Класация

Молитва за мира Казва се вечер. Господи на любовта, да се изпълни Твоята воля на земята. Да се въдвори мир между народите. Озари, Господи, с Твоята светлина всички умове, сърца и души, за да се проникнат от идеята за братство, взаимно сътрудничество и любов между народите. Господи, Исусе Христе, велики Учителю, Троица неразделна с Духа, Ти, който с Твоята любов поучаваш, с Твоята мъдрост просвещаваш и със Своята истина освобождаваш. Отче святи, Ти, който си създал всичко, а и нас чрез Христа и Духа Си, пратил си ни на земята, не само да еволюираме, но и да помагаме на по-слабите с нашата светлина на ума и с дело в живота си. Ето, ние всички, пробудени в Твоето велико учение чрез Учителя, заставаме пред Теб в този вечерен час. Благодарим Ти за всичко, което допускаш в нашия живот. Ние знаем, че всичко е за добро. То е и за славата Божия. Амин.

4. ПСАЛМИТЕ „В предговора на книгата ми „Вечните Истини" съм дал мнението на Учителя за псалмите. Цитирам: „През месец август 1911 г. в търновските лозя пред вилата на адвоката Бойнов, аз водих интересен разговор с Учителя на интересни теми из областта на теософията. Между другото стана въпрос и за псалмите. Тогава Той ми обясни, че Давид е писал псалмите си, под вдъхновението на същества от различните класове на Божествената Йерархия и че при четенето на известен псалом всеки клас, чийто делегат е вдъхновявал псалмопевеца да го напише, се чувствувал ангажиран да докаже, че са верни твърденията в този псалом и затова всеки от неговите членове с готовост оказвал специалната си интервенция по случая, който е накарал молещия се да чете с благоговение, вяра и упование този псалом". Това е един ключ, за да си обясним защо водачите на духовното християнско общество са препоръчвали да се четат 1и пеят псалмите. В същия предговор аз съм казал: „За много години ние сме пробвали, изследвали псалмите и констатирахме, че те са много важни постижения, като образци от молитви и хваления криещи в себе си магична сила, а някои техни изрази са същински мантри..." Ние знаем, че Учителят препоръчваше на учениците си псалмите. Неведнъж Той е цитирал от тях. И Исус Христос е правил същото. Няма ученик на Учителя, който да не чете 91 псалом, а също и 133 псалом (който е само от три стиха), защото Учителят ни откри, че чрез четенето на последния се неутрализира фаталността на всяко 13-то число - когато ни се наложи да имаме контакт с такова. Не току-тъй, аз посветих още в началото на казаната моя книга 70 страници на псалмите. Дадох някои цели псалми, а от други дадох части, които по моя преценка са магични изрази, нещо като формули. В преводите на псалмите и на български, и на други езици, са допуснати маса грешки и неточности, които изопачават оригиналната мисъл. И аз, с помощта на един приятел, свършил висше богословие в Германия, който като мене много ценеше псалмите, направихме уточняване на текстовете. Той знаеше отлично френски, немски, английски, руски, есперанто и гръцки и имаше стария и новия преводи на Библията на тези езици, а също и ценната книга „Коментар на псалмите" - в три тома от английския проповедник Спърджон. Всички тези десетина Библии (включително и протестантския превод и превода на синода на български) и казаните три тома на Спърджон държахме разтворени на две маси и по мое желание биваха проверявани всички ония стихове от псалмите, в които аз подозирах противоречия и неточности в разните преводи, докато се добирахме до точния текст на оригинала. Във „Вечните истини" са само част от уточнените псалми, които имам записани в една тетрадка.

32. ДРЪВЧЕТО Част от Южният дял на Изгревската поляна, където играехме гимнастическите упражнения, бяхме разработили и посадили плодни дръвчета, лози, а между тях някои зарзавати, предимно домати и картофи. Един ден, беше привечер, аз съм се изправил на границата между двете части на поляната - разработена и затревена. Гледах Витоша и се възхищавах от игривите багри, които даваха лъчите на залязващото Слънце. Бях потънал в размисъл. В този момент при мене идва Учителят и ми казва: „Слушай, виждаш ли това дръвче, внимавай да не дойде някои да го изкастри". Аз се наведох към мястото, което ми показваше и видях пред себе си, малко високо около 70 сантиметра дръвче - кайсия, с идеално оформена коронка, което преди това не бях забелязал. След като ми го показа, Учителят си отиде. Тези думи не проникнаха дълбоко в мене, не можаха да ме изкарат от залесията, в която бях потънал, не подостриха вниманието ми, за да предотвратя посегателството върху това дръвче. Малко след като Учителят си замина, пристига един човек от провинцията, когото не познавах и докато се усетя, той извади остро като бръснач ножче и изкастри дръвчето. Обърна се към мене и със суров глас каза: „То трябва да се изкастри това дръвче, така не може". Бях като парализиран и всичко това стана така бързо, че не можах нищо да му възразя, още не бях се върнал от унеса си. Когато се опомних всичко беше свършено, а човека го нямаше. Малко след това идва Учителят и с упрек ми каза: „Нали ти казах да пазиш дръвчето, защо не внимаваше, защо не го упази?" Мълчах смутен, потиснат, угризен и разбира се нищо не отговорих. Учителят си отиде. Аз останах още там поразен от станалото. След като малко се успокоих, погледнах дръвчетата наоколо и видях, колко голяма нужда имаха те, да им се оформят коронките. Защо този човек, не направи с тях това кастрене, а се спря на тази малка кайсийка, която имаше толкова хубава коронка? С тези мисли се разхождах до късно из поляната. Разрешение не намерих. Малко след тази случка, когато платих глоба от 360000 лева, глоба съвсем несправедлива, спомних си преживяното около това дръвче. После и мен ме окастриха заради това дръвче. Тогава, като търговец на едро, не бях спазил някакъв параграф на законите. Те идваха тогава един след друг. Не бях го спазил и ме глобиха 360000 лв. А това беше голяма сума, с която можеш да си купиш един апартамент. Платих ги, какво да правя. Платих ги заради окастреното дръвче. Интересно е, че после този случай изплува в съзнанието ми, както бе в действителност. Значи аз стоя пред дръвчето и виждам, че идва един човек непознат. Ама идва и преживях чувството, като че е обсебен и изпратен от някакви демонични сили и идва право при мен. И докато се осъзная, извади ножчето, изкастри дръвчето и веднага си тръгна по обратния път. Ако беше някой от нашите приятели, щеше да се спре, да поговорим, да споделим нещо с него. А този нищо. Беше изпратен от демоничните сили да извърши някаква беля. Това беше 1940-1941 г. Че има и се създава някаква връзка, между хората, растенията и животните, това съм имал случая да констатирам освен тази, за която вече казах. Вкъщи имах лимон, който растеше в голяма саксия. През една година, неимоверно цъфнаха много цветове и всички завързаха плодове. Материалните ми работи вървяха много добре. Погълнат от много работа, аз не можах да се грижа за него. През зимата и поради нехайството на близките ми, той измръзна. Гледах го със съжаление и ми беше много мъчно за него, но късно. През пролетта на следващата година, цялото ми материално състояние беше конфискувано през 1951 г. Лимончето беше измръзнало през декември, а само няколко месеца след това - материално бях ликвидиран. А то не беше малко богатство, тридесет милиона лева. А това бе покупателната стойност на 30 двустайни апартамента в София. Между нашите по-възрастни братя, имаше един много мил, симпатичен и предан наш брат. Казваха го дядо Благо. Той също живееше на Изгрева, в малка скромна къщичка. Един ден го слушах да разправя интересна случка: „Имах - казваше той вкъщи Много хубав фикус, но понеже имах нужда от пари, реших да го продам. Знаех, че по това време стойността на фикусите се определяше от броя на неговите зелени листа. Колкото повече листа има толкова по-скъпо струва. Станах една сутрин и слезнах в града при роднини, приятели, познати, за да го предложа за продан. Намерих му купувачи. Тръгнах си обратно за вкъщи, доволен от успешната сделка. Но, когато се прибрах и отидох да видя фикуса, за голяма моя изненада, намерих, че всичките му листа са окапали. Естествено, при това положение не можах да го продам и фикуса си остана вкъщи". Дядо Благо бе писател и редактор на детско списание „Светулка". Когато почина, Учителят влезе в салона за беседа и каза „Аз срещнах дядо Благо".

83. ДОБРАТА МОЛИТВА /Размишления -1965/1970 г. от Жечо Панайотов/ 1. ОБЩИ МИСЛИ ЗА МОЛИТВИТЕ ДАДЕНИ ОТ УЧИТЕЛЯ Словото на Учителя - множеството Негови беседи и лекции, представляват безкраен океан от знание, дадено ни за да се ползуваме и да работим за нашето издигане в духовния живот. Това Слово и музиката - незабравимите песни и упражнения, дадени от Учителя, са нещо неоценимо за всеки от нас. Има и една трета област, към която Учителят ни е насочил още в началото на своята дейност, това са молитвите, четени както в братските събрания, така и в частния ни живот. На брой, дадените от Учителя молитви са четиринадесет, но която от тях да прочетем, виждаме, че всички са оригинални по съдържание и смисъл. На първо място виждаме известната на всички ни „Добрата молитва", която е записана в молитвените тефтерчета на първите братя-ученици, а под заглавието й личи: „Дадена през 1900 година". Както тази молитва, така и всички останали ни навеждат на дълбока размисъл със своето съдържание. Ония от нас, които са разположени към философия, могат да намерят материал за такава във всяка молитва. Който обича поезия, ще намери изобилно поетични изрази в молитвата „Хвала", изказани за възхищение от делата Божии в заобикалящата ни Природа. Всички молитви са изпълнени с окултни формули, които изказани с вяра и искреност, дават положителен резултат. Поставил съм си задача, да разгледам по-подробно „Добрата молитва", но тук ще спомена заедно изречение от друга молитва - „Пътят на живота", която е също една от първите молитви дадена на учениците. Там срещаме израза: „Прости прегрешенията ни, които изповядваме пред Тебе..." Вземам този израз, защото всеки човек извършва редица прегрешения в живота си. Правя разлика между грях и прегрешение. Последното е по-скоро необмислена постъпка, едно неизпълнено задължение и т.н., но и тези неща за съвестния човек носят редица терзания. Избавянето, в случая намираме в онова, което Учителят ни посочва - изповядване тези прегрешения пред Бога. Преди всичко не е нужен посредник, както се практикува другаде, но ние имаме право да се изкажем пред Самого Бога. Тогава идват и няколко думи в следващия текст на молитвата: ,,... И ни дарувай мирът на Твоя Дух". Изповедта пред Бога носи мир в душата на човека, защото преди всичко съвестният ученик дава и обещание, че ще изправи своето поведение към Бога и Неговия закон. Наистина, онова, което най-вече прави впечатление в молитвите ни. е правото да застанем пред Великия, пред Твореца, Промислителя за всичко и да се отнесем към Него като към приятел, готов да ни изслуша и да изпълни разумните ни искания, отнасящи се до правилното ни развитие. Това ни навежда на заключението, че пред Бога заставаме с всичкото благоговение, а самите молитви изказваме съсредоточено, съзнавайки смисъла на това, което казваме пред Бога. Спомням си едно описание на пътешественика Свен Хедин, които пръв от европейските учени е посетил в началото на нашия век Тибет. Между другите интересни неща, той в книгата си „Покривът на света" описва, как будистките поклонници, са се молили в техните свещени места, начинът на моленето е бил само формален. Той пише: „След два дни, ламаистите трябваше да отпразнуват своя най-голям празник - новата година. Тогава се стичат поклонници отблизо и далеч към свещения град Ласса. Те носят на шиите си малки иконички, или написани на книга и запазени в калъфчета чудодейни изречения, а много от тях въртяха малки молитвеници, пълни с дълги книжни ивици. Това са тъй наречените „молитвени воденици", които чрез въртене препращат написаните там молитви до ушите на боговете, тъй удобно е моленето там!" Разбира се, ние отдавна се считаме надрасли това формално четене на молитви. В нашите събрания, всяка молитва се прочита съсредоточено, бавно и с участие на мисълта. Към още нещо би трябвало да се насочим - след прочитане на молитвата, да отделяме малко време и за размишление върху някое от току-що казаните изречения. В следващите редове излагам някои изказвания от Учителя за молитвите, по-специално и за „Добрата молитва", както и ония мисли, които се породиха у мен, когато след прочитане на „Добрата молитва" размишлявах. 2. НЯКОИ МИСЛИ, КАЗАНИ ОТ УЧИТЕЛЯ ЗА МОЛИТВИТЕ ОБЩО, КАКТО И ОТДЕЛНО ЗА „ДОБРАТА МОЛИТВА" „Истинската молитва подразбира вглъбяване в себе си, уединение, никой да не вижда, че се молите. При това, вниманието ви за външния свят и за всичко, което става около вас, трябва да бъде така далеч, че и с игла да ви боднат, да не усетите... Във време на молитва, човек трябва да се чувства сам, без всякакви ангажименти и връзки, като че за пръв път иде на този свят. В този момент никой не трябва да съществува за него, освен Бог. Щом свърши молитвата си и се свърже с Бога, той трябва да каже: „Господи, сега ще сляза на земята, ще туря на гърба си всекидневния хомот, които съм поел заради Тебе, да Те позная." Само тази молитва е в състояние да даде на хората сила да издържат на всички мъчнотии и страдания. И тъй, молитвата е един от начините да познаете Бога като Любов. Само по този начин работата ви ще се осмисли. Само по този начин вие ще си създадете устойчив характер. Том „ Простите истини": лекции на Общия окултен клас, 1926-1927, страници 133 и 134. 3. УЧИТЕЛЯТ ЗА „ДОБРАТА МОЛИТВА" „Да прочетем Добрата молитва с мисъл. В нея има десет важни неща. Тази молитва представя резюме от това, което човек трябва да върши. Ако я четете с мисъл, вие ще бъдете щастливи. Да мислим тогава върху „Добрата молитва" на живота, която съдържа всички блага в себе си". Из том „Новото човечество ", страници 239 и 240. „Сега, нека прочетем „Добрата молитва" и отправим умът си към Този. към Когото всички се обръщат тази вечер. Тая молитва е обща, не само за човечеството, но за цялата вселена: за всички Ангели, Архангели, Началства, Власти, Сили. Само по тоя начин ще измолим Божието благословение, за да можем да растем и да се развиваме съобразно Неговата воля". Из „Общение с Бога": Извънредна беседа, 23.XI. 1930 - стр. 16. „Като сте чели толкова пъти „Добрата молитва", разбрали ли сте значението на думите „Господи Боже наш", с които започва тази молитва?" Из том „Любов към Бога" : Рилски беседи 1931 г. - стр. 228. В томчето беседи,. Великите условия на живота" : Неделни беседи, 1919 г., Учителят се спира на думите от Добрата молитва: „Молим Ти се, изпроводи ни Духът си...", като обръща вниманието ни, че за да се изпрати Духът някому, той трябва да е готов. Веднъж запитах нашият уважаван брат Боян Боев за значението на „Добрата молитва" и той ми каза: „Добрата молитва" се състои от десет ключа за влизане в Царството Божие." Предполагам, че точно така му е обяснил Учителят, като допълнение на думите му в тома „Новото човечество", гдето се говори за „десет важни неща", които се намират в Добрата молитва. 4. ВМЕСТО УВОД ПРЕДИ РАЗГЛЕЖДАНЕТО ТЕКСТА НА ДОБРАТА МОЛИТВА Както се казва по-горе, Добрата молитва е дадена от Учителя на учениците през 1900 г. Така е отбелязано в молитвените тефтерчета на най-старите братя: „Дадена през 1900 година". От това заключаваме, че тогава Учителят е направил достояние тази молитва на своите най-първи ученици, на брой тогава не повече от 3-4 души. Първоначално текстът и е - бил приспособен за единично четене, т.е. в единствено число, а в по-късни години, когато Добрата молитва се четеше колективно в братските събрания, по нареждане на Учителя, започна се четенето в множествено число; чрез нея, всички присъстващи в събранието се явяват като колектив и имат общо обръщение към Господа. И така, от явяването на тази молитва и до днес, тя е най-много четената молитва: с нея започваме денят, с нея го и завършваме. Четем я когато скърбим за нещо или благодарим на Бога за благополучията си. По съдържание тя е програма на всеки встъпил в новото Божествено учение за всекидневния му живот. Чрез нея ние се разговаряме с Бога. Истинската молитва, това е разговор с Бога, а какъв по-красив и искрен разговор с Бога бихме посочили вън от „Добрата молитва" /а такива са и другите молитви дадени от Учителя/. Но тук бихме си позволили да си представим, че Учителят е създал Добрата молитва и другите молитви, именно като е записал своите разговори с Бога. Не само това, но Учителят е преживял ония велики еволюционни процеси, представени в „десетте ключа" на Добрата молитва. Великите творения са наистина такива, когато преминат през мисълта, чувствата и волята на човека. Ако разгледаме Добрата молитва, виждаме, че действително тя е съставена от десет изречения, тях Учителят нарече „десет важни неща", или „десет ключа за влизане в Царството Божие". Всяко изречение представлява един ключ за намиране онова щастие, което човек винаги се е стремил. На което от тях бихме се спрели да размислим и да медитираме за неговия смисъл, ще намерим висше духовно разрешение на някои занимаващ ни въпрос или на някое затруднение в живота. От това гледище, в Добрата молитва се съдържа целият окултизъм, самото „Божествено учение", както Учителят нарича Школата на Бялото Братство. 5. РАЗМИШЛЕНИЯТА МИ ПРЕЗ ГОДИНИТЕ, КОГАТО СЪМ СЕ ПОЛЗУВАЛ ОТ ДОБРАТА МОЛИТВА След казаното дотук, пристъпвам към първото изречение, ПЪРВИЯТ КЛЮЧ на Добрата молитва: „ГОСПОДИ БОЖЕ НАШ, БЛАГИЙ НИ НЕБЕСЕН БАЩА, КОЙТО СИ НИ ПОДАРИЛ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ ДА ТИ СЕ РАДВАМЕ" При произнасяне първите няколко думи, ние определяме отношението си към Бога и виждаме в Него наш Благ Небесен Баща. Наричайки Го наш Небесен Баща, ние определяме и отношенията помежду си - децата на Бога, следователно, ние сме братя и сестри. Какво е направил за нас Този Небесен Баща? Подарил ни е живот, подарил ни е здраве, за да Му се радваме. Наистина, най-великото благо за човешката душа, това е живота, възможността на човека да се прояви на физическия свят. Така е устроено идването ни на Земята, че се намираме в едно здраво тяло, а здравето е благо, което повишава ценността на живота. Ученикът на Божественото учение, има живот изпълнен със светлина, дадени му са условия да се радва на живота и здравето, като неоценими блага. Те ни улесняват да се издигнем по-нагоре в стълбата на нашето развитие. Щом приложим в живота си принципите на този първи ключ, ние ще отворим от вратите на Царството Божие, за да „влезем" там и да бъдем щастливи. ВТОРИ КЛЮЧ: „МОЛИМ ТИ СЕ, ИЗПРОВОДИ НИ ДУХЪТ СИ ДА НИ ПАЗИ И ЗАКРИЛЯ ОТ ВСЯКО ЗЛО И ЛУКАВО ПОМИШЛЕНИЕ" Така, във второто изречение се молим, Господ да ни изпрати Духът си, които да ни пази и закриля от всяко зло и лукаво помишление. Забележително е, че се прави разлика между „зло" помишление и „лукаво" помишление. Преди всичко, това са влияния, които идват отвън, с предназначение да проникнат в духовния живот на ученика, за да го смъкнат надолу. Ще се опитам да направя малко определение - какво е злото помишление и какво е лукавото помишление. Злите помишления са ония. в които човек се вижда насочен да спъне ближния си с някаква своя постъпка и да му създаде неприятност. Лукавите помишления, от своя страна навеждат човека към такива съпоставяния, които водят нещата към изкористяване за лична полза, пак в ущърб на други хора, близки или далечни. Прочее, произхода на злите и на лукавите помишления е един и същ; човешката душа е арена, гдето те се стремят да се проявят. Запазването и закрилянето ни от тях може да извърши само Божественият Дух, които с присъствието си разчиства ония тъмни и вредни сили, налитащи към човека. ТРЕТИ КЛЮЧ: „НАУЧИ НИ ДА ПРАВИМ ТВОЯТА ВОЛЯ, ДА ОСВЕТЯВАМЕ ТВОЕТО ИМЕ И ДАТЕ СЛАВОСЛОВИМ ВИНАГИ" Тук имаме три неща, за които се молим да ни научи Бог. Първо - да вършим Неговата воля. Нека вземем като ръководна мисъл, написаното от Учителя в кръга около ПЕНТАГРАМА: „В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа". Това значи, при всяка наша стъпка в живота, да се запитваме каква е волята на Бога, да открием по пътя на интуицията и вдъхновението тази воля и да постъпим съобразно нея. Направило ми е впечатление една мисъл от Учителя, която срещаме в лекциите. Учителят казва там: „Вие мислите, че Бог съществува само за да Му се молите?" - Когато се замислих, за какво ли още съществува Бог, казах си, че нашето отношение към Него се определя и от това, да вършим волята му. Второто нещо е - да осветяваме в себе си Божието име. Само по себе си, Божието име е свещено, а ние всецяло трябва да се потопяваме в тая святост. Трето - да славословим Бога винаги. Ние, които изучаваме природата и нейните закони, трябва винаги с разположение да славословим нейният Творец. Днес учените все повече и повече вникват в това велико твърдение. Виждаме величието на Природата в четирите елемента на материята: Вода, Земя, Въздух и Огън. Като четем беседите и лекциите на Учителя, виждаме, че има и духовна същност в четирите елементи, и от това още повече трябва да се възхищаваме, че сме потопени в такъв свят. Стигнем ли до възхищението, неминуемо и ще славословим Бога. В много места на лекциите и беседите си, Учителят ни насочва към начините за вечното славословене на Бога, включено и в третия „ключ" на Добрата Молитва. ЧЕТВЪРТИ КЛЮЧ: „ОСВЕТЯВАЙ ДУХА НИ, ПРОСВЕЩАВАЙ СЪРЦАТА НИ И УМА НИ ДА ПАЗИМ ТВОИТЕ ЗАПОВЕДИ И ПОВЕЛЕНИЯ" Човешкият дух е оная свещена Божествена искра, която при създаването му е вложена от Бога. Имало е грехопадение, имало е много отклонения през дългата душевна еволюция на човека. Само святостта на Духа е един постоянен процес и към него ни насочва Учителя. Да бъдем в това състояние, Бог винаги да осветява Духа ни. Просвещаването на човешкото сърце и на човешкия ум, са най-важните процеси в ученичеството. Трите тези неща: осветеният човешки дух, просветеното сърце и просветеният ум, ни поставят в положението да пазим Божиите заповеди и повеления. Ако размислим, защо се казва „заповед и повеление", може би ще си кажем, че това е едно и също нещо. Думата „повеление" е употребявана в по-далечното минало, по-близка е до славянския език. Заповедта е предназначена да се изпълнява нещо за по-дълго време, а повелението може да се измени - то само напомня за съществуването на дадена заповед. Това напомняне се изразява често в човека от „Тихият глас", чрез който ни се обажда нашият ръководител при случайните изкушения и противоречия в живота. ПЕТИ КЛЮЧ: „ВДЪХВАЙ В НАС С ПРИСЪСТВИЕТО СИ ЧИСТИТЕ СИ МИСЛИ И НИ УПЪТВАЙ ДА ТИ СЛУЖИМ С РАДОСТ" Това изречение ни въвежда за втори път в областта на мисленето. Още в начало на молитвата, ние просим от Бога „да ни пази и закриля от всяко зло и лукаво помишление". След разчистването чуждите натрапни мисли около нас, идваме до второто важно състояние, Бог да вдъхва в нас,-с присъствието си чистите си мисли. Щом Господният Дух е около нас. мисълта ни е чиста и е посветена да работи за изграждане на онова духовно тяло, тъй потребно за правилното ни развитие в по-нататъшният наш живот. Духът ни казва: „Запазих те от отрицателните сили, ела сега, ти ученико и се подготви да работиш с Добродетелта и Правдата - две важни качества в твоят характер. Сега е време за това, защото те имат приложение предимно на физическия свят." Възприели чрез Божественото присъствие чисти мисли, идваме до състоянието „Да служим на Господа с радост", както предвижда Добрата молитва. Може да поразгледаме, какво значи човек да служи на Бога с радост. Преди всичко, служенето е проявление на малките жертви, които човек следва да направи към някое Божие създание - човек, животно или растение. Тази малка жертва може да бъде загуба на време, средства или да изисква някакво усилие. В такъв случаи, човек е разположен да се подвоуми за извършването на такава жертва. Именно от това подвоумяване трябва да преминем към радост. Тогава сме изпълнили смисъла на този ключ - да служим на Бога с радост. ШЕСТИ КЛЮЧ: „ЖИВОТА СИ, КОЙТО ПОСВЕЩАВАМЕ НА ТЕБЕ, ЗА ДОБРОТО НА НАШИТЕ БРАТЯ И БЛИЖНИ, ТИ БЛАГОСЛАВЯЙ" Истинският ученик непременно е посветил живота си на Бога. Това значи изоставяне на много от своите навици на обикновения живот, постигнал е свободата. В такова посвещение, човек се чувства в област, гдето работи за доброто на своите братя и ближни. Доброто и справедливостта, казва окултизма, казва го и Учителят, могат да се постигнат само на физическия свят. Разбира се, правенето на добро трябва да засяга не само физическата страна, но и за развитие неговите благородни чувства, за умственото му развитие. За такъв живот ние просим Божието благословение. Имаме ли такова благословение, успехът ни е на лице и работата ни дава плод. СЕДМИ КЛЮЧ: „ПОМАГАЙ НИ И НИ СЪДЕЙСТВУВАЙ ДА РАСТЕМ ВЪВ ВСЯКО ПОЗНАНИЕ И МЪДРОСТ, ДА СЕ УЧИМ ОТ ТВОЕТО СЛОВО И ДА ПРЕБЪДВАМЕ В ТВОЯТА ИСТИНА" Така ученикът достига до една област, да расте във всяко познание и мъдрост. Постигането на мъдростта е важна задача за всеки човек. Условията, при които човек е просъществувал в милионите години от идването му на Земята, са допринесли за придобиване всяко познание, да става все повече и повече мъдър. Борбите със суровата природа, са били за човека такъв учител, че той развивал ума си, ставал е все повече мъдър, за да може да облекчи живота си Учителят днес ни насочва, да поискаме съдействие от Бога да продължим нашето растене. С това Божие съдействие на нас ще бъде много по-лесно, по-сполучливо да пораснем в познание и мъдрост. Днешният човек, ученикът има и това улеснение, че разполага с Божието Слово. Явява се един въпрос: кое да считаме за Божие Слово? Отговор получих пак от нашият уважаван брат Боян Боев: Словото, това са Евангелието и беседите на Учителя. Ако ние четем Евангелието и си представим картинно, как Христос заобиколен от учениците си и народа говори, проповядва, изцелява болни и извършва чудеса, ще преживеем неща, които са вдъхновявали велики художници, а ние ще се учим. Беседите и лекциите на Учителя са продължение на Евангелието. Те не остаряват, както Евангелието са вечно нови! Случва се на всеки от нас, чели сме много пъти някоя лекция или беседа, но отворим ли я наново, във всяка страница намираме обилна храна за душите си. Не само това, но случват се често и „чудеса". Занимава те някой въпрос, преживяваш мъчнотия някаква, а като отвориш, който и да е том беседи, на случайно отворената страница, като че ли сам Учителят ти проговаря. Дава ти отговор и постигаш правилно разрешение на въпроса, извършваш правилна стъпка в живота си. В нашата епоха, Словото на Учителя бе запазено за нас учениците, за народа и за цялото човечество, благодарение изкуството стенография, това фотографиране на речта. Говореше Учителят, а трите сестри стенографки записваха в продължение на един час и повече, всяка изказана от Учителя мисъл. Така тези фотографии на речта на Учителя, дешифрирани и прочетени на Учителя, напечатваха се и ставаха достояние на всички нас. Ще спомена нещо и за печатането на беседите и лекциите, за което имам личен спомен. Включи ме Учителят да участвам като най-малък работник, помагах каквото се изискваше от мен. Словото бе на разположение, но отпечатването не ставаше лесно; вложените парични средства не се връщаха скоро, годините минаваха, от много места се казваше: „Дайте ни новите беседи, които Учителят постоянно говори!" Така нашето книгопечатане вървеше трудно, докато най-после Учителят ни даде „Божествения начин" за тази работа. Тогава ние започнахме да получаваме безплатно книгите - беседи и лекции, а средствата се набираха пак от нас по неусетен начин. Задачата бе дадена към 1936 г. - всеки ден пускахме по едно левче в касичка с думите: „Както аз пускам един лев в касичката, така всички хора по лицето на Земята да пускат по един лев за Божественото!" По-нататък дойде период, когато отпечатването на Словото срещна нови мъчнотии, стигнахме почти до невъзможност. Но и тогава се намериха братя, които положиха много умение и труд, за да се отпечата всичко каквото можеше. Тия работници стигнаха дори дотам, че заложиха живота си за това дело. Така, че спокойно можем да причислим както стенографите, така и работниците по печатането като наши „светци" в това дело. Към Словото на Учителя може да причислим дадените от Него песни и музикалните упражнения „Паневритмия". Срещали сме и ще срещаме в беседите и лекциите на Учителя какво е казал за силата и значението на песните. Те могат да лекуват, да разрешават мъчнотии и противоречия, когато се пеят и изказват с високо съзнание. За музиката си. Учителят казва: „Ако някога противниците на Божието дело не се повлияят от Словото, на музиката никога няма да противостоят!" ОСМИ КЛЮЧ : „РЪКОВОДИ НИ ВЪВ ВСИЧКО, КОЕТО МИСЛИМ И ВЪРШИМ ЗА ТВОЕТО ИМЕ, ДА Е ЗА УСПЕХА НА ЦАРСТВОТО ТИ НА ЗЕМЯТА" Както виждаме и тук се касае за работа в областта на мисълта, но вече в една трета, по-висока гама. Мисълта минава в дела и онова, което вършим води към резултата да се оформим като работници за идване на Царството Божие на земята. Голяма задача е това, да бъдем работници за успеха на Царството Божие на Земята. Според думите на Христа в Господнята молитва Отче наш, Царството Божие съществува някъде на Небето или в духовния свят. Там, по човешки изразено, трябва да има най-голямо щастие и хармоничен живот. В своите беседи, на много места Учителят подсказва какъв е реда и начина на живот в духовния свят. Най-доброто положение там е това, че няма покои и бездействие, а непрестанна работа, дейност в разните области на Вселената и на нашата Земя, за приложение волята Божия навсякъде и сред самите нас. Често ме навежда към размишление само една буква от ценната формула дадена от Учителя в последните дни на пребиваването му между нас на Земята. Казваме: Господи Боже наш, да дойде Твоето Царство на Земята, както е горе на Небето и всички народи, които Ти си призовал, да заемат своето място в Царството Ти, И да Ти служат с радост и веселие. " Някои, кой знае по какво чувство на логика или удобство, заместват буквата „И" със „ЗА", като изговарят:.... за да Ти служат с радост и веселие". Размишлявам си: Тези народи, които Господ е призовал, дали така наготово ще влязат в Царството Му и ще започнат да Му служат или тяхното призоваване е станало много по-отдавна и те вече са служили на Бога. По-вярно е последното, че те вече са служили и затова Учителят е употребил буквата „И", а със заемане своето място в Царството Божие, те ще продължат служенето си. Така, че трябва да изговаряме:.. И да Ти служат с радост и веселие". Ще признаем, че Учителят много добре познаваше и си служеше с българския език, та е имал предвид защо да ни даде формулата в нейния уточнен вид, остава и ние правилно да я изговаряме. Така ние, като членове на „призованият" български народ, да работим с мисълта си за идване Царството Божие на Земята. ДЕВЕТИ КЛЮЧ : „ХРАНИ ДУШИТЕ НИ С НЕБЕСНИЯ СИ ХЛЯБ И УКРЕПЯВАЙ НИ СЪС СИЛАТА СИ, ДА УСПЯВАМЕ В ЖИВОТА СИ" При това изречение на Добрата молитва, ние стигаме до едно интересно състояние, да поискаме храна за душите ни. Нашата храна е „Небесния хляб". Тук следва да си спомним един случай от живота на Христа, когато Той се срещна при кладенеца със самарянката. Учениците Му дойдоха и Го поканиха да се нахрани, а Той им отговори: „Аз имам ястие, което вие не знаете..." За тази небесна храна може да се размисли с голямо вдълбочение да се запитаме, дали тя се състоеше в работата, която Христос извърши за този самарянски град, чрез срещата си със самарянката. В много други случаи, Христос вместо да приеме нашият вид храна, предпочиташе да се моли, да общува с небесни светли същества. Важно е. че и ние трябва да получим за душите ни небесният хляб и да го използваме. Стигнах дотук и ето, че не разполагах с някои оригинални и интересни мисли. Тъкмо бях прочел някоя лекция от томът „Ключът на живота". Учителят казва там, на страница 1 - „Всяко същество използва храната, която му се дава според степента на своето развитие. Яденето и пиенето са условия само за поддържане на живота. Условията са вън от нас. Христос отговори на учениците си; „Не само с хляб може да се живее, но и с всяко Слово, което излиза от Бога." Значи, има и друг начин за хранене. Постът показва, че човек може да се храни и по друг начин. Хранете се по нов начин и вие ще придобиете мир и сила в душата си". Небесният хляб е, които укрепява човека, той е сила дадена от Бога, чрез която успяваме в живота си. Човек в тези успехи трябва да стигне до там, че работите му да се нареждат от невиделица. В една от неделните беседи, Учителят разказва, че когато се намерил в безизходно положение, само като пожелал: „Да може да стане това и това..." и действително станало! Например, пътувал някъде пешком дълъг път, изморил се и минал край един файтон, спрял на пътя. Казал си: „Да иска сега този файтонджия да ме качи на файтона си..." В това време, файтонджията го поглежда и му казва: „Заповядайте, качете се!" Друг път, минава край една гостилница, обяд е, той е гладен и пак си казва: „Да иска сега този гостилничар да ме покани да се нахраня!" Ето пак, гостилничарят излиза на вратата, поглежда го и казва „Заповядайте да се нахраните!" Такива случаи са мечтана помощ, успехи в живота. Много са ония от нас, които се приближиха до Учителя; да му кажат своите неудачи. И достатъчно беше една дума да каже Той: „Ще се нареди работата ..." и като. че ли в този миг твоята съдба се поема от „Невидимите помагачи", работите се нареждат. Ще кажем както Учителя: „Наредиха се нещата по чудо! Просто да не вярваш!" И така. хранени с Небесният хляб, укрепяваме се с Божествена сила и успяваме в живота. ДЕСЕТИ КЛЮЧ: „КАТО НИ ДАВАШ ВСИЧКИТЕ ТВОИ БЛАГОСЛОВЕНИЯ, ПРИЛОЖИ ЛЮБОВТА СИ ДА НИ Е ВЕЧЕН ЗАКОН. ЗАЩОТО НА ТЕБЕ ПРИНАДЛЕЖИ ЦАРСТВОТО И СИЛАТА И СЛАВАТА ЗА ВИНАГИ. АМИН. Да се запитаме, кои са всичките Божии благословения, които Бог ни дава, вярно е, че не можем да ги изброим. Нека си спомним поне някои от тях. Първо, ние сме се родили в епохата, когато Учителят дойде да работи между българския народ. Запознахме се с Него, слушахме беседите и лекциите Му, пеем песните, на които ни научи; почувствахме се с пробудено съзнание да наблюдаваме своя живот. Той ни запозна със законите на Новото Божествено учение, посочи ни окултните науки и ни въведе в тях чрез проучването на школните лекции. Ние се считаме вече окултни ученици, а Учителят ни повиши като „кандидат-ученици" на Бялото Братство. Към всички тия Божии благословения, остава Той да приложи още едно: Любовта Му да бъде за нас ВЕЧЕН ЗАКОН. Какво всъщност представя Божията Любов? Нека винаги имаме предвид, че БОГ Е ЛЮБОВ. Ако искаме да вървим по Неговия път, трябва във всяка наша постъпка да сверяваме дали тя е съобразна с Божията Любов. Апостол Павел, в своето послание към Галатяните ни посочва качествата на Любовта: Те са и плодове на Духа: Радост, мир, дълготърпение, благост, милост, милосърдие, вярност, кротост, въздържание. Ние трябва да усвояваме всяко от тия качества, да станат част от нас и когато бъдем подложени на изпит те да надделеят. Това значи Любовта да ни бъде Вечен закон. Най-после, в този десети ключ, последното изречение на Добрата молитва, идваме да признаем, че на Бога принадлежи Царството и Силата и Славата за винаги. Можем ли да прозрем границите на Неговото Царство, когато то е безгранично, както е безгранично пространството? Можем ли да кажем колко ще трае това Царство, когато то съществува без начало и без край? То е самата вечност. Ако искаме да определим силата Божия и това човешкият ум не е в състояние да извърши. Виждаме, че днес човечеството, чрез своите учени, непрестанно открива все нови и нови сили в Природата. Тези сили са били около нас и преди да ги открият, но едва сега е дадено на човека да ги съзре, а ако може и да се ползува от тях. Откриха се космичните лъчи, които идват към нас от Слънцето и от цялата вселена. Откриха се и се откриват множество чудеса, за разбирането на които се заемат великите умове на човечеството. Колкото повече навлизаме в областта на Божието творчество, толкова повече ще признаем, че Нему принадлежи както Силата, така и Славата. Нека заедно с Учителя да кажем АМИН, което значи ТАКА ДА БЪДЕ! 6. ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ МИСЛИ Завършвам с това, което трябваше да кажа в началото. Изложените размишления не са всичко, което може да се запише от всеки, когато размишлява при четене „Добрата молитва". Всеки ден може да ни идват все нови и нови мисли, едни от други по-красиви и близки до Истината. Всеки, който възприеме такъв начин на четене „Добрата молитва" или която и да било друга молитва, ще навлезе в един нов свят, ще постигне мисленото общуване с по-напредналите от нас същества, които изпълват пространството. Често, когато чета „Добрата молитва", моят ум ми предлага всевъзможни най-обикновени неща из материалния свят. Тогава аз се връщам върху три основни положения, засягащи областта на мисленето: „ Изпроводи ми Духът си да ме пази и закриля от всяко зло и лукаво помишление." „Вдъхвай в мен с присъствието си чистите си мисли." „Всичко, което мисля и върша за Твоето име, да е за успеха на Царството Ти на земята." Всеки може да си избере един „стълб" от изреченията на „Добрата молитва" и да се връща към него, когато му потрябва да се съсредоточи. Нека си записва мислите, които го спохождат при четене тази съвършена молитва. При нейното прочитане, всякога да имаме предвид казаното от Учителя: „Тази молитва е обща не само за човечеството, но и за цялата Вселена: за всички Ангели, Архангели, Началства, Власти, Сили. Само по този начин ще имаме Божието благословение, за да можем да растем и да се развиваме съобразно Неговата воля". /Беседа „Общение с Бога"/. „Прочетете сега „Добрата молитва", която ще бъде символ на новото верую в света". /Беседа „Израил и българин" от том „Божествен и човешки свят", страница 442 - Рилски беседи Мислите при четене „Добрата молитва" започнах да записвам на 9 май 1965 година, а приключих на 15 май 1970 г. Преписах ги на пишеща машина в София, през дните от 3 до 16 февруари 1972 г. Написано на 12 страници на пишеща машина, всяка от тях, в началото и в края има моят знак. (Ръкопис) 7. НЯКОИ МИСЛИ ЗА „ДОБРАТА МОЛИТВА" Погледнем ли в някое молитвено тефтерче на най-старите братя, там на първо място ще намерим записана „Добрата молитва" и при нея отбелязано: „Дадена от Учителя през 1900 година". От това заключаваме, че през 1900 година Учителят е направил достояние тази молитва на своите най-първи ученици, на брой тогава не повече от 3-4 души. Първоначално текста й е бил приспособен за единично четене, т.е. - в единствено число, а в по-късни години, когато „Добрата молитва" се четеше колективно в братските събрания, по нареждане на Учителя, започна се четенето й в множествено число - чрез нея всички присъстващи в събранието се явяват като колектив и имат общо обръщение към Господа. Нека си припомним, че „Добрата молитва" е ежедневната програма на ученика, а освен това тя съдържа „Десет ключа за влизане в Царството Божие". Това, последното, Учителят го е казал в частен разговор с брат Боян Боев, но го потвърждава и в беседата си „Да мисли", том „Новото човечество", стр. 239-240/. Там Той е казал: „Да прочетем „Добрата молитва" с мисъл. В нея има десет важни неща. Тази молитва представя резюме на това, което човек трябва да върши. Ако я четете с мисъл, вие ще бъдете щастливи. Да мислим тогава върху „Добрата молитва" на живота, която съдържа всички блага в себе си". Действително, ако разгледаме „Добрата молитва", нейният текст е съставен от 10 изречения или всяко изречение представлява един ключ за намиране онова щастие, към което човек винаги се е стремял. На което от тях бихме се спрели, да размислим и да медитираме за неговия смисъл, ние бихме намерили висше духовно разрешение на някой занимаващ ни въпрос или затруднение в живота. Бих казал - в „Добрата молитва" се съдържа целият окултизъм, самото „Божествено учение", както Учителят нарича Школата на Бялото Братство. Истинската молитва, това е „Разговор с Бога", а какъв по-красив и искрен разговор с Бога бихме посочили вън от „Добрата молитва" /а такива са и другите молитви дадени от Учителя/. Но тук бихме си позволили да си представим, че Учителят е създал „Добрата молитва", именно като е записал своите разговори с Бога. Не само това, но Учителят е и преживял ония велики еволюционни процеси, представени в „Десетте ключа" на „Добрата молитва". Защото великите творения са наистина такива, когато преминат през мисълта, чувствата и волята на човека. Без да се спирам тук на едно подробно изложение, поредно на всяко изречение от „Добрата молитва", обръщам внимание на нещо забележително в нея - на три места срещаме обръщения, отнасящи се за мисълта на ученика. Така, във второто изречение ние се молим, Господ да ни изпрати Духът си, който да ни пази и закриля от всяко зло и лукаво помишление. Забележително е, че се прави разлика между „зло" помишление и „лукаво" помишление. Преди всичко, това са влияния, които идват отвън, с предназначение да проникнат в духовния живот на ученика, за да го смъкнат надолу. Ще се опитам да направя малко определение - какво е злото помишление и какво е лукавото помишление. Злите помисли са ония, в които човек се вижда насочен да спъне ближния си с някаква своя постъпка и да го върне назад в неговата еволюция. Лукавите помишления от своя страна навеждат човека към такива комбинации, които водят към изкористване нещата за лична полза, пак в ущърб на други хора, близки или далечни. Прочее, произхода на злите и на лукавите помишления е един и същ, човешката душа е арена гдето те се стремят да се проявят. Запазването и закрилянето ни от тях може да извърши само Божественият Дух, които с присъствието си разчиства ония тъмни и вредни сили, които налитат към нас. Когато разчистим около нас тия чужди натрапници, идваме до втория важен етап на ученичеството, когато произнасяме оня ред от „Добрата молитва", гласящ: „Вдъхвай в нас с присъствието си чистите си мисли..." Щом Господният Дух е около нас, мисълта ни е чиста и е посветена да работи за изграждане на онова духовно тяло, тъй потребно за правилното ни развитие в по-нататъшния наш живот. Духът ни казва: „Запазих те от отрицателните сили, ела сега, ти ученико и се подготви да работиш с Добродетелта и Правдата - две важни стъпки в твоето развитие. Сега е време за това, защото те имат приложение предимно на физическия свят". Работейки така, идваме до състоянието „Да служим на Господа с радост", както предвижда „Добрата молитва". И така, ученикът запазен от злите и лукави помишления, съградил своето духовно тяло чрез чистите мисли вдъхвани от присъствието Божие, идва до най-важното си предназначение, което намираме в едно от последните изречения на „Добрата молитва": „Ръководи ни във всичко, което мислим и вършим за Твоето име да е за успеха на Царството Ти на земята". Както виждаме и тук се касае за работа в областта на мисълта, но вече в една трета, по-висока гама. Мисълта преминава в дела и онова, което вършим води към резултата да се оформим като работници за идване на Царството Божие на земята. Като вникваме така във всеки един от „ключовете" на „Добрата молитва", ние ще разбираме нейния дълбок смисъл и когато я четем, да знаем, че това е нашият разговор с Бога. Тогава ние си припомняме задачите, които Господ и Учителят са ни дали. С изказването на тези „десет ключа" - изречения, ние разчитаме на помощта на нашите светли ръководители. Пожелавам на всички да се изпълни и казаното в „Добрата молитва": „Храни душите ние Небесния си хляб и ни укрепявай със силата си да успяваме в живота си". София-Витоша, 9 май 1965 г. Из лекцията „Устойчиви величини" - том „Простите истини": Общия окултен клас (1926-1927), стр. 133-134. „Истинската молитва подразбира вглъбяване в себе си, уединение, никои да не вижда, че се молите. При това, вниманието ви за външния свят и за всичко, което става около вас, трябва да бъде така далеч, че и с игла да ви боднат, да не усетите... Във време на молитва, човек трябва да се чувства сам, без всякакви ангажименти и връзки, като че за пръв път иде на този свят. В този момент никой не трябва да съществува за него, освен Бог. Щом свърши молитвата си и се свърже с Бога, той трябва да каже: „Господи, сега ще сляза на земята, ще туря на гърба си всекидневния хомот, който съм поел заради тебе, да Те позная." Само тази молитва е в състояние да даде на хората сила, да издържат на всички мъчнотии и страдания. И тъй, молитвата е един от начините да познаете Бога като Любов. Само по този начин работата ви ще се осмисли. Само по този начин вие ще си създадете устойчив характер". - 8. ОБЩИ МИСЛИ ЗА МОЛИТВИТЕ ДАДЕНИ ОТ УЧИТЕЛЯ Словото на Учителя - множеството Негови беседи, представляват безкраен океан от знание, дадено ни за да се ползуваме и да работим за нашето издигане в духовния живот. Това Слово и музиката - незабравимите песни и упражнения дадени ни от Учителя, са нещо неоценимо за всеки от нас. Има и една трета област, към която Учителят ви е насочил още в начало на своята дейност - това са молитвите, четени както в братските събрания, така и в частния наш живот. На брой дадените ни от Учителя молитви са около дванадесет, но която от тях да прочетем, виждаме, че всички са особено оригинални по съдържание и смисъл. На първо място ние виждаме известната на всички ни „Добрата молитва", която е записана в молитвените тефтерчета още на първите братя-ученици, а под заглавието И личи: „Дадена от Учителя през 1900 година" Както тази молитва, така и всички останали ни навеждат на дълбока размисъл със своето съдържание. Ония от нас, които са разположени към философия, могат да намерят повод за такава във всяка молитва. Който обича поезия - ще намери изобилно поетични изрази в молитвата „Хвала", изказвани за възхищение от делата Божии, в заобикалящата ни природа. Всички молитви са изпълнени с окултни формули, които изказвани с вяра и искреност, дават положителен резултат. Поставил съм си задача, да разгледам по-подробно „Добрата молитва", но ще споделя с вас тук едно изречение от друга молитва - „Пътят на живота", която е също една от първите дадена на учениците. Там срещаме израза: „Прости прегрешенията ни, които изповядваме пред Тебе..." Вземам този израз, защото всеки човек извършва редица прегрешения в живота си. Правя разлика между грях и прегрешение. Последното е по-скоро необмислена постъпка, едно неизпълнено задължение и т.н., но и тези неща за съвестния човек носят редица терзания. Избавлението в случая намираме в онова, което Учителя ни посочва - изповядване тези прегрешения пред Бога. Преди всичко не е нужен посредник, както се практикува другаде, но ние имаме право да се изкажем пред Самого Бога. Тогава идват и няколкото думи в следващия текст на молитвата:.... И ни дарувай мирът на Твоя Дух". Изповедта пред Бога носи мир в душата на човека, защото преди всичко съвестният ученик дава и обещание, че ще изправи своето поведение към Бога и Неговите закони. Наистина, онова, което най-вече прави впечатление в молитвите ни, е правото ни да застанем пред най-Великия, Твореца, Промислителя за всичко и да се отнесем към Него като към приятел, готов да ни послуша и изпълни разумните ни искания, отнасящи се до правилното ни развитие и усъвършенствуване. Това ни навежда на заключението, че пред Бога ние заставаме с всичкото благоговение, а самите молитви изказваме съсредоточено, съзнавайки смисъла на това, което казваме пред Бога. Спомням си едно описание на пътешественика Свен Хадин, който пръв от европейските учени е посетил през 1901 г. Тибет. Между другите интересни неща, той в книгата си „Покривът на света" описва как будистките поклонници са се молили, начинът е бил само формален. „След два дни ламаистите трябваше да отпразнуват своя най-голям празник - новата година. Тогава се стичат поклонници отблизо и далече към свещения град Ласса. Те носят на шиите си малки иконички или написани на книга и запазени в калъфчета чудодейни изречения, а много от тях въртяха малки молитвеници, пълни с дълги книжни ивици. Това са тъй наречените „молитвени воденици", които чрез въртене препращат написаните там молитви до ушите на боговете - тъй удобно е моленето там!" Разбира се, ние отдавна се считаме надраснали това формално четене на молитви. В нашите събрания, всяка молитва се прочита съсредоточено, бавно и с участие на мисълта. Към още нещо бих искал да ви насоча - след прочитане на молитвата, да отделяме малко време и за размишление върху дадено изречение, което току-що сме изговорили. Позволявам си в следващите редове, да споделя с вас ония мисли, които се породиха у мен, когато след прочитането на „Добрата молитва" размишлявах.

25. ДВЕ ПЕСНИ ОТ УЧИТЕЛЯ И 91 ПСАЛОМ В този ден нямаше други посетители при Учителя и можахме да си разговаряме за различни неща. Интересуваше се. Разказвах му новини за брат Пеню Киров и сестра Величка Стойчева, които пътьом посетих в Бургас. За съжаление в това време и двамата бяха тежко болни. Учителят изслуша молбата ми да им помогне някак си. За съжаление съдбата им бе друго определила. Те и двамата починаха след няколко месеца, а бяха добри работници за делото на Учителя. Той ги ценеше. В тяхна чест той ни предаде впоследствие двете песни „Благославяй душе моя Господа" за Пеню Киров и „Ще се развеселя" за Величка Стойчева. И тогава ме задължи да се върна в Бургас и да им кажа нещо утешително в тежките дни, които преживяваха. Тези песни той ги даде след като се върна в София. Но каза, че ги дава в тяхна чест. Каза изрично! Някои претендират, че тези песни ги знаят от по-рано. Може Учителя да им ги е свирел на цигулката или да им е пял. Обаче, когато почина дядо Благо, той каза така: „Не ми казаха, не ми съобщиха, че положението му е толкова тежко. Аз мислех, че ще му мине така. Но днес, аз запалих за него две свещи". А това бяха двете беседи, в неделните беседи, които държа той. Едната сутринта в 5 часа, а другата в 10 часа преди обед. Той почина на коледните празници на 1937-1938 год. На другият ден се сбогувах с Учителя и той ме запита: „Имаш ли 91 Псалом, но написан собственоръчно?" За щастие имах го и потвърдих пред него. Значението на този интерес от страна на Учителя, разбрах след няколко часа, когато пътувах с влака. Нека обясня, че нещо преди година Учителят ни бе дал в новогодишния наряд да се чете 91 Псалом, като всеки от нас собственоръчно да си го препише и да го носи постоянно със себе си. Мнозина от нас в тези тежки дни изпитаха помощта на окултните сили криещи се в този Псалом. При пътуването ми назад, настанен във влака, спокойно си стоях на мястото. Навън бе нощ. Гарите отминаваха една след друга. По едно време може би наближавахме град Шумен и усетихме, че влака започна да се движи много ускорено. Локомотивът започна да издава тревожни сигнали и така продължи няколко минути. Разбрахме, че минаваме някакъв наклон, контролът над влака бе изпуснат и едва с големи усилия се възстанови нормалната бързина, да се спасим от дерайлиране. Тогава разбрах, че ме спаси 91 Псалом. Ето защо Учителят настоя да го имам написан със себе си.

12. МЕЖДУСЪЮЗНИЧЕСКА ВОЙНА И ПСАЛОМ 133 Известни са събитията през пролетта на 1913 год. Българският народ устояваше придобитото от войната. Още един последен напън доведе до превземането на Одрин. Покрай дългото ликуване и възхищение от подвизите на нашата войска долитаха и първи нотки на недоумение, на признати признаци, за близко недоразумение с нашите съюзници гърци и сърби. Така да се каже конферансието на братската група в Бургас, в арменското кафене, брат Щерев, прочел нещо във вестника и една сутрин казва: „Видете ли ги тия сърби, за малко ще кажат, че те превзели Одрин. Техният св. Илия като пуцал съсипал турските укрепления". Знаеше се, че сърбите като съюзници са били поканени да помогнат при атакуване на Одринската крепост и те докарали 1-2 дългобойни оръдия, едното, което наричали „Свети Илия". Братята смятаха, че Учителят им говори и имат обещание за Велика България, а Учителят разбира Велика България на Словото, което ще се даде. И ако се бяхме обединили с тези македонци, които са серт, кой знае какви убийства щяха да вършат тука. Но, патриотизмът на нашите братя и надеждите за Велика България бяха поставени пред най-голямо изпитание през последната Междусъюзническа война, разгрома и загубите допуснати от българската дипломация. Все пак, ние по ония събития твърдо вярвахме, че ще запазим придобивките от войната. Спомням си един случай, към края на войната. Идва един външен човек в групата ни и се присъединява към разговорите. Той бе песимистично настроен и не щеш ли, подхвърли, че турците са се запътили да си връщат Одрин обратно. Някой от присъствуващите му възразиха, той настояваше на своето. Стигна се дотам, че искаха да го предадат на някой стражар, като провокатор, който внася суматоха между народа. Но близките събития оправдаха тоя човек, и един студен душ се изсипа върху патриоти като нас. Съборът през 1913 година не се състоя. Учителят не бе правил обичайните си обиколки през 1912 и 1913 г. Само писмата, които от време навреме изпращаше на старите братя ни подкрепяха. Тия писма не само се четоха, но ги и преписвахме в тетрадките си. Имаше нещо и като наряд даден от Учителя за молитвите и четенията, които ние верующите трябваше да изпълняваме. Забележително бе, че през 1913 година беше, че покрай молитвите в ранните утринни часове Учителя бе поръчал да четем 133 псалом. Този псалом бе предназначен да неутрализира влиянието на фаталната 13 година. Четяхме го през цялата 1913 година, впоследствие ни остана, като навик да го четем всеки месец на 13 число и въобще, когато имахме работа с това число. Запитахме Учителя, кое го е накарало да препоръча 133 псалом? В българската интелигенция вероятно под влиянието на западната култура се наслоило отношение към 13 число, че е фатално. А това най-малко казано е едно ненужно внушение. Нужно е било едно противодействие и Учителят разрешава въпроса с четенето на 133 псалом. То може да има и друга някаква причина, но аз знам тази. В разговорите ни през този период, след събора 1912 година и есента на 1913 г. братята интимно споделяха впечатленията си от една книжка. Тази книжка била отпечатана по нареждане на Учителя. Била много красива, интересна, но той я дава лично само на най-приближените си ученици. Едно от условието било да не се показва или дава на чужди хора. Тогава се питаха, щом като е отпечатана в печатница как се е опазила в тайна? По този въпрос най-добре бе осведомена сестра Стойчева. Тя казваше, че при набирането и отпечатването в печатницата присъствувал по нареждане на Учителя брат Гумнеров. Изкарвали една кола, после разпилявали буквите и нареждали втора кола и така докрай. Като е получил определеният брой екземпляри и ги подвързвали. След заминаването на Учителя, като участвувах в комисията за преглеждане вещите на Учителя, прочетох една фактура на Придворната печатница за отпечатване на 500 екземпляра „Завета на цветните лъчи на светлината", фактурата бе от 1912 г. Стойността за отпечатването и подвързията бе 500-600 лв. Такава книжка не съм виждал да е издавана досега. Някой подробности и откъси във връзката с тази книжка, ще опиша по-нататък. Разговорите, за които споменах, естествено събудиха у мен твърде голям интерес, също и желание да се удостоя с вниманието на Учителя, та дано и на мен да даде книжката. Това желание се превърна в молитва изказана сутрин и вечер, когато заставах пред Бога. Такъв интерес е имало не само у мене, но и в други братя, които са научили за нея. Например имахме в Сливен един много предан брат Матей Станев виден чиновник в ТП станция. Той често идваше на гости в Бургас, та се сприятелихме. Когато си споделяхме туй-онуй по духовни въпроси спомена, че знае за книжката и се надяваше, че един ден ще я получи.

11. МИРОВ СЪДИЯ В СВИЩОВ И БРАТСКИЯТ КРЪЖОК В есента на 1919 г. директорът на Дирекцията за стопански грижи и обществена предвидливост (СГОП) извика в София председателите на окръжните комитети, за да ни даде устно някои поверителни инструкции. Службата ми беше много тежка: всяка вечер след вечеря Съветът на Комитета имаше заседание, в което аз докладвах разни въпроси. Само дневните продажби на този Комитет на газ и сол за всички комитети в България възлизаха кръгло по на 150 милиона лева. Като отидох в София, посетих Учителя и между другото му казах, че ще напусна тази служба и ще поискам министерството на правосъдието да ме назначи съдия. Казах на Учителя да ми посочи няколко града, дето братството ни няма кръжок, за да кажа в министерството, че приемем назначения само в един от тези градове. Учителят се усмихна и отказа да ми посочи градове и добави: „От Горе всичко знаят. Те знаят за твоето желание да бъдеш полезен на Делото Божие и ще се нареди да бъдеш назначен там, дето трябва." Скоро бях назначен за мирови съдия в Свищов. Русенският кръжок ми устрои прощална вечеря. На вечерята се говориха много и различни неща за Божието дело. Стана сестра Софка Явашева и каза: „Сестри и братя, да пожелаем щото в Свищов чрез словата на брат Тошев - тази тръба Божия, в скоро време да се образува кръжок. И нека всеки тайно да се помоли за това." А брат Ватев каза, че чул, че в Свищов една ученичка в трети прогимназиален клас получила дарба: в нейно присъствие (и в училище, и в различни домове) се движели от едно място на друго дребни предмети. Той ми поръча да проуча този въпрос и да ги уведомя за резултата. Като отидох в Свищов, председателят на окръжния съд, Йонко Гунчев (мой съгражданин), който знаеше, че съм член на обществото „Бяло братство", ме повика един ден в кабинета си и в присъствието на прокурора при съда ми каза, че както той, тъй и прокурорът се научили за дарбата на това момиче и ме помоли като специалист по такива въпроси да анкетирам случая и да ги уведомя за резултата. Наскоро след това, придружаван от разсилния си, аз посетих дома на това момиче (тогава то беше в училището). Говорих надълго и нашироко с родителите му. Те ми разправиха твърде много и твърде чудни неща за дарбата на дъщеря им. Даже майката заплака пред мене, защото се смущавала, че тази дарба на дъщеря им може да я дискредитира сред обществото, особено с оглед на нейното бъдещо задомяване. Посетих домовете на техните съседи, които подред са извиквали същото момиче да нощува у тях и да наблюдават как се движат от невидима сила различни предмети. Всички единодушно и с подробности ни разправиха факти, които потвърждават дарбата на това момиче и че невидими сили се проявяват в негово присъствие. Исках да разпитам и един съсед офицер, който отсъствуваше от дома си. Поръчах и той дойде в кабинета ми и с подробности ми разправи как е видял движението на дребни предмети, когато същото момиче е било в дома му, поканено да спи през нощта у тях... Първото семейство в Свищов, пред което говорих за нашия Учител и за учението Му и за Обществото ни Бяло братство, бяха пощенските служители Нешка и Анчо Аневи (Нешка живее на Изгрева в София). Те ме запознаха със семейството Димитър Халачев и съпругата му Юстинка (рускиня), зъболекари в Свищов. Чрез тях и други - броят на заинтересуваните свищовски граждани да чуят моето слово бързо се увеличаваше. Наредихме ден и час за събрания. В Свищов се образува кръжок от Обществото ни Бяло братство. Броят на членовете на този кръжок бързо се увеличаваше. Аз уведомявах Учителя за всичко това. След известно време, като съдия аз бях преместен от Свищов. Учителят отива в Русе и оттам се отбива в Свищов, да се запознае със свищовските приятели. Там Той изнесъл сказка в салона на града. Наскоро след това брат Боян Боев, който беше гимназиален учител в Панагюрище, е бил уволнен, задето участвувал в публичен диспут по въпроса за безсмъртието на душата. Наши братя от София ходатайствали и го назначиха за гимназиален учител в Свищов. Наскоро след пристигането си в Свищов, той изнесъл там три публични сказки за становището на окултната наука по разни въпроси. Под влиянието на Свищовските попове Синодът на църквата издействал Боев да бъде отново уволнен. Кръжокът в Свищов в скоро време става втори по големина след софийския и с доста висок дух. (М.Б.: Едно от посещенията на Учителя в Свищов е документирано чрез писмото Му от 31 януари 1921 г. до баща ми - от Свищов. Ще добавя някои подробности за братството там. Освен споменатите, последователи на Учителя са били Пенка Кодова (Димитрова) - домакиня от богато свищовско семейство, Слави Гюдеров - предприемач, Надежда Конова - гимназиална учителка, семейството на Гейчо Александров Генов с майка си Елена (по-късно става лекар), семейство Санка и Иван Саръбееви (чиновник в пощата), Невянка Богданова, семейството на Славка Халачева, Анета Байракова, Маринка и Лазар Караламбови и дъщеря им Вержиния Станчева - шивачка, банковият чиновник Денчо, Екатерина (Тица) Маркова - Иванова, дъщеря й Християнка (Таня) Иванова, синът й Милчо и др. Интересен факт е, че събранията е посещавал и дядо Юсуф и зет му - ходжа в една от джамиите в града. Събранията са ставали в дома на д-р Халачеви, където впоследствие се построява специална стая - салон (по спомените на дъщеря им Сашка Халачева), съответно подредена и украсена с духовни картини. На молитва жените са носели на главите си бели копринени кърпи. Изгревите на слънцето са посрещали от най-високата точка на хълма над града, откъдето се виждат най-красивите изгреви и залези на Дунава. Там се е намирало лозето и вилата на с. Пенка Кодова, с широка поляна, където са играли гимнастически упражнения и Паневритмия. Известно е негативното отношение на православната църква към Учителя и към последователите му. И свищовските попове са правили донесения за уволняването на брат Боев, за активната му „дъновистка" дейност - изнасяне сказки в читалището на града, на различни теми из областта на окултизма. Свищовският Архирейски наместник е изпращал писма в Министерството на правосъдието против баща ми, да бъде уволнен като съдия, понеже разпространявал „дъновизма". Когато е починал д-р Д. Халачев през 1935 г., поповете отказват да го опеят и погребат в района на „православните" гробища - като „дъновист". Любопитно е да се знае, че Православната ни църква и до днес не е отменила „анатемата" и „отлъчването" на богомилите, с които България е била известна и е уважавана в света за влиянието им върху Ренесанса в Европа. Понеже стана дума и за д-р Иустинка Халачева, която се преселва от Свищов в София и по-късно живееше на Изгрева с дъщеря си Саша, ще допълня, че сестра Иустинка беше довереният зъболекар на Учителя. Дъщерята на Иустинка и Димитър Халачеви живее понастоящем на Изгрева. Гимназиалната учителка Надежда Конова - също, както и Нешка Анева, Пенка Кодова, А. Байракова и др.)

9. НЕБЕСНА БЛАГОДАТ КЪМ МЕН В ТЪРНОВО Не един път съм бивал подканван да разправя случая, за които съм загатнал в книгата си „Вечните Истини" на стр. 4 и 5, обаче аз отказвах. Защото този факт е един от няколкото мои свещени преживявания, които аз пазя за себе си. Но сега реших да го разкажа накратко. На 9 ноември 1915 г. аз постъпих като данъчен войник в Търновските казарми. Тогава като студент бях си издържал изпитите за първите две години и бях се записал за петия семестър. От казармата ме изтеглиха към местната военна болница и ми възложиха да обзаведа и управлявам клон от нея. Понеже бях семеен с дете, аз пожелах да бъда уволнен, за да продължа образованието да се храня три дни. Един от другарите на тази ни група бе преместен във Военната болница при Захарната фабрика в Горна Оряховица. От там той изпратил един литър сливова ракия за групата ни - да се почерпим. Председателят на групата, който имаше симпатии към мене наредил: да се сложи ракията настрана и да бъде изпита, когато аз се завърна. Като се явих в казаната вечер на вечеря, председателят каза на едного - студент: „Дай шишето с ракията, то е под онзи креват." Под същия този креват имало също такова шише, пълно със сублимат (от болницата го дали на заведущия този клон от местната болница, защото в горния етаж на същата имаше венерически болни) - за да измива с малко сублимат ръцете, когато се върне от болните. Председателят каза: „Стайков, дай ракията на Тошев. Той първи ще пие." А на мене каза: „Изпий колкото считаш, че ти се полага." Като почнах да пия и глътнах няколко глътки, усетих, че ми допари на гърлото, оставих шишето на масата и казах: „Това не е ракия, а някакво лекарство!" Завеждащият клона скочи и каза: „Стайков, ти си дал шишето със сублимата" и извади шишето с ракията. Стайков пребледня. Стана суматоха. Председателят извика: „Тошев, болницата е близо, тръгвай с мене и тези двама!" Аз спокойно се обърнах към всички с думите: „Другари, седнете си по местата, защото имам нещо да ви кажа." Никой не седна. Председателят извика: „Бързо казвай и да тръгваме - време за бавене няма." Аз започнах: „Аз живея с вас толкова време, но вие не ме познавате добре. Аз съм дълбоко вярващ в Бога човек. И вярвам, че писаните в Евангелието Христови думи: „Който вярва в Мене и отрова да изпие, тя няма да го повреди", ще се изпълнят за мене сега!" Неколцина извикаха: „Остави тези глупости, но тръгвай по-скоро за болницата." - „Разберете, че аз няма да отида в болницата" - им казах аз. Дойде при мене Стайков, който ми даде да пия от шишето сублимат и просълзен ми се примоли: „Тръгни с нас за болницата, смили се за мене, какво ще стане с мене..." За същото ме помолиха и другите. Казах им: „Заради вашата уплаха и силно настояване, да отидем." Отидохме. Бяха се изминали около два часа от мръкването. Доктор в болницата нямаше, а само фелдшери и медицински сестри. Председателстващият групата ни се развика: „Дайте бързо мляко, водим отровен човек!" Върнаха се от кухнята и казаха, че мляко нямало. Един от фелдшерите каза: „Бързо донесете няколко яйца, кастрон и лъжица." Счупиха яйцата и ми дадоха да изпия белтъците им. фелдшерът каза. след десетина минути изкуствено да повърна, като си бръкна в гърлото. Върнахме се в столовата, дето щяхме да вечеряме. Опитах се да повърна, но не можах. Аз въобще не повръщам. Заявих на другарите, че аз няма да вечерям и си отивам в моя клон - болницата - да спя. Всички настояваха да остана да спя при тях. Аз не се съгласих и си тръгнах. Прозорецът от дома на ясновидката Параскева Енчева светеше - не беше си легнала. Отбих се при нея, да й се похваля, че комисията ме е уволнила и как е станало това; да въздадем заедно хвала на Бога за тази Негова благодат към мене и близките ми и да разправя как по погрешка съм пил сублимат тази вечер. Тя и аз застанахме на молитва и Духът проговори чрез нея, че ме поздравяват горните ми приятели за уволнението ми, и че дето съм пил сублимат е било допуснато от Горе, за да прославя Името на Бога чрез моята вяра. И че абсолютно нищо няма да ми стане! След кратък разговор с ясновидката се разделихме и аз спах спокойно през нощта. На заранта рано отидох да съобщя на другарите си, че съм здрав, да не се тревожат за мене. Защото, когато се разделих с тях вечерта, те ми поръчаха за това. (Когато след уволнението ми отидох в София и разправих всичко, което се случи с мене пред двете комисии на Учителя, Той ми каза, че когато са ме преглеждали и преслушвали двамата лекари от първата комисия, в този момент в мене се е вселил един Ангел от висш клас на Йерархията. И неговите силни вибрации, аз съм почувствувал като силен електрически ток!) След две седмици трябваше да се явя на контролна комисия. Също си наложих три денонощия пълен пост, преди да се явя пред комисията и прекарах тези три дни в молитва и четене на псалми за молитва. Когато бях се съблякъл до кръста гол в съседна до стаята на комисията стая, като наближаваше да бъда извикан, аз се отделих настрана и се помолих така: „Господи, аз се чувствам съвсем здрав. И ако и този път Ти не направиш с мене някакво чудо, тази комисия ще отмени решението на първата комисия! Аз вярвам, че за Тебе няма нещо невъзможно. Ти даже ако пожелаеш, можеш да наредиш да не бъда преглеждан!" Тъкмо свърших, бях извикан за преглед. Този път председател на комисията беше полковник д-р Джаков, управителят на военната болница в Търново. До мене се приближиха двамата лекари от комисията, за да ме преслушват. Д-р Джаков се обърна към мене с думите: „Ти нали завеждаш еди - кой си клон от нашата болница?" Отговорих му: „Да." Зададе ми и втори въпрос: „Ти нали си студент?" Отговорих му: „Да." Тогава той ми каза: „Я иди учи ти!" Аз се поклоних и си излязох, без да бъда преглеждан от лекарите. Вечерта, като се явих в групата да вечерям, другарите бяха се понаучили, че е потвърдено уволнението ми. И двама от тях казаха: Привечер бяхме на една маса в сладкарница „София" със секретаря на комисията. Той ни каза: „Днес се случи нещо, което досега не се е случвало. По заповед на полковник Джаков вашият другар Тошев бе уволнен, без да го преглежда комисията." А всички знаехме, че д-р Джаков беше много строг човек. От него трепереха и всички лекари, и другите му подведомствени. Но в случая, Бог се прояви чрез него. Няколко дни преди да отида при ясновидката Параскева Енчева и й заговоря за моето желание да бъда уволнен, аз изпитвах голяма мъка: какво ще стане с мене и семейството ми, ако войната продължи дълго, както и стана. Веднага след уволнението ми аз заминах за София. Деканът на факултета ми призна семестъра, който бях записал на 1 октомври 1915 г. Макар че не бях се записал и за текущия следващ семестър, той ме прие за редовен студент и за през този семестър. И през юни 1917 г. аз завърших добре университета, а войната се свърши в края на 1918 г. Дотогава аз трябваше да стоя мобилизиран...

НАРЯДИ за 1943 година Любезни братя и сестри, 19. II. 1943 год. Обични братя, 12. III. 1943 год. - наряд за 22. III., пролетното равноденствие. Обични братя, 10. VIII. 1943 год. - наряд за събора, 15. VIII. Обични братя, 5. IX. 1943 год. - наряд за събора, 3. X. Любезни брат, 27. XII. 1943 год. - наряд за молитвите. Наряд срещу бомбардировките. 1) ЛЮБЕЗНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, Иде една велика епоха. Тъмната епоха е в залез, а светлата е в изгрев. Всички Светли, Напреднали Същества са на усилена работа. Те днес работят много повече, отколкото кога да е друг път. Живеем в една от най-важните епохи, за която са говорили пророците и Христос. Христос иде сега в душите като светлина и като Любов, за да възкреси спящите и да ги въведе в един нов свят на радост, хармония и свобода. Днес сме пред прага на Новата епоха. Една вълна на Любов слиза към земята. В основата на нашата дейност трябва да турим нашето правилно отношение към Бога и към Любовта! Това е основата на нашия напредък и на постоянната ни радост. Нека станем съработници на всички, които работят за идването на новия живот на земята! Светлите същества отгоре идат, за да организират на земята новия живот. Преди всичко трябва да желаем и да работим за идването на мира. С това ще съдействуваме на великия Божествен план. С една гореща, силна, вдъхновена молитва, която излиза от дълбочините на душата, се ускорява идването на мира! Затова нека да се молим усърдно за мир: Във всички редовни събрания на Братството; Освен това, всяка седмица да има извънредни събрания специално за идването на мира; От друга страна, сутрин и вечер, и в друго време всеки да се моли за мир поотделно и с членовете на своето семейство. Изгрев, 19.II.1943 г. С братски поздрав: /п/ П. Епитропов /п/ Б. Боев /п/ Д. Добрев П.П. Ние знаем, че ще се приложи Божият план. Ще се молим само да се ускори приложението на Божия план. 2) ОБИЧНИ БРАТЯ, Отпразднуването праздника на пролетта 21 март, неделя, тази година ще стане по следния начин. Сутринта на 21 март - излизане преди изгрев слънце на определеното досега място. Молитвата ще започне точно в 5.30 часа, както следва: 1 .Отче наш. Евангелие от Матея, 12 гл., 1 -10 ст. Евангелие от Лука, 9 гл., 9-21 ст. Евангелие от Йоана, 3 гл., 1-15 ст. „Духът Божий". Молитвата на Царството. Добрата молитва. „И това е живот вечен, да познаят Тебе, ЕдинагоИстиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил." (три пъти) Гимнастически упражнения. Вечерта в 7.30 часа - братска вечеря от плодове, жито или ориз. На вечерята ще се повтори утринният ред. Умоляват се братята-ръководители да съобщат настоящето на всички братя и сестри в града и околията. За получаването на настоящето, моля, отговорете с една отворена карта. Поздрав на всички братя и сестри. 12 март 1943год. Изгрев-София С братски поздрав: П. Епитропов 3) ОБИЧНИ БРАТЯ, Съобщава ви се, че тазгодишната братска среща ще се състои на 15 август 1943 год., в неделя, по следния начин: Молитвата ще почне точно в 5 ч сутринта, както следва: Отче наш. „Духът Божий". Евангелие от Матея, гл. 10, ст. 10-20. Евангелие от Марка, гл. 12, ст. 12-22. Евангелие от Лука, гл. 5, ст. 1-10. Евангелие от Йоана, гл. 10, ст. 1 -10. Размишление: „Бог е вечният извор на живота." „В начало бе Словото". Беседа (по избор). Добрата молитва. След това ще се направят гимнастически упражнения. Ще има общ обед. Всеки да послужи на Господа и да принесе своя принос, както е ръководен отвътре. Умолявате се да съобщите настоящето във всички села, гдето има кръжоци. За получаването на настоящето, моля, отговорете с една отворена карта. Поздрав на всички братя и сестри. 10 август 1943 год. Изгрев - София С братски поздрав: П. Епитропов 4) ОБИЧНИ БРАТЯ, Съобщава ви се, че братската среща ще се състои в неделя на 3 октомврий. Молитвата ще почне точно в 5 ч. с., както следва: 1.Отче наш. Евангелие от Матея, 12 гл., 1 -10 ст. Евангелие от Лука, 9 гл., 9-21 ст. Евангелие от Йоана, Згл., 1-15 ст. „Духът Божий". Молитвата на Царството. Добрата молитва. „И това е живот вечен, да познаят Тебе, Единаго Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил." Гимнастически упражнения. При братската вечеря в 7.30 ч. ще се повтори утринният ред. Тая програма важи само за 3 октомврий, а не за цялата година. * * * През годината ще се проучават Библията и беседите по следния начин: Всеки ден ще се прочита с размишление посочената глава от Библията или посочената страница от беседите. В другото свободно време - проучаване на Библията и беседите по свобода. При изпълнение задачата, вместо старото мото ще се произнася следното само веднъж: „Да бъдем готови да приемем Словото Божие в нашите умове, в нашите сърца и в нашите души и да го приложим. Амин. Тъй да бъде." Почивка - всяка седмица от четвъртък на обед до петък на обед. За получаването на настоящето, моля, отговорете с отворена картичка. Поздрав на всички братя и сестри. 5. IX. 1943 год. Изгрев-София С братски поздрав: П. Епитропов 5) ЛЮБЕЗНИ БРАТ На Изгрева стават две молитвени събрания всекидневно: в 5 часа сутринта и в 6 часа вечерта ново време. Молитвите, които се употребяват, са в две групи, които се сменят последователно всеки ден. В първата група влизат: Добрата молитва, 91 псалом, Молитвата на Царството и Лозинката. Във втората група влизат: Добрата молитва, 91 псалом, Пътят на живота и Молитвата на избраните. Между молитвите се прави и тайна молитва. Молитвеното събрание се завършва с Отче наш. Които желаят отвътре във вашия кръжок, могат да вземат участие в молитвени събрания. В начина на правенето им, също за часа и мястото, чувствувайте се напълно свободни, като се съобразявате с местните условия. Дето е нуждно, могат да се правят молитвени събрания на групи, по квартали. Всичко да става по любов, със съизволението на Божията Мъдрост и на Божията Истина. Да живеем в надеждата, вярата и Любовта и да служим на Името Божие, да служим на Царството Божие и Неговата Правда, и да служим на Волята Божия. Изгрев - София 27. XII. 1943 год. С братски поздрав: 6) НАРЯД срещу бомбардировките А. Молитви за България и мира да се правят всяка сряда в 7 часа сутринта, общо или самостоятелно, а също и по всяко време и всяка сутрин по желание, поради сериозността на положението. 1. Молитвата за България , дадена през 1925 година. Господи, Боже наш, Ти, Който бдиш над света, чуй нашата утринна молитва. Озари ни с лъчите на могъщия Си Дух и разпали в сърцата ни искрата, която си вложил в нас. Укрепи в гърдите ни пламъка на свободата и правдата. Просвети ни да бъдем смели и доблестни българи, достойни за своя славен род, за Твоята велика Милост. Ти, Който си вдъхновявал за светли дела нашите духовни първенци, Ти, Който си благославял меча на нашия войни си го водил към подвиг и величие, Господи, Ти няма да забравиш и нас. Простри десницата Си над нас: Да вървим по тоя път с нашия избран народ и нашите братя, Твои верни, заседнали в своята земя по Твоята Воля. Дай ни сила да живеем, да работим за благото и величието на Отечеството. 10 Дай на нашата скъпа родина твърдост в изпитанията, воля за живот и вяра в нейния устрем, за да летим през вековете, водени от своя мъдър Баща, към победи и възход, към могъщество и вечност, за Твоя слава! Амин. 2. Формулата: „Господи, доброто, което си вложил в нас, да стане ръководител на нашите мисли и постъпки." 3. Формулата: „Господи, смили се над България, изпрати Божествените сили да я пазят от разруха." 4. Формулата: „В Божествения план е България да се запази в тези световни катаклизми. В Божествения план е България да израсне духовно. От България трябва да излезнат потоци светлина към цялото човечество. В Божествения план е Словото, което е продиктувано от Небето, да се запази." 5. Формулата: „Христос е на всемирната Любов, Христос е на всемирната Благост, Христос е на всемирната Мъдрост." 6. Формулата: „Господи, Ти, Който си бдял над България, бди и сега. В ореола на Твоята Мъдрост, в положителната енергия на Твоята Любов, Истината, която трябва да управлява, да стане закон." Б. Молитва, която трябва да се казва всеки ден за спасяването на България и на българския народ Господи, помогни на българския народ, вярата, упованието в Твоите неограничени сили да поддържат духа му, да устои на всяко посегателство на свободата. Нека пътят, който има да извърви, да бъде освободен от мракобесните сили, които искат да спрат развитието му, определено от Тебе. О, Господи! Поддържани от Твоите Началства, подпомагани от Твоите Херувими и Серафими, окриляни от Твоята Божествена мисъл, водени от Твоята мъдра ръка, пътят, който ни предстои, да няма повече пречки и посегателства. Да се срине старият строй и да се даде път на новите начинания, които да бъдат в хармония с всички разумни същества, избрани от Тебе, о, Господи, за да настъпи мир и благоденствие. Забележка на редактора: Този наряд започва да се изпълнява след първите англо-американски бомбардировки над София и страната, започнали от 1943 до 1944 година.