valiamaria Posted January 21, 2011 Share Posted January 21, 2011 Аудио - чете Живка Герджикова Архивна единица От книгата "Възможности за щастие". Съборни беседи (1941). София, 1941. (стар правопис) PDF за теглене Съдържание на томчето От книгата "Възможности за щастие". Съборни беседи (1941). Издание на "Хелиопол", 1995 г. PDF за теглене Съдържание на томчето От книгата "Възможности за щастие", Съборно Слово, 1941 –1943 Издателство: "Бяло Братство", София 2011 г. Книгата за теглене PDF Съдържание Малкият опит Размишление Защо ходят децата на училище? – Да се учат. Защо е дошъл човека на земята? – Да се учи. Значи земята е училище, в което човек първо се запознава с учителите и професорите си, а после и със своите съученици. Той може да се запознае с най-добри учители и професори, но това не е достатъчно. Той трябва да научи това, което чуе от учителите си. Знанието, което човек придобива на земята, трябва да мине през трите свята – през физическия, духовния и умствения. С други думи казано: първо човек трябва да възприеме знанието, после да го разбере и след това да го приложи. Само това знание става негова плът и кръв; само това знание може да занесе човек със себе си на онзи свят. Знание, което не е станало плът и кръв на човека, не е истинско. То лесно се изпарява. То е подобно на лед, който се стопява, и на вода, която се изпарява. Като остарее, човек лесно забравя и се оплаква, че паметта му отслабнала. Бащата пушил тютюн, сложил лулата си зад ухото, но забравил къде я е сложил и я търси по цялата къща: тук лула, там лула – няма я. Пита жена си, децата си – никой не я е видял. Най-после малкото дете казва: „Татко, лулата е зад ухото ти“. Коя е причината за отслабване на паметта? Има много причини за това. Една от причините се дължи на разстройство на нервната система. Когато нервната система на човека е разстроена, явяват се различни болести – във физическия, в духовния и в умствения живот на човека. Ние казваме, че човек е нарушил някои от законите на трите свята. За пример, когато наруши някой закон във физическия свят, човек страда от стомах или коремоболие. Той се оплаква, че стомахът му е разстроен. Причината се крие или в преяяждането, или в недояждането. И едното, и другото са крайности, които влияят върху здравето на човека. Ако не яде, колкото е нужно, човек ще се намери в положението на магарето на Настрадин Ходжа, който постепенно намалявал количеството на храната му. Магарето отвикнало да яде, докато един ден умряло. Човек трябва да яде толкова, колкото да придобие нещо. Като сее жито, човек очаква някаква придобивка на физическия свят; като прави добро, той очаква някаква придобивка в духовния свят. Да спечелиш един приятел на земята, това е придобивка в духовния свят. Материалните блага са разменна монета на физическия свят, добрите приятели и чувства са разменна монета в духовния свят. Колкото повече приятели имаш в духовния свят, толкова по-добре се нареждат работите ти на физическия свят. Интелигентността и любознателността са разменна монета между същества в умствения свят. Ако влезете в общество между учени хора, вие можете да се свържете с тях само ако имате умствени интереси, т.е. ако се интересувате от това, с което те се занимават. Нямате ли интерес, подобен на техния, те остават чужди за вас. И тъй, всяко нарушаване на физическите закони произвежда разстройство в стомаха, корема и червата; всяко нарушаване на духовните закони произвежда разстройство в дробовете, т.е. в чувствата на човека; всяко нарушаване законите на умствения свят произвежда разстройство в главата. Обаче физическият, духовният и умственият свят са така тясно свързани, както този и онзи свят. Ето защо, в който свят греши човек, това се отразява върху целия му организъм. Също така казваме: дали греши на този или на онзи свят, човек еднакво носи последствията на своите грешки. Какво представлява онзи свят? За да познаете онзи свят, вие трябва да познавате трите страни на физическия свят – физическата, духовната и умствената. И онзи свят, наречен духовен и Божествен, също така има по три страни – физическа, духовна и умствена. Ако разглеждате физическата страна на физическия, духовния и умствения свят, ще видите, че те, колкото си приличат, толкова се и различават. Физическата страна на физическия свят е най-неуредена, в духовния свят е по-наредена, а в Божествения е съвършено устроена. Ако пожелаете нещо на физическия свят, много време трябва да мине, докато се реализира. За пример, искате хляб. Първо трябва да имате жито, да го смелите, да омесите брашното, да го опечете и най-после ще видите хляба на трапезата. Материалните работи в Божествения свят стават изведнъж. Достатъчно е да пожелаете да си хапнете хляб и пред вас вече стои един голям хляб. Ако пожелаете да се разходите, пред очите ви се откриват големи градини, обширни полета и високи планини, по които свободно можете да пътувате. Един млад селянин често пътувал от едно село на друго и за да съкращава пътя си, минавал през една гъста гора. За да го предпази от нещастия, баба му казала: „Синко, ще ти дам няколко заклинания, с които ще си послужиш, когато се натъкнеш на някаква опасност“. Веднъж той минавал през гората и видял, че срещу него идва мечка. Какво да прави? Спомнил си за заклинанията, дадени от баба му, и приложил едното, но мечката продължавала пътя си. Приложил второто – никакъв резултат; приложил третото заклинание – мечката не мислила да се отбие от пътя си. Най-после приложил последното заклинание – качил се на една стара круша. Тук намерил спасението си. Мнозина намират спасението си на някое високо дърво. Те не се нуждаят от заклинания. Много естествено, щом се качиш на крушата, никакво заклинание не ти трябва. Лесно е да отбиеш мечката от пътя ѝ, ако внесеш в ума ѝ една противоположна мисъл. Мечката е страшна, когато си отмъщава, тя е злопаметна. Десетки години минават, но тя помни, както доброто, така и злото. Вие можете да забравите, че сте ѝ направили зло, но тя никога не забравя. На какво се дължи злото? На неорганизираната материя. Човек се стреми към злото, понеже то представлява организирана материя. Като разменна монета, златото определя отношенията между хората, дава им възможност взаимно да си услужват. Колкото по-културни са хората, толкова по-големи услуги си правят. Във физическия свят разменна монета е работата, която се заплаща с пари; в духовния свят разменна монета са чувствата. Колкото по-добри чувства има човек и колкото е по-разположен, толкова е по-богат. Ако храни лоши чувства в себе си, той няма добро разположение на духа, поради което минава за сиромах. В Божествения свят разменна монета са мислите. Преди да дойде до работата, човек минава през няколко фази: мъчение, труд и работа. Тези фази съществуват в духовния и в Божествения свят. Грамадна е разликата, обаче, между фазите във физическия, духовния и Божествения свят. За пример, на физическия свят едно същество се мъчи по един начин, в Божествения свят – по друг начин. И причините за мъчението са различни. Някое разумно същество от Божествения свят иска да слезе на земята, да помага на хората, но не му се отваря път. Като не може да постигне желанието си, то се мъчи, но благородно е неговото мъчение. – Къде е Божественият свят? – В организираната човешка мисъл. – Къде е духовният свят? – В сърцето и дробовете. – Физическият свят? – Във физическото тяло. Значи Божественият свят е създал главата, духовният – сърцето и симпатичната нервна система, а физическият – костите, мускулите и лигаментите. Като изучавате световете, ще видите, че процесите, които се извършват в тях, са едни и същи. Разликата се заключава само в материята, която взима участие в процесите. За пример, храненето, като процес, съществува във всички светове, но съществата във физическия свят се хранят повече с твърда материя, в духовния свят – с чувства, а в Божествения – с мисли. Изобщо, каквото става в Божествения свят, отразява се и в низшите светове. И обратно: каквото става във физическия свят, отразява се и във висшите светове. Сегашните хора се изучават взаимно и виждат каква голяма разлика съществува в отношенията им. Това се дължи на степента на тяхното развитие. Колкото по-висок е светът, в който живее човек, толкова по-добри са отношенията му с хората. Колкото по-надолу слизате, виждате как хората постепенно губят доверието си. За пример, отивате при един банкер да искате пари на заем. Ако се ползвате с голямо доверие, той ще ви даде пари и няма да ви иска поръчители. Ако доверието ви е малко, поръчителите се увеличават. Значи, ако живеете на физическия свят, трима поръчители ще ви искат. – Кои са те? – Първият сте вие, а останалите двама – краката ви. Ако живеете в духовния свят, ще искат двама поръчители – ръцете. И най-после, ако живеете в Божествения свят, ще искат един поръчител – главата. Значи в Божествения свят главата е поръчител, в духовния свят – сърцето, а на физическия – тялото. Следователно вярвайте на главата си в Божествения свят, на сърцето си – в духовния свят и на тялото си – във физическия. Като ученици, вие трябва да изучавате живата геометрия, да се запознаете с живите линии в природата. За пример, какво ще кажете за правите AB и AC? – Правата AB е по-къса от AC. При това по-дългата линия е по-близо до вас от по-късата. Ако двете линии представляват двама души, правата AC е човек, който е живял повече, обиколил повече свят, следователно е по-учен, разполага с по-големи знания. Същото се вижда и в ъгъла ACB (фиг. 1). Правата AC е човек, който е извървял по-дълъг път, учил повече и придобил повече знания. Правата AB е човек, който е извървял по-малко път и придобил по-малко знания. Гледайте на правите линии като на мерки, с които определяте дължината на изминатия път, разстоянието на предметите по отношение на една неподвижна точка, степента на знанието и т.н. Мерки са не само правите линии, но и фигурите и телата, както и техните състояния. За пример, срещате един човек с бастун в ръка, който се клати натук-натам, едва върви. Вие веднага се произнасяте, че той не е здрав, краката не го държат. В случая краката са мярка за здравето на човека. Изхвърлете от ума си мисълта за бастуна. С три крака не се ходи. Едно време бастунът е имал значение като магическа пръчица, която маговете носели. Обаче днес тя се е продължила и служи на хората вместо трети крак. Не уповавайте на бастуна. Съсредоточавайте мисълта си и разчитайте на краката си, за да ходите правилно. Където ходите, мислете само за пътя, който ви предстои. Ходете тихо, без шум и тропане. Искате ли да си изработите правилна и устойчива походка, свържете се чрез ума и мислите си с Божествения свят, чрез сърцето и чувствата си – с духовния свят, и чрез волята и тялото си – с физическия. Оттук вадим заключение: докато сте свързани с Божествения свят, главата ви ще действа правилно; докато сте свързани с духовния свят, сърцето ви ще действа правилно; докато сте свързани с физическия свят, тялото ви ще бъде здраво и ще върши правилно своите функции. И тъй, за да пазите равновесие в живота си, задържайте в ума си само такива мисли, които оставят нещо хубаво във вас. Всяка мисъл, която дава нещо от себе си, е Божествена. Всяка мисъл, която само взима, без да дава нещо, е човешка. Влезе ли една човешка мисъл в ума ви, съзнанието ви се помрачава и вие губите вътрешния си мир. Човек лесно губи мира си. Дошъл някой и му казал, че не е добър или че не е богат. Защо трябва да се обижда и да губи мира си? Влез в скривалището си и виж какво е състоянието на твоята умствена, сърдечна и материална каса. Ако имаш в касата си достатъчно светли и красиви мисли, ти не си глупав човек; ако имаш добри чувства, ти си добър; ако имаш пари в касата си, ти си богат. Щом касите са пълни, каквото и да говорят за тебе, не се смущавай. – „Защо не ме оценяват?“ – Това е друг въпрос. Само ученият човек може да оцени учения; само духовният може да оцени доброто; само богатият може да оцени подобния си. Не е ли учен, духовен и богат, човек прилича на петела, който намерил на бунището един диамант, но го ритнал настрана и си казал: „Защо ми е този камък? Щом не е житно или царевично зрънце, той нищо не струва за мене“. Петелът може да се уподоби на човек, който е намерил скъпоценен камък, но го подхвърля настрана, не го цени. Петелът не знае цената на диаманта. Ако го продаде, ще осигури своята прехрана за цял живот. Скъпоценният камък е отвлечена идея, с която петелът не може да се занимава. Мнозина се запитват какво представлява Божественият свят? На този въпрос може да се даде следният отговор: Светът, в който се реализират всички мисли, всички чувства и желания, е Божествен. Следователно мислете и пожелавайте само доброто, за да се реализира то. Мислите ли лоши работи, и те ще се реализират, но ще носите отговорност за тях. За пример, някой пожелава да влезе в Божествения свят, там да живее. Не се минава много време, той се намира в този свят. Пожелае ли да излезе от Божествения свят, излиза. Ако добрият човек се усъмни в доброто и помисли, че ще го изгуби, в скоро време доброто го напуска. И обратното е вярно: ако лошият човек пожелае да бъде добър, в скоро време в него става преврат и той дава ход на доброто в себе си. Като знаете това, бъдете внимателни към своите мисли и желания, за да реализирате само добрите, а лошите да възпитавате. Има ли нещо мъчно, да приеме човек една светла мисъл, да пожелае да влезе в Божествения свят? Пожелайте това и забравете желанието си. Няма да се мине много време и вие ще влезете във възвишения свят. – Как? – С мислите, с чувствата и с постъпките си. Ето защо, всяка сутрин, като ставате от сън, отделете по няколко минути да помислите за трите свята – за Божествения, духовния и физическия. Ще кажете, че е забранено човек да мисли за светове, където не е готов да влезе. Забранено е да се вършат само лоши работи, но не и добри. Разправят за една случка, станала между един руски полковник и един войник. Действителна ли е случката, или анекдот, не е важно. Войникът обичал водка и често се напивал. Един ден полковникът решил да го изпита дали е пиян. За тази цел той поставил на една река две дъски, една до друга и накарал войника да мине реката само по едната дъска. Като видял, че ще падне във водата, войникът приложил хитрост: с единия крак стъпил на едната дъска, а с другия – на втората и извикал: „Ваше, високоблагородие! Да живее отечеството, да живеете и вие! С единия крак вървя за отечеството, с другия – за вас. Ако отечеството не съществуваше, вие нямаше да бъдете полковник“. Така минал той на другия бряг на реката. Полковникът се засмял, потупал го по рамото и му казал: „Лошо правиш, че пиеш, но добре мислиш“. Мисли право и върви напред. Следователно не е забранено да мисли човек за велики и красиви работи. Забранено е да живее зле и да допуска лоши мисли в ума си. Като знаете силата на добрите мисли и чувства, бъдете внимателни към тях, не отлагайте. Дойде една добра мисъл в ума ви, пристъпете към реализирането ѝ; дойде едно добро чувство в сърцето ви, проявете го; намислите да направите едно добро дело, изявете го. Всяко отлагане носи нещастие; всяко реализиране на доброто води към щастие. Трябвало да станеш рано, да направиш някакво добро – ще станеш, не трябва да се лениш. Леността внася разрушения. Че времето не подхожда, и това не е право. За доброто времето всякога е благоприятно. Каже ли ви се отвътре да направите нещо, не отлагайте. Един офицер, който участвал в миналата война, разправяше следната опитност: „При едно голямо сражение бях на първа линия. Нещо ми нашепваше: „Премести се две крачки назад“. Аз не послушах този глас и след няколко минути ме раниха. Ако бях направил две–три крачки назад, куршумът нямаше да ме засегне“. Друг случай. Пак в миналата война, трябвало един офицер да намери удобно място за взвода си, да се окопае там и да държи отбранителна позиция. Нещо отвътре му нашепвало кое място да избере. Той послушал гласа и се настанил с войниците си на определеното място. След няколко часа неприятелят започнал да ги обстрелва, но куршумите и гранатите падали пред и зад тях така, че нито един войник не пострадал. На другия ден трябвало да преместят позицията си. Войниците настоявали да останат на същото място, но същият глас нашепвал на офицера да изберат друго място. Войниците останали в същите окопи, понеже предишния ден били добре защитени от неприятелските куршуми. Офицерът бил малко настрана от тях. Какво станало? Гранатата паднала в окопа и избила всички войници, само офицерът останал жив, понеже бил настрана от окопите. Ето защо, ако един ден заемете едно място, на другия ден трябва да го смените. Помнете: Еднообразието не допринася нищо за човека. Стремете се към разнообразие в мислите, чувствата и постъпките си. Бъдете разнообразни, да не се отегчавате от живота. Каквото и да стане с вас, благодарете за всичко. От сутрин до вечер благодарете. Ставате сутрин от сън, измивате се – благодарете за чистата вода. След това правите молитвата си – благодарете, че сте станали живи и здрави и можете да работите. Благодарете за чистия и свеж въздух, за храната. Че не сте свършили някоя работа навреме – благодарете и за това. Като свършите работата си, пак благодарете. Че сте счупили една чаша или чиния, благодарете. Можехте да счупите крака или ръката си. Благодарете, че чашата дойде като изкупление. Като ученици, вие трябва да правите малки опити, а не големи. Каквото ви казвам, прилагайте го. Кажа ви да си миете краката с топла вода, мийте ги и благодарете за чистата вода. Казвам ви да правите гимнастика – правете упражненията и благодарете. Казвам ви да дишате дълбоко – дишайте дълбоко и благодарете за чистия въздух. Казвам ви да чистите обувките си – изчистете ги, сложете им нови връзки. От време на време оставяйте краката си свободни, да дишат и те въздух, да ги огрява светлината. Обувките са затвор за тях. Освободете ги от затвора, нека всеки ден и те да приемат въздух, поне по пет–десет минути. От вас се искат малки опити, а не големи. Малкият опит внася голям подтик. Малкото зърно се размножава и дава класове с 30, 60 и 100 зърна. Малката искра произвежда голяма топлина. В мрачната нощ малката светлина оправя пътя на объркалия се пътник. Правете малки опити в доброто, за да опитате силата и възможностите, които се крият в него. Т. м. Беседа от Учителя, държана на 10 септември 1941 г., 5 ч. сутрин, София, Изгрев. 1 Link to comment Share on other sites More sharing options...
Ани Posted October 4, 2013 Share Posted October 4, 2013 От книгата "Възможности на щастието", Съборни беседи, 1941 г., Първо издание, ИК "Жануа '98", 2007 г., ISBN 978-954-376-007-7 Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето МАЛЪК ОПИТ “Отче наш” “Мисли, право мисли” Упражнение. Двете ръце настрани с допрени пръсти. Лявата ръка се движи по дясната, докато дойде настрани. Дясната пред лявата с допрени пръсти и дясната се движи по лявата после настрани. Няколко пъти. Това е най-простият метод да бъде човек търпелив. Полека, плавно да го направите. Да бъде като един хубав автомобил, който пътува безгласно, ритмично, хубаво, не някоя хлопка. Упражнение с дишане. Издигане ръцете бавно нагоре и поемане. Спущане надолу ръцете и издишане. Питам, защо ходи човек в училище? Да учи. Той най-първо ще се запознае с учителите, ще се запознае с учениците. Може да се запознае с най-добрите професори. Но какво се изисква от него, като се запознае? Да научи нещо. Учение, наука е това, което става, което го е научил човек. То остава, отива с него. Знание е това, което минава през трите процеса, през процес на физическия свят. Има три процеса, няма да се спирам върху тях. После минава през духовния свят, който включва чувствата на човека. След туй трябва да спази законите на умствения свят. Ако туй знание е минало през процеса на физическия свят, ако е минало през процеса на духовния свят и през процеса на умствения свят, туй знание остава. Ако не е минало, туй знание се изпарява, както водата из тенджерата. Има едно знание, което постепенно се изпарява, търсиш го и не може да го намериш. Сега хората, като станат малко възрастни, започват да се оплакват, че водата се изпарила, забравят нещата. Такъв човек върви, обича да пуши, турил лулата на ухото си, забравил и търси къде е лулата. Търси лулата, казва: “Тук беше, къде отиде?” Пита жена си, децата си. Детето му казва: “Татко, на ухото ти е лулата.” “Чудна работа, какво станало с мене, лулата на ухото.” Понеже не говори лулата. Вие турите някой път някой предмет някъде и мислите, че ще го намерите лесно. После не можете да го намерите. При един неестествен живот се образуват разни влияния, които влияят разно на нервната система на човека във физическия свят. Най-първо оказва своето влияние чрез стомаха. Щом започне да те боли стомахът, нарушил си нещо на физическото поле. Това го наричат неволна погрешка. Когато някой човек от Запад дойде тук, на Изток, може да го познаеш, че е от Запад дошъл. И един човек, като иде на Запад, може да го познаеш, че е от Изток. Този, който иде от Изток, винаги, като ходи, си вдига краката високо и тропа, понеже на Изток пътищата не са добри и така е свикнал. Прави шум. Този, който е от Запад, понеже там пътищата са добри, върви тихо, не си вдига краката. Онзи, който си вдига краката, живее във физическия свят, дето пътищата не са хубаво направени. Второто положение. Щом започне сърцето да страда, значи човекът е нарушил някои от законите в духовния свят. Щом започне умствено да страда, и там има нарушение на някои закони. Сега, щом наруши законите на физическото поле, казва: “Защо Господ направи работите на физическото поле така?” На физическото поле то е Божествено състояние. Частично, че тебе те боли коремът, не показва, че всичките хора имат страдание. То е един инцидент. Какво ще ги лекуваш, неразположен си. Че то е вече едно неразположение на нервите, нарушение на някой закон има в духовния свят. Не му знаеш произхода, казваш: “Днес съм крайно неразположен.” Или по някой път вниманието ти е разсеяно. Разсеяността от какво произтича? От много грижи. Онзи, който има да плаща тридесет-четиридесет хиляди лева някоя полица с близък падеж, сумата е голяма, вниманието му е там, мисли един, два, три дни. Ти му говориш, полицата седи в ума му. Плати дълга си, разсеяността я няма. Преядеш, веднага чувстваш, че си неразположен. Казва: “Защо съм неразположен?” Не яж много. Остави в стомаха ти да има малко празно пространство, да може да работи. Сега идат до другата крайност. Казват: “Няма да ям.” Може да не ядеш. И там има опасност. Ако не ядеш, със стомаха ще се случи онова, което се случи с магарето на Настрадин Ходжа. Той имал едно магаре и правело много разноски. Започнал постепенно да го отучва да не яде много, да не прави разноски. И действително, държал го десет деня гладно, без да има разноски, но магарето умряло. Сега не е въпрос да не правим разноски. Стига тия разноски да допринасят някаква печалба. Печалбата на физическото поле е, че трябва да ти даде нещо. Сееш житото, трябва да имаш някакъв придобив. Направиш добро в духовния свят, пак трябва да имаш някакъв придобив. Придобивката в духовния свят, това са приятелите. Като се отнасяш добре, ще имаш придобивка навсякъде, ще имаш приятели. Щом не се отнасяш добре, няма да имаш придобивка. Приятелите, това са разменната монета. Имаш един приятел работата върви. На физическото поле пари, жито, боб, круши, сливи като имаш, ще те търсят хората. В духовния свят хората са разменна монета. Колкото повече приятели имаш, толкоз по-добре. Да кажем, започнеш познанство с някой учен човек. Какво трябва да правиш? Трябва да знаеш неговия език и да се интересуваш от онова, което той учи. Щом не се интересуваш от онова, с което ученият човек се занимава, и той не иска да се занимава с тебе. Той няма време да се занимава с хора, които не се занимават с онова, с което той се занимава. Сега мнозина мислят какъв е онзи свят. Онзи свят има три фази. Духовният има физическа страна, има духовна страна и Божествена страна. Божественият свят, умственият свят и той има физическа страна, има духовна страна и Божествена страна. И физическият свят има физическа страна, духовна и Божествена страна. По какво се отличава физическото на физическия свят, на духовния и физическото на Божествения свят? Отличават се по това, че на Божествения свят физическото е уредено. Каквото помислиш, веднага, физически веднага става. В Божествения свят, щом помислиш за хляба, хлябът иде. Само като помислиш, погледнеш и цял самун турен. Откъде дошъл, не знаеш. Магически иде. Или искаш да се разходиш. Помислиш за някой автомобил, току изведнъж обърнеш се и автомобилът там. Каквото помислиш, всичко става. Като дойдеш на физическия свят, туй не става. Едного учила го бабата на заклинания, да казва две формули, когато му се случи някое нещастие или някаква опасност го грози. Веднъж гледа, иде една мечка от гората насреща му. Той прави едно заклинание, второ, но мечката все върви. Най-после прави последното заклинание, хваща се за крушата и се качва горе на крушата. Пак прави заклинание. Питам, щом си горе на крушата, какво те ползват заклинанията. Ти може да върнеш мечката, но ти трябва да туриш в нейния ум една противоположна мисъл. Знаете коя е голямата опасност на мечката. Не сте изучавали живота на мечката. Мечката е много злопаметна. Тя помни доброто, но помни и злото, като й го направиш. Тридесет години минават и онези, които мечки имат опитности, че тя си отмъщава, ако иска да си отмъсти. Пък тя е и много признателна. Като й направиш някое добро, помни го. Та казвам, всичките лоши неща, които правим в света, са неорганизирани. Всичкото зло в света произтича от неорганизирания живот. Запример всеки желае пари, понеже парите са свързани с един организиран живот. Ако идеш в странство в един културен свят, разменната монета са парите. Те ще ти услужат навсякъде. Ако идеш в един свят, дето не е така организирано, парите няма да ти помогнат. Ако вървиш по пътя и паднеш в разбойници, ако те са културни разбойници и дадеш пари, веднага ще те пуснат. Нямаш пари, ще кажат: “Защо ти не носиш пари?” Някой път може да пострадаш. Та казвам, физическата работа на земята е разменна монета. Ако работиш добре на физическия свят, ако знаеш как да работиш, ти вече имаш една разменна монета. В духовния свят разменната монета е чувстването, ако имаш всякога едно хубаво чувство. Лошите чувства са недоимък, както когато нямаш пари на физическия свят. Щом нямаш пари, ти си сиромах. Щом имаш добри чувства, ти си богат. Зависи от разположението ти. Колкото повече разположение имаш, толкоз повече си богат. Колкото по-малко разположен си, съвсем си сиромах. В Божествения свят разменната монета са хубавите мисли Следователно на физическото поле имате мъчение, труд и работа. Най-хубавото на физическото поле това е работата. И в духовния свят, ако не знаеш, и там има мъчение, и там има работа. И в Божествения свят има мъчение, труд и работа. Но по какво се отличава мъчението на физическия свят от мъчението в Божествения свят? Едно същество в Божествения свят се мъчи кога? Има желание да слезе на земята да помага. Не му си отваря кандидатурата. Желание има, но му е неприятно как да се не отвори една служба да дойде на земята, да се превъплъти, че да бъде полезен на хората. Сега каква ще бъде неговата неприятност? Всичко има. Богат е във всяко отношение, но има нещо и той се чуди защо досега не са му отворили един път, че и той да слезе на земята. Той мисли, че ще бъде посрещнат добре, ще живее добре, както в небето. Като слезе, ще каже: “Тук не е, както у нас.” Нали младата булка, като иде някъде, казва тук не живеят, както в дома й при баща й. Някъде живеят по-добре при нейния възлюбен, някъде не живеят по-добре. По някой път вие питате къде е Божественият свят. Организираната ваша мисъл в главата представя Божествения свят. Сърцето ви представя духовния свят, а стомахът и тялото ви представят физическия свят. Това са трите свята. Божественият свят е създал главата. Духовният свят е създал сърцето ви и симпатичната нервна система. Физическият свят е създал костите, мускулите, пигментите. Това са аналогии, символи. Да се обясним. Някои искат да знаят какво нещо е Божественият свят. Нямате ясна представа, никой не може да ви разправи. Божественият свят е подобен на физическия свят, но в какво отношение? В Божествения свят яденето става в мислите. Ти с мисъл се храниш. И там има хранене. Там, както ядат, мислите ли, че е както на земята? Разликата е тази, че тук, щом се наядеш, има излишъци, дълго време ще ти вземе, докато се освободиш от излишъците. Трябва да имаш особени апартаменти, дето да се освободиш от излишъците. В Божествения свят няма абсолютно никакви излишъци. Обмяната е много правилна, нищо не остава, всичко е чисто. Слезеш на земята, не е така. Сега може да питате защо е така. Мислите ли, че е философия защо е така. Защото не може да бъде другояче. Така е в умствения свят, понеже хората са много съвършени, не може да се роди едно противоречие. На физическото поле хората са толкоз непредвидливи, много противоречия може да се явят. Аз бях намислил да ида на екскурзия и понеже следя времето, дават ми данни от Витоша, че имало тенденция времето да се подобри. Тъй показвал барометърът. Обаче моите наблюдения показват, че времето ще се развали. Казват, да бързаме. Какво ще бързаш, когато ще се развали времето. Няма какво да бързаш, ще се отлага. Когато времето се подобрява, ще бързаш. Когато се разваля времето, ще отлагаш. По някой път ние бързаме, когато времето се разваля. Отлагаме, когато времето се подобрява. Казахме, че в днешния ден ще тръгнем. Казвам, идете да им кажете, че се отлага, да не хващат автомобил. Ще идем, ще има мъгла, ще има дъжд, няма да може да излезем навън. Ако има дъжд, и тук ще има. За мене планината е Божествен свят. По-ниските върхове са духовният свят. Като слезем на полето, е физическото поле. Като се качим на планината, да няма никакъв инцидент, да няма облаци. Щом има облаци горе, какво трябва да правим? Щом има облаци горе, официално ни приемат. Щом се каже, че някой път от земята стига горе, тогава идат официално да посрещат. Всичко е в мъгла, този се ръкува, онзи се ръкува, те се информират този, онзи откъде иде и къде отива. Знатен човек посрещат. Неприятно е. Целия ден няма да бъдеш свободен. На някой голям майстор на цигулката, след като даде своя концерт, всеки иска да се представи на млади, на стари да се подпише. Веднъж един такъв виртуоз отива, от двеста-триста километра иска да го слушат. Закъснял тренът, изпуснал концерта. Към дванадесет часа отива в хотела, хлопа, иска да се запознае с него. Казва: “Моля, искам да се запозная с тебе.” Онзи казва: “Аз без пари не свиря.” “Колкото ще трябва, ще дам. Давам сто долара.” “Не свиря за сто долара.” “Двеста.” “Не свиря и за двеста.” “Триста.” “И за триста не свиря.” “Четиристотин.” “И за четиристотин не свиря.” И за петстотин, шестстотин, седемстотин не свиря. “Давам хиляда долара.” “За хиляда долара може да свиря едно парче.” Виртуозът взема цигулката, свири отвътре, онзи го слуша отвън. Изважда един чек от хиляда долара и му го дава. Казва: “Дай ми цигулката да ти посвиря малко.” Иска и той да свири на виртуоза. И той се занимавал с музика. Какво мнение да даде за него. Казва, да ти посвиря, да си дадеш мнението ще може ли и аз да стана виртуоз като тебе. Виж колко лесно печелиш парите. За сто долара не свириш, за двеста не свириш, но за хиляда изсвирваш едно парче, една соната. Виртуозът доволен. Влиза в стаята, намира го по нощница и един колан на кръста, подава му цигулката и американецът започва да свири. “Хубаво казва. Трябва ти десет години да се упражняваш по шест часа, докато станеш като мене.” Благодари му, изважда още петстотин долара. Вие сега имате ли тия пари на разположение? Хиляда долара правят сто хиляди лева и още петстотин долара петдесет хиляди лева да дадете. На един виртуоз. Вие ще си купите един апартамент. Казвам в духовните школи една хубава мисъл е голяма ценност. Ценно е да имаш една свещена мисъл. Някой път казвате: една свещена мисъл. Ти ако придобиеш една свещена мисъл, е голяма ценност. Може навсякъде да ти послужи, може да я залагаш и да ти послужи. Що е заложбата? Някой път във войните залагат се, не вярват хората в честността, че той ще се върне и трябва някой да се заложи заради него. Онзи, който не даде заложник, претърпява всичките наказания. Вас не ви вярват. Вие имате гаранти. Що е гарант. Той е заложник. Онзи банкер не иска да те освободи от това, което имаш да даваш, казва: “Гаранти имате ли?” Някой път не само един, но трима гаранти. Осигуряват се хората, много умни са. Но в Божествения свят е другояче. В духовния свят и там има същото, там е малко по-друго. На физическото поле трима гаранти, в духовния свят двама гаранти, в Божествения свят с един гарант. Щом на земята може да минеш с един гарант, значи е от Божествения свят. Те помагат, и то с един гарант. Един гарант кой е? То съм аз. Първият гарант съм аз. Човекът вярва на мене. Казва: “Вярвам на думата ти.” То е Божественият свят. Духовният свят двама гаранти. Ти си единият, но казва: “Да дойде втори.” То е вече в духовния свят. Слезеш на физическото поле трима души. Ти си единият гарант и още двама души гаранти. На физическото поле краката са двамата гаранти. Значи ти, целият човек, си гарант, и краката са гаранти, помагат ти, работят. В духовния свят ръцете са гаранти, сърцето е гарант. В Божествения свят главата е гарант. Та казвам, защо трябва да имаш добро сърце? Добро сърце трябва да имаш, понеже то ще бъде гарант. В духовния свят, като влезеш, каквото каже сърцето, каквото ти даде, имайте доверие в него. Всички вярват, каквото каже сърцето, го приемат. В Божествения свят, каквото каже умът, всички го приемат. Вашето сърце и вашият ум каквото ти кажат, в духовния свят и в Божествения свят това става. Вашата воля, то е вече на физическия свят. Онова, което ние може да направим, то е вече на физическото поле. Та казвам, сега трябва да учите. Какво означава тази линия. Коя линия е по-близо до нас АВ или АС? Кой човек знае повече АВ или АС? Кой има повече знание? Дългата линия знае повече. Да кажем, имате един малък ъгъл ab показва, че е извървял повече от cd, ab учил повече, извървял повече, знае повече. Колкото по-малко сте учили, толкоз по-малко знаете. Показва, че по-малко път сте изминали. Сега знанието всякога трябва да ви бъде мярка. Най-първо, ако искате да знаете вашето положение на физическото поле, краката са с авторитет. Ако можеш да ходиш хубаво, ти си здрав. Щом започваш да се овърташ, неустойчиво стъпваш някъде, има нещо разклатено. Казва: “Едно време ходих хубаво.” Младите и възрастните ходят много хубаво. Старите не разбират закона, започват да се клатят, вземат бастуна. Щом вземеш бастуна, тя работата с бастун не става. Три крака като имаш, не върви. Не ти трябва бастун. Бастуните едно време са ги носили магите под ръкава. Сегашните хора не знаят нищо, направили бастуна много дълъг отвън, носят го и се подпират. Не си туряй в ума един бастун, да се подпираш на него. Тури мисълта си на крака, та да вървиш. Като вървиш, мисълта ти да е съсредоточена вътре, да не си разсеян. Като вървиш, мисли само за пътя. По някой път трябва да се научите да вървите тихо, да не вдигате шум, да не тропате. Да направите едно хармонично движение. Когато човек върви и се клати, мисълта е отвлечена вече. Съсредоточи мисълта си, да се свържеш с Божествения свят. Мисълта ти трябва да бъде свързана и чувствата ти трябва да бъдат свързани с духовния свят. Волята ти да бъде свързана с физическия свят, и тогава ще имаш една устойчива походка. Дотогава, докато се държиш с Божествения свят, главата ти нормално ще действа. Дотогава, докато си свързан с духовния свят, със сърцето си, сърцето ти нормално ще действа. Тогава всичко онова, което вършиш на физическото поле, ще бъде добро, няма да бъде разсеян умът ти. Казвам, най-първо задържайте в ума си само ония мисли, които ви дават нещо. Има мисли, които дойдат, вземат и си заминат. Туй, което постоянно взема, ти го задръж отвън. Туй, което иде да ти остави нещо, то е Божественото. Божествената мисъл всякога остава. Онази, която не е Божествена, всякога взема. Една мисъл дойде, ще образува мрак и после ще изгубиш мира. Сега ако някой човек дойде при вас и ви каже: аз четох във вестниците, че вие не сте богат човек, трябва ли да се сърдите, че не сте богат човек. Вземи ключа, влез в своето подземие, отвори касата и виж парите, богат ли си. После виж има ли скъпоценности. Какво има, че някой казал, че не си богат? Каже някой, че не си добър човек, влез в подземието, тури доброто. То са разменните монети, доста добрини има. Ако в касата няма добрини, ще кажеш, че този човек говори право. Ще кажеш, че той не разбира. Касите са пълни с добрини. Доброто вече се оценява. Оценката му става в духовния свят. Само един човек, който живее духовно, може да оцени твоето добро. Който не е духовен, твоето добро не може да бъде разменна монета. Ако искаш да оценят твоето добро, ти ще се поставиш в положението на онзи петел, който, като кукуригал на едно бунище, изровил един доста скъпоценен камък, голям, колкото кокоше яйце малко е преувеличено турено в басните. Като го къшнал, казва: “Защо ми е това? Да беше житено зърно, за мене е по-добре от този скъпоценен камък.” Той не знае, че този скъпоценен камък е в състояние да го осигури него и дома му, за през целия му живот. Значи този петел не оценява. Знаеш какво е скрито в един камък? Защото неговата глава не може да мисли за такива отвлечени работи, колко струва един скъпоценен камък. По някой път вие задавате въпроса, какъв е онзи свят, Божественият свят. Казвам, в Божествения свят, каквото помислиш, всичко става. Нямаш шапка. Помислиш за шапка, шапката дойде. Чорапи нямаш. Помислиш за чорапите, и те дойдат. Каквото помислиш, става. Помислиш за някой инструмент, и ще дойде. Помислиш за музика, и ще имаш. Каквото помислиш, вече става. Ако, като си в Божествения свят, помислиш какво е да излезеш из Божествения свят, и това става. Щом помислиш това, ще се намериш вън. Ако помислиш в Божествения свят “Може ли да изляза?” и то става. Често вие сами по някой път си създавате зло. Вървиш в живота си и живееш добре. Един ден дойде ти като кукувица мисълта, дали един ден няма да стана лош човек. Тази мисъл мине мимоходом, тази мисъл се родила, но един ден ти ще станеш лош човек. Как хората стават добри? Някой човек бил разбойник вземам една крайност. Един ден дойде му такава мисъл: “Аз, като съм престъпник, ще може ли да стана добър човек?” Един ден тази мисъл, която дошла, се реализира, става преврат. Този човек хвърля пушката, започва да живее един нормален живот. Веднага става добър човек. Онова, което помислим, всякога става. Затуй човек, трябва да бъдем внимателни. Казано е: “И не въведи нас в изкушение.” Какво значи? Четеш “Отче наш”. Казваш: “Не може ли аз да направя туй. Туй, което си помислиш, то идва. То идва. Само трябва да мине през ума. Може би тази мисъл, която си допуснал, да ти създаде едно мъчение за бъдеще. Какво ви коства сега да помислите хубаво. Станеш сутрин, помисли, че ще идеш в Божествения свят. Помисли за Божествения свят пет минути. Станеш сутрин, помисли си пет минути за духовния свят. Станеш сутрин, помисли и за физическия свят. Ти идеш сутрин на едно кафе и десет минути чакаш, докато ти донесат едно черно кафе. Какво ще ти донесе? И то кафето да е насвят, но то има хляб, леблебии, после горен ечемик има, който минава за кафе. Сега даже на сто грама кафе трябва да се турят леблебии. На сто грама кафе още сто грама леблебии, сто грама черен хляб и сто грама горен ечемик. И всичко това минава за кафе. Ето една лъжа. Изгорен хляб, изгорен ечемик, изгорени леблебии, те не могат да бъдат кафе. Чудни хора! Как направиха тъй, че изгорения ечемик, изгорените леблебии станаха изгорено кафе? Та казвам, тия неща ние ги правим. Това кафе не е, както трябва. Доста са хитри хората. Един руски войник се напил. Забранено било на войниците да се напиват. Минава полковникът, вижда го и го познава, че е пиян. Напил се и мирише. Върви войникът и залита. За да не мирише, ял лук отгоре, да не го познаят. Пита го полковникът защо залита. Туря му две дъски, за да види пиян ли е и му казва да ходи по едната дъска и да се върне по другата. Войникът, като тръгва от едната дъска, ходи на другата. Обръща се към полковника и казва: “Ваше високоблагородие, едната минавам за вас, другата за отечеството. Защото, ако не беше отечеството, вие полковник не можете да бъдете. Затова едновременно да живее полковникът, да живее отечеството.” Пиян, но му иде наум да каже това. Удря го по гърба и казва: “Ребята. Зле си направил, че си пиян, но добре мислиш.” Това е един анекдот. Колко е верен този анекдот, не зная, има някаква вероятност. Считайте го двадесет и пет процента верен. Седемдесет и пет процента то са възможности. Казвам, не се обленявайте във всяка добра мисъл. Дойде ви едно добро чувство, не го отлагайте. То са малки работи. Най-малката работа, направете я. Дойде ви една мисъл, вие спите на леглото, казва ти: стани. Ти погледнеш дали времето вън е ясно, или не. Тази мисъл изхвърли веднага. Стани. Казва, какво ще придобиеш? Не мисли за туй. Туй, което става, е свързано с твоето минало и с твоето бъдеще. Може след пет-десет години да ти донесе щастие. Ако не станеш сега, след пет-десет години тази мисъл ще ти донесе твоето нещастие. Разправяше ми един войник, офицер от войната. “Излизам на едно място на бойното поле и нещо ми казва: “Махни се оттам, премести се. Питам себе си защо да се местя, не виждам никаква опасност. Докато мислих, раниха ме.” Като ти каже нещо “премести се”, не мисли “защо трябва да се преместя, че не виждам опасност”. Премести се. Онзи, който вижда, че ще те ранят. Ако беше послушал, не щяха да го ранят. Един друг пример. Един подпоручик извежда тридесет-четиридесет войници, избира едно място първия ден и много добре минават войниците. Втория ден пак излизат, но на този подпоручик нещо му казва да не остава на вчерашното място и той избира друго място. Вика войниците при себе си. Но те казват: “Господин подпоручик, вчера беше много добре, ние там ще останем.” Казва им да идат, но той отива на новото място. Разстоянието не е много голямо. Но пада една граната и избива всичките. Той на другото място остава жив. Там, където си бил един ден, втори ден не отивай на същото място. Еднообразната мисъл в света не е полезна. Тя е полезна само за дадения случай. В живота постоянно всичко се мени. Благодарение на това разнообразие, което имаме, в туй седи щастието на нашия живот. Всички трябва да бъдете внимателни във вашата мисъл, във вашите чувства и вашите постъпки. Когато разумното отвътре ви говори, не питайте. Не да не мислите. Вие ще имате една опитност, която ще обясни защо работите са станали така, а не другояче. Да кажем, сутрин ставате и се миете. След като се умиете, поблагодарете на Господа за водата. Ти бързо се умиеш и идеш да ядеш. Седни спокойно. Като започнеш да ядеш, не ти иде на ума да благодариш. Не си длъжен, но като се наядеш, спри се и поблагодари на Господа, че си ял. В началото може да не благодариш, но сетне. Ти като се нахраниш, изведнъж станеш и тичаш на работа. Свършил си някоя умствена работа. Като я свършиш, поблагодари. За всяка работа, която свършиш, поблагодари. Като направиш пакост, пак поблагодари, че пакостта е малка. Счупил си едно шише, благодари. Ти можеше да запалиш къщата и да направиш голяма пакост. Благодари, че си направил малка пакост, едно шише си счупил, една малка чаша си счупил. Ти седиш и казваш: “Защо счупих тази чаша?” Критикуваш. Счупено-счупено, поблагодари, че не си счупил крака. Поблагодари, че не си счупил ръката. Поблагодари, че не си пукнал главата. Всичко можеше да стане. Благодари, че тази чаша замества крака, замества главата. За всички неща благодари. Като се измиеш, благодари. Като пишеш, благодари, като свършиш, благодари. Сутрин, като направите упражненията, благодарете. Вие, като излезете, чакате какво ще кажа. Туй, което ви казах, приложете го. Да кажем, говоря за преденето. Опитайте се да намерите да опредете нещо. Вземете малко вълна и няколко минути опредете една нишка, един конец. Говоря за чистотата. Направете един опит. Говоря за миенето на краката. Вземи малко топла вода, изуй обущата си, направи опит, измий краката си. Говоря за топла вода, че трябва да се пие. Иди, стопли водата, направи един опит. Говоря за захарта. Направи един опит, изпий една бучка захар, тури я в устата. Говоря за ябълката. Направете един опит, намерете една ябълка. Говоря за крушата, намерете една круша. То е много лесна работа. Сега възражение може да направите. Говоря за хубави обуща. Пари нямате да си купите, какво ще направите? Аз да ви кажа. Имате вехти обуща. Изчистете ги хубаво. Имат някои дупки, вземете, разрежете дупките, направете ги хубаво. Те са се напукали, вземете ги, направете ги културни, отворени, после вземете вакса, намажете ги, турете нови връзки, вържете ги. Тогава е много добре за краката, ще влиза въздух, краката дишат свободно, влиза светлина и краката ще се радват на светлината. Следователно вашите обуща не са един затвор, но са модерен затвор с прозорци, има въздух. Така трябва да се постъпи. Всякога всеки ден направете един опит с една хубава мисъл, с едно добро чувство и с една добра постъпка. Направете един малък опит, като се върнете дома. Изчистете обущата си. Като се върнете дома, един малък опит изяжте едно голямо зърно грозде. После вземете тона “до”, да го изпеете веднъж, два пъти, три пъти. Един малък опит направете. “Добрата молитва” Лекция на Общия окултен клас 10 септември 1941 г., сряда, 5 часа София Изгрев Link to comment Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Create an account or sign in to comment
You need to be a member in order to leave a comment
Create an account
Sign up for a new account in our community. It's easy!
Register a new accountSign in
Already have an account? Sign in here.
Sign In Now