Jump to content

Recommended Posts

3. МАЙКА НИ ВАЦА

Майка ни Ваца е родена в Перник. Нейният баща е убит по време на войните 1914-1918 г. Нейната майка остава вдовица, с три дъщери. Тогава е било така - събират се вдовиците с овдовелите мъже, едните довеждат деца, другите заварват деца, после прираждат деца и се явяват десетина гладни гърла. Така баба ми Магда се оженва в с. Владая и довежда три дъщери. Едната от тях е майка ми. Там си създава семейство. Тя не е могла да учи и не можеше да чете и да пише. Такива са били времената - жената се е готвела само за домакиня, да върти къщи и да ражда деца. Баща ми, за да отиде в София, пътуват пеша до с. Владая. А там е имало няколко хана, където понякога са пренощували и селяни от с. Мърчаево. Там баща ми среща майка ми като мома и се оженва за нея и я довежда в с. Мърчаево.
По онези години баща ми дава една стая на учителката Елена Хаджи Григорова. Майка ми се запознава с нея, както и с Веса Козарева. А това са учени жени, последователки на Учителя. Майка ми дружи с тях и те стават като роднини на семейството ни. Ние нямаме връзка с другите роднини. Защото всички гледат на нас като на хора, които са направили някакво престъпление - не ходят на черква, не се черкуват, не ядат месо, не пият, не черпят. А Мърчаево тогава е отдалечено от София, защото няма път още. Има училище до четвърто отделение. Така че Елена е играла голяма роля за майка ни, за да се приобщи към учението. Майка ми вече не яде месо. Но жените на другите братя си ядат месо. На брат Темелко жена му си яде месо, на Никола Георгиев жена му си яде месо, Петър Киров, Петър Стоянов си ядат месо. Само майка ми спира да яде месо. Тогава разкарват добитъка си, той вече не им трябва за ядене и колене. Продават овцете, свинете, козите. А имота си не го работят самй и го дават на изполица на други да го работят и след това си разделят наполовина онова, което са изработили. Това е 1928 г. - още ги няма децата. Баща ми продава сеното. Не са били никога в мизерия. Имало е какво да се яде и с какво да се обличат.
Майка ми е под влиянието на Елена Хаджи Григорова[1]. Тя я поучава, тя работи с майка ми и я въвежда в Учението. И чрез нея се култивира у нас учението. Ние по това време нямаме никакъв контакт в селото с други селяни. А защо? Ние сме в селото, но всеки се настройва срещу нас. Викат: «Тоя не яде месо. Дай да му дадем месо! Тоя не пие, дай да му дадем да пие!» Така се подиграваха с нас. И затова не ходехме никъде. А има и такива - на някого му е мерак да ти даде ракия и месо. И така, не ходехме никъде.
Елена изигра голяма роля върху майка ми. Тя непрекъснато говореше на майка ми. Учеше я на много неща, които знаеше от беседите на Учителя. И то практически неща за една домакиня и майка.
После с майка ми ходехме на беседи в къщата на Петър Киров. Там се събирахме по 4-5 души. Петър правеше опити да свири на цигулка песните на Учителя, а ние ги пеехме. Сутрин той ни чакаше, а зимно време бе запалил кюмбето, да затопли стаята. Той четеше беседите. След това си отивахме, да си вършим селската работа.
А когато ни идваха на гости Елена и Пеню Ганев, Пеню Ганевто ние, децата, знаехме, че ще дойдат в неделя и ги чакахме извън селото. И като дойдат у дома, трапезата бе сложена за гостите. Заедно се хранехме. А той възкликваше: «А-а, та тия деца всички са със сини очи!» Това му правеше впечатление.
Сестра ми Сийка беше най-силната ученичка в цялата околия. Беше много работлива, много съвестна, месеше хляб, готвеше, грижеше се за семейството. Имаше самочувствие. През това време майка ми имаше ядове с раждането на другите деца. Баща ми искаше тя да учи в гимназията. Тя отказа, искаше да учи за готвачка. Той се обиди много. Той се озлоби и я би много лошо и майка ми едва я отърва да остане жива от баща ми. И тя се отказа да учи. Дълго време кара така, накрая се ожени за един, който стана пияница. После тя се вайкаше. И животът й се провали.
Брат ми Димитър го записаха да учи в Първа мъжка гимназия, но не му вървеше учението. Четири години посещава училище и не премина в нито един клас. Всички ученици са в ДКМС (Димитровски комунистически младежки съюз) - а това е комунистическа организация, - само той не иска. Не искал да се занимава с политика. И така се настроиха срещу него. Не завърши нищо.
А сестра ми Валентина също учеше в София. На нея й вървеше учението, но тя се учи при голяма мизерия. Нямахме пари. Но завърши.
Не е лесна работа да родиш толкова много деца, да ги отгледаш. Тогава на село всичко се изработваше там. Дрехите, цървулите - всичко преминаваше през ръцете на жените и техните станове. Жената беше тогава робиня не на мъжа си, а на децата, гдето ги раждаше.
------------------------------
[1] За Елена Хаджи Григорова вж «Изгревът» том XVII, стр. 4-324 и снимките от № 29 до № 65. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев)

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×