Jump to content

1935_11_17 Вътрешният закон


valiamaria

Recommended Posts

Аудио - чете Иванка Петрова

От книгата "Трите родословия". Утринни Слова (1935–1936).

Първо издание по оригинал. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2000

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

Вътрешният закон

17 ноември 1935 г.,

5 ч сутринта.

(Звездно небе, меко време.

Тъмно е.)

Нарядът.

13-а глава от Евангелието на Лука

„В начало бе Словото“

Има едно разбиране. По какво се отличаваха вярващите от времето на Христа и сегашните вярващи? Има ли някаква разлика? Във времето на Христа, казват, че било старото верую, а сега – новото верую. Представете си, че имате такава една задача. Имате един човек, който дошъл от пустинята при вас, но вие знаете, че ако му дадете хляб, той така ще се задави и ще умре; ако не му дадете хляб, пък гладен е – ще умре от глад. Какво трябва да правите? В единия случай, ако яде, тъй накриво ще глътне, ще се задави и ще умре. Защото някои хора умират от нямане, пък някои умират от имане. Сиромахът умира, защото е сиромах и богатият умира, защото е богат. Тогава кое е за предпочитане: сиромах ли да умреш или богат да умреш? Ако умреш богат, от гледището на света ще имаш големи почести. Ще те погребат с много почести. Ако си военен и умреш, пак почести ще имаш. Ако си един богаташ, с голямо уважение и почести ще те пратят в твоето жилище. Ако си сиромах, ще имаш една проста каруца, един отподире ще върви и гробарят ще те погребе. Но пък в другия свят, там ще те посрещнат. Поне по евангелски е така. Тук няма да имаш много почести, пък там като идеш, ще те посрещнат добре. Тогава, гладен ли ще умреш или сит ще умреш – кое е по-добре? Сега може да решите богат ли да умрете или сиромах да умрете.

Но да изменим, тогава. Ако вземем паралела: учен ли да умреш, или невежа да умреш; силен ли да умреш или слаб да умреш; като добър човек ли да умреш или като лош човек? Някой богослов учи в училището, за да стане поп и да проповядва на хората. Хубаво, не е лошо. Учи човекът, свършил академията, ще вземе високо място: ако е в Америка или в Англия, от висшето духовенство все са академици, свършили са университета; някои са свършили по медицината, имат висше образование и той става проповедник. Ако си музикант, ще свършиш музикалното училище и ще свириш на хората. Ако четеш Евангелието, четеш го, за да знаеш да проповядваш на хората – да цитираш стиховете, да кажат за тебе: „Този отлично знае Библията!“ Има християни, които знаят Библията отлично – всеки един стих в коя глава, коя книга, на кое място се намира. Хубаво е това. Има други, които се хвалят, че не знаят. На тях все Духът им говори. Те все казват, че Духът им казал нещо, или че Духът не им е казал нещо. Но има два вида, от разни категории са духовете. Много категории са духовете. Все духът казал, но какво? Зависи каква е степента на духа. Няма, когато духът да не е казал нещо, някъде някои работи. Някъде някои работи ти е казал духът. Какво е казал? Като си бил като дете, като на дете ти казвал, някъде ти казал като на възрастен и някъде ти казал като на стар. Казал ти духът, но различават се тия казвания.

Сега, като ви се говори така, вие всякога се намирате в едно противоречие със себе си по единствената причина, че у вас има две партии неопределени, та ту едната иска да бъде на власт, ту другата. И по някой път вие като че вземете ту едната страна, ту другата. Но и всичките християни не могат да се освободят. Един свещеник ми разправяше една своя опитност. Той имал един ръководител от Невидимия свят, да го ръководи. „Та, бях го позагазил малко. Едно време като другите хора почнах и аз да си събирам парици, да ги турям за черни дни. Та, понатъпках едно гърне и една вечер виждам моя ръководител, един стар, така ме бутна по челото и каза: „Едното ти око гледа към земята, знаеш ли?“ Като станах, гледам в огледалото – при челото, над окото, има една черна точка.“ – Дето го бутнал с пръста. – „И може би един месец седя това петно.“ Един от добрите свещеници е той. И той намира, че човек се изменя. Някой път в младини човек е много духовен, в старини става материалист. Някой път в младини е материалист, а в старини е духовен. Но всичко се случва.

Сега, по някой път, когато се проповядва, често в християнския свят питат: „Кого имате за прицелна точка, когато говорите?“ Защото, проповедникът, като говори, все ще засегне някого от публиката. След една проповед връща се един мъж християнин вкъщи и казва на жена си: „Не те е срам да говориш, да разправяш вкъщи какво правим, че проповедникът да разправя на цялото събрание. Че от амвона излиза той и говори какво ние правим. Не те е срам ти да разправяш на младия проповедник и той да ни се смее! Той ще ни учи нас сега!“ Тъй си казва той. Тя казва: „Не съм разправяла нищо.“ Този, младият проповедник, чел някой роман или някоя книга, нещо, което така дошло, че се нагласило според техния живот както бил. Но казвам: Щом вземеш нещо върху себе си, имаш право така да разсъждаваш. Някой път имаме право. Някои неща могат да ни засегнат. На правата страна съм. Запример бил си на някой концерт, пеят някоя песен. Гласът на певеца е хубав, приятно ти става. Пък някой път самата песен както е избрана и гласът на певеца те дразни и ти съжаляваш, че си ходил на концерт. Но това е външната страна.

Но щом дойдем до живота, имаме едно друго положение. Всеки ден вашето състояние се мени. И вие не знаете кои са причините. Някоя сутрин станете и не сте разположен, не искате никой нищо да ви говори. „Днес – казвате – да не ме буташ.“ Но него ден ще се случи така, че този ден всички ще ви бутнат. После може да се извините с голямо извинение, но погрешката е станала. Ние не знаем защо стават погрешките в живота. Ти мислиш или чувствуваш добре и в един момент твоето състояние се измени. И ти не знаеш дали ти си фактор на това или факторът е извънка тебе. Вземете две месоядни животни: един вълк, който е свързан и е гладувал три деня и друг един вълк, и той е гладувал, но вие вземете месо и дадете на единия вълк, а другият ще се разкъса. Той не може да обясни как да дадат месо на единия вълк и да не дадат на другия. Вземете другото положение: имате една овца, вързана там, и един вълк. Господарят дава месо на вълка, а овцата ни най-малко не се безпокои. Тя си гледа спокойно това и ни най-малко не я дразни месото. Ако пък дойде другият господар, че даде трева на овцата, вълкът ни най-малко няма да се дразни за това. Питам: Кои са причините, че единият вълк се дразни, когато дадат на другия месо, а нему не дават? И защо в другия случай, че яла трева овцата, това него не го интересува? И овцата казва за вълка: „Нека си яде той месото.“ Сега, ако преведете тия символи – и в живота има някои неща, които ви дразнят, а пък има някои неща, които не ви засягат.

Сега, до вътрешния живот. Понеже трябва да растете. Растенето зависи от един вътрешен закон. И ако не се разбира животът, растенето спира. Някой път животът спира – ако не се разбира. Растенето на живота спира, ако не се разбира. Някой път някои християни забелязват, усещат, че животът е спрял. Три, 4, 5 години никакъв растеж няма. Той не се е променил. Гледаш, този християнин сал току цитира, стихове цитира, няма нищо ново в него. Веднъж, дваж, триж – няма никакъв прогрес.

Сега аз ви навеждам на онези явления, които се явяват в живота. Как да ги изясним, понеже сме в едно стълкновение с тия явления. Запример, ако се даде една тема, върху която да пишете: „Какви са отличителните черти на християнина?“ Вие ще дадете няколко определения: да вярва в Христа, да има жива вяра в Бога, Духът да работи в него. И може да дадете много други определения. И може – и в самото добро има едно определение; най-краткото определение и най-изразителното определение е: да вярваш в Христа. Това не значи, че си християнин още. То е външно. Да си позлатен, това не значи, че си злато. Защото да вярваш в Христа значи, че си позлатен. Едното положение. Е, представете си, че имате едно златно шише, туй шише е златно и може да го продадете. Но представете си, че вие шишето самo не може да го продадете, златно е, но това шише има предназначение да носи вода. Тогава, може да е златно, но какво съдържание има в него? Може мислите ви да са прави, може даже и чувствата ви да са прави – от злато да са направени, а при това съдържанието на вашите мисли и съдържанието на вашите чувства да не отговаря на външната форма. Може вие да сте християни по съображения. В Америка ако идете, има учени лекари, които влизат в известни общества, но те са лекари, които си пазят интересите в обществото. На събрания те отиват първи, усърдни са в събранията. Тук, в България, българските лекари в църква не ходят, а в евангелската църква лекарят е на първо място. Но той има интерес, защото, ако не ходи на събрание, няма да го викат, няма да има клиентела. А така, кой как заболее, викат го, лекарят има клиентела. Туй е в Америка. Не е лошо, отлично е това. Вие не разбирате вътрешните подтици. Някои българи, които са ходили, казват: „Лекарите в Америка са най-набожните хора, всякога в църква ходят. Там лекарите не са като нашите лекари, набожни хора са.“ Каквито са нашите лекари, такива са и американските лекари, няма никаква разлика. Този човек може да е добър като лекар, но може да има съображения. Ти може да си християнин, но може да имаш известни съображения, че си християнин. Аз може да ви проповядвам, и аз имам съображения. В даден случай вие не знаете моите съображения. Може да минавам за много добър. В истинския живот вътре има нещо, което определя същината на човека.

Сега може да попитате вие. Често хората си служат с един софизъм и не можем да се избавим от него. Носи един една торба и казва: „Знаеш ли какво има в торбата?“ – „Не зная“ – „Е, като не знаеш, няма какво да ти кажа.“ – „Зная, зная.“ – „Е, като знаеш, няма какво да ти кажа.“ Сега аз няма да ви кажа какво има в торбата, няма и да ви отказвам, но ще кажа, че всяко едно верую, което човек поддържа в даден случай, то може да му е полезно. Има моменти в живота, когато самият живот се нуждае от това. Представете си, че вие носите една малка светлинка. Но запалена е вътре в джоба ви. Има такива кибритени клечки. Но ти денем вървиш и тази свещ не ти трябва. Склонен си ти да я хвърлиш, казваш: „При това слънце, що ми трябва тази светлина?“ При това положение всички хора са еднакви. Но Слънцето залезе. По някой път Слънцето си има свои особености. Погледнеш го, скрило се някъде и останеш ти на тъмно. Казваш да не залязва, а то залязва. Казваш ти на Слънцето: „Не знаеш ли аз в мрачината къде ще ида?“ И Слънцето не иска нищо да знае, остави те то в тъмнина и си залязва. И светлина не ти оставя, на общо основание те оставя на тъмно. И ти кажеш: „Туй, светлото Слънце, на което аз уповавах, което беше идеал в живота ми, то ме остави сега.“ Слънцето казва: „Имаш един малък заместник в джоба си, запали него, докато си свърша работата и утре пак ще дойда и ще запаля свещта си.“ Та казвам: Всяко едно верую може да не ни трябва сега, понеже светлина имате, но все трябва да си носите по една вощеница.

Сега Христос му казва... Идват, искат да Го сплашат, казват Му: „Махни се оттук, животът Ти е в опасност, че Ирод е намислил да Те убие.“ И Той не се уплашил. Казва му: „Идете кажете на тази лисица, че еди-какво правя.“ Там не е преведено добре. „Аз – казва Христос – всичко свърших, ама и с него ще свърша.“ „Аз ще се свърша“, но те го турят тъй: „Аз се свърших, но както Аз ще свърша, така и другите ще се свършат. Както Аз ще свърша, така и той ще свърши.“ Иска да каже: „Днес свършвам, той може да Ме убие, но и него – както и с Мене, така и с него ще направят. И той няма да избегне свършването.“ „Идете – казва – кажете на тази лисица, макар че е на високо място: както Аз свършвам, така и той ще свърши.“ А другата мисъл е затаена: „Както Аз ставам, така той няма да стане. Той ще свърши като Мене, но няма да стане като Мене. Аз ходя и върша Волята Божия, а той върши своята воля. Той управлява и мисли, че е турен да управлява.“

Та казвам: В дадения случай един път вие вземате мястото на този Ирод, един път вие вземате мястото на тия, които дойдоха и казаха на Христа. Три положения има. Казвате: „Този път, по който сме тръгнали, няма да го бъде. Искаме да се измени положението.“ По някой път дойде мисълта, която е смешна. Ти си тръгнал по този път, но някъде ще те претрепят. Малко си посвивай устата, гледай си интереса. И трябва да се пазиш. Е, как трябва да постъпиш сега по Бога? Да ядеш ли хляб и да умреш или гладен да умреш? От любов ли да страдаш или от безлюбие?

Да направя малко по-ясно. От любов ли да страдате или от безлюбие да страдате? И в любовта има страдание. На всинца са побелели главите все от любов. Страдате от любовни страдания: „Измъчи се душата ми.“ Мъчи се човекът. Вие вземете в обикновен смисъл любовта. Има нещо в любовта, което измъчва хората. При любовта, аз считам, хората страдат, тъй както с хляба хората се задавят. Викат ме, казват: „Ти защо ми даде хляб?“ Виноват ли съм аз, като му давам хляб и той яде и се задавя? Питат: „Откъде взе този хляб?“ Нали сега, като дадат [на] някои оръжие и някой се самоубие, казват: „В кой магазин взе това оръжие?“ А ако ви подведат под углавно дело за хляба, ще питат: „Откъде взе хляба?“ Казват: „Задави се този и умря.“ Ако в България се изкара един такъв закон, да се осъди виновният, че е продал хляба, мисля, че няма да го хванат за виноват и няма да го осъдят. Но виноват е онзи, който е ял. Ами ако се заведе дело, че не сте му дали хляб и той умре от глад? Там ще заведат углавно дело. Но питам: Ти в себе си знаеш, че ако му дадеш хляб, той ще умре и ако не му дадеш, той пак ще умре. Как ще разрешиш въпроса? Аз ще му дам хляб да яде, че да умре поне наяден. Аз туй ще предпочета – да яде хляб; поне като яде, да умре. Поне като умираш, няма да ми кажеш: „На вратата ти умрях, гладен умрях“, а ще ми кажеш: „На вратата ти сит умрях!“ И той ми казва, че умира сит пред моята врата. Гладен човекът – не могат да ме обвиняват. За да не ме обвините, ще му дам хляб, че нека умре. Аз не зная вие как ще разрешите, а [за] себе си аз намирам този изходния път. После, някой път задавяли ли сте се някъде? Човек може да бръкне с пръста си в устата и да извади хапката от гърлото и ще каже: „По-малко трябва да ядеш. И после, хапките ти трябва да бъдат по-малки.“

Всякога човек се задавя, когато има две противоположни мисли. Когато дойде една отрицателна мисъл, човек всякога се задавя, кривото гърло се отваря. Ако човек е концентриран в яденето и е благодарен, не зная, но мисля, че на 100 милиона случаи само веднъж може да се задави. Пък ако умът ти не е концентриран, тогава всякога се задавя човек. Ти говориш и се смееш в яденето, тогава става хаталък, нещастие.

Сега, тези са физически работи. Задавянето е физическо нещо, а движението – на духовния свят, за да се прогресира, за да има мисълта сила, да бъде мощна; понеже всички желаете да направите нещо, как ще направите? И вие очаквате да дойде Духът и Духът не идва. Очаквате да дойдат благоприятните условия на живота и те не идват. Какво трябва да правите? Четеш Евангелието, но чакаш да те повикат някъде да държиш някоя сказка или чакаш хората да те повикат. Във всинца ви се заражда желание да говорите на някое голямо събрание. Много мъчно е да се говори на някое голямо събрание. Тия хора имат свои възгледи. Вие може да говорите на хората тъй, както е говорил един евангелски проповедник, когото бяха хванали разбойници в Македония и после го откупиха. Един ден разбойниците донесоха агне, донесли и вино и той започнал да проповядва. Главатарят станал весел и се присмял насреща му. Те всички го слушали, и главатарят го слушал, но после главатарят му казва: „Хубаво говориш, но – пари, пари!“ И когато аз ви говоря, вие ще кажете: „Учителю, деца имаме, дрехи трябват, въглища трябват, какво ще се прави? Защо ни говориш тия работи? После, къща нямаме – пари, пари!“ Един ден идват две сестри и казват: „Една стая има тук, да ни се даде.“ Но тази стая десет души са идвали да я искат, тя е чужда стая, не може да се даде. „Ама ти – казва – кажи!“ Но ще кажа на едного, ще дойде другият и ще каже: „Защо на този я даде, а на мене не каза да я дадат?“

Не се разрешава така въпросът. Един Учител не е пратен в света да урежда вашите стаи, те са ваша работа. Един Учител не е пратен да учи как да ядете, то е ваша работа. Птиците ядат и пият, без да ги учат. Родени са така. А вие ще търсите къщи. Животните си намират къщи, аз виждам птичките: дето ходят, намират някоя дупка под стрехата, влизат вътре и сутринта излизат, вечерта пак се върнат и аз не им вземам наем. Някой път излюпват и децата си и не им вземам наем. Сега мнозина от вас тук сте направили къщи и мислите да ги давате под наем. Аз нищо нямам против, то е ваша работа. Човек, който иска да опита характера си, да си направи една къща и почне да я дава под наем на наематели и ако може да ги търпи, той е добър християнин; ако не може да ги търпи, той още не се е научил. Или пък човек, за да се опита дали е християнин, той не трябва да си строи никаква къща, а като наемател да ходи и ако може да изтърпи хазяите си, ти си отличен. Ако с всичките хазяи може да се спогодиш, ти доста си успял. Така е работата. Казва: „Без къща.“ Казваш: „Християнин съм, без къща съм, Господ да ми даде къща.“ Онзи, който казва: „Защо Господ не ми дал къща?“, той може да е християнин, но ученик не може да бъде. Той е далече още. И онзи, който е тръгнал без къща, и който има къща и уповава на къщата, той ученик не може да бъде. И онзи, който се оплаква, че няма къща, и който има къща и се оплаква, и двамата не са за Царството Божие. Ти, като имаш къща, не си за Царството Божие; и като нямаш къща, пак не си за Царството Божие.

Ти ще цитираш стиха, че бедните ще влязат в Царството Божие. Че, бедните не са бедни. Ония хора, които влязоха в Царството Божие, бяха най-богатите в света. Че, кои са бедните? Доколкото знаем, онзи Лазар (Евангелие от Лука, гл. 16, от ст. 19 до края) те го наричат беден, но той не беше беден. Лазар беше най-големият богаташ. Един богаташ, който по една случайност заболява и отива да изпитва сърцата на богатите, да види доколко ще му дадат. Този богат Лазар влезе в дома на друг богат и вижда колко е затворено сърцето му. Този, богатият Лазар се е смирил, съзнал, че животът не седи в богатството, не седи и в сиромашията, но и той бил богат. Но когато минавал богатият покрай него, той си казал: „Аз седя сега пред твоите врата, пък и ти някой път при моите ще бъдеш.“ И Христос представя, че този Лазар не е бил беден. Той, като умира, отива при богатите, при Авраама отива, на почетно място. А богатият, като умира, отива в ада. Значи той е на вратата, вън, на богатия Лазар. Там седи и казва: „Отче Аврааме, моля ти се, жаден съм, прати Лазара да намаже гърлото ми с малко вода.“ Казва му Бог: „Нямаме време сега да изпращаме нашите слуги да намажат гърлата ви. Тъй – за тази работа нямаме слуги.“

Може да си представим историята и другояче. Христос я представя в един смисъл. Той я представил, че има правда. Ако ти живееш добре и охолно в този свят и ако в този свят мислиш само за този свят, в онзи свят ти ще се намериш в положението на онзи, богатия. Ако ти избегнеш своята съдба, не искаш да живееш, да бъдеш доволен от живота, който Бог ти дава, а търсиш един богат живот, да бъдеш богат, здрав, ти в този живот може да го имаш. Но в Невидимия свят, като тръгнеш, тогава две задачи ти дават, питат те: „Как искаш, благото на Земята ли да ти се даде, или като се върнеш тук, да ти се даде?“ И тогава, като тръгнеш от горе, ти подписваш какво искаш. Като тръгнеш и искаш благата на Земята да ти се дадат, те ще ти се дадат, но като се върнеш, никакви блага няма горе. Не мислете, че като благувате на Земята, ще благувате на Небето, това е изключено. Две блага са изключени. „Много са изпитанията на праведния, но от всички тях ще го избави Господ. И всичко това ще се превърне на добро.“

Я вижте, псалмопевецът Давид казва... Господ го взе от под овцете. Овчар беше той и показа голямо мъжество, но след туй каква голяма беля си наведе на главата. Та гони го Саул, имаше интриги и най-после освободи се и стана цар, избави се от Саула. Но после в дома му дойдоха такива неразбории, такива изпитания, че надали в историята ни, не знаем да е имало един цар, толкова нещастен, колкото Давид. Та един от синовете му направи едно голямо престъпление със сестра си, друг уби брата си, та какво ли не. И после го гони. Един лежа с жените му. Голяма неправда! Вие не гледайте сега, дойдоха тия неща. Голямо нещастие и геройство остави Давид. Че като го гони синът му, той си посипа главата с пепел, че върви и плаче: дано се смили Господ над него. Но имаше си причини, защо. Ще оставим причините. И ако се четат псалмите на Давида... Ако Давид не беше минал през всичките тия изпитания, той нямаше да напише нито един псалом. Но като мина през тия страдания, той написа тия псалми. Но той трябваше да мине през тези големи изпитания.

После, вземете живота на Иова – и това е дадено там. Но там е дадено малко по подобие. Големи изпитания мина Иов, но и изпитанията на Давида не бяха по-малки.

Най-после, вземете живота на Христа. И Той имаше най-доброто желание, най-доброто учение, проповядваше, учеше и имаше най-голямото добро. Но имаше и най-големите страдания. Хванаха Го като някой престъпник и Го съдиха по римските закони, разпънаха Го на кръст. А някои хора умират по-спокойни. И те страдат, само че на някои страданията са явни, а на някои не са явни. Гледаш някого, казваш: „Виж колко е весел.“ Но той само привидно е весел. Той е весел отвън, но има нещо, което го боли. Като му погледнеш лицето, ни най-малко не е весел той. Който не разбира, така мисли. А има хора, които са весели от себе и от живота си. Духовни са те. Той е разбрал и носи каквото му дава животът – доволен е от съдбата си. Казва: „Дошло е.“

Сега аз не искам да ви представя тъмната страна. Това не е животът, това е само една фаза на живота. Ако Месечината се изпразня и се пълни, това е фаза на Месечината. Ако Месечината се изпразни, това ни най-малко не показва, че тя се е изпразнила; и ако се напълни, ни най-малко не показва, че тя се е напълнила. И празната Месечина, и пълната Месечина е все същата Месечина. Нейното естество ни най-малко не се е изменило. Спрямо нас нейното положение се е изменило, но спрямо себе си – не, ни най-малко не се е изменило. И като е пълна, и като е празна, тя е същата.

За нас, някой човек, изменя се положението му, но то е привидно така. Той е един и същ. Майката някой път кресне на своите деца – не че се e изменила. Детето може да каже, че майката се е изменила. Че, вятърът като духа, ни най-малко не се е изменило неговото естество. Не спирайте, нека духа вятърът. Не мислете, че всякога човек трябва да е тих. Все трябва да се разфучи малко, да подуха малко, но това ни най-малко не показва, че неговото естество се e изменило! Не, движението се е изменило. Обнова става, самият живот го изисква. Сериозна работа е това. А някой път някому гори къщата – някой аристократически минава край тебе, не се спира, не се поздравлява, отива да си гаси къщата. Ти казваш, че не обърнал внимание на тебе. Че, ако му гори къщата, на тебе ли ще обръща внимание? Ако ти полееш една кофа с вода, свърши се работата.

Сега, това са ред разсъждения и искам да ви наведа на една мисъл: да бъде умът ви гъвкав. Здравият живот, тъй както се развива, в научно отношение, трябва умът ви да бъде много гъвкав – и в това седи животът. С един гъвкав ум, с едни гъвкави чувства, ти ще имаш един по-дълъг живот и ще живееш по-дълго време. А с един ограничен ум, с едни ограничени мисли, чувства, ти ще живееш един кратък живот. И няма да намериш смисъл на живота. Ако си гъвкав, ти може да предотвратиш всеки удар и можеш лесно да се справиш със своята съдба. Някой път и съдбата те дебне, изпитва те. Запример тя иска да те удари някъде, а ти тъй ще се превиеш, тъй ще се огънеш, че ударът едва те допре. Туй ще роди мисъл у тебе. Мене ми разправяше един войник, показа ми той шинела си, след като му говорих за Промисъл. „Видиш ли – казва, – има Промисъл в света.“ Тогава ми показа шинела си. Този шинел тъй надупкан, нашарен е той, отвсякъде са минали куршуми! И той го носи за спомен. „Промисъл има“ – казва. Но аз виждам: този войник е бил гъвкав, неговият ум е бил тъй гъвкав, че всеки куршум не върви по права линия, но ще заобиколи от наоколо. Тия куршуми се оттегляли. И казва той: „Промисъл има.“ Показва неговия гъвкав ум.

И ние казваме: човек трябва да върви по правия път. Няма нито един човек на Земята, който да върви по правия път. В този смисъл, буквално ако вземем, ако идете да видите как се правят пътеките – защото вие в ума си мислите, че хората вървят по прав път, а те вървят по един много крив път. Гъвкав трябва да бъдеш, съобразителен. Не трябва тъй право да вървиш. Срещнеш един човек, заобикаляне ще има голямо. И колкото по-големи заобикалки ще има, толкова по-добре. Ако тръгнеш на пътя, ти ще срещнеш голямо съпротивление. Сега, някои оттук, които са дошли, гледам, някои хора искат, по правия път искат да вървят и не заобикалят. Срещат се някъде и двамата вървят, кой ще отстъпи? Някъде ще отстъпиш. Казал ти някой някоя любовна дума, говори ти така, кажи му: „Благодаря ти, много сладко ми говориш.“ Че направи един превод. И много мъчно се правят преводи. Има един език в света – мъчно се превеждат думите.

Запример как ще ми преведете думата: „Ти си голям будала“? Вие ще кажете, че той е глупав човек. Ни най-малко не е глупав. Това е чужда дума: „буд-алах“. „Буда“, или „буди“, и „ал“ – „будала“. Значи да вземеш нещата по Бога – да ги вземеш тъй, както Господ ги е дал – „будала“. А ти считаш, че този човек е голям невежа, първокласен нехранимайко. Много се лъжеш. „Ти си голям будала“ – аз ти давам най-голямата титла, да ги правиш нещата, както Бог ги прави, а ти казваш: „Аз – будала?“ А щом не си будала, тогава ти си онзи, големият, другият, който не си будала. Аз не зная, ако вие може да намерите корена на тази дума „будала“... Но аз зная корена на човешките думи. Първоначалният произход на всичките думи – имат съвсем друго значение. После, думите са претърпели в човешкия живот... Станал преврат с думите, те изгубват своето значение, обезценяват се, обезсоляват се думите. В човешкия живот става преврат на думите. Те са претърпели голямо изменение. От едно значение са минали в друго значение. Не зная в български език дали има такива думи. Но в английски език има думи насъбрани, преди 200 години са имали едно значение, а днес имат точно противоположно значение. Една книга има, която показва какво значели думите тогава и сега. Да вземем думата „контент“ и думата „превент“. (content (англ.) – задоволявам; задоволявам се, доволен съм; prevent (англ.) – предотвратявам; не допускам, преча.) Сега значи: „Господи, тури им препятствие“, „Господи, забрани им, препятствувай им, да не би да направят“. А преди 200 години имало друго значение: „накарай ги да направят“. Когато преди 200 години значело: „накарай ме, Господи, да го направя“. Обратното значение. Тази една дума, която е значела: „накарай ме да го направя“, а сега значи: „да не ме заставиш да го направя“. И цяла една психология има вътре.

И в нас по някой път става такъв преврат. Не само, но и в нашите чувства, в желанията. Има известни чувства, които едно време са имали едно значение за нас, а сега, след 2000 години, вътре в живота ни имат точно обратно значение. Вземете красотата, която първоначално е била един стимул за най-добрите отношения за хората – днес красотата е един стимул за зло. Днес една красива жена може да те съблазни и за една красива жена може да стане цял един скандал. Ако един мъж има една красива жена, той ще прати стражари, ще я подозира. Когато едно време, мъж, който имал красивата жена, ни помен не е имало в ума му да се съблазни. Едно време за красивата жена не е влизало в ума на мъжа, че може да направи престъпление, за грозната жена той подозирал, че може да направи престъпление. Сега е точно обратното: грозната жена мъжът не я подозира, че може да направи престъпление, казва: „Кой ще дойде при нея?“, когато за красивата жена – „Ахаа!“

Аз ви навеждам на законите. Преврат има в понятията, или психологически, в мислите, в чувствата става промяна. Има един вътрешен закон, който изменя нещата, изпитва доколко можем да разберем съдържанието на нещата.

Та казвам: Ако вие така не разбирате живота, тогава вие не можете да намерите онова равновесие, което да въздействува в дадения случай. Сега някой седи, моли се, недоволен е той. Не е станало както иска. По лицето – недоволен е. Аз правя наблюдения. Когато някой път остана без работа, правя наблюдения, от какво произтичат страданията, какви белези има. Като видя някой човек, зная, че жена му го напекла. Вкъщи има винаги един напечен: някого виждам, дъщерята го напекла, някой мъж жена му го напекла, син му го напекъл, или някои търговски операции. Някой проповедник, и той е напечен. Има известни белези, по които се познава. В Америка всякога ще забележите, връщат се млади проповедници, които свършват академия – пращат ги последната година да държат такива знаменити проповеднически речи, в богати църкви ги викат, – като се върне, има една тъмна омара на лицето му, не е доволен, излиза нещо съвсем опако. Недоволен е от нещо, има известни белези. Напечен е някъде, остават известни белези. Казвам: Напекла го жена му. Ти ще кажеш: „Много голямо благословение ми дал Господ, де ще намеря тази хубавица!“ Напекъл те твой приятел – какво има, стражар е той, адютант, който Господ ти е дал да те пази, че те чака. Погледни спокойно работата. Или, изгубил си парите – кажи: „Слава Богу, освободих се от големия товар.“ Или че слуга си нямал, къща си нямал, болест те нападнала – на всичко туй поусмихни се малко.

Сега, даже и за мене може да е изпитание. Бос бих минал по-лесно, отколкото със скъсани обуща. Със съдрани обуща ли бихте минали по-лесно, или боси, през София? Ако туря хубави дрехи, шапка и бос, ще кажат: „Мода е.“ Но представете си, че мина през София със съдрани дрехи, гащи, дупки по дрехите, палто скъсано, коса разчорлена, бос – какво ще кажат хората? То е тщеславие, искам да обърна внимание, като минавам, искам хората да обърнат внимание на мене – то е тщеславие. Питам: По кой начин трябва да минеш през София – добре облечен или като последен работник? Те са крайности. Аз отвън може да го направя, но няма да бъда свободен. Като мина, ще кажа: „Аз съм недоволен от себе си.“ Ще си кажа: „Туй ти остана тебе, бос да ходиш, на тебе остана на хората да даваш ум, как да ходят боси.“ Казвам: Това са посторонни работи. Но има изключителни условия, случаи, при които човек трябва да разреши правилно въпроса.

Представете си, че сте слуга при един господар. Господарят иска да го прати на едно място, но той казва: „Обущата ми са съдрани, господарю; тази работа, за която съм ангажиран, отложи я, понеже съм си заръчал нови обуща, че като ми направят новите обуща, ще свърша работата.“ Слугата взел обущата на господаря и отишъл да свърши работата. Явява се една работа на господаря и той трябва да излезе. И той излязъл със скъсаните обуща на слугата си, той свършил работата с неговите обуща. Слугата свършил работата с обущата на господаря си, а господарят свършил работата с обущата на слугата си. Питам: В дадения случай кое е за предпочитане? Не да се изложиш, не говоря за насилие.

Когато роптаеш против съдбата си, това е неразбиране. Как разбирате съдбата? Какво подразбирате под думата „съдба“? Влязъл си в едно училище, в отделенията, прогимназията, или гимназията, или университета, или някое специално училище. Има известен курс, който трябва да минеш, известни ограничителни условия – трябва да ги минеш, трябва да минеш по този път, да се ограничиш. В туй училище има такива закони, че ти не можеш да питаш защо са тия предмети. Няма да даваш ум на хората. Колкото предмети има, ще ги проучаваш и ще бъдеш точен във времето. После, в училището такива и такива дрехи ще носиш. В училището не може да носиш дрехи каквито ти си искаш, в някои училища ще ти искат специални дрехи. Ти ще се подчиниш доброволно.

Та казвам: В живота ние минаваме през известна специализация. При известни случаи ти минаваш и трябва да се подчиниш на известен Божествен закон. Да кажем, в тебе чувството на честолюбие или личните чувства ти се развили чрезмерно. Господ иска малко да ги оглади, да ги постопи. Много са се набрали. Той ще ти даде голямо изпитание, да започнат да се топят личните чувства, да се оглаждат. Някъде си развил чувството на честолюбие толкоз, станал си скържав, връзваш парите в десет възла. Тогава ще започнат изпитанията – този те обере, онзи те обере. Искат да кажат: да се поотвори кесията малко. Някой път ти си станал много набожен, повече, отколкото трябва. Прекален светец и Богу не е драг. Тогава ще те подложат на изпитания. Ще стане тъй, ще ти снемат дрехите. Ти трябва да бъдеш духовен човек, без да знаят хората. Щом хората знаят, че ти си духовен, ти си на крив път. Ти да знаеш, че си духовен. Духовен да съм, да мога аз вътре да разбирам нещата.

Понеже аз ви говоря, понеже тази [е] 13-ата глава, турям всичките противоречия, за да може доброто да стане. Защото 13-ата глава е фатална. На английски казват: „Нещастно число е туй.“ Има и други нещастни числа, не е само едно, много числа има, които са нещастни. 22 е нещастно число. 20 е щастливо число. 29 е нещастно число – за да се избавиш от него, трябва да го събереш, да го направиш на 11, че тогава да се избавиш от големите му противоречия. 30 е нещастно число, 7 е щастливо число. 1 е щастливо, 2 е щастливо, 3 е щастливо. 22 е нещастно. Яков имаше две жени. Тури две жени на едно място, че колко нещастия ще имаш!

Сега навождам това нещо за обяснение. Всички [неща] които навождам, са свързани с духовния живот. Това са външни резултати, неправилни резултати на един живот, съществуват в колективния живот вътре. Трябва да знаем откъде излиза всяко едно нещастие в света.

Тогава Христос казва: „Уподобявам Царството Божие на жена, която взела квас и го турила в три мери брашно.“ Казвам: Три мери е щастливо число. Един квас e – числото 1 е най-щастливото число, от него всичко излиза. Господ, Той е Един. Само eдин в света може да носи числото 1 – Той е Бог. За Него може да кажем, че Той е сам. Освен Него няма друг Бог.

Но сега, да се повърнем към туй, което осмисля живота. Следователно всичките противоречия, които се явяват в живота, имат две страни: имат една светла страна, имат и една тъмна страна. В тъмната и светлата страна се прекръстосват. Ако ние разбираме закона на Любовта, когато се говори за Божествена Любов, онази сила, която може да ни преведе през живота, през всичките противоречия на живота, за да може да го разберем и да може да се ползуваме от живота. Само чрез закона на Любовта, само чрез закона на Божието Знание, чрез закона на Божията Истина ние може да излезем и да излезем из мъчнотиите, из мъчните работи, и да използуваме противоречията.

Много мъчно е да използуваме противоречията. Не е лесна работа човек да търпи. Казваме: „Да търпиш.“ Има известни думи, които са като отрова. Като ти кажат една дума, върти се в ума ти, легнеш, но не можеш да спиш спокойно. Казваш: „Седи тази дума, мъчи ме.“ Измъчва те. Та казвам: Не е лесна работа, като кажеш някому: „Потърпи!“ Цяло мъченичество е да можеш да претърпиш лошите думи. Няма по-голямо мъчение от това. Има хора, които на бойното поле са били големи герои. Но в някой вестник писали нещо за него, което уронва неговата чест, и той много мъчно го понася. Един наш приятел тъй го подвеждат, че направил взятничество – подправили писма и така подвели работата, че той взел 1000 лева отнякъде и още чакал да му донесат още 3000 лева. Една интрига. Как ще докажат? Ще правят следствие. Подведена е работата.

Тъй и за Христа казваха: „Ние Го чухме да казва: „Съборете този храм и Аз за три дни ще го съградя.“ В едно отношение Любовта е един закон. Човек постоянно трябва да се моли. Намираш се в света в голямо противоречие – да се моли човек да се избави от тази беда.

Нали знаете оназ българска приказка за злата жена. Минавал един мъж с една каруца и видял един мъж как бил малтретиран от жена си. Казва: „Аз да съм на негово място, че да оставя една жена да ме малтретира!“ Тя напуща мъжа си и се качва на неговата кола. Казва: „Какво търсиш?“ – „Как? – казва. – Твоя жена съм.“ Ха беля сега. Той отива в дома си и тя отива с него. „Ще кажа на жена ти, че ти имаш две жени, не си толкова честен. Аз ще ти кажа, как си играеш с мене. Аз ще разправя на жена ти ти каква стока си.“ Какво ще направите сега, кажете ми. Представете си, че дойде в дома ти една жена и каже нещо по адрес на мъжа ти: „Аз мислех, че Вашият мъж е честен човек, пък той какво направи с мене.“ Тогава как ще повярваш, кажете ми. Какво ще кажете?

Та, гледам, всичките противоречия на хората са от такъв характер. Някой път хората какво правят с противоречията? Казвам: Само ако си златен, някой дойде, оплаква се, ти не ръждясваш, макар да си окалян. Иди се умий. Ако си позлатен, кой ти е крив? Ако си златен, въпросът е свършен. Ако си позлатен, трябва да знаеш, че позлатените неща се изтриват. Всякога трябва да се определи човешкият характер златен ли е или не. Човешкото същество – същината на човека, то ще премине през всичките изпитания, за да се опита естеството му златно ли е или позлатено. Ще минете през изпитания всички. Ако устоите на изпитанията, златни сте; ако не устоите на изпитанията, позлатени сте.

Като казвам, че сте позлатени, искам да кажа, че ще се стопите, не се отнася до вас. Щом дойдат изпитанията, вие трябва да се свържете с Невидимия свят. Не че не сте свързани. Сега, на Земята, щом се разболеете, викате лекар. Хване ви хрема или температура имате, или огница, или някаква друга болест – викате лекар и добре правите. Заболееш в духовно отношение – същият начин: ще се отнесеш до Невидимия свят да те лекуват. Ако на Земята викат лекар, и в духовния свят, и там ще викате някой лекар, да ви помогне; вие не можете да се справите с туй болезнено състояние, викате лекар да ви помогне. Писанието казва: „Бдете и молете се!“ Христос казва: „Бдете и молете се! Плътта е немощна, а духът – бодър. Не знаете кога ще дойдат изпитанията.“ Христос се моли да Му изпратят помощ от горе, по кой начин да разреши въпроса. С една болест как трябва да се справиш? Сега питате: някой като е болен, какво трябва да правиш? Ще повикаш лекар. И духовно като си болен, пак ще повикаш лекар. Щом си в противоречие със себе си, пак ще повикаш някой лекар.

Тогава вземете последните думи – Христос казва: „Ето, оставя се вам домът ваш пуст; и истина ви казвам, че няма да Ме видите, докато дойде времето, когато ще речете: Благословен, Който иде в Името Господне.“ Или, преведено на друг език: Благословен Този, Който може да ви въведе в пътя на Любовта, да разберете Божия Дух. Благословен, Който ще ви въведе в пътя на Любовта. Само там ще намериш разрешение на всичките противоречия.

Сега ние правим опити. Един ден, като влезем в пътя на Любовта... Христос, и Той мина по същия път. Излезе от привидния път и влезе в истинския път. Като влезе в този път на Любовта, тогава и Павел казва: „Сега отчасти знаем и отчасти пророкуваме, но когато дойде съвършеното, ще познаем тъй, както сме и познати.“

Та, последното: „Благословен, Който иде в Името Господне.“ А Името Господне, това е Божията Любов.

Божият Дух носи всичките блага на живота. (Три пъти.)

7 ч 20 мин

9-о неделно утринно слово,

държано от Учителя

на 17.XI.1935 г., 5 ч сутринта,

София – Изгрев

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От книгата "Трите родословия". Утринни Слова (1935–1936).

Първо издание от 1943 г., София

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

От книгата "Топлината на Любовта". Утринни Слова (1935–1936).

Издателство „Бяло Братство“, 2013

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

Вътрешният закон

Размишление

Съвременните хора се делят на вярващи и невярващи. Едните се различават по нещо от другите. Обаче и между вярващите има известно различие. Старите вярващи, от времето на Христа, се различавали от вярващите през времето на Моисея, поради което се делят на старозаветници и новозаветници. Сегашните християни също се различават от онези във времето на Христа. В който дом и да влезете, навсякъде ще намерите различие в мислите, чувствата и постъпките на хората. Двама души да срещнете, ще видите, че и те се различават в проявите си. – Защо? – Защото не са еднакво организирани. Единият повече възприема и дава, а другият – по-малко. Единият лесно понася страданията, а другият – по-малко. Единият лесно понася страданията, а другият мъчно. Ето защо, когато се казва, че някой умрял преждевременно, това подразбира, че не могъл да издържи страданията. Кой не може да издържа на лошите условия? Някои мислят, че сиромахът, слабият, невежият не издържат мъчнотиите и страданията и умират преждевременно. Какво ще кажете тогава за богатите, силните и учените хора, които също умират преждевременно?

Следователно има нещо неустойчиво, както в първата категория хора, така и във втората. Има бедни, невежи по външна обстановка, но вътрешно разполагат със знание, сила, капитал, които ги кредитират. И обратно: има външно богати, учени, силни, които нямат вътрешни условия за живот. Като знаете това, мъчно можете да си отговорите как е по-добре да завършите живота си: като беден или богат, като слаб или силен, като учен или прост. Важно е човек да реши задачите на своя живот и тогава да замине за онзи свят. Дали ще замине като беден или богат, учен или невежа, не е важно. Мнозина мислят, че положението на богатия, силния и учения е за предпочитане, защото имат условия за развиване, за връзка с Духа, с възвишените същества.

Чувате някой да казва, че Духът му говори. – Защо? – Защото бил учен, посветен в духовните истини. Духът му говори, а не може да реши задачите си.

Истински ученият не говори за връзката си с Духа. При това той никога не се заблуждава. Той различава духовете в себе си и поставя всеки на своето място. Който казва, че Духът му говори, а прави погрешки и престъпления, той се натъква на противоречия и заблуждения, докато след време съзнае положението, в което се намира, и изправи живота си. Много духове, добри и лоши, се разговарят в човека, но той трябва да ги изучава, да не се поддава на тяхното влияние. Както хората, така и духовете се различават по степента на своето развитие.

Защо идат противоречията в човешкия живот? – По причина на вътрешното раздвояване в човека. Във всеки човек има две партии, две власти, на които той служи. Ту едната власт, ту другата взима надмощие в него. Докато се определи на коя от двете да служи, той преживява голяма вътрешна борба, големи противоречия. Не е лесно да се освободиш от влиянието на тези власти. Едната е наречена „материализъм“, а другата – „идеализъм“. Като млад, човек обикновено е идеалист; започне ли да остарява, той става материалист. Случва се и обратно: като млад е материалист, а като остарее, става идеалист. Един добър, благочестив човек разправяше една своя опитност по отношение промяната на възгледите му. Докато бил млад, поддържал идеализма. Случило се, материалното му положение се влошило толкова много, че се страхувал да не се разори. За да подобри положението си, той направил усилие да работи умствено и физически, да събере повече пари. Като напълнил едно гърне с пари, той спокойно си въздъхнал, почувствал се напълно осигурен. Една вечер сънувал, че дошъл неговият духовен ръководител, бутнал го по челото и му казал: „Знаеш ли, че едното ти око гледа към земята? Помисли какво правиш!“ Когато се проповядва на хората, някои мислят, че проповедникът има тях предвид. Какъвто пример дава, те го вземат върху себе си. В това отношение те приличат на някой си млад мъж, който не живял добре с жена си. Какъвто пример чувал от техния проповедник, той виждал себе си в него и си мислел, че жена му се оплаквала на проповедника от недоразуменията, които произлизали между тях. Той я запитал: „Защо си разправяла за нашия живот и отношения на проповедника?“ – „Нищо не съм му казвала, не съм се оплаквала“, отговорила жената. – „Не чу ли, че той изнесе точно такива примери, каквито се случват между нас?“ Всъщност, жена му не се оплаквала, но проповедникът чел много романи, в които се описва интимния живот на хората. Каквито примери да изнесе, все ще засегне някого. Един ще хареса проповедта, друг няма да я хареса. Също така хората излизат с различни впечатления от един концерт. Една част от публиката е доволна от музиката, а друга е недоволна. Защо е недоволна? – Дразни се нещо от артиста. И в живота човек се натъква на противоположни състояния: днес е разположен, весел, а на другия ден е неразположен, не иска да говори с хората, не позволява да се докоснат до него. Въпреки това става обратното: който мине край него, все ще му каже една обидна дума, ще го засегне с нещо. Той се чуди къде е причината за това: вън от него или в самия него. Представете си, че срещате два гладни вълка в гората. На единия от тях давате месо, а на другия нищо не давате. Първият е доволен от вас, а вторият – недоволен. Колкото е жесток по характер, той става още по-жесток – гладът го мъчи. Обаче, ако имате пред себе си вълк и овца и дадете месо само на вълка, какво ще прави овцата? Тя ще гледа спокойно, няма да се смути от постъпката ви. Ако пък дадете на овцата трева, вълкът ще гледа спокойно. Значи месото не събужда в овцата никакво желание, нито тревата събужда желание за ядене във вълка. Това показва, че вълкът вътрешно няма никакво отношение към тревата, както овцата към месото. И тъй, животът се управлява от вътрешния закон, а не от външния. Докато живее в този закон, човек расте и се развива правилно. Излезе ли вън от него, растенето спира временно. Това се случва и с вярващи, и с безверници. Как може да си помогне човек при това положение? Вярващият казва, че само вярата в Бога може да му помогне. Каква трябва да бъде тази вяра: външна или вътрешна? Ако вярата е външна, нищо не помага. Това е все едно да имате един позлатен предмет. Друг е въпросът, ако предметът е от чисто злато и с чисто съдържание. Мислите и чувствата на човека също могат да бъдат златни, но важно е и съдържанието им.

Следователно всяко нещо е ценно, когато външната форма отговаря на съдържанието му, а съдържанието – на смисъла. Няма ли единство между формата, съдържанието и смисъла, нещата губят цената си. Не е достатъчно да бъдеш християнин по някакви съображения. Ако си християнин, трябва да бъдеш истински християнин! Бъди християнин по силата на вътрешния закон – законът на Любовта. Само при това положение ти ще издържиш на всички изпитания и страдания. Има лекари и адвокати, които се движат в някои религиозни общества с единствена цел, да познават повече хора, да имат клиенти. Това е позлатено верую, което лесно се изтърква. Външността не определя нещата. Нужно е истинско убеждение, абсолютна, непоколебима вяра. Човек се определя по вътрешните прояви и подтици, по вътрешния живот в него. Това не значи, че външният живот и външните прояви на човека са безпредметни. Всяко нещо е ценно на времето си. Докато е ден и слънцето грее, ти не се нуждаеш от кибритената клечка. Обаче, щом залезе слънцето и нощта сложи своето покривало, не плачи и не съжалявай, но драсни клечката кибрит, която носиш в джоба си. Тя ще те упъти, ще ти покаже накъде да вървиш. Тъй щото, не се отказвайте и от най-малката светлинка в живота си, откъдето и да иде тя – отвън или отвътре. Ако светлината на твоето вътрешно слънце е изгаснала, запали кибрита, който носиш в джоба си. Той ще ти помогне.

Дойдоха фарисеи при Христа и Му казаха да се скрие, защото Ирод иска да го убие. Каза им Христос: „Кажете на тази лисица, че бесове изпъждам и правя изцеления днес и утре, и в третия ден се свършвам, но трябва да ида, защото не е възможно пророк да загине вън от Ерусалим“. (– 32-ри и 33-ти стих.) Христос искаше да каже, че може да свърши, но и Ирод ще мине по същия път. Обаче на третия ден Той ще възкръсне, понеже изпълнявал волята на Отца си. Ирод, който изпълнявал своята воля, няма да възкръсне.

С това Христос изнесе служенето на двата закона: на външния и вътрешния. Който служи на външния закон, минава от живот в смърт. Който служи на вътрешния закон, минава от смърт в живот. Човек изпада в положението на Ирод или на онези, които съветват Христа да бяга, да се пази от преследванията на Ирод. И едното, и другото положение крият известни опасности. Христос не се уплаши. Той се ръководеше от вътрешния закон – законът на Любовта, който изключва всякакъв страх. В Любовта има страдания, но страх няма. Обаче и в безлюбието има страдания. Тук страданията са по-големи от тези на Любовта. Страшно е да живееш в безлюбието. Приятно и велико е да минеш през страданията на Любовта. – „Възможно ли е Любовта и безлюбието да създават страдания?“ – Да се задава такъв въпрос, то е все едно да запитвате може ли човек да умре от ядене? Ако яде хляб и се задави, може да умре; ако не яде и постоянно гладува, пак може да умре. След това ще питате отде е хлябът, който задавил човека. Това не е важно. Вината не е във фурната, нито в хлебаря, но в невниманието, с което човек яде. Ако яде спокойно, внимателно, той няма да се задави. Човек носи отговорност и вина само тогава, когато не дава хляб на гладния. Страшно е да оставиш гладния пред вратата ти да умре. Видиш ли, че е гладен, дай му хляб, да не умре от глад. Но ако се задави при яденето, вината не е в тебе. Като яде, човек трябва да бъде съсредоточен, да не се разсейва. Той трябва да бъде концентриран и във физическия, и в духовния, и в умствения свят. Всяка мисъл, всяко чувство, всяко действие трябва да бъде разумно, да няма нищо чуждо, користно в тях. Само така човек ще се избави от физическо задавяне, както и от задавяне в своите мисли и чувства. Като яде съзнателно, човек не може да се задави. Като мисли и чувства правилно, той не може да спре движението си в духовния и в умствения свят.

Помнете: без движение човек не може да расте нито физически, нито духовно и умствено. Движението е сила, която дава мощ, светлина на мисълта. Тя укрепва и чувствата на човека. Ще кажете, че тези неща не ви интересуват. Какво ви интересува тогава? – „Щом живеем на физическия свят, ние се интересуваме повече от материални работи: пари, къщи, имоти.“ Това са временни неща. Птичката, млекопитаещото нямат пари и къщи, но живеят, размножават се и растат. Значи материалните неща са временни. Те не представляват идеал за човека. Те се менят според времената и условията, а заедно с това и според нуждата от тях. Мнозина си правят къщи с цел да печелят от тях. Дават ги под наем, за да спечелят нещо, а повече губят. Има смисъл човек да дава къщата си под наем или сам той да живее под наем с цел да изпита характера си, да познае доколко е истински християнин. Не е лесно в сегашните времена да бъдеш християнин, с устойчив и положителен характер. Нямаш ли тези качества, главата ти ще побелее и в края на краищата ще изгубиш всичко.

Който мисли само за къщи, той може да бъде християнин, но не и ученик. Ученикът не мисли за своето осигуряване. Той знае, че щом се е родил на земята, въплътил се е вече, т.е. направил си е къща, която никой не може да му вземе. Тази къща нарича Христос „храм Божи“. Всяка къща, вън от човека, лесно се гради и лесно се разрушава. И който има къща, и който няма, постоянно се оплакват и са недоволни от живота. Недоволните не могат да влязат в Царството Божие. Христос казва: „Блажени нищите духом, защото е тяхно Царството небесно“. Той няма предвид онези бедни и нищи, които живеят в лишения и мъчнотии. Той говори за бедни, които не грешат, не правят зло. Такъв е бил бедният Лазар, който лежал болен пред къщата на богатия. Всъщност той не бил беден. По някаква случайност той заболял, изгубил всичкото си богатство, но се смирил. Така той изпитвал сърцето на богатия и видял колко е затворено и студено за страданията на ближния си. В това положение Лазар разбрал, че истинският живот не се заключава нито в богатството, нито в сиромашията, но в прилагането на Любовта. Че наистина Лазар не бил беден, се вижда по това, че след смъртта си влязъл в лоното на Аврама, между богатите. Богатият пък след смъртта си отишъл в ада, между бедните. Той видял отдалеч Лазара в обятията на Аврама и казал: „Отче Авраме, прати Лазара да ми намокри устните, че са засъхнали“. Той искал да използва Лазара като слуга, както се отнасял с него на земята, но Аврам му отговорил, че желанието му не може да се изпълни. Чрез тази притча Христос обръща внимание на учениците си върху закона на Правдата. И тъй, има Правда в света, според която който е благувал на земята и мислел само за себе си, на небето ще страда, ще бъде в лишения и ограничения. Който живеел на земята добре, и на небето ще бъде добре. Не мислете, че който благува на земята, ще благува и на небето. Това е невъзможно. Не се дават едновременно две блага на човека. Много са изпитанията на праведния, но Бог ще го избави от тях, ще превърне всичко на добро. Какво направи Бог с Давида? Взе го от занаята му – овчарството, и го повдигна до положението на цар. Той се бори със Саула, мина през големи интриги, докато най-после стана цар. Но и като цар той не беше лишен от изпитания и страдания. Давид мина през такива изпитания и мъчнотии, каквито нито един цар не е минал. При това той беше Божи избраник. И в семейството си даже не беше спокоен. Синовете на Давида извършиха големи неправди, които се отразиха зле върху съвестта му. Той плака, облече се във вретище и посипа главата си с пепел. Защо трябваше Давид да мине през толкова страдания, не е важно. Има причини, които предизвикаха страданията му, но като мина през тях, той написа 150 псалми. Без страданието той нямаше да се прояви. Йов мина също през големи страдания. Христос, обаче, мина през най-тежки страдания. Той дойде на земята с желание да помогне на човечеството, да му покаже пътя към Любовта, към Бога. Вместо благодарност Той видя човешката неблагодарност. Римските закони Го хванаха, съдиха Го и най-после Го разпнаха. Христос видя и доброто в хората, но опита и тяхното зло. Какво показва животът на Христа? – Че всеки човек ще опита страданията. Както радостта, така и страданието са неизбежни.

Това е закон. Няма човек в света, който може да избегне този закон. Разликата е само в степента на страданията и радостите. Някои хора минават през големи радости и страдания, а други – през по-малки. Едни имат външни радости и страдания, а други – вътрешни. Казват за някого, че е щастлив, няма страдания в живота си. Външно е така, но който чете по лицето на човека, вижда вътрешните му страдания. Засмяното лице не говори, че човек е щастлив и лишен от страдания. Ако се вгледате в лицето на духовния човек, мъчно ще разберете има ли страдания той или няма. Лицето му е спокойно, тихо, защото той разбира законите на живота. Той приема еднакво и радостите, и скърбите. Да се говори за страданията, това не значи, че животът е мрачен, тежък. Страданията и радостите не представляват живота. Те са фази на живота, както луната има свои фази, през които неизбежно минава. Луната се пълни и изпразва по отношение на нас, но това ни най-малко не показва, че естеството ѝ се изменило. При всичките си фази тя си остава една и съща. Казвате, че някой човек се изменил. Той изменя отношението си към вас, но не изменя естеството си. Майката наказва детето си, недоволна е от него, без да изменя естеството си. Детето, което не разбира още майка си, мисли, че тя е друга жена, не я познава. Всъщност майката не се е изменила. Тя е подобна на вятъра, духне, разфучи се, възпитава детето си. Щом му предаде урока, тя утихва и показва другата си страна към детето. Без вятър водите не могат да се обновят. Значи вятърът е необходим в живота за вътрешното му обновяване. Оплаквате се от приятеля си, че минал покрай вас и не ви поздравил. Чудите се защо се променил толкова. Не се е променил човекът, но къщата му гори и той търси вода, да изгаси пожара. Вместо да философствате, да търсите причината за поведението му, разберете нуждата му, вземете една кофа и започнете с него заедно да гасите огъня. Какво се иска от сегашния човек? – Гъвкав ум и гъвкаво сърце. Само така той може да се справи с ударите, които съдбата му нанася. Само така той може да продължи живота си. Ако умът и сърцето ти не са сгъваеми, нищо не можеш да направиш със своите мисли и чувства. На всяка стъпка ще се ограничаваш и вместо да продължиш живота си, ще го скъсиш. Често съдбата нанася тежки удари на човека, с цел да го изпита. Тя иска да го застави да мисли, да развие ума си. Колкото по-огъваем е умът му, толкова по-лесно решава той задачите си, по-лесно отбива ударите, които идат отвън. Един войник, участвал във войната, ми показваше своя шинел, прошарен от куршуми. Той го пази за спомен. Куршумите свирели около него, надупчили шинела му, но него не засегнали. Тогава му говорих за Божия Промисъл. Той приемаше думите ми с вяра, от което виждах, че умът му е гъвкав. Куршумите не вървят по права линия, но въпреки това умът му се огъвал и не дал възможност да засегнат тялото му. И Божият Промисъл е действал тук, но и неговият огъваем ум не е бездействал.

Днес всички говорят за правия път, като спасение за човечеството. Каквито усилия да правите, не можете да вървите постоянно по прав път. Начертайте една права линия и се опитайте да вървите по нея без никакво отклоняване наляво или надясно. И при най-голямото внимание, все ще излезете ту наляво, ту надясно. Правата линия ще бъде посоката на движението, но все ще има малко криволичене. Значи огъването, обикалянето е неизбежно. Следвайте правия път като цел в живота си, но правете съзнателни обиколки и огъвания. Когато двама души се срещнат, за да се разминат, трябва да се огънат. Иначе те ще се сблъскат. Колкото по-големи огъвания прави човек, толкова по-малки съпротивления среща на пътя си. Ако огъванията са малки, съпротивленията са големи. Някой иска да върви по правия път без огъвания. И това може, но често ще бъде бит, блъскан, нараняван. Каже ли ти някой обидна дума, не се гневи, огъни се малко. Направи превод на думата и виж доброто, което тя крие в себе си. Правилният превод на нещата подразбира движение по права линия с разумни и съзнателни огъвания. В живота и в природата съществуват оригинали и преводи.

Оригиналът е един, преводите – много. Мъчно се правят добри и точни преводи. Как ще преведете, например, думите: „Ти си голям будала“. Ако някой ви нарече будала, веднага се обиждате. В тази дума се крие нещо хубаво. Тя е съставено от думите „Буди“ и „Аллах“. Значи човек трябва да събужда Бога в себе си. От друга страна, думата „будала“ е съставена от сричките „буд“ и „ал“, т.е. да разглеждаш нещата, както Бог ги е направил. Само онзи може да разглежда нещата така, който има вяра. В този смисъл будалата не е невежа, не е глупав човек, както някои мислят. Следователно, за да не се обиждате, да понасяте лесно ударите на съдбата, трябва да знаете онова съдържание и смисъл на думите, които те са имали първоначално. Ако проследите значението на думите в първоначалния език, т.е. тъй както са дадени в далечното минало, виждате, че днес те имат съвсем друго значение. Те са претърпели големи промени. В целокупния живот е станал голям преврат, който се отразил и в езика на хората. Преврат е станал и в мислите, и в чувствата на човека. Първоначално човек е мислел и чувствал по един начин, днес мисли и чувства другояче. В далечното минало е било благословение за човека да бъде красив. Той давал стимул на окръжаващите. Днес красотата е изпитание за всички. Красивият внася съблазън в хората, а често за красивата жена или за красивия мъж се вършат престъпления. Ако жената е красива, нейният мъж я следи, подозира я, съмнява се в нея, приписва ѝ неща, които тя не може да извърши. В далечното минало мъжът никога не се страхувал за красивата си жена. Той се радвал на нейната красота и оставял и другите да ѝ се радват. Превратът, който станал в мислите и чувствата на човека, показва, че в него има нещо неустойчиво. Неустойчивата материя всякога е подложена на промени.

За да се определи степента на тези промени, нужна е някаква мярка. Вътрешният закон – Любовта – е мярката, с която си служим при определяне характера и степента на промените във физическия и психически живот на човека. Който не разбира така живота, не може да приложи този закон и да намери вътрешното равновесие в себе си, чрез което да си въздейства. Като се изучавате, виждате какви големи промени стават във вас. Всяка промяна се отразява на човешкото лице. То е огледало, върху което всичко се отразява. Не можете да преживеете най-малкото недоволство, омраза, завист, които да не се отразят на лицето ви. Достатъчно е да погледнете лицето на всеки млад, неопитен проповедник или учител, за да видите и най-малкото отражение върху чертите на лицето му. Проповедникът е недоволен от първата си проповед, учителят – от първата си лекция. Каквито усилия да прави, той не може да скрие недоволството си. Срещнете ли на пътя човек бос, гологлав, и той е недоволен, смущава се. Кое от двете положения е за предпочитане: да бъдеш бос и гологлав, или да си обут и облечен, но със скъсани дрехи и обуща. Ако предпочиташ здравите дрехи и обуща, ти си тщеславен, искаш хората да имат добро мнение за тебе, да не се излагаш пред тях. Който носи скъсани дрехи и обуща, той е минал през голям товар, през голям огън и се освободил от него. Огънят опича човешките мисли и чувства, т.е. той ги облагородява. Тъй щото, видите ли, че някой се пече, т.е. страда, ще знаете, че е поставен на огъня на своя мъж или жена, приятел или настойник, син или дъщеря. Хората взаимно си създават страдания. Всеки сам е виновен за огъня, през който минава. Той сам подготвя условията за огъня и сам го запалва. Но и друг някой може да го запали. Да ходиш бос и със скъсани дрехи без да си свободен, това не е някакво постижение. Друг е въпросът, ако при скъсаните дрехи и обуща ти си свободен. Това показва, че си надрасъл условностите в живота, издигнал си се над обществото мнение. Само така човек решава правилно задачите си. И тъй, който разбира законите на живота, подчинява се на съдбата си и върви напред. Той не роптае против условията и се справя лесно с тях. Трябва ли ученикът да роптае против програмата на училището, в което следва? Щом е ученик, ще учи уроците си добре, без да роптае срещу учителите и предметите, които му преподават. Като живее, човек минава през известна специализация, затова трябва доброволно да се подчинява на законите, които управляват живота. Те са Божествени закони. – „Защо идат изпитанията?“ – За да те възпитат. Ако личните чувства в някого са крайно развити, ще го поставят на такива изпитания, които да изгладят малко върховете на тези чувства. Ако е голям скъперник и мисли само за себе си, ще го поставят при условия, че който мине край него, да му вземе нещо. Този ще го обере, онзи ще го обере, докато се научи доброволно да дава. Ако е прекалено набожен и се натрапва на хората със своето духовно разбиране, ще го изложат на присмех. Днес ще го подиграват, утре ще го подиграват, докато го заставят да се крие пред хората. Не е нужно окръжаващите да знаят твоите духовни възгледи. Духовният елемент е нужен на човека дотолкова, доколкото той сам да разбере вътрешния смисъл на нещата. Когато се говори за изпитанията, някои ги схващат като противоречия, като фаталности в живота. Наистина, съществува фаталност в живота, но тя се крие в самия човек. Като знаят това, хората се страхуват от фатални дни и числа и се пазят от тях, в такива дни не предприемат нова работа. Например, числото 13 и денят вторник се считат фатални. За някои хора числата 22, 29, 30 са нещастни. За да се освободиш от противоречията на числото 29, трябва да събереш цифрите му и да го превърнеш на 11. За Якова двойката беше нещастно число. Той имаше две жени и мина през големи противоречия. Освен нещастни числа има и щастливи. Например числата 1 и 3 са щастливи. Щастието и нещастието в живота се дължи на спазване или неспазване на вътрешните закони на живота. Който ги разбира и правилно прилага, той е щастлив; който не ги разбира, той е нещастен. Христос казва: „Царството Божие е подобно на квас, който като го взе жена, скри го в три мери брашно, докле вкисна всичкото“. (– 21-ви стих.) – В този стих са взети две щастливи числа: един квас – единицата, която представлява Бога, от Когото излиза всичко; числото три – три мери, е също щастливо число. Само Бог работи с единицата. Тя е число на Любовта. Затова казваме, че само Бог работи с Любовта. Който разбира закона на Любовта, само той може да мине през всички противоречия на живота и да разбере неговия смисъл. Любовта е единствената сила, която прекарва благополучно човека през противоречията. Опита ли се да мине без нея, той непременно ще си счупи главата. Където е Любовта, там са Мъдростта и Истината. Затова казваме, че само чрез Любовта, Мъдростта и Истината човек влиза и излиза безпрепятствено от мъчнотиите. Без тях животът е страшен. Не е лесно да търпи човек. Има обидни думи, които са по-страшни от отрова. Как ще търпиш, ако глътнеш такава отрова? Ще се въртиш на леглото си дни и нощи, не можеш да заспиш, не можеш да се движиш. Докато отровата не се асимилира от организма, не можеш да си намериш място. Геройство се иска от тебе, за да превърнеш отровата на обидата в безвредно вещество. Много ще се мъчиш, докато постигнеш това. Някой отива на бойното поле без страх. Хвърля се в боя смело, сражава се без да трепне мускул на лицето му. Той минава за герой. Обаче кажат ли една обидна дума по негов адрес, не може да издържи. Пред куршума е герой, а пред обидната дума се проваля. Силна е отровата на обидата. Страшна е отровата и на клюката, на интригата. Като знаете това, молете се често, да бъде съзнанието ви будно, да не изпадате в изкушения. Един селянин се връщал от града за селото си с пълна кола провизии. Той настигнал един от своите съселяни, който също се връщал с жена си в село. Чул, че жената се карала с мъжа си, казвала му лоши думи, мъчила го. Като минал край тях, той казал на съселянина си: „Чудя ти се как търпиш тази жена. Как си я оставил да те мъчи?“ Щом чула тези думи, жената скочила от колата и се прехвърлила в неговата. Като я видял зад себе си, той се ужасил, не знаел какво да прави с нея. Тя му казала: „Карай в селото! Аз съм твоя жена. Ще дойда в твоята къща и ще разправя на жена ти, че имаш две жени, не си толкова честен, както се представяш“. Селянинът карал колата и мислел как да се освободи от лошата жена. Той разбрал, че не е лесно да се справиш с лош човек и влязъл в положението на съседа си. Помнете: много от противоречията ви са от характера на обидата, на клюката, на интригата. Те носят такава отрова в себе си, че човек се вижда в чудо, не знае как да се справи с тях. – „Защо идат тези противоречия?“ – Да ви изпитат. Чрез тях се проверява характера на човека. Чрез тях се опитва човешкото естество: от чисто злато ли е,, или е само позлатено. Ако е златно, колкото и да е окаляно отвън, лесно ще се очисти и ще блесне с истинския си цвят. Ако е позлатено, златото отгоре лесно ще се изтрие и ще остане онова, което се поддава на окисляване и ръждясване. Какво трябва да правите, за да издържате на изпитанията? Ще се свържете с разумния свят, за да ви помагат възвишените същества. Както болният търси лекари да го лекуват, така всеки ще се моли, ще вика за помощ към разумния свят. Като се намериш пред изпитания и противоречия, които не можеш да разрешиш, ще знаеш, че си духовно болен. За да се излекуваш, ще се обърнеш с молитва към разумния свят, да ти помогнат.

Затова казва Христос: „Бдете и молете се! Плътта е немощна, а духът – силен. Бъдете всякога будни, защото не знаете кога ще дойдат изпитанията“. „Ето, оставя се вам домът ваш пуст; истина ви казвам, че няма да ме видите, докато дойде времето, когато ще речете: „Благословен, който иде в името Господне“.“ (– 35-ти стих.) С други думи казано: Благословен е този, който може да ви въведе в пътя на Любовта, чрез която ще разберете Божия Дух.

Любовта разрешава всички противоречия. Докато е вън от Любовта, човек казва: „Сега отчасти знаем, отчасти пророкуваме“. Като влезе в Любовта, в пътя на съвършенството, той ще каже: „Ще познаем Бога така, както ни е познал“. „Благословен е този, който иде в името Господне.“ Името Господне е Любовта.

Затова е казано: „Бог е Любов“.

БОЖИЯТ ДУХ НОСИ ВСИЧКИТЕ БЛАГА НА ЖИВОТА.

Утринно Слово от Учителя, държано на 17 ноември 1935 г., 5 ч. сутрин, София, Изгрев.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...