Както и да им се сготви яденето, ако не е прегоряло, те не го харесват. Щом яденето прегори, тогава са доволни. Казвате, че жената трябва да знае добре да готви. Питам: Мисията на жената е да бъде добра готвачка ли? Тя затова ли е пратена на земята? Готвенето е второстепенна работа. Ако под думата готвене разбирате готвене в широк смисъл, това е друг въпрос, но ако мислите, че жената е дошла само да готви, в тесен смисъл на думата готвене, в това няма никакъв смисъл. Питам тогава, когато първите хора бяха оставени в райската градина да живеят, кой им готвеше тогава? Ева имаше ли на разположение тенджери, лъжици, вилици, чинии? Не, всичко се готвеше по дърветата. Когато Адам огладнееше, той отиваше да си откъсне по един–два плода от дърветата. И Ева също така правеше. Ще кажете: Това е проста работа. Как готвят в съвременните култури. Ще заколят едно агне, ще накълцат месото му, ще направят кюфтета, ще ги посолят после отгоре (с) червен пипер, ще ги залеят с яйца и като ги сложат на трапезата, казват: Това е ядене. Да, но колко пъшкания се произвеждат от тези печени и пържени кюфтета. Вашият дядо и прадядо е ял от тези пържени кюфтета, вследствие на което вие сте наследили от него някаква болест, с която с години не можете да се справите. Следователно, яденето е свързано със симпатичната нервна система, с чувствата на човека. Изобщо, яденето не спада към физическия свят, но към един по-висш свят от него. Простите движения спадат към физическия свят. Яденето, обаче, спада към една по-висша култура. За да знае как да се храни, човек трябва да е от една по-висша култура. Вземете котката, която във външно отношение минава за много чиста и умна, като дойде до мишката всякаква хигиена пропада. Сутрин, като изгрее слънцето, котката излезе вън и се пече, но като види една мишка, тя всичко забрава, хвърля се върху нея и я изяжда с нечистотиите ѝ. Тази е единствената причина, поради която котката не живее дълго време. Тя не води един хармоничен, хигиеничен живот. Следователно, важен е въпросът за яденето, защото, ако не знае как да се храни, мисълта на човека не може да бъде ясна и свежа. Там, дето яденето не е правилно, никакъв успех, никаква култура не може да съществува. Яденето е основа на физическото поле. Основната причина за всички нещастия, които сега съществуват, и които за в бъдеще ще съществуват, се дължат на яденето. Разбира се, яденето е свързано с ред още процеси. Ако яденето не е правилно, то и процесът на дишането, който е много важен процес, ще бъде неправилен. Ако дишането, като важен процес, е неправилно, то и мисълта неправилно ще се развива. Храненето е свързано и с процеса на Любовта. Вие често говорите за Любовта, но трябва да знаете, че който не може правилно да се храни, той не може и да обича. Всички хора, които не се хранят, както трябва, тяхната симпатична нервна система е разстроена, вследствие на което те са нервни, сприхави, гневливи. Следователно, неврастенията не е нищо друго, освен резултат на неправилното хранене. Който иска да се излекува от своята нервност, той трябва да се научи да се храни правилно, да употребява съответна храна. Като седне да се храни, първо човек ще се спре, ще погледне храната и да види, трябва ли да яде от нея или не. Във всеки човек има едно вътрешно чувство, което му казва трябва ли да яде или не трябва. Ако това чувство му каже да яде, той може да яде. Ако му каже да не яде, не трябва да яде. Яденето е един разумен процес. Съвременните хора не разбират какво нещо е яденето. Всичко онова най-хубаво, най-красиво, което природата иска да даде на човека, тя го е турила в яденето, в праната, която той възприема. Благото на човека идва чрез храната. Това е първият живот, това е зародишът, това е семето. Ще ви приведа един пример. Гледате един голям орех дърво, и едно малко орехче-плод. Казвате: И това е орех, и това е орех. Какво отношение има между малкото орехче плод и между големия орех-дървото? Големите работи никога не могат да родят големи резултати. Големият орех може да роди само малки орехчета. Той не може да роди големи орехчета. А малкият орех може да роди големи орехи. Значи, малките работи раждат големи работи. Всичките големи орехи са излезли от малките орехчета. Значи, тази е съществената разлика между големия орех и малкото орехче: малкото орехче ражда големия орех, а големият орех ражда малки орехчета. Следователно, малките работи в света израстват, а големите – раждат. Това, което се ражда, е малко, а това, което никне, е голямо. Казват за нещо, че е поникнало. Какво може да поникне? – Дълговете на света могат да поникнат. Държави могат да поникнат. Например, американският бюджет свършва тази година с дефицит от 500 милиона долари, а колко хора има, които очакват сега на държавата. Питам: Как ще се подобри положението на тези хора? Онези, които се занимават с икономията, те разрешават въпроса така, както никога няма да се разреши. Този въпрос никога не може да се разреши икономически. В природата той е разрешен, но ние хората не сме го разрешили в своето приложение. Сега аз искам да подведа този въпрос философски. Този въпрос не може да ви интересува. Какво ще ви интересува, например, ако взема сега да ви разправям какви ще бъдете след хиляди години. Колкото пъти и да съм се опитвал на някой човек да му разправям за светлото бъдеще, той казва: Не ми говори нищо за бъдещето, но сега, сега какво ме чака. Казвам му: Здравето, което сега имаш, наследството, което сега имаш, се дължи на твоето далечно минало. Може би 30–40–50 и повече поколения преди тебе са създали тия дарби. Казвам: Това, което сега мислите, в сегашния си живот, ни най-малко няма да бъде за ваша полза. Защото всички вие имате да се борите с дълговете на миналото си. И трябва да ги изплащате. След като ги изплатите, ще видите колко ще спечелите. Дали ще спечелите или не, то е въпрос, но вашата добра мисъл ще ви даде добри резултати. Това ще го турят за другия свят. В това отношение имаме един пример с бедния Лазар. Той беше грешен човек, и сега нарочно избра това место, да седи пред вратата на богатия, дето кучетата лизаха раните му. Някога в миналото си, той е бил богат човек, който само е ял и пил, но сега гной тече от раните му. Той не беше праведен човек. – Ама Христос казал, че бил праведен. Христос казваше това за онези, които не разбират. Сиромах Лазар като отиде пред вратата на богатия, наблюдаваше го, изучаваше характера му и си казваше: Така не се живее. Ти можеш да ядеш и да пиеш сега, но един ден ще плащаш. Едно време и аз бях като тебе, ядох и пих, но сега плащам. Ето, сега кучетата ближат раните ми, но един ден и ти ще бъдеш като мене. Лазар беше щедър човек. Той казваше на кучетата: Каквото има да вземете, вземете го. Христос представи в Лазара вече поумнелия човек, който не ядеше и пиеше като богатия. Не мислете, че той взимаше останките от паниците на богатия. Не, ни най-малко. Бедният Лазар изяждаше по една красива ябълка или круша. Като постеше в правата си, като ядеше по една ябълка и по една круша най-после той се пречисти. Умре, но се пречисти. Богатият остана след него да яде и да пие, но се натовари. Казва се в Писанието, че като заминали за онзи свят, там те разменили ролите си. Сега богатият останал пред вратата на Лазара. Тогава Лазар му казваше: Аз нали ти казах, че не може само с ядене и пиене. Казва(т): Оставете тези неща, те са заблуждения. Питам: Кажете ми конкретно кои неща не са заблуждения? Това, което ражда смъртта, не е ли заблуждение? Това, което ражда страданията, не е ли заблуждение? Това, което ражда тревогите, не е ли заблуждение? Това, което ражда несретите, не е ли заблуждение? Че какво е заблуждението? Ако аз нося едно заблуждение, което поправя живота ми, благодаря на такова заблуждение. Аз бих желал да нося такова заблуждение, което ми оправи ума, сърцето, което оправя положението на жена ми, на децата ми, моето положение. Ама еди-кой си е заблуден. – Заблуден е, но му върви. Има много християни, които постоянно се молят на Бога, но Бог не им помага. Бог никога не помага на хората, които не знаят как да ядат, как да дишат, как да мислят. Не е въпросът да мислиш, тъй както е писано в някоя книга, която си прочел и после да извадиш заключението си. – Това не е никаква мисъл. – Ама тъй му било определено. Не е определено от Бога аз да страдам. Когато някой почне да живее един неестествен живот на ядене и пиене, казвам: Лоши ще бъдат последствията. Обаче, хората не искат да търсят вината в себе си. Казваме: Станало е нещо отвън. Питам: Защо хората не обичат да ядат правилно? Значи, причината за лошите последствия в живота се дължи на това, че хората не обичат да се хранят правилно, не дишат правилно и не мислят правилно. Аз съм изследвал този въпрос и в простите, и в културните хора и всички казват, само сух хляб яде ли се? Когато някой казва, че не се яде сух хляб, аз разбирам, че той иска да каже какво хлябът трябва да се намаже с малко масло и отгоре с яйца, да се опражи и така да се яде. Наистина, така без масълце, това не е живот. Маслото подразбира онзи хубавия метод на природата. При това разбиране и аз съм съгласен. Ако някой разбира под сух хляб неестествения живот в природата, и аз съм съгласен, че не трябва да се яде сух хляб. Хлябът става сух само при човешката мисъл. Представете си, че ви опичат едно хубаво агне, но не ви дават хляб. Ще го ядете ли? Ще го ядете, но както вълкът яде месото. Представете си пък, че ви омесват една прясна, хубава пита, но не я опичат. Предлагат ви тази пита. Ще ядете ли от нея? Тази пита е подобна на агнето без хляб. В природата не се позволява агнето и питата да се оставят на едно место. Защо? Защото в природата никога не се позволява две менюта на едно место. Там има само по едно меню. Всеки, който се е опитвал да смеси две менюта, той е бивал наказван. Някой си направил една чорба и е доволен от нея. Аз много пъти съм казвал, че по-лоша храна от чорбата няма. Друг пък си направил тас-кебап, или попска яхния, или паприкаш, или пържени кюфтета, и след всичко това разни сладкиши и казват: Слава Богу! Нахранихме се добре. Сега аз питам: С какво трябва да се храним? В това отношение, за праната трябва да имаме един определен възглед. Ако за живота вие имате такива възгледи, каквито сега имате, с тях светът по никой начин не може да се оправи. С тези възгледи вие можете най-много да съградите едноетажно здание, но не можете да съградите с него едно по-голямо здание от три или повече етажа, каквото природата изисква. Не е достатъчно само да се съгради това здание, но то трябва да бъде хигиенично във всяко отношение. Казвате: Е, да има де да се живее. – Не е така. Лесно е да се съгради един затвор за човека, но не е лесно да се съгради една хигиенична къща. В зданието, което човек избира за живеене, трябва да прониква светлина, трябва да прониква чист въздух, а също така и чисти мисли. Влезте в която и да е къща и ще почувствувате дали праната, с която хората се хранят, е добра или не. Също така можете да познаете какви мисли има в тази къща. Мислите са полепнали (по) стените. Ясновидците, които виждат тия неща, виждат и човешките мисли. Всяка мисъл има своя определена форма. Когато някой човек мисли много за пари, тези мисли се отпечатват върху него и всеки ясновидец ще познае, че този човек мисли само за пари. Главата на този човек е пълна само с мисли за пари. Мислите имат свои образи. Когато някой човек мисли да стане богат или учен, главата му е пълна само с такива мисли. Достатъчно е само да се погледне на него, за да се види какви мисли го занимават. Всичките болести, като неврастения и ред други, се дължат на ред неестествени образи на мисълта, които са се наслоили в човешката глава, и от които той не може да се избави. И след това ще кажат, че този човек е болен и трябва да му се даде млеко да пие. Не, така не се лекува. За да се излекува човек, всички тия неестествени образи трябва да се извадят от ума му, да се пречисти, да се филтрира той добре и тогава ще се излекува. Ще кажете, че това учение е само за простите хора. Не, то е за учените хора, защото учените живеят един много неестествен живот. Някой учен ще напише една книга и след това ще кажат: 20 тома е написал този човек. Какво ще ви ползуват тия 20 тома? Друг учен ще напише една книга за войните на Александър Велики или за Наполеоновите войни, но какво ще допринесат тези книги за човечеството? Други ще пишат някои книги за живота на египтяните, за живота на индусите, за тяхната култура. Какво ще даде това на човечеството? Окултистите, които са писали тия книги, са имали пред вид да покажат на човечеството, че тия народи на времето си са живели много добре и са имали големи постижения. Така не се говори. Това е пристрастие. Ако те са имали някаква култура, де е тя сега? Защо са пропаднали тия народи? Тази култура е била като сегашната. И ако нашата култура не се поправи, и тя ще пропадне. Самата култура носи отрови в себе си. Така, както вървят хората, ако не се поправят, те носят сами за себе си своето нещастие. Отде се раждат нещастията? Най-първо нещастията се раждат от онзи неестествен подбор на храната. В Америка има една статистика, според която всяка година се избиват около 25–30 милиона свине. В Европа също така се избиват с милиони животни, млекопитающи, като не се държи сметка за техните чувства. В Писанието е казано: „Който коли вол, е както когато човек коли“. Това показва, че Бог не съизволява в смъртта на животните. Питам: Как ще се подобри човешката култура, когато едно голямо количество от млекопитающите се избиват всяка година? Тези млекопитающи, като се убиват, създават най-неблагоприятни условия за човешката култура. И тези религиозни, християни хора, всеки ден отварят Библията и четат, че Господ е създал всичко това само за хората. Времето ги създаде. След това дойдоха растенията, които изкупват живота на животните. Животните пък изкупват живота на хората. И тогава хората казват, че било позволено да се ядат животните за благото на човечеството. Това е едно вътрешно позволение. Това е една най-неестествена храна. Човек може да си позволява много неестествени работи. Като ви говоря по този начин, аз не искам да ви направя вегетарианци. Това е неестествено. Сега аз искам вие да желаете онези принципи, които са необходими да ви направят човек. Ако искате да имате отличен ум, отличен стомах и отлични дробове, вие трябва да си избирате съответна храна. Тази храна е здравословната храна. Същевременно тя е най-евтината храна. По-евтина храна от нея няма. И по-скъпа храна от неестествената няма. Казвате: Как така? Ами черният хайвер? По-неестествена храна от черния хайвер няма. Преди всичко рибите не са създали този хайвер за вас. Рибите хвърлят своите яйца във водата за размножаване, а вие хващате тези яйца, туряте ги в каци, осолявате ги и ги продавате скъпо и прескъпо. Но рибите протестират за този хайвер. Казвате: Могат ли рибите да правят протест? – Ако вярвате, могат; ако не вярвате, не могат. Протестът на рибите седи в това, че като приемете техния хайвер в себе си, след време тази неестествена храна ще създаде известни лоши последствия за вашия организъм. И забележете, когато в живота на човека започват да се изреждат ред неуспехи, заедно с това се създават ред болести, страдания, загуби в пари, в близки и т. н. В тази фамилия започват да умират този-онзи, и ако проследят живота на цялата фамилия, на целия род, ще видят, че причината за тази смърт се дължи на неправилността на хранене. Всичките нещастия се дължат на неправилното хранене. Аз не изнасям само думи, но имам пред вид статистическите изследвания. Който не вярва в това, нека, като му дойдат някакви нещастия, да провери, да види с каква храна се е хранил и продължава да се храни. Само така ще се увери в истинността на моите думи. В това отношение природата е била много внимателна. Тя е създала преизобилно храна за всички, а също така тя е създала и съответна храна за всички условия на живота. Ако искате да развивате ума, сърцето или волята, вие ще трябва да употребите съответна храна за тях. Ако искате да станете артист, или художник, или музикант, или учен, вие трябва пак да си изберете съответна за това храна. Само чрез храната ще можете да постигнете това, което желаете. В Европа са правили ред опити в това отношение. Когато някой актьор иска да играе някаква драматична роля, той дълго време употребява по-чиста храна, за да представи добре ролята си. Или, ако иска да играе някаква любовна роля, той яде известно време агнешко месо, за да придобие по-голяма мекота в характера си. Напоследък гледах един актьор, който играеше такава роля, че трябваше да умре. Не беше чудно, че умря, но много наскоро след това възкръсна. Това е за похвала, че в десетина минути умря, а след една минута оживя. Той искаше да покаже, че умира, но може и да оживее. Това е заблуждение. Авторът е създал тази роля, да умре един от героите и след това всички казват: Голям драматург е този човек. Да, той е написал една трагедия. На разните си герои дал различни роли: на едного дал ролята да краде, на другиго: да убива, на трети – да воюва като офицер, на четвърти да умре и т. н. Това са ред роли, които актьорите изпълняват на сцената, защото така им е писано. Всеки артист изучава ролята си, така както е. Казвам: Всички вие сте все артисти. Щом сте слезли на земята, вие сте се наели да играете някаква роля. Питам ви сега: Драма ли играете или трагедия? Аз оставям комедията за децата; драмата е за тези, които се женят, а трагедията е за старите, които умират. Хубаво нещо е комедията, но децата трябва да се занимават с нея. Когато искаш да направиш нещо, за да ти олекне на душата, направи нещо комично. Когато искаш да станеш свестен човек, постави драмата, а когато животът ти се обезсмисли, постави трагедията. Старият казва: Не ми остава нищо друго, освен да умра. За него нито комедията, нито драмата разрешава живота, освен трагедията. Това, обаче, са болезнени състояния. И драмата, и трагедията, и комедията са неестествени състояния в живота. В живота няма нито комедия, нито драма, нито трагедия – животът сам по себе си е веселие. Тогава, какво има в онзи живот? В истинския живот има само възкресение. Трагедията е свързана с възкресението, а драмата е свързана с постижението на добродетелта, а комедията е свързана с добрия подбор на храната. Следователно, ако искате да се занимавате с комедия, трябва да подбирате храната си. Ако искате да станете добри, да правите реформи в живота си, занимавайте се с драмата, ако пък искате да се освободите от смъртта, трябва да изучавате трагедията, да знаете причините на трагедията. Защо умира човек? Трябва да има известни причини за това. Трагедията се е родила от Любовта. Неразбраната Любов е създала трагедията. Вземете двама момци, които са свършили университет, и ги поставете в положение да се влюбят в една мома, и вижте след това дали ще се търпят помежду си. Ако някой млад човек влезе в дома на някой женен и злоупотреби с жена му, мъжът ѝ веднага ще му тегли куршум. От какво? – От Любов. Ако някой изневери на отечеството си, веднага ще му теглят куршум. От какво? Пак от Любов. Друг избягал от жена си, отишъл при друга. – И това е от Любов. Куршумът играе роля в живота. Значи, неразбраната Любов ражда трагедията. Ами, като се разбере Любовта, какво ще има тогава? Казвате: Как ще се поправи светът? Ето какво бих препоръчал за изправяне на света. Когато някой направи едно престъпление, нека му се наложи наказанието десет години да копае лозе или градини без пари. Но през тези десет години да го хранят, да му дават храна. Защо трябва да го поставят в затвор? Друг някой, като извърши едно престъпление, да го оставят да чука камъни десет години. Трети пък нека ги поставят на работа, да градят нещо. Тъй щото всички престъпници трябва да се впрегнат на работа, за да се изправят. А тъй, като затворят престъпниците в затвора, те само седят, ядат и нищо не произвеждат. Човек трябва да бъде производителен, да работи, ако иска да се поправи. Затворите не са един метод, чрез който хората могат да се освободят от престъпниците. Може ли да се нарече освобождение това, когато едно дете намери една пълна бомба и започне да я човърка оттук-оттам? Като не знае какво нещо е бомбата, то ще си играе с нея, докато тя се пръсне и избухне. Кой е причината за това? Казвате, че детето било глупаво. Не е глупаво детето, но онзи, който е направил бомбата, е по-глупав от детето. И детето е глупаво, но онзи, който е направил бомбата, е по-глупав. Той не взима пред вид последствията. Той е платил по-скъпо. Той казва: Какво хората ще правят, това не ме интересува. Следователно, ако вие поставите една неестествена мисъл в мозъка си или едно неестествено желание, или чувство в сърцето си, или в симпатичната си нервна система, след време вие ще имате известни лоши последствия, лоши резултати. След време тази неестествена мисъл ще внуши в него желание, например, да се самоубие или пък друг някой да убие. Казвате: Еди-кой си човек се самоубил. Не, той сам не се е самоубил. Това убийство е резултат на самовнушението, или на внушението, което е голяма сила. Всички хора са подложени на големи изпитания и само разумните могат да се освободят от нещастията, които ги сполетяват. Но сегашните условия, при които живеем, ние виждаме, че при хилядите изпитания, при които живеем, има един Божи Промисъл, който следи и нарежда всички неща. Има нещо, което ни предупреждава, и ако слушаме това, което ни предупреждава, ние бихме се избавили от всички нещастия. Сега от това, което ви говоря, не искам да влезете в стълкновение с това, което е у вас, с вашите възгледи. Защото вашите стари възгледи не можете да ги изправите, те се дължат на далечното ни минало. Нито това, което възприемате сега, ще можете веднага да използувате, нито това, което досега сте имали, ще можете веднага да се освободите от него. Нито пък ако почнете от сега да се храните с новата храна, че веднага ще имате резултат. Някой казва: От две години насам вече съм вегетарианец. – Че ти от 400–500 години си месоядец, та какво ще направиш в тези две години? Ти трябва да живееш най-малко 400–500 години такъв живот, като вегетарианец, за да постигнеш нещо. А тъй, че си бил 20–30–50 или повече години вегетарианец, това още нищо не значи. Същото се отнася и до чувствата и мислите на човека. Човек трябва да стане вегетарианец и в своите чувства и мисли. А тъй, някой станал вегетарианец и от време на време си казва: Сгреших, дето се отказах от месото, но нали съм дал дума, ще карам. На този човек му се яде месо, но няма какво, ще носи. Не може да се нарече вегетарианец онзи, на когото месната храна не е станала още неестествена храна, да няма никакво влечение към нея. Докато човек обича месната храна, между нея и него има известна симпатия. Той трябва да излезе от този уровен на месната храна, тя съвършено вече да не го привлича. Защото във всяка месна храна се съдържат най-големите отрови. Когато колят млекопитающите, в тях се образуват известни отрови от страх, от ужас и озлобление, които отрови химиците тепърва има да изучават. Освен това, в самата храна става едно гниене. Не само в месната храна се забелязва това, но и в плодовете. По повърхността на плодовете има много нечистотии, които произвеждат гниене. Ако разгледате част от кожицата им под микроскоп, ще видите тия нечистотии. В това отношение вегетарианците са много небрежни. Те взимат ябълки или круши, измият ги отгоре-отгоре и ги оставят на страна, като чисти вече. Такива плодове са толкова чисти, колкото и месната храна. Следователно, като ядеш плодове, няма да бързаш: ще вземеш плода, ще го измиеш добре с вряла вода, после ще вземеш едно увеличително стъкло, ще видиш дали е чист и тогава само ще го ядеш. Всяка храна, която влиза в устата ви, трябва да бъде съвършено чиста. Ако си служите с увеличителни стъкла, вие ще се изплашите, няма да смеете да взимате храната си. Обаче, днес хората могат да ядат съвършено чиста храна. Как? Ако приложим електричеството за очистване на храната. Ако всяка храна я прекарат под действието на силен електрически ток, храната ще може да се пречисти много добре. И такава храна ще бъде напълно здравословна. Сега ще ви наведа на друга една мисъл. Храната на човека напълно се определя от неговите мисли и чувства. Каквито са неговите мисли и чувства, такава ще бъде и неговата храна. Следователно, вие не можете да измените храната си, ако не измените вашите мисли и чувства. Не само по форма, но съществено. Ако не измените мислите и чувствата си, вие не можете да измените и храната си. Щом не можете да измените храната си, вие не можете да измените и своя живот. Знаете ли колко пари струва вашата храна? Вие сте болен момък, но се ожените. Родят се деца, които са хилави, болни, и каквото печелите, всичко отива по лекари. Не само това, но и жената ще боледува. При това, едно дете се ражда, друго умира. И след това ще кажете, че така писал Господ. Не, така сте писали вие, с вашето неразбиране. Христос казва: „Оставете ги да растат и двете заедно“. Добрите и лошите възгледи у нас растат, никнат заедно. Старите и новите ни възгледи растат наедно, не могат да се изкоренят. С това не искам да кажа, че като отидете в другия свят ще ги измените. Не, ще оставите старите си навици, но ще дадете възможност и на новите да растат. Аз съм ви дал примери за това. Старите навици ще бъдат условия, при които човешката воля ще се развива. Лошите, старите навици, които са се образували вече в природата, тя ги оставя по единствената причина, за да могат новите да се развиват, да може волята да се засилва. Старите, лошите навици в нашите времена ще служат като метод за усилване на човешката воля, за подобрение на човешките чувства и отчасти за организиране на човешката мисъл. Ако не бяха болестите в света, ние нищо не бихме знаели за човешкия организъм. Вижте днес има хиляди учени, които изучават човешкия организъм, които изучават въпроса на храненето. Има много неща проучени, но има много неща още непроучени. Ето, и до днес още не е проучена функцията на сляпото черво, и затова, като заболее някой, лекарите го съветват да отрежат сляпото му черво. То има своя функция. Над бъбреците има една жлеза, на която физиолозите още не знаят функцията ѝ. Когато тези жлези се повредят, настава някакво болезнено състояние. Също така и в мозъка има една жлеза, която направлява човешката мисъл, дава ѝ директиви. Ако тези жлези са повредени, виждаме, че в този човек се явяват известни болезнени симптоми. Един ден, когато изучим човешкия организъм, ще знаем всяка жлеза, всеки орган, всеки нерв с какво се занимава и каква функция изпълнява. Много сложни работи има в света. А сега, вие седите и казвате: Защо светът е толкова лош? Например, има хора, които са много нервни, но тяхната нервност не е присъща на естеството им, а на малкото количество въздух, което те приемат, на слабото окисляване, което става в организъма им, вследствие на което имат доста нечиста кръв. Натрупването на повече венозна, нечиста кръв в организъма на човека се дължи на обстоятелството, че чувствата в него са взели надмощие върху неговата мисъл. Тогава мисълта в човека е разсеяна. Той седи на две места и фантазира. Той си мисли да стане богат, да живее добре и т. н. По този начин той се уморява в мечтите си. Обаче, по този път, по който вървите, нищо не се постига. Например, казват ви, че като умрете ще отидете на онзи свят. Онзи свят е един организиран свят, в него не се допуща никакво престъпление в мисълта, никакво престъпление в чувствата, никакво престъпление в постъпките. В този свят, който е добре организиран, се изисква абсолютна чистота. Всеки, който иска да говори за онзи свят, той ще се компрометира пред хората. Щом започне да го описва, той ще мине пред хората за малко луд. Светът, в който сега живеем, е подобен на онзи свят. Тъй както хората живеят на земята, така живеят и на онзи свят. Казвате: Там хората женят ли се? – Не се женят. Онзи свят е разумен свят, там съществата не живеят, като хората на земята. Как щ_о друга обстановка на нещата. Вие разглеждате живота на гъсеницата и казвате: Има ли някакво подобие между гъсеницата и пеперудата? Гъсеницата има съвсем други идеи и с друго се занимава, и храна в сравнение с живота на пеперудата. Но това е стремеж, фаза. Гъсеницата се стреми към живота на пеперудата. Като не може да създаде нещо по-велико от себе си, пеперудата снася яйца, от които се излюпват малки червейчета, които после стават гъсеници. Червейчетата на пеперудата не мязат на нея, но и тя не мяза на тях. Обаче, по-високо от пеперуда тя не може да отиде. Това показва, че еволюцията на пеперудите е спряна. Единственото същество, на което еволюцията не е спряна, това е човекът. Всички други живи същества, животни, са спрени в своята еволюция, в своя растеж, те са останали назад. Всеки човек, който се спре в своята еволюция, той остава в една незавършена форма и се върти като в един омагьосан кръг. Казвам: За да не се обърнете на такива колелета, вие непременно трябва да се храните добре. Животните нямат добра храна. Едва пеперудите и пчелите донякъде се хранят добре. Но и те водят неестествен живот. Тепърва човекът трябва да се учи. Трябва едно общество да направи този опит. До сега аз не съм намерил едно общество, което да се храни добре, както трябва. Аз съм изучавал въпроса как се хранят англичаните, американците, германците, русите и виждам, че всички се хранят по един и същ начин. Сега едва има общества, които искат да поставят този нов навик на хранене, но не знаят и те отде да започнат. Сега вече се явиха вегетарианци, които препоръчват растителната храна. Но и това е едно преходно състояние. Сега вие можете да си зададете въпроса: Какво трябва ние да правим при тези лоши условия? Условията на живота не са толкова лоши, както вие си ги предполагате. Например, ако един разумен градинар вземе една градина, която няма толкова добри условия, той ще съумее как да я натори и да изкара от нея освен разноските си, ако и храна за другите хора. Следователно, ако и ние с нашия ум, с нашето сърце и с нашата воля не можем до известна степен да преодолеем лошите условия и да превърнем неблагоприятните условия в благоприятни, де остава тогава нашата сила? Че ако в даден момент ти не можеш да се въздържиш, де седи твоята сила? Аз правя наблюдения на хората, които идват при мене, и определям храната им. Аз съм миролюбив човек, седя спокойно. По едно време дойде някой при мене, поседи малко, но изведнъж в мене се яви желание да ударя някому една плесница. – Това е, което живее в този човек. Дойде друг и у мене се яви желание да ям печена кокошка или пуйка, или гъска. – Това е желанието на онзи, който е дошъл при мене. Като поглеждам към тия хора, казвам си: Аз си имам учител. Същото нещо изпитвате и вие. Щом се породи някое лошо желание или лоша мисъл, или чувство, това се дължи на някое същество, което е минало покрай вас и е оставило своите мисли и чувства у вас. Казвам си: Този курс съм свършил вече, сега искам да бъда ученик по новото. Първо трябва да се освободите от тази лоша мисъл. Казвате си: Защо ли ми дойде тази лоша мисъл? – Едно трябва да знаете: Бог е поставил дълбоко у вас едно чувство, с което да различавате лошите мисли и чувства, да знаете кои са ваши и кои не, и да се освобождавате от тях. Не осъждай този човек. И той е приел тази лоша мисъл от друг някой. Ако река да търся отде е дошло злото, ще намеря цяла редица същества, през които е минало. И вие не търсете отде е дошло злото, не се занимавайте с това, но гледайте да се освободите от злото, от неговото влияние. – Как? Турете доброто. Аз съм привеждал примера за търпението. Един знаменит математик се занимавал цели 20 години върху един научен въпрос, като правил своите изчисления на отделни малки листчета. Той държал всякога вратата на стаята си заключена, за да не влезе някой да му направи някоя пакост. Един ден, по невнимание, той излязъл на разходка и оставил стаята си отворена. В това време слугинята влязла вътре, изчистила добре стаята, но като видяла на масата този куп от малки листчета, тя ги събрала всичките и ги хвърлила в огъня. Като се върнал професорът от разходка, слугинята го посрещнала доволна и му казала: Господарю, аз изчистих стаята ти много добре. – Ами какво направи листчетата на масата? – Всички ги събрах и ги хвърлих в огъня. – Друг път да не правиш такава работа. Така отишъл напразно 20-годишен труд. Това значи търпение. Той може да удари няколко плесници на слугинята си, че да помни. Може би някой от вас да има такова търпение. Но сега всички се оплакват от условията на живота. Други пък казват, че са още млади, трети – че са стари, четвърти се оплакват, че нямат знания и т. н. Не, единственото нещо, което може да измени човешкия живот, това е човешката мисъл, която е вложена първоначално в него. Тази мисъл е създала всички други възгледи в живота. Религиите, които имате, пак хората са ги установили. Ще кажете, че Мойсей е писал така. – Да, но Мойсей беше човек. Но доколкото учението на Мойсея е съгласно със законите на природата, то е вярно Ще кажете, че Христос е дошъл и е проповядвал. – Доколкото Христовото учение е приложено и опитано от хората, дотолкова то има смисъл. Казвате: Християнството. – В какво седи християнството? – Християнството седи в побратимяването на хората. Преди всичко хората трябва да се побратимяват. И затова Христос казва: „Един е вашият Отец. Няма много бащи на земята, Един е вашият Отец“. Казва Христос, че в света има и само един Учител. Но Той има много помощници, които работят в единство с Него. Значи, в света има само една Мъдрост, тя е Мъдростта на природата. В света има само една Любов, тя е Любовта на природата. Сега аз ви говоря на ваш език. Онези, които са религиозни, ще кажат: Само една Любов има и тя е Божията Любов. – Какво разбирате вие под Божията Любов? Тъй както ние разбираме природата, природата не е нищо друго, освен Бог, Който се проявява в нея. Ако ти не разбираш и не обичаш природата, никога няма да разбереш и да обичаш Бога. Ако не обичаш човека, когото виждаш, как ще обичаш Бога, Когото не виждаш? Казвате: Накъде е Бог? – Навсякъде, дето хората са разумни. Там, дето хората са глупави, Бог не е. Бог е в чистия живот. Неговата мисъл, Неговата сила, Неговото присъствие е там, дето хората са разумни и живеят чист живот. Ако така Го схващате, Той е навсякъде. Той е и близо, и далеч. За Него се казва, че Той създава и светлината, и топлината. Разумният Бог е създал тъмнината, за да можете да си починете. Той е създал светлината, за да можете да работите. Той е допуснал злото, за да можете да мислите. Той е допуснал доброто, за да можете да го приложите. Сега вие казвате: Не може ли без зло? Абсолютно злото не съществува в света. Единственото зло, което съществува в света, това е човекът. Единственото добро, което съществува в света, това е пак човекът. Единствената Любов, която сега съществува, това е човекът. Единствената омраза, която сега съществува, това е пак човекът. Единствената глупост, която съществува, това е човекът. Единствената мъдрост, която сега съществува, това е пак човекът. Кажете ми сега, кое е онова, което съществува вън от човека? Ще кажете, може би, че вън от човека съществуват някакви по-низки същества. Че и те са хора. Каквито същества и да вземете – по-низки или по-високи от човека, те са все човекът. И ангел да вземете, и той е човек. И ангелът мисли, като човека. Казвате, че човек е същество, което мисли. Тогава и ангелът мисли, а и архангелът мисли, и херувимът мисли, и серафимът мисли. Това са човеци, които не се поддават на никакви слабости. Те са човеци, които знаят как да се хранят. Те са човеци, които знаят как да мислят. Те са човеци, които знаят как да дишат. По това се отличават те от хората. Тези човеци нямат клозети като хората. Като ядат, те не остават никакви излишъци в своя организъм. От тях остават някакви пари, някакъв газ, който те затварят в особени тръбици. След това те ги изпращат на земята да се филтрират, и така пречистени, те ги изпращат отново към тях. От земята, добре пречистени, те се връщат пак при тях. Тази мисъл сега не е практическа. Аз искам да ви поставя една мисъл, която да е практическа, т. е. потребна за вас. Вие искате да бъдете щастливи. Казвам: Мисълта ви е отлична. Искате да бъдете здрави. – Мисълта ви е отлична. Искате да се подигнете в света. – Мисълта ви е отлична. За да се подигнете, за да бъдете здрави, за да бъдете добри, вие трябва да дадете подтик на онази ваша мисъл, която първоначално е вложена в нашето битие. Не е въпросът какво са писали учените хора, но да дадете подтик на онази мисъл, с която вие първоначално сте родени, да знаете как трябва да се храните, как трябва да мислите и как трябва да дишате. А всички останали, спомагателни мисли отпосле ще дойдат. Вие отивате да слушате един концерт, на който ще свири някой виден виртуоз. За първи път тогава ли ще го оценявате? Вие може да не сте свършили музика, но можете да го оцените. Вие имате в себе си едно вътрешно чувство, с което оценявате нещата. И когато гледате една хубава картина, вие пак ще я оцените с онова вътрешно чувство, което имате в себе си. Вие отвън ли одобрявате тази картина? Не, вие си служите с това вътрешно чувство и казвате: Харесват ни се очите, или ушите, или носа, или устата на тази картина. Ако художникът не знае как да нарисува очите, той не е художник. Ако художникът не знае как да нарисува устата, той не е художник. Ако художникът не знае как да нарисува ушите, или носа, той не е художник. Много художници рисуват, но още по нарисуването на ухото, познавам, че той не е художник. Достатъчно е само да тегли няколко линии, за да се познае, че той е художник. В ухото има особени гънки, които художникът трябва да знае как да нарисува. Тези гънки внасят известни течения, през тях се възприемат звуковете в природата. Следователно, процесът на слушането не е прост процес, както привидно изглежда. Напротив, слушането е много сложен процес. За да чуеш и да разбереш нещо, ти трябва да изправиш ухото си и при това, окръжаващата среда, както и хората, с които сте заобиколени, трябва да бъдат в хармония с вас. Вижте дали един човек, който пасе говедата, може да стане философ. Много овчари са станали астрономи, но философи не са станали. Човек трябва да стане овчар, за да наблюдава небето, звездите и влиянието им върху човека. Но за да стане философ, човек дълго време трябва да е бил овчар, да е наблюдавал небето, звездите и след като е напуснал овчарството, овцете, да тръгне да търси някоя загубена овца някъде. Да остави всичките си овце и за търси загубената си овца. Казвате: Много овце има. Много овце има, но трябва да намерите изгубената овца. „Оставете да растат и двете заедно“. Злото и доброто у човека растат заедно. Не се плашете от злото. Че сте нервни, това е едно благо за вас, това е един капитал. Че някой път не сте вярващи, че сте имали един критически ум – не се безпокойте. Че суеверен ли трябва да бъде човек? Някой казва, че не вярва. – Каквото и да е, добре е човек да е вярващ. – Но ще го лъжат. Не мислете, че онези, които казват, че са безверници, че наистина в нищо не вярват. Има някои работи само, в които не вярват. Ето, по отношение на мене, като ме слушат някои, имат свои възгледи. Аз намирам, че вашите възгледи са прави. Ни най-малко не искам да изменя възгледите ви. Да искам да изменя сегашните ви възгледи то е равносилно да изменя възгледите на една гъсеница. На гъсеницата само ще кажа: Ще знаеш, че след няколко деня, най-много след 40 дни, с тебе ще стане една промяна, за която трябва да се готвиш. А с каква храна да се храни, за това нищо няма да й казвам. Като стане пеперуда, тя сама ще се справи. Кой професор е учил пеперудата как да се храни? Тя сама се справя с новото си положение. Следователно, и на вас казвам: Създайте си една вяра, която от нищо да не се мени, от нищо да не се ограничава. Вие трябва да развиете в себе си такава вяра, която при всички случаи да ви остане вярна, да не се измени. Вярата трябва да бъде изпитана. Представете си, че ти си беден човек, нямаш пет пари в джоба си. Впрегни вярата си на помощ. Аз употребявам една дума, която не може да се приложи към вярата. Вярата не може да се впрегне. Правилно е да се каже: Тури вярата си в действие. Сега ще ви приведа един пример. Вървят две моми, и двете красиви. Едната е песимистична, загрижена и си казва: За мене няма кой да се погрижи. Тя е бедна. И другата е бедна, но не е песимистична. Тя върви и среща един господин. Усмихва му се, поглежда го внимателно и той веднага се спира: Госпожице, мога ли да ви бъда в нещо полезен? Аз съм на ваше разположение. Да не би да имате нужда от нещо? Изважда от джоба си пари и ѝ услужва, като казва: Моля, не считайте това за докачване, искам да ви помогна. Сега вие ще започнете да философствувате, да казвате: Възможно ли е това? Ако някога биха ви казали, че с параход ще може да се преплава океанът, не бихте повярвали. В Англия, един англичанин прокарал идеята, че с параход може да се преплава океанът, но в това време един виден математик говорил пред много голяма публика, че в своите изчисления той дохожда до мисълта, че по никой начин не може да се преплава океанът с параход. В същия ден, обаче, когато този математик доказвал със своите изчисления, че това е невъзможно, един луд американец преплавал океана. Той минавал за луд. Казвам: Все трябва да се направи някоя лудория. Хората трябва да полудеят малко. Щом този човек се е решил да изложи съдбата си на риск, той е успял. У човека трябва да се роди едно силно желание да преодолее нещо, да направи нещо. И Христос дава един пример. Няма да ви държа дълго време на тази мисъл, защото, колкото и да ви държа, вие няма да научите това изкуство. Толстой дава един хубав пример за това. При него дохожда един калугерин, на около 80 години и му казва, че бил княз. Толстой се заинтересувал как станал калугер. Той му разправя своята история. Когато бях млад, на 25 години, аз се влюбих в една красива млада мома, княгиня, за която се годих и бяхме определили скоро (сватбата, годежа). Случайно аз изпаднах в летаргически сън, който продължи повечко време, викаха лекар и той констатира смъртта. Приготвиха ме с венци, с това, с онова, готвят се да ме погребат. В това време аз всичко чувствувах, но не можах да говоря. Много се мъчих, исках да им кажа, че не съм умрял, но съм жив, обаче, не можах да продумам. До главата ми седи годеницата ми. По едно време майка ѝ дохожда при нея и ѝ казва: Поплачи малко да покажеш на хората, че си го обичала. Тя отговаря: Как ще плача, когато не го обичам. – Обичаш, не обичаш, потъркай си малко очите, пред хората поне да покажеш, че си го обичала. В това време аз силно се измъчих и взех да се моля на Бога. Господи, извади ме от това положение. Обещавам ти да посветя живота си на Тебе, да ти служа. И при това положение, той полудява, пръска се, но оживява. След това, казва той, аз отидох в манастир. Ще кажете: Дали е постигнал целта си? – Той е разрешил един важен въпрос. Той бил мъртъв, полудял и оживял. Всеки човек, който може да оживее и да излезе от гроба, той е умен човек. Той е на правия път. Сега и на вас желая да полудеете, да излезете от вашите гробища и да тръгнете във вашите прави пътища! „Благословен Господ Бог наш“. Добрата молитва. 4 неделна беседа от Учителя, държана на 21 октомври 1934 год. София, Изгрев

Аудио - чете Цвета Коцева От книгата, "Този е живият хляб". Неделни беседи (1934–1935). Първо издание. Кърджали, Издателство „АСК-93“, 1998 Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Тогаз се обърнах аз и видях „Тогаз се обърнах аз и видях всичките насилия, които стават под слънцето.“ Отче наш. „В Начало бе Словото“. Ще прочета четвъртата глава от Еклисиаст. „Духът Божи“. Ще взема само няколко думи от първия стих: „Тогаз се обърнах аз и видях.“ Казва Соломон, че виждал страшни работи. Когато казва човек, че вижда страшни работи, пита се тогава какъв е изходният път от тия страшни работи? Какъв е изходният път на болестта? – Здравето. – Какъв е изходният път на бедността? – Богатството. – Какъв е изходният път на невежеството? – Знанието. Какъв е изходният път на лъжата? – Истината. Така могат да се направят ред още сравнения. И тогава Христос казва: „Аз съм пътят, истината и животът.“ Този стих е цитиран много пъти: „Аз съм пътят, истината и животът.“ Ако този път е такъв обикновен път, както ние имаме шосета, този път всеки би го намерил. Ако Христос е такава истина, каквато хората я познават, тогава тази истина всеки би я намерил. И ако Христос е такъв живот, какъвто хората имат, тогава всеки би го намерил. Сега има два начина за говорене. Някога е опасно да говориш на хората, когато публиката е здрава. На тия здрави хора можеш да говориш по един начин. Когато публиката е от болни хора, на тия хора трябва да говориш по друг начин. На болните хора не може да се говори това, което се говори на здравите хора. Ако на болните хора говориш как живеят здравите хора, как се обличат, как ядат и пият, как ходят на театри и на концерти, после как си градят домовете, това за болните е голямо отегчение, не им допада. Болните се нуждаят от лекарства, как да се освободят от болестите си. Те ще кажат: Ние се нуждаем от здраве, да спим добре, какво ни интересува как живеят здравите хора? Ние страдаме тук в болницата, не искаме да ни се описва живота на здравите хора. Но във всички положения на живота има два метода. Ако имам един човек на когото очите са здрави, за него има един метод. – Кой е този метод? – Ще му отворя прозорците да му влезе повече светлина в стаята му или ще му кажа да излезе на видело. И по този начин, той ще разбере. Питам: Какво ще правиш с един човек на когото очите са повредени? – Този човек трябва да го хванеш за ръка и да го водиш стъпка по стъпка, да му разправяш. При това положение и този човек е вързан и ти си вързан с него. Той казва: Не ме пущай, ще загазя някъде. Ако го водиш в гората, той ще каже: Не ме оставяй сам в гората, ще се изгубя, трябва да ме водиш. Някои хора са превързани едни към други и мязат на слепите хора. Той казва: Какво ме оставяш сам в гората, не е благородно. Наистина не е благородно от страна на единия да оставя другия в гората. Но не е благородно и за слепия, да се държи за другия, да не го пуща. Той трябва да го остави малко сам, да му се отворят очите. Има хора, които не са слепи, но очите им са гурелясали, та не могат да се отворят. Очите им имат туткал и с години седи този туткал, не може да се разлепи. Като им се пръсне малко вода в очите, ще прогледнат. Много хора са слепи по единствената причина, че имат малко живот в себе си. Живот е онова, което дава онази мускулна сила в човека. Клепачите на някои хора са слаби, вследствие на което не могат да отварят очите си. Тази сила, това динамо на живота, което се развива в тях е слабо, че не могат да отварят очите си. Казва някои: Натегват ми клепачите. Сега мога да ви дам един съвет, както един професор дал (на) в странство дал на двама свои студенти. Професорът казал на един от студентите си, който следвал по естествените науки следното: Гледай да бъдеш добре с професорите си и да учиш добре предметите, които ти преподават. Ако изпълниш това, от тебе човек ще стане. Ти си даровит, но две неща се искат от тебе: Първо да бъдеш в приятелски, в добри отношения с професорите си и второ – да учиш добре предметите, които ти се преподават. Този студент се среща със своя приятел и му казва, че професорът му дал един добър съвет. Кажи ми какъв съвет ти даде? Не, докато не свърша няма да ти кажа, какъв съвет ми даде професорът. Като свърша университета, тогава само мога да ти кажа. А за сега, той ми забрани, каза ми нищо да не казвам на никого. Отива и вторият студент при професора си, и иска от него един добър съвет. Професорът дал същият съвет и на него и му казва да не казва на никого, какво му е казал. Първият студент решил в себе си да изпълни това, което професорът го съветвал, а вторият още като слушал думите, които професорът казал, казал си: Какво ще слушам аз тези дърдорковци да ми преподават? Аз си оставам на особено мнение по този въпрос. Събрали се двамата студенти и започнали да се разпитват какво им казал професорът. Единият казал, че му е забранено да каже и другият казал, че и на него било забранено да каже. Първият изпълнил всичко, което професорът му казал и в края на краищата от него излязло това, което професорът му казал, че от него може да стане нещо. Той станал такъв, какъвто професорът му казал, че може да стане. Вторият не изпълнил съвета на професора си и от него не излязло това, което професорът предсказал. Като свършил университетът, първият студент казал: Каквото предсказа професорът, стана. Вторият казал: Каквото предсказа професорът, не стана. Питам: Кой е причината за това? – Един пророк или един гадател може да предскаже много работи, но има неща, които се обуславят от ред други неща. Някои хора искат провидението да постъпи спрямо тях по един механически начин. Това значи, човек да се лиши от своята свобода. Да се предскаже на някой човек, че от него може да стане нещо, това значи, условията на този човек да са богати. Обаче, колкото и да са богати условията на един човек, той трябва да приложи нещо към своя ум, към своето сърце, към своята воля – те трябва да вземат участие в неговата работа. И ако някои хора в света сполучват и се повдигат, това показва, че те са верни на законите на провидението. Ако те не сполучат, това показва, че те са съгрешили в едно или в друго отношение. Три начина има, по които те могат да съгрешат: Човек има нещо криво или в своето подсъзнание, или в своето съзнание. Обаче, в свръхсъзнанието е изключена всякаква грешка. Значи, от тези три неща произтичат спънките на хората в живота. Та когато в нашия живот се стекат ред нещастия, трябва да ги търсим или в нашето подсъзнание, в далечното наше минало, от ред поколения, или в нашето съзнание, в нашето животинско състояние, или в нашето самосъзнание, в човешкото битие, откак човек е взел човешка форма. Значи първите две положения са изключени от вашето съзнание, остана само третото, което зависи от вашето съзнание, от вас самите. То се крие във вашето съзнание, във вашата природа. Казвам: На времето си Соломон е имал желанието си да постави една нова наука. Той искал да постави една нова наука, нещо подобно на съвременните науки. Ако той живееше в сегашния век, той щеше да бъде един голям психолог, един голям естественик. Той обобщавал фактите, но не ги поставял в една научна форма. Защо именно е било така? – Сега например, в окултните науки не се успява, защото има много събрани данни, които не могат да се обобщят. Например там един факт има много изключения. Например, във физиономията е казано, че дългият нос е признак на интелигентност, но това всякога не е вярно. После, когато долнята част на ухото е добре развито, а самото ухо е голямо, това е признак на дълъг живот, но и това всякога не е вярно. Има известни съотношения. За големите очи казват, че хората са много впечатлителни, а някои казват, че големите очи показват, че хората са родени вечер, затова и очите им са големи. Донякъде тези данни са верни. В астрологията пък се казва, че планетата Юпитер имала такова и такова влияние върху човека. После се казва, че и слънцето или Марс, или Венера, или Сатурн и те имали известно влияние върху човека. Сега как ще обобщим тези положения? Юпитер е едно физическо тяло. Как може това физическо тяло да указва влияние върху ума на човека? Казват за някой човек, че имал нещо благородно в себе си, че имал юпитерова природа. – Де е благородството на Юпитера? Или казват за някого, че е сатурнов тип, че гледал мрачно, песимистично на живота, че бил критичен, недоверчив всякога. – Защо да е недоволен Сатурн? – Той има три венеца – готви са човекът да се жени. Защо трябва да е недоволен? – Единственото нещо, което предполагам за него е, че може да се съмнява дали неговата възлюблена ще го обича или не. Той е единственият, който от хиляди години насам все венчават и все още не могат да го венчаят. Това е алегория. Те не могат да го венчаят по единствената причина, че когато трябвало да го венчаят, дошел и Юпитер и казал, че тази избраница се падала на него. И така Юпитер го катурва от трона му, защото и той искал да се жени за същата. Това са цели разкази, разговори между планетите, които ако се наведат, могат да поставят хората в големи заблуждения. Едно е вярно, че Юпитер, както и другите всички останали планети оказват известно влияние върху човека. Когато астролозите говорят за влиянието на планетите, те са имали пред вид онова първоначално състояние, когато всички планети са били в един пояс. Тогава всеки пояс се е управлявал от едно разумно същество. И каквото влияние са оказвали тези пояси, тези планети на хората, те днес едва ги разбират. Та едно време, когато тези планети са били заедно в такива пояси, тогава те са повлияли на хората, а не сега. А те сега ги разбират, когато вече планетите са разделени. Днес те имат съвсем друго предназначение. Един астролог днес по никой начин не може да предскаже какво е влиянието на планетите върху човека. Някои неща са верни, а някои не са верни. Например, някои астролози могат да предскажат някои събития, които ще се случат в скоро време, но те не могат да предскажат далечните събития. Например, сега са предсказани много работи и трябва да се следи дали ще се сбъднат тия неща. За една година някои неща могат да се сбъднат, но някои няма да се сбъднат. Има причини защо дадени предсказания няма да се сбъднат. Има неща, които липсват на предсказанията. Някои предсказания не са направени както трябва. Има неща в природата, които са точно определени. Например, в окултната наука има известни максими, които не търпят абсолютно никаква критика. Например на челото на човека има известни максими, които са особено важни, но тези максими представят съкровена тайна, който не е позволено да се изнасят. Щом човек има тези максими на челото си, той непременно ще върви добре. Също така той има известни максими на устата си, на очите си, на ушите си, на веждите си, но не е позволено да се изнасят тези максими. Който знае тези максими точно както са, той може по тях да предскаже нещо точно. Тези максими не могат да се кажат на хората. Те днес мерят челата и казват, че някое чело е високо пет, шест, седем или повече сантиметра, но все-таки ние виждаме, че и с високи, и с ниски чела, хората пак вършат престъпления. Защо? – Максимите ги няма на това лице. Тези максими ги има само тогава, когато между всичките части на човешкото лице има едно математическо съотношение. Ако челото и носът, и очите, и ушите, и устата са максимални, ще има едно пълно равновесие, но ако има едно изключение от това равенство, тогава тази хармония се нарушава. Това равенство, което съществува също се нарушава. И при това положение никакви предсказания няма да се сбъднат. Другояче казано: Човек може да живее в един физически неорганизиран свят, или в един организиран свят, или в един разумен свят и от това в какъв свят живее, ще зависи и неговият успех и сполука в живота. При това положение сполуките ще бъдат различни. В неорганизирания свят, сполуките ще бъдат много малко, в организираният свят – повечко, а в разумния свят, постиженията ще бъдат най-много, почти до максималните. Какво може да се постигне в един неорганизиран свят? – Представете си, че вие сте един поет и пишете своите стихове на брега на морето. Но след половин час идват вълните и заличават всичко, което сте написали. Какво ще остане от вашата поезия? Всичко това ще бъде пометено. Даже и да поставят една статуя на брега и тя ще бъде катурната. На брега нищо не може да остане. Това е един променлив свят. На какво може човек да уповава? Вие отивате на бойното поле и минавате за много смел човек. Казват: Този човек е голям юнак. – Какво струва вашето юначество пред съвременната артилерия и картечници? Ще се скриеш в една дупка от сто метра и от там ще слушаш тънтежа, ще гледаш навън през една малка дупчица като през мазга л. Казвате: Трябва да има човек вяра! – Ако имаш вяра и излезеш през това време навън, какво ще стане с тебе? Според мене ако човек има вяра, той преди всичко няма да отиде на бойното поле. Под думата вярващи, ние разбираме най-разумните хора. Вярата не е достояние на обикновените хора. Вярата е достояние на най-разумните хора, на най-силните хора. Само те могат да имат вяра. Вярата, веруюто се отнасят до талантливите хора, а суеверието – до обикновените хора. Така седи самата истина. Някои казват, че имат голяма вяра. Христос казва, че който има вяра, ще мести гори и планини. Вярата не е обоснована само на това – да се вярва, но тя е обоснована на знание. Истинската вяра носи след себе си знание. Вярващият знае нещата. В какво вярва човек? – Той вярва в онзи велик закон, вярва в своето съзнание, вярва в своите възможности. Аз съм един хирург. До сега не съм правил операция, но казвам: Аз вярвам в моята хирургия и операцията, която ще направя, ще излезе сто на сто сполучлива, няма да има нито едно изключение. Защо? – Защото като отивам да правя операция, аз не съм раздразнен, тих и спокоен съм, концентриран съм и тегля ножа спокойно, гладко. Режа само това, което трябва да се реже и нищо здраво не докосвам. След това зашивам и работите излизат сполучливи. Зная работите, зная как да направя известни хирургически операции. Така трябва да бъдете във всички области. Като дойдете до религиозния живот, и там ще срещнете много религиозни хора, които минават само за религиозни. За да бъде религиозен, човек трябва да бъде гениален. Ако всички хора можеха да бъдат религиозни, най-първо животните трябваше да бъдат най-религиозни. Защо? – Казват, че страхът е произвел религиите. Ако е така, тогава по-страхливо животно от заека няма. Тогава заекът трябва да бъде най-религиозен. Та като казват хората, че страхът е развил религиите, съгласен съм с това, но в такъв случай, заекът трябваше да е най-религиозен, защото е най-страхливото същество. Също така много религиозно същество ще бъде и жабата, защото тя даже е най-страхливото животно, тя е по-страхлива и от заека. Един ден заекът отивал да се дави. Като наближил до езерото, всички жаби, които били на брега, от страх са нахвърлили във водата. Тогава заекът си казал: Значи, има и по-страхливи същества от мене. И така той се насърчил. Не, страхът не е качество на религиозните хора. Той е състояние на падане, когато хората са съгрешили и са напуснали законите на природата. Страхът се е явил с греха. Когато човек е нарушил известни закони, страхът се е явил, като естествено последствие на това нарушение. Човек е започнал да се плаши от последствията на греха. Следователно, в сегашният си живот, ние трябва да заменим страха с нещо. – С какво? – Казано е, че страхът е начало на мъдростта. Значи, страхът е начало, встъпление на мъдростта. Но като влезеш в мъдростта, ти трябва да оставиш страха отвън, пред вратата. Ти можеш да носиш страха със себе си до вратата на мъдростта, но щом дойдеш до тази врата, трябва да оставиш страха отвън. Като влезеш при баща си, трябва ли да се страхуваш? Това, от което може да се страхуваш, то може да бъде една мечка, или една кобра, или една боа. Можеш ли да се опасяваш от прегръдките на баща си? – Това, от което се опасяваш, това са прегръдките на една кобра, или на една змия. – Защо? – Защото змията има друг интерес. Като те прегърне, тя повече няма да те пусне. Всеки, който те прегърне и те пусне, той е разумен човек. Всеки, който те прегърне и не те пусне, той не е разумен човек и той мисли само за себе си. Сега аз искам да хвърля една малка светлинка върху вашия път. Вие можете да направите едно възражение. Но представете си, че пътувате през една тъмна нощ, и ако аз не ви хвърля малко светлинка, вие ще се сблъскате с едно много голямо препятствие. Следователно, в този път има едно опасно място, пред което трябва да ви се хвърли малко светлинка. Като минете това препятствие, тази светлина не ви е потребна вече. Моята светлина ви беше потребна само за това опасно място. Да кажем, че вие се храните. – Защо се храните? Тази храна, която приемате ви е нужна, само за да задоволи една ваша нужда на организъма ви. Ако не задоволите тази нужда, няма да имате сили в този път, в който вървите. Без тази храна, вие не можете да извървите пътя – краката ви ще се прекъснат и ще се яви обезсърчение и неразположение. А тъй като си хапнете, ще се усетите бодри духом. В дадения случай яденето е едно ободряване, за да извървите пътя. Соломон, като се занимавал с окултните науки, в старо време, като цар, той искал по този начин да разкрие някои тайни. Като цар, той видял всичкото насилие, което ставало под слънцето. Питам: Защо, след като е видял всичкото насилие, като цар, не тури в своята държава нови някакви закони да покаже на хората как трябва да се живее. Той правеше експерименти, но не можа да дойде до един извод, да извади такива закони, такова правило, с което да покаже на хората как трябва да се постъпва. Сега аз изваждам следното правило: Между две положителни тела с положително електричество, непременно трябва да се тури едно тяло с отрицателно електричество. Ако това третото тяло не влезе между първите две тела, непременно ще се образува едно сблъскване, цяла катастрофа ще стане, или един взрив – какво ли няма да стане? Две положителни сили винаги раждат злото в света. И две отрицателни сили също раждат злото в света. Обаче една положителна и една отрицателна сила винаги раждат доброто в света, т.е. не го раждат, но дават възможност да се прояви. Следователно, на физическия свят имаме две възможности за злото и една възможност за доброто. Сега няма какво да ви убеждавам в това, но се правят ред опити. В това отношение се правят ред опити. Представете си, че в една гимназия дето има осем класа, един от тия класове, а именно четвъртият клас, учениците там са много непослушни, самостоятелни, не слушат учителите си, никого не искат да знаят. Учителите им се виждат в чудо, не знаят какво да правят с тях. Причината за това е, че всички ученици в този клас са станали положителни. Ако учителите им вземат тяхното положение, нищо няма да излезе. Ако аз съм на мястото на учителя им, ето какво ще направя. Ако учениците от този клас са 20 на брой, ще ги разделя на две паралелки, от по десет ученика, като между всеки ученик поставя по една ученичка: Едно момче и едно момиче ще ги наредя, но сам ще си избера момичетата. И така ще имам две паралелки от по десет момчета и десет момичета. По този начин ще имам два отлични класа и работата ще върви отлично. В дадения случай жената е проводник на отрицателни сили. Ще уподобя тези сили на думата благодат, която се употребява в евангелието. Думата благодат, която се употребява в евангелието, не е нищо друго, освен тези отрицателни сили в природата. Благодатта, благородството спадат към женския елемент. Ти не можеш да даваш, да бъдеш щедър, ако нямаш характера на една жена. Ти не можеш да имаш отлично сърце, ако не носиш естеството на една жена. Ти не можеш да имаш отличен ум, ако не носиш естеството на един мъж. Защо е така, аз оставям тези работи настрана. Който от вас иска да знае нещо повече по този въпрос, той може да чете съчиненията на разни автори. Има много писано по тези въпроси. Хиляди учени хора са писали по тези въпроси. Може да ви вземе много време да ги четете, но все ще извадите някои изводи, за създаването на съвременното общество. Сега има ред противоречия, които са основани на ред криви постановки. Има нещо криво в основите на съвременния обществен строй, който природата иска да го изглади. Ние сме вмъкнали в порядъка, в законите на природата някои наши възгледи, които сега произвеждат един дисонанс, едно страдание. Първият дисонанс се дължи на непослушанието на отрицателния принцип. В райската градина влязла една положителна сила, един положителен елемент – змията и веднага казала на жената: Защо не ядете от това дърво? – Забранено ни е, казала жената. – Не, ако ядете, всичко от вас ще стане и знание ще придобиете. Жената била възприемчива, отрицателна и веднага се съгласила. Още повече като ѝ казала змията, че не са разбрали думите на Бога. Като ядат от това дърво, очите им ще се отворят, и ще прогледат, ще разберат смисъла на живота. И жената със своето лековерие яде от забранения плод и после каза и на мъжа си: Слушай, ние и двамата сме били в заблуждение, ние не сме разбирали този въпрос както трябва. Мене ми каза един професор, един адепт, че те не сме разбрали Бога. И Адам понеже жена му яла, и той яде от забранения плод. Но след като ядоха и в двамата, се роди едно ново чувство, отвориха им се веднага очите и първото нещо, което първо видяха, видяха, че са голи, че са невежи, че са простаци, че са животни. Те изгубиха своята вътрешна светлина, усетиха своята слабост и в тях настана един вътрешен смут. Представете си, че до вчера сте вярвали в Бога, но възприемате нови възгледи и започвате да не вярвате повече в Бога. В който ден се усъмните в Бога и се откажете от него, в ума ви веднага настава една суматоха. Ти казваш, че няма Господ, но Той ти зашие една плесница и се търколиш на земята. Казваш пак, че няма Господ, Той ти зашие още една плесница и пак се търколиш на земята. Така лежиш ден, два, краката ти отслабнат и започваш да викаш, да се молиш, обръщаш се към Господа. Щом се обърнеш към Господа, всичко се премахва и ти се чувствуваш здрав, бодър. Ти трябва да вярваш, защото със своето отричане, ти не можеш да премахнеш реалността, върху която почива цялото битие. Със своето невярване, ти не можеш да премахнеш това, което съществува. Или със своята вяра, ти не можеш да създадеш това, което не съществува. Тези неща, които съществуват, аз ги твърдя, а които ги няма, не ги отричам. Казвам: Това е така, аз го зная! Нещата, които се доказват, те спадат към друга категория вече. Обърнал се Соломон и видял всичките насилия и страдания, които стават под слънцето, и нямало кой да ги утеши, нямало кой да ги спаси. Обаче въпросът останал в ума на Соломона неразрешен. Така казва Соломон: Няма кой да те утешава, няма кой да те спаси. И най-после като няма кой да те спасява и като няма кой да те утешава, тогава поне яж и пий. Като няма утешител, като няма спасител, поне ще ядеш и ще си пийнеш. И тогава каквото ще да става. Досега всички носят тези правила на Соломона и според тях живеят. Обаче Христос казва: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето. Който ме яде и който вярва в мене, ще оживее“. Питат: Кога ще стане това? – Още днес може да стане. Като повярваш, още днес можеш да оживееш. Сега някои очакват да дойде Христос, че да възкръснат. Бъдещето възкресение е за децата, настоящото възкресение е за мъдреците, а миналото възкресение е за старите хора. Като говоря по този начин, ако ме слушат някои религиозни, ще се намерят в чудо Добре, отивам при един бакалин да купя ориз. Питам го: Хубав, чист ли е оризът ти? – Да, много е чист, първокласен е. Вземам ориза и виждам, че има много камъчета. Казвам: Този ориз не е първокачествен, не е чист. И тогава преброявам колко зрънца има в един килограм. Намирам, че в един килограм ориз има 12 хиляди зрънца. Започвам да го чистя и намирам, че 1 200 камъчета се намират в един килограм ориз. Питам: Чист ли е този ориз? – Ни най-малко не е чист. Разбирам да има едно или десетина, най-много камъчета, в едно кило ориз, но да има 1 200 камъчета, това не е вече чист ориз. Питам: Колко такива възгледи има в нашите схващания за живота като тия камъчета?Чисто ли е това, което знаете за живота? Например, вие казвате, че е чисто вашето разбиране за обичта, и казвате, че трябва да се обичате. Най-първо какво вие разбирате под думата обич? – Да обичаш един човек, това значи да му дадеш най-хубавата храна да яде, да му дадеш най-чистата вода да пие, да му дадеш най-чистия въздух да диша, да му дадеш най-хубавите книги да чете и най-после да го туриш на най-хубавото място. Най-хубавото място, това значи да го поставиш в една хубава градина плодна да работи и всеки месец да му пишеш по едно хубаво писмо. Значи 12 писма да му пишеш през годината. С тези писма да го питаш, как е градината, какви плодове дава и т. н. Това разбирам аз под думата обич или любов. Така е направена и самата природа. Сега има известни положения в света, при които често хората изпадат в състояния на млекопитающите. Съвременните хора не са напълно свободни. Те се намират в една голяма зависимост. Тяхната свобода е външна свобода. Като извоюват своята външна свобода, те виждат, че има нещо вътре в тях, което ги заробва. Вие трябва да се освободите, но как трябва да се освободите? Вземете например, какво е правото на овцата. Какви права има една майка овца? Всяка година нейните деца могат да се продават. Изобщо нито нейният живот, нито този на мъжа ѝ, нито този на децата ѝ е сигурен. Ти имаш една овца, но ни най малко не мислиш за нейната свобода, нито за свободата на своите окръжаващи. Да оставим това, но ти имаш слуга в дома си и ни най-малко не мислиш за свободата на слугата си. Ако отидете в Америка, ще видите, че американците проявяват една добра черта – те се отнасят добре със слугите си. Там слугата започва работата си сутрин от 8–12 часа и след обед от 2–6 часа. В останалото време през деня, те са свободни. Ако пак се случи, че някой слуга работи вън от това определено време, тогава му се плаща извънредно за тези работни часове. Обаче в България не е определено колко време трябва да работи слугата. Той е зает от сутрин до вечер и това се дължи на културата, която имаме. Питам тогава: Как ще се образуват вътрешните отношения между хората? Най-първо като се вгледате в нашия живот ще видите, че отношенията между господари и слуги не са уредени. Отношенията между мъжете и жените не са уредени. Има известни икономически условия, които са влезли в живота и са попречили на правилните отношения между хората. Понякога синовете и дъщерите нямат нужното уважение към баща си по единствената причина, че той е сиромах и няма нужните средства да ги поддържа да следват в странство. Вследствие на това, те не са разположени към баща си. Обаче, ако бащата е добре материално, донякъде синовете и дъщерите са разположени към него. Също така и отношенията между мъжете и жените не са уредени. Днес донякъде и мъжете, и жените са по-съзнателни, но все още вътрешните им отношения не са уредени. Например, днес жената няма още това дълбоко вътрешно отношение и уважение към мъжа. Отвън тя само глади и маже. Нямам нищо против това, но и то не е лошо, но казвам: Това не е снова върху която може да се гради. На тази основа нищо не може да се гради. Като влезе мъжът в дома си, жената отвън е мека, глади, но той чувствува, че дълбоко някъде вее една студенина от жената към него. И тогава мъжът казва на жена си: Кораво сърце е това, не се живее с нея. Също така и мъжът понякога говори мекичко, любезничко, но жената чувствува, че от него вее студенина. И най-после като не могат да намерят това, което търсят казват: Такъв е животът, така ще се живее. И най-после се е създала поговорката за жената – Жена ли е, тя е змия, но гледай поне да не е отровна. Това не е философия. Ако жената наистина е змия защо трябва да се жениш за нея? Който мисли така, той трябва да знае, че тази жена-змия, ще роди деца, които ще мязат на нея – змийчета ще бъдат. Значи онова, което мислите, то става. Сега трябва да дойдат нови писатели, които трябва да освободят мислите на хората от ред заблуждения, на миналото. Прави са хората, но те трябва да знаят, че в съзнанието им има ред неща, които са стари и трябва да се извадят навън, да се заместят с нови, да се превъзмогнат. Това е геройството на човека – да се освободи от старото. Като се казва на човека, че трябва да търпи, мнозина мислят, че търпението е слабост. Но и Христос говори за търпението. Питам: Кой е по-юнак, който търпи или който не търпи? Един лекар, мой познат ми разправяше една своя опитност. Дойде, каза той, при мене един българин и ми разправи от какво страда. Казвам му, че трябва да се направи операция. – Добре. – Да, но затова трябва да се направи упойка. – Не, без упойка. – Как може без упойка? Операцията е сериозна. – Няма нищо, аз съм българин, ще търпя. Ти само ще вземеш ножа и ще го прекараш спокойно, ще си направиш операцията, а за мене не мисли. Как така, ти ще мръднеш, не ме туряй в беля. Не, давам ти честна дума, че няма да мръдна никак. И наистина, аз започнах операцията, но чудо като гледам този човек седи спокоен, гледа какво правя, но не се мръдна седи като мумия. Като свърших операцията, той ме попита: Господин докторе, свърши ли са? – Свърши се. Казвам: Това е един светски човек. Колко вярващи ще се намерят, които биха издържали в ръцете на един такъв доктор хирург? Аз зная още един такъв пример, за една наша сестра, която е прекарала една доста сериозна операция без упойка, само че тя през всичкото време на операцията е чела, колкото молитви е знаела. А за този българин, не се знае дали е чел някакви молитви. Той е човек със съзнание. Като се свършила операцията, той казал на доктора: Господин докторе, свършихте ли операцията? Той казал: Господин докторе, трябва да знаете, че аз съм българин, като кажа нещо и го правя. Такива трябва да бъдат всички българи. Сега, аз ви говоря какъв трябва да бъде българинът, но разбира се, когато попадне в ръцете на умния, на опитния хирург. Докторът реже, а вие трябва да имате онова олимпийско спокойствие и като свърши лекарят, да кажете: Свърши ли вече? Ако вие нямате това олимпийско спокойствие, какво ще правите с противоречията на които ще се натъкнете? При сегашните условия, ние се намираме в един сбор от минали последствия. Сега ние сме в края на една епоха, в която има много противоречия. Единственото нещо, което може да ни помогне, то е нашето търпение, то е нашата разумност, то е нашата вяра, то е нашата надежда, то е нашата любов! И затова трябва да дойдат сили, които да ни подкрепят. Този българин имаше нещо, на което уповаваше. Щом така е търпелив, аз го наричам – хас българин! Казва се, че Бог е дълготърпелив. И той е показал дълготърпение – Той имал качеството на Бога, търпял. Той си казал: Това трябва да мине през главата ми, аз трябва да опитам тези страдания. Толкова хора страдат, и аз мога да страдам. Ти прекарай ножа си, а аз ще ти докажа, че има един българин, който може да търпи. Ти прави своята операция, а аз няма нито да се мръдна, нито да ритна, нито да кажа ох! Без упойка ще понеса всичко. И тъй лежи той с едно олимпийско спокойствие и всичко гледа Това е един отличен пример, достоен за подражание. И когато дойде и на всеки едного това положение, и провидението ви тури на операционната, трябва ли да ритате, да викате? – Не, вие трябва да търпите като този българин, с онова олимпийско спокойствие. Вие трябва да търпите, да мине ножа отгоре ви, за да извади нечистото, от вашия организъм. Като се свърши операцията и докторът зашие раната, вие ще кажете: Благодаря ти, господин докторе, много внимателно пипаш! Пък и лекарят ще си каже: И аз научих един добър урок! Ако трябваше да се направи тази операция на мене, надали бих издържал като този българин. След това, този българин пак ще се обърне към лекаря с думите: Благодаря ви, господин докторе, че ви направих малко труд, ще ме извините. Благодаря ви за услугата. Питам: Колцина днес са благодарни на природата за операциите, които тя им прави? Ако се направи една статистика, не зная колко хора ще се намерят да благодарят както трябва. Аз не съм правил такава статистика, но виждам, че благодарността към услугите, които природата прави на хората е извънредно слаба. Дето, когото срещнеш днес, все ще ти каже, че животът не отива на добър край или че светът не е направен добре. Навсякъде все оплаквания ще срещнете. Това не е една статистика, но това са наши възгледи. Ние вървим по един научен път. Аз не отричам нещата, но казвам, че в живота има противоречия, с които трябва разумно да се справим. Противоречията не са само отвън, външните противоречия са само условия, но има противоречия, които са вътре в живота. Всеки човек има свои големи противоречия, при които никой не може да му помогне. Вътрешните противоречия в живота са най-страшните. Например, представете си какво е положението на една душа, високо организирана, която се чувствува съвършено усамотена, никой не се намира около нея. Знаете ли колко е тежко това положение? Представете си, че сте в един хотел, оставен сам и хотелът гори цял в пламъци, а вие не можете да излезете. Какво ще бъде вашето положение? Такъв пример имаме, случвало се е това в Америка. В един голям хотел избухнал пожар. Когато целият хотел бил обхванат от пламъци, един от пожарникарите останал сам в хотела, и нямало от де да бяга. По едно време дошло му на ума да се спусне по кабелите, които били отстрани на хотела. Той се хванал за двата кабела, но увиснал на тях на височина 70–80 метра от земята. Така седял той известно време. Всички хора го гледали отдолу и не знаели как да му помогнат. Стохилядна публика го гледала отдолу. Най-после един пожарникар намислил да се качи със своята стълба до известна височина и оттам да свържат кабела с въже и така да се спусне другарят му. Веднага като слязъл на земята се събрали около него репортери да го питат какво е било положението му, като висял на кабела. Той казал: Господа, като се направи втори опит, тогава вие вземете това място да разберете точно какво е било моето положение. Иначе то не може да се опише. Това е едно безизходно положение, особено което не се описва. Трябва да ви поставят на същото положение, за да го разберете. Има неща в света, които наричам реални и които не произтичат от волята на човека, нито от неговата фантазия. Реалното е туй, което всички разбират. Има нещо разумно в света, в което всички живеем. Това разумното ни обгръща. Има една разумност в света, която постоянно ти шепне. Има нещо разумно, което обгръща всеки човек. И ако вие се вслушате в него, че видите, че това разумното ви говори при най-лошите условия на живота. При каквото лошо положение да се намираш, това разумното ти говори: Не се бой, тази работа ще се оправи! И ако слушаш този разумен глас, ти ще излезеш от лошото положение. Съвременните хора са обезсмислили това вътрешно говорене. В каквото и безизходно положение да се намираш, това разумното начало в тебе, ще ти покаже един път, за излизане, но трябва да намериш този път. Ще го намериш само ако слушаш разумния глас в себе си. Ако го слушаш, ти винаги ще излезеш на правия път. Казвам: Противоречията, които Соломон е видял, в тях имало едно голямо развитие. Христос казва: „Не мислете, че в многото си говорене ще бъдете послушани. Отец ваш знае от какво имате нужда“. Вашият баща на небето знае, от какво имате нужда. Вярвайте в него и от това, от което имате нужда Той ще ви помогне. И после казва: „Космите на главата ви са преброени. Знайте, че нито един косъм от главата ви няма да падне без Волята Божия“. Следователно, ако един косъм от главата ви няма да падне без Волята Божия, какво има да се съмнявате? Щом се съмнявате, това показва, че друга е вашата воля. С това не искам да ви упреквам, но казвам: Колко много сте се отдалечили от тази вътрешна връзка! Колко много се е увеличило у вас съмнението. Казвате: Господ с нас ли ще се занимава? Това показва, че имате особено мнение. – С тебе ли ще се занимава? – Щом ти си дошел в една крайна нужда, в която никой не може да ти помогне, разбира се, че Бог е пръв, Който ще ти помогне. Ти се намираш в едно голямо противоречие, от което никой не може да те извади, никой не може да ти помогне. Бог казва: „Аз съм пръв и последен!“ Следователно, когато се раждаш, ти ще срещнеш господа. Когато се раждаш, Бог е първият, Който ще те срещне, ще те даде на майка ти и ще каже: „Отгледай това дете и колкото ти струва, аз ще платя за него“. Като умираш Господ казва: Погребете го и каквото струва, аз пак ще платя за него. Тъй щото и при влизането в живота, Бог те посреща и при излизането от живота, Той пак те посреща. Казвате: Докажете ни това! – Аз бих желал друг някой да ви го докаже. Тези неща, които виждам, които зная, са толкова ясни за мене, че няма нужда да ги доказвам. Аз не искам никакви доказателства за светлината. Аз не искам никакви доказателства за това, че имам ум, или че имам сърце, или че имам воля, или че имам живот. Що се отнася до други работи, аз съм готов да слушам. Ако някой ми говори нещо за развитието на моя ум, или за облагородяването на моето сърце, или за постепенното усилване на моята воля, аз съм готов да слушам. Казвам: Вярата сега е потребна в новия живот. Вяра е потребна на хората сега, за да дойдат в света и да използуват бъдещите условия. Не е въпросът да създават. Ние хората в света нищо не създаваме, но трябва само да градим. Под създаване, съвременните хора разбират условията, които ни са дадени. И тези условия трябва да се използуват добре. Сега като срещна един лекар, , ето какъв трябва да бъде той. Като ми даде едно лекарство, аз ще го питам: Това лекарство, което ми даваш, уверен ли си в него 99 на сто? – Уверен съм! Или той трябва да каже: Аз съм уверен в това лекарство 75 на сто, или 50 на сто, или 25, или 10 на сто. Всеки лекар трябва да има една определена статистика, да знае всяко лекарство, колко на сто може да лекува. Има някои лекарства, които не действуват върху известни темпераменти, не могат да ги лекуват. Да допуснем, че някои дохожда при някой банкер и му казва: Господине, искам да ми дадеш пари назаем, но с условие да ми дадеш най-ниска лихва. Той се обръща към банкера като към един благороден човек. Тогава банкеринът му казва: Добре, ще ти дам с пет на сто, но с условие да си платиш точно на време. Сега доволен ли си? – Вижда ми се малко висока цената. Не може ли по-малко от пет на сто? – Хайде тогава с четири на сто, но и от тебе искам и ти да изпълниш задължението си точно на време, да бъдеш честен. Това значи отношения! Казвам: Трябва да се образуват между хората отношения на издържане в дадената дума. Всеки трябва да държи на думата си. Всяка дума има значение за даден период. Например, когато някои хора се женят, те казват, че ще си бъдат верни до гроба. Значи, след гроба няма да бъдат вече верни. Тя или той казват, че ще си бъдат верни до гроба. – Аз пък не искам хора, които ще ми бъдат верни само до гроба. Че до гроба всички хора са верни – това не е нещо особено. Други пък казват: Аз ще ти бъда верен, но при известни условия. – Това е човешка страна. Аз пък казвам, че верността трябва да представя една характерна черта в човека. Спрямо себе си човек трябва да бъде верен – нищо повече! Когато някой се отнася спрямо мене така, както не трябва, това не значи, че и аз трябва да се изменя. Аз трябва да бъда верен спрямо онези принципи, които аз разбирам, а не както той разбира. Той ще постъпи така, както разбира нещата, аз пък ще постъпя, както аз разбирам. Ние съвременните хора се месим там дето не трябва. Мнозина религиозни хора се месят там дето не трябва. Те се месят в съвременния строй и казват, че министрите не постъпвали добре. Та вие не знаете защо и как трябва да постъпят. Когато един министър не постъпва така, както трябва, както мисли, това показва, че той не е силен човек. Той например е дал на място една заповед, но има стотици и хиляди подведомствени, които не са изпълнили заповедта му както трябва. Той не е виновен за това. Преди всичко един министър не може да види всички онези неуспехи, които се явяват в последствие. Той не е ясновидец да може да види и да предвиди всичко. Казвате, че министрите не управлявали добре. За да могат министрите да управляват добре, преди всичко цялото общество трябва да се превъзпита. Като започнете от най-малките – децата и стигнете до най-големите: всички учители, съдии, чиновници, всички трябва да се превъзпитат, за да имат едно общо съзнание, едно общо схващане. Във всички трябва да има добра воля, за да могат работите да вървят добре. Ето един пример от обществено съзнание. Ако отидете в Америка, ще видите, че американците, като минават покрай някои градини, дето са нападали плодове, никога няма да се наведат да събират плодовете. Ако сте някъде в Ориента, ще видите, че ориенталците току се навеждат да събират накапалите плодове. Казват: Да не гние поне! Не само това, но те късат даже и от плодовете на дърветата, направо си късат плодове. Това е характер на американците, те не са родени така, но са се превъзпитали от ред поколения. Там всеки има преизобилно всичко, но главното е, че това е тяхна характерна черта. Там рядко ще срещнете човек, който взема от чуждите плодове. Сега българинът трябва да развива вярата си, той има вярвания, вярата в него е слабо развита. Ако дадете на българина пари на заем да му услужите, той веднага ще ви има доверие, но ако му откажете, той веднага се разколебава, губи доверието си към вас. Това не е вяра. Той не трябва да се съмнява. Той никога не трябва да очаква от мене или от когото и да е повече от това, което мога да направя заради него. Казва Соломон: „Обърнах се и видях всички нещастия и насилия под слънцето“. Той обаче не е могъл да даде някаква рецепта против тези нещастия, но казва: „Така е направил Господ“! Но другите пророци след Соломона казваха: Не е така! Те коригираха Соломона и казваха: Бог не съизволява в смъртта на грешника. Но когато дойде Христос, Той каза: „Отец ваш знае от какво имате нужда, затова разумно търсете, хлопайте и просете“. От това, което имате нужда, ще бъдете послушани, но Той се обръща към онези, които имат вяра, които имат доверие към Бога, и които е изпратил на земята. За нас е привилегия, че сме изпратени на земята, че ни е възложена някаква работа да се учим. Бог е предвидил всичко за нас, не само за сегашния ни живот, но и за бъдещия, който ние не знаем. Сега аз говоря общо, но има някои, които са напреднали, те виждат това нещо, те го знаят. Който е излязъл от сегашното състояние, той ще знае тия неща. Ако някой човек живее в състоянието на рибите, как би могъл да разбере сегашния живот? Или ако се намира в положението на животно, как би разбрал сегашния живот? Та казвам: Има същества, има хора, които са излезли от ограничителните форми и това, което за вас се вижда далече, за тях е ясно. Те виждат тези блага и ги използуват. Но това е въпрос на съзнанието. Една малка постъпка може да поправи вашето положение. Ще ви приведа един пример. Един богат търговец в Ню Йорк писал във вестниците, че търси един честен касиер. Веднага се явили при него около 10–20 души с разни препоръки, но никой от тях не хванал око на търговеца. Най-после иде един млад, спретнат момък, но преди да пристъпи към търговеца, той видял на земята една малка книжка, навел се, дигнал я и продължил до търговеца. Господине, четох във вестниците, че търсите един честен касиер. Аз идвам при вас, но нямам от никого препоръка. – Да, но вие имате една от най-добрите препоръки. Това навеждане на земята да вдигнете книжката е най-добрата ви препоръка. Това показва, че вие сте на място като касиер. Казвам: Едно ваше разумно навеждане на земята, ще бъде вашата най-добра препоръка. Или една постъпка направена на време, както трябва ще бъде вашата най-добра препоръка. Ето защо и на вас казвам: Очаквайте препоръките си, не от външните хора, но от едно подигане на книжката от земята. Щом подигнете тази книжка навреме, вие ще бъдете назначени за касиер при богатия търговец. От вас не се изисква много, освен да дигнете малката книжка от пода на учреждението. И като влезете вътре, вие ще бъдете назначени точно на онова място, за което е дадено обявление във вестниците. Следователно, като влезете в учреждението на природата, вие ще бъдете назначени точно на онова място, за което тя е дала обявлението. „Благословен Господ Бог наш“. Тайна молитва. (Хубав слънчев ден, меко време, снегът се топи.) 20. неделна беседа от Учителя, държана на 24 февруари 1935 година. София, Изгрев

Аудио - чете Нели Недялкова От книгата,"Разумният живот", Младежки окултен клас - година трета, (1923-24), Издателство: Бяло Братство, София, 2009 г. ISBN-978-954-744-102-6, Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата "Разумният живот". Лекции на младежкия окултен клас от Учителя. Година III (1923–1924). Издание на Просветния комитет, София, 1925-1926 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата "Разумният живот". Лекции на младежкия окултен клас от Учителя. Година III (1923–1924). Второ издание - Издателство "Бяло Братство", 1995 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Пътят на ученика. Основната идея – Само светлият път на Мъдростта води към Истината – Тя постоянно ни весели. Тайна молитва. Прочете се резюме от темите: „Разлика между философските схващания на Платона и Аристотеля“. Прочетоха се няколко от работите върху темата „Разлика между страх и съвест“. За следния път тема № 9: „Ползата от богатството и сиромашията.“ Какъв трябва да бъде пътят на ученика? Всеки път се очертава, отбелязва се по нещо. Ако е физически път, той се очертава от местата, през които минава. Този път може да минава покрай полета, планини, реки или други места. Ако този път е морален или умствен, той се отличава с една ясна, положителна мисъл. Ясните мисли не са безплодни, а всяка безплодна мисъл, според мен. безпокои човека. Например под думата .„размножаване“ съвременните хора разбират едно нещо, а в живата природа тази дума има двояко значение. Ако ударите един съд в земята, той ще се размножи на малки парченца, но това не е размножаване в истинския смисъл на думата, това е раздробяване. Когато хората вървят по този процес, те се израждат. Запример бащата е много умен. Синът слиза с един градус по-долу от бащиния си уровен. Неговият син пък слиза с още един градус по-долу от уровсна на баща си и т.н. Срещат се такива поколения в живота, които постепенно се израждат – вървят в нисходяща степен. Туй не е размножаване, това е раздробяване. По същия закон на раздробяване, а не по закона на размножаването, вървят у вас някои мисли в развитието си. Много от вас, учениците на окултния клас, след като сте следвали в университета 5 или 10 години, вие чувствате като че ли нищо не знаете. Ако човек от скромност чувства, че неговото знание е нищо пред великото знание в света, това разбирам, то е едно нещо. Но да изгубваш своята памет, да изгубваш своя разсъдък, да изгубваш смисъла на знанието пред великото знание, това е процес на раздробяване, не е процес на съвършенство. Допуснете, че имате точка A, която се движи. Аз употребявам думата „допуснете“, защото докато не допуснете нещо в ума си, то не може да се докаже. Тази точка A се движи в посока към точка B. След това тя прави едно малко отклонение наляво към точка C. После върви направо към точка D, след което слиза надолу към точка n и пак върви направо към точка m. Всички тия движения на точка A представляват един изминат път. Линията AB представлява челото на човека. Линията BC представлява едно малко вглъбяване, влизане навътре или едно малко отклонение между два свята. Значи BC е неутрална граница между един по-висш и един по-нисш свят. Линията CD представлява линията на човешкия нос Линията Dn представлява слизане на човешкия нос надолу, за да се образува линията nm – човешката брада. Природата изразява движението на тия линии в две противоположни посоки. Когато вие разсъждавате здраво и се развивате правилно, движението на първата линия не образува пътя AB. но обратния път – BA. Това показва, че щом човек се развива правилно, челото му расте нагоре, тази линия BA се повдига перпендикулярно нагоре. Когато пък се развиват вашите интелектуални способности, или вашият интелект, тогава носът расте. Носът, значи, не расте нагоре, а надолу. Следователно имате линията CD. Челото расте нагоре в дясно, а носът и брадата отиват надолу, в ляво. Тогава имате отношението 1:2. Добре, ако вашият интелект и вашата воля се съединят и противодействат на Божествения принцип във вас, в какво положение ще се намерите? – Ще се раздвоите. И наистина, човек по някой път се раздвоява. Тогава какво трябва да правите? За да спаси човека, природата е разрешила този въпрос. Как? Понеже нисшето в човешкия свят – интелектът в човека, и нисшето в животинския свят, което изразява брадата в човека, се съединили против Божественото, природата ги е разделила, като направила устата – тя разделя носа от брадата. И затова, когато човек стане лош, първото нещо, което трябва да направите, за да го поправите, е да го нахраните. Може да проверите това нещо. Ако имате един неприятел, който ви мрази, гощавайте го, хранете го, той ще ви стане приятел. Значи, устата в природата представлява процес на раздвояване, процес на разделяне на тия две сили, които действат против Божествения принцип. И тъй. когато вашата воля и вашият интелект се съединят, трябва да ги разделите, т.е. да създадете на ума и на волята си такъв обект, който да привлича всичката им енергия. Сега всичките нещастия в света се раждат от известни желания. Например някой път се заражда желанието да блеснете пред света. То е желание да израстете нависоко, да станете обемист, дебел, да пуснете големи корени и т.н. Туй е в реда на нещата, то е Божествено желание, но за реализирането му във физическия свят действат противоположни сили – нисши сили. Значи, вие искате да станете едно голямо растение или едно голямо дърво, но идват големи бури. Какво ще стане с вас тогава? Ако нямате нужното смирение, ще ви изкоренят и вие ще бъдете или изкъртени, или счупени. Следователно малките тревички в закона на развитието си са в по-голяма безопасност, отколкото големите дървета. При това грамадните дървета в природата изразходват излишна енергия, без тя да се оплодотвори. Ние знаем, че едно хиладогодишно дърво, за да израсте на 10–15–20 метра широчина в диаметър, е погълнало грамадна енергия в себе си. Питам: ако нямаше в света разумни същества, които биха могли да използват тази грамадна енергия, складирана в тия дървета, какво биха правили те с нея? И този въпрос природата е разрешила разумно. Всички тия големи дървета на миналото, които са расли без смирение, природата ги е събрала и Затрупала в дъното на земята, като образувала от тях каменните въглища, които сегашният човек употребява за гориво. Тя е натрупала тия дървета в земята, за да се трансформира отпосле тяхната енергия в топлина и светлина. С тази топлинна и светлинна енергия, която се получава от тия дървета, се подпомага развитието на човешкия ум и човешкото сърце. Като имате предвид всичко това, вие може да си кажете: как, ние дължим ли тогава на тия дървета, от чиято енергия се ползваме днес? Едно дърво, това е собственост на едно разумно същество. В такъв случай, мислите ли, че ония същества, които са оставили своите кости, своите тела долу в почвата да се ползвате от тях няма един ден да търсят тази своя собственост? Голямото зло в света днес иде именно от каменните въглища Чието от окултно гледище много от тия същества които хиляди години са били свързани със земята, днес при изгарянето на въглищата, било във фабриките в параходите, в треновете и другаде, се освобождават и създават големи злини на света. Защо? Защото някои от тия същества, които са били свързани с дърветата вървят в низходяща степен на развитие. Оттук ще извадя една аналогия, а именно: както растенията представляват един преходен етап към развитието на човека, тъй и човекът представлява един преходен етап към развитието на ангелите. Енергията, която ние събираме в нашите тела от земята, един ден ще бъде полезна за други, по-висши същества. Тя ще бъде основа за културата на един по-висш свят от сегашния. Щe кажете: Какво от това, ще дадем енергията си. Злото седи в това именно, че ако вървите в низходяща степен на своето развитие, вие ще бъдете заплетени в тази материя и няма да може да се освободите. Но ако вървите във възходяща степен на своето развитие, ако вървите към Божественото, вие лесно ще се освободите от тази материя, в която сте заплетени. Като оставите телата си на земята, вие ще бъдете свободни от тях и като влезете в ангелския свят, ще се ползвате от благата, които сте оставили на земята. Та като ученици на Окултната школа вие трябва да имате по-дълбоки разбирания за живота. Аз ви обръщам внимание на това, за да не се роди във вас страх, да се пазите от сянката си. Не, веднъж сте дошли на земята, вие сте свързани с нейните закони и трябва да се развивате по Божествен начин, а не по човешки. Ще вървите и надолу, и нагоре. Човек е дърво, съставено от други две дървета. Тия две дървета съставляват двете главни системи в човека: мозъчната и симпатичната нервна система. Клонете на мозъчната система се разпространяват надолу, чак до крайниците на тялото, а корените му са горе в мозъка. В това отношение човек представлява дърво, насадено в една саксия. Другото представлява стомашния мозък или тъй наречената симпатична нервна система която се състои от ред възли, ганглии, разположени най-много в областта на стомаха. Корените на симпатичната нервна система са насадени в ганглиите, т.е. в стомашния мозък, а клоните ѝ отиват нагоре. Значи клоните на тия две дървета се преплитат. По какво се отличават тия две системи? – По своите резултати. Мозъчната система е носителка на електричество, затова, ако тя се развие повече от другата, човек почва да съхне. Щом човек почне да съхне, това показва, че преодоляващо влияние в организма му има мозъчната система. Електричеството отнема всичката влага от организма, и затова такъв човек е сух, без влага, безводен е той. Симпатичната нервна система се отличава с обратни резултати на мозъчната. Тя е носителка на магнетизма в човека. Когато тя е развита в някой човек, той надебелява, явява се натрупване на излишна материя, която се обръща после в тлъстини. Следователно, тия две системи могат да се коригират една друга. Когато човек затлъстее много, какво трябва да прави? – Да упражнява ума си. Всички хора, които не мислят, затлъстяват. Такъв човек става един чувствен обект, той само чувства, но не мисли. Задебелееш лr Сега, наблюдавайте как става растенето у вас, как се развиват отделните ви удове. Някой път, запример, носът ви не расте на дължина, но се разширява. Ако расте на дължина, означава, че му се придава известен умствен колорит, но ако се разширява, без да расте на дължина, придава му се повече чувствен характер. Следователно широчината на носа винаги трябва да съответства на дължината му. Правили ли сте измервания в университета да видите, ако един нос е дълъг 6 см, каква широчина му отговаря. (– 35 мм широчина). Да, 35 мм е нормата. За един 20 годишен човек 3 см или 30 мм широчина на носа е малко. Това означава слаба дихателна система, т.е. такъв човек може да има силен интелект, но мисълта му не е дълбока, защото дълбоката мисъл винаги подразбира дълбоко дишане. Това дишане не трябва да става бързо, но медлено. Аз не препоръчвам бързото дишане, но медленото, плавното дишане. И когато си лягате, и когато ставате, ще си внушавате, че дишате медлено. Носът и челото в човека представляват два отделни свята. Носът е светът на физическия човек. Той е от мъжки пол, но раздвоен. Всички негови пориви са все към земята. Челото е светът на висшия, на горния човек. В него няма раздвояване. Той нито е мъж, нито е жена. Той е човек. Във вас сега може да се появи мисълта: веднъж родени така, как можем да си помогнем? Вие се лъжете, не сте родени така. Вие си предполагате само, че сте родени, никой от вас още не е роден. Вие сте само въплътени в материята, но въплътяването не е раждане. Раждането е един Божествен, един естествен процес на душата. Въплътяването е един неестествен процес. Ако някой каже, че е роден така, то значи, че той може правилно да се развива; щом е въплътен в материята тоя трябва да употреби своя висш, Божествен ум, за да разплете. Как ще се разплете? По какво се отличава въплътяването? Въплътеният в материята човек е крайно капризен, каквото види по улицата за ядене, все му се яде; през дето мине, все ще си купи нещо и ще дъвче; ще напълни джобовете си с орехи, лешници, ябълки и др. подобни. Ако го питаш, защо дъвче постоянно, ще ти отговори: да минава времето по-лесно. Той ще чете всякакви книги безразборно; романи, история, философия, математика, естествени науки и др. – всичко в него е каша. Ако го запиташ какво специално го интересува, било в някой от романите, които чете или в някои от научните книги, ще каже: Чета, колкото да се прекара времето. Какво те интересува във философията на еди-кого си? – Да видя неговите възгледи. Такъв човек обаче няма нещо определено, към което да се стреми. Не, не трябва да бъде така. Чета ли някакъв роман, трябва да зная каква е основната идея в него. Проучвам ли някаква философия, трябва да зная каква е основната идея в тази философия. Следователно човек, който се е родил, трябва да има една основна идея. Аз желая всеки от вас да има една основна идея. За следния път развийте темата № 10: „Основната мисъл на личния ви живот.“ Вие ще кажете: това е една свещена идея, тя важи лично за нас. Аз бих желал да имате една свещена идея, бих се радвал на това Не казвам, че вие нямате свещени идеи, но може би вие още не сте намерили в себе си тази свещена идея, а желая да я намерите. Тъй както ви гледам, знаете ли на какво ви уподобявам? – Вашето положение мога да сравня с това на България. Например, българите сега имат много дългове и всички финансисти се чудят как да оправят положението на България. В България има скрити много богатства – въглища, скъпоценни камъни, злато и др., но не могат да ги намерят и затова българите си казват: Хайде да направим един заем, да подобрим положението си! За заем всички мислят, но никой не мисли да намери в себе си тази основна идея и да я използва. Тя е богатство, енергия, скрита вътре в човека. Американците се отличават от българите по това, че те имат основна идея. Те казват: ние ще обработим и основно ще използваме богатствата, които се намират в нашата държава. Ако отидете в Америка, никъде няма да срещнете бедна студентка или беден студент, на които богатите американци да дават пари подарък. Ако някой богат американец иска да помогне на един беден студент, ще му каже: „Господине, аз имам предвидена известна работа за тебе. Ако се заемеш да я свършиш, ще ти платя добре. Докато я свършиш, ти си задължен по отношение тази работа. Свършиш ли я, ти си съвършено свободен.“ Отлична черта е тази у американците! Там слугините работят осем часа дневно. След този осемчасов труд тя прекратява работата си, облича се хубаво, взима чадъра си и излиза. Господарката дума не ѝ казва. Вечерта се прибере в своята стая, легне си, свободна е, никой не я безпокои. На другия ден пак започва работата си. Извън работното време тя е свободна да си действа както иска. В България няма такова нещо. Това, което става между българите, говори за безидеен живот. В тях няма никаква основна идея. Сега вие сте българи, родени сте в България, питам ви: имат ли те някаква литература или някакви исторически паметници, от които да се види каква е тяхната основна идея? Те и до сега са безидейни хора. Не че нямат идеи, много идеи са имали и имат, но основна идея в техния бит не са имали и нямат. Като ви казвам това, аз искам да ви предпазя от атавизъм. Атавистически, гледам, и във вас се заражда същата характерна черта – да разпръсквате енергията си във всички посоки. Ще се пазите от това! Преди всичко трябва да знаете, че сте мислещи същества и затова трябва да имате една основна идея в света. Ще пребродите цялата земя и отдето и да е, ще намерите тази основна идея. Като намерите тази идея, ще я турите на най-свещеното място в себе си, а всички ваши идеи ще поставите в съответно съотношение към нея. И като работите по този начин, значението, което придобивате, ще има полза за вас. И тогава, като растете и се развивате, няма да остарявате, но във вас ще става едно вътрешно разширение. И тъй, това, което ви казвам, е необходимо за един окултен клас Ако вие не вземете предвид тия мои думи, аз зная какви ще бъдат резултатите на една окултна школа, която няма основна идея. Всички такива школи се разпадат. Не само това, но и вашият живот ще се разпадне. И за в бъдеще, каквато и работа да вършите, ако нямате една основна идея в себе си, животът ви ще се разпадне и вие нищо няма да спечелите. Нашето желание е всички вие да имате успех в живота си. За да намерите тази своя основна идея, тъй ще разпределите времето си, че ще оставите известни часове през деня, известни часове през нощта, като се пробудите, да отправите една силна струя нагоре: ще мислите за Бога, за Слънцето, за светиите, за всички велики хора на миналото, за всички хора на идеите които и сега живеят. Ще размишлявате през което и да е време от деня по 1–2–5–10 минути, за да се свързвате с тях. Това ще бъде един процес на растене във вас. Тъй ще укрепне и духът ви. Вие трябва да мислите, че всичко може да направите. Можете да направите всичко, но кога. Когато сте във връзка с всички добри хора, които вкупом съставляват едно Божествено тяло и всички си помагат. Значи, всичко може да направите заедно с добрите хора по света, а сам нищо не можете да направите. Ако искате да бъдете силен, ще си кажете: Аз, добрият човек и всички добри хора в света с мене, плюс Бога с мен, Който е над нас, всичко мога да направя. Тъй седи законът. Ако някой каже: Аз мога да направя всичко – това е една трета от Истината. Ако кажете: Аз и всички добри хора можем да направим всичко – това са две трети от Истината. И ако най-после кажете: Аз, включая всички добри хора и Бог, можем да направим всичко – това са три трети от Истината. Това е главната идея. Като казвам всички добри хора, подразбирам изобщо всички добри хора, които живеят по цялото земно кълбо – било като живи или заминали за другия свят – всички съставляват едно цяло с Бога. Когато работим с тази основна идея, те са готови да ни помагат всякога и във всичко: и в науката, и в изкуствата, и в живота. Ако имате едно изкуство в себе си, художник сте например, и имате тази основна идея, те ще ви помагат и вие ще бъдете отличен художник. Ако сте музикант или писател, или философ и имате тази основна идея в себе си, те ще ви помагат, ще вдъхнат във вас нова култура, нови идеи и вие ще се проявите като отличен музикант, писател или философ. Може да сте търговец или какъв и да е в света, имате ли тази основна идея в себе си, всички ще ви помагат и този малък кръг на дейност, в който се проявявате, ще бъде за вас благословение. И тъй, първото нещо, което искам от вас, е да се самоопределите в себе си. Аз казвам: пътят на ученика е едно строго самоопределение. Определите ли се веднъж в себе си, няма да се изказвате навън, но ще бъдете твърд като диамант; всички външни условия ще се смекчат постепенно и вие ще си пробиете път и сега, и за в бъдеще. Нашето желание не е да се определите само за 5–10–15 години и след това да се разкапе у вас всеки стремеж, но сегашното ви самоопределение да бъде за в бъдеще един велик етап от вашите минали стремежи. При сегашния развой на човечеството, в пътя си вие ще срещнете една малка мъчнотия. Аз я наричам малка мъчнотия, понеже е кармическа. Затова, за да можете да пренесете тази мъчнотия, всеки от вас трябва да бъде силен, да има един морален гръбнак, за да не попадне в слабост и да не се подхлъзне, да не се върне назад. Знаете ли в какво седи подхлъзването на ученика? В непослушанието. Не подразбирам послушание на онова, което аз казвам, но послушание на онова великото, Божественото, което говори в нас – когато ние не се подчиняваме на ония велики основни закони, върху които почива животът на нашето съзнание. Всеки от вас се приготовлява да стане гражданин на Царството Божие, за което трябва да има правилни отношения към Бога, към своята душа и към ближния си. Вие не можете да установите тия правилни отношения, докато нямате една основна идея в себе си. Ако нямате такава основна идея, вие ще мязате на ония картоиграчи, които всяка вечер се събират да играят на скамбил, на домино и все се побеждават. „Аз – казва, го победих.“ Все се побеждават, и победени остават – губят си времето. Аз ви навеждам на тази велика мисъл, понеже и вие скоро ще играете на карти – на домино, на скамбил и др. Редактирането на един вестник или на едно списание, например, аз наричам игра на домино. Защо? Да редактираш един вестник значи да започнеш да мислиш какво да готвиш на тия хора. Ще почнеш да се нагаждаш към тях. Ще мислиш какво да им наготвиш днес, утре, другиден и т.н., дано задоволиш вкуса им. Като ви казвам това, не трябва да ми се сърдите, аз не обичам илюзиите. Вие трябва да знаете нещата тъй, както са в действителност. Някъде ледът е тънък, а мястото дълбоко и аз ти казвам: не ходи по този лед! Той е тънък, ще се счупи и ти ще потънеш във водата. Някой казва: аз ще напиша една статия, но нека да видя какви са нашите хора, какви са техните изисквания и т.н. И започва той да приготовлява нещо по вкуса им. Дойде, обаче, някой от провинцията, който чел тази статия и казва: Не ми се харесва тази статия. И започвате вие да се нагаждате по вкуса на вашите читатели и по вкуса на съвременните изисквания на обществото, но на какво ще замяза списанието ви? Друг път вие казвате: Ние още първия път ще напишем нещо силно, ще прокараме Истината. Добре, направете опит и вижте колко абонати ще имате и в единия, и в другия случай. Американците, които са толкова практични, и досега търсят начин как да издават едно независимо списание. И всеки ден те се приготовляват за такова списание, но разгледайте американските списания – всичко ще намерите в тях, но не и дълбока мисъл. Ако се прокара в техните списания или вестници някоя трезва мисъл, тя ще бъде дадена или от някой индиец, или от някой изпаднал славянин, който търси начин за прехранване, но самите американци не могат да дадат нещо дълбоко. Те се занимават с повърхностна мисъл и считат, че не може да се роди втори Марк Твен, мислят го гениален. Да, гениален е да осмее всичко, и то тъй майсторски, че ти като го четеш, сам се смееш на себе си. Да осмиваш нещата и да мислиш, че по този обратен път ще можеш да морализираш хората, това не е възпитание, това не е Божествен метод на въздействие. Засега в света съществуват два метода, два пътя, чрез които се въздейства на хората – единият е чрез осмиване, другият – чрез нагаждане към техните вкусове, но и двата са временни. Истинският метод се отличава от тях. Действително, ще пишете това, което, хората са годни да разбират, но у всички ви трябва да има една основна идея. Да кажем, че ще пишете за реформите в обществото. Вие постарали ли сте се в себе си да направите една реформа? Ще кажете: Ние, младите, ще съберем пари помежду си, и списанието ще почне да излиза. Мислите ли, че парите ще оправят работата? Списание с пари не се издава – туй трябва да го знаете! В списанието трябва да се вложи живот, трябва да се вложи една Божествена идея. Да издаваш списание, това е сериозна работа! Не е въпросът в множеството на абонатите. Ако вие, младите, искате да издавате едно списание, то трябва да бъде строго идейно, и между вас трябва да има единство и обединение в идеята. Почнете ли да се разделяте да политиканствате, мен там ме няма. Аз обичам идейните работи и за тях съм готов да помагам, но дойде ли въпрос до личните работи – от тях не се интересувам. Аз желая всички вие да бъдете идейни. Само онези от вас, които са проникнати от една Божествена идея, ще останат като работници на това дело. Аз не ви правя упрек, но ви предупреждавам. Сега носът и волята ви се съединили, правят заговор против Божественото във вас. Следователно, ако се заемете да издавате едно списание и един ден се скарате, питам ви: каква полза ще имате от това списание? Казвате: Ще придобия една опитност. Ако веднъж се напия и след това ме набият, трябва ли втори път пак да се напивам? Достатъчно е веднъж да ме набият. Защо трябва и втори път да се напивам? Защо трябва и втори път да ме бият? Ако въпросът е да придобия такава опитност, ще отида в една кръчма, там все ще се намерят пияни, ще видя как бият някого и ще си кажа: лошо е пиянството придобих тази опитност. Аз ви казвам тия неща, защото не искам да се обезсърчавате, предпазвам ви от обезсърчението. И тъй във всяка ваша постъпка трябва да вложите нещо идейно, за да я осмислите. В света има две основни идеи, два метода, по които могат да растат и да се развиват нещата. Единият метод е чисто човешки, другият – Божествен. Вие започвате една работа, която е и човешка, и Божествена. Тогава 25 на сто от успеха ѝ е от вас, 50 на сто от Бога и 25 на сто от живата природа или както аз я наричам „окръжаващите ви хора“. Следователно тези три фактора трябва да действат всякога в съгласие помежду си, за да може каква и да е идея да успее. Затова вие трябва да устремите всички ваши сили към една цел – да развивате Божественото в себе си и да му дадете предимство над човешкото. Аз бих желал като се срещнем, всеки да види в другия една основна Божествена идея, различна от неговата. Красиво е, когато хората, които вървят в един и същ път, се различават в своите прояви! Един изучава, например, външната страна на някоя наука, на някой въпрос, друг – вътрешната, но няма разногласие между тях. Един изучава живата философия, друг математиката, трети музиката, четвърти изкуствата, пети болезнените състояния на човешкия организъм и т.н., но виждаш всички тия хора са в съгласие и хармония помежду си, всички са положителни хора, всички са хора с една основна Божествена идея. Всички трябва да се стремите към положителното. Малко да е, но чисто! При това бих желал да развиете друго едно качество в себе си, което липсва в българите, а всички вие сте българи. Един от големите недъзи на българите е, че те нямат почитание един към друг. Туй липсва и у вас. От изследванията, които съм направил, съм заключил, че религиозното чувство у българина е слабо развито. Благородното чувство в човека е резултат само на религиозното чувство. Понеже в българина има този недостатък на непочитание на другите, той може атавистически да се прояви и във вас. Един българин, като отиде в кръчмата и се напие, може да изнесе и най-интимните работи, които са му казани като на приятел. Някои казват: Какво от това, че изказал тия работи? Аз забелязвам, че същото това нещо става и между вас. Има някои работи, които не трябва да се изнасят. Аз няма да ви кажа защо, но казвам, че това е в ущърб на самите вас. Ако вие изнесете някои от интимните работи на някой ваш приятел, вие сами ще се спънете в живота си. Ако великият закон в света беше такъв, да изнасяме всичко, защо природата не е изнесла всичко, защо го държи закрито? По същия закон, има много свещени работи, които ние трябва да пазим. Докато ги пазим, има благородство в нас; изнесем ли ги, ние сами се унижаваме, ние сами се компрометираме. Човек, който изнася свещените неща, аз казвам, че този човек проституира. Има известни свещени работи, до които като дойде да говорите, кажете: Приятелю, по този въпрос няма да говорим, дотук ще спрем. Например, аз говоря за човека, говоря за неговите погрешки по отношение неговия ум, неговото сърце и неговата воля, но дойде ли до човешката душа, аз казвам: за душата не говоря. В мене има едно качество: когато говоря за човешката душа, аз говоря само за доброто в нея. Туй, което зная, то е, че Божествената душа няма абсолютно нищо лошо. И когато човек живее душевен живот, т.е. когато душата му взема участие във всички негови мисли, чувства и действия, такъв човек аз наричам „новороден човек“. В Божественото у човека няма абсолютно нищо лошо, но когато се отнася до човека, въплътен в материята, то е друг въпрос. И когато някой път аз правя бележки, те се отнасят до вашето въплътяване в материята, такива са вашите отношения, но когато се говори за вашата душа, въпросът седи другояче. Затова, вие трябва да имате две мнения за себе си. Човек едновременно е нещо човешко и нещо Божествено. Това е правото положение на нещата, затова ще гледате всички да развивате Божественото в себе си. Във всинца ви Божественото не е укрепнало. У някои То е много слабо, като малко детенце. И ако вие не се заемете с вашия разум да пазите Божественото от животинското, от нисшето в себе си, то ще се осакати и при сегашното си развитие вие ще се спънете, ще се върнете назад най-малко 1000 години от живота си. Аз ви говоря като на окултни ученици. Ако не бяхте такива, опасността за вас щеше да бъде по-малка, понеже детето, като знае де седят сладките неща като знае, че има скрити някои работи, отива да ги бърка Като не знае, не бърка и по-малко опасности има за него. Вие сте научили много работи, за които ще ви държат отговорни. Знанието всякога прави човека отговорен. Щом ви се разкрие една, каква и да е малка тайна, тази тайна веднага увеличава вашата отговорност и вие сте свързани, вплетени с нея. Ще кажете: Защо е това свързване? Забележете едно нещо: целокупният човек расте нагоре. То е хубавото носът и брадата растат надолу. Като разгледате хиромантически линиите на ръката си, какво забелязвате, как расте линията на сърцето? – Наляво. Накъде отива линията на ума? – Надясно. Накъде отива линията на живота? – Надолу. Значи, имаме пак същия закон: линията на живота отива наляво, линията на сърцето – наляво, а линията на ума – надясно. Тогава накъде отива линията на съдбата? – Надясно, нагоре. Оттук, носът и брадата растат надолу, сърцето и животът – наляво, а движението на Божествения ум върви надясно. Отношението или пропорцията между тия величини е 1:2, затова не трябва само да мечтаете върху Божественото, но и да се спирате върху него, да работите за развиването му. Вие ще ме питате: В какво седи Божественото? Ето в какво се проявява Божественото. Когато имате един приятел, старайте се да откриете една добра черта в него. Мнозина от вас се оплакват, че няма кои да ги обича. Аз ще ви препоръчам едно правило, какво трябва да правите, за да ви обичат. Всички може да използвате това правило, то е следното. Имаш един приятел които искаш да те обича. Намери в него една от най-добрите му черти, дръж я постоянно в ума си и той ще те обикне. Щом го критикуваш в душата си, той не може да те обича. Между него и тебе винаги ще има една междина. И тъй, за да ви обича някой, законът е следният: ще намерите едно хубаво качество в този човек и ще го държите в ума си. Ако постъпвате така, няма да се намери човек в света, който да не ви обича. Този човек, като те срещне, ще каже: има един човек в света, който държи в ума си една хубава идея заради мен. Вън от това правило, вън от този закон не могат да съществуват правилни отношения между хората. Казвате: трябва да познаваме човешкия характер! Приложете това правило и ще познаете човека. Приложете това правило за два месеца помежду си или един за друг само. Срещнете някого, когото не обичате. Постарайте се да намерите една добра черта в неговия характер и да го обикнете. Направете този опит за два месеца! Отделяйте всеки ден – сутрин 5 минути, на обед 5 м. и вечер 5 м. – за размишление върху добрите черти на вашите приятели. Ще постъпвате при този опит по следния начин: като станете сутрин, най-първо ще се спрете върху себе си, да видите, имате ли една хубава черта, едно отличително качество, по което да се различавате от другите, и ще задържите туй качество в ума си. За това качество ще се обикнете и ще го отправите и към другите. Като направите този опит с вас, вие се свързвате с невидимия свят. На обед ще правите този опит с вашия приятел, пак 5 м. Вечер ще правите опита с вашия ближен. Като правите опитите си, ще гледате, може ли въз основа на туй хубаво качество във всеки едного да се съгради нещо ценно. Може. От опита ви през тия два месеца ще видим каква обща идея може да се извади. През тия два месеца и аз ще отделям по 15 минути на ден, да намеря по едно добро качество във вас. Не ми е оставало досега такова свободно време, но сега ще отделя малко от времето си, ще го посветя само за това, да намеря доброто във вас. И след два месеца (до 9.ІІ.1924 г.) ще формулираме това ново правило. Ще направим този опит, да видим може ли това правило да работи между българите. Ако работи, добре; ако не работи, ще направим втори, трети опит, докато най-после това правило проработи. Вие сте млади, силни и желанието ми е да не хабите напразно силите, които имате сега. Аз искам всички ваши сили – и на ума, и на сърцето, и на волята, да се използват за добро. Аз искам вашият бъдещ живот да бъде съграден не на гранит, а на една диамантена воля, която да не се разклаща от никакъв вятър, от никакви бури и да имате една основна идея в себе си, да вървите в Божествения път без никакво спиране. Туй е, което трябва да стане с всеки едного от вас. Аз ви говоря приятелски, защото искам да се развивате, да напреднете в живота си. По-възрастните ваши братя и сестри очакват да излезе нещо от вас. Те очакват от вас нещо, което в тях няма. Имат право да очакват. Но вие трябва да знаете, че за постигане на възвишеното, на Божественото, на благородното в човека се изискват усилия. Вие трябва да правите тия усилия. Ето, наскоро дохожда тук Марто, отличен виолонист. Той проявява такава техника, такова знание! Но всичко това е постигнато с усилие, с труд и постоянство. Днес един наш приятел – художник, изложи картините си, в които личи знание, разбиране на краските. Но през какви мъчнотии, през какви борби е минал той! И всички видни писатели, всички реформатори, в каквото и да е направление на живота, са минали все през борби. В това отношение всички вие може да се ползвате от техните опитности. Аз искам животът ви да бъде красив, най-първо да сте доволни от себе си. Има едно вътрешно, морално, Божествено доволство в човека и аз желая всички да имате не външни похвали, а това дълбоко вътрешно доволство в себе си. Когато човек има това доволство, той е силен и мощен, не отпада духом. Това доволство аз наричам „вътрешна връзка“, която съществува между всички възвишени същества. Сега тази връзка не е скъсана, разхлабена е, но аз желая тя да се уякчи. Например, някоя кост във вашето тяло се изкълчи Се навън и после се намести. Веднъж излязла тази кост навън, тя е придобила вече навика често да излиза. И наистина, виждате – при най-малката мъчнотия в живота тя излиза навън. Някой път и във вас има такива навици, които се проявяват атавистически. Не е лесно да се намести една изкълчена кост в човека! Много ще вика човек, много ще плаче. Същото нещо е и по отношение на вашите мисли и чувства. Докато се наместят те, много ще плаче човек. Кога ще ги наместваме, няма да ви казваме, но ще усетите такива болки, които едва ще издържите. Дойдете ли до най-силната болка, всичко ще се намести. Всяка болка в света има свой максимум на проявление. Дойдете ли до крайния предел на болестта, тя или ще премине, или ще изгубите съзнание. По-добре е болката да се прекрати, отколкото да изгубите съзнанието си. Въпросът не е да се премахнат мъчнотиите, а да се разрешат. Няма отлагане вече. Всички окултни школи, всички окултни ученици съзнават, че всички мъчнотии са дошли до крайния си предел и трябва да се ликвидира с тях. До 1925 година вие трябва да ликвидирате със сметките си – нищо повече. Имате на разположение още две години. Не ликвидирате ли със старото… аз ще замълча. Не че е страшно, но казвам, че когато човек се спира в своя път, дохожда до онази точка на замръзване, дето всяка умствена, всяка духовна деятелност престава. И тогава човек започва да живее един посредствен живот, а човекът не е в посредствения живот. В тия две години вие ще се стегнете, усилено ще работите, няма какво да се плашите. Геройство се иска от вас! На вас, младите, казвам: по-добри времена от тия за вашия растеж не са наставали, затова ще гледате да ги използвате – ще развивате Божественото. И тъй, ще се насърчавате! Ще отправяте едни към други добри мисли, добри чувства и желания. Ще дойдат и обратните процеси на ума, на волята – ще се разгневите, ще се съмнявате – всичко това, обаче, са външни промени, не са някакви дълбоки, вътрешни бели. Това не засяга вашия живот. Ще гледате същността на нещата. Ще бъдете като онзи плувец, който пори водата с греблата си и върви напред. Вие може да срещнете по-малки или по-големи вълни, но като гребете непрекъснато с греблата си, ще достигнете брега. Ако оставите греблата си и кажете: Какво ще стане с нас, дали ще излезем благополучно на брега и т.н. – вълните могат да извият лодката ви и да ви потопят във водата. Не, вие ще държите само греблата си! Вие трябва да излезете на другия бряг! Другият бряг, това е новата култура. И аз ви казвам: вашите гребла, вашите лопати са здрави, трябва ви само работа и то постоянна работа. Тайна молитва. Само светлият път на Мъдростта води към Истината. Тя постоянно ни весели. 8 лекция на Младежкия окултен клас, държана от Учителя на 1.XII.1923 г. в гр. София 1923_12_02 Пътят на ученика. Основната идея.pdf

Аудио - чете Надка Иванова Ученикътъ трѣбва да разбира (Беседата за четене в стар правопис) От книгата "Положителни и отрицателни сили", Общ окултен клас - година втора (1922-1923 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2008 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Положителни и отрицателни сили“, 35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), по стенографски записки, изд. София, 1923 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата „Положителни и отрицателни сили в природата - първа част“, 22 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), Издателство "Хелиопол", 1998 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Ученикът трябва да разбира Т. м. Едно от съществените качества на ученика, това е разбирането. В разбирането има три степени – три фази. Първо: чрез обхващане предметите. То значи, че нещата, които съществуват в живата Природа, ученикът трябва да ги обхване в тяхното външно проявление със своя физически поглед, или, ако са такава вещ, той може да обхване вещта с ръката си. След схващането иде втората фаза: чувстването. Ученикът ще почувства какъв е този предмет, какви са неговите отношения, какви са качествата му, топъл ли е, или студен. И след туй идва третата фаза на разбиране: да се схване съдържимото. То значи да се разбере дадено нещо дали има живот в себе си, или не. Ученикът трябва да знае, че може да изучава само живата Природа. Единственото достъпно нещо за нашите чувства, за нашия ум е само живата Природа. Мъртвите неща ние не можем да изучаваме, те нямат абсолютно никакъв изглед. Туй, което е мъртво, то е безобразно, а туй, което е красиво, то съдържа живот. Следователно, като говорим да изучаваме Природата, значи да разбираме живота в неговото първично отношение, а животът в неговото първично проявление подразбира, обхваща всички ония същества, които са излезли от Бога. Те не са се отдалечили от аурата на Бога, те са останали да работят с Бога. Ние ги наричаме светлите, чисти духове, духовете на светлината. Едни от тия същества са отишли малко по-далече, отколкото светлината е отишла, понеже те са духовете на материалния свят. Те са излезли извън светлината и са се превърнали на тъмнина. Като казвам, че са се превърнали на тъмнина, разбирам, че светлината е останала отвън, а тъмнината – отвътре, и затова са останали недоволни от живота. Някой богат човек деца има, жена има, власт има, всичко има, но той е недоволен от туй положение, има нещо, което му липсва. Всичко има, но същественото няма. И обратно: друг човек няма нищо, но неговата душа е радостна – той има същественото. Сега има два вида ученици: едни са богати, талантливи, гениални, силни, способни ученици. Тях постоянно ги хвалят, те обещават много и свършват с отличие. Другите ученици са бедни, посредствени, с тройки минават, по някой път имат и двойки, и в края на годината едва поправят двойката в тройка, и казват: „Слава Богу, намерихме смисъла на живота“. За тях тройката е смисълът в живота. Под „живот“ разбирам стремежа на човека. В живота има две крайности, от които трябва да се пазите: едната крайност е крайното тщеславие. Такъв човек иска да придобие всичко и като го придобие, в него става едно пресищане – най-лошата болест, която съществува. И като го хване това пресищане, тогава идва духовното разстройство. Такъв човек не може да седи в къщи, излиза, влиза, иска да се освободи от пресищането. Тъй че пресищането е най-лошото състояние за човека. От пресищането се ражда жестокостта. Хора, които се пресищат, стават много жестоки. Другата крайност е лишението. Ученикът може да е толкова индиферентен, че да се лиши от единственото благо, което му се пада. Следователно в него тогава идва отчаянието. Щом дойде отчаянието, в него се заражда желанието да се самоунищожи, да се самоубие, да напусне живота, но и това е невъзможно. Това са засега двете крайности в живота на окултния ученик. Тия две крайности се явяват и в живота и на обикновените ученици, и на окултните ученици. Окултният ученик, който не е готов, ако в него чувството за гордост не е възпитано, черното братство непременно ще присади в него една малка присадка и ще му създаде най-лошото състояние. Ако у него липсва вяра в живота, тогава пък ще му присадят чувство за разрушение и у него ще се роди лъжата. И тъй, човек като отслабне, в него се ражда лъжата. И тъй, баща на лъжата, това е най-слабият, а баща на Истината е най-силният. Тогава, ако сложите лъжата в живота си, тя навсякъде не може да ви помага. Тя е като леда, има временна устойчивост, но всичко това скоро изчезва. Учениците често си служат с лъжата, особено тези, които нищо не знаят. Те се преструват, че много знаят, а тези, които знаят, някои път се преструват, че нищо не знаят. Но и учителите хитруват. Често те вдигат този ученик, които нищо не знае, но се преструва, че много знае. Учениците, като излъжат учителя си, радват се и казват: „Излъгахме го“. Когато пък учителят хване някои от тези „смелите“ ученици, тогава той излиза с едно удоволствие, а ученикът е сърдит. Сега и живата Природа ни хваща тъй. Тя постоянно ни следи. В нея има отлична педагогия. Тя понякога оставя да я излъжем, но знаете ли какво става после? Ти отиваш при Бога, тя поставя пред тебе едно сито с големи дупки. Ти ще минеш през него, но когато стигнеш до царството Божие, ще видиш едно друго сито, много ситно. Ти се връщаш назад, обаче Природата поставя пред тебе едно сито два пъти по-ситно от предишното и пита ученика: „Защо влезе тук, в този път?“ Най-хубавото е всяка душа да се стреми към Бога с ония чувства, които са събудени в нея при даден момент. Тя никога не трябва да се приближава с чувствата на другите хора. Едно дете храни по-други чувства от един възрастен човек. Всичките хора от разните степени на развитие имат различни чувства. Не мислете, че ние, като се приближаваме при Бога, се ръководим от едно и също побуждение. Не, разни реалности ни движат. Няма два момента, които да са еднакви. Тази опитност, която сега имате в живота си, следващия път няма да я имате. Тя сега образува само един род връзка, но следващия път ще образува друга връзка. И вие трябва да направите един избор, той е следващият. Ето на какво ще го уподобя и какво трябва да правите. Допуснете, че вие пътувате, имате да извървите известна местност. Мястото, което трябва да извървите, е пустиня. Вие сте в една страна с много плодове и разни продукти. Тези продукти трябва да вземете със себе си, за да може да минете пустинята. Значи вие трябва да вземете от изобилието на тази опитност при днешното ваше разбиране. При други условия ще учите друга опитност в пустинята. Само в пустинята вие може да научите, да добиете добродетелите. Пустинята е място на чистота. Там, дето има растеж, има и нечистота, а пустинята, дето има пясък, там всичко е чисто. Ученик, които минава през пустинята, трябва да научи какво нещо е добродетелта. И тъй, щом се намерите без храна, вие ще кажете: „Животът ни е пуст“. Аз ще ви попитам: Ако бихте се намерили на земята преди 300 милиона години, мислите ли, че бихте намерили такива растения, каквито има сега? Тогава земята имаше съвсем друга форма. Туй, което сега виждате по земята, беше ли първоначално в самата Природа или отпосле дойде? На земята най-първо съществуваха кристалите, след тях – растенията, после се развиха малките животинки, големите животни и най-после се яви човекът. Кристалите слязоха от света на Мъдростта, растенията слязоха от света на ангелите. След тях дойдоха синовете на архангелите – животните и най-после дойде човекът, по образ и подобие на Бога, но за него нямаше условия да се развива и затова се направи сегашният човек, който е една друга фаза. Човекът по образ и подобие Божие сега ще дойде. И човечеството, което сега се връща към Бога, ще подеме човешката еволюция. Тия души са сега на път и ние ще се срещнем с тях. Всичките религии ги очаква преобразование на съзнанието. Сега всички вие се приближавате към света на синовете Божии. Когато вие влезете в техния свят, във вас ще стане същото, каквото с животните. Когато човек е минал през света на животните, той е взел толкова животни, колкото му трябваха, а другите остави по горите. Туй, което сега се проповядва на хората: любов, религия, възпитание и т.н., то е все приготовление за това време. Като дойдат тия светли души, те ще се вселят във вас. И вие, и те заедно ще живеете. Те ще внесат във вас туй новото, което всички очаквате. Ако някой ученик седи дълго време при някой знаменит учител, нали той ще добие това изкуство, което и учителят му има? То е същият закон. Вие търсите щастието в живота. Но кой може да бъде щастлив? – Само ученикът може да бъде щастлив. Щастието е качество само на ученика. И на земята най-щастливи са учениците. Вкъщи децата са най-щастливи, те са учениците. Щом пораснат, няма вече туй щастие. Ученикът, у когото се е вселил един от Божествените духове, забравя лошия живот и злото се заличава от него. То остава само като една привидност, а туй, което остава за вечни времена, то е доброто и истинското знание. Ще каже някой: „Не трябва ли да си живея нашироко?“ – Умрелият живее нашироко, но там, в смъртта, има такова разпъване, каквото човек не може да си представи. Само съвършенният човек се отделя от смъртта, а ученикът, който не е научил този урок, докато се освободи от смъртта, ще види как се живее нашироко. Вие не трябва да мислите, че щастието е в света. Може да минете и вън от ученичеството, но никакво щастие няма да намерите. Затуй в окултната наука от учениците се изисква един пълен и съвършен живот, за да може да използват знанията и силите си. Да бъде човек съвършен, то е най-лесното нещо, защото ние сме създадени съвършени, но не се развиваме правилно и оставаме недоразвити. Сега вие, с всичките знания и дарби, които Бог е вложил във вас, започвате това-онова, но не го довършвате. После, като сте научили закона на присаждането, присаждате това-онова, но си служите с недоброкачествени присадки и после казвате: „Тъй ни е създала Природата“. Не, Природата ни е създала съвършени, но ние сме изменили своето естество. Ученикът трябва да има едно правилно разбиране върху живота и законите на живата Природа. Той трябва да има качествата на добродетелите. Вие сега не правите грехове, отдавна сте грешили, сега нямате възможност да грешите, а се изправяте. Аз ще ви кажа откъде идат греховете. Ти взимаш от 100 души пари на заем. Дойде време да ги връщаш – нямаш пари, но никой не ти вярва, че нямаш пари. Дойде първият заемодавец, казва ти: „Дай парите!“ Ти нямаш пари и почваш да лъжеш. После казваш: „Огрешил съм се“. Не, то е миналото, което те лъже. Грехът излиза от момента, когато си направил всичките тия погрешки. Ти още тогава не си се спрял да изправиш погрешките си, както Божественият закон изисква, но прибягваш до лъжата. Едно магаре често носело на гърба си сол. Един път, като прегазвало една река, ударило се в един камък и клекнало във водата. Като станало, забелязало, че товарът му олекнал малко, част от солта се стопила. То си казало: „А, лесна работа било, ще зная за друг път как да си облекчавам товара“. Слугите разказали за случилото се на господаря си. Друг път господарят натоварва магарето с вълна. То, като минавало и този път през реката, казало си: „Пак ще клекна“... Та някой път лъжата като солта може да ни помогне, но някой път като вълната ще затрудни доста много положението ни. Ученикът, щом влезе в Школата, трябва правилно да различава нещата, не по форма, а по дух, по смисъл. В съзнанието на ученика не трябва да има и помен от лъжа. Лъжата се отличава по следното качество. Да кажем, че ти имаш 10 светилника. Щом кажеш каква да е лъжа, единият светилник ще изгасне. Ако кажеш две лъжи, два светилника ще изгаснат, три лъжи – три светилника ще изгаснат и т.н. Остава ти само един светилник, питаш: „Какво трябва да правя?“ – Тръгни по обратния процес назад: изхвърли 9-тата лъжа, веднага светилникът ти ще се запали. Изхвърли 8-та, 7-та лъжа и т.н., докато всичките ти светилници пламнат. Тогава ще кажеш: „Аз говоря истината“. Откъде знаеш? – „Всичките ми светилници светят. Целият свят може да ме обвинява, че лъжа, но аз зная, че говоря Истината, защото светилниците ми светят.“ У човека има 10 първични способности, които са вложени в душата му за работа на земята. От тия способности са произлезли още 10. И когато човек сгреши, всеки един грях временно неутрализира проявлението на тия способности. Ето какво показват съвременните наблюдения: ако вие във волевия или в разумния свят почнете да грешите, волята ви в ангелския свят почва да се деформира, вашата брада губи красивата си форма. Ако грехът ви се увеличава, брадата ви поляга малко назад и става по-малка. Тогава устата излиза навън, и тежестта от предната част на мозъка се пренася назад, за да се пази равновесие. Понеже между разумния свят и волята има съответствие, то и челото се изменя – горната част отива назад, а долната част се издува напред. Ако продължаваш да грешиш, носът ти се спитява и се сраства с челюстта. Ако вървиш по този път на греха, ще се образува една муцуна, ще ти израснат косми, които ще покрият цялото ти лице. Това вече е тъмният живот. Там се намират животните. Това е едно от най-ужасните положения. И които попадат в това положение, няма спасение за тях. Те има да чакат много, докато дойде една вълна да ги подигне. И животните, с това голямо пожертване, постепенно се приготовляват за този момент. Това, дето ги колят, е едно щастие за тях, но човекът от това се спъва. Живата Природа, с която ние се занимаваме, е една безплодна, неподражаема за нас учителка. И тъй, ще помните, че само ученикът може да бъде щастлив. Щастието не е нещо, което трябва да придобивате с векове. Ти можеш да го придобиеш моментално, и пак моментално можеш да го изгубиш. Сега туй, което ви говоря, то се отнася до външната страна на живота. Искаш да си поправиш носа, ще трябва да поправиш погрешката си. Тъй, както е създадена човешката ръка, тя има едно отлично устройство. Колкото човек е морално по-развит, толкова и палецът му слиза по-надолу. Китката представлява интелектуалната страна на човека. Тази част от китката до лакета – чувствената страна, а от лакета до рамото – материалната страна у човека. Колкото повече палецът слиза надолу, толкова човекът е по-духовен, той слиза надолу, за да обхване материята, да я владее. Като изправите трите си пръста, след палеца, образува се една дъга, която показва степента на вашето развитие. Пръстите, това са известни величини, за измерването на които са правени ред математически изчисления. Показалецът е една величина, от която изтичат разумните сили. В палеца е проявения Бог. Големият пръст е родил първия пръст. Той е първият син. Следователно с явяването на този пръст у човека се явили личните чувства. Тогава Провидението създало втория брат, за да изправи погрешката на брата си, понеже той станал егоист. Този брат е най-скоро роден, затова е най-висок. Ако искате да знаете, пръв е роден най-малкият пръст, но понеже бил много непослушен, баща му го изпъдил. Той напуснал баща си и отишъл да яде и да пие с жените. Той е секретар на боговете. След туй баща му ражда показалеца, после третия – Аполон и последен ражда четвъртия пръст. Това са пръстите на дясната ръка. След туй се родили сестрите на лявата ръка. Тези неща, които ви говоря, са символи, вие ще мислите върху тях. Пръстите изразяват известни сили. Никога не дръжте големия пръст сам отворен. Това е лош признак. Ако искате, хванете палеца и показалеца си леко, нежно, тъй ще може да получите отговор на някой въпрос. Възбуден си, искаш да узнаеш дали нещо е право, хвани нежно средния си пръст и палеца! Най-чувствителното място след окото и устните, това е краят на пръстите. Средният пръст представлява ония водители, които се занимават с Божествената правда. Искаш ли знание, хвани безименния и палеца и съсредоточи ума си. Природата по този начин ще ви научи много неща. Това са начини за самовъзпитание, сами да си въздействате. Онези, които не са готови, ще кажат: „Аз с такива работи ли ще се занимавам?“ Някои, като не могат да разрешат някой въпрос, кършат си ръцете, стискат си главата като цудилка. Тия действия не са разумни. Хвани двата си пръста, съсредоточи ума си и въпросът ще се реши много лесно. Ако искаш да бъдеш мъжествен, гледай горната част на ръката си, а ако искаш да разрешаваш нещо разумно, гледай вътрешната част на ръката си, тя е по-разработената част. Първото нещо: ученикът трябва да разбира! Представете си, че вие сте одърпан, окъсан и гладен човек. Отивате при един богат човек, той казва на слугите си да ви измият и облекат хубаво. Вие седите чист, облечен, но не ви питат гладен ли сте. Казват ви: „Поогледай се на огледалото“. Вие се оглеждате. „Е, как се усещате?“ – „Отвън съм много добре, но отвътре...“ срам те е да кажеш, че си гладен. Заведат ви на представление и след това ви питат: „Как намирате представлението?“ – „Много хубаво, обаче не можах нищо да науча.“ – „Защо?“ – „Има нещо, което ми липсва.“ Богаташът все още не пита за глада. Казва: „Я му дайте една хубава книга!“ После: „Заведете го в училището да се учи! Как сте сега?“ – „Много хубаво е всичко: и театърът, и училището, но липсва ми нещо.“ Тези неща са важни, но в дадения момент трябваше най-първо този човек да се нахрани. Тъй и ние, всичко имаме, но едно нещо нямаме. Понеже богатият не е гладувал, чуди се какво ли липсва на този човек? Слугата казва: „Да го нахраним!“ Дават му да яде и след това го питат: „Как сте сега?“ – Всичко у вас е прекрасно, аз съм много доволен. Това са символи. Преведете ги и ще разберете мисълта. Това са начини на разсъждения. Ученикът трябва да разбира! Той трябва да бъде още честен, добър, крайно интелигентен, великодушен и благороден. У човека има едно чувство на скритост и от там се зародила лъжата. Важно нещо за вас: не искайте да бъдете еднообразни! Еднообразието не носи нито интелигентност, нито доброта. То носи всякога слабост. Ако един човек почне да се проявява точно като тебе, ти ще изпиташ отвращение от него. Ти сега го харесваш, защото има нещо, което не е като твоето, различава се от тебе. Кое е най-същественото нещо за ученика? – На ученика трябва разбиране. Какво означават буквите на думата „разбиране“? Буквата „Р“ – значи да обхванеш нещата. „А“ – умът трябва да вземе участие; „З“ – то е закон на физическото поле. Трябва да разбират законите на физическия свят. „И“ – как се движат силите в Природата, ъглите, които образуват те и техните отношения. „Н“ – мястото, дето противоречията може да се премахнат. Тия са елементите, необходими за разбирането. Т. м. 35-та школна лекция на Общия окултен клас (II година), 12 юли 1923 г., София.

Аудио - чете Надка Иванова Абсолютното малко и Абсолютното велико (Беседата за четене в стар правопис) От книгата "Положителни и отрицателни сили", Общ окултен клас - година втора (1922-1923 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2008 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Положителни и отрицателни сили“, 35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), по стенографски записки, изд. София, 1923 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата „Положителни и отрицателни сили в природата - първа част“, 22 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), Издателство "Хелиопол", 1998 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Абсолютното малко и абсолютното велико Т. м. Животът може да се прояви само между две абсолютни величини: първата величини е крайно голямата, абсолютно безграничната величина, а втората е абсолютно малката, ограничената величина. От тия две величини се зараждат всичките благости, всички противоречия на света. Когато великото в живота иска да се вмести в крайно малкото, се зараждат всичките страдания. То е много естествено. Ако вие искате да поместите най-хубавите си дрехи в куфара, какво ще стане с тях? Всичките им гънки и панделки ще се смачкат и като ги извадите, ще ви се счупи кефа. Тъй казват турците. Благото в живота е в това, когато малкото се вмести във великото, тогава настава хармонията в живота. И тъй, като ученици на Всемирната Бяла Школа, по закона на Мъдростта, в даден момент трябва да знаете насоката на вашето движение. Животът може да се прояви в две величини, в две насоки, и то според това в каква насока живеете: в движение към малкото или в движение към великото. Следователно ще имате два резултата. Когато се движите към абсолютно малкото, всякога ще усещате нещо ужасно, едно безсилие в живота, което не може да си обясните на какво се дължи. Веднъж подвижени от великото към малкото, вие не може да вземете обратно движение назад. Обратно движение в Природата няма. По посоката, в която вървите, вие трябва да минете до абсолютно малкото, трябва да изпитате безсмислието на живота, защото тъй малкото ще ви даде една нова идея. От друга страна, щом усещате веселие и радост, вие се движите към великото. Сега, няма да се спирате да питате защо са тия страдания, или да питате защо са тия радости. Радостите и страданията са резултати от тия две насоки. За да може да живеете, за да има каквото и да е съзнание във вас, непременно трябва да имате или едната, или другата насока. И всеки философ, който се е опитал да коригира тия два закона, всякога е полудявал. Според тия два закона ти ще приемеш страданията тъй, както са. Нищо повече! Защо и за какво, философия няма там. Там има само едно мнение. Когато седиш при абсолютно малкото, ще страдаш; когато дойде до крайния предел и минеш от абсолютно малкото към абсолютно голямото, веднага твоето състояние ще се измени. От гледището на хората тук на земята абсолютно малкото произвежда всички нещастия в живота. В небето законът е обратен; великото е, което произвежда страданията, а крайно малкото произвежда щастието. Следователно туй, което за нас на земята е най-голямото нещастие, на небето е най-голямо щастие, и туй, което за земята е най-голямото щастие, за небето е най-голямото нещастие. Е, как ще разберете това противоречие сега? Вие сте нещастни, понеже нямате нищо, а като направя паралел, един велик дух в небето става нещастен, когато е богат. Тогава в него се ражда желание, всичко, което има, да го раздаде, за да стане щастлив. Вие ще кажете: „Ама защо е така?“ Аз ще ви задам друг въпрос: Защо да не е така? Колкото единият въпрос е силен, толкова и другият е силен. Това не е разрешение на въпроса. Защо е така или защо не е така – тия въпроси не разрешават същността на живота. Ако обясним едното или другото положение, ни най-малко няма да изясним самия живот. Туй, че ние скърбим, това са наши субективни схващания. Ако някой човек страда, то се дължи на частично състояние на индивида. Ако у един велик дух се зароди едно малко страдание, то е негово субективно, не е страдание на целокупното човечество, защото животът сам по себе си няма тия съотношения. И тъй, тази философия е необходима за вас. Щом идват страдания, значи вие се движите към абсолютно малкото, а то е необходимо, за да определите същността на вашия живот. Тази абсолютна малка величина е Божествената величина, с която трябва да се мерят всички неща. Само като дойдете до абсолютно малкото, ще имате мярка да мерите всички величини и ще разбирате смисъла на живота. И когато разберете тази абсолютна малка величина, вие сте господари на всички положения. Привидните обяснения в живота всякога ни водят към една крива посока. Вземете всички ония съвременни духовни и религиозни твърдения, кой е на правата страна. Дават се само частични обяснения на ония съвременни философи, които са създали почти всички нещастия в живота, но те са само палиативни обяснения. За пример кой от вас не може да проповядва морал? Какъв ли не морал вие проповядвате на вашите деца? Проповядвате им как трябва да живеят, за да бъдат щастливи. Питам: Къде има поне един от тия щастливи хора, който да е написал своя биография и да покаже, че е бил щастлив и в раждането, и в умирането си? Значи там не е смисълът на живота. Има друг смисъл в живота: да влезеш в тялото си и да излезеш от тялото си, без да се мъчиш. И тъй, всяко едно криво желание е една крива връзка, която свързва душата с материята, а всяка връзка ограничава човека.Желанията, които имате, всякога трябва да бъдат свободни, да не ви връзват. Имайте желания, но не се връзвайте! Никога не оставяйте да ви връзват други в живота. За пример имате едно дете, казвате: „Аз без туй дете не мога“. Детето пък казва: „Аз без майка си не мога“. То е една крива насока. Детето без майка си може. Чудни сте вие! Майката не може без детето. Ами ти преди да се ожениш, когато нямаше деца, как живееше без тях? Защо се държиш в тази крива философия? Някои казват: „Аз без радости в живота не мога да живея“. – Можеш. Всеки иска да живее в радости, а без скърби. Не, ако щастието е една необходимост, тогава и скръбта е друга необходимост. Не е вярно, че щастието е една необходимост за душата. Душата може и без щастие. Ще кажете: „Какво ще бъде състоянието на душата тогава?“ Да кажем, че ти имаш един обект, който ти причинява известно приятно настроение, но ти искаш да го хванеш с ръцете си и да го стиснеш до гърдите си. Ти мислиш, че само като го стискаш, само тогава живееш. Туй е най-глупавото състояние. Туй, което можеш да стискаш, и далеч от тебе да е, пак можеш да живееш без него, обаче в дадения момент туй е едно твое състояние, но там е всичкото заблуждение. Този предмет може да бъде неодушевен, може да бъде и одушевен, законът е все същият. Важното е какви трябва да бъдат отношенията ви към предмета. Някой път казваме: „Как е възможно човек да живее без тяло?“ – Може да живее без тяло. Под думата „тяло“ разбирам ограничение. Ако ние кажем, че без тяло не може, значи тялото е една абсолютна реалност, на която душата е сянка. Не е така. То е все същото, ако кажем: „Аз без къща не мога да живея“. Как не можеш? Птиците как могат да живеят? Значи те са по-умни от теб? Може без къща да се живее. Не е къщата, която дава живота. Къщата е само един резултат. Ние създаваме къщите, а може да създадем къщи, каквито искаме. Може да им турим два, три, четири, пет етажа, ние сме господари на положението. Казвате: „Какво ще стане, като загубя тялото си?“ – Ще почнеш да мислиш как да създадеш една по-добра къща. Като изгори първата ти къща, ще направиш втора, по-хубава, по най-модерен начин, и ще благодариш на Бога, че първата е изгоряла. Сега необходимо е за всинца ви да схванете абсолютните величини. Бог всякога се стреми към нас, а ние се стремим към Бога. Значи смисълът на нашия живот е в стремежа ни към Бога, но имайте предвид, че вие не може да обхванете Бога. Абсолютно голямото не може да се побере в абсолютно малкото и абсолютно малкото не може да изпълни абсолютно голямото. Те са две невъзможности, и между вас и Бога всякога ще има следната разлика: вие никога в живота си няма да заемете туй, което Бог заема, и Бог колкото и малък да стане, Той няма да бъде като вас. Схващате ли каква е мисълта? Цялото не може да се превърне на една своя част, нито частта може да образува цялото. Във висшата математика доказват, че частта е равна на цялото. Това са математически твърдения. В какво отношение частта е равна на цялото? То е следното положение: Ако абсолютно малкото и абсолютно великото имат един и същ стремеж един към друг, то в дадения момент, когато абсолютно великото се движи към абсолютно малкото и абсолютно малкото се движи към абсолютно великото, ако силите, с които се движат един към друг, са равни, в туй отношение казваме, че абсолютно великото може да бъде като абсолютно малкото. В даден момент ако стремежът на човека към Бога е толкова силен, колкото стремежът на Бога към човека, в туй отношение казваме, че те са равни, а не по своята есенция, не по своята същина. В този стремеж трябва да се зароди тази хармония между Бога и нас – да изпълним Неговата воля. Като се зароди у нас силно желание да изпълним Неговата воля, и в Бога се заражда желание да изпълни нашата воля. Може ли абсолютно малкото да изпълни волята на Бога? – Не може. То може да я прояви. В абсолютно малкото може да се зароди силният стремеж да изпълни волята Божия, тогава и абсолютно великото ще изпълни неговата воля. Да кажем, ти желаеш Бог в тебе да стане велик и в туй величие ти се разширяваш. Понеже Бог е велик, като Го повикаш, Той дойде и ти казва: „Твоята колибка е малка, да я разширим!“ Ти отговаряш: „Малка е, но пари нямам“. Тогава Бог влага средства. Ти градиш, Той влага, Той влага, ти градиш, Той влага и така ти създаде работа. Ти трябва да Го повикаш. Той ще ти даде план, начин за работа, а ти ще почнеш да реализираш Неговия план. А сега, като дойде Господ, вие казвате: „Я ни съгради къщата!“ – искате той да гради, а вие да гледате отстрани. Не, абсолютно малкото всякога гради, то слага камъче по камъче, а Бог в своята премъдрост наблюдава градежа, както това става и в космическия живот. Много пъти ви нападат противоречия, съмнения, като че нищо не сте постигнали. Това са преходни състояния. Някой път мислите, че никой не ви обича, не мисли за вас, считате се като едно микроскопическо същество, а някой път мислите, че сте много голям, цялата земя може да разтърсите. Колкото е вярно едното състояние, толкова е вярно и другото. Вие се движите едновременно между тия две величини, за да създадете една нова мисъл. Щом мислите за Великото, вие сте във връзка с Бога. Когато не мислите нищо, тогава Бог мисли за вас. Господ се обърне, тури си микроскопа и започва със своите клещички. Ти дигаш шум, Той те хване, пита те: „Какво ти е?“ – „Много ми е тясно тук.“ – „Тя е лесна работа.“ И ти тогава казваш: „Ето спасението“. Значи само Бог със Своята Мъдрост е в състояние да те извади от абсолютно малкото. То е едно от най-опасните състояния в живота. Няма по-голямо страдание от туй, да се намериш в абсолютно малкото! Който се намери в клещите на абсолютно малкото, той знае какво нещо са страданията. И когато Бог иска да смири един дух, който мисли, че е велик, туря го в абсолютно малкото. Той се спира там и почва да се моли и тогава Господ дойде, хване го с щипците си и казва: „Позна ли сега, че не си онзи, великият?“ Само в абсолютно малкото човек може да се смири. Затуй ние в живота си минаваме от вечния живот към временния, за да научим абсолютното смирение. Господ иска, щото всичките същества, колкото и да са големи, да разбират тия два велики закони. И всеки, който в най-малкия смисъл пристъпи закона, само като помисли, че е безграничен, трябва да влезе в абсолютно малкото, да се смири. Безграничен е само Един Бог! Всички ние се стремим към Него. Щом някой помисли, че е безграничен, той влиза в стълкновение със закона и трябва да вземе обратно движение, към абсолютно малкото. Като стигне дъното, от тук вече човек започва да се възражда наново. Като стигнеш до абсолютно малкото, Бог ще те посрещне, ще те спре и в този момент на крайно отчаяние, когато ти искаш да се самоунищожиш, Той ще те запита: „Ти разбра ли безкрайното величие на твоето съществувание?“ Ти ще кажеш: „Разбрах“. Тогава Той ще те вземе в друга посока и ще ти покаже абсолютно великото. Той ще те понесе на своите крила, ще те разведе из цялата вселена и ще ти каже: „Ако ти ходиш в съгласие с Моите закони, всичко туй ще бъде твое, но денят, в който ти направиш най-малкото престъпление, ще се намериш в положение на последен слуга“. Някой път вие искате да правите инат на Господа, не искате да Му говорите, искате да Го заставите Той да ви проговори. Това с хората е лесна работа. Ако мълчиш при един човек 10 години, той ще ти проговори. Но с Бога не е така. Мълчиш 10 години, 100 години, 1000 години, и пак ти ще заговориш пръв, Господ няма да ти заговори. И като заговориш, Господ казва: „Добре, че заговори нашето гневливо дете“. И всички тия хора на земята, както ги виждате, все са такива гневливи деца, паднали от небето. Те се разгневили за много малко нещо и с хиляди години мълчат, от дома си бягат и казват: „Аз за дома не искам да мисля“. Ама сега се затъжили вече, като са дошли до дъното на абсолютно малкото, и питат: „Какво ли правят горе?“ Те са дошли до едно умиление и разкаяние. Тогава почват ангелите да слизат отгоре, да носят писма от къщи. Те четат писмата, текат им сълзи и питат: „Какво прави моята сестра?“ – „Мисли за тебе. Ами ти?“ – „Аз мисля да се върна назад, познах погрешките си.“ И Христос казва: „Голяма е радостта на ангелите горе на небето, когато една душа се обръща към Бога“. Човек минава през абсолютно малкото и отива към абсолютно великото, безграничното. Само в този момент ще дойде Божествената Любов. Сега вие ще кажете: „Тия работи ние ги знаем“. Да, но тази философия има приложение. Някой ден сте разтревожени, може би случайно, гледайте в една минута да измените състоянието си. Тази философия, според която сега вървите, изискват се години, за да станете добри. Добрината на човека зависи от момента. В един момент човек може да стане добър, а хиляди години се изисква да се прояви добродетелта в своята същина. Това вече е за проявлението на доброто като Божествено начало, но изменението на човека става моментално. Има тъй наречените Божествени минути. Често аз ви говоря за думата „сега“, като ви казвам никога да не слагате в ума си момента „утре“. Между „сега“ и „утре“ има един промеждутък, има тъмнина, земята се е завъртяла веднъж, и в тази тъмнина ти ще заспиш, връзката между твоето сегашно и утрешно съзнание ще се измени. Ти като започнеш някоя работа, кажи „сега“. Вечерта, като си лягаш, няма да кажеш „утре“, ще кажеш пак „сега“. Станеш, пак кажи „сега“. Сложиш ли в мисълта си думата „утре“ веднага в съзнанието ти ще се зароди една междина, ти ще загубиш съзнание и трябва да си спомниш това нещо пак наново. Някои казват: „Утре ще направя тази работа“. „Утре“, това е човешко, „сега“ е Божествено. Ние трябва да започнем с човешкото и да свършим с Божественото в живота. И тъй, животът трябва да се разбира от тази дълбока, философска страна. В живота трябва да има философия. За пример често вие плачете, и всеки ви вижда. Когато плачете, влезте в стаята си, наплачете се и като излезете, никой да не знае, че сте плакали. Щом плачете пред хората, те ви плащат вече. Пък ако вие имате тъга, нека остане тази тъга за вас, да не я плащат хората. Изражение на тъгата може да има отвън, но сълзите да останат вътре в тебе. Плачеш ли отвън, тия сълзи ще направят тиня, кал, а колко е по-добре те да влязат в почвата! Вие забелязвате ли какви стават тия деца, които много плачат? Идете в училището и вижте дали някой ученик, който е започнал с плач, е станал велик човек в живота! Не. Следователно скръбта трябва във вашия живот. И аз бих желал скръбта ви да е тъй дълбока, че който влезе вътре във вас и погледне скръбта ви, да му настръхнат косите. Като съзре тази ви скръб, да не се отчайва, но да каже: „В този човек има воля“. Какво геройство е, когато видиш един човек, срещу когото всички се опълчват, носи големи несгоди, неприятности, беднотия, недоразумения и всички тия страдания понася мълчаливо, с радост в живота си! Каква велика гледка представлява такъв човек! Това е живот! А когато всички ви видят, че плачете, те ви водят за ръка. Този ви утеши, онзи ви утеши. Е, кой няма да ходи така? И децата могат тъй да ходят. Днес, Петровден, времето е хубаво, ние сме на „Изгрев“. Миналата година на Петровден бяхме на Мусала. Тази година сме при малкото, миналата година бяхме при великото. Учим един и същ закон. Там горе беше тихо и при малкото сега е пак тихо. И абсолютно малкото има добри страни, и абсолютно великото има добри страни. Защо до днес валеше, а днес не вали? Господ казва: „Днес няма да вали, защото този дъжд в абсолютно малкото няма къде да влезе, ще изподави всички деца“. Ако излееш един котел с вода върху един човек, то е цяло благословение, но за мравките то ще бъде цял потоп. Тия течения, които стават отвън, в Природата, предизвикват известни промени на състоянията и в нас. Като вали дъжд, някой път усещате нещо мрачно във вас. Тия течения създават цяло наводнение във вас, а някой път, като вали дъжд, вие усещате едно приятно настроение. Тогава вашето движение е към Бога. Всички ще гледате да се поляризирате, да имате стремеж към Бога. Не сте ли добре настроени, изменете настроението си, сложете в ума си мисълта, че в света има само Едно Същество, което ви разбира. Неговото съзнание е всякога будно. Когато дойде да се справяте с Истината, никаква друга философия! Някой път може да ви изоставят и ангели, и богове, и вашите ръководители, вие ще се спрете върху великата Истина и ще расте само на Божието съзнание; то никога не спи, всякога е будно. Само така ще придобиете една вътрешна опитност. Следователно в едно голямо страдание, при най-голямото безсмислие на вашия живот има едно съзнание, което ви разбира. То се интересува от вас толкова, колкото и вие. То е Божието съзнание. Бог мисли по най-добрия начин за вашето избавление. Той върви и ви среща, Той е зад вас. Вие сте тъжни, не виждате нищо и си казвате: „Свърши се с тази работа“. Когато всичко за вас се е свършило, Той върви зад вас и мисли да употреби най-добрия начин, за да ви избави. Той мисли как може да ви зарадва, но трябва да идете до дъното. Той намира план как да ви се обади. Както не се надяваш, току ти подшушне нещо, почне да ти говори, ти чуеш първия глас, но мислиш, че в тази пустиня на живота около тебе няма никой, че си сам, но изведнъж чуеш този глас, казваш си: „Значи тук имало и друг някой“. Гласът започне да ти говори, а ти се ослушваш. Чуеш един глас, втори, трети, четвърти, всичко туй оживява и около тебе ще дойдат Белите Братя и ангелите, ти ще се зарадваш и ще кажеш: „Не съм сам, другояче не би останало нищо от мене“. Те ще те вземат, ще ти говорят, ще ти дадат един добър обяд, после ще легнеш да поспиш. После ще те заведат при баща ти, при майка ти. Ти ще си въздъхнеш свободно и ще кажеш: „Заслужава да се живее за Бога!“ Смисълът на живота е в това. Вие сте минали много опасни места в живота. Някои имат още да минават, а някои са ги минали. Всеки трябва да мине през това опасно място. Това е обръщане към Бога, покаяние, спасение и какви ли още имена не му турят. То е възстановяване на онази вътрешна хармония между Бога и нас, а тя трябва да съществува всякога. Всяко разединение между абсолютно малкото и абсолютно великото създава страдания, а образуването на тази хармония създава щастие. Тази връзка може да се образува мигновено. Ще се спреш и ще кажеш: „Ще ида при Баща си да поправя погрешката си“. Сега да обясня моята идея. Богат господар, с прецизен характер, има 10 души слуги. Един ден посажда орех в градината си, обаче там, където не би трябвало да го посади. Израства орехът. Той пита: „Кой го посади тук?“ Вика първия слуга. Пита го, хока го, кара му се – не е той. Тъй изрежда всичките 10 слуги – никой от тях не го е посадил. „Че кой го е посадил, вие всички сте се сговорили да ме лъжете. Не знаете ли, че тук има план! Кой ви позволи да посаждате тук орех?“ Хока ги, бие ги, всички мълчат, никой не го посадил. Господарят развълнуван, върви и си мисли как тъй израснал този орех! Тъй, като седи при ореха, изведнъж си спомня, че този орех го посадил сам той. А сега белята! Божественият закон какво изисква от господаря? Той може да заглади работата, като каже на слугите си тъй: „Аз ще ви простя, но още веднъж да не ме лъжете“. Това е по човешки, обаче Божественият закон казва другояче: ще събереш слугите си и ще им кажеш, че този орех ти си го посадил. Той ще се изповяда пред тях и ще им целуне ръка. Божественият закон така урежда нещата. Като направиш един грях на брата си, ще се извиниш пред него ще му кажеш: „Братко, аз съм забравил, аз посадих този орех“. Като направи господаря тъй, той веднага ще се реабилитира пред очите на слугите си, но ако не си признае погрешката, те ще кажат: „И той е като всички“. Иначе те ще знаят, че техният господар е справедлив и честен. И кой ли няма такива орехи посадени в градината си? Всеки един от вас има посят по един такъв орех. И там е спорният въпрос, кой го е посадил. Не е лошо, че ти си го посадил, но кажи: „Аз го посадих“, и въпросът е уреден. Нали всинца искате да бъдете господари? Сега аз бих желал да си признаете пред слугите, че вие сте посадили този орех и въпросът между господари и слуги веднага ще се разреши. След като господарят направи своето извинение, ще трябва да повика всичките слуги, да им даде едно угощение, да си хапнат приятелски всички заедно, и да кажат: „Хайде, да живее орехът!“ Този орех стана причина господарят и слугите да се разберат. Така всичките противоречия вътре в живота стават причина да се опознаем и разберем повече, и кажем: „Да, животът тъй, както се проявява, е добре уреден“. Т. м. 34-та школна лекция на Общия окултен клас (II година), 12 юли 1923 г., София.

Аудио - чете Надка Иванова Упѫтване (Беседата за четене в стар правопис) От книгата "Положителни и отрицателни сили", Общ окултен клас - година втора (1922-1923 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2008 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Положителни и отрицателни сили“, 35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), по стенографски записки, изд. София, 1923 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата „Положителни и отрицателни сили в природата - първа част“, 22 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), Издателство "Хелиопол", 1998 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Упътване Т. м. Сега ще направим едно кратко упражнение: Ръцете напред. Дясната ръка се поставя върху лявата, бавно се тегли нагоре до рамото, после отива пред главата в кръг и пак напред успоредно с лявата; след това лявата ръка се поставя върху дясната и се прави същото, което и с дясната. След това ръцете отпред бавно отиват настрани, нагоре и надолу. Лявата ръка опъната напред, дясната се поставя на рамото на лявата, тегли се по лявата до пръстите и се снима надолу. Същото се прави и с лявата ръка. (Прочетоха се няколко теми върху „Предназначението на братя и сестри“.) Изпейте „Духът Божий“! Второ упражнение: Дясната ръка право напред. Палецът на дясната ръка хваща малкия пръст на същата ръка, пуска го; след това палецът и безименният се допират, отпускат се; после, палецът и средният и най-после, палецът и показалецът се отпущат. Педята широко си отваря. Палецът, малкият пръст и показалецът се съединяват, след това и безименният се присъединява, само средният пръст остава прав, после и той се присъединява. След това показалецът се отделя, после средният, безименният и малкият, ръката се слага отпред на масата. Същото се прави и с лявата ръка. Като правите тия упражнения, умът ви трябва да се концентрира в пръстите. На пръв поглед това ще ви се види детинско упражнение, но в дадения случай, когато концентрирате ума си, ще видите, че то има добри резултати. Всеки един пръст е свързан с известни течения. за пример вие искате да образувате в себе си една черта на достойнство и благородство. Ако искате да работите над ума си, съединете палеца и показалеца си много бавно, а другите пръсти да останат свити. Съсредоточете ума си върху тази група пръсти (палецът и показалецът съединени). Искате да развиете самосъзнанието, съединете палеца и средния пръст и ще възприемете онази необходима енергия, която ще въздейства на съзнанието ви. Искате да развиете изкуството, обичта към Природата, съединете безименния с палеца. Искате да бъдете тактични, ще съберете палеца и малкия си пръст, защото някой път вие постъпвате нетактично, сприхави сте. Сутрин и на обед ще правите това упражнение и ще видите какво влияние ще окаже. Това са елементарни упражнения. Имайте едно нещо предвид: ако вие отидете да разправяте тези неща другиму, този ключ е изгубен. Знаете ли защо е изгубен? Този, който ще прави упражнението, ще мисли за вас, ще си казва: „Чакай, какво ли прави онзи?“ И като мисли така за вас, веднага ще се прекъснат съобщенията. Ако вие кажете тези упражнения някому, той ще каже: „Аз с тия залъгалки, с пипане на пръстите не се занимавам, това е глупава работа“. Ти ще се върнеш дома с едно прекъсване на сърцето. Не трябва така да постъпвате. Най-първо, вие ще проверите тия работи сами. Ще направите туй упражнение веднъж, дваж и като видите резултата, тогава може да го препоръчвате и на другите. Тия упражнения може да ги употребите и за възпитание на децата си. Ще кажете на детето си: „Ха, татовото, ха да направим едно упражнение“. Някой път майката не може да умири детето си. Ще вземе да направи туй упражнение с детето си и то ще се умири. Някой път се скарате вкъщи. Ще правите упражнението с пръстите, то е свирене, и ще се свърши работата. Едно отлично упражнение е то. Ако някой път не си разположен духом, прави туй упражнение и ще видиш, че няма да минат 5–10 минути и ти ще имаш едно прекрасно разположение на духа, иначе ще мислиш защо светът е тъй създаден и какви ли не други въпроси. А тъй, ще си побуташ пръстите и туй, което ти трябва, ще го приемеш. Някой път има изключения, но все-таки ще гледате всякога умът ви да присъства в правенето на упражнението, да вярвате, но твърдо да вярвате, а не само някаква глупава вяра да имате. Опитайте един закон, да видите има ли резултати, или не. Последователност се иска в това, затуй Природата е създала ръцете, известно предназначение имат те. Трето упражнение: Ръцете отпред, с включени пръсти и дланите обърнати навън. Малките пръсти се отделят, след това безименните, после средните, накрая показалците, само палците остават допрени. Ръцете се обръщат напред като букет, пръстите се допират. След това дясната ръка се тегли по лявата до рамото, минава пред лицето, над главата, от дясната страна, слиза надолу, отива напред, палците се допират, после показалците, след това средните пръсти, безименните и малките пръсти. Така ръцете минават над главата, отпред над главата и в туй движение се произнасят формулите: „В единството на Божията Любов (ръцете надолу) и Мъдрост (нагоре) Истината (надолу) постига своите цели (нагоре).“ „В името на Божията Мъдрост (надолу) и Божията Любов (нагоре) Истината (надолу) постига своите заветни цели (нагоре и после бавно се спущат надолу).“ (Дочетоха се останалите теми.) (Прочете се резюмето върху темата „Разлика между Добро и Правда“.) За идния път ще имате темата „Отношенията между въздуха и водата“. Най-първо, умът на окултния ученик трябва да се научи на разграничение, да знае да разграничава нещата. Аз бих желал, без да се самокритикувате, да знаете в даден момент към коя категория спадат състоянията, които прекарвате, и да видите какви резултати има. Да кажем, веднъж през деня имате едно меланхолично състояние, туй не трябва да ви плаши, туй е в реда на нещата. Или някой път може да имате едно весело състояние, това не трябва да ви радва, вие не знаете кое е по-хубаво, кое от двете състояния ще произведе по-добър резултат. Възможно е едно добро, приятно състояние да е по-хубаво, но възможността в единия и в другия случай се равнява на 50%. Окултният ученик трябва да следи постоянно състоянията си. Вие ще се учудвате на вашите състояния. Някой път се намирате в положение, като че отсъствате, усещате се изпразнени, умът ви не работи, и не само това, но идвате до едно състояние, да изгубите вашето съзнание, като че някоя друга сила взима връх над вас. Даже ако изгубите съзнанието си, не се плашете, понеже и вечерно време, като заспивате, губите вашето съзнание. А окултният ученик трябва винаги да има будно съзнание. Вие сега не знаете как да заспивате, там е всичкото зло – вие заспивате несъзнателно, а като станете ученици, ще заспивате съзнателно и ще се събуждате съзнателно. Следователно ще имате една отлична опитност за вашите състояния. Да се добие такова едно будно състояние на душата, се изискват доста упражнения. За пример нека някои от вас се опитат да заспят съзнателно – като да знаят, че заспиват. Ще ви дам едно малко обяснение какво ще се случи с вас, когато заспивате. Да кажем, седите, съзнанието ви е тихо и спокойно. Изведнъж усещате, че вътре в мозъка ви става едно шумолене, като че нещо ви сграбчва и вие не можете да се върнете назад, и във вас се заражда един вътрешен страх. В такива случаи някои хора усещат едно мъчение и почват да викат. Стойте тихо и спокойно, защото щом се уплашите, настава един момент на помрачаване и вие изгубвате съзнанието си, и в тази тъмнина ще се намерите в една тъмна зона. Вие трябва да пазите мисълта за себе си, да се познаете, за да излезете благополучно от тази тъмна зона. Няма да се мине дълго време, веднага ще влезете в духовния свят и ще правите разлика, ще знаете кога спите, кога сънувате, кога ходите, ще различавате нещата. И после, като се върнете от духовния свят, по същия начин пак може да се събудите. Работата е, че като дойде туй шумолене, тогава се намесват тия гъсти магнетически състояния, при които човек изгубва съзнанието си, не се познава, всичко за него е разбъркано, всички предмети, положения, които вижда, всичко туй представлява за него една фантасмагория, но щом влезе в съзнанието си, ще види, че между всички неща има една вътрешна връзка. За да надделеете, изисква се много голямо усилие, защото някои от вас, които се концентрират, заспиват. Заспиването е един метод на Природата. Няма по-лесно нещо от това, да заспиш, но в туй лесното нещо нищо човек не може да научи. По някой път и в съня се пробужда съзнанието ви, когато искат да ви предпазят от някое бъдещо събитие. Онези, които те ръководят, ще събудят съзнанието ти, като ти дадат някой жив сън. Внимавай да запазиш този сън. Някой път човек запомни някой сън, дълбоко се вреже в ума му и може да се предпази от някоя беда. Разбира се, това съставлява една част от окултната наука, един от трудните въпроси, да може да регулирате вашите енергии. Тия енергии идват от центъра на земята, вървят по гръбначния стълб и във вид на едно голямо течение нахлуват към централната мозъчна система. В тия течения съвременния свят е изгубил своята контрола. Има и друго едно течение, което иде от слънцето. То върви по обратна посока, от мозъка към симпатическата нервна система или към стомаха. И тъй, ние днес се намираме между две вълни, които постоянно ни плискат. Ние се намираме в положението на една черупка, хвърлена във водата, която се блъска от вълните ту на една, ту на друга страна. Когато имаме благото, което Бог ни е дал, не знаем как да го използваме, и когато дойде страданието, пак не можем да го използваме и се лъкатушкаме. Тия страдания са необходими, понеже като влезете в духовния свят, като се освободите от тялото, ще трябва да знаете как да контролирате вашето духовно тяло. Това нещо трябва още отсега да го научите. Малки опити може да се правят. Аз съм правил такива опити при сегашното ви състояние. За пример срещате човек, който ви е неприятен, и при тази неприятност, понеже неговите магнетически и електрически течения са гъсти, вие не искате да си вдигнете очите нагоре да го погледнете, но искате да избегнете неговия поглед, защото в погледа всякога става съединение. Злото не е в това, че не искате да го гледате, но злото е в това, че у вас се заражда страх и отвращение. Тия неща са вродени в човека. Следователно представете си, че Господ е между вас и този човек, когото не може да гледате. Или представете си, че вашият ръководител или вашият Учител, или най-добрият човек е между него и вас, и гледайте да се примирите с туй състояние. За да ликвидирате с кармата си, трябва да се примирите с всичките хора. Докато са живи, по-лесно може да се примирите, щом идат в другия свят, по-мъчно може да се примирите, изменят се вече условията и вследствие на това кармата по-мъчно се ликвидира. Ще гледате по възможност бързо да изглаждате всичките си отношения. Ако това не можете да направите, тогава защо ни е Школата? Като влезе в другия свят, той трябва да представя за вас само една почва. Онзи, който не е работил в този свят, след като замине, дълго време ще дреме или ще чака кармата му да узрее в чистилището. Пък няма нужда да чакате с години да ви пържат в чистилището. Тук в Школата, в половин година може да минеш чистилището, а там може да ти вземат 4–5 години. Защо ще чакаш 4–5 години, докато минеш чистилището, когато тук на земята може да прекараш този курс в 6 месеца. Казват: „Каква придобивка има един окултен ученик в Школата?“ – Придобивката е тази, че три години и половина спестявате. А знаете ли на какво се равняват тия години? – Те се равняват на много години. Туй е хубавото на всички окултни Школи, които вървят по методите на Бялото Братство, че приготовляват своите ученици да бъдат готови за новите условия, при които животът може да се прояви. Туй е смисълът на Школата. Щом има условия, и знания може да придобиеш. Знанието не се придобива на физическото поле. Знанието е смес от всичките светове. Човек трябва да разбира свойствата, качествата на материята във физическия свят; той трябва да разбира още и свойствата, качествата на астралната материя, на материята, с която умът работи, и най-после – на материята, с която душата борави. Това са все знания, това са закони така преплетени, че има човек какво да учи. За учениците има много неща да учат, а за онези, които са деца, те още може да се занимават с физическия свят. По-напредналите ще се занимават с другите светове, с по-тънките материи. Ако аз бих желал да ви придам повече интелигентност, ще избера срядата като ден на събрания в Школата. Ако искам повече да ви предам благородни качества, ще избера четвъртъка. Ако искам да се усили Любовта в Школата, ще избера петъка. Ако искам да се развие трезвата мисъл в учениците, ще избера съботата. Ако искам да се развие тяхното въображение, ще избера понеделника. Ако искам да се развие в тях войнствения характер – вторника. Ако искам да се индивидуализират – неделята. Всеки един метод има свое приложение. Питат някои защо събранията стават неделя вечер? Има си причина, то не е току-тъй. Ние ги изменихме от четвъртък в неделя вечер. На Школата липсва едно: трябва да се създаде разположение в чувствата. У вас, учениците, липсва разположение на чувствата. За да придобиете това разположение, трябва да посветите цяла една година, усилено да работите, за да изправите чувствата си, хармонично да действат. Това е цяло изкуство, а сега, по нямане на това изкуство, ония енергии, които придобивате в разходките, ги изгубвате. С един замах изгубвате богатството, което имате, и после страдате. Трябва да имате разположение на чувствата. Вие сами може да се упражнявате в това. Ще ви дам едно упражнение за разположение на чувствата. Упражнение: Сутрин, като станете, ще седнете на земята на левия си крак, а десният с коляното нагоре. Лакетът на дясната ръка се опира на дясното коляно, а показалецът и средният пръст подпират челото от страна. Лявата ръка свободно надолу. Това е едно отлично положение за съзерцание. Отправете ума си нагоре към вечното, към Бога и същевременно мислете за онзи мир, където царува хармония. Там е действителният живот. Това упражнение може да го правите на обед и вечер, ако искате, но един път – сутрин, непременно. Сутрин ще го правите преди молитвата. То ще внесе разположение на чувствата и през целия ден ще имате едно прекрасно настроение. Това упражнение може да го правите 4 седмици наред по 5 минути. То е едно отлично положение за съзерцание. Сега, помнете, че всяка една поза има свой смисъл вътре в Природата. То е наука. Всяка една поза на мускулите, на веждите, всяка поза изобщо, в даден момент, става по един азбучен геометричен ред. Следователно, когато дойдем до положение да владееме себе си, ние веднага ще преустроим геометрически мускулите си. То е задача. Има някои хора, които не могат да контролират очите си, ушите си, веждите си, устата си. Всяко нещо за ученика трябва да бъде осмислено. Много движения в човека са предизвикани от големи мъчения. Някой човек, след като се мъчил много, станал е нервен, някой човек, като го гълчат много, в него стават известни спазми. Когато децата се възпитават добре или когато някой човек е религиозно настроен или има добро душевно разположение, мускулите на лицето му стават пластични. Щом се постави в ненормални условия, тогава се изисква от него воля, да се самовладее. Например при една обида или при страх човек веднага трепва и хуква да бяга. Не, като ти трепне сърцето, веднага трябва да се самовладееш. И бягането е хубаво, защото ако човек не бяга, може да го сполетят нещастия, а тъй, като бяга, той се спасява. Всякога обаче умът трябва да присъства в главата, понеже ако не присъства, човек може да бъде изненадан. Щом човек трепне, като подскочи и избяга, това е една спасителна мярка. Вземете един войник. Ако умът му присъства, когато ще гръмне, той ще запази присъствието на духа си и няма да пострада. Хубаво е да имате туй хладнокръвие. Има ученици от Индия, които специално ги изпращат в Европа, за да участват на бойните полета, и с мисълта си да може да отклонят страха. Много пъти някои адепти специално образуват войни, за да представят един действителен урок на своите ученици. Те създават една война между два народа, за да дадат изпит на учениците си. Ами че какво мислите? Вие се биете, а истинските ученици се учат, шрапнелите минават покрай тях, а те седят тихо и спокойно и се учат. Туй не е свещен егоизъм, това е геройство! А пък вие тук трябва да използвате условията. Хората създават войни, те са отговорни за тях, а вие, покрай тях, ще държите изпитите си. За пример една самарянка да отиде на бойното поле, дето падат шрапнелите, да вземе един ранен и да го изнесе извън бойната линия, това е един изпит за нея, съзнателно или несъзнателно. Може наскоро да стане една война, най-късно в срок от 10 години, а може и по-рано от 10 години да стане тази война. Та някои от вас ще ги пратим да си държат изпита там, на бойното поле. Ние ще използваме всички условия. Ние не създаваме войните, но вие, като ученици, трябва да се изпитате. (Запитват: „Може ли без война?“) – Има само един начин. Когато хората възприемат Любовта в сърцето си, с войните е ликвидирано. Ще стане още една война и тогава хората ще поумнеят. Тази война е натрапена. Има условия сега, само чакат някой да запали. Великият закон, който управлява света, не се отнася до нас. Има други разумни същества, които се грижат за съдбините на човечеството. Ние само ще използваме условията. Какви ще бъдат резултатите, други са отговорни за това. Ние сме зрители на туй, което става, и трябва само да използваме условията, при които Бог ни е поставил. Т. м. 33-та школна лекция на Общия окултен клас (II година), 8 юли 1923 г., София.

Аудио - чете Надка Иванова Проява на разумнитѣ сили въ Природата (Беседата за четене в стар правопис) От книгата "Положителни и отрицателни сили", Общ окултен клас - година втора (1922-1923 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2008 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Положителни и отрицателни сили“, 35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), по стенографски записки, изд. София, 1923 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата „Положителни и отрицателни сили в природата - първа част“, 22 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), Издателство "Хелиопол", 1998 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Проява на разумните сили в природата Т. м. (Прочетоха се няколко теми върху „Задачата на ученика във Всемирното Бяло Братство“.) Първо упражнение: Лявата и дясната ръка напред, след това дясната се движи бавно над лявата ръка догоре, над рамото. После минава пред гърдите, близо до врата, до лявото рамо, след което се изнася и тя напред. Двете ръце остават успоредно, след което лявата ръка минава бавно над дясната ръка – същото положение, каквото заемаше дясната ръка. Това упражнение се прави няколко пъти, ту с лявата, ту с дясната ръка. Във всяко движение на ръцете вие можете да концентрирате ума си и да привличате силите на Природата. Искате ли да уякчите силите на сърцето и ума си, кажете тъй: „Моето сърце ще се изпълни с Божествената Любов и ще бъде устойчиво във всяка Правда и Истина“ (лявата ръка над дясната). „Моят ум ще се изпълни с Божествена светлина и аз ще възприемам в себе си всички Божествени мисли и ще ги насаждам в света“ (дясната ръка над лявата). Двете ръце нагоре: „Амин, тъй да бъде!“ (3 пъти). (Свалени ръцете долу.) Земният живот на човека се изразява чрез движения. Всяка една мисъл, всяко едно ваше чувстване ще се изяви чрез какво и да е движение: или чрез движение на вашите уста, или чрез движение на вашите очи, на вашата дясна или лява ръка, на вашия десен или ляв крак, на веждите, на главата – все ще заемете каквато и да е поза. Ако наблюдавате себе си, от движенията си ще можете да познаете какво е настроението на душата ви, в каква посока вървите – надолу или нагоре. Следователно най-първо е необходимо да възпитаме тялото си, да имаме пластични движения, т.е. като ходим, при всяко едно движение кракът ни да стъпва тъй, че да има едно устойчиво движение, да няма клатушкане, несигурност. Като стъпваш, да имаш всичката увереност на крака си. Има една цяла наука, според която хората се познават в движенията си. Някой човек като върви напред, по движенията му отзад, от гърба можеш да го познаеш какво мисли, какъв е характерът му, накъде отива и какви са неговите приятели. Тия хора, на които мислите са много дребни, те вървят тъй тип-тип, бързи са те, бързи крачки правят, но ситнички, много ситнички. А онези хора, които са аристократи или хора с идея, вървят полека. Бързото ходене и плавното ходене са две крайности. Питам ви: Как трябва да стъпвате при ходенето си – на петата си трябва да стъпвате първо, а после на пръстите, или първо на пръстите, а после на петата? Всичките съвременни хора изобщо стъпват първо на петата, после на пръстите, затуй, като вървят, има едно тропане, вследствие на което гръбначният стълб изпитва едно сътресение, а в задния мозък се усеща едно тегнение, поради което всички хора са нервни. По закона на ходенето гръбначният стълб усеща едно голямо сътресение, което някой път ни създава най-големите нещастия. Следователно на пръстите ще ходиш и ще стъпваш леко и плавно. Няма да ходиш тъй, като някой автомобил, да се тресеш цял. Не, леко трябва да стъпва човек, едва да се допира. Лекото движение на краката зависи от човешката мисъл. Щом мисълта ти е материалистическа, тъй ще стъпваш с краката си, че цялата земя ще трепери, като ходиш. Туй показва, че човек е свързан повече с центъра на земята, отколкото с центъра на слънцето. И в дадения случай трябва да знаете закона как да се развързвате. Трябва да знаете начина на движението. За пример магнетизаторите, като знаят закона на движението, могат лесно да приспят някого. Започват да му правят движения, тъй, отгоре надолу веднъж, дваж, три пъти, докато го приспят – с дясната ръка на дясната страна, с лявата ръка на лявата страна. После правят движения с ръцете настрана и духане, които имат разбудително влияние. Когато някой човек направи срещу вас движение с ръцете си отгоре надолу, вие току-виж погледнете го и заспите. Някой човек ви погледне и веднага си отнеме очите. Какво изразява туй движение? Това е едно неправилно движение. Може да кажете: „Какво било, че човекът погледнал отгоре?“ Ако този човек е със силна зла воля, то като те погледне отгоре 3–4 пъти, може да те приспи. Всеки човек не може да те приспи. Този, който може да те приспи, той притегля токовете от тялото ти, изменя електричеството и магнетизма ти, изменя кръвообращението ти, пулса ти и те приспива. Чудни сте, като казвате: „Как може да ме приспи?“ Ако стисна някого за артериите на врата, на гушата, няма ли да го приспя? Ако ви стисна тъй, щото със силата на моя ум да изменя направлението на вашата кръв, няма да ви приспя ли? Туй го правят съвременните магнетизатори. Хората на света са повече майстори, отколкото набожните, духовните хора. Сега вие ще кажете: „Ама Господ ще му позволи ли?“ Чудни сте, като питате: „Господ ще позволи ли?“ Когато онзи паяк хване някоя муха, Господ ще му позволи ли? Когато онази жаба дойде до мравуняка и почва да гълта мравките, Господ ще позволи ли? Когато мравките дойдат до твоя хамбар и почнат да ядат житото, Господ позволява ли им? Всички същества вършат тези работи, без да им позволява Господ. Като питате така, вие сте прави, по моралния закон трябва позволение. Ако е по моралния закон, то е друго нещо, трябва да искаме разрешение, но ако не постъпваме по този закон, всичко вършим без разрешение и вследствие на това ние сме отговорни за своите постъпки. Защо? – Понеже Бог не взима участие в нашите постъпки. Всяка постъпка, в която Бог не взима участие, е лоша постъпка, а всяка постъпка, в която участва Божественото съзнание, Божествената мисъл, тази постъпка е добра, морална. Сега пак се заражда у вас мисълта: „Как може да се знае в даден момент дали една мисъл е Божествена, или не?“ Всяка една мисъл, в която участва Божественото съзнание, в която е будно то, тази мисъл има една мека и приятна светлина в себе си. Всяка една мисъл, в която Божественото съзнание не е будно и не взима участие, е тъмна. Не само това, но правете следните наблюдения. Някой ваш приятел е намислил да направи някакво добро, ще забележите на неговото лице една мека светлина, която отпосле се изгубва; а онзи, който е намислил да направи зло, на неговото лице веднага минава една тъмна сянка. Тази сянка минава и заминава. Правете наблюдения и върху себе си. Често гледайте вашето лице в огледалото, защото във вашето подсъзнание има едно хипнотическо състояние. За пример 5–6 хиляди души някъде са намислили да правят зло и вие по едно стечение на условията във вашето раждане попаднете при тия условия, и вижте, че у вас се яви такова желание да участвате в извършването на туй зло. Или някъде една тълпа от няколко души искат да направят едно зло на някоя печатница, искат да чупят прозорци и вие минавате покрай тях. У вас веднага се заражда едно желание да направите вие това същото нещо, тази тълпа ви увлича. Силният човек трябва да се отдалечи от това течение – нищо повече! Сега вие, като следвате Школата, може да ви се дадат много формули, много теории, но ако не ги прилагате навреме, няма нищо да ви ползват. Аз съм виждал мнозина, които са чели разни окултни книги, разполагат с много формули, но има закони за приложението на всичките тия формули. Иначе те само на книга могат да ви помогнат. За пример, ако вие сте яли един много добър обяд, разнообразен, с месо или друга някоя храна, много пищна, и усещате впоследствие една тежест – ако след това искате да приложите някоя окултна формула, тя ще бъде безполезна за вас, тя не влиза в живота. После, вие можете да сте приложили една окултна формула, ако сте гладували 10-ина дена. Има известни състояния, в които силите на вашия организъм се уравновесяват, т.е. негативните и кинетическите сили се уравновесяват в положителни и потенциални. Значи в даден момент вие може да употребите каква и да е окултна формула в границите на нейната възможност. За да познаете дали вашата воля се е развила, т.е. дали имате воля да приложите една окултна формула, най-добрият опит е следният: някой път ви заболи коремът, усещате едно въртене вътре. Опитайте си волята! Сложете си лявата ръка отзад на гърба, а дясната – отпред на корема, съсредоточете ума си и произнесете следната формула към стомаха си: „Моля, болестта да престане!“ Ако тази формула не помниш, кажи: „Болестта е престанала“. Ако след като кажете формулата в единия или в другия случай и се подчините на волята си, вие сте послушни и волята ви е силна. Но ако след като кажете едната и другата формула, болестта ви остане, волята ви е слаба. Друго нещо. За пример имате някой ваш приятел, искате да знаете дали този ваш приятел ви мисли доброто. Сега това са тайни, секрети, които не трябва да издавам, но аз ще ги издам, защото не е за зло. Тия неща не се поверяват. И тъй: стомахът те боли. Ще повикаш в дадения момент на помощ някой твой приятел, за когото мислиш, че те обича. Ще повикаш неговия дух и ще му кажеш: „Моля ти се, приятелю, ела, кажи на болестта ми да престане“. Като дойде той и болестта ти не престане, ще извикаш втори, трети, до 10 души. Ако болестта ти мине, всички ти са приятели, ако не мине, те са ти приятели само на думи. Ами че тъй е! Ако каже: „В името на Господа Исуса Христа болестта да изчезне“ и тя изчезва, приятел ти е този човек. Ако съзнанието ти е будно и се обърнеш за помощ към този твой приятел, веднага ще се прояви неговата воля. Онзи, който лекува там, в Бургаско, Иван Томов, казва на една еврейка, която дошла при него на лечение: „Вашите евреи разпнаха Исуса Христа, ти вярваш ли в Христа?“ – „Вярвам.“ – Тогава в името на този Исус Христос тя оздравя. Но едно нещо трябва да знаете: Вие не можете да приложите една формула на Всемирното Бяло Братство вътре в живата Природа, ако имате прегрешения и неразположения. Не се ли свържете със законите на Бога, с тия велики сили на Природата, тия формули не струват нищо, тия формули тогава ще имат обратни резултати върху вас. Туй да го знаете! Правете опити с вашата воля, да видите каква е тя – силна ли е, или слаба. Толкова пъти аз съм ви говорил как да лекувате болестите си! За пример имате някакъв ревматизъм. Всички тия болести не са нищо друго освен случаи, съзнателно изпратени от Бялото Братство, за да упражнявате вашата воля. Вие за тази си болест ще посетите най-малко 20 доктори и ще се върнете пак с вързана ръка. Това е една задача. Е, хубаво, вие отивате при един лекар. Колко му плащате? – 100 лева. Извади тези 100 лева и кажи така: „В името на Този лекар, при Когото отивам да се лекувам и Който единствено може да ме излекува, аз ще сложа тия 100 лева в Божествената каса и в Неговото име заповядвам на тази болест да изчезне“. Сложи в ума си тези лекарства, които би ти препоръчал лекарят, и чакай да видиш резултата. Ако не ти помогне този пръв опит, иди при друг лекар. Той взима 200 лева. Представи си, че си отишъл, сложи тия 200 лева в Божествената каса, намажи се с туй лекарство, което този лекар би ти дал. Ако и той не ти помогне, иди при трети, четвърти, а парите, които би им дал, внеси в Божествената каса и най-после кажи: „Господи, Исусе Христе, обръщам се към Тебе и в Твое име да се махне ревматизмът ми, всичкото си имане давам“. Като го дадеш, ревматизмът ще изчезне. Като кажеш, че всичкото си имане даваш, трябва да го дадеш. Ще го дадеш, разбира се, защото този ревматизъм коства живота ти. Аз ще ви дам един пример. Едного заболява зъб и той отива при един зъболекар. Той изважда зъба му, но става инфекция на кръвта и болният умира. Сега, ако не дадете имането си, този ревматизъм ще ти коства живота. Казваш: „Как тъй да дам имането си?“ – Ще го дадеш за откуп на живота си, ако искаш да живееш. Всички ученици трябва да разбират тези закони и да ги прилагат съзнателно. Туй е крайният предел. Казано е в Писанието: „Двама или трима души, събрани в мое име или в името на този велик закон, там съм и аз“. Може да опитате закона, но трябва да бъдете чисти, не тъй обикновено чисти, но вътре във всичките свои намерения, във всичките свои помисли и желания. На повърхността на вашето съзнание може да дойдат най-отвратителни мисли, аз не говоря за тях, но в дълбочината на вашата душа вие трябва да бъдете чисти. Много пъти по повърхността на съзнанието ви ще станат пертурбации, това е в реда на нещата, но в дълбочината на вашето съзнание трябва да има единство. Да се усъмниш в справедливостта на Бога, дали Той е добър, или не, това не е правилно. Тогава ти ще усъмниш във всичко положително. Защото злото е нещо случайно, нещо изключително. Злото е едно проявление на повърхността, следователно ние не трябва да го туряме вътре в нашето съзнание. И тъй самия живот се изразява в движения. За пример, когато вие се разсърдите някому, обидите се крайно, не искате да го погледнете, очите трептят, държите си погледа надолу към земята. Защо? Защото тия течения ви свързват с центъра на земята, вие сте свързани с черното братство. Вие сте свързан човек, не сте господар на вашите клепачи, затова като погледнете, очите ви трепват, искате да прикриете нещо. Така и детето някой път се сърди, не иска да погледне майка си. Вие се смеете на малките деца, но сте такива малки деца. „Присмял се хърбел на щърбел“. Сега ние ще дойдем до правилните движения. След като направиш едно движение, ако то е правилно, ти ще усетиш в себе си една приятност. За пример туй упражнение, което тази вечер направихте, то е едно много хубаво упражнение. Разсърдил си се някому, искаш да си отмъстиш, направи туй движение и си кажи: „Чакай, чакай малко, какво мислиш да правиш? Чакай, ти обмисли ли, като кажеш това, какви ще бъдат последствията, обмисли ли хубаво? Ако искаш да го нахукаш, знаеш ли какво ще стане?“ При правенето на туй упражнение веднага у теб се зароди едно противоположно желание и си казваш: „Чакай да отложа“. Не, не да го отлагаш, но ще бъде тъй, както Господ е казал. Какво е казал Господ? – Всичките ни дела трябва да бъдат изправни. Значи на този, на когото искам да направя зло, ще му направя едно добро, ще му напиша едно хубаво писъмце и ще го зарадвам. Тъй ще бъде! Ще водиш един разговор със себе си и като те видят от небето, че постъпваш тъй, ще хроникират това в Бялото Братство. Ще кажат: „Един приятен инцидент се случил с един от учениците, имал един приятен разговор, написал едно приятно писмо“. Те ще хроникират това в техните вестници. Ще кажете: „А, с такива работи ще се занимаваме!“ Едно приятно упражнение е това. Най-учените, Белите Братя, като ви видят, спират се и казват: „Тъй, тъй, много хубаво, много добре постъпи, според нашите закони“. И няма да се минат 5–10 минути, ще се изпълниш с радост. Ще кажете: „Без движения не може ли?“ – Не може без движения. Как без движения? Ще седнеш на земята, ще прекръстосаш краката си, натук-натам, все ще вземеш някоя поза. Или ще седнеш в килията си, все по някакъв начин ще сгънеш ръцете си, те все ще заемат някакво положение. И светии да имаме, пак ще имат някакви движения. Разправяше ми един господин, че не можал да си обясни защо Иван Томов, той го наблюдавал, под калпака си имал скрита една шарена шапка, със златни нашивки, като с гайтани. После, под съдраното му кюлче имал един шарен колан. Един ден отиват някои млади, искат да го бият, да му направят някоя пакост. Той снема кюляфа си, остава шарената шапка, изважда колана и почва да лекува. Като престане опасността, пак слага кюляфа си. Това е символ. В Писанието няма ли такива символи, формули? Вземете 119-ти псалом, в него е турена цялата еврейска азбука, той е образуван от 22 части. Това са все магически формули. Следователно всинца трябва да имате такива магически формули. Но всичките магически формули не важат еднакво за всички. Всеки един от вас трябва да има по 1–2 формули, които да му са в полза в дадения случай. И всички, които влизат в Братството, трябва да имат красиви движения. За пример аз съм говорил толкова пъти да се премахнат гърбиците ви. Защо? Онзи, който има стеснени гърди, всякога е неразположен духом. Тесните гърди произвеждат неразположение на духа, нищо повече. Когато човек е стеснен, той е неразположен духом, затуй ще внесете вярата в себе си. Разширение ви трябва. Никога не се стискайте! Туй стеснение ще дойде. Винаги имайте едно разширение на вашето сърце, разширение към Бога. Туй е първото нещо. Когато седите, аз по някой път ви наблюдавам, да видя на коя страна си държите главата. В какво положение трябва да държите главата си? Българинът казва: „Тази работа тъй ли е?“ – наведе главата си на лявата страна. Друг път той си сложи дясната ръка на сляпото око и казва: „Гледай си ти ума!“ Ами че ако цял ден си държиш главата в туй положение, ти губиш от своето достойнство, ще се изменят всичките ваши магнетически влияния. Винаги ще държиш главата си перпендикулярно към центъра на слънцето, нищо повече. И вечерно време, като седнете, направете си един счет, днес дали главата ви е била свързана с центъра на слънцето, с този магнетически или разумен център, дали тези течения са били правилни. По този начин много от вашите състояния, които създават нервността, неразположението на духа у вас, ще се изгладят. Тези малки грапавини, тези препятствия, които сега се зараждат, ще изчезнат. И тъй, от черната ложа, от центъра на земята, постоянно изменят движенията ви. Наблюдавайте какви движения имат добрите хора. Аз бих желал да наблюдавате главно движения на светски хора, които са добри, и на светски хора, които са лоши. Това е едно приятно наблюдение. Така ще можете да си дадете един вътрешен отчет за тия течения, които стават. Онези по-способни ученици от вас, които искат да се занимават със себе си, да се изправят, които искат да се занимават с окултната наука, нека правят тия наблюдения, а които не искат, те са свободни. Но да не влезе у вас един страх, да не знаете где да сложите ръцете си. Ако се оставите в едно естествено положение, вие ще знаете къде да ги сложите. Ако не знаете къде да сложите ръцете си, поставете ги на масата, попейте си 5–10 минути да си починете, поставете си краката успоредно, малко разтворени, отпуснете после ръцете си и ще имате известна почивка. Каквито мъчнотии да имате, знайте, че вашите мъчнотии са предвидени, 75% от мъчнотиите, които имате, са преувеличени, остават само 25%, а това е закон, който можете да носите. И тъй, щом сте много разтревожени, преди да си легнете, направете си таз вечерното упражнение, изговорете и формулата, която ви дадох тази вечер, поприказвайте си. Или като правите упражнението, като прекарвате лявата ръка над дясната и дясната над лявата, може да вземете един стих от Писанието и да го прочетете. Това са елементарни упражнения. Вие казвате: „Без тях не може ли?“ – Не може. Е, да допуснем че някои от вас имат бръчки по лицето си. В нашата Школа влиза като задача за една година да изправите тези бръчки. Да кажем, че вие сте стар, на 60 години, за една година трябва да изгладите тези бръчки. Това са натрапени, излишни същества у вас. Ако ти посветиш живота си на изправяне, няма да остане от тях нищо, за една година ще премахнете всичките тия излишни вещества от вашето лице. Нали жените употребяват козметически средства за това? Туй, което ви препоръчвам аз, то не е за красота, но за усилване на волята, да премахнете всички чужди вещества от лицето си. Ами че ако не сме господари на своето тяло, на своето лице, на туй, което Господ ни е дал, на туй, което е наше собствено, а не чуждо, друго какво можем да направим? Ако не знаете как да владеете главата си, как да владеете ръцете и краката си, как да владеете вашите мускули, всичките ваши думи ще бъдат празни. Туй е здравословно и за мислите, и за чувствата, и за волята ви. Знаете ли това нещо за вас, за в бъдеще ще знаете как да възпитавате децата си. Децата много се лесно подават. Ще кажете: „Ела мама!“ Ще направите едно движение, друго движение и те ще възприемат. Защо да взимате пръчка? Има ред упражнения, при които и вие ще се упражнявате, и детето заедно с вас. Ще кажете: „Ами че ние възрастните хора с такива работи ли ще се занимаваме?“ Ами мислите ли, че тия наши движения, които сега вършим, са на мястото си? Не. Има морални движения, но има и неморални движения. Едните носят добродетелите, а другите носят злото в света. Наблюдавайте само онзи, които мисли да убива, какво се крие във свиването на неговите вежди, какво изразява неговото чело, неговите мускули. После, вземете какви движения има кучето, което мисли да ви ухапе. Може да наблюдавате мечката. Посетете някой път зоологическата градина и ще видите, че когато мечката иска да изяде някого, тя почва да заглажда кожата си, прави движения като някоя змия. Значи тя е намислила да направи някое зло. Ако си в гората, ти трябва да се качиш на някое дърво. Но идва ли мечката тъй насреща ти, с настръхнала козина, това значи, че тя идва да те плюе и казва: „Ти не заслужаваш да се занимавам с тебе, аз такъв човек не ям“. Е, питам: Защо когато мечката не иска да яде някого, козината настръхва, а когато иска да изяде някого, заглажда космите си? Вземете човека, когато пипне някоя кокошка или агънце, тъй се глади по корема и си казва: „Ах, хубаво, хубав кебап става“. И мечката също. Улови някого и казва: „А, хубав кебап става от тоз човек“. И в живота е същото. Когато някой човек почне да ти говори много гладичко, като мечка, това значи: онези сили, които вървят по този начин, те имат обратни движения против нас. Трябва да знаете, че хората в даден момент могат да попаднат в отрицателните сили в Природата. Вие трябва да знаете, че имате много врагове, хиляди същества, които всеки ден ви дебнат, всеки ден ви устройват капанчета, навсякъде в обществото, навсякъде в Природата. Където и да минавате, те все гледат да ви устроят нещо, камъни почват да падат върху ви, или каквото и да е друго. Но има други същества, които ви предпазват. Това са вашите приятели, които ще им противодействат. Кои са причините, то е друго нещо. В Природата има много разумни сили. Много от нашите нещастия се дължат на тия невидими врагове в живота. Те са много опасни. Това са факти. В живота има такива невидими врагове, има и видими врагове, които не могат да се избегнат. Те всички си служат с известни хипнотически движения. Те постоянно ти внушават и почват да ти предават известни форми, днес една, утре друга. За пример те искат да ти уморят някое дете, започват да ти казват: „Туй вашето дете ще умре“. И ти повтаряш: „То ще умре“. Повтаряш, повтаряш и няма да се минат 4–5 месеца, туй дете се разболява и умира. В дадения случай туй нещо във волята на Бога не е предвидено. Туй дете няма да умре, но ти се съгласяваш и го предаваш. Ще кажеш: „Няма да умре туй дете“. Ако това не е волята Божия, ти ще усетиш едно раздвояване в себе си. Онези неща, които трябва да станат, които са Божествени, за тях Провидението не те предупреждава. А когато вашето дете трябва да умре, смъртта идва, без да я знае някой, идва тъй незабелязано, внезапно. Това става извън вашата воля, но във всички случаи, когато дойде да ви предупреждават, трябва да упражните вашата воля, за да бъдете чисти. И тъй, да се върнем към красивите движения. Трябва да знаете, че има красиви движения в света. Аз желая учениците на тази Школа да се отличават с тия пластични движения. За пример викате някоя ваша приятелка. Вие как я викате? Тъй, с показалеца, движите го. Туй движение не е красиво. Как ще повикате един ваш приятел? Не с пръста си. Ето една задача. Аз казвам: Повикайте отдалеч вашия приятел! Кое е най-красивото движение, с което ще можете в дадения случай да обърнете вниманието на вашия приятел? Толкова време сте живели на земята, кажете как ще го извикате? Тъй, с цялата ръка? И с цялата ръка да викаш, това не е красиво движение. Тъй може да те вика един стражар. Това движение не е за приятел. Е, тогава как ще повикате един приятел, когото обичате? Ще отидете при него и нищо повече. Ще го хванете за двете ръце и ще му кажете: „Моля, ела на гости у нас!“ (Запитват: „Ако нямаме възможност, как ще отидем?“) – За приятели всякога ще имате възможност. В този случай няма изключения. Ами, ако единият е на единия бряг на една река, а другият – на другия? – Ще има мост или лодка и тъй ще отидеш. Законът е такъв: между двама приятели никога не може да се изпречи една река. Може да опитате това нещо. Никога не може да се срещнете с един ваш приятел през една река, всякога ще се намерите на един възел, откъдето ще можете да минете свободно. Това е Божествено. Никога не могат да ви поставят на едно противоречие. Щом обичта ви е непреодолима, противоречия няма. И тъй, аз искам като ученици да спазвате тия, красивите движения, с едно морално вътрешно убеждение. Ако за вас всичките неща са маловажни, трябва да знаете, че няма маловажни работи. Разбира се, вие трябва да се пазите, като правите тия движения, да не ставате прозвище, да не произвеждате смях. Когато осмивате някого за неговите криви движения, вие всякога ще попаднете под същия закон. Аз забелязах някои ученици, на които съм казал някои неща, те се смяха и попаднаха под същия закон. Не се смей, ти ще се свържеш с тези отрицателни движения. Първото нещо: не е право да се смееш! Второ упражнение: Двете ръце напред, успоредно. После се дигат нагоре, свалят надолу, нагоре, надолу, тъй няколко пъти ритмично движени. Пак нагоре, но само китките се движат нагоре, надолу. След това и двете ръце се движат нагоре и надолу (много пъти), и спират в хоризонтално положение. Ръцете настрана, напред – китките една върху друга и пак настрана. Повторете първото упражнение няколко пъти. Ръцете над главата, раздалечени, и после спущане надолу, от страна покрай тялото (няколко пъти). Ръцете напред (няколко пъти). Т. м. 32-ра школна лекция на Общия окултен клас (II година), 1 юли 1923 г., София.

Аудио - чете Надка Иванова Божественото и човешкото. Днес, а не утре (Беседата за четене в стар правопис) От книгата "Положителни и отрицателни сили", Общ окултен клас - година втора (1922-1923 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2008 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Положителни и отрицателни сили“, 35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), по стенографски записки, изд. София, 1923 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата „Положителни и отрицателни сили в природата - първа част“, 22 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), Издателство "Хелиопол", 1998 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Божественото и човешкото Т. м. (Прочете се резюмето върху темата „Ползата от предметното обучение“.) Да се изпее „Духът Божий“. (Прочетоха се няколко работи върху темата „Разликата между Добро и Правда“.) (За следващия път ще имате темата „Предназначението на братя и сестри“.) Ако бих ви задал един въпрос: Защо човек не се ражда научен, защо Природата е изключила това, как бихте отговорили? Може ли човек да се роди учен? Ще ви задам друг въпрос. Когато се създаде някой инструмент, като пиано или орган, този инструмент създава ли се съвършен? Не, трябва да има някой, който да умее да свири, и той ще види какво му липсва. Следователно човек се ражда научен не само в потенциално отношение като органа, а и кинетически – значи трябва да се прояви, както музиката в органа. Като дойде онзи артист и се съединят двамата – артистът и органът, тогава излиза нещо. Ние наричаме умен човек този, който се проявява. Сега в окултната Школа има едно твърдение, че всяка душа вечно носи всичките свои способности и качества, но ги проявява само тогава, когато дойде в съприкосновение с Божествения Дух. Тъй щото, ако в някои отношения вие сами себе си не познавате, то е по простата причина, че човек може да се познае само когато до него се докосне Божественото. Но да слезем малко по-близо до живота. Какво е предназначението на една Школа? Може да ни запитат: „Какво е предназначението на писането?“ Защото има изкуства като писането или като рисуването или орането, копането, шиенето, готвенето и т.н. Това са все изкуства, от които човек се ползва. Говорът, това е едно изкуство. Да мисли човек, и това е едно изкуство, само че не принадлежи на физическия свят, а на един по-висш свят. Често някои от вас се спират и казват: „Защо не съм добър?“ Аз ще ви запитам: Откъде знаете, че не сте добри? За да познаеш, че си лош, трябва да си познал по-рано, че си добър. Не можем да отречем нещо, преди то да е станало. Следователно били сте добри, а сега сте лоши. Добре, ако пък твърдим, че сме добри, значи били сме лоши, та сме станали добри. Тази вечер ще имаме малко контрасти. Има ли нещо лошо в това, ако кажа някому, че е лош? Ако кажа някому, че той е едно празно шише или едно пълно шише, какво обидно има в това? Ами ако аз нося на гърба си едно празно, чисто шише или едно пълно шише, какво обидно има в това? Ами ако аз нося на гърба си едно празно, чисто шише и дойда до един чист извор, доближа се и го напълня, какво лошо има в това? Ако този човек е празен, виновен ли е? Но ето, да ви покажа къде седи погрешката на вашата философия, особено на вас, учениците. Представете си, че вашият господар ви праща на работа, но трябва да минете през една пустиня, дълга 50–60 километра, и в нея няма никакъв извор. Той ви дава едно шише с 5 килограма вода, но по едно време то почва да ви тежи и вие казвате: „Дали няма някаква възможност да се освободя от този товар?“ Дохожда ви на ума да отворите запушалката, изливате водата и оставяте в шишето само половин килограм вода и казвате: „А, сега намерих една философия, освободих се от този товар“. Но през деня слънцето ви напече, дойде жаждата и гърлото ви засъхне. Тъй че вие, като искахте да се освободите от този малък товар, от туй зло, се освободихте, но то дохожда отвътре. Сега ние, умните хора, които искаме да се освободим от този малък товар отвън, налитаме на по-голям – отвътре. По-добре да носиш туй шише с 5 килограма вода на гърба си, отколкото да усетиш тази вътрешна жажда. Следователно вие не можете да избегнете туй вътрешно противоречие. Ще дигнеш шишето на едно място, ще пиеш една глътка и ще се ободриш. На друго място друга глътка, после трета, четвърта и т.н. Следователно пълните шишета, които ви са дадени, изпразвайте! Сега да ви приведа този пример. На какво да уподобя туй шише? Вие сте дошли в този свят и Господ ви е дал 10 души приятели, но вие обидите едного и веднага изгубите всичките други ваши приятели. Те за вас са празните шишета и като минавате през пустинята, те не могат да ви помогнат. Питам: Какво сте спечелили? И тъй, в живота си не обиждайте, не изпразвайте вашите приятели! Приятелят ти може да е един съдружник. Не изпразвай съдружника си, имаш нужда от него. Добре, да допуснем сега, че твоят господар ти е дал 10 празни шишета, всяко от които тежи по един килограм, а ти трябва да ги носиш през пустинята. При това той ти дава един ключ и ти казва: „Иди на еди-кое си място в пустинята, там ще намериш една плоча, ще я отключиш, ще я дигнеш, вътре има един извор и ще напълниш всички тия 10 шишета от тази вода“. Всяко едно от тия шишета събира по 10 килограма вода. Можеш ли да носиш тия 100 килограма вода? Не можеш да я носиш. И тъй, отворите вие тази плоча на извора, седнете и мислите какво да правите. Ето, 10 души ваши приятели идват. Те са изгубени из пустинята, имат голяма жажда, а не знаят къде има вода. Едно време те са били ваши неприятели и са били толкова гневни спрямо вас, че в друго време биха ви изтрепали, но сега гърлата им тъй изсъхнали за вода, че всичко това са забравили и ви питат: „Нямате ли малко вода?“ Дадете им шишетата, обърнат ги, задоволят се и казват: „Много благороден човек сте“. Тъй се ликвидира вашата стара карма. След това си тръгнете в пътя и се върнете в местожителството си примирен вътре в себе си. Следователно навсякъде в живота – и в едно, и в друго отношение, и в училището, и вън от училището, и в пустинята, и вън от пустинята, и в смъртта, и вън от смъртта, трябва да прилагаме един и същ закон, защото не мислете, че след като умрете, няма задачи. И в смъртта има задачи, и в страданията, и в радостите, навсякъде има задачи, които трябва да разрешавате. Онази философия, която ви казва, че след смъртта няма живот, няма задачи, не е вярна. Това е вашата крива философия. И след смъртта, и в тъмнината няма освобождение. Освобождение има само когато изпълниш волята Божия. Не я ли изпълниш – няма освобождение. И в ада, където и да отидеш, няма освобождение. Следователно ще кажеш: „Аз съм изпратен и в тъмнината, и в ада, навсякъде да изпълня волята Божия“. Това е философията, това е учението на Бялото Братство – да изпълним волята Божия. а всяко друго учение, което не изпълнява волята Божия, не е вярно учение. Туй е правата философия. Казвате: „Ще умра и всичко се свършва“. Не, и там не се свършва, и там има мъчения. След смъртта именно започва мъчението. Знаете ли какви добри учители, какви лаборатории има там. Като те турят ония учители там, в този огън вътре! Следователно ние сме изпратени на земята да изпълним волята Божия. Сега, друго заблуждение между учениците е това, че те всякога търсят една Школа, където могат лесно да минат. Че то лесното минаване в едно отношение е мъчно минаване в друго отношение. Нали знаете онзи разказ за щуреца и мравките. Щурецът цяло лято пял, ял и скачал, не мислил за зимовище. Идва студена, люта зима, отива при мравките, казва им: „Малко житце ми се щѐ“. – „Какво прави цяло лято?“ – го запитват те. – „Играх, пях и скачах.“ – „Иди пак, поскачай и не яж.“ – Но гладен не се скача. Лятно време може да се скача, да се играе, но зимно време не може. Следователно лесният път не е правият път. В тази Школа вие трябва да прибегнете до всички методи за прилагане. Да кажем, тази вечер всинца не сте еднакво разположени духом. Туй не е грях, че не сте еднакво разположени. Това е естествено, понеже заемате разни положения в живота. На едного мозъкът е възбуден отзад, на другиго – при ушите, на трети – отгоре, на четвърти – отдолу, отстрани, навсякъде е възбуден. И всеки, където е възбуден мозъкът му, такива проявления има. Важното е да намерите метод да се хармонизирате. Онзи, у когото мозъкът е възбуден при ушите, той седи като курдисан пищов. Нали има такива малки момчета работници при сарачите, които шият настрана, а майсторът им следи и който от тях не знае да шие, щом е близо до него, той току го бодне изведнъж с иглата. Това е състояние, което произтича от напрежение на енергията зад ушите, но заблуждението е там, че някои, като мислят да те ударят, искат да ти внушат, че ще те убият. И ти вземеш пушката и чакаш. Излезеш навън – няма никой. Цял час седиш тъй с пушката, мислиш, че някой ще те убие. След това едночасово очакване ти цял ден си възбуден, подпушен си и през него ден виж, че си се скарал с някого. Тази лъжа, че щял някой да те убие, е проработила вътре в тебе. Ние, съвременните хора, 95% страдаме все от такива лъжи. Вие имате 25,000 лева в Народната банка и дойде някой да ви каже, че Народната банка е понижила шконтото, няма да изплаща, че вече е на фалиране. Веднага сърцето ви се обръща, става цяла една пертурбация. Върнете се у дома си, пак не вярвате. Действително тази банка е спасителна банка, но някой път така спасява хората, че завинаги са спасени. Как? Фалира тази банка. Изяде парите и нищо не ви плаща, а вие започвате отново. Та всинца ние на земята идваме все с превзети идеи, които сами сме създали, и от това страдаме. Правото учение е това, че ние трябва да се повърнем към живота с онези идеи, които Бог е вложил вътре в нас, и да започнем с тия Божествени идеи. Сега аз ще ви приведа този пример за Шлятер, който се явил в 1895 г. в Америка. Той бил обущар, човек тих и спокоен. Тръгва за Западна Америка и там се прочува като лекар на разни болести. При него се стичат около 50–60 хиляди американци от цяла Америка да ги лекува. Всеки ден той стоял на вратата си и по 15,000 души минавали през ръцете му. Той само ги хващал и пускал, и така ги лекувал. Започвал работата си сутрин от 4 часа. След като седял така няколко месеца, Шлятер пише в своя дневник: „Понеже мисията ми се свърши, аз се връщам при Отца си“. И досега не знаят къде е изчезнал Шлятер, питам: „Защо Шлятер се яви и защо изчезна? Какво придоби той с лекуването на тия американци?“ Никаква религия, никакво учение не остави. През цялото време той е мълчал. Той казвал: „Втори път като дойда, ще говоря. Сега съм пратен само да лекувам. Нищо повече!“ Шлятер е разбирал своето предназначение. Казва му се: „Ще лекуваш“. Хваща болните за ръцете и ги излекува. Той не е бил учен човек, не е свършил три факултета някъде, прост обущар бил, но дава един отличен пример на послушание. И сега на всинца в Школата казвам, че ви липсва послушание. Като ви дам една задача, вие така ще я изопачите, такива качулки ще сложите, че какво съм искал да кажа, не се познава. Вие ще я обърнете с главата надолу и след туй, като не я направите, казвате: „Нищо не излезе от тази работа, Учителят е прост, не разбира от това“. Да, прост е Учителят, а този ученик е от учените. Само учените хора могат да критикуват, но тия учени хора, като отидат в Бялото Братство, връщат ги назад. Пращат ги на земята да станат от тия животни за впрягане, да орат нивите. Тия животни там са все учени хора, които критикуват своите Учители. Всички са критикували своите Учители и Бог ги е пратил на земята да орат, като им казва: „Нали сте учени хора, задавам ви следната задача: повикайте вашите господари и ги научете на това, което вие намирате за право“. Не мислете, че не е възможно това. Вас ви се вижда чудно, че тия учени хора днес работят по нивите. Ако краката на ангелите се обърнаха на копита и на задниците им израснаха опашки, а на главите им израснаха рогове, мислите ли, че на синовете Божии, тук на земята, съдбата им ще бъде по-добра? Защото рогата е изопачение на човешката воля. Опашката у животните е изопачение на човешкия ум, а копитото е извращение на човешката сила. Следователно, когато тия сили се отнемат, от туй идват страданията. Променете духовния стремеж в себе си, веднага ще се измени и формата ви. Сега ние казваме, че Господ ще оправи света. Ами как ще се оправи? Ние разваляме света, а Господ да го оправи. Не, разваления свят ние ще го оправим. Няма защо Господ да оправя този свят. За Бога е по-лесно да създаде един нов свят, отколкото да оправя стария. И когато човешкото тяло стане много грешно, на Господ е по-лесно да направи ново тяло, отколкото да поправя това грешно човешко тяло. И не мислете, че Господ ще поправи това тяло или ще поправи този свят. Не, Той ще създаде нов свят. Да се поправим! Няма какво да се поправяте, не мислете за поправяне. Ама ще ме схващате добре, на вас говоря така. Тази дума „поправяне“ употребете я не в обикновения смисъл. Вземете да разбирате Божествено нещата. Думата „поправяне“ е малко нещо, то е обикновена работа, а животът никога не се поправя, той се обновява. Не мислете за поправяне на живота, а търсете обновление в живота. Вие не знаете какво да искате. Искайте великото от Бога – да се обновите! Бог, Който е толкова велик, не искайте от Него малки, дребни работи. Отивате при Господа, казвате: „Моля Ти се, дай ми 10 лева!“ Че 10 лева да искаш от мене, лесно мога да ти ги дам, от Драган – също, но като отидеш при Бога, от Него ще искаш нещо, което никой човек на земята не може да ти го даде. И тогава, като поискаш от Бога туй великото, Той ще ти обърне внимание и ще ти го даде. Туй е учението на Бялото Братство. А сега вие седите и очаквате дребни работи, с тях се занимавате. Двама души се скарали, речено-казано. Е, сестра ти казала, че си била едно празно шише. И започваш: „Ти, Господи, не чу ли, че сестра ми ме нарича празно шише?“ И сега Господ ще се занимава с това, че ти си била едно празно шише. На друга някоя казали, че била пълно шише. Друга някоя казала на сестра си, че била черна. Тя казала, че ти си бяла и т.н. Сега Господ ще се занимава с тия неща. Не, Господ се занимава с велики, със съществени работи. Че то ще бъде смешно – ти си в един театър, дали ти да играеш на сцената една роля на графиня и ти казваш: „Защо Господ не ме вдъхнови да изиграя добре тази роля?“ Хубаво, като те вдъхнови и ти изиграеш добре ролята си, с това ще оправиш ли света? Един карагосчия иска да изиграе добре ролята и Господ му помогне. Какво от това? Това не са прави съждения. И тъй, вие ще вложите една велика идея и ще желаете онова възвишеното, благородното, мощното. Ще отправите вашия ум към Бога, да ви благослови и да ви даде това, което никой друг не може да ви го даде: Щом разберете този велик закон, като ученици, това ще желаете, да искате от Бога невъзможното – невъзможното за хората, а възможното за Бога. Сега всички казват: „Защо да не живеем братски?“ Не, вие искате малкото. Идете в света, там всички живеят братски. Това изкуство аз го знам, да ви дам на всички правила. Това е най-лесното изкуство – да живеете братски. Не, искайте от Бога Той да се всели във вас, Неговата Любов да дойде у вас, да опитате каква е тази Любов. Всички други въпроси се разрешават лесно. Искайте да имате тази Любов още сега, в този си живот. И после, като ученици, има само едно „сега“, „днес“, не казвайте „утре“! В Божествения свят кажеш ли „утре“, ти влагаш човешкото в Божественото. Кажеш ли: „Аз туй ще го направя“, но после добавиш „утре“, тази идея е напълно парализирана. И с вашето незнание как да говорите вие парализирате онези благородни начинания в себе си. „Утре“, това е човешкото. „Днес“, това е Божественото. Писанието не казва „утре“, но „днес“. „Ако чуете гласа ми, не ожесточавайте сърцето си!“ То значи: не губете онези хубави условия, посейте доброто в себе си и то ще се благослови. Туй правило може да се приложи. За пример вие сте художник, имате дарбата на скулптор или сте поет, писател, земеделец или железар, или каквото и да е друго изкуство имате, колкото и да е малко то, използвайте го! Условията, които ви се дават, колкото и малки да са те, използвайте ги. Сядали ли сте в най-голямото си отчаяние, когато мислите, че всичко с вас е свършено, да опитате, че има един закон, който следи всичко туй? Този закон е наречен закон на Ополенс. Ще ви обясня какво нещо е законът на Ополенс. Законът на Ополенс казва, че условията, или най-хубавите елементи, или най-хубавите средства за вашия живот, са вложени някъде в България или във Франция, или в Германия, или най-после, някъде в Америка и вие трябва да отидете точно навреме на това място, да си ги вземете. Не трябва да отидете преждевременно, защото ще чакате, но не трябва и да закъснеете. Точно навреме трябва да отидете, тия неща ви очакват там и ще си ги вземете. Един американец от Ню-Йорк, търговец, който изучавал окултните науки, изучавал и този закон на Ополенс, случва му се, че по едно време пропада в търговията си. Най-после, той иска да опита този закон. Слага в ума си една доста крупна сума и настоява, търси тия пари, иска да му дойдат отнякъде. Той си казвал: „Аз искам по силата на този закон в продължение на два месеца тия пари да ми се донесат тук“. Но тия пари след определените два месеца не дошли. Тогава той казва: „Ритам този закон!“, и тръгва за един малък градец. Качва се на трена и стига в града. Щом влиза в града, явява се една буря, една такава голяма хала, че почти половината от този град бил унищожен. Едно голямо здание се съборило и както минавал покрай него, един камък удря крака му, счупва го и цели 4–5 часа той бил в несвяст. Събужда се после и до крака си вижда един чек от 10,000 долара на неговото име. Парите дойдоха, но и кракът отиде. Та сега този закон действа навсякъде. Някой министър от някое министерство ще му се дадат по закона на Ополенс тия 10,000 долара, но и кракът му ще отиде. Не, по законен начин ще използваш тия блага. Не чакаш ли по законен начин или вземеш ли повече от туй, което ти се пада, или искаш ли го не навреме, ще ти дойде някое нещастие. И сега от 20 години насам учениците искат незаконни неща. Те казват: „Учителю, дай ни сила да лекуваме, дай ни тази Любов, че като излезем пред българския народ, всички да потреперят, да познаят, че туй учение е Божествено“. Знаете ли тогава на какво ще прилича българския народ? Ако аз бих ви дал тази сила, положението на българския народ ще се влоши 10 пъти повече, отколкото е сега. Не е позволено да се лекува който и да е. Има престъпници, убийци, които по никой начин един духовен лекар не може да ги лекува. Ако един духовен лекар освободи един престъпник, той ще носи неговата карма. Не трябва само да го освободиш, но ще трябва да извършиш цял един преврат вътре в него и да му кажеш: „Слушай, ти си един престъпник – убиец, ще идеш да се молиш и когато се разкаеш, ела при мен!“ А сега тези ученици, ако имат сила да лекуват, ще отидат надясно, наляво и най-после ще кажат: „Да отворим очите на този“. На кого? На онзи престъпник. Знаете ли на какво прилича това? Един учител праща децата от своето училище при друг свой учител, който живее при един модерен пчелник, и им казва да наблюдават и изучават там живота на пчелите. Тръгват те, но си вземат по едни тънки пръчици. Били около 10-ина деца. Стигат на пчелника и веднага започват да бъркат вътре в кошерите със своите тънки пръчици, пчелите обаче хубаво ги нажулват. След един час децата се връщат при учителя си, но на някои от тях очите подпухнали. Защо? Учителят ги пита: „Наблюдавахте ли пчелите?“ Мълчат всичките. Да, някои, като влязат вътре в Божествения свят като тия малки деца, не отиват да наблюдават работата на пчелите, ами ги бъркат с пръчицата си. Пчелите имат такива малки жила, с които учат непослушните деца какво трябва да правят. Сега в Школата вие трябва да знаете едно нещо: според вашите мисли, според вашите желания някой път вие привличате същества от по-висока йерархия, а някой път привличате същества от по-низша йерархия. Туй трябва да го знаете! Нито един от вас не е свободен. Щом дойдат при вас същества от по-низша йерархия, те непременно ще донесат по-лоши последствия, ще донесат нещастия. А щом дойдат другите същества, от по-висшата йерархия, те ще донесат блага. Следователно, щом дойдете в Школата, непременно трябва да бъдете чисти! Като дойдат по-висшите същества, те ще донесат по-висши неща, вие ще почнете да се повдигате и вашият живот ще се урежда по един естествен начин. Следователно има милиони работници, които работят за човека. И вие, като работите, ще проверите този закон. Разправят за онзи, който дошъл сега в Бургаско да лекува болни, че като дойде някой болен при него, в първо време той седи и чака. Питат го: „Какво чакаш?“ Той казва: „Не са дошли още моите помощници, не мога да лекувам“. Щом дойдат те, и той започва да лекува. Следователно, щом си отидат те, ще спреш. Има помощници на човешката мисъл. Туй всички поети, всички писатели го знаят. Той седне и чака. Като ги няма помощниците, той дращи, дращи, нищо не излиза. Когато дойдат те, всичко е гладко, тъй като по масло върви, всичко се нарежда. Всички вие сте изпитали това. Имате работа вкъщи. Когато тия работници са с вас, работа за 10 часа се свършва в един час, всичко бързо върви. И тъй, запомнете този закон: всички трябва да имате предвид Божественото, да не го пренебрегвате, а да знаете, че у всинца ви има хубави зачатки. Аз не искам вие да бъдете фонографи – като курдисат един фонограф като него, да даде отглас. Не, аз искам вие да приличате на една насадена градина и туй хубавото, красивото у всички ви да се прояви – у всекиго едного от вас да се съградят Божествени мисли. Всяка една Божествена мисъл, която идва сега в света, може да стане като един подбудителен принцип в ума ви. Вие пренебрегвате този закон и вследствие на това у вас се ражда един песимистичен дух и казвате: „Тази работа няма да излезе“. Коя работа? Работата на Школата отлично ще се свърши. Работата на Бога в света отлично ще се свърши. Новият свят, който идва сега, тия светли духове ще съградят един отличен живот и вие, като дойдете, ще намерите един отличен свят, ред и порядък ще има в него и Школа ще има. Вие пак ще влезете в тази школа. Та казвам: Сега това е само едно начинание, но вие не се съмнявайте в Бога! Трябва да имате една непреодолима вяра без съмнения. И като дойде някой да ви говори за каквато и да е религия, вие, като ученици на Всемирното Бяло Братство, казвайте: „Този въпрос ние го изключваме, ние за религия не говорим“. Заговорят ви за някои обществени въпроси, за някоя партия. „Не, ние и за това не говорим. Това са стари неща, а ние с вехтории не се занимаваме“. Туй да го знаете! На всинца ви казвам: Със стари работи не се занимавайте! Тъй трябва да бъде със всинца ви. Някой казва: „Какво да направим, че да бъдем по-благоприятни на българите?“ Ако речем да бъдем по-благоприятни на българите, нашата работа е свършена. Аз искам всинца да бъдете по-благоприятни на Господа – нищо повече! Да имате благословението на този, живия Господ, който е създал всичко, да имате Неговото съдействие, Неговата Любов, Неговата Мъдрост, да изпълнявате Неговата воля – има ли нещо по-хубаво от това? – Няма. Сега, вашата минала карма да не ви плаши, да не ви смущава. Казвате: „Какво да се прави с кармата?“ Да имате да плащате, това е най-приятното нещо. Аз съм се посветил, искам да служа на Бога, но имам да давам някому. Какво трябва да направя? – Ще отида при него и ще искам да му се отплатя, но той ми казва: „Братко, срещна ме Господ, Той поговори с мен и аз искам да ти простя. Дай полицата тук!“ – вземе я и я скъса. В теб има желание, искаш да си платиш, но другият ти прощава. Тогава ще намерим място на тия пари. След това ще отидеш на второ, трето, четвърто място, събираш полиците. На всички тия, на които дължиш, парите са готови, но те се отказват. Запитват: „Какъв ще бъде новият порядък в света?“ – При новия порядък ще има каси. Ти се нуждаеш от хиляда лева. Ще вземеш ключа, ще отвориш и ще си извадиш хиляда лева. Ще оставиш една бележка, че си взел хиляда лева. След като си услужиш, ще сложиш парите на място. В Бургас нашите приятели правят един опит. Доколко е вярно това, не зная, но тъй, както ми разказват работата, те направили един шкаф и сложили в него всички окултни книги. Поставили шкафа вън нейде, близо до дюкяна на един наш познат. На шкафа писали тъй: „Кой каквато книга иска да си вземе, нека отвори шкафа и си я вземе. Да обърне книгата и да види цената на гърба. Да сложи парите в шкафа и да го затвори“. От три месеца е този шкаф и парите не са взети, никакъв дефицит няма в касата. Минава един анархист и като вижда това, казва: „Е, имало още хора, които вярват“, купува си книги за 27 лева, слага парите на място и си отминава. Ние мислим, че само сегашният порядък на нещата е верен. Не, има и по-добър ред на нещата от него. Трябва да съберем всичко положително. В туй хубавото, красивото има нещо идеално. Някои казват: „Да поддържаме стария ред на нещата!“ Не, от стария ред на нещата няма нито помен да остане. Знаете ли как са живели вашите прадеди според древната история? Ако хората са произлезли от маймуните, знаете ли как са живели маймуните в горите? Какво казва Моисей? Адам първоначално е бил гол в рая. Каква е била неговата култура тогава? Ние казваме: „Голи били, но престъпления нямало“. Ние сега сме облечени, но престъпления има. Питам: Кой порядък е по-добър? Порядъкът на голия, но без престъпления, или порядъкът на облечения, но с престъпления? Разбира се, порядъкът на голия, но без престъпления, е за предпочитане, отколкото порядъкът на облечения, но с престъпления. Не мислете, че тия здания, които сега имаме, са израз на някаква особена култура. Всички тия здания, които сега имаме, са само разсадници на болести. Нима вашите кухни не са разсадници на болести? Нима вашите хали за месо не са разсадници на болести? Къде са хигиеничните ви къщи? Има ли пред всяка една къща градинка? Пред всяка една къща трябва да има градина. За в бъдеще, като дойде шестата раса, пред всяка една къща трябва да има една градина най-малко от хиляда метра и в тази градина да има нещо посадено. Та казвам, според вашите идеи вие седите и казвате: „Светът е тъй“. И по някой път седите и ме критикувате. Ако е за знания, аз зная много, но щастието в живота не седи в многото знание. Ако аз проявя своето знание, ако аз прекарам през себе си, през своята нервна система 2 милиона волта електричество, питам: Къде ще бъдете вие, ще може ли да седи някой при мене? Я ми кажете, кой от вас, като мина покрай него, ще може да се приближи при мене да ми целуне ръката? Ще седите най-малко на 10 метра разстояние от мене. Аз свободно ще заобикалям и през където мина, път ще ми се отвори. Където ходя из града, път ще ми се отваря и когото докосна, ще се стопи. Като докосна вашата дъщеря, тя ще се стопи. Ще кажете: „Много добър човек е този, но за небето, там нека си седи, да се не доближава до дъщеря ми“. Затуй всичките висши духове, които идват от висшия свят, взимат енергия от земята, за да се приравнят с вас, а Божественото носят в себе си. И тъй, без критика в живота! Разбирате ли какво значи без критика? Ако е за величието, не търсете величието другаде, погледнете в Природата. Ако искате да знаете колко е велик Бог, погледнете на всички същества! Ако искате да знаете колко е велик Бог, погледнете хората! Хората, това са проявление на онова величие, което е Бог. Те са проявление на туй великото, мощното. А всичко това е само един момент на проявление на Божията Любов. Това е само един миг от Божието величие. Тогава какво мога да ви говоря? За да ви говоря тъй съзнателно, за да разберете Божието величие, всинца трябва да ви вдигна от тука, да ви заведа на Слънцето. Да ви казвам, че аз имам тази сила – всичко е напразно, това са само думи, аз не искам да се занимавам с това. За да ви покажа самата действителност, трябва да ви вдигна всинца и в продължение на половин час да бъдете на Слънцето и като се върнете назад, няма какво да ви говоря повече. Дела! Един факт струва повече, отколкото цели томове с философски разсъждения. Величието на Бога не е в прославянето на хората в света. При сегашните условия на живота името Божие трябва да се изяви и Бог трябва да се прослави в света. Това е задачата на всички видни Учители. Всеки Учител, колкото и да е велик, Неговата задача е да прослави името на Бога и тогава Той да се прослави чрез Бога. Христос казва: „Отче, аз прославих името Ти, от нине Ти ме прослави със Своята слава“. Славата, която носи Христос, в нея е идеята. И ако има нещо в живота, с което Христос се отличава, то е тази велика Любов, която и вие трябва да имате като ученици. Христовата Любов трябва да имате! Знаете ли каква непреодолима Любов имаше в сърцето на Христа? Та сега на всинца ви трябва едно, най-съществено нещо: то е характерът, Любовта, която Христос имаше към Бога, към своя Отец. От тази Любов всички имате нужда. И тази Любов всинца трябва да я имате. Още сега може да я имате, а не утре. И туй „сега“ не го прекъсвайте, казвайте „сега“. Утре е „сега“. Като си лягате, не казвайте „утре“, защото ти ще прекъснеш Божественото. Лягайте си с тази мисъл в ума: „сега“. Аз бих желал да държите тази мисъл в ума си за 2–3 седмици, да видите какъв ефект ще има тя. Та по този начин именно у вас ще се яви една нова интелигентност, която носи светлина. При тази интелигентност няма да бъдете така раздразнителни. Аз като ви говоря, ще поизменя моя език, няма защо да ви нападам, да ви обиждам. Аз съм решил да залича от своя ум погрешките на всички хора, да не мисля за тях. Мене не ме интересува туй ни най-малко. Туй, което ме интересува за вас, туй което ви желая, то е само онова, което е добро, възвишено, благородно – то ме интересува, а за другите неща, за вашите погрешки, аз съм съвършено сляп. И ако някой път вие видите моята ръка оцапана, що от това? Това е вашият свят. Светът, в който живеете, може ли да бъде чист? Може ли някой от вас да маже и дрехата му да остане чиста? Може ли някой от вас да готви и тази дреха за готвенето да не се промени? Може ли някой да пуши тютюн или да пие винце и да не остане този дъх у него? Следователно ние живеем в един свят, който не е чист. Не искайте да бъдете светии в света, не е възможно това. След като умрете, можете да бъдете светии, но приживе – никога! За Христа се казва, че Той носил греховете на света. Е, човек, който носи греховете на света, светия ли е? „И с неговите болки – казват – ние се изцерихме.“ Вие сте ученици на тази Всемирна Бяла Школа, затова ще имате трезви, философски мисли. Ще бъдете безпощадни към Истината: и към себе си, и към другите. Аз някога ще ви държа една беседа, ще ви изтъкна, че най-големите врагове на себе си, това сте вие единствени. Вие дадете едно обещание и после казвате: „Много обещах, 10,000 лева ще дам“. И почнеш да хитруваш, да си служиш с бели лъжи, за да се оправдаеш. Казваш: „Аз съм честен човек“. После се усъмниш и правиш известни изменения. Щом се усъмниш, ще се опорочиш. И тогава казваш: „Аз съм грешен човек, оглупял съм“. Не, казвам, ти си благородна душа. „А, благородна душа!“ Най-после, казвам, Господ ще те направи честен човек. „А, отгоре и честен човек!“ Ти не вярваш в себе си, в Бога не вярваш и изпадаш в противоположности. Бъдете изпълнителни! Преди да дадете обещание, мислете, но дадете ли едно обещание, една дума, стойте на тази дума, изпълнете я и ще видите какво благословение ще дойде. После, вярвайте във вашата интелигентност, вярвайте в благородството на вашата душа, във вашето добро, понеже туй добро, туй благородство и тази интелигентност не са ваши, те са Божествени. Следователно, ако вярваме в туй добро у нас, ние вярваме в Бога, във великото, благородното, което движи света. Като ученици вие само по този начин може да изпълните тази задача. Да кажем, че сега се даде някаква заповед от Бялото Братство, или от Господа, колко от вас ще изпълните заповедта? Знаете ли, че вие ще се намерите в едно голямо противоречие ? В 905 г. в Англия по време на Галското движение една англичанка се молила цели 10 години да я благослови Господ, да даде сили и възможност да бъде полезна на своите ближни и най-после се явява Христос и казва: „Туй, което ти искаш, не е определено за тебе, но от еди-кога си е определено за друга, която се е молила по-отдавна за същото. Затова стани рано сутринта и иди да кажеш това нещо“. Тя става рано сутринта и омъчнена в душата си, отива при тази жена и казва, че Христос я праща да каже това и това. Тя се уплашила и казва: „Не съм готова“. Първата казва: „Е, тогава аз ще взема делото, аз съм готова“. И цели чудеса се започват в Англия. Следователно, ако дойде сега Христос и ви каже да започнете работа, вие ще кажете: „Е, още не сме готови“, и изгубвате случая. Като дойде тази заповед, вие трябва тъй, като войници да кажете: „Мобилизация, мобилизация, пушките, раници, патрони, една–две ризи и хайде на бойното поле!“ Ето един пример – нищо повече. И вие, като ученици на тази Всемирна Бяла Школа, трябва да постъпвате така, а не да се занимавате с известни философски системи. Ако е за философски системи, ние имаме отлични системи, но всичко се крие в изпълнението. Аз може да имам много мъчни пиеси, но трябва свирене. По-добре е да имаш само едно хубаво парче, което да можеш да свириш, отколкото да имаш 100 парчета и нищо да не можеш да свириш. Малко, но хубаво, отколкото много, но развалено. И тъй, вярвайте в думите си, вярвайте в своята доброта, вярвайте в своята интелигентност, вярвайте в благородството на душите си, вярвайте във вашето смирение! Само по този начин ще минете, понеже сега наново ви записват. Вие свършихте вече първия курс на отделенията, сега ще ви приемат в първи клас на прогимназията на окултната Бяла Школа. Там е малко по-строго, затова няма да влезете тъй лесно, както по-рано. Макар и малко по-строго, но и там ще влезете. Като ви дадем смирение, честност, доброта, крайна интелигентност, благородство на душата, това са необходимите качества, за да влезете като ученици в първи клас на тази Божествена окултна школа. Тия качества не трябва само да ги познавате в тяхната пълнота, но отгдето минете, да ги носите – да са написани и в сърцата, и в умовете, и в душите ви. И тогава ще пристъпите при новите условия, в новата наука, да изучавате окултните, природните закони в тяхното приложение. Мнозина от вас боледуват: някои имат ревматизъм, някои – сърцебиене, на някои очите са отслабнали и какво ли не още, но тия неща между вас не трябва да ги има. Глухи хора не трябва да има между нас, слепи не трябва да има. Между учениците, които ще постъпват в първи клас на окултната Школа, там не се позволяват никакви дефекти. Без дефекти! Казват някои: „Без дефекти не може“. Всичко може. който вярва, всичко може, който не вярва, нищо не може. Това е закон. Вярвате ли, ще може. И един ден аз ще направя един опит. Той ще бъде следният: ще ви пратя да съберете из София всичките хилави хора – не само неврастеници, но паралитици и от други болести, те ще изпълнят тогава салона, а не вие, от вас ще има само около десетина души, и на тия хора ще държа една кратка беседа, ще ги питам: Вярвате ли сега? – „Вярваме.“ – Добре, ще бъде според вярата ви. Ти, вярваш ли? – „Вярвам.“ – Хайде, стани и си върви, да бъде според вярата ти. Някой ще каже: „Е, възможно ли е?“ Тогава ти ще си останеш тъй. Всички, които повярват, ще оставят патериците си и ще излязат навън. Тъй ще се прояви Господ и ще проверим, че в света има един велик закон. Ще убедим всичките хора, че вън от света има нещо по-велико, отколкото всичко друго. На новите, които идват тук от 6–7 месеца, ще им поставим същата диагноза: Ти вярваш ли? – „Вярвам.“ – Стани и си върви! В живота на всеки човек трябва да стане едно преобразувание, да посвети живота си на Бога, да отиде у дома си и да не греши вече. А стария живот ще го заличи. Като се върне дома си, ще обърне един нов лист и ще каже: „Аз и домът ми ще служим вече на Бога. Нищо повече!“ Туй ще бъде новото учение, което ние ще носим на този свят. Туй е учението, което вие ще носите навсякъде. За това учение се пригответе! Ако нямате тази идея в себе си, тогава ще бъдете оглашени ученици. Сега, няма какво да се обезсърчавате. Разбирате ли? Без обезсърчение! За всинца ви има възможности, а не само за вас. И за вас, и за всички ваши приятели има всички възможности. Т. м. 31-ва лекция на Общия окултен клас (II година), 28 юни 1923 г., София.

Аудио - чете Надка Иванова Закони за контраститѣ, Малкитѣ погрѣшки (Беседата за четене в стар правопис) От книгата "Положителни и отрицателни сили", Общ окултен клас - година втора (1922-1923 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2008 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Положителни и отрицателни сили“, 35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), по стенографски записки, изд. София, 1923 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата „Положителни и отрицателни сили в природата - първа част“, 22 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), Издателство "Хелиопол", 1998 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Закон за контрастите Размишление (Прочете се резюмето върху темата „Отношението между тъмнината и светлината“.) (Прочетоха се няколко от темите върху „Отличителните черти на младостта и старостта“.) За идния път ще напишете нещо върху „Ползата от предметното обучение“. В прочетените теми има много нещо, казано за старостта и младостта, и то почти в същия тон. Разликата между младия и стария е тази, че младият постоянно слиза и възлиза, а старият постоянно се променя. В какъв смисъл? За пример някой стар дядо дойде до някоя река и реши да я прескочи, но като дойде до реката, седи, седи, казва: „А, то на млади години бива!“ После дойде до някой мост, казва: „Ще го премина“. Но после се размисли: „То не е моя работа, за младите е“. Значи постоянно решава и не изпълнява, а младият реши и изпълни – падне, не падне, скача. Психологически туй е вярно, констатирано е. Щом почнеш да чувстваш, че трябва да станеш по-добър, ти казваш тъй: „Аз ще стана по-добър“ – решаваш. Но като дойде време да станеш добър, казваш: „То не е за този живот, като дойда следващия път на земята, тогава“. Друг път решиш да напишеш нещо, но си казваш: „То е философски предмет, не е за мене“. Някой път дойдете до музиката, решите да учите, но трябва ли приложение, казвате: „Е, то е за младите, техника трябва!“ Младият пък, макар и във водата да падне, реши ли да скача, скача. Аз съм виждал как някое дете дойде до водата, скочи в нея и казва: „Хопала! – Няма нищо, втори път ще го направя по-хубаво“. Старият казва: „Що ми трябваше да скачам, то е толкова глупава работа!“ Тъй щото в туй състояние почвате ли да решавате и да отлагате, туй е старостта. Това можете да го проверите практически. Младостта и старостта, това са две съществени качества или две прояви в човека. Старият човек всякога гледа да използва другите. За пример, като мине някое младо момче покрай стария, той казва: „Хайде, дядовото, вземи стомничката!“ – туй-онуй, все да му донесат нещо. Той почва да чувства нужда от услуги. Туй, което сам можеш да го направиш, никога не желай другите хора да ти го направят. Това е едно от правилата за младите. Туй, което можеш сам да направиш, направи го, а само невъзможните неща остави другите да ги направят. Само така ще спазиш духа си. Никога не влагай в себе си идеята да казваш: „Това не мога да направя, то е невъзможно за мене“. Макар да не е възможно, ще кажеш: „Мога да го направя“. Постави в себе си мисълта, че за в бъдеще ще можеш. „Можеш“ – туй е първото правило. Ние от дълго време не сме пели. Аз забелязвам, че гласовете ви са се малко поразвалили. (Учителят поставя сурдинката си върху цигулката.) Защо се слага сурдинката, гребенчето на цигулката? – За да не се вдига много шум. Някои от вас трябва да имате такива гребенчета, за да не вдигате много шум. Когато трябва, ще извадите гребенчето. Правили са опити с кучета и с други животни, да видят как им действа цигулката и другите инструменти. Забелязвали са, че от звуковете на тръбата кучетата вият. Да изпеем сега „Сила жива, кажи ми где вода извира“. Изпейте първото упражнение: „си“, „ми“, „до“, „си“. (След това изпяхме същото упражнение една гама по-високо.) За да може музиката да произведе ефект или за да може да си въздействате с нея, трябва да имате два противоположни тона по сила. За пример, ако вземете два тихи тона или изсвирите два пасажа с еднакви по сила тонове (Учителят взима на цигулката два еднакво силни тона), те няма да произведат никакъв ефект върху вас, върху ухото ви. (Учителят свири една мелодия, при която взима два тона с противоположни сили.) При изсвирването на два противоположни тона се забелязва една дълбочина, която не може да се изрази на цигулката. Това е закон на контрастите в музиката. И в музиката, и навсякъде трябва да има силни контрасти, за да си въздействате. Ако в един момент в живота ви за пример вие сте тихи и добри, това са тихите тонове. А някой път в някои моменти от живота ви вие сте гневни, възбудени, считате, че сте лоши. Това е един контраст, туй са силните тонове. Не считайте това състояние на душата си като нещо лошо. Това са контрастите в живота. Между тия контрасти се явява един трети тон, посредством който ще разберете Божественото. Туй третото не се предава на цигулката. Това, което разбирате, което схващате, то не е изразено с цигулката. (Учителят свири същата мелодия с контрастите в тоновете, а после свири нещо като акомпанимент, тихичко.) Такова едно тихо душевно състояние има и у вас. Туй състояние се подготвя постепенно, но то може да се превърне в караница или от караница може да се превърне в един сладък разговор. Значи в живота ви трябва музика. И тъй, за да избегнете караницата, прибегнете към живата музика. (Учителят свири нещо весело като хороводно.) То е един вид музика в Природата. Като дойде туй настроение, казваш: „Какво ми се доигра нещо!“ Идва ви едно желание да заиграете, а вие подпушвате туй желание. След това дойде ви на ума нещо, някоя мисъл, вие я подпушите. Никога не подпушвайте енергията на вашия мозък! Дойде ви едно желание да поскачате, да си поиграете, не го подпушвайте, дайте му ход! Вие казвате: „Е, стар човек съм, що ми трябва!“ Не се подпушвайте! Природата не обича подпушване. Всеки, който се подпушва, Природата разваля бентовете му. Никакво подпушване! Най-първо, живата енергия трябва да се използва. Не се ли използва тази енергия, тя донася всичките злини в света. Ще я използвате. В туй отношение трябва да научите елементарните тонове: силните и тихите тонове. За пример някой път сте възбудени. Тогава употребете един силен контраст в музиката. Ще кажете: „Време за пеене ли е?“ Ами че как ще се упражните вие, как ще си въздействате, как ще калите вашата воля? Време за калене е, да калите вашата воля, да трансформирате енергията си, защото вашата енергия, от която и да е част на мозъка, се отразява върху музикалните ви центрове. Всинца не сте еднакво подготвени за тази музика, но за в бъдеще с нея все таки ще може да си въздействате във възпитателно отношение, за да можете да регулирате вашата енергия. Да изпеем „Сладко медено“. (Изпяхме го няколко пъти.) Да го изпеем пак, но много тихо! (Учителят свири едно упражнение, като започва от по-ниски тонове и свършва с по-високи, а ние пеем след него.) И това упражнение е за контрастите. (Учителят свири и пее едновременно едно упражнение с контрасти.) Туй упражнение ще произведе едно вътрешно успокояване. Ще засегне душата ви малко по-дълбоко. Да изпеем сега тихо „Бог е Любов“! Опитите, които се правят с пеенето и музиката, са дали чудни резултати, особено когато при туй пеене и свирене душата взима участие. Ето защо знаменити цигулари никога не дават своите цигулки да ги пипат други. Като пипнеш цигулката на когото и да е, можеш да познаеш какво е неговото естество. Тъй, както е направена цигулката, тя може да приеме и да предаде вибрациите, трептенията на всяка една душа. И цигуларят, като пипне някой път цигулката си, може да познае своето настроение. Пипне цигулката си и я оставя, сложи я настрана, не свири – няма настроение. Цигуларите всякога свирят по вдъхновение. Понеже те не са окултисти, не могат да предадат всякога вибрациите си на своите инструменти. Сега по същия закон вие искате да говорите някому, искате да го убедите в истинността на нещата, в истинността на вашите преживявания. Но вие като говорите, трябва да предадете трептенията на душата си върху ципицата на гърлото, за да може той да ви слуша. Само тогава ще бъдете убедителни. Като говорите Истината, най-първо трябва да я прекарате през вашето гърло, през вашия ларинкс и тия отмерени вибрации ще се предадат до ухото. Да знаеш да говориш Истината, това е най-голямото изкуство! В говоренето трябва да има музика – говориш най-първо на себе си, ще пееш на себе си. Да допуснем, че искате да убедите някого в милосърдие. Убеждавали ли сте себе си в милосърдие, да видите колко мъчно се убеждава човек! Дойде някой беден човек, кесията ти е пълна, но не ти се дава. Вътре в тебе един ти казва „дай“, друг ти казва „не давай“ – ти се раздвояваш. Кое е тогава човекът? Човекът не е там, в тия двамата, които спорят. Ти казваш: „Аз имам разположение“. Не, в разположението не си ти. – „Нямам разположение.“ И в неразположението не си ти. Не се лъжете. Ако ти си в разположението и ако ти си в неразположението, ти си раздвоен. Онзи, който седи и наблюдава разположението и неразположението и може да ги възприема, това е човекът. Щом искаш да помогнеш на някой беден човек, ще кажеш: „Да, аз не съм разположен, но ще направя обратното, ще дам“. Някой път си разположен, ще кажеш: „Аз ще дам не защото съм разположен, но защото е право да дам“. Да кажем, че дойде някой мой приятел, който ме е угощавал, и аз кажа: „Ще го угостя, защото и той ме е угощавал“. Не, правило е: „Ще го угостя заради Любовта“. Любовта изисква, без да ме е угощавал някой, да му направя една услуга. Туй е Божественото. Значи в даден момент, като имаме едно разположение, то ни спомага да изпълним волята Божия. Изпълним ли волята Божия, тогава ние сме на правия път. Туй е, където казват простите хора, че ние имаме попътен вятър, който ни подтиква напред. Някой път имаме вятър, който ни тласка назад, но дали имаме попътен вятър или заден вятър, и в двата случая трябва да изпълним волята Божия и все таки ще постигнем целта си. Ако имаме попътен вятър, той ще ни помага, а ако имаме заден вятър, ще ни спъва. Сега, някои от вас казват: „Не му е дошло времето“. Щом човек прави разлика между разположение и неразположение, той всякога ще закъснее в своя избор. За пример Бог, Който е абсолютен, в Него няма никакво колебание. Той казва и свършва. Колебаем ли се, ние не сме на правия път. Сега аз забелязвам една черта у вас. За пример много пъти вие се въодушевите, но след туй въодушевлението постепенно се намалява, намалява и казвате: „Нямам въодушевление, не може да се направи това“. Не, всякога трябва да имате въодушевление. Не се водете по настроения. Настроението е един особен свят, свят на илюзии. Някой казва: „Днес аз съм вдъхновен“. Да, но вдъхновението никога не се мени. Някои смесват вдъхновението с настроение. Обектът на вдъхновението не се мени, а обектът на настроението се мени. Казва се в Писанието, че Духът Божий, като влезе един път във вас, не се връща. Като влезе Господ един път във вас, Той не е от тези слабодушните, да се връща. Стъпи ли Му кракът веднъж някъде, Той не се връща вече. Въодушевлението си е въодушевление. Сега мнозина християни казват: „Духът може да се отнеме“. А, да, обикновеният дух може да се отнеме и може и да се даде, но Божият Дух никой не може да Го отнеме и да Го даде. Обикновеният дух може да се махне и даде, но когато дойде Великият Божи Дух, Духът на слънцето, аз със своите грехове не мога да Го изпъдя. И никой друг не може да Го изпъди. То си върви по определения път. Не се самозаблуждавайте! Великият Божествен Дух като посети човека един път, делото е свършено. Роденият от Бога грях не прави, а щом не правиш грях, не можеш и да паднеш. Сега ще кажеш: Знаеш ли какво нещо е да не правиш грях? Да нямате желание да правите грехове, значи да считате, че всичко, което имате, всичко, което правите, е за общо добро. Всичко това не ви спъва и в каквото положение да ви сложат, вие ще може да се справите с него. Някои съвременни християни, даже и ученици на окултизма, считат, че Духът може да дойде когато и да е. Не, за да те посети Духът, ти трябва да завършиш средното си образование в окултната Школа. Само така ще остане туй посещение в тебе. То е едно състояние, когато съзнанието се е разширило и душата е готова да разбира какво се говори. Този, който се ражда от Бога, той е готов да приеме посещението на Духа. Казват за някого: „Прост човек е той“. – Не е прост, той е много учен, той е човек, който разбира Божия закон и ходи по Божиите пътища. Трябва да знаете какво нещо е Божественият език, Божествената логика. Съвременните християни казват, че и на простия човек Господ може да говори. Не, не е така. Когато ние говорим за Божията Любов, ние подразбираме тази готовност на душата – да слуша, да възприема и да изпълнява. Когато ние говорим за общ живот, за общение на души, ние разбираме туй, което в даден случай можем да възприемем, трябва и да го приложим, да се създадат правилни отношения между Бога и нас, защото между Бога и нас може да има правилни и неправилни отношения. Бог може да ни обича и същевременно да съзнава, че ние не използваме Неговата Любов и Му противодействаме, без Той да реагира. Той е всесилен. Той съзнава, че ние не правим добро, но не реагира, оставя ни. Каже ни веднъж, дваж и най-после отстъпва. Да не мислим, че ние сме спечелили в този случай нещо! Нищо не сме спечелили. Правилни отношения са: да знаем и аз, и Бог, че моите отношения към Бога са прави и отношенията на Бога към мен са прави – между Бога и мене да има една обща хармония. По какво ще се познаят тия правилни отношения? В Стария завет е казано тъй: „Преди да поиска, аз ще му дам“. Господ разбира твоите нужди и година преди да се помолиш, Той ще ти даде. Кога? – Преди да се помолиш. А след като се молиш 10 години и Господ едва ти отговори, значи не си от много праведните. След като 10 години си се молил за нещо и Господ едва ти отговори, значи не си и от много умните. Не знаете ли у дома ви как е? Онова дете, което обичате, преди да ви поиска нещо, вие сте му го приготвили, а онова дете, което не обичате, трябва да ви врънка с месеци за туй-онуй, че хайде за Коледа, хайде за Великден и едва най-после ще му го приготвите, ще се откъсне нещо от сърцето ви и за него. Защо? – В единия случай ние следваме Божиите закони, а в другия случай – не. В последния случай ние спъваме своя прогрес, създаваме в съзнанието си големи препятствия и тогава Бог ни оставя. Тия наши състояния се отразяват към Бога и после по обратен път те се връщат към нас – жънем своите последствия. Ние се спъваме така и в своите мисли и желания. Тогава какъв е законът, каква е философията? – Да отстраним сами препятствията, които ни пречат да живеем в Божествения закон. Туй е задачата на учениците. И сега мнозина казват, че влизането в една окултна Школа е опасно. Да, всеки, който е влязъл в окултната Школа и противодейства на нейните методи, пътят му е много опасен. Най-първо, в такъв човек трябва да има чистота във всичките му намерения и каквото прави в името Божие, да е доволен от себе си. Няма по-хубаво нещо от това, да си доволен от себе си и да се радваш, че изпълняваш волята Божия. А не, след като напишеш нещо, да питаш другаря си: „Хубаво ли свиря?“ Нима аз като свиря за себе си, та трябва да излизам на сцената и да питам публиката в София как свиря? Аз зная колко и как свиря. Как свиря, аз това зная по-добре от критиците. Аз зная това според моето ухо как въздейства цигулката върху ми. За пример някой път съм настроен зле, искам да направя пакост някому и взема цигулката, изсвиря нещо. Ако се измени настроението ми и вместо да направя зло, направя добро, значи добре свиря, добър цигулар съм. Щом свиренето ми не може да измени моето настроение, аз не съм добър цигулар. Туй разбирам музика! Всеки един от вас трябва да упражнява пеенето си. Ние сме правили опити, но и още трябва да правим. Не мислете, че нещата може да ги придобием даром. Не, работа трябва! В окултната наука към дребните, към малките работи ще бъдете много взискателни, няма да ги пренебрегвате. За пример вие, като окултни ученици, ето какво пренебрегвате. Станете сутрин и виждате, че на обущата ви има едно малко леке. Вие използвате случая други да ви услужат и казвате: „А, жена ми, децата ми не ми изчистиха обущата“. Не, ти ще вземеш една кърпа и ще си изчистиш обущата. Не жена ти, не слугата ти, а ти сам ще си ги изчистиш. Ще си кажеш: „Тая работа е моя“. Излязъл си на пътя, забелязваш на дрехата си прах, няма да звъниш на слугата да дойде, а сам ще си я изчистиш. Тази работа е твоя. А ти ще направиш цял въпрос. Туй, което виждаш в дадения момент, то е за тебе. Тези са погрешките, които вие постоянно правите. Шапката ти е нечиста, ще я свалиш и ще си я изчистиш. Туй, което ти виждаш, то е твоя работа, а туй, което не виждаш, то е работа за другите хора. За пример вървя и някой приятел види, че имам едно леке отзад, и ми каже: „Имаш едно леке“. Ще му кажа: „Изчисти го, това е твоя работа“. Някой път аз виждам, че някой има леке някъде, ще взема да го очистя. – „Какво правиш?“ Казвам: „То е моя работа“. Туй са малките работи. Сега вие се занимавате с велики идеи, нали? Но ако спазвате малките правила, те ще произведат големи ефекти. Колко пъти малките работи, за пример едно малко леке на шапката ви, развалят настроението ви за цял ден! „Как, туй леке?“ Или как да остане на обущата ви това леке? Не прави въпрос, вземи, очисти го и си върви напред! Това са правила, които трябва да спазвате. Всички окултни ученици трябва да бъдат пример, образци на чистота! Всяко нещо у вас трябва да е чисто. Ноктите ви трябва винаги да са чисти, макар и да сте работили нечиста работа. Някой си погледне ноктите, каже: „Няма нищо“. Не, щом има кал, вземи, та ги изчисти хубаво. Ти казваш: „Ама то време се губи“. Не се губи време. Защото като оставиш тази нечистотия днес, като я оставиш утре, у тебе се образува един психологически навик и тогава от най-малките погрешки в твоите мисли, желания и действия се раждат лоши последствия. Туй, което виждаш в себе си като лошо, изправи го. За пример някой път виждаш косата си разчорлена, настръхнала, вземи малко вода, намокри я. Много електричество има. Вземи малко топла вода, заглади я – хем приятно, хем лекуване. После, ако имаш гребен, вчеши я. Това са навици. Гледайте да не станете педанти, но разумно въздействайте върху себе си. Ще пазите като правило следното: Косата ви трябва да бъде гладка, да не стърчи. Много от вас кривите токовете на обущата си. Аз няма да се спра да ви разказвам какви са недъзите, които предизвикват това изкривяване. Като ученици на окултната Школа, вие се старайте да няма никакво изкривяване на токовете. Учениците от окултната Школа не трябва да носят тесни и високи токове. Широки и ниски токове на обущата си! Туй като правило разбирате ли го? И който от вас си криви крака наляво или надясно, навътре или навън, ще внушава на крака си да не се криви нито наляво, нито надясно. Ще гледа да изправя обущата си. Ако вие не можете да заповядате на вашия крак да ходи правилно, как ще заповядате на други неща, които са извън вас? Този изкривен ваш крак е свързан с известни течения в Природата. Щом измените външно това, ще срещнете тия течения. Направете опит! Ще ви кажа една от причините, отгде идва туй изкривяване. Вървите правилно по един стръмен път и ви дойде на ума за някой човек, когото не обичате, и казвате: „Какъв човек е този Иван!“ И като вървите тъй, хоп на задницата си! Да кажем, че е някой си Иван или Петър, когото не обичате, безразлично е – не мисли за него. Ти с това вредиш и на себе си, вредиш и на него. И тъй, щом помислиш за него, падаш на задницата си. „Той не е късметлия човек.“ Не мисли за него. Така се образуват лошите отношения между хората. Първото нещо: като ученици на окултната Школа, ще се стараете да бъдете изправни към вашите мисли по отношение на Бялото Братство или по отношение на вашия Велик учител, който се намира в другия свят. Често онези, които си кривят обущата навън, са несправедливи към своите ближни, а които си кривят обущата навътре, са несправедливи към себе си. Аз онзи ден на екскурзията гледах, на мнозина от вас бяха изкривени токовете. Трябват ви широки токове, за да не ги кривите. Ако не вярвате в това, направете опит. Когато човек стане критик на себе си повече, отколкото трябва, той започва да криви токовете си навътре. Онзи човек, който изпилява токовете си назад, той е твърд и по-скоро магарето ще влезе вътре, отколкото той, а онзи, който изпилява токовете си отпред, той е изменчив. Някои ги изпиляват и отпред, и отзад, значи такъв човек някой път е твърд, а някой път – изменчив, страхлив. Та първото нещо: ще гледате да не изкривявате обувката си, да ходите нормално, защото тия състояния, които идват несъзнателно, ще се отразят в общия ви живот. Колко пъти тия криви токове може да станат причина на нещастия, да се изкриви, да се навехне кракът ви. А онзи, който ходи правилно, той не е изложен на това. Има изключение и от това правило. Често изкривяването на токовете може да се предаде на другите хора. В Америка, в един град имало един владика, който си държал главата изкривена на лявата страна. Всички проповедници в този град си държали главата като него. Туй е подражание по симпатия. Така по симпатия може да се изкривят и токовете. Казвам: Ние не трябва да седим под сянката на когото и да е. Имаш един навик – то значи, че си под сянката на някого. Следователно всички тия анормалности, всички лоши навици, които имате, ще се стараете да отстраните. Сега, като тръгнете по разходки, да не казвате: „Чакай да видим кому са изкривени токовете“. То е друг лош навик. Да гледате погрешките на другите хора, без да ги използвате, вредите на себе си, създавате си лоши последствия. „Не съдете, да не бъдете съдени!“ – казва Христос. Щом гледаш погрешките на другите хора, ти ги съдиш, а щом ги съдиш, и тебе ще съдят. Щом гледаш погрешките на другите хора, трябва да изправиш една своя погрешка и да кажеш приятелски на този човек: „Имаш една лоша черта, гледай да я изправиш. Аз се възползвах от този твой недостатък и се изправих“. Та първото нещо: ще започнете с обущата си. В една година отгоре учениците от окултната Школа да са с изправени токове! Криви токове да няма! Вие сами ще ги изправите. И ако някой си изкривява тока на една или друга страна, аз ще му дам правило как да си го поправи. Ще дадете обущата си на някой обущар и ще го помолите да направи с половин сантиметър по-висока тази страна от тока ви, която изкривявате, за да стъпвате тъй, както трябва. Изправете ли краката си по този начин, вие ще дойдете до едно правилно разрешение на онези психологически процеси, които стават в мозъка ви. Защото някой път най-красивите ни мисли в света се повреждат от едно криво движение. За пример аз тръгвам от дома си с добро разположение, но някъде из пътя падна, хлоцна, казвам си: „Не ми върви работата“ – и се върна вкъщи. И тъй, на когото от вас обущата са изкривени, ще ги изправи. Ще започнем по закона на Природата – широки токове! Има хора в света, които ходят с остри, високи токове, но това е друго изкуство вече. Сега ние ще учим закона на Природата. А туй, да ходиш с високи токове, за това нещо се изисква особено концентриране на ума. И действително аз гледам тия дами, които носят високи токове, не ги изкривяват. Казвам: Тази дама, като стъпва с тия токове, постоянно мисли за тях, не ги изкривява. И тъй, ще започнем най-първо от видимите, естествените погрешки, с които започва Природата, докато дойдем до по-големите, за които се изисква по-голямо изкуство. Ако можем да изправим видимото, с това ще придобием повече вяра в себе си, за да изправим по-големите недъзи, за които се изискват по-големи тънкости. А това, че човек изкривява едната или другата страна на токовете си, това е една от малките погрешки, един от малките недъзи. Упражнение: Двете ръце се поставят пред лицето с дланите навън, като се допират с пръстите и после се отдалечават, пак се събират, и отново отдалечават, при което отдалечаване се поставят настрана. Същото упражнение се прави още два пъти. След това ръцете се изправят нагоре и там се срещат с допрени пръсти. Бавно се спускат настрана, с дланите надолу. Постепенно се изправят горе над главата, после – поставят се напред, с дланите надолу, пак над главата, изправени горе (без допиране с пръстите), с дланите навън, като се прегъва само китката. Ръцете напред, пак нагоре, с дланите навън, прегъване само на китката, напред ръцете. ръцете нагоре, с дланите навън, напред, бавно отдалечаване, до положение ръцете настрана, после нагоре над главата, с допрени пръсти и бавно обливане до раменете. Ръцете отново нагоре над главата и после бавно обливане до раменете. Ръцете прострени напред, приближават се с пръстите, прострени пак напред, приближават се с пръстите и бавно се разтварят настрана, с дланите нагоре. От това положение ръцете се поставят на раменете (както при пето упражнение от тазгодишните съборни), настрана ръцете, пак на раменете, настрана, на раменете и най-после горе над главата, във вид на триъгълник. В това положение се задържат малко. В туй положение на ръцете направете една тайна молитва! Бавно разтваряне и спускане ръцете до долу. 29-та школна лекция на Общия окултен клас (II година), 20 май 1923 г., София.

Аудио - чете Надка Иванова Правилно разпрѣдѣляне на енергиитѣ (Беседата за четене в стар правопис) От книгата "Положителни и отрицателни сили", Общ окултен клас - година втора (1922-1923 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2008 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Положителни и отрицателни сили“, 35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), по стенографски записки, изд. София, 1923 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата „Положителни и отрицателни сили в природата - първа част“, 22 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), Издателство "Хелиопол", 1998 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Правилно разпределение на енергиите Т. м. (Прочете се резюмето от темите „Произходът на религиите“.) (Прочетоха се няколко от темите „Отношенията между светлината и тъмнината“.) За в бъдеще всеки да си слага името под работата отдолу. Тъй, просто да е, като ученици да не се криете. Ще си напишете името и ще четем работите ви според списъка на номерата, така че в един урок ще се четат темите на около 10–15 души, в друг урок ще се четат темите на други 10–15 души, тъй че през годината да се четат темите на всеки едного поне по 5–6 пъти. Сега трябва да напишете една жива тема за светлината. Знаете ли как се пишат живите теми? Живата тема се състои в изкуството на писането, тъй да напишеш едно твое преживяване, че всеки, който го прочете, да преживее същото. За пример вие описвате как сте се освободили от един ваш порок, от пиянството например, но тъй живо да го опишете, че който е пияница и го прочете, да каже: „И аз се отказвам“. Ако не е живо описано и някой го прочете, ще каже: „А, това е само така написано“. Да допуснем, че трябва да напишем една жива тема върху милосърдието. Ние можем да напишем много красиви поетически изражения върху милосърдието и като го прочете някой, да не му въздейства, а пък може да напишем едно просто изложение върху милосърдието и като го прочете някой, да постъпи тъй, както ние сме постъпили в дадения случай. Имайте предвид, че окултната Школа е опасна в едно отношение: опасна е по своите енергии. Аз ще ви разправя сега защо е така. Като ви казвам, че е опасна, то не е, за да се страхувате, а искам само да ви покажа къде лежи опасността, за да не си правите илюзии, да не се самозаблуждавате. Опасността седи в устройството на нашето физическо тяло. Нервната система е една инсталация, а мозъчните центрове са инсталатори, акумулатори на тези идеи. Има случаи, когато тия идеи са с толкова силни трептения, че като се възприемат чрез мозъка, тази инсталация изведнъж усеща едно запълване, едно омаломощаване, а някой път може да усети едно изгаряне. Сега някой казва: „Защо да не възприемем едно вдъхновение от Бога?“ Ако дойде едно такова вдъхновение, може би твоята нервна система да не е толкова силна и не ще може да издържи този ток. Когато дойдат тия силните течения, това става често. Има две течения, два вида енергии, които идват едновременно. Когато идва слънчевата енергия, т.е. течението от слънцето, листата добре се развиват, клоните растат – изобщо има растеж нагоре. Когато течението на земята е по-силно, тогава корените се развиват добре. Пъпът на човека представлява физическият център и като завъртите човека около този център, около пъпа, образува се един правилен кръг, в който дължината на целия човек е диаметърът в този кръг. От пъпа надолу, това е физическият човек, това са всички течения, които отиват към центъра на земята. И когато тия течения взимат надмощие в човека, тогава в него се образува едно благоутробие. Всичката тази енергия почва да се пренася надолу. Някой път е обратно: енергията от тялото може да се пренесе към раменете. Тия, у които енергията се пренася към духовния свят, раменете им нагоре стават широки, а когато енергията отива към умствения свят, главата постепенно се разраства. Всичко зависи от това, какви са теченията. Та във всяка една окултна Школа може да имаме добре резултати, когато умеем да направляваме тия течения, а тия течения са от разни степени, от разни калибри. За пример често в Англия, в Америка някои са употребявали като методи за развиване концентрирането на мисълта, обаче тия методи са дали лоши последствия. Защо? – Вие с това спирате мисълта си, а като не знаете как да възприемете тази енергия и как да я препратите към тялото си, във вас става едно подпушване. Вие се концентрирате, концентрирате, подпушвате вашите чувства, спирате тази набрала се енергия и ставате ексцентрични. После започвате да скачате, да играете, да лудувате, явява се истерия. Природата не обича да я възпирате. Затуй усетиш ли изблик на някаква енергия, излез всред Природата, играй, скачай там. Ако почнеш да играеш всред София, ще минеш за ексцентричен, но иди на Витоша или нейде из Борисовата градина, далеч от хората, и там си подекламирай, поскачай, поиграй, помахай с ръце и ще се върнеш обновен. А сега ние се страхуваме, като войници сме, срам ни е какво ще кажат хората и въздържаме мисълта и чувствата си, ставаме ексцентрични. По такъв начин страхът взима надмощие. Вследствие на това в Америка има следните случаи: на някой религиозен човек му дадат възможност да поговори уж само 5 минути, а той, като започне, че половин час, че 1 час, че 2, 3, 5 часа, отпуснал енергията, че не спира. Такъв бил евангелистът Муди. Той като започвал да говори, трябвало да му се каже: „Спри, стига вече, не искаме да те слушаме“ – той все продължавал. Та аз гледам, у всинца ви се набрала достатъчна енергия, у някои даже умствена енергия. Какво да прави? – Да взема перото да работи. У някои се набрала физическа енергия. Какво да прави? – Да вземе мотиката да копае. Ако вървите тъй, ще станете едностранчиви. Не мислете, че трябва да станете едностранчиви. Защо ви извеждам на екскурзии? – За да не станете едностранчиви, а това е опасно. Аз искам да насоча ума ви във всички направления, да станете всестранно умствено активни, във всяко отношение да се произведе във вас и проза, и поезия. При това вие трябва да станете активни, а после – пасивни. Някой път може да се развие у вас Любов, но не тази едностранчива любов, любов към едного. Едностранчивата любов е опасна. Изключите ли едного от вашата любов, започват шушукания, препращания на мисли и отзад на главата, в мозъка, усещате едно загорещяване. Изобщо тази любов трябва да се разпространи навсякъде еднакво. Та в Школата има ред закони, които трябва да се изучават практически. Не трябва само да казвате, че сте окултист, но ще ви дадем задачи да превръщате тази енергия. За пример сиромах сте, без пари сте, нямате средства, не ви достигат 500 лева в месеца и правите дългове. Имате един център в главата, който показва, че обичате парите, а пък ги нямате. Значи имате един любовник – парите, когото очаквате, но не идва навреме и говорите за него. А сега вие трябва да се справите с този любовник. И майката, и бащата, и децата все за него говорят. Ученикът казва: „100 лева не ми достигат“. Как ще се справим с него сега? Тази енергия се набира, набира и тогава какво става? Кражбата се ражда. Ще ви приведа един факт: Какво стана в нашата къща, в комуната. Изчезват от къщи 150 лева. Навярно някой брат, който много обича парите, ги е взел. И сега аз мога да намеря този, който ги е взел, но оставям онзи, който има нужда от пари, сам да си каже, че има нужда. Ако той има нужда, ще му дадем и 200 лева. Тази година в събора също се загубиха толкова неща! Ние това не обичаме. Този, който се нуждае, ще му помогнем, кражбата, това е един занаят днес, но всъщност това е една извратена енергия, извращение на чувствата. И тъй, сега ще знаете как се раждат пороците. Пороците се раждат от натрупване на известна енергия, която трябва да се употреби. Аз искам нашето общество да бъде идеално! От кражба ни помен да няма! Разбирате ли? Аз съм готов да дам 1,000–2,000 лева на онзи, който има нужда от пари, но кражба не се позволява. После, изгубена е една книга сега. И две такива книги ще дам, но кражба да няма. Кражбата, това е стара култура. Когото хванем в престъплението, ще го пратим към центъра на земята. Нищо повече! Да знае това нещо. Ами че тук се образува едно общество и трябва да покажем на света, че може и без кражби. Този, който е взел парите, ако мисли, че по любов го е сторил, трябва да знае, че и по любов, и по какъвто и да е начин абсолютно никакво пипане се не позволява! Като се оставят парите на масата да лежат, и 10 месеци да лежат отгоре, да не изчезнат. Туй общество считам за честно, но щом се оставят парите на масата и изчезнат, туй общество не може да мине за идеално. Сега няма да си правим илюзии, да се спираме върху това, кой бил този, който ги взел. Безразлично е кой е – който и да е, въпросът не е там, принципът е важен. Този принцип може да повреди общо на всинца ни, а добродетелите общо помагат. Онзи ученик, който имал нужда от тия 150 лева и ги взел, може да иска да се оправдае и да каже: „Аз исках да направя един опит, да изпитам доколко имате Любов помежду си, та като взема парите, дали ще можете да ме търпите помежду си с моите недостатъци“. В Школата вътре не е позволено на учениците да изпитват Учителя си. Това е един закон. Вън от Школата може, но вътре в Школата – не може. Вътре в Школата Учителят изпитва, ученикът учи. Вътре в Школата никакви опити не се правят от ученика. Ученикът трябва да изпълнява честно и справедливо всички свои задължения и да бъде образец. Сега аз зная, че тази наклонност у вас е стара. У някого се набира повече енергия, която той трябва да обуздава. Най-първо, в него се роди едно желание да вземе парите – взима ги, после ги оставя, пак ги взима, оставя ги, взима ги и най-после казва: „Е, нека Господ да ме прости!“ Нито кражбата, нито взетите пари са някакъв голям грях. Че някой взел парите, това не е един от много големите грехове, но последствията му отпосле са лоши. Освен кражбата има и други пороци. За пример, ако у някои от вас е чрезмерно развит мозъчният център на благоговение и Любов към Бога, а разсъдъкът му не е развит, за да може да прокара тази енергия в умствения свят, тогава туй чувство ще се изроди във фанатизъм. Всеки един фанатик е човек без разсъдък в своите убеждения. Туй чувство инстинктивно се проявява, той мисли, че като неговата Любов към Бога няма друга. Не е тъй. За да бъде Любовта ни към Бога съвършена, човек трябва да пожертва всичко, което има. Не само това, но Любовта към Бога трябва да се изрази в жертвата за цялото човечество – да станеш слуга на човечеството и да му дадеш своето знание. Само един велик човек, у когото умът е развит, у когото всички способности са развити, само той може да слугува на Бога. Че аз мога да направя едно добро дело, това още не е доказателство за служене на Бога. Не, за всеки даден случай ние трябва да постъпваме разумно! От това се нуждаем всинца. Още много време има, докато се развият нашите глави. Много нещо още липсва. Че ни липсва, това всеки ден можем да проверяваме. Нашето милосърдие също е един център, морално чувство е, но ако то е чрезмерно развито, а разумът не е развит, ние ще гледаме каквото имаме да го раздадем без оглед, там където не му е мястото. Ако пък у нас е силно развит разумът, то ще раздадем всичко точно на мястото си. Не е въпросът да се раздаде всичко, че каквото стане. Аз съм правил опити и съм видял, че благодеяние с пари никога не води към добри последствия. Ако на един човек се създаде работа, да бъде самостоятелен, да може да работи и да счита, че каквото е изработил, е негово, не му е дадено даром, това има много добри резултати. Това е една система на американците. Много практична е тя. Добре е даже и ние да я приложим помежду си, да създадем работа за всеки. И като работи човек, знае, че туй, което яде, го заслужава, работил е заради него. Друго нещо: в Школата трябва да се създаде известна хармония за развиване на нашите умове. Засега, ако дойде някой между вас, той ще почувства ли в себе си един подем да мисли? Някои ученици, приятели идват при мен, оплакват се, че усещат едно ограничение. Даже явиха се при мен две ученички и ми казаха: „Искаме тъй, да се поотстраним малко“. Какво показва това? Или че тази набрала се енергия в мозъка им не може да намери място да се пласира и търси друго място, или че средата, в която живеят, не е в състояние да им помогне. Между нас ние трябва да насърчаваме музиката и изкуствата, всички работи, и най-малките дори, трябва да ги поощряваме. И физическия труд, всичко добро трябва да поощряваме. Само че за по-грубите работи ще определим по-малко време. Някой, който мие дъски, ще му определим един час време. Един час миене дъски, това е равносилно на 6 часа умствена енергия. А сега е обратно. Един цигулар, като свири 3 часа, взима толкова пари, колкото ти ще вземеш, ако работиш 3 години физическа работа. Значи трудът на едни се възнаграждава повече. В моралния свят такава аномалия не се търпи. После, между вас, учениците, има някои, които още обичат да попушват тютюн. Колко души има още, които пушат тютюн? (Станаха четирима.) То е значи почти на 100 души 1%, нали? Колко души има между вас, които изкривяват фактите? Аз съм казал, че в Школата ще пазим следното правило. Ти говориш нещо, ще говориш само туй, което си видял и констатирал. Някой ти разправял нещо и ти го предаваш, значи ти си под сянката му. Щом той ти говори нещо, ти ще го провериш и ще го изнесеш тъй, както си е. Провери го и туй то. Много пъти се разпространяват такива лъжливи слухове. Един предава, друг предава, трети, четвърти и фактите се изкривяват. Аз съм ви казвал: Аз съм за Истината, нека се изнесе Истината, но тъй, както си е. Това е правило. Някой път Истината трябва да се изнесе, а някой път може и да не се изнесе, но когато се изнася, трябва да се изнесе тъй, както е. Колко от вас говорят Истината тъй, както е? Не искам да си налагате да говорите Истината, но искам в туй отношение да бъдете свободни, да знаете, че ако не употребите закона на свободата, у вас ще се набере излишна енергия, която за в бъдеще, за цял един живот ще ви се наложи да изплащате. Законите на Природата не се шегуват, с тях не се играе. Не мислете, че някой може лесно да се провре през Божественото сито. То е толкова ситно, че всичко ще пресее много хубаво. Добре, сега туй правило е да се предпазвате от лъжата. Колко от вас обичат да казват Истината тъй, както е, т.е. колко от вас има, които обичат бялата лъжа? Разяснението, което тази сутрин ви дадох, че вятърът гали, че произвежда двойна пневмония, а слънцето милва и здраве дава, може да се отнесе и до бялата лъжа – някой път и тя гали. Някой път, за да избегнем някои нещастия, прибягваме до нея. Правило е: Не можеш ли да говориш Истината, по-хубаво мълчи! Кажете: „Не съм разположен, не мога да говоря“, и нищо повече! Запитват пушенето на тютюн позволено ли е на един окултен ученик, или не? Щом е ученик, не е позволено. Вредно е в този смисъл, че уврежда неговите способности за работа в Школата. Бялата лъжа аз наричам съзнателна лъжа. Тя не принася прями пакости. За пример в Стария завет Давид, като се намери в опасност, престори се на луд и почнаха да му текат лиги. Царят рече: „Какво сте ми довели този луд човек? – Пуснете го!“ Аврам, като се намери в големи изпитания, рече: „Кажи, че си ми сестра!“ После каза: „Убоях се да не ме убият“. Това е въпрос на схващания, то е морал на времето. Сега вие ще се определите в отношенията си. Лъжата е само по отношение към един Божествен закон, написан закон, който съществува и към който ние имаме задължения. Ще говориш Истината. Кому? – На този, когото обичаш. Първият закон: ще говориш Истината на този, когото обичаш. Когото обичаш, лъжа не може да му говориш, а когото не обичаш, лъжа може да му говориш. Лъжа и любов са несъвместими, вибрациите им са несъвместими. Съвършената Любов изключва всеки страх, казва Писанието. Щом изключва страха, тя изключва и лъжата. Лъжата е едно последствие на страха. Сега дойде някой и те пита: „Кажи какво мислиш?“ Ти не си длъжен да му кажеш какво мислиш. Дойде друг – „Кажи си мнението!“ Не си длъжен да му казваш мнението си. Ето в какво отношение не трябва да лъжем. Аз имам нужда от 100 лева и казвам на един господин: „Дай ми 100 лева назаем, след 3 месеца ще ти ги върна“. Дойде ли определеното време, не манкирай, не ходи да го залъгваш с някакви бели лъжи, че жена ти болна, че туй-онуй. Ако не можеш да платиш на този срок, кажи му истината. Имаш ли задължение, не манкирай, не ходи да се извиняваш! Бъди смел да си кажеш погрешката. Ще кажеш: „Не можах да издържа на задължението си, ще имаш ли добрината да ме почакаш още 3 месеца?“ Туй разбирам честен човек! А някой ще почне да увъртва. Като се признаеш, не само че няма да ти падне кредитът, но ще се повдигне. Имаш задължение към един човек, бъди верен на думата си! И Христос говори на учениците си за един чист, идеален живот и даде образец за това със своя живот. И тъй, в обещанията да бъдем искрени. Често децата обичат да скриват истината. Така постъпвате и вие. За пример ние имаме самовари, с които си служим. Тия самовари имат ремъци за носене на гръб. Да допуснем сега, че дадем някому, който е дежурен, да накладе самовара, обаче той забравил да свали ремъците и един от тях поизгаря малко. Този дежурен предава самовара на друг и не казва, че изгорял ремъкът. Запитват: „Кой изгори ремъкът?“ Той мълчи. Не, този, който беше дежурен и изгори ремъка, трябваше да каже: „Аз направих една голяма погрешка, бях невнимателен, забравих да извадя каиша“. Той трябва да се изповяда. Друг случай: Дадем някому самовара да го носи. Той се препъне някъде, изпети самовара – премълчава. Даде го другиму да го носи. Питат: „Кой изпети самовара?“ Първият мълчи. Нека бъде смел и решителен, да каже: „По невнимание паднах еди-къде си и го изпетих“. Ще кажем: „Нищо, ще изправим самовара“. Защото ако той от страх скрие истината, този страх за в бъдеще ще създаде по-лоши последствия, по-големи нещастия. Та всякога, когато имаме заблуждения, има и страх, а когато нямаме заблуждения, ние сме свободни. Дойде някой, иска от тебе хиляда лева, казва ти: „Ти нали си християнин, услужи ми!“ То е друг въпрос вече, това е изнудване. Може да имам 10,000 лева, но те са обещани вече на други 10 души. Нямам пари за тебе. Ние трябва да дойдем до някои правилни разбирания. Има неща, които трябва да се разберат правилно. Един брат запитва: „Учителю, аз съм пенсионер, получавам 800 лева пенсия. При една справка, направена от едно учреждение, ме запитват колко пенсия получавам, за да ми се наложи да платя съответно на нея нещо, аз можех да излъжа, да кажа, че получавам по-малко, за да платя по-малко. Аз обаче реших да кажа истината. Можех ли да излъжа или трябваше да кажа истината?“ – Ти каза истината, нали? – „Да.“ – Е, много добре постъпи. Ти си се лишил от едно нещо, а спечели друго. Позволена ли е лъжата, или не? – На един окултен ученик лъжата не е позволена. Учителят запитва: „Ами вие как намирате?“ – Не трябва да лъжем. Това нещо, именно, в живота си трябва да го прилагаме. Има обаче някои, които изкривяват истината несъзнателно, не могат да я предадат. – Е, ако някой несъзнателно изкриви един факт, то е друго нещо, ние говорим за съзнателното изкривяване на истината. Правилото е: когато кажеш истината, да не съжаляваш; ако съжаляваш, по-добре кажи лъжата, нищо повече! Като кажеш истината веднъж, колкото и да си изгубил, да си радостен. Туй е изпълнение на Божия закон! Ако кажеш: „Защо бях толкова глупав, та казах истината“, по-добре не я казвай, ти вече си допуснал лъжата. Изпитвай себе си! Човек трябва съзнателно да прави нещата. Като направи нещо, да счита своята постъпка права, да се радва, че е постъпил тъй и да не съжалява. Ние изтъкваме общия принцип, но има второстепенни въпроси, които няма да разрешим сега. Искаме засега да научим само основните принципи, а отделните постъпки за втори план ще оставим. Ако ги засегнем сега, те са трудни въпроси. Има общи принципи, които са необходими още сега, тях може да приложим. Като говорим „вън от Школата“ и „вътре в Школата“, трябва да се знае, че щом някой е ученик, той и вън, и вътре е ученик, не може да лъже. Някъде той може да поизлъже, но веднъж има съзнание, той може да поправи грешката си. Като се уплаши от нещо, той може несъзнателно да подхлъзне езика си и да каже лъжа, но после ще се бори със себе си и ще си поправи грешката. Само че след като говоря на тия ученици върху този морал, утре пак ще си кажат на общо основание някоя бяла лъжа. То е естествено, но после започват да мислят. Не, ние трябва да започнем да се борим разумно с този вътрешен недъг, да разберем причините, по които той се проявява, а не само да кажем: „Аз се отказвам отсега вече да лъжа, а утре – пак излъгвам“. За пример смешно ще бъде сега някой да каже: „Аз обещавам, че като срещна мечка, няма да ме е страх“. В момента, когато говори, да, той е прав, но я го изведи утре в гората да види мечка, ще го видиш страх ли го е, или не. Той може да обещава, но между онова предполагаемо юначество и между същинското има грамадна разлика. Ще видиш доколко можеш да издържиш, доколко си смел. Много пъти има случаи, когато можеш да издържиш, възможно е, но някой път не можеш да издържиш. При плътта възможно е и едното, и другото. И тъй, вие трябва да знаете, че и в живота сте ученици. Вземете сега за пример, този приятел са го поставили на изпит върху Истината. Щом те поставят на изпит, тогава законът те задължава да говориш истината и ти трябва да изпълниш закона точно. Щом законът не те задължава, можеш да минеш свободно. Е, да допуснем сега, вие вървите по улицата и намерите 100,000 лева. В тия времена на нужда трябва ли да кажете, че сте намерили парите, или трябва да си премълчите? Ще кажете. Представете си, че вие кажете само затова, защото този господин, който е загубил парите, публикува това във вестниците, че ги е загубил, и обещава добро възнаграждение на този, който ги намери и му ги донесе. Обаче да кажем, че вие държите тия пари в себе си и следите по вестниците, никакъв глас не се чува, че ги е загубил някой. Тогава какво трябва да се прави? Запитват: Ако се намери едно богатство в земята, което принадлежи на човек, който не е жив сега, длъжни ли сме да го съобщим, или не? Някой от вас намерил ли е такова богатство? Сега аз ще поставя въпроса малко по-другояче: дядо ти умрял преди 30 години и той заровил, да кажем, 2,000 или 3,000 наполеона в някое гърне. Вие, след като намерите парите на дядо си, трябва ли да съобщите за това на държавата? Дядо ви ги оставил там за този, който ги намери, като оставил бележка, че са негови пари. – Според законите на държавата една част от парите тя задържа, а другата част дава на този, който ги намерил. Запитват: Тия, които пушат тютюн, трябва ли временно, докато надделеят тази слабост, да напуснат Школата? Не, за тия ученици това ще бъде една задача да се справят сами с пушенето на тютюна. Ние ще им дадем най-първо една година срок да се справят с пушенето; след това ще им дадем още една година и ако пак не могат, още една година, 3 години срок, и ако пак не са се поправили, ще питам класа: „Да продължават ли да стоят в Школата, или не?“ Сега въпросът е принципиален, той е вътре в самото желание на човека. Недъзите, които съществуват, аз не считам за някакво нещастие, те са уроци, задачи, да видим каква воля имате вие. Защото вие сами сте създали тия недостатъци, вие сте техни творители, вие сами трябва да ги изправите. Следователно ще видим обратното действие на вашата воля, вие да се справите с тях. Така ще придобиете по-голяма енергия за работа. Тия недъзи няма да изкорените, но ще ги използвате за работа. Сега, ако един ученик се изпъди вън от Школата, това е един метод, който няма никакъв педагогически смисъл. Не, ще се справяте с недъзите си. Недъгът, това е един придобит навик, може да се справите с този навик, като присадите на него нещо добро. Като продължавате Школата, ние ще ви дадем методи как да се борите с много ваши недъзи. Ще употребите един метод, втори, трети, и то не само да корените лошите навици, но и да ги присаждате с добри присадки. След туй ще ви дадем методи за развиване на онези възвишени ваши чувства, които не са се проявили още. Те трябва да се проявят, за да се предизвика у вас нещо възвишено, благородно. Аз имам един метод против пушенето на тютюн, но досега още не съм го употребил. Аз ще го приложа за онези, които са страстни пушачи, само те ще го опитат. Запитват: Може ли да се препоръча този метод и за някои близки? – С външния свят засега няма да се занимаваме. Те нека си пушат на общо основание. Ние ще се научим как да не кади нашата къща, че като изправим това, тогава ще мислим за другите къщи. Окултен закон е: Не можеш да помагаш на другите, докато те съзнателно не вярват. Да кажем, ти дадеш някому едни наставления за поправяне на известни недъзи, но ако той не повярва, ще ти отправи обратни мисли. Не е така лесно да поправиш недъзите на хората, понеже онзи, който ги лекува, най-после те ще излязат през него. За пример лекуваш някого, но ако не разбираш законите, ти сам може да пострадаш. По закона на внушението ще почувстваш същата болка. Трябва малко да уякнете, че тогава да лекувате другите, затова в Школата ще ви дадем методи. В Природата има известни сили, които са опасни, не са за игра, затова, като манипулирате с тях, трябва да бъдете внимателни. А сега лесно е да се говори за вяра, надежда и Любов. Вие казвате: „Господ е Любов“. Любов е Господ, но за уредения свят. Неговата Любов някой път се проявява и по друг начин. Сега да поговорим за екскурзията, която ще бъде в четвъртък. По-силните от вас, онези, които искат, могат да тръгнат още от сряда вечерта. А тези, които ще тръгнат в четвъртък сутринта, ще излязат от домовете си по-рано от 4:30 часа, около 4:15 часа, и ще бъдат най-късно 5 часа на кладенчето. Вечерният бивак ще бъде там, на Желязната врата. Тия, които ще тръгнат вечерта, могат да тръгнат в 7, 8, 9, 10 или 11 часа, когато искат. През деня ще имат една нова задача, която ще трябва да изпълните. От селото нагоре ще вървим на триъгълници, било през нощта, които ще пътуват, или тези през деня. Тъй че този път триъгълниците ще се образуват по планината нагоре. Чайниците ще носят от вечерта, ще има дежурни за това, за да има гореща вода както за тия, които ще пристигнат през нощта, така и за тия, които ще пристигнат през деня. Това е за екскурзията. Сега да направим няколко упражнения! Първо упражнение: а) Лявата ръка напред простряна, а дясната ръка така прегъната, че дланта да допира до рамото на лявата ръка. И двете ръце напред прострени. Дясната ръка напред, а лявата над дясната в положение (а). Двете ръце напред. Дясната над лявата в положение (а), лявата над дясната в положение (а), дясната пак в положение (а). Двете ръце напред, а после двете ръце прегънати при лактите и поставени една над друга. Двете ръце наред прострени, допират се с върховете на пръстите, а после и двете ръце прострени настрана. б) И двете ръце горе над главата с пръстите допрени и после настрана прострени. (3 пъти положение (б) в) Двете ръце над главата горе, допрени с върховете на пръстите и после раздалечени, пак горе над главата изправени с дланите навън – същото положение (в) 8 пъти. Същото положение на ръцете (в) 30 пъти, само че много по-бързо. Постепенно разтваряне на ръцете и преминаване от положение (в) до настрана и бавно прибиране отпред с допиране на пръстите до върховете. Изправяне ръцете горе над главата с дланите напред близо една до друга, при което се движат само китките нагоре и надолу. (Така се движат китките много пъти, около 50 пъти, с постепенно ускоряване.) Настрана прострени ръцете, като се движат изцяло (около 30 пъти) с постепенно спиране. Ръцете малко напред, с бавно движение надолу-нагоре, надолу-нагоре (5 пъти), постепенно ускоряване в движението (15 пъти). Забелязвате ли някаква хладина в ръцете си? (– „Да.“) Бавно, постепенно намаляване движението на ръцете (няколко пъти), при което движението става по-бавно, по-бавно, замира, спира. Ръцете се свалят бавно до долу. Второ упражнение: Ръцете се издигат ниско пред лицето, с допрени върхове на пръстите, като се отварят (с дланите навън) и затварят (с върховете на пръстите сближени). В първо време ръцете са по-наблизо и после постепенно се разширяват и пак отново сближават Туй упражнение е за успокояване. Ръцете в хоризонтално положение; постепенно, бавно издигане ръцете до височина на главата и движение на ръцете като хвъркане. В това положение на ръцете, с дланите надолу и на височина до главата, ръцете се спират и после бавно се спускат надолу. Т. м. 28-ма школна лекция на Общия окултен клас (II година), 13 май 1923 г., София.